Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колежката Виктория Василева. Честито! (Ръкопляскания.)
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов. Заповядайте.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците, като оспорвам член единствен в частта относно заповедите, издадени на основание чл. 41, т. 3, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2.
Конституцията на Република България не установява изрично правомощие на Народното събрание да приема тълкувателни закони. И тъй като това е първият тълкувателен закон на Народното събрание след приемането на сега действащата Конституция, си позволявам да се присъединя към мнението на народните представители, че Народното събрание като законодателен орган може да направи, когато прецени за необходимо, автентично тълкуване на всеки свой закон.
Целта на такъв тълкувателен закон е да съдейства за разкриване съдържанието на правните норми, като изясни смисъла на действителната воля на законодателя, изразена в тълкувания закон или в отделна негова норма. По никакъв начин обаче тълкувателният закон не може да създава нови правни норми, както и да допълва или да изменя закона, защото автентичното тълкуване не е правотворческа дейност.
Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България установява конституционния принцип за съдебно обжалване от страна на гражданите и юридическите лица на всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
В много свои решения Конституционният съд подчертава, че изключението може да се прилага само тогава, когато не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите и конституционните принципи на правовата държава.
В мотивите към Решение № 5 от 1997 г. Конституционният съд отбелязва, че прилагането на изключението по чл. 120, ал. 2 е допустимо и когато друга по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена. Такава е сферата на националната сигурност, казва Конституционният съд.
Този е бил и мотивът на законодателя да изключи в разпоредбата на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България обжалването на заповедите по раздел I принудителни административни мерки от глава пета на закона, с който са наложени принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната.
Ето защо аз не оспорвам разпоредбата на закона в частта й, която се отнася до заповедите, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1, на основание чл. 42 и на основание чл. 10, ал. 1, т. 1. Не ги оспорвам, защото в първия случай - чл. 40, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 - министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице могат да отнемат със заповед правото на пребиваване на чужденец в Република България, когато чужденецът с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или когато има данни, че работи против сигурността и интересите на българската държава.
Във втория случай - чл. 42 - "министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица със заповед могат да разпоредят експулсирането на чужденец, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред."
И двата вида заповеди - тези, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1, както и тези, издадени на основание чл. 42, представляват принудителни административни мерки от раздел I, глава пета на закона и попадат изцяло в хипотезата на чл. 47, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. А последната разпоредба изрично изключва от обжалване заповедите по този раздел, с които са наложени принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната. Това изцяло е в съответствие с конституционния принцип, прогласен в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.
В третия случай - чл. 10, ал. 1, т. 1 - "се отказва издаване на визи и влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на държавата."
Макар че тези откази не са изрично изключени в Закона за чужденците в Република България, конституционното изискване за изрично законово изключване на съдебно обжалване на административните актове за тях е изпълнено чрез нормите в други два закона - чл. 7 от Закона за Върховния административен съд и чл. 34 от Закона за административното производство.
Що се отнася обаче до заповедите, издадени на основание чл. 41, т. 3, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, тълкувателният закон според мен влиза в противоречие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията, защото по пътя на тълкуването изключва от кръга на съдебно обжалваемите заповеди такива, за които законодателят не е предвидил изрично това в Закона за чужденците на Република България. А повечето от основанията за издаване на такива заповеди не са свързани по никакъв начин със сигурността на страната и те не могат да бъдат изключени от съдебно обжалване и по силата на специалните процесуални норми, които току-що цитирах, в Закона за административното производство - чл. 34, и в Закона за Върховния административен съд - чл. 7 от последния закон.
Изключването на тези заповеди от съдебно обжалване изключват прилагането по отношение на тях и на някои разпоредби от Закона за административното производство, които иначе са задължителни. По този начин и в двата закона по същество се променят правни норми.
Съгласно чл. 41, т. 3 "министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица могат да издадат заповед за принудително отвеждане на чужденец до границата в случаите, когато чужденецът не е напуснал страната в определения срок след отнемане правото му на пребиваване."
Според тълкувателния закон издадената заповед по чл. 41, т. 3, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, а това е разпоредба, която съдържа всичките основания, посочени в чл. 10 и чл. 11...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нищо не разбрах, господин президент.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Ако слушате по-внимателно, имам чувството, че ще разберете, господин Корнезов. Аз чета достатъчно бавно.
А разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 са в глава втора от Закона за чужденците.
Само някои от изброените основания, най-вече горецитираният чл. 10, ал. 1, т. 1, се отнасят до застрашаване сигурността на държавата.
Повечето от основанията в чл. 10 и чл. 11 обаче са неотносими към действия, застрашаващи сигурността на тази държава.
Позволявам си да посоча някои от случаите в чл. 10: "чужденец, който няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната; чужденец, който при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчно законодателство; чужденец, който няма виза или билет за следващите маршрути".
По-голямо недоумение според мен обаче буди включването на цялата разпоредба на чл. 11. Докато разпоредбата на чл. 10 е формулирана като императивна правна норма, предвиждаща при наличието на всички основания в нея да се откаже издаването на виза и влизането на чужденец в страната, то разпоредбата на чл. 11 е формулирана като правна възможност. Преценката дали да се даде отказ законодателят е предоставил на Министъра на вътрешните работи или на упълномощено от него длъжностно лице. Наличието на основанията по чл. 11 не водят задължително и винаги до такъв отказ. Това не са действия, които непосредствено са свързани със сигурността на страната, затова и заповедите, издадени на тези основания, не са от категорията административни актове, които разпоредбата на чл. 47 изключва от съдебно обжалване.
Бих посочил някои от основанията, изброени в чл. 11: ако при предишно пребиваване в страната чужденецът е извършил нарушение на обществения ред; ако има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като емигрант; ако има данни, че целта на влизането му е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава и т.н.
Така тълкувателният закон въвежда забрана за обжалване на заповеди, издадени на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, включваща всички основания по чл. 10 и чл. 11. Но чл. 47 от Закона за чужденците в Република България изключва обжалване само на онези заповеди от този раздел, с които се налагат административни мерки, непосредствено свързани само със сигурността на страната, а голямата част от горните заповеди не са такива. Ето защо в тази част Законът за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България противоречи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията.
Член 5, ал. 2 от Конституцията прогласява принципа на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията. В решение № 10 на Конституционния съд от 1994 г. се казва: "Непосредственото действие на Конституцията означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото действие прави от Конституцията живо и приложимо право." И по силата на непосредственото действие на разпоредбата в Конституцията всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законните си интереси.
Ето защо щом заповедите, издадени на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 подлежат на обжалване по силата както на непосредственото действие на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, така и на основание чл. 46 от Закона за чужденците в Република България, за тях трябва да бъдат приложими и разпоредбите на Закона за административното производство. Затова си позволявам да изразя и несъгласие относно възможността, предвидена в тълкувателния закон, тези заповеди да не съдържат фактическо основание и да подлежат на незабавно изпълнение. Щом по отношение на тези заповеди не се изключва възможност за обжалването им, то за тях следва да се прилагат нормите, установени в Закона за административното производство.
Член 47, ал. 2 от Закона за чужденците допуска посочване само на правното основание за онези заповеди по раздел I, с които се налагат мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната. Заповедите обаче, издадени на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2, следва да съдържат всички реквизити на административния акт, които са посочени в чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство, включително и фактическото основание за издаване на административния акт. Защото ако административният акт не е издаден в предписаната от закона форма, порокът може да доведе до унищожаемост, дори до нищожност на акта.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за административното производство допуска в административния акт да се посочи само правното основание в случаите, които са изчерпателно регламентирани в нея. Очевидно е, че повечето от основанията, изброени в чл. 10 и в чл. 11 от Закона за чужденците в Република България, не попадат в тези хипотези, включително не са и въпроси, свързани с опазване на държавната или служебна тайна.
Що се отнася до установеното в тълкувателния закон задължение за незабавно изпълнение и на тези заповеди, следва да отбележим, че щом те могат да се обжалват: заповедите на министъра на вътрешните работи - по съдебен ред, а тези на упълномощените от него длъжностни лица - и по съдебен, и по административен, за тези заповеди следва да се прилагат и разпоредбите на чл. 16, 23 и 37 от същия закон, тоест незабавното изпълнение ще бъде допустимо, само ако при обжалване по административен ред административният орган е допуснал предварително изпълнение в административния акт. Ако обаче не е допуснал такова, своевременно подадената жалба или протест спира изпълнението на административния акт. При обжалване по съдебен ред, административният орган е допуснал предварително изпълнение на акта. Дори обаче да е допуснал такова, съдът по искане на заинтересованата страна пак може да спре изпълнението му. Ако обаче не е допуснато предварително изпълнение от административния орган, жалбата и протестът спират изпълнението на административния акт, освен ако съдът разпореди друго.
Уважаеми госпожи и господа, ето защо по отношение на заповедите, издадени на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 според мен е недопустимо и тълкуването, което законодателят прави в изречение второ, трето, четвърто, пето и изречение шесто от този член единствен. Само по отношение на заповедите по чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2.
В допълнение към гореизложеното е необходимо да подчертая, че приемането в тълкувателен закон на подобни норми, в които се ограничават вече установени в законодателството ни права на чужди граждани, не допринася и за утвърждаването на образа на България като правова държава, още повече че не става въпрос да бъдат толерирани чужденци, които нарушават българското законодателство, а да не се отнема, освен в случаите отнасящи се до застрашаване на националната сигурност, да не се отнема възможността на тези чужденци да обжалват заповедите пред компетентните съдебни органи на Република България. Щом се стремим да станем част от обединена Европа и да докажем, че българските граждани не трябва да бъдат подлагани на унизителни визови ограничения, е необходимо да покажем също така категорично, че българската държава е отворена за всеки чужд гражданин, който идва с добри намерения при нас.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това са мотивите ми да върна за ново обсъждане Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, като оспорвам израза "заповедите, издадени на основание чл. 41, т. 3 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2" в изречение първо и изречение шесто от член единствен и си позволявам да предложа при повторното обсъждане на закона от Народното събрание този текст да отпадне. Благодаря ви за вниманието. Този път наистина от сърце ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин президент.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ.
Има думата господин Йордан Цонев, председател на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, стигнахме до чл. 27.
"Чл. 27. (1) По предложение на вътрешния одитор или на базата на оценка на риска агенцията може да установи и да въведе система на превантивен контрол в одитираните обекти за определен период от време.
(2) Системата за превантивен контрол по ал. 1 се упражнява до олучаването на задоволителни гаранции, че системите за финансово управление и контрол на одитирания обект функционират правилно.
(3) Делегираните вътрешни одитори не могат да извършват едновременно превантивен контрол и вътрешен одит.
(4) Критериите за установяване на превантивен контрол са принципите на добро финансово управление и прозрачност."
Предложение на комисията - чл. 27 се изменя така:
"Чл. 27. (1) По предложение на вътрешния одитор или на базата на оценка на риска директорът на агенцията може с акт за възлагане да установи и да въведе система на превантивен контрол в одитираните обекти за определен период от време. Актът за възлагане не подлежи на обжалване.
(2) Системата за превантивен контрол по ал. 1 се упражнява да получаването на задоволителни гаранции, че системите за финансово управление и контрол на одитирания обект функционират правилно.
(3) Делегираните вътрешни одитори не могат да извършват едновременно превантивен контрол и вътрешен одит.
(4) Критериите за установяване на превантивен контрол са принципите на добро финансово управление и прозрачност.
(5) Критериите и методите за оценка на риска се определят с наредба, издадена от министъра на финансите.
Чл. 28. (1) При осъществяване на превантивен контрол се проверява предварително и се одобрява поемането на задължения, сключването на договори, изпълнението им и извършването на разходи по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(2) Агенцията докладва на Министерския съвет чрез министъра на финансите за резултатите от превантивния контрол в 3-месечен срок от установяването му."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като в началото на ал. 2 се добавя "директорът на агенцията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 27 и 28 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 27, така както е предложен от комисията, чл. 28, така както е предложен от вносителя, като в началото на ал. 2 се добавят думите "директорът на".
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Членове 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА
Раздел I
Имуществена отговорност

Чл. 29. (1) За противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон, когато вредата:
1. е причинена умишлено;
2. е от липси;
3. е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
(2) Длъжностните лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят имуществена отговорност за това, което лично са получили в резултат на тези плащания.
(3) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.
(4) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му.
(5) Лицата по ал. 4 отговарят солидарно с причинителя на вредата до размера на полученото."
Няма направени предложения за наименованията на глава четвърта, раздел първи и чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 30. (1) При констатирани вреди по чл. 29, ал. 1 вътрешният одитор съставя акт за начет.
(2) По съставените актове за начет виновните лица дават писмени обяснения в срок, определен от вътрешния одитор, но не по-късно от 7 дни след връчването на акта.
(3) По дадените обяснения вътрешният одитор се произнася мотивирано с писмено заключение.
(4) Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се считат за истински до доказване на противното."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на ал. 2:
"(2) По съставените актове за начет виновните лица дават писмени обяснения в срок, определен от вътрешния одитор, който не може да бъде по-малък от 7 дни след връчването на акта."
"Чл. 31. Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:
1. събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;
2. упражняват контрол върху лицата по т. 1;
3. управляват или се разпореждат с имущество;
4. са посочени в чл. 29, ал. 4.
Чл. 32. Размерът на вредата се определя към деня на причиняването й, а когато той не може да се установи - към деня на нейното откриване, по по-високата от пазарната или отчетната цена.
Чл. 33. Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването.
Чл. 34. Отговорните за вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняване на вредата, а ако същият не може да се установи - от деня на откриването й, до деня на възстановяването на вредата.
Чл. 35. (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й.
(2) Давността по ал. 1, освен при условията на Закона за задълженията и договорите, се прекъсва и със съставянето на акт за начет.
(3) Независимо от спирането и прекъсването на давността имуществена отговорност не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняването на вредата.
Чл. 36. Съставените актове за начет се разглеждат от съда по реда на глава 31 от Гражданския процесуален кодекс "Производство по финансови начети".
Чл. 37. Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-5, а по т. 6 - когато участието на държавата или общината в капитала е над 50 на сто, не могат да правят отказ от иска по акта за начет, включително и за лихвите.
Чл. 38. Разпоредбите на този раздел се прилагат и от контролните органи по чл. 17, ал. 1 от закона."
За глава четвърта - наименованието, раздел първи, чл. 29 - 38 няма направени предложения с изключение на това, направено от комисията за ал. 2 на чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по раздел първи на глава четвърта?
Моля, гласувайте заглавията на глава четвърта и раздел първи и членове от 29 до 38 включително, така както са предложени от вносителя, с предложеното от комисията изменение на чл. 30, ал. 2.
Гласували 98 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 8.
Заглавията на глава четвърта, раздел първи и чл. 29 - 38 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Раздел II
Мерки за отстраняване на нарушенията
Чл. 39. Директорът на агенцията или упълномощени от него лица имат право:
1. да дават писмени указания за отстраняване на констатираните нарушения и да определят срок за изпълнението им;
2. да правят предложения пред компетентните органи за спиране на действия, които водят до извършване на нарушения и до причиняване на вреди на одитираните обекти, чиято дейност се проверява;
3. да правят предложения пред компетентните органи за отмяна на незаконни актове на ръководители на одитираните обекти;
4. да предлагат търсене на имуществена и дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител.
Чл. 40. (1) При наличие на данни за престъпления агенцията изпраща акта за начет и доклада за вътрешен одит на органите на прокуратурата.
(2) Агенцията уведомява данъчната администрация за установени и невнесени по време на вътрешния одит задължения на одитираните обекти към бюджета.
(3) Агенцията уведомява органа, упражняващ правата на собственост на държавата и общините в търговските дружества, за резултатите от извършен вътрешен одит в тях."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на ал. 2:
"(2) Агенцията уведомява компетентните органи за установени и невнесени по време на вътрешния одит задължения на одитираните обекти към държавата и общините."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II, чл. 39 и чл. 40 така, както са предложени от вносителя, с предлаганото от комисията изменение на ал. 2 на чл. 40.
Гласували 103 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на раздел II и членове 39 и 40 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 41. При упражняването на контролна дейност по този закон виновните длъжностни лица от одитираните обекти, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват в следните случаи:
1. за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 1000 лева;
2. за представяне на справки, декларации и други документи, в резултат на които неоснователно са получени субсидии, премии и други суми от бюджета на държавата или общините - с глоба от 200 до 1000 лева;
3. за непредставяне в определените срокове на контролните органи на сведения, справки, декларации и документи по чл. 11, ал. 1, точки 3, 4 и 5 - с глоба от 50 до 300 лева;
4. за представяне на неточни сведения, справки, декларации и документи по чл. 11, ал. 1, точки 3, 4 и 5 - с глоба от 80 до 400 лева;
5. за неизпълнение на указанията по чл. 39, т. 1 - с глоба от 50 до 1000 лева;
6. за възпрепятстване на органите на държавния вътрешен финансов контрол при упражняване на правата им по чл. 11, ал. 1, точки 1 и 2 - с глоба от 50 до 1000 лева."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като в т. 6 думите "органите на държавния вътрешен финансов контрол" се заменят с "контролните органи".
"Чл. 42. Орган или служител на агенцията, който наруши или не изпълни свое служебно задължение, или превиши правата си, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 43. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от вътрешните одитори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) За нарушенията по чл. 41 и 42, установени от органите на ревизионните дирекции по чл. 17, ал. 1, актовете се съставят от тези органи, а наказателните постановления се издават от съответния министър или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 44. Глобите, наложени по този закон, се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По глава пета някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието на глава пета и членове 41, 42, 43 и 44 така, както са предложени от вносителя, като само в чл. 41 в т. 6 думите "органите на държавния вътрешен финансов контрол" се заменят с думите "контролните органи".
Гласували 107 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 6.
Заглавието на глава пета и членове 41, 42, 43 и 44 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: 
"Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Одит" е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на финансовите средства и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им.
2. "Вътрешен одит" е одитът, извършван от орган на изпълнителната власт независим от одитираните обекти.
3. "Одит на изпълнението" е проверката на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички управленски нива с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност:
а) "ефективност" е степента на постигане на целите при съпоставяне на очаквания и действителния резултат от дейността;
б) "ефикасност" е съотношението между действителния резултат и средствата, използвани за постигането му;
в) "икономичност" е свеждането до минимум на разходите за придобиване на ресурси, необходими за осъществяването на дейността, при спазване на изискванията за качество.
4. "Финансов одит" е проверката на сметките и финансовата документация на одитирания обект с цел да се установи законосъобразността, достоверността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законосъобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имуществото.
5. "Одит на системите" е проверката на системите за финансово управление и контрол на одитирания обект с цел да се установят предимствата и недостатъците им и да се определят одитните дейности, които следва да се приложат.
6. "Одит на информационните технологии" е оценката на компютърната среда, включваща софтуерни продукти и приложения и управленски системи.
7. "Одитиран обект" е органът или лицето, програмата, дейността, функцията или проектът, които са обект на одит.
8. "Системи за финансово управление и контрол" са всичките процедури и цялата вътрешна организация на планирането, изпълнението на дейността и осъществяването на вътрешния контрол, които допринасят за постигане целите на одитирания обект.
9. "Превантивен контрол" е предварителният контрол, осъществяван от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
10. "Оценка на риска" е методът за установяване на зони с потенциално високо ниво на риск с цел правилно планиране и осъществяване на контролната дейност.
11. "Задоволителни гаранции" по чл. 27, ал. 2 са налице, когато от ръководителя и главния счетоводител на одитирания обект са предприети необходимите действия за оптимизиране на разходите и за предотвратяване, разкриване и коригиране на грешки и на незаконосъобразни действия.
12. "Добро финансово управление" е управленският процес, целящ максимално оползотворяване на ресурсите и организиране на дейностите по начин, който позволява постигане на задачите на одитирания обект при съблюдаване на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност.

13. "Сертифициране" е дейността за проверка на всички финансови документи на функционалните структури, които се разпореждат със средства от фондове и програми на Европейския съюз; удостоверяване, че сметките, които трябва да бъдат изпратени на Европейската комисия, са достоверни, пълни и точни; изготвяне на доклад, който удостоверява, че процедурите по управление и вътрешен контрол функционират задоволително и гарантират целевото разходване на средствата."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 със следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата "адаптиране" се заменя с "одитиране".
2. Създава се нова т. 14:
"14. "Блокираща квота" е участие на държавата или общината в капитала на дружеството в размер, не по-малко от 34 на сто или такова участие, което им осигурява възможността да осуетят неприемливи за тях решения относно увеличаване или намаляване на капитала, преобразуване и прекратяване на дружеството, изменение или допълнение на устава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По допълнителната разпоредба и § 1 от нея желае ли някой да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и §1 така, както са предложени от вносителя, като в т. 1 вместо думата "адаптирания" се записва думата "одитирания" и се създава нова т. 14, предложена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и параграф 1 са приети.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложим разискванията по текущата точка от седмичната програма и да преминем към следващата точка - т. 9, а именно: решение относно избиране на член на Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател! По текущата точка остават две-три гласувания. Повечето текстове са без забележки и едва ли ще има дебати.
Ето защо аз предлагам да довършим работата си и след това да преминем към точката, която господин Марков предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Марков.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 102, против 49, въздържали се 4.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка девета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Има становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Кой ще докладва становището на комисията?
Има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно решение за избиране на
член на Висшия съдебен съвет

Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията разгледа кандидатурата на Асен Димитров Манов за член на Висшия съдебен съвет. Комисията смята, че кандидатурата на господин Манов отговаря на всички законови изисквания за заемането на длъжността член на Висшия съдебен съвет и предлага на Народното събрание да приеме решение за избирането му на посочената длъжност.
Становището е одобрено от 11 народни представители, членове на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Чета проекта за решение.
"Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на член на Висшия съдебен съвет

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3 и чл. 23 от Закона за съдебната власт
Р Е Ш И:

Избира Асен Димитров Манов за член на Висшия съдебен съвет."
Моля гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 5.
Решението е прието.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Тъй като има още време, правя процедурно предложение да продължим с точката, която отложихме - второ четене на законопроекта за държавния вътрешен финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, преустановете гласуването и обявете резултата.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Цонев, имате думата за доклад.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон отменя Закона за държавния финансов контрол."
Следва изброяване на обнародването в "Държавен вестник".
"§ 3. Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол е правоприемник на Държавния финансов контрол."
По § 2 и 3 няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", § 2 и § 3 в съдържанието, предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
 Гласували 101 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 17.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. Закриват се съществуващите служби за финансов контрол към министерства, комитети и другите ведомства по чл. 12, ал. 3 от отменения Закон за държавния финансов контрол, с изключение на тези към Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната."
Предложение на народния представител Георги Пирински:
В началото на текста да се запише "в срок от един месец след приемането на правилник за прилагането на закона се...".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Пирински.


ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, става дума за сроковете за ефективно влизане в сила на закона, за неговото прилагане.
Параграф 4 предвижда да се закрият сегашните служби за финансов контрол към различните ведомства.
В комисията обсъдихме различните срокове, предвидени в тези Преходни и заключителни разпоредби, свързани с приемането на правилника за прилагането на закона и оттам естествено, за сроковете, в които той реално ще започне да действа.
Бих Ви помолил, господин председателю, да обърнем внимание на § 23 в края на закона, където се предвижда Министерският съвет да приеме правилника в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Доколкото § 23, нов § 24, предложен от комисията, предвижда законът да влезе в сила от 1 януари, възниква едва ли не впечатлението, че законът ще започне реално да действа чак в средата на годината, защото без правилник той не може да работи.
В комисията беше прието, както може би забелязвате, на последната страница на доклада за второ четене е отбелязано, срокът "6 месеца" да се замени с "3 месеца". Съгласуван беше срокът 3 месеца. В тази връзка ми се струва, че можем като краен вариант да приемем тези 3 месеца и да ги подкрепим, но доколкото ние ще приемем този закон, очевидно още днес, до края на това заседание или най-късно в сряда, реално би следвало правителството да се постарае този правилник да бъде готов още през януари догодина, така че веднага след влизането в сила на закона да бъде утвърден и правилникът и той да започне реално да действа.
В тази връзка аз оттеглям предложението си по § 4, който в момента обсъждаме. Имам и предложение по § 6 - за разпореждането с бюджетни кредити, финансовия контрол върху тези разпоредители. Отново има един срок от 6 месеца, оттеглям и това си предложение и подкрепям предложението, което беше съгласувано в комисията, за записване на срок от 3 месеца, в който да бъде утвърден от Министерския съвет правилникът за приложение на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Пирински.
Моля да гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от комисията, за съдържанието на § 4.
Гласували 115 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 15.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 5. (1) Структурата и дейността на Ревизионната дирекция на Министерството на вътрешните работи се привежда в съответствие с изискванията на чл. 17 в срок 6 месеца от влизането в сила на закона.
(2) Към Министерството на отбраната се създава Дирекция за осъществяване на контрола по чл. 17 в срок 6 месеца от влизането в сила на закона."
Комисията предлага в ал. 1 и 2 числото "6" да се замени с "3".
По-нататък при всичките срокове има същите предложения.
"§ 6. Разпоредителите с бюджетни кредити по чл. 4, ал. 1, точки 1-4 изграждат системи за финансово управление и контрол в срок 6 месеца от влизането на закона в сила."
Тук също думите "6 месеца" се заменят с "3 месеца" по предложение на комисията.
"§ 7. Всички висящи производства, образувани до влизането в сила на закона, се разглеждат по досегашния ред.
§ 8. До влизането в сила на правилник за прилагане на Закона за държавния вътрешен финансов контрол, финансовите ревизии се извършват по досегашния ред."
Комисията предлага в § 8 текстът да отпадне, като параграфи от 9 до 23 се преномерират от 8 до 22.
"§ 9. Имуществената отговорност за вреди, причинени до влизането в сила на закона, се реализира по досегашния ред.
§ 10. В Закона за банките...", следва изброяване на "Държавен вестник", "се правят следните изменения:
1. В чл. 52, ал. 5, т. 3 се изменя така:
"3. директорът на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и директорите на териториалните дирекции, когато с акт на орган на държавния вътрешен финансов контрол е установено, че:
а) ръководството на одитирания обект осуетява извършването на контролна дейност от органите на агенцията;
б) в одитирания обект не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси;
г) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени вземания при контролна дейност на агенцията;
д) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на одитирания обект."
2. В § 45, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките...", следва изброяване на обнародването в "Държавен вестник", "думите "Закона за държавния финансов контрол се заменят със "Закона за държавния вътрешен финансов контрол"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага буква "г" да отпадне.
"§ 11. В § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. (обн. ДВ, бр. 1 от 2000 г., изм. бр. 31 от 2000 г.) думите "органите на държавния финансов контрол" се заменят с "органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол ".
§ 12. В чл. 50 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд...", изброяват се обнародванията в "Държавен вестник", "думите "Главно управление "Държавен финансов контрол" при Министерство на финансите" се заменят с "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол".
§ 13. В чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 56 от 1999 г.) думите "държавен финансов контрол" се заменят с "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол".
§ 14. В чл. 9, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени от граждани...", изброяват се обнародванията в "Държавен вестник", "думите "държавния финансов контрол" се заменят с "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол".
§ 15. В чл. 31, ал. 1 от Закона за Сметната палата...", изброяват се обнародванията в "Държавен вестник", "думите "финансов контрол" се заменят с "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол", а думите "Закона за финансов контрол" - със "Закона за държавния вътрешен финансов контрол".
§ 16. В Закона за счетоводството...", следват обнародванията в "Държавен вестник", "се правят следните изменения:
1. В чл. 45, т. 3 се изменя така:
"3. документи за данъчен контрол и финансов одит - до извършването на следващата данъчна ревизия, вътрешен одит и одит на Сметната палата;"
2. В чл. 57, ал. 1 думите "държавния финансов контрол" се заменят с "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол".
§ 17. В чл. 15, ал. 2 от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. ...", следва изброяване на обнародванията в "Държавен вестник", "думите "държавния финансов контрол" се заменят с "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол".
§ 18. В чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания...", следват изброяванията на "Държавен вестник", в които е обнародван този закон, "думите "чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния финансов контрол" се заменят с "чл. 41, т. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол".

§ 19. Член 71, ал. 6, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ДВ, бр. 114 от 1999 г.) думите "ръководителите на Главно управление "Държавен финансов контрол" и на териториалните управления "Държавен финансов контрол" се заменят с "директора на агенцията и директорите на териториалните дирекции на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол", а думите "орган на държавния финансов контрол" се заменят с "орган на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол".
§ 20. Член 63 от Закона за кооперациите (ДВ, бр. 113 от 1999 г.) се изменя така:
"Чл. 63. Финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва от специализираните финансовоконтролни органи към кооперативните съюзи."
§ 21. В § 8, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за малките и средните предприятия (ДВ, бр. 84 от 1999 г.) думите "Закона за държавния финансов контрол" се заменят с "Закона за държавния вътрешен финансов контрол".
§ 22. В чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс думите "Закона за държавния финансов контрол" и "държавен финансов контрол" се заменят съответно със "Закона за държавния вътрешен финансов контрол" и "държавен вътрешен финансов контрол".
§ 23. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му в срок шест месеца след влизането в сила на закона."
Тук има предложение на народния представител Георги Пирински - за приемане на правилник в срок от един месец, но той го оттегли.
Числото "6" се заменя с числото "3".
Предложение на комисията за нов § 24.
"§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
В § 6 остава числото "6" месеца. Само там остава "6" месеца.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи за изказване.
Моля първо да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 8 на вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграф 8 отпада.
Поставям на гласуване докладваните от председателя на комисията текстове - § 5 с корекцията в ал. 2 - вместо "6", "3" месеца; § 6, който остава така, както е предложен от вносителя; § 7, параграфи 9, 10 - с отпадане на буква "г", параграфи 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 с корекцията, предложена от комисията, и § 24.
Моля да гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфи 5 до 24 включително така, както ги обявих, са приети.
С това сме приели целия Закон за държавния вътрешен финансов контрол. Извинявам се забавянето в началото на почивката, но мисля, че беше по-полезно да завършим нашата работа. Почивка от половин час. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 20 до 26 октомври 2000 г.
Питане от народния представител Руси Статков към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно мерките на Министерството на вътрешните работи за разкриване и предотвратяване на дейността на наркопласьорите. Следва да се отговори на 3 ноември 2000 г.
Питане от народния представител Михаил Миков към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно състоянието на престъпността. Следва да се отговори на същата дата.
Питане от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно структурата на износа на Република България за първото полугодие на тази година. Следва да се отговори писмено до 9 ноември 2000 г.
Питане от народната представителка Татяна Дончева към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно икономическото състояние на "Финтекс" АД, гр. Габрово. Следва да се отговори в пленарно заседание на 3 ноември 2000 г.
Питане от народната представителка Татяна Дончева към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно резултатите от финансовата ревизия на "Финтекс" АД, гр. Габрово.
Едното е за икономическото състояние, другото е за финансовата ревизия. Сигурно двете питания ще се обединят.
Питане от същата народна представителка към Теодосий Симеонов - министър на правосъдието, относно резултатите от финансовата ревизия на затвора в град Белене.
На трите питания следва да се отговори на 3 ноември 2000 г.
Преминаваме към разисквания по питането на народните представители Тодор Костадинов и Ремзи Осман към министъра на финансите Муравей Радев относно мерки на правителството за решаване на финансовите проблеми на общините.
Искам да припомня положенията в нашия правилник. Разискванията траят един час. Определям на отделните парламентарни групи, както следва: на Парламентарната група на СДС - 25 минути, на Парламентарна група на Демократичната левица - 15 минути; на парламентарните групи на ОНС, на Евролевицата и на Народен съюз - по 5 минути; и на независимите народни представители - общо 5 минути.
Искам да припомня, че пак съгласно правилника, в това време влизат времето за процедурни предложения, както и репликите. Не влизат само отговорите, т.е. дупликите.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Представянето на мотивите е отделно, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има два проекта за решение.
От името на вносителите на основния проект има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Дебатът днес е за мерките, които Министерският съвет следва да вземе за стабилизиране на общинските бюджети. Става дума за изпълнение на конституционно задължение, за отговорно отношение към поети международни ангажименти, за развитие на местното самоуправление и осигуряване на условия общините свободно да изпълняват своите функции.
В изпълнение на задълженията по чл. 141, ал. 2 и 3, и Народното събрание, и правителството трябва да държат сметка за значението на местното самоуправление и да не допускат накърняване на самата му същност чрез поставяне на общините във финансова зависимост от държавния бюджет и ограничаване на възможността на органите на местното самоуправление сами да вземат решения. В ал. 3 на същия чл. 141 от Конституцията, държавата се задължава да подпомага нормалната дейност на общините чрез средства от бюджета или по друг начин.
Състоянието на общинските бюджети е особено критично. Това се признава от всички. Значителна част от общините се намират или изпадат във финансов колапс. Те не могат да изпълняват функциите и компетенциите, предвидени в Конституцията, Европейската харта за местно самоуправление, редица закони. Предприетите от правителството мерки в последните месеци и седмици не решават въпроса и не дават гаранции на общините, че този най-остър за тях проблем ще се реши. Мерките досега са палиативни. Повечето от отпуснатите средства са за покриване на задължения на централната власт, както и произтичащи от нормативни и поднормативни документи. Други са за разплащане с държавните монополи. Тоест, парите само се прехвърлят от един държавен джоб в друг държавен джоб. Трети са за компенсиране на провали в политиката на правителството в областта на икономиката, трудовата заетост, доходите и бедността.
Мерките са закъснели. Задълженията и неразплатените средства от общините се трупат от първите дни на годината. Мерките закъсняха и общините хронично не можеха да осъществяват своите отговорности и задължения към учители и лекари, социално слаби, безработни и бедни, да извършват ремонти на училища и общински болнични заведения. Те нямаха и сега нямат финансови средства, за да се подготвят за зимата. За сметка на това, за всеки преведен лев се водеха такива пропагандно-информационни кампании, които създаваха едва ли не усещане, че в общините се вливат стотици милиони левове. Истината е, че колкото и да се преведените пари, това са пари на общините, които правителството и управляващото мнозинство не им предоставиха по законовия ред с бюджета за тази година. С бюджет 2000 общините бяха ощетени с 486 млн. нови лева. Толкова са недостигащите средства през тази година, за да могат общините да изпълняват задълженията си по закон. Не са за свои начинания, за свои решения, за решаване на местни проблеми. Не са за ремонти на улици, тротоари, чешми, водопроводи за права и транспорт на общините, деца и учители.
Общините започнаха годината със 166 млн. неразплатени средства, защото и миналогодишният бюджет беше продукт на същата политика - да се задушава местното самоуправление на общините, да се прехвърлят задачи и задължения на тях, парите да са в централната власт. Затова и Министерският съвет имаше 419-процентно увеличение на бюджета, общините само 17. Затова се ремонтират големите кабинети, а училищата - не. Видимо българските християндемократи много уважават големите числа, но само когато ги получават или ги запазват за себе си.
Общинските бюджети имат реален дефицит между 28 и 32 на сто. Заедно с това приходите, заложени в закона, не постъпват в общинската хазна. Повече от половината общини - 132 - не получават дори ограничените по размери парични постъпления.
Миналата седмица уважаемият финансов министър изтъкна, че интелигентният финансов мениджмънт, който да ръководи и управлява тези средства на общините, ще върже двата края до тази година. Не интелигентни мениджъри, фокусници да застанат начело на общината, няма как да се заплатят разходите без пари. Впрочем, фокусите и тактическите маневри да не се решават тези проблеми, се правят от правителството и то не само през последните месеци. Миналата година правителството изви ръцете на управляващото мнозинство и тук беше взето решение да се направят финансови проверки на общините. Силните и жлъчни оценки и клевети бяха опровергани от резултатите на тези проверки. Нарушенията бяха символични, но останаха 166 млн. неразплатени задължения, извършени от общините законосъобразно. Дори Наказателният кодекс променихте, за да може вместо да искат пари, кметовете да изпитват страх.
Взехте решение Сметната палата да направи друга проверка на общините. Защо обаче не разпространихте доклада на Сметната палата? Защо забравихте за резултатите и изводите от него? Защото за пръв път от 3 години официална българска институция констатира, че парите, с които разполагат общините, са по-малко от нормативно определените разходи. С аргументи доказа, че рухналата икономика не произвежда, не формира печалби и оттук няма пари за общините. Тази констатация се направи в началото на годината. Правителството не предприе мерки. Дори избягваше диалога с Националното сдружение на общините. Диалог, който е необходим и който сдружението все пак налага.
И сега, тази сутрин, отново се опитвате да повторите този фарс, като предлагате да се назначат серия от нови проверки. Не може да се постигне резултат. Миналогодишната проверка показа,че това наистина води до фарс.
Тъкмо затова внесеният от нас проект за решение засяга сърцевината на проблема - правителството да изпълни своето конституционно задължение и в двуседмичен срок да представи пакет от практически мерки за стабилизиране на бюджетите на общините. Мерките да се конкретизират за всяка община на основата на единни, ясни и публично оповестени критерии. В духа на чл. 141 от Конституцията проектът за решение дава възможност на правителството за избор на източниците на финансови средства и начина им за определяне, дори и да предложи актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. в частта за взаимоотношенията на общините с републиканския бюджет и други, свързани с тези изменения. Отчита се, че държавата може да подпомага общините чрез бюджета или по друг начин. Може и по друг начин, но ние искаме това да не става по другия начин, каквато е практиката ви досега. Не по другия начин, а на базата на информация, анализ, единни критерии, публичност и прозрачност.
Остра необходимост има от информация за реалното изпълнение, реалните задължения, реалния дефицит, реалните потребности на общинските бюджети до края на годината. Информация за това до края на август е събрана от Министерство на финансите. Доклад за това следва да се внесе в Народното събрание, за да престанат случаите на спекулация, критика, обиди, субективизъм. Да се постъпи отговорно, да се решават въпросите държавнически.
Искането Сметната палата да направи проверка ще даде яснота има ли общини, които се толерират по някакви признаци, има ли общини, които получават пари от министерства, фондове, програми, но не успяват да ги усвоят. Накрая чрез тази проверка може да се каже ясно делите ли общините на наши и ваши, но с факти и данни.
Апелираме проектът за решение да бъде подкрепен от всички парламентарни групи. Той е израз на грижата за общините в България, т.е. грижа за България и населението в нашата страна. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
От името на вносителите на втория проект за решение има думата госпожа Мария Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Радев, уважаеми колеги! Аз съм развълнувана, когато слушам изказване от такъв характер, поднесено по този йезуитски начин (неразбираеми реплики от ДЛ), защото, уважаеми господин Костадинов, аз имам спомен за едно време, на което ние всички сме били свидетели след промените в Република България. Искам да напомня нещо, което вероятно знаят всички, които болеят по тези проблеми. Помните ли кога приемахме бюджетите на Република България в този парламент? Датите са наистина впечатляващи. Интересно е как са реагирали общините без оглед на цвят по това време.
Искате ли да ви напомня, че през 1993 г. в края на м. юни сме приели бюджета? Същото се е случило и в 1995 г. В 1997 г. поради катастрофата, която доведохте, също. (Реплики на недоволство от ДЛ.) Желаете ли да ви напомня, че през 1996 г. за същите тези общини, за които вие сега се опитвате да ни обясните какви решения да вземем, шест пъти сте актуализирали бюджета си?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): За да има пари.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Искате ли да ви напомня също какво оставихте през 1997 г.? Не, аз няма да ви напомням тези неща, защото се гордея да съм член на това Народно събрание, което за първи път започна да приема бюджет тогава, когато европейските ни партньори приемат - преди началото на годината. (Неразбираема реплика на народната представителка Емилия Масларова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Масларова, правя Ви забележка.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Това, което за съжаление не беше изобщо ваша практика.
Искам да отбележа, е Министерство на финансите безупречно върши своята работа вече три години в условията на един валутен борд, до който няма да напомням как стигнахме. Единствената държава в тази част на Европа, която е изправена пред възможността да оправи своите финанси само чрез финансова стабилизация и прикрепване към валутен борд. Защото, ако се вгледаме в цифрите, които за вас някак си остават неразгадаеми и съвсем едностранчиво тълкувани, вие ще видите, че в приходната част на бюджетите на общините, в разчетените собствени приходи от данъчната администрация за 2000 г. в размер на 1 млрд. и 92 млн. лева, в този момент са изпълнени 832 млн., или това прави 76,2 на сто, което е с 6 млн. повече от същия период на миналата година.
Изпълнението на субсидиите на републиканския бюджет е 82,9 на сто при изпълнение на същия период за миналата година - 69,6 на сто или с 49 млн. лева повече. Касовите наличности в общините са с 37 млн. лева при реализирани такива за същия период на 1999 г. 20 млн. лева или със 17 млн. лева пак в повече.
Да поговорим за разходната част. Там приоритетността на разходите е очевидна. През 1999 г. в касовите разходът делът на приоритетните е 59 на сто, а на неприоритетните - 41 на сто. В 2000 г. делът е променен и той вече е 63,8 на сто за приоритетните, а за неприоритетните - 36,2 на сто или с 4,8 пункта по-високо извършени приоритетни разходи.
Пренасочихме в общините собствените приходи за финансиране на капиталовите разходи. За разглеждания период 97 общини са пренасочили тези собствени средства в размер на 5 млн. лева, като в същото време има неразплатени приоритетни разходи. Затова също трябва да се помисли.
Съгласно разпоредбите на чл. 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за тази година е удвоеният размер на целевата субсидия за социални помощи. Общините на национално равнище спазиха разпоредбите на закона, като при приведени от Министерство на финансите целеви субсидии в размер на 50 млн. лева, за помощи са разходвани 136 млн. лева или с 36 млн. лева повече. Нарушения обаче са констатирани в 61 общини, в чиито центрове за социални помощи са преведени по-малко 3 млн. лева.
Много може да се каже за спазване на бюджетната дисциплина от общините и вие знаете, че ние в тази посока приехме и закони, защото е установено и днес, че в 154 общини, които представляват 58,8 на сто от общия брой на общините, са допуснати преразходи от одобрените от общинските съвети в тези общини бюджетни кредити в размер на 17 млн. лева.
Да поговорим и за неразплатените разходи. В този период, който ние разглеждаме, те са в размер на 192 млн. лева, от които за заплати 11 млн. лева, осигурителни вноски 6 млн. лева, социални помощи 28 млн. лева, медикаменти 10 млн. лева, стипендии 1 млн. лева, капиталови разходи 9 млн. лева и останали 127. Върху този размер не е оказал влияние остатъкът от непреведените по постановлението средства в размер на 85 млн. лева или сумата на допуснатите нарушения е в размер на 25 млн. лева. С тези средства биха могли да се изплатят неразплатените разходи за заплати в размер на 11 млн. лева, на осигурителни вноски 6 млн. лева или общо 17 млн. лева, и биха могли също да бъдат покрити близо 90 на сто от неразплатените социални помощи. Това не е сторено.
Какво очакваме ние? Очакваме, че към края на годината размерът на общинските бюджети в своята приходна и разходна част може да достигне 1 млрд. 819 млн. лева, като в т.ч. собствените приходи са при разчет 1 млрд. и 92 млн. лева, да постъпят 1 млрд. 137 млн. лева или на национално равнище това е една сума от 45 млн. лева в повече.

Това превишение е компенсирано като в 118 общини, и това е вече факт, се очаква да постъпят в повече 120 млн. лева, а в 144 - неизпълнение в размер на 67 млн. лева. Размерът на предвидените трансфери до 31 декември 2000 г. се очаква да достигне 682 млн. лева, от които 4 млн. лева - по Постановление № 205 за ликвидирането на здравните заведения, съгласно приетите закони; 8 млн. лева при евентуалното приемане на РМС за обезщетение на съкратени във връзка с преобразуването на същите здравни заведения и 26 млн. за увеличение с 10 на сто на заплатите, които от 1 октомври влизат в сила.
Правителството в лицето на управляващите в Министерството на финансите за този период - 9-месечието, е предприело много мерки и вие ги знаете, защото тук е имало актуални питания и е отговаряно по този въпрос, но аз ще ви напомня, че авансово предоставихме на общините субсидии, чиито собствен бюджет не може да покрие приоритетните и част от неприоритетните разходи за първото тримесечие. Завишихме размера на общите субсидии през първото полугодие с 19 млн. лева за сметка на второто полугодие във връзка със стартирането на реформата... (Шум и реплики от залата.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кои сте вие? Какво значи това: "Ние"?
МАРИЯ СТОЯНОВА: Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, моля Ви!
МАРИЯ СТОЯНОВА: И отпадна необходимостта на общините да финансират извънболничната помощ от бюджетите си.
Приведохме от държавния бюджет на 100 процента, а не 90, от уточнения размер на общата субсидия за тази година.
Министерският съвет със свое Решение № 498 предостави финансова компенсация по бюджетите на общините в размер на 41 млн. лева, което наистина може да се отчете като помощ за общините, защото разпределението на средствата е извършено по предложение на съответните министерства и в частта "обезщетение на съкратени общински служители" по предложение на самите общини.
Министерският съвет с друго свое постановление - за изменение и допълнение на нормативните актове, предостави на топлофикационните дружества целеви средства за отписване на задължения за ползвана от общините неразплатена топлинна енергия в размер на 19 млн. лева. Затова никой от вас не споменава!
На основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет със свое решение задължи министъра на финансите до 31 декември да предостави на общините финансова помощ в размер на 120 млн. лева. Допълнителната помощ се предоставя за намаляване на преразсрочените задължения на общините с трайни финансови проблеми, възникнали по обективни причини към края на август 2000 г., които включват заплати, осигурителни плащания, социални помощи, медикаменти, електроенергия и вода. Или общо за държавния бюджет за 2000 г. са представени допълнително 180 млн. лева.
Затова аз предлагам на вниманието на Народното събрание нашия проект за решение и подкрепата от всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Започваме дебата. Досега са ми дали списък само от СДС.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може ли времето да кажете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето беше съобщено от председателя в началото на заседанието.
Има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Искам да взема думата и още веднъж да спомена някои цифри, които преди мен моята колежка спомена, но искам да направя и анализ на тези неща.
Действително никога аз не помня да е имало време, когато да не е имало проблеми в общините. Винаги има проблеми. Това е нещо, което върви във времето поне от 10 години и винаги има такъв дебат. И не мога да възприема обвинението, което се направи от господин Костадинов, че тази политика, която в момента се води от този бюджет за 2000 г. от Министерството на финансите, е пагубна за общините. Не може, вие чухте цифрите, да не ги повтарям, когато над 120 млн. лева досега са изплатени като допълнителна помощ за общините... (Шум и реплики от опозицията.)
Когато се прави това и вероятно ще се преведат и допълнителни средства или общият размер на субсидията ще надхвърли с 50 на сто плануваното за тази година и това са се говори, че това е...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това е въпросът! Точно това е въпросът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, правя Ви забележка.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Това са абсолютно нелогични неща.
Аз искам да спомена, че и като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол следя бюджета на държавата. Този бюджет - за 2000 г., не е по-малък бюджет от предишните години. В него е заложено необходимото увеличение на бюджетите, както е в цялата бюджетна сфера. Защо точно тук идва проблемът? Защо го няма на други места? Това аз питам. В това е проблемът. Вие казвате: "Защо?". Това е направено, тъй като държавата поема отговорността на някои други. Друг не си върши работата, друг прави разходи, които са непредвидени.
От анализа, който изнесе преди малко госпожа Стоянова, вие видяхте - има доста нарушения. Аз не бих казал "само нарушения", не можем да обвиняваме само общините, че за всичко те са виновни, но това е една обща отговорност. (Реплики от блока на ДЛ.)
Разбира се, Министерството на финансите, разбира се, че не е виновно. Министерството на финансите осигурява допълнителен ресурс. Да не мислите, че това идва някъде от въздуха този допълнителен ресурс?! Има преизпълнение на бюджета, но има и намаляване на разходите в други сфери, за да могат да се прехвърлят тези средства към общините. Това са неща, които никой не ги е правил досега и вие в момента се подигравате отсреща, правите такива едни неща... Това не е отговорност, с която можем да застанем пред хората. Проблемите на общините са много и с насмешка не можем да ги решаваме!
И в този бюджет, пак повтарям, имаше заложените увеличения на съответната сфера на общините. Къде е проблемът? По мое лично мнение - отчита се подобрение на отношението на приоритетните към неприоритетните разходи за тази година. Това е, да речем и в резултат на стабилизационната програма, която приеха много от общините, но в същото време аз искам да кажа, че наблюдавам особено в моя район, в много от общинските съвети, в много от общините щатове, които са раздути. Не се направиха необходимите съкращения. (Реплики и провиквания от блока на ДЛ.)
Не, в гр. Пловдив съкращенията са много жестоки. Говоря за други общини, които са като Карлово, например, като в Марица, където нито един служител не беше съкратен, дето се назначават нови служители в общинските съвети. Много хубаво, но в същото време общината стои с неразплатени разходи. И тъй като тези щатове - там са приоритетните разходи, там са заплатите, там са осигуровките, когато там не се направи някаква промяна, общината е много изрядна, тя плаща приоритетните разходи. И за приоритетните има неизпълнение, но в същото време аз искам да попитам и хората искам да ги попитам, към тях да се обърна - виждат ли всеки в своята община тези хора, които ги знаят и техния брой, тяхната реална реализация? Има ли смисъл от толкоз много служители в тези общини? Трябва да се помисли, особено за администрацията. Трябва да се помисли! Това е също начин за решаване на проблема.
Другият начин - много малко общини търсят реализация на своето имущество. Много малко, и не само областните, всякакви общини имам предвид тук... (Реплики и провиквания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Много Ви моля, искам да се изкажа. Вие после можете да вземете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако от другата страна реагират по същия начин при Вашите изказвания, няма да има заседание. Ако аз започна да използвам микрофона, с който разполагам, всички ще подскочите! Моля Ви за тишина!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Искам да кажа следните примери от моя район - в общините, в които поддържам контакт с кметовете. На много места след тези местни избори има нови общински ръководства и там, където те наистина са отговорни, започнаха първо да се продават имоти, които отдавна никой не търси и просто са едни бунища. И това носи приходи на общините сега. От друга страна се реализираха договори за наеми, за аренда - неща, които никой не ги е потърсил до този момент. Ами, това също е решение. В тези общини също имат проблеми, но си намират начин да си ги решават. Това е механизмът!
Министерството на финансите е направило възможното. То дава, според мен, свръх това, което може да отдели държавата, но другия път, на решаването на този общ проблем е и самите кметове, общинските съвети да потърсят реализация на своето имущество, защото според мен има много голяма безстопанственост. Особено в малките, селските общини, които примерно вие след малко ще защитавате - там пък да не говоря за случаи на общинска земя, която се ползва от кооперации и няма никакви договори, тя е била пустееща, но се обработва. Да не говоря в нашия район за язовири, които се дават, примерно, в община Брезово, на смешни цени, а в същото време нямат пари. Ами, няма да има пари! Трябва да намерим обща реализация на тези проблеми. Не може само да бъде отговорна държавата, Министерството на финансите и долу никой да няма отговорен. Просто в това отношение не може да се подхожда по този начин. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! От тази трибуна госпожа Стоянова постави въпроса какво е било преди години.
Искам да подчертая, че сега този дебат се провежда, защото ситуацията в българските общини, породена от действието на този бюджет и политиката на това правителство, е довела до критични ситуации. Тогава, когато обстоятелствата се променяха, се правеха в резултат на дебати, промени в бюджета. И това беше с цел да оцелеят хората. А вие днес режете живо месо, но бюджета не пипате.
От тази трибуна министърът на финансите заяви: "Сега аз давам пари. Защо сте недоволни?" И действително, правителството преведе на общините повече от 100 млн. лв. допълнително.
Въпросът, който предизвика този дебат, е следният: защо всъщност се наложи Министерският съвет да предприема допълнителни мерки за подпомагане на общините? Достатъчни ли са те? И необходимо ли е Народното събрание да приеме специално решение по този въпрос?
В самото начало на своето изказване искам да заявя: първо, преведените повече от 100 млн. лв. са по-малко от 30 на сто от необходимите на общините така наречени допълнителни средства, за да работят нормално до края на годината, и, второ, противоречивият характер на законодателството, приетият от мнозинството бюджет и провежданата от правителството политика пораждат проблеми, критични ситуации в общините и хроничен целогодишен дефицит на средства. Това ги поставя в положение, при което те не могат да изпълняват равномерно своите функции и отговорности, ограничава местното самоуправление и поражда социално напрежение, конфликти и обществено недоволство.
Европейската харта за местно самоуправление, ратифицирана от Тридесет и седмото Народно събрание на 17 март 1995 г. и станала в резултат на това неразделна част от българското законодателство, в своя чл. 9 гласи: "1. Местните власти имат право в рамките на националната икономическа политика на достатъчни собствени средства, с които да разполагат свободно при осъществяване на компетенциите си. 2. Финансовите средства на местните власти трябва да бъдат съизмерими с компетенциите, предвидени от Конституцията или закона." Тези принципи са залегнали и в Конституцията на Република България.
Какво е положението днес в българските общини като следствие от водената от правителството и от парламентарното мнозинство политика? За да характеризирам положението, ще приведа само оценки и данни от независими български и чуждестранни експерти, членове на правителството и становища на самото правителство.
На специалистите е добре известен анализът на местните финанси за периода 1999 г. - първо шестмесечие на 2000 г., разработен от инициативата "Местно самоуправление" с подкрепата на Американската агенция за международно развитие.
Като се констатира силно нарастване на бюджетните дефицити на общините, резултатите от анализа на общинските бюджети за шестте месеца на 2000 г. потвърждават валидността на следните изводи:
1. Механизмът за държавните трансфери не работи.
2. Намалението на субсидиите за 2000 г. е по-голямо от редукцията на разходните отговорности на общините.
И понеже, като се запознах с протокола от разговорите Ви, господин министър, с Националното сдружение на общините и Вашата бележка, че възразявате на тази констатация, аз си позволявам, към така цитирания авторитетен източник, да предложа моята интерпретация, на която Вие, уважавайки се като професионалист, не можете да възразите нито дума.
Субсидиите плюс реално получените собствени приходи, съпоставени с редукцията на разходите, бележат същата тенденция. А това са реалните пари, с които общините са разполагали в реално време. Когато три месеца учителите са стачкували, когато човекът не е могъл да се лекува или е починал, преведените от вас допълнително средства след три месеца или в края на годината - милиард за болниците, нямат онази стойност, която биха имали, ако бяха преведени в момента, в който са необходими.
Третата констатация е, че общините плащат за последиците от структурната реформа.
Четвъртият - засилва се декапитализацията на общинските активи. Общините нямат финансов ресурс да поддържат местната инфраструктура.
И, пето - разходите и отговорностите на общините са по-големи от приходите, които получават.
За да компенсира частично тази ситуация, породена от водената от правителството политика, то прие поредица от мерки и конкретни стъпки. Те са добре известни и широко рекламирани, като умело се премълчава въпросът от какво се наложи тази щедрост на правителството.
Това е въпросът, уважаеми колеги, които привеждахте флагментарни цифри. С приемането на въпросните мерки правителството фактически призна съществуването на неразплатени сметки в общините в размер на над 200 млн. лв. по обективни, тоест непродиктувани от действията и бездействията на общините причини.
И досега не е доказано нито едно от обвиненията, отправени към кметовете от страна на министъра на финансите. Българските общини започнаха 2000 г. със 166 млн. и 400 хил. лв. неразплатени средства за 1999 г. - факт, който правителството не оспорва, господин минстре.
Вторият факт, който правителството не оспорва и не може да оспори, е, че в България има общини, чиято целогодишна субсидия се оказва недостатъчна да покрие разходите, които трябва да се направят за първото полугодие. Или, по-точно казано, реалните собствени приходи за първите шест месеца плюс целевата субсидия за цялата година са по-малки от разходите за първите шест месеца.
Решението да се изтегли авансово цялата годишна субсидия за плащания през първото полугодие, а там където тя е недостатъчна, да се разреши безлихвен заем - това са общините Бургас, Русе и Перник, не е щедрост на правителството, уважаеми дами и господа, това е неизбежно действие, за да се компенсират частично последиците от грешните разчети, бюджетната политика на правителството и решенията, които вие лековато вземате.
Другата стъпка, която се изразява министър Радев, че е направена от правителството, беше да се подпомогнат общините, които имат неразплатени разходи за топлоенергия.
Министерството на финансите предостави директно на Топлофикация въпросните средства и намали неразплатените разходи на общините в съответния размер.
Тук някои господа цитират това като голям успех. Истината е, че правителството използва стария похват - такъв тип плащания и "помощи" да не се включват в базата за определяне на разходите за следващата година и общините да бъдат в постоянна зависимост от волята на централната власт. Така умишлено се поддържа невъзможността за установяване на ясни и прозрачни механизми на разпределение на държавните трансфери.
Другият факт, който правителството не може да не признае, е намалението на приходите в общините от така наречените споделени данъци.
Привеждането на разликата от бюджета, утвърдените и предвидени разходи и фактическите постъпления не е щедрост, не е успех или проява на добронамереност на правителството, това е негово задължение и компенсация за проблемите и напрежението на общините, създадени без тяхна воля. Общините нямат каквото и да е участие нито при изработването на прогнозата, нито при събирането на този тип данъци. Те са в пълна зависимост от централната власт, надеждността и реализацията на нейната политика.
Има още един факт, който правителството не може да не признае. Нараства броят на имащите право на социални помощи и осигуровки. Нарасна броят на регистрираните безработни. В някои общини това нарастване достигна 30-40%, което практически означава проява на неразчетен ресурс за бюджетите. Причините за това са поне две:
Първата. Разкритите работни места в страната са по-малко от съкратените и красивата идея на "Програма 2001" за 250 хил. нови места до края на мандата на правителството си остава колкото неясна, толкова и непостижима въпреки твърдението, че програмата се изпълнява успешно.
Втората причина за нарастване се корени в това, че съгласно Закона за здравното осигуряване само регистрираните като безработни имат право да бъдат здравноосигурени от съответната община. Друг е въпросът, че все по-голяма част от социално-слабите и безработни български граждани не могат да пътуват до общинските центрове, за да поддържат регистрацията си в съответните бюра. Отражението на това върху тях и техните деца води до ужасяваща картина - лични драми и много страдание. Всичко това е на територията на българските общини и те трябва да посрещнат проблемите на своите жители, без да имат достатъчно средства за това.
От многото въпроси, които възникват, ще се спра на два.
Първият, уважаеми господин министър, виждам, че Ви разсейвам: как се получава така, че когато в общините има остър бюджетен дефицит и липса на средства за покривите на училищата и за гориво в навечерието на зимния сезон, за заплати, за социални помощи, за ток и вода и липсват средства за изграждането и за издръжката на редица законово предвидени дейности, в същото време Вие, министърът на финансите на Република България, самодоволно да обявявате зашеметяващо преизпълнение и излишъци в държавния бюджет?
И второ: редно ли е, когато български граждани практически не могат да пътуват до общинския център, за да поддържат регистрацията на своята мизерия, тези, които разпределят баницата в България, да могат да пътуват докъдето поискат и за каквото поискат те и техните съпруги? Средства за това има осигурени колкото поискат и откъдето си поискат.
Отговорът на първия въпрос едва ли е в това, че можещите са в правителството и парламентарното мнозинство. По-скоро е вярно друго - тези, които се провъзгласиха, че могат, днес държат в ръцете си ножа, хляба и всичко останало, заделят за себе си колкото поискат и грабят колкото могат, държат общините в подчинение и зависимост и лишават страната и гражданите от истинско местно самоуправление.
При наличието на факти, потвърждаващи всичко това, да се говори, че провежданата от СДС политика е единствено възможната и тя няма алтернатива е проява на политическа наглост и цинизъм или на интелектуална ограниченост и подражателство на това, което е казал и иска Командирът.
Друга политика в България е не само възможна, но и необходима за оцеляването на българския народ за развитието на местното самоуправление и практическото ни присъединяване към Европейския съюз. Демократичната левица и нейните коалиционни партньори имат подготвена позиция по реформите в местното самоуправление и регионалното развитие, реформите в администрацията и финансовата децентрализация на нашите финанси. Готов е пакет от закони, които ще осигурят практическа реализация на тази програмна намереност.
Накрая две думи по проекта за решение. Състоянието на общинските бюджети е отново критично дори и след приетите от правителството мерки. Общините са затруднени да изпълняват функциите и компетенциите, определени от Конституцията и Европейската харта за местно самоуправление и другите нормативни актове. С предложението от вносителите на ДПС и Демократичната левица и решението, което те внасят на Вашето внимание, и по-точно в частта му по т. 1, цялостно ще се компенсират последствията от политиката на правителството и ще се осигурят нормални условия за работа на общините до края на годината.
Приемането на т. 2 от проекта за решение ще позволи да се изгради обективната база от данни, въз основа на която да се вземат необходимите управленски решения и да се изключи спекулацията и субективизмът.
Приемането на т. 3 ще позволи да се направи оценка на реалните средства, с които са разполагали и разполагат общините независимо от характера на източниците им.
И накрая, уважаеми колеги, бих искал да ви призова да вникнете в това предложение и да го подкрепите. Аз зная, че вие можете да победите всеки един поотделно от вас, но бих искал да ви призова да победите самите себе си, като промените начина на гласуване, вслушате се в нашите предложения и ги подкрепите. Това ще бъде за благото на българския народ и на вашите избиратели. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги, уважаеми господин министър! Имаме удобен повод да дебатираме финансовите проблеми на общините, макар че за това на нас ни се дава много малко време. Но все пак.
Че има проблеми - има, мисля, че никой не го отрича. Въпросът е какво може да направи Народното събрание, за да реши тези проблеми или да подпомогне тяхното решаване. Въпросът има две страни: дали сега отношенията между правителство, изпълнителна власт и общини ще се решават в рамките на закона и на Конституцията - дали, защото тук имаме едно голямо съмнение - и, второ, дали е целесъобразно това, което прави правителството, от практическа гледна точка.
Мисля, че нещата тук са доста объркани. Видяхме една народна представителка от парламентарната група на мнозинството, която на практика казваше "ние", когато говореше за действията на Министерския съвет. От своя страна пък Министерският съвет, като разпределя на своя глава тези средства, които ги е събрал по някакъв начин от цялата страна, нарушава Конституцията и действа от името на Народното събрание.
Затова казвам, че нещата са объркани, господин министре. И това го казвам не от днес и не от вчера, а отдавна. Не се плашете от актуализация на бюджета. Като сте събрали повече пари, идете да видите в цивилизованите страни как е, примерно в Германия. Като съберат повече пари, там вкарват тия пари в техния Бундестаг и решават за какво да ги използват. Не че ще ги използваме за други цели. Пак за тези, защото мнозинството е ваше. Обаче не се плашете от тази дума "актуализация". Вярно е, че у нас има едно негативно звучене, но вие си направете и реклама. Ето, събрали сте повече пари, дайте сега на Народното събрание да реши как да ги разпредели.
И това решение, дето го предлага Парламентарната група на СДС - пише "одобрява", не "одобрява", а "приема за правилни". Какво приемате за правилни, бе? Вие сте народни представители тук. Накарайте правителството да вкара тия пари в Народното събрание и да изпълни Конституцията на България. "Приема за правилни" !
И вижте в т. 6 пък какво пише: счита да се предостави правото на общините да определят размерите на местните данъци и такси. Тоест, счита да се промени Конституцията. Ами че променете я! От кого считате - филанкишията ли да ги промени? Министър-председателят не може да ги промени, нито президентът, нито министърът на финансите. Като считате, вкарайте го тоя проект! Какво считате? Ако считате, го вкарайте, а не говорете, че считате. Казвате: "поправяме Конституцията" и толкоз. И ние ще ви подкрепим, макар че това въобще няма да реши проблема. И не бива да се заблуждават общините, че като им дадат правото да определят местните данъци и такси, проблемът ще бъде решен.
Искам да кажа няколко приказки повече за бедните общини, защото това са преобладаващата част от народните представители на Обединението за национално спасение, които са от бедни общини, в които преобладаващата част от парите, които се харчат, идват от субсидии.
Оказва се така, че тия субсидии, дето се казва, не могат да стигнат да си покрият нормативно определените социални разходи. И казват: ами, те са дали повече пари в нарушение. Какво нарушение, като не могат?!
Богатите общини нека да си се оправят - имат собствени приходи. Бедните общини собствени приходи нямат. Знаете, преобладаващата част от населението е селскостопанско, селскостопанските доходи не се облагат с общ доход, общият доход не се разпределя, тоест, нямат пари за общината. Няма друга икономическа активност, примерно от големи предприятия и т.н. да разпределят данък върху печалбата. Чисто и просто нямат сделки с недвижимости, там да отидат направо в общината. Собствени приходи нямат. За какво местно самоуправление може да се говори там, когато за всичките пари те трябва да се молят на министъра на финансите да им ги предостави?!
Ето, преди да бъде решен този въпрос, ние не можем да зачекнем и следващия въпрос, господин министър, - за целесъобразното изразходване на общините. Но аз ви казвам тук, от тази трибуна, толкова пъти съм го казвал: докато има само от една страна финансиране, тоест от Министерския съвет, ще има и общини, които ще се оплакват, защото те не могат да разчитат на собствени приходи, следователно на самофинансиране, а това значи, че не могат да имат и никакво самоуправление. Какво самоуправление има, като нямаш пари и за всеки лев трябва да ходиш да се молиш на министъра на финансите?

Въпросът е следният: ако приемем за нецелесъобразно решението, ние можем да го задаваме тук, отделно е как ще отговорим - дали е некомпетентност в органите на Министерството на финансите или вследствие на някакво политическо решение. Аз знам много общини и кметове, които се оплакват и казват, че това е политическо решение. Дали е така или не във всеки един конкретен случай, е много трудно да се каже. Но винаги остава съмнението, че има такова нещо.
Така че, господин министър, уважаеми господа народни представители, смятам, че работа на всички нас е да направим такава нова система на финансиране на общините, която да им осигури финансовата самостоятелност и самоуправление. Защото в противен случай се оказва, че ние самите създаваме условия за неизпълнение на Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата госпожа Мария Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин Димитров, искам да внеса успокоение на Вашия разгорещен тон и да Ви кажа, че правим едно допълнение към предложения проект за решение в онази част, която Ви смути, за промяна на Конституцията, като за да стане наистина действащо, добавяме "и възлага на Министерския съвет на Република България да предложи необходимите законодателни промени в тази насока". Вярвам, че ще ни подкрепите. (Силен шум и реплики от опозицията.) И вярвам, че ще ни подкрепят всички, които са загрижени за общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, много Ви моля да се държите като народен представител!
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Госпожо Стоянова, аз като Ви казвам, че са Ви объркани понятията, сега за сетен път се убедих. Госпожо Стоянова, Министерският съвет няма право да излиза с инициатива за промяна на Конституцията. На това имат право народните представители. Така че вие го направете. И недейте да предлагате на Министерския съвет да предлага това, което няма право. Отворете Конституцията и прочетете кой може да направи това. Изпълнителната власт има законодателна инициатива, но в друг смисъл. Ако става въпрос за определяне на местните данъци и такси, това не може да го определи Министерският съвет. И господин Радев ще ви каже. Това може да го определи само Народното събрание, след като промени Конституцията. Все пак консултирайте се, мисля, че имате юристи във вашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Знае се кой има законодателна инициатива, а промяната на Конституцията пак е право на законодателна инициатива.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не Министерският съвет, а 60 души народни представители могат да имат инициатива за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За изказване има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Дебатът, който протича днес, имам чувството, че както всеки един дебат, предизвикан от едно питане, започва да се политизира прекалено много. В това проекторешение, което аз чета, внесено от уважаемите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица, виждам всичко друго, предложено като мярка, само не и това какво общините трябва да направят. Четейки това проекторешение, оставаме с впечатлението, че Министерският съвет примерно не е превел гласуваните от Народното събрание субсидии на общините, че не е превел допълнителни средства на общините, че не е превел такива средства за погасяване на задължения към топлофикации и други дружества и едва ли не поради тази причина общините са изпаднали във финансов колапс.
Абсолютно реалният поглед върху нещата, ако трябва да бъде съвсем безпристрастен, трябва да предизвика един дебат - през последните 10 години от развитието на местното самоуправление в Република България как всички власти участват в този процес - и централната изпълнителна власт в лицето на Министерския съвет, и Народното събрание в лицето на народните представители, и местната власт в лицето на местната изпълнителна власт - кметът, общинската администрация и органът на местното самоуправление общинският съвет. Трябва да се поставят въпросите има ли случаи не само сега, не само тази, не само миналата година, когато кметове на общини са изразходвали абсолютно незаконосъобразно, в пълно противоречие със закона с приоритетите на бюджета средства за една или друга дейност. (Неразбираеми реплики от народния представител Румен Такоров.) Господин Такоров, ако искате, заповядайте на трибуната след мен, направете ми реплика, така не е културно да се говори.
На второ място, трябва да се постави въпросът имаше ли случаи, когато в общините през 1991, 1995 и 1999 г. вследствие на една нормална процедура - местните избори, кметове на общини всякакви - и сини, и червени, и земеделци, и от Бизнесблока, няма значение какви, разходваха средства с цел постигане на по-голям резултат в предизборната кампания, разходваха готови пари и след това се появиха дупки в бюджета, появиха се неразплатени разходи, появиха се дефицити в общинските бюджети и се поиска допълнително финансиране.
Тогава вече трябва да си зададем въпроса колко правителства през последните години в крайна сметка дадоха допълнително финансиране или дадоха безлихвени заеми на тези общини. И аз искам да питам: господин Божинов говори с един поучителен тон, с една обвинителна лексика, но спомня ли си господин Божинов какво беше през 1995-1996 г.? Аз си спомням, защото тогава бях общински съветник в Пловдив. Спомням си исканията за безлихвени заеми, които оставаха абсолютно незабелязани в Министерството на финансите, въпреки че министър-председателят беше гражданин на Пловдив. Спомням си исканията на други общини за безлихвени заеми. Спомням си смеха, който предизвикваше поставянето на въпроса за отпускане на допълнителни средства за погасяване на задължения на общините. И си спомням наистина един финансов колапс на общинските бюджети. Спомняме си всички какво ставаше, кога свършваха парите, какви числа бяха неразплатените разходи, какви заеми се сключваха. И знаем, че в момента още има общини, които оттеглят финансовото бреме от преди пет години, продължават да го теглят.
Но това не се казва. Казват се други неща - какво пречело правителството, какво не правело правителството. Не се говори за бюджетната дисциплина. Не се говори за стриктното спазване на приоритетните бюджетни разходи, които трябва да се правят. Не се говори за отклоняването на пари за капитално строителство абсолютно неправомерно. Не се говори за нарушенията, които са допуснати от общините, които бяха цитирани тук, в 61 общини преведени по-малко средства за социални помощи, 97 общини, пренасочили собствени средства в размер на 5 млн. лева, като в същото време има неразплатени приоритетни разходи. В 154 общини, представляващи 60 на сто, са допуснати преразходи на одобрените от общинските съвети бюджетни кредити в размер на 17 млн. лева. Това не се казва, както не се казва от страна на вносителите, че изпълнението на субсидията на републиканския бюджет е 83 на сто при изпълнение за същия период на миналата година 69,6 на сто, или повече с 49 млн.лева. Не се казват и други неща. Не се казват допълнително предоставените средства на бюджетите на общините на обща стойност 180 млн. лева. Не се споменава, че в разрез с предвиденото в закона, което въобще не е практика да се прави, преведените от държавния бюджет субсидии са на 100 на сто, а не на 90 на сто, както знаете, че е практиката всяка една година. Тоест, всичко това, което се прави в момента за финансово подпомагане, не се казва.
И най-важното, което не се казва, е не се казва какво ще стане, ако в момента се излеят още средства в общините. Не се предлагат мерки за стриктно спазване на бюджетната дисциплина в общините. И тогава може да стане така, че преведените пари наистина се изливат в едни подвижни пясъци и изчезват. И тогава пак ще е виновно Министерство на финансите. Пак ще сме виновни ние. Но няма да видим вината на тези кметове или на тези общински съвети, които, получавайки готови пари, ги насочват в противоречие с гласуваните от самите тях бюджетни приоритети. Ето затова казвам, че погледът не е безпристрастен и дебатът, който се търси, е предимно политически.
И когато господин Димитров, който си каза приказката и излезе, но впрочем това е практика при него, говори за промените в Конституцията, той трябва да стане тук и да каже ще подкрепи ли лично той, парламентарната група, която той представлява, ще подкрепите ли вие тази промяна в Конституцията, няма значение кой ще я внесе, да, народни представители ще я внесат, която ще даде право на общините да определят сами своите собствени приходоизточници, местни данъци и такси. Защото знаете решението на Конституционния съд.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма да ги подкрепят!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Господин Корнезов ме уведомява, че няма да подкрепят, благодаря за което, но ние така просто няма да помогнем на общините. Защото реалната финансова децентрализация, реалното местно самоуправление означава повече права на органите на местно самоуправление, означава повече възможности за осигуряване на собствени приходоизточници.

И когато тук се говори, че кметовете трябва да бъдат добри стопани, аз не съм съвсем съгласен. Кметовете трябва да бъдат и мениджъри в своята община. Трябва да използват общинската собственост, концесиониране, отдаване под наем, продажба, приватизация, да осигуряват собствените приходи в общините, а не само да чакат какво ще им капне от централната власт. И именно затова в момента има политика на деактуване на държавна и актуване като общинска собственост на много обекти, които да осигурят възможности за собствени приходи в тези общини. Но, ако там няма кой да се прояви като мениджър, ако няма кой да реши какво да бъде дадено под концесия, отдадено под наем, продадено, къде трябва да бъдат насочени тези средства, как трябва да се осигури икономическият растеж, тези неща просто няма да станат.
И това, което пък имам да кажа аз към Министерството на финансите, е, че съм доволен, че най-после се предлага промяна в методиката за бюджетните взаимоотношения на Републиканския бюджет с бюджетите на общините. Най-после тези обективни критерии, които са били 26 през 2000 г., намаляват на 15, като с освободените тегла е завишена тежестта на показателите, които действително са свързани с отговорни и значими бюджетни дейности по болничното осигуряване и домовете за социални услуги. И че най-после се отдава необходимото тегло на най-обективния по своето естество критерий, заедно с територията, това е критерият "население". Тази нова бюджетна методика е реалната помощ за общините, която и ние като народни представители можем да дадем.
Аз наистина ви предлагам да се подкрепи това проекторешение, което внасят колегите Мария Стоянова, Йордан Цонев и Илиян Попов като особено подчертавам двете точки от него, които касаят стриктното спазване на бюджетната дисциплина в общините, и точката, която касае финансовата самостоятелност, включително чрез предоставяне правото да се определят размерите на местните данъци и такси от страна на общинските съвети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
От парламентарните групи на Евролевицата и Народен съюз има ли желаещи?
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! И този дебат тръгна в посока кой повече е виновен, а по-малко конструктивни предложения чухме в рамките на дебата. Мисля, че целта на такъв дебат е именно да се откроят проблемите и да се търси решение, защото проблемът на общините не е нито син, нито червен, той си е български. Там живеят всички българи и там са техните ежедневни проблеми, а тях ги има. Има ги, колкото и да не се признават или колкото и да се преувеличава от едната или другата страна. Има ги и в бюджетите от гледна точка на това, че след структурната реформа има масова безработица. Оттам приходите на общините рязко спаднаха и се получи неизпълнение на част от собствените приходи. Има го и другото, че има недобра финансова дисциплина и като че ли недостатъчно добра финансова култура в общините. И това го има. И между другото, това го показа и ревизията на Сметната палата, която протече в общините пролетта. Но обективното е, че не достигат приходите в общините на база на това, че не работи икономиката в общините. Знаете къде са приходите оттам, общо взето как идват в общините. Има и недотам изяснени, недостатъчно и точно определени субсидии по отделните общини, макар че страдат всички общини. От моите пътувания в страната моето впечатление е, че няма разлика между сини и червени общини или от друг цвят, а недостигът е навсякъде. Той е продиктуван в част от методиката, която работеше досега и която между другото, търпи промени. В правилна посока, но недостатъчни, тъй като по тази методика съм сигурен, че през следващата година пак ще има същите проблеми, така и в посока на друг тип мислене в общините.
Ние от Евролевицата предложихме няколко неща, които трябва да станат в рамките на тази година и за следващата финансова година. Основното, което е задължение на нас като народни представители, е да направим една промяна в Конституцията. В рамките на тази година имаше дебат по този въпрос - става въпрос местните данъци и такси да могат да се определят от общините, а не както е досега по закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да ги вдигнете нагоре, така ли?
ИВАН БОЙКОВ: Това е въпрос на всяка община, господин Стоилов. Ние казваме, че има местно самоуправление. Дали ще ги вдигнат или ще ги свалят, е въпрос на общинските съвети и най-вече на тях. Това е тяхно право. Те ще го решат така, че да бъдат пак в полза на гражданите в общината, разбира се, както са конструирани общините. (Неразбираеми реплики от ДЛ.) Това всъщност не е наша работа как ще го направят те и не би трябвало ние да имаме отношение по този въпрос. Би могло да се помисли, разбира се, и при тази промяна, да не влизам в подробности от вашата провокация, да сложим някакви рамки от начало, докато се научат как да работят с местните данъци и такси, за да няма такива резки пикове, резки изключения. Но това не е въпрос на този дебат в момента.
Ние предложихме нещо конструктивно, което може да стане веднага. Това например е деактуване на държавна собственост в общинска. Знаем, че на много места, особено в големите градове, има доста държавна собственост във формата на сгради, терени, които биха могли да влязат в общините и те да ги използват за приходи. Има някакво движение по този въпрос. Ние имахме актуален въпрос към министър-председателя, той обеща да се задейства. Тече инвентаризация в някои общини и опити за прехвърляне на такава собственост, но процесът далеч не е приключил. Това е един доста сериозен източник на приходи за общините. Общо взето трябва да разсъждаваме в посока конструктивно и да търсим максимална възможност за ефективното, за да увеличим приходите на общините и то главно през такъв тип действия. Тоест, да увеличим възможността за тяхното самоуправление.
Аз мисля, че именно в такъв дух трябва да тече дебатът - в дух на полза на хората, които живеят в общините, а не в дух на изясняване кой е по-виновен. Мисля, че това са стари и отживели неща, които, за съжаление, тук все още ги има. За изборите сигурно още повече ще се увеличават. Но, хайде да си свършим работата ние като Народно събрание, да свършим нашата дейност по този въпрос, да вкараме тия предложения в действие и да упражняваме ефективен парламентарен контрол върху този тип разходи. Между другото, тече и усилен диалог между Сдружението на общините, Министерството на финансите и парламента, и парламентарните групи именно по тия предложения. Аз не чух тук да се защитават част от предложенията, които Сдружението на общините е предложило за обсъждане и към Народното събрание, и към министъра на финансите. Мисля, че това ще допринесе за ефективно местно самоуправление в посока даване по-голяма финансова възможност на общините да оперират със средства, с успоредно засилен, много по-силен финансов контрол и отговорности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днешният дебат беше провокиран и произтича всъщност от искането на нашите колеги от опозицията във връзка с техния актуален въпрос. Аз в самото начало, коментирайки темата, която е изключително важна и за която вече в нашето Народно събрание водим усилен диалог повече от 3,5 години, все пак искам да припомня няколко много важни факта, които са в основата и говорят за това какво е отношението на различните политически сили към реформата в местното самоуправление въобще.
Тук много често се споменаваше Европейската харта за местно самоуправление. Аз само искам да припомня нещо изключително важно. Наистина, да, тя е ратифицирана в Тридесет и седмото Народно събрание. Но искам да отбележа, че незнайно защо точно тогава бе забравено тя да се публикува в "Държавен вестник". Тоест, да влезе в сила. Ние направихме това нещо през настоящия мандат на Народното събрание.
Нещо друго искам да припомня все пак. Тук се говори много за едно принципно отношение за това да не се делят общините на наши и ваши. Аз искам да задам следния въпрос: спомняте ли си кога за първи път беше въведена практиката от Министерството на финансите формула за разпределение на трансфера и взаимоотношенията между Републиканския бюджет и общините, така наречените субсидии? Това нещо бе въведено за първи път 1992 г. Тогава, по стечение на обстоятелствата, правителството беше отново на Съюза на демократичните сили, министър на финансите беше господин Иван Костов. Дотогава субсидията се разпределяше на калпак. Аз това искам да ви припомня, защото това е много важно и е в основата на отношението към проблема, който дискутираме.
И нещо друго искам да ви припомня най-накрая. Спомняте ли си, кога за първи път пък въведохме и то чрез закон, разлика в отношението за това как да се търсят средства за целево финансиране, да речем, на инфраструктурни проекти, на други проекти, за които общините кандидатстват? Това го въведохме по силата на Закона за регионалното развитие по времето на това Народно събрание и на това мнозинство.
Казвам ги тези неща не за нещо друго, а защото в основата на нашето отношение към общините, като правителство и като мнозинство, винаги е било това - да не се делят на наши и на ваши.
А сега искам да ви обърна внимание на друго важно нещо. Тук досега чухме много дискусии по темата "Бюджетни взаимоотношения", чухме цифри по приходи, по разходи в бюджета, а аз искам да обърна внимание на едни други цифри, които на пръв поглед нямат пряко отношение към бюджета, но говорят за това каква е активността на местните власти и нещо повече, в дългосрочен план създават една съвсем друга местна икономическа среда.
Искам да ви споделя по какви проекти работи само едно министерство от настоящия Министерски съвет - програми, по които могат да кандидатстват общини, и по този начин да подпомогнат на икономическата активност на място, а оттам, респективно, да подпомогнат и стабилизирането на местните си бюджети. Ще ви кажа няколко примера за това какво прави Министерството на труда и социалната политика.
Общо бюджетът за 9-месечието като изпълнение на министерството е в размер на 128 млн. и 300 хил. лева. Говоря за средства, насочени към програми на общините. В тях целевите помощи за социално подпомагане - 63 млн. и 100 хил. лева; целеви помощи за отопление - 48 млн. и 800 хил. лева; фонд "Рехабилитация и социална интеграция" - 13 млн. и 800 хил. лева; фонд "Социално подпомагане" - 1 млн. и 600 хил. лева, и капиталови разходи целеви за над 35 общини - над 1 млн. лева.
Искам да коментирам пред вас и да ви припомня какво бе направено чрез фонд "Регионална инициатива" пак от същото министерство.
Общо предоставените средства, повтарям, чрез проекти на общини, за които се кандидатства, са над 10 млн. 320 хил. лева, в това число, разпределени по пера: чрез заем от Световната банка - 1 млн. и 350 хил. лева; чрез бюджетни средства - 890 хил. лева; чрез средства на Агенцията за международно развитие на Съединените щати - 8 млн. 419 хил. лева.
И тъй като имаше опит за коментари за това, че се прави разлика между общините, аз ще ви направя справка за това какви общини са спечелили тези проекти, по партии в съответните общини кои имат мнозинство. Спечелилите проекти са следните:
- управляващи СДС - 5 общини;
- управляващи ОДС - 23 общини;
- управляващи БСП - 11 общини;
- управляващи БСП и коалиция - 4 общини;
- управляващи Евролевица - 3 общини;
- управляващи ДПС - 9 общини;
- управляващи БЗНС - 4 общини;
- управляващи независими - 13 общини;
- и от други политически сили - 3 общини.
За това какви са проектите предполагам, че имате достатъчно информация.
Искам да ви кажа, че в резултат на прилагането на тези проекти общо в общините са създадени 1465 работни места. Ползвателите са над 210 хиляди. Броят на микропроектите са 75. Основните осреднени съотношения, в резултат на реализирането на тези проекти, са следните:
- средна стойност на един проект - 140 хил. лева;
- средна продължителност на един проект, тоест това означава и заетост - над 93 работни дни;
- средна брутна работна заплата, изключително важен показател - 285 лева.
Подобна е ситуацията и с друг проект, също координиран от министерството, това е проектът "Красива България". Там са договорени над 190 обекта по 162 договора, в резултат на което са наети 5 хил. 330 работници, от които 4 хил. 366 са регистрирани безработни. Като обща сума са договорени проекти за над 10 млн. лева. В това число министерството е реализирало и друга изключително важна част от проекта - това е професионалното обучение.
Като част от проекта е реализирана и така наречената програма "Подобрете строителния си бизнес", което осигурява над 21 хил. и 400 човекомесеца временна заетост. Типовете проекти са както следва: фасади и покриви - 114; настилки и улична мебел - 23; детски площадки и озеленяване - 22 и религиозни храмове - 9.
Искам само да припомня, говорейки точно за тези проекти, и нещо друго, нещо, което също като че ли се забравя. Искам да ви кажа и да ви припомня, че в края на 1996 г. и началото на 1997 г. в резултат именно на начина, по който се провеждаше политиката от мнозинството и от правителството по това време, ние бяхме на крачка от това да бъдат прекратени почти всички програми, които действат в България. Една от тях, да речем, е програма ФАР за трансгранично сътрудничество - нещо, което най-лесно се вижда от хората - пътищата, които се асфалтират. Там бяхме на прага на прекратяване и в резултат на усилията на правителството бе възстановена тази програма, която също има пряко отношение и към икономическата активност.
В заключение бих желал да споделя с вас следното.
Първо, наистина е важно това да имаме стабилни местни бюджети. Те са взаимосвързани както с икономиката в държавата, така и с инициативата на местното самоуправление, обаче на място. Тоест, това означава една много по-активна местна администрация, която в крайна сметка насочва своите усилия и към реализиране на подобни проекти, тоест, към подобряване на микроклимата на средата за бизнес в съответната община. В тази връзка е и нашето предложение като проекторешение в частта му, която касае финансовата децентрализация.
Аз предлагам това отново на вашето внимание и се надявам вие да отговорите на това предизвикателство, да чуем и вашето мнение дали сте "за" или сте "против" това общините да имат своята самостоятелност и да имат възможност да определят размера на местните данъци и такси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Други изказвания има ли?
Думата има министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Миналия петък по същото време аз се постарах изчерпателно да дам отговор на поставения от народни представители въпрос, свързан с финансовото състояние на общините в България, и смятам, че бях достатъчно изчерпателен. Тоест, отговорих дословно на зададения въпрос за мерките, които правителството е предприело, и за резултатите, които очаква от тези мерки. Въпреки това, опозицията настоя да се състои този дебат. Според мен този дебат беше полезен, независимо че по мое мнение онова, което се опита да вложи опозицията в този дебат като резултат, е доста закъснял, закъснял като време на дебатиране на тези въпроси. Защото междувременно се случиха много неща, които достатъчно много измениха картината, а опозицията не успя да реагира на тази промяна адекватно. Това, което чувам, като доводи, като аргументи и предложения, е най-малкото с месец-два назад във времето. Тоест, към настоящия момент картината е друга и аз ще се постарая много кратко и много ясно да синтезирам защо всичко онова, което беше казано от народните представители от управляващото мнозинство, е вярно и е актуално. Нали знаете, че когато говорят числата, не е необходимо да има коментар. Те са прекалено ясни.

Най-напред да разгледаме какво стана това 9-месечие, към края на месец септември по отношение на приходната част на общинските бюджети. Към 30 септември - говоря в абсолютни величини - собствените приходи на общините са с 6 млн. лв. повече от миналата година за същия този период. Субсидиите тази година към 30 септември са с 49 млн. лв. повече от тези, които бяха миналата година. С една дума, бюджетът, с който разполагат общините към края на месец септември, т.е. за това 9-месечие на 2000 г., е общо с 55 млн. лв. в абсолютен размер повече от миналата година, забележете, при значително намалени функции на общините тази година спрямо миналата година, при едно 10-процентно съкращение на персонала в цялата бюджетна сфера, което означава и значително по-малък фонд "Работна заплата", при едно отпаднало много важно задължение на общините за половин година, свързано с финансиране на извънболничната помощ. Всичко това отпада като ангажименти на общините тази година спрямо миналата година и в същия този момент за 9 месеца - 55 млн. лв. повече на общинско разположение. Ето ви числата, правете си сами изводите. Това е за месец септември.
Нека да видим какво става до края на тази година, какви са очакваните резултати пак по отношение на тези неща до края на тази година. Тази година ние очакваме общините да преизпълнят своите собствени приходи спрямо данъчната прогноза от миналата година общо с 45 млн. лв. Господин Статков, с 45 млн. лв. преизпълняват своите собствени приходи. Вярно е, че една част от общините не ги изпълняват, но онези, които ги преизпълняват, са повече като размер и сума, отколкото онези общини, които не изпълняват собствените си приходи и централният републикански бюджет им додава тази разлика с мерките, които правителството предприе тази година.
Субсидиите. Субсидиите до края на тази година се очаква да бъдат увеличени над гласувания от Народното събрание размер за 2000 г. общо със 180 млн. лв. Тези 180 млн. лв. представляват 45,5 на сто увеличение над Закона за бюджета за тази година. Ако прибавим към тези 180 млн. лв. и онези средства, които ще бъдат раздадени на общините за 13-та работна заплата в бюджетната сфера, тогава наистина над 50 на сто повече пари ще се получат като субсидия в общините тази година спрямо миналата година.
Казвам ви тези числа неслучайно. След малко ще ви кажа и още някои други.
Когато говорим за разходи, господин Божинов, трябва да Ви кажа, че за 9-месечието отклонените от предназначение 25 млн. лв., за които стана дума преди малко - мисля, че госпожа Мария Стоянова говори за тях - са съпоставени срещу неплатени работни заплати от 11 млн. лв. Единадесет милиона лева има неплатени работни заплати във всички общини в България срещу 25 млн. лв. отклонени средства с нарушения и неспазване на финансовата дисциплина. За какво говорим тогава?
Дебатът тук едва ли не се превърна в едностранчив, еднопосочен. Аз неслучайно миналия път казах за полупроводника. Вие пропускате информация само в една посока и неистово отказвате да отпушите посоката и от другата страна, да чуете и останалото нещо, което има изключително важно отношение към дебата. Защото това са общини. Аз казах и миналия път. Общините са нещо изключително важно, надпартийно. В общините живеят българи, българският народ. И сборът от общините представлява Република България. Затова не биваше да отивате и да политизирате тези неща. Вие през цялото време сега се опитвате да кажете колко малко средства получават общините, колко е зле техният бюджет, колко те няма да могат да платят своите разходи, които трябва да извършват по закон и се държите едва ли не, сякаш този проблем сега се е създал. Той така се е родил преди една, две, три години, откакто управлява днешното мнозинство.
Аз искам да ви върна с една съпоставка, за да разберете за какво точно става дума. Моля ви, не разчитайте повече на късата памет на българския народ, защото през 1996 г. целият бюджет на общините в България - дори ще говоря в марки, за да избегнем елементите на инфлация и на спекулация, на валутни курсове - обърнат в немски марки, бюджетът на общините през 1996 г. е ни повече, ни по-малко от 582 млн. марки. Това е бюджетът на Българя през 1996 г. Тази година, при това без 13-та заплата, която ще се даде, бюджетът на България ще бъде 1 млрд. 819 млн. лв. в частта му за общинските бюджети. Това ще получат общините. Тоест, 3,13 пъти повече. Над 3 пъти бюджетът на общините през 2000 г. в съпоставими цени, в западни марки, немски марки, е повече от вашия бюджет, на вашето правителство през 1996 г. И аз се питам: Вие, господин Божинов, с този патос, когато говорехте колко са зле общините днес, защо този патос, родил се от 2-3 години, не го използвахте през 1996 г. и не поискахте със същия този патос оставката на господин Виденов? Защо не го направихте така, както го направи кметът на град Пазарджик, който беше избран с вашата бюлетина? Помните ли кмета на град Пазарджик? Казва се господин Генов. Знаете ли какво писмо е написал той до министър-председателя тогава, до господин Виденов, до министъра на финансите и до министъра на здравеопазването? Аз ще Ви прочета само няколко реда, за да си спомните за какво става дума.
"С цялото си уважение към Вас - пише господин Генов - дължа да ви информирам за настоящата финансова криза, предвещаваща неизбежен колапс в системата на здравеопазването."
Знаете ли колко интересни мисли има надолу още? Да ви ги прочета ли и тях? Не, ще ви го изпратя, за да можете да се запознаете с цялото му съдържание.
Сега искам да Ви кажа: не спекулирайте с трудностите на общините. Не спекулирайте с тези обективни трудности. Много пъти съм казвал, сега пак ще повторя: аз не говоря, че някой е решил проблемите на общините. Няма в света държава, която да се похвали, че е решила всички проблеми на своите провинции. Няма такава държава, дори и Съединените американски щати не могат да го кажат. Аз обаче мога да твърдя абсолютно отговорно от тази трибуна, че проблемите на общините стават все по-малко, че общините са все по-малко зле спрямо онова, което бяха преди и най-вече по време на вашето управление. Това е абсолютна истина, която се потвърждава от всички тези числа.
Вас обаче от това не ви боли. Вие целите с този дебат нещо друго и много ясно го казвате в проекта за решение, във вашия проект. Вие искате актуализация на държавния бюджет за 2000 г. Ни повече, ни по-малко. Вашата цел е сега, в края на годината да се актуализира държавният бюджет и използвате тази нежна струна на общинските бюджети, на проблемите, които те имат, създадени и по ваше време и то много по-големи от сега. Вие искате актуализация на държавния бюджет. Защо я искате? Преди малко стана дума. В България за 10 години имаше 16 актуализации на държавния бюджет. Шестнадесет! Само за 2 години - 1995 и 1996 г. - по време на управлението на Жан Виденов има 8 от тях. Половината от тях са за 2 години. И от 1997 г. до този момент, за 4 години - нито една актуализация. Ето, това не можете да приемете вие, защото актуализацията е истинският израз на безпомощна финансова политика и на сбъркана политика на едно правителство. Тези 4 години - нито една актуализация. Надявам се, че и следващата година ще мине по същия добър начин, по който минаха и тези 4 години.
Тук е Вашият проблем, не другаде. Вие искате актуализация, но няма никакви причини да се осъществява такава. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) И понеже стана дума преди малко, ако не се лъжа господин Костадинов спомена, че някой бил скрил миналата година резултатите от проверката на Сметната палата. Господин Костадинов, това, че някой не иска да чува, след като не слуша какви са обявените резултати, не означава, че те не са обявени. Точно обратното, именно резултатите на Сметната палата бяха публично оповестени и те бяха сто на сто равни с тези на Държавен финансов контрол.
И за да потвърдя това, което казвам, тъй като миналата година си беше минала година, тази година продължиха проверките на Държавен и финансов контрол и на Сметната палата за доброто, целесъобразно и законосъобразно изразходване на бюджетните средства. Знаете ли колко интересни са резултатите? Тъй като Вие пак забравихте, че освен ангажимента на правителството има и ангажименти на общините. И тези ангажименти на общините са около две трети по-големи като размер, отколкото ангажиментите на правителството. Тъй като собствените приходи са приблизително две трети, а останалата една трета, даже и една четвърт, е ангажимент на правителството. И в това съотношение трябва да се разпределят и съответните отговорности. Вие много удобно забравяте за отговорностите на общините.
Шестдесет и четири общини са проверени тази година - от началото на годината досега, от органите на Държавен и финансов контрол. Малко по-малко от една четвърт. Повече от 10 млн. виновно причинени щети от различни длъжностни лица през този период. Повече от 10 млн. виновно причинени щети! И то преди всичко нарушения, които са някъде по-малко от бюджетната сфера. От цялата бюджетна сфера 40% са тези нарушения в общините. При това има една много ясно изразена тенденция за намаляване на тези нарушения в бюджетната сфера като цяло и това контрастира рязко на увеличената като тенденция дейност на общините в тази посока. Значи увеличават се виновните нарушения в общините при намаляване на тези нарушения в цялата бюджетна сфера. Знаете ли колко са типични тези нарушения?
Те се свързват най-вече с неизгодно сключени договори по отношение на продажба на общинско имущество, на отдаване под наем на общинско имущество, на несъбиране на тези наеми, на една безотговорност, която говори за недостатъчно добро отношение на общинската администрация към общинската собственост - нещо, което най-после трябва да се промени, отклоняване на целеви средства не по предназначение, изразходване за други цели. (Реплики на Георги Божинов от място.) И не само това, незаконосъобразно изплащане на работни заплати.
Всичко това сумарно взето е станало причина да бъдат издадени 248 наказателни постановления срещу 199 длъжностни лица за груби нарушения на финансовата дисциплина, с които са причинени вреди за 9 млн. лв. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Казвам тези неща, за да си спомните, че освен отговорности и ангажименти на правителството, има адекватни и дори много по-големи ангажименти и отговорности на самите общини, на общинските ръководства и моят апел към вас днес е, когато вземате едни или други решения, да не забравите и ангажиментите и отговорностите на общините, на общинските ръководства, на общинските председатели и най-вече на общинските кметове. (Шум и реплики в блока на ДЛ: "Хайде, стига вече!", ръкопляскания.)
Така че надявам се Народното събрание да вземе подходящи решения независимо от буйната радост на опозицията. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Стоилов. Разполагате точно с 1 минута.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Според психиатрите този, който не умее да борави в числата, това е някаква степен на невменяемост.
По принцип да видим числата, уважаеми колеги. През 1994-1995 г., внимавайте, господин министър, бюджетите на общините спрямо брутния вътрешен продукт се измерват със 7,5; 7,4; 6,5 на сто. Вие докарахте бюджетите на общините до 4,5 на сто от 1997 г., качи се малко на 5,5 на сто.
Само субсидиите в тези години, които споменах, са били 3,5 на сто спрямо брутния вътрешен продукт. Това са официални числа. Вие ги сведохте до 1,58 през 1997 г., качихте ги на 2. Тоест вие три години правите бюджети с огромни дупки. И понеже тези дупки раждат огромно напрежение, след това започвате малко по малко да запълвате. Това са числата, които трябва да бъдат коментирани. Всичко останало са празни приказки. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Стоилов.
Господин министър, имате думата. (Възгласи от блока на ДЛ: "Кажи къде са парите?")
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, един професор по икономика дори като народен представител трябва да знае нещо много важно: освен да борави с относителни тегла към брутния вътрешен продукт, той трябва да изхожда и от функциите, които се финансират от бюджета, тоест от дейностите. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
И когато тези дейности не са едни и същи, а са променлива величина и се увеличават или намаляват, господин професоре, всички тези принципи, за които говорите, се изпаряват. Затова защото финансирането трябва да следва реални действия, реални функции. И техният размер е онзи, който определя финансирането и нищо друго. (Шум и реплики: "Глупости!" в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Сега, няма процедура, преминаваме към гласуване. Времето за процедура влиза във времето на групите и то е изразходвано.
Но тъй като и двата проекта за решение не са прочетени, не са влезли в стенограмата и хората, които гледат, няма да разберат какво гласуваме, аз ще помоля най-напред господин Костадинов да прочете проекта за решение преди да го гласуваме.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): За 1998 г. няма да намери функции. Да не лъже парламента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, моля Ви, вече минахме към друга процедура.
Господин Костадинов, имате думата да прочетете Вашия проект.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз ще прочета решението, но искам да кажа, за да не остане с погрешно впечатление, включително и министърът, че функциите на общините са се увеличавали, а от това, че след 1 юли т.г. една от функциите намалява, това не значи нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов, дебатът приключи.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Това са неверни твърдения, но нека да се върнем към решението.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Намалели са два пъти и аз мога да го докажа.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Не можете да го докажете.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Мога да го докажа!
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Не можете да го докажете! Има документи и закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, господин министър.
ТОДОР КОСТАДИНОВ:
"РЕШЕНИЕ
на Народното събрание

На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1, 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като отчита изключително тежкото финансово положение на общините, значителна част от които са във финансов колапс и са изправени пред необходимостта да закриват училища, социални заведения, болници, детски градини, не получават или скоро ще им прекъснат водата, електрическата енергия и телефоните, нямат средства за ремонтни дейности и отстраняване на аварии и закупуване на горива и отоплителни материали, влошават или спират обществения градски и междуселищен транспорт, не могат да подготвят общинските инфраструктури и системи за работа при зимни условия, като констатират силното ограничаване и нарушаване на принципите и нормите на местното самоуправление в противоречие с духа и изискванията на Конституцията на Република България, Европейската харта за местно самоуправление, Закона за общинските бюджети и други нормативни документи, като изразяват силна тревога, че сегашното тежко състояние на общинските бюджети генерира и може да създаде социално напрежение и непредвидими последици за ситуацията в страната и социалния мир, като подчертава, че от работата, състоянието и дееспособността на общините зависят почти всички граждани и децата, а за отделни групи хора - и техния живот, като се присъединяват към констатациите на Националното сдружение на общините, на кметовете и общинските съвети, изразяват тревога, че няма необходимата прозрачност, липсват критерии и не се спазват нормативни изисквания и процедури при определяне размера и основанията за трансфери за общини

Р Е Ш И:

1. В двуседмичен срок от приемане на решението Министерският съвет да представи пакет от практически мерки за стабилизиране на бюджетите на общините, включително на трансфер на средства за покриване на разплатени разходи, компенсиране на предсрочно трансферирани субсидии, компенсиране на непостъпили средства от планирани приходи, осигуряване на присъщите за компетенциите и функциите финансови средства.

Мерките да се конкретизират за всяка община на основата на единни критерии, отразяващи фактическото състояние, законовите норми и процедури. При необходимост Народното събрание ще подкрепи проектозакон, внесен от Министерския съвет, за актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. в частта за взаимоотношенията на общините с републиканския бюджет и други, свързани с тези изменения.
2. Министърът на финансите в едноседмичен срок от приемането на решението да внесе в Народното събрание писмен доклад за изпълнение на планираните приходи от споделени данъци за периода 1 януари - 30 септември 2000 г., за реалния дефицит към 30 септември 2000 г. и очаквания дефицит до края на 2000 г., неразплатените финансови средства от 1999 и 2000 г. В доклада да се посочат размерите, датата и основанието на предоставените финансови средства извън утвърдените субсидии за периода 1 януари - 30 септември 2000 г. Тези данни да се посочат за всяка община.
3. Сметната палата в 30-дневен срок от приемането на решението да направи проверка на всички министерства, агенции, фондове, дирекции, програми и други, отпуснали финансови средства на съответна община в периода 1 септември 1999 г. - 30 септември 2000 г. В доклада на Сметната палата да се посочат размерът на всеки трансфер, година, месец и дата на осъществяване, нормативно основание, включително и преценка за законосъобразност и под каква форма са постъпили трансферираните средства в конкретната община. В доклада и/или приложенията ясно да личат данни за: трансферите, които е правило всяко министерство, агенция, фонд, дирекция, програма и други за всяка конкретна община през посочения период; направените трансфери за всяка община от всички възможни източници за посочения период; за всяка община да се посочат планираните данъчни постъпления за периода 1 януари - 30 септември 2000 г. и реално преведените на всяка община приходи от съответните данъчни администрации. Председател на Народното събрание:
Йордан Соколов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Моля, гласувайте така прочетения проект за решение.
Гласували 212 народни представители: за 86, против 123, въздържали се 3.
Проектът не се приема.
По втория проект за решение има думата госпожа Мария Стоянова.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ето сега доброто решение!
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин Радев, колеги!
"Проект

Р Е Ш Е Н И Е:

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 85, алинеи 1, 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Приема за правилни и навременни предприетите от Министерския съвет мерки за финансово подпомагане на общините със средства в размер на 180 млн. лв. през 2000 г.
2. Одобрява принципите за разпределение на допълнителните средства, основаващи се на механизми и обективни критерии, отчитащи фактическото финансово състояние на общините и прилагането на единен подход при спазване на законовите норми и процедури.
3. Предоставените допълнителни средства от републиканския бюджет в достатъчна степен гарантират държавното участие в създаването на необходимите условия за успешното изпълнение на общинските бюджети. В съответствие със Закона за общинските бюджети общинските съвети и кметовете на общини в срок до 15 ноември да одобрят програми с мерки за стриктно спазване на бюджетната дисциплина, включително и от разпоредителите им с бюджетни кредити от по-ниска степен, както и за рязко намаляване размера на неразплатените разходи до края на годината.
4. Възлага на Сметната палата на Република България и на Държавен финансов контрол при Министерството на финансите:
Първо, да установят по данни от одобрените и актуализирани от общинските съвети бюджети и отчета за касовото изпълнение на същите към 30 септември т.г. извършените преразходи на съответните бюджетни кредити, отклоняването на собствени средства за финансирането на капиталови разходи, както и неизпълнението на разпоредбите на чл. 13 от Закона за държавния бюджет за 2000 г.
Второ, да извършат проверка по целевото изразходване на допълнително предоставените от правителството на Република България средства в размер на 180 млн. лв.
Трето, въз основа на констатациите от извършените проверки да предложат на компетентните органи предприемане на съответните действия.
5. Смята, че трайно стабилизиране на финансовото състояние на общините ще се постигне чрез увеличаване на тяхната административна ни финансова самостоятелност, включително и чрез предоставяне на правото да определят размерите на местните данъци и такси и възлага на Министерския съвет на Република България да предложи необходимите законодателни промени в тази насока.
Председател на Народното събрание:
Йордан Соколов."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това, което казахте, последното, не е вярно. (Продължава да говори от място. Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля за тишина в залата. Господин Димитров!
Моля, гласувайте прочетения проект за решение.
Гласували 203 народни представители: за 128, против 72, въздържали се 3.
Решението е прието.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господин министър, дами и господа народни представители! Току-що гласувах "против" решението, предложено от мнозинството, защото от първата до последната точка то не получи нито разяснение, нито отговор.
Господин министърът на финансите миналия петък не можа да каже защо няколко пъти през тази година се налага да замества Народното събрание с постановления, да нарушава Конституцията и законите, защо средствата, които се разпределят, не се казва колко на коя община са дадени, както го гласуваме в бюджета за следващата и за всяка една финансова година.
Даже и до този момент не съм получил такъв отговор, а вие гласувате решение за еди-колко си пари без да знаете къде са. Какво е това доверие при положение, че господин министърът на финансите не отговори защо се е сринала прогнозата за тази година и то не с колкото и да е, а с половината нужни допълнителни средства.
Нещо повече, от тази трибуна вие се опитахте днес да върнете лентата на 1996 г., като забравяте, че вие дойдохте с лозунга: "Ние можем!". Какво можете? Днес казвате: "Не можем това", "Не можем онова". А хората чакат решения днес, господин министър-председател. Защото от 1997 г. - и аз съм Ви питал много пъти - детските добавки не са актуализирани. Как ще живеят децата с 8,50 лева? Как ще спестят техните родители със социалното подпомагане от 35 лева, като Вас, например, от командировки? Или Вашата съпруга ще ги спасява? Или госпожа Радева от стихосбирката ще даде пари за тях ли?
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това са простотии.
РУСИ СТАТКОВ: Ето тези въпроси днес, господин Агов, не получиха отговор. Напротив, вие казвате: "Не може, трудно е. Нито една страна в света не е решила тези въпроси". Кога ще ги решите? Следващия мандат пак ще искате да кажете, че можете. Кой ще ви повярва? - Никой. Идете си! Идете си с мир! (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев. (Шум и реплики от ДЛ.)
Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Използвам правото си като министър да поискам думата за 30 секунди.
Господин Статков, абсолютно всички въпроси, които поставихте, получиха отговор днес. Но аз все повече си мисля, че това, което в миналия петък Ви казах за Вашата невероятна способност да пропускате само в една посока, още веднъж съвсем реално го проявявате. Отпушете и другата посока и тогава наистина ще разберете, че на Вашите въпроси са дадени подходящи отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот има думата господин Козалиев. (Неразбираеми реплики от господин Руси Статков.)
Господин Статков, чухме Ви вече. Правя Ви бележка.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! На миналото заседание в петък ме изгонихте заради този полупроводник, доколкото си спомням.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Да.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ: Той ми напомня обаче този виц, че следващата година сигурно ще появите завод за цели проводници, а не за полупроводници. (Смях и ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие ги строяхте, господин Козалиев. Едно време. Тодор Живков ги строеше.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ: Уважаеми господин председателю, гласувах против това решение по две причини.
Първо, как да приемем за правилни и навременни тези мерки, които правителството взема, след като вие с месец и половина забавихте този дебат? Как да ги приемем за правилни и тези мерки, които предлагате сега, след като поне половината от общините, слушайки ви в момента, се чудят на кого да вярват - на това, което е днес като ситуация при тях, или на това, което ви говори министърът на финансите?
И след това, как да повярвам, след като министърът на финансите ни въведе в едно грубо заблуждение тук, правейки сравнение с 1996 г. и цитирайки тези 580 млн. марки тогава и сега, които щели сега да бъдат 1 милиард и 400 млн. Цитира обаче само субсидията за 1996 г. и цитира субсидии и собствени приходи за 2000 г. Финансовият ни министър въведе в грубо заблуждение залата и тези, които ни слушат и гледат.
Ето защо аз гласувах против, защото това е един изигран филм. Просто миналата година вашите решения са на 90 на сто едни и същи и не доведоха до нищо. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трети отрицателен вот има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Гласувах против, защото решението, което беше прието, по никой начин няма да промени ситуацията с финансирането на общините. Няма да промени отношенията, които, за съжаление, в последните години се наложиха между българския парламент и правителството на България, по отношение на прозрачността, критериите и стриктното отчитане на всяка една стотинка как и по какви критерии се изразходва от бюджета. А прикриването им зад едни критерии по една методика, която уважаемият народен представител Илиян Попов ни съобщи, че е още от 1992 г., той приписа нейното авторство и на Вас, господин министър-председателю, тогава като финансов министър, и която методика в крайна сметка, макар че претендира за една изключителна обективност, превръща едни общини в бедни братчета на други и позволява пред Министерство на финансите да се реализират определени политически цели, които разделят и общините в България, и българските граждани в тяхното финансиране. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е относно приватизация на големи български фирми чрез офшорни компании.
В процеса на приватизация на държавните предприятия в България се натрупа голям опит - и положителен, и отрицателен. Такъв опит има и в други държави, които извършиха процеса на приватизация. Има и адекватно законодателство, което се стреми да обобщи този опит за защита на националните интереси. Ние имаме негативния опит от приватизационни сделки на големи български фирми от офшорни компании. Нека ви припомня какво стана с "Химко" - Враца. Има и други примери. Практика е в други държави компании от този тип да извършват приватизационни сделки, но след като посочат кой стои зад тях.
На страната в момента й предстоят големи приватизационни сделки и този въпрос не е добре регламентиран в българското законодателство. Ние, от Евролевицата, предложихме забрана на сделки с офшорни компании за суми над 500 хил. лева. В България такива компании се използват и за така нареченото изпиране на мръсни пари, ограбени и изнесени в чужбина през периода 1994-1997 г. за закупуване на фирми в процеса на приватизация, включително и чрез даване на нереално високи цени. Този процес е дълбоко неморален и не може да бъде оправдан с никакви държавни интереси. Дори напротив, в "Програма 2001" са заложени текстове за борба с това явление.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател, е следният: по какъв начин смятате да противодействате на това явление при наличната законова база, особено сега, когато предстоят големите приватизационни сделки на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Както Ви е известно, в Закона за приватизацията законодателят е включил изрична разпоредба относно доказване произхода на средствата, с които потенциалните купувачи участват в приватизацията. Съгласно разпоредбите на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода, основанието за притежаване на средствата, с които участват в приватизацията, както и за платените данъци върху доходи, имущество и печалби, за финансовото си състояние, което ги характеризира като купувачи. Тези лица декларират съгласието си да дават информация на съответните органи, относно съдържащите се в декларацията данни, за средствата, с които изплащат кредитите, ползвани при приватизация.
За да са верни декларираните данни, законодателят е предвидил и санкция наказателна отговорност по Наказателния кодекс в случай на прикриване произхода на средствата, придобити от съответното търговско дружество или офшорна компания. Придобитото се отнема в полза на държавата.
Привилегия за подаване на декларация за произхода на средствата е предвидена само за участници, които са лица по чл. 22 и 23, чл. 25, ал. 3, чл. 31 и чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Тоест това са работниците и служителите на приватизиращото се предприятие.

Министерският съвет е приел наредба за сведенията, които се съдържат в декларацията, вида на формуляра, редът и органите за контрол. През 1998 г. беше приет Закон за мерките срещу изпирането на пари. В него подробно се регламентират мерките, организацията и контролът по тяхното прилагане. Този закон цели да се предотвратяват и разкриват действията на физически и юридически лица, насочени към изпирането на пари, придобити чрез или по повод на престъпление. Всички приватизиращи органи по чл. 3 от Закона за приватизацията извършват идентификация на участниците, която се изразява в следното:
1. За юридическите лица - представяне на официално извлечение от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на заверен препис от учредителния акт.
2. За физическите лица - предоставяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и името и адреса, единния граждански номер, а за физическите лица, имащи качеството на едноличен търговец - и чрез предоставяне на документи по т. 1.
Както знаете, офшорните зони в света са над 100. Всички международни банки и фирми са представени там. В тези зони мултинационалните компании получават облекчени данъчни режими. Офшорни компании се регистрират дори в САЩ и Холандия. Съществуването на офшорни зони в никакъв случай не е незаконно и не води до директни съмнения за репутацията и добронамереността на фирмата. В съвременната глобална икономика България не може да изключи офшорните фирми като партньори. Затова ние търсим стратегически инвеститори със сериозни намерения, които добросъвестно да изпълняват задълженията си, независимо от тяхната регистрация. В редица случаи обаче законът изисква фирмите да имат българска регистрация.
Относно въпроса Ви по какъв начин смятаме да противодействаме на приватизацията на големите български фирми чрез офшорни компании ще кажа, че държавата няма как и не може да противодейства на този пазар. Свободният пазар днес решава участниците. Той определя реалната пазарна стойност и обхвата на бизнеса.
Посоченият период 1994-1997 г. вие характеризирате с т.нар. изпиране на мръсни пари, когато действително от страната ни бяха изнасяни значителни капитали. Излишно е да ви напомням, че това беше времето на правителствата на господата Беров и Жан Виденов. (Оживление в ДЛ.) В момента действително ни предстоят големи приватизационни сделки. В "България 2001" е залегнало усъвършенстване на законодателството с разработването на законопроекти, изменящи и допълващи съществуващата нормативна уредба в тази област.
Както ви е известно, Министерският съвет прие на свое заседание на 26 октомври законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Законодателните промени целят да се повиши общественото доверие и прозрачността на приватизационния процес чрез засилване на парламентарното участие и парламентарния контрол. Проектът предвижда Министерският съвет да разработва стратегии за приватизация на предприятията с монополно положение в страната и господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани с националните инфраструктурни мрежи. Така разработените стратегии ще бъдат обсъждани и приемани от Народното събрание. Според законопроекта решенията за приватизиране и приватизационни сделки са определени в годишната приватизационна програма. Държавни предприятия, акции и дялове - собственост на държавата в търговски дружества, ще се сключват от Министерския съвет след одобрение на Народното събрание.
Друга важна предлагана промяна е членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да се избират от Народното събрание. Целта на Министерският съвет като колективен орган да обедини потенциала на всички министерства при приватизацията на структуроопределящите предприятия, одобрени от Народното събрание, което ще постави контрол и на парламента върху този процес, прозрачност, както и широка политическа подкрепа.
В заключение, още веднъж искам да подчерта, че процесът на приватизация в България е необратим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Аз виждам, че работите в посока намаляване на възможностите, но бих ви предложил следния казус:
Във в. "Капитал" имаше публикация за предстоящ процес на приватизация - например за Пампорово. Явява се швейцарска фирма, която е регистрирана в офшорна фирма в Швейцария и вижте как се подреждат нещата. Не офшорна фирма, нормална фирма, но е регистрирана от офшорна фирма с двама адвокати. Кой стои зад нея - там има намеци и аз не искам да коментирам от трибуната на Народното събрание. Тя се явява с най-голяма цена в България и става купувач на Пампорово, ако стане, разбира се. Вижте какви пътеки се ползват и по какъв начин могат да се превъртят парите, които цитирам в случая.
Разбирам, че част от мерките, които предлагате, са в посока на намаляване на тази дейност чрез контрол, но ние трябва да пресечем изобщо такъв тип възможност, уважаеми господин министър-председател, в закона. Има такива прецеденти и в свободния пазар, в други държави, които приватизират. Затова предложихме да има ограничения за фирмите, които могат да се купуват от офшорни компании, тъй като само по себе си, аз съм съгласен с Вас, че няма нищо общо в тази работа, напротив. Но тези офшорни компании да си казват кои стоят зад тях по време на тази сделка, защото зад купуването на предприятие, което е структуроопределящо и от национален интерес за страната, не могат да стоят анонимни собственици.
В този смисъл беше и моят въпрос към Вас и предполагам, че ще има още по-конкретни законодателни мерки в това отношение. Ако няма желание от Министерския съвет да предприеме такива мерки, ние пак ще предложим подходящо законодателство по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за дуплика министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз благодаря на господин Бойков за този сигнал. Искам да Ви уверя, че този сигнал няма да остане без вниманието на Надзорния съвет и на състава на Агенцията за приватизация, както и на изпълнителния директор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Жорж Ганчев, за да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, аз съм един от малкото представители на опозицията, който държи Вие да си завършите мандата като министър-председател. (Оживление.) Говорил съм това вече две години и продължавам да го твърдя. Затова без негативно чувство Ви питам: как стана така, че "KPMG" - най-голямата консултантска мениджърска корпорация в света, цитирана от Джон Манъри - шеф на "BIBA", асоциацията на чуждите инвеститори в България на тяхната кръгла маса твърди, че от 12 на сто корупция спрямо чуждите инвеститори в България, тя е скочила на 70 на сто за последните три години. Това е страшно!
Днес ми се укриха и от "KPMG", и от "BIBA", и отвсякъде, тъй като се страхуват от Вас. Джон Манъри е в чужбина. За мен това е една голяма питанка, тъй като аз доведох господата от Лондон и Амстердам през 1990 г. и им направих семинар тук в Шератон с 230 генерални директори, за да дойде "KPMG" в България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Така беше. И аз бях там.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Помниш го.
И изведнъж, страхливо се укриват всички, за да не може от техния доклад аз да не прочета нищо тук. Но аз съм в час какво говори докладът им и искам да Ви попитам:
Каква е причината за главоломното увеличение на корупцията? Имате ли план за действие срещу метастазите, които могат да прогонят парите на тези хора, инвестирани в отечеството? Това страхотно ме притеснява.
Днес чета и ме предупредиха мои приятели по Интернет от Париж, че Френският сенат нищи Костов за корупция. На мен ми е неприятно да чета такива статии. Аз се гордея с отечеството си. Аз искам успеха на България. Но тук вече цитирам господин дьо Монтескьо, който е заместник-председател на Сенатската комисия за Европейския съюз: "Корупцията, състоянието на правосъдието и вътрешните работи, както и примитивното селско стопанство са неприемливи".
Друг цитат: "Балкан", "Булбанк", БТК, туристическите комплекси - всичко, което става в приватизацията с тях, са неприемливи."
Монтескьо - цитирам: "60 на сто от българската икономика са под контрола на мафиотски групировки."
На мен сърцето ми изтръпва като български патриот, четейки тези неща. Подготвени ли сте, имате ли програма да се борите срещу тези метастази?
Цитирам: "Митниците са покровителстващи трафика на цигари и оръжие. Частни фондации се занимават с далавери с нефт, парфюм, алкохол."
Това говори заместник-председател на Сенатска комисия в Европейския съюз! Така просто не може да продължава! Вие трябва да скочите и да размахате томахавката върху тия хора, които нарушават нашия имидж в очите не само на Европа, а и на света.
Моля за конкретен отговор. Не искам никакви платитуди да ми четете от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря и аз на Вас, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! С голямо задоволство ще отговоря на въпроса Ви, свързан с изследването на KPMG за скока на корупцията, който бе цитиран от господин Джон Манъри на проведения неотдавна Икономически форум за Югоизточна Европа.
Пред мен е оригиналното копие от доклада на KPMG, който включва изследването, предмет на изказване на господин Манъри. В частта, отнасяща се до корупцията на стр. 21 се уточнява, че в предишното изследване на KPMG за 1998 г. въпросът за корупцията не бе включен самостоятелно за разлика от настоящето изследване и тази разлика в използваната методика обяснява размера на получения процент. Следователно, не е реалистично просто да се заключи, че корупцията се увеличава от 8 на сто през 1998 г. на 63 на сто през 2000 г. Край на цитата. Това беше цитат.
Смятам, че ако внимателно се запознаете с останалата част от доклада, лично ще се убедите, че изказването на господин Манъри може да е подвеждащо по своя характер поради следните причини: на първо място видно от доклада на KPMG в проучването за 1998 г. корупцията не е присъствала като отделен въпрос, докато в изследването за 2000 г. се е съдържал конкретен въпрос за нея. Различният подход при провеждането на двете изследвания обяснява и разликата в числата.
На второ място, докладът прави уговорката, че данните могат да бъдат интерпретирани погрешно, провокирани и от дискусията на тази тема в общественото пространство, което е причина за включването на този въпрос в "Анкета 2000".
Искам да подчертая, че като цяло докладът е изключително положителен за България и отчита усилията, които правителството полага за подобряване на инвестиционния климат в страната чрез приемане на необходимите законодателни промени.
Във връзка със зададения от Вас актуален въпрос поисках справка от Министерството на вътрешните работи. Полицейската статистика през настоящата година сочи намаляване на общия брой на регистрираните престъпления по служба и подкупите и същевременно нарастване на разкритите престъпления в тези две сфери спрямо предходната 1999 г. От началото на тази година до края на м. септември структурите на Икономическата полиция са разкрили 1812 бр. престъпления по служба и 32 бр. подкупи, но общата картина на състоянието очертава тенденция на значително повишена активност на органите на МВР за противодействие срещу корупцията. В същото време от наличните данни не може да се направи извод, че има нарастващо упражняване на корупционен натиск спрямо чуждестранните инвеститори в страната.
В специализираните служби на министерството няма постъпили сигнали на чуждестранни инвеститори за корупция в държавната и местна администрация, за престъпления, засягащи чуждестранната бизнес-активност в страната. Министерството на вътрешните работи е открито за диалог с Асоциацията на чуждестранните инвестиции в България. Надяваме се, че в рамките на този диалог ще могат да бъдат идентифицирани онези сфери на дейност на публичната администрация, при които най-често се пораждат съмнения за извършване на престъпления от длъжностни лица с користна цел.
Органите на МВР изпълняват програма за действие в областта на борбата с корупцията, която включва следните основни приоритети:
Приемане на релевантно национално законодателство, съобразено с европейските изисквания; усъвършенстване на управлението на оперативните процеси; подобряване на взаимодействието между служите на МВР за предотвратяване, разкриване и пресичане на корупционни престъпления; защита на чуждестранните инвестиции за елиминиране действието на криминогенните фактори, улесняващи нелоялната конкуренция, контрабандния внос, незаконно използване на чуждестранни търговски марки и авторски права; укриване и неплащане на данъчни задължения; нелицензирано предлагане на стоки и услуги.
Както ви е известно, Министерският съвет осъществява конкретна законодателна дейност в тази област. На заседанието си на 26 октомври т.г. правителството прие и законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, за който говорих преди малко в отговор на предния въпрос.
Благодаря ви за вниманието.
Ето тук Ви оставям въпросния документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙРОДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря много за жеста, че оставяте този документ. Много бих желал да го получа преди да Ви задам въпросите. Укриха се господата, но това е друг разговор...
Аз съм стъписан. Очаквам от Вас много по-честно, откровено, активно участие в отговаряне на въпроси на народни представители. Вие сте министър-председател. Давам Ви пример: "Юнион миниер", Филип Рамбо... Ами, аз съм му пращал бодигардове да не го крадат там, в двора, тъй като полицията Ви спи или е подкупна!
Вашите хора в правосъдието държат бандитът Цветелин Кънчев още в домашен арест вместо в затвора, но който плаща на всички! Същият този крадеше "Юнион миниер" горе!
Чета на френския Сенат, продължавам: корупция пречи за възстановяване на икономиката - посочва докладът - затова преките инвестиции от порядъка на 12 на сто от брутния вътрешен продукт са недостатъчни в сравнение с 40-процентни инвестиции в Унгария.
Ами, Вие, само Вие можете да се справите! Вие на един мой депутат сме му казали: Инвестиционна банка, не, не, това са бивши на Първа частна, няма да позволя да ви инвестират проекти! И сте го отхвърлили проекта. Вие колите и бесите тук!
И оттук нататък - посочва се практиката по процедурни причини да бъдат освобождавани мафиоти и рецидивисти. Значи, на провалите във функционирането на правосъдието е определено специално място в този доклад. Ами, това е срам за България!
Колко пари похарчихме тук с някакви депутати, депутатчета, комисии, които отиват постоянно по цял свят да харчат народна пара и накрая този доклад?! На какво отгоре харчат тази народна пара тези хора?!
Цитирам: "В областта на селското стопанство ударението е върху хаоса при реституцията, като само 24% от земите са върнати с реален нотариален акт. Това не е ли срам?
Ето, госпожа Мозер ми се усмихва! Ами Вашите хора - бандитите, ограбиха България! Вашият министър, свитата около него! На прокурора ги дайте! На прокурора ги дайте! Аз съм възмутен.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Аз не Ви се усмихвам, аз Ви се смея!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече! Времето изтече, господин Ганчев! (Жорж Ганчев продължава да говори на изключени микрофони.)
Времето изтече, господин Ганчев!
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Тъй като тук се измести въпроса, на който аз отговорих на господин Жорж Ганчев и нещо повече, предоставих му доклада на KPMG, за да може да го прочете лично. Той постави нов въпрос. Аз искам да кажа, че ние ще се запознаем с този доклад, който цитира, ако бъде така любезен да го зададе като втори въпрос или нов въпрос и ще получи съответните отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател,... (Министър-председателят напуска залата.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той бяга!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Корнезов, не се обаждайте! Това си е негово право дали ще седи или ще излезе.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми колеги, на 24 октомври, понеделник, около 1000 жители на селата Плетена, Веселиново, Долни Дрян и Сатовча упражниха правото си на масов протест срещу създаването на комуна за лекуване на наркомани в района на Дикча.
Гражданският протест беше не политически, с подкрепата на всички партии и движения в общината. Той беше подкрепен и от съседните общини Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово.
Към проблема очевидно пряко отношение имат министрите, отговорни за здравеопазването, за социалната политика, вътрешните работи, а и на земеделието и горите, на чиито терен се предвижда изграждането на центъра.
Самият председател на фондация "Право на свободен избор" заяви, че въпросът е в ръцете на държавата, от която е потърсил помощ и чака да види доколко тя е загрижена за проблема.
По силата на действащия закон именно министър-председателят, който напусна залата, е длъжен да координира работата на вицепремиерите, както и на министрите, особено в случай като този, когато въпросът е извън компетентността на един-единствен министър.
Вчера господин Костов заяви публично, че "си носи своите отговорности". В случая обаче истината е точно обратната.
На 25 октомври Вие, господин Соколов, върнахте актуален въпрос към министър-председателя за това какви са според него причините за напрежението в община Сатовча и какви мерки предприема за преодоляването му и за трайното решаване на проблема. Изтъкнатият мотив - конкретната инициатива била на неправителствена организация, а въпросът за трайното решаване на проблема трябвало да се отправи към министъра на здравеопазването.
Какво следва от този вече познат ни подход - правителство и премиер под чадъра на председателя на парламента да бягат от острите социални проблеми и от собствената си отговорност?
Първо. Стига се до граждански конфликт като този на 24 октомври в община Сатовча. Още от средата на този месец единодушно общинският съвет апелира към правителството да спре изпълнението на проекта. В декларацията си представителите на общината ясно заявяват, че не са съгласни и протестират срещу намерението за създаване на комуна за лечение на наркомани край Сатовча и същевременно, че са съпричастни към борбата срещу наркоманията, срещу която може да има успех само ако с общи усилия се работи за премахването на причините за това явление.
Очевидно в дъното на протеста е реакцията на хората срещу силовото налагане на проект, срещу липсата на какъвто и да е диалог между власт и граждани.
Второ. Същото това бездействие е в основата и на конфронтацията, която, за дълбоко съжаление, възникна между жителите на общината, от една страна, и инициаторите на проекта и самите боледуващи младежи, от друга. В медиите беше тиражиран образ на сатовчани като хора нетолерантни, враждебно настроени към страдащите от наркомания, без елементарно чувство за състрадание и желание да помогнат. Те бяха наречени "простички и неграмотни".
Всъщност няма нищо по-далече от действителността. Истината е, че хората от този край са сред най-трудолюбивите и великодушни жители на страната, както и че са сред най-непреклонните пред несправедливости. Но техният протест става напълно понятен, когато се има предвид, че от години те се чувстват напълно забравени и от министри, и от чиновници, а за жалост и от парламента, че в общината безработицата, липсата на елементарни социални грижи, а вече и на здравна помощ, и на достъп до училище приемат възможно най-драстични и тежки форми. И изведнъж стават център на внимание, като терен за новаторска борба срещу наркоманията, за която нямат абсолютно никаква информация, нито някаква подготовка за приемането на боледуващите.
Едно отговорно правителство не може да си позволи да допусне такова противопоставяне в обществото по проблем, който е изключително деликатен, който изисква общата грижа и градивното взаимодействие на държавни институти, неправителствени организации и общински власти, на всички нас - родители и граждани.
И трето. Конкретна проява на пълното бездушие на изпълнителната власт към реалните проблеми на хората от Сатовча, а и от всички общини със сходни проблеми, е искането тютюнопроизводителите да върнат изплатените им социални помощи и детски надбавки, тъй като били регистрирани като земеделски стопани в кметствата. От хората се иска да върнат по стотина - двеста лева в момент, когато сушата съсипа тазгодишния тютюн и очакват реколта не повече от 10-15 на сто от миналогодишната, когато пожарите и другите бедствия създадоха невероятно остра криза във всяко семейство, когато хората се чудят как да намерят за някой и друг месец работа оттатък границата.
Едва ли с тези средства, които се иска да бъдат върнати, ще се оправят финансите на държавата. Действително, по действащото законодателство властите имат право да искат. Явно е обаче в случая, че е нужно това законодателство или да се промени, или да се отложи неговото прилагане в сегашната криза.
И нека правителството не се крие зад гърба на парламента. Именно Министерският съвет е главният вносител на законопроекти. Преди всичко той има право на законодателна инициатива.
Но именно това бездушие и формално приложение на законите води до дълбокото недоверие и отчуждаване на жителите на община като тази - Сатовча, от властта. И когато възникне остро спорен въпрос като този за наркоманията, естествената реакция е само една - на отхвърляне и отпор.
Вчера в продължение на своята мисъл за отговорностите Вие, господин Костов, заявихте, че и занапред нямате намерение да се държите по друг начин. Търсенето на решение на реалните проблеми на хората обаче и в случая, и по принцип изисква доста по-различно поведение.
Първа стъпка би могла да бъде предложение на правителството за неприлагане на онези текстове от действащите закони, които изискват връщане на получените от хората социални помощи и добавки. Това предложение може да бъде направено от правителството във връзка с предстоящото разглеждане на бюджета за следващата година.
Не може да има съмнение, че подобно предложение ще бъде подкрепено единодушно от целия парламент, ще бъде реална проява на онзи надпартиен подход и национално съгласие, към което напоследък и вие от време на време ни призовавате по въпроси от общонационален интерес.
Думата има преди всичко правителството, именно негова е отговорността да покаже дали всъщност е способно отговорно да управлява страната или окончателно е оглушало за реалните проблеми на хората, парализирано е за решения на тези проблеми поради вътрешнопартийните ви кризи и боричкане за власт. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Пирински, аз искам веднага да взема отношение към това, което Вие казахте. Защото очевидно Вие изглежда сте подведени от източниците, с които разполагате. Тъй като този проблем, който възникна в Сатовча, по никакъв начин не може да бъде адресиран към правителството.
Вие знаете, че създаването на този център за лечение на наркомани беше дело на обществена организация, която не е съгласувала това си предложение и тези си идеи, и тези начинания с правителството, като орган на държавната власт. Така че съвсем неоснователно е Вие да правите опит да преадресирате този проблем към нас.
Естествено, след като въпросът вече е възникнал, правителството ще се запознае с него и ще се опита да включи всички свои ресурси, за да участва в неговото решаване. Но по никакъв начин Вие не можете да упреквате правителството и очевидно трябва да коригирате информацията, с която разполагате.
Аз разбирам, че на БСП й е трудно да прави различие и да се ориентира във функциите на неправителствените организации. Но Вие сте последният от БСП, който може да бъде упрекван в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): В случая, господин председател, трябваше да съдействате на господин премиера, тъй като той отсъстваше от първата половина на моето изложение и не чу, че и представителите на фондацията, и жителите на общината очакват именно от правителството да се намеси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То не може да се намесва.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И по никой начин правителството не може да бяга от своята отговорност. Така че трябваше да подскажете на господин Костов да не се опитва да се крие зад гърба на неправителствени организации, защото хората го слушат и го гледат, и се чудят разбира ли той какви са му отговорностите.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Каква ти е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз мисля, че в това Народно събрание трудно ще постигнем въобще общ език, на който да се разбираме. Аз казах, че една неправителствена организация е създала проблем. Вие сега ми казвате, че неправителствената организация, след като е създала проблем със Сатовча, иска правителството да го реши. И казах, че правителството ще включи всички свои ресурси за решаването на този проблем. Но този проблем беше създаден от неправителствена организация. Вие изглежда това не можете да разберете.
Няма послание към правителството, има провокация на правителството с една необмислена акция от страна на неправителствена организация. Това е същинското наименование на този проблем. Това е да предизвикаш проблем и след това да викаш на помощ правителството, за да ти го решава.
Това е ситуацията в Сатовча. И ако Вие не сте я разбрали, то се дължи на това, че Ви подвеждат източниците на Вашата информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Искам да направя процедурно предложение днешното заседание да бъде удължено до изчерпване на въпросите към министър-председателя.
Господин Пирински, научете поне имената на населените места в Благоевградска област.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Каква е тази процедура!
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Неговото беше ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля гласувайте предложението.
Моля! Моля за тишина! Моля, за тишина в залата!
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата за процедура господин Дянко Марков.

ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! За миналия петък беше предвидено министърът на отбраната да даде отговор на мое питане, отправено към него. Той изрази готовност и желание - подчертавам, желание - да даде незабавно отговор. За съжаление, питането ми беше поставено на 13-о място - невъзможно да влезе в дневния ред. За днешното заседание беше включено на 9-о място.
Понеже моето питане е свързано не само със съдбата на един човек, а е свързано с проблеми, които опират до националната сигурност и престижа на страната ни, аз Ви моля, уважаеми господин председателю, за следващия парламентарен контрол да изведете моето питане на избираемо място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Не мога да го изведа, господин Марков. Има си приета на Председателски съвет методика, по която се подреждат всичките питания и актуални въпроси.
За процедура има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз имам актуален въпрос към министър Нейков от два месеца. Въпросът беше отправен към министър-председателя, след това беше отклонен.
Става въпрос за съдбата на 30 хил. пенсионери, които от година и половина не получават пенсии. Преди три седмици бях на 13-а позиция, след това на 31-ва позиция, сега съм на 21-ва позиция. До края на годината, господин председател, ще имам ли възможност да задам този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много ми е трудно да Ви отговоря.
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! На 12 март м.г. Народното събрание обсъди Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. и прие решение, с което се одобриха принципите и необходимите мерки за постигане на основните цели, залегнали в стратегията; даде мандат на Министерския съвет в съответствие с националната стратегия и разширеното финансово споразумение с Международния валутен фонд да проведе преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, Комисията на Европейския съюз и с други международни институции и да предприеме необходимите действия за постигане на взаимно приемливи условия за изпълнение на поетите ангажименти в областта на енергетиката. В т.ч. да преговаря и защитава реалистичните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове от 1 до 4 в АЕЦ "Козлодуй".
Преди около една година - на 4 ноември 1999 г., Народното събрание подкрепи правителството и му даде разширен мандат да проведе преговори и да договори с Европейския съюз компенсации за преките и непреки загуби, които ще понесе българската страна при по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" спрямо сроковете, определени в Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., при спазване изискванията за ядрена безопасност и осигуряване на взаимноприемливи условия.
Уважаеми господин Костов, в съответствие с изложеното дотук моят актуален въпрос към Вас е:
Какви са резултатите от проведените от българското правителство преговори и договорени с Европейския съюз компенсации за загубите от по-ранното спиране на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй"; каква организационна, технологична и финансова подготовка е извършена за по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на 1 и 2 блок? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! Споразумението, което подписахме с Европейската комисия, спомогна България да получи покана за преговори за присъединяване към Европейския съюз без предварителни условия и в него българската страна подкрепи заключенията на Европейския съвет в Кьолн за значимостта на високите стандарти за ядрена безопасност и пое конкретни ангажименти: първо, да продължи преструктурирането в енергетиката; второ, окончателно да изведе от експлоатация блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" преди 2003 г.; трето, да актуализира до края на 2002 г. националната енергийна стратегия, което ще предвижда приемането на съгласуваното с Европейската комисия решение относно датите за окончателно извеждане от експлоатация на блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" по-рано от планираните за това съответно 2008 и 1010 г.
Според виждането на Европейската комисия, тези действия не трябва да са по-късни от 2006 г. и следва да са в съответствие със споразумението за ядрена безопасност.
Европейската комисия взе предвид финансовите последици от ранното затваряне и нуждата от конкурентен енергиен пазар и пое ангажимент да осигури многогодишна финансова помощ, включваща:
Първо, безвъзмездна помощ по програмата "ФАР" на обща стойност 200 млн. евро за периода 2000-2006 г. Предоставянето на втората половина от тази сума ще бъде утвърдено от Европейската комисия през 2002 г. в зависимост от постигането на окончателно съгласие относно датите за извеждане от експлоатация на блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". Тази безвъзмездна помощ включва финансирането на проекти за изграждането на хранилище за радиоактивни отпадъци, за ядрената безопасност, включително по извеждането от експлоатация, за подпомагане решаването на социалните проблеми, произтичащи от закриването на мощности и предприятия, за повишаване на енергийната ефективност, за модернизация на електроенергетиката, за изграждане и подобряване на междусистемните връзки, мерки по опазване на околната среда, свързани с конвенционалната енергетика, които не подлежат на финансиране по програма "ИСПА".
Второ, заем от "Евроатом" до 250 млн. евро за модернизиране и подобряване на безопасността на блоковете 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй", които българската страна подписа през м. май т.г. в Брюксел. Съгласно споразумението Европейската комисия пое инициативата да осигури допълнително финансиране от международни финансови институции и други международни договори.
В рамките на подготовката за изпълнение на споразумението бяха проведени три срещи на смесената работна група България - Европейска комисия. На тях бяха уточнени основните документи, които са необходими за откриване на финансирането, както и на организацията, свързана с това.
В съответствие с това, от страна на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси беше разработен стратегически план и доклад за реализация на споразумението, който беше одобрен от Министерския съвет с Решение № 31 от 13 юли 2000 г. Назначи се работна група за организация и изпълнение на споразумението. Беше изготвен работен план за подготовка и извеждане от експлоатация на блоковете 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй". Подготвена е и е в процес на съгласуване технико-икономическа обосновка за задачите и подходите при изпълнението на споразумението.
Същевременно с участието на водещи международни компании от Европа и Русия Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и АЕЦ "Козлодуй" активизираха изпълнението на проектите за модернизиране на 3 и 4 блок и привеждането им до 2002 г. в съответствие с високите норми за ядрена безопасност и експлоатация.
По предложение на Европейската комисия се организира международен фонд за "Козлодуй", по модела на фондовете за "Чернобил", "Игналина" и "Боховице". Към този фонд се насочват 85 на сто от финансирането по споразумението. Останалите 15 на сто са отделени за институционална помощ, социални програми и други, като се управляват по механизма на Националната програма "ФАР".
Очаква се поне още един донор с милион и половина евроучастие да се присъедини към фонда.
Администрирането на фонда е възложено на Европейската банка за възстановяване и развитие с решение на Европейската комисия и Асамблеята на донорите на Европейската банка за възстановяване и развитие.
В заключителна фаза на подготовка са финансовите споразумения с Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие. Организационната, технологичната и финансова подготовка за по-ранното спиране на блокове 1 и 2 включва следното:
Първо, в АЕЦ "Козлодуй" се създава организация за подготовка на по-ранното извеждане.
Второ, завършен е концептуалният проект за извеждане от експлоатация на блоковете 1 и 2 и е в ход процедура за възлагане на детайлното проектиране и извършване на съпътстващи анализи и оценки. От страна на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели се разработват необходимите нормативни актове за извеждането от експлоатация. Тези дейности се извършват със съдействието на западноевропейски експерти по проекти, финансирани по програма "ФАР".
Трето, финансирането на дейностите ще се извършва със средства, отпуснати от Европейския съюз, и със средства от фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация".

Предприетите активни действия от наша страна ще позволят в определените срокове да се извърши подготовката за безопасно извеждане от експлоатация на блокове I и II на АЕЦ "Козлодуй". Осигурените средства от страна на Европейския съюз и от наша страна са достатъчни за осъществяване на дейностите по извеждане от експлоатация в първите осем години, когато разходите са най-големи. Финансирането на тези дейности няма да доведе до увеличаване себестойността на електроенергията на АЕЦ "Козлодуй". Управлението на процеса на извеждане от експлоатация ще се извършва от български екип при спазване на изискванията за безопасност и по икономически ефективен метод. Успоредно с това завършва актуализацията на енергийния баланс на страната, за да се гарантират доставките на електрическа енергия за вътрешния пазар и за износ, като се ускоряват проектите за рехабилитация и модернизация на генериращите мощности и преносните електроенергийни системи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Кирил Ерменков за реплика.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за изчерпателния отговор. За съжаление това, което казахте, трудно мога да асимилирам, тъй като ми е необходимо доста време, за да отговоря на част от Вашите съображения, приемайки като съображения становището на правителството.
Аз не съм доволен от монотонния прочит, господин премиер, на отговора, който Вие подготвихте. Искам да напомня на Вас и на колегите народни представители, че финансовите компенсации на загубите от по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на блоковете са необходими не само в периода до 2006 г., не само след спирането на I и II блок, а и в периода на подготовка за спиране и реализация на тази програма за спиране на реакторите, за да можем да спазим технологичния цикъл за подготовка и безопасно спиране на реакторите. В противен случай, убеден съм, технологично необходимото време за спиране на I и II блок няма да достигне за изпълнение на договорените срокове.
И още нещо. Решението на Народното събрание за преговори за условия за по-ранното спиране и компенсации, които се налагат - преки и косвени, от загубите - сега. Не можем да не търсим заедно всички икономически и политически условия и воля това да стане в този кратък период преди започване на същинското спиране на I и II блок.
И още нещо. Когато говорим за реализация на стратегията и за развитие на атомната енергетика, много ви моля, в този период, когато все още не сме решили съдбата на I и II блок, да не определяме срокове за безопасна експлоатация на III и IV блок, тъй като, убеден съм още веднъж, че ние имаме воля, полагат се всички усилия - и на оператори, и на регулаторни органи, жизненият цикъл на III и IV блок да бъде удължен поне след периода на 2010 г. Аз се надявам, че това ще бъде приоритетна задача на българското правителство и на българската енергетика. И за неизпълнение на съответните условия и срокове отговорни ще бъдем всички ние, не само правителството и Народното събрание, което е приело и трябва да следи за изпълнение на приетите решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Юнал Лютфи и Лютви Местан.
Има думата господин Лютви Местан да развие актуалния въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! В периодичния печат, списание "Обектив", бр. 69 от септември 2000 г. на Българския хелзинкски комитет се появи информация, че Република България не изпълнява задълженията си по представяне на периодични доклади за изпълнение на задълженията си по международните договори в областта на правата на човека на ООН. Република България е страна по осем такива договора, сред които: Международният пакт за граждански и политически права, Международният пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестокост, нечовешко или унизително отношение или наказания, Конвенцията за премахване на расовата дискриминация.
За осъществяване на контрола по изпълнението на тези договорености ООН е изградила специални органи, към които към месец септември 2000 г. Република България дължи периодични доклади, както следва: към Комитета по правата на човека - трети периодичен доклад от 31 декември 1994 г., ясно съзнаваме, че тогава не бяхте премиер; Комитет против изтезанията - трети периодичен доклад - 25 юни 2000 г.; Комитет по премахване на расовата дискриминация - петнадесети периодичен доклад към 4 януари 1998 г. и шестнадесети периодичен доклад към 4 януари 2000 г.; Комитет по премахване на дискриминацията спрямо жените - четвърти периодичен доклад към 10 март 1995 г. и пети периодичен доклад към 10 март 1999 г.; Комитет по правата на детето - втори периодичен доклад към 2 юли 1998 г.; Комитет по икономически, социални и културни права - четвърти периодичен доклад към 30 юни 1999 г.
Уважаеми господин министър-председател, нашият актуален въпрос е: отговаря ли изнесеното на истината и ако отговаря, какви са причините, поради които Република България забавя представянето на гореизложените доклади? Работи ли се по тях и ако се работи, взети ли са предвид при тяхното изготвяне оценките, позициите и становищата на неправителствените организации, занимаващи се със съответната проблематика, както и на парламентарно представените политически сили? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Лютфи, уважаеми господин Местан! Защитата на правата и основните свободи на човека и утвърждаването на общоприетите стандарти в тази област са основен приоритет на вътрешната и външната политика на страната ни. В приетата през 1991 г. Конституция на Република България практически дословно са инкорпорирани правата и свободите, прогласени във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Република България е страна по основните универсални и регионални международни договори в областта на правата на човека и е признала компетенциите на създадените въз основа на тях международни контролни механизми. В съответствие с това България е поела задължение да представя периодично доклади по изпълнение от българските власти на произтичащите от тези договори ангажименти.
Следва да отбележа, че периодът за всеки конкретен доклад варира от 2 до 5 години. До момента Република България е представила общо 22 периодични доклада по двата пакта и четирите конвенции, посочени във вашия актуален въпрос. Изготвянето на всеки периодичен доклад по правило се възлага на независим експерт, който познава добре специфичните изисквания по отношение на формата и съдържанието. Координацията по подготовката на доклада се осъществява от Министерството на външните работи.
Утвърдена практика на Република България, особено през последните години, е съгласуването на проектите на докладите с неправителствени организации, развиващи дейности в областите, свързани с предмета на съответния периодичен доклад. Техните мнения и бележки се отчитат при изготвянето на окончателния доклад. Така например при подготовката на периодичния доклад по Конвенцията за правата на детето бяха сезирани Българският национален комитет за УНИЦЕФ, Асоциацията по семейно планиране, Българският Червен кръст, фондация "Сирак", фонд "Детство", Дружеството за защита правата на детето към КТ "Подкрепа", Дружество за защита на децата "Център", "Деца в риск" и други. Готовият доклад се превежда и внася от Министерството на външните работи в Секретариата на ООН, откъдето се представя за разглеждане от контролния механизъм - комитет от международни експерти, създаден по съответния международен договор. Периодът от внасянето на съответния периодичен доклад до неговото разглеждане и защита от делегация на държавата, страна по доклада, зависи от натовареността на съответния комитет, определя се от него и може да продължи няколко години. Така например третият периодичен доклад на Република България по Международния пакт за икономически, социални и културни права бе внесен през 1996 г., но поради претовареност комитетът го гледа едва през 1999 г. Това наложи под формата на допълнение да се представи по същество нов доклад, който отрази динамиката на съществените позитивни промени, настъпили в България през изтеклите три години.
Конкретната ситуация с предишните доклади на Република България в посочените шест международни договора е следната:
Първо, Международният пакт за икономически, социални и културни права - третият доклад е представен през 1996 г., а е гледан през 1999 г.
Второ, Международен пакт за граждански и политически права - през 1993 г. е внесен консолидиран втори и трети периодичен доклад, но Комитетът по правата на човека не го е приел за консолидиран и е поискал България да внесе отделно трети периодичен доклад още през 1994 г.

Подготовката е започнала през 1996 г., като Министерството на външните работи е поискало от компетентните ведомства, а също от Комитета за защита правата на човека, Българския Хелзинкски комитет, Българския център по правата на човека и други съответната информация. Към началото на 1997 г. исканата информация била получена, но последвалите в този период драматични събития, които следваше да бъдат адекватно отразени в трети периодичен доклад, наложиха известно отлагане на неговата подготовка. Понастоящем се актуализират данните с цел изготвяне и внасяне на доклада във възможния кратък срок.
Международна конвенция за премахването на всички форми на расова дискриминация. През 1997 г. е внесен консолидиран 12, 13 и 14-и доклад. Петнадесетият следваше да бъде представен през януари 1998 г., а 16-ят - до 4 януари 2000 г. Временното отлагане на внасянето на двата доклада бе наложено поради съществени промени в българското законодателство в този период. Понастоящем е в процес на изготвяне на консолидирания 15 и 16-и периодичен доклад.
Четвърто. Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. През 1998 г. бе внесен консолидиран втори и трети периодичен доклад. В препоръките на комитета по доклада бе посочено, че в България не е приет специален закон за равни права на мъжете и жените, както и не е е изграден национален механизъм за насърчаване равенството между половете и напредъка на жените. Във връзка с това по инициатива на Министерството на труда и социалната политика се подготвя проект на закон за равните права на мъжете и жените. След приемането на този закон и учредяването на национален механизъм ще бъде допълнително внесен четвъртият периодичен доклад.
Пето. Конвенция срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Консолидираният 3-и и 4-и периодичен доклад е готов. Понастоящем се редактира преводът му на английски и преди края на настоящата година предстои внасянето му в Секретариата на ООН.
Шесто. Конвенция за правата на детето. При защитата на първоначалния доклад през 1997 г. Комитетът по правата на детето отправи препоръка към България да предприеме законодателни и други мерки в интерес защитата на децата. В съответствие с тази препоръка през юни 2000 г. Народното събрание прие Закон за закрила на детето, предвиждащ създаването на специален орган - Държавна агенция за закрила на детето. С постановление, прието на 26 октомври, агенцията беше учредена. След приемането на закона започна подготовката на втория периодичен доклад.
От изложеното по-горе следва, че България като цяло изпълнява задълженията си по предоставяне на периодичните доклади по посочените в актуалния въпрос международни договори. Известно забавяне при някои от тях се дължи на желанието ни тези доклади адекватно и цялостно да отразяват протичащите в страната ни процеси. Всъщност в това е и смисълът на представянето на тези доклади, а не в спазването на някаква непременна периодичност.
Впрочем тук е мястото да посоча, че други по-напреднали от нас страни в Европа също имат съществени закъснения с внасянето на своите периодични доклади по тези шест договора. Не е редно обаче ние да посочваме конкретни държави, данните са достъпни чрез Интернет.
В заключение искам да вярвам и всички ще се съгласите, че особено през последните няколко години България постигна забележителни успехи в спазването и утвърждаването на правата на човека и основните свободи в изграждането на демократични институции и утвърждаването на върховенството на закона. Това са наши общи успехи, те се признават и от международната общност. Тук ние няма какво да крием и от какво да се срамуваме. Същевременно в процеса на преход от тоталитарно към демократично общество дори и в сегашната напреднала фаза неминуемо се появяват трудности.
Уверявам ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, че успехите ни, както и трудностите обективно се отразяват в периодичните доклади, които България представя пред съответните контролни механизми. Уверявам ви също, че мненията на представителите на гражданското общество намират и ще намират адекватно отражение в тези доклади. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Местан има думата за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на Вас за отговора, господин министър-председател. Вие по същество не отрекохте, че данните, изложени в нашия актуален въпрос, отговарят на истината. И моля, уважаеми госпожи и господа народни представители, да възприемете нашия актуален въпрос като загриженост в контекста на интеграционните процеси в Европейския съюз и в НАТО. Защото без стриктно изпълнение на международните договорености и задълженията за представяне на периодични отчети по тяхното изпълнение нашата интеграция е немислима. За нас подписването и ратифицирането на международните договорености все още не е достатъчна гаранция, че правата и свободите на човека и на малцинствата ще бъдат спазвани. Именно затова се налага и механизмът на периодичните отчети и доклади като своеобразна система на контрол. Много добре си спомняме онова време, когато България беше страна по Международния пакт за граждански и политически права, но правата не само на мюсюлманите в България, но и на другите български граждани бяха жестоко погазени. Затова аз на този етап няма да влизам в спор с вас доколко наистина въпросът със състоянието на правата и свободите на малцинствата е на достатъчно европейско ниво. Оставам с надеждата, че онова, което дадохте като отговор за втората страна на нашия въпрос - дали имате предвид оценките и становищата на неправителствените организации, в това отношение аз мисля, че има какво да се желае. Още повече, че България е в процес предполагам на подготвянето на първия много важен периодичен доклад по изпълнението и на Рамковата конвенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има за връчване писмени отговори от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.
Писмен отговор от същия министър на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Няколко съобщения.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 31 октомври, вторник, от 14,00 ч.
Комисията по опазване на околната среда ще заседава на 1 ноември, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта също ще проведе заседание на 1 ноември, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 1 ноември, четвъртък, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде в сряда, 1 ноември 2000 г. от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,15 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров
Секретари:
Анелия Тошкова

Ивалин Йосифов