Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. От вчерашното заседание беше отложена да бъде разгледана днес втора точка - проект за решение за освобождаване и избиране на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ. Има внесен и проект за още едно решение - във връзка с представения вчера доклад от Агенцията за чуждестранна помощ, който съдържа отчета на агенцията за изтеклия период.
Предлагам разискванията по отчетния доклад за дейността на агенцията и по предложенията за промени на директора и от квотата на Народното събрание в Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ да бъдат проведени съвместно, а двете решения след това да бъдат гласувани поотделно.
Струва ми се все пак, че трябва да започнем с отчетния доклад, който е раздаден. Има думата госпожа Масларова като вносител.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В изпълнение на чл. 2, ал. 1 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ съм длъжна да представя пред вас отчета на агенцията за 1996 г.
Още в самото начало искам да споделя за подхвърлената ми вчера реплика за морално отношение, тогава, когато става въпрос за съвместяване на две длъжности - моята като депутат от 19. Русенски многомандатен избирателен район и директор на Агенцията за чуждестранна помощ са несъвместими и трябва да има някакъв акт от моя страна, който до този момент не бил оповестен. На 7 май, тогава, когато се заклехме с вас пред парламента, 20 минути по-късно аз внесох в кабинета на председателя на парламента една молба, в която съм посочила, че "Във връзка с избирането ми за народен представител, считано от 7 май, моля Вашето становище кой да управлява административно-разпоредителните и финансовите функции в Агенцията за чуждестранна помощ". И съм описала накратко правилника на агенцията. Така че веднага след като съм станала редовен депутат, аз съм сезирала Народното събрание за това, че тези две длъжности са несъвместими.
Какво е било в Агенцията за чуждестранна помощ през 1996 г.?
Откровено казано, щеше ми се днес съвсем стегнато и много кратичко да споделя пред вас това, което е свършила тази институция, която винаги в определени моменти става ябълка на раздора или може би повод за една или друга инсинуация относно ръководството на агенцията. Неприятно бях изненадана сутринта, когато по радиото чух реплики или по-точно становището на журналистка, която никога не съм виждала, никога не ме е интервюирала и никога не е влизала в Агенцията за чуждестранна помощ, която коментира, че там има една зле извършена работа през 1996 г.
Уважаеми колеги, искам да кажа, че в Агенцията за чуждестранна помощ работят хора от 1990 г. - това са ваши и наши симпатизанти, това са хора, които в продължение на 6-7 години са работили честно, почтено и съвестно и са си вършили нещата прецизно и точно.
Новите моменти в дейността на агенцията. Най-напред, в края на 1995 г. с изменение в Закона за агенцията беше редуциран управителният съвет. Управителното тяло на агенцията се състои от представители на президента - двама души, от представители на Министерския съвет - двама души, от представители на парламента - двама души и директора на агенцията. Така че прозрачността на тази институция е налице. Управителният съвет се е свиквал и се е събирал регулярно, за разлика отпреди това, когато е имало време и по девет месеца да не се е събирал. За 1996 г. ние сме направили 13 заседания, тоест ежемесечно и в извънредни случаи също са правени заседания. Работили сме при пълен консенсус, при определено съгласуване на нещата и в никакъв случай в управителния съвет не е имало никаква конфронтация, касаеща проблемите на хората, които имат сериозни социални, здравни, образователни или културни потребности.
В изпълнение на Закона за агенцията аз трябва да споделя пред вас и това, че за миналата година това, което е пристигнало в агенцията и е разпределено, е с близо 25 на сто повече от 1995 г. и всъщност ние сме получили над 355 дарения, които, приведени с коригирания верижен индекс на цените в стойностно изражение надхвърлят сумата 6 млрд. 68 млн. 594 хил. лв. От тях 5 млрд. 675 хил. лв. са материални помощи и 393 млн. лв. са финансова помощ. През 1996 г. най-голям процент в хуманитарната помощ в България има Швейцария, следвана от Германия, САЩ, Франция, Дания - това са страните, които традиционно са правили дарения в нашата страна.
В голяма степен искам да споделя, че през миналата година беше поставен изключително голям акцент върху разширяване на международните контакти на сътрудниците на агенцията с оглед привличане на повече хуманитарна помощ. Това, което държа да кажа пред вас, е, че имаше проведени срещи с почти всички посланици от Европа, Америка, Азия, на които бяха подадени точни справки в резултат на ситуацията в страната къде какви проблеми има, с оглед действително помощите да се насочат приоритетно там, където е най-необходимо.
Мога да споделя за един нов начин и стил на работа в агенцията. Най-напред, агенцията, ръководството и управителният съвет събра информация от всички областни управители, от всички кметове и от всички министри какви потребности имат в своите региони, в своите общини и, разбира се, в своята област. След това екипът на агенцията на място се запозна с всички проблеми. Съвсем добронамерено сме обходили България, за да можем да преценим, че болни, гладни и страдащи има не само в София, Варна и Пловдив, които бяха традиционно досега общините и населените места, които получаваха най-големи дарения.



Искам да кажа пред вас и това, че в резултат на една такава голяма информация смея да твърдя, че имаме една сериозна база данни за необходимостта и приоритетите, които трябва да бъдат поставени в социалната област. Един сериозен мотив в разпределението на хуманитарната помощ в агенцията е това, че една част от даренията, и то по-голямата част, идват по воля на дарителя. Когато имаме определена воля на дарителя, агенцията и нейният екип не са в състояние да пренасочват помощите. Стриктно спазваме волята на дарителя. Така че близо 80 на сто от помощите отиват по воля на дарителя, а с останалите 20 на сто екипът на агенцията се постара да задоволи най-невралгичните места в областта на социалната, здравната и образователната политика в страната ни.
Аз не искам да се спирам в цифрово изражение, тъй като докладът е пред вас и може би ще ви отегча, но искам да кажа, че с финансовите помощи, които Управителният съвет разпредели, беше закупена медицинска апаратура за 30 заведения. Това са почти всички бивши окръжни болници, тъй като става въпрос за нова, висококачествена модерна техника, медицински съоръжения. Тоест, не втора ръка, не нещо, с което ние не можем да влезем достойно в ХХI век, а нещо, за което от бюджета не могат да се отделят средства. Освен това бяха извършени ремонт и строително-ремонтни дейности, възстановени парните котли, подготвени за учебната година 128 учебни и детски заведения. Бяха закупени 76 транспортни средства, които бяха предоставени в повечето случаи за комплексно използуване в общините. Беше закупено оборудване за 22 заведения. На 130 заведения от социален, здравен и образователен тип бяха предоставени средства за гориво в есента на 1996 г., когато действително имаше сериозно напрежение в тази област.
Изключително сериозна и много ангажираща беше нашата дейност, касаеща разпределението на материалните помощи, които пристигаха в България. Трябва да споделя пред вас, че пратките пристигат по 1 кг и с тонове. Пратките пристигат по суша, по вода, по въздух. Пратките пристигат чудесно класифицирани и пристигат в насипно състояние. Всичко това се обработва съвместно с представители на "Булгарконтрол". Всичко това се обработва съвместно с представители на ХЕИ, на НИЛС, на институциите, които отговарят за това в Република България да няма стоки, да няма съоръжения, да няма медикаменти, които биха навредили на здравето на тези, които ще ги употребяват. Амбицията ни е била в голяма степен да задоволим преди всичко потребностите на децата в България и най-вече на здравеопазването. Затова и приоритетно през 1996 г. акцентът в разпределението на финансовите и материалните помощи беше поставен в насока към здравните заведения в Република България.
Сериозни затруднения срещахме във връзка с някои нарушения на закона от страна на част от дарителите и на част от получателите. Но в това отношение, имайки предвид препоръките от финансовата ревизия, която приключи през април 1996 г., не сме предоставяли стоки на общини или заведения, от които не сме получили необходимата документация като обратна връзка за това къде е заприходено.
Освен това нещо, което мисля, че заслужава да бъде оценено като дейност на екипа на агенцията - правеха се и внезапни проверки, тогава, когато се раздадат хранителни стоки или нещо, което е ценно в този период, когато хората нямат, след няколко дена да се направи проверка дали тези хранителни стоки са разпределени на децата, дали тези перилни препарати се използуват в момента. И снощи по телевизията печално се показаха едни портокали, които не са разпределени чрез Агенцията за чуждестранна помощ, които се използуват за търговски цели.
Може би взискателността ни относно спазването на Закона за агенцията, който казва, че агенцията отговаря за получаването, митническото освобождаване, разпределението и контрола на влизащата в страната хуманитарна помощ, тази наша взискателност беше и може би първият индикатор за сериозни атаки срещу агенцията. Струва ми се обаче, че ако има някакви мотиви да бъде атакувано ръководството по една или друга причина, не искам да навлизам в журналистически стил и да хуля от трибуната на парламента, екипът на агенцията е работил изключително добросъвестно.
Мисля, че фактът, че са усвоени финансови средства два пъти и половина повече, отколкото през 1996 г., че са раздадени с близо една четвърт повече материални помощи, че са задоволени над 1200 социални и здравни заведения, общини, училища - всичко това говори за едно широко присъствие на Агенцията за чуждестранна помощ в цялата страна.
Обикновено когато се говори за Агенцията за чуждестранна помощ, се споменава, че има един строг режим. Да, законодателят е решил, че митническите облекчения ще ги дава на онази институция, която преференциално разпределя помощи за българската държава, т.е. за държавните социални, здравни и учебни заведения. Агенцията не освобождава и не приема хуманитарна помощ, която да предоставя на фондации, на физически лица, на неправителствени организации. А в края на 1996 г. и началото на 1997 г. атаката срещу нас беше от тази гледна точка и от тази страна.
Мисля, че заслужава да спомена и за това, че средствата на агенцията са се увеличили значително, независимо от атаките в медиите. Към 31 декември 1995 г. по банковите сметки на агенцията е имало 634 547 442 лв. Към 31 декември 1996 г. по банковите сметки на агенцията е имало средства, които са равни на 788 446 818 лв. Но тези средства са по курса към 31 декември, когато доларът е 487 лв. При сегашния курс наличните средства на агенцията към 31 март са 1 983 339 959 лв. Тоест, имаме близо 3 пъти и половина увеличение на средствата в агенцията. Това са средства на дарители.
Когато се обвинява екипът на агенцията, че не е спазвал Закона за държавния бюджет и за институциите на държавен бюджет, държа да обясня пред народните представители, не знам за кой ли път вече обяснявам това: всички средства на Агенцията за чуждестранна помощ като държавна институция, бюджетна институция се намират в Централно управление на Българска народна банка. Останалите средства, примерно фонд "Италия", фонд "Япония", фонд "Германия", които са средства на дарителите, стоят в банки, които дарителите са посочили много преди госпожа Масларова да стане директор на агенцията, тъй като още 1991-1992 г. те са предпочели частни банки. Но аз смятам, че важното за един екип в една институция е добре да управлява средствата. И след като всички банки са лицензирани, не виждам къде е проблемът. Още повече, че за тези средства, които са в тези така наречени частни банки, условията, при които са поставени, са далеч по-добри, отколкото са стояли 1994 и 1995 г. Това - едно. Второ, има подписани меморандуми между българското правителство и съответното правителство, което е дало, където конкретно е посочена даже банката, в която искат да стоят тези средства.
Така че мисля, че екипът на агенцията през 1996 и началото на 1997 г. си е свършил добре работата. Мисля, че много проблеми на хората в България сме се опитали да ги разрешим, макар и с малкото възможности, които е имала агенцията. Струва ми се, че в това отношение има много, разбира се, какво да се желае. Може би първото, което трябва да направим с вас, е да уточним в Закона за агенцията дали агенцията ще има право да получава и да разпределя чрез митнически преференции хуманитарна помощ и за неправителствените организации, тъй като това е една от ябълките на раздора в дейността на Агенцията за чуждестранна помощ.
Ако имате някакви въпроси, аз ще отговоря. Считам, че не е необходимо да поставям на вашето внимание повече данни, тъй като те са пред вас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата вносителят на проекта за решение по отчета на агенцията господин Корнезов. Не го виждам в момента.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Предлагаме следния проект за решение.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ
Р Е Ш И :
Приема отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1996 г."
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Аз имам въпроси към госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Преди да преминем към решението, аз имам няколко въпроса към госпожа Масларова.
Уважаема госпожо Масларова, кои частни банки са обслужвали средствата на Агенцията за чуждестранна помощ? Има ли измежду тези банки фалирали банки? Има ли загуби на вашите средства от разликата в курсовете - имаше огромни пунктуации през тези две години - 1995 и 1996 г.
И може би, за да не взимам втори път думата, уважаеми господин председателю, във връзка с предложението на господин Корнезов, може би би трябвало да бъде - по отношение на решението - "Приема за сведение отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1996 г. на Народното събрание". Това е особено важно да се вметне: "за сведение", защото иначе ние общо взето не сме имали технологично време да вникнем в тези числа, таблици, разбира се и в доклада. Общо взето може би това е "за сведение" много важно във връзка с това, че в края на краищата ръководството, управителният съвет, поема отговорност по отношение на този доклад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Георги Манов има думата.
ГЕОРГИ МАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз бих искал да попитам вносителя на отчетния доклад той разглеждан ли е на заседание на управителния съвет на агенцията, приет ли е от управителния съвет, има ли протокол от такова заседание, защото когато вземаме отношение, би следвало да се запознаем и с мненията на членовете на управителния съвет.
Също така считам, че по един такъв сериозен материал, раздаден ни само преди половин час, не бихме могли нормално и компетентно да бъдем в състояние да вземем решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Масларова, искате ли да отговорите на въпросите или не?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (от място): Нека да чуя всички въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има и втори проект за решение, внесен от госпожица Екатерина Михайлова. Като вносител ще искате ли да вземете думата? - Добре.
Заповядайте, госпожице Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Решението, което съм внесла, е проект за решение във връзка с освобождаването и избирането на директора и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ. Мисля, че просто биха могли двете решения - приемането за сведение на отчета на агенцията и след това самото решение в едно заседание да се разгледат. Те са всъщност една точка.
Мотивите, за да внеса това предложение за решение аз ги споменах и вчера, но и днес, тъй като дебатът е по същество, съвсем накратко ще ги кажа.
Поводът за внасяне на решението е фактът, че директорът на Агенцията за чуждестранна помощ госпожа Масларова е избрана и за народен представител, а Управителният съвет на Агенцията за чуждестранна помощ и специално директорът се избира от Народното събрание. Нашата квота - от Народното събрание - са двама души. Те не са обвързани с мандат. Нашето предложение е да се смени директорът на Агенцията за чуждестранна помощ, тъй като смятаме, че не е съвместима дейността на директора на Агенцията за чуждестранна помощ и това да е действащ народен представител. Дали е съвсем чисто юридически или не, аз мисля, че не бива да водим спора. Не че не можем да го водим, но не това е най-важното, защото наистина има и други норми, не само юридически. Това е един от случаите, в които нашето становище - в Съюза на демократичните сили, е, че не бива един човек да бъде и директор на съответен орган, и в същото време народен представител.
Имаме прецедента - навремето, когато предложихме господин Чанев да оглави Дирекцията за чуждестранна помощ, той беше народен представител. Веднага след като беше избран, той подаде оставка като народен представител, за да няма смесване на функции. Известно е по силата на закона, че отчетът - това, което правим и днес - се приема от Народното събрание и в тази връзка считаме, че такова решение е наложително да бъде взето от Народното събрание.
Това бяха мотивите, с които внесохме решението, което дебатираме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прощавайте, предложение за нови членове имате ли? Както и за директор?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имаме.
Предложението, което правим, е за директор на Агенцията за чуждестранна помощ д-р Владимир Тодоров Абаджиев. Много от колегите народни представители го познават. Той беше народен представител в Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание. Считаме, че отговаря на условията да бъде директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Известен е със своята почтеност и добросъвестност.
За член на агенцията предлагаме господин Христо Симеонов Христев.
Това са предложенията от страна на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Масларова, как предпочитате, да чуете дебата и след това да отговорите или?...
Понеже не виждам вдигнати ръце, заповядайте да отговорите на поставените поне до сега въпроси.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Аз мисля, че неслучайно подчертах въпроса за финансовите средства на агенцията.
В изпълнение на меморандума, подписан между правителството на България и Италия през 1992 г. част от финансовите средства, т. е. всички финансови средства на агенцията от фонд "България - Италия" се намираха в Първа частна банка. След това по искане на италианската страна те бяха прехвърлени в банка "Моллов". В Кредитна банка агенцията има пари. Има около 42 милиона лева в Първа източна международна банка.
Пред всички вас искам да кажа, че условията, при които е сключен договорът за 1996 г. за депозитни сметки в тези банки са при междубанков лихвен процент плюс 3 на сто отгоре, безплатно обслужване на банковите операции на агенцията, както и обслужване на агенцията от страна на банките в съответствие със законите на страната. Нямаме никакви нарушения и никакви щети от курсовите разлики. Напротив, неслучайно ви посочих, че в резултат на своевременни действия от страна на управителния съвет средствата на агенцията са се увеличили и то в края на 1996 г. - тогава, когато скокът на долара беше изключително голям. Тогава се увеличиха близо три пъти и половина.
Що се касае до това дали е обсъждан докладът пред парламента - всички представители на предишния управителен съвет, които са работили, са функционирали до 1 март. Те са го прочели и са го подписали и са съгласни с него, с изключение на един, който е на дългосрочна командировка в чужбина. А представителите от новата квота на господин президента и служебното правителство са го разглеждали на две заседания. Те имаха съвсем малки корекции, които са отстранени. Така че е обсъждан и от двата управителни съвета - и от този управителен съвет, който е работил по времето на отчетния период, и от този управителен съвет, който е във функциите си, т. е. редуцирани и променени, от последните два месеца.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Той е обсъждан, но дали е приет?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: По принцип е приет. Има протокол, стенографски запис.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Има ли документ?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, има протокол от 12 май, стенографски запис, както и от 22 април.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Той е обсъждан, но това, че е обсъждан е едно, а това, че е приет, е съвсем друго нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли желаещи да се изкажат? Има ли други предложения за членове или за директор на Агенцията за чуждестранна помощ? (Шум и реплики в залата)
Госпожа Дончева има думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): По отношение на повдигнатия от господин Димитров въпрос дали към решението да се прибавят думите "за сведение" - не възразяваме, такава е била практиката и миналата година, още повече, че най-вероятно при влизането на един нов ръководен екип в агенцията ще се предизвика финансова ревизия и с оглед на нея ще се определят крайните оценки.
А що се отнася до това, че е било малко времето за разглеждане на внесения отчетен доклад, ние сами вчера ви загатнахме, че времето ще бъде малко, но при възприетата технология на работа мислим, че вината не е в Парламентарната група на Демократичната левица. Ние не възразяваме срещу формулировката "приема за сведение доклада" и ви предлагаме по тази точка да се вземе и такова решение.
Що се отнася до другите два въпроса - за това дали директорът може да бъде освободен при наличието на изричен чл. 10 от правилника или не, ние сме запознати с чл. 68, ал. 1 от Конституцията, с решенията на Конституционния съд, знаем трактовката, която Конституционният съд дава за съвместимост, ерго несъвместимост на тази длъжност с функцията на народен представител. Знаем, че Конституционният съд изисква две основания, за да може фактически да се извършва работата и да няма зависимост между изпълнителната и законодателната власт. Знаем също така, че забраната от правилника ще създаде сериозни проблеми и на действащи кметове, които в момента са депутати, и на други директори на такива агенции. Но тъй като знаем също така, че когато парламентарното мнозинство е решило да прави такава смяна, то все едно ще я направи, не желаем да създаваме подобни проблеми.
Бихме искали обаче с оглед на прозрачността в дейността на агенцията и с оглед на това, че досега президентската квота можеше реално да осъществява един контрол от страна не на управляващото мнозинство, а на опозицията, ние да продължим този принцип и сега. Тъй като очевидно ще има синхрон между квотата на президента и квотата на Министерския съвет, имаме предложение в квотата на парламента да влезе представител и на опозицията с оглед на осигуряване на прозрачност. И ви предлагаме господин Георги Юруков, който и досега е бил член на управителния съвет, да бъде избран.
В заключение, бих искала да ви предложа оттук нататък малко да разширим Закона за Агенцията за чуждестранна помощ досежно възможността за участието на агенцията в търговски дружества и досежно възможността за разпределяне помощи на фондации, частни лица и неправителствени организации. Защото всъщност заобикалянето на митата и данъците най-лесно е ставало там и големите спорове са ставали оттам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мотивите за предложението за решение от наша страна са обективни и в никакъв случай не може да се интерпретира, че, ако, видите ли, мнозинството реши, може да смени директора. Става дума за чл. 11, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Агенцията за чуждестранна помощ при отсъствие на директора и в духа на този чл. 11 същият се замества от заместник-директора, но последният, забележете, няма право да подписва програми, международни договори, да сключва и прекратява трудови договори с работници и служители. Ерго, ако госпожа Масларова остане на двете места, просто това блокира работата на Агенцията за чуждестранна помощ. Това е основният ни мотив, за да предлагаме едно такова решение. Тоест не е по някакъв начин приумица на мнозинството, а е една обективна причина, която ние в момента искаме да разрешим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други желаещи за изказване? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Моля квесторите да поканят, ако има навън депутати.
Подлагам на гласуване първо решението по отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1996 г.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ


Р Е Ш И:

Приема (с добавката) за сведение отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1996 г."

Моля, гласувайте.
От общо гласували 208 народни представители, за - 198, против - 2, въздържали се - 8.
Решението по отчета на Агенцията за чуждестранна помощ за 1996 г. е прието.
Гласуване по втория проект за решение.
"Решение за освобождаване и избиране на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ

Р Е Ш И:

1. Освобождава Емилия Радкова Масларова от длъжността директор на Агенцията за чуждестранна помощ, Донка Стефанова Дончева и Георги Владимиров Юруков от длъжността членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ.
2. Избира Владимир Тодоров Абаджиев за директор на Агенцията за чуждестранна помощ, Христо Симеонов Христев и Георги Владимиров Юруков за членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ."
Ако вносителите не възразяват, в точка 1 отпада Георги Владимиров Юруков, също така и от точка 2, така че той си остава член на Управителния съвет.
След като няма повече предложения, освобождава се директорът и един член, а на тяхно място има предложение за нов директор и друг член, предлагам решението да бъде гласувано общо.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 208 народни представители, за - 197, против - 3, въздържали се - 8.
Решението за освобождаване и избиране на директор и членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
От името на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание думата има господин Теодосий Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам честта да ви представя вече обработения проект за промени на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам ви, нещо, което обсъдихме, да прочета цялата глава, така както е по проекта, да отбележа предложенията за промени, които са направени, да прочета и тях, след което да стане евентуално обсъждането на тези промени и цялата глава ан блок да бъде гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз предлагам да гласуваме заглавието, общите положения и да започнем с главите.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Заглавието е "Правилник за организацията и дейността на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли възражения? Ако няма, предлагам да го гласуваме.
От общо гласували 168 народни представители, за - 167, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.
Общи положения.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Народното събрание създава вътрешната си организация и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и разпоредбите на този правилник.
Чл. 2. Народното събрание заседава в сградата на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бележки по раздела "Общи положения" има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за раздел "Общи положения" на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От общо гласували 174 народни представители, за - 173, против - няма, въздържал се - 1.
Общите положения са приети.
Глава първа.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"Глава първа
КОНСТИТУИРАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 3. Ал. 1. Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъствуващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.
Ал. 2. Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвени листове.
Чл. 4. Ал. 1. Под председателството на най-възрастния народен представител могат да се проведат само разисквания по избора на председател на Народното събрание.
Ал. 2. На първото заседание Народното събрание избира председател, двама постоянни заместник-председатели от двете най-големи парламентарни групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се сменят на ротационен принцип.
Ал. 3. Последователността на заместник-председателите, избрани на ротационен принцип, се определя от числеността на техните парламентарни групи към момента на конституирането на Народното събрание.
Ал. 4. Всеки народен представител и парламентарна група могат да издигат кандидатури за председател и заместник-председател на Народното събрание.
Ал. 5. За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от гласовете на присъствуващите народни представители. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като в него участвуват двамата кандидати, получили най-много гласове.
Чл. 5. Ал. 1. Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:
1. по тяхно искане;
2. по писмено искане на най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на тяхната компетентност.
Ал. 2. В случаите по т. 1 на ал. 1 прекратяването на пълномощията се приема, без да се обсъжда и гласува.
Ал. 3. В случаите по т. 2 на ал. 1 искането се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му и се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители.
Ал. 4. При предсрочно освобождаване по предходните алинеи нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателствува от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарна група.

Чл. 6. Народното събрание избира от състава на народните представители 11 секретари.
Чл. 7. На следващото заседание Народното събрание избира постоянни комисии."
По тази глава са постъпили две предложения.
Първото предложение е направено от народните представители Ремзи Осман и Мюмюн Емин и то е следното:
Ал. 2 на чл. 4 да придобие следния вид:
"Ал. 2. На първото заседание Народното събрание избира председател, 5 постоянно действащи заместник-председатели, избрани измежду партиите и коалициите, представени в Народното събрание според регистрацията в ЦИК за участие в парламентарните избори, проведени на 19 април 1997 г."
Второто предложение на двамата вносители е ал. 3 да отпадне.
Има внесено предложение и от народния представител Любен Корнезов по чл. 5 и то е следното:
В чл. 5, ал. 1, т. 2 думите "най-малко на 1/3 от всички народни представители" да се заменят с "народен представител".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата по процедура народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Струва ми се, че е много трудно да се асимилират предложенията, направени от наши колеги и съобщени в устен вид от председателя на комисията.
Досегашната парламентарна практика винаги е била писмените предложения на народните представители да се раздават, за да може всеки да разбере смисъла на тяхното съдържание.
Процедурното ми предложение, господин председател, e в този смисъл - да разпоредите всички направени предложения по текстове от правилника да бъдат раздадени на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Считам, че предложението е основателно.
Давам половин час почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължава заседанието. Всеки момент ще ви раздадат материалите с предложенията по правилника, направени от народни представители.
В това време може да започнем изказванията. Господин Осман Ремзи има направени предложения. Има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние подобно предложение направихме на първото заседание. По някакъв начин според мен, по един изкуствен начин, ние искаме да утвърдим в парламента двуполюсния модел.
На няколко места в правилника, вие ще видите и по-нататък, че говорим за най-големите парламентарни групи. Сега гледам колегите от СДС не одобряват, но това си е ваш проблем. Аз изразявам моето мнение и мнението на моята парламентарна група.
За първи път, нека да ме поправят колегите, ако греша, които се занимават с историята на парламентаризма в България, ние въвеждаме ротационния принцип. За първи път това нещо става. В края на краищата българският народ е изпратил в Народното събрание няколко партии и коалиции, които могат да намерят своето място в ръководството на парламента.
Мотивите, че виждате ли, ние трябва да правим икономии, че един заместник-председател изразходва доста финансови средства, нямат основание или пък, че на масата няма място за петима заместник-председатели, не са силни мотиви, нямат основание тези колеги, които поддържат това нещо.
За два дни дърводелците и тези, които се занимават с организацията, направиха място за министрите. И доколкото разбрах, господин Куртев, по време на лятната ваканция ще се измисли друга формула на организация вътре в Народното събрание. И не пречи дърводелците за два дни да намерят подходящ начин да направят тази трибуна както се подобава за петима заместник-председатели на Народното събрание.
Ако ние минем на варианта, че трябва да има постоянно действащи заместник-председатели, според мен няма смисъл да изберем, те вече са избрани на ротационен принцип. По някакъв начин унижаваме парламентарни групи по една или друга причина, представени в българския парламент, с по-малко на брой народни представители, но те имат същите правомощия, както всички народни представители от двете парламентарни групи на СДС и на Демократичната левица. Не бива ние да се заблуждаваме, че по такъв начин можем да оправдаем доверието на хората.
Затова ние направихме това предложение за промяна в текста на ал. 2 на чл. 4 и за отпадането на ал. 3, която е във връзка с направеното наше предложение.
Това е нашето мнение и затова ние още на първото заседание не излъчихме наш кандидат и мисля, че вие трябва да подкрепите едно подобно наше предложение. Това е в интерес на парламентаризма, в интерес на всички хора, които са гласували по време на изборите, използвали са своя вот.
Не бива, пак повтарям, да унижавате парламентарни групи, които са прескочили бариерата от 4 %, да нямат свои представители в ръководството на Народното събрание. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ремзи.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги! В отговор на господин Осман бих казал, че народът ни е вкаран в такъв безизходен ъгъл в момента, че всяка стотинка трябва да бъде цепена на четири. Това беше причината ние да свалим нашия заместник-председател в миналото Народно събрание.
Един председател, един зам.-председател, съответно от СДС и от БСП, и един на ротационен принцип - трима души - е резонната цифра, ако искаме да печелим народна пара и я транспортираме в по-достойни посоки. И най-вече никакви допълнителни автомобили, никакви допълнителни секретарки, никакви допълнителни заплати и тем подобни, и пътувания в чужбина, ако наистина сме съпричастни с народа си. Всичко друго е приказки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За реплика господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Моята реплика, господин Ганчев, е, че много добре помним периода, когато Вие предложихте господин Кристиян Кръстев с една еуфория в тази зала, аз много добре помня, как му направихте реклама и Вие го свалихте не за да икономисвате народна пара, а защото Кристиян Кръстев наистина заслужаваше да бъде заместник-председател със собствено мнение. Той не Ви слушаше, не преотстъпи своя кабинет, господин Ганчев, а този кабинет беше на заместник-председателя на българския парламент Кристиян Кръстев и това беше причината. Не че Вие искахте да икономисвате пари. И много пъти Вие се опитвахте после да бъде избран заместник-председател от името на Българския бизнесблок, но не успяхте.
Ние сме готови, ако се възприеме този вариант, за петима заместник-председатели, господин Ганчев, тези заместник-председатели да не получават допълнителни финансови средства, да няма автомобили от Националната служба за охрана, да не се движат с "Мерцедес", а да се движат с "Лада". Ние сме готови на този вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ремзи.
За дуплика господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колега Осман! Уважавам Ви и уважавам турското малцинство в България като мои братя. Не искам да се карам с Вас. Грешите за кабинетите.
Аз имам кабинети в три държави, момче. (Смях в залата)
Второ, имам най-хубавата къща на Балканите.
И трето, на Жорж, за разлика от всички вас, пари не му трябват.
Никога няма да се съглася, че ние сме желали да свалим заместник-председател на Народното събрание за някакъв кабинет. Това беше една подла манипулация и активно мероприятие да бъде разбита нашата парламентарна група, което не прави чест на цялото Народно събрание.
В сериозен аспект бих казал да цепим народната пара на четири, тъй като октомври, ноември и декември, когато хората започнат да си плащат тока и парното, в нашето отечество, ако не сме заедно всичките, ако наистина не планираме добре, ще стане страшно. Това е сериозната част на аргумента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ремзи Осман и господин Мюмюн Емин за промяна на ал. 2 на чл. 4. Тяхното предложение е ал. 2 да гласи:
"Ал. 2. На първото заседание Народното събрание избира председател, петима постоянно действащи заместник-председатели, избрани измежду партиите и коалициите, представени в Народното събрание според регистрацията в ЦИК за участие в парламентарните избори, проведени на 19 април 1997 г."
Моля режим на гласуване за предложението на господата Ремзи Осман и Мюмюн Емин.
От общо гласували 176 народни представители, за - 23, против - 124, въздържали се - 29.
Предложението не се приема.
Направено е и още едно писмено предложение към тази глава към чл. 5. Предложението е на народния представител Любен Корнезов.

ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Предложението на народния представител Любен Корнезов е следното:
"В чл. 5, ал. 1, т. 2 думите "най-малко на една трета от всички народни представители" да се заменят с "народен представител".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов има думата по това предложение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз съжалявам, че господин Корнезов го няма тук. Разбрах, че той е направил това предложение по следната логика. След като отделен народен представител има право да предлага кандидат за председател и заместник-председател, следователно, логично е и да може да го отзове.
Аз смятам обаче, че това предложение не е много целесъобразно, тъй като ще създаде във връзка с ал. 3 ситуация, при която, ако един представител се ядоса нещо на председателя или на някой заместник-председател, може да поиска отзоваването му. Съгласно ал. 3 тази процедура трябва да се проведе веднага.
Аз смятам, че трябва да се предпазваме от такива, ще го кажа, несериозни възможности.
Затова лично аз няма да подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Не виждам желания за други изказвания.
Поставям на гласуване предложението на Любен Корнезов в чл. 5, ал. 1, т. 2 думите "най-малко на една трета от всички народни представители" да се заменят с"народен представител".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 177 народни представители, за - 16, против - 128, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Не подложих на гласуване предложението на господата Ремзи Осман и Мюмюн Емин за ал. 3 на чл. 4 да отпадне, тъй като тя е свързана с предишното предложение, което не беше прието.
Сега моля, гласувайте за приемането на цялата глава първа "Конституиране на Народното събрание".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 179 народни представители, за - 169, против - 3, въздържали се - 7.
Глава първа от правилника е приета.
Господин Симеонов, моля да докладвате глава втора.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"Глава втора
РЪКОВОДСТВО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 8. Ал. 1. Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:
1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според тяхната компетентност;
2. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
3. определя правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, за организацията и за използуването на материалната база, утвърждава щата на службите към него;
4. упражнява бюджета на Народното събрание;
5. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;
6. упражнява правомощията по чл. 2 от Закона за "Държавен вестник";
7. определя местата в заседателната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента;
8. следи за спазването на този правилник;
9. утвърждава единен класификатор на длъжностите в Народното събрание;
10. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение;
11. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
12. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание.
Ал. 2. Председателят на Народното събрание може да възлага извършването на дейностите по ал. 1 на посочен от него заместник-председател. Когато председателят на Народното събрание не е възложил на някой от заместник-председателите да го заместват в негово отсъствие, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарна група.
Ал. 3. При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.
Чл. 9. Председателят на Народното събрание свиква заместник-председателите на Народното събрание и председателите на парламентарни групи или упълномощени техни заместници за консултации по програмата и дневния ред на Народното събрание и по други въпроси от неговата дейност.
Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание;
2. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
3. при необходимост четат законопроектите, обсъждани от Народното събрание;
4. отчитат времето за изказвания на народните представители;
5. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;
6. при тайно гласуване организират технически гласуването;
7. четат имената на народните представители при поименно гласуване;
8. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.
Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в заседателната зала;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване и при провеждане на тайно гласуване;
3. следят в заседателната зала да присъствуват само народни представители и упълномощени от председателя длъжностни лица."
По тази глава, уважаеми колеги, предложения за промени няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Тъй като писмени предложения за промени няма, могат да бъдат правени от залата предложения евентуално за отпадане на някои текстове или за редакционни поправки. Има ли такива предложения? - Няма.
Моля, гласувайте за приемане на глава втора "Ръководство на Народното събрание".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 176 народни представители, за - 176, против и въздържали се - няма.
Моля, докладвайте глава трета "Парламентарни групи".
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"Глава трета
ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

Чл. 12. Ал. 1. Народните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическата си ориентация.
Ал. 2. Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
Ал. 3. Народни представители, чиито брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да създадат обединена парламентарна група. Парламентарен съюз могат да образуват няколко парламентарни групи, като всяка от тях запазва правата си.
Ал. 4. Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
Чл. 13. Ал. 1. Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
Ал. 2. Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание.
Ал. 3. Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях, се вписват в специален регистър на Народното събрание. Всяка промяна в състава на парламентарните групи се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
Ал. 4. Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. По предложение на парламентарните групи техният брой се утвърждава от председателя съобразно числеността им.



Чл. 14. Името на парламентарна група или съюз не може да повтаря име на организация, партия или коалиция, която вече се е регистрирала по съответния ред.
Чл. 15. Ал. 1. Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.
Ал. 2. Условията за членуване, възникване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
Ал. 3. Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание.
Чл. 16. Не могат да се образуват парламентарни групи, които защитават частни, местни и професионални интереси."
Уважаеми колеги, по глава трета, това са текстовете, които четох досега, няма предложения за промени в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Предложение за отпадане - академик Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): В чл. 12, ал. 3 има следния текст:
"Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да създадат обединена парламентарна група".
Първо, фигурата "обединена парламентарна група" се появява за пръв и последен път.
Второ, ако броят е недостатъчен да образуват една парламентарна група, те не могат да образуват парламентарна група.
Така че моето предложение е след думата "група" да се постави точка и да отпадне текстът "или да създадат обединена парламентарна група".
Повтарям още веднъж: ако народни представители извън парламентарни групи нямат необходимия брой да образуват парламентарна група, те не могат да образуват никаква група - нито обединена, нито необединена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Реплика на господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Сендов! Става въпрос за народни представители от парламентарна, политическа група, които нямат необходимия брой, за да образуват собствена група, да се обединят и да образуват една обединена група. За това става въпрос.
Не става въпрос за хора, които не могат сами да образуват група, а които трябва да се съберат помежду си и да направят една обща група. Това е идеята. Нищо не противоречи. Нали разбирате?
В сегашния състав на Народното събрание такова нещо няма. Но представете си, че решат няколко души, да кажем, от нашата група, да я напуснат, но нямат брой, да станат 10 и да образуват група. И оттук 5-6 души решат също да напуснат групата и да образуват собствена група, но не могат да я образуват, защото нямат нужния брой. Ние им даваме възможност да се обединят и да направят една обединена група. Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Очевидно той има предвид последния ден на Тридесет и седмото Народно събрание, когато беше създадена точно такава група.
Дуплика на господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Лучников, моите уважения по юридически въпроси, но тук въпросът е аритметичен. Въпросът е чисто аритметичен и аз го правя само за чистота на текста. Защото се казва:
"Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група...", да, или този брой не е достатъчен да образуват парламентарна група, но им се дава възможност - "или да образуват обединена парламентарна група".
Щом броят им е недостатъчен да образуват парламентарна група на тези - и от нас, и от вас, които ще излязат, не дай Боже, те, щом броят им е недостатъчен, не могат. А ако броят им е достатъчен, никой не им пречи. (Реплики и възражения в мнозинството)
Никъде не пише "поотделно". Страхувам се, че отиваме в посока, която не е много съдържателна. Текстът е:
"Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да създадат обединена парламентарна група".
Първо, фигурата "обединена парламентарна група" се появява без дефиниция, защото "обединена парламентарна група" нямаме като фигура в правното пространство, и второ, е нонсенс.
Но, ако искате, приемайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов. Това беше дуплика, така че на дупликата...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (от място): Не, само редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Редакционна поправка предлага господин Панайот Ляков. Ама, заповядайте тук, за да може да се чуе в залата и да влезе в протокола.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Академик Сендов е прав и затова аз предлагам следната редакционна замяна. След "образувана парламентарна група" да стане така: "или да се включат в обединена парламентарна група". (Шум и възражения в залата) Как, заедно с останалите като тях. Така текстът според мен е най-чист. Иначе може да се направи още по-сложен текст, за да обясни това, което искаше да каже академик Сендов, но според мен да се включат в обединена парламентарна група с други такива като тях, които самите не са достатъчни да образуват парламентарна група, ще образуват обединена парламентарна група.
Но поправката е чисто редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми колеги, академик Сендов постави въпроса математически, но той е юридически и политически. Защото критериите са два: единият е численият, а вторият критерий е съгласно чл. 12, ал. 2, че народните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическа ориентация.
Идеята на вносителите и на временната комисия е, че тогава, когато този брой на народните представители е по-малко от 10, критерият "партийна принадлежност или политическа ориентация" се преодолява и тогава се прави обединена парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Гиньо Ганев - предложение за редакционна корекция.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Мисля, че идеята е ясна, но трябва да се намерят думите за нея.
Предлагам ви една много малко поправена редакция.
"Ал. 3. Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група", думата "отделна" тук да падне, "могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да се обединят в отделна парламентарна група".
Това е идеята - "или да се обединят в отделна парламентарна група", и тогава нещата са ясни. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев. Господин Иван Глушков има думата.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля, че може да се изчисти редакционно със следното прибавяне на израза: "могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да създадат с други народни представители обединена парламентарна група".
С други народни представители, тоест примерът от миналия парламент, когато от една парламентарна група и от друга парламентарна група плюс трима народни представители от "Нова демокрация" създадоха отделна парламентарна група.
"С други народни представители" - тези думи да се прибавят след "да създадат". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мазнев има думата.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам нова редакция. Алинея 3 да изглежда в следния вид:
"Ал. 3. Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или при условията на ал. 2 да създадат обединена парламентарна група".
Останалото е същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, мисля, че идеята е ясна на почти всички народни представители и затова няма нужда да въвеждаме термини, които да объркват, а не да изясняват този общоприет смисъл.
Предлагам ви следната редакция на ал. 3 в духа на повечето от направените изказвания:
"Ал. 3. Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или заедно с нея да създадат парламентарен съюз." (Възгласи в залата)
Защото това е политическата логика. Ако те желаят да разтворят своето политическо участие, ще разширят състава на една вече съществуваща парламентарна група. Ако тези хора желаят да запазят някаква политическа автономност, то тогава те отговарят на изискванията за численост на парламентарните групи, но решават да афишират тази своя относителна самостоятелност в рамките на един парламентарен съюз. Това са двете категории, с които трябва да борави правилникът. Иначе такива понятия, като "обединени групи", някакви недостатъчно обединени групи са излишни.
Затова предлагам тази редакция, независимо дали тя се споделя от всички, също да бъде гласувана, когато решаваме окончателно текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Веднага си позволявам да напомня на господин Янаки Стоилов, че това вече не е редакционна поправка, а по същество. Въвежда се друго понятие, друг начин на създаване на парламентарен съюз. Така че Вашето предложение не мога да го поставя на гласуване, тъй като то трябваше да бъде направено в писмен вид. Тук вече не е редакционна поправка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, тя има и смислово значение, но смятам, че е в духа на проведената дискусия. И ако бъдем коректни, всички тези предложения, които бяха правени сега, не са писмено внесени и затова аз не бях инициатора да откриваме тази дискусия. Но след като във временната комисия не успях да убедя повечето членове, мисля, че днес повечето народни представители се убеждават, че е предложен един текст, който не е прецизен, двусмислен и не решава по същество въпроса, който обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Реплика от госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като във временната комисия се води тази дискусия, смятам предложението на господин Стоилов за некоректно, тъй като идеята на вносителите и временната комисия е, че парламентарен съюз се прави от парламентарни групи.
И втората част на моята реплика се състои в това, че не можем да предлагаме редакционно изменение тогава, когато смисълът, който влагаме, е един и същ.
И се връщам на първоначалната логика - трябва систематично да се разглеждат алинеи 1 и 2 във връзка с ал. 3. Освен критерия "10", има критерий "политическа принадлежност или ориентация". И тъй като този, вторият критерий или първият, по реда на алинеите, не може да бъде спазен тогава, когато няма необходимия брой 10, се създава обединената парламентарна група.
Чрез репликата, поддържам предложението във вида, в който е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов - дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Разбира се, че госпожа Шопова може да поддържа своето становище, но моята аргументация е изведена от парламентарните традиции, които имат по-дълга история, отколкото нашата дискусия. Там се използват понятията "парламентарни групи" и "парламентарни съюзи". Парламентарният съюз е по-скоро политически знак, който показва заслужаващи внимание различия между съставящите този парламентарен съюз било групи или народни представители, които съществуват автономно в рамките на това политическо обединение.
Затова вие имате възможност да направите преценка. Аз не искам да повдигам и една друга дискусия, която е заложена в следващото изречение и която дава възможност на парламентарни групи, които имат значителна численост, да го използват в свой интерес и в ущърб на мнозинството. Защото няма пречка една парламентарна група такава, каквато съществува в момента, да образува парламентарен съюз, в рамките на който ще съществуват и няколко отделни групи. И тя може да ползва права по-големи от тези, които в момента има мнозинството.
Така че това предложение, което сте заложили -парламентарните групи, които се обединяват в парламентарен съюз да имат своите самостоятелни права, им дава възможност те да ползват права два пъти, за които няма политически основания. Не искам да ви оспорвам тази позиция, която мисля, че е резултат от един поет ангажимент, но всяко едно политическо решение в правилника трябва да има и определен политически смисъл. А този текст в голяма степен е лишен от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Иван Тодоров. Но ще моля само за редакционни поправки, защото другото означава да започна да отнемам думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Колеги, аз мисля, че на всички е ясно какво обсъждаме и какво искаме да кажем в този пункт. Затова ви предлагам, за още по-голяма яснота, следния текст:
"Народни представители, преустановили участието си в една или няколко различни парламентарни групи, чийто брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да създадат обединена парламентарна група в съответствие с изискванията на ал. 2 на чл. 12". (Възгласи в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да си позволя да обобщя до момента. След консултация между юристите виждам, че ни предлагат една редакция, която може би е по-чиста:
"Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да се обединят в отделна парламентарна група".
По този начин аритметичният проблем, който постави господин Сендов, се изчиства и се получава един по-добър текст.
Ако ви удовлетворява този текст?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Може ли да го прочетете още веднъж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го прочета още един път:
"Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да се обединят в отделна парламентарна група".
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Ако са 10 души, ще се обединят и без този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Условията на ал. 2 се подразбират, защото това е задължително за създаването на каквато и да е парламентарна група. Така че не е необходимо да се цитира.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Какво ново казваме с този текст? Той е безсмислен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов иска думата като автор на идеята за корекции.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин председател, благодаря за Вашата толерантност, въпреки че взимам думата два пъти по един въпрос.
Аз предложих, съгласно досега действащия правилник, отпадане на текст. Не искам това мое предложение да бъде превърнато в искане за изменение на текст, тъй като ние сме на второ четене и имаме право тук само да искаме отпадане на текст или малки редакционни поправки.
Не мога да преживея в едно изречение да има противоречие. Казва се: "чийто брой е недостатъчен". Щом този брой е недостатъчен да се образува парламентарна група, те по никакъв начин не могат да образуват парламентарна група, даже тя да се нарича "обединена".
Съгласете се с тежестта на фактите. Така е. Ето, и физиците, които са най-близко до математиците, казват, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитър Стефанов. Увлякохме се в една дискусия по-дълга, отколкото трябваше.

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Предлагам само една дума, колеги. Струва ми се, че ако текстът стане: "и да участват в създаване на нова парламентарна група", той се изчиства от възраженията, които породиха дебатите досега. Явно е, че броят им е недостатъчен, за да създадат група те самите. Предполага се, че ще има отпаднали от други групи, затова предлагам да се запише: "и да участват в създаването на нова парламентарна група".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Струва ми се, че нямаме никакво принципно различие и заблудата тук идва от думата "политическа ориентация" в ал. 1. Ако обаче има 10 народни представители или поне толкова, които са готови да създадат парламентарна група по една или друга необходимост, никой не проверява от какво произтича общата им политическа ориентация. Най-вероятно те няма да имат една партийна принадлежност, но щом са готови да създадат парламентарна група, сигурно ще намерят някаква обща политическа ориентация. Защо да включваме политическата ориентация в нещо, което е регистрирано в ЦИК, в съд или някъде другаде?
Аз мисля, че щом има 10 души и готовност да създадат обща парламентарна група, те ще намерят и общата политическа ориентация. Тази политическа ориентация не подлежи на преценка от председателя. Той констатира само, че има поне 10 души и те са народни представители.
Според мене онова, което предлага акад. Сендов е коректно и ви предлагам да остане точката след израза "парламентарна група" и ал. 3 да звучи: Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване..., могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За процедурно предложение думата има госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми колеги, искам да предложа процедурно да се прекратят дебатите по тази алинея, тъй като ми се струва, че се превърнахме в юридическа колегия. Мисля, че стана съвсем ясно какво е съдържанието на тази алинея. Оттук нататък да се правят смислови корекции под формата на редакционни изменения, просто не бива. Много работа ни предстои по правилника и за да не губим време, предлагам да прекратим дебатите по тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно предложение има ли? - Заповядайте, господин Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Позволявам си да направя противно предложение, защото от много дълго време искам да се изкажа и да дам предложение, което според мене удовлетворява всички, а именно в текста да се запише, че народни представители, които са напуснали своята парламентарна група, могат да се присъединят към друга парламентарна група или да образуват нова. По този начин се решава противоречието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това трябваше писмено да бъде направено, защото е по същество - не само напуснали, но те много дълго време могат да бъдат независими. Има най-различни ситуации. Трябва писмено да се правят предложенията, защото предполагам, че господин Симеонов няма да може да докладва всички предложения.
Нещата се свеждат до две гласувания преди последно да гласуваме предложения текст.
Първото гласуване е процедурното предложение на госпожа Светлана Дянкова за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 175 народни представители, за - 163, против - 7, въздържали се - 5.
Предложението е прието и разискванията по глава трета са приключени.
Писмено е постъпило само едно предложение за редакционна поправка, която гласи: "Народните представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да се обединят в отделна парламентарна група". Това ще поставя след малко на гласуване, тъй като преди това има предложение за отпадане, направено от народния представител Благовест Сендов: първото изречение да завърши след думите "могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група" и да отпадне следващата част "или да създадат обединена парламентарна група".
Моля да гласувате предложението на народния представител Благовест Сендов за отпадане на последната част от това изречение.
От общо гласували 188 народни представители, за - 64, против - 105, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Следва да гласуваме текста, който прочетох преди малко, който беше обобщен от някои юристи и ми беше предложен от господин Гиньо Ганев: "Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувана парламентарна група или да се обединят в отделна парламентарна група".
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Да се добави: "с други народни представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така ми е предложено писмено. Ако ще правите предложение от залата, до края на заседанието няма да гласуваме текста. Както е предложено, така го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 170 народни представители, за - 102, против - 41, въздържали се - 27.
Текстът на ал. 3 е приет.
Поставям на гласуване цялата глава трета "Парламентарни групи".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 186 народни представители, за - 181, против - 3, въздържали се - 2.
Глава трета "Парламентарни групи" е приета.
Господин Симеонов, моля да докладвате глава четвърта "Комисии на Народното събрание".
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди да продължа с четенето на глава четвърта, отново апелирам към вас, тогава, когато стане реч за редакционна поправка, наистина тя да бъде такава, а да не бъде по смисъла на текста, тъй като има решение, че промените могат да стават само след писмено предложение, което вчера до 18,30 часа трябваше да бъде депозирано. Благодаря ви.

"Глава четвърта
КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 17. Ал. 1. Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
              Ал. 2. Постоянните комисии на Народното събрание са:
 1. Комисия по икономическата политика;,
 2. Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол,
 3. Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията,
 4. Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството,
 5. Комисия по външна и интеграционна политика,
 6. Комисия по национална сигурност,
 7. Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа,
 8. Комисия по труда и социалната политика,
 9. Комисия по образованието и науката,
10. Комисия по здравеопазването, младежта и спорта,
11. Комисия по опазване на околната среда и водите,
12. Комисия по енергетика и енергийните ресурси,
13. Комисия по културата и медиите,
14. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
             Ал. 3. Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии.
Чл. 18. Ал. 1. Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.
Ал. 2. Председателят и постоянните заместник-председатели на Народното събрание не могат да бъдат избирани в комисии. Заместник-председателите, избрани на ротационен принцип, могат да участват в работата на комисиите по времето, през което не действат като заместник-председатели.
             Ал. 3. Всеки народен представител може да бъде избиран в ръководството само на една постоянна комисия.
Чл. 19. Ал. 1. При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между съставите на парламентарните групи.
            Ал. 2. Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до двама заместник-председатели. То организира работата на комисията, ръководи заседанията и поддържа връзки с другите комисии и с председателя на Народното събрание.
            Ал. 3. Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител от състава на народните представители с явно гласуване ан блок, освен ако не е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.
Чл. 20. Ал. 1. Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно искане;
2. с решение на Народното събрание.
            Ал. 2. В случаите по т. 1 на ал. 1 прекратяването на пълномощията се приема, без да се обсъжда и гласува.
            Ал. 3. При обективна невъзможност на член от ръководството на постоянна комисия да изпълнява своите задължения или при системно нарушаване на правата и задълженията, една трета от членовете на комисията могат да предложат Народното събрание да освободи предсрочно член на ръководството. Парламентарната комисия се произнася по предложенията с мнозинство повече от половината от членовете си.
Чл. 21. Ал. 1. Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник.
             Ал. 2. Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.
Чл. 22. Постоянните комисии могат да образуват подкомисии и работни групи.
Чл. 23. Ал. 1. Постоянните комисии разглеждат законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, правят предложения и вземат становища по тях. Постоянните комисии дават становище по очакваните последици от прилагането на закона или решението, включително и за последиците от приемането им за държавния бюджет.
            Ал. 2. Държавните органи, длъжностните лица, обществените организации и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.
Чл. 24. Ал. 1. Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
            Ал. 2. Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател, по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание.
Чл. 25. Ал. 1. Заседанията на постоянните комисии са открити.            
Ал. 2. Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
            Ал. 3. Заседанията на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат и открити.
             Ал. 4. Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания, без право да гласуват.
             Ал. 5. Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на служебната и държавната тайна, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.
 Ал. 6.  При обсъждане на законопроекти и други въпроси вносителят или негов представител се изслушва на заседанията на комисиите.
Чл. 26. Ал. 1. Председателите на парламентарните комисии обявяват дневния ред, часа и мястото на заседанията писмено на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за заседанията на комисиите се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред за тях се обявява едновременно с насрочването им.
 Ал. 2. Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. При редовно заседание на комисията, ако до 30 минути след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.
 Ал. 3. Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване.
Чл. 27. Ал. 1. Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.
 Ал. 2. При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.
Чл. 28. Ал. 1. Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.
 Ал. 2. В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.
Чл. 29. Ал. 1. На заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.
 Ал. 2. За заседанията на водещата комисия ..."
Колеги, спирам тук за момент вашето внимание. Вероятно е работено с дискета, в която е останала думата "етика". Това е просто една техническа грешка. Не искам да я чета, защото просто обезсмисля текста. И така - целият текст:
"Ал. 2. За заседанията на водещата комисия се водят стенографски протоколи, в които се вписват решенията и мотивите към тях. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола."
Изчетох гладко текста, но има поради тази техническа грешка внесено предложение за промяна.
"Чл. 30. Ал. 1. Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
 Ал. 2. Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители.
 Ал. 3. Задачите, числеността, съставът, срокът на дейност и финансовите средства на временните комисии се определят от Народното събрание.
 Ал. 4. Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.
 Ал. 5. Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание.
Чл. 31. Ал. 1. Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.
            
Ал. 2. При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се прилага принципът на пропорционално представителство."
В тази глава, уважаеми колеги, има 9 предложения за промени.
Първото предложение е внесено от господин Кирил Ерменков и то е следното:
"В чл. 17, ал. 2 т. 12 да бъде изменена и допълнена и да добие следния вид: "Комисия по енергетика и транспорт"."
Следващото предложение - по чл. 19, ал. 2 - е направено от народния представител госпожа Светлана Дянкова и то е следното:
"В чл. 19, ал. 2, след първото изречение да се добави следното изречение: "По изключение комисията може да избере с мнозинство от 2/3 трети заместник-председател"."
По чл. 20, ал. 3 е направено предложение от народния представител господин Юлий Павлов, който предлага да отпадне ал. 3 на чл. 20.
Корекция по чл. 22 е предложена от госпожа Светлана Дянкова и тя е следната: "В чл. 22 да отпадне думата "подкомисии" и съюзът "и"."
Предложение за промяна има по чл. 26, внесено от народните представители господин Ремзи Осман и господин Емин, и то е следното:
"В ал. 2 на чл. 26 текстът след първото изречение отпада и придобива следния вид: "Постоянните комисии заседават, когато присъствуват повече от половината от техните членове"."
Има и второ предложение, което е внесено от господин Никола Койчев, който предлага:
"В чл. 26, ал. 2 текстът "до 30 минути" да се промени "до 15 минути"."
Следващото предложение е на госпожа Дянкова - в чл. 29, ал. 2 думата "етика" да отпадне. Аз обясних, че се касае за една техническа грешка, досадна, но в процеса на работа се случват тези неща.
По чл. 31 са внесени предложения от народните представители господин Асен Агов, господин Петър Башикаров и господин Николай Камов и те са следните:
"Към чл. 31 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание: "Постоянните делегации предлагат за обсъждане и становище (мандат), писмените позиции на българската страна при предстоящи в съответната международна организация дискусии, свързани с главните външнополитически и интеграционни приоритети на страната".
Към чл. 31 да се добави нова ал. 4 със следното съдържание: "Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание. Отчетите им се предоставят и на Комисията по външна и интеграционна политика"."
Това са, уважаеми колеги, предложенията за промяна в тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Обсъждането на направените предложения и гласуването на тази глава ще продължим в 12 часа. А сега - почивка до 12 часа. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Кирил Ерменков, който има предложение по чл. 17.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател на временната комисия, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Моето предложение произтича основно от приетите от парламента документи до този момент, в т.ч. програмата на правителството на Република България. Именно в приоритетите на програмата, която ние приехме, e включена задачата за разработване и реализиране на модерна инвестиционна и инфраструктурна политика. От това произтича и необходимостта да се усъвършенствува нормативната уредба за интегрирано управление на инфраструктурата.
Естествено и логично в раздел седми на програмата са включени модернизацията на енергетиката и развитието на транспортната система. Може би оттук произтича и моето конкретно предложение за обединение на законодателната и контролна дейност в дейността на една постоянна комисия. В законодателната програма на комисията ще бъдат включени пакет от нормативни документи - проектозакони, разработени по програмата ФАР и свързани с хармонизацията на българското законодателство с европейското транспортно законодателство като една предпоставка за интеграцията на Република България към Европейския съюз и евроатлантическите структури; основните закони, които са в процес на завършване - Закон за автомобилния транспорт, Закон за пътищата, Закон за пристанищата, Закон за железопътния транспорт, Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за търговското корабоплаване, Закон за речното корабоплаване и нов Закон за движение по пътищата.
Във всички европейски парламенти са създадени специализирани комисии по транспорта или комисии, свързани с други приоритетни отрасли на икономиката, каквото е моето предложение.
Естествено е част от вас да реагират, търсейки мястото на транспортната инфраструктура и транспортната система в част от другите комисии. Аз считам, че приоритетното положение на транспортната система би трябвало да бъде отделено на особено място и неговото място виждам в Комисията по енергетика и транспорт.
Естествено е от друга страна законопроектите и контролната дейност да се изпълняват и от другите комисии - Икономическата, по регионалната политика, по екологията и т.н.
Моля предложението да бъде подкрепено от временната комисия и уважаемите народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Предлагам за гласуване предложението чл. 17, ал. 2, т. 12 да бъде изменена и допълнена като добие следния вид: "Комисия по енергетика и транспорт".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 179 народни представители, за - 97, против - 74, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Поради това, че въпросът беше неясно поставен, моля да се постави на прегласуване. (Шум и реплики отляво, викове: "Е-е-е!")
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Това е ваш номер... (Весело оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението.
Моля за внимание! Отново прочитам: да се гласува предложението на народния представител Кирил Ерменков чл. 17, ал. 2, т. 12 да бъде изменена и допълнена и добие следния вид:
"12. Комисия по енергетика и транспорт".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 194 народни представители, за - 86, против - 106, въздържали се - 2.
Предложението не се приема.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин председател, моля за проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съгласно правилника, който в момента действува, чл. 39, ал. 2 проверка на кворума се извършва чрез компютъризираната система за гласуване преди откриване на заседанието, след всяка почивка или прекъсване на заседанието.
В новия правилник, знаете, че се предвижда и групи да могат да искат проверка на кворум.
Кворум - 194 души. Толкова са гласували, така че да се поставя въпроса за кворум ми се струва...
Предложение от народната представителка Светлана Дянкова.
Ако искате да се изкажете, госпожо Дянкова, моля заповядайте.


СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на Народното събрание да приеме една поправка в чл. 19, ал. 2. Изхождала съм от мисълта за това, че досегашната парламентарна практика показва, че в някои от комисиите на Народното събрание обикновено има по-натоварен режим на работа. Без да разбирате, че има някаква диференциация между комисиите, но знайно е, че някои от комисиите са по-малко натоварени, а други от комисиите са повече натоварени. И веднага искам да цитирам, че в момента всички знаете, че 2-3 от комисиите в Народното събрание са наистина много натоварени, докато другите не са в такъв режим.
Възможността, която предлагам тук, е в някои от комисиите, по изключение, разбира се, когато това се прецени от самата комисия, да има и трети заместник-председател и това, разбира се, да бъде гласувано от Народното събрание, както нормално се гласуват комисиите, заместник-председателите и председателите на комисиите - в пленарната зала, за да може евентуално работата на комисията да върви по-ритмично и да не е толкова голямо натоварването на ръководството на самата комисия. Когато се гледат сложни, обемисти закони с много предложения, съдържанието на тази работа обикновено изисква малко по-голямо натоварване от страна на ръководството на всяка комисия.
Затова моето предложение е по изключение, когато комисията вземе такова решение с две трети, да предложи на Народното събрание да гласува и трети заместник-председател. Това, което е записано, е: "по изключение комисията може да избере с мнозинство от две трети заместник-председател". Но аз искам то да претърпи редакционна промяна: "по предложение на комисията, взето с две трети мнозинство, по изключение може да бъде предложен за избор от Народното събрание и трети заместник-председател". Мисля, че така редакционно е по-чисто и съдържателно запазва предложението, което съм направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Юлий Павлов има думата.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз подкрепям предложението на Светлана Дянкова по принцип. Ясно е, че комисиите, без да са равнопоставени, все пак са различно натоварени, имат и различен брой членове - някои са по-големи, други са по-малки, но предлагам друга редакция на текста.
Най-напред не е ясно от какво са две трети. Предлагам да се уточни "две трети от членовете", а не "две трети от присъстващите", защото така, както е записано, не е ясно. И, разбира се, с последното уточнение, че изборът става от Народното събрание.
Предлагам такава редакция: "по изключение комисията с мнозинство от две трети от членовете си може да предложи на Народното събрание да избере трети заместник-председател".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други изказвания? - Няма.
След редакционните уточнения предложението на госпожа Светлана Дянкова придобива следното звучение: "по изключение по предложение на комисията, взето с мнозинство от две трети от членовете й, Народното събрание може да избере трети заместник-председател". Не можем да кажем само, че комисията предлага, а трябва да дадем право на Народното събрание да избере трети заместник-председател.
Подлагам на гласуване предложението с редакционните поправки.
От общо гласували 201 народни представители, за - 153, против - 32, въздържали се - 16.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител Юлий Павлов към чл. 20: ал. 3 на чл. 20 да отпадне.
Господин Павлов има думата.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ал. 3 на чл. 20 предвижда една усложнена процедура за предложения за смяна на член на ръководството на парламентарна комисия, при положение, че в ал. 1 има точка 2, която описва общия случай.
"Ал. 1.  Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
2.  с решение на Народното събрание."
След като съществува тази точка, очевидно е, че всеки народен представител има право да предлага решения и те се гласуват в пленарната зала. Ал. 3 обхваща някакъв частен случай, който всеки би могъл да заобиколи, подхождайки по ал. 1, точка 2.
В този смисъл ал. 3 ми се струва излишна. Освен това част от нещата, които се съдържат в ал. 3, се подразбират и за точка 2, защото е ясно, че всяко предложение за решение на Народното събрание се обсъжда от съответната комисия и тя се произнася по него. Изискването в случая да се произнесе с мнозинство повече от половината от членовете си също е безсмислено, доколкото независимо какво е гласувала комисията, окончателното решение се взема от пленарната зала. В този смисъл точка 2 на ал. 3 наистина е излишна, ал. 1, точка 2 е достатъчна. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Павлов.
Други желаещи да се изкажат по това предложение? - Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Павлов ал. 3 на чл. 20 да отпадне.
От общо гласували 199 народни представители, за - 83, против - 46, въздържали се - 70.
Предложението не се приема.
Предложение към чл. 22 от народния представител Светлана Дянкова - в чл. 22 да отпадне думата "подкомисии" и съюзът "и".
Заповядайте, госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, моето предложение да отпаднат подкомисиите, регламентирани в този правилник, беше продиктувано от няколко мотива. Предложението ми е чл. 22 да изглежда така:
"Чл. 22. Постоянните комисии могат да образуват работни групи".
Защо работни групи? Защото знаем, че във всяка комисия, постъпвайки отделни законопроекти, такава е поне парламентарната практика досега, се сформира една работна група от всички народни представители, членове на комисията, която се занимава с детайлно изработване на становище по този законопроект, и в същото време подкомисия, ако има такава, тя просто не се занимава с този законопроект и продължава да съществува някак си формално.
Истинската работа в комисиите се върши действително от работната група. Аз искам да кажа за моя опит от Тридесет и седмото Народно събрание, където отново бях в сегашната Комисия по труда и социалната политика. Тя тогава беше една доста разширена комисия, ние си направихме подкомисии и например Подкомисията по демографските проблеми не се събра нито веднъж.
Всяка комисия си изработва правилник за работата на комисията и това, ако се наложи да бъде регламентирано за съществуването на една или друга работна група, то ще бъде записано в правилата на тази комисия.
И нещо повече искам да кажа - че ако това мое предложение не бъде гласувано, ние просто ще нарушим и Конституцията, където ви моля да прочетете чл. 79: "Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии" и никъде не става дума за подкомисии. Просто няма такова нещо като подкомисия. И "Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол". Толкова е казано за комисиите в Народното събрание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Е, увличате се.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Ако имате някакви мотиви, господин Стоилов, вярвам, че ще ги чуем.
Това е моята мотивировка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Въпросът не заслужава толкова много внимание, но сякаш има един принципен характер - да, Конституцията казва, че парламентът избира комисии. Подкомисиите не се избират от парламента, така че няма никакво противоречие с Конституцията. Това, че някой има опит от Тридесет и седмото Народно събрание или от друго, не дава никакви допълнителни права. В цяла Европа парламентарното право говори за подкомисии. Работната група е друго, работната група е да проучи един конкретен проблем. Подкомисията може да бъде по цяло направление - подкомисия по наука, подкомисия по образование, по нещо, което има по-траен характер във времето.
Всякак може да се гласува, но дано все пак като гласуваме, да имаме предвид, че и преди нас е имало парламентаризъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Думата има господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Възможно е и да е така, че на много места има подкомисии, но въобще според мен е без значение как ще се нарича една или друга част от постоянната комисия. Но наистина съществуващите подкомисии в тяхната си дейност работеха по такъв начин, че целият дебат в подкомисията след това се налагаше да се развива и в работата на постоянната комисия.
Аз мисля, че наш дълг като народни представители е да направим така, че да оптимизираме дейността на парламента, за да имаме възможност да бъдем по-ефективни в своята работа. И точно затова е по-добре да се прави една работна група, това е мое лично становище, която да изработи един проект за становище и да го предложи на цялата група, вместо два пъти да се повтаря една и съща дейност.
Затова ние считаме, че предложението трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
Господин Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Ганев, аз също считам, че е въпрос само на формулировка. Защото дори и да направим подкомисии, те би следвало да имат само функционален характер. В противен случай, след като събранието е гласувало определен брой комисии, не може една подкомисия да взема самостоятелни решения. В такъв аспект всичко вече влиза само в названието и в наименованието - дали е работна група или подкомисия. Мисля, че това наистина е един проблем, който е предмет просто на формулировка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на д-р Китов.
Други желаещи? - Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлана Дянкова в чл. 22 да отпадне думата "подкомисии" и съюзът "и".
От общо гласували 202 народни представители, за - 134, против - 61, въздържали се - 7.
Предложението е прието.
Предложения по чл. 26.
1. Предложение от народните представители Ремзи Осман и Мюмюн Емин.
В ал. 2 на чл. 26 текстът след първото изречение отпада и алинеята придобива следния вид:
"Ал. 2. Постоянните комисии заседават, когато присъствуват повече от половината от техните членове."
2. Предложение от народния представител Никола Койчев.
В чл. 26, ал. 2 текстът "до 30 минути" да се промени с "до 15 минути".
Заповядайте, господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този текст е от предишното Народно събрание. Беше предложен от Демократичната левица по време на Тридесет и седмото Народно събрание. Помня тогава дебатите от страна на Съюза на демократичните сили и от Парламентарната група на Народен съюз и ДПС, че по такъв начин ние даваме възможност една много малка част от комисиите като членове да вземат решения по много сериозни въпроси.
Преди малко се изтъкна, че много важни въпроси се решават и се подготвят становища за Народното събрание от самите комисии. В края на краищата ние тук идваме с едни подготвени проекти и 90 на сто от това, което се предлага от комисията се приема от Народното събрание. Почти 90 на сто. Винаги е било така и ще се убедим и в бъдеще.
Когато ние даваме възможност, че след 30 минути една трета могат да продължат заседанието - аз си представям Комисията по национална сигурност, Комисията по външна и интеграционна политика и т.н. с една трета да дадат становище по много сериозни въпроси. Всяка парламентарна група в края на краищата е поела ангажимент пред избирателите, че ще работи сериозно. Един народен представител трябва да бъде достатъчно отговорен човек да посети, да присъствува по време на заседанията на комисиите, а не да обикаля из София. И има вероятност народното представителство по време на дебатите в залата да бъде подведено. Затова ние създадохме комисии, мисля, че са 14, от различните области. Има област, която аз не познавам. Естествено е, че се доверявам на колегите, които работят в една или друга комисия. Когато те предложат един текст от тази комисия, когато не съм специалист по здравеопазването или в областта на образованието, аз ще ги подкрепя. Но, ако това решение е взето с една трета и ще стане решение на Народното събрание, ние само ще ковем закони, които на практика малко трудно ще бъдат приложени и всяка следваща парламентарна група, всяка следваща партия, която ще спечели изборите, ще сменя законите. Затова идеята ни беше да отпадне този текст - след първо изречение. Да остане само "когато има кворум".
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Никола Койчев едва ли ще вземе думата, за да мотивира промяната от "30" на "15".
Желаете ли?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Моето предложение е функция от гласуването по предложението на колегите от ДПС. Ако се приеме тяхното предложение, допълнителният текст не е необходим.
В досега действуващия правилник е записано, че ако няма кворум - разбирайте половината от членовете на комисиите - трябва да се изчакат 30 минути и заседанието може да се проведе с една трета от хората.
От опита ми, като председател на комисии, обикновено по първите точки се канят външни вносители - министри, експерти, съветници и се чувствуваме твърде неудобно пред тези хора половин час да се чака и да се стигне до желаните една трета от състава на комисията.
Затова предлагам този ученически критерий за закъсненията вместо 30 - 15 минути. А в същото време съм привърженик на точността. Както тук можем да започваме пленарните си заседания без закъснения и това беше образец в работата на Тридесет и седмото Народно събрание, така трябва да се стремим и в работата си в комисиите. Но, ако има изключения да не бъдат 30 минути безплодно чакане, а този толеранс да бъде 15 минути. Така укрепваме и престижа на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Други желаещи? - Няма.
Поставям на гласуване последователно двете предложения.
1. Предложение от народните представители Ремзи Осман и Мюмюн Емин.
В ал. 2 на чл. 26 текстът след първото изречение отпада и алинеята придобива следния вид:
"Ал. 2. Постоянните комисии заседават, когато присъствуват повече от половината от техните членове".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 203 народни представители, за - 79, против - 102, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
2. Предложение от народния представител Никола Койчев.
В чл. 26, ал. 2 текстът "до 30 минути" да се промени "до 15 минути".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 204 народни представители, за - 168, против - 18, въздържали се - 18.
Предложението се приема.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Искам думата за редакция по чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлаганата евентуална, казвам, редакция на ал. 3 в чл. 26 зависи от намерението, от идеята, която Комисията по правилника е вложила в текста. Чета текста:
"Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъствуващите при явно гласуване."
Ако с този текст се дава свобода на постоянните комисии сами да преценят какво трябва да бъде това мнозинство - квалифицирано, обикновено или някакво друго, то текстът е точен. Но, ако се има предвид някои от видовете мнозинства, то трябва да се каже какво е мнозинството.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Щом не се казва, значи е обикновено.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Оттегляте ли го?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложения по чл. 29.
Предложение от народната представителка Светлана Дянкова.
В ал. 2 на чл. 29 да отпадне думата "етика".
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е техническа грешка.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Тя отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. (Цоньо Ботев иска думата за редакционна бележка по чл. 29)
Заповядайте.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам в чл. 29, ал. 2 да отпадне текстът: "в които се вписват решенията и мотивите към тях", тъй като под "стенографски протокол" се разбира, че са записани целите дебати по въпроса, мотивите, които са изложени, и решенията, които се вземат по всеки въпрос, който се разглежда в заседанието, така че този текст просто е излишен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не се водят пълни протоколи навсякъде.
ЦОНЬО БОТЕВ: Стенографският протокол винаги е пълен. Ако не е пълен, не е стенографски.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, аз считам, че предложението, което направи народният представител Цоньо Ботев, е основателно, тъй като винаги един стенографски протокол трябва да бъде пълен.
При това положение няма никаква пречка тази част от текста да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване първо предложението за отпадане в чл. 29, ал. 2 думите: "в които се вписват решенията и мотивите към тях". Моля, гласувайте.
От общо гласували 193 народни представители, за - 165, против - 12, въздържали се - 16.
Предложението за отпадане на думите в чл. 29, ал. 2 "в които се вписват решенията и мотивите към тях" е прието.
Предложения към чл. 31:
Предложение от народните представители Асен Агов, Петър Башикаров и Николай Камов:
Към чл. 31 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Постоянните делегации предлагат за обсъждане и становище (мандат) писмените позиции на българската страна при предстоящи в съответната международна организация дискусии, свързани с главните външнополитически и интеграционни приоритети на страната".
Предложение от народните представители Асен Агов, Петър Башикаров и Николай Камов:
Към чл. 31 да се добави и нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание. Отчетите им се предоставят и на Комисията по външна и интеграционна политика".
От вносителите някой желае ли да вземе думата? - Да, господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! На вашето внимание е предложена нова алинея към чл. 31. Накратко ще мотивирам нашето предложение.
Идеята, която е заложена в предложения текст, е най-вече да се търси съчетаване на позициите между различните народни представители и парламентарни групи при участието на парламента в международните организации. Още повече идеята, която беше обсъждана в Комисията по външна и интеграционна политика, е да се търси също така съчетаване на позициите между различните институции - Народно събрание, президентство, правителство - по тези важни въпроси от външнополитически и интеграционен характер.
Текстът е предложен в главата за постоянните комисии и се разбира, че Комисията по външна и интеграционна политика ще обсъжда и ще дава становище по позициите на постоянните делегации при тяхното предстоящо участие в международните организации.
Искам да подчертая, че този текст няма ограничителен характер за народните представители и за парламентарните групи да изразяват своите становища, които по понятни причини могат да имат своите политически аспекти. Още повече, че съгласно чл. 67, ал. 2 от Конституцията народният представител не може да бъде обвързан с никакъв мандат.
Затова и за да няма противоречие с Конституцията, предлагам думата "мандат" да отпадне от текста. С тази поправка моля народните представители да подкрепят това допълнение към Правилника на Народното събрание, което, макар и по-общо формулирано, има конструктивна насоченост за една по-добра координация и взаимодействие.
Що се отнася до предложението за нова ал. 4 към чл. 31, аз мисля, че няма необходимост от специална мотивировка. Този текст просто попълва една празнота в Правилника на Народното събрание и съдейства за една по-добра процедура при отчитането на дейността на постоянните делегации пред председателя на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров. Други желаещи? - Господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм с доста резерви по това предложение и съм изненадан, че то е подкрепено от представители на опозицията. Защото представителите на българския парламент в различните международни организации, колкото представляват българския парламент, толкова представляват и политическата сила. Например в ПАСЕ или в Европейския парламент знаете, че има парламентарни групи, които не са на национален признак съставени, а са на християндемократи, на социалдемократи и пр., и пр. И излагането на някакво становище, на някаква позиция от народен представител от това Народно събрание в европейска организация няма сила, която да го задължи да се придържа към някакво становище. Той и там изразява собственото си мнение.
Това съвсем не означава, че аз съм противник на идеята за възможността да бъдат излагани общи становища, да действа нашата делегация като едно цяло. Но няма сила, няма механизъм, по който да бъдат заставени да действат наши представители в международните организации по този начин, поради което един такъв текст едва ли ще допринесе нещо. И първите, които утре биха възнегодували срещу него, ще бъдат представители от по-малки парламентарни групи, предполагам. Иначе като представител на мнозинството аз би трябвало да адмирирам този текст, защото ние, мнозинството, ще наложим становището и вие всички останали ще трябва да се придържате към него. Това не е от ваша полза. Вярвайте ми.
Поради това аз предлагам първото предложение - за ал. 3, да не се приеме, докато във второто предложение - за ал. 4, има доста резон, защото хубаво е да бъде информиран и председателят на Народното събрание, а чрез него и Народното събрание, за дейността на нашите представители в различни международни организации и бих подкрепил оставането на тази ал. 4.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съображенията, които уважаемият господин Куртев изложи току-що пред парламента, имат своето основание и в предложения текст не се накърнява по никакъв начин възможността отделните народни представители в отделните политически групи да защитават своите виждания.
Проблемът от практиката на нашия парламент се свежда до това, че като правило нашите делегации не изработват становища по позиции, по които като правило също няма спор. Те не подлежат на дискусия, а би било редно да бъдат защитавани, да се знаят не само от самите народни представители, участници в делегацията, но и от българската общественост. Най-типичен пример в това отношение може да се даде със съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз, спрямо работата на когото, без да има такова задължение в предишния правилник за работата на парламента, беше създаден прецедент. Комисията по външна политика и европейска интеграция в предишния парламент прие становище по позициите, които нашата част от съвместния парламентарен комитет или българската делегация, защитаваше в Брюксел при много важни икономически интереси на България в хода на изпълнението на европейското споразумение. Подобна практика според нас, подчертавам, без да накърнява плурализма и тъкмо това е обяснението предложението да бъде подкрепено и от представители на опозицията, дава възможност и за участие, както знаете това, в комисията са поканени представители на Президентството, на Министерство на външните работи, много често министърът присъства, и на други институции, тоест, при обсъждането на тези становища в комисията участват и представители на други институции. Това придава една много по-широка основа на възприетите становища и както господин Башикаров поясни преди малко това, основната идея на предложението е съдържала тъкмо тези съображения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИЙ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз бих изразил съгласие с двете тези - както на господин Куртев, така и на господин Камов. И за да се сближат позициите, от друга страна, да се изчистят съмненията, бих предложил едно кратко допълнение. Защото единствено тогава тази точка може да бъде действена и да показва силата на общата позиция на нашия парламент, на отделните депутати по отделни обсъждани въпроси.
Бих предложил текстът да гласи така:
"Постоянните делегации предлагат за обсъждане и при наличие на консенсус приемат становище..." и т. н.
Аз мисля, че това има значение за международните парламентарни институции по въпроси, по които парламентът е постигнал консенсус и то тежи много повече и съответно няма никакви проблеми от гледна точка на Конституцията, свързани с ограничения на правата на народните представители.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
По това предложение вносителите ще вземат ли отношение? Приемате ли го?
Има думата господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че по същество тук се променя смисълът, тъй като се предлага друг начин на вземане на решения - с консенсус. Моля ви да не го приемете, а да приемете текста така, както е предложен от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз приемам, че последното предложение не е редакционно. То наистина променя смисъла.
Затова ще поставя на гласуване предложението така, както е изложено в писмен вид.
Предложение от народните представители Асен Агов, Петър Башикаров и Николай Камов:
"Към чл. 31 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Постоянните делегации предлагат за обсъждане и становище писмените позиции на българската страна при предстоящи в съответната международна организация дискусии, свързани с главните външнополитически и интеграционни приоритети на страната".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 200 народни представители, за - 80, против - 10, въздържали се - 110.
Предложението не се приема.
Предложение от същите народни представители:
"Към чл. 31 да се добави нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание. Отчетите им се предоставят и на Комисията по външна и интеграционна политика".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 199 народни представители, за - 190, против - 4, въздържали се - 5.
Предложението е прието с тази корекция, че това ще бъде ал. 3, а не ал. 4 на чл.31.
С това са гласувани предложенията по глава четвърта "Комисии на Народното събрание".
Подлагам на гласуване цялата глава.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 197 народни представители, за - 190, против - няма, въздържали се - 7.
Глава четвърта е приета.
Моля, докладвайте глава пета "Сесии и заседания на Народното събрание".

ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: "Глава пета. Сесии и заседания на Народното събрание.
Чл. 32. Ал. 1. Народното събрание работи на три сесии годишно.
Ал. 2. Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.
Ал. 3. По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.
Чл. 33. Ал. 1. Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.
Ал. 2. В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането.
Чл. 34. Ал. 1. Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължени, но с не повече от 2 часа.
Ал. 2. Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
Ал. 3. Народното събрание може да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред, когато е във ваканция или по време на сесия, но извън дните или работното време по ал. 1 и 2. Дневният ред на извънредното заседание трябва да бъде обявен най-малко 24 часа преди провеждането му.
Чл. 35. Ал. 1. Заседанията на Народното събрание са открити.
Ал. 2. Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по реда, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
Ал. 3. При безредие сред публиката председателят въдворява ред и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.
Чл. 36. Ал. 1. Заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това.
Ал. 2. Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
Ал. 3. При постъпило предложение за закрито заседание председателят поканва всички външни лица да напуснат залата. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
Ал. 4. Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са държавна тайна и обвързват със съответните задължения всички народни представители или други лица, които имат достъп до тях.
Ал. 5. Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.
Чл. 37. Ал. 1. Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна и с репортажи по телевизията.
Ал. 2. Пряко предаване по телевизията на пленарни заседания се излъчва с решение на Народното събрание.
Ал. 3. Българската национална телевизия и Българското национално радио могат да отразяват и открити заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
Чл. 38. Ал. 1. Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
Ал. 2. Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието, след всяка почивка или прекъсване на заседанието.
Ал. 3. Председателят може да извърши проверка на кворума, ако прецени, че е необходимо или по искане на парламентарна група, чрез преброяване на народните представители от парламентарните секретари или чрез поименно прочитане на имената на народните представители.
Ал. 4. Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум.
Чл. 39. Ал. 1. Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите.
Ал. 2. В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред, съгласно приетата едно- или двуседмична програма.
Ал. 3. Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 часа на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред.
Ал. 4. Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване без да се обсъждат в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.
Ал. 5. В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
Ал. 6. Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
Ал. 7. Законопроектите, които се включват в дневния ред на първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за всеки месец се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 часа на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма.
Чл. 40. Ал. 1. Председателят ръководи заседанието и дава думата на ораторите.
Ал. 2. Никой народен представител не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.
Ал. 3. Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.
Ал. 4. Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на ораторите:
1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;
2. в зависимост от поредността на заявките.
Ал. 5. Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи.
Ал. 6. Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 мин.
Чл. 41. Ал. 1. По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.
Ал. 2. Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретното нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:
1. прекратяване на заседанието;
2. отлагане на заседанието;
3. прекратяване на разискванията;
4. отлагане на разискванията;
5. отлагане на гласуването.
Ал. 3. Процедурните въпроси се поставят в рамките на неповече от 2 мин., без да се засяга същността на главния въпрос.
Чл. 42. Народните представители говорят само от трибуната.
Чл. 43. Ал. 1. Когато ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.
Ал. 2. Народният представител не може да говори по същество повече от един път от един и същи въпрос.
Чл. 44. Ал. 1. Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за всяка от тях то не може да бъде по-малко от 30 мин., ако бъде поискано от съответната парламентарна група.
Ал. 2. Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но с неповече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.
Ал. 3. За време на парламентарните групи по алинеи 1 и 2 се смята времето:
1. през което са говорили техните оратори;
2. през което са говорили техните председатели;
3. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси, с изключение на тези, които се отнасят до начина на водене на заседанията.
Ал. 4. Допускат се до 3 изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 5 мин.
Ал. 5. Ако оратор превиши определеното му по предходните алинеи време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.
Ал. 6. Предвиденият в предходните алинеи ред не се прилага при обсъждане на законопроектите при второто гласуване.
Чл. 45. Ал. 1. Народният представител има право на реплики.
Ал. 2. Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от 2 мин.
Ал. 3. По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до 3 реплики.
Ал. 4. Не се допуска реплика на репликата. Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 3 мин. след приключване на репликите.
Чл. 46. Ал. 1. Народният представител има право на лично обяснение до 3 мин., когато в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно. Личното обяснение се прави в края на заседанието.
Ал. 2. Народният представител има право за обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 мин. след гласуването.
Ал. 3. Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал.
Ал. 4. За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.
Ал. 5. Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.
Чл. 47. След като списъкът на ораторите е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи, съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 44 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.
Чл. 48. Ал. 1. Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.
Ал. 2. Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 44, ал. 1.
Чл. 49. Ал. 1. Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.
Ал. 2. Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието или за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.
Чл. 50. Ал. 1. При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.
Ал. 2. Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за неповече от 30 мин. веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването. Прекъсване на заседанието не може да се иска до 1 час след започването му и до 1 час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да бъде по-малък от 1 час.
Чл. 51. Членовете на Министерския съвет имат право да присъствуват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат.
Чл. 52. Ал. 1. Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно. По предложение на парламентарна група Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.
Ал. 2. Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. поименно прочитане имената на народните представители (устно);
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризирана система за гласуване.
Ал. 3. При компютризираната система гласуването става със специална карта. Никой не може да гласува с чужда карта.
Ал. 4. Тайното гласуване се извършва с бюлетини.
Чл. 53. Предложение за гласуване по точки 3, 4 и 5 от ал. 2 на предходния член или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.
Чл. 54. Ал. 1. Времето за гласуване по чл. 52, ал. 2, точка 1 е до 3 минути.
Ал. 2. От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.
Чл. 55. Ал. 1. Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане за следващо заседание;
3. предложения за заместване;
4. предложения за поправки;
5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
6. предложения за допълнения;
7. основното предложение.
Ал. 2. Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.

















Чл. 56. Ал. 1. Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината присъствуващи народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.
Ал. 2. В случай на равенство на гласовете, предложението се смята за отхвърлено.
Чл. 57. Ал. 1. Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага.
Ал. 2. Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.
Ал. 3. При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.
Чл. 58. Председателят определя деня и часа за гласуване на включените в дневния ред законопроекти на първо четене.
Чл. 59. Ал. 1. За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва от стенографите, от отговорника на стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя най-късно следващата седмица след изработването му.
Ал. 2. Към стенографския протокол се прилагат мотивите и текстът на законопроектите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях и когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система.
Чл. 60. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на изказванията си и да искат поправянето на грешки в тях в 3-дневен срок от изготвяне на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.
Чл. 61. Ал. 1. Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание актове се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание до подписване на протокола, след като се изслушат вносителите и докладчикът на съответната комисия.
Ал. 2. Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание."
Уважаеми колеги, по глава пета има постъпило едно предложение от народния представител господин Юлий Павлов. Предложението е по чл. 50 и е следното: в ал. 2 на чл. 50 третото изречение да бъде редактирано така: "Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Юлий Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложението само изглежда редакционно, но всъщност текстът, както е записан сега, най-вероятно изразява точно обратното на намеренията на вносителите. Сега в текста е записано, че прекъсване не може да се иска до един час след започването му и до един час преди приключване на работното време, което означава, че прекъсване не може да се иска по друго време, освен когато остава по-малко от един час. Така както е записано, смисълът е точно обратен на замисъла на вносителите.
Идеята беше, както и в досегашното Народно събрание, през първия час, т.е., както предлагам, "по-рано от един час след започването", както и в последния час на заседанието, т.е. "по-късно от един час преди приключването на работното време"... За да се убедите в това, нека да заменим описателния текст "един час преди приключване на работното време" с текста "редовното заседание приключва в 14,00 ч.". Следователно прекъсване не може да се иска до 13,00 ч.!?...
Очевидно е, че не това е бил замисълът, а смисълът е така, както го предлагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, най-напред по предишното обяснение: ако сте решавали задачи за движение в 7-ми и 8-ми клас, и там така се формулира, така че може да знаете... Но Вашият текст е много по-ясен и затова аз ще го подкрепя.
По отношение на чл. 34 имам предложение. Предлага се в ал. 3, последното изречение: "Дневният ред на извънредното заседание трябва да бъде обявен най-малко 24 часа преди провеждането му".
Аз предлагам на вносителите да отпадне това изречение, тъй като то може да създаде неприятности. Налага се понякога да се свика извънредно заседание в хода на текущо заседание. Това че дневният ред се обявява 24 часа преди провеждането му означава, че трябва да се насрочи не по-малко от 24 часа и преди неговото обявяване.
Практиката показва най-напред при много невинни обстоятелства - налага се да се довърши някой законопроект за 5 минути след изтичане на продължението от 2 часа. Няма да може да стане това на едно извънредно заседание, което ще продължи само 10-15 минути и това ще предизвика чисто технически затруднения. Казвам това от практиката досега.
Разбира се, тук се е имало предвид, че понякога се свикват извънредни заседания за по-сложни и по-отговорни неща. Но именно и в този случай някога практиката е по-силна от теорията. Затова голямото желание за предварително обявен дневен ред, въпреки че за опозицията това е приемливо, аз смятам за излишен лукс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да добавя още един аргумент към изложеното от господин Сендов. Наистина за опозицията това ще бъде едно удобство, защото ще може предварително да знае дневния ред за заседание, но освен изложеното от господин Сендов, има и още причини, за да отпадне едно такова условие: 24 часа предварително да бъде оповестяван дневният ред за извънредни заседания.
Нека не забравяме, че чл. 78 от Конституцията дава възможността по искане на президента и на Министерския съвет също да бъдат провеждани заседания от Народното събрание. Не дай си Боже някакви екстрени ситуации - природно бедствие, военно положение или каквото и да е, а ние да трябва да спазваме един такъв срок от 24 часа. Очевидно няма да го спазим. При това положение наистина е по-добре, въпреки известно неудобство, че понякога може би няма да бъдат подготвени депутатите за едно извънредно заседание по конкретния проблем, който се предлага, да отпадне това условие за тези 24 часа, а да остане като едно добро пожелание към онези, които ще предлагат извънредно заседание, да дават възможност за едно такова време без то да фигурира в правилника. Иначе можем да изпаднем в доста трудна ситуация понякога - да не може да бъде свикан парламентът, защото сме приели едно такова условие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да ви информирам за това как се разви дискусията в комисията по този въпрос. Сега тук като че ли ролите се разменят. Тогава дори от представителите на мнозинството имаше идея да се създадат по-големи изисквания при провеждането на извънредни заседания. Защото в практиката на миналия парламент понякога част от тези заседания поставяха в затруднено положение опозицията или те просто продължаваха редовните пленарни заседания след изтичане на работното време. Всички ние съзнаваме, че по някой път може да се наложи парламентът своевременно много бързо да се събере на извънредни заседания и затова там предложих този срок да бъде възможно най-краткият - 24 часа, за да могат народните представители първо, да знаят за какво е това заседание и второ, да имат поне минимално необходимото време да се подготвят за него. Винаги в някои случаи възникват извънредни обстоятелства, но това не означава, че парламентът трябва да работи стихийно, без да се подготви със солидни решения на тези извънредни обстоятелства. Поради тази причина остана второто изречение в сегашната му редакция, която според мен е удачна и аз бих апелирал да я подкрепите.
И накрая, забележете първото изречение в ал. 3. Дори да се гласува отпадането на второто изречение, ал. 1 създава значителни ограничения. Защото извънредни заседания могат да се провеждат във времето, което не съвпада с дните и времето за провеждане на редовните заседания по ал. 1. Така че и да гласуваме отпадането на второто изречение, самото първо изречение създава един ограничител, на който всеки един народен представител впоследствие основателно би могъл да се позовава.
Така че изискването за 24 часа мисля, че има своите основания и независимо дали то ще бъде подкрепено или не, алинея 1 в първото си изречение създава тези минимално необходими ограничения, които невинаги преди и в много случаи без основание не бяха спазени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Юлий Павлов за процедура.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Господин председател, процедурно искам да предложа да подложите на гласуване предложението за редактирането на ал. 2 на чл. 50, тъй като ние влязохме сега в дискусия по чл. 34. Гласува се член по член. Първо да гласуваме това, което предложих за чл. 50, което писмено е предложено и по което нямаше възражения, и горе-долу народните представители се съгласиха, че това е по-чиста редакция, а след това вече да дискутираме чл. 34, по който и аз ще имам становище, но ще го изложа, когато влезем в дискусия по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-хубаво сега го изложете, защото после няма да имате възможност.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ: По принцип становището ми е, че подкрепям предложението на академик Сендов да отпадне последното изречение. Наистина има ситуации, в които 24-часовият срок няма да може да бъде спазен. Аз съм убеден, че и без това изречение ръководството на Народното събрание винаги, когато технически е възможно, ще обявява предварително дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще се движим по поредността на текстовете.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Сендов в чл. 34, ал. 3, последното изречение "Дневният ред на извънредното заседание трябва да бъде обявен най-малко 24 часа преди провеждането му" да отпадне. Моля, гласувайте.
От общо гласували 196 народни представители, за - 133, против - 49, въздържали се - 14.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Юлий Павлов за прередактиране на третото изречение на ал. 2 на чл. 50, което да гласи така: "Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време". Моля, гласувайте.
От общо гласували 193 народни представители, за - 168, против - 9, въздържали се - 16.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване глава пета с приетите две предложения. Моля, гласувайте.
От общо гласували 192 народни представители, за - 190, против - няма, въздържали се - 2.

Глава пета е приета.
Имаме време да прочетем само глава шеста.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: "Глава шеста.
Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти
Чл. 62. Ал. 1. Законопроектите, заедно с мотивите към тях, се изпращат до председателя на Народното събрание и незабавно се регистрират в специален регистър.
Ал. 2. В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона, включително и за необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение.
Чл. 63. Ал. 1. Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в 3-дневен срок от постъпването им.
Ал. 2. Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект.
Ал. 3. Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии.
Ал. 4. Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересуваните постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в едноседмичен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.
Чл. 64. Ал. 1. Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 48 часа от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивирано становище в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.
Ал. 2. Становищата по законопроектите, внесени от Министерския съвет, се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от един месец от тяхното внасяне.
Ал. 3. Водещите комисии дават становища за първо гласуване по законопроекти, внесени от Народните представители, не по-късно от три месеца от тяхното внасяне.
Чл. 65. Ал. 1. Законопроектите, заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани.
Ал. 2. По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква задължително становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър могат да дадат становище в срок до две седмици от поискването му.
Чл. 66. Ал. 1. Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
Ал. 2. Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание.
Ал. 3. Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен.
Ал. 4. При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
Чл. 67. Ал. 1. Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се внасят и обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.
Ал. 2. Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия, с участието на авторите на приетите на първо гласуване законопроекти, изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
Чл. 68. Ал. 1. Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 67, ал. 2, в 7-дневен срок от приемането му. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен, но най-много с 3 седмици.
Ал. 2. В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.
Чл. 69. Ал. 1. Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.
Ал. 2. При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
Ал. 3. Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
Ал. 4. Гласуването се извършва по реда на чл. 55.
Чл. 70. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.
Чл. 71. Ал. 1. Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
Ал. 2. В 3-дневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Ал. 3. Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. Когато то не е в сесия, този срок тече от първото пленарно заседание.
Ал. 4. Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
Ал. 5. Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
Ал. 6. Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 69, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.
Чл. 72. Ал. 1. По законопроект за ратифициране или денонсиране на международен договор становище дава и Комисията по външна и интеграционна политика.
Ал. 2. Текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими.
Чл. 73. Ал. 1. Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
Ал. 2. Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им.
Ал. 3. Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
Ал. 4. Народното събрание обсъжда и гласува проектите за решения, декларации и обръщения не по-късно от 7 дни от постъпването на становищата на постоянните комисии.
Ал. 5. Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
Ал. 6. Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.

Член 74. Ал. 1. Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересувана страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
Ал. 2. Водещата комисия приема становище до Конституционния съд в седмодневен срок. В становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
Ал. 3. Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Две съобщения:
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 29 май, четвъртък (т. е. днес), от 15 ч. в зала N 134 в сградата на пл. "Александър Батенберг" N 1, при дневен ред: "Среща с госпожа Ема Москова - министър на културата, и заместник-министри на културата".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 3 юни, вторник, от 15 ч. в зала N 238, II етаж, в сградата на пл. "Александър Батенберг" N 1, при дневен ред: "Законопроект за изменение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет на 27 май 1997 г."
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 13,56 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
       Илия Петров
       Камен Костадинов