Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносител Министерският съвет.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносител народният представител Калчо Чукаров.
Има думата председателят на водещата комисия, това е Комисията по икономическа политика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател! Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическа политика по законопроект 02-01-48 за допълнение на закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет и по законопроект 54-01-99 за изменение и допълнение на същия закон, внесен от народния представител Калчо Чукаров

На своето редовно заседание на 12 ноември 1997 г. с участието на представители на Министерския съвет Комисията по икономическа политика разгледа двата законопроекта, в съответствие с чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Целта на предлагания от Министерския съвет законопроект е да създаде нормативна възможност за продажба на обособени части на търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в случаите, предвидени в чл. 34, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Необходимо е продажбата на обособени части от тези дружества да се подведе под режима на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с цел осигуряване прозрачност и контрол на тези сделки.
В хода на дискусията бяха изказани възражения относно допустимостта държавата да продава имущества, собственост на акционерни дружества.
Направено беше предложение продажбите на обособени части по чл. 34 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се извършват въз основа на решение на органите за управление на акционерното дружество, както и необходимостта с размера на приходите от приватизираните на обособените части от акционерното дружество да се намалява делът на държавното участие в него.
Възражения по законопроекта, внесен от народния представител Калчо Чукаров не бяха направени, но се предложи уеднаквяване на терминологията относно ценните книжа, с които ще се обезщетяват собственици на отчуждени имоти.
Комисията по икономическа политика подкрепя по принцип двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и предлага на Народното събрание да ги приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути време за всяка парламентарна група.
От името на вносителите има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, преди повече от малко повече от месец тук, в тази зала, бе приета поредната поправка към Закона за възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи, с което бе премахната една възможност за обезщетение със земеделски земи от държавния поземлен фонд. Но в замяна на това пък бе предоставена възможността за това обезщетение да става с поименни компенсационни бонове, като в този закон ние записахме, че с тези бонове ще може освен да се участва на търгове за покупка на държавни земи, които впоследствие ще бъдат предлагани на търг, то ще може да се участва и в приватизацията.
Право на тези бонове имат всички собственици на земеделски земи, на които земите реално не могат да бъдат възстановени, т.е. те са застроени и се намират в населени или извън населени места, върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването им, одържавени земи по отменения вече чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите, земи, конфискувани с присъди, която присъда е отменена, както и земи, послужили за погасяване на държавния дълг между Кралство Гърция и Република България, а също така и по Закона за уреждане на собствеността на недвижими имоти в Южна Добруджа.
Също се предвижда такава възможност да бъдат обезщетявани с бонове и собственици на земи, при които има разлика между реално възстановената земя и подлежащата на възстановяване.
Освен това в една голяма част от страната ни има земи, които са предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на търговията. Използват се за маточници, разсадници, ловни стопанства. Тези земи реално не могат да бъдат възстановени.
Ето защо в този закон ние предвидихме това да става с поименни компенсационни бонове.
Това нещо бе предвидено и в чл. 3, ал. 3 на Закона за собствеността върху одържавените недвижими имоти и с цел да бъдат защитени правата на тези граждани и те да не останат излъгани. С разширяването на нормативната уредба аз съм предложил това да залегне и в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като предлагам промени в § 6 на Преходните и заключителни разпоредби, с които изброявам всички членове от Закона за земята, т.нар., в които се обезщетяват тези граждани, те да имат възможност да участват в приватизационните сделки.
Смятам, че това е едно реално и справедливо решение, което ние сега тук ще вземем с вас и ще променим Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изключително важна е поправката, която се предлага в първата промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Не знам дали сте се замисляли, но това е една принципна промяна. В нея се залага мотивът, че понеже посредством масовата приватизация е получено едно раздробяване на собствеността, се предлага да се преобразува това раздробяване на собствеността по непазарен метод.
Вътре е заложена следната схема. Понеже държавата е собственик на повече от 50 на сто от капитала на определено дружество, тя ще има правото по линия на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да продава основни фондове. Само че се замислете върху хипотезата, че тази собственост не е държавна. В тези предприятия има акционери. И какво ще се получи в едно акционерно предприятие, когато има собственост и държавата продава основните фондове? Какво ще остане за тези акционери? И парите не остават в предприятието, а отиват в бюджета.
В едно предприятие, което има, да кажем, 60 на сто капитал, който се състои от пет хотела, понеже презумпцията беше, че това се отнася само за туризма, но не така е заложено в закона, няма ли да се получи така, че на собственика частник ще остане бараката на плажа, а хотелите ще се продадат на външни лица и парите няма да отидат в дружеството, за да може то да се развива, да може да инвестира, а ще отидат в държавния бюджет? Нали залагаме пазарни принципи? Нали искаме да работим с пазарни методи?
Има много по-пазарни възможности за преобразуване на тази собственост и това е фондовата борса, за която всички ние тук доста пледирахме и тя работи вече в момента.
Защо не се продават пакети от акции от тези предприятия и така да се преобразува собствеността? Защо не се продават обособени части от предприятия по силата на същия този закон и парите да остават в дружеството, с които то да може да се модeрнизира и инвестира?
Сега ще се получи така, че милион собственици на акции ще получат намаление на стойността на тези акции. Защото като извадите от акциите стойността на основните фондове, какво остава в тях? Една хартия.
Може ли сега да залагаме непазарни методи в едно пазарно стопанство, което тепърва изграждаме? Може ли една несправедливост и една недомислица, която, аз признавам, по линията на масовата приватизация се получи, да се решава по същия вариант с непазарни методи и с един закон, който по същество отменя пазарните методи?
Аз считам, че това е недомислено и трябва много внимателно да подхождаме към такива промени в законите, които регламентират пазарните отношения. Утре може да ни хрумне да направим нещо подобно и в другите схеми.
Има достатъчно гъвкави пазарни възможности, по които може да се получи преобразуване на държавната собственост. Аз разбирам, че времето притиска някои министри, има и проблеми с управлението на такъв тип дружества, но има и достатъчно методи, по които това може да се постигне с икономически методи, а не с този тип точно - организационни, административни методи.
Затова ви съветвам много внимателно да прочетете тази точка и да се замислите като гласувате тази поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Николов за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз по-късно в изказването си ще разсея притесненията, които бяха споделени току-що, защото в закона има защитен механизъм и мисля, че този механизъм беше обсъден и в комисията.
Само искам да кажа как възниква този проблем. Наистина проблемът възниква след пускането на пакети от акции да се продават по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия чрез масова приватизация на акции от хотелски комплекси или на акции от големи холдинги. Очевидно тези големи туристически комплекси не могат да бъдат продадени по никакъв друг начин, освен като обособени части, защото и сега акционерното дружество може да ги продаде като дълготрайни материални активи, но като ги продаде като дълготрайни материални активи, значи продава един хотел не с неговото ноу-хау, не като хотел, а го продава като сграда. Това е големият проблем и това е справедливото решение на проблема. Но аз ще се опитам наистина да обясня защитния механизъм, за който са правилни притесненията на господин Бойков в неговото изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Втора реплика - господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Бойков! Аз се учудвам, че именно Евролевицата изразява такова становище по повод изменението на чл. 34 и добавянето в този член на възможността да се продават обособени части от дружества, включително и такива, в които има масова приватизация. Всъщност този способ на приватизация, този вид продажби стават възможни едва след изменението на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като в този § 1, при последните изменения на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, които вече излязоха в "Държавен вестник", е дадено ново определение на понятието "държавно и общинско предприятие" по смисъла на този закон. Там вече ние казваме, че държавно и общинско предприятие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е това с повече от 50 на сто държавно или общинско участие. Това предложение, обаче, не е на вносителя - Министерския съвет, то не е предложение и на Комисията по икономическата политика, а е предложение на господин Венко Вълчев, който, надявам се, ще потвърди това. Именно благодарение на това изменение, което не е прието от Комисията по икономическата политика, а е прието тук, в залата, именно в духа на националното съгласие (вие помните, че тогава приехме доста предложения на опозицията), става възможна и продажбата на обособени части.
Тоест, проблемът не е в този чл. 34, който сега изменяме и който безспорно трябва да допуска и продажбата на обособени части, а проблемът е именно в изменението на § 1, който, пак повтарям, не е предложение нито на Министерския съвет, нито на депутатите от СДС, а е предложение на Евролевицата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Има думата за дуплика господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е така, само че тук не се касае за наименованието, а въпросът е какво продавате вие. Каква е разликата между мен като личност, като собственик и държавата като собственик? Ами четете Конституцията, ние имаме еднакви права! Как така ще взимате моята част от собствеността, ще я продавате, ще я вкарате в бюджета, а аз няма да получа нищо от нея? Какво ще кажете на хората, които имат акции от тези предприятия, като обезценявате акциите им?
Никой не е против това да се продават обособени части, не извъртайте въпроса! Въпросът е как ще се продават тези обособени части.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ще увеличим капитала.
ИВАН БОЙКОВ: Може да увеличите и капитала, господине, само че то не става с решение на държавата, а с решение на акционерите.
Така че излезте от схемата, че държавата, понеже има повече от 50 на сто, е собственик, тя е мажоритарен собственик и тя има всички права. Права имаме всички ние. Собствеността в България е равнопоставена. Излезте от Вашето мислене, което е плод на някакви стари убеждения, и влезте в новото мислене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че проблемът не е измислен. Проблемът е реален и той е важен за страната. Той е свързан с ускоряване на приватизацията и явно, че трябва да се намери механизъм, по който да се ускори приватизацията, в това число и в туризма. Тук нямаме никакви различия. Различията започват оттук нататък: че в момента ние гласуваме закона на първо четене. На първо четене се гласува принципът. И тук неведнъж се обсъжда въпросът, че не може това, което се гласува на второ четене, да противоречи на принципа, който е гласуван на първо четене. А принципът, който днес искаме да гласуваме, е абсурден. Той е да дадем право на държавата, която не притежава нещо, да може да го продава, тъй като държавата е собственик на пакет от акции. Този пакет може да е 75 на сто, може да е 51 на сто, но тя притежава пакет от акции. И държавата може да продаде този пакет от акции и толкова. Но държавата не може да продава обособени части като едноличен собственик и нещо повече, парите да прибира в държавния джоб. Това е абсурдна ситуация. Това се предлага в момента. И при това най-абсурдното е, че след като държавата продаде тази обособена част, нейният дял не се намалява. Тоест ако той е бил 75 на сто, пак ще си остане 75 на сто и така тя би могла да продава, докато остане само - колегата каза - черджето пред канцеларията на изпълнителния директор и остане нещо много важно - останат дълговете на съответното акционерно дружество, от което се продава. А знаете, че когато се продава нещо и имате длъжник, най-напред се обезщетява онзи, на който дължите нещо. А тук на длъжника не даваме нищо, а прибираме парите в държавния бюджет.
Така че аз си мисля, че не може в законодателния орган, не някъде другаде, а в законодателния орган да гласуваме принцип, който нарушава основни законови права - правата на собствениците. И от тези позиции аз мисля, че добрият вариант е Министерският съвет да си даде разумни предложения, които знам че ги има. Говорихме за това с господин Николов, не бива да говорим абстрактни, неверни и абсурдни неща, но защо да гласуваме един принцип, който е в разрез с всичко и който е ясно, че много лесно може да бъде атакуван по отношение на Конституцията. По-добре е да гласуваме реални неща.
Вие разбирате, че и без това хората са обезпокоени. Тръгнаха приказките, че някои от приватизационните фондове са пирамиди. Ако този нов принцип се прокара последователно, всички фондове, които имат собственост в туризма, действително ще се окажат пирамиди, тъй като те ще останат постепенно без собственост.
Има неща, които тревожат конкретно. Постави се въпросът, че има грешка в процеса на масовата приватизация: пуснати са да кажем 25 на сто за масова приватизация, а другото е останало държавно. Само че в момента няма проверка дали останалите 75 на сто не могат да се продадат като пакет. Няма такава проверка. Дайте да ги пуснем на борсата и да видим. Може пък да се окаже, че има купувачи. Вие знаете, че преди две седмици така беше продадена "Албена". Значи това може би не е така.
Освен това при масовата приватизация имаше не малко предприятия, акциите на които останаха. Нямаше търсене. В туристическите комплекси случаят не е така. Уж не щем да ги купуваме като акционерно дружество, но в процеса на масовата приватизация имаше заявки. Значи може да има и кешови заявки. Но това може да го каже само фондовата борса. Не можем да го кажем ние тук в изкуствени условия.
Моят конкретен страх, и за съжаление той е казан в мотивите в много разголен вид, е, че ако ние приемем тези поправки, корупцията в отрасъла може да достигне непознати за България размери. Вижте какво е записано в мотивите: "Предлаганото допълнение към закона предоставя възможност за особени начини за приватизация на обособени части на държавни или общински предприятия. Тези особени начини са чрез отдаване под наем с клауза за изкупуване, отдаване за управление с клауза за изкупуване, продажба на трети лица, продажба на изплащане със запазване на собствеността и т.н. ". Виждате за какво става въпрос. Намираме си наемател, който ни е изгоден - как се намира този наемател в България, вече се знае - и му даваме възможност той да стане собственик. Аз се тревожа от тази дефиниция и затова си мисля, че е хубаво точно принципът да бъде отхвърлен.
Иначе има няколко решения, които са възможни. Ние вече ги обсъждахме. Предполагам, че и господин Николов ще говори в тази насока.
Първият вариант е с размера на продажбата да се намалява делът на държавата. Това, което тревожи - аз проведох немалко разговори, тъй като съм крайморски депутат - е, че ще се продадат най-апетитните парчета и за акционерите ще остане нещо, което не им върши работа. А в много случаи за тях ще остане само инфраструктурата. Значи не можем да изваждаме от кюпа най-апетитното и да го продаваме, като държавата прибира парите, а за другите да остане нещо, което е непродаваемо. Така че това е реален проблем. Той не е измислен. Затова трябва да се търси решение.
Има втора схема: парите от продажбата да се разпределят пропорционално между акционерите. Но при тази схема отново остават ощетени преди всичко кредиторите. Ако се обезщетяват най-напред кредиторите, за акционерите няма да остане абсолютно нищо. И говорейки тук с колеги юристи, и с представители на комплексите, вие знаете, че "Златни пясъци" е типичен пример за продажба на хотели от името на акционерното дружество. Благодарение на тези постъпления те си обновяват базата. Значи това също е един разумен подход, който е в интерес на комплексите - продаваш един хотел, който не можеш да го ремонтираш сам, но останалите пари ги реинвестираш, така че нашият туризъм да е по-конкурентоспособен. При тази схема държавният дял си остава, държавният интерес се запазва, но се запазва и интересът на другите акционери. Мнението на мениджърите на туристическите комплекси е, че досегашната схема на "Златни пясъци" е много по-добра от това, което се предлага в момента. Да, при тази схема няма директно да постъпват пари в държавния бюджет, но те постъпват в държавния бюджет, за да ги изядем. А ние от туризма чакаме инвестиции, чакаме модернизация.
Така че аз мисля, че при обсъждането на този закон трябва да сме безкрайно разумни именно за да запазим интересите на българския туризъм и на така наречения частен собственик, който така величаем и който в случая по най-революционен начин се опитваме да игнорираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата за първа реплика има господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Очевидно преди малко, когато направих един кратък анализ на това как е създадена възможността за продажба на обособени части от търговски дружества, които вече не са еднолични, не бях разбран правилно. Всъщност - и това искам много добре да се чуе и да се разбере - тази възможност да се продават обособени части от търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала не е държавата или общината, съществува и сега. И надявам се, че присъстващите в залата юристи ще потвърдят това нещо. Това е станало възможно именно по силата на изменение на § 1. По силата на това изменение както по чл. 1 от Закона за приватизацията, така и по силата на § 10 от Преходните разпоредби има възможност по единия текст да се продават обособени части, а по другия текст да се продават дълготрайни активи. Именно защото държавно и общинско предприятие по силата на този закон е това, което е с повече от 50 на сто държавно или общинско участие.
А що се касае до другото, че по този начин дребните акционери, включително и приватизационните фондове ще бъдат ощетени, аз приемам, че има известна логика в това твърдение и съм напълно съгласен при второто четене да включим текст, който не само да дава възможност тези средства, постъпващи от приватизацията, да остават на разположение на дружеството, но и текстът да стане императивен. Тоест в такива дружества, където държавата не е едноличен собственик на капитала, но се продават обособени части, всички средства от продажбата да остават на разположение на дружеството. По този начин ще бъдат защитени правата на всички акционери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Думата за втора реплика има господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Моята реплика ще бъде същата, каквато беше на господин Бойков. Извинявайте, в момента хотели се продават като дълготрайни материални активи. Ако вие считате, че по този начин органите на управление на акционерни дружества, като продават хотел като сграда със защитени обществени интереси, просто грешите. Аз считам, че е точно обратното. И не знам за каква корупция можем да говорим - кога е по-голяма корупцията, дали когато органите на управление на акционерните дружества продават хотели като дълготрайни материални активи или има условия за по-голяма корупция, когато държавата продава по реда на Закона за приватизация, където поне механизмите са съвсем ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Трета реплика - господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представител! Уважаеми господин Димитров, аз искам да Ви припомня, че преди известно време точно тук, в тази зала, ние бяхме против начина, по който се тръгва да се прави приватизацията в тези комплекси. И точно по тази причина, която Вие изтъквате, бяхме против. И сега изведнъж се оказва, че ние сме били прави. Искам да Ви го припомня това нещо, защото тогава всички ние, имаме предвид от Съюза на демократичните сили, твърдяхме, че няма да може да се продаде по този начин комплекс като "Златни пясъци" или като "Слънчев бряг", а че трябва да се тръгне на приватизация чрез продаване на обособени части и да се направи едно акционерно дружество за инфраструктурата.
Ето сега ние сме свидетели вече, че тогава сме били прави и че грешният подход е взет точно тогава, когато започваше масовата приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
За дуплика има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз разбирам, че това е мястото, където се правят политически реплики, имам предвид това, което каза господин Цоньо Ботев. Не мисля, че това е важното - дали сме тръгнали правилно или не сме тръгнали правилно. Създаден е проблем. Този проблем трябва да намери решение. Аз си мисля, че това решение може да бъде и по-просто - останалите проценти от това държавно участие също да ги пуснем на борсата. Дали ще бъде с бонове като масова приватизация... можехме да го направим. Но чудното е, че някъде бяха пуснати само 25 на сто, можеха да се пуснат 100 на сто. А тези дружества с техния мениджмънт ще решат проблема. Ако смятат, че трябва да го разбият на части, ще върви продажба, както върви и в момента. Ясно е, че "Албена" ще продаде немалко свои части, които не са й необходими като цяло. "Златни пясъци" продават такива части, които не са им необходими като цяло. Тук въпросът е къде ще отидат парите.
По това, което каза господин Николов за корупцията. Господин Николов, за съжаление България в момента е на едно от челните места по корупция не само сред стопанската си администрация, но и сред държавната администрация. При това Вие разбирате, че когато става въпрос за отделни хотели, продажбата няма да я прави Агенцията за приватизация, която има контролен орган, а ще я прави министерството, чиито приватизиращи органи нямат контролен орган. Щом нямат контролен орган, който да представлява примерно парламента, аз си мисля, че тук е трудно да се говори кое ще е по-добре.
Може би действително цената, ако нещо се продава като хотел с търговска марка, ще бъде по-висока. Тук сигурно сте прав. Но опираме да въпроса парите къде да отидат. Тъй като можем да ги приберем в бюджета, да ги изядем, както правим досега, и онзи инвеститор, който се е появил, да доексплоатира хотела още 3 - 4 години и хотелът да загине.
В заключителните разпоредби сме обявили определени предприятия за държавни или за общински. Аз не мисля, че с това, което е предложил господин Вълчев от Евролевицата, ние сме ги национализирали. Предприятието може да се брои, че е държавно или общинско, но държавата може да си продава онова, което е нейно в това държавно предприятие. Как можеш да продадеш отделни части? На мен поне като икономическа логика ми е непонятно. Може би има някаква правна логика, но аз не съм запознат с такъв начин на мислене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Разглеждаме на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. По първия законопроект, внесен от Министерския съвет, аз няма да взема отношение, тъй като много висококвалифицирани специалисти от всички страни на залата изказаха сериозни мнения и аз съм убеден, че народните представители ще преценят и ще определят своето отношение към този законопроект.
Искам да се изкажа по законопроекта, който внася нашият колега Калчо Чукаров. Неговата идея се отнася до един-единствен параграф в сега действащия закон. Става дума за § 6, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. В този текст се говори, че лицата по чл. 3, ал. 3 от Закона за собствеността върху одържавени недвижими имоти, т. е. имотите, които не съществуват реално и се възстановяват по редица закони, имат право с поименните компенсационни бонове или инвестиционни бонове да участват в процеса на приватизация.
Господин Чукаров цитира в оригиналния текст онези закони, които вече са приети от мнозинството - изменението на Закона за земята, Закона за горите, бих добавил, че има място тук, и законът, известен с името на господин Лучников.
Аз искам да развия идеята, която беше само спомената и която ми се струва, че е малко от друг порядък и трябва да се има изрично предвид, когато се гласува този законопроект на първо четене, за да може при нейната конкретизация на второ четене да бъде гласувана, без да се подлага на процедурни съмнения и основания да бъде отклонена. Става дума за следното. Със Закона за земята в първия му вариант се отчете фактът, че в много землища, където са проведени мероприятия от национално и друго значение, като построяване на язовири, пътища, железопътни линии, заводи, включване на земи в границите на населените места и т. н., ако не съществува реална земя от държавния и общинския поземлен фонд, собствениците трябва да търпят последствията на въведената норма за така наречения редукционен коефициент, с който се намалява процентно земята, която подлежи на възстановяване.
Във връзка с вече приетите закони за сто на сто възстановяване на собствеността на едрите земевладелци, което е смисълът на текстовете, които предлага господин Чукаров, с особена острота от гледна точка на справедливостта възниква въпросът със същата техника и със същите механизми да бъдат обезщетени и онези милиони български граждани, дребни собственици, на които редукционните коефициенти в някои селища отнемат 24, 22, 18 и т. н. на сто.
Ето защо аз още един път обосновавам идеята, че с такива инвестиционни бонове по пазарни цени към днешна дата трябва да бъде оценена и онази земя, която не излиза в дадените землища и не може да бъде компенсирана. Тези хора също така по силата на изменението на този § 6, ал. 3 да придобият право срещу тези обезщетителни книжа - дали ще бъдат записни книги, както ги предложи господин Лучников в неговия закон, дали ще бъдат компенсационни бонове или инвестиционни бонове, това нека да уточним на второ четене. Но те също трябва да имат право да се възползват от това. Това е наистина вече една справедливост спрямо норма, която мнозинството е утвърдило. На второ четене аз ще я конкретизирам. Направил съм го вече по адрес на закона за земите, но формалният повод на господин Чукаров ми дава основание да насоча и конкретизирам това свое предложение като съпътстващо на неговото и ви моля да го гласувате и на второ четене да го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата за реплика господин Чукаров.


КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Благодаря на господин Божинов за изложението, което направи тук. Моята реплика е по отношение на това, че въпросът, който той засегна за компенсирането на тези, които са ощетени, така да се каже, с редукционния коефициент, в момента не е заложен и не може да се заложи в този закон, тъй като той трябва да мине първо в Закона за земята и след това да го заложим тук. Така че трябва поправката да се направи там, тъй като там този въпрос наистина го пропуснахме - обезщетихме едрите собственици, а дребните, които са ощетени от редукционния коефициент не са обезщетени. Моята забележка е тази, че трябва и там да пипнем закона, и след това да го въведем тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата за дуплика господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чукаров! Аз търся подкрепа за идеята. Ако ние се обединим около нея, техниката няма да бъде никакъв проблем при толкова юристи и професионалисти в тази зала. Благодаря още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по внесения законопроект, изхождайки от една технократска позиция - нито да го отричам, нито да го утвърждавам, но да споделя с вас неща, които мисля.
Първото, което искам да споделя е с известно неудобство, защото зад гърба ми има уважавани от мен доста изявени юристи и те би трябвало да вземат отношение. Тази поправка не влиза ли в колизия с Търговския закон? Там са уредeни отношенията на акционерните дружества и начина, по който те трябва да решават своите въпроси. Имам смътните съмнения, че това противоречи на правната уредба, която регулира отношенията в Търговския закон за акционерните дружества.
Второто нещо, по което искам да взема отношение, изхождайки от предложенията да се продават обособени части. Целта на приватизацията само смяна на собствеността ли е или чрез смяната на собствеността да дадем подем в българската икономика? Аз съм дълбоко убеден, че има предприятия, които са технологично и организационно свързани. Разкъсването на тези технологични и организационни връзки би довело до снижаване възможността за подем в българската икономика. Тоест, те няма да функционират нормално и правилно и няма да дадат този икономически ефект, който се залага и се очаква.
Ако ние разчитаме само да продаваме и да компенсираме бюджетния си дефицит или да формираме бюджетната си приходна част, догодина какво ще правим, ако тази година продадем и чрез това живеем? Аз мисля, че основната ни цел трябва да бъде подем в българската икономика. Икономика, която да създава предпоставка за натрупване на брутния вътрешен продукт и националния доход, който да гарантира просперитета и на нацията.
Аз ще ви дам пример, господа. Не беше по времето на това правителство, а по времето на Веселин Благоев. Ставаше дума за приватизацията на "Балканкар". Чуждестранен инвеститор искаше да купи "Балканкар-холдинг". На него му предлагаха един завод. Той каза: Няма да го взема само този завод, защото този завод е в технологични и организационни връзки с останали заводи. И ако аз не получавам комплектацията, аз не съм гарантиран, че търговските си цели, които ще поема, ще бъдат изпълнени. Един завод, ако му откаже или приеме друга програма да му дава съответната окомплектовка, той няма да е в състояние да си изпълнява производствената програма.
Аз не виждам гаранциите, кой ще даде оценка дали е възможно да се разкъсат тези технологични и организационни връзки и няма ли да се получи такава колизия? Кой поема тази отговорност?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Сега ще Ви кажа.
СТЕФАН НЕШЕВ: Добре, господин Николов. Нали и аз се опитвам да мисля. Сигурно Вие мислите по-добре от мен.
Накрая, искам да се обърна към Парламентарната група от Съюза на демократичните сили. В моята ценностна система има една отречена сентенция на Ленин, че правото е волята на господстващата класа. Аз бих перифразирал - волята на управляващата партия. Дайте да мислим! И ако сме допуснали грешка, да имаме сила да кажем: виж какво, тук има някаква неяснота, някаква позиция, която не е добре огледана. Трябва да се преработи, трябва да й се даде добра кондиция в живота и тогава да го внасяме.Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, преди всичко, уважаеми колеги от дясната страна на залата! Честно казано, аз не съм очаквал, че точно от тази страна на залата ще излезе предложение от такъв тип. Не съм очаквал. Предполагам, си давате сметка, а ако не си давате, трябва сега да си дадем сметка, че такова едно предложение - оставям икономическата му страна - то ще донесе най-напред на вас, но и на всички нас, които сме декларирали участието си в реформаторското мнозинство, едни сериозни политически минуси. Защото какво означава реформата по същество? Преминаването от държавно регулирано към пазарно стопанство. На какво се крепи пазарното стопанство? На два основни стълба - труд и собственост. Значи с едно такова предложение ние почваме да подкопаваме единия от двата стълба - въпроса за собствеността.
Аз разбирам в закона да имахме мъжеството да запишем текст, който дава право на всеки собственик, който има над 50 на сто от акциите в едно предприятие, да има право да продава обособени части, като прибира за себе си резултата от тази продажба. Такъв един закон, колкото и да е изумителен, той поне не подкопава основни неща в едно пазарно стопанство - равноправността на собствениците в едно дружество. А ние в момента извеждаме в една абсолютна позиция - позиция на "А" отбор-държавата, която толкова години хората в страната вече я възприемат с най-подозрително отношене като тип собственик. Защото той е доказал, че е най-несобственическият вид собственик. Ние го извеждаме в една привилегирована позиция на всички останали и казваме: не, вие сте "Б" отбор и няма да участвате в получаването на резултата от продажбата на тези блага.
Разбирам, ясно е, че въпросът с продажбата на обособени части и специално на комплексите е сложен въпрос. Че трябва да се търси решение - да. Но въпросът не е само до комплексите. Вие разбирате, че тук нещата се пренасят и за други предприятия, в които държавата има над 50 на сто и особено големите - и "Кремиковци", и "Нефтохим", и т.н. Същият ли ще е подходът и към тях? Ако правим някакво изключение, нека да го направим така, че наистина да се вижда, че е изключение.
Другата страна на въпроса. Ясно е, че проблемите са заложени в начина, по който беше осъществена приватизацията. Как ще го наречем? Капан ли ще го наречем? Как ще го наречем е отделно. Но разбираемо е, че този модел на приватизацията, извършван от правителството на господин Виденов не е някакъв случаен модел. Той е обмислен много внимателно. И една от целите му беше точно тази - субектите да бъдат колкото се може по-малко. Защото, колкото са по-малко стопанските субекти, толкова е по-недоразвита пазарната структура. Ние сега буквално влизаме в тона на този модел, който е заложен и развиваме решенията си на базата на този заложен модел, вместо да се мъчим да намерим някакво наистина пазарно или да го наречем по-елегантно решение на наистина труден въпрос. Нещата придобиват съвсем друг, радикално друг вид, ако разсъжденията на колегите отдясно са се придвижили до това, което в едно от изказванията - мисля, че господин Желязков го лансира. Ако ние достигнем до извода, че парите, които ще се получат от продажбата на тези обособени части отидат не директно в държавата - в крайна сметка те пак може да отидат в държавата - но ако отидат не директно за държавата, а ако отидат в акционерното дружество. Това е почтеният пазарен акционерен механизъм. След това аз съм сигурен, че държавата може да измисли други начини, по които в крайна сметка основният резултат пак да отиде в основни акционери. Такъв маниер е приемлив и тогава ние бихме подкрепили. Но в този вариант ние, просто заради философията, не можем да подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата за реплика господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Велчев, аз съм съгласен с Вашите възражения, които повториха възраженията на вече изказали се колеги. Но защо, за да се аргументира тази правилна теза, трябва отново и отново да се оплюе нещо, което в определена степен сработи, става дума за масовата приватизация, която сработи и в други страни. Това, че в България всичко се докарва до средата и се проваля не е виновен моделът и не виновна философията, а тези, които правят реформата.
Някой може да каже, че Чехия има проблеми в 1997 година. Но тя и Полша имаше проблеми в 1993 година. А България има седем години проблеми. И не е вярно, че философията на масовата приватизация преследваше да се създадат по-малко стопански субекти. От една страна, такива субекти се създават в лицето на приватизационните фондове и същевременно десетки хиляди, стотици хиляди - в лицето на индивидуалните участници. И ако не беше създаваната атмосфера на недоверие, на компрометиране у населението спрямо масовата приватизация от част от печата, от част от политическите сили, моделът щеше да сработи още по-добре. Иначе ви подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз ще направя едно единствено нещо - ще ви върна към дискусията, която водихме в икономическата комисия. Съжалявам, че просто всеки, който застане на тази трибуна, се опитва да политизира въпроса и да го направи интересен от политическа гледна точка, а не да се опита да намери решение, след като един път ние всички сме съгласни, че ускоряването на приватизацията е точно това, което ще ускори реформата и оттук нейният успех. Затова аз ще започна с дискусията във вида, какъвто й я водихме в икономическата комисия.
Всички установихме и бяхме съгласни с това, че във всеки случай ние приемаме една промяна, която дава възможност за продажба на обособени части по реда на този закон. Проблемът възниква в това дали държавата ще се държи като администрация или като акционер, когато взема решения за приватизация. Това беше въпросът. Мисля, че защитата я има и ние казахме, че ще я търсим в чл. 4 на Закона за приватизация, където ясно е казано, че "предложения за решение по чл. 3, значи предложение за приватизация, правят и..."
Ако има нещо притеснително в този член, това е само съюзът "и", което бихме могли да предложим да отпадне. Надолу са изброени кои правят предложения - безспорно органите за управление на преобразувани в търговски дружества, предприятия или на необразувани предприятия - е онази хипотеза, която защитава възможността да не се злоупотреби с това държавата да вземе решение за приватизация на обособени части.
Значи безспорно решението за приватизация на обособени части ще се взема от органите на управление на дружествата, като в тези органи държавата, в повечето от тях очевидно е представена с повече от 50 на сто, сиреч ще може да бъде взето такова решение.
Така че тук отпадат онези притеснения, които господин Нешев сериозно разви, които аз приемам, че има възможност да бъде продадена част, която е много важна за технологичната верига на едно предприятия, става дума за обособена част, от някой, който не е заинтересован от това. Безспорно органите за управление ще бъдат заинтересовани да не продават такава част - ето тук защитата.
Значи отговор на първия въпрос намираме в това, че ние бихме могли да променим чл. 4, като има само една съвсем дребна поправка, буквално една буквичка, която е преди двоеточието "и" - тя отпада, и тогава става ясно, че само органите за управление могат да вземат решение за приватизация на обособени части. По този начин отпадат и тези притеснения, които бяха изказани, че държавата би могла да се държи не като акционер, когато взема това решение, а като администрация.
Между другото, това проявление на държавата си е голям проблем. Вие се досещате, че тя е и собственик, и администрация, но то не е намерило добро решение в Закона за приватизация, какъвто е сега, а не знам дали и в следващите промени ние ще успеем да намерим онези промени в Закона за приватизация, които да преодолеят това противоречие в поведението на държавата, което е факт, че е така.
Следващото голямо притеснение, което беше тук изтъкнато и за което също говорихме и мисля, че бяхме постигнали съвсем ясно съгласие в нашата комисия, така че беше безсмислено просто да занимаваме Народното събрание с това, е къде остават средствата. Къде остават средствата при продажба на обособени части ясно е казано. Ако не е толкова ясно, то ние можем да променим текста в § 9 от Преходните разпоредби на закона.
Прочитам какво пише там: "Паричните постъпления от приватизация на обособени части и незавършени обекти на строителството могат до останат на разпореждане на предприятия с разрешение на органа по чл. 3".
Значи нашите притеснения са, че органът по чл. 3 няма да разреши тези постъпления да останат в акционерното дружество. Тук отново аз казвам, че държавата трябва да се държи като акционер, а не като администрация при вземането на това решение. Но, ако имаме някакви притеснения, просто можем да променим и § 9б. Аз ще приема и мисля, че всички ще направим точно такова предложение в § 9б например да отпадне думата "могат" и остават на разположение. Безспорно справедливостта е точно такава - тези средства не да влязат в държавния бюджет и да бъдат изядени, а тези средства да останат в акционерните дружества и да послужат за преструктурирането, оздравяването им, защото тези дружества съвсем не са безпроблемни, макар че са апетитни за приватизация.
Така че в § 9б, ако ви се вижда, че защитата е малка, ако се съмняваме в поведението на държавата като акционер, подчертавам, то тогава бихме могли да постигнем съгласие да променим този § 9б.
С тези размисли и да не губим вече времето на цялата зала аз мисля, че ние в икономическата комисия можем да постигнем съгласие на второ четене и да предложим промените, които да защитят наистина логиката да не се национализира, защото другото би било направо национализация на акционерна собственост, а ние в дясно да бъдем обвинявани, че това е абсолютно несериозно, ви предлагам да приемем този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, аз се радвам, че във времето от гледане в комисията до предлагане на закона за първо четене в пленарната зала има такъв прогрес, защото ние в комисията имахме сериозни дискусии, но не стигнахме до тези решения, а там имаше предложения да стават такива промени. В момента формално гледаме една точка, в която няма такива заложени промени.
Така че разумно би било още на първо четене целият този комплекс промени да бъдат вкарани като една технология за приватизация и тогава нямаше да има такива изказвания и такава дискусия в тази пленарна зала. Явно е, че Министерският съвет като вносител е гледал само едната страна на въпроса, а ние като народни представители ще се помъчим да вкараме корекции в целия процес.
В този смисъл аз съм съгласен с вас, че това е разумно решение. Но в момента формално ние гласуваме една точка, която не предполага тези други разумни решения. Така че аз оставам със своите притеснения и оставам на вашата честна дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Втора реплика - господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов! Искам да напомня, че решаващият орган е парламентът. Комисиите не са решаващи органи, те са помощни органи, така че това, което се говори в комисиите, не може да се превръща автоматично в решение.
Сега по същество. От Вашето изказване има два извода: първо, Вие сте съгласен парите да останат в акционерното дружество и решението да се взема от органите за управление на акционерното дружество, и опираме до продажбата по Търговския закон.
Значи при тези два определителя просто няма нужда това да минава по схемата за приватизация. Това, което сега цитирахте, че се дава право на органа, който е взел решението, да реши къде да отидат парите, не може да се даде право на един частичен собственик да реши дали да даде пари на другите собственици или да не реши. Това просто е правен абсурд. Така че има си собственост, има си пропорции, явно решението трябва да се намира в тези граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Николов за дуплика.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Ще отправя дуплика на репликата на господин Бойков, че даже в становището на комисията са отбелязани дискусиите, които са водени в Комисията по икономическата политика, и там беше предопределено подобно решение и развитие на промените в закона.
На господин Димитров ще кажа, че аз направих една и съща реплика два пъти, за да е ясно къде е проблемът. Проблемът е в това, че по Търговския закон се продават дълготрайни материални активи. Аз много моля да разберете за какво става дума. Продаваме хотел като сграда - не е възможно това. Не се защитава общественият интерес по този начин. Не можем да продадем хотел като сграда, без неговото ноу-хау, без неговата търговска марка, нещо, което сега се прави. И ако вие смятате, че това е по-доброто, наистина сме на коренно противоположни позиции.
Тези промени, които се правят сега, касаят обособените части. Те решават този проблем - обособените части да се продават по реда на Закона за приватизация и очертахме проблемите, които бихме могли да решим между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За изказване има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Николов! Аз мислех да не взимам думата дотолкова, доколкото колегите подчертаха, на първо място, че предлаганото изменение ще създаде сериозни противоречия и колизии с Търговския закон, а несъмнено става въпрос за дружества, които функционират по Търговския закон.
И на второ, но може би по-важно място, то ще влезе в разрез с Конституцията, нещо, което и господин Николов не отрече във връзка с отнемането на имущество.
Само една скоба ще отворя и ще кажа, че става въпрос за съвсем терминологични и прикриващи същността на нещата разлики, когато говорим за обособени части и когато говорим за дълготрайни материални активи. И обособените части, и дълготрайните материални активи, които са термини от счетоводството, си седят по сметка 201 в баланса на дружеството или в 203 - "Земя и сгради". Става въпрос за едно и също. Става въпрос за имущество. Всичките тези хотели с всичкото им ноу-хау, табели, реклами и пр. са едно имущество. Това имущество е собственост на търговски дружества. В тези търговски дружества държавата има управляващия, мажоритарния пакет от акциите. И тя като член на Общото събрание - няма никакво противоречие между държавата-собственик и държавата-администрация. Напротив, това са две нейни проявления и трябва да се научи най-сетне тази държава един път да действа като администрация, един път да действа като собственик и да си вземе, Бога ми, решението в Общото събрание и да го продаде.
Само че къде я стяга чепикът администрацията? Държавата не иска да продаде. Тя иска да приложи особените начини - разсрочените и пр. Е, не може за частно имущество, каквото е това имущество, тя да го прилага. Може да прилага тези особени начини, предвидени в Закона за приватизацията, може да ги прилага за цялото друго имущество, което е нейно. Тя има и друг подход: да намали своето участие чрез обезсилване на акции и да извади, доколкото има силата като мажоритарен член на Общото събрание, това имущество и тогава пак да си го продаде като нейно имущество, но не като имущество на дружеството.
И вие казвате, че тук нещата се политизират. Да, тук е парламент и в голяма степен се прави политика. И аз съм учуден как кореспондира внесеното предложение от Министерския съвет с идеята да се възлага продажбата на държавно имущество на инвестиционни посредници, пулове и пр. или така наречената от господин министъра Божков приватизация на приватизацията. Значи, от една страна, правим приватизация на приватизацията по отношение на едно имущество, а тук правим одържавяване на приватизацията по отношение на друго имущество. На кого е нужно това и защо? Това може би е въпросът, който е въпрос политически, който сигурно ще се задава още дълго време, ако се приеме законът в този му вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за реплика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Искам да отговоря защо е нужно. Нужно е, защото има наистина проблем с ускоряване на приватизацията. Затова и ще се използват всички възможности, всички форми за приватизация в интерес на обществото, за да бъде раздържавено това имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Други изказвания има ли?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Взимам думата, за да внеса известна теоретична яснота в проблема, защото, какво да ви кажа? Вече ми омръзна да гледам как баничари правят обувки, а обущари правят баница.
Какво значи едно акционерно дружество с държавно имущество? Това значи, че държавата е апортирала своето имущество в това дружество и то е станало негова, на дружеството собственост. По този въпрос спор няма.
Искаме да продадем част от това имущество. Имаме два юридически начина.
Първият е да намалим капитала на това дружество, като извадим част - именно тази, която искаме да продаваме. Но за това трябва да спазим и изискванията на Търговския закон за намаляване капитала на търговските дружества, което е предвидено не в интерес на някой друг, а на кредиторите на това дружество. Защото неговото имущество е обезпечение за неговите кредитори. Значи тогава трябва да се спази срокът за намаляване капитала, който предлага една процедура от 6 месеца за уведомяваме на кредиторите, за тяхното удовлетворяване и чак след това това имущество, така извадено, може да се продаде като имущество и тогава неговата стойност, естествено, ще влезе в държавния бюджет.
Вторият начин е да се продаде част от имуществото, било като дълготрайни активи, било като обединено отделно предприятие по чл. 15 и чл. 16 от Търговския закон. Но в този случай, независимо че решението трябва да бъде взето от органа на дружеството, в което държавата, разбира се, е основен разпоредител, но тогава пък задължително полученото чрез продажбата на имуществото влиза в патримониума на това дружество и служи за обезпечение пак на неговите кредитори.
Това са елементарни неща и по тях да спорим просто е малко несериозно.
Но аз въпреки това предлагам да приемем законопроекта, за да не се бавим и след това - при второто гласуване, да уточним тези неща, както изисква правилната логика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Стоилов, за реплика ли искате думата или за изказване.
Има думата за изказване господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, наистина при някои от дискусиите има изказвания, които слагат точка на "и"-то. И това е особено полезно, когато изказване като това, което току-що беше направено, става от депутат, който е от страната на мнозинството. Дано по-често има такива елементи в дискусията ни.
И още нещичко трябва да се добави. Тъй като досега, даже и в изказванията на юристи, имаше един опит за заобикаляне на истинския проблем, който тук беше поставен прекалено точно от господин Лучников, онова, което още смущава депутатите - и то пролича макар и бегло и в някои от изказванията, че в чл. 34 - привличам вашето внимание, са предвидени форми на приватизация, които са най-неподходящи за този случай, който се има предвид с предлаганата поправка в закона. Разгърнете Закона за приватизация и ще се убедите. Тоест, ако изобщо не може да се процедира както ни предлага днес предложеният законопроект, за което беше категоричен господин Лучников, то по отношение на тези форми на приватизация е абсолютно недопустимо - на разсрочено изплащане за 20 години, по договори за експлоатация и пр., и пр., собственост, в която има и други частни собственици.

Така че, господин Лучников, по принцип, разбира се, трябва да се отиде към възприемане на направеното предложение между първо и второ четене да се търси едно законосъобразно решение, но не Ви ли се струва, че по принцип внесеният проектозакон се разминава със законите? У мен има такова усещане. Толкова повече в светлината на това, което Вие казахте. Този проектозакон може спокойно да бъде хвърлен в кошчето като брак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други изказвания?
Ще поставя на гласуване двата проектозакона по реда на тяхното постъпване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия N 02-01-48, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 1997 г.
Моля да гласувате.
Гласували 181 народни представители: за 111, против 56, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия N 54-01-99, внесен от Калчо Петров Чукаров на 7 ноември 1997 г.
Моля да гласувате.
Гласували 187 народни представители: за 186, против няма, въздържал се 1.
И този законопроект е приет на първо четене.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПРОГРАМА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕЗ 1998 ГОДИНА, вносител Министерският съвет.
Моля председателя на Комисията по икономическата политика да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика към
Тридесет и осмото Народно събрание по
Програмата за приватизация на държавни предприятия
през 1998 г., N 02-03-18 от 12 ноември 1997 г., внесена от
Министерския съвет

На редовното си заседание на 20 ноември 1997 г., с участието на представители на Министерството на промишлеността и Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика разгледа Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г.
Предложената програма е разработена в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и представлява етап от изпълнението на правителствената програма за извършване на структурна реформа "България-2001".
Целта на програмата е през 1998 г. да се ускори приватизационният процес чрез по-ефективното използване на различни приватизационни техники, като: продажба на акции на фондовата борса, търгове и конкурси, централизирани търгове за закупуване на пакети акции със свежи пари и инвестиционни бонове, приватизация в рамките на отраслови "пулове" чрез привличане на инвестиционни посредници и работническо-мениджърска приватизация.
Важна роля за осъществяването на политиката на правителството за ускоряване на приватизационния процес и координиране на действията на органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ще играе Съветът по структурна реформа към Министерския съвет. За по-добра организация на приватизационния процес в национален мащаб към Агенцията за приватизация ще се създаде ново направление "Координация на приватизационния процес".
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за размера на дълготрайните държавни активи и дела от тях, който предстои да се приватизира през 1997 г., за същността на приватизацията чрез продажба на държавни активи в рамките на отрасловите "пулове" за съображенията, поради които за някои отрасли и предприятия не се разрешава приватизация, за състава на Съвета на структурната реформа към Министерския съвет и за следприватизационния контрол върху поетите от купувача задължения от страна на органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Беше направена препоръка в Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. да бъдат включени и онези предприятия, които ще се приватизират по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Комисията по икономическата политика счита, че Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. съответства напълно на необходимостта от ускоряването на приватизационния процес и предлага на Народното събрание да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

На основание чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуванe и приватизация на държавни и общински предприятия, Народното събрание приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г."
Има и допълнително становище по Програмата за приватизация, което искам да ви прочета:
"На своето заседание на 20 ноември 1997 г. при обсъждането на Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г., Комисията по икономическата политика сметна за целесъобразно на народните представители да бъде предоставена от вносителя Прогнозна информация за размера на приватизацията на държавна собственост в България (1997-1999 г.) по години и по направления на приватизацията.
Комисията по икономическата политика препоръчва на Народното събрание да разгледа заедно с Програмата за приватизация на държавни предприятия за 1998 г. и предоставената ни допълнително Прогнозна информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Всяка програма за приватизация може да бъде атакувана от различни страни, да бъде разглеждана от много гледни точки. Може да се каже, че тя е бавна или прибързана, може да се каже, че е непрозрачна, че се продава сравнително евтино и т.н. Тоест, могат да се намерят много аргументи. Но при този случай винаги се пропуска едно много важно нещо, че приватизацията има една основна цел, това е, смятам, собствеността и раздържавяването, което е в нашата държава. И в този смисъл основна характеристика на този най-важен елемент на приватизацията е нейната реализуемост, т.е. нейната изпълнимост. И аз ще се опитам да разгледам програмата на правителството точно от тази гледна точка.
Представената ни годишна програма е много амбициозна, това е безспорно.
Всеки, който погледне цифрите, ще види това нещо. Само за сведение, за 5 години от 1992 г. до 1997 г. са приватизирани от порядъка на 18 до 20 на сто от дълготрайните материални активи, собственост на държавата. Тук за една година се предлага да бъдат реализирани над 38 на сто, т.е. почти два пъти. За една година да бъде направено това, което е за 5 години. Много и реално ли е това? Да, аз твърдя, че това е реално и ще посоча своите аргументи за това.
Първото и най-важното: всички ние имаме твърдата политическа воля да направим това ускоряване на приватизацията, прекрасно разбирайки, че това е основата на структурната реформа в България, за което всички ние се съгласихме, че е необходима.
Второ, самата програма този път е включила много техники за раздържавяване, което ще позволи да бъде ускорена максимално приватизацията. Това са неизползвани досега продажби на акции и дялове на предприятия на български и чуждестранни купувачи; продажба на акции и дялове на работнически и мениджърски колективи при преференциални условия, продажба на обособени части, за които преди малко говорихме, или пък на цели малки предприятия на търгове. Фондовата борса задвижихме най-после с общи усилия и тя ще бъде един от елементите на тази обща приватизационна програма. Един също така много важен елемент са така наречените пулове или продажбата на контролни пакети от акции чрез чуждестранни посредници. Не е за подценяване и втората вълна на масовата приватизация, която, макар че ще се извърши по друг принцип и на друга основа, също ще допринесе за ускоряването на този процес.
Тук има един елемент, който не мога да не подчертая. Колеги, за пръв път се посяга на "свещените крави" - Националната електрическа компания, "Водоснабдяване и канализация" и други големи предприятия, за които досега не можеше да се мисли, че могат да бъдат приватизирани.
Всички тези техники в програмата се предвижда да работят паралелно. В програмата е направена и оценка на всеки от тези методи и колко ще допринесе в общия дял за приватизация - каква част и колко ще бъде продадено по всеки от тези методи.
За мене особено важни са основните три момента, които имат решаващо значение за ускоряване на приватизацията и най-напред това е групирането на големите предприятия и продаването им чрез чуждестранни посредници или агенти. Първо, това наистина са големи предприятия, които ще залегнат в основата на структурната реформа или по-точно тяхната приватизация. Второ, ще използваме опита, професионалните знания и добрите клиентски връзки на тези чуждестранни посредници, за да се намерят купувачи за тези пулове.
Друг момент, както вече казах, е използването на работеща фондова борса. Там по най-бърз начин чрез голяма гаранция за купувачите се организира продаването на акции на предприятия.
Особено важно за мене е голямото внимание, което се отделя на работническо-мениджърската приватизация. Освен чисто социалния ефект, искам да наблегна на нещо друго. Това са предприятия, които общо взето са малки и средни и към тях не се очаква голям инвеститорски интерес. В приватизацията участва държавна собственост с 4350 предприятия кръгло. От тях 2700 имат капитал до 70 млн. лв., т. е. това са малки и средни предприятия. Виждате, че две трети от предприятията са малки и средни. Те могат да бъдат изкупени и сигурно така ще стане, от техните работническо-мениджърски колективи.
В програмата, която правителството е представило, има разбира се и някои моменти, на които искам да обърна внимание, за да бъдат изправени малко по-късно. Първо, непременно трябва при тази бърза и масова приватизация като темп да се засили ролята на следприватизационния контрол на Агенцията за приватизация. В този смисъл е много добре създаването на органа, който ще координира приватизационния процес в България, но трябва да се засили и влиянието на агенцията върху контрола след приватизацията, тъй като това касае инвестициите, работните места и много други неща, които освен парите, които аз не разглеждам специално в своето изказване - доходите от тази приватизация, са много важни и влиянието на агенцията трябва да се засили и подчертае в тази програма. Според мене този момент е много съществен.
Един друг елемент, на който бих искал да обърна внимание на вносителите, а това беше подчертано и в Икономическата комисия и се взе специално решение, изразено в допълнителното становище, е, че текстовата част, в която се изразява стратегията, целите и намеренията, е направена чисто текстово, без цифри и би трябвало да се приведе в табличен вид, каквото беше мнението и на Икономическата комисия, за да се получи преценка като проценти колко от собствеността ще се раздържави. Надявам се това да бъде направено.
Имам една бележка, че би трябвало да се покаже при какъв курс на долара е доларовото изражение в таблицата. Но това сигурно ще бъде оправено.
И една малко по-съществена забележка - бих искал да се спра на глава четвърта, където се разглеждат отраслите и предприятията, чиято цялостна или частична приватизация не се разрешава през 1998 г. Естествено, там ще влязат предприятия или отрасли, които са свързани с националната инфраструктура, чиято дейност се регламентира със специални закони като енергетиката, добивът на въглища, производството на електроенергия, националната инфраструктура, пощенските услуги и тук има два елемента, по които бих изразил известно несъгласие - единият е водоснабдяването и канализацията. Знаете, че с приетия Закон за концесиите се целеше точно раздържавяването в известен смисъл на тези инфраструктурни поделения. Концесията, макар че не са отчетени и не могат да бъдат отчетени приходите в програмата, трябва да бъде заложена в тази програма, тъй като се надявам, че тя ще сработи добре, защото законът, който ние направихме, е сравнително добър.
И една друга забележка: също в този условно казано забранителен списък е посочен териториалният кадастър, което е наистина нещо много добро. Но същевременно е използван терминът "геодезия". Геодезията е нещо прекалено общо, за да бъде включено в този списък. Още повече, че в момента в България има десетки фирми, които се занимават с геодезични измервания, изчисления, обработка, съставяне на кадастрални карти, друг картен материал и т. н. и включването на целия раздел "Геодезия" според мене не е много прецизно и трябва да бъде коригирано. Коя част от геодезията? Геодезията е разклонена наука, като се започне от геодезическата астрономия и се свърши с приложната геодезия - това са все клонове на геодезията. Трябва да се каже точно кой клон на геодезията се включва в този списък. Предполагам, че се има предвид клонът на геодезията, който се занимава с картография, издаване на картни материали и др., но това трябва да бъде описано по-точно.
В заключение ще завърша с това, с което започнах: програмата е наистина много амбициозна, но тя е изпълнима. Както правителството е дало своя принос, искам да призова всички вас, колеги, и ние да дадем своя принос за ускорението на приватизацията, както направихме преди малко с промените в закона. През следващата година очевидно ще се наложат още промени в този закон, за да постигнем максимално ускоряване на този приватизационен процес, който лежи в основата на структурната реформа.
По частта, в която се дават приходите и как те ще бъдат изразходвани, нарочно не се спирам. Те са оценени реалистично и тяхното разпределение е съобразно закона. Тук имам бележка, че частта, която идва от приходите по чл. 2, ал. 2, също трябва да бъде включена в таблицата, макар че тези приходи ще отидат целево в държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля и другите парламентарни групи да ми представят списък със своите оратори. С обсъждането на програмата ще продължим след парламентарния контрол.
Почивка до 11 часа. (Звъни.)

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в период от 21 до 27 ноември 1997 г.:
1. Питане от народния представител Румен Такоров към Петър Бояджиев, министър на здравеопазването, относно обект "Хирургически блок" - град Търговище.
2. Питане от народните представители Кънчо Марангозов и Асен Гагаузов към Петър Бояджиев, министър на здравеопазването, относно закриване на санаториум в град Котел.
3. Питане от народния представител Иван Зънзов към Иван Костов, министър-председател на Република България, относно принципите на политиката на изпълнителната власт в областта на здравеопазването.
Получен е писмен отговор от заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов. Може да го получи.

Пристъпваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с отговори на актуални въпроси от министър-председателя на Република България господин Иван Костов. Първо, актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин относно случаи на нарушени права на мюсюлманите в общините Златоград и Неделино. Има думата господин Ахмед Юсеин да развие своя актуален въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Преди месец се проведе обединителната конференция на мюсюлманите на Република България. Организационно конференцията бе подпомогната и от Дирекцията по вероизповеданията, за което сме благодарни. Успешното приключване на форума доведе до успокояване на отношенията между мюсюлманите и до тяхното реално обединяване. За съжаление напоследък се наблюдава религиозно напрежение в общините Златоград и Неделино поради неправомерни действия на местната изпълнителна власт.
Какви са обстоятелствата?
Първо, при представянето на документ за собственост на джамийски имоти в с. Старцево, община Златоград, общинският кмет господин Деспотов, без да са приключили юридическите спорове и без решение на местния законодателен орган - общинския съвет, еднолично разпорежда да започне строителството на християнски храм върху собственост на джамийското настоятелство, отнето по време на т.нар. "възродителен процес". Местните хора още помнят, че върху този имот е имало построен мечит, който бе унищожен от възродителите. Питаме се обаче дали възродителният процес не продължава и днес.
Действията на кмета са в нарушение на Закона за териториалното и селищното устройство и на Правилника за приложението му. От изявленията на господин Деспотов по време на срещата му с мюсюлманите в с. Старцево, проведена на 29 август 1997 г., се разбира, че това е държавна политика, политика, която явно е поддържана и от граждански сдружения и формации, една от които е "Бъдеще за България".
Второ. По време на възродителния процес се събарят и унищожават три джамии в самия Златоград. Въпреки наличието на документи, които са останали по чудо, кметът на община Златоград до ден днешен не е дал благословията си за възстановяването на поне една от тях, въпреки депозираните искания от страна на мюсюлманите.
Трето. Мюсюлманската общност в община Неделино не може да проумее защо не се разрешава възстановяването на джамийските имоти. През 1994 г. те решават да си възстановят молитвения дом - джамията, но с разпореждане на местните власти се разрушават и останките от бившия молитвен дом, който е в съседство с новоизградения християнски храм.
Господин министър-председател, цялата мюсюлманска общност в страната ни и цялата ни парламентарна група нямат нищо против строителството на християнски молитвени домове, но това следва да се осъществи по законов начин, без да се накърняват и засягат правата на другите вероизповедания.
Уважаеми господин Костов, дължа да Ви уверя, че ръководеният от Вас Министерски съвет тъкмо бе започнал да реабилитира сериозно накърнения имидж на България пред ислямските и европейските страни относно спазването правата на човека. Но ако не спрете действията на някои местни власти, които накърняват и не зачитат правата на мюсюлманите, то те ме увериха, че ще бъдат принудени да се обърнат към международните правозащитни организации, което няма да бъде в интерес на страната ни.
Господин премиер, след като се уверих в достоверността на горепосочените факти, съм принуден да Ви попитам: държавна политика на ръководения от Вас Министерски съвет ли са случаите на нарушени права на мюсюлманите в Родопите? Ако не, какви действия възнамерявате да предприемете срещу длъжностните лица, които в нарушение на законите не спазват конституционно гарантирани права на мюсюлманите?
Надявам се да получа удовлетворителен отговор, защото не само Вие, а и аз като равноправен български гражданин бих искал да са отпаднали всички основания и причини, визирали България в негативния списък на Ислямската конференция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата господин Иван Костов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, благодаря Ви за дадената ми възможност да отговоря на господин Ахмед Юсеин. Уважаеми господин Юсеин, преди всичко съм длъжен да заявя, че в никакъв случай не приемам формулировката на въпроса да бъде обвързана с правата на мюсюлманите в България. Нарушаването на права на мюсюлманите в общините Златоград и Неделино е много силно казано във Вашето заявление. Визираните във въпроса случаи са изолирани и са изцяло в компетенциите на местните общински власти. Правата на мюсюлманите, разглеждани като национална политика, никога не са имали по-пълна реализация от настоящия момент. От 1989 г. до днес са построени повече от 100 нови джамии и са ремонтирани значителна част от вече съществуващите. Разкрити са 3 средни и 1 полувисше училище за подготовка на свещенослужители на вероизповеданието. В голяма степен е възстановена собствената на вакъфските имоти. Тук бих казал, без да се чакат съответни симетрични действия от страна на турското правителство за християнските имоти, т.е. за българските имоти в Турция.
Изнесените факти са преднамерено неточно интерпретирани от Вас, в голяма степен не отговарят на истината и не са съзвучни с добрите отношения, които съществуват между християни и мюсюлмани в Родопите. Явно целта на въпроса Вие е да извлечете евтини политически дивиденти, аз бих казал - и много съмнителни политически дивиденти, а не да се решат реалните проблеми, стоящи пред изповеданието. Вие мимоходом споменавате желанието на правителството и усилията на правителството да се обединят двете крила на мюсюлманското вероизповедание. А всъщност това беше най-трудният въпрос, който трябваше да бъде решен.

Действително фактите по трите случая, които са предмет на Вашия въпрос, са следните: в село Старцево е имало мечит, собственост на Дарядеревенската мюсюлманска вероизповедна община, говорим за сграда, а не за терен. През 1961 г., далеч преди "възродителния процес", сградата на мечита е била съборена и по-късно на нейно място е построен шивашки цех, собственост на "Свобода 97" АД - Златоград.
От друга страна на терена през 1951 г. е била построена сградата на кметството, която е съборена през 1994 г. Със Заповед N 67 от 1 август 1994 г. на кмета на община Златоград инж. Капитонова на църковното настоятелство в село Старцево е отстъпено възмездно право на строеж в източната част на имота за построяване на църква. По тогава действащата нормативна уредба правото на строеж се отстъпвало със заповед на кмета, а не с решение на общинския съвет. Затова няма нарушения. В този смисъл няма закононарушение от страна на кмета. Нещо повече, заведеният иск за собственост от мюсюлманското настоятелство в село Старцево е бил отхвърлен от Златоградския районен съд с Решение N 281 от 1995 г. Това решение е потвърдено от Смолянския окръжен съд с Решение N 383 от 1995 г., а с Решение N 2177 от 1996 г. Върховният съд е оставил молбата за преглед по реда на надзора без уважение.
И в трите инстанции настоятелството не е представило документ за собственост върху терена, поради което и съдебните решения имат такъв характер.
Изброените факти, за които има подробна документация, не могат по никакъв начин да свържат строежа на църквата с историята на съществувалия някога мечит в село Старцево. Всякакъв опит за подобна връзка, обвинения за нов "възродителен процес" и непочтени подмятания срещу патриотичната и хуманитарна дейност на Фондация "Бъдеще за България" е злонамерено и манипулативно изопачаване на фактите.
Нещо повече, народната памет, иконите и частите от иконостас, които се съхраняват от местните хора, свидетелстват, че в село Старцево на същото място, където днес се строи храм, е била църквата "Свети Георги".
Що се отнася до Златоград, в поставения от народния представител въпрос съществуват очевидни неточности в излагането на фактите и абсолютно произволно е тяхното тълкувание.
Първо, джамията в кв. "Граничар" е действаща. Другите два имота са били отчуждени по градоустройствени причини при спазване изцяло на законовата процедура по Закона за териториално и селищно устройство. Върху част от имота в квартал 72 е построен паркинг, върху останалата част е възстановена собствеността на джамийското настоятелство, което я е отдало под наем на фирми за търговска дейност.
На 18 ноември 1997 г. в кметството на Златоград е внесена молба от настоятелството за застрояването в имота на търговски обекти, а не на джамия.
С Решение N 11 от кмета на община Златоград от 1992 г. е възстановена собствеността на джамийското настоятелство и върху третия имот в квартал 86.
Видно е, че общината добросъвестно е изпълнила всичките си задължения по реституционните закони относно имотите на джамийското настоятелство в квартал Златоград.
Въпросът с имота на джамийското настоятелство в град Неделино стои по следния начин: действително имот с N 730 в квартал 73 е бил отчужден със Заповед N 668 от 1979 г. на Окръжния народен съвет - гр. Смолян. Но през 1992 г. с Решение N 562 на Окръжния съд - Смолян, собствеността на джамийското настоятелство е била възстановена. През 1993 г. настоятелството, без да притежава строителни книжа, започва изкопни работи. По тази причина със Заповед на кмета Цвятко Келешев N 16 от 1993 г. строителството е спряно. С Решение на Общинския съвет N 78 от 1993 г. теренът е преотдаден за болница.
От компетенциите на общинската власт е да реши дали настоятелството да бъде обезщетено по предвидения от закона ред или теренът преотдаден. За духовните нужди на мюсюлманите в град Неделино действа друга джамия.
В заключение искам да подчертая, че в този район християни и мюсюлмани са живели в пълно разбирателство дълги години, и който се опитва да внесе разединение между тях поема тежка политическа отговорност. Правителството на Обединените демократични сили за времето на своето управление е дало достатъчно доказателства за толерантно и добронамерено отношение към мюсюлманите в България - отношение, което получава висока оценка от представителите на ислямиските страни и ръководството на мюсюлманското изповедание. Най-добре е, господин Ахмед Юсеин, да отговорите със същото. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
За реплика, ако желае, има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин министър-председател, определено смятам, че не съм доволен от Вашия отговор. Защото все още са останали записките от Златоградския окръжен съд, откъдето е видно, че този мечит е на мюсюлманското настоятелство. Друг е въпросът, вярно е, че районният, окръжният и Върховният съд са отказали тази собственост. Но тези съдилища дават присъдата си в името на народа. А аз притежавам списъци на гражданите от тези села, които пък смятат, че този имот е техен. Получава се едно противоречие. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Освен това, Вие се обидихте за израза "държавна политика". В мен е касетата, която е записана по време на срещата с господин кмета на община Златоград със селяните от Старцево. И там действително този израз го има.
А що се отнася до това колко джамии са били построени в Република България, само мога да Ви представя един факт: преди 15 дни пред Комисията по правата на човека и вероизповеданията ни се представи дневник на синтетични и аналитични сметки на Дирекцията по вероизповеданията. От 200 млн. лв. за мюсюлманското вероизповедание са отделени само 1 млн. и половина. Не знам с този 1 млн. и половина дали ще може да се построи някоя джамия. Но аз се надявам, че в бъдеще вашето правителство ще има предвид тези факти, защото това са факти, които нас сериозно ни тревожат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
За дуплика има думата господин министър-председателят Иван Костов.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Юсеин! Вие, като народен представител, сигурно правите разграничение между властите. Изпълнителната власт се съобразява с решенията на съдебната власт и не носи отговорност за тях. Ако е отсъдено нещо от съда и то е потвърдено, това е вече окончателно отредено. Който каквото си има, това си остава за него, негови съмнения, негово недоволство. Но това не е недоволство от изпълнителната власт и няма никакво отношение към правителството на Република България.
Аз мисля, че тези неща вие ги разбирате добре, както и разграничавате правомощията на общинските, местните власти от правомощията на изпълнителната власт. Това, което решава, е един общински съвет. Това, което е решил един кмет, това са си негови права, в които изпълнителната власт не може да се бърка.
Вярно е, че хората по места използват и силни думи. Така е на Балканите. Казал този, казал онзи, и правителствена политика, но това не са думи, от които може да се прави и политика от един сериозен народен представител.
По отношение на самото мюсюлманско вероизповедание аз искам да ви кажа, че моето лично становище и становището на всички мои колеги е, че по-добре хората да отиват в църквата и християнска, и мюсюлманска, отколкото да взимат наркотици или да се отдават на престъпление. Ние сме за това, всеки да изразява своето вероизповедание свободно. Защото считаме, че от това произтича морал, от това произтичат високи ценности и това е добре за страната и за народа.
Не може да упреквате по никакъв начин нашето правителство в това, че не насърчава религиозните вероизповедания. Защото е точно обратното. И аз на това акцентирах в отговора на своя въпрос. Никое правителство не ви помогна да направите усилия да обедините двете крила на вероизповеданието. Направихме го ние. А вие от това нещо се опитвате да направите въпрос за противоречие между нас, което според мен е именно тази нетолерантност и некоректност, от която аз ви призовавам да се откажете. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев, да развие своя актуален въпрос към министър-председателя господин Иван Костов. (Оживление в залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Колегите от СДС се събудиха. (Смях в залата.) Поздравявам ви. Аз имам много приятели сред вас и много мои земляци. И винаги с добър хумор в кулоарите водим всекидневни разговори. Моят въпрос ще бъде добронамерен и зависи от господин министър-председателя дали нашата партия няма да бъде "препъникамъка" за някои ваши бъдещи действия и развитие на вашата власт. Тъй като ние сме добронамерени. Подадохме ръка чрез проф. Стоянов на 4 февруари, подписахме декларацията през май, подадохме ви още няколко пъти ръка във важни гласувания. Искам да ви прочета един простичък, кратък актуален въпрос и то само няколко реда от него, за да не доскучавам на господин министър-председателя, който е достатъчно зает човек.
Господин министър-председател, чл. 15 от Закона за политическите партии изрично разпорежда даване на еднакви условия за работа на политическите партии в страната. За съжаление седем години БББ не се вписва в сметките на управляващите партии и това включва и господа социалистите (оживление в залата) и, още по-малко нормални условия за политическа дейност са ни предоставени в последните 8 години и от червени, и от сини.
Няма да коментирам историческото ходене по мъките, за да се спази законът. С наше писмо от 29.10.1997 г. до господин Бакърджиев ние просто след неговото арогантно поведение тук, от тази трибуна, се отказахме от трите мизерни стаички. Тъй като тези изстрадали хора, репресираните, ние отказахме да ни скарва някой повече с тях. Аз отидох при господин Станчев и му се извиних. И казах: "Вие сте изстрадали хора и аз ви моля за извинение, ако някога съм Ви обидил". Пред ген. Бенгърски това са моите думи. И се оттеглих.
Инвестирахме 10 хил. долара там. Не съм ги поискал от областния управител само по една причина. Тъй като той 11 пъти ние му звъним по телефона, 11 пъти той отказва даже и разговор с човек с 24 на сто индивидуално от българския вот на Република България. Това от един областен управител, някакъв чиновник, някаква личинка, последен, последна дупка на кавала е абсолютно скандално поведение от страна на СДС. Абсолютно скандално! (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, няма да ви стигне времето.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Знам, че няма да ми стигне времето. То никога не ми стига тук. (Смях в залата.) Е, лошо е това.
ГЛАС ОТ СДС: Защото не е твое.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Правилно, господине, времето е ваше. (Смях в залата.) Правилно, господине, аз съм единственият народен представител, който нямам стая в това Народно събрание. Три месеца секретарят отказва да ми даде стая. Знаете ли защо? Знаете ли защо? Даже нямам и колега, с когото да разделя стая, мили мои. Знаете ли защо? Защото аз съм заплаха за вашето правителство! (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, отдавна Ви изтече времето.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Завършвам с едно изречение, господин председател. Завършвам.
Ще вземете ли, господин Костов, Вие, като един сериозен водач и арбитър на една управляваща партия и министър-председател на България бързи мерки за спазване на закона, чл. 15, за политическите партии? И тук, от трибуната на Народното събрание ще заявите ли, че БББ ще получи помещение, бърже или ние не се вписваме в схемите на управляващите, които чрез погазване на закона трябва да изолират една политическа партия, като Българския бизнесблок?
Яшо Минков не е вписан в книгата за нашите депутати в Страсбург. Два парламента не се вижда от коя партия е той. Това е скандал.
И искам, господин председателю, и Вие да си вземете бележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев, който щеше да бъде кратък, да пести времето на министър-председателя (смях в залата), но си увеличи времето с една трета.
Има думата господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Ганчев! В отговор на Вашия актуален въпрос Ви припомням, че на такъв вече Ви бе отговорено на 17 октомври 1997 г. от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройство господин Евгений Бакърджиев. Както Ви е известно, той е човекът, който оглавява комисията, която разпределя и раздава и тези недвижими имоти за нуждите на политическите партии.
Както Ви е известно още така, с решение 496 от 13 декември 1995 г. на Министерския съвет за задоволяване на административните нужди на Българския бизнесблок са били предоставени под наем три помещения на първия етаж на сградата на бул. "Дондуков" N 9. С последващо решение на Министерския съвет N 385 от 2 май 1996 г. допълнително са предоставени на Българския бизнесблок още три помещения, дарени преди това на Съюза на репресираните.
Цитираното решение е обжалвано по надлежния ред пред Върховния административен съд на Република България и е отменено. За ползваните от вас помещения е сключен договор за наем с областната администрация в София при определена наемна цена в размер на 28 хил. 514 лв.

След направен отказ и напускане на помещенията, е изготвен констативен протокол от 6 ноември 1997 г. и от тази дата не се начислява дължимият месечен наем.
Относно желанието Ви, изразено в писмо от 29 октомври 1997 г. незабавно да се предостави малка сграда или етаж за нуждите на Българския бизнесблок, Ви уведомявам, че за това съществува определен ред и начин. Към писмото Ви липсва копие от последната актуална съдебна регистрация на партията, както и справка за финансовото състояние, което да гарантира своевременно и точно плащане на определения наем. В тази връзка,от направената справка в Областна администрация - София, е видно, че за периода 1 януари 1996 г. до октомври 1997 г. от страна на Българския бизнесблок е постъпило едно плащане в размер на 44 512 лв. за десет месеца. Даже не за десет, а за двадесет и два месеца. Дължимите просрочени суми за наем са изплатени от Вас едва при напускане на предоставените помещения.
Въпреки това краткият отговор на Вашия въпрос е "Да", след като Вие предоставите съответните документи за съдебна регистрация на партията и справката за финансовото състояние, както е редът за всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Сега да видим какво ще каже.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Чух репликата "Сега да видим какво ще каже". Това, което аз ще кажа, е винаги истината, колега. А тя е тъжна.
Никога господин Бакърджиев не е казал, че трябва да депозираме документ за нашата партийна регистрация и никога вашият областен управител не ни е отговорил даже на едно телефонно обаждане или писмено да ни каже това. Това е първото.
Второ. При молбата на господин Бакърджиев ние платихме веднага сумата от 180 000 лв., тъй като смятахме, че разрешението ще бъде в наша полза и на репресираните ще им намерите достойни помещения за водене на нормална дейност. И ние се отказваме в тяхна полза като един жест към изстрадали хора. Това е причината ние да излезем оттам.
И трето. Три пъти бяхме ограбени: един път на "Дондуков" N 9 - всичките компютри; второ, на "Шипка" N 13 - нашата каса, цялата партийна документация; трето, нашата редакция - компютри, принтери, скенери, всичко. Господин министър-председател, полицията не си мръдна пръста!
Днес ми оттеглят охраната. Седем седмици ние гоним аз да бъда охраняван, тъй като джиповете сноват по тихата уличка във Владая, тъй като по телефоните ме предупреждават и т.н.
Когато вие сте на власт и когато господин президентът Стоянов знае много добре, че аз съм един човек, който заплашва вратовете и заплашва местните феодали, които искаха да си купят партия в лицето на Бизнесблока и не им се уреди въпросът, аз Ви умолявам от тази трибуна Вие да приемете много по-сериозно това, което става с Бизнесблока.
И накрая. Господин Софиянски много добре знае, че кметът Янчулев беше подписал заповедта и областният управител тогава беше подписал заповедта и ние трябваше да си вземем тези седем стаи. Но ние не ги взехме по бурлашки начин. Това мисля, че прави чест на Бизнесблока като поведение.
И накрая. Наистина на един човек като мен да се правят всеки ден спънки, всеки ден активни мероприятия само и само тази наша партия да не може да функционира нормално, мисля, че е във вреда на демокрацията и мисля, че е във Ваша полза наистина да тропнете по масата и да въведете законност и ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата народният представител господин Пламен Славов да развие актуалния си въпрос към господин Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Методиев! Замисълът за религиозно обучение в българското училище се ражда веднага след промените през 1990 г. Назначената през същата година комисия от богослови, историци, философи и други специалисти трябва да състави концепция за религиозното образование в българското училище. Комисията се отказва от първоначалния вариант предметът да бъде задължителен, защото според международните конвенции дисциплина, която не е общообразователна, трябва да бъде приета от учениците доброволно. Предполага се, че в класовете има деца от семейства с атеистични възгледи или от друговерски семейства и те не могат да бъдат задължени да изучават религия, както общообразователните предмети.
Редно е да се отбележи, че българското общество от Освобождението през 1878 г. до 9 септември 1944 г. се люшка между две тези - напълно светско образование без никакво изучаване на религия и вероучение в редуциран вид. Тоест различните, понякога противоречиви възгледи и позиции по този въпрос не са отвчера и отскоро.
Докато първоначалната идея на специалната комисия е учебното пособие по религия да бъде готово до 1998 г., Вие, господин Методиев, й поставяте задачата да го подготви за учебната 1997 - 1998 г. Мотивът, който е заявен, е: въвеждането на такъв предмет е въпрос на политика като част от програмата на Обединените демократични сили. Но политиката, господин Методиев, си е политика, а образователната система се развива по определени принципи, специфични изисквания и закономерности, където желанията и намеренията не са достатъчни за успешната реализация на определени идеи и експерименти.
Необходимо е да се каже и следното. Още през лятото беше ясно, че преподавателските кадри, които отговарят на необходимите изисквания, не са достатъчни, за да се изучава предметът в цялата страна, а и не е готова цялостната програма за обучението по религия.
На заседание на Парламентарната комисия по образование и наука преди няколко месеца аз изразих своето съмнение, че без необходимата подготовка, без нужното организационно, методическо, финансово, кадрово и техническо обезпечаване ще се стигне до формиране на очаквания и нагласи в българското общество, които ще се разминат с реалностите през тази учебна година. Затова, господин министър, моят актуален въпрос към Вас е:
Как оценявате началото на обучението по религия в българското училище и как Министерството на образованието и науката ще решава вече очерталите се проблеми в това отношение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пламен Славов.
Има думата господин Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Славов! Както обикновено, при отговор на актуален въпрос всеки един министър, заставащ на тази трибуна, има подготвени данни, с които да запознае питащия народен представител. Но тъй като Вие развихте в началото един исторически преамбюл на въпроса, аз искам да Ви уверя, че познавам развитието на проблема за образованието по религия в България от 1812 г. насетне, тъй като съм изпитан по него в Софийския университет и е било част от моите научни интереси.
Споделям с Вас изказаното мнение, че в нашето общество през ХIХ и ХХ век наистина са си давали среща две тези за светско образование, в което духовната част да бъде сведена до минимум, не да изчезне изобщо, и образование, в което да има по-голямо присъствие на религиозните въпроси. Дори нещо повече, когато се провежда учредителното събрание за изработването на нашата Конституция от 1879 г., има един много интересен дебат дали проблемът на духовните дела трябва да бъде към Министерството на образованието, както е тогавашната европейска практика, или да бъде към Министерството на външните работи.
Строителите на нова България не приемат европейския модел духовните дела да бъдат като ресор в Министерството на образованието (на просвещението, както тогава се е наричало), а приема да стане част от Министерството на външните работи. Затова нашето дипломатическо ведомство се е наричало Министерство на външните работи и изповеданията до 1946 г., защото са вярвали, че проблемът на Българската източноправославна вяра е проблем за обединението на българската нация. Основният мотив да остане и център на Българската екзархия в Цариград е пак заради това тази църковна институция да служи за обединението на нашата нация.
Ето защо подкрепям изказаното мнение, че проблемът е бил прекалено политизиран и прекалено светски в историята на нашата Православна църква през ХIХ и ХХ век. Разбира се, няма да засягам периода след Втората световна война, защото там настъпва една голяма драма, която е известна на нас двамата.
Решението е от месец юли 1997 г., с което Министерството на образованието и науката реши да се въведе в българското училище експериментално обучение по религия през учебната 1997-1998 г., началото на което вече мина, и аз мога съвсем спокойно да отчета за себе си като успешно. Разбира се, друг е въпросът дали вие ще го споделите.
Обучението по религия се провежда един час седмично в свободно избираемата подготовка на учениците от втори до четвърти клас, с гарантирано право на избор от страна на учениците и най-вече на техните родители. Часовете по религия се провеждат при открити врата, от една страна, за да се гарантира родителски контрол, ако родителите желаят, и от друга страна, ако самите родители имат намерение и интерес към проблематиката.
Финансирането на обучението се осигурява от общинските бюджети за образование и от други източници, които са в три категории - фондации, дарители и спомоществователи. На практика те попадат в една голяма група на тези, които искат да помагат на българското образование.
Контролът на обучението, който е елемент и задължение на Министерството на образованието, е възложен на директорите на различните учебни институции. Координацията по този контрол на обучение по религия се осъществява от регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката.
На централно равнище координацията при провеждането на експерименталното обучение се осъществява от главен експерт в Министерството на образованието и науката.
Какво е състоянието на учебната програма и на учебните помагала? Работната група към Министерството на образованието и науката подготвя държавните общообразователни изисквания по религия и това е групата, която създаде и учебната програма за експерименталното обучение през тази 1997-1998 учебна година.

Тук ще направя една скоба от текста, който е пред мен. Вие казахте за предисторията на проблема от 1990 г. насетне и казахте на няколко пъти "отказ" от вземане на решение. Когато една работа искате да бъде свършена, тя трябва да започне, а не само да предупреждаваме за проблемите, които предстоят. Когато тя започне и се окаже, че проблемите се решават добре, тогава тя може и да завърши успешно. Само критика и дълги теоретични дискусии в кабинетите на министерството не помагат за въвеждането на такова обучение.
Програмата и тези общообразователни изисквания са поверени на изтъкнати специалисти, за които Вие самият споменахте: проф. Денев, проф. Коев, доц. Желев, доц. Янакиев, доц. Киров, проф. Бакалов, проф. Шиваров. Литературната обработка на букварчето по религия беше поверена на писателя Димитър Коруджиев, а художественото му оформление - на доц. Михаил Енев.
Министерството на образованието и науката одобри учебно помагало за учителя по религия и сборник с християнски разкази, стихотворения и песни от български автори за деца, за да можем да адаптираме този проблем за малките дечица от 1 до 4 клас. Преподаването се възложи на специалисти, завършили висшето си образование в България. През месец септември 1997 г. за богословите, пожелали да преподават религия в началното училище, се проведоха семинари, организирани и финансирани от Министерството на образованието и науката, а ръководители бяха преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и учители.
Във връзка с организацията и осигуряването на обучението по религия в началното училище се очертаха следните проблеми.
Първо, неефективно използване на възможностите на средствата за обществено осведомяване от регионалните и училищни администрации. Даже бих казал, че част от директорите на българските училища просто проявиха нехайство към този проблем.
Второ, недостатъчната информираност на родителската общественост на училищно ниво, което отново бих обърнал като проблем главно пред ръководствата на българското училище. Недостиг, както Вие сам казахте, на учители особено за по-малките селища на страната. Недостиг, който се изпитва и за предмети, които са общообразователни. Липса на средства в някои общини за осигуряване на обучението и най-вече за транспортните разходи на тези учители, които имат квалификацията да преподават. Това е отново типичен проблем за общообразователните предмети.
Какви са възможностите за решаване на тези проблеми? Организиране на обучение за начални учители за преподаване на религия, което да се повери естествено на университетските центрове и в частност най-вече на Софийския университет и неговия Богословски факултет. Второ, възможност за формиране на групи за СИП - свободноизбираем предмет, по религия за цялата учебна година. Трето, координиране на усилията на министерството с представителите на Българската православна църква и неправителствените организации за осигуряване на транспортните разходи, заплащането на труда на учителите и издаването на учебни помагала, екскурзии по манастири и други духовни институции.
Експерименталното обучение по религия през тази учебна година възстанови една прекъсната традиция в българското училище и вероятно ще се очертаят и други проблеми. Но аз съм оптимист и съм оптимист за това, защото само за последните 10 дни децата, които пожелаха чрез своите родители да изучават този свободноизбираем предмет, нараснаха с 4000. Техният брой по сведенията на Министерството на образованието и науката в началото на тази седмица надмина числото 17 000. Учебничето, което беше издадено в тираж 10 000, вече не достига. Аз съм разпоредил да се направят изчисления за възможностите за допечатване до края на годината и, разбира се, за един график при разпространението, с който да задоволим във всяко едно населено място всеки един учебен клас да има може би не 100 на сто, но поне 60-70 на сто.
Колегите, които са специалисти, са завършили текста, с който са ми помогнали да отговоря на Вашия въпрос, с нещо, което може би си заслужава да бъде прочетено в залата: "Оптимизмът за бъдещето на обучението по релегия се намира в самата Библия, където е казано, че когато делото е захванато и угодно на Бога, той самият отстранява препятствията". Въпросът с християнските ценности и с моралните норми наистина заслужава да бъде уважаван от нас и да не се отнасяме към него скептично, иронично и подигравателно. Това е подигравка към родната ни история. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Думата има господин Славов за реплика, ако желае.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Аз смятам, че в българското училище трябва да се дава знание на учениците за възникването, развитието и сегашното състояние на традиционните религии в света. Религиозните ценности като общочовешко постижение са част от световната история, философия и култура, поради което всеки съвременен човек трябва да ги познава. Тези знания са необходими и поради все по-тревожното нашествие в живота на българския народ и особено сред младото поколение на сектантските движения. В този смисъл е нужна подкрепа за препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която се изразява становище, че в отговор на дeйността на сектите е необходимо в образователните програми да се засили информацията за традиционните религии. През последните години в българското училище се засили изучаването на световните религии в исторически, философски и културен план чрез съдържанието на различни учебни предмети. Примери за това са някои нови учебници по история и философия.Тази тенденция трябва да продължи да се развива и утвърждава, като се имат предвид и следните изисквания, според мен, към учебния предмет "Религия": първо, да е свободноизбираем; второ, да дава знания за историята и учението на различни религии, без да обработва в религиозен дух младото поколение; трето, да бъде с еднакво съдържание за всички ученици независимо дали са религиозни и каква е религиозната им принадлежност, за да се избегне отчуждението на децата и техните семeйства по религиозен и етнически признак особено в районите със смесено население; четвърто, да не се пропагандират отделни религиозни доктрини и религиозните организации в страната да не се намесват в обучението по религия; пето, за преподаватели да се използват лица със съответния образователен и педагогически ценз. Преподаването да е съобразено с цялостната система на изучаваните хуманитарни предмети. Учебниците да се изготвят от компетентни в тази област научни работници, които да спазват основния принцип при тяхното създаване: светския характер на образователната система в България.
Надявам се, господин министър, че тези изисквания, които са в пълно съответствие със законите на нашата държава, ще бъдат реализирани и в по-нататъшната дейност на Министерството на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Кратка дуплика от страна на господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин Славов, приемам тези неща и ние можем да ги коментираме като изисквания в Комисията по науката и образованието по-подробно. Само искам да напомня, че в действащата Конституция на страната в момента има специален текст, свързан с традициите на българската религия. И може би той трябва също да не избягва от нашето полезрение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Остава още един актуален въпрос - от народния представител господин Светослав Лучников към господин Вилхелм Краус, министър на транспорта.
Има думата господин Лучников да развие актуалния си въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Краус! Моят въпрос е следният. Вярно ли е, че Националната компания "Български държавни железници" е договаряла намаление на цените на превози за транзитни стоки в значителни размери в полза на фирми на бивши министри и заместник-министри на Министерството на транспорта, а също така и на бивши генерални и заместник-генерални директори на Националната компания "Български държавни железници". Вярно ли е, че тези намаления са правени селективно, само за подбрани фирми, а не на всички превозвачи по дадени маршрути, както повелява § 3 към чл. 6 от притурка N 5 на Конвенцията за международни железопътни превози, според който тарифите трябва да се прилагат еднакво за всички заинтересувани?
В резултат на тези договорени намаления на цените на превозите с каква сума са намалени приходите на Националната компания "Български държавни железници" за десетте месеца на 1997 г. и колко данък върху добавената стойност не е постъпил в бюджета в резултат на тези намаления?
И в заключение, смятате ли, господин министър, че е правилно едно предприятие да прави такива големи отстъпки, става въпрос за 50-60 на сто, в цените на услугите си, след като в същото време получава десетки милиарди субсидия от държавния бюджет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лучников! Във връзка с отправения към мен актуален въпрос разпоредих и се извърши проверка за резултатите и ви докладвам следното.
Вярно е, че Националната компания "Български държавни железници" е договаряла намаление на превозите на цени за транзитни превози. Такава практика съществува от няколко години. За всяка година са сключвани договори със спедиторски фирми с валидност до края на съответната календарна година. В договорите се уточняват условията за прилагане на намаленията и начина на изплащане. За 1997 г. Националната компания "Български държавни железници" е сключила 34 договора с частни спедиторски фирми и с държавната фирма "Деспред". Тези договори са валидни до края на 1997 г.
Договорите са подписани главно от старото ръководство на Националната компания, новото е сключило 3 от тези 34.
От бившите министри и заместник-министри, генерални директори и заместник-генерални директори на Националната компания и други ръководители в сферата на транспорта договори за намаление на цените са сключили следните фирми: "Астарта 21" на господин Веселин Павлов, бивш министър на транспорта, договорът е прекратен през месец април 1997 г.; Руска търговска къща "Гефес" на господин Георги Минчев, бивш заместник-министър на транспорта и бивш заместник-генерален директор на държавна фирма "БДЖ"; "Брайнспед" на господин Атанас Тонев, бивш генерален директор на "БДЖ"; "Писта" ООД, гр. София, на госпожа Боянка Павлова, бивш директор на "Контрола, приходи и международни разчети" при Националната компания "Български държавни железници"; "Данзас" ЕООД на господин Трайко Върбов, бивш главен директор на "Деспред".
Вярно е, че са правени намаления на превозните цени за транзитни превози. Такива намаления ползват всички спедиторски фирми, в това число и гореспоменатите 34, с които са сключени договорите. Намаленията за тези превози варират от 40 до 60 на сто. Горните намаления са в съответствие с чл. 6, § 4 от притурка Б на Конвенцията за международни железопътни превози.
Вярно е, че в нарушение на разпоредбите на чл. 6, § 3 са предоставени по-малко права на гарите да правят намаления на превозните цени за различните клиенти в сравнение с горецитираните фирми. Предоставяйки по-неблагоприятни условия на собствените си поделения, Националната компания "Български държавни железници" е създала предпоставки за отклоняване на товари и насочването им към въпросните спедиторски организации.
Съгласно чл. 7 и чл. 8, т. 4 от Закона за ДДС транзитните превози са освободени от ДДС, а превозите по внос и износ са облагаеми по Закона за ДДС, когато вносът и износът се осъществява през пристанища.
От извършените проверки се установи, че в резултат на действащите договори с посочените фирми намалените приходи на Националната компания за деветте месеца, имаме тези данни, за съжаление не за десетмесечието, по оперативни данни е следното: при средно намаление 50 на сто равносметката е 15 млрд. 130 млн. и 91 хил. лв. Това са по-малко приходи за "БДЖ". А от извършените превози по вноса и износа са внесени в бюджета 1 млрд. 3 млн. 880 хил. лв. ДДС при средно намаление на превозните цени по вноса и износа пак в същия процент, за да има сравняемост, 50 на сто. Или са постъпили в бюджета по-малко 1 млрд. 3 млн. 880 хил. лв. приходи от ДДС. Подчертавам, само от вноса и износа, защото транзитът е освободен.
Не смятам за правилно държавно предприятие да прави такива големи отстъпки в цените на услугите си, при положение че то се ползва с възможността да бъде субсидирано, но подчертавам, че субсидията от републиканския бюджет е насочена само и единствено в пътническите превози, а не в товарните. Поставена е задача и контролният съвет на Националната компания "Български държавни железници" в момента извършва основна проверка по този проблем.
Тези и други нарушения от страна на ръководството на Националната компания бяха установени от новия екип на Министерството на транспорта още в началото на мандата. Новото ръководство на компанията предложи на спедиторските фирми анексиране на вече сключените договори. Голяма част от тях се съгласиха, има случаи, в които поради това че не се получи съгласие спорът е внесен в Софийския районен съд.
За допуснатите нарушения на нормативните актове и причиняване на материални щети на компанията е освободен управителният съвет, оперативните ръководства на компанията, както и ръководствата на трите железопътни управления. В границите на възможното са променени и договорите за спедиция. От четири месеца в Националната компания се готвят цени за товарни превози в съответствие с новата тарифна политика на компанията. Въвеждането им ще бъде от началото на 1998 г. Но искам специално да подчертая, че отстъпки ще се правят, защото това е свързано с нашата политика за създаване на условия на привличане на транзитни товари. Отстъпки на равни начала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Краус.
Господин Лучников има думата за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Краус, благодаря Ви за изчерпателния и, така да се каже, самокритичен отговор. Аз се надявам, че в бъдеще тези нарушения ще бъдат отстранени и Вашите претенции за субсидии от бюджета, макар че те се отнасят само за пътнически превози, могат да бъдат покрити до известна степен от увеличените приходи от товарни превози, които сигурно ще постъпят в резултат на това, че вече няма да бъдат правени такива необосновано големи отстъпки.
Надявам се, че санкциите спрямо провинилите се лица няма да бъдат само просто обезщетяване, а Вашият финансов контрол с помощта на Държавния финансов контрол ще потърси и имуществена отговорност. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Приключихме с парламентарния контрол.
Връщаме се на:
ПРОГРАМАТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕЗ 1998 Г.
Има думата за изказване госпожа Василка Папломатас.
ВАСИЛКА ПАПЛОМАТАС (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. е разработена в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и в изпълнение на правителствената програма за извършване на структурната реформа "България '2001" на стратегията за ускоряване на приватизацията. От колегата преди малко беше казано, че тази програма е действително амбициозна. Какво беше направено досега и какво се предвижда с тази програма?
С гласуването на Закона за приватизация през май 1992 г., създаването на агенцията през месец август и задействането на всички органи по чл. 3, в резултат на касовата приватизация досега са приватизирани акции и дялове от предприятия, представляващи около 8 на сто от държавната собственост, като основната част принадлежи на Агенцията за приватизация - 6,57 на сто и на отрасловите министерства - 1,5 на сто. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени акции от предприятия, възлизащи по номинал на около 60 млрд. лв., което е близо 10 на сто от държавната собственост. Остават за приватизация акции от дружества с държавно участие, дялове от ООД-ата, активи от непреобразувани държавни предприятия, активи от предприятия в процес на ликвидация и други, представляващи над 480 млрд. лв. с оценки за 1995 г. Оценката им към днешна дата е невъзможна без конкретната ревалоризация по предприятия. Но пазарната им стойност, според постигнатите досега цени на предприятията в касовата приватизация, е приблизително около 9 млрд. щатски долара.
Раздържавяването на останалата огромна част държавна собственост изисква нови подходи, които ще ускорят приватизацията чрез разделянето на процеса на отделни елементи, които ще се прилагат паралелно от едната страна и от различни агенции на приватизационния процес - от друга. Това на практика означава да се раздържавява паралелно чрез масови търгове, конкурси, публично предлагане на фондова борса, преговори, форма на масова приватизация, работническо-мениджърска и така нататък, както и тези форми да се прилагат активно от различни институции, консултантски фирми, инвестиционни банки и други на договорна основа с държавата. Всичко това е залегнало в отделни точки в предлаганата програма за приватизация за 1998 г.
С промяната в закона, който гласувахме за приватизация на държавни и общински предприятия, където се промениха предприятията с дълготрайни материални активи на 350 млн. лв. да бъдат прехвърлени за приватизация към агенцията, а всички под този капитал да отидат в отрасловите министерства, облекчава работата на агенцията и съсредоточава вниманието й върху по-големите дружества. Агенцията за приватизация ще продължи пряко да продава чрез различни методи, като през 1998 г. се предвижда броя на тези предприятия да бъде около 100.
Другият метод, който се предлага и влиза в програмата, е ускоряването на приватизацията чрез групиране на големи предприятия в пулове и използването на международни консултантски посредници. Прилагането на този подход вече започна. Бяха организирани конкурси, в които тези посредници се явиха и около 30 предприятия, разделени в 7 групи, са в напреднала фаза. До края на годината се очаква да бъдат сключени и останалите договори, а през 1998 г. се очаква да се сключат 21 сделки по тях. Останалите 9 - вероятно през 1999 г. Това ще означава да се приватизира до края на 1998 г. приблизително 7 на сто от държавната собственост. Други 50 предприятия ще бъдат подготвени за договаряне на посредничество с големи инвестиционни банки, като също ще бъдат разпределени на групи по отраслов признак. В програмата чрез тази пулова приватизация до края на 1998 г. трябва да се приватизират около 5 на сто от държавната собственост. Като цяло, чрез използването на консултанти-посредници през 1998 г. ще бъдат приватизирани 62 големи държавни предприятия, което представлява 12 на сто от държавната собственост.
Друга форма, предвидена в Програмата за приватизация през 1998 г. е продажба на държавни акции на Фондовата борса, която ще предлага добре организиран и прозрачен механизъм за продажба на ценни книжа на акционерни дружества, при висока гаранция за купувачите на тези книжа, относно сигурността на сделката, пълнотата на информацията на търгуваните дружества, възможността за последваща ревизия на тези книжа, отново чрез Фондовата борса и публичност на търговията. Предвижда се там да бъдат продадени различни типове предприятия, като се продават пакети от акции на цели предприятия; да се предложат отделни пакети, но не повече от 50 на сто. Предвижда се да се подготвят и за регистрация на Фондовата борса и някои от най-големите предприятия - атрактивни дружества. На Фондовата борса ще се продават и миноритарни пакети от предприятия с преобладаващо частно участие, които са подходящи за активно търгуване на Фондовата борса.
Освен това в програмата се предвижда да се повиши ролята на търговете в приватизацията. Необходимостта от ускоряването на приватизацията и повишаването на нейната прозрачност изисква по-висока степен за използване на търговете като форма за приватизация. Те са особено подходящи за малки и средни предприятия, като в тази категория влизат около 2000 малки и средни предприятия и към настоящия момент представляват 11 на сто от държавната собственост.
Емитиране на инвестиционни бонове е другата форма, която се предвижда като втора емисия за масовата приватизация, в която право да получават по 250 хиляди бона ще имат всички пълнолетни граждани на страната. И при условие, че около 3,5 милиона граждани получат инвестиционни бонове, общият платежен ресурс, формиран от тях, ще възлиза на около 875 млрд. лв. Притежателите на бонове ще могат да плащат с тях по всички приватизационни сделки.
Продажбата чрез централизирани публични търгове, пак залегнали в програмата, предложена за 1998 г., по същество е способ също за касова приватизация. Този способ е най-подходящ за използване на инвестиционните бонове и други специфични компенсационни платежни средства, които ще бъдат емитирани по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и компенсация на бивши собственици и други, но той има по-голямо и широко значение и се очертава като един от най-мощните и принципно нови инструменти за ускоряване на раздържавяването, предвидено в програмата. Той предлага регламентиран извънборсов пазар за публична продажба на акции в големи мащаби, възможност за покупка на така наречен отворен пакет от акции, неограничена публичност на предлагането, абсолютна необратимост на сделката, директно участие в приватизационния проект и на най-дребните инвеститори чрез възможността да се купуват единични акции и възможност на крупните инвеститори да закръглят своя акционерен дял в предприятията, където вече са придобили акции.
Чрез централизираните публични търгове могат да се продават и като минимални остатъчни участия на държавата както минимални, така и по-големи пакети акции и в това отношение методът е особено гъвкав.
Раздържавяването на инфраструктурните проекти - те трябва да бъдат преструктурирани, като се обособят тези части от тях, които могат да оперират самостоятелно като стопански обекти.
Работническо-мениджърската приватизация, също залегнала в програмата, е като средство за ускоряване на раздържавяването, като големият брой на нераздържавени и дори все още непреобразувани в акционерни дружества предприятия са малки и средни, с дълготрайни материални активи преди преоценката под 350 млн., а по-голямата част от тях са с дълготрайни материални активи под 70 млн. лева. Техният брой е около 1500 и към тях едва ли ще има някакъв инвеститорски интерес от чужбина. Липсата на капитал в страната силно затруднява приватизацията на местна основа, а именно подобни малки предприятия особено се нуждаят от пряк контрол от собственика и частна инициатива за бъдещото си развитие.
В програмата също е съчетаването на реформата в социалното осигуряване с ускоряването на приватизацията и гарантиране на нейния ефект, като системата за социално осигуряване се нуждае от фундаментална реформа поради все по-големите трудности да се финансира и неспособността си да гарантира на голяма част от пенсионерите адекватни доходи.
Пенсионните фондове ще бъдат такива инвестиционни дружества от особен вид, за които ще се прилага засилен контрол от Комисията по ценните книжа и фондовите борси и чрез предоставянето на възможност за участие в масовата приватизация с посредничество на пенсионни фондове ще се гарантира и социалният ефект.
В по-големи мащаби трябва да се предложат за продажба и неизползваните активи в държавни предприятия и недвижими държавни имоти, активи на ликвидирани предприятия, включително срещу инвестиционни бонове.
При реализирането на тази програма до края на 1998 г. ще могат да се приватизират над 50 на сто от държавните дълготрайни материални активи, като под частен контрол ще преминат около 85 на сто от държавните предприятия.
На основание чл. 10 от Закона за приватизация за по-добра организация на приватизационния процес ще бъде създадено и ново управление "Координация на приватизационния процес", основното звено на което ще бъде координирането на дейността по приватизация на отделите и управленията в министерствата и комитетите и на различните приватизационни агенти - и Центърът за масовата приватизация, и фондовата борса, и др.
Предлагам да подкрепим на първо четене тази наистина амбициозна програма за 1998 г. Но в крайна сметка с наша помощ и с помощта на всички органи по чл. 3 и изброените агенти, за които се говори в тази програма, ние ще можем да приключим този процес, като най-голямата част се дава през 1998 г., в края на 1999 г., за да се наредим на място след повечето страни в преход, които вече някои от тях приключиха с раздържавяването на държавната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Папломатас.
За процедура господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Няма да искам проверка на кворума, а ще направя едно процедурно предложение.
Приватизацията е същината на структурната реформа, която ние осъществяваме. Вижте колко сме в залата - 20 души от СДС, 5 от БСП, нито един от ОНС, нито един от представителите на изпълнителната власт, която би трябвало да чуе какво мислят народните представители по Програмата за приватизация за следващата година, която, пак казвам, е гвоздеят на "Програма 2001".
Дайте да подходим по-сериозно към този изключително сериозен въпрос. Дайте да не говорим на празна зала.
Аз наистина предлагам да отложим гледането на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Наистина процентно Евролевицата е най-добре представена - една трета от тях са в залата. Другите групи са по-зле представени.
Направено е процедурно предложение за отлагане на тази точка от седмичната програма.
Противно становище има ли? Няма.
Моля квесторите да поканят депутатите от кулоарите, тъй като предстои гласуване.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Драгомир Драганов за отлагане на тази точка.
Гласували 141 народни представители: за 54, против 70, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз също мисля, че ситуацията е безпрецедентна. Не знам в момента кой представя това предложение, тъй като няма вносител. Знаете, че при обсъждането на първата програма участва вицепремиера господин Божков, а сега няма никой. Такова скандално пренебрежение към парламента, просто мисля, че през изтеклите осем години парламентът не познава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Познава, познава и по-скандални.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има един хубав текст в правилника "за довеждане" и си мисля, че ако ще продължаваме по този начин, в определена ситуация ще е хубаво все пак да доведем някого.
Аз изцяло споделям това, което се каза - ние сме държава в преход. Главният проблем, който стои пред нас, е въпросът за приватизацията. В общи линии с това се провали правителството на левицата, ако и сега провалим приватизацията, просто България няма да има шанс. От този аспект това е най-важният проблем на нацията в момента. Аз си мисля, че тази дискусия би трябвало да се транслира по телевизията, а не въпросите, на които се отговаря преди малко, а ние откриваме, че няма нито народни представители, нито представители на изпълнителната власт.
Хубави думи бяха казани от колегите от мнозинството за тази програма. Аз все пак искам да я поизстискаме тази програма и да видим за какво става въпрос.
Знаете, че в "Програма 2001" е обещано през 1998 г. да завърши приватизацията в България - 1997 г. ускорено, а 1998 г. трябва да завърши. Значи в този план 1998 г. е решителната година - или ще станем нормална пазарна държава, или ще се провалим окончателно в тази насока.

Вече това, което ни е предложено като програма, то е заключителният акорд, който като отзвучи, в България ще доминира вече частната собственост и ще имаме едно пазарно стопанство.
Точно в тази връзка дайте да надникнем да видим какво пише в програмата. В програмата пише, че ще се раздържавят 8 на сто - ще дадем на стратегически чуждестранни инвеститори. Прекрасно. Пет на сто - отраслови пулове, 5 на сто - централизирани търгове, чрез фондовата борса ще бъдат пуснати 4 на сто, като тези цифри са "поне". Теглим чертата и се получава 22 на сто. Тук колегата Хаджийски каза, че 38 на сто ще бъдат приватизирани. Прекрасно. Ако е 38 на сто, става въпрос какъв е обемът на тези държавни активи, които ние предлагаме за приватизация. За съжаление, тъй като и в комисията нямаше човек, който да отговори какъв е размерът, с консултации с Министерство на финансите се оказа, че става въпрос за около 13 трилиона лева. Това е около 7 млрд. долара. По тази програма, ако действително нещата са такива, предвиждаме да продадем за 665 млн. долара. 665 млн. долара са по-малко от 10 на сто от тези 7 милиарда. Значи има два варианта. Единият вариант е, че се готвим да продаваме на безценица и примерно ще продадем за 3,5 милиарда или 4 милиарда, но ще ги продадем за 665 милиона, а вторият вариант е, че, за да хвърлим прах в очите на Международния валутен фонд и на Световната банка, казваме, че ще раздържавим поне 38 на сто, но това просто няма да стане така.
Беше хубаво да е тук господин Божков, да даде отговор на тези въпроси: какво действително ще бъде раздържавено през 1998 г. и каква ще бъде картинката. Какъв процент ще остане държавна собственост, а какъв процент ще бъде вече частна собственост? В тази връзка тук и колежката говори за този нов модел на масова приватизация, при който ще работим с боновете като с истински пари. В България има 3,5 млн. българи, които имат право да получат тези бонове, по 250 хиляди, това прави 875 млрд. лв., или около 486 млн. долара. Значи тези 486 млн. долара или не са отчетени, или тогава се предвижда приватизацията да стане само чрез тези бонове. Като добавите към тези бонове и компенсационните бонове, които обещахме, значи, че друга приватизация в България освен масова в тази програма не е заложена. Така излиза по най-простите сметки. След като боновете ще играят като пари, като реални пари, трябва да ги отчетем. Сега ги няма.
Искаше ми се да е тук господин Божков и да каже това грешка ли е, пропуск ли е. Тук само за пари ли става въпрос, пък иначе като са с боновете - ще стане нещо друго, какъв ще е обемът? На тези въпроси трябва да има отговорна страна, а отговорната страна в случая е вносителят - правителството. Не можем тези отговори да ги търсим между депутатите. Това не е продукт на депутатски труд. Това е продукт на изпълнителната власт, програма на изпълнителната власт. Какво можем да контролираме ние в тази посока?
Другият въпрос, който ме вълнува, това е въпросът кой продава. Имаме специализиран орган - Агенция за приватизация. Имаме Надзорен съвет, който контролира какво прави тази Агенция за приватизация. Това е прозрачната приватизация. Доколко е прозрачна - това е друг въпрос, но така е замислено, че това е прозрачната приватизация. През 1998 г. се предвижда Агенцията за приватизация да реализира 112 сделки и приходи за 120 млн. долара. Всичко друго ще върви чрез Министерството на:
- промишлеността - 459 сделки за 151 милиона - няма надзор, няма прозрачност, никакъв контрол, еднолични решения на съответния министър;
- търговия и туризъм - 311 сделки за 41 милиона;
- земеделие - 288 сделки за 2,78 милиона;
- регионалното развитие - 134 и т. н.
Тоест, нашите министерства, които трябва да регулират съответния отрасъл, се превръщат в министерства на приватизацията, а за органа, който трябва да приватизира, планираме най-мъничко. Какви са неговите функции? Да вземем тогава да го закрием, всяко министерство да си продава. Какъв е смисълът при 600 млн. долара приватизация, за 120 милиона да държим цял орган, още повече че ползваме и помощта на външни инвеститори.
Аз мисля, че този подход просто не е сериозен и в никакъв случай не работи в посока на прозрачността.
В тази връзка искам да кажа и две думи за нашата позиция.
Най-напред за така наречената масова приватизация. 250 хиляди по пазарни цени са едно такова символично число, че повече няма накъде. Това е една модерна брава в който и да е магазин. Едно беше 25 хил. лв. по балансова стойност по оценка от 1991 - 1992 г., друго е 250 хиляди реални пари. Това е едно нищо. Аз смятам, че ако искаме да има реално участие, то трябваше и тези 25 хил. лв. да ги ревалоризираме. Поне с 25 да ги умножим или, за да следваме инфлацията, трябваше да ги умножим горе-долу с 1000 на сто, че с 1200 - 1300 - натам отиват нещата, за да могат хората да знаят, че реално ще получат нещо.
Вторият голям въпрос, който ни вълнува в тази посока, е поетият ангажимент всички български банки да станат чужди. Коя друга европейска, централноевропейска, балканска държава е направила такова нещо? Не може всички български банки да станат чуждестранни банки. Дайте да пуснем и там една съществена част от акциите на тези банки на Фондовата борса, за да могат да останат български. Не може, няма практика повече от 30 на сто, а ние искаме да дадем сто на сто. Защо се заробваме сами! Никой не ни насилва. Това е наш, автоангажимент. Защо поемаме този автоангажимент?
И второто, най-големите предприятия, виждате, че те са и най-апетитните - "Соди"-Девня, показа това, дайте да пуснем пакети от акции, поне 40 на сто от техните акции на Фондовата борса, така че и българите да могат да участват. Защо трябва най-ценното да го раздадем на чужденци? В цял свят се взимат мерки за защита на националния капитал, ние вземаме мерки да изтласкаме националния капитал и да го оставим в средния и дребен бизнес. Не може българският капитал, ако остане само в тази сфера, да бъде силен и да представлява нещо на международната икономическа сцена. Това е една жалка ситуация, за която аз си мисля, че ние като парламент не можем да я толерираме.
Вторият проблем е с работническо-мениджърската приватизация. Тука беше споменато, че над 2000 са тези малки предприятия. В тези над 2000 малки предприятия работят по по-малко от 100 човека. С тази норма, която вкарахме - 20 на сто от работещите, 5-10 човека ще станат собственици на тези предприятия. Не е добър този подход. Това е подходът на "Хлебна мая" - Русе. Не го вкарахме като ограничение в закона, може да го вкараме като ограничение в практиката на продаващите органи - да искаме поне 50 на сто от работещите да са купувачи и един човек да няма повече от 5 на сто. Другото е издевателство. Така всяка сделка ще се превръща в повторение на случая "Хлебна мая" - Русе. Ще храним човешката злоба и вестниците, но няма да движим икономиката напред. Аз си мисля, че и тук би трябвало да се отиде към едно разумно решение.
Това са най-важните въпроси, на които аз исках да се спра, и напомням, че в Комисията по икономическата политика ни беше обещана стратегия за ускоряване на приватизацията. Беше поет ангажиментът тя да бъде размножена като част от тази програма за приватизация. Без тази стратегия този документ е сляп, той не говори нищо. За съжаление тази стратегия не се появи. Разбирам, че един кръг е бил на една конференция. Конференцията не ражда официални документи. Затова, ако правителството се отнася сериозно към парламента на републиката, то трябваше да го внесе като официален правителствен документ и той да бъде част от тази програма.
Аз, честно, не знаех защо колегите казват: "За протокола говори Иван Стоянов". Сега разбирам. Ако караме така, ние ще говорим само за протокола. Това все пак е висшият орган на държавата и аз не мисля, че трябва да го унизяваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Най-напред за реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Отправям репликата по повод на последното, казано от господин Димитров. Точно защото правителството уважава институцията Народно събрание, затова този партиен документ, какъвто е Стратегията за ускоряване на приватизацията, не може да бъде разпространен в Народното събрание. Във всеки случай той е публичен. Мисля, че и е публикуван в някои вестници, поне основата му и основните идеи в него са казани многократно. Така че не виждам никаква логика да се твърди, че без този документ програмата за приватизация била неясна и куха. Напротив, програмата за приватизация е продуктът на тази политическа воля, отразена в Стратегията за ускоряване на приватизацията, която, подчертавам, е политически документ на Съюза на демократичните сили и е приета като решение от Националния съвет на СДС.

Но аз искам просто да отбележа някои от нещата, които бяха казани, че просто не отговарят на истината и беше ясно, че постъпленията, приходите от приватизацията не включват онази част от нея, която ще се реализира чрез инвестиционни бонове.
После, ние казваме, че ще насърчим работническо-мениджърската приватизация и при ползването от колективите. Които отговарят на условията затова, ще се ползват от преференции очевидно, които разсрочват плащането. Затова тук, в тези приходи, може да има максимум 10 на сто от сумата, която ще бъде платена за предприятие. Това е другото обяснение.
Следващото е, че не се прави точна сметка. Значи вероятно ние ще раздържавим за около 3 млрд. долара собственост, от които 660 млн. долара е ясно, вие ги казахте. Очакването да участват в приватизацията са поне 3 млн., прави 750 и въобще нататък сметката вие можете да си я направите и сами.
За работническо-мениджърската приватизация. Това не е проблем на програмата за приватизация. Напротив, ние смятаме, че част от резултатите в тази програма ще дойдат от насърчаването на работническо-мениджърската приватизация във вида, в който вече я приехме при промените в Закона за приватизацията. Не виждам как това, че 20 на сто от колектива може да участва в работническо-мениджърския колектив, ще попречи по този начин на процеса на приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Втора реплика - господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Искам да ви обърна внимание, че тези 38 на сто ги има в тази таблица, която изиска Икономическата комисия. Но те се получават и по друг начин. Ако погледнете текстовата част на програмата - стр. 3 на приватизационната програма, ще видите, че там не са оценени две неща - колко процента е приносът на самата агенция и приватизацията чрез централизираните търгове. Тя е мъчно оценима.
Сега искам да ви направя реплика по-скоро по друго нещо. Значи такава една игра с цифрите е много опасна. Ние имаме дълготрайни материални активи за 17 млрд. Значи от приходи от приватизацията трябва да получим 17 млрд. Това е просто невъзможно по две причини. Едната я казаха тук - че при работническо-мениджърската приватизация какво се получава? - получава се, че хората ще имат тази преференция да плащат разсрочено и не се получават истинските приходи и пак наблягам на това, че целта на приватизацията все пак не са приходите, а раздържавяването.
И второто е - ами, какви приходи очакваме от масовата приватизация? Там няма приходи. Там просто почти безплатно, поощрявайки смяната на собствеността, се раздава тя на гражданите. Защото с 250 хил. инвестиционен бон той ще купи много повече.
Така че не може такава директна съпоставка да се прави - толкова материални активи имаме, толкова трябва да получим приходи. Това просто е некоректно поставен въпрос.
Или накрая вече се поясни, че самата стратегия наистина е политически документ, но тя беше добре разгледана на тази конференция, всеки може да се запознае с нея от материалите на конференцията и там се изреждат всички методи точно за ускоряване на приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Трета реплика - господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Искам да взема отношение по три въпроса, които повдигнахте, уважаеми господин Димитров.
Първият от тях е относно разпределението на функциите между Агенцията по приватизация и останалите органи по чл. 3. Не мога да се съглася с Вас, че Агенцията по приватизация, само защото тя се нарича така, и защото има надзорен съвет, дава някакви по-големи гаранции за законосъобразност и прозрачност на сделките. Точно обратното е - всички органи по чл. 3 работят по едни и същи процедури. И ако ние действително искаме да работим, трябва да работим в посока на подобряване на тези процедури, а не да гледаме кой орган продава повече предприятия и кой по-малко.
Искам още да Ви напомня, че наскоро вие подкрепихте измененията в Закона за приватизация, по силата на които в Агенцията по приватизация минаха само най-големите предприятия - тези с активи над 350 млн. към 1992 г., и с това потвърдихте нашата теза, че в агенцията трябва да останат само най-големите сделки. А всичко останало да мине в министерствата, които са много по-оперативни органи по приватизацията.
Вторият въпрос, по който не мога да се съглася с Вас, това е относно използването на така наречените чуждестранни посредници или консултанти. Имайте предвид, че на тях ще им бъдат възложени за продажба само такива предприятия, действително големи български предприятия, а може би и цели отрасли от предприятия, но такива, които имат нужда от големи инвестиции. Единственият начин да привлечем такива инвестиции е да търсим навсякъде по света, където това е възможно, чуждестранен инвеститор, който е готов да дойде и да направи тези инвестиции. Но за да дойде, той трябва да държи един голям пакет от акциите на предприятието - над 51 на сто, а обикновено в тези случаи те искат да държат над 67 на сто.
А и обратно - на фондовата борса също ще бъдат пуснати големи български предприятия, но такива, които са в относително добро финансово състояние, нямат нужда от инвестиции и там действително ще могат да участват и дребни български инвеститори.
И последният въпрос, който искам да засегна, това е Вашето становище за работническо-мениджърската приватизация. Не мога да се съглася, че по този начин, давайки възможност на по-малка част от колективите да участват в тази работническо-мениджърска приватизация, нещо фатално се е случило. И стига сте злоупотребявали със случая с "Хлебна мая". Там проблемът не е, че няколко лица са се опитали да притежават по-голяма част от това работническо-мениджърско дружество, а намесата на прокуратурата е предизвикана по съвсем други причини. Навсякъде, където се правят такива работническо-мениджърски дружества, се дава достатъчна възможност на колективите да участват с такъв пакет акции, какъвто запишат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
За дуплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Не знам къде в изказването ми сте фиксирали негативно отношение против ползването на чужди консултанти. Аз не възразявам срещу методите, които се ползват. Обратното, аз съм един от големите радетели на това, че трябва да дойде чужд капитал, за да трансплантира не само пари, но да трансплантира и технологии, и ноу-хау, и по-добър мениджмънт, и т.н.
За какво ставаше въпрос? Какви проблеми има?
В програмата е записано: приходи в държавни ценни книжа - 70 на сто, и е записано 460 млн. лв. Каква пречка имаше да запишете приходи в инвестиционни бонове в размер на еди колко си и да се знае какво се очаква?
Каква пречка имаше да има ред, в който да пише: работническо-мениджърска приватизация с преференциален режим, очакваме годишно да има толкова доходи?
Така че този документ би могъл да бъде много по-добър, много по-ясен и да се разбира за какво става въпрос. Основният проблем, който е свързан с този документ, е, че действително не се разбира колко е държавният дял, какво слагаме на масите и след изтичане на годината какво ще остане на тази маса държавно, пък какво ще е частно. Така сме го замъглили.
Аз прекрасно разбирам, че пазарната оценка ще бъде различна. Трудно е да се определят приходите, но е много лесно да кажеш какво ще сложиш на масата, за да го продаваш. В тази посока аз мисля, че нямаме някакви различия.
Сега по отношение на 20-те процента. Не мисля, че това пречи на раздържавяването. Това пречи на съня на хората, тъй като 5-6 човека от едно малко предприятие стават собственици, а другите ще работят 10 години, за да им платят собствеността. Това е простата истина. И поставете се на мястото на останалите 80 на сто. Ами, това са българи, това не са чужденци, не са нашественици, това са хората, които с труда си са го създавали. Защо даваме преференции на 20-те процента, а другите ги лишаваме?
Благодаря на господин Николов за цифрата 3 млрд., които ще раздържавим. Ако действително са 3 млрд. долара, това е около половината от държавната собственост. Но тези цифри в този документ ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Процедура и господин Бойков след процедурата.

ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя две процедурни предложения.
Първото процедурно предложение е в залата да бъдат допуснати госпожа Димка Спасова - заместник-изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, госпожа Нина Константинова - началник-отдел в агенцията и господин Стоян Тодоров - началник-отдел "Подготовка на приватизационните проекти".
И второто процедурно предложение е днешното заседание да бъде удължено с 2 часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположни становища по двете предложения?
Поставям последователно на гласуване двете предложения.
Първото предложение е да бъдат допуснати в залата госпожа Спасова, госпожа Константинова и господин Тодоров от Агенцията за приватизация.
Моля, гласувайте!
Гласували 150 народни представители: за 116, против 31, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата госпожа Спасова, госпожа Константинова и господин Тодоров.
Второто процедурно предложение е за удължаване на работното време с 2 часа.
Моля, гласувайте за това предложение!
Гласували 152 народни представители: за 102, против 41, въздържали се 9.
Предложението е прието и работното време ще бъде увеличено с 2 часа.
Има думата народният представител господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гледаме един изключително важен въпрос за развитието на страната. Аз съжалявам, че тук няма представител на Министерския съвет. Нямаше такъв представител и в Комисията по икономическата политика. Гледахме го на ниво заместник-министър и заместник на Агенцията за приватизация.
Предлаганата програма за приватизация за 1998 г. е направена твърде формално. Основната характеристика е, че рязко забавя процеса на раздържавяване. За 1998 г. се предвижда изпълнение 38 на сто при обещани 100 на сто. Всичко това задържа структурната реформа и ще доведе до финансови дебаланси в страната.
Втората характеристика е, че няма обвързаност със структурната реформа, доколкото такава е декларирана от правителството в "Програма-2001". Обявява се всичко за продан и същевременно нищо не се продава.
Третата характеристика е силно бюрократизираната, неработеща добре Агенция за приватизация. Това се признава, между другото и от заместник министър-председателя господин Божков. Явно, че там се налагат някакви промени, но това е въпрос на управляващите. Има наличие на корупция и недобро синхронизиране между отрасловите министерства. Между другото, не е лошо операция "Комар" да мине и през Агенцията за приватизация.
Четвъртата характеристика, това е една съвсем минимална програма. В нея са заложени, аз цитирам по програмата, 8 на сто от българската собственост се предвижда за продаване чрез консултантски фирми; 5 на сто с пулове, макар че този термин "пулове" трябва да съдържа и структурната обвързаност и структурната реформа, заложена в приватизацията, а аз до този момент не зная да има декларирана такава; 4 на сто през фондова борса. Като създавахме фондовата борса основното беше, че няма такава и много трудно се приватизира. Сега имаме такава работеща, всички нормативни документи са създадени, а сме заложили само 4 на сто продаване в най-прозрачната схема за продажба на държавни активи - на пода на борсата при купувачи и продавачи и при цена пазарна. По-пазарен метод от този няма. Предвиждат се и 5 на сто чрез централизирани търгове.
Приветствам решението най-после да има концепция за приватизацията на структуроопределящите дружества и комплекси, но до този момент тази приватизация трябваше да залегне в тази програма, която ни се предлага, а аз не виждам такова нещо, тя е само цитирана вътре. Трябва да знаем тази програма поне като основни показатели и като политика на правителството. Този въпрос го поставих и като гледахме програмата за 1997 г. Между другото, имам чувството, че тази програма вече сме я гледали. Отворете си програмата за 1997 г. и вижте как е композирана, за какво става въпрос и ще видите, че в тази програма са подменени само някои цифри и някои редове. Аз мисля, че тогава имаше обективни обстоятелства и можеше да се оправдае правителството с това, че беше влезнало в ход в един процес, който не беше предопределен от него. Сега обаче не е така.
На пето място, вижте каква е структурата на продажби на предприятията. Седемстотин петдесет и един броя цели предприятия и 750 обособени части. Това съотношение показва, че приватизацията по-скоро ще бъде като източник на приходи, а не като основен инструмент за структурна реформа. Защото продажбата на обособени части означава чиста търговия. А продажбата на предприятия означава структурна реформа.
С посочените минимални цели за 1998 г., благодаря на господин Николов, че цитира сумата, аз тук съм си направил сметката грубо, на това, което се декларира в проценти. И при мен излиза, че страната има 6 млрд. активи по цени след ревалоризацията, по един коефициент 20 и т.н., по курсове на долара. От тези 6 млрд. ние декларираме, че продаваме 3 млрд. От тези 3 млрд. получаваме 20 на сто приходи в държавата. Къде е разликата? Хайде да смятаме масовата приватизация, работническо-мениджърската и т.н. Но все пак, уважаеми колеги, като говорим във времето аз смятам, че тази програма трябва да се развие също във времето по формата на консолидирания бюджет, както върви. И тези цели, тези продажби на работническо-мениджърската приватизация, които са отложени във времето, следва да имат и приходите от тях във времето, за да може ние наистина да имаме някакъв поглед върху тези стойности.
Прескочени са приоритетните сектори за приватизация за първи път тук, наистина е така, но не е казано въз основа на какво са тези приоритети и как ще се реализират тези приоритети чрез тази програма за приватизация. Какво ще получим в съответните отраслови сектори на икономиката след приватизацията? Каква е политиката? Какво ще продаваме и какво ще имаме след това? Как ще се развиват пропорциите, балансите в страната след приватизацията?
Тук ще взема отношение и по това, което каза господин Николов. Дебатите в Комисията по икономическата политика започнаха въз основа на националната стратегия. Некоректно беше, аз благодаря, че той каза от трибуната тази реплика, некоректно беше да разглеждаме една програма, а да не знаем на какво се базира тя. Аз разбирам, че това е партиен документ, но след като вече се предлага под формата на програма, тя става държавен документ. Тоест, ние трябва да имаме някаква яснота на каква база обсъждаме тази програма.
И няколко думи по цифрите, заложени в нея. В програмата пише, че 300 млн.долара ще получим чрез целева продажба на държавни предприятия. Ами, тези 300 млн.долара, ако уважаваме себе си и сме добри хора, които продават, мениджъри, се покриват от 2-3 предприятия от този огромен списък, който ни е представен тук. Аз мога да ви цитирам. Това са "Фармахим", "Химко" - Враца, "Нефтохим". Разликата къде отива? Какво значи, че приемаме програма с минимални цели? Кои са максималните цели? А като приемаме бюджета с минимални цели ли го приемаме този бюджет? Вътре пише, че ще имаме приходи 365 млн.долара. Така ли е правена програмата за приватизацията? Имаме 365 млн. приходи и след това правим списък как ще запълним тези приходи.
Тази слабост в тази програма, в която като че ли надделява тенденцията да бъде формален акт, категорично не я приемам. Това е изключително важен документ и интересът, с който го гледаме в залата, и дебатите, които течат, съвсем не ме задоволяват. Нали в името на тази програма, в името на реформата ние гласувахме някои декларации тук и тръгнахме да работим заедно. Къде отива сега реформата? Отлагаме я за 2000-та година ли?
Има една голяма опасност, аз искам да я кажа от тази трибуна, уважаеми колеги, с риск да ви засегна. Аз не зная как ще преодолеете инерцията на хората, които са назначени в управителните съвети на държавните фирми така, че да ги накарате да продават държавната собственост, от която получават лични приходи? Този проблем стоеше с изключителна сила при управлението на предишното правителство.
Аз много ви моля този въпрос да го видите в контекста на сегашното си управление. Не може човек, който е назначен като член на борд и е изпратен там с тенденцията да продаде това предприятие - именно това вие декларирахте тази година, като дойдохте на власт, - как ще съгласувате неговия личен и обществен интерес, по каква схема ще го накарате той да тръгне да продава предприятието и да излезе от този борд, от който получава приходи?
Така че тази сума от 300 млн., която е заложена в тази програма, е смешно малка, тя е обидно малка. Тук има списък от 22 предприятия. Знам, че тези 22 предприятия са заложени с оглед на бъдещето. Но три да се продадат от тях, тя покрива тази сума. Какво ще правим с разликата? Къде е заложена тази разлика? Ами всичките приходи от приватизацията са заложени в бюджета и са заложени в процентно разпределение по другата част. Нали на база на тези приходи и на това процентно разпределение се прави икономическата политика на държавата? Ние минимален бюджет ли приехме на първо четене или максимален бюджет приехме на първо четене? Защото за съжаление програмата за приватизация я гледаме, след като приехме на първо четене бюджета и цифрите са заложени в нея. Как ще разпределим тези средства? Ето, тези въпроси остават открити. Каква политика ще провеждаме с тези средства?
Така че аз не приемам това абсолютно несериозно отношение към програмата. Моля ви, това е сърцевината на структурната реформа. Чрез тази програма се извършва смяна на собствеността. Зад тази програма вие стоите и декларирате. Аз стоя също зад някаква такава програма, но не тази.
Така че, уважаеми колеги, не приемам формалния подход и формалното гледане, което се извършва в момента. За мен това е формално гледане, защото аз няма да получа отговор на въпросите си. И в комисията не получих, и тук няма да ги получа, тъй като няма кой да ми отговори. За съжаление ги няма представителите на Министерския съвет, които внасят тази програма при нас.
Програмата - още веднъж казвам и завършвам - е изключително слаба за мен и показва една опасна тенденция на забавяне на реформите. Такава тенденция аз не мога да приема. Аз съм влязъл в Народното събрание с цел да се извършат реформи и това съм обещал на моите избиратели. Тази програма не подкрепя това мое убеждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата госпожа Папломатас.
ВАСИЛКА ПАПЛОМАТАС (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бойков! На многобройните въпроси, които поставихте тук във връзка с представената днес Програма за приватизацията 1998 г., се надявам, че част от отговорите ще дадат предствителите на Агенцията за приватизация - двамата заместник-изпълнителни директори са тук. И в тази връзка искам да подчертая това, което преди малко казах в изказването си, понеже Вашата реплика беше и към агенцията, че не си върши работата или не я вършела достатъчно добре. Мисля, че човек, който не е работил там, не може да даде ясна преценка на хората. И в изказването пролича, че две трети от приватизацията от 1993 г. досега са извършили те и точно тази агенция.
Искам само да Ви репликирам и по това, че в програмата е заложено колкото сделки на цели предприятия, толкова сделки и на обособени обекти. Това мисля, че е казано неведнъж от тази трибуна и лично от вицепремиера господин Александър Божков, че към много от предприятията има отделни обособени части или части, които могат да се обособят, които изобщо не работят. Това са стари цехове, стари сгради или технологии в тези цехове, които изобщо не могат да се продадат. И ако те се отделят от това предприятие, това предприятие ще бъде продадено на много по-добра цена, ако се продаде изцяло.
И третата ми забележка е по въпроса за това как ще накараме хората, които са избрани в бордовете за управление на тези предприятия, да ратуват за тази приватизация и изобщо за реформата. И това беше казано неведнъж - че хората, които отиват там, са първо, да спазват всички закони и да правят приватизация. И лично господин Божков неведнъж го е казвал, че тези хора, ако не правят приватизация, просто ще си отидат. Те трябва да изпълняват политиката на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Папломатас.
Има думата господин Бойков за дуплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Добрева, ние сме от един район. Аз не правя оценка на Агенцията за приватизация. Аз не мога да направя тази оценка на Агенцията за приватизация. Аз правя оценка на резултатите, които се постигат и чрез агенцията, и тези резултати хич не ме задоволяват. За това става въпрос. Това значи, че тази агенция не работи ефективно за мен. А какво става вътре в агенцията, не съм аз човекът, който ще каже. И това между другото се признава и от господин Божков, той го декларира и в пресата - че там трябва да има структурна реформа. Само че има смущаващи неща, които ги казах в моето изказване.
Аз се радвам, че имате такова предупреждение при назначаването на тези хора в управителни съвети. Просто изказвам своите опасения, когато влязат вътре и когато се развият процесите, какво може да се получи. Този процес внимателно го наблюдавам. Не искам от тази трибуна да влизам в някаква политика, тъй като моето изказване изцяло беше технократско и с оглед на моята тревога по отношение протичането на реформата. Между другото, аз винаги се изказвам от тази позиция. Този процес се следи много внимателно от хората. Тези хора са наяве, всичките хора ги гледат. И това е опасната тенденция, за която аз предупреждавам и ви обръщам внимание. Аз не съм си позволил да направя оценка, че точно така ще стане. От тази гледна точка ви го казвам от тази трибуна, за да се чуе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Тодоров, заместник-директор на Агенцията за приватизация.
СТОЯН ТОДОРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че се налага да взема думата не като народен представител. Аз съм заместник-директор на Агенцията за приватизация.
Тъй като ние бяхме на задните редове, чухме някои от изказванията на господата народни представители. Наистина е много трудно да бъдат разбрани намеренията на правителството, при положение, че не се участва директно в изготвяне на програмата за приватизация. Трябва да кажа, че ние тази програма я правим месеци наред. И не е точно така, господин Бойков, че ние само сме пренесли някои цифри от старата програма в новата програма. Абсолютно всяко перо от програмата се обсъжда и се обмисля много внимателно и не се обмисля само от хората в агенцията. Всички параметри, които са заложени в програмата, са обсъждани на работни срещи, на които работни срещи има представители както на отрасловите министерства, така и представители от Министерския съвет. Това - едно.

(Второ, по отношение на процентите, за които вие говорихте за раздържавяване. Ние говорим за проценти раздържавяване на дълготрайни материални активи. И затова тези проценти може би ви се виждат странни. Това е така. Ако съберете накрая процентите, ще видите истинския процент за раздържавяване, който предстои да бъде извършен до края на 1998 и началото на 1999 г.
По отношение на приходите. Съвсем ясно е казано - 665 млн. долара се очакваните приходи. Тези 300 млн., за които вие говорите, това е за целевата приватизация, това е чл. 2, ал. 10. Аз не виждам какво има за неразбиране.
По отношение на пуловата приватизация, ако трябва да разясняваме защо е взето такова решение, защо трябва чужди консултанти да раздържавяват? Просто, защото знаете много добре, че нямаме ресурс от хора и консултанти, които да извършват тази дейност. Това е истината.
Сега за да не занимаваме аудиторията, готови сме на абсолютно всяко питане или нещо, което не е ясно във връзка с програмата, да го коментираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Голяма част от това, което исках да споделя с вас, вече се каза, затова ще бъда максимално кратък.
Аз искам да се спра на предложената ни програма за приватизация от една друга гледна точка, а именно това, което там се предлага и като нова институционализация на процеса, нови функции на органите по чл. 3, както и нови приватизационни методи и техники, да го разгледам от гледна точка на това по какъв начин действащата в момента нормативна база, и законът, и подзаконовите актове го допускат и в каква степен, ако все пак искаме да реализираме тази програма за приватизация, ние ще трябва да помислим и за съответните изменения в нормативните актове.
Предлага се нещо, което отдавна трябваше да стане, а именно засилване на координиращата функция на Агенцията по приватизация. Действително, това е една голяма слабост, от която в момента страда целият приватизационен процес. Такъв координиращ орган, който да събира информацията, да я обобщава, да я анализира, да има поглед върху целия процес и съответно да прави и съответните предложения за промяна в нормативните актове и за друга намеса както и на законодателната, така и на изпълнителната власт.
В програмата ми прави впечатление, че много точно са видени два проблема, които действително в момента са голяма пречка за приватизационния процес, а именно поведението на банковата система. Всеки, който се е сблъсквал с приватизационна сделка знае, че банките в момента много трудно се решават да кредитират приватизационни сделки. А може би там ще трябва да се помисли за промяна поне на подзаконовите актове на банките, за да се развърже по някакъв начин този процес. И естествено, това пък е свързано с ограничения финансов ресурс. Тъй като ако действително ние търсим някакви чисти пари да участват в приватизацията, след като ще търсим техния произход, тогава действително се натъкваме на проблема "ограничен финансов ресурс". А този ресурс може да дойде само от банковата система или от чуждестранните инвеститори. Но това вече е друга тема.
Добро впечатление безспорно прави цялата философия за ускоряване на приватизационния процес. Тук вече доста се говори за така наречените приватизационни посредници или за така наречената приватизация на приватизационния процес. И аз смятам, че това е въпрос, по който ние имаме пълен консенсус. Каза се и защо. За една част от големите български предприятия трябва да търсим предимно чуждестранни консултанти, защото точно те могат да ни докарат такива чуждестранни инвеститори, които да направят инвестициите в тези големи тежки предприятия. А такива пари в България знаем, че няма.
Искам да кажа няколко думи за инвестиционните бонове, защото това е един процес, който всички ние заедно трябва да решим тук в залата. Тъй като първата вълна от масовата приватизация приключи и ако искаме да развържем този процес, ние ще трябва да приемем съответстващите на това изменении в глава осма на Закона за приватизация.
Има много положителни идеи тук за възможност за участие с инвестиционни бонове пряко в приватизационния процес, за участие, внасяйки от страна на работниците в работническо-мениджърските дружества и по този начин облекчавайки работническо-мениджърската приватизация.
Има и други идеи, например, за внасяне на инвестиционни бонове в пенсионни фондове. И когато всички ние разглеждаме новата глава осма, ще трябва да направим така, че действително новото емитиране на инвестиционни бонове да стане нещо привлекателно за хората и от друга страна да не се допускат тези злоупотреби и тези неблагоприятни недостатъци, които предизвика първата вълна на масовата приватизация.
Искам да се спра и на тази възможност за ускоряване на приватизационния процес чрез една нова философия, едно ново съдържание на търговете и конкурсите.
И тук аз съм напълно съгласен с колегите, че трябва да помислим за подобряване на процедурите за провеждане на търгове и конкурси. Разбира се, те досега се регламентират с подзаконови актове. Но трябва да се настоява за приемане на нова наредба за търговете и нова наредба за конкурсите.
И да помислим, ако действително ще говорим за прозрачност и за ускоряване на процеса дали способът - преговори с потенциален купувач, да остане за тези малки и средни предприятия, дали той да не остане само за големите сделки, които се реализират с агенцията и където безспорно този метод трябва да бъде запазен.
В програмата е засегнат още един въпрос, за който досега не се каза нищо, а именно насърчаване на приватизацията чрез замяна на дълг срещу собственост. Действително в момента работят два ефективни механизма - това са облигациите по вътрешния дълг, известни като ЗУНК-облигации и облигациите по външния дълг, известни като брейди-облигации. Но един неработещ механизъм, е механизмът за участие на кредиторите на предприятието, което ще се приватизира, в неговата приватизация. Там има една наредба, в която се казва, че само първият кредитор може да реализира тази възможност. И точно заради това тази форма засега не работи. Там също трябва да се помисли дали това да не важи и за следващите кредитори, тоест тогава, когато те са закупили дълга на предприятието от първия кредитор.
Трябва да се обърне голямо внимание на следприватизационния контрол. И затова можем да помислим при следващrте изменения на Закона за приватизация. Например, да създадем една процедура тогава, когато не се плаща по приватизационни сделки или не се изпълняват други съществени условия от приватизационния договор, да има една бърза процедура за извънсъдебно разваляне на тези сделки. И бърза процедура за изваждане на този недобросъвестен купувач от предприятието, което е купил, за да може то да бъде приватизирано по друг способ.
И последното нещо, на което искам да се спра, това е приватизацията на обособени части и на дълготрайни активи. Тя безспорно трява да се насърчава. И аз само в тази част съм съгласен с господин Бойков. Тъй като единствено когато се продават дълготрайни активи по § 10, ал. 2 от Закона за приватизация, само тогава в приватизационния процес участват управителните органи. Иначе трябва всички да сме съгласни и да сме наясно с това, че управителните органи на предприятията не легализират приватизационни сделки. Това не е тяхна работа. Само тогава, когато продават дълготрайни активи. И това безспорно трябва да се насърчава, тъй като е ефективен способ за това, предприятията да се отърват от активи, които не са им необходими в момента.
С това завършвам. Искам да кажа, че освен някои основателни критики, които се казаха относно последната част на програмата, а именно недоброто обяснение на приходната част, аз смятам, че програмата е един добър документ, най-вече с новите моменти, новите приватизационни техники, които са заложени вътре. И ви призовавам да подкрепим тази програма, да я приемем. И да пожелаем на органите по чл. 3 да я изпълнят както трябва, за да реализираме през 1998 г. тази приватизация, която всички искаме, включително и да изпълним ангажиментите, които сме поели към международните финансови институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам и аз също да взема отношение по Програмата за приватизацията. Започвам с това, че това е един хубав документ, такъв документ трябва да има, това е едно добро намерение, но в него има някои условности, които ме смущават и които искам да споделя с вас. Защото безпредметно е да хвалим нещо, а по-добре е да търсим критично слабости в един документ, което би ни помогнало да го направим по-стойностен и по-добър.
Действително програмата съдържа някои много добри неща като намерения, но те съдържат в себе си и известни уловки, които искам да споделя с вас.
Добре е, че има намерение да се създаде в Агенцията по приватизация координация на приватизационния процес, т.е. отдел, който да се занимава с тази координация. Добре е, че този орган ще бъде подчинен на Съвета по структурна реформа към Министерския съвет. Но лошо е, че се подреждат нещата в неправилна последователност.
Органът по структурната реформа в Министерския съвет, заедно с отрасловите министерства, трябваше да си представи намеренията или индикативните програми в приватизационния процес, свързани с развитието на икономиката на България, за да се знае какво ще се координира. Ние, за съжаление, не разполагаме с тези цели на Министерския съвет. Затова не съм много сигурен дали могат да се изпълнят заложените цифри в програмата.
Бих искал да кажа също така, че от заложените 1502 предприятия да се приватизират през 1988 г. е показано, че 751 ще бъдат цели предприятия, 507 обособени части и 243 монетарни дяла. От колко общо? Защо не е казано какво има за приватизиране и какво ще успеем да приватизираме в 1998 г.? Това за мен е една позиция, в която ние си поставяме една задача, без да определим от каква цел тръгваме, какво имаме да правим изобщо като приватизация.
Друга бележка, която искам да направя по отношение на добре заложените намерения в програмата. Работническо-мениджърската приватизация - тя е заложена като такава, но не е определен обемът, в който ще бъде изпълнена. Пледирам за това, защото в нашата философия този тип приватизация стои на първо място.
Защо я поставям на първо място? Вие говорите за чуждестранни съветници или звена от чуждестранни консултанти, на които залагате изключително много за реализиране на приватизационния процес. Аз имам съмнения в един такъв подход. И ще ви кажа защо.
Най-голям интерес има този, който зависи от процеса, т.е. тия, които очакват да получат от този процес, които участват в това производство, които искат това производство да бъде развито, искат този отрасъл да функционира пълнокръвно и са готови да радеят за това нещо.
В Чехия не разчитаха на чуждестранни инвеститори. Те сами си създадоха програмите за приватизиране и не плащаха на чужденците акъл да им дават.
Защо даваме пари на чужденците? Толкова ли сме некадърни ние сами да си направим приватизационните процеси? Но тогава господин Желязков ми отговори, че ние няма да променим в Закона за приватизацията да дадем такава форма и структура на организация на работническо-мениджърската приватизация, която да е дееспособна. Защо? Защо той не се е сетил да го направи? Защо трябва така да подхождаме?
Ако ние бяхме сложили към работническо-мениджърската приватизация звената, съпътстващи производството, развиващите се звена, тези, които създават конструктивната и технологичната организация, които реализират пазара, които имат и финансови средства да подпомогнат тия колективи, да са посочени всички тези интереси, ние щяхме да защитим, че ние сами ще си свършим работата.
И ще ви кажа съвсем отговорно. Отиваме в Москва да приватизираме "Балканкар". Хората, които искаха да го приватизират, искаха документи по приватизационния процес. Не им се носи. Те не искаха да правят приватизационната сделка и проекта. Искаха да видят какво ние сме подготвили. Няма кой да го направи. И така се провали. Веселин Благоев е отишъл в Москва без необходимите документи, да покаже как може да се приватизира "Балканкар". Реален пример ви давам и стоя зад думите си.
Тоест, ние трябва да си свършим работата, а не да даваме пари на другите да ни учат как да го направим. Защото зад това се крие нещо друго. Мога да бъда обруган, но аз съм уверен в това. Ние даваме пари на другите, за да ни дадат на нас процент от това, че им даваме, и ние да се облагодетелстваме.
Защо ви казвам това? В "Септември" ме занимават, че искат да се приватизира автомобилното предприятие. Министерството на транспорта им пречи. Те са готови да платят, да го купят и да го съживят. Ето, нашият бюрократ им пречи!
Друго нещо. Аз говорих с господин Бакърджиев и го моля. В строително предприятие в Пловдив, което почти е приватизирано, остават 26,4 на сто, искат да се направи работническо-мениджърска приватизация, министерството пак им пречи. Чиновниците, да! Господин Бакърджиев ми каза: "Да, аз ще ти съдействам, господин Нешев". И аз му благодаря за това нещо. Защото процесът не идва от заинтересованата страна, от тия, които искат да се приватизират и да успяват. За това пледирам и затова виждам в тази програма съмнението на оная сентенция, че пътят до ада бил постлан с добри намерения.
Още нещо искам да ви кажа - за ролята на следприватизационния контрол. Нещо много хубаво. Познавам амбициите и на госпожа Инджова, и на господин Благоев да не ги казват тия неща, но как ще стане? Защо не е показано ясно, защо е само намерение - как ще се извършва публичността на следприватизационния контрол? Това е слабост на програмата, според мен. Трябва ясно и точно да се дефинират функциите, с които ще се извършва този приватизационен контрол, и как ще станат достояние на обществеността. Тази общественост трябва да знае какво става в тази държава, кой бърка в кацата и защо бърка.
И последното, по което искам да взема отношение, това е един раздел, който в известна степен малко ме притеснява, Раздел IV - "Отрасли и/или предприятия, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава през 1998 г.".
Трябва да ви кажа, че моите скромни познания в тази област са, че всичко това се регламентира в чл. 18, ал. 4 на Конституцията на Република България. Тук се говори обаче, че не може да се приватизира АЕЦ. Защо да не може да се приватизира? Че във Франция няма ли частни атомни електроцентрали? В Англия няма ли частни атомни електроцентрали? Кой пречи? Защото е хубава хапка.
Още един въпрос. Заложено е, че не може да се приватизира транспортната инфраструктура. Откога пледирам магистралите да се приватизират, за да се поддържат и да се стопанисват? Е, ще си плащаме таксите, а не това общо вземане на някакви данъци или не знам какво и да вървим през дупки или да се молим на ФАР да ни прави пътищата. Какво ни пречи да го направим това нещо? Пречи ни или инертността, или известни скрити под някакви други форми процеси.
С това аз исках да обърна вашето внимание, а не че съм срещу програмата, на слабите страни в тази програма и че тя трябва да се оптимизира. Трябва да се направи такава, каквато ние я искаме, за да бъде процесът на приватизация реален лост в повишаване на икономическото положение на България. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Няма реплики, защото времето, с което разполагаше СДС - 40 минути, беше използвано.
Ще ви прочета проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Програмата за приватизация на
държавни предприятия през 1998 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

Приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г."
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 167 народни представители: за 114, против 45, въздържали се 8.
Решението за приемане на програмата е прието.
Има думата госпожа Дянкова за процедурно предложение.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание на 2 декември 1997 г. - вторник, от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Законопроект за закрила при безработица и насърчаване на заетостта - второ четене, продължение.
2. Законопроект за Върховния административен съд - второ четене.
3. Законопроект за ратифициране на изменение на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Противно становище иска ли някой да изрази? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на 2 декември 1997 г. да се проведе извънредно заседание от 14,00 ч. с дневен ред от предложените три точки.
Гласували 157 народни представители: за 111, против 29, въздържали се 17.
Предложението е прието и във вторник, 2 декември 1997 г., от 14,00 ч. ще има извънредно заседание на Народното събрание.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА ПРИ БЕЗРАБОТИЦА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Моля председателят на комисията госпожа Дянкова да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Цел и обхват на закона

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения при:
1. осигуряването за безработица;
2. насърчаването и подпомагането на заетостта;
3. професионалната квалификация и преквалификация;
4. посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български и чуждестранни граждани в Република България.
          (2) Този закон цели да създаде условие за поддържането и защитата на пазара на труда чрез насърчаване на производителната и свободно избраната заетост.

Недопустимост при дискриминация

Чл. 2. При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат ограниченияили привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход, пол, възраст, религиозни убеждения, политическа принадлежност, членуване в синдикални организации и движения, обществено положение, материално и здравословно състояние.

Условия за реализация правото на труда

Чл. 3. (1) Държавните органи и органите на местно самоуправление провеждат политиката по осигуряването при безработица, насърчаването на заетостта и професионалната квалификация на лицата, извън системата на народната просвета и висшето образование.
          (2) Държавните органи и органите за местно самоуправление създават условия за реализиране на правото на труд на гражданите, които искат и могат да работят и реално търсят работа чрез:
1. посредничество за намиране на работа;
2. подпомагане постъпването на работа или започване на самостоятелна стопанска дейност;
3. професионално ориентиране, квалификация и преквалификация;
4. материално подпомагане след загубване на работа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези първи три текста няма постъпили предложения.
Господин Клайн има думата.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Господин председател, госпожи и господа! Имам само едно предложение за малка редакционна поправка в заглавието преди чл. 3. Предлагам вместо "Условия за реализация правото на труда", да стане "Условия за реализация на правото на труд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн. Той е напълно прав - много често пропускаме предлозите.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Аз имам две бележки, които носят редакционен характер. Първата касае чл. 1, ал. 1, т. 1. Във всички по-нататъшни текстове ние сме приели терминологичната фраза "осигуряване при безработица", а тук е единственото място, където е записано "осигуряване за безработица". Затова ви моля и тук, в т. 1 да се приеме изразът "осигуряване при безработица", за да има единство с всички останали текстове.
Освен това малко ме смущава заглавието пред чл. 2, което е "Недопустимост при дискриминация". Това според мен е лишено от смисъл. Вероятно това, което иска да каже вносителят, е "Недопустимост на дискриминация", тъй като по-нататък става дума за това, че не се допускат ограничения и привилегии при осъществяване на правата и задълженията по този закон. Затова второто ми редакционно предложение за поправка е заглавието на чл. 2 да бъде "Недопустимост на дискриминация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов. За заглавието имате право, но не знам в т. 1 дали не се променя смисълът - нека госпожа Дянкова да каже, защото нечленуването и предлогът тук вече могат да променят смисъла. "Осигуряването за безработица" или "Осигуряване при безработица"?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Осигуряването е за безработица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Затова е по-добре да си остане така текстът, господин Иванов. Предполагам, че ще оттеглите предложението си.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Недопустимост на дискриминация - да, това може да се приеме.
Също можем да приемем предложената редакция и изразът да стане "Условия за реализация на правото на труд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има госпожа Тоткова.
 
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги, съвсем накратко две редакционни поправки във връзка с допълнителните разпоредби на закона: в чл. 1, ал. 1, т. 3 да остане само "професионална квалификация", тъй като понятието "преквалификация" е включено в "професионална квалификация". И в чл. 3, ал. 2, т. 3 да остане "професионално ориентиране и професионална квалификация".
Искам да ви прочета т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби: "Професионална квалификация е обучение за начална и допълнителна квалификация, както и преквалификация на лица в трудоспособна възраст извън системата на народната просвета и висшето образование". Така че просто не е необходимо да се повтаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аргументът на госпожа Тоткова е, че в Допълнителните разпоредби не е дадено определение за "преквалификация", а само за "професионална квалификация". В един закон всеки един термин носи определен смисъл, тук не е посочено.
Има ли други бележки по тези първи три члена? Няма.
Господин Иванов, за да не поставям на гласуване Вашето предложение, приемате ли за точка 1 да го оттеглите? Да.
Поставям на гласуване най-напред предложението на госпожа Тоткова за отпадане на думите "и преквалификация" в т. 3 на ал. 2 от чл. 3, като т. 3 да гласи: "професионално ориентиране и професионална квалификация".
Моля да гласувате за тази промяна на текста.
Гласували 130 народни представители: за 94, против 16, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване наименованието на глава първа и членове 1, 2 и 3 с двете редакционни промени - в наименованието на чл. 2, където думата "при" се заменя с "на" и на чл. 3, където се добавя "на" и наименованието на члена става "Условия за реализация на правото на труд".
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 14.
Членове 1, 2 и 3 са приети, както и наименованието на глава първа.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Тристранно сътрудничество
Чл. 4. (1) Държавните органи в сътрудничество с представителните организации на работодателите и на работниците и служителите провеждат политиката по осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и професионалната квалификация на лицата в трудоспособна възраст.
  (2) Създава се Национален съвет за защита при безработица и насърчаване на заетостта като постоянно действащ орган за осъществяване на целите и задачите по предходната алинея. В него с равен брой представители участват правителството, национално представените организации на работодателите и на работниците и служителите.
  (3) Националният съвет за защита при безработица и насърчаване на заетостта приема правилник за устройство и дейността си.
  (4) Организационно-техническото и финансовото обслужване на дейността на Националния съвет за защита при безработица и насърчаване на заетостта се осигурява от Националната служба по заетостта."
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 4, алинеи 2, 3 и 4 да отпаднат.
Предложението на народния представител господин Христо Иванов е прието.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика: чл. 4 се изменя, както следва:
"Чл. 4. (1) Държавните органи в сътрудничество с национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите провеждат политиката по осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и професионалната квалификация на лицата в трудоспособна възраст.
  (2) Създава се Национален съвет за закрила при безработица и насърчаване на заетостта като постоянно действащ орган за осъществяване на целите и задачите по предходната алинея. В него с равен брой представители участват правителството, национално представените организации на работодателите и национално представените организации на работниците и служителите.
  (3) Националният съвет за закрила при безработица и насърчаване на заетостта приема правилник за устройство и дейността си.
  (4) Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се осигурява от Националната служба по заетостта."
И оттук нататък нека да се има предвид това, което предлага комисията - словосъчетанието "защита при безработица", което е останало на места в законопроекта, да се замени със "закрила при безработица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Руси Статков има думата да коментира предложението си.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В комисията обсъждахме нашето предложение и тъй като членовете не ни подкрепиха, аз си позволявам още веднъж пред колегите да дам своите аргументи за предложението, което съм направил във връзка с отпадането на така предложения нов орган - Национален съвет за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Първият ми аргумент е следният: в момента в рамките на тристранното сътрудничество има действаща комисия, и то не от една година, която работи по проблемите на заетостта, квалификацията и други такива. Тя е комисия, повтарям, към тристранното сътрудничество с утвърден облик и дейност и включва всички тези страни, които сега се предлагат в този нов орган да работят.
От друга страна, във връзка с по-нататъшните разпоредби на закона се създава надзорен съвет на Фонда за квалификация и безработица. В този надзорен съвет отново ще влязат представители на същите тези страни, за които става дума.
Следователно, ако може така да се резюмира, ние вече имаме действащ орган, от друга страна, задължително трябва да се създаде надзорен съвет като такъв, който да включва тези страни, и няма смисъл да създаваме и трети в името на това да демонстрираме това трипартитно сътрудничество по този начин.
Така че, уважаеми колеги, предлагам ви да подкрепите предложението ми и в чл. 4 да остане само ал. 1, а да отпаднат алинеи 2, 3 и 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Желаещи да вземат думата по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Руси Статков за отпадане на алинеи 2, 3 и 4 от чл. 4, които не са приети от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 45, против 80, въздържали се 4.
Предложението на господин Статков не се приема.

Останалите предложения са инкорпорирани, госпожа Дянкова, в предложението на комисията, при което положение поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 4 заедно с допълнението, което госпожа Дянкова докладва преди малко.
Гласували 137 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 19.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Специализирани функции на Министерството на
труда и социалната политика.
Чл. 5. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика за осигуряване при безработица, за насърчаване на заетостта на безработните, по професионалната квалификация и преквалификация на заетите и безработните лица и осигурява защитата на националния пазар на труда."
Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 5 да е в текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Дянкова.
Има предложение на народния представител госпожа Емилия Масларова в глава първа "Общи положения" да се включи глава пета "Специални програми за увеличаване на заетостта", като чл. 78, чл. 79 и 80 станат съответно чл. 6, 7 и 8. По чл. 5 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма.
Моля да гласуваме чл. 5.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Член 5 е приет.
Госпожа Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение по същество нищо не променя в текста на закона. То е свързано с по-добро структуриране на закона, който гледаме на второ четене. Имам предвид, че глава пета е свързана със специализирани програми за заетостта, които обаче реално касаят държавните приоритети, приоритетите за увеличаване на заетостта в регионален план и специализираните фондове. Това са три члена, които като глава пета след глава четвърта, която по принцип касае начина на финансиране, паричните обезщетения, приложението на помощите, които се дават за безработни и т. н., след това се минава към квалификация и преквалификация, тук се касаят няколко кардинални въпроса, затова предлагам това да бъде в "Общите положения", там, където се дават специализираните функции на Министерството на труда и социалната политика, и след това онези специализирани национални и регионални програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Някой желае ли да вземе думата по този въпрос?
Госпожа Дянкова, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Единственото, което аз бих казала, е, че комисията прецени, че чл. 5 се намира в глава първа "Общи положения" и регламентира държавната политика за закрила при безработица. Докато глава пета регламентира специалните програми, които имат за цел увеличаване на заетостта и създаването на специализирани фондове и осигуряването на субсидии. Тази правна регламентация според комисията няма място в глава "Общи положения" от гледище на правната законодателна техника. На практика госпожа Масларова е направила предложение всъщност само за размяна на главите, но по съдържание те са в закона и заради това мисля, че не би трябвало повече да се коментира. Това, което госпожа Масларова е предложила всъщност да го има, то го има по-нататък в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова, което не е прието от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 52, против 81, въздържали се 3.
Предложението на госпожа Масларова не е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава втора. Финансиране на закрилата при безработица и насърчаването на заетостта."
Няма постъпили предложения.
"Раздел I.
Фонд "Професионална квалификация и безработица"

Цели и задачи на фонд "Професионална квалификация
и безработица.
Чл. 6. За осигуряване при безработица и финансиране на дейностите по защита при безработица, професионална квалификация и насърчаване на заетостта на безработните се създава специализиран фонд "Професионална квалификация и безработица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по този въпрос?
Поставям на гласуване раздел I със заглавието и чл. 6 със заглавието така, както бяха докладвани от госпожа Дянкова.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Глава втора със заглавието, раздел първи със заглавието и чл. 6 със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Бюджет на фонд "Професионална квалификация и безработица".
Чл. 7. (1) Бюджетът на фонд "Професионална квалификация и безработица е основен финансов план за набиране и използване на паричните средства.
(2) С бюджета ежегодно се определят конкретните размери на сумите за професионална квалификация и за мерките за насърчаване на заетостта в съответствие със състоянието на пазара на труда."
Тук има предложение от народния представител Светлана Дянкова - чл. 7 да се измени, както следва:
"Чл. 7. (1) Бюджетът на фонд "Професионална квалификация и безработица е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства".
И, второ, да отпадне ал. 2 на чл. 7.
Имала съм предвид, че финансовият план за набиране на разходи всъщност е разписан много подробно в приходите и в разходите на фонд "Професионална квалификация и безработица" и разписването на ал. 2 всъщност е безпредметно, тъй като много по-обширно е разписан в следващите точки на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. При това положение, както виждам, Комисията по труда и социалната политика предлага чл. 7 да има следното съдържание.
Първо, заглавието остава.
"Бюджет на фонд "Професионална квалификация и безработица" и съдържание:
"Бюджетът на фонд "Професионална квалификация и безработица е основен финансов план за набиране и разходване на парични средства".
Моля, гласувайте!
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 7 е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 8. (1) Проектът за бюджет на фонд "Професионална квалификация и безработица" се изготвя от Управителния съвет на Националната служба по заетостта и се внася в Министерството на финансите за съгласуване с проекта за Закон за държавния бюджет.
(2) Проектът за бюджет на фонд "Професионална квалификация и безработица" се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(3) Бюджетът на фонд "Професионална квалификация и безработица" се утвърждава от Надзорния съвет.
(4) В случай, че бюджетът на фонд "Професионална квилификация и безработица" не бъде приет от Надзорния съвет до началото на бюджетната година, приходите във фонда се събират и разходите се извършват, съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на Националната служба по заетостта може да се изразходва месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година, с изключение на разходите за работна заплата, обезщетенията и помощите при безработица."
По този член няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Дянкова. Към Вас имам един въпрос - чл. 8 ще има ли заглавие?
ХРИСТО ИВАНОВ (независим, от място): Членове 7 и 8 са под едно заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, господин министър! Съжалявам, че не сме доогледали този член и алинеите в него, но има противоречие. И това противоречие е в процедурата на проекта за бюджет и неговото утвърждаване.
В ал. 1 се предлага той да се изготви от Управителния съвет на Националната служба по заетостта. Тук има едно последващо, че се внася в Министерството на финансите за съгласуване с проекта за Закона за държавния бюджет. Само че Министерството на финансите не съгласува Закона за държавния бюджет, а го подготвя работно и Министерският съвет го внася в Народното събрание. Това е, което ме смущава от една страна.
От друга страна, в ал. 3 е записано, че бюджетът на фонд "Професионална квалификация и безработица" се утвърждава от Надзорния съвет. В тази ситуация какво мога да ви предложа? Считам, че бихме могли в ал. 1 да запишем - "Проектът за бюджет на фонд "Професионална квалификация и безработица" се изготвя от Управителния съвет на Националната служба по заетостта." Да завърши дотук и другото да отпадне. Ако ние считаме, че това е някакво съгласуване, не е нужно да го пишем сега тук, в този текст. След това да си остане вече ал. 3, че се утвърждава от Надзорния съвет, господин министър. Мисля, че и юридически не е издържано, а не само икономически, в сегашния му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Статков.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! Искам да обърна внимание, първо, на чисто правния аспект на проблема, който поставихте, както и на идеята, заложена в текста, който се предлага от Комисията по труда и социалната политика.
Първо, проектът за бюджет, изготвен от Управителния съвет, без да бъде част от държавния бюджет, той трябва да бъде хармонизиран с него. Затова и предложението е да бъде съгласуван този проект с проекта на Закона за държавния бюджет. И това съгласуване да се извърши от Министерството на финансите, тъй като то самото готви проекта. Не става дума за съгласуване със закона, а за един предварителен етап - тогава, когато се готвят двата проекта.
Второ, това по никакъв начин не създава проблеми, а обратно. Идеята е да реши проблеми, които могат да възникнат при едно разминаваме между заложени данни в бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица" и данни, заложени в проекта на Закона за държавния бюджет. От чисто правна гледна точка няма никакви проблеми това да бъде извършено от Министерството на финансите. Нито се създават нови правомощия на министерството, а обратно. Бих казал, че тъй като става дума за един наистина съвършено нов акт, е добре да бъдем малко по-осторожни, с малко по-голяма загриженост да следим процеса на създаването на бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица", за да можем да гарантираме неговата финансова стабилност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Госпожа Дянкова, моля Ви да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Едва ли има какво повече да се добави. Това е била основната мотивация на работната група и след това на комисията, когато подготвяше текстовете на този член. Действително, вижда се донякъде, а може би и някой ще коментира, че има утежнена структура на фонд "Професионална квалификация и безработица" - има управителен, има надзорен съвет, има бюджет, който се съгласува с Министерството на финансите, а след това се утвърждава от надзорен съвет. Но това просто е необходимо и задължително. Всъщност, да не забравяме чий е бюджетът и чий е този фонд "Професионална квалификация и безработица" и с какво предназначение е той.
Мисля, че няма голям резон в предложението на господин Статков и чл. 8 би трябвало да остане така, както е предложен от комисията.
Правя едно предложение за заглавие на чл. 8 - "Подготовка и приемане на бюджета на Фонд "Професионална квалификация и безработица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Колеги, имам едно предложение - тази точка да я отложим до след почивката, тъй като идеята е фонд "Професионална квалификация и безработица" да бъде самостоятелен фонд. Нали така? Аналогично на фонда на Националния осигурителен инстиут. При това положение, по аналогичен начин, но и не съгласува бюджета с Министерството на финансите, а го приема тук. И ако той ще се съгласува, той може да се съгласува... (Неразбираема реплика от министър Нейков.)
Господин министър, ние в комисията спорихме надълго и нашироко дали ще бъде самостоятелен фонд или не. При това положение може да се съгласува в Министерския съвет, но не и в Министерството на финансите. Това не е нужно да се записва като текст в закона. Просто може да си остане: "Проектът за бюджет на фонд "Професионална квалификация и безработица" се изготвя от Управителния съвет на Националната служба по заетостта и се внася в Министерския съвет за съгласуване с проекта за Закон за държавния бюджет" и край. Защо трябва да намесваме и Министерството на финансите в случая? Това може да се извърши оперативно, но при тази формулировка на фонд "Професионална квалификация и безработица", на който искаме да дадем една значително по-голяма самостоятелност, а да не кажа, абсолютна самостоятелност, не е небходимо.
Аз ви предлагам, за да се уточним, да отложим това за след почивката и да минаваме нататък. Мисля, че ще имаме решение до половин час след почивката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Госпожа Масларова, Вие правите предложение за отлагане разглеждането на този текст?
Заповядайте, госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Аз съм против това предложение за отлагане, тъй като продължавам да си мисля, че много ясно е защо се съгласува този бюджет. И тук става дума за съгласуване с Министерството на финансите. Не става дума за нищо друго, а за съгласуване. Не вярвам да се даде нещо повече като аргументи за това Министерството на финансите да не поглежда бюджета на фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз поставих въпроса и все повече се убеждавам, че може да вземем грешно решение. Става дума в ал. 1 за съгласуване. А съгласуването какво означава? Какво разбираме под това "съгласуване с Министерството на финансите"? Министерството на финансите не е органът, който утвърждава държавния бюджет. Той участва в разработката, в проекта, но тоя проект след това се обсъжда в Министерския съвет и се внася в Народното събрание. Той няма тоя окончателен вид, за да има някакви параметри, на които да се стъпи и от тях да се съобрази това, което се залага в бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица". Следователно, ние нямаме готовност в момента с тези разпоредби да предложим най-доброто решение.
Тук госпожа Масларова каза за аналогията с Националния осигурителен институт. Аз ще повторя, пресни са обсъжданията, които направихме по фонд "Обществено осигуряване". Но ги правим в следната технология - Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ги внася за съгласуване в Министерския съвет и след това вече те се утвърждават от Народното събрание.
Ето затова, действително се налага днес не да гласуваме, а да отложим разглеждането на този член, още повече, че във вторник ще имаме заседание. Още веднъж да погледнем механизма, по който трябва да намерим това разрешение, уважаеми колеги. Тук не е въпрос просто да гласуваме днес и да отменяме нещо, което не е добре огледано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин министър Нейков.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! Нека да не вадим аналогия в пълнота от Националния осигурителен институт. Бюджетът на Националния осигурителен институт се приема от вас, от парламента. Този бюджет не се приема от парламента и затова търсим механизъм не за някакъв административен натиск, а търсим механизъм за нормалния и естествен контрол от страна на държавата върху подготовката на бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица" и затова искаме да има участие Министерството на финансите, да го има в ранната фаза.
Какво означава този текст? Този текст означава, че хората на фонд "Професионална квалификация и безработица", които ще подготвят бюджета, ще работят заедно с хората на Министерството на финансите, които ще подготвят държавния бюджет и по естествен път ще хармонизираме двата бюджета и няма да има принципни разлики между тях.
Според мен никой не би могъл да има нещо против това, а обратно, това е ангажимент на правителството, за да прояви загриженост към проблема на заетостта, затова е и предложението Министерството на финансите да участва в подготовката на самия бюджет практически, не да го инициира, а да го съгласува. Това е логиката. Тъй като следващ контрол от страна на парламента в този бюджет няма, така както има в бюджета на Националния осигурителен институт. Оттук идва разликата в подхода, който предлагаме.
Вашето предложение беше или едно от предложенията, ако правилно съм разбрал, е да е Министерският съвет. На практика означава същото.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): В Министерския съвет са и другите министри.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Министерският съвет по същия начин ще даде становището на Министерството на финансите с приоритет. Тоест ще има практически една организационна процедура след това, но както решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова за отлагане на разглеждането на чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 48, против 96, въздържали се 3.
Предложението на госпожа Масларова не се приема.
Постъпило е предложение на народния представител Руси Статков в ал. 1 на чл. 8 думите "и се внася в Министерството на финансите за съгласуване с проекта за Закон за държавния бюджет" да отпаднат. Нали така, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Статков за отпадане на финалната част от ал. 1 на чл. 8.
Гласували 137 народни представители: за 50, против 80, въздържали се 7.
Предложението на господин Статков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 8 със заглавието и със съдържанието, докладвани от председателя на комисията госпожа Светлана Дянкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 115, против 9, въздържали се 8.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Приходи във фонд "Професионална квалификация
и безработица"
Чл. 9. Приходите във фонда се набират от:
1. задължителни месечни осигурителни вноски за сметка на работодателите и лицата, работещи по трудов договор;
2. задължителни месечни осигурителни вноски за сметка на търговските дружества и лицата, които работят само по договори за управление и контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества, и/или когато за това има решение на общото събрание на търговските дружества;
3. целеви суми от държавния бюджет;
4. лихви по депозити на свободни парични средства и от просрочени дължими вноски във фонда;
5. глоби и имуществени санкции;
6. такси за издадени разрешения за работа и удостоверения на фирми за осъществяване на посредническа дейност при информиране и наемане на работа;
7. целеви дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
8. възстановени безлихвени заеми между извънбюджетни и бюджетни сметки и фондове от минали години;
9. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност;
10. други източници."
По този член е постъпило предложение от народния представител Христо Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Което предложение сте приели.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Комисията приема предложението, а то е т. 4 да придобие следната редакция:
"4. лихви по депозити на свободни парични средства, от просрочени дължими вноски във фонда и приходи от държавни ценни книжа;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Поставям на гласуване чл. 9 със заглавието и съдържанието, и промяната в т. 4, докладвани от госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Разходи на фонд "Професионална квалификация и
безработица"
Чл. 10 (1) Със средствата от фонд "Професионална квалификация и безработица" се осигуряват:
1. паричните обезщетения и помощи при безработица;
2. разходи за професионална квалификация и обучение, организирани от Националната служба по заетостта;
3. разходи по насърчителните мерки за заетостта;
4. защита на вътрешния трудов пазар и за изпълнение на междуправителствените спогодби по вноса и износа на работна сила;
5. разработване на национални и регионални програми за заетостта, квалификацията и преквалификацията, както и за набиране, обработка и разпространение на информация за пазара на труда;
6. лихви по ползвани банкови кредити;
7. издръжка на Националната служба по заетостта и Надзорния съвет;
8. придобиване от Националната служба по заетостта на дълготрайни материални активи, свързани с предмета й на дейност;
9. рекламно-информационна и издателска дейност, свързани със заетостта, безработицата и професионалната квалификация;
10. изследвания на пазара на труда;
11. изплащане на осигурителни вноски за пенсии и здравно осигуряване на безработните за периода, през който получават обезщетение при безработица;
12. други разходи за осигурени лица, ако това е предвидено със закон или акт на Министерския съвет.
(2) С бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица" се определя резерв за гарантиране на разходите по т. 1 на ал. 1, както и дължимите плащания по договори, сключени от Националната служба по заетостта.
(3) Средствата от резерва на фонда могат да се влагат в държавни ценни книжа.
(4) Със средства от фонда не могат да се извършват стопански и/или операции на междубанковия капиталов пазар.
(5) Предвидените средства по ал. 1, т. 1 могат да бъдат превишени до размера на неизразходваните средства по останалите разходни направления.
(6) При временен недостиг на средства по фонда се използва банков кредит."
Постъпило е предложение от народния представител Росица Тоткова за изменение на т. 7 от ал. 1 на чл. 10, което е оттеглено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 10 със заглавието и съдържанието, докладвани от госпожа Дянкова.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Член 10 със заглавието е приет.
Имате думата, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Раздел II.
Управление на фонд "Професионална квалификация
и безработица".

Национална служба по заетостта.
Чл. 11. (1) За управление на фонд "Професионална квалификация и безработица" и за изпълнение на политиката по насърчаване на заетостта, организиране на професионалната квалификация и преквалификация и защита при безработица, както и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, се създава Национална служба по заетостта.
(2) Националната служба по заетостта е юридическо лице със седалище гр. София. Тя се изгражда от централно управление, специализирани звена и териториални поделения - регионални служби по заетостта и бюра по труда.
(3) Управлението и контролът на дейността на Националната служба по заетостта се осъществява от Управителен съвет и Надзорен съвет, изграден на трипартитна основа.
(4) Правилникът на Националната служба по заетостта се утвърждава от Министерския съвет."
Предложение от народния представител Светлана Дянкова:
Алинея 4 на чл. 11 да се измени, както следва:
"(4) Правилникът за дейността на Националната служба по заетостта се утвърждава от Министерския съвет."
То всъщност е точно така. Комисията по труда и социалната политика е приела предложението и остава текстът на чл. 11 така, както го докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Алинея 4 ще придобие съдържанието:
"(4) Правилникът за дейността на Националната служба по заетостта се утвърждава от Министерския съвет."
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване раздел II със заглавието...
Извинявайте, отменям гласуването.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! В ал. 2 е използван акронимът "НСЗ", очевидно това е Национална служба по заетостта, но тъй като в ал. 1 не е дефинирана, аз ви предлагам в ал. 2 да се изпише, както във всички останали алинеи е направено, пълният текст: Национална служба по заетостта, вместо да се използва този акроним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Госпожа Дянкова го докладва точно така, без съкращение.
Други желаещи да вземат думата? Няма
Поставям на гласуване раздел втори със заглавието, чл. 11 със заглавието и с корекцията в ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 11.
Раздел II със заглавието и чл. 11 са приети.
Госпожа Дянкова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Надзорен съвет на Националната служба
по заетостта.
Чл. 12. (1) Надзорният съвет се състои от равен брой представители на правителството, на национално представените организации на работодателите и на национално представените организации на работниците и служителите.
(2) Надзорният съвет избира председател от своя състав на принципа на ротация за срок от 1 година.
(3) Поименният състав на Надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в "Държавен вестник".
(4) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(5) Надзорният съвет провежда заседанията си, когато на тях присъстват две трети от неговите членове.
(6) Надзорният съвет приема решения с две трети от гласовете на присъстващите на заседанието негови членове.
(7) Надзорният съвет има мандат от 3 години."
Не са постъпили предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията поддържа този текст.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 12 с неговите седем алинеи и със заглавието.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Член 12 със заглавието е приет.
Имате думата, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Функции на надзорния съвет.
Чл. 13. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки и плана за дейността на Националната служба по заетостта и осигуряването със средства от фонд "Професионална квалификация и безработица";
2. осъществява контрол върху дейността на Националната служба по заетостта;
3. утвърждава годишния бюджет и приема отчета на фонд "Професионална квалификация и безработица";
4. при недостиг на средства във фонд "Професионална квалификация и безработица" за реализиране на активната политика на пазара на труда, предлага на министъра на труда и социалната политика покриването му със средства от държавния бюджет;
5. утвърждава проекти за нормативни актове, свързани с осигуряването при безработица, професионалната квалификация и насърчаването на заетостта преди внасянето им в съответните държавни органи;
6. предлага ръководителя на Националната служба по заетостта за назначаване от Министерския съвет;
7. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на управителния съвет;
8. утвърждава списък на банките, които обслужват фонд "Професионална квалификация и безработица"."
Предложение от народния представител Светлана Дянкова:
Член 13 се изменя, както следва:
Добавя се нова т. 9:
"(9) утвърждава договорите, внесени от управителния съвет, с които Националната служба по заетостта възлага изпълнението на задачи, произтичащи от нейните функции, на други организации."
Комисията е приела това предложение за нова т. 9 на чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 13 със заглавието и с предложената допълнително т.9.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Член 13 със заглавието и неговите девет точки е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Управителен съвет на Националната служба по заетостта

Чл. 14. Управителният съвет се състои от ръководителя на Националната служба по заетостта, неговите заместници и ръководители на специализирани звена."
Не са постъпили предложения.

"Функции на Управителния съвет
Чл. 15. Управителният съвет:
1. осъществява оперативното ръководство на дейността на Националната служба и на фонд "Професионална квалификация и безработица";
2. подготвя и внася в Надзорния съвет:
а) проект на основните насоки и плана за заетостта на Националната служба по заетостта и на фонд "Професионална квалификация и безработица";
б) проект на бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица", съгласуван с министъра на финансите;
в) отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица";
г) договори, с които Националната служба по заетостта възлага изпълнението на задачи, произтичащи от нейните функции, на други организации;
д) проект на правилник за устройството и дейността си;
е) списък на банките, които ще обслужват фонд "Професионална квалификация и безработица"."
Не са постъпили предложения по тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова. Желаещи да вземат думата по двата текста? Няма.
Поставям на гласуване чл. 14 със заглавието и чл. 15 със заглавието така, както те са приети от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Членове 14 и 15 са приети.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Глава трета
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА
Раздел I
Общи разпоредби
Видове осигуряване за безработица
Чл. 16. Осигуряването за безработица е задължително и доброволно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване глава трета със заглавието, раздел първи със заглавието и чл. 16 със заглавието.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Глава трета със заглавието, раздел първи със заглавието и чл. 16 със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Раздел II
Задължително осигуряване за безработица
и квалификация

Система на задължителното осигуряване
за безработица и квалификация
Чл. 17. Задължителното осигуряване за безработица е система, която набира необходимите средства с цел да се гарантира на осигурените лица право да ползват услугите по заетостта, професионалната квалификация, парично обезщетяване и подпомагане в случай на оставане без работа."
Направено е предложение от народния представител Емилия Масларова - чл. 17 да се измени, както следва:
"Чл. 17. Задължителното осигуряване за безработица е дейност, която набира необходимите средства с цел да се гарантира на осигурените лица право да ползват услугите по заетостта, професионалната квалификация, парично обезщетяване и подпомагане в случай на оставане без работа."
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разликата е в това, че комисията предлага думата "система", а госпожа Масларова думата "дейност".
Желаете ли да вземете думата, за да обосновете защо смятате, че думата "дейност" е по-правилна?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Колеги, това не променя съдържанието на текста, но аз мисля, че от граматическа гледна точка и от гледна точка на гражданственост и на оперативна работа предложението за думата "дейност" е по-точно и по-коректно. Системата може да бъде система на технически средства, химическа система и взаимно свързване. Но това е една дейност, която действително е свързана с оперативната работа по създаване на едно задължително осигуряване при безработица. Така че моето предложение е чисто граматическо и мисля, че просто прецизирайки го, трябва да бъдем по-точни, по-конкретни и ви моля да гласувате това предложение, което съм направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Масларова.
Ще вземете ли отношение, госпожа Дянкова?
Моля, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: В комисията имаше дебати по това предложение на госпожа Масларова, но ако се приеме нейното предложение - "дейност", това означава, че ние свиваме само до една-единствена дейност осигуряването. А това не е така.
Когато се говори за задължително осигуряване при безработица, се имат предвид система от дейности, няколко дейности, които правят една цяла система. И това е дейността на организирането, дейността на финансирането, дейността на контрола, просто система от няколко дейности правят наистина тази система на задължително осигуряване. И заради това комисията не прие предложението да се замени по-широкото понятие "система" с по-тясното "дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова така, както то беше прочетено от председателя на комисията.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Масларова, което не е прието от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 10.
Предложението на госпожа Масларова не е прието.
Поставям на гласуване основния текст на комисията заедно със заглавието на раздел втори - "Задължително осигуряване за безработица и квалификация".
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 6.
Раздел втори със заглавието и член 17 със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Принципи на задължителното осигуряване
за безработица
Чл. 18. Задължителното осигуряване за безработица се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължително участие за всички работодатели и търговски дружества, които наемат или назначават лица по трудов договор или работят само по договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества, и/или когато за това има решение на общите събрания на търговските дружества;
2. задължително участие за всички лица, наети на работа по трудов договор или назначени по договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества, и/или когато за това има решение на общите събрания на търговските дружества;
3. солидарност на осигурените при използването на средствата за осигуряване при безработица;
4. участие на държавата, осигурените и осигурителите в управлението и контрола на средствата."
Предложение от народния представител Росица Тоткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Което е прието, нали?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, прието е от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай, ако обичате самото предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 18. Задължителното осигуряване за безработица се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължително участие на всички работодатели и търговски дружества, които наемат или назначават лицата по т. 2, т. 3 и т. 4;
2. задължително участие на всички лица, наети на работа по трудов договор;
3. задължително участие на всички лица, които работят по договори за управление и контрол на държавни и общински предприятия - еднолични акционерни дружества и еднолични търговски дружества;

4. задължително участие на всички лица, които работят само по договори за управление и контрол на търговски дружества, когато за това има решение на общите им събрания;
5. солидарност на осигурените при използването на средствата за осигуряване при безработица;
6. участие на държавата, осигурените и осигурителите в управлението и контрола на средствата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи за изказване? Госпожа Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги, искам да направя предложение в чл. 18, т. 3 да отпаднат думите "еднолични акционерни дружества и", тъй като това се включва в понятието "еднолични търговски дружества".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение текстът ще стане: "контрол на държавни и общински предприятия и еднолични търговски дружества".
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Тоткова за отпадане в чл. 18, т. 3 на посочените от нея думи.
Моля да гласувате.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Прието е отпадането на думите.
Поставям на гласуване заглавието на чл. 18 и предложената от комисията редакция на чл. 18. Естествено, тук се включва направеното преди малко гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Член 18 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Задължение за осигуряване за безработица
Чл. 19 (1) Задължението за осигуряване възниква от деня на постъпването на работа по трудов договор или на започване на изпълнението само на договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества, и/или когато за това има решение на общите събрания на търговските дружества.
(2) Осигуряването за безработица се осъществява чрез осигурителна вноска за сметка на работодателите или търговските дружества и лицата, работещи по трудов договор или изпълняват само договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества, и/или когато за това има решение на общите събрания на търговските дружества."
Постъпило е предложение на народния представител Росица Тоткова, което е прието от комисията.
Текстът на чл. 19, ал. 1 се изменя както следва:
"Чл. 19 (1) Задължението за осигуряване възниква от деня на постъпването на работа по трудов договор или на започване на изпълнението на договор за управление или контрол.
(2) Осигуряването за безработица се осъществява чрез осигурителна вноска за сметка на: работодателите или търговските дружества; лицата, работещи по трудов договор; лицата, изпълняващи договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества и лицата, изпълняващи само договор за управление или контрол на търговски дружества, когато за това има решение на общите им събрания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата?
Поставям на гласуване предложеното от комисията съдържание на чл. 19 в неговите две алинеи и заглавието на текста.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Член 19 и заглавието към него са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Размер на осигурителната вноска
Чл. 20 (1) Размерът на осигурителната вноска се определя на 4,5 на сто от фактически начислените средства за брутни работни заплати на работещите по трудов договор или от брутните възнаграждения на изпълняващите договори за управление и контрол, върху които се дължат осигурителни вноски за фонд "Обществено осигуряване".
(2) Осигурителната вноска се разпределя между работодателите или дружествата и лицата, работещи по трудов договор и/или договор за управление и контрол в съотношение 4:1.
(3) Частта от вноската за сметка на работодателя или на дружеството се признава за разход за осъществяване на дейността, а частта от вноската, която е за сметка на осигурените лица, се приспада от брутото им възнаграждение преди облагането му с данък върху общия доход."
Няма постъпили предложения.
"Изплащане и дължимост на
осигурителната вноска
Чл. 21 (1) Работодателят внася цялата вноска, заедно с частта, която е за сметка на лицето, при изплащане на трудовото възнаграждение за съответния месец.
(2) При просрочване дължимите осигурителни вноски се събират с лихвата, определена за държавните вземания, за сметка на работодателя.
(3) При ликвидация на дружеството или прекратяване дейността на работодателя, дължимите осигурителни вноски се покриват от активите им."
Няма постъпили предложения и по този член.
"Задължително осигуряване за безработица
на лицата с трайно намалена работоспособност
Чл. 22. Лицата с трайно намалена трудоспособност, установена от Трудово-експертна лекарска комисия или от Централната трудово-експертна лекарска комисия, се освобождават от задължителни месечни вноски. Частта от вноската за тези лица, която е за сметка на работодателя, се намалява с 50 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата по текстовете? Няма.
Поставям на гласуване чл. 20, чл. 21 и чл. 22, всеки един със заглавието им. Моля да гласувате.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Права на осигуреното за безработица лице
Чл. 23 (1) Осигурено за безработица лице е всяко лице, което работи по трудов договор, и/или изпълнява договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества и/или когато за това има решение на общите събрания на търговските дружества, за което работодателят или дружеството са правили или дължат осигурителни вноски в размерите, определени в този закон.
(2) Осигуряването за безработица гарантира правата на осигуреното лице по този закон.
(3) Правата на осигуреното лице са лични и не могат да бъдат прехвърляни.
(4) Осигуреното лице има право на:
1. информация за свободните работни места;
2. посредничество за постъпване на подходяща работа;
3. минимална трудова заетост;
4. професионално информиране и консултиране;
5. професионална квалификация и преквалификация;
6. обезщетение и помощ при безработица."
Постъпило е предложение на народната представителка Росица Тоткова, което е било възприето от комисията.
Предложението за чл. 23, ал. 1 на Комисията по труда и социалната политика е следното:
"Чл. 23. (1) Осигурено за безработица е всяко лице, което работи по трудов договор, по договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества, само по договор за управление или контрол на търговски дружества, когато за това има решение на общите им събрания, за което работодателят или дружеството са правили или дължат осигурителни вноски в размерите, определени в този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 23 със заглавието и четирите алинеи, от които първата е предложена от комисията в съдържанието, докладвано от госпожа Дянкова.
Моля да гласуваме.
Гласували 133 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 12.
Член 23 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"Специални права при безработица

Чл. 24. (1) Лица, неосигурявани за безработица по независещи от тях причини, имат правата по чл. 23, ал. 4, т.1-5 и право на парична помощ за безработица по ред и условия, определени с този закон.
            (2) Средствата за осигуряване правата на лицата по ал. 1 са за сметка на държавния бюджет".
Предложение от народния представител Росица Тоткова:
В чл. 24 да отпадне ал. 2.
Комисията е подкрепила предложението.
Комисията по труда и социалната политика предлага чл. 24 да се измени, както следва:
"Чл. 24. Лица, неосигурявани за безработица по независещи от тях причини, имат правата по чл. 23, ал. 4, т. 1-5 и право на парична помощ за безработица по ред и условия, определени с този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на текста, дадено от вносителя и съдържанието на чл. 24, предложено от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 134 народни представители, всички 134 са гласували за, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
Думата има госпожа Масларова за процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица моля за 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважавам искането.
Давам 15 минути почивка до 15,00 ч., когато ще продължим с раздел III. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Раздел III - Доброволно осигуряване за безработица и квалификация".
Постъпили са предложения от народните представители Руси Статков и Никола Койчев от глава трета да отпадне раздел III. Комисията по труда и социалната политика не е приела предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Статков да аргументира предложението си.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Със съжаление трябва да констатирам, че сме много малко в залата, за да обсъждаме един изключително принципен въпрос в този закон. Знаете, че и ние направихме в предишната сесия ремонт на Закона за застраховането. Отделно от това са внесени два законопроекта за доброволно пенсионно осигуряване.
Съвсем накратко, при положение, че ние трябва да решим на първо място въпроса за задължителното осигуряване при безработица, което по своя характер е различно от това, което е свързано с доброволното осигуряване, стои въпросът така: имаме ли днес достатъчно основание и готовност да решаваме именно тези проблеми? Защото действително възникват доста проблеми. Ако сте прочели внимателно така предлагания раздел, става дума за уреждане на отношения, които по своята природа не са докрай изяснени. На следващо място, за създаване на институции - обърнете внимание, на агенция, която да осъществява осигурителен надзор. А вие знаете, че ние създадохме в предишните сесии с изменение на Закона за застраховането подобна такава, съответно съвет от министри.
Казвам, това са част от проблемите, които възникват и са свързани с такова институционализиране на тази дейност - доброволното осигуряване.
Ето защо ние, разбира се, можем да търсим решение, но при сегашната ситуация считаме, че не сме готови. (Неразбираема реплика от СДС.)
Аз те моля, колега, да вникнеш. Ако трябва, ще повторя аргументите. Нямаме още закон за заетостта, нямаме още това задължително осигуряване при безработица, не сме го приели, нямаме още за другите, тъй като там ще има доброволно осигуряване за пенсия, за здравна осигуровка, нямаме концепция, която да ни позволи не да си играем на парче на закони, не да създаваме институция до институцийка. Ако ще намираме работа на българския народ по този начин - съгласен съм, всички ще станат началници. Обаче тук проблемът е в другото - какви законотворци сме ние от гледна точка на ефективност и на институции.
Ето, затова, уважаеми колеги - извинявам се, че преповторих някои от аргументите ни - ние сме предложили именно този въпрос за доброволното осигуряване при безработица и квалификация да отпадне от този закон, тук не му е мястото, а в отделен закон да се търси общата концепция на доброволното осигуряване. Дали ще бъде в застраховането, дали ще бъде в друг вид, това също трябва принципно да се изясни и особено юристите да си кажат думата. Съжалявам, че господин Школагерски е в болница, той изложи доста аргументи в комисията. До този момент това не е направено.
Затова още веднъж, господин председател, правя две предложения и във връзка с това, че голяма част от колегите ги няма тук. Първото е да се гласува отпадането на раздела. Ако това не се приеме, много се извинявам, обаче настоявам. И втори вариант - да се отложи това гласуване за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков. Има думата господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Искам да привлека вашето внимание върху наистина изключително важния момент, до който вие стигнахте в приемането на закона.
Господин Статков, не бива да смесваме два различни института - института на застраховането и института на осигуряването. Става дума за много важни, но все пак дълбоко различни дейности. Затова обърнете се изцяло към предложението, към това, че вие правите първата стъпка в сферата на доброволното осигуряване въобще. Ако вие приемете тези текстове, процесът придобива важност не само в сферата за осигуряване при безработица. Процесът доброволно осигуряване е изключително важен икономически процес, икономически лост. С приемането на тези текстове вие слагате началото на реформата въобще в социалната сфера. Нека това да не ви плаши, да чакаме да има някъде някакъв специален закон, чак след това да се върнем да обсъждаме проблема. Ако така чакаме, кой знае дали въобще ще дочакаме доброволното осигуряване в България.
Искам да припомня, че при предишното Народно събрание многократно бяха предлагани изменения на различни закони, касаещи доброволното осигуряване. За съжаление мнозинството многократно отхвърляше тези предложения, отново неаргументирано. Кое ни плаши, какво ни плаши? Ако искаме да правим реформа, ние в един момент трябва да започнем. Ние стоим сега на брега на това море, наречено социална реформа, и се кандардисваме да влезем ли вътре или да не влезем. Няма никакъв риск от това да стартираме процеса на доброволното осигуряване с тези норми, които се предлагат в "проекта Дянкова", норми, които се приемат от Комисията по труда и социалната политика. Това дава шанс на хората. Или правим пазарна икономика, като им даваме възможност да се осигуряват, или обратно - ще продължим да им забраняваме да се грижат за себе си и ще им казваме: не, това, което държавата ще ви дава, това е.

Просто няма никакъв сериозен аргумент. Контролът, който се предлага в тези текстове е драконовски. Такъв ли трябва да бъде? Контрол, който да не допусне по никакъв начин да бъдат проиграни интересите на хората, които ще се осигуряват доброволно. Но защо да не им дадем тази възможност? Ние седем години им пречим да поемат грижата за себе си и после се чудим защо те не са привърженици на реформата. Не са привърженици, защото не виждат какво добро им носи тя.
Това, което сега се предлага да се приеме, е политическо решение от изключителна важност. Това остава в историята. Това е реалният старт на социалната реформа в България. За първи път от много десетилетия България ще има свой закон, който ще даде право на хората сами да се грижат за себе си по един толкова важен въпрос, какъвто е безработицата, какъвто е заетостта.
Да, ще има и други закони, ще има доброволно осигуряване за пенсиониране, ще има доброволно осигуряване за злополука и професионални заболявания и болести. Но отнякъде трябва да се тръгне. Не бива да чакаме с месеци с години отново и отново, отново дълбокомислено да решаваме нещата дали да скочим или да не скочим.
Плувайте, господин Статков, плувайте, защото иначе ще си останете на брега. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз ще бъда по-кратък от предварителното ми намерение, тъй като господин министърът всъщност каза някои от аргументите, които исках да изложа пред вас.
Ние трябва да сме наясно, че във всяка съвременна осигурителна система, независимо дали става дума за пенсионно осигуряване, за осигуряване срещу безработица, са налице два елемента - елементът на задължителното осигуряване и това е държавна грижа срещу този риск и елементът на доброволното осигуряване, който е едно право. В случая предложението да се откажем от този елемент на осигурителната система - доброволното осигуряване, означава да лишим българските граждани от едно тяхно конституционно право и от възможности превантивно да се защитят срещу един феномен - безработицата, който, за съжаление, днес битува и засяга много български семейства.
Ето защо аз съм категорично против да се отказваме от този раздел за доброволно осигуряване, нещо, което ще осакати закона. И тук подкрепям напълно министъра, че ние ще приемем отново една временна палиативна система на осигуряване срещу безработица. И оттам, разбира се, ефектът върху осигуряването на допълнителна работна заетост ще бъде намален. И ще се наложи може би след година отново да приемаме съвременни закони.
Нека да си дадем сметка, че в реформата на социалното осигуряване, на социалната защита, включително и в сферата на здравеопазването ние колосално изоставаме! Фондът за обществено осигуряване, който слава Богу създадохме преди време доказа, и с последния доклад тук на неговия управител, господин Николов, колко ефективни са тези мерки.
И затова аз ви призовавам отново: Не приемайте предложението за отказ от системата на доброволно осигуряване срещу безработица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
ГЛАС ОТ СДС: Руси, ще правим реформа!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, ще правим реформа. И ние не сме против реформата. Но става дума за друго и аз го казах ясно. Ние тръгваме да правим реформата, без да сме си изяснили въпроса за тези институции, които ще градим. И днес ще градим при това осигуряване една институция, утре при здравното - друга, при пенсионното - трета. И ще правим институция върху институция. Ами за това се говори в комисията. Даже се търсеше формула. Видя се, че такава формула не може да се намери. И след като не се намира, сега дайте да решим въпроса за задължителното, което не сме го направили със закон. И, след като имаме готовност, веднага да направим и другото - да реализираме това право.
Така че нека да не пращаме нещата там, където не са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи за изказване няма.
Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колеги! Действително това беше един много дълбок спор в комисията. Искам да ви кажа, че аргументите, които господин Школагерски изложи, бяха много убедителни и мотивирани.
Но аргументите, които се изложиха от страна на господин министър Нейков, защото всъщност Министерството на труда и социалната политика е вносител на тази глава и подкрепен от много от колегите от мнозинството и от други колеги, разбира се, също бяха много аргументирани и много мотивирани. Комисията работи в едно изключително задълбочено и прецизно, бих могла да кажа, така, поведение. Защото всички осъзнаваме, че това е действително един старт на реформата.
За нас, тези, които приехме предложението да осъществим в законодателна форма доброволното осигуряване, беше много по-важно наистина да дадем тази възможност на хората да се осигуряват, а не да чакаме онзи момент, когато всъщност никой от нас не би могъл да каже кога Народното събрание ще бъде в онази степен на готовност, когато ще може да обедини всички осигурителни рискове в един закон. И по-малката беда е това, осигуряването да бъде разхвърляно, както Вие казвате, може би, в отделни закони, отколкото бедата, ако изобщо не достигнем до такъв законопроект за едно изцяло осигуряване, като в него да влязат всичките 9 подраздела за осигуряване или 8, както там ще бъде.
Така че за мен няма нищо страшно в това доброволното осигуряване по повод на безработицата да бъде тук, в този закон, здравното осигуряване да бъде в друг закон, пенсионното осигуряване да бъде в трети закон. Важното е, че ние всъщност даваме възможност на нашето общество да се възползва от това осигуряване.
И другото, което бих искала да кажа е, че в това отношение имаше подкрепата и на Надзорния съвет на Националната служба по заетостта. Защото те също подкрепиха и дадоха съгласието си да се въведе допълнително доброволно осигуряване за безработица с този закон.
Искам да припомня и нещо друго - една Конвенция N 44 за безработицата. Тя е от 1934 г., но е в сила за България от 29 декември 1950 година. Обнародвана е в България на 3 юни 1997 година. Там в чл. 1 се казва, че "Всяка държава, членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да поддържа система, която осигурява на изпадналите в принудителна безработица лица, посочените в тази конвенция." И се посочват много неща, между които се посочва задължителна осигуровка, доброволна осигуровка, комбинация от задължителна и доброволна осигуровка и т.н. Разбира се, и много други аргументи бяха и натежаха в комисията, за да вземе комисията това, според мен, много важно и даже и това, което каза и министър Нейков, политическо решение за това, че доброволното осигуряване най-сетне, макар и така в този закон да намери място и да даде възможността на хората от нашето общество да се осигуряват доброволно.
Ето защо мисля, че трябва да се пристъпи към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата госпожа Емилия Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че аргументите на двете страни са достатъчно ясни и няма да ги повтарям, тъй като и аз в комисията надълго и нашироко взех отношение по този въпрос. Но току-що и от господин Нейков, и от госпожа Дянкова се каза, че това е едно изключително важно решение, което трябва да вземем, едно политическо решение.
Аз като член на Комисията по труда и социалната политика държа да кажа, че се чувствам доста оскърбена. В момента, в който се гласува и се гледа един изключително важен закон, по който в предизборните платформи и сега програми на всички нас има твърде много ангажименти, аз определено считам, че ние нямаме кворум. Затова преди да започнем да гласуваме, моля господин председателят да направи проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да довършим нашата работа и ще направим проверка, ако предложението, госпожо Масларова, идва от парламентарна група. Това е първото.
Господин Руси Статков направи две предложения, които трябва да гласуваме. Едното е за отпадане на глава трета. След това ще поставя на гласуване предложението пак на господин Статков - за отлагане на тази глава.
Първо, поставям на гласуване предложението за отпадане на раздел III от закона.
Моля да гласуваме предложението на господин Статков.
Гласували 123 народни представители: за 21, против 98, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на раздел III не се приема.
Следващото предложение, пак на господин Статков, е за отлагане разглеждането на раздел III.
Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 14, против 109, въздържали се 2.
Предложението за отлагане обсъждането на глава трета не е прието.
При това положение ще поставя на гласуване раздел III с неговото заглавие "Доброволно осигуряване за безработица и квалификация".
Моля да гласуваме.
Гласували 137 народни представители: за 126, против 4, въздържали се 7.
Заглавието на раздел III е прието.
Госпожа Дянкова, към предложението на колегите Статков и Койчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да се създаде нов чл. 24а със следното съдържание:
"Чл. 24а. Доброволното осигуряване за безработица и квалификация се урежда с отделен закон."
Комисията не подкрепи това предложение. Част от съображенията бяха тези, които вече изказахме пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, искате ли думата? Не.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Руси Статков и Никола Койчев за създаване на нов чл. 24а, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 35, против 107, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 25. Доброволното осигуряване за безработица и квалификация е дейност по набиране, управление и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор, и се осъщeствява чрез сключване на осигурителни договори."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 25 няма предложения...
За редакционна поправка ли? Да, госпожа Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги! За да спазим възприетата терминология, трябва пред "квалификация" да поставим "професионална" и аз моля в следващите текстове това да се има предвид. Навсякъде, където е записано "квалификация", да добавим "професионална квалификация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате в чл.25 и всички следващи, където е използвана само думата "квалификация", в съответствие с вече приетото преди това от Народното събрание решение да се използва "професионална квалификация".
Гласували 148 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за чл. 25.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"Принципи на доброволното осигуряване

Чл. 26. (1) Доброволното осигуряване за безработица и квалификация се осъществява при условията на свободно договаряне между осигурените и осигурителните институции чрез осигурителни договори за обезщетения при безработица и/или професионална квалификация.
            (2) Осигурен, респективно член на осигурителна институция, може да бъде всеки български гражданин, навършил 18 години, който по своя воля е сключил писмен договор за доброволно осигуряване при безработица и/или квалификация.
            (3) Осигурителната институция, наричана по-долу "дружеството", е акционерно дружество със седалище на територията на Република България, което е регистрирано и работи по реда на Търговския закон, има предмет на дейност единствено доброволното осигуряване за безработица и/или квалификация и е получило лиценз по реда и условията на този закон.
           (4) Минималният размер на собствения капитал на дружеството е 200 млн.лв.
           (5) Дружеството не може да осъществява друга търговска дейност.
           (6) Дружеството е длъжно да инвестира всички средства, постъпили чрез сключените договори, в съответствие с принципите за сигурност, ликвидност, доходоносност и диверсификация на риска."
Постъпило е предложение от госпожа Емилия Масларова.
Комисията по труда и социалната политика не е приела предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли думата, госпожа Масларова? Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Колеги, предложението е само за изменението на една-единствена дума в чл. 26, ал. 2.В текста, който е утвърден от комисията, е написано: "Осигурен, респективно член на осигурителна институция" и т.н.
Моето предложение е: "Осигурен, респективно клиент на осигурителна институция".
Първо, имам предвид, че граматически е по-правилно.
Второ, аз ви предлагам, ако не приемете "клиент", мисля, че по-правилно би било да остане само текстът така: "Осигурен може да бъде всеки български гражданин, навършил 18 години", защото ние без друго слагаме думата "респективно", което слага знак на едно приблизително равенство. Това е тъждественост, да.
Предлагам ви дори не този текст, който съм предложила вече и който не е утвърден от комисията, а да стане така:
"Чл. 26. (2) Осигурен може да бъде всеки български гражданин, навършил 18 години, който по своя воля е сключил писмен договор за доброволно осигуряване при безработица и квалификация".
С това избягваме допълнителното утежняване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова така, както...
Сега, Вие две предложения имате - едното е за отпадане. Тогава ще гласуваме него.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Не, да остане това, което сега направих като предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това, което сега направихте е фактически за отпадане на думите "респективно член на осигурителна институция".
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, ако ми разрешите да се опитам да внеса известна яснота.
Има два основни механизма човек да се осигури доброволно.   Единият механизъм е да сключи договор със съответния осигурителен институт и въз основа на този договор да получава осигуровката.
Другата форма е да стане член на осигурителния институт.
Ако ми позволите, ще ви обърна внимание на текстове, които след малко ще гледате. Там се предвижда, че доброволно осигуряване може да бъде осъществявано само от акционерно дружество. По тази логика човек, който е акционер на едно такова акционерно дружество, защото вероятно ще има и такива възможности, които ще се родят впоследствие, значи, който е член на такова акционерно дружество, той става член на осигурителната институция и може въз основа на своето членство - това да бъде предвидено в устава - да получава съответната осигуровка. А той може, ако уставът на това акционерно дружество не позволява, може да получава осигуровката, само като сключи договор с това акционерно дружество. Затова в предложения ви текст се съдържат двата статута - на осигурения въз основа на договора и на този, който получава осигуровка въз основа на членство.
От тази гледна точка има резон направеното предложение от комисията.
Колкото до новото предложение, което е направено за това кой може да бъде осигурен, то също има място. То може да бъде обсъдено с оглед качеството, което придобива този човек, независимо от техниката, чрез която придобива това качество - дали чрез договор или чрез членство, той има качеството на осигурен. Оставям на вас вие да прецените дали да бъде само осигурен. Това ще промени смисълът, че ще показва качеството на лицето или да бъдат изброени двата случая, които показват правната техника, чрез която човекът придобива това качество.
В този случай, с този текст, който предлага комисията, решаваме всъщност два въпроса, макар и те да са теоретично правни въпроси, но те имат своето място в законодателството - да се каже какви са техниките, чрез които човек може да бъде осигурен от една осигурителна институция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Госпожо Масларова, Вие тръгнахте така, без да съм Ви дал думата. Вие току-що се изказахте по този текст...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, встрани от микрофоните): Исках текста да го уточним, за да го гласуваме по-точно този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направили сте едно писмено предложение. Сега направихте предложение за отпадане. Кажете кое от двете да гласуваме?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, встрани от микрофоните): Просто искам да предложа по-добра редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, дайте по-добра редакция! Дайте!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Това, което обясни господин Нейков, за да бъде още по-добро и ясно с това разяснение в такъв случай аз предлагам текстът да добие следния вариант: "Осигурен и/или член на осигурителна институция може да бъде всеки български гражданин" и т.н. Думата "респективно" предлагам да отпадне, защото респективно слага тъждество между осигурен и член на осигурителна институция.
Значи, предлагам да има: "и/или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами точно тъждество е, доколкото разбирам и аз, защото или е осигурен, или е член на осигурителна институция, така че кое от трите Ви предложения да гласуваме сега?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Последното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, последното.
Госпожа Масларова предлага текстът да бъде: "Осигурен и/или член на осигурителна институция".
Моля, гласувайте за предложението на госпожа Масларова.
Гласували 155 народни представители: за 119, против 26, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за текста на чл. 26 с току-що направената редакционна корекция.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:



"Сключване на осигурителни договори

Чл. 27. (1) Осигурителните договори за безработица и/или квалификация" - като тук се разбрахме да бъде "професионална квалификация" - "се сключват в писмена форма и за тях се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този закон няма други изисквания.
            (2) Осигурителните договори за безработица и/или квалификация са индивидуални и се сключват за определен срок.
            (3) Осигурителни договори за безработица и/или професионална квалификация могат да се сключват и между лицата по чл. 26, ал. 2, работодателите им и дружествата.
            (4) Осигурителният договор, освен посочените в Закона за задълженията и договорите разпоредби, задължително съдържа:".
Тук, колеги, искам да погледнете - започва едно изброяване от 5, 6, 7 и т.н. Това е останало от сглобяването на закона. Знаете, че имаше два закона, които се сглобяваха. Аз съм предложила по-нататък да си следва хронологично и да започне от 1 и да стигне до 9. Това е предложението ми, затова направо чета:
"1. имената и адресите на страните по договора;
2. предмета на осигуровката;
3. покритият риск;
4. срока на договора;
5. началото и края на осигурителното покритие, включително и при прекратяване на трудовия договор в случаите на ал. 3;
6. възможностите за поемане на правата и задълженията от новия работодател в случаите на ал. 3;
7. осигурителната сума или начина на изчисляването й;
8. осигурителната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане, включително и в случаите на т. 5 и т. 6;
9. датата и мястото на издаване на осигурителния договор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване, освен ако няма някакви бележки...
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Веднага правя предложение за редакция за т. 8: "осигурителната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното изплащане, включително и в случаите на т." - тук ще стане вече: "т. 1 и т. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 27, както е предложен от вносителя с променената от комисията ал. 4 и с тази последна корекция в т. 8 - съответно се говори за т. 1 и т. 2.
Моля, гласувайте! (Шум и реплики в залата.)
Отменете гласуването.
Има още нещо да се изчисти от текста.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Колеги, точно са 5 и 6, а не са 1 и 2. Въпреки преномерирането 5 и 6 са си останали - "началото и края на осигурителното покритие и т. н." и "възможностите за поемане на правата и задълженията", а в старата редакция на точки 5 и 6 са имената и адресите и т. н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следователно гласуваме за чл. 27 с алинеи 1, 2 и 3, както са предложени от вносителя, и с ал. 4 в редакцията, както ни беше предложена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Разваляне на осигурителните договори
Чл. 28. (1) Осигурителният договор се разваля с писмено предизвестие от изправната до неизправната страна, в което се определя срок за отстраняване на нарушенията, който не може да бъде по-кратък от 30 дни.
(2) Отговорностите на неизправната страна се определят в договора съгласно общите принципи на гражданското законодателство.
Прекратяване на осигурителните договори
Чл. 29. (1) Осигуреният може да прекрати осигурителния договор с едномесечно писмено предизвестие до дружеството.
(2) Дружеството не може едностранно да прекрати осигурителния договор освен в случаите, предвидени в този закон.
Условия за прекратяване на осигурителния договор
Чл. 30. Осигурителният договор задължително се прекратява при следните случаи:
1. при еднократно получаване на цялата сума, натрупана по персонална сметка на осигурения, по негова писмена молба, съгласно условията на договора;
2. при прекратяване и ликвидация на дружеството;
3. когато осигуреният откаже да се прехвърли в друго дружество при прекратяване на дружеството, с което е сключил договора, или когато другото дружество предлага нов договор;
4. когато осигуреният по собствена воля премине в друго дружество.
Промяна на условията на осигурителния договор
Чл. 31. При промяна на условията за сключване на осигурителния договор, извършено от дружеството, новите условия стават елемент на осигурителния договор само след подписването на допълнително писмено споразумение между страните.
Право на информация
Чл. 32. Осигурените лица и работодателите в случаите по чл. 27, ал. 3 ежегодно се информират от дружеството за размера на всички натрупани средства по индивидуалните им партиди.
Данъчни преференции
Чл. 33. (1) Личните вноски се изключват от облагаемата сума за данък общ доход в размерите, признати като данъчна преференция със Закона за данъка върху общия доход.
(2) Вноските на работодателите в случаите на чл. 27, ал. 3 се считат за присъщ разход и се приспадат от печалбата преди облагането по реда на Закона за данъка върху печалбата.
Осигурителни дружества
Чл. 34. (1) Осигурителни дружества могат да бъдат само акционерни дружества, лицензирани по този закон.
(2) Търговското име на акционерното дружество трябва да съдържа в себе си наименованието "Осигурителен фонд за безработица", "Дружество за осигуряване при безработица", "Осигурителен фонд за професионална квалификация", "Квалификационен фонд" и техни производни на български език.
Предмет на дейност на дружествата
Чл. 35. (1) Дружествата имат за предмет на дейност осъществяването на доброволно осигуряване при безработица и/или професионална квалификация.
(2) Дружествата могат да издават само поименни акции.
(3) Дружествата могат да извършват и други дейности, както и да сключват съответните търговски сделки само и доколкото това е необходимо за осъществяването на доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация след разрешението на Агенцията за осигурителен надзор.
(4) Дружествата нямат право да отпускат кредити и да бъдат гаранти по кредити."
Дотук няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христо Иванов иска думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението ми е съвсем формално, т. е. да се актуализират заглавията на съответните данъчни закони, които приехме. Например в чл. 33, ал. 1 се говори за Закона за данък общ доход, който вече нарекохме Данък за облагане на доходите на физическите лица. Същото се отнася и за заглавията на други закони, така че може би е по-разумно да гласуваме принципно това в закона на съответните места да се променят данъчните закони в съответствие със заглавията, които гласувахме на последната сесия. Да не правя конкретно предложение за промяна само в ал. 1, а да подложите на гласуване предложението по принцип за текстовете Чл.Чл. 33. (1)на целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е необходимо дори да го гласуваме. Просто възлагаме при окончателната редакция на закона да се има предвид осъвременяването на наименованията на данъчните закони с оглед на вече приетите нови данъчни закони.
Други изказвания по текстовете от чл. 28 до чл. 35 включително има ли? Няма.
Моля, гласувайте за членове 28 до 35 включително.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Членове 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Управление на дружествата
Чл. 36. (1) Дружествата се управляват по едностепенна или двустепенна система съгласно Търговския закон.
(2) Членове на управителните и контролните органи на дружествата могат да бъдат лицата, които отговарят на изискванията на Търговския закон и на следните допълнителни изисквания:"
Изброени са точки от 3 до 10, а всъщност са от 1 до 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен това има предложения, така че прочетете ни окончателния вариант на ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 36. (2) Членове на управителните и контролните органи на дружествата могат да бъдат лицата, които отговарят на изискванията на Търговския закон и на следните допълнителни изисквания:
1. да имат местожителство в страната;
2. да имат висше образование;
3. да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода;
4. да не са били членове на изпълнителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;
5. да не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;
6. да не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или съребрена линия или по сватовство помежду си;
7. да не заемат другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение;
8. да не са членове на ръководен или контролен орган на друга осигурителна институция със същия предмет на дейност."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по чл. 36?
Моля, гласувайте чл. 36.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Агенция за осигурителен надзор
Чл. 37. (1) За лицензиране и надзор върху дружествата, осъществяващи дейност по доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, се създава Агенция за осигурителен надзор към Министерството на финансите.
   (2) Агенцията за осигурителен надзор, наричана по-долу Агенцията, е юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище град София.
   (3) Извънбюджетната сметка ежегодно се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Агенцията.
  (4) Приходите на Агенцията от дейността й се набират от:
1. такси за издаване на лиценз;
2. такси за поддържане на лиценз;
3. такси за промяна в издадени лицензи;
4. глоби и имуществени санкции.
  (5) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на Агенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 37 има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте чл. 37.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 4.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Управление на Агенцията за осигурителен
надзор
Чл. 38. (1) Управлението на Агенцията се осъществява от директор.
    (2) Директорът на Агенцията се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
   (3) Министърът на финансите утвърждава числеността на персонала на Агенцията по предложение на директора.
   (4) Директорът не може да заема друга платена длъжност, както и да получава възнаграждение по договор, освен ако упражнява научна или преподавателска дейност.
   (5) Директор и негови заместници не могат да бъдат лица, които са роднини по права и съребрена линия до трета степен.

Функции на Агенцията за осигурителен
надзор
Чл. 39. Агенцията:
1. издава и отнема лицензи за извършване на дейност по доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация;
2. контролира дейността на дружествата и управлението им съгласно чл. 36;
3. дава задължителни предписания за отстраняване на нарушения на закона и подзаконовите нормативни актове, свързани с доброволното осигуряване за безработица и/или квалификация;
4. предлага на съда прекратяване на дейността и ликвидация на дружествата при наличие на условията, посочени в този закон или други нормативни актове;
5. забранява сключването на нови осигурителни договори за определен период от време;
6. създава собствена информационна система и регистър на издадените лицензи и дружествата;
7. издава разрешения по договори, сключени по чл. 35, ал. 3.

Права и задължения на Агенцията
Чл. 40. (1) При осъществяване на своята дейност Агенцията има право:
1. на свободен достъп до всички служебни помещения и документацията на дружествата;
2. да изисква писмени и устни справки, обяснения, доклади и други;
3. да изпраща свои служители на заседанията на органите на дружествата, когато се обсъждат поставени от Агенцията въпроси.
   (2) При осъществяване на своята дейност Агенцията е длъжна:
1. да проучи всяка жалба от осигурен срещу дружеството, свързана с доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация;
2. когато установи, че жалбата е основателна, дава задължителни предписания на дружеството за отстраняване на съответното нарушение;
3. когато при проучването възникнат основателни съмнения за извършено престъпление, тя предава случая на прокуратурата;
4. да опазва тайната на лицензираните дружества.
Лицензиране на дружествата
Чл. 41 (1) Дружеството подава до агенцията писмено заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност по доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, към което прилага:
1. съдебно решение за регистрация на дружеството с посочен предмет на дейност единствено доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, нотариално заверено или оригинал;
2. устава на дружеството;
3. банково удостоверение за изцяло внесен в Българска народна банка капитал, който е на разположение към датата на заявлението;
4. прогноза за дейността на дружеството за първите три години, съдържаща приходи и разходи;
5. програма за инвестиране на временно свободните парични средства за първите три години;
6. документи, включително декларации, удостоверяващи спазването на изискванията по чл. 36, ал. 2;
7. списък на акционерите, които пряко или чрез свързани лица притежават над 10 на сто от акциите, или могат да упражняват контрол над дружеството;
8. правилник за доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
(2) Правилникът за доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация задължително съдържа:
1. наименованието на дружеството;
2. условията и процедурите по придобиване на членство в дружеството;
3. принципите за определянето на вноските и условията за тяхното изменение;
4. условията за отлагане или прекратяване на вноските и правните последици в тези случаи;
5. условията за прекратяването на членство в дружеството, възстановяване на суми, възобновяване на членство, процедури и правни последици;
6. размерите и видовете такси, които получава дружеството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
По текстовете на чл. 38 до чл. 41 включително има ли изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам редакционна поправка в чл. 41, ал. 1, т. 1, като бъдат заличени думите накрая "нотариално заверено или оригинал", а в началото, преди "съдебно" се запише "заверен препис".
Оригиналът от съдебното решение остава в папката на делото във Фирмено отделение на съответния окръжен съд, а нотариална заверка не е необходима, когато самият съд заверява преписката.
Предлагам следната редакция на т. 1 на чл. 41, ал. 1:
"1. заверен препис от съдебно решение за регистрация на дружеството с посочен предмет на дейност единствено доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение на господин Йорданов има ли бележки?
Моля, гласувайте предложението на господин Йорданов, което се приема и от комисията.
Гласували 146 народни представители, за 146, против и въздържали се няма.
Поправката е приета.
Поставям на гласуване текстовете на членове от 38 до 41 включително.
Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
Членове 38, 39, 40 и 41 са приети.
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание през следващата седмица, както следва:
Вторник, 2 декември, от 10,30 ч. в зала 248.
Сряда, 3 декември, от 15,00 ч. в зала 248.
Четвъртък, 4 декември, от 15 ч. в зала 248.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание на 3 декември, сряда, от 16 ч. в зала 126.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 3 декември, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 и в четвъртък, 4 декември от 15,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще има редовно заседание на 3 декември, сряда, от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 3 и 4 декември, сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е извънредно заседание на 2 декември от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,02 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров
     
Секретари:
Калчо Чукаров
Иван Бойков