Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Ангел Найденов. Честито, желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с първо четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав.
Някой желае ли да се изкаже?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания?
Вчера от Парламентарната група на СДС пожелаха да не се гласува, защото имало кандидати да се изкажат, но сега не виждам никой да вдига ръка.
Ако няма, поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав.
Моля, гласувайте!
Гласували 150 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Николов, имате думата за процедура.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да ви предложа да приемем този законопроект и на второ четене, тъй като на първо четене беше приет без нито един глас "против". Считам, че и второто гласуване ще бъде такова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Никола Николов.
Гласували 152 народни представители: за 130, против 11, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Николов, имате думата да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав, подписано на 5 юни 2000 г. в Букурещ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 149 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 13.
Законът е приет на второ гласуване.

Пета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
От справката, която виждам, са проведени разисквания по § 109 и поради необходимост от уточняване на текста, разглеждането на параграфа е отложено. Така че комисията, ако има готовност, да докладва уточнения текст.
Отлага се разглеждането на § 109.
Моля господин Пламен Марков да докладва законопроекта.
Докладвайте § 110.



ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 110 има предложение на народния представител Юрий Юнишев - в чл. 701, ал. 2 думите "оздравителен план" да се заменят с "план за оздравяване".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 110 и предлага следната редакция:
"§ 110. В чл. 701 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "предлагането" се заменя с "изтичането на срока по чл. 698".
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
"Тази разпоредба не се прилага при отмяна на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на план за оздравяване и връщане на делото от второинстанционния съд за продължаване на производството"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте § 110 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 8.
Параграф 110 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "§ 111. В чл. 702, ал. 1 текстът след думите "за приемане на" се заменя с "допуснатия до разглеждане план"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 111.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте § 111 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Параграф 111 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 112:
В чл. 703, ал. 4 изречение второ се заличава - това е предложение на народния представител Юрий Юнишев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 112 и предлага следната редакция:
"§ 112. В чл. 703 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 6:
"(6) Не се счита за приет план против който са гласували повече от половината от приетите вземания, независимо от гласовете, в които се разпределят"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте § 112 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Параграф 112 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 113 има направени две предложения - предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 704 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Юрий Юнишев, което е прието от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 113 и предлага следната редакция:
"§ 113. В чл. 704 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен".
2. В ал. 3 се създава изречение трето:
"По възможност всички възражения се разглеждат в едно заседание и съдът се произнася по възраженията в 14-дневен срок от заседанието"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 106 народни представители: за 23, против 78, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 113 така, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Параграф 113 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "§ 114. В чл. 705 т. 2 се изменя така:
"2. планът е приет с мнозинство на повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци по чл. 692, ал. 1 и по чл. 692, ал. 3; ако планът предвижда непълно плащане, поне един клас от кредиторите, които са го приели, трябва да получава непълно плащане;"."
По § 114 има направено предложение от народния представител Светослав Лучников - в чл. 705, т. 2 думите "поне един клас от" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 114.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников.
Гласували 98 народни представители: за 41, против 8, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 114 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 16, въздържали се 3.
Параграф 114 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 115 има направени три предложения от народния представител Юрий Юнишев, които са приети, и едно предложение от народния представител Светослав Лучников, което също е прието от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 115 и предлага следната редакция:
"§ 115. Създава се чл. 706а:
"Срок за сключване на договор
Чл. 706а. (1) Срокът за сключване на договор за продажба на цялото предприятие, на обособена част от него, съобразно утвърдения план за оздравяване е едномесечен от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана.
(2) Ако в срока по ал. 1 не се сключи договор за продажба съобразно проекта към утвърдения план за оздравяване, всяка от страните може в едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 1 да поиска от съда по несъстоятелността да обяви договора за сключен, съгласно проекта по чл. 700, ал. 4, приет на събранието на кредиторите.
(3) Ако в срока по предходната алинея никой от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът по несъстоятелността възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте § 115, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Параграф 115 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 116 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"§ 116. В чл. 707 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Алинея 2 се отменя."
По § 117 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 117. В чл. 707а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "ал. 1" се заличават.
2. Създава се ал. 2:
"(2) След отмяна на решението на съда не се провежда оздравително производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте § 116 и 117, както са предложени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 3.
Параграфи 116 и 117 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Предложение на народния представител Юрий Юнишев за създаване на нов § 117а:
"§ 117а. В чл. 709 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "при условията на чл. 707, ал. 2, т. 1" се добавя "както и по чл. 706а, ал. 3".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Искането по ал. 1 се разглежда от съда в 14-дневен срок от постъпването му в открито съдебно заседание с призоваване на направилия искането кредитор и на длъжника."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Просто се налага едно малко редакционно изменение в предложеното от мен по простата причина, че вече приехме § 116, в който отпадна ал. 2 на чл. 707. И ако обърнете внимание в моето предложение по чл. 709, ал. 1 е включено "при условията на чл. 707, ал. 2, т. 1".
Следователно, след като вече ал. 2 на чл. 707 е отпаднала, то тогава тя трябва да отпадне и от този текст - "при условията на чл. 707, ал. 2, т. 1" се добавя "както и по". Целият този израз трябва да отпадне и да остане само изразът - в ал. 1 след думите "при условията на чл. 706а, ал. 3". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 117а, както е предложен, с редакционната поправка, която направи господин Юнишев.
Гласували 105 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 21.
Параграф 117а е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "§ 118. В чл. 717 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по съответния ред за продажба на такива вещи и права по реда на Гражданския процесуален кодекс, като синдикът има правомощията на съдия-изпълнител."
2. В ал. 2 се създава изречение трето:
"Когато вещите и имуществените права включват вещни права върху недвижими имоти, продажбата се извършва по реда на чл. 375 - 389 от Гражданския процесуален кодекс."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 118.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте § 118, както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 9.
Параграф 118 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Предложение на народния представител Юрий Юнишев - създава се нов § 118а:
"§ 118а. В чл. 718 се създава ал. 5:
"(5) Продавач по договор по ал. 1 е синдикът."
Комисията подкрепя предложението на народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 118а.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Параграф 118а е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 119 има направено предложение от народния представител Юрий Юнишев - сегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 119 и предлага следната редакция:
"§ 119. В чл. 721 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията.
2. Създава се ал. 3:
"(3)  Не може да бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
За какво става въпрос? Става въпрос за включване на нови вземания в сметката за разпределение, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него. За какви точно вземания става въпрос? Вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и падежа, произтичащи от продължаването на дейността на длъжника. Под прикритието на продължаване на дейността на длъжника могат да бъдат включени такива вземания, че в крайна сметка кредиторите, които са поискали несъстоятелността, да останат абсолютно неудовлетворени, за тях да не остане нищо. И синдиците със свое волеизявление под тази форма да могат да продължават да изпомпват предприятията, да ги задължават, като в същото време старите кредитори, до момента на обявяване на несъстоятелността, ще източат чешмата и ще пият по една студена вода. Ето за това става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте § 119, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 69, против 19, въздържал се 1.
Параграф 119 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Предложение от народния представител Руси Статков - да се създаде § 119а:
"§ 119а. В чл. 722 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 1 и 2 със следното съдържание:
"(1) В случай на несъстоятелност на работодателя вземанията на работниците, произтичащи от заетостта им, следва да бъдат защитени с привилегия, така че да бъдат изплатени от активите на несъстоятелния работодател преди непривилегированите кредитори да могат да искат изплащането на техните дялове.
(2) Привилегията следва да се отнася до вземанията на работниците от:
а) работна заплата, отнасяща се за периода от две години, предшестващи обявяването в несъстоятелност или прекратяването на трудовото отношение;
б) платените отпуски, които се полагат за положен труд през годината, в която е обявена несъстоятелността или е настъпило прекратяването на трудовото отношение, както и за предходните две години;
в) суми, дължими при отсъствие от работа, за които се полага заплащане, отнасящи се за период от две години, предшестващи обявяването в несъстоятелност или прекратяване на трудовото отношение;
г) обезщетения при напускане на работа, които се полагат на работниците при прекратяване на трудовото отношение.
2. В досегашната ал. 1 т. 4 се заличава и алинеята става ал. 3.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юрий Юнишев - създава се § 119а:
"§ 119а. В чл. 722, ал. 1, т. 6, думите "вноски във фонд "Обществено осигуряване" се заменят със "задължителни осигурителни вноски".
Комисията подкрепя предложението на народния представител Юрий Юнишев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Статков, имате думата да защитите предложението си, като моля да изясните, ако се приеме Вашето предложение, какво ще направим с наличните алинеи.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): То е записано - стават 2 и 3. Има го в предложението.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това е един от много същностните текстове на Търговския закон, който в досегашния си вид противоречи на Конституцията и според мен нарушава и други закони, които действат в страната. Ще мотивирам накратко двете нови принципни предложения, които съм направил. А те са: работниците да станат привилегировани кредитори, първо, и, второ, срокът на вземанията да не е една година, както е досега, от обявяване на датата на несъстоятелност, а две години преди това.
По първото предложение. В Конституцията на Република България има чл. 5, ал. 4, която казва: международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила в Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Такъв международен акт е Конвенция № 95 за закрила на работната заплата от 1949 г., който е обнародван в "Държавен вестник" бр. 37 от 9 май 1997 г.
Там, уважаеми дами и господа народни представители, в чл. 11 е записано следното:
"1. В случай на фалит или на съдебна ликвидация на дадено предприятие наетите в него трудещи се трябва да имат положението на привилегировани кредитори, било по отношение на заплатите, които им се полагат за извършената работа през времето преди фалита или съдебната ликвидация, което трябва да бъде предвидено в националното законодателство, било за заплатите, които не надхвърлят определен размер, установен от националното законодателство.
2. Работната заплата, която представлява привилегировано вземане, трябва да бъде изцяло изплатена преди обикновените кредитори да предявят своите вземания."
Ето това противоречие, което го има в Търговския закон, в Конституцията на Република България трябва да бъде разрешено.
Това е едно от моите предложения.
Междупрочем, преди няколко месеца във връзка с мое запитване до министър-председателя и до господин Жотев точно във връзка с такива въпроси, свързани с фирма "Пима", Монтана, отговорът на министър-председателя беше: "Да, Конституцията и тази конвенция изискват именно такъв ред, но за това трябват средства при продажба." Такива средства постъпиха и работниците от фирма "Пима" ги получиха първи, даже преди държавните вземания - нещо, което е напълно основателно, защото в края на краищата става дума за суми и размери, които конвенцията точно регламентира.
Второ, по срока. Досегашният текст е една година - една година от обявяването на несъстоятелността, ако има трудово правоотношение, но той по същество уврежда правата на работниците.
По данни на КНСБ отпреди няколко месеца всички вземания на работниците или на такъв тип кредитори като тях са 50 млн. лв. Не знам доколко тази цифра е вярна, но по същество става дума за неголяма сума в сравнение с онези, които тръгнаха да се реализират по линия на реституцията.
Ако ние, или по-точно мнозинството в предишните закони реституира, възстанови право отпреди 45 години, а това на работниците, което е от две години сега, се погазва, според мен би трябвало не само сериозно да се замисли тази част, която не приема предложението, а и да поеме огромната отговорност. Защото става дума не за пари, които се даряват, а за пари, които са заработени, а сега по същество с текста се дискриминират вземания, тъй като една голяма част от тези вземания имат срок по-голям от една година. Вече изтекоха срокове на несъстоятелност на предприятия повече от две години, даже две години и половина. Реално мнозинството трябва да си даде сметка според мен за това, че при огромното обедняване на хората всеки лев, а тук става дума за много повече, трябва да бъде възстановен на онези, които със своя труд са го изработили.
Затова, уважаеми дами и господа, съм направил тези предложения. Смятам, че има още един документ, който наскоро ние ратифицирахме с моя подкрепа, а това е Европейската социална харта, ревизирана, който също изисква да приведем в съответствие нашето законодателство с нея.
Мисля, че особено юристите от дясната страна би трябвало да си дават сметка за тези неща, защото в края на краищата дори и днес вие да не го гласувате по съдебен път всеки един от тези, които са потърпевши, а това са десетки хиляди, може би и стотици хиляди вече работници, ще търси своето право. Но защо трябва по този начин да се настройва българският гражданин, защо трябва да бъде потъпквана Конституцията?
Ето затова се обръщаме и към Вас, господин председател, Вие също сте юрист, да се дискутира по моите предложения и в края на краищата да се намери съответствие с Конституцията, а именно, да подкрепите тези текстове, които съм предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа, аз подкрепям направеното предложение от народния представител Руси Статков, доколкото наистина става въпрос за хилядите засегнати работници от така наречената структурна реформа, която в рамките на "Видахим" се извърши по такъв начин, че да изтече срокът докато се имитира някаква процедура по ликвидация и работниците да престанат да бъдат кредитори, които трябва да бъдат с един по-привилегирован ред. Вече втора или трета година тече ликвидация на "Видахим". В същото време и вчера имаше апелативно дело в Апелативния съд за несъстоятелност. Работниците вече са изгубили правата си като кредитори.
И ако вие днес, мнозинството, не подкрепите предложения текст, това категорично ще покаже, че тези, които управляваха тези държавни предприятия в така нареченото преструктуриране и с юридически хватки от типа на една-две-тригодишна ликвидация, през която източваха предприятията, погасиха правото на работниците да получат работните си заплати, то това е било замислено от правителството като една шашма - шашма, при която народният представител Статков ви каза за какви пари става дума в сравнение с големите кредити, но шашма, която бърка в джоба на най-ощетените от структурната реформа - на работниците. И тук днес с вашето гласуване всъщност вие ще покажете дали това е било умишлено или наистина проточилите си процедури по ликвидация се дължат на нехайството, бих казал, на престъпното нехайство на правителствени представители, които отговарят за управлението на тези търговски дружества и за извършването на структурната реформа в тях. Тоест, този вот е изключително важен за разграничаване на отговорността, отговорността за това, което се случи с тези работници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Не виждам други колеги, които искат да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за създаване на нов § 119а.
Гласували 128 народни представители: за 51, против 71, въздържали се 6.
Предложението на господин Статков не се приема.
Следващият параграф, който беше докладван от господин Марков, е предложението на господин Юрий Юнишев за създаване на § 119а, което предложение е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението на комисията за създаване на нов § 119а е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Има направено предложение от народния представител Иван Димов за създаване на нов § 119б, което предложение е в обем на 4 стр. и половина.
Аз предлагам, господин председател, тъй като колегата Димов го няма в момента в залата, да отложим гласуването по неговото предложение до явяването му, тъй като това предложение не е подкрепено от комисията. Аз съм убеден, че колегата Димов ще го оттегли и затова до появяването му да отложим гласуването на това предложение и да преминем към § 120.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разумно е, за да може и той да защити становището си.
За процедура думата има господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз съм направил предложение да отпадне целият този параграф и съм си в залата и комисията е приела предложението.
Така че предлагам да продължим нататък работата по закона. Ако изчакваме всеки народен представител, направил предложение, когато не е в залата, то ние ...
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Той предлага да се създаде нов параграф.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз съм предложил този параграф да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Кой параграф?
МИХАИЛ МИКОВ: Параграф 121.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Ние сме на § 119.
МИХАИЛ МИКОВ: Точно за този параграф - § 119б, съм предложил да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, от Вас няма предложение. Вие сега направихте предложение за отпадане.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, правя предложение да отпадне този параграф.
Господин Марков има думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Смятам, че не може да се прави предложение за отпадане на един параграф, който не е докладван. Това е параграф, който е предложен от колега - народен представител, член на комисията, при разглеждането на законопроекта на второ четене.
Така че моето предложение е да преминем напред към § 120 и когато колегата Димов се яви в залата, ако държи да гласуваме неговото предложение, ще го докладвам в залата. След това колегата Миков би могъл да направи предложение за отпадане. Ако бъде прието, ще продължим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Поставям на гласуване постъпилото предложение за отлагане обсъждането на § 119б, предложено от народния представител Иван Димов.
Гласували 85 народни представители: за 43, против 18, въздържали се 24.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Предложението за създаване на нов § 119б е отхвърлено, тоест този параграф отпада.
По § 120 има направено предложение от народния представител Светослав Лучников:
В § 120 да отпадне § 3б.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 120 да отпадне § 3б.
Предложението е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Михаил Миков:
В § 120 да отпадне § 3в.
Комисията подкрепя и това предложение.
Също има предложение от народния представител Михаил Миков в § 120 да отпадне § 3г.
Комисията подкрепя и това предложение.
Има предложение на народния представител Светослав Лучников:
В § 120, в § 3г накрая да се добави "при спазване правилата на чл. 15 и чл. 16 от Търговския закон."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията не подкрепя и текста на вносителя по § 120 и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли колеги, които желаят да вземат думата по така направените предложения? Няма.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на § 120, с което се създават Допълнителни разпоредби: § 3а, § 3б, § 3в и 3г.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Параграф 120, предложен от вносителите, отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 121 има направено предложение от народния представител Михаил Миков същият параграф да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 121 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 121, с което се отменят параграфи 4 и 5.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на § 121 е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Има направено предложение от народния представител Иван Димов за създаването на нови Преходни и заключителни разпоредби:
"§ 1. Отменят се § 4 и § 5 от Преходните и заключителни разпоредби.
§ 2. (1) Заварените от този закон производства по несъстоятелност на търговски дружества, за които Агенцията за приватизация е орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, се прекратяват от съда, пред който са висящи, и се изпращат на Софийския окръжен съд, съответно Софийския апелативен съд, по компетентност за разглеждане по реда на глава 53, като съдът обявява определението в "Държавен вестник" и изпраща съобщение на Агенцията за приватизация.
(2) Софийският окръжен съд продължава извършването на съдопроизводствените действия по реда на глава 53, в зависимост от стадия на производството и влезлите в сила решения на съда, пред който делото е прекратено. Решенията за избиране и назначаване на действащ синдик (временен синдик) се обезсилват от датата на определението за прекратяване на делото пред съда, пред който делото е заведено.
§ 3. Оценката на парично вземане на длъжника се извършва, като се вземе предвид абсолютният размер на главницата, лихвите и разноските за събирането му, правният анализ и възможността за удовлетворяване на кредиторите.
§ 4. Изменя се чл. 53, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както следва:
"(1) Длъжностните лица от предприятията, за които има решения за приватизация и/или са в открито производство по несъстоятелност, които не изпълняват задълженията, произтичащи от тази глава, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление."
§ 5. Непредявените в срока по § 6а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия вземания, могат да се предявят в производството по глава 53 от този закон."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Иван Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Моля да гласуваме предложението на господин Иван Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 3, против 51, въздържали се 50.
Предложението на господин Иван Димов за създаване на § 1, 2, 3, 4 и 5 в Преходните и заключителните разпоредби не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "§ 122. Заведените искове по чл. 70 от Търговския закон се довършват по досегашния ред."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме § 122 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 122 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 123 има направено предложение от народния представител Юрий Юнишев в § 123 думите "две години" да се заменят с "една година", а в изречение второ думата "глоба" да се замени с "имуществена санкция".
Комисията подкрепя предложението.
По същия параграф има направено предложение от народния представител Михаил Миков - в § 123 изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 123 и предлага следната редакция:
"§ 123. Акционерните дружества са длъжни да приведат уставите си в съответствие с чл. 162 в срок до една година от влизането в сила на този закон. При неизпълнение на това задължение се налага имуществена санкция до 2000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, първоначалното ми предложение беше да се премахне тази имуществена санкция за едно задължение, което се налага доста изкуствено. Затова че законодателят се е сетил да променя закона в едни относително кратки срокове трябва да се свикат акционерни събрания. Представете си, че един ден преди влизането на закона в сила се провежда събрание на едно акционерно дружество. Автоматически това означава, че то трябва да се ръководи не от собствените си нужди, от реалностите, от приемането на отчет, на баланс, от евентуални промени в устава, а трябва непременно по никое време, с оглед влизането на закона в сила да проведе такова общо събрание за съобразяване на устава си с новия закон.
В този смисъл аз даже оттеглям моето предложение за отпадане на санкцията, но чисто процедурно Ви моля да поставите на гласуване предложението на вносителя, който явно е бил по-разумен и е дал един 2-годишен срок, в който срок от влизането на закона в сила несъмнено че по естествен път всяко акционерно дружество ще си проведе събрание и при провеждането на това събрание то ще съобрази всичките тези необходими промени, които произтичат от Търговския закон. Интересно защо само с чл. 162, въпреки че там има пък едни други противоречия, но те след време ще се видят с практиката какво ще стане. Просто уставите трябва да бъдат приведени въобще в съответствие с Търговския закон.
И да дадем един по-разумен срок - 2-годишен срок, каквото е било и предложението на вносителя, за да не създаваме излишно напрежение и да превръщаме тези акционерни дружества в потенциални нарушители или пък в хора, които сега ще бързат и само ще правят излишни разходи за свикване на общи събрания и прочие.
Пак апелирам да подкрепим предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков. Други изказвания няма.
Първо поставям на гласуване предложението на комисията за § 123, който ще бъде част от Преходните и заключителните разпоредби, което заглавие трябва да се постави преди § 122.
Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 75, против 24, въздържали се 2.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", което се поставя пред § 122, и съдържанието на § 123 в редакцията на комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "§ 124. Когато до влизането в сила на този закон устав е овластил надзорен съвет с правомощие да увеличава капитала на акционерното дружество, тези правомощия се запазват до изтичането на срока им или до последващо изменение в устава."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 124.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме § 124 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Параграф 124 е приет.
Господин Димов, имате думата.

ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Оттеглям текста по § 119б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За създаване на глава петдесет и трета.
Господин Марков, да продължим.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 125 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 125. Когато до влизането в сила на този закон има потвърден от Държавната комисия по ценните книжа проспект за набиране на капитал за учредяване на акционерно дружество, учредяването се извършва по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 125.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 7.
Параграф 125 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 126 има направено предложение от народния представител Михаил Миков - § 126 да отпадне.
Комисията подкрепя направеното предложение. Предлага § 126 да отпадне.
По същия параграф има направено предложение от народния представител Светослав Лучников. Същото не е подкрепено от комисията. Господин Лучников предлага § 126 да се измени така:
"§ 126. Висящите производства по несъстоятелност на предприятия по чл. 613, ал. 2 се довършват от Софийски окръжен съд. Останалите съдилища, пред които има образувани такива производства, изпращат делата на Софийския окръжен съд по компетентност в 60-дневен срок от влизането в сила на този закон. В случаите, при които към момента на влизането на настоящия закон в сила, съдът се е произнесъл с акт по чл. 717, ал. 2 от Търговския закон, разрешавайки на синдика извършване на публична продажба на имуществото на длъжника, както и в случаите, при които съдът е постановил определение по чл. 701 за допускане на оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите, делото следва да се разгледа и реши от съответния окръжен съд по седалището на длъжника, в съответствие с общите правила на подсъдността, установени в чл. 613, ал. 1 от Търговския закон. Производствата пред апелативните съдилища, заварени при влизането в сила на този закон, се разглеждат от съответните апелативни съдилища. При връщане на делата за продължаване на първоинстанционното им разглеждане, същите се препращат на компетентния съд, съобразно предвижданията на настоящия текст."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага § 126 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 126.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Параграф 126 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 127 има направено предложение от народния представители Юрий Юнишев, което е оттеглено.
"§ 127. Установителните искове, предявени по реда на чл. 694 преди датата на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр. 70 от 1998 г.) се разглеждат по реда, който е бил в сила до тази дата. Внесената държавна такса се освобождава и се връща на вносителя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 127.
"§ 128. Жалбите, заведени срещу решение на съда по несъстоятелността по чл. 692 до влизането в сила на този закон, се разглеждат по реда, който е бил в сила до този момент."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 128.
"§ 129. За висящите производства по несъстоятелност срокът по чл. 688, ал. 1 започва да тече от датата на влизането в сила на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 129.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Моля да гласуваме параграфи 127, 128 и 129 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Параграфи 127, 128 и 129 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 130 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага същият параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Току-що получихте предложението за промяна на Гражданския процесуален кодекс и това е причината комисията да предложи отпадането на текста.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 130.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 1, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 130 е прието.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 131 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 131. В чл. 192, ал. 2 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ., бр. 59 от 1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 78 от 1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 87 от 1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 93 от 1995 г.; доп., бр. 64 от 1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 96 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 6 от 1999 г.) се създава т. 6 със следното съдържание:
"6. дела по несъстоятелност;"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 131.
Гласували 101 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 7.
Параграф 131 в редакцията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По § 132 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 132. В Закона за банките (обн., ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 84, ал. 3 думите "по чл. 658, ал. 1, точки 1-9 и точки 12-14" се заменят с "по чл. 658, ал. 1, т. 1 и 2, т. 4-10 и т. 13-15".
2. В чл. 87 се правят следните изменения:
а) в ал. 4 думите "по реда на чл. 692, ал. 2 от Търговския закон" се заменят с "в открито заседание с призоваване на синдика, кредитора, с оспорено вземане и направилия възражението кредитор";
б) в ал. 5 думите "по реда на чл. 692, ал. 5 от Търговския закон" се заличават;
в) в ал. 6 думата "решение" се заменя с "определение" и думата "решението" се заменя с "определението".
3. В чл. 90 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "Решението на съда по чл. 692, ал. 4 подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд" се заменят с "Определението на съда по чл. 692, ал. 3 подлежи на въззивно и касационно обжалване" и се създава изречение второ:
"В този случай чл. 694 от Търговския закон не се прилага.";
б) в ал. 2 думите "подало възражения по чл. 692, ал. 3 от Търговския закон" се заменят с "оспорило пред съда решението на синдика по чл. 87, ал. 3, единствено за вземането, по което е възразило" и думите "чл. 692, ал. 2 от Търговския закон" се заменят с "чл. 87, ал. 4, изречение трето";
в) в ал. 3 думите "момента на получаването на уведомлението" се заменят с "обнародването на съобщението";
г) в ал. 5 думите "решението на съда по чл. 692, ал. 5 от Търговския закон" се заменят с "определението на съда по чл. 692, ал. 1";
д) в ал. 6 думите "решение на съда по чл. 692, алинеи 4 и 5" се заменят с "определение на съда по чл. 692, ал. 1 и 3".
4. В чл. 94а думата "решението" се заменя с "определението"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Моля да гласувате предложението на комисията за § 132.
Гласували 121 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 11.
Параграф 132 в редакцията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Има направено предложение от народния представител Георги Божинов за създаването на нов § 133:
"§ 133. В Закона за публично предлагане на ценни книжа се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 1 думите "Централния депозитар" се заменят с "депозитарна институция".
2. В чл. 115, ал. 1 след думите "седалище" се добавя "в присъствието на нотариус и прокурор"."
Комисията не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Божинов за създаване на § 133. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 5, против 85, въздържал се 1.
Предложението на господин Георги Божинов за създаване на нов § 133 не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: С това приехме всички предложени параграфи за изменение и допълнение в Търговския закон. Искам само да уведомя колегите, че всички параграфи от 122 до 132, които са в "Преходни и заключителни разпоредби" ще намерят своето систематично място така, както сме ги гласували като текстове в действащия Търговски закон. Това технически ще бъде уточнено при изготвянето на самия закон.
Отложеният § 109 е докладван в пленарна зала, поради което след проведени консултации предлагам да гласуваме текста така, както е докладван и предложен от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Връщаме се към § 109. Както казах преди малко, разискванията са приключени и ще гласуваме, първо, неприетото предложение на господин Михаил Миков по § 109 - в чл. 700 ал. 4 да отпадне.
Моля да гласуваме предложението на господин Миков за отпадане на алинеята.
Гласували 101 народни представители: за 34, против 66, въздържал се 1.
Предложението на господин Миков за отпадане на алинеята не се приема.
Предложението на господин Юнишев е прието.
Поставям на гласуване § 109 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 9.
Параграф 109 в редакцията, предложена от комисията, се приема.
При това положение приехме цялото изменение и допълнение на Търговския закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Шеста точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД.
Законопроектите са два - единият е на Министерския съвет, вторият е на народните представители Меглена Плугчиева и Дора Янкова.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
За процедура най-напред - господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя процедурното предложение да бъде допуснат в залата господин Милко Станчев - заместник-министър на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Не.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Костов в залата да бъде допуснат заместник-министър Станчев.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Станчев в залата.
Има думата господин Владислав Костов да докладва становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа

ОТНОСНО: 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2000 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, № 054-01-73, внесен от народните представители Меглена Иванова Плугчиева и Дора Илиева Янкова на 16 юни 2000 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 6 юли 2000 г., на което обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесени съответно от Министерския съвет и от народните представители Плугчиева и Янкова. В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите господин Каркъмов и господин Станчев.
l. По законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът предлага изменения и допълнения, които засягат предимно процедурата по възстановяване на правото на собственост върху горите и земите от горския фонд чрез уточняване на правомощията на поземлените комисии и на министъра на земеделието и горите. В полза на приключването на процеса по възстановяването на собствеността се предлагат изменения относно:
- Отпада изискването правата на собствениците без документи за собственост на отнетите им гори и земи да се възстановяват след приключване на възстановяването на правата на собствениците, които притежават документи. И двата процеса ще вървят успоредно.
- Влязлото в сила решение на поземлената комисия, придружено със скица за имота, има силата на нотариален акт.
- Въвежда се неделимост на имоти, възстановени в съсобственост в ревир. Така правният режим на тези имоти се доближава до ограниченията, които са били наложени на собствениците преди отнемането на собствеността им.
- Поддържането и осъвременяването на картата на възстановената собственост на горите и земите се извършва от поземлените комисии до предаването им на Агенцията по кадастъра.
Народните представители, взели участие в дискусията, подчертаха, че приемането на законопроекта е необходимо с оглед по-бързото приключване на процеса по възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Предлаганите промени способстват това и отговарят на изискванията, наложени от прилагането на закона.
ll. По законопроекта, внесен от народните представители Меглена Плугчиева и Дора Янкова.
Участниците в дискусията изразиха становище, че в законопроекта има две рационални предложения, които са предложени и със законопроекта на Министерския съвет и които имат по-ясна и прецизна редакция.
Останалите са неприемливи по следните съображения:
1. Предлага се възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд да се извършва от държавните лесничейства и от поземлени комисии.
Такава идея не може да се подкрепи поради това, че процесът по възстановяването на собствеността е напреднал и допускането на съвместно упражнявана компетентност ще внесе допълнителни организационни усложнения. Независимо от това следва да се отбележи, че с чл. 11, ал. 3 е предвидено задължително участие на представител на държавното лесничейство в работата на всяка поземлена комисия.
2. Предлага се кадастърът на земите и горите от горския фонд да се поддържа от Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите.
Предложението е в противоречие със Закона за кадастъра и имотния регистър, а освен това се предвижда ведомствата да изработват и поддържат съответните работни карти.
3. Предлага се при възстановено право на собственост върху маломерни имоти, със съгласие на собствениците, да бъдат въвеждани във владение за съвместно стопанисване и ползване на горите.
Това предложение също е неприемливо. Няма никаква правна пречка след възстановяването на правото на собственост и извършване на въвода във владение собственикът да постъпи със собствеността си както прецени, в съответствие със законите, които регламентират тази материя.
4. Относно предложението за създаване на "предимство" при въвода във владение на собственици, които се обединяват в кооперации. Предложението е неприемливо поради това, че, първо, има доста неясно съдържание в текста, а от друга страна би създало неравнопоставеност спрямо останалите собственици.
След станалите разисквания и на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2000 г.
2. Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от народните представителки Меглена Плугчиева и Дора Янкова на 16 юни 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
От вносителите госпожа Плугчиева има думата.


МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, още миналата седмица от нашата парламентарна група направихме предложение този изключително важен закон, както и устройствения Закон за горите да влязат за обсъждане в залата. За съжаление, тогава предложението беше отхвърлено и все пак се радвам, че има някакво преосмисляне и отчитане на крайната необходимост за разглеждане на този Закон за възстановяване на правото на собственост върху горите и земите от горския фонд.
За съжаление, трябва да се признае, че всички ние сме в изключително голям дълг и с огромно закъснение ще се разглеждат така предложените закони, защото практиката и животът долу не само подсказват, но и упражняват съответния натиск върху нас и налагат мнението, че ние вървим след събитията и след процесите. За съжаление, процесът на реституция, който тече в страната, е в тотален застой или е почти блокиран. Данните, които показа официалната статистика са, че са връчени съответно решения от комисията на не повече от половината подадени заявления. На практика обаче реален въвод във владение никъде не е направен, което на практика ни поставя пред една изключително тежка дилема, предвид сезона на зимата, който чука на вратата.
Но в конкретната обосновка и мотивите, които искам да изложа пред вас за внесения законопроект от мен и от госпожа Янкова, искам да обърна вниманието ви на това, че това са два основни мотива - на първо място даване възможност за ускоряване на процеса чрез включване на държавните лесничейства. Сега, макар и незалегнало като официален текст в закона, те са принудени и действат за подпомагане на процеса на реституция, но на практика за това нито са предвидени финансовите средства, нито са им дадени официалните задължения и не са им вменени в дълг.
На практика системата за Националното управление по горите, държавни лесничейства и районни управления по горите действат и изпълняват този процес, но той не е регламентиран със закон, което на практика искаме да поправим с нашето предложение.
И вторият основен момент е именно да подпомогнем и да ускорим този процес, който е в интерес на всички, в интерес на собствениците на първо място, в интерес на природата и в интерес на държавата. И затова са направени тези предложения, с които искаме да се ускори именно процесът и възстановяването да стане в по-големи горски комплекси, за да може това да стане колкото може по-бързо, иначе рискуваме процесът да се проточи още с години.
Аз не знам дали имам право да продължа с изцяло представяне на закона или мога да направя и коментар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Можете си да си направите и изказването.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, господин Куртев.
Това са основните мотиви, които исках първо да изложа пред вас по закона и освен това ще си позволя да направя и по-широк коментар по така предложения законопроект на Министерския съвет.
Аз искам по принцип да кажа, че има много рационални моменти в законопроекта на Министерския съвет, респективно на Националното управление по горите, които също целят опростяване на процедурата. И един важен момент също е засегнат, който касае недопускане делба при наличие на идеални дялове на собствениците, но искам да кажа, че наред с подкрепата на тези основни положения, има редица моменти, които сега се налага да бъдат разгледани и обсъдени много подробно, за да можем наистина да изпълним очакванията на хората.
Имам предвид на първо място, че с действащия Закон за реституция на горите се предвиждат две много тежки процедури, които тотално блокират процеса, а именно - на първо място фактът, че трябва да се върнат горите в реални граници. А това означава, че по всяка една подадена молба на практика гороразделителните фирми трябва да маркират границите на терена. Всичко това, като се има предвид, че средната площ на един парцел се очертава да бъде не повече от 0,3 ха или не повече от 3 дка, има една огромна бройка от парцели, които ще бъдат и под тази площ. Това означава, че ще се хвърлят огромни усилия, пари, средства и ангажимент на редица фирми, които трябва да отидат на терена и да маркират всички тези граници. Неслучайно самият господин Каркъмов коментира, че парите за боя само ще надхвърлят предвидените пари по останалата част от процеса на реституция. Всичко това може да бъде много разумно решено и този проблем на всяка цена да отпадне.
Ако се огледаме в другите източноевропейски страни, никой не си позволява такъв безумен лукс - да хвърля пари, за да разчертава гората на отделни парцели. Първо, защото фактически не могат да бъдат прокарани и трасирани тези граници особено в младите култури и при някои дървесни видове, това е просто технически невъзможно и, второ, поради факта, че тази граница на практика не служи на никой, напротив, това е едно, за съжаление, много скъпо безсмислие. Ако погледнем само в източните провинции на Германия - една Германия твърди, че не може да си позволи този скъп лукс - да прокара граници между отделните малки парцели и че е достатъчна картната основа и връщането по документи и в тези големи горски комплекси и оттам нататък въпросните граници ще бъдат вече и въпрос на взаимоотношение между отделните собственици. Още повече, че в източните провинции на Германия, и в останалите източноевропейски страни, черпейки своя традиционен опит и опита на Западна Европа, стигат до простичкия извод, че горите просто не могат да бъдат стопанисвани и ползвани рационално, когато те са в малки парцели, когато те са раздробени. Това не е нито в интерес на собственика, нито в интерес на държавата, а още по-малко в интерес на гората и природата. Ето защо се прилага практиката за намиране на всякакви законови лостове, финансови, за подпомагане на собствениците на гори, за да се окрупняват и сдружават независимо от вида - идеални дялове или реални, и окрупняване и обединяване в едра собственост, което няма значение как ще се нарича - било то сдружение на собственици, било то кооперация или както и да е.
Крайно време е ние всички тук, които имаме претенции да бъдем националноотговорни политици да не спекулираме с думата "кооперация", да не търсим по-нататъшно обременяване, а да признаем истината и да погледнем истината в очите, че без обединение, без сдружение на собствениците на гори, няма да е възможно по-нататък да се гарантира устойчиво и природосъобразно стопанисване на горите. И не само в интерес на обществото и държавата, а това е в интерес и на първо място на собствениците. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Затова искам да си позволя да довърша и да коментирам факта, че в нашия закон е предвидено да има доброволна делба и не само е предвидена, но тя се стимулира и се предвижда за нея тя да бъде освобождавана от такси. Това е точно в пълно противоречие на процеса, който така или иначе се подсказва от живота. И ако минете не само през Родопите, където е традиционната форма на горските кооперации, даже и в районите на Централен Балкан, на Западна Стара планина, където хората получават малки парцели, те вече са узрели за идеята доброволно да се сдружават, за да могат разумно и нормално да стопанисват и ползват своите гори. И ние сме тези, които сме призвани да узаконим и да дадем възможност и шанс на тези хора. Затова аз си позволявам да ви призова за това.
Аз смятам, че всички тези предложения са рационални, които сме направили и те не са продиктувани от никаква политическа причина, а са продиктувани от нуждите на живота и на хората долу. Аз ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите рационалните предложения, които сме направили, а по съответната редакция смятам, че с удоволствие ще предоставим възможността на колегите юристи и други специалисти да се произнесат. Затова аз ви призовавам в интерес на собствениците, в интерес на България и на бъдещето на българската гора, да подкрепите внесения законопроект от госпожа Янкова и от мен и да разгледаме заедно в комисията двата законопроекта - на Министерския съвет и нашия, и да направим един разумен и пълноценен закон, който да бъде работещ и който да бъде наистина за ползване долу, сред хората и парламентът да заслужи една добра дума от цялото ни общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Има думата заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Милко Станчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Националното управление по горите, в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и в комисията действително бяха гледани с внимание двата законопроекта, внесени от Министерския съвет и от уважаемите депутати от Демократичната левица.
Истина е, че в двата законопроекта има много конструктивни предложения. Бих казал, че две от предложенията, внесени от госпожа Плугчиева и госпожа Янкова, просто съвпадат със законопроекта на Министерския съвет.
Както заяви в залата госпожа Плугчиева, много късно се внасят тези законопроекти. Затова едно двойно подчинение или по-скоро натоварването на две институции, въпреки че са в едно министерство, да имат права по един и същ казус - за възстановяване собствеността на горите, ще донесе доста голям смут, доста голяма дезорганизация по изключително напреднал процес. За да потвърдя думите си, че процесът по реституция на горите е изключително напреднал, бих цитирал доклада на заместник-министър Каркъмов преди три дни на наша оперативка в министерството, който отчете 90 на сто завършил втори етап. Това значи, че картите, плановете и протоколните решения за 90 на сто от дадените заявления са готови, остават 10 на сто. Освен това действително истина е, че много малко собственици са въведени във владение.
Това беше техническа процедура, която изискваше известно време. Фирмите - изпълнителки не подписаха на първо четене при сключването на договора точно тази техническа операция - самия въвод във владение, трасирането на терените. И това вече е факт. Има договори за 50 на сто от землищата в страната с подизпълнителски фирми. Остава да се сключат договори за по-големите землища, там, където трябва да се върви по процедура по Закона за обществените поръчки. Това ще стане възможно до един месец. Така че в края на краищата собствеността се дава с решение на поземлената комисия.
Тези решения са връчени на собствениците. Те де факто в момента са собственици. Но за да могат действително да ползват своята собственост, трябва да се извърши и другата техническа операция - въвод във владение или по-скоро трасиране.
Истина е, че ако всеки отделен имот бъде трасиран на видимо разстояние - маркировка от маркировка, това действително е страшно тежка и непосилна финансово и технически задача. Затова в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа взехме решение да бъдат трасирани само чупките на полигона - хоризонталните и вертикалните криви, което изключително много опростява самата работа по трасирането на имотите.
Освен това имаме вътрешни указания там, където собствениците заявят, след като са получили своето решение от поземлената комисия, след като заявят колективен въвод във владение, няма задължително да се извършват тези трасирания на чупките на полигона. Това може да стане само с писмено съгласие на собствениците.
Грешно би било, ако административно или законово принудим някои собственици да се сдружават без тяхната воля.
Истина е, че много от собствениците, и това е най-разумното, много от собствениците вече са свикнали с мисълта и знаят собствения си интерес, предвид нашите многократни срещи с тях и обучение, и инструкции. Те знаят, че една собственост от 3 дка не би им донесла никакви ползи. Затова са готови, по-големият процент от собствениците са свикнали с мисълта, че ще стопанисват горите си съвместно. Това е в интерес и на българската гора, и на държавата. Но не бихме могли да направим това, не би било редно това да стане с някакъв административен или законов акт. Собствеността е свещена.
Освен това в проектозакона на Министерския съвет за промяна на Закона за горите, устройствения закон, сме предвидили допълнителни стимули за собственици, които се сдружат помежду си. За всички собственици на над 500 дка, които са сдружени в ревири по над 500 дка, предвиждаме облекчения - никакви санкции, никакви разноски няма да имат по отношение на услугите, които държавата ще им предоставя, включително лесоустройствени проекти, включително борба с вредители и с болести. Абсолютно всички услуги, които държавата ще извършва в техните гори, ще бъдат безплатни, за разлика от тези, които не са обединени, които не са асоциирани.
Така че много късно е лесничействата да бъдат включени като институция, която да издава решения или да въвежда във владение. Това е, както казах, напреднал процес.
Междувременно държавните лесничейства не са били извън този процес. Въпреки че в закона не беше изрично упоменато, държавните лесничейства с вътрешни заповеди са натоварени да подпомагат реституцията. Те участват при приемането на всички протоколи. Техните подписи стоят на тези документи. Така че държавните лесничейства и регионалните управления на горите не са изключени от процеса. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Днес в зала дискутираме шестото изменение на законопроекта за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд - за три години, дори за две години и половина.
Първо, господин председател, искам да коментирам парламентарната организация и дейност на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и да изразя своето неудовлетворение от начина на организиране и отношение към законодателната инициатива на народните представители.
Ние внасяме законопроекта с госпожа Плучгиева на 16 юни и за пореден път инициираме нужна промяна. Министерският съвет внася законопроекта на 27 юни. И при наличието, и от изказването на председателя, и от изказването на заместник-министъра, на допирни точки, с изключение на трите, предложени в началото, които биха могли да бъдат променени, естествено в хода на дискусията, нашият законопроект се отхвърля, тъй като принципно нашите предложения се съдържали в тези на Министерския съвет.
Аз искам тук да поставя въпроса така: къде е уважението към законодателната инициатива на народните представители? Къде е уважението към позициите, които се представят доброжелателно в полза на законодателната инициатива и за уреждане на обществените отношения? И тук не мога да разбера това. И това е за пореден път, не за първи път. Мога да цитирам и други случаи.
Сега по философията на двата законопроекта. Ние просто с госпожа Плугчиева казваме ясно и простичко, господин Станчев, което Вие това говорите, но с уговорки - някак си на оперативка и някак си между обществото и министерството. Защото в четвъртото ни предложение, § 3, ние точно това предлагаме - колективния въвод. Само че вие ще се договаряте на терена.
На следващо място, в четвъртото предложение по чл. 13, ние предлагаме същото - че ще имат предимство тези, които са се сдружили, за които вие очаквате и по закона - около 500 дка, да имат право при изработване на устройствени проекти и преференции. Вие казвате, че те ще бъдат безплатно при сдружаване. То е едно и също. Но може да влезе в дискусия, може да влезе за второ четене, можем да го изчистим и да разсъждаваме.
И тук нашето предложение - пето, шесто и седмо, е влязло в предложението на Министерския съвет. Ние много се радваме, че сме посъветвали Министерството на земеделието и горите, но защо принципната законодателна инициатива, когато ние искаме да стимулираме собствениците на частни гори те да се сдружат на доброволен принцип, по-бързо, за да се развърже по-бързо този процес, вие искате още да го засукваме. Вече три години след реституцията на горите няма реални собственици с изключение на един в с. Могилица, община Смолян, който има нотариален акт. Къде са реалните собственици? Аз искам министърът да дойде тук и да каже в резултат на тригодишна реформа с изключение на тези документи, които получиха като скици, с изключение на това, което мина през фирмите, къде са собствениците. Няма ги.
И оттук вече големите изводи, за които ние носим отговорност като народни представители. Какво направихме ние? Спряхме от стопанисването добива и три години на една голяма територия ние блокирахме горското стопанство, ние блокирахме пари за държавата, пари за собствениците.
Искам да прехвърля въпроса по друг начин: да, тече реформата и в същото това време може би министър Станчев ще каже, внасяйки предложението си за законопроект, защо министър Манева в доклада си казва, че горската площ в България се е намалила. Коя е причината? И тя го казва в доклада си преди пожарите, не го казва след горските пожари. И този доклад някак си стои настрана. Може би ще питаме министъра с едно питане, за да изясни дейността.
По-нататък по законопроекта на Министерския съвет, по един от мотивите, където Министерският съвет казва в т. 3, че се създават допълнителни организационни гаранции в срок до 31 август 2000 г. областните комисии да се произнесат по решенията. А до 31 октомври 1999 г. областните комисии получиха предложенията. Няма ли някой, който да ръководи тези областни управители и тези комисии? Това са чиновнически комисии, да поиска по-ранна организация. Това е възможно да стане с едно искане на министъра. Сега ние сме в края на м. септември, предлагаме 31 август. Вярно е, че тези областни комисии заседаваха, вярно е също така, че понякога заседаваха с присъствието на един човек, че реално колективният орган комисия не работеше. И може би си струва в министерството да си направите изводи за работата на тези комисии. Но не е предмет на законодателна инициатива ние да дадем организационните гаранции. Правителството ръководи тези процеси. И ако бяхте заинтересовани от по-бързото преминаване на реформата, можеше да поискате тези комисии да заседават по-рано.
По пети, шести и седми мотиви на правителството ние съвпадаме и аз не разбирам защо се прави един такъв парламентарен инат и се казва да отпадне законопроектът на левицата. Това е обидно за законодателната инициатива на народното представителство. И това е практика, уважаеми госпожи и господа от мнозинството. И ако ние ще правим парламентаризъм, който да е полезен, който да е от полза за регулиране на обществените взаимоотношения, аз мисля, че това не е подходът.
Затова искам да ви призова да се подкрепят и двата законопроекта на първо четене и да потърсим по-ефективните, по-работещи решения, които са възможни, дори да разширим още повече изменението на този законопроект, за да може действително да се върнат горите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Красимир Каменов има думата.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще концентрирам своето изказване върху законопроекта, предложен от госпожа Плугчиева и госпожа Дора Янкова. Уважавам загрижеността на вносителите към предлаганата материя - възстановяване на горите, само че считам, че тази загриженост е доста закъсняла. И ще се обоснова защо. Процесът на възстановяване на горите започна с приемането на Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд, който беше приет след 1997 г. Ако имаше такава загриженост за собствениците, уважаемите вносителки трябваше да внесат такъв законопроект преди 1997 г. Мисля, че са имали тази възможност, но не са го направили.
Що се отнася до спорните точки 4 и 5, защото наистина това са спорните точки, които не ни позволяват да приемем този законопроект. С това, което се предлага, се обосновава необходимостта от колективен въвод във владение и от доброволни делби. Това са печални принципи, които бяха прилагани преди това в Закона за възстановяване на земеделските земи, което доведе до това, че процесът се забави много. Ако не бяха направени тези промени през 1995 г., може би процесът на земеразделяне щеше да свърши много по-бързо. Това, което се предлага, първо, ще забави процеса на възстановяване на горите, защото вече картният материал е готов и сега тепърва се предлага собствениците да се сдружават за колективен въвод и колективно стопанисване. Според мен трябва да се приложи принципът, при който първо да бъдат възстановени горите на собствениците и след това те по механизма на свободното сдружаване да могат да се сдружат или в кооперации, или в търговски дружества. Но това е процес, който трябва да стане след възстановяване на горите, а не преди това. Защото това не е интересът на собствениците. Създаването на такива сдружения и на такива кооперации води до това, че върху горите се учредяват дружества, които след това могат да придобият собственост. Това са машини за добив на дървесина, сгради и т.н. А ние знаем колко трудно след това се излиза от такива сдружения. Аз смятам, че този принцип трябва да бъде доброволен и да бъде след като се възстановят горите, а не преди това.
Затова аз няма да подкрепя този законопроект, защото не считам, че той е в интерес на собствениците и в интерес на ускоряване процеса на възстановяване на горите. Нека да завършим процеса, а след това да се прави доброволното сдружаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
За реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин Каменов, ако видите законопроекта, който внесе Министерският съвет в самото начало за реституция, нашите предложения, които внасяме сега, са отново в същия дух. И аз мисля, че не на нас трябва да задавате въпроса защо сме закъснели с предложенията, а защо шестото предложение, което се прави, се прави сега от Министерския съвет. Тоест ние на два пъти, единият път с Кръстю Трендафилов инициирахме промяна, сега инициирахме с госпожа Плугчиева, та Министерският съвет да инициира своята си.
Второ, по колективния въвод. Така или иначе ще се направи колективен въвод, колкото и да не искате. Самият заместник-министър ви каза, че ние сме дали сдружаване до 500 дка. Българската практика за стопанисване на горите в големите й масиви, където са били горовладелските кооперации преди национализацията, и тези кооперации преди национализацията в никакъв случай не са обременени и новите наследници на гори не са обременени с това разбиране, от което Вие сте обременен, за кооперациите, този въвод ще стане. Вие нямате друг ход. Просто нямате друг ход да го реализирате.
По-нататък, как ще стана аз собственик на гори, когато ще ми отлагат на терен флевира някаква маркировка? И сега ще видите в третия етап в какъв принципен спор ще влезете и как ще извадят брадвите собствениците. Ами на това дървенце откъде ще му сложите боята? И като я сложите боята от едната страна, по смисъла на закона чие ще бъде това дърво? И едно дърво, когато е толкова скъп дървеният материал, ще започнат вече големите кавги вътре на терена в горските площи и масиви. Съжалявам, че Вие сте млад човек и визирайки ни нас с госпожа Плугчиева като доброжелателност да подпомогнем процеса, обременявате кооперативното разсъждение за кооперациите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
За втора реплика има думата госпожа Меглена Плугчиева.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Каменов, говорим за едно и също нещо. Ако искаме наистина реално да уважим интереса на хората, трябва да спестим времето, нервите им, разочарованието им, а на държавата да спестим пари и да запазим доброто име на горското стопанство в България. Вие представяте ли си как ще бъдат маркирани парцели по 200 квадратни метра, по 5 декара? Докато се изяснят взаимоотношенията между тях, ще започне една братоубийствена война, само за да се стигне след две години до истината, че няма нужда от това, че не е необходимо парцелиране, било със зелена, червена или синя боя на терена. А хората имат нужда да знаят къде им е гората и да им се даде шанса да работят, да им се даде възможност, чрез САПАРД или чрез други законови, финансови и други уредби реално да встъпят в правата си, да знаят къде им е гората и да могат да получат дървесина за строителство, дърва за огрев и така нататък, като в същото време гората да изпълнява функциите си.
В заключение искам да ви кажа само, че в австрийския закон за горите пише, че деленето е забранено, ако възникват парцели под 10 дка и под 40 м ширина. Хората са стигнали до този извод след 200 години горчива практика. И ако трябва да се върнем в историята, от 1800 г. са започнали точно по същия начин - с отделни парцели. За да стигнат до извода, че не може да се стопанисва разумно гора, че тя става жертва и всички губят от това. Защо не искаме да погледнем истината в очите и да видим опита на другите? Непрекъснато гледаме в Европа и се сравняваме по всичко друго, а там, където можем да ползваме нейния рационален опит, затваряме очи и бягаме от него. Защо? Нека бъдем наистина отговорни за позицията, на която сме, и да направим нещо разумно, така както очакват хората от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
За дуплика има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): От станалия дебат се разбра, че ние наистина сме на абсолютно различни принципни позиции. Вие просто отричате правото на хората да си знаят къде им е имотът, кои са им дърветата и твърдите, че това не е възможно. Аз твърдя, че е възможно хората да знаят и къде им е имотът, и кои са точно техните дървета. И могат да бъдат маркирани. Това - първо.
Второ. По отношение на европейските аргументи бих искал да подчертая, че за разлика от тук в Европа не са правени национализации и затова трябва първо да възстановим на хората гората, а след това да намерим най-уместния начин за стопанисване. И тогава аз вече бих се съгласил с Вас, че гора в размер 200 квадрата или 2 декара е твърде малка. Но първо да възстановим и двестата квадрата и двата декара, а след това да им дадем възможност те да определят как ще я стопанисват. Но не съм съгласен с аргументите, че не можело да се определи на кого къде са му дърветата. Може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз слушах внимателно това, което се докладваше от вносителите от двете страни. Слушах и това, което започна като коментари. Искам да ви кажа, че тръгнахме на лошо. Аз разбирам господин Станчев, той е прав, като иска да се даде отговор колкото се може по-бързо на хората, за да си получат земята. Той самият каза, че предложенията, които се правят от госпожа Янкова и госпожа Плугчиева, са добри предложения, само че са късни и създават затруднение към онова, което той цитира, че е казал господин Каркъмов. Нали така, господин Станчев?
Винаги съм смятал, че е нормално да се греши. Но винаги съм смятал, че когато грешката вече е направена и от нея ние не се поучаваме, да не кажа силна дума, но това граничи със сериозно престъпление като законодатели. Грешката сме я направили ние и грешката е в това, че още в закона, който приехме, не видяхме мястото на този въпрос, въпреки че в интерес на истината при обсъжданията такъв коментар и такова търсене на решение в тази област имаше. Така че нека да бъдем коректни - ние не го направихме и не го дадохме навреме. Ако не се поучим от тази грешка, ще повторим или повтаряме онзи проблем, който беше и продължава да ни е проблем със Закона за възстановяване на земята и нейното ползване. И аз точно това искам да кажа. Ако в този закон има нещо много фундаментално, нещо много важно, то това е неговото заглавие. Ние възстановяваме и искаме да възстановим земята, защото когато върху нея има собственост, тя се ползва най-рационално, най-умно и най-ефективно. Ние възстановихме вече земята, но тя не се ползва. Значи ние не изпълнихме закона - да я възстановим, но с възстановяването да създадем предпоставки и механизми за рационалното й използване.
Мисля, че ще допуснем аналогична грешка. И точно това казвам, че не трябва да направим. В бързането си, както седем години непрекъснато се бързаше за възстановяване на земята, стигнахме до 30 поправки на този закон. Господин Станчев, аз също Ви поздравявам с амбицията да я възстановим, но Ви казвам също, че ние ще повторим онова, което имаме пред себе си със Закона за земята. И отново ще продължим да правим поправки. Затова нека да направим този грях - да забавим, но след това да създаваме по-малко проблеми на хората. Защото аз, който цял живот се занимавам със земеделие, да направя земята си сега на 25 милиона парчета, не виждам оттук нататък какво ще постигнем. А ние можехме още със закона и със психологията, която имаше в този момент, да доведем земята до уедряване и да направим тази комасация едновременно. Така щяхме да сме решили един голям проблем на нацията. И да обясним на хората, че те ще спечелят. Сега имаме тази предпоставка - сгрешили сме, не сме го разгледали, имаме това предложение, Вие сам виждате, че това предложение не е лошо, добро е, разумно е, нека самите ние всички заедно да кажем, че сме допуснали грешка, но да не я продължаваме, защото тя обезателно ще предизвика тези проблеми, повтарям, както с възстановяването на земята.
Мисля, че няма да направим грешка, както Вие се страхувате, ако приемем и двата законопроекта. Нека дадем възможност още един път да огледаме нещата така, че да не попречим много на сроковете за възстановяване на земята, които всички ние имаме амбиция да ускорим. Мисля, че има още малък резерв. Затова приканвам вас, колеги от мнозинството, да подкрепим двата законопроекта. И двата законопроекта имат неща, които взаимно се допълват. Нека да не се правим на ваши и наши, както започна разговорът - вие не сте прави, отговорът е обратен; ние сме прави, вие не сте прави! Просто взаимно сме сгрешили още при приемането на закона. Нека да намерим начин да я коригираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заседанието продължава.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди почивката тук се разгоря един спор дали навреме се внасят тези законопроекти, дали е необходимо сега да се внасят, когато вече процесът за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд на стопаните е навременна и така нататък, аз мисля, че този спор е некоректен, защото не става дума за някакво сериозно изменение или промяна на философията на връщането на горите и земите от горския фонд, а става дума за едно национално богатство, което определя относително висока тежест в общия стопански комплекс на държавата.
България притежава 38 млн. дка гори или 35 на сто от територията на държавата е залесена с хубави, нискостеблени, хаспи и така нататък, но все пак това са гори, които поддържат определен климат и създават възможности за осигуряване водните ресурси и прочие на страната. Не можем да отречем, че през последните 10 години бяха създадени условия, които застрашават това национално богатство. В периода до 1990 г. са залесени над 11 млн. дка гори, при това гори на места, където са силно ерозирани почви, непригодни за земеделско обработване. А в периода само 1960 - 1990 г., въпреки сечта на дървесина, дървесината се е увеличила от 6 млн. на 9 млн. кубически метра, тоест почти с 50 на сто, което е едно богатство, чийто лихви би трябвало сега да ползват държавата и собствениците на гори.
За съжаление през последните 10 години се очертава негативна тенденция на влошаване на общото и особено на санитарното състояние на горите, вследствие на което младите насаждения не се поддържат, превръща се в проблем сегашното и бъдещо състояние на горите, тъй като са изоставени грижите за санитарното поддържане на горските масиви, вследствие на което се натрупва отпадъчна суха маса, която освен че е предпоставка за болести по горите, е един пожароподдържащ фактор в този период. Само за последните 3 - 4 години са изгорели над 800 хил. дка гора. До 30 август, поне по официалните данни на Министерския съвет, 350 хил. дка, или 3 лесничейства официално са ликвидирани от горския фонд. Това не може да не създава тревога и да не ни кара да се връщаме към проблема за стопанисването на горското богатство на България. В същото време само през 1999 г. са залесени някъде около 12 хил. дка гора, при условие, че традициите на залесяването в България от 500 до 700 хил. дка гори годишно вече е исторически факт и можем да казваме само, че е било хубаво някога, че са залесявани нископродуктивни, ерозирали, наклонени и други терени.
В този смисъл казвам, че Народното събрание да се занимае с проблема за възстановяването на горите и за тяхното стопанисване е съвършено отговорна функция на Народното събрание.
Тук оспорвам това, което колегата Красимир Каменов каза, че сме закъснели. Никога не е късно да поправим една грешка, която сме допуснали, макар и с най-добри намерения. Отделно от това искам да съобщя, че годишно от около планирани 5 млн. кубически метра дървен материал се усвояват около 3 млн. Но, забележете, усвояват се само висококачествен дървен материал, а нискостеблените, тънката дървесна маса остава и не се ползва рационално. Това е недопустимо за една държава, която уважава себе си, гражданите си и това национално богатство. В този смисъл тези 11 млн. кубически метра натрупани в горите, освен че са предпоставка за поддържане на пожарите, реална предпоставка, и гниенето, и всичките тези неща да ги оставим настрана, просто те не носят доходи, те не се използват рационално в интерес на гражданите и в интерес на държавата.
В същия момент ние приехме, че с търгове, с конкурси, оспорваха се, министърът ги отменя, промени търга с конкурс и така нататък, но в крайна сметка се усвояват 27 на сто от общите запаси в страната, но отново, забележете, само висококачествената дървесина. Крещящ пример на безотговорно, национално неотговорно поведение е това, че ние сключихме договор с фирмата "Голдпаркет" ООД с управител Ялмъз Чаглън за добив от държавния горски фонд на територията на четири регионални горски стопанства на милиони кубически метра дървен материал - най-висококачествен дъбов и буков дървен материал, по 63,70 лв. кубическия метър и след като само се преработи за бъчви - дъги, се изнася по 1000 долара. Защо държавата се лиши от този доход? И кой си позволи да даде право на отделно физическо или юридическо лице да печели за сметка на държавата?
Това са сериозни въпроси, на които ние трябва да дадем отговор. Не може да гледаме на това национално богатство по този начин.
И тук се връщам на проблема с двата законопроекта. Да, това, което е внесъл Министерският съвет, има отделни неща, които са определено рационални, тъй като доизбистрят, доизясняват технологията по връщането, възстановяването на горите и земите от горския фонд. Разумно е да се приеме.
Това, което предлагат госпожа Плугчиева и госпожа Дора Янкова, е една малка част от онова, което трябва да реши проблема със стопанисването на горите.
Уважаеми дами и господа! Ние вече в този парламент непрекъснато правим грешки с това, че разрушаваме една система, без да ни е ясно какво ще правим след това. Извинявайте, Красимир Каменов казва: трябва да възстановим собствеността с дърветата. Димитър Загоров в 1939 г., без да е бил нито комунист, нито да се е занимавал с колективизация, отнема стопанисването на общинските гори поради това, че се стопанисват неправомерно и не в интерес на държавата. През 1942 г. цар Борис - не мога да кажа какъв е, не искам да му правя квалификации - издава указ, с който задължава малките и дребните стопани на гори да се обединят в горовладелски кооперации.
Вижте, не може да се абсолютизира частната собственост в горите. Ще ви поставя един казус. Ние възстановяваме горите. Примерно възстановяваме 3 дка на един собственик. В Закона за горите е казано, че те трябва да се експлоатират съгласно лесоустройствените планове и т.н. Аз ви питам, уважаеми дами и господа, ако двама безработни имат 3 дка първокласна гора, по груби сметки това са 30 хил. лв. капитал. Разболява им се детето. Какво смятате, че ще направят те? Ще я изсекат, разбира се. Ще я продадат. И са прави да го направят, защото детето им ще загине. Защото те ще се позоват на закона, на основния закон в държавата - Конституцията - че частната собственост е неприксовена и те могат да се разпореждат с нея така, както намерят за добре. И са прави!
И тук двете дами предлагат 500 дка да бъде общият масив, в която да се стопанисват горите. Това е несериозно. Тези, които са добри лесовъди и разбират от стопанисване на горите и земите в горския фонд, разбират, че под 5 хил. дка е просто нерентабилно да се стопанисват тези гори. И тук не става дума за принудителност. Тук става дума за икономическа ефективност, включително и това, което сега гледам, че поставят въпроса - да получат право на собственост на общинските гори. Някога хората са го решили. Те са били по-умни от нас - такса на корен, ежегодна, трайно фиксирана. Десет години напред общината може да си прави бюджета и да знае какви ще бъдат приходите от горите, които са предоставени на общината. Но да разрешим на всеки поотделно да получи реалното право на собственост в реалните граници и да се разпорежда с тази собственост при условие, че гората не е земеделска земя...! Ние разсипахме нашето земеделие, но все пак имаме надеждата, че след година, две, пет, десет ще го възстановим. За грешките, които ще допуснем във възстановяването на горите, минималният срок за отстраняването им е от 50 до 100 г. Ще ни съдят поколенията. За това става дума.
Аз пледирам да се приемат и двата законопроекта. Между първо и второ четене да нанесем наистина сериозни поправки, а не поправки, които да изменят философията на връщането на горите и земите от горския фонд. Далеч съм от тази мисъл. Напротив, аз съм за това. Но да бъдат поправки, които да отговарят на тенденциите на европейското и световно развитие, поправки, които наистина да гарантират доходи на собствениците на гори. Иначе ние създаваме една илюзия у хората, че могат да спечелят от връщането на горите, а реално, ако се спази Законът за горите, те ще получават някакви мижави, минимални доходи от собствеността, която са получили.
Заради това аз отново се обръщам към вас. Този въпрос не може да има цветова украса. Този въпрос е един от най-сериозните въпроси на нашето развитие в бъдеще. И това, което имаме постигнато, това, на което ни завиждат другите - една Полша има 8 на сто от територията с гори, ние имаме 35 на сто - да не си позволяваме, ще ни съдят поколенията, ако допуснем това национално богатство да се разпилее по недопустим начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Ще поставя само три въпроса, част от които са свързани с обсъжданите изменения и допълнения на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Използвам и присъствието на заместник-министъра на земеделието, тъй като тези въпроси са и нормативни, но те до голяма степен - а бих казал в по-голямата си част - са и въпроси на приложението на сега действащия закон.
Искам да сигнализирам за тези въпроси, които поставят стотици хора. Първият и в момента най-силно вълнуващият ги е, че в много случаи поземлените комисии, земеразделителните фирми не се съобразяват с действителното разположение на горите в местностите, където те се намират, в процеса на тяхното възстановяване и то при положение, че тези гори в по-голямата си част съществуват и че е възможно да бъдат установени имотите на отделните правоимащи граждани.
Такива случаи масово се поставят в Троянския край, тъй като в приложението на тези закони някои от районите са много по-заинтересовани и ако са бедни на земеделски земи, то имат по-големи очаквания в процеса на възстановяване на собствеността, която се отнася до горските имоти.
Смятам, че новата разпоредба, която се предвижда в правителствения законопроект, дава възможност да се предприемат своевременно действия, когато все още плановете за земеразделяне не са окончателно влезли или поне не се е стигнало до тяхното оспорване пред съда. Става дума за възможността поземлената комисия да поправи по свой почин или по молба на заинтересованите лица допуснатите в решенията си по този член явни фактически грешки. Много активно трябва да се намесят както областните служби, така и самото министерство, когато има масови сигнали от страна на граждани, тези корекции да бъдат направени и по този начин да се спестят и допълнителни средства за евентуално последващо преразглеждане на плановете, а така също и да се защитят интересите на гражданите.
На много места областните комисии твърде формално изпълняват своите задължения. Аз знам, че не е възможно винаги всички членове на тези комисии да се явят в землището на всяко едно населено място и пряко да проведат предвиденото анкетиране, когато трябва да се установи наличието на имотите и тяхното местоположение. Но не е нормално само един човек от тези комисии да участва, а после всички да подписват нещо, което не са видели и въобще не са проверили.
И другият въпрос е въпросът с информацията, за който трябва да проявят загриженост, каквато в повечето случаи проявяват кметовете на населените места, да обвяват дните, в които ще се извършва анкетирането в съответните населени места. Но такава информация трябва да бъде разпространявана извън населеното място, защото много от хората, които са заинтересовани, не винаги, дори и да са добросъвестни, могат да я получат. А сме свидетели на случаи, когато, без да се яви заявителят на един имот, когато той не е представил документи поради това, че не разполага с тях, въобще му се отказва после да му бъде признато правото, което той иначе би потвърдил или пък биха потвърдили други свидетели, които се намират в тези дни, когато се провежда анкетирането.
Мисля, че решаването на тези въпроси не е проблем на самия закон, а е въпрос на неговото точно и добросъвестно прилагане, даже бих казал, прилагане, което единствено не се придържа само към външноформалната страна, а в което се проявява загриженост от всички страни, както от заинтересованите лица, и особено от компетентните органи.
Вторият проблем, който съществува, и той вече не се вмества в пределите на предлаганите изменения, е за начина на използване на горите от техните собственици. Смятам, че е крайно време да бъде отменена тази разпоредба, според която хората, които добиват собствен дървен материал, от собствените си гори, трябва да плащат такси за извършваната позволена сеч. Аз не пледирам да бъдат премахнати тези позволения, защото чрез тях трябва да се осъществява контрол за начина, по който се използват горите от собствениците, независимо кои са те. Естествено е, когато се извършва сеч в чужда гора, тогава да бъде заплатена такса за добивания материал. Но не е допустимо собственикът да заплаща такса на държавата за това, че на него му е позволено да извършва сеч в собствената си гора. Защото по определение "таксите са плащания, които се дължат за някаква услуга". В случая не става дума за заплащане на самата физическа дейност, която се извършва от този, който е нает, а става дума за едно плащане към държавата, което, според мен, е недължимо и хората много често поставят този въпрос и забелязват тази несправедливост и това необосновано решение. Това също е в компетенциите на Министерството на земеделието и горите и смятам, че трябва да бъде премахнато.
И накрая другият проблем, който е свързан с използването на горите, се отнася до запазване на вододайните зони. Има случаи, в които е възможно да бъде извършвана сеч, особено подборна, но тя трябва да бъде извършвана по такава технология и с контрол, който да не допусне да се намаляват водните запаси или да се влошава качеството на водата.
За един случай в Голяма Желязна - Троянско, също на няколко пъти беше сигнализирано и се надявам да бъде намерено разрешение, тъй като пътищата, които се прокарват, понякога дори и да не са в центъра на самата водосборна зона, могат да дават отражение, както в посочения пример, и да влошават качеството на питейната вода.
Поставям тези въпроси, за да подчертая още веднъж в заключение следното: някои от измененията и в двата законопроекта могат да подобрят процеса на възстановяване на собствеността върху горите, но много по-голяма част от въпросите, които съществуват, така както се опитах пред вас да посоча, се дължат на начина, по който се прилагат тези закони и нека да не търсим винаги многобройни разпоредби, за да демонстрираме намерението за коригиране на съществуващото положение, а всички държавни институции, които имат отношение към този въпрос, да действат така, както е предписано и така, както се очаква от самите граждани.
Затова аз смятам, че приемането на тези законопроекти поне в техни части, които ще бъдат уточнени в процеса на второто четене, може да подобри съществуващото днес положение, за да не стане така, че възстановяването на собствеността на горите да бъде свързано с много по-тежки нарушения и много по-големи конфликти, отколкото възстановяването на земята. А свидетели на това сме масово във всички райони на страната. Защото този процес е и по-труден, а, както беше изтъкнато, и отрицателните последици от допуснатите грешки много по-продължително могат да бъдат коригирани.
Накрая завършвам с един призив, който не се отнася само към сега обсъжданата тема, а е един апел към парламента: ако приемем тезата, че колкото повече закони се приемат, толкова по-малко те се прилагат, би трябвало да бъдем наистина много внимателни в измененията, които се правят, и да съсредоточаваме своето внимание и вниманието на изпълнителната власт главно върху процеса на прилагането на законите. Защото ние сме свидетели на множество закони, изменяни десетки пъти в течение на няколко години, които в много случаи задълбочават съществуващото тежко състояние, а не го подобряват. Затова нека чрез тези изменения положителните резултати да бъдат повече, отколкото новосъздадените проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За изказване има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В своето изказване ще бъда облекчен що се касае до законопроекта на Министерския съвет, тъй като и от вносителите на другия законопроект - алтернативния, и от досега направените изказвания от всинца - и отляво, и отдясно, се изтъкна, че той е необходим и нищо против него не се каза, затова аз нямам намерение и тук да аргументирам някаква негова защита и преимущества, освен това, което беше изтъкнато в становището на комисията, и това, което съобщи господин заместник-министърът Станчев.
Аз обаче съм доста учуден, че ние просто подменихме темата тук. Ние разглеждаме на първо четене един законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Ние не разглеждаме тук устройствения закон, който, предполагам, че следващия месец също ще има едно изменение и допълнение и ще го разгледаме, нито това е някакъв парламентарен контрол в хор да се задават въпроси към правителството и да се чака отговор. За това има съответната парламентарна процедура.
Затова аз ще се придържам към обичайната парламентарна практика и ще говоря по точката, която в момента разискваме, а това е първото четене на двата, внесени по една и съща материя, законопроекта.
Аз бих казал, госпожа Янкова я няма, но малко ме подразни нейното изказване, че в комисията са погледнали към този законопроект едва ли не преднамерено. Мога да заявя, че съвсем непреднамерено се погледна в комисията на законопроекта, внесен от народните представителки Плугчиева и Янкова, а беше много обстойно обсъден. И това, че този законопроект на Плугчиева и Янкова не беше приет от комисията и в становището е изразено това, което прочетох преди почивката, се дължи на определени принципни различия, които подменят някои основни неща, заложени в Закона за възстановяване на собствеността на горите, който сме приели.
И аз тук искам да повторя някои от тези тези, за да стане ясно на всички за какво става въпрос в края на краищата. И това не е въпрос за някаква амбиция, както някои хора се опитват да внушат тук.
Например предложението по чл. 11, ал. 1 и 2. Твърди се, че трябва да се произнасят съвместно с решение за възстановяването на собствеността два държавни органа, а това са лесничействата и поземлените комисии. В нито един реституционен закон това не е било възприемано, нито е изяснено като възглед за естеството на административния акт, който ще се постановява. Допускането на съвместно упражнявана компетентност ще внесе допълнителни организационни усложнения на реституционния процес, за въвеждането на който от всички тук се изтъкват очаквани ползи. Напротив, въвеждането на едно такова съвместно произнасяне би било довело положително до размиване на отговорностите на двата вида органи, да не твърдим и другото - че то просто е невъзможно.
Положението не е приемливо и затова, че в действащата норма на чл. 11, ал. 3 на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е уредено задължителното участие на представител на държавното лесничейство при постановяване на решенията за възстановяване на собствеността, което представлява достатъчна гаранция за защита на Държавния горски фонд.
Ролята на държавните лесничейства при възстановяването на собствеността на горите и земите от горския фонд е подчертана в целия реституционен процес и те са част от този процес. Но решението се постановява от органа, който сме приели, че е оправомощен да го извършва, а това е поземлената комисия.
Аз бих казал и нещо повече по този въпрос, че когато ние възстановяваме собствеността върху горите и земите от горския фонд, но за това ще стане дума по-нататък, когато вие искате това да се извършва при съвместния въвод. Аз тогава ще се спра на него.
Освен това, по другото предложение по чл. 11, ал. 4. Там се предлага кадастърът да се води от Министерството на земеделието и горите. Предложението не съответства на Закона за кадастъра и имотния регистър, където се предвижда друг порядък, а именно - поземлените комисии да поддържат и осъвременяват картата на възстановената собственост и другите материали и данни за прилагането на закона, който разглеждаме сега, до подаването им на основание § 6, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър в Агенцията по кадастъра към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разбира се, в министерството, в поземлените комисии и органите на Министерството на земеделието и горите се поддържа също картен материал, в който при изменение на собственици и т.н. се вписват съответните земеделски земи и гори и се правят съответните бележки, за да се отрази в този картен материал, който съществува в поземлените комисии.
Относно предложението по чл. 13, да се създаде нова ал. 12 - за обединяване усилията на собствениците за съвместно ползване на имотите. Съгласно направеното предложение при възстановяването правото на собственост върху маломерни площи и гори и изразено съгласие от страна на собствениците, същите ще могат да бъдат въведени във владение за съвместно стопанисване и ползване на горите в един горски масив. Елементите на възстановяването на правото на собственост на горите, пък и на земите от земеделския фонд, това са решенията на поземлените комисии, скицата и протоколът за въвод. Това са елементите и на двата закона, които възстановяват правото на собственост. И, забележете, това е Закон за възстановяване правото на собственост, а не за ползване след това на горите и за стопанисване на горите. Тук не трябва да се смесват тези два елемента, които са разгледани в другия устройствен закон. Ако вземем само това нещо, че само върху маломерни площи, както Вие казвате, могат да бъдат въведени във владение и стопанисване, не ограничаваме ли ние по този начин всички останали, които искат да направят някакъв друг начин на стопанисване? Значи, тук не маломерността е водещото в случая, а е желанието на собствениците по някакъв начин да се обединяват в сдружения, кооперации, акционерни дружества и т.н., което обаче, уважаеми дами и господа, се урежда в съответните закони, а не тук! И ние не можем да създаваме някаква провокативна норма и да им кажем: "Сега, който се обедини, той ще получава, както са в другите текстове, някакви привилегии и т.н., и т.н." И другите да нямат съответно същите възможности да ползват тези неща, които им се предлагат от останалите закони, които действат в нашето законодателство, включително и за подпомагането.
Също така се стремите да въведем и един друг принцип, едва ли не, с предимство. Какво значи с предимство? Процесът върви просто по ревири и той върви успоредно. Това го знаете всички. Как с предимство? Значи, ти не си с предимство, ти - с предимство?! Как ще стане така? Конституционната норма е еднаква за всички. А също така и законите, изградени върху Конституцията, трябва да важат еднакво за всички. Дали ще е частен, дали ще е физическо или юридическо лице, дали ще е община, манастир или т.н.? Не можем да изтъкваме някакви предимства в това отношение.
Затова, госпожо Плугчиева, заради тези принципни различия този законопроект беше отхвърлен, а не заради другите два текста, които се покриват с предложението и на Министерския съвет. Но заради философията на тези текстове и заради принципа, който Вие предлагате, които се бият или са в противоречие с вече приетите принципи, с които се осъществява процесът на възстановяване на собствеността върху горите - за това става въпрос. И това, разбира се, в никакъв случай не ограничава по някакъв начин Вашето право към този законопроект, който ние евентуално ще приемем днес, да направите и съответните предложения, които да бъдат именно в смисъла на това, което всички пледираха - да стане законът още по-приложим и още по-работещ. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Владислав Костов. (Господин Михаил Миков иска думата за реплика от място.)
Нямате време за реплики. Четиридесет и три минути сте говорили.
Има думата заместник-министър Станчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Действително съжалявам, че темата се измести. Заприлича на парламентарен контрол, но съм длъжен съвсем накратко да дам няколко отговора.
Първо, учудвам се, че днес в тази зала прозвучаха съмнения относно философията на реституцията въобще. Не мисля това да го коментирам.
От друга страна, тук се съобщиха доста цифри, които са тенденциозно поднесени, или по-малката възможност, или по-малката вероятност - да са неправилно подадени от не знам какъв източник. Почти всички цифри, които се съобщиха за милиони кубици, за проценти на изпълнение, бяха грешни. Истина е, че през последните три години в Национално управление по горите и в неговите поделения дейността действително беше ограничена по обем. Беше ограничена по обем точно затова - да свърши реституцията. Национално управление по горите работеше в около 30 на сто от горския фонд на страната. Въпреки това добивите не са спаднали три пъти в сравнение с предишни периоди. В държавния горски фонд или по-скоро в незаявения горски фонд се извършиха мероприятия по лесоустройствен проект без да се насилват насажденията и процентът на изпълнение на лесоустройствените проекти е около 80 на сто.
Има известна истина в това, че основната дейност на дърводобива се извършва в по-зрелите гори, в дозряващите гори. Но не са забравени и отгледните сечи. Проблемът обаче е с пласмента на дървесината. Бихме могли да провеждаме отгледни мероприятия на тънкоразмерна дървесина и дърва при липса на пазар. Не е възможно едно лесовъдно мероприятие да се провежда като самоцел.
А друга е причината вече, не искам да я коментирам, защо няма пазар в България и защо се фалираха мастодонтите, които бяха нагласени по една друга организация - икономическа и политическа, обслужваща интересите на СИВ. Сега правим всичко възможно да съживим тези от предприятията, които имат потенциал, да поемат тази ниска категория дървесина. И имаме реални резултати през последните три години. Всички такива големи предприятия са приватизирани, имат сериозни инвестиционни програми. Не искам да се ангажирам с конкретни цифри, но на някои обекти те се изразяват в 100 млн. долара - 150 млн. долара и те започват своята дейност отново. Но доста дълъг период беше пропуснат.
Не бих могъл да не дам отговор и на въпроса с така добилата известност "Делта голд паркет". Тази сделка беше направена по смисъла на Закона за чуждестранните инвестиции след решение на Министерския съвет за институционална поддръжка. Националното управление по горите след като получи решението на Министерския съвет и разпореждане за изпълнение, естествено, направи състезание, създаде възможност да се получи състезание, при което състезание, длъжен съм да заявя в залата, се постигна най-високата цена за право на ползване на тази категория дървесина - 65 лв. Не бива да се греши стойността на дървесината с правото за ползване на коренна дървесина. Всички търгове, които бяха проведени за подобна дървесина преди сделката, и всички търгове, проведени след сделката в подобни обекти, показаха по-ниски стойности. Това е най-високата стойност за продажба на право на ползване.
Там не се говори само за едра строителна дървесина и не се говори за никакви милиони. Става дума за 27 хил. кубика дървесина, която включва и дървата, и клоните, и всичко останало.
Ползването, да се върнем на темата на днешния закон, ползването в частните гори ще се съблюдава от държавата, ще се контролира от държавата. Не е правилна тезата, че собственикът ще може да се разпорежда с гората си, както намери за добре, тъй като косвените ползи от гората са два пъти по-големи от преките ползи от дърводобива. Гората е собственост на съответния собственик, но той няма право да се разпорежда с нея както намери за добре. И държавата няма да допусне това безобразие. По аналогия със Закона за пътищата или когато си собственик на автомобил и си платил пътния данък, това не означава, че можеш да караш срещу знаците.

Областните комисии действително са много затруднени, тъй като те са организирани от различни институции, имат различни затруднения. Но бих могъл да ви кажа, че в пет области те завършиха своята работа. Действително че не навсякъде поземлените комисии бяха абсолютно точни и принципни. Разглеждаме всеки случай поотделно и това, което съобщи господин Стоилов тук наистина се проверява. Ще бъдат предприети съответните административни мерки такива фрапиращи случаи от едно землище в друго да не се допуснат и да се пререшат тези грешно издадени решения от поземлените комисии.
Вододайните зони си имат строг регламент за ползване. Там интензивността на сечите е намалена наполовина, но не е възможно в зона Б на вододайната зона да се спре всякаква дейност. Разбира се, прав сте, че технологиите могат да изглеждат по различен начин. Също всеки конкретен случай се решава от министерството или от неговите органи по същество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Станчев.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд № 054-01-73, внесен от Меглена Плугчиева и Дора Янкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 67, против 93, въздържали се 5.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд № 002-01-33, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Въпреки че вие обикновено затваряте дискусията, позовавайки се формално на правилника, дори и когато става въпрос за изключително важни за гражданите въпроси, аз вземам думата за отрицателен вот, за да заявя, че мерките, които предприема правителството по възстановяването на горите са по-скоро политическо-пропагандни, отколкото реални. По никакъв начин не мога да приема едни спекулативни правни твърдения по отношение на някои дефиниции в законопроекта на народните представители Плугчиева и Янкова, чиято основна и единствена цел е ускоряване на процеса, измъкване на процеса от лапите на партизанската администрация, която иска да приложи онази неудачна формула при възстановяване на земите и при горите. И която в крайна сметка по никой начин не иска да съобрази виждането на хората, не иска да привлече българските граждани активно в този процес по възстановяване на горите, а пак да го търкаля и да осигурява работа и харчене от държавния бюджет на средства съответно на поземлените комисии.
Ето поради тази причина не мога да приема всички решения в правителствения законопроект. И най-сетне, не мога да приема, че той наистина залага ускоряване на процеса и правене на този процес приемлив за по-голямата част от хората, на които трябва да се възстановят горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Съобщения за парламентарен контрол на 29 септември 2000 г., петък.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Жорж Ганчев и на питане от народния представител Христо Стоянов.

Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ангел Малинов и Иван Борисов.
Министър Александър Праматарски ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Руси Статков и Веселин Бончев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Емил Лилов и Лютви Местан и на три питания от народните представители Димитър Абаджиев, Георги Божинов и Иван Борисов, и Ивайло Калфин.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Пламен Славов и Лютви Местан и Ахмед Юсеин.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на актуален въпрос от народния представители Иван Тодоров.
Министърът на правосъдието Теодоси Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стефан Нешев и Любен Корнезов и на питане от народния представител Велислав Величков.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов и Георги Дилков.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуалния въпрос от народния представител Стефан Нешев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на финансите Муравей Радев, министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов, министърът на външните работи Надежда Михайлова и министърът на труда и социалната политика Иван Нейков.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. сутринта. Започва с парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,53 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова
Ивалин Йосифов