Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 20 септември до 26 септември 2000 г.:
Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - вносител народният представител Георги Първанов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за Националния дарителски фонд "13 века България" - вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, разпределен и на Комисията по културата и медиите.
Законопроект за избиране на народни представители - вносител народният представител Драгомир Драганов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве - вносители народните представители Георги Димитров Дилков и Цветелин Кънчев. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалното и селищното устройство - вносители народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, разпределен и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
И законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. - вносител народният представител Ремзи Осман. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Едно съобщение:
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение № 627 на Министерския съвет от 2000 г. се оттегля проектът на Закон за Сметната палата, внесен от Министерския съвет за разглеждане от Народното събрание.
Предложения по дневния ред:
Ще започнем с едно решение за прекратяване пълномощията на народен представител, но това не е точка от дневния ред.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Има предложение от народния представител Свилен Димитров точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Има предложение от народния представител Стефан Стоилов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Същото предложение е направено и от народния представител Руси Статков.
Има предложение от народния представител Васил Козалиев точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Има предложение от народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, е направено от народния представител Стефан Нешев.
Предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за седмична програма е:
1. Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ" - вносител Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за ипотечните облигации - вносител Никола Николов, продължение.
3. Първо четене на законопроекта за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците с вносители народните представители Васил Гоцев и Иван Димов.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон - продължение.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд - вносители народните представители Меглена Плугчиева и Дора Янкова, и Министерският съвет.
7. Парламентарен контрол.
По дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди половин година аз и моят колега Иванов депозирахме в парламента три законопроекта за промени в основните материални данъчни закони. Мина половин година. Междувременно правителството анонсира някои промени, които ще направи в законите. Всеобща оценка е, че това са недостатъчни промени. И днес в специализираните икономически издания се повтарят тези оценки. Тоест, това което ние говорим не от тази година, а още от миналата, непрекъснато се препотвърждава от анализите на експерти и от оценките на фирмите.
В годините назад постоянните парламентарни комисии в много повече от случаите обръщаха внимание на депозирани законопроекти, особено във връзка с данъчната политика. В този парламент такива комисии като Бюджетната, са глухи за подобни проектозакони. Ако междувременно беше направена една дискусия в парламента, започвайки от комисията, щеше да има едно загряване с привличане вниманието на обществеността върху онова, което парламентът смята, че трябва да бъде обект на промени. Такова нещо няма в практиката на сегашното Народно събрание. Цяла година приказки, обещания, за да се представят в последно време няколко изменения, които в много отношения са символични. Второ, не засягат важни елементи на данъчния режим, изчистването на които беше необходимо, за да се оздрави икономическата, данъчната среда, да престане да бъде в такава степен враждебна, в каквато тя е според оценката на фирмите; да се отстранеха редица елементи, натрупани с промени в законите през 1998 - 1999 г., в това число и с Данъчно-процесуалния кодекс, които влошиха този данъчно-облагателен режим. Това, което ние казваме от трибуната на парламента, се повтаря от десетки специалисти. И сега тези неща не фигурират в предложенията на правителството.
Господин председател, моля да включите в дневния ред предложения от нас законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да го включа. Вие можете да го включите.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам пред вас да пледирам като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Аз съм дълбоко убеден, че вие ще ме подкрепите и моите аргументи за това са следните:
Първо, правителството даде достатъчно сериозен анонс, че има амбицията да съживи реалния сектор на икономиката и да създаде работни места. Икономиката в реалната си част произвежда стоки и услуги, които трябва да бъдат реализирани, тоест трябва да бъдат изкупени от пазара. Тъй като имаме ограничен износ и това не е тайна за всички, като остава основен аргумент вътрешното потребление, което за съжаление днес е изключително много свито поради ограничените доходи на българските граждани. И радио "София" днес обяви, че изследванията показват, че 58 на сто от българското население има реални доходи, които не му позволяват да бъде истински потребител на пазара в България.
Заедно с това виждате, че инфлацията расте извън прогнозираната в бюджета за 2000 г. Виждате също, че курсът на долара се изменя различно от това, което беше заложено от Министерството на финансите в същия бюджет. Това дава основание да се смята, че ние трябва да помислим за българския потребител и да му дадем възможност да увеличи своите реални доходи, като се опитаме да намалим данъчната тежест, която той изпитва. Вие декларирахте, че ще работите в тази насока и дори искате промяна в Конституцията - имам предвид управляващата партия, с оглед даване възможност на общините да увеличат приходите си, за да излязат и те от тежката икономическа ситуация.
Всички тези основания ме карат да мисля, че няма да има народен представител, който да не позволи един процес - аз знам, че сте готови, този проект е внесен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, времето изтече, приключвайте вече.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Надявам се, че ще разберете добрите намерения този проект да бъде разгледан в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние с господин Корнезов преди шест месеца внесохме два законопроекта. Днес сме предложили и двата, но аз ще аргументирам единия - за корпоративното подоходно облагане и измененията в него. Бих искал да поставя веднага основния въпрос, който би трябвало тук вече да се обсъжда, а именно:
Дами и господа отдясно, закъснявате много с обещанията си за внасяне на данъчните закони. Това като практика вече се наблюдава четвърта година. Получава се така, че реално вместо да се обсъжда Законът за държавния бюджет, след като са приети измененията в данъците, става претупване и на двата основни закона за една финансова година.
С това предложение ние искаме не толкова и само да отстояваме нашето виждане, а искаме да кажем, че вече има червен сигнал за парламента, че закъснява много, за да се произнесе по всичко онова, което очаква не само бизнесът, а очаква българският народ, защото всички са свързани с данъците, всички са свързани с онези намерения, които имаме ние по отношение на приходите и разходите на Закона за държавния бюджет.
В този смисъл нашият конкретен проект се отнася до един проблем, който е свързан с даренията. Ние предлагаме да се увеличи процентът на разходите, които се отделят всъщност и се приспадат при облагаемата печалба с 5 на сто, като считаме, че това е реалистично. Същевременно обаче бих искал веднага да разгранича нещо от мотивите, което не сме написали: нашата цел не е била тези пари да отидат в някои фондации, които да ги харчат беззаконно. Нашата цел беше директно дарителите да ги дадат на онези, които се нуждаят и преди всичко на болните деца. Така че предложенията са ни свързани с жизнено важни дейности. Не се бавете и ги подкрепете, а си натиснете правителството да внася онова, което е обещало, в залата. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Свилен Димитров има думата.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми също от името на Парламентарната група на Демократичната левица на основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа в програмата на Народното събрание за тази седмица като точка от дневния ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносители Любен Корнезов и Руси Статков. Господин Статков спомена за този законопроект. Наистина много български граждани при решаване на нуждите на своите семейства, при лечение на деца и на възрастни хора, за нуждите на културата, на изкуството, все повече се осланят на дарителството от физически лица. В този смисъл мисля, че нашето Народно събрание има дълг към тези българи, към техния хуманен жест. Законопроектът е твърде кратък и аз мисля, че Народното събрание трябва да подходи отговорно и с разбиране заедно със законопроекта, внесен от господин Руси Статков, в програмата за тази седмица да разгледа и посочения от мен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Козалиев също има предложение по дневния ред.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя предложение на основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в седмичната програма да бъде включен като точка от дневния ред и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Този законопроект отлежава от м. април и е внесен от колегите Стефан Стоилов и Иван Иванов. Не е минал и през Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но ние смятаме, че сега е времето, преди да бъде внесен законопроектът за държавния бюджет, да обсъдим съответните належащи промени и в този основен закон и за бизнеса, и за потребителите.
Няколко са вашите предложения в него и едно от тях е намаляването на данъчната ставка от 20 на сто на 18 на сто, което би стимулирало по-високо потребление и в същото време би стимулирало и бизнеса. Другата важна предпоставка, за да внесем този законопроект - по-конкретно става дума за влошения режим на данъчното облагане. В няколко от членовете на сега действащия закон се прехвърлят отговорности и последствия от некоректния към коректния партньор в сделките, което смятаме, че при всички случаи трябва да бъде разгледано сега и да бъде променено.
В основните мотиви, които влагаме, за да предложим законопроекта, е и това, че в приключилите разговори с Международния валутен фонд ние виждаме известно желание на правителството да намалява данъчните ставки в останалите данъци, но не и тук. Смятаме, че не високата данъчна ставка, а разширяването на обхвата на облагането и изкарването на сивия бизнес на светло, би напълнило държавната хазна, а не обратното - това, което вече три години правителството демонстрира пред нас.
Предлагам да бъде включен в дневния ред и този закон за промени в данъка върху добавената стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Днес правя предложение за пореден път да гласуваме решение, предложено на 15 септември - за създаване на временна анкетна комисия за проучване на финансирането на Фондация "Бъдеще за България".
Кои са причините, които налагат пак настойчиво да поставим този въпрос? Общественият интерес не намалява. Вижда се, че във вчерашни изявления на тази скандална персона се говори, че той вече е финансирал и други инициативи на членове на правителственото семейство, имам предвид "Българския Великден".
В същото време ние приехме един закон за неправителствените организации. Ние искаме тези организации да станат публични, да излязат на светло и да добият един обществен авторитет, какъвто подобава на техните благотворителни дейности.
Тази организация - "Бъдеще за България" с оглед създалото се около нейното реноме силно съмнение на обществото, че финансирането става чрез злоупотреба с власт, чрез злоупотреба с положение - и семейно, и властническо, слага петно върху целия неправителствен сектор в България.
Днес чета във вестника, че майката на премиера казва, че той вече не яде сирене, не яде хляб, не яде месо, за да ядат хората. Аз бих одобрил една такава негова политика, но е добре хората и Народното събрание да надникнат и да видят откъде се храни тази фондация "Бъдеще за България" - какво яде тя - от бюджета ли яде, от търговски дружества с държавно участие, които не са си платили заплатите ли яде или от бизнесмени, които получават една или друга придобивка, дарявайки на фондацията? Ето поради това за пореден път правя предложение да подкрепите създаването на такава временна анкетна комисия. Благодаря. (Шум и реплики отляво.)
Да, и да се внимава с гласуването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов - Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да бъде точка от дневния ред.
Гласували 190 народни представители: за 70, против 116, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Свилен Димитров точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагането на доходите на физическите лица с вносители Любен Корнезов и Руси Статков.
Гласували 187 народни представители: за 66, против 113, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица с вносители народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов.
Гласували 184 народни представители: за 64, против 110, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносители народните представители Стефан Стоилов и Иван Николов Иванов.
Гласували 182 народни представители: за 64, против 110, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносители народните представители Любен Корнезов и Руси Статков.
Гласували 186 народни представители: за 70, против 112, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Козалиев точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Гласували 181 народни представители: за 66, против 112, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Гласували 188 народни представители: за 70, против 112, въздържали се 6.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС за седмичната програма.
Гласували 185 народни представители: за 123, против 57, въздържали се 5.
Седмичната програма е приета.
За процедура има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя предложение от името на Парламентарната група на Демократичната левица парламентарният контрол в петък да стартира в 9,00 ч., тъй като поради националния празник ние пропуснахме един парламентарен контрол, а по миналата седмица заседанието беше прекратено преждевременно, натрупаха се доста въпроси. Мисля, че с оглед и на дневния ред, който сега предлагаме и който според мен би могъл да бъде изчерпан до края на работното време в четвъртък, би било разумно наистина в петък да стартира парламентарният контрол в 9,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 188 народни представители: за 166, против 12, въздържали се 10.
Предложението е прието. В петък парламентарният контрол ще започне в 9,00 ч.
Има подадена молба до председателя на Народното събрание от народния представител Иван Людмилов Симеонов:
"Уважаеми господин председател! Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република Българи да ми бъдат предсрочно прекратени пълномощията на народен представител."
И проект за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България:
Р Е Ш И:
Прекратява пълномощията на Иван Людмилов Симеонов, народен представител от 24.многомандатен избирателен район - София."
Някой желае ли да се изкаже по това проекторешение? Не.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 142 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 8.
Решението е прието.

Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СПЪТНИКОВИ СЪОБЩЕНИЯ "ЕВТЕЛСАТ".
Има становище на Комисията по икономическата политика, която е водеща, и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-02-34
от 14 юли 2000 г. за ратифициране на измененията на
Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ", внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 септември 2000 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ", приети на 20 май 1999 г. в Кардиф.
С настоящото споразумение страните, за които Конвенцията е в сила, основават Европейската организация за спътникови телекомуникации "ЕВТЕЛСАТ". Всяка страна посочва обществена или частна телекомуникационна организация под нейна юрисдикция, която да подпише Споразумението за експлоатация, освен ако самата страна не подпише Споразумението за експлоатация.
Главната цел на "ЕВТЕЛСАТ" е проектирането, разработката, построяването, въвеждането, експлоатацията и поддържането на космическия сегмент на Европейската система или системи за спътникови телекомуникации. В този смисъл "ЕВТЕЛСАТ" има за основна задача да предоставя Космическия сегмент, необходим за международните обществени телекомуникационни услуги в Европа.
Самото споразумение урежда понятията в него, основаването на "ЕВТЕЛСАТ", предмета и дейността на "ЕВТЕЛСАТ", както и произтичащите от споразумението финансови принципи, структура, права и задължения, присъединяване, влизане в сила, оттегляне, уреждане на спорове.
С одобрените изменения в Конвенцията се въвеждат съществени промени в структурата, целите и функциите, финансовите принципи на организацията. Влизането в сила на промените в Конвенцията е свързано с прекратяване действието на Споразумението за експлоатация, страна по което от българска страна е "БТК" ЕАД. В Конвенцията се заличават текстовете на настоящите чл. 10, 11, 12, 13, 14 и 16, свързани с борда на подписалите страни и дейността по експлоатацията на спътниковата система, както и се заличават всички останали текстове, касаещи подписалите страни.
Промените в Конвенцията създават условия за учредяването на компания "ЕВТЕЛСАТ" АД със седалище Франция за експлоатация на спътниковата система и за предоставяне на спътникови услуги. Отношенията между междуправителствената организация и компанията се предвижда да бъдат уредени чрез двустранно подписана спогодба.
Съгласно преходните разпоредби на проекта за изменение на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ" активите и пасивите на "ЕВТЕЛСАТ" ще бъдат изцяло прехвърлени на компанията "ЕВТЕЛСАТ" АД, за което ще бъде подписано споразумение между организацията и компанията. Създават се условия бъдещата компания да съхрани европейския характер на "ЕВТЕЛСАТ", нейната роля в Европа, както и да запази автономията, която е постигнала в тази сфера.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията по Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на тази комисия.


ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 002-02-34
за ратифициране на измененията на Конвенцията
за създаване на Европейска организация за
спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ",
внесена от Министерския съвет на 14 юли 2000 г.


На свое заседание от 20 юли 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ" и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ", приети на 20 май 1999 г. в Кардиф." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже?
Господин Петров има думата.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждането на законопроекта за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ" моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Алеко Константинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Алеко Константинов в залата.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ" № 002-02-34, внесена от Министерския съвет.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, моля да поставите на гласуване процедурното ми предложение да приемем и на второ четене току-що приетия на първо четене законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата господин Николов да докладва законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на измененията на
Конвенцията за създаване на Европейска организация за
спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ"

Член единствен. Ратифицира измененията на Конвенцията за създаване на Европейска организация за спътникови съобщения "ЕВТЕЛСАТ", приети на 20 май 1999 г. в Кардиф."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИПОТЕЧНИТЕ ОБЛИГАЦИИ - продължение.
Има думата господин Атанас Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както помните, отложихме единствено гласуването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за ипотечните облигации, за да осъществим тази връзка между допълнителната разпоредба и гласуването за отпадане на чл. 12, ал. 2 във връзка със създаването на вътрешни правила за определяне оценката на ипотечните облигации.
Преди всичко искам да предложа да гласуваме, след консултациите, които вчера проведохме с представители на БНБ, текст за § 2, който да включва три разпоредби. Първата е тази, която в момента се предлага на вашето внимание в доклада за второ четене. След това има разпоредба, свързана с въпроса, който аз поставих по време на обсъждането на ал. 2 на § 2, който да дава указания къде могат да бъдат тези списъци, определени от БНБ, свързани със списъците на правителства, централни банки и международни институции, срещу които могат да се приемат вземания, които да бъдат считани за напълно надеждни от гледна точка на тяхната ликвидност. И като ал. 3 на този нов § 2 да се реши въпросът с правилата, които следва да прилагат търговските банки при издаване и изплащане на ипотечни облигации. В дискусията, която проведохме миналия път, като че ли надделя становището такива правила да бъдат определени въз основа на наредба на Българската народна банка.


След консултации обаче с госпожа Миланова, която отговаря за банковия надзор, и с юристите на банката ви предлагаме решение, което отчита действащия Закон за банките и по-специално чл. 41 на закона, където в по-общ вид вече са създадени изисквания към търговските банки и са определени критериите, по които те трябва да изработват своите вътрешни правила във връзка с оценяване на отделните кредитни инструменти, в това число и във връзка с издаване и изплащане на ипотечни облигации. Тези разпоредби имат общ характер и се отнасят както до самата оценка, която се извършва върху ипотекираното имущество, така и до процедурата на подготовката на оценките.
В този смисъл след консултациите ви предлагаме да подготвим текст, който отново потвърждава необходимостта от издаване на вътрешни правила на отделните банки във връзка с издаване и изплащане на ипотечни облигации, но също така се настоява тези вътрешни правила да са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 41, ал. 2 от Закона за банките. Бих искал да ви прочета ал. 2, за да се ориентирате какво ви предлагаме.
Член 41 от Закона за банките гласи, че при предоставяне на кредити банката не може да приема като обезпечение акции, издадени от нея или от свързани с нея лица. Това е ал.1. Но ал. 2, която има отношение към нашия случай, гласи следното:
"(2) Банките задължително приемат и представят на Централната банка правила за кредитната си дейност, които задължително съдържат:
1. изискваната информация за кредитоискателя;
2. начина за оценка на кредитоспособността на искателя и на неговите поръчители - гаранти;
3. начина за оценка на предлаганите обезпечения;
4. начина за оценяване ефективността на предлагания за кредитиране проект;
5. реда за вземане на решения за отпускане на кредит съобразно неговия вид;
6. реда за ползване и издължаване на кредита;
7. реда за контрол върху ползването на кредита, текущото финансово състояние на длъжника и неговите поръчители и достатъчността на обезпечението;
8. видовете кредити и други санкции и начина на прилагането им."
Както е ясно, съгласно т. 3 на ал. 2 на чл. 41 се изисква отделните търговски банки да изработят и да представят на БНБ в съответните свои вътрешни правила и разпоредби изисквания относно начина за оценка на предлаганите облигации.
Затова ви предлагаме по този начин да решим въпроса, който обсъждахме на миналото заседание.
На основа на това предлагам следния текст на § 2:
"§ 2. (1) Класификацията на рисковите експозиции, рисковата класификация на кредитите по чл. 12, т. 2 "б" "г" и т. 3 "б" "г" и чл. 18, т. 2 от този закон се извършва според изисквания, установени в Наредба на Българската народна банка.""
Този текст се предлага от Комисията по икономическа политика и в него са отчетени предложенията на народни представители във връзка с § 2 на първоначалния законопроект. Това са предложенията по-специално на народния представител Петър Рафаилов.
"(2) Списъците на правителствата, централните банки и международните институции по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 4 от този закон се определят от Българската народна банка в Наредба за капиталовата адекватност на банките.
(3) Банката-издател приема вътрешни правила за извършване и документиране на ипотечни оценки на недвижимите имоти по глава четвърта от този закон, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 41, ал. 2 от Закона за банките."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Някой желае ли да се изкаже по § 2 от Допълнителните разпоредби?
Моля, гласувайте § 2, както беше прочетен и предложен от господин Папаризов.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 2.
Параграф 2 от допълнителните разпоредби е приет.
Има думата господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с вече приетия текст на § 2 на Допълнителните разпоредби се налага една техническа корекция в приетия от нас чл. 12, т. 1. Там досегашният текст беше: "правилата на банката-издател по чл. 7, ал. 3 и 4, и чл. 15, ал. 2...". Доколкото ние приехме ал. 2 на чл. 15 да отпадне и приехме текста на ал. 3 на § 2 от Допълнителните разпоредби, за да има съответствие между вече приетите текстове, ви предлагам следната редакционна поправка на чл. 12, т. 1 - в края на чл. 12, т. 1 думите "и чл. 15, ал. 2" да се заменят с думите "и вътрешните правила за извършване и документиране на ипотечни оценки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по тази техническа промяна?
Моля, гласувайте чл. 12, т. 1 така, както е приета, като вместо думите "чл. 15, ал. 2" се запишат думите "вътрешните правила за извършване и документиране на ипотечните оценки".
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Поправката в чл. 12, т. 1, е приета, а с това и целият Закон за ипотечните облигации.

Преминаваме към трета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 47, АЛ. 1 И 2, ОТ ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ.
Вносители са народните представители Васил Гоцев и Иван Димов.
От името на вносителите има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първото нещо, което искам да подчертая, е, че внесеният законопроект за тълкуване на съответния закон не е някакъв нов закон и не създава някакво нововъведение. Законът за чужденците и текстът на чл. 47, съответно разпоредбите, които в определени случаи не позволяват да се обжалват административните актове пред съда в защита на националната сигурност, съществуват, те бяха предмет на поставяне на въпроса пред Конституционния съд и Конституционният съд с Решение № 5 от 1997 г. взе становище, че съответните текстове на закона не противоречат на Конституцията. А в мотивите е казано, че не противоречат и на международните задължения на страната, по-специално на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция.
Така че всичко онова, което в момента се пише, говори - че се създава някакъв особен закон с особен режим, неблагоприятен за чужденците и неконституционен - просто не е вярно, затова защото законът съществува и този закон не се променя с тълкувателното решение.
Вторият въпрос, който трябва да се постави, е: съществува ли противоречива практика и има ли нужда от тълкуване? Аз няма да ви казвам друго, освен да ви прочета заповедите, които са издадени, и определенията, които са дадени по повод на техните жалби.
Едната заповед казва, че отнема правото на пребиваване в Република България на чужденеца и трите му имена. В срок до 7 дни трябва да напусне и са посочени текстовете от закона - чл. 40, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1.
Другата заповед за другото лице има съвършено същото съдържание: на основание току-що цитираните текстове отнемам правото на пребиваване в Република България на чужденеца, трите имена, заповедта да се доведе до знание на чужденеца.
Срещу двете заповеди са подадени две жалби и те са против издадените заповеди. Два състава на Върховния административен съд постановяват съвършено различно. По едната се казва: към заповедта на директора на Националната следствена служба е приложена преписка, в това число и предложението за налагане на принудителната административна мярка "Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България". От материалите е видно, че се касае до действия, с които се поставя в непосредствена опасност сигурността и жалбата остава без разглеждане.
Другото определение, постановено в същия ден от друг състав, в който участва съдия, взел участие и в първото дело, казва: в заповедта не е посочено и от материалите по делото не може да се направи извод, че принудителната административна мярка е наложена във връзка с действия, непосредствено свързани със сигурността на страната. А заповедите са едни и същи, както преди малко ви ги прочетох, материалите към двете заповеди са едни и същи, разменени са само имената.
Очевидно е, че съществува противоречива практика на Върховния административен съд. Оттук поставяме следния въпрос: властно ли е Народното събрание да направи тълкуване на закона? Да, и това нещо е дадено с няколко конституционни решения. Понеже времето напредва, няма да ви ги чета, а после може да взема отново думата. Решение № 2 от 1994 г., Решение № 3 от 1992 г. и Решение № 13 от 1996 г. казват, че е възможно да се иска тълкуване и Народното събрание може да тълкува. Ще ви прочета само едното от тях:
"Законът за допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс може да бъде характеризиран като тълкувателен закон. Конституционният съд е имал възможност по друг повод да изрази принципно становище, цитират се решенията, които казах, от което не намира основание да отстъпи, че Народното събрание може да дава автентично тълкуване на закона."
Следователно нямаме пречка да бъде поискано тълкуването. Какво трябва да бъде тълкуването? Тълкуването трябва да бъде в смисъла на това определение, което прочетох и което остава без разглеждане. Защото как би било другояче? Другото би било Административният съд да влезе по същество в разглеждане на материята и да каже в единия случай: да, застрашена е националната сигурност, а в друг случай, преценявайки доказателствата, да каже: националната сигурност не е застрашена. Но това би било в рязко противоречие с текста на закона, който не позволява съдът да се произнася по въпроса дали е или не е застрашена националната сигурност. Това нещо не е в противоречие с Конституцията, която дава възможност в определени случаи със закон да се изключи компетенцията на съда, не противоречи и на Международния пакт за гражданските права, който в чл. 12, т. 3, като казва в предшестващите точки, че трябва винаги засегнатият гражданин да има право да се отнесе в съда, чл. 12, т. 3 казва: "Освен в случаите, когато със закон това право е изключено в интерес на защита на националната сигурност."
Тези са съображенията, поради които се внася законопроектът. Искам да кажа още нещо, за да не взимам думата след това. Може би ще се възрази защо се обявяват за нищожни решенията, актовете по същество на съда и сигурно ще ни се посочи онова решение, където по закона, предложен от нашия уважаван председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, Конституционният съд беше казал, че не могат да се анулират решения, постановени от съд. Това е така, защото случаят е различен. При първия закон се казва, че не може да се анулира решение, защото това решение по време на неговото постановяване е съответствало на закона, било е законосъобразно. А ние тук приемаме с тълкувателното решение, че като няма право съдът да се произнася по същество, той не може да издаде и валидно решение по същество. И ако го е издал, то ще бъде нищожно.
Ако във връзка с разискванията стане нужда, ще поискам от господин председателя да ми даде допълнително думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Има нейно становище.
Има думата заместник-председателят на комисията господин Пламен Марков да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2
и чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, № 054-01-94, внесен от Васил Стоянов Гоцев и Иван Иванов Димов

На редовно заседание, проведено на 14 септември 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, № 054-01-94, внесен от Васил Стоянов Гоцев и Иван Иванов Димов.
Господин Васил Гоцев докладва законопроекта. Той обясни, че Конституционният съд с три свои решения е преутвърдил правомощието, което има Народното събрание по Закона за нормативните актове, да издава законодателни тълкувания на приети закони.
Той обясни също така, че предлаганото законодателно тълкувание на Закона за чужденците се налага поради противоречивата практика на съдилищата по неговото прилагане, като дори Върховният административен съд е дал различно тълкувание на закона в два абсолютно идентични случаи.
Господин Гоцев предложи следния уточняващ текст на внесения от него и народния представител Иван Димов проект:
"ЗАКОН
за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България
(обн. ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. бр. 70 от 1999 г.)
Член единствен. Не подлежат на обжалване, не съдържат фактическо основание и подлежат на незабавно изпълнение заповедите, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1, на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, на основание чл. 42 или на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, с които се налагат принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната. Преценката на съда дали даден административен акт е непосредствено свързан със сигурността на страната се изчерпва само с посоченото в заповедта правно основание за нейното издаване. Това означава, че съдът не може да разглежда жалби срещу такива заповеди и същите се оставят без разглеждане на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за Върховния административен съд или на основание чл. 34, т. 1 и 4 от Закона за административното производство.
Съдът не може да събира доказателства за фактите и обстоятелствата, мотивирали органа, издал заповедта. В случаите, когато е допуснато разглеждане, съдът е длъжен да прекрати производството. Съдебен акт по същество, постановен по жалба срещу заповед, издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1, на основание чл. 41 т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, на основание чл. 42 или на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, е нищожен и не поражда правни последици.
Заключителна разпоредба
§ 1. Настоящият закон за тълкуване има действие от влизане в сила на Закона за чужденците в Република България."
Възражения срещу внесения законопроект направиха народните представители Янаки Стоилов и Георги Дилков - Лорда.
Комисията реши с гласовете на всички останали присъстващи членове да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от народните представители Васил Гоцев и Иван Димов законопроект за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон № 054-01-94 в уточнената му редакция на това заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз предлагам да спазваме и Конституцията, и правилника на Народното събрание и днес да вземем отношение по първо четене на внесения законопроект. След това Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да разгледа, ако се приеме внесеният законопроект на първо четене, и да предложи вариант за второ четене.
По същество излиза от доклада на комисията, че днес ние обсъждаме един друг законопроект, който е минал в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията преди първо четене - с окончателен текст. Господин Марков ни прочете под формата на становище проект за второ четене. А ние сме на първо четене.
Така че аз Ви моля, господин председател, да концентрирате обсъждането и дискусията днес в залата по внесения проект за закон от народните представители Васил Гоцев и Иван Димов. А после вече, ако се приеме техният законопроект, за второ четене ще има време и за предложения, и както е нормално по правилник и по Конституция и да продължим нататък.
Моля Ви за стриктно спазване на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания по внесения законопроект. Кой желае да се изкаже по него?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господа народни представители! С този законопроект парламентът прави прецедент. Досега - имам предвид от приемането на Конституцията досега - такъв законопроект в такава форма не е разглеждан както от нашия парламент, така и от предишните парламенти. Имам предвид Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание.
Прецедент е и начинът, по който се поставя за разглеждане в полупразната ни пленарна зала. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - ще започна оттук - миналия четвъртък, когато имаше заседание, в дневния ред въобще не беше включен този законопроект. Имаше три точки. Господин Лучников е тук, може да потвърди това. Този законопроект въобще не фигурираше. Изведнъж, светкавично, без да е в дневния ред, мина през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и както виждаме, днес е поставен в пленарна зала. Даже ни се предлага някакъв вариант на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, без той да е приет на първо четене.
Така че прецедентите са в няколко насоки.
Второ, с този законопроект, всъщност тук имаме едно тълкуване на закон - чл. 47 - или можем да го наречем тълкувателен закон, но по начина, по който се поставят текстовете в него, Народното събрание се превръща в част от съдебната система. Превръща се в орган, който стои над Върховния административен съд и де факто правораздава по висящи дела пред Върховния административен съд. Ясно кои са делата!
Тук господин Васил Гоцев посочи и конкретния повод, който е послужил на вносителите - двете противоречиви решения на Върховния административен съд по идентични случаи. Междупрочем това не прави чест на Върховния административен съд - да взима различни решения, становища по един и същи казус. Но това не е единственият случай за противоречива практика в правораздаването. Когато има такава противоречива практика, има Закон за съдебната власт. Член 97 от Закона за съдебната власт, имайки предвид правомощията на Върховния административен съд, е дал изхода. Прави се предложение пред Върховния административен съд. Върховният административен съд като цяло, не по конкретното дело, издава тълкувателно решение и обърнете внимание на чл. 97, ал. 2: "Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителна власт".
Следователно, юридически път за разрешаване на тази противоречива практика по тези дела има и тя е дадена в Закона за съдебната власт.
Следователно, самият Върховен административен съд, когато има противоречива практика, има механизъм, за да излезе от нея.
На следващо място, Законът за съдебната власт също дава възможност на Върховния административен съд, ако счете, че дадена правна норма - в конкретния случай чл. 47 - тангира към противоречаща на Конституцията, има право да сезира Конституционния съд и Конституционният съд да реши дали чл. 47 противоречи на Конституцията или не.
Следователно, пътят не е да превръщаме Народното събрание в някаква четвърта инстанция, инстанция над върховните съдилища в България и над съдебната система, включително Върховния административен съд за конкретния случай. Това е едно.
На следващо място, какво ни се предлага като тълкуване? Ето чл. 1. Там в проекта е казано, че съгласно чл. 47, ал. 1 от закона не подлежат на обжалване заповедите по този раздел, с който са наложени принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната - чл. 1, ал. 1 от проекта.
Какво тълкува? Това е дума по дума и запетайка по запетайка възпроизведен чл. 47 от сега действащия Закон за чужденците. Никакво тълкуване. Възпроизвежда се текст от Закона за чужденците.
Следователно, ние приемаме закон, който повтаря предишния закон. Друг е въпросът дали нормата на чл. 47, която отнема съдебния контрол, противоречи на Конституцията или не. Това може да реши Конституционният съд, разбира се, ако бъде сезиран. Но в един тълкувателен закон да възпроизвеждаме правни норми, разберете, това не е нито юридически точно, нито пък е необходимо.
Но освен тълкуването, което се мъчат вносителите да направят, те дописват закона. Ако този закон - Законът за чужденците и конкретно механизмът на чл. 47 - нещо е неясен и непълен, дайте да приемем закон за допълнение на Закона за чужденците. Внесете. Ще мине на първо, на второ четене и ако щете цялата процедура опишете вътре, но това трябва да стане със Закон за допълнение на Закона за чужденците.

Ето, ал. 2, това вече пък е ново законодателство. "Съдът не може да разглежда жалба срещу такава заповед, а е длъжен да прекрати производството." Но това е процесуална, нова норма. Това не е тълкувателна норма.
И за да не ви отегчавам, тук се спомена още нещо около чл. 3 от този законопроект. Решенията на съда, постановени по жалби по тази заповед, които по силата на чл. 47 не подлежат на обжалване, изведнъж ги обявяваме за нищожни. Даже съдебни решения обявяваме за нищожни!
Тук, в тази зала, са не само юристи. Решенията всъщност биват неправилни, недопустими и нищожни. Три вида порочни решения с опорочена воля. Но мога да ви кажа, че никъде в закона, не само в административното, в гражданското, ако щете и в наказателното право, няма легална дефиниция за нищожност на съдебните актове. Това е един от най-спорните въпроси. И изведнъж ние, уж сме законодатели, обявяваме съдебни актове за неправилни, даже ги обявяваме за нищожни. Та това е правораздаване, разберете го!
Нека нашият парламент да не се вмесва в принципа за разделение на властите, да се вмесва в съдебната власт. Разбира се, ако има нещо неясно, нещо неточно, дайте да допълним Закона за чужденците, а не по този начин да заобикаляме всъщност вече правните норми и да се поставяме над Върховния административен съд.
Поради тези съображения, макар и изложени накратко, няма да подкрепя внесения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ - ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Изцяло подкрепям изказаното от господин Корнезов становище, че това не е в никакъв случай тълкувателен закон. Искам да подскажа на мнозинството, че те имаха възможност да създадат този закон - поправката "Анти Чорни", ако бяха внесли за обсъждане законопроекта, който с колегата Цветелин Кънчев внесохме на 4 юли, за изменение на Закона за чужденците.
Този законопроект, внесен преди 3 месеца в парламента, беше обсъден в две комисии - в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. За съжаление, там се оказа въздействие от страна на представител на Министерството на вътрешните работи и колегите в комисията не го подкрепиха. Но те можеха, внасяйки този законопроект на първо четене, да прокарат и тези идеи в така наречения тълкувателен закон "Анти Чорни".
Ето защо аз смятам, че независимо дали мнозинството ще подкрепи този законопроект, обръщам се към Вас, господин председател, трябва да се внесе и законопроект за изменение на Закона за чужденците. И нека да тълкувате чл. 47, а после да бъде премахнат този текст, защото ние не искаме нищо друго, освен онова, което заяви президентът при връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за чужденците в Република България на 25 ноември 1998 г. Президентът защити своето вето тук пред всички нас. И тогава той каза нещо, което бих искал да подчертая: "Считам, че отказът на министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице не е", а ние - вносителите на този законопроект, добавяме "и не може да бъде, дами и господа", "административен акт, с който се осъществява сигурността на страната".
И по-надолу президентът споделя, че според него министърът на вътрешните работи не може да милее повече за националната сигурност, отколкото съдът в Република България.
Ето защо независимо от развоя на днешните дебати и дали ще мине на първо четене този законопроект, аз отново ви напомням: чл. 47, който искате да допълните чрез не много коректен, ако щете, законодателен подход, трябва да бъде отменен. И в България всички административни актове да подлежат на съдебен контрол.
Не мога да подкрепя законопроекта в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин Корнезов току-що разви стройни правни аргументи против този законопроект. Те могат да бъдат обогатявани по-красноречиво, но по същество остават верни, недискутируемо верни. За мен стои политическият въпрос, защото парламентът изразява политическа воля.
Най-често откровени и непосредствени политически цели се прикриват с много думи и с мощни пасажи на красноречие. Изведнъж сега ние сме изправени пред обратния случай - с много малко думи, но с много по-голяма откровеност се търси бързото постигане на една ясна политическа цел или даже задача.
Аз не мога да си представя, че днес, в условията на новата Конституция, и на един активен парламент - вече 10 години, ние ще забраним на един български съд не да се произнася, а да мисли даже, по случай, по който той е сезиран, с тревожното подозрение, че се засягат конституционно установени основни права на човека и гражданина.
Аз не знам при тази наша Конституция, която възпроизвежда най-високите ценности на модерния конституционализъм въобще, ние - Народното събрание, ще искаме да я тълкуваме като някаква нашенска Конституция, нашенски парламент и нашенско вмесване в големия принцип за разделението на властите.
Какъв е този суверенен съд тогава, когато ние му забраняваме чрез закон да прави едно или друго, когато и едното, и другото са в неговата именно суверенна власт?
Аз не знам как биха се чувствали български магистрати при това наше решение днес. Тълкуването, което се предлага, било предвидено в Закона за нормативните актове. Разбира се, но нито веднъж досега такова тълкувание не е било прилагано у нас. Този закон - Законът за нормативните актове, знаете, е в сила от онези времена и тогава се създаде, когато нямаше нито Конституционен съд, когато господстваше една целесъобразност, равна на беззаконие, когато Народното събрание само се произнасяше по конституционосъобразността на своите собствени закони. А днес - политически и правни принципи на демокрацията, Конституционен съд, и изведнъж някакъв тълкувателен текст, който господин Корнезов сполучливо нарече, не с неговите думи, една откровена политическа акция.
Член 84, т. 1 от Конституцията вижте колко просто казва: "Народното събрание приема закони, допълва, изменя или отменя". Там не се говори за тълкуване. Ако това беше толкова важно и толкова необходимо, щеше изрично да бъде предвидено. Но при цялата тази йерархия на органи, на психология на нова демократична традиция за наблюдение върху конституционността на законите, това просто не е необходимо.
Аз искам да ви кажа накрая, че много рязко трябва да се противопоставим на този закон. Много рязко, защото той противоречи на международни актове, ратифицирани от България даже далеч преди 1989 г. Изведнъж имало текст, казва господин Гоцев, който давал тази възможност. Господин Гоцев, не се говори за изключенията. Тук винаги има такива. Говорим за принципи. В името на тези принципи, които са ни събрали за редовни избори в тази зала, ние не трябва да подкрепим този закон. Другото ще значи ние да облечем не в тайна, необходима на МВР, а в някаква тайнственост, недопустима, защото тя ще се превърне в стряха на един произвол, който виждаме, че се задава много ясно и просто след няколко дни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
За първа реплика - господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре, дами и господа народни представители! Казва се, че тук става въпрос за принципи, а не за текстове от Хартата, Европейската конвенция и Пакта. Да, за принципи. И аз мисля, че всеобщ принцип е, че когато националната сигурност на една държава е накърнена по един начин, различен от общите правила за административното право, да се разгледат нещата. Това е принцип, това не е политика.
И аз искам да припомня, че когато бяхме в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, мисля, че тук освен господин Корнезов имаше и други, които присъстваха по законопроекта, внесен от колегата Георги Дилков, не беше гласуването само от народните представители от СДС "против" законопроекта. Това означава, че тогава в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията имаше едно единомислие, че когато се накърняват националните интереси, мярката трябва да бъде друга. И именно за това такива актове като Пакта, като Европейската конвенция, са направили това изключение - за принципа, а не за политиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Разбира се, господин Гоцев! И аз в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията подкрепих факта, че когато става дума за нарушаване на националната сигурност могат да се направят такива стъпки и да се издават заповеди.
Но вижте каква е малката разлика! Става дума за непосредствено застрашаване на националната сигурност. Това са текстовете на международния акт. Как да преценим ние дали непосредствено в един или в друг случай се накърнява тази сигурност? Ако ние сега искаме със закона голата заповед, правното основание, на основание член еди-кой си и никакви аргументи за непосредствеността на това застрашаване. Даваме ли си ние сметка по този начин колко дълга става ръката на целесъобразността, наречена произвол не само днес, а откакто съществува модерният свят? Не мога да се съглася с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Този закон наистина смути юристите. Твърде необичаен е. Такъв закон досега не е внасян в Народното събрание, доколкото си спомням. И основателно предизвика много сериозни възражения.
Наистина, в теорията ние приемаме, че парламентът може да тълкува своите собствени актове. Това е така нареченото автентично тълкуване. То в много случаи е необходимо, наложително, но аз мисля, че това автентично тълкуване е допустимо тогава, когато правният ред не е допуснал други форми на тълкуване на законите, на актовете на парламента изобщо.
А нашата правна система предвижда много такива, достатъчно сериозни методи, системи на контрол, на тълкуване и така нататък. Най-напред самата съдебна система е в състояние да си осигури едно вярно тълкуване на правните норми. Освен това, имаме и Конституционен съд, нарочно създаден, специално създаден с тази цел, със задачата да тълкува законите. И не е случайно това, че в самата Конституция няма текст, който да предвижда тълкуване на законите от самия законодателен орган. Това е именно затова, защото има вече достатъчно други способи на тълкуване, създадени от конституционния ред, който е установен у нас. Следователно, няма нужда от тълкуване.
Освен това мисля, че самият закон, който вие искате да тълкуваме, не се нуждае от тълкуване. Той е толкова ясен, че не виждам какво трябва да се тълкува. Ами, ето ви чл. 47, уважаеми колеги! "Не подлежат на обжалване заповедите по този раздел, с които са наложени принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната". И какво казвате повече от туй? Нищо повече не казвате. И сега вие правите нещо, което, наистина, не би трябвало да се допуска, вие навлизате в правомощията на съда. Вие нарушавате принципа за разделение на властите. Законодателното тяло дава нормата, друг я прилага. Защо нарушавате този принцип и навлизате във функциите на съда? Не бива да се прави това.
Аз много бих искал вие да се откажете от този закон. Искам да кажа - в тази фаза според мен проблемът не е политически. Той е политически изобщо - дали трябва да се изключи обжалването на такива актове. Но в тази фаза проблемът не е политически, той е законодателно-технически, но от най-висш порядък. И затова би трябвало да не правим това. Не е необходимо. Правим лош прецедент, който няма да ни бъде полезен за в бъдеще.
Аз много моля, сега малко необичайно ще се обърна към Вас, господин председателю, Вие по някакъв начин да се намесите в тази сложна ситуация и да въздействате върху Вашите колеги да не допускат подобни, наистина, съвършено несполучливи форми за намеса в съдебната власт.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ти остави господин Куртев да опере пешкира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Аз мислех, че господин Соколов е председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо, парламентът винаги има председател, не може да остане без председател.
Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Странен ми е вопълът на господин Корнезов, че ние едва ли не искаме да се превърнем в някаква особена съдебна система или да бъдем над нея, при положение че вече трета или четвърта седмица точно вие искате да създадете в парламента една особена юрисдикция с вашата анкетна комисия и тя да реши един казус, който вие си измисляте. Това, че някой не желае да прозре или по-точно - да признае същността на принципа, заложен в намеренията на вносителите на този законопроект, а именно - да се прекрати или по-скоро да не се допуска една порочна съдебна практика за мен е, бих казал, едно правно късогледство, но желанието да се атакува този изключително полезен, макар и кратък, но ясен и необходим закон, е просто едно недопустимо политическо късогледство. А такова политическо късогледство граничи с една опасна национална безотговорност. В случая вносителите са искали да шлифоват до блясък текста на чл. 47 от Закона за чужденците, за да бъде ясен за късогледите, които нямат намерение да го приложат толкова точно. Този законопроект е ни повече, ни по-малко част от Доктрината за националната ни сигурност, уважаеми колеги, негови критици. Нали всички ние искаме територията на хилядолетна България да не бъде разграден двор?! Нали не искаме да бъдем сочени от космополитния свят като безотговорна държава, създаваща условия за комфортно битуване на всевъзможни престъпни изчадия? (Смях от блока на ДЛ.) Нали ние, законодателите, искаме изпълнителната и съдебната власт да работят в синхрон за интересите на общественото благо? А как ще стане това, когато ние, законодателите, не създадем предпоставките, които да осигуряват недвусмислено прилагане на една нормативна материя?!
Госпожи и господа, Европейската комисия и Европейският съд са ни подсетили да бъдем бдителни точно в това отношение още през 1992 г., когато ни е предложено да ратифицираме Протокол № 4 и Протокол № 7, които вие сте получили на 25.07.2000 г. във вашата нормативна материя. И сега ще си позволя да ви прочета текста от Протокол № 7, за да стане ясно в крайна сметка защо беше отхвърлен и законопроекта, който предложи колегата Дилков.
Член № 1 от Протокол № 7 гласи така:
"Чужденец, живеещ постоянно на законно основание на територията на дадена държава не може да бъде експулсиран, освен по силата на решение, взето съгласно закона и трябва да има възможност:
а) да представи доводи, против експулсирането му;
b) да бъде разгледан неговият случай; и
с) за тези цели да бъде изслушан от компетентния орган или от едно или няколко лица, определени от този орган."
Никъде не е казано, че има право да обжалва пред какъвто и да било съд. Смейте се сега, госпожа Дончева.
Точка 2 на чл. 1:
"Чужденец може да бъде експулсиран преди да се възползва от правата, изброени в подточки а, b и с на този член, когато това е необходимо в интерес на обществения ред или е основано на съображения за национална сигурност."
Даже тук не се употребява терминът "непосредствено", както е вписано в нашия закон.
И когато твърдим, че сме 100% европейци не само по географска принадлежност, би трябвало да бъдем и 100% европейци в своята правна система. И в този аспект този законопроект ни прави точно такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Юнишев, ако бяхте замени този болшевишки патос с малко по-тънкото разграничение между юрисдикция и парламентарна анкетна комисия, която всъщност не е юрисдикция, то Вие не бихте си позволили да правите едни спекулативни тълкувания на действащото ни право, както и на международните актове.
Така че аз Ви моля в дискусията по този законопроект да заменим политическия възторг с едно трезво обсъждане на текстовете, на нормите на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Юнишев спомена и моето име.
Господин Юнишев, ние внесохме, включително и днес поддържаме и другата седмица пак ще поддържаме, и ще продължаваме да поддържаме парламентът да излъчи анкетна временна комисия за обследване приходите и разходите на фондацията на премиершата Костова "Бъдеще за България". Това е въз основа на чл. 30 от нашия правилник, гласуван и от вас, който казва, че парламентът избира временни анкетни комисии по конкретен повод. Така че да правите някаква аналогия с нашето искане и вашия тълкувателен закон е крайно юридически и логически бих казал несериозно.
Вие казахте: да, трябва да бъдем 100% европейци. Мисля, че с това завършихте. С този законопроект ние ставаме минус 100% европейци. Това не е закон. Това е квазитворчество на юридическата мисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Господин Корнезов, позовавайки се на онова, което казах в своето изказване, свързано с ратифицирането на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Вие сте имали чудесната възможност, даже персонално Вие, още през 1992 г., както през 1994 г., когато Министерският съвет е взел решение да бъде внесено в Народното събрание ратифицирането на тези протоколи, и през следващия парламент, тъй като тогава Народното събрание се разпуска, да направите такъв законов текст, който брилянтно да отговаря на изискванията на международните норми. Точно тогава, а не сега да критикувате нашите добри усилия да синхронизираме нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Чувствам неудобството, че съм на тази трибуна по един правен въпрос, но съм страшно притеснен от една позиция, която, господин Гоцев, Вие поставихте. Ако една институция, поради кадровата си политика, не върши функциите, които са й предназначени, сменят се кадрите, не се променя функцията на институцията. Не може да отнемем върховната независимост на съдебната система да се произнася дали едно дело е добро или лошо. Днес дойде новината, че Съветът на Европа в частта си на министрите, отказват да вдигнат Шенгенската бариера, защото не сме дорасли още да живеем в Европа. Ако продължаваме в този дух, сигурно няма и да дораснем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Гоцев за реплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Нешев! Сега научавам това, което Вие казвате. Сега е 11,00 ч., не мога да Ви кажа дали до 10,00 ч. са взели решение в Съвета на министрите не към Съвета на Европа, вероятно искахте да кажете към Европейския съюз.
Но какви са възраженията във връзка с Шенген? Възраженията са именно създаването на условия за престъпност в отделните страни, които фигурират в негативния списък. И само твърдите мерки на тези страни да се справят и да преодолеят престъпността в своите страни, да създадат пречка за влизането в техните страни на хора, които акумулират такава престъпност, може да ни доведе до изваждането от негативния списък. Така че аргументът, който Вие давате, е точно обратен на онова, което се цели със законопроекта, който сме внесли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Имате думата за дуплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин Гоцев, знаете, че аз съм се отнасял с уважение към Вашите съждения в областта на правото, когато са съвпадали с разбиранията ни. Тук става дума не че ще спрем да се борим срещу престъпността във вътрешен и международен план. Това, че отнемаме правото на независимата съдебна власт да изпълнява възложените с основния закон функции, тя да определя виновността. Прокурорът обвинява, полицейската система разследва и търси престъпността, но съдът определя каква е степента на виновност и той е независим. Това исках да Ви кажа.
И няма да ни поздравят европейците за това. Така мисля аз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, господа народни представители! При обсъждането на предложения законопроект няма как напълно да се откъснем от повода, който е създаден за неговото предлагане, но все пак аз ще се опитам да погледнем на този въпрос достатъчно сериозно извън няколкото случая, които сами по себе си предизвикаха доста обществени дискусии, защото тази тема е свързана, както вече стана ясно, и с проблема за разделението на властите, и с проблемите на правовата държава, и с практическото взаимодействие между държавните институции.
Когато ние говорим за правата на гражданите по принцип наистина е най-добре да съществуват възможности за тяхната защита, включително по съдебен ред. Безспорно е, че Европейската конвенция за правата на човека допуска възможност по съображения, свързани със защитата на националната сигурност или по-скоро на случаи с непосредствена заплаха за националната сигурност, да бъдат въвеждани определени ограничения в правата на лицата или в средствата за тяхната защита. Тук обаче ние сме изправени и пред въпроса докъде да стигнат тези ограничения, защото, представете си ситуациите, нямам предвид конкретните случаи, за които стана дума, в които се използва наистина правното основание, което дава закона и в което той предвижда изключение от принципа на съдебно обжалване на административните актове. Нали никой няма да твърди, че по принцип не са изключени злоупотреби и в един такъв акт може да бъде написано правното основание, но то да не бъде придружено от никакви фактически обстоятелства?
Член 47 на закона от една страна предвижда, че не подлежат на обжалване тези актове, които са свързани със застрашаване на националната сигурност, а в ал. 2 се казва, че в акта се посочва само правното основание, но значи ли това, че не трябва да има фактически основания, които водят към съответното правно заключение? И затова е въведено изискването за зачитане на държавната и служебната тайна, защото пред органите, към които по принцип могат да се отправят искания за преценка на актовете, за съответствието на твърдяното и действителното правно основание, трябва да има поне възможност да се прецени, че с някакви фактически твърдения и установени обстоятелства тези правни основания са потвърдени. Това няма нужда да бъде изложено в самия акт, но не можем ние да предоставим само правното основание, адресата на акта и зад него да са възможни всякакви действия. Добре разбирате, че така напълно отпадат възможностите за най-елементарен контрол.
Друг е въпросът дали съда може да навлиза в преценка на достатъчността на тези фактически обстоятелства, но той поне трябва да се убеди, че има връзка между фактическите обстоятелства, свързани с националната сигурност и с правното основание най-малкото, за да изключи възможна злоупотреба, дори и да не преценява дали те са достатъчни или изцяло мотивирани и установени.
Това е една тема, която надхвърля съдържанието на сегашния Закон за чужденците в Република България и тя беше свързана с една дискусия, която също се води в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но дори и да вземем закона в сегашното му съдържание, сигурно никой не би твърдял, че той е неясен. Проблемът, който възниква и който ние всички поставяме е защо различни състави на Върховния административен съд при едно и също правно основание са произнесли две противоположни, взаимоизключващи се решения? И тук могат да се поставят много въпроси за мотивите, с които се е действало. Пита се също един въпрос, който е задаван неведнъж - защо в последните години и Върховния касационен съд, и Върховния административен съд не използват достатъчно възможността, която им е предоставена, сами да преодоляват противоречия в съдебната практика, когато различни състави на тези органи или пък други съдилища в съдебната система са допуснали такава противоречива практика?
И най-накрая, поставя се въпросът защо след като по един такъв текст, който може да предизвиква дискусии за неговата конституционност, съставите на Върховния административен съд не са се обърнали към Конституционния съд, защото Конституционният съд казва, че е възможно да се предвидят определени изключения, както установява конституционния текст, от принципа на съдебното обжалване на административните актове, но това не трябва да се превръща в масова практика и да засяга основни права на гражданите? А в случая наистина става дума за основни права, но в този случай при нас, за разлика от други системи, не е дадена възможност на съдилищата сами да установяват евентуална противоконституционност, а те би трябвало да сезират Конституционния съд.
Поставям всички тези въпроси за дейността на съдебната система не за да навлизам в преценка на отделните актове по различни случаи, а за да поставя тези въпроси с нужното внимание и тревога, защото ние имаме много основателни претенции към дейността на законодателната и изпълнителната власт и изглежда се натъкваме на не по-малко значими проблеми и в начина, по който функционира съдебната система. Междупрочем, една съдебна система, която на няколко пъти с вашето мнозинство се опитвахте да преобръщате и много сполучливо, когато нейни решения не са удобни или обосновани, вие да се дистанцирате от същите тези хора, които сте се опитвали да кадрувате и да приемате закони, които представляват, както беше казано, някаква поредна висша инстанция спрямо решения, които вече по-нататък не могат да бъдат атакувани по предвидения съдебен ред на инстанционния контрол.
Оставям дори настрана въпроса, че предложения законопроект не е сполучливо редактиран и в него се съдържат едни тромави описателни фрази, които като че ли размиват съдържанието му, отколкото да го конкретизират и даже мисля, че преди 10-15 години, ако в парламента беше внесен закон с подобна редакция и предизвикващ и правно-технически, и юридически възражения, даже Ярослав Радев сигурно, господин Гоцев, щеше да Ви направи бележка за така подготвено съдържание на законопроект.
Просто въпросът е реален. Аз не отричам тук, че е създаден проблем и той е както проблем за това как да бъде гарантирана националната сигурност, но също и проблем, как това да не става за сметка на правата на гражданите. А що се отнася до прочетения Протокол № 7 от господин Юнишев, той го цитира точно, но искам да обърна внимание на т. 2 от чл. 1 на процедурните гаранции в случай на експулсиране на чужденци. Изглежда, ще трябва да приемем едно тълкуване и на този протокол, който подлежи на ратификация, защото в тази т. 2 е казано следното: "Чужденец може да бъде експулсиран преди да се възползва от правата, които са изброени в горните точки". Забележете, това по-скоро говори за предварително изпълнение на заповедите, но не отменя възможността било то по административен или по съдебен ред, това вече е преценка на законодателя, той да иска да му се предоставят доводи за експулсирането, неговият случай да бъде обсъден и да съществуват някакви компетентни лица, които да се произнесат по него. След като, да речем, тези заповеди се издават от директора на Националната служба за сигурност, вероятно е удачно пред министъра на правосъдието да могат да бъдат повдигани отново тези въпроси и той като висша институция, която ръководи и една административна система, свързана с националната сигурност, но и като институция, която взаимодейства с парламента и другите клонове на властта в страната, да може окончателно да се произнесе, тъй като, пак подчертавам, в случая не става дума за отнемане на права, което т. 1 на този чл. 1 е постановила. Става дума за възможността тези заповеди да бъдат изпълнени, независимо дали до тяхното издаване и изпълнение лицето е могло да предяви предоставените му права, да се ползва от тях, защото не е казано, че тези права не съществуват или не се прилагат в дадената категория случаи.
Искам да завърша с това, че ние безспорно трябва да следим националната сигурност да бъде гарантирана и да не се допуснат възможности тя да бъде накърнявана чрез действията било на български или на чужди граждани, но заедно с това трябва винаги да си задаваме въпроса как това да стане, за да се изключат възможни злоупотреби, защото в случаите, които посочих, които биха могли да бъдат най-драстичните и чисти примери, съдът ще трябва да може да се произнесе, ако става дума за нищожност на акта или за липса на каквито и да било фактически основания, които да подкрепят правното основание, въз основа на които е издаден акта. Поради тази причина аз смятам, че предлагания законопроект не решава този род проблеми и заради яснотата на досегашния текст, и заради това, че не е намерен подходящия баланс между въпросите на националната сигурност, тези на правовата държава и защитата на правата на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Иван Димов има думата.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз съм съгласен с голямата част от правните аргументи, които изложи колегата Стоилов в своето изказване. Действително внесеният от колегата Гоцев и мен законопроект поставя основно правни въпроси. Не съм съгласен с опитите за политизиране на проблема, който е поставен във внесения законопроект.
Защо са правни тези въпроси? На първо място, въпросът има ли парламентът право да приема закон за тълкуване на текстове от вече приет закон, така нареченото автентично тълкуване. Вярно е, че това правомощие на парламента се използва много рядко, да не кажа, че Тридесет и осмото Народно събрание не го е използвало. Но вярно е, че ние като народни представители, като български парламент трябва да се възползваме от тези възможности, които са ни предоставени, и когато преценим, че е необходимо един закон да се тълкува, ние да предложим на Народното събрание законопроект за тълкуване на този закон. С колегата Гоцев сме преценили, че в случая е необходимо да се обсъди и ви предлагаме да се приеме такъв закон.
По въпроса за автентичното тълкуване - дали то е правомощие на българския парламент, мисля, че има достатъчно решения на Конституционния съд в тази насока. Нещо повече, Конституционният съд в свое решение е постановил, че парламентът може да тълкува и норми на Конституцията, разбира се, като се използва механизмът за приемане на Конституцията, тоест с необходимото мнозинство. И в няколко свои решения той е подчертал възможността парламентът да тълкува нормите на закона.
Прав е колегата Вълканов, че това е една висша законодателна техника и не виждам нищо странно в това, че се предлага на парламента да се възползва от тази възможност. Лично мое мнение е, че възможността за автентично тълкуване е едно разнообразие на законодателната практика, което трябва по-често да се практикува, а не когато се предлага такъв законопроект, той да се гледа с учудване.
Така че аз съм убеден, че ние трябва да използваме тези свои възможности като законотворци. Защото видно е, че възникват проблеми около тълкуването на вече приети законови норми, както е в случая. Няма нищо странно в това народни представители да предложат на парламента да се произнесе по един тълкувателен закон.
Тук се поставя акцент върху отношенията между законодателна и съдебна власт. Аз съм категорично против тълкуването на това, че ние се опитваме по някакъв начин да се месим в работата на независимата съдебна власт. Но е факт, че така или иначе има противоречива съдебна практика по приложението на определен законов текст. Така както съдебната власт разполага със своите възможности чрез тълкувателни постановления да се произнася по проблемите на съдебната практика, така и парламентът разполага със своите инструменти и възможности да се произнася по тълкуването на приети законови текстове. И ние точно това правим в момента - възползваме се от тази своя възможност, за да улесним, бих казал, действията на съдебната власт по приложението на законови текстове, тъй като така или иначе е видно, че са възникнали проблеми и тези проблеми биха могли да възникнат и в бъдеще по приложението в конкретния случвай на чл. 47 от Закона за чужденците.
Така че още веднъж повтарям: ние по никакъв начин не се месим в работата на независимата съдебна власт. Напротив, тук е много важно да се подчертае, че е необходимо като говорим за разделение на властите и за независимост на всяка една от тях, да поставим въпроса за взаимодействието между тези власти, което е и една от целите на разделението на властите. Считам, че ние по този начин всъщност съдействаме на съдебната власт правилно да прилага приетия от парламента закон.
В този смисъл ще ви помоля да подкрепите предложения от нас законопроект, с чиято подобрена редакция беше запозната Правната комисия на своето заседание, и считам, че по този начин ние не само ще обогатим нашата парламентарна практика, но и ще дадем възможност съдът действително да прилага закона, улеснен от нашето тълкуване, от нашето автентично тълкуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
За първа реплика - господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Слушах много внимателно доводите на колегата Димов. Намирам, че той допуска някои неточности, които бих искал сега да предложа на вниманието ви.
Вярно е, че има такива решения на Конституционния съд, които се отнасят до правото на парламента да тълкува Конституцията - именно Конституцията, и няма начин парламентът да няма това правомощие, защото той прави закон, опирайки се на Конституцията, и е естествено, като прави закона, да разсъждава върху текста на Конституцията, да го тълкува, да го обяснява. Но правото на тълкуване, освен в парламента, не се отнася до законите. Няма нужда от това. Ако парламентът намери, че един текст е несъвършен, той просто го изменя, допълва или отменя. Не е необходимо да се прибягва до тълкуване. Това е една излишна процедура.
Освен това искам да посоча и един друг принципен въпрос. Колега Гоцев, органите изобщо могат само това, което им е изрично разрешено, предоставено. Това е принцип, който е съществено различен от принципа, който действа по отношение на гражданите. Гражданите като суверен на тази страна, на държавата могат всичко, което не е изрично изключено. При администрацията, при държавния апарат принципът е точно обратен - администрацията, държавните органи могат само това, което е изрично предоставено. И понеже в Конституцията няма текст, който изрично да предоставя това правомощие на парламента да си тълкува собствените закони, аз смятам, че Вие излизате извън разума на Конституцията. Това не може да се приеме. Мисля, че допускате много сериозна грешка, колега Димов, във Вашите тълкувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друга реплика има ли?
Господин Георги Дилков - втора реплика.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА (ЕЛ): Уважаеми господин Димов, аз мисля, че всички народни представители и най-вече тези, които са юристи по образование и са били практикуващи юристи до влизането им в парламента, няма да оспорят Вашето право да внесете закон за тълкуване на даден закон или дори само текст от закона. Но аз отново повтарям, че представеният от Вас законопроект и от уважаемия господин Гоцев не е тълкувателен закон. Той е на практика закон за изменение на чл. 47. Защото стана въпрос в изказванията на колегите, че първият параграф от Вашия закон повтаря със запетайките чл. 47. И изведнъж в § 2 и § 3 на законопроекта вече Вие решавате, че тези съдебни дела, които са заведени под този текст от закона, трябва да бъдат обявени за нищожни.
Аз искам отново да споделя болката си, че тук Вие неслучайно внасяте този законопроект "Анти Чорни", повтарям, защото знаете, че наистина може да действа с обратна сила тълкувателният закон. Ако Вие бяхте внесли законопроект за изменение и допълнение на чл. 47, то не би могло да обхване тези случаи, които вече са в ход, тоест заведено е дело в българския съд.
Още веднъж напомням, господин председателю, че съгласно нашия правилник два месеца след разглеждането на законопроекти в съответните комисии той трябва да бъде внесен в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ-ЛОРДА: Да, разбирам Ви, господин председател. Нещо повече, по този закон и по същия текст на чл. 47 има и друг законопроект. Защо, питам, не се внасят за разглеждане едновременно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков, пак не познавате правилника, това е тълкувателен закон, а не закон за изменение, какъвто е Вашият законопроект. Затова не могат да бъдат гледани едновременно.
За дуплика има думата господин Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Искам само да отговоря на колегата Вълканов като прочета част от мотивите на Решение № 13 от 25 юли 1996 г. на Конституционния съд, където е казано, че "с Решение № 2 от 1994 г. по Конституционно дело № 2 от 1994 г. Конституционният съд е приел, че Народното събрание може да дава задължително тълкуване на закони или законови разпоредби, но това трябва да става в законова форма, чрез приемане на тълкувателен закон, изясняващ, поясняващ или допълващ тълкувания закон". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, приятели на правото, присъстващи в залата! Днес ние сме наясно, че приемаме нещо, което не може да бъде наречено закон. Защото дори тълкувателните закони трябва да имат хипотеза, диспозиция и санкция. Санкцията може да отсъства някъде, някъде може да отсъства диспозицията, но не може да има закон, в който се говори постоянно "съгласно това, съгласно онова, извинявайте, че се запознахме". Това не е текст на закон, това е писмо, това е есе, това е всичко друго, но не текст, който дава възможност от него да се извлече правило за поведение за всички. Какво е тогава това? Това е един акт, който ще приеме или отхвърли Народното събрание - аз все пак се надявам да е останал малко здрав разум - до Върховния административен съд. Писмо, но не писмо от Министерството на вътрешните работи, с което да бъде помолен Върховният административен съд още веднъж да преразгледа практиката си, защото се засяга националната сигурност, или писмо, което приканва Административния съд по-отговорно да прилага закона, а някакъв акт, зад който някакво действие на изпълнителната власт се прикрива отново зад българския парламент.
Много аргументи се чуха тук, аргументи юридически, че ние не бива да допускаме създаването на такава практика в Народното събрание, в законодателния орган. Защото днес сте вие, дами и господа, утре ще са други, друг път ще са трети на тези банки, ще имат мнозинството. Представете си, ако започнат да се внасят тълкувателни закони по Закона за земеделските земи! Нали си представяте какво ще стане? Или пък по законите за реституцията. Представете си само какво може да се случи с такива тълкувателни закони.
Приемайки новата Конституция, уважаеми господин Гоцев, ние завинаги сме отрекли практиката на тълкувателните укази на Държавния съвет, които действаха при условията на друга Конституция, друго общество, и приехме едно категорично разделение на властите с устойчивите механизми, гарантиращи днес ние поради някакъв конфликт или неразбирателство, или липса на разговор между институцията Административен съд и министъра на вътрешните работи, ние се ангажираме да бъркаме в тези устойчиви механизми, гарантиращи на гражданите, гарантиращи на републиката един друг път на развитие.
Господин Димов казва, че нямало политика. Има много политика. Това е въпросът за философията, отношенията и прочита на новата Конституция, разбирането на демократичното устройство на страната. Защото той ни чете одеве решение на Конституционния съд, в което се казва, че Народното събрание трябва да изяснява, да пояснява или да допълва. Вие само преписвате един текст. Няма нищо неясно в онзи текст. Как го прилага съдът, това е проблем на съдебната власт и ние не може от този проблем да нарушаваме и Конституцията, и правилника и господин председателят да казва, че това е тълкувателен закон за разлика от закона на господин Дилков, който не бил тълкувателен. Все става въпрос за изменение и допълнение на един за закон. Разберете, опасно е да се тръгва с тази практика, за която колегата Димов апелира. Даже един случай може да превърне законодателството в способ за решаване на конкретни казуси. Тогава вече няма закони. Тогава вече, уважаеми дами и господа, когато правото в законодателството изчезне и над всичко преобладава политическата целесъобразност, тогава става страшно и за държавата. Дори в някои от разбиранията, които вие много критикувате, на някои от философите на комунизма се казва, че с отмирането на правото, отмира и държавата. Тоест тази законодателна стъпка е в една изключително лоша посока.
И аз пак ви казвам, моля ви, разбирам проблемите, които съществуват, но намерете начин за тяхното решаване, без да употребявате за това българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както можеше и да се очаква, днешният наш спор премина в две основни плоскости. Първата от тях беше по темата разделение на властите. Дори колегата Корнезов използва един много интересен и образен израз, че според него Народното събрание се превръщало в четвърта инстанция. Звучи добре, само че не е вярно. Аз считам, че ние неотклонно трябва да спазваме принципите за разделение на властите, но това не означава, че Народното събрание трябва да се отказва от свои правомощия.
За мене е необяснимо как може народен представител да иска да стеснява правомощията на Народното събрание... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Господин Нешев, моля Ви се!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: ... как Народното събрание може да приема закони, а едновременно с това не може да ги тълкува. (Шумът и репликите от ДЛ продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Такоров, правя Ви забележка!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Всички юристи, които са в залата, знаят много добре, че още от римското право е останал принципът, че който може повече, може и по-малко. (Смях и реплики от господин Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е принцип, господин Корнезов. Не Ви ли е известен този принцип?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Другата теза, която се застъпи най-ярко от колегата Георги Дилков, беше, че ставало въпрос за един човек. Категорично мога да ви уверя, че това не е така. Ако беше единствено за този човек, мога да ви гарантирам, че дори отмяната на една заповед не би позволила неговото връщане в България. Защото аз съм готов да издам следващата заповед и този път да я подпиша лично, а не да оставям тя да бъде подписвана от директора на Национална служба "Сигурност". Лица като това нямат място в България! И докато аз съм министър на вътрешните работи, ще се стремя те да нямат достъп до нашата държава, за да не могат да вредят на националната сигурност, да не могат да демонстрират безкрайната си арогантност и желанието си да нарушават безнаказано законите в тази страна.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А защо не ги съдите?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ще стигнем и до този въпрос, господин Миков.
А сега да си поговорим по темата национална сигурност отново в светлината на разделението на властите. Член 105, ал. 2 от Конституцията гласи: "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност". Спирам дотук. Този текст е доразвит впоследствие в Закона за Министерството на вътрешните работи като дейностите, свързани с Националната сигурност, са включени в компетентността на Национална служба "Сигурност". Всичко е съвсем ясно и точно написано.

Освен това бих ви цитирал и т. 50 от Концепцията за национална сигурност на Република България, приета с решение на това Народно събрание от 16 април 1998 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 46 от 1998 г. Там се казва: "Съобразно Конституцията на Република България отговорности за националната сигурност на страната имат президентът, Народното събрание и Министерският съвет." Тук съдът няма свои функции. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Господин Миков, отстранявам Ви за едно заседание. Напуснете залата! Три пъти Ви правя забележка!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: В Закона за чужденците в Република България, чл. 10, се казва: "Отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни - подчертавам думата "данни" - че действа против сигурността на страната". И това е много лесно обяснимо. Когато говорим за действия, застрашаващи националната сигурност, ние не можем още от самото начало да търсим доказателства, каквито се събират в един наказателен или граждански процес. Действията, застрашаващи националната сигурност, винаги се извършват по начин, който до голяма степен възпрепятства тяхното документиране. Това е една строго специфична дейност и не ми е ясно защо някои хора се опитват да не разбират това или се правят, че не го разбират. Няма държава в света, която да говори за националната си сигурност така, както се коментира отминал футболен мач. Може би след 5 или след 9 години вие ще управлявате държавата и тогава тези проблеми ще стоят пред вас. Защото винаги ще има хора, които с действията си ще застрашават националната сигурност, и винаги държавата в лицето на своите органи ще трябва да се противопоставя на тези действия. И то ще трябва да се противопоставя достатъчно ярко и категорично.
Господин Ганев говореше за тайна, необходима на МВР. Няма тайни, необходими на МВР, има тайни, необходими на държавата. Винаги е имало Министерство на вътрешните работи, независимо от това кой управлява една държава.
Колегата Стоилов говореше за правото на съда на преценка. Това право обаче е ограничено със закон. И този закон е приет на основание на Конституцията. Всички ние знаем много добре, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. И аз не мога да се съглася с изказаната теза, че едва ли не това било практика. Конкретният случай, визиран в Закона за чужденците в Република България, е едно от малкото изключения. И това изключение намира своята опора в Конституцията.
Що се отнася до практиката, която се създава в съда, аз мисля, че ние трябва да се разграничим от тази практика. Защото не може под формата на изследване на допустимостта на една жалба да се преминава към разглеждане на един спор по същество. И то спор, който по силата на закона не може да бъде разглеждан от съд.
И тук считам и го казвам в заключение, че Народното събрание не може да бъде безучастно към това как се прилагат законите, които самото то е приело. И това го казвам и като бивш ваш колега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Вземам думата на основание чл. 44, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да изразя мнение, различно от това на парламентарната си група, и да заявя от тази трибуна, че аз единствена от групата ще подкрепя мнозинството. Поради което моля да имате предвид, че ще се изказвам в рамките на 5 минути.
Уважаеми дами и господа! Наистина е крайно време да стане ясно 10 години демокрация кой кой е в държавата. Десети ноември завари България с 1 млн. комунисти, които се пръснаха по всички политически партии. Не знам защо все още някой смее да нарича нашата партия бившите комунисти, след като е ясно, че бивши комунисти има във всички партии, включително по върховете на така наречената демократична. Това е начин на мислене и манталитет, дами и господа, а не присъствие в един списък на една политическа партия. Крайно време е след 10 години и за българския народ, и в чужбина да стане ясно кой притежава такъв манталитет, какъвто светът не приема, и кой не го притежава. Ето този тълкувателен закон, внесен от мнозинството, е ярко доказателство кой е носител на манталитет, нямащ нищо общо със законността и правото, които Европа приветства и иска.
Чух много доводи за това кое е националната сигурност. Вярвам, всички ще се съгласите, че полицейско-административният произвол никога и никъде не е укрепил никоя национална сигурност! Изчете колегата Юнишев един поменик права на лицето, което някой някога ще гони от нашата държава, и каза, че това не означавало негово право да обжалва пред съд. Къде, господин Юнишев, това изгонено лице да си изкаже болката и възраженията? Пред кого? Пред този, който иска да го гони ли, или пред някой друг? Защо нашият парламент, обсъждайки президентско вето върху § 4 от Закона за чужденците, гледайки това преди повече от година, прие, че тази ограничителна мярка е противоконституционна, дискредитираща Събранието и била прилагана по изключение, както е подписал господин Лучников? Защото това не отразявало нашите трайни виждания! А сега изведнъж в друга хипотеза започна ярко и трайно да ги изразява! Как така ги изразява ярко и трайно, дами и господа! Член 6, ал. 1 от Европейската конвенция по правата на човека предвижда право на всеки, чиито права са накърнени, да обжалва пред съд, и гаранция на държавата в разумни срокове това да му бъде осигурено.
Искам да обясня на всички за какво става дума. Защото става дума не само за този текст, а и за някои други, свързани с него. Практика стана в последните 3 години Националната служба за сигурност перманентно да твърди по всяко дело пред Върховния административен съд, че само ще посочи едно число в акта, който издава. И нито ще му дава доказателства, нито ще допуска съдът да проверява факти. Ние ли сме тези, които ще дадем на който и да е министър на вътрешните работи правото сам да преценява има ли нарушение на националната сигурност, в какво то се изразява и кой го извършва? Ами, ако ще му дадем, да му даде мнозинството! Да му даде мнозинството нещо, което и Тодор Живков не си позволяваше така грубо и нагло да проповядва. Поне сложете кадифени ръкавици за пред света и за едно благоприличие!
Какво иска съдът? Върховният административен съд има секретна секция, има ограничен кръг съдии, които се занимават с тези дела, и ограничен кръг адвокати. Съдът просто иска Националната служба за сигурност да му представи една преписка, за да е ясно, че съществува, че някой е работил по този проблем. Никога не проверява съдът целесъобразността на действията, но иска поне да има нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Серия дела нямат нищо, дами и господа,... (Председателят Йордан Соколов изключва микрофоните. Народният представител Татяна Дончева продължава и завършва изказването си пред изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И друг път недейте да заблуждавате, че изказвате различно мнение от парламентарната си група и да надхвърляте времето на парламентарната група. Просто не Ви прави чест това!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ама, Вие, заблудихте ли се наистина? Не й давайте думата въобще!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви отстраня за още едно заседание!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Отстранете ме за 10 заседания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, за още едно. Мога и за 10, но за още едно ще Ви отстраня, ако продължавате.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Отстранете ме! Вас ще ви отстранят гражданите на другите избори!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, № 054-01-94, внесен от народните представители Васил Гоцев и Иван Димов.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 115, против 55, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот думата има господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Гласувах против предложения законопроект, защото правилно каза господин Емануил Йорданов, че в Конституцията е записано кой отговаря за националната сигурност - президент, Народно събрание, Министерски съвет, и точка, както обича да казва господин Йорданов. Но от изказванията му мен ме тревожат две изказани от него тези.
Първата е, че той би бил доволен, ако парламентът се превърне в четвърта сила в нашата страна, или четвърта власт, извинявайте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ти не си слушал.
РУМЕН ТАКОРОВ: Слушах, точно така каза, господин Куртев.
Искам да го попитам това негово мнение ли е, мнението на политическата сила ли е или е на Министерския съвет? (Реплика от заместник-председателя Иван Куртев.)
Не цитирам Корнезов, господин Куртев. Моля Ви, не се обаждайте като черна станция отзад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
РУМЕН ТАКОРОВ: Другото, което ми направи голямо впечатление, е, че никъде в Конституцията не пише, че еднолично министърът на вътрешните работи може да определя и да решава кой може да бъде в държавата, кой може да ни посещава държавата, кого ще екстрадира, кого не. Той лично от тази трибуна заяви днес, че докато той е министър тази заповед може да бъде отменена, но той ще пусне нова, с което той на практика доказа, че това е един типичен елемент на полицейщина в неговото мислене и наченки на създаване на полицейска държава. Това го призова именно оттук. Вижте и стенограмата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РУМЕН ТАКОРОВ: Но най-вероятно може би, господин Йорданов, Вие и вашата партия сте най-голямата заплаха за националната сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот думата има госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Гласувах против, първо, защото смятам, че всеки човек има право да обжалва действията на администрацията и арбитър, какъвто е съдът, може да прецени дали те са правилни или не.
Но според мен това гласуване, което мина, засяга въпроси много по-големи и много по-важни, отколкото е конкретният случай с изгонването на един гражданин. Още от 1990 г. има негласно споразумение между юристите Народното събрание да не тълкува актовете, които приема, освен по пътя на измененията и допълненията в самите закони. Законът, който ни се предлага, е за първи път отклонение от тази практика и отваря врата, която трудно вече може да бъде затворена. Това ще създаде нестабилност в правната система. Не е ясно какво става, когато между противоречия на тълкувания, които дава например съдът, и тълкувание, което дава Народното събрание. Всъщност кое от двете тълкувания ще бъде прилагано? Как се решава тази колизия? Какво става с актовете, които са издадени през периода преди да се появи да речем тълкуванието на парламента, което е различно от съдебното?
Струва ми се, че това е грешка и дано стабилността в България не плати тежко за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. За процедура думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има една българска поговорка, че "На лъжата краката са къси", ама чак толкова къси не вярвах, че са. Само преди няколко минути госпожа Дончева заяви тук, че излиза да изкаже мнение, различно от парламентарната група, и заяви - това го има в стенографския протокол - че тя ще гласува "за" законопроекта, на базата на което получи 5 мин. за изказване, вследствие на което изказа мнение абсолютно съвпадащо с парламентарната група и гласува или "против", или "въздържал се" по законопроекта.
Тъй като тя въведе в явна заблуда и ръководството, и цялото Народно събрание, позовавайки се на чл. 44, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който тя не спази, аз предлагам да й наложите съответното наказание по чл. 108 и чл. 109 от правилника. Благодаря ви. (Смях и възгласи: "Браво!" от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз правя процедурно предложение на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да съкратим срока между двете четения по приетия току-що законопроект на първо четене на три дни. Мисля, че са напълно достатъчни, за да се направят евентуални предложения от колегите народни представители и да приемем евентуално законопроекта на второ четене през следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Не е въпрос до дните, господин председателю! Когато някои изключителни обстоятелства налагат да се съкращава този седемдневен срок, аз даже тук съм констатирал една още по-странна практика - тъй като по време на дебатите по някой закон не са направени предложения, да минем на второ четене. Всъщност този седемдневен срок е даден, за да може народните представители, след като са чули дебатите, да започнат да мислят и тогава могат да дадат свои идеи. Този закон още повече налага това. Коя е идеята, за да се прибързва толкова? Оставете този седемдневен срок, за да мога аз да си помисля например, пък и не само аз, а и другите, ако искаме да мислим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението срокът за предложения да бъде намален на 3 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 100, против 59, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
От името на парламентарна група има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес е третият ден от Добруджанския Великден, а защо не и от великия ден на България!
Преди 60 години, на 25 септември 1940 г. Българската армия под командването на ген. лейтенант Георги Попов навлиза в Добрич, с което се осъществява възвръщането на Южна Добруджа към майка България, дата и година, която по значимост и исторически факт е равна на 1885 г. и на 1908 г. Това е първата безкръвна победа на българско правителство и дипломация в новата ни история към майка България, от която са били откъснати и са възстановени 7 млн. 726 хил. дка земя, което е почти една десета част от територията й. Българи имат право да се наричат отново 241 400 души. Там, където преди повече от 1300 години за първи път е прозвучала българската реч и е положена основата на българската държава, отново след 25-годишен терор, насилие и асимилация може да се пише, пее и говори на български.
25 септември 1940 г.! Ден на велика радост, паметен и свещен ден, в който 241 хил. души - деца, мъже, жени и старци са плакали, без да прикриват своите чувства и сълзи, посрещайки Българската армия и засвидетелствайки й вяра и признателност към майка България.
В Добруджа рядко ще ви говорят за турското владичество, но за румънското всеки втори беловлас ще ви сподели неприятни спомени. Почти 50 години от криворазбрани добросъседски отношения, толерантност и социалистически интернационализъм този исторически факт бе заобикалян, премълчаван, потулван.
От тази висока трибуна, от която говоря днес, аз питам: как вие, госпожи, госпожици и господа, които претендирате, че представлявате националните медии, отразихте 60-годишния юбилей на това възвръщане на част от територията към България? Националната телевизия и лично Вие, госпожо Попова, знаете ли, че има такава историческа дата и факт, пред който, ако сте българка, трябва да благоговеете и отразите в медията, която ръководите. Къде сте вие, господа първи държавни мъже, и защо в тези десет години на демокрация нито веднъж не уважихте с присъствието си скъпия за добруджанци ден? Нима за всички вас Добруджа е дойна крава и само при безисходица ще гледате към нея? Ако е така, обяснимо е тогава кое подхранва великорумънските амбиции към Южна Добруджа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.

Четвърта точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ, ФИНАНСОВИТЕ, ПРАВНИТЕ И ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВ ГРАНИЧЕН КОМБИНИРАН (ПЪТЕН И ЖЕЛЕЗОПЪТЕН) МОСТ МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ НА РЕКА ДУНАВ.
Водеща комисия е Комисията по икономическа политика.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 002-02-39 от 31 юли 2000 г.
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Румъния за
техническите, финансовите, правните и организационните
въпроси, свързани с изграждането на нов граничен
комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни
на река Дунав, внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 13 септември 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав.
Споразумението уточнява следващите стъпки, които трябва да се предприемат за осъществяване на проекта и разрешава основните въпроси, свързани с него.
Съгласно подписаното споразумение българската страна ще осигури финансирането на предварителното проектиране, на изграждането на моста, както и на проектирането и изграждането на прилежащата инфраструктура на българска територия. Приходите, набрани от експлоатацията на моста, ще се разпределят пропорционално на сумите, вложени от двете страни в проектирането и изграждането на моста и прилежащата инфраструктура, като се отчита и погасяването на заеми и друго финансиране.
По силата на споразумението с въвеждането на моста в експлоатация Република България става титуляр на правото на собствеността върху частта от моста, разположена между българския речен бряг и средата на моста между двата бряга.
В резултат от проведеното гласуване, комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Йордан Цонев, моля да докладвате становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 002-02-39 от 31 юли 2000 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2000 г.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание, проведено на 21 септември 2000 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Димитър Зоев - директор на дирекция "Транспортна политика". Същият изтъкна, че развитието на транспортната инфраструктура е приоритет, заложен в програмата на българското правителство за постигане на стратегическата цел за по-широко отваряне на България към Европа и съседните страни.
Изграждането на втори мост на р. Дунав между България и Румъния по трасето на паневропейски транспортен коридор № 4 се разглежда като първостепенна задача на националната транспортна политика, за да се изгради липсващата сухопътна връзка и се завърши конфигурацията на коридора, свързващ деветте европейски страни: Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Гърция и Турция. По този начин ще се създаде тласък за развитието на комбинираните превози и ще се ускорят интеграционните процеси. С построяването на моста ще се създадат условия за по-интензивни стопански връзки между България и Европейския съюз. След продължителни дискусии на експертно и политическо равнище с участието на Европейската комисия се стигна до споразумението, което се подписа на 5 юни 2000 г. между министрите на външните работи на България и Румъния.
В своето изложение представителят на вносителя запозна членовете на комисията и с основните параметри от споразумението и отговори на поставените въпроси от народните представители за:
- осигуряване финансирането на моста и разпределение на участието на двете страни (България и Румъния) в изграждането и експлоатацията на моста;
- определяне и разпределение на таксите между двете страни;
- срок за възвращаемост на инвестициите;
- как ще се повлияе ефективността на моста при една "отворена" Югославия;
- отношението на съседните и други европейски съседни страни към проекта;


- влияние на изграждането на новия мост върху трафика по моста Русе - Гюргево;
- въздействието на моста върху прилежащия регион и върху икономиката на цялата страна;
- какви тунели и други по-големи инфраструктурни обекти се предвижда да бъдат изградени за ефективното използване на моста;
- каква е структурната единица, която ще стопанисва моста.
Подробното изложение на представителя на вносителя с отговорите му на поставените въпроси се съдържат в приложението към настоящото становище.
След приключване на дебатите законопроектът бе поставен на гласуване, при което беше единодушно подкрепен от всички присъстващи членове на комисията с 12 гласа "за", без нито един "против" или "въздържал се".
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага Народното събрание да обсъди и приеме законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав, внесен от Министерския съвет."
Господин председател, към становището съм приложил и приложението, което съдържа най-важните аспекти на дискусията, проведена в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Приложението е раздадено на народните представители, могат да се запознаят с него, за да не го четем.
А сега някой от Комисията по външна и интеграционна политика да докладва становището на комисията.
Има думата господин Холевич.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:
"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект № 002-02-39 за ратифициране
на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Румъния
за техническите, финансовите, правните и
организационните въпроси, свързани с изграждането
на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен)
мост между двете страни на р. Дунав, внесен от
Министерския съвет на 31 юли 2000 г.

На свое заседание от 14 септември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав, подписано на 5 юни 2000 г. в Букурещ.
Становището беше гласувано с 11 гласа "за" и 1 "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Госпожа Даниела Николова има думата за процедура.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Господин председател, моля на основание правилника на Народното събрание по тази точка да бъде допуснат в залата заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Петко Табаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът господин Петко Табаков.
Гласували 113 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Табаков в залата.
Господин Статков, искате ли думата за процедура?
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Става дума за един много сериозен ангажимент на България и съответно на българското правителство. Смятам, че присъствието само на един заместник-министър на транспорта не е достатъчно. Моето предложение е да бъде поканен и министърът на строителството, най-малкото за да може този въпрос да бъде обсъден сериозно, тъй като ние започваме серия от ратификации. Това е една от първите ратификации, която трябва да бъде направена, а след това ще има и още няколко.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И на финансите.
РУСИ СТАТКОВ: И на финансите също. Да, благодаря Ви, господин Димитров. Представител на Министерството на финансите също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата. Господин Емил Лилов, заповядайте.
ЕМИЛ ЛИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Аз съм много радостен, че днес участвам в дебата, който в момента се развива в Народното събрание, за ратификация на споразумението между Румъния и България.
Като народен представител от Видински избирателен район мога да предам и настроението и очакването на хората за този момент, когато между Видин и Калафат ще бъде изграден дългоочакваният мост - мостът, който ще даде възможност на България да потвърди своята евроинтеграционна готовност, и мостът, който ще даде възможност да се промени структурата на икономиката в нашия регион.
Знаем добре, че в миналото, когато Европа е била единна и неделима, българите от Видин, Лом и съседните пристанища са се движили към Европа като пълноправни европейци, защото тогава и нашата валута е била конвертируема, те са учили там, получавали са досег до културата на европейските страни и е редно това нещо най-после да бъде възстановено, тъй че ние, хората не само от Видинския регион, но и всички останали от България да могат отново да ползват р. Дунав и възможностите, които ще даде мостът за близост до Централна Европа.

Аз освен това мога да припомня още един факт, който предстои да бъде разгледан между нашите два региона - между област Видин и област Долш - това е подготовката за изграждането на еврорегион "Видин - Долш", подготовка, която ще даде възможност двата съседни региона, в които, да не забравяме, че в румънския регион живеят и много етнически българи, ще даде възможност за едно възможно бързо преминаване на сега съществуващата граница. Аз се надявам, че в бъдеще тази граница ще бъде съвсем условна, да не бъде никаква пречка и да даде голяма възможност за преминаването - икономическо, културно и всякакво друго сътрудничество между хората от двете страни на река Дунав.
Така че аз виждам, че скоро, може на някой това да прозвучи като една мечта, но се надявам, че ще бъде реалност, Видин и Калафат да станат един общ град, който да покаже, че евроинтеграцията и обединението на Европа е реалност, а не една мечта, която, разбира се, на някои хора не им харесва. Това е чисто от политическа гледна точка нещо, което ще бъде полезно за нашата страна.
От друга страна, икономиката в северозападния регион, която има значителни трудности поради преструктурирането на нашата икономика, смятам, че с построяването на "Дунав-мост", с изграждането на инфраструктурата, с изграждането на ж.п.гарата, която ще бъде на българска територия, където ще бъде и митническата проверка, която ще се извършва на нея, ще даде възможност за засилване на икономическото, за подобряване на икономическото състояние на Северозападна България. Защото това ще даде възможност и за разкриване на много работни места специално в региона.
Освен това използването и на средствата, които ще бъдат отпуснати и безвъзмездно от предприсъединителните фондове за България, ние на практика ще успеем да получим и свежи инвестиции, които да вложим там, където безспорно хората и бизнесът трудно биха могли да осъществят изграждането на тези проекти, като пътнотранспортните, ж.п.транспортните и водния транспорт, който, разбира се, ще се оформи впоследствие към пристанището, което се оформя в близост до този значителен европейски инфрапроект. Така че смятам, че Видин ще се очертае като един важен транспортен възел за България в зоната на Централна и Източна Европа.
Така че аз с удоволствие, повтарям, участвам в днешния ден, в пленарното заседание, защото надеждите на хората от Северозападна България, а и не само от Северозападна България, а и на хората от България за интегриране на България към Европейския съюз с тази първа стъпка реално ще бъдат реализирани.
Затова призовавам всички колеги да гласуват в подкрепа на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лилов.
Господин Венцеслав Димитров има думата за изказване. (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.)
Руси Статков да чете правилника и да прави предложения в съответствие с правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да се спирам на току-що завършилото изказване, но все пак призовавам колегите от ръководството на Парламентарната група на СДС да помислят малко за хората, които излъчват за изказване по отделните законопроекти.
Моля ви се, тук е господин Марков, който знам, че е заместник-председател, моля ви се, инструктирайте ги да се подготвят по-добре. Това изказване наистина заслужава да бъде отпечатано във всички български вестници на първа страница!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, моля Ви, никой депутат няма право да прави коментар на другите депутати за техните изказвания.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На други депутати нямам право да правя. Имам право, разбира се, защото се изказвам по законопроект, господин Куртев. Не се изказваме на ОФ-събрание. Аз също съм "за" това да се направи този мост. И ние за този мост се борим вече може би 10-ина години.
Конкретно по законопроекта. Аз имам няколко забележки и ги изказах още тогава, когато искахме да обсъждаме този законопроект за ратификация в нашата комисия.
Мен доста ме притеснява това и затова аз одеве подхвърлих, когато се изказваше господин Статков това, че трябва да дойде човек от Министерството на финансите, как се защитават българските интереси в един законопроект, не само в един законопроект, а в един такъв, бих казал, голям проект, важен за България. Вярно е, че мостът е важен за България. Сигурно е вярно, че мостът е много по-важен за България, отколкото за Румъния. Обаче аз за първи път присъствам на такъв вид договор! Тоест, ние поемаме цялото строителство на моста, финансирането на цялото строителство на моста. Румънците поемат само тяхната инфраструктура. Ние освен нашата инфраструктура, плащаме цялото строителство на моста и после собствеността се дели на две. Естествено, не можем да вземем цялата собственост, но защо вкарваме такива клаузи в този договор? Господин Ляков правилно каза за приходите и върху това щях да се спра след малко. Има клауза, която показва, че таксите ще бъдат събирани така, който както е направил разходите за строителството. Правилно, господин Ляков. Но това, което ме смущава, е, че не пише, нито има някакъв разчет ще има ли такси, няма ли да има, какви ще са таксите, какъв ще е потокът, колко, да кажем, леки автомобила ще минават, колко ТИР-а, как ще се събират, как ще се изплащат и т.н. Моето лично мнение, господин Ляков, пък и не само за Вас, е, че този мост въобще няма да може да бъде изплатен с таксите. Напротив, таксите ще отиват само за поддържане и на моста, и, може би, на най-прилежащата, както се казва, инфраструктура. За това ще отиват таксите. Таксите едва ли ще отидат дотам, че да бъде изплащан самият мост. И затова ми се струва, че една такава клауза в самия договор, която да предвиди България да поеме цялото строителство, а после собствеността да се дели на две, мисля, че е неприемлива. И това ме смущава. Може би това е цената, която трябва да платим за съгласието, че румънците са се съгласили да построим този мост. И затова да кажем: "Добре, вие затова се съгласявате, ние поемаме и после ще ви харижем половината от моста." Но все пак, когато става дума за толкова много пари, харизването, на практика харизването го вършим ние, от страна на парламента малко ме смущава. Засега никой не ме е убедил, че това трябва да е така. Аз очаквах наистина да стане един дебат, а не едно събрание, както ставаше преди, колко щял да бъде полезен мостът. Сигурно ще бъде полезен мостът. Да, едно време не е имало мост, но хората са ходили в Европа, без визи, с конвертируема валута и т.н. Но това е отделен въпрос.
И затова аз призовавам колегите, които ще взимат отношение и може би тези, които са подготвили договора, да кажат защо ни предлагат такъв договор, по който ние ще платим всичко, а други ще печелят от това след време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Съвсем кратка реплика. Това, което гледахме в този законопроект в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, го направихме на две заседания. И въпросите, които днес постави господин Димитров, наистина бяха предмет на дискусия на първото заседание. И понеже не получихме задоволителен отговор, ние отложихме гласуването. И на следващото заседание поканихме специалисти, които ни дадоха точни, ясни и категорични отговори на въпросите, които постави господин Димитров. И всички в комисията бяха удовлетворени от отговорите, в това число и от начина на финансиране, на изграждане, на изплащане, срок на изплащане, рентабилността - всички неща, които ние сме направили в това приложение, за да го видят всички народни представители, тези, които не са имали възможност да обсъждат.
На второто заседание господин Димитров не беше. И затова вероятно не е запознат, че на тези въпроси, които го вълнуват, има отговор. Може би трябва да си прочете приложението и ще получи отговор.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дайте го това приложение!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова взех думата за тази реплика. Благодаря ви за вниманието. Има го раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има го раздадено - приложение към становището на комисията за всичките въпроси, на които е получен отговор. Има го в писмен вид.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Цонев, хубаво е, че когато дойдат хора в комисията, защитават тази или онази теза. Обаче добре е към всеки един договор да има един писмен материал да кажат как ще защитят техните тези. Обикновено защитите в комисията са им устни, така че днес говорят едно, утре да могат да говорят друго.
Между другото, аз наскоро бях при един следовател по повод една несъстояла се ратификация преди 7 години, която кой знае защо не направихме в момента. И там наистина хората се чудят какво правим ние в този парламент. И като му казах, че ние може и да не ратифицираме нещо, той каза: "Как така?". Казвам: "Така, не сме го ратифицирали и толкоз." - "А сега защо го ратифицираха?" - "Ами, ратифицираха го за добри междудържавни отношения". Обаче това не значи, че всеки договор, който влезе в Народното събрание по силата на това, че го е предложило някакво правителство, е перфектен договор и най-добрият договор. В края на краищата ние нали затова сме парламент, за да мислим тук. И даже да караме тези хора, които са сключили договора, ако смятаме, че някои клаузи не ни удовлетворяват, да видим дали не могат да се преразгледат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да изразя своето и на моите колеги огорчение, че не беше поставено дори на гласуване предложението на господин Статков да бъдат поканени тук представители на вносителя, тъй като ние обсъждаме един изключително важен въпрос. Според мен за всички е ясно, че няма народен представител в тази зала, който да не подкрепя решението за строителството на втори мост на р. Дунав. И дискусията във връзка с конкретното споразумение съвсем не значи някаква промяна в отношението към самия мост.
Споразумението обаче буди редица съмнения. Много от тях ние изразихме в Комисията по икономическата политика. Аз поне в Комисията по икономическата политика не получих удовлетворителен отговор. С голямо внимание прочетох материала, подготвен в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, защото той цели да даде определена допълнителна информация по споразумението, която ние не можахме да получим на обсъждането в комисията. За съжаление, и този материал не отговаря на всички въпроси.
Затова аз ще се опитам да изложа пред вас най-важните си аргументи защо ще се въздържа при гласуването на това споразумение, въпреки че приемам и подкрепям изцяло идеята за моста.
Първо, не съм съгласен с това, което вече е написано в материалите на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че правителството възнамерява да използва средствата от ИСПА за финансиране на самия проект. Дълбоко съм убеден, че при тези трудности, които ще има страната да привлича външни ресурси и при ограниченията, които тя е поела към Международния валутен фонд за тавана на заемите или на гарантираните кредити, очертаващият се голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс за тази година и догодина във връзка с курса на долара и във връзка с цената на нефта, няма да позволи на правителството дори да изпълни тази програма, която предложи господин Чачев на нашето внимание за допълнителни инвестиции. И по този начин няма да бъдат създадени работни места, каквито правителството очакваше да бъдат създадени. Едно допълнително блокиране на средства, които са безвъзмездна помощ и които могат да се използват от българското правителство, което и да е то, за инфраструктурни проекти веднага, когато бъдат предоставени от ИСПА, едно такова изпълнително блокиране на част от тези средства в мост, за който още няма работен проект и който, както се вижда, след търгове, след назначаване на консултант ще бъде готов най-рано в края на 2001 г., по същество блокира възможностите на страната да използва ефективно тези ресурси за готови проекти с цялата проектна готовност вътре в страната.
Но тук възниква и един друг въпрос за това, че споразумението е небалансирано. То в голяма част отразява правата на румънската страна, но не са изцяло решени правата на българската страна. Много от въпросите, които ще възникнат, се предлага да се решават в смесената комисия. Не е ясно, например, как българската страна, която поема изцяло финансирането на моста, ще го строи на румънска територия, по кои закони. Ако внимателно четем текста на споразумението от чл. 8 излиза, че всички процедури по чл. 6 и 7, това е строителството на моста, ще бъдат изпълнени в съответствие с изискванията на законодателството на България и на Румъния по отношение на съответната инфраструктура, както и с изискванията на съответните аки коминитер и т.н.
Аз бих искал да помоля представител на правителството да изясни когато са подписвали споразумението как са се договорили, че българската страна ще строи на румънска територия тази част от моста, която е на румънска територия? Ще трябва да дадем пари на румънската страна тя да организира търговете, тя да организира строителството или ще бъдат допуснати българските строители на румънска територия.
В чл. 13 се казва, че всяка договаряща се страна в изпълнение на това споразумение ще допуска свободно представители на другата страна. Но представители на другата страна са правителствените представителите, държавните представители. Можем ли да смятаме, че строителните работници са упълномощени представители на България и се покриват от чл. 13?
Ето такива въпроси свободно можеха допълнително да бъдат разгледани в пленарната зала преди да гласуваме за това споразумение. И за съжаление ние нямахме тази възможност. Затова още веднъж подчертавам - идеята за втори мост на р. Дунав е изцяло необходима, реализацията й е положителна, включително и тази отстъпка на българското правителство да поеме строителството на целия мост. Но това споразумение, както е подготвено, не защитава изцяло интересите на страната и затова аз не мога да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата за изказване господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, безспорно втори, а дори и повече мостове на р. Дунав са необходими на България. И според мен не бива един за общостроителни и пътностроителни технологии чисто икономически проблем да се превръща в стратегически, политически проблем, какъвто проблем е този с втория мост на р. Дунав и преди всичко в двустранните отношения между Румъния и България. Един град като Будапеща ползва от десетилетия повече от половин дузина мостове.
Въпреки тази уговорка и това мое разбиране, аз няма да подкрепя ратификацията на споразумението с разбирането, че то е крайно неизгодно за България преди всичко от финансова гледна точка и не е съобразено с икономическите перспективи и икономически обосновки по строителството и последващата експлоатация на моста. Преди всичко икономическото състояние на България днес и в близка перспектива едва ли ще даде възможност за едностранно финансиране на огромния за мащабите на страната проект.
Втората ми група мотиви, за да не подкрепя споразумението, е, че има много неизяснени въпроси преди да се внесе в един национален парламент ратификацията на такъв документ. Ето, виждате в мотивите все още се играе с два варианта за мястото на моста. А, за да ратифицираме документа и да се ангажира нашето Народното събрание с тази ратификация, трябва да има по-голяма яснота включително и за типа на конструкцията, от която в немалка степен ще зависи стойността на проекта, защото тук се борави с една цифра за стойността на моста от порядъка на 190 млн. евро - оптимистична цифра, според мен - а на разискванията в Комисията по икономическата политика се споменаха числа от порядъка на 300-350 млн., пак само за моста и близката инфраструктура.
Аз няма да се спирам също на недостатъчно изяснената чужда финансова помощ и участието на международни средства в реализацията на проекта. От типа на конструкцията в значителна степен зависи и свързаният болезнен въпрос, който беше център и на предизборната кампания преди последните избори в Северозападна България, с разкриването на работни места при строителството на моста. Едно е, ако мостът е стоманобетонен, в което България има опит и технологични възможности, друго е ако се възприеме конструкция от типа на висящите мостове, в което България няма опит и във всички случаи обявеният търг ще бъде спечелен от чужда строителна кампания, разбирайте - с по-малко наети български безработни специалисти и работници.
На второ място, недостатъчно е изяснена икономическата ефективност. Венцеслав Димитров спомена, няма ги тези разчети дори на идейна фаза, може би господин Табаков като представител на вносителя ще каже, за очаквани пътникопотоци, товаропотоци, превози, тенденции в развитието на автомобилни, железопътни и комбинирани превози при различни двустранни политически отношения на територията на Балканите и в региона. И свързаната с това възвръщаемост. Това, което е докладвано на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - 11 на сто възвръщаемост - е прекалено розово мечтание. И това ще го обясня точно с третата група въпроси.
Българската инфраструктура няма да пренасочи в желаните обеми превозите и пътуванията през моста, колкото и да е по-удобно от ползването примерно на тромавите фериботни връзки от типа Оряхово - Бекет, на Русе платформата и т.н.
Нищо няма в този проект за съществуващия идеен проект за който спомена господин Венцеслав Димитров. За него всичко започва от 1989 г., но идеен проект за моста и преговори между Румъния и България, поне аз съм свидетел и участник, има отпреди 15 години. С магистрален, обърнете внимание съвременен скоростен път под Стара планина в района на прохода Петрохан. Не решим ли, не изясним ли перспективата и проекта за една магистрала Солун - Видин, в частност София - Видин - и може би даване на приоритет, все пак съм свързан и като депутат със Северозападна България, на тунел под Петрохан за сметка на тунел под Шипка от гледна точка на движение на потоците, мостът ще бъде едно скъпо украшение на Видинския крайдунавски бряг. Просто няма да бъде икономически ефективен.
И пак повтарям, тази оптимистична прогноза за 11 на сто възвръщаемост, което означава мостът да се изплати за 10 години или по-малко, е красива мечта.
На следващо място. Едно такова съоръжение изисква, а това е записано и в концепциите за трансевропейските магистрали, съвременни транспортно-експлоатационни показатели на пътищата. Познавам добре ландшафта от София до Видин. На територията на община Димово, по-конкретно пресичането на долината на р. Арчар ще изисква огромни средства, особено в корекциите и в осъвременяването на експлоатационните показатели на железопътната линия. За шосето има идеен проект, осъществим, имаме съответния опит в магистралното строителство. Защото останат ли тези пътища, и в двата им варианта - през Арчар и през Димово - се минава през множество населени места, което се отрича от съвременните практики за ефективна организация на автомобилните превози. Железопътната линия е с криви с малки радиуси и това предопределя експлоатационна, а и техническа скорост от порядъка на времето на парните локомотиви.
Всички тези неща, за да бъде мостът използваем и привлекателен, изискват България, ако има тези 200 или 300 млн. евро, първо да ги вложи на своя територия за осъвременяване на своите пътища - автомобилни и железни, и тогава прави международната връзка.
Немаловажен е и проблемът, който имаме с Румъния. Да, има едно политическо пожелание двете страни да отстранят "тесните места" по трасето на коридор 4. Румъния поне досега не дава индикации, че ще скъси пътя от Калафат с излаза на унгарската граница и по коридора. Има едно удължаващо пътя разстояние през Крайова и ако няма гаранции, че там ще се направи изцяло ново автомобилно магистрално трасе, това също прави моста икономически неефективен и непривлекателен.
Има и парадокси: защо на територията на двете страни имаме единични железопътни линии, а на самия мост ще имаме двойна железопътна линия? Това струва пари! И след като дори на вече половинвековния Мост на дружбата при Русе единичната линия е предостатъчна! Това също е едно скъпо удоволствие и хора без необходимата техническа култура са подписали споразумение за такъв идеен проект.
Не се отчита и развитието на пътната мрежа на територията на Балканите, Югоизточна Европа.
На първо място, "Виа Егнатия" вече е по мое наблюдение в три четвърти готовност. Това коренно ще промени автомобилните потоци между Черно и Адриатическо море, разбирайте - заобикаляне на България. Това зависи също от развитието на политическите и преди всичко от двустранните отношения между други страни.
Перспективите за развитието на комбинираните превозни технологии. Има идеен проект за превоз на тирове и камиони по класическата линия на "Ориент експрес". Осъществи ли се това, "тясното място" на територията на Сърбия по дефилето на р. Нишава също прави моста по-малко използваем. Има развити и с перспектива за ново развитие на фериботни връзки между черноморски, средиземноморски, егейски, адриатически и други средиземноморски пристанища.
И накрая, това, което вероятно ще бъде отчетено критично от хората, които ни слушат, и от регионите, в които ще се развие строителството: мостът и трудовата заетост. В документа, който обсъждаме, действително жителите на Видинска област и по-конкретно на община Видин, са облагодетелствани - ще се разкрият някъде от порядъка на 2000 работни места. Пак повтарям, в зависимост от типа на конструкцията на моста и фирмата-изпълнител. Но ако тези пари, за които вероятно вие, мнозинството, ще гласувате, се насочат в осъвременяване преди всичко на автомобилните пътища на територията на страната от Кулата до Видин, тогава новите работни места ще бъдат неколкократно повече и ще бъдат облагодетелствани повече общини в страната.
Така че мост е необходим, но решението трябва да се вземе с една обективна и принципна оценка за възможностите, за икономическото състояние на България, за финансовите й възможности и тогава да се пристъпи към практическото му изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Господин Йордан Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще повторя част от изказването си, което направих в Комисията по икономическата политика, понеже общо взето становищата, които чух, наподобават това, което беше казано там. Всички казаха: да, мост трябва да има, след което следваше запетайка, да, обаче, понеже, защото такъв мост няма да има.
Аз съм съгласен с господин Койчев, че не е трудно да се построи мост над Дунава, ако от двете страни на реката беше територия на една и съща страна. Да, много лесно би било, но ние в момента сме при факта, че р. Дунав е граница между две държави и съответните интереси на тези държави в развитието на инфраструктурата, в икономиката, може и да не съвпадат.
Вторият момент, който е свързан с финансирането - да, финансирането зависи от това каква е сумата, а сумата зависи от това какъв проект, както каза господин Койчев, ще се направи на моста и оттам нататък ще се направят съответните разчети.
Но кой би правил проект, респективно дал финансиране, когато няма съгласие дали да има мост или да няма мост, а в това споразумение, което искаме да ратифицираме, трябва да разчупим едни, както каза господин Койчев, едни 15 години - аз не зная, не съм бил толкова време в управлението - спор между двете държави, които са намирали някакви препъни камъчета, за да не реализират проекта, или по-скоро да не реализират взаимно съгласие такова съоръжение на река Дунав да бъде изградено.
Напълно съм съгласен с факта, че разгледано на север магистралата през Румъния минава в една или друга посока, удължаваща коридора, който минава през нейна територия, но всички, които познават географията трябва да се съобразят и с нещо друго, че ако ние тръгнем да изграждаме отзад напред нещата с вътрешната инфраструктура и така нататък, но нямаме тясното място на Коридор № 4. Коридор № 4 може и да ни заобиколи през пътища на наши съседи, тоест връзката от Дунав до Солун може и да не мине през България, а през съседни нам територии. Тогава аз питам поради какво ние ще се лишим от всичките приходи и пътни такси, за които никой думичка не каза в този случай?
Съгласен съм и с господин Венцеслав Димитров, че фактически България трябва да направи някакви компромиси не защото именно много желае, но просто защото такива са обстоятелствата. Ще го преведа на чист български език - ако до къщата ти има една кална пътека, ще я асфалтираш, макар че и комшията ти ще минава през нея, защото иначе имаш изборът да си ходиш кален, тъй като комшията има вход от другата улица. Така че обстоятелствата налагат България да изрази по-голямо участие в интереса, който има коридора да мине през нейна територия.
Оттук нататък искам да кажа следното нещо - много е хубаво да се твърди, че имаме желание да свържем двете страни, да участваме в международните коридори. Когато обаче се слага каруцата пред коня и се търсят дребните "за", "ако", "може би" и така нататък, по същество първо се казва "да" на проекта, а след това той се отрича. Затова аз смятам, че с днешното гласуване тези, които подкрепят проекта, ратифицирането на това споразумение, ще кажат "да" и най-накрая ще свършим с 15-годишния спор да има ли мост над Дунава, или да няма при Видин - втора връзка с Румъния. А тези, които по една или друга причина се въздържат, респективно гласуват против това споразумение, по същество казват: "Ние ще продължим политиката, която водихме до сега втора връзка да няма".
Съображенията, които бяха изложени в комисията, че ние заобикаляме Сърбия или сме искали да направим там бяло петно, изобщо не важат. Тези, които превозват - превозвачите, фактически ще изберат кой за тях е по-удобния, по-евтиния и по-правилния път, по-бързата и по-сигурна връзка. Това ще зависи от бъдещи политически процеси, в които ние при всички случаи трябва да имаме втора алтернатива. А втората алтернатива за връзка е именно изграждането на този мост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
За реплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на това опростенческо изказване на господин Нихризов и искам да му кажа, че ако той гласува "за" и разбира се повечето колеги ще гласуват "за" и аз нямам нищо против техния глас "за", но те трябва да знаят много ясно, че - да, ще има мост след още няколко споразумения. И нека тези, които подписват тези няколко споразумения да отчетат дискусията, която водим, защото в това споразумение има редица пропуски, които следва да бъдат отстранени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За втора реплика думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз искам да възразя на постановката, която изложи тук господин Нихризов - който е "за" - за, който е "против" - против, но това споразумение не сме го правили ние, господин Нихризов. Това са го правили някои държавни чиновници. Държавни чиновници, които са длъжни да се отчитат пред парламента и да кажат защо са написали аджеба такива неща в това споразумение.
Аз преди малко, не знам дали ме слушахте, но споменах за едно предишно споразумение за американската царевица. Тогава някои държавни чиновници бяха написали, че тази царевица ще я купуваме по една извънредно висока цена. И може би ние тогава в парламента казахме: а, бе, много висока е тази цена, ние не можем да я продадем, ние тези пари не можем да ги вземем, можем да ги вземем само наполовината! Е, кажете сега каква е нашата роля като парламент? Как да ги контролираме тези хора, които според мен не са защитили много добре националните интереси?
Те, ако успеят да ме убедят, че наистина това е на границата на компромиса, а не някаква друга граница на компромиса има, аз ще го подкрепя. Не, че и сега няма да го подкрепя това споразумение, но те засега не са успели да ме убедят, че това е така. И, че ни залъгват с общи приказки, това също е вярно, но това пък е много лошо за нас като парламентаристи и въобще за ролята на парламента в нашата държава.
Оказва се, че някакви държавни чиновници, които получават държавна заплата и които също трябва да защитават държавните интереси, мотаят целия парламента на пръста си и после казват: ама, вие, "за" ли сте, или сте "против". Както едно време: вие за интеграцията ли сте, или сте против? Ама, вие за Европа ли сте, или сте против?
Е, според мен едно синклифициране на гласуването вътре в този парламент ни прави държава на това равнище, на което сме ние в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Папаризов, уважаеми господин Димитров.
Аз благодаря за квалификацията за опростенческо решение. Не съм привърженик на висшата политика, която никой в България няма да разбере, защото ние сме отговорни да обясним на хората точно какво искаме да правим, така че съм привърженик на това тези, които ще участват с парите си, с избора на нас, респективно и на нашите решения, да знаят точно какво се крие зад сложните ни думи.
И съм много благодарен, че двете изказвания бяха фактически отговори на втората реплика на господин Димитров - отговори господин Папаризов. Да, ще последват следващи договори, следващи решения, които трябва да бъдат със защитени български интереси. Тоест, в момента при нас дилемата е ще направим ли първата крачка или няма да я направим първата крачка. Това е действително много опростенческо, но в същото време е точен отговор на двете реплики.
И след като двете реплики се покриват една с друга - първо отговори господин Папаризов на господин Димитров, на мен ми е ясно, че фактически зад сложните думи могат да се крият прости неща. Затова и поставих нещата по този начин с тихата надежда да ни слушат доста българи и да се опитат да разберат кой каква позиция е заел по поставения въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Заместник-министър Табаков има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ТАБАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да дам някои пояснения по въпроси, които възникнаха при дебата. Мисля, че ще бъдат полезни за вас при оформяне на крайното ви становище за гласуване на предложения законопроект.
Първо ще си позволя няколко интересни данни за предисторията. Говори се за 10 години, за 15 години за проблема за мост над река Дунав. Аз ще уточня - проблемът има 119-годишна история. През 1881 г. едно от първите правителства на Княжество България отправя писмо до румънското правителство с искане за съгласие за построяване на мост на река Дунав. 119 години! Най-сетне въпросът е решен! Разбира се, тук не смятам съществуващия мост Русе - Гюргево, който не е по решение и договореност на двете страни, а е наложен от тогавашния Съветски съюз от стратегически съображения. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Да, и затова целият път от Русе до южната граница беше с паваж - знаете защо, какви машини да минават при необходимост. (Шум в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може ли за тишина? Много нетърпимост проявявате. Недейте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ТАБАКОВ: Мостът е липсващата част от паневропейски транспортен коридор № 4. Коридорът започва от Берлин, Дрезден, през Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, с разклоняване към Турция и към Гърция. Това беше единственото липсващо място, но навсякъде физически съществува пътна и железопътна връзка.
Естествено, става дума и за икономическа ефективност. Логично възниква въпросът: ако кажем, че мостът е икономически неизгоден, тогава се поставя под съмнение изобщо икономическата ефективност на целия четвърти коридор, тъй като по принцип не може само в една точка да бъде икономически неефективен, а в цялото протежение или поне в по-голямата част да бъде ефективен.
Искам да ви информирам, че предварително по тези коридори и специално четвърти коридор има технико-икономически проучвания на независими европейски консултанти, не на наши, български, за да има някакво пристрастие - на "Итал фер", на холандската "Нея", и е доказана ефективността на този коридор.
Искам да спомена също, че тези проучвания все пак са на някакъв предварителен етап. Сега е изготвено задание и също с помощта на независими европейски консултанти ще бъде направено подробно икономическо проучване за целите на банковия кредит, за целите на безвъзмездната помощ от "ИСПА", а и двете страни - Румъния и България, също трябва да сме убедени в неговата ефективност. Предварителните разчети показват именно такава възвращаемост и във всички случаи, погледнато в светлината на ТИНА-мрежата, тоест паневропейската транспортна мрежа, това е връзка от Балканския полуостров към Средна Европа и Северна Европа. През Сърбия връзката е директно към Западна Европа.
И още един факт искам да спомена. По долното течение на Дунав има само един мост на територията на България. От него липсва, просто има дупка за физическа връзка с дължина над 500 км. А от средното течение на р. Дунав нагоре има 104 моста.
По отношение на повдигнатия от господин Папаризов въпрос за средствата от "ИСПА" - тяхното блокиране, искам да заявя, че България по предприсъединителния фонд "ИСПА" специално за транспорт има около 420 млн. евро квота за седем години. Има все пак уточнение за едно равномерно ползване на средствата. Ние с първата апликация, за която направихме и сме една от първите страни от кандидатстващите, която взе, вече има решение за общо 80 млн. значително над годишната ни квота. Взехме за два проекта - единия за летище София - 50 млн. евро, и за транзитни пътища - 30 млн. евро, за разлика от други страни от Източна Европа, които не успяха на първия кръг да апликират проекти.
Така че ние ще имаме някаква проектна готовност. Съвсем ясно е, че засега само има една тънка линия, която виждате на вашите схеми, които са ви раздадени. Подготвянето на един такъв сериозен проект изисква време. Ние следващата година ще имаме вече много по-точни данни и тогава да се апликира пред "ИСПА", точно когато ни трябват парите за самото строителство.
Така че искам да успокоя господин Папаризов, че няма да се блокират средства. А ние вече за нашите готови проекти сме получили средствата, дори повече от средната квота.
По отношение на проблема със строителството на румънска територия. Разбира се, че при съществуването засега само на идея за моста под формата на линия, точен километър и т.н. не може да се говори за едно детайлно споразумение, което да регламентира достъпа на строителите, на машини - въобще тези подробности по самото строителство. Разбира се, че ще се сключи ново споразумение, но когато се избере вече строителят на моста, когато може да се говори за съвсем конкретни лица, конкретен субект, на който ще трябва да му бъде осигурен достъп. Разбира се, там ще има достъп и на супервайзери, на технически лица, политически лица от тия управляващи комитети и т.н.
По отношение на въпросите, повдигнати от господин Койчев. Типът на конструкцията е твърде рано да се уточнява. Това ще стане, знаете, при самото проектиране. Разбира се, на фаза идеен проект може да се говори за конструкция, а най-точно това е при фаза технически проект. Разбира се, нашите, българските интереси ще бъдат зачетени, но това може да бъде направено като един критерий при избора на строител за самия мост, където може да бъде оценявано неговото предложение именно от това съображение, да бъде конструкция, за която може да се състезава и българска фирма и което ние всички горещо желаем - да спечели българска фирма най-сетне един голям международен проект.
По отношение на предложението за магистрала "Видин - Солун". Да, един коридор. Затова коридорът е точно в направление "Видин - Солун" през София. В плановете на Главно управление "Пътища" е предвидена магистрала "Струма", която даже в плановете на правителството фигурира и с кандидатстване на известна част от средствата от предприсъединителния фонд "ИСПА". Така че логично е тази магистрала също да бъде предвидена и тя е предвидена. Разбира се, въпрос на проучване е дали е най-изгодно с 10-километров тунел Петрохан да се минава или друго трасе. Това е вече въпрос на специалисти, които ще се обосноват икономически, но това е предвидено.
Правим също в момента рехабилитация и електрификация на ж.п. линията "Дупница - Кулата" със средства на Програмата "ФАР". Така че общо взето по коридора са насочени инвестиции - външни и наши, вътрешни.
Естествено е с построяването на моста да се повдигне и въпросът за подходните артерии. В Пакта за стабилност фигурират отсечки - пътни и железопътни, именно от подходните артерии към моста. Естествено е, че на този етап, при липсата на достатъчно средства не можем да предвидим магистрала и двойна ж.п. линия по това направление, защото икономически не е оправдано. Но, от друга страна, ако чакахме, тоест, да подходим обратно - първо да модернизираме артериите към нещо, което липсва, и след това да го построим, мисля, че не е логично. Ще построим моста, отразено е в споразумението двете страни да насочат усилията си и средства към подобряване именно на тези подходни артерии, които ще подобрят и икономическата ефективност на моста.
По отношение на двойната ж.п. линия трябва да ви кажа, че животът на един мост, независимо стоманена или железобетонна конструкция, е от порядъка на 100-120, някои и до 150 години. И логично възниква въпросът: икономически ние все в това положение ли ще сме? Нали всички тези политически стъпки се правят именно, за да станем някога като една Белгия, примерно, или още по-добре?
Следователно имам предвид, че трафикът тогава ще придобие размери, каквито има в Европа, а това е все пак главна артерия, коридор и е хубаво да се запази габарит - сега да не се построява - за двойна ж.п.линия. Искам да ви информирам, че подробното икономическо изследване ще покаже конкретно точно какво да бъде. Може да се предвиди и единичен коловоз, но идеята е на първо време да предвидим възможност за два коловоза. Това ще се уточни с допълнителните икономически проучвания.
По отношение на страха от "Виа Егнатия" за нашите коридори, през нашата страна минават от общо 10 европейски коридора - 5. "Виа Егнатия" е само пътен коридор. Нашите коридори са комбинирани и с железница и мисля, че "Виа Егнатия" няма да бъде конкурент на нашите коридори. Напротив, тя ще захранва нашите коридори и по-специално водещите към Черно море, което във всички случаи ще бъде изгодно за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Табаков.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще кажа веднага, че в комисията гласувах "за" това споразумение, но заедно с това съм длъжен да повторя поне част от онези съображения, които имах в комисията, за да бъда почтен към всички колеги, разбира се, най-вече по отношение на решението, което се взема, да се знае при какви условия се взема. Защото аз поставих този въпрос няколко месеца преди подписване на споразумението от страна на правителството и го поставих воден именно от тези съображения да се намери именно най-доброто решение за България при ограничените финансови средства, с които разполага, и онези, които идват и също са ограничени, да бъдат използвани по най-добрия начин. Тогава най-големият ежедневник в България си позволи да ме иронизира и да ме обяви едва ли не за национален предател, че поставям така този въпрос. Затова казвам: гласувах "за", но ще премина поред по онези проблеми, които съществуват с това споразумение, защото те са действителни и много сериозни. И ако не се вземат предвид и други въпроси, които трябва да бъдат решени, ще стане така, както стана с американската царевица - допуснато споразумение от предишни парламенти ние да ратифицираме със скърцане на зъби и с всичкия срам, който трябва да носим като народни представители.
Попитах няколко министерства в предишни разговори, в това число и министър-председателя, по отношение на повече от условията. Защото политическото решение Дунав-мост 2 е едно, а други са икономическите и социални измерения. Не получих убедителни отговори. Господин Табаков говори преди малко и отговори на част от въпросите, които независимо от разговорите в комисията и независимо от това допълнение все пак стоят. Помолих господин Куртев и по-точно предложих като процедура да се поканят и други министри. Защото, господин Куртев, миналата седмица на едно съвещание, в което домакин беше България на една международна структура, свързана с пътищата, господин министър Чачев заяви две неща: първо, че средствата, които имаме за модерна инфраструктура, са недостатъчни, в това число и външната помощ е недостатъчна и че Пактът за стабилност в момента е повече политическа декларация и подкрепа, отколкото финансова. А това са много сериозни изявления на един министър, които аз споделям. Защото ние не можем да си заровим главите като щрауси в пясъка и да не видим реалните проблеми.
От един от колегите се поставя въпросът така: гласуваме за моста и толкоз. Да, гласуваме, обаче не е толкоз, има цена и тази цена все още не е уточнена. Защото в споразумението се казва, че България поема да изгражда цялостно моста, но после ще се сключат други споразумения, свързани с цената, което е в известно противоречие, разбира се, с ефективността и т.н. В чл. 14 са изброени 4-5 споразумения.
Вярно е, ще имаме безвъзмездни средства за част от тези 190 млн. Обаче дори и да са безвъзмездни, така ли трябва да хвърлим парите, които са ограничени, без да си задаваме въпроса какво могат да донесат, ако се вложат за нещо. Или за другите пари, които трябва да търсим като заем и които трябва да се връщат.
Аз попитах три пъти представителя на Министерството на транспорта в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол: господине, вярно ли чух, че възвръщаемостта ще бъде 10-11 на сто и за 10 години ще се възвърне мостът? Когато го питах за трети път, господинът каза: да, но ние имаме предвид и социалния ефект за региона. Нещо, което мен ме зарадва, защото аз съм от този регион. Но същевременно възникнаха още въпроси: на какво основание се взима предвид този социален ефект? Защото, ако ние разглеждаме споразумението за моста само по себе си, без да го обвържем с други решения, а след това да търсим ефекта и от развитието на региона, без да имаме виждане за това развитие, това е много погрешна стъпка. И тогава ще излезе, че ние ще хвърлим пари на вятъра и ще замразим пари на вятъра. За мен това е голям въпрос - какво се прави освен мостът. И искам също така то да бъде калкулирано още сега. Защото румънската страна - говорил съм го от тази трибуна - наложи своето виждане във връзка с решаване на своите проблеми на заетостта на миньорите от долината Жиу, трасето да премине през нейната територия, където трябва да се хвърлят много средства. От Пакта за стабилност има поет ангажимент за 1 млрд. долара, които да бъдат вложени в Румъния. Но това трасе вече - както каза и господин заместник-министърът - се удължава с 200 км. И то става непривлекателно. Това, първо, като проблем.
Второ, много хипотетично е все още онова, което ще се прави на територията на нашата страна. А трябва определено да кажа - тук и господин Койчев говори, - че без тунел на "Петрохан" Дунав-мост 2 няма да се изплати не за 10, а за 10 по 10 години. Това не е мое мнение, това е мнението на учените от Академията на науките, това е мнение на професори от Университета по строителство. Защото това съоръжение няма да реши въпросите само на Северозапада, този коридор е като цяло за България. Има няколко проекта. Единият проект е за 250 млн. долара. Но то ще скъси с повече от 150 км този коридор. То по друг начин ще разположи инфраструктурата. За съжаление и господин Табаков каза, че това в момента е хипотетично, то липсва в приложения материал, комисията ни е раздала. Въобще липсва, там става дума за минаване под Шипка.
На следващо място, липсва онова, за което става дума, че ще има допълващ ефект и ще ускори възвръщането на средствата - развитието на региона. И то не като инфраструктура, че ще се направи шосето между Видин и Монтана, липсва цялостно виждане. А същевременно се търси ефектът. Не може да се работи на парче. Затова трябваше да има представители от други министерства. И като се подхвърли една теза, тя трябва да бъде подкрепена: да, за този регион ще се направи това и това, което ще бъде свързано с този коридор и ефектът ще бъде такъв и такъв. Иначе тук се подвеждат народните представители. И колкото и да съм патриот на своя край и ще гласувам - повтарям - "за", нямаме право след това да бъдем упрекнати, че ние сме подвели в името на местничеството, или на някакви други интереси, за да се реши да се замразят средства или да се изразходват средства неефективно.
Защото, пак повтарям, ние имаме отговорност като български народни представители за всичко, което става и ще става.
Мисля, че още един въпрос е нужно да бъде поставен и той е свързан с позицията въобще на България по отношение на Пакта за стабилност. Очевидно е, че ние трябва да бъдем много по-настоятелни, както господин Чачев е споделил на това съвещание, по отношение на осигуряване на средства - не само за инфраструктурата, а и за други проекти. И то без отлагане. Иначе България да бъде потупвана само по рамото, няма да е решение на нито един от много острите проблеми, които за съжаление все повече се натрупват.
Така че българското правителство не само трябва да ни поднася такива споразумения, с които ние да се ангажираме и след това да видим кой ще плаща, а да търси, и то много настойчиво, развитие на тези въпроси. Защото тези 400 хил. долара или марки, които са получени, са получени като възнаграждение за хората, които ще дойдат да ни консултират. Но те са далеч от онези огромни средства, които са ни нужни.
Ето тези неща бях длъжен да кажа, господин председател, като повтарям, че аз ще гласувам за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Лилов.
ЕМИЛ ЛИЛОВ (СДС): Аз искам да направя тази реплика, защото все повече усещам, че тук замирисва на една много интересна интрига, която колегите отляво започват и то започват първо с инсинуации, които се развиват в нашия регион, където се оказа, че мост няма да се строи. След това в моята кутия намерих едно писмо, в което един незнаен апологет на строителството на международни магистрали твърдеше, че коридор № 4 е неизгоден за България, единствено изгоден е коридор № 8, поради което мост не трябва да се строи. И в един вестник също беше напечатана същата теза.
Моята реплика към господин Статков е, че той все още очаква, че държавата освен моста трябва да прави и нещо друго за региона. Не, господин Статков, в региона хората започнаха да се подготвят за трасето край магистралата и моста. Там започнаха да израстват бензиностанцийки, започнаха да израстват места, в които ще се градят мотели, започнаха да се подготвят за създаване на инфраструктура, която ще обезпечава хората, които ще минават, спират и т.н.
Така че недейте да очаквате, че държавата трябва да направи всичко. Това време отдавна е приключило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лилов.
Други желаещи за реплика? Няма.
Господин Статков, имате думата за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз не знам кой какво е пускал в кутията на господин Лилов, но искам ясно да кажа по един от въпросите, който той постави, че след като Европейският съюз ще помага на два от регионите в България, които са най-бедни, и един е северозападният, това, че хората са се напънали в най-бедния регион да си направят бензиностанцийки и нещо друго, е добре. Но то не решава другия проблем. И исках да акцентирам, че след като са ни признали като най-бедни и са казали, че ще помагат, ние, по-точно правителството, трябва да използваме Пакта за стабилност да се реализират и други проекти, за да може да се докаже онази теза, която Министерството на транспорта докладва в Комисията по икономическата политика - че ефективността и възвръщането на средствата ще дойде и от социалния ефект в региона. До този момент това не се доказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Пирински, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, законопроектът, който е предложен на нашето внимание за ратифициране, е внесен от правителството въз основа на т. 4 от чл. 85, която предполага ратификация на споразумения, по които се поемат финансови ангажименти от българска страна. В такива случаи се изисква по Конституция Народното събрание да се произнесе по поемането на такъв ангажимент.
Затова, първо, господин председателю, аз бих предложил да се съсредоточим върху чл. 6 от предлаганата за ратификация спогодба, в която се фиксира какъв финансов ангажимент се поема. Става дума българската страна да осигури финансирането както на проектирането, така и на изграждането на моста и проектирането и изграждането на прилежащата инфраструктура на българска територия. Тоест, не става дума ние да дадем непременно български средства, напротив, става дума българската страна да потърси финансиране от други източници, които проявят интерес за финансиране на този проект.
Второ, става дума да се преценят условията и формулата, по които ще бъдат договаряни тези средства за финансиране - кой ще е получателят на средствата, кой ще е носителят на задължението да се възвръщат те, кой ще гарантира това задължение. Очевидно гаранцията трябва да дойде от българската държава.
Тук беше критикувано доста това споразумение като много общо, нефиксиращо конкретни аспекти от реализацията на проекта. И действително колегите са прави, тъй като, ако погледнем чл. 14, за който спомена и господин Статков, споменаха и другите изказали се, се предвиждат редица допълнителни споразумения, в които ще бъдат фиксирани тези условия.
Ето защо, господин председателю, аз смятам, че от проведената дискусия, от всички поставени въпроси стана ясно, че се касае за проект, който е с доста голяма сложност на реализацията, който няма предварителна гаранция за висока степен на печелившост, който иска изключително упорита работа и обработка, мобилизация, ако щете, на всички умения и възможности на българската страна, за да бъде тази инвестиция икономически рентабилна.
Възниква въпросът заслужава ли си да се напрягаме, има ли смисъл да си поставяме такава задача? Моят отговор е категорично "да". За мен няма съмнение, че ние днес трябва да ратифицираме това споразумение и ще се помъча да се обоснова с няколко аргумента.
Първият е да си зададем добре въпроса в какво инвестираме, дали става дума за един отделно взет мост или става дума за ролята на България като ключов инфраструктурен възел в Югоизточна Европа. Аз съм убеден, че става дума за второто. България има потенциалното предимство на наистина ключово, геостратегическо регионално разположение, от което потенциално могат да бъдат извлечени много сериозни предимства. И също така трябва да сме наясно, уважаеми колеги, че всяка от съседните на България страни има своя интерес да отклони от минаване през българска територия на един или друг товаропоток, пътникопоток и т.н. И тези страни, не защото непременно не обичат България, а просто защото следват своя интерес се стремят коридор № 4 да мине на север от България, да мине през румънска територия, да стигне до Дунав било при устието или чрез канала, който беше изграден от Черна вода. Ако става дума за южното рамо на коридор № 4, то да завие надолу преди да стигне българска територия и да мине през Сърбия, Македония и Гърция. Ако става дума за "Виа Егнатия", тя да мине под България, да мине през Северна Гърция и европейската част на Турция. Това са разбираеми дългосрочни стратегически стремежи на всяка от нашите съседки. Но ние трябва да сме не по-малко настойчиви от тях в преследването на своя интерес.
Неслучайно толкова дълго, дали са 10 години, дали са 30, дали са 50, дали са 80, няма мост на Дунав в западната част на българо-румънската граница. Аз съм убеден, че нямаше да го има и това споразумение, ако не беше текущият политически момент, за съжаление, свързан с една дълбока криза в нашия район, която да се надяваме е на път да бъде преодоляна, и ако не беше решаващото вмешателство, или пък да не говорим за вмешателство, а за ангажираност на Европейския съюз със съдействие за постигане на това споразумение. Това споразумение нямаше да бъде факт и тогава щяхме да сме спокойни, че, грубо казано, не рискуваме с инвестиционен проект, но още дълго време според мен ние нямаше да постигнем онова желано от всички нас споразумение с колкото се може по-изгодни за българската страна условия.
Разбира се, това не означава ние да подпишем каквото и да е споразумение. Но аз не смятам, че нашето правителство е подписало каквото и да е споразумение. Нека се вгледаме. Това нееднакво разпределение на бремето за осигуряване на финансирането е балансирано с обстоятелството, че пропорционалната част от приходите ще бъдат за българската страна, колкото е по-голяма частта от финансирането, която ние сме осигурили.
Предвидено е в един от текстовете на чл. 9, ми се струва, че за български принос ще се ползват и средствата от квотите за безвъзмездни помощи по предприсъединителните фондове на Европейския съюз, които ние евентуално ще получим - нещо, срещу което румънската страна, доколкото разбирам, е реагирала много остро и до последно се е борила. И навярно ще се мъчи, договаряйки вече споразуменията по чл. 14 да се помъчи да компенсира това, което тя счита за неправомерно предимство на българската страна. Такива са реалностите, такива са преговорите и сигурен съм, че те ще са изключително трудни, продължителни и интензивни.
Но независимо от всички въпроси, които ние днес можем да си зададем, не бива да се съмняваме, уважаеми дами и господа, че направлението на коридор № 4, общото, от Северозападна Европа, грубо казано, от района на Германия, на Бенелюкс през Централна Европа към Югоизточна Европа и Близкия Изток ще е изключително интензивно натоварено и в двете посоки - и от Европа към Близкия Изток и по нататък, и обратното. Такива са по-дългосрочните тенденции на развитието в тези региони, на икономическите реалности, които ще диктуват тези товаропотоци. Дали даден превозвач ще мине непременно през моста на Видин - Калафат или ще предпочете да мине през Белград, или ще търси да натовари ремаркето на катамаран и да го пусне по Дунава, това е въпрос на сметки, това е въпрос на много конкретни калкулации на всеки превозвач, на всеки спедитор, но не си представям, че една такава връзка ще остане глуха или задна улица по тази главна магистрала.
Имайте предвид и друго. Така или иначе, този Дунав-мост 2 сега се изтъква като проект № 1 в контекста на Пакта за стабилност. Това е реклама, която ние не можем да си направим, каквито и усилия да положим и колкото и средства да бихме разходвали като държава. Да се говори за този проект във всички среди на инвеститори в Европа и отвъд Европа като за проект, който си заслужава внимание, като за проект, който е интересен, е нещо, което според мен е огромно предимство за българската страна.
Ето защо, без повече да се мъча да аргументирам онова, което заявих пред вас, аз, господин председателю, лично се надявах, че днешният дебат ще бъде дебат, в който няма да има гласуване на база на принадлежност към парламентарни групи, че ще има едно сериозно осмисляне на националния интерес, свързан с ратифицирането именно на това споразумение с всички въпроси, които то поражда, и се надявах на едно пълноценно участие на представители на правителството в този дебат - и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и на министъра на транспорта и съобщенията, и на други министри, защото те би трябвало да могат достатъчно аргументирано, сериозно и убедително да защитят позиция в полза на този проект.
Искам да кажа, че това е един от проектите, който е следван последователно от всички български правителства през тези десет години. И, ако щете, в случая е предаване щафетата от едно правителство на друго, благодарение на сериозната експертна работа на колективи, които работиха в съответните министерства, независимо от това кой номер Народно събрание е поредното и кое е правителството. Пак повтарям, никак не е лек проектът като икономика и като логистика, ако щете, но за мен няма съмнение в неговата дългосрочна изгода, целесъобразност, нужда за България.
Приканвам колегите да гласуваме в подкрепа на това споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Бончев има думата за изказване.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Аз искам да взема отношение по споразумението специално по чл. 6:
"Чл. 6. (1) Българската страна ще осигури финансирането на предварителното проектиране...
(2) Българската страна ще осигури финансирането на изграждането на моста...
Чл. 7. Румънската страна ще осигури финансирането на проектирането и изграждането на прилежащата инфраструктура на румънска територия."
Минавам на чл. 11. След като българската страна ще построи целия мост, в чл. 11 е записано, че Република България става титуляр, собственик само на половината на моста, тоест, таксите ще бъдат и от ..., а румънците на другата половина.
Следователно България строи и дава пари, а румънците само прибират.
Искам да използвам присъствието на уважаемия господин Табаков, както той призна, че това трасе, по което Румъния си направи нови работни места по долината на реката Жиу, се удължава до западната граница, тоест, до Унгария с 200 км от сега съществуващото трасе. И коментарът на "Евронюз", който беше публикуван, уважаеми господин Табаков, се говореше, че преговорите между югославската страна и Гърция са на завършване. Магистралата, която тръгва от Атина - Скопие - Ниш - Белград - Суботица - Унгария остават само 112 км, споразумението, че вече турският товарен транспорт ще почне да минава по тази готова магистрала, много учудващо е дали Вие потвърждавате тези новини. Ако е така, то този мост, освен че България не е хубаво да получава всички такси, ще бъде почти неизползваем, защото най-големият транспорт, който би могъл да изплати това съоръжение, както знаете, това е направлението турски тирове в Близкия Изток, както и от Запад към Близкия Изток през Турция, така от Близкия Изток през Турция за Запад.
Следователно, ако влезе в сила готовото споразумение на готовото трасе, което е с 200 км по-малко, тогава на какво ще разчитаме да бъде изплатен този мост?
И второ, прогнозите, които са по международната преса, че в близките години не се очаква поевтиняване на горивото, вие видяхте, че за няколко цента беше блокирана Англия, Франция и Германия, кой е този превозвач, който ще се съгласи да минава 400 км повече? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Реплики към него има ли? Няма.
Тъй като има още много желаещи за изказване по законопроекта на първо четене, разискванията ще продължат утре в 9,00 ч.
Има няколко съобщения, които ще прочета до края на работното време:
Комисията по икономическата политика ще заседава на 27 септември, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 27 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 27 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 28 септември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 28 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, четвъртък, 28 септември от 9,00 ч. Продължаваме с разискванията по разглеждания законопроект.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков
Свилен Димитров