Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров.
Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има думата председателят на водещата комисия господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, стигнахме до чл. 69.
По чл. 69 имам постъпило едно предложение от народния представител Йордан Цонев, прието от комисията, която предлага окончателен текст за чл. 69:
"Уведомяваме за данъчна ревизия
Чл. 69. Уведомяването за данъчна ревизия се извършва при започването на ревизията чрез връчване на данъчния субект на екземпляр от акта за възлагане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 69 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 69 така, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 29.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 70 има постъпило едно предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Отнася се до ал. 1, в която се предлага създаването на нови точки 3 и 4.
Комисията предлага следната редакция на чл. 70:
"Спиране на ревизията
Чл. 70. (1) Ревизията може да се спре:
1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;
2. в случай на внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински документ;
3. когато лицето не е намерено на данъчния адрес;
4. при други обстоятелства, предвидени със закон;
(2) При наличието на основание по ал. 1, т. 2 преценката се прави от данъчния орган, възложил ревизията.
(3) Данъчният орган, възложил данъчна ревизия, може да разпореди спирането й при образувано административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията, след представяне на удостоверение за горните обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството.
(4) Непосредствено след отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията, с който се определят началото и новият срок на ревизията. В този случай не се прилага чл. 69."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 70 с неговото заглавие, така както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 10.
Член 70 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Необжалваемост
Чл. 71. Актовете и отказите на данъчните органи за назначаване, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 71:
1. Първи вариант - да отпадне.
2. Заглавието на чл. 71 да придобие следната редакция: "Обжалване" и текстът да има следното съдържание:
"Чл. 71. Актовете и отказите на данъчните органи за назначаване, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия подлежат на обжалване по реда на глава единадесета."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като думата "назначаване" се заменя с "възлагане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, имате предложения по този текст. Става дума за обжалване на актовете и отказите за ревизия. Поддържате ли предложението си?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, че ми давате възможност да защитя направеното предложение.
Както и предложението ми по чл. 68, свързано с една висока степен на задължителност за назначаване на данъчна ревизия, когато искането е направено от данъчния субект, така и в този текст правя опит за защита правата на данъкоплатеца - на данъчния субект.
Тук излиза от предложението, направено от вносителите, че един отказ на данъчен орган за назначаване, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежи на обжалване. Те изхождат от тезата, че става въпрос за вътрешни актове - актове, свързани с функционирането на данъчната администрация.
Моето разбиране е, че тези актове наистина са вътрешни, но те в една висока степен могат да повлияят върху определянето на данъчните задължения чрез процедурата данъчна ревизия.
Именно поради тази причина предлагам тези актове за назначаване или съответно за отказ за назначаване за извършване на данъчна ревизия да бъдат обжалвани. Тоест, когато даден субект поиска да му бъде извършена данъчна ревизия и неоснователно данъчният орган откаже извършването на такава, то този акт да бъде обжалван.
Смятам, че ако се приеме това предложение във висока степен ще бъдат защитени данъкоплатците и данъчните субекти от данъчен произвол, респективно от злоупотреба с права от страна на органи на данъчната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, взимам думата, за да изясня защо комисията е взела това становище да подкрепи текста на вносителя за необжалваемост именно на тази процедура. Защото в целия Данъчно-процесуален кодекс се възприема един принцип за самоопределяне на данъчното задължение. Никъде няма предвидена такава възможност едно данъчно задължение да бъде определяно само и единствено чрез ревизия. Всички данъчни субекти имат правото и задължението да си самоопределят данъчното задължение. Ревизията може само да коригира. Тя не е задължителна. Тя се прави там, където има евентуално съмнение, че това данъчно задължение не е точно. Може дори данъчният субект да си самоопредели по-ниско задължение с всички последици за него след това, ако това задължение е било неправилно определено от него. Така че тук няма никакво нарушаване правата на данъкоплатеца. Тъкмо обратното - дадени са му много широки права, без да бъде извършвана данъчна ревизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Имам един въпрос към господин Цонев и съветниците от Финансовото министерство. Е, как да си самоопредели човекът да си изтегли данъчния кредит по ДДС като там предпоставката е преди да го оттегли да му се направи данъчна ревизия? И един отказ може неоснователно във времето да забави този процес.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма такава предпоставка.
МИХАИЛ МИКОВ: По ДДС за да си изтегли човекът обратно парите, трябва да му се направи ревизия. И един отказ на данъчния орган оставя парите на разположение на фиска.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е така. И там няма ревизия. Тегли си парите без ревизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ангел Савов от Министерството на финансите.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, този спор отдавна съществува и данъчната администрация нееднократно досега е давала указания и становища във връзка с този спор, който възникна с господин Миков и в комисията.
Актът за възлагане на данъчна ревизия не е индивидуален административен акт по смисъла на Закона за административното производство и като такъв той не поражда права и задължения, които да бъдат от рода на обжалваемите. Това е един вътрешноадминистративен акт, с който се възлагат или не се възлагат действия на органите по една специална система, която обяснихме на господин Миков - специална методика за проверка и ревизия. Не данъчната ревизия е задължителното действие, а определяне на данъчното задължение. Поради което в този случай, когато ръководещият данъчен орган възлага или не възлага извършването, това не е акт, който поражда права и може да бъде обжалваем. И понеже това в теорията беше известно, но възникваха спорове, то изрично е уредено в чл. 71, за да бъде показано категорично на всички, които контактуват с данъчната администрация от една страна, и от друга страна - със самите данъчни органи, че актът за определяне, че на еди-коя си дата, еди-кой си данъчен трябва да извърши ревизия или няма да извърши ревизия, това не е индивидуален административен акт и затова не подлежи на обжалване.
На второ място, господин Миков не е прав, че задължително винаги при данъчния кредит, специално в областта на ДДС, е задължително извършване на ревизия. Поради което считаме, че предложението на господин Миков за обжалване би могло да доведе само до една необоснована злоупотреба с права за всеки път, когато се започне една данъчна ревизия, по пътя на обжалване на един акт, който по принцип не е обжалваем, да се постигне обратния резултат. Тоест да се възпрепятстват действията на данъчната администрация. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Направете го само за отказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? - Няма.
Поставям на гласуване първия вариант от предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на чл. 71.
Гласували 166 народни представители: за 50, против 111, въздържали се 5.
Първият вариант не се приема.
Моля, гласувайте втория вариант за заместващ текст на чл. 71 на същия народен представител.
Гласували 152 народни представители: за 32, против 107, въздържали се 13.
И вторият вариант не се приема.
Моля, гласувайте чл. 71 така, както е предложен от вносителя, с корекцията на комисията - думата "назначаване" се заменя с думата "възлагане".
Гласували 122 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 12.
Член 71 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Място на провеждане на ревизията
Чл. 72. (1) Данъчният субект предоставя подходящо място и създава условия за извършване на ревизията и определя лица за контакт с данъчните органи и за оказване на съдействие по време на ревизията.
(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на ревизиращия орган тя се извършва в помещения на данъчната дирекция. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган. Данъчният орган отговаря за опазване на предадените му по опис документи.
(3) Когато в хода на данъчната ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или негови поделения или в обекти в района на друга териториална дирекция, органът, възложил ревизията командирова ревизиращите данъчни органи в съответното населено място за установяване на тези обстоятелства.
(4) В случаите, когато при данъчна ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с други данъчни субекти, органът, възложил ревизията, издава възлагателен акт за насрещната проверка, в който се отбелязват обстоятелствата по чл. 68, ал. 3, и се връчва непосредствено при започването й.
(5) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи съгласно разпоредбите на този кодекс."
По чл. 72 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 72 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 106, против 7, въздържали се 5.
Член 72 и неговото заглавие са приети.
Има думата госпожа Юлия Берберян.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми колеги! Обръщам се към вас във връзка с трагедията, разиграла се вчера и продължаваща все още в арменския парламент с наши колеги.
Аз като гражданка на България, чийто деди отдавна са се заселили по тези земи, дошли са отдалече, намерили са гостоприемство, заселили са се тук, бих искала, а мисля, че всички ще споделите моето мнение, да отчетем факта, че сме потресени от тази трагедия. Това ни задължава днес, а мисля, че всички ще се съгласите с мен да отчетем факта, че живеем в демократична държава, в която етническият мир е държавна политика.
Моля ви, уважаеми колеги, със ставане на крака да почетем убитите вчера наши колеги и да се помолим дано да няма повече. Благодаря ви.
(Всички народни представители стават прави.Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на всички колеги.
Аз вече изпратих от името на българското Народно събрание съболезнователна телеграма до Националното събрание на Армения.
Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Данъчна проверка по делегация
Чл. 73. (1) В случаите по чл. 72, ал. 3 органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността.
(2) Актът за извършване на проверката се издава от териториалния данъчен директор, до когото е отправено искането, и се връчва на данъчния субект непосредствено при започване на проверката по делегация.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато за нуждите на извършваната ревизия следва да се установят, проверят или изяснят факти и обстоятелства, свързани с дейността на друг данъчен субект, като искането се отправя до териториалния данъчен директор, в чийто район е подадена декларация за регистрация.
(4) При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи за извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.
(5) Данъчният орган, извършил проверката по делегация, изготвя констативен протокол за резултатите, като екземпляри от него се предоставят на проверявания по делегация и на данъчния орган, поискал проверката, който го прилага към данъчния ревизионен акт."
Има едно предложение от народния представител Йордан Цонев - думата "извършване" да се замени с думата "възлагане".
Комисията подкрепя текста на вносителя и това направено предложение със следната редакция на ал. 2 на този чл. 73:
"(2) Актът за възлагане на проверката се издава от териториалния данъчен директор, до когото е отправено искането, и се връчва на данъчния субект непосредствено при започване на проверката по делегация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 73 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 73 така, както е предложен от вносителя, и неговото заглавие, като в ал. 2 думата "извършване" се заменя с думата "възлагане".
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 7.
Член 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 74 има постъпило едно предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията, която предлага окончателния текст за чл. 74:
"Данъчна ревизия при несъстоятелност
Чл. 74. (1) В случаите на уведомяване по чл. 20, ал. 4 данъчният орган може да започне данъчна ревизия на длъжника не по-късно от един месец след обнародването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Ревизията трябва да завърши и данъчният ревизионен акт да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика, в срок до един месец от започването на данъчната ревизия.
(3) При условията по ал. 2 данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалвано."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 74? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 74 така, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел III
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
Доказателства
Чл. 75. Доказателства в данъчното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Доказателствени средства
Чл. 76. (1) Доказателствата се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, протоколи за действията на данъчните органи, експертизи и други средства, предвидени в този кодекс.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс."
За заглавието на раздел трети, заглавията и съдържанието на членове 75 и 76 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел трети, член 75 със заглавието, като в него отпада думата "фактическите", и член 76 и неговото заглавие така, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на раздел трети и членове 75 и 76 с техните заглавия са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 77 има постъпило едно предложение - от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията, която предлага следната редакция на чл. 77:
"Мерки за обезпечаване на доказателства
Чл. 77. (1) При извършване на данъчна ревизия и проверка данъчният орган може да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на паричните и материалните активи и ценности или изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, той може временно да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти. За запечатването се съставя протокол, в който се посочват датата и часът, когато се извършват действията, фактически и правни основания за приложение на тази мярка, описание на действията по запечатването, срок, за който се предприема мярката, и посочване на срока за обжалване и органът, пред който може да бъде обжалвана. Препис от протокола се предоставя на данъчния субект и на органа, възложил ревизията.


(2) Мерките може да се обжалват незабавно пред органа, възложил данъчната ревизия, който се произнася с решение най-късно в деня, следващ деня на постъпване на жалбата, като може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което се уведомява данъчният субект в същия ден.
(3) Решението може да се обжалва пред съответния окръжен съд по реда, предвиден за обжалване на данъчните актове.
(4) Жалбата не спира изпълнението на действията по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 77 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 77 и неговото заглавие, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Писмени доказателства
Чл. 78. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.

Сила на писмените доказателства
Чл. 79. (1) Силата на писмените доказателства се определя съобразно българския закон. Когато към документа е приложимо чуждо законодателство, то се доказва от заинтересуваната страна.
(2) Данъчният орган оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на данъчното производство.

Официален документ
Чл. 80. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Вписвания в счетоводните книги
Чл. 81. (1) Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при данъчната ревизия.
(2) Вписванията по ал. 1 могат да служат като доказателство и на лицето или на организацията, които са водили книгите.

Частен документ
Чл. 82. (1) Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
(2) Неподписани частни документи, включително фискални бонове и касови бележки, имат доказателствена сила по ал. 1, когато това е предвидено в нормативен акт.

Документи на чужд език
Чл. 83. (1) Когато е съставен на чужд език, документът се предоставя на данъчния орган с легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато не се представи легализиран превод, данъчният орган осигурява легализиран превод, като разноските се за сметка на данъчния субект."
За членове от 78 до 83 включително няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, включително и заглавията на тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по членове от 78 до 83 Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове от 78 до 83 включително и техните заглавия, така както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 14.
Членове от 78 до 83 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 84 има постъпило предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст на чл. 84:

"Задължение за представяне
Чл. 84. (1) Данъчният субект е длъжен да представи всички писмени документи, които се отнасят до неговите права и задължения, както и да посочи трети лица, органи или учреждения, при които се намират такива документи.
(2) Когато за определени обстоятелства и факти не се намерят необходимите доказателства, данъчният орган ги изисква писмено от ревизирания данъчен субект, който е длъжен да ги представи в срока по чл. 39. Ако след приключването на ревизията данъчният субект се позове на доказателства, които са му били поискани и които не е предоставил, той заплаща разходите по допълнителните действия на данъчната администрация по реда на чл. 130, ал. 4.
(3) При и по повод извършвана данъчна ревизия въз основа на искане на органа, възложил данъчната ревизия, държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на данъчната ревизия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 84, както е предложен от комисията, заедно с неговото заглавие.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Данни от магнитни носители
Чл. 85. (1) Данни от магнитни носители на информация и компютърни данни имат доказателствена сила, когато това е предвидено със закон.
(2) Извън случаите по ал. 1 данни от магнитни носители и компютърни данни могат да се използват за установяване на данъчни задължения и нарушения, ако се установи, че са създадени от ревизирания субект. Счита се, че данните са създадени от ревизирания данъчен субект, ако се съдържат в компютрите, намиращи се на местата, където той упражнява дейността."
Няма постъпили предложения за чл. 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 85 и неговото заглавие, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7.
Член 85 е приет.



ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Писмени обяснения, декларации, справки
Чл. 86. (1) По искане на ревизиращия орган ревизираните физически лица, както и длъжностните лица, представляващи данъчния субект, дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.
(2) Преценката за доказателствената сила на обясненията, справките и декларациите се прави от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия."
Предложение на народния представител Валентин Симов - чл. 86, ал. 2 да придобие следния вид:
"(2) Преценката за доказателствената сила на обясненията, справките и декларациите се прави на базата на нормативен акт."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има едно неприето предложение на господин Симов. Желаещи да вземат отношение по него? Няма.
Поставям на гласуване неприетото от комисията предложение на господин Валентин Симов.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 78, въздържали се 8.
Предложението на господин Симов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 86 със заглавието в текста на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Писмени обяснения на трети лица
Чл. 87. (1) С писмени обяснения могат да се установят факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизирания данъчен субект, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения се допускат само:
1. за установяване на достоверността или авторството на компютърни данни, данни от магнитен носител и неподписани документи;
2. за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на данъчния субект;
3. за установяване на факти и обстоятелства, за които данъчният субект не е съставил или издал документ, когато е бил длъжен да го стори, или е съставил документи с невярно съдържание.
(3) Трето лице, което съзнателно потвърди неистина или затаи истина в писмените обяснения по ал. 1, носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс. Органът по чл. 86, ал. 1 писмено предупреждава даващият писмени обяснения за наказателната отговорност.
(4) При установяване на документи с невярно съдържание, на подправени или неистински документи данъчното производство може да спре по решение на данъчния орган. Данъчният орган уведомява прокурора за установените обстоятелства.
Недопустимост на писмени обяснения
Чл. 88. (1) Освен в предвидените в закон случаи не могат да дават писмени обяснения данъчни органи, които участват или са участвали в същото данъчно производство, освен съставителя на акта за данъчно нарушение по административнонаказателно производство.
(2) Не могат да дават писмените обяснения лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях."
За чл. 87 и 88 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване членове 87 и 88 в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Членове 87 и 88 със заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Отказ от обяснения
Чл. 89. (1) Никой няма право да се отказва да даде писмени обяснения освен:
1. роднините на данъчния субект - физическо лице по права линия, съпругът, съпругата, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1.
(2) Писмени обяснения не могат да дават свещениците и лица, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за ревизирания данъчен субект."
Има едно предложение на народния представител Йордан Цонев.
Предложението е подкрепено от комисията. Отнася се до ал. 2.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на ал. 2:
"(2) Писмени обяснения могат да откажат свещениците и лица, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за ревизирания данъчен субект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 89 със заглавието, ал. 1 в текста, предложен от вносителя и ал. 2 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Член 89 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Преценка на обясненията
Чл. 90. Обясненията на роднините, на настойника или на попечителя на данъчния субект, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират в граждански или наказателен спор с данъчния субект или с негови близки, както и на всички други, които са заинтересовани от резултатите на данъчната ревизия, се преценяват от данъчния орган с оглед на всички други данни, като се има предвид тяхната заинтересованост.
Защита на лицето, дало писмени обяснения
Чл. 91. Органите по чл. 97а от Наказателно-процесуалния кодекс, по искане на данъчните органи и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, са длъжни да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Експертиза
Чл. 92. (1) Експертиза се възлага от данъчните органи, когато за изясняване на някои възникнали в данъчното производство обстоятелства и въпроси са нужни специални знания.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването данъчният орган може да назначи и повече от един експерт."
За членове 90, 91, 92 и техните заглавия няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване членове 90, 91 и 92 с техните заглавия, в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 2.
Членове 90, 91 и 92 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За чл. 93 комисията предлага следната окончателна редакция:
"Възлагане на експертиза
Чл. 93. Експертизата се възлага с договор от съответния данъчен директор по предложение на данъчния орган, възложил ревизията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не виждам някой да желае да вземе думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията по чл. 93, със заглавието.
Моля, гласувайте!
Гласували 104 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 4.
Член 93 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Проверка на условията, на които трябва да отговаря
експертът, и връчване на решението за назначаването му
Чл. 94. (1) Данъчният орган, който е възложил експертизата, проверява самоличността на експерта, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод.
(2) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение и че не са налице основанията за отвод по този кодекс."
Има предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 94, ал. 2, след думата "заключение" да се добави "ще пази служебната тайна".
Предложението е подкрепено от комисията и ал. 2 придобива следното съдържание:
"(2) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази служебната тайна и че не са налице основанията за отвод по този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте за чл. 94 със заглавието и ал. 1, предложени от вносителя, и ал. 2, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Член 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Осигуряване на достъп
Чл. 95. (1) Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
(2) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.
Лица, на които се възлага експертизата
Чл. 96. (1) Експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор.
(2) В случаите, когато в списъка няма вписан експерт или той не може да участва в експертизата, данъчният орган може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.
Лица, които не могат да извършат експертизата
Чл. 97. (1)  Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:
1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните в производството;
2. което е участвало като данъчен орган или в друго процесуално качество в същото данъчно производство;
3. което е дало писмени обяснения в същото данъчно производство;
4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересовано пряко или косвено от изхода на ревизията;
5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните;
6. което е проверявало в друго качество данъчния субект и чиито материали от проверката са послужили като основание за образуване на данъчното производство;
7. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.

(2) В случаите по ал. 1 експертът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Експертът се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. Той може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от обяснения на трето лице.
(4) Всяка от страните в данъчното производство може да иска отстраняване на експерта от органа, назначил експертизата, ако е налице някое от основанията по ал. 1 и 3.
Задължения на експерта
Чл. 98. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който му я е възложил.
(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение.
(3) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
Представяне и прилагане на експертизата
Чл. 99. Експертът представя на съответния орган писменото си заключение съгласно условията на договора. Заключението се прилага към данъчния ревизионен акт.
Доказателствена сила на заключението на
експерта
Чл. 100. (1) Данъчният орган преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на ревизията.
(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, данъчният орган е длъжен да се мотивира в акта."
За членове от 95 до 100 включително няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! При обсъждането, в един от вариантите на Данъчно-процесуалния кодекс направих доста предложения, които не бяха взети предвид. Сега продължавам по някои от тези, които са особено фрапиращи разпоредби. Независимо от това, че се намираме на второ четене, смятам, че е целесъобразно, а и разбира се преди всичко от гледна точка на качеството на закона, да бъдат направени.
И по-конкретно по чл. 96, ал. 1. Текстът, който предлага вносителят, е, че експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор. Лично мен, а надявам се и колегите, които ще се вслушат, сигурно би ги смутило и ги смущава следното - че се ползват експерти, които са вписани в списъка, утвърден от главния данъчен инспектор. Това означава, на първо място, зависимост на независимите експерти от това дали ще влязат в списъка или няма да влязат. На следващо място, по този начин не се гарантира единство на административния контрол и на съдебния контрол. И разбира се, на трето място, не дава възможност или по-скоро не заставя данъчната администрация да бъде достатъчно прецизна при определяне на данъчните задължения.
Ето защо, независимо от това, че сме на второ четене, предлагам, господин председател, вместо "в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор", да се запише "в списъка на експертите при бюрата за съдебно-счетоводни експертизи при окръжните съдилища". Вие като юрист знаете, че там са достатъчно компетентни хората и по този начин ще могат да се разрешат проблемите, които преди малко изброих.
Още веднъж ще кажа: ще има действително независими експерти; второ, ще има качество на контрола - административен и съдебен, и трето, ще има наистина една по-голяма прецизност на работата на данъчната администрация и определяне на данъчните задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков. Но все пак правилникът определя какво можем да правим на второ четене.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Доколкото стриктно искате да спазваме правилника, формалното ми предложение е в чл. 96, ал. 1 да остане текстът: "Експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област". Точка. Да отпадне "вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След "съответната област" - точка. Другата част да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ: След "съответната област" - точка. Това е формално предложение, което може да бъде направено и е напълно в духа на аргументите, споделени пред вас от уважаемия колега Руси Статков.
Но аз искам да ви посоча още един аргумент в подкрепа на едно такова решение. Става въпрос за едно производство безспорно. Става въпрос за това, че не може данъчният субект, който е заинтересован, да участва при предлагането и при вземането на решение за определяне кой експерт да върши експертизата. И в крайна сметка тези експерти ще бъдат не независими, а ще бъдат във висока степен зависими, ако се приеме това решение, предложено от вносителите, във висока степен зависими от данъчната администрация. При тази ситуация не може и да става дума за независимост на експертизите. Тоест, ще има едностранен фискален подход към данъчните субекти, ако не се приеме това предложение, което аргументирахме с колегата Руси Статков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Миков, Вашето предложение е съобразно правилника, така че ще го поставя на гласуване.
Господин Йордан Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да аргументирам защитата на оставането на текста на вносителя, защото колегите предложиха отпадането на този текст с аргументи за независимост на експертизата.
Има възможност за независимост на експертизата при обжалването на данъчния акт. Тогава съдът назначава експерти от споменатата от колегата Статков колегия, определена от съда. Така че има защита на данъкоплатеца, трябва да има защита и на фиска. Няма как просто, винаги е било така. Ако нямаше обжалване и ако съдът не можеше да назначава такава експертиза, за която говорим, от тези експерти, за които Вие предлагате - да, но в този случай - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев за репликата.
Господин Миков има правото на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз благодаря и на господин Цонев, че той всъщност във висока степен потвърди това, което и ние твърдим - че не става въпрос за независима експертиза по данъчното производство. Неговото изказване беше категорично в тази насока. И след като не става въпрос за независима експертиза, защо е необходимо да се дават пари за такава експертиза? Нека данъчният орган да определи по собствено усмотрение, пък след това в спорното съдебно производство въпросът ще се решава. След като не е независима експертизата, кому е нужна тя, освен за харчене на пари и за полагане на излишни усилия, за да се създаде една привидна обоснованост на решението на данъчния орган? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други желаещи да вземат думата.
Има думата господин Ангел Савов от Главно управление "Данъчна администрация".
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като хора, които работихме по този въпрос, трябва да ви кажа, че господин Миков не казва всичко, което се знае от юристите. И в момента съществува наредба за съдебно-счетоводните експертизи, която не е отменена и в която към Министерството на финансите съществува такъв отдел за експерт-счетоводители, които трябва да ги извършват. Тази наредба все още не е отменена, макар че не се прилага от съдилищата.
Така че в случая не се касае нито за независимост, нито за зависимост, а това са лица, които притежават специални знания в област извън областта на данъчното право. Бих Ви посочил пример, господин Миков. Съвсем наскоро, по повод експертизата на данъчнооблагателните актове на "Бартек" се наложи да бъдат установявани норми за пара, разходни норми за загуби, които не са от компетентността на данъчните служители.

Именно в тази област, а не за съдебно-счетоводни експертизи, са нужни експерти. Обаче какви експерти могат да бъдат? И в съществуващата и в момента наредба са описани. Ако ги изброим така, както беше в първоначалния вариант, тогава щяхте да видите, че изобщо се изключваха хора, които нямат компетентност в областта на счетоводството. По тази процедура се работи и в съдилищата и затова там също съществува списък на утвърдени експерти. В този, утвърден от главния данъчен инспектор списък, ще бъдат хора, които ще оказват специални технически знания при извършване на експертизата. Няма пречка още при първото връчване на данъчно-ревизионния акт с възражението пред горестоящия административен орган тази експертиза да бъде ускорена, да бъдат поискани и допълнителни действия. Но това се касае за експертиза в първоначалния етап на административното производство. Оттук нататък в спорното производство няма никаква пречка да бъдат назначавани и тройни, и петорни експертизи, които ние лично в момента се надяваме да не доведат отново от дъждовете да потънат и машини, а не други неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
По разглежданите шест текста постъпи предложение по чл. 96, ал. 1 от господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Имам и по чл. 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, Вашето предложение, доколкото помня, беше по чл. 96, ал. 1 за отпадане на думите "вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане в чл. 96, ал. 1 на думите "вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор", или изречението да завърши след "област".
Гласували 132 народни представители: за 43, против 78, въздържали се 11.
Предложението на господин Миков не се приема.
Господин Миков има предложение по чл. 97.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
По чл. 97, ал. 1 предлагам т. 4 да отпадне със следните мотиви. Достатъчно е изчерпателно в закона да се изброят основанията, поради които едно лице - експерт, не може да извършва такава експертиза. И те са изброени подробно в точки 1,  2, 3, 5 и 6. 
Формулировката на т. 4 е една разтеглива каучукова норма, която дава възможност във всеки един момент данъчният орган не на основа на закон, не на базата на някакви качества на експертите, да отстрани определено лице експерт. И всъщност да се затвърди тезата, че става въпрос за зависими експерти, а не за независими. Вижте текста: "Не може да се възлага извършване на експертиза на лице, което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на ревизията". Какви ще са тези други обстоятелства?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мога да Ви изредя поне сто.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз зная, че могат да се изброят сто обстоятелства, но тогава пък, ако се приеме този текст, отпада нуждата от точки 1, 2, 3, 5 и 6. И е достатъчно едно изречение, че данъчният орган преценява от списъка на главния данъчен инспектор кого да назначи като подходящ експерт на съответната данъчна ревизия. Това е същността на формулировката и то само потвърждава, че тези експерти ще бъдат зависими, господин Савов, каквото и да ми говорите за примерите с "Бартекс". Защото едно е списъкът на съдебно-счетоводните експертизи, едно е Министерство на финансите и съвсем друго е главният данъчен инспектор, който при всички случаи е страна в това производство. Тоест в него е и хляба, и ножа, и сиренето, само че трябва да заблудим обществото, че става въпрос за някакви независими експертизи. Аз пак казвам, нека си бъдат тези хора служители, нека да си вършат експертизата, за да мотивират решението на данъчния орган и няма нужда ние да записваме, че те са независими. Аз нямам нищо против те да бъдат едни зависими на Министерство на финансите експерти. Кого заблуждаваме, че става въпрос за някакви независими експерти? Пише, че са независими, но не са независими.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Къде е думичката "независими"? Няма я.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще видя след малко къде е. Тоест тези експерти във всички случаи ще бъдат един подкрепящ субективните и обективни изводи на данъчния орган. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Миков, за отпадане в чл. 97, ал. 1 на точка 4.
Гласували 105 народни представители: за 15, против 89, въздържал се 1.
Предложението на господин Миков не се приема.
Има ли други желаещи да вземат думата по разглежданите шест текста? Няма.
Поставям на гласуване членове 95, 96, 97, 98, 99 и 100 в редакцията на вносителя със съответните заглавия, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 13.
Членове 95 до 100 включително със заглавията в редакцията на вносителя са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Раздел IV
ПРОТОКОЛИ ЗА ДЕЙСТВИЯ НА ДАНЪЧНИТЕ
ОРГАНИ И ДРУГИ ДОКУМЕНТИ
Съставяне на протоколи
Чл. 101. За действия, за които този кодекс не изисква съставяне или издаване на специален акт, органите на данъчната администрация съставят протокол."
Няма постъпили предложения за заглавието на раздел четвърти и чл. 101.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване раздел четвърти със заглавието и чл. 101 със заглавието в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 14.
Раздел четвърти със заглавието и член 101 със заглавието са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Съдържание на протокола
Чл. 102. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива, както и други данни съгласно този кодекс.
               (2) Протоколът се подписва от органа, извършил действията, и от засегнатото лице, от негов представител или служител.
               (3) В случаите, когато органът и лицата по ал. 1 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един свидетел по реда, предвиден в този кодекс."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 102, ал. 1 след думите "на действията" да се добавят думите "и по чия заповед са извършени".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Миков, имате думата, за да защитите Вашето предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
На първо място искам да направя предложение за едно редакционно изменение - в ал. 2 молбата ми е протоколът да се подписва от лицето, извършило действията, а не от органа. Разбирате ме за какво става въпрос. Никой орган не може да подпише нищо! Органът е нещо друго, а един документ може да бъде подписан от определено лице, което действа в определено служебно качество, т.е. органът Министерски съвет не може да подпише нищо, може да подпише лицето Иван Костов. Органът Народно събрание също не може да подпише нищо. От определено лице се подписват съответните документи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но предложението ти не е такова!
МИХАИЛ МИКОВ: Сега ще стигнем и до предложението, господин Цонев.
Това е само редакционно, т.е. в ал. 2 "органът" да се замени с "лицето" и "извършил" да стане "извършило".
Що се касае до направеното от мен предложение за второ четене - основната идея, която стои зад него е да се поема пряко отговорността за едни такива действия от лицето, което действа в качеството си на данъчен орган.
В протокола за пътнотранспортни произшествия обикновено пише: еди-кой си старши лейтенант от Контрол на автомобилния транспорт... Тук също е добре задължителен атрибут на протокола да бъде не само лицето, което извършва, но и лицето, по чиято заповед се извършва едно такова действие.
Доколкото аз лично се притеснявам, че може да има много злоупотреби с права по този текст, то трябва ясно законодателят да изисква отговорността за тези действия да бъде отразявана в съответния документ, защото може един обикновен данъчен инспектор по нареждане на своя началник да извърши едно такова действие, а след това неговият началник да избяга от отговорност. Затова в този документ е добре да се посочва по чия заповед се извършва съответното действие. Ако, разбира се, няма такава заповед, на съответното място ще се отрази, че това е самото лице, което извършва действието, т.е. по негово вътрешно убеждение и по собствено усмотрение. За това не би имало пречка при записването на един такъв текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Някой да желае да вземе отношение по направеното предложение от господин Миков?
Господин Йордан Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Само с две думи относно това по чия заповед са извършени - в кодекса казахме, че няма заповеди за извършване на такива проверки и ревизии. Те се извършват от съответните органи без заповеди, затова и тук не фигурира това, и не сме го приели. Примерно, в този случай може да става въпрос за съставяне на протокол за извършена проверка на касов апарат, а ние казваме, че всеки данъчен орган има право по всяко време да извърши такава проверка, без да има необходимост от съответна заповед на друг орган. Това - първо.
И, второ, по-нататък в кодекса ние уточняваме кои са органи по смисъла на този закон и затова винаги използваме вместо "лицата" - "органите", тъй като по-нататък са уточнени кои лица се явяват органи по смисъла на този кодекс. Това по-нататък го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Миков - за дуплика или за реплика, както искате.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Аз разбирам, уважаеми господин Цонев, че може да става и въпрос и за такъв случай, но не е той притеснителния за мен. Може да става въпрос за изземване на документи като доказателства и тук вече аз смятам, че трябва да има ясна, персонализирана отговорност на този, по чието нареждане е извършено това.
Аз в комисията споделих един казус, типичен за злоупотреба с права от страна на данъчните органи, а това, че няма по чия заповед, може да се замени чисто редакционно с "органа, който е възложил", защото по-нататък в текстовете... Да не е заповед, щом звучи зле.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но той си самовъзлага...
МИХАИЛ МИКОВ: Когато си самовъзлага, той ще си пише собственото качество, когато става въпрос за проверка на касов апарат, но има случаи, в които определени по-нисши данъчни чиновници действат по нареждане на по-големите началници и тогава те трябва ясно да поемат отговорността за извършените действия, при които, пак казвам, може да става въпрос за злоупотреба с права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Други желаещи да вземат отношение по този спор? Няма.
Има две предложения на господин Миков, които не са приети. Едното предложение, което ще поставя първо на гласуване е в чл. 102, ал. 2 думата "органа" да бъде заменена с думата "лицето".
Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 11.
Предложението на господин Миков не се приема.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Ама, това е смешна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кое е смешно, господин Вълканов? Ако искате да вземете думата, заповядайте тук, но не от място!
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Господин председател, аз моля да поставите на прегласуване този текст, този въпрос.
Струва ми се, че наистина е една голяма аномалия да се смята, че един орган може да подписва. Органът издава актове, постановява издаването на актове, но той не може да подписва. Подписването е физическо действие. Само едно физическо лице може да подписва.
Не става дума за някаква политика в случая, а става дума за елементарно правило на езика.
Аз Ви моля да коригирате своето отношение към поставения въпрос.
Моля и Вие да вземете отношение, защото очевидно е, че те ще слушат повече Вас, а не нас, макар че говорим с разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Поставям на прегласуване по искане на господин Велко Вълканов предложението на господин Миков. Господин Миков предлага в чл. 102, в ал. 2 думата "органа" да се замени с "лицето".
Моля да гласуваме това предложение на господин Миков.
Гласували 118 народни представители: за 75, против 35, въздържали се 8.
Предложението на господин Миков е прието, т.е. предложението на господин Миков по ал. 2 за замяна на думата "органа" с "лицето, извършило действията".
Второто предложение на господин Михаил Миков, което е по ал. 1 на чл. 102 - след думите "на действията" да се добавят думите "и по чия заповед са извършени".
Моля да гласуваме това второ предложение на господин Миков по отношение на чл. 102, ал. 1.
Гласували 125 народни представители: за 36, против 84, въздържали се 5.
Предложението на господин Миков по ал. 1 не се приема.
Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 102 със заглавието и с гласуваната промяна в ал. 2 - "протоколът се подписва от лицето, извършило действията и т.н.".
Моля да гласуваме съдържанието на чл. 102 в редакцията на вносителя с корекцията, гласувана преди малко.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 2.
Член 102 в трите алинеи с корекцията в ал. 2 и със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, искам да направя едно уточнение във връзка с приетото предложение по ал. 2 "органът" да се замени с "лицата".
В ал. 3 ще стане също "лицата". Това произхожда от предното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е следствие от това, което гласувахме. Или с други думи гласувахме в ал. 2 "протоколът се подписва от лицето, извършило действията и т.н.", а в ал. 3 "в случаите, когато лицата по ал. 1 откажат да подпишат...".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Поправки, изменения и допълнения
в протокола

Чл. 103. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписите на лицата, които са го подписали.
Доказателствено средство

Чл. 104. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства."
За членове 103 и 104 и техните заглавия няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 103 и 104 с техните заглавия, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 2, въздържал се 1.
Членове 103 и 104 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Снабдяване с документи

Чл. 105. (1) Във връзка с извършвана данъчна ревизия и по искане на ревизирания данъчен субект органът, възложил ревизията, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни да го снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на данъчните му задължения и в рамките на своята компетентност.
    (2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато данъчният субект удостоверява необходимите обстоятелства въз основа на декларация."
Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 105, ал. 1 да се създаде изречение второ със следното съдържание:
"Удостоверението от органа, възложил ревизията, се издава в 7-дневен срок от датата на поискване, а удостоверението, издавано от другите органи - в 14-дневен срок от датата на поискване."
Комисията подкрепя предложението за допълнение на чл. 105, ал. 1 и подкрепя текста на вносителя по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 105 с неговото заглавие, както е предложено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Член 105 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 106 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага окончателен текст за чл. 106:
"Приложимост на реда по Наказателно-
процесуалния кодекс
Чл. 106. (1) При данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и установяване на данъчни нарушения или стоки с неустановен произход, както и при възпрепятстване на изпълнението на данъчни вземания, данъчните органи могат да извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) В случаите по ал. 1 данъчните органи имат правомощията на органите на предварителното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложеният член е свързан с приложимост на реда по Наказателно-процесуалния кодекс. По същество се дават права на данъчните органи, равностойни на следствието, равностойни на това, което направихме във връзка с измененията на Наказателно-процесуалния кодекс като предварително разследване от страна на органите на Министерството на вътрешните работи.
Доколкото си спомням, такива права дадохме и на горските. И тук, господин председател, поставям принципно въпроса трябва ли да има такава разпоредба за приложимост по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Разбира се, Вие сте юрист, можете по-добре от мен да прецените, но моето предложение е този член да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже по чл. 106?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на чл. 106.
Гласували 130 народни представители: за 31, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 106 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 2, въздържали се няма.
Член 106 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел V
Актове, издавани след извършване на
данъчни ревизии

Данъчен ревизионен акт
Чл. 107. (1) Данъчен ревизионен акт се издава от данъчния орган, определен с акта за възлагане на данъчната ревизия.
(2) С данъчен ревизионен акт се определят, изменят и/или прихващат данъчните задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон."
Предложение на народния представител Михаил Миков - чл. 107, ал. 1 да придобие следната редакция:
"(1) Данъчният ревизионен акт се издава от териториалния данъчен директор или упълномощено от него лице."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков по чл. 107.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Първото ми предложение е свързано със заглавието на раздела - "Актове, издаване след извършване на данъчни ревизии". Считам, че въобще в този вариант на Данъчно-процесуалния кодекс ние необосновано стесняваме понятието "данъчно облагателен акт", което съществуваше досега, и отиваме само на "данъчен ревизионен акт", при положение че имаме и проверки, не само ревизии. И тук в досега приетите членове на едно място е допълнено "и проверки", но не следва тази логика, която е на базата на корекцията в самото обсъждане в залата и да бъде отразено по-нататък, а именно да има актове, издавани след извършване на данъчни ревизии и проверки и тук. Защото на едно място сте го коригирали, господин Цонев, включили сте и проверки в ревизиите. Тоест променена е в известна степен линията, но недостатъчно пълно и не е отразена в съответствие с другите членове.
Моето предложение е в този раздел да има актове, издавани след извършване на данъчни ревизии и проверки.
И второ, подкрепям предложението на господин Миков, защото от гледна точка на законосъобразност на данъчния акт едно от изискванията е и за компетентност. И такъв общ запис според мен е недостатъчно точен. По-добре е съвсем конкретно и точно в закона да бъде записан именно компетентният орган, който извършва или по-скоро възлага по силата на това, което сме предложили в други разпоредби - това е териториалният данъчен директор или упълномощено от него лице. За да може действително при положение че говорим за законосъобразност на акта, да бъде спазено това основно изискване - едно от четирите основни изисквания.
Подкрепям предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата господин Ангел Савов, представител на Министерството на финансите.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разделът на главата е наименуван "Актове, издавани след извършване на данъчни ревизии", тъй като той регламентира именно тази материя. А ако господин Статков бе прегледал нещата по-нататък, щеше да установи, че е разпоредено, че след извършване на данъчни проверки не се издават тези актове, а са онези констативни протоколи, които преминаха преди малко.
По отношение обаче това да има компетентност, изрично записана, явно е, че принципът на този кодекс, в който изрично е казано, че данъчните актове ще се издават от данъчните органи и за тази цел има само един акт за възлагане, оттук нататък компетентният орган е този, който е извършил ревизията и не е необходимо по-нататък да се търси друга компетентност. Като елемент на законосъобразност е фактът, че трябва органът, на който му е възложена ревизията, да издаде този данъчен ревизионен акт. И тъй като този орган винаги е точно определен в акта за възлагане, е налице материалната компетентност и не е необходимо да се вменяват на други органи действия, които могат да извършват законосъобразно самите данъчни органи, изброени в чл. 235. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за заместващ текст на чл. 107, ал. 1.
Гласували 121 народни представители: за 34, против 82, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 107 с неговото заглавие, така както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Член 107 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Съдържание на данъчния
ревизионен акт

Чл. 108. (1) Данъчният ревизионен акт се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключването на данъчната ревизия и трябва да съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование и номер на акта;
3. фактическите и правните основания за издаване на акта;
4. имената и длъжностите на ревизиращите данъчни органи;
5. данните за ревизирания данъчен субект;
6. направените констатации и основанията за тях;
7. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи;
8. заключителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;
10. дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му.
(2) С акта по ал. 1 могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на данъчни вземания. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се връчва едновременно с данъчния ревизионен акт. Тези мерки не могат да бъдат обжалвани отделно от данъчния ревизионен акт, освен ако определените с него задължения са платени изцяло или частично и за неплатената част е представена парична гаранция.
 (3) Обезпечителните мерки по ал. 2 могат да бъдат наложени с постановление на съответния териториален данъчен директор по предложение на ревизиращия орган при започване или по време на данъчната ревизия, когато от търговската и счетоводната документация, както и от другите налични данни за ревизирания данъчен субект може да се направи извод, че данъчното задължение ще надхвърли стойността на активите. В този случай данъчният орган може да наложи и запор върху стоки в оборот по реда на този кодекс. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.
 (4) Възбраната и запорът се извършват по балансовата стойност на активите, съответно по данъчната оценка, по застрахователната стойност или по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. По отношение на обезпечителните мерки и на постановлението, с което се налагат, се прилага съответно чл. 162 и членове 164 до 171.
 (5) Констатациите по ал. 1, т. 6 са мотивите на данъчния акт.
 (6) Екземпляр от данъчния ревизионен акт се връчва по реда на този кодекс на ревизирания данъчен субект в срок до 7 дни от издаването му.
 (7) Неразделна част от данъчните ревизионни актове са всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от данъчния ревизионен акт, предназначен за данъчния орган, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за данъчния субект.
 (8) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.
 (9) Данъчните ревизионни актове се издават по образец, утвърден от главния данъчен директор."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 108:
1. В ал. 2 изречение трето да придобие следната редакция:
"Постановлението подлежи на самостоятелно обжалване по реда на този кодекс."
2. Алинея 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 108 има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. По чл. 108 аз съм направил две предложения, като първото от тях касае постановлението, с което се налагат обезпечителни мерки.
В предлагания от вносителя вариант е предвидено това постановление да не подлежи на обжалване, освен ако задълженията са платени изцяло или частично и за неплатената част е представена парична гаранция. Едно такова твърде тежко условие за обжалваемост на постановлението за налагане на обезпечителни мерки крие сериозна опасност за злоупотреба с право от страна на данъчните органи. При всички случаи може да бъде използвано правомощието по този текст от данъчния орган по отношение на определено лице за дълъг период от време то да преустанови своята стопанска дейност. И когато след това наистина се докаже, че неоснователно са претендирани тези задължения, то да е претърпяло определени вреди.
Именно поради тази причина аз предлагам постановлението за налагането на мерките да може да бъде обжалвано отделно от данъчния ревизионен акт. Иначе на пръв поглед обезпечителна мярка може да се превърне в една екзекутивна мярка, в изпълнителна мярка.
Разбирам интересите на хазната, но в крайна сметка държавата е винаги по-силната в отношенията с данъчните субекти и не бива да даваме такива привилегии, когато става въпрос за твърде сериозни финансови интереси.
Вторият въпрос е свързан с ал. 8. Там се въвежда т.нар. обратна тежест на доказване. Тоест не данъчният орган трябва да доказва, че неговите фактически констатации в ревизионния акт са верни. Не със силата на държавната машина, с всички тези права, които са му предоставени по Данъчно-процесуалния кодекс, да търси фактическо доказване на своите твърдения, на своите изводи, а се обръща тежестта - всеки български данъкоплатец трябва да доказва, че констатациите на данъчния орган не са верни.
Едно такова решение ще води и до друго. Силата, която ще получи данъчният орган по силата на този текст, освен че често може да бъде използвана неправомерно, ще води до един мързел в данъчната администрация. Ще води до една липса на стремеж за повишаване на квалификацията. Данъчният орган казва, че данъчният субект е виновен, казва, че той дължи, а след това данъчният субект трябва да полага усилия да доказва, че констатациите на данъчния орган не са верни.

И тук възниква и другият прост въпрос: добре, след като ние предвиждаме по силата на Данъчния процесуален кодекс такива преференции, такива големи права и в крайна сметка и такова сериозно заплащане на база на събраните приходи и премиране на данъчните служители, то ние трябва да предвидим и задълженията и отговорностите за тях, работата, която вършат, да бъде обоснована. А не - данъчният орган твърди, налага определени обезпечителни мерки, предприема определени действия, а след това данъчният субект, независимо дали е гражданин или юридическо лице, да полага усилия, за да оборва твърденията на данъчния орган.
Твърде грешна е тази философия. За съжаление тя е позната от нашето законодателство преди 10 ноември. В Закона за финансов контрол има такава обърната тежест и като студенти сме го учили, като едно изключение, а не като правило. Тук в Данъчно-процесуалния кодекс това правило се връща - данъчният орган по принцип е прав, а ти, ако не си съгласен, отивай да доказваш, скъпи данъкоплатец. В крайна сметка данъчните органи трябва да служат и на държавата, но и на данъкоплатците, които пълнят бюджета, а не само на фиска, на интереса на хазната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, искам да взема отношение по двете направени предложения и по изказаните аргументи във връзка с ал. 2 на чл. 108 и предвидената от вносителя невъзможност да бъдат поотделно обжалвани, в случая в частност обжалвана тази част от ревизионния акт, която налага обезпечителна мярка, по-точно постановлението за налагане на обезпечителна мярка. Тук много ясно и точно е казано, че постановлението за налагане на обезпечителна мярка се връчва едновременно с ревизионния акт и ние предвиждаме възможност да бъде обжалвано постановлението, но само във връзка с ревизионния акт, тъй като в ревизионния акт се съдържат мотивите и основанията, за да бъде наложена обезпечителна мярка. Значи, когато се атакува обезпечителната мярка, трябва да се атакуват мотивите и причините, поради които е наложена, а те се съдържат в ревизионния акт. Затова тези две неща се обжалват едновременно. Това е предвидената възможност тук и аз смятам, че тя е съвсем коректно и точно направена, не е в ущърб на данъкоплатеца.
Ако се връчваха поотделно постановления за налагане на обезпечителна мярка преди ревизионния акт, бих бил съгласен. Но тук става въпрос за едновременно връчване и на едното, и на другото, при което трябва да се атакуват и двете, тъй като в едното се съдържат мотивите за другото.
Това е по ал. 2.
Колкото до отпадането на ал. 8, аз бих казал на господин Миков, че тук не виждам никъде връщане и въвеждане на обратна тежест. Този текст е взет от ГПК, където е използван, когато става въпрос за финансови ревизии, за акт за начет и т.н.
Значи, когато бъде направен един ревизионен акт, в него се съдържат фактически констатации, които са верни с акта, които стават пак с ревизионния акт. Вие го обжалвате и трябва да оборите този акт в съда, че той не е правилно направен, че той не отговаря, че неговото съдържание не отговаря на фактическото положение. Обратното какво би значело? Обратното би значело да ходи в съда данъчният орган да доказва защо вие дължите толкова данъци. Той с акта, който издава, казва какво дължите, а вие с обжалването казвате и искате да докажете, че не е прав.
Разбира се, че така трябва да остане, защото навсякъде сме възприели този принцип, когато става въпрос за данъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Цонев, или не сте ме разбрал, или не искате да ме разберете. Вижте ал. 3 на същия текст, където пише, че "обезпечителни мерки могат да бъдат наложени с постановление на съответния териториален данъчен директор по предложение на ревизиращия орган при започване или по време на данъчната ревизия...". Тоест, започва данъчната ревизия, налагат се обезпечителните мерки и тя тече във времето. Може да тече един месец, два месеца или четири месеца.
Ето в същата ал. 3 става въпрос, включително за това: "може да наложи и запор върху стоки в оборот по реда на този кодекс".
След 4 месеца приключва ревизията, но тази обезпечителна мярка е изиграла своя крайно негативен ефект върху бизнеса на това лице. Ето от този ефект аз се притеснявам и затова желая да се обжалват отделно актовете за обезпечителните мерки.
Що се касае до начетното производство по ГПК. Там става въпрос за едно изключение - в случаите, в които има акт за начет, т.е. лицето недобросъвестно е боравило с поверения му стоков материал или ценности и затова там е приета тази фикция, тази обърната тежест на доказване, където той трябва да доказва, че актът за начет не е верен. Тук може да се случи това нещо да стане и по отношение на най-добросъвестния данъкоплатец. Така излиза.
Така че едно сравнение с акта за начет по ГПК, с обърнатата тежест на доказване и прилагане по отношение на всички данъкоплатци, една логика, при която се ляга върху това да хванем твърдо недобросъвестните данъчни субекти, крие сериозните опасности тези, които са добросъвестните, в определен момент да изпатят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По ал. 2 имаше постъпило предложение:
"(2) С акта по ал. 1 могат да се постановяват мерки за предварително обезпечаване на данъчните вземания."
Да отпаднат следващите две изречения.
Алинея 3 да остане така, както е дадена от вносителя.
Алинея 8 - също.
Тоест, потвърждаваме, че отхвърляме предложението на господин Михаил Миков относно ал. 8.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Относно ал. 2 приемаме предложението, като даваме тази възможност, само че с друга редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, тъй като предложението е за отпадане на тази част от ал. 2, по която имате предложение, в случай, че приемем отпадането на второто и третото изречение, Вашето предложение става също безпредметно да се гласува тогава.
Поставям на гласуване предложението, което прави господин Йордан Цонев, за отпадане на второ и трето изречение в ал. 2.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Цонев.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Миков оттегли своите предложения.
Моля, гласувайте чл. 108 така, както е предложен от вносителя, и с приетата вече поправка в ал. 2.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Член 108 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 109 със заглавие "Издаване на данъчен ревизионен акт по обстоятелствена проверка" има направени три предложения.
Първото предложение е на народния представител Михаил Миков - в чл. 109, ал. 1 думите "данъчният орган" да се заменят с "териториалния данъчен директор или упълномощено от него лице".
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение е на народния представител Светослав Лучников - в чл. 109, ал. 8 в края да се добави "при зачитане правата им по чл. 89".
Комисията също не подкрепя предложението.
Третото предложение е на народния представител Йордан Цонев, което се подкрепя от комисията.
На база на тези приети и неприети предложения комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 109:
"Данъчен ревизионен акт при особени случаи
Чл. 109. (1) Данъчният орган прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:
1. до започване на данъчната ревизия не е подадена данъчна декларация, когато данъчното задължение се определя по данъчна декларация;
2. ревизиращият орган установи данни за укрити приходи или доходи;
3. липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне на данъчната основа, както и когато документите са унищожени не по установения ред;
4. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
5. документите са изгубени, противозаконно отнети или са повредени до степен, негодни за ползване;
6. данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес;
7. при извършването на данъчна ревизия данъчният субект не е представител доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок;
8. установени са данни за трансферно ценообразуване или данъчна измама.
(2) Данъчният орган определя основата за облагане с преки или косвени данъци в случаите по ал. 1 след анализ на:
1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
2. платените данъци, мита, такси, вноски и др.;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. официални документи с достоверни данни;
5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността в случаите на нает имот;
6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;
8. брутните приходи (оборота);
9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица, броя на заетия персонал;
10. сключени договори от данъчния субект във връзка с осъществяване на дейността му;
11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
12. обобщени данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
13. ценовите и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данни за такива сделки между свързани по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон с данъчния субект лица;
14. други доказателства, които могат да послужат за определяне основата за облагане.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се посочват в данъчния ревизионен акт.
(4) В случаите по ал. 1 данъчният орган определя основата за облагане за данъчната година, за която са установени съответните обстоятелства, освен ако органът, възложил ревизията, не определи друг период.
(5) Извън случаите по ал. 1, когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган задължително прави оценка и облагане недекларираните печалби и доходи по реда на съответния закон.
(6) Когато данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по ал. 1 или 5, той уведомява данъчния субект, че ще определи данъчната основа по реда на този член и му определя срок за представяне на документи и за вземане на становище.
(7) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.
(8) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 и ал. 5 данъчните субекти са длъжни да декларират имуществото си и всички източници на доходи, включително участието си в управителни и надзорни органи на юридически лица въз основа на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.


(9) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 и ал. 5 данъчният орган предприема мерки за предварително обезпечение едновременно с уведомяването по ал. 6.
(10) Разпореждане с възбранени и запорирани вещи и вземания може да се извършва с разрешение на данъчния орган, възложил ревизията.
(11) Независимо от други разпоредби, когато данъчен орган установи, че лице или лица са извършили действия, за да избягнат или осуетят прилагането на данъчен закон, данъчният орган определя съответния данък или отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и в размер, че да се премахнат всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко или без да участва в действията, е получило облага или данъчно предимство, доколкото тези облаги или данъчни предимства не са премахнати по реда на ал. 1-10.
(12) Действията на лице или лицата по ал. 11 са извършени, ако:
1. е налице сделка (доставка), по която доставчик или получател е лице, което не съществува или осъщестява търговска дейност без съдебна или данъчна регистрация, или е регистрирано лице, което не може да бъде открито от данъчните органи на посочения от него данъчен адрес;
2. е налице сделка (доставка), по която доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове;
3. лице е начислило данък без да са налице основания за това;
4. данъчен субект възпрепятства или осуетява данъчните органи при осъществяване на правомощията им, по начин непозволяващ извършването на данъчна ревизия или проверка;
5. лице, не е издало данъчен документ, когато по закон се предвижда задължение за това;
6. издадени са документи с невярно съдържание;
7. извършена е сделка (доставка) по цени, отклоняващи се от пазарните с повече от 25 процента или по цени, при които заложените норми на печалба се различават значително от обичайните за дейността.
(13)  Обстоятелствата по ал. 12 се установяват от данъчния орган с данъчен ревизионен акт или протокол за извършена насрещна проверка.
(14) Начисляване на данъка или отказването на правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 11 се извършва от данъчния орган с данъчен ревизионен акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
По двете предложения, които са направени, има ли изказвания?
Има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС):  Благодаря, господин председателю.
Аз имам една редакционна поправка в ал. 12, т. 5 - там, където пише: "лице не е издал" трябва да бъде "лице, не е издало данъчен документ". Редакционна поправка, която трябва да се има предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 94 народни представители: за 3, против 87, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което поставям на гласуване, е на господин Светослав Лучников - в ал. 8 да се добави "при зачитане правата им по чл. 89".
Гласували 90 народни представители: за 28, против 27, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 109 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 8.
Член 109 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Изпълнение на данъчните и ревизионни актове
Чл. 110. (1) Определеното с данъчния ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 данъчният ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Срокове
Чл. 111. Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й."
По членове 110 и 111 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз искам да взема отношение по чл. 111 и най-вече да запитам вносителите дали става въпрос за определяне на давност или за данъчна амнистия. Става въпрос за приложението на този закон. Ще приемем ли ние, че тези недобросъвестни данъкоплатци, които преди шест години, примерно, не са изпълнили задълженията си. С този закон ние ги амнистираме. И ако ще приемем това, наясно ли сме с волята си какво правим? Или този текст ще се отнася само за в бъдеще? Искам да чуя една декларация в този смисъл.
Аз не мога да подкрепя данъчна амнистия, ако този текст ще действа като такава. Тоест, с влизането в сила на този закон, било каквото било, само за последните пет години. Преди тях, който бил добросъвестен, който не е бил... Защото това е ясно послание към обществото за нашата позиция по въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Ангел Савов от Главно управление "Данъчна администрация".
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, това е и досега съществуващият режим. След изтичането на пет години от момента на възникване на данъчното задължение, когато лицето е било задължено да го внесе или да изпълни задълженията си, повече не можеше да се извършва данъчна ревизия. И това не е амнистия, а е един принцип, който продължава в кодекса. Задължение на данъчната администрация е в 5-годишен срок от възникване на задължението да го установи и определи, и евентуално да бъде декларирано и да се установява. По-нататък се създава едно до безкрайност нестабилно положение. Тоест, този текст е давностен срок, господин Миков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте членове 110 и 111 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 5.
Членове 110 и 111 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Възстановяване и прихващане на суми
Чл. 112. (1) Недължимо платени данъци, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат срещу изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчен орган.
               (2) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмено искане от данъчния субект.
               (3) След постъпване на искането по ал. 2 данъчният орган преценява основателността на искането и може:
1. да извърши данъчна ревизия и ако молбата е основателна, да издаде данъчен ревизионен акт за прихващане или връщане в 7-дневен срок от приключването на ревизията;
2. да извърши проверка по данните и да издаде данъчен акт за прихващане или връщане в двуседмичен срок от постъпване на искането, освен ако в закон е предвидено друго.
     (4) След извършване на прихващането, ако има основания за това, остатъкът от сумата се връща на данъчния субект.
     (5) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.
     (6) Актовете по ал. 3 се мотивират.
     (7) Отказът за частично или изцяло връщане или прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните актове."
Предложение на народния представител Светослав Лучников...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Лучников.
Предложение на народния представител Валентин Симов ал. 5 на чл. 112 да придобие следния вид:
"(5) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган, както и тези, които са внесени или събрани въз основа на данъчното законодателство."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 112 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "данъци" да се добави думата "такси".
2. В ал. 3 накрая думата "може" да отпадне.
3. В ал. 3 т. 1 да придобие следната редакция:
"1. извършва данъчна ревизия в срок от един месец от датата на постъпване на искането и ако то е основателно, издава данъчен ревизионен акт за прихващане или връщане в 7-дневен срок от приключване на ревизията;"
4. Алинея 7 да придобие следната редакция:
"(7) Отказът за частично или изцяло връщане или прихващане е винаги писмен и може да се обжалва по реда за обжалване на данъчните актове."
Комисията подкрепя текста на вносителя с направеното предложение от народния представител Михаил Миков по т. 1 с нова редакция: думата "данъци" да се замени с "данъчни вземания" и не подкрепя предложението в останалата му част.
За ал. 1 се предлага следната редакция:
"(1) Недължимо платени данъци, такси, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат срещу изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчен орган."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Направеното от мен предложение има само една-едничка цел: дисциплиниране на данъчната администрация и особено, когато става въпрос за добросъвестни данъкоплатци, за данъкоплатци, които сами са поискали ревизия, както и предотвратяване на възможността данъчната администрация да злоупотребява с правото си за извършване на данъчна ревизия, да го протака безкрайно във времето и от това данъчните субекти да търпят определени вреди. Разбира се, това би било добре и за държавата, защото след това тези вреди пък ще се дължат от данъчната администрация. В този смисъл е и моето предложение да възложим като задължение на данъчната администрация, когато става въпрос за искане от страна на субекта, в едномесечен срок от датата на постъпване на искането и то ако е основателно, данъчната администрация да издаде данъчен ревизионен акт, т.е. да се разчистят тези отношения между данъчния субект и данъчната администрация.
И второ, ако има такова основание, в 7-дневен срок от приключване на ревизията да се извършва прихващане или връщане. Става въпрос за едни отношения между коректни страни - данъчния субект и данъчната администрация.
Ако не се приеме моето предложение, то това ще означава, че всички данъкоплатци трябва да знаят, че държавата ще ги мами, държавата ще ги бави. Държавата в името на някакви измислени висши ценности ще злоупотребява. Даже не държавата, а държавните чиновници. Едно поле за чиновнически произвол. И аз не виждам защо сте против едно такова стриктно записване в закона. След като толкова много ангажименти възложихме на данъкоплатците, един стриктен ангажимент да има и от страна на държавата. Ако данъчната администрация не може да се справи с всичките екстри, които й дадохме, да направим срока не месец, а месец и половина или два месеца, но да се знае: иска данъкоплатецът да му се извърши данъчна ревизия, данъчната администрация да е обвързана от закона с това искане и да си свърши работата, а не да протака, да бави и от това в крайна сметка и отношенията между данъкоплатец и данъчна администрация, гражданин и държава да страдат.
Що се отнася до предложението за изменение на ал. 7, оттеглям го.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов за заместващ текст на ал. 5.
Гласували 104 народни представители: за 7, против 93, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков без това по ал. 7, което той оттегли.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 74, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно редакционно уточнение: в окончателния текст на ал. 1 на чл. 112 в началото сме пропуснали да заменим думата "данъци" с "данъчни вземания" и изразът в началото на ал. 1 става: "Недължимо платени данъчни вземания...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 112, както е предложен от вносителя, с ал. 1, както е предложена от комисията и с редакционната поправка, предложена от народния представител Йордан Цонев.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Член 112 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел V
ОСОБЕНИ СЛУЧАИ
Мълчалив отказ
Чл. 113. (1) Непроизнасянето в срок за издаване на актовете по чл. 26, ал. 2 се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в двуседмичен срок от изтичането на съответния срок за произнасяне.
(3) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.
Жалби за бавност
Чл. 114. (1) При всяко положение на производството данъчният субект има право да подаде жалба, когато процедурата се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.
(2) Жалбата се подава до горестоящия данъчен орган.
(3) Горестоящият данъчен орган проверява обстоятелствата по жалбата незабавно и се произнася писмено в 3-дневен срок. Указанията му към данъчния орган, чиито действия или бездействия са предмет на жалбата, са задължителни.
(4) Препис от указанията се изпраща на жалбоподателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Има ли желаещи да вземат думата? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам едно редакционно изменение в чл. 114, ал. 1, а именно - да отпадне текстът: "При всяко положение на производството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В кой текст?
РУСИ СТАТКОВ: В чл. 114, ал. 1.
Да остане следният текст:
"Чл. 114. (1) Данъчният субект има право да подаде жалба, когато процедурата се забави неоснователно и извън законоустановените срокове." Така ще може да се отговори по-точно и по-конкретно на другия въпрос, във връзка с бавността въобще. Защото за това става дума.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По-добре би било да бъде: "Във всеки етап на производството".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): А може и така. Да. Да отпадне.
РУСИ СТАТКОВ: Да, но не е точен текстът, който в момента съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Цонев, Вие сте съгласен с предложението на господин Статков?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре. Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков за отпадане на текста така, както той го предложи и господин Цонев се съгласи.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 3, въздържал се 1.
Предложението на господин Статков за отпадане на първите пет думи в чл. 114, ал. 1 е прието.
Други предложения? Няма.
Поставям на гласуване докладваните текстове в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията и с корекцията, която току-що направихме в чл. 114, ал. 1.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Текстовете със заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Раздел VII - Изменение на данъчни задължения".
По чл. 115 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев. Има и едно предложение от народния представител Михаил Миков.
Предложението на народния представител Михаил Миков е в чл. 115, ал. 1 накрая да се добави "или на данъчния субект".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Йордан Цонев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага окончателен текст на чл. 115:
"Инициатива и основания
Чл. 115. (1) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на данъчен орган, установил основания за изменение.
(2) Данъчно задължение се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчни задължения, които до влизането в сила на данъчния акт не са могли да бъдат известни на данъчния орган;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетели или на писмени обяснения на трети лица, на заключението на вещите лица, на писмени декларации, върху които е основано определянето на данъчни задължения или престъпно действие на данъчния субект, на негов представител, на данъчен орган, участвал в определянето на данъчните задължения, или на член от състава на съда, разглеждал жалба срещу данъчен акт;
3. когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. когато данъчни задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона.
(3) Данъчният орган може по свой почин или по молба на данъчния субект да поправи очевидна фактическа грешка в данъчния ревизионен акт. В тези случаи данъчният орган издава акт за поправка на данъчен ревизионен акт. Актът или отказът за поправка на данъчен ревизионен акт може да се обжалва едновременно с данъчния ревизионен акт или самостоятелно по реда, предвиден в този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Цонев, ако ми разрешите един въпрос. Преди малко ние гледахме раздел V - Особени случаи. Преминаваме към следващия раздел, който е раздел VII. Аз ли правя грешка или има някакво неуточняване? След раздел V би трябвало да бъде раздел VI.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това е раздел VI, но е грешно написано.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По принцип, господин председател, ще има преномериране на раздели, тъй като има един отпаднал раздел. Така че тук наистина е раздел VI, но ще има и преномериране на раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, но поне в момента трябва да бъде шести раздел. Благодаря на господин Цонев.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Господин Миков, имате предложение. Поддържате ли го?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване неприетото от комисията предложение на господин Михаил Миков за добавяне в ал. 1 на конкретни думи.
Гласували 101 народни представители: за 4, против 97, въздържали се няма.
Предложението на господин Миков не се приема.
Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване раздел VI със заглавие и чл. 115 с трите алинеи и заглавие по редакцията на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 2.
Раздел VI със заглавието и чл. 115 със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Правомощия във връзка с изменението
Чл. 116. (1) Данъчен орган, който установи основание за изменение по чл. 115, ал. 2, е задължен да уведоми съответния регионален данъчен директор, който възлага нова данъчна ревизия на друг данъчен орган от същата или друга териториална данъчна дирекция, при която могат да бъдат изменени вече определени данъчни задължения.

(2) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок размер, нов данъчен акт не се издава, а изменението на данъчното задължение се извършва по реда на чл. 112, ал. 1.
(3) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-нисък размер, за разликата се издава данъчен акт, който подлежи на обжалване по реда на този кодекс."
За чл. 116 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 116 в трите алинеи, предложени от вносителя и заглавието, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Член 116 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава единадесета
ОБЖАЛВАНЕ
Раздел I
Административен контрол

Обжалване по административен ред
Чл. 117. (1) Данъчният ревизионен акт може да се обжалва изцяло или в негови отделни части в 14-дневен срок от връчването му пред съответния регионален данъчен директор.
(2) Жалбата се подава чрез териториалната данъчна дирекция, в която данъчният субект е данъчно регистриран.
(3) Към жалбата се прилагат писмените доказателства и се посочват всички други доказателства, на които се основават доводите на жалбоподателя.
(4) Доказателствата, които вече са били представени на данъчния орган, се предоставят от данъчната администрация.
(5) Жалбата и приложенията към нея следва да отговарят съответно на изискванията по чл. 122 и 123.
(6) Ако не са изпълнени условията по ал. 5, данъчният орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като при неотстраняване на нередовностите в този срок жалбата с приложенията се връща и производството се прекратява.
Спиране на изпълнението
Чл. 118. (1) Обжалването на данъчния ревизионен акт не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението на данъчния ревизионен акт се спира по искане на данъчния субект, ако представя обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде в пари, банкова гаранция или залог на държавни ценни книги.
(3) Искането за събиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.
Изпращане на преписката
Чл. 119. Директорът на данъчната дирекция, чрез която е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с комплектуваната данъчна преписка на съответния директор на регионалната данъчна дирекция. Когато е направено искане за спиране, то също се прилага със съответните доказателства.
Правомощия на регионалния данъчен директор
Чл. 120. (1) Регионалният данъчен директор разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от получаването й. С решението той се произнася и по искането за спиране на изпълнението, когато такова е направено.
(2) Директорът може да потвърди или да отмени изцяло или частично данъчния ревизионен акт в обжалваната част.
(3) Когато се установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, директорът на регионалната дирекция отменя обжалвания акт и връща преписката на съответния териториален директор, чийто орган е издал акта, или на друг териториален директор от региона за нова ревизия и за издаване на новия данъчен ревизионен акт със съответни задължителни указания.
(4) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по ал. 1.
(5) С решението данъчният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя."
За целия раздел I на глава единадесета и заглавието на глава единадесета, чл. 117, 118, 119 и 120 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване глава единадесета със заглавие, раздел I със заглавие и чл. 117, 118, 119 и 120 със заглавията в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Глава единадесета със заглавие, раздел I със заглавие и членове от 117 до 120 включително със заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Раздел II - Съдебен контрол. Съдебно обжалване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има неподкрепено предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, за чл. 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по раздел II - Съдебен контрол? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Раздел II със заглавие "Съдебен контрол" е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Съдебно обжалване".
По чл. 121 има направено предложение от народния представител Валентин Симов - в чл. 121, ал. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 121.
"Съдебно обжалване
Чл. 121. (1) Данъчният ревизионен акт в частта, която не е отменена с решението на регионалния данъчен директор, може да се обжалва чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаване на съобщението по чл. 120, ал. 4 или от изтичането на срока за изпращане на решението. Когато преписът от решението е изпратен след установените срокове, срокът за обжалване тече от получаването на решението.
(2) Данъчният ревизионен акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
(3) Не може да се обжалва по съдебен ред данъчен ревизионен акт в частта, в която жалбата е изцяло или частично уважена с решение на директора на регионалната данъчна дирекция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Има едно неприето предложение на Валентин Симов - ал. 2 и 3 в редакцията на вносителя да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение.
Предложението не е възприето от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 9, против 101, въздържали се 2.
Неприетото предложение от комисията на господин Валентин Симов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 121 с трите алинеи и заглавието.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Член 121, с трите алинеи и заглавието, предложени от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Съдържание на жалбата
Чл. 122. Жалбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. наименованието, съответно фирмата или името, данъчен адрес, единния граждански номер, БУЛСТАТ (данъчен номер);
2. посочване на данъчния акт и решението, против които се подава;
3. изчерпателно излагане на всички възражения и техните основания;
4. в какво се състои искането за изменение или отменяне;
5. подпис на подателя."
Няма направено предложение за чл. 122.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Някой да желае да вземе думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 122 със заглавието. Текстът е на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Член 122 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 123 - ще ви прочета направо предложението на комисията, редакционно, за окончателен вариант, тъй като няма други предложения за този член.
"Приложения към жалбата
Чл. 123. (1) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. препис от жалбата за данъчната администрация;
3. писмените доказателства, като се посочват и всички други доказателства, на които се основават възраженията на жалбоподателя, освен ако вече са представени на данъчния орган. В случаите, когато жалбоподателят иска изслушването на експертно заключение, задачата на експертизата трябва да се посочи в жалбата;
4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
(2) В случаите, когато се направи искане за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за обезпечението му в размера по чл. 118, ал. 2 по отношение на обжалваната част."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Тук няма неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 123 със заглавието така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Член 123 със заглавието и в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Задължение за изпращане в съда и действия
след подаване на жалбата
Чл. 124. (1) Регионалният данъчен директор, чрез чиято дирекция е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати на съответния окръжен съд заедно с неговото решение, данъчната преписка и приложенията към жалбата.
(2) Ако жалбата е нередовна, на жалбоподателя се дава 7-дневен срок с указания за отстраняване на недостатъците.
(3) Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя с решение на регионалния данъчен директор, което подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд.
(4) Когато в жалбата се сочат нови доказателства, данъчният орган може да ги оспорва също чрез посочване на доказателства, които се съобщават на жалбоподателя.
(5) Когато в жалбата се сочат нови писмени доказателства и директорът на регионалната данъчна дирекция прецени, че те са основателни, той може да измени решението си и да постанови ново решение в срока по ал. 1, което се връчва по реда на този кодекс.
(6) Ако и двете страни в процеса са поискали, всяка от тях посочва експерт, а съдът определя третото вещо лице, което задължително е дипломиран експерт-счетоводител."
Има направено едно предложение на народния представител Йордан Цонев, което се отнася до ал. 3.
Комисията предлага следния текст на ал. 3, като подкрепя в останалите алинеи текста на вносителя:
"(3) Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя с решение на регионалния данъчен директор, което подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния окръжен съд. По частната жалба съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 124 със заглавието и алинеи 1, 2, 4, 5 и 6 в редакцията на вносителя, а ал. 3 - в редакцията на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Член 124 е приет със заглавието, шестте алинеи и третата алинея в заместващата редакция, предложена от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Оставяне на жалбата без разглеждане от съда
Чл. 125. Жалбата се оставя от съда без разглеждане:
1. когато е подадена против данъчен ревизионен акт, който изцяло или частично не е обжалван по административен ред;
2. когато е просрочена;
3. когато е оттеглена от жалбоподателя с писмено заявление.

Особени правила на съдебното производство
по данъчни дела
Чл. 126. (1) В 7-дневен срок от образуването на делото съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото не по-късно от 30 дни от образуването. В призовката се указват и възнаграждението на вещото лице, ако е допусната експертиза, и срокът за внасяне.
(2) В призовката за първото по делото заседание се посочва и датата на евентуалното второ заседание по делото, което не може да бъде по-късно от 15 дни след първото.
(3) Когато в заседанието по ал. 1 съдът констатира нередовност на жалбата, той уведомява подателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от датата на заседанието.
(4) Когато адресът на подателя не е посочен и не може да бъде установен от данните по приложената към жалбата данъчна преписка, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.
(5) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата заедно с приложенията се връщат, а ако адресът е неизвестен, се оставят в канцеларията на съда на разположение на подателя.
(6) Актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда от Върховния административен съд в закрито заседание. Определението не подлежи на обжалване.
(7) Когато актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, бъде отменен, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание по реда и в сроковете по този кодекс от съответния окръжен съд.

Спиране на изпълнението от съда
Чл. 127. (1) Обжалването на акта пред съда не спира неговото изпълнение, освен ако е спряно от данъчен орган.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд, пред когото се обжалва актът, при условията на чл. 118, ал. 2. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и съдът се произнася по реда и в срока по чл. 126, ал. 1.
(3) Отказът на съда да спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Доказателства в съдебното производство
Чл. 128. (1) В съдебното производство по данъчни дела могат да бъдат събирани всички допустими по този кодекс доказателства. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
(2) Свидетелски показания се допускат при условията на чл. 87, ал. 2.
(3) Жалбоподателят може да посочва нови писмени доказателства за факти и обстоятелства от съществено значение за делото. Данъчният орган може да сочи доказателства, опровергаващи представените от жалбоподателя.



Разглеждане на жалбата
Чл. 129. (1) Съдът разглежда жалбите в съдебно заседание в състав от трима съдии.
(2) При разглеждането на жалбите се призовават регионалният данъчен директор и жалбоподателят.
(3) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
Решаване на делата
Чл. 130. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или отчасти данъчния ревизионен акт в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен данъчен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при:
1. отказ за регистрация, служебна регистрация и заличаване на регистрацията;
2. отказ за пряко прилагане на спогодби за избягване на двойно данъчно облагане;
3. отказ за издаване на разпореждане за връщане на данък, събран съобразно българския закон, когато са налице основанията за прилагане на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане;
4. други актове, извън данъчните ревизионни актове, които пораждат или изменят данъчни задължения и не зависят от преценката на данъчния орган.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава съответния орган да го издаде, без да дава указания за съдържанието му.
(4) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения, съгласно чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс. В случаите, когато пред съда се представят писмени доказателства, които е следвало да бъдат представени в данъчното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход.
Раздел III
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО

Касационна жалба
Чл. 131. (1) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, нека да спрем до раздел III.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз казвам да спрем до раздел IV, господин председател, защото и по раздел III няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, щом няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Касационна жалба
Чл. 131. (1) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.
(2) Производството пред Върховния административен съд започва по жалба на заинтересуваните лица.
(3) Разпорежданията на Върховния административен съд във връзка с производството по делата са задължителни за всички учреждения и длъжностни лица.
Разглеждане на жалбата
Чл. 132. (1) Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
(2) Делото се разглежда в открито заседание от 3-членен състав на Върховния административен съд.
(3) В касационното производство не се допускат доказателства.
Приложимост
Чл. 133. (1)"...
И тук спираме, защото това ще стане вече раздел IV.
Дотук - от чл. 125 до чл. 132 включително няма направени предложения като това включва и заглавията на членовете, както и на раздел III - "Касационно производство".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания по тези текстове? Не.
Моля, гласувайте членове от 125 до 132 включително и заглавието на раздел III така, както са предложени от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Членове от 125 до 132 включително и заглавието на раздел III са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел IV
ПРИЛОЖИМОСТ
Обжалване на други данъчни актове
Чл. 133. (1)"...
Това е предложение на комисията. В предложението на вносителя "Приложимост" е към раздел III и е заглавие на чл. 133.
Комисията предлага да стане раздел IV "Приложимост", като заглавието на чл. 133 става:
"Обжалване на други данъчни актове
Чл. 133. (1) По реда за обжалване на данъчни ревизионни актове се обжалват и другите данъчни актове, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(2) За производствата по раздел II и III на тази глава, доколкото не е предвидено друго в този кодекс, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, съответно на Закона за Върховния административен съд."
"Отмяна на влезли в сила решения
Чл. 134. Заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията и по реда на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на раздел IV така, както е предложено от вносителя, чл. 133, както е предложен от комисията и чл. 134, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел IV и чл. 133 и 134 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Обжалване на митнически актове,
с които се определят данъчни задължения
Чл. 135. (1) По реда на тази глава се обжалват и митнически актове в частта им, с която се определят данъчни задължения. Когато събираните от митницата данъци са определени и платени от данъчния субект, митническата декларация се смята за данъчен акт и подлежи на обжалване по този кодекс.
(2) Обжалването по административен ред се извършва пред компетентния данъчен орган по седалището на данъчния субект".
Има предложение на народния представител Йордан Цонев за нова ал. 3, която е подкрепена от комисията.
Комисията предлага следната редакция на новата ал.3:
"(3) Обжалването на митническите актове по ал. 1 и в частта им, с която се определят митнически задължения се извършва пред компетентния митнически орган, съответно пред компетентния съд по този кодекс, за обжалване на данъчните ревизионни актове. При разглеждането на жалбите в съда се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и данъчната администрация като заинтересована организация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 135 с ал. 1 и 2, както са предложени от вносителя и ал. 3 така, както е предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 8.
Член 135 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
Направо ви чета предложението на комисията, тъй като няма други.

"Обжалване на актове за други публични вземания
Чл. 136. По реда и при условията на този кодекс се обжалват актовете за установяване и на други публични вземания, освен ако със закон е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 136 така, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Член 136 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ
Събиране на вземанията
Глава дванадесета
Общи разпоредби
Раздел I
Предмет

Предмет на производството
Чл. 137. По реда на този дял се събират:
1. Данъчни вземания, установени с:
а) данъчен акт независимо дали е обжалван;
б) данъчна декларация, подадена от данъчния субект с изчислен от него данък;
в) съобщение за дължим данък;
г) митническа декларация (ЕАД) с изчислен от данъчния субект или от митницата данък, ако данъкът не е платен при вноса.
2. Други публични вземания, установени с влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт на компетентен орган, освен ако със закон е установено друго."
Комисията подкрепя предложението за наименование на дял четвърти, глава дванадесета, както и чл. 137 с една поправка - да отпаднат думите "(ЕАД)" по предложение на народния представител Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавията на дял четвърти, глава дванадесета и на раздел I, както и чл. 137 с корекцията, която е направена от комисията, както са предложени от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на дял четвърти, глава дванадесета, раздел I и чл. 137 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел II
Погасяване на вземанията
Начини на погасяване
Чл. 138. Публичното вземане се погасява:
1. когато е платено;
2. чрез прихващане;
3. по давност;
4. при опрощаване;
5. при смърт на физическо лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците отговарят за публичното задължение според правилата на този кодекс;
6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност.
Последователност на погасяванията
Чл. 139. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница.
(2) Вземанията, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им.
(3) При наличие на различни по вид данъчни вземания, отнасящи се за една и съща година, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може с писмена молба до съответния орган да посочи поредността на погасяването им.
(4) В случай на принудително събиране ал. 2 и 3 не се прилагат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по двата члена? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове 138 и 139, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II и членове 138 и 139 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел III
Давностни срокове
Давност
Чл. 140. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
Спиране и прекъсване на давността
Чл. 141. (1) Давността спира:
1. когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато длъжник - физическо лице, пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване - до датата на завръщането му.
(2) Давността се прекъсва:
1. с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане;
2. с налагането на обезпечителни мерки;
3. с предприемането на действия по принудително събиране.
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Преустановяване на събирането и отписване на вземанията
Чл. 142. Преустановява се събирането и вземанията се отписват с изтичането на сроковете за установяване на съответните публични вземания, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.
Доброволно плащане след изтичане на сроковете
Чл. 143. Не подлежат на връщане доброволно платени публични вземания, изпълнени след сроковете за установяване или погасяване."
За заглавието на раздел III и членове 140 до 143 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III и членове от 140 до 143 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел III и членове от 140 до 143 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 144 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията и включено в следната окончателна редакция на чл. 144, предложен от комисията:
"Лихви
Чл. 144. (1) За неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или начислените и удържаните, но невнесени в срок публични вземания, се дължи законната лихва.
(2) Законна лихва се дължи и:
1. за неправилно възстановени данъци и данъчни резултати (данъчен кредит);
2. върху невнесена в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;
3. върху задължения на чуждестранно лице за данъци, удържани при източника - от датата на начисляването им от местното лице, платец на дохода, до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на данъчна спогодба, по която Република България е страна.
(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
(4) В случаите по ал. 1 и 2 данъчният орган може да издаде данъчен ревизионен акт само за лихвата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 144, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 12.
Член 144 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава тринадесета - Доброволно изпълнение."
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията, заглавието "Доброволно изпълнение" да се замени с "Изпълнение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава тринадесета, както е предложено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава тринадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Раздел I - Начин на изпълнение."
Има предложение на народния представител Йордан Цонев раздел I и заглавието му да се заличат.
Предложението е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията раздел I и заглавието му "Начин на изпълнение" да бъдат заличени.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За чл. 145 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст за чл. 145:
"Доброволно изпълнение
Чл. 145. (1) Данъчните и другите публични задължения се изпълняват доброволно в законоустановения срок чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка.
(2) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите по ал. 1 в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
(3) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез банка се извършва с платежно нареждане за данъчно плащане по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице, съгласувано с БНБ или данъчна декларация в случаите по чл. 56, ал. 2.
(4) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез "Български пощи" се извършва с пощенски запис за данъчно плащане по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано с Комитета по пощи и далекосъобщения.
(5) Плащане на данъчни задължения в брой може да се извършва и в териториалните данъчни дирекции или чрез упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на главния данъчен директор.
(6) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок и не са предприети мерки за обезпечаване на вземането, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране съответният орган изпраща покана до длъжника да плати задължението си.
(7) Едновременно с поканата по предходната алинея органът по ал. 6 може:
1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай, че не изпълни доброволно определените данъчни задължения;
2. ако задължението е в големи размери, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да забрани на длъжника или на човека на контролните или управителните му органи да напускат страната;
б) да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за задгранични пътувания на лицата по т. 1;
в) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензи или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.
(8) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 6 може и:
1. да постави на видно място в данъчната дирекция съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени данъчни задължения.
(9) По преценка на съответния орган действията по ал. 7 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното им погасяване.
(10) В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер, съответният орган обезщетява длъжника за всички вреди и публикува опровержение по реда на ал. 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 145 така, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Член 145 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 146 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което е отразено в следната окончателна редакция на чл. 146, предложена от комисията:
"Принудително събиране от данъчни и
други органи
Чл. 146. (1) Събирането на данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника в банките и паричните му вземания от трети лица се извършва от данъчните, съответно осигурителните органи в шестмесечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение. Тези действия и обжалването им се извършват по реда, начина и в сроковете, предвидени за публичния изпълнител.
(2) Ако длъжникът няма вземания към банки и трети лица, преписката незабавно се изпраща на публичния изпълнител.
(3) Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал. 1, преписката се изпраща на публичния изпълнител.
(4) Обезпечение за данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски може да се извършва от данъчните, съответно от осигурителните органи до изпращането на преписката на публичния изпълнител за принудително събиране на вземането.
(5) При обжалване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки от органите по ал. 4 се прилага редът за обжалване на актовете, с които задълженията са установени."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 146 така, както е предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Член 146 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава четиринадесета
ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ
Раздел I
ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ НА ДАНЪЧНИ И
ДРУГИ ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава четиринадесета и на раздел I така, както са предложени от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава четиринадесета и на раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 147 има едно предложение от народния представител Йордан Цонев, касаещо ал. 4, точки 2 и 4, което е подкрепено от комисията. Ще ви прочета окончателния текст на чл. 147, както го предлага комисията.
"Условия за отсрочване и разсрочване
Чл. 147. (1) По искане на длъжника може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен от данъчния орган погасителен план.
(2) Отсрочването и разсрочването се допуска, когато данъчният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на данъчното задължение, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на данъчното задължение длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите данъчни и другите публични задължения.
(3) За периода на отсрочването и разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно на падежа на отсроченото плащане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение.
(4) Отсрочване и разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на търговец, за когото е взето решението за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност;
2. след като задължението бъде възложено за събиране от публичния изпълнител;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите;
4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.
(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. декларация за семейно и имуществено състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице - за физическите лица;
3. декларация и за всички други публични задължения, включително и лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 147 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Член 147 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 148 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Предлагам ви окончателния текст на чл. 148, предложен от комисията.

"Разрешение

Чл. 148. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния данъчен директор - за задължения до 100 хил. лева и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до края на бюджетната година;
2. главния данъчен директор - за задължения от 100 хил. лева до 300 хил. лева, или ако се иска разсрочване за срок до две години;
3. министъра на финансите - за задължения над 300 хил. лева или ако се иска разсрочване за повече от две години.
(2) Когато компетентен за отсрочването и разсрочването е главният данъчен директор или министърът на финансите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния данъчен директор, който представя мотивирано становище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 148 така, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Член 148 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 149 няма предложения.
Комисията предлага следната редакция на чл. 149:

"Преценка

Чл. 149. (1) По направеното искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
1. представените доказателства;
2. размера на задължението;
3. възможността на длъжника да обслужва текущите си задължения и задълженията, чието доразсрочване се иска;
4. наличието на достатъчно гаранции за събиране на разсроченото задължение;
5. други специфични особености, имащи значение за вземане на решение.
(2) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в т.ч. и последиците от неспазването им.
 (3) Разрешение може да се даде при условие, че бъдат отсрочени или разсрочени за същия срок и частноправните вземания срещу длъжника от другите кредитори.
 (4) Отказът за разсрочване или отсрочване не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Съжалявам, че пропуснах предишния член и все пак се възползвам от възможността по този член да ви кажа, че става нещо изключително важно. Защото с предишния член, по който гласувахте, давате възможност за отсрочване и разсрочване на данъчни задължения в огромни размери на инспектори и на министри. Нещо, което в голяма степен, бих казал, според мен противоречи на Конституцията. Защото данъчното задължение се определя със закон, в случая се дава възможност и то много, затова всъщност и ставам, субективно да се правят преференции и облекчения.
Затова, господин председател, тъй като пропуснах предишния член, мисля, че тук е моментът, говорейки за тази преценка, ние да направим ясни и много точни критерии, за да не съжаляваме за това, което сме направили в предишния член.
Моето предложение е този член да се отложи - за преценката. Защото, повтарям, чл.148 даде такива правомощия на администрацията и на министъра, че няма смисъл от материален закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Ще поставя на гласуване Вашето предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Вижте, господин Цонев, става дума за огромни суми, които ще се разсрочват и отсрочват - до 100 хил., т.е. даже до 100 млн., до 200 млн., до 300 млн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, този закон не го виждаме за първи път. Имали сте възможност да направите предложенията си и след първо четене.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Бях ги направил, обаче не ги приеха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Щом не са отбелязани предложения тук, в доклада, значи не са направени.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Статков за отлагане приемането на чл. 149.
Гласували 150 народни представители: за 58, против 89, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Други изказвания по чл. 149 има ли? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 149 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 98, против 23, въздържал се 1.
Член 149 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Гласувах "против" този текст, както и по отношение на предния, защото днес управляващото мнозинство създава условия за корупция и толериране на неговите братовчеди. И с този текст още веднъж доказвате, че вие не искате България да бъде една правова държава, а искате дори и стопанският живот, данъчните задължения, публичните вземания да се определят от вашите министри и вашите чиновници. И щом създавате тези предпоставки в закона, то утре те ще се прилагат и в практиката не на базата на закона, не на базата на съдебното решение, защото лишихте възможността от съдебно обжалване, а на базата на единственото чиновническо усмотрение и на близостта до партията, която е на власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 150 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Чета ви предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 150:

"Отсрочване и разсрочване без лихви

Чл. 150. (1) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, органите по чл. 148, ал. 1 могат да разрешат, по искане на длъжника, разсрочване или отсрочване на плащането. В този случай не се дължат лихви по разсроченото или отсрочено задължение от деня на възникването на бедствието, съответно аварията, за определения от органите по чл. 148, ал. 1 срок.
(2) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1 - протоколи от държавна комисия, гражданска защита, противопожарна охрана, застрахователи и други, а когато това не е възможно, органът може да събере необходимите доказателства.
 (3) Отсрочването или разсрочването се разрешават, като се прилагат чл. 148 и 149, ал. 1, 2 и 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 150 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Член 150 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 148 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Предлагам ви окончателния текст на чл. 148, предложен от комисията.

"Разрешение

Чл. 148. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния данъчен директор - за задължения до 100 хил. лева и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до края на бюджетната година;
2. главния данъчен директор - за задължения от 100 хил. лева до 300 хил. лева, или ако се иска разсрочване за срок до две години;
3. министъра на финансите - за задължения над 300 хил. лева или ако се иска разсрочване за повече от две години.
(2) Когато компетентен за отсрочването и разсрочването е главният данъчен директор или министърът на финансите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния данъчен директор, който представя мотивирано становище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 148 така, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Член 148 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 149 няма предложения.
Комисията предлага следната редакция на чл. 149:

"Преценка

Чл. 149. (1) По направеното искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
1. представените доказателства;
2. размера на задължението;
3. възможността на длъжника да обслужва текущите си задължения и задълженията, чието доразсрочване се иска;
4. наличието на достатъчно гаранции за събиране на разсроченото задължение;
5. други специфични особености, имащи значение за вземане на решение.
(2) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в т.ч. и последиците от неспазването им.
 (3) Разрешение може да се даде при условие, че бъдат отсрочени или разсрочени за същия срок и частноправните вземания срещу длъжника от другите кредитори.
 (4) Отказът за разсрочване или отсрочване не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Съжалявам, че пропуснах предишния член и все пак се възползвам от възможността по този член да ви кажа, че става нещо изключително важно. Защото с предишния член, по който гласувахте, давате възможност за отсрочване и разсрочване на данъчни задължения в огромни размери на инспектори и на министри. Нещо, което в голяма степен, бих казал, според мен противоречи на Конституцията. Защото данъчното задължение се определя със закон, в случая се дава възможност и то много, затова всъщност и ставам, субективно да се правят преференции и облекчения.
Затова, господин председател, тъй като пропуснах предишния член, мисля, че тук е моментът, говорейки за тази преценка, ние да направим ясни и много точни критерии, за да не съжаляваме за това, което сме направили в предишния член.
Моето предложение е този член да се отложи - за преценката. Защото, повтарям, чл.148 даде такива правомощия на администрацията и на министъра, че няма смисъл от материален закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Ще поставя на гласуване Вашето предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Вижте, господин Цонев, става дума за огромни суми, които ще се разсрочват и отсрочват - до 100 хил., т.е. даже до 100 млн., до 200 млн., до 300 млн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, този закон не го виждаме за първи път. Имали сте възможност да направите предложенията си и след първо четене.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Бях ги направил, обаче не ги приеха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Щом не са отбелязани предложения тук, в доклада, значи не са направени.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Статков за отлагане приемането на чл. 149.
Гласували 150 народни представители: за 58, против 89, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Други изказвания по чл. 149 има ли? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 149 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 98, против 23, въздържал се 1.
Член 149 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Гласувах "против" този текст, както и по отношение на предния, защото днес управляващото мнозинство създава условия за корупция и толериране на неговите братовчеди. И с този текст още веднъж доказвате, че вие не искате България да бъде една правова държава, а искате дори и стопанският живот, данъчните задължения, публичните вземания да се определят от вашите министри и вашите чиновници. И щом създавате тези предпоставки в закона, то утре те ще се прилагат и в практиката не на базата на закона, не на базата на съдебното решение, защото лишихте възможността от съдебно обжалване, а на базата на единственото чиновническо усмотрение и на близостта до партията, която е на власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 150 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Чета ви предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 150:

"Отсрочване и разсрочване без лихви

Чл. 150. (1) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, органите по чл. 148, ал. 1 могат да разрешат, по искане на длъжника, разсрочване или отсрочване на плащането. В този случай не се дължат лихви по разсроченото или отсрочено задължение от деня на възникването на бедствието, съответно аварията, за определения от органите по чл. 148, ал. 1 срок.
(2) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1 - протоколи от държавна комисия, гражданска защита, противопожарна охрана, застрахователи и други, а когато това не е възможно, органът може да събере необходимите доказателства.
 (3) Отсрочването или разсрочването се разрешават, като се прилагат чл. 148 и 149, ал. 1, 2 и 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 150 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Член 150 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Разсрочване и отсрочване на други публични
вземания
Чл. 151. Разсрочване и отсрочване на други публични вземания се извършва от органите, които са ги установили, при условията и по реда на този кодекс, освен ако със закон е предвидено друго."
Няма предложения за този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 151 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 10.
Член 151 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За чл. 152 има направено едно редакционно предложение за ал. 1 на комисията. Ще прочета заглавието и членът така, както го предлага комисията:

"Раздел II
ОСОБЕНИ СЛУЧАИ

Обединяване на публични вземания
Чл. 152. (1) Органите по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, в особено важни случаи могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника. Министърът на финансите, след преценка на случая, може да внесе въпроса за решаване от Министерския съвет.
               (2) Министерският съвет има право да разсрочи или отсрочи общото публично задължение по ал. 1, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.
               (3) С решението по ал. 1 Министерският съвет приема и мерки за осигуряване изпълнението на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и чл. 152, като заглавието е така, както е предложено от вносителя, а чл. 152, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел II и чл. 152 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 153 има направени две предложения. Едното е на народния представител Валентин Симов, който предлага ал. 4 да отпадне.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
И другото предложение е на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията, която предлага следната окончателна редакция на чл. 153:

"Оздравителен план при разсрочване и отсрочване
Чл. 153. (1) Оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване или разсрочване на публични вземания без предварителното съгласие на министъра на финансите.
               (2) Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването, планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за дълговете към другите кредитори.
               (3) Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински вземания.
               (4) Намаляването на лихвени задължения по публични вземания се допуска само, ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.
               (5) При неизпълнение на условията по ал. 1 - 4 съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите. При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите, като в този случай не се прилага изискването публичните вземания да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.
     (6) За извършеното намаляване, отсрочване или разсрочване се уведомява органът, установил вземането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов за отпадане на ал. 4.
Гласували 108 народни представители: за 18, против 84, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 153 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 13.
Член 153 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Разсрочване и отсрочване при приватизация
Чл. 154. Клаузите на приватизационна сделка, отнасящи се до намаляване, отсрочване или разсрочване на публични вземания, се одобряват предварително от министъра на финансите, като се прилага съответно чл. 153."
Има предложение от народния представител Валентин Симов този член да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Симов го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов за отпадане на чл. 154.
Гласували 108 народни представители: за 8, против 95, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 154 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Член 154 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Забрана за цесия на публични вземания
Чл. 155. Забранява се цесията на публични вземания."
Няма предложение по този член.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 155 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Член 155 е приет.
Съобщение за парламентарния контрол на 29 октомври 1999 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроси - от народните представители Велко Вълканов, Жорж Ганчев, Георги Пирински и Атанас Папаризов и Николай Камов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов и на питане от народния представител Господин Тонев.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на четири актуални въпроси - от народните представители Иван Костадинов Иванов, Димитър Димитров, Пламен Славов и Димо Петров и на две питания - от народните представители Стефан Нешев и Руси Статков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на три актуални въпроси - от народните представители Христо Смоленов и Ангел Найденов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Жорж Ганчев и Велко Вълканов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроси - от народните представители Ангел Малинов, Лъчезар Тошев и Иван Борисов.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на три актуални въпроси - от народните представители Росица Тоткова, Валентин Симов и Елена Поптодорова.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроси - от народните представители Станимир Калчевски и Донка Дончева.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народните представители се отлагат:
- отговора на министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов;
- отговора на министър-председателя на Република България Иван Костов на питане от народния представител Нансен Бехар.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на труда и социалната политика Иван Нейков.
За участието в парламентарния контрол на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще бъде съобщено допълнително поради неподадена информация от неговия кабинет.
Съобщения:
1. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 28 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
2. Комисията по външна и интеграционна политика отлага насроченото за днес, 28 октомври, заседание.
3. Комисията по икономическата политика също отлага насроченото за днес от 14,30 ч. заседание.
Следващото заседание на Народното събрание ще се проведе утре, 29 октомври, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров
Камен Костадинов