Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Най-напред искам да информирам народните представители, че днес в 11,15 ч. гост на парламента ще бъде и ще произнесе слово тук председателят на Европейския парламент господин Хил- Роблес, поради което почивката ще я направим малко по-рано - към 10,45 ч., но молбата ми е в 11,15 ч. всички народни представители да бъдат в залата.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 април 1999 г.:
Проект за решение за провеждане на национален референдум относно искането на НАТО за неограничен достъп до българското въздушно пространство. Вносител - господин Георги Първанов и група народни представители. Проектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове. Вносители - народният представител Иван Глушков и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за Националния център за аграрни науки. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за спиране действието на Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньорки, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили. Вносители - Александър Каракачанов и Валентин Симов. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
До председателя на Народното събрание е изпратено писмо от народния представител Петя Шопова, с което тя съобщава, че оттегля внесените от нея на 7 април два проекта за решения. Първият - проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и вторият - проект за решение за изменение на решението за Великденската ваканция.
И още едно съобщение.
Председателят на Комисията по икономическата политика Никола Николов е изпратил писмо до председателя на Народното събрание:
"Във връзка с чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви предоставям общ законопроект за малките и средни предприятия, изготвен от представители на Комисията по икономическата политика и авторите на приетите на първо гласуване законопроекти по същата материя.
Предлагам срокът за писмените предложения на народните представители за изменение и допълнение на общия законопроект да бъде 14 дни в съответствие с чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание".
И тъй като този срок се решава от пленарната зала, ще го поставя на гласуване. Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Николов за двуседмичен срок, в който да бъдат направени предложенията по обединения, общ проект за този закон.
Гласували 186 народни представители: за 186, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По дневния ред за седмичната програма са постъпили следните предложения:
От народния представител Тодор Янев за включване в дневния ред на законопроекта за допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
На Председателски съвет беше прието този закон да стане т. 10 от седмичната програма.
Има направено предложение от господин Георги Първанов и Парламентарната група на Демократичната левица точка в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде проект за декларация във връзка с военните действия, водени на територията на Съюзна република Югославия.
Няма становище на Комисията по национална сигурност, но 15-дневният срок е изтекъл, така че това предложение ще бъде поставено на гласуване.
Следващото предложение е от народния представител господин Иво Атанасов - точка в програмата на Народното събрание да бъде проект за решение за провеждане на национален референдум относно искането на НАТО за неограничен достъп до българското въздушно пространство.
Петнадесетдневният срок не е изтекъл и в четвъртък разбрах от господин Лучников, че е предвидено в заседанието на тяхната комисия да бъде разгледан.
И предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска. Вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за обществените поръчки. Вносител - Министерският съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител - Министерският съвет.
5. Законопроект за кооперациите. Вносител - Министерският съвет.
От господин Лучников разбрах, че комисията е изготвила своето становище, като е взела предвид и внесените други законопроекти, които правят предложение за изменение на стария законопроект, и тъй като засягат една материя, докладът ще бъде върху всичките законопроекти и ще ги гледаме общо.
6. Законопроект за храните. Вносител - Министерският съвет.
7. Законопроект за изменение на Кодекса на труда. Вносител - Георги Панев и група народни представители.
8. Законопроект за закрила и развитие на културата. Вносител - Министерският съвет.
9. Законопроект за хазарта. Вносител - Министерският съвет.
10. Парламентарен контрол.
Имате думата по предложенията за дневен ред.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам точката за проекторешението за национален референдум относно даването на въздушно пространство на България за нуждите на НАТО за операцията му в Югославия да бъде включена в дневния ред, независимо че все още не е преминало през комисиите, тъй като дневният ред е за цялата седмица, а не само за днес. Над 80 на сто от българския народ е против агресията на НАТО в Югославия (шум и реплики от мнозинството) и вие прекрасно знаете това. И не случайно сте хукнали по цялата западна граница да търсите подкрепа за своята непопулярна позиция.
Смятам, че когато българският народ в своето категорично мнозинство е на една позиция, вие трябва да уважите тази позиция. Много често казвате, че БСП е оглавила народното недоволство и т. н., но на последните избори БСП получи 25 на сто и няма как тези 80 на сто от българския народ да са привърженици само на БСП. Те са и ваши привърженици и е редно да ги уважите. Вместо това вие се опитвате по един силов път да пречупите общественото мнение с послушните ви медии, с поръчани социологически изследвания и с митинги, каквито, извинете, но никой в Европа не прави митинги в подкрепа на войната. И кой е начело на тези митинги - Иван Шиляшки, които беше принуден под натиска на общественото мнение да върне няколко милиона лева и други държавни и общински служители. Не може да се използва държавната машина за пречупване на общественото мнение, което е много категорично в тази насока.
Някои от вас казват, че тези митинги били спонтанни. Ако е така, то дайте на тези хора по една каска, качете ги в БТР-ите и им пуснете едно сухопътно коридорче да си начешат крастата там, на бойното поле, а не ги мъчете тук.
Направете справка, посъветвайте се с историята и ще видите, че винаги е по-добре управляващите да организират референдум преди войната, вместо опозицията след войната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Други изказвания по дневния ред? Госпожа Татяна Дончева. (Шум и реплики от мнозинството.)
Моля за тишина!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди няколко седмици внесохме искане за допълване на Декларацията на Народното събрание от 25 март с текст, който прокламира изрично неутралитета на България във войната. Той изисква Народното събрание да се ангажира, че няма да предоставяме на никого територии и въздушно пространство за военни действия.
Миналата седмица някои от народните представители получиха едно отворено писмо на един известен българин, дълги години живеещ в чужбина, Аугустин Пейчинов (реплики от мнозинството), който кани дясната страна на залата на своите приеми, защото той не е комунист и винаги е казвал, че не иска да бъде. Аз мисля, че пред онова, което е написал този тежко болен човек, трябва да подходим не с ехидство и усмивки, защото то е много сериозно. Неговото писмо е това, което българският народ разбира: "Предателство виси над Народното събрание". Използвам този текст, понеже не знам защо за пореден път сме разделени, за да ви кажа какво е написал той: "Положението на България е коренно различно от това на съседите и особено на Македония и Албания, които де факто са въвлечени в конфликта. Ние сме единствената страна в центъра на Балканите, с право пазейки кожата си, като поставяме кръвта на народа си пред реални, измислени, недоразбрани и недообяснени обстоятелства около войната. Ето защо нашата кръв не е за продан. В момента политически сме Швейцария на Балканите. Да не забравяме, че икономическият успех на Швейцария последва след дългогодишния политически неутралитет при тогавашна вечно воюваща Европа. Иска се кураж и далновидност, за да станем такива."
Поради което ние настояваме в дневния ред на седмицата да бъде включено гласуването на такава декларация. Всички процедурни изисквания са налице. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да направя едно предложение.
В проекта за дневен ред, който ни е предложен, като пета точка е поставен въпросът за разглеждане на първо четене на законопроекта за кооперациите. Поводът да се направи нов Закон за кооперациите е състоянието на земеделските кооперации, а те са две трети от кооперациите, които в момента функционират в България. Имам предвид кооперациите в системата на ЦКС, трудовопроизводителните кооперации и кооперациите на инвалидите.
В същото време този законопроект не беше предложен, не зная защо, от ръководството на Народното събрание да бъде гледан в специализираната Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа в Народното събрание. Имам предложение да отпадне от дневния ред за тази седмица законопроектът и да ни се даде възможност ние в специализираната Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа да го разгледаме и да дадем своето становище. Смятам, че въпросът, който се поставя в този законопроект, не е само правно-юридически въпрос, а има твърде сериозни проблеми, касаещи организацията и дейността на кооперациите и развитието на кооперативизма в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Ще го поставя на гласуване, но чл. 63, ал. 4 от правилника, господин Трендафилов, дава право на всеки председател на постоянна комисия в едномесечен срок, след като е направено съобщението за разпределение в пленарна зала, да изиска от председателя разпределение на съответната комисия. Така че сте имали тази възможност и не сте се възползвали от нея. (Реплики от ДЛ.)
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като точка шеста в седмичната програма е поставен Законът за храните. Никой не отрича важността на един такъв закон за България, особено в днешния ден, когато знаем какво е храненето на българския народ. Но именно затова поставям въпроса, че тази точка трябва да бъде отложена, тъй като на стр. 91 в прословутата "Програма 2001" на правителството е записано: "Реализиране на национални програми за здравна профилактика и здравословен начин на живот".
За съжаление правителството и Министерството на здравеопазването нямат програма за рационалното хранене на българина. И преди да сме разработили такава програма за рационалното хранене на българина, едва ли е нужно да приемаме Закон за храните. Защото кое ще се адаптира - рационалното хранене към храните или храните към рационалното хранене? Това е единият проблем. (Реплики от мнозинството.) Не се смейте, господин Благой Димитров, защото сте на космически години от проблемите на храненето на българина, Вие специално. (Реплики от мнозинството.) Това е единият въпрос.

Вторият въпрос... (Неразбираема реплика от СДС.) Ако трябва, ще си сложа. За разлика от Вас, който не иска да си сложи дори българското знаме, а носите знамето само на СДС... (Оживление.)
Другият въпрос е, че едва днес въпросът се поставя за разглеждане в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Този закон изисква сериозно обсъждане в Комисията по здравеопазването. Сигурни ли сте, че за един ден Комисията по здравеопазването ще успее да разгледа този проблем по Закона за храните? Ще минат ли необходимите срокове? Така, както върви дневният ред, законопроектът още днес може да влезе в пленарната зала, преди да го е разгледала Комисията по здравеопазването. Вече имаме прецедент, когато един твърде важен закон, като Законът за наркотиците, беше разгледан, без да е преминал през Правната комисия, например.
Господин председател, затова аз предлагам тази точка от дневния ред по посочени само два мотива от мен, а има още много мотиви, които мога да изразя, но няма време, да отпадне от програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го поставя на гласуване, господин Марангозов, но пак ще трябва да цитирам правилника: чл. 64 определя едномесечен срок на комисиите, за да излязат със становище по законопроекти на Министерския съвет. Срокът е изтекъл.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Има си председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията по здравеопазването, младежта и спорта не е водеща. Има становище от водещата комисия, така че няма никаква пречка този законопроект да бъде поставен на обсъждане в залата.
Господин Гиньо Ганев искаше думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз се обръщам преди всичко към Вас. Искам да предложа на основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Вие да прецените целесъобразността и да предложите на Народното събрание да изслуша като отделна точка от дневния ред на тази парламентарна седмица министър-председателя по хода на преговорите за Косово. (Оживление.)
Знам, че това се прави само в изключителни случаи, че това е една Ваша дискреция и ще решите Вие. Знам, че това може да се направи и след приемането на дневния ред, но понеже Вие ще го преценявате, аз го правя сега. Ако счетете за необходимо, ще го поставите на гласуване тъкмо след това.
Казвам всичко това, честно казано, с едно чувство за загриженост и даже за тъга. Не е възможно две хиляди или хиляда души в НДК да знаят чрез министър-председателя какво възнамерява да направи правителството по този голям въпрос и да са запознати хората там за пътя на преговорите, които се водят, а 240 народни представители - хората, които трябва да вземат решение, да не знаят официално това.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Гледай телевизия.
ГИНЬО ГАНЕВ: От друга страна, президентът преди и след една своя скорошна визита - по-скоро след - изразява изрична категорична воля за ангажирането на държавата, на България, позитивно по повод на искането за въздушна територия за ударите в Югославия. Аз смятам, че е време да защитим парламентарната система, която сме приели и която искам да вярваме, че хората тук искрено искаме да следваме. Тук не става дума за нищо друго, освен за един йерархически конституционен ред. Всеки от висшите органи има своето място, но нито един от тях няма цялото място на политическия живот на България. На парламента в тази структура е отредено и правото, и дългът да взема решения по висотата на такава проблематика, какъвто е въпросът и преговорите за Косово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз искам само една дума, ако ми позволите - това беше много теоретично...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Позволих Ви вече една минута да говорите повече. Натиснах Ви бутончето за светлинния сигнал, но Вие не реагирате и поставяте мен в неудобно положение.
ГИНЬО ГАНЕВ: Не го видях, извинете. Моля да ми позволите две изречения не заради сладкодумството, а за да кажа нещо по-важно.
Не може обществото ни да живее с чувство "Дойде ли нотата?" и ние тук, в Народното събрание, да се питаме по същия начин и да чакаме края на Бекетовата пиеса да видим дали ще дойде Годо... (Оживление.)
И една, и две ноти не правят музика, даже ако сме Моцарт. Но тя трябва да бъде сложена на петолинието на националните интереси и то тук, и то от министър-председателя. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: И аз Ви благодаря. Дано тези съображения имат някакво значение. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Явно моето изказване ще бледнее пред това на моя колега Гиньо Ганев. Аз искам да направя едно съвсем прозаично предложение: т. 7 - второ четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда, да стане точка последна, преди парламентарния контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Благовест Сендов.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя предложение т. 7 от предложената програма за работата на Народното събрание да отпадне от дневния ред. Какви са аргументите и съображенията?
За сведение на народните представители, става дума за промяна в Кодекса на труда, която засяга възрастта за пенсиониране на професорите и старши научните сътрудници I степен. В момента в Комисията по образованието и науката върви работата по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. В предлагания текст за промяна за второ четене е включен и текст, който засяга и Закона за висшето образование. Затова смятам, че е целесъобразно подобно предложение да се разглежда от народните представители в пленарната зала, едва когато ние тук сме гласували измененията и допълненията в Закона за висшето образование. Едва тогава предлаганият текст, който засяга и Кодекса на труда, да бъде отново предложен на вниманието на народните представители.
На второ място и в обсъжданията по време на първото четене на този законопроект бяха отправени съвсем закономерни и аргументирани предложения да не се прави промяна в Кодекса на труда, без участието и на Комисията по труда и социалната политика преди основно и принципно да се уредят въпросите с промяната в Кодекса на труда - промяна, която засяга пенсионната възраст за всички български граждани. Това е принципен въпрос и не трябва да работим по метода на изключенията и на отделните частни случаи.
Смятам, че това са разумни доводи и аргументи, които действително налагат в този момент ние да гласуваме за отпадане на точката от дневния ред и за евентуалното й включване в дневния ред тогава, когато и Комисията по образованието и науката е свършила работата си по Закона за висшето образование, а и ние като народни представители сме решили проблемите с пенсионирането на всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Няма други предложения по дневния ред.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Първанов от името на Парламентарната група на Демократичната левица в седмичната програма да бъде включен проект за декларация във връзка с военните действия, водени на територията на Съюзна република Югославия.
Гласували 207 народни представители: за 73, против 132, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Атанасов няма да мога да го поставя на гласуване, тъй като не е изтекъл срокът и не е гледано от комисията. (Оживление и реплики в ДЛ.) Сигурно ще възразите по същия начин, ако без да е изтекъл срокът на споразумението, което ще трябва да гласуваме наскоро за въздушното пространство и без да е минал въпросът през комисията, поиска да бъде гласуван в залата. Нали? Тогава ще кажете, че не е редно и трябва да се спазва правилникът. Нека да спазваме правилника и да не създаваме прецедент. (Шум в Демократичната левица.)
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Янев - т. 10 в седмичната програма да бъде законопроектът за допълнение на Закона за Червения кръст.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЛ: Има го в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли го в раздадената програма? Извинете тогава. На мен просто ми е дадена.
Поставям на гласуване предложенията.
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Кръстьо Трендафилов - да отпадне т. 5 от седмичната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 71, против 112, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Кънчо Марангозов - да отпадне т. 6 - законопроектът за храните.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 60, против 118, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов - за отпадане на т. 7 - второ четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 73, против 117, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване. Аз разбирам вашата солидарност с предложението на господин Панев и група народни представители. Но мисля, че принципът, който предложи господин Славов, има основание. Ние навлизаме в последната фаза на разглеждане на Закона за висшето образование и нейният председател господин Панев е нормално своите предложения да ги вплете там.
На следващо място, ние искаме да се произнесе и Комисията по труда и социалната политика по принципите на пенсионирането.
И аз мисля, че тук няма никакви емоции. Нека работим принципно, нормално. Ето защо моля решението да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Поставям на прегласуване предложението на господин Пламен Славов за отпадане на т. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 74, против 120, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Последното предложение по дневния ред е на господин Благовест Сендов - т. 7 да стане т. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 65, против 120, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за работа на Народното събрание от 28 до 30 април така, както е предложена от Парламентарната група на СДС и с т. 10, предложението на народния представител Тодор Янев за Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 139, против 43, въздържали се 16.
Седмичната програма е приета.
По първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НЕЗАКОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ СИГУРНОСТТА НА МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, И НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НЕЗАКОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ СИГУРНОСТТА НА НЕПОДВИЖНИ ПЛАТФОРМИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ КОНТИНЕНТАЛНИЯ ШЕЛФ.
Има думата господин Лучников да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф № 902-02-23, внесен от Министерския съвет.

На редовно заседание, проведено на 22 април 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф № 902-02-23, внесен от Министерския съвет.
Председателят на комисията докладва законопроекта. Той изтъкна, че конвенцията е в сила от 1 март 1992 г. и към 1 март 1999 г. е ратифицирана от 39 страни.
Конвенцията и Протоколът са подписани от Република България още на 10 март 1988 г. Нейните разпоредби са насочени срещу тероризма, извършван срещу кораби и неподвижни платформи. Неин основен принцип е: "Предай или накажи", което значи, че страната, заловила извършителите на тероризма е длъжна да ги предаде на държавата, срещу чиито кораби или платформи той е извършен, или сама да ги накаже.
Нашата страна винаги е изразявала принципната си подкрепа на международно сътрудничество в борбата срещу тероризма. Досега Република България е ратифицирала 7 от 9-те универсални конвенции, имащи отношение към борбата срещу тероризма.
Ето защо се предлага Република България да се присъедини чрез ратификация и към тази конвенция.
Комисията единодушно прие да предложи на народните представители да приемат законопроекта за ратифициране на Конвенцията за преследване на незаконни действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола за преследване на незаконни действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За процедура - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Моята процедура е свързана с вътрешния ред на Народното събрание.
Вчера с голяма почуда забелязах, че в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 са сложени гавази, които с чупене на ръце не ни допускат и ние да се движим по коридорите. Кой е разпоредил тази работа, на какво основание и защо? Какви са тези глупости - народните представители да не могат да ходят в сградата на Народното събрание, пък който и ще да идва? Имало конференция, международно нещо. Колите - за международното; по коридорите да не можем да ходим. Кой?
Аз щях да поставя този въпрос, за да не е в тази точка от дневния ред, касаещ вътрешния ред. Кой е този чиновник или от вас някои?... Аз съжалявам, вчера го поставих и на нашата група. Сега разбрах, че не е поставен на Председателски съвет. Каква е тази полицейщина вътре в Народното събрание?
Ако Вие имате някаква информация, да ни отговорите, ако нямате информация, да се разпоредите да се премахне тази глупост. Седят там, чупят ръце. Опънали едни въжета и казват: "Ами, не може, разпоредиха ни". Е, кой ви разпореди? "Вержиния Велчева ни разпореди." Ами тя, Вержиния Велчева, утре ще разпореди в залата да не се влиза!
Моля да дадете обяснения като председател сега, да питате господин Соколов и немедлено да се разпоредите тази глупост да се преустанови. (Силен шум и смях в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Очевидно не е успял да го представи писмено поради счупената ръка. Господин Миков, затова не сте го дали писмено. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Ами до председателя на парламента едно изложение по случая, но счупените ръце Ви пречат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Момчетата чупят ръце и не знаят какво да кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На кого чупят ръцете?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Чупят си ръцете и казват: "Извинявайте, ама имаме такова разпореждане". (Силен шум в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
От Комисията по външна и интеграционна политика кой ще прочете становището? И господин Башикаров го няма.
Господин Глушков има думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Шум в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега вече слушайте господин Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 902-02-23 за ратифициране на
Конвенцията за преследване на незаконните действия,
насочени срещу сигурността на морското корабоплаване,
и на Протокола за преследване на незаконните действия,
насочени срещу сигурността на неподвижни платформи,
разположени върху континенталния шелф, внесен от
Министерския съвет на 7 април 1999 г.

На 22 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, подписани на 10 март 1988 г. в Рим." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Имате думата.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Мисля, че ние имаме основание да подкрепим ратифицирането на тази конвенция, тъй като, както беше докладвано в становищата на постоянните комисии, тя има за цел да предотврати или по-скоро чрез предвиждане на санкции и преследване да предотврати незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване. Същият режим по аналогия се прилага и за тези действия, които са насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф.
Тази ратификация дори е закъсняла. Забележете, Република България подписва този договор още с първите страни, в резултат на проведената в Рим Международна конференция за преследване на незаконни действия срещу сигурността на морското корабоплаване от 10 март 1988 г. Надявам се, че това не е знак, че сега България по-бавно се присъединява към универсалните международни разпоредби, които трябва да бъдат зачитани и да улесняват международноправното общуване.
Конвенцията и Протоколът са в сила от 1 март 1992 г. и вече към началото на настоящата година тя е ратифицирана от 39 страни, а Протоколът - от 35 страни. Главното в тази конвенция е, че тя определя като престъпни деянията, които са насочени срещу безопасността на определена категория кораби, плаващи в териториалното и откритото море. Предметът на конвенцията се отнася и за приетия на Римската конференция протокол, уеднаквяващ този режим със защитата на платформите, които се намират върху континенталния шелф.
От приложното поле на конвенцията са изключени определена категория кораби, за които се предполага, че имат достатъчно възможности сами да се справят с даден терористичен акт, а именно военните кораби и държавните кораби, използвани като спомагателни военни кораби за митнически или полицейски цели.
Основните престъпни състави по смисъла на конвенцията са незаконното и умишлено завладяване на кораб със сила, извършването на насилствен акт срещу лицата, намиращи се на борда на кораб, разрушаването или причиняването на повреда на кораб или на товара му и някои други престъпления. Като престъпления са квалифицирани и разрушаването или сериозната повреда на морски навигационни инсталации или сериозна намеса в тяхното функциониране.
В съставите на всички изброени престъпления по конвенцията е определено, че тези действия могат да застрашават безопасното плаване на корабите. Тези престъпления подробно са описани в чл. 3 на конвенцията.
Конвенцията дефинира и своето пространствено действие. Тя се прилага по отношение на кораб, който плава, или ако според курса му е предвидено да плава във, през или от води, разположени отвъд външните граници на териториалното море на дадена държава или страничните граници на териториалното море с прилежащите държави.
Конвенцията предвижда режим на сътрудничество между държавите за издирване, предаване и наказване на виновните лица въз основа на принципа: "Предай и накажи". Тоест, всяка държава взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на изброените в нея престъпления в случаите, които са описани.
Тази конвенция е продиктувана от зачестяващите случаи на международен тероризъм в края на ХХ век. Този тероризъм продължава да бъде значителна заплаха, методите на терористите стават все по-изтънчени, а терористичните групировки задълбочават взаимодействието си извън пределите на собствените си държави, включително и насочвайки действията си срещу средствата на международните транспортни комуникации.
Приемането на Конвенцията и на Протокола, както сочи и българското правителство, е израз на безпокойството и загрижеността на международната общност от нарастването на актовете на тероризъм във всичките му форми и в частност на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, които застрашават живота на хората и безопасността на превозваното имущество.
Тук бих добавил, че не са изключени и случаите на държавен тероризъм, когато като официална политика се провеждат подобни действия, които засягат сигурността на морското търговско корабоплаване.
След като самото съдържание на конвенцията мисля, че не буди никакви спорове, сега искам да ви пренеса върху практическите резултати от нейната ратификация и нейното отнасяне към някои актуални ситуации.
В последно време редица страни от НАТО обявиха, че са готови да наложат ембарго върху доставките на петрол за Съюзна република Югославия. Дори някои страни в НАТО проявиха силна въздържаност към подобни мерки по две причини - едната, че за ембарго в правния смисъл на думата може да се говори само, когато то е наложено от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. И тук ще ви цитирам чл. 41 от Устава на Организацията на обединените нации, глава седма, посветена на действия в случаи на заплахи срещу мира, нарушение на мира и актове на агресия. Член 41 посочва, че Съветът за сигурност може да реши какви мерки, несвързани с употреба на въоръжена сила, трябва да бъдат приложени за изпълнение на решенията му и може да покани членовете на организацията да приложат тези мерки. Последните могат да включват също пълно или частично прекъсване на икономическите отношения и на железопътните, морските, въздушните, пощенските, телеграфните, радиотелеграфните и други средства за съобщения, както и скъсване на дипломатическите отношения.
Спирам вашето внимание само на този текст, тъй като на популярен език това са мерките, които попълват това, което обикновено се нарича ембарго, т. е. приемане на забранителни мерки, които да водят до претърпяването на някакви имуществени неизгодни последици за държавите, които се смятат като нарушители на международноправния ред.
Добре се знае обаче, че поне към момента такова решение няма и една организация си присвоява правото да действа вместо Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Аз тук не искам да се спирам на другия въпрос - какви са пък последиците за международноправния ред и за самата Организация на обединените нации, защото историята на ХХ век ни е поднесла горчиви примери.
Когато Обществото на народите след Първата световна война не успява да гарантира мира и да предотврати още по-тежките нарушения, подготовката и провеждането на Втората световна война, тази организация бързо изчезва от международната политика и правната сцена.
Ние би трябвало да заложим, особено като малка страна, на реформирането на механизмите на Организацията на обединените нации и подкрепа на нейните усилия, за да не сполети и нея подобна съдба и да се окаже така, че една организация има възможности да бъде и международен съд, и наказателен отряд в провеждането на мерки, които се смятат за целесъобразни, но които към този момент никой не би могъл да твърди с убедителни аргументи, че се вместват в изискванията на международното право. Даже представители на френското правителство заявиха, че дори да бъде наложено едностранно ембарго от страна на НАТО по отношение на петролните доставки за Югославия, как ще бъде осигурено изпълнението на тези мерки, след като те трябва да дават възможност да бъдат спирани и проверявани кораби и какви ще са последствията, ако тези, които командват или ръководят тези екипажи, не се подчинят на тези мерки? Значи ли това, че ще бъде употребена сила и може те да бъдат атакувани? Международноправни основания за такива действия няма. И българската страна, ако ратифицира конвенцията, би трябвало активно да осъжда всякакви подобни актове, които самата конвенция определя като тероризъм и които предвиждат не само да бъдат осъждани словесно, но и да се предприемат солидарни усилия на държавите, за да бъдат издирвани и предавани лицата , ако съответната държава има тази възможност и те се окажат под нейната юрисдикция, за налагане на тези санкции.
Поставям тези въпроси, тъй като те за мен и за Парламентарната група на Демократичната левица не предизвикват никакви съмнения, а отразяват един последователен подход на придържане към международноправните изисквания и затова ние ще гласуваме за ратификация на конвенцията, но исках да ви обясня връзката между различни актуални събития и някои от приеманите актове от парламента в момента, за да видите, че те налагат определено поведение от ваша страна и в голяма степен не са съгласувани с някои от действията, които подкрепяте, както не са съгласувани действията на тези, които са основни извършители в момента на посочените действия. И ако искате да не проявявате лицемерие мисля, че вие сте поставени пред една много трудна дилема - дали да подкрепите или да не подкрепите тази конвенция. Ако я подкрепите, това би трябвало да води и до нейното последователно прилагане и зачитането на нейните норми, и стремежа да се прилагат не двойни, а истинските стандарти, записани в международноправните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет.
(Народният представител Михаил Миков репликира председателя.)
Господин Миков, правилникът казва, че се говори само от трибуната в залата и ако отново ще ми говорите за процедура като предишната, ще Ви направя забележка, защото преди да дойдете, прочетете какво означава процедура съгласно правилника.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам да приемем законопроекта и на второ гласуване, тъй като той не буди никакво съмнение, а и като международен акт по него не могат да се правят конкретни предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, което направи господин Светослав Лучников.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Лучников да докладва за второ гласуване проектозакона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за преследване на
незаконните действия, насочени срещу сигурността на
морското корабоплаване, и на Протокола за
преследване на незаконните действия, насочени срещу
сигурността на неподвижни платформи, разположени върху
континенталния шелф

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, и Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА.
От името на Комисията по външна и интеграционна политика има думата господин Иван Глушков да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно Законопроект № 902-02-20 за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска, внесен от Министерския съвет на 2 април 1999 г.

На 22 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска и прие следното становище:
Договорът отговаря на интересите на нашата страна, като създава базисната правна рамка за развитие на отношенията с Република Хърватска върху нова, съответстваща на съвременните условия основа.
Комисията по външна и интеграционна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска, подписан на 17 януари 1996 г. в Загреб."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Глушков, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска

Член единствен. Ратифицира Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска, подписан на 17 януари 1996 г. в Загреб."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Глушков.
Моля, гласувайте на второ четене Закона за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Хърватска с член единствен.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
За становището на Комисията по икономическата политика има думата господин Атанас Папаризов, заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 802-01-54 от 23.10.1998 г. за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 17 февруари 1999 г., с участието на министъра на държавната администрация, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за обществените поръчки.
Приемането на законопроекта за обществените поръчки се налага поради практическата непригодност на действащия в момента Закон за възлагане на държавни и общински поръчки, необходимостта от хармонизиране на нашето право с правото на Европейския съюз и присъединяването на България към споразумението по държавните поръчки между страните-членки на Световната търговска организация.
Предимствата на предлагания законопроект са следните: разширяване на обектите за обществени поръчки в съответствие с номенклатурата, използвана в Директивите на Съвета на Европа; разширяване на субектите на обществените поръчки; повишаване на праговете за възлагане на обществени поръчки; намаляване на броя и опростяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки; прозрачност на процедурите; създаване на регистър и издаване на специален бюлетин за обществените поръчки. Законопроектът е съобразен с правото на Европейския съюз и ангажиментите на Република България към Световната търговска организация.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпросите за: дефиниране на понятието "обществена поръчка"; усъвършенстване на реда за пазарен достъп на малките и средни предприятия до обществените поръчки, включително и като подизпълнители; прецизиране на критериите за оценяване на офертите; намаляване на някои от предложените прагове за възлагане на обществени поръчки - например в строителството; съобразяване на законопроекта със Закона за концесиите и Закона за подземните богатства и усъвършенстване на контрола.
Предложеният законопроект осигурява среда за икономически растеж и за реализиране на инвестиционната програма на правителството.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за обществените поръчки на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Папаризов, който ни запозна със становището на Комисията по икономическата политика.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Малко съм смутен от това, което виждам като присъствие и от липсата на министъра вносител господин Тагарински, тъй като гледаме един много значим закон за нашето общество, това е Законът за обществените поръчки.
Уважаеми колеги, както декларирахте вие от управляващото мнозинство, най-голямата инвестиционна програма на държавата в близките години ще бъде тази, която се осъществява от правителството през бюджета. Тоест, една голяма част от обхвата на този закон ще регламентира изпълнението на инвестиционната програма на правителството. Оттук е изключително важен начинът, по който ще се определят, печелят, схемата, по която ще се провеждат търговете и конкурсите, кой ще администрира този процес и дали тази администрация, която ще администрира този процес, ще бъде честна, неподкупна, процесът ще бъде ли прозрачен или няма да бъде.
Аз мисля, че точно на тези въпроси трябва да отговори Законът за обществените поръчки. И, погледнато в цяло, в общ вид, този закон има своето изключително място в нашия обществено-икономически живот. Трябва да има такъв закон. Но нека влезем в същността, да видим за какво става въпрос в предложенията, които съществуват в него като проект.
Първо, този закон регламентира нещо различно от това, което сме имали досега в икономическата практика. Той включва в себе си вече и контрол върху дейността на частни субекти. Независимо че те са съсредоточени в областта на енергетиката, водоползването и някои други услуги, той по същността си ограничава свободата на действие на частни субекти. Всички ние сме свидетели на това, че се извършва приватизация и преструктурирането на услугите в частност в големите градове по отношение на В и К-системите, по отношение на доставката на електроенергия и топлоенергия, газификация и т.н., което предстои. Тази дейност ще бъде изключително в сферата на частните фирми и чрез този закон тяхната дейност, всички поръчки по изпълнението на обекти ще минават през държавна комисия. Нямаше да има нищо лошо, ако имаше някакъв тип държавно-обществена комисия. Но в случая, уважаеми колеги, комисията се назначава от министъра. Изискванията за кандидатите, които ще бъдат членове на тази комисия, които ще решават по същество въпроса за поръчките, са общи. Тоест, остава субективната воля на министъра, който ще разпределя през тази комисия начина и може да влияе върху действията на тази комисия. Няма никакви гаранции в закона, че това няма да бъде така.
Второ, в чл. 4 възложители на обществени поръчки са и държавните органи, кметства, общини и т.н., и организации, които се разпореждат с бюджетни средства. Нищо лошо няма в това, но, забележете, предмет са експлоатация на нефтени, газови находища, въглища и други твърди горива. Уважаеми колеги, има-няма преди 2 месеца ние приехме Закон за опазване на подземните богатства и целият процес точно по тази точка - експлоатация на нефтени, газови, въглища и други твърди горива е толкова подробно описан в този закон: че се прави с концесия, че там също има комисия. И аз не виждам съгласуваността между този закон, който гледаме в момента, и Закона за подземните и природни богатства. Кому е нужен този дублаж и тази схема за режим? В края на краищата това е нужно да се съгласува вътре в Министерския съвет между отделните министри.
Трето, има едно изключение, което в нашата действителност, в нашето общество почти винаги става правило. Тоест, някои обществени поръчки могат да минат без конкурс и търг, а да се възлагат на определен поръчител. И вижте как е регламентирано, уважаеми колеги, и как може това да не събуди съмнение у вас? Например, поръчката може да бъде осъществена от ограничен кръг изпълнители поради специфичния й характер. Хайде, кажете ми сега кой е ограниченият кръг изпълнители и какво е това специфичен характер? Приемайки такива неопределени неща, означава, че всяка поръчка може да мине без конкурс и търг, а пряко да се възложи на определен изпълнител поради специфичния й характер. Може ли да се приеме такава законова норма, която нищо не означава?
Изпълнението на поръчката може да се осъществява само от определен изпълнител. Какво ви говори това, уважаеми колеги? Кой е този определен изпълнител? На каква база се определя определеният изпълнител? Ето ви лека-полека как в материята, влизайки вътре в закона, виждаме отворени широки врати за не съвсем чисти неща, които биха могли да се осъществят.
По-нататък е развита системата с комисията, начина, по който могат да се осъществят поръчките, и навсякъде има субективизъм. Абсолютен субективизъм! Всички обществени поръчки, а те обхващат по-голямата част от инвеститорските поръчки в нашето общество, минават през ведомството на министър Тагарински. Той назначава комисии, те определят начина, по който ще се печелят поръчките и решават как да стане това. Тази странна система, която е изградена в този закон по този начин, не дава никаква гаранция за прозрачност, за честност. Напротив, дава обратната мисъл - че нещата ще стигнат до централизация и оттук до произвол на държавната бюрокрация. Може ли в една такава комисия, която осъществява обществени поръчки, уважаеми колеги, да няма обществени организации? Защо не участват вътре например стопанските камари и някои браншови съюзи, всеки по своята специалност, както са създадени? Поне да участват там и да имат поглед отстрани върху действията на администрацията. Аз нямам нищо против, ако това бяха поръчки само на бюджета, изпълнител на който е Министерският съвет. Но в този закон влизат и частни фирми. И в този смисъл няма никаква логика още един път да преподчиняваме частния бизнес на държавната бюрокрация.
Така че тук са сбъркани нещата категорично. Вижте какво се получава по-нататък. Член 55. Ще ви го прочета бавно и точно, за да разберете за какво става въпрос: "Чл. 55. Администрацията на Министерския съвет изготвя, поддържа и актуализира списък на лица, които възложителите могат да ползват като външни експерти при провеждане на процедурите по възлагане на обществени поръчки".
По-ясен текст за корупция няма! Какво значи Министерският съвет да определя лицата, които могат да подпомагат фирмите, така че да спечелят търга? Що за логика и начин на мислене е това?
Много бих искал да чуя тук отговора на някои от вносителите. Между другото, сигурно ще се спекулира, доста неща са взети от директивите на Европейския съюз, но ако внимателно проследим нашия тип законодателство, ще видим, че те се вземат избирателно или вън от контекста, или само това, което е изгодно за идеята, която е заложена в закона, а като цяло духът на законодателството на Европейския съюз се изкривява. Освен това тук в този закон няма едно голямо нещо, за което имахме сериозен спор в Комисията по икономическата политика и мисля, че стигнахме до консенсус - това е, че и в държавните поръчки, в обществените поръчки трябва да има един задел за малките и средни предприятия, което е задължително, за да може косвено да се стимулира тяхното развитие. Че аз това нещо не го виждам и в новия обобщен Закон за малките и средни предприятия, който ни беше раздаден току-що. Значи там си говорим едно, а надделяват други неизвестни принципи. Има едно ясно разминаване между това, което се говори и пропагандира, и това, което се пише в законопроекта. Това не отговаря на логиката най-малкото на вашата "Програма 2001".
Така че, уважаеми колеги, прочетете внимателно този закон. Съжалявам, че сте толкова малко и в такова време минава, но този закон е изключително сериозен за бъдещото икономическо развитие на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иван Бойков.
Думата има народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм изненадан, че при такова рехаво присъствие на народните представители се гледа такъв изключително важен законопроект за обществените поръчки. Но това е друга тема.
Преди всичко искам да подчертая, че много своевременно влиза в пленарна зала и вече мина през Комисията по икономическата политика на първо четене законопроектът за обществените поръчки най-малкото поради факта, че в момента вече тече процедурата на двустранния аналитичен преглед за правната синхронизация на българската правна уредба с европейското законодателство, така нареченият скрининг. И ние трябва да бъдем готови точно с такива законопроекти, с такива закони, вече приети от нас, когато се разглеждат тези важни проблеми на обществените финансови ресурси, т.е. материята, с която се занимава този закон, по време на гледането на този раздел по двустранния аналитичен преглед в Европейския съюз, най-малкото защото имаме претенциите за пълноправно членство в Европейския съюз.
Законопроектът отменя Закона за възлагане на държавните и общински поръчки, действащ в момента. Във връзка с два основни момента тук искам да подчертая, първо, действащият закон действително се разминава с Директива 984 на Съвета на Европа, която отменя стари директиви по възлагане на поръчки в такива важни отрасли, като водоснабдяване, енергетика, транспорт и телекомуникации. Това са много важни сектори от реалната икономика, които изискват и които акумулират сериозни обществени ресурси.
И още нещо, предстои присъединяване на България към Споразумението по държавните поръчки между страните-членки на Световната търговска организация. Тоест, самото споразумение изисква вече ние да имаме правна уредба, на базата на която да следва присъединяването на България към споразумението. В тази връзка искам да спомена, че е своевременно разглеждането в момента от Народното събрание.
Иска ми се да спомена основните моменти в закона с един кратък коментар на това, което колегата Иван Бойков спомена. Аз вероятно с някои неща, казани от него, ще се съглася, но за други неща ще дам малко по-различна интерпретация и ще се помъча да внеса яснота, тъй като наистина на първо четене в Комисията по икономическата политика се водиха дебати по проблемите, които той повдигна преди малко.
Първият основен момент в предлагания ни закон, това е възприетата класификация на поръчките, съгласно стандартите на Европейския съюз, а именно обществени поръчки за строителство, обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за услуги. Тоест, тук този закон синхронизира в класификационен смисъл стандартите на Европа - съгласува стандартите на Европа с нашите стандарти по отношение на поръчките.
Вторият основен момент, това е разширението на приложното поле на закона относно субектите, които могат да бъдат възложители, и съгласно закона тези субекти са три вида. Това са всички държавни органи и кметовете, нестопанските организации, но забележете, създадени от държавни органи съвместно с общинските власти. Тоест, не всички нестопански организации, а има дефиниция по отношение на това кои нестопански организации. И трето, търговските дружества, чиято дейност е свързана с предоставяне на обществени услуги.
Тук искам да дам и някои мои разсъждения относно това, което господин Иван Бойков спомена, тъй като точно в тази му част бяха неговите забележки. Той отправи забележка към търговските дружества, регистрирани по Търговския закон, чиято дейност е свързана с предоставяне на обществените услуги. Но тези субекти, тоест разширяването на приложното поле на закона, имам предвид сега действащия закон, има по-тясно приложно поле, е свързано преди всичко с прозрачността.
Какво имам предвид? Първо, всичките държавни органи и кметове могат да имат бюджетни средства, могат да имат и извънбюджетни средства. Тоест, тук, разсъждавайки над тази нова дефиниция, за която говорихме и в Комисията по икономическата политика - дефиницията за обществени финансови ресурси, включва бюджетните средства, включва и извънбюджетните средства, които могат да бъдат в доста голям размер и са предмет на този закон.
Нестопанските организации, забележете, са създадени от държавни органи съвместно с общинските власти. Тоест, един държавен орган може да създаде с някаква община нестопанска организация, която да акумулира също паричен ресурс или някакви финансови ресурси, които също влизат в полезрението на този закон. Тоест, финанси, които могат да бъдат акумулирани чрез създаване на нестопански субекти от държавни органи и общински органи. Тоест, разширяваме вече приложното поле на тези финанси - бюджетни и извънбюджетни сметки, и такива финанси, които могат да бъдат акумулирани чрез нестопански организации, създадени от държавни органи с общински власти.
Търговски дружества, чиято дейност е свързана с предоставяне на обществени услуги. Тук ми се иска да спомена във връзка с това, което народният представител Иван Бойков разви като теза, факта, че все още, за съжаление - нека се пренесем от директивите на Европа към българските условия - съществуват естествени монополи. В никакъв случай не можем да храним романтични представи за това, че да речем, след приватизирането на БТК изчезва монополът в областта на далекосъобщенията.
Този въпрос се отнася още повече и за сферата на енергетиката. Тоест, изисква се да има прозрачност, но по отношение на процедурите съгласно този закон. И това е според мен истинската интерпретация на този проблем - този закон създава определени процедури, гарантиращи прозрачност, чрез тези търговски дружества, регистрирани по Търговския закон. Значи тук става дума за държавни, все още, търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, и, разбира се, след приватизацията, но в тези области, за които говорихме. Забележете, областите телекомуникации, енергетика, транспорт, а всъщност и по отношение на транспорта проблемът е същият, се изискват значителни ресурси при кандидатстване за такава поръчка.
Тук искам да свържа и проблема с ограничения брой изпълнители съгласно закона. Ето, развивам една хипотеза - може, да речем, дадено търговско дружество, което няма необходимия финансов ресурс или не може да го докаже - това, което господин Бойков спомена, че представлява някаква дискриминация или ограничение на броя - кандидатства за някаква дейност, свързана с голям град, и независимо от това прави такава оферта, че тя печели търга. Това нещо е несериозно. Трябва все пак да се ограничи броят на възможните възложители по отношение на техните финансови възможности, по отношение, разбира се, на технологичната екипировка, с която те разполагат. Тоест, не може за някаква голяма поръчка, която изисква специални технологии, която изисква по-големи финансови ресурси, да има някакъв неограничен брой възможни изпълнители. В този аспект трябва да схващаме ограничения кръг изпълнители според спецификата или според специфичния характер на дейностите. Това се има предвид и това впрочем мога да ви кажа, че е залегнало и в директивите на Европейския съюз. Тоест, аз тук не виждам нещо изключително смущаващо. Впрочем, това беше споменато и от министър Тагарински в Комисията по икономическата политика. Аз не казвам нищо ново, но това е интерпретацията на проблема - ограничен кръг изпълнители според специфичния характер. Впрочем, аз искам да подчертая, че този принцип е заложен и в стария Закон за възлагане на държавните и общински поръчки, който ние приехме в миналото Народно събрание.
Третият момент в предложения за първо гласуване законопроект е процедурата. Видовете процедури са: открита, ограничена процедура и процедура по договаряне, т. е. така наречената процедура с потенциален възложител.
Тук аз усетих, че господин Бойков също има забележки по отношение на процедурата за договаряне с потенциален възложител.
Има особено големи държавни поръчки, при които вероятно се стига до един или до два субекта. Аз се сещам тук и мога да цитирам случаи, при които се стига до един възможен стопански субект, който може да реализира дейностите около тази поръчка. Така че дадена е възможност за процедура по такова договаряне. Никакъв смисъл няма, да речем, ако има само едно търговско дружество, което може да осъществи една такава голяма поръчка, и примерно да отваряме търг. Просто няма смисъл.
Освен това, има и още нещо. Може би трябва да се даде възможност да държавните органи особено да преценяват такива поръчки да бъдат взети например от български стопански субекти. Защото ако се отвори търг, да речем, идват големи международни корпорации, кандидатстват и взимат поръчката. Мисля, че това е една протекция по отношение на българския капитал. Има такава възможност при договаряне с потенциален изпълнител. Тук също не виждам нищо смущаващо. Тук става дума за много ограничен кръг от частни случаи.
Друг момент е намаленият праг за възлагане на обществени поръчки. Законът предвижда 300 минимални работни заплати. Тук трябва да се спомене, че това е значително по-нисък праг от този на Европейския съюз, но това е свързано с българските пазарни условия. Свързано е с факта, че стопанските субекти на нашия, на българския пазар, имат сравнително по-малки финансови и технологични възможности за кандидатстване и участие в такива поръчки. Лично аз подкрепям занижаването на прага от 300 минимални работни заплати. Аз даже смятам, че този проблем трябва да се свърже и с проблема, който господин Бойков повдигна преди малко и който наистина коментирахме в Комисията по икономическата политика по отношение на участието като подизпълнители основно на малките и средни предприятия. Може би тук трябва наистина да се помисли за някаква схема за участие. Но ако наистина се приложи една такава схема и се задължат компаниите, които са спечелили търг, конкурс за отделна обществена поръчка, като подизпълнители да наемат малки и средни предприятия, ние навлизаме в един механизъм на преразпределение. Аз още един път подчертавам, че наистина може да се помисли по този въпрос, но все пак това трябва да кореспондира със Закона за малките и средни предприятия и не трябва механично да се пренася тази технология специално в българското законодателство и в българската практика, затова защото нещата, които бяха казани в Комисията по икономическата политика, основно бяха свързани с американската практика. Имало, доколкото разбрах от дебатите - аз не познавам сериозно тази материя - такива щатски закони, които предвиждали при обществени поръчки подизпълнителите съгласно закона задължително да бъдат малки и средни предприятия.
Още един път подчертавам, че този въпрос е дискусионен. Може би трябва внимателно да се обмисли между първо и второ четене. Но при всички положения трябва да се съобразим и с вече раздадения днес законопроект за малките и средни предприятия.
Петият основен проблем е по кратките срокове. Скъсени са сроковете на базата на стария закон.
И шестият, немаловажен, даже бих казал - най-важен проблем, е решеният проблем с прозрачността. Законопроектът предвижда създаване на бюлетин за обществени поръчки към "Държавен вестник" и създаване на регистър за обществените поръчки, в който да се заявят предварително и да бъдат регистрирани обществените поръчки. Това при всички положения създава един механизъм за прозрачност и трябва да бъде подкрепен.
Завършвайки, искам да спомена може би основния проблем, около който усещам, че се води дискусията. Това е новата дефиниция за обществен ресурс, която е свързана с обществената поръчка и разширяването - още веднъж споменавам - на приложното поле по отношение на субектите, които трябва да изпълняват техниките и технологиите, които допуска законът, и, разбира се, решеният вече казусен проблем с прозрачността.
Уважаеми колеги, аз смятам, че законопроектът в този си вид може да бъде подкрепен на първо четене от всички. Разбира се, аз мисля, че трябва да бъде направен един внимателен анализ. Аз внимателно ще изслушам и господин Папаризов, знам, че след малко той ще вземе думата. Отбелязах си и нещата, които господин Бойков спомена. Разбира се, има възможности между първо и второ четене да се правят определени промени. Но при всички положения смятам, че рамката, духът, идеологията на законопроекта във връзка с прозрачността и във връзка с това ново определение за обществен ресурс, за обществени финансови ресурси са добри. Законопроектът може да бъде подкрепен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, аз мисля, че трябва да си отговорите на въпроса кой е изразител на обществения интерес. Правителството ли е изразител на обществения интерес и обществените поръчки поръчки на правителството ли са или поръчки към обществото?
С всичките Ви разсъждения съм съгласен. Само че в закона не пише такова нещо. Има и друг тип разсъждение, който аз мога да развия тук, но няма време, който казва точно обратното на това, което казвате Вие, и отговаря едно към едно на текстовете, които аз ви прочетох. Тоест, може и така, може и иначе. И ние оставяме на добрата воля на някой да тълкува тези неща.
Как може например частна фирма в областта на добиване на въглища със собствените си средства да минава през Министерството на администрацията, за да си узакони поръчките? Къде го виждате това чудо? След като е спечелил концесия за експлоатация и вече става собственик, след това да минава през търг на държавните чиновници, за да му кажат какво да купи? Със собствените им средства! Какъв е смисълът на тази процедура? Нека да има контрол, но трябва ли да сложим контрола през търга на частната фирма, през държавната администрация? Що за процедура е това? За това Ви говорих аз, защото тук вече вкарвате и частен капитал.

А колкото до монополите, дайте да ги разгледаме тези неща в отделен закон и да регламентираме за какво става въпрос. Тук не пише никъде за монопол. В текста тук никъде не пише за монопол. Пише за търговски дружества, те могат да са частни, държавни, това няма никакво значение, тъй като по Конституция са еднакви като права и задължения, но нека да го регламентираме в друг закон.
А колкото до протекцията на българските фирми, е смешно да го правим по тази логика. Значи, ако имало поръчка на българска и чужда фирма, и ако чуждата е по-хубава, пък българската е по-слаба и не може да изпълни тази поръчка, дайте+ да я дадем на българската, защото чуждата била чужда. Няма такава логика на разсъждения в търговията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Бойков, аз мисля, че много коректно се помъчих да дам интерпретация и разсъждения върху това, което казахте.
Ще ви помоля такива силни приказки като, примерно, че аз говоря смешни работи, да бъдем по-коректни. Аз не съм казал, че Вие говорите смешки. Аз дадох една хипотеза и не виждам нищо смешно в това.
Второ, големите фирми за въгледобив, както казахте, се съобразяват не с държавните органи, ако внимателно сте чели закона, а с процедурите по възлагане на поръчките.
И, уважаеми господин Бойков, Вашата политическа сила непрекъснато говори за борба против корупцията, от една страна, и защита на обществения интерес, а аз искам да ви кажа, че субектът, органът, който защитава обществения интерес, това е държавата. Това е основното задължение на държавата.
Искам да върна вашите мисли върху периода преди време, когато гледахме Закона за държавната администрация. Там въведохме държавни регулаторни органи, които впрочем са принцип в целия цивилизован свят. Може би, не знам, в Куба или в Северна Корея няма такива държавни регулаторни органи, нали, но в цивилизования свят, в белите държави, в Европейския съюз, в Съединените щати и прочие, има такива държавни регулаторни органи, които гарантират обществения интерес.
Значи недейте да интерпретирате, че примерно всеки държавен чиновник е корумпиран или пък, да речем, че не може да стане корупция в една частна корпорация. Просто такова нещо няма! И аз мога да ви кажа от практиката си в Съвместния парламентарен комитет, например, там европейските парламентаристи поставят въпроса точно за корупцията в частните фирми. Има такъв проблем, и то точно в големите корпорации.
И искам да свържа разсъжденията, които преди малко развих, точно с този проблем. Значи не говорим тук, от трибуната на Народното събрание, смехотворни работи, а сериозно разсъждаваме върху обществения интерес, свързан точно с тези сериозни финансови и друг вид ресурси, които трябва да бъдат защитавани във връзка с обществения интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Папаризов, Вашето изказване ще остане за след почивката.
Напомням на народните представители, че в 11,15 ч. пред парламента ще говори председателят на Европейския парламент господин Хил-Роблес. А сега почивка до 11,10 ч. (Звъни)

(След почивката.)

(Точно в 11,17 ч. депутатите, станали прави, с ръкопляскания посрещат председателя на Европейския парламент Негово Превъзходителство Хосе Мария Хил-Роблес, придружен от председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши превъзходителства!
Особено ми е приятно да приветствам в Народното събрание и да представя председателя на Европейския парламент Негово Превъзходителство господин Хосе Мария Делгадо Хил-Роблес. (Ръкопляскания.)
Приветствам и другите участници в срещата на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните, участващи в процеса на разширяване на Европейския съюз, които също са в залата. (Ръкопляскания.)
Господин Хил-Роблес е роден в Мадрид на 17 юни 1935 г. Син е на известния испански политик и държавник Хосе Мария Хил-Роблес - Кинонес, основател и председател на Народната партия за действие и на Испанската конфедерация за автономни права, както и министър на войната по време на Втората испанска република.
Господин Хил-Роблес е прекарал детството и младежките си години в Ещорил, Португалия, където неговите родители са живеели в изгнание по времето на диктатора Франко. През този период той научава португалски, френски, английски и италиански език като резултат от общуването му със семейства на бежанци от окупирана Европа.
При завръщането си в Испания през 1952 г. учи право в университетите на Дуесто и Саламанка, които завършва с отличие.
От 1958 г. започва работа като юридически съветник в испанския парламент. От 1959 г. практикува като адвокат в Мадрид, Барцелона, Билбао и Саламанка.
От 1974 г. започва да публикува множество юридически трудове, свързани с възстановяването на демокрацията, както и с парламентарното и публичното право.
През 1957 г. г-н Хил-Роблес става член на Испанската асоциация за европейско сътрудничество, тясно свързана с европейското движение.
През 1962 г. той се включва в Християнсоциал-демократическото движение, което той представлява на множество европейски международни конгреси.
От 1972 г. е член на Изпълнителния съвет на Християндемократическото обединение на Испания, а през 1977 г. е избран за генерален секретар на първия партиен конгрес, с което става член и на Бюрото на Европейския съюз на християндемократите.
Господин Хил-Роблес влиза в Европейския парламент през 1989 г. от името на Испанската народна партия.
По време на първата половина на парламентарния му мандат той е бил заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. По време на втората половина на парламентарния му мандат е председател на Комисията по институционални въпроси.
От 1990 г. господин Хил-Роблес е член на Бюрото на Европейската народна партия и на Националния изпълнителен комитет на Испанската народна партия.
През м. юли 1994 г. той става заместник-председател на Европейския парламент, а от м. януари 1997 г. е избран за председател на Европейския парламент.
Носител е на множество международни отличия, в това число и присъдената му преди два дни титла "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет.
Господин Хил-Роблес има голям личен принос в подкрепата, оказвана от Европейския парламент за процеса на разширяване на Европейския съюз.
Разрешете ми сега да предоставя думата на председателя на Европейския парламент Негово превъзходителство господин Хосе Мария Делгадо Хил-Роблес. (Ръкопляскания.)
ХОСЕ МАРИЯ ДЕЛГАДО ХИЛ-РОБЛЕС: Благодаря Ви, господин председател, благодаря, дами и господа депутати!
Бих искал да започна първите си думи с благодарност към председателя и председателството на българския парламент за отличната организация на срещата, която току-що завърши, на председателите на парламентите на страните - кандидатки и председателя на Европейския парламент. Това бе изключително ползотворна среща, на която можахме да се убедим, че на предишните шест съвещания и срещи сме успели да създадем климат, в който всички да се чувстваме включени и солидарни. Оказва се, че сега всички се разбираме по-добре между нас и можем да сътрудничим по-конструктивно за бъдещето, за изграждането на бъдещата Европа.

За това бъдеще на Европа искам да говоря сега. Може би ще ви се стори малко странно, че в един такъв момент, когато настоящето на Европа е толкова тежко, сложно и изпълнено с опасни събития, ние мислим и говорим за бъдещето. Но Европа е начинание, свързано с бъдещето, така че най-малкото, което мога да направя, е да напомня, че в мрачните години на Втората световна война се сложи началото на идеята за бъдеща Европа. Това правеха емигрантите, които се принудиха да спомогнат техните страни да дадат своя принос за победата във Втората световна война. Така че задачата ни днес е да очертаем пътя на взаимното разбиране, пътя на организирането ни в една такава трудна епоха, когато изглежда трудно да се постигне разбирателство между европейците.
В този процес на организиране на бъдещето взема участие и Република България. Мисля, че тези мои мисли са плод на многото срещи, които успях да реализирам през последните години с българските ръководители - с министър-председателя, с президента, с министъра на външните работи, и които отново повтарям тези дни. Така че нека да говорим за нашата Европа, за тази Европа, която не представлява една вече изградена сграда. Докато България продължава да осъществява процес на трудни реформи, необходими за включването й в Европейския съюз, Европейският съюз също се променя. Съюзът, в който вие след няколко, след малко години ще влезете, няма да бъде този, който познавате днес. До няколко години той ще бъде различен.
Но както и да е, аз съм сигурен, че това ще бъде съюз, верен на своите основни ценности, защото вътрешното развитие на съюза през последния половин век от създаването му, от първоначалната търговия с въглища и стомана, сега се превръща в общност със споделени ценности. Всички ние, европейците, споделяме принципите на свободата, демокрацията и спазването на човешките права и свободи, тоест това, което ние наричаме правова държава. Споделяме желанието да въведем все по-голяма социална справедливост с убеждението, че нашите общества, обществата на всяка една от нашите страни, както изобщо европейското общество не са възможни, ако не се основават на солидарността и социалната сплотеност.
Договорът от Амстердам, който ще влезе в сила на 1 май, в края на тази седмица, изяснява категорично, че Съюзът се придържа към изброените от мен ценности. Така е, защото задължението да се спазват основополагащите принципи на Съюза гарантира вътрешната стабилност на страните-членки и в частност на онези страни, в които включването към Европейския съюз стана малко след установяването на демократичната система. Такъв е случаят с Испания и Португалия. Така че за тези ценности трябва непрекъснато да се воюва. Те трябва да бъдат потвърждавани с всеки изминат ден.
Основната цел на европейската интеграция бе да се построи обстановка на мир в един регион, който в продължение на много години бе страдал от конфликти и войни. Всъщност целта на Съюза да гарантира мира и стабилността на нашия континент е по-силна от всякога. Затова и парламентът ежедневно настоява, че е важно, необходимо е Съюзът да развива обща политика на външни отношения и сигурност на необходимата висота, защото понякога е необходимо да се използват и въоръжени действия.
Искам да подчертая, че във всички случаи, в които е необходимо това, единствената цел на всяко предприето действие от държавите-членки трябва винаги да бъде - смятаме, че така трябва да бъде и настояваме, че трябва да бъде така и в кризата в Косово - целта трябва да бъде да се сложи край на човешкото страдание, да бъде възстановен мирът в засегнатата зона, в засегнатия район.
Геополитическото положение на България представлява важен фактор в тази криза, в която се намираме в момента. Косово през близките месеци ще изисква процес на възстановяване, както и в другите страни-членки на бивша Югославия. Без вашето сътрудничество това възстановяване ще бъде чисто и просто невъзможно. От страна на всички европейци и на вас трябва да има участие в това възстановяване. Иначе то не би било възможно.
Тази година е ключова за Европейския съюз на бъдещето. Политическият план на Съюза е пълен с важни молби. Някои от тях вече са приети, други трябва да бъдат одобрени в бъдеще и то съвсем непосредствено бъдеще. Позволете ми да ви напомня някои от тях.
През тази година бе въведено успешно еврото. Единната валута ще даде силен тласък на нашата интеграция, която ще стане по-голяма и ще се разширява във федерален смисъл. Единната европейска валута и следователно координирането на икономическата политика на страните-членки трябва да създадат перспектива за икономическо възстановяване, от което се нуждаят нашите граждани, без което няма да разполагаме с необходимата политическа подкрепа за бъдещия процес.
На 15 март бе регистриран голям успех за европейските институции с въвеждането на еврото и с голямата криза - именно оставката, подадена от Европейската комисия в резултат от натиска от страна на парламента. Тя пое политическата отговорност за случаи на лошо управление и превишаване на компетенциите, което бе сериозно критикувано от Европейския парламент. Подавайки оставката си, комисията доказа, че европейските институции се основават на парламентаризма, на парламентарното доверие, което трябва да бъде сила за всички, включително за правителството, за управлението на Съюза. Надявам се, че това ще даде възможност за административни и политически реформи.
Подтиквайки Европейската комисия да подаде оставка, парламентът даде доказателство за доброто функциониране на европейските институции. Доказа, че неговият дълг да контролира делата на Съюза и да търси отговорност е нещо, което той е готов винаги да изпълни.
В срещата, заседанието на Eвропейския съвет в Берлин, държавните и правителствени ръководители посочиха господин Проди за нов председател на Европейската комисия. С вземането на това бързо решение - най-бързо взетото решение за избиране на председател в историята на комисията, те дадоха доказателство за това колко важен е постът на председател на комисията и дадоха възможност за обновяването и създаването на нова комисия. Тази комисия ще бъде подкрепена от политическа гледна точка, защото тя ще бъде първата, в която доверието на парламента към председателя трябва да бъде явно изразено. Това е нова демократична стъпка, определена от Амстердамския договор.

Надяваме се, че другата седмица ще влезе в длъжност новият председател, а през юли и август - и новият парламент ще обнови състава си. Ще бъдат избрани нови комисари след основно разглеждане на кандидатурите.
Нещо друго. Според "План 2000" институциите разглеждат пакет институционни реформи, свързани със земеделието, със структурната политика и определиха финансови рамки в среднодълъг срок. Това е основно условие за продължаване на процеса на разширяване. Това решение по отношение на "План 2000" представлява един ангажимент за нас.
Не всички европейски държави, не всички европейски граждани са доволни от различните аспекти на този план. И винаги, когато се стигне до консенсус, до споразумение между различни далечни институции, обикновено има недоволни. Но тъй като историята на Съюза представлява именно история на споразумяването, на правенето на компромиси, допускането на този компромис бе необходимо. То позволи и позволява Съюзът да вземе конкретни мерки, които оттук-нататък ще бъдат необходими, за да се даде приоритет на някои задачи на Съюза.
Надявам се, че парламентът ще успее да преразгледа някои страни на Берлинския пакет и че в близките седмици ще даде решение. Тъй като Европейският парламент също участва в одобряването и определянето на тези мерки.
На 1 май ще влезе в сила Амстердамският договор. И въпреки че той има определени недостатъци, примерно в институционните реформи, въпреки това има поне пет важни черти в този договор.
Първо. Той, както и останалите, ще даде насоките на живота на общността. И се надявам да бъде направен сериозен напредък по пътя към интеграция.
За другата характерна черта вече говорих - принципите, спазването на принципите на Съюза, обръщането на внимание на наднационалните методи на сътрудничество.
И на трето място, да бъдат подкрепени политиките, насочени пряко към гражданите. Примерно, работните места, социалната политика, опазването на околната среда, подобряването на демократичния контрол върху процедурите в общността с по-голямо участие на органа, избран пряко от гражданите - парламента, гарантирането на по-голяма прозрачност и отвореност на институциите, което трябва да гарантира, че гражданите ще знаят по-добре как се вземат решенията в Европа и от кого. Следователно и гражданите ще могат да реагират по-адекватно.
Следващите два месеца до юни, 12-13 юни, европейските граждани ще гласуват за нов парламент. И този нов парламент ще трябва да носи по-голямата отговорност, която му е определена от Амстердамския договор и ще трябва да гарантира по-голямо разширяване и усъвършенстване на институциите.
Така че, добре би било, ако през този мандат се сложи финалната точка на разширяването на Европа в цялата геополитическа зона. И ако това не може да стане в близките пет години, дано поне бъдат направени основните стъпки.
И накрая, Съветът вече започна дискусии върху бъдещето на Балканите и отношението на Европейския съюз към този регион. На 3 и 4 юни в Кьолн ще се разгледа политическата програма за първата половина от годината. И се надяваме, че тогава ще се разгледа и общата политика в областта на външните отношения и сигурността.
Надяваме се да бъде назначен един върховен представител, отговорен за тази политика на външни отношения и сигурност и да бъде одобрена стратегия за отношенията ни с Руската Федерация, която е нашият главен и пряк съсед на европейската територия.
Ние сме длъжни, заедно с Руската Федерация, да изградим бъдеще, основано на сътрудничеството и на взаимното разбиране. Макар че това изглежда трудно, сега гледано оттук, но не бива да забравяме, нещо повече, ние сме длъжни да подкрепим тези усилия.
Няколко думи по други въпроси, не бих искал да навлизам в подробности.
Първо. За това вече говорих, установяването на стабилен ред на Балканите, който да не допуска нови балкански войни. Това е нещо от жизнено значение за Европа, за цяла Европа, не само за страните от региона. А не е възможно да живеем спокойни, след като на Балканите съществува барутен погреб, след като там са абсолютно необходими сигурността и свободата за развитие на всички европейци.
Този конфликт, който ще ни струва много скъпо, ще струва много скъпо на всички, на вас, които сте пряко свързани, съседи сте на тази конфликтна зона, но ще струва скъпо и на всички европейци. Не само стойността на военните операции, но после, след края на войната възстановяването ще изисква огромно усилие от цялата Европейска общност.
И именно защото това струва толкова скъпо, именно защото ще изисква много средства, ние трябва да се опитаме да постигнем тази цел - това да бъде последният военен конфликт и да се установи стабилен мир в региона. Такъв ред може да се основава само на основните ценности, които позволиха създаването на Европейската общност. Тоест да се разглеждат различията между страните като богатство - всички видове различия - етнически, езикови, културни, всякакви, да се разглеждат като фактор за интеграция, а не за разделяне.
Решаването на конфликтите чрез диалог - това е същността на Европейския съюз. Тоест да се противопостави диалогът и общият прогрес, общите усилия на войната, на отхвърлянето на преговорите, т.е. на климата, който съществуваше преди Втората световна война.
Това трябва да бъде Съюзът - място на разбирателство, да не бъде нито католически, нито протестантски, нито православен, нито мюсюлмански, да бъде място, където всички вярващи, а и хората, които не са вярващи, да се движат свободно и да осъществяват мечтите си. Това няма да бъде англосаксонски, нито пък латински, гръцки, германски, скандинавски съюз, ще бъде всичко това заедно. И в Европейския парламент ние имаме такъв опит, имаме наблюдение как е възможно едни други да се обогатяваме, как това не означава обедняване, а точно обратното.
Също така към нас ще трябва скоро да се включи и славянският елемент, както и европейски страни с мюсюлманска култура. Тъй като в Европа вече има много мюсюлмани.
На какво се основават тези стойности? - на свободата, на справедливостта, на правовата, демократична държава. Всеки друг ред не би бил приемлив. Той не би могъл да гарантира мира и просперитета. Този ред трябва да започнем да планираме още сега, да започнем да работим още отсега, защото той именно ще насочи възстановяването след края на войната.
Така че Съюзът, Парламентът ще трябва да започнат работа. Парламентът вече започна това чрез своята Комисия по външните отношения. И в този процес трябва да участват не само страните от Европейския съюз, но и страните, които навремето бяха членки на Югославия и, разбира се, техните съседи, които, както вие например, вече сте включени в процеса на разширяване на Европейския съюз.
Този ред трябва да послужи за възможно най-бързия път към Европейския съюз, към постигането на спокойствие на нашия континент.
Все по-често се говори за нов План "Маршал" за региона. Необходимо е да има такъв план, все едно как ще се нарича - "Маршал" или по друг начин, но, разбира се, само при условие, че знаем, че основното в Плана "Маршал" не беше обемът на помощта, а сътрудничеството за преодоляване на последствията от войната.
Днес от време на време ни е трудно да разберем как така Планът "Маршал" принуди германци, французи, белгийци, холандци, които до вчера се избиваха едни други, изведнъж започнаха да си сътрудничат, как успяха да постигнат това и как бе изграден Европейският съюз. Този урок ние трябва да го прилагаме всекидневно на практика, този опит, защото той е единственият, който ни очертава сигурен път за развитие така, че икономическите усилия да не отидат на вятъра.
Няма да говоря за подкрепата на общата външна политика в областта на външните отношения и сигурността, това вече го споменах, но важно е да знаем, че в рамките на тази политика ще трябва да бъдат обхванати общите стратегии, сред тях не само общата стратегия по отношение на връзките ни с Русия, но и на връзките на Европейския съюз със средиземноморския район.
Започнахме така наречения процес на срещата от Барселона, свързан със страните от средиземноморския район, защото това е област, на която принадлежат голяма част от страните в Европейския съюз. И това е от жизнено значение както за Испания, така и за вас. От този регион също могат да се появят заплахи за нашата сигурност.
Така че процесът от Барселона вече е в ход и той също трябва да даде своя принос за развитие на южната част на Средиземноморието.
И накрая бих искал да отбележа необходимата реформа на институциите в Съюза. Това трябваше да стане в Амстердамския договор, но в последния момент се оказа невъзможно. Оказа се невъзможно да се решат някои важни технически проблеми, например влиянието на различните държави в Съюза, когато се има предвид един разширен съюз. Институциите ни бяха замислени за Европа от 6 членки, а сега трябва да мислим за Европа от 15 членки. Ясно е, че този механизъм вече не може да действа добре. Още по-тежко е, когато става въпрос за 21, 26 или 30 членки.
Когато министрите, които се събираха около масата, бяха само 6, те можеха да разгледат няколко въпроса в рамките на една сутрин, например. Досега идваме с предварително нахвърлени бележки. Започва разглеждането им и в крайна сметка се стига до някаква декларация, която понякога изобщо не можем да дискутираме помежду си, защото това отнема повече от половин или един ден. Най-добрият пример бяха срещите на Европейския съюз в Амстердам, както и наскоро в Берлин, които продължиха през цялата нощ, завършиха на следващата сутрин, водиха се безкрайни дискусии и трудно се стигна до съгласие. В деня, в който бъдем 20 или 25, тази система на единодушно взимане на решение няма да може да функционира. Ще трябва да се търси някакво друго равновесие между гласовете. Това е нещо, което много ни интересува, а интересува и тези, които като вас им предстои да влязат в Съюза.
Така че смятаме, че е необходимо да бъдат преразгледани тези механизми за вземане на решения, преди да се извърши разширяването на Съюза, за да не се окаже то парализирано.
Както ви казах, в Кьолн ще започне да функционира нова междуправителствена конференция и парламентът ще вземе участие в подготвителната фаза, като ще трябва да поеме своите отговорности. Бихме искали да се проведе широк дебат, включвайки и националните парламенти на страните-членки. Бихме искали в този дебат да участват и страните-кандидати, тъй като за тях реформата на институциите ще бъде много важна, както и за нас. Това ще бъде много важно, за да могат нашите граждани да приемат решенията ни.
Все пак, не вярваме, че реформата може да се ограничи само до тези теми. Ще трябва да обхване и изобщо различните видове политика на общността, която е насочена пряко към гражданите - борбата срещу организираната престъпност, създаването на зона на свобода и справедливост и т.н. И за да не забавяме процеса на разширяване, тази реформа трябва да приключи най-късно през 2001 г., а ако може - още през следващата, през 2000 г., така че ратификациите да станат бързо, да не отнемат много време.
Привършвам. Господин председател, господа, накрая искам да кажа, че през тези дни Европейският съюз, европейската общност показа, че е способна да решава проблемите си. Не всички решения са приемливи за всички, но те поне позволяват да се върви напред. Никой не знае какъв ще бъде окончателният вид на Съюза. Убедени сме обаче, че ако не се отклоняваме от европейския модел, насочен към създаването на федерална структура с широки свободи на всяка една от държавите - убедени сме, че трябва да се придържаме към този модел. През тази година взехме много мерки. През тази и през миналата година направихме повече крачки напред, отколкото през 49-те предишни години. Убеден съм, че това, че всички заедно се справихме с предизвикателствата, ще се справим и с предизвикателството на процеса на разширяване, който предстои в близките години. Вярвам, че преговорите, които се водят в момента, надявам се, че още през тази година те ще бъдат успешни, ще бъдат приети от всички държави-кандидати. Всички те ще бъдат приети в Европейския съюз, сред тях и България, и всички заедно ще изградим едно бъдеще на мир, което ще ни позволи да развием и нашите народи. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин председателя Хил-Роблес за интересното изказване, което не може да не ни вдъхне оптимизъм за бъдещето на Европейския съюз, за бъдещото на Обединена Европа и за мястото и на страните-кандидатки, и на България между тях в тази Обединена Европа. Благодаря. (Ръкопляскания.)
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз преди малко прочетох становището на Комисията по икономическата политика, но моето становище доста се различава от това, което се прие в комисията.
Смятам, че законопроектът има необходимост от сериозна доработка, за да може да отговори на тези цели, които са изложени в мотивите, да се съобрази с европейското законодателство и с международната практика, с бъдещите задължения, които България е заявила, че е готова да поеме в рамките на Световната търговска организация.
Има редица въпроси, които будят недоумение. Нека да погледнем първо целите на закона. Казва се, че това е закон за ефективното използване на бюджетните и обществените средства, но липсва основната цел, заради която се твърди в мотивите, че ние го съобразяваме с международното законодателство. Основната международна цел на подобен закон е само една - да се определят областите, в които България ясно се ангажира, че няма да дискриминира чужди фирми и че ще третира всички чужди наравно помежду им, тоест основните принципи на подобен закон не са ефективността вътре в страната на използването на бюджетните и обществените средства, щом искаме да се съобразяваме с международното законодателство, а е равното третиране, прилагането на режим на най-облагодетелствана нация и на недискриминация към чуждите фирми.
В този смисъл много малко страни в света имат подобни закони. Това е единствената област в Световната търговска организация, където не е задължително страните-членки да прилагат равно третиране към чуждите фирми и недискриминация. Именно затова този кодекс за държавните поръчки - аз не знам защо тук изведнъж те станаха обществени, световният термин е "за държавните поръчки" - е подписан само от най-развитите индустриални страни. От другите страни, извън водещите западни страни, членки са само Южна Корея и той се прилага и на територията на Хонконг.
България действително е поела задължението в някои области да прилага този закон, но защо изведнъж с новия закон ние предлагаме това да се прилага навсякъде? Много малко страни, дори и западни страни, в света прилагат подобен закон извън поръчките на стоки и най-много - строителните услуги. Ние тук сме включили всички услуги, дори такива, по които България е получила правото в рамките на Световната търговска организация да не прилага национално третиране, например инженерингови, консултантски, правни и други подобни услуги. Сега, с този закон се предлага ние да приемем някакви правила, където да се задължим всякакъв вид държавни поръчки - и аз така ще ги наричам, защото такъв е световният термин, той се използва и за общините - значи, ние да прилагаме тези условия на Закона за държавните поръчки за всякакъв вид услуги и дейности. Мисля, че по този начин, ако това бъде законът, който приемем, ние ще бъдем действително най-авангардната държава в света. Може би ще изпреварим и Европейския съюз в много отношения.
Не знам тази цел как се съвместява с изказванията тук, в залата, да се третират по особен начин малките фирми, тази радост, че сме намалили прага за държавните поръчки, въобще - просто на мен не ми е ясно как е възможно да се използват аргументи, които изцяло противоречат на смисъла на подобен закон. В света държавните именно поръчки, консумацията с пари на правителството за правителствени нужди е допустимо да бъде изключвана от нормалните правила на търговия и конкуренция. И затова, който се присъедини към съответния кодекс в рамките на световната организация определя много точно областите, където ще прилага този кодекс, и по същество, където ще допуска чужденци.
С предлагания закон ние просто искаме всякаква една дейност в България да бъде подчинена на този кодекс. Дали сме готови на това? Толкова ли е силна нашата икономика? Това, мисля, че трябва да бъде уточнено в бъдеще, но действително съм учуден от този огромен обхват на закона, който тук се предлага.
Най-странно е кои ще бъдат субектите на закона - не само държавните институции и общинските институции, не само публичните търговски дружества, но и частните търговски дружества. Такова чудо едва ли някъде другаде би могло да има по света!
Вярно е, че в Европейския съюз, например, има правила за естествените монополи. По това говори господин Благой Димитров. Но тези правила, за тези монополи, например, в енергетиката, са свързани с необходимостта прозрачно и последователно да се обявяват всички цени, всички договори. Това са задължения на обществените монополи - да дават пълна информация на обществото за всички сключени сделки.
Това - по целите и обхвата на закона.
От друга страна, когато четем текста, се сблъскваме с тези проблеми, за които говори преди малко колегата Бойков. Процедурите са неясни, не се постига прозрачност, мирише много на домораслите критерии - да може администраторът да прави всичко. Далече не мислете, че със закон с подобни текстове ние можем да се явим на скрининга в Европейския съюз. Те просто ще ни се изсмеят - толкова субективен закон и толкова да има право администрацията и да няма информация за това, което тя прави, едва ли би могъл въобще да бъде предложен в Европейския съюз.
Да започнем може би по отделните текстове, които са свързани, например, с общите правила за възлагане на обществени поръчки в глава втора. Там въобще липсва задължение на възложителите да публикуват резултатите от процедурите, условията, при които е спечелена обществената поръчка. Предоставянето на такава информация в обществения регистър, съгласно чл. 17, ал. 4 не е достатъчно. Ако авторите действително са искали да съобразят този закон със споразумението в Световната търговска организация, те е трябвало да прочетат чл. 18 на Споразумението за държавните поръчки, което изисква публикуването на съобщение за спечелването на поръчката, съдържащо: вид и количество на стоката или услугата, съгласно сключения договор за държавна поръчка; името и адреса на спечелилия поръчката; най-високата и най-ниската оферта, които са били разгледани при определяне на спечелилия поръчката. Това не са текстовете, които има в нашия закон.



По отношение например на стабилността на договорните отношения будят доста голямо съмнение чл. 19 и чл. 20. Те дават възможност - така са редактирани - страните да променят договора много лесно. Особено тази възможност е дадена на възложителя, дори да прекрати договора. Аз смятам, че такава неяснота и нестабилност на отношенията не може да бъде основа за едни нормални взаимоотношения в рамките на каквито и да са търговски договори. Там има формулировка "промяна в обстоятелствата, в резултат на които договорът засяга някои от законните интереси на страните". Вижте, такава абстрактна формулировка за прекратяване на договор не знам дали би могла да съществува в търговското право. Това минава всякакви норми. Не става дума за някакви форсмажорни обстоятелства. Страните могат да имат редица законни интереси и да доказват за съвсем минимални промени на обстоятелствата, че те засягат техните законни интереси, като искат, особено възложителят, промяна на договора.
Мисля, че и господин Бойков говори за видовите процедури. Ако искаме да сме в съответствие с международните норми, там за държавни поръчки има три вида процедури - както при нас, открита процедура, селективна процедура и освен това има ограничена процедура. Само че селективната процедура не е това, което е записано в нашия документ като ограничена процедура. Селективната процедура е действително за случаи, където се изисква опит, знания или нещо специално. Но специалните доставчици не се набират кейс бай кейс, случай по случай, а се обявява възможност на всеки по всяко време да кандидатства за подобен вид дейности. И се създава един открит списък на фирми - български и чуждестранни, които могат да изпълняват такъв вид поръчки. Примерно за строителство на жилища. Във всеки един момент кандидатите да могат да участват в търг за строителство на общински жилища, могат да продължат по една прозрачна процедура да се кандидатират, да станат така да се каже квалифицирани изпълнители. И този списък винаги може да се разширява. Не може, както в този случай, да се набира за дадения конкретен случай.
Ограничената процедура, която съществува в международната практика, също дава възможност за някакви традиционни доставчици в по-тесен кръг да се извърши набирането за дадена поръчка, но в никакъв случай тя не се свежда до това, за което ние говорим - процедура на договаряне, каквато е предвидена в нашия законопроект.
Редица задължения, които би трябвало да има органът, който се занимава с търговете за обществени поръчки, в случая не са никак ясно определени в нашия законопроект. Тоест, тука има едно смесване. Аз не мога да разбера, ако искаме да решим някакви вътрешни цели и да заставим нашите министерства, ведомства, кметове да спазват определени правила, то това, разбира се, може да стане и със закон, който да бъде свързан с това как българската администрация ще изразходва пестеливо, ефективно бюджетните и извънбюджетните средства. Но ако искаме да правим закон за държавните поръчки по смисъла на международното законодателство, ние много внимателно трябва да определим тези области, където тези органи - държавни и общински, са задължени недискриминационно да допускат до държавните поръчки и чужди фирми. Такъв би бил смисълът на този закон.
Аз го виждам тогава - тъй като в мотивите са поставени само тези външни цели - като закон с много по-тесен обхват, с много по-ясни процедури и с много по-ясни правила, също така гаранция за всички фирми. В подобен закон въобще не могат да се създадат изключения за малки фирми. Напротив, трябва да се вдигне прагът, за да могат да участват малките фирми. Това дали те ще бъдат подизпълнители или не, ще бъде въпрос на основния доставчик. И въобще мисля, че философията на закона е някак си доста сериозно объркана. Под предлог, че иска да направи съвместимо българското законодателство с чуждестранното се стреми да узакони един доста голям субективизъм и произвол на органите на държавно и общинско равнище, които дават такива държавни и общински поръчки.
Мисля, че такова смесване на задачите в този закон е недопустимо и аз много трудно бих могъл да гласувам за подобен закон във вида, в който е, тъй като това означава добросъвестно, от една страна, да пренебрегна тези задължения, които страната е поела, тъй като никой не може да ме обвини, че не разбирам за какво става дума. Значи трябва нарочно да гласувам за едно погазване на тези международни задължения, които вече сме поели. От друга страна, значи да одобря една такава балканска процедура, в която този, който дава хляба, той може да прави всичко.
Затова, уважаеми господин председател, за съжаление повече от това да се въздържа по този закон аз не мога да направя. И се надявам той да бъде сериозно преработен или върнат на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Реплика от господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказването на господин Папаризов в комисията беше доста различно от днешното.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Аз не бях на комисия!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не бяхте, но аз съм учуден... Беше доста отдавна и просто не си спомням, но и вашите представители, и представителите на Евролевицата нямаха такова драстично отношение, което демонстрирате днес.
Говорите за несъобразяване с европейското законодателство. Има четири директиви на Съвета на Европа, да не ви ги чета по номера. Има още две директиви, които изменят тези директиви, които са: съгласуване на сключени договори с държавни поръчки и услуги, договори за държавни поръчки и доставки и така нататък. Последните изменения са с Директива 98-4 за реда за възлагане на държавни поръчки от организации с дейност в отрасли в областта на енергетиката, транспорта и далекосъобщенията. С всичко това този закон е съобразен. И ако Вие твърдите, че не е съобразен, много съжалявам.
Защо е съобразен? Защото Република България трябва да се присъедини към Споразумението по държавните поръчки между страните-членки на Световната търговска организация. И ако този закон не е съобразен, това присъединяване не може да стане. Затова Вашето твърдение според мен е продиктувано от други съображения и не е вярно. Законът е съобразен с всички директиви на Европейския съюз.
Освен това не смятам, че терминът "обществени поръчки" е неправилен. Защото всичко това се прави в името на обществото, а не в името на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Втора реплика - на господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): От това, което господин Папаризов разви като теза и преди него народният представител Иван Бойков, оставам с впечатлението, че Евролевицата подкрепя едно преразпределяне чрез подизпълнители. Става дума за дискусията около малките и средни предприятия, защото това като че ли беше най-спорна теза в Комисията по икономическата политика.
Господин Папаризов, Вие развивате другата теза, че не е допустимо да има такъв преразпределителен елемент чрез малките и средни предприятия, тоест така нареченият американски модел, за който в комисията стана дума.
Аз смятам, че това не е основание за евентуална неподкрепа на закона. Това е дискусионна тема и аз предполагам, че между двете четения този въпрос ще се изясни, ще има предложения. Ако е необходимо, ще направим още една дискусия в Комисията по икономическата политика. Но не мога да приема за сериозно тази теза да бъде една от причините за неподкрепяне на закона.
Не мога да се съглася и с това, че вие твърдите, че няма никаква прозрачност съгласно законопроекта. Има бюлетин, има и регистър. Отделен е въпросът по новото споразумение на Световната търговска организация, към което трябва да се присъединим, вие тук изброихте някои принципи, някои конкретни неща. Вероятно около второ четене тези неща могат да се добавят.
Така че, просто изразявам едно несъгласие с вас, че вие по принцип не подкрепяте този закон. Аз мисля, че макрорамката и идеята на закона трябва да се подкрепят, между двете четения, а ако трябва и в допълнителна дискусия в комисията тези неща могат да се изчистят със съответните предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За трета реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Папаризов, може би ще ни отговорите и на моя въпрос в колко развити европейски държави всичките изброени директиви са приети и действат в националното законодателство и ние ли сме първите, които ще вкараме тези директиви в този закон, за да действат в България? Разбира се, ако ги знаете тези неща, по повод балканизацията на системата за поръчки и цялата тази теза, която развихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Нямам какво да кажа по това, което спомена господин Ляков. Надявам се, че Комисията по икономическата политика ще осигури превод на Споразумението по държавните поръчки преди второто четене. Това е огромният проблем, който тук поставиха и господин Бойков, и господин Димитров - че такива въпроси като третирането на малките и средните предприятия по благоприятен начин не може да стане по пътя на Закон за държавните поръчки, който означава, че в определените от него области ти трябва да прилагаш недискриминационен и национален прозрачен режим. Затова логиката би била колкото се може повече да намалим обхвата на този закон.
На въпроса на господин Бойков. Тези държави много ясно са казали за кои видове поръчки те ще прилагат Споразумението за държавните поръчки и, нещо повече, изброили са списъка на държавните си организации, които ще го прилагат. Не всички са задължени. Такъв закон е самоограничение за държавата, едно доброволно самоограничение. Няма държава, която да е приела такъв закон, като нашия, без конкретен списък на агенциите или органите, които ще го спазват, и без конкретен списък на дейностите, за които ще го спазват. Ние правим точно обратното - разширяваме го до безкрай. Такъв случай на държава няма! И обикновено това е резултат на сериозни преговори между западните страни, основно със Съединените щати, които, знаете, имаха принципа "Купувай американско!". В един от преговорите със Съединените щати Съединените щати отстъпиха по някои въпроси да прилагат този закон, европейците - също, по други въпроси. Защо ние, които сме се ангажирали да приемем споразумението като цяло, сега ще го прилагаме толкова широко, а не само за някои определен вид стоки и може би строителни услуги и то извършвани може би само по линия на определени министерства, което би било логиката на този закон? Защо ние не приемем този подход, а широкия подход, предлаган в закона, аз просто не мога да проумея. В същото време ние не прилагаме нормите за прозрачност, които изисква международната практика за подобен закон. Трябва може би да си изясним и да намерим баланса между вътрешните интереси, които ще решаваме с други закони, включително за малките предприятия, и Закона за държавните, вие сте решили да са обществени, в България може да се смени терминът, това не е най-важното, но навсякъде се казва държавни поръчки, които да показват къде ние ще спазваме тези строги правила. Защото тук не е важен интересът на данъкоплатците, не това е принципът на закона, а е важен възложителят, тъй като държавата, когато е възложител, навсякъде по света има достатъчно механизми да не спазва всички правила, които са за търговските дружества. Ние с този закон ограничаваме държавата. Това е смисълът на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме становища по предложения ни законопроект за обществените поръчки. Аз дълбоко уважавам както колегата Бойков, така и колегата Папаризов, но в предложените критики се съдържаше и елемент на противоречие - от едната страна, която желае пълната либерализация, до другата страна, която изтъква, че е необходимо да се защитят някои национални приоритети, които трябва да излязат на първо място. Мога да се съглася с част от нещата, които бяха конкретни текстове, но те лесно биха могли да се поправят между първо и второ четене.
Не мога да се съглася обаче с предлагания подход да се мисли за изпълнителната и за местната власт по презумпция за корумпирани. В такъв случай ние бихме приемали само Наказателен кодекс и бихме го разширявали в най-различни области. Затова в своето становище аз ще приема друг подход. И сега има действащ закон за държавните и общински поръчки. Знаем, че в този закон има пет начина за възлагане: конкурс, двустепенен конкурс, търг, пряко договаряне с няколко участници, пряко договаряне с един участник. Знаем, че нещата, които са свързани с прага, възлизащ над 300 минимални заплати, фактически пречи при самото прилагане на закона. Ясно ни е, че в този закон членове 53 и 58 са двусмислени и дават възможност за заобикаляне на правилата, заложени в закона. Така че ще възприема принципа, тъй като сме на първо четене, това, което се предлага в настоящия проект, дали е полезно или не. А с конкретни текстове то може да бъде допълвано, разширявано, уточнявано.
Първото нещо, което се залага в проекта, е разширяване обекта на обществените поръчки. Знаем, че в европейските директиви те са за строителство, за доставка, за услуги. Въведени са нови прагове, ще кажете, по-ниски от европейските, но ние все пак знаем положението на нашата икономика. Затова аз смятам, че праговете, които са заложени за строителството, от 500 млн., 400 млн., 40 млн. за доставките и 20 млн. за услугите, са нещо, което фактически отговаря на възможностите на нашата икономика в момента.
Следващият твърде спорен момент беше начинът на обема на поръчките. Това е относно субектите, които ги възлагат. Всички държавни органи, нестопанските организации, създадени от държавни органи, и това, което фактически стана донякъде ябълката на раздора, търговските дружества, чиято дейност е свързана с представянето на обществени услуги. Тук трябва да кажа определено, че не мога да бъда съгласен с пълната либерализация, тъй като в момента страната се намира в определено икономическо състояние. Нашето население също има определени доходи и ние трябва да се съобразяваме с моментното състояние на обществото. Общественият интерес трябва да бъде защитен от някого. И аз смятам, че този някой са именно държавните институции, които са се получили на базата на избора на това население, на тези хора в едни свободни и демократични избори. Не мога да възприема факта, че ще се залага, че тези местни органи на властта, тези държавни органи на властта непременно са терористични организации по отношение на бизнеса. Те защитават именно обществения интерес в дадения момент, в дадената ситуация.
Говорихме по въпроса за прозрачността и за публичността. Вкарани са два момента - бюлетин за обществените поръчки, който излиза в "Държавен вестник", има публичен регистър и т.н. Могат да се добавят и допълнително правила, но фактически елементът на публичност в закона съществува. Съществуват и процедурите - открита, ограничена процедура по договарянето. Тоест елементите съществуват по този проект.
И един друг момент, който също беше въпрос на спор - трябва ли малките и средни фирми, националният бизнес да бъде защитен? Аз смятам, че това може да се извърши по два начина, дори и господин Димитров посочи единия - посредством възлагане на подизпълнители. Втората възможност е примерно поръчките под определен праг да бъдат възлагани приоритетно на малки и средни фирми. Очевидно е, че като подизпълнители малките и средни фирми ще бъдат преди всичко от националния бизнес. А ние трябва да се съобразим с това, че сме в процес, в който трябва да развием икономиката си. Вярно е, либерализацията на търговията е задължителна по международните договори, но именно тази форма, която ще се направи със залагане на малките и средни предприятия, смятам че няма да противоречи, тъй като вече има страни, в които това нещо се извършва.
В заключение трябва да кажа, че в предложения проект между първо и второ четене могат да се направят допълнителни предложения, които да изяснят текстовете. Но по принцип това, което е заложено, нито е авангардно, нито пък от своя страна противоречи на обществените интереси.
Затова смятам, че можем да подкрепим проекта на първо четене и предлагам между първо и второ четене всички въпроси, които са свързани с конкретизацията на текстовете, с изясняване, да бъдат представени като наши предложения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата за реплика господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председателю.
Господин Нихризов, няма противоречия. В света е известна една либерализация - истинската, прозрачната. Така че по-добре да е малко, но истинска и прозрачна, а не много и да не се прилага. От това никой няма полза. Поне след 10 години вече трябва така да се настроим да мислим.
Второто. Това е единствената област, където държавните поръчки, либерализацията не е задължителна. Тук либерализацията на търговията е пожелание на съответната държава. Ние не правим нещо, което е задължително за България. Ние сме решили да го правим. И нека нещо, което ще правим по желание, да го правим истински и, първо, в една малка област. Няма нужда от закони, които не могат да се прилагат.
Държавната администрация. Никой не е казал, че поначало е корумпирана. Но когато една администрация, каквато и да е тя, не е под контрол и не е прозрачна, тя винаги може да взима субективни решения. Основният проблем при анализа на нашето законодателство винаги е бил до каква степен то дава възможност за произволни решения? Колкото по-малко са разписани задълженията на администрацията в закона, толкова повече възможност за произволни решения и толкова повече се отдалечаваме от тези норми, към които твърдим, че се приближаваме - европейските. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За втора реплика има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми е към господин Нихризов, но тя по принцип е към колегите, които говориха тук по този законопроект, а и не само по този законопроект.
Колеги, не ви ли се струва, че напоследък много често взехме да говорим, че да приемем закона на първо четене по принцип и между първо и второ четене, а вече много често удължаваме сроковете за първо и второ четене, ние да се заемем с доработката на тези закони? Не ви ли се струва, че ние се превръщаме в една експертна група, която поправя или доработва закони, които са длъжни други специалисти в тази област да внесат на нивото наистина на едно Народно събрание, което да се занимае с тяхната оценка и с узаконяването на тези неща? Смутен съм от това, че ние вече твърде много свалихме летвата на онова, което се внася за обсъждане в Народното събрание за утвърждаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата за дуплика господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Благодаря на господин Папаризов и на господин Трендафилов. Оказа се, че принципите действително се приемат. Ако правилно съм разбрал, това означава, че първото четене на законопроекта е гледане на законопроекта по принцип. Друг е въпросът, че ние сме тук народни представители не само да регистрираме посредством натискане на бутоните едно или друго действие, но също да отразяваме и интересите на определени групи от хора, икономически субекти и т.н., които са заинтересовани от съответното законодателство, от неговото прилагане.
По принцип много често се чуваха думите, че ние се опитваме да изпреварим Европа дори при определена наша законодателна дейност. Вярно е, че ние можем да вървим след Европа, но това доникъде няма да ни доведе. Можем и да хитруваме в определени действия, но тогава това няма да бъде незабелязано от съответните структури, към които се стремим. По-хубаво е да заложим нещо с ден напред, отколкото да се връщаме със законодателството си с принципи, които по определен начин са отречени в европейските страни.
Затова смятам, че не е чак толкова трудно всички забележки, които са направени по конкретни текстове, затова има и второ четене, да бъдат отразени. Въпросът е, че европейският принцип на нашето законодателство ще бъде спазен. В противен случай ще тъпчем на едно място със законодателство, което сме видели, че не може да действа практически, че има слабости, но самият факт, че няма да създадем нещо абсолютно съвършено, а такова законодателство няма, ще ни кара да стоим в състояние, в което виждаме конкретни слабости на съществуващия момент.
По-хубаво да направим тези стъпки постепенно, в зависимост от развитието на обществото, от обществения интерес, отколкото отричайки дадено действие за това, че то не е абсолютно съвършено, да оставим старото законодателство, на което знаем слабостите.
Все пак благодаря на всички колеги, включително и от опозицията, че становищата бяха експертни, а не политически, и вярвам, че те са в напълно добронамерен тон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! След изказванията на Бойков и на Папаризов е рисковано да застанеш на трибуната, защото се чудя какво мога да кажа по същество допълнително, което да има своята оригиналност. Но все таки поех риска да застана на тази трибуна.
Първо, да ви кажа - поредният слаб закон! Изключително слаб закон! Дори не е компилация от някакви закони, действащи в определени държави. И за да не приемете, че това е политическа емоция, ще ви прочета нещо от този закон и ако го оправдаете вие с нещо, тук е и Лучников, нека и той да слуша, защото е председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
"Чл. 54. (2) Министърът на държавната администрация осъществява международна координация, участва в работата на международни организации и представлява Република България по въпросите на обществените поръчки."
Ако за това правим закона - струва си!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Ами там си има комисионни и хоп, в джобчето.
СТЕФАН НЕШЕВ: Ако затова правим закона - струва си! Тук законът има парадокси - да подлагаш на регулация частна фирма?! Ако ми покажете в коя държава го има, ще ви смъкна шапка. Ще ви смъкна шапка! Кажете ми този закон, който вие предлагате, с кой от действащите закони в Европейския съюз или в Съединените американски щати има сходство, има аналог? Това е един интелектуален продукт на хора, които явно не знаят някои основни ценности в пазарната икономика и принципи, които се ползват за регулиране.
Аз съм за регулирането. И недейте спекулира с това, че ние, видите ли, като социално ангажирани личности, сега се учудваме от регулирането. Но как да го правим това регулиране? Може ли да има елементи от регулация на естествени монополи с регулиране на разпределението на държавни средства по бюджета с оглед стимулиране на съответни отрасли? Съвсем различни неща са!

Регулирането на естествените монополи става с отраслови институции, които регулират ценообразуването, регулират, същевременно запазвайки възможността за развитието на тези структури в нашата икономика, за да могат да се обновяват, защото те са сериозно капиталоемки - каквито са експлоатацията на природен газ, производството на електроенергия и т.н. - запазвайки и интереса, и правата на потребителите. Това е един сериозен баланс на интереси, които те трябва да осъществяват като държавна политика.
Друго е обаче да кажеш, че когато някой ще произведе толкова чифта обувки за армията, Министерството на отбраната трябва да даде шанс на този, който даде най-добра оферта за бюджета, той да приеме поръчката. Но не това е написано, господин Ляков. Аз поне се научих да чета. А колкото до икономика, ако ти сега станеш шаман на икономиката в България, сигурно ще тръгнем в подем вече. Човек трябва да има чувство за реалитет за мястото си, за това какво може и какво не може.
И това ви казвам - слаб закон е.
Господин председател, аз се обръщам към Вас, приемете го и като процедура. Навремето Съветът по законодателство даваше становища за внасяните закони. Защо не използваме това, което сега казвам, и което Кръстьо Трендафилов каза? Тогава няма да идват такива закони, може би, защото там има уважаващи се юристи. Те ще държат и на стилистиката, на изказа, как е оформено всичко това. А защо няма съгласуваност? Вие посочвате регламенти от Европейския съюз, но дали правилно се прилагат? Имате ли становище за това нещо? Отново ни хвърляте един закон. И ще ви кажа нещо, ще ви боли, но трябва да го чуете. Когато приемахме Закона за териториалното и селищното устройството, и ви казахме, че не бива по политически съображения да кръщаваме областите по географски и исторически признак, викахте, че не разбираме нищо. Когато внесохме законопроекта между първо и второ четене, ни оборвахте с политическа слепота. След това се наложи тези, които ни оборвахте, да го внесете като проект за изменение и допълнение на закона, без дори да си спомните, че ние ви го предлагахме между първо и второ четене.
Не мога да кажа каква е вашата политическа нагласа. Никога не се вслушвате в тези, които ви дават и добри съвети, за да бъдете ефективни за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Панайот Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Нешев, в СДС няма шамани, в СДС има политици и мисля - качествени. Всички резултати показват това.
Но да не се отклоняваме. Аз не съм икономист, а политик, и смятам - нелош.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Какво е това?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Как какво е? Изказване.
Законопроект за обществените поръчки. Аз повтарям, че според мен наименованието на закона е по-добро, защото в крайна сметка неговите цели са задоволяване и то по възможно най-добрия и икономичен начин на обществените нужди, които невинаги съвпадат с държавните и това според мен е важна разлика, която трябва да се прави.
Тъй като колегите говориха доста за отделните глави на закона и за неговите качества и недостатъци, аз ще се спра само на най-съществените моменти, за които имаше спор.
Ясно е, че принципите, обявени в закона, са четири. Това са публичност на процедурата и прозрачност, свободна и честна конкуренция, равни възможности на участниците в обявените процедури и запазване на търговската тайна, което също е един много важен принцип.
Аз не смятам, че законопроектът трябваше да бъде ограничен само в рамките на българските фирми и по някакъв начин да бъде изолирано участието на чуждестранни физически или юридически лица, това, което е дадено в чл. 5, ал. 1. Защо? Вие знаете, че ахилесовата пета на нашата икономика е нейната неконкурентоспособност. Не може фирмите, които по някакъв начин са завоювали някакви пазарни позиции в държавата, да ги извадим и да ги поставим в някакво привилегировано положение спрямо западни фирми и по този начин да не ги поставим в истински пазарни условия. Нека да се конкурират със западните фирми при изпълнението на обществените поръчки, нека да трупат опит, нека да се съревновават с тях, за да могат, когато пък те излязат в чужбина, да могат да печелят и международни търгове, да печелят и там участие в изпълнението на обществени или държавни поръчки в съответните страни.
За мен това е предимство на закона, а не недостатък и е хубаво, че той поставя този принцип - за равни възможности, пред нашите фирми и пред западните фирми или пред чуждите фирми, които ще участват в изпълнението на обществени поръчки.
Другият голям недостатък според господин Папаризов е за процедурите. Трите процедури, господин Папаризов, са точно трите процедури, които съществуват и в западните законодателства. Това, което Вие говорехте - за селективната процедура, това всъщност е договарянето, което обаче, ако сте забелязали, в закона има само няколко реда за него. И всъщност цялата процедура по договарянето изпълнява всички онези изисквания, които са покана за участие, подготовка на процедурата, комисия, разглеждане на оценката на офертите - така, както се прави за откритата процедура. Ограничената процедура и процедурата по договаряне просто прави една икономия, тъй като Вие много добре знаете, че има обществени поръчки, за които е ясно, че много малко на брой фирми имат капацитет да изпълнят. Защо е необходимо в такъв случай да се пуска открита процедура, след като се знае, че така или иначе на тази процедура ще се явят четири или пет фирми и всички правила, по които ще се проведе всъщност - да го нарека условно - търгът, ще бъдат спазени така, както е и при откритата процедура. Просто това са две разновидности, които се правят според мен, само за икономия на време.
Така че по никакъв начин не мога да приема, че първият принцип - за публичността, за който говориха колегите с тази регистрация, за държавния регистър, който се публикува в "Държавен вестник", с този бюлетин, който непрекъснато ще бъде издаван, е нарушена. За мен законопроектът категорично във всичките си разпоредби защитава принципа за публичност на процедурите и прозрачност.
При самите процедури, вие знаете, като се започне от решението за откриване на самата процедура, има много строги и много подробни изисквания към кандидатите. Така че от тази страна обществените или държавните интереси, ако обществената поръчка е зададена от държавен орган, са много добре защитени, защото не допускат участието на фалшиви фирми, на фирми, да ги наречем, строителни пирамиди от типа на тези, които в момента се разследват, и проваляне на съответната обществена поръчка, забавяне изпълнението на някакъв важен инфраструктурен проект.
Подаването на офертите, гаранциите за участието, което трябва да даде всяка една от фирмите, които смятат да участват в процедурата, също говорят непрекъснато за защита на тези основни принципи за равни възможности, за публичност и прозрачност.
Така че законът, според мен, категорично защитава обществените интереси, давайки възможност на възложителите, които действително тук са разширени и не са само държавните органи, кметовете на общини, това са висшите училища, това са също пенсионни и здравноосигурителни фондове, които ще имат доста възможности да правят процедури за обществени поръчки. Всички тези изисквания към кандидатите всъщност защитават в крайна сметка по категоричен начин обществените интереси.
В глава седма е контролът, за който колегите говориха. Така че моята оценка за закона, която всъщност започнах и с репликата, че той е съобразен с европейските директиви, е положителна.
Когато обсъждахме в комисията имаше забележки, но несъществени, по отношение на комисиите, които ще бъдат определяни за разглеждане на офертите, класиране на кандидатите и така нататък, че може би е необходимо изискванията към членовете на тези комисии да бъдат повишени. Така че по никакъв начин да не се допусне пристрастно отношение или някаква възможност за корумпиране - било материално, или корумпиране по известната шуробаджанашка линия.
Но това не са съществени забележки. А вдигането на изискванията, според мен, е едно добро пожелание, което ние можем да направим между първо и второ четене. Затова и не приемам казаното от господин Трендафилов, че това е някакъв, едва ли не недоработен закон, някаква заготовка, която ни е хвърлена тук, и ние между първо и второ четене ще я оправяме.
Според мен законът е много добре систематизиран, с много ясни и точни процедури и аз призовавам моите колеги да го подкрепят, защото този закон, освен че ще приобщи нашата държава към една много важна дейност и към това споразумение на Световната търговска организация, ще защити по категоричен начин и интересите най-вече на общините, където в момента се вършат и продължават да се вършат страхотни безобразия, поради несъвършенствата на сега съществуващия закон, който, първо, е неясен, има много хлабави процедури - пет на брой, и винаги дава възможност възложителят да се измъкне от процедурата и да възложи поръчката не на този, който ще я изпълни най-качествено и най-добре, а на този, който, примерно, му е партиен приятел. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ляков. За реплика има думата народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ляков. Аз ще поставя въпроса така: не Ви ли прави впечатление колко много закони приехме в рамките на две години и колко малко от тях сработиха в нашето общество?
Значи с голяма част от това, за което говорите, мога да се съглася в теоретичен план, но между теорията, господин Ляков, и това, което е в нашето общество, има огромна разлика. И не виждате ли колизията между силно европейския закон и нашата икономическа действителност, нашата структура на обществото, нашия пазар.
Е, обяснете ми какъв е смисълът да направите един прекрасен закон, който няма да сработи в едно изкривено общество? Не трябва ли да правим земни закони за ситуацията, която е в страната?
И оттук нататък по процедурата. Може да е прекрасна процедурата, но в общество с корективи. А в нашето общество на Министерския съвет и на министрите коректив няма. Няма такъв коректив! И затова са нашите опасения, че той може да направи прекрасна процедура, но може да я направи както си иска, може да я изкриви. И кой ще му направи коректива в този закон? Никой! В този закон освен министърът на държавната администрация, няма никой. Има само министърът на държавната администрация, който прави процедура от А до Я. Е, как няма да има опасения!
Затова ви говорим, за нищо друго. Всичкото, което е написано, може да отговаря сто на сто на европейските процедури, само че я няма Европа в България. Няма го европейското пазарно стопанство в България. Няма го гражданското общество в България, което е коректив на тази история. И тогава всуе правим такъв закон. Както Законът за малките и средните предприятия - същата работа. Регистрираш ги, класифицираш ги, а пък те умират. И какво от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бойков.
Втора реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Ляков! Ще ви дам един конкретен пример: каква е разликата между този закон и практиката в Европейския съюз. Този закон иска да затвърди практиката, понеже говорихте за ограничените поръчки, за всеки лот за Европейския съюз министърът на администрацията да обявява конкурс за тези, които могат да се класират за съответния лот, след това да им даде 10 дни, половината от тях да не успеят да си представят офертите и така изкуствено да ограничава тези, които могат да кандидатстват, за да строят пътища в България.
Европейската практика изисква за пътища да има квалифицирани възможни изпълнители. Министърът на администрацията обявява критериите за тях и те са валидни всеки ден и се прави един общ списък. И в този списък всяка фирма може да влезе. И когато прави поръчка за определен лот, той се обръща към всички тези, които са вече в списъка. Това, за съжаление, не е в този закон. Този закон пак казва: за всеки случай ще набираме кандидати, ще стесняваме сроковете и най-накрая ще избираме между един - двама. От такъв закон нямаме нужда. Досегашният закон може да е много сложен, но той е много по-близко до това законодателство, към което се стремим. По-добре да го бяхте поправили и опростили, вместо да предлагате нов закон с много неясни текстове и процедури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Трета реплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Към уважаемия народен представител Ляков. Аз се отнасям с разбиране към пропагандната задача, която той има по този закон, но много замирисва предизборно, когато се казва, че най-големите проблеми са в българските общини.
Ами, господин Ляков, в приватизацията, тук, в тази зала, при изменението на закона, така, малко под сурдинка, беше отменено със задна дата действието по Закона за приватизацията. Касае се за възлагането на посредниците, които после видяхме колко приватизираха предприятията. Става въпрос за милиони долари. Така че недейте от болната на здравата глава да прехвърляте нещата.
Аз смятам, че този закон е една сериозна предпоставка за увеличаване на корупцията при харченето на държавните и общинските средства. И не случайно от Закона за държавните и общинските поръчки вкарваме мъглявото понятие "обществените поръчки", вкарваме различни такива фигури, при които всичко зависи от администрацията, всичко, казвам, и колегите преди мен посочиха в какви хипотези, за да може в цялата тази каша чрез политическата власт, чрез администрацията да се реализират от определени лица приходи в големите парични потоци, каквито са държавният и общинските бюджети. Ето, това ще бъде резултатът, и затова аз категорично няма да подкрепя този закон.
Абсолютно съм съгласен с мнението на народния представител Атанас Папаризов. Да, имаше много проблеми във връзка с предишния закон, но той като право, като писани норми беше по-добър. Този е мъглява смес от правни пожелания, от общи приказки, които нямат правно значение и като резултат той ще създаде по-големи условия за корупция и то именно на държавната, съответно, разбира се, и на общинските администрации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Желаете ли дуплика? Не желаете.
Искам да предупредя колегите, че Парламентарната група на СДС вече е изразходвала своето време и има само една минута. Тридесет и девет минути са използвани. Демократичната левица - 18 минути, Евролевицата - 17 минути.
Има думата народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да привлека вниманието ви върху нещо, което може и да не приемете, но за голяма част от хората в опозицията е главен мотив при дискусията на много от законите, по-специално в икономическата, фискалната, данъчната област. След това, което стана в 1997 г. и просто невъзможността България повече да се движи на място, всички желаем да има едно реално придвижване, елемент и гаранция на което е и една силна работеща законодателна уредба.
Аз съм се водил от този мотив през тези две години и твърдя - и повечето от моите колеги. Многократно ние ви обръщаме внимание във връзка с приемането на закони и особено на някои важни текстове, фундаментални за конструкцията на съответния закон, че вие отваряте прозорци за развитие на процесите на корупция.
Има ли факти, които доказват, че е така? Ето един крупен факт. Той не е моя оценка, не е роден от моя анализ. Корупция през тези години е имало. Но за последните 2 години погледнете всички оценки на Фонда и на Банката. Тези оценки са по-тежки, по-сгъстени. Те пряко се намесваха, и колегите от Комисията по икономическата политика и от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол могат да потвърдят, чрез препоръчване на определени текстове те спираха някои неща.
Заслужава ли този факт нашето внимание, щом всички се кълнем, че не искаме да допуснем обществото да изпадне в още по-голям плен на тези пороци? Защо тогава не се вслушвате, когато се правят изложения, целящи именно в рамките на възможното да затворим тези прозорци и врати?
Тук, и във връзка с модела на ограничената селективна процедура, и във връзка с технологията за прилагане на тези процедури, колегите обърнаха внимание на неща, които практически създават възможност чиновникът да бъде този, който ще решава. А всички знаем - колкото по-голямо е полето, в което се подвизава чиновникът при вземане на решение, а не критериите почти със силата на автоматизъм да водят до решението, толкова по-голяма при други условия е възможността за корумпиране. Уж сме наясно по този механизъм и същевременно отсъства желание за свиване на територията, където той да може да действа.
Защо се получава така? Отговорът не може да бъде друг, освен че има заинтересовани. Не всички вие, но вероятно част от вас и част от тези, които са в изпълнителната власт.
Не искам да се връщам как в залата са смачквани текстове, които са получавали подкрепа в комисиите. Не искам да се връщам към факти, когато е очевидно за нас в комисиите, че се залагат неработещи модели, модели, които получават силно отрицателни оценки на добронамерено отнасящи се към вас специализирани икономически издания. Например, във връзка с масовата приватизация. И няма реакция. Началото на реакцията трябва да изхожда от вас и вие ще получите нашата категорична подкрепа.
Толкова силни сводни оценки за редица неща вече се натрупаха в пресата, сред икономистите, че където и да пипнеш, се натъкваш на такива силно отрицателни оценки, че едни от най-солидните икономически издания наричат второто издание на масовата приватизация - приватизация, която предлага на инвеститорите боклуци. Говори за нелепи процедури. Ами нелепости има и в закони, които ще гледаме тази и другата седмица.
Според мен, позволявам си да отворя една скобка, нелепост е да вкараш в кооперацията корпоративни дружества. Това е нелепост! И затварям скобата.
Има още нещо. Не казвам, че може да се върнем към началото на века, това е невъзможно. По силата на много обстоятелства. Но всички уж изповядваме философията, че в рамките на възможното трябва да правим толкова повече при нашето икономическо състояние един мек, кадифен протекционизъм. Съгласни ли сте? Всички сте съгласни. И го приказвате. И е така. Толкова повече в нашите условия.
Така ли обаче се получаваше чрез законодателството ни и актовете на изпълнителната власт? Не. Факти. Две години се внушаваше и от опозицията, и от браншови съюзи, че ние не изстискваме възможностите по линията на митата, за да създадем малко по-голяма защита за нашите полускапани производители в резултат на всичко това, което става 9 години. Сега Министерството на търговията и туризма за сектор след сектор започва да вдига митата, в рамките на допустимото. Толкова повече, че редица комшии работят с по-високи мита.
Е, добре, тук също можете, понеже говорите за политическа воля, предвидете някакъв мек, допустим режим за някои сектори. Няма да бъде като по времето на Стамболов - понеже не може да бъде. Но за някои сектори да допуснем. Няма да говоря за техника, но ще говоря за хранителни стоки, за облекло и обувки, за някои сектори, където държавното потребление е голям дял от вътрешното потребление. А вие разчитате растеж да се получи чрез потребление. Да предвидим нещо, което да създава определени предимства за българския производител при държавните поръчки.
И накрая. Аз и друг път съм ви обръщал внимание, закони всякакви, но има закони, в които нещата трябва да бъдат много по-подробно разписани. Това не аз съм го измислил, юристите го казват. Казват го теоретиците в областта на правото.
Ще ви приведа един пример. Когато в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол приемахме Закона за митниците, аз си позволих да изразя настоятелното пожелание трите реда, които бяха дадени за митническата облагаема стойност, а вие знаете във връзка с митническата облагаема стойност, че се вършат най-големите далавери. Нещо, което на всички известни пазари, примерно струва шест единици, у нас се регистрира като две и оттам нататък се развързва чорапът.
Възразяваха в началото. Обърнахме им внимание, че в европейското законодателство нещата не стоят така с три реда. И се появи един голям раздел от десетина страници. Това вече е едно от условията да заработи механизмът и по този много деликатен проблем. Този закон според моите скромни представи е един от законите, спадащи към категорията, в която много неща трябва да бъдат много по-обстоятелно представени.
В 1990 г., когато групата на Ран идваше на всеки 20-30 дни в София, носеше ни и пакети от закони. Повярвайте ми, Законът за държавните поръчки е такава тухла! Законът, не правилникът за прилагането му.
Защо в тази най-либерална държава са си дали труд да разпишат толкова обстоятелно условията, при които ще се харчат огромните средства от държавния бюджет? Е, това би означавало, че се движиш по пътя на създаване на едно законодателство, осигуряващо у нас механизмите на пазарната икономика да работят истински, а не ерзац. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стефан Стоилов.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. В рамките на едната минутка, която имам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: И една от мен. (Смее се.)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин професоре, Вие в рамките на девет минути, струва ми се, по същество нищо не казахте по закона. Нямахте забележки. Аз съм съгласен, че вероятно трябва да се отчетат забележките на господин Бойков и господин Папаризов между двете четения, но в никакъв случай не мога да се съглася, че някой от нас или от изпълнителната власт имаме някакви интереси. В момента наистина ние сме политици, които ползваме експерти, но в никакъв случай не трябва да си позволяваме от парламентарната трибуна да обвиняваме в користни пристрастия група народни представители или лица от изпълнителната власт, защото най-малкото това не е коректно.
Освен това, има много сериозни противоречия между Вашето изказване и това на господин Папаризов. Вероятно нещо не си синхронизирате изказванията. (Оживление.) Господин Папаризов твърдеше преди малко, че в този закон трябва да има възможност за еднакъв достъп на чужди компании, така както на наши. Вие точно обратното - споменахте, че този закон трябва да дава възможност на прохождащия български капитал. Тези две тези си противоречат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, дайте да не се правим на госпожици. Щом в тая страна се говори за нарастваща корупция, тя да не е при бакалина в моя квартал? Вие не сте точен. Аз казвам: щом се говори за нарастваща корупция, не всички, но вероятно има такива, които са заинтересовани законът да бъде с дупки. Вероятно в изпълнителната власт има такива. А фактът на оценките, че корупцията става по-тежка и страшна доказва, че я има.
И по-нататък: да, ние не седим в една стая, за да си съгласуваме позициите. Ние наистина се различаваме. И това, че аз не казах нищо по основните текстове на законопроекта показва, че това, което беше дадено като интерпретация, аз използвам като основа, за да Ви обърна внимание на нещо, което е особено важно. Но Вие не сте схванали.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Вероятно. Щом не казвате нищо по същество, какво да схващам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Руси Статков иска думата. (Оживление.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Нямах намерение да взимам отношение, но последната реплика и коментарът по нея налагат да се внесе известно разяснение. Ето това е "Agenda 2000". В нея са записани препоръките към отделните закони, в това число и по Закона за държавните поръчки. Там обаче изрично е казано, господин Благой Димитров, че на нас ни се дава възможност до 2005 г. да работим в този режим, в който стимулираме нашите фирми. В смисъл, че не предоставяме равностоен режим и на външните фирми. Така че не противопоставяйте господин Папаризов на господин Стоилов!
Господин Стоилов каза и аз всъщност затова станах, че ние в този период можем да използваме, и не само можем, а сме длъжни и трябва да го направим, такъв режим за своите фирми, с който да вдигнем нашата икономика на крака. А след това вече да влезем в общия режим и затова стои въпросът трябваше ли да правим нов закон, в който да се изсилим в една крайност, или да ремонтираме досегашния, както господин Папаризов предложи и аз поддържам тази теза, за да можем да продължим с него?
Уважаеми колеги отдясно, не се опитвайте да търсите проблеми там, където ги няма, а по-скоро не създавайте допълнителни, защото в момента създавате допълнителни проблеми. Аз не виждам как вие ще обвържете Закона за малкия и средния бизнес с онова, което обещахте, тъй като то включва и решаването на един такъв въпрос, господин Благой Димитров и уважаеми колеги отдясно. Вие обещахте в тези две години, в които забавихте този Закон за малкия и средния бизнес, и най-накрая обещахте такива преференции, а днес ги изхвърляте от този закон...
След това стои един голям въпрос, който може би за вас не е толкова голям, но аз като народен представител, който е давал предложения и те са приети в предишния закон, съм длъжен, господин Куртев, да се обърна и към Вас за помощ. Става дума за инвалидите. Инвалидите, които в досегашния Закон за държавните поръчки имат в процедурите, които са предложени, възможност да бъдат защитени техните предприятия. Сега, с този закон, вие ликвидирате тези възможности.
По отношение на други принципни въпроси, господин Благой Димитров, също така отивате в една крайност, в която отново създавате проблеми и не решавате нищо. И не бих искал тук да отнемам повече време и да тълкувате това като желание за забавяне на времето, но искам да ви кажа следното:
Ние не сме длъжни като народни представители да бъдем експерти на което и да било министерство. Вие с ролята си на принизен придатък като мнозинство на правителството ни поставяте в крайно неблагоприятна позиция да се разкъсваме между отговорностите си на народни представители, да коригираме, да правим такива поправки и промени, които трудно биха могли да станат в сроковете, които вие предлагате. Наистина време е най-после да върнете един законопроект на правителството! Считам, че днес с гласуване трябва да го направите. Иначе, уважаеми дами и господа, доникъде няма да стигнем като парламент. Съвсем си принизяваме авторитета.
Имам и много други принципни бележки. Не виждам обаче смисъл в момента, защото разбирам, че има повече нетърпение на колегите от дясно да ходят да обясняват защо трябва да нападаме Югославия, отколкото да слушат за законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за обществените поръчки.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 114, против 47, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точка четвърта от седмичната програма e:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Вносители са Министерският съвет и народният представител Стоян Райчевски.
Моля господин Стоян Райчевски да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На заседание, състояло се на 4 март т.г., Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет, както и законопроекта, внесен от народния представител Стоян Райчевски.
На заседанието присъстваха госпожа Емма Москова, министър на културата, госпожа Мария Русинова, заместник-министър на културата, и служители, сътрудници и експерти на Министерството на културата и други ведомства, които са участвали в работата по законопроекта.
При представянето на законопроекта, внесен от Министерския съвет, бе изтъкната високата оценка, получена както в международен аспект, така и от нашите специалисти и ползватели, на влезлия в сила от 1 август 1993 г. Закон за авторското право и сродните му права. Но в областта, която обхваща закона, в последните години се извършва ускорено развитие, свързано с техническия прогрес, на което Европейският съюз реагира с приемането на няколко нови директиви, които с изключение на последната, държавите - членки на Съюза, вече отразиха в своите национални закони. Съгласно споразумението за асоцииране на България към Европейския съюз от 1995 г., нашата страна се е задължила да осигури в областта на авторското право ниво на закрила, сходно на съществуващото в общността, включително и ефективни средства за реализиране на тази закрила.

Същевременно бяха приети и няколко нови международни споразумения в областта на интелектуалната собственост: Споразумението за търговските аспекти на интелектуалната собственост, сключено под егидата на Световната търговска организация през 1994 г., което е ратифицирано от нашата страна, договорите на Световната организация по интелектуална собственост - единият в областта на авторското право, а другият - на сродните му права от 1996 г.
Промените, предлагани във връзка с европейските директиви, се отнасят главно до два основни момента:
1. удължаване срока на закрила на авторското право от 50 на 70 години след смъртта на автора;
2. въвеждането на още едно сродно право, наред с досегашните три, а именно - правото на филмовите продуценти. При филмите, освен времетраенето на срока на закрила, се променя принципно и начинът на определянето му. Налага се разширяването на понятието "излъчване чрез спътник", като в него се включи ясно и разпространението чрез директно приемане на програмите от зрителите. Навлизането на новите технологии пък налага корекции в определянето на понятието "пиратско" декодиране на радио- и телевизионни сигнали и въвеждането на ново правомощие на авторите, изпълнителите и продуцентите - предлагането по безжичен път или чрез кабел на достъп до произведение (изпълнение, звукозапис, радио- и телевизионна програма) на неограничен брой лица, по начин този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (имат се предвид възможностите на Интернет, телевизията по поръчка и др.).
Законопроектът предлага също така и усъвършенстване на норми, които засягат специфични страни в нашата практика и отношения.
Най-важните изменения от този вид обаче се свеждат до създаване на нови норми, насочени към повишаване ефективността на закона и подпомагащи борбата срещу интелектуалното пиратство, а общо и на някои норми, целящи разширяването на процесуалната правоспособност и въобще ролята на организациите за колективно управление на права.
Вносителят Стоян Райчевски подчерта, че и предлаганите от него изменения и допълнения към Закона за авторското право и сродните му права отговарят на една от корекциите, които се налагат в посока на пълното му хармонизиране със съответните национални закони на страните от Европейския съюз. Те засягат главно увеличаване срока на закрила на автора.
При обсъждането депутатите подкрепиха мотивите на вносителите за необходимостта от приемането на предложените изменения и допълнения към сега действащия Закон за авторското право и сродните му права. Също така бе изразено и мнение при второ четене да се обсъдят по-обстойно и прецизират някои текстове, които засягат главно нашата практика и отношения.
След проведеното гласуване с резултат 9 "за" и 1 "въздържал се", бе прието следното становище:
Комисията по културата и медиите предлага на народните представители да приемат на първо четене:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Стоян Райчевски." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Госпожа министър Москова има думата от името на вносителя.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изложението на председателя на Комисията по културата и медиите, базирано на нашите мотиви към законопроекта, всъщност посочи както основанията за предлагания законопроект, така и конкретната насоченост на предлаганите текстове.
Ценейки времето ви, няма да се спирам отново на вече казаното. Ще подчертая само, че, отчитайки динамичните промени в тази сфера и засилената грижа в целия свят за защита на интелектуалната собственост във всичките й измерения, Министерството на културата изработи този закон с цялата си убеденост в неговата актуалност и необходимост както по отношение на вътрешното законодателство преди всичко, така и във връзка със задължителното му синхронизиране с европейските норми.
Ще си позволя да подчертая, че особено много ценя насочеността на закона и приноса му в нелеката битка с интелектуалното пиратство, този бич в културното пространство на цивилизования свят, а именно - превантивните и обезпечителни мерки, които за пръв път законопроектът предлага.
Уважаеми дами и господа народни представители, предстои ви да оцените резултатите от нашия труд по законопроекта. Искрено се надявам на конструктивните дебати по време на неговото обсъждане, както и на ползотворния резултат от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не искам да коментирам удължаването на срока за закрила на авторското право от 50 на 70 години след смъртта на автора. Ние всъщност с това предложение проектираме в нашето законодателство една световна практика, наложила се практика.
Иска ми се да отделя няколко минути, тъй като времето напредва, по отношение на въвеждането на определена протекция за филмовите продуценти и автори във връзка с предизвикателствата, които възникват от технологичния напредък. Аз тук искам само един малък пример да дам - във връзка с така нареченото "пиратско декодиране", тъй като това според мен е нещо много съществено от материята, която ни е предложена за разглеждане и за гласуване, и което предизвикателство, впрочем, е и в световен мащаб.
Примерът е много прост - чрез сателитно излъчване и разпространение по-нататък чрез кабелни оператори или ефирно разпространение може в рамките на два часа да бъдат облъчени няколко, да речем, 2 млрд. човека, при което чрез така нареченото "пиратско декодиране" може да бъде ощетен в особено големи размери един автор чрез така нареченото "пиратско" разпространение на филмова продукция.
Налага се в нашето законодателство да има определения и възможности за протекция на авторите и на продуцентите от една такава възможност. В този смисъл, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз считам, че трябва да подкрепим двата предложени законопроекта на първо четене, защото на практика те един път хармонизират нашата правна материя със световната практика и, второ, дават възможности за прилагане в България на вече установени световни практики по отношение на тези протекции на авторските права. Благодаря ви за вниманиeто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
До момента са се записали още четирима народни представители за изказване. Очевидно е, че тази точка ще остане като първа в утрешното заседание, тъй като трябва да направя и съобщенията за заседанията на комисии:
- Комисията по труда и социалната политика отменя насроченото за днес, 28 април, заседание;
- Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15 ч. в зала 42;
- Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе редовно заседание днес от 15 ч. в зала 456 и извънредно заседание утре, 29 април, от 14,30 ч. в зала "Изток";
- Комисията по образованието и науката ще проведе редовно заседание днес от 15 ч. в зала 142 и извънредно заседание на 29 април, четвъртък, от 15 ч. в зала 242;
- Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Изток";
- Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15 ч. в зала 248;
- Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 29 април, четвъртък, от 15 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 29 април, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Христо Димитров
Калчо Чукаров