Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателитe Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Започваме с поздравления към колегата Петко Проданов, който днес има рожден ден. Да му е честит и всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Има още един рожденик тук - Татяна Дончева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не пише във вестниците, ние вярваме на вестниците.
Има думата за процедура господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Господин председател, отчасти и вчера стана въпрос за това, че традициите в този парламент трябва да се спазват. А когато се въдворяват прецеденти или се започва нещо ново, мисля, че трябва да бъде добре обмислено.
Естествено, вчера Вие за първи път - поне на мен така ми се струва - обявихте и поздравихте един народен представител с рожденият му ден. (Неодобрителни реплики от СДС.)
ПРЕДС. ЙОРДАН СОКОЛОВ: О, всеки път. (Реплики от СДС.)
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Може и да сте прави.
Струва ми се, че не би следвало тези неща да се правят, така, неподготвено. Във всички случаи не би трябвало председателят на Народното събрание да се ръководи от тези дати от вестниците. Би трябвало да се подготви по-сериозно и, ако се спазва тази традиция, да се спазва абсолютно за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов. Не разбрах процедурното предложение - как да се подготвяме? (Весело оживление.)
Аз смятам, че за нас е достатъчно тук да поздравяваме колегите. А, ако някой трябва да се готви, това са рождениците. (Весело оживление.)
Ако има необявени рожденици, и на тях да им е честито.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 януари 1998 г.
1. Законопроект за ветераните от войните.
Вносители са Велко Вълканов Иванов и Стефан Савов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
2. Проект за решение за освобождаване и избиране на членове на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Вносител е народният представител Светлана Дянкова.
3. Законопроект за взривните вещества, боеприпасите и оръжията.
Вносител е народният представител Иван Сунгарски. Водеща е комисията по национална сигурност.
Пред вас е проектът за програма за работата на Народното събрание за периода от 28 до 30 януари. Ще прочета този проект за програма, като към него, на основание чл. 39, ал. 5 от нашия правилник, ще добавим само една точка - за поправяне на една допусната техническа грешка при гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните наказания.
Проектът за програма е:
1. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка.
2. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения.
8. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия.
10. Законопроект за ратифициране на Протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник".
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
14. Първо четене на Законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози.
15. Парламентарен контрол.
По предложения проект за програма с допълнителната точка, за която споменах, някой ще вземе ли отношение? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена с допълнителната точка.
Гласували 186 народни представители: за 182, против няма, въздържали се 4.
Седмичната програма е приета.
На 14 януари ние приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. С § 14, т. 5б, буква "а" се изменя частично чл. 37, ал. 1 от Закона за пребиваването на чужденците в Република България, като предвидените санкции от 50 хил. лв. са били увеличени от 50 до 100 хил. лв.; 100 хил. лв. е станало от 100 до 200 хил. лв.; 200 хил. лв. е станало от 200 до 500 хил. лв. Междувременно обаче този текст е бил изменен като сумите в него не са в лева, а до 50 минимални месечни работни заплати; от 50 до 100 минимални месечни работни заплати и от 100 до 150 минимални месечни работни заплати.
Всъщност, ние сме изменили вече изменен текст, но очевидно волята е била сегашните суми да бъдат от 50 до 100 хил. лв.; от 100 до 200 хил. лв., и от 200 до 500 хил. лв.
Аз ви моля да гласувате, че това е техническа грешка, допусната при гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, за да може той да бъде обнародван във верния му вид.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Как ще определяме глоба в минимални работни заплати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте!
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз досега нали обяснявах какво гласуваме: че в чл. 37а, ал. 1 от Закона за пребиваване на чужденци в Република България, във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, приет на 14 януари 1998 г., е допусната техническа грешка, която сега поправяме, като в ал. 1 думите "до 50 минимални месечни работни заплати" се заменят с думите "от 50 до 100 000 лв.", думите "от 50 до 100 минимални месечни работни заплати" се заменят с "от 100 до 200 000 лв." и думите "от 100 до 150 минимални месечни работни заплати" се заменят с думите "от 200 до 500 000 лв.".
Отменете гласуването.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Доколкото не ме лъже паметта от миналата седмица досега, тогава гласувахме промени в цифри. Дори и нещо да сме сбъркали, поне раздайте текста, за да видим за какво става дума и да ги сравняваме. Защото на няколко пъти ние повдигаме въпроса, че се правят пълни импровизации дори след второто четене на закона и се правят съществени промени.
Възразявам категорично срещу този начин на приемане на закони, на поправки, и на каквото искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е ваше право, разбира се.
Има думата заместник-председателят Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз смятам, че когато е направено едно гласуване, приет е закон, той е публикуван в "Държавен вестник", издаден е указ на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е публикуван.
Поправяме грешката преди да бъде обнародван.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако има указ на президента, Вие сте длъжен да го обнародвате в "Държавен вестник" и той влиза в така нареченото правно пространство. Нищо не пречи да се внесе законопроект за изменение на този закон с един текст и всичко си става легиалис.
Иначе ние влизаме в една процедура, която може да въведе една практика, която аз не виждам как юристите ще я преглътнат. Не можем ние да гласуваме, че еди-къде си има техническа грешка, още повече, че ние по този начин изменяме вече гласуван текст. Щом изменяме гласуван текст, той трябва да дойде при нас, да видим какво ще изменим и да го направим както трябва. Ако е толкова спешна работата, че не търпи един-два дни, е друг въпрос. Но смятам, че тук нямаме такъв казус.
Нека да се подготви едно предложение за изменение на законопроекта, да си влезе на първо четене, същият ден се гласува на второ четене, приема се и работата се свършва. Иначе правим един прецедент, който смятам, че няма да прави чест на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Искам да поясня, за да стане ясно на всички ни.
Ние нищо не променяме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Как така нищо не приемаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте сега, недейте да питате само, а слушайте.
Това, което сме гласували на 14 януари, то си остава. Текстът, който тогава е гласуван, е именно този, който ви чета, че думите се заменят "от 50 до 100 000 лв." - това си остава, "от 100 до 200 000 лв." - също си остава и "от 200 до 500 000 лв." - също си остава. Техническата грешка е, че ние сме казали, че се отменят думите "до 50 000 лв.", които вече са били отменени, като 50-те хиляди лева са станали "50 минимални работни заплати".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Може ли да раздадете текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бързането е основателно, защото утре изтича срокът за обнародването на закона. Сега е констатирано това. Добре, че е констатирано преди да бъде обнародвано. Няма пречка да се обнародва и след това с второ обнародване да го поправим.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нека Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да се събере и набързо да разгледа предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Толкова е ясен случаят. Аз не мога да разбера юристите като се правят, че не разбират за какво става дума, какво остава за другите колеги!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Моля Ви се, не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво ми се молите - от ясно по-ясно е.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не Ви е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На Вас пък какво не Ви е ясно?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не Ви е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всичко ми е ясно на мен, но искам и на Вас да Ви стане ясно. Затова ми е мъката - че не Ви става ясно.
Аз подлагам на гласуване точно това, което Ви прочетох. Навремето сме заменили думите "50 000" с "50 до 100 000 лв.", а думите "50 000" вече са били преди това променени на "50 минимални работни заплати". Така че ние не променяме нищо от това, което сме гласували. Тоест, текстът на новия гласуван закон не се променя, обясняваме само, че се променя един текст, който междувременно е бил променен.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Вие сте първият председател в този парламент, който си позволява да променя протоколи с неща, които тук не са приемани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никога не съм си позволявал промени в протоколи. Внимавайте какво говорите, защото непрекъснато Вие говорите неверни неща.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Онзи протокол за антимафията може би някой друг го написа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз протокол не пиша, госпожо Дончева. Вече една година сте народeн представител и това беше хубаво да го научите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Само решения, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, и решения не пиша. Само предлагам за гласуване това, което други са предложили.
Има думата заместник-председателят Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Съгласно правилника Народното събрание заседава по дневен ред. В този дневен ред Вие вкарвате една точка. По тази точка ние можем да вземем решение и други работи.
Сега, като гласуваме това нещо, какво е то? Решение на Народното събрание? За да има решение на Народното събрание - не се усмихвайте, аз съм математик, което значи, че съм част от тази формална система, която включва и юридическите науки. Юридическите науки изцяло са синхронизирани с логическото мислене.
Ние сега какво ще направим? Решение на Народното събрание ли ще вземем? Това решение на Народното събрание трябва да бъде внесено писмено, трябва да бъде разгледано и гласувано. Иначе така: "Дайте сега да гласуваме нещо!" Какво е то? Аз не искам Народното събрание да прави прецеденти, които не са по правилника.
Господин председател, това е във Ваша полза. Затова даваме тези формални неща, защото ако не спазваме тези формални правила, можем да нагазим в много дълбоки води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата иска и заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Такава практика имаме във всички досегашни народни събрания и тук акад. Сендов не е прав. В случаите, когато е допусната някаква техническа грешка - аз ще се опитам още един път да обясня, за да стане ясно, че наистина става дума за техническа грешка, преди да бъде публикуван и обнародван съответният закон, тази грешка да бъде поправена. Тук е например и господин Джеров, който беше навремето председател на Законодателната комисия и сигурно, ако се наложи, ще ви напомни, че сме правили многократно такива корекции, защото понякога се допускат грешки и при записването, и при четенето, и т.н.
За какво става дума, простичко и ясно? Направено е едно изменение в закон, което не е било съобразено, когато тук е гласувано второ изменение. И в текста, който променяме, дори не става дума за хиляди лева, защото в променения вече текст се говори за минимални работни заплати. И така, както е в момента текстът, излиза, понеже не е казано дори и думата "лева", излиза, че ние променяме брой на минимални работни заплати, а то съвсем не е така. И се получава в този вид, както е сега: "от 100 000 до 200 000 минимални работни заплати". Нещо, което очевидно не може да бъде. Всичко е толкова просто.
И оттук нататък, да се поставят някакви условия за нарушаване на процедура, за нарушаване на правилник и т. н., е просто опит да бъде попречено да се публикува утре този закон в "Държавен вестник" и нищо друго. Ако не направим тази корекция, текстът гласи точно така: от 100 000 или от 200 000 до 500 000 работни заплати. Нещо, което очевидно е техническа грешка. И само някаква недобронамереност или нежелание да решим един толкова прост проблем може да попречи сега да гласуваме. И мисля, че след това обяснение, господин председател, е най-добре наистина да поставите на гласуване предложението, което направихте, и да приключим с този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би това, в което иска да ни убеди председателят на парламента и Иван Куртев има основание, но все пак ние се затрудняваме, казвам ви най-сериозно.
И аз моля, господин председател, да не продължаваме по тази неособено приятна процедура. Моля да дадете половин час почивка, да ни се предложи този текст, за да го видим. Защото така, чуто, не може да се възприеме всичко както е нормално, и за да приключим с този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някои хора не искат да разбера, че аз предлагам нещо, което ще запази авторитета на Народното събрание, вместо да признаем, че всички ние сме допуснали грешка, когато сме гласували нещо, което междувременно вече е било променено, когато е ясна волята какво сме имали предвид, когато гласувахме. И сега този гласуван текст не се променя, а само поясняваме, че се е променил преди това гласуваният текст. Аз не виждам защо сега има нужда да влизаме в някакви дълги и мъчителни разисквания, като че ли е кой знае какъв важен въпрос, с който някой е съгласен, някой не е съгласен. И който не е съгласен, аз не разбирам с какво не е съгласен. Като раздадем текста и след два часа го гласуваме наново какво ще се промени?
Подлагам на гласуване предложението така, както го бях формулирал.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо ще гласуваме, след това ще имате думата за процедура.
Моля да гласувате.
Гласували 141 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Всичко, което Народното събрание кръщава "решение", е акт на парламента. За да има някаква сила, способна да произведе правно действие върху наличен законов текст, това трябва да стане, да е станало по надлежния ред, а надлежният ред е точка в дневния ред, внесена, както правилникът е приел. И съответно вземане на решение.
Господин председателят знае, че никой акт на държавна администрация, на съдебен орган и на парламент не може просто да бъде поправен с гума, даже да е станал безсмислен. Това, че ние сме направили безсмислен текст е наша вина. Добре, приемам я. И ние я приемаме, макар че сигурно за това не сме гласували. Но дайте да го изправим по някакъв разумен начин. Защото, ако президентът ще издава укази преди "Държавен вестник", въпреки че тук има отдели и служители, които преглеждат окончателно текста, ще ни пращат безсмислени неща, това ще компрометира целия парламент. Да не говорим за възможностите по този начин с молив и гума да бъдат поправени всякакви законови текстове, да бъдат дописвани, поправяни, прередактирани и всичко останало. Или правим закони, или не. Няколко пъти става дума за това пусто второ четене на законопроекти. Ако не можем да се справим с темпото на законодателна работа да го намалим малко, но просто ми е неудобно, защото казват: "вие, народните представители", не казват: "председателят Соколов", нито "мнозинството", нито някой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилно казват. (Весело оживление.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Как "правилно казват"? Вие на няколко пъти ни хвърляте в такива неща. Предишния път за антимафията дописахте една точка в решението. Когато стана дума да се поправи и да се приеме я изтеглихте от решението. Сега ни давате без да е вкарано нещо в дневен ред, без да е раздаден текст, тук нещо да се гласува. И като се гласува какво? Какъв е този акт, който току-що прие парламентът? Ако е въпросът за натискане копчетата си написвайте каквото искате. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали Вие гласувахте "против". Вече има решение.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
От името на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има думата господин Александър Томов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради отсъствие на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол имам молба да ви представя становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол относно становище по проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка. Проектът е внесен от правителството.
Становището е свързано с идеята да се вземе заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 40 млн. екю при следната финансова схема:
- 40 млн. екю заем от Европейската инвестиционна банка;
- 60 млн. екю финансова помощ от ФАР и
- 30 млн. екю собствени средства.
Необходимата сума по този проект е насочена към реконструкцията на пътната мрежа и българското финансово участие в аналогични транспортни проекти.

Знаете, уважаеми колеги, че пътната мрежа и нейното състояние са много важен фактор за развитието на икономиката. Знаете какво е състоянието на пътната мрежа. Българското финансово участие в проекта "Транзитни пътища I" и "Транзитни пътища II" вече е осигурявано чрез кредити от Европейската инвестиционна банка в Люксембург и Европейската банка за възстновяване и развитие в Лондон.
Основният мотив за сключване на настоящия заем е необходимостта да се осигурят финансови средства за изпълнение на приоритетите на кабинета в областта на пътните комуникации по международните транспортни направления.
Вие знаете също така, че за тази цел е подписано междуправителствено споразумение с Гърция. Към тези проекти в момента е насочен интересът на Програмата ФАР за трансгранично сътрудничество.
Моля ви да се произнесете по становището и да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Ще ви прочета проекта за решение:
"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка в размер на 40 млн. екю за финансиране на структуроопределящи обекти и проекти по Програмата ФАР за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Гърция."
Моля, гласувайте!
Гласували 172 народни представители: за 168, против, няма, въздържали се 4.
Решението е прието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Има и становище на Комисията по опазване на околната среда и водите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Бихте ли пояснили точно за кое споразумение става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Проект за екологични щети МДК АД "Пирдоп" - Юнион Миниер" в размер на 16 млн.щатски долара.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурното предложение да разгледаме най-напред точка 3, а в това време да поканим да дойдат тук министърът на околната среда госпожа Манева, представител на Агенцията за приватизация и представител на Министерството на промишлеността, тъй като по тази спогодба има редица въпроси, които бихме желали да поставим на отговорните държавни представители и да проведем дебати по тях.
Затова моля да преминем към разглеждането на следващата точка от дневния ред, докато бъдат поканени и дойдат тук представители на посочените ведомства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение за отлагане има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 184 народни представители: за 71, против 66, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
От името на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол становището ще прочете господин Зеленогорски.

ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:
"ДОКЛАД
по проект за решение N 02-03-25 от 13 януари 1998 г., за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 21 януари 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие Министерския съвет да води преговори и да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (проект за екологични щети МДК АД "Пирдоп" - "Юнион Миниер") в размер на 16 млн. щатски долара.
Съгласно договора за покупко-продажбата на 56 на сто от капитала на Медодобивния комбинат АД "Пирдоп", сключен между Агенцията за приватизация и "Юнион Миниер" и договора за доверителна сметка е наложително получаването на дългосрочен инвестиционен заем с цел финансиране на програмата за възстановяване на околната среда.
Цялостната стойност на проекта се оценява на 23,1 млн. щатски долара. От тази сума заемът от Световната банка е в размер на 16 млн. щатски долара, а разликата от 7,1 млн. щатски долара ще се финансира от българското правителство чрез доверителната сметка на името на Агенцията за приватизация и Националния екодоверителен фонд.
Световната банка предоставя заема на Република България при следните условия:
1. пет години гратисен период;
2. краен срок за погасяване на заема - 31 декември 2017 г.
Въз основа на проведеното гласуване, с което народните представители единодушно подкрепиха внесения законопроект, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (проект за екологични щети МДК АД "Пирдоп" - "Юнион Миниер") в размер на 16 (шестнадесет) млн. щатски долара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите ще прочете госпожа Тоткова.

ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание становището на Комисията по опазване на околната среда и водите относно Проект за решение на Народното събрание за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет с вх. N 02-03-25 от 13 януари 1998 г.
"Комисията по опазване на околната среда и водите на свое редовно заседание на 21 януари 1998 г. разгледа внесения от Министерски съвет Проект за решение на Народно събрание за даване съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие. Заемът ще се използва за финансиране на проекта за възстановяване на екологични щети на "МДК - Пирдоп" АД - "Юнион Миниер" АД и е в размер на 16 млн. щатски долара.
На заседанието присъстваха от страна на вносителя госпожа Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, проф. Емил Маринов, заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Лидия Асенова, заместник-началник на отдел "Опазване на чистотата на въздуха" в Министерството на околната среда и водите, господин Румен Стойчев, експерт в отдел "Световна банка и Международен валутен фонд" в Министерството на финансите, господин Григор Бояджиев, експерт в Агенцията за приватизация, както и експертите ст.н.с. Венко Бешков и н.с. Васил Василев.
В проведените разисквания комисията констатира целесъобразността на предложението на Министерския съвет.
Като взе предвид всички изложени в дебатите становища, комисията предлага на Народното събрание съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да приеме решението за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие, внесено от Министерския съвет.
Становището на комисията е подкрепено с 8 гласа "за", 1 глас "против" и 4 "въздържали се."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова. По същество някой желае ли да вземе отношение?
Има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но ме тревожи един-единствен факт. Когато получих проекта на Министерския съвет за отпускане на този заем той да води преговори, в мотивите беше написано едно-единствено нещо - "Поради договор с "Юнион Миниер". В комисията за моя изненада обаче установих, че всъщност при сделката, която е извършена с "Юнион Миниер" от 80 млн. щатски долара, 25 млн. щатски долара са отделени в доверителна сметка за покриването на такива щети, тоест реалната цена на сделката е 55 млн. долара. Госпожа министърът ни увери, че заемът е много изгоден и наистина, след като бяха обосновано развити от нейна страна и от експертите становищата, се убедихме, че това е така. Но аз се питам за друго. Защо като народен представител аз за сетен път се поставям в положение пост фактум да гласувам нещо, което предварително можеше да ми бъде обяснено и аз в комисията нямаше да гласувам против. Затова много моля, когато оттук нататък Народното събрание трябва да гласува подобни разрешения за заеми, нека в мотивите да бъде точно и ясно написана цялата обосновка. Иначе се получава някак си смешно! Разберете ме добре. Защото наистина заемът е изгоден за България, това, което впоследствие ни беше обяснено, гратисният период, който ни се дава, е много добър, безлихвен е. Така е. Правителството ще използва тези 25 млн. долара за нещо друго, ще погаси примерно част от външния дълг или част от вътрешния дълг. Но нека това нещо бъде вписано в мотивите, а не ние на тъмно да бъдем карани да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов. Има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В Комисията по опазване на околната среда и водите, когато се разглеждаше въпросът, аз също гласувах "въздържал се", поради съображения, че в една сделка, която се рекламира като сделка на годината, по същество от 80 млн. долара 25 млн. долара ние даваме за укрепване на обекта, което е свързано със Закона за опазване на околната среда. Но в мотивите, които са изложени, трябва да ви кажа, че нещата, които са предвидени, и графикът, който предвижда да реши тези въпроси, ние по същество 25 млн. долара даваме за укрепване на основни фондове на новото създадено дружество. И не би следвало да се счита, че това са 80 млн. долара, които сме получили като действителна цена на обекта. Напротив, 25 млн. долара от тази сделка ние отново влагаме за неща, които са посочени в структурата на проекта, за доставки на оборудване и на действащо оборудване във фирмата. И когато поискахме да има известна прозрачност от представителя на Агенцията по приватизация, беше отговорено, че не може да ни бъде представен договор за приватизация, тъй като имат договореност с фирмата, с която е сключен договора, да не бъде показван този договор.
В тази връзка аз поддържам становището и ще гласувам "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да изкажа принципно възражение по начина, по който е разпределен този проект. След като тук става дума не само за това дали един заем е финансово изгоден и той да отиде в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол или пък дали решава проблемите на околната среда и да отиде в съответната комисия, става дума най-вече за една приватизационна сделка. В този смисъл това е проблем на икономическата политика и е редно, икономическата комисия винаги е била водеща по проблемите на приватизацията, този проект да бъде разпределен и в тази комисия. Ако това беше получено в Икономическата комисия, аз съм сигурен, че всички ние от двете страни на залата щяхме да зададем следните въпроси на Агенцията по приватизация: защо тя избра пътя именно на приватизация на "Медет", а не пътя на заем от японската страна при благоприятни условия за 30 години, именно казвайки, че не се натоварва българската държава, и изведнъж сега ни се предлага във връзка с приватизацията пак България да приеме като гаранции заем при много по-тежки условия. Ние всички щяхме да зададем този въпрос на вносителите. И нека такива важни въпроси, по които в България не се спори от вчера, като тази сделка, за които паралелно с този проект дори и по време на посещението на президента Стоянов му е връчен и друг проект, който не включва приватизация, но е един благоприятен заем, да имаме възможност да го оглеждаме от всичките му страни, а този специално - от икономическата му страна като цяло. Защото взети поотделно елементите - добър ли е финансовият заем от типа обикновен заем, не облекчен заем и от това очиства ли се околната среда, сигурно отговорът на тези два въпроса е "Да". Но чисто икономическият аспект - как да се реши проблемът с "Медет", че държавата по-малко да плати, при наличие на няколко варианта - единият е приватизация, другият е заем и развитие, като предприятие, за което държавата ще се грижи, все пак трябваше да се разгледа в Икономическата комисия.
Затова аз предлагам да отложим разглеждането на точката, да я разпределите и в Икономическата комисия и да можем да излезем със становище. Това може да стане до края на седмицата. Нека да видим и този аспект.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов. Само нещо искам за себе си да си обясня. Става дума, че сега ние не можем да преразглеждаме защо е приватизационна сделката, а не друга, и каква е приватизационната сделка. (Реплики в блока на Демократичната левица.) Ще трябва да можем, ама не можем. Сега е въпрос да дадем съгласие дали да получим заем, за да се възстановява околната среда там.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Да не дадем съгласие и тогава сделката няма да се финализира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Можем, разбира се. Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз мисля, че малко се измести въпросът, макар че има резон в това, което каза колегата Папаризов. Но не е тук моментът и не е за сега.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ще кажем и по този въпрос.
ИВАН БОЙКОВ: Аз ще ви кажа и защо. Този проект, между другото, по признанието на министъра на околната среда и водите се явява пилотен. Такъв тип прецедент ще има в по-голяма част от обектите за приватизация, от големите обекти за приватизация, които са по списъка на Министерския съвет. Това касае голяма част от обектите на химическата промишленост и от тези на металургията. И това е така, защото в тези обекти, в резултат на експлоатация дълги години има натрупани огромни екологични проблеми.
Тук е въпросът на принцип, как ще търсим решение на тези екологични проблеми. Дайте да се върнем към екологията, защото знаем за екология в момента. Как ще търсим решение на тези екологични проблеми? Държавата предварително ли ще финансира в тези обекти, за да ги очисти, да ги направи приложими за работа или ще има някаква съвместна дейност с фирмите, които се явяват купувачи?
Съгласно Закона за опазване на околната среда ние сме длъжни тези обекти да се приведат в изискванията на този закон, преди да се продадат.
Аз обаче възразявам относно начина, по който ни е представено това решение. Формално е представено. Нито един от трите мотива на правителството не казва това нещо.
Ние затова бяхме заблудени, когато отидохме на заседание на Комисията по опазване на околната среда и водите. И аз, и колегата Симов разсъждавахме върху съвсем друга плоскост. Оказа се, че основният мотив е Законът за опазване на околната среда, тук не е фиксирано това нещо. А тези три основни цели на проекта, аз просто не ги приемам.
Какво значи да улесним влизането на частни капитали в комбината? Ами той е 90 на сто частен, повече от 90 на сто частен.
Какво значи да намали опасността за околната среда, предизвикана от замърсяването в миналото? Добре, да изчистим миналото замърсяване и оттук нататък вървим напред, с наши пари.
Какво ще спомогне за подобряване работата на комбината по отношение на въздействието върху околната среда? Това не е задължение вече на държавата, оттук нататък е задължение на този, който е собственик. Говоря оттук нататък.
Така че тези мотиви за мен не са състоятелни.
Приемам обаче основният мотив, че комбинатът трябва да се приведе в такова състояние от държавата, че той да може да изпълнява нататък вече своите цели чрез новия собственик.
Тук се получи едно недоразумение от това, че тази сделка беше огласена едностранчиво. Вярно е, че е сделка на годината. Така се номинира. Но ние не знаехме за тези подробности, широката общественост не знаеше за какво става въпрос. Аз лично останах с впечатление, че новият собственик "Юнион Миниер" ще инвестира 25 млн. долара така, че да подобри околната среда за своя сметка и да приведе комбината в съответствие с нашите норми и стандарти. Оказа се, че това е наше задължение. Добре, наше задължение, но трябваше да се каже на широката общественост.
Оттук се получава недоразумение с цената и всичко останало.
Това са предварителните постановки, чрез които влизаме всички ние тук в диалог.
Иначе аз по време на дебатите в комисията предизвиках искането и дойде човек от Агенцията по приватизация, този, който е работил по сделката, и обясни спокойно всички тези неща.
Присъединявам се вече към това, че ние трябва да гласуваме едно такова решение. И ще се опитам да се мотивирам защо, с някои конкретни забележки, които според мен са сериозни.
В структурата на проекта, ако забелязвате, колеги, има няколко мероприятия, които водят до възстановяване и създаване на нови основни фондове. Тези основни фондове ние ще ги направим с български пари и от утре те ще станат собственост на комбината.
Как ще решим този въпрос? Има стабилизиране на хвостохранилище, укрепване на стени, промяна в технология, която ние финансираме като българска страна. Но тази технология, като българска страна, утре ще остане собственост на хората, които ще са получили комбината. Този въпрос за мен няма решение в момента в това, което се предлага.
Има един момент, който е специфичен за МДК "Пирдоп". Това е, че в двора на комбината има много отпадъци. Но тези отпадъци съдържат много ценни съставки, уважаеми колеги. И в тази сделка не се казва какво става с тях. Ние всъщност ги продаваме. Очистваме ги и предаваме на това дружество доста солидна сума средства, пари. В тези отпадъци, по линията на това, че този комбинат е технологичен, има благородни метали - злато и др.
При реализацията на проекта аз ще държа на това, да се приспадне от стойността на този проект и мисля, че това е справедливо.
Колкото до системата за получаване на заем. Тук се получава едно взаимообразно прехвърляне на средства. Значи има 25 млн. долара, които са вкарани в доверителна сметка по вече финализирания договор, по който не виждам какво обсъждане може да има тук. Може да има питане и обсъждане по тази линия, но не по този проект, който е внесен в момента. Аз така виждам нещата.
По този договор аз не зная да е безлихвен, господин Симов. Аз зная, че той е на база либоро, ни повече, ни по-малко, тоест има някаква лихва, стандарт.
Би трябвало в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да има един план за погасяване в годините, да видим как той ще се отнесе към външния дълг на страната в структурата му в бъдещите години. Необходимо е поне това да го има в решението, тъй като ни се предлага да вземем заем. И той ще се изплаща, поне тези 16,5 млн., които са за сметка на държавния бюджет.
Тук се оказва, че ние всъщност отлагаме плащания във времето напред по външния дълг, разсрочваме плащания. Защото парите, които взимаме, тези 25 млн. долара, те са в сметката на целевите предприятия, които продава държавата. Те отиват за погасяване на външния дълг, както ние сме приели с вас по Програмата за приватизация и по бюджета. Всъщност ние с тях ще платим сегашни задължения, а с този заем ще разсрочим нещата в бъдеще. Това е по финансовата част. Мисля, че колегите трябваше да го отразят, за да ни стане ясно за какво става въпрос.
И оттук нататък минавам по същността на проекта. Проектът много подробно и добре е изложен, обаче аз имам няколко въпроса. Жалко, че няма, може би, кой да ми отговори.
Първо, защо главен изпълнител е "Юнион Миниер"? Защо ще работи "Юнион Миниер" с нашите пари и ще бъде главен изпълнител и разпоредител на тези средства?
ГЕОРГИ БОЖКОВ (ДЛ, от място): А така!
ИВАН БОЙКОВ: Логиката беше, че това е много специализирана, много ясна фирма, която има огромни, богати възможности и богат опит. Аз не зная да има в света такава практика (смее се), разпоредител на чужди пари да бъде фирма, която е заинтересована да прави нещата. Значи тук може би трябваше да има друга структура на управление на тези средства.
И оттук бих искал да поставя един принципен въпрос, който е малко може би встрани от това решение. На нас ще ни предстои да вземем серия такива решения, уважаеми колеги, за една голяма част от приватизационните сделки, които ще сключва правителството. И може би трябва да има принципна постановка и принципни решения как ще очистваме бъдещите продадени предприятия в страната. Ако днес приемем, че това ще бъде принципът, ние ще бъдем улеснени в нашата работа за в бъдеще, като парламент. Защото, пак повтарям, за съжаление голяма част от българските предприятия, които се продават от тежката промишленост, създават огромни проблеми за опазване на околната среда, там, където те се намират. Ако това е принципът, нека да бъде това принципът.
И още една принципна забележка. Искам да кажа, че може би трябва да помислим Министерството на околната среда и водите да бъде много по-активно в сключването на този тип сделки и да работи успоредно с Агенцията по приватизация и с Министерския съвет. На практика участва, доколкото зная, с експерти. Но трябва да има съвсем силно решаващ глас, тъй като тук се касае, ако забелязвате, за една четвърт от сумата по сделките.
Аз лично ще подкрепя, с тези съображения, които изказах, този заем, тъй като просто няма друго решение в момента.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Папаризов за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди това искам да се извиня, че когато говорих, говорих за "Медет", вместо за МДК "Пирдоп". Но това беше грешка на езика.
Сега аз бих искал да попитам господин Бойков, той възразява срещу това ние да отложим дискусията, но в същото време казва, че иска да променя условията, да намали размера на заема на сделката и т. н. За кое от двете неща е той, тъй като те са взаимно противоречиви?

Аз ще ви помоля след неговия отговор все пак да поставите на гласуване процедурното ми предложение да отложим въпроса, след като бъде разгледан комплексно в Икономическата комисия. Защото, още веднъж повтарям, тук не е проблем дали са изгодни финансовите условия. Естествено, те са стандартните условия - и за водния заем, и за енергетиката. Също не е проблемът дали е добър екологично проектът. Сигурно е добър. Въпросът е дали този е пътят да се реши проблемът или има и друг път - чрез благоприятен финансов заем за тридесет години, а не типичния заем за десет години. И да се направи това сравнение.
Вие попитахте можем ли ние сега да променим нещата. Можем. Ако преценим, че няма условия за водене на преговори със Световната банка по този проект в момента, приватизацията, която е под условие, може да бъде заменена с другия проект, който е японски проект. Но естествено, че това ние не може да го кажем без една сериозна дискусия. Би било несериозно сега да се изкажем в полза на едното или другото, без да сме могли да обсъдим проекта във взаимовръзка с всички експерти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Явно, господин Папаризов, не сте ме разбрали. Сделката е финализирана, отговорностите са поети. Преценете нещата, както стоят от гледна точка на настоящата реалност.
Комбинатът създава в момента огромни опасности за околната среда и за хората, които живеят там. Има поети ангажименти. Имаме Закон за опазване на околната среда, съгласно който държавата е длъжна да предаде обекта. Справете се с него и вижте.
За конкретния случай ви казах, че съм "за", но повдигнахте и въпроси с оглед бъдещи случаи, бъдещи проблеми, които ще възникнат. Така че не виждам какво може да разглеждаме в момента, освен да предизвикаме парламентарно питане и да обсъдим решението. Сделката е финализирана и не е в правомощията на Народното събрание да я отменя или да я...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Точно така е, господин Бойков. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Конкретният въпрос, който разглеждаме днес, ни насочва към един много комплексен проблем. В него се вплитат въпроси относно принципите на приватизацията, оптималността на вземане на решения, текстът, за който говори господин Бойков, в Закона за опазване на околната среда и как ще се справим с този проблем, въпросът за старите замърсявания и т.н.
Имаше два пътя, имаше две схеми за решаване на въпроса с приватизацията на МДК. Те не бяха с различна степен на икономическа изгода. Те не бяха свързани само с предпочитанието на един или друг кандидат. Те бяха свързани с нещо много по-важно за България - каква ще бъде степента на дълбочинност на преработката на суровината. Единият вариант сочеше, че България може да произвежда до електролитна мед и ценните компоненти, включително и златото, да остават в България. Другият вариант беше до черна мед, която да се изнася и с нея се изнасят и тези безценни компоненти. Това не е въпрос за подценяване. Това е същият оня въпрос каква ще бъде икономиката на България, какъв ще бъде бюджетът на България и колко ще бъдат парите за образование, за здравеопазване и т.н.
За да бъде предпочетен единият вариант, беше посочена екологосъобразността, която именно днес разглеждаме и преценяваме. Обществото беше информирано, че се предпочита вариантът с по-късата схема на дълбочинност на преработка на българската суровина, защото този кандидат ще осигури 25 млн. долара за решаване на другите проблеми, които господин Бойков посочи. Те са свързани с нещо много опасно - с арсена, който също е компонент в тази суровина и влияе много вредно на здравето.
Тук обаче разглеждаме условията на договора, без да имаме самия договор, без да имаме пред себе си четиритомната оценка за въздействие върху околната среда, която може единствено да ни покаже кои са старите замърсявания, които трябва да бъдат отстранени, и какви технологични промени се правят вътре в самия комбинат за в бъдеще да бъдат отстранени вредните последствия. Така че ние решаваме този въпрос и се произнасяме в отсъствието на двата основни документа, по силата на които сме поели ангажименти и чрез които можем да направим компетентна оценка.
Отклонихте и предложението да присъстват тук експерти, в диалог с които да си изясним следните въпроси. Кои са тези въпроси?
Казва се в мотивите, подписани от господин министър-председателя, че основните цели на проекта са да намали опасностите за околната среда, предизвикани от замърсяването й в минал период. Да, господин Бойков, по силата на закона държавата като довчерашен собственик е длъжна да поеме отговорността за всички онези последствия върху околната среда.
Втора точка Вие казахте, че не я разбирате. И аз не я разбирам. Какво значи "да се улесни навлизането на частния капитал в комбината"? Петдесет и шест купуват по сделката. Изкупувайки преференциалните акции, стигат до 90-97 и чрез този проект се разбира, че заем, който взема с гаранции българската държава, ще облекчи допълнително навлизането на частния капитал.
Но интересна е третата точка, слушайте, уважаеми колеги: "да спомогне за подобряване работата на комбината по отношение на въздействието върху околната среда". Тоест, става дума за нови технологии, за нови агрегати и съоръжения, които пряко се интегрират в самата технологична схема. Тоест, новият собственик подобрява своите основни средства за сметка на заема, който ние вземаме. И няма кой да ни отговори какво е съотношението между средствата по този заем, които отиват по точка 1 и точка 3. Ако погледнете структурата на проекта, ще видите, че на страница 2 от раздадения ви материал, по точка 1 на заглавието "Структура на проекта", в подточка "б" се говори: "инвестиционната програма на предприятието включва допълнителни подобрения и инвестиции, които ще осигурят дълготрайното решаване на проблемите по управление на отпадъците в комбината". А подточка "в" пояснява, че ще се върви към промяна на механизма за очистване на отточните води от арсеновия шлам и за това ще отидат 2,6 млн. щатски долара, генерираните в киселинния цех отпадни води, за тях става дума, в които се инсталират преси при високо налягане, инсталации за очистване, филтри и т.н.
Тоест, частният собственик не само ще отстранява старо въздействие върху околната среда, не само ще преодолява опасността, която е натрупана с предишното му действие, но той ще променя технологията, съоръженията, инсталациите, ще модернизира своята собственост с тоя кредит, за който ние даваме банкови гаранции. И тук няма човек, който да ми каже какво е съотношението между първото и второто, колко пари от този заем ще отидат за отстраняване на старите замърсявания и с колко той ще модернизира своята технология.
Има още неизяснени въпроси. Така например има тук едно приложение "г", в което се дава списъкът на съоръженията, които ще бъдат закупени преди подписването и ратифицирането на договора. Аз исках да дойдат тези специалисти (това е на страници 24 и 25 от раздадения ни проект) и да ни кажат откъде и по силата на каква договореност преди ратифицирането са изразходвани тези 4 млн. долара.
Вижте, това са само съоръжения, които подобряват технологията на производството! Ето защо, когато моят колега Бойков каза, че се изработва един пилотен проект, който по силата на мотивите, подписани от министър-председателя, ще покаже как ще се търси и намира адресът, на който ще се изпраща проблемът със старите замърсявания, за да го решава, и това е по силата на нашия модерен закон, ние не можем да се съгласим, че точно този вариант, който ще гласуваме, е универсалният модел за България.
Ако ние проработим такъв модел, който крие опасност за извличане на лична изгода от определени участници в конструирането и реализирането му, аз смятам, че този пилотен проект няма да е удачен. И затова подновявам предложението на Атанас Папаризов да отложим гласуването по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние вече гласувахме за отлагане.
Думата за реплика има господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! От това, което чух последните минути в Народното събрание, аз стигнах до извода, че тук не става дума за това дали да се подкрепи това решение или не, а да се атакува сделката за приватизация на МДК, Пирдоп. Поне моето впечатление е такова. Защо обаче? Защото това се счита за една от добрите сделки на Агенцията за приватизация.
Във Вашата атака аз намирам чисто политически мотиви и в никакъв случай нищо друго. Защото, ако ставаше дума специално за това дали да се даде този кредит и дали да се решат екологичните проблеми, тогава щяхме да обсъждаме тези проблеми. А тук се атакува самата сделка от всички, които се изказаха досега от Вашата парламентарна група. Така че аз Ви моля, ако трябва да се води някакъв дебат, то да се води точно по темата и да не се отклоняваме в посока, която забелязвам като тенденция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Думата за втора реплика има господин Таракчиев.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа сенатори! Аз мисля, че отново се завихря един облак от демагогия. В момента ние разглеждаме един екологичен проект, заем за екологичен проект, пилотен екологичен проект. Мисля, че екологията поначало не е насочена към собствеността. И там собствеността съгласно Конституцията е равностойна. Екологията е насочена към българските граждани. И ако ние искаме наистина да постигнем някакъв екологичен ефект, то естествено ще гласуваме този заем, за да може самата технология на производство да бъде съвременна, да бъде екологична и оттам България да живее нормално. Това, което е направено в комбината, е направено при построяването на комбината. Кой е виновен, че самата технология тогава е била безметежно остаряла и в края на краищата е довело до тези злини?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Таракчиев.
Думата за трета реплика има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов! Наистина изместваме темата. Точно така е, касае се за екологичен проект. И понеже го гледахме от финансовата част и от екологичната част, има 25 млн.долара, които трябва да се ползват за същата цел. Безспорно е, че комбинатът трябва да се изчисти. Въпросът на правителството е дали ще ползва тези 25 млн.долара да изчисти комбината или ще намери друга финансова схема, по която пак ще изчисти комбината. Така че защо влизаме в същността на една сделка, а ние имаме задължение и това задължение е фиксирано в това решение. А правителството ни предлага решение, по което по-благоприятно да извърши този вид дейност. Къде отиваме в обсъждаме на сделки, кой е сключил тази сделка, дали е правилна или не е правилна? Това е друг дебат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Думата за дуплика има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Най-решително искам да възразя на този нихилизъм, който се шири тук. (Реплики на възмущение от мнозинството.) Как е? Представете си, че една сделка се сключва срещу 100 млн.долара. Вариант първи: плащат се 50 млн....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама сделката...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво да чакам?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие от какво бягате? От сделката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От нищо не бягаме. Вие отивате там, където...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Там отиваме, защото аз казах, че в този проблем се събират като във фокус и това как се реализира приватизацията, и това каква е екологичната политика, и какъв кръг интереси се реализират. (Шум и реплики от СДС.) Вижте, господине, ако беше записана не пропагандната сума 80 млн., а беше записано, че сделката е за 55 млн., онези, които вземат 4 на сто, щяха да вземат неколкостотин хиляди долара по-малко, което сега вие заобикаляте. И такъв вариант има. Защо бягате от дискутиране на проблемите?
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Категорично възразявам да се говори за 4 на сто. Какво значи това?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ами следващото предприятие? Могат да свалят цената му или да я вдигнат два пъти, за да разиграват същите схеми. И вие не искате да дискутираме този проблем. Проблемът е в следното: каква част от заема отива за отстраняване на стари замърсявания и с каква част от този заем, който сключва българската страна, отива за реконструкция и модернизация на технологията, която е частна собственост. Защо не искате да дискутираме този въпрос? Защо не питате има ли схема за погасяване на този заем? Пише ли кой, освен тази сметка от 25 млн., носи гаранциите? Носи ги българската държава. Отделя ресурс, с който да гарантира този заем. И всичко това са отговорности, които ние с вас решаваме, а вие бягате от проблема с едно, извинете ме, инфантилно поведение.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Четирите процента са характерни за вашата партия. Ние не вземаме по 4 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да разделим нещата в две плоскости. Първо, околната среда около град Пирдоп трябва ли да бъде чиста? Трябва. Трябва ли да създадем екологични условия за живот на хората? Трябва. Въпросът е кой ще плаща. И аз съм противник да даваме на чужди компании стратегически суровини и да им плащаме, за да си решават технологичните въпроси. Дори ако бяхме я дали на българска компания, дори ако бяхме насърчили българската буржоазия, аз бих се преклонил да я подпомогнем, защото тя ще бъде и националноотговорна.
Днес, когато си даваме стратегическите суровини на една чужда компания, народът ни да тегли заеми и да ги връща с лихвите, за да може тя да реализира тук печалбите си, аз го смятам за национално предателство. Това е истината. И трябва да се съобрязаваме с това децата ни ще ни проклинат ли за поведението ни като политици или ще се гордеят с нас. Не може безотговорно да подлизурстваме пред чуждия капитал. Аз не съм ксенофоб, както ме обвини един министър. Две години работих в трудовата повинност с цигани и с турци. И живях щастливо с тях. Но не мога и да не бъда националноотговорен човек. Защо трябва да даваме на тези, които имат повече, а ние, които нямаме, да продължаваме във времето да бъдем притиснати? Ще се плащат ли лихви? Ще се плащат. Кой ще ги плаща? Нашият народ ли ще ги плаща? Ето тук, ако трябва един, който е сключил тази сделка и не я е сключил в унисон с националните интереси да бъде наказан, нека да бъде наказан. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата има господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам чувството, че вчерашният ентусиазъм се прехвърля и днес в един чисто технологичен проблем. (Шум и възражения в Демократичната левица.)
Господин Стоилов, случайно ли няма нито един член от финансовата комисия от Демократичната левица? Та те всички гласуваха единодушно в комисията. Там бяха зададени множество въпроси и към представител от Агенцията за приватизация и към представителя на Министерството на финансите. Този въпрос беше обсъждан подробно в продължение може би на около час и половина. Благодаря на господин Бойков, че той влезе по същество в проблема и затова няма да повтарям нещата, които той спомена. И в края на краищата се стигна до едно единодушно решение - да бъде предложено на Народното събрание да гласува за даване на съгласие за сключване на този заем.
Всъщност господин Ботев беше пределно прав. Значи днес става въпрос за една явна политическа атака, за опит да се дискредитира една приватизационна сделка. И това не е случайно. Случайно или не, вие сте подготвени в детайли, случайно или не става така, че се измества чисто финансовият план, който сега се обсъжда, с технология по сделката. Вие знаете, че има конфиденциалност на сделката и че в края на краищата това е прерогатив на Агенцията по приватизацията. Има други начини, ако се интересувате от детайли, да ги получите, но не е начинът в парламентарната зала да правите една явна политическа дискусия и да влизате в такива емоционални страстни изживявания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Извинявам се, господин председател, но изглежда колегата Зеленогорски, с когото работим добре, когато сме в Икономическата комисия, не е разбрал, че се поставя въпросът не дали е добра финансовата страна на сделката или екологичната. Поставя се въпросът това ли е най-добрият икономически начин българското правителство да си свърши задълженията, които е поело. Дали собственик на предприятието ще е българска държавна фирма или българското предприятие Юнион миниер България, проблемът стои когато българското правителство ще дава гаранция, дали това е единственият проект за решаване на въпроса.
Аз ви казах и не защото съм се подготвил за това заседание днес, а защото съм се подготвял двадесет години за това, което работя, че има и други проекти. И ви предложих това да обсъдим - дали ще бъде този проект за пет години или десет с този лихвен процент или ще бъде друг проект, където България ще вземе заем за тридесет години. И вие отклонихте предложението да видим дали е най-добрият вариант българското правителство, като поема задължения към една фирма, дали е държавна или частна, тя е българска фирма, независимо какъв е капиталът, дали това правителство е избрало най-добрия вариант. И това искам да разбера аз - когато правителството ни предлага нещо и иска от наше име да поеме задължения, изчерпало ли е всички варианти. Вие не ни давате възможност да разберем този въпрос и ни обвинявате в политизиране. Не е такъв подходът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика - господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Моите уважения, господин Папаризов, но не е тук мястото, на което трябва да разискваме всички проекти. А това че не е разпределен този договор към Икономическата комисия си е друг въпрос. Но не е тук мястото, за да го обсъждаме.
Преценката се прави знаете как - той е разпределен във финансовата комисия, тя има единодушно решение по въпроса, Министерският съвет си е дал становището. Това е една ясна и категорична сделка, която си е подписана по надлежния ред от Агенцията по приватизация, и наистина ако имате желание да проучите детайли, направете питане, ще се изяснят нещата, които не са ви ясни. Но при положение, че всичко си е минало по процедурния ред, станало е едно наистина широко обсъждане и дори и вашите народни представители гласуваха за вземането на едно положително решение, аз просто не виждам от какво трябва да се смущавате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Аз най-доброжелателно искам на някои мои колеги от СДС да им светна някои факти, понеже съм сигурен, че те не ги знаят. С шефа на Юнион миниер в България господин Филип имахме среща преди сделката в хотел "Шератон", когато той търсеше пари. И моят приятел господин Кацман в Ню Джърси в фамилна фирма точно в този бизнес предлагаше пари. Господин Божков, вицепремиерът, беше уведомен за това, че тези момченца от Юнион миниер търсят пари. Аз съм един от виновниците да се смени генералният директор, който беше бандит, и да се постави господин Александров. Господин Александров е свързан директно с един депутат, който го вкарах тук нарочно, за да демонстрирам връзката между властта и подземния свят. Затова го държа тук. (Шум и реплики в мнозинството.) Вие много добре го знаете кой е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, правя Ви бележка - Вие никакъв депутат нито се вкарвали, нито държите в българското Народно събрание.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие, господин председателю, ме оставете да говоря...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да Ви оставя да говорите...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... тъй като говорите не с някоя личинка, а говорите с кит. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дали със заек, дали с вълк - Вие много образи вече сменихте...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: На Вас, господине, още много години Ви трябват, за да ме спрете мен в политиката. Вчера сте се гаврили и ръкопляскали на един политически труп, който вкарах също в парламента от улицата, който ви помага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не. В парламента политически трупове няма.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Следователно искам да Ви светна нещо като българин, защото съм сигурен, че Ви касае. Аз съм абсолютно убеден, че Ви касае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изглежда, че Вас Ви касае всичко това.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Мен ме касае едно - интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, щом вкарвате депутати и щом изкарвате депутати, очевидно други интереси имате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Като казвате "не", Вие се излагате пред Вашите колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се излагам!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... защото Вие се мъчите да ме удавите в капка вода, но не Ви се урежда въпросът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, никого не се мъча да удавя нито в капка, нито в повече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господата търсиха пари, господата не бяха най-добрите участници в този търг. Но е вярно, че са фирма, която е утвърдена в света в този бизнес. Оттук следва логиката, че бандитите, за които ви говоря, в момента работят точно с тази фирма. Както работиха с БСП преди, така сега работят с някои други политически сили. И Ви казвам: мирише в България и националните интереси са заплашени в този случай. Филип и на мен се кле, че ще поемат екологичната тежест, че ще я включат в бюджета си и в търга, и в сделката.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Кой е Филип?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Филип му е първото име, нямам му картичката, за да ти цитирам и второто му име.
Но аз ви говоря нещо конкретно, нещо ясно, което касае България с 25 млн. долара. И тъй като народът ни страда, ви казвам, че тези хора трябва да си платят тези пари, които са заложени в тяхното предложение за запазване на екологичната среда край град Пирдоп. Друго няма. И какво? Ние започваме да се огъваме пред чужди фирми, които отстъпват от официалната си оферта, от официалните си намерения. Извинявайте, подкрепям господин Нешев, това е национално предателство! Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за изказване господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз сигурно много ново няма да кажа от казаното дотук, но едно трябва да ни е ясно, че освен за екологичен проект, става въпрос за приватизационна сделка от началото до края - за плащането и за конкуренцията, и прозрачността на тази сделка. Защото стои принципният въпрос - другите, които са участвали в тази приватизационна сделка бил ли им е обещал някой от правителството такива условия, после държавата да им гарантира? На кой български бизнесмен държавата гарантира? Защо държавата не гарантира на това предприятие преди приватизацията тези суми да направи екологичният проект, за да му се вдигне цената после, в процеса на приватизацията, защо, а сега, при сключена сделка?
И друг принципен въпрос - може ли Агенцията за приватизацията, пък и правителството, да ангажира българската държава? Ако може, Бога ми, нека ангажира, но да не търси намесването на парламента в гаранцията на този кредит. Нека парламентът да помисли за кредитите за земеделието; за гарантирането на вноса на техника от фонд "Земеделие", където се поставят много трудни условия за гарантиране; за гарантиране на други предприятия, които са държавни, за реализация там на екологични проекти, та после, когато се приватизират, да се вземе една по-достойна цена, а не на едно частно предприятие, и на едни собственици, купуващи акции, които намират пари да увеличават дела си в акциите и в капитала, а не могат да намерят пари да изпълнят поети екологични задължения и част от цялата приватизационна схема.
Ами утре може би държавата ще им гарантира и кредит за технологично обновление на завода, защото те са поели такъв ангажимент по сделката?!
Аз мисля, че парламентът трябва да се противопостави на такъв опасен прецедент. Никак конкретно не ни интересува точно тази сделка, с този белгийски инвеститор, или поне ни интересува толкова, колкото други сделки с други белгийски инвеститори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други желаещи?
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като слушам представителите на Демократичната левица и общо взето започвам да се безпокоя въобще за това ще имаме ли чужди инвеститори. Затова, защото, уважаеми госпожи и господа, 50 години комунистическата икономика цапа нашата страна. (Неодобрителни реплики от Демократичната левица.) Колкото и да се смеете, това е така.
Социалистическата икономика изяде огромни площи от нашите земеделски земи и в момента ние не можем да си затваряме очите пред този факт.
Ние трябва да обезпечим населението на този регион в екологичен план. Разбира се, за това нещо трябват много пари. Тоест, не може един да цапа, а друг да плаща. Това е логиката.
Господин Божинов, аз не виждам някаква логика във Вашите разсъждения. И ако продължаваме да се държим така?! Имайте предвид, Белгия е най-големият инвеститор за миналата година. Аз мисля, че Вие нарочно инсинуирате, провокирате по парламентарен начин, и саботирате инвестиционния процес на чуждите капитали в България. Това е национално предателство, уважаеми господа комунисти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Димитров, около всеки един строеж, сигурно е зацапано, когато се строи. Но въпросът е друг. Ние нямаме нищо против белгийските инвеститори да изпълняват поетите си задължения и да инвестират тук и в машини, и в съоръжения, и в екологични проекти. Въпросът е, че не е грижа на българската държава, след приватизацията, да толерира едни инвеститори, пък били те и белгийски. Нека, първо, ако има такива средства и възможности, държавата да поема гарантиране на определени заеми пред световни финансови институции, да го направи за българските дружества, които имат не по-малко екологични проблеми. Дал Господ такива.
Начинът, по който Вие поставяте нещата, още веднъж доказва, че в България няма равни условия. И това са изискванията и на Световната банка, и на другите - равни условия за всички - и за българските, и за чуждите. Държавни гаранции за кредити и за българските, и за чуждите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Господин Божинов, вече знае какво ще кажа.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, ние всъщност наистина страшно много се отклоняваме от въпроса, който днес се поставя за разглеждане. Въпросът, който ние трябва да разгледаме днес е желаем ли територията около МДК да бъде очистена? Желаем или не? Това първо. (Неразбираема реплика от Жорж Ганчев.)
Важното е, господин Ганчев, че е за българския народ. После ще говорим за парите.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Чужденците да плащат!
РОСИЦА ТОТКОВА: Второ, желаем ли в бъдеще тези хора, не само в Пирдоп, а и в много други места в нашата страна, да живеят в едни нормални екологични условия? Желаем или не? Това е, според мен, основният въпрос.
РЕПЛИКИ: Желаем, желаем.
РОСИЦА ТОТКОВА: И тъй като вие дружно отговаряте - "Желаем", аз се чудя тогава защо възразявате срещу това нашата държава да предприеме действия, за да може да осигури на своето население един екологосъобразен начин на живот. Очевидно вие, уважаеми господа, познавате екологичните проблеми само от екскурзиите, които правите до тези места.
Аз ще ви попитам - вие знаете ли какво значи да се живее на място, в което 250-260 дни от 350 в годината има мъгла? Знаете ли какво значи това? Просто не искам по този начин ние да разглеждаме въпроса. Затова, много ви моля, когато оценяваме този проект, ние да разсъждаваме именно като граждани, които се стремят да осигурят на населението едни прилични условия.
А що се отнася до това, за какво ще се изразходват средствата. Ако ние направим запитване до населението, те сами ще отговорят. Първо, една част от средствата ще се изразходват за отстраняване на вече нанесени щети. Това, което буди съмнение у вас, че с българските средства, ще се инвестира в някаква чужда компания, като че ли там ще работят чужди работници, всъщност не е основание. Защо? Защото става въпрос за една опасност, която Вие вероятно я знаете, господин Божинов, която се нарича "синя лагуна". Точно за да се предотврати тази опасност от сега съществуващото състояние на съоръженията и на пречиствателната станция - всъщност там се депонират отпадъците, които съдържат голямо количество арсенови съединения - са необходими две технически съоръжения в нея. Какво лошо има в това? Значи ние даваме на тези нови собственици освен завода, една пречиствателна станция, която не може да предотврати най-голямата опасност, която съществува сега. Именно затова са тези средства, а не за бъдещата пречиствателна станция.
Аз мисля, че тук ние наистина се разминаваме в отношението към нещата. Това състояние на пречиствателната станция е щета сега. Затова мисля, че нямате никакво основание да търсите причините на друго място. Ако искате да търсим причини в самата сделка, има друг ред. Тук става въпрос - ще го кажа за трети път и ще ви обясня защо. Защото аз съм от град, в който екологичният проблем е толкова голям, че хората предпочитат да бъдат без работа, но не да работи този замърсител. Затова, много ви моля, нека разсъждаваме не като народни представители, а като граждани, които искат да живеят в една нормална околна среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата за реплика господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Абсолютно съм съгласен с госпожа Тоткова, никакви различия! Единственият нюанс, който трябва да схванете, колеги, и то от дясната страна, тъй като срещу вас стои човек също от център-дясно, и ви казвам: нямам различия с вас. Проблемът е кой ще плаща? Защо в приватизационния план "Юнион Миниер" залага тези 25 млн. и след това шикалкави? Затова иде реч.
И второ, господин Александров, който в момента е генерален директор, е човек, който заигра с тях от ден първи, за техни интереси, не за български интереси.
Бордът! Вижте кои хора са в борда. Поставете ваши специалисти в борда. Аз ви призовавам: сменете хората с българско самосъзнание, защитавайки български интереси и интересите на този прекрасен край. Аз съм "за". Но не давайте 25 млн. долара български пари да отидат в един проект, където те имат задължения още, когато са се състезавали на търга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За втора реплика има думата господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Госпожо Тоткова, аз също бих изразил принципно съгласие с тезата, която Вие развихте преди малко.
Мисля, че не става дума за това дали да се създадат по-добри условия за живеещите в района на Пирдоп. Хората наистина страдат от последиците от работата на Медодобивния завод. Става дума за това дали този проект е най-изгоден за ангажимента, който поема нашата държава. Този въпрос неколкократно се постави тук днес, от тази трибуна. И желанието на колегите и от Демократичната левица, и от Евролевицата, които поставиха този въпрос, е да се разгледат може би отново в комисията няколко варианта на такива екологични проекти и да се вземе становище кой проект е най-изгоден. Затова става дума. А не дали да се чисти околната среда или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Госпожа Тоткова има думата за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): В никакъв случай няма да си позволя да оценявам дали сделката е най-изгодната или не, защото смятам, първо, че това не е в моите компетенции и аз не се срамувам да го кажа, защото аз не съм от така наречените всестранно развити личности. Затова си има хора, които са преценявали и аз съм убедена, че нашето правителство, както и досега, показва, че се отнася отговорно към националните интереси и вероятно е имало и други оферти - това, което беше изнесено и в пресата, и аз наистина изразявам убеждение, че правителството е взело най-правилното решение.
Но ние наистина днес се отклоняваме от въпроса. Ако ние продължаваме по този начин да разглеждаме въпросите, аз съм убедена, че ще продължаваме да говорим, когато говорим за здравна политика, за намаляване на средната продължителност на живота и на детската смъртност и не знам още какво.
Затова много ви моля, колеги, върнете се към точката, която разглеждаме, и просто не спекулирайте с другите части от този проблем. Имате възможност, направете го така, както господин Соколов ще ви каже - както казва правилникът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
За изказване давам думата на господин Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Неслучайно Конституцията е предвидила, че когато държавата поема външни финансови задължения, по такива решения трябва да се произнася Народното събрание. Ние не разглеждаме сега една сделка. Ние разглеждаме проект за решение на Народното събрание, с което даваме съгласие българската държава да се ангажира с 25 млн. долара във вид на гаранция - с 16. Не са основателни възраженията на част от колегите - господин Зеленогорски, може би и госпожа Тоткова току-що, че не е мястото тук да се разглеждат сделки. Пак повтарям, не разглеждаме сделка, а разглеждаме проект за решение на парламента, който ангажира всички нас, народните представители, със съгласие да се блокира сумата в долари, която е спомената, и с която ние ангажираме бюджетни средства.
Един парламент, и нашият парламент, има различни роли, различни функции. Струва ми се, че когато са изключени прожекторите и когато не работят телевизионните камери на пряко предаване, ние наистина трябва да се постараем да разсъждаваме, както каза госпожа Тоткова, и като граждани, но и обезателно като народни представители. В какъв смисъл?
Безспорно страната ни има нужда от чужди инвестиции. Безспорно във всяка инвестиционна сделка има сблъсък на интереси. Наше задължение като парламент е ние да работим в тази област така, че българският контрагент да успее да отвоюва възможно най-добри условия за българската страна. В случая въпросът, който поставят колегите не само от БСП, забележете, и от Евролевицата, и от други парламентарни групи, е че тази сделка, този договор далеч не е с най-добрите условия и що се отнася до ангажиментите на фирмата за своя сметка да извърши всичко това, което искаме да се извърши. И безспорно права е госпожа Тоткова, че в един град, който действително беше страшно ощетен от един действащ завод, не може да има съмнение - и в цяла България не може да има съмнение, че трябва да се изчисти екологията.
Второ, очевидно е, че не е избрана най-добрата схема за финансиране на екологичното очистване, тъй като няма никакво сравнение между условията на японския кредит, който е за 30 години и при много по-облекчена лихва и гратисен период и стандартните условия на Световната банка.
Трето, господин Бойков изтъкна, че този въпрос не е свързан само с този проект, а че тук се залага един принцип, една схема, която ще действа във всички следващи проекти.
Възниква въпросът и вие реагирате по такъв начин. Поставянето под въпрос на тази сделка, на този договор, вие считате, че е политизиране, че е търсене на повод за атакуване на правителството и сте настроени да отидете към гласуване със силата на мнозинството, за да подкрепите своето правителство. Аз бих ви предложил да разсъждавате малко по по-друг начин. Защото ако сега ние дадем съгласие за тази сделка, за тази схема, вие ще ангажирате правителството си с един много уязвим проект. Вие ще трябва да обясните на общественото мнение защо сте избрали да подкрепите тази сделка. И нещо повече. След това ще е толкова по-трудно да търсим в последващи проекти по-добрите решения. И за мен безспорно разумно е това, което предложи и господин Папаризов, и много други народни представители - не да отхвърляме, не да гласуваме против предложеното решение, а да отложим дискусията, да се състои едно сериозно обсъждане в Комисията по икономическата политика, може с участието и на представители на Комисията по екологията, на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и вече като парламент ние да направим всичко възможно така, че българският контрагент, българската страна - било правителство, било агенция, било фирма, да застане пред чуждите партньори с една максимално силна единна позиция.
Уверявам ви, че това е отговорният подход, който като парламент би трябвало да възприемем днес.
Настоятелно ви моля, господин председател, да не пристъпвате автоматично към изчерпване на въпроса и гласуването му, защото той е изключително важен. И тук има един избор, който и вие, и мнозинството ще трябва да направите - дали наистина ще подплатите думите си за търсене на общото и за търсене на националноотговорното с един акт днес на продължаване на дискусията по един сериозен, професионален начин, без излишна публичност, без излишна пропагандност, или ще отидете на - за мен, политизираното, политическото решение - просто да гласувате в полза на едно предложение на правителството.
Настоятелно ви моля и правя процедурното предложение да се отложи гласуването на това решение и въпросът да бъде разгледан в Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, първо, искам да Ви благодаря, че по един спокоен и трезв начин поставяте въпроса.
Когато разсъждаваме около този проблем, трябва да отчетем факта, че има два вида проекти, общо взето средни проекти и макропроекти. Едните са инфраструктурни проекти, а другите са екологични проекти. Аз в този план разглеждам нещата. И когато говорим за японския голям инфраструктурен проект, става дума за инфраструктурен проект, аз искам тук да отворя една скоба за преструктурирането на програмата ФАР в контекста на инфраструктурните проекти. Там възвръщаемостта е много голяма. Значи това са рентабилни инвестиционни проекти. Именно това трябва да се свързва с условията на японския кредит, става дума за мастърплана на пристанище Бургас, разширението и модернизацията. Това е наистина една добра инвестиция за България. Но тук говорим за друг вид проект от 25 млн. долара, за екологичен проект, който няма такава възвръщаемост. Повярвайте ми, че в Министерския съвет е направена сериозна експертна оценка на проекта.
И аз някак си не мога да се съглася, уважаеми господин Пирински, да връщаме за преразглеждане на експертно ниво този проект. Напротив, аз правя контрапредложение на Вашето процедурно предложение - да минем към гласуване, за да не спъваме и да не смущаваме чуждестранните инвеститори. Повярвайте ми, това не е добре за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Димитров, за съжаление, не сте точен, защото, сигурен съм, че знаете, че японската страна именно за екологични проекти, а не само за инфраструктурни проекти, предлага точно този облекчен вид заеми - и за случая с "Марица-Изток", ако щете и за "Елисейна" именно от японска страна бяха предлагани и бяха сключени споразумения, които са безспорно по-добри от това, което сега Вие ни приканвате да гласуваме.
Нека да не се поставя въпросът за спъване на работата, защото аз съм последният, който би искал да я спъва, а точно за онова, за което Вие казахте - една много точна експертна преценка и от страна на правителството още веднъж, и в Икономическата комисия, от която, аз съм убеден, уверявам Ви, точно за този вид екологични проекти, че ще се окаже, че предлаганото решение далеч не е най-доброто.
Ето защо, господин председател, отново правя контрапредложение на онова, което направи господин Димитров - да се отложи гласуването на това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, беше направено предложение за отлагане на разискванията и то не беше прието.
Второ, съгласно чл. 8, т. 1 от правилника председателят разпределя законопроектите и другите предложения между неговите комисии. Аз съм разпределил абсолютно основателно на тези комисии, за които съм счел, че са компетентни - това е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, тъй като става дума за заем, и Комисията по опазване на околната среда и водите, тъй като става дума за заем за екологични нужди. Тук няма никакво място Икономическата комисия, да разглежда някаква икономическа политика, или да се произнася дали някой друг би ни дал пари при някакви по-други условия за същото нещо.
Това, че Япония понякога е предлагала да даде средства за екологични проекти, ако имаше конкретно предложение за този екологичен проект, имахте основание да се поставя въпросът кой от двата проекта е по-добър. Но сега ние да тръгнем да търсим дали някоя друга банка някъде по света не би ни дала заем при по-добри условия, за мен това е абсурдно.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз тръгвам оттам, където завърши господин Пирински, да отлагаме дискусията и да се насрочват някакви други заседания. Категорично съм против, защото така или иначе този проект за решение е подготвен, анализиран и е внесен в две парламентарни комисии, където нещата са обсъждани много подробно и на много високо експертно ниво.
ТОДОР БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо отказахте да дойде министърът?
ТОДОР ПАВЛОВ: Аз не зная в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол кои са присъствали, но на заседанието на Комисията по опазване на околната среда, на което заседание господин Божинов не присъства, компетентните експерти от Агенцията за приватизация и от Министерство на финансите в присъствието на министъра на околната среда много подробно разгледаха тези неща и си личи от изказванията на тези, които бяха там, каква позиция заемат днес.
За какво идва реч, между другото? Така или иначе дали е продаден МДК - Пирдоп, или не, смятам че не е толкова важно в момента на това обсъждане. Кое е по-важното? Тук се спомена за националните интереси. И ако разгледаме тези национални интереси, кой е интересът на България в момента в областта на екологията. Интересът е този, че през дългите години на строеж на промишлени гиганти в България бяха създадени множество екологични язви. Тези екологични язви ги знаем, всички сме чували за тях, повечето от нас са ги виждали. Голяма част от населението страда от тях. МДК - Пирдоп е един типичен пример на абсолютно ниглижиране на екологичните проблеми. От тази гледна точка това създава редица проблеми както на населението, което живее там, така и на привличането на чуждестранните инвестиции. На всички е ясно. Нашите екологични проблеми не влизат в интересите на чуждите инвеститори. Това е обяснимо. Техните интереси не се защитават по никакъв начин. Но гледайки нашия интерес, какво искаме ние? Ние искаме да си решим тези проблеми. И това дали МДК - Пирдоп е нечия собственост, частна, държавна и т.н., по никакъв начин не зависи нашия интерес.
И аз ви питам: искаме ли ние да създадем нормална екологична обстановка около МДК - Пирдоп? Естествено, че искаме. Ами, ако МДК - Пирдоп не беше продаден, кой трябваше да се ангажира с това? Разбира се, пак ние, пак държавата.
Искам да концентрирам вниманието ви точно върху този екологичен проблем, защото мисля, че той не се разбра достатъчно. Там проблемът е такъв, че той не търпи отлагане в неговото решаване. Ако тези, които присъстваха на заседанието на комисията, а може би са информирани от други източници, трябва да знаят, че хвостохранилището, което е там, е просто пред екологична катастрофа. Може би един проливен дъжд е достатъчен, за да се разруши тази дига, която трябва да се стабилизира и да настъпи невъзвратимо замърсяване на реките. А лагуните за твърди отпадъци с арсенови съединения? Дотам са запълнени, че остава може би по-малко от метър воден слой за защита. И съвсем аргументирано от заместник-министъра на околната среда беше казано, че това са проблеми, които не търпят никакво отлагане. Ето това е националният интерес. Това са интересите на хората, които ние искаме да защитим и на които после, като обясняваме защо ние сме казали "за" тази ратификация, ние ще им обясним защо е "за". Защото това е техен интерес, това е националният интерес.

Как е сключвана сделката с МДК - Пирдоп, разбира се, това не е проблем, върху който ние трябва да концентрираме нашите дебати. Минала е през Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, минала е през Комисията по опазване на околната среда и водите. Които са били, присъствали са, чули са аргументите на експертите и са разбрали за какво става реч.
Трябва да ви кажа, че част от стойността на тази сделка, възлизаща на 25 млн.долара...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте за сделката. И Вие правите същата грешка - започвате да говорите за сделката.
ТОДОР ПАВЛОВ: Господин председател, искам само нещо да аргументирам. Тези пари стоят, българската държава ги е заделила за решаването на проблемите. И когато сега идва вариант ние със свършен заем да направим това, а аз смятам, че условията не са неизгодни, защото този въпрос е решен на много добро експертно ниво в правителството, ние сега се мъчим да оспорваме стойността на тази сделка...
Напротив, тези 25 млн., тези пари, идващи от приватизацията, така или иначе отиват за обслужване на външния ни дълг. И когато ние можем чрез този заем, който според мен е изгоден, да решим тези непосредствени екологични проблеми, за какво трябва да правим друг въпрос?
Затова ви моля да не се задълбаваме в тези проблеми подробно, защото изместваме центъра на тежестта на обсъждането. Нека да избегнем популизма, да си свършим работата, да дадем картбланш на правителството да сключи този заем и да пристъпим към незабавното решаване на екологичните проблеми в региона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
За първа реплика господин Божинов.
Вече ще прекъсвам ораторите, ако започват да говорят за сделката. Внесено е заем да обсъждаме, а не приватизационна сделка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Господин Павлов, можете ли да ми отговорите на въпроса каква е схемата на връщането на заема? При положение че нашата държава дава гаранции, чие е задължението за връщането на заема и по какъв график ще стане това? Като сте толкова наясно, това ми отговорете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика - господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Павлов! В този мандат на Тридесет и осмото Народно събрание често слушам тези констатации: ах, колко лошо беше, какви язви се направиха тогава, индустриални предприятия, които замърсяват околната среда...
Но къде бяхте вие, господа от дясната страна, тогава? Някой обади ли се? Обадихме се ние от "Екогласност" и сега за сметка на това вие ни наричате комунисти... (Оживление сред мнозинството.)
Затова нямате моралното основание да говорите колко лош е бил социализмът спрямо околната среда. Това първо.
Второ, прав сте господин Павлов, околната среда около МДК - Пирдоп се нуждае от рекултивация и намаляване на вредните емисии. Но нима също така не се нуждае от обезопасяване хвостохранилището в Бухово? Защо за там да не се отделят средства? Но не, защото "Кремиковци" и "Редки метали" са ликвидирани държавни предприятия. Така ли? Защо трябва да се прави услуга единствено само на една чужда фирма? Аз знам какво направи "Юнион Миниер" през 1961 г. в Конго. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика - господин Пирински. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, може ли да приканите за малко тишина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждате, уважаеми колеги, как вниманието на залата се колебае между обективното гледане на нещата и емоцията.
Моята реплика към господин Павлов е следната: господин Павлов, Вие говорихте за националния интерес. Безспорно той е да се очисти околната среда. Но също така безспорно е това да стане при възможно най-изгодни условия, защото подобряването на условията Ви дава възможност да очистите още една язва със средствата, които бихте икономисали. Затова нека да не разсъждаваме на парче. Нека да не разсъждаваме, че е наистина драматичен случаят на едно място, ето защо единственото решение, което ни е предложено, веднага трябва да приемем...
И тук, господин председателю, Вашата логика за мен е много смущаваща, защото Вие казвате: направено ни е предложение, какво има ние да търсим някакви други условия?
Напротив, наше задължение е ние да осигурим конкурентни условия и Вие прекрасно разбирате това и като опитен юрист, и като човек с висока интелигентност.
Наше задължение - повтарям - е да изчерпим всички възможни варианти и да осигурим възможно най-ефективния. И съвсем не е толкова неизвестна практиката на Япония именно за екологични проекти да предлагат изключително изгодни условия. Навярно имат и своите съображения, колеги. По такъв начин те завоюват и добро име, а отварят пътя и за своите инвеститори... (Оживление сред мнозинството.)
Вие вече се дразните от това, че ние поставяме въпросите. Искате да изчерпим този случай. Разберете, че бързате в своя вреда.
Господин председателю, и вчера правителството заяви: да, че мнозинството допуска грешки; да, че то е способно първо да ги види и второ - да ги поправи.
Днес вие сте поставени на изпитание. Дали това са само декларации или сте наистина готови да го правите? Господин председателю, не можете да сведете въпроса само до Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и само до Комисията по опазване на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е мое правомощие и дайте да не навлизаме в обсъждания.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става въпрос за сделка. Нямате и право да ме репликирате, докато говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имам право, защото Вие вземате реплика към оратор, не към мен, първо. И второ, отдавна Ви изтече времето.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Докато говоря нямате право...
Не искам да кажа нарушение за нарушение, но продължавам със съзнанието, че Вие репликирате днес през цялото време хора, които не са пресрочили времето си.
Но да се върнем на въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можем да се върнем, защото вече говорите 2 минути и 55 секунди - една минута извън времето Ви.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Знаете, че взимате решение, което е в противоречие на собствените Ви декларации и на интереса ни като парламент и като страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Павлов, искате ли думата?
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Господин Божинов, схемата за изплащането на заема, разбира се, няма да Ви я дам аз - ще Ви я дадат хората, които ще сключват този заем и ще дадат съответната документация. (Смях и оживление сред ДЛ.)
Господин Пирински, в името на интересите на хората, Вие говорите за най-изгодния вариант на сключването на една сделка и на един заем. Най-изгодният вариант от коя гледна точка ще го погледнем? От гледната точка на интересите на хората и на техния живот и здраве или от финансовата гледна точка? Защото най-изгодният вариант може да не е най-изгоден финансово. Гледаме живота и здравето на хората основно. Благодаря ви. (Силно недоволство от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
Господин Овчаров, заповядайте за изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да обърна внимание на господин председателя, че след като взема отношение по дебата, той би трябвало да слезе от мястото, което заема...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не взимам отношение по дебата, а обяснявам за n-ти път правилника, че не може едно правомощие на председателя да се решава от Народното събрание... (Недоволство от ДЛ.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, Вие тълкувате правилника така, както си искате. Така че това Ваше тълкувание е просто поредното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, както гласи правилникът.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това първо.
Второ, по темата на дискусията:
Когато беше сключена сделката, беше обявено, че се продава определен процент от стойността на Медодобивния комбинат - Пирдоп за сумата 80 млн.долара. Това беше цифрата, която беше анонсирана.
Впоследствие разбрахме, че от тези 80 млн.долара 25 млн.долара остават в някоя си банка на доверителна сметка като гаранция за изпълнението на екологичните проекти.
Сега, в момента разбираме, че допълнително трябва да гласуваме заем от Световната банка от нови 23 млн.долара за осъществяването отново на екологични проекти!?... Ако някой може да ми обясни цялата логика на тези мероприятия и къде точно ще бъдат изразходвани тези почти 50 млн.долара за екологични проекти, т.е. повече, отколкото струва самият Медодобивен комбинат - Пирдоп и това, което получихме, нека да го направи, за да бъдем ние убедени, че правим нещо разумно и е в интерес на държавата и на хората, които живеят там, а не да се агитираме с едни грешки да повтаряме нови грешки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Чета проект за решение за даване на съгласие за сключване на Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие:
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие (проект за екологични щети МДК АД Пирдоп - "Юнион Миниер") в размер на 16 (шестнадесет) млн.щат.долара."
Моля да гласувате.
Гласували 201 народни представители: за 125, против 63, въздържали се 13.
Решението е прието.

(От Демократичната левица искат обяснение на отрицателен вот.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Обяснение на отрицателен вот може да има само този, който не се е изказал по същество.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Вие продължавате така, както досега водеше събранието господин Соколов - на всяка една наша реплика да правите втора и след това - дуплика. Но аз искам да мотивирам моя отрицателен вот с това. Недопустимо беше от трибуната на Народното събрание председателят на Народното събрание, въобще и на хората от мнозинството, да не дава възможност да се дискутира сделката, която е сключена. Защото когато в комисията разглеждахме този проблем, от представителя на Агенцията по приватизация поискахме да ни се представят поне основните елементи на договора. Беше ни казано: господа, този договор вие не можете да го видите, защото трябва да питаме дали белгийската фирма ще даде своето съгласие, за да видим този договор.
Аз искам да попитам извън контекста на това, което се говори тук за околната среда: на това ли говорим чиста и прозрачна приватизация? Да не може един депутат да види приватизационната сделка, която е сключена!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това е друг въпрос.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не е друг въпрос, господин Димитров. Това е свързано с тази сделка. Защото ние в момента обсъждаме нещо, което не сме го видели. Ние нямаме параметрите на сделката и сме тръгнали да обсъждаме в момента нещо, което не знаем какво значи въобще.
Така че аз не мога да разбера как на депутати не може да се даде да видят тази приватизационна сделка, пък на един обикновен човек да види именно за какво става въпрос!
Второто нещо. Членът на Комисията по приватизация каза, че тази сделка е направена изцяло по предложение на белгийската фирма. След това към нея не знам дали под формата на анекс или не отново е дадено правото на стопанския съвет еднолично управителният съвет да увеличава изкупуването на акциите от "Пирдоп - Медет". Във връзка с това е поет ангажимент те да направят 220 млн. долара допълнителни инвестиции. Защо тогава не беше записано да се дадат още тези 23 млн. или 16 млн., които сега искаме заем, за да се очисти това, което е било досега? Аз просто не мога да намеря смисъл и логика на това, което днес стана тук.
(Народният представител Жорж Ганчев иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, нямате право на отрицателен вот.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото сте се изказали по същество. Така е правилникът.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Той иска да направи реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинявайте тогава, ако е само за реплика, имате думата. Извинявайте, но понеже не бях тук, останах с впечатление, че сте се изказвали. (Възражения от блока на СДС.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Под две минути беше. Моля да не спекулирате. Аз никога не говоря дълго.
Искам да ви напомня за "Интер брю", белгийската фирма, и за пречиствателната станция, която никога не се реализира и още нарушава екологичната среда. Искам да ви кажа, че и тази фирма е вторият прецедент, по същия начин ни прекарват. Затова като българин и патриот ви казвам: отрицателният ми вот е базиран на елементарна основа - българските интереси. Знам, че и вас ви касае. Но вникнете малко по-дълбоко в проблема. (Неразбираема реплика от Благой Димитров.)
Благой, следи ми устните, ще го кажа бавно. Знам, че не сме врагове. Аз имам много приятели сред вас и ви казвам: замислете се, защото животът има и утре. Не може да дам аз моя положителен вот за нещо, което ощетява българските интереси. Има прецеденти. Ето, казвам ви ги - "Астика" и пречиствателна станция. Един прецедент, прекараха ни, сега ни прекарват втори път. И ви казвам - бъдете така добри, изправете се, тропнете по масата и кажете "не" един път, когато ще си плащат хората, щом в техния приватизационен план тези 25 млн. бяха заделени за екологични цели. Не могат те да си играят с нас.
Вярно е, ще кажете, трябват ни чужди инвестиции. Да, белгийците са много активни. Активни са, но на каква цена? Лужков снощи говори по телевизията съвсем ясно, че сиренето в Москва е с пари. Затова Москва стана един много сериозен град с огромен алъш-вериш. Разберете го, сиренето е с пари. България не трябва да бъде разпродавана за жълти стотинки. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО МАРОКО ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
От името на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има думата господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-02-26 от 11 декември 1997 г. за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 21 януари 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 май 1996 г. в София.
Спогодбата отразява стремежа на двете страни да създадат благоприятни условия за икономическо сътрудничество и изграждане на свободно и отворено пазарно стопанство. Целта е на двустранна пазарна основа между двете държави да се осигурят оптимални условия за обмен на инвестиции и сътрудничество в приоритетни стопански отрасли.
Спогодбата представлява нова правна основа за икономическо, научно и културно сътрудничество между договарящите се държави.
Законопроектът е съобразен с изискванията за ратифициране на такива спогодби като условие за влизане в сила и прилагането им на практика.
Въз основа на проведеното гласуване, с което народните представители единодушно подкрепиха внесения законопроект, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 май 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Башикаров да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

ОТНОСНО: проект за закон N 02-02-26 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 11 декември 1997 г.

На 17 декември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон N 02-02-26 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 май 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Имате думата. Няма желаещи да се изкажат.
Моля да гласувате на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имате думата, господин Зеленогорски за процедура.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми колеги, предлагам да бъде проведено на второ четене, гласуване и обсъждане на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля да гласувате за процедурното предложение, което направи господин Зеленогорски.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля да докладвате законопроекта на второ четене, господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин председател. "Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли някакви бележки? Няма.
Моля, гласувайте за заглавието на закона.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 май 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласувате член единствен.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е приет.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Моля, господин Иванов, разбрах, че Вие ще докладвате становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-02-29 от 11 декември 1997 г. за
ратифициране на Спогодбата между Република България
и Република Беларус за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 21 януари 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Спогодбата е подписана в гр. София на 9 декември 1996 г. и създава нова правна основа за икономическо, научно и културно сътрудничество между договарящите се държави. Отстраняването на възможностите за възникване на двойно данъчно облагане ще стимулира търговския обмен и разширяването на стопанските контакти между двете страни.
Спогодбата създава предпоставки за създаване на общи инвестиционни проекти и смесени предприятия, както и за разширяването на преките инвестиции. Тя ще съдейства за постигане на целите на българската външна политика и създаване на равноправни и взаимоизгодни стопански и културни взаимоотношения върху принципите на международното право.
Ратифицирането на спогодбата е необходимо условие за влизането й в сила и за прилагането й на практика.
Въз основа на проведеното гласуване, с което народните представители единодушно подкрепиха внесения законопроект, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на република България да ратифицира със закон спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 9 декември 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Агов, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 17 декември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон N 02-02-29 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 9 декември 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли изказвания по законопроекта? Няма.
Моля да гласувате на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура. Господин Иванов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Имам процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище на това да бъде гласуван законът на второ четене на днешното заседание? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Иван Иванов.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, господин Иванов, да докладвате закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги!
"Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате заглавието на закона.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате член единствен на закона.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е приет.

Пета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ЛЕТЛИВИ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ ИЛИ ТЕХНИТЕ ТРАНСГРАНИЧНИ ПОТОЦИ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. От комисията кой ще прочете становището?
Госпожа Тоткова има думата.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам ви становище на Комисията по опазване на околната среда и водите относно законопроект за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, с входящ N 02-02-32 от 20 декември 1997 г., внесен от Министерския съвет.
"Комисията по опазване на околната среда и водите на свое редовно заседание на 21 януари 1998 г. разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. На заседанието присъстваха: от страна на вносителя - госпожа Евдокия Манева, министър на околната среда и водите; проф. Емил Маринов - заместник-министър на околната среда и водите; госпожа Лидия Асенова - заместник-началник на отдел "Опазване на чистотата на въздуха" в Министерството на околната среда и водите; господин Румен Стойчев - експерт в отдел "Световна банка и международен валутен фонд" към Главно управление "Финанси" в Министерство на финансите, както и експертите ст. н. с. Венко Бешков и научен сътрудник Васил Василев.

Като се запозна със законопроекта, текста на Протокола и Декларацията, направена от Република България при подписване на Протокола, комисията предлага на Народното събрание да приеме законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е подкрепено единодушно с 11 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Агов, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На свое заседание от 22 януари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения и техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и прие следното:

"СТАНОВИЩЕ

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения и техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния със следната

ДЕКЛАРАЦИЯ

Република България при подписването на настоящия протокол декларира, че в съответствие с неговия чл. 2, ал. 2, подпараграф С колкото може по-бързо и като първа стъпка да предприеме ефективни мерки, за да осигури най-късно до 1999 г. нейните национални годишни емисии на летливи органични съединения да не превишават нивата от 1988 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз напълно се присъединявам към това да има положително решение по този закон. Това е в духа на нашето присъединяване към европейските и световните норми, още повече че този протокол дава много конкретно и ясно принципите, видовете и начина, по който се отчитат тези вредни емисии.
Един въпрос зададох в Комисията по екология, на който ми беше отговорено задоволително. Ще ви го кажа и тук. Интересуваше ме, понеже имаше бурни дискусии по предишните законопроекти, как ще се отрази икономически, колко средства трябват, за да можем ние да отговаряме на тази конвенция и да бъдем в нейните рамки, ако някъде имаме емисии над уговорените стойности. Оказа се, че в момента по едни или други причини ние се побираме в рамките на този протокол. Оттук нататък още повече трябва да обръщаме внимание, след като очакваме оживление на промишлеността и оттам съответно да заработи голяма част от нашата индустрия, на мерките по опазване на околната среда във връзка с присъединяването ни към този протокол. Това няма да изисква много средства при положението, в което се намираме сега, и по начина, по който искаме да се развиваме в бъдеще, ако обръщаме изключително сериозно внимание на екологичната съставка и външната политика, към която се придържаме и която искаме да водим като модерна европейска държава.
Така че още един път заявявам, че се присъединявам към искането да се одобри този протокол. Препоръчвам и на моите колеги да го одобрят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков. Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
Гласували 138 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата госпожа Тоткова.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, предлагам този законопроект днес да бъде гласуван и на второ четене, тъй като всички разбираме, че всъщност няма никакви възражения срещу присъединяването на България към тези норми на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение, което направи госпожа Тоткова.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля госпожа Тоткова да докладва законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Заглавието на закона: "Закон за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате заглавието на закона.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: "Член единствен. Ратифицира Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 13 ноември 1979 г., ратифицирана с Указ N 332 на Държавния съвет от 19 февруари 1981 г., "Държавен вестник", бр. 16 от 1981 г., подписан на 19 ноември 1991 г. в Женева, Швейцария със следната декларация: "Република България при подписването на настоящия протокол декларира, че в съответствие с неговия чл. 2, ал. 2, подпараграф С колкото може по-бързо и като първа стъпка да предприеме ефективни мерки, за да осигури най-късно до 1999 г. нейните национални годишни емисии на летливи органични съединения да не превишават нивата от 1988 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате за член единствен на закона.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Законът за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния е приет.




Шеста точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Господин Иванов ще докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На свое заседание Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроект N 02-02-35 от 29 декември 1997 г. за ратифициране на спогодбата между Република България и Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 21 януари 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесения от Министерски съвет Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Спогодбата е подписана в Алмати на 13 ноември 1997 г. и създава необходимите предпоставки за развитие на икономическото, научното и културното сътрудничество между договарящите се държави върху нова правна основа.
Отстраняването на възможностите за възникване на двойно данъчно облагане ще стимулира търговския обмен и разширяването на стопанските контакти между двете страни.
Спогодбата създава предпоставки за осъществяване на различни форми на сътрудничество, като преки инвестиции, съвместни проекти, консорциуми и други. Тя ще съдейства за постигане целите на българската външна политика и създаване на равноправни и взаимноизгодни стопански и културни взаимоотношения върху принципите на международното право.
Ратифицирането на спогодбата е необходимо условие за влизането й в сила и за нейното прилагане на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Агов, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
На свое заседание от 22 януари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа Проект за закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 13 ноември 1997 г. в Алмати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата за изказвания.
Няма желаещи.
Моля да гласувате на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, имам процедурно предложение законопроектът да бъде предложен за гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище на това да бъде гласуван сега законопроектът и на второ четене? Няма.
Моля да гласувате за процедурното предложение на господин Иван Иванов.
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Иванов да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли изказвания?
Моля, гласувайте за заглавието.
Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен някакви коментари, бележки? Няма.
Моля, гласувайте за член единствен на закона.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е приет.

Седма точка от дневни ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА ОПЕРАТИВНО УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ ЯДРЕНА АВАРИЯ И ЗА ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ.
Господин Петър Рафаилов ще докладва становището на Икономическата комисия.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-02-1 от 16.01.1998 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения, внесен от Министерския съвет

Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения е подписано в Анкара на 28 юли 1997 г.
Споразумението дава възможност за своевременни мерки за защита на населението и околната среда от радиация в случай на трансграничен пренос на радиоактивни вещества. То е в съответствие с чл. 9 от Международната конвенция за оперативно уведомяване при ядрена авария, приета под егидата на Международната агенция за атомна енергия. България и Турция имат изследователски реактори, съоръжения за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци и др. България има АЕЦ, а Турция предвижда да строи АЕЦ. В този смисъл споразумението отговаря на интереса на двете страни и съответства на международните договорености.
Споразумението се прилага в случай на авария и в случай на регистрирани повишени нива на радиация, дори и ако не са причинени от дейности и съоръжения на територията на една от страните. Страните ще обменят информация за ядрените си съоръжения и друга техническа информация по предмета на споразумението, включително и за използването на ядрената енергия за мирни цели.
Споразумението не налага финансови задължения за нашата страна. То е аналогично на подписани и ратифицирани от Република България споразумения с Гърция и Румъния.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения.
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика народния представител Никола Николов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Агов, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
На свое заседание от 22 януари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения, подписано на 28 юли в Анкара".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
Моля да гласувате за законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения на първо четене.
Гласували 138 народни представители: за 138, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Рафаилов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, поради естеството на предложения законопроект, предлагам законопроектът да бъде приет на второ четене в това заседание.
Господин председателстващ, моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Петър Рафаилов.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Рафаилов, моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ:
"ЗАКОН
за рафициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения, подписано в Анкара на 28 юли 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на законопроекта има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате за заглавието на законопроекта.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, допуснах грешка, за което моля да ме извините - изчетох целия текст на законопроекта, а би трябвало да прочета само заглавието. Сега ще си позволя отново да прочета текста на член единствен.
"Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения, подписано в Анкара на 28 юли 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате за член единствен на законопроекта.
Гласували 142 народни представители: за 142, против няма, въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения е приет.
Преди да преминем към следващата точка ще си позволя да обърна внимание на господин Рафаилов за още една грешка, която правят и други народни представители, правят я и министри.
Независимо от това кой стои тук - дали е господин Соколов, дали е господин Куртев, господин Сендов или госпожа Шопова, по смисъла на правилника, по който работим, той е председател, а не е председателстващ.
Правя забележката на господин Рафаилов, защото сме от един избирателен окръг и от една политическа сила, тъй че няма да се засегне.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Аз признавам грешката си и моля господин председателят Иван Куртев да ме извини за тази, бих казал, несъзнателна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма проблем, въпросът е да знаем правилника.




Преминаваме към осма точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
От името на Комисията по икономическата политика господин Рафаилов отново ще се наложи да ни докладва становището на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз този път ще си взема и правилника при мен, за да не се случват подобни неща.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, докладвам становище по законопроект N 802-02-2 от 16 януари 1998 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за насърчаване и взаимна защита на инвестициите с вносител Министерският съвет.
"Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е подписан в Загреб на 25 юни 1996 г. Той представлява важна стъпка за формирането на нова договорно-правна основа на двустранното икономическо сътрудничество. С него се уреждат цялостно отношенията, свързани с инвестиционната дейност на физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна и е подписан на основата на равнопоставеност и добра воля. Договорът представлява важен елемент в бъдещето интензифициране на отношенията между двете страни и фактор за стимулиране притока на инвестиции в България, както и за закрила на българските инвеститори в Хърватска. В тази връзка ратификацията е необходимо условие за засилване на доверието и подобряване на възможностите в инвестиционната област.
Договорът не съдържа клаузи, накърняващи интересите на България.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за насърчаване и взаимна защита на инвестициите."
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика народния представител Никола Николов.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Асен Агов, моля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"На свое заседание на 22 януари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за насърчаване и взаимна защита на инвестициите и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватска за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 25 юни 1996 г. в Загреб."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватско за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
И още една забележка! В едни от документите ни пише "Република Хърватско", в други пише "Република Хърватска". В оригинала на договора, който е тук, пише "Република Хърватско". Така че ще трябва да го възприемем така, както е в договора.
Господин Рафаилов има думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде гласуван в това заседание и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Рафаилов.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Ще помоля господин Рафаилов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: "Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватско за насърчаване и взаимна защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на законопроекта има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за заглавието на законопроекта.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Моля, докладвайте член единствен.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватско за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан в Загреб на 25 юни 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам желание за изказвания.
Моля, гласувайте за член единствен на закона.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Хърватско за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е приет.

Точка девет от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА АВСТРИЯ.
Господин Рафаилов, моля да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Докладвам становище на Комисията по икономическата политика по законопроект N 802-02-3 от 16 януари 1998 г. за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия с вносител Министерският съвет.
"Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и федералното правителство на Австрия е подписана в София на 4 ноември 1997 г. и е елемент от двустранните икономически отношения и правна основа за осъществяване на редовен въздушен транспорт. Спогодбата отчита настъпилите промени в политическата и икономическата област, както и динамичните процеси на дерегулация и либерализация, характерни за гражданската авиация. Основният проект на спогодбата е съгласуван още през 1993 г. с цел отменяне действието на остарялата спогодба от 1958 г. До момента се осъществява временно прилагане на новата спогодба с цел да не се пречи на въздухоплавателната дейност в условията на нов правен режим.
Спогодбата урежда търговските права, условия за експлоатационна дейност, взаимно признаване на удостоверения за летателна годност, за компетентност, за авиационна безопасност, за представителство и др. На назначените въздухоплавателни предприятия на двете страни се предоставя правото да експлоатират пунктове на съответните им територии, търговски права по трета и четвърта свобода на въздуха. Правата по пета свобода на въздуха са предмет на съгласуване.

Уредени са и въпросите по назначаване на авиокомпании, по капацитета, по митните сборове и такси, по одобряване на тарифите, по продажбата на транспортни документи и др. От българска страна експлоатационни права има Авиокомпания "Балкан", а от австрийска - Австрийските авиолинии и компанията "Лауда Еър".
Ратифицирането на Спогодбата ще съдейства за нормализация на правната основа на въздухоплавателните отношения между България и Австрия.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия."
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика народният представител Никола Николов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За становището на Комисията по външна и интеграционна политика има думата господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На свое заседание от 22 януари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия, подписана на 4 ноември 1997 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Няма желаещи за изказване.
Моля да гласувате на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Рафаилов, имате думата за процедура.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни предстаители! На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет на второ гласуване в това заседание на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля да гласувате за процедурното предложение на господин Петър Рафаилов.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Рафаилов да докладва закона на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт
между правителството на Република България и
Федералното правителство на Австрия"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате заглавието на закона.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия, подписана в София на 4 ноември 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен някакви изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за член единствен на закона.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Член единствен е приет, а с това и целият Закон за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и Федералното правителство на Австрия.

По точка десета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПОПРАВКИ В СПОГОДБАТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА И ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА КОСМИЧЕСКИ СЪОБЩЕНИЯ "ИНТЕРСПУТНИК".
Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Рафаилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, докладвам

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика
по Законопроект N 802-02-4 от 19 януари 1998 г. за
ратифициране на Протокола за поправки в Спогодбата за
създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник", внесен от Министерския
съвет

През ноември 1996 г. Съветът на "Интерспутник" одобри Протокол за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник" от 1971 г.
Протоколът регламентира преминаването на организацията на търговска основа с цел повишаване ефективността на нейната дейност. Основните поправки са следните:
- създава се Експлоатационен комитет като работен орган на организацията;
- разделят се компетенциите на Съвета на "Интерспутник" от тези на Експлоатационния комитет, като съветът ще решава въпроси на общата политика и стратегия, а комитетът ще изпълнява стопанските функции на организацията;
- създава се правна фигура "участник", т.е. една или повече организации или фирми, които са определени от държавата-членка да осъществява далекосъобщения. От българска страна "участник" е "Българска телекомуникационна компания" ЕАД;
- "Интерспутник" не носи отговорност за задълженията на страните-членки, както и те не носят отговорност за задълженията на участниците.
Република България няма да извършва финансови плащания във връзка с приемането на Протокола за поправки.
Спогодбата за създаване на "Интерспутник" е ратифицирана със закон през 1972 г. Това изисква "Протоколът за поправките също да бъде ратифициран. Поправките имат за цел да превърнат "Интерспутник" в модерна организация за спътникови съобщения, което ще съдейства и за подобряването на спътниковите връзки на България.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник"."
Становището е подписано от председателя на Комисията по икономическата политика народният представител Никола Николов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Моля господин Асен Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! На свое заседание от 22 януари 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник" и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 във връзка с чл. 81, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник", приета от ХХV сесия на Съвета на "Интерспутник", проведена на 30 ноември 1996 г. в Москва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли изказвания по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник".
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение има да направи господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Господин председател, на основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурното предложение законопроектът да бъде приет на второ гласуване в това заседание на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Рафаилов.
Гласували 131 народни представители, за 131, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Рафаилов, моля докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Чета заглавието на законопроекта.
"Закон за ратифициране на Протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР РАФАИЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник", приет от ХХV сесия на Съвета на "Интерспутник" на 30 ноември 1996 г. в Москва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте член единствен на закона.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Член единствен, а с това и целият Закон за ратифициране на Протокола за поправки в Спогодбата за създаване на Международна система и организация за космически съобщения "Интерспутник" е приет.

Точка единадесета от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Моля господин Панев да докладва становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 02-01-56 за изменение и допълнение на Закона за народната просвета

На свое заседание от 21 януари 1998 г. Комисията по образованието и науката разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. На заседанието присъстваха председателите на петте национално представени учителски синдиката и председателят на Националния съюз на работодателите в училищата в България. Всички те подкрепиха като цяло законопроекта за приемането му на първо четене.
Законът за народната просвета е приет през 1991 г. и не отчита настъпилите през последните няколко години промени в обществените отношения. Законът не представя ясна регламентация на критериите за откриване, преобразуване и закриване на частните, чуждестранните и българските с чуждестранно участие детски градини и училища и крие редица несъвършенства, свързани както с държавните образователни изисквания в системата на средното образование, така и с управленската структура на тази система.
Комисията по образованието и науката е на мнение, че предлаганият законопроект предвижда изменения именно в тази насока. Ясно се регламентират държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена. Прецизират се правилата за откриване, преобразуване и закриване на частните и чуждестранните с българско участие детски градини и училища. Определени са по-точно държавните образователни изисквания, както и редът и органите, които ги приемат. Нов елемент в законопроекта е създаването на двустепенната структура на училищното образование - основно и средно, като средно образование се придобива след завършен ХII клас, а учениците получават диплома след полагане на държавни зрелостни изпити.
Комисията подкрепя идеята на проекта за регламентиране на условията и реда за придобиване на професионално образование, предвидено като държавно образователно изискване, което ще бъде разработено и прието със закон с оглед хармонизиране на законодателството ни в тази насока с европейското.
За първи път с този законопроект се прави опит за деконцентрация на управлението на системата на средното образование. Предвижда се инспекторатите по образованието към Министерството на образованието и науката да бъдат юридически лица, които ще осъществяват дейността си в съответствие със закона и с правилник на министъра. Усъвършенстван е редът за назначаване на директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена и се въвеждат нови изисквания за заемане на тези длъжности.
Комисията по образованието и науката отчита, че с промяната във финансовото и ресурсното осигуряване на системата на средното образование ще се решат редица проблеми, които до този момент по един или друг начин пречат на тази система да функционира нормално. Комисията е на мнение, че предвижданите допълнения за административно-наказателна отговорност на лица, които организират и провеждат обучение в звена, които не са създадени по този закон, запълват една празнота на сега действащия закон.
От отделни народни представители бяха изказани критични мнения и препоръки относно ролята и мястото на общините в образователната система, насърчаването на инициативата на училищата за реализиране на собствени приходи, регламентирането на взаимоотношенията между министерството на образованието и науката, регионалните инспекторати, училищата, общините и специализираните звена по образованието, както и относно целесъобразността на 12-класното обучение. Предложено бе също така създаването на фонд "Развитие на системата на народната просвета" и на законова гаранция за минимума на учителската заплата.
С 13 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се" комисията по образованието и науката подкрепя внесения законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата.
Господин вицепремиерът Методиев иска думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми госпожи и господа, помолих в началото да взема думата, за да допълня казаното от господин Панев като становище на Комисията по образованието и науката с няколко факти за последните осем месеци, откакто заседава Тридесет и осмото Народно събрание.
През юли месец проведохме една дискусия в Комисията по образованието и науката, която предвиждаше по принцип да се обсъдят въпросите, които са от компетентността на Министерство на образованието и науката, и колегите народни представители да дадат своето мнение за възможностите за сътрудничество между комисията и министерството.
Един от основните изводи на това заседание през юни миналата година беше, че първата крачка в изменение на законодателството трябва да бъде направена в областта на средното образование и по-точно в Закона за народната просвета. Още тогава се направи един обстоен коментар, че Законът за народната просвета, гласуван през 1991 г., е сред законите, доказали своята жизнеспособност, но същевременно практиката е посочила някои негови несъвършенства. Ето защо аз се съобразих с това мнение на комисията, което беше консенсусно, нямаше противоречия, и в законодателната инициатива на правителството първият законопроект, който беше подготвен и предоставен вече тук на първо четене, е именно Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Пак подчертавам, това беше постигнато с обща воля, отчитайки добрите страни на закона и съзнавайки, че няма нужда от нов Закон за народната просвета, а име нужда от изменение и допълнение.
В периода от юли до края на октомври беше проведена една наистина широка дискусия и тук думата не е напразна. Подготвянето на текстовете беше правено с участието на всички синдикални организации и не един път и два пъти е подчертавано от тях, казаха го и по време на обсъждането в комисията на първо четене, че отрасловият съвет в системата на образованието работи без вътрешни излишни конфронтации, в него са представени всички възможни синдикални и граждански организации в системата на образованието, включително, разбира се, и Съюзът на работодателите.
Освен това през септември и октомври бяха организирани дискусии с учителската общност, на които присъстваха и експерти от Комисията по науката и образованието, които дискусии бяха посветени изцяло и само на възможни изменения и допълнения на Закона за народната просвета. По време на тези дискусии се оформиха определените дялове в закона, с които практиката се е сблъскала, и се направиха съответните предложения за изменение. Самият процес на изменение и допълнение естествено предизвиква със себе си общ обществен интерес, общ обществен дебат и той трябва да бъде максимално задоволен в периода между първо и второ четене, за да получим наистина текстове, които да бъдат полезни за българското образование.
Искам да се спра специално на темата за държавните образователни изисквания и за ангажиментите, които трябва да бъдат разпределени между институциите в страната, с оглед доброто бъдеще на българското образование.
Законът за народната просвета, приет през 1991 г., действащият закон в момента, предвижда държавни образователни изисквания в своя чл. 16 и уточнява в своя чл. 17 кои от тях се приемат със закон. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за внимание към министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разрешете, господин председател, то не е към министъра, то е към темата. На министъра какво да му внимават. Въпросът е за темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И към темата, и към министъра.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Държавните образователни изисквания, предвидени в четири от точките на чл. 16, трябва да бъдат приети със закон, изисква решението на Великото Народно събрание. В тези седем години обаче не е било възможно и практиката е доказала, че не всички от тези изисквания би трябвало да бъдат приети със закон. Обсъжданията и дискусиите доведоха до едно общо съгласие на професионалната общност в българското образование, че трябва да бъдат разпределени отговорностите и те са дефинирани в изменението на закона. На първо място, това са две от точките - т. 2 и т. 6, в изменението, които засягат съответно професионалното образование и въпроса със степента на образованието и учебния план, които следва да бъдат приети със закон. Ето защо и самата законодателна инициатива ще бъде подчинена в случай на одобряване на това изменение на тези два законопроекта. Пак ще повторя, става дума за Закона за професионалното образование и закона, с който трябва да се определи учебния план.
Ето според мене как отговорностите от страна на парламента и на правителството ясно се дефинират - основните държавни институции на страната трябва да поемат ангажимента за стандартизацията и стабилността общо на образователната система в методически план. В момента, в който парламентът изработи и приеме Закона за учебния план, той става рамката, в която трябва да се развива българското образование.
По-нататък в изменението са посочени изрично онези държавно-образователни изисквания, които трябва да бъдат приети от правителството, нещо, което действащият закон е пропуснал да направи. И в по-нататъшните текстове на този чл. 17 са предложени и онези образователни изисквания, които трябва да бъдат приети с наредба от Министерството на образованието, респективно от министъра, съобразено с други министерства, и онези, които трябва да бъдат приети само от министъра. Тоест има една детайлност, едно изписване на отговорностите и задълженията, които поемат съответните държавни институции пред българското образование.
Аз мисля, че това е един много добър начин за усъвършенстване на законодателството, когато тези образователни изисквания в продължение на седем години се е видяло, че не са по силите на парламента и че няма смисъл парламентът да се ангажира с всички тях, сега да се уточнят кои са те и следващите да бъдат категорично дефинирани чия отговорност са - на правителството, на министъра, съответно с други министри, или само на Министерството на образованието.
Така в рамките на една календарна година, тоест до края на 1998 и началото на 1999 г. българското образование ще може да задоволи законодателните си изисквания, в случай че парламентът приеме тези три закона - днешния за изменение и допълнение, този за професионалното образование и за учебния план.
Междувременно - и това беше тема на дискусия в комисията - работим върху проект, който ще предоставим първо на едно обсъждане в професионалната общност, естествено след това в парламента, на закон за избиране на общински училищни и и читалищни настоятелства, една позната и утвърдена форма на граждански контрол върху образованието, който законопроект може да дефинира още по-точно и по-ясно отговорностите, които поемат пък общините и съответните общности, загрижени за образованието в даден регион, за да се знае, че няма команден механизъм на управление на образованието и този команден механизъм е събран в центъра, в София, защото София не е България, още по-малко Министерството на образованието е единственият компетентен и команден орган. А за държавата ще остане онова, за което говорих преди малко - държавните образователни изисквания, методиката, силата на стандартизацията и общата система на образованост в страната.
Мисля, че тези поправки днес ще отворят пътя за приемането на следващите закони, с които ние ще изградим наистина окончателно законодателната основа на образованието в българското училище.
Няколко думи за възрастовите промени, които естествено са плод на голям обществен интерес, защото засягат всяко българско семейство.
Практиката в България за началната възраст за училище, дълголетната практика е била 7-годишната възраст. Стремейки се да се адаптира българското законодателство към европейските изисквания, през 1991 г. законът въвежда 6-годишната възраст, което наистина е по-голямата практика в държавите в Европейския съюз.
Дава се възможността, според закона от 1991 г., който в момента действа, да се тръгне и на 7 години, тоест законът също тогава е имал този проблем, с оглед на българската практика. Но тръгването на 7 години е трябвало да бъде гарантирано от държавни институции, във връзка със здравословното състояние на детето. Тоест даден е приоритет на държавата пред семейството, пред гражданското общество, в крайна сметка и неговите структури.
Днес на вашето внимание е една промяна, с която да се запази тази възможност за 6 и 7-годишна възраст, стремейки се към усъвършенстване. Но не държавата и нейните институции да кажат дали детето трябва да тръгне на 6 или 7 години, а да се възстанови практиката за 7-годишната възраст, която е не практика, а традиция за България. И да се даде възможност за преценка на семейството, на родителите да оценят възможностите на своето дете дали то може да тръгне на 6 години.
Такъв плавен преход ще ни позволи или ще позволи на бъдещите законодатели в нашата страна в началото на века окончателно да стабилизират долната граница за тръгване на училище. И да се направи нова крачка по пътя на усъвършенстване на нашата образователна система и приближаване към европейските изисквания. И това е предучилищното образование, нещо, което е поставено и в моите срещи, а предполагам и на мнозина от вас, с консултанти от страните на Европейския съюз.
И вторият въпрос, който също сигурно ще бъде тема на разговор и беше тема на обсъждане и в комисията, е свързан с 12-годишния цикъл на средно образование, също елемент, към който ние трябва да направим следващата стъпка за покриване на нормативи и изисквания. Тази стъпка ни дава широка възможност да изпълним още поне няколко задачи, стоящи пред българското средно образование.
На първо място, да продължим политиката на разтоварване на информацията, с оглед запазване високата лента на грамотност, която си е извоювало българското образование като изискване, но същевременно гимназиалният курс да бъде разположен в четири години. Междупрочем добрата практика особено на езиковите гимназии е показала, че 12-годишният цикъл, включително за едно хуманитарно образование, е полезен, а не само за техническото, в което е наложено като практика много отдавна.
Разбира се, има възможност, и върху това работим и в Министерството на образованието като предложение, но Законът за учебния план ще си каже своята тежка дума, има възможност да се използва това увеличение в срока и за повишаване на езиковата култура на българските ученици, нещо изключително важно, с оглед на влизането ни в ХХI век.
Езиковото богатство на нашия български език е безспорно. То е културна придобивка на цялата европейска цивилизация. Но общуването на български в Европа е една претенция, която надали може да бъде силно защитавана. (Реплика на Янаки Стоилов от място.) Познати са възможностите за използване на основните езици, по които повишаването на езиковата подготовка, господин Стоилов, а не по български, ще им помогне да се чувстват истински европейци.
Разбира се, има още предизвикателства пред българското образование с това, че настъпваме в информационното време, в информационния век и има необходимости от допълнителни образователни процеси, с които да се даде по-висока информационна култура.
Но аз мисля, че всичко това ще бъде обстойно дебатирано между първо и второ четене и в комисията и там ще се вземат най-правилните и разумни решения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате дума за процедура, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, поради напредналото време и с оглед изключителната важност на дебата, който предстои, от името на Демократичната левица предлагам да го отложим за утре. Нека да е един пълноценен тричасов непрекъсваем дебат, за да можем да проследим всички позиции.
Аз мисля, че и господин Методиев не би възразил на такава практика. Тъй като и в залата в момента, както сами виждате, мисля че нямаме кворум. Но не това е най-важното. Липсват цели парламентарни групи.
Настояваме и молим за разбиране по този въпрос. Той е от наш взаимен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение?
Имате думата, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Моето предложение е и процедура, и не съвсем, господин председател, за което ще помоля да бъда извинен. Но не става ясно и на мен, и на моите колеги - добре, ще се отложи за едно цялостно разглеждане, това изглежда добре. Но какво ще правим до 14,00 ч., след като следващият закон, говорих с господин Лучников, също е по-продължителен?
ГЛАСОВЕ ОТ МАЛЦИНСТВОТО: "Прекратяване на заседанието". "В добър график сме."
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Аз по принцип приемам да се отложи гледането на първо четене за едно цялостно представяне на закона и разполагането му във времето. Но оттук нататък вие би трябвало да прецените как трябва да се решат нешата.
ГЛАСОВЕ ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Прекъсване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване следното предложение: да се отложи дебатът по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Оттук не следва, че се закрива заседанието на Народното събрание. Ще проверим каква е готовността за следващите точки и ако има такава готовност, ще продължим с тях.
Моля да гласувате отлагане на дебата по тази точка за утре.
Гласували 170 народни представители: за 97, против 25, въздържали се 48.
Предложението се приема.

По следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Заглавието е: "Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г., бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 31 от 1 990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г., бр. 35 от 1990 г.; изм. и доп. бр. 39, 109 и 110 от 1993 г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и 110 от 1996 г. и бр. 64 от 1997 г.; попр., бр. 65 от 1997 г.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по заглавието? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 21, ал. 2, изречение второ думите "преглед по реда на надзора или" се заличават.
По този текст няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате § 1.
Гласували 142 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
Моля народните представители да седнат по местата си.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. Чл. 23 се изменя така:
"Чл. 23. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав:
1. от един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. от съдия и двама съдебни заседатели - когато за престъплението се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода;
3. от двама съдии и трима съдебни заседатели - когато за престъплението се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт.
             (2) Председателят на съда или председателят на състава се произнася еднолично в случаите, предвидени в този кодекс."
По текста има предложения на народните представители Янаки Стоилов, Михаил Миков и Татяна Дончева в смисъл:
В § 2, чл. 23, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 23. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав:
1. от един съдия, когато за престъплението не се предвижда наказание лишаване от свобода;
2. от съдия и двама съдебни заседатели - когато за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 15 години;
3. от двама съдии и трима съдебни заседатели - когато за престъплението се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт."
Комисията не приема предложението и предлага § 2, чл. 23 да се гласува така, както е предложен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Смисълът на направеното от нас предложение да се използва възможността за еднолично разглеждане на наказателни дела само в онези случаи, когато предвиденото за престъплението наказание е без лишаване от свобода, а във всички останали случаи да се запазят съдебните заседатели, е следното.
Наказателните дела, за разлика от гражданските, се разглеждат от съда открито, публично от "А" до "Я". Един съдебен заседател, дори да не е прочел материалите на предварителното производство, има възможност непосредствено и лично да участва в събирането на доказателствата, т.е. приказката да му бъде разказана от началото до края.
Смисълът на участие и на неюристи или и на немагистрати в наказателното производство е двоен: едното заради така нареченото "обществено начало", когато да се погледне на едно престъпление откъм житейския му смисъл и когато хора с по-голям житейски опит, без да са деформирани правно, могат човешки и житейски да погледнат на казуса.
Всички правни системи - и континенталната, към която принадлежи нашият наказателен процес, и англосаксонската - използват института на съдебните заседатели. Даже в англосаксонската система, която често копираме, той е много силно застъпен институт. Там има цяло жури от съдебни заседатели, които решават дали е виновен или невинен и едва тогава съдията определя само наказанието.
Сега се предлага едно силно ограничаване на участието на съдебни заседатели и дори възможност еднолично съдията, когато се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, да разглежда делото. Това крие рискове, защото тези катерогии дела се гледат от районния съд, където в момента и вероятно за дълги години напред ще има нискоквалифицирани съдии, с много малък житейски опит, които са понякога на няколко месеца стаж.
Добре е от всякаква гледна точка и заради тежката отговорност, която се стоварва върху един съвсем млад човек, който трябва да праща хора в затвора, и заради общото съдопроизводство да има друг контрол върху нещата и друг поглед, не само специфичния юридически поглед. Поради това ние предлагаме участието без съдебни заседатели да остане само когато няма налагане на наказание лишаване от свобода, които са леки случаи, обикновено леки дела, не изискват висока квалификация нито пък кой знае колко голям опит; за случаите, когато се предвиждат до 15 години лишаване от свобода, да има съдия и двама съдебни заседатели, а пък т. 3 на ал. 1 на чл. 23 е идентична между двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки по това предложение?
Да, господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Развивайки мотивите на нашето предложение, искам да обърна внимание на това, че всяко едно от двете предлагани разрешения дава предпочитание на различни конкуриращи се принципи.
Предложението на Министерския съвет цели преди всичко опростяване на наказателния процес. То обаче рязко и недопустимо ограничава демократичността на наказателното производство. Освен това предложението на вносителя облекчава развитието на наказателното производство, но значително намалява гаранциите за правата на гражданите в наказателното съдопроизводство. И какво се предвижда? Един следовател ще разглежда делото под надзора на един прокурор в предварителното производство, един съдия еднолично ще може да постановява присъди до 5 години лишаване от свобода.
Следователно такава висока ценност, която се поставя на едно от челните места в политическата идеология на всички политически сили, е поставена под заплаха и намаляват гаранциите, че достатъчно обективно, а както се твърди в закона - и всестранно, ще бъдат преценявани обстоятелствата, при които може да се достигне до налагане на това наказание.
Не трябва да се забравя, че наказателният процес, за разлика от гражданския, има за цел не само да посочи юридическата неправомерност на деянието, но и да убеди в неговата обществена опасност и укоримост. Точно съдебните заседатели са израз на това участие, на това представителство на обществеността в наказателния процес.
Никой от нас, независимо дали ще поставя този въпрос от принципни съображения или от гледна точка на юридическата практика, не оспорва, че сегашният институт на съдебните заседатели не е ефективен. Но законът следователно трябва да търси решение в друга насока, с каквато той за съжаление не се занимава, да бъдат предвидени критерии за специализиран подбор на съдебните заседатели, за да не бъдат това само фигуранти в процеса, а хора, които ще познават съответната категория дела по редица свои социални и професионални качества, както всъщност в много страни се подбират тези съдебни заседатели за различните категории дела. И това е един по-общ призив, че нашето законодателство трябва да се променя не като на мястото на досегашни недостатъци създава още по-големи недостатъци, а като наистина реформира своите институти, съобразява ги със съвременните изисквания и по този начин увеличава гаранциите за правата на гражданите и демократичността на процеса.
Най-накрая, изискването само един човек да поема отговорността за постановяването на една присъда, която в някаква степен решава и човешка съдба, е недопустимо морално натоварване на този, който трябва да постанови този акт. Защото това са човешки съдби и винаги, когато се съчетаят вижданията на повече хора, може с по-голяма убедителност да се твърди, че е постигнат необходимият резултат.
Недейте и създава предпоставки за корупция, защото колкото по-публичен е един процес и колкото повече хора участват в обсъждането на такива важни въпроси, толкова повече са и гаранциите, че решенията ще бъдат постановявани в съответствие със закона, със силата на вътрешното убеждение, а не с други мотиви. Точно заради това смятаме, че нашето предложение има достатъчно аргументи, за да бъде отстоявано и да формира у вас един мотив за неговата подкрепа. Защото ако вие не подкрепите това предложение, ще означава, че в парламента поне по този въпрос се е формирало едно подчертано антидемократично мнозинство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли?
Господин Лучников, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа! Самият уважаван от мен колега Стоилов призна, че участието на съдебни заседатели в сегашния наказателен процес е крайно неефективно, затормозващо, чисто формално. Затова ние сме длъжни да освободим масовия случай на наказания с малки размери - под 5 години, от това обременяващо участие на съдебни заседатели.
Колкото до тирадите, които се произнесоха в полза на демократичността и за защита на правата на гражданите, то въззивното обжалване, на което подлежат тези присъди, произнесени еднолично от един съдия, дават достатъчно гаранция за защита на правата на гражданите. Затова аз ви призовавам да приемете текста такъв, какъвто е предложен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за дуплика има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Паметта на хората в тази зала, които поне следят отблизо промените в гражданското и наказателното производство, е запазила в себе си спомена, че по отношение на повечето граждански дела ние не оспорвахме въвеждането на едноличните решения на съдията, въпреки че и там се стигна до крайност, защото има специфични трудови спорове, каквито са трудовите, семейните, също изискващи някакво обществено участие, за да може да бъде направена преценката, за която става дума. С още по-голяма сила тези аргументи важат за наказателния процес. За да убедите обществото в моралната и обществена укоримост на тези деяния, вие трябва да привлечете към поставянето на тази оценка и представителите на обществеността. Защото никакви други съображения за рационалност, които не трябва да бъдат пренебрегвани, нямат по-голяма тежест от тези аргументи, а именно от аргументите за демократичност, по-голяма публичност за гарантиране на правата на гражданите и наистина за създаване на гаранциите не в последната или във втората инстанция, а за гаранция във всички нива на наказателния процес - нещо, за което и вие пледирахте в годините след политическата промяна, но изглежда напоследък все повече се отказвате от тази философия, която поне публично не сте преставали да декларирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
Моля, да гласувате предложението за съдържание на ал. 1 на чл. 23, предложено от Янаки Стоилов, Михаил Миков и Татяна Дончева.
Гласували 173 народни представители: за 69, против 91, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 2 така, както се предлага от вносителя.
Гласували 169 народни представители: за 119, против 40, въздържали се 10.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. Член 24 се изменя така:
"Състав на съда като въззивна и касационна инстанция
Чл. 24. (1) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(2) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии."
§ 4. В чл. 25, т. 1 думите "надзорна инстанция" се заменят с "касационна инстанция".
§ 5. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на окръжния съд като първа инстанция".
2. В ал. 1 след думата "окръжния" се добавя "съд" и се поставя точка, а думите "и на Върховния съд" се заличават.
3. Алинея 4 се отменя.
§ 6. Член 38 се изменя така:
"Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция
Чл. 38. (1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.
(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд".
§ 7. В чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думите "като първа" се добавят "и въззивна".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. решение, когато се произнася по основателността на жалба или протест или на предложение за възобновяване на наказателно дело".
§ 8. В чл. 41, ал. 6 се създава изречение второ:
"Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези параграфи - от § 3 до § 8 включително? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 159 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 2.
Параграфи от 3 до 8 включително са приети.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика отменя своето заседание, обявено за 28 януари, сряда, поради отсъствие на вносителя на законопроекта.
Комисията по икономическа политика няма да заседава на 28 януари, сряда.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 29 януари, четвъртък, в зала N 356 от 14,30 ч. в сградата на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 28 януари, сряда, от 15 ч. в зала 248 на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по национална сигурност ще проведе съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика на 29 януари, четвъртък, от 15 ч. в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 29 януари, четвъртък, от 15 ч. в зала 134 на пл. "Александър Батенберг".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Правим смяна в последната минута на заседанието, защото наистина днес още един народен представител има рожден ден и макар и късно е редно да го поздравим. Госпожица Татяна Дончева има рожден ден. Да й е честито! (Ръкопляскания.)
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Секретари:
Васил Клявков

Камен Костадинов