Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Съгласно нашия правилник днешният дневен ред за извънредното заседание е гласуван предварително:
1. Второ четене на Законопроекта за българските документи за самоличност.
2. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията.
3. Второ четене на Законопроекта за защитените територии.
Има предложение в залата да бъдат допуснати полк. Атанас Атанасов - секретар на Министерството на вътрешните работи, и полк. Георги Миронов - експерт в същото министерство.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 193 народни представители: за 186, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в пленарната зала полк. Атанас Атанасов и полк. Георги Миронов.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно Законопроект за българските документи за самоличност N 802-01-35, внесен от Министерския съвет - второ четене.
"ЗАКОН
за българските документи за самоличност"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 148 народни представители, за 148, против няма, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава първа
Български документи за самоличност
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност.
(2) Българските документи за самоличност се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта и Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет, съобразно предоставената им компетентност по този закон.
(3) Отказът за издаването на български документи за самоличност, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат с този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа и на раздел първи, макар че лично на мен ми се струва, че ако една глава преповтаря заглавието на закона, все едно, че тя изчерпва целия закон.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 145 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 4.
Заглавията на глава първа и на раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, правя предложение в чл. 1, ал. 2 между думите "Министерството на външните работи" и "Министерството на транспорта" да се постави съюзът "и", а думите "и Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет" да отпаднат.
Защо? Това Национално бюро за териториално убежище и бежанци още не е създадено. То ще се създаде евентуално със закона за бежанците. Но там, по този закон, има разногласие къде да бъде това бюро - дали към Министерския съвет или към Министерството на вътрешните работи. Затова смятам, че инцидентно в този закон не трябва да предрешаваме статута на това бюро.
Още повече, че в чл. 60 от същия този закон, където се говори за издаване паспорти на бежанци, се казва, че те се издават по ред, уреден в закон, без да се определя кой ги издава. Затова, за избягване на недоразумения, моля тук да премахнем тези думи "Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението за отпадане в ал. 2 на чл. 1 на думите "и Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет" и добавяне на съюза "и" след "Министерството на външните работи", някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане в ал. 2 на чл. 1 на думите "и Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет" и добавяне след "Министерството на външните работи" вместо запетаята, съюзът "и".
Гласували 152 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 21.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте чл. 1, така както е предложен от вносителя, с направената вече корекция в него.
Гласували 145 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 6.
Член 1 с корекцията е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 2. Българските документи за самоличност са собственост на държавата.
Чл. 3. (1) Българските документи за самоличност, издадени от компетентните органи, удостоверяват самоличността, а при необходимост и гражданството на лицето чрез съдържащите се в тях данни.
   (2) Самоличността на гражданите на Република България може да се удостоверява и със заместващи документи, посочени в този закон.
  (3) Самоличността на българските граждани може да се удостоверява и с други документи по реда и в случаите, определени със закон.
  Чл. 4. (1)  Всеки български гражданин има право на документ за самоличност.
 (2) Чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на български документ за самоличност по реда и в случаите, определени със закон.
(3) Компетентните органи нямат право да отказват издаването, да отнемат или да задържат български документ за самоличност извън реда и случаите, определени със закон.
Чл. 5. Издаването на български документи за самоличност на непълнолетни и на поставени под ограничено запрещение лица се извършва лично, а на малолетни и на поставени под пълно запрещение лица - чрез техните законни представители.
Чл. 6. Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Чл. 7. (1) Гражданите, притежатели на български документи за самоличност, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
(2) Гражданин, намерил чужд документ за самоличност, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл.8. (1) Документите за самоличност се съхраняват от:
1. лицата, на чието име са издадени;
2. родителите или настойниците на малолетните лица, за които те отговарят;
3. законните представители на поставените под пълно запрещение лица;
4. длъжностните лица, упълномощени със закон.
(2) При загубване, кражба или унищожаване на български документ за самоличност лицата са длъжни в срок до три дни да заявят това пред най-близката служба на Министерството на вътрешните работи."
Членове от 2 до 8 включително се предлагат от Комисията така, както са изготвени от вносителя. По тях няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по членове от 2 до 8?
Моля, гласувайте членове 2, 3, 4, 5, 6 ,7 и 8, така   както са предложени от вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Членове от 2 до 8 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 9. (1) При промяна на името, единния граждански номер, постоянния адрес, пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа, лицето е длъжно да се снабди с нови документи за самоличност в срок до 30 дни.
(2) При издаване на нов документ за самоличност, старият се връща."
По този текст е постъпило предложение от народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) При промяна на личните данни по чл. 16, ал. 1 или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да се снабди с нови документи за самоличност в срок до 30 дни."
2. Създава се ал. 3:
"(3) При промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да уведоми за това компетентния орган по новия си адрес в срок до 15 дни от промяната."
Комисията не приема предложението на господин Стоилов и предлага чл. 9 да се гласува така, както той е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Разликата в предложението, което съм направил, и текста на вносителя в ал. 1, се отнася до записването на постоянния адрес в личната карта.
Ако забележите признаците, които идентифицират личността в ал. 1, ще видите, че всички те се отнасят непосредствено до личността на гражданина. Постоянният адрес е една друга категория, която показва неговата териториална привързаност, но неговото местоживеене не би могло да бъде със същата степен на значимост за идентификацията на личността.
Освен това се предвижда при промяна на тези данни във всеки случай да се издава нова лична карта. Тук са изложени от вносителите едни образци, които изглеждат добре на своя външен вид, но както и те самите потвърждават, във всеки един случай на промяна на тези данни те няма да могат да бъдат коригирани върху предишния носител, а трябва да се издава нова лична карта. Естествено е, че това ще бъде свързано и с допълнителни материални разходи, които на всичкото отгоре няма да се поемат нито от законодателя, нито от органа, който издава документите, а те се възлагат на гражданина.
Затова предлагам в ал. 3 при промяна на постоянния адрес лицето да е длъжно да уведоми за това компетентния орган, защото постоянният адрес е необходим, за да се осъществява официалната връзка между гражданина и съответните държавни органи. Този признак, обаче, ако бъде прието да отпадне като вписване в личната карта, може да доведе по-нататък до корекция в данните, които се съдържат в чл. 27, ал. 1.
Като допълнителен аргумент може да се изтъкне и обстоятелството, че у нас документите за самоличност ще продължават да бъдат издавани от Министерството на вътрешните работи, а не както това е в доста други случаи от специално обособени органи, осъществяващи административни функции, или пък от местните власти.
За да се осъществи този по-рационален начин на снабдяването на лицата с документи за самоличност и главно, за да се облекчи тяхното натоварване с допълнителни разходи, предлагам посоченото изменение. Неговата валидност става още по-голяма, след като Правната комисия отказа да приеме едно мое следващо предложение - разходите по издаването на документите за самоличност да бъдат за сметка на компетентните органи, а не да се възлагат като разход на самите лица, които са длъжни да се снабдят с такива документи. Това е смисълът на предложението ми. Затова аз го поддържам и смятам, че има основание за неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Ще говоря като човек и като юрист. Тук има лекари и нека те да ми го обяснят може би по-точно.
В чл. 9, който ни се предлага, ал. 1 се казва, че "при промяна на пола" се издава всъщност нов документ.
За мен полът е даден от Бога. Човек се ражда с определен пол. И аз питам как един мъж, ако е мъж, може да стане жена? И как една жена, ако е жена, може да стане мъж? (Оживление в залата.) Има лекари и да дойдат да ми го кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С операция.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но в закона да регламентираме психопатни случаи на бисексуализма, мисля, че не е необходимо.
Предлагам да отпадне "пола". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено формално предложение за отпадане. Ще го гласуваме първо него.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 9, ал. 1 да отпадне думата "пола".
Гласували 161 народни представители: за 56, против 94, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов аз заместващ текст на чл. 9.
Гласували 169 народни представители: за 61, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 110, против 22, въздържали се 8.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 10. Българските документи за самоличност се предават на органа, който ги е издал при:
1. смърт на притежателя;
2. загубване на българско гражданство;
3. установяване, че документът е нередовен;
4. отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване.
Чл. 11. Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български документ за самоличност на друго лице.
Чл. 12. (1) Българските граждани, притежаващи документи за самоличност, издадени от друга държава, са задължени в срок до 60 дни от придобиването им да уведомят писмено компетентните български органи.
            (2) Българските граждани, притежаващи и чужди документи за самоличност, в отношенията си с българските държавни институции са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи за самоличност."
По чл. 10, 11 и 12 няма предложения и комисията предлага да се гласуват, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези текстове думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз бих предложил по чл. 10, т. 3 да добие редакцията "установяване, че документът е невалиден".
Преди имахме спорове и в комисията за думата "нередовен". Ами нередовен документ не може да има. Може да е невалиден, ама да е нередовен? Нали го издават органи, които трябва да го издадат редовно.
По чл. 11: "Никой няма право да дава или приема в залог, както и да преотстъпва български документ за самоличност" предлагам като редакция на досегашния текст, който при тълкуването си може да въведе в заблуждение, че става въпрос за залагане само на чужд паспорт. Тоест, едва ли не по-внимателният прочит показва, че може да се заложи собствен паспорт.
Да отпадне "на друго лице" и "използва или" да отпадне.
"Никой няма право да дава или приема в залог, както и да преотстъпва български документ за самоличност."
Това са двете предложения, които имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първото предложение, макар че не е направено писмено и в срок, е за заместващ текст в т. 3 думата "нередовен" да бъде заменена с "невалиден".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ние навсякъде приехме "нередовен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 39, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението в чл. 11 да отпаднат думите "използва или", както и "на друго лице".
Гласували 138 народни представители: за 28, против 99, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10, 11 и 12, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 12.
Членове 10, 11 и 12 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел II
Видове български документи за самоличност

Чл. 13. (1) На българските граждани се издават следните документи за самоличност:
1. лична карта;
2. паспорт;
3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
(2) На българските граждани се издават и следните документи за самоличност, заместващи паспорта:
1. временен паспорт за завръщане в Република България;
2. граничен пропуск;
3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България.
Чл. 14. На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за самоличност:
1. карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец;
2. карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец;
3. карта на бежанец;
4. временна карта на бежанец;
5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;
6. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство;
7. временно удостоверение за напускане на Република България;
8. временна карта на чужденец.
Чл. 15. (1) Министерството на външните работи издава на влизащите в Република България чужденци стикер с българска виза.
(2) Стикерът с българска виза е валиден едновременно с редовен документ за задгранично пътуване."
По членове 13, 14 и 15 няма предложения и комисията предлага да се гласуват, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на раздел II и членове 13, 14 и 15 някой желае ли да се изкаже?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): По чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, стикерът с българската виза не е въобще в предмета на Закона за българските документи за самоличност. Става въпрос за документ за самоличност, който е чужд по отношение на България, а стикерът е едно разрешение от друг характер, то не е идентификационно.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Не е така!
МИХАИЛ МИКОВ: Ако не е така, господин Агов, кажете защо не е. То не е документ за самоличност и аз предполагам, че това се урежда в съвсем друг закон.
Така че формалното ми предложение е да отпадне чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Целият чл. 15? Да. Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Не взимам думата, за да споря с господин Миков, а за да разсея неяснотата.
Визата е потвърждение на самоличността на чужденеца, докато пребивава на българска територия. Тоест когато той мине през българското посолство в столицата Хикс, посолството, полагайки виза върху паспорта му, удостоверява, че той е валиден в България като документ за самоличност. И затова именно стикерът е част от документите за самоличност - не на българските граждани, а на временно пребиваващите в България граждани.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си, макар че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, оттегля се. Благодаря.
Има думата господин Стефан Нешев. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Лучников, аз излязох на трибуната с една неувереност, за да Ви попитам нещо. Не мога да открия връзката между чл. 13 и чл. 5. В чл. 13 вие определяте кои са документите за самоличност, а в чл. 5 казвате, че такива документи ще издаваме и на малолетни. Няма ли някакво противоречие в това - от документите за самоличност и това, че такива документи ще получат и малолетните чрез техните попечители?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз не виждам противоречие.
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, лична карта на децата ще издаваме ли?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще издаваме, когато пътуват в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове 13, 14 и 15, както са предложени от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на раздел II и членове 13, 14 и 15 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел III
Данни в българските документи за самоличност

Чл. 16. (1) Българските документи за самоличност съдържат следните задължителни лични данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. единен граждански номер (или личен номер за чужденец);
4. пол;
5. гражданство.
(2) Наименованието на данните по ал. 1 се изписват на български и английски език.
Чл. 17. (1) За издаване на български документи за самоличност лицата подават заявление до компетентните органи.
(2) Заявлението се подписва лично в присъствието на упълномощено длъжностно лице."
По чл. 16 и 17 няма предложения и комисията предлага да се гласуват както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 16 и чл. 17 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Членове 16 и 17 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 18. Заявленията за издаване на български документи за самоличност съдържат следните лични данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. единен граждански номер (или личен номер за чужденци);
6. гражданство;
7. променени имена;
8. псевдоним;
9. наличие на друго гражданство;
10. цвят на очите;
11. ръст;
12. особени белези;
13. постоянен адрес;
14. настоящ адрес;
15. образование;
16. професия;
17. месторабота;
18. научна степен и научно звание;
19. семейно положение;
20. телефон за връзка;
21. номер на предишния документ за самоличност."
Предложение на народния представител Александър Пиндиков - в чл. 18 да се създаде т. 22:
"22. кръвна група (при изразено желание за вписване от страна на притежателя на документа за самоличност)."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 18, като предлага т. 21 със следното съдържание:
"21. номер (номерата) на друг документ за самоличност, ако на лицето е издаван такъв и на предишния документ за самоличност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пиндиков не е в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Пиндиков, което комисията не е приела.
Гласували 128 народни представители: за 32, против 25, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 18 така, както е предложен от вносителя с новата редакция на т. 21, както е предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 12.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 19. Имената и месторождението на българските граждани в българските документи за самоличност се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 19 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 20. (1) Българските документи за самоличност са машинночитаеми.
(2) Машинночитаемата зона на българските документи за самоличност съдържат следните данни:
1. вид на документа;
2. органа, издал документа;
3. фамилия и други имена на притежателя на документа;
4. номер на документа;
5. гражданство на притежателя на документа;
6. дата на раждане на притежателя на документа;
7. пол на притежателя на документа;
8. дата на изтичане на валидността на документа;
9. единен граждански номер или личен номер на чужденец;
10. контролни цифри на данните по горните точки.
(3) Данните в машинночитаемата зона трябва да съответстват на данните във визуалната зона на документа за самоличност.
(4) Максималният брой на буквите за имената и разделителите между тях в машинночитаемата зона на документите се определя от техния формат:
1. за паспортите и заместващите ги документи - 39 знака;
2. за лична карта и свидетелство за управление на моторно превозно средство - 30 знака;
3. за стикерите с българска виза - 39 знака.
(5) Останалите изисквания към форматите и данните в машинночитаемата зона се определят с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 20, като предлага ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Предходните алинеи на този член не се прилагат за свидетелството за управление на моторно превозно средство, което съответства на приетия от Европейския съюз унифициран образец на свидетелство за управление на моторно превозно средство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 20, така както е предложен от вносителя и с предложената от комисията ал. 4.
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Член 20 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:   "Чл. 21. (1) Имената на чужденците в българските документи за самоличност се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които са влезли в Република България.
             (2) Имената на чужденците в българските документи за самоличност се изписват и с българска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.
Чл. 22.  (1) За издаването на български документи за самоличност лицата са длъжни да представят снимки, отговарящи на следните изисквания:
1. размер на снимката - 45 мм на 35 мм;
2. изобразеното на тях лице да е заснето фронтално;
3. височината на изобразеното лице от брадата до върха на главата да е между 25 мм и 35 мм.
             (2) Останалите изисквания към снимките по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 21 и чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 21 и чл. 22 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 8.
Членове 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Глава втора
ЛИЧНА КАРТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
Раздел I
Общи положения

Чл. 23. Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори.
Чл. 24. Всеки български гражданин може да притежава само една лична карта."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 23 и чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, заглавието на раздел I, чл. 23 и чл. 24 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 10.
Заглавията на глава втора и раздел I, както и чл. 23 и чл. 24 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:   "Чл. 25. Личните карти се издават от органите на Министерството на вътрешните работи след представяне на удостоверителни документи по гражданското състояние на лицето, издадени от местната администрация, утвърдени с акт на Министерския съвет."
Комисията предлага чл. 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 25 да отпадне.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Предложението на комисията за отпадане на чл. 25 е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:   "Чл. 26. Контролът по спазването на режима за ползване на личните карти се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на местната администрация."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 26, който става чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 26, който става чл. 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Раздел II
Данни, съдържащи се в личната карта

Чл. 27. (1) Личната карта освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на личната карта;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органа на Министерството на вътрешните работи, издал личната карта.
  (2) Заявлението за издаване на лична карта освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
2. братя и сестри (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
3. съпруг (а) (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
4. деца до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер, или личен номер на чужденец);
5. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
6. указ на президента на Република България за промяна на гражданството."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 27, който става чл. 26, като предлага:
1. В ал. 1 се създава т. 11 със следното съдържание:
"11. особени белези."
2. В ал. 2 т. 1 и 2 думите "единен граждански номер" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, в комисията мисля, че и от вносителя се прие чл. 27 ал. 1 да има редакцията: "Личната карта, освен данните по чл. 16 ал. 1, съдържа и данни за..." Мястото на раждане не се съдържа в личната карта, камо ли пък цветът на очите или ръстът. Съдържат се данни за тези неща в личната карта, но това е една редакционна бележка, която мисля, че народното представителство ще приеме.
По-същностен е другият въпрос, който искам да поставя на вашето внимание. Предложението ми, господин Куртев, е да отпадне т. 6 - подпис на притежателя - със следните аргументи:
Подписът на притежателя до момента е използван като средство и то твърде примитивно за защита при документите за самоличност. Всички тези водни знаци и прочие защитни технологии, които са представени в малката витринка в тази зала, дават достатъчно гаранции личните карти да бъдат защитени срещу някакво фалшифициране или подправка. В този смисъл подписът не е необходимо да се съдържа върху личната карта.
На второ място, при разговорите ми с представител на вносителя се разбра, че върху личната карта няма да се съдържа подпис, т.е. син подпис, защото тя ще се изработва по една съвременна технология, при която по компютърен път ще се пренася подписът, поставен върху заявлението - ще се снима този подпис и ще се отразява неговото изображение върху същинската лична карта. В този смисъл върху личната карта няма да има истински подпис, защото тя ще бъде вакуумирана и защитена.
На трето място, подписът на всеки един човек във времето, в годините, в условията, в които го поставят, има различен вид, така че веднъж поставен върху заявлението и пренесен върху личната карта, след един, два или три месеца подписът на този човек може да има съвсем друг вид.

На четвърто място, личните карти в една голяма част от европейските страни, а в това отношение Полша като че ли е най-близо до нас, която някъде преди около година прие аналогичен закон, не предвиждат полагане не на подпис, а всъщност на снимка на подпис върху нея. По този начин най-малкото ще се спести цялата тази технология по преснимане и по излишно обременяване на документа с един атрибут, който няма никакъв смисъл вече при тези условия, когато има идентификационен код и прочие, и прочие защитни елементи.
В този смисъл предлагам в личната карта да не се съдържат данни за подписа на притежателя. Този подпис ще бъде подлаган под заявлението и ще остава там в архива при органите на Министерството на вътрешните работи. Той е абсолютно ненужен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Миков за отпадане на т. 6 от ал. 1 на чл. 27.
Гласували 140 народни представители: за 54, против 82, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Миков е текстът на ал. 1 да започва така: "Личната карта, освен данните по чл. 16, ал. 1, съдържа" и да се добавят думите "и данни за".
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 84, против 48, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори, чл. 27, който става чл. 26, както е предложен от вносителя, с корекциите, предложени от комисията, и с приетата вече редакционна поправка, предложена от господин Миков.
Гласували 142 народни представители: за 119, против 5, въздържали се 18.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 28. (1) Всеки български гражданин е длъжен да посочи избрания от него постоянен адрес.
(2) На постоянния адрес гражданинът получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт.
(3) Постоянният адрес на гражданина служи за:
1. записване на всички промени, свързани с гражданското състояние на лицето в регистрите на населението;
2. връзка с данъчната администрация;
3. получаване на социални осигуровки и помощи;
4. оказване на безплатна медицинска помощ;
5. упражняване на избирателно право;
6. издаване на документ за самоличност и други документи, свързани с гражданското състояние на лицето;
7. друго основание, посочено в закон.
(4) Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.
Чл. 29. Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, са длъжни да посочат в заявлението за издаване на лична карта и адрес на територията на държавата, където пребивават."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 28 е 29, които стават съответно чл. 27 и чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 28 и 29, които стават съответно чл. 27 и чл. 28, както са предложени от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 6.
Членове 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел III
Издаване, подмяна и ползване на личните карти
на гражданите на Република България

Чл. 30. (1) Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14 годишна възраст да поиска издаването на лична карта.
(2) Лицата, възстановили или придобили българско гражданство, са длъжни да изискат издаването на лична карта в срока по ал. 1 след получаване на удостоверение за това.
(3) Българските граждани, навършили 14-годишна възраст и пребиваващи в чужбина, след завръщането си в страната са длъжни в срока по ал. 1 да поискат издаването на лична карта."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 30, който става чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III и чл. 30, който става чл. 29, както са предложени от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел III и чл. 29 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 31. (1) Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни.
(2) Срочни лични карти се издават на лица от 14 до 18 годишна възраст със срок на валидност 4 години и на лица от 18 до 48-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 48-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 31, който става чл. 30, като в ал. 2 числото "48" се заменя с "58".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 31, който става чл. 30, както е предложен от вносителя, с корекцията на числото "48" с "58", което е предложено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Член 30 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 32. Личните карти на българските граждани се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи след подадено заявление по постоянния адрес на лицето, по ред, установен с акт на Министерския съвет."
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 32 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Разходите по издаването и подменянето на личните карти на българските граждани се поемат от Министерството на вътрешните работи."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 32, който става чл. 31 със следната редакция:
"Чл. 31. Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето след представяне на заявление и документи по гражданско състояние, издадени от местната администрация по ред, установен с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Това е едно от съществените предложения в законопроекта, което засяга всеки български гражданин. Мисля, че неговият текст е напълно ясен, но заедно с това могат да се изтъкнат и допълнителни мотиви, които са продиктували неговото предлагане. Целта е разходите по издаването на личните карти само, а не на всеки един документ за самоличност, да се поемат от органа, който издава тези карти, в случая от Министерството на вътрешните работи.
Приемането на това предложение е още по-наложително, защото вече се прие, че при всяка една промяна на съществените данни, на тези данни, които ще бъдат записани в личната карта, тя трябва да бъде подменяна. И забележете, при това положение случаите на подмяна на личните карти ще бъдат много повече, отколкото на предишните лични паспорти, защото данните върху личната карта, вече според новия закон, няма да са нанесени върху хартиен носител и няма да е възможно част от корекциите да бъдат нанасяни върху предишния носител.
Освен това вносителят, който в момента не виждам да има свой представител тук...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Има.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... е длъжен да даде информация колко ще струва една лична карта, за да се прецени с колко това ще увеличи разходите на всеки един български гражданин.
Освен това в правото се знае, че такса се заплаща, когато на гражданите и въобще на лицата се предоставя някаква услуга. Издаването на документ за самоличност мисля, че никой не може да твърди, че е някаква услуга спрямо гражданите. Защото тази карта е необходима за идентификацията на гражданина, за неговите контакти с държавните органи и срещу получаването на личната карта пряко той не черпи някакви права или други облаги.
Освен това самият закон е записал във вече приетия чл. 2, че българските документи за самоличност са собственост на държавата.
Питам: ще се намери ли някой юрист, който да обоснове, че гражданите трябва да плащат за чужда собственост?
Затова аз смятам, че поради изтъкнатите съображения за ролята на таксите, затова, че документите за самоличност са собственост на държавата, но те се предоставят на гражданите, които ги съхраняват и чрез които се представят в необходимите случаи, тези предложения са по същество антиправови, независимо че са записани в закон.
И трябва да бъде променена една практика, която досега е била неизменна. Това именно е един шанс и на сегашното мнозинство, и въобще на сегашния парламент, да променят философия, която е съществувала от години - гражданите да бъдат товарени с всякакви плащания, които по същество са за изпълнение на задължения, които държавата им предписва. Иначе в какво ще се състои промяната? Само в някакво техническо усъвършенстване на документите. Или както тук се вижда и е записано и в закона, че сега вече дипломатическите паспорти няма да са с червен, а със син цвят и че повечето от българските граждани вече ще имат червени задгранични паспорти. Не е това същественото, което може да се промени.
Затова аз ви предлагам такива именно разрешения, които да променят и съществени положения от досега съществуващата нормативна уредба във връзка с издаването на българските документи за самоличност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин представител на вносителите! Аз не се нагърбвам да защитя тезата, която разви господин Стоилов, благодарение на това, че и правно не съм така подготвен. Но искам да ви обърна внимание върху нещо друго.
В България, не е тайна, че има граждани, които имат доходи под социалния минимум. Те са задължени да си извадят документи за самоличност, но нямат необходимите средства за това.
Не е ли задължена държавата да прояви един социален акт и именно тези граждани, чиито доходи са под социалния минимум и чието физическо съществуване е реално заплашено, да бъдат обезпечени социално от държавата, тя да поеме разходите по издаването на тези документи? В противен случай мисля, че отиваме и в противоречие с една основна позиция в Конституцията на България - че България е и социална държава, освен правова държава.
И аз ви моля да не разглеждаме този въпрос повърхностно, от положението на нашите си доходи, а да се опитаме да разберем и онези, които едва преживяват и ние ги натоварваме с допълнително обременяване.
Затова ви моля, особено представителите на управляващото мнозинство, да се размислят върху моя довод. И не е ли редно да запишем, че граждани, за които доходите са под социалния минимум, документите ще бъдат поети от Министерството на вътрешните работи или от бюджета? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Настоящият текст дава възможност да се разграничат двата случая, в които ще се налага издаване и подменяне на личните карти.
Единият случай е, когато това ще стане сега, защото държавата е решила да издава нови документи за самоличност и тя самата е заинтересована да бъдат подменени наличните документи с новите, в някакви обозрими срокове.
Друга ще бъде хипотезата, когато впоследствие, когато вече всички са получили такива документи за самоличност, някои граждани ще бъдат принудени да си издават нови, защото са изгубили старите, за което, разбира се, никой няма да има нищо против те да си платят. И други случаи, в които, примерно, лицето навършва 14 години, респективно 18 години, и то си прави сметката кога ще му се наложи да плаща.
Въпросът е сега, че ако ние накараме гражданите, голямата част от които наистина имат сериозни материални затруднения, да си извадят такива документи за самоличност, те ще протакат колкото могат във времето и особено възрастните хора, няма да имат никакъв стимул наистина да спазят това законово изискване.
Затова аз ви предлагам, докато стигнем до Преходните и заключителни разпоредби, защото горе-долу ми е ясно какво ще гласувате в този текст - каквото се гласува и всеки път, това, което е предложила комисията и мнозинството, да помислим поне за един текст в Преходните разпоредби, че за първите документи за самоличност, за първите документи държавата ще поеме разноските по издаването им. Защото, в противен случай, ние просто ще гоним хората няколко години подред да си получат нови документи, а те ще казват, че така или иначе, утре може и да не са тук и няма смисъл да си ги издават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Не виждам други желаещи за изказване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Янаки Стоилов за създаване на нова ал. 2 към чл. 32.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 41, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 32, който става чл. 31, така както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 14.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 33. (1) Обявяват се за невалидни личните карти на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена;
3. чиято лична карта е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни;
5. променили постоянния си адрес;
6. които са починали.
(2) Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето."
Комисията подкрепя текста, по който няма бележки, и той става чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувай чл. 33, който става чл. 32, така както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава трета
ПАСПОРТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ЗАМЕСТВАЩИ ГИ ДОКУМЕНТИ
Раздел I
Общи положения

Чл. 34. (1) Всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт или заместващ го документ през определените за това места.
(2) Местата за преминаване на държавната граница се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Правото по ал. 1 не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
Чл. 35. (1) Паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната.
(2) Паспортът е основен идентификационен документ за самоличност на българските граждани и на територията на Република България.
(3) Българските граждани, притежаващи заместващи паспорта документи, могат да удостоверят самоличността си с тях в рамките на срока, за който са издадени.
Чл. 36. Всеки гражданин на Република България има право само на един паспорт по чл. 39, т. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 34, 35 и 36, които стават съответно чл. 33, 34 и 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета, заглавието на раздел I и членове 34, 35 и 36, които стават съответно 33, 34 и 35, така както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава трета и раздел I, както и членове 33, 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 37. (1) Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност до пет години.
(2) Паспортите, издавани от Министерството на външните работи и от Министерството на транспорта, са със срок на валидност до пет години.
(3) В случаите, когато паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са изчерпани, се издава нов паспорт."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 37, който става чл. 36, като в ал. 1 думите "срок на валидност до пет години" се заменят със "срок на валидност пет години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 37, който става чл. 36, така както е предложен от комисията, и с корекцията, предложена от комисията в ал. 1.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 38. (1) Срокът на валидност на паспорта може да бъде продължен еднократно по изключение от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.
(2) Продължаването на валидността на паспорта се извършва след съгласуване с органа, който го е издал, за срок не по-голям от шест месеца, на лица, на които предстои завръщане в страната."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 38, който става чл. 37, като в ал. 2 думите "за срок не по-голям от" се заменят със "за срок до".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 38, който става чл. 37, така както е предложен от вносителя, с поправката, предложена от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Раздел II - Видове паспорти и заместващи ги документи.
Чл. 39. За преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина се издават следните видове паспорти:
1. дипломатически паспорт - издава се от Министерството на външните работи на лица, определени с акт на Министерския съвет;
2. паспорт - издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, които пътуват в чужбина;
3. моряшки паспорт - издава се от Държавната инспекция по корабоплаване на морски лица.
Чл.40. За преминаване на държавната граница освен паспортите по чл. 39 се издават и следните заместващи ги документи:
1. временен паспорт за завръщане в Република България - издава се от българските дипломатически и консулски представителства в чужбина, на български граждани без паспорти - със срок на валидност до 6 месеца;
2. граничен пропуск - издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, съгласно международни договори със срок до 1 година;
3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България - издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, загубили българско гражданство."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 39 и 40, които стават членове 38 и 39, като думите "по чл. 39" се заменят с "по чл. 38".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на раздел втори, за членове 39 и 40, които стават съответно членове 38 и 39, така както са предложени от вносителя, като в чл. 39 думите "по чл. 39" се заменят с думите "по чл. 38".
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел втори, членове 38 и 39 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 41. (1) Цветовете на кориците на отделните видове паспорти са следните:
1. дипломатически паспорт - тъмносин;
2. паспорт - виненочервен (бордо);
3. моряшки паспорт - морскосин.
(2) Нюансите на цветовете на кориците на отделните видове паспорти и цветовете на кориците на заместващите ги документи се определят с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 41, който става чл. 40, като предлага да се създаде ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Върху лицевата страна на кориците на паспортите и заместващите ги документи се отпечатват:
1. гербът на Република България и текстът "Република България" на български и на английски език;
2. наименованието на съответния вид документ за самоличност, на български и на английски език."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 41, който става чл. 40, така както е предложен от вносителя, и с предложената нова ал. 3 от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Раздел III - Данни, съдържащи се в паспортите и заместващи ги документи.
Чл. 42. (1) Паспортите и заместващите ги документи освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. постоянен адрес;
4. подпис на притежателя;
5. номер на паспорта;
6. дата на издаване;
7. дата на изтичане на валидността;
8. органа, издал паспорта.
(2) Заместващите паспорта документи не съдържат постоянен адрес.
(3) Заявлението за издаване на паспорти и заместващите ги документи освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
2. съпруг/а/ (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
3. деца до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
4. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
5. указ на президента на Република България за промяна на гражданството.
(4) При издаването на паспорт на лица до 14-годишна възраст не се полага подпис."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 42, който става чл. 41, като в ал. 3, т. 1 думите "единен граждански номер" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, и тук правя редакционно предложение текстът да стане - съдържа снимка на притежателя и данни за мястото, постоянния адрес, номера, датата на издаване, дата на изтичане и органа, като точка 4 - "подпис на притежателя", също предлагам да отпадне, въпреки че основанието тук е по-малко, отколкото в личната карта. Защото от представените образци се вижда, че тук по-има резон да има подпис, защото той може да се положи върху паспорта. А при личната карта това няма да бъде подпис, а ще бъде негово компютърно изображение.
В този смисъл, уважаеми господин Куртев, моля Ви да предложите на народните представители да гласуват тези мои предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, ще го поставя на гласуване, само преди това искам да Ви попитам, тъй като точка 4 - отпадането в предишния текст не беше прието, остана подписът, а казвате, че тук има по-голямо основание да има подпис...
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само другото, което приехме и в предишния текст, само че тук ще стане:
"1. снимка на притежателя, както и данни за ...".
МИХАИЛ МИКОВ: Точно така, но то и тук подписът...
Не, да остане и тук за подписа, защото от представения образец се вижда, че това не е подпис, а е компютърно изображение на подпис.
Моля Ви и това да се постави на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на точка 4.
Гласували 132 народни представители: за 37, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Миков е в точка 1 след думите "снимка на притежателя" да следва запетая и да се добавят думите "както и данни за". По този начин, с тази редакционна поправка, ще се уеднакви с приет вече преди това текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте за чл. 42, който става чл. 41, така както е предложен от вносителя, с направените корекции от комисията в ал. 3, точка 1, и с приетата преди малко от нас корекция в ал. 1, т. 1.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Член 41 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 43. Отделни видове паспорти и заместващи ги документи освен данните по чл. 42 могат да съдържат и:
1. данни, свързани с професионалния и социалния статус на притежателя;
2. други данни, определени с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 43, който става чл. 42.
Според мен се налага още една корекция "чл. 42" в първия абзац да стане "чл. 41".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 43, който става чл. 42, така както е предложен от вносителя, като в първото изречение думите "по чл. 42" се заместват с думите "по чл. 41".
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Раздел IV - "Ред за издаване на паспорти и на заместващи ги документи".
"Чл. 44. Паспорт или заместващ го документ се издава по заявление до съответния орган, след като лицето удостовери своята самоличност.
Чл. 45. Заявлението се подава лично, а по изключение - от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 44 и 45, които стават съответно чл. 43 и 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на раздел IV и за членове 44 и 45, които стават членове 43 и 44, така както са предложени от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел IV и членове 43 и 44 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 46. (1) Заявлението за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава от техните законни представители.
(2) Не се изисква явяването на родителя, който е лишен от родителски права по съдебен ред."
Комисията подкрепя частично текста на вносителя по чл. 46, който става чл. 45, със следното съдържание:
"Чл. 45. Заявлението за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава от техните родители, настойници или попечители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 46, който става чл. 45, така както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 47. Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена държавна такса;
2. удостоверение за раждане за лица под 18 години;
3. предишни паспорти;
4. снимки по образец;
5. свидетелство за съдимост."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 47, който става чл. 46, като предлага т. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 47, който става чл. 46, така както е предложен от вносителя, без т. 5, която комисията предлага да отпадне.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 48. За издаване на моряшки паспорти се представят и:
1. писмо-искане от собственика или наемателя на кораба, с което се удостоверява, че лицето е назначено на длъжност, стажува или е включено в екипажа на друго основание;
2. свидетелство за правоспособност за корабните длъжности, за които се изисква правоспособност;
3. екипажен списък."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 48, който става чл. 47, като предлага т. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 48, който става чл. 47, така както е предложен от вносителя, без т. 3, която комисията предлага да отпадне.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Член 47 е приет.



ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 49. (1) Паспортите се издават в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
(2) Когато заявлението за издаване на паспорт е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване е до 90 дни."
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 49, който става чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 49, който става чл. 48, така както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 6.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 50 на вносителя:
"Чл. 50. (1) Обявяват се за невалидни паспортите на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. заявили, че паспортът е изгубен, откраднат или унищожен;
3. чийто паспорт е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни;
5. които са починали.
(2) Невалидността се обявява от органа, издал паспорта."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 50, който става чл. 49, като предлага в т. 4 накрая да се добавят думите "посочени в чл. 16, ал. 1".
Или в такъв случай т. 4 ще има следното съдържание:
"4. които имат промяна в личните данни, посочени в чл. 16, ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 50, който става чл. 49, така както е предложен от вносителя и с направената добавка от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 6.
Член 49 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Глава четвърта
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 51. (1) Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.
(2) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи като идентификационен документ за самоличност на територията на Република България, когато лицето не може да представи друг документ за самоличност.
(3) Чужденците, притежаващи българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, удостоверяват своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който са влезли в Република България, или с някой от документите, предвидени в чл. 60.
Чл. 52. (1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство е десет години, а на лица с физически недостатъци - до пет години.
Чл. 53. Чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да се използва за удостоверяване на самоличността по смисъла на чл. 51, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 51, 52 и 53, които стават съответно чл. 50, 51 и 52.
И в случая, господин председател, ще трябва и препращането в края на чл. 53 да бъде не чл. 51, ал. 2, а да бъде чл. 50, ал. 2.
Същото се отнася и до чл. 60, който евентуално ще бъде чл. 59, но той е малко по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, тъй като тук вече се упоменават и членове, които са по-нататък, ние още не сме ги приели. Ето в чл. 51, новия чл. 50, се цитира чл. 60, който чисто теоретично съществува вероятност и да не приемем. Затова наистина ще помоля при редактирането да се има предвид и да се преномерират там, където е необходимо, съответните членове, цитирани вече в текста.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта, заглавието на раздел I и за членове 51, 52 и 53, така както са предложени от вносителя и които стават съответно членове 50, 51 и 52 с корекцията, която правим в чл. 53 - думите "по чл. 51, ал. 2" се заменят с думите "чл. 50, ал. 2", като се имат предвид и евентуалните корекции в останалите текстове, в това число в чл. 50, ал. 3.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 1, въздържал се 1.
Заглавията на глава четвърта, раздел I и членове 50, 51 и 52 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Раздел II
ДАННИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

Чл. 54. (1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. наименование на населеното място от постоянния адрес;
4. подпис на притежателя;
5. номер на свидетелството;
6. дата на издаване на свидетелството;
7. място на издаване на свидетелството;
8. органа, издал свидетелството;
9. дата на изтичане на валидността на свидетелството;
10. категорията или категориите моторни превозни средства, за които е валидно свидетелството;
11. особени забележки.
(2) Заявлението за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденеца);
2. съпруг/а (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец)."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 54, който става чл. 53, като предлага в ал. 1, т. 11 накрая да се добавят в скоби думите "(ограничителни условия за ползване на свидетелството)" и в ал. 2, т. 1 думите "единен граждански номер" да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II и чл. 54, който става чл. 53, така както е предложен от вносителя и с двете поправки, предложени от комисията - в ал. 1, т. 11 и в ал. 2, т. 1.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II и чл. 53 са приети.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 55. Данните, съдържащи се в чл. 54, ал. 1, точки 3, 7 и 8, се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 55, който става чл. 54, като същевременно ще трябва цитираният чл. 54 да бъде преномериран на чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 55, който става чл. 54 така, както е предложен от вносителя с промяната в текста, където думите "чл. 54" се заменят с думите "чл. 53".
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Глава пета
Български документи за самоличност, издавани на
пребиваващи в Република България чужденци
Раздел I
Общи положения
Чл. 56. На всеки чужденец, навършил 14 години, на когото е разрешено да пребивава в Република България за срок по-голям от три месеца се издава български документ за самоличност на пребиваващ в страната чужденец.
Чл. 57. Разрешенията и отказите за пребиваване в Република България на чужденци се регламентират със закон.
Чл. 58. (1) Българският документ за самоличност на чужденец е валиден на територията на Република България едновременно с националния му документ за задгранично пътуване.
(2) Лица без гражданство и търсещите бежански статут чужденци могат да удостоверяват самоличността си само с български документ за самоличност.
Чл. 59. Чужденец, пребиваващ на територията на Република България за срок до три месеца, удостоверява своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който е влязъл в страната."
Комисията подкрепя текстовете, които стават съответно членове 55, 56, 57 и 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета, заглавието на раздел I и членове 56, 57, 58 и 59, които стават съответно членове 55, 56, 57 и 58 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава пета, заглавието на раздел I и членове от 55 до 58 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Раздел II
Видове български документи за самоличност, издавани
на пребиваващи в Република България чужденци

Чл. 60. На чужденците с разрешено пребиваване в Република България се издават следните видове български документи за самоличност:
1. карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи, със срок на валидност до една година;
2. карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок, в зависимост от валидността на националния паспорт, с който лицето е влязло в Република България;
3. временна карта на бежанец, издава се на чужденци, които са в процедура за предоставяне на бежански статут;
4. карта на бежанец, издава се на лица със статут на бежанец със срок на валидност до три години;
5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;
6. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденци, които имат статут на лице без гражданство и разрешено постоянно пребиваване на територията на Република България;
7. временна карта на чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденци, чийто национални документи за самоличност са отнети в случаите, предвидени със закон;
8. стикер с българска виза, издава се на чужденци от дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина и служи за влизане и преминаване през страната.
Чл. 61. Документите, удостоверяващи самоличността на бежанци, пребиваващи на територията на Република България, се издават от Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 60 и 61, които стават съответно членове 59 и 60.
И, господин председател, ако ми разрешите една забележка. Когато днес гласувахме чл. 1 в ал. 2 ние зачеркнахме "Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет".
Затова аз бих помолил, ако е възможно, представителите на Министерството на вътрешните работи да уточнят този въпрос и може би ще трябва да стигнем до отлагане на текста, за да бъдем прецизни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Атанасов - представител на Министерство на вътрешните работи.
АТАНАС АТАНАСОВ: Предлагам в последния текст да заменим "Националното бюро" с "Министерството на вътрешните работи", след като го извадихме от първия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думите "от Националното бюро за териториалното убежище и бежанците при Министерския съвет" се заместват с думите "от Министерството на вътрешните работи".
Моля, гласувайте за заглавието на раздел II и членове 60 и 61, които стават съответно членове 59 и 60 така, както са предложени от вносителите и с тази корекция, която прочетох в чл. 60, където отпадат думите "от Националното бюро за териториалното убежище и бежанците при Министерския съвет" се заместват с думите "от Министерството на вътрешните работи".
Гласували 121 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 11.
Заглавието на раздел II и членове 59 и 60 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Раздел III
Данни, съдържащи се в документите за самоличност
на чужденци
Чл. 62. (1) Българските документи за самоличност на чужденци освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на документа;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органът, издал документа;
11. други данни, предвидени със закон.
(2) Постоянният адрес се вписва в документите за самоличност на чужденци, които имат разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България или разрешен статут на бежанец.
(3) На продължително пребиваващите в страната чужденци или на тези, които са в процедура за предоставяне на бежански статут, в документите за самоличност се вписва настоящият адрес.

Чл. 63. Българският документ за самоличност на чужденец се издава по заявление до съответния орган срещу представен документ за задгранично пътуване, с който чужденецът е влязъл в страната."
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 62 и 63, които стават съответно чл. 61 и чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Струва ми се, че за да бъдем изрядни, ще трябва и тук, тъй като вече го направихме на две места, в първото изречение след думата "съдържат" да се постави запетая, и да се добави "и данни за". Това вече го направихме в два текста и трябва да са еднакви. Така ли е, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Такова беше и решението на комисията, тъй че сте съвсем прав, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел III, чл. 62 и 63, които стават съответно 61 и 62 и редакционната корекция в първото изречение на чл. 62 на вносителя, където след думата "съдържат" се поставя запетая и се добавя "и данни за".
Гласували 125 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на раздел III и чл. 61 и 62 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 64. Заявлението за издаване на български документ за самоличност на чужденец освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер за чужденец);
2. братя и сестри (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
3. съпруг/а/ (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец, бил/а/ ли е български гражданин и от кога до кога, местопребиваване в момента);
4. лица до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
5. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
6. указ на президента на Република България за промяна на гражданството;
7. адрес в чужбина;
8. занятие в чужбина;
9. документ за задгранично пътуване (серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);
10. виза (вид, номер и дата на издаване, място на издаване и срок на пребиваване, посочен във визата);
11. дата и място на влизане в Република България;
12. цел на идването в Република България;
13. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;
14. продължителност на пребиваването в Република България;
15. адрес в Република България (имена на собственика или ползвателя на жилището);
16. данни за учрежденията, организациите и лицата, поемащи издръжката на лицето;
17. било ли е лицето български гражданин, от кога до кога и под какви имена;
18. придружаващи го лица под 14 години, вписани в паспорта, над които лицето има родителски или настойнически права (имена, гражданство, дата на раждане, място на раждане, адреси, персонални номера);
19. данни за предишни пребивавания в Република България (кога, за какъв период, адреси);
20. други данни, предвидени със закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 64, който става чл. 63, като предлага в т. 1 и 2 да се заличат думите "единен граждански номер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля гласувайте чл. 64, който става чл. 63, така както е предложен от вносителя и с предложението на Комисията за заличаване на думите "единен граждански номер" в т. 1 и 2.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Член 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 65. Редът и начинът за издаване на документи за самоличност на чужденци се регламентират с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 65, който става чл. 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 65, който става чл. 64, така както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Член 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
"Глава шеста
ИНФОРМАЦИОННИ ФОНДОВЕ С ДАННИ,
СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА
САМОЛИЧНОСТ

Раздел I
Създаване на информационните фондове и съхраняване
на данни в тях"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста и на раздел I така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава шеста и раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 66. (1) За издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност се създават и поддържат документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, съдържащи:
1. данни от документите за самоличност и заявленията за издаването им;
2. други данни, свързани с документите за самоличност."
Тук има предложение на госпожица Татяна Дончева: в чл. 66, ал. 1, т. 2 след думата "самоличност" да се добави "регламентирани със закон".
Комисията не приема предложението.
"(2) При създаването на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 може да се използват и данни от други информационни фондове, регламентирани със закон.
 (3) На основата на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 се създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските документи за самоличност."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 66, който става чл. 65, като предлага:
1. В ал. 1 т. 2 да се измени така:
"2. предишни значения на личните данни от документите за самоличност и заявленията за издаването им."
2. В ал. 1 се създава т. 3 със следното съдържание:
"3. служебни (нелични) данни, свързани с документите за самоличност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожица Татяна Дончева има думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, смисълът на моето предложение е да се даде една допълнителна гаранция срещу злоупотребата с данни, съдържащи се в информационните фондове. Поначало логиката на закона тук до чл. 65 е, че държавата чрез закона ще изброи изчерпателно кои ще бъдат онези данни на лицата, които тя ще събира във вид на формуляри. Начинът, по който регламентирахме материята, дава възможност да се контролира какво държавата събира за своите граждани, така че то да бъде във връзка с живота в държавата, а не самоцелно събиране на определени неща, с които да бъдат манипулирани българските граждани.
Както е известно, демократичните страни са много чувствителни за това какво се събира и как държавата може да го използва. В този смисъл дотук стана ясно, че във връзка с документите за самоличност държавата събира данни по формуляр. И чл. 66, който ще бъде преномериран в 65, ал. 1, т. 1 изчерпа тези данни, като казва: данни от документите плюс заявленията за издаване. В този смисъл т. 2 "други данни, свързани с документите за самоличност", е самоцелно и дава възможност в информационните фондове за всеки български гражданин, включително и за всеки от нас, да се събира всичко и то всичко така безконтролно, че да бъде на практика онова, което чиновникът от Министерството на вътрешните работи, отговарящ за тези фондове, е преценил, че трябва да се събира.
Едната правна техника, която може да изчисти възможността за злоупотреба с фондове, е изцяло заличаването на т. 2. Но тъй като е възможно да възникне необходимост от събиране на други данни, които не е възможно да се предвидят сега само със Закона за документите за самоличност, но е възможно това да стане по други закони, във връзка с уреждане на друга материя, например с гражданското състояние на лицата, с преуреждане на досегашната служба ЕСГРАОН в съветите и т.н., моето предложение беше да се модифицира т. 2 така. Нека да остане възможността в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи да се събират и други данни за лицата, но със закон да се урежда кои ще бъдат тези данни. Като този закон не е обезателно Законът за българските документи за самоличност, може и с други закони, но винаги народното представителство да знае какво се съдържа в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи.
Поправката, която е направила комисията и която очевидно е нито предложената от мен, нито предложена от вносителя, е в ал. 1, т. 2 да фигурира запис "предишни значения на личните данни от документите за самоличност и заявленията за издаването им." Това на мен лично нищо не ми говори. Какво значи "предишни значения на личните данни"? Открай време, поне аз откак се помня като човек, има някакви данни, описващи лицето - дата на раждане, местораждане, родители и т.н. Какво значи "предишни значения на личните данни". Министерството на няколко пъти настоява, че то си има свои кодове, с които въвежда в информационната система определени данни. Нищо против, но това влиза на практика в т. 3 - "служебни данни, свързани с документите за самоличност", "нелични", както е отбелязала комисията, тоест техните технологични данни, свързани с обработката на информацията. Но записът на т. 2 ми се струва крайно некоректен и неясен. Той нищо не означава.
Поради това поддържам предложението си т. 2 да остане в стария си вид - "други данни, свързани с документите за самоличност, регламентирани със закон", а в т. 3 да си остане това, което комисията предлага - "служебни (нелични) данни, свързани с документите за самоличност", които наистина да са свързани с онези технически параметри, които работата с операционната система изисква да бъдат вкарани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева.
Гласували 135 народни представители: за 38, против 91, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 66, който става чл. 65, както е предложен от вносителя, с двете предложения за корекция от комисията - в т. 2 на ал. 1 и за създаване на нова т. 3.
Гласували 134 народни представители: за 106, против 4, въздържали се 24.
Член 65 е приет.
Едно съобщение: Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе през почивката извънредно заседание в зала "Изток".
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Моля, поканете депутатите в залата.
Продължете, господин Лучников, с докладването.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 67. (1) Данните за наложените мерки за държавна принуда, свързани с българските документи за самоличност, се съхраняват в отделен информационен фонд.
(2) В информационния фонд по ал. 1 се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с документите за самоличност на чужденци или пребиваването им в Република България.
Чл. 68. Автоматизираните информационни фондове по чл. 66 и 67 се съхраняват отделно и независимо от други автоматизирани информационни фондове, освен ако със закон се регламентира друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 67 и 68, които стават съответно чл. 66 и 67.
А ми се струва, че в чл. 68 членове 66 и 67 трябва да се заменят с членове 65 и 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно така е.
Моля, гласувайте за членове 67 и 68 на вносителя, които стават съответно чл. 66 и 67, като в чл. 68 думите "по чл. 66 и 67" се заменят с "по чл. 65 и 66".
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Членове 66 и 67 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 69. Останалите изисквания към създаването и съхраняването на информационните фондове се определят с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 69, който става чл. 68, като предлага думите "Останалите изисквания" да се заменят с "Технологичните изисквания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 69, който става чл. 68, с направената от комисията корекция.
Гласували 136 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 20.
Член 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел II
Използване и защити на информационните фондове

Чл. 70. (1) Ведомствата, които издават документите за самоличност, използват данните, съхранявани в информационните фондове изключително за административно обслужване на населението.
(2) Допуска се използването на данни от информационните фондове по ред, установен със закон, при заплаха за националната сигурност или предотвратяване и пресичане на престъплениe или нарушениe на обществения ред."
Предложение на народната представителка Татяна Дончева:
В чл. 70, ал. 2 думата "пресичане" се заменя с "разкриване", а думите "нарушение на обществения ред" се заличават.
Комисията не приема предложението, впрочем, приема го само частично.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 70, който става чл. 69, като предлага:
1. В ал. 1 думата "изключително" се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Допуска се използването на данни от информационните фондове по законово установен ред, при заплаха за националната сигурност, за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и при нарушения на обществения ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. Аз ще се опитам да мотивирам защо е направено предложението "пресичане" да се замени с "разкриване". Защото малко по-горе, в чл. 70 е казано, че "тези данни се използват изключително за административно обслужване". Характерът на тези данни, с които се занимавахме ние досега показва, че те са свързани с документите за самоличност.
Тук, с тези текстове, в чл. 70, се създава една изключително голяма възможност за използване на тези данни, събрани по повод административното обслужване, събрани по повод личните документи, документите за самоличност да се използват за цели извън това, за което се събират.
А по отношение на разкриването, пресичането и предотвратяването на престъпления си има друг ред, има си специални разузнавателни средства, има си друга нормативна база. Тук много фино всичко това, което вие приехте да се събира като данни по отношение на гражданите, по повод на техните документи за самоличност, като информационен масив се насочва за едни други цели.
И ако по отношение на предотвратяването или разкриването на престъпления, макар и в порядък на изключениеq има някакво основание да се ползват тези данни, неясният термин "пресичане", който ще зависи от волята на изпълнителната власт в лицето на ведомството МВР, защото горе пише "ведомства, които издават документи за самоличност", ами Комитетът по пощи и далекосъобщения няма да издава такива документи. МВР е това и го приехме по-напред. Не зная защо тук в закона се казва "ведомствата". Кои са тези ведомства? Едно е ведомството - МВР.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Министерството на транспорта.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, Министерството на транспорта, прав е господин Лучников.
Но терминът "пресичане" при всички случаи създава възможност за злоупотреба с тези данни.
Има достатъчно други възможности за събиране на информация, за използване на специални разузнавателни средства. Но искам да ви обърна внимание, че тази информация, събирана по този ред, ще бъде извън строгите правила за надзор от обществото, които са предвидени за другите средства и начини за събиране на данни, когато става въпрос за дейността на МВР по разкриване и предотвратяване на престъпления.
Така че, гласуването на този текст има много важно значение и ще бъде в известна степен лакмус по отношение на компаса на посоката, както госпожица Михайлова употребява този термин, няма я в залата, но тя така каза, за развитие на нашата държава към гражданско общество или към полицейска държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, аз се надявам с общи усилия да направим текста по-близък до приличния вид. Ако влезе в новата редакция на ал. 3, за разкриване и предотвратяване на престъпления, то по някакъв начин включва и житейската дума "пресичане".
Ако престъплението не е започнало, но с използването на данни от информационните фондове това се осуети, ще сме изправени пред хипотезата на предотвратяване.

Ако то е започнало и искаме да го прекъснем, то няма да може да бъде извършвано занапред, т.е. занапред ще сме изправени пред предотвратяване на по-нататъшно извършване. А по отношение на онова, което вече е било, ще сме изправени пред хипотезата на разкриване.
Така че пресичане на престъпление даже и чисто терминологично е излишна дума. Ако престъплението се извършва с еднократен акт, каквито са голяма част от престъпленията, то не можем да говорим за пресичане, нито за предотвратяване, то е вече нещо извършено и това, за което ще използваме информационните фондове, е разкриване. Ако сме изправени пред престъпления на тъй нареченото системно извършване, примерно за до момента, ще трябва да разкриваме, а за в бъдеще да не допуснем, т.е. да предотвратим. Така че пресичане е нещо съвършено излишно и дава възможност само човек да тълкува превратно. Ако има думата пресичане заедно с разкриване и предотвратяване, значи законът предвижда нещо друго.
Другият препъникамък - нарушенията на обществения ред. Има престъпления по чл. 325, който е за нарушения на обществения ред във вида, че да имат онази обществена опасност, която характеризира престъпленията. Но ако това е така, ние сме обхванали тези случаи в предишните предложения на ал. 2. Ако не сме ги обхванали, а искаме да ги разширим с фразата "и при нарушения на обществения ред", ние прекалено много разширяваме кръга. Защото нарушенията на обществения ред са твърде много и понякога за една псувня на публично място, което несъмнено е нарушение на обществения ред, да се използват информационни фондове на МВР, е просто нелепо. Смисълът на използването на тези фондове и вратичката, която отваря ал. 2, за мен е именно при заплаха за националната сигурност, при предотвратяване и разкриване на престъпление.
Така че аз правя предложение от ал. 2 на комисията да отпадне фразата "и пресичане на престъпление или нарушение на обществения ред" и ал. 2 да завърши със "за разкриване и предотвратяване на престъпление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева в новия му редакционен вариант.
Гласували 159 народни представители: за 58, против 96, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и чл. 70 на вносителя, който става чл. 69, с поправките, предложени от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 105, против 6, въздържали се 22.
Заглавието на раздел II и чл. 69 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:   "Чл. 71. (1) Органите, физическите и юридическите лица, получили данни от информационните фондове, в случай на установена неточност в тях, могат да поискат тяхната корекция от органа, който им ги е предоставил.
              (2) Корекция на данните по ал. 1 се извършва от органа, имащ законова компетенция за тяхната достоверност.
Чл. 72.   (1) Данните от информационните фондове за българските документи за самоличност се предоставят на:
1. държавни органи и организации съобразно законоустановените им правомощия;
2. български и чуждестранни граждани, притежаващи български документи за самоличност, само ако данните се отнасят до личния им живот и дейност и не засягат трети лица;
3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.
              (2) Предоставянето на данни на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори.
              (3) Български и чужди граждани, притежаващи български документ за самоличност, имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, свързани с българските документи за самоличност и отнасящи се до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт.
              (4) Данните по ал. 1, 2 и 3 се предоставят по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Чл. 73. Отказът за предоставяне на информация за данни от информационните фондове, регламентирани в този закон, може да се обжалва по реда, предвиден в Закона за административното производство.
Чл. 74. За защита на данните, съхранявани в информационните фондове за българските документи за самоличност от случайно или неразрешено унищожаване, както и при случайно загубване и неразрешен достъп, изменение или разпространение, се вземат специални осигурителни мерки в съответствие с Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни по ред, утвърден от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 71, 72, 73 и 74, като предлага да се преномерират така: чл. 71 става чл. 73, чл. 72 става чл. 70, чл. 73 става чл. 71, чл. 74 става чл. 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Предлагам в т. 2 на ал. 1 в чл. 72 да отпадне "се отнасят до личния им живот и дейност и" и текстът да стане: "български и чуждестранни граждани, притежаващи български документи за самоличност, само ако данните не засягат трети лица".
Защото ако приемем текста, както е предложен, ще излезе, че нещо, в което ние се клехме досега в предходните текстове, че няма да се събират данни за личния живот, ще бъде събирано като данни в тези информационни масиви. Това следва от този запис. Сега текстът е, само ако данните се отнасят до личния им живот. Ами досега ние последователно говорихме, че данните се отнасят до документите за самоличност. Ще приемем ли сега, че тези данни се отнасят до личния живот, както тук се предлага? Тоест, на тях им се предоставят, ако се отнасят до личния им живот. Ние говорихме, че това са данни за документите за самоличност! Ето, и госпожа Мозер ще ви каже, че и в Америка това нещо не става така - личният живот е нещо много свещено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате отпадането на думите "се отнасят до личния им живот и дейност и".
МИХАИЛ МИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане от т. 2 на ал. 1 в чл. 72 на думите "се отнасят до личния им живот и дейност и".
Гласували 127 народни представители: за 72, против 50, въздържали се 5.
Предложението на господин Миков се приема.
Поставям на гласуване чл. 71, 72, 73 и 74 на вносителя, които стават съответно чл. 73, 70, 71 и 72, така както са предложени от вносителя с приетата вече поправка в новия чл. 70.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Членове 70 до 73 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава седма
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I
Принудителни административни мерки

Чл. 75. (1) Личните карти временно се отнемат при:
1. наложена мярка за неотклонение "задържане под стража";
2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";
3. изтърпяване на административна мярка "задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи";
4. други случаи, предвидени в закон."
Предложение на народния представител Татяна Дончева - в чл. 75, ал. 1 т. 4 се заличава.
Комисията не приема предложението.
"(2) Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 75, който става чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да обсъждаме чл. 75, тъй като по него има направено предложение, поставям на гласуване заглавието на глава седма и заглавието на раздел I.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава седма и на раздел I са приети.
Преминаваме към чл. 75 на вносителя.
Има предложение от госпожица Дончева.
Имате думата, госпожице Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, известно е правилото, че документи за самоличност не се отнемат, извън точно изчерпателно определени случаи. И те са свързани, забележете, от първите три хипотези - или със "задържане под страна", или с изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", или със "задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи" - при административната мярка. По стария указ - борба с дребното хулиганство. Тоест, във всички случаи, когато гражданинът се намира извън гражданския оборот в определени места.
От тези три случая има още един, който е свързан с отбиване на редовната военна служба, когато лицата също дават документите си за самоличност и получават друг документ. Но тези случаи трябва да бъдат изчерпателно изброени в този закон и да знае всеки гражданин кой, кога може да му поиска документа, а не да се изправяме в ситуация, в която един полицай, който ви спира за проверка, може да ви отнеме документа, защото решава, че по този начин може да ви изнудва, или да отидете някъде и да ви го искат мутри или някакви други лица. Такова отваряне на текста "други случаи, определени в закон" просто ви поставя в хипотезата, в която ще ви срещне на улицата един полицай, ще ви отнеме документа и ще каже, че го е направил на основание т. 4. С документи за самоличност това не бива да става.
Вярно е, че не са тези първи три случая - в първите три точки изброени точно, но в Министерството на вътрешните работи, службите затова имаха на разположение един месец да си направят справката в законодателството и да ни кажат в кои още два-три случая това е възможно предвидено в законодателството. Да ги изброят изчерпателно и да се знае. Сега това, което са ни дали, просто е израз на някакъв мързел да не си направят такава справка. И понеже е по-лесно да направим една такава точка "други случаи, определени със закон", пък да ходят да ги търсят народните представители, да не говоря за гражданите. Нямам думи.
Понеже знам, че днес си гласувате механично за предложенията на комисията, не считам, че трябва да се хабя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с така изказаните доводи от госпожа Дончева. Те биха имали известно основание, ако не беше изрично казано: "други случаи, определени в закон".
Самата Вие, госпожо Дончева, дадохте един от тези случаи - когато се отбива редовната военна служба. И, ако си спомняте, когато в комисията беше казано - няма други такива случаи, в които може да се отнема временно, и беше даден примерът за редовната военна служба, се каза - а, да. Има, но това е май последният възможен.
Не може да бъде направено изчерпателно изброяване оттук завинаги на абсолютно всички случаи, в които може да се стига, забележете, до временно, а не до постоянно отнемане на личната карта. Точка 4 обаче от ал. 1 на чл. 75 дава достатъчната гаранция за защита на конституционните права на гражданите и на тяхната сигурност - "други случаи, определени в закон". Тоест, само тук, в сградата на Народното събрание в пленарна зала, в определен закон могат да бъдат гласувани такива случаи. Невъзможно е полицаят да спре гражданина на улицата и да каже - аз ти отнемам личната карта, понеже по т. 4 "други случаи, определени в закон", защото аз като народен представител ще питам кой е този закон. По кой член, от кой закон ми се отнема временно личната карта? Така че всички тези случаи ще бъдат изброени, ако има необходимост от това в съответния закон, и те ще бъдат част от правния мир, гласуван и тук, от парламента, а не по приумицата на някой от изпълнителната власт или някой полицай от системата на МВР.
Мисля, че тук маниакалната фобия, че пак има нещо скрито, което не е казано, и т.н., не е оправдана. Народното събрание гласува законите и то определя съответните случаи.
Аз лично подкрепям текста такъв, какъвто е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Величков, ако ставаше дума за отнемане на вещи, за отнемане на други неща щях да се съглася с Вас и също щях да предпочета тази законодателна техника. Но документът за самоличност по правило трябва да бъде в лицето, на което е издаден, защото той има смисъл, за да може винаги да се знае кое е това лице. Затова, вижте си първите три точки - кога на лицето се отнема. Защото липсата на такъв документ също е някаква индикация - или че лицето е било задържано, обаче е избягало; или че е задържано в поделенията на МВР; или че е с мярка за неотклонение.
По принцип, по правило винаги документът трябва да бъде в лицето, за да знаят и длъжностните лица, които ще искат документа, кое е това лице. Не става дума за наказание.
Другото значение на едно изчерпателно изброяване на чл. 75, ал. 1 е, че лицата, българските граждани трябва да знаят кога, в кои случаи някой може да им отнема документа за самоличност. Това е важно.
Ако един човек е, тъй да се каже, окумуш, той може да пита един полицай или който и да е на какво основание ми искаш и по кой закон ми искаш. Но голямата част от хората нито са прекалено образовани, нито прекалено информирани. Те това трябва да го знаят. И понеже е въпрос на една законодателна проверка, която беше редно служителите на МВР да направят. И ако излязат още случаи, то ще бъдат два-три случая. Пък можем да видим дали е удачно, защото кой знае за колко години законодателство кой знае в кой указ или постановление ще излезе такова нещо, по отношение на стари документи за самоличност. Ами, ако решим, че няма да го използваме, да го махнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата за втора реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Репликата ми е съвсем кратка и аз благодаря на господин Величков, защото той в своето изказване мотивира същата теза. Той каза: ние в Правната комисия не знаем по какви закони - народните представители в Правната комисия!
Има такава мярка отнемане на документ за самоличност и ще го искаме от милиони български граждани те да знаят кога с основание ще им бъде отнет документът за самоличност.
Ние, господин Величков, се чудехме, стигнахме до войниците и натам не можахме. Ние сме Правната комисия на Народното събрание. Гражданите, Бога ми, съм сигурен, че доста по-малко от нас знаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаема госпожо Дончева! Наистина понапрегнахме се и мислихме преди второ четене в Правната комисия и тогава излезна тази хипотеза за отбиването на редовната военна служба. Аз мога да ви кажа, че и други хипотези може да има, примерно при заварено тежко пътно-транспортно произшествие при липса на документ за управление в момента може временно да бъде отнета личната карта. Тоест, справки могат да бъдат правени, но всички хипотези, които могат да възникнат оттук нататък, едва ли могат да бъдат изчерпателно изброени в закона.
При това ал. 2 на чл. 75 е категорична: "Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане" - законовите основания, тоест веднага има връщане на самата лична карта.
Така че оттук нататък законодателят ще предвиди тези случаи.
Колкото до указите, в България укази вече няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на госпожица Татяна Дончева.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди това не се ли изказахте?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменете гласуването.
Думата за изказване има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Не бих досаждал на уважаемото народно представителство, ако не искам да му обърна внимание за какво става въпрос.
Принудителна административна мярка е това, господин Величков, и не е никаква справка. Мярката е принудителна административна, а принудителни административни мерки се извършват за определено нещо. Те не се извършват ей така, защото гражданите си се разхождат по улиците или защото влизат в казармата. И може би пък от МВР нарочно не са включили тук войниците.
Така че, когато става въпрос за мярка, която в определена степен е в главата със санкционните последици, нека да бъдем предпазливи и да искаме в закона всички те да бъдат точно изброени. Медиите да ги оповестят на гражданите и те да знаят какви закони действат. Всичко останало поставя нашето разбиране за правовата държава на Тридесет и осмото Народно събрание на доста сериозно изпитание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Взимам реплика, за да кажа, че отнемането на личната карта за самоличност на войниците не е принудителна административна мярка. Те пак получават документ за самоличност, за разлика от затворниците и задържаните, които нямат документ за самоличност и които, защото са задържани, документите им са на друго място.
Войниците, когато им се сменят личните карти с войнишки книжки, не търпят принудителна административна мярка отнемане временно на лични карти. Разбирате ли това?
Значи, най-вероятно наистина МВР не може да измисли други случаи, извън тези три, в които личната карта да се отнема като принудителна мярка. (Реплики от Велислав Величков.) Не може да бъде в закон. В този закон трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не спорете с госпожица Дончева. Тя спори с господин Миков, който не я слуша.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Слуша ме господин Миков. В този закон трябва да бъде, няма в кой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева.
Гласували 148 народни представители: за 38, против 100, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 75, който става чл. 74, така както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 125, против 10, въздържали се 2.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 76. Не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените се отнемат на:
1. лица, чието пътуване застрашава непосредствено сигурността на Република България;"
Предложение на господин Янаки Стоилов: в чл. 76, т. 1 се изменя така:
"1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;"
Комисията приема предложението.
"2. малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение, когато няма писмено съгласие за пътуването им в чужбина от техните родители, настойници или попечители;
3. лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода повече от три години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
4.  лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина;
5. лица, които имат парични задължения към държавата в големи размери, установени с влязъл в сила акт на компетентния орган или установени по съдебен ред, освен ако представят надлежно обезпечение."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 76, който става чл. 75, като предлага:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;"
2. Точка 3 се изменя така:
"3. лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода повече от три години, както и на осъдените за такива престъпления, до започване изтърпяването на наложеното им наказание, с изключение на случаите по чл. 66 от Наказателния кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 75 от Правната комисия.
Гласували 129 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 2.
Член 75 е приет.
Господин Иво Атанасов има думата.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Моята процедура е по чл. 26 от нашия правилник. Разбирам, че в момента се провежда и заседание на Парламентарната комисия по културата и медиите. Според правилника председателите на парламентарните комисии обявяват дневния ред, часа и мястото на заседанията писмено на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Нито съм получил писмо, нито съм се подписал някъде, нито пък по парламентарния микрофон е обявено извънредно заседание на комисията.
И по този начин, аз не зная, може би на "Бонсови поляни" или някъде другаде се провежда това заседание, но аз съм в затруднение да реша къде да бъда. След като не са ми казали, че има заседание, и не само на мен, аз бих помолил поне да ми кажат къде е това заседание и дали трябва да бъда поставен в условията на конкуренция между пленарна зала и заседание на някоя комисия.
Смятам, че това е нарушение на правилника и не би трябвало в едно и също време различни органи на Народното събрание да провеждат различни заседания на различни места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Господин Атанасов, има един принцип, че когато има пленарно заседание в това време няма заседания на комисии.
Продължаваме с текстовете. Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 77. Може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на:
1. лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода до три години, и на осъдени за такива престъпления - до изтърпяване на наложеното им наказание;
2. лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но не реабилитирани;
3. лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение;
4. лица, които при подаване на заявление за издаване на паспорт или други документи за преминаване на държавната граница са съобщили неверни данни, свързани с основания за отказ или с обстоятелства по загубване, открадване или унищожаване на издадения им паспорт или заместващ го документ - за срок от една година от подаване заявлението;
5. лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - една година от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи за извършеното нарушение;
6. лица, принудително изведени или експулсирани от друга държава за нарушения на паспортно-визовия режим - за срок от една година от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи за извършеното нарушение;
7. лица, наказвани повторно за нарушаване на българското митническо, данъчно или валутно законодателство - за срок от една година от изпълнението на последното наказание;
8. лица, които са обявили за изгубен, откраднат или физически унищожен документ за самоличност и е установено, че продължават да го използват."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 77, който става чл. 76.
"Чл. 78. На лицата, намиращи се извън Република България, с наложени принудителни административни мерки по чл. 76 и 77 се издава временен паспорт за завръщане в страната.
Чл. 79. Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 78 и чл. 79, които стават съответно чл. 77 и чл. 78.
"Чл. 80. Издаването и обжалването на заповедите по чл. 79 се извършва по реда, предвиден в Закона за административното производство."
Комисията предлага чл. 80, който става чл. 79 със следното съдържание:
"Чл. 79. Издаването на заповедите по чл. 78 се извършва по реда, предвиден в Закона за административното производство, а обжалването им - по Закона за Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Тук няма постъпили предложения.
Според мен, господин Лучников, в чл. 78 на вносителя трябва да цитираме вместо чл. 76 и чл. 77, членове 75 и 76.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложените от комисията текстове на членове 76, 77, 78 и 79 с корекцията в чл. 77.
Гласували 139 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 6.
Членове 76, 77 със корекцията, 78 и 79 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел II
Административно-наказателни разпоредби
Чл. 81. Наказва се с глоба от 50 хил. до 300 хил. лв. лице, което:
1. използва подправени или чужди документи за самоличност, ако не подлежи на по-тежко наказание;
2. отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи документ за самоличност на друго лице;
3. приеме или даде в залог или преотстъпи български документ за самоличност;
4. осуети получаването на официални и други съобщения от органите на държавната администрация и съдебната власт на посочения от него постоянен адрес;
5. не предостави документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица;
6. използва невалиден документ за самоличност;"
Тук е написано "невалиден документ", но е печатна грешка. Трябва да бъде:
"6. използва нередовен документ за самоличност";
7. повторно загуби, унищожи или повреди български документ за самоличност."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 81, който става чл. 80.
"Чл. 82. (1) Наказва се с глоба от 20 хил. до 150 хил. лв. български гражданин, който:
1. не поиска издаването на български документ за самоличност в определените в този закон срокове;
2. не обяви пред компетентните български органи придобиването на документи за самоличност, издадени от друга държава, в определения за това срок;
3. загуби, повреди или унищожи български документ за самоличност;
4. попречи на упълномощените органи да извършат проверка за установяване на самоличността му;
5. не представи документ за самоличност на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност;
6. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документи за самоличност, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон;
7. използва нередовни български документи за самоличност;
8. не подмени документите си за самоличност в срок от 30 дни при промяна в имената, персоналните данни или трайни и съществени изменения на образа;
9. не направи необходимото като законен представител за снабдяване с документ за самоличност на лицето, което представлява.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от чужд гражданин, глобата е до 3 млн. лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 82, който става чл. 81.
"Чл. 83. За маловажни нарушения на този закон се налага глоба по квитанция от упълномощените за това длъжностни лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 83, който става чл. 82, като предлага след думите "по квитанция" да се добави "до 20 хил. лв.".
"Чл. 84. За нарушения по този закон, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба от 10 хил. до 100 хил. лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 84, който става чл. 83.
"Чл. 85. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 3 от този закон.
            (2) Въз основа на съставените актове ръководителите на ведомствата по ал. 1 или упълномощените от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
            (3) Констатирането на нарушенията, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по ред, определен в Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 85, който става чл. 84, като предлага ал. 3 да се измени така:
"(3) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършва по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания, а обжалването им - по Закона за Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Миков. Само преди това кажете по кой текст.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Джеров.
Аз вземам думата по отношение на чл. 82, ал. 1, т. 7, където за първи път е употребена думата "нередовни" български документи за самоличност. И ви обръщам внимание на § 1 от Допълнителните разпоредби, където в т. 2 пише кои са "нередовни документи за самоличност".
Много бих искал парламентът да си спести една конфузна ситуация, когато определя едни документи като нередовни. Има неистински документи, има документи с невярно съдържание и подправени документи. Нередовни документи няма. Априорно е, така да се каже, че един документ е нередовен.
И забележете, по тази т. 7 българският гражданин ще носи административнонаказателна отговорност за използването на документ, който не е издаден по реда на този закон и не съдържа данните, предвидени в него. Нали МВР отговаря той да е издаден по този ред. По кой друг закон ще бъде? Ако бъде издаден един такъв документ, той въобще не е документ за самоличност, а е някакво менте, фотокопие или нещо друго.
Второ, не е официално заверен от органа, който го е издал. Значи гражданинът ще отговаря за това, че органът не го е заверил.
Трето, има преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните. Нали и данните, вижте тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, извинявайте, че Ви прекъсвам, ние не сме на § 1.
МИХАИЛ МИКОВ: Ние не сме на § 1, господин Джеров, но като го приемем тук в т. 7, вие ще си продължите, ще се прогласува и този абсурд "нередовен документ" ще влезе в правната история на България и цяла България ще умре от смях, или поне юристите в нея.
Така че аз горещо Ви моля, нека и колегите юристи от мнозинството да се произнесат, няма нередовни документи, има неистински, подправени документи, документи с невярно съдържание. Трайно и устойчиво, проф. Ненов още в 50-те-60-те години е писал по тези въпроси. Има текстове в Наказателния кодекс от 308 до 316. Моля ви. И в комисията споделих тези притеснения, всуе. Благодаря. Предлагам все пак този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, моля да направите Вашето предложение. Аргументацията чухме.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз започнах с него - да отпадне т. 7 на чл. 82, ал. 1, като една прелюдия въобще към отпадането на термина "нередовен документ за самоличност". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Това вече дава основание за гласуване.
Поставям на гласуване раздел II със заглавието и чл. 81 с корекцията в т. 6, като този текст ще стане чл. 80. След това ще гласуваме предложението на господин Миков, което е по следващия текст.
Гласували 137 народни представители: за 107, против 18, въздържали се 12.
Раздел II със заглавието и чл. 81 с корекцията в т. 6 са приети.
Поставям на гласуване предложението на господин Миков в чл. 82, ал. 1, т. 7 да отпадне.
Гласували 128 народни представители: за 27, против 92, въздържали се 9.
Предложението на господин Миков не е прието.
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по чл. 82 и преди всичко по т. 1. Преди говорех, че има социално слаби граждани, които получават 30 000 лв. социални пенсии, а картата за самоличност струва 5500-6000 лв. Не всички те ще могат да заделят от месечния си бюджет веднага да си извадят карта за самоличност. А вие ги принуждавате в уречения по закона срок да извадят такава карта. Какво ще предпочетат? Да си извадят карта, или да осигурят възможния си жизнен шанс да оживеят. Ще ги накажете с 20 000 лв. Вземате им 20 000 лв. от 30 000 лв. пенсия. Какво ще направят тези хора? Какво ще направим? Ще създаваме престъпници ли? (Реплики от СДС.) Вашият егоизъм ме плаши! Корнукопията, в която сте попаднали, се страхувам, че няма да ви изведе на добър край. Стига с лозунга: "Бъди егоист!". Помислете за тези, които нямат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нешев, Вашето предложение е за отпадане на т. 1?
СТЕФАН НЕШЕВ: Точно така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Нешев в чл. 82, ал. 1, т. 1 да отпадне.
Гласували 129 народни представители: за 33, против 95, въздържал се 1.
Не се приема предложението за отпадане на т. 1.
Поставям на гласуване чл. 82, който ще стане чл. 81.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Член 81 е приет.
Поставям на гласуване предложения от вносителя чл. 83 с корекцията на комисията след "квитанция" да се добави "до 20 000 лв.", който текст ще стане чл. 82.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 4.
Член 82 е приет.
Поставям на гласуване чл. 83.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Текстът на вносителя по чл. 84 става чл. 83 и е приет.
Поставям на гласуване чл. 85 на вносителя с предложената нова алинея от комисията, който ще стане чл. 84.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 84 с предложената ал. 3 от комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1.  По смисъла на този закон:
1. "Документ за самоличност" е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.
2. "Нередовен документ за самоличност" е този, който:
а) не е издаден по реда на този закон и не съдържа данните, предвидени в него;
б) не е официално заверен от органа, който го е издал, или е издаден от лице или орган, които не са компетентни;
в) не позволява установяване самоличността на притежателя му по снимката;
г) има преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните;
д) има следи от подмяна на снимката, печатът е неясен или изображението на лицето на снимката не съвпада с действителния му образ;
е) е с липсващи страници или с прибавени нови не от органа, който го е издал;
ж) е с изтекъл срок на валидност.
3. "Постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.
4. "Настоящ адрес" може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее.
5. "Парични задължения в големи размери" са тези, които надхвърлят 2 000 000 лв.
6. "Трайни изменения в образа" са: възрастови изменения; изменения, предизвикани от заболявания, травми, хирургическа намеса и др., които не позволяват идентификация на лицето по снимка, направена преди настъпването им.
7. "Транслитерация" е процес на пресъздаване (трансформиране) на букви или срички от един език в писмени знаци на друг език.
8. "Морски лица" са физически лица, които изпълняват длъжности на кораб или са включени в списъка на екипажа на някакво друго основание. "Морски лица" са и физическите лица, които на брега изпълняват длъжност, свързана с корабоплаването или контрола върху него.
9. "Машинночитаеми документи за самоличност" са документи, изготвени според изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) за машинночитаеми пътнически документи DOC 9303.
10. "Визуална зона" в документите за самоличност е зоната с лични данни за притежателя на документа, позволяваща визуалната им проверка без технически средства.
11. "Машинночитаема зона" е зоната в документите за самоличност, позволяваща визуална и оптическа знакова проверка с технически средства според изискванията на ISO 1073-2 на Международната организация за стандартизация, с тип на шрифта на отпечатаните данни "OCR-B".
12. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказанието, наложено за същото по вид нарушение.
13. "Лични данни" означават всяка информация относно определен или определим индивид.
14. "Автоматизирана обработка" включва следните операции, извършвани изцяло или частично чрез машини: регистриране на данни, извършване на логически или аритметически операции по отношение на тези данни, тяхното изменение, изтриване, извадки или разпространение."
Комисията предлага заглавието "Допълнителни разпоредби" да стане "Допълнителна разпоредба". Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1, като предлага в т. 5 думите "2 000 000 лв." да се заменят с "5 000 000 лв." и в т. 13 думите "или определим индивид" да се заменят с "физическо лице".
"§ 2. Българските документи за самоличност се изработват съгласно препоръките на ICAO DOC 9303 в следните формати:
1. паспорт на български гражданин - ID-3;
2. изселнически паспорт и удостоверения за пътуване зад граница на чужденци - формат ID-3;
3. стикер с българска виза - формат А;
4. останалите български документи за самоличност - формат ID-1.
§ 3. Образците български документи за самоличност, специалните защитни елементи, включително и изборът на материал за изработването им, се утвърждават с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и директора на Националното бюро за териториалното убежище и бежанците.
§ 4. Образците на заявленията за издаване на български документи за самоличност се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи."
Комисията предлага параграфи 2, 3 и 4 да се включат в Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По § 1 и Допълнителни разпоредби поставям на гласуване предложението на комисията Допълнителната разпоредба да бъде само една, което означава корекция в предложеното заглавие и в § 1, т. 5: от 2 000 000 на 5 000 000 лв. и в т. 13: "Лични данни" означават всяка информация относно определено физическо лице".
Поставям на гласуване предложенията на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Приема се заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 с корекциите в т. 5 и т. 13.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моля Ви най-напред да гласувате предлаганото съдържание на параграфи 2, 3 и 4, които да преминат от Допълнителни разпоредби в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията параграфи 2, 3 и 4 да преминат в Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 2, 3 и 4 преминават към Преходните и заключителни разпоредби.
За процедурно предложение има думата господин Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение днешното извънредно заседание на парламента да бъде удължено с два часа съгласно правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Противно становище? Има думата д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Извънредни заседания, удължаване на работното време, тайни заседания на Комисията по културата и медиите (шум и реплики в блока на СДС), болшевизация на СДС. (Шум и възражения в блока на СДС.)
Дайте да се разберем. Не може повече така да продължава с тези извънредни заседания на народното представителство. Освободете време да могат и комисиите да заседават. Предстои да приемаме Закона за радио и телевизия. И какво се получава? Господин Райчевски обра парсата за Съвета на Европа, вчера по друг повод вестниците го писаха. Сега прави тайни заседания... Да не се наложи да го пращате след това някъде посланик, че е объркал конците! Моля ви да не правим глупости! (Шум в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Нека отделни народни представители да се прочуват, в това няма нищо лошо.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време с два часа - от 19 до 21 часа.
Гласували 171 народни представители: за 118, против 49, въздържали се 4.
Народното събрание взе решение да удължи работното време от 19 до 21 часа.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. Българските документи за самоличност се изработват съгласно препоръките на ICAO DOC 9303 в следните формати:
1. паспорт на български гражданин - формат ID-3;
2. изселнически паспорт и удостоверения за пътуване зад граница на чужденци - формат ID-3;
3. стикер с българска виза - формат В;
4. останалите български документи за самоличност - формат ID-1.
§ 3. Образците български документи за самоличност, специалните защитни елементи, включително и изборът на материал за изработването им се утвърждават с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и директора на Националното бюро за териториалното убежище и бежанците.
§ 4. Образците на заявленията за издаване на български документи за самоличност се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
§ 5. Този закон отменя:
1. Указ N 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (ДВ, бр. 100 от 1980 г.).
2. Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 38 от 1989 г. и бр. 7 от 1991 г.);
3. Закона за моряшките паспорти (ДВ, бр. 42 от 1994 г.).
4. Правилника за прилагане на Указ N 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (обн., ДВ, бр. 39 от 1981 г.; изм., бр. 50 от 1991 г., бр. 72 от 1994 г. и бр. 15 от 1996 г.).
5. Правилника за прилагане на Закона за задграничните паспорти, приет с Постановление N 40 на Министерския съвет от 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1989 г.; изм., бр. 31 от 1991 г., бр. 2 от 1992 г., бр. 98 от 1996 г. и бр. 20 и 55 от 1997 г.).
§ 6. Чл. 102 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изменя така:
"Чл. 102. (1) На всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, заверена от командира или началника на поделението. В нея се отразяват длъжността и званието му, както и други данни, посочени в уставите на Въоръжените сили.
 (2) Документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност, се съхраняват в поделението, където военнослужещият е отбил военната си служба."
§ 7. В чл. от Закона за пребиваване на чужденците в Република България се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. В ал. 3 изразът "удостоверение за самоличност" се заменя с "карта за постоянно пребиваващ в Република България чужденец".
Комисията предлага параграфи 5, 6 и 7 да се гласуват, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има думата заместник-председателят на Народното събрание акад. Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, имам един въпрос. В § 5 в точки 4 и 5 се предлага да се отменят правилници. Според мен логиката на законодателството не позволява със закон да се отменя правилник. Щом се отменя Указ N 2772, оттук следва, че всички правилници, свързани с него, също се отменят. Затова предлагам точки 4 и 5 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на акад. Сендов. Според мен е съвсем основателно. Закон не може да отменя правилник.
Господин Лучников, ако ми разрешите, след като ние гласувахме в чл. 1, ал. 2 "Националното бюро" да отпадне, не следва ли и тук в § 3 след "министъра на транспорта" да отпаднат думите "и директора на Националното бюро за териториалното убежище и бежанците"?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", § 2 и § 3 - в който след "министъра на транспорта" се поставят точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Приехме "Преходни и заключителни разпоредби" като заглавие, § 2 и § 3 - с отпадане на думите "и директора на Националното бюро за териториалното убежище и бежанците".
Поставям на гласуване § 4 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 19, въздържали се 5.
Параграф 4 е приет.
По § 5 е направено предложение да отпаднат точки 4 и 5 поради това, че със закон не може да отменяме правилник.
Моля, гласувайте за отпадане на т. 4 и 5 от § 5.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 6, въздържали се 3.
Точки 4 и 5 отпадат.
Благодаря за това гласуване, защото беше точно.
Поставям на гласуване § 5 с точки 1, 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 5.
Параграф 5, точки 1, 2 и 3 са приети.
Поставям на гласуване § 6 и § 7 така, както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 8. Този закон влиза в сила от 1 април 1999 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, като предлага той да стане § 11, да мине накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 8 така, както е предложен от вносителя, който става § 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 9. До влизането в сила на Закона за българските документи за самоличност се прилага действащото в момента законодателство."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 9, като предлага той да стане § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 9 на вносителя, който става § 8.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 10. Издадените документи за самоличност по сега действащото законодателство са валидни в зависимост от вида им и се подменят от момента на влизането в сила на този закон, както следва:
1. паспорт на гражданин на Република България - с лична карта на гражданин на Република България за срок до 5 години;
2. дипломатически паспорт, служебен паспорт, задграничен паспорт и моряшки паспорт на български гражданин - с дипломатически паспорт, паспорт и моряшки паспорт на български гражданин за срок до 1 януари 2000 г.;
3. пасаван (пътен лист) за завръщане в Република България, служебен пропуск, пътен лист за окончателно напускане на Република България, на лица, освободени от българско гражданство - с временен паспорт за завръщане в Република България, граничен пропуск, временен паспорт за окончателно напускане на Република България за срок до 1 януари 2000 г.;
4. удостоверение за самоличност на чужденец, удостоверение за самоличност на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец - с карта на временно пребиваващ в Република България чужденец, карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, карта на бежанец, временна карта на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за напускане на Република България, временна карта на чужденец и стикер с българска виза за срок до две години."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 10, който става § 9, като предлага:
1. В т. 1 думите "за срок до 5 години" да се заменят с "в срок до 3 години".
2. В т. 2 думите "за срок до 1 януари 2000 г." да се заменят с "в срок до 2 години".
3. Създава се нова т. 3:
"3. свидетелство за управление на моторно превозно средство - със свидетелство за управление на моторно превозно средство по този закон, в срок до 2 години;".
4. Досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите "за срок до 1 януари 2000 г." се заменят с "в срок до 2 години".
5. Сегашната т. 4 става т. 5 и в нея думите "за срок до 2 години" се заменят с "в срок до 2 години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 10 на вносителя, който става § 9, така както е предложен от вносителя и с предложените от комисията промени в точки 1 и 2, създаването на нова т. 3, т. 4 и т. 5.
Гласували 144 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 13.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 11. За издаване на български документи за самоличност и за предоставяне на данни от информационните фондове се събират такси по ред и в размер, определени с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 11, който става § 10.
"§ 12. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на външните работи, на министъра на транспорта и на директора на Националното бюро за териториалното убежище и бежанците при Министерския съвет."
Смятам, че последните думи "и на директора на Националното бюро..." трябва да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След думите "министъра на транспорта" се слага точка и следващите думи от текста на вносителя отпадат, тъй като това беше гласувано още в първия член, като след "външните работи" запетаята отпада и вместо това се слага съюзът "и".
Моля, гласувайте § 11, който става § 10, и § 12, така както са предложени от вносителя, с корекцията, която господин Лучников направи поради промяната в чл. 1 на закона.
Гласували 134 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 9.
Параграфи 10 и 12 са приети, а с това и целият Закон за българските документи за самоличност. (Ръкопляскания в мнозинството.)
За процедура има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След тази добре свършена работа мисля, че трябва да се даде и малко почивка, за да можем да продължим, така както гласува парламентът, до 21,00 часа.
Така че от името на парламентарната група предлагам 20 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Някои наистина се нуждаят от почивка, но има и такива, които едва сега влизат в залата.
Десет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Има думата за процедура господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Моето процедурно предложение е да отложим тази точка и да преминем към следващата точка от дневния ред.
Аргументи. Някои от заседанията на Комисията по културата и медиите бяха проведени без изискването в чл. 26 от нашия правилник - предварително оповестяване. Такова заседание е имало и днес, без част от депутатите да сме оповестени нито писмено, нито чрез подпис, нито дори от парламентарния микрофон. А тази практика поставя под съмнение целия доклад на комисията, тъй като няма начин да се установи кои заседания са били легитимни и кои са провеждани по време на пленарни заседания без предварително оповестяване. По този начин докладът на комисията е до голяма степен нелегитимен и би било добре да се отложи тази точка от дневния ред и да се даде възможност на Комисията по културата и медиите да работи спокойно и да подготви един доклад, който да не дава база за оспорване после на самата дискусия и на самия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има предложение за отлагане.
За заседанието на комисията днес обаче бе съобщено вчера.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Мога ли аз да поясня?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може да поясните.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Става въпрос за заседанията на 23-и и 24-и.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иво Атанасов каза, че днес е имало заседание, за което никой не е бил предупреден.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Става въпрос за заседанията на 23-и и 24-и.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ви казвам от неговите думи за днешното заседание, а не за 23-и и 24-и.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте за предложението.
Гласували 186 народни представители: за 75, против 106, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз с изненада слушам Вашият коментар и Вашите думи. Колегата Атанасов беше пределно ясен - ставаше въпрос за заседанията, проведени на 23-и и 24-и, тогава, когато бяха направени заседания на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кажете ми процедурата. Ние гласувахме предложението за отлагане.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Вие правите коментар, а не вземате под внимание предложението, което направи колегата Иво Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: На това основание, председателят на комисията не е в състояние да изготви обективен доклад
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво е процедурното Ви предложение?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Искам прегласуване на предложението на Иво Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Поставям на прегласуване предложението за отлагане на разглеждането на Законопроекта за радиото и телевизията.
Гласували 190 народни представители: за 84, против 105, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има думата господин Райчевски
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чета доклад на Комисията по културата и медиите по Законопроект N 802 от 4.V.1998 г. по Законопроект за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет.
"На свое заседание на 22, 23, 24 и 27 юли 1998 г. Комисията по културата и медиите разгледа Законопроекта за радиото и телевизията, постъпилите писмени предложения от народните представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да обсъди следния "Закон за радиото и телевизията".
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя, относно заглавието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 156 народни представители: за 144, против 6, въздържали се 6.
Заглавието е прието.
Има думата за процедура господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАРОВ (ДЛ): Господин председателю, моят процедурен въпрос е свързан с факта, че току-що на таблото бяха изписани двама независими гласували. Тъй като не виждам в залата господата Христо Петров и Христо Иванов, моят въпрос е дали е гласувано с чужди карти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето, в момента има двама, господин Мерджанов. Нещо сте се объркали.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Не съм се объркал. Господин Яшо Минков току-що влезе, така че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мерджанов, седнете си на мястото. Такава процедура по правилника няма.
Има думата за процедура господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (дл): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа в залата да бъде поканен представител на Министерския съвет, тъй като нито на първо четене, нито на четенията, които протекоха в комисията, имаше представител на вносителя. Това положение е скандално и много моля с оглед на възникналите многобройни възражения срещу гледания закон най-сетне представител на Министерския съвет да заеме мястото си в дясно от Вас.
Освен това, предлагам да бъдат поканени членовете на Националния съвет за радио и телевизия и генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кой представител на Министерския съвет искате да бъде поканен?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ами аз, доколкото знам, законът е подписан от господин Костов. Ако на него му е невъзможно, нека прати който ще представител на Министерския съвет. Това е първият случай, в който гледаме закон и нито веднъж вносителят не е пратил свой представител. Тук се появява само госпожа Нели Огнянова, която твърди, че е автор на закона, но до този момент ние не сме видели доказателства, пък дори и да е автор, тя не е представител на вносителя.
Така че много моля да бъде поканен представител на Министерския съвет. В противен случай групата на Демократичната левица ще преосмисли участието си в този дебат по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, който и да е представител на Министерския съвет - не мога да го подложа на гласуване.
Имате предложение за Националния съвет по радио и телевизия и за управителните съвети.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Предложение за министър, поне за 20-и път се обяснява, не може да се прави, защото всеки министър има право без ние да гласуваме да присъства. Не може да го задължим да присъства. Представител на вносителя присъства само ако той желае.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нито веднъж не е присъствал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нито веднъж, нито два пъти...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ние не знаем каква е неговата политическа воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Политическата воля е във внесения законопроект. (Реплики от Демократичната левица.) А ние ще решим и това става политическата воля на Народното събрание.
Гласували 195 народни представители: за 85, против 62, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава първа - Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа.
Гласували 167 народни представители: за 127, против 34, въздържали се 6.
Заглавието на глава първа е прието.
Да чуем още една процедура от господин Мерджанов. (Неразбираеми реплики от блока на СДС.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Благодаря за бележката. Ще се възползвам и ще съобразя поведението си оттук-нататък.
Моето процедурно предложение е свързано с действителния интерес от страна на заинтересованите и широката аудитория от приемането на Закона за радиото и телевизията и затова предлагам дебатите да се излъчват пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението за пряко излъчване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 196 народни представители: за 86, против 70, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 1. (1) Този закон урежда радио- и телевизионната дейност на територията на Република България."
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
Чл. 1, ал. 1 след "дейност" се прибавя нов текст: "на БНР и БНТ, юридически лица, създадени на основата на Правилника за устройство и дейност на радиото и телевизията и лицензиите за радио- и телевизионната дейност".
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Чл. 1, ал. 1 придобива следната редакция:
"(1) Този закон урежда създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми на територията на Република България."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Текст на вносителя:
"(2) Радио- и телевизионна дейност е подготвянето и създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в открита или в кодирана форма, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен кръг лица."
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
Ал. 2 на чл. 1 отпада и се заменя с нова със следното съдържание:
"(2) Националното радио и телевизия осигуряват:
1. програми за българските граждани в страната и за българите, живеещи в чужбина;
2. програми на чужди езици за предаванията в чужбина;
3. програми за обмен с чужди радио- и телевизионни станции."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 1, ал. 2 да отпадне "подготвянето й".
Ал. 3 на чл. 1 става чл. 2.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 1, ал. 2 след думата "създаването" се добавят думите "и разпространението".
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Текст на вносителя:
"(3) Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда;
2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост."

Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов: в чл. 2, т. 2 след думите "се отнася" да се добави "само".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов - в чл. 1 се създават нови точки 1 и 2 на ал. 3:
"1. обществените и частни радио- и телевизионни организации;
2. радио- и телевизионни програми, разпространявани само в една сграда."
Точка 2 от проектозакона става т. 3.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки - в чл. 1 се създават нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Приемането на едновременно и непроменено предаване на радио- и телевизионни програми, които могат да се приемат на територията на Република България и които биват излъчвани (разпространявани) в Европа по правно допустим начин и в съответствие с разпореждане на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, е свободно.
(4) Разпоредбата по ал. 3 не се прилага временно спрямо радио- и телевизионни програми, които нарушават открито и тежко разпоредбите на чл. 16, нова ал. 2а и чл. 10."
Комисията по културата и медиите приема по принцип предложението.
Становище на комисията - чл. 1 се изменя, както следва:
"Чл.1. (1) Този закон урежда радио- и телевизионната дейност на територията на Република България.
  (2)  Радио- и телевизионната дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в открита или в кодирана форма, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спрете дотук.
По чл. 1 на проектозакона кой желае да се изкаже?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма ли да вървим алинея по алинея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не алинея по алинея. Целият член.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, изненадваща е работата по този изключително важен закон. Разбрахме колко неуредици има по работата в комисията. Продължава това нещо и сега. И за съжаление господин председателят не обърна внимание на сериозните сигнали, които се направиха. Ние имаме за цел да направим един сериозен закон. Едва ли ще съумеем при този ритъм и при всичко, което ни се предлага, да постигнем тази цел.
Уважаеми господин председател, аз съм направил много предложения, някои от които сигурно ще се приемат така, с известно недоумение. Искам да кажа, за да не взимам после думата по този въпрос, че съм се ръководил от един принцип, който е валиден за европейските страни, за цивилизованите страни, към които ние се стремим, а именно необходимостта от разделени, отделни закони за държавните и частните медии.
За ваше сведение, уважаеми колеги, ще се позова само на практиката в две европейски страни. В Австрия до 1 април на настоящата година имаше само държавна телевизия и държавно радио, а оттогава досега са разрешени десет телевизионни и шест частни радиостанции.
В Англия за Би Би Си като корпорация има отделен закон, а за частните радио- и телевизионни корпорации също отделен закон с отделен съвет и отделна цялостна организация.
Мисля, че положителният опит в случая може да бъде полезен и за нашата законотворческа дейност.
По конкретните предложения мисля, че настъпва известно затруднение по начина на възприемане на това, което господин Райчевски тук чете. Всичко се натрупва и ние просто не можем да проследим детайлно предложенията.
Аз специално искам да обърна внимание на ал. 2 на чл. 1, като съм предложил: "Националното радио и телевизия осигуряват програми за българските граждани в страната и за българите, живеещи в чужбина".
Какво е възражението на комисията, тъй като аз не съм бил уведомен за заседанията на нашата комисия и не съм присъствал. Какво е възражението, за да не се приеме това?
Или "програми на чужди езици за предаванията в чужбина". Също не намирам основания за някакво възражение.
Или "програми за обмен с чужди радио- и телевизионни станции". Ами, в момента това съществува. Вие, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, знаете, че има радиостанция "България", която работи в момента на пълни обороти и става обмен на предавания. Значи има нещо, което тук не е сериозно, не е сериозно като отношение. Аз моля да се отговори на тези въпроси.
После, нещо друго ми прави впечатление, като се запознах с приетите и отхвърлени предложения. На много места в своето предложение аз съм използвал уместни членове и алинеи от предложения законопроект. Но те отпадат в моето предложение.
Значи, уважаеми господин председател, стигам до неприятния извод, че щом нещо се интерпретира от представители на Демократичната левица, то непременно трябва априори да бъде отречено. Просто има такива ситуации, които искрено будят сериозно недоумение и сериозно възражение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драгомир Шопов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Преди да защитя предложението си искам да изразя едно учудване от това дали е възможно да се спази правилникът по начина, по който процедираме - когато се чете целият или както Вие казвате цялия член, тъй като аз и много колеги, не само аз, аз имам 126 предложения, например, а Младен Влашки има 130, но някои от предложенията ми са в зависимост от това какво ще бъде прието в предната алинея. Аз имам право на това. Ако предната алинея бъде приета по един неблагоприятен според мен начин, имам право да отстоявам предложенията си за следваща алинея.
Но когато обсъждаме целия член, аз не мога да гадая какво ще приеме пленарната зала. По този начин ми се струва, че дискусията по законопроекта за радиото и телевизията се нарушава. И най-доброто решение на въпроса е да се обсъжда, в случая алинея по алинея, а там, където няма различни алинеи в дадени членове, могат да се обсъждат целите членове. Там, където няма предложения по членовете, може да се обсъждат цели глави, но в този случай ми се струва, че трябва да бъде алинея по алинея.
Аз бих искал да аргументирам предложението си по чл. 1, ал. 1, което е:
"Този закон урежда създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми на територията на Република България."
Какво тук е различното спрямо това, което са предложили вносителите, които така и не се появяват в пленарната зала? Различното е, че тук се включва и разпространението на телевизионните програми. Нормално е в един общ рамков закон да се уредят двете дейности. И от тази гледна точка ми се струва, че пленарната зала има всички основания да подкрепи това предложение.
Световната практика е доказала ефективността на регулаторен орган, съобразен с принципите на независимост от една конкретна власт, осигурявани чрез мандатност, ротация, специални изисквания към членовете и начина на избора им. Правомощията на този орган трябва да са ясно законово определени и да не преминават в контрол над съдържанието на програмите. Регулаторният орган в областта на медиите, осъществява надзор за спазването на закона, оценява комплексно операторите, издава разрешения за дейността им, като гарантира свободното им функциониране. Разрешителният режим например в Европа и Съединените щати се основава на лицензиране от именно такъв независим специализиран регулаторен орган. Актът, който се издава, е единен по своето съдържание и обхваща програмните, финансовите и техническите параметри.
Последните пет изречения не са мои. Те са цитат от становището на Групата за европейско медийно законодателство. Аз ги приемам. А вие? Ако вие ги приемате, ще приемете и моето предложение в този закон да се урежда както създаването, така и разпространяването на радио- и телевизионни програми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Любомир Пантелеев. Нямате много време. Имате по-малко от 2 минути.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Напълно са ми достатъчни. Уважаеми господин председател, исках да обърна внимание...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо не 5 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По правилника всеки вносител има право по 5 минути.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Колко предложения са? Има две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не колко са предложенията, а по кой текст са? (Шум и реплики от ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: По всяко предложение. Как можем да защитим всяко предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И ако за всяка дума по 5 минути...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не се разбира. Предупреждавам Ви, да не се изненадате после.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Как може?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Може, защото се лигавите.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Не се лигавим. Нещата са твърде сериозни и искам да обърнете достатъчно внимание на предложението, което ние правим, че е необходимо тук изрично да се запише, че става дума за разпространение на радио- и телевизионната програма. В противен случай дефиницията, която давате за радио- и телевизионна дейност в чл. 2 става доста ограничена и звучи съвсем нелепо.
Аз никак не разбирам по какво радиотелевизионната дейност ще се различава, примерно, от обикновеното филмопроизводство, ако радио- и телевизионна дейност според ал. 2 в окончателния й текст, а и в предварителния, е свързана единствено със създаването на радиотелевизионни програми и не с разпространението им. Това е обикновена филмова къща, която може да произвежда кинопрегледи, филми или каквото искате друго.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Чрез надземно разпространение. Чети по-надолу, там пише.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, чрез надземно разпространение, което обаче не е обект на този закон. Вие горе казвате, че става дума за радиотелевизионна дейност. А радиотелевизионната дейност включва неразривно както производството, така и разпространението. И това е смисълът на нашата поправка.
Освен това съвсем безсмислено звучи изразът, че радиотелевизионната дейност е създаването на допълнителна информация. Каква допълнителна информация ще създава радиотелевизионната дейност?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Телетекст.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Информацията така или иначе съществува. Радиотелевизионната дейност не я създава, а я разпространява в най-добрия случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: А тя би могла да я систематизира, събира, обработва и разпространява, но не и да я създава.
И при това какво значи тук "допълнителна"? Допълнителна спрямо какво?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Телетекстът е допълнителна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Къде е написано, че става дума за телетекст? Вие пишете, че става дума за радиотелевизионна дейност, която се състои в създаването на допълнителна информация, което е една голяма глупост, между нас казано.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Глупост е за този, който не разбира материята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за процедура.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, вярно е, че така или иначе ме накарахте да науча наизуст правилника, от което обаче не следва, че ще настъпи уют за Вас.
Според чл. 69, ал. 3 народен представител може да обосновава направените предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение, а не за всеки член. По този член ние имаме две предложения. Така че, ако спазваме стриктно правилника, можем да говорим общо 10 минути.
Освен това всеки народен представител може да се изказва и без да е направил предложение. Така че моля Ви смирено да спазваме нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилника го спазваме.
Има думата господин Гайтанджиев за реплика.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще използвам този парламентарен жанр - репликата, за да мога и аз да поправя един дефект, който виждам тук.
Уважаеми господин Пантелеев, тъй като Вас репликирам, имам кратко възражение по същество към Вас. Вие сте предложили доста неща и коригиращи текстове, обаче сте пропуснали един много съществен пункт в ал. 3. Защо, господин Пантелеев, там не сте довидели, че разпоредбите на този закон не се прилагат за: "1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда".
Аз разбирам, че действително в една сграда не би трябвало да се прилагат нормите на Закона за радио и телевизия. Но нека да разширим малко това пространство. Има комплекси от сгради, няколко сгради, които също трябва да бъдат добавени.
Моето предложение тук е след т. 1 да се сложи точка и запетая "или комплекс от сгради с един собственик или наемател". Знаем, че има такива комплекси от сгради като да кажем пионерски лагери, бригадирски лагери, казарми, курортни комплекси, които могат да имат единен вътрешен оператор. Всички помним казармата, където ни будеха с поздравления или нещо друго. Нима сега тук трябва да се прилагат разпоредбите на закона спрямо казармите, само защото е пропуснато, че в една сграда единствено не важат разпоредбите на закона. Нека да се добави, за да може действително да има една яснота, а не със закона върху казармите...
И много Ви моля да отговорите на това мое възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не може да се добавя, което не е направено като предложение по съответния ред.
Имате думата за дуплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз мисля, че господин Гайтанджиев съвсем неуместно и в разрез с правилника използва правото си на реплика, тъй като той, вероятно увлечен от темпото, с което работи парламентът, тон за което дава и председателската маса, се беше дотолкова увлякъл, че ни чете членове, които не са обект на разглеждане в момента, те са в чл. 2.
Аз използвам случая, че съм се появил на трибуната, за да разясня този въпрос, свързан с разпространението.
Възраженията на мнозинството да бъде включена думата "разпространение" имат съвсем ясна основа, тъй като разпространението на радио- и телевизионни програми е оставено в другия закон, не където му е мястото, за далекосъобщенията, където Правителствената комисия по далекосъобщенията командва парада. Ето защо са и тези абсолютно несъстоятелни възражения да бъде приета нашата поправка, която би трябвало да гласи, че този закон урежда не само създаването, но и разпространението на радио- и телевизионни програми на територията на Република България. За комплексите и сградите аз няма да говоря, но в противен случай дефиницията за телевизионна дейност остава твърде осакатена.
Аз също така предлагам да отпадне, тъй като на друго нямам право, от окончателната редакция на ал. 2 на чл. 1 и на "допълнителна информация".
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не може да отпадне. Нали ти казах.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ами, стани да обясниш! Има трибуна.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Какво да ти обяснявам? Трябва да се чете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да влизате в диалог помежду си.
Има думата за изказване господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, по окончателния текст имам редакционна бележка. Казва се: този закон урежда радио- и телевизионната дейност в Република България. И аргументът е, че всички закони, които приема Народното събрание, дори и в Тридесет и осмото му издание, действат на територията на България, тоест териториалният принцип не е необходимо да се записва във всеки закон. Този закон урежда радио- и телевизионната дейност в Република България, а не на територията, защото има и други принципи на действие и да не намесваме там работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение за прекратяване на дебатите по чл. 1 и за преминаване към гласуване. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Тук има доста предложения, които не са обосновани от трибуната от тези, които са ги внесли, нито е станал дебат по тях. За да се обоснова, ще посоча едно: предложението на народния представител Младен Влашки, който пише, че приемането на едновременно и непроменено предаване на радио- и телевизионни програми, които могат да се приемат на територията на Република България ... (недоволство от СДС) в съответствие с разпорежданията на Европейската конвенция за трансгранична телевизия е свободно. Доколкото ми е известно, тази Конвенция не е публикувана в "Държавен вестник".
Второ, той казва, че разпоредбата по ал. 3 не се приема временно спрямо радио- и телевизионни програми, които нарушават открито и тежко разпоредбите. Какво значи открито и какво значи тежко? По-тежко, най-тежко, супертежко ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: И по-нататък, забележете, правя контрапредложение. Казва се, че Комисията по културата и медиите приема по принцип предложението. Къде надолу в чл. 1 има нещо от това, което е предложил Младен Влашки? Посочете ми къде? Нека да обоснове къде му е предложението. (Шум и реплики от СДС.)
Затова предлагам да не се приема предложението на господин Сунгарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за прекратяване на разискванията по чл. 1.
Гласували 207 народни представители: за 125, против 78, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте първото предложение на народния представител Драгомир Шопов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 191 народни представители: за 60, против 123, въздържали се 8.
Предложението не се приема
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев по чл. 1, ал. 1.
Гласували 180 народни представители: за 54, против 118, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на народния представител Драгомир Шопов по ал. 2 на чл. 1.
Гласували 184 народни представители: за 63, против 120, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев по чл. 1, ал. 2.
Гласували 191 народни представители: за 62, против 118, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаване на нови точки 1 и 2 на ал. 3.
Гласували 185 народни представители: за 58, против 122, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1, както е предложен от комисията, с една редакционна поправка в ал. 2: думите "в открита или кодирана форма" да се четат "в кодиран или некодиран вид" ...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз съм направил предложение за отпадане на три думи от текста - той е пълна безсмислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отменете гласуването.
Моля, гласувайте предложението за отпадане в ал. 2 на думите "и на допълнителна информация".
Гласували 190 народни представители: за 65, против 123, въздържали се 2.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1, както е предложен от комисията, с направената корекция.
Гласували 193 народни представители: за 130, против 44, въздържали се 19.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Становище на вносителя за чл. 2, тъй като в текста на вносителя е пропуснат чл. 2:
"Чл. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда;
2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В чл. 1, ал. 2 е записано, че радио- и телевизионната дейност е създаване на радио- и телевизионни програми за разпространение. А тук в т. 1 е написано "радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда". Тоест това не са радио- и телевизионни програми. След като не са предназначени за разпространение чрез надземно радиоразпръскване, това не са радио- и телевизионни програми. Какъв смисъл има да записваме такъв член, след като по дефиниция радио- и телевизионната програма се разпространява, както вие сте казали, чрез надземно радиоразпръскване по кабелен, спътников или по друг способ. Това, за което говорите в т. 1, просто не е радио- и телевизионна програма, тъй като тя не се разпространява по този способ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изрично е казано, че не се прилагат разпоредбите на този закон.
Моля, гласувайте чл. 2, както е предложен от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 117, против 47, въздържали се 4.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 3. (1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори.
(2) Радио- и телевизионните оператори са юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 3, ал. 2 думите "радио- и телевизионна дейност" се заменят с думите "създаване и/или разпространение на радио- и телевизионни програми".
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
"(3) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията."
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
Създават се нови членове 3, 4, 5, 6, 7, 8, с които се изчерпва глава първа.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 3 се изменя, както следва:
"Чл. 3. (1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори.
(2) Радио- и телевизионните оператори са юридически лица с лицензии за радио- и телевизионна дейност.
(3) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията. В този случай те нямат право да предоставят далекосъобщителни услуги на трети лица, освен ако в лицензиите им за далекосъобщителна дейност е предвидено друго.
(4) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички радио- и телевизионни програми, създадени с предназначение за разпространяване или разпространявани от съответни оператори под юрисдикцията на Република България."
Следва текст, който е техническа грешка като становище до началото на стр. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, направил съм много предложения, които за моя голяма изненада не бяха прочетени от господин Райчевски. Той само каза: "Създават се нови членове 4, 5, 6, 7, 8. Комисията не приема".
Какво не приема комисията? Не е ясно за народното представителство и защо се пренебрегва всичко това.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че на базата на моите предложения законопроектът, който аз всъщност предлагам с тези предложения, се ограничава в 50 члена, които - претендирам за това - включват всичко необходимо, което трябва да има един закон, сериозен, работещ закон.
Моля, уважаеми господин председател, председателят на комисията да направи достояние на народното представителство конкретно предложенията, които бяха премълчани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов. Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, ще изчета предложенията на господин Шопов. Те са записани в доклада.
"Чл. 3. БНР и БНТ чрез програмната си политика:
1. информират, образоват и забавляват;
2. разпространяват политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;
3. защитават националните интереси и духовните ценности на българския народ, съдействат за развитието и популяризирането на националната наука, на образованието, на културата и на българския език;
4. поощряват създаването и изпълнението на произведения на български автори;

5. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности, популяризират научни и технически постижения на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи от населението;
6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото с цел да съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;
7. запознават гражданите с официалната политика на държавата по важни въпроси на обществения живот.
Чл. 4. (1) Този закон гарантира независима, неутрална, безпристрастна и обективна радио- и телевизионна дейност.
  (2) Не се допуска цензурирането на програмите в каквато и да е форма.
  (3) Длъжностните лица, които контролират разпоредбите на този закон и Правилника на радиото и телевизията, имат право на достъп до материали във връзка с извършваната от тях проверка.
Чл. 5. (1)  Журналистите, работещи в БНР и БНТ, имат право да пазят в тайна източника на своята информация, като изрично посочват това.
 (2) Те имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.
Чл. 6. (1) БНР и БНТ носят отговорност за съдържанието на излъчените програми.
 (2) БНР и БНТ не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:
1. Получени по официален ред.
2. Цитати от официални документи.
3. Точно възпроизвеждане на публични изявления.
4. Основани на материали, получени от информационни агенции или други радио- и телевизионни станции.
(3) Текстове в цитирани документи не могат да се изменят.
Чл. 7. (1) Физически и юридически лица, държавни и общински органи, засегнати в радио- или телевизионно предаване, имат право на отговор.
(2) Излъчваните от БНР и БНТ програми и предавания се записват и записите се пазят в продължение на три месеца. Ако в този срок постъпи искане за отговор или бъде предявен иск, записите се пазят до излъчване на отговора и/или до приключване на делото.
(3) В 7-дневен срок от деня на предаването засегнатите по ал. 1 имат право да поискат писмено излъчването на техния отговор. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и часът на предаването. Те могат да поискат копие от записа на предаването за тяхна сметка.
(4) Отговорът се излъчва безплатно в следващото издание на същото предаване или рубрика, или в равностойно време 24 часа след получаването му, като времетраенето не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването. Не се допускат изменения, съкращения или резюмиране на текста.
Чл. 8. Три месеца след влизане в сила на настоящия закон се приемат правилници за устройството и дейността на БНР и БНТ, които се публикуват в "Държавен вестник"."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3 имате думата за изказвания.
Имате думата, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Действително трябваше да се прочетат тези предложения, защото е видно, че те регламентират немалка, важна част от бъдещата дейност на радио- и телевизионните оператори.
Аз считам, че това са едни много добри предложения. Но същевременно малко недоумявам по отношение на съдържанието на чл. 3, предлаган от господин Шопов. Той е дал много от най-важните задачи на програмната политика - информационна, разпространителска, защита на национални интереси и т.н., и т.н.
И тук ми се струва, че Вие, господин Шопов, сте направили много важен пропуск. Изпуснали сте възпитателната функция на масмедиите, работата за усъвършенстването на нравствените качества на зрителя и слушателя.
Ето защо смятам, че този пропуск, господин Шопов, трябва да поправите, като има поне една точка 8 към чл. 3, който предлагате - в приблизителен вид - "възпитават гражданите в най-високите нравствени добродетели на човечеството". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата за процедура господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Тъй като се изказа тезата по чл. 3, репликите отклоняват въпроса към тези, които са по-нататък, аз предлагам на основание чл. 41, ал. 2, т. 3 да прекратим разискванията по чл. 3. Благодаря.
ОБАЖДАНИЯ ОТ ДЛ: Имаме обратно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имат думата само като вносители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев по чл. 3. След това ще гласуваме предложението за прекратяване на разискванията.
Има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Рафаилов, не може Вашите процедурни предложения да накърняват моето право...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, не го накърняват, както виждате, давам Ви думата.
ИВО АТАНАСОВ: ... да аргументирам своите предложения, нито правото на когото и да е, колега, да прави предложения, редакционни добавки и т.н.
С оглед икономия на време няма да аргументирам повторно защо предлагаме думите "радио- и телевизионна дейност" да се заменят с думите "създаване" или "разпространение" на радио- и телевизионни програми. Но поддържам това предложение.
В чл. 3, ал. 2 вносителят предвижда радио- и телевизионните оператори да бъдат юридически лица. И аз се питам защо? Какво пречи на едно физическо лице да вземе лицензия за радио- и телевизионна дейност? Никой не е длъжен непременно да търси печалба от радио- и телевизионната дейност.
Представете си, господин Димитров (обръща се към господин Благой Димитров), че Вие сте един много богат човек и като физическо лице защо да нямате право да получите лиценз и с парите, които имате, да разгръщате радио- и телевизионна дейност? Вие можете да бъдете и едноличен търговец, и да бъдете милиардер. Но с този член не можете да получите лиценз за радио- и телевизионна дейност, тъй като в Търговския закон изрично е записано, че едноличният търговец не е юридическо лице.
И аз се питам: тогава кой в България ще прави частна телевизия и частно радио? След като вие отричате, отклонявате възможността на една голяма част от хората в страната, които имат пари и могат да ги влагат в радио- и телевизионна дейност, да получават лицензии за това.
Струва ми се, че думата "юридически" в ал. 2 трябва да отпадне.
По отношение на ал. 3, където казвате, че радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията. Тази идея не се споделя от двамата експерти от Съвета на Европа, госпожа Каролин Морисън и господин Майкъл Уагнър. Те поставят въпроса дали телекомуникационните оператори имат право да кандидатстват за лиценз, както Вие предлагате.
Ако даден телекомуникационен оператор все още се притежава или контролира от държавата, включително мажоритарен дял от капитала, той, според Съвета на Европа, не трябва да има право на радио- и телевизионна дейност, за да се осигури независимост от държавата.
Ако телекомуникационният оператор е частна собственост пък, тоест с едно бъдещо приватизиране евентуално на БТК, внимателно трябва да се разгледа въпросът дали разширяването на дейността му с радио- и телевизионни предавания ще съответства на антитръстовото законодателство и необходимите гаранции за медиен плурализъм.
Ако телекомуникационният оператор, независимо дали е обществен или частен, притежава специални или изключителни монополни права, или има доминантна позиция на далекосъобщителния пазар, това би могло лесно да навреди на конкуренцията и плурализма на пазара на електронните медии, особено ако станциите разчитат на същия телекомуникационен оператор за излъчване на програмите й.
Смятам, че това е едно много важно съображение на двамата експерти от Съвета на Европа.
Аз в момента не мога да дам редакцията, надявам се господин Благой Димитров или господин Стоян Райчевски да направят това. Но категорично в ал. 2, във връзка със съображенията, които изложих, би трябвало да отпадне думата "юридически", за да не лишим една голяма част от хората, които притежават пари, да развиват радио- и телевизионна дейност.
Трябва много внимателно да се помисли дали да не внесем промяна в ал. 3, тъй като възможността далекосъобщителните оператори да бъдат и радиотелевизионни оператори крие огромни рискове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Пантелеев, имате думата като вносител. Разполагате с 45 секунди.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): В такъв случай аз няма да аргументирам моето предложение, ще направя само едно предложение за отпадане на ал. 4 от чл. 3, която гласи, че разпоредбите на този закон се прилагат за всички радио- и телевизионни програми, създадени с предназначение за разпространяване или разпространявани от съответни оператори под юрисдикцията на Република България. След думата "програми" текстът е абсолютно излишен, тъй като няма радио- и телевизионна програма, която да не се създава за разпространение. Ако има такова нещо, то не е радио- и телевизионна програма.
Така че уточнението "създадени с предназначение за разпространение или разпространявани..." е напълно излишно. Затова предлагам след запетайката текстът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Моля, гласувайте предложението за прекратяване на разискванията.
Гласували 172 народни представители: за 128, против 44, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Първо, гласуваме предложението за отпадане във втората алинея на думата "юридически".
Господин Атанасов, да го запишем така, както беше в Закона за далекосъобщенията - радио- и телевизионните оператори са физически и юридически лица с лицензия. Приемате ли?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за втората алинея на чл. 3.
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители: за 45, против 124, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Пантелеев за отпадане на ал. 4 на чл. 3.
Гласували 162 народни представители: за 44, против 117, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаване на нови членове 3, 4, 5, 6, 7 и 8.
Гласували 169 народни представители: за 32, против 128, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3, както е предложен от комисията, като във втора алинея се добавят думите "физически и" пред думата "юридически".
Гласували 173 народни представители: за 169, против 4, въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 4. Радио- и телевизионните оператори са обществени и търговски."
Предложение от народния представител Младен Влашки - думите "обществени и търговски" се заменят с думите "публични и частни".
Предложението се оттегля от вносителя.
Предложение от народния представител Иво Атанасов - към чл. 4 се добавя второ изречение: "Принципната им цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 4 - нова редакция и нови членове 5 и 6:
"Чл. 4. Според формите на собственост и начина на финансиране на радио- и телевизионните оператори са:
1. обществени - с публична държавна собственост и обществено финансиране;
2. частни - с частна собственост и собствено финансиране."
Създават се нови членове 5 и 6:
"Чл. 5. По своя обхват операторите са:
1. Национални.
2. Регионални.
3. Местни (локални).
Чл. 6. (1) Частни оператори могат да бъдат всички търговски дружества, получили лицензия за радио- или телевизионна дейност.
(2) Частни оператори могат да бъдат и други юридически лица, които разпространяват програмите си на честоти, предназначени за нетърговско излъчване.
(3) Частни оператори могат да бъдат и чуждестранни радио- и телевизионни оператори - юридически лица, регистрирани в България.
(4) Чуждестранни лица и български юридически лица, свързани с дружества с чуждестранни лица, не могат да имат участие в уставния капитал на операторите повече от 49%."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 кой желае да се изкаже?
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Аз съжалявам вече, че не се съгласихте да се предава директно това заседание по телевизията, тъй като тогава щеше да има и тишина, и пълна зала, и телевизията нямаше да представя позицията на БСП като деструктивна, както беше съобщено преди малко в "По света и у нас", защото ние се стремим да направим закона по-добър и вие не можете да отречете това, тъй като приемате тези предложения, които смятате за разумни.
По текста на чл. 4. Аз се изказвам в квотата на моите пет минути, по моето предложение. Колегите ми вероятно ще се изкажат по колективното предложение.
Най-напред смятам, че господин Младен Влашки има по-удачна класификация на радио- и телевизионните оператори, защото разделянето на обществени и на търговски едва ли е най-доброто. Това, което той предлага, е по-добро - публични и частни.
Какво всъщност означава обществен и търговски и телевизионен и радиооператор? По всяка вероятност, ако не единствените, то поне най-големите обществени оператори ще са Българската национална телевизия и Българското национално радио. А какво, търговският оператор ще се занимава с производство и пласмент на телевизионна продукция и радиопродукция без да излъчва ли? В такъв случай обществените оператори - Българското национално радио и Българската национална телевизия нямат ли право на търговска дейност като останалите разпространители? Ако понятието търговски оператор означава оператор с програмна схема, предимно от търговски и други подобни съобщения, то това ще го направи рекламен монополист, ако му се предостави национална честота.
Ако търговски оператор означава производител, купувач, продавач и препродавач на готов телевизионен или радиопродукт, това няма ли да разшири възможностите за скрита корупция в сферата на т.нар. обществени оператори? И какво ще гарантира качеството на продукцията му? Разбира се, не става дума за качество откъм технология. Не насърчава ли това диференциране намаляването на производствената дейност на обществените оператори?
Струва ми се и аз се надявам колегата Влашки да защити своето предложение, тъй като то е по-добре.
Що се отнася до моето предложение да се добави второ изречение след "радио- и телевизионните оператори са публични и частни" да се добави, че принципната им цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация. Дори и да запазите разделението на обществени и на търговски, аз държа да се гласува моето предложение за второ изречение. И това е между другото, а може би не между другото, и препоръката на Съвета на Европа - на двамата експерти, които казват, че въпреки че търговските станции наистина имат за цел главно да разпределят печалби, това невинаги е така. Те дават пример с "Канал 4" във Великобритания, който е обществена корпорация, задължена обаче да реинвестира всички печалби в компанията. Това невинаги е основната цел. Търговската станция от своя страна може да бъде натоварена по закон с обществени задължения.
"Неразумно е, посочват експертите от Съвета на Европа, надявам се да ги чуете вече, да се посочва, че, цитирам, основната цел на обществените станции е да допринасят за осъществяването на правото на информация. Това трябва да е принципна цел на всички станции" - казват експертите от Съвета на Европа.
И именно, стъпвайки на тяхното виждане, на тяхната позиция и на тяхната експертиза по Закона за радиото и телевизията, който е внесен от правителството на Република България, аз съм направил това предложение за изречение второ, да се запише, че принципната цел и на едните, и на другите, независимо дали вие ще приемете да бъдат обществени и търговски или ще склоните да гласувате по-доброто предложение на господин Младен Влашки за публични и частни, да се добави, че тяхната принципна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, без да Ви правя реплика, чета в чл. 6, че това, което Вие го предлагате - за обществените, го има.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! По-точното предложение, по-точните дефиниции са на вносителя на проекта - Министерският съвет, за това, защото, ако кажем, че медиите са публични и частни, веднага се асоциира с вида собственост. Значи не става дума, тази дефиниция не включва вида на собственост, а включва начина на дейност. Ако Вие прочетете чл. 5 и чл. 6, които координират с европейските виждания и директиви ще видите какво означава една обществена медия. Пример - обществена медия е примерно телевизионната станция на Софийския университет. Тя като собственост може да бъде частна собственост, но видът по дефиниция на нейната дейност е да разпространява програми, свързани с културата, с научна продукция и пр., и пр. Това се има предвид по дефинициите по-нататък в чл. 5 и чл. 6 и удачно и точно са дефинирани предложенията на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин Димитров, аз разбирам Вашата логика. Това е логика и на вносителя. Вие правите класификацията от гледна точка, може би най-точно казано, на каталога от изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите при лицензирането. Възможна е и такава гледна точка, но все пак защо винаги така се получава, че имаме различни логики, които сами за себе си са издържани, но в края на краищата се приема не тая логика, която ни препоръчват от Съвета на Европа, а нещо друго, което ние раждаме тук.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Европейските критерии са тук.
ИВО АТАНАСОВ: Извинявам се, вижте експертизата и ще прочетете, че те препоръчват да включим един текст, че принципната цел и на едните, и на другите, не непосредствената, не конкретната - нека търговските да си гонят печалбата и да си я разпределят, както ще видим в следващия и в по-следващия член. Но какво пречи да запишем, че принципната цел и на едните, и на другите е да съдействат за реализиране на конституционното право за информация? Мисля, че няма никакъв проблем и тук Европа едва ли ни подвежда, изхождайки от своята практика. Благодаря.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Разбира се, че е право и на едните, и на другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любомир Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз знам недостатъците на направеното от нас предложение, но там нещата са изчистени и са общо взето ясни, тъй като има принцип, дали този е начинът на финансиране и видът собственост - регионален или друг, но тук просто има принцип, докато при вас нещата са твърде преплетени и неясни. Тук са смесени и функции, и цели, и какво ли не още, като функциите и целите са дефинирани допълнително.
Никак не е ясно защо например на търговските оператори ще се вменява като първостепенна цел печалбата, тъй като много от тях и това е съвсем естествено, преследват и някакви други цели, които са не по-малко важни от печалбата.
Така че за мен това деление е твърде изкуствено, доколкото и търговската дейност, казано най-общо, е част от обществената дейност въобще.
Така че това разграничение според мен не отговаря на изискванията на този закон. Аз лично мисля, че трябва да търсим други принципи. За жалост в комисията така и не беше намерено време да се обсъдят тези сложни въпроси.
Ето защо предлагам да се спрем на онова, което Иво Атанасов предлага и което е свързано с изискванията на европейските конвенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов за добавяне към чл. 4 на второ изречение.
Гласували 180 народни представители: за 64, против 113, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нова редакция на чл. 4.
Гласували 173 народни представители: за 61, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 176 народни представители: за 112, против 59, въздържали се 5.
Член 4 е приет.
За отрицателен вот думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз недоумявам как може да се гласува такава, извинете, глупост.
Значи радио- и телевизионните оператори са обществени и търговски. Нима търговското не е част от общественото? Може ли някой да обясни разликата между двете неща? Моля вносителят да ми го обясни. Аз не съм наясно. Какво значи търговско и какво значи обществено? Търговското отделно от общественото и общественото отделно от търговското?
Такова нещо, господин Корнезов, в правото има ли?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Няма. Да бяхте си приели поне на Младен Влашки, че е публично. Той да не го беше оттеглял, че е публично и частно. В това има по-голям смисъл. Това поне е по Конституция, отколкото обществено и търговско.
Извинявайте, но за глупости не можем да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Димо Димов за отрицателен вот.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател! Аз ще бъда съвсем кратък. Забележките по законопроекта за радио и телевизия, съставени от г-жа Карлин Морисън и г-н Майкъл Уагнър в дефинирането на търговски и обществени радио- и телевизионни станции, чл. 5 и 6 се казва: "Въпреки че търговските станции наистина имат за цел главно да разпределят печалби, това невинаги е така.
Канал 4 във Великобритания е обществена корпорация, задължена да реинвестира всички печалби в компанията. Това невинаги й е основната цел. Търговската станция може да бъде натоварена по закон с обществени задължения".
Ясно и точно казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Райчевски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 5. Търговските радио- и телевизионни оператори са търговски дружества с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си."
Предложение на народния представител Младен Влашки, което предложение се оттегля от вносителя.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 5 текстът след запетаята отпада.
Така е записано предложението, не се казва точно кой текст и коя алинея.
Комисията по културата и медиите не приема предложението. (Реплики от Демократичната левица.)
Точно така е записано предложението, което той е подписал без никакво обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ясно е, една запетая има в текста.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев има ли желаещи за изказване? Господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз поддържам нашето предложение, тъй като ние тук изключително много стесняваме предмета на дейност на така наречените търговски оператори, чиято основна цел е разпределение на печалба между собственици. Това е един пълен абсурд, тъй като търговските оператори, захващайки се с радио- и телевизионна дейност, просто не могат да имат за цел, основна при това, единствено да разпределят печалбата между собствениците. И би било много по-разумно, ако ние спрем текста дотам, до запетайката имам предвид, тъй като той не допринася с нищо за изясняване на смисъла на този член.
Ето защо поддържам нашето предложение и ви предлагам да се отървем от текста след запетайката. Значи аз не разбирам каква е разликата, примерно, между основна, неосновна цел и така нататък. Ако някой от вас е в състояние да формулира коя е целта или неосновната цел на търговските оператори, нека да го направи.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не се чувствам комфортно в положението на човек, който ще определя основната цел на едно търговско дружество.
Мисля, че е допустима хипотезата, при която едно търговско лице, което се занимава с радио- и телевизионна дейност, която може да не е негова основна дейност, да прави това от чисто филантропски цели, даже да работи на загуба, защото да допуснем, че има други дейности, с които пък набира печалба. И да го прави от чисто филантропска гледна точка.
Защо с един закон ние трябва да определим коя е неговата основна цел? И затова моля тук наистина да подкрепите предложението за отпадане на текста след запетаята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан. Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в чл. 5 текстът след запетаята да отпадне.
Гласували 195 народни представители: за 83, против 105, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 5, както е предложен от вносителя.
Гласували 186 народни представители: за 118, против 68, въздържали се няма.
Член 5 е приет.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Отрицателен вот, ако позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отрицателен вот - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз преди малко предупредих, че изглежда тук става нещо, което излага парламента и най-вече юристите, които сме в него. Господин Райчевски ми се разсърди като му казах Петьо Рафаилов да седне до него, защото предлага прекъсване. Но, вижте, господин председател, да видят и колегите юристи, като приехме, че и едноличните търговци, и физическите лица в два члена преди това, сега тук казваме, че са търговски дружества.
Тук се проведе дълго обсъждане за разпределяне на печалба, цел имат ли, нямат ли ... Ами, всяко търговско дружество, господин Райчевски, има цел печалба, така че най-разумното беше да приемете това, което ви предложиха колегите. Но вашето упорство на едно мнозинство, което така, в чрезвичайна обстановка, приема такива смешни работи, а това юристите тук, в залата, много добре го разбират ... Преди два текста приехте, че може да са и еднолични търговци. Сега приемате, че са дружества. Ами, след два текста ще приемете, че са сигурно сдружения с идеална цел, които разпределят печалба, а след още два - нещо друго.
Голямата преумора и напрежение изглежда си казват думата. Така че пак, изразявайки отрицателния си вот по този текст, Ви предлагам поне един колега от мнозинство от юристите да седне тук до Вас, да следи текстовете, защото приемаме глупости, разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа! Ако бяхте се вслушали в това, което ви прочете проф. Димов, вие никога нямаше да гласувате този текст. И още нещо: ако бяхте прочели какво ви предлага представителят на мнозинството господин Влашки, също нямаше да гласувате този текст. Защото неговите предложения са много интересни и наистина в тях има разум за разлика от това, което приехте. Забележете, той предлага "Частни радио- и телевизионни оператори са търговски дружества с лицензии за радио- и телевизионна дейност ..." и човекът предлага начина на финансиране, по какъв начин идва това финансиране, лицензията им е лична.
Вероятно под натиск господин Влашки е оттеглил своето предложение, но в това предложение - на господин Влашки, има много повече смисъл и много по-добре пасва в сравнение с члена, който току-що гласувахте и против който гласувахме ние. Няма смисъл в този член, разберете. Това е, отново повтарям, поредният глупав член на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за внимание! Гласуваме предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за създаване на нов чл. 5. Тяхното предложение е за чл. 4 - заместващ текст, и създаване на нови членове 5 и 6. Трябва да гласуваме, ако те поддържат предложението си. Поддържате ли предложението си?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не сме го мотивирали, но не го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за създаване на нов чл. 5.
Гласували 174 народни представители: за 64, против 105, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:   "Чл. 6. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които се създават с основна цел да допринасят за реализиране на конституционното право на информация."
Предложение на народния представител Иво Атанасов - в чл. 6 след думата "обществените радио- и телевизионни оператори са юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които" се поставя двуеточие и се добавят точките от 1 до 4 на ал. 3. Всичко друго отпада.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 6, ал. 1 след думите "юридически лица" се добавят думите "или търговски дружества".
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
"(2) Обществените радио- и телевизионни оператори могат да бъдат субекти на публичното или на частното право."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - чл. 6, ал. 2 отпада.
Комисията не приема предложението.
"(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:
1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;"
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 6, ал. 3, т. 1 думите "предоставят за разпространение" се заменят с думите "създават и разпространяват".
Комисията не приема предложението.
"2. гарантират достъпа до националните и световните културни ценности и популяризиране на научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи от населението;"
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов - в чл. 6, ал. 3, т. 2 да отпаднат думите "от населението".
Комисията приема предложението.
"3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси и духовните ценности на българския народ, на националната наука, на образованието и културата;"
Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Гюнер Тахир - в чл. 6, ал. 3, т. 3 се изменя, както следва:
"3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
"4. поощряват създаването и изпълнението на произведения на български автори."
Предложение от народния представител Сашо Стоянов - в чл. 6, ал. 3 да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
"5. поощрява българското изпълнителско творчество."
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов - да отпаднат думите "и изпълнението".
В чл. 6, ал. 3 да се създаде нова т. 5:
"5. поощряват българското изпълнителско изкуство."
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки, което се оттегля.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 6, ал. 3, т. 4 - нова редакция:
"4. поощряват и създават произведения на български автори и поощряват българското изпълнителско творчество;"
Комисията по културата и медиите приема по принцип предложението.
Становище на комисията - чл. 6 се изменя, както следва:
"Чл. 6. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически и юридически лица..."
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това го няма в доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Това е становището на комисията. Добавяме го по аналогия сега.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кога се събра комисията?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По аналогия на текста, който приехме преди това.
"Чл. 6. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически и юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.
            (2) Обществените радио- и телевизионни оператори са субекти на публичното или на частното право.
            (3) Обществените радио- и телевизионни оператори:
1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;
2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи;
3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;
4. поощряват създаването на произведения на български автори;
5. поощряват българското изпълнителско изкуство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Процедурното ми предложение е да прекратим заседанието.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Защо?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: За да продължим утре, останаха десетина минути. Благодаря ви. (Весело оживление, единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Парламентарната група на Демократичната левица предлага да продължим и нощес, като за целта да раздадете по един спален чувал, понеже така и така тук е хладно, навън е горещо, има комари. И като сме почнали да изпълняваме насрещния план, да го довършим докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Аз смятам, че след като чак сега влязохте в залата, сигурно досега сте могли да поспите. (Весело оживление.)
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 174 народни представители: за 116, против 51, въздържали се 7.
Предложението се приема.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прочетете правилника за отрицателен вот.
Следващото заседание ще бъде утре в 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,49 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председатели:
              Иван Куртев
              Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров
Атанас Мерджанов