Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Предстои гласуването на:
ВОТ ЗА НЕДОВЕРИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА НЕГОВАТА ЗДРАВНА ПОЛИТИКА.
Съгласно приетото онзи ден решение, гласуването ще бъде извършено по предвидения в чл. 52, ал. 2, т. 5 начин - поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване, чрез компютризираната система за гласуване.
За процедура господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю! Разбира се, че вотът на недоверие към правителството има съществено конституционно и политическо значение. Начинът на гласуването е един от съществените негови елементи и този начин се определя от Народното събрание. Оттук следва да направим и правния извод. Вие сте абсолютно точен и прав, че на 27-ми, вторник, Народното събрание гласува гласуването за недоверие да бъде явно. Това стана около 9,30 ч. С оглед изказванията на представителите на парламентарните групи и народните представители според нас има новонастъпили факти и обстоятелства, които не се преклудират.
Господин председателю, Вие сте юрист и много добре разбирате, че новонастъпилите факти и обстоятелства дават право на основание на чл. 53 от правилника Парламентарната група на Демократичната левица да иска гласуването да бъде тайно.
Моля да подложите на гласуване начинът да бъде: тайно гласуване за вот на недоверие. (Реплики и оживление от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Начинът на гласуване е решен. Вие сте могли тогава да искате прегласуване. Не е поискано такова.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Позоваваме се на нови факти и обстоятелства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нови факти и обстоятелства правилникът не признава.
За процедура госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ако приемете, че въпросът не може да бъде пререшаван и го отклонявате от гласуване, тогава ще стигнем до решението, което взехме онзи ден, а то беше за явно гласуване по чл. 52, ал. 2, без обаче да сме уточнявали способа на гласуване. (Реплики от мнозинството.) В това нямаме съмнение, можете да отгърнете стенограмата.
В тази връзка правим предложение явното гласуване да се извърши по способа на т. 3 - поименно прочитане имената на народните представители устно, за да се избегне гласуването с чужди карти. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не разполагам в момента със стенограмата от онзи ден, но в материалите, които са ми дадени от Правния отдел, изрично е казано "гласуването по вота да бъде явно, чрез поименно изписване имената на народните представители". (Реплики от Демократичната левица.) Така е.
Господин Камов да обясни неговото предложение какво беше. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Аз мисля, че достатъчно ясно от името на Парламентарната група на Евролевицата заявих, подчертавам, това е без никакви колебания становището на парламентарната група, че принципен въпрос за българския парламент е тайното гласуване по такива въпроси. Ние сега създаваме практика, разбира се, има практика от минали парламенти. Вярно е, че Съюзът на демократичните сили винаги е настоявал...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Камов, не става дума за това. Какво беше Вашето предложение?
НИКОЛАЙ КАМОВ: Разбирам. Аз казвам тези неща, защото очевидно мнозинството застава на позиция, която не може да бъде преодоляна, тъй като няма достатъчно гласове в парламента. След като това е така, явното гласуване може да бъде и персонално. За нас е важно в този момент поименното гласуване да очертае личната отговорност на всеки народен представител в отношението му по тези въпроси.
Затова според нас използването на електронната система не пречи имената на народните представители да се появят след гласуването, веднага след като съответният бутон, изразяващ отношението към кабинета, бъде натиснат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов. Това решава въпроса.
Господин Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Тъй като ние лично не виждаме никакви новонастъпили събития, освен да речем пускането на метрото, което няма нищо общо с нашата парламентарна дейност, но тъй като не бихме искали да остане и следа от съмнение за вота, който ще бъде днес, ние също бихме приели да се изписват имената ни и след това всеки да става от мястото си и да казва "за", "против". Това сме го правили много пъти.
Мисля, че и групата на СДС на същото мнение стои.
Това е нашето становище. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога да ви прочета експресната стенограма от онзиденшното заседание. Предложението е прието: "гласуването ще бъде явно и поименно електронно с изписване на името и начина на гласуване от всеки депутат".
Реплики от ДемократиЧната левица: Кой го казва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз го казвам, че кой да го каже. (Смях в залата.)
Пристъпваме към гласуване. Който има правилника пред себе си, да си го прочете. За тези, които го нямат, аз отново ще прочета чл. 52:
"Чл. 52. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно. По предложение на парламентарна група Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.
(2) Явното гласуване се извършва чрез 1, 2, 3, 4 и 5-та точка - поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване, чрез компютризираната система за гласуване."
Моля, гласувайте!
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, след като ви чета правилника, вие казвате, че няма такова нещо. Това е като вица за шопа и за жирафа: "Няма такова животно, но има такова животно".
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: За какво гласуваме?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме за вашия вот на недоверие. Който е за вота, ще гласува зелено. Който е против вота, ще гласува червено. И който иска да се въздържи и не знае как да гласува, ще се въздържи.
Натискате си бутона, а на таблото след това започва изписването името на всеки депутат и начина, по който е гласувал.
Моля, гласувайте.
(Квесторите съобщават на председателя, че картата на господин Димитър Игнатов е неизправна и не може да гласува с нея.)
Моля за тишина и спокойствие. Проблемът с доктор Игнатов лесно ще се реши.
Доктор Игнатов, как гласувате Вие? Против. Прибавяме и вота на доктор Игнатов.
Гласували 205 народни представители: за вота на недоверие 56, против вота 136, въздържали се 13.
Започва поименното изписване на резултатите на таблото.
При това положение решението на Народното събрание по предложението за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията е:
Отхвърля предложението за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Иван Костов за провежданата от него здравна политика. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Оказа се, доктор Игнатов, че картата Ви е изправна и че сте гласували с нея. Тогава резултатът е следният:
Гласували 204 народни представители, така, както беше изписано на електронното табло, за вота 56, против 135, въздържали се 13.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря от името на правителството за оказаното му доверие, за толкова ясно и красноречиво отхвърленото искане на вота на недоверие.
Благодаря за доверието, благодаря и за защитата и за разясненията и за пледирането по правителствената политика в сферата на здравеопазването, които можаха да бъдат проследени от целия български народ.
Искам да ви уверя, че ще продължаваме така решително и твърдо да реализираме политиката си и в областта на здравеопазването, защото знаем, че реформата е пред нас, а не зад гърба ни. Ние сега навлизаме в реформата на здравеопазването. Ние ясно съзнаваме, че тепърва трябва да се преборим със заварения хаос и с разрушената система за защита на здравето на българските граждани.
Благодаря и на опозицията, че по толкова красноречив начин показа колко слаба е съпротивата срещу мнозинството. (Ръкопляскания от мнозинството.) Вие ще влезете в "Гинес" като единствените, събрали срещу правителство по-малко от една четвърт от народните депутати. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Въпреки това, макар да не съм съгласен с начина, по който беше предизвикана дискусията по здравеопазването, ние считаме, че тя беше полезна, защото тя даде възможност на правителството широко да защити и аргументира своята позиция, своите намерения и по този начин да станат по-ясни целите, които ние преследваме и начините, по които ще ги постигнем. Ние сме съгласни с направените констатации, че обществото преди тези дебати малко знаеше за това каква ще бъде реформата в здравноосигурителната система.
Искам обаче да ви обърна внимание, че извършвате една нелицеприятна дейност, като създавате истерия сред българските граждани на тема колко достъпно е здравеопазването в България. Ако вие сте национално отговорна опозиция, първо, ще кажете на българите за начините, по които те могат да избират в сферата на здравеопазването. Трябва да обръщате внимание като една социално ориентирана, ако изобщо сте социално ориентирана, партия, че българите имат възможност да получат безплатно здравеопазване, ако следват определени препоръки на лекуващия лекар и по този начин ще намалите напрежението в обществото.
И накрая, искам отново да се обърна към господин Георги Първанов. Боя се, че не съм бил много ясен, като се изказах накрая след дебатите по вота. Като казах, че трябва да боравите с действителни неща в политиката, господин Първанов, имах предвид ето, точно това действително нещо, което се случи преди малко. В желанието си да изглеждате твърд преди конгреса Вие просто изглеждате все по-несъстоятелен (ръкопляскания от мнозинството) и аз лично се притеснявам за политическото Ви бъдеще. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
От името на парламентарна група? Един момент, господин Първанов, първо да Ви прочета правилника, за да няма недоразумения.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Стига вече сте ни поучавали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Внимавайте и вие всичките.
Слушайте внимателно, защото няма да дам думата на господин Първанов за това, за което предполагам, че господин Първанов иска, защото правилникът не позволява.
Член 40, ал. 5 казва: "Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи."
Времето на вашата парламентарна група е изчерпано. В това време вие не можете да взимате думата.
Има обаче една шеста алинея, която казва:
"(6) Веднъж на заседание" - слушайте и наистина вече научете този правилник, не можем да губим време непрекъснато да го четем тук.
"(6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до десет минути."
Давам думата за процедура на господин заместник-председателя Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин председател, Вие също четете правилника и го научете, защото забелязвам, че в последно време Вие ставате партньор на всеки, който говори тук от тази трибуна. Председателстващият - председател ли ще бъде, заместник-председател ли ще бъде, е председател на Народното събрание и той се отнася към всички по един и същи начин. Не може, когато говори човек от левицата, Вие постоянно да го реплекирате, а когато викат и крещят от дясно - да се смеете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това са Ваши умозаключения.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилникът казва това, което прочетохте за ал. 6: "извън дневния ред". Извън точката в дневния ред. Точката от дневния ред - гласуване на недоверие, завърши, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тази точка завърши, започва друга и преди нея има право да говори всеки председател на парламентарна група. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е точно така, но ако всеки председател на парламентарна група започне да говори по изтеклата точка - има изтекла точка, ще му отнема думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, Вие не знаете по каква тема ще говоря аз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Действително не знам. Затова само Ви прочетох правилника.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ..., но за всички е ясно, че Вие не искате да чуете гласа на опозицията.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Ние искаме Куртев да председателства.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Резултатите от гласуването - тези 135 гласа подкрепа за правителството, ни дават основание за една интересна аналогия. Същият брой гласове получи и правителството на Виденов при последния вот, т.е. може да се каже, че това е предпоследната стъпка. (Силен смях от мнозинството, ръкопляскания от ДЛ.)
Резултатите от това гласуване, уважаеми дами и господа, идват да илюстрират една тенденция. Една необратима тенденция. Този кабинет беше избран със 179 гласа. Толкова гласове той получи, когато се гласуваше бюджетът, когато се гласуваше неговата програма. Днес вие получихте не просто 44 гласа по-малко. Днес нагледно беше доказано, че реформаторското мнозинство не е нищо повече от един несъстоял се мит.
Първо, защото вие и в хода на дебата, включително и днес, изтъркахте от употреба понятието "реформа", без да стане ясно нито на народните представители, нито на политическата класа, нито на обикновения българин какво съдържание влагате вие, кои са стратегическите цели, кои са подходите за реализацията на реформата.
И второ, защото е очевидно, че мнозинството се топи последователно. Вместо да стъпите на общото разбиране, изразено горе-долу преди една година в началото на февруари...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: На 4 февруари.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ..., че без консенсус не може да се прави реформа, не може да има политическа и икономическа стабилност, не може да се предприемат мерки за излизане от кризата, вие заложихте на силово-бюрократичните методи на управление, на действие спрямо останалите парламентарни групи.
Кабинетът оцеля. Вашето ядро очевидно се втвърдява. Но с всяко гласуване подкрепата за неумелите ви управленски действия и неадекватните ви законодателни инициативи ще се стеснява - особено по възловите проблеми. Спомнете си колко получи и последният бюджет, предложен от кабинета. Бяхте близо до критичната точка.
Вие дойдохте на власт неподготвени. Сега вече е ясно, че се изчерпвате и откъм законодателните, и откъм управленски действия. (Недоволство сред мнозинството.)
Уважаеми дами и господа от мнозинството, уважаеми господин министър-председател! Време е вече на 9-я месец от своето управление да излезете от кожата си на опозиция, на политическа сила, която непрекъснато се съизмерва с Българската социалистическа партия. ("Е-е-е!" от мнозинството.)
Обърнете се с лице към проблемите на управлението и престанете да се занимавате с вътрешнопартийните проблеми на Българската социалистическа партия. Вие, господин Костов, и Вие, госпожице Михайлова, на финала на дебата, в който с менторски тон говорихте за всичко друго, само не и за здравната политика на мнозинството, за здравето на хората. Вие даже не използвахте понятието "здравеопазване" в своите финални слова. Това ли са реалностите, питам аз?
Когато говорим за реалностите, давате ли си сметка, че с данъчната политика ще уморите хората на дребния и средния бизнес, че плащанията, които предстоят през следващите месеци, ще са непосилни за мнозинството от населението, ще създадат много проблеми на общините. Съзнавате ли, че земеделието вече е на автопилот? Че приватизационният процес, господин Божков, се превръща в такъв източник на корупция и далавери, в такова минно поле, от което няма да излезете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Какво? Я кажи какво? (Оживление.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Съзнавате ли бъркотията, която забърквате в сферата на здравеопазването и развитието на науката?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Кажи един случай, бе Георги!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Случаите са в печата вече, господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Един ми кажи!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Тези проблеми ще бъдат на остър, на все по-остър обществен и парламентарен дебат в следващите месеци.
Днес просто е ясно, уважаеми дами и господа, че вие не можете да работите в условията на конструктивна критика. Сравнете поведението на Демократичната левица за една година опозиция и собствените ви действия, когато управлявахме ние. Аз поне не си спомням вие като опозиция да сте подкрепили какъвто и да е законодателен акт или действие на тогавашното управляващо мнозинство. (Оживление.)
България за последните 8 години, уважаеми дами и господа, не е имала такава конструктивна, разумна и отговорна опозиция. (Смях сред мнозинството.) Но тази опозиция няма да ви щади, няма да ви създава управленски комфорт.
Научете се да слушате гласа на опозиционните партии, защото ние изразяваме политическата воля на все по-засилващото се мнозинство от недоволни български граждани. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Господин Еюп, смятам, че Вие също ще се съобразите с правилника.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Правилникът важи за всички, господин председател. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно затова.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми първо да честитя Рамазан-Байрям на всички мюсюлмани и да им пожелая здраве и благоденствие! (Ръкопляскания.)
Честито и на Вас, господин Костов, и на правителството (смях от ДЛ), че устоя на първия парламентарен тест. (Оживление.)
Парламентарната група на Обединението за национално спасение не подкрепи внесения от левицата вот на недоверие към правителството по няколко причини. Правителството, щото изпълнява Закона за здравеопазването, приет от Тридесет и седмото Народно събрание, предложен от госпожа Мими Виткова - тогава министър на здравеопазването...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Защо не го променихте?
КЕМАЛ ЕЮП: Тоест, значи БСП недоволства от нещо, което сама е създала. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
Друг е въпросът, че сегашното правителство не може да предложи нещо по-добро (единични ръкопляскания от ДЛ), а тръгна по пътя, начертан от провалил се кабинет на БСП. (Оживление.)
Министърът на здравеопазването не е виновен...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Той е некомпетентен.
КЕМАЛ ЕЮП: ..., защото не получи необходимите за министерството средства в бюджета. Е, сега гледа да закърпи положението.
Оправданието, че това е временна мярка, докато фонд "Здравеопазване" влезе в действие не издържа, защото практиката показва, че у нас временните неща са най-дълготрайните.
Оправданието, че се премахва корупцията също не издържа, защото корупцията сега ще се разпростре по-ефективно надолу върху повече звена. Бюрократичната машина е устроена така, че за всяко нарушение на регламента се плаща, но обикновено не на държавата. С Наредба N 22 се регламентират отношенията пациент-лекар или така нареченият "личен лекар" - доколко е такъв, отделна тема. Пациентът, който наруши регламента, плаща и на държавата, а за тези, които нямат пари - лошо им се пише. Ако това е стъпка, стимулираща здравеопазването, здраве му кажи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Така е.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаеми дами и господа! Вотът иначе е много навременен...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Браво!
КЕМАЛ ЕЮП: ... и ще е от полза, но не за обикновения български гражданин. Вотът сплоти редиците на СДС, защото пред опасност мнозинството се сплотява.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Каква опасност? (Смее се.)
КЕМАЛ ЕЮП: Така БСП направи услуга на СДС.
БСП предупреди публично, че следващият вот ще е на тема "образование". Това повдига няколко въпроса. Защо сега, когато може да се постави като кризисен за страната въпрос този за газа, БСП не го повдига? (Шум и реплики в залата.) Защо сега, когато се разшумя аферата "Хардланд", не се искат дебати по този въпрос?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Искаме, искаме.
КЕМАЛ ЕЮП: Защо главната опозиционна сила не дискутира въпроса за повишаващия се външен дълг на страната...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И него искаме.
КЕМАЛ ЕЮП: ... а дебатира и иска вот на недоверие по вторични, дори консенсусни за всички формации въпроси?
Изводът. Очевидно БСП не желае сериозна дестабилизация на кабинета, първо, защото не е готова да управлява, второ, защото не реална алтернатива.
СДС прие вота на недоверие по здравната политика повече от спокойно, дори ако се съди по някои реакции на сините политици, с известна радост. Покрай този вот СДС може да загърби медийните скандали около "Хардланд", нарастващото в страната безпокойство относно липсата на икономически реформи, които реално само се изчерпват с нагнетяване на данъчната тежест. Със следващия вот на недоверие - за образованието, БСП вече публично го огласи (шум в блока на Демократичната левица), СДС пак получава едно рамо. Този вот ще бъде в края на зимата. Тогава ще са актуални темите за данъчната тежест и нагнетяващата се инфлация, която вероятно ще почне да пробива, независимо от новите заеми на страната. С този вот СДС получава нов подарък, той е глътка въздух за управляващите.
Защо БСП прави тези подаръци. Очевидно защото има постигната договореност на двете политически сили за работата на Тридесет и осмото Народно събрание (шум и оживление в залата) и управлението през неговото времетраене. Така СДС си бетонира участието във властта, от една страна, а, от друга, си осигурява максимална електорална база, сплотена от безмислени вотове на недоверие, искани от БСП. Така може да се постигне и друго, защо не и чрез внимателни конституционни поправки - окончателно статукво в политиката на България, двуполюсност на политическия модел на управление. Всъщност това не е нова мечта на СДС, а политика още по времето на ръководството на СДС от Филип Димитров.
Следващата ситуация предполага вмешателство в Конституцията. Според нея - чл. 52, алинеи 1 и 2, здравеопазването е безплатно. Пак там - чл. 53, ал. 3, и образованието е безплатно. Значи приемането на тези закони за здравното осигуряване и образованието са в противовес на Конституцията на страната. Но БСП не ги атакува впоследствие пред Конституционния съд, където би могла да има успех, а сега, преди да са приети, с вотове на недоверие. Глупава политика, освен ако целта не е дестабилизация на ред конституционни текстове с последваща промяна и на други пунктове в основния закон на страната. Ерго, БСП прави услуга на СДС.
СДС връща услугата веднага, още преди внасянето на вота на недоверие за здравеопазването. С правителствено решение се смъква цената на лекарствата с близо 20 на сто. Значи БСП отчита успех, тя е реалният коректив на властта, а значи и истинската позиция на парламента. Това е вече услугата на СДС към подаръка на БСП. (Голям шум и оживление в залата.)
Подаръците са разменени и очевидно това не може да е случайно, а по-скоро договорирано. Политическите подаръци по принцип се договарят предварително. Такъв тип политическо договаряне дори и за по-значими събития е стара практика между двете централи. Реално страната сега е пред опасност от лишаване на избирателите от възможност за алтернатива. Това значи постепенно и целенасочено или елиминиране на зараждащите се такива форми - социалдемократически, либерални или социаллиберални. Съдбата на малките коалиции - партньори на СДС и БСП, е ярък пример как от тях остана само емблемата, марката, която украсява предизборните плакати на двете централи.
Вотът на недоверие при всички случаи обединява интересите на властимащите в СДС - да се запазят във властта, а пред конгреса на БСП обединява червения елит. Те реално се легитимират като опозиция и предизборно се показват силни, а значи и печелят вътрешнопартийна популярност. В този смисъл вотът на недоверие е отлична формула за двете политически формации и особено негативен при каквото и да било поведение за по-малките парламентарни групи.
Бедна страна сме, уважаеми дами и господа, но страна с умни граждани. И никой дълго време не може да ги заблуждава. Смяната на червени със сини знамена и обратно не ускорява реформата в България. Това видяха всички през изминалите осем години на мъчителен преход към демокрация. Вече и децата ни го научиха.
Днес България има нужда от правителство, което се опира на по-широка основа на демократичните сили. И това рано или късно ще стане. Дано отново не закъснеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Искам сега да поясня нещо. Парламентарната група на Обединението за национална спасение разполагаше с 19 минути неизползвано време, така че тя има право да говори дори по темата, защото съгласно правилника е в рамките на определеното й време. Евролевицата разполага с 11 минути, Съюзът на демократичните сили разполага с 3 минути, Народният съюз - с 1 минута.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Точката свърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точката свърши, ама вижте правилника, който не говори за точка, а за дневен ред.
Има думата господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Ние смятаме, че този вот поначало беше ненужен. Той беше ненужен, защото той се състоя по-рано, отколкото реално трябваше да се състои. Разговорът по въпросите за здравеопазването е неизбежен тогава, когато реформата ще тръгне, тогава, когато интересите на всички български граждани ще бъдат отново засегнати. От този вот и от дискусията около него нашият народ не разбра какво точно ще стане с неговите гаранции за здравеопазване, с качеството на медицинските услуги, с цените на тези услуги, с начина, по който той ще може да се грижи за децата си. Този вот беше ненужен и ние не можехме да го подкрепим, защото реформата практически не беше стартирала. За съжаление не беше стартирала. Ние не можехме да го подкрепим, защото алтернативата, която се предложи в закона, внесен от БСП, по мнението на нашите медицински експерти и на цялата ни парламентарна група трудно може да се нарече реформаторска. Но заедно с това ние предупреждаваме и с начина си на гласуване предупредихме, че не бива да започнат реформи с подзаконови нормативни актове. Не бива администрацията да стартира нещо, което парламентът не е утвърдил, което засяга принципните основи на нашето общество, което засяга интересите на всички граждани.
Ние предупредихме и предупреждаваме също така, че е много опасно да се започне нещо, за което не сме подготвени, за което гражданството не е подготвено и което се прави предимно от чиновници, а не се прави от лекарското съсловие, от самите граждани.

Аз мисля, че истинската дискусия по въпросите на здравеопазването още не се е състояла. И тя ще се състои тогава, когато хората много скоро, може би след един месец, а може би и малко по-късно, ще научат кой колко трябва да плаща за профилактика, кой колко трябва да плаща или няма да плаща за медицински услуги, кой как ще бъде гарантиран. Тогава ще се състои истинската дискусия. (Реплики от ДЛ.)
Ние не вярваме, категорично не вярваме, че с един централизиран фонд могат да се наберат необходимите суми, които да удовлетворят исканията на хората.
Ние вярваме също така, че дискусиите, които проведохме, и дискусиите, които тепърва ще провеждаме, ще повлияят върху това да се вземат верни решения и законът на второ четене, който още не е внесен, ще може да придобие един по-завършен вид.
Ние се надяваме, че мнозинството и правителството ще се вслушат във всички разумни предложения, които се направиха и по време на този вот, и преди него. Ние вярваме, че изводите от съвместната дискусия, които се направиха в този парламент, ще бъдат взети предвид и тогава ще можем да определим истинското си отношение.
Аз питам и тези, които внесоха вота, и тези, които подкрепят наредбата на правителството, питам ви: имате ли данни, господа, и яснота по всички детайли на тази реформа и по нейните принципни постановки? И ще ви кажа, че още нямате.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ти имаш ли?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: И ние нямаме, и хората нямат. Ето защо...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ние имаме.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин министърът каза: "Ние имаме.". Господин министър, направете едно проучване колко души от българския народ знаят това.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Всички.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ще повторя още веднъж, още веднъж: може ли да знаете всичко, което не е минало през този парламент? Най-малкото е неморално да се твърди, че нещо трябва да стане, когато не е минало през този парламент, дори да имате предварително гарантирано мнозинство.
Отново повтарям, неубедителна беше вашата стъпка да тръгнете с подзаконови актове, без да сме решили окончателно въпроса тук. И беше неуважение към дискусиите, които ние проведохме заедно и направихме много рационални и разумни предложения. Въпросът беше до 20 или до 30 дни.
В заключение искам да кажа, дами и господа следното. Аз призовавам в бъдеще да се отнасяме изключително сериозно и професионално към тези въпроси. Нека да направим хората съюзници на реформите. Казваме "не" на антиреформаторските настроения, "не" на продължаващия безкраен 7-годишен преходен период в здравеопазването, който го съсипа, в кавички преходен. "Да" на истинските реформи, но "да" на тези реформи, които са полезни за хората. Благодаря. (Ръкопляскания в малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова, три минути по темата и седем минути извън темата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не, благодаря Ви, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, от името на коя парламентарна група желаете думата?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): От името на независимите, по процедура.
Господин председател, ние имаме още четиринадесет минути останали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не сте група. Никакви права нямате, защото не сте група. (Смях в залата.) Като станете група, ще имате права на парламентарна група. Чакаме отдавна да станете, не ставате. Сега, това е положението. Спокойно, сега не се вълнувайте. Оправете си групата и заповядайте.
Има думата госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МАХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Господа министри! Уважаеми дами и господа! Аз наистина ще говоря в рамките най-много на трите минути, за които казахте, господин председател. Защото смятам, че дискусията на практика приключи онзи ден и каквото имахме да кажем, го казахме. И в момента се води един дебат, който ми се струва, че не допринася с нищо. Не дава нищо полезно в момента за работата и на парламента, и на правителството, не дава нещо полезно и за хората, които ни слушат, освен това да чуе кой къде го стяга чепикът. Изказванията, които чух досега, бяха точно в този смисъл. Едни се похвалиха колко хубава партия са, колко лоши са другите. Други помечтаха. Трети се върнаха доста в миналото и държаха речи в стил "двуполюсен модел" и колко лоши неща... и колко политиците какво си говорят едни на други.
Дами и господа, дискусията приключи онзи ден. Остава оттук нататък ние да си вършим работата, ние като народни представители и правителството като изпълнителна власт. Така че моето изказване е точно в тази посока. Нямам намерение, господин Първанов, да Ви отговарям, особено на писани речи (ръкопляскания в мнозинството), които си четете. След като чуете гласуването, си четете нещо писано преди това. Нямам намерение.
Мисля, че по-важно е и хората могат да оценят точно това - кой какво върши и кой кога го казва.
Благодаря на всички, които участват активно в дебата и които наистина допринесоха за това да се чуе какво ще се прави в областта на здравеопазването. Надявам се, че по тази тема дебатът ще продължи и в обществото, ще продължи и тук, в парламента. Защото всъщност на нас ни предстои да приемаме законите, които ще сложат здравата основа именно на реформата в здравната сфера.
Именно на нас, депутатите, и на изпълнителната власт, която има да ни внесе още проектозакони, ни предстои да изработим реформата и да продължим дебата съвсем конкретно, представяйки пред българските граждани стъпка по стъпка какво ще се направи, ден по ден, месец по месец.
Това е единственото, което имах да кажа, господин председател. Надявам се, че влязох в трите минути. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Съгласно чл. 41 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, господин председател, това е процедурата, че Вие грубо нарушавате именно този правилник. Нарушавате реда на работа на Народното събрание. Нарушихте приетата процедура по дебатите и гласуването на вота на недоверие към кабинета.
Съгласно това, което прие Народното събрание, на независимите народни представители се полагаха 30 минути. Остават още 14 неизползвани. В рамките на тези 14 минути Вие не може да откажете до 5 минути право за изказване на независими народни представители.
Моля Ви наистина да научите и Вие правилника, след като сте юрист. И нека да не смятаме, че Вашите юридически познания са спрели да се развиват до момента, след момента, в който сте престанали да бъдете юридически съветник и активист в редиците на Комсомола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не разбрах само до момента или след момента?
ЯШО МИНКОВ (от място): До момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря.
Хубаво е пък Вие да разберете, че правилникът говори за право на парламентарна група. И като не сте парламентарна група, с никакви минути на това основание не разполагате, защото дебатите отдавна свършиха, още онзи ден свършиха.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че имам чувството, че Народното събрание се саморазпусна вече, в смисъл поне за днес, аз все пак ще кажа в рамките на едната минута това, което има да каже Народният съюз. Не зная, объркан съм в...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Господин Савов, нека да излязат господа министрите от залата. Това не е уважение.
СТЕФАН САВОВ: Вижте, на мен не ми пречи... Аз имам... Моля ви се! Уважението е въпрос, който се научава в първите седем години, господине! (Ръкопляскания в мнозинството.)
Аз съм объркан днес, защото не знам в точката ли съм, извън точката ли съм, на заседание ли съм или извън заседание, но искам да кажа само едно нещо, като се обръщам към БСП. Всички ние говорим за Европа. Хубаво е да се научаваме от най-добрите неща на Европа.
Това, което е ново в парламентарната практика в Европа, е, че вотовете са конструктивни, трябва да бъдат конструктивни. Това влиза дори в Конституцията на Германия, Испания и т.н.
За съжаление, БСП не показа конструктивност. Ние не чухме какво тя точно предлага в здравната система. Това е една грешка, но това отново идва да покаже, че Народният съюз е прав, когато мисли, че този вот беше продиктуван от вътрешнопартийни съображения на БСП. Той не беше продиктуван от грижата за здравето на народа, а от грижата за техните вътрешни борби. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дадени са списъците с оратори на Парламентарната група на СДС и на Парламентарната група на Демократичната левица.
Процедура - госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): От името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка, защото ми се струва, че няма атмосфера в този момент в залата. Просто след половин час ще се работи по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Вчера беше определено времетраенето за изказване на отделните парламентарни групи.
Има думата господин Георги Панев, от Парламентарната група на СДС.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
На вчерашното заседание в изказването на господин министъра от името на вносителя, както и в представеното от комисията становище по този законопроект, обстойно бяха разгледани основните положения в него. Независимо от това по един законопроект винаги има какво да се каже, още повече когато става въпрос за законопроект в такава важна област, каквато е образованието.
Когато се предлагат изменения в един закон, възниква естественият въпрос какви са основанията за това, още повече че става въпрос за изменения в Закона за народната просвета. За мен отговорът на този въпрос се свежда до следното: да се създадат условия и да се разкрият нови възможности за един по-ефективен и по-прагматичен учебен процес, така че завършилите основно, още повече средно образование да притежават навици за самостоятелно мислене, за един точен подход към проблемите, за правилното поставяне на тези проблеми и за тяхното решаване. Още повече, че именно изискването за по-ефективна и по-прагматична образователна система е фиксирано в частта за образованието от правителствената програма "2001".
Аз ще се спра само на няколко основни положения в представения законопроект и най-вече ще говоря по въпроса за въвеждането на 12-и клас в средното образование. Добре е да се знае, че практически в цяла Европа, във всички европейски страни средното образование завършва с 12-и клас, а има страни, като например Чехия, където има и 13-и клас.
Какво дава въвеждането на още една година обучение в средния курс? В числово измерение това са 33 на сто спрямо сегашната ситуация, спрямо тези три класа - 9-и, 10-и и 11-и.
Най-напред, при едно равномерно разпределение на програмата и върху този нов 12-и клас, значително ще се облекчи учебният процес, което ще позволи по-ефективно да бъдат възприемани знанията, информацията от учениците и естествено по този начин те да бъдат по-добре осмисляни.
България е малка страна. В момента сме свидетели на една глобализация на света в най-различни измерения и на една европеизация за страните от нашия регион. Ние се стремим към Европа, но ние сме малка страна и за контактите ни от всякакъв характер е нужно да знаем чужди езици, т. е. знанието на чужди езици е жизненоважно за нас, за нашите деца, за нашите младежи. Това допълнително време отваря възможност за по-задълбочено и отново - тази дума ще звучи много в моето изказване - по-ефективно изучаване на чужди езици.
България бих казал е пред прага на информационното общество, което като че ли вече съществува в Съединените щати и в някои развити страни. Това е неизбежно. Това ще се случи. Следователно изучаването на информатика, информационни системи ще бъде отново поставено в по-благоприятно положение за сметка на това допълнително време и ще се получат по-приложими знания в тази важна област.
За съжаление в продължение на десетки години нашите младежи и нашето общество бяха лишени от нещо много важно - от възможността да добият истинско гражданско образование. Вече се предприемат мерки в това отношение чрез учебниците, учебните програми. Елементите на гражданското образование са разнообразни, но преди всичко нашите деца още на училищната скамейка трябва добре да опознаят своите права и задължения като граждани, да познават административната система, да знаят как могат да защитят своите интереси, да познават тези обществени модели, които работят и са доказани на практика, да познават тези елементи от философски системи, които са работили и са доказани на практика, да познават всичко това, което в общ план прави човека личност и като такава му дава възможност и в живота занапред. Именно за гражданското образование ще има възможност за сметка на това допълнително време.
Съвременното училище е изправено пред една лавина от информация. В развитите страни се вземат мерки тази информация да бъде сведена до един оптимум. Така или иначе количеството информация ще нараства и ние сме свидетели до какво води една натоварена учебна програма: пряко води до увреждането на психическото и физическото здраве на децата при пренатовареност и неумело направена учебна програма. И няма по-сигурно средство за предпазване от психически стрес, от физически заболявания от спортните занимания, от спорта. Спортът като превенция в нашето училище трябва да намери своето сериозно, своето тежко място. И ето, тези 33 на сто допълнително време позволяват това да стане на практика.
Немаловажен е въпросът за това, че завършилият една година по-късно в тази възраст, когато една година се равнява на 5 - 6 години от зрелия живот, е като личност по-изграден, гледа с по-верни очи на живота и е способен да вземе по-вярното решение. А няма по-отговорно, по-жизненоважно за личността решение от избора на житейско поприще. Имам предвид най-вече избора на висше училище, в което да продължи образованието си нашият младеж. Това е изключително отговорен избор и практиката в развитите страни показва, че с този избор младежите не бързат. Веднъж направен той трябва да е точен, за да предположи една всеотдайност, сериозни занимания, получаване на истинска квалификация и в резултат реална възможност за реализиране в живота. Дванадесетият клас допринася и в тази насока.
И най-накрая, но в никакъв случай не като по-маловажен фактор е обстоятелството, с което започнах, че в европейските страни средният курс е с дванадесет класа. Предстоят ни редица синхронизации и унификации на различни области на нашия живот с европейски такива - на законодателство и в този ред на мисли признаване на нашите дипломи както за висшето образование, така и за средното образование - общо образование или средно професионално, от Eвропа. Неизбежно е при преговорите, при уточняване на условията за легализиране на нашите дипломи да има някакви количествени критерии, някои фактори, които да тежат като обективна величина. И близко до ума е, че това ще бъде продължителността на курса в средното образование, който повтарям, в Европа е приет да бъде с дванадесет класа. Ето това са основните ми аргументи за въвеждането на 12-и клас в нашето средно образование.

Друг момент, на който бих искал да се спра, е това, че в законопроекта са аргументирани условията и реда за придобиване на професионално образование. Тоест, законопроектът дава рамката, която последващият законопроект - за професионалното образование, който всъщност е законопроект за държавното изискване за професионално образование - ще напълни със съдържание.
Бих искал да припомня, че в "Бялата книга" на Европейския съвет за образованието на професионалното образование се отделя изключително голямо внимание, дори и от този аспект, че то само по себе си представлява може би едно от най-ефективните средства за борба с безработицата.
Измененията на закона предлагат една деконцентрация на управленската структура на образованието. Има се предвид това, че регионалните инспекторати стават самостоятелни юридически лица, придобиват правомощия, ако мога така да се изразя, на миниминистерства по места и това е всъщност деконцентрацията, която се извършва.
Запазването на контрола от страна на министерството, съчетано със самостоятелност на неговите звена в страната - регионалните инспекторати, неизбежно ще доведе до по-ефективно, по-бързо, облекчено управление на цялата структура. Освен това ясно е, че регионалното звено е много по-добре запознато със спецификата на дейността в сферата на образованието в дадения регион и неговото решение би трябвало в повечето случаи да бъде вярно. Тоест, съгласуването, обратната връзка, която затруднява управлението на системата, съчетана с едно добро познаване, отпада. Едно добро познаване, което се предполага, води и до едно по-ефективно и по-добро управление и облекчаване на цялата административна процедура.
Разбира се, има текстове в законопроекта, които се нуждаят от прецизиране. Необходимо е да се изяснят условията за ползване на частна общинска и частна държавна собственост от частните училища. В сега предложените изменения те не са изяснени достатъчно добре.
Трябва да се прецизира и редът за закриване на частни училища, така че да се защитят интересите на учащите се, на децата в тях, както и интересите на учителите в частните училища. Имам предвид в случай на закриване.
Необходим е също така и текст, който да защитава авторитета и достойнството на учителя. Ще бъдат направени в съответните предложения за второ четене. Като цяло измененията и допълненията към Закона за народната просвета създават условия и предлагат нови възможности за качествена реформа на образователната система и адаптацията им към съвременните и на близкото бъдеще изисквания. Ето защо призовавам народните представители да приемат закона на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Господин Панев, на първо слушане мога да отправя само четири въпроса към Вас по отношение на въвеждането на 12-и клас. Вие много добре сте информиран, че няма закон за учебния план. На базата на какво ще се разположи във времето учебното съдържание, както произволно Вие боравите с това, след като не е приет законът за учебния план.
Другият проблем е много остър. Знае се и в момента, че в съществуващия, откровено ще подчертаем, добър вариант на закона от 1991 г., и сега съществува 12-и клас. Самият министър в комисията посочи, че 40 на сто от учениците и сега завършват в България 12-и клас. Но Вие говорите в случая за едно пълно унифициране. Така че разликата е много голяма.
На трето място, отчетени ли са потребностите - защото нашият закон не съществува изолирано, в празно пространство - онези проблеми, които поставяме пред нашата армия? Известно е, че випускът на завършващите ученици е между 90 и 100 хиляди. Една голяма част от тях завършват СПТУ и техникуми. Този набор, който се полага с влизането на 12-и клас, има много сериозно намаляване на момчетата. Ние имаме съобщение от Министерството на отбраната, че масовото въвеждане на 12-и клас, сериозно ще застраши решаването на задачите за армията.
Проблемът свързан с чуждите езици. Много спокойно боравим с тази материя, като се има предвид, че в момента имаме разлика в масовото училище и специализираните езикови училища. Проблемът е и на учебна програма, но и на сериозни ресурси в образованието и най-важното на кадри. Вие добре знаете, че дори в София има много нередовни учители по езиците.
Аз съм съгласна с Вас, че трябва много сериозна информационна култура и чуждоезикова подготовка, но не виждам ресурси. Какви ресурси виждате Вие по отношение на това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата за втора реплика госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Един въпрос към господин Панев в реда на мисли, които той изказа, като председател на комисията.
Мотивирайки това, че нашата група младежи около 18, 19, 20 години едва ли не трябва да постоят повече в училище, за да могат да направят най-правилния си избор за учебното си заведение. Тоест, избор в живота за професия или подхода си като свое лично мнение, семейно възпитание и позиция за висшето учебно заведение.
По Конституция ние даваме право на 18-годишните младежи да избират. И тук, и в Закона за народната просвета, и в Закона за здравеопазването, когато вие даваме мотивите за тези поправки, според мен, правите една характеристика и на тази група от хора, че едва ли не те имат право да гласуват, но нямат право, някак си не са ориентирани в живота за висшето си образование и за избора си на професия.
Аз не успях, господин Панев, да разбера Вашия мотив в каква посока е в този смисъл. Затова искам като председател да се конкретизирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата за дуплика господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): На първия Ви въпрос, госпожо Дончева, как ще бъде разположено учебното съдържание и как ще бъде разпределен и прочие, Вие сама си отговорихте. След приемането на закона ще бъде приет закон за учебния план, който ще уреди точно тази материя.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не е приет.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да не поставяме коня зад каруцата, нали, или каруцата пред коня. Ясно е - приема се този закон, ще се приеме и закон за учебния план. Естествено е, че ще се приеме.
Унифицирането. Не става въпрос за унифициране. Аз започнах разглеждането на въпроса за 12-и клас с това, че в Европа, в европейските страни се учи 12 години. Тоест, става въпрос за едно приравняване на продължителността на средния курс към общоприетата продължителност в Европа. А това, че в момента има 40 на сто училища с 12-и клас е точно в подкрепа на тази тенденция. Това бих могъл да ви кажа.
Що се касае до гъвкавост, която Вие предполагате - гъвкавост на образователна система, която да поеме и така нататък, нея я има - има професионални училища, изредени са училищата. Всеки може да намери мястото си в тях. Има си отделен член по този въпрос.
Да не забравяме, че вече в армията се приема не еднократно, един път в годината, а на четири набора, на четири борси. Това нещо изключва недостига на набор за конкретния момент.
На въпроса на госпожа Янкова. Преценено е и с пълно право, че един младеж на 18 години може да гласува. Той е съзнателен. Практически той е вече почти изграден като личност. Но когато се касае за толкова важен негов въпрос, личен, който предполага едно по-задълбочено, по-комплексно познаване конкретно на живота, това, което той иска, ако щете себепознаване, нещата в никакъв случай на могат да се изравнят по това да прецени коя политическа сила защитава неговите интереси и коя - не. Единият въпрос е много по-определен, докато другият е свързан и с едно себепознаване. Благодаря ви за вниманието. (Неразбираеми реплики от Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата господин вицепремиерът Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателстващ, имам една молба към един от народните представители от опозицията.
Господин Стоилов, Вие сте преподавател във висше училище. Много Ви моля да бъдете коректен по време на дебата и да не подхвърляте непрекъснато реплики. Няма полза от това нещо. (Неразбираема реплика от Янаки Стоилов.)
Смятате ли, че по този начин може да се постигне сериозен и толерантен разговор върху проблемите на образованието? (Неразбираема реплика от Янаки Стоилов.)
Аз съм бил депутат в опозиция. Тези от вас, които са били от мнозинството, може би си спомнят моето поведение по време на моето депутатстване в опозиция.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): А вашата група подобна ли беше?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пък и има либерален председател, че ви оставя да си водите диалог.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Понеже въпросите са сериозни, аз искам да взема отношение към две групи. Първото е правото на избор. Това е вярно. В комисията ние дискутирахме следното.
До 8-и клас - госпожа Янкова даваше примери със Смолянския край, ако си спомня - до 8-и клас трябва да постигнем онази степен на грамотност, в която имаме традиции в нашето образование и в която Законът за учебния план, за което говори господин Панев, че той все пак е следващата крачка и не може да не сложим рамка за него отсега в Закона за народната просвета, ще ни даде възможност да ограничим точно тази рамка - до 8-и клас. Изборът започва оттам. Някои деца нямат желанието и нямат идеята и те, и техните родители, да продължат висше образование. Те искат да потърсят свое професионално развитие. Те искат да намерят своята професионална квалификация. Те искат да вземат онова свидетелство, с което ще излязат на пазара на труда и там ще реализират себе си, ще могат да печелят и да се развиват занапред.
Знаем, че и сегашните текстове, и съществуващата практика ни дава възможност те да проведат този избор. Тогава те самите се отказват от продължаване на своето образование. Такива примери дадохте много, а може да се дават и още. Онзи, който поеме върху себе си избора да продължи образованието си, той отива в общообразователния цикъл, както го наричаме в момента - този, който и законът борави с понятието "средно общообразователно училище" - и в него вече влагаме допълнителното съдържание, обогатяваме го, олекотявайки го в четирите класа, въобще всичките други аргументи, за да може да се подготви по-добре и за своето бъдещо развитие, защото той вече е приел пътя към високото образование. Така че изборът започва малко по-рано. Той на практика е избор, който всички ние сме го имали пред себе си в нашата образователна система след 8-и клас. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата народният представител Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Преди да взема конкретно отношение по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, позволете да ви припомня два основни принципа, залегнали във всяка образователна политика, която се стреми да отговаря на потребностите на днешния и утрешния ден. Принципи, които са залегнали както в нашата Конституция, така са намерили и известно решение в Закона за народната просвета, приет от Великото Народно събрание.
Първият принцип издига образованието като основно човешко право и универсална човешка ценност. Вторият - разкрива образованието като единен процес, който да гарантира равни възможности, равен старт на всички обучаващи се и същевременно създава условия, за да могат те да повишават непрекъснато своето образование и квалификация. Неслучайно в документите на ЮНЕСКО се говори за обучение през целия живот. Оттук следва, че когато политиците възприемат подход, който е или твърде радикален, или пренебрегващ полезният опит, отхвърлящ постижения, национални особености и специфика, със стремеж механично да се привнася чужд опит, то образователната система е обречена на неуспех.
В този смисъл съм длъжна да подчертая, че българската образователна система има своите успехи, които не се оспорват и от чужди специалисти в тази сфера. Наши ученици, знаем много добре, заемат призови места в редица международни състезания. Същевременно не трябва да изпадаме в плен на илюзорно доволство. Тъкмо сега, когато сме пред прага на ХХI век, въпросът за качеството на образованието, за неговата социална функция и роля, за интегрирането и социализацията на младите хора в България е особено важен и се откроява с особена острота. От тази гледна точка аз не оспорвам необходимостта от изменения в Закона за народната просвета, въпреки че законът е модерен, съобразен с европейското законодателство и националните ни традиции.
В мотивите на вносителя се посочва, че измененията са продиктувани най-вече, за да се решат проблемите, свързани с намирането на ясни критерии за откриване, преобразуване и закриване на частни чуждестранни и български с чуждестранно участие детски градини и училища. Второ - преодоляване на непрецизни формулировки на държавните образователни изисквания. И трето - преодоляване несъвършенствата на управленската структура, както и при подбора за назначаване на директори и учители.
Без да отричам тези мотиви смятам, че не е ясна целта на поправките в законопроекта, поради което те не са намерили и добро решение. Според мен, целта на измененията, които трябваше да се направят, а за мое съжаление, не са направени, е да се гарантират:
1. конституционните права за задължително обучение до 16-годишна възраст и безплатно образование;
2. да се повишава качеството на образованието, съхранявайки най-доброто досега и същевременно адаптирайки го към новите предизвикателства на ХХI век;
3. да се издигне ролята на училището като субект на гражданското общество, респективно обществения статут и статус на българския учител и директора на българското училище.
За мен е необяснимо защо в законопроекта не са намерили решение именно тези най-важни проблеми, които, пак повтарям, в последните години изпъкват особено релефно. Поради редица социално-икономически причини все повече стават учениците, подлежащи на задължително обучение, които напускат училище. Ние много добре знаем, че започналото закриване на училища поради липса на достатъчно ученици, колкото и икономически да е целесъобразно, също допринася за намаляващия обхват на учениците, за невъзможността в някои селища на страната да се даде равния старт на децата.
Икономическата и не на последно място моралната криза, растящата детска престъпност, наркоманията и други негативни явления сред младото поколение са една реалност, която все повече ни задължава да се обърнем към проблемите в цялата им дълбочина. Аз недоумявам защо Министерският съвет не направи изменения преди всичко в тази посока!
Вече е недостатъчен записът на чл. 6 от Закона за народната просвета, че образованието в училището е безплатно. В законопроекта, според мен, трябваше да има нови норми, нови защитни механизми, които да гарантират този текст, както и текстът на чл. 4, ал. 2, който визира, че не се допускат ограничения или привилегии, основани на социален произход и обществено положение.
Въпросът е, че като не се допускат ограничения, така ограничените в социално отношение деца от бедните семейства да потребяват правото си на образование. Точно това и точно тези въпроси не се третират в законопроекта.

Обезпокоена съм от факта, че напоследък все повече се шири една успокоителна теза, че незапочващите училище или отпадащите ученици като процент е далеч по-малък от някои развити европейски държави. Това е така, но трябва ли да стигнем пък тези проценти на европейските държави, които всъщност са негативни и срещу които съответната държава ще провежда и провежда съзнателна образователна политика за разширяване на обхвата и за намаляване на тези деца, които досега не са отивали на училище.
Същевременно използването на социално-икономическата ситуация като оправдание на неправилни управленски действия ще ни отклони от верния изход.
Повтарям, че предвидените изменения стесняват вариантите на решение и това най-добре се вижда в чл. 26 от законопроекта, където се третират видовете училища.
Това, което не е изведено в закона, и това, което трябваше да се покаже, е как да се издигне ролята на българското училище, как то да стане привлекателно, как да има своя собствена идентичност и, бих казала, даже уникалност.
Най-голямо изменение се предвижда в чл. 24, според който средното образование се придобива след завършен 12-и клас и успешно положени държавни изпити и се удостоверява с диплома за завършено средно образование. Въвеждането на 12-и клас за всичките средни училища не се приема еднозначно в обществото и ние не трябва да си затваряме очите пред това. Въпреки дискусията в комисията по този въпрос, мнозинството не взе предвид изложените от Демократичната левица аргументи. Не мога да проумея защо се налага такава унификация, такава уравниловка, след като учениците са с толкова различни възможности и интереси. И нека не се спекулира, че това е задължение, за да влезем в Европейския съюз.
В становището на Европейската комисия по молбата на България за членство в Европейския съюз не се посочват мерки, че трябва да се предприемат в тази област, даже цитирам документа: страница 51.
Нещо повече, всички много добре знаем, че всяка една страна от Европейския съюз запазва своята идентичност на базата на своите национални традиции в култура и образование.
Така че унифициран модел, който да стане аналог на България, няма и не може да има, и естествено никой не иска от нас подобно нещо.
Ето защо позоваването на европейските задължения според мен трябва да е особено коректно, за да не се натрапва европейски скептицизъм в нашия народ, особено сред подрастващото поколение.
Що се отнася до стремежа да се децентрализира структурата на управление, претенцията и възраженията ми са най-големи. И тук никой от тази зала не би трябвало да ме вини, че съм имала и имам тези претенции.
В това отношение, уважаеми колеги, искам да ви уведомя, че съм безкрайно последователна. Всички законопроекти, които са се разглеждали, включително и Концепцията, като проект за концепция, която се е разглеждала в Тридесет и седмото Народно събрание в нашата комисия, аз съм отстоявала една и съща позиция по този въпрос.
Така че критичните ми бележки не са направени просто, защото съм от опозицията, а защото имам мнение, което отстоявам в продължение на няколко години и мисля, че трябва да дискутираме особено внимателно по въпроса за управлението на структурата на българското образование.
Министерството се разтоварва от конституционните си задължения, като размива своите отговорности чрез регионалните инспекторати, искайки те да станат юридически лица. Същевременно обаче проявява стремеж към централизация, като повечето поправки в законопроекта дават правото на министъра да работи с наредби и други подзаконови актове.
Недоумение буди отпадането на ал. 1 на чл. 15, според която държавните образователни изисквания, които не се приемат със закон, да се утвърждават от Висшия учебен съвет, в който една трета от членовете му са учители. Това е един от най-демократичните текстове на закона, приет от Великото Народно събрание, за който сме получавали специални похвали и адмирации от различни представители на Съвета на Европа, а сега той се заличава в законопроекта. Според мен това е недопустимо и би трябвало да се отстрани тази поправка, защото в противен случай се проявява една явна недемократичност.
В мотивите на законопроекта се предявява претенцията, че ще се извърши децентрализация в управлението на образованието. Всъщност бърка се децентрализация с деконцентрация. Фактически става делегиране на права на вертикалните структури на Министерството на образованието и науката, т.е. на регионалните инспекторати. След като се заявява, че те ще бъдат юридически лица, това означава, че регионалните инспекторати ще трябва да финансират просветните звена на своята територия. Къде са финансовите служби и ще се създадат ли, и има ли разчети за това? Къде са всичките други разсъждения, свързани с увеличаване на администрацията в това отношение?
Щом ще бъдат юридически лица, тогава защо в законопроекта се предвижда министърът да назначава инспекторите в инспекторатите и същевременно той да определя тяхното седалище, функция и структура. Досега седалищата на инспекторатите се определяха от Министерския съвет, а сега се предвижда да става от министъра.
Особено спорен е въпросът, че началниците на инспекторатите ще са работодатели на директорите на общинските училища. Самият факт, че министърът е работодател, според законопроекта, само на директорите на държавните училища се създава впечатление за двоен стандарт, за двойно отношение към директорите на училищата. Излиза, че директорите на общинските училища са хора от по-ниска категория, което не само че не е вярно, но и е недопустимо от единността на образователната система, от това, че министърът по Конституция контролира всички видове училища.
Получава се противоречие и от нов ранг. След като директорите на общинските училища, а и на държавните, се назначават след конкурс, а началниците на инспекторатите и експертите, според законопроекта, ще се назначават от министъра без конкурс, то излиза, че чиновническият апарат по места ще има чадъра на министерството и на съответния министър. Налага се мнението, че тези чиновници по презумпция са добри, с качества, а институтът на директора винаги ще се подлага на проверки и конкурси.
Този момент, уважаеми колеги, според мен, ако остане, винаги ще поражда напрежение, противоречия, възможности за субективизъм.
Ето защо аз обезателно ще настоявам на второ четене да отпадне § 9 от Допълнителните разпоредби, свързани с конкурсите за директори и да се въведе системата на атестиране, която си е предвидена в закона, а сега тихомълком също отпада.
Същевременно трябва да ви подчертая, че съм много притеснена, че в законопроекта не се търси балансът между интереса на общината да има добри училища и общодържавният интерес, не се търси мярата между споделените отговорности, която е в основата на децентрализацията.
Искам отново да заявя, че финансирането на училището и утвърждаването му като юридическо лице, издигането на статута на учителя и директора, създаването на гаранции за качествено образование, за равен шанс на всички деца да се учат безплатно, са основните проблеми, които не намират решение в законопроекта. Законопроектът влошава Закона за народната просвета и беше най-разумно той да бъде изтеглен.
И така, приключвайки, искам да кажа, че в този законопроект вместо децентрализация, се утвърждава централизация, вместо демократичното начало - субективизмът, вместо мярата между централната и местната власт, се издига чиновническият авторитаризъм, вместо доброволността и стимулирането на младия човек към знания, по изкуствен начин се унифицират индивидуалните особености и стремежи на всеки ученик. Ако този подход, който в момента е вграден в законопроекта, се утвърди и на второ четене, то съм длъжна да предупредя, че хаосът и сривът в образователната система ще станат печален факт. Бъдещето на България, образователният и национален капитал ще бъдат обречени. Негативните последици ще бъдат непоправими и непреодолими.
Ето защо този вариант на законопроекта на първо четене аз няма да подкрепя. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За реплика давам думата на господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Величкова! В една част от Вашето изказване Вие критикувахте, че няма някои неща в законопроекта, че не са влезли някои неща. Струва ми се, че ние на първо четене разглеждаме това, което е внесено. И ако следва да се направят някои промени, то всеки от нас, би могъл да ги направи, но не бихме могли днес тук да ги разглеждаме.
Второ, бих искал да кажа, че ми направи впечатление - и което споделям с вас, че вие сте против да има някои привилегии, от което следва наистина да има известна унификация. Може би пък, ако се разделят училищата, както вие считате, по възможности и интереси, може би ще се наруши унификацията и може би наистина е необходимо да има някаква унификация. Става въпрос за 12-класното образование. Вие знаете, че сега има училища по възможности и интереси - езикови гимназии, които са дванадесет класа. Но това наистина малко също разделя децата.
Така че в тази връзка ми се струва, че би могло да се помисли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За втора реплика давам думата на господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Величкова, при всичкото ми уважение към Вас, бих искал да отбележа, че в първата част на Вашето изказване Вие се ограничихте в едни общи разсъждения, по същество - верни, разбира се, с изключение на това, че предложените изменения не съответстват на конституционните разпоредби. Останалите ваши общи разсъждения - например за борбата с наркоманията, други тенденции съвременни, негативни и пр., са верни. Но вие нищо не казахте за това какво следва да се предприеме и дали именно целта на един закон за народната просвета е това и дали точно в него трябва да влязат тези разпоредби или трябва да бъдат обект на други закони или подзаконови нормативни актове.
Така че не бих оценил по достойнство първата част на Вашето изказване.
По втората част искам да се спра на един, струва ми се за Вас особено чувствителен, болезнен въпрос, тъй като Вие го изведохте като една поанта във Вашето изказване - въпросът за конкурсите.
Конкурсите са предвидени с влезлия през 1991 г. закон, за който Вие казахте, че е модерен, добър, съобразен с европейските норми и стандарти. Има сертификат за това и това е факт. В този закон на най-приемливи основания, а именно, че конкурсът за една отговорна длъжност или за сравнително отговорна длъжност, в случая - много отговорна, каквато е директор на училище, е най-демократичната, да кажем, форма от това, което познавам навсякъде като обществена практика, и гарантираща качеството на този, който ще заеме поста.
По една или друга причина - в повечето случаи тези причини бяха политически и Вие го знаете много добре, тези конкурси не се проведоха, но сега вече срокът изтича и те ще се проведат.
Извинявам се, сега свършвам, господин председател.
Атестацията в никакъв случай не е равнозначна на конкурса. Нещо повече, от атестация няма нужда и тя справедливо е премахната, защото проверката в инспектората и всичките начини за контрол, които знаете, че се извършват на практика, всъщност заместват атестациите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Имате думата за дуплика, госпожо Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): На колегата Панев - за неговите разсъждения, че на второ четене, естествено, могат да се направят поправки, е така. Но на първо четене аз разглеждах и се опитах да вникна във философията на законопроекта и същевременно да подчертая моята изходна позиция и моето виждане на нещата. Така да се каже моята философия по проблемите на образованието, която е толкова моя, колкото на всички, които работят в образователната политика и се грижат за нея, неща, които трябва да ги имаме предвид, когато работим отговорно по един закон.
Така че на първо четене се говори за обща философия на закона.
Господин Китов, по отношение на привилегиите и 12-и клас, аз го разглеждах въпроса в друг контекст и в друг разрез. Просто не сте разбрали.
Що се отнася до господин Панев, пак ще повторя същото. Моите общи разсъждения са толкова мои, колкото на всички, които отговорно работят по образованието. Аз говорех за принципи на българските педагози, на педагозите в целия свят, даже бих казала - на Международната комисия по образование към ЮНЕСКО "ХХI век". И през призмата на тези принципи исках да ви кажа какво трябваше да има в законопроекта, за да не разваляте Закона за народната просвета.
Второ, това, което бих решила да направя като поправки, аз ще преценя, за да не се получи така, че погрешната философия на закона - в случая на законопроекта на вносителите, да я кърпя и да я режа по един начин, по който няма да се поправи.
Същевременно - за конкурсите на директорите и за регионалните инспекторати! Господин Панев, Вие не сте разбрали, че в закона има два вида противоречия по отношение на регионалните инспекторати. Първото противоречие е това, че чиновникът е назначен, а той ще бъде работодател на директора, който ще бъде подложен на конкурс. И ние трябва да имаме гаранции, че този чиновник е също толкова добър, колкото директорът, който ще стане такъв след конкурса. Това е едно. Министърът не може да бъде чадърът на чиновника. Нито чиновникът да бъде примависта на местно феодство. Това трябва да го знаете, след като ще имаме директор, който ще бъде подложен на конкурс.
Същевременно, когато говоря, че § 9 трябва да отпадне от законопроекта, имам предвид това, че в крайна сметка в момента за около 700 места вече седем години не се явява нито един, който да кандидатства за директор, особено в малките училища. И вие трябва да знаете, че става един траен дефицит на директори.
Същевременно, щом като конкурсът е най-добрият и демократичен акт - а обикновено конкурсът най-напред е писмен изпит, тайно се провежда, не е лошо този стандарт да го прилагате, когато става въпрос за тайно гласуване за вот на недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Уважаеми дами и господа, в залата на Клуба на народния представител сега, през почивката, ще бъде открита изложбата "Таланти на ХХI век" с мото "Устойчиво развитие, взаимопомощ, взаимоуважение", която е организирана от фондация "Бъдеще ХХI век".
Аз преди малко минах оттам и мога да ви уверя, че е доста интересна изложбата, така че ви призовавам да я посетите.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Думата има народният представител господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният от Министерския съвет проект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета явно има претенцията да усъвършенства приетия през 1991 г. и частично допълнен и изменен през 1996 г. закон, който, макар и добър като цяло, съдържаше редица несъвършенства и непълноти.
В проекта са дадени ясни определения за държавни и общински училища, прецизиран е редът за откриване, преобразуване и закриване на частни и чуждестранни с българско участие детски градини и училища, прецизирани са също така с оглед на мястото и ролята им в просветната система образователните изисквания. Създава се двустепенна структура на средното образование, както и се регламентират условията и редът за придобиване на професионално образование. Прави се опит и за промяна във финансовото и ресурсно осигуряване на системата.
Тези промени може и сигурно ще направят закона по-добър, но според нас това е едната, бихме казали по-малката цел. Големият въпрос, голямата цел според нас би трябвало да бъде да се сдобием със закон не просто по-добър в едно или друго отношение от предишния, а закон максимално адекватен на новите образователни реалности, който да изиграе ролята на трайна научна основа, на която да се развие българската образователна система. Първата цел може и да я постигнем. За реализирането на втората определено се нуждаем от цялостна концепция за това какво средно образование ни е необходимо.
За съжаление, на този етап ние сме далече от концепция за средно образование. Да се надяваме, че в близко време ще се сдобием и с такава. Но все пак, за да доближим закона до новите потребности, е необходимо най-малкото да се опитаме да разширим обхвата на предложения проект както по посока на развитие на заложените норми, така и по посока на включване на нови. Очаквам откритост от страна на мнозинството за нашите предложения в тази насока.
Струва ми се, че към изискванията на Европейския съюз, на Европа за привеждане на образователната ни система към европейските стандарти, трябва да подходим с едно особено самочувствие. Закономерно възниква въпросът защо от Европа с охота ни учат за това как да правим финанси, как да преустроим банковата си система и икономиката, но прави впечатление, че Европа се въздържа да ни учи как да правим средно образование. И обяснението е много просто. фундаменталните основи на българската образователна система са достатъчно здрави. Те датират още от Кирило-Методиевото време, а през Възраждането образованието се превръща във водеща ценност в йерархията на духовните ценности на българина въобще.
За съжаление, в последно време тази ценност бележи прогресивна тенденция на девалвация. Необходим е един задълбочен анализ на причините и извеждане на основните цели за преодоляването им. Искам само да кажа, че учителят от обект на възхищение през Средновековието, вече се превръща в обект на пренебрежително отношение, защото мястото на учителя в социалната йерархия е твърде ниско. То категорично не отговаря на високата обществена роля, която е призван да изпълнява българският учител.
Основният проблем, пред който определено е изправена образователната ни система и на която потребност законът трябва пълноценно да откликне, е привеждане на системата в съответствие с новите потребности от интелектуален продукт. Не количественият показател - 12-годишното средно образование, а определено качествените показатели ще направят конвертируемо българското средно образование в Европа. Основният въпрос, който трябва да се реши, е към добрите фундаментални устои на българското образование да се добави ефективно усвояване на един западен език и компютърна грамотност. Може на този етап тази мисъл да звучи еретично, но мисля, че тези две изисквания бихме могли занапред да помислим да бъдат заложени като държавни образователни изисквания.
За съжаление, реалностите са много по-различни. Особено в отдалечените планински села, един огромен процент от децата все още не са видели компютър! А навлизаме във века на съвременните електронни информационни системи!
Струва ми се, че другият голям проблем е, че постепенно образованието се превръща в една черна кутия, в която или не намираме механизмите да вникнем, или нямаме волята да сторим това. Днес никой не знае какво става в часа, в урочната единица. Това е голям проблем, към който законът също може да намери чисто правни механизми, за да реши този проблем.
Как може да стане това? Ние възлагаме огромни надежди на образователните изисквания, които не просто трябва да бъдат изписвани и изредени, а трябва да бъдат най-сетне разработени и приложени, за да се създадат условия за обективизиране на оценката за труда на учителя и на тази обективна оценка да подлежи и неговото трудово възнаграждение. В противен случай днес дали аз ще бъда добър учител или не, е мой вътрешнонравствен проблем, защото ако съм 5 пъти по-добър от колегата си, няма да получа по-добро възнаграждение за това.
Регионалните инспекторати, които се натоварват с допълнителни функции, няма да могат да решат - така както сега е изграден механизмът за контрол - тази висока и отговорна роля, защото те са малко, щатът на регионалните инспекторати е достатъчно стеснен и ограничен, а те са призвани да контролират огромен брой училища. Правилно преодоляхме административния подход като контрол на учителския труд, но не предложихме заместители.
Онова, което нас ни притеснява най-сериозно в предложения проект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, е, че местната власт, кметовете и общинските съвети, както беше и в предишния вариант на сега действащия закон, и в предложения проект имат само задължения, изредени в чл. 36.
Съществува едно обективно заложено противоречие между начина на управление на образователната система и начина на финансирането й. Управлението е двустепенно: министърът, в случая вече и чрез своите регионални инспекторати, и директор на училище, докато финансирането минава през една по-сложна тристепенна структура: Министерство на финансите, община, училище... И тук общините са поставени в положението на субекти, които имат само задължението да финансират общинските училища, без да имат никакви други реални правомощия.
И тук въпросът не е толкова в едни или други правомощия на кметовете, а в липсата на заложен механизъм за взаимовръзка между кмет и директор на училище. И ви уверявам, че това положение не работи за общинските училища. Примери от практиката биха могли да се дадат десетки.
Аз обаче приветствам заложените положения в чл. 44, които дават възможност на училищата като юридически лица да развиват собствена стопанска дейност, като биват освободени от местни данъци и такси. Но ако това заложено правно положение не го разширим, то ще остане само едно добро пожелание и едно добро намерение. Защото практиката показва, че реализираните приходи от собствена стопанска дейност на училищата обикновено влизат в общия режим на местните приходи. И ако едно училище, което има бюджет 20 млн. лв., успее със собствена стопанска дейност да си докара допълнително 5 млн., то е за сметка на гласуваната субсидия. Общината ще му отпусне вместо 20 - 15 милиона. Въпросът е да се обсъди на второ четене дали в този закон или в Закона за местните данъци и такси да има ясна правна норма, която да гарантира допълнителните приходи на училищата наистина като допълнителен приход, който няма да бъде за сметка на предварително гласуваната издръжка на учебното заведение.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще засегна един проблем, свързан с чл. 8. Обръщам се към вас с предварителна молба да възприемете моята позиция емоционално хладно, така, както аз ще я изложа, и без, както често се прави, да се възприеме този проблем от неговата чисто етническа гледна точка. Става въпрос за предложения проект за изменение на чл. 8. Предишният текст гласеше, че училищното обучение осигурява усвояването на официалния книжовен български език. Предложената промяна на ал. 1 на чл. 8 гласи: "В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. При обучението и възпитанието на децата и учениците ползването на българския език е задължително." - това е второто изречение от предложения проект.
Определено смятам, че предишният вариант на текста напълно отговаряше на обществената нужда, на обществените отношения, които бе призвана да регулира като правна норма. За да я променим, ние би трябвало да имаме претенцията, че или нещо в тези обществени отношения се е променило, или че предишният текст не е изиграл достатъчно ефективно своята роля. Смятам, че нито едно от тези две условия в настоящия етап не са налице. Напротив, смятам, че особено второто изречение - с първото сме напълно съгласни, даже то може да остане като промяна, защото по-ясно регламентира онова, което трябва да се регулира - "В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският.". Този текст ни се струва напълно достатъчен. Защото второто изречение вече ни отвежда в режима на обслужване на едни излишни страхове, които може би ги има в българското общество.
Статутът на българския език не е застрашен. Но това второ изречение ще ни постави пред редица проблеми. И аз ще ви дам само два конкретни примера.
Обучението в детските градини започва от 3-годишна възраст. Особено в населените места с компактно малцинствено население децата постъпват в детската градина с неусвоен български език именно защото са израсли в друга езикова среда. Много често родителите не знаят български език. Възниква закономерно въпросът - това дете как ще осъществи комуникация в първоначалния етап на усвояване, преди да е усвоило българския език, със своя учител и възпитател или с обслужващия персонал? Ако остане това като норма, общуването с това дете на неофициален език ще противоречи на закона. Този текст не ни обединява. Напротив, аз мисля, че този текст ни разделя.
Бихме могли да дадем и друг пример. В средните общообразователни училища, в които има паралелки със засилено изучаване на западен език, не би ли било нормално преподаватели и ученици в междучасието в процеса на общуване, който процес е част от възпитателния процес, с оглед да подпомогнат обучението си по този език, да общуват съответно на английски, френски или немски, които не са официални езици в България?
Така че, макар този проблем да се отнася по-скоро към второто четене на закона, понеже има пряко отношение към духа на закона въобще, аз правя предложение отсега да имате предвид нашето предложение второто изречение от този чл. 8, ал. 1 да отпадне.
В заключение, упълномощен съм да заявя, че ние ще подкрепим на първо четене предложения проект за изменение на Закона за народната просвета не защото споделяме претенцията, че решаваме всички проблеми с този закон, не защото той наистина може да послужи в пълна степен като най-добрата научна основа, на която да се развива образователната ни система, а защото наистина е крачка към по-добро решаване на проблемите на средното образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
За реплика има думата господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Господин Местан, Вие винаги говорите точно, ясно и колегиално и в комисията, в която работя. Аз не разбирам от какво е продиктуван вашият страх.
През 1967-1968 година съм учител в село Душинково, Вие знаете къде е това село, което е от компактно турско население. И колегите се сблъскахме със следния проблем. Децата, които постъпваха в I клас, тъй като български знаеха предимно мъжете, а тогава знаете, че мъжете работеха в Пловдив и София, тези деца от турски произход се възпитаваха в семейството от майките, които не знаеха тогава почти нито една дума български. Колегите, които поемаха I клас, тази комуникация, за която Вие говорите, те не можеха да осъществяват. Имаше такива случаи, когато колега, който не знаеше турски, трябваше да вика колега - тогава се учеше по четири часа в началния курс турски език и по два часа от V до VIII клас, трябваше да ползва колегата, който преподаваше турски език, за да може при първите стъпки на тези деца да обяснява българския език с преводача - колегата, който знаеше турски.
Тъй че мисля, че в закона е точно и ясно казано, че тези деца задължително в детските градини трябва да научават българския език и постъпвайки в училището, да могат наистина да учат. Няма спор. Аз не знам какъв е страхът тук, че трябва задължително да учат. От практиката мисля, че тези неща Вие като учител ги знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми колега, нямаме никакви различия по това, че основната цел на обучението, включително и в детските градини, е преди всичко задължителното, повтарям - задължителното усвояване на българския книжовен език, без който е невъзможно да започне обучението на детето в I клас. Основната цел на тези детски градини, особено в смесените райони, е именно да осигурят задължителното усвояване на определен, задължителен минимум от книжовния български език.
Тук аз правя разграничение между задължително усвояване и задължително ползване в процеса на възпитанието. Задължителното ползване вече поражда проблеми, за които дадох няколко примера. Няма страхове. Никакви! Аз мисля, че не трябва да има страхове въобще, че някой поставя под съмнение необходимостта от задължително усвояване на българския език.
Затова ние настояваме първото изречение, което е по-чисто, отколкото предишния вариант на чл. 8, ал. 1, да остане. И смятаме, че по този начин се намира необходимият инструментариум, по който този проблем се решава. Другото просто ни отвежда наистина в режима на обслужване на необразователни, бих казал, чисто политически страхове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Сега имате възможност, господин вицепремиер, да вземете думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По два от въпросите, които повдигна господин Местан, искам да внеса извести уточнения, за да се опитам да бъда полезен в дебата преди второ четене. Първо беше по финансовите въпроси, но тъй като проблемът за чл. 8 го поставихте, първо за него. Член 8 има две алинеи. "В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският" - изречение, по което виждам, че се постига съгласие. И второто е обяснение какво е разбирал пишещия текста за наличието на официален език в училищата и в детските градини, а това е обучението и възпитанието.
Сега вие поставяте под съмнение думичката "възпитание", доколкото разбирам, давайки примера с детската градина, което според мен е съвсем нормално да бъде обсъдено, дебатирано, дали няма да попаднем в положение вместо да изпишем вежди, да извадим очи.
Но искам да отбележа, че е направена поправка и във втория текст и то продиктувано от практиката. Поправка, дадена на практика от учители, които работят в тези райони. "Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език, имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата."
В този текст искам да посоча две неща. Първото е, че имат право, тоест няма някакъв задължителен режим. И второто е, че се прави при защита и контрол от страна на държавата. Тоест много от опасенията, изказани през годините от образователен, от политически характер, сега с този текст са премахнати. Така че исках да засиля акцента, след като говорим на тази тема, и върху промяната в ал. 2. Надявам се тя да бъде възприета положително, защото това е опитът от тези няколко години.
По въпросите за финансирането, господин Местан, Вие сте прав. Това е един голям проблем за образователната система, който години наред се обсъжда. Преди четири години е започнато нещо, по което аз съм говорил в залата, и в комисията - работа по проект на програмата "ФАР", озаглавен "За децентрализираните училищни бюджети". Този проект завърши своята работа в този период. Сега в понеделник предстои да се приеме постановление на правителството, с което да започне прилагането на делегираните бюджети в четири общини. И заради това тук сме записали един текст, който дава пътя, по който да се извършват тези промени. И това е в § 24. Става дума за чл. 44, където се създават нови ал. 5 и ал. 6.
Чета ал. 5:
"(5) Средствата от държавния бюджет и от бюджетите на общините се предоставят на училищата, детските градини и обслужващата система звена въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган (значи тези критерии могат да бъдат одобрени от министерството или от общината), и в съответствие с чл. 16, т. 7."
Това са изискванията за издръжката на детето, съответно в училище и в детската градина.
По този текст, заедно с процедурата по делегираните бюджети, ще направим вече приходно-разходната част на всяко училище задължителен елемент както от бюджета, който има в Министерството на образованието и науката, така и от общинските бюджети. Амбицията е това да стане до края на календарната 1998 г., за да може да бъде елемент от бюджета за 1999 г.
Искам да кажа, че това е много амбициозна задача. Шансовете да бъде изпълнена не са сто на сто, защото експериментите в тези общини все пак трябва да продължат, да видим резултата. Тъй като съм абсолютен привърженик на тезата, че промени в образователната система трябва да се правят внимателно и да са продиктувани от практиката. А решаването на финансовия въпрос е залегнал в изменението на закона и е посочен пътя, за който аз се опитах да коментирам. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Методиев! Без съмнение в Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета има едно добро нещо - това е идеята за въвеждане на 12-годишното обучение. Тенденцията е такава в Европа. Евролевицата категорично застава зад тази идея. Нещо повече, ние имаме и съвсем конкретни идеи. Мисля, че те до голяма степен съвпадат с това, което Вие вчера споделихте във встъплението си. А именно дотолкова, доколкото все пак вероятно ще има един луфт в петата година или в първата година на гимназията, от гледна точка на учебното съдържание. Нека да го напълним с нещо като вариант на подготвителен клас - език плюс информатика. Нашите деца в ХХI век трябва да влязат прекрасно подготвени от езикова гледна точка и не по-малко прекрасно подготвени от гледна точка на информационното общество, което така или иначе настъпва в света.
От друга страна, обаче, доколкото по принцип на първо четене ние разглеждаме не конкретиката, а философията на предлаганите изменения и допълнения в Закона за народната просвета, аз съвсем откровено ще кажа, че що се отнася до философията на тези предложения, изпитвам определени и много силни смущения.
Започвам с предложението в § 7. Изключително сухо, кратко и ясно. Висшият учебен съвет, който беше в чл. 15 на сега действащия закон, фактически се закрива. Висшият учебен съвет, в който, ако използвам една стара терминология, се събираха държавното и общественото начало, събираха се хора от бюрокрацията, казвам го в добрия смисъл, хора от управлението с хора от живата практика, вече го няма. И не само че го няма, но изчезват хората от живата практика. Изчезват едната трета учители, които поне досега бяха много полезни като консултанти, а и като хора, които взимаха решения в състава на Висшия учебен съвет. Уви, всичко отива в ръцете на Министерския съвет и на министъра на образованието.
По-нататък, § 8, чл. 16, свързан с държавните образователни изисквания. Първо, тук има една много странна и необяснима за мен подмяна. Вместо "знания и умения", е вкарано понятието "учебно съдържание". Значи общо взето досега смисълът на нашето образование, не само в последните седем години, не и само в предходните 50 години, а в продължение на повече от век смисълът на нашето образование беше да дава знания и умения, тоест децата да излизат с определени знания и определени умения след завършване на средното образование.
Сега това е заменено с някакво учебно съдържание, което ще отбелязва какво и колко си зазубрил, а не какво и колко си научил и какви и колко умения си придобил. Още повече, че учебното съдържание се определя с наредба на министъра.
Тоест оттук насетне министърът, дали ще бъдете Вие, дали ще бъде някой друг, министърът получава пълното право да казва: "Ученици, вие ще учите само оттук и само дотук". Това е още една, след тази, заложена в § 7, възможност за централизация на учебното съдържание.
Има и още нещо. В чл. 11, ал. 2, Вие получавате правото, Вие, говоря конкретно, в случая Вие сте министър, а министърът получава правото да определя и въз основа на какви документи ще се откриват и частните училища.
Значи един път чрез наредбата за учебното съдържание Вие получавате правото да диктувате на държавните и общинските училища, а чрез чл. 11, ал. 2 Вие си запазвате правото някое частно училище ако не Ви хареса, или ако не влиза във Вашия калъп, Вие чисто и просто да не му разрешите да заработи или пък да отнемете разрешението му за работа.
Все свързано с учебното съдържание и с правото на министъра еднолично да определя учебното съдържание, върви и още една много сериозна опасност. Ако вие определите обема и съдържанието, и насоките на учебното съдържание, вие фактически ограничавате нашите, българските автори на учебници, които досега поне можеха да предлагат варианти, когато имаше знания и умения. Сега вече - не, те трябва да се вместят точно в същите тези калъпи. Или пък, както вие няколко пъти го заявихте, ако те откажат да се вместят, чисто и просто да дойдат вносните учебници. Това също е нещо, което аз не мога да приема.
По-нататък, пак във връзка с § 8 и с държавните образователни изисквания. В т. 2 на предложения законопроект се казва, че със закон ще бъде вече определян и учебният план. Това според мен съдържа опасност от единни или унифицирани учебни планове за всички видове училища. Вие ограничавате инициативата, ограничавате свободата, ограничавате правото на отделните училища да си изберат те начина, да станат по-интересни, да станат по-привлекателни, за да достигнат до равнището на знания и умения, заменено при вас с "учебно съдържание".
И това, което аз виждам като много сериозна опасност - след като учебният план ще се приема със закон, това означава, че във всеки един момент децата ще учат това, което прецени управляващото в момента мнозинство. Значи никой не е вечен на власт, Вие като историк го знаете много добре, нещата се сменят. Пази Боже, ако ние на всеки четири или осем години сменяме съдържанието на учебния план! Вие сте на власт, казвате: "Ще се учи историята само до 1944 г.", после ще има едно сбито уроче, само за възродителния процес, примерно. После идват те на власт, макар че...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Вие ще дойдете ли?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: А бе, далече е, но... Както и да е. Няма значение, нека, други ще дойдат на власт, те ще кажат "Не!". Ето, господин Савов ще каже: "Ще учим само Демократическата партия..." Нали?
Е, извинявайте, но аз в това наистина виждам една поредна, трета възможност за централизация, плюс политизация на учебните планове.
По-нататък. В § 21 е заложена една по принцип добра идея. Тоест още в чл. 35 от предложенията е заложена идеята за децентрализацията на ръководството на системата на народната просвета.
Защо досега не беше заложена тази идея? Все пак аз като депутат от Великото Народно събрание съм участвал в работата на сега действащия закон и тогава нашите аргументи бяха следните: ако ние позволим на регионално или на общинско равнище някой, дали ще е началникът на регионалната инспекция или ще е кметът, да се бърка в кадровото осигуряване на образованието, следователно ние автоматически залагаме една жестока бомба, която се казва местни политически партизански интереси. Тъкмо поради това ние тогава се отказахме и казахме: "Добре, нека министърът да си носи отговорността за цялата кадрова политика в системата на народната просвета. Нека той да назначава всички директори от най-голямата гимназия, най-великата гимназия, до най-малкото училище.".
Сега вие сваляте, пак казвам, под формата на децентрализацията, тази огромна част от отговорността от плещите на централното ръководство и прехвърляте правото на кметовете - за детските градини, и на регионалните инспекторати - за общинските училища.
Е, какво ще стане, господин Методиев? Ами много ясно е. Всички вече началници на регионалните инспекторати са ваши, от вашето политическо мнозинство. Сменихте ги. Спомняте си, през лятото ние имахме с Вас разговор. Казах Ви, помолих Ви: "Недейте да махате този човек, който е с конкурс.". Казахте: "Моля Ви се, това е политическо назначение! Каквото ми подаде местната организация на СДС или на ОДС, това ще бъде.". Така. Следователно вие му давате на този човек правото да провежда и конкурси за директори на общинските училища. Аз мога да ви кажа предварително какъв ще бъде резултатът.
И наистина не мога да се съглася. Аз не съм носил синя връзка на чавдарче, но не мога да се съглася нашите деца в конкретния случай да слагат още от 3 или от 6 години сините връзки и да ги носят до 18 години, защото както води директорът работите си, както командва училищният персонал, такова ще бъде и образованието, такива ще бъдат и резултатите от това образование.
Тоест аз не мога да приема тази четвърта възможност за партизация, политизация и фактически централизация около един политически център на системата на образованието в България.
И накрая стигам до прословутия и спорен въпрос за конкурсите за директор. Вие оставяте печално известния, предизвикващ несъгласието, дори бих казал, възмущението на мнозинството от сега действащите директори § 9 от Преходните и заключителни разпоредби. Тоест оставяте искането за конкурс и за действащи директори. В същото време изключително нежно, елегантно, модифицирайки целия чл. 37, вие премахвате т. 7 от чл. 37. Тоест вие премахвате атестацията.
Следователно в момента, в който се приеме този закон, абсолютно всички - 3300 ли, 3400 директора - трябва отново да се явят на конкурс.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Защо не?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Аз мога да гадая защо се прави това. Ние вече този филм сме го гледали по въпроса с нотариусите. Аз мога да правя най-различни хипотези. Аз обаче не мога да приема най-малко две неща:
Първо, по този начин законът посяга на традицията. Сигурно мнозина от вас, като са срещали стария си директор по улиците, са казвали: "Ето това е моят, пък след това на моето дете, пък, дай Боже, и на моето внуче.". Изведнъж се оказва, че тия хора абсолютно напразно и безсмислено са си губили времето да печелят авторитет, любов, признателност, каквото искате. Сега те отново трябва да се явят.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Е, ще го спечелят!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Да, ще го спечелят, но е обидно! Обидно е, господин Панев, просто е обидно!
Още по-големият проблем, с който наистина категорично не мога да се съглася, е, че и в конкурсите вие всичко оставяте в ръцете на министъра и на вашите правила. Аз не знам дали е вярно, казаха колеги, че вчера Вие сте заявили, че ще отмените т. 5 - изискването за 50 години, за да се кандидатства за директор. Това наистина е антиконституционно, първо. И второ, това определено си мирише на чисто политическа чистка на всичките 3500 директори.
Извинявайте, ако това е вариант за провеждане на лустрацията, която не успяхте засега да прокарате в цялото общество, за прокарване на една лустрация в системата на народната просвета, Евролевицата никога не може да се съгласи с подобно действие.
Аз лично по всичките тези съображения няма да подкрепя на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Ще препоръчам и на моите колеги от Евролевицата, ако не да не го подкрепят, поне да се въздържат при гласуването. И ще се аргументирам с това, че този закон, господин Методиев, не ни приближава, а ни отдалечава от Европа, с някои малки изключения.
В Европа, много пъти съм го казвал, тенденцията е по-малко власт в центъра, повече власт надолу - към гражданското общество, и повече власт нагоре - към наднационалните организации. (Реплики в СДС.) Вашият закон върви точно в обратна посока.
Мила колежке (обръща се към дясната част на залата), ако имате някакви възражения, излезте тук да ме реплекирате. Оставете ме да си завърша, имам още седем секунди. Благодаря.
В Европа тенденцията е към по-малко партизация и по-малко политизация в обществото и особено в системата на образованието. Вашият закон и предложенията за изменение на закона вървят точно в обратна посока. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
За реплика - господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бях предизвикан от изказването на господин Драганов и особено от тази негова част, която според мен представи по един категоричен начин така нареченото обратно мислене, тоест това, което евентуално би правила Евролевицата, ако имаше възможност. Никой няма намерение да прави политическа чистка, а с възможностите за конкурс, господин Драганов, хората, които имат съответните качества, включително и много ваши кадри, които са членове на Евролевицата и на БСП - млади, талантливи, образовани хора, ще имат възможност да заемат своите места като директори на училища. (Смях и реплики от левицата.) Не се смейте, това е така и така ще стане. Хората, които имат качества, ще спечелят конкурсите и ще станат директори. Затова не се безпокойте... (Неразбираема реплика от Станка Величкова.) Госпожо Величкова, дръжте се прилично в Народното събрание. Не ме прекъсвайте, когато говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля не пречете на оратора!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: А Вашата нервност издава, че не сте убедени в това, което защитавате от трибуната.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Вие ще унищожите образованието с това нещо.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Дали ще го унищожим, това ще покаже времето. Това, което вие направихте, е ясно. Оставете и дайте възможност на младите и образовани хора да влязат в сферата на образованието. Те заслужават това, включително и ваши членове. И недейте демонстрирайте непрекъснато вашето повредено мислене. Ние не правим това, което вие сте правили. Ние сме демократи и винаги ще спазваме законите на демокрацията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Думата за втора реплика има доктор Тодор Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз дойдох на тази трибуна само за 1 минута. Моля ви, да стане един от вас и дори уважавания господин Драганов и да каже тук възможно ли беше да се назначи директор не на гимназия, а на прогимназия, ако беше член на БСП. Да стане тук и да го заяви. Благодаря ви.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не беше възможно и точно за това говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Янев.
Думата за трета реплика има господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Аз ще говоря съвсем кратко. Всъщност господин Янев каза с малко по-други думи това, което и аз ще кажа. И моето изказване няма да бъде повече от 1 минута.
Господин Драганов, когото уважавам и познавам доста отдавна, смятам, че когато говорите за Европа, а Вие познавате добре Европа, защото ви беше дадена възможност да пътувате в Европа и да я опознаете добре, мисля, че би трябвало все пак да кажем следното: в Европа нямаше 45 години комунизъм. Така че там въобще такива смешни истории, както каза господин Янев, смешни обаче жалки в същото време за България, че дори един директор на гимназия или прогимназия не можеше да стане директор без да е член на партията, знае се на коя партия, не е имало.
Така че на мен ми се струва, господин Драганов, че за Европа сме всички, да, естествено. Ние сме против партизацията, обаче първо трябва да се очистим от партизацията. Или с други думи може би трябва да направим това, за което вие толкова не обичате да се говори - лустрацията. Това е моето мнението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Драганов, имате право на дуплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин председателю, аз много се изненадвам, че в една република с парламентарно управление един депутат не може да изслуша и отговора на представител на изпълнителната власт и след това да вземе отношение. И откровено казано при цялото ми старание не съм срещал подобен подход в нашия правилник. Освен това ние обсъждаме един закон на първо четене и тонът е много спокоен, с някои малки изключения. Ние сега спорим по философията. Значи Вие ме лишавате от правото аз да изслушам аргументите на господин Методиев и след това да кажа с кое не съм съгласен, за кое не ме е разбрал. Ако мога и след господин Методиев да взема думата...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Има правилник.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Не, не е такъв правилникът. Вижте, ние наистина спорим по принципни въпроси, а не спорим по отделни членове. Ние ще си запазим това право за второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов, при цялото ми уважение, Вие имате опит от Великото Народно събрание, където процедурата беше също такава. Днес като че ли влизате за първи път в залата и констатирате нещо съвсем ново. Това е практика, която я има вече в четири български парламента и затова недейте да се учудвате. Знаете я добре. Имате думата за дуплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Осмелявам се да Ви припомня, че във Великото Народно събрание ние работихме без Конституция, защото тогава я правехме. И второ, никога досега на първо четене не е била отнемана възможността от един съвсем спокоен дебат между вносителя и хората, които в тази зала са оставени да оценяват качествата на внесения проект. Но, добре. Пак казвам, остава моето учудване, че аз като представител на по-висшата, законодателната власт, не мога да взема становище след изказването на представител на изпълнителната власт.
Що се отнася до репликата ми - господин Ляков, аз съм историк, занимавам се със съвременна история. Господин Методиев е наш студент. И не само той, господин Първанов, господин Каракачанов са от нашия факултет. Предполагам, че и тримата могат да Ви потвърдят, че в съвременната история се чете не толкова по редовете, колкото между редовете на всеки един документ. Аз Ви казвам какви са моите опасения що се отнася до философията, заложена в този закон. Аз имах същите опасения, и те се реализираха, и в Закона за Министерството на вътрешните работи, и в Закона за народната отбрана, и в Закона за нотариусите, и в Закона за приватизацията, тоест това е един от аспектите на една глобална философия към свръхцентрализация и свръхконцентрация на цялата власт в ръцете на Министерския съвет, на който между другото, уважаеми колеги от мнозинството в пленарната зала, вие все повече започвате да бъдете само и просто един придатък. Вие самите някога горчиво ще съжалявате за това, когато му дойде времето. Това е по първия въпрос.
Второ, господин Янев, пак като историк ще Ви кажа: ако започнем от Освобождението та до 1989 г., винаги на чиновнически места са се назначавали представители на управляващата партия. Дали са били стамболовисти, когато Стамболов е бил на власт, дали са били демократи - през 1919 г. директори на училища, дали от 1920 до 1923 г. земеделци заеха също всички места... Сигурно е било така от 1944 до 1989 г. Сигурно е било така.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Пиша ти двойка по история, господин професор!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Петко, Вашите даже не знаеха да пишат и да четат. Но това е друг въпрос. Сигурно е било така. Но не съм съгласен с това и не искам сега, след като твърдим, че вървим към демокрация, отново да бъде същото. Разбирате ли? Недейте да ми давате примери от историята, за да оправдавате сегашните си действия. Или сте демократи, или ако давате примери само от историята, не сте никакви демократи, а носталгици по авторитарните режими, които са съществували в България през последните сто години. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз благодаря на господин Драганов. Но тонът, за който апелирахте, Вие го нарушихте.
Още една препоръка, господин Драганов - правилника. Справете се с правилника. Вие сте го гласували в залата. Моля Ви да го спазвате, дори и когато правите дуплика. Както виждате, оставих Ви 5 минути, но се справете с правилника.
Има думата господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Драганов! Аз ще започна със смущенията, които Вие изразихте след одобрението на един от принципите и съвсем накратко накрая ще взема отношение по емоционалния проблем, който възбуди залата.
Държавните образователни изисквания, участието на Висшия учебен съвет и отговорността кога дадено държавно образователно изискване трябва да влезе в системата на средното образование е бил проблем, който сте дискутирали през 1991 г. и сте решили по този начин задачата. В изминалото време е станало ясно, че нито едно от тези държавнообразователни изисквания за 7 години не е направено, не е част от системата на българското образование. Целият текст е останал мъртъв.
Тук се правят предложения, които сигурно не са най-добрите. За да се направи механизъм поне на отговорност за това кой, кога - ако искате, може да бъде подчинено и на известни срокове, лично аз бих го подкрепил - трябва да има ангажимента за даденото държавнообразователно изискване. Затова е направена една система, по която Законът за административните актове ни позволява да работим с тези институции и с тези видове нормативни документи - това са законите на парламента, постановленията на правителството и заповедите, и наредбите, които издава министърът.
Изцяло бих подкрепил една теза, в която - аз ще запозная на второ четене комисията защо не е функционирал Висшият учебен съвет - да ангажираме по-голям кръг хора с правенето на всеки един от тези текстове на държавнообразователните изисквания, може би с изключение на тези, които приема парламентът, за да я има гаранцията на гражданското общество максимално приближена.
Упрекът, който отправиха на семинара в Приморско, когато имаше около 250 учители, директори, експерти, членове на регионалните инспекторати към Висшия учебен съвет беше, че до момента не е възможно да се съчетае по тази формула - това, което Вие казахте, е остарелият термин държавнообщественото начало. Ако ние и тук намерим текст, и развием за какво става дума, кой е този Висш учебен съвет, а не само какво би могъл да свърши в даден момент и да остане така написана институция без ясност как се устройва, кой я организира, кой носи отговорност да я събере и т.н., аз бих подкрепил с удоволствие и бих работил с такива форми. Между другото, от тези 8 месеца подобни структури на гражданското общество се строят по страната в различните региони и ще бъде много полезно вече построените такива структури да ги привлечем за тази работа. Лично аз бих го подкрепил с две ръце. Така че Вашият страх за свръхцентрализъм изобщо не е обоснован.
Освен това, господин Драганов, има едно опасение, изказано от опозицията, което аз смятам, че е напълно основателно и трябва много да се внимава. Това опасение - постигнато високо ниво на грамотност в нашето средно образование, означава унифициране на един голям пояс именно от учебно съдържание, от учебен план, за да можем да гарантираме приемственост в това, което ние сме успели в средното образование. Тук ще си позволя една скоба, защото Вие няколко пъти казахте: "като историк". Да, аз съм Ваш студент по най-нова обща история и се радвам, че съм завършил история. Образованието от това, което аз познавам и се запознах през последните месеци, като хронология на събитията, катастрофира в България през 60-те, а не веднага след Втората световна война, именно поради добрите си устои и старата стабилна възрожденска традиция. Големите експерименти започват в края на 60-те и началото на 70-те години върху гърба на българското образование. Онова, което е оцеляло, онова, заради което българското образование в началото на века е било наричано "българското чудо", неговият опит, неговата традиция на всяка цена трябва да бъде съхранена. И това е тази висока летва на грамотност, която нашето средно образование си е завоювало като елемент от европейската цивилизация.
Това може да стане не с неясни понятия. Например, неясните понятия, знания и умения въвеждат субективизъм, много по-лош, отколкото, ако учебният план и учебната програма са приети с норма и над нея може да надграждате. И това е Законът за учебния план, който, живот и здраве, трябва да се приеме в парламента в рамките на следващата една година, който ще даде докъде е задължителният елемент да дадем грамотността и над него вече да се даде свободата на избор, свободата на учителя да може да работи.
За да не отнемам повече време. Господин Драганов, аз на моя син поне, а и на децата на моите приятели посочвам и съм срещал на улицата учителите си, и съм казвал: "Това е моят учител", но никога не съм казвал - "Това е моят директор". (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Има думата господин Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Едва ли ще мога да се включа в полемичния тон и в иронията, с която се водиха част от репликите от тази трибуна напоследък. Трудно ми е да прередактирам изказването си, след като много от нещата, върху които смятах да говоря, бяха развити достатъчно добре от колеги и от двете страни. Искам само да добавя няколко разсъждения върху някои от спорните пунктове в предлагания законопроект.
Въвеждането на 12-и клас. Безспорно, както каза госпожа Величкова, няма конкретно изискване в нито един от документите, във връзка с интеграционните ни намерения и ангажименти, които да изискват включването на 12-и клас. Но простата практика при признаването на дипломи или дори при значително по-голямото движение на хора в последните години, особено след 1989 г., необходимостта деца, учили в една система, да продължат обучението си в друга, налага някои чисто количествени, лесно определими критерии, какъвто е и броят на годините за обучение. Докато във висшето образование в кой курс ще попадне един студент лесно може да се изчисли и без да има стиковка на системите за висше образование, чрез така наречените "академични справки" или транскрипти. В средното образование и в основното, очевидно още известно време това ще бъде количественият показател - брой на години, през които даденият ученик е бил обучаван. От това не трябва да се смущаваме.
Чух от господин Драганов предложение на Евролевицата. Може би в самото начало действително този 12-и клас ще бъде един придатък, който ще трябва да се изпълни със съдържание доста набързо. Имаме толкова липси и очевидни неща, които трябва да добавим в съдържанието на обучението от начално, основно и средно училище, че може би ще стане конфликт на някои виждания.
В по-далечен план обаче, и то не твърде далечен, едва ли 12-ят клас следва да бъде едно механично разширение на обучението в досега залегналите програми, разбити в 11 години. Това, от което нашето образование, струва ми се, най-много се нуждае, е коренна промяна на неговото естество, на действително постиганите цели и задачи на образованието, е нещо трудно уловимо. Но тук искам да спомена един аргумент, който често се изтъква - високото ниво, което било постигано от нашето образование и като доказателства за това се посочват блестящите резултати, които възпитаници на наши средни училища постигат на международни тестове. Да, и все пак - не, защото обикновено става дума за тестове, които доказват наличието на знания или умения в строго определени области, обикновено от положителните науки.
Знаем, че имаше едно хипертрофично акцентиране на положителните науки за сметка на хуманитарните десетилетия наред по известни причини - защото беше опасно. Хуманитарните науки, които създават идеология, можеха да научат човек да задава твърде много въпроси. В същото време този продукт, с който ни предлагат да се гордеем толкова много - успехите на нашите средни ученици. Всъщност ние произвеждаме едни хора, които се оказват в съвсем недостатъчна степен готови да участват в гражданско общество. Значи, стойностите на гражданин, на член на гражданско общество, основни представи, които се втълпяват или пък се попиват по друг начин, в други образователни системи, някак си не се получаваха у нас. На твърде азбучни истини от правилата на демократичното устройство на обществото и на воденето на неговите дела трябва да учим хора със забележително високи оценки в дипломите си от средни училища, та и от висши.
Не искам да ви отегчавам, но се изкушавам и ви предупреждавам, че примера, който ще дам, ще трае само една минута. В един учебник за петата година от образованието, първа прогимназиална година в Съединените щати, имаше следното задание. Повтарям, ще трае само няколко секунди. По един учебник, който се казва "Природа" - там не е разбито в "Ботаника", в "География", в "Математика", а е "Природа". Описва се един вулкан в Южна Америка. Текстът е от 4-5 реда и казвал - вулканът е висок еди-колко си фута; западният му склон е висок еди-колко си; над морето се извисява; в лошо време над него се скупчват облаци; племената от долу го наричат с някакво зловещо име; източният му склон е обаче едно високо плато, оттам слънцето и не знам си какво.
Заданието към този текст е: с права линия учениците да подчертаят онези части от текста, които изразяват факти, а с криволичеща линия - онези от текста, които изразяват мнение. Свидетел съм как българско дете, собственият ми син, беше доста смутен от това заглавие, защото той тогава беше учил български учебници, които включваха и показания като помощна литература. Разбрах, че това четиво не е било използвано универсално, но беше една книга, която се казваше "Най, най, най". Там между останалите неща, да речем, най-дългата река, най-високият връх, имаше и най-хубавата картина. Виждате какво смесване на обективни и субективно измерими понятия.
Едно дете, което в десетата или единадесетата му годишнина е поощрявано да разграничава в един текст, дори в учебник, с авторитета на учебник, между факти емперично - разбира се, то не знае този термин - доказуеми и определими мнения, да се дистанцира от едното и да приеме с по-висока степен на достоверност другото. Аз мисля, че едно такова дете много по-лесно и много по-естествено ще бъде един критичен и отговорен член на гражданското общество, отколкото едно дете, на което в ранна възраст му се предлагат сложни математически или разни други формулировки, знания и умения.
Във вярното дозиране и структуриране, ще го нарека, на образователния материал, за да не вляза в терминологичен спор с когото и да било, ми се струва, че ще бъде основната задача на преобразованието, на преустройството на основното, началното и средното ни образование. В целите 12 години от новия курс на обучение ще трябва да се разбият материали, предмети със съвършено ново съдържание, с доста нови цели и атакувани резултати.
Накрая, един чисто терминологичен въпрос. Смятам да внеса съответното предложение - в глава "Общи положения" в чл. 6, където се казва, че образованието в училищата, детските градини и т.н. е безплатно.
Мисля, че терминът "безплатно" е опасен. Това се прояви и при Закона за здравното осигуряване. В икономиката е известно, че този термин е безсмислен. Да се каже, че нещо е безплатно, значи да се прикрие кой всъщност плаща за него. Ще предложа да се замени с термина "не се заплаща". Дори по-прецизно би било "не се заплаща от обучаваните" и т.н. По този начин ще се избегнат ред спекулации и главно много популистични твърдения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стефанов.
За съжаление, тук съм самичък и не мога да реагирам на това, което казахте, иначе бих взел една реплика. Благодаря за това, което казахте.
Има думата за реплика господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз обикновено се изказвам по друг кръг въпроси. Искам, първо, да ви заявя, че никога не съм имал проблеми с 12-годишните си обучения в средното образование. Това е една стара традиция. В България се учи 12 години от много отдавна - това са езиковите гимназии и техникумите. Би било хубаво такъв кръг образовани хора да излизат от 12-годишното обучение и сега, когато ще стане задължително. И не да караме нашите деца, за да се реализират, да ги потикваме масово да учат и да придобиват висше образование - може би тази тенденция на засилване и на голям кръг кандидати за висше образование произлиза от това - а да им дадем възможност с тази реформа, с това образование, 12-годишното, да могат да се реализират в живота пълноценно. Тези, които искат повече - да учат.
Второ, забелязвам, че в законите, които разглеждаме тук, като че ли става много тясно професионално гледане на нещата. Нека гледаме върху тях, а не за здравното образование - само лекарите, за реформата в образованието - само учителите, а вижте всички страни на нещата. Има такава тенденция и, аз също изпадам в нея, по икономическите закони. Изключително важен е въпросът специално този закон, тази промяна в закона, като че ли повече набляга на някакви административни промени и административни решения. Изключително важно е да се справите и с това, което ни раздадоха на всички нас. Аз искам да защитя нашето образование. Вижте в "Аджента 2000" какво пише. Ако има нещо, по което ние нямаме проблеми в интеграцията в Европа, това е образованието. Там просто няма съществени препоръки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаещи за друга реплика? Няма.
Господин Стефанов, желаете ли дуплика? Няма желание за дуплика.
Давам думата на народния представител Маргарита Петрова.
МАРГАРИТА ПЕТРОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както се разбира от досегашната дискусия, всички разбираме, че образованието заема изключително важно място в живота на всеки човек. Тъй като процесът на образование продължава през целия живот на човека, както цитира госпожа Величкова, необходимо е да се преразгледа съдържанието, а така също и организацията на средното образование.
През изминалите години Законът за народната просвета, приет от Великото Народно събрание, доказа своята адекватност на новите обществени отношения, но едновременно с това, в хода на демократичните промени, се появи потребност от някои допълнения, които да запълнят съществуващи празноти от корекции, продиктувани от ежедневната практика в българското училище и от усъвършенстване на йерархичната структура в управлението на образованието.
Заложените промени в новия законопроект отговарят на народопсихологията и наследените традиции на българския народ, на новите реалности, свързани с приобщаването ни към европейските структури, на новия дух в образованието, който следва новостите в информационното общество.
Промените в предложения законопроект представят ясна регламентация на вида собственост, както и юридическата самостоятелност на учебните заведения и обслужващите звена.
Съществените изменения в законодателството, третиращо собствеността, чрез приемане на специални закони, налагат ясното дефиниране на собствеността на видовете учебни заведения. За целта в предложения законопроект се въвеждат и съответните държавни изисквания, уточняват се принципите, по които едно училище се причислява към държавните или към общинските.
В новия законопроект много точно се регламентира статусът на частните, държавни и общински детски градини, конкретизират се текстовете, свързани с откриване и преобразуване на частните детски градини и училища, регламентира се и контролът върху дейността на тези учебни заведения.
Прецизират се държавните образователни изисквания с оглед на мястото и ролята им в системата на народната просвета. Изискванията на обществото за ясно дефиниране на компетенциите и отговорностите в държавната власт и по-специално в системата на образованието са наложили внасянето на нови текстове в чл. 17 на действащия закон. Създават се две степени на структурата на училищното образование: основно и средно, посочват се и видовете училища, в които то се придобива. Чрез отделни текстове се подготвя преходът към предстоящ закон за професионалното образование, който присъства в законодателната програма на правителството.
Цялото общество, както и ние, народните представители, се обединихме около идеята да станем пълноправни членове на Европейския съюз, което означава, че ние трябва да се подготвим за равностойни участници в пазара на труда. Изискванията на пазара на работната сила пораждат натиск и в резултат на определения брой години за обучение все повече нараства, увеличава се необходимостта от попълване на обучението със знания по основни европейски езици и добро познаване на информационните технологии.
Ето защо се въвежда 12-годишно училищно обучение и задължителни държавни зрелостни изпити за получаване на диплома за средно образование, което предполага и по-високо качество на образованието и по-добра подготвеност на учениците за живота.
Нов момент, който въвежда законопроектът, е деконцентрация на управлението на системата. Промяната в ролята на регионалните инспекторати е по отношение увеличаването на самостоятелността им при провеждане на държавната политика, към утвърждаването им като структури, упражняващи действителен методически контрол върху качеството на образованието. Освен това се създава възможност за представителите на министерството в отделните райони да вземат по-правилни решения при кадровото обезпечаване на системата, тъй като се предполага, че те познават добре кадровия потенциал в своя регион.
Едно от преимуществата на новия законопроект са промените във финансовото и ресурсно осигуряване на системата. На училището се дава по-голяма свобода на действие, дава му се възможност да бъде един самоорганизиращ се организъм, който без да влиза в разрез със законовите изисквания, да прояви инициатива за извършване и на други дейности, които му осигуряват допълнителни приходи.
За да се стимулира всичко това, се предвижда освобождаване от държавни местни данъци и такси върху дейността и имуществата на училищата и детските градини.
Уважаеми колеги, с внасянето на този законопроект правителството изпълнява един от поетите си ангажименти в областта на образованието в "Програма 2001".
Призовавам всички ви да подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Дора Янкова от Парламентарната група на Демократичната левица.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Методиев, уважаеми колеги! Част от мотивите ще споделя, които не подкрепям, към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Тръгвайки от чл. 10, така, както се предлага в изменението, там се дава една добра рамка за собствеността, където за първи път се определя публичната държавна училищна и публичната общинска. По-нататък пак в този член се дава процедурата за откриване и преобразуване на училищата, където са визирани министърът, общинският съвет и кметът.
Отивайки по-назад в чл. 36, виждаме задълженията на общините и ангажиментите, където, както споделиха много от колегите, това са само задължения. А всички ние знаем за споделените отговорности по отношение на образованието, отчитаме ангажиментите на общините към образованието и естествено общините не могат да отделят училищата, учителите и цялата инфраструктура от цялостното функциониране на една община. Това са много грижи, това са много ангажименти, това са много отговорности.
Тук с една тревога и огорчение, може би, ще споделя къде са общините в диалога при направата на закона.
Ще прочета част от едно писмо, което е изпратено до Министерство на образованието от Министерство на финансите, където е записано, че: "На 4 септември в Русе се проведе среща на министър-председателя с Националното сдружение на общините. На тази среща министър-председателят е възприел напълно предложените форми за партньорство и съвместна работа между националното сдружение и централната изпълнителна власт. Формите за партньорство са изложени в писмо на Министерския съвет, което е изпратено на Министерство на образованието.
Предвид значимостта на проекта за общините, предлагаме същият да бъде съгласуван с Националното сдружение на общините."
Притесних се в сряда, когато попитах министър Методиев, воден ли е разговор с общините, а той сподели, че просто този диалог е останал настрани.
В този смисъл се получава така, че по философията на закона, имайки предвид връзката между двата члена - чл. 10 и чл. 36, никаква промяна и никаква децентрализация на държавната структура за управление не са пълномощията на регионалните инспекторати. Няколко мотива излизат.
Ясен е мотивът на министъра да се отърве от трудовоправните спорове, които ще ги водят началниците на инспекторатите.
Ако отчетем сегашните реалности, как се назначиха началниците на инспекторатите, те минаха на одобрението на районните или регионалните съвети на СДС, а министърът, като културен и елегантен човек каза: това е избраният от него екипен подход и назначените от него началници. И тогава какво се получава? Министърът бяга от отговорностите си по трудовоправните спорове с директорите и създава една буферна зона между общините и министерството.
Какво е следващото ми опасение? Директорът се назначава от инспектората по някаква процедура, да речем и по конкурс, общината финансира, стопанисва, преобразува и се грижи за всичко останало и се получава двойното подчинение. И аз не мога да разбера какви са вашите мотиви, че подкрепяте това двойно подчинение.
По-нататък. За какво сме ние? За една истинска децентрализация, която да даде мярата така, както според мен министърът я разбира като човек, който има отношение към образованието, за получаване от общините на всички реални пълномощия и там да се намери точно тънката ивица - точно къде е министърът, и точно къде са общините в образователната система.

Впечатлява ме, че като че ли го няма доверието между изпълнителната власт и местните общински власти. На практика министерството какво направи? Проведе монолог по закона, а не обществена дискусия по въпросите на образованието, тъй като то е разговаряло само с ведомствено подчинените си, а то е естествено, те да бъдат съгласни.
В този смисъл, имайки предвид тези мои мотиви, имайки предвид тази вътрешна инфраструктура, която трябва да се пипне още един път много съществено, аз предлагам на министъра за оттегли закона.
Но и знаейки практиката в този парламент от няколкото месеца тук, заедно с вас, ако тази практика не се спази - вие да оттеглите закона, предлагам удължение поне с 15 дни, а в тези 15 дни да намерим диалога с общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплика?
Има думата заместник министър-председателят господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожо Янкова, никой не твърди в момента, че правим децентрализация. Искаме да тръгнем по пътя на децентрализацията. Виждате какви опасения се изказват от деконцентрацията. Вие сама ме обвинявате, че искам да се откажа от трудово-правни отговорности. Този път така или иначе не може да бъде рязък. Преходът не може да бъде радикален, колкото някои да го искат дори. Това първо.
За да можем обаче да постигнем децентрализация, за да можем да направим държавни общински училища, трябва да излезем от порочната схема, в която сме влезли - това разделение да бъде само по финансиране и държавни да бъдат техникумите и специалните, а общински - всички останали. Това можем да го направим, ако приемем измененията в закона - да се направят наистина държавни онези, които имат национално учение и да не се притесняваме от факта, че след една дискусия в дадена община, в даден регион - а те се знаят кои са училищата, в които ходят деца не само от даденото населено място, училища, привлекателни за цял регион - те да бъдат наистина държавни, те да се финансират от държавния бюджет, за да може общото образование да остане върху общинската училищна мрежа, която да премине изцяло към общините. Аз съм съгласен. Това е пътят. Но този път в момента вече в измененията в закона, който искате да оттегля, е заложен.
И друго нещо, много важно, и може да попитате колегите в Министерството на образованието, може да попитате учители и директори в страната. Нямаше напътствия и правенето на законопроекта не е вървяло отгоре надолу. Проектът беше с всичките предложения, породени от 7-годишната практика на функциониране на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, ясно осъзнавайки, че не съм специалист в просветното дело. Но ще се опитам да направя една връзка между икономическите потребности на България и образователната система, които трябва да ги реализират. Защото мисля, че никой закон не може да самоцелно поставен и да не бъде в асоциативна връзка с реалните потребности на живота.
Но преди това...
Господин министър, аз искам на Вас няколко думи да кажа (заместник министър-председателят Веселин Методиев се отправя към вратата.) Ето, партийните разговори стоят над професионализма. Какво да правим? Така живеем в България.
(Заместник министър-председателят се връща към своето място.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много обиждате, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: Мога да си го позволя, защото съм народен представител, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма защо да обиждате.
СТЕФАН НЕШЕВ: Не се знае - въпросът е за квалификацията - дали е обида или е изказано мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, моля без разговори.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин министър, преди да започна да говоря по същество заради това, заради което съм на трибуната, искам да споделя нещо с Вас. Нека на нашата образователна система да й помогнем така, да разширим степените на образованието - също по обективни причини. Нека не сливаме началното, основното и средното образование. Това е в резултат на два, важни за мен, фактора. Първо, квалификацията на учителите, които ще бъдат в различните отрасли на образованието, трябва да бъде различна и заплащането им - различно. Не бива да съжителстват и да бъдат притеснявани, че при различно заплащане вършат една и съща дейност.
Вторият фактор е, че манталитетът, духовността, моралните устои на децата са различни. По някой път лошите примери са много заразителни и когато малките учат с големите, не знам дали това им помага. Мисля, че в едно минало нашите възрожденци добре са го осъзнавали и са съблюдавали тези принципи, за да изграждат една по-здрава нравственост в подрастващото поколение. Но това е едно отклонение.
Аз исках да ви говоря за дванайсетия клас, за професионалното образование, икономическите потребности от него и връзката между реалната икономика и образователната ни система.
Аз съм завършил техникум с 12-годишно обучение, но получих и степен на квалификация, която беше различна от реалната гимназия. Аз можех да извършвам определени квалификационни действия и да ползвам щатно разписание, което не можеха да извършват тези, които учеха 11 години и имаха реално образование.
Днес вие поставяте на едно ниво и реалната образователна система, и техникумите с тяхното професионално носене и даване на квалификация. Няма защо да учи човек 12 години, да харчи ресурс, да консумира средства, ако няма да получи ефективно срещу това съответните възможности. Ние трябва да преценим от реалната икономика каква образователна система ще създадем - колко "реалисти" ще създадем. Да не Ви връщам по-назад, че в следосвобожденска България имаше класическа и реална гимназия. Класическата гимназия изучаваше латински и западен език, затова учеха 12 години. Но имаха по-големи възможности за реализация в живота.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Не западен, а латински и гръцки изучаваха, господин Нешев!
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, за гръцки не съм разбрал, господин Савов. Взеха баща ми и нямаше кой да ми ги разказва тези неща. Разчитах Вие да ми кажете, само че Вие не го направихте.
Тук именно искам да ви кажа, че не може самоцелно да се поставят тези неща - за повишаването срока на обучение, ако те няма да дадат на тези, които ще се обучават по-дълго, съответни предимства пред тези, които няма да се обучават по-дълго. Или защо трябва и другите да учат 12 години, за да подражаваме на Европа, че там учели 12 години. Аз не съм сигурен в това, защото нашите кадри, завършили българската образователна система, по-добре се вписват в конкурсните начала на западните институти и факултети. Значи имаме добра образователна система.
Попитахте ме, доц. Панев, и аз Ви отговорих. Позволих си го, извинете ме за това.
Тук искам да ви кажа и нещо друго - за УТР-тата, които въвеждате, тоест образованието, което ще бъде професионално след 6-и или 7-и клас. Това бяха УТР-тата по мое време, когато решихме да правим голяма промишленост, да създадем голяма работническа класа, искахме бързо да създадем квалифицирани работници. Отново ли ще правим същото? Пак ли ще връщаме УТР-тата? Какво ще получат тези, които ще ги пратим там, да учат след 6-и клас три години - каква степен на квалификация ще получат и струва ли си да ги ангажираме и три години да се харчат пари за това нещо. Изисква ли го реалната икономика? Каква точно квалификация и за какво ще я предназначим? Или предписваме нещо, защото го е имало. Аналитично трябва да се подхожда към тези проблеми. Това е моето виждане. Аз съм човек технократ, прагматик, който не може да си позволява да прави нещо заради правенето на самото нещо.
Последният ми въпрос по този законопроект ще разгледам в два аспекта. Каква полза има да завърши един човек средно образование, да учи 12 години и още две години, за да изкара професионален курс? Нека да отиде в специализирано училище за професионална подготовка, каквито бяха техникумите, които господин Савов не хареса, но ми дадоха професия. И аз можех да се издържам с тази си професия и знаех какво искам от живота и какво те ще ми дадат. Защо трябва да уча в една реална гимназия 12 години и след това да знам, че ми трябва професия и да уча още и да харча пари и на държавата, и лични пари, за да получа тази квалификация, която ще ми даде този техникум или този институт за създаване на професионални умения?
Мисля, че записаното в чл. 24 от § 15 или е техническа грешка, или не добре звучи - "Дипломата е окончателна и дава право за продължение на образованието или за професионално обучение". Мисля, че дипломата би трябвало да дава правото и за двете неща.
Завършвам с вземане на отношение по един щекотлив въпрос, който постави и господин Савов, и господин Ляков - за партизирането на образователната система. Страшно съм против. Зная, че всяка тоталитарна система започва с това - да махне старите кадри и да сложи своите си кадри, но създава вратата на посредствеността. Всички пълзачи в името на една партийна идеология се вреждат, а не творческите личности, не онези, които могат да дадат на обществото. И ако ние този елемент го пренасяме, ние не правим демокрация.
Господин министър, Вие казахте, че сте си уважавали само учителите. Аз ще Ви апострофирам - аз уважавах и един директор. И ще Ви кажа защо. В Четвърта прогимназия на град Русе началникът на служба "Инспекторат", не знам как точно се наричаше, искаме да ме изгони от тази прогимназия, защото конкурирам дъщеря му, бяхме в един клас. Този директор, макар че беше комунист, не позволи това нещо. Той се казва Стоян Даскалов и написа романа "Ученичката". Той имаше морал. Така че хора, които имат морал, които имат ценностна система, но имат политически убеждения, не може априори да бъдат отричани от обществото. Те трябва да бъдат адаптирани в това общество. Трябва да привличаме хората за идеите, които носим, за демокрацията. А защо трябва да го правим? Защото Нютон го е изразил в един природен закон - на всяко действие има еднакво по големина и обратно по знак противодействие. Отблъскваме ли хората, тормозим ли хората, те ще реагират на това. Това не бива да го допускаме.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Реплика на господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение въобще да вземам думата, но господин Нешев няколко пъти спомена моето име и се чувствам задължен да взема отношение.
Господин Нешев, за партизирането, както Вие казахте. Мислите ли, че ние не сме против? Разбира се, че сме против партизирането. Но трябва да се почне от чисто. Нима Вие не знаете, че цялата учебна система, в случая под система разбирам учители, директори и т.н., беше проникната от Комунистическата партия? Вие може да сте уважавали и много хубаво, и аз съм уважавал някои учители, въпреки че аз съм завършил преди комунистическия строй. Да, имаше и някои, които бяха, да речем с партийна принадлежност или най-малкото манталитет, който не ми допадаше.
Проблемът и трудността е там, че ние можем да бъдем против партизирането само за хора, които са професионали и т.н., като махнем обаче тези, които са били партийци. Вие давате примери. Аз мога да ви дам пример. Да речем, че още в трето отделение или трети клас, както е сега, дойде учителката на моя син, една много добра жена, комунистка, съпруга на офицер и т.н., дойде при мен и при съпругата ми и каза: моля ви се, кажете на сина ви да не разправя в училище, че вие чествате Коледа. Защото и това беше забранено.
Нима сега за първи път чувате, че на Великден от всяко училище в София поне, това го знам със сигурност, отиваха патрулни двойки, така го казвам, от учители да гледат и да записват кой от учениците ходи на Великден? Нима е чудно? Тези неща са толкова ясни, че няма къде. Трябва човек да бъде по-възрастен, като мен може би, за да ги помни.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Аз ги помня.
СТЕФАН САВОВ: Значи и Вие ги помните. Мене са ме били с камъни на Великден, камъни са хвърляни не само срещу мен, а срещу всички, които бяхме посмели да отидем. Но това е друг въпрос.
Сега се връщам на една друга Ваша реплика - за тези 12 години. Какво значи 11 - да го направим 10 години.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): 11 и 12 - със специалност.
СТЕФАН САВОВ: 11 и 12. Просто има нужда. Фактът, че учебната система, господин Нешев, която беше не до 9 септември, а доста години след 9 септември, беше 12-класна, не е случаен. Аз въобще смятам, че това, което учехме в гимназията и въобще в училището, е било много добре измислено. Никак не беше случайно, че учехме латински всички ние, не само в класическия отдел. Не.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Само в класическия.
СТЕФАН САВОВ: Вижте, в техникумите - не. Техникумите ги направиха след 9 септември. Нямаше такова чудо.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): За реалната и класическата гимназия говорим.
СТЕФАН САВОВ: Чакайте, господин Нешев, аз не говоря с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Савов, господин Нешев Ви въведе в диалог и много просрочихте времето.
СТЕФАН САВОВ: Правилно, обаче много ме апострофираше господин Нешев. Но така или иначе аз смятам, че това, което иска сега да направи господин Методиев, е напълно правилно. 12-и клас - много добре. Защо в Европа е така? По всичко друго сме за Европа, сега изведнъж тук за Европа не сме. Фактът, че тогава бяхме с 12 класа и не стигаха дори нещо да научим, но все пак научихме туй-онуй, е от значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
За реплика има думата господин Димо Петров.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Съвсем накратко, няма да отнемам време. Господин Нешев, един конкретен пример. Искам да Ви попитам кой професионализъм защитавате. Знаете ли, че например през 1994-1995-1996 г. бяха освобождавани директори на училища със съответните педагогически изисквания, отговарящи на тези изисквания, и бяха назначавани например агрономи. Пример - село Мокрен, Сливенски регион. Сега там директор на училището е агроном. Такива професионалисти ли защитавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров. Дуплика на господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин Петров, започвам с Вас. Не, такива професионалисти не защитавам и никога не съм защитавал. Но аз дълбоко вярвам в Хартата на човека - всеки се ражда свободен и с право да бъде щастлив. И никой няма право да му го отнема по политически причини. Това е моята теза.
Господин Савов, ще Ви отговоря иносказателно, използвайки интелекта Ви. Джеймс Олдрич в "Америка срещу Америка" е описал маккартизма и ненавистта, която носи. Аз не съм изповедник на маккартизма. С комунизма, който нося, искам да не правя това, което са правили с мен. Напротив, с висотата на духовните си ценности да стоя над ония дребни хора и да им покажа какво трябва да представлява истинската личност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Понеже господин Нешев постави един много важен въпрос, аз не мога да го подмина. За мене той е далеч по-важен от това, което се прави - само реплики и дуплики. Става дума за професионалното образование, как е уредено в действащия закон и какво се предлага днес. Това е много важно да се уточни, за да не се правят подвеждащи изказвания и за да не се предизвиква... (Неразбираема реплика от Стефан Нешев от място.) Не, не от Вас, господин Нешев. В медиите видях няколко пъти как журналистите просто бяха подвеждани в тази теза. Може би текстовете не са написани редакционно правилно и затова се получава това недоразбиране. Но професионалното образование и приравняването му към средното като окончателна диплома, за която Вие говорите, даваща право за продължаване на висшето образование - това е стойността на всеки документ след завършване на средното образование, който се представя пред даденото висше училище, за да можеш да продължиш там своето образование. За самото професионално образование, за което се работи проектозакон и което би трябвало да се разглежда през есента в парламента, тук е дадена следната рамка.

Възможностите за избор, който с госпожа Янкова коментирахме и в комисията, а и днес стана дума. След 8-и клас, а в някои случаи след 6-и, или 7-и, детето да поиска или родителите да го насочат да придобие определена професионална квалификация с реда, който тук е описан, с какви свидетелства придобива тази професионална квалификация? Защото иска да отиде да работи в този сектор на пазара. Защото Вие поставяте въпроса от технократска гледна точка. То се насочва към шлосерство, или към някакъв друг вид професионална дейност. Получава възможността да си завърши основното образование, да вземе това свидетелство, в различните случаи тук са описани различен брой класове, за да поеме там работата, към която е насочено от себе си или от родители си. За него не са необходими другите изисквания, тъй като то не търси дипломата от средното образование, за да излезе като кандидат за висшето образование.
Така че точно професионалният кръг от проблеми на професионалното образование бяха разработвани много детайлно. И в момента Проектозаконът за професионалното образование е в много напреднала фаза. Живот и здраве да приключим този етап, ще започнем да работим с него. Тъй като Вие сте прав, че в модерния свят професионалното образование е един от основните въпроси.
И завършвайки, когато говорим за признаването на дипломи, когато аз преговарям за признаването на дипломи, всички тези изисквания, включително и 12-класната степен на реалките, както Вие ги наричате и както са популярни в България, са елемент от признаването на нашите дипломи, за да може нашите деца да могат да работят свободно на пазара на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Има думата народният представител Господин Тонев.
ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми колеги! Поради недостиг на време за нашата група напълно накратко по три опорни точки от предложения законопроект.
Придържайки се към традицията, задължителното обучение започва на 7 години, като на родителите и настойниците е предоставено правото да решат дали това да не стане на 6 години. Мисля, че трябва да се преборим с тази колективна нагласа и в близко бъдеще да определим 6-годишна възраст за начало на училищното образование. Чуждият опит сочи, че такива деца се интегрират по-успешно в обществото. А и в наши условия това ще бъде по-добрият вариант за 12-годишното обучение.
По втория опорен момент - за 12-и клас, като завършек на средното образование. Очевидно е, че ще се изменят някои учебни планове за някои видове училища, за да не се превърне 12-и клас в самоцел. Много важно е да се гарантира при това правото за преместване от един вид училище в друг. Защото средното образование е моментът, в който младият човек по принцип решава своето бъдеще. И всички образователни програми трябва да бъдат така взаимно свързани, че грешките, които е направил един човек при своя избор, да бъдат коригирани по-нататък по по-безболезнен начин.
И по третия момент - за глобите. Самият законопроект предвижда два вида глоби. Първият вид е по отношение на откриването на учебни заведения не по реда на този закон. И мисля, че това са разбираемо строги наказания. Но по втория вид наказания за тези родители, които не осигуряват присъствието на децата си в училище, мисля, че подходът не е продуктивен. В стария размер, дори когато глобата беше между 300 и 1000 лв., това не се прилагаше, тъй като по принцип не дава резултат.
Проблемът според мен е ясно очертан. Става дума за отпадащи деца от училища, преобладаващата част от които са в квартали, населени със социално слаби хора. И преодоляването на тази социална изолация на децата е предизвикателство и за самата система на обучение.
Наложително според мен е в бъдещия Закон за професионално обучение да предвидим такива форми, които биха позволили и на отпадналите от училище да получават професионална подготовка и все пак някаква възможност за трудова дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Господин Тонев. Той говори само две минути, наистина даде добър пример на ефективно изказване.
Тъй като няма да има време за следващото изказване, утре ще продължим със същия законопроект.
Ще направя съобщението за парламентарен контрол на 30 януари 1998 г., петък.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Румен Овчаров и Яшо Минков.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Йорданов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Михайлов и Ангел Найденов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Пламен Славов и Бойко Великов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Илия Баташки, Кънчо Марангозов и Руси Статков.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова, Кънчо Марангозов и Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народните представители Йордан Нихризов и Георги Михайлов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на актуални въпроси от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов и Донка Дончева.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Поради отсъствие от страната заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков не може да отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
Народният представител ще получи отговор в следващото заседание.
Съобщение за заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тя ще проведе извънредно заседание на 3 февруари, вторник, от 14,00 часа в зала 356 и редовно заседание на 4 февруари, сряда, от 15,00 часа в зала 456.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 30 януари от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов

Секретари:
Илия Петров
Атанас Мерджанов