Председателствали: заместник-председателите Благовест Сендов и Иван Куртев

Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Днес рожден ден има Драгомир Драганов, който навършва първата половина от първото си столетие. (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми академик Сендов.
Във времето, което остава на нашата парламентарна група, аз ще се опитам да очертая по-мотивирано защо ние няма да подкрепим 16-ата поправка на Закона за приватизация. Шест от тези поправки, държа да отбележа, са направени през 1997 и 1998 г. Поправки, които за съжаление не дават обещавания ефект и в дейността на органите по приватизация не се постигат резултатите, които бяха записани и в програмата, с която, уважаеми дами и господа от мнозинството, вие избрахте вашето правителство. А приватизацията само тъне в мъгла и ако има някаква прозрачност, както вчера спомена уважаемата госпожа Николова - свръхпрозрачността, то има прозрачност само по намеренията на правителството да използва приватизацията за създаване на една нова икономическа класа, заедно с политическата власт, която притежава.
Какво е характерно за тази 16-а поправка? Аз много съжалявам, че господин Лучников не взема отношение по нея, защото с тази поправка в много висока степен се премахват последиците от Закона за обезщетяване на собственици, що се касае до реалното възстановяване. Не че ние поддържахме преди време едно такова виждане, но ние още тогава предупреждавахме, че онзи закон ще създаде сериозни проблеми пред приватизацията. И какво се получи? Законът за обезщетяване действаше известен период, в който едни лица си възсатновиха собствеността, а сега отново се връщаме към режима, който беше преди това. Става въпрос за възможността за обезщетяване не с идеални части, не с реално имущество, а с акции и дялове или с компенсаторни бонове. Тоест нещата се върнаха там, където бяха и една част от тези хора, които очакваха да получат по онзи закон реално имущество, днес ще трябва да се задоволят с акции и дялове или компенсаторни бонове.
Защо ние няма да подкрепим този закон? Защото, запазвайки специалната набирателна сметка към министъра на финансите, с която той да се разпорежда, и под привидното намерение за насочване на всички приходи от приватизацията в бюджета, урязва възможността за заделяне на средства от приватизацията за отбраната, за опазване на околната среда, за фонд "Земеделие", за фонд "Тютюн", за държавното и обществено осигуряване, за здравно-осигурителната каса. И възниква много простият въпрос - когато от приватизацията не се насочват средства към тези социални и общественозначими дейности, как ще се осигуряват средства за тях? Ще кажете - от бюджета. От бюджета, но не по някакъв норматив, а по преценка на приоритетите и от политическите нужди на днешния кабинет. Няма да има вече законов принцип, който да определя колко процента от приходите от приватизацията да отиват за тези дейности.
Защо ние няма да подкрепим тази 16-а поправка? Защото се въвеждат механизми, при които да има възможност свързаните лица да участват необезпокоявани в приватизацията, като процент. Искам да припомня на уважаемите народни представители кои са тези свързани лица, които при днешното гласуване, при това на второ четене, ние ще премахнем като ограничителна категория за участие в приватизацията - съпрузите, роднините по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и роднините по сватовство; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото. Ето тези категории, уважаеми дами и господа народни представители, вие искате да допуснете в икономиката, при което плетката, която ще се получи между политическа власт чрез тези законови решения и икономически възможности, ще бъде една плетка, която нашето общество не иска и няма да приеме.
Защо ние няма да подкрепим тази 16-а поправка? Защото се създават възможности чрез отмяната на чл. 32 дружествата в ликвидация да минават и тяхното имущество да се продава по реда на Закона за приватизация, сега това имущество да се продава извън строго ограничителните и стриктно разписани процедури по приватизация на държавно и общинско имущество. Вчера вие ясно заявихте това намерение. В този смисъл вашата приватизация и цел е прозрачна. Били трудни процедурите. Ами да, трудни са, защото вие самите казвате многократно, че корупцията ни е обгърнала отвсякъде и само едни такива законово разписани процедури, а не зависещи от волята на този или онзи чиновник, или министър, могат да гарантират някаква относителна чистота на процеса. Намерението съдът да бъде изваден от тези отношения само потвърждава това. След като преди година и половина, когато взехте властта, вие с промяната в ГПК отнехте правото на Прокуратурата да следи за държавния интерес, днес вече се чуват гласове, че приватизационните сделки не трябва да се разглеждат от съда. Ами, не трябва, като вашият министър Краус е прехвърлил акциите на съпруга на госпожа Михайлова преди да се произнесе Административния съд. Не трябва.
Сигурно пак със задна дата ще измените нещо, както го направихте за консултантите. Тогава възложихте, извън Закона за държавните и общинските поръчки, консултантските услуги и след това изменихте закона, като казахте, че той не се отнася за консултантите по приватизацията.
Все повече ще ви се налага чрез вашето гласуване да легитимирате противозаконни, бих казал дори криминални действия на вашия кабинет. И отговорността, колкото и да цъкате, ще си бъде ваша. Защото предлаганият закон отново развива и увеличава средствата за този метод чрез консултанти-посредници. Като заделяте 10 на сто само за тях, орязвате фонд "Тютюн", орязвате фонд "Земеделие", да не говорим за културата. Всичко отива в бюджета, а 10 на сто сте заделили за посредниците по приватизацията, след като вестниците от шест месеца пишат какво сториха тези посредници и какво продадоха. Само още не са започнали да пишат колко пари те са усвоили за тази дейност, но след време и това ще се пише - колко струват те на българския данъкоплатец и на държавата, и колко пари са получили по програмите "Сара" и "Фар" от Евросъюза. И какъв е резултатът в крайна сметка - само удължаване на сроковете. Това е. И вместо промяна в това виждане за приватизация чрез консултанти - посредници, нищо такова не се открива в този закон.

Има още много неща, които ни карат при днешното гласуване да ви оставим вие да понесете отговорността си оттук насетне и за резултатите от тази шестнадесета поправка. Защото ангажиментът на Народното събрание към всичко това, което върши изпълнителната власт, опира дотам, докъдето стига и волята на отделния народен представител, когато гласува. Благодаря. (Частични ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Демократичната левица има още само 45 секунди.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Разбирам, че ще дам допълнително две минути на Михаил Миков, за да може да обясни тезата си. Защото повярвай ми, ти като юрист, и то ценен в нашата комисия, трудно защитаваш политически тези. И аз не можах да схвана как когато постъпленията от приватизация са изцяло в бюджета, това има връзка с посредниците, тъй като десетте процента, които се отделят, са пари, които са за разходи за приватизация на всички приватизиращи органи, не става дума само за посредници.
Плюс това, когато говориш за прозрачност, смяташ ли, че посредниците са в полза на прозрачността на процеса или не?
Ако отговориш на тези два въпроса, но не с политически лозунги, тогава би имало смисъл от това, което каза преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Николов, за конкретните въпроси.
Ще тръгна отзад напред - отговарям на втория въпрос. Не смятам, че участието на консултантите повишава прозрачността, доколкото вече има поне два-три случая, в които техни предложения самата Агенция за приватизация ги отказа. Тя даде оценката за тяхната дейност - Надзорният съвет. Те посочиха един за купувач, Надзорният съвет извади друг.
На първия Ви въпрос. На стр. 2 пише така: "Възнагражденията на консултанти по приватизационни сделки се заплащат от паричните постъпления от сделки или от средствата, предвидени за фондовете по ал. 1, т. 1".
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): За разходи.
МИХАИЛ МИКОВ: Хайде тогава като ще приватизираме така, да закрием Агенцията за приватизация. Защото ние веднъж гласуваме бюджет на 200 - 300 души, които трябва да изпълняват определени държавни функции, и този бюджет си влиза в бюджета. Фондът за покриване разходите за приватизация на държавните предприятия растеше през годините. От наше време, имам предвид управлението на Демократичната левица, от 5 - 6 - 7 сега отива към 10 на сто и то средства, директно насочени към консултантите. Ами за какво получават заплати тези приватизиращи органи? Защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз ще се опитам първо да представя промените такива, каквито са предложени от Министерския съвет, да изкажа своето становище по тях и в същото време да се опитам да дам отговор на преждеговорившите мои колеги и на техните въпроси, така както бяха поставени.
Първата промяна, която се предлага от Министерския съвет, е да се преодолее колизията между Търговския закон за правилата за ликвидация и Закона за приватизация. Такава колизия безспорно имаше и имаше опасност да не бъдат удовлетворени кредиторите на предприятията в ликвидация от средствата, постъпващи от приватизацията, защото тези средства по Закона за приватизация се разпределяха така - 90 на сто в бюджета и 10 на сто за покриване на разходите за приватизация. Това е първата промяна, която се предлага.
На тази пречка се натъкнаха органите, които се занимават с ликвидация в Министерството на промишлеността и това е тяхното предложение. Според мен това е разумна и правилна промяна в посока на преодоляване на колизията между двата закона.
Втората промяна, която се предлага, това е изменението в чл. 2, ал. 10 в Закона за приватизация, където на Министерския съвет се дава правото да определи списък на държавни предприятия, които ще се приватизират само с пари, което означава, че няма да се допуска плащане с други платежни средства, освен парични, което означава, че за тези предприятия ще бъдат предпочетени само онези инвеститори, които могат да платят съответната сума, определена от органа по чл. 3. Тази промяна засяга действително работническо-мениджърските дружества, които няма да могат да плащат разсрочено, засяга и възможността за използване на инвестиционни бонове, като намалява предлаганите отсреща.
Припомням обаче връзката с едни промени, които преди това направихме, включително и с гласовете на Демократичната левица, защото оттам идва атаката за това, че се намалява предлагането срещу инвестиционните бонове, а именно отнемането на възможността за бонификация на инвестиционните бонове, когато те бъдат използвани от работническо-мениджърските дружества. Така че там намалихме. Сега Министерският съвет продължава тази линия, като предлага да намалим и въобще да отнемем бонификацията, когато инвестиционни бонове се използват като платежно средство при приватизация от фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Така че абсолютно логична е възможността предприятия, които не могат да използват такива средства, да бъдат включени в един списък, представен от Министерския съвет.
Следващата промяна е увеличението на прага за приватизиращите органи от 350 млн. лева капитал на 1 млрд. лева, което дава едно разпределение по органите по чл. 3. Цифрите са такива: Министерството на промишлеността ще приватизира около 1000 предприятия, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - около 400, Министерството на регионалното развитие и благоустройството - 300, Министерството на търговията и туризма - 350, Министерството на транспорта - около 200, и Агенцията за приватизация - около 100 предприятия. Точно такива са възможностите на тези министерства. Възможностите да продадат тези предприятия са съобразени с техния досегашен опит и с извършените от тях сделки. И тук, според мен, е напълно излишен спорът, въпреки че и върху тези цифри имаше забележка, че Министерството на промишлеността, което продавало непрозрачно, щяло да продаде 1000 предприятия. Става дума за 1000 малки предприятия. А спорът прозрачна или непрозрачна е процедурата по приватизацията в Министерството на промишлеността, струва ми се, че всеки петък се води между Демократичната левица и господин Божков. Така че имате възможност да проверите и да задавате своите въпроси, да използвате правото си на парламентарен контрол.
Следващата промяна е възможността постъпленията в бюджета да бъдат 90 на сто, значи през бюджета да се разпределя за тези фондове, за които ставаше дума преди това в закона и за които тук се счита, че е по-правилно да попадат средства от приватизацията, сега това да става през бюджета. Сиреч 90 на сто от постъпленията на приватизационните сделки да постъпват в бюджета и оттам те да отиват като разходи за средствата, за които преди това отиваха разходите от тези фондове.
Струва ми се, че това е един правилен подход и той въобще отговаря на поетите от нас ангажименти да направим прозрачен бюджет, който да бъде консолидиран, да преминем към една нова трежъри система на бюджета с една-единствена сметка, за да е ясно какви са разходите и какви са приходите в едно министерство и как те се харчат.

Мисля, че тук вие като опозиция имате по-голяма възможност да следите дали те правилно се разходват и да се повиши тяхната ефективност, от което пък имат полза всички български граждани.
Така че спорът точно по този текст и по тази промяна ми се вижда доста безсмислен.
Не може ли да служат инвестиционните бонове като платежно средство при публичното предлагане, когато то е използвано като метод на приватизация? Е, разбира се, че не могат. Тук имаше спор за "бонова инфлация" - какъв е този термин, който е въведен, разбира се, само в мотивите. Аз искам да ви кажа, че големият проблем не е в това, че ще участват и биха могли да участват на борсата играчи с инвестиционни бонове. Големият проблем е, че нямаме регламентиране на този пазар - нещо, което сега със Закона за публичното предлагане на ценни книжа го имаме. И аз очаквам, че този закон ще влезе скоро на първо четене в пленарна зала. Така че създаването на правилата на този пазар ще бъде факт. Така че тези притеснения също ще отпаднат.
Разбира се, невъзможно е в един сектор на пазара на фондовата борса да се участва с инвестиционни бонове, на друг да се участва с пари. Ето това състезание между парите и инвестиционните бонове ще го има на централизираните публични търгове, които също са метод на приватизация чрез публично предлагане.
Тези притеснения, които бяха изказани, според мен са несъстоятелни. Вместо да се участва на неофициалния фондов пазар, сега ще има възможност да се участва на централизираните публични търгове - също специфична форма за публично предлагане на ценни книжа. Кажете какво против това имате или считате, че е неправилно така да бъдат разделени нещата. Според мен не може да бъдат разделени и това е правилният подход, който тук е избран.
Промените, които касаят дисконтирането на офертите на работническо-мениджърските дружества. Какво се оказа? След обективен преглед на практиката на приватизиращите органи се оказа, че около 40 на сто от приватизационните сделки са направени с работническо-мениджърски дружества. Но забележете, за повече от 90 на сто е нямало друга оферта от тези продажби. Това е истината. Това потвърждава една теза, която многократно аз съм твърдял, че за около 1200 малки предприятия няма да има друг купувач в България освен работническо-мениджърските дружества, като техният актив е неосезателен. Само те - техните работници, техните мениджъри - могат да бъдат загриженият собственик на тези предприятия. И това се е получило, в края на краищата.
Обективният преглед на практиката на приватизиращите органи това показва. Разбира се, спорна беше практиката на приватизиращите органи, когато те дисконтираха офертите. Сиреч, при по-висока цена на работническо-мениджърското дружество продаваха на кешов купувач, който даваше по-малка цена. Ето това беше спорно и беше атакувано - и съвсем основателно, според мен, защото не беше записано в закона. Сега това правим - в закона това записваме.
Разбира се, 10-те процента и на мен ми изглеждат малко несъразмерни. Защото ако приемем, че в бюджета за догодина ще бъдат заложени 6,5 на сто инфлация, това означава, че с допълнителни 3,5 на сто дисконтираме офертата на работническо-мениджърските дружества, за което не се намира много обективно обяснение - това наказание за работническо-мениджърските дружества ли е или не е.
Тук големият проблем обаче, когато се поставя за разсроченото плащане, си е наистина проблем на българската приватизация и то главно в посока на обратимостта на този процес. Безспорно, когато разрешаваш разсрочено плащане, трябва да имаш гаранция за това, че все някога ще бъде платена и че сделката от това не се разваля. Това е проблемът, който наистина стои пред нас - проблемът с гаранцията, която се поема, че работническо-мениджърското дружество, например, или друг инвеститор, ако бъде разрешено разсрочено плащане и не плати, при разваляне на сделката предприятието ще бъде в състояние да бъде продадено на друг инвеститор. Значи подозира се, че това няма да стане така, което означава, че разсроченото плащане, въпреки че е добра преференция за работническо-мениджърските дружества, трябва по някакъв начин да бъде санкционирано. Това е предложението, като се намалява офертата, като се дисконтира офертата с тези 10 на сто годишно.
Друга съществена промяна, която е направена и е предложена от Министерския съвет, е възможността да бъдат отписвани задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, така наречения "зунк". Искам да обърна внимание върху тази промяна, защото тя е много съществена за хода на приватизацията, особено за големи декапитализирани предприятия.
Предложението, което е направено, е: когато отношението между зунка и собствения капитал е от 0,5 до 1, да има възможност за отписване до 50 на сто от зунка; когато е от 1 до 4, да има отписване до 75 на сто, а при коефициент над 4 да има отписване до 100 на сто. Ето тази възможност, която сега се дава в закона, дава възможност някои големи български предприятия, в които са правени инвестиции и кредитът за тези инвестиции не е обслужван, да бъдат отписвани техните задължения към държавата, по който начин да бъде намерен инвеститор, който да има възможност освен да купи предприятието, защото купуването на едно предприятие от кешов инвеститор не означава, че в предприятието влизат свежи пари, обратното - означава, че кешовият инвеститор по-късно ще трябва да вложи свежи пари в това предприятие, за да повиши неговота конкурентност. Ето тази възможност, която се дава сега с промяната в закона, според мен ще доведе до по-голям интерес към големите български предприятия, които имат големи задължения, за закупуване от инвеститори, които ще бъдат във възможност да инвестират свежи пари в тези предприятия.
Следващата промяна е промяната в Закона за опазване на околната среда, която ясно опредeля отговорността на държавата. Ние в Комисията по икономическата политика обаче считаме, че тази отговорност на държавата е прекомерна така, както е записана в текста, предложен от Министерския съвет, и вероятно между първо и второ четене ще бъде предложена промяна в текста така, че наистина да бъдат поемани ангажименти от държавата за екологични щети, нанесени преди покупката или преди реституцията, въобще преди приватизацията на предприятието, но в същото време тази отговорност да не касае вече сделки, в които това е сметнато. Този пасив е пресметнат.
Отменя се и чл. 63 от Закона за корпоративното подоходно облагане в тези промени на закона, който касаеше плащането на дивидент, когато се приватизира едно държавно предприятие. Това беше една, според мен, неточност в Закона за корпоративното подоходно облагане, защото не може да има дивидент преди приключване на финансовата година. И сега с отменянето на този член тази нецелесъобразност в закона е преодоляна.
И накрая, според мен тези промени, бидейки окончателните промени на този закон, са промените, на които ние разчитаме, че ще изчистят онези противоречия между законите и онези противоречия между закона и практиката, които ще доведат до ускоряване на процеса, на който ние така разчитаме в ситуация на световна криза на пазарите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, точно времето Ви изтече. Благодаря.
Думата за реплика е на народния представител Михаил Миков, който има 45 секунди.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Съвсем телеграфно към уважаемия господин Николов. Уважаеми господин Николов, не смятате ли, че възможността, която се дава на Министерския съвет - да опрощава, да отписва задължения след сделката до 75 на сто, до 100 на сто, до 50 на сто - може да доведе дотам, че същността на прехвърлянето на акциите да не бъде сделка особено при много задлъжнелите предприятия, а договарянето и уреждането с Министерския съвет? Виждате ли Вие и вашето мнозинство възможност да ги фиксираме твърдо в закона тези проценти? Този отговор е много важен и за философията на поправката. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика народният представител Стефан Нешев от Евролевицата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Николов! Тази сутрин попитах един ваш колега от СДС какво работи и той ми каза - каквото работя аз. Аз съм инженер, и Вие сте инженер. Сега ще Ви попитам нещо и ще се радвам, ако ми отговорите не като политик, а като инженер.
Първият въпрос е: ако списъкът на Министерския съвет съдържа всички възможности да се приватизират чрез касова приватизация ония, които са годни за икономическа дейност, а остават в режим на оздравяване или фалиралите за масова приватизация или приватизация чрез инвестиционни бонове, какво ще бъде въздействието на парламентарната република, на България?
Вторият въпрос: отказът за различни бюджетни сметки, а преминаването им чрез приватизацията към бюджета не води ли до безконтролно преразпределение на средствата от изпълнителната власт?
Третият ми въпрос: немалко ...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Кой ти го писа?
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Лучников, баща ми, който ме учи на право. Запомнете това нещо. (Реплики от СДС.)
Друга оферта. Немалко оферти от колективите за работническо-мениджърска приватизация са постъпвали, а оферти от други субекти не са постъпвали. Това не ви ли подсказва, че оздравяването на икономиката е дело на давещия се, тоест на България, че ние, българите, можем да си поправим разрушената икономика и не бива да разчитаме някой друг да дойде да ни я възстановява, след като сме създали икономическа среда, в която тя не е нормално действаща.
И последният ми въпрос е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Времето за реплика изтече.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин председател, само още едно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, с най-добри чувства към Евролевицата.
СТЕФАН НЕШЕВ: Държа в ръцете си една декларация на двама депутати от СДС - Величков и Каракачанов. В нея пише: "В съответствие с Конституцията на Република България, която гарантира равенство пред закона на всички български граждани...". Защо разделихте гражданите на България на работещи в държавни предприятия и в общински предприятия?
Благодаря ви. Благодаря и на Вас, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика народният представител Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): На репликата на господин Миков, аз не усетих дали във въпроса имаше закачка, но той е доста сериозен - дали практически продажбата ще се дължи само на договаряне и каква част от зунковете ще бъдат отписани или не и кой ще го прави това. Този, който ще продава, ще отписва и зунка.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще продава агенцията, а ще отписва Министерският съвет.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Това е в края на краищата единият процес. Това ще става по предложение на продаващия. Така че не може да се подозира, че ще се преговаря отново с евентуалния инвеститор от друг орган, а не органа, който продава съответните акции. Така че според мен не може да има някакъв проблем, но безспорно нещата са свързани. Безспорно този, който купува, ще даде пари, които ще съобрази с това какви дългове ще изплаща по-късно на това предприятие. За това става дума.
Защо са декапитализирани, как са отписани тези задължения, защо преди това този процес не е станал, е нещо, с което ще изпаднем в един политически спор? Според мен, този политически спор е решен. Няма смисъл да си припомняме неща, които са станали и които са определили състава на този парламент.
На репликата на господин Нешев. Притесненията му са, че за масова приватизация така, както ние свикнахме да наричаме раздържавяването чрез инвестиционни бонове, ще останат предприятия, които не са качествени. Това е притеснението. Само припомням, че тази втора вълна на емитиране на инвестиционни бонове не е първата вълна на масова приватизация такава, каквато я помним отпреди две години. Тук става дума за емитиране на инвестиционни бонове, емитиране на права на български граждани за закупуване на дялове или акции от български предприятия. Там ще се състезават инвестиционни бонове и пари, което ще даде възможност за една реална оценка на качеството на тези акции, които ще бъдат закупени. Това е хубаво да се разбира. На пазара ние ще знаем какво е качеството на акциите не заради това, че ще има някакъв списък, в който ще бъдат изхвърлени боклуци, както Вие смятате. Аз лично ще настоявам и това е теза, която в Комисията по икономическата политика е споделена от абсолютно всички депутати, че ние трябва да предложим на тези централизирани търгове стойностни български предприятия. А каква ще бъде цената на акциите им, сиреч оценката за тези предприятия, ще стане ясно при състезанието между инвеститорите за закупуване на акциите.
За мен на втория въпрос аз отговорих съвсем ясно, а именно дали е по-контролируем разходът, който прави правителството чрез бюджета или чрез фондовете, които бяха в закона. Според мен е по-контролируем, когато разходът се извършва чрез бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Демократичната левица изчерпи времето си. СДС също изчерпи времето си, без д-р Панчо Панайотов.
Има ли желаещи от останалите народни представители за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроектите по реда, по който те са постъпили.
Поставям на гласуване законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
Моля да гласувате.
Гласували 176 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 34.
Законопроектът на народния представител Панчо Панайотов е приет.
Поставям на гласуване на първо четене Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Петя Шопова и Стефан Нешев.
Моля да гласувате.
Гласували 175 народни представители: за 51, против 81, въздържали се 43.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Яшо Минков.
Моля да гласувате.
Гласували 164 народни представители: за 127, против 14, въздържали се 23.
Законопроектът се приема.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет.
Моля да гласувате.
Господин Николов, ще има ли предложение за удължаване на срока за подготовка на законопроекта за второ четене?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, срокът е така, както е в правилника.
Гласували 174 народни представители: за 103, против 18, въздържали се 54.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Има думата господин Никола Николов, председател на Комисията по икономическата политика, да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект N 854-01-96 от 2 септември 1998 г. за
изменение на Закона за застраховането, внесен от Никола Джипов Николов, за второ четене

На редовното си заседание на 21 октомври 1998 г. Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение на Закона за застраховането, внесен от народния представител Никола Николов, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди Закона за изменение на Закона за застраховането."
Параграф единствен е било предложението на вносителя. Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип това предложение.
Има предложения от народните представители Руси Статков и Христо Христов, които са приети от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на вносителя е "Закон за изменение на Закона за застраховането", а комисията предлага заглавието на закона да бъде "Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането".
Има ли възражения по това предложение? Няма.
Моля да гласувате предложението на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
"4. Определя минималния размер на застрахователните премии по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, точки 1 и 2."
2. Досегашните точки 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно точки 5, 6, 7, 8, 9 и 10."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е нов параграф, който предлага комисията. Няма го в предложението на вносителя.
Господин Руси Статков желае ли да вземе думата? Не. Други желаещи? Няма.
Моля да гласувате § 1 на законопроекта.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нова ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
"(2) Застрахователният посредник трябва да притежава висше образование, общи търговски познания и специални знания в областта на застраховането.
(3) Когато застрахователният посредник е юридическо лице, обстоятелствата по ал. 2 се установяват по отношение на лицата, които го управляват и представляват."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По § 2 желае ли някой да се изкаже?
Заповядайте, господин Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди известно време господин Руси Статков, народен представител от Демократичната левица, недооценявайки международната практика и условията на българския застрахователен пазар, направи малко прибързано предложение да се повишат изискванията към застрахователните агенции. След консултация със специалистите от СДС - подчертавам - специалистите от СДС, защото много често левицата казва, че там няма специалисти, той промени становището си, за което го поздравявам. Сега ние двамата с господин Статков излизаме с това съвместно предложение за промяна на Закона за застраховането и се надявам да го подкрепите. Лично аз вярвам, че когато става дума за положително развитие на българския застрахователен пазар, в тази зала няма да има политизиране и конфронтация.
Мотивите, които ни накараха да направим това предложение, са следните. Застрахователният посредник има много по-големи правомощия, предоставени му от застрахователя, по сключването и изпълнението на застрахователния договор. Ето защо той носи по-голяма отговорност и е нормално държавата да предявява по-високи изисквания към неговата дейност - образование и знания в областта на застраховането. В случаите, когато застрахователният посредник е юридическо лице, образователният ценз и застрахователните познания следва да се изискват от лицата, които го управляват и представляват, с оглед защита интересите на застрахованите лица.
Застрахователните помощници, агенти, са лица, упражняващи свободна професия, на които застрахователят е възложил задължението да набират клиенти и да сключват застрахователни договори с тях. Те нямат никакви задължения по оказване на по-нататъшно съдействие на страните по застрахователното правоотношение и по ликвидацията на щетите за разлика от посредниците.

Практиката показва, че всеки един застраховател работи с много застрахователни агенти, няколко хиляди, в различни региони на страната, които в зависимост от условията на продаваните застраховки могат да притежават по-висок или по-нисък образователен ценз. Ограничението, което сега действащата ал. 1 на чл. 46 налага, пречи на застрахователя да установи широко присъствие на застрахователния пазар. Ето защо то следва да бъде отменено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Народният представител Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ние с господин Христов действително стигнахме до едно решение във връзка с внесения законопроект от господин Никола Николов. Доколкото си спомняте, господин Николов предлагаше въобще да отпадне изискването за застрахователните посредници и агенти за висше образование. Аз вече говорих пред вас, когато се обсъждаше този законопроект, но съм длъжен да припомня, че ставаше дума за промяна на закона през м. юли, в която промяна се предлагаше нещо, което според мен трябваше да бъде добре приключено. А това нещо беше свързано с регулация на пазара - от пазара да се отстранят силовите групировки. И в този смисъл аз подкрепих предложението на експертите от СДС да въведем критерий за хората, които участват на този пазар, именно висшето образование. И тогава всички вие, колеги от СДС, го подкрепихте като едно разумно предложение, за което аз и днес съм ви благодарен. Защото имаше и други аргументи, свързани с наличието на кадри с висше образование, които са безработни, аргументи, свързани с няколко други изисквания, които са и международни изисквания. Очевидно реакцията на една част от застрахователните дружества беше негативна и в този смисъл аз съм съгласен, господин Христов, аз отчетох тази реакция по отношение на застрахователните агенти. Но това не снема отговорността от тези субекти. След като получават лиценз, те са длъжни пред хората да носят отговорността за собствените си агенти и за тяхното обучение, включително и за тяхното образование. Защото средно около 40 - 50 хил. лири в Англия се отделят за обучението на агенти годишно. Така че отлагането в момента не означава, че няма да има изисквания за образованието към агентите. Специално за брокерите виждате, че остава. Ние с господин Христов постигнахме това съгласие, тъй като поотделно бяхме подготвили законопроекти. Така че няма нищо сензационно в това, че има едно общо мнение по отношение взискателността към кадрите на този пазар, който ние всички заедно обявихме, че ще го регулираме като държава, като орган на държавата по един друг начин и с това ще създаваме нови условия.
Разбира се, ние не изчерпваме промените в закона. Напротив, някои неща за съжаление се влошиха, за някои неща сигурно ще има и атака пред Конституционния съд. Доколкото разбрах, главният прокурор на републиката във връзка с лицензирането е внесъл предложение в Конституционния съд. Очевидно много въпроси остават, но за тях ще стане дума вероятно в близките дни и седмици.
За конкретното предложение сега нямам какво повече да кажа, освен това, че наистина вие се убедихте, че трябва да има изискване за висше образование за една част, сигурно ще се убедите и за другата във времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Все пак господин Статков, сензационно е, че днес имаше благодарност от управляващи към опозицията и от опозицията към управляващите. Това все пак е сензация.
Други желаещи да се изкажат по § 2 няма.
Моля да гласувате сензационния § 2.
Гласували 114 народни представители: за 111, против 3, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В чл. 46 ал. 1 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за застраховането.

Преминаваме към точка осма от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител - народният представител Христо Бисеров.
Давам думата на господин Лучников, председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"становище
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за допълнение на
Наказателния кодекс N 854-01-90, внесен
от Христо Бисеров

На заседание, проведено на 10 септември 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс N 854-01-90, внесен от народния представител Христо Бисеров, и прие, че това допълнение е необходимо, за да се запълни празнотата в Наказателния кодекс след приемането на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Предлаганите текстове съответстват напълно на текстовете, предвидени в Наказателния кодекс за престъпления против изпълнението на редовната военна служба. Поради това комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат предлагания законопроект за допълнение на Наказателния кодекс на първо и второ гласуване."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Нансен Бехар да докладва становището на Комисията по национална сигурност.

ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:

"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО:  законопроект за допълнение на Наказателния кодекс N 854-01-90, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 23 юли 1998 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на заседанието си, проведено на 9 септември 1998 г. Законопроектът за допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Христо Бисеров, предвижда наказателна отговорност за гражданите, нарушаващи задълженията по изпълнение на мирновременната алтернативна служба по аналогия с наказателната отговорност на гражданите, отклонили се от изпълнение на наборна военна служба.
Законопроектът е във връзка със Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, голяма част от текстовете на който са приети на второ гласуване, и е съобразен със становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията към Тридесет и осмото Народно събрание с входящ N 853.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Христо Дамянов Бисеров.
Становището на комисията беше прието на 9 септември 1998 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приветствам законопроекта на колегата Христо Бисеров, защото той показва прецизност в законодателната техника. В първоначалния вариант за второ четене на Закона за алтернативната вонена служба се предвижда изменение в Наказателния кодекс. Един маниер, който в Народното събрание не се приветства от болшинството народни представители от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Когато става дума за изменение на други закони, по-добре е със собствен законопроект, със специален законопроект да стане това изменение.
Затова като подкрепям изцяло и техниката, която използва господин Бисеров, и идеите, които са в раздел втори, а и в текстовете, които той предлага, поставям само един въпрос и моля вносителят да ми отговори. Защо във варианта, който се е предвиждал като раздел трети в самия законопроект за алтернативната служба, освен наказанието "лишаване от свобода" се предвижда и наказанието "глоба" с различен размер на глобите, а в законопроекта, който той внася сега, това не се предвижда?
Второ, има много интересен чл. 370а в другия законопроект, който гласи: "Ако в режим положение на война или военно положение гражданин, изпълняващ алтернативна служба, се отклони от изпълнението й се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години". Не виждаме този текст в законопроекта, който той внася.
С въпросите, които поставям пред вносителя, предлагам на народните представители да подкрепим законопроекта на народния представител Христо Бисеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Шопова, ако Вие одобрявате технологията, заслугата не е само на вносителя. Заслугата е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
В отговор на Вашите въпроси искам да уточня, че ако има някаква разлика между текстовете, които бяха в първоначалния вариант като инкорпорирани в общия Закон за алтернативната служба, и сегашният законопроект, който си позволявам да внеса, това произтича от обстоятелството, че съм търсил еднаквост между наказанията, а включително и текстовете, които определят отговорността както за военна служба, така и при мирновременна алтернативна служба. Такъв един подход смятам, че е правилният и е в съответствие с чл. 6 от Конституцията на Република България за недопускане на привилегии, основавани на религии или убеждения във връзка с възможностите за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба. Това е моят отговор на Вашия първи въпрос.
По отношение на втората Ви бележка, когато става въпрос за алтернативна служба, която не е в мирно време, моето мнение е, че отговорността трябва да бъде поставена под общия режим. Ако забелязвате, всички текстове, по внесения от мен законопроект, засягат мирновременната алтернативна служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли други желаещи за изказване? Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поради това, че въпросът за този законопроект е съвсем ясен, моля да го приемем и на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Светослав Лучников законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля господин Лучников да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"З А К О Н
за допълнение на Наказателния кодекс

§ 1. В глава дванадесета се създава раздел IIа.

Раздел IIа
Престъпления против изпълнението на мирновременната
алтернативна служба

Чл. 368а. Български гражданин, който се отклони от изпълнение на мирновременна алтернативна служба се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл. 368б. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява мирновременна алтернативна служба се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Чл. 368в. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от изпълнение на мирновременна алтернативна служба се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл. 368г. Който без разрешение напусне мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба или не се яви на мястото на службата при назначение, командировка или от отпуск за срок повече от три денонощия се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл. 368д. Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по мирновременната алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.
Чл. 368е. Който се отклони от изпълнение на задължение по мирновременната алтернативна служба чрез симулиране на болест, подправка на документи или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
Чл. 368ж. Който откаже да изпълнява задължения по мирновременната алтернативна служба или системно се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и § 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Заглавието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Заключителна разпоредба.
§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и § 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2, както и целият закон, са приети на второ четене.

Точка девета от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АМНИСТИЯ И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИ НАКАЗАНИЯ - вносител Христо Бисеров.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников, моля да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроекта за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания
N 854-01-91, внесен от Христо Бисеров

На заседание, проведено на 19 септември 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания N 854-01-91, внесен от Христо Бисеров.
Със Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба се създаде възможност за младежи, които съгласно своето вероизповедание не са в състояние да изпълняват редовна военна служба, да я заменят с алтернативна. Преди влизането в сила на този закон младежи, които съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България имат право да искат замяна на воинските си задължения с алтернативна служба, са били осъдени по различни състави на членове 361 - 363 и членове 380 - 386 от Наказателния кодекс. Предлаганият Закон за амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания освобождава от наказателно преследване и от изтърпяване на наложени наказания именно тези младежи.
Поради това комисията единодушно прие да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от народния представител Христо Бисеров.
Направиха се някои забележки по прецизността на редица текстове, които комисията реши, че трябва да бъдат предложени и решени при второто гласуване на законопроекта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Бехар, моля да докладвате становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроекта за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания
N 854-01-91, внесен от Христо Дамянов Бисеров
на 23 юли 1998 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на заседанието си, проведено на 9 септември 1998 г. Законопроектът за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания е във връзка със Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, голяма част от текстовете на който са приети на второ гласуване и е съобразен със становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията към Тридесет и осмото Народно събрание - вх. N 853.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от Христо Дамянов Бисеров.
Становището на комисията беше прието на 9 септември 1998 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ако по предния Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс аз възприех едно такова решение, в предлагания ни Закон за амнистия има някои неща, които много сериозно ме смущават. И аз лично днес сигурно ще се въздържа, а вече на второ четене, ако текстовете придобият корекции в духа на това, което след малко ще изложа пред вас, аз ще подкрепя едни такива изменения.
За какво става въпрос? Става въпрос, че се амнистират престъпления за един период, свързан с действието на новата Конституция - 13 юли 1991 г., до влизането в сила на този закон. Аз лично смятам, че свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободният избор на вероизповедание са съществували и преди това, макар и неконституционно защитени.
Така че определено смятам, че този мащаб трябва да бъде наложен към всички такива деяния, когато ние преосмисляхме законодателно преди малко в Закона за изменение на НК този въпрос. Но видът, в който е предложен текстът, крие много сериозна опасност и тази опасност е свързана с едно явление, което застрашава устоите на нашата войска. Особено след отварянето на границите, условно ще го нарека, аз лично съм се интересувал преди четири-пет години от този въпрос, много български граждани - малолетни, непълнолетни, заминават в чужбина заедно със своите родители. Там имаше едни задължения - в определен срок те да заявят пребиваването си там в нашето посолство, за да могат военните власти - посолството там играе функцията на военно окръжие - да ги призовават, за да изпълнят дълга си към държавата и към войската. Поради това, че те не са заявявали това, което е административно нарушение, военните окръжия не са могли да ги призовават и по този начин много български граждани, които имат конституционни задължения, освен права, не са изпълнили тези си задължения и са консумирали състав на Накаказателния кодекс.
Разбира се, нашата съдебна практика в това отношение е била твърде либерална и не е търсила наказателна отговорност в по-голямата част от случаите. Има и други случаи, които са свързани с едно заобикаляне и избягване от това задължение за служене в българската войска. Една такава амнистия в този вид, в който е дадена, доколкото става въпрос за субективни характеристики - правото на религия, правото на убеждения, свободата на съвестта, свободата на мисълта - все от субективен порядък критерии, може да доведе дотам, че всяко фактическо отклонение от военна служба да се защитава с основанието свобода на съвестта, свобода на религията, свобода на вероизповеданието.
И аз виждам, че в мотивите са посочени случаи, или поне в предния текст на осъдените по Наказателния кодекс, че става въпрос за малък брой лица - 8 лица. Но аз смятам, че случаят касае доста повече лица, доколкото съдебните власти, прокуратурата не е предприемала такива действия, тоест тази амнистия ще засегне не само осъдените лица. Ако са осъдените, да ги освободим персонално, дето има една дума, и президентът може да ги помилва. Но явлението само по себе си крие една опасност за стабилността на отношенията и задълженията на българския гражданин към държавата и към службата му.
Нека не забравяме, че има много български граждани, и те са повечето, които отиват във Военното окръжие и отбиват военната си служба. По наше време беше 2 години, сега е намалена. За тази военна служба навремето ни казваха, че е въпрос на дълг и отговорност. И аз мисля, че никакви политически промени не бива да преосмислят това разбиране - че военната служба е дълг и отговорност за всеки български гражданин.
Така че ние трябва да имаме днес едно такова разбиране - много сериозно, между първо и второ четене да разгледаме законопроекта за амнистията, свързан със свободата на съвестта, свободата на вероизповеданията и свободата на мисълта, така че да не покажем пред българския народ, че ние по-скоро толерираме и имаме едно добро отношение към хората, които не изпълняват този свой висш дълг към държавата, а по-скоро към тези, които не са изпълнили задълженията си, па макар и в името на един от най-висшите и конституционно закрепени човешки права. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Заместник-председателят госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също искам да споделя своите съмнения по заглавието на законопроекта и по това как точно трябва да бъдат формулирани текстовете.
Не отричам необходимостта от амнистия, но едновременно с това, макар че законът е от материално-правен характер, възникват процесуално-правни въпроси или по-точно въпросът, който постави господин Миков за това, че съставът на едно престъпление се състои от обективна и субективна страна и съществува вероятността, позовавайки се на субективната страна на престъплението, много младежи, които са избегнали военната служба по други причини и са заобикаляли закона, сега да се позоват на Закона за амнистията.
В този смисъл също смятам, че трябва между първо и второ четене сериозно да се помисли от тази гледна точка, да се види каква е практиката на съдилищата досега и да се прецизират текстовете.
Освен това смятам, че законът не може да бъде наречен Закон за амнистията и освобождаване от изтърпяване на наложените наказания. Това е просто Закон за амнистията. А какво представлява амнистията? Амнистията е освобождаване от наказателна отговорност, от изтърпяване на наказанието и от последиците на осъждането, т.е., казано популярно, деянията не се считат за престъпление.
От тази гледна точка, след като заличаваме престъпния характер на деянието, много добре трябва да обмислим въпроса в какъв времеви порядък трябва да се отнася тази амнистия. Аз съм по-близко до идеята на вносителя на законопроекта, отколкото до идеята на господин Миков - безкрайно да отдалечим това време, и второ, как по-нататък лицата, които биха могли да се ползват от Закона за амнистията, ще бъдат ограничени от гледна точка на това да се докаже, че става дума точно за това деяние, че става дума точно за упражняване на тези права по Конституцията, които са визирани в чл. 6.
Така че предлагам и на вносителя, и на народните представители, и, разбира се, и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията много внимателно да подготвим законопроекта за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Христо Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изкажа съгласието си с намерението на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да прецизира текстовете на законопроекта. Материята е много деликатна и тя наистина се нуждае от оглеждане от много повече хора, отколкото от един вносител, колкото и той да се е постарал да представи изрядни текстове.
Освен това искам да кажа, че споделям част от опасенията на господин Миков и на госпожа Петя Шопова. Така е. Но в крайна сметка, когато се постави въпросът няма ли да даде възможност този закон на лица, отклонили се по други съображения от военна служба, да избегнат наказателната отговорност, в крайна сметка отговорът е, че съдът е този, който ще прави преценка на обстоятелствата, съдът е този, който ще изисква доказване на техните твърдения. Значи в рамките на съдебните процедури мисля, че може да се намали този риск. Ако този риск може да се намали още сега, в закона, аз съм готов да приема такъв един подход.
По въпроса за срока - все пак смятам, че е по-добре да има начален срок, свързан с датата на приемане на Конституцията, когато това право е било записано, било е легализирано официално.
Така че в крайна сметка в заключение повтарям, че дори в известен смисъл със задоволство констатирам, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и народни представители се интересуват от проблема, който ние в Комисията по национална сигурност много дълго дискутирахме - проблема за замяна на воинските задължения с алтернативна служба и с произтичащите от всичко това неясноти, защото за пръв път в България се въвежда такъв режим. Активността на законодателната власт не само по отношение на процеса по регламентиране на тези правоотношения, а и по следене на последващото тяхно развитие, мисля, че е наша отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Бисеров.
Има ли желание за други изказвания?
Давам думата за реплика на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Репликата ми е и към господин Бисеров, и към уважаваната госпожа Шопова по отношение на периода. Вижте, това, че формално конституционният законодател е закрепил едни права през 1991 г., не бива да ни затваря, да ни обвръзва, още повече, че вашата политическа сила често казва: онази държава, онази държава. Сякаш е била друга държава. Държавата е една и свободата на вероизповеданията, свободата на мисълта, свободен избор на вероизповедание, свободата на съвестта - ние трябва да ги уважаваме като изконни човешки права без значение от това дали през 1991, 1992 г. или еди-коя си година те са закрепени.
Така че аз ви предлагам да приложим този мащаб. Той ще бъде по-справедлив. Защото иначе какво ще излезе? Неизпълнението на задълженията за военна служба преди 1991 г. поради свободен избор на вероизповедание или свобода на мисълта - забележете за кои години говорим - би било престъпно, а след това, когато тези права в новата Конституция са закрепени и те постепенно се развиват, разширяват се и условията за тяхното упражняване, ние тогава ще декриминализираме.
Така че аз ви моля за едно такова отношение при обсъждането на внесения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, колеги, господин Миков! Аз уважавам Вашите аргументи. Честно да Ви кажа, започвате да ме разколебавате. Но това очевидно не е достатъчно. Ако Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията заеме тази позиция, аз смятам, че ще убедим и залата да има такъв подход. Но все още е очевидно, че ние, хората, които вече имаме отношение от закона, имаме нужда да дебатираме и това вероятно ще стане в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Стефан Гайтанджиев искаше думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моята позиция съм излагал нееднократно и в комисиите, и тук, в пленарната зала. Аз съм за алтернативна военна служба и същевременно смятам, че предложеният вариант на Министерския съвет създава големи привилегии на хората, които по някакви убеждения или преструвайки се, че имат убеждения, защото и това трябва да го допускаме, биха намалили боеспособността на нашата армия.
Но когато става дума тук за конкретния проблем, който е именно за амнистия на вече осъдените, аз така разбирам въпроса, смятам че трябва да бъдем справедливи и смятам, че действително трябва да се разбира амнистията като еднократен акт, в който вече осъдените няма да изтърпяват наказанията си, каквито и да са те.
В никакъв случай тук не мога да приема, че става изобщо дума за декриминализация на явление като незаявяване на местожителство, неявяване на комисии и т.н. В никакъв случай това не трябва и мисля, че не се и допуска в проектозакона за амнистията.
Така че явно при всяко положение тук става дума действитено за осем човека, осъдени, от които не знам дали има и един човек, който в момента да лежи в затвора. Може би няма. Това е по-скоро някакъв символичен акт, който парламентът извършва в момента. А иначе, както приехме и преди с измененията на Наказателния кодекс, всеки един донаборник и сега, дори за алтернативна вонена служба, ако не се яви, ако не се регистрира и т.н., той си носи отговорност.
Така че тези няколко хиляди, може би и десетки хиляди младежи, които скитат немили-недраги по американските щати или канадските провинции в момента, в крайна сметка и те рано или късно ще получат и трябва да получат наказание от своята държава.
Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За реплика има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съжалявам, че ще превърнем пленарната зала в семинарно упражнение по наказателно право, но явно се налага.
Когато става дума за влязла в сила присъда и за изтърпяване на наказанието, ако искаме хуманно отношение чрез помилване, което може да бъде постановено, лицето се освобождава изцяло или отчасти от изтърпяване на наказанието.
Когато става дума за амнистия, господин Гайтандиев, по дефиниция по Наказателен кодекс, се заличава престъпният характер на деянието.
Така че и за деяния, за които сега не е известно, че те са извършени, но в бъдеще ще възникне въпросът за наказателната отговорност на младежи, отклонили се от военна служба, и ще стои въпросът по какви причини те са се отклонили от военна служба, ако в хода на доказването стане ясно, че това е по верски причини, вследствие на амнистията от тях няма да може да се търси наказателна отговорност.
От другите, които са се отклонили по други причини, ще може да се търси наказателна отговорност. Така че аз мисля, че вие грешите и смесвате помилването с амнистията. Значи тук става дума не само за досега осъдените, а и за всички за в бъдеще, които могат да се позоват на Закона за амнистията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За втора реплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Във висока степен сигурно ще повторя казаното от колегата Шопова, но разберете, че не става въпрос за осем души. Ако става въпрос за осемте души, дайте тези осем души да им решим проблема и на второ четене днес.
Става въпрос за много случаи и може да създаде ред усложнения. Едни са на фаза извършено деяние, без да е започнало предварително производство, по отношение на други може да има предварително производство, трети може да са в съда, в момента да тече процес, четвърти са тези осем души, по отношение на които е реализирана наказателна отговорност. Така че въпросът е много сериозен и най-малкият проблем са осемте души. Осемте души, ако са само те, можем да го решим буквално за пет минути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Дуплика искате ли? Господин Лучников, искате ли думата?
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа. Вече започнахме да повтаряме като развален грамофон едни и същи съображения. Затова предлагам да прекратим разискванията, да приемем законопроекта на първо гласуване, а след това се надявам, че както господин Миков, така и госпожа Шопова ще бъдат любезни да ни дадат обосновани, аргументирани предложения, които ще обсъдим на второто гласуване и които ще ни дадат възможност да приемем един много по-добър закон от предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников, но неговият призив, ще го нарека така, за прекратяване на разискванията, можем да го приемем само като призив, защото на първо четене не можем да ги ограничим.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма. Ето, че се вслушаха във Вашия призив, господин Лучников.
Поставям на първо гласуване законопроекта за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания.
Гласували 129 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 27.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура - госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз приемам призива на господин Лучников да се включим в обсъждането още преди да е изтекъл срокът за второ четене и затова моля господин Бисеров да подкрепи моето предложение срокът да се увеличи с една седмица. Тоест да имаме две седмици, за да можем да се консултираме и с хората от практиката, които явно ще подскажат най-добрите решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Шопова.
Противно становище има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Петя Шопова за удължаване със седем дни на срока за представяне на писмени предложения за второ четене по приетия законопроект.
Гласували 138 народни предтавители: за 138, против и въздържали се няма.
Срокът за писмените предложения за второ четене е удължен със седем дни.

Десета точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА ВОЕННА СЛУЖБА.
Има думата господин Христо Бисеров да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа! Най-напред ще предложа от името на Комисията по национална сигурност да извършим някои корекции във вече гласувани текстове, с оглед на уеднаквяване терминология, свързана с понятията "местоживеене" и "местожителство".
Докладът ви е раздаден, така че вероятно сте се запознали с текстовете, които желаем да подобрим.
Комисията ви предлага в приетата на заседанието на Народното събрание на 15 май 1998 г. ал. 1 на чл. 7 от Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба думите "местоживеенето си" да се заменят с думите "местожителството си".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте тази редакционна поправка в чл. 7, ал. 1.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Поправката в чл. 7, ал. 1 е приета.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: В приетата на заседанието на Народното събрание от 25 юни 1998 г. ал. 3 на чл. 24 от Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, в първото изречение думата "местоживеенето" да се замени с думата "местожителството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте тази редакционна поправка в чл. 24.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: В приетата на заседанието на Народното събрание на 25 юни 1998 г. ал. 3 на чл. 25 от Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, думата "местоживеенето" да се замени с думата "местожителството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте тази редакционна поправка в ал. 3 на чл. 25.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: В приетия на заседанието на Народното събрание на 25 юни 1998 г. чл. 56 от Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, думите "местожителството си" да се заменят с думите "местоживеенето си".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: В приетия на заседанието на Народното събрание на 25 юни 1998 г. § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, предлагаме да се създаде т. 6 със следното съдържание:
"6. "Местоживеене" е мястото, където гражданинът се е установил да живее постоянно или преимуществено, макар да не е жител на населеното място."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по това предложение на комисията? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нова т. 6 към § 1 на Допълнителните разпоредби.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Точка 6 на § 1 от Допълнителните разпоредби е приета.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби". Това е заглавието на раздела. Комисията предлага да приемем заглавието така, както ни е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 2 от проекта за закон се отнася до амнистията. Комисията предлага § 2 да отпадне, още повече, че преди малко приехме на първо четене закон в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията, което съвпада и с предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 2.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 7, въздържал се 1.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По същите съображения комисията предлага да отпадне и § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 4. (1) Амнистираните лица, които не са отбили изцяло наборната си военна служба, в тримесечен срок от повторното им призоваване могат да поискат замяна на изпълнението на воинските им задължения с алтернативна служба по реда на този закон.
(2) Срокът на алтернативната служба на лицата по ал. 1 се намалява с удвоения размер на изслужената от тях наборна военна служба."
Комисията приема текста на вносителя, като параграфът се преномерира и става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 4, както е предложен от вносителя, който става § 2.
Гласували 112 народни представители: за 111, против 1, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 5 от проекта на вносителя.
Комисията предлага § 5 да отпадне, тъй като този въпрос беше регламентиран с приетия преди малко закон за допълнение на Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 5 да отпадне.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Параграф 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 6. Призоваването на гражданите, връчването на призовки, съобщения и решения на Комисията по алтернативната служба, както и обжалването на решенията се извършват при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс."
Комисията приема текста на вносителя, като параграфът се преномерира и става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 6, както е предложен от вносителя, който става § 3.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 7 от проекта. Комисията предлага той да бъде преномериран и да стане § 4, като съдържанието на новия § 4 да стане:
"§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте текста на § 7, както е предложен от комисията, който става § 4.
Гласували 107 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 7.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 8 по проекта на вносителя:
"§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който в срок от два месеца от влизането му в сила издава правилник за неговото прилагане."
Комисията приема текста на вносителя, като думата "издава" се заменя с думата "приема" и параграфът се преномерира и става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 5, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет, а с това и целият Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.

Преминаваме към точка единадасета от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Моля господин Бисеров да докладва закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е приет на първо четене от Народното събрание на 25 март т.г. В срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не са постъпили писмени предложения от народни представители.
На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по национална сигурност обсъди предложения законопроект на свои заседания на 13 май, 17 юни и 16 септември 1998 г. В заседанията на комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
В предлагания законопроект са отразени предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание следните текстове:
Заглавие "Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите".
Комисията приема заглавието, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието, както е предложено от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава първа - Общи положения."
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага следната редакция на член 1:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон.
(2) Този закон не се прилага за Министерството на вътрешните работи и за Въоръжените сили на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 1, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 2. Дейности с други общоопасни средства, които могат да предизвикват поражения, подобни на тези, причинявани от взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, се уреждат със закон или с акт на Министерския съвет."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага изразът "или с акт на Министерския съвет" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя, до думата "закон". Там се поставя точка и следващите думи "или с акт на Министерския съвет" по предложение на комисията отпадат.
Така че гласуваме чл. 2 с корекцията, която прави комисята.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага на Народното събрание да приеме следната редакция на чл. 3:
"Чл. 3. (1) Взривните вещества са такива химически съединения или смес от съединения, които при определени условия са способни на бързо саморазпространяващо се химическо превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие.
(2) Според целите взривните вещества се използват за:
1. промишлени цели - индивидуални взривни вещества или смеси, или сплави от тях, които се използват при добив на рудни и нерудни изкопаеми, както и за разрушаване на сгради и съоръжения;
2. специални цели - индивидуални взривни вещества или смеси, или сплави от тях, които се използват за производство на взривни изделия и боеприпаси с военно предназначение;
3. културни цели - индивидуални взривни вещества или смеси, или сплави от тях, които се използват за производство на изделия, предизвикващи димни, звукови, светлинни или други ефекти при театрални постановки, филмови и телевизионни продукции, шоупрограми и др."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 4.
Член 3 е приет.
И ще чуем отрицателния вот на господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против, като имам предвид следните съображения.
В комисията между първо и второ четене имах желанието да направим един обективен, модерен, съвременен, европейски закон. За съжаление, независимо от желанието на комисията, в това число, твърдо трябва да заявя, и на председателя, работната група не взе предвид съображенията, които бяха изложени, и предлага текстове, които най-меко казано са смешни.
Абсурдно е твърдението, че взривните вещества, в текста, който приехме, могат да бъдат използвани за метателни заряди.
Точната дефиниция - ако на мен не вярвате, ето го "Държавен вестник", стоките с двойно употребление, това е сто процента превод на списъка на нео КОКОМ - дефиницията за взривни вещества там е пределно ясна. Чета я, не съм я измислил аз: "Взривните вещества са твърди, течни и/или газообразни вещества, или смеси от тях, които под влиянието на външни въздействия са способни на бързо саморазпространяващо се химическо превръщане с отделяне на голямо количество топлина и газообразни продукти".
Що се отнася за метателните заряди, това са барути. Това са барути и аз мога да ви покажа къде в този списък точно е дефинирано това. Ето го.
Поради това, че целият този текст, както и дефинициите по-надолу, по които аз не искам да вземам отношение, за огнестрелното оръжие, за стрелковото оръжие и за редица други неща, са по принцип сгрешени и не съответстват на този списък, аз ви моля да не приемаме такива текстове. Поне в този закон няма никаква политика. Нека да седнем и да направим един качествен закон. Хората са го измислили. Иначе идеята на закона - аз и по-рано казах - е добра. Той е просто необходим. Просто необходим! Но трябва да го направим добре. Затова гласувах отрицателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 4 да има следната редакция:
"Чл. 4. Огнестрелните оръжия са технически уреди, които чрез използване на енергия на взривни вещества могат да изхвърлят твърди предмети, причиняващи механично поразяване на целта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 94, против 22, въздържали се 3.
Член 4 е приет.
Има думата господин Иван Иванов за обяснение на отрицателен вот.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Колеги! Ако някой сложи взривно вещество в огнестрелно оръжие, не мога да си представя дали може да изпълни функциите на метателен заряд, т. е. дали твърдият предмет ще излезе или главата му ще замине. Абсурдно е това, което е записано.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това е същото.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Не е същото. Огромна е разликата между барут и взривно вещество.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Барутът е също взривно вещество.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Е, излишно е да говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Искам да поясня на залата, че законопроектът беше разгледан 5 или 6 пъти в комисията. Господин Иванов не направи нито едно писмено предложение за промяна в закона. Той наистина е специалист в областта, даже аз го молих той да оглави една подкомисия, която да работи по законопроекта, но в крайна сметка господин Иванов не ни даде нито един написан текст.
Комисията предлага следното съдържание на чл. 5:
"Чл. 5. (1) Според предназначението, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или граждански цели.
(2) За служебни цели се използва огнестрелно оръжие с определени характеристики, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности.
(3) За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди:
1. оръжията за самоотбрана са пистолети, револвери и гладкоцевни пушки;
2. оръжията за ловни цели са гладкоцевни и нарезни пушки;
3. оръжията за спортни цели са пистолети, револвери, гладкоцевни и нарезни пушки;
4. оръжията за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли, колекциониране и други културни прояви, са всички видове пистолети, револвери, гладкоцевни и нарезни пушки и автоматично оръжие.
(4) За изпълнение на охранителни дейности с висока степен на опасност за охранявания обект и охраняващите го министърът на вътрешните работи може да разреши използването на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 5 така както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 15.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага членове 6 и 7 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 6 и чл. 7.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 10.
Членове 6 и 7 отпаднаха.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 8 да се преномерира, да стане чл. 6 и да има следната редакция:
"Чл. 6. (1) Боеприпасите са съвкупност от взривни вещества и други елементи, както и твърди предмети, които самостоятелно или изхвърлени от оръжие или друго техническо устройство имат разрушително, запалително, отровно, разяждащо, задушливо, упойващо, сълзотворно и друго увреждащо действие или светлинен и звуков ефект.
(2) Видът и броят на боеприпасите, разрешени за служебни или граждански цели за единица оръжие, се определят с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 6 така както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Чл. 9 следва да се преномерира и да стане чл. 7. Предлагаме ви следната редакция за него:
"Чл. 7. (1) Разрешенията за дейностите по този закон се издават от Министерството на вътрешните работи за определен срок при условия и ред, определени с правилника за прилагането на закона.
(2) Получените по този закон разрешения могат да бъдат използвани единствено от лицата, на които са предоставени. Преотстъпването на разрешение или на права по тях на друго лице прави разрешенията невалидни.
(3) Разрешенията важат само за посочените в тях видове дейности.
(4) Министерският съвет може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, оръжия и боеприпаси, когато това се налага от обществения интерес или поети от страната международни задължения.
(5) Отказът за издаване на разрешенията за дейностите по този закон или отнемането им може да се обжалва по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 7 така както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност предлага чл. 10 от проекта на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 10 да отпадне.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 10 отпадна.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Чл. 11 следва да се преномерира като чл. 8 и ви предлагаме следната редакция:
"Чл. 8. (1) Контролът върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия, боеприпасите се осъществява от министъра на вътрешните работи или упълномощени от него лица.
(2) Министерският съвет може да възлага и на други държавни органи упражняване на контрол върху дейностите по ал. 1.
(3) При извършването на контрола контролните органи:
1. изискват информация, необходима за провеждането на контрола;
2. извършват проверка на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, заедно с документите за тях;
3. сезират органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;
4. изискват достъп до помещенията, в които се съхраняват взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
(4) Контролните органи са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна на проверяваните лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 8 така както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Член 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава втора - "Дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Раздел първи - "Производство, търговия и пренасяне".
Комисията приема двете заглавия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава втора и на раздел първи така, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава втора и на раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по Национална сигурност предлага да бъде създаден нов чл. 9 със следното съдържание:
"Чл. 9. Разработването на проекти за производство на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва след съгласуване с Министерството на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 12 по проекта на вносителя следва да стане чл. 10 със следната редакция:
"Чл. 10. (1) Производството на и търговията с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва само от търговци по смисъла на Търговския закон въз основа на разрешения, издадени при условия и ред, определени с правилника за прилагането на закона.
(2) Търговците са длъжни:
1. да водят специализирана отчетност за всяко произведено и реализирано количество и да вземат нормативно установени мерки за сигурност;
2. да осигуряват дейностите по производството и съхранението на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите с въоръжена охрана;
3. да осъществяват изграждането, оборудването, приемането на складове за съхранение и магазини за търговия на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси при условия и ред, определени с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 13 от проекта на вносителя се преномерира в чл. 11:
"Чл. 11. (1) Пренасянето на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва с разрешение от Министерството на вътрешните работи.
(2) Пренасянето на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва с въоръжена охрана."
Комисията приема тези две алинеи, а ал. 3 смята, че не трябва да се приема, следва да отпадне. Така че ви предлагаме да гласуваме първите две алинеи като чл. 11 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред ще гласуваме отпадането на ал. 3 на вносителя.
Моля, гласувайте отпадането на ал. 3, което ни предлага комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 13 на вносителя, който става чл. 11 с две алинеи - ал. 1 и ал. 2, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да създадем два нови члена - по новата номерация чл. 12 и чл. 13:
"Чл. 12. Разрешения за производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, от еднолични търговци, които:
1. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или срещу тях има образувано предварително производство за умишлено престъпление от общ характер;
2. са укрили доходи, печалби, имущество и сделки с тях от данъчните органи, което е установено с влязъл в сила данъчно-облагателен акт или с влязло в сила наказателно постановление, ако от влизането им в сила не е изтекъл едногодишен срок;
3. страдат от психическо заболяване;
4. системно употребяват алкохол, наркотични или психотропни вещества;
5. системно или грубо нарушават обществения ред;
6. с действията си застрашават националната сигурност.
Чл. 13. Разрешения за осъществяване на дейности по чл. 12 не се издават, а издадените се отнемат от търговски дружества, когато:
1. са укрили доходи, печалби, имущество и сделки с тях от данъчните органи, което е установено с влязъл в сила данъчно облагателен акт или с влязло в сила наказателно постановление, ако от влизането им в сила не е изтекъл двугодишен срок;
2. съдружник, управител, или член на управителния орган е лице, което:
а/ е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу което има образувано предварително производство за умишлено престъпление от общ характер;
б/ страда от психическо заболяване;
в/ системно употребява алкохол, наркотични или психотпропни вещества;
г/ системно или грубо нарушава обществения ред;
д/ с действията си застрашава националната сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 12 и 13 така, както са предложени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Членове 12 и 13 са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Христо Бисеров да продължи с докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел II - Придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси."
Комисията приема текста на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложено от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме следната редакция за чл. 14:
"Чл. 14. (1) Юридическите и физическите лица могат да придобиват, съхраняват и употребяват взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за охрана, самоохрана, промишлени, ловни, спортни и културни цели.
(2) На служителите на юридически лица, на физическите лица и на едноличните търговци се разрешава да носят огнестрелно оръжие за целите по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност предлага следната редакция на чл. 15:
"Чл. 15. (1) Който намери взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, е длъжен незабавно да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи, без да нарушава месторазположението на същите.
(2) При наследяване на вещите по ал. 1 наследникът е длъжен в срок от седем дни от откриване на наследството да поиска разрешение от органите на Министерството на вътрешните работи за съхранението или носенето им.
(3) В срока по ал. 2 се иска разрешение и когато огнестрелното оръжие е придобито като награда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Смисълът на чл. 15, ал. 1 е лицето, което намери взривно вещество, огнестрелно оръжие или боеприпас, не да вземе, а да предаде, тоест да уведоми органите на сигурността, осигурявайки съответния обект на мястото. Струва ми се обаче, че тук се създава условие за по-различно третиране на проблема. Без да нарушава, означава да го остави на мястото, където го е намерил. А това създава риск следващо лице да мине оттам, и, разбира се, със злоумисъл да прибере това оръжие.
Струва ми се, че е коректно да направим една редакционна поправка на ал. 1, която да гласи горе-долу така: "... като осигури ненарушаване на разположението на същите". Защото в противен случай това огнестрелно оръжие или взривно вещество остава на място без никаква гаранция, че органите на Министерството на вътрешните работи ще го намерят там. Ако това предложение се счете за уместно, господин председателю... Иначе не виждам никакви гаранции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как ще задължите едно лице да осигури ненарушаване на разположението?
ИВАН СУНГАРСКИ: А как да възприемем, че неговото добросъвестно намерение да уведоми органите ще бъде реализирано, след като той го е оставил на място? Защото ненарушаване месторазположението на същите означава да ги остави там, където са. Прав ли съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прав сте.
ИВАН СУНГАРСКИ: Струва ми се, че съществува риск, от една страна, лицето коректно да си изпълни задължението, обаче органът на Министерството на вътрешните работи да не намери на място желания предмет. Мисля, че е уместно да помислим как би трябвало да бъде решен този казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Сунгарски, но Вашето предложение не е редакционно. Така че или трябва да отложим приемането на този член, за да се помисли и да се направи редакция, или е невъзможно да се възприеме гласуване на текст, който Вие сега предлагате, тъй като той не е редакционен. Задължаваме лицето да осигури нещо, а той може да няма средства и възможност да го осигури.
Има думата господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, смятам, че Вашите аргументи са правилни. Комисията е обмислила въпросния текст и смята, че трябва да бъде гласуван така, както сега го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли по този текст? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 15 така, както го предлага комисията.
Гласували 103 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 20.
Съдържанието на чл. 15 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 16. Комисията предлага той да отпадне, тъй като материята вече е уредена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението чл. 16 да отпадне.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Член 16 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 17 следва да се преномерира и да стане чл. 16. Предлагаме следната редакция:
"Чл. 16. (1) Разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително едноличните търговци:
1. в случаите на чл. 12;
2. на лица, ненавършили пълнолетие.
(2) Разрешения за осъществяване на дейности по ал. 1 не се издават на юридически лица в слуачите на чл. 13."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по съдържанието на чл. 17, който става чл. 16?
Господин Сунгарски има думата.  
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Нямам възражения срещу формулировката на чл. 13, но във връзка с позоваването му на чл. 12 и току-що проведена консултация с господин Лучников, като един от водещите юристи, имаме известни опасения във връзка със съдържанието на т. 4 на чл. 12, която гласи: "системно употребяват алкохол, наркотични или психотропни вещества", като причина за отказ на разрешение за производство, носене и така нататък. Тая формулировка е приета във всички текстове на закона.
Системната употреба на алкохол, необвързана примерно с количеството или въздействието върху човека на този алкохол, ми се струва, че не е коректно. Защото употребата на алкохол, макар и системно в съвсем ограничени количества не може да бъде основание един човек да бъде лишаван от правото да придобива, да носи, да произвежда или да търгува с оръжие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате?
ИВАН СУНГАРСКИ: В консултациите си с господин Лучников достигнахме до предложение: "системно употребява алкохол в големи размери" или пък евентуално "системно попада в алкохолно опиянение" да бъде формулировката, докато за наркотичните и психотропните вещества системната употреба е абсолютно адекватно като забрана. Но мисля, че с тази формулировка рискуваме някой, който пие 50 г ракия да не може да притежава или да произвежда оръжие.
Струва ми се, че трябва да огледаме текста на т. 4 в чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, чл. 12 вече е приет.
ИВАН СУНГАРСКИ: Използвам позоваването в чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И сега, като се позоваваме в чл. 17 на чл. 12, в случаите на чл. 12 щом нещо не се притежава, за него може да се каже всичко. Едно юридическо лице не пие, не пуши, не взема наркотични вещества. Следователно то няма да попадне под тези удари. А да се върнем да разгледаме наново чл. 12 сега е невъзможно.
ИВАН СУНГАРСКИ: Мисля, че бъркаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След това, не за първи път, но "големи количества" е също един израз, който няма особено голям смисъл, защото трябва да се каже колко големи.
ИВАН СУНГАРСКИ: Или "злоупотребява с алкохол". Може да се помисли още веднъж по редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Още веднъж Ви повтарям, че, ако предлагате текст за изменение, би трябвало да бъде във времето, когато той се поставя на гласуване. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Господин Сунгарски, смятам, че не следва да се приема Вашето предложение, тъй като не можем да създаваме различен режим - един по отношение на производството, а друг по отношение на придобиването, съхраняването и носенето. Вашето желание да пооглеждате текстовете може би трябваше да го реализирате на многократните заседания на комисията, когато Ви канехме за всяко едно от тези заседания. Извинявайте за репликата, която Ви правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки по чл. 17? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 17, който става чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Член 17, който става чл. 16, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 18 следва да се преномерира като чл. 17. Предлагаме следната редакция:
"Чл. 17. (1) Взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, за които е отказано подновяването на разрешения, се изземват от полицейските органи с документ и се съхраняват по установения ред.
(2) Собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества в срок от 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок от една година от изземването, на юридически и физически лица, имащи разрешения за придобиване.
(3) В случаите, когато собственикът не прехвърли собствеността в сроковете по ал. 2, вещите остават в полза на държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 18, който става чл. 17.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Член 18, който става чл. 17, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 19 следва също да се преномерира и да стане чл. 18. Предлагаме той да има следната редакция:
"Чл. 18. Който изгуби взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси или разрешението за дейности с тях, е длъжен незабавно да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам един въпрос - не трябва ли да стане "огнестрелно оръжие", тъй като ако загубя едно огнестрелно оръжие не попадам под ударите на закона, а трябва да загубя "огнестрелни оръжия" - в множествено число, докато в единствено число е достатъчно? Веществата са в наливно състояние и може да се каже "взривни вещества".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, коректна е Вашата поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 19, който става чл. 18 и вместо "огнестрелни оръжия" става "огнестрелно оръжие".
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Член 19, който става чл. 18, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Заглавие на раздел трети - "Внос, износ и транзитно пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси".
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля гласувайте заглавието на раздел трети.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел трети е прието
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 20 по проекта на вносителя става чл. 19 с новата преномерация.
Комисията предлага той да има следното съдържание:
"Чл. 19. Полицейските разрешения за внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се издават от Министерството на вътрешните работи при наличие на разрешение, издадено при условия и ред, определени в Закона за контрол над външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба и Правилника за прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 20, който става 19? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Член 20, който става чл. 19, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага на Народното събрание да приеме нов чл. 20 със следното съдържание:
"Чл. 20. Внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, използвани за промишлени цели, огнестрелни оръжия с ловно, спортно и културно предназначение и боеприпасите за тях, освен тези за ловнонарезни оръжия, се извършват с разрешение от Министерството на вътрешните работи при условия и ред, определени с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по новия чл. 20? Няма.
Моля, гласувайте чл. 20.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност предлага следната редакция за чл. 21:
"Чл. 21. (1) Граничният контрол при извършване на дейностите по чл. 20 се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите.
     (2) При нарушение на установения граничен режим на вноса, износа или транзитния превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, те се задържат и се предават на Министерството на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 21.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел IV - Ремонтни дейности, бракуване и унищожаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на раздел IV.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел IV е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага следната редакция за чл. 22:
"Чл. 22. Разрешения за ремонтни дейности на огнестрелни оръжия не се издават, а издадените се отнемат, от еднолични търговци в случаите на чл. 12, а от търговските дружества - в случаите на чл. 13."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласувате чл. 22 така, както се предлага от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате чл. 23 да отпадне.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 2.
Член 23 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 24 да стане чл. 23 със следната редакция:
"Чл. 23. Бракуването и унищожаването на негодните взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва при условия и ред, определени с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 24, който става чл. 23.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 24, който става чл. 23, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава трета - Принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на глава трета.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 25 да стане чл. 24 със следната редакция:
"Чл. 24. (1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да спират извършването на определени дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси при системни нарушения на този закон или правилника за прилагането му.
     (2) Заповедите по ал. 1 се издават, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Държите да има системни, а не само при нарушения?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 25, който става чл. 24.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Съдържанието на този член е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме ви да се създаде нов чл. 25 със следното съдържание:
"Чл. 25. (1) Огнестрелното оръжие се изземва, а разрешението се отнема за срок от една година, когато се употребява не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите.
     (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено след употреба на алкохол или други упойващи вещества, огнестрелното оръжие се изземва и разрешението се отнема за срок от 5 до 10 години.
    (3) При повторно деяние по ал. 2 разрешителното се отнема завинаги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 25.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме ви чл. 26 в селдната редакция:
"Чл. 26. Който наруши разпоредбите на този закон и Правилника за прилагането му относно реда за производството, търговията, съхранението и употребата на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам желаещи да правят бележки.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 26.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 27 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не четем текста, всички го имат.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 27.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 27 отпада.
Следва чл. 28, който става чл. 27.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме ви следната редакция:
"Чл. 27. Който наруши разпоредбите на този закон и Правилника за прилагането му относно реда за придобиване, носене и за извършване на ремонтни дейности на огнестрелни оръжия, се наказва с глоба от 200 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 500 000 до 1 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 28, който става чл. 27.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Съдържанието на този член е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият член е чл. 29, който се преномерира в чл. 28 със следната редакция:
"Чл. 28. Който извършва дейностите по чл. 10 и 11 без съответното разрешение, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лв. или имуществена санкция от 1 000 000 до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам някой да желае да направи предложение.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 29, който става чл. 28.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Този член се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме да се създаде нов чл. 29 със следната редакция:
"Чл. 29. (1) Който носи огнестрелно оръжие на законно основание, но без да е придружено със съответното разрешение от Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба до 100 000 лв.
             (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 100 000 до 200 000 лв.
             (3) При системни нарушения по ал. 1 глобата е от 200 000 до 500 000 лв. и отнемане на разрешението за срок от 1 година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? Значи има право да носи оръжие, но не носи разрешение, все едно е без паспорт.
Няма възражения.
Моля, гласувайте съдържанието на новия чл. 29.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Съдържанието на чл. 29 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 30. Който изгуби взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси и не уведоми незабавно органите на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от 200 000 до 500 000 лв."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 30 така, както е предложено от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 31. Който откаже да предостави за проверка взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси, се наказва с глоба от 100 000 до 200 000 лв. или с имуществена санкция от 200 000 до 500 000 лв."
Комисията приема текста на вносителя, като след думата "боеприпаси" се добави изразът "или документите за тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, само че може би е по-добре след думата "оръжия" вместо "или" да се сложи запетая и да следва "боеприпаси или документи за тях", защото стават две "или".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, предложението е удачно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще стане: "... огнестрелни оръжия, боеприпаси или документи за тях...".
Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 31 с двете изменения: след "оръжия" се поставя запетая и отпада "или" и след "боеприпаси" се добавя "или документи за тях".
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 3.
Съдържанието на чл. 31 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 32 да отпадне, тъй като материята вече е уредeна в новия чл. 29.
Също така следва да отпадне и чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте чл. 32 и 33 да отпаднат.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Членове 32 и 33 отпаднаха.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 34 следва да се преномерира като чл. 32. Предлагаме ви следната редакция:
"Чл. 32. (1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или упълномощените от него лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам някой да желае да вземе думата по този въпрос. Член 34 става чл. 32.
Моля да гласувате.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 2.
Член 34, който става чл. 32, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Допълнителни разпоредби".
Комисията приема това заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието "Допълнителни разпоредби".
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме ви нова редакция за § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение;
2. "Системно" е извършването на три или повече нарушения в продължение на две години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 1? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 1 така, както се предлага от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 2. Към ловните оръжия с нарезна цев се приравняват и ловните гладкоцевни оръжия с допълнително монтирана нарезна цев."
Това е текстът на вносителя. Той се приема от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 2.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме ви § 3 да отпадне, тъй като на тази редакция сме намерили място в § 8, до който ще стигнем след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на § 3.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 4.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията приема това заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате наименованието "Преходни и заключителни разпореби".
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 4 по проекта:
"§ 4. Този закон отменя Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1950 г.; попр., бр. 137 от 1950 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1965 г. и бр. 26 от 1968 г.)."
Комисията приема текста на вносителя, като параграфът следва да се преномерира като § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 4, който става § 3.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Параграф 4, който става § 3, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 5 според комисията трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения § 5, който изброява изменения в Наказателния кодекс, да отпадне? Няма.
Моля да гласувате § 5 да отпадне.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
"§ 4. Лицата, които имат издадени разрешения за дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси в срок от шест месеца от влизането на закона в сила подават заявления за привеждане на разрешенията в съответствие на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? В срок от шест месеца всички трябва да си подновим документите. Министърът е тук и трябва да обещае, че ще ги поднови.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Не на всички. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лицата, които имат издадени разрешения за дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси в срок от шест месеца...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако не употребяват системно алкохол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това се отнася за всички издадени досега разрешителни.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да. И затова срокът е цели шест месеца само за подаване на едно заявление и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А ако не подадат?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Попадат под разпоредбите на закона - аминистративно-наказателни разпоредби.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Губят разрешителното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по този параграф? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 8.
Параграф 4 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 6 следва да се преномерира в § 5 и ви предлагаме да има следната редакция:
"§ 5. За издаване на разрешения по този закон и за продължаване на сроковете им се събират такси в размер, определен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 4.
Съдържанието на § 6, който става § 5, е прието.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме ви нов § 6 със следната редакция:
"§ 6. В Министерството на вътрешните работи и във Въоръжените сили на Република България осъществяването на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контролът над тях, се извършва при условия и ред, определени с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
Параграф 7.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 7. Разрешава се на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи и кадровите военнослужещи от Въоръжените сили, прослужили не по-малко от 10 години, както и уволнените, да закупят огнестрелно оръжие. Дисциплинарно уволнени служители кандидатстват за разрешително по общия ред, предвиден в закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Да, господин Бонев има думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Така или иначе след много кратък срок ще бъде внесен проектозакон за изменение на Закона за МВР, където предстои девоенизация и няма да има офицери и сержанти от Министерство на вътрешните работи и тогава трябва да променяме пак този закон.
Моето предложение е да напишем: "разрешаващи на служителите от Министерство на вътрешните работи" и нататък продължава текстът. Просто не се променя нищо съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тогава и чистачките могат.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Ами, ако имат качества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, аз смятам, че нашата практика е, когато има закон в сила, да не правим изменения в новоприемащ се закон във връзка с намерение да изменим този закон.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Добре, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Значи идеята е добра, но тя ще бъде реализирана след някои законодателни промени.
Така че, господин председател, колеги, предлагам ви § 7 в онзи вид, в който ви го прочетох преди малко и който е написан в доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Моля да гласувате съдържанието на § 7 така, както го предлага комисията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагаме § 8 със следното съдържание:
"§ 8. Разпоредбите на този закон не се отнасят за историческите преднопълнещи се огнестрелни оръжия (образци до 1890 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате § 8 така, както се предлага.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 7 по проекта на вносителя всъщност трябва да стане § 9. Комисията предлага § 9 да има следното съдържание:
"§ 9. В тримесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема правилник за прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на новия § 9.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10 - последен.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 10. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет, а с това е приет и Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Благодаря, господин министър. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към дванадесета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ.
Няма постъпили материали.
За процедура има думата госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, моля да се отложи разглеждането на тази точка и да преминем към следващата, защото не са раздадени становищата на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение точка 12 да бъде отложена с молба съответните комисии да си свършат работата. Червеният кръст навърши 120 години, да не бавим закона.
Гласували 113 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка тринадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Разпределението е на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и на Комисията по опазването на околната среда и водите, като водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Има думата господин Костов, председател на комисията, да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа

ОТНОСНО: законопроект за ветеринарномедицинската дейност                        N 802-01-41, внесен от Министерския съвет на
                      18 юни т.г.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 1 юли 1998 г., обсъди законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на здравеопазването доц. Иван Златаров, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба Леонид Лавчев и представители на министерствата на финансите, търговията и околната среда и водите.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че законопроектът за ветеринарномедицинската дейност е необходим с оглед настъпилите в страната радикални обществено-икономически промени. Сега съществуващият Закон за ветеринарното дело е остарял и не може да отговори на новите изисквания, свързани с въвеждането на пазарните принципи в икономиката на страната и подготовката ни за присъединяване към Европейския съюз.
Целите, които се поставят с предложения законопроект, се свеждат най-общо до:
1. Създаване на нормативна основа, която да обхваща всички аспекти на ветеринарномедицинската дейност и съвременните тенденции на развитие.
2. Обезпечаване на гаранции за опазване здравето и продуктивността на животните, предпазване страната от епизотии, безвредни и качествени продукти от животински произход, предпазване на хората от зоонози и опазване на околната среда.
3. Привеждане на законодателството ни в тази област в съответствие със законодателството на държавите - членки на Европейския съюз.
Законопроектът предлага Националната ветеринарномедицинска служба да осъществява ръководството и контрола на ветеринарномедицинската дейност в страната като специализиран държавен орган на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Уредени са основните положения, свързани с упражняването на частната практика в тази област. В глава трета са уредени въпросите, свързани с лечебно-профилактичната дейност и са посочени основните права и задължения на ветеринарните лекари, работещи в областта на здравеопазването на животните. Регламентирани са правомощията на специализираните държавни ветеринарномедицински органи за осъществяване на епизоотичен, ветеринарно-санитарен и граничен контрол, както и контролът на лекарствените средства и биопрепарати, използвани във ветеринарната медицина. За допълнително субсидиране на мерките срещу заразните и паразитните болести е предвиден начин на финансиране.
В законопроекта за първи път се предлага правна регламентация за защита и хуманно отношение към животните.
Проектът съдържа и правни норми, които уреждат отношенията, свързани с опазването на околната среда и вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства.
В глава "Административнонаказателни разпоредби" се предвиждат увеличени по размер санкции, както и нови такива относно извършването на нарушения при регистрацията, производството и разпространяването на ветеринарномедицинските препарати.
Някои от народните представители изразиха мнение в комисията за корекция на текстове, като членове 8, 12, 15, 20, 30, 33, 37, 88; § 1 и други, по които ще направят предложения за второто гласуване на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ветеринарномедицинската дейност N 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 юни 1998 г.
Това становище е гласувано с 16 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За становище на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта има думата Михаил Карафезов.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за ветеринарномедицинската дейност
N 802-01-41, внесен от Министерския съвет
на 18 юни 1998 г.

На заседание, проведено на 9 септември 1998 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за ветеринарномедицинската дейност N 802-01-41, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов, главният секретар на Министерството на здравеопазването доц. Цанко Пеевски, експерти от Националната ветеринарномедицинска служба към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и от Министерството на здравеопазването, представители на Стопанската камара и Съюза на производителите.
Народните представители потвърдиха необходимостта от законопроекта във връзка с прехода от централизирания икономически обществен строй към плуралистично и пазарно ориентирано общество в нашата страна. Новите пазарни механизми изискват структура и законова уредба, която да може ефективно да обезпечава ветеринарномедицински и хигиенно-епидемиологичен контрол, даващи гаранции за опазване здравето и продуктивността на животните, опазване здравето на хората чрез предлагане на безвредни и качествени продукти от животински произход и опазване на околната среда.
Законопроектът е съобразен с директивите на Европейския съюз за привеждане на законодателството ни в тази област в съответствие със законодателството на държавите в него.
В хода на дискусията се потвърди мнението, че наред с решените в законопроекта важни въпроси, свързани със здравето на животните и добива на качествени суровини, цялата глава шеста и някои членове от други глави третират проблеми, свързани пряко или косвено със здравето на хората, и се предлагат решения, които дублират целта, обема и обекта на контрол от институциите на двете министерства - на земеделието, горите и аграрната реформа и на здравеопазването.
Министерството на здравеопазването отговаря за здравето на населението, в това число за лечението и осигуряването на здравословни условия на живот, безопасни и безвредни условия на труд, храни и общоупотребими стоки. В тази връзка проблемите, свързани с регламентиране на производството, съхранението, транспорта и търговията с хранителни продукти и стоки с пряко значение за здравето на населението, имат изключително важно значение със своите здравни, икономически и социални аспекти.
Това с особена сила важи за нашата страна поради факта, че понастоящем в това отношение съществуват изключително тежки регистрационни и разрешителни режими, както и недостатъчно ефективен предварителен и текущ контрол както от страна на Дирекцията за ветеринарносанитарен контрол, така и от страна на ХЕИ.
Народните представители изразиха мнението, че ефективната организация и действие на този законопроект изискват не дублиране или монопол на институции, прехвърляне на отговорности и различни решения, а синхронизация на дейностите и въвеждане на единна методология и система за осъществяване на ветеринарномедицинския контрол и спазване на унифицирани правила от съответните структури на двете ведомства.
По този начин ще бъдат защитени както правата на производителите и търговците, като им бъде дадена възможност за самоконтрол в по-голяма степен и ще бъде извършван контрол, отсяващ нелоялните от лоялните производители, така и на потребителите, които трябва да бъдат защитени от некачествени продукти.
Изразено бе становището, че настоящият законопроект не бива да влиза в противоречие със законопроекта за храните, подготвян от Министерството на здравеопазването съвместно с експерти на Организацията по храните и селското стопанство към ООН.
Въз основа на задълбочената дискусия Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе с консенсус следното решение:
1. Предлага на народните представители на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приемат на първо четене Законопроект за ветеринарномедицинската дейност N 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 юни 1998 г.
2. Предлага в работата на водещата Комисия по земеделието, горите и аграрната реформа между първо и второ четене да вземат участие експерти от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Министерството на здравеопазването, народни представители, членове на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, както и представители на браншовите камари и на Съюза на потребителите, за да могат да се преодолеят спорните моменти и да се създаде единна нормативна база."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Председателят на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев е в чужбина. Кой ще прочете вместо него становището на комисията? Негов заместник има ли? Някой от Комисията по опазване на околната среда и водите?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ГЪРДЕВ:

"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ветеринарномедицинската дейност N 802-01-41, внесен от Министерския съвет
на 18 юни 1998 г.

Комисията по опазване на околната среда и водите на своето редовно заседание, проведено на 15 юли 1998 г., разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ветеринарномедицинската дейност.
От името на вносителя на заседанието присъстваха д-р Янко Иванов - заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, и госпожа Галя Манасиева - главен юрисконсулт в Националната ветеринарномедицинска служба към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Присъстваше и експертът Стоян Стоянов.
От името на вносителя законопроектът беше представен от представителите на Националната ветеринарномедицинска служба към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Комисията отчита, че при изработването на закона са взети предвид законодателните разпоредби в областта на ветеринарната политика на държавите - членки на Европейския съюз. Законопроектът е хармонизиран с Директивите на Европейския съвет, регламентиращи здравословното състояние на селскостопанските животни, използвани като източник на мляко и млечни продукти и на прясно месо и колбаси (отразено в глава първа от закона).
Законопроектът е съобразен с европейските директиви, касаещи мониторинга върху отглеждането на селскостопански животни, лабораториите за изследването им, ваксинирането и другите задължителни превантивни мерки (отразено в раздел II от законопроекта).
Също така законопроектът е съобразен както с Директивите относно валидните дипломи и сертификати в областта на ветеринарното дело (отразено в раздел III), така и с директивите, които уреждат въпроса с ветеринарните проверки при вноса на животински продукти, яйца и млечни продукти от държави, нечленуващи в съюза (отразено в глава трета и четвърта от закона).
Законопроектът е съобразен и с Директивите относно ветеринарната инспекция и контрол, и финансирането им; контрола върху използване на хормонално третирани продукти от животински произход (отразено в глава шеста на законопроекта); с Директивите, отнасящи се до условията, осигурявани за животните при транспортиране; хуманното третиране на селскостопанските животни, както и специализираното обучение на лица, занимаващи се с отглеждане на селскостопански животни (глава седма от законопроекта).
Законопроектът е съобразен с Директивите на Европейския съвет относно максимално допустимите стойности на различни медикаменти, използвани във ветеринарната медицина в търговските продукти с животински произход (глава девета).
С приемането на този законопроект ще се създадат условия за подобряване на работата със селскостопанските животни, тяхното отглеждане, контрола върху продуктите с животински произход, тъй като досега действащият закон (обнародван през 1967 г.) не отразява съвременното състояние на ветеринарното дело в България.
Приемането на законопроекта би допринесло за предотвратяване на разпространението на заболявания, предавани с животински продукти.
Комисията намира за удачно решението, възприето от законодателните разпоредби на Европейския съвет, за легални дефиниции и определения на терминологията в законопроекта.
Същевременно отчитаме, че някои текстове от законопроекта (глава седма) се припокриват с текстове от внесените законопроекти за защита на животните.
Като приема за основателни мотивите на вносителя, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения законопроект.
Становището е подкрепено единодушно от присъстващите на заседанието народни представители с 14 гласа "за".
Председател (п) Лъчезар Тошев"
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Моля да ми дадете списък на желаещите да вземат участие в дебата.
Тук, в документацията, имам отбелязано, че е бил внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело от народния представител Кръстьо Трендафилов, който е оттеглен. Така че нямаме проблеми по този въпрос.
Има думата народният представител Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Началото на законодателното уреждане на ветеринарномедицинската дейност в България е поставено още в края на миналия век, в 1897 г., когато е приет Законът за ветеринарната полиция. През този стогодишен период са приети и са действали три закона, уреждащи ветеринарномедицинската дейност. Това са:
- Законът за санитарно-ветеринарната служба и полиция, обнародван в "Държавен вестник" през 1906 г.;
- Законът за санитарно-ветеринарната служба, обнародван през 1924 г.;
- Законът за ветеринарното дело, обнародван през 1967 г.
През 1992 г. беше направено едно изменение на закона от 1967 г., което обаче не беше достатъчно, за да удовлетвори изискванията на преструктурираното ни селско стопанство.
Безспорно завоевание на тези закони е създаването на ветеринарната полиция и приемането на система от противоепизотийни мерки, с помощта на които са изкоренени и ограничени такива заболявания, като: чумата по говедата, дурина асапо по еднокопитните, антракса, бесът и много други заболявания.
На базата на тези закони възниква и така наречената "обществена ветеринарна медицина", идеолог на която е професор Георги Павлов и която е ново за развитите европейски страни през този период, като пример за ефективна работа и успешна борба с епизотиите по животните.
След политическата промяна на 9 септември и след като нашето селско стопанство тръгна по съветския модел на земеделие, е приет Законът за ветеринарното дело от 1967 г. В този закон са ограничени правомощията на ветеринарните лекари. Те са поставени под ръководството на председателите на ТКЗС и АПК и е ограничено финансирането на ветеринарната служба. Забранена е частната практика на ветеринарните лекари.
Въпреки направените изменения в Закона за ветеринарното дело от 1992 г., с което е разрешена частната практика, този закон не отговаря на изискванията на новите стопански структури, възникнали в българското село след 1990 г., не отговаря на международните изисквания за приобщаването ни в Европейския съюз, неадекватен е и на променената структура на ветеринарната професия след раздържавяването на участъковата ветеринарна служба. Затова пред нас е новият Закон за ветеринарномедицинската дейност, в който всички тези несъответствия са премахнати и е създадена необходимата нормативна база за предпазване на страната от епизоотии, контрол над продуктите и суровините от животински произход по отношение на тяхната годност и безвредност, опазване на околната среда и предпазване на хората от зоонози.
Няма да се спирам подробно на отделните глави в закона, само ще изразя удовлетворението си от новите моменти, залегнали в главата "Граничен ветеринарномедицински контрол и карантина", "Правила за защита и хуманно отношение към животните", новата глава "Опазване на околната среда" и главата "Ветеринарномедицински препарати".
В главата "Граничен ветеринарномедицински контрол и карантина" подробно са регламентирани условията и редът за внос и транзит на живи животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи и фуражни добавки, адитиви от животински произход и ветеринарни препарати. Регламентирано е и карантинирането на животните за разплод и доотглеждане в карантинни бази като тук моята препоръка е да се разреши създаване на карантинни бази и във вътрешността на страната след одобряването им от ветеринарните органи. С тази глава се удовлетворяват европейските изисквания за граничен контрол, без което не можем да излезем на техните пазари и не можем да отговорим на техните изисквания за свободен достъп до нашите пазари.
В главата "Правила за защита и хуманно отношение към животните" за пръв път в нашето законодателство се разглежда въпросът за правата, задълженията и отговорностите на стопаните не само на селскостопанските животни, но и на стопаните на домашни любимци - проблем, който през последно време доби и обществено значение. Разгледани са и правата и задълженията на хората, които се занимават с отглеждане на животни в зоопаркове, ферми за диви животни, на съсобствениците и на хората, които отглеждат животни за лабораторни цели.
В главата подробно са описани отговорностите на собствениците и на ветеринарните лекари при отглеждането, транспорта и използването на животни за лабораторни нужди и при умъртвяването и евтаназията на животните с цел предпазването им от ненужна болка и страдание. С това смятам, че на този етап поне не е необходимо приемане на специално законодателство за защита на животните.
В главата "Ветеринарномедицински препарати" са описани правомощията на Националната ветеринарна служба в областта на контрола върху производството, регистрацията, вноса, износа, съхранението, търговията и употребата на ветеринарномедицински препарати в страната. Следва да отпадне изречението "Националната ветеринарномедицинска служба определя лекарствената политика в областта на ветеринарната медицина", защото лекарствената политика - това представлява уреждане на материята с какви лекарства да работи ветеринарният лекар, се определя от практикуващите ветеринарни лекари на базата на регистрираните ветеринарни препарати, разрешени за продажба в аптеките и при търговците на едро. Значи, не е работа на Националната ветеринарномедицинска служба да се занимава с това да определя с какви препарати ще работят лекарите. Търговците на едро също взимат участие в този процес при формирането на лекарствената политика.
В тази глава добре са регламентирани правата и задълженията на физическите и юридическите лица, занимаващи се с производство, внос, износ и търговия с ветеринарни медикаменти. Регламентират се и правомощията на Института за контрол на ветеринарномедицинските препарати.
Между първо и второ четене аз ще направя предложения за по-ясно регламентиране отношенията между Националната ветеринарномедицинска служба и професионалните организации и съсловните организации на ветеринарните лекари. Ще предложа да отпаднат и текстовете, даващи възможност на Националната ветеринарномедицинска служба да извършва стопанска дейност, защото смятам, че това не са функции на една държавна администрация. Нейните функции са да контролира, да организира, да дава методически указания, но не и да извършва стопанска дейност.
В закона са уредени въпросите, третиращи финансирането на ветеринарната служба, уредени са въпросите с частната практика, ветеринарномедицинското образование, науката и диагностиката.
Що се отнася до чл. 12 в главата "Ветеринарномедицинско образование, наука и диагностика" между първо и второ четене ще предложа да бъде преместен в глава първа "Общи положения", тъй като в него се дава отговор на въпроса кой може да упражнява ветеринарната професия и мястото на този текст е в началото на закона.
В изработването на закона взе участие работна група от ветеринарни лекари, специалисти от Националната ветеринарномедицинска служба, представители на Съюза на ветеринарните лекари. Законопроектът беше разгледан и на Върховен ветеринарен съвет, който е консултативен орган към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и му беше дадена положителна оценка.
Законопроектът има и сертификат за съответствие с европейското законодателство. Що се отнася до възраженията, които са - не смятам, че са и възражения - забележки от Комисията по здравеопазването, младежта и спорта смятам, че през този 100-годишен период никога не е имало конфронтация между ветеринарните лекари и хуманните лекари. Нашите правомощия са ясно разграничени и разделени и оттук нататък не смятам, че ще имаме някакви проблеми.
Приканвам ви да гласуваме на първо четене законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! При новите икономически условия, които се създадоха в страната, е наложително приемането на Закон за ветеринарномедицинската дейност така, както е озаглавен настоящият закон, тъй като се променят обществено-икономическите условия и във връзка с това трябва да се променят и условията, при които работят съответните органи, които се занимават с ветеринарномедицинска дейност.
Аз ще използвам изказването на господин Каменов, само за да обоснова една своя забележка още в началото. Нашето законодателство, регламентиращо дейността на ветеринарномедицинския и санитарен контрол, винаги е било европейско. И в този смисъл ме учудва, че сегашният проект, който е внесен, се мъчи да измени по принцип даже структурата на законите, които са приемани, утвърдени и са работили добре в досегашната практика на тази дейност в България и да му направя една бележка, че никъде в стария закон, приет в 1967 г., не е предоставено правото на председателя на ТКЗС да се занимава с организацията на ветеринарномедицинската дейност. Това просто не е вярно.
По същество смятам, че още заглавието на законопроекта би трябвало да се промени. Озаглавен е "Закон за ветеринарномедицинската дейност", но този закон не регламентира само ветеринарномедицинската дейност и мисля, че заглавието на стария закон "Закон за ветеринарното дело" е по-точно, защото включва специфичната лечебнопрофилактична ветеринарномедицинска дейност и система от държавни мероприятия, които се извършват на базата на ветеринарномедицински познания за опазване на околната среда, борба с вредни гризачи, опазване здравето на хората, нарушенията, които се правят във връзка със замърсяването на околната среда и т.н. Тоест, мероприятия, чисто свързани с функции и дейности на държавата, разбира се, продиктувани от заключенията и изводите, които са направени от специализирани органи.
На второ място смятам, че така както е структуриран този закон, някои неща са излишно вкарани, други просто са пренебрегнати и би трябвало да се направи една нова структура на закона, която по-близко да отговаря на досегашната традиция в законодателството, регламентиращо дейността на ветеринарномедицинските органи.
Тук има включени даже дейности, които са задължение на други органи и организации. Примерно, в главата за диагностика са включени висшите учебни заведения, наука и диагностика на едно място. Мисля, че за висшите учебни заведения си има закон, има как да се регламентира тази дейност. Мястото на тази регламентация не е тук.
По-конкретно: в глава първа, текстът на чл. 1 е неясен и неточен. "Опазване здравето и продуктивността на животните" и се свършва. За кои животни става дума, за селскостопанските, домашните или за гризачите, за вредния дивеч? Второ, пропуснат е един съществен момент. Казва се "опазване на околната среда", но няма опазване на хората от зоонози и хранителни отравяния. Това е необходимо да бъде още в първия член, определящ дейността, която регламентира закона. Това е съществувало във всички закони, които са били приемани досега и това е смисълът на ветеринарномедицинската дейност в крайна сметка.
В глава втора, раздел "Органи и контрол на ветеринарномедицинската дейност", чл. 3, ал. 2 според мен трябва да се пише, че ветеринарномедицинската дейност се осъществява от Националната ветеринарномедицинска служба и нейните поделения, отговарящи на административното и териториално деление на страната. Ще забележите, че в този член са отбелязани всякакви структури - лечебници, лаборатории и така нататък, но ги няма териториалните структури. Националната ветеринарномедицинска служба не може да контролира дейността на всички в страната директно от нейното седалище в София. Досега съществуват тези струтури. С този закон явно те се закриват. Аз питам: закриват ли се или не се закриват? И ако не се закриват, просто трябва да се напише този текст, който дава възможност да има такива подразделения на Националната ветеринарномедицинска служба в страната.
Разделът за финансирането е добре разписан, даже прекалено подробно, но в старите закони има един фонд, който регламентира създаването, тоест акумулирането на средства, свързани с екстремни ситуации, когато се налага да се унищожават цели стада животни принудително и обезщетяването на собствениците. Тук просто е казано, че от извънбюджетната сметка на Националната ветеринарно-медицинска служба се финансира и обезщетяването на собствениците. Аз мисля, че, не дай Бог, да се случват такива масови заболявания и да се налага да унищожаваме цели стада, както се получи в Англия например, би трябвало да се създаде такъв фонд - по-рано беше регламентирано как се създава, - а ако не се създаде, в извънбюджетната сметка, с която се издържа и осигурява дейността на Националната ветеринарномедицинска служба, трябва да има отделен ред, който да се утвърждава, ако трябва даже в Закона за бюджета, в който да се заделят такива средства. Разбира се, те винаги могат да бъдат подпомагани от бюджета. Но не можем да поставим на изпитание бюджета в такива екстремални ситуации, когато се налага да се изплатят милиарди левове на собствениците.
В предложения проект не са добре регламентирани взаимоотношенията между Министерството на земеделието, което е водещо в случая, и останалите министерства, а дейността е такава, че изисква взаимоотношения и с ограните на МВР, и със здравеопазването, и с финансите. Тази регламентация липсва. В много случаи се предоставя правото на ръководителя на Националната ветеринарномедицинска служба, но той не е надведомствен орган и не би могъл да разпорежда на онези структури, които трябва да се включат при решаването на един или друг проблем.
Никъде в проекта не е посочено, че провеждените от ветеринарните специалисти и органи мероприятия освен лечебно-профилактичен ефект трябва да имат и подчертан икономически ефект. Това е залегнало в законодателството още от древни времена, а в нашия случай, когато ние минаваме наистина в условията на една пазарна икономика, задължително в този закон трябва да се регламентира изискването, че дейността трябва да обезпечава и определен икономически ефект. Иначе просто тя ще създава допълнителни трудности на обществото и на държавата.
Една от съществените черти и задължение на ветеринарномедицинската дейност е ветеринарно-санитарната просвета. Ето, вместо да се опитваме да регламентираме дейността на висшите учебни заведения, на науката, която се занимава с ветеринарна дейност, което не е работа на този закон, една такава дейност, тоест просветата е повече от наложителна и традиционно е вършена от специалистите, занимаващи се с ветеринарномедицинска дейност.
Има и текстове, които трябва да се допълнят. Аз не знам дали тук са имали значение някакви политически настроения, но има невероятни пропуски. Например, изключени са животните от кооперациите, от обществените стопанства. В чл. 21, ал. 1 се казва: "Държавните, общинските и частните стопанства".
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Кооперациите са частни!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Те са частни стопанства, но забележете как е текстът - "индивидуални". Така че мисля, че и кооперациите, и сдруженията, въобще обществените стопанства - те могат да не са държавни, могат да не са общински, даже общински селскостопански предприятия няма.
Централната епизоотична комисия трябва да бъде на ниво Министерски съвет според мен. Тук е дадено правото тя да се утвърждава от ръководителя на Националната ветеринарно-медицинска служба. Това не е достатъчно силен орган, оглавяван от едно подразделение на Министерството на земеделието. В най-лошия случай това би трябвало да се утвърждва или да се предлага от министъра или от заместник-председател на Министерския съвет, защото в екстремални случаи, когато се налага да се ангажират всички министерства, нещата наистина изискват една бърза реакция. Това не може да стане от комисия, която е под ръководството на ръководителя на Националната ветеринарномедицинска служба.
В някои отношения са доста завишени правата на ръководителя на Националната ветеринарномедицинска служба. Например, той може да разпорежда да се унищожават животните тогава, когато те са заболели. Мисля, че това е прекалено голяма власт. В най-лошия случай това трябва да бъде или министърът, или друг държавен орган с власт, която да гарантира освен унищожаването по съответния ред, който е регламентиран в закона, и обезпечаването с необходимите и организационни, и финансови средства, които да гарантират тази дейност.
Един бегъл поглед върху закона показва, че с него се създават, тоест той регламентира създаването на 15 наредби, няколко правилника и същевременно казваме, че правилникът за приложение на закона трябва да влезе в сила след шест месеца. Мисля, че тук трябва да преценим по-точно кои от наредбите, докога и евентуално в какъв срок трябва наистина да излезе правилникът, за да може да се прилага законът така, както е необходимо, и той да бъде един работещ закон.
Аз завършвам с мнението, че законът е необходим и вероятно много често вече ще повтаряме тази фраза, закъснял, защото са динамични промените, които стават в страната, и ние наистина с някои от законите закъсняваме. Но в същото време законът се нуждае от сериозна преработка. И аз се обръщам към колегите да подкрепим законопроекта на първо четене, за да може наистина с участието и на заинтересованите ведомства да подготвим и да приемем на второ четене един работещ закон, отговарящ на традициите и на законодателството в България от Освобождението до наши дни. И, разбира се, съобразен с европейската практика. А аз отново повтарям, че досегашното ни законодателство наистина е съобразено с европейската практика, защото е правено от европейски възпитаници и то на много високо ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би няма да ни стигне времето с няколко минути за гласуването на този законопроект на първо четене, затова правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа до приемането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
Моля да гласувате да се продължи заседанието до приемането на първо четене на този законопроект, но не повече от два часа.
Гласували 109 народни представители: за 86, против 23, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Давам думата на д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да започна с думите на Кръстьо Трендафилов, че наистина този закон е нужен, дори малко закъснял. Още повече, че с оглед на нашия път към Европа такъв закон ни е абсолютно нужен. Тук бяха подчертани много положителни неща, а и някои дребни недостатъци, на които аз няма да се спирам. Но ми позволете да се спра на стратегическата цел, която преследва един такъв закон. Според мен стратегическата цел е опазване както здравето на животните, така и преди всичко здравето на консуматорите, а именно на населението, на хората. Оттам нататък бих искал да кажа, че най-доброто, което бихме могли и трябва да направим с този закон, е на второ четене да се постараем съвместно да направим единна нормативна база, която да позволи на съответните специалисти както от страна на ветеринарномедицинския контрол, така и от страна на санитарния контрол, на ХЕИ да осъществяват на различните етапи контрол, който да осигури предпазване здравето на хората. Защото съвсем правилно беше отбелязано от господин Трендафилов, че зоонозите и хранителните отравяния както за животните, така и за хората са от изключително голямо значение.
Би могло дори да се помисли дали не е нужно да има една обща дирекция, защото такава практика има, която да се грижи за това. Може да има колеги "за", може да има и "против", но в крайна сметка безспорно е, че правомощията на колегите ветеринарни лекари се простират до момента, до който животното се превърне в храна. Оттам насетне цялата работа е от компетенцията на медиците. И няма нищо страшно те да работят заедно. Никой не иска да изземва функции, въпросът е най-сетне наистина да има една единна нормативна база, която като заключение да допринесе до това да се произвеждат качествени храни, за да се храни качествено българският народ.
Проблемът по отношение на контрола с единната нормативна база е, че производителите на храни и меса трябва да знаят правилата, по които ще бъдат контролирани. Така че аз мисля, че в частта му за контрол в законопроекта наистина има какво да се направи, за да се разграничат ясно функциите. Пак повтарям, далеч съм от мисълта и мога да изразя мнението на всички изказали се колеги от Комисията по здравеопазването, че никой не иска да изземва функции. Напротив, трябва ясно да се каже откъде започва контролът, така че включително и самите производители да бъдат подложени на единен контрол, а не и двете страни в известна степен да бъдат рекетирани.
Що се отнася до останалите части на законопроекта, мисля, че беше казано много. Мисля, че няма какво да се добави. Но аз също бих подкрепил предложението за удължаване на срока до второ четене и за съвместни заседания в някои части на закона, които биха го направили по-добър. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато спорят ветеринари и хуманни лекари, обикновено спора го решават зооинженерите. Затова ставам аз, за да разреша спора. Но това - в кръга на шегата.
Вярно е, че законопроектът, който е представен днес на нашето внимание, закъсня. Аз мисля, че упреци не могат да бъдат отправени към правителството или към тези, които изготвиха този законопроект. Той беше един от основните законопроекти, за който винаги е било настоявано пред нас от Европейския съюз. И тъй като в голямата си част този законопроект поставя база за нови взаимоотношения, от които произтича и нов начин на контрол, нов начин на отношение, мисля, че е съвсем нормално да има и претенции от едно или друго ведомство във връзка с контрола. Но не бива да отиваме до крайности и да взаимоизключваме този контрол, да търсим единият да бъде над другия или нещо от този род. И двата вида контрол - ветеринарният и санитарният - си имат своите правила и ако започнем да спорим тук в залата по този проблем, просто ще омаловажим самия закон. А законът има достатъчно достойнства и едва ли трябва да се спираме само върху това.

А достойнствата, както беше отбелязано от господин Каменов, са няколко и това е най-важното, както също и за мен - това е граничният контрол, защото един от големите проблеми, които има държавата ни и които, ако не бъдат сложени в ред, ние просто не можем да направим и крачка в отношенията си, за да се считаме, че имаме вече европейски характер в това отношение. Същото важи и за карантините, и по отношение на самата лечебна дейност.
Тук обаче искам да направя едно предложение, свързано с този, пак повтарям, излишен спор, според мен - да уточним нещата след като минат предложенията през Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и се изчистят, да направим едно съвместно заседание с Комисията по здравеопазването, именно по проблемите, които те поставиха в пленарна зала, за да не стават отново излишни дискусии, а бих казал и губене на време, по предложенията, които ще направят народните представители за второ четене.
Същевременно, започнах с това, че този закон полага и нови отношения. Струва ми се, че именно по отношение на ветеринарните лекари към производителите трябва да разширим нещата. На мен много не ми харесват някои от текстовете, свързани с отношенията с местната власт. Господин Каменов е прав, че в голямата си част ветеринарните лекари чрез председателите или обратно - председателите, или по-точно казано на АПК и ТКЗС-та, нареждаха на ветеринарните лекари и те съответно действаха, събираха населението, животните и така нататък, при извършването на отделните ветеринарни дейности. Сега това е вкарано в частта на задълженията на кметове на населените места.
Но все пак ми се струва, че именно в административно-наказателната част, където ние търсим решаване на проблема от гледище здравето на животните, здравето и на самите хора, трябва да засилим както санкциите, така и отговорностите както на самите производители, така и на кметовете. Защото на този етап в България има достатъчно производители, които се занимават с животновъдство, и които обаче имат доста безотговорно отношение както към здравето на самите животни, така и към необходимото прилагане на едно минимално ветеринарно дело. От тази гледна точка това е свързано и с просветата, защото на този етап просветата, от която се нуждаят, вярно е, че много хора се нуждаят от просветата, защото случайно се занимават с животновъдство, но от друга страна, това не им дава правото като се занимават с това да стоят ненаучени и да не спазват законите.
Така че ако имам някакви забележки, те са именно в тази част на законопроекта. Вярно е, че не са популярни санкциите, но от друга страна те допринасят за това хората да се заинтересуват и за техните права, и за техните отговорности.
Споделям мнението на всички колеги да гласуваме този законопроект на първо четене и съответно да направим корекциите, които всеки от нас има като виждане, които ще бъдат за общото добро на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ветеринарно-медицинската дейност.
Гласували 140 народни представители: за 140, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Беше направено предложение от народния представител Кръстьо Трендафилов, за увеличаване на срока.
Господин Трендафилов, моля да кажете с колко.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): С една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Срокът да бъде продължен с една седмица. Няма възражения.
Моля да гласувате срокът за представяне на предложения за второ четене да бъде удължен с една седмица.
Гласували 141 народни представители: за 137, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 30 октомври 1998 г., петък:
- министър-председателят Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Яшо Минков, Руси Статков и Георги Пирински;
- министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любомир Божков.
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представитеил Стефан Нешев, Стефан Стоилов и Татяна Дончева и на питане от народния представител Руси Статков;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- министърът на отбраната Георги Ананиев е отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев;
- министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Николай Камов;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов и Стефан Нешев;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Атанас Мерджанов и Иван Борисов;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Христо Иванов, Асен Христов, Петър Мутафчиев, Цветелин Кънчев, Георги Михайлов, Татяна Дончева и Ангел Найденов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Георги Пинчев, Златко Златев, Любомир Божков, Илия Баташки, Тодор Костадинов и Станимир Калчевски и на две питания от народните представители Петър Башикаров и Донка Дончева.
На основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- министърът на околната среда и водите Евдокия Манева на питане от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков не може да участва в заседанието за парламентарен контрол поради отсъствие от страната.
На основание чл. 81, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народните представители се отлагат:
- отговорът на министър-председателя на Република България Иван Костов на питане от народния представител Юлиян Буров;
- отговорът на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на питане от народния представител Елена Поптодорова.
Последно съобщение - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 29 октомври, днес, четвъртък, от 15 ч. в зала 248.
Закривам заседанието. (Звъни)

(Закрито в 14,05 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов

Секретари:
Анелия Тошкова
Атанас Мерджанов