Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има господин Кирил Ерменков. Да му е честит! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Има думата господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По чл. 65 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 65. (1) Управлението на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, без тези на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, се осъществява от директор, който е с висше образование по медицина и призната медицинска специалност и квалификация по здравен мениджмънт, назначен от съответния министър след конкурс по Кодекса на труда.
              (2) Директорът на лечебното заведение е работодател на всички работещи в него."
Уважаеми господин председател, искам да направя една корекция, пропусната в текста. Ако се върнем на чл. 5, става въпрос за болницата към Министерския съвет - бившата Правителствена болница. Тя също трябва да бъде включена, както болниците на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната по простата причина, че след като е болница на Министерския съвет, е редно нейният директор да бъде назначаван от министър-председателя, а не от министъра на здравеопазването. Затова предлагам следната редакция на ал. 1:
"(1) Управлението на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, без тези на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната..." и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте чл. 65, както е предложен от вносителя и с добавката след думите "без тези на" да се добавят думите "Министерския съвет," и по-нататък текстът продължава.
Гласували 127 народни представители: за 104, против 18, въздържали се 5.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 66. Управител, изпълнителен директор или директор на държавно или общинско лечебно заведение не може да бъде и ръководител на звената по чл. 58, 59 и 60."
Комисията предлага чл. 66 да бъде приет с текста на вносителя, тъй като няма други предложения.
"Чл. 67. Във всички лечебни заведения за болнична помощ има главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор)."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде приет в този вид, тъй като няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 66 и 67, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Членове 66 и 67 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 68 има направено предложение от народния представител Ивалин Йосифов в ал. 6 думите "за срок до 3 години" да се заменят с думите "за срок от 3 години".
Комисията не подкрепи това предложение.
Комисията предлага чл. 68 да бъде приет със следната редакция:
"Чл. 68. (1) Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор).
              (2) Началник на клиника може да бъде лекар, съответно стоматолог - хабилитирано лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката.
              (3) Началник на отделение може да бъде лекар, съответно стоматолог, с призната медицинска специалност по профила на отделението.
              (4) Началник на лаборатория може да бъде специалист по профила на лабораторията.
              (5) Старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър".
              (6) Трудовите договори с началника на клиника или отделение и с главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до 3 години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ивалин Йосифов оттегля своето предложение.
Господин Илия Баташки иска думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 68 е добър като даденост в закона, но защо наричаме началници тези, които са под ръководителя? Ръководителят е ръководител и той сключва договорите с началници!? Дали това е продиктувано, за да има разновидност в номенклатурните кадри или се търсят хора с начално образование да бъдат ръководители? Дайте да уеднаквим тези ръководни длъжности, защото наистина началник е човек с начално образование... (Смях в залата.) Дайте да направим, така че всички да бъдат ръководители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това за началното образование не е точно така.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, голям беше спорът за наименованието в комисията. Може би господин Баташки е пропуснал това заседание. Изхождаше се от етимологията на думата, произхода и т.н., но в края на краищата решихме поне веднъж и лекарите да бъдат началници. И това не значи начално образование. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И едните, и другите аргументи не са много убедителни, но след като няма друго писмено предложение, поставям на гласуване чл. 68, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 12.
Член 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 69 комисията подкрепи текста на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 69. (1) Управителните органи на лечебното заведение ръководят и отговарят за цялостната му дейност.
              (2) Управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение:
1. управляват лечебното заведение;
2. представляват лечебното заведение пред трети лица;
3. са работодатели на всички работещи в лечебното заведение;
4. изготвят и представят на собствениците на лечебното заведение план за дейността на лечебното заведение и неговата икономическа ефективност за една финансова година;
5. извършват структурни и организационни промени в лечебното заведение;
6. възлагат на началниците на клиниките, отделенията и лабораториите изпълнението на финансовия и медицинския план на техните структури за определен период;
  
7. свикват медицинските съвети към лечебните заведения;
8. предоставят при поискване информация за медицинските дейности, разходваните ресурси за тяхното производство и анализ на ефективността на лечебното заведение на собственика, на финансиращия орган и на Министерството на здравеопазването;
9. обсъждат с представители на синдикатите в лечебното заведение въпроси, свързани с работното време, условията и охраната на труда, трудовите възнаграждения и социалната защита в трудово-правните взаимоотношения."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Приемам напълно чл. 69 като много добре разработен член в закона относно отговорностите на управляващите органи в лечебните заведения. Само поставям като теза - в т. 5 не е ли редно, пишейки: "Извършват структурни и организационни промени в лечебното заведение" да се добави "със съгласието на собственика". Просто собственикът да има отношение при извършването, или съгласуване със собственика.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Да има отговорност!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Собственикът да има отговорност при извършваните структурни и организационни промени. Просто го поставям като теза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Но тези неща можехте в комисията на първо четене да ги кажете.
Моля, гласувайте чл. 69 така, както е предложен от комисията.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Да се пита например кмета дали да се уволни еди-кой си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 101 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 5.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 70. (1) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) е с образователно-квалификационна степен "бакалавър".
 (2) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор):
1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи;
2. отговаря за хигиенното състояние на лечебното заведение, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;
3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в лечебното заведение;
4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалист в лечебното заведение с образователна степен, по-ниска от "магистър";
5. свиква Съвета по здравни грижи."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков - ал. 1 на чл. 70 да се измени и да стане:
 "(1) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и специалност "Управление на социалните грижи"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Действително в чл. 68, в ал. 5 ние записахме, че старшата медицинска сестра (акушерка, лаборантка), може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър". Но тук аз искам да се върна малко на този текст, който предлага господин Статков. Ние там само сме сложили - "може". Но в крайна сметка в България вече има факултети по здравни грижи. Те произвеждат, колкото и грубо да звучи тази дума ежегодно...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: В Допълнителните разпоредби е записано такова нещо. Че когато се яви там...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Господин Руси Статков го няма. Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за заместващ текст на ал. 1 на чл. 70.
Гласували 135 народни представители: за 38, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 70 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 71, уважаеми господин председател, има направено предложение от народния представител Григор Шишков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага за чл. 71 следната редакция:
"Чл. 71. Началникът на клиника, отделение и лаборатория:
1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено;
2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи;
3. отговаря за икономическата ефективност на звеното;
4. отговаря за информационната дейност на звеното;
5. планира, организира и ръководи дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи;
6. създава условия за изпълнение на научни програми на лечебното заведение в звеното, което ръководи;
7. отчита своята дейност пред изпълнителния директор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 71 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 3.
Член 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72 със следната редакция:
"Чл. 72. Длъжностните характеристики на началник на клиника, отделение, лаборатория, на главната медицинска сестра, на старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и се утвърждават от управителния орган на лечебното заведение за болнична помощ."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Министър Петър Бояджиев има думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас е текстът на вносителя за чл. 72 и една променена редакция на комисията за същия чл. 72.
Аз ви моля да обърнете внимание на тези разлики, тъй като смятам, че текстът на вносителя е по-прецизен. Става въпрос за следното - за длъжностните характеристики. Според текста на вносителя "Правата и задълженията на ръководителя на клиника... се определят с длъжностни характеристики на основата на определени изисквания от Министерството на здравеопазването и утвърдени от управителния орган". А в текста на комисията се казва: "Длъжностните характеристики... се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и се утвърждават...". След като министерството е определило едни длъжностни характеристики, те няма защо и не е правилно след това да се утвърждават от управителния орган. Управителният орган не може след това да утвърждава нещо, което министерството е спуснало като задължително.

Затова в текста на вносителя се казва: "длъжностни характеристики на основата на определени изисквания". Това дава възможност управителните органи да променят до известна степен и да утвърдят едни длъжностни характеристики, които по-добре ще отговарят на специфичните нужди на здравното заведение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Едно и също е.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Аз не знам защо опонира доц. Китов, но аз пред себе си имам два текста на чл. 72.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Същото е, абсолютно същото е.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не е абсолютно същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Колеги, правата и задълженията на всеки един началник се определят от длъжностната му характеристика. И понеже е ясно това...
Вижте, няма никаква разлика с текста на вносителя, защото: "Правата и задълженията на ... се определят с длъжностни характеристики", а ние казваме: "длъжностните характеристики..." и оттам насетне същото - "въз основа на изисквания от Министерството на здравеопазването...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Различията са в това, че в текста на комисията е пропусната думата "определени" като прилагателно на "изисквания" ...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Бояджиев, чета, за да видите, Вашият текст е друг. Ето, внимавайте, доц. Бояджиев, там е дадено: "Длъжностните характеристики на началник на клиника, отделение, лаборатория, на главната медицинска сестра, на старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването...".
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ами това е моят текст!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Е, значи съгласен сте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След като вносителят държи на текста, който са предложили, аз ще поставя на гласуване и двата текста - и този на вносителя, и този на комисията. И тъй като не е докладван текстът на вносителя, аз ще прочета текста на чл. 72, както е предложен от вносителя:
"Чл. 72. Правата и задълженията на ръководителя на клиника, отделение, лаборатория, на главната медицинска сестра, на старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят с длъжностни характеристики на основата на определени изисквания от Министерството на здравеопазването и утвърдени от управителния орган на лечебното заведение за болнична помощ."
Поставям на гласуване най-напред текста на комисията, защото той се явява като заместващ текст.
Моля, гласувайте текста на чл. 72, както е предложен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 4.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията предлага нов чл. 72а със следното съдържание:
"Чл. 72а. Работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетска болница по реда на чл. 89, ал. 2, могат да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето медицинско училище за определен срок. В тези случаи не се прилагат изискванията на чл. 48, ал. 3 и чл. 49 от Закона за висшето образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
По този нов член, предложен от комисията, има ли изказвания?
Моля, гласувайте чл. 72а, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Член 72а е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 73 със следната редакция:
"Чл. 73. (1) Със заповед на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ се създават:
1. медицински съвет;
2. лечебно-контролна комисия;
3. комисия по вътреболнични инфекции;
4. съвет по здравни грижи.
(2) С Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение могат да се създадат комисии и съвети извън тези по ал. 1: комисии по медицинска етика, лекарствена политика, развитие на информационното осигуряване, както и други според потребностите на лечебното заведение."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте чл. 73, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 2.
Член 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74 със следната редакция:
"Чл. 74. (1) Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на лечебното заведение и се състои от началниците на клиники, отделения и медико-диагностични лаборатории, управителя на болничната аптека, председателя на дружеството на съсловната организация на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и главната медицинска сестра.
(2) Медицинският съвет се председателства от управителя, изпълнителния директор или директора на лечебното заведение, който има право на съвещателен глас."
Няма други предложения, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 74, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: За чл. 75, уважаеми господин председател, има направено коректно предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията подкрепи.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 75:
"Чл. 75. Медицинският съвет консултира:
1. изпълнението на плана за дейността на лечебното заведение и неговата медицинска, социална и икономическа ефективност;
2. предложенията на началниците на клиники, отделения и лаборатории за подобряване дейността на техните структури;
3. информационната дейност на лечебното заведение и предлага мерки за подобряването й;
4. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги;
5. програми за научната дейност на лечебното заведение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте чл. 75, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, уважаеми господин председател, и го предлага в следната редакция:
"Чл. 76. (1) Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично-лечебния процес.
(2) Лечебно-контролната комисия:
1. извършва проверки по ефикасността, ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в болничните звена;
2. произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;
3. контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;
4. анализира несъвпадението на клиничната с патологоанатомичната диагноза на починали болни в заведението."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 76, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 77 със следната редакция:
"Чл. 77. Комисията за борба с вътреболничните инфекции:
1. разработва, обсъжда и приема планове за профилактика на вътреболничните инфекции въз основа на извършени проверки и проучвания;
2. упражнява системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противоепидемичния режим;
3. анализира заболеваемостта от вътреболничните инфекции и предлага решения на ръководството на здравното заведение;
4. разработва антибиотичната политика на болицата и контролира изпълнението й;
5. контролира регистрацията на вътреболничните инфекции и организира проверки за активното им издирване;
6. разработва програми за повишаване квалификацията на кадрите по вътреболничните инфекции".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Илия Баташки има думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, уважаеми председателю!
Уважаеми колежки и колеги, точка четвърта гласи:
"4. разработва антибиотичната политика на болницата и контролира изпълнението й;".
Нека да прибавим нещо като "съгласува" или "дава предложения за антибиотичната политика". В такъв случай началниците, за които говорихме, ръководителите ще бъдат затруднени много в своята оперативна работа. Това имам предвид. Ако е възможно сега да се вкара някакъв текст, който да даде възможност за по-добра оперативност, нека да го направим, иначе тази комисия може сериозно да затрудни работата на здравното заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борислав Китов има думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, аз ще кажа защо това не беше направено.
В крайна сметка болничното заведение има своя стратегия. Тази стратегия е по отношение на лечебната дейност и определените лекарства. Явно е, че това трябва да се спазва. Ако се остави всеки да го прави така, както си иска, вече ще се отиде в нещо друго, затова не сме сложили този текст.
В ал. 3 аз мисля, че ние вместо "здравното заведение" трябва да запишем "лечебното заведение", защото това е закон за лечебните заведения. Това просто е един пропуск на комисията.
Предлагам, уважаеми господин председател, в т. 3 да стане: "решение на ръководството на лечебното заведение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов. Да, това просто е правописна грешка.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 77 така, както е предложен от комисията с тази техническа корекция в т. 3 - вместо "здравното" - "лечебното".
Гласували 112 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 10.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, по чл. 78 има направено коректно предложение... (Шум и реплики в залата.)
Това предложение е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78 със следната редакция:
"Чл. 78. (1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитаторка) по:
1. организацията, координацията, икономическата ефективност и качеството на сестринските грижи;
2. планирането и провеждането на следдипломното обучение на сестринските кадри в лечебното заведение.
(2) В Съвета по здравни грижи участват старшите сестри (акушерки, лаборанти, рехабилитатори) на клиниките и отделенията в лечебното заведение.
(3) Председател на Съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор)."
Няма други предложения.
Доктор Марангозов оттегли своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 78 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел III - Персонал в лечебните заведения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III така, както е предложено от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 79. Персоналът в лечебните заведения се състои от:
1. лекари, стоматолози, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен "магистър" или "доктор", участващи в диагностично-лечебния процес;
2. медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър";
3. други лица, извършващи административни и помощни дейности".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 79 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, за чл. 80 имаше направени коректни предложения от народните представители Михаил Карафезов и Мария Брайнова, които те оттеглиха в хода на дебата.
Има направено предложение от народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки към чл. 80 да се добави нова т. 4 със следното съдържание:
"4. да работят по договор в самостоятелни диализни центрове."
Предложението не бе подкрепено ... (Шум и реплики в залата.)
Предложението си оттегли д-р Баташки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80 със следната редакция:
"Чл. 80. Лекари и стоматолози, с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ, могат да:
1. регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ, ако в същото населено място няма регистрирана такава или регистрираните лица от същата основна или профилна специалност са недостатъчни. Преценката за недостатъчност се прави от директора на районния център по здравеопазване. В тези случаи лицата могат да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса;
2. регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ извън случаите по т. 1. В тези случаи лицата не могат да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса;
3. работят по договор с групова практика за специализирана извънболнична помощ с центровете по чл. 16 и 17 и с лечебни заведения за болнична помощ".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 80 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Член 80 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел IV - Болнично настоятелство".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте наименованието на раздел IV така, както е предложено от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Наименованието на раздел IV е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 81. Към лечебните заведения за болнична помощ извън тези по чл. 5, ал. 1 могат да се учредяват болнични настоятелства.
Чл. 82. Болничното настоятелство има за цел да подпомага болницата в нейната дейност за по-добро задоволяване на обществените потребности от медицински услуги".
Комисията подкрепя и двата текста за членове 81 и 82 на вносителя.
Други предложения няма, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 81 и 82 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 8.
Член 81 и член 82 са приети.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: За чл. 83 има направено предложение от народния представител д-р Марангозов - в чл. 83 се създава ал. 3 със следното съдържание:
 "(3) Болничното настоятелство се регистрира по Закона за лицата и семейството."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага чл. 83 да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 83. (1) Болничното настоятелство се учредява от собствениците на лечебното заведение, като за целта те отправят покана в средствата за масово осведомяване, а също така канят лично общественици, дарители на лечебното заведение, представители на неправителствени организации и други лица.
 (2) Лицата по ал. 1 избират помежду си броя и членовете на болничното настоятелство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! По принцип аз гласувах за първите две точки - да има болнични настоятелства. Те са потребни. Това е една българска традиция да има такива настоятелства в хуманитарните заведения, както има и училищни настоятелства. Но предлагам болничните настоятелства да се регистрират по Закона за лицата и семействата. Защото тогава те ще придобият и по-други функции и няма да бъдат само един орган, който ще се събира да изслушва отчети, от време на време да прави някакви дарения и да го отчитаме като едно мероприятие. По този път ние сме минали.
Ето защо аз предлагам болничното настоятелство, регистрирано по Закона за лицата и семейството, разработвайки свой устав дори, защото то иначе няма да бъде регистрирано, ясно и точно да определи целите, които ще изпълнява в тази болница, в това лечебно заведение, за да може след това да работи по този устав. Смятам, че това е нужно за тези, които ще управляват болницата. Второ, това задължава болничното настоятелство да извършва такава дейност, а не да бъде само един пожелателен орган. Това беше моята презумпция, когато предложих болничните настоятелства да се регистрират по Закона за лицата и семейството. Може би ще ми възразите, че това е търговско дружество. То може да е търговско дружество, но болничното настоятелство да бъде извън системата на това търговско дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов за нова ал. 3.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 83 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "За чл. 84 има направено предложение от народните представители д-р Карафезов и д-р Брайнова, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на чл. 84:
"Чл. 84. (1) Болничното настоятелство се събира най-малко веднъж годишно по инициатива на 1/3 от членовете си, по искане на управителния орган на лечебното заведение или по искане на собственика.
 (2) Болничното настоятелство кани на заседанията си управителния орган на лечебното заведение и получава от него информация за състоянието на заведението.
 (3) Болничното настоятелство:
1. подпомага изграждането и поддържането на съоръженията, оборудването и имотите на лечебното заведение;
2. предлага на собственика на лечебното заведение мерки за подобряване на дейността му;
3. при необходимост провежда акции и информационни кампании с цел мобилизиране на обществени сили и средства за подпомагане на лечебното заведение."
Уважаеми колеги, уважаемият председател направи една редакционна бележка, която аз приемам напълно. Става въпрос за т. 2 - "предлага на собственика на лечебното заведение мерки за подобряване на дейността му". От текста излиза, че става въпрос за дейността на собственика, а не на болничното заведение. И аз ще помоля уважаемият господин председател да каже редакцията, която е по-добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:
"2. предлага мерки за подобряване дейността на лечебното заведение на собственика;"
Моля, гласувайте чл. 84 така, както е предложен от комисията, с тази редакционна поправка.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава девета - Акредитация."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 85. (1) Лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове подлежат на акредитация.
 (2) Акредитацията е процес, насочен към осигуряване на качеството на здравните услуги, оценка на базовите възможности за обучение на студенти и специализанти, за постигане на по-добри резултати и информиране на медицинските професионалисти и гражданите."
Има направено предложение от народния представител д-р Марангозов чл. 85 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Ще позволите ли, господин председател, понеже съм предложил и чл. 86 да отпадне, да взема отношение по двата въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Самото понятие "акредитация" за нас, за лечебните заведения значи обличам с доверие. Затова аз смятам, че всички тези текстове, които се предлагат в чл. 85 и чл. 86, са излишни. Те са проблем на наредба, която ще се издаде след приемането на закона и което ще даде възможност министърът при определени ситуации много по-лесно да променя наредбата, отколкото самия закон.

Освен това в чл. 87, който аз подкрепям, ми се струва, че е казано всичко по отношение на акредитацията. И този текст в чл. 87 е напълно достатъчен.
Тук обаче възниква и един друг въпрос. Лечебните заведения станаха търговски дружества. Какво ще стане, когато министърът не акредитира, не облече с доверие едно търговско дружество? Представа ли то да функционира, да извършва своята дейност, след като има решение на съда за това? Този въпрос не е изяснен в закона и на мен, може да ви звучи наивно, не ми е ясно какво ще стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Марангозов, тази глава за акредитацията е нещо ново в нашата практика, в областта на здравеопазването в България. Такава практика съществува във всички развити европейски и неевропейски страни. Тя цели, както е посочено в един от текстовете, да се повиши качеството и да се контролират възможностите за една добра медицинска практика в лечебните заведения. Затова ние държим много на този процес на акредитацията.
Естествено акредитацията е един процес, тя ще се извършва периодично и въз основа на нея ще се издава разрешителното, тоест ще задейства разрешителният режим за лечебните заведения за болнична помощ. Следователно, ако едно лечебно заведение за болнична помощ не отговаря на акредитационните изисквания, то няма да получи лиценз или разрешително, както се казва на български.
Какво ще стане с търговското дружество? Не бива да се смесва регистрацията на търговско дружество в съда със създаването на лечебно заведение. Това са два различни процеса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Не ми е ясно това!
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Едно е регистрация на търговско дружество, друго е регистрация на лечебно заведение. Тези две неща са съвсем различни. И аз мисля, без да претендирам много, че всеки юрист ще Ви обясни това.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Значи има решение на съда, а не му се дава акредитация?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Да.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): По-нататък какво става?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Прекъсва се.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Но не можем да отменим решение на съда, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин министър! Подкрепям изказването на господин Марангозов и искам да допълня, че в чл. 88, макар че не сме стигнали до него, но има връзка, се казва, че акредитационната оценка се извършва за дейности и се дава за срок от една до пет години. Това е опасно нещо. От една до пет години някоя комисия решава да даде година и половина, година и два месеца, година и пет месеца, пет години, три години и т.н. Според мен трябва да се постави един конкретен срок, защото тук има възможности за много вариации, които пак ще доведат точно до това, което каза и господин Марангозов. И затова предлагам да се запише, че акредитационната оценка за извършваните дейности се дава за срок от три години. Извинявам се, че сега правя това предложение, но го предлагам, за да не ставам после пак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Поставям на гласуване предложението на господин Кънчо Марангозов за отпадане на чл. 85.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 87, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 85 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 90, против 20, въздържал се 1.
Член 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"Чл. 86. (1) Критериите, показателите и методиката за акредитация се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Критериите и показателите съдържат условията, на които трябва да отговарят структурата и организацията на дейността в лечебното заведение, необходимото оборудване, квалификацията на персонала, както и стандартите за качество на медицинските услуги.
(3) Методиката за акредитация съдържа правилата за дейността на органа, който я извършва, оценъчна скала и стандартен протокол за решения.
(4) Критериите и показателите за акредитация се актуализират на всеки пет години."
Има направено предложение от народния представител д-р Марангозов чл. 86 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Д-р Марангозов аргументира предложението си.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Вземам думата по чл. 86 от предлагания законопроект, тъй като смятам, че когато Министерският съвет проявява законодателна инициатива, макар и в различни сфери на обществения живот, критериите и подходите трябва да бъдат еднакви. Какво имам предвид? В скоро време в пленарната зала вие ще имате възможност да обсъждате доклада за второ четене на Закона за професионалното образование и обучение. Преди него ще имате възможност на второ четене да обсъждате доклада за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Тези два законопроекта, както и този, който разглеждаме в момента, са предложени от Министерския съвет. Но въпросите, свързани с акредитацията, които освен специфичните проблеми, които се решават в областта на здравеопазването, средното или висшето образование, имат и принципна основа, която в случая би трябвало да бъде еднаква. Така например в системата на професионалното образование също се въвежда принципът и подходът на акредитацията, но, забележете, че в Закона за професионалното образование и обучение този въпрос е разгледан в специална глава, тъй като правомощията за този сложен и отговорен процес се възлагат на една национална агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет. По същия начин, макар и не напълно еднозначно, стоят и проблемите, които се решават с Националната агенция за оценка и акредитация в системата на висшето образование - за висшите училища.
Казвам тези неща, защото в законопроекта, който обсъждаме в момента, възможността критериите, показателите и методиката за акредитация се предоставя на министъра на здравеопазването, който с наредба трябва да осигури нормативната основа за функционирането на всички тези изисквания.
В случая се проявява различен подход. И ако нещата трябва да се решават отговорно, би трябвало и в този случай да се създава един специализиран орган, чиито функции да се определят в рамките на закона и със законови текстове, а не да бъдат обект на допълнителна наредба, която ще издаде министърът на здравеопазването.
В този смисъл трябва да има и кореспонденция с предлаганите текстове в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Имайте предвид, че в чл. 85, ал. 2 формулировката "оценка на базовите възможности за обучение на студенти и специализанти", по принцип вече е част от прерогативите и на Националната агенция за оценка и акредитация, която функционира в системата на висшето образование. Но отново повтарям, че това е един орган, който е създаден към Министерския съвет. Неговият председател се назначава от министър-председателя. А в случая с акредитацията на здравните заведения подходът и принципът, на които ще се действа, не отговарят и не са в съответствие с вече заявени и защитени в комисиите на второ четене подобни подходи към решаването на акредитацията в системата на средното и на висшето образование.
Казвам тези неща, за да подчертая още веднъж, че когато Министерският съвет е инициатор на законодателна инициатива и предлага законопроекти, би трябвало да подхожда по един и същи начин към проблемите на акредитацията, независимо дали става дума за образованието, дали става дума за здравеопазването.
В случая на министъра на здравеопазването се делегират изключителни правомощия, които в една друга сфера на образованието до голяма степен се контролират не от министъра, а от Министерския съвет. Така че принципите трябва да бъдат уеднаквени, подходите трябва да бъдат също еднакви, независимо дали става дума за образование или за здравеопазване. В края на краищата става дума за принципи, които трябва да бъдат еднакви за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да подкрепя предложението на д-р Марангозов за отпадане на тези членове за акредитация, а също и това, което каза господин Славов, тъй като ние навлизаме в една материя, която се отнася до образованието и висшето образование, и която трябва да бъде третирана по същия начин, както се третират другите видове висше образование.
Медицинското образование е едно от най-сериозните образования в света. Даже в Международната асоциация на университетите ректорите казват, че ако един университет няма медицински факултет, той мъчно може да се нарече университет. Така че да се понижава рангът за акредитация на едно учебно заведение с това акредитацията да става на по-ниско равнище отколкото става акредитацията при другите висши училища, според мен е понижаване качеството на медицинското образование. В никакъв случай не може акредитацията да става от министъра на здравеопазването. Министърът на здравеопазването даже може да не бъде лекар. Министърът на образованието е политическо лице, както е политическо лице министърът на отбраната. Той може да бъде един прекрасен организатор, политик, защитаващ определени идеи и така нататък. Но медицината като наука е една от основните науки в този свят. И министърът на здравеопазването да си присвоява или да му се дава право да определя и да съди качеството на медицинското образование, смятам, че е обидно за медицинското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми колеги, нещата тук явно се бъркат. Първо, тук изобщо не става въпрос за образование. Акредитационните комисии, за които говориха акад. Сендов и Пламен Славов, акредитират образованието. Тука става въпрос за здравеопазване и от Министерството на здравеопазването не може друг да го акредитира. Тук става въпрос за базови неща. За базови - за апаратура, за лечебна дейност. И каква акредитационна комисия, учебна или друга?! Тя си акредитира образователно. Тук става въпрос за базовите - дали тя има нужната апаратура. Това, което е онази акредитационна комисия, е съвсем отделно. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата за дуплика господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Д-р Китов, моите уважения, обаче трябва да четем текстовете. Какво се казва там? - "Акредитацията е процес, насочен към осигуряване на качеството на здравните услуги, оценка на базовите възможности за обучение на студенти." Кои са базовите възможности, апаратурата ли?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Кадрите.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, кадрите. А кой ще оцени един професор? Ще го оцени един министър, който даже не е доцент?! Не говоря за сегашния министър, но обикновено министрите не са специалисти. Те са специалисти като политици. Не смесвайте тези неща! Не смятайте, че когато един човек вземе властта той знае всичко.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Никой не говори за това.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не говори, но тук пише така - "базовите възможности". Базовите възможности не е апаратурата. Апаратурата се оценява по друг начин. Оценява се възможността на хората, които работят там, за да обучават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин министъра.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който се постави тук, е много интересен и е много важен. В никакъв случай не бива да бъде подценяван. Но аз искам да обясня на двамата уважаеми народни представители следното.
Първо, не го прави министърът на здравеопазването. Всички ваши аргументи са абсолютно правилни. В чл. 87, понеже трябва да четем текстовете, ал. 1 е казано, че акредитацията се осъществява от специализиран орган по акредитация към Министерството на здравеопазването. Това е едно.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Кой го назначава? Нали пак ти го назначаваш?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ами той, кой да го назначи?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Един момент! Тук не става въпрос за акредитация на учебното заведение. Университетските болници, различни клиники и отделения извън университетските болници могат да бъдат база за обучение. Могат да бъдат база за обучение не само на студенти, но могат да бъдат база за обучение на специализанти. И сега в момента почти всички по-добре организирани и оборудвани отделения на бившите окръжни болници, сега областни болници, са база за обучение. Тук никой не си поставя въпрос да оценява качествата на преподавателите. Но тук става въпрос за една преценка дали дадено болнично заведение или отделни клиники, лаборатории и други звена отговарят на изисквания, които са необходими за обучаване на студенти, специализанти и т.н.
Следователно тук се оценяват и акредитират възможностите на болничното заведение. Разбира се, оценява се дали има хабилитирани лица, какви специалисти има, защото обучението в медицината се провежда и не само от щатни или нещатни преподаватели и хабилитирани или нехабилитирани с научни степени и звания. Клиничното обучение на студентите-медици и на специализантите за следдипломна квалификация и специализация е един процес, който протича в голяма степен до леглото на болния. Тази специфична особеност на тясната интеграция между учебната и лечебна дейност изисква да се преценят лечебните заведения в това отношение. Предполагам, че акредитационната оценка на лечебни заведения, отделения, клиники, лаборатории и така нататък, ще бъде съставна част от общата акредитация, която ще получи даденото висше медицинско училище. Следователно тук не е необходимо да се спазват тези общи принципи, защото те касаят една част от образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов за отпадане на чл. 86.
Гласували 134 народни представители: за 42, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 86 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 100, против 24, въздържали се 7.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87 със следната редакция:
"Чл. 87. (1) Акредитацията е задължителна и се осъществява от специализиран орган по акредитация към Министерството на здравеопазването.
              (2) Лечебното заведение, подлежащо на акредитация, се оценява за отделни медицински дейности, за цялостната му медицинска дейност, както и за обучението на студенти и специализанти.
              (3) Лечебното заведение осигурява необходимите условия и съдейства за осъществяване на акредитацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пламен Славов има думата.
И все пак напомням, че сме на второ четене и очаквам конкретни предложения.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Госпожи и господа народни представители, използвам правото си по правилник да предложа този член да отпадне. Имам ли право на това, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбира се, че имате.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Ще се обоснова защо го правя. Разбира се, отново ще използвам аргументи, за които говорих преди малко, защото явно и господин Бояджиев, като министър на здравеопазването, не можа да вникне докрай в това, за което ставаше дума.
В Закона за професионалното образование и обучение има отделна глава, наречена "Национална агенция за професионално образование и обучение", в която специално се разглежда нейният статут. Обърнете внимание, че Националната агенция за професионално образование и обучение е държавен орган за акредитация и лицензиране на дейности в системата на професионалното образование, че Националната агенция за професионално образование и обучение осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет. На няколко страници в закона се говори за функциите на тази агенция, за органите за управление и изпълнителните органи, за състав на управителния съвет, за мандат на управителния съвет, за функциите, за председателя, за експертните комисии, които работят.
Отново повтарям, става дума за един принцип, който Министерският съвет вече е демонстрирал и е отстоял със закон, който, макар и в областта на професионалното образование, дава възможност сложен, труден и отговорен процес като акредитацията, да не бъде единствено и изцяло в прерогативите на министъра и чрез орган, който да се назначава от министъра, а да се осъществява от държавен орган, който е към Министерския съвет. Нещата са различни и аз се надявам, че вие няма да ги отречете.
Освен това, аз смятам, че господин Бояджиев явно не е запознат с последните изменения и допълнения в Закона за висшето образование. Тези текстове, които засягат обучението на студенти и специализанти, са обект на внимание и в Закона за висшето образование, и са част от задълженията и задачите на Националната агенция за оценка и акредитация, която също е държавен орган към Министерския съвет, а не към министъра на образованието. Тоест, в един случай министърът на здравеопазването чрез органа, който той ще назначава, ще се ангажира с процеса на акредитация, която засяга обучението на студентите и специализантите, а това също ще бъде обект на дейността на друг, макар и държавен орган към Министерския съвет, който ще действа в условията на изискванията на Закона за висшето образование.
Трябва да има синхрон и този синхрон може да се постигне, когато органът, който осъществява акредитацията и за лечебните заведения, е държавен орган към Министерския съвет, а не към министъра на здравеопазването.
Ето защо аз предлагам този член да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов чл. 87 да отпадне.
Гласували 144 народни представители: за 48, против 95, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 87 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 83, против 19, въздържали се 3.
Член 87 е приет.
За процедурно предложение думата има госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение не е свързано със закона, който гледаме в момента, а то е свързано със закона, който гледахме преди два дни на първо четене, за семейните помощи и добавките за деца. След консултации в комисията, нашето предложение е да бъде увеличен срокът за предложения по този закон с още една седмица. Тоест, не в следващата сряда да изтече срокът, а това да бъде в по-следващата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от госпожа Светлана Дянкова.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието и времето се удължава с една седмица за правене на писмени предложения по законопроекта за семейните помощи и добавки за деца преди второ четене.
Господин Китов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"Чл. 88. Акредитационната оценка за извършваните дейности се дава за срок от 1 до 5 години."
Има направено предложение от народния представител Ивалин Йосифов:
Член 88 да се измени и да придобие следния вид:
"Чл. 88. Акредитационната оценка за извършваните дейности се дава за срок от 5 години."
Комисията не подкрепи това предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивалин Йосифов за заместващ текст на чл. 88.
Гласували 124 народни представители: за 42, против 74, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 88 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 94, против 25, въздържали се 6.
Член 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава десета".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Всички тези текстове възбудиха много спорове. Аз предлагам, ако е възможно процедурно, да се върнем към заглавието на глава девета и да я наречем "Акредитация на лечебни заведения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, сега не можем да се върнем.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние сме съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие сте съгласни, но имаме правилник. Ако комисията излезе с едно предложение по-нататък, от името на комисията допълнително ще се прегласува. Но след като е гласувано и не е направено искането, не може да стане.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще го направим. Мисля, че това е разумно. Вероятно ще го приемем. Но ние не сме го писали, защото е Закон за лечебните заведения, след това е казано, че е само на лечебните заведения. Но не възразяваме, ако това ще успокои духовете, нека да бъде "Акредитация на лечебните заведения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има си начин, въпреки че щом е в този закон, ясно за каква акредитация става дума. Не на посланици и не са журналисти, защото акредитации - много и всякакви, освен на висши учебни заведения.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Така че, това ще го направим във възможностите на правилника, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, докладвайте нататък.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава десета - Участие на лечебните заведения в медицинското образование".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава десета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава десета е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 89 има направено предложение от народните представители д-р Карафезов и д-р Брайнова, което комисията подкрепи.
Комисията предлага следната редакция за чл. 89:
"Чл. 89. (1) В лечебните заведения, получили положителна акредитационна оценка, могат да се провеждат дейности и по:
1. клинично обучение на студенти по медицина, стоматология и фармация;
2. клинично обучение по сестрински грижи, както и на студенти от всички видове медицински колежи;
3. следдипломно обучение на лекари, стоматолози, фармацевти, специалисти по сестрински грижи и лица, завършили медицински колеж.
    (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои от лечебните заведения, получили положителна акредитационна оценка за дейностите по ал. 1, т. 1, придобиват качество на университетските болници за срока на акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването предварително се съгласува със съответния ректор на висшето медицинско училище на територията на общината, на която се намира лечебното заведение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Им думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз не се правя на специалист в областта на здравеопазването. Аз мисля за това мнозинството да не изглежда смешно, когато утре започне да прилага и Закона за висшето образование, и Закона за лечебните заведения. (Шум и реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, без коментари от залата!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Практиката в пленарна зала показва, че това, което е гласувано в парламентарната комисия, се потвърждава. Така че отсега можем да бъдем сигурни, че гласуваните промени в Закона за висшето образование в Комисията по образованието и науката ще бъдат подкрепени от мнозинството в пленарна зала.
Аз използвам правото си по правилник, за да предложа отпадането на този текст, защото отново ще се стигне до противоречия, които трудно ще бъдат разрешени, когато акредитацията в рамките на висшите училища в областта на медицината се извършват от Националната агенция за оценка и акредитация, която е специализиран държавен орган към Министерския съвет, и заедно с това съгласно текстовете на Закона за лечебните заведения министърът на здравеопазването чрез своя орган също ще провежда акредитация за възможността клинично обучаване на студенти по медицина, стоматология и фармация, както и на клинично обучение по сестрински грижи и на студенти от всички видове медицински колежи.
Начинът да се избегне това противоречие е този орган, който е към Министерския съвет, да осъществява всички тези дейности, които позволяват на висшите училища по медицина, както и на клиниките, където се провежда специализирано обучение на студенти и обучение по сестрински грижи, да отговаря на изискванията на Закона за висшето образование.
В този случай ще бъде избегнато едно противоречие, до което аз съм сигурен, че ще се стигне в хода на реализацията на текстовете от Закона за лечебните заведения и Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов за отпадане на чл. 89.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 40, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 89 така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 105, против 30, въздържали се 2.
Член 89 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 21 до 27 май 1999 г.:
Постъпило е питане от народния представител Драгомир Драганов към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно мерките на правителството за борба срещу организираната престъпност и корупцията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни.
Постъпило е питане от народния представител Емилия Масларова към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно кадрови промени в системата на социалното подпомагане. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни.
Постъпило е питане от народния представител Иван Генов към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила". Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни.
Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно становището на Министерския съвет на Република България за изграждане на мост над река Дунав при град Лом. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни 1999 г.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Андон Данаилов.
Писмен отговор от министъра на транспорта Вилхелм Краус на актуален въпрос от народния представител Кирил Ерменков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Илиян Попов.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм от Парламентарната група на Демократичната левица да произнеса следната декларация пред Народното събрание:

"Д Е К Л А Р А Ц И Я
относно новия етап в развитието на войната срещу
Съюзна република Югославия

През последните дни и часове от редица изказвания на отговорни представители на НАТО и на българското правителство става ясно, че се подготвя сухопътна операция срещу Съюзна република Югославия, в която се предвижда да участва и България, като през сухопътната й територия преминат войски на НАТО.
Очевидното намерение на правителството да даде съгласие за такова преминаване на практика се аргументира с възможността за активно включване на страната в плановете и програмите за възстановяване и развитие на Балканите след войната.
Обявената цел на действията на НАТО е завръщането на бежанците от Косово по домовете им в обстановка на гарантирани права за всички жителите на провинцията. След като досегашните бомбардировки постигнаха точно обратния ефект, сега се предлага тя да се осъществи чрез сухопътна акция.
В тази връзка, господин председателю, никой не може да избегне поне две констатации:
Първата, че целта, колкото и да е благородна, не оправдава средствата. Всякакви морални ценности се обезценяват, когато защитата им е свързана със стотици невинни човешки жертви и безогледното разрушаване на една страна.
И второ, и от така наречената прагматична гледна точка е очевидно, че никакво завръщане и сигурност не може да се осъществи във военна зона на активни бойни действия без изглед за скорошното им приключване.
За България евентуалното решение за участие в сухопътна операция ще има изключително тежки последици.
Първо, преди всичко това ще бъде нова, крайно сериозна крачка в прякото въвличане на страната във войната срещу съседна Югославия.
Второ, подобна операция ще отприщи процесите на балканизация в района с всички дълготрайни последици на вражди, кроежи за границите и продължителни етнически напрежения и конфликти.
Трето, това ще означава и трайно откъсване от Европа, ще задълбочи тенденцията за обособяване на така наречените Западни Балкани в противовес на Източните, с всички последици за България като страна аутсайдер.
Политиката на правителството ни тласка именно към тези крайно негативни последици за страната. СДС отново крие от парламента и от обществото истинските си намерения.
Завчера беше върнат въпросът на народния представител Петър Башикаров до министър-председателя относно предоставянето на сухопътен коридор през територията на България със смешните мотиви, че въпросът не бил от ресора на управление на министър-председателя и че не можело да се отнася до бъдещо несигурно събитие.
Вчера Комисията по национална сигурност безапелационно отхвърли проекта за декларация, внесен от Демократичната левица в началото на седмицата за непредоставяне на такъв коридор, без дори да си направи труда в разпространеното днес становище да отрази и един единствен мотив за това свое решение.
Пределно ясно е, че правителството продължава политиката си на тайна дипломация, на заобикаляне на Конституцията и на задължението си да информира обществото за намеренията си. То продължава да използва парламента единствено като гумен печат за последващо оформяне на вече поети от него ангажименти и тайни договорености. Същината на правителствената политика се свежда до "разбирането", че днес трябва да се инвестира в подкрепа на войната, за да се получи в бъдеще позитивен ефект за страната. На практика обаче това бъдеще е твърде мъгливо и като срокове, и като конкретни резултати. По същество това е политика на снишаване, която е и недостойна, и вредна, и губеща за България. Тя е изгодна единствено на върхушката на СДС за оставането й на власт.
А алтернатива има:
Първо, недвусмислено да се потвърди и отстои позицията, гласувана и в Народното събрание, за неучастие на България във военни действия в Съюзна република Югославия нито пряко, нито косвено. Както е известно, ние не подкрепихме този текст, тъй като го намираме за половинчат и двусмислен. Но даже той и в тази си редакция очевидно изключва участието в сухопътна военна операция.
Второ, най-активна поддръжка за всички мирни усилия за политическо решение на конфликта, подкрепа на гръцко-чешката инициатива за спиране на бомбардировките и на плана на Г-8 за разрешаване на кризата.
И трето, също така активно развитие на асоциирането и подготовката за членство в Европейския съюз въз основа на стабилизиращата роля на България на Балканите и трайната й привързаност към ценностите, принципите и перспективата на европейската интеграция.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
И дължа едно обяснение. Аз съм върнал въпроса на господин Башикаров, защото той се отнася до компетенция на Народното събрание, а не на министър-председателя. (Реплики от ДЛ.) И министър-председателят не отговаря за действията на Народното събрание.
Питане от народния представител Руси Статков към министър-председателя на Република България Иван Костов относно действията на правителството на Република България за изпълнение и актуализиране на Конвенцията от 1958 г. със Съюзна република Югославия по социалното осигуряване.
За процедура ще Ви дам думата, след като приключим със започнатата вече процедура.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! На фона на това, което преди малко прочете господин Пирински за все по-нарастващата опасност от онова, което многократно сме ви предупреждавали - да бъде въвлечена нашата страна със сухопътни сили във войната, моето питане, господин министър-председател, което зададох преди повече от два месеца и което с Ваше активно участие беше проваляно като отговор, има разбира се частична стойност. Но се чувствам задължен, все пак заради многото хора, а Вие ще отговорите колко са, ако сте проверили, да попитам по този въпрос и най-вече, аргументирайки това питане, да Ви насоча към онова, което хората предлагат във връзка с решаването на проблемите и дейността на Министерския съвет.
Проблемът, господин министър-председател, е отнесен не само към мен в последните години, а и многократно към Вас. От Вас обаче отговор не е получен, решение няма. Става дума за това граждани, които имат смесен трудов стаж - и в Република Югославия, и в Република България, да им бъдат гарантирани правата да получават своите пенсии.
Има Конвенция по този въпрос, която е от 1958 г. между тогавашните Народна Република България и Федеративна република Югославия. Тази конвенция не е денонсирана. А дори и да бъде денонсирана, правата на хората по нея се запазват. По същество от 1992 г., от Вашето правителство оттогава насам, Конвенцията не се изпълнява. Разбира се, една от причините е проблемите с тогавашна Югославия и някои решения на международните организации. Но, господин министър-председател, вече трета година Вашето правителство е на власт и допуска да се нарушава Конституцията - членове 51, 52 и 105. Много хора нямат възможност онова, което са изкарали със собствен труд, да го използват, за да могат да съществуват физически. И реално те са оставени на случая, а то е социалното подпомагане с база от минимален доход от тази година вече 37 400 лева. Можете или поне се опитайте, ако не сте се опитали досега, да си дадете сметка какво означава съществуването на тези хора с тези мизерни средства. Още повече, че от 15 април Вие издадохте постановление 30 на сто от средствата, които им се дават, да бъдат в натура. Лекарства, ток, парно отопление и заплаха от конфискация на имуществото при неплащане на парното. Това не е един случай, това са много хора.
Действията на правителството. По същество в 1996 г. правителството на Демократичната левица е било пред споразумение за уреждане на механизма по тази Конвенция за плащания, въпреки трудностите, въпреки проблемите. След това обаче със свалянето от власт на правителството на Демократичната левица практически две години се търси продължение. И тук бих искал да подчертая, че компетентните органи, в случая най-вече Министерският съвет не го търси активно. По-скоро го оставя на Националния осигурителен институт, който обаче няма тези правомощия.
Разбира се в 1998 г., благодарение на активността на сръбската страна, тук идва заместник-министър на труда и е пред прага на такова споразумение. Оттук нататък обаче нещата се развиват в оня най-лош сценарий, в който вие, като правителство, въвлякохте страната. Вместо да се продължи разговорът и да се решат проблемите, вместо да се предложи по линия на вашата "Програма 2001" наистина добросъседство, се предприеха мерки, за които ние от Демократичната левица многократно сме предупреждавали - мерки, насочени към умишлено влошаване отношенията със Съюзна република Югославия, в частност със Сърбия не само по този проблем.
И, господин министър-председател, Вие може би сега ще се оправдавате с проблемите на войната, с други проблеми. Но по същество хората, които са потърпевши вече толкова години, хората, които в момента се чудят как да оцелеят, очакват незабавни решения, незабавни действия.
Запазвам си, разбира се, правото след Вашия отговор да направя уточняващите въпроси, а и в своето отношение да изразя онова, което разбира се ще бъде съобразно Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, по повод Вашето питане относно дейността на правителството на Република България за сключване на Междудържавна спогодба със Съюзна република Югославия за социално осигуряване, Ви предлагам в отговор следното.
През 1958 г. между Република България и бившата Федеративна република Югославия е сключена Конвенция за сътрудничество в областта на социалното осигуряване. Този договор е в сила и в момента. Съгласно Конвенцията се извършват разплащания на пенсиите с Република Македония, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина. Разплащанията със Съюзна република Югославия бяха спрени във връзка с прилагане на санкциите, съгласно Резолюция № 757 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. След отмяната на санкциите българската страна, чрез Националния осигурителен институт, направи всичко възможно за възобновяване на плащанията на пенсиите.

За съжаление, досега Югославия не е в състояние да плаща пенсиите поради затруднения в осъществяване на валутните разплащания. Въпреки това Националният осигурителен институт периодично обработва и актуализира пенсиите и принципно е готов във всеки момент да изплати дължимите суми. Същевременно българската страна е готова за сключване на нова спогодба с Югославия относно социалното осигуряване на гражданите на двете страни. Представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт вече са провели първия кръг от разговори с компетентните югославски власти, на които се уточняват текстовете на проектоспогодбата, отнасящи се до основните й принципи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Статков, имате думата за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господин заместник-министър, колеги! Разбирам, господин министър-председател, че са Ви дали отговор на старото питане, а Вие, тъй като не ми отговорихте, ме принудихте да задам ново и аз Ви казах, че повече от два месеца се поставя този въпрос. Аз Ви питах за действията на правителството от гледна точка именно на конкретната ситуация, за механизъм. Във връзка с това са и уточняващите ми въпроси.
Първият: Как да живеят тези много хора, за които сигурно не са Ви казали колко са и Вие не сте се поинтересували, без средства, господин министър-председател? Защото според в. "Демокрация" от онзи ден електричеството от 1 юни се увеличава с 14,3 на сто, топлото - с 15 на сто, брикетите - с 30 на сто. Същевременно вместо обещаните 10 на сто увеличение при двама съпрузи, от пенсията ще се получи 7 на сто, въпреки нашите предложения - и на госпожа Масларова, и мои, и на колеги при обсъждане на Закона за общественото осигуряване. И онази хубава идея, която имахте за 20 на сто за вдовец или вдовица, всъщност се опорочи, защото вие като Министерски съвет я направихте, когато вече средствата бяха излезли като проект от Националния осигурителен институт. Вие не коригирахте това и сега хората няма да получат и тези мизерни средства. Като прибавим и всичко онова с лекарствата, всичко онова, което става с екологичните поражения, защото и разсад да си купят хората сега не само в Брегово, а в голяма част от Северозападна България, струва пари, и онези унищожения, които се правят, господин министър-председател, как да живеят тези хора?... Плюс останалите разбира се с тези доходи.
И второ, не преценявате ли, че вече е време да смените политиката, след като всичко това, което стана, унищожава хора в Югославия, в Сърбия? Вие имате морални претенции. След като се нанасят екологични вреди на целия полуостров, след като се нанасят поражения на българските граждани, след като се иска България да влезе във война, Вие не трябва ли и не сте ли длъжни веднага да смените своя подход за незабавен мир и преговори? (Смях и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Статков, аз очаквах наистина уточняващи въпроси, Вие ми зададохте въпроси да спра войната... Разбира се, аз силно искам войната да спре, да има бърз мир. Мисля, че правителството и мнозинството в Народното събрание имат правилна политика, насочена към постигането точно на такъв изход от тази криза. Но от друга страна Вие сам разбирате, че възможностите са ограничени за една страна, която не участва в конфликта нито пряко, нито косвено, да повлияе върху спирането му. Според нас, както Вие сам вероятно се досещате, няма да се стигне до друго решение, освен това, което се предлага от международната общност и което току-що чухме - решението за мирен план на Г-7 плюс Русия. Това е, около което вероятно в края на краищата ще се постигне договореност, така че, когато се постигне тази договореност, ние ще бъдем щастливи да видим как ще спре тази война.
Що се отнася до Вашите опасения, уверявам Ви, те не са основателни. Вие сте жертва на информация, която се предава злонамерено и е невярна за така наречените екологични поражения. Най-отговорно заявявам от тази трибуна: ако има някакви въздействия върху околната среда на Република България, те непременно ще бъдат отчетени от многобройните станции, които наблюдават състоянието на околната среда и ще бъдат докладвани, както впрочем и сега става - редовно са докладвани пред обществото. Никой не може да си позволи да изопачава тази информация, но точно тази информация не подсказва, че има основание да се тревожите по този начин (реплики на недоволство от ДЛ), тъй като използването на този фактор според моите представи е последното пропагандно средство на Съюзна република Югославия в опита й да дестабилизира хората и обществата, които настояват да се приеме мирното споразумение. Уверявам Ви няма екологична заплаха за България. В никакъв случай тя не е това, което вероятно Вие възприемате като информация.
И накрая, този уточняващ въпрос как живеят хората. Хората живеят трудно, разбира се. Как могат да живеят хората в България при положение, че са живели и значително по-трудно преди две години? Вие сега ме питате за тази социална пенсия от 37 марки. А спомняте ли си колко беше преди две години тази пенсия - социалната?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Колко беше?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тя беше 3 марки! (Шум и реплики.) Три, точно 3 марки беше, така че с общи усилия тук на всички ни ние ще направим така, че хората да заживеят по-добре. Но за това е необходимо преди всичко да има край на войната, преди всичко да няма отслабване на волята за реформи и тогава, а и не само тогава, всички поети задължения от Министерския съвет за изпълнение на гласувания бюджет на страната, който предвижда увеличаване на тези плащания, включително социалната пенсия, ще бъдат направени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Статков, имате думата, за да заявите дали сте доволен от отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господин заместник, колеги! Удивен съм от това, че Вие не се опирате на цифри и на действителността, а се мъчите да декларирате нещо, което не е така, а е лъжа.
Първо, хората не живеят вече, а умират. (Реплики на недоволство от СДС.) През 1997 г. на 100 хил. души са прекратили пенсиите, защото са умрели. През 1998 г. - на 160 хил.! Така че вижте цифрите, господин министър-председател, защото Вие призовавате към това.
Второ, навсякъде около нас признават, че има многократно увеличение на замърсеността, а Вие продължавате да твърдите и днес от тази трибуна, че в България е чисто. Същевременно загиват растенията, същевременно загиват хора вече... Господин министър-председател, огледайте се! Стига толкова лъжа! Оляхте се!... (Шум и реплики от СДС.)
Трето, призовах Ви да спрете войната, защото вие, мнозинството, обявихте война на Република Югославия с това решение, което приехте. (Шум и реплики от СДС.) Не Гърция трябва да бъде посредник в нашите разговори със Съюзна република Югославия, за което вчера говорихте Вие, а ние, след като спрем тази необявена война. Това Ви призовах.
И най-сетне, господин министър-председател, аз държа - вчера Вие сте направили изявление за даване на всички сигнали на прокурора. В парламентарния контрол съм направил много и конкретни обвинения не само към министър Божков, който трябваше да отговори, а и към други министри за корупция, за политически уволнения, които са наказуеми по Наказателния кодекс. Ако Вие наистина сте последователен, всички тези неща трябва да се дадат на прокурора, а и прокурорът да се задейства.
И не забравяйте, господин министър-председател, чл. 69: Отговорност за изказаните от народните представители мнения и гласуване не се носи от тях, а Вие трябва да решите втората част на проблема, докато сте министър-председател. Аз лично считам, че имате малък шанс, много, много малък и надявам се, че ще го използвате - нищо, че се усмихвате в момента.
И накрая, господин министър-председател: извинете се на хората, които са потърпевши от всички тези неща, а не само на тия от Медковец, и на всички онези, които не могат да живеят и загиват. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър-председателят има думата.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Станали сте жертва на няколко заблуждения и искам да Ви ги посоча:
Първо, сведенията, които казвате, че има в печата, не ангажират нито една официална правителствена институция в страните около Съюзна република Югославия. Обърнете внимание на това важно обстоятелство. Какво мисли един гръцки учен или някакъв гръцки вестник, това още не е меродавно за това какво е реалното положение. Когато се ангажират правителствени институции, които са отговорни за следене на околната среда, тогава имате основание да се притеснявате. Но досега нито една сериозна правителствена институция не е засекла замърсяване в региона около Съюзна република Югославия и това е истината. Моля, не злоупотребявайте с тази информация, с тази дезинформация повече.
Второ, Република Гърция няма да бъде посредник на Република България и Съюзна република Югославия, защото ние си имаме добри отношения със Съюзна република Югославия.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Нима?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Република Гърция пожела да посредничи на тристранна среща с Република Румъния, за да се намери решение, да се склони Румъния да приеме нашето предложение за строежа на втори мост по трасето на трансевропейската магистрала № 4, така че нещо не сте разбрали...
Що се отнася до това, че правителството е вкарало България във война със Съюзна република Югославия, вие знаете, че правителството няма такива правомощия. Единственият, който може да обявява война в България според Конституцията - това е Народното събрание. Народното събрание такова решение не е вземало. Моля ви се, придържайте се към законите и към Конституцията на страната.
Иначе е добре да понамалите малко обидните квалификации в изказванията си, защото, желаейки да кажете много от трибуната, Вие се увличате. Как се нарича човек, който твърди например, че България е във война, след като Народното събрание не е вземало решение за това? Как се нарича, господин Статков, такъв човек? (Оживление.) Още малко, понапънете се, как се нарича такъв? (Смях от СДС.) Ето я истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За процедура има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се удължи времето на днешното заседание с два часа. Моля Ви, господин председател, да го подложите на гласуване докато все още има кворум в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Богданов за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 185 народни представители: за 74, против 79, въздържали се 32.
Предложението на господин Богданов не се приема.
За втора процедура, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя формалното предложение да прегласуваме предложението на господин Богданов. Може би той не аргументира достатъчно пълно своето предложение. Поставени са изключително важни актуални и интересуващи българската общественост въпроси. Ако ние не гласуваме удължаване на работното време, няма да имаме формалната възможност министрите да дадат интересуващите ни отговори.
Затова предлагам да прегласуваме това предложение и мнозинството да бъде така добро да подкрепи нашето предложение, тъй като тези гласувания не остават, уважаеми колеги, незабелязани от българската общественост. Не щадете своите министри, защото така подкопавате своята власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Атанас Богданов за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 183 народни представители: за 71, против 100, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля господин Овчаров да получи писмен отговор.
Имате думата за процедура, господин Марангозов. Няма да остане време за отговор на министрите от процедури.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! НАТО яростно продължава бомбардировките над Югославия, превръщайки я в купища развалини. Увеличават се жертвите на невинни хора. Голяма част от страната е без електричество и без вода. Последиците от епидемии са страшни. Разрушени са болници, училища, заводи, телевизионни центрове, затвори, убити са колони от бежанци, ранени са родилки, деца, новородени. Страната е вече без пътища и мостове. НАТО изсипва бомби с обеднен уран. Концентрацията на винилхлорид след бомбардировки на завод за торове е увеличена 10 600 пъти над нормата! Диоксините са около 150, от които 17 са канцерогенни и се съдържат в бомбите. Учени от Германия прогнозират, че отровите ще се пренасят две години с майчината кърма. Прав е проф. Пантев като заявява, че Балканите от барутно буре се превръщат в ураново буре на Европа...
НАТО поставя всичко в рамките на допустимото - не можело една ракета да има хирургическа точност, независимо че струвала милиони, казват от Брюксел. Говорителят на Алианса заявява: ще разрушим всичко, което им е скъпо...
Цинично е да ни убеждават, че всичко се прави за защита на косоварите, които пострадаха най-много от това, че ги защитиха или че войната е против Милошевич.
На основание чл. 90 от Конституцията исках да поставя към министър-председателя въпрос счита ли той, че трябва през България да минават самолети, които бомбардират граждански обекти. Вие ми го върнахте, като казахте, че това се отнася до мнение по споразумение, ратифицирано от Народното събрание.
Отправям към Вас, господин председател, следния процедурен въпрос: считате ли Вие, че въздушното пространство на България следва да бъде използвано и за въздухоплавателни средства, които бомбардират гражданските обекти, за които споменах по-горе? Въпросът ми е свързан със закона, който прие мнозинството. Липсата на отговор и Вашето мълчание ще считам, че Вие приемате тези бомбардировки. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ, смях и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Марангозов, нямаше никаква процедура, поради което Ви правя забележка. А защо съм Ви върнал въпроса, пише в писмото, с което съм Ви го върнал.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Станимир Калчевски относно изграждане на мост между град Добрич и ТК "Албена".
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев! Преди години започна изграждането на нов път между град Добрич и туристически комплекс "Албена", който в общи линии е трасиран и изпълнен. В участъка до село Батово предстои изграждането на мост за свързване на двата участъка от пътя. Този път съкращава разстоянието от град Добрич до ТК "Албена" с около 10 км. Вече десет години не се работи по този обект, който е изоставен, в резултат на което моят актуален въпрос засяга:
Какво е бъдещето на този обект? Включен ли е в строителната програма за 1999 г. и как ще приключи това строителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
Имате думата, господин заместник министър-председател!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! В отговор на Вашия актуален въпрос Ви уведомявам следното:
Проектът за обход на село Батово е част от път II-21 и има за цел локално подобряване на транспортните връзки между туристически комплекс "Албена" и град Добрич. С реализирането на този проект се избягват поредица хоризонтални криви с малък радиус и участъци с големи надлъжни наклони, които затрудняват движението на тежките превозни средства и през зимния сезон, естествено, се създават опасности от произшествия.
Проектът е изработен още през 1987 г. от "Пътпроект" - клон Варна. Съгласно проекта дължината на разглеждания участък общо е 5 км 312 м. Освен подобряване на техническите параметри, с изграждането на варианта - обход на село Батово се постига и скъсяване на разстоянието спрямо съществуващия път. Вие сочите 10 км. Точната икономия е скъсяване от 1 км и 900 м. Но това не е най-важното.
Проектът е разработен на два етапа: първият етап се отнася за участък с дължина 2 км 675 м и втори етап - с дължина 2 км 637 м.
Необходимите отчуждения на земеделски земи и горски фонд са извършени още през 1986 г.
Състоянието на проекта през отделните етапи е както следва: първият етап строителството е започнало през 1987 г. Изпълнени са съоръжения, земни и пътни работи, до натрошена каменна настилка, на стойност 738 403 лв. по цени към 1987 г. Обектът е замразен през 1990 г. поради липса на средства.
Втори етап. През 1990 г. са извършени земни работи на стойност 471 780 лв. Строителството на този етап е забранено на следващата - 1991 г., по същите причини.
Съгласно проекта, господин Калчевски, не се предвижда изграждане на мостово съоръжение от класически тип в този участък. Има конструкция, която предвижда изграждане на три броя сводообразни водостоци под насип с отвор 3 м и обща дължина 266 м и на 8 броя тръбни водостоци и обща дължина 220 м.
За окончателното завършване следва да се изпълнят земните и пътни работи на втория етап, спрян през 1991 г., и асфалтовите работи на целия обект.
Реализирането на целия проект изисква допълнителни инвестиции в размер около 5 млрд. 800 млн. лв.
Поради огромната сума този обект не беше включен за 1998 и 1999 г. Вместо него, отчитайки важното значение на пътя, свързващ комплекса "Албена" и областния център Добрич, Главно управление на пътищата извърши среден ремонт с преасфалтиране на целия участък от 23 км. Това Вие знаете. И пътуващите през този участък - също. По този начин е постигнато хомогенизиране на пътната настилка и са осигурени нормални условия за движение по целия участък Добрич - Бранище - Стефаново - Славеево - Батово - Църква - Оброчище и туристически комплекс "Албена".
Що се отнася до съоръженията, които вече споменах, за тази конструкция и за замразените участъци от 1990 и 1991 г., се предвижда те да бъдат включени в програмата на Главно управление "Пътища" за 2000 г., тоест за следващата година ще се заложат финансови средства.
Надявам се, че отговорът Ви удовлетворява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател!
Имате думата, господин Калчевски!
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Бакърджиев. Всичко това е така. Така е. Аз разгледах пътната строителна програма с господин Сърмов - шефа на пътното управление в Добрич. И разбрах, че за тази година четири са основните обекта. Парите са 650 млн. лв. За тази година няма възможност, наистина.
Но искам да се върна към въпроса за програмата за брегоукрепването, където завоят на село Кранево, където е единствената черна точка ... Известни са черните точки на територията на България, където има случили се тежки пътно-транспортни произшествия. За нашата, Добричката област, черната точка е в Кранево, на големия завой. Там се готви и един обходен път и покрай него може да се включи изграждането на тези съоръжения, за които ние говорим.
Много бих бил доволен, ако наистина Вие, като сериозен държавен мъж, се ангажирате през 2000 г. не като пожелание, а наистина аз да получа увереност, че този обект ще се изгради, защото вече десет години минавам всяка седмица по два-три пъти през този участък. Той пустее и този пустеещ участък навява неимоверна тъга. Лунен пейзаж!
Затова, връщайки се към този обект, искам да засегна и значението на туристически комплекс "Албена", който вече в областта е доминиращ туристически комплекс. Вярно е, че пътят от Добрич до Албена беше основно ремонтиран. Вярно е, че много анекдоти по отношение на това строителство се носиха през последните пет-шест години. Но главното си остава това пътно-транспортно съоръжение. Нека да не бъде мост. Идеята за моста беше в края на 80-те години. Нека да бъде така, както Вие го казвате. Но нека аз да получа гаранцията пред моите избиратели, през обществеността, пред хората от ТК "Албена", най-вече пред хората, живеещи в така наречената долина Кранево - Оброчище - Църква, че това пътно-транспортно съоръжение ще украси пътно-транспортната мрежа на Добруджа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски. Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Калчевски! Вярно е, че много анекдоти имаше през последните десетина години. И не само за строителството на пътища, а изобщо за управлението на държавата!
Надявам се тези десет години да са последните, в които сме се лутали безмислено и сме вървяли настрани или назад за сметка на това - да развиваме страната ни напред.
Факт е, че грижите, които през последните две години се полагат за пътното строителство, са ужасно видими. Всеки, който пътува по магистрала "Хемус" вижда какво стана на участък Правец - Ябланица. Огромните съоръжения, които 15 години не бяха пипани. Надлез "Родопи" в Пловдив - огромни съоръжения, които повече от десет години не бяха пипани. Южният пътен възел в град Търново, в който повече от 15 години нищо не беше пипнато. Цялата рехабилитация по магистрала "Тракия", по първокласната пътна мрежа. Всичко това е, разбира се, желанието ни да направим пътуването по-удачно, по-бързо и по-качествено.
Моят ангажимент за това да имам грижа през 2000 г. да бъдат заложени средства аз ще удържа, разбира се! В крайна сметка всичко ще зависи от вас, народните представители, тогава, когато гласувате бюджета с какви средства ще захраните съответните чисти и ясни проекти, за да могат и строителите, за които аз съм убеден, че имат желание да работят добре, да имат възможност да реализират тези проекти.
Живи и здрави догодина, с новия бюджет. Вие гласувате бюджета. Ние възлагаме изпълнение и строим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Петър Мутафчиев относно безвъзмездно предоставяне за управление държавен имот от капитала на "Универс" ЕАД - София, на Министерството на вътрешните работи, Районно полицейско управление - Асеновград.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакърджиев, с Разпореждане № 17 от 20 април 1999 г. Министерският съвет предостави на Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба и Главна прокуратура, за районните инструктори на тези ведомства сградата на бившия партиен дом в Асеновград, която в момента е собственост на фирма "Универс" ЕАД - град София.
Безспорна е необходимостта от нова сграда, която да създаде нормални условия за дейността най-вече на полицията в града, господин Бакърджиев. Такова е мнението и на общинската администрация в Асеновград, такова е мнението и на обществеността в Асеновград. Но дали това решение е най-доброто? И ако проследим предисторията на този проблем, ще разберем, че не е.
С Решение № 554 от 3 май 1995 г. и № 554 от 21 март 1995 г. и Заповед на кмета № А-407 от май 1996 г. общината предоставя за оперативно ползване и стопанисване на Районното полицейско управление в Асеновград и Следствена служба подходящ общински имот, намиращ се на ул. "Иван Асен II" - това е бившата сграда на общинската администрация. Площта й е 1336 кв.м. В замяна общината приема отстъпено безвъзмездно ползване на имотите, държавна собственост, ползвани в момента от МВР и Националната следствена служба в града.
На 25 май 1996 г. е сключен договор за тази размяна, но поради възникнали реституционни искове към сградите, държавна собственост, договорът тогава не влиза в сила.
На 9 октомври 1997 г., с писмо № 04-80-122 на кмета на общината на Асеновград, на основание решение на Общинския съвет се предлага на Вашето министерство и лично на Вас, господин вицепремиер, да се извърши нова замяна, като за сградата на ул. "Иван Асен II" държавата предостави част от бившия партиен дом, която е, както казахме, собственост на "Универс" ЕАД. Може би това е един от вариантите, който ще реши проблемите на всички. За съжаление, обаче, не е получен нито отговор, нито съгласие от Ваша страна.
Аз мисля, че не е късно и може да бъде преразгледано Разпореждане № 17 така, че да бъдат удовлетворени интересите на всички - както на МВР, така и на общината, на обществените организации, които се намират в момента в старата сграда на Общинския съвет, а също така и на частния бизнес.
Защо казвам "на частния бизнес"? Сградата на бившия партиен дом след 1991 г. се утвърди като бизнесцентър в града. В нея в момента се помещават 50 офиса на фирми от общината, които по данни на Общинския съвет осигуряват около 2000 работни места в града и в общината. В тази сграда се намират: единственото работещо кино - кино "Астра", Спортен комплекс "Дема", офис на Булбанк, изложбена зала и офис на фирма "Астрой", дискотека "Текила" и други. Голяма част от тези фирми са сключили тригодишни договори в началото на тази година до 2001 г. и на база на тези договори са вложили милиони левове за реконструкция. Тъй като нямаме време, ще ви посоча само две от фирмите: кино "Астра" - 45 млн. лева за реконструкция, дискотека "Текила" - 16 млн. лева за реконструкция.
Така че моят въпрос към Вас е: възнамерява ли Министерският съвет да обезщети фирмите-наематели, поради прекратяване на тези договори, за причинените вреди и пропуснати ползи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, сградата, за която е зададен Вашият въпрос, с Разпореждане № 17 от 20 април т.г. на Министерския съвет е предоставена за управление на Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба и Главната прокуратура за нуждите на районните структури на тези държавни ведомства в Асеновград. До този момент, както Вие споделихте, сградата беше в капитала на Държавно дружество "Универс" и се отдаваше под наем.
Какво точно обаче държавно дружество е "Универс"? Аз искам да дам малко повече яснота.
"Универс" ЕАД е създадено с решение на Председателството на Висшия партиен съвет на БКП по Протокол № 9 от 13 и 14 март 1990 г. На основание чл. 11, ал. 3, т. 1, буква "е" от Указа за стопанската дейност, започва дейността си на 1 юли 1990 г., като поделенията й до 1 октомври 1991 г. са действали по Указ № 56, след което са регистрирани по Търговския закон като клонове.
Впоследствие, със Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи, дружеството е одържавено. В изпълнение на този закон е издадена и заповедта на министъра на финансите от февруари 1992 г.
Нашето правителство завари това дружество, както и други аналогични структури, практически непроменени.
"Универс" е създадено като механичен сбор от различни имоти - огромни партийни домове в центровете на част от нашите градове, административни сгради, резиденции, хижи, домове за отдих на бившия партиен и държавен елит.
Тази собственост предопределя и дейността на дружеството. Тази дейност е рентиерска, обслужваща интересите на бизнеса на определена група хора, докопала се по един или друг начин да ползва тази собственост.
Подобно по същността си е и дружеството "Софис", но създадено пък с бившата профсъюзна собственост.
Тези дружества практически нямат друга дейност, освен събиране на наеми. Парите от наемите са използвани за издръжка на персонала на дружествата. Не са правени инвестиции. Няма печалба, няма натрупвания. Сградите се използват от фирми и фирмички, имуществото и парите се пилеят. Илюстрация в тази посока е и сключеният договор между "Универс" и Районния съвет на БСП, район "Сердика" - град София, с който "Универс" предоставя на наемателя - Районния съвет на БСП, площ от 240 кв.м за наем на цена 5100 лева.
В същото време не е решаван и въпросът с уреждането на сгради за публичните нужди на държавните и общински администрации. Близо 10 години е запазено статуквото. Защо?
През изминалите години е правен капитализъм с държавна собственост. Огромна по своя размер държавна собственост е експлоатирана най-безогледно, без да носи ползи на държавата и без да се поддържа и да се развива.
Нашето правителство, което взе и реализира радикално решение за тези дружества, постъпи по следния начин. И двете - и "Софис", и "Универс" - бяха прехвърлени към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние нямаме нужда от рентиерски дружества, нямаме нужда от дружества наемосъбирачи, които издържат самите себе си, но не помагат нито на държавата, нито на общините, нито на никой.
И какво правим? На първо място бяха поставени проблемите за решаване на публичните държавни общински нужди. През последните две години бяха решени проблемите на данъчни служби, сред които данъчната служба в Борован, данъчната служба в Роман, данъчната служба в Подуене, териториалното управление "Данъчна администрация" в град Ямбол, Национално управление на архивите, управление на архивите в град Кърджали, Сметната палата, НОИ, Дирекцията за национален строителен контрол, на съдебната власт, на 26 областни управи, сред които са: Ловеч, Русе, Монтана, Видин, Добрич, Шумен и т.н., и т.н., 14 общини, сред които са: Батак, Стара Загора, Смядово, Роман, Велики Преслав, Мизия, Кнежа, Рудозем, Златоград, Девин, Мадан, Велинград.
В момента голяма част от тази собственост се предоставя и за нуждите на Здравноосигурителната каса. Останалото имущество, негодно да се използва за публични държавни, общински и обществени нужди, се раздържавява по предвидения в закона ред. Така в най-кратък срок тези дружества ще бъдат приключени и ще бъде изцяло отстоен и защитен държавният интерес.

Бях длъжен да дам тази картина, за да стане ясно част от какво е бившият партиен дом в Асеновград. Той действително се намира в центъра на града. Това е една от най-масивните мраморни сгради. Там е и според моите колеги единствената възможност за решаване на специфичните нужди на органите на съдебната власт и на органите на Министерството на вътрешните работи.
Устройването на трите служби - прокуратура, следствие и Министерство на вътрешните работи, е уместно и необходимо и с оглед на по-тясното взаимодействие при изпълнение на поставените от тях задачи съобразно Конституцията на Република България и действащото законодателство.
Предоставянето на посочената сграда за нуждите на органите на съдебната власт е наложено и с оглед по-правилното и целенасочено ползване на държавния фонд. Става дума действително за желание, да има грижа и да се свърши работа, като се създадат условия на тези органи да работят пълноценно.
Действително, господин Мутафчиев, за помещенията са сключени договори за наем с различни търговски дружества. Точният брой на тези договори е 49. Не е важно, разбира се, дали са 49 или 50, аз Ви давам яснота.
С оглед на задачите, които си поставяме като правителство в договора за възлагане на управление на управителя на "Универс" от юни 1998 г. е записано, че сключването на договори за отдаване под наем за срок над една година се извършва само след предварително изрично писмено съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Нещо повече, със заповед на министерството от 4 юни 1998 г. е наредено на управителя на "Универс" да предприеме действия по разваляне на всички договори, сключени от дружеството без съгласието на министъра, което е изискуемо по чл. 14, ал. 1, т. 8 от правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията. С тази заповед е наредено също така да се прекратят всички наемни договори, сключени за повече от една година, или привеждането им в съответствие с този срок. Това е направено с цел сградата да може да бъде опразнена в непродължителен срок, когато това се налага. Всички договори, които са в разрез с поставените от министерството условия, подлежат на разваляне. Само пет договора от тези, за които говорим, са със срок до 2002 или до 2003 г. Всички останали договори, които, господин Мутафчиев, ние коментираме, са с едногодишен срок, който изтича в края на 1999 г.
Що се отнася до извършените значителни подобрения от наемателите, следва да се прегледа всеки един, договор по договор. Аз имам тук няколко от тях. Помолих колегите да ми предоставят отделни екземпляри. В едни от договорите наемателите са се съгласили ремонтите и подобренията да бъдат изцяло за тяхна сметка. В други от договорите, явно там, където инвестициите са били по-сериозни, има поети ангажименти за възстановяване на средства. Аз ще Ви цитирам един от тези договори с фирма "ТиЕнТи". Не зная какъв е нейният предмет на дейност, но в глава пета на договора, т. 5 има следния текст: При едностранно прекратяване на договора от страна на "Универс" преди изтичане на уговорения срок поради възникнали извънредни обстоятелства, за каквито в случая говорим, "Универс" се задължава да възстанови средствата, вложени в предоставения обект за съвместна дейност като трайни инвестиции срещу представени за тях фактури по цени към датата на прекратяване на договора с приспадане процента за изхабяване, установен от лицензиран експерт-оценител. И т. н., и т. н.
За всеки един от договорите, уважаеми господин Мутафчиев, има различни клаузи. Спрямо тези клаузи - там, където има предвидени точки за възстановяване на средства, те задължително разбира се трябва да бъдат възстановени. Там, където инвестициите са малки и не са договорирани, естествено е тяхното значение да не е толкова голямо. Не става дума тук някой да напъди някой друг, да се опитаме да използваме пълноценно сградата.
За конкретния случай, за който Вие тук споменахте - с киното, аз мога допълнително да помоля колегите да ми дадат информация и да обсъдим това, което е възможно да се направи, евентуално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин Бакърджиев, с този въпрос аз днес не исках да политизираме решаването му, а напротив, с Вас заедно да намерим решение на един сериозен за община Асеновград проблем. Както казах, това е проблем, който засяга интересите на цялата общественост в града.
И все пак мисля, че ако има добра воля от Ваша страна, Вие ще преразгледате въпроса със сградата на ул. "Иван Асен II" и няма да се стигне дотам една култова сграда в центъра в Асеновград, както Вие казвате, тя е по-висока от общинската администрация дори, която е в близост до търговския комплекс, да стане полицейско управление.
Смятам, че 6 хил. кв. м площ е много за едно районно полицейско управление, та дори и вътре да бъде следствената служба. Нека, господин Бакърджиев, наистина на тези хора, които в момента осигуряват работни места, които са сложили началото на частния бизнес - дребен, среден, малък в Асеновград, да им помогнем и да не им създаваме допълнителни проблеми. Отстъпването на част от тази сграда на общинския съвет ще даде възможност общината да реши проблемите и на някои политически сили, които в момента са настанени в стария общински съвет, така че това може да стане с общата ни воля.
Но аз искам нещо да Ви кажа, виждам, че и колегата от Асеновград от Съюза на демократичните сили в момента го няма в залата, вероятно този проблем не го интересува, но струва ми се, че областната управа продължава да работи против интересите на обществеността, имайки предвид, че кметската управа е от еди-кой си или еди-що си цвят. Когато се отнася до такива проблеми, цветове няма!
И много Ви моля, консултирайте се с общината в Асеновград, консултирайте се с областния управител, нека поне веднъж да отиде там и да разгледа тези сгради и да види как стоят нещата. И решете проблема в интерес на всички! И нека да не мачкаме частния бизнес така, както президентът в отчета за двете години от вашето управление, единствено това не можа да скрие, че на СДС в момента най-голямата грешка е, че не работи нито за средния, нито за едрия частен бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
Господин Мутафчиев, колегата от Асеновград го няма, но човекът, върху чието място е изградена сградата, е тук, до мен... (Шум и реплики в залата.) Жертвата е тук, да... (Оживление в залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Мутафчиев, Вие казахте, че не искате да политизирате въпроса и в своите изречения говорихте само за политика.
Вярно е, че партийните домове трябваше да бъдат най-високите сгради - по-високи и от сградата на общината, по-големи от държавните сгради. Партията беше над всичко, докато това беше вашата управляваща партия! Е, сега не искаме да бъде така! И Вашето предложение отново в партийния дом да се върнат политически партии, за да могат да не се забравят добрите стари времена, в които вие управлявахте по този начин, според мен е несериозно предложение.
Това, което аз мога да направя, е отново да разговарям с колегите, за да видим има ли по-добър вариант, но Вие изкривявате нещата, говорейки за това, че става дума само за структури на МВР. Казахме: прокуратурата, следствието и Министерство на вътрешните работи. Аз мисля, че тези три институции са достатъчно авторитетни, за да могат да влязат в един бивш партиен дом! Ако за Вас е неприемливо, за мен като държавник това е съвсем естествено и нормално.
Никой не се опитва да тъпче частния бизнес. Ако вие не бяхте направили този партиен дом, сигурно в България нямаше да има бизнес?! В България, ако вас ви нямаше, отдавна щеше да има бизнес. Лошото е, че половин век загубихте на цял един народ. (Шумно неодобрение от опозицията.)
Но тъй като сега ние сме на власт, бизнес ще има, и най-вече частен, в това бъдете сигурни!
Когато президентът говори за управлението на Съюза на демократичните сили и на нашите партньори от Обединените демократични сили, той казва - аз съм най-големият защитник и привърженик на управлението на това правителство, защото добрият президент, доброто правителство, доброто мнозинство винаги трябва да си сътрудничат. Ние така ще правим, колкото и да ви е мъчно! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Веселин Бончев относно плановете за строеж на мост над р. Дунав Видин - Калафат.

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, драги колеги народни представители! Варварските бомбардировки над Югославия, водени от бандитите, наричани НАТО, срутиха и последния мост по суша, който свързваше България с Централна и Западна Европа. България вече няма мостове нито по суша, нито по ж.п., нито по Дунава. Тя е изолирана. Явно е, че натовските бандити ще изпратят ХХ-я век с кръв и ще посрещнат ХХI-я също с кръв. Това е първият ми мотив, уважаеми господин Бакърджиев, към моя въпрос.
Вторият мотив. Преди няколко време слушах тук глупостите на господин Тони Блеър, който дойде да говори в България. И се чудех дали той се прави на олигофрен или мисли, че в България живеят олигофрени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, ще Ви помоля за по-коректен тон, независимо че говорите за държавник извън България.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Господин Тони Блеър, не знам дали са му казали от Острова, че идва в една държава с 13-вековна история, европейска държава с голяма култура, което доказва и нейният принос в световната съкровищница. Дори накрая господин Тони Блеър ни се писа може би десетия адвокат след турчина, гърка, испанеца и италианеца за НАТО и Европейския съюз. Аз не виждам господин Муравей Радев, за да каже колко са високи хонорарите на тези високи особи като адвокати. Но нито дума не каза господин Блеър за загубите, които България претърпя и ще продължава да търпи от мръсната война, която той така горещо поддържа.
Третият мотив, уважаеми господин Бакърджиев, е гафът на българския президент с румънския президент Константинеску. Както е в стила на Петър Стоянов, с дърдорене, празнодумство, позьорство и високопарни... (Силен шум и реплики на възмущение от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, отнемам Ви думата и Ви отстранявам за три заседания за обида на държавния глава. Напуснете веднага трибуната! (Ръкопляскания от мнозинството.) Напуснете веднага трибуната! Чувате ли какво Ви казвам! (Веселин Бончев продължава да говори на изключен микрофон.) Няма да го питате нищо, отнел съм Ви думата. И никой няма да Ви отговори. Вижте правилника, прочетете какво следва за обида на държавен глава. Напуснете трибуната! (Веселин Бончев продължава да говори на изключен микрофон.) С Вас приключихме разговора. Справете се с правилника. (Веселин Бончев не спира да говори на изключения микрофон.) Член 114 от правилника на Народното събрание гласи, че за три заседания се отстранява народен представител, който оскърбява Народното събрание или държавния глава. И Ви моля да напуснете трибуната. (Веселин Бончев упорито продължава да стои на трибуната.)
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение, свързано със спазване на Конституцията.
Уважаеми колеги, съгласно Конституцията ние имаме право да задаваме въпроси и министрите са длъжни да отговарят, а не да дават оценки.
Второ, също съгласно Конституцията ние имаме право в рамките на правата си като народни представители, да изказваме всякакви мнения.
Следователно, уважаеми дами и господа, колегата не трябва да бъде прекъснат и наказван. И затова Ви предлагам, господин председател, да спазвате Конституцията. И отменете наказанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, благодаря Ви, но това не беше процедура.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да зададе актуалния си въпрос относно неспазване на графика за строеж на руските газови транзитни трасета към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Ако мостът беше вързан в кърпа на това правителство, господин Костов нямаше да моли президента Стефанопулос за съдействие. Това е апропо.
Господин Бакърджиев, най-добронамерено аз се надявах, че Вие ще изпълните Вашите обещания за 280 млрд.куб.м газ, които да бъдат реалност в нашата държава, за да не загиват нашите заводи, като "Химко", поради високите цени и много други. Но виждам, че имате трудности и затова питам.
От 40 км за 1998 г. са реализирани само 8 км. Каква е причината? Каква е причината и какво Ви даде повод за Вашата сигурност, че можете да финансирате този проект, че вашето правителство наистина може да финансира тези 40 км? И тъй като построихте само 8 км, Рем Вяхирев с отвращение не дойде през април. А Вие казахте, че не трябва някой да гледа под леглото Ви във връзка с Рем Вяхирев. Нас Вашият хумор не ни касае, касае ни свършената работа. Както сте прав за несвършената работа на червените. И аз нямам спор с Вас по този въпрос.
Питам Ви: какво ще стане, ако трябва да поставяме и втори ред тръби, знаете много добре, за да постигнем тези 280 млрд.куб.м? Откъде ще вземем парите? Искам да знам имате ли план, имате ли някаква схема, работите ли по този въпрос, как ще помогнете на България като човек, отговорен за този извънредно важен за Отечеството ни ресор?
Искам също да уведомите народа ни и Народното събрание вярно ли е, че България загуби 16 млн.долара поради това, че от 40 км са построени само 8 км. Отговорете с "да" или "не", вярно или невярно.
Искам също да бъдете много специфичен за това какви са прогнозите на вашето правителство и Вашите лични планове за 1999 г. Мисля, че и аз, и избирателите на Българския бизнесблок, и българският народ желаем да чуем какви специфични планове имате за 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, извинявайте, че Ви прекъсвам. Моля квесторите да се намесят и да отстранят отстранения от залата депутат. (Народният представител Веселин Бончев дава интервю на скупчилите се около него журналисти в дъното на залата.)
Господин Бончев, напуснете залата и се дръжте като народен представител! Тук пресконференции не се правят! Не пречете на господин Жорж Ганчев.
Господин Ганчев, продължете.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Извънредно ми е трудно в такава обстановка да говоря за неща, животрептящи за българина, който в джоба си има все по-малко пари и все по-трудно оцелява. Аз не знам защо сме тук и защо харчим народна пара, ако не се конкретизираме и не се съсредоточим по тези животрептящи въпроси за България.
Затова моля искрено господин вицепремиера... Аз съм Ви простил, че Вие ми откраднахте офисите на Българския бизнесблок. Аз съм Ви простил за това, че се заканвате да вдигнете летвата на 6 на сто и Вашият колега Абаджиев каза, че може да стане и 10. Аз съм Ви простил за всичко, тъй като имаме по-важни неща за разрешаване в това Народно събрание и нашият народ чака резултати от нашата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Има думата заместник министър-председателят господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ганчев! Когато получих Вашия въпрос, бях много изненадан. В залата на българското Народно събрание неколкократно е поставяна темата за природния газ, неколкократно министър-председателят господин Иван Костов е давал отговори, разяснявал е позиции, неколкократно аз съм отговарял на актуални въпроси и на питания най-вече през 1997 и 1998 г., когато имахме действително проблеми с "Газпром" и с Русия. Но винаги в тази зала едно е било повече от ясно и сигурно - че става дума за българско Народно събрание, става дума за българско правителство, за "Булгаргаз", който е българско предприятие, за доставки на природен газ от Русия и винаги сме говори за това, че тръбите в България са български. Вие сте ме питали каква е причината за закъснението на общо 125 км, при Вас цифрите нямат никакво значение, разбира се, от изграждането на транзитни трасета на "Газпром" през територията на България. Няма такива транзитни трасета на "Газпром" през България! Има български газови тръби, през които ние транзитираме газ за съседните страни. Български, господин Ганчев!
Казвам това не защото ми се струва, че за Вас не е ясно, а че тези, които са редактирали въпроса Ви, явно навеждат до една друга посока, явно говорят за намеса в собствеността на нашата държава България. И това са недопустими грешки и подвеждания, господин Ганчев. Аз разчитам, че Вие ще вземете мерки в тази посока. Казвам го също загрижено и добронамерено, както и Вие.
Какъв е конкретният случай с инвестиционната програма за 1999 г.? Както всички знаете, през пролетта на 1998 г. ние подписахме един меморандум с Рем Вяхирев, в който давахме необходимите количества, които България ще транзитира през следващите до 2010 г. Впоследствие бяха подписани договори за доставка на природен газ в България и договори за транзитиране на природен газ през България. Съответно пак с количествата, ангажиментите на двете държави. България се е ангажирала до 2010 г. да увеличи транзитните количества през наша територия в размер на близо 19 млрд.куб.м годишно. В съответствие с това трябва да се развие и инфраструктурата, необходимата инвестиционна програма и тя поетапно да бъде реализирана.
Тук ще отговоря веднага на Вашия въпрос има ли нетранзитирани количества. Не, няма, "Булгаргаз" е транзитирал абсолютно всичко, което руската страна е договорила с нас с трети страни, които минават през трасетата на България. Абсолютно всички количества. България няма загуба нито един цент, не 16 млн., нито един цент от нереализирано транзитиране през българска територия. Мощностите, които ние имаме, господин Ганчев, са достатъчни и имат и свободен ресурс за транзитиране на по-големи обеми, тъй че няма откъде да дойде липса на подобен транзит. Напротив, "Булгаргаз" в момента, ако не бяха големите длъжници, ако не бяха мастодонтите като "Кремиковци" и "Нефтохим", щеше да е едно страшно печелившо предприятие. Но така или иначе, липсата на вземания, които са дължими към "Булгаргаз", утежняват и неговото финансово състояние. Въпреки това състояние разчетените средства в инвестиционната програма разрешават възможността за изграждане на отделните отсечки. Аз имам пълен списък, не знам дали да Ви занимавам, и уважаемите народни представители освен Вас, с тръби, метри, срокове, пари, всичко, което е предвидено по компресорни станции, по реконструкция и модернизация, по линейните части, по доставките и т.н.
Какво е важното според мен? Има едно разминаване между позицията на представителите на "Булгаргаз" и между представителите на "Газпром". И това е коя мощност кога да бъде изградена. Колегите от "Булгаргаз" ме информират за следното. Те имат направен разчет за мощностите, които дават възможност за транзитиране на природен газ по години. "Газпром" иска тези мощности да бъдат увеличени предварително, за да имат по-голяма сигурност за следващия етап. Естествено и аз, ако бях на страната на "Газпром", щях да искам да съм два пъти по-сигурен, отколкото един път. Но ако гледаме от страната на "Булгаргаз", дали сега трябва да се направи една инвестиция, която ще даде резултат след три години, или тя трябва да се направи след две години, за да се реинвестира реално след три? Ето тук са различията, които експертите между двете фирми имат да решават и аз мисля, че това действително са експертни теми - за мощности, за възможности на компресорни станции. Няма нужда от удвояване на тръбата, господин Ганчев, няма нужда от удвояване на тръбата по цялото трасе. Ако минем към 30 млрд., тогава ще се налагат сериозни инвестиции и тогава ще имаме нужда от дублиране на определени лупинги на определени участъци, в които ще се изграждат втори тръби. Но има участъци, които ще си останат така. Там капацитетът позволява да се увеличават до необходимия ресурс.
И тъй като беше цитирано и в някои от средствата за масова информация писмо от уважавания от мен президент на "Газпром" Рем Вяхирев, аз ще прочета точно за какво става дума. Действително се получи писмо от Рем Вяхирев, който казва: Във връзка с неизпълнение от "Булгаргаз" на конкретни задължения по разширение на транзитната система за доставка на природен газ в страни от Балканския регион и Турция, а също и с неопределената ситуация с полетите на граждански самолети над територията на България (няма неопределена ситуация, аз бях изненадан), възникнали във връзка с военните удари на НАТО в Югославия, считам за целесъобразно да отложа моята визита в София, определена за 27 април, до окончателното приключване на военните действия в Югославия.
Самият срок дава яснота за повода на неидването. Имаме непотвърдена информация, че Рем Вяхирев ще успее да реализира своето посещение на 3 юни. Но аз знам, че при Рем Вяхирев графикът е толкова натоварен, че последния път, когато бях в август, той трябваше да си прекъсне отпуската с 3 дни, за да се видим. Предишния път, когато бях пролетта на 1998 г., се наложи да отменим пътуване, за да се видим в Москва. При него програмата е пренаситена. Ако успее да пристигне на 3 юни, това ще е една чудесна възможност ние да съгласуваме програмите, които експертите от двете страни вече са разработили.
До голяма степен има сближаване на позициите на експертите, ще ви го кажа, макар че темата е все още в работен режим. Няма никакви притеснения за това дали България си изпълнява ангажиментите, няма никакви притеснения дали ще успее да изгради мощностите. Средства за финансиране има, мощности за изпълнение на газопроводите има, възможност за комплектоване на компресорните станции, за да повишат обемите, има. Въпросът е кога да стане това, господин Ганчев - тогава, когато системата разрешава ти да транзитиращ количество или сега да излееш пари в нея, за да може след три години да увеличаваш. Ето тук са разминаванията, казвам Ви съвсем ясно как стоят нещата. Ако настоявате, ще Ви запозная и с конкретните цифри. В пряк план това мога да ви кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Ганчев, имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин Бакърджиев.
Вярно е, че отговорихте частично на някои от моите въпроси. Не ми отговорихте честно и почтено и не признахте загубите на България, което не Ви прави чест.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Няма такива загуби, Жорж.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не знам дали да занимавам Народното събрание и народните представители. Аз ви казвам, че сте длъжен, и вашето правителство, да занимава точно народните представители, а не стринка ми Гюрга. Вие сте длъжни да занимавате абсолютно за всичко народните представители, затова сме тук.
Инвестиции днес се правят за по-добро утре. Понеже сте много по-млад от мен, аз съм 60-годишен и Ви казвам още един път: инвестиции се правят днес за по-добро утре. Може да ви помогне това. Казвам го добронамерено, без никаква жлъч.
Самолети над България летят, затова Рем Вяхирев ви прави политическа декларация. Вашето правителство, с вашето решение, без да са ни дали дата за НАТО, без да са ни дали компенсация за каквото и да било, без да са ни предложили план "Маршал" или "Шуман", каквито и да било отстъпки за България в този форсмажорен момент, вие дадохте всичко от България и получихте нищо. Затова Рем Вяхирев ви казва: внимавайте с енергетиката, защото, когато летят самолети над България, ние ще ви санкционираме. Това ви казва Рем Вяхирев. Да бъдем наясно.
Южният пръстен Ихтиман - Стара Загора, защо не е завършен? Отговорете на народа ни! Отговорете на народното представителство! (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Както господин Иван Костов никога не разбира какво го питам, така и Вие винаги не разбирате. Аз Ви цитирам: "40 км трасе, от което са изпълнени 8 км". Точно и ясно. Вие тук ме правите на луд, както и Иван Костов, че 125 или 300 км, както написала секретарката ми. Извинявайте, аз съм много специфичен към Вас и най-вече днес добронамерен, тъй като България е на пангара.
Затова Ви моля, бъдете така добър, ще Ви питам пак. Направете ми един достоен анализ, който аз мога да пратя при моите избиратели и да ги успокоя, че тези въпроси, които Ви зададох днес, не са лични. Не са лични, защото Вие стоите зад разбиването на партията ми с доносника от Държавна сигурност Христо Иванов и три години ме бавите за регистрация. Вие, лично! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Има думата заместник министър-председателят господин Бакърджиев. (Шум и реплики в залата.)
Моля, независимите депутати, не започвайте сега спор помежду си в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Ганчев, никой не Ви прави на луд. Аз мисля, че това е естествено състояние. (Смях и весело оживление в мнозинството. Народният представител Жорж Ганчев отива към трибуната. Депутати от опозицията също отиват към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бакърджиев, ...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отстранете го от залата, отстранете го от залата! Отстранете го от залата, отстранете го от залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов, престанете да ми крещите! (Неразбираеми реплики от народни представители от опозицията и Жорж Ганчев. Пред трибуната излизат и депутати от мнозинството.)
Господин Ганчев, изчакайте за момент!
Господин Бакърджиев, моля за един коректен тон!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Ще предоставя тези данни на народните представители. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Престанете и не викайте!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се изгони от залата! Да напусне залата!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Изгонете го веднага! (Шум и викове: "У-у-у!" от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължава заседанието.
За процедура думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател! Налага се да взема думата по процедурен въпрос, за да възразя по начина, по който се ръководеше заседанието преди неговото прекъсване. Затова, че Вие не се решихте да направите поне забележка на заместник министър-председателя господин Бакърджиев, когато той отправи обида към един народен представител, а по този начин обижда цялото Народно събрание.
Аз знам, че понякога самите народни представители не са били достатъчно въздържани и твърде остри са предизвиквали подобни реакции, но не беше такъв случаят. И след като, донякъде с основание, сте толкова педантичен да не се засяга достойнството на други държавни институции, най-голяма загриженост трябва да проявявате, когато се засяга достойнството на Народното събрание, в частност на отделни депутати, независимо дали те са от мнозинството или от опозицията. И мисля, че това е Ваш дълг в морален смисъл и Ваше стриктно юридическо задължение, което повелява правилникът. Ние за това говорим за подобно равно отношение, което да дисциплинира в добрия смисъл отношенията в пленарната зала.
А иначе, аз няма да говоря за господин Бакърджиев с какво той претендира да е повече, да речем, от господин Жорж Ганчев, когато използва подобен начин за "аргументация" на своите тези.
И мисля, че, колкото и да са големи, основателни нашите упреци към такива министри, основната отговорност носи министър-председателят, че той търпи в своето правителство подобни хора, които се държат недостойно нерядко в парламента. И мисля, че това говори за един дълбок упадък на правителството не само в сферата на неговото управление, но и в областта на неговия морал.
Затова аз предлагам, господин председател, да не се дава възможност в днешното пленарно заседание на господин Бакърджиев да отговаря повече, защото той се държа недостойно, унизява парламентаристи и по този начин Народното събрание. И нека следващия път да бъде поканен, както изисква правилникът, за да отговори на тези въпроси, които остават от днешното пленарно заседание. Това дали те ще се извинят, е вече въпрос на някакво лично достойнство. Аз не искам да призовавам към нещо, което в малко случаи очаквам от някои от българските държавници. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Ако имаше повече тишина в залата, сигурно щяхте да чуете, че призовах господин Бакърджиев за коректен тон и му направих забележка.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нямаше такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искам да има яснота. За поведението на министрите не отговаря председателят на Народното събрание. (Шум и реплики от Демократичната левица.) В никакъв случай не одобрявам от чиято и да е страна некоректно поведение, некоректни изказвания, но нека да бъдем наясно, че в правилника има глава "Парламентарно поведение", за което отговаря този, който води заседанието.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Актуален въпрос от народния представител Михаил Миков относно загубите на български превозвачи към министъра на транспорта Вилхелм Краус.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Най-напред в рамките на процедурата само, господин председател, бих искал да Ви помоля другия път да дадете думата на господин Веселин Бончев, когото Вие отстранихте от залата, все пак да упражни правото си на парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Бъдете спокоен, господин Миков, никой не може да му отнеме това право.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, Вие можете да го отстраните за три заседания, но не трябваше да му отнемате думата по такъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващия път ще си зададе въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин министър, от 24 март в съседна Югославия се води война. В началото имаше някакви транспортни връзки, постепенно те замряха, а към днешния момент тези инфраструктури, които се ползваха и от българските превозвачи, са в състояние да не могат да бъдат използвани. Това налага българските превозвачи да използват обходни транспортни схеми - през Румъния и Гърция предимно, за да достигат до Централна и Южна Европа.
От началото на месец май, страхувам се, че малко късно, но все пак беше необходимо време, за да се усети нещо, което беше ясно отпреди това, че ще се получи при едно затягане на бойните действия, започнаха тук и там да се появяват откъслечни данни за загуби на българското стопанство, в частност и на ресора, за който Вие отговаряте. В този смисъл Вие сигурно знаете големите проблеми, които възникнаха с различните такси, които се изплащат за пътуване през нашите съседи - както Румъния, така и Гърция. Понеже преди време Вие се обадихте в "Панорама", като познавач на Гърция, сигурно знаете, че таксите за преминаване през Гърция и ползване на фериботните връзки с Италия са завишени след военните действия. Поне такава е моята информация, което рязко оскъпява пътуванията както туристическите, така и най-вече транспортните, за които Вие отговаряте.
В този смисъл е и моят актуален въпрос. Той е актуален днес, а с оглед на развитието на обстоятелствата в съседна Югославия, ще става все по-притесняващ следващите месеци, дори войната да спре. Нарушени са тези най-преки пътища към Европа.
В този смисъл актуалният ми въпрос е: какви са преките и косвени загуби на българските превозвачи - въздушни, автомобилни, железопътни и водни, от военните действия в съседна Република Югославия? И какви мерки ще предприеме правителството за тяхното компенсиране или пък вече е направило някакви постъпки?
Само за секунда, не искам да пропускам и въпроса за въздушния транспорт, който смятам, че при използването на нашето въздушно пространство не функционира, както е нормално, при тези условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Вашият въпрос беше зададен на 12-и и го получих в министерството. Аз бях готов да отговоря веднага в следващия петък, който се падаше 15 май. Така че данните, които сега ще Ви кажа и ще съобщя, са актуализирани към вчерашна дата, за да бъде актуален отговорът с конкретните параметри в него.
Но преди да започна по същество отговора си, бих искал да Ви уведомя, че още от 24 март в Министерството на транспорта се създаде организация, която позволи да се обобщават оперативните данни на превозвачите за понесените преки и косвени загуби.
Нещо повече, на 26-и, вероятно не бъркам датата, направих една среща с участници в транспортния процес - това са спедитори, превозвачи от товарния и автобусния бизнес, с оглед на това да коментираме и да се постараем да спазим методиката за оценяването на загубите, било то преки или косвени.


Това е едно пояснение, защото не е вярно, че се появяват откъслечно данни. Напротив, има специално създадена организация при мен, а по-късно и на ниво правителство има комисия, водена от моя колега Валентин Василев, която обобщава всички тези данни.
И така, загубите във въздушния транспорт до момента възлизат на 3 млрд. 253 млн. 483 хил. лева. Причините са: удължени транспортни маршрути поради закритие на въздушното пространство на Югославия; анулирани полети поради закритие на въздушното пространство на Югославия, Албания и Македония; пропусната печалба от частично анулирани полети.
Искам специално да подчертая, господин Миков, че транзитният график над нашата страна, който е един сериозен приходоизточник, се контролира от Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" и там се води много стриктен отчет за приходите в този период. Вярно е, че с отклоняването в източна посока на транзитния трафик разстоянието, което се прелита над нашата страна, се редуцира. А принципът на събираните такси е разстояние по тонаж и това дава прихода на "РВД".
Така че параметърът, който Ви казах за въздушния транспорт, е достатъчно точен.
В автомобилния транспорт по оперативни данни преките и косвени загуби възлизат на 27 млрд. 489 млн. 780 хил. лева. Те са вследствие на: удължаване на транспортните маршрути от България до Западна Европа през Румъния, разбира се и през южното трасе; увеличен престой на гранични пунктове поради пренасочване на автомобилния поток; допълнителни пътни такси. Една причина, която за съжаление трябва да споделя, това са т.нар. нерегламентирани такси. Всички разбираме какво се крие зад това. Следваща причина са непостъпили приходи вследствие на рязкото намаляване на количеството на пътниците и товарите. Разбира се, към загубите трябва да се допълнят и затрудненията, които се създават от румънски пътни служби.
Данните са оперативни и са на база постъпила информация от превозвачите.
В железопътния транспорт загубите са 30 млрд. 230 млн. 285 хил. лева. Два са главните компоненти. В тези загуби калкулирахме и несъбираемост на дълга от югославските железници към нашата компания - Националната компания БДЖ. Само този дълг възлиза на 25 млрд. и 600 млн. лева.
Кои са причините? Отново те са сходни - пренасочване на превоза на суровини, материали и продукция към други доставчици, т.е. с друг вид транспорт; пропусната печалба от изцяло анулирани договори между БДЖ и явно железопътно-транспортно предприятие - Белгрд; намаляване на международния трафик от и до България, в т.ч. и транзитният; пропуснати приходи от непродадени билети - естествено; намаляване на транзитните превози до и от Югославия и престоя на вагони на граничните гари Цариброд и Драгоман. Разбира се, търпим щети и от неизползването на българските спални и кушетвагони.
Загубите във водния транспорт са 4 млрд. 598 млн. 426 хил. лева. Характерът - допълнителни разходи поради прекъсване на корабоплаването по р. Дунав и блокиране на кораби в горното течение на реката. Това са разходи за персонал, заплати, командировки, защото имаме блокирани няколко съда в горното течение на Дунав и тези съдове трябва да се охраняват естествено; пропусната печалба по изцяло и частично анулирани договори за превози и пристанищно обслужване; превозена, но неизплатена продукция и услуги; намаляване обема на превозите и престоя на корабите. И тук калкулираме изплатени обезщетения при освобождаване, за съжаление, бих казал, на работници от Българското речно корабоплаване, процес, който е много остър и за съжаление - болезнен.
Уважаеми дами и господа, до този момент загубите са сумарно 65 млрд. 571 млн. 974 хил. лева. Това са общо преките и косвени загуби. Ако се абстрахираме от дълга на югославската железница към нашата Национална компания, най-големи загуби се регистрират в автомобилния транспорт.
За преодоляването на тези затруднения още на 5 април експерти от Министерството на транспорта проведоха среща с представители на румънското министерство, на която се набелязаха мерки за недопускане прекъсването преди всичко на превозите през Румъния. Уточни се редовните автобусни линии, които ползваха маршрути през Сърбия, да преминават без разрешителни през Румъния. Трансформираха се разрешителните при благоприятни за българските превозвачи условия. Създадоха се алтернативни маршрути за Западна Европа с цел намаляване на разходите на превозвачите за разрешителни. Постигната е договореност при недостиг на разрешителни румънската страна да отговори положително. Румъния увеличи категорията на пътя Бекет - Крайова, с което се създаде един допълнителен маршрут за превозвачите през Оряхово. С Унгария се договорихме да се променят граничните пунктове за преминаване на автобусните линии, с което се намали престоят на автобусите по границата. С Унгария, Чехия и Словакия се договорихме да се променят разписанията на автобусните линии така, че превозвачите да не бъдат глобявани при неспазването им. Разбира се, подготвят се и други мерки, които се надяваме да доведат до намаляване на разходите на българските превозвачи.
Не бих искал да пропусна, че се постигна договореност между митниците на Румъния и България за съвместни проверки на граничния пункт Видин, с което в значителна степен ще се ускори преминаването през този граничен пункт.
Това са накратко оперативно предприетите мерки от страна на българското Министерство на транспорта.
Освен това бих искал да напомня, че на 9 април правителството прие програма за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово за нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри, министър Краус, дами и господа народни представители! Пред нас беше изнесена една цифра от 65 млрд. и половина лева, която аз ще коментирам с малко опасение и може би е добре след това господин министърът да каже дали в тези загуби - преки и косвени, влиза намаленият трафик на пристанищата Варна и Бургас и евентуално пренасочването по други маршрути. Чух за такова нещо.
Смисълът на този актуален въпрос е и друг. Смисълът на този актуален въпрос, уважаеми господин министър, е ние тук и постоянно да говорим за тези загуби, които ние търпим вследствие на тази война. Тези загуби, които в крайна сметка не трябва да бъдат дертове нито само на българския народ, нито само на българското правителство, загуби, за които аз се надявам, че правителството ще предприеме най-спешни и силни мерки да постави пред останалите страни, участващи в тази война, които не търпят такива загуби. Нещо повече, те имат полза от тази война.

В този смисъл ще си позволя и за в бъдеще да питам и ще Ви моля Вие постоянно да информирате и чрез средствата за масова информация, дори и по-детайлно да разработите тази методика, която да отчете пропуснатите ползи именно от отклоняването на трафика в България.
Само с две думи, молбата ми към Вас би била да се възползвате от тази ситуация и да предприемете някакви мерки, подобни на тези, които сте предприели с Румъния, и в южното направление - с нашите гръцки съседи, защото отклоненият трафик оттам също струва пари на българските превозвачи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Миков, искам да припомня, че централната комисия, която се води от министър Василев, своевременно информира българската общественост и регулярно излизат данни с натрупване, разбира се, за понесените преки и косвени загуби.
Съжалявам, че не взех отношение по южния маршрут, а само го маркирах. В Атина имах лична среща с гръцкия колега. Поставих много сериозно въпроса за българските превозвачи, ползващи южния маршрут, но искам тук да направя едно пояснение: по принцип южният маршрут е по-скъп. По принцип, ползвайки фериботните съдове, транспортът се оскъпява безусловно. Но за сметка на това сигурността и скоростта на доставка на стоката е един параметър, който е много важен за клиентите.
Едва ли бихме били прави, ако настояваме пред гръцките ни съседи, пред фериботните компании да намалят таксите си, но аз ще се възползвам от Вашето подсещане и ще отправя официално искане чрез министъра на транспорта господин Ментелис до гръцките корабособственици и се надявам да получим положителен отговор, още повече, че Гърция е страна-членка на НАТО, която не се възползва от правото си на вето, когато се взе решението, а сега имат едно странно поведение, бих казал само. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма Валентин Василев от народния представител Иво Атанасов относно неизплатен тютюн в Рилското корито.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър Василев. Аз няма да използвам трите минути, защото съм забелязал, че Вие лесно излизате от равновесие и се боя, че няма да можете да прочетете отговора, който Ви е написан, а той е много важен както за моите, така и за вашите избиратели в Рилското корито, което обаче не означава, че няма да поставя въпроса с нужната острота.
Става дума за общините Рила, Кочериново и до голяма степен Бобошево, където не е изплатен тютюнът, който е изкупен миналата година, от миналогодишната реколта.
Въпросът е много сериозен, защото при напредъка на демокрацията това е единственият вече поминък на населението в тези райони и те няма на какво друго да разчитат, освен да им платите тютюна, който те са ви продали. Този въпрос засяга не само Рилското корито. Ако попитате и колегите от поречието на река Места, ще ви кажат, че и там е същото, ако се обърнете към народни представители от други райони - ще ви кажат, че и там е налице същият проблем.
Въпросът ми е защо министерството не изпълнява своите задължения, а поставя хората в такава тежка ситуация. Искам да ви кажа, че недоволството е много сериозно, хората са готови на радикални действия и аз едва им внуших да не преграждат магистралата София - Кулата. И ако веднъж съм успял да направя това, няма никакви гаранции, че ще мога и втори път да предотвратя едно такова гражданско неподчинение.
Та въпросът ми е кога ще бъдат изплатени в пълен размер средствата, парите, премиите, които хората имат да получават за изкупения миналата година тютюн. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Атанасов, ние сме Ви изключително благодарни за това, че се борите за граждански мир в страната.
Това, което казахте, не отговаря на истината, тъй като "Булгартабак" е изкупил за цялата страна всички договорирани количества. На много места, както и в Дупница, е изкупил и повече от това, което е договорирано. Тоест, "Булгартабак" все още изпълнява някакви социални функции.
Деветдесет и две на сто от изкупения тютюн вече е изплатен напълно. В Кърджали е изплатен напълно, в Гоце Делчев е изплатен 100 на сто, в цялата страна почти е изплатен 100 на сто. Да, 92 на сто в цялата страна.
В Дупница са били договорирани 800 т, изкупени са 934 т. Още в началото, като е започнала подготовката за производство на тютюн 1998 г. "Булгартабак" е финансирал предварително с 363 млн. лв. производителите. Тоест дал им е средства за материали авансово - за полиетилен и така нататък. И отделно е дал авансово 150 млн. лв. на крайно нуждаещите се семейства.
До този момент в Дупница са изплатени 1 млрд. 61 млн. лв. от дължимите останали суми. До края на следващата седмица ще бъде изплатен и следващият 1 млрд. лв. и остатъците ще бъдат изплатени до края на месец юни, с което ще се приключи напълно разплащането по тазгодишната реколта.
За следващата година, ако парламентът одобри закона, който сме внесли тук, ще има малко по-различна схема на изкупуване на тютюна, на цените и на премиите, които ще бъдат значително по-големи за сметка на цените, за да не се стигне до задръстване на пазарите. Но това е картината. Пак повтарям, следващата седмица ще бъдат изплатени 1 млрд. лв., а до края на месеца ще бъде разплатена 100 на сто сумата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов, имате думата за реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър, това, че "Булгартабак" плаща авансово част от тютюна, е нещо нормално и едва ли е толкова голяма заслуга. Дори и депутатите, които минават за богати хора, също получават аванс, а не чакат да дойде датата на заплатата. Но въпросът е, че много бавно се заплаща вече изкупения тютюн. Това е хубаво, че сте изкупили малко повече, едва ли сте задръстили пазара, но не го плащате. И това е действително проблем за много региони. Аз тук няма да говоря за това как намалявате цената на тютюна, като си играете с количеството пясък, което се съдържа в него и редица други трикове, които в края на краищата водят до това, че хората получават по-малко пари за една и съща продукция, която са произвели.
Но в Рила и Кочериново преди задаването на актуалния ми въпрос преди два месеца не беше платено нищо. Иначе нямаше да възникне напрежение. След задаването на моя актуален въпрос, за да има какво да отговорите тук, Вие сте разпоредили да бъдат платени около 20 на сто от това, което министерството дължи на тютюнопроизводителите от Рила и Кочериново.
Ако трябва, ще задавам и нови въпроси, но ще Ви накарам да платите 100 на сто това, което избирателите - и на СДС, и на Демократичната левица в Рила и Кочериново, имат да получават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За дуплика има думата господин министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Атанасов, цената, на която "Булгартабак" в момента изкупува тютюна от производителите, е два пъти по-голяма отколкото даваше вашето правителство, правителството на Виденов. (Шумна реакция на опозицията.)
Това е истината! Цената е два пъти по-висока. Можете да си отворите постановления, решения и да си направите справка!
Що се отнася до това кой плаща, Вие все пак като народен представител би трябвало да знаете, че министерството нищо не плаща. Това е търговска фирма, която за разлика от някои фирми, да не ги изброявам, начело с "Джебел басма" не плащат, а "Булгартабак" плаща! Така че там са разплатени не 20 на сто, а са изплатени толкова, колкото аз Ви цитирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма Валентин Василев от народния представител Станимир Калчевски относно проведен конкурс за "Феникс - ресурс" ЕООД в гр. Добрич.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев! Наистина, този въпрос се позабави няколко месеца по така стеклите се обстоятелства.
На 10 март 1999 г. е подписана от Вашия заместник заповед № РД 21-374 по приключването на конкурса за продажба на 75 на сто от капитала на "Феникс - ресурс" ЕООД, гр. Добрич.
Конкурсът е обявен на 5 февруари 1999 г. за втори път със срок от 15 дни от датата на обявяването му в "Държавен вестник".
На 19 февруари, петък, срокът на конкурса приключва.
На 25 февруари 1999 г., следващата седмица, се отварят пликовете.
Настоящият управител на дружеството - господин Николов, е бил все още съдружник в изграденото преди 5-6 години РМД с ограничена отговорност по силата на чл. 35 от Закона за приватизацията на държавни и общински предприятия за приватизацията на в. "Добруджанска трибуна". Съгласно тълкувателните разпоредби на закона всяко лице има само еднократна възможност да участва в дружество с такава цел. В случая той е консумирал тази си възможност още преди назначаването му за управител на ЕООД "Феникс - ресурс" и няма право да участва в друго РМД, камо ли да го представлява.
По този начин сте подведени и Вие, и Министерството на търговията и туризма, което е злепоставено. Освен назначените фиктивно двама външни представители в акционерното дружество "Феникс - ресурс 97" са регистрирани като съакционери четирима души - Васил Кънев, началник-база в Генерал Тошево; Галин Василев, сортировач-манипулант в база Добрич; Константин Драганов, бивш главен счетоводител, съкратен на 16 март, и Тодор Тодоров Георгиев, началник-отдел, които нямат необходимия според закона минимум двегодишен трудов стаж в предприятието.
При отворена официална оферта на 25 февруари 1999 г. е упражнен върху комисията силен политически натиск - така аз считам - вече от известно време, смея да твърдя, че на акционерно дружество "Феникс - ресурс 97" са върнати съвсем неправомерно за преработка редица документи от офертата.
На 16 март 1999 г. новият управител Николов е в София - очевидно, за да занесе новооформени документи за подмяна. Още на следващия ден той е в отлично настроение от новината, че в комисията при Министерството на търговията и туризма е взето вече решение в полза на неговото дружество.
А сега да се върнем на икономическите резултати в предприятието - момент, който е най-интересен за мен.
Към средата на 1997 г., когато се извършва рокадата на директорите, предприятието е с печалба от 21 194 хил. лева за деветмесечието, като до края на годината тя става 23 484 хил. лева. През 1998 г. обаче печалбата вече е 3 604 хил. лева, а към края на годината вече е 37 хил. лева.
Към другата страна в офертата ще подчертая дебело - начин на плащане - господин Николов, 40 на сто в парични средства; господин Серафимов - другият кандидат - 70 на сто в парични средства; господин Николов - 60 на сто държавни ценни книжа; господин Серафимов - 30 на сто.
Инвестиции за три години - това е важно - 30 млн. лева предлага господин Николов, господин Серафимов - 146 млн. лева.
На 16 март 1999 г. са връчени заповеди за освобождаване на около 12 души от предприятието. Всичко гореизложено според мен е достатъчно основание за отмяна на конкурса. С част от тези данни Ви запознах лично, а преди известно време разбрах, че "Феникс - ресурс инвест", гр. Добрич, е подал искова молба до окръжния съд в гр. Добрич.
Моля Ви, господин министър, да проверите тази информация и да вземете съответно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калчевски! Ще отговоря на всеки един от Вашите въпроси.
Най-напред искам да отбележа това, че приватизацията е извършена чрез конкурс, а не чрез преговори с потенциални купувачи, не чрез някаква друга форма. Конкурс - означава запечатани пликове, които се отварят, и печели този, който дава най-много. В Министерството на търговията и туризма няма случаи, когато да е продадено на някой, който дава по-малко. Винаги е печелил този, който дава най-много.
От седем души е била комисията. За по-важните обекти ние каним и журналисти от основните медии при отварянето на офертите.
Отварянето на офертите е станало веднага на другия ден - на 23-и, не както Вие твърдите - на 25-и и при отварянето на офертите седем души комисия виждат, пишат и подписват, че при първоначална цена 368 хил. щатски долара е дадено над 400 хил. долара, така че...
Наистина е подписал заместник-министър, тъй като той е бил оправомощен тогава. Аз съм отсъствал от страната.
Втори въпрос - имал ли е право господин Николов да участва в това дружество, което се явява за работническо-мениджърска приватизация? Ние направихме проверка - имал е право да участва. Ако отворите на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, ще видите, че е така - съдът е регистрирал това дружество. Ако съдът не го беше регистрирал това дружество, значи е имало нещо нередно. В момента класиралият се на второ място колектив е подал жалба. Ако съдът реши наистина, че има някакви неясноти, разбира се, че ние ще спазим решението на съда и ще отменим сделката, но трябва да ви кажа, че в колектива, който спечели сделката, участват 88 на сто от работещите. Осемдесет и осем на сто от работещите! Така че едва ли там би могло да се търси някаква корист. Това е наистина работническо-мениджърско дружество. Уволнените няколко души, за които Вие споменавате, нямат нищо общо с извършването на приватизационна сделка, защото те са били уволнени след това - на 16-и - след като е било обявено спечелването на победителя. Заповедта е подписана на 10 март, така че аз Ви казвам категорично, ако съдът констатира нещо нередно по отношение на това дружество, разбира се, ние ще се съобразим веднага с решението на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Василев.
Аз ще сляза от тази трибуна с впечатлението или с извода, че изключително разчитам на Вашата коректност и пунктуалност. Изключително! Поне се познаваме от 5 години! Но господин Николов е учител и журналист. Той е от антуража на уважаемия колега Ганчо Стоянов, който е шеф на СДС в Добрич. Можеше да стане и в окръжна болница управител, но не това е въпросът. Уволненията продължават масово в Добрич. Масово! Това е недопустимо!
И, имаме такава позиция - инвестиции за три години - 30 млн., 146 млн. лева. За какво е този критерий в провеждането на конкурсите? Това не е без значение. (Шум и реплики в залата.) Ти няма какво да ми казваш! Тук трябва да се каже всичкото!
И в края на краищата, естествено е, че решението на съда ще бъде меродавно не само за Вас, за мен, за колегата, който ме апострофира, за всички ще бъде меродавно това решение! На 3 юни е назначено първото дело. Дай Боже, от всичко това, което казах, ако е стопроцентова истина, в което аз съм убеден, но нека и съдът да се произнесе, разчитам - още един път ще повторя - на Вашата коректност и на Вашата доброжелателност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
За процедура, имате думата, госпожо Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Стана практика при парламентарния контрол да има едно подреждане на отговорите, които се дават. В това няма нищо лошо, ако колегите от мнозинството от време на време се съгласяват парламентарният контрол да бъде удължен поне с 2 часа. Тъй като, господин председател, доста въпроси на министри остават във втората половина на листа на отговарящите и се получава така, че с повече от месец не се отговаря на актуални въпроси.
На дневен ред стоят въпросите за безработицата и нейното катастрофално набъбване. На дневен ред стоят въпросите за разпределението на социалните помощи. На дневен ред стоят въпросите за щетите от градушките към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Още по-актуални са въпросите към министър Манева за екологичното състояние в страната. Така че аз Ви моля, господин председател, за следващата седмица да се опитате на Председателския съвет да преномерирате и част от тези министри, които стоят в дъното на списъка за отговор на актуални въпроси да бъдат сложени в първата половина, за да могат да се чуят и тези актуални въпроси тогава, когато те са актуални и може да се вземе отношение по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Но ето, че загубихме още 2 минути. Това можехме да си го кажем и извън залата.
Актуален въпрос към министъра на търговията и туризма Валентин Василев от народния представител Михаил Миков относно загуби от търговския оборот на България.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Преди малко зададох аналогичен въпрос, касаещ друг отрасъл - транспорта. И е хубаво, че господин министър Василев оглавява и тази комисия, която цялостно трябва да обобщава загубите на България от войната в съседна Югославия. Въпросът ми е свързан с няколко факта, които влияят твърде неблагоприятно върху търговския оборот. Имам предвид най-вече външнотърговския оборот на Република България. И ако загубите в транспорта понякога могат да се окажат и печалби за транспортьорите с оглед по-дългите разстояния, то при търговския оборот цените на стоките, които се получават вследствие на усложнената, удължена и оскъпена транспортна схема, могат да доведат до това, че тези стоки да станат неконкурентоспособни навън.
И сам министър-председателят отдавна, още миналата година е заявил за ниската конкурентоспособност на българското производство. А сега, особено в тази ситуация, с тези усложнени и оскъпени пътища тези стоки стават все по-непродаваеми.
В тази посока аз предполагам, че и развитието на външнотърговското ни салдо е твърде негативно като тенденция. И ще бъде интересно и за мен, и за народното представителство, и за гражданите на Република България да ни посочите конкретни цифри, свързани със загуби на нашия търговски оборот, като в частност, ако имате тази възможност, да отчетете и загубите, които са конкретно от външнотърговския ни оборот с Югославия.
В този смисъл е добре, ако Вие имате позиция по този въпрос, да ни очертаете и някои Ваши виждания или виждания на правителството, предприети преговори в рамките на ЦЕФТА, в рамките на ГАТТ, макар че звучи доста предизвикателно да започнем нещо такова за компенсиране на тези щети на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! От 6 седмици е създадена и работи междуправителствена комисия за отчитане на загубите, анализ на загубите от щетите на войната в Югославия. В нея освен представители на министерствата и ведомствата, участват и представители на Българската стопанска камара и Търговско-промишлената палата.
Всеки вторник тази комисия се събира. Всеки вторник се обобщават данни от всички министерства, от Търговско-промишлената палата, от Българската стопанска камара. Всеки вторник, веднага след това, тези данни се огласяват на журналистите, така че не мога да се съглася с Вас, че информацията била откъслечна. Ако четете всяка сряда средствата за масова информация, няма да Ви се губи информация.
Във въпросите Ви, така както задавате въпроса към господин Краус преди малко и на мен, стана ясно, че Вие всъщност не разбирате, че всичките загуби са от нарушаване на външнотърговския ни оборот. Включително и загубите в транспорта са вследствие на затруднения на външнотърговския оборот. Във всички фирми и във всички отрасли загубите са от това - от външнотърговския оборот. Вътрешнотърговският оборот не се нарушава.
Този вторник, последният вторник, комисията отчете преки декларирани загуби. Казвам преки декларирани загуби, тъй като това са загубите, декларирани от самите министерства, от фирмите към тези министерства - 115 млрд.лв. и около 10 млрд.лв. пропуснати ползи. Фактически обаче реалните загуби, които не могат да се оценят, за мен са по-големи, тъй като става въпрос за много усилия, които държавата прави покрай тази война, включително и в този парламент, включително и с въпросите, гласуванията и т.н., от това, че се ангажират човешки ресурси и средства, които се влагат покрай решаването на въпросите в криза; от това, че България помага на Македония и Албания; от това, че някои чужди инвеститори в момента могат да се въздържат и т.н. Но преките декларирани загуби са 115 млрд.лв. и декларираните пропуснати ползи са 10 млрд.лв., като най-големите, разбира се, са от сферата на транспорта.
Тези загуби обаче до този момент не се отразяват върху бюджета на страната. Консолидираната фискална програма показа във вторник, че приходите надвишават разходите със 176 млрд.лв., т.е. приходите по изпълнението на бюджета вървят така, както е в Закона за бюджета, разходите - също - 176 млрд.лв. Разбира се, при една продължителна криза, при една продължителна война тази тенденция може и да не бъде спазена. Но засега българският бюджет и българската икономика не показват някакви негативни тенденции. Няма повишаване на цените на вътрешния пазар, напротив - има дефлация на много видове стоки. Няма опасност от дефицити. Няма дефицит. Засега пазарът е спокоен.
Направени са не само много постъпки. Разговаряли сме с всички наши основни външнотърговски партньори, с колегите министри не само от ЦЕФТА, Вие зададохте въпроса за ЦЕФТА, но и с колеги от Европейския съюз, разбира се, за облекчаване, за увеличаване на стокообмена ни с тези страни.
Така че, отговорих Ви на въпроса. Мога да Ви уверя, че всеки вторник ще продължавате да получавате пълна информация. Освен това загуби точно от гледище на нарушаване на износа получават и фирмите от промишлеността, не само от транспорта. Те са вторите по големина на загубите. Енергетиката, строителството - по-малко. Туризмът в момента не е засегнат. До този момент имаме около 20-25 до 30 на сто в различните курорти повече чуждестранни туристи, отколкото миналата година - в "Албена", "Златни пясъци", "Ревиера", "Слънчев бряг". България не е обявена от големите туроператори, с които работим, за рискова страна. Напротив - рекламата от тях продължава. Започна и масирана национална реклама от българска страна. И аз съм уверен, че ще имаме един добър туристически сезон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Миков има думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, аз все пак Ви благодаря, че не съм Ви питал за туризма, за рекламата и за бюджетния дефицит, но Вие поразяснихте тия неща, най-вече за туристическата реклама, те са свързани. Аз имах предвид друго нещо - търговския оборот. И ако аз съм задал така въпроса и Вие ме обвинихте в неразбиране на проблема, а разделяйки външнотърговския и вътрешнотърговския оборот, аз искам все пак да Ви обърна внимание, както Вие казахте, че от шест седмици работи тази комисия, значи три седмици Вие сте очаквали, че нищо особено няма да се случи за търговския оборот или въобще за България, докато в съседна страна се води война. Три седмици за един непредубеден, обикновен гражданин са доста време, камо ли за един кабинет. Но това в рамките на отговор на Вашия отговор, както го започнахте.
Мен лично ме интересува в тази сума, силно занижена, по мое мнение, а и във Вашия отговор се прокрадна такава нотка, включват ли се транспортните загуби, които преди малко министърът каза?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Да.
МИХАИЛ МИКОВ: Тоест, влизат онези 65 млрд. Просто искам да знам конкретно от търговския оборот и как се отразява, пак питам аз, на конкурентоспособността на нашите стоки, защото това е твърде важно за външнотърговското ни садло, освен, разбира се, доброто, което правите, като преговаряте и търсите пътища нашите външнотърговски партньори да бъдат малко по-снизходителни с оглед събитията, които стават тук, на Балканите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Включват се, господин Миков, но господин Краус Ви цитира 65 - данни от вчера, докато във вторник те са били малко по-малко - 40 и няколко милиарда. Така че във вторник ще бъдат отчетени не 65, а може би около 70. Аз не знам колко ще отчете Министерството на транспорта, в зависимост от това кой колкото получи. Аз Ви цитирам данните от вторник, когато се събира тази комисия. Значи тогава те са били малко над 40 и няколко милиарда. Включват се.
Що се отнася до това ние очаквали ли сме, не сме ли очаквали - аз мога да ви кажа, че две седмици преди да започнат ударите над Югославия ние бяхме направили анализ на загубите, които сме понасяли по време на кризата в Босна и Херцеговина. Направихме анализ и на възможните транспортни ситуации. Докладвахме това в правителството и тези неща се следяха не от първия ден, а още една седмица преди да започнат ударите. Просто специална комисия започна да работи. Счетохме, че с развитието на конфликта вече трябва да има специална правителствена комисия.
Що се отнася до конкурентоспособността на българските стоки, аз не бих се съгласил с Вас, че нашите стоки са неконкурентоспособни. Ние сме тези, които трябва да правим реклама на българските стоки, защото българският текстил и българските облекла са едва ли не номер едно на европейските пазари; защото тук шият и най-модерните къщи на Гърция, на Италия, на Холандия, на Швеция. Недейте, това е един отрасъл, който бурно се развива. Българските мебели също ги поставям на едно от челните места, българските вина, българските електродвигатели. Значи ние имаме много качествени стоки - хранително-вкусова промишленост и т.н., и нека сами да си рекламираме, а не да си правим антиреклама на българските производители. Разбира се, има отрасли - и Вие много добре ги знаете - които не са конкурентоспособни, които представляват основния дял от нашия износ. Това са азотни торове, знаете историите с цените на природния газ, с цените на международните пазари, дъмпинговите цени, които Украйна налага на стоманата.
По отношение на стоманата и на азотните и фосфорните торове положението на пазарите наистина е лошо. За сметка на това се развиват и други отрасли, но това е преструктуриране всъщност на българската икономика. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министъра на търговията и туризма Валентин Василев от народния представител Руси Статков относно осигуреността на необходимите финансови средства за експортно застраховане срещу краткосрочен, средносрочен и дългосрочен нетърговски риск за 1999 г.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, госпожо министър, колеги! Всъщност дотук вече върви известно обсъждане на тази проблематика, която е свързана със загубите, които страната търпи вследствие на нетърговския риск, в случая породен от войната в Югославия. Признавам, че когато правех питането, анализирайки информацията, се натъкнах на много сериозни проблеми, които излизат извън предмета на питането. Но днес в рамките на това питане ще се опитам, поне в най-общите изводи, да насоча и вниманието на министъра и съответно наистина да бъдат предприети мерки макар и със закъснение.
Цялата 1998 г., вече имаме данните и от отчета на Българската народна банка, по същество българският износ има сериозни проблеми. Намалява и по предварителните данни търговският баланс за 1998 г. е отрицателен - с 315 млн. щатски долара или с 696 млн. щатски долара по-малък от този през същия период на 1997 г. Затова като много навременна беше тази мярка, която парламентът прие, а именно да приеме закон, който да гарантира или по-скоро да създаде условия за експортно застраховане.
Аз мисля, че ние си свършихме работата, макар и в рамките на законодателната процедура с известно, бих казал, забавяне. Но оттук нататък за мен стои големият въпрос - и Вие, господин министър, днес трябва да отговорите - защо, след като е имала такива големи проблеми с износа 1998 г., след като го имаше законът, вие забавихте неговото прилагане с няколко месеца? Защото фактите това показват - вместо юли да се издаде наредба, чак октомври излиза, при положение, че законът е приет май месец. Това е много съществено от гледна точка на всеки ден, защото цялостната организация по този въпрос изисква и е свързана със средства, а средствата за следващата бюджетна година, в случая за тази, се планират много по-рано от октомври.
Така че реално със забавянето от страна на вашето министерство, господин министър, на изпълнението на закона са създадени огромни проблеми в действието му. Аз лично считам, че заложените 30 млрд. лв. за гарантиране на нетърговски риск са били неразчетени. Не е имало реален анализ на експерти от вашето министерство, а още по-малко от другите, тъй като междуведомственият съвет, който е създаден, е задействан чак в началото на ноември месец. Това, разбира се, не оневинява останалите министерства.
В този смисъл, продъжавам по-нататък със своето питане: как, господин министър, е било възможно и е възможно тези фирми, които са износители, да се застраховат, при положение, че реално и Агенцията за експортно застраховане задейства от началото на тази година? Как е възможно в рамките на тези 30 млрд. очертаващите се според Вас дотук 110 млн. марки или 110 млрд. лв. да покрият тези загуби? Как ще става това - в рамките на досегашния курс и политика за наши фирми, а другите да загиват?
Просто много са въпросите, които, господин министър, възникват при този, бих казал, основен анализ, който може да направи всеки един непредубеден на закона, който е приет, и правилника за приложение.
Смятам по-нататък, че досегашните Ви отговори - и затова искам да Ви ориентирам на този въпрос, на който ще отговаряте - говорят за некомпетентност. Вие не припомнихте, че цените нараснаха с 10 пъти например в сравнение с управлението на Демократичната левица. Аз не говоря за факторите. Казахте, че изкупната цена на тютюна се е повишила 2 пъти в сравнение с управлението на Демократичната левица, обаче 10 пъти нараснаха другите цени. Затова аз Ви го давам като пример.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: За кои цени говориш?
РУСИ СТАТКОВ: Цените на всички онези средства за живота и цените на обработване на продукцията, господин министър. И Ви давам това като пример, за да не се опитвате по същия некомпетентен начин, както отговорихте на колегата Иво Атанасов и после на другите колеги, да ми отговаряте на мен, за да не ме принуждавате оттук да давам наистина факти и допълнителни аргументи, които, господин председател, може да се сторят и обидни на някого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин министър Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! Аз няма да Ви отговоря по начина, по който Вие поставяте въпроса, тъй като най-малкото бих искал да се сравнявам по поведение с Вас. И не е чудно защо точно във Вашия регион гласуват така хората за Вас. (Реплики от Демократичната левица.) Все пак недейте да обиждате никого.
Господин Статков, по време на вашето управление месото струваше 7 хил. лева. Сега колко струва?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Тока колко струваше?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Статков, по време на вашето управление сиренето беше стигнало 5 хил. лева. Сега колко струва? (Реплики от ДЛ.) Сега има дефлация на цените. Има статистика, вие много добре го знаете, и вашите икономисти също много добре го знаят.
Що се отнася до това кой може да се застрахова и кой не може, господин Статков, доведете вдруги ден фирма, която иска да прави застраховка за нетърговски риск, веднага ще бъде застрахована. Тридесет милиарда лева са определени от парламента. Това е включено в бюджета и повече не може да се надхвърля този лимит. Мога да ви кажа обаче, че и тези 30 млрд. лева на този етап са достатъчни. Няма повече интерес от тези 30 млрд. лева.
Никой не е забавил работата, миналата година не е можело да се работи, господин Статков, тъй като е нямало пари, гласувани от бюджета. Миналата година такава агенция не съществуваше и бюджет нямаше. Бюджетът е от началото на тази година. Той е такъв, какъвто го е определил парламентът - 30 млрд. Не е изчерпан, не са сключени застрахователни сделки. Има интерес, преговаря се, клиентите правят сметки дали ще им е икономически изгодно. Има такъв интерес за застраховки в арабските страни, в Русия, Македония и някои страни от ОНД.
За следващата година бюджетът ще бъде отново такъв, какъвто го гласува парламентът. Ние ще настояваме за увеличаване на тази рамка и аз мисля, че ще можем да я постигнем в рамките на бюджета за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, имате думата за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Наистина ме затруднявате, хем Ви помолих да отговаряте компетентно.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Отговорих ви, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Нищо не ми отговорихте. Напротив, господин министър, Вие не казахте ясно онова, което Ви попитах, а то беше да ми отговорите защо след като цялата 1998 г. имахме лош баланс на износа, защо след като приехме закон в средата на годината, Вие го задействате при тези условия пет месеца по-късно. Защо, господин министър? Отговорете ми на този въпрос. С това Вие фактически лишихте от възможност онези, които трябваше да се възползват от закона да разберат условията, да оценят и те допълнително обстановката.
Второ, бюджетната година се формира много по-рано, господин министър, от Вашата заявка. И аз се питах, господин министър, вторият ми въпрос е този, как Вашите специалисти, след като имаше анализи на международната обстановка не оцениха евентуалния риск, свързан с войната в Югославия. Защо, господин министър, държите такива експерти? Защо Ви държат Вас? Извинявайте за въпроса, но Вие продължавате да твърдите, че тези въпроси ги анализирате. Как ги анализирате? С екскурзии, разбирам, с други, с трети неща. Но тук се искаше едно нормално разбиране, защото през януари месец Вие казвате в едно интервю: "Основната цел на министерството е да стимулира експорта", като това стане с контакти със страни от Третия свят. А пътят за тези страни не минава през Югославия. Даже през януари месец Вие и Вашите експерти не можете да видите опасността от експорта за Европа.
Господин министър, отговорете на тези два въпроса: защо забавихте умишлено закона, може би за да лишите много фирми, да съсипете българския износ? И второ, какви експерти имате и Вие какъв експерт сте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Най-напред по отношение на данните, които споменахте за вноса и износа миналата година. Наистина има отрицателен баланс - 315 млн. долара. Но аз искам да ви върна към още някои цифри. Един милиард от вноса е инвестиционен внос. Тоест, направен с пари не на български фирми. Тук не се включват приходите, които идват от туризма и услугите. Така че, като съберете всички числа, господин Статков, ще разберете защо миналата година нямаше инфлация, защо имаше изпълнение на държавния бюджет. Разбира се това не бива да ни успокоява.
Що се отнася до това дали сме забавили, аз Ви казвам, че нищо не сме забавили. И ако Вие не покажете от тази трибуна и не доведете в министерството една фирма, която не е била обслужена, значи аз ще повторя въпроса на министър-председателя - как се нарича човек, който твърди нещо, което не е вярно? Доведете една фирма, на която е отказано да бъде направено експортно застраховане или е била забавена. И тогава вече ще можем да говорим.
Всъщност Вие сте твърде удобен с тези въпроси за нашата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, имате думата да изразите отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Очевидно наглостта в българското правителство няма край. Опитите да се сравнявате с мен или да се опитвате да ме принизявате, за съжаление нямат резултат, вижте мнението на хората.
Що се касае обаче до Вашите твърдения, господин министър, те за сетен път доказват некомпетентност. Ако бяхте слушали министър-председателя, той щеше да Ви каже и още веднъж може би във връзка с моя отговор, че хората живеят трудно. Ако бяхте чули това, което му казах като цифра, нямаше въобще да се обаждате. Сто и шестдесет хиляди са умрели миналата година от доброто ви управление, господин министър!
По-нататък, господин министър, говорите за цените. Питах конкретно господин министър-председателят как може да се живее? Очевидно и Вие не можете да си отговорите. Как ще си отговорите - заплата министерска, фондации и други и трети начини за ограбване на българската държава, екскурзии, подводни плувания. Всичко друго, но не и компетентно управление.
Аз разбира се приемам това, че Вие сега на голо се хвърлихте да обезпечавате дотук загуби за 110 млрд. лева при условие, че 30 млрд. са утвърдени в бюджета. Интересно ми е как ще стане. Не дай си Боже една фирма да бъде върната, а аз си мисля, че фирмите не са глупави да не си търсят интереса.
Използвам това питане, за да кажа на всички, че господин министърът пое ангажиментът оттук нататък освен тези 110 млрд. да обезпечи всички претенции на фирми, които търпят загуби от българския износ. Смейте се... (Реплики от СДС.) Аз мисля, че за сетен път вие говорите и доказвате неадекватно поведение. Защото няма нищо по-жалко от това да говориш за 30 млрд. осигурени и 110 натрупани само дотук. С какво и как - не знам. Смехът ви явно продължава да е неадекватен и по отношение на бюджета, защото втора и трета година вие продължавате да отделяте малко средства за социални дейности, убивате хората, същевременно отчитате изпълнение. Днес отново се похвалихте. Готов сте, разбирам, в името на своята власт, да удавите цялата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Мисля че такива екскурзианти нямат повече място в българския политически живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, благодаря Ви. И 9 минути не могат да Ви стигнат.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Извинявайте, господин председател, но на такава пламенна реч трябва да се отговори.
Господин Статков, Вие, както обикновено, не сте се подготвили добре с въпроса, защото тези 115 млрд. загуби на икономиката, които ние отчитаме, нямат нищо общо с тези 30 млрд., които са единствено доброволни застраховки на фирми, които искат да изнасят за политически рискови страни. Когато подготвяте въпроси, във вашата парламентарна група има все пак хора, които разбират от икономика, питайте ги за какво става въпрос. Тези две неща нямат нищо общо. (Неразбираема реплика от Руси Статков.)
Българският народ наистина живее трудно, но българският народ знае защо живее трудно, господин Статков. Защото именно вие го управлявахте 45 години, господин Статков. Но живее много по-добре, отколкото по време на вашето управление. (Шум и реплики от ДЛ.) Така че оставете на българския народ да прецени при кого как живее. Българският народ може да направи преценка и да направи своя избор. Благодаря ви за вниманието. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 1 юни, вторник, от 14,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 3 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 2 юни от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Илия Петров
      Калчо Чукаров