Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 22 до 28 октомври 1997 г.:
 Проект за решение за избиране на Временна комисия за проверка на работата на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Вносители - Татяна Дончева и група народни представители.
 Законопроект за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация. Вносител - народният представител Велко Вълканов и група народни представители.
 Законопроект за ратифициране на Изменение N 1 към финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания ЕАД по проекта "Марица-Изток-2" - Осми блок. Вносител - Министерският съвет.
 Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител - Министерският съвет.
 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносител - Министерският съвет.
 Законопроект за Българското национално радио и Българската национална телевизия. Вносители - народният представител Стоян Райчевски и група народни представители.
 Законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Вносител - народният представител Валентин Симов.
Постъпило е предложение за седмичната програма от председателя на Парламентарната група на СДС госпожица Екатерина Михайлова. Въз основа на това предложение е съставен раздаденият ви проект за програма за работата на Народното събрание за периода 29 - 31 октомври 1997 г.:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
3. Законопроект за ратифициране на Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество.
4. Първо четене на законопроекта за митниците.
5. Първо четене на законопроекта за Рилския манастир.
6. Второ четене на законопроекта за Министерството на вътрешните работи.
7. Парламентарен контрол.
Някой желае ли да вземе отношение по програмата?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес след обяд предстои заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, където ще се разгледа законопроектът за Рилския манастир. И тъй като това действително е една специфична и особена материя, аз предлагам този законопроект - т. 5 от програмата, да отпадне от тази седмица и да бъде включена в програмата на Народното събрание за следващата седмица. Благодаяр ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Водеща комисия на законопроекта за Рилския манастир е Комисията по културата и медиите и от нея има становище.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на т. 5 от седмичната програма - първо четене на законопроекта за Рилския манастир. Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: 46 за, 107 против, 18 въздържали се.
Предложението за отпадане на т. 5 не е прието.
Моля, гласувайте цялата програма така, както е предложена.
Гласували 179 народни представители: 141 за, 5 против, 33 въздържали се.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ четене.
Направено е предложение в залата да присъстват заместник-началникът на Генералния щаб контраадмирал Петър Петров, началникът на управление "Правно" на Министерството на отбраната госпожа Грета Първанова, съветникът по юридическите въпроси на началника на Генералния щаб на Българската армия госпожа Ваня Желева и заместник-началникът на управление "Личен състав" към Генералния щаб полк. Михаил Арнаудов.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 137 за, 4 против, 12 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят да влязат в залата представителите на Министерството на отбраната и на Генералния щаб.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доклад на Комисията по национална сигурност относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, второ четене.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет на първо четене в Народното събрание на 1 октомври т.г. В срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от 10 народни представители. На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по национална сигурност обсъди предложения законопроект на свои заседания на 15 октомври 1997 г. и на 22 октомври 1997 г., който внасяме за обсъждане и приемане на второ четене.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание следния доклад по текстовете.
Заглавие на закона - Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Комисията приема заглавието така, както е предложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 155 народни представители: 151 за, 1 против, 3 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: § 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 1 след думите "определяне на" се добавя "военните аспекти на" и накрая се добавя "и осигуряване на тяхното изпълнение".
Има предложение на господин Бехар, което е оттеглено.
Има предложение на колегите Петя Шопова и Драгомир Драганов по т. 1.
2. създава се т. 18:
"18. обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили".
Има предложение на колегите Добрев, Божков и Найденов за отпадане на § 1.
Становището на комисията:
Господин Бехар оттегли предложението си за промяна на чл. 6, т. 1.
Комисията не приема предложението на господин Бехар за сливане на точки 17 и 18 в чл. 6.
Комисията не приема предложенията на народните представители Шопова, Драганов, Добрев, Божков и Найденов.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо, по предложението на народните представители Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов за отпадане на § 1. Има ли желаещи да се изкажат?
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 1. Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: 56 за, 99 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов в т. 1 да отпаднат думите "военните аспекти на".
Има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашите съображения са много прости. Смятаме, че освен че са прости, са и много логични. Ако погледнете какво гласи съдържанието на чл. 6, ще видите, че той казва: основните дейности в областта на отбраната включват ... И ако се приеме предложението да се добавят "военните аспекти", то просто ние ограничаваме донемайкъде цялата концепция за националната сигурност.
Тъкмо заради това предлагаме да отпаднат "военните аспекти". Просто се вгледайте в основната идея на чл. 6 като такъв. Ние нямаме право да орязваме по този начин концепцията за националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата министър Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на вносителя за промяна на чл. 6, който досега имаше друга редакция - определяне на концепцията за националната сигурност на страната чл. 6, т. 1, наистина да се включи само определяне на военните аспекти на концепцията за национална сигурност на страната и добавянето "осигуряването на тяхното изпълнение" е според мен нормално предложение, тъй като самата концепция за национална сигурност е едно много по-широко понятие, което не би трябвало да бъде единствено и само в правомощията на министъра на отбраната, а пък, както се аргументира и господин Драганов, да бъде само обект на отбраната на страната. Нормално би било в законопроекта да се приеме нашето предложение, тъй като задълженията на органите по управление на отбраната на страната, които са изброени по-нататък, са единствено по отношение на военните аспекти на концепцията за национална сигурност.
Настояваме текстът да бъде такъв, какъвто е предложен от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ананиев.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението в чл. 6, т. 1 да отпаднат думите "военните аспекти на".
Гласували 174 народни представители: 64 за, 99 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Нансен Бехар точки 17 и 18 в чл. 6 да се слеят. Това предложение не е прието от комисията, но не се оттегля от вносителя. Господин Бехар желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението за сливане на точки 17 и 18 в чл. 6.
Гласували 156 народни представители: 49 за, 103 против, 4 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте текста на § 1 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 164 народни представители: 117 за, 24 против, 23 въздържали се.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "бойна" се добавя "и друга".
2. В ал. 2 думите "Граничните войски, Вътрешните войски" и "Националната служба за сигурност" се заличават.
По § 2 има три предложения - от народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов, от колегата Руси Статков и от колегите Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов.
Комисията не приема предложенията на народните представители, които са идентични.
Комисията приема текста на вносителя.
Има и предложение от господин Нансен Бехар, което е всъщност за създаване на нов чл. 8. На практика той го предлага към § 2.
Комисията не приема предложението на господин Бехар за промяна на чл. 8, но подкрепя частично предложения текст, който е отразен в § 7а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по предложенията на народните представители Петя Шопова, Драгомир Драганов, Руси Статков, Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов за отпадане на § 2, като предложението на народния представител Руси Статков е в § 2 да отпадне само т. 2?
Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това е един от принципните подразделни проблеми около този закон. Става дума за това, че Гранични войски, Вътрешни войски и Националната служба за сигурност вече не са част от състава на Въоръжените сили на Република България. Тук не става дума за наименованието, дали да бъде "гранична полиция", дали да бъде "жандармерия", дали да бъде "контраразузнаване". Става дума за принципа.
Принципът, който беше реализиран в досегашния закон, беше, че офицерите, генералите, сержантите, старшините, другите служители са част от Въоръжените сили на Република България. Каквато и нова военна доктрина да се приеме, граничните подразделения са първите, които отблъскват въоръжено нападение. Вътрешни войски или жандармерия, както и да я наричаме, в определени ситуации е един от сериозните ресурси, който подкрепя отбраната на страната и изпълнява чисто военни задачи. Същото в някаква степен важи и за българското контраразузнаване. Отделно, че техните задачи, действително, във военно време съвпадат със задачите на Въоръжените сили, става дума и за една дискриминация. Изваждането на тези войски от състава на Въоръжените сили на Република България води до определени промени в статута на служителите. Те вече не могат да се ползват от тези - да ги наречем образно казано - привилегии при пенсиониране, при предоставянето на различни доволствия и т.н., въпреки че то не е и привилегия, защото службата и на тези хора също е достатъчно тежка.
Още веднъж бих призовал така, както и при първо четене, да се подкрепи предложението за отпадане, най-добре на целия параграф. Ако не на целия параграф, поне на т. 2 в ал. 2 на чл. 7. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да стане ясно какво предлагаме ние, искам да ви прочета ал. 2 на чл. 7 така, както е сега в закона.
"Чл. 7. (2) Въоръжените сили включват Българската армия и другите формирования в системата на Министерството на отбраната, Граничните войски, Вътрешните войски, войските на Министерството на транспорта, войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана."
Предложението на вносителите, и то не лично тяхно, а по повод на Закона за МВР, е да отпаднат Гранични войски, Вътрешни войски и Национална служба за сигурност като част от Въоръжените сили.
Ние с колегата професор Драгомир Драганов третираме само Гранични и Вътрешни войски. Смятаме, че отпадането от Въоръжените сили на Гранични и Вътрешни войски е една мимикрия. Защото, забележете, по проекта на Закон за МВР там ще има наборна служба. А на всички тук в залата, дори и на дамите, които не са се занимавали с военна служба, е известно, че наборната военна служба е само в системата на Министерството на отбраната.
Освен това ще имат всички характеристики на Въоръжени сили. И изведнъж те, по Закона за МВР, попадат там. Тоест, те придобиват характеристиката на полицейски подразделения. Но полицейски подразделения, които имат всички особености на Въоръжените сили. Пита се тогава, защо те трябва да бъдат изваждани от тяхното систематично място във Въоръжените сили и трябва да бъдат отпращани в системата на Министерството на вътрешните работи?
Ако искаме да хармонизираме нашето законодателство с това на НАТО и на другите европейски държави, тогава изпращайки ги в системата на МВР, ние трябва да им отнемем характеристиките на Въоръжените сили. Те трябва да бъдат полицейски подразделения, в които да няма наборна военна служба, в които да не отслужва тази наборна военна служба и които да не се ползват и от другите особености на Въоръжените сили. Тоест, да останат гранична полиция и полиция, която ще има друго наименование, но ще има характеристиката на Вътрешни войски. Но тогава пък се губи смисълът на предложението, което се прави по Закона за МВР.
Накратко казано, излиза така, че вземаме част от Въоръжените сили от систематичното им място в системата на отбраната и Въоръжените сили, с всички характеристики ги пращаме в МВР и казваме, че това е нещо ново. Това не е нещо ново. След като продължават да бъдат такива, каквито са били досега, не би трябвало да се променя и тяхното място.

И това, което ми подсказаха да кажа още колегите, е, че ние, вносителите, фактически не можем да разберем за какво се прави тази промяна. Ако е заради новите стандарти, не са Въоръжени сили. Ако не е заради новите стандарти, защо отиват под шапката на Министерството на вътрешните работи?
На заседание на комисията предложихме този въпрос да се отложи с оглед на това при обсъждането на Закона за МВР още веднъж да се помисли. Ако колегите от системата на МВР искат да ги правят полицейски подразделения, тогава трябва да се помисли много добре и тогава да не се позволява там да има наборна служба. Ако не е така, тогава да си останат тук.
Дори бих добавила нещо повече. В чл. 7 има други родове войски, които по единните стандарти на НАТО не се знае дали трябва да бъдат в този текст. Не се знае дали ние хармонизираме нашето законодателство с европейското законодателство, като изваждаме тези, които имат характеристиките, и оставяме тези, които са много екзотични, от гледна точка на европейските критерии, характерни само за Балканите, да не кажа само за България, и има опасност, докато хармонизираме нашето законодателство, накрая в системата на Министерството на отбраната и Въоръжените сили да остане само Българската армия.
Смятаме това за не особено добра промяна и предлагаме да останат в системата на Въоръжените сили, т. е. т. 2 от проекта да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Друг желае ли да се изкаже? Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! В подкрепа на предложението на колегите за отпадане на текста за Гранични войски от проекта, аз имам една молба към министъра на отбраната да ни разясни дали в състава на Въоръжените сили, когато съществуват Транспортни войски, така наречените ЖП войски, в състава на Въоръжените сили съществуват Строителни войски и да съпостави Граничните войски не са ли по-важни или са на един кантар. Или пък с мотива, че Гранични войски не бива да бъдат във Въоръжените сили, на какво основание Транспортни войски, въпреки моите уважения към всички офицери и войници, които служат в тези войски, аз също съм служил, на какво основание тези войски остават в състава на Въоръжените сили - Строителни и Транспортни войски, а Граничните войски ги изкарваме. Какви са функциите във военно и в мирно време на Транспортни войски, особено в мирно време, и на Строителни войски, и на Гранични войски? Нека да се разясни на народните представители, пък наистина може проектът да заслужи подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата председателят на комисията господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Това е спор за първо четене на закона. Това са базови текстове в закона. Те са общо взето два.
Единият е изваждането на част от Въоръжените сили от техния състав и предаването им към системата на МВР. И другият базов текст, който се появява, но всъщност сега се решава въпросът за него, в Закона за МВР, е текстът, който позволява отбиването на наборна военна служба в структурите на МВР.
Това не са въпроси, които можем с лека ръка да ги решим в рамките на § 2 от закона, който сега гледаме на второ четене. Ние ги решихме на първо четене. Това е част от аргументацията, която може да бъде представена в залата. Вярно е, че тя е така от формалната страна на нещата, но това са сериозни аргументи.
Господин Ремзи Осман, не е нормално сега министърът на отбраната да обяснява за Въоръжените сили на България. Той не е министър на Въоръжените сили на България. Министърът на отбраната е министър на отбраната и структурата на Министерството на отбраната е Българската армия, т. е. една част от Въоръжените сили. Правим тази разлика, надявам се.
Мисля, че е пределно ясно защо става изваждането на Националната служба за сигурност.
Госпожа Шопова изказа колебания, съмнения, излага аргументи против това, че се изваждат Гранични войски и Вътрешни войски.
Аргументите, госпожа Шопова, са в другия закон, който приехме на първо четене - Закона за МВР. Приехме го на първо четене и там всички знаем, че функциите на тези две структури са обновени, изписани много подробно, за разлика от сега съществуващото законодателство. Те са вече по-скоро полицейски.
Единственият проблем, който съществува наистина, е въпросът: ще могат ли там българските момчета да отбиват наборна военна служба. Редно ли е това или не е редно. Общо взето, гласувайки и двата закона на първо четене - Закона за отбраната и Въоръжените сили и Закона за МВР, ние приехме, че е редно.
Първо, няма законна пречка. Това е очевидно. Няма пречка примерно в Българската конституция. Значи въпрос на воля и на преценка на българския парламент е да прецени дали там може да се отбива наборна военна служба.
Вие може би не знаете, понеже само участвате в заседанията, без да сте член, но имаме идеята в Закона за МВР в текстовете за наборната военна служба да впишем най-малкото ограничително число за общия брой на наборни военнослужещи, които могат да отбиват военната си служба в тези структури - в Гранични войски и Вътрешни войски. Най-малкото за да има гаранция, че в рамките на Министерството на вътрешните работи няма да се създадат своеобразни Въоръжени сили на МВР в оня смисъл, който е вложен в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Така че всички сме наясно, че тенденцията особено към тези специализирани органи за охрана и въобще на обществения ред в страната, най-общо казано, тенденцията е към професионализъм, към професионална служба в тях.
Така че мисля, че народното представителство не трябва да има онези сериозни колебания, които се представят пред вас. Мисля, че с детайлизиране на някои текстове в Закона за МВР ще отпаднат тези съмнения.
Така че аз, в качеството си на народен представител, поддържам текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Благодаря на господин Бисеров, защото той ми спести нещо, което щеше да има характер на упрек към мен.
Основният ми мотив, за да предложа отпадането на т. 2, а именно това, за което дискутираха колегите, беше именно това съмнение, че ние придаваме определени функции и възможности на Министерството на вътрешните работи, които за мен поне не са наясно с какви цели могат да бъдат използвани. Господин Бисеров тук говори, че щяло да има ограничение и че в комисията това било разисквано и т. н.
Но аз, господин Бисеров, не мога да приема тези аргументи като нещо, което щяло да стане. Днес, а и когато правих предложението си, аз останах с основното съмнение, че ние даваме на Министерството на вътрешните работи функции за някакви други дейности, които навяват големи съмнения, определено го казвам това нещо, и затова аз съм предложил категорично отпадането на тази разпоредба, която е внесена.
И освен това, ако не се приеме отпадането, моля колегите, докато действително не се изяснят нещата, да отложим това гласуване, защото не можем да отиваме на недообмислени, недоогледани неща и след това да търпим упреците на обществото, че ние като законодатели се поддаваме на определени внушения или реализираме някакви замисли и цели на определен кръг хора. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петя Шопова, Драгомир Драганов, Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов за отпадане на целия § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: 67 за, 94 против, 5 въздържали се.
Предложението за отпадане на целия § 2 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане само на т. 2 от § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: 61 за, 98 против, 2 въздържали се.
Не се приема предложението за отпадане на т. 2 от § 2.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отлагане приемането на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: 59 за, 91 против, 9 въздържали се.
Предложението за отлагане не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 160 народни представители: 107 за, 43 против, 10 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
Моля, докладвайте § 3!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Тук напомням, че има предложение на господин Бехар за промяна на чл. 8. Това предложение не е прието от комисията, не е и оттеглено.
Господин Бехар го няма в залата, така че трябва да го гласувамe.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже казахте, че частично е прието...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, част от него е прието, една идея от него е вкарана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложение на народния представител Нансен Бехар за изменение в чл. 8. По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да подкрепя предложението на народния представител проф. Нансен Бехар, защото в чл. 8 той систематизира принципите на гражданския контрол. Когато обсъждахме този въпрос в комисията, се каза, че тези принципи могат да бъдат записани и на други места в закона. Никой от народните представители не възрази по същество. Но когато ще сравнява нашето законодателство със законодателството на Европейския съюз и когато ще трябва да утвърждаваме тези принципи, от систематична гледна точка най-подходящото място е точно в чл. 8.
В т. 1, която господин Бехар е формулирал, се казва, че Народното събрание приема бюджета на страната за военни нужди по основни направления на дейности. Тоест, това е пълният ангажимент чрез бюджета за Народното събрание.
В т. 2 господин Бехар предвижда министър-председателят на Република България ежегодно да внася в Народното събрание доклад за състоянието на националната сигурност и Въоръжените сили. Това показва ангажимента на Министерския съвет по тези изключително важни за страната въпроси.
И в т. 3 се говори за средствата за масово осведомяване и за ролята на неправителствените организации в осъществяването на гражданския контрол.
Пак казвам, никой не отрича смисъла на тези предложения. Отрече се само възможността това да стане в т. 8.
Аз подкрепям проф. Нансен Бехар и смятам, че тези предложения по най-точен начин отразяват принципите на гражданския контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Нансен Бехар, вносителят, има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги! Става въпрос за едни предложения, които по принцип са приети от всички членове на комисията. Въпросът е къде да бъдат предложени - дали да бъдат съсредоточени в един параграф или един член със съответните алинеи. Имаше даже идея да се създаде отделна глава "Граждански контрол върху Въоръжените сили".
Защо правим това предложение? Защото аз помолих експерти от бившия център, в който работих, и от други институции да съберем 5-6 закона за Въоръжените сили на други страни - главно западноевропейски държави. В 90 на сто от случаите в тези закони има формулирана отделна глава или тя е в самото начало на закона. След като се изясняват общите функции на Въоръжените сили и дейностите по отбраната, следва една глава за гражданския контрол. Това дава лице. Това е едно от изискванията на Северноатлантическата организация, на НАТО, за членство. Разбира се, никой не отрича това нещо, но като че ли се създаде едно впечатление, че това трябва да бъде разпръснато из целия закон. Разбира се, това е въпрос на ваша преценка. Аз лично поддържам това, че трябва да има един по-разширен текст.
Благодаря на госпожа Шопова за защитата на тези три предложения. Става въпрос да се дефинира точно и ясно, че ресурси, предназначени за отбраната, се приемат от Народното събрание и то следи фактически да не се пренасочват такива ресурси.
На второ място, прие се предложението - и то се прие да отиде по-нататък, където се очертават функциите на Министерския съвет, да се внася ежегоден доклад, както в редица други държави се прави - някъде е доклад на президента, някъде е доклад на министър-председателя, за състоянието на отбраната и Въоръжените сили.

И третото, аз малко се учудвам, че не бе прието това предложение, това е нещо, което и сега се прави в системата на Въоръжените сили и има в министерството специално управление "Връзки с обществеността", да има известна прозрачност, т.е. представители на масмедиите, на неправителствени организации, по ред, определен от министъра, т.е. опредeлен не хаотично - всеки да отиде и да иска сведения, но по ред, опредeлен със съответен акт на министъра, да има достъп до тези дейности на министерството, които представляват интерес за обществеността. Разбира се, при едно стриктно спазване на положенията и изискванията на служебната и държавната тайна.
Така че аз не виждам нищо лошо в това те да бъдат обособeни като алинеи в чл. 8, за да може да имаме едно по-добро лице пред света. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Друг не виждам да желае думата. Господин Христо Бисеров иска думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Искам да кажа няколко думи за това защо е такова становището на комисията.
Комисията не отхвърля предложенията на господин Бехар. Напротив, тя ги приема, може би не точно така текстуално изписани, но тя приема и трите предложения на господин Бехар по принцип.
Комисията обаче не приема следното. Член 8 от Глава първа, раздел първи - "Общи положения", казва какъв е принципът. Принципът е, че се упражнява граждански контрол. Това, което господин Бехар дава като три точки, това не е принцип, това са механизми за реализиране на този принцип. И трите механизма ги има, работят, няма никаква пречка да ги изпишем. Но комисията смята, че не е редно механизмите да се изписват при принципа. Защото, ако се изпишат само тези три механизма при принципа за граждански контрол, после може да се стигне до неправилното тълкуване, че само това са механизмите за упражняване на граждански контрол.
В подкрепа на това, което казвам като позиция на комисията, е, че комисията още на първото си заседание намери място на един от тези три механизма, които господин Бехар предлага. И това е текстът, че министър-председателят от името на Министерския съвет веднъж годишно докладва пред Народното събрание за състоянието на отбраната и Въоръжените сили в България. И ние му намерихме място в чл. 32а, създадохме нов член в главата "Министерски съвет".
Значи комисията казва така: предложенията на господин Бехар са добри, но те не са принципи, те са механизми и им намираме място в съответните глави и раздели на закона и на първия от тях вече му намерихме място, ще го чуете след малко. Затова комисията формално не приема предложенията на господин Бехар, но практически им намира място и реализация в други текстове от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар за изменение в чл. 8 и създаване на нови т. 1, 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: 60 за, 84 против, 25 въздържали се.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 3. В чл. 13, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 9:
"9. обучение и възпитание на личния състав на Въоръжените сили;".
2. Досегашната т. 9 става т. 10."
Има предложение на колегата Статков и предложение на колегите Добрев, Божков и Найденов.
Комисията не приема предложенията на народните представители. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
По предложението на народния представител Руси Статков - в § 3 да отпадне т. 1? Да, има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Това е едно предложение, което мисля, че най-кратко може да бъде обосновано така: досега по чл. 13 - "Икономически основи на отбраната", ал. 2 - "Финансово и материално-техническо осигуряване на отбраната и Въоръжените сили", има неща, които действително би трябвало да са там, а именно: текуща издръжка на Въоръжените сили, производство и ремонт, доставки на въоръжение и техника.
Сега с измененията в закона се предлага, забележете, във финансово и материално-техническото осигуряване на отбраната и Въоръжените сили да се включи и обучение и възпитание на личния състав на Въоръжените сили. По принцип това е една широка задача, която трябва да стои на друго място, а не в икономическите основи на отбраната и още повече във финансово и материално-техническото осигуряване.
С онова гласуване преди, което аз апелирах да не се прави, вече ние нанесохме удар на отбраната, защото в условията на намаляване на срока на военната служба, в условията на ниска раждаемост, изведнъж решихме, че трябва да пренасочим определено количество, неизяснено, както каза и председателят на комисията, тепърва ще се изяснява, хора към МВР. За да потиска - кого? - нас самите. Сега говорим, че с останалите ще правим обучение и това ще реши икономическите основи.
Просто абсурди, уважаеми колеги, и аз специално затова ви моля, не виждам смисъл, нека тук министърът да каже, за такова нещо. И затова съм предложил да отпадне.
ПРЕДСЕАДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министърът на отбраната господин Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! Ние вече приехме основните положения и основните дейности в областта на отбраната и включихме като такава обучението и възпитанието на личния състав на Въоръжените сили. Естествено би трябвало това нещо да може да бъде финансово осигурено и затова систематичното място и на това предложение е точно тук - в икономическите основи - в глава втора - "Икономически основи на отбраната", т.е. трябва да има финансово осигуряване на това възпитание. Няма как да го пропуснем, да не го включим, защото то трябва да бъде финансово осигурено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Ананиев.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков в § 3 да отпадне т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: 55 за, 105 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов чл. 13, ал. 2, т. 9 да има следната редакция:
"9. военнопатриотичното възпитание;".
Някой от вносителите желае ли да вземе отношение? Да, заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, нашето предложение се ръководи основно от мотиви, които се съдържат в основните дейности по отбраната на страната. Там като основна дейност е записано военнопатриотичното възпитание. Ние смятаме, че по принцип то следва да залегне в икономическите основи дотолкова, доколкото не може да има възпитание изобщо, а би следвало да бъде съвсем конкретизирано в рамките на военнопатриотичното възпитание и не намираме логика то да отпада от икономическите основи, а да съществува доста неясният текст - "обучение и възпитание на Въоръжените сили" по принцип.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението в чл. 13, ал. 2, т. 9 да има следната редакция:
"9. военнопатриотичното възпитание".
Гласували 151 народни представители: 49 за, 90 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 146 народни представители: 112 за, 17 против, 17 въздържали се.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 4. В чл. 15, ал. 5 се заличава".
Има предложение от госпожа Шопова и господин Драганов за отпадане на § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да. След като беше оттеглено предложението на госпожа Шопова и господин Драганов, комисията приема текста на вносителя с една корекция: думата "заличава" да се замени с думата "отменя".
Според комисията § 4 трябва да има следното съдържание:
"§ 4. В чл. 15, ал. 5 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 4, така както е предложен от комисията, като вместо думата "заличава" се поставя думата "отменя".
Гласували 147 народни представители: 109 за, 25 против, 13 въздържали се.
Параграф 4 е приет с предложената от комисията корекция.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 5. Създава се нов чл. 15а: "Фонд "Отбрана" към Министерството на отбраната".
По § 5, така както го знаете от първото четене на закона и така, както е внесен от вносителя, няма направени предложения от народни представители за промяна. По време на заседанието също не бяха направени предложения за промяна и комисията единодушно прие текста на вносителя, такъв какъвто го познавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 154 народни представители: 151 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 6. В чл. 19 след думите "и други обекти" след тиренцето се добавя думата "частна".
Комисията приема текста на вносителя. Няма предложения на народни представители по § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 149 народни представители: 148 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 6 е приет, като в чл. 19 след думите "и други обекти -" се добавя думата "частна".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Преминаваме към § 7: в чл. 24, ал. 2 се изменя така:
"(2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство може да образува или да дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление и стопанисване на Министерството на отбраната или на другото ведомство".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 7 така както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 159 народни представители: 158 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: § 7а е създаден от комисията. Той е реализация на една от идеите, които предложи господин Бехар и които коментирахме преди малко. Комисията предлага да се създаде нов § 7а със следното съдържание:
"§ 7а. Създава се нов чл. 32а със следното съдържание:
"Чл. 32а. От името на Министерския съвет министър-председателят на Република България внася ежегодно в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили."
Текстът е приет от комисията с консенсус и комисията предлага да бъде гласуван в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам желаещи да вземат отношение по предлагания § 7а. Моля, гласувайте § 7а така, както е предложен от комисията.
Гласували 162 народни представители: 161 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 7а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: § 8. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:
1. началника на Генералния щаб на Българската армия;
2. заместник-министри на отбраната."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Министърът на отбраната и заместник-министрите са цивилни лица."
По § 8 има предложение на госпожа Петя Шопова и господин Драгомир Драганов за отпадане на т. 1.
Има предложение на колегите Руси Статков, Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов за отпадане на целия § 8.
Комисията не приема предложенията на народните представители. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Първо, по предложението на народните представители Руси Статков, Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов за отпадане на § 8.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че комисията, а и тези, които внимателно са се запознали с измененията, са забелязали, че аз по принцип не оспорвам идеята да стане преразпределение на функциите между министъра и отбраната и началника на Генералния щаб в една, разбира се, разумна посока. Не го оспорвам, защото считам, че конституционната възможност, правата на Министерския съвет и респективно на министъра на отбраната в ръководството трябва да бъдат изпълнени със съдържание. Но същевременно имам конкретни предложения там, където считам, че това е нарушено. В случая не става дума за нарушения. В § 8 става дума за една компилация - взимат се разпоредби от други членове в сега действащия закон, които се събират в този член. Считам, че такова нещо не се налага. Тези неща ги има другаде, в чл. 38 има например за заместниците. Въобще нищо ново не казваме тук и не се налага такава компилация. А по-скоро в другите членове, там, където правим конкретни изменения, тези неща ги има. Според мен няма никой против това да останат, защото по същество законът е действащ. Така че предложил съм конкретно тук, където не се налага да ги има тези неща, те да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Взимам думата да подкрепя предложението за отпадане на цялата редакция за изменение на чл. 34. Това е първият проблем, който възниква относно разпределението на функциите между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Той е може би и най-важният проблем във всички изменения на закона.
Възразяваме срещу тази преподчиненост, която се повявяа тук за първи път. Става дума за това, че в изпълнението на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага. Началникът на Генералния щаб, както и главният секретар в Министерството на вътрешните работи са висшите депотилизирани професионалисти. И тук за първи път, макар и не в такава ярка степен, се проявява това принципно различие в идеята на вносителите на всяка цена да обезпечат нещо като политическо ръководство върху армията, което за нас предтавлява една неприемлива идея. Толкова години българското общество живее в демократични условия и смятам, че тук не е редно на едно политическо лице, каквото е министърът, да се дава такава голяма власт. В дадения случай началникът на Генералния щаб е командващият Въоръжените сили, командващият Българската армия и не е редно той да изпълнява функция само да подпомага министъра на отбраната. Той си е особена фигура и конституционно, и в рамките на духа на досегашния закон и би трябвало да не се променя дори и тук тази субординация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин министърът на отбраната Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател! Не се правят преподчинения, не се преразпределят правомощия. Господин Гайтанджиев, нека да четем текста наистина така, както е предложен. И аз пред всички народни представители ще си позволя да го прочета целия. Но не изключвам и чл. 34, ал. 1.
Алинея 1 казва така: "Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната". А в Министерството на отбраната Българската армия е неразделна част. Не може едно Министерство на отбраната да съществува, ако няма Българска армия и обратно. И естествено текстът продължава в ал. 2 така: "При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от..." И започва да се изброява: на първо място от началника на Генералния щаб на Българската армия. Това е съвсем естествено, защото по-нататък в текстовете на закона ясно и категорично е казано, че това е най-висшият военен в Българската армия, той е човекът, който наистина трябва да подпомага министъра по отношение на общото ръководство на Българската армия. Не може да бъде на друго място началникът на Генералния щаб. Ако можете Вие да ми посочите къде, кого трябва да подпомага началникът на Генералния щаб, кажете го. Но аз поне не виждам на друго място къде може да бъде началникът на Генералния щаб. Естественото място е да бъде в Министерството на отбраната и да подпомага министъра на отбраната по отношение на ръководството на Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Ананиев.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 8.
Гласували 152 народни представители: 41 за, 108 против, 3 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов за отпадане само на т. 1 на § 8 на чл. 34.
Има думата госпожа Шопова.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми колеги народни представители! Ние с господин Драганов подкрепяме т. 2, където е записано, че министърът на отбраната и заместник-министрите са цивилни лица. Смятаме, че това трябва да бъде записано изрично, тъй като е свързано с цялостната философия на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Ние възразяваме против т. 1, която изключително стеснява обхвата, като че ли и възможностите на лицата, които подпомагат министъра на отбраната. Тя е сведена само до това, че началникът на Генералния щаб и заместник-министрите на отбраната подпомагат министъра на отбраната. А министърът се подпомага от всички служители в системата на Министерството на отбраната. Освен това, ако можем така образно да се изразим, всеки войник, всеки офицер, цялата българска армия с дейността си фактически осъществява и едно подпомагане, ако можем така да се изразим, на военния министър, който пък ръководи системата на Министерството на отбраната.
Лично аз на първо четене казах нещо, което искам да кажа и сега, за да бъда съвършено откровена. Смятам, че т. 1 ограничава възможностите на министъра на отбраната. Не смятам, че това е необходимо, напротив, той има много по-големи възможности, както личи от целия закон. Мисля, че т. 1 е една хитрост, една хитрост на заместник-министрите на отбраната, някои, които са имали отношение към съставянето на законопроекта. Те поставят себе си и началника на Генералния щаб на една плоскост по този начин.
Разбира се, законът не дава такава възможност. В закона всичко е ясно. Но началникът на Генералния щаб е професионалист N 1 в Българската армия, който има съвършено различен статус и чиито правомощия са много по-различни от тези на заместник-министрите. Заместник-министрите имат отношение и подпомагат самия министър, но не само те.
Така че смятаме точката за напълно излишна. И като имаме предвид духа на закона, смятаме, че това в известна степен ще създаде впечатление, че се ограничават възможностите на министъра на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател! Господин министър! Уважаеми колеги! Госпожа Шопова, хитростта май че идва, така, по друга линия. Ами, първо, очевидно е, че заместник-министрите и началникът на Генералния щаб не са поставени на една плоскост. Вижда се кой е изписан отгоре и кой отдолу. Вижда се кой е под N 1 и кой е под N 2, нали? Ако текстът звучеше, че се подпомага от началника на Генералния щаб и заместник-министрите на отбраната, можеше да се създаде впечатление, че има някакво омесване между цивилните лица и висшия военен. Но очевидно е, че такова нещо няма.
По-скоро хитростта идва от другаде, нали? Вие развивате тезата, че някак си този текст ограничава едва ли не министъра и затова, дайте да го махнем.
Аз Ви подозирам, съвсем добронамерено, разбира се, че Вие търсите допълнителни аргументи за махането на текста. Да го няма този текст, затова че началникът на Генералния щаб подпомага министъра.
Искам да кажа няколко думи какво означава този текст. Господин министърът го каза - министърът отговаря за цялото министерство. В това министерство е Българската армия. Вярно е, че това е най-голямата част от министерството. Най-нормалното нещо е този, който командва Българската армия да подпомага министъра в ръководството на цялото министерство.
И затова, текстът е толкова чист и толкова добър, че аз мисля, че събирането на допълнителни аргументи, че едва ли не текстът ще ограничи министъра, не натежават на везните.
Ето защо моето становище е за приемане на текста на вносителя така, както е подаден на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Иска думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Моето предложение е чисто редакционно. В § 8, чл. 34, ал. 2, т. 2 ми се струва, че както е записано "заместник-министри на отбраната" би трябвало да бъде членувано - "заместник-министрите на отбраната". Защото те ще подпомагат. Иначе се създава убеждението, че само определени заместник-министри ще подпомагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов за отпадане на т. 1, ал. 2 на чл. 34.
Моля, гласувайте!
Гласували 174 народни представители: 62 за, 105 против, 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от вносителя.
Текстът е подкрепен от комисията. Струва ми се наистина, че в т. 2 би трябвало да се запише "заместник-министрите на отбраната".
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: 110 за, 34 против, 22 въздържали се.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 9. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите "и я внася в Министерския съвет" се заличават;
б) точка 6 се изменя така:
"6. ръководи военното образование и научноизследователската дейност";
в) точка 13 се изменя така:
"13. ръководи военните архиви";
г) създават се нови т. 14 - 19:
"14. ръководи ревизионната дейност в Министерството на отбраната;
15. прави предложение до Министерския съвет за назначаване на офицер с висше офицерско звание на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия.
16. утвърждава щатовете на централната администрация на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия;
17. назначава и отзовава представителите на Министерството на отбраната в международни организации;
18. ръководи информационната и издателската дейност на Министерството на отбраната и връзките с обществеността;
19. ръководи Военната полиция и Военното контраразузнаване;"

Комисията приема текста на вносителя като предлага § 9, т. 1б да добие следната редакция:
"б) Точка 6 се изменя така:
"6. осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Изказвания, първо, по предложението на народните представители Николай Добрев, Любомир Божков, Ангел Найденов за отпадане на целия § 9.
Господин Найденов, заповядайте, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Няма съмнение, че по същество в предлаганите изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили на практика има два същностни момента. Единият, по който вече дискутирахме, това е изменението на състава на Въоръжените сили и вторият е промяната в баланса на компетенциите и на правомощията в посока на разширяване на правомощията на министъра на отбраната.
Аз и в дискусията в комисията, и на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили не получих достатъчно информация и достатъчно аргументи, които да мотивират една подобна радикална промяна, която в крайна сметка води до едно същностно обезличаване и на Генералния щаб, и на фигурата на Генералния щаб.
Има няколко момента, които ни карат да направим предложението за отпадане на предложенията, които се правят от страна и на министерството, от страна и на комисията.
На първо място споменах вече, че това са нашите сериозни опасения за несъстоятелното обезличаване на Генералния щаб и на началника на Генералния щаб. На практика се получава така, че всички въпроси, свързани с ръководството и строителството на Българската армия и на Въоръжените сили, преминават от професионализма към лице, без разбира се в случая да визирам сегашния министър на отбраната, коeто няма съответната подготовка по военното строителство, на практика, по принципите за изграждане и на армията, и на Въоръжените сили.
Става така, че по принцип оперативното ръководство на армията и на кадровия състав за пореден път на базата на този променен баланс стават подвластни на политически субективизъм и въздействие.
Аз не казвам, че това е същността на предлаганите изменения. Аз твърдя, че по този начин се създава една предпоставка, което не може да не ни безпокои и за която няма поне досега представени в залата някакви сериозни аргументи с оглед на едно от сериозните достижения на стария закон, а именно, промяна в посока на пресичане на каквито и да е възможности за нарушаване на принципа за деполитизация на армията.
Особено безпокойство буди този въпрос, когато той се свърже с преподчиняването на Военното контраразузнаване и на Военната полиция и преминаването им под ръководството на министъра на отбраната. Разбира се, че не само въпросът, доколко професионалното ръководство от страна на един цивилен министър може да бъде осъществявано в рамките на една компетентност и правомощия, е сериозен, но включването с опасността на реполитизацията на армията не може да не ни тревожи и да не ни накара да предложим тази промяна.
Става така, че на практика и началникът на Генералния щаб губи правомощия, които са свързани със същностни въпроси по предложения за военната доктрина, за щатовете в Генералния щаб, който според по-нататъшни текстове на Закона за отбраната и въоръжените сили, е създаден именно да подпомага началника на Генералния щаб. На практика част от правомощията на началника на Генералния щаб преминават към министъра и на второ място, към Съвета за отбрана, който в крайна сметка се създава именно като съвещателен орган без кой знае каква отговорност по отношение на същностните и на важните решения, които са му възложени със Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Ние не намираме никакви основания поне до този момент, които да ни накарат да подкрепим една толкова радикална промяна, която се прави с предлаганите изменения в Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Аз моля тогава, когато се коментират тези неща, да имаме предвид, че на практика подобно същностно изменение би следвало да стане, след като народните представители бъдат запознати с всички аспекти и на военната доктрина и на доктрината за националната сигурност, разбира се и на плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия дотолкова, доколкото те могат да мотивират подкрепата или неподкрепата на текстовете, които се предлагат.
Аз не намирам логика тези същностни изменения да се правят преди да бъдат ясни аспектите, които ще бъдат заложени в тези толкова важни документи, свързани с отбраната на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин Глушков има думата.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги народни представители!
Мисля, че абсолютно неправилно и лишено от всякакви основания е твърдението на колегата Найденов, че се обезличава, с предложените поправки в закона, личността на началника на Генералния щаб. Нито едно доказателство не може да се даде в подкрепа на това твърдение. Напротив, началникът на Генералния щаб запазва всички свои правомощия. Разбира се, тук има едно прецизиране на правомощията между началника на Генералния щаб и на министъра на отбраната.
Вече се води дебатът какво е мястото на началника на Генералния щаб, че той подпомага министъра на отбраната в ръководството на цялото министерство и по-специално в ръководството на самата армия.
Що се отнася до Военната полиция и Военното контраразузнаване, мисля, че още по време на дебата по първо четене лично началникът на Генералния щаб подчерта целесъобразността на тази промяна, защото в Министерството на отбраната има заместник-министри, които са цивилни, а има и цивилни служби. И когато Военното контраразузнаване може да разработва някой от цивилните представители на Министерството на отбраната, това изобщо не засяга началника на Генералния щаб. И тогава началникът на Генералния щаб подчерта, че цялата информация, свързана със самата българска войска, набрана от Военното контраразузнаване, се предоставя на началника на Генералния щаб.
Аз моля, когато се правят оценки на една или друга страна от предложените промени, нека не се тръгва по пътя на неправилни и лишени от основание твърдения и след това да се правят още по-неправилни изводи за някакви опити да се спре процеса на демократизация в Българската армия и отново да се тръгне по пътя на нейното партизиране. Няма абсолютно никакви основания за такива опасения и за такива подозрения. Самите промени, предложени на Народното събрание, са достатъчно доказателство за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков. Господин Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз подкрепям изказаните от господин Найденов съображения за отпадането изцяло на § 9, но тук ще стане дума не за нови аргументи. Някои от тях ще бъдат повтаряни по повод на другите текстове в закона. Няма да взема отношение към предложенията за отпадане, които са на Руси Статков, Петя Шопова и Драгомир Драганов. Тях ги подкрепям също.
Става дума за нещо малко недовидяно и за един въпрос, който беше поставен, но не получи отговор. Става дума за това, че в сегашния § 9 в измененията на чл. 35 се предлага да се създаде нова т. 25: съгласува - става дума за министъра - разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната.
Моят въпрос още при първо четене и в комисията, и не бе ми отговорено, беше - има ясен конституционен ред, когато една чужда военна част преминава през страната, разрешение за това трябва да бъде дадено от Народното събрание като то бъде сезирано от Министерския съвет.
Зная, че има едно тълкуване, едно решение на Конституционния съд от 1992 г., което приема, че воински части, които не са въоръжени, може да бъде разрешено тяхното преминаване и от Министерския съвет. Тук сега за какви военновъздушни средства става дума - въоръжени или невъоръжени?
Второто ми питане е в крайна сметка дали понятието "съгласува" нещо говори в този закон? Ако трябва да бъде взето разрешение, то това разрешение трябва да бъде взето, или решението за разрешаване на прелитането, или от Народното събрание или от Министерския съвет. Каква е ролята тук на министъра, който съгласува разрешенията? Той технически ли ги придвижва донякъде или пък извършва някаква друга дейност? Или може би под това се крие самото по същество разрешаване вече.
Нека някой от вносителите да разясни този проблем, тъй като той има и отношение към Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата министърът на отбраната господин Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Категорично не съм съгласен с мнението, което изрази господин Найденов по отношение на това, че министърът на отбраната се намесва в работата на началника на генералния щаб по отношение на организацията, структурата, дейността на Българската армия.
Ами, ще си позволя да цитирам някои текстове от закона, за да докажа, че това просто не е така.
Член 78, ал. 1, който си остава, който е приет и си действа, в неговата т. 3 казва така: ръководи и отговаря за организационното изграждане, за състоянието на подготовката -това е началникът на Генералния щаб - отговаря за подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационна готовност и боеспособността на Българската армия, разработва стратегически оперативни планове за действие на Въоръжените сили във време на война и т. н.
Но аз се връщам към правата и задълженията, които има Министерският съвет. Това са текстове, които, господин Найденов, са предложени и приети в предишното Народно събрание. Аз не казвам, че не са добри. Напротив, тези текстове действат и са добри.

Трябва да припомня: чл. 32 е Министерски съвет, правата му. Какви са? "Т. 1 приема плановете за организационното изграждане на Въоръжените сили и мобилизационните планове; т. 2 приема структурата на Българската армия и другите въоръжени формирования." За да направи това Министерският съвет, естествено, че министърът на отбраната е този, който може да ги внесе в Министерския съвет. Затова отиваме към Съвета по отбрана - не министърът на отбраната директно да ги внесе, вземайки ги от началника на Генералния щаб, а всичките тези планове за организационното изграждане и за тези неща, за които Вие говорите, структурата, трябва да минат на едно задълбочено обсъждане в Съвета по отбрана. Еднолично министърът на отбраната не решава тези неща. Аз съм съгласен да Ви поканя на едно заседание на досега действащия Висш военен съвет и на следващите заседания на този Съвет по отбрана, за да разберете и да видите всъщност, че в този Съвет по отбрана се разискват много сериозно всички проблеми, които са поставени и еднолично министърът не взема в края на краищата решението, а той взема тези решения, след като мнението, което е изразено на този Съвет по отбрана, е надделяло.
Така че изобщо не виждам такава опасност, която Вие изразявате, че този закон едва ли не отнема правата на началника на Генералния щаб по отношение на ръководството, структурата и дейността на Българската армия. Напротив, изчистват се текстовете и става много по-ясно кой какво може да прави.
Но виждам, че се ограничавате с текстовете, които започват с министъра на отбраната, а не продължавате по-нататък да разсъждавате върху текстовете, които се предлагат за началника на Генералния щаб. Като стигнем до тях предполагам, че Вие пак ще вземете отношение. Но такава опасност изобщо не се крие в предложенията, които се правят за промяна. Напротив, много по-ясно и категорично са посочени правата и задълженията на началника на Генералния щаб, на министъра на отбраната и на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на целия § 9. Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: 62 за, 98 против, 6 въздържали се.
Предложението за отпадане на § 9 изцяло не се приема.
Следва предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов за частично отпадане на някои текстове.
Госпожа Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! В хода на дискусията в Комисията по национална сигурност ние възприехме предложението на вносителите някои от нашите предложения да бъдат модифицирани. Така че аз тук ще се спра и ще мотивирам само две предложения, на които изключително много държим.
Първото предложение е свързано с Военното контраразузнаване. Ние смятаме, че няма проблем или поне няма видим проблем министърът на отбраната да ръководи Военната полиция, разбира се, чрез цялата система, на която той е начело. Но лично аз и проф. Драганов, с когото правим предложението, а и експертната група на Евролевицата, която е формулирала тези предложения, смятаме, че проблемът за Военното контраразузнаване е въпрос, който е свързан изцяло с военизираната система и по-точно със системата на Българската армия. Ние с проф. Драганов не сме тесни специалисти в тази сфера и точно защото не сме тесни специалисти поставяме въпроса така: всеки от нас, колеги, от народните представители, всеки от вас като цивилно лице може да стане министър на отбраната. Цивилното лице министър на отбраната не може в никакъв случай да познава спецификата на Българската армия, защото това не е негова работа. Той ръководи Българската армия, то, това лице или тя, разбира се, защото има и такъв опит в другите страни, и ръководи по принцип, като осъществява политиката, законодателството, предлага на Министерския съвет точно политиката в сферата на ръководството на Българската армия. И изведнъж точно това цивилно лице, което осъществява политиката, той е и представител на съответното правителство, независимо дали е еднопартийно или коалиционно, започва да се занимава с една специфична технология. Военното контраразузнаване, доколкото нашите експерти ни информират, е свързано с цялостния живот на Българската армия, с това какви възможности има да се проникне в нея по начин, който нарушава принципите на Конституцията и законите. И затова самата армия чрез Военното контраразузнаване, което както ние разбираме е някакъв орган, който предпазва от чуждите влияния, трябва да се предпазва от това влияние.
Началникът на Генералния щаб като професионалист N 1 е изваден от възможността да ръководи пряко Военното контраразузнаване, а, забележете, цивилният министър го информира за това. Това звучи доста несериозно дори като технология и доста опасно от гледна точка на възможността - без да конкретизираме никой, тъй като, пак казвам, всеки от нас може да бъде в това качество - цивилният министър да изпадне, първо, в неудобно положение и, второ, да ръководи една система, която е част от живота на системата на Българската армия. А професионалист N 1 в Българската армия да има по-малко възможности, отколкото цивилният министър.
Когато дискутирахме тези въпроси в Комисията по национална сигурност, за да разберете, че няма политически пристрастия, аз казах на колегите от левицата, че в миналия парламент те също дебалансираха Закона за отбраната и Въоръжените сили с тяхното мнозинство, те не спазиха балансите така, както ги бяхме заложили в 36-ото Народно събрание. Но тук аз пледирам за това в 38-ото Народно събрание отново да не дебалансираме. И то в този жизнен момент за системата на Българската армия - извеждане на Военното контраразузнаване от прякото подчинение на началника на Генералния щаб. Смятаме това за недалновидно. Като юрист искам да ви кажа, че всеки принцип е еднакво добър и еднакво лош за всички - сега има едно правителство, утре ще има друго, не става дума за това чие е правителството, то е на България, става дума, че компетенциите на цивилния министър и на професионалист номер едно от Българската армия трябва да бъдат така разграничени, че професионалист номер едно да може да ръководи Българската армия чрез тези свои пълномощия.
И второто, по което ние възразяваме, това е чл. 35, ал. 2. Той в момента гласи: "Министърът на отбраната внася в Министерския съвет по предложение на началника на Генералния щаб (вижте какви важни въпроси): проекта за военна доктрина на страната, проекта за числеността, структурата и плана за организационното изграждане на армията, предложението за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Българската армия".
Сега се прави предложение министърът да внася тези важни въпроси след обсъждане в Съвета по отбрана. Добре, това е хубаво. Но защо се маха тази част от текста, в която се казва, че това е по предложение на началника на Генералния щаб? Че кой по-добре от началника на Генералния щаб знае за числеността, структурата и плана за организационното изграждане, за назначаване и освобождаване на висшия команден състав?
В дискусията на комисията в отсъствие на министър Ананиев аз получих контрааргументи, че ако началникът на Генералния щаб не желае, кой може да го принуди? Това е много несериозен аргумент. Не може началникът на Генералния щаб, който има тези компетенции, да не желае да внесе тези въпроси.
И вторият аргумент, че всеки член на Съвета на отбраната, който е съвещателен орган, може да прояви инициативата да внесе тези въпроси. Това също е много несериозно.
Аз предложих тогава, предлагам и сега един компромисен вариант: по предложение на началника на Генералния щаб, тъй като това е изцяло в неговите компетенции, след обсъждане в Съвета по отбраната съответно министърът на отбраната ги внася в Министерския съвет. Смятам, че това е логиката и че не трябва да стигаме до отнемане на компетенциите, поне видимо, макар че на практика това ще става така, защото се създава впечатление, че се отнемат правомощия на началника на Генералния щаб.
И в заключение, тъй като много говорих, искам да ви кажа, че винаги съм била за балансиране между върховния главнокомандващ, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Изчезне ли този баланс, ние всички губим, губи националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Госпожо Шопова, първо, не е така за военното контраразузнаване. Аз бих се съгласил с Вас, ако Военното контраразузнаване е единствена такава структура в Българската армия и обслужваща само Българската армия. Господин Глушков каза по този въпрос нещо, но съм длъжен и на вас да заявя: Военното контраразузнаване има свои служители и структури навсякъде в системата на Министерството на отбраната и не може да бъде другояче. Защото те имат определени задачи, които се разпростират в цялата система на Министерството на отбраната.
Не е вярно това, че министърът на отбраната изцяло изземва функциите и правата на началника на Генералния щаб в това отношение. Създаден е специален текст към раздела "Началник на Генералния щаб", в който се казва, че цялата, цялата информация, която касае Българската армия, добита от военното разузнаване и Военната полиция, се получава от началника на Генералния щаб. Не виждам и тук нищо страшно за това, че се предлага Военната полиция и Военното контраразузнаване да преминат на подчинение на министъра на отбраната. Така е в почти всички демократични страни. Нали всъщност и ние се стремим да доближим тези стандарти и се стремим с всички сили и средства това да стане.
Трябва да се повторя за това, което всъщност казахте, че на началника на Генералния щаб се изземват определени правомощия по отношение на организацията и дейността на Българската армия. Не е така, аз прочетох текстове, които казват кой има право да разработи тези планове. Единствено и само началникът на Генералния щаб може да направи това, никой друг не може да внесе в Съвета по отбрана такива планове. Текстовете за началника на Генералния щаб ясно и категорично казват какво той има право да прави и какво е длъжен да направи. Точно това са неговите права и задължения. Нормално е Съветът по отбрана към министъра на отбраната да обсъди тези планове и да може да ги придвижи, т.е. министърът на отбраната да ги придвижи към Министерския съвет, за да бъдат приети от Министерския съвет. В Съвета по отбрана, вие ще разберете по-нататък, аз мисля, че членовете на Комисията по национална сигурност знаят какъв е съставът на Съвета по отбрана - там наистина преобладават като бройка военните специалисти. Така че и тук не би трябвало да се опасявате, че ще се получи дебаланс по отношение на цивилното и военното ръководство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението да отпадне т. "б" - ръководи военното образование и научноизследователската дейност, която е преформулирана и в последната редакция звучи: осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност. Смятам, че текстът в т. 6 на закона е много по-точен. Защо? Първо, коя научноизследователска дейност? Ако е научноизследователската дейност, свързана с отбраната, това не може да стане, тъй като научноизследователска дейност, свързана с отбраната, се води и в Българската академия на науките, и в някои висши учебни заведения, и на много други места.
Така че този текст е съвършено неточен. А текстът на оригиналния закон е: осъществява общо ръководство и контрол на военните академии, висшите военни училища, средните военни училища, военно-научните организации и изследователските звена в системата на Министерството на отбраната. Точно и ясно!
Затова аз категорично настоявам т. "б" да отпадне. Иначе "осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност" - къде и как?
Второ, това се отнася и до предложението да се създаде т. 29 - ръководи спортната дейност и отговаря за развитието на материалната спортна база. Къде и каква спортна база? Ако се отнася за казармите, за ЦСКА и т.н., е друг въпрос. Но така този текст е абсолютно неконкретен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Сендов, Вие наистина четете точките, които са изброени като ръководство, което осъществява министърът на отбраната, но чл. 35, ал. 1 казва точно за какво става въпрос. Чета: "Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява гражданския контрол върху Българската армия като..." Всичко, изброено по-нататък, се отнася наистина за Министерството на отбраната и Българската армия.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз ще повторя онова, което казах при предишната защита на едно от предложенията ми. Да, "за" това съм, да има преразпределение на функциите.Считам, че в някои неща, предишният закон се нуждае от такива промени. Но категорично съм против това да става дебалансиране или да се допускат такива неточности, които създават двусмислия, които не правят закона по-добър. В този смисъл, конкретно по този параграф, съм направил няколко предложения. За едно от тях току-що говори и акад. Сендов.
В сега действащият закон, в чл. 35, ние имаме наистина по-добър текст. Действително, в комисията, а и тези колеги, които са предложили последната редакция, се вижда, че има прозрение. Защо? Защото т. 6, която аз съм предложил да отпадне и за която говори акад. Сендов, е единствено променена от комисията и там е вкарана половината от истината. Става дума за това, какво даваме ние на министъра на отбраната.
В досегашният закон има едно разграничение на общо ръководство и на конкретно ръководство. От гледна точка на теория на управлението, става дума за много съдържателни неща. Работната група е видяла, че общото, което го има в досегашния закон като текст, е по-доброто решение. Но продължавам да твърдя, че дори и след отговора на министъра промяната трябва да засегне и останалата част, защото не може да се ръководи въобще дейност. Правилно е да остане стария текст, който говори именно на място тук, в този член, в тази точка, за системата на Министерството на отбраната.
Моля и председателят на комисията да може да се направи такова допълнение, във връзка с т. 6. То да бъде наистина пълно и цялостно.
Що се касае до така дискутираната тема, за която и аз съм предложил отпадане, а именно Военната полиция и Контраразузнаването, аз поставям въпроса и така. Наред с обезличаването на началника на Генералния щаб, което действително се получава, има и недоверие. По същество министърът на отбраната ще контролира чрез тези органи началника на Генералния щаб. Това е от една страна.
От друга страна има противоречие. Противоречие с това, че във военно време началникът на Генералния щаб е един от двамата, наред с президента, които действително ръководят Въоръжените сили. И аз питам министъра на отбраната, тогава той, контролирайки Контраразузнаването и Военната полиция, как ще може да си осъществи действията във военно време началникът на Генералния щаб? Как ще разполага с информация? Как действително ще носи своите законови отговорности, които ги има и на други места?
Наистина ми се струва, че ние, в стремежа си да намерим един баланс много остро дебалансираме закона. Тези неща ще доведат - в приложението на закона - до противопоставяне, до настроения. Мисля, че не е късно, независимо от това, че днес една голяма част от колегите - просто не е и задължително да са толкова вътре в тази материя - гласуват автоматично. Струва ми се, че има възможност и по този член да се помисли допълнително, въобще - по този параграф.
Още веднъж предлагам нещо, което направих на друго място. Ако не се подкрепят моите предложения, то предлагам да се отложи това гласуване и да се обмисли още веднъж във връзка с това, за което говорих преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, трябва да уточните само процедурното си предложение, защото така, под условие, нямаме практика - ако не се приеме, да се отложи.
Предлагате отлагане сега, в момента?
РУСИ СТАТКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Господин Руси Статков предлага отлагане приемането на § 9.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Руси Статков за отлагане приемането на § 9.
Гласували 152 народни представители: 50 за, 90 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема. Обсъждането и приемането на параграфа продължава.
Аз ще обединя гласуванията, защото предложенията на госпожа Шопова, господин Драганов, господин Руси Статков и това, което предложи господин Сендов се дублират. Ще тръгнем по реда на текста.
Първото предложение за отпадане на буква "б" в т. 1, което е предложено от госпожа Шопова, господин Драганов, господин Статков и господин Сендов.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДЛ, от място): Ние го оттеглихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие сте го оттеглили, но има две други предложения за отпадане, така че предложението на господин Руси Статков и господин Сендов за отпадане на буква "б" от т. 1 остава.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: 47 за, 99 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение е от господин Руси Статков за отпадане на т. 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: 49 за, 101 против, 8 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от госпожа Петя Шопова и господин Драгомир Драганов за отпадане на думите "и Военното контраразузнаване" в т. 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: 51 за, 88 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Последното предложение от госпожа Шопова, господин Драганов и господин Статков е за отпадането на т. 2.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 165 народни представители: 59 за, 98 против, 8 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 9, както е предложен от вносителя, с предложената редакционна поправка - т. 6 да се измени така:
"6. осъществява общо ръководство на военното образование и научноизследователската дейност."
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: 99 за, 56 против, 10 въздържали се.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 10. Чл. 37 се изменя така:
"Чл. 37. (1) По предложение на ръководителя на друго ведомство министърът на отбраната съгласувано с началника на Генералния щаб на Българската армия дава в разпореждане за назначаване на длъжност кадрови военнослужещи в органите на държавната и местната администрация и взема в разпореждане за назначаване в Министерството на отбраната.
(2) Министърът на отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във Военната прокуратура по решение на Висшия съдебен съвет, а в органите на държавната и местната администрация - по предложение на ръководителя на друго ведомство."
Има предложение от колегите Добрев, Божков и Найденов за отпадане на целия § 10.
Комисията не приема тяхното предложение. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров. Тъй като не виждам желание от вносителите на предложението за отпадане на този параграф да вземат думата, поставям на гласуване най-напред предложението за отпадане на § 10.
Гласували 160 народни представители: 57 за, 95 против, 8 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 148 народни представители: 103 за, 37 против, 8 въздържали се.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 11. Чл. 38 се изменя така:
"Чл. 38. Организацията и дейността на Военната полиция и на Военното контраразузнаване се уреждат с отделни закони."
Има предложение на колегите Добрев, Божков и Найденов за отпадане на § 11.
Комисията не приема тяхното предложение. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Ние, уважаеми колеги, сме се ръководили от общото разбиране, което изложих по принцип в частта за правомощията, засягащо обаче темата за промяната на състава на Въоръжените сили, като смятаме, че тези текстове са достатъчно ясно и достатъчно прецизно изложени в раздел втори, засягащ Българската армия в членове 72 и 73, така не виждаме логика за преминаването на този текст в предлагания чл. 38 като изменение.
Това са нашите съображения да предложим отпадането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Моля, гласувайте за предложението на господата Добрев, Найденов и Божков за отпадане на § 11.
Гласували 151 народни представители: 51 за, 93 против, 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за § 11 - текста, предложен от вносителя.
Гласували 153 народни представители: 107 за, 40 против, 6 въздържали се.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 12 се отнася за чл. 39. По § 12 има предложение на господин Бехар, предложение на колежката Шопова и господин Драганов, предложение на господин Руси Статков и предложение на Николай Добре, Любомир Божков и Ангел Найденов.
Предложението на последните четирима колеги, които споменах, са за отпадане на § 12.
Комисията, като разгледа предложенията, приема предложенията на господин Бехар и на госпожа Шопова с редакционни промени.
Комисията не приема предложението на народните представители за отпадане на целия § 12.
При това положение комисията предлага следния текст на § 12:
"§ 12. Чл. 39 се изменя така:
"Чл. 39. (1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган.
(2) Членове на Съвета по отбраната са началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната, първият заместник-началник на Генералния щаб и началниците на главни щабове на видовете Въоръжени сили.
(3) В заседанията на Съвета по отбраната по решение на министъра на отбраната могат да участват и други длъжностни лица.
(4) Съветът по отбраната разглежда:
1. актуални въпроси на Военната политика на страната;
2. военните аспекти на концепцията за национална сигурност и военната доктрина на страната;
3. структурата и функциите на Министерството на отбраната;
4. бюджета на Министерството на отбраната;
5. плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия;
6. материално-техническото и медицинското осигуряване на Министерството на отбраната;
7. финансовото, материалното и социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната;
8. предложения за назначаване и освобождаване на Висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания;
9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.
(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана."
Това е текстът на § 12, който комисията ви предлага да приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Предложението за отпадане на § 12 е от господин Руси Статков и от тримата народни представители Найденов, Божков и Добрев.
Господин Статков желае да аргументира предложението.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! И тук, както и в другите предложени за изменения членове, явно нещата не са добре обмислени. Бих казал нещо повече. Търси се създаването на някакъв орган, който по същество да замести сега действащия по закон Висш военен съвет и да му се дадат някакви функции. Мисля, че предложението, което съм направил - за отпадането на този параграф, е основателно, защото досега действащият закон с Висшия военен съвет реализира определени функции и мисля, че така предложеното претенциозно - Съвет по отбрана, не дава нищо ново. Напротив, уврежда. Уврежда тези функции, които са изписани и които трябва да се изпълняват. Например, от състава на този такъв претенциозен орган е изваден главният инспектор, а главният инспектор е една същностна, нова фигура, институция, която включва - става дума за Инспектората, който той представлява, цивилни и военни лица, които осъществяват контролните функции на министъра на отбраната в провеждането на държавната политика в системата на Министерство на отбраната. Получава се така, че досега, например, главният инспектор е член на Висшия военен съвет, сега в новия съвет го няма.
По-нататък. По същество с това претенциозно название се търси едно ново съдържание, защото "Съвет по отбраната" действително е много претенциозно, но като съдържание изпълнява почти същото, което Висшият военен съвет върши.
Ако действително трябва да се прави Съвет по отбраната, това означава - поне така формално, както аз го разбирам, наистина съдържание, което да включва и министрите на вътрешните работи, например, след като ние, или по-точно вие, вече гласувахте да има част от въоръжените сили, да има и други министри.
Още веднъж искам да подчертая, че за мен това е едно недомислие. Бих дал, разбира се, и други аргументи, но не искам да отегчавам колегите.
Смятам, че най-доброто решение в момента, след като няма яснота, след като няма готовност, да не правим такова изменение. Затова съм предложил този § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Ще поставя на гласуване предложението на народните представители Руси Статков, Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов за отпадане на § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: 40 за, 79 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 12 с редакцията, която ни беше предложена от председателя на комисията и която инкорпорира направените от госпожа Шопова и господин Бехар предложения.
Моля, гласувайте § 12.
Гласували 145 народни представители: 100 за, 15 против, 30 въздържали се.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 13. В чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "войски и" се заличават.
2. В т. 2 думата " централните" се заличава.
3. Точка 3 се заличава."
Комисията приема текста на вносителя, но прави една корекция - в т. 3 думата "заличава" се заменя с думата "отменя".
По § 13 няма предложения на народни представители за изменение на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на § 13 с корекцията, която е направена от комисията: в т. 3 думата "заличава" се заменя с думата "отменя".
Гласували 141 народни представители: 117 за, 8 против, 16 въздържали се.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 14. В чл. 50, т. 2 се изменя така:
"2. Разработва структурата и щатовете и ръководи дейността на войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в мирно и военно време."
Има предложения на колегите Добрев, Божков и Найденов за отпадане на § 14.
Комисията не приема предложението на тримата народни представители.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Господин Найденов, искате ли думата? Имате я.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! При правене на предложението ние сме се ръководили и от текстовете, които са в чл. 49, засягащи правата на министъра на транспорта по отношение на войските на Министерството на транспорта, и не виждаме защо трябва да съществуват различия в правомощията между министъра на транспорта и председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения по отношение на подчинените им подразделения.
На всичко отгоре в т. 2 се предвижда председателят на комитета, освен утвърждаването на структурата и щатовете на войските, да има и правото да ръководи съответно войските на комитета не само в мирно, но и във военно време, за което не намираме логика, дотолкова, доколкото има и главнокомандващ, върховно главнокомандване и върховен главнокомандващ, които, естествено, във военно време получават правата и задълженията по ръководството на видовете въоръжени сили във военно време.
Ето защо не намираме логика в направеното предложение за изменение и предлагаме то да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на § 14.
Гласували 149 народни представители: 41 за, 98 против, 10 въздържали се.
Предложението за отпадане не се приема.
Поставям на гласуване § 14 с текста, който предлага вносителят.
Гласували 143 народни представители: 107 за, 24 против, 12 въздържали се.
Параграф 14 е приет.
Следва редовната половинчасова почивка - до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с приемането на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Докладвам § 15.
"§ 15. В чл. 62, ал. 1 и 3 думите "Гранични войски" се заменят с "Гранична полиция"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Няма направени писмени предложения по този параграф.
Моля, гласувайте за § 15, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: 107 за, 1 против, 13 въздържали се.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 16. В чл. 66, ал. 1 думите "Граничните войски", "Вътрешните войски", "Националната служба за сигурност" се заличават."
Има предложение на колегите Добрев, Найденов и Божков за отпадане на § 16.
Комисията не приема предложението на тримата колеги. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желае ли някой от вносителите на предложението за отпадане да го аргументира? Има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Текстовете на предлаганите изменения са в частта на Закона за отбраната и Въоръжените сили, която регламентира устройството и дейността на Въоръжените сили. Доколкото нашето принципно възражение беше за отпадане на направеното предложение - да бъдат извадени от състава на Въоръжените сили Граничните войски, Вътрешните войски и Националната служба за сигурност, ние предлагаме и настоящия текст, регламентиращ техния статут на юридически лица на бюджетна издръжка, да не се променя, т.е. да се възстанови текстът от стария Закон за отбраната и Въоръжените сили за оставането им в състава на Въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Поставям на гласуване предложението на тримата народни представители за отпадане на § 16.
Гласували 123 народни представители: 31 за, 87 против, 5 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 16, както е предложен от вносителя и напомням, че в пленарна зала не се допускат разговори по мобифони. Бях ли чут? Забележката ми е за господин Жорж Ганчев.
Гласували 137 народни представители: 106 за, 2 против, 29 въздържали се.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 17. В чл. 67 думите "Граничните войски, Вътрешните войски и Националната служба за сигурност" се заличават".
Предложението на колегите Добрев, Божков и Найденов е за отпадане на § 17.
Комисията не го приема, комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желаете ли да аргументирате? Вие вече го направихте.
Поставям на гласуване предложението на господата Добрев, Божков и Найденов за отпадане на § 17.
Гласували 127 народни представители: 35 за, 83 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 17, както е предложен от вносителя.
Гласували 143 народни представители: 107 за, 13 против, 23 въздържали се.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 18. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) На отделни войскови единици от Българската армия могат да се възлагат задачи за участие в омиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България"."
Има едно предложение на колежката Шопова и колегата Драганов и следващо предложение на колегата Статков по т. 1.
"2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея се правят следните изменения:
а/ в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и резерв";
б/ точки 3 и 4 се изменят така:
"3. Военно разузнаване;
4. военни училища, институти, школи и учебни центрове."
Има предложение на господин Глушков и предложение на колегите Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов.
Комисията приема предложението на господин Глушков и предлага обсъждането на предложението на народните представители Шопова, Драганов и Статков да се отложи.
Комисията приема текста на вносителя за точки 1 и 2 на § 18 и предлага следната редакция на т. 3:
"3. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като в нея точки 3 и 4 се изменят така:
"3. Военно разузнаване;
4. военни училища, институти, школи и учебни центрове."
Искам да обясня, господин председателстващ, че комисията предлага обсъждането на предложенията на колегите Шопова, Драганов и Статков да се отложи. Това е по-скоро предложение на самата комисия. Тя ще обсъди тези техни предложения в други текстове на закона, така че няма формална пречка ние да си приемем параграфа така, както ни е предложен, с корекцията, която предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен в предложението на народните представители Шопова, Драганов и Статков, и във второто предложение на господата Добрев, Божков и Найденов също се съдържа тази добавка "по решение на Народното събрание".
По това предложение има ли изказвания? Няма.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на народните представители Добрев, Божков и Найденов за отпадането на целия § 18.
Гласували 145 народни представители: 30 за, 106 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Народните представители Петя Шопова, Драгомир Драганов, Руси Статков, Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов предлагат към ал. 2 на чл. 71 да се добави текстът "по решение на Народното събрание".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: 57 за, 77 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Глушков е прието.
Поставям на гласуване текста на § 18 с текста на вносителя и направената от комисията редакция на т. 3.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Искам да поясня, за да е ясно и на залата, и на всички, че прередактирайки т. 3 ние всъщност приемаме предложението на господин Глушков и отпада цялата точка "а", която касае т. 2. Малко е сложно, но това е крайният резултат от прередактирането на т. 3 на § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След обяснението на председателя на комисията моля да продължи гласуването за така предложения ни § 18.
Гласували 142 народни представители: 110 за, 6 против, 26 въздържали се.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 19. Чл. 72 се изменя така:
"Чл. 72. Организацията и дейността на Военното разузнаване се уреждат с отделен закон."
Има предложение на колегите Добрев, Божков и Найденов за отпадане на параграфа. Комисията не го приема.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желаете ли да се аргументирате? Не.
Поставям на гласуване предложението на депутатите Добрев, Божков и Найденов за отпадане на § 19.
Гласували 143 народни представители: 32 за, 98 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 19 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 145 народни представители: 113 за, 15 против, 17 въздържали се.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 20. Чл. 73 се отменя."
Колегите Добрев, Божков и Найденов предлагат да отпадне § 20. Комисията не приема тяхното предложение.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Божков, Найденов и Добрев за отпадане на § 20.
Гласували 147 народни представители: 32 за, 104 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 20 с текста, предложен от вносителя.
Гласували 150 народни представители: 114 за, 14 против, 22 въздържали се.
Параграф 20 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: § 21. Наименованието на раздел III от глава VII се изменя така: "Началник на Генералния щаб на Българската армия".
Колегите Добрев, Божков и Найденов предлагат § 21 да отпадне.
Комисията не приема предложението им. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател! Уважаеми колеги! Нашето предложение е за отпадане на направеното предложение за изменение. Всъщност визираме възстановяване на стария текст с ръководство на Българската армия. Дотолкова, доколкото в чл. 74 и следващите го до чл. 81 на Закона за отбраната и Въоръжените сили се визират не само правомощия или права и задължения на началника на Генералния щаб, а по принцип и негови, и на Генералния щаб, и на Съвета на началниците на щабовете, и на началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили. Тоест, смятаме, че смислово не е необходимо да бъде направена промяна, която да визира еднолично компетенциите на началника на Генералния щаб, а действително става дума по принцип за въпрос, свързан с цялостното ръководство на Българската армия. С оглед на това смятаме, че е неточно направеното изменение на наименованието на раздела. Ето защо предлагаме неговото отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Поставям на гласуване тяхното предложение за отпадане на § 21.
Гласували 151 народни представители: 36 за, 97 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 157 народни представители: 120 за, 8 против, 29 въздържали се.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: § 22. Член 74 се изменя така:
"Чл. 74. (1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия.
     (2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.
     (3) Във военно време началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на Въоръжените сили и е пряк началник на личния състав на Въоръжените сили."
По текста има предложение на господин Смоленов за прередактиране.
Има и предложение на колегите Добрев, Божков и Найденов за отпадане на § 22.
Комисията не приема предложенията на народните представители. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желаете ли да аргументирате предложението за отпадане?
Има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Отново ще подчертая, че с предложението, което правим да отпаднат предложенията за изменения и допълнения на чл. 74, целим възстановяване на стария текст, който смятаме, че по смислово значение и по принцип като обем на правомощията е далече по-точен и по-прецизен, отколкото предлаганите текстове.
В стария Закон за отбраната и Въоръжените сили съвсем ясно е регламентирано мястото на министъра на отбраната, като място на общо ръководство на Българската армия и в ал. 2 - непосредствено ръководство от страна на началника на Генералния щаб.
Смятаме, че с предлаганите изменения се върви именно по линия на обезличаване на фигурата на началника на Генералния щаб дотолкова, доколкото тук се изразяват текстове, в които се визира едно на практика отнемане на голяма част от неговите правомощия.
Функциите, свързани с непосредственото подчиняване на министъра на отбраната, от една страна и от друга страна, противоречието, което възниква при преминаване във военно време като главнокомандващ на Въоръжените сили съвсем ясно личат в тези предлагани текстове.
На второ място, не е въпросът само в несъвпадането на думи в ал. 1 и ал. 3. На едно място е казано, че той е пряк началник на целия личен състав на Българската армия, а в ал. 3 е посочено, че е пряк началник на личния състав на Въоръжените сили.
В случая би следвало да има смислова идентичност. Ако ще се употребява "целият", то трябва да се употреби и в ал. 3. Ако ще отпадне думата "целият", тъй като явно в такъв случай се влага определен смисъл, а не само наборът от думи, би следвало да отпадне и в ал. 1.
Това са и мотивите за нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Моля, гласувайте за предложението на господата Николай Добрев, Любомир Божков и Ангел Найденов за отпадане на § 22.
Гласували 150 народни представители: 35 за, 103 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има и едно предложение от народния представител Христо Смоленов. Той предлага в ал. 2 на чл. 74 думите "непосредствено подчинен" да се заменят с "обект на граждански контрол от страна".
Господин Смоленов не е тук. Поставям на гласуване неговото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: 31 за, 108 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 22 така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: 117 за, 16 против, 24 въздържали се.
Параграф 22 е приет.
С това приключваме работата си по точка първа от нашата програма.
Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Вносител Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по национална сигурност господин Бисеров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, N 02-02-13, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 1997 г.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своето заседание на 22 октомври 1997 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията взе участие заместник-министърът на транспорта господин Апик Гарабедян.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, съставен в Монреал на 10 май 1984 г.
Становището на комисията беше прието на 22 октомври 1997 г. с 11 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Агов, моля Ви да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители!
"На свое заседание от 23 октомври 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон N 02-02-13 и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, съставен в Монреал на 10 май 1984 г.
23 октомври 1997 г."
Предлагам да подкрепим това становище, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване приемането на първо четене на Закона за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Гласували 150 народни представители: 150 за, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение думата има господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение второто четене на този закон да бъде извършено на днешното заседание.
Гласували 153 народни представители: 153 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Бисеров, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Заглавие на закона: "Закон за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте за заглавието на закона.
Гласували 152 народни представители: 152 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, съставен в Монреал на 10 май 1984 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за текста на член единствен.
Гласували 145 народни представители: 145 за, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към трета точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВАТА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Моля председателя на Комисията по икономическа политика или неин член да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми колеги, тъй като председателят е възпрепятстван, заместник-председателят на комисията също, ще ви прочета като член на Комисията по икономическата политика становището на Комисията по икономическата политика по законопроект N 02-02-15 от 15 октомври 1997 г. за ратифициране на Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
"На своето редовно заседание от 22 октомври 1997 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество, подписана на 27 март 1997 г. в Пловдив.
Рамковата спогодба определя правата и задълженията на двете страни при осъществяване на техническо сътрудничество в рамките на програмата "Трансформ" - консултантска помощ от немски специалисти на територията на България, обучение на български ръководни кадри в областта на икономиката и администрацията на територията на Германия, доставка на материали и оборудване, съставяне на планове, проучвания и експертизи. Главни области на сътрудничество са икономическо консултиране, проекти в областта на правото, на държавната администрация, в социалната област и в областта на околната среда, както и в други сфери от взаимен интерес.
Подписването на Рамковата спогодба е едно от условията за продължаване на финансовата подкрепа на Германия по програмата "Трансформ", както и за сключване на техническо споразумение, с което да се избегне суспендирането на кредитното споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за кредит от 35 млн.щатски долара.
Комисията по икономическата политика смята, че спогодбата отчита и защитава интересите на страната и е важна стъпка за развитието на сътрудничеството между България и Германия.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество.
22 октомври 1997 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Моля господин Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.


ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На свое заседание от 23 октомври 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон N 02-02-15 и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество, подписана на 27 март 1997 г. в Пловдив.
23 октомври 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли изказвания? Заповядайте, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналата седмица на заседание на Комисията по външна и интеграционна политика ние разгледахме доста подробно въпросът с ратифицирането на тази Рамкова спогодба и искам да обясня тук и на всички народни представители защо аз имам отрицателно отношение към ратифицирането на този акт.
Същевременно искам да отбележа, че Комисията по външна и интеграционна политика би следвало да излиза с по-съдържателни становища по такива важни въпроси, а това да не е едно чисто формално отношение от два реда за одобряване или неодобряване на един или друг акт на Народното събрание.
България от няколко години има базово споразумение с Европейската комисия, в което е уреден и статутът на консултантите по линия на програма ФАР в България. В това споразумение е заложен общият европейски стандарт, който ние сме длъжни да прилагаме към всички на недискриминационна основа. Германия чрез тази спогодба иска и постига повече права и привилегии за своите технически специалисти. Иска засилен статут за своите консултанти в България и то главно в две направления: първо, на практика се иска и чрез спогодбата се предоставя функционален имунитет от наказателно преследване; второ, иска се да няма абсолютно никакви ограничения върху свободното влизане, излизане и придвижване в страната. Искам да напомня, че даже за чуждите дипломати съгласно специален член от Виенската конвенция от 1961 г. за привилегиите и имунитетите се допускат възможни ограничения върху пътуванията и те са свързани главно с пограничните зони.
Германия отказа на българската страна в хода на консултациите, преговорите при подготовката на този акт в рамките на тази спогодба реципрочност за българските специалисти в Германия. Вие ще кажете: защо сравнявате немските специалисти, консултанти в България, с тези, които ще се обучават, наши специалисти главно, в Германия. Но в международните отношения има един основен принцип и това е реципрочността. Ако Германия беше приела българското искане, а тя се двоумеше дали да го направи, за предоставяне на повече права и привилегии на взаимна основа, тогава ние щяхме да затворим кръга между себе си - между България и Германия в тази област. А сега, с ратифицирането на този акт ние вече сме длъжни по силата на базовото споразумение с Европейската комисия да предоставяме аналогичен режим на специалистите, консултантите от всички други страни, с които досега сме подписали аналогични спогодби. Мога да цитирам тук: Холандия, Швейцария и други. И занапред нямаме право да се връщаме към базовото споразумение, тъй като споразумението с Европейската комисия не допуска дискриминация.
В заключение, бих искал да отбележа, господин председателю, че при обсъждането на един толкова отговорен въпрос би следвало да присъства и да участва на днешното заседание поне заместник-министър на външните работи, който да поеме отговорността на изпълнителна власт и да ни убеди, че няма да има негативни последици за България от ратифицирането на подобна спогодба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Думата за изказване има господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Прави ми впечатление, че тук при неочаквано за мен започналият дебат по ратификацията на тази изключително важна спогодба се излагат повече аргументи, отколкото бяха изложени в комисията. И не намирам нищо нередно в това, разбира се. Но аз съм длъжен пред народното представителство да изнеса повече информация по този въпрос.
Въпросите, които се задават или се задаваха около Рамковата спогодба с Германия, са получили своите отговори в документа, който днес предлагаме на вашето внимание за ратификация. Специалният статут, който беше оспорван на места с много основание от народните представители, сега е заменен със статут, който доближава максимално това споразумение до тази спогодба, до онова Рамково споразумение, базовата спогодба, която е със страните от Европейския съюз.
Какви са били мотивите, за да има този по-подробен статут за работа на германските технически специалисти в България? Няколко фактора, които, съвсем естествено е, германската страна, германското правителство като защитник на своите граждани да отчита и след това да търси в спогодбата си с България. Какви са тези фактори? Единият от тях е повишената престъпност. Хората дирят защита за своите. Вторият въпрос, който беше задаван, беше за свободното движение на германските специалисти и свободното им влизане и излизане от страната. Този въпрос беше разрешен на практика генерално с премахването на визовия режим за гражданите на Европейския съюз, така че въпросителните около това свободно движение отпадат.
Следователно, изслушвайки много внимателно мнението на експертите в нашата комисия, комисията с много голямо мнозинство, всъщност без 1 глас - на господин Иван Генов, реши да одобри ратификацията на тази Рамкова спогодба. Призовавам народното представителство да стори днес същото, защото всички аргументи, всички доводи бяха внимателно изслушани. И от тази гледна точка аз мисля, господин председателю, че е редно да пристъпим към гласуване на ратификацията, разбира се, обръщайки внимание в протокола на всичко онова, което беше казано дотук по нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Думата за реплика има господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам само да заявя, че България не следва да се поставя сама в режим на капитулация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Дуплика искате ли, господин Агов? Не искате.
Думата за втора реплика иска професор Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак, господин Агов, искам да предизвикам още веднъж да вземете отношение с моята реплика. В това, което казахте, има безспорни неща, но има и силно спорни неща. Безспорна е опасната обстановка в страната във връзка с продължаващото развитие на престъпността, което и сегашното правителство не може да овладее. Но спорни са другите неща и вие трябва да се съгласите като специалист в областта на външнополитическата проблематика.
Вярно е, че за всеки непредубеден човек се създава нещо като режим, подобен на този, който си позволи да квалифицира преди малко господин Генов.
Второ, защо за една страна и нейните експерти специален режим, а не и за експертите от другите страни, които в много случаи, в много сектори даже са повече отколкото немските експерти? От този род въпроси възникват един след друг и те не могат да бъдат отминати. Признавам ви, няма да се удивя, ако има и реакция на други страни във връзка със създаване на специален режим за експертите на една страна хикс, а не за всички. Аз съм готов парламентът да обсъжда един документ, който създава по-благоприятен режим за експертите, които сега и в близките години ще посещават страната. Нужни са ни, поне част от тях, тъй като между тях има и такива, за които с основание в България казват, че са доста посредствени и харчат само парите на съответните програми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Господин Агов има думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, заставайки тук на тази трибуна, аз искам да разсея опасенията на колегите, които се изказаха преди мен. Върху тази спогодба е работено и то интензивно, именно защото тези въпроси вече са задавани, господин Стоилов. Тези въпроси са задавани от юристи и от международноправници, които са достатъчно компетентни и във всеки случай далеч по-компетентни от мен в тази област. Аз се вслушах в техните съвети. И точно онази опасност, която е възникнала от някои недобре прецизирани текстове или надхвърлящи нормалната практика текстове, са избягнати в чл. 7 и чл. 8 на Рамковата спогодба. Няма привилегия повече от онази, която е съобразена с условията на страната. И ние просто трябва да бъдем благодарни, че при тези условия, не говорим не само за капитулация, а нашите приятели от Европейския съюз са готови да оказват една интензивна и висококвалифицирана помощ, за да може България да постигне критериите в икономическото, политическото и административното си развитие за членство в Европейския съюз.
Аз мисля, че с по-нататъшен дебат, без наистина да сме били свидетели на изказаните мнения от специалистите, можем само да навредим на тази добра воля на един добър приятел на България да помогне на страната ни по-бързо да извърви своя път до Европейския съюз.
Затова аз апелирам към колегите, когато използват думи, не към Вас, господин Стоилов се обръщам, защото високо ценя юридическата Ви ерудиция, но когато използват думи като "капитулацаия" и прочие, да бъдат внимателни, защото ние можехме да ги използваме при един друг дебат, който се състоя в петък в този парламент и в който някои изказвания наистина напомняха за онази капитулация, която България предлагаше пред други държави в продължение на повече от четири десетилетия.
Затова когато ние днес се опитваме да изградим едно сътрудничество, отговарящо на условията в България, би трябвало да бъдем наистина внимателни в подбора на думите си и да бъдем достатъчно дипломатични, още повече, когато претендираме, че сме имали участие в българската дипломация. Благодаря ви, господин председателю. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Голям комплимент направи проф. Стоилов към господин Асен Агов, че бил много компетентен мъж по външната политика. Ако е платена реклама... Нямам още никаква информация за това. Аз бих казал на господин Агов един журналист-говорител по Националната телевизия, която ме е спирала година и нещо да не се появявам на екрана, когато той беше председател, не може без стаж да бъде много вещ във външната политика. За нея се стажува дълго, дълго време и чак тогава човек става компетентен.
По отношение на България и Германия. Да, думата капитулация е силна, съгласен съм с господин Агов. Съгласен съм, че е зле използвана дума, точно както беше зле използвана думата рекет от генерал Бонев спрямо руската страна по отношение на България. Съгласен съм, че и двете думи са неприемливи в този парламент.
Говорихме надълго и нашироко с госпожа Рита Зюсмут точно по въпроса защо ние, българите, трябва да дадем един такъв момент спрямо Германия, вместо да има паритет с всички водещи европейски държави, включително и Съединените щати. Защо точно Германия, която е инвестирала един кирлив милион долара от януари до октомври? Питам! Къде са "Манесман", къде са "Хенкел", къде е "Телефункен", къде е "Байер", къде е "Сименс", къде е "Круп" в България? Питам! И никой не ми отговаря от германска страна. И са прави.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Питай Жан Виденов!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И Жан съм го питал. Той завалийката не знае имената на тези фирми, мили мой бургаски приятелю! (Смях в залата.) И мой съселянино от Резово също, ние сме приятелчета с теб. (Смях и оживление.) Слушай, следи ми устните внимателно, тъй като това е много важно за теб и за България. Следи ми мисълта.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Ако има такава.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ето, господин Агов казва "ако има такава мисъл". Господин Агов, аз съм преподавал и в Итън, и в Харвард скуул, докато Вие сте били манекен! Затова следете внимателно моята мисъл, тя е в полза за България.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Какво си преподавал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата! И не пречете на оратора!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз съм бил артист в резиденция, господин Панев, на лорд Тогълви съм преподавал и поезия, и китара, и пеене, и фектовка, всичко, което прави джентълмена джентълмен! И съм получавал големи пари за това. А брат му Брус, който беше дискоординиран, съм учил в Хил хаус от А, Б. А техният баща в момента е лорд Чембърлейн, на кралицата Ърл на Ерли - малко да ви образовам! (Смях.)
Искам вие да знаете, че много инженери, архитекти, лекари завършиха в Германия през този век. Прекрасни са отношенията и традициите на България и Германия. Но ние бяхме също и в две национални катастрофи с Германия. И много хора в тази зала забравят за какво иде реч. Не друг, а Рита Зюсмут каза на Петър Стоянов 20 дни преди изборите: това е нашият президент. Това е намеса във вътрешните работи на Република България! След това имаше среща с канцлера Кол, за да го подсилят. И въпреки това аз не протестирах. Защо? Защото имат право хората да имат избор. Това са оръжията на демокрацията - имат право хората да имат избор. Но когато става дума за даване на пълен приоритет на една държава спрямо игнориране на възможностите с други държави, вече намирисва.
И оттук следва логиката. Аз ви призовавам: направете подобни предложения, подобни споразумения и подобни договори и с другите водещи държави, приятелки на България. Аз като член на Комисията по външната политика и евроинтеграцията ще ви подкрепя. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Реплика на господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, далеч съм от мисълта да репликирам предждеговорившия в онези части от неговото изказване, които имаха общообразователен характер. И аз се надявам, че това Народно събрание наистина се е обогатило що се отнася до Итън, Харвард, Холивуд и така нататък и е получило онова, което му е необходимо.
Но като човек, който наистина държи в това събрание да няма нюанси в преследването на истинските национални цели на България, защото смятам, че това събрание именно в петък показа, че е готово да работи заедно в търсенето на най-добрата национална политика, аз смятам, че е добре да не се отправят нападки към една отделна страна, която е вторият по големина инвеститор в България. Държа да подчертая: втория по големина инвеститор.
Имената, които бяха споменати от преждеговорившия, имат адреси на своите постоянни представителства в България. Тези адреси са на разположение във всеки указател, който се нарича "Жълти страници". Ако в тези "Жълти страници" наистина си направим труда, преди да се изказваме от тази трибуна, да разлистим на буквите на "Сименс", на "Телефункен", на "АЕG" на "Байер", ще видим, че тези фирми присъстват много интензивно в България.
Затова, господин председателю, аз смятам, че наистина този дебат може да навреди повече на нашите отношения с Германия, отколкото да помогне на тези отношения, какъвто впрочем е стремежът на рамковата спогодба, предложена на вниманието на народните представители.
Правя процедурно предложение, господин председателю, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да прекратим дебата по тази рамкова спогодба и да преминем към гласуването на нейната ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов, но такова процедурно предложение правилникът не Ви дава възможност да направите.
Имате думата за дуплика, господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, германският посланик Петер Метцгер каза, че е против монополите. Цитирам ВАЦ и разговора ми преди два дни с него. Той е против монополите...
Господата от ВАЦ не само направиха монопол. Те са политическо оръжие в ръцете на управляващите с Пресгрупа "168 часа" срещу опозицията. ("Е-е-е" от СДС.)
Цитирам на първа страница монтаж. След като генерал Бонев е казал тук, че няма никакво престъпление при Жорж Ганчев и никаква корупция, цял монтаж на страница 1 и страница 21, което е подсъдно и господин главният прокурор каза: "Съди ги за 1 милион долара, те са подсъдни!"...
Госпожата главна редакторка точно на тая германска монополистична акомпания ВАЦ - госпожа Василева, каза: Имаме, даже и лентите МВР ни е предоставило на редакцията...
Малко да разберете как действа монополистът срещу законите, срещу гражданите права, срещу имунитета на един депутат. Да знаете вас ист дас монополизъм. И затова, когато вие говорите за общи неща, - това е моят специфичен адрес към вас, господине: помислете си за паритета между равноправни държави България - Германия! Всички други подобни договори - да, тогава е приемливо.
И не се гаврете с най-известните учебни заведения в света. За пет живота вие там не можете да стъпите да преподавате. Благодаря. ( Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Тъй като няма други желаещи за изказване, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество.
Гласували 162 народни представители: 122 за, 2 против, 38 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Николов има думата за процедурно предложение.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председателю, колеги! Видяхте, че само двама гласуваха против ратифицирането на първо четене на спогодбата. Правя процедурното предложение да гласуваме спогодбата и на второ четене при така изразената воля на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли противно становище? Господин Иван Генов има думата за противно становище.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нормално е, когато със закон ратифицираме едни или други международни актове, това да става В рамките на едно заседание. Но вие видяхте от резултата от гласуването, че имаше и против, имаше и голямо количество депутати, които се въздържаха. Аз мисля, че Вие, като водещ днешното заседание, би трябвало да се съобразите с резултатите от гласуването на първо четене и да оставите второто четене за едно друго заседание, на което да присъства и представител на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов. И Вие ми вменявате правомощия, които правилникът не ми дава.
Чухте двете становища.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Никола Николов за гласуване на този законопроект на днешното заседание.
Гласували 174 народни представители: 127 за, 33 против, 14 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля господин Николов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 141 народни представители: 132 за, няма против, 9 въздържали се.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество, подписана на 27 март 1997 г. в Пловдив."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по член единствен? Няма.
Моля, гласувайте член единствен на закона.
Гласували 159 народни представители: 135 за, 2 против, 22 въздържали се.
Законът за ратифициране на Рамковата спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за техническо сътрудничество е приет.

Точка четвърта от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Цонев, заповядайте, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, преди това искам да направя процедурното предложение да поканим в залата във връзка с първото четене на законопроекта за митниците господин Пламен Минев - заместник-министър на финансите и началник на Главно управление на митниците, господин Богомил Чолаков - началник отдел в същото управление, и господин Асен Асенов - началник на управление в Главно управление на митниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъдат поканени в залата господата Пламен Минев, Богомил Чолаков и Асен Асенов
Гласували 130 народни представители: 125 за, няма против, 5 въздържали се.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят господата в залата.
Определям по 30 минути на парламентарна група за дебати, тъй като на Председателски съвет не беше поискано повече време.
Господин Цонев, моля да докладвате становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:


"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-01-40 от 13.10.1997 г.
за митниците, внесен от Министерския съвет


На две заседания, проведени на 16 и 22 октомври 1997 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за митниците, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Пламен Минев, заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Митници". В своето експозе той подчерта, че членството на България в Европейския съюз е стратегическа цел, залегнала в основата на прехода към пазарна икономика и утвърждаване на демократичното общество у нас. Основен инструмент за въвеждане и налагане на основните принципи на пазарната икономика е сближаването на българското законодателство с това на Европейския съюз. В контекста на европейското право митническото законодателство е основата на вътрешния пазар на Европейския съюз. В съответствие с приетите ангажименти от нашата страна по Европейското споразумение за асоцииране към европейските общности - чл. 70, митническото законодателство е отбелязано като важна приоритетна област в това отношение.
Законопроектът за митниците е изготвен в съответствие с поетите ангажименти, произтичащи от чл. 94 от Европейското споразумение за привеждане на митническото ни законодателство в съответствие с Митническия кодекс на Европейския съюз.
Приемането на нов Закон за митниците е необходима предпоставка за реорганизация и изграждане на модерна митническа администрация. Същевременно, проектът е съобразен и със сега действащото българско законодателство, като са взети предвид и редица от предложенията на заинтересованите министерства и ведомства.
Предложеният законопроект за митниците урежда условията и реда за осъществяване на митнически контрол и надзор, както и устройството и организацията на митническата администрация в Република България при условията на пазарна икономика.
В съответствие с разпоредбите на европейското законодателство се предвиждат текстове за представителство на лицата пред митническите органи и се възстановява фигурата на митническия агент. Във връзка с правото на лицата на информация се предвижда даването на обвързваща информация, която осигурява на получателя й непроменени условия за обмитяване на стоките за определен период от време.
Съществена разлика между действащия Закон за митниците и настоящия проект е новото съдържание на понятието "митни сборове", включващо само митата и таксите с равностоен ефект, докато в действащия закон се включват и данъците и всички други такси, събирани при вноса и износа на стоките.
С възприемането на правните норми и принципи на Митническия кодекс на Европейския съюз в закона са въведени и развити някои съвсем нови за законодателството ни митнически режими и направления: "обработка под митнически контрол", "митническо складиране", "свободен склад". По-прецизно са определени условията и реда, при които се разрешава съответният режим, изискванията за прилагането му, срокът на действие, основата за прекратяването му, преминаването от един режим в друг, обвързаността на обмитяването с мерките на търговската политика.
В сравнение с действащия закон много по-подробно и изчерпателно са регламентирани способите за обезпечаване на митническото задължение и възможностите за гарантиране интересите на фиска. Въвеждат се митнически икономически режими с отложено плащане с цел постигане на баланс между търговските и производствените интереси на фирмите и интересите на фиска.
Предлага се Законът за митниците да влезе в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Това се налага от необходимостта за извършване на подготовка по прилагането му както за лицата, които извършват вносно-износна дейност, така и за държавната администрация: обучение на митнически служители, свързано с редица нови режими и процедури; приемане на правилник и други подзаконови нормативни актове за прилагане на закона и въвеждане на нови формуляри за митнически документи.
По внесения законопроект се проведе дискусия с въпроси и изказвания, касаещи регламентацията на митническата дейност в страната и нейните органи. По-важните от тях са следните:
Новата уредба премахва ли допусканите сега нарушения при временния внос? Не е напълно ясна степента на съответствие на текстовете на законопроекта с Европейския митнически кодекс. От проекта не се разбира добре характерът и обхватът на митническите сборове и освобождаването от такива. Счита се, че административно-наказателните разпоредби се нуждаят от по-голямо прецизиране.
Изтъкнато бе, че редица текстове на закона са трудно разбираеми от лицата, които ще го прилагат. Употребени са неточни понятия. Има излишни препращания към други членове на закона, което налага специални адвокатски познания. Тъй като приемането на България в Европейския съюз може да се удължи във времето, следва да се прецени дали още сега ние трябва да приемем всички постановки на европейското митническо законодателство. Счита се, че законът следва да отрази в по-голяма степен сегашните наши интереси.
Един от големите въпроси е този за реалността на определяне на митническата облагаема стойност. Той обаче не се решава в закона, а се прехвърля за решаване от правилника. Счита се, че в закона следва да бъдат решени основните принципи за определяне на митническата облагаема стойност. В мотивите не е казано какво ще бъде отражението на закона върху държавния бюджет на Република България за 1998 г. Необходими са съответни разчети в това отношение.
Особено внимание бе отделено на глава ХIХ "Свободни зони и свободни складове". Предвид обстоятелството, че в момента се разработва законопроект за свободните икономически зони, предлага се в законопроекта да се изпишат по-ясно и точно само функциите и задачите на митническите органи по отношение на тези зони, но не и по въпроси за тяхното създаване и дейността им.
Тъй като законопроектът е твърде обемист и третира важна област, както и поради предстоящото обсъждане от парламента на пакет от нови данъчни закони, предлага се този закон да бъде приет сега на първо четене, а през м. януари - февруари 1998 г. да се постави на второ четене.
След приключване на дискусията, народните представители единодушно подкрепиха внесения законопроект, с което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за митниците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев за подробния доклад.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на заседание, проведено на 23 октомври 1997 г., обсъди законопроект за митниците N 02-01-40, внесен от Министерския съвет.
Комисията взе предвид, че в изпълнение на задълженията на чл. 94 на Европейското споразумение за асоцииране, Република България трябва да приведе своето митническо законодателство в съответствие с Митническия кодекс на Европейския съюз.
Предлаганият проект на Закон за митниците е изготвен именно в съответствие с поетите ангажименти от нашата страна по Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна и Република България - от друга.
Комисията взе предвид и становищата по законопроекта на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по икономическа политика.
Предвид важността на законопроекта Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване, а второто гласуване да се отложи след приемането на данъчните закони и бюджета на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика - господин Никола Николов.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика към
Тридесет и осмото Народно събрание по
Законопроект N 02-01-40 от 13 октомври 1997 г.
за митниците, внесен от Министерския съвет

На съвместно заседание с Комисията по бюджет, финанси, и финансов контрол на 22 октомври 1997 г., с участието на заместник-министъра на финансите и началника на Главно управление "Митници" - господин Пламен Минев, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за митниците, внесен от Министерския съвет.
Народните представители от Комисията по икономическата политика смятат, че представеният законопроект кодифицира правната уредба в областта на митническите отношения в съответствие с поетите ангажименти на България към Европейския съюз и Европейския митнически кодекс. Приемането на нов Закон за митниците, съответстващ на изискванията на Европейския митнически кодекс, е необходима предпоставка за подготовката на България за присъединяването й към Европейския съюз. Законопроектът има за цел установяване на стабилен митнически контрол и облекчаване режима на външнотърговската дейност.
По време на дискусията народните представители поставиха въпросите за режима на свободните безмитни зони, за съотношението между Закона за митниците и подзаконовите актове по неговото прилагане, за взаимоотношенията между Митниците и другите гранични контролни органи и за облагаемата митническа стойност.
Направени бяха предложения за прецизиране и отпадане на някои текстове от законопроекта, както и за усъвършенстване на правилата за временния внос.
Народните представители считат за необходимо законопроектът за митниците да бъде обсъден и приет на второ четене след приемане на Закона за държавния бюджет за 1998 г. и пакета данъчни закони.
Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание законопроектът за митниците да бъде приет на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Моля парламентарните групи да представят списък на желаещите да вземат думата по разглеждания законопроект.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че в края на работния ден ще обсъждаме един много важен законопроект. Според мен би било редно да помислим дали, господин председателстващ, да не отложим това обсъждане за утре сутринта като начало, защото действително аз знам няколко колеги, които биха желали да изложат и то принципно своите виждания, но за съжаление част от тях не ги виждам тук.
Така че предлагам днешното обсъждане в оставащото време да не го провеждаме. И след това, ако вие не приемете това процедурно предложение, тогава ще взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Постъпило е процедурно предложение за отлагане на разглеждането на законопроекта за утре.
Противно становище има ли? Няма.
При това положение подлагам на гласуване направеното предложение от господин Руси Статков за отлагане разглеждането на законопроекта за митниците.
Гласували 153 народни представители: 57 за, 87 против, 9 въздържали се.
Предложението на господин Руси Статков за отлагане дебатите не се приема.
Желаещи за изказвания?
Господин Статков, имате думата за изказване.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол имах възможност да изразя своето мнение и се радвам, че в доклада на комисията тези предложения са заложени като неща, по които трябва да се работи. Но искам да започна с нещо, което на съвместното заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика не можах да изложа, а смятам, че е важно и при това принципно обсъждане на законопроекта трябва да бъде поставено на вниманието на всички колеги.
Тук от всички докладващи, председатели на комисии, беше казано, че с новия законопроект се гони една такава цел да се вземат предвид нашата специфика, нашето законодателство и заедно с това да се стремим да се доближим до европейското законодателство. И в тази връзка ми се струва, че наред с положителните решения, които ги има в законопроекта, и това е първото и то много съществено, което трябва да бъде подчертано, има много сериозни недомислия и противоречия.
Например, прави се опит в предмета да се дефинира по един нов начин, в сравнение с досегашния Закон за митниците, дейността на митническите органи. И, разбира се, в този си стремеж да представят нещо по-оригинално колегите за съжаление са пропуснали съществени елементи на този предмет.
В досега действащия закон предмет на митнически контрол са изнасяните стоки, валутните ценности, събираните митни сборове.
В законопроекта, който сега ни се предлага, са останали единствено изнасянето и транзитирането на стоки. Отпадат валутните ценности и събирането на митни сборове. Аз не виждам аргументи, като чета по-нататък законопроекта, това да отпадне като същностен елемент на предмета на законопроекта.
Мисля, че в това отношение трябва действително много сериозно да се прецизира цялостно предложеният законопроект.
На следващо място, говорейки за това, което действително не е постигнато, прави се опит да се въведат две нови понятия, разделени - досега има само митнически контрол като дейност, а сега се въвежда и митнически надзор. Но внимателният прочит на предлаганите разпоредби показва, че митническият надзор не е изпълнен със съдържание като дейност.
Бих продължил и по-нататък. Прави се опит да се направят обобщения още в самото начало на законопроекта и да се обединят например физически и юридически лица в някои от разпоредбите, където са длъжни да уведомяват незабавно митническите органи, но по същество с това се размива законът, не се дава точният адресат.
След това, прави се опит да се въведат изисквания, като се диференцират те за местни и чуждестранни лица. Разбира се, това има своя резон, но трябва да се помисли по срока. Сега се отива на един скъсен срок, който по същество не е най-доброто решение. Аз не знам дали точно този текст в европейското законодателство е същият, но ми се струва, че това не е най-доброто решение.
И по-нататък - нещо, което го казах и в комисията. Отива се крайно подробно на регламентиране на митническата администрация, от една страна, и въобще функции и дейност, и т.н., в стремежа си това регламентиране да бъде отразено в някакъв наистина работещ вид, се стига дотам, че маловажни, второстепенни неща се изписват, докато други, които са същностни, се посочва, че трябва да се решават в правилника. Такова решение според мен, например, от гледна точка на срока, в който трябва да се даде отговор на отправено към митническите органи искане или по-точно за издаване на решение, не може да го изпратим в правилника, а трябва да бъде записано в закона, както и другите закони, които досега сме създали с вас. Изрично в самия закон се упоменава в какъв срок трябва да се даде решението и след това срок за обжалване и т.н., а не тези въпроси да се решават в правилника.
Струва ми се, че, говорейки още за началото на законопроекта, много бюрократизираме тази система. Въвежда се като сериозно звено районното митническо управление и като се четат ангажиментите на митниците, на митническите бюра, на митническите пунктове и на Главното управление, доста, поне за мен, не е ангажирано или повтарящо функции е това звено. И реално, когато говорим за ефективност на администрация, за съкращения в някои дейности, тук не засилваме онази част от администрацията, която ефективно да действа, а по-скоро отиваме на засилване на функции на администрация, която, не че няма някакви функции, но не са тези същностните и не са решаващите и там не трябва да бъде насочено нашето внимание.
Затова според мен се налага да се прецизира този въпрос между първо и второ четене, разбира се, и да се види дали въобще е целесъобразно такова звено.

Поне доколкото аз познавам международната практика, лично съм смутен от опита да се създаде един фонд или по-скоро извънбюджетна сметка за финансово осъществяване на борбата с контрабандата и наркотрафика и не в посока на самата идея, а в посока на приходите. Например, смущава ме следното. В тази сметка се вкарват приходи, които са напълно на законно основание и в рамките на законно установеното работно време. Става дума за такси, които Министерският съвет определя. Тук не говорим за това, че в чл. 12, както е записано, въобще не става за закон, но става дума за друго: че размерът на тези такси се определя от Министерския съвет. Това са дейности, които се осъществяват от администрацията в работно време. Въобще тези пари трябва да отидат на друго място, не в такъв един фонд.
След това, по чл. 13 - посочените постъпления... Въобще хубавата или добрата идея, бих казал, за такъв фонд не трябва да търси такива източници на средства. Трябва въобще да се помисли как да става подобно разпределение. Например във Франция стимулирането на митничарите, трябва да ви кажа, колкото и да прозвучи смущаващо тук, не е кой знае колко съществено. Когато ни приемаха в тази структура, от българския парламент в това число беше и сегашният министър на финансите господин Радев. Като ги попитахме за стимулирането, ни казаха: въпрос на престиж е да работиш в такива органи, а не толкова на пари. Даже и въобще не ставаше дума и за фонд там. А Франция в това отношение, мисля, и от гледна точка на унифициране на законодателството, на доближаване, е един от моделите, който би трябвало да имаме предвид като нещо добро.
По-нататък бих продължил с това, което ме смущава за мястото на Министерството на вътрешните работи. Тук ще кажат, разбира се, своята дума юристите още веднъж - доколко тези функции, които съвместно трябва да се вършат, са подплатени с промените в законодателството, които направихме, и доколко не са. Какво още трябва да има?
Разбира се, по всички тези въпроси и други, за които още веднъж подчертавам, че не стана дума в комисията, може би има колеги, които и по-компетентно отношение да вземат и да направят предложения. Но така за себе си още веднъж искам да кажа - и с това да приключа по първия кръг въпроси, струва ми се, че не е намерен този баланс в един нов законопроект и че много сериозно трябва да се работи.
Затова се радвам, че в комисията ние, заедно с Комисията по икономическата политика, успяхме да постигнем съгласието, а чух днес и господин Лучников да го предлага, че е нужно време за дооглеждане на тези въпроси, нужно е време и за приемане на други закони, които ще имат своето отражение, и разбира се, на бюджета. Аз бях този, който искаше конкретна сметка не само като изискване, което ние имаме за всеки един закон за това как ще се отрази той фактически на бюджета, за средствата, които са нужни, а въобще за един много важен закон, който действително има едно особено място. Беше отговорено от страна на ръководството на Министерството на финансите, че в края на краищата, независимо, че това отражение ще бъде негативно, голямата цел е унифициране на нашето законодателство, унифицирането ни и доближаването ни до европейското законодателство.
Радвам се, че и председателят на комисията отново изнесе това изискване и настоявам да се даде такава справка във времето, в което ние ще имаме възможност да правим предложения за второ четене, за да си направим ние самите една равносметка за какво става дума и действително ли трябва още в този бюджет да се отразят негативно някои от нещата, които се предлагат като изменение. Защото миналия път в комисията например, стана дума за временния внос, за това, че от 12 месеца отива на 24 месеца, че това ще има в тесен смисъл, в пряк смисъл отражение върху бюджета, независимо от аргументите на представителите на митниците и на Министерство на финансите, че има и разпоредби, които в тази посока правят корекции.
Въобще това е вторият въпрос всъщност, който много сериозно трябва да бъде огледан доколко ние, доближавайки се до европейското законодателство, не нарушаваме или по-точно не поставяме в неизгодни условия страната си. И това трябва много прецизно да бъде огледано, защото в края на краищата има страни, които не са си вдигнали толкова високо летвата. Ние знаем особеното положение, в което се намираме, и трябва именно от тази позиция да огледаме и законодателството, и разпоредбите, които приемаме.
Струва ми се, че много сериозно трябва да се преработи въпросът за режимите. Има наслагване на режими - става дума за митнически режими, има смесване. Тези неща трябва да се диференцират, трябва да се прецизират. По този начин законопроектът, разбира се, ще спечели, но още повече пък ние ще застанем зад нещо, което действително ще бъде работещо.
Тук вече се говори за свободните зони. Почти всички депутати от различните парламентарни групи сме поели ангажименти и то сериозни ангажименти. Тук не става дума за безпринципно лобиране, а от гледна точка на икономическата политика, на концепцията въобще за развитие на страната в преход, за отделен закон. И действително трябва да прецизираме. А това е един повод да подканя още веднъж и колегите от мнозинството ние да ускорим внасянето на този законопроект - за свободните зони.
Така че, завършвам. В комисията гласувах за това законопроектът да бъде приет на първо четене, т. е. по принцип, но още веднъж се обръщам към всички колеги: законопроектът е много, много суров, нуждае се от много сериозна преработка. И в това отношение още веднъж подкрепям изрично подчертаното желание в предложението на комисията и в становището да има достатъчно дълъг срок, за да бъде направено това най-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Други желаещи да вземат думата за изказвания?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Обсъждаме един, мисля, изключително важен законопроект. Но от гледна точка на разполагането му във времето, мисля, че е предложен от правителството в неподходящо време. Може би той трябваше да бъде направен по-рано, но хората, специалистите, които са работили по него, не са успели. Но в момента освен да го приемем на първо четене и да го отложим за след Нова година за второ четене, защото наистина законопроектът има нужда в редица пунктове да бъде подобряван, друго не бихме могли да направим. (Реплика от блока на СДС, която не се чува.)
Вижте, господине, ако искате да вземете думата, може да се изкажете. Обаче да ме репликирате по този начин, още повече че не Ви чувам добре...
Съгласно устройствения Закон за държавния бюджет, който приехме, ние сме длъжни да приемем всички данъчни закони преди да разглеждаме Закона за държавния бюджет. Даже правителството е длъжно да изчака приемането на законите и тогава да приемем Закона за държавния бюджет. Вярно е, че има една малка подробност - че от друга страна пък то е длъжно да вкара Закона за държавния бюджет до 1 ноември. И така, намираме се под някаква форма в един значителен недостиг на време - със Закона за митниците ли да се занимаваме или с данъчните закони?

Доколкото знам, имаме да приемаме много сериозни закони. Ето, сега говорих с председателя на комисията, днес трябва да разглеждаме Закона за поправки в Закона за данъка върху добавената стойност - един доста сериозен закон, защото много от текстовете са поправени.
Доколкото знам, правителството има намерение да вкара нов Закон за облагането на физическите лица, което не е лошо, но това също е един извънредно сериозен закон.
Доколкото чух, Закон за данък върху печалбата или, както се казва, за корпоративното облагане, също ще се вкара.
Съвършено необходимо от гледна точка връзването за бюджета е да бъде вкаран и Законът за местните данъци и такси.
Така че този закон, който фактически, доколкото разбрахме по време на обсъжданията в комисията, няма нито да допринесе, нито ще намали събираемостта на митата, бихме могли да го отложим с един-два месеца, още повече, че съгласно самите вносители, те имат нужда от доста технологично време след приемането му в пленарна зала и обнародването му. Предвидени са шест месеца да изработят подзаконовите нормативни актове и законът да влезе в сила.
Аз и в комисията предложих, нека да не са шест месеца, нека да го направим четири или три месеца, но да се поработи още върху закона и на второ четене, господин Цонев, да бъде обсъден след Нова година - м. януари - февруари, сериозно.
Присъединявам се към казаното и от господин Статков, мисля, че това е общо мнение, че има доста текстове, които би трябвало да бъдат, не бих казал изменени, но прецизирани.
Общо взето законът е превод на Митническия кодекс на Европейския съюз, което не е лошо, но от друга страна пък самият факт, че се прави превод и че се налага една друга правна система, мисля, че би трябвало по-добре да се стикова с другите закони. Тук вече са се изказали препоръки да се стикова не с Указ N 2242, но със закона, който ще действа след него - за безмитните зони или, както се наричат вече, свободни зони или свободни икономически зони. Това нещо би трябвало да бъде направено, но в комисията аз изказах своето безпокойство, че мисля, че този закон е твърде рестриктивен за нашата страна в момента. Тоест той ни налага по-сериозни ограничения, отколкото ние сме длъжни да приемем като асоцииран член.
След време, когато станем пълноправен член на Европейския съюз, дано това да стане час по-скоро, естествено, ние ще възприемем всичките негови положения, но, мисля, че ако се въздържим от прилагане на част от ограниченията, които се налагат с този закон, България само ще спечели. Ще спечели не само България, но ще спечелят и тези хора, които инвестират в България, а целта е точно такава в момента - как да привлечем повече инвестиции. Тоест да си дадем малко повече свобода. Ние нямаме интерес да налагаме всички ограничения, които биха ни се наложили след време да ги възприемем като пълноправен член на Европейския съюз. Нека да възприемем такива, каквито има в съседните страни и бих ви дал пример с Турция, с Югославия, с надеждата, че утре, когато седнем на масата на преговорите, това нещо, което трябва да го оправим, да го сложим и наистина тогава да има какво и ние да предложим като разменна монета за влизането ни в Европейския съюз.
Това е второто предложение, което направих, и мисля, че колегите би трябвало да ме подкрепят в тази му част.
От друга страна, мисля, че с това излагам и мнението на преобладаващата част от колегите, които се изказаха в комисията, е добре този закон да се стикова с бъдещия закон за свободните зони. Нека специалистите, които Министерство на финансите е привлякло да работят за този закон, да се потрудят, докато приемем данъчните закони и Закона за държавния бюджет и по този начин след време, когато двата закона бъдат предложени за второ четене, долу-горе между тях да няма разногласия.
По време на работата си върху този закон обаче аз се сблъсках с нещо много интересно. Има редица конвенции, по които България е страна. Имайте предвид, че една от тези конвенции е Нюйоркската от 1954 г., друга е Женевската от 1958 г., има друга за ТИР-карнетите, последната от тях, която отменя предишната - от 1975 г., но част от конвенциите, за съжаление, уважаеми колеги, за срам на Народното събрание, господин председателстващ, ги няма в Народното събрание.
След като съгласно нашата съвременна Конституция, международните договори, към които ние сме се присъединили, включително и тези конвенции, са част от вътрешното ни законодателство и даже имат приоритет пред вътрешното ни законодателство, и когато аз исках да проверя дали няма противоречия между конвенциите и закона, отидох в библиотеката, за съжаление се оказа, че в нашата библиотека ги няма. Мисля, че е срам за един демократичен парламент да не може да се провери един закон, който се предполага, че действа. И тези хора-специалисти, към които се обърнах и ги попитах имат ли тези конвенции, се оказа, че и те ги нямат. Е, кой знае тогава България какви международни ангажименти е поела?
Така че, господин председателстващ, мисля, че това нещо трябва да бъде по някакъв начин отстранено в най-скоро време и всеки един народен представител, а даже и всеки един специалист и обикновен гражданин, журналист и т. н., който отиде в библиотеката на Народното събрание, нека да има възможност да види какви са правните норми, които действат в България. Аз се изненадах, че от библиотеката ми казаха: "Ами, вижте, тази конвенция можем да я изискаме от Министерство на външните работи".
Да, но Министерство на външните работи може да ни я даде, но може да не ни я даде. Това е една подробност, но мисля, че не е маловажна.
Уважаеми колеги, аз смятам, че законопроектът ще бъде приет на първо четене, но се обръщам пак към председателя на водещата комисия господин Йордан Цонев, към господин Минев като шеф на митниците, нека да положим усилия, да не изнасилваме нещата във времето и в срок от два-три месеца да дадем възможност на специалистите да поработят над закона и да имаме наистина един модерен, европейски закон. Но да не се правим на по-черни от дявола или по-бели от Господа, за да се харесаме на Европейския съюз.
Господин Минев, отворете Европейския митнически кодекс и ще видите, че там има зони, които са изключени от приложението на някои членове, примерно Хамбургското пристанище. Защо ние да не си запазим, да кажем, Бургаското пристанище, господин Цонев? Да има то статута на Хамбургското пристанище. Лошо ли ще бъде? Още повече, че сега ще бъде реконструирано.
Или тези държави, които имат разни острови по Атлантическия океан, те също са изключени от действието на този закон. Е, ние не че имаме острови, но пък имаме други такива "островчета", така да се каже. Нека да дадем възможност и там да се води малко по-свободна търговия и да не слушаме във всичко сто процента това, което ни се диктува от някои. Имайте предвид, че тези някои може да са по-близко, отколкото си мислим. Аз не искам да говоря тук, но имам нещо друго предвид. Тези някои може да искат да спечелят конкурентни преимущества на нашия гръб, като в своите собствени страни не правят такива работи, каквито изискват от нас.
С това аз призовавам колегите да гласуват закона на първо четене, защото това е един модерен закон, един европейски закон, за разлика от някои данъчни закони, които са под влияние на англосаксонското право, но с уговорката да призовем всички, които имат отношение към закона, да поработят между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Цонев има думата за изказване.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, ще говоря кратко, тъй като колегите изчерпиха доста от проблемите, които този законопроект постави пред нас. Аз съм съгласен с по-голямата част от това, което те казаха.
Ще се опитам да внеса яснота по някои от поставените въпроси и в съвсем общ план да кажа, че в законопроекта доброто е повече, отколкото са проблемите и че той до голяма степен е много по-изчистен, отколкото преждеговорившите се опитаха да представят. В законопроекта наистина има проблемни текстове, има направени доста добри неща, но има и неща, които трябва да бъдат уточнени в работата ни по-нататък.
Съгласен съм и с това, че няма да имаме време в следващите няколко седмици да подготвим второто четене на този законопроект и затова след гласуването на първо четене ще предложа удължаване на срока за предложенията между първо и второ четене. Разбира се, не 2-3 месеца, както предложи господин Димитров, защото за 2-3 месеца можем не да подобрим този законопроект, а да направим 10 митнически кодекса. Това е много голям период от време, още повече, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и в Комисията по икономическата политика беше направен много задълбочен дебат, който общо взето показа, че отношението на колегите от всички парламентарни групи е повече положително и принципно няма различия по този законопроект.
Искам да се спра върху това, което колегата Статков направи като изказване. Той правилно отбеляза, че митническият надзор е въведен като инструмент, но не е достатъчно определен в законопроекта. В един от текстовете е казано, че този митнически надзор ще бъде регламентиран с правилника. Аз мисля, че това е нормално, правилно е. Ако ние искахме да няма правилник, трябваше да отидем към кодекс и тогава наистина щяхме да отидем още по-далеч в приемането на европейското законодателство, тогава наистина нямаше да можем да направим това, което повечето от вас искат: на този етап да защитим малко повече националния интерес. Затова избягахме от идеята за кодекс, въпреки че до последно у нас имаше колебания. Мисля, че с даването на възможност да се направи правилник защитаваме това ваше желание, то е и наше.
По отношение на бюрократизацията искам да Ви кажа, колега Статков, че най-сериозни съкращения на служители се проведоха именно в митниците, значително е намален численият състав, няма бюрократизация и има опит да се сложи ред в този разграден години наред двор на държавата.
Далеч съм от мисълта и аз като Вас, че всичко е станало. Мисля, че усилията, които полага новото ръководство, ще дадат някакъв резултат, ако, разбира се, и ние ги подпомогнем с този нормативен документ, с този закон, който е много съвременен, европейски и който смятам, че ще бъде добър инструмент в ръцете на амбициозната митническа администрация, която е започнала работа.
По отношение на фигурата на митническия посредник не ви направи впечатление, че аз в доклада си, за разлика от мотивите, където е казано, че се въвежда фигурата на митническия посредник, отбелязах, че се възстановява. Ние в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол със сътрудниците на комисията си направихме труда да вземем от библиотеката стария митнически закон от 1903 или 1906 г. (не мога точно да кажа) и се оказа, че там я има фигурата на митническия посредник. Това вече е било в България и ние просто го възстановяваме. Аз много се зарадвах като видях, че има неща, които в България са били правени преди да ги има в Европейския съюз.
По отношение синхронизацията с европейския митнически кодекс аз не споделям много крайното убеждение, че не е направена пълна синхронизация от една страна като текстове, дори ако искате като редакция и като превод, а пък от друга страна се правят забележки, че отиваме много напред в тази синхронизация. Мисля, че е намерен балансът и ако трябва някъде да пипнем, ще имаме време.
В общи линии смятам, че това е един добър законопроект, който за разлика от прежни наши опити в тази, а и в друга материя, се опитва да бъде много европейски и се опитва да бъде малко напред във времето, опитва се да изпревари равнището на структурната реформа и на другите промени в страната. Но аз лично смятам, че това е пътят.
Завършвайки, ви призовавам да гласувате на първо четене за този законопроект, внесен от правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за изказване проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Ще направя кратко изказване не, за да попреча на приемането на законопроекта на първо четене.
Искам да съдействам за създаването на едно мнение или настроение сред колегите и по-специално сред колегите от двете комисии наистина в тези месеци, които ще ни отделят от гледането на законопроекта на второ четене, да се опитаме да доработим някои неща с помощта на експерти отвън, разбира се, за да бъдем по-убедени при приемането на съответните текстове като окончателни.
Няма да навлизам в подробности, но и от разговори, които имах със специалисти, продължавам да смятам, че има две сфери, които са деликатни и във връзка с които са ставали и все още стават големите далавери, голямата контрабанда. Едната част от тези въпроси е свързана с митническата облагаема стойност. Някакъв отговор аз получих на въпросителните, които съпровождат всеки читател на тези два и половина текста в закона, но те за мен са неудовлетворителни, тъй като законът всъщност нищо не решава, а отпраща. С текста на единия член се казва: постановява, че митническата облагаема стойност е стойността, която се определя за митнически цели... В закона трябва да има нещо повече, независимо от правилника.
И втората сфера - не е нужно да се аргументирам - е свързана с временния внос. Досега много проблеми съпровождаха работата на митниците в тази област. Тук също ще трябва да се опитаме да направим така, че там да бъде невъзможно отварянето на прозорци за далавери.
И накрая, щом има пълно съгласие в двете комисии, което ще бъде подкрепено от залата, за отлагане на второто четене за след два или три месеца, аз ви предлагам да не определяме сега 15, 20 или 30 дни срок за внасяне на предложенията, тъй като двете комисии и особено Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в близките седмици ще бъдат плътно натоварени, убеден съм и с извънредни заседания по данъчните закони и бюджета. Времето за правене на предложения от депутатите предлагам да бъде отнесено за седмици преди второто четене и ако примерно второто четене е 31 януари, месец януари да бъде времето за правене на предложенията - не сега, когато депутатите ще бъдат затруднени. Мисля, че съм ясен.
Господин председател, това е и формално предложение и когато ще се гласува, ще моля да го имате предвид. То е продиктувано от съображенията да облекчим работата във връзка с второто гледане на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Обявявам разискванията за приключени.
Поставям на първо гласуване законопроекта за митниците.
Моля, уважаеми колеги, да гласуваме.
Гласували 169 народни представители: 159 за, няма против, 10 въздържали се.
Законопроектът за митниците е приет на първо четене.
Господин Цонев има думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, съгласен съм с предложенията, които се направиха, включително и това, което направи проф. Стоилов, но чета чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: "Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с 3 седмици или намален, но не по-кратък от 3 дни".
Затова правя процедурното предложение този срок да бъде удължен с 3 седмици, т.е. възможно най-големият, който ни позволява правилникът.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Той е съвсем точен. Съгласно чл. 68, ал. 1 от правилника ние нямаме право да удължаваме срока с повече от три седмици.
Поставям на гласуване предложението на господин Цонев срокът по чл. 68, ал. 1 за представяне на писмени предложения за изменение и допълнение в току-що приетия законопроект да бъде удължен на три седмици.
Гласували 165 народни представители: 165 за, против и въздържали се няма.
Срокът е удължен с три седмици.
Преди да закрия заседанието, няколко съобщения:
1. Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 4 ноември, вторник, от 14,00 ч. в зала 238.
2. Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 30 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
3. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание в сряда, 29 октомври, от 15,00 ч. в зала 142.
4. Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание в сряда, 29 октомври, от 15,00 ч. в зала 238.
5. Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията насрочва две заседания - едното на 29 октомври, сряда, от 18,00 ч. в зала 126. И следващото - в петък, 31 октомври, от 14,30 ч. в зала 126.
6. Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 31 октомври, петък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. Продължаваме със следващите точки от дневния ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова
Свилен Димитров