Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 април до 28 април 1998 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносители Здравко Василев Зафиров и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за уреждане правата на вложителите във финансовите пирамиди с вносител Александър Каракачанов. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносител Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за преференциално кредитиране на студенти и докторантите с вносители Георги Първанов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по образованието и науката и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки с вносител Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой с вносител Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
Направено е предложение от председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожица Михайлова за седмичната програма за работата на Народното събрание за 29-30 април 1998 г.
1. Законопроект за ратифициране на Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета от Международната конференция на труда. Вносител е Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за защита на конкуренцията.
3. Първо четене на:
- законопроекта за защита на потребителите - вносители Драгомир Шопов и група народни представители;
- законопроекта за защита правата на потребителите - вносители Йордан Нихризов и Христо Иванов;
- законопроекта за закрила на потребителя - вносител Панчо Панайотов;
- законопроекта за защита на потребителите и за правилата за търговия - вносител Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекта за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет.
6. Второ четене на законопроекта за подпомагане на земеделските производители.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и аз предлагам като т. 1 да бъде проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
По тези предложения за седмичната програма има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложената програма с тази добавка т. 1 да стане прекратяване на пълномощията на народен представител и преномериране на следващите точки от така предложената ви седмична програма.
Моля, гласувайте седмичната програма от 29-30 април 1998 г.
Гласували 168 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 5.
Програмата за работа на Народното събрание за периода 29-30 април 1998 г. е приета.
Постъпила е молба до председателя на Тридесет и осмото Народно събрание от Василка Добрева Папломатас - народен представител от 27.Старозагорски избирателен район:
"Уважаеми господин председател, моля да приемете оставката ми в Тридесет и осмото Народно събрание поради назначаването ми за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Испания и в Княжество Андора с Указ N 82 от 12 март 1998 г. на президента на републиката."
По молбата на госпожа Добрева има ли изказвания? Няма.
Чета ви проекта за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Василка Добрева Папломатас - народен представител от 27.многомандатен избирателен район Старозагорски".
Моля, гласувайте решението.
Гласували 159 народни представители: за 128, против 11, въздържали се 20.
Решението е прието.
Следващата точка от нашата програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ N 144 ОТНОСНО ТРИСТРАННИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТРУДОВИ НОРМИ, ПРИЕТА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА.
Вносител - Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Моля госпожа Дянкова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: проект на Закон N 802-02-11 от 12.03.1998 г., внесен
  от Министерския съвет, за ратифициране на Конвен-
  ция N 144 относно тристранните консултации за на-
  сърчаване прилагането на международните трудови
  норми, приета от Международната конференция на
  труда

На свое заседание от 25 март 1998 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета от Международната конференция на труда и Препоръка N 152 към нея.
Комисията отчита фактите за широко развиване на тристранното сътрудничество в социалната област и прилагането му в законодателството. Приетите изменения и допълнения в Кодекса на труда, както и Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, Законът за здравословни и безопасни условия на труд и др., са доказателство, че регулирането на трудовите и осигурителните отношения се осъществява в сътрудничество на държавата с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
Показателно за развитието на трипартизма в България е и приемането на Социалната харта за тристранно сътрудничество, подписана между правителството и социалните партньори.
Ратифицирането на Конвенция N 144 ще допринесе за утвържадване на международния авторитет на страната и е нова стъпка към приемането на Република България в Европейския съюз.
След проведени дебати с 11 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, комисията прие следното становище:
Приема мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета на Международната конференция на труда през 1986 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли член на ръководството на Комисията по външна и интеграционна политика в залата, който да прочете становището на комисията? Ако няма, ще помоля отново господин Клайн, който замества ръководството, когато отсъства.
ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председател, уважаеми колеги!
"На свое заседание от 26 март 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета от Международната конференция на труда, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета на 61-а сесия на Международната конференция на труда през юни 1976 г. в Женева.
26 март 1998 г.
Подпис: председателят на комисията".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн. Има думата вносителят - господин министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Новата Конституция на България от 12 юли 1991 г. промени радикално мястото на международните договори в националното законодателство на страната ни. Те станаха неразделна част от вътрешното ни право. Нещо повече, те имат предимство пред вътрешното ни право тогава, когато има противоречия между тях. Тази дълбока промяна е израз на отварянето на нашето законодателство, на българското право към съвременното международно право. Това с пълна сила важи и за онези международни договори, които носят наименованията конвенции на Международната организация на труда.
България е член на Международната организация на труда още от 1920 г. На практика ние сме една от държавите - съучредителки на МОТ. През периода от 1920 г. до днес България е ратифицирала 80 конвенции на МОТ, а от тях в сила за България са 64. Но през последните 20 години не е ратифицирана нито една от приетите конвенции на МОТ. За съжаление това бяха модерните конвенции, онези, които влияеха навсякъде върху индустриалните отношения в развитите страни. Надявам се, че с днешното ви решение ние ще затворим тази страница в неглежирането, в пренебрегването от страна на България на този изключително важен източник на международно право, каквито са конвенциите на МОТ.
Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми е един от символите на Международната организация на труда. Тя е ратифицирана от 79 страни, членуващи в МОТ, в това число от всички страни, членуващи в Европейския съюз. Ратификацията на тази конвенция е част от последователната политика на правителството за пълноправно членство на България в Европейския съюз и съответства на нашите ангажименти по сближаване на законодателството ни с това на страните от Европейския съюз. Ратификацията ще бъде принос и в изпълнението на подписаната между правителството и социалните партньори на 20 октомври 1997 г. Харта за социално сътрудничество.
Ратификацията ще потвърди трайната ориентация на България към развитието на социалния диалог в страната, към създаването на нови възможности пред гражданското общество. Ето защо ви призовавам да подкрепите ратификацията на Конвенция N 144 на МОТ.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета от Международната конференция на труда.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Господин председател, колеги! Поради липса на възражения и спорове по тази ратификация, правя процедурно предложение да я гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Едуард Клайн.
Гласували 155 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля госпожа Дянкова да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Закон за ратифициране на Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приет от Международната конференция на труда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви забележки по заглавието?
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Член единствен. Ратифицира Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета от Международната конференция на труда на Шестдесет и първата сесия през юни 1976 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за член единствен на закона.
Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приета от Международната конференция на труда, е приет.

Трета точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, приет на първо четене на 20 март 1998 г.
Моля господин Никола Николов да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, имам процедурно предложение по време на второ четене на Закона за защита на конкуренцията в пленарна зала да присъства и председателят на комисията Николай Павлов, и членът на комисията Димитър Кюмюрджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения по това предложение?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат допуснати Николай Павлов и Димитър Кюмюрджиев.
Гласували 140 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 4.
Моля квесторите да поканят господин Павлов и господин Кюмюрджиев в залата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Становище
по законопроект N 802-01-10 от 24 февруари 1998 г.
за защита на конкуренцията,
внесен от Министерския съвет
за второ четене
На заседанието си, проведено на 8 април 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата комисия обсъди законопроекта за защита на конкуренцията, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния Закон за защита на конкуренцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли забележки?
Моля да гласувате заглавието.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Дял първи - Обща част.
Глава първа - Общи положения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на дял първи и на глава първа има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате заглавието: "Дял първи - Обща част" и "Глава първа - Общи положения".
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на дял първи и на глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Предмет
Чл. 1. (1) Този закон има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.
(2) За целите по ал. 1 законът урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувана практика, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара, концентрация на стопанската дейност, нелоялна конкуренция и други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 1 се изменя така:
"Чл. 1. (1) Този закон защитава конкуренцията и създава условия за разширяване свободната стопанска предприемчивост в интерес на потребителите.
(2) Законът съдържа разпоредби срещу създаването и използването на споразумения, решения, съгласувана практика, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара, концентрация на стопанската дейност, нелоялна конкуренция и други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или препятстване на свободното стопанско съревнование."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Лучников, искате ли да аргументирате предложението си? Държите ли да се гласува, или го оттегляте?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не го оттеглям. Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников.
Гласували 139 народни представители: за 61, против 6, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 15.
Член 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Приложно поле.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага спрямо:
1. всички предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;
2. органите на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат, или нарушат конкуренцията в страната;
3. предприятия, на които държавата е възложила извършването на услуги от общ икономически интерес, доколкото спазването на закона не прави невъзможно изпълнението на тези задачи и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен.
(2) Този закон не се прилага спрямо:
1. отношенията, уредени от законодателството за защита на индустриалната собственост, авторското право и сродните му права, доколкото не се използват за ограничаване или нарушаване на конкуренцията;
2. действия, последствията от които ограничават или могат да ограничат или нарушат конкуренцията в друга държава, освен ако е предвидено друго с влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. всички предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават или могат да ограничат или нарушат конкуренцията в страната;"
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
2. Създава се нова т. 4:
"4. физически лица, които съдействат за създаване на господстващо положение или осъществяване на нелоялна конкуренция."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложенията на господин Александър Каракачанов са оттеглени.
Предложение на Комисията по икономическата политика:

"Приложно поле

Чл. 2.(1) Този закон се прилага спрямо:
1. всички предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;
2. органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;
3. предприятия, на които държавата е възложила извършването на услуги от обществен интерес, доколкото спазването на закона не прави невъзможно изпълнението на тези задачи и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен.
(2) Този закон не се прилага спрямо:
1. отношенията, уредени от законодателството за защита на индустриалната собственост, авторското право и сродните му права, доколкото не се използват за ограничаване или нарушаване на конкуренцията;
2. действия, последствията от които ограничават или могат да ограничат или нарушат конкуренцията в друга държава, освен ако е предвидено друго с влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Първото мое предложение е прието, за което благодаря на комисията, но по второто ми предложение искам да поспорим, господин Николов.
Става въпрос този закон да се прилага, т. е. неговите разпоредби и специално санкциите му и по отношение на физически лица, които съдействат за създаването на господстващо положение или осъществяването на нелоялна конкуренция. Вижте за какво става дума:
Специално при изкупуването на селскостопански произведения всички сме свидетели на факта, че разни групички - как да ги кажа - и аз не знам - ако искате, наречете ги мутри, ако щете - някакви други - минават и заплашват селските стопани да не продават своите стоки на тоя или на оня. Това е един фактор, който съвсем съзнателно и очевидно пречи на нормалната конкуренция. Точно такива лица аз имам предвид, като искам да ги поставим пряко под санкциите на този закон. По-нататък в другите текстове на закона такива мерки срещу подобни лица са предвидени. Затова не виждам нищо лошо да се сложи и тук, като се очертава приложното поле на закона, такъв текст, за да се разбере, че върху конкуренцията може да се влияе и по такъв косвен начин от лица, които упражняват заплаха, насилие или дори някаква по-неспецифична, неадекватна агитация: да обещават нещо, да казват: Недейте си продава на тоя, след малко ще мине другият, който ще ви даде повече пари... А стоката е селскостопанска, тя се разваля и стопанинът, като не я продаде на първия, вторият, даже да му предложи по-малко пари, той ще му я продаде, защото иначе ще я загуби...
Това съм имал предвид, като съм предложил да се включат и тези физически лица, които косвено пречат на нормалната конкуренция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Кюмюрджиев от Комисията за защита на конкуренцията ще вземе отношение.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин председател, едно уточнение. В Допълнителните разпоредби на този закон - § 1, т. 1, e посочено, че предприятие е всяко физическо или юридическо лице или техни сдружения, които извършват стопанска дейност на съответния пазар. Следователно физическите лица се включват в приложното поле на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Други изказвания? Господин Лучников пак иска думата и я има.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тук е необходимо малко повече да си отваряме ушите и да се чуваме какво казваме. Предприятие - да, но тук не става въпрос за предприятия. Тук става въпрос за физически лица, които не са предприятия, не участват в стопанския обмен, но въпреки това отиват и казват на хората: Не си продавайте черешите на тоя, след 2 часа ще мине друг, който ще ви ги купи по-скъпо. Вторият не идва и те са принудени да развалят свободната конкуренция. Ето за такива физически лица става дума, които не са предприятия и не могат да бъдат предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания има ли? Господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: След обяснението, което даде господин Кюмюрджиев и допълнителните обяснения на господин Лучников ми се струва, че можем да приемем, въпреки становището на комисията, създаването на тази нова т. 4. Обръщам се към своите колеги да гласуваме и тази т. 4 заедно с основния текст, който е приет от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов, но няма да можем да гласуваме тази точка заедно с основния текст. Най-напред ще гласуваме само това предложение на господин Лучников, което и вие подкрепихте, а след това и основния текст.
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников за създаване на нова т. 4 в чл. 2, ал. 1.
Гласували 134 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 2, както е предложен от Комисията по икономическата политика с приетата вече нова т. 4, предложена от господин Лучников.
Гласували 127 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 11.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава втора
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Статут

Чл. 3. Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка. Комисията е юридическо лице със седалище в София."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава втора и по текста на чл. 3 няма направени предложения.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора и текста на чл. 3.
Гласували 123 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 11.
Заглавието на глава втора и чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Състав

Чл. 4. (1) Комисията се състои от единадесет души - председател, двама заместник-председатели и осем члена, от които седем юристи и четирима икономисти, избирани и освобождавани от Народното събрание за срок от пет години. Те могат да бъдат преизбирани за още пет години.
          (2) Председателят на комисията трябва да бъде правоспособен юрист със стаж по специалността не по-малко от 10 години и да отговаря на изискванията по ал. 3.
          (3) За членове на комисията се избират български граждани с висше юридическо или икономическо образование със стаж по специалността не по-малко от 5 години, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Те не могат да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.
          (4) В едномесечен срок от избирането на председателя, по негово предложение Народното събрание избира двамата заместник-председатели и членовете на комисията.
          (5) Председателят, заместник-председателите и членовете на комисията полагат клетва пред Народното събрание, съгласно чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 запетаята след думата "членове" се замества с тире.
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Председателят, заместник-председателите и членовете на комисията полагат клетва пред Народното събрание, съгласно чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не мога да разбера как комисията приема по принцип предложението, ако то не е отразено. След думата "членове"...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Оказа се, че господин Лучников при предложенията си е гледал стар текст и те са инкорпорирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При това положение, господин Лучников, Вашето предложение няма да го поставям на гласуване, след като то е инкорпорирано.
Поставям на гласуване чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 10.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Прекратяване на правомощията

Чл. 5. (1) Правомощията на председателя, заместник-председателите и членовете на комисията се прекратяват от Народното събрание преди изтичане на мандата им:
1. по тяхна молба;
2. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
3. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца;
4. при грубо нарушение на този закон и на клетвата.
           (2) При условията на ал. 1, т. 2, 3 и 4, председателят прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание.
           (3) При прекратяване на правомощията по ал. 1, председателят в едномесечен срок прави предложение пред Народното събрание за избиране на нов член на комисията."
Предложение на народния представител Светослав Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика:

"Прекратяване на правомощията

Чл. 5. (1) Правомощията на председателя, заместник-председателите и членовете на комисията се прекратяват от Народното събрание преди изтичане на мандата им:
1. по тяхна молба;
2. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
3. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца;
4. при грубо нарушение на този закон и на клетвата.
           (2) При условията на ал. 1, т. 2, 3 и 4, председателят прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание.
           (3) При прекратяване на правомощията по ал. 1, председателят в едномесечен срок прави предложение пред Народното събрание за избиране на нов член на комисията до края на първоначалния мандат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 135 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 11.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Устройство и дейност

Чл. 6. (1) Комисията приема Правилник за устройството и дейността си и решения, които се обнародват в "Държавен вестник".
          (2) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация."
Предложение на Комисията по икономическата политика:

"Устройство и дейност

Чл. 6. (1) Комисията приема Правилник за устройството и дейността си, който се обнародва в "Държавен вестник".
          (2) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 6 няма направени предложения.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Компетентност
Чл. 7. (1) Комисията за защита на конкуренцията:
1. установява нарушенията и налага предвидените в закона санкции;
2.  издава предвидените в закона разрешения;
3. предлага на компетентните органи на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление или предявява искове пред съда за отменяне на нормативни и индивидуални административни актове, издадени в нарушение на този закон;
4. произнася се по други искания, свързани с този закон;
5. постановява прекратяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;
6. обявява недействителност на споразуменията и решенията, забранени от закона.
(2) При осъществяване на дейността си комисията:
1. извършва проучване и определя положението на предприятията на съответния пазар;
2. взаимодейства с други държавни органи и институции, с органите на местното самоуправление, както и с неправителствени организации чрез участие в разработването на проекти на нормативни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество;
3. дава мнения по проектите за преобразуване и приватизация на предприятията или на части от тях, поискано от съответните държавни и местни органи, когато може да бъде нарушен този закон;
4. осъществява и координира международното сътрудничество на Република България с международни организации или с организации от други страни в областта на защита на конкуренцията;
5. води регистър за издаваните разрешения;
6. издава периодичен информационен бюлетин."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Компетентност
Чл. 7. (1) Комисията за защита на конкуренцията:
1. установява нарушенията и налага предвидените в закона санкции;
2. издава предвидените в закона разрешения;
3. предлага на компетентните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление да отменят нормативни актове, издадени в нарушение на този закон, както и предявява искове пред съда за отменяне на индивидуални административни актове, които противоречат на този закон;
4. произнася се по други искания, свързани с този закон;
5. постановява прекратяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;
6. обявява недействителност на споразуменията и решенията, забранени от закона.
(2) При осъществяване на дейността си комисията:
1. извършва проучване и определя положението на предприятията на съответния пазар по приета от комисията методика;
2. взаимодейства с други държавни органи и институции, с органите на местното самоуправление, както и с неправителствени организации чрез участие в разработването на проекти на нормативни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество;
3. дава мнение по проекта за преобразуване и приватизация на предприятия или на части от тях, поискано от съответните държавни и местни органи, когато може да бъде нарушен този закон;
4. осъществява и координира международното сътрудничество на Република България с международни организации или с организации от други страни в областта на защита на конкуренцията;
5. води регистър за издаваните разрешения;
6. издава периодичен информационен бюлетин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 7 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Председател на комисията
Чл. 8. (1) Председателят на комисията:
1. предлага на Народното събрание да избере заместник-председателите и членовете на комисията;
2. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;
3. организира и ръководи дейността на комисията;
4. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
5. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите от администрацията;
6. организира и привежда в изпълнение влезлите в сила решения на комисията;
7. изпълнява бюджета;
8. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване.
(2) При осъществяване на своите функции председателят се подпомага от заместник-председателите. Той определя заместник-председателя на комисията, който го замества в негово отсъствие."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по чл. 8.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 7.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Дял втори
ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Глава трета
ЗАБРАНЕНИ СПОРАЗУМЕНИЯ, РЕШЕНИЯ И СЪГЛАСУВАНА ПРАКТИКА"
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на дял втори и на глава трета така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Заглавията на дял втори и на глава трета са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Обща забрана
Чл. 9. (1) Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на свързани или обединили се предприятия, както и съгласувана практика на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като:
1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;
2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;
3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
4. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.
(2) Споразуменията и решенията по ал. 1 са недействителни."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
Ал. 2 на чл. 9 се изменя така:
"(2) Забранените споразумения и решения по ал. 1 са недействителни. На тяхната недействителност заинтересованите органи и лица могат да се позовават и ако тя не е обявена по чл. 7, т. 6."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
"В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
а) в т. 1 думата "определят" се замества с думата "фиксират";
б) в т. 2 думата "разпределение" се замества с думата "подялба"."
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Забранените по силата на този член споразумения за ограничаване на конкуренцията са нищожни. Ако причината за нищожността засяга само част от споразумението, то само тази част е нищожна. Ако тази част не може да бъде отделена от останалата част, то цялото споразумение е нищожно."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Обща забрана
Чл. 9. (1) Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на свързани или обединили се предприятия, както и съгласувана практика на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като:
1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;
2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;
3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
4. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.
(2) Споразуменията и решенията по ал. 1 са недействителни. На тяхната недействителност заинтересованите органи и лица могат да се позовават и ако тя не е обявена по чл. 7, т. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Господин Каракачанов го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 14, против 95, въздържали се 14.
Предложението на господин Каракачанов не е прието.
Предложението на господин Лучников е прието по принцип.
Моля, гласувайте за чл. 9 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 12.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Споразумения с незначителен ефект

Чл. 10. (1) Забраната по чл. 9, ал. 1 не се прилага за споразумения, решения и съгласувана практика с незначителен ефект върху конкуренцията.
            (2) Ефектът е незначителен, когато общият дял на предприятията, участници на пазара на стоките или услугите - предмет на споразумението, решението или съгласуваната практика, не надвишава 5 на сто от съответния пазар."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
Създава се нов чл. 10а:
"Чл. 10а. (1) За целите на този закон оборотът на едно предприятие представлява сумата от приходите, реализирани за предходната финансова година от продажби на стоки, предоставяне на услуги, влизащи в основния предмет на дейност на предприятието, от която са приспаднати търговските отстъпки, данък добавена стойност и други данъци, директно свързани с оборота. В оборота не се включват приходите от сделки, реализирани между въпросното предприятие и предприятията, посочени в ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.
    (2) Общият оборот на едно предприятие се изчислява като сбор на оборотите на:
1. самото предприятие;
2. тези предприятия, в които засегнатото предприятие, пряко или не пряко:
а) притежава повече от половината му капитал или активи; или
б) има правото да упражнява повече от половината права на глас; или
в) има правото да назначава повече от половината на членовете на надзорните или управителните му органи или законните му представители; или
г) има право да управлява предприятието;
3. тези предприятия, които имат в самото засегнато предприятие права или възможности, изброени в т. 2;
4. тези предприятия, в които предприятията, отговарящи на условията на т. 3, имат права или възможности, изброени в т. 2;
5. тези предприятия, в които две или повече предприятия, отговарящи на условията, споменати в т. 1-4, съвместно имат права или възможности, изброени в т. 2.
    (3) Когато предприятието е:
1. кредитно-финансова институция, то оборотът се замества от една десета от общите й активи;
2. застрахователна институция, то оборотът се замества от сбора на всичките постъпления, получени през предходната финансова година по сключените от нея или за нейна сметка застрахователни договори, включително и сумите по презастраховането, от които се приспадат данъци и такси.
    (4) Когато обединението по смисъла на ал. 5 включва придобиване на част от предприятие, независимо дали тя представлява или не самостоятелно юридическо лице, отчита се само оборотът на тази част.
    (5) Когато две или повече предприятия съвместно имат върху трето права или възможности, изброени в ал. 2, т. 2, то:
1. в техните обороти не се включва оборот, реализиран от сделките между съвместното предприятие и всяко от засегнатите предприятия или други предприятия, свързани с тях по начини, изброени в ал. 2;
2. в техните обороти се включва част от оборота, реализиран от сделките между съвместното предприятие и всички други предприятия, освен тези по смисъла на т. 1, пропорционална на тяхното участие в съвместното предприятие."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Каракачанов има ли изказвания?
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов за създаване на нов чл. 10а.
Гласували 121 народни представители: за 11, против 89, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 8.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Задължение за уведомяване

Чл. 11. (1) Предприятията са задължени да уведомят комисията за съществуването на споразумения, решения или съгласувани практики по чл. 9, ал. 1 в 30-дневен срок от деня на сключването, приемането или прилагането им.
            (2) Уведомлението по ал. 1 следва да съдържа данни за:
1. предприятията-участници;
2. правната форма на споразумението или решението, или вида на съгласуваната практика;
3. общия дял в съответния пазар на предприятията участници.
            (3) В уведомлението може да се съдържа и искане за освобождаване от забраната по реда на чл. 13."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.

"Оценка на споразуменията, решенията или
съгласуваната практика

Чл. 12. В срок до 2 месеца от постъпване на уведомлението комисията постановява решение, с което обявява:
1. че не е налице основание за прилагане на забраната по чл. 9;
2. забрана на споразумението, решението или съгласуваната практика."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 11 и 12 няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте за чл. 11 и 12 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 7.
Членове 11 и 12 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Освобождаване от забрана

 Чл. 13. (1) С разрешение на комисията от забраната по чл. 9, ал. 1 могат да бъдат освободeни споразумения, решения или съгласувана практика, когато допринасят за увеличаване и подобряване на производството на стоки и извършването на услуги, за техническото и икономическото развитие или за повишаване конкурентоспособността на външните пазари, като осигуряват на потребителите справедлив дял от получените ползи и ако:
1. не налагат на съответните предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на посочените цели, или
2. не създават възможност за премахване на конкуренцията по отношение на съществена част от съответния пазар.
(2) Комисията може да освободи от забраната по чл. 9 споразумения, решения и съгласувана практика на малки и средни предприятия, ако с тях се повишава конкурентоспособността им.
(3) Разрешенията по ал. 1 се издават в срок от два месеца от подаване на искането по чл. 11, ал. 3. В разрешенията могат да се съдържат определени условия, с които предприятията са задължени да се съобразят.
(4) Комисията упражнява контрол за спазване на условията по ал. 3. Тя може да отмени или да измени даденото разрешение, както и да забрани споразумението, решението или съгласуваната практика, когато:
1. настъпи промяна във факт, който е имал основно значение при издаване на разрешението;
2. участващите предприятия нарушат условие, което разрешението съдържа;
3. се установи, че разрешението се основава на предоставени от предприятието неверни сведения и данни.
(5) Ако при проучването бъдат установени данни, които сочат, че споразумението, решението или съгласуваната практика, за които се иска освобождаване, сериозно уврежда или може да увреди интересите на търговските партньори или потребителите, комисията с решение може да разпореди незабавно преустановяване или промяна на споразумението, решението или съгласуваната практика. Това решение не подлежи на обжалване."
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 1 се изменя така:
"(1) С разрешение на Комисията от забраната по чл. 9 могат"... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 12.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Групово освобождаване от забрана

Чл. 14. (1) Комисията може да приеме решение, че забраната по чл. 9, ал. 1 не се прилага за определен вид договори, когато те отговарят на изискванията по чл. 13, ал. 1.
(2) Решението по ал. 1 влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник".
(3) В решението за групово освобождаване от забраната по чл. 9, ал. 1 комисията определя условията, които договорите могат да съдържат, и тези, чието прилагане е недопустимо.
(4) В решението по ал. 1 може да се предвиди, че забраната по чл. 9, ал. 1 няма да се прилага за договори, които са сключени до деня на влизането му в сила, ако в срок до три месеца те бъдат приведени в съответствие с изискванията на решението на комисията и тя бъде незабавно уведомена за направените промени.

Уеднаквяване на общи условия

Чл. 15. (1) Предприятията, които предлагат сключване на един и същ вид договори при прилагане на общи условия, могат предварително да уеднаквят тези общи условия, ако те не ограничават свободното уговаряне на цените и не увреждат интересите на потребителите.
(2) Уеднаквяването на общите условия се допуска само с разрешение на комисията, което се дава в срок от два месеца от подаване на искането от предприятията по ал. 1".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези два члена няма направени писмени предложения.
Моля да гласувате за чл. 14 и чл. 15 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 5.
Членове 14 и 15 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава четвърта. Монополно и господстващо положение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения и по заглавието на главата.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля да гласувате за наименованието на глава четвърта.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Монополно положение

Чл. 16. Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност".
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст на чл. 16 става ал. 1.
2. създават се нови алинеи 2 и 3:
"(2) Монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите, когато то е предоставено на държавата по чл. 18, ал. 4 от Конституцията.
(3) Всяко друго предоставяне на монополно положение е недействително".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа.
Моля да обърнете малко повече внимание на това, което сега ще кажа, защото то е от извънредна важност.
Този Закон за защита на конкуренцията всъщност се издава в изпълнение на ал. 2 от чл. 19 на Конституцията, която гласи: Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Точно това е целта на този закон. А тази ал. 2 е логично следствие от ал. 1, която гласи: Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Това значи, че поначало в Република България е забранено установяването на монополна практика. Това нещо е потвърдено в предния чл. 18, ал. 4 от Конституцията, където се определят точно случаите, в които може да се създава монополно положение.
Алинея 4 гласи: Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрената енергия, производството на биоактивни продукти, оръжие, взривни и биологични силнодействащи вещества. Това са единствените обекти, на които държавата има монополно право и тя тогава със закон може да създава монополно положение, да прехвърля своя монопол и върху други стопански субекти.
Това е отразено в първата част на чл. 16, където се казва: Монополно е положението на предприятието, което по закон има изключително право да извършва определен вид стопанска дейност. Значи, има се предвид закон, с който държавата предоставя на някои предприятия да извършват монополната дейност, на която тя има право по чл. 18, ал. 4 от Конституцията.
Но тъй като този закон защитава конкуренцията, монополизмът е основната пречка за свободната конкуренция, аз предлагам в този именно закон, който ще защитава конкуренцията, да се отбележи изрично: монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите, когато то е предвидено за държавата по чл. 18, ал. 4 от Конституцията. Нека да бъдем наясно, че за други обекти, за други дейности не може да се създава със закон монополно положение, тъй като това е основното, пак казвам, нарушение на правото на свободна конкуренция. И след това да се прибави, пак изрично подчертано е, че всяко друго предоставяне на монополно положение е недействително.
Ние преди няколко дни тук приехме Закона за националното знаме, където имаше такава комедия, че дори ушиването на национални знамена се определяше като монопол и с лиценз се даваше право на някои предприятия да извършват такава дейност. Явно, хумористично положение.

Ние трябва да обясним ясно и чисто докъде могат да се създават монополни положения, защото именно, пак повтарям, монополното положение е основната пречка, основното препятствие на свободната конкуренция.
Затова моля да подкрепите тези мои две нови алинеи, които ще внесат само яснота и наистина ще защитят конкуренцията в тази страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз си мисля, че тези обяснения, които даде господин Лучников, може би бяха необходими. Но истината е, че ние, приемайки ги точно от тези съображения, не приехме предложението на господин Лучников, защото той изцяло се позоваваше на Конституцията. А неговите текстове за тези две алинеи - втора и трета, просто обясняват и преписват текстове от Конституцията. Иначе действително по-широкият текст е по-обяснителен и прави целия чл. 16 по-ясен. Но волята е на народното представителство да прецени дали единият или другият текст е по-ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников за създаване на нови алинеи 2 и 3.
Гласували 132 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 22.
Предложението на господин Лучников е прието.
Моля да гласувате за чл. 16 с първа алинея така, както е предложена, и с приетите вече от нас нови алинеи 2 и 3 по предложението на господин Лучников.
Гласували 123 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 10.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Господстващо положение

Чл. 17. (1) Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
(2) Приема се, че едно предприятие има господстващо положение, ако има по-голям от 35 на сто дял от съответния пазар, освен ако не са налице изискванията по ал. 1."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов.
Член 17 се изменя така:

"Доминиращо положение

Чл. 17. (1) Доминиращо положение на съответния пазар има предприятие, което не е изложено на реална конкуренция или притежава икономическа мощ, която му позволява да има пазарно поведение в значителна степен независимо от неговите конкуренти и клиенти и напълно независимо от потребителите.
(2) Доминиращо положение на съответния пазар съществува и когато няколко предприятия, между които не съществува реална конкуренция, като цяло отговарят на условията на ал. 1.
(3) При установяване на съществуването на доминиращо положение по смисъла на ал. 1 и 2 следва да се преценяват пазарните дялове на предприятието и неговите конкуренти, финансовата им мощ, възможност на достъп до пазари, технологични възможности, както и други фактори, оказващи въздействие върху икономическата конкуренция. Пазарните дялове се изчисляват въз основа на оборота на предприятието.
(4) Предполага се до доказване на противното, че доминиращо положение се притежава от:
1. едно предприятие, което има пазарен дял от най-малко 25 на сто;
2. няколко предприятия, имащи пазарен дял от най-малко 50 на сто."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по чл. 17? Господин Каракачанов не е в залата.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Александър Каракачанов за текста на чл. 17.
Гласували 130 народни представители: за 25, против 94, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 17 така, както е предложен от вносителите и подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Забрана за злоупотреба с монополно или
господстващо положение

Чл. 18. Забранени са действията на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, като:
1. пряко или косвено налагане на необосновани цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите, включително и създаване на недостиг от стоки чрез тяхното задържане, унищожаване, повреждане или необосновано насочване към преработка;
3. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
5. използване на икономическа принуда, в резултат на която настъпва преобразуване, сливане, вливане, разделяне, отделяне и прекратяване на други предприятия, както и за необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки."

Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
Първо. Точка 2 се изменя така:
"2. ограничаване производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите и на други търговци или производители, включително и създаване на недостиг от стоки чрез тяхното задържане, унищожаване, повреждане или необосновано насочване към преработка."
Второ. Точка 3 се изменя така:
"3. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение спрямо други."
Комисията по икономическа политика приема предложението и текста на вносителя. Предложението е инкорпорирано в текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Лучников, Вие сте удовлетворен от това инкорпориране? Благодаря Ви.
Желае ли някой да вземе отношение по чл. 18? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както беше предложен от господин Николов.
Гласували 123 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 17.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава пета. Държавно въздействие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Комисията приема заглавието.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета.
Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Определяне на цени
Чл. 19. При нарушаване на забраната по чл. 18, точка 1 по предложение на комисията Министерският съвет или оправомощен от него орган може да установи минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието нарушител."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 19 се изменя така:
"Чл. 19. При нарушаване на забраната по чл. 18, точка 1 от предприятие с монополно положение по предложение на комисията Министерският съвет може да установи минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието нарушител."
Комисията по икономическа политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 19 се изменя както следва:
"Чл. 19. При нарушаване на забраната по чл. 18, точка 1 от предприятие с монополно положение по предложение на комисията Министерският съвет може да установи минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието нарушител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по чл. 19? Не виждам.
Моля, гласувайте за чл. 19 и заглавието "Определяне на цени".
Гласували 120 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 6.
Член 19 е приет така, както беше докладван от господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Държавна помощ
Чл. 20. (1) Държавна помощ е помощта, оказана от държавата или чрез държавни ресурси в каквато и да е форма, която нарушава или може да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки или извършването на определени услуги.
            (2) Държавните органи и институции, които оказват държавна помощ и с това засягат или могат да засегнат търговските отношения между Република България и страните, с които тя има договорно установен режим за държавните помощи, са длъжни предварително да уведомят комисията за съответния проект за държавни помощи, по чиято допустимост комисията се произнася.
            (3) Задължението за уведомяване по ал. 2 не се отнася за помощи:
1. със социален характер, предоставени на отделни потребители без оглед на произхода на стоките и услугите;
2. за отстраняване на вреди, причинени от природни бедствия или други извънредни обстоятелства.
            (4) Комисията може да приеме за допустими помощите:
1. предназначени да ускорят икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с безработица над средната за страната;
2. предназначени да подпомогнат икономическото развитие на определени стопански дейности или обособени райони, доколкото не се променят условията на търговския обмен в противоречие с общия интерес на страните;
3. които подпомагат изпълнението на проект със значителен икономически интерес за страните или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;
4. които подпомагат запазването на културното и историческото наследство, ако тези помощи не засягат търговските условия и конкуренцията до степен, която е в противоречие с взаимните интереси на страните;
5. определени със съгласието на страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
            (5) Когато комисията установи, че проектът или предоставената държавна помощ е несъвместима с условията по ал. 2, 3 и 4 и не е в обсега на допустимите изключения, тя предлага на съответния орган или институция в определен срок да отмени проекта или да изиска да бъде възстановена помощта. В този случай комисията може да предложи и само да се изменят размерите или условията за отпускането на помощта, ако това е достатъчно, за да се предотврати ограничаването и да се възстанови ефективната конкуренция."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 20, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 20. (1) Държавна е помощта, оказана от държавата или чрез държавни ресурси в каквато и да е форма, които нарушават или могат да нарушат конкуренцията, като поставят в по-благоприятно положение някои предприятия или производство на определени стоки или извършването на определени услуги. Държавна помощ е и косвеното субсидиране чрез предоставяне на необезпечени кредити."
Комисията по икономическа политика приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов - чл. 20 се изменя така:
"Чл. 20. (1) Държавна помощ е всякаква помощ, предоставена от държавата или с използването на държавни ресурси, която ограничава или заплашва да ограничи конкуренцията чрез облагодетелстване на определени предприятия или производството на определени стоки и услуги. Предоставяне на държавна помощ е забранено.
            (2) Държавната помощ може в частност да представлява:
1. предоставяне на безвъзмездни субсидии;
2. продажба или предоставяне за ползване на държавна собственост при условия, по-изгодни от тези на свободния пазар;
3. предоставяне на заеми при условия, по-изгодни от тези на свободния пазар.
            (3) Забраната по ал. 1 е неприложима към:
1. помощи от социален характер, предоставяни на отделни потребители без оглед на произхода на стоките услугите;
2. помощи при щети от природни бедствия или други извънредни обстоятелства.
            (4) Забраната по ал. 1 може да бъде обявена от комисията за неприложима относно конкретните помощи, предназначени за реализация на оздравителни програми, опазване на околната среда, консервация на исторически и природни забележителности.
            (5) Министерският съвет може с решение да предостави или одобри държавна помощ независимо от забраната по ал. 1."
Комисията по икономическа политика не подкрепя предложението.
Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Не виждам желаещи за изказване по чл. 20.
Моля най-напред да гласуваме предложението на народния представител Александър Каракачанов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 14, против 98, въздържали се 10.
Предложението на господин Каракачанов не се приема.
Господин Лучников, Вашето предложение е инкорпорирано.
Подлагам на гласуване текста на чл. 20 така, както беше докладван от председателя на комисията господин Николов.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 20 със заглавие "Държавна помощ" е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Александър Каракачанов за създаване на чл. 20а:
"Чл. 20а. (1) Държавните, административните и общинските органи трябва предварително да информират комисията за всички случаи на предоставяни от тях помощи, освен тези по чл. 20, ал. 3. Комисията се произнася за тяхната допустимост в едномесечен срок.
               (2) Предприятия и общини, чиито интереси са увредени или могат да бъдат увредени от предоставената на други предприятия и общини държавна помощ, могат да поискат от комисията нейното отменяне и възстановяване на предишното положение.
               (3) При неспазване на изискването на ал. 1, виновните длъжностни лица се наказват с глоба.
               (4) Решенията на комисията за допустимост на държавните помощи се публикуват в "Държавен вестник"."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желаещи за коментар по чл. 20а? Не виждам.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Александър Каракачанов за създаване на чл. 20а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 30, против 92, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава шеста - Концентрация на стопанската дейност".
Комисията по икономическата политика приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, гласувайте за заглавието на глава шеста - "Концентрация на стопанската дейност".
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава шеста е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Определение

Чл. 21. (1) Концентрация на стопанската дейност е налице:
1. при сливане или вливане на две или повече независими предприятия или
2. когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху едно или повече предприятия, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по какъвто и да е друг начин, пряк или косвен контрол върху едно или повече предприятия или част от тях.
            (2) Контролът по смисъла на ал. 1, т. 2 се изразява в придобиване на права, сключване на договори или други начини, които поотделно или заедно, и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства и приложимия закон, дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху определено предприятие чрез:
1. придобиване правото на собственост или на ползване върху цялото или върху част от имуществото на предприятието;
2. придобиване на права, включително и въз основа на договор, които осигуряват възможността за решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието".
Предложение на народния представител Александър Каракачанов - чл. 21, ал. 1 да се измени така:
"Чл. 21. (1) Забранява се всякакво обединение на предприятия, когато то води до създаване на доминиращо положение или до засилване на вече съществуващо доминиращо положение, освен ако участниците в него докажат, че вредите, причинени от ограничаването на конкуренцията, ще се компенсират от цялостните икономически предимства на обединението."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи за изказване по чл. 21? Няма.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Александър Каракачанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 29, против 91, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 21, както е предложен от вносителя, и подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 14.
Член 21 със заглавие "Определение" е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Съвместно предприятие

Чл. 22. За концентрация по смисъла на чл. 21 се счита и създаването на съвместно предприятие, трайно изпълняващо всички функции на икономически независим субект, без това да води до координиране на конкурентното поведение на участващите предприятия помежду им или между тях и съвместното предприятие.

Изключения

Чл. 23. Не се считат за концентрация случаите, в които:
1. банки и небанкови финансови институции или застрахователни дружества, чиято дейност включва сделки с ценни книжа за тяхна или за чужда сметка, притежават временно ценни книжа на опредeлено предприятие с цел да ги препродадат, но само при условия, че:
а) не упражняват свързаните с тези книжа право на глас, за да въздействат на конкурентното поведение на предприятието, или
б) упражняват правото си на глас само за да подготвят прехвърлянето на ценните книжа, което следва да се осъществи в срок от една година от придобиването им;
2. контролът се придобива от лице, което съгласно действащото законодателство изпълнява определени функции, свързани с ликвидацията или с обявяването в несъстоятелност на предприятието;
3. действията по чл. 21, ал. 2 се извършват от финансови холдинги, но само когато придобият от холдинга контрол се упражнява единствено за поддържане пълната стойност на внесения капитал, а не и за пряко или косвено опредeляне на конкурентното поведение на предприятията, в които холдингът участва.

Задължения за предварително уведомяване

Чл. 24. (1) Предприятията са задължени да уведомят предварително комисията за намерението си да осъществят концентрация по чл. 21, когато:
1. общият пазарен дял от стоките или услугите, за които се отнася концентрацията, е повече от 20 на сто;
2. общият оборот на участниците в концентрацията за предходната година надхвърля 15 млрд.лв.
               (2) Когато концентрацията се изразява в придобиване на контрол върху части от едно или повече предприятия, независимо от това дали тези части представляват самостоятелни юридически лица, се взема предвид оборотът, отнасящ се до тази част, която е предмет на контрола.
               (3) При концентрация на банки и небанкови финансови институции се вземат предвид активите по баланса им, а на застрахователните дружества - сумата на застрахователните премии (вноски).
Задължение за уведомяване от държавни или местни органи
Чл. 25. Когато органите на централната изпълнителна власт или на местното самоуправление обединяват свои предприятия, тези органи в случаите по чл. 24, ал. 1 са длъжни да направят уведомление пред комисията преди издаването на съответния акт.
Съдържание на уведомлението
Чл. 26. (1) Уведомлението по чл. 24 съдържа данни за:
1. предприятията участници в концентрацията;
2. характера и правната форма на концентрацията;
3. вида стоки и услуги, които обхваща концентрацията;
4. предприятията, върху които участващите в концентрацията упражняват контрол по смисъла на чл. 21, ал. 2;
5. общия пазарен дял и общия оборот на предприятията - участници в концентрацията;
6. основните конкуренти, доставчици и купувачи.
(2) В уведомлението на предприятията по ал. 1 се съдържа и искане комисията да разреши концентрацията."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на прочетените членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по текстовете от чл. 22 до чл. 26? Не виждам.
Моля, гласувайте членове от 22 до 26 включително със съответните заглавия.
От общо гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Членове от 22 до 26 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Оценка на концентрацията
Чл. 27. (1) В срок от един месец от постъпване на уведомлението комисията извършва оценка на концентрацията, като взема предвид обстоятелства, като: положението на предприятията на съответния пазар преди и след концентрацията, тяхната икономическа и финансова сила, достъпа до снабдяването и пазарите на съответните стоки и услуги, юридическите или други препятствия за навлизане на пазарите.
(2) Въз основа на оценката комисията издава решение, с което:
1. обявява, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24;
2. разрешава концентрацията;
3. започва проучване по чл. 29.
(3) Ако по време на проучването бъдат установени данни, които сочат, че концентрацията, за която се иска разрешение, сериозно уврежда или може да увреди интересите на търговските партньори или на потребителите, комисията може да постанови с решение незабавно преустановяване или изменение на действията по концентрацията. Решението не подлежи на обжалване."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 27 ал. 3 се изменя така:
"(3)  Ако по време на проучването бъдат установени данни, които сочат, че концентрацията, за която се иска разрешение, сериозно уврежда или може да увреди интересите на търговските партньори или потребителите, комисията може да разпореди незабавно преустановяване или изменение на действията по концентрацията. Това решение не подлежи на обжалване."
Комисията приема предложението. То е инкорпорирано в текста на вносителя и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 27.
От общо гласували 132 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 7.
Член 27 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Разрешение за концентрация
Чл. 28. (1) Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. Разрешението може да бъде дадено и при условие, че бъдат спазени определени изисквания.
(2) Комисията може да разреши концентрация, която макар и да установява или засилва господстващо положение, цели модернизиране на производството или икономиката като цяло, подобряване на пазарните структури, привличане на инвестиции, повишаване конкурентоспособността на външните пазари, създаване на нови работни места, по-добро задоволяване интересите на потребителите и като цяло има превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията на съответния пазар.
(3) В разрешението по алинеи 1 и 2 комисията може да постави и допълнителни изисквания, които гарантират запазването на ефективната конкуренция или общото положително въздействие върху пазара."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Решение за проучване
Чл. 29. (1) Комисията решава да започне проучване, ако концентрацията попада в обхвата на чл. 21 и поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде предотвратена, ограничена или нарушена.
(2) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
(3) В 3-месечен срок от обнародването комисията завършва проучването и постановява решение.
(4) До постановяването на решение от комисията по чл. 54 се забраняват всякакви действия, свързани с предвижданата концентрация.
Глава седма
НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ
Определение
Чл. 30. (1) Нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
(2) Нелоялната конкуренция е забранена.

Увреждане на доброто име на конкурентите
Чл. 31. (1) Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.
(2) Забранява се приписването чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки или услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите, както и приписване на несъществуващи недостатъци на стоките или услугите на конкурентите.
Въвеждане в заблуждение
Чл. 32. (1) Забранява се премълчаването или прикриването на съществени недостатъци или на опасни свойства на предлаганите стоки или услуги.
(2) Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства или начин на използване на стоките чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.
(3) Забранява се рекламата на стоки или услуги, които не са на разположение за задоволяване на потребителското търсене или са в недостатъчно количество.
(4) Забранява се използването на заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на стоки или услуги."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за членове от 28 до 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой да вземе отношение по членове от 28 до 32? Не виждам.
Моля, гласувайте тези текстове с техните заглавия.
От общо гласували 120 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 7.
Членове от 28 до 32 със съответните заглавия са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Имитация
Чл. 33. (1) Забранява се предлагането или рекламата на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.
(2) Забранява се използването на фирма, търговска марка или отличителен знак на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите помежду им."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 33, ал. 2 се изменя така:
"(2) Забранява се използването на фирма, търговска марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица по начин, който може да доведе потребителите до заблуждение.".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Имитация
Чл. 33. (1) Забранява се предлагането или рекламата на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.
(2) Забранява се използването на фирма, търговска марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой да вземе отношение по чл. 33 - "Имитация"? Не виждам.
Предложението на господин Лучников е инкорпорирано.
Моля, гласувайте чл. 33.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Член 33 - "Имитация", е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Нелоялно привличане на клиенти
Чл. 34. (1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти.
(2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят или използват даден вид стока или услуга.
(3) Забранява се обявяването на продажба на изплащане или подобна правна сделка, при която продавачът не декларира ясно своята фирма, не дава точни данни относно броя и размера на отделните вноски, лихвения процент върху невнесените суми и общата продажна цена.
(4) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; на предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания.
(5) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на хазартни игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.
(6) Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им с цел нелоялно привличане на клиенти."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 34 се изменя така:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Чл. 34. (1) Забранява се осъществяването на нелоялни действия, насочени към привличане на клиенти, в резултат на което могат да се прекратяват или нарушават сключени договори с конкуренти.".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или отказват услуги на определени лица.".
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или използват даден вид стока или услуга.".
4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
5. Досегашната ал. 5 се отменя.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Лучников желае думата.
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние вече приехме разширяване приложното поле на закона и по отношение на физически лица. Освен това в чл. 59, както предлага комисията, се предлагат санкции на физически лица, които нарушават закона. При това положение аз не виждам защо трябва да отпадат тези текстове, които аз предлагам. В какво се състоят те?
Впрочем аз разбирам защо хората не са ги предвидили. В законите, от които те са копирали този закон, очевидно такива неща няма, но там действителността е малко по-различна от нашата. У нас все още върлуват разни шайки, които въздействат както върху продавачите, така и върху купувачите. Ние трябва да предвидим една такава бърза и ефикасна санкция с глоба, да не чакаме евентуални наказателни преследвания, които са много дълги и широки, а направо да ги санкционираме. За какво да ги санкционираме? Ето какво се предлага:
"Забранява се използването на принуда или други противоправни средства за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или отказват услуги на определени лица."
Точно това е предметът на този косвен рекет - заплашва те и ти казва: продаваш твоето произведение на еди-кои си, иначе ще ти видим сметката. Това е целта.
И "забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или да използват по някакъв друг начин това, което купят".
Това също е една от формите на рекета. Смятам, че съвсем не е излишно тези неща да се санкционират със закона.
По-интересно е предложението ми да се отмени досега предлаганата ал. 5. Тази ал. 5 санкционира една световна практика. Навсякъде, където бутнете рекламите, вие виждате, че те предвиждат разни томболи, гатанки и какви ли не такива за допълнително привличане вниманието на купувача. Ето сега казват: ако купите и ни представите 5 капачки от "Кока-кола" или не знам какво си Вие участвате в лотария, с която можете да спечелите екскурзия до Париж или кой знае какви други такива облаги. Това е една световна практика. Навсякъде по света се прилага и никой не се смущава от нея. Аз не виждам защо сега ние тук малко ориенталски трябва да се свием и да забраним един такъв съвсем нормален способ на реклама.
Така че предлагам ал. 5 да отпадне, а двете нови алинеи, които аргументирах, да бъдат включени в текста. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Николов желае думата. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам само да припомня, че ние не сме приели предложенията за алинеи 2 и 3 поради факта, че съществува ал. 2, която, според нас, в пълнота описва именно този случай на принуда, на използване на принуда, или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите. Има го в текста на вносителя. Но не мога да се съглася с предложението на господин Лучников да отпадне ал. 5, защото тя е във връзка с ал. 4. В нея вносителят ясно казва: "Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея...", а не рекламата по тези способи, които и господин Лучников описа, а те са описани и в самия текст като: "решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанти", и т. н., и т. н.
Значи текстът на ал. 5 трябва да се чете заедно с ал. 4, където в ал. 4 се казва: "Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока". Да не би тази добавка да се крие зад очевидни въпроси, които са с ясни отговори. Само така трябва да се чете ал. 5. Аз не съм съгласен, че като приемем ал. 5 ние ограничаваме възможностите за реклама по тези способи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Двете алинеи - 4 и 5, се различават съществено. Алинея 4 забранява предлагането или даването на добавка - ще купиш еди-какво си и ще получиш нещо малко допълнително с него. Макар че и това е една практика, която се предлага нашироко, може да го забраним, за да няма такива неща, защото те обикновено са с ниско качество и се предлагат на намалена цена неща със съмнително качество. Така че ал. 4 напълно има своя смисъл. Но ал. 5 не предлага добавка. Нищо не предлага. Казва се: "Ще събереш етикетите от моята стока и като събереш 10 етикета ще ми ги изпратиш и срещу тези 10 етикета ще участващ в една лотария, от която можеш да получиш това и това". Това го прави цял свят. Според мен тези две неща не може да се поставят на една нога и трябва да се приеме отпадането на ал. 5.
Моля ви, госпожо председател, да поставите на гласуване отделно двете предложения, защото становището може да бъде различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, разбира се, господин Лучников.
Желаете ли дуплика, господин Николов?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Само дотолкова, доколкото искам да изясня, че аз казах, че ал. 4 и 5 са във връзка само по повод на това, че може добавката да бъде скрита зад отговор на очевидно ясен въпрос. Само това се има предвид тук. По никакъв начин не се забраняват томболите, разиграване на хазартни игри и т. н., когато става дума за реклама. Защото този пример, който посочи господин Лучников, е типична реклама и това не се забранява от този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Някой друг от колегите желае ли да участва в дискусията по чл. 34? Не виждам.
Започваме гласуването.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников да отпадне ал. 5 от текста на вносителя. Моля да гласувате.
Гласували 118 народни представители: за 28, против 12, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на другото предложение на господин Лучников - досегашната ал. 2 да стане ал. 3 и да се измени така:
"(3) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или използват даден вид стока или услуга."
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): А предложението за ал. 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Лучников, ал. 2, според мен, е инкорпорирана в текста на комисията така, както го прочете господин Николов.
Моля да гласувате за предложението на господин Лучников по ал. 3, както я прочетох преди малко.
Гласували 110 народни представители: за 65, против 7, въздържали се 38.
Предложението на господин Лучников е прието.
Господин Лучников, да гласуваме ли отделно по ал. 2, или сте съгласен с предложения текст?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Аз не виждам да се покриват с предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, не се покрива изцяло.
Нека господин Николов да вземе отношение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Според мен ал. 2 от текста на вносителя се припокрива с ал. 3, която току-що приехме от предложението на господин Лучников.
Алинея 2, както я предлага господин Лучников, не се припокрива с предложението на вносителя, а дообяснява точно ал. 2. Бихме могли да я гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Николов.
За да бъдем прецизни, ще гласуваме предложението на господин Лучников така, както е направено. Ще прочета неговото предложение за създаване на нова ал. 2:
"(2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или отказват услуги на определени лица."
Моля да гласувате за това предложение на господин Лучников.
Гласували 123 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 53. Предложението на господин Лучников е прието.
Моля господин Николов да предложи как да процедираме по-нататък с общия текст.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предлагам да приемем текста на вносителя, като от този текст отпадне ал. 2. На нейно място да дойдат ал. 2 и 3 според номерацията на господин Лучников и следващите ал. 3, 4, 5 и 6 по номерацията на вносителя да се превърнат в ал. 4, 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Господин Лучников, както виждам, е съгласен с това предложение.
Моля да гласуваме чл. 34, както беше докладван от господин Николов. Отпада старата ал. 2 от текста на вносителя, на нейно място се включват гласуваните предложения на господин Лучников, а след това от ал. 3 до ал. 6 се запазва предложеният от вносителя текст.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Забрана за разгласяване на производствени
или търговски тайни

Чл. 35. (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.
            (2) Узнаването на производствена или търговска тайна противоречи на добросъвестната търговска практика и когато е извършено чрез подслушване, проникване в помещение, отваряне на кореспонденция, заснемане или проучване без съгласието на притежателя на документи или вещи, съхранявани по начин, ограничаващ достъпа до тях, а също и чрез измама или предлагане облага на лица, които имат достъп до тайната по силата на служебни или договорни отношения.
            (3) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 35 с докладваното заглавие.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Член 35 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Дял трети
ПРОИЗВОДСТВО"
Комисията по икономическата политика приема текста на вносителя.

"Глава осма
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Основания за образуване на производство

Чл. 36. (1) Производство пред комисията се образува по:
1. писмена молба на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушения на този закон;
2. писмени искания за издаване на разрешения или за допускане на уеднаквени общи условия или държавни помощи;
3. решение на комисията;
4. искане на прокурора.
            (2) Исковете за обезщетение на лицата, засегнати от нарушения по този закон, се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 36 ал. 2 да се измени така:
"(2) Исковете за обезщетение на лицата, засегнати от нарушения по този закон, се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението на комисията, с което се установява нарушението, е задължително за гражданския съд."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 36 се изменя, както следва:
"Чл. 36. (1) Производство пред комисията се образува по:
1. писмена молба на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на този закон;
2. писмени искания за издаване на разрешения или за допускане на уеднаквени общи условия или държавни помощи;
3. решение на комисията;
4. искане на прокурора.
             (2) Исковете за обезщетение на лицата, засегнати от нарушения по този закон, се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Решението на комисията, с което се установява нарушението, е задължително за гражданския съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Някой желае ли да се изкаже по чл. 36, уважаеми колеги? Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Госпожо председател, колеги! Това, което се предлага - че решението на комисията е задължително за гражданския съд - юридически не е издържано. За съда не може да има нещо задължително. Съдът, съдията е подчинен единствено и само на закона! Като събере доказателства, че няма нарушение или пък че има нарушение, или има някакви други елементи, съдията е този, който носи отговорността за постановения съдебен акт. Даже една присъда не във всичките си части е задължителна за гражданския съд, камо ли решение на комисията. Това изречение според мен следва да отпадне - то юридически не е издържано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да вземе отношение?
Може би трябва да се даде разяснението, че предложението на вносителя е аналогично на това, което каза господин Корнезов. Допълнението е дошло от предложението на народния представител Светослав Лучников, което е прието от комисията.
Уважаеми колеги, моля ви да постъпим така: и без това е време за почивка - да вземем почивката, а след това да продължим дискусията по този изключително важен въпрос.
Искам да ви съобщя, че в Клуба на народния представител има много хубава изложба на ученици от Средното художествено училище за приложни изкуства "Димитър Добревич" в Сливен. Тя включва художествена тъкан и рекламна графика. Моля всички да уважим изложбата.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Не е приключила дискусията по чл. 36. Господин Лучников, можете ли да защитите предложението си?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Кой го атакува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Атакува го господин Корнезов с предложение за отпадане на последното изречение: "Решението на комисията, с което се установява нарушението, е задължително за гражданския съд".
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ако ние решим решенията на комисията да имат вече установително значение за това извършено ли е нарушението или не, ние изобщо лишаваме тази комисия от смисъл. Защото това е една специална юрисдикция, господин Корнезов, нали така? Тази комисия има характер на една специална юрисдикция. Решението на наказателния съд по отношение на това извършено ли е деянието от дееца има задължително значение за гражданския съд, защото смешно е две съдебни инстанции по един и същи въпрос да имат различни становища. Дава се предпочитание на този съд, който е компетентен всъщност да реши въпроса. По отношение на престъплението - дали то е извършено, дали е престъпно деяние, компетентен е безспорно наказателният съд и ние му признаваме тази компетенция и правим неговата преценка в тази насока задължителна за гражданския съд. По същия начин решението на Комисията за защита на конкуренцията, която е специфична юрисдикция, компетентна да установи дали е извършено нарушението или не, ние го приемаме, че трябва да бъде задължително за гражданския съд.
Това, разбира се, не значи, че ние нещо друго предрешаваме. Нищо не предрешаваме. Само казваме, че това деяние представлява нарушение на правилата на свободната конкуренция. Оттам нататък вече гражданският съд ще прецени с какво обезщетение трябва да свърже това нарушение. Но дали е извършено нарушението или не - компетентна е да се произнесе единствено комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Вярно е това, което казва господин Лучников, че присъдата относно някои от нейните елементи е задължителна за гражданския съд. Това е единственото изключение. Но за гражданския съд и въобще за съда по нашето право принципът е, че не са задължителни актовете примерно на административно наказващите органи.
Да вземем другата област. Когато се прави примерно един акт за начет при една финансова ревизия и този акт за начет се атакува по един или друг начин - да не обяснявам как, пред съда, актът за начет безспорно не е задължителен за съда. Съдът може да прецени и да постанови нещо друго. Ако ние оставим този текст, че констатациите, решенията на комисията са задължителни за гражданския съд, защо тогава е съдът, след като съдът не може да прецени има ли нарушение или няма нарушение?
Така че за мен категорично този текст трябва да отпадне. Господин Лучников казва - юрисдикция. Но тази юрисдикция не е наказателният съд с предварителното производство, с участието на прокурор, със съд, влязла в законна сила присъда и така нататък. Така че в никакъв случай не можем да правим някаква аналогия между присъдата и решението на тази комисия.
Така че още веднъж предлагам това изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Не съм съгласен с аргументите на колегата Корнезов. Вярно е, че тук не е наказателен съд и в процеса не участва прокурор. Обаче съставът на тази комисия е толкова на високо ниво, толкова на високо място номиниран, че просто е некоректно да имаме някакво съмнение в нейната компетентност и безпристрастност. А по отношение на нейната компетентност е съвсем нелогично да се спори. Какво може един обикновен граждански съд, който ще бъде сезиран със случая, та да се занимае с това има ли нарушение на правилата за защита на конкуренцията или не? Той е абсолютно непричом в тази работа. Той трябва да иска. Какво да иска той? Вещи лица ли ще иска гражданския съд, какво ще прави? Той безспорно трябва да се облегне на компетентното решение на специалната юрисдикция и то да бъде задължително за него само по отношение на това дали извършеното представлява нарушаване на правилата за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николай Павлов, председател на Комисията за защита на конкуренцията, иска да ни облекчи в приемането на решението.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, имам удоволствието да ви покажа нещо, което все още е на английски, но то е оценката на Европейския съвет за същия този закон. Аз съжалявам, че нямам българския превод, защото тогава много от дебатите щяха да бъдат излишни.
И така на стр. 14, в т. 7 по въпроса за компетенциите на комисията Европейският съюз застава на изричното становище, че предвидените не са достатъчно много, за да се съобразят с онова, което е европейска практика.
И сега да поставим въпроса чисто професионално, като юристи. Какви са правомощията на комисията? Да разследва. Като погледнете главата за санкциите, ще видите колко са санкциите тогава, когато се укриват доказателства. С други думи, законът дава възможност тази комисия да събира доказателства на нивото на едно добро следствие. В същото време вие имате гарантираните конституционни права както в производството пред комисията, правото на защита, включително и на адвокат, правото на обсъждане на всички събрани доказателства, включително и онези, които са събрани от комисията. Защото решаващият дял и решаващата тежест за решаването на едно дело е разследването - моля, отбележете термина, разследването, което прави комисията. И в последна сметка онова, което е истинската гаранция за защитата на интересите на обикновения гражданин - участник в процеса, е квалифицираната защита, която той може да получи. Къде? - Във Върховния административен съд. А аз ще добавя - и в Конституционния съд. Тогава, когато страна, участвала в производството пред Върховния административен съд, счете, че са нарушение нейни конституционни права, по силата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, действащо право, моля, гласувано тук, може да се обърне и към Конституционния съд. Кажете ми какви повече гаранции искате за правилно правораздаване?
Смятам, че направената обструкция просто не обхваща тези аргументи и очаквам промяна на становището. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Павлов. Има ли други изказвания? Няма.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на последното изречение в ал. 2 в предложения от комисията текст на чл. 36.
Гласували 118 народни представители: за 44, против 65, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 36 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 120 народни представители: за 92, против 10, въздържали се 18.
Член 36 е приет.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отрицателен вот не може да изразите, господин Корнезов. Няма как, защото сте се изказали. Само депутати, които не са се изказвали по конкретния член, имат право на отрицателен вот, нали? Вижте в правилника.
Моля да продължите с докладването, господин Николов
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз съм се изказал за собственото си предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Заседания на комисията
Чл. 37. (1) Заседанията на комисията са открити и закрити.
            (2) Страните могат да ползват адвокатска защита.
Кворум и мнозинство
Чл. 38. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко седем от членовете на комисията.
            (2) Комисията взема решения с явно гласуване и с мнозинство от шест гласа.
Основания за отвод
Чл. 39. (1) Членовете на комисията са длъжни да си направят самоотвод при следните основания:
1. когато е бил пълномощник на някоя от страните;
2. когато е бил в трудовоправно или гражданскоправно отношение с някоя от страните;
3. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на преписката;
            (2) В случаите по ал. 1 страните могат да поискат отвод на член на комисията.
Обезпечаване на доказателствата
Чл. 40. (1) Когато съществува опасност, че някое доказателство ще се изгуби или неговото събиране ще се затрудни, председателят на комисията разпорежда то да бъде събрано преди образуването на производството.
            (2) При обезпечаване на доказателствата се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за чл. 37 до 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези текстове няма направени и писмени предложения.
Поставям на гласуване чл. 37, 38, 39 и 40 така, както са предложени от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 18.
Членове от 36 до 40 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Задължение за съдействие
Чл. 41. (1) Длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на комисията при изпълнение на възложените й от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.
            (2) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация комисията търси съдействието на органите на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи.
            (3) При извършване на разследване или проучване от комисията длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна.
            (4) Националният статистически институт събира, обработва и предоставя при поискване информация на комисията по въпроси от нейната компетентност."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
Член 41, ал. 4 се изменя така:
"(4) Националният статистически институт събира, обработва и предоставя при поискване информация на комисията по въпроси в кръга на нейната компетентност."
Това предложение е включено в текста на вносителя. Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 41 така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 15.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
Създава се нов чл. 41а:
"Чл. 41а. (1) Документация и информация, получена от Комисията в процес на проучването, може да се използва от нея само за целите на това проучване.
              (2) Комисията и нейните длъжностни лица са задължени да пазят като поверителни всички сведения, свързани с търговските тайни на заинтересованите страни, които са им станали известни в хода на проучването.
              (3) При разгласяване на сведенията по ал. 2 Комисията и/или нейните длъжностни лица носят гражданска отговорност спрямо увредените лица."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов чл. 41а със следното съдържание:
"Чл. 41а. Документация и информация, получена от Комисията в процес на проучването, може да се използва от нея само за целите на това проучване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Комисията е приела част от предложението на господин Каракачанов. Но понеже него го няма, за да каже дали е удовлетворен и дали оттегля другите си две предложения за ал. 2 и 3, аз най-напред ще поставя на гласуване цялото предложение на господин Каракачанов, а след това вече това, което е приела комисията.
Моля, гласувайте за предложението на господин Александър Каракачанов.
Гласували 118 народни представители: за 20, против 75, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте за новия чл. 41а, предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 114 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 12.
Член 41а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Обжалване
Чл. 42. Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс, с изключение на тези по чл. 13, ал. 5 и по чл. 27, ал. 2 и 3."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
Член 42 се изменя така:
"Чл. 42. Решенията на Комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс, с изключение на тези по чл. 13, ал. 5 и чл. 27, ал. 2 и 3."
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението. Практически това е предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Лучников се покрива с това, което предлага вносителят.
Моля, гласувайте за чл. 42 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 7.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Влизане в сила на решенията
Чл. 43. Решенията на комисията влизат в сила, когато:
1. не подлежат на обжалване;
2. не са обжалвани в срока по чл. 42;
3. подадената жалба не е уважена.
Изпълнение
Чл. 44. Имуществените санкции и глобите по влезли в сила решения на комисията подлежат на събиране по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Давност
Чл. 45. Не се образува производство или образуваното производство се прекратява, ако са изтекли пет години от извършване на нарушението."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за членове 43, 44 и 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения.
Поставям на гласуване членове 43, 44 и 45 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 5.
Членове от 43 до 45 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Такси и разноски
Чл. 46. (1) За производствата по този закон се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси се утвърждават от Министерския съвет.
(2) Държавните учреждения се освобождават от такси, но не и от разноски по производството."
Предложение на народния представител Светослав Лучников...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е съвсем идентично с предложения текст, така че...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да. Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 46 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 4.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Глава девета
ПРОИЗВОДСТВО ПО РАЗСЛЕДВАНЕ НА НАРУШЕНИЯ И ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по наименованието на главата.
Моля да гласувате заглавието на глава девета.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Образуване на производството
Чл. 47. (1) Производството пред комисията се образува по молба на заинтересованите лица, по искане за издаване на разрешение, допускане на уеднаквени общи условия или държавни помощи или по собствена инициатива.
   (2) Не се образува производство, а образуваното производство се прекратява с решение на комисията, когато:
1. молителят - физическо лице, е починал или юридическото лице е било заличено;
2. изтекли са предвидените срокове за погасяване на отговорността по този закон;
3. комисията не е компетентна да се произнесе."
Предложението на народния представител Светослав Лучников е взето предвид.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 47 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Съдържание на молбата
Чл. 48. (1) Молбата по чл. 36, ал. 1, т. 1 трябва да е написана на български език и да съдържа:
1. името, ЕГН и данни за съдебната регистрация на молителя и на лицето, срещу което е оплакването;
2. адреса (седалището и адреса на управление) на молителя;
3. в какво се състои искането и изложение на обстоятелствата, на които се основава молбата;
4. доказателствата в подкрепа на молбата;
5. подписа на лицето, което подава молбата, или на неговия пълномощник;
6. платените държавни такси, ако такива се дължат.
(2) Исканията по чл. 36, ал. 1, т. 2 съдържат съответно посочените в чл. 11, ал. 2 и в чл. 26, ал. 1 данни.
(3) Към исканията за допускане на държавни помощи се прилагат доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 20, ал. 4.
(4) Неподписани или анонимни молби не се разглеждат от комисията.
(5)  Ако молбата не отговаря на изискванията на алинеи 1, 2 и 3, на молителя се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности.
(6) Ако молителят не отстрани нередовности в срока по ал. 5, молбата не се разглежда от комисията."
Предложенията на народния представител Светослав Лучников са включени в текста на вносителя.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 48 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Образуване на преписка
Чл. 49. (1) По постъпилата молба, искане за разрешение или решение на комисията по чл. 36, ал. 1, т. 3 председателят образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик.
Разследване и проучване
Чл. 50. (1) Докладчикът извършва разследване или проучване на обстоятелствата по преписката, като:
1. изисква писмени или устни обяснения от молителя, от лицето, срещу което е оплакването за нарушение на закона, от предприятия, а също така и от държавни и местни органи; устните обяснения се протоколират и се подписват от лицето, дало обясненията;
2. изисква преписи от частни или официални документи;
3. изисква писмени становища от държавни и местни органи.
(2) При извършване на разследването или проучването докладчикът се подпомага от администрацията, както и от външни експерти и специалисти.
(3) Всички факти и обстоятелства, събрани по време на разследването или проучването, са поверителни, ако представляват търговска или друга защитена тайна за страните.
(4) Разследването се извършва в срок до 60 дни. При случаи с фактическа и правна сложност, срокът може да бъде продължен с не повече от 30 дни с разпореждане на председателя на комисията.
(5) След приключване на разследването или проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.
Изготвяне на заключение
Чл. 51. (1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя.
 (2) В двуседмичен срок председателят насрочва открито заседание.
 (3) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица за заседанието се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
 (4) За заседанието се призовават лицето, срещу което е оплакването, или негов представител, лицето, претърпяло вреди от нарушението, или негов представител, молителят, представители на държавни или местни органи, както и други заинтересувани лица.
Доказателства
Чл. 52. (1) В заседанията на комисията се допускат писмени доказателства и се изслушват обясненията на страните.
 (2) Председателят може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за членове 49, 50, 51 и 52.
 



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте за членове 49, 50, 51 и 52 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Членове от 49 до 52 са приети.
От СДС упорито един гласува винаги "против" от доста време. (Шум и реплики в залата.)
Просто бях любопитен да видя, защото винаги има един глас "против", а всички други гласуват "за". Исках да видя от коя група е.
Продължете, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Ред за провеждане на заседанието

Чл. 53. (1) Заседанието на комисията започва с решаване на предварителните въпроси по преписката относно редовността на процедурата.

(2) На страните по преписката могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя.
(3) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.
(4) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието и съобщава деня на произнасянето на комисията, като присъствалите страни се считат за уведомени".
Предложението на народния представител Светослав Лучников е включено в текста на вносителя.
Комисията по икономическата политика подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 53 така, както е предложен от вносителя.
Докато гласуваме, господин Пламен Радонов да си провери пулта дали му е изправен, защото установихме кой пулт дава такъв резултат...
Гласували 128 народни представители: за 108, против 14, въздържали се 6.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Решение на комисията

Чл. 54. (1) Комисията в закрито заседание постановява решение, с което:
1. установява извършеното нарушение и нарушителя и определя вида и размера на санкцията, предвидени в закона;
2. установява, че извършеното нарушение по закона е послужило за издаване на порочен съдебен акт и възлага на председателя да предяви иск по реда на Гражданския процесуален кодекс за отменянето;
3. установява, че не е извършено нарушение по закона или срокът по чл. 45 е изтекъл и оставя молбата без уважение;
4. обявява, че липсват основания за налагане на забраната по чл. 9;
5. освобождава определени споразумения, решения или съгласувана практика от забраната по чл. 9;
6. забранява дадено споразумение, решение или съгласувана практика;
7. допуска или забранява уеднаквяване на общи условия;
8. допуска или предлага на съответния орган или институция да отмени или да измени проекта за отпускане на държавна помощ;
9. разрешава или забранява дадена концентрация.
(2) Решението се мотивира и се подписва от членовете на комисията, гласували в закритото заседание.

Особено мнение

Чл. 55. (1) Членът на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение.
(2) Особеното мнение се прилага към решението.

Съдържание на решението

Чл. 56. Решението на комисията е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за издаването му;
3. диспозитивна част, в която се определят правата или задълженията, видът и размерът на санкцията, ако се налага такава;
4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това ще минем на дял четвърти.
По тези текстове няма писмени предложения.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, и комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за членове 54, 55 и 56 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Членове 54, 55 и 56 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Дял четвърти
ОТГОВОРНОСТ И САНКЦИИ

Глава десета
ОТГОВОРНОСТ

Административнонаказателна отговорност

Чл. 57. (1) При нарушаване на забраните или ограниченията по този закон, ако деянието не е престъпление, се носи административнонаказателна отговорност.
(2) Актове за установяване на нарушенията не се съставят, а имуществените санкции и глобите по закона се налагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд".
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по наименованията на дял четвърти, на глава десета и чл. 57. Поставям на гласуване двете заглавия и текста на чл. 57.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на дял четвърти, глава десета и текста на чл. 57 са приети така, както бяха предложени от вносителя.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава единадесета
САНКЦИИ

Имуществени санкции

Чл. 58. (1) За нарушенията по чл. 9, 18, 30, 31, 32, 33, 34 и 35, както и за извършване на действията по чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 15, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 без разрешение, комисията налага имуществена санкция на предприятието в полза на държавата в размер от 500 хил. до 30 млн. лева.
(2) При повторно нарушение, комисията може да наложи имуществена санкция на предприятието в размер от 10 млн. лв. до 50 млн. лв.
(3) При неизпълнение на решение на комисията тя може да наложи имуществена санкция на предприятието в размер от 10 млн. до 50 млн. лева".
Предложение на Комисията по икономическата политика:

"Имуществени санкции

Чл. 58. (1) За нарушенията по чл. 9, 18, 30, 31, 32, 33, 34 и 35, както и за извършване на действия по чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 15, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 без разрешение, комисията налага имуществена санкция на предприятието в полза на държавата в размер от 5 до 300 млн. лева.
(2) При повторно нарушение, комисията може да наложи имуществена санкция на предприятието в размер от 100 млн. до 500 млн. лева.
(3) При неизпълнение на решение на комисията тя може да наложи имуществена санкция на предприятието в размер от 100 млн. до 500 млн. лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Едуард Клайн иска думата. Заповядайте.

ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Господин председателю, колеги! За избягване на това затруднение при изчитането на текста на чл. 58, ал. 1 предлагам следната редакционна поправка: думите "без разрешение" да се впишат след "за извършване". Тоест, да стане "и за извършване без разрешение на действия по член еди-кой си и т.н.", като след "ал. 1" се постави запетая. По този начин текстът ще следва логично и няма да има такива затруднения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Той предлага "За нарушенията по членове от 9 до 35, както и за извършване без разрешение на действия по членове..." еди-кои си. Мисля, че наистина текстът така е по-логичен.
Моля да гласувате чл. 58 така, както е предложен от комисията, с редакционната поправка, която предложи господин Клайн.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 9.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глоби

Чл. 59. (1) Физическите лица, извършили или допуснали извършването на нарушения по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.
            (2) На лицата, които не представят в срок поисканите доказателства или точна информация или не се явят лично за даване на обяснения пред комисията, се налага глоба в размер от 50 000 до 250 000 лв.
            (3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 на виновното лице се налага глоба в размер от 200 000 до 2 000 000 лв.
            (4) При маловажни случаи на извършени нарушения комисията може да наложи глоба под определения минимален размер."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 59 ал. 1 се изменя така:
"(1) Физическите лица, извършили или допуснали извършването на нарушения по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 100 000 до 1 000 000 лв. В случаите по чл. 30-35 включително глобата е от 1 000 000 до 5 000 000 лв."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:

"Глоби

Чл. 59. (1) Физическите лица, извършили или допуснали извършването на нарушения по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 1 000 000 до 10 000 000 лв.
            (2) На лицата, които не представят в срок поисканите доказателства или точна информация или не се явят лично за даване на обяснения пред комисията, се налага глоба в размер от 500 000 до 2 500 000 лв.
            (3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 на виновното лице се налага глоба в размер от 2 000 000 до 20 000 000 лв.
            (4) При маловажни случаи на извършени нарушения комисията може да наложи глоба под определения минимален размер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, задоволява ли Ви тази редакция, както е предложена от комисията? Да.
Моля, гласувайте чл. 59 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Член 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Предприятие" е всяко физическо или юридическо лице или техни сдружения, които извършват стопанска дейност на съответния пазар независимо от правната и организационната им форма.
2. "Свързани предприятия" са онези предприятия, едно от които има такова участие в другото, което му позволява да упражнява ефективен контрол върху управлението или дейността му.
3. "Обединили се предприятия" са тези, които извършват съвместна стопанска дейност на основата на договор или на основата на обединявания на търговски дружества съгласно Търговския закон.
4. "Съгласувана практика" съставляват координирани действия или бездействия на две или повече предприятия.
5. "Съответен пазар" се състои от:
а) "Продуктов пазар", в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени;
б) "Географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони.
6. "Добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
7. "Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.
8. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
9. "Стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В Допълнителните разпоредби т. 1 на § 1 се изменя така:
"1. "Предприятие" е всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност на съответния пазар, независимо от правната и организационната си форма."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Просто професионално съм задължен да изясня случая. В текста на вносителя се казва "Предприятие" е всяко физическо или юридическо лице или техни сдружения." По смисъла на нашето право сдружения на физически или юридически лица са също и юридически лица. И ако имаме предвид това, е излишно да го кажем.
Истината е обаче, че в гражданския и стопанския обмен участват и граждански дружества, които не са юридически лица. И когато аз казвам, че тук трябва да се прибави "и граждански дружества" имам предвид именно това. Например тръстовете в много случаи са само граждански дружества.
Така че текстът трябва да се коригира в смисъла, който съм предложил аз. Иначе няма смисъл. "Предприятие" е всяко физическо или юридическо лице или гражданско дружество." Това всъщност е разликата между моя текст и текста на вносителя. Моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение на господин Лучников? Господин Николай Павлов има думата.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че редакцията, която ви е дала Комисията за защина на конкуренцията, е по-успешна по отношение на едно. Тезата на господин Лучников е изцяло изградена на Търговския закон и тя е перфектна правна теза. Но сдруженията са родовото понятие, докато дружеството е видовото понятие. Ние съзнателно разширяваме обсега, защото има ситуации, в които могат да се явят на пазара такива групировки от лица, които да не са регистрирани като търговски дружества. Следователно нашата редакция би могла да обхване и тази ситуация.
Ще моля по изложените съображения да приемете, че редакцията, предложена от комисията, е по-успешна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, в нарушение на правилника ще Ви дам думата, за да доизясните нещата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Родовото понятие е дружеството. Защото се казва: търговски дружества. И всички, които са юридически личности, влизат в дружества. Има гражданско дружество. А под "сдружение" нашето право разбира, извинете ме, само сдружения по Закона за лицата и семейството, ако не са други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Лучников за заместващ текст на т. 1 от § 1 на Допълнителните разпоредби.
Гласували 112 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 41.
Предложението на господин Лучников се приема.
Поставям на гласуване заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1 така, както е предложен от вносителя с променената вече т. 1 по предложение на господин Лучников.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Заглавието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Председателят, заместник-председателите и членовете на комисията, избрани от Народното събрание, запазват правата си до изтичане на мандата им по този закон.
§ 3. Споразуменията, решенията и съгласуваната практика по чл. 9 от този закон, които съществуват към датата на влизането му в сила, се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок от 3 месеца. В противен случай те са недействителни."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за § 2 и § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Някой желае ли да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 и § 3.
Гласували 118 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 11.
Параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. (1) Заварените при влизането в сила на този закон незавършени производства по преписки пред комисията се приключват по реда, посочен в закона.
(2) Заварените висящи дела, образувани по реда на този закон, се приключват по реда, действащ при тяхното образуване."
Тук предлагам една промяна, която е редакционна, само за изясняване на текста, а именно ал. 1 да звучи по този начин:
"(1) Заварените при влизане в сила на този закон незавършени производства по преписки пред комисията се приключват по реда, посочен в този закон."
Предлагам в ал. 2 да отпадне изразът "образувани по реда на този закон" и ал. 2 да стане:
"(2) Заварените висящи дела се приключват по реда, действащ при тяхното образуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Бележки по § 4? Желание за изказване? Не виждам.
Моля да гласуваме § 4 в редакцията, предложена от господин Никола Николов.
Гласували 118 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 8.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. В Търговския закон се създава чл. 262а:
"Чл. 262а. Издаването на разрешение за сливане или вливане на дружества се извършва при условия и по ред, определени в отделен закон. Съдът вписва в търговския регистър сливането или вливането, след като му бъде представено издаденото разрешение, когато издаването му е задължително."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - това е точно приетото от вносителя предложение на Светослав Лучников.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Лучников? Съгласен сте.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля да гласуваме § 5, както беше докладван от господин Николов.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. В Закона за банките се правят следните допълнения:
1. В чл. 19, ал. 5 се създава изречение второ:
"В случаите по ал. 2, т. 3 Централната банка разглежда искането, ако е представено разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително."
2. В чл. 20 след думите "Централната банка" се поставя запетая и се добавя "а в случаите по т. 3 - и разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително."
3. В чл. 75, ал. 1 след думите "Централната банка" се добавя "след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително."
4. В чл. 78 се създава ал. 6:
"(6) Разрешение за вливане по ал. 5 се издава след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително."
"§ 7. В Закона за застраховането се правят следните допълнения:
1. В чл. 17в, ал. 1, т. 2 накрая се добавя "след представяне на разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително".
2. В чл. 22, т. 1 след думите "между застрахователи" се добавя "след получаване на разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително".
§ 8. В чл. 35, ал. 1 от Закона за приватизационните фондове се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Комисията може да издаде разрешение за придобиване на акции, издадени от друг приватизационен фонд, за сливане или вливане на приватизационни фондове само след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително".
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 9. В чл. 2 от Закона за кооперациите се създава ал. 2:
"(2) При сливане на кооперации съдът вписва новата кооперация или промените по чл. 40, ал. 1, след като му бъде представено съответното разрешение, издадено от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително".
§ 10. В Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 97 се създава ал. 8:
"(8) Предложителят задължително прилага към проекта за търгово предложение разрешение от Комисията за защита на конкуренцията".
2. В чл. 98 се правят следните изменения:
а) В ал. 1 думите "Комисия за защита на конкуренцията" се заличават;
б) Алинея 2 се отменя.
§ 11. Изпълнението на този закон се възлага на Комисията за защита на конкуренцията.
§ 12. Този закон отменя Закона за защита на конкуренцията."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 6 до 12 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по параграфи от 6 до 12? Не виждам.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 6 до 12 са приети и по този начин целият Закон за защита на конкуренцията. (Ръкопляскания.)
Да е честито на комисията, на господин Николай Павлов!
Благодарим на господин Никола Николов.
Продължаваме със следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА:
- ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с вносители Драгомир Шопов и група народни представители;
- ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с вносители Йордан Нихризов и Христо Иванов;
- ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ с вносител Панчо Панайотов;
- ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ТЪРГОВИЯ с вносител Министерският съвет.
Моля господин Николов да изнесе становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

по законопроект N 802-01-20 от 25 март 1998 г.
за защита на потребителите и за правилата на търговия,
внесен от Министерския съвет
по законопроект N 54-01-22 от 6 юни 1997 г.
за защита на потребителите, внесен от
Драгомир Шопов и група народни представители
по законопроект N 54-01-119 от 18 декември 1997 г.
за защита правата на потребителите, внесен
от Йордан Нихризов и Христо Иванов
по законопроект N 854-01-27 от 13 март 1998 г.
за закрила на потребителя,
внесен от Панчо Панайотов

На редовните си заседания на 1 и 8 април 1998 г. с участието на вносителите Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за защита на потребителите и за правилата за търговия, внесен от Министерския съвет, законопроекта за защита правата на потребителите, внесен от Йордан Нихризов и Христо Иванов, и законопроекта за закрила на потребителя, внесен от Панчо Панайотов.
Предлаганият от Министерския съвет законопроект за защита на потребителите и за правилата за търговия има за цел да установи по-добър баланс във взаимоотношенията на пазара между производители, търговци и потребители, както и да осигури безопасност и по-добро качество на предлаганите стоки и услуги и ясни правила за осъществяването на търговския оборот. Необходимостта от подобна регламентация се обуславя и от невъзможността да се осигури надеждна защита на потребителите по време на преходния период, липсата на механизми за бързо решаване на потребителските спорове, както и появата на много нови независими производители и търговци, с което значително ще се разшири обхватът на търговските дейности. Чрез внесения законопроект се гарантира защитата на потребителя като важно средство за осигуряване на равнопоставеност на всички стопански субекти. За пръв път в нашето законодателство се уреждат търговски практики за продажби, сключени извън мястото на извършване на търговската дейност, продажби от разстояние, принудителни продажби и др. Регламентира се и възможността за създаване на съсловни търговски организации.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси за структурата на Националната комисия по търговия към Министерството на търговията и туризма и необходимостта от създаването на нов контролен орган в нейно лице, уреждането на съсловни организации в този закон, съответствието на термините, дефинирани в допълнителните разпоредби, с тези от вече действащи закони, по-ясното разграничаване правата и функциите на контролните органи.
Комисията по икономическата политика счита, че предлаганият законопроект ще създаде законодателна рамка за решаване на проблемите в областта на защитата на потребителите и в търговията на вътрешния пазар, поради което предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
Комисията по икономическата политика приема, че както внесеният от народните представители Йордан Нихризов и Христо Иванов законопроект за защита правата на потребителите, така и законопроектът за закрила на потребителя, внесен от народния представител Панчо Панайотов, съответстват в значителна степен на законопроекта, внесен от Министерския съвет, и затова предлага на Народното събрание да бъдат приети на първо четене.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание законопроектът за защита на потребителите с вносител Драгомир Шопов и група народни представители да не бъде приет на първо четене.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание в съответствие с чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се изготви общ законопроект въз основа на законопроекта за защита на потребителите и за правилата за търговия, внесен от Министерския съвет, законопроекта за защита правата на потребителите, внесен от Йордан Нихризов и Христо Иванов, и законопроекта за закрила на потребителя, внесен от Панчо Панайотов."
Трябва да направя уточнението, че законопроектът, внесен от група народни представители, начело с господин Драгомир Шопов, по същество не беше гледан в Комисията по икономическата политика, тъй като, първо, отложихме с едно заседание гледането на законопроекта за защита на потребителя, и след това на две последователни заседания на нашата комисия не присъства нито един от вносителите на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Имат думата вносителите. Най-напред иска думата господин Драгомир Шопов, вносител на първия законопроект.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както знаете, законопроектът, който аз и трима мои колеги внесохме, доста дълго престоя в парламента. Аз говорих за това. С изненада разбрах становището на Комисията по икономическата политика.
Действително това, което каза господин Николов, е така - на едно от заседанията аз бях възпрепятстван да присъствам. Двама мои колеги тогава бяха болни и не можахме да се явим пред комисията.
Уговорихме с господин Николов да направим това в срядата, непосредствено преди ваканцията, в която излязохме. Тогава трябваше да се срещнем, но заседанието на Комисията по икономическата политика се отложи за днес от 14,30 ч.
Аз и моите колеги сме готови днес да се явим пред комисията, така беше уговорено с господин Николов, да защитим своя проект и той да бъде предложен на вниманието на уважаемите народни представители.
Мисля, че това е редно да стане. Просто е неудобно един проект да бъде елиминиран по чисто технически причини.
Аз се надявам, че Комисията по икономическата политика ще може да излезе със становище и по нашия законопроект, за да може на базата на четирите законопроекта да се изработи един действително сериозен закон, който отдавна е чакан от много претърпелия какво ли не български купувач и потребител.
Така че, уважаема госпожо председател, моля това, което предлагам, да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: А какво предлагате?
ДРАГОМИР ШОПОВ: Предлагам днес да бъдем изслушани от Икономическата комисия и тя да излезе със становище и по този законопроект, за да не бъде той просто недобре елиминиран от вниманието на уважаемите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Това е предложение, което се отнася до комисията, а за пленарната зала какво предлагате, въз основа на правилника?
ДРАГОМИР ШОПОВ: Въз основа на правилника, може би след днешното заседание, когато, надявам се, Комисията по икономическата политика ще има друго становище и по този законопроект, просто днес да отложим дебатирането по въпроса след окончателното становище на Комисията по икономическата политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Направено е процедурно предложение от народния представител Драгомир Шопов за отлагане на разискванията по този законопроект. Има ли обратно становище на това процедурно предложение? Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): След излагането на фактите от двете страни, аз мисля, че Народното събрание трябва да продължи работата по своята програма и предлагам да продължим гледането на тези законопроекти. Специално уточнявам и го направих, след като прочетох официалното становище на Комисията по икономическата политика, че този законопроект наистина по същество не е гледан, но това не пречи той да бъде защитен в залата. Още повече, че доколкото аз разбирам, това е един от първоначалните варианти на законопроекта, изготвен от Федерацията на потребителите. Малко по-късно този същият законопроект е претърпял развитие и е предложен от господата Нихризов и Христо Иванов, подобен законопроект.
Така че гледането по същество по никакъв начин няма да бъде възпрепятствано от това, че Комисията по икономическата политика не е дала по същество своето становище, господин Шопов.
И аз моля народните представители внимателно да изслушаме дебатите по тези законопроекти, всичко полезно ще бъде съобразено, както виждате ние приехме, че на основата на всички законопроекти ще направим законопроекта за защита на потребителите и правилата за търговия.
Така че изказвам противно становище на това, което беше казано сега тук от господин Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Сега, съобразно правилника, на основание чл. 41, ал. 2, точка 4 господин Драгомир Шопов е предложил отлагане на разискванията. Подлагам на гласуване това негово предложение.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 153 народни представители: за 40, против 102, въздържали се 11.
Предложението се отхвърля.
За процедура думата има господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Искам да направя процедурното предложение по време на дебатите по тези законопроекти в залата да присъства и председателят на Националната комисия по търговия в Министерството на търговията и туризма господин Младен Младенов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има ли някой, който да се противопостави на това процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте да поканим в залата господин Младен Младенов - председател на Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма.
От общо гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господин Младенов в залата.
Господин Шопов, желаете ли думата за аргументиране по същество на законопроекта?
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Не желая. Аз съм го аргументирал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре, не желаете.
От вносителите на втория законопроект думата има господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С колегата от ОДС Йордан Нихризов работим повече от две години по законодателството, свързано с регламентиране на правата на българските производители за ползване на стоки и услуги с гарантирано качество.
Ето защо и от негово име искам днес тук да изразя дълбокото неудовлетворение, че макар и със закъснение българският парламент днес се ангажира със законите в защита на българските потребители. Изразявам неудовлетворение от това, че се спряхме на варианта специализиран закон, защото смятаме, че по този начин ще се попълни един вакуум и този закон ще се превърне в една неотменна част от цялостната нормативна база, която регламентира обществените отношения в условията на пазарна икономика и свободно ценообразуване.
Основната цел на предлагания от нас законопроект е да се осигурят на вътрешния пазар стоки и услуги, които: първо, да гарантират здравето на българските граждани; второ, да защитят бюджета на българските домакинства, който знаем днес е достатъчно свит и скромен, и накратко казано, да се защити качеството на живот на българина и определено ниво на комфорт в неговия бит. Все пак ние живеем в края на ХХ век и не трябва ключовата дума да бъде само оцеляване, а трябва да помислим за създаването и на определено жизнено ниво на нацията.
На тази основна цел са подчинени и предвидените в закона мерки, които се свеждат до няколко основни групи.
Първо, за предлагане и етикиране на стоките.
Второ, за отговорността на търговеца и производителя при проявени дефекти в качеството на стоките и услугите или при използване на непозволени търговски практики.
Трето, мерки за контрол върху качеството на стоките и услугите, като се предвижда този контрол да бъде не само ведомствен, а да се упражнява и от гражданските сдружения на потребителите, което е в съответствие с принципите и функциите на едно съвременно гражданско общество.
И накрая, четвърто, мерки за обезщетяване на потребителя при доказани дефекти на стоките и услугите и при нанесени щети по вина на търговеца и производителя.
Уважаеми колеги, предлагам ви да подкрепите на първо четене предлаганият от нас Закон за защита на правата на потребителите, като изразявам убеждението, че на базата на предложените няколко проекта българският парламент ще бъде в състояние да изработи един закон, който да гарантира съвременна и ефективна защита на потребителите, да гарантира качеството на стоките и услугите и тяхното предлагане. С това ние ще осъществим един основен ангажимент на българската държава към здравето и имуществото и жизненото равнище на нацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Не виждам в залата третия вносител - господин Панчо Панайотов. Няма и представители на Министерския съвет. Затова започваме дебатите. Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля парламентарните групи да дадат списъци на ораторите. Засега това е направила само Парламентарната група на СДС.
Пръв има думата господин Йордан Нихризов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние разглеждаме четири законопроекта по една и съща материя - защита на правата на потребителите, в чиято актуалност смятам, че никой не се съмнява. Закон, който не само е необходим да защити интересите на всички нас в качеството ни на потребители на стоки и услуги, но който ще ни приближи към критериите и изискванията на развитите страни в Европа.
Законът е очакван и желан от нашето общество, но все пак за някои той звучи малко непривично, защото у нас дълги години, свързани с хроничен дефицит на отделни стоки, за хората беше по-важно да се осигури пътят към тях, отколкото да се следи за правата на потребителя. Да не говорим изобщо за рекламата, разглеждана като досадно, натрапчиво нещо, за което и без това няма алтернативен избор.
Не бих желал да дразня нечии уши, то май че няма и чии уши да дразня, но все пак си спомням времето на опашките за хранителни продукти, на списъците за хладилници, за цветен телевизор и кола, когато нормите, за които ще говорим днес, биха звучали несериозно. Хлябът - хубав или суров, или смачкан, се произвеждаше от един хлебозавод и той беше такъв, какъвто е в магазина.
С развитието на пазарната икономика дефицитът постепенно изчезна, но естествено се родиха и нови проблеми. Днес всички се сблъскват с изобилието от некачествени стоки със съмнителен произход, дори опасни за здравето на хората. Всички са изпитвали на гърба си резултатите от работата на непочтени търговци и производители, от болките в главата, през разпраните обувки след двудневно носене, до запушената с некачествен препарат перална машина.
Едва ли са нужни повече аргументи за доказване на необходимостта от Закон за защита на потребителите. Не че норми не съществуват и досега. Има ги и в Закона за задълженията и договорите, и в Наказателния кодекс, и в Гражданско-процесуалния кодекс, и в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, и в Закона за ветеринарното дело, и в редица други закони. Има ги и в закони, които прие или предстои да приеме настоящото Народно събрание - в Закона за измерванията, в приетия днес Закон за защита на конкуренцията, в предстоящия за приемане Закон за туризма.
Въпросът е в това, че тези норми третират вече резултатът, нанесената щета и съответното овъзмездяване или се отнасят до отделни области и взаимоотношенията производител - търговец - потребител.
Освен това, вън от тяхното полезрение са цели сфери на съвременните и търговски практики, които усилено навлизат у нас с новите икономически взаимоотношения.
Липсва и една друга съществена част - сборът от норми, определящи превантивната дейност и контрол в отношенията производител - търговец - потребител, както и разписаните изисквания и права, които търговецът е задължен да осигури на потребителя, заедно с административните санкции, носени от него, в случай на нарушение на тези права.
Като се абстрахирам от факта, че съм един от съвносителите на законопроект, определено мога да кажа, че в четирите закона има обща база - базата са европейските критерии и директиви в областта на защита правата на потребителите. Известни различия има в обема и конкретността на материята в отделни глави, както и в съотношенията към области, уредени вече в нашето законодателство от съществуващи нормативни актове. В тази насока трябва да отбележа, че в законопроекта на правителството е заложена допълнителна материя, уреждаща правилата на търговията. Там съществува още и нормативна уредба на съсловните организации на търговците, чийто обем и място, поне според мен, подлежи на една по-широка дискусия.
Използваните основни понятия - търговец, производител, потребител, услуга и стока, съобразени и с действащото законодателство, са общи за четирите законопроекта. Изключение правят тези на господин Шопов и колектив и на господин Панайотов, където терминът "стока" се заменя с термина "продукт" и се внася допълнително понятието "доставчик".
Законопроектите уреждат по принцип няколко основни момента.
На първо място това е изискването за безопасност на стоките, следвани от задълженията на производител и търговец по отношение на потребителя, отговорността при причинена вреда, въпросите с непочтените търговски практики и неравноправни разпоредби в договорите, забранената, заблуждаваща и непочтена реклама, сдруженията на потребителите, органите за защита на потребителите и административно-наказателните разпоредби в тази област.
В проекта на правителството и в този, внесен от нас с господин Иванов, има допълнителна глава, третираща правата на потребителите, отнасяща се до правото им да получат точна и обективна информация. А допълнително в правителствения законопроект са заложени, както вече казах, и правилата за търговия.
Естествено единствено в проекта на господин Шопов има някои елементи на дефицитното мислене. Това се отнася до чл. 60 в така представения законопроект. Навярно това е породено от факта, че той е първи и е внесен още миналата година.
Тези неща, които са посочени като дефицитно мислене, смятам, че могат да бъдат уредени в други актове, ако това се налага при извънредни обстоятелства.
Излишни, според мен, са и тези текстове, описващи възможни решения на независимата съдебна власт, уредени в други закони като Наказателния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс и прочие.
В частта на законопроектите, разглеждаща отношенията производител - търговец - потребител, от съществено значение е да се разграничат точно задълженията по веригата, без да се навлиза в материята на Закона за задълженията и договорите или да се формулират противостоящи си норми. Спокойно мога да твърдя, че от всички законопроекти има какво да се ползва в тази насока. Същото се отнася и до позоваването на други нормативни актове, свързани със санкции за нанесени щети.
Друг съществен момент са текстовете относно заблуждаваща и непочтена реклама. Особено важно е нейното точно формулиране като се отчете фактът, че нормите на Закона за защита на конкуренцията уреждат този въпрос като отношение между търговски субекти, а тук като отношение на търговеца към субекта потребител.
Мога да приведа много примери от средствата за масова информация, където се рекламират продукти с методики, попадащи в тази област. Вината не е, естествено, в медиите, а в липсата на ясни критерии и правила до ден днешен. Достатъчно е да спомена например множеството реклами на средства за разкрасяване, приписваните на продукта разнообразни, почти свръхестествени свойства, които са подкрепени с мнението на никому неизвестни учени и институти от далечни задокеански страни.
Ако се върнем в спомените малко по-назад, ще видим, че в тази област имаше реклама за онези талонни и безталонни игри, които проправиха пътя на следващия етап - рекламата на финансовите пирамиди. Но това е друг въпрос.
Навярно за някои от нормите, свързани с навлизащите търговски практики и дори с неправомерните клаузи в договорите, ще се сторят на определени хора твърде подранили. Но нека имаме предвид, че новостите в пазарните отношения, заедно с облекченията носят и много заплахи от измама, особено на хора, несвикнали с тях, каквито, за съжаление, са подавляващата част от потребителите у нас. Даже някому да се стори прибързано, аз лично смятам, че е по-добре текстовете да съществуват и да се усъвършенстват в бъдеще, отколкото тепърва да се създават, когато вече има много опарени от непочтени търговски разновидности на предлагане.
Най-голямо разнообразие в законопроекта по отношение на сдруженията и потребителите има в четирите законопроекта, както и по формите и органите на контрол за защита правата на потребителите. Те са преди всичко в областта на правомощията и организационната структура. Това е напълно естествено, защото подходите все пак разрешават по-голяма свобода.
Общото е, че те третират два вида органи - обществени сдружения и държавни органи.
В трите законопроекта - в законопроекта на Министерския съвет, в нашия с господин Иванов и в законопроекта на господин Панайотов - преобладава тежестта при налагането на санкция да се възложи на държавните органи. Смятам, че това е справедливо и ще избегне възможността за спекулации и опити за индиректен начин и нелоялна конкуренция. Дори в разглеждания преди малко на второ четене закон имаше предложения в подобна насока. В това направление е особено важно да се изключи всяка възможност търговските субекти да оказват върху конкурентните фирми натиск, използвайки за тази цел обществени сдружения с идеална цел, каквито са сдруженията на потребителите. Процесът може да се контролира по много начини, има ги във всички законопроекти и един от тях е контролът върху числеността и върху териториалната разпространеност на тези обществени сдружения. Едва ли е редно 3 или 4 души да имат възможността да оказват въздействие върху определени фирми. В това направление трябва да се намери златното стечение, по което могат да се регистрират значимите сдружения на потребителите в нашата страна.
Като форма на такъв контрол и обмен на информации и партньорство между държавни и обществени органи в нашия законопроект с господин Христо Иванов например предлагаме създаването на един обществено-държавен орган - Консултативен съвет за защита правата на потребителите. Разбира се подходите са много и различни и при един бъдещ общ законопроект доброто от предлаганите процедури може да бъде събрано заедно.
Относно административно-наказателните разпоредби разнообразието в законопроектите също е голямо. Смятам обаче за по-правилен подходът, който изключва инфлационното мислене. Този подход е заложен и в трите законопроекта. Малка разлика прави законопроектът на господин Шопов.
В заключение трябва да кажа, че имайки предвид качествата и добрите идеи, съществуващи в законопроектите, както и възможността те да се обединят, подкрепям напълно становището на Комисията по икономическата политика за изготвяне на тяхна основа на общ законопроект, което, вярвам, ще бъде напълно в интерес на защита на правата на всички граждани у нас в качеството им на потребители на стоки и услуги. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата народният представител Иван Бойков от Парламентарната група на Евролевицата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще говоря главно по Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия на Министерския съвет. Всъщност пред нас има два закона, обединени в един. Ако махнем съюзът "и" ще бъде: Закон за защита на потребителите и Закон за търговията.
Вярно е, че Законът за защита на потребителите събира в себе си и интегрира последствията от много законови актове. Пряко отношение към потребителите имат Законът за конкуренцията, който току-що приехме на второ четене. Може би в бъдеще ще приемем отделен Закон за рекламата. Наложително и задължително е да имаме отделен Закон за търговията. Наложително е да регламентираме може би в отделен закон и начина на действие на браншовите организации в България.
Смятам, че този опит, който е правен от Министерство на търговията да вкара интегрирано в един закон няколко неща, от това губят само правилата за търговията и Законът за защита на потребителите. Независимо че може би има дефицит на време и искаме да регламентираме в рамките на парламентарното време тази година, това според мен показва слабост на този закон. Аз се съгласявам почти 100% с това, което каза господин Нихризов, приветствам начина, по който той, заедно с господин Иванов, е изградил своя законопроект и смятам, че най-добре, най-пълно той може да се интегрира в законопроекта на Министерския съвет. Законопроектът на Министерския съвет, внесен пред нас, е доста пълен, обхваща почти всички или почти всички проблеми, които има защитата на потребителите и нещо много важно, което липсва на нашия парламент, това е европейският сертификат.
Уважаеми колеги, ние създаваме и приемаме закони, голяма част от които не са съобразени с европейските норми и стандарти. При положение, че имаме в Бялата книга заложени над 800 закона, с които искаме да се интегрираме в Европейския съюз, ние залагаме двойно повече работа, ако нашите законопроекти не са съобразени с европейските норми, тъй като ни предстои сравнително скорошна интеграция в Европейския съюз. В този смисъл аз приветствам този стил и начин на законотворчество, както е поднесеният ни от Министерския съвет законопроект. Направих си труда да поискам и да се консултирам с профсъюзите, имам при мен едно положително становище от КНСБ, което съм предоставил и на комисията. Становището е изцяло положително и това е така, защото отдавна имаме нужда от Закон за защита на потребителите. Рязката промяна в икономическата среда, в която живеем, при липсата на ясни правила и все още нерегламентиран пазар, един такъв закон е изключително важен. В близките 7 години, в които ние живеем в такава икономическа среда, ние се сблъскахме с доста злоупотреби и нескопосни начини за предотвратяване на проблемите на потребителите. Всички знаете за огромния внос на некачествени стоки, за подвеждащата реклама, дори за нещастни случаи, които се случват при консумацията и употребата на такива стоки и предмети. Така че законът, който ни е предложен в момента, в голяма част покрива тази проблематика.
На пръв поглед може на колегите, които са прочели законите, да се стори, че санкциите са доста сериозни. Мисля, че това е подходът, заложен в законопроекта. Санкцията до 100 млрд. лева, която е заложена за тогава, когато умишлено по този закон се причинят телесни повреди или смърт, за мен е добра. Такъв подход трябва да заложим във всички икономически закони.
Моята критика към Министерския съвет и в частност към министерството е опитът да се регламентират със закон за пореден път браншови организации. Опитът за пореден път да се вкарат тези браншови организации в едни съвет и системи, назначени от министър-председателя хора, по ред и правилник, издаден от министъра на търговията и услугите - това, уважаеми колеги от СДС, противоречи дори на вашата програма, която междупрочем и ние миналата година подкрепихме. Говоря за Програма 2001. В нея пише, че всички ние ще искаме все повече и повече възможности и права да прехвърляме на гражданското общество. Със законите, които правим в момента и в частност в този закон не толкова ярко изразено, ние се опитваме да регламентираме обществените организации и да ги подчиним косвено на едни структури - министерства. Аз смятам, че тази глава трябва да отпадне изцяло, но това е въпрос между първо и второ четене.
По принцип законът е композиран добре и аз искам от името на Евролевицата да кажа, че ние ще подкрепим законопроекта на господата Нихризов и Иванов и законопроекта, внесен от Министерския съвет на първо четене. Нашите конкретни забележки ще предложим в Комисията по икономическата политика между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Александър Хаджийски.

АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички изказали се преди мен народни представители подчертаха необходимостта от такъв закон. За мен обаче има нещо по-важно: ако излезем на улицата и попитаме който и да е гражданин, той също ще бъде съгласен, че е необходим такъв закон, защото в момента пазарът и самите ние сме заливани от стоки, които нямат необходимото качество - както е разпространено названието "стоки менте". И това заедно с агресивната рекламна кампания и значително по-евтините цени залага капани, в които попадат много хора. Именно създаването на този закон отговаря на едно от най-важните условия, отговаря на една обществена необходимост от нормативното регулиране на производството и качеството на услугите и стоките, които се предлагат на гражданите. Като прибавим към това и нашите ангажименти, за които вече се спомена - за хармонизиране на законодателството ни със законодателството на Европейския съюз, смятам, че необходимостта от такъв закон е напълно доказана и внесените законопроекти трябва да бъдат разгледани от Народното събрание.
Съвсем естествено е, когато трябва да бъде решен един такъв необходим въпрос, той да не може да се реши по много различни начини. В зависимост от идеите, които изповядват хората, които го правят, от техния начин на мислене те намират едно или друго решение, но може би това обяснява близостта на трите законопроекта, които са предложени. Те са доста близки по дух, макар че по структура се различават значимо. Имам предвид законопроектите, внесени от господин Панчо Панайотов, от господин Нихризов и законопроекта на Министерския съвет. Разбира се всеки от тези проекти има свои по-слаби и по-силни страни, но интересното е, че ако тези проекти се обединят, могат да се използват само положителните страни на всеки от тях. Така например в законопроекта на господин Нихризов има една много интересна структура за защита на потребителите и система за обучаване, осведомяване на потребителите за стоките, което е много важно и липсва в другите законопроекти. В законопроекта на господин Панайотов има интересен момент за включването на общините в защитата на потребителите, което е една интересна новост. Законопроектът на Министерския съвет се отличава разбира се, тъй като по него са работили много повече специалисти, с една голяма пълнота и това беше подчертано в изказванията на колегите. Освен това при него може би най-добре е постигната синхронизацията с европейското законодателство, тъй като са отчетени аналогичните закони в Германия, Белгия, Гърция, Финландия и както се вижда от приложената схема - и всички директиви на Европейския съюз.
Това са положителните моменти в законопроектите и смятам, че този път за разлика от друг, когато Народното събрание е трябвало да изготвя общ законопроект от няколко различни проекта, няма да има големи трудности. Законопроектите са близки един до друг и ще бъде по-лесно тяхното съчетаване.
Запознах се доста подробно със законопроектите. Разгледах и становищата на Българската стопанска камара, на Българската търговско-промишлена палата. Разбира се в тях има някои бележки и непълноти, които бихме могли да поправим на второто четене. Тук се спомена и аз съм съгласен, че наистина няма закон за браншовите организации в България и сега тук се прави опит да се попълни тази празнина с глава дванадесета в правителствения законопроект, но не тук е мястото на това нещо, не в този закон.
Трябва да се изчистят и текстовете. Не можем да говорим за непочтена реклама. Можем да говорим за неточна, за подвеждаща реклама. Тези неща могат да бъдат изчистени и това ще бъде направено на второто четене. Но за всички в залата е очевидно, каквото е и мнението на Комисията по икономическата политика, че законът е необходим, законопроектите са разработени добре и ще отговорят на една обществена потребност. Затова призовавам всички колеги да подкрепим на първо четене трите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Думата има господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На мен ми е особено приятно като лекар, че в нашето Народното събрание са внесени няколко законопроекта, които сами по себе си имат различна стойност, но като се обединят, съм сигурен, че ще излезе добър закон в защита на българските граждани и по-специално в защита на българския потребител. Ще си позволя да разгледам тези законопроекти откъм една специфична светлина за нас лекарите, а именно опазването на здравето на народа.
В голямото желание и воля на Тридесет и осмото Народно събрание най-после да се започне една сериозна реформа в нашата страна, която да постигне главната цел - едно гражданско общество и социално пазарно стопанство, този закон има особено важно значение. В последните няколко години на нашия пазар - бих казал по-точно един псевдопазар, защото не е истински пазар, се появиха много стоки, които не само се отразиха пагубно върху хората, но има и редица смъртни случаи след тяхната употреба, особено от алкохол и хранителни продукти.
Оставам много доволен от това, че ние ще разгледаме тези проекти. Надявам се, че много скоро те ще излязат като закон. Затова няма да повтарям хубавите и полезни думи, които казаха моите колеги, а ще кажа накрая, че трябва да подкрепим тези законопроекти и да помолим съответните комисии да изготвят от тях един закон, който ще бъде извънредно много полезен за нашия народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Шишков.
Има още записани за изказване, но те ще останат за утре, когато ще стане и гласуването на четирите законопроекта.

Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика отменя обявеното за днес заседание.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовното си заседание на 29 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 16,00 ч. в зала 134.
Комисията по национална сигурност ще заседава днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 30 април, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе извънредно заседание днес, сряда, от 15,30 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 30 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Заместник-председатели:
   Иван Куртев
  Петя Шопова

Секретари:
         Виктория Василева
        Камен Костадинов