Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Господин Стефан Стоилов беше се записал за изказване вчера. Искате ли думата, господин Стоилов?
Да, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също подкрепям въвеждането на тази процедура за поемане от държавата на всички или част от задълженията като принцип. Оттам нататък достатъчно много варианти има за едно или друго конкретно решение. Всичко обаче трябва да бъде прецизно и аз няма да се впускам в това отношение - нещо, на което обърнаха внимание редица колеги народни представители.
Всъщност, ако се помисли, въвеждането сега, при тези промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, и на принципа на дисконтирането води именно към решаването на този въпрос, свързан с обстоятелството, че сегашният лев е по-скъп от утрешния. И ако наистина държавата иска да получи по-голяма цена кеш, което в нашето положение е за предпочитане, струва си да поеме част от задълженията.
На практика обаче се получава нещо, имам предвид приватизационната практика - изявленията, отговорни или неотговорни, на едни или други държавни чиновници, които работят по гишетата за приватизация - ведомствени или централни, във връзка с конкретни сделки. Както е случаят например с приватизацията на "Кремиковци".
Тези дни вие не може да не сте обърнали внимание, в пресата проникнаха съобщения за изявления на изпълнителния директор на "Ердемир" в турската преса. Ще ви отнема 2 минути, тъй като е много важно ние като страна-продавач какво поведение имаме.
Натрупват се изявления и оценки, че не само за един долар трябва да бъде продаден "Кремиковци", но даже да платим на фирмата-купувач.
Тук, от тази трибуна, министър-председателят заяви, че задълженията на "Кремиковци" са някъде около 350 млн.долара. Нека приемем това като нещо близко до точната оценка. Не стана ясно дали това са само задълженията към държавата, примерно към "Обществено осигуряване", или това включва и задълженията към банки. Нека приемем, че има още 100, 200 млн. задължения към доставчици и към частни търговски и финансови институции и същевременно в нашата преса, а и от страна на приватизаторите продължава да се лансира версията, че "Кремиковци" и пукнат лев не струва при тези задължения. А изявлението на изпълнителния директор на "Ердемир" в турската преса беше: "Тази сделка за нас е много изгодна, тъй като в Турция ние бихме могли да купим подобен комбинат за не по-малко от 1500 млн.долара". Това не е оценка и изказване на български чиновник, а на едно от най-отговорните лица в компанията, която е кандидат-купувач.
Уважаеми дами и господа, наслагайте всички задължения. Увеличете ги по две. Отчетете, че в този комбинат е направена една инвестиция, към която са нужни още 14-16 млн., за да бъде завършена и комбинатът да мине на европейско равнище, прилагайки технологията на непрекъснато леене на стомана.
Е, може ли като страна-продавач ние непрекъснато сами да подбиваме цената на това, което предлагаме?! Оказва се, че това е просто три кофи старо желязо, което трябва да платим да бъде изнесено. Взимам този конкретен случай за пример, тъй като подкрепям тази техника, която се предлага в закона. Тя би обслужила процеса на приватизация. Целият въпрос е: като продавач, като страна как ще си направим сметката и как ще отстоим интереса на държавата при оттъргуване на цената и на всички съпътстващи сделката условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания има ли?
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Откъде, проф. Стоилов, Вие сте чули, че "Кремиковци" струва колкото три кофи старо желязо? Според мен това бяха твърденията на опозицията, която казва, че ние го продаваме така.
От името на държавата в тази сделка участва екипът на Агенцията за приватизация. Аз не съм чул този екип да е излязъл с официално становище за колко ние продаваме и какви са параметрите на тази сделка. И, разбира се, че в една сделка, когато се нагнетява и политическо напрежение, както става в момента, тя естествено ще бъде под угрозата да няма реални параметри. Аз само от опозицията съм чувал, че го продаваме като старо желязо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Николов! Аз не се съмнявам, че между тези, които се занимават с приватизация, има и хора, които гонят така наречената справедлива цена. Не се съмнявам. Обаче това, което преобладаваше в оценките, в изказванията и то на представители на продаващата страна, е, че при тези задължения, при това техническо и технологично състояние на комбината наистина цената, която може да се получи, е един долар. И оттам нататък въпросът беше: колко от задълженията да поемем ние и колко от задълженията да поеме купувачът.
Всички оценки за задълженията, направени в това число - извинете, че ще повторя - и от министър-председателя, положението на комбината, технологичното обновление, което беше започнато и което със сравнително малко може да бъде довършено, но държавата трябваше да бъде по-друга от тази, която е, за да вдигне по този начин цената на този комбинат. Или примерно ще продължи да работи като собственик с него още 5-10 години така, както в турската компания преобладава държавният капитал - интересно е. За това става дума - че ние поправяме законите, както виждате, аз давам подкрепа по принцип на предложените неща, но на практика се получават съвършено различни резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Други изказвания има ли?
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Интуитивно или не, уважаеми колеги, наистина по този текст от закона, по тези предложени промени по закона се развиха най-сериозните политически дебати. Истината е, че този текст подчертава и започва една нова политика, която ние ще водим, за да можем да освободим от голямото бреме на задълженията активите в държавата. Така или иначе това е факт.
Примерите, които бяха давани наистина са много логични. Това са примерите с "Видахим", с "Кремиковци". Истина е, че и при социалистическото правителство, и при нашето, тези държавни предприятия продължават да трупат загуби. Това е най-прякото доказателство, че политика се води не като се сменят директори, а политика се води като се трансформира собствеността. Това е и нашата идея. С този текст, който ние предлагаме, искаме да освободим активите на държавата от огромната задлъжнялост, която пречи те да бъдат продадени, за да реализираме именно тази политика.
Не напразно бяха демонстрирани, според мен, две логики тук. Много уважаваният от мен колега Иванов предложи и счита, че може "Кремиковци" да бъде продаден на старо желязо, сиреч да бъде затворен, да бъде нарязан, да работят работниците в продължение на 4-5 години докато го режат и го претопяват. Значи, тази идея е също идея, но на мен ми се струва, че тя по никакъв начин не изразява волята на една активна индустриална политика.
Другата теза, ако това е теза, по-точно това беше някаква пародия на отношение по въпроса, беше поведението на Драгомир Драганов, който вчера с една торбичка събираше по един долар от народните представители, за да помогне на "Кремиковци". Това е поведението, естествено, на една политическа сила, която никога няма да носи отговорностите на властта. (Весело оживление в залата.)
Това, което ние искаме да направим и което е нашата политика, е да започнем да решаваме онзи голям проблем, който съществува в българската икономика - проблемът на липсата на финансова дисциплина. С въвеждането на Валутния съвет, за съжаление, не беше възстановена финансовата дисциплина, беше възстановена фискалната, но финансовата - не. Значи, предприятията преди това предпочитаха да плащат на своите доставчици, които знаем, че бяха на входа и на изхода, а не на фиска. Сега те вече плащат на фиска, но задлъжняват към своите доставчици. Този голям проблем трябва да бъде решен. Една първа стъпка в това е уреждането на задълженията по Закона за уреждане на необслужваните кредити - нещо, което правим в момента в Закона за приватизацията.
Следващата стъпка трябва да бъде уреждането на пазарен принцип на задълженията към държавата като тя реши, например, да продава тези задължения. Точният механизъм вероятно ние ще го решим в зала или в Комисията по икономическата политика и ще трябва да го предложим като промени в законите. Това е икономическата логика на предлаганата от нас поправка. На мен ми се струва, че сериозните анализатори го оценяват и затова няма сериозна критика по същината на въпроса, който ние решаваме. Разбира се, аз споделям притесненията, които бяха казани тук - притесненията, че това трябва да стане прозрачно. Това е значим, ама значим, икономически интерес! Затова в нашите предложения ние това гарантираме - първо, да няма никакво място за субективизъм; второ - да има ясна прозрачна процедура при отписване на тези задължения, сиреч обществото да бъде информирано така, както и евентуалните инвеститори да бъдат информирани с колко се отписват; това да стане без някакви преговори между продавача и купувача. Ето този механизъм, според мен, беше изчистен и получи гласовете на всички в Комисията по икономическата политика. Надявам се, че този текст ще получи и вашите гласове при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Реплика от господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От тази трибуна обикновено политически заклинания правят смешни тези, които ги произнасят. Имаше едно време лозунг: взехме властта с малко, но завинаги. Знаете какво се случи. И т.н. в историята... Затова ви съветвам да не вървите с тази теза напред. Второто - спорът, който се разгаря... Аз се радвам, че декларирахте новата икономическа политика на правителството по отношение на приватизацията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По уреждането на задълженията - казах!
ИВАН БОЙКОВ: По уреждането на задълженията и по новите техники на приватизация - всяка година излизат по 2-3 вида нови техники в този закон, защото ние го променяме по 3-4 пъти на година. Явно е, че няма стабилитет по начина на прилагане. Има конюнктура и тя зависи от това как се променя политиката на правителството по този въпрос.
Вие не бяхте в понеделник на конференцията за икономически растеж, но там се казаха много верни неща. Ами, за един долар се продава "Кремиковци", защото няма активност.
С делегация от Евролевицата бях в Германия преди една седмица и посетихме "Круп" и "Тисен". Те не знаеха за какво става въпрос. И когато вашият международен посредник каза, че е написал писмо - това е смешното в случая - с писмо работите не стават. Това ви го каза и проф. Джефри Сакс. Това става с посещение и с молби, с удовлетворяване на изискванията на големите инвеститори. Затова нито един крупен инвеститор не е дошъл от една година в България. Тези, които дойдоха са по-скоро изключение, защото няма активна политика. И ако мислите, че активната политика е в това да опрощавате дългове и за сметка на бюджета да си правите политика, а оттук и за сметка на данъкоплатците, това няма да доведе до успех.
Така текат в момента и нещата с другите приватизационни сделки. За това идеше реч по тази точка, за която ставаше най-големия спор и политически дебат. Не за нещо друго. Другото, може би, си го казваме на други места.
И моето изказване е малко остро и политическо, защото вие започнахте така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За втора реплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Признавам, че ако не се политизира, то малко се идеологизира такъв един разговор, но това е неизбежно. Да, идеологизира се неизбежно, но идеологията е нещо, което не е имагинерно. То върви по земята, между нас, при хората. И не защото вие сте отдясно, а аз - отляво, а просто ми е неудобно, когато се говори така за държавата, така за пазара.
Добре, държавата беше слаба - 1993, 1994, 1995, 1996. Нещо направи, друго не направи. Но не ви ли шокира това, че една държавна компания с преобладаващо държавно участие идва да купува държавна компания в България? Значи, разковничето не е в това, че непременно трябва да бъде продадена, а трябва да има държава, която да съумее в този преход, правейки и приватизация в рамките на цялостното преструктуриране, да стопанисва така, че да хване и утре по-добра, по-изгодна цена. И не бива да се смята, че решението е да бъде продадено независимо при какви условия, на каква цена, с какви последствия.
Заключвам - на мен ми е обидно, господин Николов. Вие сте млад човек. Десетилетия Ви предстои да работите в бизнеса в България. Но металургичният сектор, банковият сектор, където ще останат няколко мижави частни банки, които ще обслужват 2-3 на сто от финансовия пазар, химията на България, корабостроенето - къде ще се подвизавате Вие утре? В ресторантьорството? По лавките, по гаражите? Има ли друга страна край нас, в която националният капитал да е напъхан в кюшето - дребен, среден, едър, най-едър?! ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Стоилов.
За трета реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Николов, мисля, че наистина така, както каза и проф. Стоилов, проблемът се опростява и приватизацията се изтъква като единствения и задължителен метод, който води към повишаване на ефективността и конкурентоспособността.
Мисля, че е време да излезем от едни шаблони, за да влезем в други и в потвърждение на тези мои разсъждения ще Ви цитирам две изречения от Мишел Кусодовски в списанието по международни проблеми, които имат пряко отношение към темата и към Вашата теза.

"Когато оценяваме въздействието върху доходите, заетостта и социалните услуги в ерата след Студената война, сгромолясването в части на Източна Европа изглежда далеч по-голямо и по-разрушително, отколкото това от времето на голямата депресия. Икономическата шокова терапия, съчетана с приватизационната програма, ускорено води цялата индустрия към незабавна ликвидация и към милиони безработни. Докато цената на живота в Източна Европа и на Балканите бързо се покачва до западните нива като резултат от дерегулацията на стоковите пазари, то доходите рязко спадат."
И тук ще добавя, че днес в Източа Европа за тези години бедните са станали 150 милиона.
Ето върху тези неща също трябва да се замислите, когато развивате някаква доктрина, изоставаща от своето време. Затова помислете върху всички икономически аспекти, по конкретните действия, включително на приватизацията, но недейте да смятате, че едно административно действие може да ни извади от състоянието. Защото всъщност безусловното опрощаване на дълговете е един административен, а не стопански акт. Аз не казвам, че той не трябва да се използва в някои случаи, но той в никакъв случай не може да заличи това, което е станало с икономиката, което междупрочем започна още от 1991 г. Тук приносът съвсем не е само ваш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Думата за дуплика има господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Точно това е разликата между нас. Вие твърдите, че държавата трябва да присъства повече като собственик в икономиката, а ние твърдим, че държавата трябва да присъства повече като регулатор в икономиката. За това става дума. Това е проста и ясна идеологическа разлика. И доказателство за това е вашето управление, при което бяха изместени пазарните механизми за сметка на някакви други. Ние наследихме една криминализирана икономика плюс икономика, която беше слаба. Защо? Защото бяха изместени чисто пазарните механизми. Не печелеше този, който е по-конкурентен и този, който е по-добър на пазара, а печелеше този, който имаше по-особено отношение спрямо имащите властта. Но това ставаше само благодарение на това, че имаше голяма собственост на държавата в икономиката.
Оттеглянето на държавата от собствеността, но заемането на нейното място в регулацията на икономиката е това, което ние правим. Не напразно една от големите ваши забележки или критики е, че има твърде много механизми за регулация. Нали това беше позицията и на Евролевицата, и вашата спрямо управлението и спрямо водената икономическа политика на правителството. Така че това наистина е идеологическата разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Преминаваме към гласуване на § 19.
Има предложение от народния представител Руси Статков, което е подкрепено от господата Бойков и Иван Иванов, за отпадане на § 19.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 159 народни представители: за 46, против 105, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Към текста, който предлага комисията, бяха направени две предложения за отпадане от народния представител Петър Рафаилов, които се подкрепят от председателя на комисията.
Първото предложение е за отпадане на ал. 3 от чл. 12. Поставям на гласуване предложението на господин Петър Рафаилов.
Гласували 143 народни представители: за 105, против 29, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Второто предложение на господин Петър Рафаилов е за отпадане на ал. 6 от чл.12. Поставям на гласуване предложението на господин Петър Рафаилов.
Има проблем с компютъра. Системата е блокирала, затова 10 минути техническо прекъсване. (Звъни.)
(След почивката.)



 ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
 Искам да направя едно уточнение. В последното гласуване, това е моя грешка, съм казал "чл. 12", а става дума за "чл. 12а".
 Предстои да гласуваме предложението на народния представител Петър Рафаилов, подкрепяно и от председателя на комисията, за отпадане на ал. 6 от чл. 12а в текста, който ни предлага комисията.
 Моля, гласувайте предложението на господин Петър Рафаилов.
 Гласували 114 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 7.
 Предложението на господин Рафаилов е прието.
 Моля господин Николов да прочете текста, който комисията предлага, като, разбира се, пропусне отпадналите вече два текста.
 ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, предлагам наистина да прочетем целия § 19, който става § 21. Тъй като отпаднаха текстове, които бяха интегрирани в целия текст, налагат се и редакционни поправки в другите четири алинеи. Ще прочета, за да е ясно за какво се гласува.
 Предложение на Комисията по икономическата политика:
 "Параграф 19 става § 21 и се изменя, както следва:
 "§ 21. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., се правят следните изменения и допълнения:
 1. В чл. 4, т. 6 букви "в" и "г" се изменят така:
 "в) петата и шестата година - две трети от основния лихвен процент, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от министъра на финансите до 3 дни след началото на всеки лихвен период;
 г) от седмата до двадесет и петата година включително - основният лихвен процент, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявава от министъра на финансите до 3 дни след началото на всеки лихвен период."
 2. В чл. 5 т. 6 се изменя така:
 "6. лихва, изплащана два пъти годишно - на 1 юли и на 1 януари, в размер на 6-месечния ЛИБОР за щатски долар, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от министъра на финансите до 3 дни след началото на всеки лихвен период."
 3. Създава се чл. 12а:
 "Чл. 12а. (1) Министерският съвет може да отписва задълженията по този закон (главница и лихви) на търговските дружества към държавата, при условие че след приватизационната сделка са приватизирани над 50 на сто от дяловете или акциите на дружеството. В този случай не се прилагат ограниченията по чл. 12, ал. 3. Задълженията се отписват след сключване на приватизационната сделка.
               (2) Предложение за отписване по ал. 1 се прави от съответния орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия до Министерския съвет след съгласуване с министъра на финансите, за предприятия, за които е взето решение за приватизация, преди вземане на решението по чл. 20 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
               (3) Задълженията, определени за отписване от Министерския съвет, се обявяват с решението по чл. 20 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Когато към 1 февруари 1999 г. е взето решение за определяне на начина на приватизация, размерът на подлежащите на отписване задължения се обявява в допълнение към решението по чл. 20, освен в случаите на избран купувач.
               (4) Търговските дружества, чиито задължения се отписват по ал. 1, обслужват пълния им размер до датата на влизане в сила на приватизационния договор. Когато задълженията не са отписани в пълен размер, новите условия по тяхното обслужване се уреждат в договор по чл. 12, ал. 1 и 2, който се подписва в срок до 30 дни от датата на сключване на приватизационния договор."
 Благодаря.
     ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 19, който става § 21 така, както беше докладван от председателя на комисията.
     Гласували 138 народни представители: за 112, против 23, въздържали се 3.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 20. В § 9 от Закона за опазване на околната среда се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) При реституция, приватизация и инвестиране на обекти за ново строителство от чуждестранни и български физически и юридически лица отговорност за екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия, носи държавата."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Оценката на екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия, се извършва в съответствие с методика, утвърдена от министъра на околната среда и водите, едновременно с оценката по ал. 2."
Предложение на народния представител Петър Димитров - в § 20, т. 1, ал. 1 се изменя така:
"(1) При реституция и приватизация на обекти от чуждестранни и български физически и юридически лица отговорност за екологични щети (извън границите им), настъпили от минали действия или бездействия, носи държавата."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов - в § 20, т. 1 да придобие следната редакция:
"1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) При ликвидация, реституция и приватизация от чуждестранни и български физически и юридически лица на обекти отговорност за екологични щети извън границите им носи държавата."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Никола Николов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Параграф 20 става § 22 и се изменя, както следва:
"§ 22. В § 9 от Закона за опазване на околната среда се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
"(1) При приватизация, с изключение на сключените приватизационни договори до 31 декември 1998 г., при реституция и при инвестиране на обекти за ново строителство от чуждестранни и български физически и юридически лица отговорността за екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия, носи държавата, при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Оценката на екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия, се извършва в съответствие с методика, утвърдена от министъра на околната среда и водите, едновременно с оценката по ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, искам да разясня по принцип това, което сме направили като предложение.
Защо предлагаме за екологични щети извън границите на юридическите и физически лица да носи отговорност държавата, но не и за самото дружество или в границите на предприятието?
Първо, бих казал, че историческите замърсявания в едно предприятие, в едно дружество, ако погледнем съвсем в тесен аспект, би следвало да се отчете, че това са замърсявания, настъпили вследствие на неговата производствена дейност, и в границите на дружеството не би следвало да се счита, че има замърсявания, за които трябва да се понася отговорността от страна на държавата.
Аз не бих се съгласил, че почистването на района на дружеството, в което имаме вече собственик, би следвало да поема държавата.
Още при сключването на приватизационна сделка или при ликвидация би следвало в хода на преговорите да се потърси възможност въпросът за границите на предприятието да бъде решен. Извън границите на предприятието в отделни отрасли, каквито са добивните, действително има исторически замърсявания, които са примерно замърсявания на земеделски земи, на горски райони и други неща, за които съм съгласен и в този дух сме представили нашето предложение, че държавата би следвало да поеме тези исторически замърсявания и новият инвеститор да не се занимава с тези въпроси.
Но в същите тези добивни отрасли, където в границите на предприятието има натрупани замърсявания, бих оспорил този въпрос, защото в тези замърсявания във всички случаи има и редица стоково-материални ценности, бих казал, по които новият собственик не само че ще бъде облагодетелстван от една страна, че държавата ще поеме разходите, но в същото време след като ги почисти или след като ги обработи, той ще получи допълнителна печалба от реализацията на тези замърсявания.
Представете си, че в "Кремиковци" на шлаковия табан има около 2 млн. т натрупани от развитието му замърсявания, които стават собственост на новия инвеститор. Предварителните оценки, които са направени, показват, че в тези 2 млн. т има редица продукти, които впоследствие могат да бъдат оползотворени и използвани в технологическия режим на производството. Това е един вид стратегически резерв, каквито са примерно и шламовете в Пирдоп. В този случай още при преговорите за продажбата на даден обект би следвало тези неща да се отчетат, още повече че току-що приехме и текст, с който ние даваме възможност на държавата да поеме част от старите задължения, но в никакъв случай не би следвало да се направи едно такова допълнително решение, чрез което държавата да се ангажира с почистването на района на едно предприятие.
Считам, че в тоя дух би следвало още веднъж да се оцени този въпрос и да се приеме нашето предложение, което по същество дава възможност държавата действително да поеме задълженията, които съществуват по отношение на външните замърсявания на земеделски земи, на гори и на други територии, които са извън предприятието.
Бих искал да споделя и факта, че "Аткинс Интернешънъл" , който работи по отношение на приватизационната сделка на "Кремиковци" и неговата екологична част на това дружество, дава като исторически замърсявания 718 хил. долара и главно за подобряване на състоянието на почвите в райони в близост на комбината.
По отношение на ОВОС-а, който беше направен от страна на една гражданска организация, също беше оценено, че порядъкът на тези исторически замърсявания са по 1,5 млн. долара, докато в официалния меморандум се говори за 53 млн. долара и не би следвало да се постъпи в този аспект, защото знаем примера с "Юнион Миниер", които получиха от държавата 16 млн. долара за почистване на исторически замърсявания, а всъщност реализират някои свои инвестиционни цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 20.
Гласували 125 народни представители: за 26, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров за изменение на ал. 1, т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 92, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов.
Гласували 136 народни представители: за 36, против 94, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Преди да гласуваме предложението на комисията, има думата господин Николов за редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предлагам датата в ал. 1 "31 декември 1998 г." да бъде заменена с "1 февруари 1999 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението за замяна на датата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Защото е изтекло това време и може да има сключени сделки за този един месец.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Това не е редакционна, а смислова поправка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 20, който става § 22 така, както е предложен от комисията и с приетата корекция по предложението на господин Николов.
Гласували 129 народни представители: за 102, против 27, въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 21 има предложение от народния представител Йордан Нихризов, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Венко Велчев: в чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти думите "компенсаторни записи" да се заменят с "инвестиционни бонове".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Светослав Лучников, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Никола Николов, което е прието от комисията.
И предложението на Комисията по икономическата политика е:
Параграф 21 става § 23 и се изменя, както следва:
"§ 23. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2 ал. 2 се отменя.
2. Създава се чл. 7:
"Чл. 7. (1) Исканията за обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 или на чл. 3, ал. 1, т. 2 се удовлетворяват, както следва:
1. за одържавени земи и/или имущества, които са били включени в активите на търговски дружества или на техни праводатели, правоимащите получават акции или дялове на стойност, равна на стойността на одържавените им земи и/или други имущества, установени по реда на чл. 4, ал. 3;
2. когато стойността на акциите или дяловете по т. 1 надвишава стойността на държавното участие в капитала на дружеството към момента на искането, за разликата се предоставят компенсаторни записи.
(2) При преценка на размера на държавното участие в капитала на търговските дружества по ал. 1 то се намалява с акциите или дяловете, прехвърлени с приватизационни сделки, предложени на централизирани публични търгове чрез инвестиционни бонове или предложени за продажба по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, при условие, че е определен начинът на извършване на продажбата към датата на предявяване на искането.
(3) В случаите извън алинеи 1 и 2, когато няма държавно участие в капитала на търговските дружества, когато имуществата, подлежащи на обезщетяване, са били отписани от активите на предприятията преди преобразуването им в еднолични търговски дружества с държавно имущество или в случай на предоставяне на имуществата в собственост на други юридически лица по установения ред извън компетентността на органите по чл. 6, ал. 1, т. 1, обезщетението се извършва с компенсаторни записи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Благодаря на комисията, че е решила да подкрепи моето предложение, обаче искам да отстраня едно недоразумение.
Комисията предлага да отпадне ал. 2 на чл. 2 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, а в същото време в следващия § 22 отхвърля предложението той да бъде отменен. Явно е, че се касае за някакво недоразумение. Но аз искам да разгледам случая по същество.
С изменението на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти в "Държавен вестник", бр. 88 от тази година ние предвидихме, че същите права на обезщетение имат и тези собственици, чиито земи не са включени в активите на държавните предприятия. Респективно разрушените върху тях сгради също не могат да бъдат включени в активите, понеже вече не съществуват. Според мен по самата логика на закона това право не им беше отнето, но при приложението на закона се оказа, че отрасловите министерства - принципали на предприятията, казват: ние не можем да обезщетяваме, защото тези имоти не са включени в активите на предприятията. Областните управители казват: ние не можем да обезщетяваме, защото имотите всъщност се използват от държавни предприятия, чиито принципал са отрасловите министерства. И се получава един вакуум, че тези хора изобщо не могат да получат обезщетение нито от едното място, нито от другото място.
Затова ние именно приехме ал. 2 на чл. 2, който уреждаше този въпрос. След това имаше известни спорове, които според мен се решиха с приетия от нас вчера текст, който поначало отрече на собствениците право да получат съсобственост, а ги препрати само да получават акции и дялове.
При това положение според мен текстът на ал. 2 на чл. 2 трябва да се запази, именно за да се избегне това разиграване на собствениците между двете инстанции, които трябва да удовлетворяват техните претенции.
Още повече, пак ви казвам, че в сегашните текстове се съдържа едно вътрешно противоречие. Сега се предлага ал. 2 на чл. 2 да отпадне, а от друга страна, в следващия параграф се отменя искането да отпадне текстът, който въвежда тази алинея. Явно е, че се касае за някакво противоречие.
Но понеже аз ви обяснявам същината на въпроса, моля ви да приемете моето предложение, тоест ал. 2 на чл. 2 да остане, а другото правило, което приемаме, е да приемем становището на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 22, против 86, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Към текста, който предлага комисията, господин Лучников предложи отпадане на т. 1, която гласи: "В чл. 2 ал. 2 се отменя".
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението се приема и т. 1 отпада.
Моля, гласувайте § 21, който става § 23, така както е предложен от комисията, без т. 1, която току-що отпадна.
Гласували 119 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 2.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 22. Параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти се отменя."
Има предложение на народните представители Йордан Нихризов, Светослав Лучников и Никола Николов, което е прието от комисията, а именно § 22 да отпадне.
Фактически това е, което гласувахме преди малко, но сега трябва отново да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 22 да отпадне.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието и § 22 отпада.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 23. Разпоредбите на § 2, 4, 5, 13, т.2, 16, 17, 18 и § 19, т. 2 влизат в сила от 1 януари 1999 г., а разпоредбите на § 19, т. 1 влизат в сила от 1 октомври 1998 г."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 23 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов:
Да се създаде нов § 23 със следното съдържание:
"§ 23. В § 30 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се прави следното изменение: думите "в срок до 31 октомври 1998 г." се заменят с думите "в срок до 1 юли 1999 г."."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Никола Николов, което е оттеглено.
Предложения на Комисията по икономическата политика:
Параграф 23 става § 24 със следното съдържание:
"§ 24. Разпоредбите на § 4 и § 5 влизат в сила от 1 януари 1999 г., разпоредбата на § 21, т. 1 - от 1 април 1999 г., а разпоредбата на § 21, т. 2 - от 1 юли 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народните представители Георги Божинов и Атанас Богданов за създаване на нов § 23.
Моля, гласувайте предложението на господата Божинов и Богданов за нов § 23.
Гласували 128 народни представители: за 35, против 90, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 23.
Гласували 101 народни представители: за 8, против 90, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 23, който става § 24, така както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 9.
Параграф 24 е приет.
С това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Последната точка от законодателната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Миналия път стигнахме до чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, само едно уточнение преди това. От справката, която ми е оставена тук от Правния отдел, пише, че е докладван чл. 11 и предложенията по него. Предстои гласуването им.
Следователно не сме гласували, а само са докладвани предложенията.
По чл. 11 има предложение от народния представител Любен Корнезов за създаване на второ изречение в ал. 3.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов.
Гласували 113 народни представители: за 27, против 85, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - в ал.3 думите "могат да се определят" да се заменят със "задължително се определят".
Поставям на гласуване предложението на госпожица Дончева и господин Миков.
Гласували 110 народни представители: за 24, против 86, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Срок за изпитване

Чл. 12. (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, актът за назначаване се издава със срок за изпитване до шест месеца, считано от датата на встъпване в длъжност, в полза на органа, издал акта.
(2) През време на срока на изпитване страните имат същите права и задължения, както при редовно служебно правоотношение.
(3) До изтичане на срока за изпитване органът по назначаването може да освободи държавния служител без предизвестие.
(4) След изтичане на срока за изпитване служебното правоотношение се прекратява, ако органът по назначаването не назначи лицето."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - чл. 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 12 ал. 4 се изменя така:
"(4) До изтичане на срока за изпитване служебното правоотношение може да се прекрати едностранно от органа по назначаването с писмено уведомление. В този случай органът по назначаването отменя издадения акт за назначаване."
Комисията не приема предложението. Комисията предлага чл. 12 да се измени така:
"Срок за изпитване
Чл. 12. (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в 6-месечен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.
(2) В срока по ал. 1 държавният служител може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов чл. 12 да отпадне.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за изменение на ал. 4.
Гласували 104 народни представители: за 23, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 4.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Заемане на стажантски длъжности
Чл. 13. (1) Когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж, се определят стажантски длъжности.
(2) Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.
(3) През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретично обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - чл. 13 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на чл. 13.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 8, въздържали се 6.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Постъпване на служба
Чл. 14. (1) Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.
(2) Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата".
(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
(4) Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.
(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването."
Предложение на Валентин Симов и група народни представители - в чл. 14, ал. 5 се добавят думите "освен ако не са налице обективни причини за пропускането на срока".
Комисията възприема по принцип предложението, което е включено в ал. 4 на вносителя.
"(6) В случаите по ал. 5, когато е проведен конкурс, органът по назначаването може да издаде акт за назначаване на друг класиран от конкурсната комисия участник."
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Симов и група народни представители е намерило отражение в текста на чл. 4. Затова няма да го гласуваме. Други предложения няма.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 6.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има направено предложение от Валентин Симов и група народни представители за създаването на нов чл. 14а:
"Чл. 14а. Държавният служител не може да изпълнява друга държавна служба, освен в случаите на чл. 15, 16 и 17."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Валентин Симов и група народни представители за създаване на нов чл. 14а.
Гласували 102 народни представители: за 14, против 71, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Служебно правоотношение по заместване
Чл. 15. (1) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок само в случаите на заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от 30 дни."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 15, ал. 1 думите "30 дни" се заменят "1 ден".
Народните представители оттеглят предложението.
"(2) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на изискванията на чл. 8, 9, 11 и 14.
(3) При заместване страните имат същите права и задължения, както при редовно служебно правоотношение.
(4) Служебното правоотношение по ал.1 се прекратява от деня на завръщането на замествания държавен служител.
(5) Държавният служител запазва ранга, който е придобил по време на заместването."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков в чл.15, ал. 5 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 15, като предлага в ал. 5 накрая да се добави "ако придобиването е станало по реда на чл. 73, ал. 3". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Мисля, че предложението на колегите Дончева и Миков е обосновано, въпреки че то не е намерило подкрепа в правната комисията. Става дума за това да не се използва периодът на заместването, който в някои случаи може да бъде и доста непродължителен, период, в който държавните служители да получат по-висок ранг, който иначе не притежават и след връщането им на предишната длъжност те да бъдат с този по-висок ранг. Според мен такава привилегия не се налага от нищо, а добавката, която се прави с уговорката ако придобиването е станало по реда на чл. 73, т. 3, според мен не казва нищо повече, защото ще ви цитирам, че в посочената ал. 3 единствено се казва, че при определянето на ранговете се следва йерархията на длъжностите в администрацията. Това си е един принцип, който в случая не отменя действието на ал. 5 и излишно създава някаква неяснота в нейното съдържание.
Затова според мен наистина трябва да отпадне тази ал. 5. Ако на общо основание лицето по време на заместването е следвало да получи ранг, естествено, че ще го запази. Ако обаче този ранг му е даден само заради новата длъжност, на която временно се намира, той няма основание да се ползва от него. В последните години достатъчно много станаха случаите не само при условията на тази хипотеза, в които лица без необходимия професионален опит и квалификация прескачаха по няколко стъпала било едно след друго, или пък направо от ниското към най-високите и виждаме, че това по никакъв начин не стимулира държавните служители да проявяват постоянство, да повишават своята квалификация и да бъдат достатъчно отговорни в изпълнението на своите задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков ал. 5 да отпадне.
Гласували 107 народни представители: за 22, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от вносителя с добавката, предложена от комисията в ал. 5.
Гласували 111 народни представители: за 91, против 19, въздържал се 1.
Член 15 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 22 - 28 януари 1999 г.:
Постъпило е питане от народния представител Ивалин Йосифов към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно продажбата на "Плевенски цимент" АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Анастасия Димитрова-Мозер към Васил Гоцев - министър на правосъдието и правната евроинтеграция, относно Европейската конвенция за социално покровителство над земеделските производители. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 1999 г.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на отбраната Георги Ананиев на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
Започваме с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Актуален въпрос към министър-председателя на Република България Иван Костов от народния представител Иво Атанасов относно намеса на министър-председателя в работата на Българската национална телевизия. (Оживление.)
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър-председателю, навярно трябва да съм благодарен, че след като наказахте с мълчание журналистите, все още не сте излезли дотолкова от равновесие, че да се отнасяте по същия начин и към депутатите. Макар че напоследък отговорите Ви от тази трибуна се свеждат почти само до "да" и "не", това също е своеобразна форма на мълчание, която обаче няма нищо общо със златото.
Всички си спомняме как скастрихте радиоводещата Лили Маринкова в ефира на програма "Хоризонт" и как, също в ефир, се нахвърлихте срещу в. "Капитал" заради признанието му, че корупцията във Вашето правителство е много по-голяма от тази в кабинета на Жан Виденов. Такова отношение преди Вас си позволяваше само вашето вакло агънце Стоян Ганев.
Напускайки управителния съвет на Българската национална телевизия, братът на президента се оплака, че бил подлаган на политически натиск. На всички е ясно, че такъв натиск може да се оказва не от опозиционни политици, а от управляващи.
Какви са резултатите от всичко това? Цензура в класическия смисъл може и да няма, но тя и не Ви е нужна. Със смели действия като на кредитния милионер Асен Агов, който уволни близо 2000 души, се стигна до ситуация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, изслушайте ме за минута. От тази трибуна нямате право да отправяте каквито и да било нападки - не само към народни представители, но и към нито един гражданин на България. Затова ще Ви моля да оттеглите думите си по адрес на народния представител Асен Агов.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, отнехте ми една минута, но аз цитирам документи на Българската народна банка. Нищо повече не съм направил.
На практика в Българската национална телевизия не останаха другомислещи. Всички са дотолкова свързани или повлияни от "Раковски" № 134, че даже когато броят, казват едно, три, четири... (Смях в залата.)
В телевизията няма диалог, няма събеседвания. От две години например няма пряк спор между министър и политик от опозицията. Събеседниците сядат пред камерата един след друг, наистина като в бръснарница. Когато има диалог, най-често в студиото си говорят двама - трима седесари. Половин България е отстранена от екран. Дори и в културните, развлекателните предавания се канят само фигури, които публично са афиширали своите пристрастия към СДС.
Чудно ли е тогава, че журналистката Соня Колтуклиева, която никак не храни симпатии към БСП, се обърна към Вас в "Екип 4" с думите: "Господин Костов, не допускайте самозванци да колят и бесят в БНТ от Ваше име!" ...
Кои са тези самозванци, господин Костов? Наистина ли някой действа от Ваше име? Понякога фамилията Ви влияе като магия, както например с фондацията на Вашата съпруга, към която текат милиони, но понякога тази магия е черна. Изобщо в състояние ли сте да въведете някакъв ред в ползването на фамилното си име? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- или телевизионно предаване.Това гласи чл. 11 от Закона за радиото и телевизията, който, убеден съм, Вие, като законотворец и радетел за свободна и независима телевизия, добре познавате. Самият факт, че се позовавате на едно свободно мнение, излъчено в ефира на Националната телевизия и Националното радио, би следвало да говори сам по себе си, че намеса от моя страна или от страна на правителството в тази сфера няма и не би могло да има. Единственият орган, който има отношение към работата на Българското национално радио и Българската национална телевизия, е законно избраният Национален съвет за радио и телевизия, който кабинетът никога не е искал, нито пък е можел по закон да контролира.
Конкретно по Вашия въпрос: за разлика от Вас, ние никога не сме делили журналистите на такива, които ни симпатизират и такива, които не ни симпатизират... (Смях от ДЛ.) Правителството винаги е държало на свободата и равнопоставеността на всички медии и уверявам ви, ще продължим да отстояваме тази политика. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС, реплики, смях от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, едва ли някой в тази зала е очаквал отговор, различен от този, който беше даден, но това, което става в Българската национална телевизия, господин Костов, е последица на крайно недемократичния медиен закон, който беше приет от парламентарното мнозинство. Вярно е, че Вие не дойдохте нито веднъж в пленарната зала да го защитите и друг такъв случай в практиката на парламента след 10 ноември няма. Но надявам се да не сте забравили, че тъкмо Вие сте вносителят на този закон и надявам се да не твърдите, че няма връзка между закона и хаоса в Българската национална телевизия. В противен случай това би означавало, че Вие не сте в състояние да оцените последиците от собствените си действия. Ако е така, то това би било трагично.
Действително няма нужда от пряка Ваша намеса в работата на Българската национална телевизия, след като директор на новините е госпожа Мирослава Неинска, която е бивш говорител на фондацията на съпругата Ви. След като Ваш семеен приятел подбира и подрежда новините, то наистина, признавам това, Вашата пряка, лична, персонална намеса става излишна.
Преди няколко дни в "Панорама" в интервю Вие казахте, че така и не сте разбрали какво точно иска опозицията по медийния закон. Но опозицията тогава внесе стотици предложения. Само моите бяха 273 (смях от СДС) и не беше прието нито едно! И зад предложенията на опозицията стоеше и Съветът на Европа, и Европейският съюз, а зад Вас, господин Костов, стоеше Стоян Райчевски. Това, че Вие не сте разбрали в този случай какво точно иска опозицията, не означава нищо друго, освен това, че Вие не разбирате какво иска Европа. (Смях от мнозинството.) Но в такъв случай, при такъв министър-председател изобщо не е чудно, че вратите на Европейския съюз са затворени за България, за съжаление. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ, смях от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Актуален въпрос от народния представител Иван Генов към министър-председателя на Република България Иван Костов, относно контролирането на Българската армия от американски военни специалисти. (Оживление в СДС.)
Моля за тишина!
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин премиер! Актуалният ми въпрос е свързан с много чувствителна материя - тази за националната сигурност и контрола върху Българската армия.
Очевидна е готовността на управляващите да разрушат българската военна идентичност, да декодират изцяло секретите и възможностите на Българската армия пред чужда държава, няма значение дали тя е приятелска.
Националноотговорните военни кръгове у нас са разтревожени и смутени, че офицери се принуждават да предоставят на чужди представители информация, която по всички канони е държавна тайна.
И така, от 11 до 14 януари 1999 г., експертите на генерал Кисенаар от военното ведомство на САЩ посещават 27 армейски поделения и Генералния щаб. Те щели да анализират хода на военната реформа, ще правят Бяла книга за отбраната на страната, ще ни дарят с безплатна консултантска помощ, за да оценят боеспособността на Българската армия. И всичко това - зад наивната теза за методологическо съдействие.
Нека допуснем, че е рационална съмнителната идея чужди експерти да извършват независима оценка на армията. Но това го правите в пълно нарушение на законната процедура и зад гърба на парламента, на Комисията за национална сигурност.
По време на американската мисия са били предоставени сведения, свързани с отбраната на България, които влизат в списъка на държавната тайна. Ще отречете ли?
Имайте предвид, господин премиер, че Гърция и Турция, като членки на НАТО никога не са предоставяли подобни данни на САЩ, а България - на Съветския съюз, като член на Варшавския договор. (Смях в СДС.)
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не се смейте!
ИВАН ГЕНОВ: Може ли да обясните тогава как и защо позорната министерска Заповед № 25 от 8 януари 1999 г. напълно игнорира особените мнения на висшите военни? Отчетено ли е становището на началника на Генералния щаб? Как така най-безличната гражданска фигура в министерството се налага над легитимната загриженост на военните, над съвестта и честта на военния професионализъм? Къде е бил през това време Министерският съвет, след като по Конституция той осигурява националната сигурност и осъществява общото ръководство на Въоръжените сили? Питам Ви: своевременно или постфактум разглеждате най-важните проблеми, включително и този?
Известно ли Ви е, господин премиер, че ако в писмените доклади на командирите на 27-те поделения до Американската контролна мисия като че ли донякъде се спазва Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, то чрез последвалите устни конкретни въпроси на американските специалисти и българските отговори на тях списъкът е бил взривен? Нашите командири са били принуждавани да дават сведения по всички мобилизационни въпроси, по всички планове за бойна готовност, по цялата система за привеждане на армията на военни релси, по военновременния потенциал, числен състав, въоръжение, по комуникациите и т.н.
Нима не знаете, че това е Светая светих, тopsicret на всяка армия, на всяка държава? Къде е независимостта на България? Защо погребвате достойнството на Българската армия? Не разбирате ли, че с престъпната си сервилност Вашият кабинет компрометира американската политика, инсценирате намеса във вътрешните ни работи, и като че ли нарочно внушавате обидната роля на световен жандарм за САЩ? (Смях в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, отговорът на Вашия въпрос е много прост. Българското правителство и министърът на отбраната не са канили американски военни специалисти да осъществяват контрол, подчертавам контрол, върху Българската армия.
Вие знаете, че постигнахме стабилизация в страната през последните 2 години, което ни позволи много по-сериозно и отговорно да работим в областта на сигурността и реформата на Българската армия. В осъществяване на приетите от парламента решения, ние предприехме комплексно изследване на хода на реформата и изпълнението на "План 2010".
Всичко това, заедно с приемането на военната доктрина, ще ни позволи да определим параметрите на Българската армия и да оптимизираме програмите за нейното реформиране. Всъщност анализът, който се извършва в момента, подчертавам от български екип, ръководен от заместник-министър Шаламанов, има за задача да направи напълно сигурна позицията на правителството по отношение на военната доктрина, която, надявам се, скоро ще предложим да бъде приета в Народното събрание.
За това изследване и за този анализ ние използваме методическа и експертна помощ от Съединените американски щати. Впрочем това нещо е правено в миналото и са реализирани два сериозни американо-български проекта - първият е модел за управление на ресурсите за отбраната и вторият е оперативен център за въздушен суверенитет.
Накрая, след като отново подчертавам, че изследването е българско и се ръководи от български заместник-министър, искам да кажа, че за провеждането му е издадена Заповед № ОХ-25 от 8 януари 1999 г. на министъра на отбраната. То е одобрено от Министерския съвет със съответно решение, тъй като, независимо че е започнато по заповед на министъра на отбраната, ние искаме Министерският съвет да е пряко свързан с него. Министерският съвет реши в съответния нормативен акт, че резултатите от изследването ще бъдат предоставени на самия Министерски съвет. Защото Министерският съвет ще си изработи по този начин окончателната позиция по военната доктрина.
И накрая искам да Ви успокоя, господин Генов, всички страни, които са подали документи и молби за членство в НАТО, и тези, които вече бяха поканени и в момента са в процедура на членство, ползваха такава конкретна аналитична и методическа помощ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): След като е толкова невинна, господин премиер, девствената американска методологическа помощ, защо забранявате Комисията за национална сигурност да се запознае с цялата информация? Защо не допуснахте Социалистическия младежки съюз, който беше отправил с писмо искане, да се включи в гражданския контрол върху армията заедно с американските специалисти? (Смях в СДС.)
В края на миналата година, уважаеми господин премиер, домашният политолог на СДС Ви даде безмилостна оценка като най-добрия министър-председател на Европа. Подобни шеги не си позволява дори опозицията. Очевидно Дайновските критерии за добро и зло са генетично сбъркани.
От Вашия отговор излиза, че Министерският съвет стои зад безумията на военния министър.
Искам да напомня, че със САЩ имаме споразумение за взаимна защита на информацията, но не и за предоставяне на военна информация. Освен това информацията, предавана по линия на Договора за ограничение на Въоръжените сили в Европа, се дава и ползва изключително за целите на самия договор.
Господин премиер, Вашият кабинет едва на 14 януари, т.е. 2 дни след първоначалното депозиране на моето питане и в деня на заминаването на американските експерти, се е опитал да декриминализира предаването на сведенията, свързани с отбраната на страната. Ето го Вашият документ, закъснял. (Показва документа.) Така целият кабинет е станал съучастник в национално предателство. Вие наистина газите през Конституцията и законите на страната.
Вашият Министерски съвет отказва да приеме програмата за възстановяване боеспособността на Българската армия. Същият Министерски съвет не изпълнява собствените си ангажименти, следващи от т. 53 на Концепцията за национална сигурност, а именно: ежегодно да представяте пред Народното събрание доклад, в който да се посочват рисковете за страната и степента за защита на националните интереси. Не спазвате и чл. 32а от Закона за отбраната и Въоръжените сили да внасяте в парламента ежегоден доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Зад гърба на Народното събрание участвате в създаването на многонационални сили и щаб. Готови сте да ни въвлечете в Косовския конфликт.
Господин премиер, днес за пореден път ни убедихте, че същността на костовизма е повече чужди и лични интереси и по-малко България. Вие сте зле настроен към Българската армия и сте единственият премиер, на когото пречи националната армия. (Шум и реплики в блока на мнозинството. Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Актуален въпрос към министър-председателя на Република България господин Иван Костов от народната представителка госпожа Петя Шопова относно правното регулиране и финансовото осигуряване на защита правата на децата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вероятно ще ви изненада поставянето на актуален въпрос към министър-председателя по Закона за закрила на детето, тъй като през 1998 г. много от народните представители и в залата, и в парламентарните комисии, и на срещи с неправителствените организации се ангажираха с този въпрос.
Защо поставям въпроса на министър-председателя? Защото в нашия правилник има един текст, който казва, че когато законопроектите са внесени от народни представители, за това се съобщава на Министерския съвет и по този начин могат да се съгласуват внесените в Народното събрание законопроекти. В правилника още се предвижда към законопроектите винаги да има финансова обосновка, за да се знае как ще действа законът.
До този момент Законът за закрила на детето, за който имаше четири законопроекта, е готов за второ четене, но има и пети законопроект. И аз стигнах до практическия извод, че без активното участие на Министерския съвет през 1999 г. ние трудно ще решим въпроса.
На една дискусия, която се проведе в Народното събрание, министър Иван Нейков заяви, че въпросът за детските добавки, който се предвиждаше като основен принцип в законопроекта на госпожа Мозер, ще се реши по друг начин. И ние виждаме внесения от Министерския съвет Закон за семейните помощи и добавките за деца. И това е хубаво. Но министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и неговите заместнички заявиха, че някои от въпросите на Закона за закрила на детето ще се решат в бъдещия Семеен кодекс. Кога обаче ще видим проекта на Семейния кодекс, е трудно да се каже, тъй като е една сложна материя и регулирането й изисква доста експертна подготовка.
Всичките тези въпроси пряко рефлектират върху програмата на Народното събрание за 1999 г. и аз се надявам, че те рефлектират и върху намеренията на правителството. Затова, господин министър-председател, задавам моя актуален въпрос към Вас така:
Представлява ли Законът за защита на детето приоритет за правителството за 1999 г. и ще обединим ли усилията на парламента и правителството му за неговото приемане?
Още по-тежкият въпрос е: как ще бъде решено финансовото осигуряване на дейността на бъдещите структури, тъй като законопроектът за второ четене предвижда създаването на специални структури, занимаващи се с въпроса за закрила на детето.
Едновременно с това си позволявам да Ви задам и въпроса за това какви са финансовите възможности за 1999 г., свързани с детските добавки. Явно правното регулиране остава същото. Какви са финансовите възможности на правителството? Този отговор интересува изключително много български семейства и се надявам, че като го дадете, те ще имат яснота по това какво могат да очакват за 1999 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Шопова, най-краткият отговор на Вашия въпрос е, че правителството е силно ангажирано със защита правата на децата. С ратифицирането на Конвенцията на Организацията на Обединените нации за правата на детето през 1991 г., България прие всички задължения, произтичащи от нейните текстове. Специфичните изисквания на Конвенцията досега се осъществяват чрез Наказателния кодекс, Кодекса на труда, Семейния кодекс, Указа за насърчаване на раждаемостта, Закона за народната просвета и други нормативни актове. Част от тях бяха изменени и допълнени през 1998 г., а за други това предстои да бъде извършено през 1999 г.
В частност на въпроса кога ще дойде в Народното събрание новият Семеен кодекс, отговорът е: пролетта на тази година.
Всички промени в нашите предложения, на Министерския съвет, в законопроектите, които ви предложихме, са съобразени с разпоредбите на Конвенцията за правата на детето.
Правата на детето по отношение осигуряване на избор в училищното обучение, както и за придобиване на професионална квалификация, са обект на два нови законопроекта - за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план и за професионалното образование и обучение.
Законопроектът за физическото възпитание и спорта осигурява условия и гарантира правото на детето за физическо развитие и възпитание.
Работи се по законопроект за превенция на нарушения от малолетни и непълнолетни, който прилага и доразвива разпоредбите на Конвенцията, съобразявайки се с националните особености.
От изброеното се вижда, че правителството приоритетно разработва нормативни актове, имащи пряко отношение към гарантиране правата на детето, с което констатираните законови празноти се запълват.
Представянето на пет законопроекта за правата на детето от четири парламентарно представени политически сили, отразяващи специфичните права на детето и тяхното гарантиране, говори за значимостта на този въпрос.
Едновременно с това тези законопроекти, въпреки че са близки по идеи, предлагат различни подходи към проблемите и не отразяват пълно и цялостно изискванията на Конвенцията за защита правата на детето. Като цяло те не отчитат съществуването на изброените по-горе нормативни актове.
Обществената дискусия, която породиха петте законопроекта, идентифицира въпросите, свързани с правата на детето, включително и въпросите за създаване на специални структури, които да следят за спазването им. В същото време в проектите все още няма убедителна защита на идеята за създаване на отделна институция с тези отговорности.
Проблемите, свързани със защита правата на децата, винаги са стояли с необходимата острота и на вниманието на Министерството на труда и социалната политика. Всичките четири законопроекта, свързани със защита правата на децата в Република България, разработвани от различни народни представители, бяха своевременно разгледани и по тях министерството е изразило становище.
Министерството на труда и социалната политика участва и при разглеждането на последния вариант на Закона за защита на детето през юни 1998 г. на заседание на Консултативния съвет към Комисията по труда и социалната политика. В изпълнение на законодателната програма на правителството, Министерството на труда и социалната политика разработи през второто полугодие на 1998 г. проект на Закон за семейни помощи и добавки за деца. Законопроектът е одобрен от Министерския съвет и е внесен за разглеждане в Народното събрание. Този законопроект на правителството цели извеждането като национален приоритет на майчинството, издръжката, отглеждането и сигурността на децата. Той е една от стъпките, които правителството предприема за осъществяването на дългосрочна цел - за осигуряване на материален и духовен просперитет на българското семейство.
Що се касае до изплащането на детските добавки за 1999 г., правителството за първи път, подчертавам, ние сме първото правителство, което с държавния бюджет за 1999 г. осигури необходимите 114 млрд. лв. за деца на осигурените родители, плащани досега от бюджета на Националния осигурителен институт.
Осигурени са и средства за изплащане на месечни добавки на неосигурените родители чрез общинските бюджети. За първи път с бюджета за 1999 г. държавата осигурява 50 на сто от необходимите средства за социално подпомагане, в това число и за детските добавки. Останалата част се осигурява от общинските бюджети.
Отчитайки необходимостта от единно и синхронизирано законодателство и изключителната важност на въпроса за защита правата на детето, правителството ще подкрепи усилията на парламента за приемането на този закон. Представените проекти трябва да се обединят, да се преработят с цел пълното изчерпване на съдържанието на Конвенцията и - много подчертавам това - синхронизиране с действащото и бъдещото законодателство. В противен случай трудът ще отиде на халос.
Накрая искам да Ви благодаря за много сериозния въпрос и за грижите, които Вие лично полагате за решаването, за постигането на целите на политиката за защита на правата на детето. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Отговорът беше интересен и много от информацията, която Вие ни предоставихте, ние я нямахме - специално за законодателството и така, както Вие предвиждате да се измени.
Стои обаче един основен въпрос. И аз се страхувам, че министрите, които отговарят по отделните проблеми, както е министърът на труда и социалната политика, министърът на правосъдието, министърът на финансите, видях го това на дискусията в парламента, като че ли искат да Ви внушат, че с изменение на другото законодателство не е необходим специален закон.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не са ми внушили!
ПЕТЯ ШОПОВА: Ние сме дълбоко убедени, че специален закон е необходим. Затова от всички парламентарни групи се внесоха законопроекти. Самата Конвенция предвижда приемането на специалното законодателство.
Искам да Ви кажа какво много ме тревожи - неправителствените организации, самите майки особено от името на родителите, питат кога ще се приеме този закон, защото, ако не се създадат структурите, въпросите няма да бъдат решени. Ние можем да направим най-прекрасните законопроекти, да направим много дискусии. Хубаво е това, което прави правителството и за детските добавки, но от 2000 г. се въвеждат новите критерии. Знаем, че това е в рамките на финансовите възможности, но създаването на специален закон е свързано с възгледа. Затова Ви моля да упражните авторитета си спрямо министрите, които се занимават с тази материя и ако мога чрез Вас да ги призова да участват активно в работата на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Законопроектът е готов за второ четене. Те, ако имат някакви претенции, да го поправим и да приемем общия възглед на парламента и правителството, за да може Вие след това да го осигурите финансово поне за следващата 2000 г.
На мен ми се струва, че в сегашния бюджет на държавата може би могат да се намерят някои резерви и да започне създаването на структурите сега. Какъв е проблемът? Ако някоя майка има проблем със защита правата на нейното дете, ако други хора виждат, че тези права са накърнени, ако самото дете желае да се оплаче някъде за това, което му се случва, в момента няма къде да стане това. Само законът може да реши тези въпроси и аз се надявам, че Вие ще съдействате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За дуплика думата има господин министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Шопова, Вие сигурно разбрахте, че мнението е положително. Ние ще помогнем да се направи този закон. Ние не сме против приемането на този закон.
Обърнете внимание на това, което казах накрая: този закон трябва да отразява Конвенцията за защита правата на детето, колкото се може по-пълно и едновременно с това да бъде синхронизиран с другите законодателни инициативи. Ще бъде абсолютно погрешно, ако ние се опитаме с един закон и с една администрация да решим всички въпроси за защита правата на детето.
Правителството е против това да създава бюрокрация заради решаването на който и да е въпрос, защото в държавата има достатъчно администрация, която може да поеме решаването на тези въпроси или на части от тези въпроси, които са свързани със защита правата на детето. Трябва да намерим оптималното решение, защото от друга страна Вие знаете, че правителството ежегодно извършва съкращения на държавната администрация.
Обръщам внимание, че точно от Вашата парламентарна група дойде "алтернативата" - засега ще поставя тази дума в кавички - да бъде съкратена държавната администрация, защото в момента имало прекалено много администрация. Вие желаете тя да бъде икономизирана и направена по-ефективна.
Ако следваме тази линия, която правителството споделя, и нещо повече, която ние сме записали в 3-годишното споразумение като ангажимент и осъществяваме ежегодни съкращения на администрацията, ние трябва да бъдем много внимателни по отношение на идеите за създаване на нови бюрократични центрове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към министър-председателя на Република България Иван Костов от народния представител Жорж Ганчев относно доктрина за националната сигурност.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, прав бях преди два петъка, че трибуна на Жорж Ганчев не се дава 20 месеца. Да, аз използвам тази трибуна да Ви питам животрептящи въпроси, свързани с демокрацията и изграждането на нова България.
Моят първи въпрос е: разработват ли Министерският съвет и Съветът по национална сигурност концепция и доктрина по националната сигурност на Република България? Предвиждате ли работа по отношение на кадровата обезпеченост в тази изключително деликатна материя?
Защо питам това? По простата причина, че Националната разузнавателна служба никой не може да я контролира. Разузнавачи, които са градени с десетилетия и народът е инвестирал пари, за да знаят и могат да служат на отечеството, са качени на втория етаж, изолиран етаж, от господин Димо Гяуров, с отрязани телефони, 50 души на брой, и когато шефът им поиска тяхна информация може би, може би, един от тях ще бъде използван. Това е скандално!
Намесете се колкото се може по-бързо! Същото е и с господин полк. Атанасов в Националната служба за сигурност. Все едно, че всички държави са ни приятели и ние нямаме контраразузнаване, което да разбива чужди разузнавания! Четиридесет души уволнени в последните няколко месеца!
Знам, че сте зает. Знам, че напрежението е голямо в тежката Ви задача като министър-председател, но това са важни ресори. Моля, намесете се! Това за нас е неприемливо!
Давам Ви пример - полк. Любомир Трифонов е бивш служител на Първо главно управление на бившата живкова Държавна сигурност. Той е подслушвал с аудио- и видеозаписи и други дейности в този аспект, провеждани без сегашния ясен и законен регламент в Закона за специалните разузнавателни средства.
Един подобен герой Вие държите и в Национална телевизия, в една известна програма, който получава оргазъм, когато Ви интервюира. (Смях и весело оживление в залата.) Нарича се Иван Гарелов - бивше ченге от Държавна сигурност! И двамата Вашата лустрация не ги хваща! Много ми е интересно защо? Какви са тези двойни стандарти? (Шум и реплики в залата.)
Продължавам с господин Димо Гяуров. На господин служителя Ваш - Димо Гяуров държавни коли обслужват жена му, дъщеря му, охрана, водят си ги на училище ... Аз ви казвам, господин министър-председател, че никога, в два парламента, не съм използвал колите на Народното събрание, не съм използвал никакви хотели, никакви самолетни билети и ми се отказва достъп даже за моите пътувания в чужбина. Как Ваши служители ползват народната пара за подобни цели?
Моля за Вашия специфичен отговор. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Ганчев, ако го бяхте задали по този начин въпроса, аз нямаше да го препратя на министър-председателя, защото питате за хора, които не са на подчинение на Министерския съвет.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Съветът за национална сигурност е към министър-председателя! Не ми говорете хуморески!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ганчев! Аз съм смутен от Вашия въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Така и трябва! (Весело оживление в залата.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз съм смутен, защото не знам какво разбирате под Съвет по национална сигурност. Такъв орган няма в държавата. И не знам как да го адресирам. Няма Съвет по национална сигурност!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Съвет за сигурност към Министерския съвет!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И такъв няма точно! (Смях в залата.)
Освен това другото, което силно ме смути, е, че Вие ме питате разработваме ли концепция за национална сигурност, а тя е приета с решение от Тридесет и осмото Народно събрание още на 16 април! (Оживление в залата, шум и реплики.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Но военна доктрина няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, изчакайте възможността за реплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз чета въпроса:
"Разработва ли Министерският съвет и Съветът по национална сигурност концепция и доктрина по националната сигурност на Република България?". Значи, има два документа - ще го кажа за Вас - единият е Концепция за национална сигурност, която вече е разработена и приета още на 16 април. И има документ: "Военна доктрина", за който стана дума в отговора ми на въпроса на господин Иван Генов.
Причината за забавянето на военната доктрина е желанието на правителството да събере опит по приложение на "План 2010". Трябваше да знаем дали това е реформата, от която се нуждае Българската армия. Трябваше да знаем дали с тази армия можем да станем част от колективната система за сигурност. И заради това се правят тези задълбочени проучвания. Заради това тази доктрина, която, впрочем, мога да кажа, че вече е готова в първоначален проект и според Закона за въоръжените сили е излязла от Генералния щаб на Българската армия, ще бъде гледана най-сериозно от Министерския съвет и вероятно до 15 февруари ще бъде приета.
Що се отнася до колите, разбира се, аз не отговарям за господин Димо Гяуров. Всъщност ме смущавате, като ме питате това. Но аз искам да напомня следното, че Вас ви обслужваха коли. Даже имаше един много мрачен случай, когато един от шофьорите катастрофира и загина. Вие знаете добре това.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): По време на президентската кампания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Ганчев. (Смях и подигравки.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин министър-председател. По дюдюканията разбирам, че моите колеги от СДС знаят, че в България има опозиция в моето лице, честна и почтена.
Вие нямате сериозна военна доктрина. Трябваше да я имате. Нашите млади офицери - от старши лейтенант до капитан, до майор, напускат армията и влизат в бизнеса, където не могат да успеят. А народът е инвестирал пара да ги изучи и да ги изгради като такива. Вие свивате армията ни до едни неузнаваеми пропорции. Вие наистина трябва да се замислите и бързо да решите тези проблеми. Аз съм за решаването им. Знам, че е трудно. Знам, че наистина трябва да бъдат положени много грижи от най-добрите ни специалисти и това да стане реалност. Аз съм напълно "за". Не мога да бъда напълно негативен за ваши неуспехи, че сте закъснели. Аз ви призовавам да го направите срочно.
А за другите обяснения, моля ви, не демагогствайте тук. Вие много добре знаете, че Жорж никога не е използвал нищо. Току-що се връщам, бидейки гост на президента на парламента в Австрия, където много ваши хора се опитаха да ни спрат. Спряха ни от Индия. Спряха ни от Лондон. Вашият посланик не се появи да даде брифинг. Седесарски посланик, а не български посланик.
Аз ви призовавам: повикайте вашите хора, министърката си, направете една сесия и не трябва да бъдат позволявани такива демонстрации на партийно пристрастие.
Второ, за разлика от цялата левица и господин Доган, аз не съм влязъл, както виждате, в никакви конфигурации, за да има един сериозен либерал-патриотичен център и ние съзидателно да балансираме това, което трябва да бъде балансирано в едни бъдещи избори и в едно бъдещо коалиционно правителство, ако такова дойде някога. Както виждате, ние не сме алчни за власт. Аз не съм бил във властта нито една секунда. Защо съм толкова опасен, за да бъда спиран двадесет месеца и НСРТ да каже, че имаме 0,02 присъствие в радиото и телевизията? Не е ли срамно за вас това? Не е ли срамна за вашите колеги тази демагогия? Жорж не можете да го спрете никога, докато е жив. Трябва да го гръмнете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Никой от парламента няма да го гърми.
Питане към министър-председателя господин Иван Костов от народния представител Иван Бойков относно начина на управление на държавната собственост в търговските дружества с цел нейното опазване и запазване на приватизационния интерес.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! С избирането на Вашето правителство, господин Костов, през месец май 1997 г. Вие декларирахте на основание на вашата "Програма 2001", цитирам: "Ще извършим поредица от успешни действия още през 1997 г., с които ще гарантираме ускоряването и необратимостта на реформата в индустриалната политика - провеждане на ясни пазарни принципи, правила и механизми за управление на държавната собственост". За съжаление, поради забавяне на приватизацията и непроменения стил в управление на държавната собственост, която, между другото, е повече от 50 на сто от активите на държавата към момента, това управление се превърна в добра хранителна среда за корупция и за съсипване на предприятията. Освен това този тип управление продължава много дълго, още от лятото на 1992 г.
Собственикът на предприятията с държавно участие над 50 процента се олицетворява от държавния чиновник на средно и не толкова средно ниво, който е два пъти по-немотивиран от директора на предприятието да опазва и да се грижи за ефективното управление на държавната собственост. Очевидно е, че докато се извърши ефективната приватизация на държавните предприятия, а срокът от 1998 г. бе удължен до 2000-та година, трябва да има и адекватно управление на държавната собственост подобно на това в развитите европейски държави и отговарящо на пазарните принципи.
Уважаеми господин министър-председател, това питане към Вас е в отговор на една доста дълго продължила дискусия, която аз се опитах да повдигна в тази сфера. Още на първото заседание на Комисията по икономическата политика, когато се конструира парламентът, аз зададох този въпрос на заместник министър-председателя уважаемия колега Божков. Тогава той беше на принципа, че трябва да има откъсване на държавния чиновник от управлението на стопанската сфера, което аз адмирирам. През август 1998 г. зададох актуален въпрос как се управлява държавната собственост и каква е отговорността на министрите, специално на министър Божков, по управление на държавната собственост в промишлеността. Цялата моя мотивация на питането към Вас е от цитати от отговора на господин Божков, който аз тогава приех. Той тогава ми каза, че в рамките на три месеца Министерският съвет ще вземе решение. "Закъсняла е, естествено е закъсняла промяната, начинът на управление на държавната собственост, но до три месеца Министерският съвет ще вземе решение по промяна на нормативните документи, които уреждат този въпрос." За съжаление оттогава минаха вече шест месеца и никакво решение по този въпрос няма.
Искам да кажа и още нещо. Към момента с Постановление № 7 и с правилника към него се урежда начинът на управление на държавната собственост, а то е от 1994 г.
Моето питане към Вас, господин министър-председател, е следното: смятате ли да промените начина на управление на държавната собственост чрез създаване на нова нормативна база? И ако е така, на какви идеи ще почива тя? Смятате ли да изпълните Вашите обещания за ограничаване участието на заместник-министри и други висши държавни чиновници в управителни съвети на държавните фирми? Бихте ли ми отговорили колко от заместник-министрите във Вашето правителство участват в повече от два управителни съвета на фирми и кои са те? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойков, Вие добре сте запознат с тази част от нашата програма "България 2001", която се отнася до управлението на държавната собственост, и това личи от въпроса, който задавате.
На базата на констатациите за технологично, организационно, пазарно и финансово състояние на предприятията правителството предприе редица мерки, които аз сега ще изброя.
Първо, беше осъществена смяна на компрометирани и корумпирани ръководители на предприятия и замяната им с компетентни експерти от съответната област, в това число специалисти от висшите учебни заведения и институти.
Второ, заложени бяха клаузи в договорите за управление, чрез които се повишава отговорността на мениджърите и се въвеждат правила и механизми за управление, осигуряващи опазването на държавната собственост и ускоряването на приватизацията.
Трето, създадена бе мотивация за подобряване на икономическите резултати и пазарното поведение на предприятията.
Четвърто, преустановено бе отпускането на необезпечени кредити, учредяването на залози и ипотеки при неблагоприятни за дружествата условия, чрез които предприятията се източваха и се извършваше скрита приватизация - често срещани при минали управления.
С практическото завършване на процеса и на приватизацията на малките предприятия, а до края на годината и на преобладаващата част от големите предприятия, държавата ще предостави управлението на собствеността на стопанските предприятия и на други субекти. За голям брой предприятия, за които не съществуват перспективи за приватизация поради необратимото им декапитализиране, бяха открити процедури за ликвидация или несъстоятелност.
Тук е мястото да кажа, че ние ще реализираме нашата програма по отношение на предприятията, включени в Закона за финансовото оздравяване. Както е известно, формалната уредба на управлението на държавната собственост в предприятията се съдържа в Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията, приет с Постановление № 7 на Министерския съвет от 25 януари 1994 г. Сегашното правителство до момента е правило три изменения и допълнения на този правилник с оглед неговото усъвършенстване и привеждането му в съответствие с нашата програма за управление.
Особено съществени са измененията и допълненията, приети с Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 1998 г. Чрез тях се въвеждат ясни пазарни правила и механизми в управлението на държавната собственост. Прекрати се и порочната система на определяне на възнаграждението на членовете на управителните органи на дружествата на основата на средната работна заплата в съответното предприятие, въведена още с приемането на правилника през 1994 г. Сега възнагражденията са обвързани с реалните параметри на предприятията, има съответствие между техния размер и отговорностите, сложността на управленската дейност и финансовите резултати на дружеството. В това отношение е възприета практиката в индустриално развитите западноевропейски страни.
Няма да се спирам тук на начина на управление въобще на работните заплати, на възнагражденията и на работниците, и на служителите в предприятията с преобладаващо държавно участие, тъй като предполагам, че Вие сте добре информиран и знаете, че цялото управление на тези възнаграждения е вписано в програмата, одобрена от международните финансови институции.
След въвеждането на описаните принципи и критерии за определянето на възнагражденията на членовете на органите на управление на държавните предприятия са създадени условия за привличане и сключване на договори за управление с компетентни, отговорни и адекватно мотивирани специалисти. Преодолян е един от най-големите проблеми в корпоративното управление на държавните дружества. Наред с това министрите, които управляват правата на собственост на държавата в предприятията от съответния отрасъл, извършват засилен контрол над изпълнението както на годишните бизнеспланове, така и на текущото финансово и организационно състояние на дружествата с над 50 процента държавно участие. Искам да ви уверя, че ролята на заместник-министрите в този процес е временна. Те изпълняват функциите си и след като бъде приватизирано предприятието, задължително ще напуснат тези управителни органи.
По проект, внесен от Министерския съвет, Народното събрание през месец ноември 1997 г. прие изменение в раздела "Административно-наказателни разпоредби" на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с които значително бяха завишени санкциите на длъжностните лица в предприятията, които не изпълняват или нарушават задълженията си, свързани с приватизационния процес, или не изпълняват предписанията на органите по приватизация.
С оглед на изтъкнатото по-горе, на въпроса дали се предвиждат изменения в начина на управление на държавната собственост чрез създаване на нова нормативна база може да се отговори, че засега не се налагат съществени промени на установените норми и правила. Независимо от съществените подобрения обаче, които сегашното правителство внесе в нормативната база за управление на дружествата с преобладаващо държавно участие, основната цел на правителството и на всички министри не е запазване на тяхното влияние и контрол в стопанската сфера, уверявам ви, а приватизацията и създаването и развитие на действащи пазарни структури и конкурентна бизнес среда, поемането на тежката отговорност в тези фирми, които са включени в процедурата на изолация по Закона за финансовото оздравяване.
Вие сам разбирате, че има предприятия, в които местни ръководни кадри не са в състояние да понесат голямата отговорност на една процедура на несъстоятелност или процедура на приватизация, тъй като проблемите, които следва да се решават, многократно надвишават техните професионални възможности и опита в управлението.
Едновременно с това обаче ние не изключваме възможността с цел ускоряване на приватизационния процес и засилване отговорността на органите на управление на държавните предприятия в подготовката на раздържавяването правителството и в бъдеще да прави всички необходими изменения в съответните подзаконови нормативни актове. Аз виждам тук една добра възможност за диалог, за да се намерят най-добрите идеи. Тъй като не мога да не призная пред Народното събрание, че когато бяха изследвани качествата на българската икономика, на мениджмънта, на самата икономическа среда, най-лошите оценки получи фирменият мениджмънт.
По отношение на другата част от питането - за участието на заместник-министрите в надзорни и управителни органи на държавните предприятия, данните, които ние имаме, са следните. От общо 61 заместник-министри и главни секретари 38 души, или 62 на сто, участват, пак подчертавам, временно в управителни органи на държавни предприятия. От посочените 38 души 27, или 44 на сто... Някой тук е сбъркал процентите, защото 27 в никакъв случай не може да е 44 на сто, вероятно е 64 на сто. Тези 27 участват в едно предприятие, тоест две трети са в едно, а 11 души участват в два управителни органа на търговски дружества с над 50-процентно държавно участие. Формално би могло да се твърди, че няма заместник-министри и главни секретари на министерства, които участват в повече от два управителни органа на държавни предприятия. Нито един от заместник-министрите или лице с ранг на заместник-министър от следните четири министерства не участват в директорски бордове: Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата.
Вашият въпрос обаче ме наведе на една интересна информация. Събирайки информацията за Вашия отговор, се оказа, че двама заместник-министри освен в управлението на две дружества с държавно участие са включени и в две дружества, които са с преобладаващ частен капитал или са с опосредствана държавна собственост на капитала - това е Българска фондова борса, "Хеброс банк" и Насърчителната банка. И аз Ви благодаря за въпроса, защото ще поискаме тези заместник-министри да излязат от въпросните дружества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За два уточняващи въпроса има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, от две трети от Вашия отговор съм напълно доволен. Това, което казахте, е точно така. Промените, които сте направили в Постановление № 7 и в правилника за приложение, са точно в тази посока - за обвързване на работна заплата със състоянието на дружеството и с неговата перспектива. Аз се радвам също, че моето питане е станало повод сами да си направите проучване какво е състоянието на заместник-министрите и тяхното участие в бордовете на държавни предприятия. Аз не можах да направя такова, тъй като се оказа, че не ми дават информация. Но това е друга тема. Затова Ви питам Вас, защото Вие назначавате заместник-министрите и Вие сте отговорен за тях.
Моята информация дойде през август от Националния статистически институт по системата "Булстат" и там открих неща, които много ме впечатлиха, ако мога така да кажа. Не са само двама заместник-министри в частни дружества, има и други. Но, доколкото мога да вярвам на тази система, тъй като тя се актуализира много трудно и минава време, те нямат право да са в частни дружества, това е забранено. Така че не само трябва да ги видите, а трябва и да ги накажете сигурно, това е Ваше право и Ваша воля.
По-важният е другият, големият въпрос, който е записан във вашата програма. Аз наистина много внимателно я чета и постоянно я цитирам тук, защото съм гласувал също за нея. Само една част от цитат: "Предприятията трябва да бъдат извадени от политическата сфера, която се ръководи от законодатели и политически лидери, и да се прехвърлят в частната сфера, където ще се ръководят от пазара". Абсолютно съм съгласен. Заместник-министрите обаче са политици по новия закон. Значи големите предприятия са още в политическата сфера. Аз разбирам, че ресорните заместник-министри трябва да ръководят няколко от монополните държавни предприятия или поне да ги контролират, които в момента съществуват и са пред приватизация. Това също го разбирам. Но не мога да разбера как заместник-министри могат да управляват две или повече предприятия ефективно, а аз имам такава информация. Няма човек, който може да управлява три предприятия-монополисти, да ги надзирава и да бъде ресорен заместник-министър. Просто няма физическа възможност да ги управлява добре.
Така че Вие, доколкото си спомням, обещахте пред обществото, че в една голяма част от държавните предприятия ще вкарате хора на науката и други подготвени мениджъри. Имаше такова изказване по отношение на президента. Нищо не виждам да се е променило. В частта, Вие казвате, че сте сменили корумпирани ръководители, наследени от миналото, сте прав. Макар че не навсякъде. Но в момента какво е положението? Вие само заменихте едни хора с други. Част от тях не си вършат работата. Ако беше така, резултатите от икономиката извън всичките обективни неща щяха да бъдат по-добри. А държавните фирми не вървят недобро в момента. Не искам да се мотивирам повече в тази сфера.
Искам да ви кажа и нещо друго. Колкото и да приватизирате, винаги ще има държавни активи, които се управляват - стопански активи. Има ги в цяла Европа и те се управляват по друг начин, по друга система. Такъв стил на управление е имало и преди 9 септември. Например мини "Перник" АД са управлявани със закон, по законов начин, по законов ред. В момента има държавни фирми в Италия, някои от които например се управляват от държавата. Но те са точно толкова ефективно управлявани от държавата, колкото и в частния бизнес, понеже нещата се уреждат със закон. Всяко правителство не сменя ръководните органи. На първо място са ефективността и печалбата. При нас пирамидата продължава да стои в същата пряка зависимост. Може би догодина, когато свършите с приватизацията, ще отпадне голяма част от този въпрос. Но въпреки всичко моето питане към Вас беше с оглед именно за промяна на тази нормативна база.
Вижте, тя е създадена за еднолични акционерни дружества, а в България такива почти няма. Две трети от това постановление касае еднолично акционерно дружество, а не касае смесена държавна собственост. Това е основният проблем. Съветвам Ви да се откачите от това пряко управление, тъй като то наистина е среда за корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Съгласен съм с повечето от Вашите констатации, а именно с това, че един заместник-министър не може да отговаря за повече от две предприятия. Едновременно с това обаче искам да посоча, че те не управляват директно предприятията, а по-скоро и най-често изпълняват ролята на надзорен орган. Нуждата от такова надзираване на дейността особено на предприятия-монополисти, и тук отново съм съгласен с Вас, от най-високо ниво е повече от очевидна. Вземете например "Нефтохим". "Нефтохим" е предприятие, монополен доставчик на горивата на българския пазар, не е в състояние и не беше в състояние само нито да намери решение на въпроса за издължаване на огромните си задължения към държавата, които знаете в какви колосални размери бяха в края на 1997 г., нито е в състояние само да носи отговорността примерно по обявяване на цените на горивата. Тоест, има такива тежки политически въпроси и при управлението на монополните дружества, където, според мен, до приватизацията на тези големи монополи е необходимо да се поделя отговорността именно от политически овластени лица. От хора, които носят доверие, просто защото те са в състояние и да водят многостранния диалог както с работниците, със синдикатите, с ръководството, с правителството, с банките и да намират възможно най-добрите решения. Все още такава структура в българската икономика има.
Благодаря Ви за това, че проявявате търпимост към участието на заместник-министри, специално в такъв вид предприятия.
Другото място, където очевидно е необходимо те да участват, това са случаите, където се отива към несъстоятелност или ликвидация, тъй като не се намира инвеститор, който да приватизира дружеството. Такава отговорност по ликвидация на дружеството практически нито едно ръководство, което е вън от политическата среда, не може да поеме. Впрочем една от причините девет години никой да не движи тази реформа е, че нито администрацията и стопанските управляващи не поеха тази отговорност, нито която и да било политическа сила се ангажира с това. Защото, ако ние имахме отговорни решения на самите държавни предприятия, нямаше да се допусне натрупването на тези огромни въпроси и примерно на тези несъбираеми вземания между фирми. Много отдавна примерно ръководството на "Булгаргаз" като истинско ръководство, като истински индустриален мениджмънт щеше да поиска несъстоятелността на редица фирми. Но виждате, че никой не го направи. Тоест, тази система, която създадохме девет години и се надявахме да се задвижи някак от само себе си, без в нея да се вкара политическа воля или политическо участие, очевидно няма да стане.
Вие знаете, че и процесът на приватизацията дълго време се спъваше от хора, които, намирайки място в предприятията на различни позиции, вече преставаха да се интересуват от тяхното преструктуриране и приватизация. Значи и това се оказа неприсъща задача и неприсъщо виждане за обикновения стопански ръководител
Приемам и Вашето заключение, анализа Ви по отношение на постановлението, което урежда въпроса за управлението. След този дебат с Вас непременно ще възложа да направят подробен анализ, за да се реши въпросът и за уреждане на участието на управляващите или на държавата в предприятия, където тя е само частично собственик. Защото съм напълно съгласен, че за нас ще се появи един изключително сериозен въпрос, да речем след приватизацията на Българската телекомуникационна компания. Какво прави държавата или държавният участник в борда, който ще надзирава примерно управлението на Българската телекомуникационна компания? Това не е въпрос, който трябва да оставим да го решава самият човек, съобразно своя морал или своите виждания и без да бъде споделяна неговата очевидно бъдеща много тежка отговорност.
Отново декларирайки волята на правителството за диалог в това направление, което е изключително важно, и отново признавайки, че това е едно от най-слабите места на българската икономика - най-слабото място в индустрията може би това е индустриалният мениджмънт. Това може да се твърди съвсем определено.
Благодаря Ви и за подканата да накажа заместник-министрите и най-вероятно след като проверя точно как са станали членове на тези две частни дружества, може и да ги накажа. Зависи от обясненията, които ще получа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Иван Бойков да изрази отношението си към отговора.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, нарочно избягах от популизма в това питане. Даже и въпросът за заместник-министрите не е толкова важен. За мен по-важен е въпросът дали ще може да направите, да инициирате школа за мениджъри - това, което липсва, така че да имате винаги един резерв кадри извън политиката, извън министерствата, които бихте могли да ползвате за управление на държавната собственост - това, което казахте Вие.
Изключително важен е въпросът - аз го повдигнах в един мой актуален въпрос миналата седмица - за управление на държавната собственост след приватизацията. Дали пак ще бъде по тази схема на чиновника, който влиза вътре, или ще бъде подчинен вече на други критерии - на пазарните критерии? В тази част на нашата икономика липсва законодателна инициатива. Аз не съм чул и виждания по този въпрос, освен някои идеи. Може би тук трябва да се работи, а не в днешната конкретика и това, което е останало от вчера. Това е така, винаги ще има държавна собственост.
Третото, с което ще приключа. Така или иначе винаги ще има държавни предприятия. Нека ги извадим от постановленията и да ги вкараме в някакъв принцип на пазарната икономика със законови рамки, така че не всяко правителство да сменя състава на мениджмънта на фирмите. Защото аз се надявам, че следващите правителства ще бъдат правителства на пазарната икономика и няма да връщат нещата назад. Да има стабилитет на мениджмънта. Това е изключително важно и от това страда икономиката по принцип, тъй като няма стабилитет. Всеки ден, всеки час, всеки момент могат да се сменят тези мениджъри. Договорите са така направени, че не им дават стабилитет. А без перспектива няма мениджър. Няма за какво да говорим. Ако перспективата му е четиригодишна, в рамките на мандата на управлението на правителството, просто няма да има никога голям прогрес в това отношение. За това беше моето питане.
Аз съм доволен от началото, може би, на дискусията, която най-после тече обективно и интересно. Заявявам Ви, че и в бъдеще ще следя много отблизо този въпрос и ако се наложи пак ще Ви питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Приключиха актуалните въпроси и питанията към министър-председателя господин Иван Костов.
Следва актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев от народния представител Драгомир Драганов относно намерения за предложение за закриване на Славянския университет.
Имате думата, господин Драганов.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа! В средствата за масова информация се появи информация за намерението Ви да предложите в най-скоро време закриване на Славянския университет.
Моят актуален въпрос към Вас е много прост: първо, какви са съображенията Ви за това предложение?
И второ, на какво законово основание ще базирате предложението си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! В началото искам да изкажа наистина благодарността за Вашата загриженост за един болен проблем в системата на нашето висше образование не от вчера. Ето защо съм се постарал да запозная Вас и колегите народни представители с цялата хронология на събитията, свързана с конфликта в Славянския университет, и ще си позволя за първи път поне в моите отговори да прочета част от отговор на актуален въпрос, поставен по подобен повод, почти със същите думи, от страна на народен представител от Демократичната левица в предишното Народно събрание. Ще прочета част от отговора на тогавашния министър на образованието професор Илчо Димитров.
И така. На основание чл. 53, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 1 от Закона за висшето образование през 1995 г. Тридесет и седмото Народно събрание дава статут на висше училище на Славянския университет. От създаването му започват спорове в управлението между избраното ръководство, начело с професор Колев, и ръководството на сдружението "Славянски университет", начело с господин Захариев.
В средата на 1996 г. се обособяват две ръководства, избрани от различни групи преподаватели, които имат претенциите да са общо събрание по смисъла на Закона за висшето образование. Междувременно се откриват филиали, факултети и други структури в различни градове на страната.
Двете ръководства организират прием на студенти на две различни места, известни със своите адреси, а именно: на ул. "Раковски" № 108 и бул. "Евлоги Георгиев" № 169. Създава се напрежение сред кандидат-студенти, родители и преподаватели. Във връзка с това напрежение е и питането на господин Вълканов през септември 1996 г. към тогавашния министър на образованието професор Илчо Димитров. Ето неговия отговор, който, разбира се, можете да ползвате винаги от стенограмите на Народното събрание.
"С решение на Тридесет и седмото Народно събрание - започва професор Димитров - бе създаден Славянският университет. Този акт на парламента изпревари с около пет месеца приемането на новия Закон за висшето образование, в който се регламентират статутът, редът, условията и начинът на финансиране и управление на частните висши училища. Лаконичният текст на решението на парламента създаде основата на развиващи се няколко месеца конфликти - твърди професор Димитров.
От пролетта на тази година, а това е 1996 г., университетът дефакто има две ръководни структури, избрани от различни групи преподаватели, с присвоени права на общо събрание по смисъла на Закона за висшето образование.
Министерството на образованието, науката и технологиите, както бе тогава името на институцията, предприе редица инициативи за решаване на конфликта по извънсъдебен ред. Налице е значителна по обем кореспонденция, която и на Вас, господин Драганов, в случай на желание мога да предоставя. От мен лично - казва професор Димитров - и от заместник-министъра професор Стамов са проведени над 10 срещи с представители на спорещите страни с цел посредничество за решаване на спора. С наше участие бяха подготвени и подписани две споразумения, както и няколко принципни договорки, които обаче не се спазват.
Неколкократно Министерският съвет бе занимаван със създалата се ситуация и търсене на пътища за преодоляване на допуснатите нарушения. Въпреки това - казва професор Димитров - задоволителен резултат не е постигнат. Налице е безпрецедентна ситуация, в която един университет има не само двама ректори, две общи събрания, два академични съвета, двама декани, но и:
1. Два различни по съдържание справочници за кандидат-студенти, което създава впечатление за два различни университета.
2. Двоен прием на документи от кандидатите по различаващи се съществено по брой и название специалности.
3. Различни по размер такси за кандидатстване и обучение в университета.
4. Две изпитни сесии при различни процедури и начин на класиране, част от които в нарушение на държавните изисквания.
5. Дублирани комисии за провеждане на изпит за класиране и прием на студенти.
6. Двойно класиране и дублирано записване на класиралите се в грубо нарушение на Решение № 557 от 1996 г. на Министерския съвет.
В своята дейност - продължава по-нататък професор Димитров - Славянският университет нарушава грубо Закона за висшето образование и редица подзаконови актове:
1. По същество са приети около 2 хил. студенти, включително и по специалности извън определените с приложение № 136 на Решение № 557 на Министерския съвет, прието въз основа на чл. 9, ал. 3, т. 6 от Закона за висшето образование.
2. Чл. 23 от Закона за висшето образование не допуска разрешаване на спора на територията на висшето училище, ако с това не се пречи на дейността му. На практика едната от спорещите групи е окупирала части от висшето училище и не допуска други на територията на Славянския университет.
3. Кандидат-студентската кампания в Славянския университет бе проведена с редица нарушения на утвърдени държавни изисквания, въпреки изричния текст на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование.
4. И в двете общи събрания на Славянския университет са представени множество лица, които противоречат на изискванията на чл. 27, ал. 1 от Закона за висшето образование.
5. Подборът на заеманите преподавателски длъжности се извършва при нарушение на чл. 49 и чл. 50, ал. 2 от Закона за висшето образование.
Искам да подчертая, - казва професор Димитров - че слабостите и нарушенията са допуснати от екипите и на двете спорещи страни, както и че Министерството на образованието, науката и технологиите няма никакво законово право да разрешава подобни конфликти. Функциите на министерството са определени в чл. 10 на Закона за висшето образование и не допускат възможността МОНТ да е страна в спор в автономно висше училище.
Нещо повече, чл. 23 от същия закон посочва, че възникналите спорове между различните общности във висшето училище се решават по ред и условия, определени в правилника за дейността на даденото висше училище.
Заключението е следното: създадената ситуация е абсурдна и подронва авторитета не само на Славянския университет, но и на системата на висшето образование в страната и в чужбина. Ето защо възнамеряваме да изчакаме резултатите от предстоящото общо събрание и ако то не съумее да създаде предпоставки за отстраняване на допуснатите нарушения, смятаме, че в съответствие с чл. 18, ал. 1 от Закона за висшето образование Народното събрание следва да обсъди възможността за закриване на Славянския университет."
Господин Драганов, датата на този документ е 20 септември 1996 г.
Аз ще продължа след тази дата как по-нататък се развиват събитията.
С встъпването си в длъжност през 1997 г. ръководството на Министерството на образование и науката завари споделените дотук нерешени остри проблеми, свързани не само с приема на студентите, но и с цялата организация и функционирането на Славянския университет. Съгласно законите на страната министерството не можеше да влезе в конфликтите и не можеше да бъде страна. Независимо от това, ръководеният от мен екип се запозна с историята на проблемите и тяхното развитие и прояви добронамереност и конструктивност в подхода си към университета.
През лятото на_ 1997 г. заедно със заместник-министъра, отговорен за висшето образование и международната дейност в Министерството на образованието и науката, продължихме серията от срещи, които бяха извършени от нашите предходници. Информирахме се изцяло за недоведения докрай опит на предходното правителство да предприеме процедура по закриване на компрометиралата се образователна институция.
Анализът, с който разполагаме за неспазването на Закона за висшето образование и редицата подзаконови актове след 1997 г., е следният:
1. По приема на студентите. Не се спазва, тоест, продължава да не се спазват изискванията на чл. 68, ал.1, т. 1 на Закона за висшето образование. След неспазването на решение № 657 на Министерския съвет от 1996 г., през 1998 г. имаше неспазване и на Решение № 273 на Министерския съвет, също така за определяне броя на студентите и докторантите.
2. Продължава до днешна дата и неизпълнението на разпоредбите на чл. 37 и § 17 от Преходите и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, според който в срок до една година от влизането на закона в сила висшето училище приема правилник за устройството и дейността си. Именно липсата на този основен документ поражда по-голямата част от проблемите и ги превръща в тежки конфликти.
3. Продължава неспазването на нормативните документи и по отношение на избора на органи за управление, което е в нарушение на чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от Закона за висшето образование.
4. Продължава създаването на университетски структури при липсата на правилник за устройството и дейността на висшето училище, който да ги направи легитимни.
5. Няма уреждане на споровете, което е в грубо нарушение на чл. 23 от Закона за висшето образование, а продължава серията от съдебни дела, именно поради липса на ред, с който да се уреждат вътрешните спорове в университета.
Подборът и заемането на научно-преподавателски длъжности се извършва в нарушение на чл. 49 и чл. 50, ал. 2 от Закона за висшето образование. Получаваната в Министерство на образованието информация от студенти, родители и преподаватели, както и тези висящи с години дела между лица, представящи се за ректори и членове на легитимно избрани органи на управление на университета, ни убеждава, че в продължение на три години е невъзможно да бъдат преустановени безпрецедентните за българското висше образование противопоставяния, погазване на академична етика, безотговорно отношение към гражданите и институциите в страната.
Искам да ви уверя, господин Драганов, че през цялото това време съм се стремял единствено и само да пазя авторитета на Министерството на образованието, защото смятам, че в рамките на едно толерантно отношение с автономни институции, каквито са висшите училища, за всеки министър на образованието е задължение да пази престижа на институцията.
Сключеното през последните дни споразумение между проф. Великов - като ректор на университета, проф. Александров - като президент на университета, и проф. Захариев - като представител на учредителите не може да се приеме като индикатор, че в Славянския университет е настъпил оздравителен процес с необратим характер. Такива споразумения са подписвани и в минали години, но никога не са довеждали до положителен резултат, защото не се базират на ясна законова и нормативна уредба и се подписват, за мое много голямо съжаление, по конюнктурни съображения. Такова споразумение е подписано в лятото на 1996 г. в кабинета на министъра на образованието, в присъствието на министъра на образованието, само за да бъде отменено решението за недопускане на прием в Славянския университет. Споразумението е подписано. Колегата - мой и ваш, историк и тогавашен министър - проявява толерантност и добронамереност, внася инициатива за промяна на решението в Министерския съвет, дава се прием, след което този прием се нарушава с 1247 студенти, за което е сигнализирана на два пъти прокуратурата от министерството - един път от предишното ръководство, сега - от нас.
За голямо съжаление в същия ден, в който се подписва това споразумение и ми се изпраща на мен, мога да ви представя тези документи, господин Драганов, аз получавам писмо от спорещия и определен от Върховния административен съд ректор проф. Горанов, че той ще заведе дело срещу лицата, подписали въпросното споразумение, и ще ги даде на Главна прокуратура.
Тоест всичките тези факти, сумирани, показват едно-единствено нещо за мен - че тук става дума за един продължителен процес, лишен от всякакви политически мотиви, за уронване престижа на Министерството на образованието, на правителството в страната и в крайна сметка - на парламента на страната, който единствен има правото със свое решение да създава или закрива университетски единици.
Ето защо, господин Драганов, поради тези системни нарушения на изискванията - и сега ще ги изброя всичките: на чл. 9, ал. 3, т.6, чл. 23, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 37, чл. 49, чл. 50, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т.1, § 17 от Преходите и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, както и на Решение № 657 на Министерския съвет от 1996 г. и Решение № 273 на Министерския съвет от 8 юни 1998 г. за утвърждаване на броя на студентите и докторантите - Министерство на образованието и науката ще внесе в Министерския съвет проект за решение, който, ако бъде утвърден от Министерския съвет, ще бъде предложен на Народното събрание именно на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование да бъде закрит Славянския университет. Това е ваше решение. В никакъв случай това не е решение на министъра или пък на правителството на страната. По закона това единствено може да направи парламентът. Разбира се, когато това решение стане факт и бъде одобрено от колегите в правителството и дойде тук в Комисията по образованието и науката, аз съм готов да коментираме изцяло неговата вътрешна структура и съдържание на решението.
Искам да ви информирам в края, че аз съм разговарял - и ще ви кажа на коя дата, тоест малко ми е трудно - в петък - с ръководството на Нов български университет, искайки да напиша писмо до тях и да ги попитам те дали са в състояние като единственото частно висше училище на територията на София, за да запазим престижа на частното висше образование в страната, да осигурят обучението на студентите. Това веднага беше възприето по друг начин и от него се направи и политическа игра.
Аз имам отговора на този университет, че са в състояние да приемат, имам мнението, изказано в разговор с проф. Илчо Димитров, че е хубаво тези студенти да бъдат ориентирани и към държавната система от висши училища. Нямам нищо против. Аз съм разговарял с ректора на Софийския университет проф. Лалов и съм казал, че ако Академичният съвет на Софийския университет предложи механизъм, по който да бъдат защитени правата на тези момчета и момичета, които в крайна сметка не носят никаква отговорност за всичките тези неща, които прочетох дотук, нека да направим такова решение. Ако има друг наш университет, който прояви желание и намерение да помогне за решаването на този тежък конфликт, с удоволствие. Искам да ви кажа, господин Драганов, че аз помолих Съвета на ректорите да вземе отношение към всичко това, което се е случвало в тези три години. Най-малкото да излезе с категорично мнение кои наши университети са готови да помогнат в тази криза на нашето висше образование. За голямо съжаление до момента по разбираеми за мен причини от колегиален характер не се взима такова решение. Ако има решение на академичен съвет на друга университетска общност, също съм съгласен.
Но искам да обърна внимание на Вас и на колегите в залата, че трябва да има ясна отговорност на ръководствата на висши училища за съдбата на тези момчета и момичета от есента на учебната 1999/2000 г., ако това решение бъде прието от парламента. Ясно и отговорно, защото има опасност за тези големи потоци от студенти да не бъде създадена добра организация за започването на учебната година. Има опасност поради факта, че ако бъдат нарушени учебните програми, ще се натрупа с огромно количество приравнителни изпити, нещо, което ние познаваме като хора, които сме учили в нашите висши училища и работили в част от тях.
В крайна сметка моето лично желание е да не пострада екипа от преподаватели, които водят тези програми. В никакъв случай не трябва тези програми да бъдат наново прередактирани, преработени, независимо от това каква е оценката на университетската общност за тяхното научно съдържание. Защото те все пак са със свои оригинални програми.
Ето защо смятам, че най-разумният път е именно да бъдат обособени като самостоятелна институция всичките екипи от преподаватели и студентите, за да могат да довършат спокойно своето образование.
Пак казвам, всичко това, което ви прочетох и това, с което аз съм се запознал, говори за определена вина на група хора, които спорят кой да ръководи този университет и са довели до това състояние нещата.
Решението не трябва в никакъв случай да бъде в ущърб на преподавателите и студентите на Славянския университет.
Извинявайте, че толкова дълго говорих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Аз Ви благодаря, господин Методиев, че така детайлно информирахте не само мен, но и залата, а, предполагам, и тези най-малко 8 хил. души, които са жизненозаинтересовани от бъдещето на Славянския университет.
Вие се славите като един от толерантните хора в това правителство, което иначе гъмжи от ястреби, и мен ме притеснява фактът, че Вие говорите за бъдещото решение на Народното събрание, като че ли то вече е факт. Вие много точно цитирахте закона - че ние трябва да вземем това решение, но Вие вече сте се загрижили Нов български университет може ли да поеме, Софийският университет може ли да поеме, тоест, разбирате ли, ние се изправяме тук пред един случай на предопределеност, което много силно ме притеснява в една република с парламентарно управление.
Някъде през лятото на миналата година ние водихме с Вас един разговор, заедно с колеги от другите парламентарни групи, и Вие тогава казахте точно така: "Ще изчакам да видя дали най-сетне ще се оправят тези боричкания и противоборстване". Цитирам по памет, не съвсем точно. И мен ме изнедада, че тъкмо в момента, в който, дай Боже, най-сетне, след споразумението от 17 януари тези боричкания престават, Вие се готвите да внесете предложение в Министерския съвет и евентуално да стигне до Народното събрание, за закриването на Славянския университет.
Мен ме изненадва това и поради факта, че другата седмица ние тръгваме да гледаме Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Значи защо поне не изчакаме да видим как Славянският университет би се вписал и би се съобразил с тези промени, които вероятно до две или три седмици ще бъдат факт, пък тогава да преценяваме какво трябва да бъде неговото бъдеще.
А третото, което ме учудва, е, че Вие се базирате на някакво изявление, значи аз Ви вярвам, че е имало такова писмо или изявление на господин Кръстьо Горанов, който в момента, доколкото знам, не е никакъв. Значи има си законен президент, законен ректор, законен представител на учредителите и изведнъж се оказва, че един човек, поради своите лични амбиции едва ли не е способен да ви мотивира да закриете едно висше учебно заведение.
И знаете ли, приключвайки, ще Ви кажа: през 1990 г. имаше един много симпатичен, много интелигентен посланик на Федерална Република Германия в България - господин Левалтер, сигурно мнозина от вас го познават. Той тогава, слушайки Стоян Ганев, който искаше да съди бившия Съветски съюз, ми каза: "А бе, аз не мога да ви разбера това българите. Целият свят гледа на вас като на един трамплин, на една естествена пътека към огромния славянски свят, а вие се правите на не знам си какво и искате да бъдете едва ли не бариерата между нас и славянския свят. Ако продължава така, просто ще ви прескочим и ще ви забравим". Както между другото и стана.
Помислете и за този момент. Тук не вкарвам политика, ако щете панславизъм. Помислете и за този аспект, много ви моля, преди да вземете решение. И въобще, бих Ви казал, хайде този път наистина да спазим добрата българска поговорка: седем пъти да мерим, преди да предложим отрязването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Драганов, благодаря Ви, че завършихте с поговорка, за да взема реплика от нея.
Не седем пъти, мерено е седемдесет пъти. Аз разбирам да няма никакъв опит зад гърба ни, разбирам това да е някакъв прецедент. Искам да отговоря на Вашите притеснения съвсем коректно и да Ви кажа: аз съм задължен, поне аз така смятам, да предложа вариант за решение. С това се изчерпва моят кръг от пълномощия. А вие какво ще предложите тук, в парламента, защото няма нищо предпоставено, единственото нещо, което е предпоставено, това е безпрецедентният тригодишен пример. Няма друго висше училище, няма друг такъв случай в цялата история на нашето висше образование. И част от проявената търпимост, част от толерантността се дължи на това, с което Вие завършихте. Защото много лесно може да се направи политическа демагогия от това, много лесно може този въпрос да се вдигне едва ли не като международен въпрос, както Вие сам споменахте. Но с това се злоупотребява. С това просто се е злоупотребявало години наред. И моята молба е: запознайте се детайлно със случая. Дали пленарната зала или комисията ще прецени да внесе решението преди или след изменението на закона, дали ще се съобразите с действащия закон, това са все права, които ги има парламентът. Аз ще участвам и ще помогна с каквото мога на всички онези, които наистина са заинтересовани от премахването на този проблем - тежък, твърде, твърде неприятен за цялото наше общество.
Есента на миналата година, господин Драганов, имаше пресконференции, които унижаваха и Вас лично като професор в Софийския университет. Защото хората си правят заключения от общото поведение на академичната общност. В крайна сметка срама го берем заедно.
Затова казвам, нищо предпоставено няма! Мое задължение е това, което правя днес - да Ви информирам, и затова Ви благодаря за въпроса, да Ви информирам с какви факти разполагам аз като днешния български министър на образованието. Срамота е тази подигравка с институциите на страната. Вие ще видите и развитието на събитията, защото аз вече имах среща с част от студентите. Там се говорят невероятно лоши неща, лъжи, защото аз вярвам на младите хора.
Именно грижата е за тях - да се съхрани тяхното обучение. И пак казвам, грижата трябва да бъде и за преподавателите. Много Ви моля, господин Драганов, обръщам се към всички депутати в парламента - и от мнозинството, и от опозицията, това е язва, която трябва да бъде премахната, колкото и да е неприятно като факт и непопулярно като действия. Най-малкото аз съм човекът, който бих желал да се занимавам с подобни неща. Но не го вкарвайте в политика, не го правете веднага евтин международен въпрос, панславизма и т.н. Недейте, господин Драганов, много Ви се моля. Просто истински е проблемът. Това е подигравка с децата.
Излизат десет публикации от лятото, че решението на Министерския съвет е нулев прием за Славянския университет. Идват хората, питат, обяснява им се и въпреки това се приемат над хиляда човека. За тяхната съдба никой не мисли - държавата ще мисли после! Това е подигравка с родителите на тези хора. (Реплика от ДЛ.) Не е политика, казвам, че проблемът е истински. Ако вие искате да го направите политика, ще бъде много жалко за нашето висше образование. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Следва актуалният въпрос на народния представител Евгени Димитров към заместник министър-председателя господин Методиев относно стопанисването и целесъобразността за ползване на спортни обекти публична държавна собственост и финансирането на спорта.
Има думата господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа! Моят въпрос е отнесен към господин Методиев във връзка със стопанисването и целесъобразността за ползване на спортни обекти публична държавна собственост и финансирането на спорта.
Във връзка със зададения от мен актуален въпрос № 954 относно ползването на спортните обекти и съоръжения, които са публична държавна собственост, и финансирането на спорта, Ви моля допълнително, господин Методиев, да ме информирате и да дадете яснота по следните въпроси: има ли спортни обекти, които са предоставени под наем, аренда или други подобни договори на физически или юридически лица? Кой упражнява фактическото владеене и стопанисване на находящия се в сградата на Спортната палата плувен басейн и прилежащите му помещения? Какво е разпределението на финансовите средства от Държавния фонд за подпомагане и развитие на физическото възпитание и спорта за 1998 г. съответно по федерации, клубове и дружества и какво ще стане със средствата от Държавния фонд за подпомагане и развитие след неговото закриване от 1 януари 1999 г., съгласно Закона за държавния бюджет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Евгени Димитров.
Има думата министърът на образованието господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Димитров! На практика ние с Вас продължаваме дебата, тъй като аз имах писмен отговор на питане от Вас на 19 януари и в началото на Вашия въпрос: има ли спортни обекти, предоставени под наем, аренда или друг подобен договор на физически и юридически лица, най-точният и кратък отговор е: да, има такива и ако не сте доволен от писмения отговор, аз съм готов да го допълня.
На втория въпрос - кой упражнява физическото владеене и стопанисване на находящите се в сградата на Спортната палата плувен басейн и прилежащите му помещения, отговорът е следният. Плувният басейн и прилежащите му помещения в сградата на Спортната палата към този момент се владеят и стопанисват от "Национална спортна база" - ЕАД, въз основа на заповед на председателя на комитета, издадена на основание чл. 50, ал. 3 и чл. 51, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта.
На третия Ви въпрос - какво е разпределението на финансовите средства от Държавния фонд за подпомагане физическото възпитание и спорта за 1998 г. по спортни федерации, клубове и дружества, отговорът е следният. През изминалата година на лицензираните български спортни федерации са разпределени общо 3 млрд. 145 млн. 644 хил. лева, от които 336 млн. и 600 хил. лева са целеви средства от държавния бюджет, а 2 млрд. 809 млн. и 44 хил. лева са от Държавния фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта. От общата сума на разпределените средства 1 млрд. 539 млн. и 64 хил. лева са предоставени на българските федерации за олимпийска подготовка, 59 млн. и 89 хил. лв. за членски внос в международни федерации и 1 млрд. 547 млн. и 500 хил. лева за дейност. Така през изминалата година от Държавния фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта на лицензираните спортни клубове са разпределени 2 млрд. 580 млн. лева.
По-нататък Вие продължавате с питане какво ще стане с тези средства от държавния фонд след неговото закриване от 1 януари 1999 г., съгласно Закона за държавния бюджет. Разпоредбите на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. уреждат и въпроса какво ще стане със средствата от Държавния фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта след неговото закриване. Наличните остатъци от фонда са приведени по бюджета на комитета. В срок до 31 март тази година Министерският съвет трябва да изпълни своя законодателен ангажимент с промяна на Закона за физическото възпитание и спорта по законодателната си програма, където да се уреди набирането и изразходването на средства от закрития фонд. До приемането на съответните нормативни промени средствата от закритите фондове се администрират като приходи и разходи по бюджета на комитета. В случай на необходимост - и това в момента се обсъжда, искам да Ви уверя, господин Димитров, че този въпрос ме засяга и в работата ми в Министерство на образованието и науката - тези фондове, които са закрити, а има отпуснати субсидии или остатъци, трябва да се уредят с промяна на функциите за даденото министерство, агенция, комитет или централна институция, за да може да бъдат изразходвани по установения вече ред за съответните комисии и вътрешна структура. Ние имаме такова намерение в близките десет дни да организираме по този начин работата на два фонда в министерството - фонд "Научни изследвания" и фонд "Структурна и технологична политика". В случай на необходимост комитетът може да направи същото и аз да внеса такова изменение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Има думата господин Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин Методиев, аз благодаря за отговора, който дадохте. Преди малко колегата Драганов каза, че Вие сте един от хората в този кабинет, който заслужава необходимото уважение и го е доказал чрез своето поведение. Значи в моя въпрос няма никаква тенденциозност, а напротив - желание един въпрос да бъде решен. И искрено се надявам да не стане това, което се случи с господин Божков - в продължение на година и половина той да бъде заблуждаван по един въпрос и накрая вече министър-председателят да реши казуса с института НИХФИ.
Да, наистина има отговор в първото питане, след това в писмения материал, но веднага има едно противоречие. Казано е, че всичко е дадено по необходимите от закона изисквания, а там е казано - концесия. В първия ми въпрос, който беше през м. декември, Вие ми отговорихте, че Министерският съвет не е обявявал процедура за концесия за спортни обекти. Това е първото противоречие. Така че тук Ви подвеждат и има обекти, които в момента са дадени под формата на наем и те са противозаконно дадени.
В Спортната палата, да, действително има АЕД, което стопанисва, но Спортната палата и ресторантската част, а и столовата част в момента, както и помещения също са дадени под наем, което е противозаконно. Във връзка с това аз съм предоставил и съответно акт на Сметната палата, който е констатирал това нарушение още през 1997 г.
Другото, което е, сумите, които са дадени - 3 млрд., да, но мен ме интересуваше разпределението по обекти, защото не е много ясно обединяването в момента. Говоря за "Белмекен", за "Универсиада" и зала "София" с новото дружество, което е обединението "Олимпика". Тук има тенденция за пренасочване на средства, което трябва да бъде спряно. Това е нещо, което оттук нататък трябва да видим до каква степен може да бъде решено.
Освен това, не съм съгласен с това, което става в момента по отношение на ползването на спортния комплекс, който е в "Спорт палас" - Варна. Имаме една тенденциозност, която не е насочена в момента да обслужва българския спорт. И във връзка с това действително Ви моля да прегледаме нещата. Не казвам, че с това спираме. Надявам се на един коректен тон и същевременно да видим субсидиите, които са и от ТОТО-то. Това ще бъде на следващия етап. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Пред мен, господин Димитров, е наименованието на всички тези 54 спортни организации - субсидията, плана, изпълнението, дейностите по различните пера, сумите, които са отпуснати. Аз мога да Ви ги предоставя, разбира се, но не искам да ги чета, защото ще отнема страшно много време на залата.
Освен това искам да Ви кажа с благодарност за добрите думи - забравих да благодаря на господин Драганов, задочно му благодаря, Вие сте от неговата Парламентарна група, предайте му моята благодарност за добрите думи към мен - но аз наистина уважавам когато се започне дискусия по един проблем и един дебат тя да продължи и да завърши успешно. И се надявам, че и тази дискусия, която сме започнали с Вас, ще завърши успешно. Дали ще има нужда да бъде ангажиран и министър-председателят, ще покаже времето. Може да се окаже, че ние двамата сме достатъчни, за да приключим тази дискусия. Благодаря ви.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ, от място): Аз също се надявам на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Методиев за изчерпателния отговор особено на първия въпрос.
Продължаваме с актуални въпроси към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев.
Първият актуален въпрос е на народния представител господин Кънчо Марангозов относно отделянето на доболничната от болничната медицинска помощ.
Имате думата, д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! По времето на правителството на Демократичната левица беше разработена програма за развитието на първичната здравна помощ като пилотно проектът да се апробира в 25 общини. Проектът е на програма ФАР и Световната банка и по него се работи повече от 5 години. Според доклада на д-р Калаксъзов - началник-управление "Здравна политика и международно здравно сътрудничество в здравната реформа", изнесен в хотел "Шератън" в края на април 1998 г., в 25 общини има планове за преструктуриране на общинската система на първична помощ, а именно обновяване на сгради, списъци за базово оборудване според реалните потребности.
В същия доклад, цитирам според стенограмата, е казано: "Рисковете са социални, колкото и меки да бъдат мерките, колкото и да бъде реформата толерантна, да се стреми по-малко хора да излязат извън системата, не повече от 3 хил. от тези 29 хил. участници, но все пак това не е малко, ще останат без работа." Вие, министър Бояджиев, реагирате - пак от стенограмата: "Данните за 3 хил. лекари, които ще излязат от системата, са много, много теоретични, така че не го приемайте за чиста монета".
Но то си е чиста монета, защото в доболничната помощ едноличният търговец (лекар), работещ в търговско дружество (лечебно заведение), обслужващ клиенти (пациенти) с цел търговска (медицинска) услуга, за да не фалира и остане без работа не е нужно само Търговски закон за лечебните заведения, а икономически растеж и търговия в национален и международен мащаб. Днес търговията в България е на ниво от 1975 г. в доларово отношение. По този начин броят на фалиралите еднолични търговци (лекари) и броят на фалиралите търговски дружества (болници) съвсем не е малък.

Вие в цялата страна провеждате политика за отделяне на доболничната от болничната помощ. Аз съм за отделянето на доболничната помощ, но на този етап, при това икономическо състояние на страната, когато малките градове особено са в много тежка криза, голяма безработица, ниски доходи и малка покупателна способност, според мен това трябва да стане най-напред в големите градове, а в малките градове - постепенно. Всяка шокова промяна в здравеопазването, дори с очакван положителен ефект, води до катастрофа. Още повече, че законодателството в тази област е съвсем в начален етап.
Моят актуален въпрос, господин министър, е: разпоредено ли е от Министерството на здравеопазването разделянето на доболничната от болничната медицинска помощ и на базата на какви нормативи? Само, господин министър, не ми отговаряйте как за 45-50 години от комунистите са построени много излишни поликлиники и много кадри в тях - Ваша любима тема, когато няма какво да се каже. Всички знаем, че здравната помощ днес е лукс, който не всеки може да си позволи и може би затова държавата гледа да снеме отговорността си за нея по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Давам думата на министъра на здравеопазването доц. Петър Бояджиев за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марангозов, аз много Ви моля да не ми казвате какво да Ви отговарям или да не Ви отговарям. Второ, искам да Ви кажа, че в България всеки български гражданин има достъп до медицинска помощ и са пълни фалшификации инсинуираните от Вашата политическа сила твърдения, че в България хората трябва да са много богати, за да се лекуват. Това е абсолютно невярно твърдение.
Много добре е, че Вие сте за отделянето на доболничната от болничната помощ. Аз от търговия, за разлика от Вас, не разбирам. (Оживление.) Разделянето на доболничната от болничната медицинска помощ се извършва, за да се подготви здравната система за работа в условията на здравноосигурителен режим, в съответствие с § 1, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Преобразуването на публичните здравни заведения, които обслужват предимно населението на общините, се извършва по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за народното здраве и това разделяне е в пълен синхрон със Законопроекта за лечебните заведения, чест прави на голяма част от Вашата парламентарна група, че гласува за него на първо четене. Това е необходима предварителна подготовка и за преобразуването на лечебните заведения в духа на здравната реформа.
Полезно е отсега да се приведат в известност собствеността, дълготрайните активи, апаратурата, инвентарът, кадрите, финансовите ресурси и т.н., ръководството и персоналът постепенно да се адаптират към новата форма на работа. Искам да подчертая, че това е препоръка към общинските съвети с посочената цел. Повече от 50 общински съвети разбраха смисъла на това предложение и взеха съответните решения. През 1999 г., т.е. настоящата година, това няма да доведе до промяна в начина на финансирането. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Доктор Марангозов, имате думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, Вие отново ми изнесохте една лекция. Вие веднъж казахте, че аз съм Ваш ученик. От Вас аз научих два неща: как не трябва да се прави здравна политика и как не трябва да се провежда здравна реформа. Но както се казва, по-добре е да научиш излишното, отколкото нищо да не научиш.
Вие казахте, че не разбирате от търговия. Чудесно, но Вие ще бъдете принципал на някои здравни заведения, които ще станат търговски дружества и изглежда трябва да завършите висше икономическо образование.
На всички е известно от Закона за местното самоуправление и местната администрация кой ръководи общинското здравеопазване и аз сега няма да го цитирам. Писмото, което сте изпратили до общините, ще цитирам, защото то няма пожелателен характер:
"Уведомяваме ви, че разделянето на болничната от доболничната помощ е първи етап на прехода. Проектът за Закон за лечебните заведения, който ще бъде приет до края на 1998 г., определя самостоятелността на здравните заведения за оказване на болнична и извънболнична помощ. Имайки предвид неизбежността на този процес, е необходимо да се вземе своевременно решение за разделяне на болничната помощ, което да се приеме от общинския съвет до 30 октомври 1998 г. Всяко забавяне на решението на Вашата община носи риск за осигуряване финансирането при утвърждаване на бюджета и оттам влошаване на бедицинското обслужване на населението."
За бюджета няма да говоря. Ние вече знаем там, където не са приели това, какъв бюджет имат. Но, господин министър, Вие пращате това писмо преди още законопроектът да е влязъл в Народното събрание! Писмото е от 21 октомври, законопроектът влиза в Народното събрание на 23 октомври. Вие тук превръщате и предрешавате въпроса със Закона за лечебните заведения, което е съвсем естествено, защото на всички вече е известно, че парламентарното мнозинство в това Народно събрание е един обикновен рудиментарен орган на правителството (реплики от ДЛ) и въпросите се предрешават. Но за мен е ясно, че законът е предрешен и едва ли има смисъл да го обсъждаме.
Накрая, господин министър, Законът за лечебните заведения - ще го кажа, за да чуят всички - е един неразумен закон, а мъдрите хора знаят, че всяко неразумно законодателство е като въже от пясък, разпадащо се още преди да го усучем. Благодаря. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата министърът на здравеопазването.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Нищо не е предрешено. Това става, както сам казахте, с решение на общинския съвет, защото така е според Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ако аз можех да предрешавам нещата, нямаше да им пиша писма и нямаше да им предлагам да взимат такова решение. Аз вече преди малко, но изглежда Вие сте били разсеян в момента, обясних доводите за това, че ние сме в преходен период и трябва да подготвяме системата именно, за да не се правят драстични промени - да я подготвяме постепенно и аз казах какво се цели с това разделяне.
Споменаването в писмото, че това ще има значение за финансирането, е поради факта, че тогава вече се правеха бюджетите, предстои сега да се гласуват тези бюджети и е хубаво да се гласуват разделни бюджети за заведенията от доболничната и болничната помощ. Това ще бъде само от полза на общината.
Между другото, вчер имах възможност да говоря на тази тема и мисля, че има пълно разбиране от страна на кметовете. На тази тема аз говорих на общото събрание на Сдружението на общините в България. Затова запазете за себе си Вашите лични мнения и Вашите лични страхове. Аз съм чувал от Вас и от Вашите съмишленици, че хората умират по улиците, защото нямат достъп до медицинска помощ. Аз съм чувал, че лекарите карат таксита. Няма такова нещо. Безработни лекари в България няма и няма да има. Благодаря за вниманието.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Аз мога да ти ги кажа веднага, но ще ги назначиш ли?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Извинявайте, никога не съм Ви говорил на "ти"... (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Бояджиев.
И моля без реплики от залата.
Следва актуалният въпрос на д-р Илия Баташки към министъра на здравеопазването относно организацията и провеждането на конкурси за директори на здравни заведения в град Пловдив.
Имате думата, д-р Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин министър! В контекста на вече провеждащата се здравна реформа в Република България ръководеният от Вас екип и Вие лично се заехте с преоценка и анализ на работата на ръководителите на здравните заведения, като в повечето случаи критериите за избор за нови ръководители бяха единствени, а именно, верни на реформата - разбирай на управляващите свои хора.
Във всички районни центрове по здравеопазване бяха поканени действащите ръководители и помолени да подпишат срочни трудови договори до обявяването на конкурси, при това без да бъдат атестирани. Вие сте запознат, че в 90 на сто от случаите ръководителите на здравните заведения подписаха такива срочни трудови договори поради безизходица или поради грубо погазване на всички техни права по Кодекса на труда.
В голяма част от проведените конкурси се явяваха знаещи и можещи колеги, които след съответна преценка на комисиите заемаха съответните длъжности. Но имаше и съвсем неподготвени, с явни недостатъци от всякакъв вид, като се започне от слаба подготовка и неинформираност и се стигне до сляпо изпълняващи Вашите нареждания наведени изпълнители, които заемаха освободените длъжности.
В Районния център по здравеопазване, град Пловдив се проведоха също такива конкурси. И в тази връзка, имам предвид конкурсите през миналата година, Ви моля да отговорите, господин министър: известно ли Ви е, че в комисиите по провеждането им участваха политически личности и как бихте коментирали този факт? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Баташки.
Има думата доцент Петър Бояджиев, министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки! Да, действително при всички конкурси основната тема е, модифицирана, разбира се, според здравното заведение, реформата в здравеопазването. Да, ние имаме големи затруднения и това е един от проблемите на реформата, за ръководители, които да разбират, да приемат и да могат да осъществяват реформата. Тук включвам и познанията по здравен мениджмънт.
В Пловдив се проведоха, до края на миналата година, защото аз тогава съм направил справката и съм подготвил отговора си към Вас, 10 конкурса на различни здравни заведения, в 9 от които, ако това имате предвид, за представител на политическа сила е участвал д-р Димитър Игнатов. Той там е бил назначен, в тези комисии, със заповед на директора на Районния център по здравеопазване не в качеството му на представител на политическа сила, а в качеството му на председател на Българския лекарски съюз и като един от най-добрите познавачи на реформата в здравеопазването у нас.
Така че, това че като представител на Българския лекарски съюз, в Пловдив специално, това е едно уважение и отговорност, неговото присъствие, на председателя на съюза, а от друга страна - един компетентен човек по въпроса на реформата, мисля, че конкурсите не са загубили.
Досега при мен не са постъпили никакви жалби и възражения по отношение на провеждането на конкурсите и резултатите от тях. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доцент Бояджиев.
Има думата д-р Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, аз на много места съм казвал и продължавам да твърдя, че Вие сте една симпатична, усмихната и добродушна личност, която, за съжаление, обаче трудно се вмъква в административната мелница, която предлага вашето правителство. Искам да Ви кажа, че Вие сте една добра находка за това правителство, в сравнение със служебния министър, Ваш предшественик, и велик спермореформатор - д-р Таков.
Но искам още веднъж да Ви кажа, че е неморално да държите град Пловдив с ръководител на Районния център по здравеопазване личност, която е в достатъчно почтена пенсионерска възраст, личност, която е с достатъчно ограничени административни и професионални умения в управление на здравеопазването. И трябва да Ви кажа, и Вие сам тук го потвърдихте, че той не отговаря на тези условия, които министерството спусна като условия, нужни за заемане на длъжността "директор на здравен център".
А може би това е изгодно на Вас и на Вашите приятели от Пловдив? Може би това е изгодно и на д-р Игнатов, който в 9 от 10-те възможни конкурса беше поканен. Той е много симпатичен човек, както и Вие. Но не е морално един политик от неговата класа, каквато и друга длъжност да заема в момента в българския здравен живот, да се явява, едва ли не като Бог Амон Ра със своите знания и умения да помогне на нищо неможещия ръководител на Районния център по здравеопазване в Пловдив, доцент Николов.
И затова Ви моля, господин министър, отървете се от некадърните, че те сигурно ще предизвикат Вашия крах. Благодаря ви. (Оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, д-р Баташки.
Има думата министърът на здравеопазването.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Баташки! Няма абсолютно никакво значение дали аз или някой друг Ви е симпатичен или не Ви е симпатичен. Но аз взех думата сега след Вас само за да Ви кажа, че: да, ние от некадърните ще се освободим, независимо кои са те. Но искам също така, длъжен съм да заявя от тази трибуна, че д-р Николов, който е директор на Районния център по здравеопазване в Пловдив, е един от най-компетентните ръководители на такива центрове в България. И това е добре за Пловдив. Благодаря.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Жалко за Пловдив, жалко за България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
И последният актуален въпрос към него е от народния представител господин Бойко Великов, относно трудовото възнаграждение на санитарните инспектори от ХЕИ.
Господин Великов, имате думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въпросът, с който се обръщам към Вас за трудовото възнаграждение на санитарните инспектори, е валиден не по-малко и за останалата част от здравеопазването. Но по отношение на санитарните инспектори той е особено болезнен и актуален най-малко по три причини. Първо, необходима е висока квалификация за извършване на държавен санитарен контрол, за вземане на проби за физико-химичен и токсикологичен анализ, за даване на санитарни заключения, за съставяне на актове за хигиенни нарушения, за даване на предложения за спиране на обекти в цялата страна. За извършване на тази квалифицирана дейност те се обучават три години след средно образование и преминават голям брой курсове за квалификация. На следващо място, санитарните инспектори са контролни органи и като такива е задължително да получават по-високо възнаграждение, защото вероятността от подкупи, корупция и обезличаване на дейността им е особено висока. И на трето място, тези специалисти носят голяма отговорност за профилактиката на жизнената дейност, за бита и труда на нашия народ, за снижаване на инфекциозната заболеваемост, за постепенно намаляване и елиминиране на негативното въздействие на факторите на работната среда и за елиминиране на риска, който се формира от социално значими и от професионални заболявания. А общоизвестно е, е че ние сме на едно от първите места в света по заболеваемост и смъртност от инфаркт, инсулт, исхемична болест на сърцето, ракови заболявания и т.н.
Бих искал да прибавя още конкретни факти, които мотивираха моя въпрос. Първо, през 1992 г. при поредната актуализация коефициентът на техните заплати е отнесен към тези на работещите със средно образование. Второ, след приемането на Закона за висшето образование не им се признава дори съответният образователен ценз "специалисти по". Трето, през 1994 г. се отнемат полагащите им се командировъчни, а теренното им облекло, което се осигурява символично, е с цени от 1994 г. И прието през януари 1998 г., вместо със 7 на сто, заплатите им се увеличават само с 4 на сто.
Не считате ли, че е силно принизен трудът на санитарните инспектори със заплати от 87 000 лв. след 20 години трудов стаж, което не отговаря нито на квалификацията, нито на условията на труд, нито на отговорността, която носят? Имате ли виждане за увеличение на трудовото възнаграждение на тези унижени и обезверени специалисти и правили ли сте предложения в тази насока пред съответните държавни институции? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Великов.
Давам думата на министъра на здравеопазването доц. Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, преди да отговоря конкретно на Вашия въпрос, Ви благодаря за това, че Вие като народен представител, при това не медик, вниквате и започвате да разбирате проблемите на здравеопазването. И това е много добре.
Обществена тайна е, че заплащането на медицинските специалисти в България от 9 септември до сега е нищожно. Аз обаче не бих си позволил, макар че повече от Вас имам такова основание, да определям коя е по-отговорна и коя е по-малко отговорна работа в областта на здравеопазването. Аз смятам, че във всички звена на здравеопазването, включително и в областта на хигиенноепидемиологичния контрол, е много отговорна и квалифицирана тази работа.
От 1996 г., с прилагане на Наредба № 13 за определяне на индивидуалните работни заплати на висшия персонал в здравеопазването, се конкретизираха средните месечни брутни работни заплати за висшия персонал, в рамките на които се формират трудовите им възнаграждения. На останалия персонал, в това число и на специалистите с полувисше и средно специално медицинско образование, конкретните размери на индивидуалните им месечни работни заплати се договарят по ред и начин, установен с колективния трудов договор и/или с вътрешните правила за работна заплата.
Отчитайки ниското равнище на заплащане на специалистите с полувисше и средно специално медицинско образование, в това число и на санитарните инспектори, от 1 април 1997 г. се осигуриха допълнителни средства за увеличение с по-висок ръст на работните им заплати средно с 9,2 на сто, при средно увеличение за страната 4,6 на сто. Тоест, не със 7 на сто, както са Вашите данни, а с 9,2 на сто. И това се отнася за всички полувисши и средни специалисти.
Освен това успяхме да постигнем и една по-висока начална основна заплата в размер на 1,50 спрямо минималната работна заплата за страната като база за формиране на брутната им заплата. Ще припомня само, че преди това решение този коефициент беше 1,32 за базова, начална работна заплата, върху която вече се постига покачването.
В рамките на набраните собствени приходи в хигиенноепидемиологичните инспекции, които не са много малки, се изплаща и допълнително материално стимулиране на тримесечие в размер на 40 на сто от постъпилите средства в тези здравни заведения. Аз не смятам, че по този начин е решен въпросът, че заплатите им са достигнали едно добро ниво, но благодарение на това средната месечна брутна работна заплата на тези специалисти не е 87 000 лв., както Вие твърдите, а е 118 970 лв. Но тази разлика от около 30 000 лв. не е, в края на краищата, съществена. Тези 30 000 лв. не са достатъчни, за да направят тяхното възнаграждение справедливо.
Сега разработваме нова система за финансиране на държавния санитарен контрол, при който ще се отчита обемът и качеството на извършените дейности. В този аспект, надявам се, и доходите на голяма част от работещите в хигиенноепидемиологичните инспекции ще се променят и ще се повишават в процеса на осъществяване на реформата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Бояджиев.
Има думата господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): В самото начало на моя въпрос, господин министър, аз започнах с това, че всички от сферата на здравеопазването са не по-малко засегнати от ниските възнаграждения. Но за да Ви поставя този въпрос, ме предизвика това, че здравните инспектори дойдоха с документи, с които доказваха точно тези данни, които аз споменах в моя актуален въпрос и които ще Ви предоставя. Така че бихме могли да поспорим относно числата такива, каквито ги представихте Вие, и такива, каквито ги представих аз. Удовлетворен съм от това, че все пак Вие разбирате, че тяхното възнаграждение е ниско и се надявам тази нова система, за която говорите, да даде необходимите средства, които ще бъдат необходими на тези специалисти, въпреки че те не се признават като такива. Аз споменах, дори не им се признава "специалист по" според новия Закон за висшето образование.
Искам да Ви кажа, че аз изразих една загриженост от страна на санитарните инспектори, но не бих могъл да не отбележа тук, че тази политика, за която Вие говорите, продължава. Защото самите те няма да бъдат обхванати от здравноосигурителната система така, както останалите в сферата на здравеопазването.
Бих могъл да отбележа още, че унижението, демотивацията важи не само за санитарните инспектори. Тя с еднаква сила важи и за лекарите, за стоматолозите, за медицинските сестри и в това число и за санитарните инспектори. Неслучайно, господин министър, случаите на корупция станаха толкова много - именно защото едно от условията за корупцията е ниското заплащане, което има в сферата на здравеопазването.
И още един въпрос, с който ще завърша, който считам за особено важен. В България отново можем да говорим за болести, които отдавна забравихме - и за туберкулозата, и за болестите на паразитните заболявания - болести, които са свързани с бедността и мизерията. Споменавам ги, защото тук особената роля на санитарните инспектори тепърва ще придобива своята значимост.
Така че, господин министър, е необходимо тази нова система, за която говорите, колкото е възможно по-скоро да реализирате на практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуалните въпроси към госпожа Емма Москова - министър на културата. Два са актуалните въпроси.
Първият актуален въпрос е на господин Ахмед Юсеин относно състоянието на джамиите, обявени за паметници на културата.
Имате думата, господин Юсеин, да поставите актуалния си въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо, преди да започна по същество по въпроса, искам да Ви благодаря за това, че три седмици като мен чакахте, за да отговорите на този въпрос.
Уважаема госпожо министър, религията е изиграла значителна роля в историята на народите. Ето защо, осъзнавайки това, вярващите са изграждали религиозни храмове, заделяйки от залъка си, които са оценени от сегашното поколение като паметници на културата.
България се гордее със своите религиозни храмове, като Рилския манастир, Храм-паметника "Св. Александър Невски", Бачковския манастир, Томблу-джамия, донякъде, в гр. Шумен, и други.

Уважаема госпожо министър, в света грижите за паметниците на културата, построени с различно предназначение е твърде обичайно, защото те се използват, както по предназначението си, така и за привличане на туристи.
У нас, с цел атеистичното възпитание, което провеждаше Българската комунистическа партия в продължение на 50 години, се използваха различни методи, за да не могат вярващите да посещават религиозните храмове.
През 70-те години обявени за паметници на културата и заключени са за мюсюлмани и посетители са Хамза Бей джамия в град Стара Загора, Ибрахим Паша джамия в град Разград, джамиите в Кюстендил, Ямбол, Гоце Делчев, Карлово и други.
През тъй наречения "възродителен процес" някои части от горепосочените джамии бяха осквернени, особено минаретата.
От началото на демократичните промени в България къде със собствени средства, къде с дарения, много религиозни общности си възстановяват обредните домове, но вярващите не могат да припарят до заключените джамии, които са обявени за паметници на културата. Крайно обидно е и е неприятно, че в някои от горепосочените градове няма други джамии или атеистичната политика продължава.
Имайки предвид горепосочените неприятни данни, ми позволете да Ви задам следния актуален въпрос: кога обявените за паметници на културата джамии ще се използват по предназначението си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Давам думата на госпожа Емма Москова, министър на културата, за отговор.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин!
Отнасям се с искрено разбиране към изразеното от Вас безпокойство за състоянието на някои джамии, които имат и статут "Паметник на културата", посочвайки веднага, че въпросът не е еднозначен и едностранен.
От една страна изконното човешко право за собствено вероизповедание, което дълбоко уважавам е, без съмнение свързано и с молитвените домове, но също право и задължение на всяко цивилизовано общество, на всяка съвременна държава, отразено в националното законодателство и в международните документи, е да изведе в режим на опазване онези материални ценности на историята и културата в своите земи, които са знакови постижения на човешкия дух, без значение на коя етническа група или вероизповедание принадлежат те.
Аз следвам тези принципи, но веднага ще прибавя, че тези два факта не бива да се противопоставят. Обратното, те трябва взаимно да се зачитат и балансират, за да се намери точната мяра за поведението ни по този проблем.
Проблемът наистина има своя специфична сложност. Твърдя, че независимо от политическата конюнктура, професионалистите са се отнасяли с равностойна отговорност и към този дял от културното наследство по нашите земи. Нещо повече, във времето на безумието, наречено "възродителен процес" именно статутът "Паметник на културата" беше почти единствената законова гаранция за физическото съхраняване на тези обекти и пречка срещу тяхното обезличаване.
В името на коректността обаче съм длъжна да посоча, че във времето българската държава е вложила над 20 млн. долара - за това има документи - за реставрацията на паметниците на културата, свързани с турската култура и мюсюлманската религия. И ще си позволя с много горчивина да прибавя, че паметниците на българската история и култура в Република Турция са в крайно тежко състояние. Съгласно направените проучвания много от тях са разрушени, обезличени или тънат в разруха без статут "Паметници на културата".
Но миналото е, за да извлечем поуки, а не за да разравяме стари, тежки рани. Затова българското правителство изведе тънещата от десетилетия в безплодни преговори културна спогодба между двете страни и тя повече от година е факт, който пък позволи да се подпише и важния, професионално подготвен протокол на министерствата на културата на двете страни, подписан през ноември 1998 г., за условията, които позволяват на страните да положат грижи за опазване на обектите на културно-историческото наследство на територията на другата страна на базата обаче на балансирани програми от взаимен интерес.
Казвам това, за да очертая новата междудържавна договореност - сериозна база, която създава също нови реални възможности, включително финансови, което при реставрацията е от изключителна важност, за решаване на съществуващите проблеми и в тази област.
Връщайки се към конкретната част на въпроса Ви ще си позволя да изразя несъгласие с част от изложените в актуалния Ви въпрос сведения. Информацията, която изисках по този повод доказа, че от около 76-те джамии със статут "Паметник на културата", действащи в настоящия момент са повече от половината. Това доказва, че вратите на много джамии с цитирания статут не са затворени за богослужение.
И още нещо - в част от посочените градове има джамии, паметници на културата, които в момента функционират по своето предназначение. Например, Яллаа джамия в Карлово, Ахмед бей джамия в Разград, Ески джамия в Ямбол. Факт е обаче, че в Стара Загора и Кюстендил няма молитвени домове, които да функционират.
Позволих си да посоча тези факти не за да обезлича и намаля безпокойствието Ви, а обратно, за да очертая както променената обществена среда, така и пътя за преодоляване на посочените от Вас проблеми, за които следва да се вземат конкретни мерки. Подчертавам: конкретни. Всяка една от тези джамии има своя конкретна проблематика, макар че се вписва в общодекларационните форми, но това не е форма за действие. Те, конкретните мерки, трябва да обхванат цялата гама от трудности - градоустройствени, реставрационни, проблеми на собствеността, финансови.
По мое искане Националният институт за паметници на културата изготвя отново, - подчертавам: отново - защото имаше програми, които бяха пренебрегнати и това е една от причините да тъпчем на едно място, и така, изготвя програми за всички необходими дейности, за всяка поотделно от посочените от Вас джамии: юридически, проектантски, строително-реставрационни, които ще бъдат предадени на общините, на мюфтийствата, на джамийските настоятелства и на Вас, ако пожелаете това.
Министерството ще следи хода на тези програми и ще подпомага реализацията им, разбира се, само в рамките на законовите си правомощия.
Във финансовата си програма за 1999 г. за културното наследство, а тя е за всички паметници на културата, отново ще отделим, съобразно възможностите си, средства за аварийни дейности или продължаване на започнали консервационно-реставрационни работи. Това не са достатъчни средства, за да може да се извърши скъпата реставрационна работа, но така или иначе, националната програма по този повод включва и тази година грижа за джамиите. Тази програма е публична и вие можете да я проследите.
Веднага искам да посоча, че статутът "Паметник на културата" е преди всичко режим на опазване, който поставя ограничители в цял свят при съвременното им ползване. Много са законовите изисквания в това отношение. Нямам възможност да ги посоча. Ще цитирам само Европейската конвенция за защита на архитектурното наследство, която българският парламент е ратифицирал още през 1991 г. Цитирам: "Признавайки, че е важно да бъде разширен достъпът на обществеността до защитаваното имущество, тоест до паметниците на културата, всяка страна поема задължението да не допуска последиците от откриването на такъв достъп да вредят на архитектурния и исторически характер на такова имущество и неговата околна среда", а това означава априорно правила за посещение, свързани с температурно-влажностни режими, с конструктивна сигурност и пр. Всичко това означава не ограничаване на религиозната свобода или право да имаш молитвен дом, а произтича от задължението ни да се грижим за културното наследство, в това число и за джамиите, които пораждат Вашето безпокойство. И то не само от гледна точка на използването им днес, а което е по-важно - за запазването им във времето като високи постижения на човешкия дух.
Уважаеми господин Юсеин, убедена съм, че бихме могли да постигнем това, но с цивилизован подход, без пренебрегване на професионалните програми, с кординирани усилия и с добронамерена воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За реплика има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо, ние знаем, че България е в борд. Сега цялата страна се тресе от това, което е. Ние знаем какво е състоянието на културните дейци, какви заплати получават.
Разбрах от Вашия отговор, че Вие сте вярваща и аз не мога да се съглася, ще Ви посоча само един текст от вестник "Стряма", който е карловски вестник, не е вестник на Главното мюфтийство, нито е вестник на нашата парламентарна група. "Паметник на културата е превърнат в отходно място. Джамията в центъра на Карлово от няколко месеца в превърната в място за задоволяване на естествените нужди на нощни минувачи." Не искам да чета по-надолу.
Аз не знам кой отговаря за тези паметници на културата по отделни региони, но също излезе статия и за джамията в Кюстендил. Обаче все още девизът "Религията - опиум на народите!", който беше девиз на Българската комунистическа партия, продължава да действа в градовете Стара Загора и Гоце Делчев. Представете си Вие като вярваща един мюсюлманин в предсмъртния си час да пожелае да бъде погребан спрямо всички ритуали на религията си. Няма къде. Трябва да разкарват този мъртвец по други обрядни домове в Стара Загора и Гоце Делчев. Това е твърде неприятно.
Знаете, и ние се радвахме, когато Ислямската конференция премахна санкциите спрямо България. Но тези факти показват, че в тази насока бихме могли заедно да работим и заедно да направим така, че един министър или един дипломат, или един началник на Генералния щаб, както чешкият началник на Генералния щаб посетиха храм-паметника "Александър Невски" и се гордеем, че имаме такива запазени паметници, ако някой дойде в България от ислямските страни, да можем да го заведем в няколко джамии с Вас заедно и да им кажем, че всички наши права са възстановени.
Твърде често се говори за реституция в България. Нека заедно с Главното мюфтийство тези паметници на културата действително да бъдат паметници на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
За дуплика има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Господин Юсеин, да вярваш или да не вярваш в Бога е съкровено право на всеки и то не се изнася на показ. Но моето задължение като министър е да Ви съобщя, че общините са онези, които имат грижа за стопанисването. Сега чувам за тази публикация във вестник "Стряма". Вероятно ще изпратя писмо до общината в Карлово.
Исках да спестя нещо, но ме провокирате да го кажа. "Фетих Мехмед", джамията, грижите за която в Кюстендил напълниха медиите, всъщност твърде нелицеприятно показва, че проблемът е точно в джамийското настоятелство и общността, която е поела определени ангажименти. Затова не желая да деля в този случай, нито да понеса обвинения, които не са достатъчно доказани.
Уверявам Ви, че в лицето на министерството имате партньор, който заедно с Вас ще извърви пътя за преодоляване на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на културата госпожа Емма Москова от народния представител Илия Петров относно Рогозенското съкровище.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Москова! Години наред продължава да съществува неизясненият статут на уникалното съкровище, открито в село Рогозен, област Враца. Налице са необходимите условия то да бъде постоянно изложено в Историческия музей в града.
Моля да ми отговорите какво е настоящото състояние на Рогозенското съкровище и има ли възможност в обозримо бъдеще установяването му във Врачанския исторически музей?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Сигурно бих могла да изчерпя въпроса с израза "да, състоянието на Рогозенското съкровище е добро", но мисля, че не в това е подтекстът на Вашия въпрос.
Въпросът за мястото на представяне на Рогозенското съкровище е част от много по-големия въпрос за разпространение и опазване на ценностите от древното и богато наследство на България. Принципната позиция на Министерството на културата и моята лична, впрочем изложена в медиите преди време, е ясна: ценностите не са монопол на един или друг културен институт, защото статутът "национална ценност", или по-точно за случая "паметник на културата с национално значение" е оценка за висока културно-историческа стойност и задължителен режим на опазване, а не местопребиваване.
И още. Известна е позицията на министерството за поддържане и обогатяване на регионалните културни дейности, позиция, изведена приоритетно в рамките на общата ни културна политика. В този принципен контекст конкретният отговор на въпроса Ви има следните измерения.
Първо, отнемането на Рогозенското съкровище от Врачанския исторически музей е свързано, според направената юридическа експертиза, със закононарушения на Закона за паметниците на културата и Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата. Тези закононарушения са в процес на отстраняване и министерството подготвя юридически документ за вписване на съкровището в инвентарните книги на Врачанския исторически музей.
Второ, реалното връщане на Рогозенското съкровище във Врачанския музей може да се осъществи само при осигуряване на задължителните условия за опазване на ценностите. Факт е, че Врачанският музей и общината във Враца вложиха и влагат много усилия за изпълнение на изискванията за опазване. От своя страна министерството многократно оказа и ще оказва експертна помощ чрез висококвалифицирани специалисти в областта на консервацията, климатологията, охранителните системи, специализираното оборудване. Но комплексът от задължителните условия за опазване във Врачанския музей все още не са реален факт.
Със същата категоричност, с която посочих закононарушенията, длъжна съм да заявя, че в никой музей в страната ценностите няма да бъдат върнати, ако не са осигурени съвременните условия за тяхното опазване.
Трето, Рогозенското съкровище ще присъства и в експозицията на Националния исторически музей, защото такова е предназначението на този музей, разбира се, по начин, по който цивилизованият свят отдавна прилага, а това са професионалните и коректни договори за обмен на културни ценности.
Ще допълня, че в усилено подготвящия се в министерството закон, съгласно законодателната програма на правителството, Закон за музеите, галериите и разпространението на ценностите тези въпроси ще бъдат и нормативно уредени.
Завършвайки, ще си позволя, уважаеми господин Петров, да се обърна отново към принципната си позиция, ще си позволя да я отправя и към все още тревожната културна общественост на Враца, която от години се чувства ограбена: няма и не може да има законов, законова и морална категория столична или провинциална ценност. Но има и ще има национална ценност, статут, който изисква грижата, онази грижа, която трябва да сближава, а не да разделя институциите и хората. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Петров има думата за реплика.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо Москова, аз, разбира се, съм доволен от Вашия отговор. Само че бих искал, ако е възможно, да конкретизирате все пак във времето, след изясняване на законовите основания, в обозримо бъдеще кога все пак ще има такава възможност, защото, както Вие казахте, културната общественост на града все пак се надява поне то да гостува във Враца, ако не да остане там постоянно - ако ми позволите тази шега. Така че Ви моля само за по-конкретен отговор във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин Петров, онова, което аз казах, може би недостатъчно ясно, е, че физическото връщане на съкровището, в момента то е част от онази горда изложба, която обикаля света и най-вече Америка, за да научат хората на коя географска ширина се намираме, но във всички случаи физическото връщане, аз казах съвсем категорично, ще бъде тогава, когато условията позволят това. Юридическото връщане ще стане съвсем скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Георги Пирински относно план за земеразделяне в землището на община Якоруда.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Въпросът за плана за земеразделяне в землището на община Якоруда не е някакво изключение от проблемите, които се проявяват в практически всички райони на страната. Но все пак това е един от най-острите според мен и най-фрапантни примери за огромните проблеми, пред които земеразделянето е изправено, и безсилието на компетентните органи, изглежда, да преодолеят тези проблеми.
Моят въпрос е формулиран във връзка с един от драстичните аспекти на въпроса в община Якоруда и аз ще го прочета така, както съм Ви го задал. Но, както предполагам и Вие сте се убедили от справката, която сте направили, проблемът е с доста по-дълга история и с доста по-дълбоки корени. Така че ще очаквам с интерес Вашия отговор.
Въпросът е следният: със заповед на заместник-министъра на вашето министерство господин Каркъмов от май 1998 г. е назначена комисия, която на 29 юни същата година предлага да бъде прекратен договорът с фирмата, извършила плана за земеразделяне, за землището на две села в общината, а именно Бел Камен и Смолево. Независимо от многократните настоявания на жителите на общината, включително и с искане до министър-председателя господин Иван Костов от октомври миналата година, и до ден-днешен не е предприето нищо за отстраняването на сериозните нарушения, извършени в плана за земеразделяне в общината.
Въпросът ми е, господин министър, имате ли намерение да осигурите да бъде даден отговор съгласно закона на исканията на гражданите от Якоруда, както и да получат съответните констативните нотариални актове и ще потърсите ли отговорност от виновниците за недопустимото бездействие по случая?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Огромните проблеми във възстановяването на земеделските земи в България са натрупани от 1992 г. насам и Вие знаете кои управляваха и как се управляваше страната през това време. Така че не може да се поемат от това правителство всички тези обвинения.
А относно безсилието, смятам, че няма никакво безсилие, в момента ние наистина се опитваме да оправим всички бакии, които наследихме.
Възстановяването на собствеността на земеделските земи в землището на селата Бел Камен и Смолево, община Якоруда, е в съществуващите стари реални граници. По повод на уважените жалби на граждани, постъпили в срока по § 31, в поземлената комисия - Якоруда, е сключен договор с фирмата "Геоконсулт" ООД, София, поддържаща кадастъра на земеделските земи в Разложкия съдебен регион за отстраняване на допуснатите неточности при заснемането на съществуващите стари реални граници съответно за 1645 дка за землището на село Бел Камен и 2803 дка в землището на село Смолево. След извършване на корекциите собствениците ще получат констативните нотариални актове.
Цитираният договор от Вас с фирмата "Гео - Гео Георги Георгиев", София, извършваща заснемането на старите реални граници, е прекратен, като не са изплатени на фирмата гаранциите от 5 процента и ще се удържат още 40 процента от стойността на договора като санкции за неизпълнение на поетите ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Наистина проблемите водят началото си от 1992 г. Целият проблем е в това, че законът, който поради тези проблеми беше приет именно от тогавашното мнозинство на Съюза на демократичните сили, и действията, които бяха предприети след това по изпълнение на този закон, естествено само задълбочиха тези проблеми.
Що се отнася до Якоруда, първоначалното въвеждане във владение, в ползване на земите, е било направено при пълно игнориране на обективната документация и по линия на водния синдикат, и по линия на емлячната документация, на декларациите за предоставяне на земя при влизането в ТКЗС, при създаването на кооперативните стопанства, като на многобройните възражения тогава е било обяснявано, че това е временен въвод и че проблемите ще бъдат оправени по-нататък.
Цялата тревога на населението в общината е в това, че последователно се бяга от такова коригиране и се налага това земеразделяне, което е в много драстично разминаване с всички обективни доказателства за това кой на кой поземлен участък е собственик.
Добре е, че е възложено да се ревизира за двете села, за които аз поставих въпроса, направеният план за земеразделяне. Не споменахте кога ще бъде съобщен резултатът от предприетата ревизия. И добре е, разбира се, че е прекъснат договорът с фирмата, която е съставила този негоден очевидно план. Но последиците от тази дейност, що се отнася до съществуващия план, като че ли още тегнат.
Така че до известна степен съм удовлетворен от това, което съобщихте, но бих помолил настоятелно да проследите как ще бъдат оправени поразиите и разминаванията, допуснати с този план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Следващият актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов е от народния представител Ивалин Йосифов относно писмо № 1684 от 15 септември 1998 г. на министерството.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин министър Върбанов, моят актуален въпрос към Вас е свързан с писмо с изходящ № 1684 в община Долна Митрополия, съответстващ на изходящ № 1503б1 от 10 септември 1998 г. В това писмо се нарежда на поземлената комисия в Долна Митрополия да възстанови земеделската земя, като точно се фиксира квартал 33 от регулационния план на града. Моето безпокойство, изразено в питането, се базира на следните обстоятелства.
Тази заповед противоречи на чл. 2 и чл. 10 от Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи.
Второто мое безпокойство е свързано с това, че в продължение на три месеца управление "Поземлена реформа" към министерството издава три последователни заповеди, които взаимно си противоречат, допълват и отричат една друга. Несъмнено такива действия в едно управление на едно министерство водят до хаос в поземлената реформа, за която така всички ние, включително и министърът, държим да бъде проведена в определения срок и с определената справедливост.
Третото, което не е никак маловажно. Трябва да бъде отчетено, че гр. Долна Митрополия се намира в един равнинен регион, където няма горски масиви, и именно паркът, в който влиза този квартал 33, е единственият парк в града и единственият регулатор на средата на екологичните проблеми, които възникват в града.
Именно това е причината и собствениците, които преди одържавяването и преди кооперирането са имали земи точно в този квартал - били са зеленчукови градини, като четири от тях са били общинска собственост, да се откажат от тези земи и това да остане именно като парк на града.
Четвъртото, което също не е никак маловажно. Когато говорим за консенсус между политическите сили и за възстановяване на политическия диалог, ако на централно ниво такъв диалог не се постига, то на местно ниво такъв диалог е постигнат. До господин министъра - предполагам че е пристигнала такава преписка - има преписка, подписана от всички политически сили, които единодушно въстават срещу решението на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа срещу едно такова решение за връщане на земеделска земя в центъра на града. Паркът се намира в центъра на града. Този консенсус трябва също да бъде отчетен в отговора на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йосифов, решаването на един такъв проблем не е от компетенциите на политическите сили, а просто от компетенциите на закона. Цитираното от Вас писмо е изпратено в отговор на многократните жалби на господин Велико Йорданов Мичев, който е наследник на земеделски земи в землището на гр. Долна Митрополия. Жалбите са по повод неизпълнение от страна на поземлената комисия на съдебно решение на Плевенския районен съд. Експертът, подготвил писмото, е подведен от текста в диспозитива на съдебното решение, който гласи: "Признава за възстановяване правото на собственост на Йордан Мичев в размер на 84 дка по кадастралния план на града". За незадълбоченото проучване на въпроса по изготвяне на въпросното писмо на експерта е потърсена дисциплинарна отговорност и в момента се разглежда цялостната му дейност, за да се определи степента на неговото наказание съгласно Кодекса на труда.
С писмо с изх. № 00-197 от 22 януари 1999 г. са отменени писмата, разпореждащи настаняване на собственика в квартал 33 от регулационния план на гр. Долна Митрополия. Поради това, че планът за земеразделяне на гр. Долна Митрополия е одобрен в "Държавен вестник" бр. 84 от 14.10.1994 г. и на основание чл. 15, ал. 4 от Закона господин Мичев ще бъде обезщетен със земи от общинския поземлен фонд по реда на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Земите за обезщетяване от общинския поземлен фонд са определени с решение № 282 от 28 октомври 1998 г. от общинския съвет - гр. Долна Митрополия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Върбанов.
Господин Йосифов, имате думата.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Благодаря, господин министър. Удовлетворен съм от отговора и се надявам, че всички последващи действия на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще бъдат насочени точно в тази посока - за своевременно и бързо решаване на проблемите, свързани със земеразделянето. Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
По този начин ще имаме възможност да чуем и актуалния въпрос на господин Илия Петров към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева относно кариерата в с. Лиляче - област Враца.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манева, жителите на село Лиляче са изправени пред един съществен проблем, свързан с кариерата на "Белоизворски цимент" АД. Селото е подложено на всекидневни взривни трусове, причинени от кариерата, която вместо на законовите 2 км се намира на 800 м от селото. Вследствие на това на около 500 къщи са нанесени непоправими щети, а разместването на земните пластове силно е влошило качеството на водата, течаща от чешмата в центъра на селото, която е природен феномен и е изградена от 12 чучура. В момента водата е негодна за пиене.
Уважаема госпожо министър, моля да ми бъде отговорено каква е възможността да се построи нов водоизточник в село Лиляче, както и какви са правомощията на министерството да контролира незаконните действия в кариерата, които накърняват интересите на жителите на село Лиляче и село Чирен?
Прилагам становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, благодаря за поставения актуален въпрос. Изнесените от Вас факти, свързани с експлоатацията на кариера за варовик към "Белоизворски цимент" ЕАД край село Лиляче - област Враца, и съществуващите екологични и социални проблеми за жителите на селото и района като цяло са обективни.
Преди да отговоря на конкретния Ви въпрос се налага обаче да съобщя няколко факта, без които не можем да изясним съществуващото положение.
Находището за варовик край село Лиляче е проучено през периода 1966 - 1967 г., в резултат на което са доказани 117 млн. тона запаси от суровина за циментовата промишленост, заведени в националния баланс през месец януари 1968 г. На базата на запасите на това находище и на находището за мергел край село Бели извор е изграден известният на всички нас Завод "Белоизворски цимент". Геологичният и социален риск за добива на суровина за циментовото производство, както и Вие посочвате във въпроса си, са свързани главно с разработването на кариера за варовик. Тази съществуваща даденост се дължи основно на факта, че при вземането на решения за експлоатация на тази кариера през 1972 г. не са спазени и отчетени следните основни изисквания и обстоятелства.
Преди всичко непосредствената близост на находището до село Лиляче и утвърдената система за разработване, която изисква хигиенно-защитната зона да бъде повече от 2000 м до населеното място - в случая, когато имаме открит способ на добив. Освен това не е отчетено и наличието на защитен природен обект в района на местността "Жабокрек", пещера "Понора", която отстои на 3270 м от съществуващата кариера.
Не подлагам на коментар взетото през 70-те години решение, тъй като кариерата за варовик край село Лиляче, както отбелязах по-горе, е съществуваща реалност.
Ще се спра накратко на поставените от Вас проблеми, свързани с експлоатацията на тази руднична мощност и решаването на онези от тях, които са от компетенциите на Министерството на околната среда.
На първо място може да се каже определено, че от технологична гледна точка въпросът за геологичния риск е решен. В резултат на наши проверки, свързани с оценката на съществуващото положение и дадени конкретни предписания от Министерството на околната среда и водите, на обекта са извършени необходимите взривно-сеизмични изследвания от "Рудметалургпроект" през 1996 г. През същата година в изпълнение на наше предписание на кариерата е въведена шведска сисема за първични взривявания "Нонел". С прилагането на тази система значително се ограничават звуковите, ударните и сеизмичните вълни, прахоотделянето и скалните разливи на територията на обекта, както и вредното влияние на горепосочените фактори върху околните населени места и природни дадености.
Отчитайки обстоятелството, че в случая е нарушена определената с Наредба № 7 хигиенно-защитна зона до село Лиляче, експлоатацията на кариерата след 1996 г. се осъществява по системата "Нонел" в съответствие с техническа разработка на "Рудметалургпроект" с намалени количества взривни материали и стрикно спазване на правилника за техника на безопасност при провеждане на взривните работи.
Годишните технически проекти на кариерата за варовик задължително се съгласуват и контролират от Министерството на околната среда по отношение опазването на земните недра и околната среда. Министерството на труда и социалните грижи съгласува и контролира спазването на проектите по отношение на взривните работи и охраната на труда. Очевидно е, че цялата минно-добивна дейност на кариерата в момента се контролира системно.
За решаване на повдигнатия от Вас въпрос за нанесените непоправими щети на около 500 къщи в село Лиляче от досегашната експлоатация на кариерата, според нас е необходима специализирана експертиза. Назначаването на такава експертиза е компетенция на съдебната власт. Тя се произнася и по обхвата на специалистите - както по обхвата на самата експертиза, така и по включването на специалисти по взривно дело, сеизмика, архитектура и строителство. Но това не е от компетенциите на Министерството на околната среда. Ние изразяваме само готовност, в случай на покана, наши специалисти да участват в една такава комисия с оглед компенсиране на щетите на населението.
По отношение на чешмата. Съществуващата чешма в центъра на село Лиляче представлява каптаж от подземни води на плитък карстов извор от тъй наречения Мраморенски басейн. По официални данни от проведено изследване през 1996 г. почти всички плиткозалягащи води на този басейн са замърсени и са негодни за пиене. Възможни причини за констатираното допълнително замърсяване на водата от чешмата на село Лиляче са битовото замърсяване от самото населено място, тъй като селото няма канализация. Експлоатацията на кариерата също е една от предполагаемите причини. Селскостопанската дейност в района също не трябва да бъде пренебрегната.
За изясняване на тези допълнителни причини с Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 4412 от месец юни 1997 г. за обект "Кариери на "Белоизворски цимент" сме задължили инвеститора да извърши изследване на влиянието на взривните работи върху подземните и повърхностните води при експлоатацията на кариерата. Резултатите от изследването ще бъдат представени в министерството през месец авгус тази година. Ние се надяваме, че това изследване ще ни помогне да се ориентираме за мястото откъдето може да се организира ново водочерпане.
Конкретно - допълнително водоснабдяване на село Лиляче, при използването на съществуващата чешма в центъра на селото, не може да се осъществява. Каквото и да покажат възложените от нас допълнителни изследвания, поради посочените по-горе причини, тези плиткозалягащи карстови води от Мраморенския хоризонт са негодни за питейни нужди. На практика използването на местния водоизточник за тези цели от дълги години е преустановено.
Възможност за изграждане на нов водоизточник за задоволяване на нуждите на жителите от село Лиляче с питейна вода има. Касае се за водохващане от по-дълбоки участъци на водоносния хоризонт чрез прокарване на необходимия за целта сондаж.
Според нас този въпрос не се решава години наред, поради безотговорност и незаинтересованост на местните власти. Смятаме, че една по-голяма активност на местните власти ще допринесе за решаване на този въпрос, но и ние не бягаме от отговорност. В тази връзка сме предвидили в началото на месец февруари да направим среща с представители на кметството в село Лиляче, с община Враца и с представителите на "Белоизворски цимент", с цел да активизираме местните власти, да им подскажем какво решение може да се вземе за района.
Нещо повече, имаме предварителен разговор с ръководството на "Белоизворски цимент" и предприятието е готово да окаже финансова помощ за решаване на проблема.
Така че аз смятам, че въпросът с питейните води на селото може при едно такова обединено усилие на всички организации, които имат отношение към проблема, да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имате думата, господин Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Манева! Аз си давам сметка, че това е изключително комплексен въпрос, тъй като е свързан с Вашето министерство, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от части с Министерството на земеделието, тъй като кариерата се намира върху частни земи.
Така че това, което досега е направено и което предстои да се направи, се надяваме, че до голяма степен ще даде възможност на хората, които са ощетени, да разберат поне пътя, по който ще бъдат обезщетени, и ще нормализира обстановката.
Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
С това приключваме за днес парламентарния контрол.
Две съобщения:
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в сряда, 3 февруари, от 15 ч. в зала 232.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 4 февруари, четвъртък, от 15 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 3 февруари от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов