Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Александър Джеров.
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 22 юли до 28 юли 1998 г.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народният представител Йордан Соколов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение на Закона за митниците. Вносител е народният представител Йордан Цонев. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за разрешение на участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефърт `98". Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за откриване на частно висше училище "Международен колеж - Албена". Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания. Вносител е народният представител Христо Бисеров. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е народният представител Христо Бисеров. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносител е народният представител Георги Манов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за допълнение на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи. Вносители са народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Договора за заем - пилотен проект за екологични щети между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратификация на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Законопроект за политическите партии. Вносители са народната представителка Анастасия Мозер и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Предложения по дневния ред.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
"На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание от 29 до 31 юли законопроекта за преизчисляване на валутните задължения."
Вносител е народният представител Александър Каракачанов.
Предложение от народния представител Кирил Йорданов за включване на точка в дневния ред - проект на декларация относно мирното решаване на кризата в Косово.
Предложение от народния представител Любен Корнезов за включване в седмичната програма проект за решение на Народното събрание за спиране изпълнението на наложените наказания от съда на осъдените журналисти, издатели и автори в печатни издания и електронни медии в това им качество по чл. 146, 147 и 148 от Наказателния кодекс.
Предложение от народния представител Васил Козалиев за включване като точка в седмичната програма отчет за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г.
Предложение от народния представител Атанас Богданов за включване в седмичната програма като точка в дневния ред проекторешение за избиране на временна комисия по проблемите на приватизацията.
Предложение от народния представител Михаил Миков за включване в седмичната програма отчет на Българската народна банка за 1997 г.
Предложение от председателката на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за включване в дневния ред на програмата от 29 до 31 юли, както следва:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците.
2. Законопроект за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект България - гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа).
3. Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на пилотната фаза на фонд "Социални инвестиции".
4. Проект за решение за разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефърт `98".
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
6. Законопроект за българските документи за самоличност - това е отпаднало вече.
7. Законопроект за съхранение и търговия със зърно.
8. Законопроект за ратификация на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.
9. Законопроект за радиото и телевизията.
10. Законопроект за защитените територии.
11. Законопроект за подземните природни богатства.
Ще гласуваме поотделно направените предложения и накрая проекта за седмичната програма.
По предложението на народния представител Александър Каракачанов за включване като точка в дневния ред законопроекта за преизчисляване на валутните задължения.
Господин Каракачанов го няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 193 народни представители: за 94, против 87, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Кирил Йорданов за включване като точка в дневния ред проект на декларация относно мирното решаване на кризата в Косово. Има думата вносителят.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица и на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя искане за включване в дневния ред на седмичната програма на проектодекларация относно мирното решаване на конфликта в Косово.
Мотивите ни да искаме това са следните.
На 16 юни в Деловодството на Народното събрание беше внесена проектодекларация. Съгласно чл. 73, ал. 2 в тридневен срок председателят на парламента я разпределя в съответната постоянна комисия, която не по-късно от 15 дни се произнася по нея със становище, а в самия парламент не по-късно от 7 дни от неговото постъпване в Народното събрание, се обсъжда и гласува тази декларация.


Или с други думи към момента се намираме в нарушение на правилника относно сроковете и с едно закъснение на процедурата от 17 дни. Тя трябваше да бъде приключила към 11 юли т.г.
Освен чисто формалните страни, проблемът има и своите фактически измерения. Необходимостта от гласуването на такава декларация не само че не е отпаднала, но напротив, тя се превръща в един срочен ангажимент и необходим акт на Народното събрание. Свидетели сме, че въпреки усилията на международната общност за намиране на политическо решение силовите действия ескалират.
Комисията по външна и интеграционна политика прие решение, по силата на което бяха изслушани министърът на отбраната, представител на Министерство на външните работи, представител на Националната разузнавателна служба, на военното разузнаване. Беше извършено обсъждане на тази декларация в съответната комисия, както процедурно, така и по същество, и беше прието, че тя е добра основа за намиране на решение по този проблем.
Прави впечатление, че заобикалящите ни страни изразяват своите становища, за разлика от нас.
Изхождайки от това, че сме в последната седмица от работата на парламента, възниква опасността при евентуална ескалация на конфликта той да ни завари без становище и неподготвени. Ето защо ние настояваме в дневния ред за седмичната програма да влезе и проектодекларацията относно мирното решаване на проблема в Косово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 206 народни представители: за 65, против 101, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Любен Корнезов за включване в дневния ред проект за решение на Народното събрание за спиране изпълнението на наложените наказания от съда на осъдените журналисти, издатели, автори в печатни издания и електронни медии, в това им качество.
Има думата вносителят - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители. Аз за втори път поставям този въпрос да влезе в дневния ред и не крия, че вчера, преди да пусна предложението си, имах среща с една журналистка, която е осъдена и чака да влезе в затвора. Може би е сгрешила, аз не казвам, че съдът не е прав, но съм убеден, че тя не е престъпник. Не е престъпник!
Предложението за налагане на мораториум върху изпълнението на тези присъди е внесено преди повече от три месеца. Има становище и на водещата комисия. Така че от юридическа гледна точка, от правна гледна точка няма никакви пречки парламентът да разисква този въпрос и да го реши.
Второ. Това предложение е направено от 27 народни представители от всички парламентарни групи.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Това вече го чухме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, чухте го. Има и нещо друго. Миналата сряда споменах някои имена на колеги, които са се подписали под това предложение. Аз искам на някои от тях да се извиня, защото разбрах, че след това те са имали проблеми. Не съм искал да им създавам проблеми. Въпросът не е нито на БСП, нито на СДС, нито на БЗНС, нито на който и да е друг. Въпросът е до съвестта, до хуманизма на това Народно събрание.
И затова предлагам да се отърсим от това кой прави предложението за включване като точка от дневния ред. Нека да го включим, нека да разискваме и нека парламентът в край на краищата да реши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 197 народни представители: за 82, против 95, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Васил Козалиев за включване в седмичната програма отчет за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г.
Има думата господин Козалиев.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние миналата седмица внесохме предложение да се разгледа отчета за бюджета за 1997 г. на Министерския съвет. Той е внесен на 26 май и беше напълно логично преди да гледаме 3-годишното споразумение с фонда да мине като точка в дневния ред отчетът за бюджета за 1997 г. и нашето учудване беше голямо, че това предложение беше отхвърлено.
Поради важността на този проблем ние и сега предлагаме той да влезе в дневния ред за тази седмица, още повече, че ако не го гледаме сега, кога? Наесен, когато трябва да започнем да гледаме новия проект за бюджет за следващата година? Или може би ще съберем пак както в миналите години по няколко отчета за бюджет и ще ги гледаме не знам кога и как.
Пък и аз лично се учудвам, че един такъв хубав отчет - преизпълнение, планиран, с дефицит почти два пъти по-малък от заложения, с раздаване през декември на милиони на различни институции, включително и тринадесета заплата, с извънбюджетни сметки, които преразпределят почти още 1/3 от бюджета... Моето учудване, че вие не го приемате в седмичната програма, е голямо. Аз ви предлагам за тази седмица обаче да го приемем, да го разгледаме и наесен вече спокойно да се гледа новият бюджет за следващата 1998 г.
Така че, уважаеми господин председател, моля да го подложите на гласуване и умолявам колегите да го приемат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Козалиев. Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 190 народни представители: за 74, против 108, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Атанас Богданов за включване в дневния ред проекторешение за избиране на Временна комисия по проблемите на приватизацията.
Има думата вносителят - господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моля на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да включите в седмичната програма като точка в дневния ред проекторешение за избиране на Временна комисия по проблемите на приватизацията.

Този въпрос беше поставен неколкократно на заседанията на Народното събрание за включване. Смятаме, че мотивите, които бяха изложени от моите колеги, не следва да бъдат повтаряни, но бих искал да кажа, че проблемът за следприватизационния контрол, който трябва да се упражнява и който, съгласно действащото законодателство, се извършва от органите по приватизацията, невинаги е достатъчно ефикасен и не води до перфектно изпълнение на така сключените договори по приватизацията. Това се налага от факта, че органите по приватизацията по същество осъществяват и следприватизационния контрол. И тъй като задачата, която им е поставена, че трябва да се осъществи бърза приватизация, приватизация на 100 %, в много случаи тези органи, които са длъжни да упражняват следприватизационния контрол, правят пропуски, допускат подписването на анекси с цел да не бъдат разваляни тези приватизационни договори, от което губи не само приватизираното предприятие, но и хората, наемните работници, които работят в него.
Господин председател, при Вас и до всички парламентарни групи на 28 май представителна група на синдикатите внесе декларация от националния протестен митинг, който беше проведен на 27 май 1998 г. в София, в който една от тезите, която беше развита и за която беше поставен въпросът час по-скоро да влезе в дневния ред на парламента, беше въпросът за създаване на постоянно действащ орган за следприватизационен контрол. Ще цитирам част от декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ: Налице са редица случаи, в които сключените приватизационни договори не се изпълняват. Не са изключение и груби нарушения на трудовото законодателство.
Същото нещо прозира и в предложената матрица, затова Ви моля да подложите на гласуване така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 194 народни представители: за 73, против 108, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Михаил Миков за включване на точка "Отчет на Българска народна банка за 1997 г."
Има думата вносителят на предложението господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди около 2 месеца на вашето внимание от банката беше представен нейният отчет. И ние миналата седмица поставихме въпроса във връзка с дебатите, които тук в петък се проведоха за бъдещото споразумение с Фонда.
Днес аз си позволявам отново да искам на вашето внимание да бъде поставен този въпрос и вашият положителен вот за неговото разглеждане. Защото като че ли в петък ние се ангажирахме да дадем някакъв мандат, по-скоро тези, които гласуваха положително, за продължаване на преговорите и постигане на споразумение през месец септември. Поне така казват избраните министри.
Значението на банката и нейната дейност в условията на паричен съвет през изминалата година е твърде важно и по отношение на параметрите, в които правителството ще договаря определени условия с Международния валутен фонд за нашата страна. Остава кратко време до края на тази сесия. Наесен, след ваканцията, пак правителството изненадващо ще ни представи тук някакво споразумение, а ние самите и народното представителство няма да има представа и няма да е обсъдило какво е станало в Централната банка през първата година на валутния борд.
Ето защо аз предлагам да гласуваме разглеждане Отчета на Българската народна банка, още повече, че в условията на паричен съвет особените функции, които има тази институция, предпоставят и условията, при които България ще сключи споразумение с Международния валутен фонд.
И не на последно място, не виждам уважаемия народен представител Бехар, който преди един или два дни в печата изказа свое становище по отношение на валутния курс. Това е също една актуална индикация, че ние трябва да се заинтересуваме от процесите, които се развиват в БНБ.
Благодаря Ви, господин председател, и моля да поставите предложението за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 192 народни представители: за 75, против 115, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Въз основа на предложението на Парламентарната група на СДС е изготвен проект за програма. Като т. 5 е предложено "Първо четене на законопроект за ратификация на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и за тяхното унищожаване". Не е изтекъл 24-часовият срок, но на Председателския съвет единодушно се съгласихме да бъде гледан този законопроект, заедно с останалите ратификации. Още повече, че днес президентът заминава за Канада, а Канада е вносител на тази конвенция.

П Р О Г Р А М А
за работата на Народното събрание за периода
29-31 юли 1998 г.

1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
2. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект България - гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа).
3. Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на пилотната фаза на фонд "Социални инвестиции".
4. Проект за решение за разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение по Програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефърт'98".
5. Първо четене на законопроекта за ратификация на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и за тяхното унищожаване.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
7. Второ четене на законопроекта за съхранение и търговия със зърно.
8. Второ четене на законопроекта за радиото и телевизията.
9. Второ четене на законопроекта за защитените територии.
10. Второ четене на законопроекта за подземните природни богатства.
11. Парламентарен контрол.
Има ли предложения за отпадане на точки или за разместване на точки по проекта за седмичната програма? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 197 народни представители: за 140, против 23, въздържали се 34.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по Законопроект N 854-01-87 за изменение на Закона за
митниците, внесен на 22 юли 1998 г. от
народния представител Йордан Цонев

На заседание, проведено на 23 юли 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за изменение на Закона за митниците, внесен от народния представител Йордан Цонев. На заседанието присъства заместник-министърът на финансите и началник на Главно управление "Митници" господин Пламен Минев.
Законопроектът предвижда влизането в сила на Закона за митниците да стане от 1 януари 1999 г.
При обсъждането беше изтъкнато, че изменението на закона, който би трябвало да влезе в сила от 1 август 1998 г., се налага от следните обстоятелства:
1. Разпоредбите на закона, влизащи в сила по средата на финансовата година, могат да повлияят негативно върху фиска, предвид смяната на отчетността и методите на контрол в митническите учреждения.
2. Огромният обем на новите разпоредби, които, от една страна, следва да съответстват на европейското законодателство, а от друга, да бъдат адаптирани, съобразно националната специфика.
3. Подготовката на множество подзаконови нормативни документи, които обуславят прилагането на закона, като правилника за прилагане на закона - с над 60 приложения на използвани нови формули, списъци, бланки, спецификации и други; Наредба за антрепозитните складове; Инструкция за митническите декларации и други.
4. Подготовка и преработка на компютърните програми.
5. Надлежно обучение и квалификация на всички митнически служители за прилагане на новите процедури и документи, от прецизността на които зависи в голяма степен икономиката на страната и тъй нататък.
Членовете на комисията единодушно подкрепиха мотивите за необходимостта от отлагане влизането в сила на Закона за митниците, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение на Закона за митниците, внесен от народния представител Йордан Цонев, на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев. По законопроекта някой желае ли да се изкаже?
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с първо четене на законопроекта за изменение на Закона за митниците да поканим в залата началника на Главно управление "Митници" господин Пламен Минев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Минев.
За изказване има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Независимо от добрите думи на господин председателя в "Труд" за мен, днес по повод на тази точка от законопроекта аз съм длъжен като народен представител, и не само и толкова от Демократичната левица, а като човек, който се е ангажирал и цени времето на колегите си, парите на хората и всичко онова, което трябва да правим, да каже това, което мисли по повод на предложението на промяна на Закона за митниците.
Искам да напомня на всички, че когато ставаше дума за този законопроект, имаше позиция на Парламентарната група на Демократичната левица и тя беше: да, действително нов Закон за митниците е необходим, но той трябва наистина да бъде обсъден много внимателно и прецизно подготвен, така че след това всички ние да кажем и пред себе си, и пред избирателите, че направихме един добър, работещ съгласно обявените критерии закон. А те бяха няколко и един от тях е свързан с поетия от нас ангажимент във връзка с присъединяването към Европейския съюз - да бъдем в крачка с всички онези изисквания, които европейското законодателство налага в тази област.
Тогава, уважаеми колеги от мнозинството, вие не се вслушахте в нашите мнения и в нашите предложения. Получи се така, че форсирането на закона доведе до много сериозни според нас проблеми от гледна точка на поставянето на изключително важна материя за уреждане в подзаконови актове, каквито са наредбите и правилникът за работа по този закон. Ние тогава изказахме своите опасения, че, вървейки по този начин, допускаме възможности за субективизъм и за корупция, че с тези изменения ние не се доближаваме до европейското законодателство. Припомням и този факт, защото той има изключително важно значение не само по този закон, а и по много други закони, които правим и ще правим.
На следващо място, всички ние искахме и искаме от гледна точка на регламентацията на дейностите и институциите да има наистина една митническата администрация, която да има своята самостоятелност и възможности, както е в рамките на страните от Европейския съюз. Получи се така, че стана преплитане на дейности, които трябва да се извършат от митническата администрация, с тези на Министерството на вътрешните работи. Нещо повече, особено в една такава чувствителна сфера, каквато е работата непосредствено в самите митници, от гледна точка на аргументи за финансиране на Министерството на вътрешните работи бяха създадени разпоредби, които действително създават най-малкото основание за объркване на функции, за преплитане и оттам не за повишаване на отговорността, а за нещо, което би довело до сериозни пропуски.
Бих могъл да припомня и други слабости на този закон, който иначе е огромен по обем, в рамките на законите, които приемаме. И всички тези припомняния искам да направя във връзка с това, което многократно сме повтаряли. Не можем самоцелно, не можем прибързано, независимо от своето желание или желанието на отделни личности в една или друга партия, или парламентарна група да законодателстваме.
Аз не бях на заседанието на комисията, на което се е обсъждал докладът. Разбирам притеснението на председателя на комисията, защото той беше един от хората, които също имаха резерви, поне от гледна точка на това, което трябва да се извърши в тази изключително важна област. Но ми се струва, че след като се пое такъв огромен ангажимент, след като се изразяваха непрекъснато уверения, че всичко ще бъде в рамките на онези срокове, които се дават, може би има и нещо друго.
Аз ще припомня, например, нашето предложение с господин Стефан Стоилов във връзка със Закона за застраховането - за удължаване на срока за лицензиране и въобще за привеждане на всички заварени застрахователи в съответствие с новия закон. Тогава на нас ни беше казано...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, извинявайте...
РУСИ СТАТКОВ: Още само 20 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не, аз ще Ви дам и повече време, но ме изслушайте сега.
РУСИ СТАТКОВ: На нас ни беше казано, че сроковете трябва да се спазват. Ами, ако трябва да се спазват сроковете, тогава защо не ги спазваме?
Така че, много са въпросите и съмненията във връзка с този закон. Сигурно има и нещо друго, наред с това, че не могат колегите.
Ето затова, господин председател, аз си позволих да говоря и малко повече във времето, за да обърна сериозно внимание на колегите от мнозинството, че така повече не може. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той си има право на 30 минути. Да.
Благодаря на господин Статков. Аз не съм го прекъснал, защото си е просрочил времето, имаше право на 30 минути. Благодаря му, че само 6 минути говори. (Смях в залата.) Но го прекъснах, защото всичко друго чухме, освен отношението му към внесения проектозакон. А съгласно правилника, когато изказващ се народен представител се отклонява от темата, която обсъждаме, председателят му прави напомняне.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не се извинявайте, свърши вече. (Смях в залата.) Приемам извинението. (Смее се.)
Друг желае ли да се изкаже? (Руси Статков излиза към трибуната.)
Нямате думата, много Ви моля.
РУСИ СТАТКОВ (към трибуната): Тъй като ме прекъснахте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не съм Ви прекъснал. Вие си продължихте, не съм Ви прекъснал, не, моля Ви се.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Само още една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма, не Ви давам повече думата. Свършихте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): (Руси Статков говори известно време на изключен микрофон.) Моето предложение във връзка със законопроекта е: така или иначе, законопроектът се отлага, нека в рамките на парламентарната процедура да доработим този закон. И там, където има нарушения на други закони и Конституцията, да ги отстраним. И действително да отстраним тези проблеми, които са свързани със субективизъм, преплитане на функции и възможност за корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Вие пак говорихте за приетия закон, а не за новия законопроект, който обсъждаме.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това, което знае, него говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме изправени пред свършен факт, трябва да се удължи времето за доработване на пакета от наредби, правилници и пр., без които законът не може да заработи. Вярно е, че е обемна работа, както е вярно и това, че трябваше да се прояви съобразяване и вслушване в някои внушения, които се правеха още тогава.
Но аз искам да обърна съвсем добронамерено вниманието на мнозинството върху следното обстоятелство. Втора година говорим за това, че рязко се подобрява работата по събиране на данъците, митата и другите данъчни постъпления. Говори се за повишена събираемост. Това създава едно самочувствие, което, дълбоко съм убеден, започва да вреди.
Има един обективен критерий, и много ви моля да вникнете в смисъла му, за да не си играем на популизъм, от който държавата и фиска могат да пострадат. Този обективен критерий е данъчните постъпления по отделни позиции или сумарно към брутния вътрешен продукт. И председателят на комисията веднага ще хваща, защото е в същата степен убеден в обективността и силата на този критерий, в който и аз съм убеден.
Уважаеми дами и господа, в 1997 г., която беше обвеяна с такива високи оценки, постъпленията от данък добавена стойност спрямо брутния вътрешен продукт, въпреки всички големи приказки, спадна с 85 стотни спрямо предишната година и с 1,30 спрямо 1995 г. В 1997 г. само 6,15 е ДДС спрямо брутния вътрешен продукт. Сумарно данъчните постъпления спаднаха с 2-процентни пункта. (Неразбираема реплика от мнозинството.)
Защо говоря тези приказки, господине. Говоря ги, затова защото, ако наистина не се прави необходимото за превръщане на данъчната администрация, всичко онова, което съпровожда процеса по събиране на данъците и като закони, и като правилници и наредби, с постигане на една реално по-висока ефективност, остават само приказките. А реалният резултат, оглеждащ се в това число показва, че ние правим крачки напред.
Всички ние с вас много се вълнуваме от темата корупция, от изкарване на все по-голяма част от икономиката на светло. Тези числа, и по това ние с председателя на комисията сме единодушни, показват, че няма реални стъпки по посока на ограничаване на територията на сенчестата икономика.
Така че, и един призив към колегите от Министерството на финансите и към шефа на управление "Митници" - наистина, след като в този закон, за който аз съм много благодарен, постигнахме вкарването на цяла една глава, помнят колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, истински разискваща материята за облагаемата митническа стойност, сега в правилниците, в наредбите да се направи така, че нито една врата, половин врата, образно казано, да не останат отворени, за да се избягва плащането на това, което трябва да се плаща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. И аз, като представител на опозицията, ще подкрепя удължаването на срока. И ще го подкрепя, защото за нас, като опозиция, това е една двойка за правителството в областта... и едно признание за тази оценка, в областта на митническата реформа.
Но още веднъж искам да използвам повода, ще бъда максимално кратък, защото си направих справка и си спомних как беше приеман този закон от народното представителство. Беше започнат преди Коледа, януари, февруари месец в началото, вече влезе в "Държавен вестник", защото се бързаше. И ако отгърнете тогава стенограмите, ще видите, че голяма част от мотивите, които сега са основателни и уважаемият народен представител Цонев предложи в доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, са залегнали в тези стенограми като предупреждения от други народни представители, не от мнозинството.
Вие тогава наложихте пак силово бързото му приемане. И ето сега резултатът от това бързо приемане.
Аз се страхувам, че ще има в бъдеще и други такива закони. И затова още веднъж апелирам, нека освен изменението на срока, народните представители, комисиите, пък и самото управление "Митници", каквото още видят в този закон, защото аз съм сигурен, че има неща, които тепърва ще създават проблеми и то в закона, не в подзаконовите нормативни актове, да бъдат предложени на вниманието на Народното събрание, щото то наистина да приеме един закон, който действа и създава една модерна митническа администрация и един ред по отношение на митниците, който е полезен за хазната и за гражданите на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други изказвания?
Господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, така е, няма нищо, което да не е вярно от казаното дотук. Ние изказахме своите опасения още при приемането на закона, че може би времето от 5-6 месеца няма да стигне за подготовка на такъв обемист пакет от нормативни документи, като правилник, тарифи и т.н. Тогава новото ръководство на Главно управление "Митници" изрази желанието да опита в тези срокове да направи нещо, което наистина е много трудно да бъде вместено в тези срокове. Аз не виждам защо трябва да ги упрекваме. Дай Боже, господин Миков, на всяко правителство и всяко мнозинство такива двойки - да опитваш, да съкратиш времето, да опитваш да наваксваш загубеното време от 8 години. Няма нищо срамно и няма нищо лошо в това да поискаш да направиш нещо за 6 месеца, което други биха направили за една година, а когато на края на шестия месец видиш, че не си успял, да кажеш: не успях, дайте ми още няколко месеца.
В това няма нищо лошо, както няма нищо лошо и в това, че законите, които правим, не са перфектни. Аз не мога да се съглася, че някой може да направи нещо перфектно. По-важното е това, което правим, да бъде по-добро от предното и това, което правим като законодателство, да ни приближава към целта Европа. Аз мисля, че това е така. А че ще ги доработваме, ще ги доработваме. А че работим по-бързо, отколкото ни се иска, знаете коя е причината за това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Пламен Минев има думата.
ПЛАМЕН МИНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително става дума за удължаване на срока за влизане в сила на Закона за митниците. Това се наложи по няколко причини. Едната е наистина обемният правилник, който трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия. Това са около 1200 члена - нещо огромно, което до този момент в България не е приемано. Този процес на одобрение от Европейската комисия, подготовката на митническата администрация, запознаването на стопанските субекти с новото законодателство е единствената причина да искаме отлагането на влизането в сила на закона, както и, разбира се, едно логично време - началото на годината за влизане в сила на ново законодателство.
Когато се изготвяше проектът на новия закон, нашето желание беше действително една година, в по-първоначалните варианти. Аз го приех в този момент, когато вече беше минал през Съвета по законодателство и там беше решено срокът за влизане в сила да бъде 6 месеца, тъй като горе-долу това се възприема в България като нормален срок. Вярно е, че е много труден правилникът. Вярно е, че това са нови неща. Но може би най-важното нещо е, че в България много изостана промяната и реформата в митническото законодателство. Ако имаше направена една крачка през тези години, когато тръгнаха реформите, когато можеше да се направи някакъв малко по-модерен закон от този, който беше приет през 1963 г. - тъй като сега работим по него, - сега щеше да ни е лесно, тъй като щяхме да изпитаме на практика новото законодателство, което да бъде поне една крачка европейско. Сега правим много по-голяма крачка, която е доста трудна. И това е една от причините.
Наистина да се пишат двойки на правителството за тези неща. Смятам, че това е един логичен ход, който ще помогне на администрацията, ще помогне и на икономиката. Аз се радвам, че всички се обединяват около това отношение към законопроекта. Мога да ви уверя, че ние работим с пълни сили по обучението на състава и по запознаването на стопанските субекти, и ще продължим да го правим, както и борбата срещу корупцията, макар че дори и най-съвършеният закон не дава достатъчни гаранции за борба срещу корупцията. Трябва мобилизация на цялото общество - нещо, което ние ще се опитаме да направим. Дай Боже, да успеем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване Закона за изменение на Закона за митниците. Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Думата за процедура има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за митниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев да гласуваме закона на второ четене в днешното заседание.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за изменение на Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.).
Параграф единствен. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 14 думите "6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник" се заменят с "от 1 януари 1999 г.".
2. В § 15, ал. 1 числото "6" се заменя с "10"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона и параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение на Закона за митниците е приет.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (проект "България - гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа").
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"СТАНОВИЩЕ

по законопроект N 802-02-29 от 1998 г.
за ратифициране на финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна
банка (проект "България - гранични преходи по
трансевропейската пътна мрежа"), внесен от
Министерския съвет на 8 юли 1998 г.

На заседание, проведено на 16 юли 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа"), внесен от Министерския съвет на 8 юли 1998 г.
Законопроектът бе представен от господин Константин Таушанов, началник на Главно управление на пътищата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Същият подчерта основните моменти от подписания финансов договор и обоснова целите, които се преследват с получаване на кредита.
1. Договорът с Европейската инвестиционна банка е за заем в размер на 40 млн. екю. Средствата са предназначени за финансиране на структуроопределящи обекти и проекти по програмата ФАР за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Гърция. Предвижда се възстановяване и подобряване на транзитните пътища между двете страни по направление на Е 79 и Е-80-85 от коридор 4 на трансевропейската пътна мрежа за Централна и Източна Европа.
2. Общата стойност на обекта се оценява на 95 млн. екю. Средствата от заема ще се използват заедно със собствени средства и помощи от програмата ФАР в размер на 55 млн. екю.

3. Финансовите условия в договора за заем са:
- срок на заема - 20 години;
- погасяване - на равни полугодишни вноски в продължение на 15 години;
- гратисен период - 5 години;
- лихвен процент - равен на лихвения процент на банката в деня на отпускане на съответния транш.
4. Заемът ще се погасява със средства от фонд "Републиканска пътна мрежа".
Народното събрание, с решение от 3 февруари 1998 г. даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи заем с Европейската инвестиционна банка в размер на 40 млн.екю за финансиране на структуроопределящи обекти и проекти по Програмата ФАР за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Гърция.
Договорът е подписан на 12 февруари 1998 г. в Люксембург от името на правителството чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По представения законопроект се проведе обстойна дискусия, свързана с параметрите на договора, с използването на средствата от фонд "Републиканска пътна мрежа" и други източници за погасяване на заема. Изразено бе единодушно одобрение на клаузите и целесъобразността на подписания договор.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което всички присъстващи членове на комисията одобриха финансовия договор, без нито един "въздържал се" или "против".
Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на две гласувания в едно заседание законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект България - гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа), внесен от Министерския съвет на 8 юли 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Багодаря на господин Цонев.
Някой иска ли думата? Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Закона за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект България - гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Цонев, моля докладвайте закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна банка
(Проект България - гранични преходи по
Трансевропейската пътна мрежа)

Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект България - гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа), подписан на 12 февруари 1998 г. в Люксембург."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на закона и за член единствен, така както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Законът за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект България - гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа) е приет.

Преминаваме към трета точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПИЛОТНАТА ФАЗА НА ФОНД "СОЦИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ".
Моля господин Цонев да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по проект за Решение N 802-03-16 от 17 юни 1998 г. за            даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на
Договор за заем с Международната банка за           възстановяване и развитие за финансиране на пилотната
фаза на фонд "Социални инвестиции"


На заседание, проведено на 2 юли 1998 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на пилотната фаза на фонд "Социални инвестиции" в размер на 5 млн.щат.долара.
Проектът е в съответствие с програмата на правителството за създаване на фонд "Социални инвестиции", с които да се финансират малки инфраструктурни проекти, създаващи временна заетост. Така създадената инфраструктура ще подпомага бъдещата икономическа активност в определени райони. Заемът в размер на 5 млн.щат.долара ще има за основни цели експериментиране и демонстриране на ползата от проектите в различни условия, засилването на консенсуса между засегнатите от проекта обществени групи и създаване и утвърждаване на капацитет за управление на проект, който впоследствие може да послужи като основа за администрацията на фонд "Социални инвестиции".
С оглед необходимостта от създаването на фонда, членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепиха единодушно проекта въз основа на което комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 5 млн.щат.долара за финансиране на пилотната фаза от изграждането на фонд "Социални инвестиции"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Чета проекта:

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет
на договор за заем с Международната банка за
възстановяване и развитие за финансиране на пилотната
фаза на фонд "Социални инвестиции"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 5 млн.щат.долара за финансиране на пилотната фаза на фонд "Социални инвестиции"."
Моля, гласувайте за решението.
Гласували 134 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.


Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО УЧЕНИЕ ПО ПРОГРАМАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФЪРТ'98".
Има думата господин Христо Бисеров, председател на Комисията по национална сигурност, да прочете становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефърт '98".
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да разреши участието на войскова единица - пехотно отделение, от Българската армия в състав от 20 души с щатното си въоръжение и снаряжение в многонационалното полево учение по програмата "Партньорство за мир - "Кооператив Бест Ефърт '98" в Република Македония за периода от 8 до 19 септември т.г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли изказвания? Няма.
Чета проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение по програмата "Партньорство за мир - "Кооператив Бест Ефърт '98"."

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:
Разрешава участието на войскова единица - пехотно отделение от Българската армия в състав до 20 души с щатното си въоръжение и снаряжение в многонационалното полево учение по програмата Партньорство за мир "Кооператив Бест Ефърт '98" в Република Македония за периода от 8 до 19 септември 1998 г."
Моля, гласувайте решението.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.


Пета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАБРАНАТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО, СКЛАДИРАНЕТО, ПРОИЗВОДСТВОТО И ТРАНСФЕРА НА ПРОТИВОПЕХОТНИ МИНИ И ЗА ТЯХНОТО УНИЩОЖАВАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Господин Бисеров има думата да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Становището на комисията по законопроекта е следното:
"Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на свое заседание на 28 юли 1998 г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.
Становището на комисията е прието с консенсус." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Благовест Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз искам да се присъединя към това предложение за приемане на този законопроект, още повече, че при официално посещение на българска парламентарна делегация в Канада нашата делегация пое ангажимент пред председателя на канадския парламент, че България в най-скоро време ще подкрепи тази канадска инициатива.
Аз съм доволен, че в нашия парламент навреме беше предложено да се ратифицира това споразумение. Така че с голямо удоволствие ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Имате думата. Не виждам желание за други изказвания.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да разгледаме и приемем закона и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някой с противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Бисеров.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение на господин Бисеров е прието.
Ще помоля господин Бисеров да докладва закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Докладвам ви закона.
Заглавие: "Закон за ратификация на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, така както са предложени от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Законът за ратификация на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване е приет.

Преминаваме към шеста точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Моля квесторите да поканят господин Борислав Китов - председателя на комисията.
За процедура думата има господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Промените, които предстои да приемем, са тясно свързани с предложението на господин Стефан Нешев, както и моето предложение и предложенията, които се правят от мнозинството за промяна в закона. Те са свързани с бюджета на Република България, който предстои да се приеме за 1999 г., както и със съдбата на Националния осигурителен институт, поради което предлагам, ако министрите са ангажирани и не могат да дойдат, да бъдат поканени в пленарна зала отговорни служителите на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря и вече може би за десети път трябва да се повтори, че когато се прави такова процедурно предложение, се казва: поканете еди-кого си, а не да бъдат поканени служители. Снощи имахме същия случай, вече сме от година и половина депутати и трябва да научим начина на функциониране на Народното събрание. Не мога да поставя Вашето предложение на гласуване.
Моля господин Китов да докладва.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
за второ четене
ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве N 854-01-83, внесен от народния представител Михаил Петров Карафезов и група народни представители на 30 юни 1998 г.

Уважаеми господин председател, на заседание, проведено на 28 юли 1998 г. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта обсъди внесените писмени предложения в приетия от народните представители 3-дневен срок след първото четене на законопроекта.
Въз основа на проведените разисквания и взетите решения Ви предлагам за второ гласуване следния проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли бележки?
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 1. В чл. 4 се създава ал. 3:
"(3) Общинските съвети осигуряват средства на държавни, общински или частни аптеки за изцяло или частично плащаните от общините лекарствени средства, необходими за домашно лечение на населението."
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция за § 1:
"§ 1. В чл. 4 се създава нова ал. 3:
"(3) Общинските съвети осигуряват средства за изплащане на изцяло или частично платените от общинските бюджети лекарствени средства, необходими за домашно лечение на гражданите за заболявания, определени по реда на чл. 26, ал. 4."
Няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 1 със редакцията, която предлага комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
Ще се отклоня за миг от приемането на закона, за да информирам народните представители, че гост в Народното събрание горе е Негово Превъзходителство господин Джибики - посланик на Япония в България. Предстои неговото окончателно отпътуване от България. Много добре работеше и Групата за приятелство с Япония с Негово Превъзходителство и от ваше име, а тук са доста и от членовете на групата, бих искал да му пожелаем успех и в по-нататъшната му дейност. (Ръкопляскания, депутатите стават прави и поздравяват посланика на Япония.)
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 2. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 1 след думата "помощ" се поставя точка и думите "на територията на съответната районна здравноосигурителна каса" се заличават.
2. Създават се алинеи 2, 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"(2) Първична медицинска помощ оказват общопрактикуващи лекари, терапевти, педиатри, акушер-гинеколози и стоматолози - общ профил, терапевти и детски стоматолози.
(3) Спешната медицинска помощ, абортите по медицински показания и при бременност от изнасилване, консултациите и лечението по медицински показания и по предписание на лекар или стоматолог от звената за първична и специализирана медицинска помощ, включително болничното и санаториалното лечение в публичните здравни заведения и заведенията за социални грижи, са безплатни.
(4) Безплатната медицинска помощ включва и задължителните имунизации и противоепидемични мероприятия, които се извършват по предписание на органите на Държавния санитарен контрол, както и получаване на лекарствени средства, частично или изцяло платени от съответните бюджети, необходими за домашно лечение на граждани, страдащи от заболявания, определени от министъра на здравеопазването.
Лекарствата, частично или изцяло платени от съответните бюджети, необходими за домашно лечение, се получават от държавни, общински или частни аптеки, определени от общината при условията и по реда, предвидени в Закона за възлагане на държавни и общински поръчки и в Закона за защита на конкуренцията.
(5) Медицинска помощ по избор на пациента, извън тази по алинеи 1, 2, 3 и 4 се заплаща при условия, по ред и тарифа, определени с наредба на министъра на здравеопазването."
По § 2 има направено предложение от народните представители Стефан Нешев и Евгени Димитров.
В § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, относно чл. 26 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Средствата за медицинската помощ, произтичаща от чл. 4, ал. 3 и чл. 26, алинеи 1, 2, 3 и 4, се осигуряват чрез Закона за държавния бюджет на Република България по Методиката за размера на взаимоотношенията между Централния републикански бюджет и бюджетите на общините в раздела "Целеви субсидии". Големината на целевата субсидия, свързана с горепосочената дейност, се заявява от кметските ръководства на населените места."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за изменение на ал. 1 и за създаване на нови алинеи 2, 3 и 5.
Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 4 и предлага следната редакция на § 2.
"§ 2. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Лицата по чл. 2, ал. 1 имат право на свободен избор и лечение от лекар и стоматолог за първична и специализирана извънболнична помощ".
2. Създават се нови алинеи 2, 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"(2) Първична медицинска помощ оказват общопрактикуващи лекари, терапевти, педиатри, акушер-гинеколози и стоматолози - общ профил, терапевти и детски стоматолози.
(3) Спешната медицинска помощ, абортите по медицински показания и при бременност от изнасилване, консултациите и лечението по медицински показания и по предписание на лекар или стоматолог от звената за първична и специализирана медицинска помощ, включително болничното и санаториалното лечение в публичните здравни заведения и заведенията за социални грижи, са безплатни.
(4) Безплатната медицинска помощ включва и задължителните имунизации и противоепидемични мероприятия, които се извършват по предписание на органите на Държавния санитарен контрол, както и получаване на лекарствени средства, частично или изцяло платени от съответните бюджети, необходими за домашно лечение на граждани, страдащи от заболявания, определени от министъра на здравеопазването.
(5) Медицинска помощ по избор на пациента, извън тази по ал. 1, 2, 3 и 4 се заплаща при условия, по ред и тарифа, определени с наредба на министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на § 2.
Има думата народният представител Стефан Нешев да обоснове своето предложение.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, заставам на тази трибуна с известно притеснение и една покруса от това, което чух в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта вчера. Аз бях приятно изненадан от инициативата на редица лекари, които направиха това предложение за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, оценявайки празнотата, че до влизането на този закон в действие определени безплатни обслужвания на гражданите остават висящи, без покритие. И те попълниха тази празнина. Само че открих, че тези действия не са подсигурени реално с ресурс, който да даде възможност да бъдат изпълнявани във вида, в който са заложени. И затова предложих, при това измъчващите се общини, които мога да ви прочета справка от средностатистическите общини колко неплатени задължения имат към тези социални заведения до месец юли, да бъдат гарантирани, съгласно Закона за държавния бюджет от целевите субсидии на държавния бюджет към общинските бюджети. Това е гаранция, че ще имат достатъчно ресурс, който да гарантира добрите намерения, които вие заложихте.
За съжаление вашата политическа демагогия и сега надделя. Вие даваме само добри намерения без да ги обезпечите. Как ще си гледате кметовете? Как ще си гледате общинските съветници? Как ще си гледате гражданите, които реално няма да получат тези, заложени от вас обслужвания. Защото общините нямат пари, защото отложихме събирането на местните данъци и такси поради затруднено провеждана финансова реформа с документацията. И общините са без пари.
А тук Муравей Радев да не прави лозунги, че преуспяващо е правителството и са събрани всички приходи и са готови да посрещнат тези разходи, които се налага да бъдат поети. Де факто не е така. Редица лечебни заведения не си получават заплатите. (Реплики от СДС.)
Мога да ви покажа точна справка и не задавайте наивни въпроси.
Аз се чудя тази лекарка от Варна как ще гледа Кирчев в очите, когато го принуждава, по думите на един мой много добър приятел, доктор Игнатов, да си измислят кметовете. Какво да измислят? Как да се правят пари или как да се крадат пари?
Аз се чудя как ще натиснете бутона да отречете това, че трябва да се гарантират ресурсите на добрите намерения, които са заложени в този проект за изменение. Вие просто сте демагози, ако го направите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Да говори малко по-тихо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаше много викове отдясно. Има ли реплики? Приемате това, което каза господин Нешев.
Заповядайте за реплика, доктор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Най-после трябва да стане ясно в нашата държава, че всеки има и трябва да изпълнява своите задължения. Задълженията, които имат общините, те трябва да си ги изпълняват. И толкоз. Не може да има двойно обезпечаване, ако една община не може да си изпълни задълженията, да го обезпечи държавата. Държавата откъде ще вземе тези средства? Откъде?
Така че тук не става въпрос за демагогия, господин Нешев, тук става въпрос за това, че законите, които създаваме, трябва да се изпълняват от всички, към които се отнасят, включително и от общините. Как досега общините можеха да го направят и някои могат, а други не могат? Просто някои от кметовете нямат това желание, а много често, за съжаление, това е по политически съображения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За втора реплика има думата председателят на комисията.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев, уважаеми колеги! Що се отнася до тази част на здравеопазването, която Вие сам казахте е безплатна, в смисъл хората не заплащат за нея, тя до голяма част, казвам до голяма част е обезпечена със средства, защото в крайна сметка няма да се връщаме на истинското дередже на държавата. Дали ще е целева субсидия, дали ще е част от бюджета на общините, още повече, че в Закона за бюджета записахме, че що се отнася до медицинската помощ, трябва 100% да бъде изпълнено това, което е заложено в бюджета на общините като субсидия за здравеопазването, ако наистина има известно закъснение със събираемостта на бюджета, безспорно е, че средствата ще дойдат с малко закъснение. Така че аз не виждам какво би променило вашето предложение. И да се говори за демагогия наистина вече прилича на демагогия, но от ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Стефан Нешев за дуплика.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ако може малко по-тихо да говори, да не вика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той не вика. Такъв му е гласът.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, благодаря ви за репликите, които ми направихте.
Григоре, ти ако си малко запознат с управлението ще знаеш, че когато искаш от някой да свърши определени функции, трябва да му дадеш и необходимия ресурс да ги свърши. Това не е въпрос на желание и нежелание. И ти много добре знаеш, че в общината нямат този ресурс. И щом залагаш функциите, трябва да гарантираш ресурса. В противен случай това действително е демагогия. Ти ме караш аз да свърша нещо, срещу което не ми даваш никакъв ресурс. Ето това е демагогията.
И аз не виждам защо сте срещу това предложение. Има ли в бюджета целеви ресурси? - Има. Трябва ли в този целеви ресурс да влязат тези задължителни функции, които залагате на здравеопазването? Аз забравих да взема да ти прочета - дори и курортно лечение сте заложили там. Кой ще поддържа тези курортни заведения?
И действително е демагогия когато говориш за добри намерения без да дадеш шанс да бъдат изпълнени и когато искаш от друг човек, на когото е възложено да ги обезпечава, а ти не си му дал възможността да си осигури тези средства, действително това е демагогия. И демагогия е, защото се страхувате, че тези, които сега са кметове, могат да бъдат преизбрани и им създавате редица затруднения, за да им влошите отношенията с обществото, което ги е избрало. Ето това е демагогията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата доктор Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Малко помислете преди да отхвърлите предложението на господин Стефан Нешев и Евгени Димитров. Наистина на общините трябва по някакъв начин да се помогне, за да се осигури социална сигурност за болните хора в страната. Сега в момента кметовете не могат нищо да кажат на тези, които събират данъците. И вие много добре знаете защо. Те не могат да повлияят дори на ръководителите на здравните заведения, тъй като те се назначават от министъра на здравеопазването, респективно от районния център по здравеопазване, което е функция на министъра на здравеопазването.
И при тази ситуация, която за съжаление е наследена от нашето правителство, а вие не го променихте, този кмет не може да управлява тези финанси. Дава парите, а как ще ги харчи ръководството на болницата?
По отношение на безплатните лекарства много кметове имат желание да централизират тази дейност, това става трудно, вие знаете това. Ето защо, според мен трябва много внимателно да се преосмисли и да влезе това в бюджета. Още повече, аз казах вчера и в комисията, вие предлагате договори между здравните заведения и кметствата. Ето един начин тази договорна система да се усъвършенства, макар че когато влезе Законът за здравното осигуряване тази договорна система в този вид, в който сега се налага от Министерството на здравеопазването, ще отпадне.
Така че помислете малко преди да отхвърлите това предложение на господин Нешев, защото вие по принцип отхвърляте всяко предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Марангозов! Ние сега се завъртяхме в порочен кръг. Порочен кръг, защото според Вашите думи, с които аз до известна степен съм съгласен, общината дава пари на болницата и вече не може да контролира разходването им. Ами целево да е, пак така ще стане. Но в крайна сметка бюджетът на общинската болница също се приема от общинския съвет и също се контролира разходването му. Има възможност да бъде контролирана една общинска болница. Защо? С какво ще й се помогне, ако дойдат парите целево? Тези пари са заложени в бюджета на общината в раздел "Здравеопазване" и вие най-добре знаете, че до голяма степен те са обезпечени, макар и като обем намалени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата д-р Марангозов за дуплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми доцент Китов! (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля ви за тишина. Ще изгоня някого.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Има една много хубава българска приказка, която казва, че който поръчва музиката той плаща.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Който плаща, той поръчва музиката.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Който плаща, поръчва - да. При нас става точно така, както го казах в момента, с такава структура на управление в здравеопазването, а и не само в здравеопазването. Те са 11 структури, които по този начин се управляват. В крайна сметка министърът на здравеопазването е работодателят - това ми беше мисълта - на всички ръководители в здравеопазването в страната. И именно след като е работодател, той може да окаже най-пряк контрол. И в условията на криза в крайна сметка много такива дейности се централизират именно с бюджета. Един от мотивите на господин Нешев е именно и този - да се осъществи по-голям контрол върху този вид дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други желаещи по § 2? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Стефан Нешев и Евгени Димитров за създаване на нова ал. 6 така, както беше прочетена.
Гласували 173 народни представители: за 59, против 108, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 2, както е предложен от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 12.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 3. Създава се нов § 15:
"§ 15. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.6.1998 г.) чл. 69 се изменя така:
"Чл. 69. Националният осигурителен институт е задължен да предоставя данни на Националната здравноосигурителна каса за събраните здравноосигурителни вноски."
Има направени предложения от народните представители Кънчо Марангозов и Стефан Нешев:
1. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби чл. 69 от Закона за здравното осигуряване да не се променя.
2. Чл. 69 в предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве да стане чл. 69а.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
"Преходна разпоредба.
§ 3. В Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 70 от 1998 г.) чл. 69 се изменя така:
Чл. 69. Националният осигурителен институт е задължен да предоставя данни на Националната здравноосигурителна каса за събраните здравноосигурителни вноски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По предложенията желае ли някой да се изкаже?
Има думата д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Когато законопроектът се обсъждаше на първо четене, аз изразих своите мотиви защо не съм съгласен с тази промяна в Закона за здравното осигуряване. С риск да се повторя, аз отново ще кажа следното.
Ние приехме в чл. 69 на Закона за здравното осигуряване, че информационната система на Националната здравноосигурителна каса е част от информационната система на Националния осигурителен институт. Това се прие в комисията, след това в залата също бе прието. Учудващото е, че още преди да започне действието на закона, веднага, и то чрез Закона за народното здраве, се прави промяна на този текст.
На всички е известно, това са изявления на мнозинството и на управляващите, че за създаването на тази информационна система ще се вложат изключително много средства, милиони долари, както се изразиха, някои казват 60, други - 80, не знам точното число колко е. Но така или иначе тези пари няма откъде да дойдат. Те ще дойдат отвън със заем, когато има подготвена информационна система за целта, която може да бъде използвана. Много се страхуват управляващите да не би тази Национална здравноосигурителна каса да попадне под ръководството на Националния осигурителен институт. Няма такава опасност, ако се използва информационната система.
Затова аз предложих, разбира се, може и да не съм бил точен, господин Куртев отхвърли предложението, да дойде министърът или най-малко заместник-министър, отговорен служител - казах - от Националния осигурителен институт, който да каже в крайна сметка за този Национален осигурителен институт, а не само в комисия и по кулоарите да се подхвърля, че той няма бъдеще в България и ще бъде закриван.
Ето защо аз считам, че този текст в Закона за здравното осигуряване в никакъв случай не трябва да бъде променян. А ако мнозинството наистина иска да получава някаква информация, може да си я получи по Конституция и без да има такъв законов текст. Но хайде, да кажем, да го има и в закона.
Предлагам просто да се въведе един текст, който казва, че Националният осигурителен институт е задължен да предоставя информация на Националната здравноосигурителна каса, щом като толкова много се настоява за вноските. Още повече, че Националният осигурителен институт ще събира вноските по здравното осигуряване.
Ето защо аз предлагам да не се приема тази промяна в Закона за здравното осигуряване, а да се вмъкне само един чл. 69а за информацията, която трябва да предоставя Националният осигурителен институт на Националната здравноосигурителна каса. Това е моето предложение по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кънчо Марангозов и Стефан Нешев.
Гласували 152 народни представители: за 54, против 94, въздържали се 4.
Предложението не се приема.

Моля да гласувате съдържанието на § 3, заедно със заглавието "Преходна разпоредба", така както бяха предложени от председателя на комисията доктор Китов.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 107, против 38, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет, а с това и целият законопроект е приет на второ четене.

Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Моля председателят на комисията господин Владислав Костов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Закон за съхранение и търговия със зърно".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
"Глава I - Общи положения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
"Чл. 1. Този закон урежда условията за съхранение и търговия със зърно, правомощията на държавните органи и правата и задълженията на физически и юридически лица, които осъществяват тези дейности."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли изказвания по заглавието на закона, заглавието на глава първа и чл. 1? Няма.
Моля да ги гласувате заедно.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта, глава първа - заглавие и член 1, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 2.  Законът има за цел създаване на условия за:
1. устойчивото развитие на зърнопроизводството и зърнопреработката;
2. стабилизиране на зърнения пазар в страната;
3. осигуряване на запаси от зърно в случай на криза в снабдяването."
Предложение на народния представител Владислав Костов:
Член 2, т. 3 да придобие ново съдържание:
"3. осигуряване на запаси от зърно за преодоляване на затруднения в снабдяването."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов - чл. 2, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов и група народни представители - в чл. 2, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Законът има за цел създаване на условия за:
1. устойчивото развитие на зърнопроизводството и зърнопреработката;
2. стабилизиране на зърнения пазар в страната;
3. осигуряване на запаси от зърно за преодоляване на затруднения в снабдяването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук може би трябва да бъде "устойчиво", защото може да има различни устойчиви развития.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По предложенията.
Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да изкажа моето удовлетворение, че най-сетне, след пет години закъснение и четири месеца закъснение в тази година, този закон стигна до второ четене.
Моето предложение е свързано с уточняване наистина на целта на закона. В т. 1 е казано "устойчиво" - приемам бележката на господин председателя. Приемам да бъде "устойчиво развитие на зърнопроизводството и зърнопреработката". Прекалено амбициозна цел в един закон, който всъщност реално ще се занимава с онова, което е посочено в двете следващи точки, а това е: стабилизиране на зърнения пазар в страната и трето, осигуряване на запаси, впрочем, както е казано в последната редакция - "осигуряване на запас от зърно за преодоляване на затруднения в снабдяването".
Ето защо предложих точка 1 да отпадне, тъй като законът по същество не се занимава с големия проблем за устойчиво развитие на земеделието и преработката на земеделска продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата професор Христо Стоянов по предложението, по чл. 2.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Моето предложение е в чл. 2 точка 3 да отпадне, което не се подкрепя от комисията, но на практика се подкрепя. Обосновката на моето предложение е, че в чл. 2, точка 2 се казва "стабилизиране на зърнения пазар в страната". И когато се говори за стабилизиране на зърнения пазар като цел на закона, не може да се говори за осигуряване на запаси от зърно в случай на криза.
Но това, че господин Костов внесе една нова редакция на точка 3, в която се казва "осигуряване на запаси от зърно за преодоляване на затруднения", в този смисъл считам, че тогава моята логика е била права и оттеглям моето предложение, като подкрепям точка 3 да бъде приета като текст от предложението на господин Костов. Те се покриват, в смисъл като логика.
Що се отнася до онова, което господин Трендафилов представя за отпадане на точка 1 от чл. 2, ще помоля господин Трендафилов да оттегли или просто да приемем да не отпада.
Ще се обоснова. Изключително важно условие се поставя в точка 1 - за бъдещето. Аз разбирам, че вносителите са се ограничили с някои неща в текста, без да защитят редица проблеми, които предизвиква точка 1 - устойчиво развитие. Но този закон ние ще го развиваме. Сега не можем. Но това условие е задължително. И считам, че то е една предпоставка след това да развиваме закона на базата на чл. 2, т. 1. Благодаря ви.
Така че, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте предложението си.
Има ли реплики? Няма.
Преминаваме към гласуване най-напред на предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов - да отпадне точка 1 от чл. 2.
Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: за 33, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 2 така, както беше докладвано от председателя на комисията - думата да бъде "устойчиво".
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава II - Държавни органи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
"Чл. 3. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа провежда държавната политика в областта на зърнопроизводството, търговията и съхранението на зърно и зърнопреработката."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Иска ли някой думата по това предложение? Не.
Моля да гласувате наименованието на глава втора и съдържанието на чл. 3 така, както бяха предложени.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глава втора и член 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 4. (1) Създава се Национална служба по зърното като специализирано звено към Министерството на земеделието, гори и аграрната реформа.
(2) Националната служба по зърното лицензира публичните складове за зърно и зърнохранилищата и осъществява контрол върху дейността на публичните складове за зърно, зърнохранилищата, търговците на зърно и качеството на зърното.
(3) Националната служба по зърното се състои от централно управление и регионални центрове.
(4) Организацията и дейността на Националната служба по зърното се уреждат с правилник на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Предложение на народния представител Владислав Костов:
Чл. 4, ал. 2 да придобие друго съдържание, което комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов: ал. 2 на чл. 4 да се измени така:
"(2) Националната служба по зърното приема писмените молби за лицензиране на публичните складове за зърно и зърнохранилищата и предлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да бъдат лицензирани."
Алинея 3 да се измени така:
"(3) Националната служба по зърното осъществява контрол върху дейността на публичните складове за зърно, зърнохранилищата, търговците на зърно и качеството на зърното."
Сегашната ал. 3 да стане ал. 4, ал. 4 да стане ал. 5.
Комисията подкрепя предложението за ал. 3 по принцип и не го подкрепя в останалата му част.
Предложение на народния представител Христо Стоянов и група народни представители:
В чл. 4 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата "служба" се заменя с "агенция";
б) в ал. 2 думата "служба" се заменя с "агенция" и преди думите "лицензира публичните складове" се добавя "интервенира на зърнения пазар";
в) в алинеи 3 и 4 думата "служба" се заменя с "агенция".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
По чл. 4, ал. 2 текстът да добие следната редакция:
"(2) Националната служба по зърното регистрира публичните складове за зърно и зърнохранилищата съобразно определените с наредба изисквания и ги лицензира, осъществява контрол върху дейността на публичните складове за зърно, зърнохранилищата, търговците на зърно и качеството на зърното."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 4:
"Чл. 4. (1) Създава се Национална служба по зърното като специализирано звено към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
    (2)  Националната служба по зърното осъществява контрол върху публичните складове за зърно и зърнохранилищата и търговците на зърно за спазване на изискванията на закона, както и върху качеството на зърното.
     (3) Националната служба по зърното се състои от централно управление и регионални центрове.
     (4) Организацията и дейността на Националната служба по зърното се уреждат с правилник на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да обосноват предложенията си за изменение?
Професор Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение с господин Колев и господин Йосифов да заменим думата "служба" с "агенция" не е от желанието просто да сменяме думите, а да се покрием с онова, което колегите от бившите социалистически страни направиха. Те създадоха точно такава организация, в която на практика освен въпроса със съхранението и търговията, регулират и пазара на зърното. Това е моето съображение. Аз няма да бъда от тези, които ще считат, че законът ще стане много лош, ако остане думата "служба". А вие като мнозинство навярно ще си го решите така, както приемете.
Що се отнася до предложението в ал. 2 - преди думите "лицензира публичните складове" да се добави "интервенира на зърнения пазар", това е в общата философия, и по-нататък ще имаме коментар, че считам за необходимо този закон, както казах преди малко, да регулира пазара на зърното. Това е основната ми цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие поддържате предложението си да се замени думата "служба" с "агенция"?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Но казвам, че няма да започна да плача, ако не се приеме. По-важно е второто предложение - в ал. 2 да се добавят и думите "интервенира на зърнения пазар".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще разделим гласуването на две.
Първо в алинеи 1, 3 и 4 думата "служба" да се замени с думата "агенция".
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 26, против 74, въздържали се 19.
Предложението за тази замяна не се приема.
Моля да гласувате второто предложение - в ал. 2 след думите "лицензира публичните складове" да се добави "интервенира на зърнения пазар".
Гласували 126 народни представители: за 25, против 91, въздържали се 10.
И това предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията на народния представител Кръстьо Трендафилов за изменение съдържанието на ал. 2 на чл. 4.
Думата има господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Предложението ми беше направено във връзка с първоначалния текст, който беше записан, а той гласеше следното: "Националната служба по зърното лицензира публичните складове". И тъй като този текст отпадна, аз оттеглям предложението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Стоилов, желаете ли да обосновете предложението си?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте ли го?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 109 народни представители: за 7, против 101, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 4, така както беше представен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов към глава втора да се създаде чл. 5 със следното съдържание:
"Чл. 5. (1) Националната служба по зърното организира набирането и обработването на информация за производство и търговия със зърно.
           (2) Всеки регистриран производител или търговец на зърно по смисъла на този закон е длъжен да дава информация:
1. до 15 юни за засетите и подлежащи на реколтиране площи и очаквания среден добив;
2. до 15 август за добитото зърно и количеството предложено за продажба;
3. публичните складове и зърнохранилищата до 15 юни за наличните количества зърно и количествата, които ще се изкупят от новата реколта."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов, за да защити своето предложение.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Управлението на процеса, свързан с търговията и съхранението на зърно е възпрепятстван в този момент от липсата на достатъчно достоверна информация. Всички напреднали държави, особено там, където е силно развит частният сектор, а в случая в нас това става, ние имаме вече над милион частни производители на селскостопанска продукция и по-специлно на зърно, без достатъчно достоверна информация трудно би могла държавата да регулира този процес, свързан с продоволствения баланс и с експорта и т.н., движението на зърното. Заради това съм предложил агенцията да организира тази информационна система.
Отговорът в комисията беше, че министерството ще създаде една интегрална информационна система, от която ще се ползват данни, за да може да се регулира въпросът. И второ, че в правилника по приложението на закона тези неща биха могли да се уредят.
Смятам, че при наличието на едно нежелание на нашите производители да осигуряват достоверна информация, правилникът е недостатъчно силен нормативен документ, който би задължил хората наистина да подават информация и заради това смятам, че това трябва да залегне в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: За да няма някакво недоразумение в народното представителство, че законът елиминира важността на информационната система, искам да ви кажа - господин Трендафилов загатна в това отношение, че дебатите по този въпрос в комисията бяха пространни и задълбочени. Този текст, който е предложен от господин Кръстьо Трендафилов, не беше приет, тъй като в Закона за подпомагане на земеделските производители, а именно в неговия чл. 9, ал. 1, 2 и 3, където се говори за информационната система към Министерството на земеделиеито, горите и аграрната реформа се създава и поддържа интегрирана информационна система, за която министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава наредба по нейното прилагане. Тоест, не е целесъобразно за всеки един случай ние да предвиждаме нова информационна система, когато тази ще бъде цялостна и ще обхваща онези въпроси, които се отнасят до различните сектори в областта на земеделието и отделните дейности. Това беше смисълът.
Аз зная, че господин Трендафилов е направил предложението от добро желание, но мисля, че не бива да повтаряме текстове, които вече са приети в други закони и материята е уредена, и да не утежняваме закона. Затова комисията не прие и предложението на господин Трендафилов. Това са обясненията ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов за създаване на нов чл. 5 към глава втора.
Гласували 124 народни представители: за 17, против 96, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава трета - Стратегически резерв от зърно".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
"Чл. 5. (1) Създава се стратегически резерв от зърно, който се съхранява и управлява от Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Стратегическият резерв от зърно е предназначен за осигуряване потребностите на страната при настъпването на събития, които са непреодолима сила.
           (2) Стратегическият резерв от зърно не е военновременен запас."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст? Няма.
Моля да гласувате наименованието на глава трета и съдържанието на чл. 5, така както бяха предложени.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава трета и чл. 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 6. Стратегическият резерв включва зърно от видовете, посочени в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби, което отговаря на нормативните изисквания за качество."
Предложението на народния представител Христо Стоянов и група народни представители е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6:
"Чл. 6. (1) Стратегическият резерв включва зърно от видовете, посочени в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби, което отговаря на нормативните изисквания за качество.
           (2) Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" осигурява зърно за нуждите по чл. 5, ал. 1 приоритетно от местно производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по това предложение? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 6, така както е предложен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Член 6 е приет.
Тъй като чл. 7 е много обемист, с много варианти, а остават 5 минути, ще направим почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и аграрната реформа господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 7. (1) Към Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" може да се създаде фонд от зърно за стабилизиране на пазара.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа взема решение за интервениране на зърнения пазар със зърно от фонда по ал. 1."
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Христо Стоянов и група народни представители чл. 7 да се измени така:
Вариант I.
"Чл. 7. (1) Към Националната агенция за зърното се създава интервенционен фонд.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя ежегодно до края на м. февруари интервенционни цени на пролетните култури за текущата година, а до края на м. юли - на есенните култури за следващата стопанска година.
(3) Интервенционната цена не може да бъде по-малко от 50 на сто от левовия еквивалент на средната интервенционна цена, прилагана в Европейския съюз за съответния вид зърно през предходната година.
(4) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя интервенционната цена след консултации с обединенията на земеделските производители, браншовите организации на зърнопреработвателните предприятия, търговците на зърно, съгласно чл. 23 и организациите на потребителите.
(5) При падане на пазарните цени с 10 на сто под интервенционните цени Националната агенция за зърното осигурява изкупуването на предлаганите количества до изравняването на двете цени.
(6) При повишаване на пазарните цени с 20 на сто над интервенционните цени Националната агенция за зърното предлага на пазара зърно по интервенционната цена и надбавка, определена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, до спадането на пазарната цена най-малко с 5 на сто.
(7) Националната агенция за зърното задължително изкупува до края на м. септември най-малко 10 на сто от произведеното зърно от новата реколта.
(8) Пазарните интервенции по ал. 5 и 6 се извършват на стоковите борси.
(9) Финансовият интервенционен фонд получава ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер не по-малък от 0,5 на сто от него."
Вариант II.
"Чл. 7. (1) Към Националната агенция може да се създаде интервенционен фонд за стабилизиране на пазара.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа взема решение за интервениране на зърнения пазар със зърно от фонда по ал. 1.
(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа при решение по ал. 2 определя интервенционните цени на основните видове зърно.
(4) Интервенционната цена не може да бъде по-малко от 50 на сто от левовия еквивалент на средната интервенционна цена, прилагана в Европейския съюз за съответния вид зърно през предходната година.
(5) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя интервенционната цена след консултации с обединенията на земеделските производители, браншовите организации на зърнопреработвателните предприятия, търговците на зърно, съгласно чл. 23 и организациите на потребителите.
(6) При падане на пазарните цени с 10 на сто под интервенционните цени Националната агенция за зърното осигурява изкупуването на предлаганите количества до изравняването на двете цени.
(7) При повишаване на пазарните цени с 20 на сто над интервенционните цени Националната агенция за зърното предлага на пазара зърно по интервенционната цена и надбавка, определена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, до спадането на пазарната цена най-малко с 5 на сто.
(8) Пазарните интервенции по ал. 6 и 7 се извършват на стоковите борси."
Комисията не подкрепя предложенията по вариант I и вариант II.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов по чл. 7 - да се създаде нова алинея със следното съдържание:
"При превишение на предлагането на зърно над търсенето, държавата изкупува излишъците по защитни цени, равни на 90 на сто от средната експортна цена за съответния сезон."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 7:
"Чл. 7. (1) Министерският съвет може да създаде към Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" стоков фонд от зърно за стабилизиране на пазара.
(2) Решението за интервениране на зърнения пазар със зърно от фонда по ал. 1 се взема от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Средствата за попълване на стоковия фонд по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Сега по ред.
Първо по предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов, което е прието по принцип.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): То е отразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това Ви удовлетворява. Няма да го гласуваме.
По предложението на народния представител Христо Стоянов. Има думата господин Христо Стоянов. Аз бих го помолил обаче, той да избере кой от двата варианта предпочита, защото редно е един вносител да предлага варианти, ама когато става дума за поправка, ми се струва, че самият предложител не трябва да се стреми към варианти.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!
Господин председател, Вие сте точен в случая. Аз предложих тези варианти в смисъл да бъдат гледани в комисията. Сега вече искам да улесня и особено това да не политизираме въпроса. Като се съобразявам с текста, че когато разгледахме чл. 4 и ал. 2, където аз предложих да има агенция и да има интервениране на зърнения пазар, в този смисъл искам пред колегите, които ще вземат отношение поне със своето гласуване, да разбират, че този вариант I е вариантът, който е добрият вариант. Той създава реда по отношение на пазарната схема на зърното, ако евентуално се приеме в страната.
Разбирам и много обстоятелства, които налагат в това отношение да бъдем търпеливи и да търсим един реален компромис. Аз разбирам, че мнозинството не би могло, просто и да желае, да го подкрепи.
Убеден съм, че голяма част разбират значимостта на един такъв текст, но няма смисъл да предлагам текст, който просто и в доброто си желание няма да подкрепите.
Затова аз ще оттегля вариант I и от името на моите колеги също.
Искам да обърна внимание на вариант II. Предлагам ви още един компромис във вариант II.
Чл. 7, ал. 1, която давам, да бъде аналогична, буквално същата, каквато е в чл. 7, ал. 1 от предложението на вносителя, в който се казва: "Към Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" може да се създаде фонд от зърно за стабилизиране на пазара".
Тоест приемам чл. 7, ал. 1 да бъде такава, каквато е на вносителя.
По-нататък, онова, което ви предлагам, е редът. След като ние допускаме, че ще има, при дадени обстоятелства министерство и правителство реши, че може да се създаде фонд от зърно за стабилизиране на пазара, ви предлагам редът, по който при това евентуално решение да се въведе редът за използването на тази ал. 1.
И за да облекча още нещата и да облекча и правителство, и министерство, ще оттегля и ал. 4 от вариант II.
По този начин не правим нищо и не се затрудняваме с онзи проблем, уважаеми колеги, които всички знаем, че сме стиснати за гушата от борда.
Приемаме, че ще имаме, господин председател, може, както вносителят казва, а аз довършвам или развивам текста, по който това може да се реализира на практика.

И в този смисъл, повтарям, оттеглям вариант първи, предлагам ви вариант втори - в чл. 7, ал. 1 да бъде такава, каквато е на вносителя. Оттеглям ал. 4 и по този начин ви предлагам ред, с който в случая, повтарям, че може да има тази интервенция да бъде по-реда, по който ви предлагам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Някой друг желае ли думата?
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук става дума за един принципен въпрос, който се поставя вече при обсъждането на два законопроекта - на вече приетия Закон за подпомагане на земеделския производител и отново става дума в този закон, който ще регламентира търговията, стабилизирането на пазара със зърно.
Земеделското производство е циклично производство. То в определени моменти задължително се нуждае от кредити, които, за съжаление, не винаги съвпадат с реализацията на продукцията. Следователно, това предложение, че може да се създаде такъв фонд, аз смятам, че просто трябва да се създаде такъв фонд, задължително трябва да имаме един фонд, който да участва на пазара или да интервенира тогава, когато търсенето е ниско или високо, в зависимост от предлагането на пазара, или да изкупува тогава, когато няма кой да реализира продукцията.
Ето тази година ние сме изпаднали в тази ситуация - достатъчно производство, с добри качества. Аз много се засягам, извинявайте, на някои колеги в парламента, и извън парламента, които още сега започват да говорят, че виждате ли, произвежданото жито в България било с ниски качества. Това е некоректно спрямо нацията и спрямо производителите, защото в България се произвежда качествено зърно. Разбира се има и лошо качество, то се оценява и се бонифицира по съответния ред, когато се изкупува.
Какво става сега при липсата на такава интервенция? В момента на нас ни се предлага и министър-председателят каза: не продавайте на тези ниски цени! Е, да, но, първо, онзи, който е поел ангажимента да произвежда земеделска продукция, е взел кредити и трябва да ги издължи. Ако не ги издължи, следват наказателни лихви. Да кажем, че се оправи и с този проблем, ще иска отсрочка на кредитите и така нататък. Но на него му трябват свежи кредити, за да започне възпроизводствения процес. Още август трябва да започне дълбоката оран, подготовката за сеитбата, набавянето на семена, торове и прочие. Коя е тази банка, която ще му гарантира и ще му даде кредит, когато той не е издължил още стария кредит? Още повече в ситуацията, в която сега се намираме.
Връщам се и на другия въпрос. Проф. Стоянов казва: в условията на борд. Какво значи в условията на борд? Ами, в условията на борд отпуснахме 108 млрд. лв., за да платим житото, което стои сега непродадено в складовете. Следователно, ако тези пари бяха отпуснати да се изкупи новата реколта, която да се реализира есента при една благоприятна пазарна конюнктура, това щеше да спаси земеделското производство. Нима сме безразлични към това национално богатство, което е създадено и което казваме, че търсим експорт, че трябва да увеличаваме експорта, за да можем да спасяваме икономиката си. Ето една произведена продукция, която сега ще се похаби или вероятно ще принуди земеделските производители да не могат да осигурят възпроизводствения процес от следващата година. И заради това аз подкрепям предложението, което прави проф. Стоянов. За съжаление в комисията не можахме да защитим неговото приемане. И същевременно отново възобновявам предложението си в ал. 1 не "може", а "Министерският съвет създава към Главно управление фонд "Зърно за стабилизиране на пазара". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля на моето предложение да се гледа като на един от многото възможни варианти за решаване на проблема, който в последните две - три години стои непрекъснато пред нас - и при приемане на стария закон, и сега, при приемане на този закон, и при всички дискусии във връзка със селското стопанство. А той е толкова повече в нашите условия трябва ли да има някаква система с работещи механизми, която да гарантира определена защита на селскостопанския производител. В случая става дума за зърно, което е една значителна част от общата селскостопанска продукция на България и вчера, и днес, и утре.
Аз ви правя предложение за един вариант, може би не най-добрият. Проф. Стоянов ви прави предложение, което предвижда по-друг механизъм. Но във всички тези случаи се цели да има една минимална защита на производителя на зърно, която не може да дойде при системата, която ни предлага предлаганият закон.
Това, което се предлага, практически е една срамежлива форма на отказване от такава защита. Нещо повече, текстовете, които ни се предлагат за приемане, се вписват във философията, която от определено време се опитват да натрапят на българското обществено мнение, на земеделските производители, която философия е в точно противоположна посока на развитие в сравнение с европейската практика.
И честно казано, на мен ми става малко болно, че движейки се към Европейския съюз ние се опитваме да експериментираме един почти перверзен либерализъм. Една жива, работеща система, която е осигурила при онези условия на едно стабилно селско стопанство, непреживяло разрухата, която преживя нашето, при една далеч по-висока конкурентност, при многократно по-развит потенциал, за да понесе ударите на една променяща се конюнктура, въпреки това в България се отива към една система, която сваля всякакви такива работещи защитни механизми. Е, как да си обясним подобна политика? Като резултат на глупост ли? На едно такова предварително предаване пред по-силния? И превръщане на селското стопанство в нещо като разграден двор.
Аз ви моля, уважаеми колеги, това е един от ключовите въпроси във връзка с изграждането на една горе-долу нормална система за селското стопанство, която му подава ръка по-бързо да излезе от сегашното си състояние, по-леко да понесе ударите на нелеката обстановка и без да влиза в разрез тази система с онова, което е реално работеща система в Европейския съюз.
Вижте какво, да оставим настрана всички приказки и да погледнем защитните цени и тяхното равнище в последните три години в рамките на Европейския съюз. За какво са всички тези приказки от министри до чиновници и обратно до министри, когато практиката е съвършено различна? Погледнете таблиците на последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 1997 г. Там има числа. Оставете думите, там има числа, които говорят за размера на субвенциите като част от брутната стойност на аграрния продукт. Ще го намерите в английска и във френска версия. Погледнете числата там.
И аз съм удивен, с това искам да приключа, че въпреки тези категорични факти у нас се отива към една никаква система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Предложението на народния представител Христо Стоянов в първия вариант е оттеглено. Алинея 4 от втория вариант също се оттегля.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Алинея 1 става, както е предложена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тя така е станала. Но и във Вашата ал. 1 е казано: "Може да се създаде фонд".
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Да, ама се казва "Национална агенция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте втория вариант от предложението на народния представител Христо Стоянов.
Гласували 147 народни представители: за 48, против 80, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е да помоля Вас, господин председател, да прегласувате това, което направихте сега.
Колеги, вие, които подкрепяте предложението на вносителя, искате да откажете да съществува ред в случаите, когато кажем: може. Аз не изменям. Аз направих този компромис - и ще кажа това, което не исках публично да кажа - по простата причина, че специално този закон се следи от външни организации. И допускам, не, аз съм 1000 на сто сигурен, че ако не направим този ход тази година... Вие сте безотговорни в поведението си към този проблем. Вие ми напомняте онзи случай, когато през месец юли 1996 г. казах на господин Жан Виденов и той през месец септември каза: Аз пари в земята няма да заравям. И на следващата година го нямаше.
Много ви моля. Аз не защото ви обичам, ви го казвам, но обичам Родината си, държавата си и не искам това да бъде страдание. Вие ще провалите 1998-1999 г. Много ви моля, помислете. Нищо не правя така, че да злепоставям тази постановка, която съществува в момента с разговорите, които се водят с Международния валутен фонд. Точно обратното - може и когато може да има редът, как се урежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Подлагам на прегласуване неговия вариант втори с отпадналата ал. 4 на чл. 7.
Гласували 167 народни представители: за 71, против 64, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 155 народни представители: за 57, против 78, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7, както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 115, против 30, въздържали се 7.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава четвърта - Публични складове за зърно и зърнохранилища".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта, както е предложено.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава четвърта е прието.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 8. Влогоприемател по договор за влог на зърно може да бъде само лице, което е публичен склад за зърно, или е собственик или наемател на зърнохранилище."
Комисията предлага следната редакция на чл. 8:
"Чл. 8. Влогоприемател по договор за влог на зърно е лице, което е публичен склад за зърно, или собственик, или наемател на зърнохранилище."
Поправката е редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 8 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте чл. 8, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 9. (1) Публичният склад за зърно е търговец с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи. Публичният склад за зърно не може да извършва друга търговска дейност.
(2) Публичният склад за зърно е акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност по Търговския закон. Минимално изискуемият капитал за учредяване на публичен склад за зърно е 100 млн. лв.
(3) Публичният склад за зърно трябва да притежава складова вместимост за не по-малко от 3 хил. т зърно.
(4) Публичният склад внася депозит или предоставя неотменяема банкова гаранция в размер 100 млн. лв. в полза на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Срокът на депозита и на банковата гаранция е не по-малък от два месеца след прекратяване на лицензията."
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което се подкрепя от комисията.
Също предложение на Кръстьо Трендафилов, което се подкрепя от комисията.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов:
В чл. 9, ал. 1 във второто изречение думата "не може" се заменя с "може".
В чл. 9, ал. 4, в изречение първо думите "в размер на 100 млн. лв." се заменят с "в размер на 10% от ценовата равностойност на количеството съхранявано зърно в склада".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов и група народни представители - в чл. 9 се правят следните изменения:
а) В ал. 2 в последното изречение след думите "минимално изискуемият капитал" се добавя "набран само чрез паричен депозит".
б) Алинея 3 отпада.
в) Алинея 4 се променя така:
Вариант 1:
"(4) Публичен склад, притежаващ складова вместимост над 3 хил. т, внася 100 млн. лв. в полза на Националната агенция по зърното, а със складова вместимост над 10 хил. т - 300 млн. лв. Набраните средства се олихвяват с основния лихвен процент на БНБ и се връщат два месеца след прекратяване на лицензията при изпълнение на всички задължения по този закон и по Търговския закон. Националната агенция по зърното оперира със средствата само за изпълнение на целите по чл. 4."
Вариант 2:
"(4) Публичен склад, притежаващ складова вместимост над 3 хил. т, внася депозит или предоставя неотменима банкова гаранция в размер на 100 млн. лв. в полза на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, а със складова вместимост над 10 хил. т - 300 млн. лв. Връщането на депозита и на банковата гаранция става не по-рано от два месеца след прекратяването на лицензията."
Комисията не подкрепя предложението на вариант 1 и 2, както и предложението в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
"Чл. 9. (1) Публичният склад на зърно е търговец с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи.
(2) Публичният склад за зърно е акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност по Търговския закон. Минимално изискуемият капитал за учредяване на публичен склад за зърно е 100 млн. лв.
(3) Публичният склад за зърно трябва да притежава складова вместимост за не по-малко от 3 хил. т зърно.
(4) Публичният склад внася депозит или предоставя неотменяема банкова гаранция в размер на 10 хил. лв. за всеки тон от складовия му капацитет в полза на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Срокът на депозита и на банковата гаранция е не по-малък от два месеца след прекратяване на лицензията.
(5) Публичните складове за влог на зърно в срок до една година от влизането на закона в сила създават компенсационни фондове за гарантиране вземанията на влогодателите.
(6) Условията и редът за създаване на компенсационни фондове по ал. 5, както и техните функции се определят с наредба на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 9?
Да, има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам, за да поясня нещо, което тук не е много ясно, пък и не е точно така, както е записано - че комисията не подкрепя нашето предложение. По същество това е прието, защото в чл. 9, ал. 1 ние предлагаме публичният склад, освен че е търговец, така както е записано, че той може да извършва и други дейности. Тоест ние предлагаме, че може да извършва други дейности. Това, което комисията приема, е почти същото, което е отпаднало от второ изречение.
Следователно това, че е записано: "Комисията не подкрепя" и така беше прочетено, не отговаря на истината. Значи по същество нашето предложение е прието.
Второто ни предложение е за размера на вноската, която трябва да бъде внесена от всеки, който се лицензира за публичен склад.
В първоначалното предложение на вносителя е записано, че тя трябва да бъде 100 млн. лв. 100 млн. лв. за един склад от 3 хил. т и един склад от 30 хил. т е неравнопоставеност. Ние сме предложили това да бъде 10% от равностойността на вместимостта, която има публичният склад, което означава, че при 150 хил. лв. на тон 15 хил. лв. трябва да се внесат. Това е нашето предложение.
По същество комисията е приела не 15 хил. лв., а 10 хил. лв. Следователно и това ни предложение е прието. Затова излязох, за да обърна внимание и да се запише в протокола, че по същество и двете наши предложения са приети, но е записано, че не са приети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Добре, значи няма да гласуваме вашите предложения. Това, което е прието, ви удовлетворява. Добре.
Друг кой иска думата?
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз очаквах, че колегата Владислав Костов, който внася своето предложение като първи тук, ще го защити, но той явно счете, че няма нужда.
Колеги, онова, което беше направено като предложение на вносителя, даваше гаранция в порядъка на 15-17 на сто: за това, което ти внасяш, имаш една гаранция. Това, което внася като предложение господин Костов при цена 200 хиляди лева на тон, е 10 хиляди лева, тоест 5 на сто. Къде в банки и къде в света ти ще влагаш своята стока, която ти дава ценни книжа и тя да е обезпечена с гаранция от 5 на сто? Аз мисля, че това е грешка. Може би поне по-добро е това, което колегите Чукаров и Моньо Христов дават - задължително 10 на сто.
Ако към другите въпроси, които вие не пожелахте да приемете, има нещо, в това трябва да бъдем категорични и единни, че трябва да защитим гаранцията на хората, които ще внасят зърното си в складовете. В конкретния случай те няма да приемат това нещо. Ако вие вникнете в моето второ предложение, предлагам ви вариант, когато нямаме пари и сме ограничени в средствата, тези пари да бъдат точно за това, с което Министерството на земеделието ще прави интервенция. Но никой не иска да вникне в това. Наумили сме си да направим едно нещо и ще го направим, разбирам. Лошото е това, че в този закон положителното е, че ще имаме ред за съхраняването и търговията. Другото - по отношение на поддържането на производителя, на мотивирането, това вече сме го отхвърлили. Тогава може би ще си останат само складовете. Но ако тук не внесем нашето поведение да е такова, че да гарантираме стоката на хората, те няма да я внасят. Не мога да си внеса аз стоката в склад, който ми дава гаранция 4 на сто защита.
Към всички, които правят предложения, в това число и тези, които защитават вносителя, аз задавам въпроса: уважаеми колеги, казвам ви го, дано не е така. Не съм видял по-законова пирамида от тази. Много ви моля! Съществува пълен страх, че това е една законова пирамида. Погледнете какво може да прави този човек, който ще бъде в склада: през цялото време може да изнася зърното на другите...
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Как ще става това? (Смее се.)
ХРИСТО СТОЯНОВ: Добре, добре, как ще става? С какво ми е гаранцията? Кажи каква ми е гаранцията с 4 на сто? Помислете, колеги! Малко по-дълбоко и по-спокойно помислете. Това е същността на този ред, който внасяме и който ще даде предпоставки да съществува ред за внасяне на зърното в склада, както да има и покритие на складовата разписка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин професор Стоянов! Не мислех да репликирам никого, но Вие очевидно в красноречието си отивате към непозволен популизъм и се опитвате да манипулирате залата. Извинявам се, но в комисията все пак този въпрос беше много внимателно разискван. Вие знаете това, но казвате само половината от нещата. Ако искате да се изкарате бащата на българското земеделие и да го покажете, а другите, които мислят лошо за българското земеделие...
Точно затова приехме алинеи 5 и 6, които Вие спестихте и към които не се отнесохте. В алинеи 5 и 6 се посочва, че в срок една година от създаването на закона се приема гаранционен фонд именно, за да не се получат тези последици, за които говорите Вие.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): В едногодишен срок, а дотогава?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Вие сега ги казвате, но в предложението е помислено по този въпрос и в никакъв случай тук не става дума за пирамиди. Стига вече с тоя апокалипсис, господин Стоянов! Вече цяла година се мъчите да кажете, че българският народ няма какво да яде, че ще има криза, че ако има криза, тя ще бъде от имане, ако има криза, тя ще бъде от нямане... Все кризи Ви се мотаят в главата. Престанете, дайте малко по-конструктивно в това отношение. Казвам Ви го съвсем колегиално.
Не мислех да Ви правя реплика, но в случая има известно пресоляване на манджата. В текста е направена абсолютна защита и тази защита действително е целесъобразна в зависимост от размера на складовото вместилище. И ние гледахме това. Не може да се вкарва една гаранция за един склад, който има 3 хиляди тона вместимост, и за един склад, който има 50 хиляди тона вместимост и тя да бъде еднаква. Тогава какво ще рече? Наемната такса тогава ще се завиши и ще има селекция. Всички ще отидат да търсят онова складово вместилище, което по силата на това, че сме определили една и съща такса, но има по-голяма вместимост, ще бъде предпочетено, а малките складове ще бъдат подложени на убиване, на унищожаване. Тази цена е много по-справедлива, тъй като излиза от складовото вместилище и това се покрива горе-долу с предложеното от Моньо Христов и Калчо Чукаров. Ние разисквахме тези въпроси и всички се убедихме. Те не бива да се представят по един превратен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Господин Костов, не ме търсете там, където не съм - превратности, правя пропаганда, ще гладува българският народ... (Оживление.) Не е така, недейте.
Че съм бил човекът с черните очила - не съм от тези хора и нямам тия намерения. Не това ми прави имидж и авторитет, та оттам да търся нещо. Аз казах онова, в което се съмнявам и продължавам, като казвам:
Господа, считам, че това е нещо, което ми създава смущение. Това е една предпоставка за една сериозна узаконена пирамида. А това, което се казва: това е било несправедливо - точно това казах, че първо приехме, че някъде около 16-17 на сто ще има покритие, а сега вие го свалихте с 10 хиляди лева на тон. Аз не съм против да имаме едно такова уточняване на тон, но казвам, че начинът, който вие предлагате, е 4-5 на сто, а това, което се предлага от колегите Моньо Христов и Калчо Чукаров, е 10 на сто. При това е казано категорично не в лева, а в проценти. Затова нека да направим тази стъпка. Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов. От Вашите два варианта разбирам, че поддържате втория вариант.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Втория вариант поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте втория вариант от предложението на народния представител Христо Стоянов.
Гласували 159 народни представители: за 50, против 91, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
По предложението на комисията искам да си позволя една редакционна корекция. Струва ми се неправилно в две алинеи да се дава определение какво е публичният склад. Ето защо предлагам да се съединят ал. 1 и 2, текстът да гласи така: "Публичният склад за зърно е търговец с предмет на дейност "Съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи, както и акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност по Търговския закон. Минимално изискуемият капитал за учредяване на публичен склад за зърно е 100 млн.лв.". Другите алинеи се преномерират.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Минимално изискуемият капитал" може да стане ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, за да не ги преномерираме. Добре.
Прочитам текста:
"Чл. 9. (1) Публичният склад за зърно е търговец с предмет на дейност: съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи, както и акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност по Търговския закон.
           (2) Минимално изискуемият капитал за учредяване на публичен склад за зърно е 100 млн.лв." И следват вече другите алинеи.
Приемате ли това?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 9 с тази корекция.
Гласували 133 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 8.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 10. (1) Публичният склад на зърно може да взема заем само за цели, които са пряко свързани с упражняването на складовата дейност. Публичният склад не може да бъде поръчител по заеми на трети лица.
 (2) Публичният склад за зърно може да прехвърля складовите си помещения и да учредява ипотека върху тях само с разрешение на органа, който го е лицензирал.
 (3) Публичният склад за зърно и управителят на зърнохранилище са длъжни да застраховат складовите помещения срещу пожар, наводнение и земетресение.
 (4) При публичните складове за зърно застраховката по чл. 575, ал. 4 от Търговския закон е задължителна."
Има едно предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Публичният склад за зърно не може да бъде поръчител, залогодател, както и гарант по заеми на трети лица.
             (2) Публичният склад за зърно може да прехвърля правото на собственост върху складовите си помещения и да учредява ипотека върху тях само с разрешение на органа, който го е лицензирал.
             (3) Публичният склад за зърно и управителят на зърнохранилище са длъжни да застраховат складовите помещения срещу пожар, наводнение и земетресение.
             (4) Застраховката на вложеното зърно в публични складове за зърно се извършва съгласно чл. 575, ал. 4 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 10 така, както е предложен от комисията. (Народният представител Христо Стоянов желае думата.)
Моля, отменете гласуването, има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви. Господин Костов, като вносител Вие поставяте ал. 4, в която се казва "публичните складове за зърно" - застраховката по чл. 575, ал. 4 да е задължителна - това е на вносителя, нали така?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да.
ХРИСТО СТОЯНОВ: И пак по чл. 575 от Търговския закон, Вие правите предложение. Ще разбирам ли, че тя вече не е задължителна? Защото не разполагам с този член, за да кажа това задължително ли е или не е задължително.
Защото се изменя въобще много сериозно.
Искам да изясня това за себе си, за да мога да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: В Търговския закон, чл. 575, ал. 4, естествено е, че когато ние сложим в закона някакъв текст, той е задължителен, т.е. няма смисъл ние да задължаваме два пъти. Щом го сложим в текста на закона, той е задължителен за изпълнение.
В чл. 575, ал. 4 е казано: "По искане на влогодателя влогоприемателят е длъжен да застрахова вложената стока и срещу други рискове", той е длъжен, отново се казва това.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Благодаря, благодаря.
Колеги, аз ви моля това нещо да не се подкрепя. Освен че влязохме с условието само 5 на сто, той не е задължен, както е на вносителя проектът. Ако тези селяни знаят, че трябва да искат. Не бива да допускаме това нещо. Вносителят е предложил точен, акуратен текст. При публичните складове за зърно застраховката по чл. 575, ал. 4 от закона е задължителна. А тук внасяме елемент, че тя не е задължителна.
И освен това, вижте как е направено - "застраховка на вложеното зърно". А тук е написано "публичните складове за зърно", т.е. всичко е застраховано. Така ще изментят, че това... че няма да застраховат своето... Ние не можем да ги задължим да застраховат сградата и след това ще изгори и сградата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Това е ал. 3, на същия чл. 10.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Коя ал. 3, колега, кажи? "Публичният склад за зърно и управителят... са длъжни да застраховат складовите помещения срещу пожар." Прието. Благодаря. Но за зърното не е задължително.
СЕКРЕТАРКАТА НА ДОКЛАДЧИКА: За зърното е по Търговския закон.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ама не е така бе, току-що го прочетохме, госпожо. Ако се пожелае. Не можем да поставяме зърното на нашия вложител по пожелание. Много Ви моля! Това е съществен въпрос и аз Ви моля, господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, Вие предлагате ал. 4 да остане така, както е предложена от вносителя.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Алинея 4, уважаеми колеги, е сложена именно за да осигури, за да може да осигури и за други рискове стоката, която е вложена в склада. Тъй като позоваването само на публичните складове по застраховката е задължително, ние говорим тук, че влогоприемателят е длъжен да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявената от неговата стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение, за сметка на влогодателя. А ние казваме, че "Публичният склад за зърно и управителят са длъжни да застраховат склада".
Значи, ако ние приемем това, което казва проф. Стоянов, влогодателят на зърното плаща за застраховката за това зърно срещу наводнение и т.н.
Разбирате ли, проф. Стоянов, какъв е смисълът?
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Да, да.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ако сложим така, както е сложен първоначалният вариант, както вие предлагате. А ние при това положение казваме, че "публичният склад за зърно и управителят на зърнохранилището са длъжни да застраховат...". Те ги застраховат. Не влогодателят трябва да поиска да бъдат застраховани срещу пожар, наводнение и земетресение.
И отиваме към другото - "застраховката на вложеното зърно в публични складове за зърно се извършва съгласно чл. 575, ал. 4 от Търговския закон". Тоест, по искане на влогодателя могат да бъдат приети само други рискове. Ето това е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми проф. Стоянов, това, което искате, означава публичният склад като такъв да започне да застрахова зърно, което не е негово, което е внесено на съхранение и което този, който го внася, трябва да го застрахова. Откъде накъде той ще застрахова зърно, което не е негово? И защо той ще става благодетел и спонсор? Не може. Публичният склад ще застрахова това, което обезпечава сигурността на склада, който да осигури съхранението на зърното. Но не може да застрахова продукция, която е на съхранение при него. Ние не можем да го задължим да застрахова чужда продукция. Така че презумпцията е именно тази: ако искат, те ще застраховат именно своята стока. Така стоят нещата. Да, по искане на влогодателя. Но някой трябва да плати. Въпросът е за това кой ще плати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Думата за реплика има господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): И в комисията ви казах, и сега ви казвам. Вие малко така изфинтирахте, че аз искам този човек да си плаща. Погледнете какво сме написали: "Публичният склад съхранява". Какво значи съхранява? Значи зърното да му остане там и ако нещо стане, този човек да си го има. Вие като вземете една къща под наем, Вие ли отивате да застраховате мебелите?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Това се договаря. Точно този текст е договорен.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Колеги, аз ви моля, не съм точен в предложенията си, разбирам, че имаме някакво разминаване в чл. 575, но ако го оставим, ще сгрешим.
В ал. 3 може би трябва да напишем, че публичният склад трябва да застрахова освен склада и зърното. Господин Костов, аз ти давам зърното, а утре ще е станало нещо с моето зърно и ти ще ми кажеш, че аз не съм го застраховал в твоя склад. Ти идвал ли си в моя апартамент да ми застраховаш мебелите? Ти си собственикът на този склад. Аз ти давам стоката там и бъди така любезен да ми я съхраняваш и да ми я гарантираш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов. Неговото предложение е за отпадане на ал. 4 от предложението на комисията и заместването й с ал. 4 на вносителя.
Поставям на гласуване предложението на господин Христо Стоянов.
Гласували 147 народни представители: за 40, против 82, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 107, против 12, въздържали се 5.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 11. (1) Публичните складове за зърно и зърнохранилищата се лицензират от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната служба по зърното.
(2) Публичният склад, собственикът или наемателят на зърнохранилище, които желаят да бъдат лицензирани, подават писмена молба до Националната служба по зърното.
(3) Условията и редът за лицензиране и контрол на публичните складове за зърно и зърнохранилищата, и формата и сроковете за набиране на информация по чл. 14, ал. 2 се уреждат с наредба на Министерския съвет."
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Христо Стоянов, против което ние гласувахме, когато приехме текста на чл. 4, т.е. не приехме думата "служба" да се замени с думата "агенция". Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. (1) Публичните складове за зърно и зърнохранилищата се лицензират от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната служба по зърното.
(2) Условията и редът за лицензиране и контрол на публичните складове за зърно и зърнохранилищата, и формата и сроковете за набиране на информация по чл. 14, ал. 2 се уреждат с наредба на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Христо Стоянов няма да поставя на гласуване, тъй като това вече е гласувано в предишен член.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Искам да се изкажа извън предмета на този закон, защото мнозинството трябва да е известено, че има Закон за администрацията. Този Закон за администрацията мина през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и именно вашето правителство, господа, предлага да няма служби, да няма комитети, въпреки че вие приехте вчера да има комитети в едни други закони, а да има агенции.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ние вече разгледахме този въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие сте го разгледали, господин Костов, но говорете с господин Лучников, защото Съветът ви по законодателство към Министерството на правосъдието... Никаква работа не върши този министър господин Гоцев. Ние там приехме, че ще има агенции и съвсем други видове и структури, а виждам, че и вчера в законопроекта за радио и телевизия останаха комитети, тук са служби. Това е нещо, което утре ще създаде огромно напрежение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво предлагате, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам да приемем предложението на господин Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече казах, че не мога да го поставя на гласуване, защото в предишен член е приета думата "служба". Така че това, което предлагате, не може да бъде гласувано.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз ви казвам, че трябва да го подложите на гласуване като предложение и ще го подлагате по всеки текст, докато не разберете, че правите глупости. Вчера трябваше да ви изчакаме да си направите глупостта, да ви я кажем, та после да се откажете да разглеждаме закона. Опозицията бавела. Нищо не бавим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 9, няма въздържали се.
Член 11 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 12. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа изменя или отнема лицензията на публичния склад за зърно или зърнохранилището по искане на публичния склад, собственика или наемателя на зърнохранилището или по предложение на Националната служба по зърното."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 12.
"Чл. 13. (1) Националната служба по зърното води публични регистри на лицензираните публични складове за зърно и зърнохранилища. Издаването и отнемането на лицензиите се вписва служебно в регистъра.
(2) При лицензиране на публични складове за зърно и зърнохранилища се събират държавни такси, определени с тарифа на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
"Чл. 14. (1) Публичният склад обявява на видно място тарифа за извършваните от него услуги.
(2) Публичните складове за зърно и собствениците или наемателите на зърнохранилищата са длъжни да предоставят на Националната служба по зърното информация за характера и обема на тяхната дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
"Чл. 15. За всички неуредени въпроси от дейността на публичните складове за зърно се прилага глава тридесет и четвърта от Търговския закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. Правя формално предложение да отпадне "или отнема" на втория ред на чл. 12 и "или наемателят" на четвъртия ред на чл. 12 със следните мотиви.
Първо, отнемането на лиценз, уважаеми господа, е уредено в административно-наказателните и в контрола. И в т. 3 на чл. 32 се пише, че контролният орган прави предложение за отнемане. И е абсурдно собственикът да прави предложение пред министъра да му се отнема лиценз. Разберете какъв абсурд е това.
Отнема се лиценз, когато контролният орган го хване, че върши някакво нарушение. Как той е искал лиценз и ще си направи предложение пред министъра, министърът да му отнеме лиценза?! В житейската и всякаква една логика това не е много сложно.
Другият въпрос. Наемателят ще предложи да отнемат лиценза на собственика. Ами съгласете се, че винаги ще има колизия в интересите между собственика и наемателя. И с този текст - наемателят да може. Ами наемателят ще се оплаче на министъра, ама той да прави предложение или искане, както е казано, искане до министъра? Министърът има два варианта - или да отнеме, или да не удовлетвори искането на наемателя. Това е отказ на администрацията. Той ще се жали пред административния съд. Сами се вкарвате в един по същество ...
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Изпускаш една дума - "изменя".
МИХАИЛ МИКОВ: Ама "изменя" да си остане, господин Моньо. Аз предлагам така:
"Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа изменя лицензията на публичния склад за зърно или зърнохранилището по искане на публичния склад, собственика на зърнохранилището или по предложение на Националната служба по зърното."
Нито наемателят да може да иска. Ами наемателят, какво, ще иска да изменят лицензията? Ами ако собственикът не иска? И вижте отзад, пак ви обръщам внимание на чл. 32, т. 3 - когато контролният орган установи еди какво си "предложение пред министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за отнемане на лицензията". Там му е мястото и там трябва да си стои. Моля ви, недейте!
Разбрахте ли формалното ми предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Миков за отпадане в чл. 12 на думите "или отнема" и на думите "или наемателя".
Гласували 145 народни представители: за 41, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за членове 12, 13, 14 и 15, така както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 2.
Членове от 12 до 15 включително са приети.
Господин Костов, имате думата за процедура.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, предлагам удължаване с два часа на работното време до приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: До приемането на закона в рамките на два часа.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, по дневния ред с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това са две различни неща.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Владислав Костов за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 141 народни представители: за 125, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието и заседанието ще бъде удължено с два часа.
Моля да докладвате законопроекта по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава пета - Складов запис за влог на зърно".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на глава пета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 110, против няма, въздържали се няма.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 16. (1) Складовият запис за влог на зърно е ценна книга на заповед, издадена от публичен склад за зърно, с която се доказва влагането на зърното и задължението на склада да го върне на легитимирания държател на записа.
(2) Складовият запис за влог на зърно е складов запис по смисъла на чл. 577 от Търговския закон.
(3) Складов запис за влог на зърно, издаден от нелицензиран публичен склад, е недействителен."
Комисията предлага следната редакция на чл. 16 - фактически към чл. 16, ал. 1 се добавя изречението: "Публичният склад издава складови записи до размера на капацитета си." Да не чета останалия текст, тъй като е идентичен с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев! Комисията е подобрила значително текста на вносителя в ал. 1, но формалното ми предложение е или да отпадне второто изречение на ал. 1 в редакцията на комисията, или то да се редактира във вид "запълнения си капацитет".
Защото от един такъв запис, който е привнесен от комисията, ще излезе, че публичният склад може да няма едно зрънце в него, да има 3 хил. т. капацитет и да издава записи. Така ще излезе. Тоест да е ясно, че всеки държател на такъв склад може да издава само в рамките на запълнения си капацитет. Става въпрос за една ценна книга, която се върти в гражданския оборот, и не всеки трябва да ходи да проверява дали наистина го има или не това зърно.
Ако искате "до размера на запълнения си капацитет", като редакционно.
Ако се запълни целият склад, ще бъде до този размер, ще съвпада с този капацитет. Ако е до половината, не може да издава повече, защото могат да се появят такива складови записи. А особеността на складовия запис като ценна книга е такава, че в граждански оборот никой не се интересува от каузата, не се интересува дали наистина аз съм вкарал една каруца със жито и срещу нея съм получил, важното е, че той материализира задължението срещу тази ценна книга да теглиш от склада. Може аз да имам някакви отношения други със собственика да му дам 10 млн. лв. заем, той да ми даде един складов запис за зърно. Но нека да го направим така, за да не се дава възможност тези ценни книги, които са в граждански оборот, може и пред банки да попаднат и прочие, да се въртят, да са обезпечени наистина с наличности в определен склад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков края на второто изречение в ал. 1 след думите "размера на" да продължи със "запълнения си капацитет".
Гласували 101 народни представители: за 14, против 73, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 17. (1) Складовият запис за влог на зърно се издава въз основа на складовия регистър и се състои от стоков запис и заложен запис. Стоковият запис и заложният запис за влог на зърно са ценни книги на заповед.
(2) Двете части на складовия запис за влог на зърно трябва да съдържат освен реквизитите по чл. 577, ал. 2 от Търговския закон и:
1. наименованието "складов запис за влог на зърно";
2. мястото и номера на зърнохранилището, в което се съхранява зърното;
3. годината на реколтата и качеството на зърното.
(3) Складовият запис за влог на зърно се издава от публичния склад въз основа на протокол за приемане на зърното, в който се отразяват неговият вид, количество, качество и състояние.
(4) Складовите регистри на публичните складове за зърно се водят по реда, определен в наредбата по чл. 574, ал. 2 от Търговския закон.
(5) Складовият запис за влог на зърно и неговите части се издават по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
"Чл. 18. Легитимираните с непрекъснат ред на джирата държатели на стоковия запис и заложния запис за влог на зърно имат правата по чл. 575, ал. 1 от Търговския закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви направя едно редакционно предложение за допълнение към чл. 18. Изречението да не завършва с точка, а да завършва със запетая и продължава "по цена, определена от Национална служба по зърното".
Каква е мотивацията да направя това предложение? При положение, че има голямо предлагане на кредити от банките, това е излишно. Тоест тогава ще има конкуренция между банките кой да предложи кредити на стокопроизводителите, за да може да ги ангажира с една добра цена.
Но при положение, че днес банките нямат нагласа да предлагат кредити, а напротив, има по-голямо търсене и много нищожно предлагане, аз допускам, че при тази ситуация може да се получи ситуация на известна корумпираност на чиновници в банките - да започнат да притискат зърнопроизводителите и да им предлагат кредити при цени много по-ниски, отколкото са реалните или международните цени на зърното.
За да избегнем една такава принуда от страна на чиновници на банките и тази спекулативна принуда, аз ви предлагам това допълнение към текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Към чл. 18 ли?
СТЕФАН НЕШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Нешев за допълнението, което той предлага към чл. 18.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 96, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 17 и чл. 18 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 7.
Членове 17 и 18 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 19. (1) Складовият запис и стоковият запис за влог на зърно могат да бъдат обект на търговия, включително и на стокова борса.
(2) Заложният запис за влог на зърно служи за залагане на вложеното зърно при получаване на кредит и може да се търгува и на капиталов пазар.
(3) Складовият запис за влог на зърно и неговите части се прехвърлят само с пълно джиро.
(4) Първият джиратар на заложния запис вписва особен залог върху зърното по реда на чл. 27 от Закона за особените залози. Всички последващи джиратари на заложния запис имат правата на заложен кредитор по Закона за особените залози."
Комисията приема текста на вносителя, но предлага да отпадне ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от комисията, фактически с първите три алинеи на вносителя, без последната.
Гласували 116 народни представители: за 115, против 1, въздържали се няма.
Член 19 е приет.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата да обясни отрицателния си вот.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Гласувах отрицателно, защото в чл. 16 се казва, че складовият запис служи за доказване влагането на зърно. Тук, в тези текстове, се казва, че тези ценни книги са обект на търговия и могат да отидат включително и на капиталовия пазар. Тоест става въпрос за една абстрактна независимо от каузата си ценна книга, която влиза в оборота. Тоест тази ценна книга, когато се появи на капиталовия пазар, няма да има никакво значение дали наистина е вложил или не е вложил, има същностно вътрешно противоречие. Тя или има доказателствен характер, или е просто ценна книга, откъсната от основанието, поради което тя е издадена, и пътуваща между търговските агенти на капиталовия пазар.
Ето заради това аз си позволих да гласувам против, защото, пак ви казвам, опасявам се, че ще станат големи бели с недобросъвестни лица, които ще я употребяват. Както сега вземат кредити от фонд "Земеделие" без да са засяли един декар жито, във Видинския регион примерно, така ще има и такива, които ще продават на капиталовия пазар складови записи без да са вложили едно зрънце в определен склад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 20. (1) Когато легитимираният държател на стоковия запис получи вложеното зърно при условията на чл. 578, ал. 5 от Търговския закон, публичният склад за зърно е длъжен в срок от два дни да уведоми последния известен му притежател на заложния запис за внесената сума. Когато той е джиросал по-нататък записът, е длъжен в срок от два дни да съобщи на своя джиратар за полученото уведомление. Същото задължение имат и всички по-нататъшни джиранти по заложния запис.
(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 джирантите на заложния запис отговарят за причинените вреди пред неговия държател."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 20 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 11.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 21. (1) Когато държателят на заложния запис за влог на зърно не получи сумата по записа в срок от три дни след предявяването му по реда на чл. 579 от Търговския закон, има право да иска продажбата на зърното, вложено в публичния склад. Същото право има и джирантът, който е платил на държателя на заложния запис и е встъпил в неговите права.
(2) От сумата, постъпила от продажбата на зърното, вземанията се удовлетворяват в следния ред:
1. данъци, мита и разноски по продажбата;
2. възнаграждението на публичния склад и неплатените разноски, вписани в складовия запис;
3. вземането на кредитора по заложния запис;
4. други вземания на публичния склад;
5. вземането на държателя на стоковия запис.
(3) Когато държателят на заложния запис е извършил протест съгласно чл. 580, ал. 1 от Търговския закон, той има право да получи сумите по чл. 507 от Търговския закон.
(4) Когато легитимираният държател на стоковия запис е неизвестен, сумата по ал. 2, т. 5 се депозира в банка.
(5) Когато вземането на кредитора по заложния запис бъде изцяло удовлетворено, той връща записа на публичния склад."
Комисията приема текста на вносителя и предлага една нова ал. 2 и пренареждане на останалите алинеи, със следния текст:
"(2) Продажбата на вложеното зърно се извършва от публичния склад по реда на глава двадесет и втора, раздел III от Търговския закон след изтичане на срока по ал. 1 по писмено искане на държателя на заложния запис. Неплащането на падежа се установява по реда на чл. 580, ал. 1 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване чл. 21 така, както е предложен от вносителя с предложението на комисията, което докладва господин Костов за нова ал. 2, и преномериране на следващите алинеи.
Гласували 120 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 12.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 22. За всички неуредени в тази глава въпроси, свързани със складовия запис за влог на зърно, се прилага Търговският закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля гласувайте чл. 22 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Член 22 е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов има думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава шеста - Търговци и търговски сделки със зърно".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения, поставям на гласуване глава шеста със заглавие "Търговци и търговски сделки със зърно".
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 3, въздържал се 1.
Заглавието на глава шеста е прието.
Господин Костов, имате думата.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 23. Търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа."
Предложение на народните представители Клявков и Бакалов - в чл. 23 накрая да се добавят думите "и в данъчните служби по ДДС".
Създава се към чл. 23 нова ал. 2:
"(2) Търговец на зърно може да бъде физическо или юридическо лице, което не е регистрирано по ДДС в срок една година от започване дейността по ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Владислав Костов - в чл. 23 думата "препродажба" да се замени с думата "продажба".
Предложение на народните представители Чукаров и Христов - в чл. 23 се създава нова ал. 2 със следния текст:
"(2) Търговец е и производител на зърно, който отговаря на условията по ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Христо Стоянов е прието.
Комисията предлага следната редакция на чл. 23:
"Чл. 23. (1) Търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
              (2) Лицата, които не са регистрирани по този закон, нямат право да извършват дейности по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По реда на предложенията.
Първото неприето предложение на господата Клявков и Бакалов. Не виждам желаещи да вземат думата по него.
Поставям на гласуване неприетото предложение на господата Клявков и Бакалов.
Гласували 125 народни представители: за 11, против 35, въздържали се 79.
Предложението на господата Клявков и Бакалов не е прието.
Предложението на господин Костов е прието.
Следва предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Джеров. В изказванията си по първо четене аз застъпих позицията, че е добре да не ограничаваме възможността на производителите на зърно да излизат директно на пазара дори при условията на този закон. И тук виждам това претворено в едно писмено, съвсем в унисон с правилника предложение от уважаемите народни представители Калчо Чукаров и Моньо Христов. За съжаление те явно не държат толкова много на това свое предложение, но аз Ви предлагам пак да го подложите на внимателен анализ. Става въпрос за това да не създаваме изкуствено със закона невъзможност на по-големи производители на зърно да излизат директно на пазара, а непременно да има едни търговци на зърно, които вече явно ще бъдат прослойката на търговците и собствениците на складовете за зърно, и по този начин да ограничим тази възможност. Съвсем нормално и разумно е да приемем текста, предложен от колегите Чукаров и Моньо Христов. Ще си има лицензиране, производителят ще си направи склад, ще излезе директно на пазара. И това и на първо четене го казахме. Аз съм силно учуден от упоритостта, с която се отхвърля това предложение. Непременно всеки производител на зърно ще трябва да отиде при търговец! Защо създаваме изкуствени звена на пазара и ограничаваме възможността на прекия производител пряко да излезе на пазара? Ползата от това ще бъде и за производителите, и за гражданите. Един процент да е търговската надценка, защо да не я спестим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Господин Миков, никой не спира производителя да излезе на пазара. Търговец е онова лице, което купува с цел продажба. Производителят произвежда с цел продажба. Това е голямата разлика. Никой не го спира да излиза на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков има думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Той произвежда с цел продажба. И тази алинея нищо не пречи. Но когато той излезе на пазара на едро без посредник, няма да има нужда от този един или два процента търговка надценка. Защо да не спестим това звено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов за нова ал. 2 в чл. 23.
Гласували 133 народни представители: за 59, против 21, въздържали се 53.
Предложението на господата Чукаров и Христов не е прието.
Предложението на проф. Стоянов е прието.
Поставям на гласуване чл. 23 с двете му алинеи, предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 9.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 24. (1) Търговците на зърно се вписват в регистъра на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа въз основа на подадена молба-декларация по образец.
 (2) Декларацията по ал. 1 включва условията, на които трябва да отговаря търговецът, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
"Чл. 25. (1) Службата по регистрацията вписва в регистъра под идентификационен номер всяко лице, подало молба-декларация.
             (2) Регистърът на търговците на зърно е публичен. Той се води и се съхранява по ред, определен с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
"Чл. 26. (1) Когато при осъществяване на контрол се установи, че регистрираното лице не отговаря на условията, посочени в декларацията, Националната служба по зърното прави предложения за заличаването му от регистъра.
              (2) Регистрацията се заличава и въз основа на молба от регистрираното лице.
              (3) Заличеното от регистъра лице може да подаде нова молба-декларация за регистриране не по-рано от 6 месеца от датата на заличаването."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
"Чл. 27. При регистриране на търговците за зърно се събира държавна такса, определена с тарифа на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Тук предложения не са постъпили. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 24, 25, 26 и 27, така както са предложени от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 8.
Членове 24, 25, 26 и 27 са приети. 


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 28. Търговските сделки със зърно са действителни, когато са сключени в писмена форма."
Господин Моньо Христов оттегли предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като предложението е оттеглено, поставям на гласуване чл. 28 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Глава седма
КОНТРОЛ"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложения.
Поставям на гласуване глава седма със заглавие "Контрол".
Гласували 141 народни представители: всички 141 са за.
Глава седма със заглавие "Контрол" е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 29. (1) Националната служба по зърното контролира публичните складове и зърнохранилищата за спазване на условията за лицензиране, предвидени в наредбата по чл. 11, ал. 3, чрез извършване на периодични годишни проверки за финансово-счетоводното, техническото и технологичното им състояние.
(2) Службата по зърното контролира регистрираните търговци за спазване на декларираните задължения.
(3) Публичният склад за зърно и управителят на зърнохранилището са длъжни да предоставят на контролния орган всички документи, свързани с неговата дейност и да осигурят достъп до складовите помещения и стоките, съхранявани в тях. Службата може да изисква писмени разяснения по направените от него констатации."
Предложение на народния представител Владислав Костов: в чл. 29, ал. 1 думите "ал. 3" да се заменят с "ал. 2", а "финансово-счетоводното" да се заменят с думата "финансовото".
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложението си господин Кръстьо Трендафилов оттегли. Господин Христо Стоянов също оттегли своето предложение.
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 думите "ал. 3" се заменят с "ал. 2", а изразът "финансово-счетоводното" да се замени с "финансовото", т.е. думите "счетоводното" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има две промени в текста на вносителя. Няма неприети предложения.
Поставям на гласуване предложения от комисията текст за чл. 29 с трите алинеи.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 2, въздържали се няма.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 30. (1) Националната служба по зърното извършва контрол на качеството на зърното при търговия в страната и при внос.
(2) В страната може да се внася само зърно, което отговаря поне на минималните изисквания на стандартизационните актове."
Предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено и комисията предлага следната редакция на чл. 30:
"Чл. 30. (1) Националната служба по зърното извършва контрол на качеството на зърното при търговия в страната и при внос.
(2) В страната може да се внася зърно, което отговаря на изисквания на Българския държавен стандарт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Христов, имате думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Аз предлагам редакционна поправка: чл. 30 да има една алинея, като след първата алинея се каже "и при внос на зърно, което отговаря на изискванията на Българския държавен стандарт". Така ал. 2 ще отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вие удължавате изречението на ал. 1.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): По-добре е както е предложено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз имам забележка към господин Моньо Христов като реплика, тъй като търговецът може да иска да внесе извънстандартно зърно и да го употреби за цели, които са му изгодни. Защо ще го ограничаваме? Стига цената и условията да са добри, вие знаете, че извънстандартно зърно се използва в страната. Господин Христов, аз лично не бих искал да стеснявам възможностите. Това зърно може да се използва за фуражи, за индустриални цели и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Маньо Христов, което е чисто редакционно: чл. 30 да продължи ал. 1 с думите "на зърно, което отговаря на изискванията на БДС". Така чл. 30 да има едно изречение, една алинея.
Моля, гласувайте предложението на господин Маньо Христов.
Гласували 152 народни представители: за 34, против 27, въздържали се 91.
Предложението на господин Моньо Христов не е прието.
Поставям на гласуване чл. 30 с неговите две алинеи, така както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 30 с неговите две алинеи е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 31. (1) За качествените показатели на проверяваното зърно се издават сертификати от акредитирани лаборатории.
(2) Въз основа на издадения сертификат контролният орган оценява годността на зърното.
(3) Страните по сделки със зърно извършват договорно окачествяване на зърното въз основа на сертификата. При спор между страните той се решава от акредитирана лаборатория с арбитражни функции, освен ако в договора е предвидено друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения, няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 31 в редакцията на вносителя.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Глава осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ"

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
Поставям на гласуване глава осма със заглавието.
Гласували 126 народни представители: всички са за.
Глава осма със заглавие "Административнонаказателни разпоредби" е приета.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 32. (1) Когато контролният орган установи, че лицензиран публичен склад за зърно или зърнохранилище не спазва условията на лицензирането, налага една от следните административни мерки:
1. даване на задължителни указания и срок за отстраняване на нарушението;
2. временна забрана за сключване на договори за влог на зърно за срок до шест месеца от констатиране на нарушението;
3. предложение пред министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за отнемане на лицензията.
(2) При отнемане на лицензията публичният склад или зърнохранилището продължава дейността си до изтичане на сключените договори за влог.
(3) Публичният склад или управителят на зърнохранилището са длъжни да уведомят писмено в 7-дневен срок всички влогодатели за отнемането на лицензията. При отнемане на лицензията влогодателят може едностранно да прекрати сключения договор.
(4) При неизпълнение на задълженията по ал. 3 публичният склад или управителят на зърнохранилището носи имуществена отговорност за всички нанесени вреди."
Предложение на Калчо Чукаров и Моньо Христов:
В чл. 32, ал. 1 след думите "условията на лицензирането" се добавят: "и нарушава изискванията на чл. 28 се".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 1 след думата "лицензирането" да се добави текстът: "или разпоредбата на чл. 9, ал. 5".
Останалият текст е такъв, какъвто е текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов. Господин Моньо Христов, поддържате ли предложението си?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Моньо Христов оттегля предложението си.
Поставям на гласуване чл. 32 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 33. (1) Който сключи договор за влог на зърно, без да притежава лицензия за публичен склад или зърнохранилище, се наказва с глоба от 3 млн. до 10 млн. лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция от 50 млн. до 100 млн. лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 33:
"Чл. 33. (1) Влогоприемател, който сключи договор за влог на зърно, без да притежава лицензия, се наказва с глоба от 3 млн. до 10 млн. лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция от 50 млн. до 100 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има нова редакция на комисията. Поставям на гласуване редакцията на комисията за чл. 33.
Гласували 117 народни представители: за 115, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 34. (1) Който не изпълни задължение по чл. 14 или по чл. 29, ал. 3, се наказва с глоба от 500 хил. до 3 млн. лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция от 1 млн. до 10 млн. лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 34, подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 35. (1) Който търгува със зърно, без да е регистриран като търговец или след като е заличен от регистъра, се наказва с глоба от 5 млн. до 50 млн. лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, му се налага имуществена санкция от 10 млн. до 100 млн. лв."
Има предложение от народния представител Владислав Костов, което е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като в изречението на ал. 1 думите "Който търгува със зърно" се заменят с думите "Който купува зърно с цел продажба". Останалият текст е абсолютно същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма неприети предложения.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 35.
Гласували 136 народни представители: за 135, против 1, въздържали се няма.
Член 35 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Понеже сме юристи, ще припомня чл. 233 от Наказателния кодекс и неговото развитие, така известната спекула, наречена "социалистическо престъпление". Тя е реципирана в началния вариант на закона от 1968 г., който през 70-80-те години с монтанския казус - картофите, когато не можа да се докаже целта, придоби вида: "Който купи с цел да продаде и продаде". Защото този текст просто няма да проработи. Винаги този, който е купил, няма целта да може да се докаже. Още повече установяването на целта в административния процес е нещо почти невъзможно.
Така че този текст, уважаеми дами и господа народни представители, никога няма да изпълни функцията, за която е предназначен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на колегата Миков.
Господин Костов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 36. (1) Констативните актове за административните нарушения се съставят от служителите на Националната служба по зърното.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Има предложение на народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 36:
"Чл. 36. (1) Нарушенията по предходните членове се установяват с актове на длъжностни лица, определени от ръководителя на Националната служба по зърното.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма постъпили предложения неприети.
Поставям на гласуване чл. 36 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Допълнителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование "Допълнителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието "Допълнителни разпоредби", което следва след чл. 36.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Зърно" е обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед и оризова арпа.
2. "Зърнохранилище" е силоз, силозна клетка или склад, съоръжени с необходимото технологично оборудване за извършване на технологична дейност със зърно - приемане, обработка, съхранение и експедиция.
3. "Обработка" е съвкупност от целенасочени въздействия върху зърнената маса, в резултат на което се променя състоянието и/или качеството на зърното, без да се нарушава физическата му цялост (почистване, сушене, охлаждане, обгазяване).
4. "Договорно окачествяване" е дейност по проверка на качеството на предаваното в изпълнение на договора зърно, извършвана от страните по договора.
5. "Оценка на годността" е проверка от контролния орган дали зърното отговаря на минималните изисквания на стандартизационните актове.
6. "Акредитация на изпитвателна лаборатория" е официално признаване от оторизиран държавен орган компетентността на изпитвателна лаборатория да извършва определени видове изпитвания."
Комисията приема текста на вносителя и предлага т. 5 да придобие нова редакция:
"5. "Оценка на годността" е проверка от контролния орган за съответствие на зърното с изискванията на Българския държавен стандарт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на комисията, с уточнението в т. 5, § 1.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя наименованието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов, понеже в "Допълнителни разпоредби" има само един параграф, не е ли по-точно да бъде "Допълнителна разпоредба"?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, само едно уточняване. Преди малко гласувахме "Допълнителни разпоредби", обаче се оказа, че има само един параграф.
Подлагам на прегласуване текстът да бъде: "Допълнителна разпоредба", като заглавие на § 1, за да бъдем точни.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Заглавието пред § 1 е "Допълнителна разпоредба".
Продължаваме по-нататък.
Поставям на гласуване предложението на комисията за заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 2. Националната служба по зърното поема дълготрайните материални активи на Националната инспекция за контрол на зърното и зърнените фуражи със същата численост на персонала и издръжка за 1998 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложената редакция на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 3. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 11, ал. 3."
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В едномесечен срок от влизане в сила на закона, Министерският съвет приема наредбите по чл. 9, ал. 6 и чл. 11, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложената редакция на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4. В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава наредбата по чл. 25, ал. 2."
Комисията предлага следната редакция на § 4:
"§ 4. В едноседмичен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава наредбите по чл. 24, ал. 2 и чл. 25, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения и няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване § 4.
Гласували 113 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 12.
Параграф 4 е приет.
Господин Миков иска да обоснове отрицателен вот. Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, народното представителство прие едноседмичен срок, в който министърът да издаде две наредби. В 6-месечен срок митницата не можа да разработи и сутринта удължихме този срок. Аз се опасявам, че цялото това бързане и напрежение сега е свързано с друго - със статута на зърнените барони в България. А тяхната собственост ще се реши с тази приватизация, която започна земеделският министър от служебния кабинет и която сега хаотично продължава в различни части на страната. А вие бързате да дадете законовата рамка на тази нова прослойка от зърнени барони, които ще застанат между българския земеделец и пазара.
И най-тъжното в цялата история е, че в мнозинството има земеделци, господин Христов, и това, че внасяте текстове, а не ги защитавате в залата, ще бъде много интересно за земеделците, които произвеждат, а не за собствениците на зърнобази и търговците със зърно. Благодаря ви.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Искам думата за обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За лично обяснение мога да Ви дам думата накрая.
Думата има господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 5. В едномесечен срок от влизането в сила на закона търговците на зърно се регистрират в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, а в двумесечен срок действащите публични складове и зърнохранилища подават документи за лицензиране."
Предложението на господата Чукаров и Христов беше оттеглено.
Комисията приема текста на вносителя, като прибавя само пред думата "търговците на зърно" думата "дестващите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 5.
Гласували 113 народни представители: за 91, против 21, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията единодушно подкрепи този текст на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване § 6.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: И накрая има предложение на народния представител Христо Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 7 със следното съдържание:
"§ 7. (1) Намалява се данъкът върху печалбата на зърнопреработвателните предприятия при инвестиране в производството на зърно в размер на съответната инвестиция.
        (2) Намалява се данъкът върху печалбата на юридическите лица, регистрирани по Търговския закон, при инвестиране в земеделска техника за производство на зърно с 50 на сто от размера на съответната инвестиция. Тази данъчна преференция се отнема, ако земеделската техника не се използва за производство на зърно или бъде продадена до 3 години след закупуването й."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Давам думата на проф. Христо Стоянов да защити предложения нов § 7.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, мотивите да предложа този параграф са следните: и сега, и в следващите години може би и на по-голям процент от 60 на сто от земеделската земя да се отглежда зърно, което третира настоящият закон. В същото време това е производство, което е свързано с най-много инвестиции в земеделското стопанство - най-скъпият трактор, защото трябва да ореш дълбоко, комбайнът, който също е много скъп, сушилни, площадки и хранилища. И аз исках с това предложение да дадем възможност на две категории, които имат реални възможности да правят инвестиции в земеделието, това са зърнопреработвателите и юридическите лица, регистрирани по Търговския закон, да могат да инвестират в закупуването на земеделска техника.
Затова аз съм настоятелен да бъде подложено на гласуване предложението, което съм направил, тъй като то е в интерес на българското земеделие за в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Поставям на гласуване предложението на господин Христо Стоянов за нов § 7.
Гласували 156 народни представители: за 86, против 53, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Думата за процедура има господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Моля да бъде прегласуван текстът, предложен от господин Христо Стоянов. Аз не внушавам как да гласуват народните представители, а искам да кажа, че голяма част от дясната страна на залата беше заета с въпроса за следващата част на заседанието. Затова моля да бъде прегласувано предложението, не беше изяснено точно за какъв член и за какъв параграф става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на прегласуване създаването на нов § 7.
Гласували 196 народни представители: за 83, против 103, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има думата от името на парламентарна група господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Понеже БСП не са наясно с някои неща или се правят, че не са наясно, вземам думата от името на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия да им изясня някои положения. Този закон е свързан с регламентацията, реда, съхранението и търговията със зърно и същевременно за пазарни отношения между тези, които участват на пазара.
Освен това аз знам за какво ви боли. Вашите ишлемечиджии и групировки, които до момента правеха спекула на житния и брашнения пазар, вече няма да могат да го правят и няма да могат да си пълнят, образно казано, гушите. И затова именно вие подскачате толкова много и не желаете да се създаде този ред, който е необходим.
Така че, господа от БСП, не се опитвайте да манипулирате и да демагогствате, че едва ли не БЗНС стои в частта и не е заинтересован в тази част да има полза на българските земеделски производители, зърнопроизводители.
И още нещо искам да кажа, господин Миков, специално на Вас. Неща, които не ги разбирате, не се обаждайте! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Докладван е чл. 6 и направените предложения по него.
Най-напред има думата господин Гиньо Ганев по процедурен въпрос.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, вчера до известна степен се колебах, но днес считам, че въпросът, който повдигам сега, трябва ясно да бъде заявен. Не съм непосредствен свидетел на фактите, но вземам думата в името на един принцип на парламентарното право, на който се подчиняват и свидетелите на тези факти. Знае се, че на 23-и след обяд в пленарната зала се разискваше Законопроектът за далекосъобщенията. Знае се също, че на другия ден, на 24 юли в петък заседанието в пленарната зала беше ангажирано със Споразумението с Международния валутен фонд. В същото време парламентарната Комисия по култура и медии прави две свои заседания. Това е изключено. Когато има заседание на Народното събрание като цяло, не е възможно да има конкуренция на заседания на парламентарна комисия, която и да е тя. Проблемът на чл. 26, който говори, че като няма мнозинство, се чака 15 минути и после, при условията на така наречения падащ кворум, някои го наричат спадащ кворум, се провежда заседанието с толкова членове на комисията, колкото са там, ако не са по-малко от една трета. Но когато обективните условия, каквото е парламентарното заседание, изключват възможността да бъдат там исканите народни представители, въпросът за процедурата на падащия кворум изобщо не се прилага. Няма конкуренция между едното и другото. Няма право на опция, господин председател!
Затова никакво друго решение няма, освен да се вземат протоколите на тази комисия за заседанията на 23-и и 24-и. Това, което е прието там, всъщност не е прието. Това е една декоративна рисунка със слова. Не искам, господин председателю, да поставите този въпрос на гласуване. Искам най-после и Вие, защото наблюдавам едни други навици тук от ръководството, да направите своя коментар. Ако това е така, Вие длъжностно трябва да изключите от разискванията днес тук тези текстове, които са били гласувани там. А не да бъде: направено е предложението, моля ви, гласувайте! Не е това редът!
И аз искам да ви кажа, че започна да ми омръзва от това, че тук все повече се говори за правилата на играта. Аз искам да говоря за правилата на парламентаризма ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече говорите повече от три минути. Прекъсвам Ви и Ви отнемам думата, защото това не е процедура. (Изключва микрофоните.)
Решенията на комисиите са нещо, което съвсем не означава предрешаване на въпроса. Каквото и да е решила комисията, в крайна сметка гласува пленарната зала тук и тя взема решенията. В българския парламент решенията се вземат в пленарна зала, а не в комисиите.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място.) Но това са 50 члена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иво Атанасов. (Реплики от Демократичната левица.)
Каква процедура! Да направя ревизия на протоколите на комисията? Бъдете сериозни с предложенията си.
Имате думата, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Вчера заседанието водеше господин председателят Соколов и аз го помолих да разглеждаме членовете, по които има предложения по повече от една алинея, алинея по алинея, тъй като се създават много големи затруднения. Разбира се, ще има много членове, по които няма предложения и тях ще ги обсъждаме и гласуваме общо. Вероятно има цели глави, по които няма предложения, тях можем да гласуваме ан блок. Но ето например в чл. 6 аз имам предложения по ал. 1 и по ал. 2. Но ако предложението ми по ал. 1 се приеме, аз оттеглям предложението си по ал. 3. Но аз мога ли сега да гадая какво ще приеме мнозинството, за да зная кое от своите предложения да аргументирам в момента.
Затова бих помолил да ми дадете думата по първото ми предложение, което е по ал. 1 на чл. 6, в което предлагам след думите "обществените радио- и телевизионни оператори са юридически лица" или както се уточни вчера по чл. 3 "с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които ", тук да се поставят две точки и да дойдат четирите точки от ал. 3, тъй като основните обществени оператори ще бъдат очевидно Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Освен това, хубаво е в една алинея да се съберат всички изисквания, на които трябва да отговарят обществените радио- и телевизионни оператори. В такъв смисъл ал. 3 е излишна. А към ал. 1 да се добавят тези текстове, а именно, че:
"1.  предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социалнозначима информация;
2. гарантират достъпа до националните и световните културни ценности и популяризиране на научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи от населението;
3. осигуряват чрез програмната си политика в защита на националните интереси и духовните ценности на българския народ, на националната наука, на образованието и културата;
4. поощряват създаването и изпълнението на произведения на български автори."
С това чл. 6 да завърши и ал. 2 и алинея 3 да отпаднат.
Ако това мое предложение се приеме, аз след това няма да аргументирам предложенията си по отделните точки, които се преглеждат в сегашната ал. 3. Приключвам.
Благодаря на колегата по кожните болести, който проявява такова голямо любопитство, че наблюдава с бинокъл депутатите в пленарната зала. Благодаря ви, уважаеми колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като малко вярвам, че някои от нашите предложения ще бъдат приети, искам да съсредоточа вниманието и да предложа две поправки в окончателния текст на комисията.
Първо, по точка 2 на ал. 3 предлагам да отпадне текстът в края на изречението "за всички възрастови групи", тъй като има възрастови групи, които не е необходимо и не са в състояние да консумират този достъп, който ние ще им осигурим до световните културни ценности и популяризацията на научните и технически постижения. Това уточнение ни вкарва в излишни смислови неразбории. Има примерно бебета, които са на по 7, 8 и 10 месеца. Те също са възрастова група, така че това е съвсем излишно.
Предлагам изразът "за всички възрастови групи" да отпадне.
Освен това, в точка 3 предлагам, вместо тежкия и тромав израз "осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките и културни ценности, на националната наука, образованието и културата на всички български граждани", което също не е казано добре, предлагам текстът да стане: "чрез програмната си политика защитават националните интереси..." и т.н. Тоест, да отпадне "осигуряват", тъй като нещата се дублират - "осигуряват" и "защитават" в такава комбинация не звучат добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пентелеев.
Има думата за процедура господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Като гласувахме удължаването на работния ден, в залата не се разбра отменят ли се заседанията на комисиите, които са насрочени за днес.
Моля Ви, господин председател, да кажете как да действаме оттук нататък, тъй като имаме направени предложения и те са по-важни в сферата, за която ние разбираме. Да останем ли в залата или да ходим на комисии? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, това не е процедура и знаете много добре как е по правилника. Между другото, има дадено едно съобщение, че Комисията по икономическата политика няма да заседава на 29 и 30. (Неразбираема реплика от господин Такоров.)
Няма да отидете на комисия. Затова казвам, че нещата са ясни.
Има думата за процедура господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз считам, че вчера ние допуснахме груба грешка, по-точно мнозинството я допусна, недопускайки в залата да присъстват по време на обсъждането на закона генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и членовете на Националния съвет по радио и телевизия. Затова, господин председател, правя процедурното предложение да бъдат поканени в залата по време на обсъждането на закона генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Благодаря.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъдат поканени в залата генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия и членовете на Националния съвет за радио и телевизия.
Гласували 168 народни представители: за 83, против 45, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Има думата за процедурно предложение господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз недоумявам от какво е породен вашият страх по време на обсъждането на този закон да присъстват тези хора и тези длъжностни лица, които пряко отговарят за радиото и телевизията, които определят държавната политика и я реализират. В края на краищата това са хора, които мнозинството определи и назначи. Какво толкова страшно има, от какво се страхувате?
Затова, господин председател, аз моля да подложите на прегласуване направеното предложение да присъстват генералните директори на Националната телевизия, на Националното радио и членовете на Националния съвет по радио и телевизия.
Колеги от мнозинството, проявете здравия разум, за който винаги апелирате към всички останали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов. Ще го поставя на прегласуване. Аз Ви подкрепям, господин Славов. Наистина, хубаво е да бъдат тук.
Моля, поставям на прегласуване предложението на господин Славов.
Гласували 195 народни представители: за 117, против 44, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Директорите на Българското национално радио, Българската национална телевизия и членовете на Националния съвет за радио и телевизия са поканени да заповядат на нашето заседание.
Има думата за процедура господин Любомир Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което току-що стана в залата, ми даде кураж и аз искам да подновя предложението си от вчера най-после да видим представител на вносителя в залата.
Ето защо, разбирайки голямата заетост на господин Костов, аз правя предложение да поканим господин Методиев, който вече е показал, че с успех се справя, където има...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, отнемам Ви думата. За хиляден път обяснявам, че министър не се кани. Отнех Ви думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): В такъв случай да му напомним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не може да напомняме. Знаете как е по Конституция и по правилник за министрите.
Господин Драгомир Шопов има думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Странни неща стават с работата върху този закон. Освен че предложеният проект е твърде слаб, както вече констатирахме неведнъж, стават много необясними за мен неща и понеже съм лично ангажиран с това, искам да ги споделя с вас.
Комисията по културата и медиите приема чл. 6, а аз ще говоря за ал. 3, т. 2.
Точка 2 гласи: "осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи". Това се предлага.
Вчера в текста, който аз съм предложил, който е по-синтезиран, по-сбит и по-добре балансиран, казвам същото на стр. 6, ако обичате да обърнете, господин председател, в точка 5 се казва: "осигуряват достъп до националните и световните културни ценности, популяризират научни и технически постижения...". Тоест, почти същият текст. Вчера моят текст беше отхвърлен незнайно защо, а сега комисията го приема в този вид, в който аз вчера го бях предложил.
Това просто е много необяснимо за мен.
Още нещо по същия чл. 6, на стр. 14, точка 4 на ал. 3: "поощряват създаването на произведения на български автори".
На същата стр. 6, където помолих господин председателя да види, точка 4 казва: "поощряват създаването и изпълнението на произведения на български автори".
Значи всеки ще разбере, че това е абсолютно еднакъв текст. Моят вчера беше отхвърлен, този същият текст днес се приема.
Такива пермотации, такива невероятни неща мен искрено ме изненадват, за да не кажа по-сериозна дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
За процедура думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Безспорно към този закон има огромен интерес - масмедии, радио, телевизия, вестници, които са пълни с информация по закона и по най-различни начини се казва, че опозицията бави приемането на закона с несъществени промени и т.н., поради което аз подновявам предложението за пряко предаване на заседанието по Националното радио и Българската национална телевизия. По този начин ще се спести огромният коментар, който има в масмедиите, и не само там, а и хората, гражданите на страната ще разберат за какво става дума директно от предаването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поначало практиката, господин Марангозов, е, когато се предложи една процедура по една точка, тя да се гласува еднократно. Но въпреки това аз ще поставя на гласуване Вашето предложение.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Марангозов за директно излъчване по Националното радио и Националната телевизия на дебатите и приемането на този закон.
Гласували 191 народни представители: за 86, против 87, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Господин Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като вчера в ал. 2 на чл. 3 ние приехме, че радио- и телевизионни оператори могат да бъдат освен юридически и физически лица, считам, че същото нещо трябва да бъде отразено и в чл. 6, ал. 1, който предстои да гласуваме.
Предложението ми е в текста, след думите "обществените радио- и телевизионни оператори са" да бъдат добавени думите "физически лица - еднолични търговци и", а към израза "физически лица" считам, че би трябвало да се добави изразът "еднолични търговци", за да бъде пределно ясно, че такава дейност може да бъде извършвана единствено след съответна регистрация, съобразно разпоредбите на Търговския закон.
Правя процедурно предложение тази терминология да бъде употребена също в чл. 3, ал. 2 и в чл. 5 за уеднаквяване, тъй като в чл. 3, ал. 2 сме гласували само израза "физически и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трудно ми е да променяме текст, да приемем нещо за текстове, които вече сме гласували. Членове трети и пети са гласувани.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Тогава да ги прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прегласуване, но пак погледнете правилника - само непосредствено след гласуването.
Снощи, господин Йорданов, при докладването от господин Райчевски на този текст думата "физически" беше докладвана. Той докладва точно така: "са физически и юридически лица".
Освен това, ако още някаква друга редакция има, уточнете с него и после, когато гласуваме.
Господин Пантелеев, Вие се изказахте вече един път.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Има един текст, по който искам да задам въпрос на господин Райчевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз имам такъв въпрос към господин Райчевски. Той пак е свързан с т. 1 от ал. 3. На кого обществените радио- и телевизионни оператори предоставят за разпространение въпросната политическа, икономическа и културна информация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Преминаваме към гласуване.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Аз имам още четири предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие се изказахте по всичките. Пак ще трябва да се върнем към текста от правилника, въпреки недоволството на господин Гиньо Ганев от това, че се приемат и обсъждат глава по глава, раздел по раздел и текст по текст. Така че се придържаме точно към правилника.
Добре, господин Атанасов, да не губим време, обосновете си и следващото предложение и почваме гласуването.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Думата се иска с вдигане на ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поискал е думата съвсем както трябва.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря, колега, не знаех.
Уважаеми господин председателю, аз за последен път правя това предложение, когато в един член по различните алинеи има различни предложения, нека да ги обсъждаме алинея по алинея. Така и не разбрах вие какво решихте миналия път, затова се изказах по предложението си по ал. 1. Сега ще се изкажа по предложението си по ал. 3. Няма да злоупотребявам, защото имам пет предложения по този член, няма да говоря 25 минути, защото искам работата да върви бързо. Видя се кой бави - този, който не иска да се предава дискусията по радиото и телевизията.
Но в ал. 3, т. 1 нашето предложение е вместо "предоставят за разпространение на политическа..." и т.н. информация да се запише "създават и разпространяват".
Защото какво означава предоставят за разпространение обществените радио- и телевизионни оператори? Откъде я вземат тази продукция? Може ли аз да отида до Америка и да си купя 20 касети и с това да стана радио- или телевизионен оператор, защото имам готова продукция и да я предоставя на някого да я разпространява?
Според мен е задължително да се запише, че обществените радио- и телевизионни оператори създават продукция, и можем да пишем и разпространяват.
Още повече, че за разлика от търговските, както приехме в някои от членовете, чиято цел е да разпределят печалба или може би това предстои в следващия член, обществените оператори изпълняват обществени функции. И затова те ще бъдат издържани от фонд "Радио и телевизията", който ще се попълва от таксите от населението и от други приходоизточници. Така че за тях е задължително да запишем, че "създават такава информация" и "разпространяват".
Смятам, че има много сериозни причини и мнозинството да подкрепи този текст.
Обединявам изказването си тук и по чл. 6, ал. 3, т. 4. Сегашният текст и предложението на комисията е раздвоено в две точки:
"4. поощряват създаването на произведения на български автори;
5. поощряват българското изпълнителско изкуство."
Смятам, че нашето предложение е по-добро. То е за нова редакция и да бъде една точка - четвърта, не две, а именно с текст:
"4. поощряват и създават произведения на български автори и поощряват българското изпълнителско творчество."
Тук новата думичка отново е "създават". В комисията имаше голям и до голяма степен безсмислен спор какво включва думата "поощрява". Не може поощряването, колеги, да включва създаването. Поощрявам, насърчавам, окуражавам, катализирам нещо, подтиквам, но това не е създавам. Създаването е нещо съвсем различно.
Как, примерно, Българската национална телевизия поощрява създаването на произведения на български автори? Като привежда на определена фондация парите ли?
Смятам, че не е това основният начин, по който една национална телевизия или едно национално радио трябва да разполага със средствата, които притежава. Напротив, Националната телевизия трябва да създава произведения на български автори.
По-нататък ще видим по другите текстове, че от нейните приходи определен процент ще отива за създаване на българско филмово производство. Значи ние го признаваме това нещо някъде по средата на законопроекта, а тук, където трябва да определим какво правят националните обществени оператори, някак си срамежливо прескачаме думичката "създавам". Защо?
Предлагам ви и ви моля да приемете нашата редакция:
"4. обществените оператори поощряват и създават произведения на български автори и поощряват българското изпълнителско изкуство."
Така се отговаря на изискването за подкрепа не само на българските произведения, но и на изпълнителското изкуство, което може би е свързано с изпълнението на произведения от чужди автори, но изпълнения от българи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Иво Атанасов, което той е направил в чл. 6, ал. 1.
Моля, гласувайте предложението на господин Иво Атанасов по чл. 6. Става дума за прехвърляне на текста от ал. 3 към ал. 1.
Гласували 152 народни представители: за 37, против 111, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - да се добавят и думите "или търговски дружества" след думите "юридически лица".
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 153 народни представители: за 40, против 105, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев е за отпадане на ал. 2.
Гласували 141 народни представители: за 35, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Същите народни представители - Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, имат предложение и по ал. 3, т. 1 - думите "предоставят за разпространение" да се заменят с думите "създават и разпространяват".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Нека господин Райчевски да обясни на кого предоставя да разпространяват. Чакаме отговор от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Правото на отговор е на този, от когото го искате.
Гласували 143 народни представители: за 19, против 123, въздържал се 1.
Нещо и Демократичната левица се обърка и тя започна да гласува против. (Смях и оживление в залата.) Двадесет души против. Следете какво се гласува!
И последното предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев е за нова редакция на т. 4.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Господин Куртев, станало е недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво недоразумение, не съм Ви дал думата, господин Пантелеев. Гласуваме вашето предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): За прегласуване на предишното наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се притеснявайте, ще остане някъде в протоколите, че 20 души са сбъркали. Не се случва за първи път. Че ще станат от 19 на 39, няма да промени много нещата. (Смях в блока на СДС.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Не, не, това е много съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 121 народни представители: за 21, против 96, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Господин Райчевски, има предложение и към текста на комисията.
Първото предложение, което ще гласуваме, е в т. 2 на ал. 3 да отпаднат думите "за всички възрастови групи". Мисля, че го направи господин Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев да отпадне от т. 2 края на изречението, а именно думите "за всички възрастови групи".
Гласували 138 народни представители: за 39, против 93, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
И следващото предложение по основния текст на господин Пантелеев е в т. 3 да отпаднат думата "осигуряват", а думата "защита" да се замени със "защитават".
Поставям на гласуване предложението на господин Любомир Пантелеев.
Гласували 139 народни представители: за 33, против 101, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Райчевски, сега в първата алинея няма някаква корекция освен това, което снощи докладвахте, а именно:
"Обществените радио- и телевизионни оператори са физически и юридически лица с лицензия..." и т.н. Няма, нали?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 6, така както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 116, против 34, въздържали се 5.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 7. Българското национално радио и Българската национална телевизия са национални обществени радиооператор, съответно телевизионен оператор, които:"
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - чл. 7 отпада.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
"1. осигуряват програми за всички български граждани;"
Предложение на народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов - вместо думите "всички български граждани", да се запишат думите "гражданите на Република България".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
"2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език;"
Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Гюнер Тахир - в чл. 7, т. 2 се изменя, както следва:
"2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;"
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 7, т. 2 след думата "съдействат" се добавят думите "със собствено производство".
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
"3. допринасят активно чрез своите програми за достъп на гражданите до разнообразното национално и европейско културно наследство;
4. създават програми, необвързани с политически, икономически, религиозни, етнически и други интереси;"
Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Гюнер Тахир - т. 4 отпада. Точки 5, 6, 7 и 8 стават т. 4, 5, 6 и 7.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан - т. 4 на чл. 7 отпада.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
"5. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;
6. прилагат новите информационни технологии, особено в програми с културен, образователен и специализиран характер;"
Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов - в чл. 7, т. 6 отпаднат думите "особено в програми с културен, образователен и специализиран характер".
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 7, т. 6 думите след запетаята до края да отпаднат.
Комисията приема предложението.
"7. отразяват различните идеи и убеждения в обществото с цел да съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;"
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан - в чл. 7, т. 7 да отпадне изразът "с цел да съдействат за взаимното разбирателство и толерантността между хората".
Комисията приема по принцип предложението.
"8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот."
Предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 7, т. 8 отпада.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение на народния представител Младен Влашки - оттегля се.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 7, т. 8 след думата "държавата" се добавят думите "и на парламентарно представените опозиционни партии".
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 7 се изменя, както следва:
"Чл. 7. (1) Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени радиооператор, съответно телевизионен оператор, които:
1. осигуряват програми за всички граждани на Република България;
2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;
3. осигуряват чрез своите програми достъп до националното и европейското културно наследство;
4. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;
5. прилагат новите информационни технологии;
6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото;
7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;
8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В предложените по чл. 7 текстове виждам две предложения на народния представител Иво Атанасов, които коренно си противоречат. Един път уважаемият господин Иво Атанасов предлага т. 8 да отпадне, а после с още двама свои колеги - Мерджанов и Пантелеев - предлага да се добави в същата т. 8 ново предложение.
Така че, господин председателю, струва ми се, не трябва да се дава възможност на господин Атанасов да говори два пъти по 5 минути по т. 8 и моля да приложите това, което предлагам. Просто това са спекулации с ценното парламентарно време, господин Атанасов. Вие плачете за средствата от апартаментите на БОДК и говорите небивалици, а тук в момента губите парламентарно време на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Това не е процедура и аз не мога да огранича правото на народния представител Иво Атанасов да прави и да обосновава предложенията си.
Имате думата за изказване, господин Атанасов.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ако ти забранят, аз ще изляза да обоснова предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо ще забраняват, господин Пантелеев? Това не е 1947 г., Шестото Велико Народно събрание! На никого нищо не е забранено! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, при предишното си появяване тук казах, че за последен път обяснявам защо предлагам да се процедира по начина, който предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чухме го, хайде, не го повтаряйте!
ИВО АТАНАСОВ: Изглежда, че на господин Димитров трябва да обясня още веднъж.
Господин Димитров, нещата са много прости, мисля, че не е проблем да ги схванете. Действително по чл. 7, т. 8 имам две предложения. Не можете ли да си обясните защо?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не.
ИВО АТАНАСОВ: Добре, аз ще Ви обясня. Точка 8 предоставя на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот. Тоест, само на държавата. Тук нямаме никакво право опозицията да запознава слушателите и зрителите със своето мнение по същите важни въпроси. И ето защо смятам, че тази точка трябва да отпадне, такава точка не трябва да има изобщо.
Но ако вие сте склонни към размисъл и ако вие сте демократи, то тогава аз имам второ предложение - освен официалната позиция на държавата, да се дава думата и на парламентарно представените партии по същите въпроси. Да го повторя ли пак? Разбрахте ли го сега?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Още един път няма да искате думата, защото разбрах.
ИВО АТАНАСОВ: На Вас Ви трябваше един ден, за да разберете от кой избирателен район съм, сега не знам колко пъти трябва да кажа и това.
Така че, господин Куртев, има голяма логика в това, което предлагам аз като процедура. Иначе такива господа като Благой Димитров непрекъснато ще стават и ще бавят работата на Народното събрание. А забавяне на работата на Народното събрание, господин Димитров, има тогава, когато един депутат и то от вашата парламентарна група внесе 130 предложения за второ четене, задръсти работата на комисията и след това едно по едно ги оттегля в пленарната зала. Това е бавене на работата на парламента и това се прави от вашите депутати. А ние имаме предложения за подобряване на текстовете, тъй като те не са добри, и се надявам да ги приемете.
Преминавам по същество: оттеглям предложението за отпадане на чл. 7. Оттеглям го, защото много от точките, които са в чл. 7 се повтарят с точките в чл. 41. Сега не знам какво е станало на комисията - май имаше нелегални заседания, тайни и виждам, че тези точки ги няма в чл. 41. Може би моето предложение скрито е било прието, но тук, като за пред пленарната зала се пише, че комисията не го приема. Но аз го оттеглям. Става дума за първото предложение от Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
По т. 2 отново добавям, както в предишния член, че БНТ и БНР съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и така нататък със собствено производство. Аз не зная какво ви плаши да задължим Националната телевизия и Националното радио да имат собствено производство. Започвам да се чудя каква роля им предвиждате вие занапред, като никъде не искате да запишете, че трябва да имат собствено производство. Какво ще прави телевизията? Нали по-нататък ще видим, че тя трябва да произвежда филми? Ако вие не приемете това нещо, вероятно сте се съгласили пък Киноцентърът да произвежда гербове и то така става, но това нещо не е нормално.
По т. 4 виждам предложение на Екатерина Михайлова и Гюнер Тахир тази точка да отпадне. Мога само да гадая, аз се надявам те да обосноват, да аргументират своето предложение защо трябва да отпадне. Вероятно те имат някакъв достлук или как да го нарека за отпадане на религиозните и етническите интереси. Може би такъв е замисълът на госпожица Михайлова и на господин Гюнер Тахир.
Добре, така са решили, това предлагат. Но защо заедно с мръсната вода или с водата (извинявам се, не е мръсна) изхвърляте детето от коритото? Не може да има програми, обвързани с политически интереси. Не е ли така?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Не е, не е.
ИВО АТАНАСОВ: Защо? В Националното радио и телевизия не може да има. Хайде оборете го това.
Затова, ако наистина замисълът е да отпаднат религиозните и етническите интереси, нека отпаднат тези две думи. Ако това е идеята. Но точката, че БНТ и БНР създават програми, необвързани с политически интереси, според мене задължително трябва да остане. Моля ви, помислете по тази точка.
По т. 6, че БНТ и БНР прилагат новите информационни технологии, особено в програми с културен и образователен характер - това е казано в експертизата на Съвета на Европа. Двамата експерти казват, че не трябва да се посочват специално програмите с културен, образователен и специализиран характер, защото въпросът е, че БНР и БНТ трябва да бъдат натоварени да използват нови информационни технологии във всички случаи. (Реплики от СДС.)
Не разбирам от какво се вълнувате. Имам 20 минути...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате 20 минути - едното е прието, господин Атанасов, по т. 6.
ИВО АТАНАСОВ: Да, но обяснявам защо.
Така бавите работата, разбирате ли? Никога не съм злоупотребил с времето, с което имам право да разполагам. Вие като ме прекъсвате, удължавате времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, разполагате с 5 минути за всеки член. Вече говорихте повечко.
ИВО АТАНАСОВ: Говоря, защото имам три предложения и пак Ви казвам, че няма да използвам 15-те минути. Ще използвам 6 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви помоля да приключите, защото времето изтече. Ще ви помоля да приключвате.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): За всяко предложение има по пет минути.
ИВО АТАНАСОВ: Разбира се.
По т. 8 предлагам тази точка да отпадне. Отново се позовавам на експертизата на Съвета на Европа, където се казва в чл. 7, т. 8 "Изтъкването на официалното положение на държавата е опасно и подвеждащо. Обществената радио- и телевизионна станция трябва да се отнася справедливо и безпристрастно към новините и текущите дела, а мненията на опозицията да са еднакво важни". Аз бих искал поне веднъж да се вслушате в това, което ни казва Европа. Поне веднъж да приемете експертизата на Съвета на Европа и текстовете, които сме ги взели от тая експертиза и сме ги направили като предложения, да ги гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За реплика думата има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, една съвсем добронамерена реплика. За разлика от Вас аз съм удовлетворен, че комисията прие и нашето предложение за отпадане на т. 4 на чл. 7, защото първо в чисто логически план на мене ми звучи като пълно недомислие що е това етнически и религиозен интерес. Струва ми се, че трудно може да се дефинира и да се формулира подобно нещо. Съдържат ли елемент на религиозен интерес неделните сутрешни предавания по Канал 1?
Общо взето, ако този текст наистина остане, той ще създаде предпоставки за спиране от екрана на редица предавания, а не е изключено да създаде предпоставки за ограничаване на определени предавания въобще като достъп до телевизионния екран. Поради това аз призовавам колегите да подкрепят становището на комисията във връзка с нашето предложение за отпадане на т. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
За реплика думата има господин Тахир.
ГЮНЕР ТАХИР (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се учудвам защо господин Иво Атанасов задава така въпроса за отпадането на т. 4. Смятам определено, че т. 4 на чл. 7 е дискриминираща и противоречи на Конституцията, както противоречи на чл. 6, ал. 3, т. 3. Освен това смятам, че това ще ограничи нормалната работа на обществените медии - БНР и БНТ. По отношение на етническите общности е дискриминираща, защото интересите на българската етническа общност са защитени с понятието национална, тоест понятието нация знаете, че включва всички етнически общности, но българската се припокрива с понятието народ, оттам и с национално. По отношение на религията знаете, че има предаване "Аз съм пътят, и истината, и животът!", тоест това предаване е обвързано с интересите на източноправославната религия.
В програмите се включват с интервюта, когато политическият лидер участва. Естествено е той да защитава интересите на своята политическа формация. Рекламите са част от програмите и представляват пряк икономически интерес. Тогава за каква необвързаност говорим? Според мен текстът трябва да изпадне изцяло и аз подкрепям становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тахир.
(Господин Любомир Пантелеев иска реплика.) Вие правите реплика на господин Иво Атанасов?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Да.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че не беше докрай добре смислово изяснено предложението, което направи за оставане на част от тази точка господин Атанасов, поради което искам да предложа една доста по-чиста редакция, която ще отстрани недоразуменията, които съществуват. Така т. 4 би могла да гласи: "Създават се програми, необвързани с партийни и корпоративни икономически интереси", а всичко останало да падне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това предложение трябваше писмено да го направите между двете четения.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Тъй като политически и икономически интереси въобще могат да бъдат обвързани с програми, те могат да бъдат и национални. Затова смятам, че трябва да коригираме този текст и той да остане, като звучи: "Създават се програми, необвързани с партийни и корпоративни икономически интереси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, нали знаете, че тези предложения по същество се правят между двете четения?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ние ги направихме, но председателят не ги е включил. По този въпрос говорихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В доклада по т. 4 такова предложение от Вас няма, така че не може да бъде гласувано сега.
Дуплика на господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги - особено колегите Местан и Тахир! Аз не споря за религиозните и етническите интереси. Това не е моя територия и не мога да се изказвам компетентно по тая тема, макар че имам някакво мнение.
Аз съм категоричен, че в Националната телевизия и Националното радио не могат да се създават програми, обвързани с политически интереси. Нима може това да се отрече? Това може да става в частните медии, защото никой не може да им забрани. Но Националното радио и Националната телевизия, сега държавни, а в бъдеще обществени, трябва да защитават обществените интереси, а не интересите на една или друга партия. Така че ако предлагате да отпадне тази точка, то не в нейната цялост. Не може да има предавания, които да обслужват нечии политически интереси, чиито и да са. Сега може би ви е удобно, защото вие командвате националните електронни медии. Но утре вие ще станете и ще искате тази точка да не съществува. Защо трябва да правим тези, както ги наричат журналистите, циркове? По-добре сега да приемем един текст, който да обслужва не едно или друго мнозинство, а който да дава гаранции за развитието на демократичния процес в България и за равнопоставеността на партиите и спрямо Националното радио, и спрямо Националната телевизия.
Така че не може задължението на Националната телевизия и на Националното радио да правят програми, необвързани с политически интереси, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов. Има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, в един материал във вестник "Капитал" господин Райчевски справедливо каза, че може би съм дал най-много предложения по този закон и като че ли се е получил един нов законопроект за радиото и телевизията. Аз вчера казах, че моето предложение обхваща 50 члена, синтезирано, сбито и мисля, че по-добре в някои отношения.
Но понеже, уважаеми господин председател, аз не получих отговор на въпроса, който преди малко основателно поставих, сега искам отново да ви кажа нещо за този член 7. Осма точка, както се предлага да бъде приета от комисията, казва: "предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот".
На стр. 6, моля ви, вижте, в седма точка аз казвам: "запознават гражданите с официалната политика на държавата по важни въпроси на обществения живот".
Още веднъж с риск да доскучая на уважаемата аудитория искам да поставя този въпрос. Защото аз се смущавам от това, че мои текстове се вмъкват в окончателния вариант, който се предлага, а вчера тези текстове бяха отхвърлени. Имам още много такива предложения и ако не получа удовлетворителен отговор на този въпрос, разбира се, че имам основание да го поставя, аз ще повтарям това със съответните текстове, които следват по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето че ще дам възможност на господин Райчевски да отговори, за да не го повтаряте.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин Шопов, взимам думата, за да отговоря на Вашите въпроси и да Ви уверя, че когато ние сме приели един текст, който се съдържа в големия набор от текстове, които предлагате Вие в едно предложение, то значи, че ние приемаме и Вашия текст. И когато пише, че комисията не приема предложението, то не се отнася за отделните текстове, които сме приели, а се отнася примерно за 10 или 20 алинеи или 5 или 6 члена, които са включени заедно във Вашето общо предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Преминаваме към гласуване. Господин Иво Атанасов, Вие оттегляте първото си предложение, за което ме карате искрено да съжалявам. Това беше случаят, когато щях да Ви подкрепя, тъй като моето убеждение е, че и с този, и без този член законът нито ще спечели, нито ще загуби.
Следващото предложение на господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев е в т. 2 думата "съдействат" да се замени с думите "със собствено производство".
Поставям на гласуване предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев.
Гласували 158 народни представители: за 27, против 117, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Иво Атанасов предлага т. 8 да отпадне.
Поставям на гласуване това негово предложение.
Гласували 169 народни представители: за 43, против 110, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в т. 8 след думата "държавата" да се добавят думите "и на парламентарно представените опозиционни партии".
Гласували 165 народни представители: за 55, против 110, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7, както е предложен от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 132, против 29, въздържали се 3.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 8. (1) Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.
(2) Националният съвет за радио и телевизия като специализиран независим орган осъществява надзор само в предвидените в този закон случаи."
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иво Атанасов.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Той няма предложения.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Нямам, но ето веднага чл. 8 влиза в противоречие с чл. 7, тъй като там отпадна задължението на БНТ и БНР да правят програми, необвързани с политически интереси, а тук казваме: "Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса". Как става това нещо? Хем отпадат задължението им да са независими, хем пък гарантираме, че няма да има политическа намеса. Просто законът, колеги, става вътрешнопротиворечив, той става неизпълним. Не му завиждам на този, който ще оглави Националната телевизия и Националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не трябваше да оттегляте предложението си за отпадане на предишния член.
Поставям на гласуване чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 128, против 11, въздържали се няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 9. (1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.
(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма."
Становище на комисията:
Член 9 се изменя, както следва:
"Чл. 9. (1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.
(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.
(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на радио- и телевизионни програми на територията на страната при условията на този закон.
(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага временно при грубо нарушаване на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 145, против 7, въздържали се 2.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 10. При осъществяване на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:"
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
"Чл. 10 да отпадне."
Комисията не приема предложението.
"1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;
2. гарантиране на правото на информация;
3. запазване на тайната на източника на информация;
4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;
5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;"
Предложение от народния представител Панайот Ляков:
"В чл. 10, т. 5 след думата "предавания" следва нов текст: "... внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна, расова, сексуална и друга нетърпимост между гражданите".
Комисията по културата и медиите приема по принцип предложението.
"6. недопускане на предавания, които възхваляват или оневиняват жестокост или насилие;"
Предложение от народния представител Младен Влашки:
"В чл. 10, т. 6 в края на текста се добавя "и/или пропагандират война"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложението е оттеглено.
"7. гарантиране на правото на отговор;
8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите."
Предложение от народния представител Димо Димов:
"В чл. 10, ал. 1, т. 8 след текста да се допълни: "... като радио- и телевизионните оператори са длъжни предварително да са получили авторските права от правоимащите.".
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
"В чл. 10, т. 8 се добавят думите "радио- и телевизионните оператори са длъжни предварително да получат авторските права за всички предавания, включвани в програмите им".
Комисията не приема предложението.
"9. съхраняване на чистотата на българския език."
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
"В чл. 10 досегашният текст да стане ал. 1, създават се нови ал. 2 и 3:
(2) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейска и българска аудио-, съответно аудиовизуална продукция, когато това е практически възможно.
(3) Времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от общото годишно време. От него се изключва времето на новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар. За тези предавания се прилага разпоредбата на ал. 2.".
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 10 се изменя както следва:
"Чл. 10. (1) При осъществяването на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:
1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;
2. гарантиране на правото на информация;
3. запазване на тайната на източника на информация;
4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;
5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;
6. недопускане на предавания, които възхваляват или оневиняват жестокост или насилие;
7. гарантиране на правото на отговор;
8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;
9. съхраняване на чистотата на българския език.
(2) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейска и българска аудио-, съответно аудиовизуална продукция, когато това е практически възможно.
(3) Времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от общото годишно време. От него се изключва времето на новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и радио- и телевизионния пазар. За тези предавания се прилага разпоредбата на ал. 2.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев, но обсъжданията вървят сложно. Законът е тежък, времето напредна. И аз предлагам едно извънредно заседание до 21 ч., за да можем да напреднем по-сериозно по закона. Защото изтича времето. Виждам, че мнозинството е притеснено. Ние също се солидаризираме с тази работа.
Така че формално правя предложение до 21 ч. да бъде удължено заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точката от дневния ред, който предлагате.
МИХАИЛ МИКОВ: Точката е тази, която обсъждаме. Да продължи обсъждането, защото... И се притесних, че... И господин Райчевски - дълги текстове, и колегите се изказват, че ще изпуснем 16 ч., затова нека да реагираме своевременно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли противно становище?
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков за извънредно заседание от 16 ч. с една единствена точка - Закон за радиото и телевизията.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 34, против 25, въздържали се 107.
Предложението не се приема.
Има думата Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, правя предложение в ал. 2, след последната запетая текстът, който гласи "когато това е практически възможно" да отпадне, тъй като считам, че това е една възможност да не се спазва изискването за 50 на сто от продукцията да бъде европейска и българска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Значи да отпадне фактически "съответно аудиовизуална продукция"?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): И още една поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие искате поправка по окончателния текст? Нека преди това да дадем думата на господин Иво Атанасов, който има да направи изказване по своите предложения.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз не мога да си обясня нежеланието на мнозинството да работим по този законопроект, но все пак, колкото време ни дадете, толкова ще работим.
Първото ми предложение е чл. 10 да отпадне. Един закон, освен всичко друго, трябва да бъде максимално кратък, максимално сбит и, разбира се, понятен.
Защо предлагам чл. 10 да отпадне? Защото точките от 1 до 9 се съдържат в чл. 6, ал. 3; в чл. 9; в чл. 11, ал. 1; в чл. 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18. Тоест тази точка е нещо като сборна класация. Тук имаме ди джеи, бивши ди джеи в пленарната зала, колеги, депутати сега, които знаят как се правят такива класации.
Но, нямам представа, може би по-нататък в комисията или мнозинството в комисията е извадило в съответните членове, които изброих, тези точки. Не зная, надявам се господин Райчевски да обясни.
Но моята идея е била да няма повторения в закона.

По чл. 10, т. 8 не виждам какво против може да имате, колеги, радио- и телевизионните оператори да са длъжни предварително да получат авторските права за всички предавания, включени в програмите им. Надявам се някъде по-нататък в текста да сте го включили това предложение по някакъв начин. Но ако не сте го включили и сега гласувате против, аз просто вече не разбирам какво става. Може би вие сте по-уморени от нас и реагирате малко по-неадекватно от нас. Аз не казвам, че нашите реакции са най-правилни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз предлагам в ал. 2 на чл. 10 да се размести там, където се казва "най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време", като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, радио- и телевизионният пазар трябва да бъде предназначено..." да стане "за българската и европейска аудио-, съответно аудиовизуална продукция, когато това е практически възможно". "Българската" да излезе отпред. Все пак ние сме в България, независимо, че сме в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям най-напред на гласуване предложението на господин Иво атанасов, на Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 10.
Гласували 155 народни представители: за 45, против 104, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов по т. 8 на ал. 1.
Гласували 144 народни представители: за 35, против 99, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев също по т. 8. Поставям го на гласуване.
Гласували 174 народни представители: за 65, против 109, няма въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Кънчо Марангозов, уместната идея да се разменят думите "българска" и "европейска" в ал. 2.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 68, против 76, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от господин Димо Димов за отпадането на текста в ал. 2 след последната запетая. Поставям го на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 48, против 103, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 108, против 58, въздържали се 6.
Член 10 е приет.
Съобщение:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството отлага обявеното си за днес заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 30 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
 Иван Куртев
Благовест Сендов
Александър Джеров

Секретари:
Калчо Чукаров
Иван Бойков