Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Ивалин Йосифов и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА... (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заместник-председател ли сте?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Не съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може. Ако е извън дневния ред само председател или заместник-председател има правото по правилника.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ние сме във война, Вие правилник четете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се обаждайте, не викайте по такъв невъзпитан начин! (Шум и реплики от ДЛ.)
По дневния ред имат право от името на парламентарна група да говорят председателите, заместниците или упълномощен от тях народен представител. Извън дневния ред само председателите или техните заместници.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз ги замествам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да ги замествате, защото не сте заместник-председател. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие искате? От името на парламентарна група господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Повече от очевидно е, че днес не можем да започнем с обичайния дневен ред. Това означава парламентът да изпадне в абсурдна ситуация да си заравя главата в пясъка и по един много недостоен начин да лъснат други части. (Весело оживление в ДЛ.)
Нашата парламентарна група иска да направим следното изявление, което да бъде чуто добре, но също така да е ясно, че това изявление не поставя никаква точка на въпроса накъде върви България, а напротив - подновяваме настояването си парламентът да се занимае единствено и само с позицията на България във връзка с войната в Югославия.
Ето текста на нашата декларация.
"Парламентарната група на Демократичната левица изразява, първо, своето дълбоко съчувствие на хората, преживели ужаса от неочакваното ракетно попадение, отнесло етаж от жилищен дом в кв. "Горна баня", на прага на София. Истинско чудо и щастие е, че въпреки разрушенията, никой не е пострадал сериозно. Случилото се обаче е един изключително тревожен знак за това, което би могло да сполети страната, ако бъдем въвлечени в тази чужда, излишна и трагична война.
Светкавичният положителен отговор на нотата на НАТО, с която българското правителство предоставя повече от една трета от българското небе за военни операции на Северноатлантическия пакт е безразсъдна политическа авантюра с непредвидими последици. Това е хазарт със съдбата на България. Това е акт на национална безотговорност и безхаберие. Това е свидетелство за безпътицата, в която са изпаднали българските управници.
От създалата се критична ситуация има само един достоен и националноотговорен изход - правителството незабавно да уведоми НАТО, че обстоятелствата го принуждават да преразгледа досегашната си позиция и то отказва да предостави на пакта българското въздушно пространство. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Ако това не стане, последната възможност е българският парламент да не ратифицира Споразумението. Всяко протакане в този момент тласка България към опасностите на една разширяваща се война."
Господин председателю, вчера народният представител Гиньо Ганев от тази трибуна най-отговорно и без никакъв елемент на самоцелен драматизъм предложи на председателя на вчерашното заседание - Вашия заместник господин Куртев, да покани министър-председателя на България да дойде в парламента и да информира Народното събрание и за хода на разговорите и преговорите със Северноатлантическия пакт, и за това, което става в страната. Непонятно е как е възможно председателят на Министерския съвет на Република България през тези дни да намира време за срещи в НДК, за срещи в градове от страната, но не и да дойде в парламента и отговорно да информира народните представители за това, което върши правителството.
Аз отново повтарям ясно и недвусмислено - повече от очевидно е и на Вас като юрист, и на всеки здравомислещ човек, че правителството в момента действа в пряко нарушение на Конституцията. Член 84 недвусмислено повелява въпроси, свързани с мира и войната, да се решават тук, в Народното събрание и никъде другаде. И трябва да е ясно, че всеки, който обслужва тази политика, е съучастник в нарушението на Конституцията.
Днес е повече от очевадно, че когато в квартал на София падат ракети, правителството трябва да дойде тук и да каже какво мисли по този въпрос, какви действия е предприело, за да изясни фактите и да предприеме всички възможни действия, за да не се допусне втори такъв случай. Това означава да се изясни какъв е бил самолетът, който Противовъздушната отбрана - вече се съобщава - е засякла да нарушава въздушното пространство на България. Какви са действията, които се предприемат в тази насока? И не на последно място какви са тези активности и действия на държавни органи за арестуване на граждани на България, които в този момент заявяват ясно своята гражданска позиция, отхвърляща авантюрата, в която ни въвлича правителството на България? Въпроси повече от един. Въпроси, които трябва да намерят отговор тук. Не може да се крият никакви аргументи, че нашето настояване именно парламентът да бъде форумът, в който да се решава съдбата на България, обслужва нечии други, а не интересите на страната.
Бъдете любезен, господин председателю, прекъснете заседанието по обичайния дневен ред, поканете министър-председателя. Упражнете правата си по Конституция, която повелява министри, включително и министър-председателят, да бъдат призовани пред Народното събрание и да дадат всичката необходима информация, и да се отчетат пред парламента. И действайте в съответствие с Конституцията и собствените си задължения. (Продължителни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз знам най-малко колкото Вас колко пътища има да се отклони едно предложение на народен представител. Това, което направих вчера, не идвам сега да го повторя заради шикания. Каква е логиката? Инцидентът, който е станал вчера или снощи, стои в цялата неяснота на преговорите, които води правителството. И затова по чл. 39, ал. 5 помолих председателя - правя го сега пред Вас лично - да се поиска да бъде изслушан министър-председателят на България за хода на тези преговори.
Да Ви кажа още веднъж, две впечатления се натрапват, казано спокойно, но много определено. Първо, че се водят някакви преговори, които парламентът не знае. Тайните преговори си отидоха заедно с чл. 17 на Търновската конституция. Това не е възможно днес. И второ, нека да защитим, Боже мой, нашата парламентарна система. Не може да се правят изявления тук и там. В Благоевград някой казал: "Дошла нота, върнали я". Не може парламентът да има вторична роля в това отношение. Това е антиконституционно.
И аз ще Ви кажа още - създава се едно второ впечатление, по-тягостно, но и по-категорично, че някъде другаде се обсъждат тези неща. Не може решения от този род да се готвят даже на друго място. Аз разбирам хода на едни преговори, но не във фазата им тайни. И не може парламентът в края на краищата да се превръща в група от някакви начинаещи дърводелци, при които другаде се правят мебелите, другаде се сковава сандъкът, а тук само хора, които ще полират (ръкопляскания от ДЛ) и които ще се занимават да байцват тези мебели. Да обърнем не процедурата, а да обърнем пропорцията на йерархическата подчиненост на органите.
Аз Ви моля за това, господин председател. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, когато един акт на Министерския съвет подлежи на ратификация от Народното събрание, от това следват две неща... (Шум и реплики от ДЛ.)
Моля за тишина!
Първо, че той няма действие и сила без да бъде ратифициран, и второ, Конституцията не задължава Народното събрание да участва в преговорите именно, защото Народното събрание последно има думата и то ще ратифицира или няма да ратифицира този акт... (Шум и реплики от ДЛ.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Не става дума за това, а за чл. 39, ал. 5, когато Вие имате право при приет дневен ред да поискате промяна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо ще искам промяна да изслушваме за една нота, когато ние ще обсъждаме тук по силата на Конституцията?
ГИНЬО ГАНЕВ: Можем да изслушваме в ход на разговорите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разговорите ще приключат...
ГИНЬО ГАНЕВ: Нямате право на право повече от тези, които знаят като Вас. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване предложението за прекратяване на заседанието.
Защо? Защото и президент, и министър-председател ни уверяваха, че НАТО ни дава гаранции за нашата национална сигурност. Какво се оказа? Че НАТО ни дава гаранции за нашата национална сигурност, като бомбардира с ракети нашите градове от Трън през Брезник, та сега и в София!
Освен това, господин председателю, казаха ни, че НАТО ни дава гаранции, а се оказва, че тези гаранции стават чрез арестуване на протестиращи младежи от полицията. Казахте, че НАТО ни дава гаранции, а сега чувам, че ние ще трябва да ратифицираме някакво споразумение, което никой не е видял, но без това споразумение натовски самолети летят на българска територия и изпускат бомбите си в подстъпите на София. (Силен смях от СДС.)
Затова, господин председателю, моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 1 да подложите на гласуване моето процедурно предложение и при това положение на нещата мястото на министър-председателя на България и на правителството е тук, а не да се крият и да си правят бомбоубежища в Драгалевци. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ. Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Срещу предложението за прекратяване на заседанието има ли някой?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Всички са "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Искате ли да го гласуваме? Не се провиквайте. Гласуването не става с провикване, а с гласуване.
Моля, гласувайте предложението за прекратяване на заседанието.
Гласували 209 народни представители: за 77, против 127, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Предатели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, тъй като ние тук, от тази трибуна и днес, пък и през миналата седмица многократно се агитирахме има ли гаранции за България, няма ли гаранции, водят ли се тайни преговори или не се водят, нарушава ли се Конституцията на Република България или не се нарушава, аз Ви предлагам, господин председател, съгласно чл. 83, т. 2 от Конституцията на Република България - един член, който Вие тук многократно прилагате директно в пленарната зала, само че по т. 1, като допускате министрите да говорят тогава, когато си поискат и колкото си поискат, предлагам на основание същия член, но т. 2, която сега ще прочета...
Точка 2 на чл. 83 гласи така: "Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси."
Предлагам Ви да задължим министър-председателя да дойде веднага тук и да подложите това процедурно предложение на гласуване, ако смятате за необходимо, като пряко действие на Конституцията на Република България. Без да се криете зад никакви правилници, господин председател! Нямате право да го правите, тъй като многократно сте използвали чл. 83, т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте, какви са тия приказки за правилници?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Имам да говоря още петдесет секунди. Нямате право да ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имам право. И това не знаете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защото, господин председател на Народното събрание на Република България, вече е време да разберете, че тази война, която се води на няколко десетки километра оттук, не е на екраните на телевизорите, че това не е компютърна игра, а че бомбите вече падат над българските градове и села. И нашият министър-председател да не се прави на интересен, а да дойде тук и да ни обясни какви гаранции получава, какви преговори води и докога, докога ще си представяме, че тази мръсна война не ни касае? Не разбирате ли, че хората умират и съвсем скоро ще умират и в България?
АСЕН ХРИСТОВ (СДС, от място): Умират комунистите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека министър-председателят да дойде веднага тук, а да не се прави на някакъв си свръхфактор в тази държава. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, чух предложението Ви.
Срещу предложението за изслушване на министър-председателя има ли някой?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Е, браво...
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Не разбирам защо е тази реакция. Ние съвсем спокойно слушаме вашите процедури.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ни най-малко не искам тук да бъда адвокат на правителството. Никога не съм го правила и вие бихте могли да го потвърдите, не е от вчера този парламент. Но много ми се иска тук някак си днес да се вземат разумни решения и да не продължава тази истерия, която от миналата седмица колегите от БСП са започнали.
Много ви моля, когато нещата стоят толкова тревожно, когато война се води въпреки България (шум и реплики от ДЛ), въпреки това, което прави България, да не нагнетявате напрежение и да не плашите непрекъснато българския народ, защото и без това българският народ изпитва естественото чувство на страх, както и вие, които сте част от българския народ, изпитвате страх, както и ние също изпитваме страх... (Реплики от ДЛ.)
Аз искам да не правите злоупотреби с това чувство на страх, защото това е просто политически цинизъм, който правите в момента заради вашата партия, а не заради българските интереси и заради българския народ. Затова съм против това, което вие искате да направите днес тук - да прекъснете заседанието, да водите едва ли не насила министър-председателя, който е на Министерски съвет, да престанете да говорите глупости от тази трибуна. България ще направи своя избор. С ваше участие ще направи тоя избор и това ще стане вероятно в края на седмицата или в началото на другата седмица. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС, шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте направеното предложение да изслушаме министър-председателя.
Гласували 212 народни представители: за 83, против 124, въздържали се 5.
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
(Госпожа Емилия Масларова иска от място думата за процедура.)
Вече преминахме. Късно вдигате ръка. Не.
Има думата народният представител Людмил Бешков. Който иска думата по процедурата, трябва да вдига ръка навреме. Когато казвам, че преминаваме, не може след това Вие да прекъсвате и да вдигате ръка. Като изслушаме колегата, ще Ви дам думата за процедура. (Шум в залата от банките на Демократичната левица.) Моля за тишина! На някой много му се иска да напусне залата, като че ли? И този път едва ли НАТО ще е виновен!
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Малко ми е трудно в неестествената обстановка, която се създава, да ви обясня как аз разбирам необходимостта да се увеличи от 50 на 70 години авторското право и каква е ролята на филмовия продуцент в кинопроизводството. Но независимо от всичко това, искам да обясня на хората, които все пак желаят да ме слушат. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, по-тихо! Правя Ви забележка.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: В досегашното кинопроизводство в България не съществуваше понятието филмов продуцент. И съответно никой не се занимаваше със запазването на неговите права, тъй като такива права реално нямаше. Съвсем нормално е, тъй като самото кинопроизводство преминава в нормални световни рамки, да се обърне вече законодателно внимание на ролята на продуцента, на изключително сериозната му роля в производството на един филм и съответно неговите авторски права да бъдат защитени със закон.
Колегата Благой Димитров вчера говори за необходимостта да бъдат защитени бързоразвиващите се високи технологии и съответно носителите на авторските права за тези високи технологии. И в края на хилядолетието, и в началото на световната паяжина, която оплита всички ни, имам предвид Интернет, мисля, че безкрайно навреме е да разширим авторските права в Закона за авторското право на техните носители.
А това, което исках само да допълня за 70-те години авторски права на наследниците на авторите е много така ... На мен винаги ми се е струвало отнемането, прекратяването на наследствените авторски права след петдесетата година като някакъв вид отнемане на наследствено право. Така ми е звучало. И затова ми се струва по-справедливо, че родът на един писател, на един художник, на един автор на каквото и да е произведение, което влиза под защитата на Закона за авторските права, не може да се ползва от своите наследствени богатства 70 години.
Колеги, аз ви призовавам с една голяма молба да подкрепите този закон, тъй като смятам, че той е необходим и много навременен. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е свързано съответно с процедурата, която направи преди мен моят колега въз основа на член от Конституцията, на което ние имаме право - да помолим министър-председателя или министър да ни информира по даден въпрос.
Моето конкретно процедурно предложение е в залата да бъде поканен и да бъде изслушан от нас министърът на отбраната на Република България. Вече два пъти се нарушава военновъздушното пространство на Република България от самолети на НАТО. Последното беше снощи в 21,32 ч. над Вършец за 10 минути. До този момент ние имаме едно-единствено информиране на Южната организация на НАТО, аз не съм специалист по военните действия, може би съм неточна, и нищо повече.
Днес сутринта първата емисия на Националната телевизия беше, че има инцидент в Горна баня, но за него ще се коментира след официалната емисия. Тоест, има други, по-важни официални емисии в Република България освен тези, които са за нарушение на въздушното пространство на нашата страна и за сериозни инциденти.
Уважаема госпожо Дянкова, аз ни най-малко не съм от хората, които всяват страх и паника в Република България. Но аз съм от хората, които смятат, че, за да разсеем страха и паниката на хората, трябва тук, в българския парламент, българските министри да дойдат и да ни информират за какво става реч. Не мога да разбера, колеги, вие в епруветки ли сте създавани или в майчини утроби, та разсъждавате като полу..., да не продължавам нататък.
Моето горещо настояване е да бъде поканен министърът на отбраната, тъй като моето убеждение е, че след като беше приета Военната доктрина, ние май нямаме нито военноотбранителна мощност, нито министъра на отбраната, нито армия или военновъздушни сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Свършвам. Много ноти можем да пуснем, тук има специалисти по музика - някои ноти, макар и добри и добре подредени, правят траурна музика. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу предложението за изслушване на министъра на отбраната има ли някой? Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 203 народни представители: за 85, против 116, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има думата с искане за прегласуване господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Правя предложение за прегласуване. Кои са мотивите ни? Обръщам се и към мнозинството. Явно вие не желаете, не искате, страхувате се, както каза госпожа Дянкова. Страхът ви води даже дотам, че не желаете министър или някой представител на правителството да дойде тук и да каже какво става в страната, а не тези столове да стоят празни.
Ако обаче и при прегласуването не уважите нашето искане, искането, което не само ние - народните представители, а хората искат да чуят, то ние няма да участваме в дебатите по третостепенни въпроси, които са извън дневния ред на това общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма третостепенни закони в България, господин Корнезов!
Поставям на прегласуване искането, направено от госпожа Масларова да бъде задължен да се яви в парламента министърът на отбраната. (Шум и неразбираеми реплики от ДЛ.) Така е, не "да е поканен", ясно е казано: може да бъде задължен с решение. Така че формулирайте правилно нещата.
Гласували 203 народни представители: за 83, против 119, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Госпожа Ева Жечева има думата. (Депутатите от Демократичната левица напускат залата.)


ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес на вашето внимание е един изключително важен закон - Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. На прага сме на ХХI век, век, който наричат век на информацията, и именно сега трябва да защитим интелектуалната собственост.
България има определени традиции в изработването и прилагането на специализирано законодателство в областта на авторските права. Ще спомена само някои факти.
Първият български закон за авторското право датира от 1921 г. Но България се приобщава към световната тенденция за закрила на авторското право по-рано. През 1896 г., преди да включи в законодателството си граждански материални норми, уреждащи позитивно правата на авторите, България включва в наказателния си закон текст, постановяващ наказателна отговорност за контрафакция и плагиатство и въздигащ ги в престъпление от общ характер.
В 1975 г. България се присъединява към универсалната Конвенция за авторското право.
Новият закон, приет 1993 г., поставя на нова основа взаимоотношенията между автори и излъчващи организации.
С навлизане на частната инициатива в така наречените авторски правни индустрии отпада монополът на държавата в регулирането на авторските права. Принципът на свободното договаряне става най-после валиден и за авторите.
Успоредно с частната инициатива пиратството на интелектуални продукти добива все по-големи размери. Ощетени са интересите както на българските, така и на чуждестранните носители на авторски и/или сродни права.
Поправките, които направихме към този закон 1998 г., бяха насочени за повишаване ефективността от приложението му и преодоляване на сериозния проблем с непозволеното използване на обекти на интелектуална собственост.
Сега на вашето внимание са поправки, с които се цели да се изпълнят поетите от България ангажименти по хармонизиране на законодателството ни с Европейския съюз и с последните три директиви на съюза. А те са: промяна на срока за закрила на авторските и сродните им права - Директива № 93-98; правата на използване и правото на заемане и отдаване под наем - Директива № 92-98, и авторското право и сродните му права при спътниково разпръскване и кабелно препредаване - Директива № 93-98 на Европейския съюз.
Настоящите поправки са и вследствие на посочените слабости в законодателството в тази област в Програмата за европейска интеграция на България, приета от Министерския съвет на 23 март 1998 г.
В този закон, който е на вашето внимание, е уредена изключително сложната правна материя, свързана със спътниковите и кабелните комуникации. Защитени са авторските правомощия при преизлъчването на произведения по безжичен път, препредаването му чрез спътник и препредаването му чрез кабел. Тук се налагат формулировки на понятията "кодиран сигнал" и "кодиращо средство" като съществени елементи от системата за закрила на правата на авторите - продуценти и излъчващи организации.
В поправките е залегнал и основният принцип, регулиращ кодираните предавания, а именно - разрешението за декодиране се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от кодиращата организация или с нейно съгласие.
Новите норми, които се създават в този закон, имат за цел да засилят ефективността. Това са новите чл. 96а - "обезпечителни мерки", и "мерки за граничен контрол" - чл. 98а, "б" и "в". След приемането на този закон ще се създаде устойчив режим на контрол върху легитимността на производителите и разпространителите на аудио-, видеоносители и софтуер.
Колеги, обръщам се към вас да подкрепите този закон на първо четене и ще ви припомня, че единодушно той бе подкрепен и в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Значението на този закон в областта на културата и изкуството е наистина изключително, защото този закон стимулира недържавния тип култура. Тоест, колкото по-добре са защитени правата на индивидуалните носители на права, толкова повече те могат да действат самостоятелно и да не бъдат обвързани в системата от щатове. Тоест, самото ремонтиране на закона и приближаването му до модерните европейски норми приближава цялата сфера на културата към неща, които ние наистина можем да наречем напълно нови, напълно реформирани.
Кое за мен е изключително важно в този закон? Изключително важно е отношението към тъй наречените органи за колективно управление на права, тъй като това представлява връзката между чуждестранни носители на права и представянето на техните произведения в България.
С промените в закона органите, които могат да управляват колективно права, добиват правата да сключват договори с чужди организации от този тип, като примерно немската "Гема", и да следят за движението на продуктите, в които са вложени тези права на България. Това е пряка крачка към интеграцията на сферите на изкуството и културата към европейските структури.
Аз обаче бих желал между първо и второ четене да бъдат направени допълнителни - които и ще предложа - промени, които да подсигуряват тъй наречените в западния свят механични права. Това е най-съвременната защита срещу онези механизми, при които произведения на изкуството, особено тези, които са отпечатани, се размножават без знанието на автора. Примерно това е копирането и така нататък. Този именно механизъм в закона от 1993 г. не можа да влезе в действие досега. Надявам се с тези поправки тази празнота да бъде попълнена, т. е. законът наистина да стане напълно действащ. Затова ви моля да подкрепите този закон, който наистина просто ни придвижва още няколко крачки към целта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Господин Сашо Стоянов? Няма го в залата.
Господин Стоян Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вярвам, че поправките към законопроекта ще бъдат подкрепени почти с консенсус в залата, защото този законопроект въвежда една материя, която всички сме убедени, че беше много добре решена от българския парламент още преди шест години. Новите изменения, новите технологии, новите отношения в обществото наложиха промени и в този наистина добре създаден от нас Закон за авторското право и сродните му права. Откакто той бе приет, ние получихме множество положителни оценки от европейските експерти. Но ето, вече се налагат за втори, а може би и за трети път да се правят поправки и допълнения към него и това е естествено.
Аз апелирам към колегите, които ще подкрепят законопроектите, защото става въпрос за два законопроекта, да направят своевременно своите предложения и допълнения, тъй като в залата досега, с изключение на колегата Влашки, такова предложение не бе направено. Нека ние да изкажем своите становища и своите идеи по този законопроект още тук, между първо и второ четене. Защото убеден съм, че ако ние не сторим това сега, след няколко месеца или по-малко от година ще се наложи да правим нова поправка на този иначе добър закон.
И позволете ми накрая, господин председател, да кажа няколко думи към мотивите на втория законопроект, който ние сега обсъждаме, внесен от мен преди близо година. Той засяга увеличаване срока за авторското право след смъртта на неговия носител от 50 на 70 години. Искам да ви запозная с конкретните мотиви, поради които направих това предложение.
Предлаганото изменение и допълнение се налага в посока на пълното хармонизиране със съответните национални закони на страните от Европейския съюз. Съществуващите разлики в тези закони, които регулират условията на закрила на авторското право и сродните му права, могат да възпрепятстват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и да опорочат конкуренцията в един общ пазар.

Сроковете на закрила трябва да бъдат идентични. Мотивите за увеличаване срока на закрилата, изложени в редица документи на Европейския съюз и главно в Директива № 93-98 от 27 октомври 1993 г. отговарят на нашите виждания и на условията в нашата страна и няма причина, която да забавя или отлага хармонизирането на законодателството ни в това отношение.
Досегашният минимален срок на закрила, установен в Бернската конвенция, а именно животът на автора и 50 години след смъртта му, има за цел да осигури закрила на автора и за първите две поколения негови потомци, но трябва да се има предвид, че средната продължителност на живота в Европа е нараснала дотолкова, че този срок вече не е достатъчен, за да обхване две поколения. Някои държави са установили срок, по-дълъг от 50 години след смъртта на автора и за да преодолеят отражението на световните войни върху използването на произведенията на авторите.
Когато става въпрос за хармонизиране на авторското право и сродните му права, винаги се подчертава, че е нужно високо равнище на закрила, тъй като тези права имат основополагащо значение за интелектуалното творчество и закрилата им осигурява поддържането и развитието на творческата дейност, в интерес на авторите, културната институция, потребителите и цялото общество. Именно, за да се осигури това високо равнище, срокът на закрила трябва да бъде хармонизиран - 70 години след смъртта на автора или 70 години, след като произведението е правомерно предоставено на публиката, а за сродните права - 50 години след настъпването на събитие, от което започва да тече срокът.
Именно поради тези мотиви и съображения, колеги, предлагам да бъде приет този законопроект, тъй като той изцяло е в съответствие със законодателната уредба на авторското право и сродните му права в европейските държави, с които ние синхронизираме нашето законодателство.
И още веднъж ви моля, колеги, ако тук, в залата не направите своите допълнителни предложения, направете това в предвидения от правилника срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 902-01-10, внесен от Министерския съвет.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 854-01-45, внесен от народния представител Стоян Райчевски.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Пета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
Искам да напомня на уважаемите народните представители, че има още няколко законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще ви прочета становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за кооперациите № 902-01-19, внесен от Министерския съвет, законопроект за кооперативните съюзи № 954-01-15, внесен от Панчо Панайотов и законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 854-01-89, внесен от Георги Манов, № 854-01-67, внесен от Нансен Бехар, № 854-01-63, внесен от Яшо Минков, № 854-01-62, внесен от Александър Томов и група народни представители и № 854-01-56, внесен от Йордан Нихризов и група народни        представители:
"На редовно заседание, проведено на 8 април 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за кооперациите № 902-01-19, внесен от Министерския съвет, законопроект за кооперативните съюзи № 954-01-15, внесен от Панчо Панайотов и законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 854-01-89, внесен от Георги Манов, № 854-01-67, внесен от Нансен Бехар, № 854-01-63, внесен от Яшо Минков, № 854-01-62, внесен от Александър Томов и група народни представители и № 854-01-56, внесен от Йордан Нихризов и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция, госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, госпожа Милена Вълкова и господин Слави Кралев, представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, господин Александър Воденичаров, представител на ЦКС, господин Стилян Баласополов, председател на Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации. Присъстваха и народните представители Георги Манов и Йордан Нихризов, вносители на законопроекти.
Председателят на комисията направи доклад по законопроектите. Той обясни, че внесеният от Министерския съвет Закон за кооперациите представлява цялостен нов закон, който следва систематиката и в голяма част съответства на действащия Закон за кооперациите, обнародван в "Държавен вестник", бр. 63 от 1991 г. Останалите законопроекти имат за предмет изменения и допълнения на действащия Закон за кооперациите. Те поставят следните принципни въпроси:
Първо. Възстановяване кооперативното кредитиране чрез възобновяване на Популярните банки.
Второ. Статутът на Централния кооперативен съюз.
Трето. Уреждане възстановяването на заличени кооперации поради приключване на ликвидацията им или вливане, респективно сливане с други кооперации.
Четвърто. Някои организационни въпроси по устройството на кооперациите.
Председателят на комисията изказа мнение да се предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесеният законопроект от Министерския съвет, а останалите да не бъдат приети, като се предложи на вносителите им да направят своите предложения между първото и второто гласуване на проектозакона на Министерския съвет.
Народният представител Георги Манов изтегли своя законопроект и заяви, че ще защити своите предложения с материал, който ще внесе между първо и второ гласуване.
Народният представител Йордан Нихризов, без да оттегля внесеният от него и група народни представители законопроект, защити неговите основни положения и заяви, че е готов да ги внесе между първо и второ гласуване на основния законопроект.
Народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков направиха критични бележки по законопроекта на Министерския съвет главно в частта му, с която се отнема възможността да се апортират земи в кооперациите от техните членове. Народният представител Янаки Стоилов предложи да се отложи приемането на законопроекта на първо гласуване, за да се изяснят по-добре възможните варианти по него.
Направиха се сериозни бележки и по възможността корпоративни юридически лица да членуват в кооперации.
Министър Гоцев и представителят на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа госпожа Милена Вълкова защитиха законопроекта на Министерския съвет.
Комисията прие с 8 гласа "за" и 2 "против", с оглед на икономия на време и по-рационално решаване на въпросите, да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектът за кооперациите № 902-01-19, внесен от Министерския съвет.

С отделно гласуване комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване: законопроект за кооперативните съюзи № 954-01-15, внесен от Панчо Панайотов, с 9 гласа "за"; законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 854-01-67, внесен от Нансен Бехар, с 8 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се"; законопроект № 854-01-63, внесен от Яшо Минков, с 8 гласа "за" и 1 "въздържал се"; законопроект № 854-01-62, внесен от Александър Томов и група народни представители, с 8 гласа "за" и 1 "въздържал се"; законопроект № 854-01-56, внесен от Йордан Нихризов и група народни представители, с 6 гласа "за" и 2 "въздържали се".
Комисията не взема становище по неприетите законопроекти и предлага на авторите да ги внесат като предложения между първо и второ гласуване на законопроекта за кооперациите № 902-01-19, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Като вносител има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви обърна вниманието върху някои моменти от закона, който ние внесохме преди една година. Той преди всичко целеше да се уредят следните неща: първо, организационната структура и, след това, въпросите по възстановяване на кооперациите.
Законът има две части, но той е насочен към изменение и допълнение на един вече приет закон, а виждаме, че е налице и нов законопроект. Така че от името на вносителите аз мога да кажа, че ние приемаме становището на комисията и ще внесем предложените от нас като законопроект членове в новия закон между първо и второ четене.
Все пак искам да обърна внимание на някои моменти. Във втората част на закона, която е свързана с реституцията на кооперативна собственост, става въпрос за уточняване на процедурата за възстановяване на кооперацията. По досега действащия закон също се предвижда възможност за възстановяване на кооперациите, но практиката в съдилищата показва, че не винаги тя е еднаква и не винаги може да се извърши възстановяване на една кооперация. Ние предлагаме уточняване на тези понятия и даване на едно единно начало при възможността да се възстанови кооперацията.
Знаете, че през 1947 г. е бил приет един закон от тогавашното правителство, който е целял бързо вливане, сливане и прекратяване на дейността на кооперациите. Този закон е противоречал не само на тогавашната Конституция, но дори и на принципите на кооперативното движение. Предвиждало се е кооперациите да вземат решения не на общи събрания, а на три четвърти от управителните съвети, за ликвидация или за сливане, а самите управителни съвети много често са се определяли от тогавашните ОФ-комитети.
В сегашния законопроект се предвижда, както и в нашия, този закон от 1947 г. да бъде отменен. Но в същото време възниква казусът по какъв начин тези кооперации, които са съществували тогава, след отмяната му да бъдат възстановени. Ние възприемаме принципа това да се извърши от 7 члена, които могат да възстановят кооперацията. Числото не е поставено случайно. Има се предвид, че според разпоредбите на закона кооперации могат да се образуват от 7 члена, физически лица.
Има един момент, срещу който много прависти биха възразили. Става въпрос за прибавения текст "и наследниците на член-кооператорите". Напълно ни е ясно, че членството в кооперацията не се наследява. Ясно е също така, че от периода, в който някои кооперации са ликвидирани и собствеността им е била придобита от други юридически лица, са минали доста години. Затова, правейки едно извънредно законодателство, фактически ние до някаква степен можем да се отделим от този принцип, тъй като през годините наследниците на член-кооператорите не са имали възможност да упражнят своите права върху тези дялови вноски, които наследодателите е трябвало да им предадат. Затова ние възприехме, че една кооперация може да се възстановява, в името на справедливостта, освен от седемте члена и от техните наследници, тъй като физическият живот има ограничени рамки, в някои от случаите са минали повече от четиридесет години.
Второто нещо, това е начинът на връщане на имуществото. Предвидени са три варианта. Предвиден е един преклузивен срок, тоест процесът на възстановяване да не трае безкрайно и да не пречи на обществения интерес за създаване, за възникване на една кооперация. В крайна сметка сме предвидили, че имуществото, което остане непотърсено и не е разпределено, да бъде отдадено в разпореждане на съответните общини.
Пак повтарям, че исках да изложа тези принципи, които в момента не намират място в новия законопроект. Смятам, че с колегите ще направим всичко възможно, за да намерим онова златно сечение в интересите на хората по отношение на кооперативната реституция, както и на устройството на кооперативните съюзи и на кооперациите като цяло. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нихризов, а оттегляте ли законопроекта?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Тъй като аз съм само съавтор на законопроекта, в момента не мога да го оттегля, тъй като нямам становището на останалите автори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата също като вносител.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И като народен представител, и като един от вносителите искам да кажа, първо, че този законопроект, който внася Министерският съвет, е един добър проект. В него са отразени много от внушенията, които ние се опитахме да направим с проекта, който внесохме като изменение и допълнение на сега действащия закон.
Преди всичко искам да отбележа факта, че се дава възможност кооперациите да бъдат сдружения не само от физически лица, но и от юридически лица. Това е един добър шанс от моя гледна точка за обновлението на кооперативното движение, каквото е в проспериращите европейски страни. Защото интеграцията между различни видове капитали е една добра предпоставка към капитала на кооперациите от физически лица да може да се интегрира капитал от определени фирми, които имат еднопосочен предмет на дейност с дейността на кооперацията от физически лица.
Естествено, може да се сметне като малък недостатък фактът, че сега действащата централизирана система на кооперациите - Централен кооперативен съюз и окръжни кооперативни съюзи, имат една нова организационна форма, която е близка до формите, заложени в Търговския закон. Но в известна степен ще бъдат ощетени интересите на реалните носители на кооперативното движение, най-ниската степен на кооперативно сдружени физически лица, които, за да станат участници в тази нова форма - холдинговата форма, ще трябва да дадат допълнителни средства, макар че на всички е известно, че поради начина на организация на икономиката ни преди години преразпределителните процеси се извършваха от Централния кооперативен съюз, но идваха от първичните организации.
В заключение казвам, че Евролевицата ще подкрепи проекта на Министерския съвет и декларирам, че ние оттегляме своя проект, тъй като приемаме, че едно от големите му внушения - възстановяването на популярните банки - има шанс. Тяхното право на съществуване може да се реализира чрез спомагателните каси, които се регламентират в проекта на Министерския съвет. Може би впоследствие ще търсим малко по-оптимизирана форма за тяхното решение, но в крайна сметка изказвам удовлетворение от предложения проект на Министерския съвет и той ще бъде подкрепен от Парламентарната група на Евролевицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз съм много доволен, че двама от вносителите на основните законопроекти всъщност подкрепиха становището на комисията и затова апелирам към вас да приемем това, което тя предлага.
Трябва да ви кажа, че законът, който е внесъл Министерският съвет, е наистина един балансиран, задоволителен закон, което констатира и колегата Нешев. С него всъщност не се прави някаква революция, той в основни линии следва и сега действащия Закон за кооперациите, но само урежда някои неща с оглед на новото развитие на социалните отношения в страната. Затова аз ви моля да приемете становището на комисията да гласувате на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект, а другите не да отхвърлите, а просто да не приемете, защото това ще затрудни много работата по придвижването и решаването окончателно на въпроса за кооперациите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Известен е фактът, че този закон се очаква от нашата общественост, той отговаря на една потребност на нашето общество, което очаква тази потребност да бъде решена с един напълно нов закон. И това не е случайно. Защото, от една страна, в България кооперативната идея е твърде популярна и тя е заложена още в края на миналия век и началото на този век, а, от друга страна - политическите и икономическите реалности на съвременността ни в момента изискват и съответната промяна на нормативната уредба, на законовата уредба, която да се съобрази с тези политически и икономически реалности.
По време на комунистическото господство кооперациите бяха превърнати, всички знаем това, в един механизъм на командно-административното управление на партията-държава. В момента тези кооперации трябва да намерят своето ново съдържание чрез една законова уредба, която да осъществи преди всичко целите на кооперацията - че това е едно доброволно сдружаване на физически и юридически лица, които чрез сътрудничество, чрез взаимопомощ да извършват съответна стопанска дейност, социална, културна дейност за задоволяване на интересите си. Това е основното съдържание на дейността на кооперациите. Разбира се, в това отношение кооперацията следва да бъде такава, че да може да мотивира своите членове да осъществяват ефективно своята дейност - било стопанска, било културна, както казах, които членове да носят риска и отговорностите от тази дейност, но и да участват в разпределението на резултатите от тази дейност.
Аз бих искал да кажа, че в значителна степен този законопроект отговаря именно на тези нужди, на тази необходимост. В това отношение аз като председател на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, като човек, който е пристрастен към въпросите на земеделието, знам много добре, че кооперациите са една необходима форма на участие в земеделското стопанство на страната. Но тези кооперации, една част от които в момента съществуват, имат в голяма степен в своите устави или в своята практика, бих казал, доста превратно разбиране по отношение на управление, отговорност и отношение към член-кооператорите. Мисля, че с този законопроект това нещо ще бъде избегнато.
Особено добре за мен звучи това, че земеделската земя не може да се внася в имуществото на кооперацията, тоест да бъде като дялово участие, а кооперацията може да ползва земеделските земи само по договор за аренда и наем, сключен в писмена форма. Това е изключително важно, защото земеделската земя е основно средство за производство и тя не може да бъде ничия или да се поставя и като съсобственост фактически в кооперацията, която губи своята идентификация, своята персонификация по този начин. Това задължава също така кооперацията в своята стопанска дейност да се съобразява с факта, че правилното използване на тази земя, ефективното й използване ще трябва да бъде основно начало в нейната дейност, за да може да се изплаща и договорената рента към член-кооператорите за внесената земя.
Ето това е един основен елемент, който в сегашните кооперации не е добре осъществен като принцип. И много често в тези случаи, казвам, не подценявам кооперативния принцип, в много случаи предоставена земя не получава необходимата пазарна рента или не е регламентирано каква ще бъде тази рента. Сега с този закон се поставят нещата на краката си.
Приятно ми беше да чуя, че господин Нешев подкрепя идеята в кооперациите да членуват и юридически лица. Това създава по-големи възможности за самата кооперация, както и за юридически лица да осъществяват стопанска дейност, което е едно нововъведение в закона и което е съвсем положителен факт.
Разбира се, аз нямам намерение да се спирам на всички идеи, които са заложени в закона, те са отразени и в мотивите на вносителя, но искам да изтъкна, че според мен трябва да намери едно по-добро развитие и разделът, който касае кооперативните съюзи, където ще членуват отделните кооперации. Тези членове и текстове са формулирани доста пестеливо. Аз ще направя и съответните предложения за второ четене.
Смятам, че в Допълнителните разпоредби трябва да се обърне внимание върху § 1 и останалите алинеи, касаещи възстановяване правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхното иззето и одържавено имущество след 9 септември, като се персонифицира субектът, на който ще се възстанови тази собственост. Но, разбира се, това може да стане в периода между двете четения със съответните предложения на народните представители.
Като цяло аз оценявам този законопроект като едно постижение и ще гласувам за приемането му на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Костов.
Има думата за реплика господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Костов, краят, в най-добрия смисъл на думата, израз на демократизъм е, когато Вие ни налагате поведение на тези, които са член-кооператори, щом няма да засягате други закони, да нарушавате други закони и особено да нарушавате основния закон. Защо Вие лишавате член-кооператора от това да направи земята си като апортна вноска, след като във всички други дружества това е възможно? Питам защо? С какво Вие ще аргументирате, че това евентуално би било нелепост, тъй като Вие казахте, че в сегашния закон има някои нелепости? Ако иска ще внесе земята си, ако не иска - няма да я внесе и ще ползва механизма на предоставяне в рамките на аренден договор. Защо го задължавате? Искам да аргументирате по силата на какво това е израз на демократизъм?
Това е важен въпрос, тъй като историята на кооперативизма показва, че малките, дребните, маломощните в стопанско отношение чрез кооперацията са намерили средство и форма да защитават своите интереси. Защо им се намесвате по такъв драстичен начин? Аз като член-кооператор няма да си дам земята като апортна вноска. Ще искам от управителния съвет да сключи договор с мен, но трети, пети ще решат друга форма на отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоилов.
Има ли желаещи за други реплики?
Има думата за втора реплика господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, това е един наистина важен и сериозен закон. Аз в добрия смисъл бих задал един въпрос като реплика на господин Костов - с чл. 1 и чл. 31, ал. 3.
В чл. 1, ал. 2 ние приемаме, че в членове на кооперациите може да влезе коопоративният капитал. Тоест, той влиза с капитал. От една страна, изключително положително с това, че той ще може по някакъв начин да задейства и ще даде предпоставките със свежи пари. От друга страна, кооператорът, който е беден - селянинът, влиза с някакви невзрачни суми уставен членски внос, което при всички случаи не може да направи кооперацията, и земята вече не е вещно. Тоест, той не може да влиза с нея. Той ще трябва да сключва едва ли не като член договор за аренда със себе си, но това е друг въпрос. Не правим ли от тези кооперации по този начин земеделския производител член-кооператор, но на практика като наемен работник и нищо повече? Докато даваме възможност на другия - корпоративния, при предпоставката, че този човек е беден, той утре наистина да ползва цялата тази обстановка дори, казвам го не с намерението да предвещавам тези неща, но той би инициирал дори фалит, защото има и такава логика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоянов.
За дуплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов и господин Стоянов, очевидно, че този чл. 31 е една от "закачките" в закона, който обаче създава една действително съвсем нова уредба, която беше в досегашното законодателство, така нареченото социалистическо законодателство.
Земята и правото на собственост на собственика се защитава с този закон. Предоставянето на земята, като делова вноска или всякаква друга вноска като вещно право и като учредяване на вещно право в полза на кооперациите, е нещо, което, извинявайте, господа, но мисля, че крие много големи опасности. Кооперациите имат статут - примерно говорим сега за производствените кооперации, защото за тях става въпрос - имат за цел не да осъществяват своите гаранции и своите средства, които притежават, за да осъществяват своята производствена дейност и да понасят рисковете от нея не чрез земята като апортна вноска, а чрез останалото си имущество и от резултатите на своята дейност. Вие много добре разбирате, че поставянето на земята в зависимост от управителното тяло и от стопанските дейности на тази кооперация крие големи рискове. Това именно е защитата на собственика, на земеделския стопанин, че неговата земя си остава негова собственост. Тя не се апортира в имуществото на кооперацията и може да я ползва, когато си излезе при всяко положение, и тя няма да зависи от това дали управителното тяло ще извършва успешна стопанска дейност или не. Това е защита както на земеделския собственик, така и на земеделския производител. Смятам, че това е основната идея. Разбира се, аз предполагам, че по този въпрос тук ще възникне дискусия и ще се изкажат и други мнения. Моето лично становище е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Костов.
Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Да се реши да се внесе нов Закон за кооперациите мотивът беше това, че земеделските кооперации във вашите изказвания, колеги отдясно, непрекъснато се цитираха като нелегитимни, като несъвършени, като кооперации, които са едва ли не някакво наследство от миналото и не са в духа на кооперативизма в България.

В същото време законопроектът има претенциите да бъде нов закон, а в 95 на сто от случаите цитира и повтаря сега действащия закон, с което мълчаливо се признава, че сега действащият закон е закон, който урежда отношенията между собствениците на земя и въобще на членовете на кооперации от различен тип, дали били те всестранни кооперации, трудовопроизводителни, земеделски и прочие.
Реално два са новите члена - от 63 в сегашния законопроект, и има, разбира се, изменение в около 10 на сто от алинеите в досега съществуващите членове на действащия закон. Това съвсем не значи, че с този законопроект не се внасят съществени изменения и аз искам да се спра на някои от тях.
Първо, искам да повторя вчерашното си изявление, че съм огорчен от факта, че не се разпредели този законопроект в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, тъй като той с новите си изменения решително засяга предимно земеделските производствени кооперации.
Второ, искам да кажа, че според мен трябваше да се внесе един закон за изменение и допълнение на сега действащия, а не да се предлага нов законопроект, защото той просто не е нов, а предлага само някои изменения в сега действащия закон.
Какво е моето несъгласие с някои от предложенията, които са направени в законопроекта? Изненадан съм, че господин Нешев и господин Костов са възхитени от това, че се дава право в кооперациите член-кооператори да бъдат и корпоративни юридически лица.
Уважаеми господа, капиталовото дружество и кооперацията като структура имат съвършено различни подбуди и цели, когато се формират. И по сега действащото законодателство нищо не пречи на една кооперация да подпише договор или да се сдружава, но като кооперация с търговско дружество, да ползва капитали, да урежда стопанските си взаимоотношения. Но когато едно корпоративно юридическо лице стане член-кооператор, то променя същността на кооперацията, променя нейната социална функция, която е в основата на кооперативизма като цяло.
На второ място, проблемът със земята.
Уважаеми господа, с този закон се налага силово една-единствена форма на взаимоотношения между член-кооператорите, собствениците на земя всъщност може да не са член-кооператори, и кооперацията като структура, която се занимава със земеделско производство. За мен това е ненормално. Злоупотребява се с факта, че, виждате ли, досега това било така, внасяла се земята. И досега земята не се внася като дялова вноска в капитала на кооперацията. Член-кооператорът записва земята си в кооперацията дотолкова, доколкото въз основа на записаните декари той получава съответната рента от дейността на кооперацията. Но в никакъв случай тя не увеличава капитала на юридическото лице. И досега това е така.
И аз не мога да разбера промяната във вашите оценки. Само допреди няколко месеца, а и сега все още, вие пледирахте, че кооперациите са нелегитимни, защото няма реални собственици, които да са внесли земята си. Сега изведнъж казваме, че в кооперацията не може да се внася земя, защото, виждате ли, трябвало да има задължително договор за аренда или наем. Ако това се приеме, това е една втора ликвидация след 1992 г. на земеделските кооперации в България. Защо? Затова защото, когато вече един член-кооператор подпише аренден договор, той няма никакво основание, особено когато той е възрастен човек, живеещ на село, или е собственик на земя като нас, които живеем в градовете, никаква мотивация няма да остане член-кооператор, след като има подписан договор за аренда на собствената си земя. Тоест, той ще напусне кооперацията, а това означава, че той трябва да си изтегли дяловите вноски. Не могат да се изплатят по друг начин, освен да се разпродаде отново на безценица имуществото на сега действащите кооперации и отново те да бъдат ликвидирани с една икономическа мярка, която е много по-тежка и силна, и резултатна вероятно, отколкото административната, с която ги ликвидирахме през 1992 г.
Вие, надявам се, добре знаете, че това означава отново увеличаване на пустеещите земи, отново намаляване и на култура, и начин на обработка, и най-важното, произвеждането на стокова продукция за задоволяване потребностите на вътрешния пазар и, разбира се, за експорт, защото земеделието е отрасъл, който трябва да осигурява доходи на населението, а не само да осигурява прехрана на българския народ, още повече, че това е едно богатство, дадено ни от Бога, което ние сме длъжни да използваме достатъчно рационално. За мен това е неприемливо. Мисля, че тук трябва да се даде по-голяма свобода на собствениците на земя - такава, каквато им е дадена в досега действащото законодателство, включително и в основния закон на държавата.
Учудва ме фактът, че всичко е преписано от стария закон, а е изпусната главата за кооперативното предприятие! Ами, вижте, нали всички с вас по различни поводи сме пледирали, че за да има резултатна продукция, трябва да бъде в известен смисъл завършен цикълът на производството. Защо кооперацията да няма правото да направи свое предприятие за преработка на мляко, на зърно, на маслодайните култури и т.н.? Не виждам логика в това нещо. Но това нещо е изпуснато и е създадено едно изкуствено междукооперативно предприятие, а в същото време съюзи нямат право на стопанска дейност. Междукооперативното предприятие всъщност представлява съюз на кооперации, иначе не виждам какво би могло да бъде.
За мен е приемливо и аз подкрепям създаването на одиторската структура в системата на кооперативното движение. Но не мога да разбера защо се задължава кооперацията да бъде ревизирана от Държавен финансов контрол? Една частна структура, едно частно предприятие, каквото е кооперацията, да бъде задължително ревизирано от една държавна структура? Междупрочем в целия законопроект се прокрадва едно леко, внимателно, но достатъчно осезаемо, осигуряване на контрол върху дейността на кооперациите - управителните съвети на съюзите имат право да насрочват заседания на управителните съвети, имат право да насрочват контрол и ревизии. Държавата, в случая Държавен финансов контрол, контролира дейността им. Това го няма в другите частни дружества - търговски, еднолични търговци и т.н.
В крайна сметка аз смятам, че така внесен, този закон не подобрява взаимоотношенията, които съществуват сега между стопанските субекти във формата, каквато е кооперацията. Той не решава нито един нов проблем, въпреки че има достатъчно проблеми, изникнали в процеса на развитието на кооперативизма в България, а всъщност прокарва една тенденция, с която трябва да се доразруши онова, което за съжаление вместо да получи развитие, в последните години вече отстъпва и от традициите на българския кооперативизъм, и в известен смисъл от развитието на кооперативизма в света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иван Бойков за реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Трендафилов! Животът върви напред и както върви напред, така и тези кооперации, които в момента работят, са минало. И те доказаха, че са минало.
Понеже засегнахте въпроса защо ние подкрепяме и в нашата програма е написано 1:1, че ние сме за капиталови дружества в селското стопанство, ще кажа, че този тип сдружения, който работи в момента, е една схема земя - собственик, който си обработва земята. Това няма бъдеще.
Затова поддържаме да има юридически лица, да има вноски, да има вкарване на капитал в дружеството. Мина онова време, когато този, който живееше на село, имаше земя и със синовете я обработваше и получаваше нещо. Отдавна мина във времето. А това, което работи в момента под формата на кооперации, в които хората са влезли с дялови вноски, води до загубване земята на хората. Защото при едно неправилно стопанисване, а много такива случаи има, или користно стопанисване от хора, които са избрани да управляват кооперациите, ги водят до фалит, а оттам и хората си губят земята. Затова кооперациите по новия закон са дружества за обработка на земята, а не дружества на собственици, които са влезли вътре с дела си и делът им е капиталът на кооперацията.
Аз мисля, че това е минало - заминало и няма смисъл да се явявате в защита на такъв тип собственост. Тя не води до нищо добро. Новото е това, което се предлага - капиталова кооперация за обработка на земята, за да могат да се привличат пари и да се обработва по нови, модерни методи, с новите машини, съоръжения, технологии. Всичко това изисква огромни средства. А тези огромни средства не могат да се получат от залагане на земя. Друга е схемата, друга е системата, друг е начинът на мислене в това, което се предлага.
Така че ние твърдо го подкрепяме и затова оттеглихме нашия законопроект. Това наистина е нещо ново.
А в това, че се пререгистрират кооперациите, няма нищо страшно. Тези, които са истински, ще се пререгистрират и ще забравят за какво става въпрос. Тези, които са изсмукали парите на хората през кооперациите и са ги фалирали, нямат бъдеще. Те ще си отидат сами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бойков, ние явно говорим за различни неща. И сега, макар и да фалира кооперацията, никой не губи земята си, защото той не я е внесъл като дялова вноска в кооперацията. Това, първо.
Второ, и сега не пречи, никаква пречка няма да се създават акционерни дружества на базата на собствеността върху земята. Въобще няма такава пречка.
Аз питам защо се ограничава възможността хората да се сдружават за обработка на земята си по принципа на чистия кооперативизъм? За това става дума - за една по-голяма свобода, а не за ограничаване възможностите да се ползва капиталът и т.н.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Тогава излиза, че земята се ползва безвъзмездно.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Напротив. Получава се рента за земята. Има си ред за това нещо, който е отработен. Затова, че са отживели и че има кооперации, които не са в състояние сега да работят нормално - по това спор няма. Не искам да търся причините защо това е така, защото влизаме в един спор, който просто може да се политизира излишно и аз не искам да политизирам този спор.
Моята мисъл е такава. Ние имаме възможност и сега да участват хора с капитали. Но аз питам друго, господин Бойков: ако едно юридическо лице с достатъчно капитали влезе като член-кооператор, той не би ли могъл да изсмуква тази кооперация в полза на собствените си капитали? Би могъл да го направи великолепно, защото той ще притежава основната част от средствата и той ще управлява в интерес на капиталовото дружество, а не в интерес на кооперацията.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Той има равен глас.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: А, не. Това е записано сега - един член - един глас, сега. Но вие смятате, че това ще остане така?
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Да, той ще управлява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За изказване има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С приетия през 1991 г. Закон за кооперациите бе сложен краят на превръщането им от кооперативни фирми в държавни фирми. Това бе един що-годе добър закон. Но през времето на действието си - седем години, той показа и много недостатъци. Основните недостатъци аз бих ги формулирал така:
На първо място, недостатъчно бяха защитени с него имуществените права на член-кооператорите.
На второ място, контролът, който се упражняваше, и не недопускането, а невъзможността държавните финансови институции да влизат в тях, доведе до много злоупотреби и немалко, бих казал, много са нарушенията и оплакванията, които са правени от член-кооператорите именно във връзка с нарушаването на техните имуществени права.
На трето място, с действащия досега закон не бяха достатъчно добре защитени правата на член-кооператорите при напускането на кооперацията и получаването на дяловите им вноски. Вярно е, че с това, което сега се предлага - а то е бих казал в три пункта - е основното, което е променено от досега действащия закон.
И тук ще кажа, че 80 на сто от текстовете в този закон се припокриват с досега действащия закон. Затова това можеше да стане с промени в закона, а не с именуването му и че това е нов вид закон.
В какво се състоят новостите в предложения от Министерския съвет закон?
На първо място, това е недопускането в капитала на кооперациите като апортни вноски да бъде внасяна земята, нещо, което тук се оспори от някои от моите колеги. Но аз смятам, че с възможността член-кооператорите да сключват индивидуални договори по Закона за арендата или по Закона за задълженията и договорите с управителното тяло на кооперацията са защитени по-добре техните права и те биха могли по-лесно да ги отстояват. Докато досега, при сегашната форма на определянето, примерно, на рентата на Общо събрание, никой индивидуално не можеше да защити своето право и нерядко пъти тези, които са член-кооператори, но не живееха в населеното място, където е кооперацията, не само не получаваха, но не можеха и въобще да вземат отношение поради едни или други причини - не искам да ги изтъквам колко много са те.
На следващо място в този закон, това е възможността за контролирането на дейността на кооперацията с въвеждането на одиторския контрол - нещо, което по моему е много добро, и вярвам, че ще се защитят достатъчно добре интересите на кооператорите.
Като пропуск, като слаби страни на предлагания ни законопроект бих посочил слабо отразените и обхванати отговорности и задължения на председателите на кооперации, което е изразено в един член, мисля, че беше 24-и.
В своята практика и срещи с член-кооператори, преди всичко говоря за член-кооператори в земеделски кооперации, най-много са оплакванията именно от неспазването на поетите задължения, ангажименти и изисквания, които са вменени на председателя на кооперацията, съгласно устава. С това, което в момента на нас ни се предлага в законопроекта, този въпрос отново не е достатъчно твърдо и категорично решен.
На следващо място, като пропуск на този законопроект бих поставил отново въпроса със защита на правата на член-кооператорите при напускането на кооперацията. Задълженията, които има управителното тяло на кооперацията, буквално са преписани и сега в същия си вид, с изключение на една от точките в сега действащия чл. 14, където се казва, че при напускане на кооперацията се дава равностойна земя на тази, която член-кооператорът е внесъл в кооперацията.
Този въпрос, така записан в чл. 14 - имуществени последици, където е казано, че дяловите вноски се връщат на бившите кооператори или на техните правоприемници, след приемането на годишния счетоводен отчет, ако е погасил всички свои задължения към кооперацията.
Да, това е правилно и това е така, но никъде по-надолу не е посочено, че кооперациите в много от случаите не са изпълнили своите задължения към член-кооператора. И тук малко в пожелателен смисъл в ал. 2 е записано, че бившите кооператори имат право на внесените дялове.
В сто на сто от случаите, в които член-кооператорите са напуснали досега действащите кооперации, те не получават своите дялови вноски или ги получават с големи затруднения, с водене на дела, и въпреки това отново остават ощетени. Това е слабост в досега действащия закон, бих казал, че е слабост и в този, който в момента ни се предлага.
И последно, ще завърша с това, че аз изказвам и свое лично становище, и споделям това, което беше казано преди мен, че оставам учуден защо този законопроект не бе разглеждан в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, като се има предвид, че огромната част от кооперациите касае именно въпроса за земеделието и горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започнем с това, че законът, приет през 1991 г., беше разработен от едно далеч по-качествено Народно събрание, отколкото сегашното. Може да не сте съгласни, но има история за състава на онова събрание. Качете се горе, в библиотеката, и гледайте протоколите по обсъждане на закона, работните групи, които създадоха този закон, на какво стъпиха.
Така че не се връщайте към стария закон в план на търсене на големи дефекти. Един пример. Това, което е чл. 51, господин Чукаров, е сегашният чл. 48. Сегашният законопроект запетайка не е прибавил в това отношение и не виждам някаква по-голяма, по-особена защита на член-кооператора, когато се ликвидара кооперацията и трябва да бъдат разпределяни остатъците от активите. Нищо повече! Нищо повече по простата причина, че там е казано това, което е казано в европейското кооперативно законодателство - и в немското, и в датското.
Бяхте абсолютно прави, колеги, това прозвуча при изказванията на народни представители от различни парламентарни групи, че не беше нужно създаването на нов закон. Тук има и на първия ред виждам юристи, които винаги са пледирали заради три и половина текста, а всъщност това е по-новото и особеното, да не се приемат нови закони. И аргументите са вече достъпни и за неюристи като моя милост. Получава се, без да искате, едно дестабилизиране на законовата уредба в съответния сектор, а това не е какъв да е сектор. Това е сектор, харесва ли ви или не ви харесва, който сега осигурява около една трета от земеделската продукция. Като казвам това, съвсем не съм в плен...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Две трети.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Имам предвид цялата селскостопанска продукция. При зърното не е две трети. При зърното е много повече - някъде около 50 на сто. Защото животновъдството вече не е в такава степен в кооперациите, както беше.
Като казвам това съвсем не смятам, че и сегашните кооперации на практика, а не откъм законовата им уредба, са идеалната структура. Така, както през 1990 г. ние заявявахме, че България не може да влезе в ХХI век с ТКЗС. Но един ваш представител, сегашният президент, през 1996 г. намери смелост единствен и пръв да излезе и да заяви, че голяма грешка беше допусната през 1992 г., като бяха ликвидирани по този начин съществуващите структури, без да са създадени нови. Една елементарна, проста истина, която беше пренебрегната през 1992 г.
Защо казвам тези неща? Защото сега един от скритите мотиви на някои от уредбите, които се предлагат, е да бъде ликвидирана сегашната земеделска кооперация. Добре, ще бъде ликвидирана, както ликвидираха тогавашните, и ще се наложи, но за кой път и кой плаща, да се правят след това оценки, че отново се ликвидира нещо, което работи - със своите дефекти, със своите несъвършенства, тъй като цялата ни икономика работи крайно несъвършено. Всички структури са полуструктури, нашият пазар и пазарните отношения са полупазарни отношения и структури.
МОНЬО ХРИСТОВ ((НС, от място): Е, тогава да ги оставим.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, няма да ги разрушаваш, а ще ги усъвършенстваш, господине. И това беше смисълът на казаното от президента през 1996 г., за разлика от вас. Трябва да мислиш, когато търсиш решение на подобни въпроси.
И защо ще бъдат разтурени голяма част от тези земеделски кооперации? Тези от вас, които имат отношение към селото, знаят, че половината от тях са стъпили на краката си, в основните райони, и успяват... (Реплика на Калчо Чукаров, която не се разбира.)
Да, разчитам и аз, господин Чукаров. Правилно, и аз разчитам като Вас, ако искрено желаете това да се запази. Но ние им създаваме проблеми. Всеки един опит за притискане до стената, за пререгистрация и пр., и пр. създават проблеми. Можете да не сте съгласни, останете си с несъгласието. Вие седем години сте несъгласни с някои елементарни, прости истини, но плаща страната, а не вие, които седите в парламента.

Има една новост и аз се опитах в репликата си да ви предложа няколко съображения. Тази новост не се вписва във философията на кооперативизма. Не може да намерите никакви аргументи, както не ги намери и шефът на Земеделската комисия преди половин час. Защо, на какво основание вие ще заставяте хората непременно в рамките на аренден договор да си предоставят земята? Защо? Вие, като автори на едно демократично, съвременно законодателство, предвиждате възможност и за едното, и за второто, и за третото решение. Но вие нямате никакви основания - нито формални, нито морални - да принуждавате към едно единствено решение. Отговорете на този въпрос и не бягайте по тъча. Защото тези неща, така нормирани, са второто направление, по което се цели разтуряне на тези кооперации.
И отново, и отново човек във връзка с тези няколко нови неща се сблъсква с това желание да бъдат разтурени по възможност повече кооперации. Недейте. Ще повторите, макар и в по-малък размер, една вече направена грешка. Не зная какво е това неистово желание да се разрушава, без да създадеш нещо ново.
Що се отнася до огромното желание на моите колеги от Евролевицата в селското стопанство на България такова, каквото е - и полускапано, и полуразрушено, в резултат на умните закони, които се приемаха в 1992 г., ще им кажа, че има общества, колкото и те да се пишат за модерни, в които с основание се казва, че са нещо като кооперативни общества. В една Дания съществува каскада от модерни, съвременни кооперации, кооперативни съюзи и пр., и пр., без да са капиталови дружества, без да са тези структури от типа на капиталовите. Така че и това увлечение, особено за условията на България - и аз се радвам, че не намира широка подкрепа - не е най-плодотворното.
И накрая, абсолютно вярно е, никак не е трудно да човек да усети, че и в този закон не просто се прокрадват, а ясно личат тенденции към засилване на администрацизма. Нещо, което на думи всеки един от нас не желае.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Къде е?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ще ви кажа къде е. Опитайте се да гледате текстовете, както трябва. Защо Държавният финансов контрол?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Това е прието при вас още.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Добре, после ще се изкажете. Сега правим нов закон с претенцията, че той ...
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): Значи се отричате от това, което сте приели?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Защо да не се отрича?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Защо? Нали сега се предвижда отидиране на кооперациите? На какво основание преди малко тук господин Кънчо Трендафилов заяви, една частна структура - защото това няма да оспорите - трябва да бъде ревизирана от Държавния финансов контрол? Защо не възразите, а мълчите като риби?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Защото в другите закони също го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не влизайте в диалог.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ако наистина искате да се намалява администрирането, етатизирането на частни структури по обходен път, възразете. Нали обвинявахте предишните управляващи, че се опитват да възстановят доста нашироко ролята на държавата. Защо сега мълчите? Това е проблемът, а не, че тогава е било въведено. На вас ви допада, само че на думи го отричате.
Това са част от основанията човек да се отнася с прекалено голяма резерва към тези три и половина нови неща, които са втъкани в закона. И както прозвуча многократно тук, законът на 80-90 на сто е старият закон. Тъкмо тези нови неща предизвикват голяма резерва и карат човек да не приеме този закон. Ако вие се съгласите между първо и второ четене някои от тези абсолютно неприемливи неща да претърпят промяна, на второ четене може да прозвучат по друг начин нашите участия в дебата. Такъв, какъвто е обаче, този вариант не може да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих репликирал проф. Стоилов само във връзка с последното, което той каза - без това да означава, че се съгласявам и с другата част от изказването му - по отношение възможността Държавен финансов контрол да прави ревизии на кооперациите.
Предполагам, че скоро не сте ходили по селата на срещи с избирателите. В противен случай едва ли бихте защитавали такава теза. Когато се оказва, че ръководствата на кооперациите влизат в нерегулирани взаимоотношения с други субекти, с което ощетяват кооперациите с десетки милиона лева и когато кооператорите, които, да кажем, са една трета от селото, задават въпроса: а какво прави държавата, когато нас ни крадат, аз смятам, че е съвсем логично Държавен финансов контрол да може да влезе и да направи една ревизия. Защото кооперацията си е кооперация, тя е частен субект, но става въпрос за нарушаване на един крупен обществен интерес. А крупният обществен интерес е точно това. Не можем да позволим държавата да гледа как безогледно в някои случаи се крадат хората, които съвсем честно, достойно работят в кооперациите, които са дали своята земя и очакват да получат нещо насреща.
Аз мога да ви дам няколко примера от моя край, където се плаща рента по 1000 лв. на дка и в същото време шефът на ТКЗС се води с джип "Паджеро", или пък се оказва, че е сключил неизгодна сделка, а тя всъщност не е неизгодна, а си е чисто бандитска, защото, примерно, продал е жито за 100 млн. лв. и не получава нито лев срещу продаденото жито. И после се оказва, че този човек, който е негов съконтрагент, не може да го открият в цялата страна. Как да постъпи държавата тогава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата за втора реплика господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! Аз имам огромни забележки към този закон и мога директно да Ви кажа, че това не е проектът, който аз желая. Но в същото време Вие атакувахте проекта в тази му част, където единствено той е положителен. Защото той фактически слага на място що е то кооперация, поне се опитва да го направи, тъй като проектът от 1991 г., който толкова много харесвате, доведе до псевдокооперациите, доведе до кооперации без собственост, доведе до разграбване на кооперативното имущество с всичките си непълноти, които съществуваха в него, не зная дали не са заложени преднамерено, за да може това кооперативно движение да стигне именно до едни недобри резултати, да съществуват тези неща, които един ваш колега нарече орсовки. И те останаха с неговите име като псевдокооперации.
Затова аз смятам, че в този законопроект между първо и второ четене трябва да бъдат внесени огромни корекции, но не точно в направлението, което защитавахте Вие. Защото нямаме ли реални кооперации със собственици, всичко останало ще бъде продължение на текстовете, които имахме и в досегашния закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
За трета реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Професор Стоилов, с известно неудобство заставам на трибуната, но ще Ви направя реплика. Искам да се разгранича от Йордан Нихризов. Този патос, колко много трябва да се промени законът, аз не го притежавам. Само че искам да уточним нещо. Защо смятате, че този закон ще наложи разтурването на сега действащите кооперации? Аз мисля, че не се налага и по никакъв случай няма да има онези ликвидаторски отряди, които разбиха селското ни стопанство. Говоря ви като човек, който уважава социализма, но европейския. Защото всички действащи в момента в Западна Европа закони за кооперациите са близки по съдържание до този закон.

Второто нещо, което искам да кажа. Нагледният пример за начина, по който е организирана лозарско-винарска кооперация "Гъмза" - Сухиндол, е достатъчен, за да ви покаже, че този закон с тези внушения отразява този начин на развитие на кооперативното движение. Мен ме притеснява, че искаме да бъдем догматици. Притеснява ме, че оставаме във фазата на метафизиците, които не искат промяната. Променят се отношенията дори в кооперативното движение! Защо трябва да създадем угрозата на този, който има земя, да я загуби поради лошо управление? Ето това спасява възможността в деловите вноски да не влиза земята. Утре при фалит, а е нормално кооперацията да фалира... Защо? Ако едно стопанско звено не функционира нормално, поради лошо управление то ще фалира. Няма да бъде обременяващо за обществото неговото постоянно поддържане, но хората няма да загубят основния си капитал - земята.
Накрая бих искал да споделя с вас участието на съвместния капитал. Тук някой от изказващите се, мисля господин Кръстьо Трендафилов, каза: Не може ли една кооперация сама да създаде свое производствено предприятие?... Може, разбира се, но защо трябва да го създава, като то съществува? Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, господин Нешев! Ще видим какво ще стане с част от кооперациите.
По втория въпрос аз не атакувах текста, който предвижда участие на капиталови дружества, така че Вашите бележки са неоснователни по мой адрес.
Господин Зеленогорски, подкрепям държавата да защити кооперациите от бандити. Дайте, ако искате, да внесем някакви норми в някакви закони. Работата е там, че кооперацията в течение на няколко години е обект на разграбване и на ограбване от бандити-търговци и Вие го знаете прекрасно. Няма район, където търговци, прекупвачи, производители да не са батактисвали кооперациите със стотици милиони левове. Това е публична тайна. Това е такова ограбване, както да ползваш мобифон с парите на държавно предприятие, както скоро тук беше докладвано в парламента. (Оживление.)
Господин Нихризов, кое в закона от 1991 г. прави кооперацията псевдокооперация? Вие никога няма да успеете да докажете това. Никога! Вие имате в основата си едно отрицателно отношение към кооперацията. Вашите внушения и предложения са насочени не към това да се укрепва кооперативизмът в България, а обратното. Затова Вие говорите, че законът от 1991 г. създавал псевдокооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За изказване думата има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нямах намерение да взимам думата по законопроекта, но виждам, че се прави съществен опит от страна на Евро-, по-точно казано на Демократичната левица, да се преместят и изкривят основните нови моменти в законопроекта.
Бих казал, че този закон ще даде възможност не да се разрушат кооперациите, а да бъдат нормализирани и да станат истински кооперации от гледна точка и на това, че противоречието между собственици на земя, които живеят на село и участват в обработката на земята, и собственици на земя, които живеят извън населеното място, е много голяма тежест за тези кооперации. Мисля, че с подхода, който се възприема в закона, се решава едно съществено противоречие, което винаги е създавало проблеми на тези кооперации. Една част от тези собственици винаги са настоявали за увеличаване на приходите, т.е. заплатите в работата, докато обратното: собствениците, които живеят извън населените места, са настоявали за увеличаване на рентата.
От друга страна, ще нормализираме кооперациите да не бъдат такива гигантски, големи и на общите събрания да има 300, 500 или 1000 души и т.н. Постепенно кооперациите ще се нормализират именно в рамките на това, към което е тръгнала положителната тенденция в закона от 1991 г., когато една кооперация може да бъде направена от 7 души, от 10 души и т.н. Следователно, законопроектът търси именно гъвкавия вариант на една кооперация. Кооперация, в която могат да се взимат оптималните решения, която може да предостави и на тези, които не са членове на кооперацията, и на тези, които са членове на кооперацията необходимото, а от друга страна, тя наистина да бъде печеливша.
Що се отнася до Държавния финансов контрол, бих се съгласил тук изцяло, че наистина като частно юридическо лице тя трябва да бъде контролирана и наблюдавана като всички други търговски лица, примерно в случая трябва да бъде под контрола на данъчните власти. Странни са аргументите, които бяха изложени днес от проф. Стоилов против Държавния финансов контрол. В миналото Народно събрание той имаше точно обратната теза... То е олицетворяемо с Демократичната левица, когато беше записано именно, че Държавният финансов контрол ще извършва проверки на кооперациите на 2 години или при поискване от членове на кооперациите. Тук има едно основно противоречие и аз мисля, че спорът дали е необходима държавната намеса за контрол или не е необходима... Мисля, че дори в момента извършваните ревизии от Държавен финансов контрол не донасят добри резултати. В повечето от случаите те са повърхностни ревизии преди всичко на балансите, без да впрягат този контрол, който довежда до разглеждане на спазването на технологии, на норми и начини на това да се спекулира с производството, плащанията и т.н. на самата кооперация. От тази гледна точка приемам тезата, че ние трябва наистина да запазим за известен период Държавния финансов контрол, но трябва просто да сме наясно, че това не е най-удачното и след време трябва да сме наясно, че трябва да освободим кооперациите от тази опека на държавата.
Що се отнася до въпроса за възможностите, които бяха изложени от БСП - че кооперациите се разрушават, някои от кооперациите, в голямата си част водени от лошо управление, водени също така от някои невъзможности на този етап, от обективни причини да направят инвестиции, наистина са в тежко състояние. Но ако искаме да помогнем на тези, които управляват кооперациите и да помогнем и на собствениците, мисля, че именно това решение е най-доброто разковниче и че тази практика между другото е почти във всички европейски страни.
Взимам за пример една Източна Германия, в която почти изцяло днешните й кооперации са поставени именно на такива взаимоотношения между кооператори и собственици. И между другото това е улеснило и оперативното ръководство на тези кооперации. Улеснило ги е да направят това, което те мислят да заложат за години напред, за няколко години, за пет години и т.н. Със стария закон тези оперативни решения, които една кооперация иска да направи, да влезе в договореност със собственика за няколко години, това не можеше да стане. Това е невъзможно, защото вие знаете, че в тези решения има това противоречие, което изтъкнах преди малко, и то блокираше вземането на решение от общото събрание.
Така че не е толкова страшно това, което се предлага. Напротив, то е от полза за кооперациите. И мисля, че само след известен период от време ние ще се убедим, че то наистина е допринесло за развитието на кооперативното движение и дело в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За реплика има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Само един нюанс. Аз лично не оспорвам да се сключват договори за аренда или под наем за земя, която е на член-кооператор или даже да не е член-кооператор, да си предостави земята на кооперацията. Аз протестирам заради това, че това се налага като единствена форма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов. Други изказвания?
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Въпреки че се намираме в предвоенна обстановка, мисля, че хората живеят с редица проблеми, не само със своите тревоги от войната. И нашите контакти, особено с хората от селата показват, че те дълбоко се вълнуват колкото от това, дали България ще запази мира и сигурността, толкова и от състоянието на българското земеделие, от което изкарват своето препитание.
Разбира се, тук въпросите са по-широки, защото днес най-парливите проблеми са тези за ниските изкупни цени на земеделската продукция. И хората все още не разбират това, което ще промени законопроекта за кооперациите и дали тези промени с нещо ще улеснят решаването на проблемите, които те достатъчно добре осъзнават.
Аз ще се спра само на няколко въпроса, като ще се опитам да обобщя това, което беше казано от моите колеги и да очертая някои от важните въпроси, които поставя този законопроект.
Първо, няма никаква необходимост от приемане на нов Закон за кооперациите. Изготвеният от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и предложен от Министерския съвет законопроект, както беше вече казано, между 80 и 90 на сто възпроизвежда досегашните текстове на закона от 1991 г. Изглежда стремежът е не толкова да се отчете активност в законодателната работа, колкото да се прикрият част от действителните намерения на вносителите на законопроекта. Това не е само законодателно разточителство и нарушение на Закона за нормативните актове. Законът натоварва с високи разходи, но не за производствени цели, а с такси за пререгистрация на кооперациите, както това следва от § 3 на Преходните и заключителните разпоредби.
Второ, някои от предлаганите промени целят да ограничат правата на поземлените собственици, като превръщат всички земеделски собственици задължително в арендодатели. За какво по-конкретно става дума? Тук тази дискусия оживено се водеше и беше коментиран чл. 31, ал. 3. Аз ще се спра на последиците от приемането на тази разпоредба. В случай, че се приеме като единствена форма сключването на договор за аренда или наем, ще настъпят следните по-важни отрицателни последици: ще се увеличат изоставените земи, първо, защото към момента на прилагането на закона много от хората все още не разполагат с нотариални актове, с документи за собственост, чрез които по валиден начин да бъдат сключени тези договори; второ, защото много от кооперациите няма да могат да плащат задължителните арендни вноски и те самите ще бъдат принудени да изоставят част от досега обработваната от тях земя.
На следващо място ще се унищожи голяма част от материалната база на земеделските кооперации, тъй като член-кооператорите в много случаи веднага ще пожелаят да получат обратно дяловите си вноски пред не много ясната бъдеща перспектива за бъдещата доходност на тези производствени структури.
И накрая - ще се ограничи силно социалната роля на кооперацията, като се лишават хората от натурална лента или лично ползване, а това сериозно ще затрудни хората, които разчитат на тези материални средства.
И не на последно място - сключването на аренден или наемен договор сериозно ще затрудни и натовари с парични разходи собствениците на земя. Нека това хората да го разберат. И вие трябва да им го кажете. А не ние да го извеждаме като следствие от закона. Това ще стане, защото самите договори за наеми за аренда подлежат на вписване и нотариално заверяване. Те трябва да представят удостоверения за данъчната оценка и пазарната оценка, върху която ще се изчислява таксата за удостоверяване на подписите на договарящите и вписването му при съдията по вписванията. Защото този режим прехвърля към режима на приетия вече Закон за арендата и това са също преки финансови последици за хората, които, вместо да отделят тези средства, и без това недостигащи за увеличаване на материалното производството и обработването на земята, ще трябва да ги раздават отново за ненужни юридически дейности, поне към този момент.
Това, което казвам, че се ограничават правата на собствениците, на кооператорите, намира продължение и в изискването тази форма, както вече беше подчертано, да бъде предвидена като задължителна, като единствено възможна. Какво пречи тази форма да бъде съчетана с правото на избор на хората по какъв начин да предоставят своята земя за обработване от кооперацията? В това отношение трябва да се обсъдят предложенията собствениците на земеделските земи, така, както изисква сега чл. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, свободно да избират начина на ползване на притежаваната от тях земя. По-специално това може да става и по досегашната практика, като те запазват собствеността си върху внесената земя в кооперацията, включително в реални граници и срещу внесената земя кооперацията им предоставя рента, размерът на която се определя от самите членове на кооперацията.
Друга възможност е по желание на собствениците на земеделска земя, станали членове на сдружението или кооперацията, същите да могат да ползват земята по договор за аренда, или за наем, както се предвижда, като отново запазват собствеността върху своята земя. И най-накрая може да се предвиди възможност собствениците на земеделски земи, които не са членове на кооперации или сдружения, да предоставят земята си за колективно стопанисване, но само тогава договорът за наем или за аренда да бъде задължителен, за да се уредят достатъчно солидно взаимоотношенията между тези външни на кооперацията лица срещу предоставената от тях земя за обработване от кооперацията.
Защо вие променяте принципите на стопанска дейност? И ако направим аналогия с реституцията на друга недвижима собственост, вие по никакъв начин не ограничавате тези лица как ще използват своята собственост. Но за кооператорите, изглежда като хора, които вие подценявате с техните възможности да изберат най-добрите форми, задължително предписвате какви юридически форми на тази стопанска дейност те трябва да предприемат.

Тук не се спирам дори на произтичащите от това решение абсурдни юридически въпроси, че едно лице трябва да договаря само със себе си нещо, което в правото е недопустимо, тъй като веднъж той ще е страна по договора - този, който предоставя имущество, и след това страна, по която се задължава да извършва някакви действия.
Мога да обобщя разсъжденията по този въпрос, като отново подчертая, че тази мярка може да се окаже един втори удар срещу кооперативното движение, само че първият беше извършен чрез административна ликвидация. И не случайно господин Костов, председател на сегашната Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа, беше един от тези, които направляваха този процес тогава, като заместник-министър. Сега той има възможност да продължи тази линия на поведение - подкрепяйки политиката на правителството и с усилията на своите колеги от мнозинството, вече да създадат още по-неблагоприятни икономически възможности за стопанска дейност в земеделието.
Тази демагогия, която се проявява, и лицемерие, мисля, че е завидна и може да я пренесете и сред сродни партии, защото до неотдавна твърдяхте, че не може да има истински кооперации, без хората да имат земя, която да внасят в тях. Сега се казва, че те не могат да внасят земята и че трябва ясно да бъдат разграничени отношенията между собственост и ползване на земята. По този начин вие накърнявате и конституционното изискване, което предвижда, че законите създават условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите за постигане на стопански и социален напредък. Много се съмнявам, че хората ще възприемат тези ограничения като условия за напредък и за по-голяма свобода, а не като допълнителни финансови тежести и административно-юридически ограничения.
Мисля, че с тези разпоредби вие продължавате една последователна за себе си линия - да гледате на земята само като на имущество, тоест, предимно като на собственост или вещни права и много по-малко като на средство за производство, което трябва да бъде така интегрирано в процеса, че да носи и доходи, и по-голямо производство.
Третият проблем е, че с промяната на закона се посяга на автономията на кооперациите и се обезличава самата кооперация. Доказателствата: необосновано се увеличава държавната намеса.
Никой не оспорва необходимостта от одиторския контрол, но аз също възразявам срещу въвеждането на държавния финансов контрол в кооперациите не за това, че не бяха верни някои примери за извършване на злоупотреби. Но какво ще правят контролните органи на самата кооперация, какво ще правят данъчните органи? И ако вие искате навсякъде да влезе държавният контрол, по какво ще разграничим тогава използването на държавни финансови средства от другите корпоративни финанси, за които хората имат други механизми на управление и контрол? Ами тогава вкарайте държавния финансов контрол и във всички търговски дружества!
Според мен принципът трябва да е различен. Там, където държавата предоставя финанси, там тя трябва да контролира със своите органи разходването им. В другите случаи - контрол за счетоводната дейност, контрол за данъчните задължения и контрол на самите органи на тези сдружения, организации, които имат своята имуществена автономност.
Трябва задължително да се възстанови премахваният от вас статут на кооперативното предприятие, раздел, който съществува в досегашния закон. На много места съществуват фурни, винарни, мандри, дори фармацевтични и други цехове, които са обособени юридически субекти, създадени от самите кооперации. Защо ние да не обвържем първичното производство с преработката на продукция? И каква е логиката да има междукооперативно предприятие, а всъщност да липсва кооперативното предприятие? Трудно това обяснение може да бъде намерено.
Освен това, ограничаването на автономията на кооперациите се проявява и в загубата на кооперативната специализация. С този закон вие твърде много доближавате кооперацията до режима на дружествата по Търговския закон.
Още веднъж трябва да се прецени дали ще бъде по-скоро полезно или рисковано за кооперациите, ако като членове в тях се включат и юридически лица. Дали не е по-добре да направим една по-малка стъпка в началото, която възпроизвежда българска практика отпреди 60-70 години, когато сдружения с идеална цел са можели да бъдат участници в кооперациите, и така да интегрираме усилията на общини, на църква, на спортни организации, за да може да разширим тази стопанска самодейност, а да оставим на първо време възможността кооперациите да сключват договори с корпоративни дружества и да създават такива дружества с ограничена отговорност, за да не притискаме тези хора, които имат реален глас и равно участие, а де факто това равно участие да бъде подменено с диктата на икономически много по-силните структури.
С възможността членовете на кооперацията да отговарят за задълженията над размера на дяловата им вноска, вие ги доближавате до търговско дружество с неограничена отговорност. Мисля, че загубата на тази стопанска специфика също е един нежелан проблем, който ще загуби част от потенциала на кооперациите.
Последният въпрос, който поставя този законопроект, е за възстановяването на заличени кооперации. Такава възможност съществуваше и по закона от 1991 г., но тя като че ли отново се подновява. Тук възникват множество проблеми как ще бъде установена идентичността на такива несъществуващи кооперации, след като е възможно няколко различни физически лица да претендират за възстановяването на една и съща кооперация, на един субект, който е изчезнал. Затова аз мисля, че трябва да бъде продължена практиката не да се спъва възстановяването на собственост на кооперациите, а наистина те да реализират своите права така, както им ги дава законът от 1991 г., а да не започваме този процес отначало. А те да бъдат обезщетени - лицата, които са участвали в такива кооперации - по другите закони, които вече са приети.
В заключение, този законопроект, поради изтъкнатите от нас мотиви, ще създаде значителни нови проблеми за кооперациите, вместо да реши сегашните. И затова ние категорично ще го отхвърлим. Нека тези политически сили, които на този етап се присъединяват към него, да знаят, че може би те ще споделят част от отговорността, която СДС изцяло носеше за състоянието на българското земеделие през последните години. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания няма...
Няма да ви дам думата (обръща се към лявата част на залата), защото парламентарното време на Демократичната левица по този законопроект беше използвано. Ако има желаещи от другите групи, тогава мога да им дам думата. Ако няма желаещи, ще поставя на гласуване преди почивката законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от господин Йордан Нихризов и група народни представители.
Гласували 148 народни представители: за 26, против 51, въздържали се 71.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от народния представител Яшо Минков.
Гласували 131 народни представители: за 9, против 93, въздържали се 29.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение на Закона за кооперациите, внесен от народния представител Нансен Бехар.
Гласували 131 народни представители: за 20, против 84, въздържали се 27.
Законопроектът не се приема.

Поставям на гласуване законопроект за кооперативните съюзи, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
Гласували 167 народни представители: за 6, против 64, въздържали се 97.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване и законопроекта за кооперациите, внесен от Министерския съвет.
Гласували 189 народни представители: за 126, против 56, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид изказванията, мненията и становищата и предвид на факта, че комисията предложи идеите, които бяха заложени в другите законопроекти да бъдат предложени като становища между първо и второ четене, предлагам срокът за предложенията между първо и второ четене по законопроекта да бъде удължен с три седмици. (Шум и реплики в залата.)
Три седмици! Нека това да бъде максималният срок, който предвижда Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Нихризов срокът за предложенията за второ четене да бъде удължен с три седмици.
По правилника този срок е седемдневен, фактически удължението е с още 21 дни, стават 28.
Гласували 163 народни представители: за 160, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Почивка до 12,10 часа. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ХРАНИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Николов да докладва становището.
Преди това за процедура има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с обсъждането на законопроекта за храните предлагам в залата да бъде поканен заместник-министърът на здравеопазването доц. Златарев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министър Златарев.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят заместник-министър Златарев в залата.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-12 от 8 февруари 1999 г. за храните, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 24 март 1999 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за храните, внесен от Министерския съвет. Предлаганият законопроект отговаря на необходимостта от автономно специализирано законодателство в областта на храните и хармонизацията на българското право с правото на Европейския съюз.
Сега действащата нормативна база в областта на храните е разработена въз основа на Закона за народното здраве, Закона за ветеринарното дело, Закона за защита на растенията и Закона за стандартизацията и не съответства на новите икономически условия.
Законопроектът за храните урежда условията и реда за производство и търговия с храни, държавният контрол върху храните във всички етапи - от добива на суровините до предлагането на стоките на потребителя, правата и задълженията на физическите и юридическите лица, произвеждащи и търгуващи с храни.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за процедурата по даване на разрешение за производство на храни, за синхронизацията на предлагания законопроект с вече приети закони, за регистрационния режим на производителите на храни и размера на санкциите, предвидени в административно-наказателните разпоредби на законопроекта.
Направени бяха и следните препоръки:
1. От законопроекта да отпаднат текстовете, които се дублират с текстове от вече приетия Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия.
2. Да се оптимизира регистрационният режим за производители на храни, който, така предложен, създава ненужни затруднения пред предприемачите.
3. Законопроектът да се синхронизира с директивите на Европейския съюз и Наредбата за етикиране на стоките.
Комисията по икономическата политика счита, че приемането на закон за храните ще бъде най-ефективната легална база за развитието на производството и търговията с храни в съответствие с европейските и световни изисквания и стандарти и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за храните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:Благодаря на господин Николов.
Моля, господин Владислав Костов да докладва становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за храните № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 1999 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 22 април 1999 г., обсъди законопроекта за храните № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 1999 г. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на здравеопазването господин Иван Златарев и представители на Националната ветеринарномедицинска служба към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че приемането на Закон за храните е навременно и с това ще се създаде легална база за производство на безопасни храни, за дейността на контролните институции, както и за развитието на производството и търговията с храни в съответствие с европейските и световни изисквания и стандарти.
Със законопроекта се уреждат:
- условията и редът за производство и търговия с храни с оглед осигуряване на безопасни храни за потребителите;
- държавният контрол върху храните във всички етапи - от добива на суровините до предлагането им на потребителите;
- правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които произвеждат или търгуват с храни.
Със Закона за народното здраве, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията и Закона за защита на потребителите са създадени контролни органи със съответни функции, правомощия и отговорности. Предвидени са и административно-наказателни разпоредби за отделните нарушения по тези закони.
Участниците в дискусията изразиха мнение, че отделни текстове на законопроекта се дублират и различават с уредена в изброените по-горе закони материя, като не може да се направи ясно разграничение на функциите, правомощията и отговорностите на контролните органи, предвидени по законопроекта, с тези, които сега са правна реалност. В този смисъл ще бъдат направени предложения за прецизиране на текстове от законопроекта за второто му гласуване.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за храните № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 1999 г.
Това становище е гласувано с 9 гласа "за", 2 "против" и 1 "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Зънзов, ще Ви помоля да докладвате становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект за храните № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 1999 г.

На заседание, проведено на 28 април 1999 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за храните № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 1999 г. В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев, заместник-министърът на здравеопазването доц. Иван Златаров, съвместно с експерти от Министерството на здравеопазването.

Народните представители изразиха мнението, че ефективната организация и действие на този законопроект изискват не дублиране или монопол на институции, прехвърляне на отговорности и различни решения, а синхронизация на дейностите и въвеждане на единна методология и система за държавен контрол върху храните с дейностите на ветеринарномедицинския контрол и спазване на унифицирани правила.
По този начин ще бъдат защитени както правата на производителите и търговците, като им бъде дадена възможност за самоконтрол, отсяващ нелоялните от лоялните производители, така и ще бъдат осигурени и потребителите, които трябва да бъдат защитени от некачествени хранителни продукти.
Изтъкнато бе становището, че промените, касаещи НПК, не могат да бъдат направени чрез този закон, а в съответната нормативна уредба.
Народните представители изразиха становището, че посоченият законопроект не е напълно в съответствие с действащото законодателство в тази област и това следва да бъде съобразено и коригирано.
Въз основа на задълбочена дискусия Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе с консенсус следното решение:
Предлага на народните представители на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приемат на първо четене законопроекта за храните № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 1999 г.

Председател:
доц. д-р Борислав Китов"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
За изказване има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към становището на комисията, че законопроектът може да се приеме на първо четене в този му вид. Същевременно имам доста критични бележки по него. Ще се помъча да ги систематизирам.
Общо взето, в законопроекта се предвижда същата процедура, каквато и в другите закони, субектите, юридическите лица, които произвеждат храни, да се регистрират, систематизират и понеже е по-особено производството, да преминат през определен цикъл на даване на разрешение, проверки и контрол. 
Същевременно бих искал да отбележа, че системата за регистрация е доста утежнена в законопроекта. Аз имах възможност да обърна внимание на това в Икономическата комисия. Изисква се един набор от документи от производителите, който съществува и в други информационни звена на администрацията на Министерския съвет. Така че тези, които ще правят регистрацията, биха могли да получат тази информация по служебен ред. Не е нужно да се разкарват бизнесмените от провинцията, от Силистра и други до София, за да донесат документ за съдебна регистрация на фирмата - има го във всички справки. Данъчна регистрация, овластени за дължими данъчни и други задължения - аз не виждам какво общо има това с производството на храни. Всички тези документи съществуват в различните органи в държавата и ако регистраторите на тези предприятия толкова искат да ги получат, да си ги получат по съответен ред, а не да разкарват производителите. Има разрешения, които се дават по линията на Акт № 16 по ЗТСУ, разрешения, които се дават от органите за държавен санитарен и ветеринарно-санитарен контрол, които също са на разположение на хората, които ще регистрират фирмите.
Така че аз мисля, че в тази част на закона може да има само една молба за регистрация, а всичко друго да мине по съответния административен ред, за да не се утежнява бизнесът.
Не ми е ясно защо се изваждат характеристиките, съставът на храните от Българския държавен стандарт и се вкарват изисквания с наредби на Министерския съвет. Защо се променя този ред, след като има изисквания по Българския държавен стандарт, които са ясни, публикувани, регламентирани? Защо сега трябва да се издават нови наредби на Министерския съвет, а не да се спазват тези изисквания? Може би вносителите ще ни обяснят?
В чл. 16 е регламентирано как се получава разрешение, но няма предвидена процедура за обжалването при отказ от органите да издадат разрешение по смисъла на този закон. Такива процедури сме записвали във всички закони - как да се жалват при необоснован отказ за регистрация. Би трябвало и тук да го запишем. Но мисля, че между първо и второ четене тази процедура може да влезе в действие и аз ще направя такова предложение.
Прави ми впечатление, че и в този закон се повтарят много наредби на членове от Закона за защита на потребителите. Аз мисля, че законът няма да загуби, ако има една по-добра синхронизация между двата закона, тъй като едно към едно се повтарят текстове от Закона за защита на потребителите и се получава така, че този закон става тромав. Излишно е, юридически излишно е. Ние не можем да правим такива закони. Това също е поправимо и може да се съгласува между първо и второ четене. Например тук има чл. 23 - потребителите имат право. Това го има и в другия закон. Част от тези наредби тук са описани и там, а него сме го приели вече. Така че този закон трябва да препраща към някои членове на Закона за защита на потребителите, а не да се изписват тук.
Тук пак има един Национален съвет по безопасност на храните. Тази схема, драги колеги, вече я чета в пети или шести закон. Създаваме за нещо закон, създаваме орган или административна част, която се занимава с този закон, и изведнъж правим някакъв съвет. Станаха вече седем или осем съвета, които са към министъра и се занимават с това да дават, грубо казано, акъл на министъра. Това си е работа на администрацията. Ако в този орган, уважаеми колеги, бяхте включили с право на глас обществени организации, работещи в тази сфера, аз разбирам смисъла да има такъв орган, за да се споделят там някои неща и да излизат някакви становища. Но тук да създавате орган, в който да влизат зам.-министри, аз мисля, че е излишно. Излишно е да има такъв орган в този закон.
Може би вносителите ще обяснят текста за наказанията. Явно е, че наказанията трябва да се завишат, тъй като този закон не кореспондира със Закона за защита на потребителите, където наказанията са доста по-големи. Има драстично разминаване в сумите за едни и същи провинения. Но това също се оправя между първо и второ четене.
Не ми е ясно защо трябва в тригодишен срок да се привеждат в съответствие със закона производителите - заварените хора, които произвеждат, търговци на храни една година и две години за регистрация за производствена дейност. Технологично нужни ли са тези срокове или могат да се въведат по-къси срокове за производителите и търговците за храни в този закон? Аз мисля, че в интерес на обществото е това да стане по-бързо.
Ето това са моите забележки. Но в общи линии е нужен такъв закон, трябва да го има, той влиза в поредицата закони, които регламентират тази доста невралгична сфера на потреблението и касае всеки човек. Мисля, че ще имаме доста работа между първо и второ четене, за да придобие законът един добър, работещ вид.
Още веднъж ви казвам, че ще подкрепя на първо четене закона, а предполагам и колегите ще направят това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложен ни е един законопроект, който наистина е необходим. Смутен съм обаче от това, че на нас ни се предлага отново един категорично недоработен закон. И тук вече колегата Бойков каза, че между първо и второ четене отново трябва експертната група на Народното събрание да доработва онова, което експертите на Министерския съвет и самият Министерски съвет, когато го е приемал, не го прецизирал и ни предлага един закон, който е категорично недоработен, да не кажа направо, че е в лошо състояние и правно-технически, и съдържателно.
Вземете още чл. 1 - "Този закон урежда условията и реда за производство, търговия, транспорт, внос и износ на храни, държавен контрол върху храните и правата и задълженията на физическите и юридически лица.". Всички тези неща са разработени достатъчно детайлно в отделни закони. Производството на животинска продукция е разработено подробно в закон, който ние преди една седмица приехме окончателно. Съвременен закон, който е съобразен с европейското законодателство, и който гарантира производството на храни, които са безопасни за изхранване на българското население.
Сложени са транспорта, вноса и износа. Всичко това е регламентирано в законите, за които има специално и подробно разписани правилата как става това нещо.
Лично аз не мога да възприема този закон. Отново повтарям, че е необходим такъв закон, но той не е намерил мярката. Тук слушам становището на Комисията по икономическата политика, в което се казва, че дублиращите текстове трябва да бъдат изхвърлени. Ами ако се изхвърлят дублиращите текстове, от този закон нищо няма да остане. В този закон са събрани част от текстовете от Закона за ветеринарномедицинската дейност, от Закона за здравеопазването, от Закона за потребителите и условията за търговия и т.н. Ако Министерският съвет иска да създаде такъв съвет за безопасност и контрол по храните, той може да си го създаде и без да има такъв закон.
Например глава трета - "Изискване за опаковане и етикиране на храни". Извадени са част от нещата, които най-детайлно и доста професионално са разписани в другия закон. Пита се кой ще изпълняваме - онзи или този закон?
Изисква се при правото за производство и търговия с храни регистрация по този закон. Ами търговските дружества, които се занимават с производство и търговия с храни, се регистрират по законите, които сега съществуват. И отново казвам - те са професионално разработени и детайлно разписани. Какво значи да се регистрират по този закон, където са взети част от нещата, но не всичките? Да не говорим, че в Преходните разпоредби тази регистрация е разтегната във времето, нещо, което е невероятно от правна гледна точка. Сега влиза в закона - "след две години". Осемнадесет месеца и т.н. едно дружество ще трябва да чака, да създаде предпоставки и условия, за да може да се регистрира по този закон. Ами тогава другите закони? Сегашната дейност на тези дружества каква е - в противоречие с нормалното хранене на хората? За мен това е необяснимо.
Или вземете глава пета - "Внос и износ на храните" - два члена, когато в същото време тези неща са разписани на друго място и съответно от постановление на Министерския съвет се регламентират изрично и точно така, както изискват и европейските законодатели, и нашето вътрешно законодателство.
По-скоро бих приел този закон да се редуцира като Закон за държавен контрол върху храните и тук да се систематизират неща и изисквания, които наистина, някакъв държавен орган, защото от този закон не личи кой ще го прилага. Тук няма субект. Цитират се законите, които са приети, но няма на кого се възлага изпълнението на този закон.
Не искам да говоря за административно-наказателните разпоредби, за които професионалистите, които внасят този закон, не са си направили труда да се съобразят с наказателните разпоредби в останалите закони, а ще ни карат нас тук да седнем да четем законите и да правим справки, и да уточняваме неща, които за мен е излишно да се правят.
Завършвам с това - учудвам се, и вчера го казах, и сега пак ще го кажа, учудвам се, че се притесняваме да върнем един закон, който е недоработен. Защо продължаваме да се подценяваме като един висш законодателен орган? Защо позволяваме на хора да ни внасят законопроекти, които не са добри и ние трябва да ги доработваме? Аз не казвам, че не трябва да работим върху законите, но не може да ни се внасят такива закони, които са срам за правната техника и за отношението към законотворчеството в Народното събрание.
Не мога да подкрепя този закон и ви призовавам - колеги, дайте да върнем един закон и да принудим онези, които разработват закони, наистина да ги разработват на ниво и тогава да имат куража да дойдат в Народното събрание да ги защитават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата за реплика д-р Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Трендафилов, не трябва да хвърляте толкова кал и мръсотия по министерството и по неговите експерти, които са работили този проект за закон, тъй като той е внесен в Народното събрание на 9 февруари, а ние след тази дата приехме на второ четене и Закона за защита на потребителите, и Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Предполагам, че и експертите, с наша помощ, ще можем заедно да синхронизираме този закон с вече приетите два закона. Той предварително просто няма как да бъде синхронизиран с текстовете, които Народното събрание не е приело на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Други желаещи за изказване?
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Учудващо е, че мнозинството не взема отношение по този закон. Тук моите мисли са в две посоки: или толкова много си го харесва този закон, че няма какво да каже по него, дори да го похвали, или въобще не го харесва, но не иска да си признае.
Вчера в комисията се каза, че законът бил рамков. Напоследък по много закони мнозинството и правителството казват, че са рамкови. И по този рамков закон по-нататък ще се разработят допълнителни постановления, наредби за неговото приложение. Много хубаво е да има рамкови закони, но не всякога на една картина най-важна е рамката. По-важното е каква е картината. Рамката е само да доукраси картината. А тази рамка, която ни предлагате вие, както и моят колега господин Трендафилов каза, не е от най-добрите.
Аз ще продължа четенето на чл. 1, където той спря, където се казва, че търгуват с храни с цел защита здравето и живота на хората. Но защита здравето и живота на хората не се извършва само с контрола върху храните, а се извършва и с нещо друго, което се казва рационално хранене на българина. За това рационално хранене на българина се говори отдавна. Аз вчера казах това, когато предлагах този закон да отпадне по тези причини, че го има в "Програма 2001", където трябваше да се разработят, според управляващите, профилактични програми за здравословен начин на живот. Аз искам само да ви приведа в какво се изразява нерационалното хранене в момента на българина, съвсем накратко: "обилна консумация на сладки и тлъсти храни, нездравословни хранителни привички". До преди 7-8 години в България имаше преяждане, а от 7-8 години насам в България има недояждане. (Смях от мнозинството.)
Да, точно така е, д-р Карафезов. Точно така е, ровят хората в кофите за боклук. Ако Вие не ровите, излезте и ги вижте. Това е така.
Разходите за хранителни продукти се увеличават извънредно много. Дори хората не могат да си набавят необходимите 2400 калории, които са нормата на Световната здравна организация.
Вчера в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта зададох въпроса: съгласуван ли е този закон със Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието? Отговори ми се и ми се показа отдалеч, че законът е съгласуван, но комисията не беше запозната с това съгласуване. Мен ми се струва, че всеки уважаващ себе си юрист, без аз да съм юрист и като го чета така закона, че този закон не е съгласуван, защото, погледнете отзад, отново се предлагат един тон промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които вече толкова много във всеки закон предлагаме, че става някакъв хаос.
И господин Лучников, разберете се в мнозинството и в правителството най-после и направете единна промяна на тези закони, а не всеки закон да променя Наказателно-процесуалния кодекс. Става нещо страшно объркано.
Да вземем глава втора - Изисквания към храните. В мотивите се казва, че глава втора поставя въпроса да задоволи потребностите на хората от хранене. Тук не става въпрос за потребностите на хората от хранене, а става въпрос само за контрол върху храненето.
Въобще в целия текст на закона има неща, които са изключително пожелателни и приличат на мероприятия, написани просто ей така, по тях по-нататък да се разработят някакви нормативни актове от различни ведомства. Тук мнозинството предложи да бъде поканен само министърът, заместник-министърът на здравеопазването, а Комисията по здравеопазването, младежта и спорта не е водеща комисия по въпроса. Няма представители на Министерството на икономиката. Трябва да има представители на Министерството на земеделието, които имат пряко отношение към производството на храни. От Комитета по стандартизация и метрология също е много важно да присъстват, защото и те ще участват в този Национален съвет, който се образува, по контрола на храните. Председател ще му бъде главният държавен санитарен инспектор и Министерският съвет щял да разработи Наредба за работата на този Национален съвет. Да, ама в рамките на този закон не се казва и не е разработено подробно какви ще са задачите на този Национален съвет, който ще има изключителна роля. Въобще станаха много национални съвети. Те станаха повече от министерствата и като че ли по-нататък България ще се управлява от национални съвети, които няма да имат решаващ глас, а ще дават само консултации и ще имат консултативно значение.
Така че прав е господин Трендафилов, когато казва: един път се съгласете и върнете един закон, който не е съвсем добре направен, да се доработи, пък да покажете, че в крайна сметка и мнозинството се вслушва понякога в гласа на опозицията.
И другото, което искам да кажа: какво значи заблуждаваща потребителя храна и че потребителят може да се оплаче и т.н. Да се оплаква, ама на кого и как ще се оплаква, и как ще се уреди този въпрос? Вероятно пак с някаква наредба ще се разработва. Въобще в много страни законът страда от ясно изписване на текстове. Както и чл. 30 - самоконтролът, който трябва да се създаде при производството на различни видове храни. Тук също не е доразвита тази глава така, както трябва. Сигурно и тя ще е с наредба.
И накрая искам да обърна внимание, че не бива да се пише в становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, че законът вчера беше приет с консенсус.
Уважаеми дами и господа, аз гласувах против този закон. И независимо, че един глас беше против, все пак трябва да се отразява това в становището на отделните комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика думата има господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера в комисията по съвсем простичък начин беше разгледан смисълът на този закон и беше казано, че той се нарича "рамков", защото обединява в себе си различни други закони и ведомства, за да се създаде най-после в тази страна един орган, който, обединявайки тези ведомства и други закони, да създаде един по-рационален контрол върху храните.
Тук се постави въпросът за рационално хранене от господин Марангозов, за гладуване, за преяждане. Аз не знам дали има страна в света, в която да има закон за рационално хранене, или закон за преяждане, или за гладуване. Аз обаче знам едно: знам, че тук от тази трибуна се търси винаги повод - нещо, което искаме да го направим хубаво и обединяващо, да се представи като лошо.
Искам да се обърна към д-р Марангозов: вие гласувате против традиционно. Това нас не ни изненадва. Всеки един закон - хубав или лош, вие гласувате "против", защото вашата цел е да не го одобрявате. Но аз искам да кажа на господин Марангозов като лекар: не съм убеден, че българският народ преди няколко години преяждаше, а сега не си дояжда. Убеден съм, че вие някога съвсем погрешно учите нашия народ и го насочвате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
За втора реплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Марангозов! Да, Вие наистина гласувахте "против" - точно така, както каза Шишков, за да може тук да правите пропаганда. Вие, гласувайки "против" вчера, не изтъкнахте нито един аргумент.
Относно Наказателно-процесуалния кодекс Вие много добре знаете, че се взе решение това да отпадне. Знаете, че много правилно беше обосновано от доцент Златаров, че това е един рамков закон и именно в момента на страната е необходим точно такъв рамков закон. Защото, ако се направи един цялостен, много подробен закон, той ще стане неизпълним в този момент. Вие обаче не казахте, че този рамков закон е съобразен със 7 нормативни акта, които Вие поискахте да ги вземете, но може би ще трябва да отидете в министерството да видите тези 7 нормативни акта, за да видите, че наистина именно на този етап е необходим точно такъв рамков закон.

И освен това Вие може би сте забравили, че дори на второ четене до голяма степен се изправят много от нещата, дори технически, дори неща, които идват от ваши конструктивни предложения, понеже от време на време идват и такива. Но по принцип за вас е много ясно, ясно е вашето поведение, че всяко нещо, което влезе, вие тук го подлагате на критика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
За трета реплика не виждам желаещи.
За дуплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз не съм казал "Закон за рационалното хранене", д-р Шишков, а съм казал "Програма за рационално хранене" и тя се препоръчва от Световната здравна организация. Всяка страна трябва да има програма за рационалното хранене.
По това, че съм гласувал против всичко, не е вярно и Вие много добре го знаете и в комисията, и тук в залата. Спомнете си Закона за наркотиците, наркотичните вещества и прекурсорите как гласувах.
Така че не сме гласували винаги против. Но има неща, които наистина не съответстват на нашите програми като партия и като парламентарна група, и на хората, които представяме, и естествено е да гласуваме против.
Колкото до това, че провеждам пропаганда, вижте, парламентът е политически орган, аз неведнъж съм го казвал. И тук се правят политически изказвания. Аз не отричам, че някои от моите политически изказвания могат да звучат и като пропаганда. Благодаря ви за това.
Но колкото до нормативните актове, уважаеми доц. Китов, ами в крайна сметка пък в комисията има кабинет и той трябва да се постарае понякога тези нормативни актове на Европейския съюз да ни бъдат предоставени, когато се разглеждат, а не да обикаляме да ги търсим тук и там. Затова комисията има Секретариат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Госпожи и господа народни представители! Тъй като вече компетентните органи разполагат с резултатите от необходимите проучвания и експертни изследвания във връзка с инцидента в кв. "Горна баня", поканих министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев да информира Народното събрание по този въпрос.
Давам думата на министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Упълномощен съм да ви информирам за подробностите от снощния инцидент.
Около 21,20 ч. нашата Противовъздушна отбрана е засекла самолет, който лети над Косово в посока към България.
По принцип според специалистите Противовъздушната отбрана се задейства автоматично, когато на 100 км има летящо тяло с вектор по посока на нашата страна. Самолетът е следен през цялото време. Той е влязъл в България откъм Вършец и оттам е започнал да се движи в посока север-юг. Минавайки покрай София, е бил на височина 9000 м. Снижил се е рязко надолу, пикирал е и тогава радарите са го изгубили. След това всъщност е ударена въпросната сграда. Самолетът след това е форсирал и е излязъл през Кюстендил към Македония.
Ракетата, която е поразила покрива на двуетажната постройка, е от типа "Харм". Това е ракета "въздух-земя" и е предназначена да поразява радиолокатори на земята. Тя е възприета на въоръжение в няколко натовски държави, между които САЩ, Германия. Не всички натовски държави разполагат с нея.
Както вече знаете, по една случайност няма пострадали. Ние нямаме досега категорично потвърждение от НАТО, че самолетът е натовски. Напротив, първите изявления бяха, че това не е натовски самолет, че нямат нищо общо с него. Нашите проучвания до този момент показват, че много по-голяма е вероятността да е натовски самолет, още повече, че ние се надяваме, че след като се проверят записите от курса на самия самолет - устройството, което записва курса в самолета от техния център за управление на движението, ще имаме подробности кой е точно самолетът, какви са точно обстоятелствата и причините, за да се навлезе толкова навътре във въздушното ни пространство. Далеководостта на ракетата е 25 км. Според военните специалисти ракетата е изстреляна на българска територия.
Пак повтарям, ние все още нямаме обяснение защо е станало това нещо. Това, което предприемаме в момента, освен, че възстановяваме всички щети, които са нанесени там, ние събираме всички доказателства по инцидента. Сутринта бяха извикани военните аташета, бяха показани намерените останки от ракетата. Събираме всички доказателства по курса на движение, по намерените осколки, по намерените по-големи парчета, за да може след установяването на това коя е държавата, кой е точно авторът, да се предяви иск за обезщетяване на всички морални и материални вреди така, както си спомняте преди време стана в Италия при инцидента, при който загинаха хора.
Освен това поставен е остро въпросът за снабдяването на нашата армия с опознавателна система от типа "чужд - свой", за да могат да се идентифицират натовските самолети.
Настояваме незабавно да се вземат мерки за електронното маркиране на границата, за което стана дума преди няколко дни.
Въпреки че на този етап от изчисленията още нямаме окончателно потвърждение от НАТО, отправен е остър протест пред представителите на НАТО и пред посланик Боулън.
Това е до момента. Това е всичко, което мога да ви кажа.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Устен или писмен протест?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Не мога сега да Ви отговоря, защото нямам информация все още. Знам, че трябваше да има среща с посланик Боулън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Моля господин министърът на вътрешните работи да остане в залата. Благодарим му за готовността да изпълни задълженията си по чл. 83 от Конституцията - да участва в заседанието, да ни даде разяснение по най-актуалния за България въпрос от тази нощ.
Но молим също така да дадете възможност на народните представители да задават въпроси в рамките на процедурата на чл. 44 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожице Дончева, пак сте се объркали нещо. Член 44 третира "обсъждане", а тук имаме "информиране" - така, както самите вие пожелахте - от представител на правителството по инцидента.
Въпросите се задават по реда, определен в правилника.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Господин Соколов, чл. 83 има и ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие се позовавате на чл. 44 от правилника. Дадох Ви думата, повече няма да Ви я дам.
За процедура има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Съгласно чл. 83, т. 2 Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставените въпроси.
Искам да разбера господин министър Бонев готов ли е да отговаря на нашите въпроси и ще отговаря ли?
Аз бих искал да попитам господин министър Бонев защо противовъздушната отбрана на Република България снощи не се е задействала, съгласно действащите документи в страната? Какви са гаранциите, които България получава от НАТО със споразумението, което ние може би след няколко дни ще ратифицираме? (Шум и реплики от блока на СДС.)
Аз задавам въпросите, които имам, като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ако Народното събрание реши, можете да ги задавате. Вашата процедура...
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами, той е тук. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте сега, не се правете, че не разбирате. А ако наистина не разбирате, толкова по-зле за Вас.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, искам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Текстът, на който се позовавате, гласи, че Народното събрание или съответна комисия може да решат да задават въпроси, а не вие да излезете тук и да задавате въпроси.
Сутринта беше направено предложение в този смисъл, не беше прието и затова... Моля Ви се, господин Сендов... Затова аз поканих...
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да си довърша процедурното предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но не и да задавате въпроси.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да си довърша процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, довършете си го. (Силен шум и реплики в залата.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Значи тъй като според Вас ние не сме в процедурата на чл. 83, т. 2, нали така, господин председател, не сме в тази процедура, аз предлагам на Народното събрание да гласува отново по чл. 83, т. 2 господин министър Бонев, тъй като така и така е дошъл тук, да отговори на нашите въпроси по създалата се в страната ситуация.
И много моля, господин председател, да престанете да се подигравате с Народното събрание, да престанете да се въртите като калайджия. Или е тук по чл. 83 ... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се, не обиждайте. Напуснете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не го обиждам, калайджия не е обидно. (Силен шум и възгласи в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се. Има обида в това.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако Вие се въртите и в момента като калайджия, недейте в другите да виждате себе си.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Много моля, господин министър Бонев е готов да отговаря, дайте му възможност да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето. Времето Ви изтече.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо не му дадете възможност да отговори на въпросите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото Народното събрание ще реши това, а не Вие.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами, дайте му възможност да реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Освободете сега трибуната.
Срещу предложението да гласуваме да бъдат задавани въпроси на министър Бонев има ли някой? (Силен шум и реплики в залата.)
Има думата господин Иван Сунгарски. Моля за тишина в залата! (Реплики и пререкания между Татяна Дончева и Анастасия Мозер.)
Моля за тишина! (Силен шум и възгласи в залата.)
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз ще изчакам тишината в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! (Силен шум, реплики и възгласи в залата.)
ИВАН СУНГАРСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Случаят, за който бяхме уведомени още снощи, касае поведение, свързано с отбраната на страната и не е работа на министъра на вътрешните работи да обяснява какво точно се е случило.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо е дошъл тук? (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ИВАН СУНГАРСКИ: Ако има искане от народни представители за обяснения и това се приеме от народното представителство, на тези въпроси трябва да отговаря министърът на отбраната на страната. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Затова аз възразявам срещу предложението да бъдат поставени въпроси на министър Бонев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Поставям на гласуване направеното предложение да се задават въпроси на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев. Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 77, против 124, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, за процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Прав е господин Сунгарски, въпросите, които възнамеряваме да поставим, не са от компетентността на министъра на вътрешните работи и аз се надявам, че мнозинството от залата ще подкрепи друго едно предложение от група народни представители, а именно:
"На основание чл. 34, ал. 3 и чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да свикаме извънредно закрито заседание на Народното събрание при следния дневен ред:
Точка единствена. Детайлна информация за народните представители от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия по следните въпроси:
1. Носят ли бойно дежурство частите и поделенията на противовъздушната отбрана и военновъздушните сили? С какви радиолокационни средства и в какви режими?
2. Водят ли се откритите цели в зоните на противовъздушната отбрана на планшетите в Централния команден пункт и командните пунктове на базите?
3. Противовъздушната отбрана на страната в какъв режим на бойно дежурство е и как взаимодейства с противовъздушната отбрана на ВВС?
4. Нашите дежурни средства имат ли честотните кодове за опознаване на самолетите от НАТО, участващи във въздушни операции в близост до зоните на противовъздушната отбрана на България?
5. Водени ли са през последните 20 дни цели-нарушители:
а) в Централния команден пункт на противовъздушната отбрана и ВВС;
б) в други командни пунктове от системата на противовъздушната отбрана? Колко са целите, идентифицирани ли са, и ако да, по силата на какво споразумение или друг акт?".
Господин председател, предложението е надлежно подписано от 24 народни представители, връчвам Ви го и моля за неговото изпълнение. (Ръкопляскания в блока на опозицията и възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов, във Вашето предложение липсва нещо, което трябва да го има - за кога предлагате свикване на извънредно заседание?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Масларова, много Ви моля, не се обаждайте и особено по неща, които очевидно не разбирате. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Вие не коментирайте аз какво разбирам или не.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Естествено, че ние искаме в максимално кратък срок. Това че не сме указали точно кога, е просто от желание да не затрудняваме председателството, а да оставим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не ме затруднявате. Вие ме затруднявате като не посочвате кога, защото не може да се гласува абстрактно извънредно заседание.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Добре, предлагам днес от 14,00 часа извънредно закрито заседание на парламента с тези въпроси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Това вече е направено, както изисква правилникът.
Срещу предложението за извънредно заседание днес от 14,00 часа някой желае ли да се изкаже?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Госпожо Мозер, кажете какво казаха във Вашингтон за извънредно заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, четвърти път Ви правя бележка. Накрая ще загубите една надница. (Силен шум и възгласи: "Е-е-е" в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте вика "Е-е-е". Ами много, вие сте тези, които държите на надниците. (Реплики от блока на ДЛ, които не се разбират.) Не се ли плашите? Ето, това ме радва вече. Станахте смели. Досега все се плашехте. Сега престанахте да се плашите. Наистина е хубаво. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Моля, гласувайте направеното предложение за извънредно заседание днес от 14,00 часа при посочените като дневен ред въпроси.
Гласували 225 народни представители: за 96, против 96, въздържали се 33.
Предложението не се приема. (Силен шум и възгласи: "Е-е-е" в блока на опозицията.)
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искрено се надявам, че тези, които не подкрепиха предложението, не са разбрали за какво става дума. Вярвам, че всеки народен представител - всеки, независимо от цвета, към който принадлежи изглежда повече, отколкото към националните ни интереси - би искал да получи отговорите на тези въпроси от министъра на отбраната и от началника на Генералния щаб. Искам да кажа и като народен представител в района, в който е станал инцидентът, че хората очакват тези отговори и спокойствието на българските политици, с което ще защитят националните интереси.
РЕПЛИКА ОТ СДС: На закрито заседание ли?
НИКОЛАЙ КАМОВ: Да, на закрито заседание, за да няма партийно противопоставяне.
Аз много Ви моля да подложите на прегласуване този въпрос, защото не мога да си представя, че в залата има хора, които не се интересуват от отговорите на тези въпроси. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Подлагам на прегласуване направеното предложение за извънредно заседание днес от 14 ч. с посочения дневен ред.
Гласували 224 народни представители: за 98, против 95, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
За процедура господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение по чл. 83, ал. 2 от Конституцията. Всъщност това предложение, което тук господин Драганов направи за закрито заседание, е да бъдат изслушани министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб. Всъщност това искане беше подписано и от група народни представители, включително и от мен, от Парламентарната група на Демократичната левица. За съжаление то беше отхвърлено.
Затова правя следното предложение. Всъщност шефът на правителството - този, който носи цялата отговорност за състоянието, в което сега се намира страната ни, се казва Иван Костов. И Иван Костов, като министър-председател, трябва да дойде тук и той да отговаря на поставените от нас въпроси. И затова, господин председателю, правя предложение по чл. 83, ал. 2 министър-председателят Иван Костов да дойде тук, в парламента, и да отговори на нашите въпроси за състоянието на нашата противовъздушна отбрана и защо натовските ракети и бомби падат върху българските градове.
И още нещо, господин председателю. Защо след като министърът на вътрешните работи господин Бонев взема думата оттук и информира, доколкото му беше възможно, народното представителство, веднага след това бяха изключени камерите и предаването по Българската телевизия беше прекратено. Това се нарича цензура. Друга дума нямам. (Реплики от мнозинството.)
И така, ако Иван Костов е все още министър-председател на България и се чувства мъж, то нека да дойде тук и да отговаря. Другото се казва страхливост. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, изглежда не си спомняте, че това предложение вече беше направено и беше отхвърлено. Аз подложих на гласуване предложение, което не беше направено. Това беше за министъра на отбраната. (Шум и реплики от ДЛ.)
За процедура господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя процедурно предложение да спрем с тези неща и да си преминем към Закона за храните. (Смях и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.

Продължаваме със:
ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
(Силен шум и реплики от ДЛ.)
Няма повече записани за изказване. Моля, гласувайте на първо гласуване законопроект за храните № 902-01-12.
Гласували 154 народни представители: за 126, против 25, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
На основание правилника за дейността на Народното събрание аз правя процедурно предложение срокът за предложенията да бъде удължен с две седмици. Мотивите ми за това са необходимостта от синхронизация с приетите вече закони за ветеринарномедицинското дело и за закрила на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за удължаване с две седмици на срока за предложения.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моля да се отложи разискването по следващата точка от дневния ред - законопроект за изменение на Кодекса на труда. Засяга се болезненият въпрос за възрастта на пенсионирането на професорите и докторите на науките. По този въпрос ние вече един път взехме решение, малко повече от месец мина оттогава, и решихме, че този въпрос трябва да се реши със Закона за висшето образование, а не с Кодекса на труда, където не му е мястото.

Това предложение не е предложение на правителството. Това предложение е частна инициатива на господин Панев и група народни представители...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): 30.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз смятам, че е съвсем неразумно с едно изменение на Кодекса на труда да решаваме този толкова важен за родната наука въпрос. Взехме един път решение. То не подлежи на изменение, защото никакви обстоятелства не са се променили от момента, в който го взехме. Ние не трябва да всяваме смут точно в тия напрегнати времена сред нашата общественост и специално сред нашата интелектуална общественост, която е много важна част.
Разберете, при мене има депозирано становище от 94 видни научни работници против тази промяна. А ние не можем да се подиграваме със становищата и мненията на първите хора на нашата наука. Недейте да правите това нещо. Много ви моля! Нека да решим въпроса в по-спокойна обстановка и то там, където му е мястото - с разглеждането на Закона за висшето образование.
Моля Ви, господин председателю, да поставите на гласуване моето предложение за отлагане на разискванията по тази точка. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Срещу това предложение има ли някой: Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за отлагане разглеждането на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
Гласували 220 народни представители: за 145, против 53, въздържали се 22.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Такова предложение беше направено вчера при приемането на дневния ред и беше отхвърлено. Поради това се безпокоя, че народните представители не са разбрали точно за какво става дума. Те вчера изразиха волята си по същия въпрос. Ето защо моля предложението да бъде поставено на прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Светослав Лучников да се отложи разглеждането като точка от дневния ред на законопроекта за изменение на Кодекса на труда. Моля, гласувайте!
Гласували 222 народни представители: за 124, против 74, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Заповядайте, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, правя процедурното предложение в залата да бъде поканена госпожа Русинова, заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Направено е процедурно предложение заместник-министърът на културата госпожа Русинова да бъде поканена в залата. Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте това предложение на господин Райчевски.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Русинова в залата.
Моля за спокойствие. Моля уважаемите колеги да седнат в залата, за да изслушаме доклада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Закон за закрила и развитие на културата".
Има предложение от народния представител Драгомир Шопов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Ева Жечева, което комисията не е подкрепила.
Има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нова редакция. Комисията не подкрепя и това предложение.
Становище на комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Райчевски.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по заглавието на закона? Няма желаещи.
Гласуваме най-напред предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на заглавието. Моля, гласувайте!
Гласували 83 народни представители: за 4, против 70, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Ева Жечева, което не се подкрепя от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 87 народни представители: за 2, против 24, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, което не се подкрепя от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 88 народни представители: за 3, против 83, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на заглавието на закона, както е предложено от вносителя и се подкрепя от комисията: "Закон за закрила и развитие на културата".
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава първа - Общи положения".
Няма предложения по този текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 1. Този закон определя основните принципи на националната културна политика, културните организации, органите за закрила на културата и нейната национална идентичност, както и начините за подпомагане на културните дейности и творците."
Има предложение от народния представител Юрий Александров-Юнишев.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Драгомир Шопов.
Комисията подкрепя неговото предложение.
Предложение от народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя и това предложение.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев. Комисията също го подкрепя.
Предложение от народния представител Лютви Местан.
Комисията подкрепя и това предложение.
Становище на комисията за чл. 1:
"Чл. 1. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата, на нейната национална идентичност и начините за подпомагане и финансиране на културната дейност и творци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Юнишев, желаете ли да гласуваме? Оттегляте го. Добре, няма други предложения. Всички са приети.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както се предлага от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 2. Основните принципи на националната културна политика са:
1. демократизъм в разработването и провеждането на културната политика;
2. децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности;
3. равнопоставеност на творците и на културните организации;
4. опазване на културно-историческото наследство, съхраняване на националните традиции, обичаи и народно творчество,
5. закрила на националната културна идентичност и културата на българските общности в чужбина;
6. насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура;
7. поощряване развитието на културната индустрия и пазара на български произведения на изкуството и културата;
8. отвореност към световните културни процеси и приобщаване към европейските културни структури."
Има предложение от народния представител Младен Влашки.
Комисията подкрепя по принцип неговото предложение.
Предложение от Младен Влашки, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя предложението на текста за нова т. 11.
Предложение от народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов.
Комисията подкрепя само текста, предложен за нова т. 10 на чл. 2.
Предложение от народния представител Димо Димов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Лютви Местан.
Комисията подкрепя по принцип и неговото предложение.
Предложение от народния представител Юрий Александров-Юнишев.
Комисията не подкрепя неговото предложение.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов.
Комисията подкрепя само предложението за текста на нова т. 9, чл. 2.
Предложение от народния представител Ева Жечева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението само по т. 9.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нови дванадесет точки.
Комисията подкрепя предложението по принцип за текста на т. 9 и т. 11 (обсъждани са т. 9 и т. 11, останалите предложения са оттеглени от вносителите).
Становище на комисията за чл. 2:
"Чл. 2. Основните принципи на националната културна политика са:
1. демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество и недопускане на цензура;
2. децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности;
3. равнопоставеност на творците и на културните организации;
4. опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи;
5. закрила на националната културна идентичност и културата на българските общности в чужбина;
6. насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура;
7. поощряване на културната индустрия и пазара на произведенията на изкуството и стимулиране на продуцентството в областта на културата;
8. откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на културата;
9. поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата;
10. развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски.
По предложенията на господин Влашки. Има и такива, които не са приети. Вие имате две предложения, едното е по т. 4, а второто е за т. 10.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Първото предложение е включено, така че на практика аз сега го оттеглям, за да няма гласуване. Това е техническа грешка - "не подкрепя предложението".
Точка 10 оттеглям, а т. 11 по принцип е приета, тя е преформулирана редакционно, така че няма защо да бъде гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Господин Бешков, предложението Ви по т. 2, което не е подкрепено от комисията? Оттегляте го? То е по т. 4. Това предложение оттегляте.
Господин Юнишев има предложение, което също не е подкрепено. Също го оттегля.
Госпожа Ева Жечева има предложение.
Има думата госпожа Ева Жечева.

ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, предложението, което направих към чл. 2, всъщност е направено на базата на мое прието предложение към чл. 1, където след "принципи" се прибавиха и "приоритети". По тази логика всъщност аз направих предложението думата "приоритети" да бъде прибавена и след "основните принципи" към чл. 1. Но след консултациите, които направих, всъщност влизането на "приоритети" в това изречение трябва да подреди вече по важност приоритетите.
Аз мисля, че всички по-долу изброени приоритети са важни и са водещи за културната политика на България, затова оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Предложенията на господата Иво Атанасов, Мерджанов и Пантелеев са приети от комисията, а една част те са оттеглили.
Има ли някакви други изказвания по чл. 2?
Моля, гласувайте чл. 2, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Глава втора - "Културни организации".
Няма предложения по заглавието.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, както е предложено от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 3. (1) Културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности.
(2) Културните организации са държавни, общински, частни и със смесено участие."
Има предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев за нова редакция на чл. 3.
Комисията не подкрепя тяхното предложение.
Има предложение от народния представител Младен Влашки.
Комисията подкрепя неговото предложение.
Становище на комисията за чл. 3:
"Чл. 3. (1) Културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности.
(2) Културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нова редакция на чл. 3, ал. 2.
Гласували 91 народни представители: за 2, против 87, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 4. (1) Културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.
(2) Културните институти:
1. определят самостоятелно своите задачи и структура, съобразно предмета на дейността си;
2. могат да извършват допълнителни дейности, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт, който ги е реализирал;
3. могат да разходват и отчитат по реда на извънбюджетните средства получените суми от дарения, помощи, по международни програми и споразумения, когато не е предвидено да постъпват в държавния бюджет.
(3) При реституиране на недвижим имот, предоставен за ползване на държавен или общински културен институт, областният управител или общинският съвет предоставят по съответния ред друг равностоен имот - държавна или общинска собственост."
Има предложение от народния представител Панайот Ляков.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение от народния представител Лютви Местан.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, четете предложенията, които не са подкрепени, иначе трябва после аз да ги чета.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на Панайот Ляков:
След думата "задачи" се слага запетая и изречението продължава: "структура и щат според предмета на дейността си".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лютви Местан:
1. В чл. 4, ал. 2 т. 2 да се измени и придобие следния вид:
"2. могат да се осигуряват средства за издръжка и развитие на материално-техническата база освен от държавния бюджет, бюджетите на общините и от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, от допълнителни дейности, свързани с основните, от дарения и от целеви вноски, от физически и юридически лица, като получените средства остават в съответния културен институт;"
Комисията не подкрепя предложението.
2. В чл. 4 се създават нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Културните институти, с изключение на регистрираните по Търговския закон, се освобождават от държавни и местни данъци и такси и от мита върху дейността и имуществата им.
(4) Министерствата, ведомствата и общините не могат да намаляват субсидията на културните институти, определена при условията и по реда на този закон, за сметка на собствените им приходи, набрани от допълнителни дейности или дарения."
3. Алинея 3 от проекта става ал. 5.
4. Да отпадне последният израз на т. 3, ал. 2 след думата "споразумения" - "когато не е предвидено да постъпят в държавния бюджет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дончев, Бешков и Стоянов - комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки - комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димо Димов:
Член 4, ал. 2, т. 1, след думите "своите задачи" се допълва "работната заплата".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
В чл. 4, ал. 3, след думата "реституиране" да се добавят думите "или отчуждаване".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
"В чл. 4, ал. 3, след "реституирани" се добавя "или отчуждавани".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на комисията по чл. 4:
"Чл. 4. (1) Културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.
(2) Културните институти:
1. определят самостоятелно своите задачи и структура, съобразно предмета на дейността си;
2. могат да извършват допълнителни дейности, включително и стопански, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт, който ги е реализирал;
3. могат да разходват и отчитат по реда на извънбюджетните средства получените суми от дарения, помощи, от допълнителни дейности по т. 2, по международни програми и споразумения, когато не е предвидено те да постъпват в държавния бюджет;
4. могат да събират държавни такси за извършването на услуги и за издаване на документи и дубликати в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, като 50 на сто от постъпленията остават в съответния културен институт, а останалата част се внася във фонд "Култура".
 (3) При възстановено право на собственост върху недвижим имот, предоставен за ползване на държавен или общински културен институт, областният управител или общинския съвет предоставят по съответния ред друг равностоен имот - държавна или общинска собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
По предложението на господин Ляков има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 6, против 61, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Следващите предложения са от народния представител Лютви Местан, които също не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 86 народни представители: за няма, против 61, въздържали се 25.
Предложенията не се приемат.
Следващото предложение е на народния представител Димо Димов.
Искате ли думата, господин Димов? Не.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов.
Гласували 92 народни представители: за 2, против 64, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Драгомир Шопов е идентично с това на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, затова ги поставям едновременно на гласуване. Двете предложения по същество са едно и също предложение.
Гласували 92 народни представители: за няма, против 92, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 9, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
Съобщения за парламентарен контрол на 30 април 1999 г.:
- министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Петър Башикаров, Благовест Сендов и Руси Статков и на питане от народния представител Руси Статков;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на три питания от народните представители Иван Борисов, Александър Каракачанов и Евгени Димитров;
- министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов;
- министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Николов Иванов;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Станка Величкова, Валентин Симов, Кънчо Марангозов, Велко Вълканов и Иван Бойков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на труда и социалната политика Иван Нейков е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуалния въпрос от народния представител Илия Петров.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народните представители от заседанието се отлагат: отговорът на министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов; отговорът на министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на търговията и туризма Валентин Василев.
Поради служебен ангажимент извън столицата в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на културата Емма Москова.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 14,30 ч. в зала 42.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе извънредно заседание утре, петък, в почивката от 10,30 ч. в сградата на Народното събрание в зала "Изток".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 30 април, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Ивалин Йосифов
Камен Костадинов