Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 21 до 28 май 1997 година:
Проект за решение за освобождаване и избиране на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ - вносител Екатерина Михайлова.
Проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание - вносител Теодосий Симеонов от името на Временната комисия по правилника.
Законопроект за осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и за професионална квалификация - вносители Георги Първанов и група народни представители.
Законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда - вносител Лъчезар Тошев.
Законопроект за изменение на Закона за пенсиите - вносител Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания - вносител Йордан Цонев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания - вносител Йордан Цонев.
Законопроект за изменение на Закона за данъчното производство - вносител Йордан Цонев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите - вносител Йордан Цонев.
Предложение за дневен ред за трите дни, тоест за работата на Народното събрание от 28 до 30 май 1997 година:
1. Първо четене на законопроекта за банките - вносител Министерският съвет. По всяка вероятност тази точка, с която ще започнем, ще заеме целия пленарен ден.
2. Проект за решение за освобождаване и избиране на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ - вносител Екатерина Михайлова.
3. Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание - вносител Теодосий Симеонов от името на временната комисия.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата.
С точка 3 по вся ка вероятност ще се занимаваме утре, а с точка 4 - в петък.
Има ли други предложения по дневния ред? - Господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица заявявам, че по принцип не възразяваме да се гледа точката от днешния дневен ред, предложена като проект за решение за освобождаване и избиране на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ, внесен от госпожа Екатерина Михайлова, но за да се пристъпи към решаването на въпроса за освобождаване на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ е редно съгласно закона да се изслуша отчетът на агенцията, за който имаме сведение, че е готов. Ще помоля да вземем решение да задължим директора на Агенцията да внесе в тридневен срок отчета на агенцията и да отложим разискванията на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 за друго заседание на Народното събрание.
В противен случай, ако не се изслуша отчетът, ще считаме, че това освобождаване е политически въпрос, по който след това ще вземем съответно отношение. Благодаря ви. (Оживление сред мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Думата има госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата, за да възразя на направеното предложение. Разбира се, че е хубаво да има отчет на Агенцията за чуждестранна помощ, но това не е нещото, което може да отложи точката в дневния ред, тъй като по силата на закона такъв отчет самата агенция би трябвало да е внесла или трябва да внесе. Това е нейно задължение - на агенцията - ежегодно да представя своя отчет.
В случая, за да внесем този проект за решение, макар че не ми се ще да влизам в дебат по същество, тъй като сме още в дневния ред, е затова защото директорът на Агенцията за чуждестранна помощ вече е народен представител и това създава съществени затруднения в дейността на Агенцията за чуждестранна помощ.
Ние изчакахме от началото на работата на Народното събрание да има съответни действия от страна на агенцията или от страна на директора на агенцията. Такива действия не бяха предприети и затова миналата седмица внесохме този проект за решение от страна на Парламентарната група на СДС.
Много лесно е за всяко нещо да се размахва знакът за политическа чистка. Мисля, че въпросът освен юридически, наистина е морално-политически. Имаме прецедент, в който народен представител беше избран за директор на Агенцията за чуждестранна помощ и народните представители, които бяха тогава си спомнят, а другите могат да направят справки, че той веднага даде своята оставка като народен представител. Мисля, че това е едно съвсем нормално действие.
Затова моля да остане точката в дневния ред, а в дебата по същество, разбира се, всеки ще засегне своите виждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има направено предложение от господин Любомир Божков за отлагане или за отпадане на точка 2 от дневния ред. Ще оставя на гласуване първо това предложение.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 205 народни представители, за - 63, против - 121, въздържали се - 21.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля да гласуваме дневния ред така, както е предложен.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 203 народни представители, за - 161, против - 7, въздържали се - 35.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БАНКИТЕ.
Моля парламентарните групи да дадат заявките си.
Определям време за парламентарните групи както следва: 60 мин. за Парламентарната група на СДС, 45 мин. за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 мин. за останалите парламентарни групи, съответно с право на удължаване до една трета. Ако изтече нормалното време, ще давам направо продължението, дори когато не е поискано.
Има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение във връзка със започване разглеждането на Закона за банките. Моето предложение е да бъдат поканени господин Ангарски, като вносител на законопроекта и господата Борислав Стратев и Валери Димитров от Българска народна банка, за да може да има евентуални разяснения в дебатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля да гласувате по направеното предложение.
От общо гласували 187 народни представители, за - 183, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Ангарски, господин Стратев и господин Валери Димитров.
От името на комисията има думата господин Йордан Цонев.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Законопроекта за банките N 02013 от 15 май 1997 г., внесен от Министерския съвет.
"На заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, проведено на 22 май 1997 г., съвместно с Комисията по икономическа политика бе разгледан Законопроект за банките.
Мотивите на законопроекта бяха изложени от ексминистъра Красимир Ангарски.
На заседанието взеха участието представители на Българска народна банка.
Ексминистър Ангарски в своето изложение изтъкна, че се предлага изцяло нов Закон за банките, което е в съответствие със Закона за нормативните актове, който предвижда това в случаите, когато в действащия закон се правят многобройни и важни промени.
Законопроектът за банките е внесен за обсъждане в изпълнение на поети сериозни ангажименти за извършване на икономическа реформа, който заедно със Законопроекта за Българска народна банка е разработен в съгласие с принципите на валутния съвет и се характеризира със следното: законопроектът обхваща само банките и създава нов по-ясен ред в банковия сектор. Правната уредба се усъвършенства и в частта й, касаеща лицензирането на банките.
Друг съществен момент е законовото регламентиране на въвеждането на международните счетоводни стандарти и международния одит.
Законопроектът съдържа правна уредба, съдържаща повишени гаранции срещу кражбите от банките.
В законопроекта се предлага да бъдат регламентирани нови специални отговорности в банковата система от Управление "Банков надзор", както и нови отговорности на ръководителите и кадрите в банковата система.
Наред с гореизложеното е предложена и по-съвършена законова уредба на изискванията спрямо ръководителите на банките.
Проблемът за банковата несъстоятелност е детайлно регламентиран.
Проектът съдържа разпоредби, които ускоряват процедурата по обявяване на дадена банка в несъстоятелност. В тези случаи е предвидено задължение на Българската народна банка да отнеме лиценза и да поиска от съда обявяването й в несъстоятелност. Критериите за фалит са строго определени.
Този законопроект, заедно със Законопроекта за Българска народна банка са основополагащи в българското законодателство за осъществяване на реформата в банковия сектор и са част от цялостната икономическа реформа на страната.
Преди провеждането на дискусията по законопроекта народните представители гласуваха принципното му приемане. По време на обсъждането членовете на комисията изразиха становища и направиха предложения по някои от текстовете на законопроекта.
Във връзка с разпоредбата на чл. 9 членовете на Управителния съвет или на Съвета на директорите да се избират лица с необходимата квалификация и професионален опит, удостоверяван със сертификат, издаден от комисия, назначена от Централната банка по определен в наредбата ред се предлага да бъде заменен с издаването на сертификатите от самата Централна банка, а не от предвидената комисия.
Смята се, че с тази промяна се поема още една отговорност от страна на Управителния съвет, която да повлияе положително при подбора на съответните лица.
Наред с това предложение се счита за целесъобразно да има и едно представителство от страна на Асоциацията на търговските банки, които да участват при издаването на сертификатите.
Изказаха се и съображения, че в Законопроекта за банките е отразена както досегашната практика, така и европейското законодателство, но се намира за неудачна направената промяна в увеличаване размера на капитала от 1 на 5 на сто, за който да се искат данни за лицата, които да удостоверяват произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции.
Също така се счита, че трябва да се обсъди и въпроса за размера на допустим чуждестранен капитал в банковото дело, тъй като е възможно в близко време да се окажем с банки без българско участие.
Поставените въпроси за подзаконовите нормативни актове, изданени от Управителния съвет на Българска народна банка във връзка с приложението на Закона за банките и кредитното дело необходимо е да се реши дали те ще се запазят или ще се считат за отменени с влизането на закона в сила или трябва да бъдат издадени нови.

Може би е необходимо в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките да се запише текст, че тези подзаконови актове запазват своето действие, доколкото не противоречат на новия закон.
По предложение на председателя на комисията дискусията беше насочена и към формиране на становище по онези членове от законопроекта, за които са дадени алтернативни решения.
След направените изказвания се проведе гласуване, с което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепя следните варианти:
- по чл. 9 - първи вариант;
- по чл. 15 - първи вариант;
- по чл. 60 - втори вариант.
По чл. 12 и 16 комисията ще вземе конкретно становище между първо и второ четене.
По чл. 24, ал. 2 се изказаха съображения, че посоченият тригодишен срок е много дълъг и той би могъл да се съкрати, което ще въздейства както по икономически път, така и по- дисциплиниращо върху дейността на банката.
Счита се също така, че посоченият в чл. 30 общ размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други дълготрайни материални активи, който не може да надвишава 50 на сто от собствения капитал, е в твърде висок размер.
След дискусията бе проведено гласуване и с мнозинство се взе решение, с което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за банките на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Никола Николов от името на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Законопроектът за банките е сред основните законопроекти, свързани с укрепването на финансовата дисциплина и възстановяването на доверието към българския лев, необходими за въвеждането на валутен съвет в съответствие с принципите, залегнали в Декларацията за национално съгласие, приета от Тридесет и осмото Народно събрание на 8 май 1997 г. Затова на съвместно заседание на 22 май 1997 г. Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледаха предложения Законопроект за банките. Мотивите по законопроекта бяха изложени от министъра в служебното правителство Красимир Ангарски. В заседанието взеха участие и министърът на правосъдието господин Васил Гоцев и представители на Българска народна банка.
Законопроектът в сравнение с действащия закон по-ясно регламентира сделките, които могат да бъдат извършвани по занятия само от банки и ясно разграничава дейността на банките от тази на небанковите финансови институции. Създава се по-добра основа за ясен ред и контрол в банковия сектор.
Усъвършенствана е и уредбата, свързана с лицензирането на банките. По-ясно са регламентирани и отговорностите на управление "Банков надзор" на Българска народна банка.
Подобрена е и нормативната уредба по отношение на квалификацията и другите професионални изисквания към членовете на управителните органи на търговските банки.
Проблемът за банковата несъстоятелност е детайлно регламентиран. Законопроектът съдържа разпоредби, които ускоряват процедурата по обявяване на дадена банка в несъстоятелност.
При провеждане на дискусията по Законопроекта за банките народните представители от Комисията по икономическата политика гласуваха единодушно за приемането му на първо четене.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становище и направиха предложения по някои от текстовете на законопроекта. Изразено бе становището, че макар и в него да е отразена както досегашната практика, така и европейското законодателство, не е удачна направената промяна в чл. 11, ал. 1, т. 6 информация да се предоставя при лицензирането на банките само за лицата, записали над 5 на сто от капитала. Би следвало тази норма да важи за лицата, написани над 1 на сто.
Ще добавя, че много специалисти също предлагат и в нашата комисия има предложение точно в тоя смисъл - да бъде 1 на сто.
Също така се счита, че трябва да се обсъди и въпросът за размера на допустимия чуждестранен капитал в банковото дело.
Предложено бе по-ясно да се регламентира в Преходните и заключителни разпоредби действието на досега издадените нормативни актове от Българска народна банка, доколкото те не противоречат на новия закон.
Комисията по икономическата политика проведе гласуване на текстовете, предложени от вносителя в два варианта. По чл. 9 с 8 "за" и 3 "въздържали си" комисията подкрепи първия вариант. В същото време бе изказано становище, че отговорността за издаването на сертификат за квалификация и професионален опит следва да е на Управителния съвет на Българска народна банка, а не на създадена помощна комисия.
По чл. 15 за втория вариант са гласували 8 "за", 6 "против" и 1 "въздържал се".
По чл. 60 за втория вариант са гласували 8 "за", 3 "против" и 2 "въздържали се".
По чл. 12 и чл. 16 комисията ще вземе конкретно становище между първо и второ четене, след като получи становище от Министерството на търговията и туризма относно съответствието на вариантите със задълженията, поети от Република България в рамките на Световната търговска организация и по-конкретно споразумението за финансовите услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Светослав Лучников, председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 21 май, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроекта за банките. На заседанието присъства господин Борислав Стратев от Българска народна банка, който даде някои пояснения за разликите между този закон и действащия досега Закон за банките и кредитното дело.
Народните представители одобриха по принцип предложения законопроект. Направени бяха някои бележки по правомощията на Централната банка да освобождава администратори на банките. Направени бяха също бележки по възможностите да се отнемат лицензите на банките. Направени бяха препоръки в § 11 на Преходните и заключителни разпоредби да се конкретизират текстовете, по които Българска народна банка може да издава наредби.
Искам лично да взема становище по въпроса за съдбата на сегашните наредби. Сегашните наредби не могат да бъдат автоматично отменени с приемането на новия закон, защото това ще лиши банката от много ценен инструмент за упражняване на банков надзор. Трябва на всяка цена в Преходните правила да се предвиди, че тези издадени досега наредби ще продължат да действат, докато се приемат нови, но разбира се в частите им, които не противоречат на новия закон. А противоречията почти не съществуват.
Комисията препоръчва в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде § 12, според който разпоредбите на глава петнадесета на този закон, т. е. правилата по отношение на несъстоятелността да се прилагат и по висящи производства за несъстоятелност на банки.
Направи се предложение също така там, където се установява неплатежоспособността на банките, да се прави сравнение между задлъжнялостта на банките и нейните ликвидни активи, а не само на активите, тъй като в банките има много често натрупани неликвидни активи, които им пречат да бъде платежоспособна.
Комисията единодушно взе решение да препоръча на народните представители Законопроектът за банките да бъде приет на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Пристъпваме към дебатите. Не съм получил списъците от Парламентарната група на ОНС, на Народен съюз и на Българския бизнесблок.
Има думата господин Димитър Абаджиев от Парламентарната група на СДС.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Искам да взема отношение по проекта на Закона за банките.
Съвсем накратко. Считам, че действително Законът за банките е един от основните закони, който е свързан с банковата реформа и с предстоящите промени във финансовата сфера на държавата, и съответно въвеждането на валутен борд. И действително ние трябва да подкрепим по принцип на първо четене внесения законопроект. Този законопроект внася една много по-голяма яснота в правния режим на банките и дава възможност да започне тази реформа.
Искам по-конкретно да взема отношение накратко по глава 9 на законопроекта, отнасяща се до банковата тайна. В тази глава е запазен отново основният принцип при разкриването на банковата тайна - принципът това да се извършва чрез разрешение на съда.
Ще направя своите предложения след гласуването на законопроекта на първо четене. Считам, че трябва да се внесе по-голяма яснота в тази част от законопроекта, отнасяща се до самата процедура в съда при разкриването на банковата тайна. Известно е на колегите, практикуващи юристи, че тази процедура е - по постъпилите искания се образуват частни граждански дела. Досега в съдилищата съществуваше много разностранна и не единна практика при извършването на тази процедура. Липсва и тълкувателно постановление на Върховния съд, което да обединява различните становища. Затова смятам, че следва да се внесат някои конкретни предложения при разглеждането на самото производство в съда. Според мен посоченият срок в ал. 6 на чл. 51 от 24 часа е нереалистичен при сегашното състояние на банковата система.
Друго, недостатъчно перфектен е и текстът на чл. 51, ал. 4, който се отклонява от основния принцип за разкриване на банковата тайна след решение на съда и в който е казано - предложение последно - че банката може да разкрие сведения за наличността по нейните сметки, когато това се налага за защита на нейни интереси в съдебни процеси. В тези случаи, трябва да има разрешение или поне определение на съответния съд.
По допълнителното предложение в ал. 7 на министър Богомил Бонев, в което е предвидено, че по писмено искане на директора, съответно на Централната служба за борба с организираната престъпност, на Националната следствена служба и Националната полиция банките са длъжни да предоставят информация за наличностите и движенията по сметките на дружествата с над 50 на сто държавно участие - в този текст също трябва да се внесат предпоставките, при които може да се даде такова разрешение от съда, тъй като във всички останали случаи конкретно е посочено кога съдът може да издаде такова разрешение, съответно при наличност на данни за престъпление и други конкретни факти. Тук също трябва да се конкретизират предпоставките, при които може да се даде такова разрешение, а не просто винаги по искане на съответната централна служба за борба с организираната престъпност да се издава такова разрешение от съответния съд.
Това са моите конкретни бележки и като цяло отново изразявам становището си, че законопроектът трябва да бъде приет по принцип на първо четене, тъй като той е основополагащ за започналата реформа в банковата сфера.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин Любен Корнезов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин председател, не може ли поне някой от вносителите да присъства в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами те присъстват, те са заели новите си места в залата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители!
Убеден съм, че всички в тази зала, а и извън нея, осъзнаваме необходимостта от строга финансова дисциплина. Не можем да допуснем поне за в бъдеще банките да се превръщат в своеобразни финансови пирамиди, които ограбват както народното богатство, така и спестяванията на хората. Ние бяхме свидетели как хиляди, стотици хиляди хора бяха ужилени жестоко от една банкова некоректност, в някои случаи и престъпна банкова дейност.
Законопроектът, който ни се предлага, цели заздравяване на банковата система. Той е свързан със Закона за Централната банка и въвеждането на валутния борд, така че Демократичната левица подкрепя тази цел и по принцип ще гласува за предложения законопроект. Но тази цел трябва да се постига със законни средства, затова позволете ми да се спра на някои правни въпроси, правни проблеми, а моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица ще се спрат на някои финансови проблеми.
И така:
Първо. В законопроекта се предвижда, в неговите текстове на чл. 21, ал. 5, чл. 64, ал. 2, т. 14 и ал. 4, че решенията на Централната банка за отмяна на лицензията за банкова дейност не подлежат на съдебен контрол, не подлежат на обжалване пред съда.
Разбирам целта, която се преследва в този проект, но средството за постигането му, струва ми се, поне на мен, че е противоконституционно. И, обърнете внимание - решението, с което се отнема лицензът, е индивидуален административен акт, който се издава от управителя по предложение на подуправителя, изрично посочено в чл. 99. Не може когато де факто ликвидираш една банка, този акт да не подлежи на съдебен контрол и банката, на която се отнема лицензът, практически да бъде лишена от правото на защита. Управителят на Централната банка, както и подуправителят са също хора като нас и всеки от тях, съзнателно или не, може да сгреши при отнемането на този лиценз.
И няколко юридически аргумента - в чл. 56 от Конституцията е прогласено правото на защита на гражданите. Когато се отнема един лиценз, се засягат не само правата на банката и нейните служители, а преди всичко и основно се засягат правата на вносителите, на хилядите юридически и физически лица, които са си дали парите, респективно ценностите, на банката.
И още нещо. Член 120 от Конституцията предвижда съдебен контрол върху актовете на администрацията и нека не тълкуваме превратно втората алинея на този текст. В този дух, обърнете внимание, господа народни представители, - са решения N 13 от 1993 г. и N 3 от 1994 г. на Конституционния съд.
Какъв е изходът?
Първо, трябва да запазим възможността за отнемане на лиценз на банките при условията на чл. 64.
Второ, да се даде правна възможност на съдебна защита на банките с отнет лиценз, а с това и правото на юридическите и физическите лица вложители, вложили своите ценности в нея.
Трето, съдебната процедура трябва да бъде максимално бърза.
Затова предлагам следния текст на чл. 21, ал. 5 - "Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок, който се произнася в открито заседание с решение не по-късно от 10 дни от постъпване на жалбата. Жалбата до Върховния административен съд се подава чрез Централната банка. Съдът не може да спира изпълнението на решението на Централната банка."
По този начин се постига бързината, която е нужна и съдебната защита на банките, спазва се според мен и духът на Конституцията.
Второ, чл. 32 от проекта е непрецизен от юридическа гледна точка. В него се предвижда, че определени сделки, сключени от администраторите, когато противоречат на чл. 31 от проекта, са нищожни. Но в тази зала има юристи и цивилисти, които знаят, че нищожните сделки са уредени в чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. И в този текст противоречието със закона е само едно от основанията, водещи до нищожност на сделките.
Така че според мен чл. 32 трябва да отпадне, тъй като той ще създаде повече проблеми, отколкото да ги реши. Тази материя е уредена в Закона за задълженията и договорите и по-точно, както подчертах, в чл. 26.
Трето, чл. 42 от проекта е юридически неиздържан. Той предвижда, че "когато кредитът не е издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметките" - цитирам дословно. Но това, колеги, получаване на изпълнителен лист от извлечения от сметки е така нареченото несъдебно изпълнително основание по чл. 237, буква "в" от Гражданско-процесуалния кодекс. Издаването на изпълнителния лист на несъдебно изпълнително основание има специфични форми, има специфични начини на защита. Аз тук няма да се спирам на тях, но те са уредени в чл. 242 и следващите от Гражданско-процесуалния кодекс.
Алинея 2 на чл. 42 от проекта, обърнете внимание, предвижда възможността да се продаде заложната вещ и, обърнете внимание, по ред, установен с наредба от министъра на правосъдието и управителя на Централната банка, тоест, с един подзаконов нормативен акт. Но това за мен е категорично недопустимо. Материята е уредена в чл. 337 и следващите от Гражданско-процесуалния кодекс. Не може с подзаконов нормативен акт наредба да се регламентира законова материя, която е уредена, пак повтарям, от Гражданско-процесуалния кодекс. Това е проблем на изпълнителния процес, който е част от общия граждански процес.
И затова предлагам чл. 42 да отпадне.
Разбира се, че в бъдещия Гражданско-процесуален кодекс трябва да се уредят специфичните правила за банковото изпълнение, за да стане то ефективно.
Четвърто, чл. 47 от проекта се опитва да даде понятие за "спестовен влог" по един за мен поне крайно неясен начин. Казва се, обърнете внимание, че не е спестовен влог този, който ще се изтегли след предварително определен срок. Аз питам, ако този срок е една година, ами ако този срок е две години, ами ако този срок е десет години? Аз съм си дал парите, които по договора ще изтегля след 10 години. Е, ако не е влог, тогава какво е? Влогът, колеги - тук има юристи, но не само юристи - е един договор, който се урежда в чл. 250 от Закона за задълженията и договорите. Там е дадена класическата формулировка още от римско време какво е влог и понятието за влог. Така че ние тук не следва да измисляме нещо, което е крайно неясно, а в края на краищата и крайно неточно.
Затова предлагам чл. 47, ал. 1, изречение второ да отпадне.
За банковата тайна. Колегата каза няколко неща около банковата тайна. По принцип споделям това, което колегата Абаджиев сподели с нас. Изрично приветствам идеята, че банковата тайна не може да бъде и не трябва да бъде абсолютна. При определени условия и процедура държавните органи трябва да имат достъп до банковите операции. Но някои от предлаганите разрешения според мен са крайно неудачни.
Първо, в тази насока, с всичките ми уважения към министър Бонев, според мен обаче ал. 7 на чл. 57 трябва да отпадне. Как е възможно примерно прокуратурата, включително, обърнете внимание и главният прокурор на Република България, за да се събере известни сведения, представляващи банкова тайна, трябва да иска изрично разрешение от съда. Без разрешение на съда включително и главният прокурор не може да иска такива сведения.
От друга страна, в ал. 7 две поделения на Министерството на вътрешните работи и Националната следствена служба, която, обърнете внимание, от процесуална гледна точка е подчинена на прокуратурата, без такова разрешение направо може да изисква определени сведения от банките, които представляват банкова тайна. Все пак ние сме правова държава. Ако Министерството на вътрешните работи и Националната следствена служба настояват за такива правомощия, те трябва да се подчинят на общия ред, такъв ред, какъвто има за прокуратурата, за данъчните служби, реда по предната алинея. В противен случай де факто Министерството на вътрешните работи и Националната следствена служба ще застанат над съда и прокуратурата.
Следващият текст е чл. 51 от проекта, тук колегата се спря, не е регламентирана процедурата за разкриване на банковата тайна. А това ще създаде и създава изключително тежки практически проблеми на съдилищата. Примерно, не е казано с какъв акт съдът ще се произнесе: с решение ли, с определение ли, с разпореждане ли. Този акт на съда ще подлежи ли на обжалване, няма ли да подлежи и така нататък.
Затова предлагам следната редакция на чл. 51, за да постигнем целта:
"Чл. 51. Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи на обжалване."
Следващото предложение, в чл. 56 от проекта се предвижда определени кадрови и организационни въпроси да се одобряват от Централната банка. Нямам нищо против такова разрешение, но се поставя въпросът, ако Централната банка откаже да одобри такива кадрови въпроси и организационни, които са от нейните компетенции, ще подлежи ли този отказ, изричен или мълчалив, на съдебен контрол? По този въпрос предлаганият ни проект мълчи. А това, разбира се, ще създаде и изключителни затруднения в практиката. Едни ще смятат, че подлежи, други - че не подлежи.
Затова предлагам нова ал. 3 на чл. 56 със следното съдържание:
"Отказът на Централната банка по преходната алинея подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок. Съдът се произнася с решение в открито съдебно заседание с призоваване на страните не по-късно от 30 дни от постъпване на жалбата в съда. Жалбата се подава чрез Централната банка, която незабавно изпраща преписката в съда."


И ще ми позволите едно последно предложение. В чл. 64, ал. 2, т. 10 предвижда, че Централната банка може да разпореди писмено освобождаването на лицата, оправомощени да представляват дадена банка. Много силно! Много, много силно правомощие! Но, господа, според мен не трябва да превръщаме шефа на Българската народна банка в кадровик на цялата банкова система. Според мен това е и противоконституционно.
Освен това не е уредена защитата на лицата, които ще бъдат освобождавани по този начин. Затова предлагам в чл. 64, ал. 2, т. 10 да отпадне.
И, в заключение, направените от мен бележки и предложения не целят да подкопаят духа и идеята на закона. Напротив, целят, ако можем да усъвършенствуваме съдържанието на този закон, за да постигнем крайната цел - финансовата стабилизация на държавата. Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! С голямо удоволствие изслушах вещото изказване на господин Корнезов, което обаче се отнася за второ гласуване, а не за първо гласуване. Ние тук сега се занимаваме с принципните проблеми на закона и това впускане в подробности трябваше да бъде запазено за дебатите по второто гласуване.
Но все пак, доколкото в неговото изказване премина като червена нишка едно принципно становище, аз искам да взема отношение по него. На господин Корнезов не му харесват твърде широките правомощия, които се дават на Централната банка в качеството й на упражняваща надзор върху търговските банки.
Господин Корнезов, страната, аз няма да говоря по чия вина и защо, се намира в тежка финансова криза. Банковата система се намира в един разплох, какъвто не е преживявала никога. Ако ние не дадем възможност Централната банка да упражнява по-ефективен надзор, нищо няма да направим с този закон и няма да подобрим нито на йота нещата.
Основно имам предвид Вашето възражение срещу разпоредбата, с която се ограничава възможността да се обжалва отнемането на лиценза на банките. Вижте, лицензионният режим на банковото дело у нас не се създава с този закон, а при лицензионен режим безспорно този, който дава лиценз, има право и да го отнеме. Член 120 от Конституцията е изричен - подлежат на обжалване всички административни актове, с изключение на тези, за които законът предвижда нещо друго. Именно с този закон сега ние искаме да предвидим нещо друго, искаме да отнемем възможността да се обжалва отнемането на лиценза, тъй като, нека да си признаем, нашата съдебна процедура е твърде мудна и сроковете, които Вие предлагате, ще бъдат във всички случаи инструктивни срокове, които на практика няма да се спазват и ще се създаде един голям хаос, когато Вие казвате, че отнемането на лиценза влиза в действие, а след това може да бъде отменено. Можете ли да си представите какво ще стане с една банка, на която е отнет лицензът и след 2-3 месеца, погледнато оптимистично, защото това е крайният срок, съдът отмени отмяната на лиценза. Това ще предизвика един невъобразим хаос.
Още повече, че Вашата пледоария за защита на правата на човека всъщност се насочва против Вас. Отнемането на лиценза е постановено именно в интерес на гражданите. Защото те са си поверили парите на една банка и ако ние не спрем нейната дейност, тя може да ги доунищожи, както обикновено ги и доунищожава. Така че правилото, което отнема правото на банката да обжалва отнемането на лицензите, е всъщност право на гражданите, които са й се доверили било като вложители, било като кредитори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Лучников.
Имате думата за дуплика, господин Корнезов. Разбира се, ако желаете.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Да, само няколко думи. От уважение към господин Лучников.
Когато чух тук репликата на господин Лучников, когото дълбоко уважавам, останах с впечатление, че нямаме принципни различия. Напротив, целта трябва да бъде постигната - финансовата стабилизация. Разбира се, да не бъдат разграбвани банките, включително да защитим интересите на хората, на предприятията и на юридическите лица. Въпросът е как да бъде постигната тази цел. А тази цел може да бъде постигната в една правова държава само със законни, правови средства.
И, приключвам, въпросът за лицензите няма да го разискваме, разбира се, аз казах своето становище, но, вижте, аз поне вярвам на българските съдии и на българския съд, вярвам в тяхната безпристрастност. Защо не дадем възможност да се обжалва пред съда, пред един безпристрастен съд, в който, убеден съм, работят в голямата си част съдии честни, знаещи и можещи? Защо да не се произнесат по този въпрос?
С удоволствие обаче ще участвувам в работата и доколкото мога ще помогна за усъвършенствуването на тази материя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Намираме се на етап първо обсъждане на така наречения Закон за банките, който трябва да замени досега действуващия Закон за банките и кредитното дело, приет в 1992 г. Казва се, че този закон е необходим за въвеждането на борда. Хубаво беше тук да присъствува и министър Богомил Бонев, още повече, че той е вносител на едно предложение по отношение на борда, чух онзи ден някакви изявления, хубаво е да идва тук и да следи или поне да прочете стенограмите, за да знае за какво става дума.
Господа, бордът не е творение, което се прилага в развитите страни. Бордът е едно лекарство за съжаление за периферни държави, които не могат да влязат в правия път. За съжаление. Няма борд в Съединените щати, няма във Франция, няма в Германия, няма в ред други държави, включително и в централно и източноевропейски. Бордът го има знаете в какви държави, да не повтарям. Бордът не е добра атестация за България и затова този, който иска да станем цивилизована държава, политик, финансист и всякакъв, трябва да се бори ежедневно срещу борда, да се бори бордът да бъде отменен в България. Ние приемаме борда сега като необходимо зло, като нещо, което ни се налага, за да ни дадат заем. Бордът е лоша атестация за всички българи, за всички политици, за всички финансисти. Бордът предполага, че те са мошеници, бордът налага такива правила, които не им дават възможност да шават и да лъжат. Ето това е бордът!
Извинявайте, аз се срамувам от борда. Но за съжаление онзи ден всички приехме, 212 души, Законът за Централната банка. Сигурно и този закон ще бъде приет, защото такава е ситуацията. Но това не значи, че бордът е добро нещо. Аз бих бил доволен, ако след някоя и друга година бордът бъде отменен и нашата Централна банка започне да функционира както Централната банка на нормалните европейски страни. Ето това искам аз. Нека това го иска и господин Бонев.
Защо се стигна до там? Защото имаме лоши закони ли? Аз не бих казал, че нито Законът за Централната банка, нито Законът за банките и кредитното дело са лоши закони. Те са направени по германски и австрийски образец и ако имаше хора, които да ги изпълняват, ако имаше хора, които да са си на местата, не става дума за законодателите, ние свършихме тогава нашата работа, сега нямаше да поправяме тези закони така, че да не дават възможност за някакви различни решения, които се отклоняват, пак подчертавам, от правия път.
Кои са виновни за краха на българската финансова система? Не бих казал, че са законите, бих казал, че са хората. Кои са тези хора, къде се намират? Те се намират и в Централната банка или са се намирали, и в търговските банки, и в правителството, и в прокуратурата, и в съдебната система. Вярно е, че ние из един път се опитахме да минем към пазарна икономика и тогава тези низки страсти изплуваха на повърхността и те съсипаха законите, съсипаха системата.
Така че, ако трябва да правим нещо, това е да се насочим към тези хора. Тези хора да са си на място. Те, ако бяха на място довчера, такава ситуация нямаше да има. Нямаше да попаднем в такава ситуация. От тази гледна точка разглеждаме и предложените поправки в Закона за банките.
Най-напред, както и при Закона за Централната банка, тук са наложени други идеи, които идват от друга правна система. Нека юристите да се произнесат по това доколко са съвместими - от англосаксонската правна система. Доколко са съвместими тези промени с един закон, който на практика повтаря, колко, не знам, но примерно 60-70 на сто стария закон. Даже и определенията до известна степен са същите. Дали и утре няма да избухне някъде?
Между другото, именно в този дух аз си позволявам да си направя една оценка, че ако през 1992 г., знаете, тогава по мое предложение с помощта на парламентарното мнозинство беше гласуван един параграф в Преходните и заключителните разпоредби в Закона за банките и кредитното дело, който, за съжаление, беше отменен от Конституционния съд. Който ограничаваше достъпа до ръководствата на банките на определена група хора. И аз мисля, че ако не беше отменен, господин Корнезов, сега банките нямаше да са в това състояние. И сега щеше да изтече вече срокът на действие на този параграф. Беше 5 години, господин Лучников, и щяхме да имаме една по-стабилна банкова система.
Затова аз ще пледирам тук, в този закон, съвсем точно да бъде казано - хубаво е, че ще има професионален лиценз - но съвсем точно да бъде казано на кой не може да му бъде даден професионален лиценз. На кой? Вие кажете, аз ще ви дам едно предложение - всеки, който е участвал в ръководството на една търговска банка, която е обявена в несъстоятелност. Какво разбирам под ръководството? Членове на управителния съвет - всички; членове на съвета на директорите - всички; за надзорния съвет е малко по-ограничен, примерно председателят на надзорния съвет. Той все пак носи някаква отговорност. Знаете, надзорници идват, не се запознават, така са ги сложили - както и да е. Нека обаче председателят на надзорния съвет, които са участвали в ръководството последните пет години, казвам, в ръководството на банка, която е обявена в несъстоятелност. Защо е много важно това? Защото има такива, които източиха банките, направиха си други банки и сега са шефове там, а те са главните виновници, а не тези, които са ръководители в момента на обявяването на несъстоятелността. Ето на тези хора трябва да им бъде отрязан пътя до ръководството на банките. И недейте да казвате, че има дискриминация! Те веднъж са докарали тези банки до фалит. Да не позволим да си играят пак и с другите банки, независимо от това какви са - частна или държавна. Това е едната група от хора.
Другата група от хора. Има и такива, които са допринесли за краха на финансовата система и като държавни служители, включително и като министри. Не се смейте, господин Корнезов!
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Не можете!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не можете? - Можем, зависи от нас. Ако има политическа воля ще го направим. Някои хора съкрушиха финансовата система, докараха я до пълен фалит, до това да въвеждаме борд и сега ще стават шефове на банки. Има ли такива? - Има и вие много добре ги знаете. Кажете можем ли да ги ограничим? - Аз мисля, че можем да ги ограничим.
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Кои са те?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Конкретно? Добре, мога да ви кажа имена, но хайде, нека да направим определение.
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Като категория.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Като категория? - Добре.
Определение. Какво е банка? - Отиваме и банкова дейност и извършване на публично влогонабиране. Това е добре - 20 души. Ами не се ли притеснявате, господин Стратев, че върху тия 20 души могат да се навържат още 20, върху тях още 20 и да си направят един вид една пирамидка и то в истинския смисъл на думата, с по 20 души на едно равнище и пак да извършват банкова дейност? Обаче тогава всичко това ще е легално, ако изхождаме само от това определение за издаването на лиценз. Може да се каже: "или свързани с тях лица" или нещо такова.
Сега, изхожда се от влогонабирането. Има и други системи. Например изхождат от факта, че, вярно, влогонабирането е важна дейност, но важна дейност е и разплащателната дейност, разплащателната система на страната от гледна точка на приложението на парите като средство за разплащане. Например по едно такова определение банка е онази институция, която приема така наречените депозити на текуща сметка или която движи разплащателни сметки. Защото виждаме, че тази функция е не по-малко важна от това дали ще обереш или не някой. Вярно е, че обирането си е престъпление, обаче когато разплащателната система рухне, рухва цялата икономика и ние се убедихме в това миналата година. Не на последно място кризата беше предизвикана от това - от развалянето и на междубанковия пазар, и на самата разплащателна система. Може би трябва да се добави нещо и трябва да се помисли, след като се прави такава компилация, защото тук на практика правим компилация от две правни системи.
Тук системата е законът да бъде само за банките, а не за кредитното дело. Тоест, да изключим даването на лицензи на финансово-брокерските къщи и на обменните бюра. Дали е добре или зле, аз не знам, но факт е, че ще се стесни много финансовият пазар и неговата ликвидност, неговата конкурентност. Дали това ще е добре за тази финансова система, пак подчертавам, не знам. Обаче това, което ни чака в борда, ще са тежки времена, особено за банковата система. Аз предполагам, че ние още не си даваме сметка точно какво ще стане. И да не се налага утре да променяме закона. Защото колкото по-трудно се извършват разплащанията, колкото по-трудно се извършва банковата дейност в една страна, толкова по-зле върви икономиката и толкова са по-трудни условията за нейното възстановяване и за икономическия растеж.
За мен основната причина за краха на финансовата система не беше, че Централната банка е рефинансирала търговските банки или така наречените ресурсни банки финансират търговските банки. Това е нормално. Затова в края на краищата една банка, ако не е Централната банка, посяга към друга банка и се създава междубанков пазар. Какво стана откакто започнаха да фалират банките? - Междубанковият пазар изчезна. Сега на практика няма междубанков пазар. Аз не знам дали такъв ще има при въвеждането на валутния борд, особено при такива леки условия за обявяване на банки във фалит. Ще се спра малко по-нататък върху тези проблеми.
Тъй като сме на режим поправка на закона или приемането на нов закон, все пак нека да огледаме още веднъж онези текстове, които и преди заимствахме от другите законодателства, обаче се оказа, че в България не могат да работят.
Най-напред проблемът за собствения капитал. Аз съм доволен от начина, по който е решен вече, защото знам, че още в първите години след прилагането на закона, включително с Централната банка се водеха нескончаеми дискусии какво е това собствен капитал. Членове на управителния съвет носеха от девет кладенеца вода, за да докажат, че собствен капитал е всеки, който е взет на заем.
Хубаво, тук има ограничение за това дали и тези над 5 на сто, които са, ще имат собствен капитал или не. Но може би е много по-добре да остане само да се провери финансовото състояние на заявителите, т. е. собствениците, и може да им се откаже, ако финансовото им състояние не е стабилно. Защото те от една страна могат да докажат, че имат тези пари, т. е. платили са си данъците. Обаче от друга страна, ако им проверите цялостното финансово състояние, може да се окаже, че са затънали до гуша в дългове. Никъде не се предвижда, че те трябва да представят декларация за цялото си финансово състояние на банката, а примерно, че са платили данъци за тия и тия пари. Това хубаво, ама какви други бели са правили никой не знае. Тоест, няма гаранция, че наистина собственици на банката се оказват някакви финансови мошеници.
Петте на сто - знаете за какво става дума, поне част от хората, които са се занимавали. За съжаление, петте на сто да дадат застрахователните дружества бяха отменени от Конституционния съд. Аз се притеснявам утре тия, които са ограничени с 5 на сто, в собственост банките, дали и те няма да се обърнат към Конституционния съд. Тук провизията обаче е по-рехава, така да се каже. С разрешение на Централната банка могат. За съжаление, именно това беше един от пунктовете, заради които, според мен, толкова лесно започнаха да фалират банките и се създаде възможност да се получават разрешения не като изключение за над 5 на сто - не като изключение, а като правило. Поради това се създаде възможност един мажоритарен собственик на банка да защити другите си интереси извън банката за сметка на банката. Защото чрез банката привлича пари, дава ги на собствените си фирми, оставя банката да фалира и по тоя начин хората загиват, а той си гледа другия бизнес.

Защо? Ами много просто, защото тези, които дават лиценз, също са хора и те се поадлагат на натиск. Не казвам непременно, че ги подкупват, но натискът е страшно нещо. И ще има натиск утре върху тези, които ще дават пак лицензи или които ще отнемат лиценз.
Затова ви предлагам, ако ще фиксираме 5 на сто, те да бъдат така, както го направихме в Закона за застраховането по-твърдо и с определени изключения, за да няма възможност този, който ще дава лиценз, да мърда и да каже: вие сте ми дали право. Вярно, дадено му е право, обаче той злоупотребява с това право и изключението го превръща едва ли не в правило.
Иска ми се да има една провизия тук, че кухи обеми с взаимно участие между застрахователни дружества и банки няма да има. За съжаление с отмяната на 5-те процента в Закона за застраховането това стана възможно. Примерно едно застрахователно дружество участвува в банка с определен капитал, но банката участвува със същия капитал в застрахователно дружество. Най-просто, събираме се, стискаме си ръцете и си разменяме кухи обеми под формата на акции. Кой има полза от тази работа? Нито едните имат реални пари, нито другите имат реални пари, а е опасно едните да повлечат другите, когато тръгнат да фалират или когато има ликвидна криза. Това е много опасно.
Големите кредити. Е, големите кредити пак ще трябва да оправя надзорът. Както и да оправяме този закон, надзорът е този, който трябва да бди за големите кредити, за свързаните кредити. И може би трябва да задължим надзора всяка година, независимо от това каква е банката, да извършва пълна ревизия, естествено не по всичко, но по онези показатели, които той наблюдава. Вярно е, че с надзорниците винаги има проблем - откъде ще се намерят такива специалисти, защото те обикновено отиват по търговските банки, но може би заплащането им трябва да се увеличи, но това е един проблем, който само с проста поправка в закона не може да бъде решен, доколкото опира до хората. И пак подчертавам - до хората и в Централната банка, и в търговските банки, и в прокуратурата, и в съда, а може би и в полицията. Сигурно ще е така.
Аз съм категорично за тази поправка, която е предложил генерал Бонев.
Това винаги съм го казвал, че не може държавно предприятие да не дава на държавата сведения за своята дейност. Не може държавно предприятие да се крие зад банковата тайна и той е много прав, защото по този начин се източва от държавни предприятия, било банки, било всичко. Ами какъв е този директор? Дери бей ли е?
Напротив, аз казах, че сметките на държавните предприятия трябва да бъдат непрекъснато открити за тези държавни служители, които упражняват правото на собственост и правото на контрол, а в случая генерал Бонев винаги трябва да има възможност, не става дума, разбира се, специално за него, а става дума за неговото ведомство, както за Министерството на финансите, както примерно за Министерството на промишлеността, винаги да знаят какво става в едно предприятие. Директорът е назначен от тях и те трябва да имат правото да го контролират. Не става дума за контрол над частна банка, над частните сметки в банките, но частните банки трябва също така да бъдат задължени да дават сведения за движението на парите на държавните предприятия. Това е толкова просто. Вярно е, че не е хубаво да имаме държавни предприятия и колкото по-бързо ги приватизираме, толкова по-добре, но фактът е такъв - държавни предприятия има и трябва някой да ги контролира.
Собственият капитал на банките - чл. 23.
Между другото аз виждам, че доста хора са узрели вече и възприемат идеи, които аз съм ги защитавал тук и преди. Какво предложих аз в предишния парламент? Съжалявам, че не виждам господин Школагерски, с който работихме по Закона за застраховането. Точно това ви предложих - кипталът на застрахователите да бъде обозначен или в екю, или сега бих казал защо пък в екю или в евро, а да не го сложим в ден марки, още повече, че има разбиране, че Централната банка, която трябва да определи ключовата валута, ще бъде в ден марки. Може и това да е, но хубаво е да се сложи левовата равностойност.
Тогава тук от т.нар. Съвет по законодателството под натиска на застрахователите донесоха пак толкова много възражения как може ние, това било противоконституционно, да определяме капитала в друга валута. Аз им казах: в данъка върху печалбата има прецедент, но за съжаление съпротивата беше голяма, особено от председателя на тогавашната Комисия по бюджет и финанси господин Кирил Желев и това нещо не беше възприето.
Обаче аз сега ви казвам, след като това сме възприели тук, нека да го възприемем и за застрахователите. Защото държавата пак не си свърши работата и вчера чета във вестниците, че 111 застрахователни дружества чакат лиценз. Няма кой да им го даде, защото, не знам какво стана с тази дирекция, отдавна трябваше да бъде създадена и да бъдат раздадени тези лицензи. Сигурно следващият проблем ще бъдат застрахователите, но дано да не бъдат, но спрямо тях предварително трябва да бъдат приети същите мерки, които се предприемат по отношение на банковата система.
По най-важния въпрос - въпросът за фалитите, несъстоятелност. Трябва ли да има бързо обявяване на банките в несъстоятелност или не? Нека юристите да се произнесат, обаче аз бих казал следното: голямата вълна банкови фалити отмина. Сега трябва да се стремим към нещо друго - тези банки да се стабилизират, да се привлечат инвестиции, най-вече чужди инвестиции. Ами чужди стабилни инвеститори няма да дойдат, ако не знаят точната процедура, по която ще се определя банката във фалит и която се различава от тяхната процедура в тяхната страна. Ще кажат: ами там има един човек, не го познаваме, може и да го познаваме, той всеки момент може да ни обяви в несъстоятелност.
Дайте да видим как да направим банките стабилни, а не как да правим повече бързи банкови фалити, защото банките не останаха. Предполага се, че тези са стабилни, да се стабилизират така. Ние можем да си позволим да фалираме вече по една банка на три години или на две години. Не можем да си позволим вече по 10 банки да фалират за един ден, както беше м. септември м.г.
За мен това събитие беше типично изпълнение на политическа поръчка от страна на Централната банка с цел на извличане на дивиденти за външно ползване пред Международния валутен фонд. Не беше съобразено конкретно със ситуацията в страната, но както и да е.
Казват съдът не работил както трябва. Ами сега кажете кой трябва да назначи хора в съда, които са квалифицирани? Това е същото - кой трябва да назначи хора в Централната банка, които са квалифицирани, кой трябва да назначи хора в търговските банки, които са квалифицирани. Опира до въпроса за квалификацията? Сигурно може и някои административни разпоредби, но аз не знам дали имате понятие, че делата в съда, не само по отношение на банките се влачат, но и едно обикновено дело за обжалване на данъци също се влачи, защото се оказва, че в съда няма специалисти или е създадена такава практика.
На мен ми се струва, че подходяща форма е това, което го има в Германия, създаване на един финансов съд, в който работят квалифицирани хора и който решава тези въпроси в един приемлив период от време. Защото никой няма интерес нито данъчно, нито банково дело да се гледа с години. Кой ще го направи обаче?
Аз бих ви казал и нещо друго - прекомерно бързите фалити и липсата на съдебен контрол на този процес ще доведе до липса и на нещо елементарно, на което ние се надяваме, единствено по времето на т.нар. борд, създаването или, бих казал, несъздаването, защото такова е имало, а възстановяването на междубанковия пазар - основният паричен пазар във всяка една пазарна икономика.
Банките ще ги е страх да си дават една на друга пари, ако знаят, че банковият надзор всеки момент може да обяви някоя банка във фалит по бързата процедура. Ще се притесняват и при това положение банките няма да могат да играят роля на двигател на икономическия растеж и ще бъдем обречени на една стагнация.
Това са проблеми, по които също така трябва да помислим.

Колеги, аз имам още доста предложения, но искам да завърша с нещо. Нека да не бързаме много с този закон, да го претупваме между първо и второ четене, защото той е изключително важен. Естествено, и Законът за Централната банка е важен, но и този е важен особено по отношение на поправките. Нека да затегнем банковата дисциплина по отношение на онова, което ние можем, примерно, професионален лиценз, по-точни критерии, по-малко свобода банковият надзор да решава нещо, да му дадем параметрите заковани тук още от парламента. Да поработим така, че наистина примерно до датата, която ни е дадена, за съжаление от други, до края на месец юни този закон да стане един добър закон, като имаме обица на ушите от лошото приложение на предишния закон, който опира, пак подчертавам, не до законови провизии, а до хора. Може би трябва да ограничим свободата на хората да решават някои неща.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Репликата ми е към господин Венцеслав Димитров.
Преди това обаче не мога да не кажа, че с една голяма част от изложените от него съображения съм напълно съгласен. Споделям това, че не в законите се крие причината за краха в банковата система. Причините са една част от тези, които посочи и той. Съгласен съм и с това, че трябва да се търси отговорност от ръководствата на търговските банки, изпаднали във фалит. Но не съм съгласен с това, че господин Димитров не спомена между тези банки и Българска народна банка. След като цялата банкова система е срината и е във фалит, значи е фалирала и Българската народна банка. Иначе нямаше да въвеждаме в нея валутен борд.
Затова аз призовавам този парламент да търси отговорност от ръководствата на Българска народна банка през последните години. Аз не си спомням стенограмите от миналото Народно събрание, но някъде в края на 1993 г. или началото на 1994 г. поисках от господин управителя на Българска народна банка - господин Тодор Вълчев, отговорност защо Българска народна банка не изпълнява функциите, които законът й вменява. Тогава не някой друг, а господин Жан Виденов стана да ме репликира и през 1996 г. същият Жан Виденов заяви, че е изненадан от краха в банковата система.
Затова моят апел е към Народното събрание за търсене на отговорност на ръководствата на Българска народна банка за краха на банковата система в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Най-напред искам да кажа, че с една голяма част от нещата, които каза господин Венцеслав Димитров, съм съгласен.
Репликата ми е отправена към тази част от изказването му, в която той каза, че ние не можем да си позволим да фалираме повече от една банка на три години. Приемам, че фигуративно се изказва.
Господин Димитров, аз мисля, че ние трябва да създадем с този закон правилата, по които да се обявява несъстоятелността. А затова дали една банка ще фалира, по-скоро би трябвало да запитаме дали те си го позволяват. Ако тези банки си позволяват тази година да правят така, че да фалират, естествено, че ще ги обявим в несъстоятелност. Член 21, алинеи 1 и 2, уточнява тези правила. В чл. 21, ал. 1 се казва в кои случаи Централната банка може да отнеме лиценза, а в ал. 2 - в кои случаи задължително я отнема. Отварям скоба, че ние можем да прецизираме тези условия с предложения между първо и второ четене, но не съм съгласен, че ние трябва да си позволяваме или не да фалираме една банка или не. Просто това зависи от нейната дейност и от правилата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Най-напред ще отговоря на господин Христо Иванов, то беше по-скоро предложение. Бих му препоръчал да се свърже - за съжаление вече отсъства от парламента, с госпожа Ана Караиванова. Тя имаше подобни тези. Естествено, който е вършил престъпление, трябва да отговаря.
На господин Цонев. Господин Цонев, за мен по-важно е това - да се създадат законови провизии за бързото фалиране и да създадем законови провизии за превантивен контрол от страна на Централната банка върху търговските банки. Защото ако една банка фалира, то не по-малка е и вината на Централната банка, че не е взела навреме мерки тази банка да не фалира. И Законът за Централната банка, и Законът за банките и кредитното дело са затова, а не Централната банка да гледа безучастно какво става и да казва: тая фалира, тая продължава, тая фалира, тая продължава, на тая давам лиценз. А да ги контролира и да изпълнява волята на обществото да са защитени депозитите и разплащателната система на обществото. Затова е важен превантивният контрол. Дайте да затягаме банковия надзор и да не даваме възможност те да не правят банков надзор. Може би трябва това да се запише. Аз ви предложих една проста схема, че всяка година служителите на банковия надзор трябва да правят пълна ревизия на всяка една търговска банка по отношение на параметрите, които се наблюдават. Това е просто. Даже когато забележат, че една банка върви към фалит, всички да отидат там и да видят какво да направят, за да не бъде обявена във фалит. Защото фалитът на една банка е част от фалита и на цялата финансова система. И когато стане много голям, тогава става вече страшно.
Колко банки могат да фалират? В България не са чак толкова много. Примерно в Съединените щати има 14 - 15 хил. банки и всяка година колко мислите, че от тях фалират? Фалират стотина, не - хиляда. Стотина. Е, забележете каква е пропорцията - 100 на 15 хил. Обаче другите 14 900 продължават да работят. Ето това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за процедура господин Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (БББ): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Българския бизнесблок искаме 15 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Обявявам 15 мин. почивка (звъни).
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Процедура ли искате? Процедура - господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на парламентарна група господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Скъпи колеги, желаех да има повече от вас в залата, желаех господин Соколов да присъства тук, който знаеше, че днес Българският бизнесблок ще обяви правителство в сянка. Тъй като СДС използва англосаксонския модел в политиката, ние по същата логика желаем да представим едно правителство в сянка, което да бъде коректив, да бъде контрапункт, да бъде съвестта на останалата част в политическото пространство, ако е възможно, да може да помага на нацията с допълнителна доза разум, професионализъм, знания, опит и качества, и най-вече - да си позволим да бъдем различни.
В проектокабинета на Българския бизнесблок в сянка има двама вицепремиери. Единият е Ганчо Ганчев - министър на финансите едновременно, който с Чавдар Николов през 1990 г. представи първата програма за прехода, доста преди Ран-Ът. В нея участваше и нашият депутат Христо Смоленов.
Вторият вицепремиер и министър на външните работи -професор доктор Еньо Савов - бившият наш посланик в Обединените нации във Виена, посланик в Индия, бивш заместник-министър на външните работи.
На отбраната - професор доктор Нансен Бехар, както икономист, така и доайен по национална сигурност.
На вътрешните работи - полковник Георги Дилков - Лорда, законотворец, но и бивш шеф на криминалната полиция, който представи най-ефективните проекти за закони за борба срещу престъпността и в миналия парламент.
На информацията - Николай Конакчиев. Трябва да има Министерство на информацията, тъй като и червени, и сини, когато дойдат на власт, узурпират медиите и слугинажът в медийното пространство винаги се просва като изтривалки.
На правосъдието - Христо Тепавичаров.
На земеделието - доайенът професор Христо Стоянов.
На търговията и външноикономическите връзки - Чавдар Николов - доктор на икономическите науки.
На строителството, териториалното и селищното устройство - генерал Георги Златев, бившият шеф на "Техноекспортстрой", преди това на Трудови войски, човек, прекарал целия си живот в тази професия.
На транспорта - Милчо Ковачев - ефективният министър при Ренета Инджова, цял живот прекарал в транспортното дело, целия съзнателен живот.
На науката и образованието - Христо Иванов, с докторат в Германия, човек, който наистина разбира проблемите и на науката, и на образованието, и на младежта.
На здравеопазването - професор Младен Григоров - един от най-известните кардиолози в Европа.
На труда и социалните грижи - Стефан Грозев от Пловдив, 17 години в професията.
На екологията и горите - професор Стоян Кушлев, заместник-председател на Световната екоорганизация, заместник-председател на Ловно-рибарския съюз и на Световния рибарски съюз.
На културата - Григор Чернев - бивш главен редактор на вестник "Култура", кинокритик, човек с 12 книги, доайен в българската култура.
На енергетиката - Веселин Бончев - представител на енергийния гигант от Германия "Банкок", участвал в строежа на ТЕЦ "Марица-изток", на АЕЦ "Козлодуй" и много други.
На Комитета по военна промишленост и нови технологии - генерал Стоян Андреев, който не се нуждае от интродукция.
На Комитета по туризма - Марин Грозданов, бившия генерален директор на грандхотел "София" и заместник-председател на Хотелиерската асоциация.
На младежта и спорта - Христо Смоленов, който не се нуждае от интродукция.
Председател на Комитета по пощите и далекосъобщенията - Симеон Ценов, бивш заместник-шеф на телевизията и заместник-шеф на пощите и далекосъобщенията.
И председател на Комитета по геология и минерални ресурси - Евлоги Ризов - номер едно специалист в Министерство на здравеопазването, наистина доайен по водните ресурси на България.
Обявявайки този списък, искам да допълня следното: желаем да дадем рамо на управляващите с нашите мнения, с нашите разработки, с нашите прогнози и най-вече със знания и опит на хората от този списък. Вярно е, че първите 100 дни ще ви дадем абсолютно пълната си подкрепа, тъй като народът, суверенът, ви е дал доверието си и ние уважаваме народа си.
В петъчните дни ние ще питаме чрез нашия говорител Яшо Минков, чрез моя милост вашите министри и министър-председателя. Надявам се, че работата на правителството в сянка ще протече в една цивилизована и достойна атмосфера, тъй като, повтарям, вие, СДС, се учите от англосаксонския модел, ние уважаваме вашия избор и затова ви отвръщаме с англосаксонски модел - правителство в сянка.
Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Кабинетите в сянка не се гласуват, затова продължаваме със Закона за банките. (Реплика от залата: "Реплика!")
Реплики няма. Когато се прави изказване от името на парламентарна група, реплики няма.
Има думата за изказване по Закона за банките господин Венко Вълчев от Евролевицата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, когато говорим за тежестите, които ще донесе бордът, неминуемите тежести, ние най-често споменаваме нематериалната сфера - образование, култура, наука, но ето че по логиката на законите, които приемаме, най-напред, ако мога така образно да се изразя, ще почувстват дъха на борда във врата си хората от финансовата сфера, пък и ние всички тук.
За съжаление общественото мнение не се отнася със същото съчувствие и разбиране към проблемите на хората от тази сфера, с каквото се отнася към проблемите на хората, заети в сферата на нематериалното производство. И струва ми се, че това отношение е прокарано и в цялата логика на закона.
Ние, разбира се, подкрепяме по принцип мотивите и всички тези аргументи, изложени от вносителите и от представителите на мнозинството, а в началото и на всички изказващи се в тази зала, аргументи, оценяващи закона като един стремеж да се въведе най-после финансова стабилизация в сферата, като един стремеж да се постави тази дейност на нивото на световните изисквания, на европейските изисквания. Но в същото време ми се струва, че има сериозна опасност този стремеж по принцип да доведе до някои нежелателни последици.
Още повече, че ние имаме някои примери в това отношение - примери, близки до тази сфера, приети под натиска на емоционална нагласа - срива на пирамидите в близкото минало и приетия Закон за ценните книжа и фондовите борси. Един закон, който залага точно на това, на което залага и този закон - стремежът към ограничителност, към рестрикции, към контрол, към налагане на твърда ръка. Един закон, който де факто след две години унищожи един пазар. Един пазар, който, лош или хубав, съществуваше в страната. Затова без да се спирам на конкретни текстове, които очевидно ще бъдат предмет на второто обсъждане, аз искам да споделя своите разсъждения, че този дух, насочен към стремежа с една здрава ръка да се решават проблемите, едва ли може да се смята за най-добрия. Има много текстове, в които този дух се реализира, аз не искам да ги цитирам, те бяха цитирани, но има някои направо обидни неща, свързани с правата, които се дават на БНБ за намеса в конкретните дела на отделни акционерни дружества, разпореждане по отношение назначаване, освобождаване, разпореждане по отношение формиране на процентна политика, на кредитна политика. Все пак да се прецени до каква степен тези неща биха могли да останат в окончателния вариант.
Целият дух на закона е като че ли не да подкрепя усъвършенстването и развитието на тази дейност - финансовите услуги, а като че ли с нагласата, че нещо лошо, нещо неприемливо ще се случи, че ние трябва да се подготвим с всички сили да го предотвратим и че то въпреки всичко в крайна сметка ще се случи и трябва да сме готови по най-бързия начин да ограничим неговото действие в някакви рамки и след това да го отстраним от тази система.
По конкретните текстове аз ще се спра само на тези, които, бих могъл сега да ги кажа и без да ги оспорвам ми се струва, че вносителите биха могли да преценят дали точно това са искали да кажат, ако мога така да се изразя.
Например, по чл. 6, толкова усилия се влагат за изясняване на въпроса за собствеността, за начина, по който се формират банките. Там с две думи е казано по отношение на видовете акции. Записано е само това, че акциите на банката трябва да бъдат поименни. Абсолютно недостатъчно е, според мен. Не е толкова важно дали да бъдат поименни, или пък на приносител. Много по-важно е да се каже дали те ще бъдат гласни и само гласни, и дали гласът им ще бъде един и дали изобщо банките ще имат право да издават класове акции. Ако ще има различни класове, те също да се упоменат.
По чл. 29, по отношение на кредитирането и особено отпускането на големите кредити. Разбираемо е изискването да се настоява всеки субект, който взема голям кредит, над 25 на сто да го обезпечи по съответния начин. Обаче има едно изключение, това е държавата. И въпросът е дали държавата трябва да се изключи и ако все пак трябва да се изключи, да се посочи по-точно какво означава "държавата". Най-напред, защо държавата трябва да се изключи? Приемаме, че БНБ няма да финансира държавата, БНБ ще финансира търговските банки при наличие на системен риск, а в същото време търговската банка би могла да кредитира държавата и без необходимото обезпечение. С това системният риск ще отпадне ли, или ще се увеличи? Според мен той ще се увеличи. И ако все пак има основание да се запише държавата като такъв субект, който може да получава необезпечени кредити, все пак държавата е една абстракция, едно събирателно понятие. Да кажем - НЕК държавата ли е? Или едно голямо държавно предприятие, държавата ли е? Ако е Министерството на финансите, би могло да се запише "Министерството на финансите".
По отношение на кредитирането, има един чл. 41, според мен също много набързо е минато през една специфична материя, която е по-добре да се отнесе към даването на право БНБ да регламентира малко по-цялостно и по-подробно с една отделна наредба. Това е въпросът за даването на кредити срещу залог от ценни книжа. Там е записано само едно, че банките не могат да дават кредити срещу залог на собствени акции, но е съвсем недостатъчно. Даването на кредити срещу залог на ценни книжа е специфична банкова операция, така наречените "ломбардни кредити". В България нямаме голяма практика в тази област и според мен много набързо е преминато през този текст. Банката може да даде много други ценни книжа, не само акции. Ще може ли изобщо срещу залог на нейни ценни книжа да се дават?
Освен това един кредит срещу залог на акции на друга банка поражда доста сложни взаимоотношения. Толкова усилия са вложени в текста на закона да се поставят под контрол всички тези процеси на сливания, вливания, сдружавания между банките. А е ясно, че с оповестяването на това, че една банка отпуска кредит срещу залог на акции на друга банка, се отваря възможност за влизане на тези банки в едни сериозни взаимоотношения.
В закона с отделен член е забранено съществуването на досегашните спестовни каси, а също и изобщо е изключена дейността на популярните банки, кооперативните форми. Разбираема е тази позиция. В същото време ние искаме да изразим своето становище, че популярните банки, въобще кооперативното движение със своята тясна връзка в развитието на социалдемокрацията не би трябвало да остават извън закона. Ние се надяваме, че в една по-подходяща атмосфера, при едни по-благоприятни условия, ние отново ще се върнем и ще разискваме по-подобно тези проблеми за популярните банки и за спестовните каси.
Ще завърша с това, че ние по принцип ще подкрепим предлагания законопроект, отнасяйки се с уважение към вносителите и към отговорностите, които те поемат с въвеждането на борда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата народният представител Николай Апостолов.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да се спра само на един аспект от предлагания Законопроект за банките - това е третирането на чуждестранните банки, участието на чуждестранните банки в нашата страна. Искам да поставя този въпрос в контекста на повишаване на доверието към банковата система у нас и стабилизиране на цялостната банкова система.
Уредено е положението за създаване на клонове на чуждестранни банки у нас в чл. 12 - как се създава такъв клон и какво се изисква, но искам първо да изложа основната си теза, че влизането на чужди банки у нас е на практика чужда инвестиция и то от най-чист вид, тъй като това представлява приток на чисти и свежи пари за България, от една страна, а, от друга страна, се създават нови банкови субекти и то клонове на реални банки. Ако това бъдат първокласни западни банки, това ще бъде най-добре, тъй като от моя скромен опит в работата си с нашите банки, предимно започвайки от най-елементарни операции в спестовна каса, вътрешни преводи и стигайки до международни преводи, съм се убедил, че твърде малко, ако не и почти никоя от нашите банки не работи по реда, по който всяка една банка в развита западна страна работи - не спазват основните международни стандарти за банкови операции и за банков ред.
Затова влизането на чужди банки на банковия пазар в страната според мене има предимно положителни страни. Не крия, че има и опасности, особено ако погледнем най-близкото минало - последните няколко месеца и действията на малкото у нас работещи чужди банки: упражняван натиск върху валутния курс или използване на нелоялна конкуренция, базирайки се на стабилността, надеждността на чуждите банки, привличайки по този начин депозити и клиенти. Това са обаче първоначални проблеми на появата на чужди банки у нас, които не бива да ни плашат. Аз мисля, че в рамките на общия ни стремеж да привличаме чуждестранни инвестиции, създаването на по-благоприятен режим за привличане на чуждестранни банки у нас би трябвало да намери място в този закон.
Тъй като тук има няколко варианти на решения в различни членове на закона, именно чл. 9, чл. 15, чл. 16, които касаят точно режима за работата на чуждестранните банкови клонове у нас, предлагам, когато разглеждаме законопроекта между първото и второто четене, да се спрем на един по-благоприятен режим за регистриране и работа на чуждестранните банки у нас, тъй като например в чл. 9 и чл. 15 се говори за принципа на реципрочността. В чл. 12, където става въпрос за регистрация - също. Изисква се да се дава разрешение, да се дава лиценз на чужда банка за клон в страната според условията, които са предоставени на наши банки в съответната страна.
Повечето от вас сигурно знаят, че няма опашка от чуждестранни банки да откриват клонове у нас, нито пък е и много голям броят на нашите банки, които имат клонове в чужбина, така че в комисиите се уговорихме при първото разглеждане на законопроекта да поискаме допълнителни сведения от Българската народна банка, да ни запознаят със законодателството в други страни - европейски и по света, от които евентуално биха постъпили желания за откриване на клонове на банки у нас.
Примерно, аз си мисля, че за една Швейцария, където има много банки, местното законодателство би могло да бъде по-рестриктивно към чужди банки, които изявяват желание да открият клон там. При една Саудитска Арабия има специфични условия на законодателството, но това не би трябвало нас да ни кара да изискваме на реципрочна база също така рестрикции.
Вторият аспект на моето желание да гледаме по-доброжелателно на чуждите банки, желаещи тук да открият клон, е, че се създава наистина реална конкуренция на банковия пазар, която, както казах и в началото, ще накара и нашите банки да заработят, както е по света.
Има и още един аспект, на който Международният валутен фонд набляга. Трябва да се създаде организация, която да проверява кредибилността на клиентите, както на банките, така и на застрахователни дружества, на лизингови къщи, каквато у нас за съжаление няма. В Германия например съществува неправителствената организация "Шуфа", която вписва даден човек още от раждането му в своите регистри. При създаването на всяка една фирма, разбира се доброволно, се изпраща формуляр. Но дори ако човекът или фирмата откажат да се регистрират, това все пак е информация и носи точки. Когато един клиент отиде при банка за кредит или за друг вид услуга, банката винаги може да се обърне към тази организация за сведения. Тогава й се дава съвет доколко фирмата или лицето са надеждни да им бъде предоставен кредит, лизинг или друга финансова услуга. Една такава организация е много належащо да бъде създадена и у нас и това би трябвало да стане с помощта на банките на първо място, тъй като те са заинтересовани лица. Не знам дали такъв текст би могъл да намери място в този закон, но в общата логика на законите за Българската народна банка и за банките, може би при второто четене, трябва да помислим да включим един такъв текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Апостолов.
Има думата народният представител Михаил Миков от Демократичната левица.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз лично няма да подкрепя Законопроекта за банките в този му вид и изказах това становище и в Икономическата комисия. Там се спрях по-подробно на някои правни аргументи. Тук ще се опитам да изложа други аргументи.
Не, че не е необходим такъв закон, но за съжаление философията на този нов закон не е съществено, не е много по-различна от предишния Закон за банките. В проекта се наблюдава един нов момент, свързан със стремежа за засилено администриране. Ако в развитите държави, както каза колегата Венцеслав Димитров, проблемите на банковата система се решават чрез законодателството, в такива държави, които нямат претенция да са развити икономически и като законодателство, тези проблеми се решават чрез администриране. Чрез администриране, защото тогава много лесно политическите или другите лобита могат да реализират интересите си в банковата система. За съжаление, аз се страхувам, че и тук сме изправени пред такъв случай.
В подкрепа на това ще си позволя да опонирам на изложеното по отношение на изключителната отговорност на управителя и на подуправителите на банката. Оглавявайки тази национална институция, те имат по-малко отговорности, отколкото Министерския съвет, отколкото министър-председателя, ако щете, чиито актове Конституцията е предвидила да бъдат контролирани от административния съд, а тук актовете, защото това не са актове на банката, а са актовете на нейните органи - банката актове не може да издава - тук тези актове са извън сферата на съдебния контрол.
Аз бих приел един такъв закон, ако в него бяха утвърдени критериите по отношение на банките - критерии, признати в международната практика и в закона, а не в наредби, издавани от банката. Става въпрос за такива критерии като ликвидност и някакви синтетични индикатори за ликвидност на активите, които да бъдат заложени в закона. Индикатори за лихвоносните активи, индикатори за финансовата структура, за оперативните разходи, индикатори в крайна сметка за печалбата, които обективно, законово да вкарват търговските банки в едни параметри, заложени от законодателя. Тук всички тези неща ще се решават на ниво наредби.

Сигурно някой може да възрази, че твърде много са тези критерии, не би могло те да бъдат изчерпани в закон. Но основните от тях биха могли да намерят място в един такъв закон. Още повече Брюкселското споразумение от 1988 г., което развитите страни са приели и утвърдили в законодателство и приложили, вкарали, инкорпорирали в законодателството си, касаещо банковата дейност, предвижда ред такива параметри, ред такива индикатори, които законово влизат в законодателствата на съответните страни.
Имам и някои възражения по същество, които бих предложил все пак, ако счетете да влязат в този закон. Става въпрос за други критерии, че минимум 20 на сто от капитала, участието на капитала в пасивите на банката да бъде минимум 20 на сто, а привлечените средства от граждани да бъдат максимум 50 на сто от пасивите на банката. И това е законовата гаранция, която предотвратява такива случаи, каквито имахме в последните години в нашата банкова действителност.
Изискването за най-големия кредит, което е намерило място в този закон, в чл. 29, ал. 2, лесно може да бъде заобиколено с ал. 4 на този текст по решение на Централната банка пак.
Защо отваряме тази вратичка? Има и други изисквания, които биха могли да намерят място, които да гарантират стабилността на банката и то като законови изисквания, а не като подзаконови актове, издавани по приложение на закона.
Бих предложил вложенията в акции, правени от една банка, да не бъде повече от 15 на сто от нейния капитал. Вложенията в други банки да не надвишават 51 на сто от капитала. Това са все механизми, познати на страните с пазарна икономика, където банките функционират и където много преди нас са препатили от пирамиди.
И в крайна сметка още едно изискване, свързано с валутните активи в условията на борд - съотношението между активи и пасиви, валутни активи и пасиви, да бъде 1:1. За да може по този начин да превърнем банките в привлекателни по отношeние на българските вложители. Защото и в средствата за масова информация се говори за думи от порядъка на 1 до 2 млрд.долара, които стоят в дюшеците.
Ето, тези стабилни критерии, вкарани в закон, могат да върнат доверието в банковата система.
По отношение на чуждите банки, техните клонове и присъствието им в България. Да, сигурно е необходимо в нашата страна да функционират чужди банки. Но аз не съм убеден в това, което каза преждеговорившият, че непременно откриването на банки и клонове чужди тук, ще доведе до привличане на капитали, чужди капитали. Може да стане така, че вложенията на българските граждани да бъдат привлечени в тези банки и те да работят за някоя друга икономика. И това е възможна хипотеза. Ние трябва да мислим и по този въпрос.
По-конкретно ще се спра на изискването (аз това и в Комисията по икономическата политика го казах) за сериозността на всеки чужденец, който е дошъл тук да прави банка. Предвиденото сега изискване говори за капитал на клон. Колегите юристи са наясно, че капитал на клон няма. По-скоро става въпрос за някаква сума в пари, някакво имущество, което да показва сериозността и стабилността на този чужденец - физическо и юридическо лице, което е дошло в България.
Не ми се ще да приемаме обезпечаването на този капитал с банкови гаранции, тогава когато поставяме пред българските банки изискванията за 5 млн.екю.
Аз бих предложил в законопроекта и в закона да се приеме изискване поне за това за първокласни банки, по отношение на тях да има този либерален режим, който се прокарва с този закон. Има международно рейтингиране на банките. Често става в средствата за масова информация на Запад. То може да бъде и един обективен критерий. Защото такъв термин, като реципрочност, като чужди банкови институции, издадени от техния орган, ами от Буркина Фасо, ако техният надзорен орган контролира баланс на консолидирана основа, ние така ще дадем ли също една банка от Буркина Фасо да се регистрира тук? Тоест, трябва да има една селекция и подбор по отношение на чуждите инвестиции в банковия сектор.
Тук ми се ще да засегна още един въпрос - за сертифицирането. В тази насока внесеният законопроект като че ли достига върха на администрирането в банките и като че ли е забравено, че все пак това са частни дружества, едните, направени с имущество на физически или юридически лица, а другите, регистрирани с имущество на държавата. По отношение на държавните - да, може би има място за по-солидни административни намеси от страна на БНБ.
Но аз ви питам, господа, нима тези хора, които са решили да правят банка искат да назначат лице, на което имат доверие, лице, с което те са в юдициарни отношения и смятат, че добре ще управлява собственото им имущество, когато това лице не бъде сертифицирано, а не е ясно точно кой ще го сертифицира и дали ще го изпитва преди това, те ще приемат някой друг, който има тапия? Нека вкараме в закона лимитивно изискванията към тези лица, които имат право, да. Нека техният морал, нека тяхната квалификация да бъдат въведени в законови критерии, строги, твърди законови критерии. Но смешно е да се сертифицират, като че ли става въпрос за келнери или за музикални състави, които свирят по морето. Това са хора, на които ще се поверяват милиарди, хора, които в крайна сметка управляват имущество, което им е поверено от собствениците.
По отношение на последната част. В нея също бих си позволил да отправя някои предложения или забележки, от които мисля, че законът само ще се подобри.
Уважаваният от мен колега Лучников вече каза по някои от въпросите и аз там ще се въздържа. Но аз бих запитал какво ще стане с лицензиите на сега действуващите банки? Това може би трябва да се реши в закона. По отношение на тях ако се приеме сертификацията, ще се сертифицират ли сегашните управители на банки? За да има един пълен синхрон между сегашното състояние на нещата и това, което законът ще въведе с неговото публикуване в "Държавен вестник".
И още един въпрос, свързан с чейнчбюрата и финансово-брокерските къщи. Задължението за банките в § 4 на Преходните и заключителни разпоредби е в 6 месеца да приведат уставите и дейностите си в съответствие с този закон. Банките, които имат в някои случаи хиляди акционери, трябва да свикат общо събрание и да приведат дейността си.
Обръщайки на страница 44, установяваме, че в ал. 2 лица, които до влизането на този закон в сила са получили разрешена лицензия и прочие, да извършват дейност... запазват предоставените им права, като в срок от 3 години следва да приведат уставите си. Тоест, три години за тях, които в повечето случаи са ООД или по-малки структури, на тях им даваме един гратисен период от 3 години. Защо е нужно това? Нека всички субекти, които ще се състезават в сферата на банковата дейност или ще извършват отделни банкови сделки, да съобразят дейността си, уставите си в един и същи срок, щом могат големите структури, банките да го сторят за 6 месеца, защо да не могат да го сторят тези по-малки структури, които извършват определен кръг от дейности?
В крайна сметка смятам, въздържах се да се изкажа по процедурата, че добре би било при обсъждането на законопроекта да присъствува и представител на вносителя, вносителят е Министерският съвет, без да подценявам по никакъв начин компетентността и усилията, които колегите от банката, господин Ангарски, са положили за изготвянето на този законопроект. Все пак редно е тук, когато се обсъждат такива важни законопроекти, когато се решават въпроси, свързани с това ще създадем ли ние истинска правна рамка на валутен борд или ще кажем, че сме създали такава рамка, да има и представители на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата народният представител Иван Бойков от Евролевицата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! На нашето внимание е внесеният от Министерския съвет законопроект. Това е вторият закон от пакета такива, уреждащи взаимоотношенията във финансовата сфера. Той поставя основите за въвеждане на нов ред, призван да осигури стабилност, да възвърне доверието към финансовите институции, а оттам и да осигури стабилитет в развитието на икономиката. По същество това е нов закон, съобразен с принципите на паричния съвет и Закона за БНБ. Основни нови моменти в закона са частта за лицензиране на банките и регламентиране на международен одит и въвеждане на международни счетоводни стандарти. Особено е засилен надзорът върху банките, както и отговорността на ръководителите. Важен е въпросът с банковата несъстоятелност, като критериите за фалит са строго регламентирани.
Бих искал да взема отношение по някои въпроси от закона. Първо, това е Глава втора, чл. 9, ал. 2. Присъединявам се към предложението сертификат за квалификация да се дава от управителя на БНБ по предложение на назначена комисия от Управителния съвет.
По чл. 15 поддържам втория вариант. Аз считам, че принципът за реципрочност е важно условие по чл. 16, вариант втори.
Подкрепям особено вносителите на закона относно разработената Глава пета - "Разкриване на конфликт на интересите и доверителност". Считам, че с този раздел от закона се осигурява прозрачност, установява се отговорността на служителите на банките.
По Глава втора, чл. 60, ал. 1 подкрепям втория вариант.
Поддържам текстовете на внесения законопроект по Глава четиринадесета и Глава петнадесета, съответно принудителна ликвидация и несъстоятелност. Предвидените разпоредби осигуряват необходимите условия за бърза ликвидация, като отстраняват някои недостатъци, които понастоящем всички виждаме от практиката.
Ясно и точно са регламентирани редът, начинът, сроковете и институциите, взимащи решения. Разбира се, тук би следвало колегите юристи малко да дообработят материала.
Имам определени резерви обаче по отношение на банковата тайна. Нещата не са регламентирани. Могат много примери да се дадат. Какво значи "съществени непълноти" например по решение на данъчните служби?
Много е разширен достъпът до банковата тайна. Не знам кой вече няма право да поиска да влезе и да види сметките на хората, които имат влогове в банките. Наистина тук нещата трябва да се регламентират строго. Аз почувствувах, че такъв дух има от всички колеги, изразен към момента.
Своите предложения ще дам между първо и второ четене.
И накрая бих искал да заявя, че трябва да се откажем от уговорките по отношение на паричния съвет. Всички ние знаем, че тежко се работи в ограничителните условия на работа при паричния съвет. Но това е нещо, което сме приели като необходимост, гласували сме декларация и са неща, неподлежащи на уговорка. Затова и този Закон за банките според мен е написан в такъв обем и има толкова строга регламентация в областта на надзора, в областта на фалитите и т.н.
Трябва да осъзнаем, че банките първи ще работят в новите условия. Те няма да формират своята печалба от курсови разлики, а от истинска кредитна дейност. Те ще кредитират реална икономика и това е първото важно условие за работа в новите икономически условия. Разбира се, много бързо трябва да се направи структурна промяна в икономиката, да се уточнят и субектите, които ще бъдат обект на кредитиране, тъй като един от първите проблеми на банките ще бъде кому да дават кредити, как да развиват своята кредитна дейност, как ще изплащат лихвите по привлечените средства. Това са все важни условия, на които считам, че този Закон за банките ще даде отговор и ще може да се работи в подходяща правна и финансова среда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
В Клуба на народния представител е подредена изложба на големия български художник Илия Бежков. Организаторите на изложбата канят нас, народните представители, сега, в почивката да присъствуваме на откриването на изложбата.
Давам половин час почивка, до 12,00 часа. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (Звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител Захари Желязков от Парламентарната група на СДС.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Изпитвам малко неудобство да говоря пред полупразна зала. Дано това не означава, че народните представители не осъзнават голямото значение и важност на закона, който разглеждаме.
Ще се спра съвсем накратко на два института в обсъждания закон, чиято уредба съществено се отличава от тази, която беше дадена в Закона за банките и кредитното дело и ще обоснова тезата си, че според мен тези два института на банковия надзор и банковата несъстоятелност в закона, който обсъждаме са намерили по-добро решение.
Още в чл. 21, ал. 2 от закона са предвидени случаите, в които БНБ задължително отнема лицензията за извършване на банкова дейност. Това е една гаранция, че в тези особено тежки случаи преценката няма да бъде субективна и това е едно презастраховане от административен произвол, от който толкова много се опасяваме.
Важна задача на БНБ след приемането на закона е с отделна наредба да създаде ясни и точни правила за оценка на активите и пасивите на банките, тъй като това ще има съществено значение за преценка дали те са в състояние на неплатежоспособност или не.
Предлаганият чл. 64, ал. 1 от Закона за банките за разлика от текста в Закона за банките и кредитното дело въвежда пет ясни хипотези, при които БНБ може да приложи мерки и санкции. Това е отново едно презастраховане от субективизъм и административен произвол.
Приятно впечатление прави това, че значително е разширен кръгът на самите мерки и санкции по чл. 64, ал. 2, като - забележете повечето от тях целят оздравяване на банката, а не преустановяване на нейната дейност. Всъщност, всички те са насочени към подобряване състоянието на банката, с изключение на последната - отнемането на лицензията, когато вече задължително се отива в процедура по несъстоятелност.
Текстът, който действително предизвика най-много коментари и противоречиви становища е чл. 64, ал. 4. Действително актовете за налагане на мерки и санкции не подлежат на съдебен контрол. Има и крайни становища, които считат, че тази разпоредба е противоконституционна и създава условия за произвол. Вие сами разбирате от какво е наложен този текст. Текстът е наложен от желанието за една по-голяма бързина и от желанието за една много силна защита на интересите на вложителите и изобщо на кредиторите на банките - да се преустановят онези действия на банката, които могат да увредят тежко нейните интереси. Въпросът е ние като законодатели на чии интереси даваме приоритет - на банката и нейните акционери; на банката, която се управлява лошо и известна вина за това имат и самите акционери, тъй като те са си избрали лоши органи за управление и не упражняват достатъчен контрол върху тяхната дейност или на вложителите и кредиторите на банката, които са напълно добросъвестни? Аз смятам, че не трябва да се поколебаем и да дадем тук много силната защита точно на добросъвестните лица. Нека да не забравяме, че при най-тежката санкция - отнемане на лицензията, която всъщност може да има тежки последици за банката, тя веднага отива в процедура по несъстоятелност, където има достатъчно възможности да защити правата си пред съда.
Безспорно е също така, че текстът не е противоконституционен, тъй като в чл. 120, ал. 2 от Конституцията изрично е записано, че на съдебен контрол подлежат административните актове, с изключение на тези, които са изрично предвидени в закон. Така че като запишем този текст и изключим тези аткове от съдебния контрол, текстът в никой случай няма да бъде противоконституционен.
Искам също така да разсея съмненията, че едва ли не при проява на субективизъм в тези случаи за банката няма възможност да защити правата си. Знаем, че в нашето право съществува института на непозволеното увреждане по Закона за задълженията и договорите; съществува Закон за отговорността на държавата за щети, причинени на граждани и юридически лица; съществува административна и наказателна отговорност за такива случаи, когато лице от банковия надзор си позволи неправомерни действия по отношение на някоя банка.
В Закона за банките е премахнато понятието "особен надзор". За сметка на това много ясно и точно са дефинирани функциите на квесторите. Описан е и минимумът от онези действия, които трябва да извършват квесторите, за да се изключат възможностите тези действия да не бъдат извършвани. Това всъщност е един минимум от неща, които квесторите задължително трябва да извършват тогава, когато бъдат назначени.
Много добро е решението на чл. 67, ал. 2, според което управлението на квесторите не може да продължи повече от 3 месеца. Всъщност се слага една рамка, в която може да продължи квестатурата, за да не продължава състоянието на неопределеност на банката безкрайно дълго.
Друго добро решение е разграничението на случаите за принудителна ликвидация. Всъщност за първи път се регламентира принудителната ликвидация и тя е разграничена от производството по несъстоятелност. Всъщност, към несъстоятелност отиваме само тогава, когато са налице основанията за неплатежоспособност по чл. 21, ал. 2. В стария закон това не беше направено.
Добри решения има и в самото уреждане на банковата несъстоятелност. За първи път има предложение за спиране след влизане на решението за обявяване в несъстоятелност, за спиране на давностни и преклузивни срокове в полза на банката. По този начин се защитават интересите на акционерите и най-вече на кредиторите.
Разширено е също така приложното поле на отменителните искове за разлика от това, което беше по стария закон и уредбата, която е дадена в Търговския закон.
Също така едно правилно решение е отпадането на несеквестируемостта на някои имущества по ГПК, тогава когато длъжникът умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност. Нямаме основание да защитаваме такива длъжници.
Положително е даването на легални законови дефиниции на някои понятия, използувани в закона. Например, за първи път се дефинира понятието "публично привличане на влогове".
Много добро е решението за персонифициране на функцията "банков надзор" до подуправителя, ръководещ това управление. Ясна е функцията и отговорността. Край на колективната безотговорност.
Също така за първи път се дава дефиниране на понятията "банкова група" и "финансов холдинг" и те са включени в опеката на банковия надзор.
Нещо, което не е особено удачно решено и ние трябва да търсим по-добри разрешения на второ четене е уредбата на административно-наказателната отговорност и по-специално вида и размера на санкциите. За мен съвсем не е ясно за какви брутни заплати става въпрос, т.е. ние едва ли не приемаме, че само длъжностни лица могат да извършват нарушения по този закон. Освен това има разминаване между начина, по който е формулирана административно-наказателната отговорност по този закон и Закона за БНБ, който вече приехме на първо четене. Добре е глобите да се изчисляват на база минимални работни заплати за страната и във всички случаи да се върви към увеличаване на санкциите.

Също така едно неудачно решение е определението за финансова институция в чл. 1, ал. 5. Така, както е редактиран текстът, се остава с впечатление, че банките не са финансови институции. А в действащия все още Закон за БНБ имаме легално определение на "финансова институция" и безспорно едни от първите финансови институции това са банките. Предлагам там изразът да бъде не "банкова", а "финансова" институция и така да продължи текстът.
Друг много важен въпрос това са подзаконовите актове по приложението на Закона за банките и кредитното дело. Предполагам, че желанието на вносителите, а и на нас като законодатели е да запазим действието на тези подзаконови актове поне до момента, до който те бъдат приведени в съответствие с новия закон. Затова предлагам в Преходните разпоредби да се включи текст, че подзаконовите актове по приложението на Закона за банките и кредитното дело запазват своето действие доколкото не противоречат на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
Думата за реплика има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): С внимание изслушах изказването на колегата Желязков. Той се позова на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, за да мотивира, че отнемането на лиценз може и да не подлежи на съдебен контрол. Това обаче не е в духа на Конституцията, включително и на чл. 120. Когато приемахме Конституцията и този текст, добре си спомням разискванията включително и в тази зала, ние имахме предвид изключенията, когато Министерският съвет издава актове, свързани с националната сигурност и външната политика. Те да не подлежат на съдебен контрол. Тук е господин Лучников. Когато е бил министър на правосъдието е бил разработен и Законът за върховния административен съд и там изрично, в този проект, са засегнати кои актове не подлежат на съдебен контрол. Такива относно банките не са предвидени.
И, ако мога да задам въпроса: защо се страхувате от съда все пак, господин Желязков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата за дуплика има господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Господин Корнезов, аз смятам, че Вие не оборихте моята теза, че този текст от Закона за банките не противоречи на действащата Конституция, тъй като ние сме страна на действащото право. Дотолкова, доколкото трябва да се тълкува Конституцията и се търси нейният дух, това е задача на Конституционния съд. И това можете да направите вие като парламентарна група и като народни представители - да потърсите тълкуване на този текст от Конституцията. Но поне засега такава забрана няма. Освен това Закон за Висшия административен съд ние също нямаме. И когато обсъждаме един такъв закон в бъдещата ни дейност, ние можем да помислим кои актове действително няма да подлежат на съдебен контрол и там, ако Законът за банките стане действащ закон и този текст също стане действащ, да предвидим и съответните актове, които Централната банка издава по линия на банковия надзор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
Има думата народният представител Руси Статков, от Парламентарната група на Демократичната левица.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Днес ние обсъждаме Закон за банките, който отменя един сравнително нов закон - Закон за банките и кредитното дело, който беше приет в началото на 1992 година от същото това мнозинство, което днес отменя този закон, не, разбира се, като хора, а като мнозинство. Не го казвам, за да провокирам каквито и да било реплики, защото този закон беше изменян няколко пъти след 1992 година. Той последно беше изменен през месец февруари 1996 година. Посоката на промяната беше да се намери най-доброто законодателно уреждане на тази материя, за да може действително в условията на преход ние да имаме ефективна банкова система и структури.
За съжаление обаче, аз направих проучване за нашето банково законодателство след Освобождението, ние повторихме всички - и в предишните събрания, и като управление - грешките, които са направени след Освобождението. Например в едно проучване на тогавашния парламент от 1911 година за Земеделска банка се изтъкват слабости, с които ние днес също се сблъскваме, като неквалифициран персонал, назначаване на хора по партизански принцип, раздаване на кредити на свои или пък на влиятелни лица без необходимите изисквания, въобще слабости, с които, повтарям, се сблъскваме. Така че действително промените, които се направиха след 1992 година, бяха в посока на отразяване на тези слабости, но за съжаление те не доведоха до съществено подобрение и ние днес не само защото ще провеждаме валутен борд, а защото действително се налага да се продължат съществените изменения в закона, по същество трябва да приемем един нов закон.
Мисля, че в сегашния проект стремежът на вносителите да се засили контролът в много от разпоредбите намира едно добро решение, което аз лично подкрепям. Също така обаче споделям и изразеното от мои колеги мнение, че на много места е нарушен балансът и администрирането е повече от това, което трябва да бъде заложено като принципи. Очевидно трябва да се търси по-добро решение в тази насока.
На следващо място, по отношение на конкретни текстове, които биха могли да имат по-добра редакция, на много места се налага такава. Аз също като колегите ще направя своите предложения за второ четене.
Бих искал да спра вашето внимание на няколко въпроса, които според мен заслужават на първо четене, когато се обсъждат принципите, повече коментар.
На първо място, при учредяването на банките, на търговските банки сега е записано като основание единствено да се вземе една правноорганизационна форма акционерно дружество. Отпада правноорганизационната форма търговска банка - кооперация. Това е много сериозен проблем, тъй като ние досега за съжаление, а и предишното събрание въпреки готовността си за по-конкретно регламентиране на тази втора правноорганизационна форма - търговска банка - кооперация, не направихме необходимото. А същевременно в практиката има случаи, в които се използва тази форма. И очевидно днешното стесняване на кръга на правноорганизационните форми за търговски банки само до акционерно дружество не ще реши тези проблеми, а обявеното намерение за евентуално приемане на отделен закон е само намерение и то трябва да бъде регламентирано.
И аз предлагам в Преходните и заключителни разпоредби минимум ние да имаме един текст, който да поеме този ангажимент затова, че ще се приеме допълнително закон, който да регламентира именно създаването на търговски банки-коперации, още повече, че дребните производители се нуждаят от едно специално кредитиране, което, както показва световната практика в много страни, бих могъл да изброя Италия, Австрия, Кипър и други, варира като ангажимент на банковия пазар от 20 до 40 и няколко на сто. Тоест такъв дял имат подобни търговски банки - кооперации. А и нашата традиция, разбира се, в това отношение също така е била преди години добра. И мисля, че в тази насока вносителите ще предприемат необходимите законодателни инициативи колкото се може по-скоро, за да се регулира тази материя.
На следващо място. По отношение на управлението се правят крачки напред, но очевидно се налага за второ четене да предложим и конкретни текстове, които в организационен план да оптимизират структурата на управление, за да може да има по-ефективно управление и събираемост на кредитите.
По отношение на въпроса за издаване и отнемане на лицензи. В комисията казах, то е отразено, разбира се и в становището й, много принципен въпрос е този, който касае данните за лицата, записали определена част от капитала. Едва миналата година в измененията, които направихме в Закона за банките и кредитното дело, внесохме и разпоредба, която изискваше лица, които са записали над 1 на сто от капитала, да удостоверяват произхода на средствата и, разбира се, тези средства да не са взети на заем. За съжаление в сегашното предложение тази разпоредба е променена и изискването е вече 5 на сто и над 5 на сто. Смятам определено, че това завишаване няма своята аргументация, още повече, ние говорим за завишаване на контрола и в този смисъл поддържам онова, което направихме в предишното изменение на закона - за лица, които са записали 1 на сто или над 1 на сто от капитала, да удостоверяват произхода. И освен това декларацията, която те трябва да попълнят за платени данъци, да не бъде само от 1992 г., а да бъде от 1990 г. насам. Така че ние действително да се придвижим с крачка напред в този проблем, който за съжаление не в последните една-две години, а в последните години създаде изключителни трудности и доведе банковата система да бъде в голяма степен вид пирамидална структура.
На следващо място. По отношение на някои от критериите, за които вече тук се говори във връзка с издаването на лиценз, бих искал да насоча вашето внимание към откриването на клон на чуждестранна банка. В комисията ние подкрепихме и гласувахме текст, свързан с това средствата, които ще удостоверяват всъщност капитала на клона, да бъдат преведени, а не да се дава някаква гаранция.
Бих допълнил аргументацията на някои колеги с това, че в момента информацията, която се подава за подобни клонове и въобще за чуждестранните банки, говори за занижена контролна дейност в тази насока и оттам - отрицателни стойности на определени критерии, които, отнесени към цялостната банкова дейност и цялостната банкова система, са тревожни. Именно затова трябва сериозно да бъдат завишени не само тези критерии, а и други, които касаят откриването на клон на чуждестранна банка в нашата страна.
По отношение на собствения капитал. Тук господин Димитров изказа удовлетворение от това, че за първи път има разпоредба, която касае минимално необходимия внесен капитал при учредяването на банката и той е в равностойност на екю. Аз мисля, че не е отпаднало изискването на Конституцията, а и тълкуването на водещи юристи е действително в нашето законодателство ние да отразяваме всичко, което касае подобно изразяване, в левове. Мисля, че между първо и второ четене може да се направи допълнителна консултация, която да ни предложи и в комисията едно добро решение, издържано във всички посоки, защото иначе това ще бъде един прецедент, който ще се отрази на цялостното законодателство.
На следващо място. Досега имаше изискване собственият капитал да не бъде по-малко от 8 на сто от рисковите активи. Това изискване сега го няма, записано е, че с наредба на Централна банка ще се регламентира подобно нещо. Смятам, че това е грешно, защото наредбата е един подзаконов нормативен акт и би трябвало в закона да има, това е едно много важно изискване, записан такъв размер. Аз ще го предложа и на второ четене.
Също така много важен въпрос според мен, по който принципно се налага да се намерят по-добри решения, е въпросът, свързан с отношенията между банките и обслужваните от тях и по-конкретно събирането на вземанията. Сегашната съдебна процедура е според мен доста неефективна, бих казал, тромава и по същество тя толерира недобросъвестните кредитополучатели. Имам предвид това, че при настъпване на падежа има възможност, поне досега, в нашето законодателство, става дума за Гражданскопроцесуалния кодекс, ако се внесе 20 на сто от това, което трябва да се внесе, и след това три месеца по 10 на сто от дълга се внася, то фактически изпълнението на иска се отлага. Това толерира наистина недобросъвестните кредитополучатели и фактически година и половина - две се губят за връщането на такива кредити. Смятам, че ние трябва законодателно в този закон, който днес е внесен, да регламентираме една възможност не само за движими вещи, както и досега има наредба на Министерството на правосъдието и на Централната банка, да се осъществява една ускорена процедура по отношение на търг и продажби, а това да стане и за недвижими имоти. Да има подобна наредба и за тях.
В Преходните и заключителните разпоредби на Гражданскопроцесуалния кодекс може да бъде записана една промяна, която да завиши много по-сериозно, тъй като Гражданскопроцесуалният кодекс е от 1952 г. и условията са били по-други, а сегашните условия са променени, има инфлация, по-точно имаше голяма инфлация, да завиши някои цифри. Става дума за размера например на това, което би могло евентуално, ако преди приключването на проданта, както там е записано, длъжникът внесе, досега беше 20 на сто, моето предложение е да бъде 40 на сто и също така месечно, а не тримесечно да внася по 20 на сто, то тогава може да се отложи осъществяването на иска. За да може хем да бъде защитен този, който е получил кредита, обаче от друга страна - да не бъде ощетена банката, която е дала кредита.
Така че предлагам една такава промяна и принципни разпоредби, които да уредят този въпрос, който за съжаление не е добре уреден сега.
Бих желал да взема отношение по още два въпроса.
За либерализацията на банковия пазар. Тук вече няколко колеги говориха, да, действително в момента нямаме наплив, такъв, какъвто би могъл да изглежда застрашителен за нашата банкова дейност, но ние правим перспективен закон, не правим закон за един ден. В този смисъл аз предложих и в комисията, днес ще предложа на вашето внимание отново да намерим една по-сериозна регламентация с разпоредби хем да има отваряне на нашия банков пазар за навлизане на чужд банков капитал, а същевременно това да не става тотално и да не бъде спонтанен процес. Аз дадох пример, в Унгария, може и да ме опровергаете, има изискване, разпоредба до 30 на сто чуждестранен банков капитал в рамките на общия банков капитал и пазар.
Мисля, че има и други текстове и разпоредби, както и в началото подчертах, които изискват между първо и второ четене много по-голямо прецизиране. Смятам, че днес можем да подкрепим принципно закона на първо четене, но, повтарям още веднъж, в името на намирането на най-добрите решения се налага една много сериозна работа и аз се надявам, че тя ще бъде извършена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата народният представител Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Колеги, аз също ще започна с това, че действително законът като цяло е добре работен и може да се приеме на първо четене. Но тук бяха отбелязани много различни, разнопосочни елементи, които се нуждаят от един втори прочит и усъвършенстване.
Аз също ще представя пред комисията за второ четене серия бележки. Сега искам да се спра само на някои по-важни въпроси, които ми се струва, че са от значение за функционирането на банковата система.
Един доста сериозен въпрос, който е свързан с икономиката на банковата система, на банките, е въпросът за разрешенията за валута, в която може да бъде държан собственият капитал на банката и нейните провизии. Тук преди малко се изказа съображение, свързано с Конституцията, за необходимостта от използване на лева, но икономиката има своя логика, особено ако ние се стремим към реална стабилизация на банките, реална връзка между техния собствен капитал и провизии, тяхната ликвидност и паричната маса, която е в обращение.

Моето предложение е да се създаде нова алинея трета, с която да се разреши на банката да държи собствения си капитал до размера на минимално необходимия за тяхното разрешение, както и резервите, провизиите с чуждестранна валута без тези суми да се отчитат като открита валутна позиция.
Аз знам, че това ще предизвика доста възражения, но практиката, която имахме доскоро, както и все пак нестабилната ситуация, в която ще се намираме доста време, показва, че трябва да има една защита и за банките, и за вложителите. Една минимална защита и едно минимално равновесие между валутните провизии, собствения капитал и паричните активи и пасиви на банката. Разбира се, това пак може да бъде уточнено в левова равностойност. Но мисля, че това е от изключително важно значение за стабилността на банковата система. Има липса на логика вложителите да внасят примерно валутните си резерви, да разчитат на съответна възвръщаемост в дадени моменти и т.н., и фиксирания сега текст, приравнен към екю в левова равностойност. Особено на първия етап - при фиксиране на курса, и по-късно - при излизане от тази ситуация, това ще бъде от ключово значение. Дал господ банките и банковата система да се стабилизират в такава степен, че да не очакваме трусове и последствия, които преживяхме вече.
Мисля, че към чл. 59 може да се добави и нещо друго. Разбира се, добре е направен текстът - изискването за счетоводен отчет и задълженията към Централната банка, но би могло да се предложи нещо, което по принцип вече всички по-сериозни банки - държавни и частни прилагат. А то е, че банките, получили разрешения за извършване на банкови сделки в страната и чужбина задължително да извършват одит и по международните стандарти. Този допълнителен одит да се предава в Българска народна банка, Управление "Банков надзор" и въз основа на него се публикува списък на банките по нетна стойност на активите.
Вие знаете, че никоя банка не може да излезе в чужбина да води преговори сериозно със сериозни банки за кредитни линии и т.н., без да разполага с одит, направен от уважавана и патентована, така да се каже, институция, фирма. И не е лошо това просто да влезе в банковия закон.
Тук стана на няколко пъти дума за надзора и за администратирането от страна на Централната банка. Аз също съм на мнение, че има някои неща, които просто са недопустими в този закон. С текстовете по чл. 64 се създава едно условие на почти грубо казано, имунитет за Българската централна банка. Тя се приравнява на равнището на Народното събрание и на съдебната система като цяло. Не е аргумент това, че, видите ли, няма Закон за Върховния административен съд. Ясно е, че ако не влезе в този закон, то няма да влезе и в следващия. А пък в следващия да влезе и после да преправяме този закон, не е редно. Тук са изброени маса санкции - административни и всякакви, до отнемане на лиценз и да няма възможност тези административни актове на "Банков надзор" да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд и въобще в съдебната система, това е нередно. Това просто нарушава елементарните правила и на Конституцията, и на търговските закони в страната, и на правата на търговските субекти.
Аз мисля, че трябва непременно да има текст за правото на банките да обжалват административните актове пред Върховния административен съд. Когато бъде създаден Закона за Върховния административен съд, тогава ще бъде включен и съответния текст в този закон, кореспондиращ със Закона за банките и кредитното дело.
Тук има нещо, което също е доста важно. В чл. 64 твърде много се разширява кръга на лицата, които със своите действия могат да доведат до налагането на административни санкции на банката. Става дума за банката или нейния администратор или други служители и акционери с над 5 на сто от акциите с право на глас.
Вижте, първо, тук има известен правен абсурд. В края на краищата банката е юридическо лице отделно от своите акционери. Второ, какви са основанията и по какъв начин може да се направи тази връзка и това задължение, че банката да отговаря и да бъде наказвана за действията на своите акционери, независимо от размера на техния капитал? Тук се нарушава елементарната правна логика и вече стават твърде опасни взаимоотношенията между Централната банка, надзора и търговските банки.
Затова аз предлагам, и ще го предложа за поправките на второ четене, да отпаднат думите: "или нейните администратори и други служители и акционери с над 5 на сто от акциите с право на глас". Мисля, че това са по-съществените неща, върху които исках да се спра.
Трябва да бъдем много внимателни с този закон, тъй като от неговото приложение зависи до голяма степен и функционирането на тази система, която сега ще прилагаме в България и тази форма на стабилизация на банките. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата народният представител Веселин Бончев от Парламентарната група на Българския бизнесблок.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички знаем за фалитите на банковата система и отделни банки. В глава 12 "Надзор върху банковата дейност", чл. 61, ал. 1 предлагам да остане само първия абзац:
"Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранните банки у нас."
Оттук, до края на ал. 1 да залегне следния текст:
"Централната банка назначава по един надзорник с постоянно седалище във всяка банка за превантивен контрол. Банкови операции или банков кредит над 100 хил. долара да бъдат проверявани от постоянен надзорник и докладвани в Централната банка."
Защо предлагам този текст? Защото по този начин няма да се допусне раздаването на неправомерни и несъбираеми кредити, както бяхме свидетели досега, и на извършването на фалшиви банкови операции. Този начин на контрол на банките се практикува в Швейцария. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата народният представител Йордан Нихризов от Парламентарната група на СДС.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз отново ще се спра на един въпрос, който беше засегнат от моите колеги. Искам да спра вашето внимание на него, тъй като той по своята същност не противоречи на духа на разглеждания от нас законопроект, но неговото третиране е необходимо, за да остави отворени врати за решаване на проблемите, свързани с финансиране на земеделието, на дребния и средния бизнес.
Става дума за залагане на възможността за законовото уреждане статута на кредитните кооперации, известни още като популярни банки. Тяхната основна роля е била и е именно в областта на кредити в малък размер, които не представляват интерес за търговските банки и каквито обикновено са били отказвани по един или друг повод.
В досега действащия Закон за банките и кредитното дело беше предвидено, че банка - юридическо лице е учредено като акционерно дружество или кооперация. С отпадането на този текст, съобразно философията на новия законопроект, фактически кредитните кооперации стават неясна част от финансовата система, тъй като глава втора от законопроекта разглежда по-нататък единствено само акционерни дружества.
Не е предвидена и възможността в чл. 2 този въпрос да се уреди с отделен закон.
Смятам, че кредитните кооперации имат място в нашата финансова система. Развити европейски страни, като Франция, като Германия, разполагат днес с широка структура на кредитни кооперации. България също е с традиции в това отношение. Не бива да забравяме, че от началото на века до принудителното прекратяване на дейността им през 1951 г. така наречените популярни банки са основни кредитни институции за земеделци, занаятчии, дребни търговци и индустриалци.
През 1946 г. при население на страната под 7 млн. души техни членове са били 362 хил. Днес те ще се явяват особено необходими за земеделието, където са нужни инвестиции, включително и външни, за съживяване на българското селско стопанство.
И тук искам да благодаря на тези колеги, които иначе гласуваха против програмата на правителството, че одобряват една от точките, които са включени именно в тази програма, а в програмата на правителството е записано, че "основна цел на промените в Закона за кооперациите ще бъде регламентиране създаването на кооперации в обслужването, производството, реализацията, преработката и финансово-кредитната дейност".
Във връзка с изложеното, предлагам въпросът за кредитните кооперации да се уреди с текст - чл. 2 от настоящия закон, като се предвиди, че разпоредбите на Закона за банките не се прилагат за кредитна кооперация, чиято дейност се урежда в отделен закон.
Подобен подход, както виждате от проекта, е възприет за Централна банка, застрахователни институции и институции, свързани със здравното и социално осигуряване.
Така ще се даде действително възможност дейността на кредитните кооперации да стъпи на здрава правова основа и ще се избегне както апетитът за тяхното ликвидиране посредством липсата на регламентация, така и опитите на отделни лица да строят пирамиди, използвайки утвърдени вече в съзнанието на населението понятия.
В заключение искам да кажа, вследствие на чутите до момента изказвания, че аз вярвам, че всички вие както от ляво, така и от дясно, които заедно радеем за действителното помагане и развитието на средния и дребния бизнес заедно ще оценим необходимостта от това направено предложение, което е свързано и с програмата на правителството на Обединените демократични сили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Не виждам господин Минков в залата.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Днес разглеждаме на първо гласуване, тоест по принцип, внесения от Министерския съвет Закон за банките. Аз смятам, че едва ли е необходимо да се убеждаваме в необходимостта от този закон. Той е необходим. Защо е необходим?
Финансовата система в страната рухна. По мое дълбоко убеждение тя не рухна случайно. Първият основен удар й нанесоха така наречените пирамиди, които за щастие в нашата страна бяха по-слаби, отколкото в някои други страни. Обаче еднаквостта на явлението, появата на пирамиди във всички бивши комунистически страни ме навежда на мисълта, че това не са случайни явления, а това е нещо дирижирано отнякъде, от някой, който има интерес да дестабилизира нашата финансова система.
Разбиването на нашата кредитна система, което стана преди всичко чрез безотговорното отпускане на несъбираеми и необезпечени кредити както на губещи и непоправимо губещи държавни предприятия, така и на много съмнителни кредитополучатели, които станаха известни по-нататък като кредитни милионери. Разпиляването на собствените средства на банките и на привлечените от тях средства в такива несъбираеми кредити е основната причина за печалното финансово състояние на нашата страна.
Именно това извънредно положение, което, пак ви казвам, по мое дълбоко убеждение не е спонтанно във всяка страна, а се дирижира отнякъде отвън с цел дестабилизирането на цялата финансова система в бившите социалистически страни, показва, че ние сме минали в едно извънредно положение. Това извънредно положение изисква извънредни мерки. Една от тези извънредни мерки е въвеждането на така наречения валутен борд.
Тук се изказаха мнения, че валутният борд едва ли не е някакви жестоки окови, които посягат на суверенитета на страната. Но в същото време се поясни, че всъщност валутният борд има за задача да ограничи злоупотребата с кредитните ресурси на страната. Валутният борд е насочен против неправомерните разпореждания с кредита, а не да прави някакви други извънредни посегателства върху правомощията на органите, които осигуряват финансирането на тази страна.
Аз ще ви кажа следното. Европа минава към единна валута - евро. Ами какво е еврото освен един генерален борд за всички държави, които членуват в тази система. Те приемат тяхната валута да се определя от някакъв свръхнационален институт и нямат вече възможност да имитират колкото си искат и да злоупотребяват с кредитите си, колкото искат. Оплаква ли се някой от тях, че им се ограничава суверенитета? Не се оплакват. Приемат го в името на една по-голяма стабилност, на една голяма международна стабилност, която е гаранция за по-нататъшен просперитет.

Това правим и ние с този борд. Но за да действува този борд, ние трябва да вземем други мерки в нашето вътрешно законодателство, с което да осигурим спазването на неговите изисквания. Едно от тези законодателни предложения е именно Законът за банките. С какво се характеризира той? Той се характеризира, на първо място, с един засилен, силно засилен контрол върху банковата дейност. Защо? Досегашната практика показа и аз съм съгласен, че това не се дължи на лоши законодателни разпоредби, а на лоши действия на хората, които са разполагали с тях. Но така или иначе хората действуваха безотговорно и разпиляха кредитните ресурси на страната. Целта на засиления банков надзор е чрез специално уреждане положението на банковия надзор в Българска народна банка под личната отговорност на заместник-управителя, отговорен за него, именно да пресекат възможността за неправилно манипулиране с кредитните ресурси на страната. В това няма нищо лошо. Затова мерките, предвидени в чл. 21 с неговите две алинеи, са абсолютно необходими. Абсолютно необходими са и мерките, предвидени в чл. 64 за засилено контролиране дейността на търговските банки и за налагане на ограничения на тяхната дейност, когато тя представлява опасност за кредитната система.
Централен пункт безспорно тук е въпросът за лицензирането и неговото отнемане. Правят се опити да се въведе отново силен съдебен контрол върху тази дейност. И господин Корнезов пита: защо се плашите от съдебната система, та нима тя е лоша, та нима тя не е компетентна? Не, господин Корнезов, не се плашим от съдебната система, плашим се от специфичността на материята, която предоставя решаването на тези дела за съжаление не на съдиите, а на експерти, вещи лица, позволете ми да кажа, в компетентността и обективността на които имам твърдо голямо основание да се съмнявам. Те представят едни огромни, излишни, отрупани с излишни данни експертизи, които объркват съдебната система, бавят процедурата по обявяването на несъстоятелността и поставят под сериозна заплаха изобщо функционирането на кредитната система в страната и особено интересите на вложителите и кредиторите на банките.
Всъщност какво отнемаме ние от контрола на съдебната система? За всеки човек, елементарно запознат с административното правосъдие, е ясно, че административните актове съдържат два вида елементи, елементи на целесъобразност на компетентна преценка в дадена област и елементи на законосъобразност. Елементите на преценка, това, което се нарича свободно административно съображение, тези елементи не подлежат и никога не са подлежали на съдебен контрол. И в сегашния Закон за административното правосъдие е казано, че целесъобразността се проверява само по административен ред, а законосъобразността се проверява по съдебен ред. Това са елементарни неща. И когато ние казваме, че съдът няма да се занимава да преценява дали е отнет правилно лицензът или не, ние му забраняваме да се занимава с преценките на целесъобразност на компетентните преценки на банката за платежоспособност, а не дали е спазен законът. Съдът ще продължава да проверява - и това е предвидено, дали банката е спазила изискванията на закона. Но дали има неплатежоспособност или не, това е нейна суверенна преценка, която не може да бъде заменена в съда всъщност от назначената от него експертиза.
В какви случаи банката е длъжна да отнеме лиценз и да поиска обявяване на несъстоятелност? Когато банката не е изпълнила повече от 7 дни едно свое задължение! Е, докога трябва да я чакаме да го изпълни? И второ, тогава, когато нейните задължения надвишават нейните активи. Аз ви казах сутринта, че аз ще настоявам да се впише, че се касае за съпоставяне между изискуеми задължения и ликвидни активи. Защото при обявяването на неплатежоспособността нас не ни интересува някаква перспектива на банката в бъдеще, нас ни интересува моментната й годност да посреща своите задължения. И затова тази преценка не може да се прави, не може да се дублира и проверява от съда. Съдът трябва само да провери дали банката се е позовала само на тези два мотива - неизплатени задължения в продължение на 7 дни или надвишаване на изискуемите задължения над ликвидните активи. Това е абсолютно в духа на спазване на законните изисквания и в духа, разбира се, на Конституцията. Защото именно Конституцията дава възможност да се извадят някои актове от контрола на съда.
Накрая искам да кажа няколко думи за чуждестранното участие. Аз съм напълно съгласен с изказаното тук съображение, че трябва да бъдем внимателни, когато допускаме чуждестранният капитал да инвестира у нас в банково дело. Но в какъв смисъл да се пазим? Ние трябва да се пазим от разни съмнителни кредитни институти, които всъщност ще вършат една неполезна дейност. Съгласен съм с господин Миков, че ние трябва да поставим някакво изискване у нас да бъдат допускани международно признати, безспорни банкови кредитни институти или банкови институти, които са получили гаранцията на някой такъв безспорно признат международен кредитен институт. За другото - трябва да бъдем извънредно внимателни. Но тук, дето се говори за реципрочност, това, господа, направо е комично. Може ли да искаме ние сега да забраним на някоя известна японска банка, свръхизвестна, да открие у нас клон и да действа, защото в Япония не разрешават на нашите банки да откриват клон. "Видяла жабата, че коват вола..." - може ли така да разсъждаваме по тези неща?!
И накрая, две думи за банковата тайна. Аз ви казах, че ние се намираме в едно извънредно състояние на катастрофа, предизвикана от извънредни причини, някой път, в много случаи - неслучайни, а може би умело дирижирани. В това отношение ние не можем да не позволим едно по-лесно разкриване на държавната тайна. Но забележете какво иска Министерство на вътрешните работи! То иска да получава безпрепятствено сведения за дейността на държавни банки, тоест на банки с повече от 50 на сто държавно участие и на предприятия с повече от 50 на сто държавно участие. Е, може ли да забраним сега ние на Министерския съвет, който по силата на чл. 105 от Конституцията упражнява контрол върху дейността на цялата страна, да надниква в тези сметки на банките, където се вършат може би най-големи безобразия и то с държавно имущество! Очевидно, че не можем.
При това положение аз смятам, че ние трябва да приемем закона на първо гласуване. Аз смятам, че за него ще гласува и господин Миков, който направи твърде добри конкретни предложения, но той няма да има морално право да защитава тези конкретни умни предложения, ако е гласувал по принцип против закона.
Моля ви всички да подкрепим този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. За реплика ли искате думата?
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря на господин Лучников за добрата дума. Но аз ще си позволя, господин Лучников, да се въздържа. И пак в кръга на репликата към това, което Вие казахте, ще кажа, че има текстове, свързани с несъстоятелността, които пак нарушават правния ред. Ние заедно работихме по закона. Аз тогава не бях в това си качество, но работихме по Закона за изменение на Наказателния кодекс - банкрутството. Аз тук виждам текстове, при които единственият кредитор, който може да поиска обявяване на несъстоятелност, това е Централната банка. Къде отиват другите кредитори, правният ред като цяло и равенството на всички кредитори? И нима ако банка е в неплатежоспособност, не може управителният орган да поиска от съда обявяване на неплатежоспособност, а трябва да чака Централната банка да се произнесе?!
Но това са все малки проблеми, свързани с тази административна процедура, за съжаление. Много права се дават на банката, а тя е административен орган. Текстът казва, че само банката може да поиска неплатежоспособност. Нима аз като кредитор на банката, там ми е влогът, или някой друг... Къде отиват другите кредитори? Или ако банката не поиска обявяване в несъстоятелност, че изпълнителният директор ще носи наказателна отговорност, ако сам не поиска от съда такова. Спомняте си измененията в НК.
Така че има ред неща в административната процедура, които прекалено ме стряскат. Аз няма да гласувам против, но ще се въздържа по внесения законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика ли искате думата?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Положението, че само Централната банка има право да иска обявяването на банки в несъстоятелност, съществува и в сегашния Закон за банките и кредитното дело. Така че нека да не го преписваме като грях на новия законопроект.
А колкото до това дали може самата банка, за което е длъжна по Търговския закон, за което е санкционирана с Наказателния закон, сама да иска обявяването си в несъстоятелност, аз смятам, че това право не се отменя от това, че се предоставя на Централната банка изключителната възможност тя да иска обявяване на банката в несъстоятелност. Това е по отношение на външните органи. Но самата банка според мен продължава да има възможността да иска обявяването си в несъстоятелност.
Благодаря на господин Миков, че ще се въздържи, но той би могъл спокойно и да гласува "за", като другите съображения си ги направи за второ гласуване.
Благодаря ви (ръкопляскания).

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. С това списъкът на желаещите да се изкажат е изчерпан.
Ще пристъпим към първо гласуване на Закона за банките. Искам да напомня на народните представители, че в гласуването участват само народните представители, които присъстват в залата, и само със своите собствени карти.
Моля, режим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От общо гласували 212 народни представители, за - 197, против - няма, въздържали се - 15.
Законът за банките е приет на първо четене. (Ръкопляскания)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, госпожица Екатерина Михайлова - процедура.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбрах, че преди около час или малко повече е постъпил в канцеларията на Народното събрание отчетът на Агенцията за чуждестранна помощ и именно във връзка с това, че е постъпил отчетът, но не е раздаден на народните представители, явно това ще стане утре сутрин, когато се разписваме, предлагам да прекратим днес заседанието. Следващата точка е за освобождаване и избор на членове на Управителния съвет и директор на Агенцията за чуждестранна помощ. По този начин ще може, когато разглеждаме тази точка, всеки един от народните представители да разполага с отчета и при това положение удовлетворяваме и искането на Демократичната левица. Явно, имало е готовност за отчета, трябвало е да вкараме в дневния ред точката, за да получим и отчета.
Това е процедурното ми предложение. (Единични ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е точка втора от дневния ред да бъде отложена за утре - 29 май. Моля, гласувайте.
От общо гласували 201 народни представители, за - 200, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението е прието. С това дневният ред за днес е изчерпан.
Няколко съобщения:
Обявеното за утре заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се отлага за идващата сряда, 4 юни, от 14,30 часа.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес, сряда, 28 май, 15 ч. в зала 248 на пл. "Александър Батенберг", N 1 при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата - подготовка за второ четене.

Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 28 май, сряда, днес, от 15 ч. в зала 142 на пл. "Батенберг", 1 при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Организационни въпроси.

Комисията по икономическа политика ще заседава на 28 май, днес, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" с проект за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Законопроекта за метрологията, внесен от Министерския съвет.
2. Определяне на подкомисии към Комисията по икономическата политика.
3. Разни.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 29 май, четвъртък, от 15 ч. в зала 238 на пл. "Александър Батенберг", 1, с
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов за състоянието на селскостопанската техника, готовността на жътвената кампания и финансовото й обезпечаване.
2. Текущи.

Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 29 май, 9 часа сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 13,15 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
        Васил Клявков
        Иван Бойков