Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев.
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 21 до 27 март 2001 г.:
- Законопроект за изменение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Вносител - народният представител Христо Стоянов, водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител - народният представител Христо Стоянов, водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за изменение на Закона за акцизите. Вносител - народният представител Иван Борисов, водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за ратифициране на споразумението между Република България и Организацията на северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО. Вносител - Министерски съвет, водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на кадрови военнослужещи от Българската армия в Република Албания за участие в учението "Крайъгълен камък 2001" на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител - Министерския съвет, водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
- Проект за решение за преобразуване на Висшия селскостопански институт - Пловдив, в Аграрен университет - Пловдив. Вносител - Министерския съвет, водеща комисия - Комисията по образованието и науката.
- Законопроект за киното. Вносител - Министерския съвет, водеща комисия - Комисията по културата и медиите. Разпределена е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2001 г. Вносител - народният представител Христо Христов, водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - народният представител Христо Христов, водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Проект за решение за даване на съгласие за сключване на кредитно споразумение между Република България и банка "Китай" за заем в размер на 20 млн. щатски долара. Вносител - Министерския съвет, водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2000 г. и по отчета за изпълнение на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2000 г. Вносител - народният представител Йордан Соколов, водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване. Вносител - народната представителка Даниела Николова, водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за ратифициране на Договора за прехвърляне на права и задължения по Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България, Българската народна банка и "Насърчителна банка" АД - София. Вносител - Министерския съвет, водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вносител - народният представител Христо Иванов, водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
По дневния ред има направени предложения:
- от народния представител Юлиян Буров точка от дневния ред да бъде проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител същия народен представител;
- от народната представителка Татяна Дончева точка от дневния ред да бъде проект за решение по изпълнението на допълнителните мерки за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с вносители народните представители Емилия Масларова и Ангел Найденов.
И от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили след уточняване на Председателски съвет се предлага проект за седмична програма:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване - продължение.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
6. Избиране на членове на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
7. Второ четене на законопроекта за избиране на народни представители - продължение.
8. Второ четене на законопроекта за създаване на Икономически и социален съвет.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
10. Второ четене на законопроекта за съсловните организации на архитектите и инженерите в строителното проектиране.
11. Парламентарен контрол.
По предложенията някой от вносителите желае ли да се изкаже или ако има предложения за отпадане или заместване?
Има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Във вторник миналата седмица беше проведено извънредно заседание по отчитане на мерките, които правителството е предприело в изпълнение на решенията на парламента и по негово предложение от началото на м. февруари. Този дебат приключи в 20,00 ч. с малко шиканиране с процедурите без парламентът да се произнесе с решение по дебата.
Считаме, че сериозното отношение към въпроса изисква да бъде обсъден проект за решение. Мина достатъчно време оттогава. Раздаден е на комисиите и са изпълнени процедурните изисквания, за да се гледа такъв проект за решение, независимо че тогава мнозинството успя да отклони с процедура въпроса. Ако то, разбира се, има някакви други виждания как да изглежда решението, няма никакъв проблем да бъде внесен и друг проект. Но считаме, че сериозното отношение на парламента изисква обезателно той да приеме решение, с което да изясни как намира мерките и едномесечното им приложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг?
Има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Миналия път аз ви дадох аргументи по моето предложение. Сега излизам само да помоля то да бъде подложено на гласуване веднага след трета точка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Юлиян Буров.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 80, против 18, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам да бъде поставено на прегласуване направеното предложение. Аз смятам, че не всички народни представители разбраха за какво точно става дума.
Това е една придобивка на съвременните информационни технологии и смятам, че е съвсем естествено това предложение да бъде прието, още повече че то ще се реализира в следващите народни събрания. Не става въпрос за някакво егоистично решение на това Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лошо е само, че следващото Народно събрание ще си гласува нов правилник!
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Юлиян Буров.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 114, против 13, въздържали се 70.
Решението е прието.
Предложението на народната представителка Татяна Дончева изобщо не може да бъде поставено на гласуване. Проектът за решение е разпределен на водещата комисия съгласно чл. 73 от правилника. "Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 за решения, декларации, обръщения не по-късно от 15 дни от разпределението им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях. Народното събрание обсъжда и гласува проектите за решения, декларации, обръщения не по-късно от 7 дни от постъпването на становището на постоянните комисии." Не е изминал срокът по този текст - чл. 73, ал. 3.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
Няма становище на водещата комисия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, процедурата не може да се използва за подмяна на политиката. Винаги, когато има дебат и има проекти за решение, те се внасят в последния момент. Не може сега това решение да бъде прието в прекалено дълъг срок, след като е минал дебатът. Независимо дали се мъчите да избягате от нещо с процедура, няма как да избягате. Животът ви го налага. Само парламентът става смешен, че вадейки от девет дерета вода просто приема смешни решения в неизвестно дълго време след един дебат, когато голямата част са забравили за какво е ставало дума. Тогава с какви очи ще започнем да обсъждаме съществото на проекта за решение? Това не е проект за решение по нещо съвършено ново, когато ще имаме дебат при обсъждането на решението по същество. Де факто тук дебатът е минал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, Вие изглежда или изобщо не знаете правилника, или не искате да го разберете. Нито е казано, че е нещо ново, нито е казано кога е минал дебатът. Чета Ви текста на правилника. Щом няма решение на водеща комисия, щом не е изтекъл срокът по нашия правилник, в който водещата комисия трябва да даде становище, изобщо не може да се разглежда в пленарна зала този акт на Народното събрание.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ние имаме четири извънредни заседания седмично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да имаме 14 извънредни заседания, но си има срок, който не е изтекъл. Как да прескочим това по някакви съображения, че това не било нещо ново?
Поставям на гласуване проекта за седмична програма така, както беше докладван с приетата вече точка на народния представител Юлиян Буров.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 116, против 30, въздържали се няма.
Седмичната програма е приета.
Започваме извън дневния ред с един проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
Постъпила е молба от народния представител Тодор Иванов Дражев:
"Уважаеми господин председател, поради преминаването ми в работа на Министерството на външните работи (посланик), моля да бъда освободен от длъжността народен представител."
Проектът за решение гласи:

"РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 82, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Прекратява пълномощията на Тодор Иванов Дражев, народен представител от 2. многомандатен избирателен район - Бургаски."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 158 народни представители: за 118, против 28, въздържали се 12.
Решението е прието.
От името на парламентарна група има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП): Уважаеми господин председател, искам да изразя нашето сериозно неудовлетворение от факта, че така предложения и приет вече дневен ред и предвид сроковете, в които българският парламент ще бъде разпуснат, ние няма да изпълним един сериозен международен ангажимент - ние няма да приемем поправките в Закона за енергетиката, един от основните ангажименти, поети преди една година към Международния валутен фонд и Световната банка, фиксирани в документите и меморандумите по споразумението с тях. И не това е най-голямата неблагоприятна последица за страната. Очевидно спирането и блокирането на реформата в най-важния структурен сектор, ще бъде един от резултатите на това нехайство по отношение на този ангажимент.
Процедурно нещата изглеждат тека: има внесен законопроект от правителството преди четири дена, имаме още четири законопроекта, внесени от народни представители през последната година. Комисията надлежно разгледа и прие всички законопроекти. Действително в тях са отбелязани тази група проблеми, които Международния валутен фонд и Световната банка постави няколко пъти през проверката на изпълнение на структурната реформа и споразумението с България. Те засягат действията на Комисията по енергетика, Комисията по регулиране и разширяване на техните възможности и функции и други функционални норми от закона, които трябва да продължат либерализацията на пазара и утвърждаване на реформите.
След като Конституционният съд се произнесе и ние знаем вече края на мандата, след като вече знаем, че не повече от две седмици е работното време на парламента, има един единствен изход да изпълним в рамките на този парламент това изискване. В противен случай на международните институции и на цялото българско общество трябва да бъде ясно, че тази реформа ще бъде отложена поне с 5-6 месеца. Всички ние добре знаем процедурите и начина, по който един такъв солиден въпрос може да бъде решен.
Единственият начин, разглеждайки и познавайки обема на предложенията, е Министерският съвет да оттегли своето предложение, което е най-голямото по обем, и да останат да бъдат гласувани тези предложения на народните представители, които действително разглеждат проблематиката, обсъждана с Международния валутен фонд, решават най-важните поставени от фонда въпроси и могат да предизвикат положителни промени в Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Ако Министерският съвет оттегли законопроекта си аз смятам, че в рамките дори на две седмици могат да бъдат приети другите, иначе казано, кратки законопроекти, които касаят по 7-8 члена.
В противен случай този жест на Министерския съвет ще бъде разгледан, че начинът, по който законопроектът се внесе със 7-8-месечно закъснение от сроковете, предвидени в Меморандума, ще представлява едно блокиране по същество на приемането на промените или нежелание настоящият закон, който в никакъв случай не може да бъде наречен лош, но трябва да бъде подобрен и ревизиран задължително, ще бъде оставен в този си вид с ясната воля на правителството, че реформата няма смисъл да бъде продължавана и задълбочавана в необходимите за това срокове.
Аз смятам, че това е акт, че това е действие, което е неблагоприятно за развитието на българската стопанска реформа, за либерализирането на българския енергиен сектор, за добри отношения на доверие с международните финансови институции. Ще се погрижа да изпратя едно писмо на министър-председателя с това предложение и, разбира се, политиката на правителството в това отношение е тази, която ще покаже ясно отношението и виждането на реформите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иванов, това Ваше изявление от името на парламентарна група, освен да го схванем като извинение на вашата парламентарна група, че не е направила предложение да влезе в дневния ред. Защото вие сте имали това право, не го правите, а сега се сърдите, че не е в дневния ред. Аз не разбирам.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП, от място): Аз ясно обясних, господин председател. Законопроектът на правителството е най-важният и най-големият. Щом мнозинството решава да не го подкрепи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо мнозинството решава? Нищо не е решавано.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП, от място): Ако смятате, че нашата парламентарна група трябва да приема проектите на правителството, ще го направим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2000 г.).
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Давам думата на заместник-председателя на водещата комисия господин Стефан Стоилов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам ви доклад на комисията по споменатия законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
"На заседание, проведено на 2 март 2001 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.), подписана на 28 ноември 2000 г. в София.
Законопроектът бе представен от госпожа Етелка Чернакова - главен експерт в Министерството на икономиката.
Спогодбата предвижда безвъзмездно отпускане на 10 млн. германски марки от Кредитната институция за възстановяване (Кредитанщалт фюр Видерауфбау) - Франкфурт на Майн, които ще бъдат използвани за финансирането на проект "Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя" и по-точно за изграждане и оборудване на тържища и пазари за производители на плодове и зеленчуци в гр. Плевен.
След дискусията се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да одобри Спогодбата между правителството на Федерална република Германия и правителството на Република България за финансово сътрудничество, подписана на 28 ноември 2000 г. в София."
Вероятно за голямата част от народните представители възниква въпросът защо се налага финансова помощ да бъде ратифицирана. Това е свързано с една клауза в спогодбата, която предвижда освобождаване от данъци и други държавни налози на договорите и контрактите, които ще бъдат сключвани в рамките на изпълнението на спогодбата. Това нещо е предвидено в чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 във връзка с чл. 60, алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България.
Позволете ми да ви прочета и текста на чл. 3 на спогодбата:
"Чл. 3. Правителството на Република България освобождава Кредитната институция за възстановяване от всички данъци и други държавни налози, които се събират в Република България във връзка със сключването и провеждането на посочените в чл. 2 договори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.) № 102-02-4, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 156, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът за ратификация да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Стефан Стоилов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: 
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Федерална
република Германия за финансово сътрудничество
(2000 г.)
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество, подписана на 28 ноември 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТНОСНО МАДРИДСКАТА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МАРКИТЕ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Панайот Ляков да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"На заседанието, проведено на 21 март 2001 г., с участие на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, приет на 27 юни 1989 г. в Мадрид.
Мадридската спогодба за международна регистрация на марките и протоколът относно спогодбата са открити международноправни договори, което означава, че всяка страна - членка на Парижката конвенция, каквато е и републиката България, може да се присъедини към тях.
Системата на международноправната закрила на марките по реда на Мадридската спогодба наред със своите предимства, съдържа и някои недостатъци, които са избегнати с редица важни разпоредби от Протокола към Спогодбата. Например:
- по избор на заявителя заявката за международна регистрация може да се основава на национална заявка в страната на произхода, а не само на задължителна национална регистрация на марката;
- въвежда се система на индивидуални такси наред с действащата система на единни такси;
- въвежда се и втори официален език освен френския - английски;
- възможно е една страна - членка на Мадридската спогодба, същевременно да членува и в протокола и т.н.
Присъединяването на Република България към протокола ще даде възможност на заявителите на марки у нас да се ползват с всичките му предимства, което ще ги улесни преди всичко при заявяването на международна регистрация на марка на основание на подадена заявка в Патентното ведомство. С присъединяването към протокола ще се даде и възможност на България да участва по-пълноценно в работата на международните институции.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките със следните декларации:
а) по чл. 5, ал. 2, буква "б":
"Република България декларира, че приема заместването на едногодишния срок по чл. 5, ал. 2, буква "а" за отказ пред Международното бюро с 18 месеца";
б) по чл. 8, ал. 7, буква "а":
"Република България декларира, че желае да определи индивидуална такса в швейцарски франкове по отношение на всяка международна регистрация, в която е посочена страна, съгласно чл. 3 ter, както и по отношение на подновяването на тази международна регистрация"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, № 102-02-7, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 66, ал. 2 от нашия правилник предлагам законопроектът да бъде подложен на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Давам думата на господин Панайот Ляков да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря, господин председател.
"Проект!
ЗАКОН
за ратифициране на Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките

Член единствен. Ратифицира Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, приет на 27 юни 1989 г. в Мадрид, със следните декларации:
1. По чл. 5, ал. 2, буква "б": "Република България декларира, че приема заместването на едногодишния срок по чл. 5, ал. 2, буква "а" за отказ пред Международното бюро с 18 месеца;
2. По чл. 8, ал. 7, буква "а": "Република България декларира, че желае да определи индивидуална такса в швейцарски франкове по отношение на всяка международна регистрация, в която е посочена страна, съгласно чл. 3* ter, както и по отношение на подновяването на тази международна регистрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУНИС ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има думата господин Стефан Стоилов да изнесе становището на водещата Комисия по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика по законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

На заседанието, проведено на 21 март 2001 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 ноември 2000 г.
Разпоредбите на договора обхващат целия комплекс от отношения, свързани с процеса на осъществяване на инвестиции от физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна в атмосфера на равнопоставеност и добра воля, съобразени със Закона за чуждестранните инвестиции.
С влизането в сила на договора ще се гарантират интересите на бъдещи български и тунизийски инвеститори на територията на двете страни, ще се създаде предпоставка за активизиране на деловите контакти между България и Тунис и ще се стимулират търговско-икономическите им отношения.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
При обсъждането на Договора в комисията стана ясно, че е използван един стандартен модел. Няма някакви особени клаузи, които да пораждат проблеми при обсъждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Давам думата за процедура на господин Стефан Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам предложеният законопроект да бъде обсъден и приет на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата господин Стефан Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам ви текста на законопроекта:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 ноември 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към точка четвърта:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Няма становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
От името на вносителя има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение има един-единствен параграф. То засяга чл. 9, ал. 6 от бюджета на Народното събрание - приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и предлага чл. 9 да бъде изменен така:
"Чл. 9. Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства (това е текстът, който фигурира в досегашния правилник)". Прави се предложение към него да се добави: "както и лична web страница в Интернет до 15 мегабайта, поддържана на сървъра на Народното събрание".
Бих искал да направя един малък коментар. На практика моето предложение представлява едно продължение на нереализирано досега предложение по програмата "ФРОСТ". Тази програма възникна преди десетина години, когато американски сенатори посещават нашето Народно събрание. Тогава те правят едно дарение от Сената на Съединените щати от около 2,5 млн. долара, което поставя началото на изграждане на нашата компютърна и информационна мрежа. Оттогава досега както председателството, така и уважаемите народни представители през всички тези народни събрания са полагали грижи за информационната мрежа. В момента не съществуват нито организационни, нито финансови проблеми, за да бъде реализирано това предложение, което е възникнало - както вече ви казах - още преди десет години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 44 от 1997 г., бр. 89 от 1997 г., Решение № 13 на Конституционния съд от 1997 г., изм. ДВ, бр. 27 от 1998 г.)

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Параграф единствен. Член 9, ал. 6 от бюджета на Народното събрание - приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се изменя така:
"Чл. 9. (6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на лична web страница в Интернет до 15 мегабайта, поддържана на сървъра на Народното събрание."
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители: народните представители Панайот Ляков, Владислав Костов и Красимир Каменов; Георги Божинов и Емилия Масларова; Руси Статков; Христо Иванов; Красимир Каракачанов и Анатолий Величков; Любомир Божков и Михаил Миков - продължение.
Досега е прочетено становището на водещата Комисия по труда и социалната политика.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение във връзка с разглеждането на тези 7 законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване в залата да бъде допуснат управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и госпожа Христина Митрева, директор на Дирекция "Анализи, прогнози и стратегии" в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Христосков и госпожа Христина Митрева.
Имате думата.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с мотивите, които ни накараха с господин Владислав Костов да внесем този законопроект.
От 1 януари 1997 г. с промяната на Закона за пенсиите се възприе един плавен преход за увеличаване на базисния период за определяне размера на пенсията. Към трите години, които се изискваха до 31 декември 1996 г. и които лицата избираха от последните 15 години, постепенно се добави и периода след тази дата до пенсионирането им.
Така например пенсиите на лицата, които се пенсионираха на 1 януари 1998 г., се изчисляваха върху базисен период, включващ вече четири години, а тези, които се пенсионираха на 1 януари 1999 г., включва базисен период от пет години и т.н. За изчисляване на пенсиите на тези лица се изчисляваха два индивидуални коефициента - един за периода до 1996 г. и втори - за периода след тази дата.
С новото осигурително законодателство да се утвърди принципът, че върху размера на пенсиите следва да се влияе от получените през целия осигурителен стаж доходи, а не само получените през 3 от последните 15 години трудов стаж, както беше до края на 1996 г. По този начин в пенсиите се обвързват по-тясно осигурителният принос на лицата и всеки внесен лев осигурителна вноска.
Наред с това обаче се получи известна неравнопоставеност между лицата, които се пенсионираха по отменения Закон за пенсиите, и тези пенсии, които се отпускат по Кодекса за задължителното обществено осигуряване. При първите индивидуалният коефициент за периода след 1 януари 1997 г. се изчисляваше като съотношение на средномесечен осигурителен доход на лицата към средномесечната работна заплата за страната, а при вторите - като съотношение на средномесечния осигурителен доход на лицето към средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Именно това касае и нашия законопроект.
С предлагания законопроект се цели да се създаде равнопоставеност между лицата, пенсионирани по стария Закон за пенсиите за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 1999 г. и на които в базисния период влиза осигурителен доход за трудов стаж след 1 януари 1997 г., и лицата, които са пенсионирани по Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Предлага се еднаква уредба при изчисляване на индивидуалния коефициент, като в знаменателя средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт, се заменя със средномесечния осигурителен доход за страната за същия период, обявен от Националния осигурителен институт. Тази промяна ще доведе до увеличаване размера на пенсиите на всички лица, пенсионирани през посочените вече периоди. Така например за пенсиите, които са отпуснати за месеците януари 1997 г. и през 1997 г., увеличението ще бъде до 3%, за пенсиите през 1998 г. - до 4%; за пенсиите през 1999 г. увеличението ще бъде до 5%. В същото време за пенсиите, които се отпускат по инвалидност, увеличението след промяната на този индивидуален коефициент ще бъде по-значително.
Ние предлагаме този законопроект на вашето внимание да бъде приет както на първо, така и на второ четене в това заседание и ще се обоснова защо.
Първо, постъпили са няколко законопроекта, касаещи тази материя. В Комисията по труда и социалната политика беше приет и законопроектът на господин Божинов и госпожа Масларова, но по същество тези законопроекти, първо, касаят една и съща материя, второ, те са внесени след датата, на която ние с господин Костов сме внесли законопроекта, и ако тръгнем към изготвяне на обобщен законопроект, аз много се притеснявам, че няма да ни стигне времето. По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в 14-дневен срок се изработва обобщеният законопроект, а на Народното събрание му остават две седмици работа. Поради тази причина аз призовавам законопроектът да бъде приет на първо четене. Той касае 300 хил. пенсионери, считаме, че е особено важен и ще отстраним една съществуваща несправедливост и неравнопоставеност. Между другото, в периода, в който законопроектът беше в комисията, ние като вносители получихме много писма от пенсионери, които изразяват задоволство и призовават този законопроект да бъде приет по-бързо и затова смятам, че ще срещне и вашето разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каменов.
Има думата господин Георги Божинов, вносител на друг законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В края на работата на това Народно събрание се срещаме с един приятен феномен - това е първият законопроект на народни представители от левицата, който е приет в комисията.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (ПГДП, от място): Не е вярно!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, нека това да ми е последната грешка. Но е приятно да се констатира, че този законопроект единодушно е приет в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да е и последният. (Смях.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Става дума за търсене на решение на един и същи проблем и то в една и съща посока.
С предлагания от нас законопроект се премахва неравнопоставеността между гражданите, въведена с Кодекса за задължителното обществено осигуряване по отношение на начина за определяне на размера на индивидуалните пенсии. Тази промяна, която предлагаме, ще засегне около 250 хил. пенсионери и ще изисква, забележете, допълнително финансиране в размер на 120-140 млн. лева в годишен план. При условие, че се възприеме първият вариант на ал. 3, който ние предлагаме, е необходимо да се преразгледат приходната и разходната част на бюджета на фонд "Пенсии", с цел финансово осигуряване на исканата промяна. Поради това, че Националният осигурителен институт не разполага със собствени резерви, средствата следва да се осигурят чрез увеличаване на субсидията от републиканския бюджет, като се предвиди съответна промяна в закона.
При втория вариант средствата ще бъдат осигурени с бюджета за 2002 г. и най-вероятно това ще бъде приетият вариант, тъй като недостигът на време няма да ни позволи да направим първото.
Но колкото и да изглеждат сходни, еднакви и насочени в една посока, двата законопроекта се различават в три много съществени момента.
Първият момент - това е кръгът на лицата, които се обхващат с това изменение. Кои са трите групи лица? Първата група са пенсионерите, чиито индивидуален коефициент за пенсиониране е определен и пенсията им е определена по отменения Закон за пенсиите и целият период на осигуряване е преди 31 декември 1996 г. Втората група са лицата, чийто индивидуален коефициент е определен по отменения Закон за пенсиите и целият период за определяне на коефициента е след тази дата. И третата група лица са хора, за които трите години са и в единия, и в другия период. Законопроектът на колегите народни представители Каменов и Костов обхваща само една от тези три групи. Те предлагат изменението да се отнася само за тези пенсионери, чиито индивидуален коефициент на пенсията, която е по отменения закон, е в периода след 31 декември 1996 г. Нашият законопроект обхваща трите групи. И тази разлика трябва да бъде забележима. Защото, вижте, само един съюз "и" различава двата законопроекта. И трябва човек много дълбоко да е вникнал, за да разбере. Вижте какво пише в техния законопроект: "Индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите и са определени от осигурителен доход за периода след 31 декември 1996 г., се преизчислява...". А в нашия законопроект ние предлагаме § 7, ал. 1 да бъде така: "Индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите, се запазва, когато осигурителният доход, от който той е изчислен, е получен изцяло преди 31 декември 1996 г.".
И, забележете, ал. 2: "Индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите и за определянето на техния размер е използван и осигурителен доход, получен след 31 декември 1996 г., се преизчислява в съответствие с разпоредбите на чл. 70, ал. 3 - 6.".
След като дефинирах различията на двата законопроекта по обхвата на лицата, за които правим изменението, искам да посоча и промяната по техниката на решаването на този въпрос. Колегите от СДС предлагат един вариант, който може да е приемлив, но нашето предложение е да не се прави друга, извънредна технология, а да се позовем на закона, който оттук нататък ще определя задължителното обществено осигуряване. Тази технология там е решена много добре и е достатъчно само да се позовем на чл. 70, ал. 3-6.

И третото различие е за периода. Колегите от СДС предлагат еднозначно тези промени да настъпят от 1 юли 2001 г. Ние предлагаме по ал. 1, или по-точно по първия текст от нашия законопроект пенсиите на лицата да се преизчисляват от 1 януари 2000 г., а по ал. 2 - от 1 юли 2001 г.
Вторият вариант, който ние предлагаме и който е по-реалистичен според мен в този момент, е пенсиите на лицата по ал. 1 да се преизчисляват от 1 януари 2000 г., а по ал. 2 - от 1 януари 2002 г.
Изрично подчертаваме в нашия законопроект, че преизчислението се извършва, ако това е по-благоприятно за пенсионера.
И така, уважаеми колеги, при дефинираното предложение от колегата Каменов ние трябва да решим следния казус - дали кръгът на лицата, за които правим изменението, е само сред тези, които са посочени за трите години, необходими за преизчисляване на коефициента, периода след 31 декември 1996 г., или ще зачетем интересите на трите групи пенсионери. Това е много сериозен въпрос и той прави невъзможно гласуването на първо четене на всички законопроекти и веднага след това на второ.
Аз предлагам в един много съкратен период да се направят предложенията и още в рамките на тази седмица да направим второто четене, но като отчетем волята на Народното събрание дали само за едната или за трите групи пенсионери ще направим тези изменения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Министър Нейков има думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да ви кажа, че Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт приемат за нормално стремежа, желанията на народните представители да бъдат усъвършенствани в максимална степен правните механизми относно новия пенсионен модел на България и затова се отнасяме с уважение към всяко предложение.
За съжаление, една значителна част от предложенията, които се съдържат в предложените законопроекти, в някаква степен противоречат или на принципите, въз основа на които се базира новият пенсионен модел, или просто няма практическа възможност за тяхното приложение.
В тази връзка искам да потвърдя изразената пред Комисията по труда и социалната политика подкрепа на проекта на народните представители Владислав Костов и Красимир Каменов. Разчетите, които бяха направени от ръководството на Националния осигурителен институт, аз мисля, че и господи Христосков, като управител, ще го потвърди, показват, че, за да бъде приложен предложеният от тях законопроект, ще бъдат необходими средства в рамките на Бюджет 2001 г. около 10 млн. лева. Мисля, че сме в състояние да осигурим с още по-голяма и по-добра събираемост необходимия ресурс за изпълнението на този законопроект, ако вие, разбира се, го приемете.
Колкото до предложението на господин Божинов и госпожа Масларова, ние по принцип сме го подкрепили в частта, която се отнася до материята, третирана в проекта на господин Костов и господин Каменов. Така че от тази гледна точка има допирни точки между двата проекта. Но в останалата част, за която преди малко господин Божинов информира Народното събрание, мисля, че става дума за пренасянето на един институт, появил се след 1997 г., върху пенсионноосигурителен модел преди 1997 г. Защото осигурителен доход, като институт, има само след 1997 г. В страната въобще няма нито изчисления, нито някога е имало уредба на среден осигурителен доход преди 1997 г. Затова и практически е невъзможно приложението на тази идея към по-широк кръг пенсионери. Да не говорим за това, че самата процедура вече е невъзможно да бъде осъществена. Просто няма откъде да бъдат събрани данни за такъв осигурителен доход за предишни години, тъй като тогава се е работило с друг инструментариум - с размер на работната заплата.
От тази гледна точка ние не бихме могли да подкрепим изменението в проекта на господин Божинов и госпожа Масларова в останалата част, извън тази, визирана в проекта на господин Костов и господин Каменов.
По подобни причини, разбира се, има и специфични възражения от наша страна, ние не можем да подкрепим и останалите законопроекти, които бяха направени. Разбира се, че аз нямам право да се произнасям по предложението на господин Каменов относно по-бързото приемане на закона, но искам да уведомя народните представители, че ако вие вземете решение и използвайки възможностите на вашия правилник приемете по една ускорена процедура закона, Националният осигурителен институт е в състояние незабавно да пристъпи към неговото приложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Думата има управителят на Националния осигурителен институт господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Националният осигурителен институт на заседанието на Комисията по труда и социалната политика подкрепи законопроекта на господин Каменов. Мотивите бяха следните. Този законопроект наистина решава една несправедливост по отношение на различни начини на изчисляване на пенсиите по стария Закон за пенсиите и по Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Искам да кажа, че по-справедлива е формулата в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, поради което предлагаме пенсиите, които са отпуснати по стария закон - от периода 1997 г. до 31 декември 1999 г., да бъдат преизчислени, като в знаменателя, както каза народният представител Каменов, да бъде поставен средномесечният осигурителен доход, който се изчислява от Националния осигурителен институт, а не средната работна заплата, определена от Статистическия институт.
Искам да кажа, че този законопроект дава възможност да бъдат повишени от 0,5 до 5,5 на сто пенсиите на 270 хил. пенсионери за осигурителен стаж и възраст, на 46 хил. души инвалиди и на 16 хил. души, получаващи наследствени пенсии. Другото предимство е, че цялата тази операция, ако бъде подкрепен от вас този законопроект, може да бъде извършена от Националния осигурителен институт служебно, без хората да подават никакви документи, без да губят никакво време. Потвърждавам, че, ако законопроектът влезе в сила от 1 юли 2001 г., Националният осигурителен институт ще изразходва допълнително 10 млн. лева, които са в рамките на възможните резерви на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.

Що се отнася до законопроекта, който е внесен от народните представители господин Божинов и госпожа Масларова, искам да кажа, че по мое мнение тук съществува някакво недоразумение. Съжалявам, че те не бяха на заседанието на комисията, за да изясним това недоразумение. То не се отнася по отношение на сроковете, а по отношение на така наречения обхват. Не е възможно да бъдат изчислени по тази формула по това предложение пенсиите, отпуснати преди 31 декември 1996 г., защото тогава не съществува понятие "средномесечен осигурителен доход", а "средна работна заплата". Несправедливостта, за която става дума, всъщност е само за този период - пенсиите, отпуснати от 1 януари 1997 г. до 31 декември 1999 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Не мога да допусна, че толкова големи специалисти като министъра и ръководителя на Националния осигурителен институт не са вникнали в предложението. Защото аз пък искам да призная, че мен ме е консултирал бившият министър. Аз не съм измислил този текст и нямам тази професионална смелост да вляза във вашите дебри. Става дума за господин Минчо Коралски, при който вие сте работили. (Неразбираема реплика от блока на СДС.) Какво искате да кажете с това? Кажете го високо и елате на трибуната.
Двете алинеи на нашия законопроект са разграничени. Става дума за онази група граждани, чийто индивидуален коефициент е определен по отменения Закон за пенсиите и за определянето на техния размер е използван и - забележете - и осигурителен доход, получен след 31 декември 1996 г., тоест една или две години може да са в другия период. Но в техен интерес е да посочат и една година от този - другия - период. А може ли заради техниката цялата тази голяма група да я изключим от уреждането по справедлив начин на обществените отношения?
Забележете, ние използваме един и същи категориален апарат в двата законопроекта. И колегите говорят за целия този период след 31 декември 1996 г. за средноосигурителен доход на лице, и ние говорим за този период - след 31 декември 1996 г. - за средноосигурителен доход.
Затова предлагаме не нова и друга техника на съотношение, а предлагаме онзи ред, който е закрепен трайно занапред в самия Кодекс за задължителното обществено осигуряване в неговия чл. 70, ал. 3 и 6 и вие това не може да не сте го забелязали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Госпожа Митрева има думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа депутати! Отново потвърждавам, че има някакво недоразумение. За да имат включен период след 1 януари 1997 г., значи, че тези хора са се пенсионирали след тази дата - след 1 януари 1997 г. Естествено е, че при тези хора ще влиза период и до 31 декември 1996 г., и период след 1 януари 1997 г., тоест при тях също ще бъде преизчислен коефициентът им за периода след 1 януари 1997 г. с новата база - среден осигурителен доход - а не средна работна заплата.
Затова, както казаха господин Нейков и господин Христосков, преизчислението ще доведе до увеличение на пенсиите от 0,5 на сто до 5,17 на сто. Зависи колко месеца влизат в базата за изчисляване на пенсиите след 1 януари 1997 г. Това, което се предлага от народните представители господин Божинов и господин Каменов, няма никаква разлика, независимо, че има едно "и" като съюз, тъй като просто техниката на изчисляване на пенсиите, независимо дали ще бъде по единия текст или по другия, по едното или по другото предложение, е абсолютно еднаква. Така че групата и на тези пенсионери влиза в съвкупността, за които ще бъде преизчислена пенсията.
Другата голяма неточност е в размера на средствата, необходими за това преизчисляване. Между 10 млн. и 120 млн. разликата е много голяма и не знам откъде е тази информация.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това идва от периода.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Не е и от периода. Не е, защото колкото и да е голям броят на тези хора, ние следим броя на новоотпуснатите пенсии. В никакъв случай, както вие твърдите, не могат толкова много пенсионери да бъдат засегнати от промяната. 120 млн. лв. е една много голяма цифра и смея да я оспорвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Друг желае ли да се изкаже?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ако съюзът "и" го има, бихме се съгласили с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Доколкото аз разбрах, във връзка с Вашия законопроект, господин Божинов, когато има период след 1 януари 1997 г., само върху този период ще се прави преизчисляването. Защото само върху този период има среден осигурителен доход. Такъв среден осигурителен доход няма за предишния период и това е предложението. Защото така, както е Вашият текст, излиза, че дори да има един месец от 1997 г., трябва да целия период да се преизчислява. А просто няма такава база, както обясняват и министърът, и ръководителят на НОИ.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Така, както е записано, излиза, че трите години трябва да са поместени в този период, за да попаднат в тази категория хората. Ако го има съюзът "и", тогава вече няма никакъв конфликт между двете становища. Значи той е захванал един период и вие му признавате, че и този период, който е захванат, ще бъде преизчислен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трябва да се уточни. Има нужда от уточняване действително, защото по законопроекта на господин Каменов е казано така: "и са определени от осигурителен доход за периода след 31". Наистина се остава с впечатление като че ли целият период трябва да е след 31. А има и хипотеза, при която пенсията е определена частично от период преди 1997 г. и след 1997 г.
Трябва да се сложи яснота, че всъщност преизчислението ще бъде само за периода от 1 януари, защото само тогава има база, върху която да се преизчислява.
На мен ми се струва, че сега трудно ще го приемем и на второ четене. Може би трябва да се уточни. Аз смятам, че няма да има спор при тези уточнения, но трябва просто да се огледа още веднъж.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Едуард Клайн има думата.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Позволявам си да поставя още един въпрос, който е свързан с изчисляването на пенсиите, тъй като така и така се очертава, че предложеният законопроект няма да бъде приет веднага на второ четене.
Става въпрос за една малка група хора, които са пенсионирани между 1996 и 1999 г., за които коефициентът се изчислява по една друга методика.


Става въпрос, че в този период в коефициента са участвали, така да се каже, и помощите, които тези хора са получавали по време на безработица. Техните изчисления показват, че това, което печелят като трудов стаж, губят много повече от това, че помощите за безработица са сравнително ниски. И всъщност тези хора ме потърсиха и ме помолиха да направя едно такова предложение и дори за този период - 1996-1999 г., помощите, получавани при безработица, да не участват в изчисляването на коефициента.
Смятам, че след като поставям този въпрос тук, ще имам основание да направя едно такова предложение между първо и второ четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като отново разговаряхме с министър Нейков и господин Христосков, установяваме, че няма нужда от прецизиране на текста. Текстът е пределно ясен. Това са пенсии, отпуснати по отменения Закон за пенсиите и става дума за период след 1 януари 1997 г. Сега дори и да не го приемем, след консултация със специалистите се установява, че между първо и второ четене върху този текст не е нужно да нанасяме корекции. Ние това го чухме от господин Христосков и от господин Нейков. И аз продължавам да смятам, че е важно да приемем закона сега, за да влезе в сила той от 1 юли, както сме записали в четвърта алинея, за да може хората да си получат увеличението на пенсиите.
Няма неяснота в текста, който предлагаме като вносители и затова ви призовавам да го приемем. Да го приемем на първо четене, пък ако не се приеме на второ четене, ще го доработваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги, господин министър! Похвално е желанието на някои от нашите колеги да издействат увеличение за някои категории пенсионери. Обаче кой знае защо аз не чух никой от тук говорящите да каже, че тези пари трябва да се вземат отнякъде. И те няма да се вземат отнякъде другаде, а ще се вземат от останалата част от пенсионерите, господин Божинов.
А кажете вие сега при дадена сума на Фонд "Обществено осигуряване", която трябва да се изплати за пенсии, като се увеличат едни категории пенсии, на кого ще се намалят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, извинете, не бяхте в залата, но господин председателят на НОИ обясни, че са 10 млн. лв., които могат да се покрият от резервния фонд на НОИ.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, господин председателю, то е така, но от резервния фонд могат да се разпределят пари за всички пенсионери. Сега тези пари в резервния фонд не са за някой си, който не се знае какво ще гласува тук - в Народното събрание, а те в края на краищата са за пенсионерите. Господин Христосков ще ви каже, че проблемът на българските пенсионери не е чак толкова в лошото разпределение на пенсиите, а че във фонда постъпват малко пари. И ако трябва нещо да се прави, трябва да се види как да постъпват повече пари. Не става дума за по-големи отчисления, а всички тия държавни предприятия и разни други, които не си плащат осигурителните вноски, какво да направим да ги плащат. И тогава ще имаме пари за всички.
Вярно, че каквато и система да вземете, тя за едни хора ще е по-справедлива, за други ще е по-малко справедлива. Но при сегашното положение, ако искаме да увеличим парите на някой, трябва да ги вземем от другите. Дали ще ги вземем от резервния фонд или от общия фонд, това въобще няма значение за разглеждането на проблема.
Така че, колеги, може да има най-хубавите идеи тук как да се увеличат пенсиите на някои категории хора, но трябва да се знае, че те са за сметка на всички останали. И то е просто при една дадена сума на постъпленията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Дълбокият смисъл на предложенията е да бъде отстранена една несправедливост. Формулирана по най-простичкия начин тя трябва да бъде реализирана по следния начин: за едни и същи доходи да се получава една и съща пенсия. Може да е малко огрубено, но това е смисълът. Това от една страна.
От друга страна аз се доверявам на изчисленията, които е направил Националният осигурителен институт, тъй като той ще трябва да осигурява този ресурс, и приемам числото, което те ни предложиха.
Трето, наистина на Националния осигурителен институт никога не стигат парите, както не стигат на държавата като цяло, но даже и да възникнат някакви проблеми във връзването на месечните и тримесечните баланси, когато приемахме Бюджет 2001 опозицията гласно за четвърти път правеше своите оценки за това, че отново са заложени възможности за преизпълнение на бюджета и формиране на излишъци, а нашите колеги от мнозинството в по-голямата си част мълчаливо приемат, че това ще бъде така, най-малкото поради това, че четири години ние сме свидетели на такава една практика, на такова едно бюджетиране и на такива едни резултати. Даже резултатите, в смисъл формиращият се излишък, надскачаха и най-смелите прогнози. Както и за миналата година - един излишък от порядъка на 980 млн. лв.
С други думи, не снемайки въпроса, който разискваше господин Венцеслав Димитров, че наистина когато се предвижда допълнителен разход, трябва да се мисли откъде ще се вземе и как ще бъде осигурен, мисля, че в случая и с оглед на величаната на този ресурс, и на онези резерви, които се очертават отново да ги има в бюджета, макар и флуктуиращи като величина в течение на годината, аз смятам, че трябва да отидем към решаването на този въпрос.
Господин председател, имам едно конкретно предложение. Приемайки, че вероятно в НОИ са по-прави, господин Каменов, консултантите, с които е работен техния проект, въпреки това смущенията, съмнението на другите вносители и това, което Вие изразихте, когато се обърнахте към вносителите от едната и от другата страна, ме кара да Ви помоля да предвидите, примерно, или колегите да приемат едно заседание на комисията още днес. Нали приехме в тези десет дни да работим даже и несъобразявайки на 100 процента формалните изисквания на правилника. Днес комисията да се събере и спокойно можем в петък буквално за 5 мин. да приемем законопроекта на второ четене. Толкова повече, че на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а защо не и на Комисията по труда и социалната политика, се налага да се занимае с още един въпрос, който засяга НОИ, дотолкова доколкото при използването на ресурс от заема, отпуснат от Световната банка, господин председател, за част от разходите за доставка на оборудване, услуги и пр., и пр., се налага да се плащат данъци, такси, мита и др. - нещо, което обикновено се предвижда в съответни клаузи при приемане на законите за ратификация, но този път е пропуснато. Практически на НОИ това ще струва някъде около 4 млн. 500 хил. - 4 млн. 700 хил. лв. Ще кажете: нищо не е, но като знаете колко винаги е напрегнат техният бюджет, заслужава си да освободим НОИ от този разход.
В този смисъл си позволявам внушението: днес вместо утре може да заседава и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а Комисията по труда и социалната политика, събирайки се по своя въпрос, да мине и този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване така, както е по правилника. Само ще припомням становището на комисията, защото то е изнесено на предишното заседание.
Поставям на гласуване законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-75, внесен от народния представител Панайот Ляков.
Законопроектът не е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 6, против 72, въздържали се 66.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-129, внесен от народните представители Владислав Костов и Красимир Каменов, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект № 154-01-8 за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, внесен от народните представители Георги Божинов и Емилия Масларова, подкрепен от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 79, против 37, въздържали се 44.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-25, внесен от народния представител Руси Статков, неподкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 138 народни представители: за 31, против 96, въздържали се 11.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-30, внесен от народния представител Христо Иванов, неподкрепен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 4, против 86, въздържали се 46.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-32, внесен от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, неподкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 4, против 88, въздържали се 33.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
И последно, поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-37, внесен от народните представители Любомир Божков и Михаил Миков, неподкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 18, против 106, въздържали се 4.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
За процедура има думата Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми колеги, след станалите разисквания аз считам, че законопроектът може да бъде приет на второ гласуване, но въпреки това, за да се съобразим с колегите, които предложиха още веднъж да огледаме текстовете, предлагам в рамките на деня да се съберем и да огледаме текстовете. Но в рамките на този ден да минем законопроекта на второ гласуване.
В този смисъл процедурата е в рамките на пленарния ден да минем и на второ гласуване законопроекта, тъй като е важен и касаещ 300 хил. души пенсионери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 140, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Предлагам да преминем към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По предишния законопроект каня министъра, представителите на НОИ и вносителите в моя кабинет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Водеща комисия по следващия въпрос е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников, моля да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
На редовно заседание, проведено на 15 март 2001 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 102-01-8, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства господин Здравко Зафиров - заместник-министър на вътрешните работи, който представи законопроекта.
Законопроектът се създава в изпълнение на препоръките, заложени в редовния доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка на Република България в процеса за присъединяване към Европейския съюз, както и в анализа на резултатите от примера на законодателството с Република България по глава № 24 в областта на правосъдието и вътрешните работи. Със законопроекта се цели хармонизиране на правната уредба, относно режима на чужденците - влизане, пребиваване, излизане - с постиженията на европейското право. Със законопроекта Република България отговаря и на изискванията, свързани с изваждането на България от визовия списък на Шенген.
Основните изменения и допълнения, предмет на законопроекта, са насочени към по-нататъшното хармонизиране на визовия режим и на режима за пребиваване и контрол на чужденците. Предвидено е пълно съобразяване на принудителните административни мерки, предвидени в закона с Протокол № 4 и 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
След станалите разисквания, комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 102-01-8, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По втория законопроект, внесен от народните представители Георги Дилков - Лорда и Цветелин Кънчев, няма становище на водещата комисия, но срокът е изтекъл.
Има становище от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и по двата законопроекта.
Има думата госпожа Тошкова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ ТОШКОВА: Благодаря, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за чужденците в Република България № 054-01-82,
внесен от Георги Дилков - Лорда и Цветелин Кънчев

На 26 юли 2000 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 054-01-82, внесен от народните представители Георги Дилков - Лорда и Цветелин Кънчев. На заседанието присъстваха 9 народни представители, членове на комисията. В заседанието, като вносител, взе участие народният представител Георги Дилков - Лорда. При направените разисквания мнозинството народни представители се изказаха за запазване на сегашния режим, даващ право на Министерството на вътрешните работи чрез съответните му служби да упражнява правото си на екстрадиция на чужденци, пребиваващи в България, които с действията си застрашават националната сигурност на Република България.
В подкрепа на законопроекта се изказаха народният представител Ахмед Юсеин и народният представител Иван Тодоров.
При проведеното гласуване четирима народни представители подкрепиха законопроекта, четирима бяха против и един се въздържа.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да не подкрепи законопроект № 054-01-82, внесен от народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев на първо четене."
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за чужденците в Република България № 102-01-8,
внесен от Министерския съвет

На 14 март 2001 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 102-01-8, внесен от Министерски съвет. На заседанието присъстваха 10 народни представители, членове на комисията.
Изработването на законопроекта е свързано с изпълнението на препоръките, заложени в редовния доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка на Република България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Решението на Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на страните - членки на Европейския съюз, от 30 ноември 2000 г., с което Република България се изважда от визовия списък на Шенген, поставя високи изисквания към страната ни за осъществяване на ефикасен граничен контрол и за противодействие на незаконната емиграция.
Като взеха предвид, че законопроектът предлага пълно унифициране на уредбата на визите и тяхната класификация с уредбата, произтичаща от Шенгенското споразумение, както и съобразяване на уредбата относно принудителните административни мерки с Протокол № 4, Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, членовете на комисията единодушно го подкрепиха.
Комисията предлага на народното представителство да приеме законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 102-01-8, внесен от Министерски съвет на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
Имате думата.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване. Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 054-01-82, внесен от народните представители Георги Дилков - Лорда и Цветелин Кънчев. Законопроектът не е подкрепен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 86, въздържали се 4.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 102-01-8, внесен от Министерския съвет.
Гласували 134 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от седмичната програма е:
ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ИЛИ БИВШЕТО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ.
За процедура - господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане на т. 6 от дневния ред до получаване на необходимите документи, тъй като съгласно изискванията на чл. 4а е необходимо да се получат документи. За момента не са получени за една от парламентарните групи. Моля след получаването да бъде включена точката за разглеждане.
Предлагам да преминем към следващата, седма, точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Иван Иванов.
Гласували 131 народни представители: за 120, против 11, въздържали се няма.
Междувременно стана ясно, че всички документи вече са налице. Но вече гласувахме. Така че преминаваме към т. 7 и след почивката ще започнем работа с отложената т. 6.

Точка седма от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ - продължение.
Господин Марков, Вие ли ще докладвате по Избирателния закон?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Вчера стигнахме до чл. 23.
По чл. 23 има направено предложение от народния представител Михаил Миков:
1. В чл. 23, ал. 1 текстът на т. 11 да бъде допълнен с думите "но не по-малко от 4 за многомандатен избирателен район".
2. В чл. 23, ал. 1 точки 18 и 19 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено от комисията, като народният представител Абаджиев е оттеглил предложението си по чл. 23, ал. 1 т. 12 и по чл. 23 ал. 3.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Димитър Абаджиев, без предложението по т. 11, което не е оттеглено.
Има предложение на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов:
1. В чл. 23, ал. 1:
- в т. 8 да отпадне думата "окончателно";
- т. 11 да се измени така:
"11. определя броя на мандатите в многомандатните избирателни райони въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението;"
- т. 12 да се измени така:
"12. определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на два независими един от друг изчислителя за компютърна обработка на резултатите от изборите съответно на централно и районно ниво не по-късно от 54 дни преди изборния ден;"
- в т. 15 числото "10" да се замени с "30".
2. В ал. 3 да се добавят числата "8, 11, 12".
Комисията подкрепя предложението само за т. 11.
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 23, ал. 1, т. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
В чл. 23:
1. Точка 6 се заличава.
2. В т. 7 да отпаднат думите "определя изборните им бюлетини".
3. В т. 12 и т. 13 думата "конкурс" се заменя с "търг".
4. Точка 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
1. В чл. 23, ал. 1 т. 7 да придобие следния вид:
"7. регистрира и обявява за участие в изборите партии и коалиции, както и цветовете на изборните им бюлетини;"
2. В чл. 23, ал. 1 т. 4, 10, 11 и 15 да отпаднат.
3. В чл. 23 ал. 3 да придобие следния вид:
         "(3) Решенията на ЦИК по ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 13 могат да бъдат обжалвани в тридневен срок след съобщаването им пред Върховния административен съд. В тридневен срок съдът се произнася с окончателно решение, което обявява веднага."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
1. В чл. 23, ал. 1 т. 11 да отпадне.
2. В чл. 23, ал. 1, т. 13 след думата "конкурс" да се добавят думите "на два независими един от друг колектива, които не са обвързани пряко или косвено с партия или коалиция, която участва в изборите".
3. В чл. 23, ал. 3 да се добавят още т. 4, 10, 14.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 23 със следната подобрена редакция:
"Чл. 23. (1) Централната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на страната и в дипломатическите представителства в чужбина;
2. упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните избирателни комисии;
3. поддържа страница в Интернет, в която публикува решения, методически указания, предварителни и окончателни резултати от изборите и други документи и данни;
4. определя условията и реда за гласуване на българските граждани в чужбина не по-късно от 50 дни преди изборния ден;
5. назначава районните избирателни комисии, както и секционни избирателни комисии в случаите, когато районната избирателна комисия не ги е назначила в установения срок;
6. проверява подписките на национално ниво за участие в изборите на партиите и коалициите;
7. регистрира партии и коалиции за участие в изборите, определя изборните им бюлетини и им издава удостоверения;
8. разглежда жалби против решения и действия на районните избирателни комисии, произнася се по тях в тридневен срок с окончателно решение и го обявява незабавно;
9. определя условията и реда за участие на наблюдатели не по-късно от 50 дни преди изборния ден и им издава удостоверения;
10. приема и обнародва в "Държавен вестник" методика за определяне на броя на мандатите в избирателните райони и на резултатите от гласуването не по-късно от 55 дни преди изборния ден;
11. определя броя на мандатите в многомандатните избирателни райони въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението;

12. определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на резултатите от изборите не по-късно от 54 дни преди изборния ден;
13. възлага чрез конкурс компютърната обработка на резултатите от изборите не по-късно от 40 дни преди изборния ден;
14. издава методически указания за работата на районните и секционните избирателни комисии по прилагане на този закон;
15. определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден не по-късно от 20 дни преди изборния ден;
16. обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните народни представители по пропорционалната система;
17. обнародва в "Държавен вестник" резултатите от изборите незабавно след обявяването им;
18. определя реда за проверка за двойно гласуване и възлага на колектив от експерти извършването й;
19. предоставя резултатите от проверката по т. 18 на заинтересованите лица и при установяване на двойно гласуване сезира прокуратурата;
20. предоставя на участниците в изборите на магнитен носител резултатите от гласуването по избирателни секции за цялата страна и ги публикува в Интернет;
21. публикува резултатите от изборите по избирателни секции за цялата страна в специален бюлетин и на магнитен носител - не по-късно от 40 дни след изборния ден;
22. предава по-късно един екземпляр от протоколите на секционните и районните избирателни комисии в Държавния архивен фонд.
(2) Решенията на Централната избирателна комисия се съобщават чрез публикуване в бюлетин на Българската телеграфна агенция.
(3) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, точки 5, 6, 7, 9, 11, 13 и 15 могат да се обжалват в 3-дневен срок от съобщаването им пред Върховния административен съд. Последният в 3-дневен срок се произнася с решение, което е окончателно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председател! Този текст - чл. 23 - в тази полупразна зала е един от съществените текстове. Той се отнася до правомощията на Централната избирателна комисия, която съсредоточава много, много власт в изборния процес.
Ще се спра само на предложенията, които съм направил. В чл. 23, ал. 1 предлагам т. 11 да отпадне. Точка 11 е със съдържание, че Централната избирателна комисия определя броя на мандатите във всеки един избирателен район. Това крие опасност за, един вид, изборна география. Тоест, да се намалят мандатите в райони, където, примерно, днешните управляващи, днешното мнозинство има по-малко влияние, и тези мандати да се прехвърлят в райони, където СДС смята, че има по-силно влияние. Това беше изнесено многократно и в пресата от месеци насам. Даже се посочи и от кои избирателни райони ще се намалят мандатите и къде те ще се прехвърлят.
Вярно е, че по системата "Д'Ондт" на национално ниво съобразно гласовете всеки ще получи съответния брой народни представители. Но има и съществено значение за определен избирателен район колко мандата ще има. Примерно в моя Ямболски избирателен район дали ще бъдат пет, както е традиционно, или ще бъдат окастрени на четири. Даже чувам тук, че може да станат и три. Направете ги един, направете ги нула. Ето, това е идеята ви, за да дадете това правомощие на Централната избирателна комисия.
Какво е моето предложение? Да отпадне възможността ЦИК да определя мандатите. Нека Народното събрание - в една парламентарна република то стои най-високо - да определи броя на мандатите в тези 31 избирателни района. Моето предложение, разбира се, с един последващ текст това да са традиционните мандати така, както е гласувано за Тридесет и осмото Народно събрание и както са били конституирани и предишните народни събрания. Това е едното предложение.
Второто предложение е във връзка с т. 13 относно конкурса за компютърната обработка на данните. Всъщност чрез тази компютърна обработка ще се получи и броят на народните представители в следващия парламент. Нашето предложение и моето включително е да, чрез конкурс да бъде определен този колектив, но да има два независими един от друг колектива, които не са обвързани пряко или косвено с партии или коалиции, които участват в изборите. Защото, ако само ЦИК определи един колектив, това крие опасност този колектив да изпълнява и известна политическа поръчка. Ако са два колектива и данните се засичат, това вече е гаранция за една обективност на тези резултати.
И третата точка, която съм посочил в моето предложение. Централната избирателна комисия си е Централна избирателна комисия. Но не може да няма съдебен контрол върху нейните актове. А в сега предлаганата ни от комисията ал. 3 всъщност се изключват редица съществени и важни решения, които ще взима тази Централна избирателна комисия, от съдебния контрол на Върховния административен съд.
В тази връзка вземете примерно т. 14 - Централната избирателна комисия дава указания. Да, тези указания по приложението на закона са всъщност тълкуване на закона, допълване на закона. Това даже е вид законодателство, което ще извършва тази Централна избирателна комисия. Защо тези решения да не подлежат на един съдебен контрол от Върховния административен съд?
Същото е положението и за начина на гласуване в чужбина и т.н. - посочил съм съответните текстове.
Въобще трябва да има съдебен контрол от Върховния административен съд върху актовете на Централната избирателна комисия. Другото крие опасност от беззаконие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други изказвания?
За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господин Корнезов! Вие предлагате преброяването да се възложи на два независими колектива. Какво ще стане, ако те дадат различни резултати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За втора реплика има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Не могат да станат мандатите във Вашия избирателен район нула. Не бива по такъв начин да се спекулира. В т. 11 е казано, много ясно е определена формулата, по която се изчислява броят на мандатите в избирателните райони. Изчислява се единна норма на представителство най-напред, след това тази норма се налага върху броя на населението във всеки избирателен район. В зависимост от остатъка, разбира се, се преценява къде ще бъде отнет мандат. Но това не е въпрос, който може да се решава по приумицата на когото и да било, още по-малко - според личните предпочитания на един или друг член на комисията или на комисията като цяло - имам предвид Централната избирателна комисия - още повече, че тази точка подлежи на съдебен контрол от Върховния административен съд, както и другата - т. 14 - по която Вие имате предложения.
Така че не бива по такъв начин да се опитвате да заблуждавате народното представителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точка 14 не подлежи на контрол.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Точка 13 подлежи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин Марков, с цялото ми уважение към Вас, но Вие заблуждавате. В т. 11 се казва, че Централната избирателна комисия определя броя на мандатите в многомандатните избирателни райони.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Въз основа на...".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точка 11 определя броя на мандатите и тези решения не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Как да не подлежат? Подлежат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте ал. 3. Прочетете поне това, което докладвате.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Точка 11 подлежи на обжалване. Вижте ал. 3.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще Ви прочета ал. 3: "Решенията на Централната избирателна комисия по т. 5, 6, 7, 9, 13 и 15 могат да се обжалват". Ето Ви текста.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Това не е меродавният текст. Ето го текста, разпространен в залата. (Показва доклада на комисията.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, Вие сте се подписали под този закон и в него т. 11 я няма, господин Марков. Аз знам, че само се подписахте, без да го четете, защото го написа един математик. И срам и позор за един юрист да се подписва под законопроекти на някакъв си математик, няма значение как се казва.
А що се отнася до това, че било някаква приумица, нима Народното събрание, когато ще определя мандатите - което предлагам, - ще изхожда от някакви приумици? Напротив, ще изхожда и от броя на населението, и от броя на избирателите, и от специфичността на всеки един район. И аз мисля, че народното представителство наистина има тази възможност и тя е по-голяма от тази на Централната избирателна комисия.
Що се отнася до репликата на господин Лучников, именно тя доказва, че е необходимо да има два колектива. Ако има различни резултати, разбира се, че Централната избирателна комисия ще прецени на кого да даде вяра и на кого не и това решение би следвало да подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Значи има нещо, което е нередно в самия избирателен процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Марков, господин Корнезов е прав по отношение на т. 11, защото от раздадения допълнителен материал, който подменя страници 22, 25, 29 и 30, т. 11 липсва.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз също искам да привлека вашето внимание на предложенията, които съм направил. Част от тях разширяват кръга на обжалваемите пред съда решения на Централната избирателна комисия, а другите се отнасят до въпроси, които вече бяха подложени на обсъждане за начина, по който да се определят мандатите в избирателните райони и за начина, по който ще се определя организацията, която ще извърши преброяването на гласовете в изборите, по-специално обработката на подаваните от избирателните комисии резултати.
Аз искам да разбера кой е меродавният текст, за да мога да бъда достатъчно конкретен в своето изказване - дали този, който се съдържа в основния материал или в допълнителния материал. Тогава наистина е смущаващо, че в ал. 3 липсва т. 11 измежду кръга на решенията на Централната избирателна комисия, които ще бъдат обжалвани по съдебен ред. Защото т. 11 се отнася до определяне на мандатите. Най-добре би било тези мандати да се определят в закона от парламента, но ако това не стане, тъй като аз не съм допускал, че мнозинството ще възприеме такова предложение, съм предложил да се допълни съдържанието на сегашната т. 11, още повече че такава разпоредба съществува по-нататък в текстовете, която може да бъде свързана с тази т. 11. Но е хубаво още тук ясно да се каже, че определянето на мандатите в избирателните райони е въз основа на единна норма за представителство в цялата страна според броя на населението. След като в случая можем да кажем, че Централната избирателна комисия действа при условията на обвързана компетентност, тя трябва да констатира един факт, че въз основа на този факт да издаде своето решение, напълно недопустимо е това решение да не бъде обжалвано, да не се даде възможност за неговото обжалване пред Върховния административен съд.
Затова аз вярвам, че и вносителите ще подкрепят т. 11 да бъде включена, както и това е записано в предишния вариант на доклада, да остане като окончателно предложение за текста. Иначе наистина ще се породят съмнения как така нещо, което подлежи на обективно установяване, ако не бъде отразено от Централната избирателна комисия, не може да бъде оспорвано и този спор да бъде предмет на разглеждане.
Искам да кажа, че ако за определяне на броя на населението се използват резултатите от преброяването, ще се стигне до някакви отклонения. Не знам доколко те са съществени, но получих данни, че едни и същи лица са били преброявани на две места - там, където е постоянното им местожителство и там, където те сега се намират по настоящ адрес. Значи едни хора фигурират като брой на населението в два различни избирателни района. При всички случаи това ще увеличи броя на населението в някои от избирателните райони. Но нека хората, които се занимават с тези въпроси, да кажат за какъв брой случаи става дума и в каква степен те биха повлияли на реалното разположение на населението на територията на страната в рамките на различните избирателни райони.
Второто ми предложение се отнася до това да се определят условията и редът за възлагането на конкурс - но обръщам вашето внимание - на два независими един от друг изчислители за компютърна обработка на резултатите от изборите, съответно на централно и районно ниво. Такава практика вече е прилагана в едни от националните избори. Тя е един от важните фактори за повишаване на доверието към изборите, за привличане на повече специалисти, които ще могат да отразят резултатите и да повишат доверието в дейността на изборните органи. Защото, ако тази дейност не бъде разделена - тя няма да повиши значително разходите за изборите и да затрудни организацията, - ще се създаде впечатление, че чрез толерирането на един изчислител се търсят възможности да бъдат получени такива резултати, каквито се желаят, или най-малкото отново да се създадат финансови облаги за една организация, която има значително участие и в предишните избори.
Затова аз смятам, че приемането на това предложение е както гаранция за изборите - за повишаване на доверието към тях, така и допълнителна възможност за контрол на изборния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Вероятно наложилата се промяна на някои страници поради взети допълнителни решения е създало недоразумение. Просто колегите не са разбрали за какво става дума. В текста, който предлага комисията, т. 11 гласи: "Определя броя на мандатите в многомандатните избирателни райони въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението".
В ал. 3 от същия текст, предложен от комисията, се казва: "Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, т. 5, 6, 7, 9, 11, 13 и 15 могат да бъдат обжалвани." За какво разбивате отворена врата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, грешката е на комисията, защото сте дали текст, който и аз не мога да разбера. В това, което сте дали, липсва т. 11. Уточнете се има ли я, няма ли я.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има я, ето я т. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Във Вашия текст го има, но Вие сте дали за подмяна определени страници и там го няма. Значи вината не е в народните представители, а в комисията, която е разпространила материала.
Моля Ви, уточнете през предстоящата почивка.
За дуплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Ако има недоразумение, то се дължи на съставителите на доклада, а не на тези, които го четат. И ако трябва да възприемем това тук като декларация за готовност, че в последния текст, който е раздаден по чл. 23, ще се включи т. 11, това е известна стъпка от страна на мнозинството, че ще се съобрази поне с малка част от предложенията, които сме направили.
Така че, ако това е техническа грешка, тя лесно ще бъде отстранена от тези, които са изготвили доклада, а ако е разминаване по същество, то е много важно. Искам да се надявам в този случай поне, че не е така.
Обръщам внимание отново на проблема, че възприемането на два независими един от друг преброителя е важно условие за гарантиране на честността и достоверността на изборите. Проблемът не е дали те като цяло ще бъдат независими от други фактори, знам, че на практика е трудно да се изисква и да се провери дали те са зависими пряко или косвено от партии, обществените организации, от някакви други структури и интереси. Но важното е те да бъдат независими един от друг, за да могат взаимно да контролират своите резултати и в крайна сметка да се получи едно засичане на тези резултати и Централната избирателна комисия да обяви този резултат, който смята за действителен. Ако мога да използвам едно сравнение, както в съдебния процес това са различни съдебни експертизи, направени от различни специалисти, а съдът, в случая Централната избирателна комисия, е органът, който трябва да се произнесе по данните, които се предоставят от тези колективи, и да обяви резултата. Тук не става дума за двойно извършване на една дейност, тъй като единият преброител ще действа на районно ниво, а другият ще действа на централно ниво, обобщавайки резултатите, които се подават. Но той има и собствена информационна система, за да засича тези резултати.
Това е много важно и затова използвах времето на дупликата, за да обърна внимание върху него.
А по въпроса за обжалването на т. 11 смятам, че наистина е било недоразумение и трябва да се включи в доклада от тези, които са го изготвили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата госпожа Светлана Дянкова за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (ПГДП): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да прекъснем разглеждането на Закона за изборите, за да можем да гласуваме на второ четене, както постигнахме договореност, Закона за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Необходимите консултации са направени, уточненията също и мисля, че ще успеем за няколко минути да свършим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата госпожа Дянкова да докладва Закона за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"З А К О Н
за допълнение на Кодекса за задължително
обществено осигуряване

Параграф единствен. В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се създават ал. 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите и включват осигурителен доход за периода след 31 декември 1996 г., се преизчислява еднократно, като средномесечният осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. се отнесе към средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
 (4) Пенсиите на лицата по предходната алинея се преизчисляват служебно от 1 юли 2001 г. по чл. 70, ал. 1 на този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по предложения текст?
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Искам да ви благодаря за инициативата, че вие станахте организатор на тази дискусия, която отчете и събра на едно място и в един текст двете идеи. Аз мисля, че това е приемливият текст и може да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от вносителя, и параграф единствен така, както сега беше предложен от председателката на водещата комисия.
Гласували 164 народни представители: за 162, против 2, въздържали се няма.
Заглавието и параграф единствен са приети, а с това и целият закон.


Съобразно предишното решение, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ИЛИ БИВШЕТО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ.
Има внесен проект за решение от представители на всички парламентарни групи.
Проектът гласи:

"Р Е Ш Е Н И Е
за избиране членове на Комисията за разкриване на
документи и установяване на принадлежност към
бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно
управление на Генералния щаб

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4а, ал. 1, т. 1, ал. 2, 3 и 4 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб във връзка с § 29, ал. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб

Р Е Ш И:

По предложение на различни парламентарни групи избира петима членове на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб за срок 5 години, както следва:
Методи Борисов Андреев, предложен от Парламентарната група на СДС;
Христо Цолов Марински, предложен от Парламентарната група на Демократичната левица;
Евгени Стоянов Димитров, предложен от Парламентарната група на Евролевицата;
Мохамед Мюмюн Реджеб, предложен от Парламентарната група на ОНС;
Красимир Василев Вълев, предложен от Парламентарната група на "Народен съюз" - БЗНС, ДП;
Маргарита Димитрова Михнева, предложена от Парламентарната група за диалог и партньорство."
Предложени са 6 души. Това означава, че ще трябва поименно да се гласува и петте, които получат най-много гласове, да станат членове на тази комисия.
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Започваме гласуването.
Моля, гласувайте предложението член на комисията да бъде Методи Борисов Андреев, предложен от Парламентарната група на СДС.
Гласували 192 народни представители: за 187, против 4, въздържал се 1.

Моля, гласувайте за Христо Цолов Марински, предложен от Парламентарната група на Демократичната левица.
Гласували 202 народни представители: за 173, против 7, въздържали се 22.
Моля, гласувайте за Евгени Стоянов Димитров, предложен от Парламентарната група на Евролевицата.
Гласували 191 народни представители: за 114, против 45, въздържали се 32.
Моля, гласувайте за Мохамед Мюмюн Реджеп, предложен от Парламентарната група на ОНС.
Гласували 192 народни представители: за 176, против 9, въздържали се 7.
Моля, гласувайте за Красимир Василев Вълев, предложен от Парламентарната група на Народен съюз.
Гласували 190 народни представители: за 161, против 8, въздържали се 21.
Моля, гласувайте за Маргарита Димитрова Михнева, предложена от Парламентарната група за диалог и партньорство.
Гласували 191 народни представители: за 86, против 68, въздържали се 37.
При това положение избрани са:
- Методи Борисов Андреев със 187 гласа;
- Христо Цолов Марински със 173 гласа;
- Евгени Стоянов Димитров със 114 гласа;
- Мохамед Мюмюн Реджеп със 176 гласа;
- Красимир Василев Вълев със 161 гласа.
Да им честитим. Не знам много дали е за честитене, защото им предстои тежка работа. Да им пожелаем да се справят успешно.
По чл. 23, господин Симов, искате ли думата?
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще си оттегля предложението, защото виждам, че вносителите са приели § 6, в който тази точка няма да важи за изборите за Тридесет и девето Народно събрание.
Но исках да кажа две думи относно предложението на колегата Абаджиев да не се прилага чл. 46. Мисля, че ако говорим за сериозни политически сили - и вчера тук стана въпрос при дебата за това кой ще има участие в комисиите и кой ще се боричка за 1, 2 или 3 места евентуално - какъв е проблемът, уважаеми колеги, една политическа сила със структури и да приемем, че тя е разположена в 200 общини, на национално ниво да събере по 50 гласа в община? Никакъв! Абсолютно никакъв проблем!
Съжалявам, че господин Абаджиев си оттегли предложението. Мисля, че това е съвсем нормално и това щеше да отсее голяма част от политическите партии, които са фантоми, които се създават нарочно, които ще участват нарочно в изборите, за да пилеят гласове на политически формации, които са доказали своята обществена ангажираност.
Аз мисля, че тук спокойно мога да кажа, че ние, от Партията на зелените, не се притесняваме. Ние можем и 100 хил. подписа да съберем за този срок, защото просто имаме структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стефан Нешев има думата.

СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този член от закона искам да взема отношение по две от неговите точки. Мисля, че имам известен потенциал в две области на науката - систематологията и кибернетиката, и въз основа на тях искам да направя своята пледоария.
Господин Лучников, в кибернетиката има заложена еталонна програма, спрямо която се съпоставят данните от текущата информация, за да има съпоставимост. Сега в този процес на отчитане на резултатите, ако има само един преброител, това означава, че по един естествен начин, ако се получи грешка от техническо естество, тази грешка не може да бъде засечена, не може да бъде проверена. Ако има двама преброители или две системи за преброяване и ако някъде има разминаване, това е повод за анализ на разминаването, тоест да се открие поради каква причинност има разминаване в отчетните данни. И тогава да се изчисти евентуално допуснатата грешка в една от двете системи, за да може да има по-голяма достоверност на резултатите.
Затова смятам, че системата за преброяване от две отделни преброителни, бих ги нарекъл, институции, не е вредно за достоверността на резултатите.
И второто, за което искам да пледирам пред вас. В т. 11 е казано, че Централната избирателна комисия ще определи броя на мандатите. Във всяка една научна организация, когато се подходи към един процес, се създава методология, по която се определя изграждането на този процес. Аз съм дълбоко убеден, че именно тук и именно в този закон трябва да се определи какъв ще бъде критерият, по който ще се определят мандатите. Не бива да се оставя на тълкуването на самата комисия. Защото мога да ви дам един такъв пример, ще прозвучи малко първично, малко елементарно, но той е важен: към каква цифра ще става закръгляването? Ето, това не е е определено. Толкова са избирателите, но закръгляваме към нещо, за да стигнем до извода, че толкова мандата трябва да бъдат. Това не е изчистено от научна гледна точка.
И понеже господин Панев е физик, ако е коректен към науката, която изповядва, трябва да дойде и от тази трибуна да каже, че аз не говоря от политическа пристрастност, а от чисто научна пристрастност. Методологията трябва да определи именно това и тя да бъде задължителна за всички, които ще я прилагат.
Мисля, че в този закон това трябва да бъде определено - как ще стане определянето на мандатите и да бъде задължително за всички, да няма тълкуване. Защото създадем ли предпоставки за тълкувания, създаваме предпоставки за субективизъм в решаването на този въпрос.
И ви давам честната си дума, господин Лучников, че това го правя като човек, който обича да разсъждава, от точната наука, отколкото като политик. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С колегата Янаки Стоилов сме направили разгърнато предложение по чл. 23, ал. 1. Той вече обоснова по-голяма част от нашето предложение. Аз вземам думата, за да приведа допълнителни основания единствено по т. 12.
Редакцията, която ние предлагаме, е следната:
"Определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на два независими един от друг изчислители за компютърна обработка на резултатите от изборите, съответно на централно и районно ниво, не по-късно от 54 дни преди изборния ден".
По този въпрос говориха много народни представители. Сериозни аргументи приведе и господин Стефан Нешев, непосредствено преди мен. Той говори от методологическа и от научна гледна точка.
Аз искам да ви призова да подкрепите нашето предложение от морална и политическа гледна точка. Има недоверие в обществото, има съмнения, има спекулации, ако щете. Дайте да разсеем всичко това с едно друго и различно от вашето политическо решение! Нека да дадем задание на Централната избирателна комисия да организира конкурс за двама компютърни изчислителя, които ще обработват компютърно информацията, и засичането на тази информация ще бъде гаранция за спокойствие в обществото, ще бъде инструмент да се разсеят съмненията и спекулациите.
Не виждам разумни аргументи да бъде отклонено нашето предложение. Не бих искал да се съмнявам, че тук и по този начин се търси служебно предрешаване на резултатите. И затова, понеже подчертавам, че не се съмнявам, искам да ви призова да подкрепим това предложение, и всеки един да получи дивиденти от това, че е гласувал така, в обществото, което очаква именно такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 149 народни представители: за 54, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Една част от предложенията на Димитър Абаджиев са приети, друга част са оттеглени.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Може ли да Ви помолим, господин председателю, да гласуваме т. 12 отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, първо гласувайте това предложение без т. 12.
Гласували 160 народни представители: за 76, против 82, въздържали се 2.
Не се приема.

Моля, гласувайте отделно т. 12 от предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 173 народни представители: за 82, против 91, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви! Уважаеми господин председател, бихте ли ни позволили да се възползваме от процедурата, защото виждате, че явно в момента има голямо натоварване и част от депутатите са навън. Да ги призовете да влязат и да повторим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Нека квесторите да поканят народните представители, които са навън, да влязат в залата.
Поставям на прегласуване т. 12 от предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 84, против 104, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 122 народни представители: за 22, против 90, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 123 народни представители: за 20, против 90, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов. Точка втора всъщност вече е гласувана. Без т. 2.
Гласували 167 народни представители: за 64, против 97, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от комисията с подменената в доклада стр. 25.
Гласували 154 народни представители: за 102, против 47, въздържали се 5.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 24. (1) Районната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на многомандатния избирателен район;
2. назначава секционните избирателни комисии;
3. следи и контролира изготвянето и обявяването на избирателните списъци, образуването на избирателните секции, отпечатването на бюлетините и издаването на удостоверения за гласуване на друго място;
4. следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с физически увреждания;
5. утвърждава номерацията на избирателните секции;
6. регистрира кандидатски листи на партии, коалиции и независими кандидати и ги обявява публично;
7. регистрира застъпници на кандидатите за народни представители;
8. проверява подписките за подкрепа на независимите кандидати;
9. предава на Министерство на вътрешните работи данните за регистрираните кандидати за проверка по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност незабавно след приключване на регистрацията;
10. съобщава резултатите от проверката по т. 9 на ръководствата на политическите партии и коалиции и на инициативните комитети за издигане на независими кандидати;
11. снабдява секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини и пликове за гласуване, формуляри на протоколи, извлечения и чернови, като контролира тяхното съхранение, разпределение по секции и транспортиране;
12. разглежда жалби против решения и действия на секционните избирателни комисии и се произнася по тях незабавно;
13. установява резултатите от гласуването в избирателния район;
14. обявява избраните независими кандидати и им издава удостоверения;
15. предава на Централната избирателна комисия секционните протоколи, районния протокол и други книжа.
(2) Решенията на районната избирателна комисия се съобщават чрез обявяване на общодостъпно място в сградата, в която тя се помещава.
(3) Решенията на районната избирателна комисия по ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8 могат да се обжалват в тридневен срок от съобщаването им пред Централната избирателна комисия. Последната в тридневен срок се произнася с решение, което се обявява незабавно и е окончателно."
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов - в чл. 24, ал. 3 да отпаднат думите "и е окончателно".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 24.
Уважаеми колеги, смятам, че е необходимо да бъдат внесени няколко чисто редакционни поправки в така прочетения текст на чл. 24.
Първо, по т. 9 на ал. 1, трябва да бъде записано точното наименование на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност така, както е гласуван. Ще уточним допълнително точното наименование на закона.
В ал. 2 на чл. 24 текстът да добие редакцията: "Решенията на районната избирателна комисия се обявяват на общодостъпно място в сградата, в която тя се помещава", а не "се съобщава за обявяване", защото се получава неяснота.
В ал. 3: "Решенията на районната избирателна комисия по ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8 могат да се обжалват в 3-дневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия" и т.н., която в 3-дневен срок се произнася с решение, което се обявява незабавно и окончателно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В т. 9 наименованието на закона е "Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб".
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 24?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, току-що избрахме комисия във връзка с работата по документите на доносниците от Държавна сигурност и Военното разузнаване. Защо към Министерството на вътрешните работи? Нали по приетия закон тя е оторизирана да дава сведения по този въпрос? Не трябва ли в този закон да заложим именно тази нова институция, която ние оторизирахме да се занимава с тези въпроси?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Правилна е забележката на колегата. Текстът тук трябва да бъде: "Предава на комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб данните за регистрираните кандидати" и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, уместно е това предложение.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 134 народни представители: за 37, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от вносителя с направените корекции в ал. 1, т. 9, в ал. 2 и в ал. 3.
Гласували 103 народни представители: за 95, против 7, въздържал се 1.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 25 има направено предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 25 със следната подобрена редакция:
"Чл. 25. (1) Секционната избирателна комисия:
1. следи за спазване на този закон в изборното помещение и в района на секцията;
2. съдейства за подреждане на изборното помещение според изискванията на закона и с оглед осигуряване на достъп до гласуване на лица с физически увреждания;
3. осигурява свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;
4. преброява гласовете, изготвя протокол за резултата от гласуването в избирателната секция и го предава на районната избирателна комисия в срок от 24 часа след приключване на гласуването;
5. предава останалите книжа и материали на общинската администрация в срока по т. 4;
6. разглежда жалби, по които се произнася незабавно;
7. обявява на публично място резултатите от гласуването.
   (2) Указанията на председателя на секционната избирателна комисия са задължителни за всички граждани в изборното помещение. Тези указания могат да бъдат отменени с решение на секционната избирателна комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 10.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:

"Глава трета
ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ

Чл. 26. (1) Избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. В градовете с районно деление избирателните списъци се подписват от кмета и секретаря на района.
             (2) Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава трета и чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма направени предложения.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета и чл. 26 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава трета и чл. 26 са приети.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 27 има направено предложение от народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов - в чл. 27, ал. 1 накрая на изречение първо да се добавят думите "и се утвърждават от оправомощените лица по чл. 26, ал. 1".
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 27 със следната подобрена редакция:
"Чл. 27. (1) Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Те се отпечатват въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес.
(3) В списъците се вписват по азбучен ред имената на избирателя, единният граждански номер, постоянният адрес или заявеният от него настоящ адрес, когато той не съвпада с постоянния адрес, видът и номерът на документа за самоличност и се обособява графа "Забележки".
(4) В списъците се включват всички български граждани, които отговарят на условията по чл. 3, ал. 1.
(5) Когато в предходните шест месеца до изборния ден бъде променено наименованието на населеното място, улицата, жилищният комплекс или номерацията на жилищната сграда, в списъка се вписва и предишното наименование или номерация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 27 има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Глава трета - "Избирателни списъци", наглед е някакъв технически въпрос. Само че не е така. Ако имаме точни избирателни списъци на всички български граждани, които имат избирателни права, това ще гарантира и точността на избора. Така че въпросът никак не е технически.
Освен това, в чл. 27, както е записано и тук, в раздадения ни материал, комисията предлага една подобрена, за мен в кавички подобрена, редакция. Моля да обърнем внимание на ал. 3, защото, без да има предложения, аз знам как стана това в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Всъщност се измени и съдържанието на начина на гласуване - избирателните списъци и оттук начинът на гласуване.
Обръщам ви внимание, господа народни представители - "(3) В списъците се вписват по азбучен ред имената на избирателя, единният граждански номер, - обърнете внимание - постоянният адрес или заявеният от него настоящ адрес, когато той не съвпада..." и т.н. Следователно, дава се възможност на българските граждани да гласуват или по постоянен адрес, или по настоящ адрес.
В новите лични карти, които, предполагам, всички ние имаме, пише постояния ни адрес. Примерно, моят постоянен адрес е гр. Ямбол. А настоящият адрес е там, където си се регистрирал извън своето населено място. Давам пример със себе си, може би не най-точен, настоящ адрес - София. И сега се поставя въпросът: къде мога да гласувам - в София или в Ямбол?
Но не там е проблемът, проблемът, който аз тези няколко дни просто си направих труда да изследвам. Този настоящ адрес всъщност е едно удостоверение, което се издава от органите на МВР, един образец, където пише името. Примерно, в Студентския град само в един от блоковете студентите се водят на постоянния си адрес, без да имат настоящ адрес. И това са огромен брой случаи. Хора, които отиват на работа по тютюн или като студенти, или някъде там, във вилите си, те нямат настоящ адрес, те не са регистрирани на съответното място.
Още нещо. Тези, които по една или друга причина са се регистрирали, като имат и настоящ адрес - пак казвам, това е едно удостоверение, един образец - в избирателните списъци излизат на две места. На две места! Пак с примера, който ви давам: ако аз имам настоящ адрес тук, в София, ще изляза в избирателния списък и в София, и в Ямбол. Това е реалността. Това е българската реалност.
Оттук, дава се възможност всъщност един избирател, един гражданин да гласува на две места - и по постоянния си, и по настоящия си адрес. Това е реалността, разберете! Оставете какво ви приказват от министерството.
И като прибавим към всичко това, ще видите по-нататък текстовете, че българските граждани могат да гласуват и с удостоверение, следователно нито на постоянния си, нито на настоящия си адрес, виждате какъв хаос става - възможност за злоупотреби, възможност един гражданин да гласува два, три, та и повече пъти.
И още нещо. Ние сега няма да отбелязваме, както беше до предните избори, в паспорта, че сме гласували, а тук е невъзможно да се отбележи това. Аз не виждам как ще излезем от положението и какви реални резултати ще искаме от тези избори, даже само на базата на тези избирателни списъци. Опасността е много голяма.
Аз съм далеч от мисълта да бъдат затруднявани българските граждани да гласуват там, където им е най-удобно - било на настоящия адрес, където живеят, или с някакви удостоверения. Но начинът, по който го правим, води до възможности за фалшифициране и то масово фалшифициране на изборите. Само в предните избори - парламентарни и местни, се установиха, въпреки че в старите паспорти се отбелязваше, хиляди случаи, когато български граждани са гласували по няколко пъти. А представяте ли си сега, с този несъвършен текст!
И в тази насока, господин председателю, или този текст да го отложим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да го отложим.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... да отложим гласуването и да се съберат специалистите, или правя другото предложение - "настоящ адрес" да отпадне, да остане само "по постоянен адрес". Поне в нашите лични карти го има постоянния адрес. По-голяма сигурност има, в края на краищата, с това макар и някои граждани до известна степен да бъдат затруднени. Но който желае да гласува, по постоянния си адрес може да отиде да гласува и да упражни своето право на глас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Може би е по-разумно да го отложим и да го гледаме отново.
Има ли някой против предложението за отлагане?
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Член 27 се отлага.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 28 има направено предложение от народния представител Ремзи Осман и група народните представители:
1. В чл. 28 ал. 2, 3 и 6 да отпаднат.
2. В ал. 9 след първото изречение да се добави следният текст:
"В случаите, когато районната избирателна комисия се произнася положително по жалбата, разходите на засегнатото лице се понасят от секционната избирателна комисия и са за сметка на възнагражденията на членовете му."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов - в чл. 28, ал. 3, след думата "служебно" да се добави "от оправомощените лица по чл. 26, ал. 1".
Комисията не подкрепя предложението.
Уважаеми колеги, понеже има взаимовръзка между нормите на чл. 27 и чл. 28, правя формално предложение да отложим гласуването и на чл. 28 и след като проведем допълнителни консултации...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието - чл. 28 е отложен.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 29 има предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов:
В чл. 29, първото изречение в края да се добави "на видно място в района на съответната избирателна секция".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Александър Томов:
В чл. 29 изречение второ текстът "единните граждански номера" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 29 със следната подобрена редакция:
"Чл. 29. Избирателните списъци се обявяват от органите по чл. 26, ал. 1 не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на съответната избирателна секция. В тях не се отбелязват единните граждански номера и номерата на документите за самоличност на избирателите."
Уважаеми колеги, искам да направя едно малко пояснение. Може би мнозина от вас си задават въпроса защо в избирателните списъци не фигурират единните граждански номера. Това е едно изискване на Европейската комисия, съобразено със Закона за защита на личните данни, който за съжаление не успяхме да гласуваме. Единните граждански номера съдържат информация и дават възможност на недобросъвестни лица за достъп до информационни банки, до банкови сметки, до осигурителни такива на българските граждани, поради което и единните граждански номера не фигурират в тези списъци, които се публикуват за масов достъп. Но в избирателните списъци, с които работят секционните избирателни комисии, ЕГН-та се съдържат. Така че от тази гледна точка законодателят е длъжен да се съобрази.
Същото се отнася и за номерата на документите за самоличност, които също са защитени лични данни. По тази причина сме ги извадили от общите списъци и от данните, които се съдържат в общите списъци, които се публикуват на публични места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 29 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Това е едно от малкото предложения, които сме направили и които са възприети. Целта на обявяването на избирателните списъци на подходящо място в района на съответната избирателна секция е необходима, за да могат избирателите да се ориентират и да проверят, особено тези от тях, които проявяват най-голяма активност към изборите, дали са включени в съответните списъци. Но което е не по-малко важно, създава се необходимата публичност на подготовката на изборния процес и възможност на всички заинтересовани лица да се запознаят със съдържанието на списъците.
Искам да изразя своето отношение към другото предложение - за отпадането на единните граждански номера от списъците, които се публикуват. Аз знам за такъв потенциален риск, че това е свързано с личните данни и възможността да се достигне при злоупотреба до информация, която е защитена от закона, но ако поставим на везните тези два различни интереса, според мен изписването на единните граждански номера трябва да бъде запазено, тъй като то е част от гаранциите за достоверност на изборния процес. Дори за мен е странно защо текстът във второто изречение се появява в този вид. Защото аз съм сигурен, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не възприе предложението на господин Томов, а тук се предлага текст, в който това предложение е възприето.
Също така за мен е странно, че в чл. 29 на вносителя се съдържа текста "в тях не се отбелязват единните граждански номера". Тогава интересно какво е предлагал господин Томов да отпадне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Именно това. Вие може би не сте го разбрали. Като отпаднат, те всъщност остават.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисълта ми е да не би да има разминаване от първоначалния текст на вносителя, дали точно е отразено съдържанието на чл. 29 на вносителя, както е бил в раздадения проект за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Томов е предложил като отпаднат тези думи от текста, всъщност да ги има.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава да не се впускаме в тези подробности. Моята теза е, че е по-добре единните граждански номера да фигурират в списъците поради съображенията, които изложих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест поддържате предложението на Александър Томов? Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Томов.
Гласували 111 народни представители: за 37, против 61, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 29, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 70, против 6, въздържали се 13.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: 
"Чл. 30. (1) Наборните военнослужещи във Въоръжените сили се вписват в избирателните списъци на най-близките до военното поделение избирателни секции.
(2) Списък на лицата по ал. 1 се съставя и подписва от командира на поделението и не по-късно от 45 дни преди изборния ден се изпраща на кмета на общината или района или кметството за вписване в избирателните списъци.
(3) За извършеното вписване се уведомяват органите по чл. 26, ал. 1 по постоянния адрес на лицата, за да бъдат те заличени от съответните избирателни списъци.
(4) Министерството на отбраната изпраща на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за местонахождението на наборните военнослужещи към изборния ден за включването им в избирателните списъци по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте чл. 30 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 10.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Има направено предложение от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков за създаването на нов чл. 30а:
"Чл. 30а. (1) Учащите във висшите училища могат да поискат с писмена молба не по-късно от 45 дни преди изборния ден да бъдат вписани в избирателните списъци на най-близките до висшето училище избирателни секции.
(2) Списъкът на лицата по предходната алинея се съставя и подписва от ръководителя на висшето училище и се изпраща незабавно след изтичане на срока по предходната алинея на кмета на общината или района, или кметството за вписване в избирателните списъци.
(3) За извършените вписвания по настоящия член се уведомяват органите по чл. 26."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков за нов чл. 30а.
Гласували 106 народни представители: за 14, против 80, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 31 има направено предложение от народния представител Ремзи Осман и група народни представители - в чл. 31 ал. 3 се заменя с нов текст:
"(3) Четиридесет и пет дена преди изборния ден се забранява предислокация на военни части, както и превеждане на наборни военнослужещи от едно поделение в друго."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 31, който гласи:
"Чл. 31. (1) Наборни военнослужещи, които са в отпуск в изборния ден и се намират в населеното място по постоянния си адрес, се вписват в избирателния списък на секцията, когато са били заличени.
(2) При разрешаване на отпуск по ал. 1 командирът на поделението незабавно уведомява кмета на общината или района, или кметството, където се намира поделението, за заличаване на военнослужещия от избирателния списък по чл. 30, ал. 1.
(3) Когато във военното поделение след изпращане на списъка по чл. 30, ал. 2, но преди предаване на списъците по чл. 30, ал. 1 на секционните избирателни комисии са преведени наборни военнослужещи, те се вписват в избирателните списъци на секциите по чл. 30, ал. 1. В този случай командирът на поделението, от което са преведени военнослужещите, незабавно уведомява кмета на общината или района или кметството по местонахождение на повереното му поделение за заличаване на тези лица от избирателните списъци".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 31 има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме един нов текст за ал. 3. За какво става въпрос? Винаги преди парламентарни избори в определени региони се превеждат, казано на друг език, командироват се наборни военнослужещи от едно поделение в друго. Смея да твърдя, че точно в Кърджалийски избирателен район от 10 години насам преди парламентарни избори около 200-300 момчета се командироват три дена преди парламентарните избори и веднага на втория ден след парламентарните избори биват отзовавани обратно в някое поделение в страната. Аз поставих този въпрос на първо четене. Разбира се, в национален мащаб една политическа сила нищо не губи, но в регионален мащаб тези 100 гласа, ако евентуално биват подбирани такива хора, които не биха гласували за една политическа сила, се отразяват за разпределението на мандатите в регионален мащаб. И мисля, че не е нормално до последния момент в поделенията да има възможност да се превеждат наборни военнослужещи в други поделения. Може би срокът от 45 дена е голям, може да се свали малко по-надолу, но във всеки случай не е правилно точно преди изборите да бъдат командировани наборни военнослужещи в други региони.
Господин Пламен Марков тук ми казва, че си има план-програма в Генералния щаб. Да, така е, но има и парламентарни избори, господин Марков. Може наистина да отпаднат думите "предислокация на военни части", но за наборните военнослужещи, които се командироват преди избори, целта е ясна - командироват се такива момчета, които не биха гласували за определена политическа сила. Проверете в Кърджалийски избирателен регион около изборите и ще се убедите, че точно 3-4 дена винаги преди парламентарни избори в Момчилград, Крумовград, в жандармерията в Кърджали, бившите Вътрешни войски, около 200-300 момчета идват само за 2-3 дена, които са от други региони.
Умолявам ви да бъде подкрепен един такъв текст, за да не се отрази на регионалното разпределение на мандатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! В известна степен може да прозвучи, че искам да подкрепя предложението на господин Осман, но искам да ви обърна внимание върху следното. Има така наречения коефициент на инерциалност. Не може да се реагира веднага. Трябва определено време, за да се извърши определено действие, а тук това време не е заложено.
Примерно, аз бих приел внушенията, които се правят, или повествованието на чл. 37, ако е казано: толкова дни преди изборите не може да има пускане в отпуск или дислокация, или нещо такова, което няма да попречи на работата на Генералния щаб и т.н. Защото, ако има един мислещ човек тук, който разбира от процесите, от систематологията и стане и каже, че няма инерциалност в системите, аз ще се откажа от твърденията си. Даже бих направил още една крачка - бих казал, че не разбирам от това, което говоря. Но това, което е написано: "веднага", е неопределено. Какво значи "веднага"? Това е лимит от време. Той трябва да се посочи и той да бъде реално посочен, за да може нещата да се свършат така, както подобава, без да има "веднага". Той не може веднага да отреагира, ако трябва да кажа за един ден, за един час.
Затова моля и Вас, господин председателю, който разбирате от неща, които могат правно да се уредят, да бъде изчистен текстът от двусмислие. Не може да не се съобразяваме с естествените неща в управлението на системите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Не е казано "веднага", господин Нешев, а е казано "незабавно". "Незабавно" е по-различно от "веднага".
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Каква е разликата?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Като законодателен термин се използва "незабавно", а и в други случаи сме го използвали. Разликата е голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Незабавно" винаги включва необходимото технологично време, без да е необходимо да се каже. Това значи "незабавно".
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): "Незабавно" е необходимо, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Включва.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ремзи Осман и група народни представители за заместващ текст на чл. 31, ал. 3.
Гласували 163 народни представители: за 82, против 75, въздържали се 6.
Предложението се приема.
За процедура думата има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моля за прегласуване. Част от народните представители, включително и самият аз, не разбрахме точно за какво става дума, което се случва и се е случвало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Ремзи Осман и група народни представители.
Гласували 206 народни представители: за 100, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ПГДП): Току-що видяхме, че на таблото се изписва цифрата над 200. Видимо в залата няма толкова хора. Искаме поименна проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обявявам поименна проверка чрез прочитане имената на народните представители.
За процедура има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението на господин Костадинов цели само да бъдат загубени 20 мин.
За да не бъдат загубени, защото ще стигнем до 14,00 ч., проверката няма да е завършила и вие трябва да закриете заседанието - и да бъдат наистина санкционирани онези, които ги няма, аз предлагам удължаване на работното време до приключване на проверката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Това, което предложи господин Куртев, в друга ситуация бих го приел. Но днес има насрочено заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията от 14,15 ч. Ако не искаме да се провали или поне да се отложи значително началото на това заседание, ви предлагам да помислите за такава процедура, която наистина да приключи до 14,00 ч., за да не губим време, което и в двата случая ще попречи и на пленарното заседание, и на заседанието на комисията.
Така че аз от тази гледна точка се противопоставям да продължава процедурата след 14,00 ч. Ако искате, можете да направите процедурата по друг начин. Да запишете народните представители, които са тук, и това до 14,00 ч. можете да го извършите, ако наистина желаете да направите проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време.
Гласували 185 народни представители: за 115, против 67, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:
АЙРУШ ИБРАХИМ ХАДЖИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ЗЛАТАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ ТОМОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ПИНДИКОВ - тук
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА МОЗЕР - отсъства
АНАТОЛИЙ МЕТОДИЕВ ВЕЛИЧКОВ - тук
АНГЕЛ БОРИСОВ МАЛИНОВ - отсъства
АНГЕЛ ВАСИЛЕВ БАЛТАДЖИЕВ - тук
АНГЕЛ ГОСПОДИНОВ ТАКЕВ - отсъства
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - тук
АНДОН СТОИЛОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
АНЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ТОШКОВА - отсъства
АННА ПЕТРОВА НЕЙКОВА-РАЙКОВА - тук
АРЛИН ГРИГОРОВ АНТОНОВ - отсъства
АСЕН АСЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - отсъства
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - отсъства
АТАНАС БОРИСОВ БОГДАНОВ - отсъства
АТАНАС ЛОЗАНОВ МЛАДЕНОВ - тук
АТАНАС ТОДОРОВ МЕРДЖАНОВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - тук
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - отсъства
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИС ЛЮБОМИРОВ СПАСОВ - тук
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - тук
БОРИСЛАВ ИВАНОВ ДЖОЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - тук
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ - тук
ВАЛЕНТИН СИМЕОНОВ СИМОВ - тук
ВАНЬО МИТКОВ ЦОНОВ - отсъства
ВАСИЛ ЙОРДАНОВ КЛЯВКОВ - отсъства
ВАСИЛ НЕДЯЛКОВ КОЗАЛИЕВ - тук
ВАСИЛ ПАВЛОВ СТАНИЛОВ - тук
ВАСИЛ ПАНЧЕВ МАНДЕВ - тук
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ ВЕЛИЧКОВ - тук
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ИВАНОВ - тук
ВЕНКО СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ - тук
ВЕНЦЕСЛАВ АСЕНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ВЕНЦИСЛАВ СТАНИМИРОВ МАРКОВ - тук
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МИЛКОВ ЧОЛАКОВ - тук
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ БОНЧЕВ - тук
ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА - отсъства
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - тук
ГАНЧО ДОБРЕВ СТОЯНОВ - тук
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ШИШКОВ - тук
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ КАРАБАШЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДИЛКОВ-ЛОРДА - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
ГЕОРГИ ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ МАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ИВАНОВ - тук
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ АГАФОНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - тук
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ДЖОДЖЕВ - отсъства
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - отсъства
ГОСПОДИН ТОНЧЕВ ТОНЕВ - тук
ГРИГОР ДИМИТРОВ ШИШКОВ - тук
ГРИГОР МЕТОДИЕВ ГРИГОРОВ - тук
ГЮНЕР БЕХЧЕТ ТАХИР - отсъства
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - тук
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ ПЕТРОВ - тук
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЖЕЛЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ СТЕФАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЛУДЖЕВ - тук
ДИМИТЪР ТОЧКОВ БОЖАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦОНКОВ ИВАНОВ - тук
ДИМО ВАСИЛЕВ ДИМОВ - отсъства
ДИМО ПЕТРОВ ПЕТРОВ - отсъства
ДОНКА СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА - тук
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА - тук
ДРАГОМИР ГЕОРГИЕВ ШОПОВ - отсъства
ДРАГОМИР ПАВЛОВ ДРАГАНОВ - отсъства
ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ - отсъства
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ ДИМИТРОВ - тук
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕДУАРД ХАНС КЛАЙН - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛЕНА БОРИСЛАВОВА ПОПТОДОРОВА - тук
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ТОДОРОВ ЛИЛОВ - тук
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - отсъства
ЖЕКО СТОЯНОВ ИВАНОВ - отсъства
ЖОРЖ ГАНЧЕВ ГАНЧЕВ - отсъства
ЖУЛИЕТА ЛЮБОМИРОВА КАЛЧЕВА - тук
ЗАХАРИ ПЕТРОВ ХОЛЕВИЧ - тук
ЗВЕЗДЕЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - тук
ЗЛАТКО ТОНЕВ ЗЛАТЕВ - отсъства
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ КАЛФИН - отсъства
ИВАЛИН КОСТОВ ЙОСИФОВ - тук
ИВАН БОРИСОВ МАТЕВ - тук
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ - отсъства
ИВАН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ - тук
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕНОВ - тук
ИВАН ДИМИТРОВ БОЙКОВ - тук
ИВАН ДИМОВ ЗЪНЗОВ - отсъства
ИВАН ЗАПРЯНОВ ГЛУШКОВ - тук
ИВАН ИВАНОВ ДИМОВ - отсъства
ИВАН ИВАНОВ СУНГАРСКИ - отсъства
ИВАН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН МИЛКОВ КУРТЕВ - тук
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ - тук
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - тук
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ - тук
ИЛИЯ ПЕТРОВ ПЕТРОВ - отсъства
ИЛИЯН СТРАХИЛОВ ПОПОВ - отсъства
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - тук
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - тук
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ШКОЛАГЕРСКИ - отсъства
КАЛЧО ПЕТРОВ ЧУКАРОВ - отсъства
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ - тук
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КЕТИ КОСТАДИНОВА ГРАМАТИКОВА - тук
КИРИЛ АНДРЕЕВ БАЕВ - тук
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ НАЙДЕНОВ - тук
КОНСТАНТИН ХРИСТОВ НАПЛАТАРОВ - тук
КРАСИМИР БОЖИДАРОВ КАМЕНОВ - отсъства
КРАСИМИР ДОНЧЕВ КАРАКАЧАНОВ - тук
КРЪСТЬО ПАРАСКЕВОВ ТРЕНДАФИЛОВ - тук
КЪНЧО ИВАНОВ МАРАНГОЗОВ - отсъства
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕТРОВ БОЖКОВ - отсъства
ЛЮДМИЛ ЛЮБЕНОВ БЕШКОВ - тук
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - отсъства
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА ПЕТРОВА - тук
МАРГАРИТА МИЛЕТИЕВА БОРИСОВА - тук
МАРИЕЛА НИКОЛАЕВА МИТЕВА - тук
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - отсъства
МАРИЯ ВЪЛЧЕВА КУНЧЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - отсъства
МАРИЯ МАРИНОВА ИВАНОВА - тук
МАРИЯ СВЕТЛОЗАРОВА БРАЙНОВА - тук
МЕГЛЕНА ИВАНОВА ПЛУГЧИЕВА - тук
МЕТОДИ БОРИСОВ АНДРЕЕВ - тук
МИНКО НАЙДЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
МИХАИЛ ПЕТРОВ КАРАФЕЗОВ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - отсъства
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ЦВЕТАНОВ ВЛАШКИ - тук
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - тук
МЮМЮН СЮЛЕЙМАН ЕМИН - тук
НАНСЕН АЛФРЕД БЕХАР - отсъства
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛА ПЕТРОВ КОЙЧЕВ - отсъства
НИКОЛАЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - отсъства
НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ ЗГУРЕВ - тук
НИКОЛАЙ НЕДКОВ АНГЕЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ТОМОВ ТОМОВ - отсъства
НИНА АСЕНОВА КОСТОВА - отсъства
ОРФЕЙ ДИМИТРОВ ДУЕВСКИ - отсъства
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - отсъства
ПАНАЙОТ СТЕФАНОВ ГЪРДЕВ - отсъства
ПАНЧО ЛЮБОМИРОВ ПАНАЙОТОВ - тук
ПЕТКО ИЛИЕВ ПЕНЕВ - тук
ПЕТКО РАЙНЕВ ПРОДАНОВ - отсъства
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАШИКАРОВ - отсъства
ПЕТЪР ДИМОВ ГЕОРГИЕВ - отсъства
ПЕТЪР НЕНОВ ПЕТРОВ - отсъства
ПЕТЪР СТОЯНОВ РАФАИЛОВ - отсъства
ПЕТЯ БОРИСОВА ШОПОВА - тук
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ - тук
ПЛАМЕН ИВАНОВ МАРКОВ - тук
ПЛАМЕН ИВАНОВ ПЕЙКОВ - тук
РАДЕНКО НИКОЛОВ ПРЕСОЛСКИ - отсъства
РАМАДАН АТАЛАЙ - отсъства
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - тук
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - тук
РУМЕН ИВАНОВ ТАКОРОВ - тук
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - отсъства
РУСИ ИВАНОВ СТАТКОВ - отсъства
САШО НАЧЕВ СТОЯНОВ - тук
СВЕТЛАНА ГРИГОРОВА ДЯНКОВА - тук
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА БОНЧЕВА-ИВАНОВА - тук
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - тук
СВИЛЕН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - тук
СИМЕОН НИКОЛОВ ХИНКОВ - тук
СТАНИМИР КАЛЧЕВ КАЛЧЕВСКИ - отсъства
СТАНКА ЯНАКИЕВА ВЕЛИЧКОВА - отсъства
СТЕФАН ВЕСЕЛИНОВ ГАЙТАНДЖИЕВ - отсъства
СТЕФАН ИЛИЕВ СТОИЛОВ - тук
СТЕФАН МАРКОВ НИНОВ - отсъства
СТЕФАН ПЕТРОВ ЛИЧЕВ - тук
СТЕФАН СТАНЧЕВ НЕШЕВ - тук
СТОЯН ЧИЛОВ РАЙЧЕВСКИ - тук
СЪБИН СЕВЕРИНОВ КАСАБОВ - отсъства
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - тук
ТОДОР ВЕНЕЛИНОВ ЯНЕВ - отсъства
ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ - тук
ТОДОР ЗДРАВКОВ ПАВЛОВ - отсъства
ТОДОР ИВАНОВ КОСТАДИНОВ - отсъства
ТОМА БОРИСОВ ДЕСПОТОВ - тук
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - отсъства
ХРИСТО БОРИСОВ ВОЙНЯГОВСКИ - тук
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ - отсъства
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ - тук
ХРИСТО ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ХРИСТО ИВАНОВ ИВАНОВ - тук
ХРИСТО КИРИЛОВ ПЕТРОВ - отсъства
ХРИСТО НИКОЛОВ СТОЯНОВ - тук
ХРИСТО ПАНЧЕВ СМОЛЕНОВ - отсъства
ХРИСТО СТАНИСЛАВОВ ТАРАКЧИЕВ - тук
ЦВЕТАН ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ЦВЕТЕЛИН ЦАНОВ КЪНЧЕВ - отсъства
ЮЛИЙ ВЛАДИМИРОВ ПАВЛОВ - отсъства
ЮЛИЙ СВЕТОСЛАВОВ СЛАВОВ - тук
ЮЛИЯ КУЗМАНОВА ЯНЕВА - тук
ЮЛИЯ МАНУК БЕРБЕРЯН - тук
ЮЛИЯН ИВАНОВ БУРОВ - отсъства
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъства
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ - тук




Другите двама няма да ги чета, защото станаха 120. Кворум има. Кворумът днес е 120, защото сме 239.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 28 март от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 29 март, четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Утре от 15,00 ч. - заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Следващото заседание на Народното събрание е на 29 март 2001 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
     Анелия Тошкова
      Ивалин Йосифов