Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Дневният ред е определен с гласуването за това извънредно заседание:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
3. Второ четене на Законопроекта за далекосъобщенията - продължение.
4. Второ четене на Законопроекта за съхранение и търговия със зърно.
5. Второ четене на Законопроекта за българските документи за самоличност.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти N 854-01-84, внесен от народните представители Красимир Каракачанов, Васил Клявков и Николай Христов.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (Обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; бр. 30 от 1998 г., Решение N 4 на Конституционния съд от 1998 г.; изм. и доп. бр. 45 от 1998 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой иска ли да вземе отношение по заглавието? Не.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 189 народни представители: за 158, против 3, въздържали се 28.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народния представител Иван Николаев Иванов, което комисията приема и предлага да бъде гласувано като § 1 със следното съдържание:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Същите права имат и собствениците на земи и на съществувалите върху тях при одържавяването или отчуждаването им сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, макар и да не са били включени в дълготрайните активи на сегашните им притежатели, ако върху тях са изградени или на мястото на които са изградени сгради, постройки или съоръжения, които към влизането на този закон в сила са включени в тези активи или е трябвало да бъдат включени в тях в изпълнение на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
2. Досегашните алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 3, 4, 5, 6 и 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте § 1, както е предложен от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 125, против 39, въздържали се 13.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народните представители Кирил Йорданов и Руси Статков за създаване на нов § 1а:
"§ 1а. В чл. 5, ал. 3 се изменя така:
"(3) На лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, се предоставят с предимство за ползване по техен избор държавни и общински жилища и парцели, които те могат впоследствие да придобият в собственост чрез компенсаторни записи."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението за нов § 1а на народните представители Кирил Йорданов и Руси Статков има думата господин Кирил Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! По време на разискванията в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията бяха направени две основателни предложения, ако не се лъжа от господин Георги Дилков, за отпадане на думите "по техен избор" и "с предимство", с което съм напълно съгласен.
Всъщност няколко думи за замисъла на това предложение за изменение. Масови са случаите, само в град Варна са 3200 души, които по силата на съдебни решения във връзка с чл. 7 от друг реституционен закон са извадени на улицата. Тук става дума за масови случаи, когато договорът за покупко-продажба не е бил подписан от титуляра, а от негов заместник. При така очерталата се константна съдебна практика тези хора да бъдат изваждани от закупените жилища смисълът на предложението е, когато е налице такава хипотеза, те да бъдат обезщетявани на първо време като ползватели на държавни и общински имоти, след което да им се даде възможност те да ги закупят с компенсаторните записи. Просто във времето да се получи едно изпреварване на събитията и да не се създаде възможност те да бъдат оставени на улицата, разбира се, с пълното съзнание, че тази група граждани не бива да бъде привилегировани за сметка на друга група граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Кирил Йорданов и Руси Статков за създаване на нов § 1а.
Гласували 195 народни представители: за 68, против 110, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създават изречения второ и трето:
"Вещите лица изготвят експертизите в едномесечен срок от възлагането на задачата. Собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица по предходното изречение, като в този случай стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката."
2. В ал. 7 след думите "съответния орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия", запетаята се заличава и текстът до края се заменя с "за изпълнение".
3. Създават се нови алинеи 8 и 9:
"(8) В едномесечен срок от получаване на актовете по ал. 7, с които се уважават искания за обезщетение с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, органът по ал. 1 издава поименни временни удостоверения за притежаване на такива записи, които заместват купюрите по чл. 4, ал. 5. До отпечатване на купюрите и замяната на поименните временни удостоверения с тях удостоверенията могат да се прехвърлят без ограничения и да се използват за целите по чл. 4, ал. 2.
(9) Органът по ал. 1 е длъжен да води регистър за издадените временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи. При ползването им като платежно средство по реда на чл. 4, ал. 2 органът по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, пред който временните удостоверения са представени, уведомява в 14-дневен срок по служебен път органа по ал. 1 за закриване на съответната партида по регистъра."
4. Досегашните алинеи 8, 9 и 10 стават съответно алинеи 10, 11 и 12."
Предложение на народните представители Кирил Йорданов и Руси Статков:
1. В § 1, чл. 6 предложеното изменение в ал. 4 да отпадне.
2. В § 1, чл. 6, ал. 9 да отпадне първото изречение.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители! Искам да ви обърна внимание на второто изречение на ал. 4, § 1: "Собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица по предходното изречение, като в този случай стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката". Какво излиза? Ако аз или който и да е трябва да получи някакво обезщетение по този закон, неговият размер ще бъде оценен от вещи лица, на които аз самият ще заплатя. И когато аз самият ще заплатя на тези вещи лица, ясно ви е до каква степен тази оценка ще бъде добросъвестна. А става въпрос за оценка на имущество, в много случаи несъществуващо. Това същото, екстрапулирано към приватизационните оценки, би означавало, че купувачът, понеже държавата и там няма разходи този процес особено да напредне по отношение на оценките, да заплаща на оценителите. Сами разбирате каква опасност може да предизвика това по отношение добросъвестността или най-малкото изкушение на лицата, които ще се занимават с оценка.
Когато обсъждахме законопроекта в комисията, а аз лично съм го пропуснал това на първо четене, но когато обсъждахме законопроекта в комисията, ние ясно заявихме позицията си, че този процес на обезщетяване е скъп процес. Тогава беше възразено, че ще се намерят и предвидят средства за оценката на това имущество. Може в бюджета догодина да се планират допълнително такива средства, но останалото би означавало всеки човек, който има право, да си плаща оценката и да си получава оценка такава, каквато си е поръчал и платил. А по-късно оценителите, които оценяват своя труд, да бъдат заплащани от държавата чрез увеличаване на сумата на обезщетението.
Правя цялото това изказване с формалното предложение второто изречение от § 1, т. 1, касаещо ал. 4, да отпадне с оглед опасността, която възниква по отношение на обективната оценка на имуществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Лучников за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков! Пак сме изправени пред едно четене на Евангелието, както дяволът го чете. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби пише: министърът на държавната администрация и министърът на финансите определят в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон условията, реда и тарифата за заплащане на вещите лица. Какви комбинации могат да стават между собственика и вещите лица, щом като тяхното възнаграждение се определя по предварително фиксирана тарифа? А това разпореждане всъщност е едно голямо облекчение за бюджета. Защото бюджетът вместо да извади сухи пари и да плати на вещите лица, вещите лица получават възнаграждението си от собственика, срещу което те получават записи, тоест бюджетът не се товари нито с лев.
Затова аз моля да не приемате предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ако приемем това, а аз дълбоко не приемам, че бюджетът не се товари с нищо, защото той сега не се товари с нищо, но държавното имущество чрез боновете ще премине в лицата като тяхно обезщетение, там ще премине и от държавата платена оценката на тези експерти. Другото би означавало, че и със самите бонове никой с нищо не се товари и че заблуждаваме хората, че им даваме нещо. Но едно крайно развитие на тази теза би достигнало дотам, че в съдебното производство, където също няма пари за експертизи, да възложим ние на страните да си заплащат експертизите по конкретните дела, пък после с присъдата да им се признават тези разходи. Нещо, което едва ли можем да приемем, още повече, че става въпрос, господин Лучников, за тарифа, но как ще хване тарифата износеност на една вещ? Една вършачка на две години и една вършачка на десет години. Аз дълбоко се съмнявам, че тази тарифа ще може да замени чисто оценителската дейност. Другото би означавало да изпишем в тарифа всички вещи по грубата им оценка и да се спести целият процес на оценяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Предложенията, които сме направили с колегата господин Кирил Йорданов, са водени от желанието специално по този параграф да направим максимално справедливи за всички, не само за една група в българското общество разпоредбите, които приемаме. Действително в § 2, за който преди малко стана дума, се предлага в ал. 1 в определен срок министърът на държавната администрация и министърът на финансите да определят реда и тарифата за заплащане на вещите лица. Но предложението, което всъщност ни се предлага да се измени ал. 4, дава възможност в много по-широки граници и тълкуването, господин Лучников, е много по-различно от това, което всъщност се предлага. Мисля, че за да има резон, би трябвало, господин Лучников, още в текста, ако действително Вие държите да се направи някакъв работещ текст, да се запише изрично, че това става в рамките на тарифи. Но тук вече според мен, господин Лучников, ще се сблъскаме с Конституционния съд. Защото по същество отиваме на разпоредби, които са от компетентността на Народното събрание или в най-лошия случай на Министерския съвет. Досегашната практика, аз не съм юрист, но Вие сте юрист, е такава, че ние определяме в случаите, в които трябва да се решава въпрос за тарифи, Министерският съвет да прави това нещо. А тук Вие предлагате в Преходните и заключителни разпоредби това да се прави от двама министри.
В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол наскоро имахме случаи във връзка с тарифи за нотариусите, уважаеми колеги. Тези, които са от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол си спомнят, че независимо от това, че в рамките на закона се предвижда Министерският съвет, господин Лучников, да реши този въпрос, той беше отнесен до Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. И там съответно тарифите, които се предлагаха, се взе единодушно решение и, ако някой от колегите от СДС каже, че не е вярно, нека стане, за да ме опровергае. Но предложението е тези тарифи да се намалят 50 на сто.
Следователно, уважаеми господин Лучников, предложението, което сме направили с колегата Йорданов за отпадане на тази ал. 4 е много по-основателно и правилно, и аз моля всички колеги, имайки предвид изложените аргументи досега от мен, да премислят и да подкрепят нашето предложение. Защото в края на краищата ние трябва да правим действително справедлив закон, а не да създаваме настроения в обществото. Не да противопоставяме наистина с недоогледани, недообмислени разпоредби една голяма част от обществото на една малка.
В тази връзка, продължавам и с второто ни предложение. Предлагаме да отпадне първото изречение от ал. 9. Тя беше свързана с освобождаване от данъци върху недвижими имоти и т.н.
Вие си спомняте, уважаеми колеги, че когато този въпрос се обсъждаше, бяха изказани много съображения във връзка с това, че по същество се нарушава Конституцията, че се дават наистина под формата на "възстановяване на справедливост" такива права на тези собственици, които се обезщетяват, които действително предизвикват огромно недоволство между хората.
Уважаеми господин Лучников, аз имах възможност да чуя и то много остри реакции спрямо дейността на всички народни представители, затова че позволяваме със своя глас да се уреди по един такъв крайно несправедлив начин едно такова отношение. Затова сме направили и това предложение - да отпадне тази непремислена, непретеглена привилегия, с което, разбира се, ние няма да направим закона много по-справедлив, но поне малко от малко ще се доближим до една по-голяма справедливост.
Надявам се, уважаеми колеги, че ще вземете предвид и тези аргументи при гласуването.
Господин председател, предлагам предложенията да се гласуват поотдeлно, тъй като те са дадени от комисията в едно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще ги гласуваме поотделно.
Моля, гласувайте, първо, предложението на народните представители Кирил Йорданов и Руси Статков в § 1, чл. 6 предложеното изменение в ал. 4 да отпадне.
Гласували 152 народни представители: за 38, против 103, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението по същата материя на народния представител Михаил Миков - да отпадне само второто изречение в ал. 4.
Гласували 150 народни представители: за 42, против 94, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Кирил Йорданов и Руси Статков в § 1, чл. 6, ал. 9 да отпадне първото изречение.
Гласували 150 народни представители: за 45, против 97, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 на вносителя, който става § 2, така както е предложен от вносителя.
Гласували 160 народни представители: за 116, против 36, въздържали се 8.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Параграф 2, който става § 3:
"§ 2. (1) Министърът на държавната администрация и министърът на финансите определят в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон условията, реда и тарифата за заплащане на вещите лица от списъка по § 4.
        (2) В срока, посочен в ал. 1, министърът на държавната администрация и министърът на финансите утвърждават образец за временно удостоверение за компенсаторни записи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2, който става § 3 от Преходните и заключителни разпоредби, има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като вече гласувахте изменение в § 1, още веднъж искам да насоча вашето внимание и върху § 2. Става дума за ал. 1, в която се дава възможност на двама министри да определят тарифи. Според мен ще бъде крайно погрешно и поне малко от малко, употребявам този израз за втори път, може да се коригира нещо и то е не двама министри, а Министерският съвет да определя тези тарифи, както в други случаи - аз дадох пример с нотариусите, Закона за нотариусите, и други закони, това го прави Министерският съвет.
Господин председател, тъй като това не е редакционно, а съдържателно предложение, моля Ви да отложим гласуването по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение за отлагане на гласуването по § 2, който става § 3. Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 170 народни представители: за 50, против 117, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2, който става § 3, така както е предложен от вносителя.
Гласували 150 народни представители: за 127, против 11, въздържали се 12.
Параграф 3 е приет и заглавието са приети. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Параграф 3, който става § 4:
"§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3, който става § 4, както е предложен от вносителя.
Гласували 164 народни представители: за 130, против 31, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет, а с това и целият закон.

Преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 854-01-85 от 8 юли 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Никола Джипов Николов за второ четене

На редовното си заседание на 22 юли 1998 г. Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от народния представител Никола Николов, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание да обсъди следния законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 133 народни представители: за 125, против 8, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има направени предложения по този законопроект между първо и второ четене от народните представители Никола Николов и Йордан Нихризов, които са приети по принцип от комисията.
Има оттеглено предложение от Йордан Нихризов.
Има предложение от народния представител Руси Статков:
1. Предложеният нов чл. 30а да отпадне.
2. В чл. 43 се включва нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) При несъгласие по ал. 2 застрахователят може да поиска Националният съвет по застраховане да отнеме разрешението на застрахователния посредник и да предяви претенция за нанесени вреди."
3. Член 46 се изменя и допълва, както следва:
"Чл. 46. (1) Застрахователният посредник и застрахователният помощник е необходимо да притежават висше образование, общотърговски познания и специални знания в областта на застраховането.
    (2) Доколкото в този закон не е предвидено друго, за застрахователния посредник и застрахователния помощник се прилагат разпоредбите на Търговския закон."
4. В чл. 61 да се включи нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) При отказ по ал. 3 за ликвидация по ал. 1, т. 1-3 решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата се разглежда по реда на Закона за административното производство."
5. Създава се нов чл. 60а със следното съдържание:
"Чл. 60а. При преобразуване новият договор трябва задължително да бъде доведен до знанието на всички застраховани при съответния реорганизиращ се застраховател."
Комисията по икономическа политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"Параграф 1 се изменя, като чл. 30а отпада, а неговите разпоредби се включват в § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за застраховането."
"§ 1. Създава се § 8а от Преходните и заключителни разпоредби:
"§ 8а. (1) Не се издава разрешение на:
1. преобразуван заварен застраховател, който не е привел дейността си в съответствие с изискванията на този закон;
2. заварен застраховател, който е променил търговската си фирма, без да е привел дейността си в съответствие с изискванията на този закон;
3. заварен застраховател, който след 22 юли 1997 г. е осъществявал и охранителна или сходна с нея дейност, или активите му изцяло или отчасти са внесени от лица, извършващи такава дейност.
(2) Издаденото разрешение се отнема при условията на ал. 1.
(3) Застраховател, на който при условията на ал. 1 или ал. 2 е отказано или отнето разрешение за извършване на застрахователна дейност, е длъжен да прехвърли застрахователния си портфейл само на застраховател, получил разрешение, при условията и по реда на този закон в срок, определен от Националния съвет за застраховане по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков, което не е прието от комисията, има ли желаещи за изказване?
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Става дума не за едно предложение, а за няколко. В този смисъл, господин председател, аз ще се възползвам от правилника не от желание да губя времето на парламента, а за да аргументирам тези няколко предложения. Следователно, ако трябва сега наведнъж всички да ги аргументирам, вероятно при всички случаи ще ми бъдат необходими повече от 5 минути. Така че трябва да уточним може би от гледна точка на процедурата да аргументирам едно предложение - да се гласува, да аргументирам второто - да се гласува, и така да се върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
РУСИ СТАТКОВ: В такъв случай започвам с първото. То е основно свързано с предложението на колегата Никола Николов в досегашния му вид.
Бих искал, тъй като една част от колегите по различни причини може би не бяха на първото четене, на обсъждането в залата, да припомня фактите и аргументите, които изложих в посока на несъгласие с тогавашния вариант на текста на господин Николов.
Ние с вас променихме Закона за застраховането през месец юли 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, прощавайте, че Ви прекъсвам.
По т. 1, както виждам, тя е приета от комисията - чл. 30а отпада.
РУСИ СТАТКОВ: Да, обаче в Преходните разпоредби отиват, господин председател, аналогични текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отива в § 8а.
РУСИ СТАТКОВ: Добре, съгласен съм, но с уточнението, че ще се изкажа в Преходните разпоредби тогава, вече от гледна точка на това, което се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така. Сега по т. 2.
РУСИ СТАТКОВ: Да, благодаря Ви.
Предложенията, които съм направил по т. 2, са свързани с една материя, която, според мен, беше необходимо и сме длъжни при сегашната така или иначе извършваща се промяна в закона, да разширим.
Ние с вас, уважаеми колеги, приехме, че ще има застрахователни посредници и агенти. Заедно с това регламентирахме Министерският съвет да издаде наредба за приложението на тази глава. Но, както имах възможност и при първото четене да кажа, така и сега ще потвърдя, с факти именно във връзка с тази глава, Министерският съвет не издаде, независимо от това, че ние променихме закона юли месец 1997 г., досега, една година вече, необходимите разпоредби. В този смисъл особено важна е тази, която е свързана със застрахователния посредник и агент.
В чуждестранното законодателство, уреждащо подобна материя, има задължителни разпоредби, които се включват в законите, а не в наредби. Ето това съм се опитал, уважаеми господин председател и колеги, да направя - да използвам предложената промяна и да внеса необходимите предложения във връзка с дейността на застрахователния посредник и агент. И по-конкретно, предложил съм застрахователният посредник и застрахователният помощник или агент, да притежават висше образование, общи търговски познания и специални знания в областта на застраховането - нещо, което досега не е регламентирано.
На следващо място, при условие, че имаме застрахователни посредници, които ще работят за няколко застрахователи, ако те са нелоялни, да може по предложение на някои от тези застрахователи Националният съвет по застраховането да им отнема разрешението. Вероятно, независимо от доброто ни желание и очакване за спазване на законите, такива случаи ще има.
И при положение че ние, повтарям, нямаме наредба, а същевременно тези въпроси се уреждат в чуждото законодателство по друг начин, мисля, че днес е напълно възможно, още повече, доколкото съм информиран, тези разпоредби се споделят и в Дирекцията за застрахователен надзор, ние да гласуваме подобни текстове. Не виждам никакво основание те да бъдат отхвърлени.
Така че, тъй като аз взех отношение и по третото предложение, Ви моля да ги подложите на гласуване в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председателю, ние по същество не сме разглеждали предложенията на господин Статков в онази им част, която не касае предложените промени. Затова те може би са правилни, може би са навременни или полезни ще бъдат, за да се регулира този пазар, но не са внесени по нормалния ред. Значи това е друг законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. А даже не е станало и дума по време на първо четене на този, че има някакви подобни идеи.
Аз моля господин Статков, ако желае те да бъдат приети, наистина да ги внесе като отделен законопроект и да ги разглеждаме по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Статков за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз съм се възползвал от правото си между първо и второ четене да направя предложения по законопроект, който изменя Закона за застраховането. И тъй като ние вече създадохме практика, господин Николов, и при Вас по отношение на изменение в някои закони, и в последния много пресен пример - Закона за съдебната власт, да променяме и други текстове, при, разбира се, доказана необходимост, а в случая става дума за крещяща необходимост, още повече, повтарям двата си аргумента, в чуждeстранното законодателство тези въпроси не се уреждат с наредба, и, второ, от юли месец миналата година досега не е издадена тази наредба от Министерския съвет. А ние говорим за това, че този пазар ще бъде регулиран и че той ще действа.
Ами няма смисъл, господин Николов, да ме карате сега да правя отново предложение, при положение че съм го внесъл по надлежния ред и смятам, повтарям, че са необходими тези неща, още повече имам информация, че те се споделят от Дирекцията по застрахователен надзор. Затова какво пречи да бъдат гласувани днес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз направо по текста на Комисията по икономическата политика искам да предложа в ал. 3 последното изречение, където е казано: "в срок, определен от Националния съвет по застраховане". Текстът на комисията е "по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор". А аз предлагам "предложен от Дирекцията за застрахователен надзор".
И това е така, защото в закона наистина срокът се определя от Националния съвет по застраховане след предложение на Дирекцията за застрахователен надзор. Иначе в текста на комисията се разбира, че Дирекцията за застрахователен надзор казва къде да се прехвърли портфейла. Това не е така и в комисията го обсъждахме. Явно е, че тук е допусната грешка, която променя смисъла на предложението. Трябва сега да го изчистим.
Така че моето предложение е да стане: "предложен от" и да отпадне "по предложение на".


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "По предложение на Дирекцията "Застрахователен надзор".
ИВАН БОЙКОВ: Да, да стане "предложен от Дирекцията "Застрахователен надзор". Това е процедурата в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направо ще отпаднат думите "определен от Националния съвет по застраховане" и ще стане: "в срок предложен от ...". Добре.
ИВАН БОЙКОВ: Да, "предложен от", защото процедурата е дирекцията да предложи на националния съвет. Иначе се разбира, че портфейлът ще се прехвърля от дирекцията. Иначе текстовете ги подкрепям, ние ги обсъждахме и вече са приемливи, поне за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Точка първа от предложенията на народния представител Руси Статков няма да я гласуваме, защото се приема от комисията да отпадне като чл. 30а.
Гласуваме т. 2, защото казахме, че ще гласуваме точките поотделно.
Моля, гласувайте точка втора от предложенията на народния представител Руси Статков.
Гласували 175 народни представители: за 63, против 112, въздържали се няма.
Точка втора не се приема.
Моля, гласувайте т. 3 от предложението на народния представител Руси Статков. Както разбирам, председателят на Комисията по икономическата политика я приема.
Гласували 162 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 4.
Точка трета е приета.
По т. 4 от предложенията на народния представител Руси Статков? Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че вие с последното решение спомогнахте законът да се подобри, така че би трябвало да продължим в тази посока и аз ви моля да обърнете внимание на това предложение, което съм направил, четвърто поред. То е свързано с чл. 61. Предлагам към този член да се включи нова алинея и конкретно става дума за главата "Ликвидация на застраховател".
Постарал съм се в тези проблеми, които наистина касаят най-неотложните мерки, да предложа решение. И смятам, че тук също се налага да има такова, господин председател, защото сега ликвидацията при прекратяване на застрахователя се провежда в няколко случая. И в тези случаи може да се получи така че тя да бъде отказана. И това ще бъде със сериозен аргумент - аргумент да се запазят интересите на застрахованите. Става дума за точки 1-3, при отказ по ал. 3, точки 1-3: това са решение на общото събрание, когато става ликвидирането на застраховател; при изтичането на срока, за който е образуван; и при настъпване на други основания, предвидени в устава.
Смятам, че тъй като тази възможност може да бъде и субективно преценена и направен отказ, то трябва да има и такава разпоредба, както в други случаи, която да позволи да се направи съответно обжалване пред Върховния административен съд.
Мисля, че господин Николов в момента се консултира, става дума за конкретни текстове, които сме ги отнесли - вижте внимателно закона - в други случаи, които позволяват такова обжалване.
Мисля, че именно водени от това да направим един добър, работещ закон, в случая трябва да подкрепите това предложение.
Аз направих специално консултации по другите предложения с експерти по застрахователно право. Те смятат, че задължително в нашия закон трябва да има такава разпоредба. Надявам се, уважаеми колеги, че ще подкрепите това предложение. То с нищо не наврежда, а напротив, подобрява закона и в този смисъл смятам, че трябва да бъде гласувано и подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, ще ме извините, за т. 2 и т. 3 бих приел, че имате право. Но по т. 1 - по решение на общото събрание, не може да се обжалва отказ общото събрание да прекрати. То си е негово право дали ще прекрати, или не. А вече по т. 2 - при изтичане на срока, за който е образуван, да. Ако въпреки това се откаже ликвидация, макар че срокът е изтекъл, да може да се обжалва отказът, както и при т. 3 - при настъпване на други основания, предвидени в устава. След като уставът предвижда при определени основания да настъпи ликвидация и се откаже, да може да се обжалва. Но иначе право на общото събрание е дали ще ликвидира или не.
На мен ми се струва, че за т. 2 и 3 аз бих гласувал, но за т. 1 ...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Аз споделих, че това е готвено с експерти и тъй като основният аргумент беше, че в случая Националният съвет по застраховане може да откаже, защото не са гарантирани интересите на застрахованите, тогава, за да не се допуска субективизъм, и в тази точка трябва да има възможност за обжалване пред съответния съд. Вие преценете, но това е основното и аз мисля, че ...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тезата е, че общото събрание в ущърб на застрахованите при него решава, че трябва да се ликвидира. И да му се откажат ликвидация, за да подлежи оттук нататък на контрол.
РУСИ СТАТКОВ: Точно така.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Значи би трябвало да приемем и първа точка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме т. 4 от предложенията на народния представител Руси Статков. Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представител: за 99, против 32, въздържали се 10.
И точка 4 е приета.
По т. 5 от предложенията на същия народен представител.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, - създаването на нов чл. 60а следва от това, което в момента се случва в застраховането. Чл. 60 е свързан с преобразуването на застрахователи и е записано, че при сливане, разделяне и отделяне на застраховател (чл. 60) за новосъздадения се прилагат разпоредбите на чл. 25, 26 и 27. Цитирам тези членове дословно, но те нямат отношение към моя аргумент, дотолкова доколкото аргументът ми касае възможността да се приложи същият подход, какъвто е при прехвърляне на застрахователните договори, а именно да се уведомят тези, които са застраховани, при преобразуване на застрахователя, че вече не са при досегашния, а при друг.
Аз не съм допълнил този член с ал. 2, но тя трябва да съществува, за да бъде действително пълен този текст. Освен че застрахованите трябва да знаят при реорганизацията, че вече са при нов субект, то според мен трябва да имат и право, както е в глава седма - ал. 2 на чл. 58, да прекратят договора, ако не са съгласни с новия застраховател. Но аз не съм направил това предложение, аз съм предложил само една алинея, че трябва да бъдат уведомени, тъй като в момента тече такъв процес и всеки, който си дава парите, трябва да знае при кого отиват. Разбира се, смятам за непълно това мое предложение като подход, но поне минималното, което съм предложил, трябва да бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По същество това предложение е приемливо и според мен трябва да запишем и реда на уведомлението. Предлагам да запишем, че това става: при преобразуване на новия договор, трябва да бъде доведен до знанието на всички застраховани при съответния реорганизиращ се застраховател чрез съобщение в един или два централни ежедневника, каквато е практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Улавяйки склонността у председателя на комисията да има такъв текст, а основанията за това наистина са много - тези, които преминават от едно дружество към друго, трябва да бъдат уведомени и ако приемем това като необходимост, тя може да бъде реализирана последователно не чрез обвява в пресата, господин Николов, а като бъдат изпратени писма на всички застраховани към дружеството, което се реорганизира. Ако сте готов да има някакъв текст, помоему той трябва да има подобно звучене: или да остане този бланкетен запис, или в наредбата или преходните разпоредби да се предвиди решение, но обявата във вестника е начин, който дава информация на минимален брой заинтересовани.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Моето последно предложение за чл. 60а е: "При преобразуване новият договор трябва задължително да бъде доведен до знанието на всеки застрахован при съответния реорганизиращ се застраховател". Става дума не на всички, защото това означава, че трябва някой да доказва, че всички са получили тези съобщения. Ако се запише "на всеки" означава, че е публикувано в централната преса, в "Държавен вестник" или другаде. Тази формула е бланкетна и дава възможност в разпоредбите по-късно да бъде записана точната форма на уведомлението. Мисля, че това е и логиката на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вносителят приема ли?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте т. 5 от предложението на народния представител Руси Статков с корекцията "до знанието на всеки застрахован".
Гласували 144 народни представители: за 126, против 6, въздържали се 12.
И точка 5 е приета.

За прецизност, т. 3 от предложението на народния представител Руси Статков става § 1 на законопроекта, т. 4 става § 2, т. 5 става § 3.
Следва предложението на комисията за отпадане на чл. 30а, който го има само в това предложение, но ще го гласуваме, а § 4 ще бъде, че се създава § 8а от Преходните и заключителни разпоредби.
Моля, гласувайте за отпадане на чл. 30а от предложението на вносителя. Това е предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 144 народни представители: за 112, против 25, въздържали се 7.
Предлаганият чл. 30а отпада.
Параграф 4: създава се § 8а от Преходните и заключителни разпоредби, който беше прочетен, като в ал. 3 в края й се прави корекцията "в срок, предложен от Дирекцията за застрахователен надзор" вместо досегашните думи "в срок, определен от Националния съвет по застраховане по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор".
Моля, гласувайте § 4, както е предложен, с направената корекция.
Отменете гласуването.
Има думата народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че в протоколите трябва да остане и едно по-различно мнение, за да не се срамува протоколът след години, когато ще бъде четен. Дълбоко съм убеден и мисля, че не съм единственият, който гледа на предлаганата промяна като на една промяна, която почти консумира квалификацията на правене на норма специално за даден случай. Сред юристите това се квалифицира като извънредно законодателство. Само преди 15-ина - 20 дни нещо подобно имаше опит да бъде направено, но с обратен знак. За щастие, не мина. Сега трябва да бъдат ударени някои дружества. Тогава се направи опит да бъде подпомогнато едно определено дружество, една личност и съмнителният му бизнес, поради това че управляващите имат благосклонно отношение към него. Такива неща според мен не трябва да имат място в българския парламент.
Сега във връзка с предложението, което обсъждаме. Получава се едно перманентно поставяне на преграда пред капитал, който е имал лиценз за занимаване с охранителна дейност, в рамките на закона се е занимавал с подобна дейност. С тези решения ние го лишаваме от възможност да участва в застрахователния бизнес. Чисто, получисто или мръсно е работил, е въпрос, който заслужава своето оглеждане и съответно прилагането на санкциите на закона. Но да бъде поставена такава една перманентна преграда пред този капитал, помоему е в разрез с целия дух на едно демократично, съвременно законодателство.
От текстовете, които са ни предложени за разглеждане, не става съвсем ясно - и една част от специализирания печат обърна внимание - как стои въпросът с тези, които са прекратили дейност, но са от онази бройка дружества, които зад кадър се имат предвид като такива, спрямо които се прилага отношение на инкриминиране.
За мен възниква и друг голям въпрос, свързан с цялата философия на законодателството. Добре, такъв капитал може да участва в банковия бизнес. Но там вие се сблъсквате с интересите на стотици хиляди, на милиони. И същевременно на този капитал забранявате да има място в застрахователния бизнес, прилагайки цялата сила на контрола, упражняван от Дирекцията за застрахователен надзор, и всичко онова, което предвижда законодателството в България. Какви са критериите за такова различно отношение? С това ние не подценяваме ли необходимостта и задачата за контрол в банковата сфера по косвен начин?
Както виждате, тук се сблъскват редица съображения и аргументи, които поставят големия въпрос - така правеното законодателство вписва ли се в цялата философия на едно демократично законодателство, което работи с принципи, а не преследва решаването на отделни конкретни случаи за личност, за дружество и така нататък?
Ето, това са нещата, които и в комисията, и тук ме карат да се отнасям не просто със съмнение, а да ме правят резервиран към приемането на такова законодателство. Аз мисля, че няма да бъдем далеч от истината, ако заявим, че подобни норми сигурно ще срещнат неодобрението и на Конституционния съд. И мисля, че колегите-юристи ще вземат отношение към този въпрос. Той не е маловажен. Приемането на подобни текстове според мен компрометира българското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов. Има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Спорът с господин Стоилов по този въпрос започна още в комисията. И там господин Стоилов разбра, че в момента нещата стоят относно заварени застрахователи, които съгласно изискванията на досега действащият § 8, ал. 1 е било необходимо да приведат своята дейност в съответствие със закона към датата 22 юли, когато измененията влизат в сила.
Именно поради тази причина както аз, така и господин Николов, предложихме тези текстове да минат към Преходните и заключителни разпоредби, тъй като те третират материя и специално субекти, които са със заварена дейност преди да се извърши процесът на лицензирането, който започва през месец март в следващата година.
Господин Стоилов много добре е прочел, че предвид специфичната дейност, в чл. 4 от закона на тези дружества, които се занимават със застрахователна дейност, им се забранява не само извършване на охранителна дейност, но им се забранява и друга търговска дейност.
Така че, нещата фактически стоят до урегулиране на една система, в процеса на нейния преход, а не за ликвидиране на един или друг юридически субект, занимаващ се с определена дейност.
И аз не мога да се съглася с господин Стоилов, че трябва да се вадят изводи за някаква форма на дискриминация към юридическите субекти, тъй като в момента, когато приемахме закона в първоначалния му вид, всички ние изразихме съгласие, че е полезно за България застрахователният бизнес да бъде ясно и точно дефиниран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Стоилов за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Уважаеми господин Нихризов, ако става дума за дружества, които се занимават и сега с охранителна дейност, законът дава решение. И миналия път, при първо гледане на този проект, господин Школагерски обстоятелно се спря на този проблем. Тоест не са нужни никакви нови решения. Значи друго се преследва. И това друго най-ясно е отразено във втората част на текста на ал. 3, което беше и предмет на дискусия в комисията и върху което до голяма степен са изградени моите съображения днес. Те в съдържателен план мотивират моето възражение. Така че, няма проблем във връзка с това, което Вие поставяте като въпрос. Той е решен от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Пристъпваме към гласуване на § 4 - създава се § 8а от Преходните и заключителни разпоредби, с обявения текст и с корекцията, направена в неговата ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 98, против 58, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет, с това и целият законопроект.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА - продължение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава осма - Осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства".
Има предложение глава осма да се преномерира в глава седма.
Комисията приема направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осма - "Осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства", която става глава седма.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 112 има направено предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев:
"В чл. 112 "ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "министърът на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, прието от комисията.
Има предложение на Комисията по икономическата политика чл. 112 да стане чл. 91:
"Чл. 91. Условията и редът за използване на далекосъобщителните мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства, като въвеждане на режим "Военно положение" или "Положение на война", както и при стихийни бедствия и аварии се определят от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: "ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да се замени с "министърът на съобщенията".
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 29, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 112, който става чл. 91 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 21.
Член 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 113 няма направени предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Член 113 става чл. 92."
"Чл. 92. (1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.
(2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и при бедствия и аварии се определят в издаваните лицензии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 113, който става чл. 92 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 15.
Член 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 114 има направено предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, което не е прието от комисията: "ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "министърът на съобщенията".
Има предложение от народния представител Благой Димитров, прието от комисията.
Има предложение от Комисията по икономическата политика: "Член 114 става чл. 93."
"Чл. 93. При обявяване в страната на режим "Военно положение" или "Положение на война", когато потребностите го изискват, председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения може да поиска Държавната комисия по далекосъобщения да прекрати или да спре действието на издадени лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и на радиочестотен спектър за граждански нужди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов, това Ваше предложение фактически с приемането на това, че ще бъде комитет, се обезсмисля. Но държите ли да се гласува за "министърът"?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 32, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 114, който става чл. 93, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 99, против 10, въздържали се 11.
Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 115 има направено предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев: в чл. 115, ал. 5 текстът "от фонд "Национална съобщителна система" да отпадне.
Комисията по икономическа политика не подкрепя предложението.
Има прието предложение на народния представител Благой Димитров.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
Член 115 става чл. 94 и се изменя, както следва:
"Чл. 94. (1) С акт на Министерския съвет на Българската телекомуникационна компания се предоставят далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност. Българската телекомуникационна компания ги използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.
    (2) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или обременяват с вещни тежести само с акт на Министерския съвет.
(3) Далекосъобщителните обекти по ал. 2 се обособяват организационно и имуществено по баланса на Българската телекомуникационна компания.
  (4) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните военновременни мощности могат да се използват в мирно време за граждански нужди.
(5) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет, от фонд "Национална съобщителна система", от Българската телекомуникационна компания и от други източници по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев? Няма желаещи.
Поставям на гласуване тяхното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 27, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 115, който става чл. 94, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 6.
Член 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Преномерираме глава девета с предложението на народния представител Благой Димитров.
Заглавието на глава девета - "Крайни устройства и електромагнитна съвместимост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на глава девета, която става глава осма.
Гласували 120 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел I - Крайни устройства".
По чл. 116 има предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
Член 116 става чл. 95 и се изменя, както следва:
"Чл. 95. (1) Крайно устройство е устройство, предназначено за пряко или непряко свързване към крайна точка на обществената далекосъобщителна мрежа за предаване, пренасяне, обработка или приемане на информация. Свързването може да бъде по проводник, оптично влакно или друго електромагнитно средство.
(2) Пазарът на крайни устройства е свободен.
(3) Крайни устройства и апарати, когато са предназначени за употреба в страната, се произвеждат, внасят се, рекламират се и се съхраняват с оглед продажба, маркетират се, дистрибутират се безплатно или срещу заплащане, както и се свързват пряко или непряко към обществени далекосъобщителни мрежи само ако е одобрен техният тип.
(4) При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по чл. 87 свързващото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да има одобрение на типа.
(5) Разрешителните по чл. 28, т. 5, буква "б" за предавателни крайни радиосъоръжения се издават след одобряване на типа им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на раздел първи и за чл. 116, който става чл. 95, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на раздел първи и чл. 95 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 117 има направено предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев: в чл. 117, ал. 2 текстът "ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "министърът на съобщенията".
Комисията по икономическа политика не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
Член 117 става чл. 96 и се изменя, както следва:
"Чл. 96. (1) Одобрение на типа се издава, ако при изпитването се установи, че крайните устройства съответстват на съществените изисквания, определени в хармонизирани стандарти.
(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 122 народни представители: за 19, против 103, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 117, който става чл. 96, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 108, против 8, въздържали се 14.
Член 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 118 има направено предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - в чл. 118 текстът "Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Министърът на съобщенията".
Комисията по икономическа политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров - прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 118 става чл. 97 и се изменя както следва:
"Чл. 97. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения с наредби определя условията за:
1. издаване на разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за одобрение на типа;
2. определяне на органи по сертификация;
3. разработване и публикуване на технически спецификации, на които следва да отговарят устройствата, подлежащи на изпитване за съответствие;
4. свързване на устройствата към обществените мрежи;
5. оценяване на съответствието и издаване на сертификати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 116 народни представители: за 9, против 97, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 118, който става чл. 97, така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 116, против 7, въздържали се 3.
Член 97 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Член 119. Има предложение на народния представител Благой Димитров, прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 119 става чл. 98:
"Чл. 98. (1) Комитетът по пощи и далекосъобщения утвърждава знаци за маркировка на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях.
(2) Крайните устройства, чийто тип е одобрен, задължително се маркират."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 119, който става чл. 98, така както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 8.
Член 98 е приет.
Има думата по процедурен въпрос господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, обръщам се най-вече към Вас с молба да водите заседанието така, както изисква Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Моля председателят на комисията да изчита първоначалния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов. Ако имаше някакви съществени различия, аз сигурно щях да поискам това. Или ако вносителите го бяха поискали.
АТАНАС МЕРДЖАРОВ (ДЛ, от място): Не е Ваше право Вие да преценявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, правилникът ми дава възможност да водя заседанието и по начина, по който го водя. Ако смятате, че аз нарушавам правилника, има съответния ред в правилника, с който можете да ме санкционирате.
Но за да стане ясно за какво става дума във всички тези текстове на вносителя, които господин Николов не чете, думите председател на Комитета по пощи и далекосъобщения или самото име на комитета са заменени с орган по далекосъобщенията или Държавна комисия по далекосъобщения. Вие искате да загубите време, това е истинската причина, в четене на един и същи текст, където само органът е с друго наименование. И това нещо е гласувано още в началото на приемането на закона.
Моля, господин Николов, продължете с докладването.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 120 няма постъпили предложения.
Предложения на Комисията по икономическа политика - чл. 120 става чл.99:
"Чл. 99. Крайни устройства и съоръжения за криптографиране на далекосъобщения се внасят, разпространяват и използват след разрешение на Националния шифров орган към Министерството на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 120, който става чл. 99, така както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 95, против 23, въздържали се 6.
Член 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Електромагнитна съвместимост".
По чл. 121 има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев в чл. 121, ал. 2 текстът "Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Министърът на съобщенията".
Комисията по икономическа политика не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 121 става чл.100:
"Чл. 100. (1) Пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди, които предизвикват електромагнитни смущения или работата на които може да бъде повлияна от такива смущения, може да се извършва само ако те съответстват на съществените изисквания за електромагнитна съвместимост, определени в хармонизирани стандарти.
(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията относно електромагнитната съвместимост. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Най-напред искам да разсея това, което Вие казвате, че ние бавим работата. Като гледам, дотук са отпаднали около 20 текста. Бавят работата тези, които са внесли тези 20 текста. Можеше и да няма разисквания по тях.
Сега искам да ви обърна внимание на чл. 121. Формулировка, брилянтна за българския законодател. "Пускането на пазара" - ами това е продажба, уважаеми народни представители. "Въвеждането в експлоатация" - това е самата експлоатация.
Правя формално предложение текстът да придобие следния относително нормално звучащ на български език вид: "Продажбата и експлоатацията на далекосъобщителни устройства и съоръжения (да отпадне "за граждански нужди"), които предизвикват електромагнитни смущения или работата на които може да бъде повлияна от такива смущения, може да се извършва само ако те съответстват на изискванията за електромагнитна съвместимост, определени в хармонизирани стандарти." Без "съществени".
Предлагам да отпадне "граждански", защото може и да не са за граждански нужди, може и да са за някакви други нужди. А думата "съществените" предлагам да отпадне, защото, разберете, председателят на комитета ще даде тези изисквания в списък. Друг е въпросът, че има Закон за "Държавен вестник" и там пише кое се публикува и кое не се публикува. Той е шеф на ведомство, чийто актове по Закона за "Държавен вестник", приет от миналия парламент, просто се публикуват. Така че и да го пишете, и да не го пишете, няма смисъл.
След "хармонизираните стандарти" отдолу да се запише, че тези хармонизирани стандарти се издават от еди-кого си. Просто прочетете текста, да видите какво чудо е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други желаещи?
Господин Атанасов, само Вас Ви нямаше от вносителите. На предишното заседание на предложение на вносителите сте приели да не гласуваме тези Ваши предложения, които вече са безпредметни - става въпрос за "министър на съобщенията". Но Вашите колеги искат да се гласуват.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 137 народни представители: за 20, против 107, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за редакционна корекция, която според мен е много уместна. Предложението беше направено от господин Миков. Той предлага текстът на чл. 100 да звучи така:
"Чл. 100. Продажбата и експлоатацията на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди, които предизвикват електромагнитни смущения или работата на които може да бъде повлияна от такива смущения, може да се извършва само ако те съответстват на изискванията за електромагнитна съвместимост, определени в хармонизирани стандарти."
Моля, гласувайте за чл. 121, който става чл. 100, така както е предложен от комисията и с редакционната поправка, направена от господин Миков.
Гласували 138 народни представители: за 138, против няма, въздържали се няма.
Член 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 122 няма предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 122 става чл. 101.
"Чл. 101. Държавната комисия по далекосъобщения определя органи по сертификация на електромагнитната съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди и предписва процедури за оценка на съответствието на далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения с изискванията за безопасност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 122, който става чл. 101, така както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Член 101 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 123 има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - в чл. 123 текстът "ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "министърът на съобщенията".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 123 става чл. 102.
"Чл. 102. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения с наредби определя:
1. класовете и групите далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост;
2. условията за разработване и публикуване на техническите спецификации към далекосъобщителни устройства, подлежащи на оценка за съответствие с изискванията за електромагнитна съвместимост;
3. условията, при които се издават разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за електромагнитна съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения;
4. условията за определяне на органите по сертификация;
5. процедурата за оценка на съответствието й за издаване на сертификати за далекосъобщителни устройства и съоръжения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам да отпадне "с наредби", защото ръководителят на органа ще издава такива актове, каквито са в неговата компетентност - наредбите. Има закон за нормативните актове, в който се казва кой какъв акт издава - наредба, заповед и пр. Ние тук му даваме правото да определя, а актът ще зависи от мястото на този орган в йерархията на останалите органи - министър, Министерски съвет, Народно събрание, президент и пр.
Нека не фиксираме предварително, за да е съвсем съответно, а той ще издава такъв акт, какъвто е в неговите компетенции. Да отпадне "с наредби", защото може да се окаже в един момент, че е с правилник. Гледам, че всички тези условия са много детайлни и по-скоро отиват към материята на ниво правилник. Наредбата я издава Министерският съвет и се приема с постановление. Има Закон за нормативните актове. Да не фиксираме, че е "с наредби". "Определя", а той ще определи с такъв акт, какъвто е в рамките на неговата компетентност. Има и други колеги-юристи, нека вземат отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 125 народни представители: за 21, против 98, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Господин Николов, и Вие имахте предложение?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Да, в т. 1 на чл. 101 да отпадне "далекосъобщителни", защото то определя всички устройства и съоръжения, към които се поставят такива изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господи Николов.
Както виждам, по двете редакционни поправки няма възражения. Едната е да отпаднат думите "с наредби" в първото изречение, а втората е в т. 1 да отпадне думата "далекосъобщителни".
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако премахнем в т. 1 думата "далекосъобщителни" тогава т. 1 третира един много широк клас от устройства и излиза, че и към тази по-широка общност от устройства имаме изисквания за електромагнитна съвместимост, което според мен не е много коректно. Значи наистина има такива случаи. В промишлеността - става дума примерно за паразитно излъчване на устройство за повърхностно закаляване, ако господин Николов това е имал предвид. То също излъчва. Или пък да речем мотоциклети, коли и пр.

Аз мисля, че думата "далекосъобщителни" трябва да остане тук. Ако приемем тази по-широка общност, трябва да има друг текст, защото електромагнитната съвместимост означава електромагнитната картина, при която работят далекосъобщителните радиоустройства. Иначе става дума наистина за паразитни излъчвания.
Значи можем да приемем така. Господин Николов, аз ще предложа някакъв текст, просто редакционно:
"Класовете и групите далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост, както и устройства с паразитно електромагнитно излъчване."
Значи поставяме запетая и добавяме думите "както и устройства с паразитно електромагнитно излъчване".
Но господин Славински иска нещо да каже. Или пък "електросмущения", обаче думата "далекосъобщителни" не бива да се изключва.
Значи, господин председателю, точка 1:
"1. класовете и групите далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост, както и устройства...", нека господин Славински го каже.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към тази точка 1 е най-добре да остане понятието "далекосъобщителни" към "устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост, както и към съоръжения, излъчващи радиосмущения".
Това обхваща достатъчно широко всичко. (Реплики от залата.) Не, да си бъдат "далекосъобщителни", защото далекосъобщителните имат параметри, които осигуряват електромагнитната съвместимост, докато другите устройства имат само ограничения по излъчваните от тях радиосмущения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славински. Ясна е логиката. Председателят на комитета иска да не се бърка в други ведомства. Това е безспорно, затова оставя думата "далекосъобщителни", така че към точка 1 накрая се прибавя "както и съоръжения, излъчващи радиосмущения".
Това е едната корекция.
И втората корекция е в първото изречение - отпадането на думите "с наредби".
Моля, гласувайте чл. 123, който става чл. 102, така както е предложен от комисията с тези две редакционни поправки.
Гласували 145 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 12.
Член 102 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Глава десета да стане глава девета със заглавие "Съгласуване на извършването на строителни работи с обществените далекосъобщителни оператори" е предложението на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Налице е предложение глава десета да стане глава девета. Други становища няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 124 има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика: член 124 става член 103 и се изменя, както следва:
"Чл. 103. При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
Поставям на гласуване предложения чл. 103.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чакайте, господин Миков. Имате ли предложение, защото поставих на гласуване?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да, имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, прекратете гласуването.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Моето съвсем формално предложение е, за да се избегне всякакво колебание при тълкуване: "за разпространение на радио- и телевизионни програми, и телефонни услуги".
Защото, като се чете така текстът, ще излезе, че те са длъжни да правят канали само за радио- и телевизионни програми, а за телефоните ще възникне спор.
Вижте хубаво текста. Ако се разбира, че става въпрос и за телефони, аз съм съгласен, ама според мен може да възникне спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Миков.
Господин Николов има думата да уточни.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз мисля, че тук не може да възникне спор, защото ясно е казано, че са длъжни да осигуряват "канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми". Просто не може да има спор върху това. А далекосъобщителните са безспорно и телефоните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Миков, държите ли да поставя на гласуване Вашето предложение?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз го казах, не държа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 103 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 7.
Член 103 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По членове 125, 126 и 127 няма предложения.
Предложението на Комисията по икономическа политика е да бъдат преномерирани съответно на членове 104, 105 и 106 със следното съдържание:
"Чл. 104. (1) Всеки далекосъобщителен оператор е длъжен да съгласува предварително с общината проект за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения на територията на съответната община.
(2) Далекосъобщителните оператори предоставят на общините планове на далекосъобщителните мрежи и съоръжения, които изграждат, за включване в кадастралния план.
Чл. 105. (1) Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително да съгласува с общината наличието и разположението на далекосъобщителни мрежи и съоръжения в района на работите и да уточни начина на опазването им с операторите - техни собственици.
(2) Процедурата по ал. 1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните оператори, които дават указания за опазване на мрежите и съоръженията си.
(3) В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на обществените далекосъобщителни мрежи или съоръжения, лицата по ал. 1 след съгласуване с далекосъобщителни оператори извършват изместването за своя сметка преди започване на дейностите.
Чл. 106. (1) Когато лице, в чийто имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, то е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръжението. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка в срок и по начин, договорени с лицето.
(2) При спор във връзка с изместването собственикът може да отнесе въпроса пред Държавната комисия по далекосъобщения за разрешаване. Държавната комисия по далекосъобщения определя срок, в който операторът следва да извърши изместване на линията или съоръжението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата по този въпрос?
Има думата господин Миков по членове 104, 105 и 106.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Опираме, уважаеми господин Джеров, до една важна тема - отношенията между обществените далекосъобщителни оператори и общините. И тази тема в чл. 125 добре е развита в първата алинея - че е длъжен да се гласува проекта за изграждане.
Но във втората алинея далекосъобщителните оператори предоставят на общините планове. Според мен императивното "предоставят" едва ли не означава, че те им дават един план, той е приключил и се вкарва така, както те го дадат, в кадастралния план. Може би трябва да се замени с "предлагат". Това дали ще се включи точно този план, по този начин, предложен от далекосъобщителния оператор, все пак е волята на този, който одобрява кадастралния план. И тук ще има някакви съгласувателни действия.
Ами, представете си, че общината мисли на това място да прокара тръби на газификация или на топлофикация. Тогава несъмнено този план, предложен от далекосъобщителния оператор, ще трябва да претърпи някакви промени.
В този смисъл предлагам глаголът "предоставят" да се замени с "предлагат". Защото така - "предоставят", излиза, че те непременно трябва да бъдат приети.
Това е, иначе нямам време да прегледам другите текстове, защото там става въпрос за частна собственост и за сервитутни отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Николов, имате думата по тази промяна.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тя, разбира се, е в духа на възможностите да бъде улеснена работата и на общинската администрация, и на далекосъобщителните оператори.
Може би трябва да чуем становището и на вносителя по този въпрос, но, според мен, има нещо рационално в предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения господин Славински.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че текстът трябва да бъде запазен в този му вид. В първата алинея операторът е задължен да извърши цялата процедура. И там той трябва да съгласува своя проект.
А във втората алинея той се задължава да предостави. Задължението е към него. Това нищо не задължава общината. А да предостави плана, за да се включи в кадастралния план. Подтекстът е, че в някои случаи тук има и стари планове, които са изградени преди. В даден момент общината решава да обнови плана, да направи нова версия. Операторът е длъжен да предоставя всички планове. Такъв е смисълът на втория текст.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Включване означава, че той задължително трябва да го включи.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Той вече е съгласуван. По ал. 1 е съгласуван, а при поискване е длъжен да предостави. Това е смисълът на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славински.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам да потвърдя, уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, това, което председателят на комитета каза преди малко. Алинея 1 е съгласуване, господин Миков. Там е съгласуването. В ал. 2 вече се урежда въпросът с предоставянето за кадастралната основа, задължава се да предостави вече съгласувания предварително с общината проект.
Така че мисля, че текстът трябва да остане така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Миков за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Тя е и към господин Благой Димитров, и към господин Славински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Към господин Славински не можете да имате реплика.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, просто моля за неговото внимание.
В първата алинея става въпрос за проект за изграждане на мрежите. Във втората алинея обаче става въпрос за нещо друго - план, който става част от кадастралния план. И ако господин Славински е съгласен, да запишем тогава във втората алинея "при поискване", за да не се разбира от буквалното тълкуване на закона, че непременно като операторът предостави един план, общината е длъжна да го включи в кадастралния план, какъвто е записът - "за включване".
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Как, кабел е това?
МИХАИЛ МИКОВ: Кабел е, но общината, господин Димитров, иска тук да прокара тръба за газ или за парно, или за електричество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И ще я има.
МИХАИЛ МИКОВ: Да. Проектът се съгласува, а планът излиза, че му го дават, включва го и край. Такъв е прочитът на текста. Моля колегите юристи да вземат отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, не ме карайте да нарушавам правилника. Какво е кадастърът. Минусът на нашето общество е, че нямаме кадастър в действие. Точно това са задълженията - всички проводи. Кадастърът има и подземна част.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков в чл. 104, ал. 2 думата "предоставят" да се замени с "предлагат".
Гласували 140 народни представители: за 32, против 105, въздържали се 3.
Предложението на господин Миков не се приема.
Поставям на гласуване членове 104, 105 и 106 така, както са предложени от Комисията по икономическата политика.
Гласували 135 народни представители: за 119, против 10, въздържали се 6.
Членове 104, 105 и 106 са приети.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По глава единадесета има предложение за преномериране и предложение на Комисията по икономическата политика: "Глава десета - Право на ползване на чужди имоти за нуждите на далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да стане глава десета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за глава десета със заглавие "Право на ползване на чужди имоти за нуждите на далекосъобщенията".
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Прието е заглавието на глава десета - "Право на ползване на чужди имоти за нуждите на далекосъобщенията".
Има думата господин Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 128 няма направени предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 128 да стане чл. 107 със следния текст:
"Чл. 127. (1) Обществените далекосъобщителни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условията за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителни съоръжения.
(2) Обществените далекосъобщителни оператори обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от тях работи.
(3) Ако страните не постигнат споразумение по алинеи 1 и 2, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Предложения не са постъпили. Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 107, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Член 107 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 129 има направено предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - в чл. 129, ал. 2 текстът "Органът, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерството на съобщенията".
Предложението не е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Благой Димитров, прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 129 става чл. 108 със следното съдържание:
"Чл. 108. (1) Обществените далекосъобщителни оператори имат право безвъзмездно да използват тунели, мостове, пътища и други за изграждане на въздушни и подземни далекосъобщителни мрежи, след като уведомят предварително органите, които ги стопанисват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.
(2) Редът, по който обществените далекосъобщителни оператори осъществяват дейностите по ал. 1, се определя в наредба на Комитета по пощи и далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Миков.
По въпроса за Министерството на съобщенията вече сме гласували.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Джеров.
Аз предлагам една, може би на пръв поглед редакционна бележка, но тя касае въпроса за концесионирането - "органите, които ги стопанисват" да се замени с "лицата, които ги стопанисват", или "лицата, които ги ползват". Защото ще стане така, че ще дойдат тук концесионери, ще вземат един път. Като вземат пътното съоръжение, те придобиват определени права и по отношение на тунелите, и по отношение на мостовете и прочие. Така че доста по-прецизно е това да се преговаря, органът, който ги стопанисва... Нали в програмата на правителството, и тук онзи ден, в петък, се клехме, че ще концесионираме тези съоръжения, няма орган да ги стопанисва. Те ще бъдат ползвани от концесионери. Държавата, като концедент, ще им предостави и органът дотам, освен да осъществява контрол върху изпълнението на договора. Така че нека така да го направим и да приключим с това: "Органът, който ги стопанисва". Няма органи да ги стопанисват. Концесионери ще ги вземат на концесия и ще ги ползват на концесия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Николов, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това предложение е разумно дотолкова, доколкото наистина занапред ние очакваме, че няма да са органи тези ползватели на въздушните, на тунелите, мостовете и пътищата. И бихме могли наистина да запишем по-прецизен текст, като заменим "органите, които го стопанисват" с "лицата, които ги ползват и стопанисват". Така ли беше предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Които ги ползват". Това е предложението на господин Миков.
Има ли други становища?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тук вероятно има още едно предложение, защото "органите, които ги стопанисват" е сегашната ситуация. Трябва да се добави "или лицата, които ги ползват".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Значи след "органите, които ги стопанисват" да добавим "или лицата, които ги ползват".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, имаме ли Вашето съгласие?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай става дума за едно допълнение след "органите, които ги стопанисват" да се добави "или лицата, които ги ползват".
Моля да гласуваме за това допълнение.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 108 с редакцията, предложена от комисията и допълнението, което току-що приехме: "органи, които ги стопанисват или лицата, които ги ползват". Моля да гласувате.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Член 108 е приет с допълнението по ал. 1.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 130 няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика предлага да бъде преномериран като чл. 109 със следния текст:
"Чл. 109. (1) Общините и кметствата осигуряват по установения ред терени за изграждане на сгради за развиване на националната далекосъобщителна мрежа.
(2) До построяване на сградите общините и кметствата се задължават да предоставят подходящи помещения за нуждите на основния далекосъобщителен оператор на договорна основа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Алинея 2 трябва да отпадне, защото тя на практика е един придатък към старата глава "Основен далекосъобщителен оператор". Има се предвид Българска телекомуникационна компания. А вече с направените предложения ние въведохме обществени далекосъобщителни оператори.
Аз предлагам процедурно ал. 2 да отпадне. Тоест да остане само чл. 109 с текста на сегашната ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Моето предложение, уважаеми господин Джеров и уважаеми народни представители е по първата алинея. След "осигурява" да се запише и "възмездно". Защо? Защото по досегашния ред, когато БТК е със 100% държавно участие или други, наистина държавата, за да осигури на тези населени места тази телекомуникационна услуга решава, че общината отрежда за строеж на такова съоръжение или поща, или прочие, не съм специалист. Но сега, когато отношенията са договорни, което много точно е отбелязано във ал. 2 - или възмездно, или по договор. Тоест тези отношения, взаимният интерес общината да иска да се телефонизира, да направи отстъпки при цената, но по договор. Нека бъде по договор. Така че това да дава една по-голяма яснота за пазарните отношения, които ще се развиват между общините като субекти и далекосъобщителните оператори като други субекти на пазара. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, какво добавяте? Осигуряват ...
МИХАИЛ МИКОВ: Или "възмездно" или "по договор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те не са различни "възмездно" или "по договор".
МИХАИЛ МИКОВ: Добре "осигуряват по договор".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Осигуряват по договор и по установения ред терени за изграждане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има две предложения.
Първото предложение е за отпадане на ал. 2 на чл. 109, направено от господин Благой Димитров. Моля да гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 95, против 57, въздържали се няма.
Прието е ал. 2 да отпадне.
В досегашната ал. 1 има предложение общините и кметствата да осигуряват с договор по установения ред и т.н., т.е. да бъде направено едно допълнение с договор или въз основа на договор - редакционно ще го уточним.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Сега поставям на гласуване чл. 109 с корекцията, която приехме току-що. Така чл. 109 ще има само една-единствена алинея.
Моля, гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 4.
Член 109 с корекциите е приет.
Половин час почивка до 17,05 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Моля господин Николов да продължи с докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава дванадесета - Цени. Концесионни възнаграждения. Такси"
Има предложение на народния представител Иван Бойков, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Глава дванадесета става глава единадесета и заглавието се изменя на "Цени и такси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава дванадесета, която става глава единадесета.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава единадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел първи - Цени на далекосъобщителните услуги".
По членове 131 и 132 няма предложения.
Предложението на Комисията по икономическата политика е да се преномерират тези членове със следния текст:
"Чл. 110. Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Чл. 111. (1) Цените на далекосъобщителните услуги, с изключение на цените, които се регулират от Държавната комисия по далекосъобщения, се определят от далекосъобщителните оператори съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар. Цените се публикуват от операторите в ежедневник.
(2) Далекосъобщителните оператори при определяне на цените осигуряват равнопоставеност на потребителите.
(3) Цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в Държавната комисия по далекосъобщения преди публикуването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел първи и членове 131 и 132, които стават съответно чл. 110 и чл. 111, така както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел първи и членове 110 и 111 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 133 има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика: чл. 133 става чл. 112.
"Чл. 112. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира цените на услугите, предоставяни от оператори, които имат установено господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения представя информация за цените на услугите по ал. 1 на Националната комисия по търговията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 133, който става чл. 112, така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Член 112 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 134 няма направени предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 134 става чл. 113.
"Чл. 113. (1) Цените на услугите по чл. 112 се определят от далекосъобщителните оператори при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност на потребителите;
2. съобразяване с разходите по предоставянето на услугите;
3. икономически обоснована печалба;
4. забрана за насрещно (крос) субсидиране на услуги, предоставяни при конкурентни условия;
5. съобразяване с цените на международните пазари, доколкото националните условия го позволяват;
6. насърчаване на инвестициите в далекосъобщенията.
(2) Операторите представят за съгласуване в Държавната комисия по далекосъобщения цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.
(3) В случай че цените не отговарят на принципите по ал. 1, Държавната комисия по далекосъобщения задължава операторите да преработят цените в съответствие със същите принципи или прилага някоя от формите на регулиране по чл. 114."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 134, който става чл. 113, така както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 9.
Член 113 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 135 има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 135 става чл. 114.
"Чл. 114. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията може да осъществи регулиране в следните форми:
1. определяне на граници на цените;
2. определяне на правила и на принципи за образуване на цените;
3. определяне на конкретни цени за срок от 6 месеца до 1 година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 135, който става чл. 114, така както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Член 114 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 136 има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 136, ал. 2, изречение второ текстът "ръководителя на органа, създаден от Министерския съвет", да стане "председателя на Държавната комисия по далекосъобщения".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 136 става чл. 115 и се изменя, както следва:
"Чл. 115. Цените на всеобщо предлаганата услуга се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 19, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 136, който става чл. 115 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 9.
Член 115 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Концесионни възнаграждения. Лицензионни и други такси."
Има предложение на народния представител Иван Бойков и предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, и на народния представител Благой Димитров, които са приети.
Има предложение на Комисията по икономическата политика заглавието на раздел втори да бъде: "Лицензионни и други такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението за заглавие на раздел втори така, както е предложено от комисията - "Лицензионни и други такси".
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 135, против 3, въздържали се 5.
Наименованието на раздел втори е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "По чл. 137 има предложение на народния представител Иван Бойков, на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев и предложение на народния представител Благой Димитров.
Предложенията за отпадане на чл. 137 не са подкрепени от комисията.
Подкрепено е предложението на народния представител Благой Димитров.
Предложението на Комисията по икономическата политика е: "Член 137 става 116 и се изменя, както следва:
"Чл. 116. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.
(2) Лицензираните държавни органи по чл. 53, т. 5 не заплащат лицензионни такси.
(3) Лицензионните такси са:
1. първоначална - при издаването на лицензията, включваща разходи за подготовката й;
2. годишна - за контролиране изпълнението на лицензиите - процент от годишните брутни приходи без ДДС.
(4) Обществените далекосъобщителни оператори, които предоставят телефонни услуги и мрежите им са свързани с мрежи на далекосъобщителни оператори, предоставящи всеобщо предлагана услуга, заплащат суми за компенсиране на всеобщо предлаганата услуга в размер, определен в методика на Държавната комисия по далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече приехме, по предложение на народния представител Иван Бойков, отпадането на членове 38 и 39. Тоест алинея 4 в тази връзка трябва да отпадне. Защото ние, на практика, с предложението на господин Бойков, ликвидирахме извънбюджетната сметка.
Моето предложение е ал. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа! Аз споделям общото разбиране да приемем колкото е възможно по-бързо този закон. Такъв е и нашият стремеж. И това сме го доказали многократно.
Но въпреки това бих искал да помоля господин Николов да чете текста така, както е написан в книжката, във второто томче. Тъй като той, така, на прима виста обединява текстове и предложения и човек може да се заблуди относно това кой член в момента се гласува. Съгласете се, че затова се прави докладът на комисията, за да бъде прочетен тук, пред всички. Иначе, пак повтарям, ние многократно сме доказали, че искаме много по-бързо да се приеме този законопроект. И не само този, цялата програма, която сте намислили, да бъде приета до края на тази сесия.
Във връзка с това не приемам, съжалявам, че го няма тук господин председателят Соколов, едно изявление, в което определя нашите и конкретно моето предложение като нагло. Той не би могъл да отрече правото ми да правя предложения по законопроектите за второ четене и да ги защитавам в рамките на пет минути. Това е фиксирано в нашия правилник.
Той не би могъл да оспори отговорността ми да правя предложения за усъвършенстване на законопроекти на второ четене, тогава когато те са добри на първо четене. И той не би могъл да отхвърли задължението ми да направя колкото може повече предложения за второ четене, тогава когато законът очевидно е калпав. Той се възмущава от това, че имам 101 предложения за първо четене за този законопроект.
Но, уважаеми колеги, не ние сме тези, които бавим приемането на законопроекта.
Господин Благой Димитров, например, има 116 предложения при мои 101. Представяте ли си какво означава представителят на управляващите да има 116 предложения? Това означава, че законът е калпав от горе до долу.
Ако вземем медийния закон, където моите предложения са 183, ще видим, че господин Младен Влашки от СДС има 130 предложения. Това означава, че законът не го бива, щом от 131 члена господин Влашки, представител на управляващите, има 130 предложения.
Какво иска господин Соколов? Аз да имам по-малко от господин Влашки ли? Естествено, че като представител на опозицията, аз трябва да имам малко повече. Медийният закон е толкова лош, че дори господин Сашо Стоянов има 70 предложения, Екатерина Михайлова има 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това процедура ли е?
ИВО АТАНАСОВ: Даже господин П. Ляков, който е най-верният поддръжник, било навремето във вестник "Орбита" да поддържа линията на ЦК на ДКМС, било сега да поддържа линията на "Раковски" 134, дори и господин П. Ляков има 17 предложения.
Така че не ние бавим приемането на законите. Моля Ви, господин Николов, да бързаме, но да бързаме умно! Да бързаме така, че да не прескачаме цели страници, за да не се налага да искаме прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Атанасов, но Вие не казахте най-важното. Ние се намираме в момента на чл. 137 и сте направили предложение за отпадане. И сте имали пълно основание, защото сте предложили отпадане още в заглавието на "концесионните възнаграждения". И тъй като тук фактически е прието Вашето предложение и по-нататък текстът се отнася за други неща, държите ли да се гласува Вашето предложение?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не. Държа да не се прескачат текстове, когато се чете докладът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, благодаря Ви, нищо не се прескача.
Най-напред има едно предложение от господин Благой Димитров да отпадне ал. 4, така че първото, което ще гласуваме, е предложението на господин Благой Димитров за отпадане на ал. 4 от предложения ни от комисията текст.
Гласували 132 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 9.
Предложението на господин Благой Димитров е прието.
Моля, гласувайте чл. 137, който става чл. 116, както е предложен от комисията, заедно с приетото вече отпадане на ал. 4.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Член 116 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 138 има предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев чл. 138 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 138 става чл. 117 и се изменя, както следва:
"Чл. 117. Всички лицензирани оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс:
1. от радиочестотния спектър;
2. от Националния номерационен план."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, този нов чл. 138 няма нищо общо с предложения от Вас за отпадане. Господин Атанасов оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 138, който става чл. 117.
Гласували 150 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 5.
Член 117 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 139 има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Благой Димитров, също прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 139 става чл. 118 и се изменя, както следва:
"Чл. 118. Начинът за определяне размера на лицензионните и други такси се регламентира в наредба на министъра на финансите по предложение на Държавната комисия по далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И тук предложението за отпадане не може да се гласува, защото вече няма ал. 4.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Но председателят на комисията не чете текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Намираме се на чл. 139, нов чл. 118. Работим съвсем както трябва. Член 139, предложен от вносителя, фактически отпада. Такъв член в този текст няма. Предложението на господин Атанасов е било за отпадане на ал. 4. Комисията е приела друго предложение и ни докладва текста така, както е - без никакви алинеи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да, ама не го чете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вносителят не прави никакви възражения. Тук е представителят на вносителя.
Поставям на гласуване чл. 139, който става чл. 118, както е предложен от комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): В този текст по-добре е предлогът "в" да се замени със "с".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването.
Беше направено редакционно предложение предлогът "в" да бъде заменен със "с". Напълно основателно е предложението.
Моля, гласувайте чл. 118 с тази редакционна поправка.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Член 118 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 140 има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което комисията е приела.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 140 става чл. 119 и се изменя, както следва:
"Чл. 119. (1) Лицензионните такси, предвидени в лицензии, издадени по реда на раздел II от глава пета се разпределят, както следва:
1. първоначалната такса:
а) 5 на сто за фонд "Национална съобщителна система";
б) 5 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
в) 90 на сто в приход на Републиканския бюджет.
2. годишната такса - по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.
3. таксата за ползване на радиочестотен спектър:
а) 20 на сто за фонд "Национална съобщителна система";
б) 30 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
в) 50 на сто в приход на Републиканския бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За съжаление председателят на Комисията по икономическата политика господин Джипов не прочете предложението на народния представител Благой Димитров. И тъй като много народни представители не си носят книжките, те не могат да разберат какво е предложил колегата Димитров, какво е приела комисията и какво ни се предлага в края на краищата в завършен вариант. Не спазвате правилника, господин Николов. Правилникът Ви задължава да огласите в пленарната зала всички постъпили предложения, тъй като не всеки колега е длъжен да си носи книжката с доклада на комисията.
Направих едно процедурно предложение, Вие не искате да го спазвате. В края на краищата аз бих помолил господин Соколов да дойде и да започне да води това пленарно заседание, тъй като, ако не друго, той поне познава вкуса на всяка буквичка от нашия парламентарен правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Очевидно и той не е прочел книжката, защото между предложението на господин Благой Димитров и това на комисията няма никаква разлика. И ако искате един и същи текст да се чете два пъти, ясно е Вашето желание.
А що се отнася до това дали ще дойде господин Соколов или не, това е нещо, което самият той решава и той разпорежда кой да го замества.
Поставям на гласуване чл. 140, който става чл. 119, както е предложен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 137, против 15, въздържали се 4.
Член 119 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 141 има предложение на Благой Димитров, прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 141 става чл. 120:
"Чл. 120. (1) Лицензионните такси, както и таксите за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност, се заплащат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения превежда 50 на сто от таксите за ползване на честоти в приход на Републиканския бюджет.
(3) Държавната комисия по далекосъобщения превежда на Фонд "Радио и телевизия" годишно:
1. 80 на сто от постъпленията от първоначалните лицензионни такси за лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;
2. 50 на сто от постъпленията от годишните лицензионни такси за радио- и телевизионна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, за изказване или за процедура искате думата?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): За процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата. И ще ми се позовете на кой член от правилника е процедурата Ви.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Вие сте по членовете и Вие ги знаете по-добре. Но това, което със сигурност може да се каже, е, че господин Джипов не прочете предложението на господин Благой Димитров. И това, че депутатите си носят ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отнемам Ви думата (изключва микрофона), защото такава процедура няма. Ще донесете правилника и ще прочетете на кой член се позовавате.
Моля, напуснете трибуната! Господин Атанасов, напуснете трибуната, правя Ви забележка. (Шум и реплики в залата.)
Има думата за изказване господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз, за разликата от Иво Атанасов, който е от 10.многомандатен избирателен Кюстендилски район съм от 2.Бургаски избирателен район и се казвам Любомир Пантелеев.
Искам да отстраним една-две правописни грешки в чл. 120, където навсякъде е записано, че Държавната комисия "превежда". Тя не превежда, а привежда средства. Така е според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата е превод. Ако има филолог в залата, може да ни помогне.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев. Аз ще се изкажа по същество. Лицензионните такси, както и таксите, предвидени в лицензиите. Нека да остане "лицензионните такси" както и таксите за радиочестотен спектър", а да отпадне "предвидени в лицензиите", защото тези такси за радиочестотен спектър могат да бъдат предвидени и някъде другаде, не непременно в лицензиите. Тук има една наредба, която се издава. Така че нека не ограничаваме с това да са непременно предвидени в лицензиите, а органът за който доста дълго спорихме какъв да е, да преценява. Те трябва да са предвидени в акта на органа.
Вторият ми принципен въпрос. Аз не знам дали се привеждат или се превеждат, но миналата седмица гледахме матрицата, в която има изискване за относително орязване на извънбюджетните сметки, а тук в ал. 2 въвеждаме един принцип, който може в бъдеще да се превърне в опасен прецедент. Държавната комисия превежда 50 на сто в приход на бюджета, но тя едва ли не се превръща в място, което първично събира и то дава на бюджета. Нека да обърнем работата. Знае се, че такси се събират от държавата, ерго постъпват в държавния бюджет. А ако искаме да осигурим дейността на тази комисия, нека да запишем, че след като постъпят парите в бюджета, тогава тези 50% отиват на комисията като орган, който се занимава с тази работа. Обратното какво би означавало? - Че митниците, данъчните и всички останали ще си събират данъците и таксите и колкото преценят, или колкото се полага на господин Муравей Радев, ще му преведат, а другото ще запазят за себе си. Принципът е ясен. Първо - в бюджета, а после 50-те процента към органа.
Така че нека да го обърнем и текстът според мен би трябвало да бъде: "Таксите за ползване на честоти се плащат в държавния бюджет, който превежда 50% на Комисията по далекосъобщенията." Тоест парите отиват в бюджета. Това е принцип в събирането на всякакви такси и данъци.
Господин председател, дали бях достатъчно ясен или пак да си формулирам предложението? Предлагам в ал. 1 да отпадне изразът "предвидени в лицензиите", защото те са такси, предвидени според някакъв нормативен акт, а не в лицензиите, а в ал. 2 текстът да стане: "Таксите за ползване на честоти се заплащат в приход на Републиканския бюджет, откъдето се превеждат 50 на сто от тях, за Държавната комисия по далекосъобщения". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз не държа да ми се извините, но Ви моля да вкараме процедурата в рамките на правилника. Според чл. 69, ал. 2 при второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, а предложението на господин Благой Димитров е постъпило по този ред, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Тук се обсъждат само предложения на водещата комисия. Не се четат даже предложенията на народните представители.
И тъй като дебатът е публичен, това е Народно събрание, тези, които слушат нашите дебати, не могат да разберат за какво става дума. Или и Вие ще повторите думите на председателя Соколов, че не е важно народът да знае какво става в Народното събрание. В края на краищата това е една липса на уважение към хората, които не само са помислили, но са и написали и са представили в деловодството на Народното събрание според изискванията на чл. 68 своите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов. Не виждам нарушение в прилагането на съответния член от правилника.
А що се отнася до слушателите на радиото, господин Атанасов, Народното събрание не заседава за слушателите на програма "Хоризонт", а за да приема закони.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков за нова редакция на ал. 2. Предложението му в ал. 1 е редакционно.
Предложението на господин Миков се отнася и за следващите алинеи - първо да се превежда на бюджета, а след това бюджетът да превежда на комисията.
Гласували 138 народни представители: за 16, против 110, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има едно предложение от господин Миков - в ал. 1 да отпаднат думите "предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност".
Тъй като не виждам реакция от страна на председателя на комисията, поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане на тези думи.
Гласували 159 народни представители: за 34, против 111, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 141, който става чл. 120, така както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 113, против 23, въздържал се 1.
Член 120 е приет.
Има думата госпожица Дончева за обяснение на отрицателен вот.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Няма да се представям, защото съм известна за залата. И все пак таксите се предвиждат в нормативни актове, а не в лицензии. Поради това гласувах против. И не намирам никакво основание да упорствате за тези две предложения на колегата Миков, които бяха абсолютно коректни и спомагат за подобряване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. Дори не използва двете си минути.
Моля господин Николов да продължи с докладването.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 142 има направено предложение на народния представител Иван Бойков, което е оттеглено.
Има направено предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, което е прието.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 142 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
По чл. 142 има едно оттеглено предложение от господин Бойков.
Първото предложение е за отпадане само на ал. 3 на чл. 142.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 6.
Алинея 3 отпада.
Поставям на гласуване отпадането изцяло на чл. 142 - и първите две алинеи.
Гласували 145 народни представители: за 124, против 17, въздържали се 4.
Член 142 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава тринадесета - Контрол."
Предложението на комисията и на народния представител Благой Димитров е глава тринадесета да бъде преномерирана на "Глава дванадесета" и да бъде със заглавие "Контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията глава тринадесета да стане глава дванадесета със заглавие "Контрол".
Гласували 146 народни представители: за 132, против 12, въздържали се 2.
Глава тринадесета става глава дванадесета със заглавие "Контрол".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 143 има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Венко Вълчев, също прието по принцип.
Предложение на народния представител Благой Димитров, прието по принцип.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 143 да стане чл. 121 и да се измени както следва:
"Чл. 121. (1) Контролът върху далекосъобщителните дейности и санкционирането за нарушение на лицензии, издадени за радио- и телевизионни дейности се осъществява от Държавната комисия по далекосъобщенията.
(2) Взаимодействието между Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите и Министерството на транспорта във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията се урежда в съвместно издадена инструкция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Съгласно доклада всички предложения са приети.
Има думата за изказване господин Иво Атанасов. Да благодарите, че е прието Вашето предложение?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Не, точно това искам да кажа, че не е прието, а тук е направена една игра с думите.
Нашето предложение е върху радиотелевизионната дейност да не се упражнява контрол от държавен орган. Това не е наше предложение, а е предложение на Граждански форум "Свободно слово", където няма нито един, който да симпатизира на БСП. И това е предложение на двамата експерти от Съвета на Европа, което вие сте получили официално, а ние получихме по неофициален път. Така че не може държавен орган да контролира радио- и телевизионната дейност. Къде ни водите вие? Какво сте направили? Направили сте голяма промяна - отпадат "радио- и телевизионната дейност", но "да контролира за нарушения на лицензии, издадени за радио- и телевизионни дейности". Тоест, не по врата, а по шията.
Смятам, че законовата възможност един държавен орган, какъвто е Комитетът по далекосъобщения, чрез Комисията по далекосъобщенията да контролира радио- и телевизионната дейност е един анахронизъм за Европа и той трябва да отпадне.
Още веднъж казвам - да се четат всички предложения, направени от народни представители, за да няма такива обърквания. Може би някои от вас, ако чуят предложенията, биха подкрепили европейското виждане по въпроса, а не виждания, които ни отдалечават оттам.
Тук се каза, че парламентът не работи за слушателите. Как може така? За кого работи парламентът? Той работи за избирателите. Ние в края на краищата не работим за себе си. Не е ли така, господин Димитров? Може ли парламентът да бъде един самозадоволяващ се орган? Аз приемам, че може би такова е вашето виждане за парламента - че той е един самозадоволяващ се орган. Но ние, като избраници на народа, сме длъжни да работим за него. А работейки за него, той трябва да знае какво се прави тук. И няма как да го научи, ако не се четат всички предложения, които са постъпили.
За пореден път призовавам господин Джипов да спазва правилника и всички предложения, които са постъпили в законния срок по изискванията на чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат огласявани в пленарната зала.
Предлагам изразът "за нарушение на лицензии, издадени за радио- и телевизионни дейности" в ал. 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз мисля, че има възможност да излезем от това заплетено положение, като независимо от това, че в предходните членове ние гласувахме големи пълномощия на Държавната комисия по далекосъобщения, в случая бихме могли малко да я поограничим като й дадем възможност тя да санкционира само нарушения, свързани с неправомерни изменения на техническите параметри на предоставената честота, тъй като всичко друго, включено в лиценза, просто не е от нейна компетентност. Защото, както е написан текстът, излиза, че тя ще може да контролира и по програмни, и по всякакви други въпроси, съдържащи се в лиценза, който се издава.
Така че аз предлагам тук текстът да бъде изменен по начин, че да останат само санкциите, произтичащи от нарушения, свързани с техническите параметри на предоставената честота за радио- и телевизионна дейност.
Освен това в ал. 2, считам, че не е правомерно да запишем тъкмо Държавната комисия по далекосъобщения да взаимодейства с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите и Министерството на транспорта. Текстът би бил по-коректен, ако на мястото на Държавната комисия по далекосъобщенията, която и без друго има прекомерни пълномощия, да запишем "Комитетът по далекосъобщенията". Тогава всички неща ще стават на равнище на министерство, макар че, както вече ви е известно, комитети в скоро време няма да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители, както е внесъл текста вносителят, явно е, че става въпрос за контрол върху дейности. При този опит, който е направен по-късно, да се замъгляви контролът върху радиотелевизионните дейности, аз този въпрос няма да го коментирам, защото колегите го коментираха, сега излиза в чл. 143 в предложението на комисията, че контролът върху далекосъобщителните дейности и санкционирането за нарушение на лицензии. И обърнете на следващата страница в чл. 146 се казва кой санкционира - въз основа на актовете председателят или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.
Какво излиза от текста, като го приемете след малко? Че върху дейностите и върху дейността на председателя на Комитета по издаване на наказателни постановления. Ей това излиза, ако се приеме този текст в този му вид.
И ако вие все пак с упоритост не приемете предложението на колегите радио- и телевизионната дейност да не се контролира от тази ДКД, то поне приемете да контролира дейността, а не санкционирането за нарушение. Тоест, това означава ДКД да контролира председателя при изпълнение на функциите му по чл. 146, ал. 2 от прочита на текста.
Това се е получило поради прекомерно бързане и объркване, а сигурно има и други текстове, по които хората после ще се чудят.
Формалното ми предложение е до "дейности" и "санкционирането за нарушение на лицензии, издадени" - да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е предложението, разбирам Ви, господин Миков. Благодаря.
Госпожица Дончева, и Вие ли за изказване?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: А, процедура, как по-скоро да гласуваме текстовете. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! От името на Парламентарната група на Демократичната левица искаме прекъсване.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Колко?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Половин час ни се полага по правилник, тъй като знаем, че господин председателят няма да го даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам 10 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има направени две предложения по чл. 121. В ал. 1 за отпадане на думите "за нарушение на лицензии, издадени за радио- и телевизионни дейности".
Моля, гласувайте направеното предложение от господин Иво Атанасов за отпадане на тези думи от ал. 1.
Гласували 140 народни представители: за 40, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
И второто предложение - в ал. 2 думите "Държавна комисия по далекосъобщенията" да бъдат заменени с думите "Комитет по далекосъобщенията". Мисля, че това предложение е на господин Пантелеев.
Гласували 142 народни представители: за 37, против 105, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложение по този текст ли имате? Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам да направя едно предложение в контекста на това, за което има опасения от народни представители от опозицията. Предлагам такъв текст:
"Контролът върху далекосъобщителните дейности и санкционирането за нарушение на лицензиите, издадени за далекосъобщителни дейности, се осъществява от Държавната комисия по далекосъобщенията. Санкционирането за нарушение на лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност, се осъществява от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Националния съвет за радио и телевизия."
Значи има се предвид това, че единна лицензия издава Държавната комисия по далекосъобщенията и това се прави с оглед улесняване на операторите. Просто единен лицензиращ орган влиза в правоотношения с операторите. Но той не може без решение на Националния съвет за радио и телевизия да санкционира за нарушения. Това се има предвид.
Аз мисля, че има гаранция, уважаеми господин Атанасов, с това решение на Националния съвет за радио и телевизия и Вашите опасения всъщност нямат основания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Най-напред поставям на гласуване допълнението, което предлага господин Благой Димитров.
Гласували 139 народни представители: за 112, против 27, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Отрицателен вот по предложението на господин Благой Димитров? Имате думата, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, това е едно от най-драконовските решения от всички, които бяха гласувани по законопроекта за далекосъобщенията на второ четене. Предложението, редакцията, която направи господин Благой Димитров, не променя същността. Това дали ще има решение на НСРТ преди санкцията или няма да има, не задължава с нищо Държавната комисия по далекосъобщенията. Можеше да се направи изрична връзката между двата факта, макар че в никакъв случай не трябва държавният орган да прави санкциите. Националният съвет за радио и телевизия или друг независим орган - справка експертизата на Съвета на Европа, справка предложенията на Асоциацията на частните радио- и телевизионни разпространители, всички възможни журналистически сдружения. Цялото гражданско общество, с една дума, е за това независим орган да издава лицензиите и да контролира тяхното спазване. Дали ще минава през НСРТ или ще го заобикаля, след като държавен орган ще прави това, това е в грубо нарушение с принципите на Европейския съюз, на който ние искаме да бъдем не асоциирана членка, а пълноправна страна членка. Ето защо гласувах против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов. И сега поставям вече на гласуване чл. 143, който става чл. 121, така както е предложен от комисията и с приетото преди това допълнение на господин Благой Димитров.
Гласували 150 народни представители: за 124, против 26, въздържали се няма.
Член 121 е приет.
За процедура има думата господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С какво ще се занимаваме в тези два часа? До приемането на този закон, така ли?
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По дневния ред. Да, благодаря.
Противно становище? Има думата господин Стефан Нешев за противно становище.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм съгласен да работим, съгласен съм, ако има защо. Вие правите най-евтиния популизъм сега, след като няма нищо сериозно - нещо, което да е потребно на обществото, от което да зависи решаването на проблеми на обществото. Сега го лъжем, че правим голяма работа и ще стоим още два часа. За какво? За нещо, което няма никаква стойност! Защо заблуждаваме това общество? (Реплика от блока на СДС: "Това е твоето мнение!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Зеленогорски за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 178 народни представители: за 119, против 58, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 144. Председателят на Държавната комисия по далекосъобщенията оправомощава със заповед служители от Държавната комисия по далекосъобщенията, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 144 да стане чл. 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този член няма направени предложения, само се променя номерацията.
Моля, гласувайте чл. 144 така, както е предложен от вносителя, и който става чл. 122.
Гласували 134 народни представители: за 108, против 26, въздържали се няма.
Член 122 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 145 има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията - "концесионните" да отпадне.
Комисията по икономическата политика предлага - чл. 145 става чл. 123:
"Чл. 123. (1) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които да спира до отстраняването на нарушенията, извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.
               (2) Заповедите могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 145, който става чл. 123 така, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 121, против 25, въздържал се 1.
Член 123 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 146 няма направени предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 146 да стане чл. 124:
"Чл. 124. (1) При наличие на основание за налагане на административнонаказателна отговорност оправомощените по чл. 122 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
               (2) Въз основа на актовете председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.
               (3) Наказателните постановления може да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще си позволя отново, защото този закон дава богати възможности за редакционни поправки, да предложа на вниманието на уважаемите народни представители - витиеватото и сложно: "при наличие на основания за налагане на административнонаказателна отговорност" да се замени с "при административно нарушение". Няма друго основание за налагане на административнонаказателна отговорност, освен административното нарушение. Няма други основания в правото. Така че да се замени това дълго описателно: "наличие на основание за налагане" и прочие с простичкото, както казва господин Бакърджиев, простичкото "при административно нарушение". И следва нататък текстът: "оправомощените служители", въпреки че "служители" не е правилно, "длъжностните лица" обикновено вършат тази работа. Не може служителят в еди-коя си релейна станция. Длъжностните лица съставят актове по реда на закона. И следва текстът нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече сме приели в чл. 144, че председателят оправомощава... Така че това е вече гласувано.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): За това не държа толкова, но поне "при административно нарушение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Миков думите "при наличие на основание за налагане на административнонаказателна отговорност" да бъдат заменени с думите "при административно нарушение".
Гласували 161 народни представители: за 92, против 67, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 146, който става чл. 124 така, както е предложен от комисията с приетата редакционна поправка, която гласувахме преди малко.
Гласували 153 народни представители: за 132, против 18, въздържали се 3.
Член 124 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 147 няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 147 да стане чл. 125 с текста на вносителя:
"Чл. 125. (1) При констатиране на нарушенията по реда на чл. 124, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.
               (2) С наказателното постановление може да бъде постановено отнемане в полза на държавата на вещите, които са послужили или са свързани с извършването на нарушението, съгласно чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания.
               (3) След двегодишен срок на съхранение на отнетите в полза на държавата вещи, ако съдът не се е произнесъл как да се постъпи с тях, това се определя със заповед на председателя на Държавната комисия по далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Вижте сега - конфискационни процедури. Ето, и господин Лучников е тук. Значи: "с наказателното постановление се отнемат в полза на държавата вещи". Това чудо ви моля да отпадне. Ще го пуснем в Конституционния съд и няма да срещнем никакви проблеми.
И вижте по-нататък - отнетите по-нататък вещи по ал. 2, в ал. 3 "след двегодишен срок", ако съдът не се е произнесъл, се определя как да се постъпи с тях - забележете - със заповед на председателя.
Алинея 2 и 3 да отпаднат. Веднъж се казва, че се отнемат в полза на държавата, чака се 2 години, ако съдът не се е произнесъл, кой ще започне тази конфискационна процедура пред съда? И после Държавната комисия по далекосъобщения ще се произнесе как да се постъпи с тях. Сами разбирате какви абсурди бихме приели в ал. 2 и 3.
Формално предложение - да отпаднат ал. 2 и 3, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане на ал. 2 и 3.
Гласували 186 народни представители: за 133, против 50, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 147, който става чл. 125 с една-единствена алинея, тъй като вече гласувахте отпадането на ал. 2 и 3.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Член 125 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 148 няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 148 да стане чл. 126 с текста на вносителя:
"Чл. 126. В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Държавната комисия по далекосъобщения имат право:
1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
2. да проверяват легитимацията на лицата в контролираните обекти;
3. да изискват сведения, доказателства и документи, свързани с осъществяване на контрола;
4. да контролират качествените параметри на услугите;
5. да извършват необходимите проверки за установяване качествените параметри на услугите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам "доказателства" да отпадне. Нека да изискват сведения и документи, но доказателства се събират в един друг процес. Още повече, че доказателствата не се изискват, а се събират. Ако те ще събират доказателства, те стават съвсем други органи. Нека събират сведения и документи. А ако документите послужат за някакви доказателства, това е съвсем друга работа. Предлагам "доказателства" да отпадне.
И аз лично бих помолил да ни се обясни как ще проверяват легитимацията на лицата в контролираните обекти? На чистачката леля Мара или на кой там? Може би на някакви длъжностни лица, които нещо правят? Но на всички лица вътре в обектите? - Някой приятел отишъл на гости при друг да пие кафе и ще му кажат: "Легитимирай се!". Нека малко да се поясни това. Ако е необходимо, нека го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако имахте някакви идеи по точка втора, трябваше да направите писмено предложение, но такова не е направено. По точка трета ще поставя на гласуване.
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз предлагам точка втора да отпадне. Легитимацията обикновено е свързана с паспортна проверка, а паспортна проверка имат право да извършват органите на МВР. Ако някой откаже да им представи документа си за самоличност, те съответно могат да му наложат наказание само на това основание, защото отказва да им даде паспорта си.
Да дадем такива права на органите за контрол по далекосъобщенията, няма връзка с техния предмет на дейност и е прекалено разширително. От друга страна, легитимацията е и по-широко понятие. То не включва само самоличността на лицето. Включва и длъжностно качество. Какво ще го карате да им предоставя? Заповедта си за назначаване или някакво друго качество, което ще удостоверява ли и защо е това? При това на лицата в контролираните обекти. В каква връзка? Те могат и най-често няма да имат никаква връзка с далекосъобщенията. Те могат да бъдат случайни лица.
Паспортни проверки на всички лица извършват органите, на които това е дадено. Те са от Министерството на вътрешните работи. Никой друг няма право просто така да ви иска паспорта, нито пък да ви иска трудовия договор. Както вие няма да си покажете депутатската карта дори и на някого, който ви срещне някъде - в офиса на някого и започне да ви вдига скандал...
Затова аз съм точка 2 да отпадне и от точка 3 да отпадне думата "доказателства", защото наистина доказателствата са свързани с някакъв наказателен процес.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ама на пощенското гише даваш ли си паспорта?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля Ви, господин Лучников, защо си го давам? Има случаи, когато си подавам колет и когато пощата проверява, за да констатира, че има съвпадение между бланката, с която подавам колета и да се избегнат случаи, в които вътре може да има бомба или нещо друго. Тук става дума за съвсем друго нещо. Вижте текста: "В изпълнение на своите функции оправомощените служители на ДКД имат право да проверяват легитимацията на лицата в контролираните обекти." Това не бива да е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Думата има господин Славински.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да дам разяснение по този въпрос. Тук не става дума за проверка на паспорти и ще дам няколко примера, за да разберете.
Има така наречените радиолюбители. Всеки от тях се явява на изпит и получава правомощия да бъде радиолюбител. На него му се дават позивни и му се дава право да работи с дадена радиостанция. Когато органите на ДКД проверяват кой работи с тази радиостанция, той трябва да се легитимира и да покаже, че той е този, който има разрешението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това е документ за правоспособност. Така го запишете.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Аз ви обяснявам сега за какво става дума, а редакцията можем да търсим след това.
По същия начин дадена честота е дадена на определена охранителна фирма, за да охранява обекта. Ако радиостанциите се намерят в хора, които не са от тази охранителна фирма, очевидно е, че има нарушение на лицензията. И мога да продължа да давам такива примери.
По отношение на доказателствата непрекъснато в момента Държавната инспекция на съобщенията се сблъсква с тези случаи. Разберете, те са страшно опасни, тъй като повече от радиоудължителите, които се използват, пречат на гражданското въздухоплаване, както и на военните. В момента, в който някой е хванат с това устройство, ако то не се отнеме веднага и да послужи след това за доказателство, на следващия ден човекът ще продължи да си върши нарушенията. Хората са просто в безизходица. Затова нека останат тези текстове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славински.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има резон в това, което казва господин Славински, но то не е легитимация, а документ за правоспособност, който е нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е мое задължение да правя това нещо, след като от залата конкретно никой нищо не ми предлага...
Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, при поясненията, които даде господин Славински, оттеглям предложението си и го модифицирам така: да проверяват правоспособността или документите, доказващи правоспособност на лицата в контролираните обекти.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Не може ли да е "служебната легитимация"?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това не е служебна легитимация - чистачката няма право да работи с апаратурата. За тях е важно да правят проверки във връзка с далекосъобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, можем ли да отидем на текст "служебната легитимация"?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Пак не е точно, защото не разграничаваш онези длъжностни лица, които се занимават с техническата работа, от другите.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Добре, в такъв случай Вие предлагате да проверяват документите, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти.
Господин Славински?
АНТОНИ СЛАВИНСКИ (от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред по точка 2 предложението на госпожица Дончева е думата "легитимацията" да отпадне и на нейно място да се запише "документи, доказващи правоспособността".
Поставям на гласуване това предложение на госпожица Дончева.
Гласували 149 народни представители: за 118, против 28, въздържали се 3.
Предложението е прието.
В точка 3 господин Миков направи предложение думата "доказателства" да отпадне.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков.
Гласували 143 народни представители: за 115, против 20, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 148, който става чл. 126, както е предложен от вносителя, с двете корекции в точки 2 и 3, които вече бяха гласувани.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Член 126 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Глава четиринадесета - Адмнистративно-наказателни разпоредби."
Предложението на Комисията по икономическата политика е за преномериране - глава четиринадесета става глава тринадесета със същото наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на вносителя за заглавие на глава четиринадесета, което става глава тринадесета.
Гласували 141 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава тринадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По чл. 149 има предложение на народния представител Благой Димитров, прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 149 става чл. 127 със следното съдържание:
"Чл. 127. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 10 млн. до 50 млн. лв.
(2) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 хил. до 1 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 149, който става чл. 127, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Член 127 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Член 150. Има предложение от народния представител Благой Димитров, прието от Комисията по икономическата политика.
Предложението на Комисията по икономическата политика е за преномериране на чл. 150, който става чл. 128 със следното съдържание:
"Чл. 128. (1) Който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв.
(2) Който работи по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба от 500 хил. до 2 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 150, който става чл. 128, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Член 128 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Благой Димитров за създаване на нов член 151. Комисията по икономическата политика приема предложението, като след преномерация се създава нов чл. 129 със следното съдържание:
"Чл. 129. Който предоставя наети линии срещу заплащане за ползване от други далекосъобщителни оператори в нарушение на § 13 от Преходните и заключителни разпоредби, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 129, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Член 129 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По чл. 151 има предложение от народния представител Благой Димитров. Комисията по икономическата политика е приела предложението.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 151 да стане чл. 130 със следното съдържание:
"Чл. 130. Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 хил. до 5 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 151, който става чл. 130, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 132, против 2, въздържали се 6.
Член 130 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Благой Димитров за създаване на нов чл. 152, който е приет от Комисията по икономическата политика.
Предложението на Комисията по икономическата политика е да се създаде нов чл. 131 със следното съдържание:
"Чл. 131. Който предоставя линии за свързване на нелицензирани далекосъобщителни мрежи, които подлежат на лицензиране по този закон, се наказва с глоба от 2 млн. до 10 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 131, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Член 131 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Член 152. Има предложение на народния представители Благой Димитров. Комисията по икономическата политика е приела предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 152 става чл. 132 със следното съдържание:
"Чл. 132. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба от 200 хил. до 2 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 152, който става чл. 132.
Гласували 140 народни представители: за 137, против 2, въздържал се 1.
Член 132 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По чл. 153 има предложение на народния представител Велко Вълчев:
"В чл. 153, ал. 2 след думите "знаци за помощ", да се вмъкне думата "бедствие"."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, прието от Комисията по икономическата политика, като Комисията по икономическата политика предлага чл. 153 да се преномерира в чл. 133, със следното съдържание:
"Чл. 133. (1) Който използва обществена далекосъобщителна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказва с глоба от 200 хил. до 1 млн. лв.
(2) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, бедствие, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 153, който става чл. 133 така, както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 130, против 21, въздържали се 4.
Член 133 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Позволявам си да ползвам правото на отрицателен вот, за да прочета на уважаемите народни представители текст от Наказателния кодекс. И ние досега приемаме, включително и ние, неща, които са престъпления по Наказателния кодекс, като административни нарушения по този закон. "Чл. 348. Който построи, държи или ползва радиосредство, което излъчва в етера без да има писмено разрешение за това, използва радиосредство, което излъчва в етера без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използва за цели, непозволени по даденото му разрешение, без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредство, което излъчва в етера, пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция, или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до 4 хил. лв. (хайде това, защото е старо), като се отнема в полза на държавата."
И ние, голяма част от тези неща, които са уредени, криминализирани като престъпления в Наказателния кодекс, сега ги приехме, че са административни нарушения по този закон.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Какво пречи?
МИХАИЛ МИКОВ: Нищо не пречи, но утре ще се чудят дали да носи административна отговорност или да го наказват по по-тежкия текст. Така, в този юруш ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нали пише: "Ако деянието не съставлява престъпление"?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Но само в един текст, така казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами слагайте го навсякъде, където трябва, тогава.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Чл. 154. Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелстване за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред."
Има прието от Комисията по икономическата политика предложение на народния представител Благой Димитров, като Комисията предлага преномериране на чл. 154, който става чл. 134 и текстът добива следното съдържание:
"Чл. 134. Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелстване за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3 000 000 до 10 000 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. И точно текстът на чл. 154, който уважаемият народен представител Димитров прочете, доказва абсолютно основателността на отрицателния ми вот. Забележете какво пише в чл. 154 - кражба на трафик. Да, кражба на трафик по административен ред. Става въпрос за оня казус, който имаше преди 5 - 6 години, когато някой се включва в телефона. И тогава се чудеше съдебната практика дали става въпрос за кражба, защото не може да стане кражба на електроенергия, защото скъпото е услугата. И тогава Върховният съд се събра, заседава и реши, че става въпрос за измама, за въвеждане в заблуда онзи, чийто е поста, относно размера на действително ползваната услуга.
Ако е необходимо някакво изменение в Наказателния кодекс? Това наистина е нова форма на престъпна дейност. Но да я уреждаме по административен ред, това не е добре.
Ето защо предлагам да отпадне този текст и после вносителите да дадат някакъв текст за Наказателния кодекс. Кражба на трафик - кражба в административен закон? Недейте, в този юруш правим големи грешки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, очевидно влязохме в доста неприятна ситуация, да дублираме едни и същи деяния като нарушения и престъпления.
Предлагам Ви, уважаеми господин председател, преди да решим дали да прегласуваме текстовете от чл. 131, в който единствено има уговорката, ако деянието не съставлява престъпление и тези гласувани досега текстове, да прескочим главата за административно наказване, за да имате поне една нощ време да видите кое се дублира с Наказателния кодекс, за да сложим навсякъде поне уговорката, като редакционна поправка, ако извършеното не съставлява престъпление.
Опасявам се, обаче, че не всички текстове позволяват така механично да го добавим. Затова ви предлагам да вземете тази нощ, за да може все пак да се огледа и Наказателния кодекс.
Ако искате да продължим, направо да минем на Допълнителните разпоредби, а утре евентуално да се върнем назад. Иначе не виждам изход от ситуацията. Това, което става, е просто нелепо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. Тя направи процедурно предложение. Аз ще го формулирам по-точно - за отлагане приемането на членове от 134 до 145, включително.
За противно становище има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз правя противно предложение на предложението, което беше направено преди малко, затова защото във всички текстове, за които става дума, всъщност за които Вие направихте предложение за отлагане, навсякъде съществува изразът "ако не съставлява престъпление". Просто навсякъде го има. (Неразбираеми реплики от залата.)
Освен това ... По-спокойно малко! Аз питам: като има текстове в Наказателния кодекс, защо в момента 1 млн. и 116 хил. абонати гледат от кабелни пирати? Защо Държавната инспекция по съобщения в момента няма възможност, на базата на действащия Закон за съобщенията, да работи?
Така че, господин председател, аз правя противно предложение на направеното процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожица Татяна Дончева за отлагане приемането на членовете на текстове от 134 до 145, включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 67, против 98, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Михаил Миков за отпадане на чл. 134.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 51, против 95, въздържали се 3.
Предложението не се приема. Това само доказва, че и в двете страни на залата има хора, които не внимават как гласуват.
Поставям на гласуване чл. 154, който става чл. 134, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 111, против 32, няма въздържали се.
Член 134 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение на Комисията по икономическата политика чл. 155 да стане чл. 135 и се измени както следва:
"Чл. 135. Който без разрешително произвежда, внася и разпространява радиосъоръжения за граждански нужди, които при своето действие ангажират част от радиочестотния спектър, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3 млн. до 15 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 155, който става чл. 135, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 113, против 34, няма въздържали се.
Член 135 е приет.
Госпожица Дончева има думата за обяснение на отрицателен вот.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, добавката "ако извършеното не съставлява престъпление" в случая не е достатъчна, защото няма практическа разграничимост кога ще е престъпление, кога ще е нарушение. При това положение, след като има пълно покриване с текста на едно престъпление и на едно нарушение и не сме в състояние, а и не само ние тук, да отграничим коя обществена опасност е достатъчна, за да кръстим едно и също нещо престъпление или нарушение, ще стане така, че за едни и същи неща някои хора ще бъдат лишавани от свобода до пет години, а други ще понасят глоби. Или пък в следващ вариант де факто ще декриминализираме отдавна криминализирани деяния, което не бива да става.
Просто трябва да се прегледа наново главата и да се види кога ще се носи административна отговорност. Ако искате, може да се направят корекции в Наказателния кодекс, като глобите се завишат до този размер, който се предлага тук, заедно с лишаването от свобода, но това е друга работа. Ние не декриминализираме деяние. Това, което се прави сега, е един абсолютен хаос. Не бива да става това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Думата за втори отрицателен вот има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Аз също гласувах "против". И искам да обясня не само това, а и безкрайното си изумление, че вие сте първото мнозинство в Народното събрание, което декриминализира криминални деяния. Вие сте първото мнозинство, за което кражбата вече не е престъпление, а нарушение. Не зная как ще се води борбата, обявена от вас, с престъпността, след като за кражба може да се стигне до глоба и тя да се третира като нарушение. При всички случаи вече не се учудвам от факта, че ми беше откраднат костюма от парламентарната ми канцелария, след като за вас кражбата изобщо не е престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По чл. 156 има предложение от народния представител Благой Димитров, прието от Комисията по икономическата политика.
Комисията по икономическата политика предлага преномериране на чл. 156, който става чл. 136 със следното съдържание:
"Чл. 136. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 хил. до 5 млн. лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще бъда безкрайно последователен в това, което моите колеги се опитват да ви убедят, като ви прочета да сравните само с това, което прочете господин Димитров, текста на чл. 347 от Наказателния кодекс: "Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба, или линия, телевизионна или радиоуредба, или електрификационна уредба, или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията (същото като тук), се наказва с лишаване от свобода до пет години." Алинея втора: "Ако е по непредпазливост - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до 3 хил. лв.", защото последното изменение на текста е от 1993 г.
Няма начин да се различи това, което сигурно с вашата упоритост след малко ще прогласувате, от този наказателен състав на чл. 347. Да не говорим, че има и чл. 106, когато има специфичната цел отслабване на властта или създаване на затруднения. Явно като че ли това ви е страхът. Тогава си се отива за диверсия, уважаеми народни представители. Недейте да вършим такива поразии.
А тук се казва: "Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съобщения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява ...". Дайте един пример, при който няма да се влезе в състава на Наказателния кодекс. Абсурдно е да има. И защо тогава има Наказателен кодекс - чл. 9, ал. 2 - малозначителност? Може да се слезе под максимума, има си механизми.
Господин Димитров, а това, че тези текстове не действат е работа... Нека господин Славински, който е тук, да каже колко сигнала за такива нарушения са подадени до прокуратурата и до полицията, колко са разкрити и по колко е реализирана наказателна отговорност. Защото наистина всеки ден във вестниците четем, че това нещо става често и е обществено опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложихте ли отпадане?
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам отпадане. И така до края ще сравнявам текст от Наказателния кодекс и текст от този закон. Всички тези текстове тук са преписани, само леко са модифицирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за реплика има господин Благой Димитров.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Искам да дам един пример по чл. 156. Уважаеми господин Миков, Вие имате някакъв парцел, през който минава далекосъобщителен кабел. Вие не знаете, че има такъв кабел. Започва примерно изкопна работа с багер, багерът прекъсва далекосъобщителния кабел, който минава под Вашия парцел. Вие попадате точно под разпорежданията на чл. 136 и независимо от всичко трябва да платите в зависимост от това, което реши Държавната комисия по далекосъобщения, глобата между 500 хил. и 5 млн. лв. Отделен е въпросът, ако представлява престъпно деяние. Тогава вече е с умисъл. Това е един прост пример, мога да ви дам още няколко примера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата за дуплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз още веднъж показвам, че чл. 347 от Наказателния кодекс касае, ако деянието е извършено по непредпазливост, т.е. примерът с моето лозе. Това е точно непредпазливост - могъл съм и съм бил длъжен. Но тук ще отворя една скоба, за да ви кажа, че примерът е неподходящ. Не може нито под моето лозе, нито под никакъв друг имот без мое знание и съгласие да преминават такива неща. Но, да речем, има един наследен статус на цялата тази работа. И когато аз прекъсна кабела, ако го правя умишлено, ще нося наказателна отговорност по чл. 347, ал. 1. Ако съм го сторил но непредпазливост - по ал. 2, а по чл. 156 административно-наказателната отговорност е нещо съвсем различно и тя размива и превръща само в имуществена отговорност. Това особено ще касае тези строители, които сега прекъсват улици. Ще си платят глобата, защото бързат и няма да може да се реализира наказателната отговорност по чл. 347.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 156.
Гласували 164 народни представители: за 53, против 92, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 156, който става чл. 136, така както е предложен от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 118, против 36, въздържали се 5.
Член 136 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Чл. 157. Има предложение от народния представител Благой Димитров. Комисията по икономическата политика е приела предложението, като предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 157 да се преномерира в чл. 137 със следното съдържание:
"Чл. 137. Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена далекосъобщителна мрежа в страната, без типът му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 157, който става чл. 137, така както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 117, против 25, въздържали се 4.
Член 137 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Чл. 158. Има предложение на народния представител Благой Димитров. Комисията по икономическата политика е приела предложението.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 158 да се преномерира в чл. 138 със следното съдържание:
"Чл. 138. (1) Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 3 000 000 лв.
               (2) Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 158 няма други предложения.
Моля, гласувайте чл. 158, който става чл. 138, така както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 111, против 30, въздържали се няма.
Член 138 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Чл. 159. Има предложение от народния представител Благой Димитров. Комисията по икономическата политика е приела предложението, като предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 159 да се преномерира в чл. 139 със следното съдържание:
"Чл. 139. (1) Който произвежда, разпространява, внася или използва радиосъоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, в нарушение на нормативните актове за стандартите за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
               (2) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения със заповед може да спира използването или управляването на съоръженията по ал. 1 до отстраняване на неизправностите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 159, който става чл. 139, така както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 111, против 41, въздържали се няма.
Член 139 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Чл. 160. Има предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 160 да стане чл. 140 със следното съдържание:
"Чл. 140. Който произвежда, внася, разпространява или използва далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без сертификат за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 160, който става чл. 140, така както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 107, против 26, въздържали се няма.
Член 140 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По чл. 161 има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в чл. 161, ал. 1 след думата "информация" да се добави ", свързана с приложението на този закон".
Комисията по икономическата политика е приела предложението.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, прието от Комисията по икономическата политика.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 161 да се преномерира в чл. 141 със следното съдържание:
"Чл. 141. (1) Който при поискване от Държавната комисия по далекосъобщенията не даде информация, свързана с приложението на този закон, или й даде невярна или неточна информация, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв.
(2) Който препятства контрола при/или по повод изпълнение на функциите на Държавната комисия по далекосъобщенията по чл. 126, се наказва с глоба от 1 млн. до 5 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 161, който става чл. 141, така както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 113, против 28, въздържали се няма.
Член 141 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Господин председателю, във връзка с преномерацията, която настъпи при гледането на второ четене, предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 162 да се преномерира в чл. 142 със следното съдържание:
"Чл. 142. За нарушенията по чл. 127, 128, 129, 131, 135, 136, 137, 138, 139, ал. 1; чл. 140 и чл. 141, ал. 2, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 162, който става чл. 142, така както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 23, въздържали се няма.
Член 142 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Комисията по икономическата политика предлага чл. 163 да се преномерира в чл. 143, като се запази текстът на вносителя, както следва:
"Чл. 143. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.
(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 163, който става чл. 143, така както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 118, против 6, въздържали се няма.
Член 143 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Комисията по икономическата политика предлага чл. 164 да се преномерира в чл. 144, като се запази текстът на вносителя.
"Чл. 144. Двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в тази глава, се превеждат по бюджета на Държавната комисията по далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 164, който става чл. 144, така както е предложен от вносителя.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Добре де, защо да се превеждат в този бюджет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 121 народни представители: за 110, против 11, въздържали се няма.
Член 144 е приет.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, преди да направя отрицателния вот ще Ви помоля да се занимаете със стенограмата и с нашето предложение да се преразгледа главата за административно наказване, защото Вие все пак сте юрист и ще разберете за какво става дума.
А сега за чл. 144. Цял петък употребихме седем часа за тъй наречената матрица за споразумението с фонда. Едно от най-крутите изисквания са никакви отделяния на пари в специални сметки. Отново за някой си поред път, някой си орган иска някакъв процент от нещо, което събира. Ако той си върши работата, затова е създаден. Държавните служители в него могат да получават по-високи заплати, ако си вършат работата. Но не може в зависимост от събираемостта да им даваме част от приходите. Това не са частни образувания. Откъде-накъде 20% от онова, което са събрали, ще им се превежда в бюджета? За какви нужди? Нали държавата си прави сметката колко души ще бъде тая комисия, за какво ще й трябват пари и колко пари. Откъде-накъде в този закон ще предвиждат 20% от това, което събират, да бъде за нея? Какви са те? Комисионна ли е това? Те частници ли са на тая държава? Каквото прецени държавата че им се полага, да им го даде. То може да бъде и повече от 20% от това, което е създала. Като прецени държавата, че има необходимост, нека ги даде. Но защо навсякъде си слагаме някакви такива проценти? Застрахователи в еди-коя си структура - държавна, затуй че си е свършила работата - толкоз процента от приходите. От МВР - еди колко си процента, за митниците това го предвидихме. Сега тук и за тази Комисия по далекосъобщения 20% за комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По чл. 165 има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в чл. 165, ал. 1 след "Държавната комисия по далекосъобщенията" да се добави "или Държавната инспекция по съобщенията", а думите "може", "наложи" и "предупреди" да станат съответно "могат", "наложат" и "предупредят".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на Комисията по икономическата политика е преномериране на чл. 165 в чл. 145, като се запазва текстът на вносителя:
"Чл. 145. (1) За маловажни случаи на административни нарушения при извършване на далекосъобщителни дейности Държавната комисия по далекосъобщенията може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
(2) По смисъла на този закон маловажен случай е този, който с оглед на липсата или на незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Започвам с формалното предложение този текст да отпадне или да не отпадне, както прецени мнозинството, но той ще бъде венецът на това творение, което създадохме в административно-наказателните разпоредби с определено приносен момент в световната теория и практика на правото - маловажен случай на административно нарушение.
Уважаеми господин Димитров, такова животно нема! Има маловажни случаи на престъпление по чл. 9 и там е казано, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Имате глоби тук, които тръгват от 100 хил. лева и стигат до 2 млн., но е абсурдно едни и същи състави, които Вие казвате, ако извършеното не представлява престъпление, да бъде административно нарушение, а тук да се измисли такова животно, като "маловажен случай на административно нарушение"!
Ако искате сложете го този венец на тази глава за административно-наказателните разпоредби и той само ще подчертава дебело най-накрая целия абсурд, който се направи тук в тази зала днес от мнозинството, като не приехте нашето разумно предложение да се отложи за утре всичко това, да се обсъди, да се съгласува с Наказателния кодекс и утре да се приеме. Това е просто върхът на сладоледа и върхът на правния нихилизъм, който поради бързане, много воля и много самочувствие днес мнозинството извърши. Благодаря ви.
Моля ви, не приемайте поне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За изказване думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Използвам това изказване, за да преведа думите на господин Миков на по-прост език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние ги разбрахме и на по-сложен език.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съществуват деяния в Наказателния кодекс, които ние дословно преписахме в главата "Административно наказване". Понеже няма практически критерий за разграничаване между престъпление и нарушение при едни и същи признаци, очевидно това е преценката на съответния контролен орган. И като венец на всичко това казахме, че тази преценка може да стигне дотам, че съответният контролен орган да каже, че това е толкова малозначително, че просто не си струва да се занимава с него. И тъй като тук не става дума за деяния, които са по някакъв начин количествено измерими или качествено измерими - хванеш някой, че ползва мрежата, ама колко я е ползвал, какво е направил като я е ползвал - това никой не може да установи. Контролните органи ще засичат само един факт, че в момента еди-кой си е в мрежата или еди-кой си я е повредил.
Какво става в крайна сметка? Пълен произвол на контролните органи - ако искат ще констатират, ако искат ще ви кажат, че е нарушение, ако искат ще ви кажат, че е престъпление. Тяхна си работа, д-р Таракчиев. Съжалявам, не знам в гинекологията да има чак такъв субективизъм. Има обективни неща - човек, като не разбира от нещо, е друг въпрос.
Преди време аз попитах вашата външна министърка за едно грубо валутно нарушение и тя ми каза: ето постановлението, в което пише, че е маловажно.
Ето това е такъв пример на народната поговорка: "За кокошка няма прошка и за кон няма закон."
Не може да се прави такъв произвол. Изчистете си главата за административно наказване. Онова, което е престъпление, нека си остане, като завишим глобите. Но такъв дуализъм, който дава възможност за произвол и за корупция, освен това, защото е работа на контролния орган да ви каже: аз няма да правя такава констатация или ще напиша, че случаят е супермаловажен срещу сумата еди-коя си. Не бива това да става в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на чл. 165.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 124, против 41, въздържали се няма.
Член 165 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Допълнителна разпоредба".
§ 1:
Има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в § 1, т. 4 думите "ресурсът, ограничен" да стане "радиочестотният спектър и националният номерационен план, ограничени".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
В § 1, т. 5 изразът "говор и" да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
В § 1, т. 8 след думата "възможност" да се добави "за".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
В § 1, т. 12 изразът "подготвяне и" да отпадне, а думата "създаване" да се замени с израза "създаването и излъчването".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
В § 1, т. 18, изречение първо, след думата "устройства" да се добави "включително и антените", а текстът "служат за целите на радиото или приемници за получаване на излъчени програми, включително и антените, необходими" да стане "използват радиочестотен спектър, необходим". Изречение второ да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
В § 1, т. 19 след думата "лицензия" да се добави "и разрешително".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В § 1 на Допълнителните разпоредби да се добавят т. 21 и т. 22 със следния текст:
"21. Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност са всички далекосъобщения, определени като такива в радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения.
22. Предоставянето на далекосъобщителни услуги за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност не представлява по смисъла на този закон обществена далекосъобщителна услуга."
Комисията по икономическата политика приема предложението.

Предложение на народния представител Благой Димитров, което е оттеглено.
В предложението на Комисията по икономическата политика в Допълнителните разпоредби след съответните изменения и допълнения параграф 1 добива следното съдържание:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Далекосъобщителна мрежа" е съвкупност от взаимносвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения.
2. "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги.
3. "Обособена далекосъобщителна мрежа" означава далекосъобщителна мрежа за собствени нужди или за предоставяне на далекосъобщителни услуги за затворени групи абонати.
4. "Ограничен ресурс" е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини.
5. "Фиксирана телефонна мрежа" е обществена комутируема далекосъобщителна мрежа, предназначена за пренасяне на звукова информация в честотната лента 300-3400 Hz между неподвижни крайни точки на мрежата за осъществяване на:
а) обикновена телефонна услуга;
б) факс съобщения;
в) нискоскоростно предаване на данни чрез модем.
Достъпът до крайна точка на мрежата, предназначена за крайния потребител, е чрез номер/номера от Националния номерационен план.
Системите за кабелна телевизия не са част от фиксираната телефонна мрежа.
6. "Крайна точка на мрежата" е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Държавната комисия по далекосъобщения и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането.
7. "Взаимно свързване" означава физическо или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи така,ч е потребителите, свързани към една от тези мрежи, да получат възможност за достъп до потребители, свързани към други мрежи, или до услуги, предлагани чрез тези други мрежи.
8. "Наети линии" са далекосъобщителни съоръжения, които осигуряват предаване на далекосъобщения между отделни или крайни точки на мрежата без възможност за пренасочване.
9. "Далекосъобщителна услуга" означава осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.
10. "Обществени далекосъобщителни услуги" са далекосъобщителни услуги, предназначени да бъдат общодостъпни.
11. "Обикновена телефонна услуга" означава свързване на абонати чрез фиксираната телефонна мрежа. Не се считат за такива информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата, изградена за осъществяване на обикновената услуга.
12. "Радио- и телевизионна дейност" е подготвяне, създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез далекосъобщителни мрежи.
13. "Далекосъобщителен оператор" е всяко лице, което осъществява далекосъобщения въз основа на лицензия, регистрация или свободен режим.
14. "Обществен далекосъобщителен оператор" е всяко лице, което въз основа на лицензия изгражда, използва и поддържа обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставя обществени далекосъобщителни услуги.
15. "Обособен далекосъобщителен оператор" е всяко лице, на което е предоставена лицензия за изграждане, използване и поддържане на обособена далекосъобщителна мрежа.
16. "Електромагнитна съвместимост" е способността на устройство или система да функционират с определено качество в работната им електромагнитна обстановка и да не създават недопустими електромагнитни смущения за другите устройства, функциониращи в същата електромагнитна обстановка.
17. "Радиочестотен спектър" обхваща радиочестотите от 3 kНz до 3000 GHz.
18. "Радиосъоръжения" са предавателни, предавателно-приемателни или приемателни устройства, включително и антените, необходими за работата им, които служат за целите на радиото, или приемници за получаване на излъчени програми.
19. "Лицензия" е разрешение по смисъла на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България.
20. "Криптографска защита" са методите и средствата, предназначени за закриване (кодиране) на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица.
21. Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност са всички далекосъобщения, определени като такива в радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения.
22. Предоставянето на далекосъобщителни услуги за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност не представлява по смисъла на този закон обществена далекосъобщителна услуга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в § 1, т. 4 думите "ресурсът, ограничен" да стане "радиочестотният спектър и националният номерационен план, ограничени" .
Поддържате ли това предложение?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място):  Поддържам го, но няма да го защитавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, да не го гласуваме. Оттегля се. (Смях и оживление в залата.) 
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не, поддържам го, но няма да губя време да го защитавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 53, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
По второто неприето предложение.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
Другите предложения са приети.
Има думата за изказване госпожа Дончева.
 
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! В чл. 137 и чл. 138 уредихме административно наказване за крайни устройства или радиосъоръжения - в единия текст за "произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство или радиосъоръжение" и в следващия текст "произвежда, внася или разпространява одобрени, но немаркирани". Обаче в този § 1 няма легална дефиниция за това нещо. Единствено струва ми се около въпроса е т. 6 - крайна точка на мрежата. Но тя не е в състояние да дефинира крайно устройство или радиосъоръжение. Защото това обикновено са системи и всяка част от тях е съставна част на по-голяма част.
И ми се струва, че трябва тук някъде да има дефиниция. Такава не е предвидена. Аз нямам технически познания, за да я измисля, но ми се струва, че остават два текста без приложение, ако не дадем такава легална дефиниция. Може да го включим в т. 6, като някакво последно изречение, а може би е по-добре в отделна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Крайно съоръжение, крайното устройство е радиото, телефонът и т.н.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Проблемът е, че то е съставна част от нещо по-голямо. Ако не го предвидите, ще са мъртви текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хубаво е да има, защото тук са дадени всички термини.
Десет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Изясни се, че въпросът, който госпожа Дончева постави, го има в чл. 95.
И така, гласуваме § 1 така, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 103, против 12, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби"
По § 2 има предложения на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в § 2 към думата "далекосъобщения" да се добави "та".
Комисията по икономическата политика приема предложението и предложението на Комисията по икономическата политика е § 2 от Преходните и заключителните разпоредби да добие следния вид:
"§ 2. Отменя Законът за съобщенията (Обн. ДВ, бр. 27 от 1975 г.; изм. бр. 63 от 1976 г.; бр. 36 от 1979 г.; бр. 36 от 1986 г. и бр. 12 от 1988 г.) в частта му, уреждаща далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! На пръв поглед е нелепо да се дискутира за един член дали да бъде далекосъобщения или далекосъобщенията, така както беше нелепо например в петък да се дискутира също за един член, дали става дума за споразумение или за споразумението. Но по този законопроект съм внесъл 101 предложения, а господин Благой Димитров - 116. И тук в скоба само, господин председателю, искам да ви кажа, че не сте точен в едно днешно интервю, че аз бавя времето по този законопроект. Напротив, господин Благой Димитров загуби много повече време на парламента, тъй като е внесъл много повече предложения.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Това го чухме днеска.
ИВО АТАНАСОВ: Не, не си го чул, тъй като те нямаше в залата.
Но какво се приема от предложенията? На господин Благой Димитров са приети 116-те предложения, а от мене приемате само член ...
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не, не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приема се най-важното Ви предложение.
ИВО АТАНАСОВ: Останах с впечатлението, че не сте склонни да приемете нищо друго освен член. Смешно е, но е факт. Благодаря. (Оживление, реплики на недоволство от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря за съдържателното изказване.
Моля, гласувайте заглавието на раздел "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Заглавието и § 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, по параграфи 3, 4, 5 и 6 няма постъпили предложения. Комисията по икономическата политика подкрепя съответно текстовете както следва:
"§ 3. (1) Отменя са чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 5, т. 3 от Закона за концесиите (Обн. ДВ, бр. 92 от 1995 г., изм. и доп. бр. 61 от 1997 г.).
(2) В чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за концесиите думите "и далекосъобщителни" се заличават."
Параграф 4 звучи така:
"§ 4. В § 6а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост след думите "суверенни права" се поставя запетая и се добавя "освен ако със закон не е установено друго".
Параграф 5 добива следното съдържание:
"§ 5. В § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост думите "включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество" се заличават.
Параграф 6 добива следното съдържание:
"§ 6. В Наказателния кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 347а:
"Чл. 347а. Който без лицензия извършва далекосъобщителни дейности, които подлежат на лицензиране, или продължи да ги извършва след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с лишаване от свобода до три години."
2. В чл. 348 се правят следните изменения и допълнения:
а/ букви "а", "б" и "в" се заличават;
б/ създава се нова буква "а":
"а/ без лицензия изгради, управлява или използва станция или съоръжение, което при своето действие ангажира част от радиочестотния спектър и подлежи на лицензиране, или продължи дейността след отнемане на лицензията;"
в/ досегашната буква "г" става буква "б"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз моля § 6, където става въпрос за изменения в Наказателния кодекс, да не го приемаме, а да си мине по нормалния ред, каквато е практиката тук. Става въпрос за изменения по новосъздадения чл. 347а, защото в сега действащия чл. 348, който четох преди време, има доста неща, които се покриват. Нека да не коментираме по същество ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложение за отпадане?
МИХАИЛ МИКОВ: За отпадане на това основание, че изменения в Наказателния кодекс на две четения пред Правна комисия и няма да влизаме в детайлите на текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 6.
Гласували 190 народни представители: за 70, против 110, въздържали се 10.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте параграфи 3, 4, 5 и 6, както са предложени от вносителя.
Гласували 145 народни представители: за 119, против 16, въздържали се 10.
Параграфи 3, 4, 5 и 6 са приети.
За отрицателен вот има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, много се надявах, че честта Ви на юрист ще Ви позволи да кажете едно изречение за залата и за мнозинството, което е излъчило и Вас. Затова е Наказателен кодекс, затова знанието на закона се предполага. Как ще накарате някакъв човек да чете един Закон за далекосъобщенията, който голямата част от залата не е чела? И ще му вмените в наказателна отговорност неизпълнението на това? Може ли такова нещо да стане? Може ли някой на Вас, колега, да Ви вмени това и да Ви прати в затвора? Нали освен че знанието на закона се предполага, трябва да го направим така, че да му позволи да се запознае? Това са най-сериозните нормативни актове в България - кодексите, и е недопустимо да бъдат изменяни по този начин с други нормативни актове. Още по-смешното е, когато Комисията по икономическата политика, в която има двама юристи, които са отсъствали в този момент заради Закона за съдебната власт, е приела това. Знам, че преди това Комисията по здравеопазването, младежта и спорта по Закона за съсловните организации също прие изменение на Наказателния кодекс. Но това е недопустимо. Дори без юристите, които учат за това, да са погледнали текстовете! Това са упражнения, които са недостойни за парламент.
Независимо че сме уморени, моля Ви, подложете на прегласуване § 6, защото изпадаме в комична ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето отрицателен вот ли беше или за прегласуване?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, прегласувайте § 6.
Гласували 164 народни представители: за 35, против 121, въздържали се 8.
Параграф 6 не се приема.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 7. Има предложение на народния представител Найден Зеленогорски. Комисията по икономическата политика приема предложението, като новият § 7 има следното съдържание:
"§ 7. В чл. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г., изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г. и бр. 15 от 1998 г.) се прави следното допълнение: създават се точки 8 и 9 със следния текст:
"8. извършване на услуги по приемане и доставка на колетни пратки, пощенски записи и пощенски чекове, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната;
9. извършване на далекосъобщителни услуги, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте новия § 7, който ще стане § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6, както е предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 7 е подкрепен от Комисията по икономическата политика - става дума за текста на вносителя, като § 7 добива съдържанието:
"§ 7. Този закон не се прилага по отношение на изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи и на радиосъобщенията на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техни собствени нужди, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7, както е предложен от вносителя.
Гласували 150 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В § 8 има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
1. В § 8, ал. 1 текстът "определя органа по чл. 6" да стане "създава Министерство на съобщенията".
2. В § 8, ал. 2 "Министерският съвет" да стане "Народното събрание", думата "създава" да стане "избира и утвърждава ръководството на", а към думата "Държавна" да се добави "та".
3. В § 8, ал. 3 текстът "органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерството на съобщенията".
4. В § 8 да се създаде нова ал. 5:
"(5) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщенията в срок от един месец след решението по ал. 2 внася в Министерския съвет, а Министерският съвет приема постановление по чл. 26, ал. 1."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.

Има предложение на народния представител Благой Димитров. Аз оттеглям моето предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:  "§ 8 се изменя, както следва:
"§ 8. (1) До 31 декември 1998 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения се финансира от Фонд "Национална съобщителна система."
(2) Министерският съвет, в срок от един месец от влизането в сила на Закона за далекосъобщенията, създава Държавна комисия по далекосъобщенията, която до 31 декември 1998 г. се финансира от Фонд "Нацонална съобщителна система" към Комитета по пощи и далекосъобщения, като постъпленията от дейността на Държавната комисия по далекосъобщенията за същия срок постъпват като приходи във Фонд "Национална съобщителна система".
(3) Част от функциите и дейността, както и цялото имущество на Държавната инспекция по съобщенията преминава в Държавната комисия по далекосъобщенията, а останалите бюджетни и други звена остават в структурата на Комитета по пощи и далекосъобщения.
(4) Преходният остатък от Фонд "Национална съобщителна система" към Комитета по пощи и далекосъобщения към 1 януари 1999 г. се разпределя, както следва:
а) 25 на сто във Фонд "Национална съобщителна система" към Комитета по пощи и далекосъобщения;
б) 75 на сто в бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.
(5) Фонд "Национална съобщителна система" се привежда в съответствие с Глава трета от Закона за далекосъобщенията от 1 януари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Оттегля се предложението.
По текста на вносителя има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Предлагам формално ал. 3 да отпадне, защото част от функциите и дейността във варианта на комисията, както и цялото имущество... Нужна е такава държавна инспекция по съобщенията. Тя освен функции по далекосъобщенията... Аз предполагам, но ако не е така, моля господин Димитров да ме опровергае, че Държавната инспекция по съобщенията не е равна на държавна инспекция или орган, или Държавна комисия по далекосъобщения. В нея се включват освен функции по далекосъобщенията и други, и чисто пощенски пратки и останалите неща.
Ето защо нека си остане тази Държавна инспекция по съобщенията.
И затова нека във варианта на комисията не цялото имущество на Държавната инспекция по съобщенията да премине в този нов Държавен комитет по далекосъобщения, а да се запази част от това имущество, за да може тази комисия, както и досега, в рамките на Комитета по пощи, той не е Комитет по далекосъобщения, Комитет по пощи, има и други неща в тази страна, които са свързани с дейността на този комитет.
Предлагам - както и част от имуществото, във варианта на комисията, т.е. част от функциите. Въпреки че един такъв запис... В закона, ако искате да запишем Министерският съвет или някой друг, за еди-какъв си срок извършва разделяне на функциите и имуществото. Ще остане тази Държавна инспекция по съобщенията без никакво имущество. Тоест ние ще оголим... Може би и господин Славински да вземе отношение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Славински.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смисълът, който е вложен в тази преходна алинея, се състои в следното. Имуществото, което има Държавната инспекция по съобщенията, е изключително свързано с контрол върху спектъра - радиомониторинг. Те имат няколко контролни станции и това имущество трябва да отиде към Държавната комисия, която ще изпълнява такива контролни функции.
Колкото до част от дейността, да, наистина, в момента Държавната инспекция по съобщенията има и други функции, включително и финансов контрол, които ще се запазят в комитета и ще бъдат изпълнявани за дружествата, където има държавно участие.
Така че, в този си вид текстът точно отразява това, което предстои да става. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славински.
Господин Миков, приемате ли?
МИХАИЛ МИКОВ: Да, да знаем каква част...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, вярвам че ще се съгласите, че не е възможно текстът да остане в този вид - "част от функциите преминават в ДКД, а останалите бюджетни и други звена остават в структурата". Някой трябва да каже кои функции и дейности отиват в ДКД и кои остават в Комитета по пощи и далекосъобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Функциите се определят от Министерския съвет.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Точно така, точно така. И тогава е коректно да оставим ал. 2 така, както си е - "Министерският съвет, в срок от един месец от влизане в сила създава...", а ал. 3 да отпадне изцяло. Защото с акта за създаване Министерският съвет ще определи функциите и дейността, ще каже за имуществото. И ще каже онези, които остават, къде преминават, ако ще отиват в Комитета по пощи и далекосъобщения. При това даже ще има и свободата да каже, че ще направи нещо друго с тях.
Но има резон всичко това да влезе в ал. 2 така, както е написана тя. Това си е в правата на Министерския съвет. А пък ал. 3 в този си вид просто е един недонаправен текст.
Като идея е добре, но трябва да кажете факта. Фактът трябва да е ясен. Министерският съвет ще определи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Славински се съгласява да отпадне ал. 3 на § 8. Моля, гласувайте отпадането на ал. 3 на § 8.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от комисията, с отпадане на ал. 3, като останалите две алинеи се преномерират и стават съответно ал. 3 и 4.
Гласували 148 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 5.
Параграф 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев "Министерският съвет" да стане "председателят на Държавната комисия по далекосъобщенията".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 9. Министерският съвет до един месец от влизането в сила на закона създава Съвет по националния радиочестотен спектър, като дотогава Междуведомствената комисия по радиочестоти изпълнява функциите по разпределението на радиочестотния спектър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се предложението.
Моля, гласувайте § 9, както е предложен от вносителите.
Гласували 166 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 6.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от Комисията по икономическа политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика: параграф 10 се изменя, както следва:
"§ 10. (1) На основание чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България се установява държавен монопол върху:
а) предоставяне на обикновена телефонна услуга (селищна, междуселищна, международна и транзитна) между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 г.;
б) предоставяне на линии под наем при публично известни условия до 31 декември 2002 г.
(2) Държавата предоставя изпълнението на дейностите по ал. 1 с лицензия, издадена на Българската телекомуникационна компания от Държавната комисия по далекосъобщения въз основа на решение на Министерския съвет.
(3) Цените на услугите по ал. 1 се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 124, против 33, въздържали се 3.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено от Комисията по икономическа политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 11. (1) Всяко лице може да поиска да наеме линия без право да я пренаема.
(2) Обществените далекосъобщителни оператори    са длъжни да изграждат мрежите си чрез наети линии.
(3) Мотивираният отказ на Българската телекомуникационна компания да предостави линии под наем може да бъде обжалван пред Държавната комисия по далекосъобщения. Спорът се решава в едномесечен срок, а в случай, че се налагат допълнителни проверки и проучвания, спорът се решава в тримесечен срок.
(4) Когато Българската телекомуникационна компания не може да предостави линии под наем и поискалият е лицензиран обществен далекосъобщителен оператор, той може да поиска от Държавната комисия по далекосъобщения да му разреши да изгради собствени. В случай, че линиите ще ползват свободен радиочестотен спектър, необходимата за тази цел лицензия се издава без търг или конкурс.
(5) За нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната Българската телекомуникационна компания предоставя с приоритет линии под наем на заинтересованите органи и ведомства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте нов параграф, който става § 11, както е предложен от народния представител Благой Димитров и приет от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 124, против 28, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 12 Комисията по икономическата политика е подкрепила предложението на Благой Димитров със следното съдържание:
"§ 12. Разпоредбите на чл. 90 се прилагат след 31 декември 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12, който в предложението на комисията е § 13, както е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 120, против 29, няма въздържали се.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, в материала от комисията § 11 става § 13. По него има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в ал. 2 текстът след думите "със закона" да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика е приела предложението на народния представител Благой Димитров, като предложението на Комисията по икономическата политика за § 13 е:
"§ 13. (1) Българската телекомуникационна компания продължава да използва радиочестотния спектър и да изпълнява дейностите си, предвидени в издадената й лицензия от Комитета по пощи и далекосъобщения преди влизането в сила на Закона за далекосъобщенията.
(2) В срок до шест месеца от влизането в сила на Закона за далекосъобщенията Държавната комисия по далекосъобщения издава на Българската телекомуникационна компания лицензия, която включва задължително дейностите, включени в досегашната й лицензия. С лицензията на основание на решение на Министерския съвет се предоставя необходимият за дейностите й радиочестотен спектър. Лицензията на Българската телекомуникационна компания се издава без търг или конкурс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предишният параграф не е 12, а 13. Моля, да се отбележи. Сега се предлага § 11, който става § 14.
Моля, гласувайте § 11 на вносителя, който става § 14, така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 123, против 3, въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 12 на вносителя по старата номерация. Има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
1. В § 12, ал. 1 текстът "които на основание на" да стане "на които са", след думите "издадени лицензии" да се добави "или концесии", а текстът "правомерно са придобили права и осъществяват далекосъобщителни дейности" да отпадне.
2. Алинея 2 на § 12 придобива следната редакция:
"(2) В срок до шест месеца Държавната комисия по далекосъобщенията издава лицензии за далекосъобщителна дейност, а Националният съвет за радио и телевизия издава лицензии за остатъка от срока на първоначално издадените лицензии, но да не са по-малко от две години, считано от издаването им.
3. В § 12, ал. 3 изречение първо текстът "и предоставят концесии и се" да отпадне. В изречение второ "концесиите и" и текстът след думите "две години" да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, при което предложението на Комисията по икономическата политика добива следното съдържание:
(1) Лицата, които на основание на издадени лицензии до влизането в сила на Закона за далекосъобщенията правомерно са придобили права и осъществяват далекосъобщителни дейности, в тримесечен срок подават заявления за привеждане на лицензиите им в съответствие със закона. Към заявлението лицата прилагат и заверени документи, удостоверяващи самоличността им, или наличието на съдебна регистрация.
(2) В срок до 15 месеца Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензии за далекосъобщителна дейност, лицензии по реда на раздел II от глава пета, както и лицензии за радио- и телевизионна дейност за остатъка от срока на първоначално издадените лицензии, но за не по-малко от две години, считано от издаването им.
(3) По начина и в срока по ал. 1 се издават лицензии и на лицата, на които срокът на лицензиите е изтекъл, след като са подали заявления по Закона за концесиите за привеждането им в съответствие със същия закон. Лицензиите се издават за срок от две години, считано от издаването им.
(4) Лицата, които осъществяват далекосъобщителни дейности на основание на издадени след влизане в сила на Закона за концесиите лицензии, могат да кандидатстват за издаване на лицензия по общия ред, като подават заявление за издаване на лицензиите в срока по ал. 1. В случай, че до три месеца от подаване на заявлението исканата лицензия не бъде издадена, лицето прекратява дейността си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте § 12, който става § 15, така както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 128, против 25, въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
За процедура има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение от 21,00 ч. - извънредно заседание с една-единствена точка: Закона за далекосъобщенията. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Госпожа Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, ние не възразяваме и на нощно заседание. Но нямам впечатление, че някой вниква в текстовете. А сме на глава "Преходни и заключителни разпоредби". Преди малко не разбрах дали някой разбра, че дадохме възможност за монопол на една частна след няколко месеца Българска телекомуникационна компания. Ясно ли е на залата всъщност, че това са най-тежките текстове на закона? И ако това е ясно, а допускам да е ясно, нека да го гледаме на бистра глава. Това утре ще бъде не повече от половин час. Но сега е просто тегоба и е усилие за водещия заседанието да въдвори ред в залата.
Защото така се правят далаверки и се лови риба в мътна вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание с една-единствена точка - законопроекта за далекосъобщенията.
Гласували 135 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.


ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 13, който ще претърпи преномерация.
По § 13 има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в § 13, изречение второ текстът "съответните органи не им предоставят концесия за радиочестотния спектър и/или не им издават" да стане "Държавната комисия по далекосъобщения не им издава".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика е приела предложението на народния представител Благой Димитров, при което § 13 става § 16 и се изменя, както следва:
"§ 16. Лицата, които осъществяват далекосъобщения в нарушение на издадените им лицензии, са длъжни в 3-месечен срок за подаване на заявлението по § 15, ал. 1, да отстранят нарушенията на лицензионните условия. В случай, че нарушенията не бъдат отстранени, Държавната комисия по далекосъобщения не издава исканата лицензия и лицата прекратяват дейността си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев се оттегля.
Моля, гласувайте § 13, който става § 16, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 119, против 22, въздържали се 4.
Параграф 16 е приет.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 21,00 ч.)

Председател:
             Йордан Соколов

Заместник-председатели:
    Иван Куртев

              Александър Джеров

Секретари:
Христо Димитров

Камен Костадинов