Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Симеон Хинков. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Знаете вече, предполагам всички, че вчера в Деловодството на Народното събрание е внесен проект за решение за освобождаване на заместник-председателя на Народното събрание Благовест Сендов. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Съгласно чл. 5, ал. 3 от нашия правилник искането се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му и се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители. Ще започнем с тази точка.
Също така съгласно нашия правилник, в края на всяка сесия Народното събрание трябва да изслуша доклад на Съвета по европейските въпроси. Има внесен такъв доклад от съвета. Предлагам също така днес да изслушаме и този доклад, преди да преминем към гласувания дневен ред.
За процедура има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Евролевицата предлагам на колегите, които са подписали решението за освобождаването на акад. Сендов, да оттеглят това свое предложение. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.) Процедурно да го изтеглят.
Нашата парламентарна група счита, че дискусията по такъв въпрос би създала много сериозна конфронтация в Народното събрание, а това би повлияло на обществените настроения, което в момента изобщо не е необходимо нито на България, нито на Народното събрание, и би довела до оценки на исторически събития и личности, които не са еднозначни и които няма да представят България в най-добрата светлина и пред нейните партньори.
Затова още веднъж настояваме Парламентарната група на СДС и Народен съюз да изтеглят предложението за решение. (Ръкопляскания в блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова, макар че такава процедура, госпожо Шопова, няма в нашия правилник - да предлагате друг да направи нещо.

Преминаваме към:
ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ.
Има думата за процедура господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Тъй като казахте, че се преминава към проекта за решение, внесен от мнозинството за освобождаване на господин Сендов като заместник-председател, искам да изясним реда, по който ще стане обсъждането на този въпрос, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от правилника, който цитирахте, в случая на т. 3, който е използван като основание за поставяне на този въпрос, ситуацията се разграничава от ситуациите, когато е изразено желание от самия заместник-председател да бъде освободен, и от случаите на обективна невъзможност за изпълняване на тези задължения.
Доколкото в случая се оспорва досегашната дейност и се твърди, че основанието за искане на мнозинството са определени нарушения, с аргумент за противното основание би трябвало да се приеме, че в тази ситуация непременно трябва да бъдат изложени мотивите и да бъде проведено обсъждане от парламента.
Аз съжалявам, че парламентът навлиза в обсъждане на такъв злополучен, поне от външнополитическа гледна точка въпрос, но по същество това е един политически, парламентарен процес, и във всеки един процес тези, които искат да постигнат нещо, и тези, които са ответници, би трябвало да представят своите аргументи.
Затова аз се надявам, че по този въпрос няма да възникнат спорове, но доколкото не беше заявено, навлизайки в тази точка, искам категорично да представя становището на парламентарната група за необходимостта от провеждане на такова обсъждане, защото ние трябва да видим дали става дума за оспорване на определени обстоятелства или пък става дума за различни политически оценки на безспорни юридически и фактически обстоятелства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Затова, надявам се, че вие ще подходите именно по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедурата ще бъде обикновената процедура на проекторешение.
Имат думата вносителите, ако желаят, след това разисквания, след това гласуване. Правилникът ни задължава единствено това да стане днес.
Има думата господин Атанас Мерджанов за процедура. Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 37, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днешното заседание в частта му относно внесеното искане на 103 народни представители за оставка на заместник-председателя на Народното събрание да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой на противно становище?
Да, има думата господин Асен Агов. (Силен шум и възгласи: "Е-е-е!" в блока на левицата.)
Моля, тишина в залата! Моля за тишина!
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, едно телевизионно предаване струва изключително много пари на данъкоплатците. (Силен шум и възгласи: "У-у-у!" в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
АСЕН АГОВ: Господин председателю, не мисля, че нито случаят, нито постъпката на господин Сендов заслужават да се похарчат тези пари. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС, шум, възгласи и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението за пряко предаване по Българската национална телевизия. По радиото винаги има пряко предаване.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 99, против 85, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам прегласуване на току-що обявения резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението за пряко излъчване по Българската национална телевизия на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 100, против 86, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
От името на вносителите някой желае ли да вземе думата?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Има нещо неправилно, защото отзад тези гласове не са регистрирани?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля? Не разбирам! (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата!
Някой от името на вносителите желае ли да се изкаже?
Има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Този акт аз гласувах да бъде предавано днешното заседание по телевизията, защото аз не го смятам за маловажно. И не е този акт само оценка и какво е направил акад. Сендов, и дали това, което е направил, е добро или лошо. Това е един акт, в който Народното събрание за първи път, поне откакто аз съм тук, в тази среда, за първи път е внесло да се произнесе по действието на човек, който стои в най-високия етаж на държавното ръководство на България.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: За втори път!
ДЯНКО МАРКОВ: Това е актът, който заслужава нашето сериозно внимание и оценка на това, което е направил. Не става въпрос дали акад. Сендов е изразил свое лично мнение за това кой какви заслуги има за спасяването на българските евреи или няма такива заслуги, или има вина. Защото в това отношение никой не може да оспори правото на акад. Сендов да изразява своето лично мнение.
Но акад. Сендов е подпредседател на българския парламент - на най-високостоящата българска държавна институция. И именно като такъв той е действал в ущърб на националните интереси на България. (Възгласи от демократичната левица: "Е-е-е!", ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ДЯНКО МАРКОВ: И аз ще мотивирам това, уважаеми дами и господа! Затова се занимаваме с този въпрос. Не става въпрос и за това дали израелската държава и еврейския народ свалят една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право - да преценят кой има заслуги за съдбата на техните съотечественици в епохата на Втората световна война, кой има вина и как да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: "Моля, оставете плочите. Направете паметник на България."
Но ние имаме едно преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Това наше преимущество е изразено в тази именно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберт в книгата му: "Унищожението на европейските евреи", тази именно карта посочва. Тя е ползвана и аз я имам в немския превод от книгата, издадена от немския историк Хайнц Хьоне в Хамбург през 1966 г. под надслов "История на CC - орденът "Мъртвешка глава". В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ДЯНКО МАРКОВ: В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на сто, в Румъния - 28 на сто, в Холандия, Белгия и Люксембург - 56 на сто, в Дания - 1,5 на сто (70 души са унищожени). Всички други са спасени чрез лодки. В България седи 0! В България седи 0, господа! (Силни ръкопляскания и възгласи "Браво!" от блока на ОДС.) И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула, аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
Акад. Благовест Сендов оспори тази нула и каза: "Цар Борис е изпратил 12 хиляди или 11 343, колкото са, е изпратил на унищожение в лагерите Терябинка и другите лагери в Полша". Цар Борис не ги е изпратил!
Ето ви друга карта! Заповядайте, уважаеми господин председателю, една карта. Ето ви друга карта - издание на вестника "Дас Райх" на Гьобелс, в която карта Беломорието и Македония са посочени под българско управление - за разлика от Добруджа, която е включена в българската държава. Тук стои Унгария, където Трансилвания е включена в границите на унгарската държава, но Войводина е дадена под унгарско управление.
И в този смисъл аз няма да се спирам в подробности на историческите факти, защото това е друга задача, задача на друг институт. Аз обаче искам веднага да направя една съпоставка между парламента на България през 1943 г. в който 42 души подписаха писмото до управлението на страната, с което се застъпиха за съдбата на българските евреи. И да го съпоставя с днешното време! Тогава тези хора всичките бяха от мнозинството. Димитър Пешев не поиска подписите на хората, които бяха в опозиция на управлението на страната. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) В опозиция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! (Шум и неразбираеми реплики от блока на ДЛ.) Имаше, имаше.
ДЯНКО МАРКОВ: Моля? Не, аз така не мога да разговарям! Нали, моля за тишина, ако желаете да слушате!
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не желаем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тишина, госпожа Величкова!
ДЯНКО МАРКОВ: Това, което говоря, има нужда да се чуе? Кое не е вярно? (Шум и неразбираеми реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДЯНКО МАРКОВ: Всички тези 42 души, това казах аз, са от мнозинството, правителственото мнозинство. И тези хора поставиха човечността над политиката. Те бяха за тази политика - за политика на съюз с Германия. Защо и как - това е друг въпрос. Не се спирам на това. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Но когато дойде до съдбата на хората, те поставиха човечността над политиката! (Силни и продължителни ръкопляскания от блока на ОДС.) Това е, което е доблестта на това Народно събрание. И от тези хора, уважаеми колеги, от тези хора бяха изтребени с разстрелите по присъдите на Народния съд половината от тях. (Викове: "У-у-у" от блока на ДЛ.) И от тези хора, и от тези хора половината бяха носители на един, два и повече ордени за храброст, което показва, че воинската смелост отговаря на гражданското достойнство. Това беше историческият факт. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
Днес, когато усилията на целия наш народ, усилията на всеки един български гражданин са посветени за издигане престижа на нашата страна, не на едно или друго управление, а на нашата страна и народ, акад. Сендов подава една информация, преди всичко неистина, подава една информация, която уврежда интересите на българската държава и народ. И заради това акад. Сендов няма място като подпредседател на българското Народно събрание! (Силни и продължителни ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ДЯНКО МАРКОВ: Аз се учудвам, уверявам ви, колеги отляво, аз се учудвам, че вие подкрепяте тази позиция. Вие положително не я оценявате достатъчно. Тя не е във ваш партиен интерес! Във ваш партиен интерес е да оценявате кое е добро, кое е лошо - както е в партийния интерес на всяка една обществена сила в страната ни. Не да правим сметка какво ще бъде да увредим на противника, а какво ще бъде в полза на нас? А какво е в полза на България? В полза на България в момента е акад. Сендов да слезе от председателското място на Народното събрание! (Продължителни ръкопляскания от блока на ОДС, тропане, възгласи "У-у-у", скандирания "Фашисти" от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Моля! Като погледна наляво, викането престава! Да не останем по-малко днес тук!
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоящата кампания е част от една инициатива, атаката е срещу едно решение, което не идва от България. Това решение е взето независимо от позицията "за" или "против" на определени партии и личности у нас. Същността на решението е, че се изразява висока почит към българския народ, към всички храбри мъже и жени, които помогнаха за спасяването на българските евреи. Атаката на Съюза на демократичните сили е израз на слаба историческа култура, на незнание и непознаване на фактите. Това е атака, в която управляващите употребиха Борис III и династията, за да освежат повяхналия си рейтинг.
Какво може да се каже към това, което прозвуча в предварителния дебат досега? Сериозният дебат налага да излезем извън рамките на дискусиите за съдбата на спасените 50-ина хиляди и на загиналите над 11 хил. евреи. (Реплики от мнозинството.) Историческата истина, господин Петров, изисква да кажем, че Борис III беше начело на един антисемитски по своя характер режим. (Шум и реплики в СДС.) Това го знае цяла Европа. (Ръкопляскания от ДЛ.) Само вие не сте го разбрали. Антиеврейската държавна политика имаше своята законодателна основа в Закона за защита на нацията, създаден по нацистки образец и правилника за неговото прилагане, одобрени от самия монарх, господин Петров. (Реплики от СДС.)
Тази антисемитска политика се формираше и чрез други законодателни и нормативни актове, като например Законът за еднократния данък върху имуществата на лицата от еврейски произход - февруари 1941 г., също благословен от Борис III. (Реплика от СДС: "Цар Борис III!".)
Как ще обясните вие, господа от дясно, наследниците на този режим, тогавашната държавна политика на ограничаване на евреите? Познато ли ви е това понятие? Как ще оправдаете факта, че това ограничение на практика означаваше лишаване на евреите от всички граждански и политически права, фактическото им обявяване извън закона, отнемането на собствеността и правото им на професия и занятие, налагането на контрибуция, интернирането, мобилизирането в специалните еврейски трудови части, изселването, дори ако щете забраната да се движат по улиците? Как ще обясните и как ще оправдаете това? (Бурни ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
Аз ви питам, уважаеми госпожи и господа, за тази политика ли искате да се издигат паметници? (Шум и реплики от СДС, ръкопляскания от ДЛ.)
Ние не можем да коментираме дали Борис III е вдъхновител на антиеврейската политика или е принуден да предприеме репресивните действия под външен натиск, или както се определя от някои автори - подражателство. В случая важното и безспорното е, че Борис III олицетворява антисемитския режим, че той олицетворява българския холокост. Не е без значение и фактът, че антиеврейското законодателство води своето начало, забележете, от 1940 г. Законът за защита на нацията е утвърден през януари 1941 г. с царски указ, т.е. преди присъединяването на страната към хитлерофашизма. Как ще обясните дейността на Комисарството по еврейските въпроси? Неговите 10 разпоредби, които познаваме също от указ на Борис III от ноември 1942 г.?
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Дебатът е за Сендов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Това, господин Агов, е нормативната основа за депортирането на тези 11 хил. евреи от новоосвободените български земи от Тракия и Македония. През същата 1942 г. те бяха лишени от българко поданство, забележете, за разлика от населението с гръцко и югославско самосъзнание. И с този документ те на практика вече бяха обречени.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Дайте да чуем сега какво е направил Сендов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: А сега ще ви цитирам, щом искате да чуете. Внимавайте в цитата: "Еврейството от векове създава омраза, безверие, морално разложение и родоизмяна. То е виновно за всички конфликти, войни, злополуки, включително и за бушуващия световен катаклизъм. Еврейството е спънка за свободното и благополучното развитие на европейските народи." Документът се намира в Централния държавен архив.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кой го е писал?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Познати ли са ви тези слова, господа - автори на подписката срещу акад. Сендов? Това са думите на Борис III пред Светия синод. (Бурни ръкопляскания от ДЛ, възгласи: "Браво!", реплики от СДС.) Колко от вас ще се подпишат под тези думи, под тези слова? Смятате ли, че такава позиция трябва да бъде увековечавана в Еврейската гора на признателността? Станете и отговорете тук, от тази трибуна! (Ръкопляскания и възгласи: "У-у-у!" от ДЛ.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Ние за Сендов говорим, не за Борис III.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Впрочем, в своя дневник Богдан Филов коментира тази реч по следния начин, цитирам: "Царят говори хубаво и подробно. Изобщо, по европейския въпрос ние бяхме в настъпление и владиците трябваше повече да се защитават." След броени дни той допълва: "Царят одобрява напълно мерките против евреите." Това е Богдан Филов. (Реплики от СДС.)
Поведението на българския народ през войната не е някакво историческо изключение. То съответства на формираната с векове религиозна и етническа толерантност. То говори за хуманизма и демократизма му, развивани през цялата сложна и противоречива история на нацията. Глас за спасяването на евреите издига цялата демократична общественост - легалната опозиция като проф. Стайнов, Никола Мушанов, представителите на Съюза на писателите, адвокатите, художниците, на други видни политици и общественици. Специално трябва да бъде подчертана ролята на Българската православна църква. Още веднъж поклон пред техния подвиг!
Но, ако отбелязваме нечии имена, аз питам вас, дето подвиквате, защо да останат анонимни имената на онези хиляди разстреляни, избити антифашисти, които дадоха живота си за спасяването на евреите? (Реплики от СДС.)
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Бандити!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина, в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие назовавате бандити онези млади евреи, младежи и девойки, които дадоха живота си именно за тази кауза, господине! Много жалко за вас! (Реплики от СДС, неразбираема реплика от господин Христо Таракчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Мисля, че в тази изострена полемика най-честно и най-точно го казаха група интелектуалци преди няколко дни. "Ние - казаха те - не принизяваме историческите, условните заслуги на двора. Но не Борис III е величественият антихитлер. Българите, отвратени от най-гнусното и позорно престъпление на ХХ век, застанаха зад своите сънародници с жълти звезди, с което дадоха един урок по хуманност на тогавашна Европа."
А сега, да се върнем на темата. За цялата 1300-годишна история в българските земи, уважаеми госпожи и господа, няма толкова разрушени паметници, колкото в краткото време, в което са управлявали СДС от 1990 г. насам. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.) Десет години СДС е в основата на вълната от преименуване на улици, площади и градове, на демонтирането на паметници или по-точно на тяхното разрушаване.

Посегателството върху историческата памет на нацията, върху културноисторическото наследство стана основен елемент на политическата ви философия и тактика. Когато господин Стефан Софиянски емоционално пое ангажимента да постави в столицата паметната плоча на Борис III, той трябваше да има своя отговор какво прави с онези 519 паметници, премахнати по негово време като част от политиката на Столичната община. (Реплики от ДЛ.)
Аз питам отново какво ще правим с паметните плочи на онези еврейски момичета и момчета, разстреляни повторно - политически, по времето на Спас Гърневски? (Обръща се към председателя господин Соколов и заместник-председателя господин Куртев.) Никак не е за смях, господа. (Силно недоволство от ДЛ.)
Винаги, когато СДС изпадне в политическа и управленска криза, залага на политическите провокации по историческото минало на нацията. Така беше 1992 г., така е и от есента на 1999 г. насам. Атаката срещу заместник-председателя от опозицията показва, че СДС иска да има формула на парламентарно ръководство, съставена по формулата на НСРТ или на някои други органи, чиито членове са 100 на сто от управляващите. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
Впрочем, струва си да се отбележи, че начинът, по който СДС проведе тази кампания, показа, че вие мислите, господа отдясно, за себе си като опозиция. Тотално деструктивно, агресивно - така, както ви познаваме от предишните години.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Това могат.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И най-сетне, цялата тази кампания има наистина за цел да реабилитира прохитлеристкия режим, управлявал България в годините на Втората световна война. ("Браво!" и бурни ръкопляскания от ДЛ.)Тази реабилитация премина през различни етапи: от реституцията през решението на Върховния съд за оневиняването на съдените за въвличането на страната във войната и за антисемитска политика. Решение, което - припомням - предизвика протеста на председателя на Кнесета Дан Тихон.
От началото на годината СДС усилено се опитва да изясни идейния си облик. С Хартата не успяхте да решите този въпрос, но с последните си действия СДС окончателно се отъждестви с този пронацистки режим, доказа, че е морален и политически приемник на онези, които ни вкараха във войната на страната на хитлеристка Германия. ("Браво!" и бурни ръкопляскания от ДЛ.)
Ние сме за новия прочит на историята, уважаеми дами и господа, за постоянното преосмисляне на историята, на миналото.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): А Народният съд?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Националното помирение, съгласието, успешните реформи са немислими без подобен подход в отношението към историческите събития и процеси. Зрялото мъдро отношение към историята изключва нейната фетишизация, изключва тактиката на непрекъснатото вплитане на историята в сложното противоречиво наследство и работата на парламента. Както и периодичното разгаряне на партийните страсти около едно или друго историческо събитие и явление.
С днешния си акт вие за пореден път показахте, че непрекъснато ви тегли към миналото. Просто, защото вие сте част, неразривна част от едно мрачно минало. Благодаря ви. ("Браво!" и бурни ръкопляскания от ДЛ; депутатите от ДЛ стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Господин Красимир Каракачанов, имате думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че днешният дебат се измести. (Недоволство от ДЛ.) Той не е исторически дебат и ще се изкуша да направя само няколко забележки на колегата - историк Първанов.
Първо, никога не е имало български холокост, господин Първанов и уважаеми колеги от левицата. ("Браво!" и ръкопляскания от СДС.) Напротив, България е известна в света с това, че не допусна нито един евреин, български евреин от територията на Царство България да бъде депортиран и унищожен. (Реплики от ДЛ.)
Второ, антидемократично законодателство. Господа, аз по-антидемократичен и античовешки закон от Наредбата - закон за Народния съд не знам и не познавам. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
Вярно е, говори се за антисемитизма на българския политически елит преди девети септември. Най-големият антисемит, когото аз познавам, е бащицата на народите Йосиф Висарионович Сталин и ваш идеологически другар. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
Вярно, съгласен съм с уважаемия колега Първанов, че има нужда от нов прочит на историята. Но явно вие още не сте започнали да я четете. Въпросът, пак повтарям, не е нито политически, нито исторически. Аз не искам да давам оценка нито на дейността на цар Борис III, нито на дейността на този или онзи български политик. Истината е много проста: българският народ го нарече Цар-Обединител...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кого обедини?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: ... и десетки книги са написани в Европа, включително от еврейски историци, в които те признават неговата заслуга за спасяването на българските евреи. Оттук нататък аз не искам да влизам в исторически ретроспекции. Нещата са ясни и трябва да се четат.
Въпросът е друг. Въпросът касае не толкова един политически дебат. Той не е исторически дебат. Въпросът е морален. Възможно ли е, нормално ли е един заместник-председател на българското Народно събрание да прави действия или да подписва документи, с които уронва авторитета и престижа на България? Имало ли е антисемитско законодателство в България е въпрос, който ние тук можем да дискутираме. (Реплики от ДЛ.) Нека да оставим самия еврейски народ да преценява ролята на цар Борис III и на тогавашната българска политика и българска държава. Но това, което акад. Благовест Сендов е направил и то не му е за пръв път - преди една година той обяви, че желае да отиде да воюва на страната на другаря Милошевич, да надене сръбска каска със сърп и чук и да воюва на страната на тези, които погазиха правата на нашите сънародници в Македония и продължават да мачкат българите в Западните покрайнини. Тогава му се размина. ("Браво!" и бурни ръкопляскания от СДС.)
Днеска отново го виждаме в ролята на политик, който със своите действия уронва престижа и авторитета на България. Аз имам най-дълбоко уважение към него като политик, като учен, но явно той не е добър патриот. Аз мисля, че е крайно време да дадем пример в тази зала, в българския политически живот, когато правим или не правим нещо, да го правим само в името на българските държавни интереси, а не в името на собствените си политически сили. Благодаря.
Аз ще гласувам за свалянето на акад. Благовест Сендов. (Бурни ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам усмивките на някои лица и се питам съзнават ли народните представители в Тридесет и осмото Народно събрание, че днешната дискусия е истинска? Че тя не е политически театър и че тя има значение за това как ние днес изглеждаме и какво можем да направим за съдбата на България? Страхувам се, че една част от колегите не съзнават това, защото, ако искахме да избегнем тази дискусия, която явно трябва да се проведе в България, ние нямаше да я поставяме по този начин.
Дискусията днес конфронтира Народното събрание. Тя може да създаде напрежение в обществото и то по разделителни линии, които са далеч в историята. Пита се полезно ли е това за българския народ днес?
Нашата парламентарна група внесе един закон, който беше обсъждан в Комисията по културата и медиите - Закон за Пантеона. Ние смятахме, че като испанците и други нации можем да примирим историята, да я оценим от днешни позиции и в този Пантеон да бъдат имената на всички, които имат значение за историята на България. За моя радост Комисията по културата и медиите единодушно одобри този законопроект, но след това, увлечени в много, като че ли по-важни, законопроекти, ние го оставихме. И го оставихме затова, защото и Народното събрание, и политическите сили нямат готовност за този акт, без който по-нататъшното нормално политическо развитие на България не е възможно.
И ето резултатът от това, че ние не искаме заедно да прочетем историята. И не искаме да поставим големите български имена в този пантеон, за да могат всички - и децата, и възрастните, и гостите на България всеки ден и час да виждат тези, които имат значение за това България да съществува.
Другото, което искам да ви кажа днес и съм развълнувана от това, което чух по радиото от изказването на госпожа Мозер, е, че в тази зала са звучали различни речи.
Ние си мислим, че като че ли сме някакво изолирано Народно събрание. Това не е така. Тук са ставали много исторически събития. И тъкмо защото са ставали много исторически събития, ние трябва да си даваме сметка, че историята не е еднозначна и едновременно с това тя е символична и има връзка с всичко, което правим днес.
Аз искам днес да ви кажа, че съм дъщеря на депутат от Българската социалдемократическа партия от Двадесет и шестото Обикновено Народно събрание. И аз като госпожа Мозер зная много за това, което се е случило тогава, от баща си и от неговите приятели. Зная за това, как евреите са се движели със значките из България, колко зле са се чувствали. Познавам негови приятели адвокати, които в момента живеят в Израел. Някои от тях още са живи. Преди 3 години ги видях и те плачейки ми разказаха за всичко, което се е случило и за това, че обичат България.
И всичко това ви разказвам, защото тези хора благодарят на България за спасените 50 000 български евреи и знаят, че това е подвиг на целия български народ, че българските евреи бяха спасени от целия български народ. И това не може да бъде приписвано нито на отделни личности, нито на институции. (Ръкопляскания в лявата страна на залата.) И като казвам "целия български народ", имам предвид наистина целия - и обикновените хора, които са се сдружавали, за да изявят своята гражданска позиция, и интелектуалците, разбира се, и представителите на институциите.
И тогава стигаме до институциите, отново до това събрание. Не е ли акт на гражданска позиция, различна от тази на политическата сила, която представляваш, дори различна от политиката на държавата това, което е направило тогава мнозинството? И къде е тънката граница между институцията и гражданската позиция, ви питам днес?
Да, това, което се случи, е поука за нас, много сериозна поука. Но акад. Сендов първият и единственият човек ли е от ръководството на Народното събрание, от ръководствата на постоянните комисии, от народните представители, който е правил заявление? Какви заявления чувахме ние през тези последни години, които обвръзват България с една или друга политика, която не е политика на институциите?
Можем ли спокойно всички тук, включително и аз, с ръка на сърцето да кажем, че сме внимавали? Не можем да кажем, че сме внимавали. И затова тогава, когато акад. Сендов заявява, че е подписал това писмо само в качеството си на гражданин, на световноизвестен учен, аз разбирам неговия акт на тази гражданска позиция. Защото тази разлика е твърде тънка. (Ръкопляскания в опозицията.)
Ако днес ние искаме да кажем на всички нас, че не трябва да постъпваме така, ние не трябва да освобождаваме акад. Сендов, трябва да се замисля за своята собствена позиция. Трябва да се замислим за това как формираме политиката на парламентарните си групи. Трябва да се замислим искрени ли сме, когато говорим, че искаме да има общ национален интерес, че не искаме да разделяме нацията, че по въпросите на външната политика и националната сигурност трябва да има обща българска позиция.
Ако сме искрени, няма да пристъпим към акта, който, уважаеми колеги, вие предлагате. Парламентарната група на Евролевицата ще гласува "против" освобождаването на акад. Сендов като заместник-председател на Народното събрание. И много бихме се радвали парламентарното мнозинство да разбере, че ако в този момент оттегли своето желание, не конфронтира обществото, само може да докаже, че е националноотговорна политическа сила, която иска консолидиране на българската нация.
Днешният акт ще бъде акт на разделение. Празното място на акад. Сендов ще бъде символ на това, че има накърняване на парламентарната демокрация. И затова, уважаеми колеги, аз ви призовавам всички да гласуваме "против" това решение. (Ръкопляскания в лявата страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз лично съм учуден и удивен от тази истерия, която се надига в залата. Тези дни получих много обаждания от Израел, от български евреи, които казват: защо отново на гърба на евреите се прави конфронтация, се прави разделение на обществото? Има разлика между това ние да обсъждаме кой спаси българските евреи. И самият въпрос "кой" е некоректно поставен, а "кои" спасиха българските евреи?
Нека историците да определят дали Борис III има принос. Аз лично много уважавам неговия син Симеон II и съм изразявал това нещо. Но трябва да подчертаем, че тук става въпрос за нещо друго. Става въпрос за това, че тогава, по това време е действало едно фашистко правителство, именно фашистко правителство. (Ръкопляскания в опозицията.) Ние тук като че ли не смеем да кажем това нещо! (Ръкопляскания в опозицията.) Моят баща е ял бой от легионерите, господин Марков, аз съм Ви казвал това нещо. Аз си спомням времето, бях на няколко години, когато седяхме затворени като зверове в стаите си, в апартаментите, защото не можеше да излезем на улицата. Разбира се, това е по-добро, отколкото да бъдеш изпратен в газовите камери.
Но искам да ви кажа, че тук неправилно се спекулира със съдбата на тези 11 340 души от териториите. Когато тези територии влизат под юрисдикцията на българската държава, с една наредба, с Протокол № 77 от 30 юни 1942 г. се урежда въпросът за гражданството, това беше споменато тук, на тези хора от териториите, които не са с гръцки или друг произход, а имат български произход. Дава се възможност на хора с друг произход също да вземат българско гражданство. Обаче в изрична клауза се казва, в указ, утвърден от царя: "Това не се отнася за лицата от еврейски произход". Фактически с този акт тези хора се изпращат на смърт, защото те иначе биха могли да станат граждани на България във вътрешните територии.
Сега искам да кажа тук, че в това разединение действително има една реална опасност, господа отдясно, след като цар Борис III го наричаме "цар-обединител", вие да останете в историята като "съюз-разединител".
Искам да ви кажа също така, че това ще напомни на света на коя страна е била България по време на войната. Защото говорим за атлантически ценности, говорим за това, че трябва да бъдем привързани към Европа и т.н. Но за съжаление България бе привързана тогава към Тристранния пакт. И ние застанахме от другата страна на атлантическите ценности. Затова бих искал да помислите и върху този въпрос преди да вземем решение.
Сега един-два процедурни въпроса във връзка с искането за освобождаване на акад. Сендов. Когато едно малцинство поиска оставка, и това е представител на мнозинството, това е демократичен акт. Когато едно мнозинство поиска оставка, това е гилотина. За съжаление, в Тридесет и седмото Народно събрание виждахме подобно поведение от страна на лявата част.
Но вие нали претендирате за демократичен процес? Това е едно предрешено решение.
Освен това тук може много да се каже и за това в какво качество е действал акад. Сендов. Това е един недостатък на внесения от вас Закон за държавния протокол - кога едно официално лице може и трябва да действа като представител на институцията или то може да действа от свое собствено име, което е напълно демократичен процес. Така че, много ви моля, господа, помислете преди да вземем този акт.
Искам да ви уверя, че каквото и да бъде решението, то няма да развали отношението на еврейския народ към българския народ. Това няма да развали отношенията с Израел. Еврейският народ е мъдър народ, той няма да позволи на някакви конюнктурни политически предизборни и други идеи, и действия да покрусят, да помрачат тези добри отношения. Но въпреки всичко петното ще остане. Благодаря ви. (Ръкопляскания в лявата страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Тодор Янев за реплика.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Бехар, аз взимам думата по повод на това, че Вие казвате и употребявате "фашистко правителство" и така нататък. (Шумна реакция от ДЛ, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ТОДОР ЯНЕВ: Чакайте, момент! Не си служете с постулати Коминтерна 1933 г. Вие знаете, че България не е била окупирана от италианците, нито партията на Бенито Мусолини е имала влияние в България. Вие имате предвид германците и Хитлер - нали така? Ами, кажете "националсоциалистите"! Тази дума използвайте. В целия свят германците ги наричат "нацисти". "Нацисти" ги наричат в целия свят. Но не ви харесва. Защо? Защото социализмът има много лица: утопичен социализъм, демократичен социализъм, национален социализъм, китайски социализъм, посткомунистически...
Дайте да не си служим с остарели догми и все да набутваме фашизма. И след 9 септември в България се оказаха изведнъж толкова много фашисти, та се сбърка целият български народ. Извинявайте! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Нансен Бехар.
Моля, тишина в залата! Господин Стоянов, седнете си на мястото!
НАНСЕН БЕХАР (независим): Ние сме на път да внесем известни корекции в политическия речник, разделяйки националсоциализма от фашизма.
Аз смятам, че в никакъв случай не може да се твърди, че един Габровски, например, не е фашист. Разбира се, българският фашизъм има по-особен привкус.
Искам да ви кажа за българските евреи. Фактът, че те са живели не в гето, а са живели между свои сънародници българи - бай Буко е бил до бай Иван и така нататък - и това е била една средна и по-ниска от средната класа, това е един основен фактор за спасението на българските евреи. Тоест, дори да е имало силен натиск, както е имало от някои държавни институции, то това веднага се е разпространявало между хората, които са живеели на еврейската улица, които са живеели заедно.
Между другото, царят има заслуга за спасяването на една група евреи. Искам да ви кажа един исторически факт. Той е имал много приятели евреи и той е предупредил богатите евреи, които са били около него 1941 г. Казал им е: "Бягайте, защото тук ще стане опасно!". Това е станало по чисто класов признак. Това е станало с всички тези хора, това са 10 - 15 фамилии, които веднага са напуснали България. Така че недейте да говорите за това, че фашизмът не е присъствал в България! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Честно казано, уважаеми господин председателю, аз не вярвах, че такова искане може да стигне до парламентарната зала. Не за друго, а защото искам да вярвам в основите на истинския парламентаризъм.
Иначе, уважаеми дами и господа народни представители, внесеният проект за решение с мотивите си за отнемането на поста "заместник-председател" на господин Сендов е един несъстоятелен проект от гледище на Конституцията, на правилника, на конституционния принцип на свободния мандат и на парламентарния режим.
Застъпничеството на един от вносителите - господин Дянко Марков, струва ми се, че направи проекта още по-несъстоятелен. Защо мисля така?
Първо, каква е ролята на ръководството на Народното събрание? То трябва да бъде безпристрастно, когато ръководи заседанията, и в работата си с комисиите. Но колкото и да не е желано от гледище на принципа на безпристрастността, в България и в ХХХVIII Народно събрание се наложи принципът на откровената политическа ангажираност на бюрото на Народното събрание - всеки там, където е. Щом това е така, въпреки че това конституционно не е желано, но е допустимо, всеки от членовете на бюрото има своите политически прояви.
Аз не искам да цитирам, но някой вече каза, и други членове на бюрото, даже неговият председател се ангажира със становища по отношение на други партии и парламентарно представени сили.
В този конституционен и политически контекст какво е действието на господин Сендов? Изразил е писмено мнение да се свали мемориалната плоча на Цар Борис III от възпоменателната гора и така нататък. Как може да се пише в мотивите, че по този начин той злепоставял Народното събрание? Той може да го злепостави, ако Народното събрание, господин Марков, е взело решение в обратния смисъл - че Цар Борис III има принос. Да сте чули това от българския парламент? Защо тогава той злепоставя Народното събрание?
Нещо повече се казва в този проект - че той бил злепоставил, ако не събранието, или и събранието, и българския народ. С какво? С какво?
Тази арбитражна комисия, за която слушаме, но изглежда, че малко четем, - на голямата организация "Керен Каямед", съставена от достойни юристи и така нататък - ами, тя казва, че тази плоча трябва да се свали, а не акад. Сендов и не той е допринесъл за това, Боже мой!
Кой дава право на българското Народно събрание да оскърбява независимостта и автономността на тази чужда израелска комисия? Кой дава това право! Сякаш те са невменяеми и чакат Сендов или някои други да им кажат: "Свалете плочата"! Това не е ли оскърбление?! (Провиквания от блока на ДЛ: "Браво!" и ръкопляскания.)
Напротив, в мотивите на тази арбитражна комисия изрично се казва, че нейното решение е, за да се сюблимира ролята на българския народ, а не обратно.
И вижте какъв мотив има още в проекта за решение - че писмото, подписано и от господин Сендов, поставяло, чета: "под съмнение високоморалния акт за спасяването на българските евреи". Откъде - накъде! Обратно - говори се само за спасяването и се поставя под въпрос ролята на Цар Борис III. Нищо друго!
И аз искам да ви кажа, че ако тези мотиви бъдат оставени само такива, каквито са, - а други не виждам - просто е несериозно да се говори за възможност за деституирането на Сендов от поста му на заместник-председател.
И тогава, вече се каза тук, изглежда, че ако няма такава правна и конституционна логика, има някакъв друг мотив. Той не е написан, но някой вече го каза: кой сега и тук иска да реабилитира режима от времето на Втората световна война, начело на който стоеше един държавен глава, който определяше политиката и режима и който направи България във война с всички държави, съединени в така наречените "Сдружени сили от антихитлеристката коалиция". Нали този режим поради това изправи България да проси мира от 10 февруари 1947 г.?! И добре че беше тази българска антифашистка съпротива (викове в блока на мнозинството) и такива дела като спасяването на евреите, за да вложи във везната на справедливостта и в тази везна да не се позволи на България да се отнемат нови територии и да се наложат още по-страшни репарации.
Преди да казвате: "Е-е-е!", четете този договор!
Две думи по конституционните и нормативни основания за това искане. Как може да се говори, че Сендов нарушавал чл. 77, ал. 2 от Конституцията? Какво се казва там? Че заместник-председателите - чуйте внимателно - подпомагат председателя и осъществяват задачи, които са им възложени от него. Какво е възложил председателят на акад. Сендов, та той систематично да нарушава чл. 77? Да ръководи от време на време Народното събрание. Друго? Възлагал ли му е той вместо председателя, да излага неговите политически възгледи? Очевидно не. Защото не може да го направи. Има ли случаи, в които Сендов е ръководил една официална парламентарна делегация, без в нея той да е влагал духа на парламентаризма такъв, какъвто е? Но не волята на един или друг ръководител на парламента, те са просто само първи между равните. Нищо повече. Добре.
И вижте другото основание - чл. 5, ал. 1, т. 3 от правилника. Аз оставям първата хипотеза - за обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, защото това значи, че той отсъства трайно, или друго - системно да нарушава правата и задълженията си в рамките на своята компетентност. Кои права? Кое е това системно? Системното в правото е повече от три пъти. Къде са те изброени? Мнението, което той изразява като гражданин и общественик, очевидно не е нарушение. Това, че се бил срещал с Милошевич, проверих, не се е срещал.
И в решението знаете ли още какво има? "И други подобни". Кои са тези други и на какво са подобни? (Смях от ДЛ.) Как може да се пише това? (Ръкопляскания от ДЛ.) И говорим за правен акт, подписан от 100 души! А другото? Чуйте внимателно: "Нарушил клетвата, че във всичките си действия той трябва да се ръководи от интересите на народа". Кой ви дава тази квалификация? Вие виждате, че сме в едно Народно събрание, когато за мнозинството народните интереси изглеждат по един начин, а за опозицията - по друг, по много въпроси. И смисълът на парламентаризма е да се сменяват и мнозинството, и малцинството. Този алтернанс е нашата надежда. Няма вечни мнозинства, както и малцинства. Тогава как можем да се обвиняваме в това?
Ние трябва да се ръководим от другата голяма идея - общото благо. И госпожа Шопова е права тук, идеята за това общо благо, а не за националния интерес, схващан така частично, може да ни ръководи и да ни обединява.
Аз мисля, че при тези условия просто няма нито конституционна, нито правна, нито политическа база за едно такова решение.
И накрая, уважаеми господин председателю, поне всички ние сме тук, така мисля, за да браним големия конституционен принцип и неговата ценност, че народните представители не се преследват за изказани мнения не само в залата, както го тълкувате буквално. Защото още от Търновската Конституция, която някои много ценим, се казва, че "За сторените от членовете на събранието - цитирам този архаичен език - погрешки и престъпления, само които са предвидени в криминалните закони, виновните в това могат да бъдат теглени на съд". Толкова! Всичко друго значи да теглим чертата на българския парламентаризъм. Няма да направим това! (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от ДЛ и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Вземам думата, за да направя реплика на господин Гиньо Ганев, който ми оказа честта два-три пъти да спомене името ми. Той противопостави тезата за българския народ, който спасява евреите, тази теза, която се застъпва и от много други хора, включително от господин Нансен Бехар, че не е засегнато достойнството на българския народ. Аз питам: с какви средства българският народ спаси евреите, свои сънародници, в старите предели на царството и защо българският народ допусна да бъдат унищожени евреите от Беломорието и от Македония? (Ръкопляскания от СДС.) Не чувствате ли, че с тази постановка вие правите българският народ отговорен за съдбата на евреите от Беломорието и Вардарска Македония? (Ръкопляскания от СДС.) Или още по-порочната постановка: българският народ спаси евреите в царство България, в старите граници, а цар Борис предаде беломорските и македонските евреи за унищожение. Вие не разбирате ли, че това е кощунство с хората, които ги няма, и институциите, които бяха унищожени, за да могат да се защитят? Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано. По този въпрос може много да се говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ДЯНКО МАРКОВ: Но тия, които отново изваждат плашилото на фашизма, за да заклеймят хората, които управляваха България в тази епоха и които извадиха българския народ от кръвопролитието и платиха със своята кръв за това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Марков!
ДЯНКО МАРКОВ: Да, изтече времето, но това е дискусия, която отново ще влезе в Народното събрание. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, не ми се влизаше в този патос. Той не е полезен, той говори за спомени от други времена. Но щом искаме истината, не мога да я документирам тук, но аз стоя на убеждението, че унищожаването на българските евреи от Беломорска Тракия, от Вардарска Македония и от Пирот стават с изричното съгласие на цар Борис lll. Затова тези, които са против акламациите на неговото име, не си позволяват даже да помислят за някакъв негов мълчалив принос за българските евреи от старите предели на България, защото не може един да е виновен за едно, а в същото време да бъде акламиран за друго.
А колкото се отнася до засягането на авторитета на Народното събрание, за което Вие говорихте с такъв излишен патос, излезте и вижте паметната плоча до Народното събрание. Тя е поставена по времето на господин Стефан Савов и Александър Йорданов. Там пише: "Българската общественост". И никой друг! (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Твърдението, че само и единствено българският народ е спасил евреите е теза, с която умишлено се цели да бъдат подменени реалните стойности в един колосално хуманен процес. Такава формула цели да отстрани личностите от един исторически акт и тя би била справедлива и истинска, ако би могло да се прилага като аксиома, универсална. А нейната универсална неприложимост е абсолютна. Защото народът е грандиозен механизъм, мотор, двигател за осъществяването на една идея. Но колективната воля няма свойството да се самовъзбужда, действа и реализира. Колективната воля трябва да бъде провокирана, организирана и целенасочена от идеите, внушенията и действията на личностите.
Ако ние тук и сега продължаваме да твърдим, че в гората, символ на благодарността на еврейския народ, към България, трябвало да бъде издигнат някакъв хипотетичен паметник на българския народ, то със същата сила и убеденост трябва да поискаме да бъдат премахнати всички паметници на героите на националното самосъзнание и да бъдат заменени с някакъв езически символ, изобразяващ народа. Защото според академиксендовата теория, а и тази на госпожа Шопова, не Аспарух е основал българската държава, а това е дело на българската орда. Не Раковски, Ботев, Левски, Бенковски са подбудителите на Априлското въстание, а българският народ сам е зрял, организирал се е и въстанал. Следователно на всички личности от българската история трябва да бъдат заличени имената и заменени с тези на българския народ.
Нима паметникът на кюстендилеца Димитър Пешев, на кюстендилеца Петър Михалев, на кюстендилеца Иван Момчилов, на кюстендилеца Владимир Куртев, на кюстендилеца Асен Сючмезов не могат да бъдат олицетворение на българския народ? Тези петима господа, уважаеми колеги народни представители, под въздействието на знаменития Димитър Пешев започват акцията за спасяването на евреите. В крайна сметка какъв би бил резултатът на тяхната хуманна акция, ако Негово Величество цар Борис lll беше отишъл на любимия си лов или на някакво друго важно занимание, както е обичал да прави това, когато не е съгласен с един акт. Резултатът от тяхната хуманна акция би бил нулев, ако върховната власт в лицето на царя не е удовлетворил тяхното искане.
Толерантността на българския народ е негова историческа заслуга. В тази толерантност се крие и неговото благородство. Именно това благородство е създало средата, в която са съжителствали нашите събратя евреите, а останалото е заслуга на личностите. Но не на такива, които цял живот решават уравнението на своята слава. Защото ако един заместник-председател на Народното събрание вчера си е позволил лукса да се прегръща с един диктатор...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): С кого се е прегръщал, кажи!
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Защото ако един заместник-председател на Народното събрание днес е поискал да се премахнат белезите на националната гордост, то същият заместник-председател на Народното събрание утре може би ще подпише договора за продажба на държавата ни. (Ръкопляскания в мнозинството. Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иван Тодоров има думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Госпожа Петя Шопова каза това, което е мнението и позицията на нашата парламентарна група. Към това аз искам да добавя само още няколко неща.
Искам да ви кажа, че в хода на дебатите се случва и се получава точно това, от което ние се опасявахме. Аз съм убеден, че не само нашата парламентарна група се е опасявала от това, убеден съм, че много колеги от всички части на залата са се опасявали от това. Но най-важното, което нас би трябвало да ни интересува като народни представители, е, че страшно много хора, които са навън и ни слушат, получиха потвърждение на своите опасения. Аз искам да напомня на всички колеги, че днес е 27 юли 2000 г. В нашия досегашен дебат ние говорим непрекъснато за неща, които са били преди 50 и преди 60 години. Нали всички знаем тук, че не това интересува българите, които ни слушат, че тях ги интересуват съвсем, съвсем други неща. И решението на тези неща те до голяма степен очакват именно от нашия парламент. Тях ги интересува да получават повече, да могат да работят, да могат да живеят спокойно и най-сетне - да нямат примери, да нямат основания да се конфронтират един с друг така, както правим ние днес в нашия парламент.
Аз си мислех, че това, което става днес в нашия парламент, беше нормално за парламентите ни в началото на 90-те години. Но не смятам, че това е нормално днес. И не разбираме ли всички ние, че това, което правим днес, е, ако мога образно да се изразя, забиването на предпоследния пирон в ковчега на остатъчния авторитет на Тридесет и осмото Народно събрание.
Обръщам се към управляващото мнозинство, към вносителите на този проект за решение, който обсъждаме днес. Уважаеми колеги, защо толкова бързо, само два дни след като с големи усилия беше изтъкана една шарена черга, вие я подпалихте от единия край? Защо беше необходимо това? Аз си мисля, че когато едно управляващо мнозинство се чувства силно, то трябва да бъде много по-консенсусно, много по-великодушно, ако щете. Защото преди време, след като стана известен този факт с подписа на акад. Сендов, на нашия заместник-председател, аз мисля, че вие отправихте един апел към него той сам да си подаде оставката. И аз мисля, че дотам вие трябваше да спрете.
Освен това искам да ви обърна вниманието, че е изключително важно да си принципен и последователен. Аз лично много повече щях да ви вярвам в това, което искате днес, ако вие бяхте действително принципни и последователни в едни такива свои действия. Но аз мисля, че ако ние всички бяхме принципни и последователни в тези наши действия, нашият парламент към днешния ден може би щеше да бъде от 120 души вече, а не от 240 - ако ние бяхме действали така, както ни предлагате да действаме в случая с акад. Сендов.
Много повече щях да ви вярвам, ако вие бяхте предприели подобни ходове срещу някои членове на правителството, срещу някои наши колеги. Тогава може би щях ви подкрепя, защото щях да ви вярвам, че сте принципни и се водите единствено и само от принципни позиции.
Освен това, и с това ще завърша, не искам да вярвам, че вие така започвате предизборната си кампания. Не искам да вярвам, че тази предизборна кампания, на която се задават тоновете вече, ще бъде такава, каквото беше преди 10, преди 8, преди 6 години. Аз много бих искал тази предизборна кампания да бъде една нормална, толерантна, демократична, съответстваща на европейската политическа културна кампания. Това е и молба, и оценка за това, което вие правите. Не съм убеден, по-скоро съм сигурен, че не избрахте най-добрия път и най-добрия начин. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа колеги! Аз не знам кой има интерес от това противопоставяне, тази конфронтация. То е ясно кой е, но мисля, че България няма интерес от това, нито пък демокрацията, защото днес обсъждаме един въпрос - освобождаването на подпредседател на Народното събрание, което е прецедент за последните десет години, пък и в цялостната история на България не знам кой поред - може би е втори? Именно от тия позиции аз ще изходя и в моето гласуване, защото такива прецеденти - да няма трети, четвърти.
Обсъждаме един въпрос, който колкото е много сериозен, толкова е и малко смешен, защото по мое мнение това е доста далеч от нашите проблеми. Иска се оставката на господин Сендов с мотиви - член от Конституцията, и в мотивите е казано: срещата му с Милошевич, както и писмото му до президента на Израел. Ние в групата обсъждахме и се питаме - разбира се, че не одобряваме срещата му с господин Милошевич и отношението му точно в един период...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Няма такава среща, няма такава среща!
КЕМАЛ ЕЮП: Поне това, което чух от трибуната. И, ако е имало, защо тогава не се е поискала оставката? (Шум и реплики от ДЛ.)
Другият въпрос, по който се взе доста отношение. Какво значи един заместник-председател на Народното събрание да изрази собствено мнение във връзка с работата на една неправителствена организация на чужда страна по проблем от нашата история? Не е работа на един заместник-председател на Народното събрание да изразява мнението си по действията на една неправителствена организация в Израел, и безспорно това е грешка на господин Сендов. Има разделение на властите и колкото и да ни се иска или не, в някои страни, дай Боже това да стане по-скоро и у нас, неправителствените организации не се вълнуват от мнението на парламентаристите, още по-малко от чуждите парламентаристи. Сега, какво, да поправим грешката на господин Сендов с още по-голяма грешка? Това ли предлагате? Точно това е смешното, според мен, и жалкото в този дебат.
Сега, по смисъла на дискусията. Спасени ли са или не евреите от Цар Борис III? Това проблем на Народното събрание ли е, или на българските историци? Парламентът конвент ли е, че да разбира от всичко? От всички по-важни исторически монографии за спасяването на българските евреи няма нито една на български историограф. Приносът на Димитър Пешев бе популяризиран от Габриеле Нисим - италиански гражданин. Другите трудове почти всички са дело на израелски граждани, родени в България. Например книгите на проф. Бен Захар, и Нир Барух. Всички те бяха гости на българския парламент, независимо, че изразиха различни мнения и оценки за ролята на царя. Значи, как можем ние да оценяваме дейността на Борис III от позицията на пристрастията или от историческите истини? Какво е направила българската историография, за да се популяризира изключително хуманният акт - спасяването на 50 000 български евреи през 1943-1944 г.
Българските историци, които разполагат с най-голям материал за изясняване на този велик хуманен акт все още не са си казали мнението. Архивът все още не е проучен. До момента все още няма издаден сборник около този проблем. Следователно, отношението по мнението на господин Сендов, изразено в писмото му, е трудно да дадем от позициите на историята. Тогава за какво да бъде свален господин Сендов от заместник-председателското място в парламента - за да се харесаме някому или за да не се харесаме другиму?
Господа, какво правим? - Политически скандал от един непроучен исторически акт. ДПС в подобни операции няма намерение да участва.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Достойно!
КЕМАЛ ЕЮП: Затова и ние няма да подкрепим свалянето на господин Сендов не от голяма любов нито към него, с извинение, нито към неговата политическа сила, а именно защото с политически мотиви се постави един прецедент в най-новата история на България - да се свали един заместник-председател на Народното събрание, а не защото одобряваме неговите действия, които, по мое мнение, не е особено лицеприятно за България.
Да се върнем към същността на занятието. Подобен политически скандал от безспорен исторически принос на българския народ не работи за имиджа на България. Тогава, каква е целта и на инициаторите - да се харесат някому или да стегнат пооределите си политически редици? Това прави ли се с цената на опита за девалвация на една от най-светлите точки в българската история? До вчера същите тези хора търсеха съгласието, а сега търсят конфронтацията. Как да приемем това - като опит за елиминиране на един заместник-председател на парламента заради политико-историческите му възгледи или не? Това не ви ли се струва, уважаеми дами и господа, че има един не много приятен мирис? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Еюп.
Реплика от господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Еюп! Далеч не е прецедент. Неотдавна по ваше искане и с вашите гласове беше свален един председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Втора реплика - господин Юлий Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз мога да разбера, когато колегите от БСП се опитват да изместят плоскостта на дебата в един исторически дебат, но не разбирам, когато колегите от ДПС се подвеждат по тази фалшива логика.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Чий син си, бе? Чий син си?
ЮЛИЙ ПАВЛОВ: Ние искаме оставката на господин Сендов не заради неговия прочит на историята, не заради неговата политическа позиция. Ние искаме оставката му заради това, че той уронва достойнството на българския парламент и на българския народ, в качеството си на заместник-председател, представляващ тази институция, като иска свалянето на една вече издигната паметна плоча.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Ти чий син си, бе? Чий чин си?
ЮЛИЙ ПАВЛОВ: Тези аргументи за историята можеха да се изслушват преди издигането на тази плоча. Но тази плоча вече е издигната. Тя е израз на уважение към българския народ, към българските институции. Срамно е за един представител на България да иска свалянето на вече една издигната паметна плоча.
Между другото искам да припомня и на господин Ганев, че той беше там и присъства на откриването на тази паметна плоча в момента, в който се изразяваше благодарността. Благодаря. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Павлов.
За дуплика - господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин Китов, искането за свалянето на един председател на Народното събрание и самото сваляне има разлика, защото самото сваляне зависи от едно мнозинството в един парламент, както това важи и за подпредседателя. Но за председател на Народното събрание се предлага от мнозинството, а целият екип, със заместник-председателите, след консултации между политическите сили и групи в парламента, с консенсус се приема и се гласува общо в Народното събрание.
Доколкото дали някой е уронил престижа на Народното събрание и на българския народ. За престижа на Народното събрание, българският парламент е в правото си да се изкаже. Доколкото за българския народ, от името на българския народ няма право да говори нито една политическа сила, защото една част от българския народ е гласувал за една политическа сила, има едно мнение по даден въпрос, друга част - има друго мнение. Така че целокупно, от името на българския народ, не може едно твърдение на един политик и една политическа сила да има достоверност 100%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Еюп.
Господин Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Проблемът по същество не е в това дали нашия колега акад. Сендов е подписвал или не нещо и дали това е главната причина да бъде свалена или не дадена паметна плоча. За мен проблема е дали в името на това, за което се иска свалянето на тази плоча, е било обективно вярно, истина изстрадана, осъзната от обществеността и от науката, бих казал, защото историята е и наука. И тук смятам, че категорично може да се отговори със следното. Няма исторически доказателства за едно сериозно участие на Цар Борис III за спасяването на евреите. Вероятно той е съчувствал на тяхната съдба, може би за някои хора и лично се е намесвал. Но като цяло ние влизаме в един парадокс - или Борис III е имал възможността да спаси евреите от Беломорието и Македония и не го е направил, и тогава е виновен, или пък не е могъл да спаси тези евреи, но тогава как е могъл да спаси пък евреите в България?

Истината вероятно е, че този проблем не е вълнувал особено цар Борис III, че той е гледал да се съобразява, че и тогава, както и сега, е владеел един дух: ама ние сме безсилни, ние сме малка страна, отгоре ще ни наложат. По същия начин, както и сега се казва: ами ние нямаме друг избор, трябва да влезем в НАТО. Тогава също се е казвало: велика Германия, тя е нов ред в света, по същия начин ние трябва да се борим в крайна сметка да заемем едно добро място.
И след като се приеме, че действително това, в името на което се е подписал акад. Сендов, е в една или друга степен историческа истина, че цар Борис III няма тези заслуги, които набързо и от неграмотност може би му се приписаха в последните няколко години, действително той заема една достойна позиция. Защото този, който се бори за истината по такъв въпрос, какъвто е за съдбата на един етнос, на една народност, той фактически се явява не само защитник на истината в един кносеологически смисъл, но и в един исторически смисъл, че той в крайна сметка е защитник и той ще излезе от тази зала, благодарение на вашите усилия, като един защитник на българските евреи, защото е показал кой е истинският виновник за тяхното положение през 40-те години. Практически вие вместо да му извадите очи, му изпивате вежди. Леко завиждам на акад. Сендов, защото не всекиму може да се присъди една такава заслуга. Това е обективен факт.
Това, което тревожи мен, като представител на Политически клуб "Екогласност", не е толкова опитът за сваляне на акад. Сендов, колкото тенденцията, която се очертава сред част от мнозинството, не говоря за всички, аз зная, че много от вас подписаха тази подписка вчера, да не кажа насила, но с мъка и с вътрешни противоречия, и не всички я подписаха, защото иначе щяха да бъдат 137 човека. На това съм свидетел. Но не това е проблемът. Проблемът, от една страна, е отрицателният й международен отзвук, че отново се въздигат сенките на антисемитизма и на това кой най-големи заслуги има. Това е едната страна.
Другата е, че именно Съюзът на демократичните сили или част от него, в никакъв случай не смея да генерализирам, практически се опитва да се пише наследник на тази традиция на управляващите от този период. Една традиция, която е не само антидемократична, с което мисля всички биха се съгласили, но и по своята идейна същност има съзнателни заемки от това, което се нарича фашизъм. Защото едно само доказателство да се даде, че тогава през 40-те години е имало фашизъм, то е Законът за защита на нацията и правилникът за неговото приложение. По-добра илюстрация от това да се унижи човешкото достойнство, не става дума за живот, а за чест, за индивидуалност, аз съм виждал това в периода, когато се извършваше така нареченият възродителен процес. Виждах моите познати и колеги, между които беше и сегашният лидер на ДПС Ахмед Доган, с каква мъка, с каква трудност те понасяха това човешко унижение. Опитайте се да се поставите в положението на тези хиляди невинни евреи, които е трябвало да носят звезди и да напуснат държавната си работа, дори и да са избирани, те е трябвало пак да напуснат тази работа. Тревожи ме това, че част от политическия Съюз на демократичните сили се явява защитник на тази идея.
Ето защо, разтревожен от това, невиждайки абсолютно нищо, в което да бъде укорен акад. Сендов, мнението на "Екогласност" е, че той в крайна сметка трябва да остане на своя пост и ще гласувам против искането за неговата оставка. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За процедура думата има господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение този дебат да приключи и да преминем към гласуване. (Реакция от опозицията.) Ние достатъчно време слушахме голямо жонглиране с българската история. То може да продължи безкрайно дълго време. Но историята отдавна е дала своите факти. А заместник-председателят на Народното събрание доказа нещо, което сам каза преди десет години: "Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме." Вие го доказахте, господин Сендов.
Предлагам тази процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков. Не мога такава процедура да възприема, господин Шишков, тъй като правилникът не позволява прекратяване на дебатите.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително след речта, която направи госпожа Шопова, малко трудно е да добавя нещо по-съществено, но съм задължен като човек, като гражданин и след това като народен представител да застана на тази трибуна и да кажа това, което чувствам и мисля по един дебат, който ме притеснява.
Моето притеснение започна със списъка на подписалите предложението за решение, който гледах. Трябва да ви кажа най-чистосърдечно, че вътре имаше три имена, които ме притесниха и изпитах една горест, че те са се подписали на този списък. За другите не проявих особено голям интерес, но за три имена ми беше горестно, че са допуснали да участват в една срамна сцена.
Не съм историк и не искам да давам исторически оценки, но царят на България Борис III е водил политика, която не може еднозначно да бъде определена. Не можем да кажем, че той е бил политик, който е бил само с положителната си роля за укрепване на държавата и за спасяване на нейния народ от несгодите, които би претърпял, ако влезе в открита война с Германия. Защото ние знаем от историческата даденост, че два народа, съседни на България, при монархия влязоха във война с Германия. Това е и Сърбия, това е и Гърция. И един крал на една съседна наша държава загуби държавническия си пост, защото беше готов да подпише сепаративен мир с нацистка Германия. Борис не прие този тип на политическо решение. Но като човек, който впоследствие е търпял погрешната политика на министър Богдан Филов, който създаде предпоставките България да бъде изолирана от цивилизования свят и посланици на България да не бъдат приети от англоамериканската дипломация за сключване на мир при много по-изгодни условия за голяма част от българския народ, аз не мога да му дам такава оценка, че да бъде възхваляван като цар спасител или цар обединител на България.
Така че ролята за оценките трябва да оставим на онези, които могат да ги правят, и на историческото време. Но тук е въпросът: защо се внесе това решение? И аз искам да ви отговоря. Паркинсон в своите много логични съждения казва: когато няма един голям въпрос за решение, обикновено се създават десет малки, за да се заангажира общественото мнение. Днес политическата сила на Съюза на демократичните сили няма голям проблем, който да постави за дискусия пред обществото и търси дреболии, за да запълни съзнанието на обществото поради идеологическата си празнина. (Ръкопляскания от опозицията.)Вие не може да решите потребностите на това общество. Искате да го подхранвате с омраза и ненавист отново. Вие отново искате да се храним, като се мразим. Аз съм изживял този период и го ненавиждам. Не мога да приема тази позиция като нормална.
И второ, което не може да простите на Сендов - и това го чух от тази трибуна по време на Великото Народно събрание - тогава го каза Тодор Колев по повод дискусията за досиетата. Той се обърна тогава към левицата, бяхме заедно в Съюза на демократичните сили: "Вие не може да ми простите, че не съм там, а съм там!"
Вие не може да простите, че Сендов не е там, а е там и това ви мъчи. Вие просто не можете да приемете, че една личност, която е вписана в научния интелект на България и на света, която не произлиза от семейство на пролетариат, прие идеите, както Енгелс ги е приел - един от най-богатите хора на Рур - за социализъм и социална справедливост. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.) Това ви мъчи.
И още нещо ще ви кажа. Моите големи притеснения идват от това, че не можете да разберете, че личностите винаги имат мнение и имат право да го кажат. А обществото, което градим, демокрацията почива върху сентенцията на Монтескьо: "Аз мога да не съм съгласен с теб, но съм задължен да ти дам право да кажеш това, което мислиш". Защо пречите на акад. Сендов да каже какво мисли по един исторически въпрос? Това ли е неговата вина - че има мнение? Личностите имат мнение. А тези, които пълзят, стигат до върха на елата, виждат орела, но са били там с пълзене.
Не мога да приема позицията ви, че искате всички да пълзим. Няма да пълзим!
И накрая ще ви кажа, че ще бъдете осъдени от историческото време за това, че посягате на демокрацията и на личностите в България.
Не мога да приема тази позиция и затова ще гласувам срещу това решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика има думата господин Христо Таракчиев.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа сенатори! Разбира се, че господин Благовест Сендов има правото да каже своето мнение. Разбира се, че всеки народен представител има правото да каже своето мнение. Обаче един заместник-председател на Народното събрание може да говори само от името на Народното събрание. Може да изказва само становището на Народното събрание. Може съгласно нашия правилник да извършва действия, които са му възложени от Председателството.
Ето защо всяко нарушение на авторитета на българската нация, всяко уронване авторитета на българската държава, извършено от един заместник-председател на Народното събрание, е несъвместимо с длъжността, която той изпълнява.
Затова нека господин Благовест Сендов слезе на банките долу и да изказва там свободно своето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Таракчиев.
За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми колега, Вие действително ми помогнахте в тезата, която развих. Вие не сте демократ. В Политбюро на Сталин и в конфигурацията на Хитлер се е казвало: може да говориш това, което говоря аз, другото е грешно.
В демокрацията такава постановка няма. Той не е подписал писмо като заместник-председател на Народното събрание, а като акад. Сендов. А това са две различни неща - личността Сендов и заместник-председателят на Народното събрание. И аз да съм заместник-председател, ако съм убеден в позицията, ще я кажа, защото не искам да бъда едно зърно от общата машина на тоталитарното мислене. (Ръкопляскания от Демократичната левица и Евролевицата.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подписах тази подписка с чиста съвест, защото става дума не за повода, а за начина на действие на един заместник-председател на Народното събрание. Става дума за това, че когато се обръщат към него, той заедно с няколко души по най-конспиративен начин... (Шум и неодобрителни реплики от блока на Демократичната левица.) ... си дава становището по един спорен въпрос. Да, този въпрос е спорен, господа, и тук бяха казали доста неща по тази тема. Можеше ли господин Сендов като заместник-председател на Народното събрание да сподели това поне в Председателския съвет? (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, правя Ви забележка.
МОНЬО ХРИСТОВ: Защо господин Сендов ще бъде инстанция, която ще се произнася по този спорен въпрос като заместник-председател на Народното събрание? Той ли е само заместник-председател на това Народно събрание? Трябва ли ние по тази логика, която тук господин Гиньо Ганев, когото много уважавам, се опита да наложи, че не му е било възлагано... А той като заместник-председател почувствал ли е такова възлагане, че се е произнесъл? Господин Гиньо Ганев, Вие казахте, че председателят на Народното събрание не му е възлагал. Ами като не му е възлагал, защо се е произнесъл? Аз Ви питам тогава?
Вие говорите много тежки думи по отношение на процеса на българската история от 1941 до 1945 г. Някои от тях са верни думи. Те са думи, свързани с едно законодателство, което днес ние на днешния модерен език наричаме ограничение на човешките права. Днес ние изричаме тези думи и към други народи, където има такива проблеми. Тогава еврейският народ е имал този проблем в България. Но същевременно защо се опитвате да противопоставите личностите и народа? Ние трябва да признаем заслугите както на личностите, така и на цялата българска общественост. И това е много странна теза, в която се опитваме да се противопоставим. И защо се опитвате да отиваме към историята, когато разглеждаме именно акта на действието на един заместник-председател на Народното събрание?
Аз ви питам, ако една неправителствена организация от Лайпциг се обърне към господин Сендов за неговото становище по въпроса за паметника на Георги Димитров, или към господин Куртев, който е отзад зад мен, тогава, когато става въпрос за тези спорове тук, в нашата държава, ние можем да си спорим. Но когато Вие давате становище и говорите, че президентът на Израел се е обърнал към Вас, защото ви е приятел, все пак президентът на Израел, той също е институция, господин Сендов. А Вие също сте институция в момента - до гласуването, разбира се.
Така че Вие, господин Сендов, нямате нито моралното, нито правото на заместник-председател да издадете това становище. И тук аз не мога да се съглася и с колегата Тодоров, който каза: защо водим този спор, защо я има тази полемика, когато българският народ има други интереси в момента - икономически и други? Да, но българският народ има нужда и от морално прочистване, и от отношение на етика, и отношение помежду си. А Вие днес - или по-точно по-рано - с Вашите действия дадохте един отрицателен пример на всеки един българин, пример на нихилизъм към българската държава и българската нация. Това е най-лошото в случая.

И ето защо ще си отидете, господин Сендов. Именно заради това, че Вие имате лошо отношение към българската държава и към българския народ. (Възгласи: "О-о-о!" в блока на ДЛ.) И Вие не давате добър пример на българския народ и на българските граждани. Затова с чиста съвест ще гласувам за Вашата оставка. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Реплика на господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Христов, от морално прочистване сме на път да не остане български народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Бончев за първа реплика и господин Смоленов - втора реплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, господин Христов!
Преди 2 дни, дали бяхте долу или не бяхте, но тук беше еврейска делегация от името на българските евреи, живеещи в Израел, и от името на израелската държава. Те казаха, че са признателни на българския народ и ще издигнат паметник.
Уважаеми господин Христов, има много видни личности в този свят, но няма личност, колкото и велика да е, да е по-голяма от този народ, който я е родил. Така че народът е най-великото нещо и тази признателност ще бъде към българския народ.
Второ, не е ли срамно българският парламент да рови в най-жестоката рана на еврейската нация, която е на 4000 години? Първото еврейско царство е 2000 години преди новата ера. И това е най-голямата рана на този народ - дето беше изгарян и хвърлян в газовите камери. И ние - единственият парламент от толкова държави, които са спасявали евреите, да ровим в тази жестока рана!
Вие знаете много добре, че няма народ, обикновени хора, които да са предавали евреите в газовите камери. И затова аз смятам, че този дебат е против еврейския народ и може би след известно време това ще се почувства върху България. Защото, господин Христов, понеже тук се говори, а сега не знам коя е по-голямата вина - за писмото или за Милошевич, дори сръбската нация 6 години опази и не предаде на Хитлер семейството на Олбрайт, когато ги бомбардира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Христо Смоленов - втора реплика.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Неприятно ми е, че участвам в такъв дебат.
Веднага заявявам, че аз ще гласувам "против" предложението за оставка на господин Сендов. Мотивите ми ще бъдат от различно естество - съдържателно и, бих казал, демократично формално.
Господин Христов, на мен ми се струва, че казахте тежки думи към господин Сендов. Аз винаги съм се ръководел от толерантен патриотизъм в своята политическа дейност. Смятам, че българският народ е дал примери точно на толерантен патриотизъм във всяко едно отношение. Но толерантността в патриотизма означава да дадеш правото и на опонента си да има морални ценности, които може да са общи с вас - по отношение на нацията, държавата, нейното бъдеще.
Аз не се съмнявам в патриотизма на господин Сендов. Виждал съм го в политическото му развитие и мога да кажа, че за мен той е патриот на тази държава и на този народ.
Аз усетих с горчивина, лична горчивина, тъй като екзарх Стефан ми е далечен роднина, това, което е взето като решение от фонда, който поставя под въпрос съответните плочи. Но аз искам още веднъж да кажа тук, в това Народно събрание, че трябва най-после да пречупим тази опасна тенденция по всякакъв възможен повод да се конфронтираме, цепим, делим, защото, ако има нещо голямо, което България е направила след Втората световна война, това е спасяването на 50 000 български евреи. Забележете, че само още една държава е направила нещо подобно - Дания, спасявайки 7000. Списъкът на Шиндлер - знаете, 1200.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Времето изтече, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Не става дума за това. Искам да обърна внимание, че поне по този повод ние не можем да проявим партизанщина. И аз ви моля още веднъж да погледнете на това като общо национално достижение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика - господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми колеги, аз повтарям думите, които казах. Това, че признаваме, че има спорни исторически въпроси по тази проблематика от 1941 г. и по-нататък. Но повтарям и другото - отговорността на един заместник-председател на Народното събрание.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Той е академик.
МОНЬО ХРИСТОВ: Няма академик!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как няма?
МОНЬО ХРИСТОВ: Академик няма в България. Има професор, госпожа Добрева. Да уточним и това.
По-важното е следното: Благовест Сендов наистина като личност, като човек, като авторитет, като математик си има правото на това становище. И ще го изразява от мястото си. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Тук някой мой колега го каза.
Ние към какво се стремим обаче?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Към какво?
МОНЬО ХРИСТОВ: Стремим ли се да бъдем отговорни политици, когато сме на някои места? Стремим ли се, господин Сендов?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Какъв политик си ти!?
МОНЬО ХРИСТОВ: Не се стремим, господин Сендов. И аз не осъждам действията на личността, на господин Сендов, а на политика господин Сендов, който представлява заместник-председател на Народното събрание. Той направи гаф, скандал с друга държава и трябва да си понесе отговорността. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз сигурно ще се различавам от всичкото това, което беше казано. И то ще бъде именно по повод казаното досега.
Днешният ден на българския парламент аз го оценявам като ден на голямата му грешка. (Шум и реплики.)
Не се обаждай, господине! Излез един път, за да си запишеш името! Ще дойде един ден внукът ти, за да ти потърси името. Трябва да те търси само долу на "Дондуков", където си получавал парите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, правя Ви забележка!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Правете на него, който се обажда!
Уважаеми колеги, когато Аденауер - първият министър-председател във Федерална република Германия встъпва на този пост, извежда пред себе си и пред нацията един девиз, девизът, който имаме пред нас - "Съединението прави силата!" Че Германия, нова Германия може да бъде създадена чрез обединението на нацията. Днес ние това не го правим. Тази повеля на нашите възрожденци ние не я осъществяваме. Ние се разделяме. И не е толкова жалко, че ние се разделяме, но с нашето поведение разделяме нацията. Ето, това е жалкото, което правим.
И затова нашата парламентарна група предложи в началото една молба към колегите - да оттеглят своето предложение. Защо казвам всичко това? Защото аз съм от тези хора, и друг път съм казвал, които обикалят страната. И снощи също се върнах късно, обикалях една област. Днес стои въпросът - страната ни е в пожари, всичко изгаря от жегата. Аз ще ви кажа, няма да можем да засеем. Днес ви го казвам. Наесен ще ядем евтино месо, защото няма да имаме утре, в следващата година животновъдство, защото няма да можем да го изхраним. И в последните дни, в предпоследния ден на парламента, ние, които ще се върнем чак през м. септември, не изваждаме проблема, който стои пред България, проблемите на държавата и проблемите на народа ни, а извадихме проблема "Сендов". Защо? Защото, като че ли ние, политиците, когато не можем да представим алтернатива как да построим нова България, започваме с едно политизиране, едно политиканство, започваме с едно унижаване на политиците, започваме с омаскаряване. И историята ни е показала - и с убийства! Ние сме свидетели на убийството на Стамболов! Ние сме свидетели на убийството на Стамболийски! Ние сме свидетели на смяната на Димитър Пешев. И все политиците са го правили или те са го организирали!
Аз искам да ви попитам - и накрая, след 100 години, какво излезе от онова, което политиците са мислили за Стамболов? Излезе онова, което е казал народът. И му се поклони и каза, че той е бил голям държавник! Какво стана със Стамболийски? Минаха години, той беше заклан. Но народът каза, че той е бил един от най-големите реформатори на Европа. За три години той прави 107, 101 закона. В онзи момент, когато България е разрушена - това, което ние не можем да направим десет години, той го направи в първите десет закона, за да изкара земеделието на преден план и да спаси държавата.
И накрая, пак повтарям, какво излиза? Че не това, което ние сме мислили, е истината, а това, което казва народът! И в този случай аз искам да ви помоля - не е ли по-добре, уважаеми колеги, да се направи една друга крачка? Господин Сендов е изразил своето мнение. Онези, които имат различно мнение, нека да се дистанцират, нека да си направят своята декларация, нека да си подпишат своята декларация. Но не отивайте на смяната. Това народът ще каже колко е бил прав! Защото, виждате, че ние като че ли искаме да се превърнем в един научен институт, който да оценява събития, които повечето от нас, когато споменават някои неща, казват "около" колко души или коя дата! Това ще го кажат другите хора, на които им е професия!
Затова аз ви казвам: помислете, дами и господа, не е ли по-добре да се дистанцирате от поведението на господин Сендов? Нека той да си го защитава като човек. Но не го сменяйте!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Защо?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ще ви кажа. Загубен ден. Вие загубихте един ден преди две години цял до обяд. Вие искахте и предлагахте вариант, в който да се включи един параграф, в който казус да бъда сменен и аз от заместник-председател. И какво стана и с убийството на Стамболов, и с убийството на Стамболийски, и със смяната на Пешев, и със смяната на такива като мен, които са далеч от тези имена? България остана! И ще остане и когато Сендов го смените? Но не опетнявайте парламента, не довеждайте нацията до разединение, защото този въпрос наистина е исторически важен, голям. Нека да предоставим времето на историците да кажат своята оценка. И господин Сендов ще си получи тази оценка. Ако тя е "да", ще му остане името с "да". Ако тя е "не", ще му остане името с "не". Но не парламентът да поема този ангажимент.
Уважаеми колеги, аз ще продължа с още нещо. Много е лесно да омаскаряваме личностите. Аз си спомням как коментирахме един случай за един човек, който беше достоен, когато трябваше да го издигаме за длъжност в управлението на Българската национална телевизия. Пак направихме аналогично разделение. Дайте да не го правим. България не е толкова богата с личности. Господин Сендов е личност. Нека, нека онова, което ние, които се занимаваме с политика, да не му отнемаме това име и да не го омаскаряваме с вашата презумпция, с вашата презумпция, че той е непочтен и че се е възползвал от името като заместник-председател на парламента. Той това не го е направил. И затова казвам - не го е направил, а вие се дистанцирайте от него! Ето защо аз няма да подкрепя вашето предложение.
А в същото време още един път ви се моля и се обръщам към вас. Вземете решение, че се дистанцирате. Вие сте мнозинство. Вземете решение, че парламентът се дистанцира от неговото писмо. Но повече от това не правете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димитър Луджев има думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Искам да ви кажа, че се чувствам неудобно в тази зала. Вижте, това нещо е извън всякаква демокрация, за която ние сме претендирали и сме се борили. Аз не съм от тези, които са съгласни с постановката на господин Сендов. Но това си е негово право - да си изрази своето мнение. Той е народен представител като всички нас. И преди всичко народен представител. Оттам насетне е всякакъв.
Не ми го побира умът това, което става в момента. Виждате ли, някой от нас не може да изрази своето мнение, защото, виждате ли, заемал някаква длъжност! Ами, ако това нещо се случи в който и да е друг парламент... Аз просто не вярвам, че това може да се случи в парламент на една демократична държава. Това е смешно! Това е просто жалко. Направете една декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Марков!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Направете една декларация, изкажете своята позиция. Да стане който иска, председател на Парламентарната група на СДС, който иска да става и да говори каквото си иска. И аз имам друго мнение. И аз не смятам, че по този начин трябва да се решават подобни проблеми. Но това, което се прави в момента, още повече уронва престижа на българската държава, на българската демокрация. Още повече. Такива наказателни мерки просто са недопустими в един демократичен парламент.
Преди известно време господин Агов беше изказал свое мнение по даден въпрос, примерно за разделението на Югославия. Някои му искаха оставката. Аз смятах, че това в края на краищата е негов въпрос. Министър-председателят също изказа свое мнение по този въпрос, макар че като министър-председател е малко повече задължен от всички останали.
Колеги, в момента се извършва нещо, с което се дискредитира България, ще се дискредитира пред световната демократична общност, пред европейската демокрация, пред еврейската общност. Ставаме смешни! Ставаме смешни - това е една партизанщина от най-долнопробен тип! Аз дори не разбирам защо го правите. По каква причина го правите? Какво ще постигнете с това? Какво ще постигнете? Ще свалите Сендов от трибуната. И какво постигате с това? И окарикатурявате България пред външния свят.
Просто ви моля за здрав разум. Моля ви да се обърнете към елементарните принципи на българската демокрация, на правилника на това Народно събрание, на статута на народния представител, на статута на българския гражданин. Нека да докажем, че след десет години сме станали поне малко, малко демократи. Моля ви да прекратим този безсмислен и бих казал неудобен за българската държавност и за българската демокрация дебат.
Още веднъж ви призовавам към здрав разум, призовавам ви към едно действително сериозно отношение, позиция, която подобава на български парламентаристи в един демократичен парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Аз Ви благодаря, господин председателю. И Вие видяхте, че имам проблеми, затова много Ви моля две минути, извън времето на моята парламентарна група.
Уважаеми колеги, безпокои ме, слушах отвън, слушам оттук и ме безпокои следното.
Първо, когато се приемат документите на Народното събрание те се приемат с мнозинството на управляващата партия. Това е вашето мнозинство. Когато се избират, хората се избират с вашето мнозинство. Вие определяте 99,9 на сто в нормативните актове вашата воля.
Имам следния въпрос - смятате ли, че демокрация, когато се избере един заместник-председател с вашата воля, че той трябва да отразява за в бъдеще само вашата воля? Ако смятате - това не е демокрация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много от нас днес тук заявиха, че не трябва да се позоваваме на оня исторически момент. Аз, за разлика от тях, мисля, че това е грешка, защото разковничето е именно в сложността и противоречивостта на историческия момент. Сложни и противоречиви са отношенията между Хитлер и Борис III. Сложна е и глобалната обстановка. Хитлер е съюзник на Сталин. Вие знаете, че този алианс се подкрепя, в това число и от Българската комунистическа партия. На фона на тази нееднозначна обстановка, как от една страна да приемем, че Борис III е виновен за депортирането на евреите от Тракия и Македония (шум и реплики в ДЛ), а да не признаем неговата заслуга за спасяването на останалите 50 хил. български евреи? Не можем да говорим, че става дума за заслугата на народа, защото народът в този момент, без своите водачи, не е в състояние да направи каквото и да било. Иначе, господин Кемал Еюп, трябва да обвиним българския народ за това, че бяха изселени българските турци от България, а не господин Тодор Живков.
Уважаеми колеги, сложната обстановка е дала своя печат още при създаването на паметната гора, която днес е наречена "България". Но вие знаете, че първоначалната воля на дарителите е била тази гора да бъде наречена "Борис III". И именно въз основа на всички тези сложни и противоречиви дискусии и дебати тогава се прави този компромис гората да се нарече "България", а в нея да се поставят паметни плочи на всички онези личности, в това число и на целокупния български народ, като имащи заслуга - уникална историческа заслуга за спасяването на българските евреи.
Така или иначе, за мен не е етично български политици в момента да се намесват в един спор, който тече между определени еврейски общности. Аз излязох преди всичко, уважаеми колеги, за да ви заявя следното. Ако независимо от всичко се стигне до демонтирането на паметната плоча на Борис III от гората край Йерусалим, то фондация "Достойни българи", чиято цел е изграждането на паметници на всички онези българи, които имат принос за историческото израстване на България, ще поеме ангажимента да пренесе тази плоча в България и да я монтира на подходящо място тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, би било много добре да сбъркате депортирането на българските турци, аз споделям, че Тодор Живков ги депортира, Българската комунистическа партия има много голяма вина, три пъти им смениха имената, но не забравяйте, че по царско време два пъти сменят имената и хиляда български турци от Кърджалийско са депортирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Иванов, искам да Ви кажа едно. Страшно съм притеснен от една позиция - да обясним на този, който иска да ни уважава, как да ни уважава. Трябва да Ви кажа, че никога не бих си позволил, ако искате да ми окажете някакво уважение по случай мой празник, рожден ден или имен ден как да го направите. Нека да оставим признателността на еврейския народ към България да я направят така, както те преценяват, а не както ние искаме да го направят. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Ще започна с репликата на господин Стефан Нешев, защото тя не беше реплика, а беше стопроцентово потвърждение на това, което аз казах. Казах, че е недостойно български политици да се намесват в един спор, който е спор между еврейски общности и в крайна сметка на чието решение ние няма да можем да повлияем. А в случая се мъчим да влияем и то негативно, в ущърб на историческия авторитет на България.
Що се отнася до втория въпрос, мисля, че моят приятел Ремзи Осман знае моето отношение към проблемите, свързани с турските малцинства, знае моето участие в посрещането и излизането от затвора на негови съмишленици още от 1990 г. Но аз исках да кажа това, че не е възможно един народ, дори при наличието на определена политическа воля, да не изключваме тогава и компетентността, която е имал царят сред институциите, да се реализира една такава воля, ако на страната на тази воля не беше застанал Цар Борис III. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз закъснях малко за този дебат (оживление), но съм изненадан - не се смейте!, изненадан съм от пътищата, по които той тръгна. Ясна е нашата позиция - на Обединението за национално спасение и моята позиция, за монархията в България. И аз съветвам тези от вас, които малко от малко я споделят, нека да ни помогнат за това Негово Величество цар Симеон II да заеме полагаемото му се място в политическия живот на България, дори и в ролята му на държавен глава. Мисля, че за това ще стане въпрос малко по-нататък, но не на този дебат и не на това място. Народът ще го реши. А ролята на политиците е да изпълняват волята на народа.
Естествено, не съм съгласен тук да се пренася дебатът за това какво е направил цар Борис за България и какво не, както от СДС, така и особено от БСП да използват времето, когато се прави едно чисто процедурно предложение...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура е, прочети го.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... и да започнат да излагат своите възгледи относно историята, пък защо не и относно настоящето и бъдещето. Мисля, че и за монархията, и за Милошевич нещата не могат да се обсъждат в този контекст. Да, господин Корнезов, и за това, което са написали, и за това, което Вие отговаряте. (Реплики от ДЛ.)
Аз вече четвърти път съм избиран за народен представител и си спомням Великото Народно събрание. Ето тук виждам господин Глушков, преди малко и господин Гиньо Ганев беше, Митко Луджев беше министър тогава. Знам какво ставаше тогава.
Не знам дали си спомняте, една нощ, господин Глушков, беше след 12,00 ч., целият Парламентарен съюз на СДС напусна и остана само Стоян Ганев тук да говори срещу всички. Протоколите са ясни. Знам в БСП какво стана - пише там всичките подвиквания и т.н.
Кой спечели от тази работа? Ха, кажете вие. Спечели СДС, защото успя да обедини една по-голяма част от хората зад себе си и спечели изборите през 1991 г. Някой иска ли БСП да спечели следващите избори?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Да, да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Кой иска? Вие искате. Ама ние не искаме. Може би и СДС не искат. А може би има и такива, които искат или искат някакъв твърд електорат да мобилизират зад себе си. Хайде, да не разсъждаваме за тези работи, за Милошевич да не говорим.
Но въпросът според мен е чисто процедурен: какво може да гласува едно събрание и какво не може. Може ли Народното събрание да гласува, че еди-кой си народен представител няма право да взима думата? Мисля, че това не може.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Може, може...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може ли Народното събрание да гласува кой от една парламентарна група да бъде представител в някакви помощни органи на Народното събрание или в постоянните органи, какъвто е Председателството? Мисля, че и това не може.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Може, може.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На колегите от СДС ще кажа следното: ако вие смятате, че заместник-председателят Сендов не е подходящ за това, излага българския народ, излага своята парламентарна група - оставете го като заместник-председател! Той ще бъде за вас една подходяща мишена да си изливате отношението и яда в оставащите месеци до края на работата на Народното събрание. Това е много подходящо. (Реплики от СДС.)
Нека да си представим, че се приеме оставката. Сигурно и така ще стане, щом така сте решили. Вие ли ще посочите кой от тях да стане заместник-председател или вие ще избирате: я ни посочете трима души и ние ще ви кажем... И той вече не е техен заместник-председател, а ще стане полуваш заместник-председател... (Оживление.)
Знаете и нашето отношение по ролята на заместник-председателя - колко време не одобрявахте нашия заместник-председател. И след това, като решихте в един определен момент, че може нещо да се прави с тези хора, с тази парламентарна група, с тази партия, го избрахте. Ние винаги сме били за това. Но вижте, в един парламент има работи, които могат да се правят и едни работи, които не могат да се правят. Пишете, че не помагал на председателя на Народното събрание. Може би председателят на Народното събрание не му дава подходящи задачи. (Оживление.)
Има ли задачи, които той не е изпълнил само от тази гледна точка? Примерно, не може да води едно заседание. (Реплики от СДС.)Ако не може да води заседание, Парламентарната група на БСП трябва да си го смени, защото ще ги изложи... (Оживление.)
Но не може ли да се изказва? Категорично съм против това, което е говорил и по единия, и по другия въпрос: и за Милошевич, и за цар Борис III. Но да кажете, че не подпомага работата на председателя?! Вие тълкувате работата на председателя по друг начин. От вашата гледна точка, от вашата логика всички заместници на председателя трябва да бъдат само от вашата парламентарна група, защото другите имат други възгледи.
Не може един човек - народен представител, като заместник-председател да има по-малко права, отколкото един обикновен народен представител. Така ли е? (Ръкопляскания.) Мисля, че е така. Ето и Катя е юристка и ги разбира тези неща. Защо го правите?
Аз ви казвам: СДС в момента бърка, защото конфронтира парламента, а може би конфронтира и част от обществото и няма да спечели на следващите избори повече гласове. Напротив, ще станат по-малко. Още повече, че въпросът е чисто процедурен. Пак вникнете малко в него и разберете какво може да гласува едно мнозинство и какво не може да гласува. На практика то може всичко да гласува, но ако има малко демократично мислене в него, то се ограничава по определен кръг проблеми, защото това е парламент - тук трябва да се изказват различни мнения. Още повече, че тия мнения са изказани извън парламента...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Теорията пази за себе си.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, и аз ще се присъединя към това, което казаха моят колега Митко Луджев и други колеги: оттеглете това предложение! Недейте го подлага на гласуване. Ако иска БСП, нека те да го оттеглят. Ако не - нека да го държат като заместник-председател. Това е тяхно право, както е право да си вкарват заместник-председатели на парламентарните комисии. Не е ли така? Не допринася въобще за демокрацията едно подобно решение, а още по-малко за СДС - още по-малко за голямата цел, която си е поставило СДС - след половин година или малко повече да спечели изборите. Така че, колеги, ако имате малко здрав разум, няма да подлагате това предложение на гласуване.
Ние лично с моите колеги няма да го подкрепим също. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заседанието продължава.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Личев. Заповядайте.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Жалко е, че в края на една, бих казал, плодоносна сесия нашето Народно събрание (единичен смях в ДЛ)... Да, това е моята оценка, вашата може да е друга, ние се занимаваме наистина с един, бих казал, тъжен за българската нация и за българския народ въпрос. Но след като тази дискусия е стигнала дотук, считам, че всеки трябва да каже своето мнение и то да бъде зачетено, разбира се, от другите, доколкото те могат да направят това.
Може би единствено нашата парламентарна група, и говоря в частност на БЗНС - Народен съюз, ние нямаме единно мнение по този въпрос. Ние съзнателно не искахме да формулираме становище на парламентарната група, защото тук става въпрос за морал, става въпрос за оценка на българската история през двадесетия век.
И ако започваме с българската история и в този исторически преглед, който беше неизбежен тук, то трябва да кажем, че не можем вече, в края на двадесетия век да разделяме българската история до тази или до онази дата. Просто трябва да говорим за българската история на двадесетия век общо, да намерим това, което издига българския народ, което е светлото в българската история и онова, което е черното - нейните черни страници. А те като че ли са много повече от светлите. Затова ние не можем да говорим за българската история до 9 юни 1923 г., до 1934 г., 9 септември или 1989 г.
Но за Земеделския съюз, бих казал за всички земеделци, ние имаме своя оценка на българската история и претендираме, че тя е най-вярна. Да, претендираме, че тя е най-вярна.
Ние можем да кажем, че има наистина много отговорни личности, много отговорни институции за трагедиите на България през този век. Но ние считаме, че два са факторите, които са допринесли най-много за страданията на българския народ. Единият, това е фамилията на Кобургите и другият е Българската комунистическа партия. Това е наше категорично становище и ние винаги ще го отстояваме.
И аз искрено съжалявам, че тук някои представители на политически движения, не бих казал политически сили, на политически движения в миналото, се изказаха. Аз, с цялото си уважение към господин Дянко Марко, просто съжалявам, че той се изказа в един такъв момент, когато ставаше дума за българските евреи. Говоря съвсем искрено и моля да ми простите.
Според мен, когато говорим за този акт, аз лично го определям като антибългарски акт - това написано писмо. И тук аз ще направя малко оценка и на хората, на които са издигнати, на институтите, на които са издигнати паметни плочи в тази гора. И бих искал да кажа, че когато говорим за личностите, които са допринесли, защото наистина българският народ е спасил своите евреи, но е имало и личности, които са накарали този народ да тръгне по тази пътека. Не трябвало да се говори, че това е цар Борис III. Може би това е едно от малките добри неща, които той е направил и не може да се отрекат неговите заслуги за спасяването на българските евреи. Но когато говорим за личност, тази личност е Димитър Пешев. Много са тези личности, но една трябва да остане в българската история, да се знае - Димитър Пешев.
А пряко или косвено, това писмо помогна да бъде свалена и плочата на Димитър Пешев, или ще бъде свалена, в Българската гора в Йерусалим.
Ако трябва да говорим за институции, за политически сили и т.н., Българската православна църква е тази институция, която трябва да остане в историята като институцията, най-много допринесла за спасяването на българските евреи. И ако ние говорим, че 11 хиляди и 300 и повече евреи са загинали, ако не беше Димитър Пешев и многото българи, които помогнаха, и целият български народ, и Българската православна църква, щяха да бъдат 60 хиляди жертвите. Ето защо когато говорим за историята, най-после трябва да намерим нашите истини.
И аз бих казал тук, от тази трибуна, с цялото си уважение към еврейския народ, че ако бъдат свалени плочите на Димитър Пешев и на Българската православна църква в Българската гора в Йерусалим, това в никакъв случай няма да бъде акт на благодарност към българския народ.
И моля всички институции в България, всички политически сили да поемат тази инициатива и ние да не допуснем подобно нещо. Защото това вече ще бъде срам за България.
И ако трябва да се слагат плочи на жертвите в Македония и в Тракия, Беломорска Тракия, нека те да бъдат в горите на Гърция и на Македония. Все пак няма нужда тук да говорим за тежестите и за страхотиите на войната.
Може би от това, което говориха колегите от БСП, аз слушах внимателно всички и търсех онези думи, които можеха да влязат като истина за българската история. Тук сигурно са много спорни - дали е имало фашизъм в България, дали не е имало фашизъм и т.н. Но едно е ясно и аз мисля, че господин Първанов намери най-точната дума - това е "прохитлеристки режим", начело на който стоеше цар Борис, тъй като той наложи и едноличния режим в България. Ето защо това също е истина.
Но аз си мисля, че тук не трябва да смесваме научните звания, големите научни заслуги на господин Сендов към българската наука и към световната наука с неговите политически действия. Защото, простете, но в България много професори и хора на науката са донесли много злини. Професор беше и Александър Цанков, професор беше и Богдан Филов.
Така че аз лично, когато ще гласувам, ще оценявам само този акт на господин Сендов, който аз смятам, че е антибългарски. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми народни представители! Днес нашето Тридесет и осмото Народно събрание и, бих казал, всеки един от нас е изправен пред изпитание - и политическо, и морално. Въпросът е дали днес ние ще издържим изпита си по история. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук виждам подписите на 103 наши народни представители от дясната страна и техните мотиви. В тези мотиви няма нито ред истина. Пише: "Едно от двете обвинения е, че господин Сендов е бил на посещение при югославския президент Милошевич". А това е президент на една суверена държава-членка на Организацията на обединените нации. Но точността е невярна и е лъжа, защото господин Сендов от 1997 г. досега никога не се е срещал с президента на Съюзна република Югославия господин Милошевич. (Шум и реплики в мнозинството.) Оттеглете си поне това обвинение, господа!
Второто обвинение е за това писмо, в което разбира се също няма капка истина.
Явно, целта е друга. Първата цел на тези 103 народни представители е да дискредитират единствения академик в това Народно събрание (възгласи от мнозинството: "Е-е-е!") - защото даже чух тук от един от изказващите се, че в България нямало академици - един от най-авторитетните, с международна признателност и признат български учен; член на пет международни академии и научни институти; автор на стотици научни публикации в нас и в чужбина.
Да, стараят се да се дискредитира акад. Сендов, тъй като макар и безпартиен не се е боядисвал в синьо, не е превил гръб, не е прикляквал, а е запазил своето достойнство.
Втората цел на тези квазимотиви и това квазирешение е да се препише българската история наново, да се дискредитира антифашистката борба на българския народ. (Шумна реакция в блока на мнозинството.) Но както казват още в древността, "Когато фактите говорят, и боговете мълчат.".
А какви са фактите, господа? Безспорно, един от най-високите върхове в нашата история е делото на българския народ за спасяване на 48 хиляди български евреи от лагерите на смъртта. С този си подвиг българският народ показа своите морални добродетели, етническа толерантност, душевна чистота и, бих казал, политическа зрялост. И неслучайно признателните евреи от Израел посадиха край Ерусалим гора на името на България.
Но възниква въпросът: от кого българският народ спаси живота на своите съграждани евреи? От кого ги спаси, господа? Спаси ги от хитлерофашизма и от техните български слуги, от тези, които продадоха България на Хитлер и Мусолини и даже обявиха война на Съединените щати и на Англия 1941 г.
Величието на българския народ е в това, че въпреки падението на своите управници и техните планове за унищожаване на българските евреи успяха да спасят живота им.
Трябва да дадем заслуженото и за достойното поведение на българските евреи. Те не приеха съдбата на жертвено агне, а оказаха съпротива на своите палачи чрез демонстрации, петиции и, бих казал, мъжество. Стотици евреи грабнаха оръжието и се вляха в партизанските отряди и заедно с комунисти, ремсисти, земеделци и патриоти поведоха битка срещу фашизма на българска земя. Мнозина от тях намериха смъртта си, господа. Бяха разстрелвани, бяха бесени, но останаха горди тези мъченици, защитили достойнството и на еврейския народ.
Къде са днес техните паметници, имената на улиците, площадите, които носеха имената на тези евреи-мъченици? Кой и защо ги разруши, господа, за да прикрие следите на своите политически предшественици? Името е едно, то се нарича "тъмносиня реставрация". (Ръкопляскания в ДЛ.)
Какво се иска днес? Днес се иска оставката на акад. Сендов, защото Арбитражната комисия, наречена "Керен Каямед", предлага да се свали плочата на цар Борис и царица Йоана и на нейно място да се сложи паметник, увековечаващ подвига на българския народ.
Днес ще стане дума за Димитър Пешев. Днес тези господа плачат за една паметна плоча, поставяйки монарха над българския народ.
Истината е една: цар Борис III е лично политически и морално отговорен за гоненията на евреите и гибелта на над 11 хил. от тях.
Зная древната мъдрост: "Тежката е царската корона". Но тя е тежка със своите отговорности. А какви са фактите? С Указ № 3 от 23 януари 1945 г., ето тук е, е публикуван Законът за защита на нацията - най-реакционният, бих казал, расистки закон в българската история. Той носи подписа на цар Борис III. И по силата на този закон, чуйте господа, 28 хил. български евреи са изселени от София и тяхното имущество е разграбено.
Евреите по силата на този закон нямат право да живеят в София. Кой подписа този закон? По силата на този закон всички евреи мъже, цитирам, "от 18 до 60 години" са настанени в т.нар. "трудови лагери". По силата на този закон всички евреи са задължени да носят жълтолъчката на позора. За тях е въведен еврейски час и след залез слънце нямат право да се появяват на улиците. Това го пише в този закон.
В този закон пише, в чл. 21, че евреите нямат право да заемат държавна служба, да са собственици на земеделска земя. Лишават се от избирателни права, да бъдат акционери, банкери. Даже нямат право да се женят, господа! (Викове в блока на мнозинството.) Пише го в чл. 21, буква "е".

Евреите са превърнати в безправни същества, роби в своята родина. Как трябва да се нарича човекът, който по думите на неговия изповедник, цитирам, Лулчев, Лулчев, господа, е заповядал да се приеме и после подписал Закона за защита на нацията? Днес се обръщам към вас 103-мата: може би не знаете всички факти, които сте се подписали под искането. Ще се подпишете ли и под този закон, щом подписвате искането да се остави тази паметна плоча?
Но историята има, господа, и по-мрачна страница. На 22 февруари 1943 г. се подписва споразумението между комисаря по европейските въпроси Александър Белев и офицера от СС Данекер, по-късно осъден и разстрелян във Франция за същите деяния, за изселване на 20 000 български евреи. На 2 март, господа, Министерският съвет приема Постановление № 127 - ако искате, ще ви го покажа, - одобрено също от монарха. Така, господа, над 11 000 евреи от Македония и Беломорска Тракия чрез своя "цар обединител", под чиято власт са тези територии, намират смъртта си в газовите камери. Кой носи отговорност, господа, за смъртта на тези невинни мъже, жени, старци и деца?
Какво казва Александър Белев, цитирам, господа: "Аз действам от името и със знанието на Короната". Какво казва на 4 април 1943 г. с телеграма № 422 Рибентроп, Рибентроп, познавате ли Рибентроп? (Смях от ОДС.) Цитирам: "Относно еврейския въпрос в България Царят заяви, че е дал досега съгласието си за изселване в Източна Европа само на евреите от Македония и Тракия". От евреите в самата България той иска да изсели един малък брой болшевики и комунистически елементи. Останалите 25 000 евреи той ще събере в концентрационни лагери, господа. Тогава България има 48 000 евреи. Ако 25 000 отидат в лагерите, 23 000 ще отидат в газовите камери. Това е казал Борис III. (Ропот от мнозинството.)
Безспорно съществена роля за спасяването е изиграл българският народ и неговата интелигенция, включително и такива големи имена като Елин Пелин, Елисавета Багряна, Младен Исаев, безспорно Българската православна църква. Тук се каза и за Стефан, бих казал и за митрополит Кирил, включително и за големия българин Пешев.
Какво казва обаче на 23 март Богдан Филов? Цитирам: "Царят е съгласен да бламираме Пешев, за да го обезвредим веднъж завинаги". След три дни планът е гласуван без разисквания. Става дума за Пешев, господа! Преди 57 години Цар Борис III свали като заместник-председател Димитър Пешев, защото е защитил евреите. Днес, след 57 години, СДС иска да свали заместник-председателя на Народното събрание акад. Сендов, защото е казал, че спасител на българските евреи е българският народ. (Ръкопляскания от ДЛ.) Историята няма да ви прости този позор, господа! (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за първа реплика има Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! И по време на дебата моята изненада се задълбочава. Ако ние подкрепяме това искане на депутатите да бъде отхвърлено или да не бъде прието, го подкрепяме по процедурни съображения, че не може мнозинството да каже на малцинството кой човек да се избира в представителните органи на парламента. А ето сега господин Корнезов ни казва, че на практика ние гласуваме за ролята на Цар Борис III в спасяването на евреите - има ли такова или не. Аз ви казах, че нещата не могат да се свържат по този начин. Обаче Вие, господин Корнезов, на практика не ни давате избор. Какво искате, да гласуваме за Цар Борис, или да гласуваме за акад. Сендов? (Смях от мнозинството.) А сега кажете, за какво?
Ако ние търсим процедурни врати, за да отхвърлим това предложение, вие на практика ни вкарвате в течението. Каквото повикало - такова се обадило. Тоест, вие да втвърдите вашия електорат, те да втвърдят техния. И аз мисля, че в този парламент в момента се играе една недостойна игра - зад искането за оставка и едната, и другата голяма политическа сила вършат предизборна пропаганда и нищо друго. Тоест, не си играят на демокрация, а си играят на чиста проба пропаганда. Затова мисля, че нашият вот трябва да бъде "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иван Тодоров има думата за реплика.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Колеги, аз мисля, че всички се убедихме, че става точно това, от което се страхувахме в началото и точно това, за което предупреждавахме в началото. Изказването на уважавания от мен господин Дянко Марков предизвика изказването на уважавания от мен господин Корнезов. (Реплики на несъгласие от мнозинството.)
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Изказването на господин Корнезов беше предварително написано.
ИВАН ТОДОРОВ: Колеги, ние като парламент нямаме никаква полза от такъв дебат. Защото аз се страхувам, че утре някои вестници извън България могат да напишат, че българите не са спасили евреите.
Затова моля, господин председател, правя процедурно предложение да прекъснем този дебат и да преминем към гласуване. Изключително Ви умолявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може, господин Тодоров, има правилник.
Думата за трета реплика има господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов! Мислех повече да не се изказвам, но ако затвори очи човек и Ви слуша Вас, може да Ви сбърка с Гьобелс отвсякъде. (Смях и ръкопляскания от ОДС.)
Питам Ви, имаме ли интерес ние като български парламент и като български народни представители, които сме се клели да защитаваме интересите на България и авторитета на България, да приказваме глупости от сорта на хитлерофашизма, за вината на българите, за лошите българи, за фашистките българи? Кой прави това? Никой не го прави.
И нещо друго. Къде беше патриотизмът на вашата партия през 1940 г., когато България влезе в Тристранния пакт? Вие бяхте на улиците и посрещахте германските войници. През 1941 г. излязохте в гората, както вие казвате, смелите младежи, и какво направиха? Подгониха мандри и кошари и обръщаха влакове. И това в интерес на България ли беше или в интерес на една чужда централа? Много ви моля! (Народният представител Румен Овчаров прави знаци на господин Каракачанов да се махне от трибуната.) Не ми правете знаци, на Вас народът Ви показа ясен знак на изборите в София. И един последен факт, който разбива цялата ви аргументация. През 1994 г. американските евреи наградиха - това е все пак най-висшата организация на световното еврейство, - наградиха сина на Борис III - Симеон II, за заслугите на баща му за спасяването на българските евреи.
И много ви моля, въпросът е не колко е виновен Цар Борис III, или доколко е виновен един или друг политик в България, въпросът е акад. Сендов със своите писания злепостави ли България или издигна нейния авторитет. Той злепостави България и трябва да си ходи! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще бъда максимално кратък. Тук има имената и подписите на 103 народни представители от дясната страна, които предизвикаха този скандал. Скандал, да, ако щете, или този дебат в парламента. Не ние сме инициаторите на това. Това са вашите подписи, господа.
Второ, дали акад. Сендов е злепоставил България? Напротив, акад. Сендов със своето поведение досега, включително със своята гражданска позиция, издигна ролята на българския народ, на българския народ в спасяването на българските евреи. (Смях от мнозинството.)
И, трето - към господин Каракачанов: една от най-славните страници от най-новата българска история, която имаше и съществено значение след Втората световна война, след приключването й и сключването на Парижкия мирен договор, е антифашистката съпротива на българския народ, в която участваха и българските евреи! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Колеги, аз излизам със свито сърце пред вас, тъй като и децата знаят, че без минало няма настояще, без настояще няма бъдеще. Един Анжел Вагенщайн има право да реагира по този начин, тъй като и той, и жена му Зорка са имали смъртна присъда. Но не извинявам Благовест Сендов за този му акт. Повтарям, не извинявам Благовест Сендов за този акт! Ако Анжел Вагенщайн има морално право, един политик, при това в Народното събрание, няма.
И въпреки това аз няма да гласувам срещу него, тъй като, както Венци много точно каза, неговата личност има един сериозен ореол на представител на българската наука. И вие, и ние - всички трябва да се научим да имаме уважение и възхищение към постиженията на наш сънародник или сънародничка. Повтарям, аз ще се въздържа.
Но искам да ви спомена, че с всички сили и средства съм бил във Вашингтон при Даниел Марияшин и заместника му Джордж Спектър и съм се червил, когато вашият представител Филип Димитров на мястото на Петър Стоянов миналото лято, който не се появи, каза за спасението на 50 000 български евреи следното: България се е държала нормално в една ненормална Европа, нищо друго много голямо не се е случило! Това е предателско изречение и предателско поведение, но аз не съм тръгнал срещу него, както виждате. Напротив, отидохме два пъти в Израел, градихме нашата репутация и за среща с Шимон Перес, бъдещия президент, и с кого ли не. Умолявам ви, не превръщайте в политически дебат на червени и сини този разговор днес, тъй като нашият народ желае поощрение. Нашите приятели в Израел желаят поощрение от нас, че ние разбираме, че нашите връзки са много дългосрочни и ние единствени, освен 6000 души в Дания, наистина сме направили нещо черно на бяло - спасили сме 50 000 български евреи!
Господин Корнезов каза, че тези хора били пратени с жълти значки и в лагери. По-добре ли щеше да бъде, ако бяха натоварени на обозите и пратени в "Бухенвалд" или "Освиенцим", питам? (Ръкопляскания в мнозинството.) Когато е направен един исторически компромис в едни много тежки времена, когато хитлеристкият ботуш е газел не само Европа, а генерал Монтгомъри се бореше срещу Ромел в Африка и я направиха плацдарм на своите сблъсъци, ви казвам: компромисът на българското правителство, компромисът, направен в името и честта не само на Пешев, а на българските художници, на българските писатели, на българската интелигенция и българския народ, това спаси евреите. А това, че един държавен глава тогава, Борис III, подписал акта, извинявайте, това е хитра политика - по-лошото зло да бъде реализирано. И фактът е, че ние ги спасихме и благодарете на този исторически факт! Точка! (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
Оттук нататък аз ви умолявам: не отнемайте народната пара, превръщайки тази зала в плацдарм, както Венци току-що каза, на една предизборна кампания - кой е по-чист и кой е по-нечист. Това е недостойно за българския парламент! Ние ви обичаме еднакво, може да не съм син Божи, уверявам ви, обичам всички ви! И затова ви казвам: екстремални действия от такъв характер не помагат на България! Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тук господин Жорж Ганчев каза някои неща, които и аз исках да отбележа. Каза много истини и, надявам се, сте ги чули.
Аз за разлика от вас няма да правя исторически прочит на историята, защото аз не съм историк. Не съм историк и съм млад човек. Но господин Първанов заяви, че трябвало да има един нов прочит на българската история и същевременно направи в неговото изказване възможно най-стария исторически прочит. Този комунистически прочит, който аз с моята младост обаче помня от ученическите ми години, това, което беше записано в учебниците от историците на Българската комунистическа партия! Господин Първанов не направи нов, а направи комунистически прочит на българската история. А ние наистина се нуждаем от този нов прочит.
И понеже господин Корнезов спомена името Рибентроп, господин Каракачанов загатна, но аз трябва да допълня, че към името Рибентроп винаги се добавя още едно име - Молотов. Пактът "Молотов-Рибентроп", без който нямаше да има хитлеристката агресия в Европа, а по-късно и в Съветския съюз! Този пакт развърза ръцете за тази агресия. (Шум и реплики в ДЛ.)
И, връщайки се в днешно време, още в едно изказване беше споменат "Шиндлер" - една голяма продукция, много скъпа, за която бяха хвърлени много пари, и неслучайно, за да се издигне достойнството на една личност - Шиндлер, спасил 1200 евреи, с един наистина от най-добрите режисьори Стивън Спилбърг. Къде са 1200, господин Първанов и господа от БСП, и къде са 50 000 от другата страна? Значи народите хвърлят огромни пари за историческия прочит и за отдаването заслужената чест на хората, които са извършили този дълбок хуманен акт, а ние като българи за съжаление, както е казал Иречек преди години, умрем да си хвърляме кал едни на други и да си пречим! Умрем да си нарушаваме националните интереси на собствената държава! (Бурни ръкопляскания в мнозинството, "Браво!") Защото достойнството на един народ и авторитетът на една нация нямат цена. И когато господин Дянко Марков спомена чуждите, а не българските историци, които дават тази нула срещу България за депортираните български евреи, аз питам кой иска да промени тази нула? Кой иска да унижи българската държава? Господин Сендов направи ли опит да промени тази нула, която беше спомената тук днес в началото на дебата? И тук вече искам да цитирам самия господин Сендов, който много усмихнато ме гледа. Господин Сендов, аз внимателно чета и Вашите интервюта. Примерно Вашето интервю във вестник "Сега" от миналата седмица и сега ще цитирам: "Не мога да се блазня от мисълта, че нашето писмо е решило въпроса." Да се блазня от тази мисъл! "Ние сме просто един от свидетелите, който изразява становище, или по-точно вещите лица, които изразяват становище по този въпрос." Кой е упълномощил господин Сендов да бъде вещото лице по историческата памет и националното достойнство на българския народ, това е въпросът! (Бурни ръкопляскания в мнозинството и викове: "У-у-у!") И дали точно постът, който заема, не му дава фалшивото самочувствие на човек или институция, която говори като висша инстанция или като истина от последна инстанция? Историк или морален съдник на българския народ е господин Сендов? Той казва още: ние взехме отношение, като подкрепихме едната страна. Коя страна подкрепихте, господин Сендов? Българската страна ли подкрепихте в този случай с Вашата намеса в спора? Защото Вие, господин Сендов, не сте един редови депутат, Вие сте заместник-председател на това Народно събрание и в някаква степен го представлявате. С Вашата намеса Вие унижихте историческото достойнство и авторитета на българската държава от позицията на поста, който Вие заемате!
И това не е единственият случай, в който Вие сте изразили или сте спекулирали с националните интереси, или сте изразили официално съвсем различна позиция от официалното становище на Народното събрание. Защото Вашето посещение в Сърбия не при суверена, а при диктатора Милошевич... (Реплики от ДЛ: "Това е лъжа! Лъжа!") Дали при него или не, Вашето посещение в Сърбия след косовската криза и Вашата позиция, която генерално се размина с официалното становище на Народното събрание (шум и реплики в ДЛ: "Кажи датата! Кога е било това?") и със становището на цялата международна общност беше в рязък ущърб с българските национални интереси.
И другият въпрос, господин Сендов. Ние казваме, че трябва да уважаваме българските институции, защото без институции няма държава. Възможно ли е един човек, който заема поста заместник-председател на Народното събрание, вече 2-3 години да си позволява поведение, подобно това на стадион - с подвиквания по коридорите, с неприлични жестове! Дали е председател на Народното събрание, министър-председател или президент, няма значение и от коя политическа сила, но това е грубо неуважение към българските държавни институции.
И в заключение. Господин Корнезов каза, че Вие сте извисили... (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Господин Такоров, правя Ви бележка.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Вие сте извисили ролята на българския народ с Вашето изявление. Няма такава логика, за съжаление. Защото с Вашето изявление, господин Сендов, което касаеше премахването на българските паметни плочи и унижаването на историческото достойнство на българската държава, Вие не принизихте, а свалихте достойнството на целия българки народ. (Ръкопляскания от СДС.)
И затова аз съвсем отговорно съм си сложил този подпис, както и моите колеги в тази подписка, и Ви пожелавам оттук-нататък като редови народен представител да изразявате Вашето лично становище, за да няма нужда да ангажирате българския парламент с едни срамни действия. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Велиславе, знаеш ли, кое ме смути сега като те слушах, както аз не приемам изцяло изказването и на Корнезов - това, че никога няма да разбереш "Осъдени души" на Димитър Димов и никога няма да разбереш оня надпис в испанското гробище: "Те умряха за Испания". Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Браво, че Вие го разбрахте.
Няма друга реплика.
За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин Нешев, за репликата. Вероятно тя е изстрадана от Вашите години и Вашата мъдрост. Така че аз Ви приветствам в някаква степен, но искам да напомня - този писател Димитър Димов не беше ли забранен по едно време? Неговите произведения, същият този писател и коя партия забрани произведенията на този писател? (Ръкопляскания от СДС.) Защото Испания отдавна е прочела своята история, господин Нешев, а ние, както каза господин Първанов, се нуждаем от един безпристрастен прочит на тази история, а не от стария прочит, който днес прочете господин Първанов. Прочете, а не каза, и който е бил написан на "Позитано" 20 вчера. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Трябва да кажа, че с нежелание взимам думата, но просто съм предизвикан да го направя. (Шум и реплики от ДЛ.)
Защо? Господин Сендов, обръщам се директно към Вас. Вие казвате, че сте изразявали лично мнение, когато сте написали онова писмо. Ами писмото е документ. Защо не запишете в това писмо, че изразявате лично мнение? Всички знаят, че Вие сте заместник-председател на Народното събрание, включително и в Израел. Пишете в писмото, че това мнение го изразявате лично, а не като заместник-председател на Народното събрание. (Шум и реплики в ДЛ.)
Вие казвате, господин Сендов, че сте искали само да се махне плочата на Цар Борис. Но какви са резултатите? Знаели сте много добре за споровете, които се водят в Израел и благодарение на това или заради това и заради наливането на масло в огъня сега са махнати всички плочи с имена и ще има една неутрална плоча на българския народ. Да, съгласен съм, че целият българския народ никога не е имал антисемитски настроения, включително и Цар Борис III. Така е. Но имената на онези, които имат действителни заслуги, няма да бъдат вече там.
Господин Сендов, Вие казвате, че бил спорен въпросът с участието или пък с ролята на Цар Борис III. Вярно, спорен е. Но нека този спор да го решим тук, в България, а не вън от България, защото от това страда само България, а не страда никой друг.
Ето защо ще гласувам за оставката на заместник-председателя на Народното събрание Благовест Сендов. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днешният разгорещен дебат в пленарната зала всъщност има една кратка предистория. Всички вие бяхте свидетели, когато миналата седмица Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в нарочна декларация отправи настойчив апел към господин Благовест Сендов да се оттегли от поста заместник-председател на Народното събрание.
Аз няма да се спирам на историческите аспекти на този проблем, защото те бяха изложени миналата седмица от името на Парламентарната група на СДС. Нещо повече, те бяха доразвити от моите достойни колеги, които говориха преди мен в тази зала.
Но аз искам да се спра на реакцията между нашия апел и днешното гледане на предложението на 103 народни представители, реакцията на три фактора, които имат съвсем определено значение: реакцията на самия господин Сендов, реакцията на Българската социалистическа партия и реакцията на българското общество като цяло.
Няма нищо странно и чудно в реакцията на господин Сендов, впрочем с изключение може би, само на едно - че в един момент, може би на моментно объркване, господин Сендов се постара да се съпостави с господин Пешев, с оглед на санкции, които могат да бъдат предприети срещу него.
Името на Димитър Пешев е символ на българския парламентаризъм и само хора, извършили действия, подобни на неговото, имат морално основание да се съпоставят с него. (Ръкопляскания от СДС.)
Но що се касае до реакцията на Българската социалистическа партия, уви, в нея имаше нещо, което прави силно впечатление - от нея лъхаше студения, ледения сибирски вятър, който свистеше от всяка дума на тази кратка, суха и невярна декларация. Тя дори не беше публикувана на следващия ден във вашия вестник "Дума", господа. (Реплики от ДЛ.)
Но в крайна сметка това, което е най-важно - каква беше реакцията на българското общество? И хората, които са следили вестниците, предаванията по радиото и телевизията, могат сами да дадат отговор на този въпрос. Аз не мога и не искам да изразявам мнението на българското общество, защото то го каза съвсем ясно и категорично. То не приема един заместник-председател на българското Народно събрание да подменя българската национална историческа памет. То не приема един заместник-председател на българското Народно събрание да злепоставя институцията, която представлява, изпращайки писмо на една чужда държава. И, запомнете, не на лицето Езервайцман, а на президента Езервайцмар. Тоест, реално искане на определена ревизия и намеса в нещо, което вие сами казахте, че народът на държавата Израел трябва сам да реши как да изкаже своята благодарност.
И тук, по всяка вероятност, всеки би си задал въпроса: защо българското общество не се поласка от това, че в своите изказвания представителите на БСП, нещо, което повтори и днес господин Георги Първанов, подчертаха, че заслугата е на българския народ.
Уважаеми господа, българският народ е един от най-толерантните народи в етническо отношение в Европа, а може би и в света. Само в рамките на едно столетие българският народ приюти десетки хиляди арменци след арменския геноцид в 1915 г. Пет-шест години по-късно приюти хиляди славяни - руси, подгонени от болшевишкия режим в Съветска Русия. Третият случай, е случаят, който днес обсъждаме - това е спасяването на 50 хил. български евреи. Един неоспорим факт, който ни издига на първо място в Европа.

Но аз няма да премълча един четвърти случай, когато от декември 1984 до 1989 г. беше извършен един варварски акт срещу едно друго национално малцинство в България - турското малцинство. И аз ви питам: вие, които говорите, че заслугите за спасяването на българските евреи принадлежат на целия народ, дали не желаете да кажете, че на целия български народ принадлежи този варварски акт да иска да бъдат сменени имената на 800 хил. български турци? (Ръкопляскания от СДС.)
Не, господа! Както спасяването на 50 хил. български евреи е акт с конкретно измерение и конкретно действащи лица на фона на етнически толерантния български народ, така и актът от 1984 г. до 1989 г. е акт, който беше извършен от Българската комунистическа партия, начело с един човек, чието име не искам да произнасям, и със съдействието на българските специални служби - на Държавна сигурност.
И когато господин Първанов говори за съборени паметни плочи, бихте ли могли, господин Първанов, да изброите паметниците по гробищата в тези села и населени места в България, които унищожихте, за да не се четат по тях турски имена? Спомняте ли си, че там имаше куршуми? Спомняте ли си върволицата от хора - 300 хил., които напуснаха България в резултат на действията на Българската комунистическа партия? Това ли е етническият мир, в името на който днес БСП като наследник на БКП говори?
Нещо повече. Когато господин Сендов в един момент се съпостави с господин Димитър Пешев, аз ще кажа така: господин Сендов, Вие бяхте депутат в Седмото, Осмото и Деветото Народно събрание на Народна република България. Направихте ли това, което направи господин Димитър Пешев? Изготвихте ли декларация? Намерихте ли 42-ма души, които да я подкрепят и да я адресирате до Тодор Живков? (Ръкопляскания от СДС.) Някои други от тези хора, които бяха избирани с 99,99 на сто от избирателите, постъпиха ли така, за да защитят българския народ, като етнически толерантен народ на Европа? Не, не го направиха. Но Димитър Пешев и 42-мата депутати от Двадесет и петото Народно събрание го направиха и ние трябва да отдаваме чест на тях. Заедно с това решението да не бъдат депортирани българските евреи взе българският държавен глава по това време и това беше Цар Борис III.
Коя е разликата между 1984, 1985 и 1943 г.? Че българските държавници в 1943 г. станаха изразители на етническата толерантност на българския народ, така както сега подписахме и Рамковата конвенция. (Шум и реплики от ДЛ.) В 1984-1985 г. управляващите от БКП тръгнаха срещу традициите на българския народ. (Ръкопляскания от СДС.)
Уважаеми колеги, естествено аз като човек, подписал обръщението и след това подписал и проекта за решение от 103-ма народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание, отправям апел към вас да го подкрепите. Нека си спомним думите на Молиер, че ние носим отговорност не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим. Ако българското Тридесет и осмо Народно събрание днес не намери в себе си сили да покаже, че не може да бъде заместник-председател на българския парламент човек, който със своите действия е уронил престижа на България и злепоставил името на българското Народно събрание, ние очевидно няма да сме на висотата, на която българският народ иска да ни види. В негово име и в името на честта на България подкрепете проекта за решение. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Съюзът на демократичните сили има 8,5 минути; Демократичната левица - 4 минути; ОНС - 20 минути; Евролевицата - 10 минути, Народен съюз - 26,5 минути.
Някой друг желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес вие присъствате на едно убедително доказателство, че режимът на Костов се стреми към реабилитация на едноличния режим на монарха, който присъедини България към Тристранния пакт по време на Втората световна война и се обърна срещу западните демокрации.
Може ли днешна България да се гордее с държавното си управление от времето, когато беше съюзник на Хитлеристка Германия? Германия се раздели безкомпромисно с хитлеристкото си минало и днес е в челните редици на демократична Европа. Няма ли най-сетне България да направи същото, за да има право да бъде част от съвременна демократична Европа? (Ръкопляскания от ДЛ.)
Режимът на Костов декларира стремежа си към Европейския съюз, но иска да влезе в него като горд наследник на държавниците ни, които бяха съюзници на Хитлер. А днешна демократична Европа израсна на основата на общата си борба и победа срещу хитлеризма. Нещо гнило има в логиката на господин Костов, което сигурно ще видят нашите приятели от Европа и Съединените американски щати, които заедно воюваха против хитлеризма и дадоха в тази борба свидни жертви.
България може да се гордее със своя буден народ и с неговата непреходна нравственост, но господин Костов иска да подмени тази гордост с оневиняването... (Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но господин Костов - председателят на СДС, иска да подмени тази гордост с оневиняването на едно престъпно управление преди повече от половин век, което противопостави България на обединените антихитлеристки сили.
Каквото и да прави господин Костов, защото решението се взе на вашия национален партиен съвет, а не тук... (ръкопляскания от ДЛ), каквото и да прави господин Костов, неговата аксиоматика е противоречива и следователно изводите му са погрешни.
Печално е, че грешките на един авторитарен партиен лидер и настоящ премиер на България ще бъдат консумирани с гласовете на наивно вярващи в непогрешимостта на своя фюрер.
Но това не е за пръв път в нашата и в световната история.
Няма да кажа: "Простете им, Господи, те не знаят какво правят!". По-уместно е да кажа: "С каквато мярка мериш, с такава ще те измерят." Амин! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сендов, Вие говорите за героичния български народ. Да, така е. Това е нацията, която заслужава най-много поклони на Балканския полуостров. Но, аз ще ви кажа нещо друго. Вие, които обезкръвихте българската нация и нейните представители в интелигенцията, точно тези 43-та народни представители, между които е и моят вуйчо - ген. Спас Ганев, славният народен представител от Сливенски избирателен район, един човек, който е бил министър в две правителства е убит веднага след Девети септември.
А какво ще кажете за тези 43-та? Единият от тях е д-р Иван Киров Вазов - племенник на Иван Вазов, д-р Иван Бешков - брат на Илия Бешков, Стефан Караиванов - племенник на Васил Левски? Шестнадесет от тези народни представители са носители на 27 ордена за храброст. Това е еманацията на българския народ, господин Сендов. И Вие ще ми говорите, че тези хора са едва ли не неизразители на българския народ?! Това е, господин Сендов, една пирамида в България, която е била достатъчно стабилна и уважавана, една пирамида, която Вие обезкръвихте, обезглавихте след 9 септември. За това ли ще говорим? (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Жечева, уважавам Вашата подготовка за тази реплика предварително. Аз нищо подобно не съм казал (ръкопляскания от ДЛ). Нищо подобно не съм казал и нищо подобно не съм писал в моето писмо.
Аз се прекланям пред всички тези хора, пред имената на всички тези хора и Ви питам защо техните имена не стоят там, където стои името на цар Борис lll, който ги изхвърли? Вие кажете! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам други желаещи за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя процедурно предложение по чл. 52 от нашия правилник. Гласуването на това решение, внесено от 103 народни представители, касае не само тях, не само парламентарните групи и респективно политическите сили, касае всеки от нас, нашия морал, нашата политическа отговорност.
Затова предлагам ви на основание на чл. 52 от правилника гласуването да бъде тайно и всеки да се изправи пред съвестта си, необременен от това кой ще го гледа и как ще гласува.
Предлагам тайно гласуване. (Реплика от блока на СДС.) Защо се страхувате, господа? Защо се страхуваш, Панев, от кого се страхуваш - от собствената си съвест?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов...
Има ли някой срещу това предложение?
Господин Дянко Марков има думата.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Тази сутрин дойдох с намерението сам аз да предложа тайно гласуване. Но след днешното разискване по този въпрос аз смятам, че нямаме право с анонимността на тайното гласуване да закрием недостойността на хората, които няма да гласуват за нашето предложение.
Затова съм против това предложение. Аз съм за явно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението за тайно гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 223 народни представители: за 94, против 128, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
относно освобождаване на заместник-председателя на Народното събрание Благовест Сендов

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Благовест Христов Сендов като заместник-председател на Народното събрание на Република България."
Моля, гласувайте.
Гласували 226 народни представители: за 130, против 80, въздържали се 16.
Решението е прието.
Има думата господин Иван Генов за отрицателен вот.
Господин Шопов, седнете си на мястото. Не мога да Ви дам думата, когато сте прав.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Гласувах против, защото мнозинството се размина с нормалната човешка логика. То не успя да отговори на нито един въпрос. Спасяването на българските евреи от кого и от какво, господа, след като България не беше окупирана страна? Очевидно, от пронацисткия монархофашистки режим. Ако е Цар- Обединител, защо е осъществил селективен геноцид към една част от българските поданици? Как може неговото име да стои редом до жертвите? Марсел Петен, въпреки спасението на френските евреи във Виши, няма паметник и увисна на въжето.
Българските евреи бяха спасени преди всичко от традицията на българската толерантност. Спасението не е царско дело. Имаше доза лична пресметливост с династически оттенък, но след Сталинград и след англо-америкарските предупреждения. Иначе, Борис lll бе приеман с всички почести в бърлогата на Хитлер и почтително се кланяше, когато вече горяха душегубките.
Защо Чърчил заради такива "спасители" като Борис lll ни нарече "грешен народ"? Защо САЩ и Англия ни бомбардираха? Не е ли заради пронацисткия и монархофашистки режим?
Искам да напомня, че Втората световна война беше в стратегически план война срещу фашизма и българският фашизъм е заклеймен именно като такъв от цялата европейска и световна общественост. Германия се отрече от нацисткото си минало и днес е водеща страна. А вие, господа от СДС, искате с фашистки дисаги да влизате в Европейския съюз. (Шум и реплики в блока на СДС.)
В съвременна Европа политически се влиза с антифашистки лозунги и антифашистки позиции и заслуги. (Силен шум и реплики в блока на СДС.) Затова акад. Сендов е символ на нова България, а вие като политически дребни насекоми искате покрай него да влезете в историята. (Председателят изключва микрофоните, ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втори отрицателен вот - господин Драгомир Шопов. (Реплики на Росица Тоткова от място, които не се разбират.)
Моля, тишина! Госпожа Тоткова, много Ви моля!
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Гласувах "против" защото вие, колеги извършихте днес едно мерзко дело в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ни си служете с квалификации, господин Шопов. Ще Ви отнема думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Аз съм дълбоко възмутен, че с присъщото ви дебелоочие и озлобление посегнахте на един достоен политик, който освен всичко друго е и световно известен учен. Но на вас такива хора явно пречат. Те пречат на всички полуинтелигенти, на всички непрофесионалисти, на всички мракобесници. Вашите така наречени мотиви са един несъстоятелен набор от думи. Те са пълни с измислици и лъжи, но то е във ваш стил - инсинуациите, манипулациите, лъжите. Впрочем това е в основата на вашата пропаднала политика.
Къде отидоха словата за национално съгласие, за свобода на мисълта, за действен плурализъм?
Днес вие сваляте уважавания акад. Сендов, но това няма да ви помогне. То няма да ви спаси. Напротив, то лепва още една неизлечима дамга върху вашето лице. Чуйте ме, каквото и да правите, каквито и спасителни пояси да си хвърляте, нищо не може вече да ви измъкне от плесенясалото блато на корупцията, на вашата пропаднала антинационална политика, от блатото на предателството и омразата. Ако има някой, който оронва авторитета на Народното събрание, това сте вие - послушните и немислещи изпълнители на волята на господин Костов, вие, които подготвяте и си гласувате калпави закони, вие, които страните от тежките...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ДРАГОМИР ШОПОВ: ... проблеми на нашето общество. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трети отрицателен вот - господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Гласувах "против" защото днес е един мрачен ден за българския парламентаризъм и демокрация, която едно самозабравило се управляващо мнозинство потъпка с безочие и цинизъм. Не го казвам от суета и желание да покажа колко изглеждате жалки пред много български хора, пред европейската цивилизация и ценности. Казвам го, защото вашият опит да съборите акад. Сендов - един от върховете на българската политика и наука, без да разбирате колко дребни изглеждате в подножието и сянката му, е опит неуспешен и жалък.
Целта ви е прозрачна. Вие искате да се идентифицирате с династията на Кобургите, с един цар, който се е страхувал от своя народ и в името на когото са избити хиляди.
Спомнете си за Йосиф Хербс - най-големият български журналист, изрекъл мисълта, че човешкият живот няма еквивалент и безследно изчезнал по волята на особата. Гео Милев - който с единственото си око съзря зараждащият се фашизъм и е убит не без знанието на вашия цар. Александър Стамболийски - зверски убит по поръчка на величеството от неговите офицери.
Как господин Моньо Христов и господин Пинчев, ще застанете утре пред паметника на Александър Стамболийски?
В името на величеството в един черен тунел бяха избити млади хора, без да разберат техните убийци, че Европа ще узнае за България чрез тях. Европа на Анри Барбюс и Ромен Ролан, на Айнщайн и Пиер Кюри, на Ерих-Мария и Томас Ман тогава признаваше тази България, а не сателита на Хитлер. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Един голям поет - Вапцаров, влезе в тунела на разстрел и писа: "Какво ще ни дадеш, Историйо, от пожълтелите си страници?". Даде такива като вас, господа от СДС, обърнали се назад, за да оправдаят убийците и грабителството, което правите на България днес в името на фалшивата ви демокрация,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: ... която си измислихте. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Опозицията напуска залата.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА СЪВЕТА ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ, съгласно чл. 39в, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля квесторите да потърсят господин Гоцев.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към единадесета точка от дневния ред - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 118 народни представители: за 20, против 74, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Има думата господин Гоцев да изнесе доклада на Съвета по европейски въпроси.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да бъда извинен за закъснението си. Бях в кулоарите, докато разбера, че е започнало заседанието и закъснях.
Докладът е раздаден. Предпочитам да не ви го чета, а да ви конспектирам онова, което смятам, че е най-важното.
В края на миналата сесия беше внесен докладът, както е по правилника, но той не беше гледан в пленарно заседание, защото се внесе през последния ден.
След създаването на Съвета по европейските въпроси същият започна своето функциониране и до този момент има проведени 13 заседания, от които 7 са през тази сесия на Народното събрание.
Съветът изпълнява две функции, както ви е известно. Едната е парламентарният контрол върху преговорите, а другата е контрол върху синхронизацията на законодателството.
Ние успяхме да осъществим наистина реално парламентарния контрол върху преговорите, като изслушахме на два пъти министъра на външните работи. Първото изслушване беше по проблемите на нашата политика във връзка с европейската интеграция, след което тук имаше и разисквания в залата и се излезе с решение.
Второто изслушване беше във връзка със сондаж на съвета по назначаването на новия главен преговарящ. Искам да ви кажа, че назначеният господин Кисьов беше посочен от всички членове на парламентарни групи като човек, който достойно може да заеме своето място. Изключение - Парламентарната група на Демократичната левица, без да отрича качествата на господин Кисьов, предложи госпожа Ирина Бокова. Съображенията, които останалите изложихме, бяха, че главният преговарящ ще провежда политиката на правителството. Той отговаря за преговорите и следователно той трябва да произхожда от правителството.
По въпроса за синхронизацията на законодателството бяха разгледани няколко законопроекта. Единият беше законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Между първо и второ четене постъпилите предложения бяха обстойно анализирани и с единодушие беше предложено на Законодателната комисия кои да бъдат приети.
Прегледа се и се прие с единодушие на първо четене и законопроектът за посевния и посадъчен материал, който също така ще трябва да бъде разгледан по ускорената процедура.
Прегледа се и Законът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Там не срещнахме единодушие, тъй като Парламентарната група на Евролевицата каза, че не е готова да се произнесе по банковата тайна и не участва в гласуването. До този момент нямаме други внесени законопроекти.
От впечатленията, добити от нас при разговорите с други сродни комисии, стигаме до извода да препоръчаме на правителството ускоряване на нещата. Тогава, когато се касае до изменения, свързани със синхронизация на достиженията на европейското право, да се внасят законопроекти само във връзка с тези изменения. А всичко останало да върви отделно.
По този начин след разкриването на новите глави за преговори ние ще можем много бързо да продължим работата си по адаптация на законодателството.
Ние смятаме след ваканцията по откритите нови пет глави за преговори да направим в нашия съвет преглед на законодателството и да предложим на правителството, с което да му помогнем какви са законодателните изменения, тъй като съобразно правилника се ангажираме и с определяне на приоритетите.
Нашият съвет осъществи полезни дейности и във връзка с международните връзки. Тук ползата е двустранна. От една страна, ние виждаме как работят другите комисии, а от друга страна, ние пропагандираме направеното в България. Трябва да ви уведомя, че навсякъде начинът на съставяне на нашия Европейски съвет е уникален. И навсякъде се посреща с особен интерес и с интерес не само как сме го създали, но и как ще функционира. Това ни създава и международен престиж. Тук дойде делегация на финландската голяма комисия, дойде делегация от германската комисия, срещнахме се съвместно в Русе с румънската комисия. Преди два дни осъществихме среща в Кипър и с кипърската комисия. И заедно с това аз присъствах на заседанията на КОЗАК - това е организацията на страните-членки, и отскоро в нея участват и страните, които са кандидати, както и представителството в Съвместния парламентарен комитет.
Ние смятаме, че на този етап работата, която сме извършили, е полезна. Тя съдейства за синхронизация на нашето законодателство. Съдейства за присъединяването ни към Европейския съюз.
Както знаете, към Народното събрание има Дирекция по европейска интеграция, която подпомага съвета. Постепенно кооптираме хората със съответни проверки за знанията им по европейското право. За съжаление, не са много заетите места. Но тези, които ги заемат, са хора, които работят непрекъснато.
В заключение, смятам, че за краткото време, в което съществува Съветът по европейска интеграция, той оправда надеждите, с които беше избран и консенсуса, с който беше определен неговият статут и начин на работа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има ли изказвания?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Това е само за информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма изказвания.
Съгласно правилника този доклад не подлежи на гласуване или на приемане на някакъв документ по него. Той е информативен.
Госпожа Светлана Дянкова има думата за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново правя процедурно предложение да преминем към т. 11 от дневния ред, а именно - първо разглеждане и приемане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Госпожа Дянкова има думата да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроекта за изменение и допълнение
на Кодекса на труда № 002-01-37 от
10 юли 2000 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свои заседания, проведени на 19 и 20 юли 2000 г., разгледа законопроект № 002-01-37 от 10 юли 2000 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
Господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, представи законопроекта. Промените в Кодекса на труда са продиктувани от дълбоките промени в икономиката, във формирането на собствеността от държавна и общинска в частна собственост. Тези процеси предизвикват отражение и изискват регулирането на трудовите отношения чрез засилването на социалния диалог и сътрудничество, от една страна, и от друга - чрез усъвършенстване на законодателството. Това дава основание на правителството да постави като един от важните проблеми за решаване усъвършенстването на трудовото законодателство.
Проектът е разработен с участието на представители на работодателите, на синдикати, на академични среди, на широк кръг експерти и други. Една значителна част от промените са свързани със социалния диалог, с тристранното сътрудничество, с укрепването на основните инструменти за взаимодействие между работодатели и синдикати на територията на предприятието. Това се урежда и на друго ниво между работодателите, синдикатите и държавата при създаването на правната рамка на отношенията.
Постигната е по-голяма яснота относно предмета на социалния диалог и на тристранното сътрудничество. Допълва се съществуващата празнота в Кодекса на труда относно начина на работа на различните нива на трипартизма.
С новата уредба на Националния съвет за тристранно сътрудничество и на отрасловите браншови общински съвети за такова сътрудничество се разширяват възможностите за ефективна и динамична дейност, създават се реални възможности, реални правомощия, реални отговорности на всички тристранни съвети на всички нива.

В проекта са намерили място едни от сериозните въпроси на тристранното сътрудничество - проблемите за критериите на представителност. Българският Кодекс на труда продължава трайно установената в конвенциите на МОТ и Европейския съюз практика на определяне на представителни организации и на работодателите, и на работниците, без това да нарушава по никакъв начин възможността на други структури на работниците и на работодателите да защитават интересите на своите членове. Създадени са условия в основните форми на социалния диалог или тристранното сътрудничество да участват организации, които изразяват значими обществени интереси.
Приет е подход за определянето на един общ срок за продължителност на колективните трудови договори, който е с валидност една година. В отделни случаи, когато страните се споразумеят, той може да бъде удължаван до две години. Този подход дава възможност за много по-динамично отразяване на взаимоотношенията вътре в предприятието, дава възможност на приватизираните или преобразувани предприятия да сключат нови колективни трудови договори, които отговарят на техните интереси, на техните възможности.
Балансираното изменение на кодекса в областта на трудовото правоотношение, в това число и по ограничението за прилагане на срочни трудови договори, е в съответствие с интересите на работници, служители и работодатели и отговаря на постигнатото споразумение между Европейската комисия, Европейската конфедерация на работодателите и Европейската конфедерация на профсъюзите, за създаване и прилагане на механизми за ограничаване приложението на срочните трудови договори.
Приемането на несъществуваща досега норма по отношение на работното време, урежда правата на работника за точно установяване на работното време, но и правата на работодателя да го удължава, когато това е производствено необходимо, като са взети мерки да не се злоупотребява с тази икономически оправдана възможност.
Прекратяване на трудовото правоотношение е регламентирано без да се отстъпва от онова, което българското трудово право е постигнало, а именно безспорна законоустановеност на неговото прекратяване и от една страна, категорично признатото право на съдебна защита, ако това стане извън закона.
По отношение на промените, свързани с различните видове отпуски се предлага един основен платен годишен отпуск за всички работници в размер не по-малко от 20 работни дни. Редуцират се отпуските и задълженията тогава, когато става дума за ангажименти, свързани с гражданското състояние на работника като личност. Увеличавайки общия размер на отпуските, балансирано се постига едно изменение на голям брой други отпуски, които вече зависят от постигнатото споразумение между работника и работодателя.
Важно място в проекта заема предложението за разширяване на възможностите за контрол по спазване на трудовото законодателство. Активизирането на контролните функции на представителите на работниците ще даде нови възможности за установяване на едни наистина легални отношения, изразяващи се в спазването и в съзнателното прилагане на Кодекса на труда. Тази материя се усъвършенства и със създаването на институция за помирение и арбитраж. Приемането на уредбите на Националната агенция за помирение и арбитраж и нейните функции ще запълнят в значителна степен съществуващата празнота в българските обществени отношения.
По същество измененията постигат максимално възможното в момента поемане на правни и юридически ангажименти от страна на работодателите спрямо правата на работниците, които произтичат от Eвропейската социална харта, от ратифицираните конвенции на Международната организация на труда, а така също и от европейските стандарти в сферата на трудовото право.
В Преходните и заключителните разпоредби се предлагат нови решения, свързващи Кодекса на труда и проекта за неговото изменение с новоприети и други закони.
От страна на работодателите и синдикатите бе изразена подкрепа и изтъкнато, че промените в трудовото законодателство трябва да се оценят от позицията до каква степен ще се създадат по-благоприятни условия за труд и бизнес в България, до каква степен ще бъде стимулиран икономическият растеж в страната. Бе изразено разбирането, че това са промените в трудовото законодателство, които в момента би могла да си позволи държавата, а така също и очакването на следващи промени в тази насока. Бяха изразени становища за отстояване на редица предложения, които не са намерили място в проектозакона и ще бъдат предоставени на народните представители за обсъждане между първо и второ гласуване.
След приключване на разискванията и проведено гласуване, с резултати: 14 "за", "против" няма и "въздържал се" 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект № 002-01-37 от 10 юли 2000 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И второто становище.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроекти за изменение и допълнение на
Кодекса на труда № 854-01-18 от 27 февруари 1998 г.,
внесен от Александър Каракачанов, Емел Тошкова и
Кемал Еюп; № 854-01-40 от 9 април 1998 г., внесен от
Венко Вълчев и Иван Бойков; № 854-01-50 от
5 май 1998 г., внесен от Йордан Нихризов; законопроект
за изменение на Кодекса на труда № 54-01-75 от
18 септември 1997 г., внесен от Панчо Панайотов;
законопроект за допълнение на Кодекса на труда
№ 054-01-24 от 18 февруари 1999 г., внесен от
Константин Дочев

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 26 юли 2000 г., разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, а така също законопроектите за изменение на Кодекса на труда и за допълнение на Кодекса на труда.
В проведените разисквания беше отбелязано, че законопроектите на народните представители Александър Каракачанов, Емел Тошкова и Кемал Еюп, Венко Вълчев, Иван Бойков и Йордан Нихризов имат редица сходни предложения относно срочните трудови договори, като се предлага това да стане с промени в чл. 67 от Кодекса на труда. Предлаганите изменения и допълнения целят и премахването верижността на срочните трудови договори. В тези им части законопроектите бяха подкрепени по принцип.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че законопроектът, внесен от народния представител Панчо Панайотов, е съвместим с предложенията на Министерски съвет за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Бяха разгледани и другите законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване на отделните законопроекти Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
1. с резултати: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-18 от 27 февруари 1998 г., внесен от Александър Каракачанов, Емел Тошкова и Кемал Еюп;
2. с резултати: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-40 от 9 април 1998 г., внесен от Венко Вълчев и Иван Бойков;
3.  с резултати: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-50 от 5 май 1998 г., внесен от Йордан Нихризов;
4.  с резултати: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Кодекса на труда № 54-01-75 от 18 септември 1997 г., внесен от Панчо Панайотов;
5.  с резултати: "за" - няма, "против" - 12, "въздържали се" - 2, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за допълнение на Кодекса на труда № 054-01-24 от 18 февруари 1999 г., внесен от Константин Дочев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата.
Има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз приемам мотивите, които бяха изложени току-що, свързани с предложения законопроект, предложен от Министерския съвет. И ще гласувам за него. Заедно с това обаче има някои текстове, по които бих искал да получа някои разяснения и за които аз съм готов на второ четене да предложа, по моя преценка, по-добри варианти.

Аз ще започна с текст, чийто смисъл, искрено казвам, просто не разбирам. Това е § 57 - в чл. 328 се правят следните изменения и допълнения... Става дума за изменението и допълнението, което засяга точка "б":
"б) точка 10 се изменя така:
"10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и старши научни сътрудници първа или втора степен и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст".
Подобен текст, който третираше особената ситуация - академичната общност за тази категория научни работници, имаше и в досегашния Кодекс на труда. При тях обаче в по-особено положение бяха изведени единствено професорите, докторите на науките и старши научните сътрудници първа степен. Там им беше позволено да се пенсионират на 68-годишна възраст.
Ние тук няколко пъти в този парламент дискутирахме въпроса, като искахме промяна и намаление на тази възрастова граница с основните аргументи, че 65 години е действителната възраст, която е приета в Европейския съюз за пенсиониране. Мотивите бяха също така, че в момента възрастовият състав по исторически причини относно гореспоменатата вече категория научни работници е над 60 години. Тук имаше една статистика, която министър Димитров ни показа и в действителност се оказва, че възрастовият състав е твърде застаряващ.
Сега обаче с това предложение, което се прави, изведнъж тук се включва и групата на доцентите, които досега се пенсионираха на 63 години, а и при новата система на набиране на точки - също около 63 години става това пенсиониране. Експлицитното повдигане поне с 2 години на тази възрастова граница утежнява и веднага влошава този възрастов състав, за който преди малко говорих. Като прибавим, че тук се включва и групата на жените, за тях изведнъж се получава едно голямо и неочаквано изключение - близо 10 години. По сегашния закон те набират своите точки приблизително на около 55 години и сега изведнъж тази граница се повдига с близо 10 години. Следващия път, когато ще мотивирам моите предложения, аз ще дам и по-подробна статистика как се променя възрастовата структура на тази категория служащи.
Аз бих искал да разбера в крайна сметка мотивите, тъй като, ако те бяха в чисто социален аспект, т.е. да повишим пенсията на тази категория хора, ние можехме по друг начин да подходим: просто тези пари, които ще изхарчим, свързани с повишаването на пенсията, да дадем на Министерството на образованието и науката за повишаване на заплатите и без да пипаме, без да изменяме основния закон, да постигнем същия ефект. А сега ние правим нещо, което смятам, че не е в интерес на академичната общност - рязко променяне на структурата на възрастовия състав с това предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Буров! Веднага искам да Ви отговоря, че по никакъв начин не се променя механизмът за пенсиониране нито на професори, нито на доценти, нито на старши научни сътрудници и т.н. Просто режимът за тяхното пенсиониране се урежда от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Член 328 дава право на работодателя да прекратява трудовите договори по определен ред. Един от начините на прекратяване е в т. 10 - поради пенсиониране. Човек може да бъде освободен и на 100 години - не само като навърши пенсионна възраст, и много по-късно, стига работодателят да реши, че може да го остави.
С оглед спецификата на дейността на научните кадри, е възприета тази сегашна позиция в чл. 328, т. 10, а именно 63 и 68 години, но забележете - това не е условие за пенсиониране. Това е условие за прекратяване на трудовия договор. Тези хора могат да се пенсионират и на 63 години, и на 64 години, и на 65, и на 70 години. Това зависи от тяхната воля, но работодателят би могъл да ги освободи от работа, когато са навършили 65 години.
Аз съм готов да се включа в дискусията по-нататък, включително, ако вие прецените, и да се върнем на въпроса въобще трябва ли да има разлика за професорите и непрофесорите по отношение на техните трудови права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Други изказвания?
Господин Ангел Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който ни се предлага, идва да отговори както на новите изисквания на икономиката поради фундаменталните промени в структурата на собствеността, така и на изискванията за сближаване на нашето законодателство в областта на труда с правото на Европейския съюз, а също и с оглед на ратифицираните конвенции на Международната организация на труда и ратифицирането на Европейската социална харта. Основна група от проблеми, които се третират в този законопроект, се отнасят до засилването на социалния диалог и тристранното сътрудничество и на ролята на колективното трудово договаряне в индустриалните отношения. Промените осигуряват стабилност на трудовите отношения при промяна на собствеността на предприятието и отдаването му под наем. Това е материята, третирана в § 23 или чл. 123.
В Кодекса на труда са отразени и ангажиментите, които Република България пое при ратифицирането на чл. 21 от Европейската социална харта относно правото на информация. Това е направено с § 13, с който се изменя чл. 52, отнасящ се до информация, която е от значение за сключването на колективния трудов договор, а също така и с § 26, с който се създава нов чл. 130, наречен "Право на информация".
С § 55 и § 56, респективно промените в чл. 304 и чл. 305, се уреждат забраните за работа на непълнолетни, съгласувани с ратифицираните наскоро конвенции на МОТ. Това е Конвенция № 182 относно забраната на детския труд.
Нов момент в Кодекса на труда е уреденото с § 59 - нов чл. 301, прекратяване на трудовия договор поради икономически или финансови затруднения на работодателя. Това е израз на новата обстановка в икономиката, когато по икономически съображения на работодателя се налага да редуцира състава на своето предприятие.
С § 18, респективно чл. 68, се ограничава порочната практика за сключване на така наречените верижни срочни трудови договори. В тази насока са и законопроектите на колегите Каракачанов, Венко Вълчев и Йордан Нихризов, които аз подкрепям по принцип. Уговорката, която бих направил, е, че в тези законопроекти измененията са насочени неправилно към чл. 67 от Кодекса на труда, който се отнася за видовете договори, които се сключват, а въпросът за срочните трудови договори се третира от чл. 68 на сегашния Кодекс на труда.
В заключение, отчитайки, че внесените със законопроекта на Министерския съвет промени в Кодекса на труда представляват една стъпка в правилна посока, отговаряща на сегашния етап на развитие на индустриалните отношения у нас и приближаваща ни до постиженията на европейското право, ви призовавам да го подкрепите на първо четене, а също така и останалите законопроекти, които бяха представени тук и бяха подкрепени от комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Други изказвания?
Господин Иван Николаев Иванов има думата за процедурно предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъде удължено работното време до два часа до изчерпване на разглежданата точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разглежданите изменения в Кодекса на труда са от голяма важност за социално-икономическия живот на страната, защото неслучайно у хората битува съзнанието, че след Конституцията на страната Кодексът на труда се явява изключително важен законов акт.
Сега действащият Кодекс на труда от 1986 г. очевидно не може да отговори както на вътрешните промени, които настъпиха в социално-икономическия живот на страната, така и на изискванията, които под една или друга форма Република България поема към Международната организация на труда и към Европейския съюз за съгласуване на законодателството с изискванията на Европейския съюз.
По промените могат да се кажат много неща и те да бъдат хубави, че те действително отговарят на изискванията на тази промяна в обществено-икономическата обстановка, която налага и нови трудово-правни отношения. Аз няма да се спирам на всички въпроси, а по-скоро на един от тях, за който считам, че може би между първо и второ четене трябва да се потърси едно по-балансирано решение.
Известно е, че на национално ниво като представителни синдикати са признати синдикатите, които отговарят на определени изисквания, включително количествени и считам това напълно правилно. Защото иначе участието на синдикалните конфедерации или организации в социалния диалог би превърнало този диалог в неефективен на национално ниво.
Но когато говорим за социалния диалог на отраслево или браншово ниво, съгласно Кодекса на труда и промените, които продължават да утвърждават именно това състояние, че е на отраслево ниво и браншово ниво, участие в социалния диалог от страна на синдикалните организации, синдикалните конфедерации право на участие имат единствено представителните национални конфедерации.
Поради това, че в определен период от време не само аз бях активен синдикалист, но и имам възможността да разговарям с голяма част от ръководителите на други синдикални конфедерации, които нямат представителство на национално ниво, и в частност ще спомена Асоциацията на демократичните синдикати и НПС, считам, че организации като тези две, които цитирах, в определени отрасли, в определени браншове имат по-голяма членска маса, отколкото двете национално представени организации.
Ето защо според мен когато разглеждаме социалния диалог и представителството при воденето на тристранните преговори на отраслево и браншово ниво, трябва да се предвиди възможността, обвързана разбира се с определени критерии, включително количествени, които да дават възможност на такива синдикати да участват в социалния диалог. Това само ще засили плурализма на българското синдикално движение от една страна и ще се избегне евентуално хегемония от два синдиката, понастоящем национално представени. Иначе няма никаква реална възможност други синдикати, които в момента имат представителство само на най-ниското ниво - ниво предприятие, да могат да увеличат членската си маса, да могат да имат по-голяма тежест в социалния диалог и да могат да се развиват.
Между първо и второ четене ще направя съответно предложение за промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Безспорно разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда е един изключително важен акт, който днес разглежда Народното събрание. И аз искам да изразя своето съжаление за това, че то се разглежда в отсъствието на Парламентарната група на Демократичната левица и на Парламентарната група на Българската Евролевица. Защото смятам, че въпросите, свързани с уреждането на трудовите отношения в нашата страна са изключително важни и защото смятам, че когато разглеждаме тези въпроси, не трябва да има никакви причини, които да ни накарат да не сме в парламентарната зала.
Това, което ни се предлага в различните представени законопроекти са въпроси, които дълго време ние дискутираме. И аз се радвам, че днес имаме възможност да приемем, макар и само на първо четене в тази лятна сесия, тези промени. Но в същото време си мисля, че това, че го правим в края на тази сесия е добре, защото ще имаме достатъчно време да обмислим нашите предложения за второ четене.
И по този начин Кодексът на труда ще трябва да придобие вид, който да отговори на реалните потребности, на реалните условия в нашата страна. Защото макар че бяха правени много опити да бъде променян Кодексът на труда, всеобща е оценката, и мисля че това не подлежи на съмнение, че Кодексът на труда в този вид, в който сега съществува, не отговаря на реалната ситуация в нашата страна, не отговаря на това, че той трябва да урежда трудовите правоотношения в условията на едно изградено пазарно стопанство, а не на една планова икономика, за която беше писано. Защото тези промени, които настъпиха, са промени не само в собствеността, а промените в отношението ни към тази собственост и във взаимоотношенията ни при тази собственост. Промени настъпиха както в ролята и задачите на синдикалните организации, както в ролята и задачите на организациите на работодателите, така и в ролята и мястото на държавата.
И аз мисля, че съвсем редно и нормално е в законопроекта на Министерския съвет да бъде отделено значително място именно на социалния диалог, който трябва да придобива все по-определяща роля в тези нови индустриални отношения.
И мисля, че тук ще влезем в известна степен в полемика с господин Иванов, който е от моята парламентарна група. Но аз мисля, че трябва да има единни критерии, когато трябва да се определя начинът, по който трябва да се води този социален диалог. Защото в противен случай мисля, че бихме заложили една възможност за създаване на анархия в тези взаимоотношения между социалните партньори, в които арбитър е държавата.
Другият въпрос, на който е отделено изключително сериозно внимание, за който между другото в миналото е имало и специален закон, това е за колективните трудови договори. И аз мисля, че това, с което би могло да се обогати Кодексът на труда, е да се разпише по-детайлно, с повече заложени изисквания от кодекса, именно функциите и съдържанието на колективните трудови договори или поне да се очертае рамката на колективните трудови договори. Защото именно тези договори определят взаимоотношенията между работодателя и работещите в предприятието или техните синдикални организации в един определен период от време.
Това, което беше предмет на много дискусии в Народното събрание и дълго време беше обект и на политически спекулации, в законопроекта на Министерския съвет, а и в предложенията, които са направили колегите от другите парламентарни групи в техните законопроекти за изменение и допълнение, е именно да се намери точният баланс във взаимоотношенията между работници и работодатели при уреждане на техните трудови правоотношения. И аз мисля, че това, което е постигнато, е изключително важно - да се преодолее тази криза, която се получава с въвеждането на срочните трудови договори. Мисля си, че тук бихме могли да направим още такива подобрения.
Важното, според мен, което може би ще остане незабелязано за много хора, е прекратяването на трудовите правоотношения във всички случаи да става писмено, което предизвикваше според мен известни спорове, известни недооценки от страна и на работещите, и на работодателите, което аз приветствам.
Другото, което според мен ще трябва да преценим много внимателно и аз бих била много любопитна да чуя аргументите, това е по отношение на участието на синдикалните организации в контрола, като контролни органи. Мисля си, че текстовете, които са останали, просто са останали, без да бъдат достатъчно добре оценени. Но в мен буди недоумение защо се засилва тази функция.
Аз наистина се обръщам настоятелно и към господин министъра на труда и социалната политика, и към всички колеги ние да направим една реална преценка на това доколко синдикатите могат и трябва да участват като контролни органи макар и по трудовото законодателство. Защото към всички органи - контролни или други органи в нашата страна, ние приехме специални закони, които уреждат техните права, техните задължения, условията, на които трябва да отговарят, но и техните отговорности, което тук едва ли би могло по някакъв начин да бъде уредено, тъй като ние сме записали тези изисквания в закона.
Така че има неща, върху които ние трябва да работим по време на ваканцията, за да можем наистина да направим кодекса такъв, че той да отговаря на съвременните условия. И аз съм убедена, че с общи усилия ние ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има ли други изказвания? Ако няма, поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-18, внесен от Александър Каракачанов, Емел Тошкова и Кемал Еюп.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-40, внесен от Венко Вълчев и Иван Бойков.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-50, внесен от Йордан Нихризов.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 54-01-75, внесен от Панчо Панайотов.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 054-01-24, внесен от Константин Дочев.
Гласували 108 народни представители: за 24, против 23, въздържали се 61.
Законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 002-01-37 с вносител Министерския съвет.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурното предложение да бъде удължен срокът за второ четене с две седмици - общо с две седмици. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ваканцията не се брои в сроковете. Последно с колко?
ЮЛИЯН БУРОВ: Последно, три стават общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С две седмици, което означава практически три седмици.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмените предложения преди второ четене да бъде удължен с 14 дни.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 28 юли 2000 г.:
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители: Янаки Стоилов, Иван Борисов, Стефан Стоилов, Дора Янкова, Йордан Нихризов, Руси Статков и Татяна Дончева, и на три питания от народните представители: Дора Янкова, Руси Статков и Васил Клявков.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители: Панайот Ляков, Руси Статков, Христо Смоленов и Анелия Тошкова.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Велко Вълканов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители: Ангел Малинов, Меглена Плугчиева и Георги Божинов, Иван Борисов и Александър Каракачанов.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Анелия Тошкова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Свилен Димитров и Жорж Ганчев и на две питания от народните представители Димитър Абаджиев, Георги Божинов и Иван Борисов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Донка Дончева, Лютви Местан и Веселин Бончев.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на питане от народния представител Ивалин Йосифов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Татяна Дончева.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
министър-председателят на Република България Иван Костов на два актуални въпроса от народния представител Елена Поптодорова;
заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов и на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Велко Вълканов и Драгомир Драганов.
По решение на Председателския съвет нови актуални въпроси и питания, които ще бъдат включени при следващия отговор на съответните министри са:
за седмицата от 10 до 14 юли - на актуален въпрос от народния представител Руси Статков към министър Александър Праматарски; питане от народния представител Кънчо Марангозов към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев;
за седмицата от 17 до 21 юли - актуален въпрос от народния представител Петър Димитров към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов; актуален въпрос от народния представител Яшо Минков към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов; питане от народния представител Александър Каракачанов към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов и питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на околната среда и водите Евдокия Манева;
за седмицата от 24 до 28 юли - актуален въпрос от народния представител Яшо Минков към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов; актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов; актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов, и актуален въпрос от народния представител Пламен Славов към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 28 юли, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,18 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Виктория Василева
     Калчо Чукаров