Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Любен Корнезов и Александър Джеров

Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес има много рожденици: колегите Мария Стоянова, Младен Влашки, Господин Тонев, Николай Сгурев и Иван Николов Иванов. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 22 до 28 ноември 2000 година:
Проект за решение за прекратяване участието на транспортния взвод от българската армия в операцията на стабилизиращите сили SFOR - Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по културата и медиите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по културата и медиите. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката Република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоненията от облагане с данъци на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Монголия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Вносители са народните представители Йордан Нихризов и Григор Шишков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на Протокола за нейното изменение и допълнение. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Тайланд за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяването с нефт. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за счетоводството. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е народният представител Лъчезар Тошев. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вносител е народният представител Николай Христов. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Има едно съобщение: министър-председателят господин Иван Костов заявява, че оттегля внесения проект на закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на Протокола за нейното изменение и допълнение.
По дневния ред има много предложения:
- от народния представител Иван Костадинов Иванов - точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- от народния представител Михаил Миков - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи;
- от народния представител Кънчо Марангозов - проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България";
- от народния представител Антон Данаилов - проект за решение за мораториум върху разрушаване на паметници и паметни плочи, посветени на лица и събития, издигнати в периода 1878 - 2000 година;
- от народната представителка Станка Величкова - законопроект за кредитиране на студентите и докторантите;
- от народния представител Велко Вълканов - законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти;
- от народния представител Янаки Стоилов - законопроект за допълнение на Закона за държавния служител;
- от народния представител Пламен Славов - законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност;
- от народния представител Меглена Плугчиева - законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите;
- от народния представител Георги Михайлов - законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство;
- от народния представител Стефан Нешев - законопроект за допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители;
- от народния представител Любомир Пантелеев - законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси.




И от Парламентарната група на СДС:
1. Законопроект за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Европейската агенция по околната среда и в Европейската мрежа за информация и наблюдение.
4. Законопроект за изменение на Закона за фуражите.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
6. Законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
10. Законопроект за устройство на територията.
11. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на мръсни пари.
12. Парламентарен контрол.
По предложената точка т. 3 само се оказа, че няма становище на водещата комисия и в проекта за седмична програма тя е преместена на 9-то място с преномерация след това на другите точки.
По дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Да, господин Иван Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя предложение в седмичната програма на Народното събрание да бъде включено предложението на 32-ма народни представители от Демократичната левица за създаване на временна анкетна комисия за проучване хода на приватизацията.
Това предложение го правим вече за 40-ти път, а то е внесено преди 1 година и 10 месеца - нещо като малък юбилей. Може би трябва да организираме и тържество в чест на вашия политически инат. Защото на инат политика не се прави.
Не знам давате ли си сметка какъв е резултатът от така провежданата приватизационна политика?! Не виждате ли пълните гушки на министрите и на политическите ви дейци на всякакви нива? Не оценявате ли колко държавни пари бяха източени към партийни каси, към лични сметки и джобове? Не оценявате ли, че прогонихте чуждестранни инвеститори с исканията си за рушвети и в България влязоха мръсни пари?
Аз знам, че с призиви да се противопоставите на корупцията няма да ви трогна, защото корупционното поведение, желанието за използване на политическата власт за лично облагодетелстване е дълбоко вкоренено в дейците на СДС, много по-дълбоко от християндемократическите ценности. Но се надявам да се противопоставите и оцените резултатите от тази приватизация - огромния срив на българското производство и последвалата голяма безработица и обедняване на хората.
И още един аргумент. От няколко дни Иван Костов заговори за нова икономическа политика. Не че нещо ясно му се разбира, освен самопризнанието, че досегашната ви икономическа политика е провалена, с което аз напълно съм съгласен. И няколко откраднати от алтернативите на БСП идеи, като например за протекция и подкрепа на българските производители.
Ако подкрепите нашето предложение, ще докажете, че не само с лозунги, а и на дело СДС показва нещо ново и някаква положителна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Така ще помогнете и на своя Командир, който се мъчи да обяснява толкова объркано, като Ленин новата икономическа политика, която...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: ... както знаем следва след военния комунизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Да, господин Георги Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Течат вече последните месеци на този парламент и на това правителство. И като пред конгрес министрите на икономиката, на земеделието и горите отчитат: единият - почти 100-процентова приватизация, другият - почти 100-процентово връщане на земята. И всеки един българин се пита: е, какво от това? След като България е залята от бедност, след като България е залята от безработица, след като над 700 000 млади хора са извън България!
Вече и министър-председателят Иван Костов признава, че сегашното правителство, сегашният парламент, обществото трябва да се ангажират с решаване проблемите на това общество, на тази безработица чрез раздвижване на икономиката, чрез раздвижване на производството.
Ние ви предлагаме да започне разглеждането на законопроекта за развитие на промишленото и земеделско производство. И аз ще ви прочета само ал. 1 на чл. 1 от този закон, която гласи:
"Този закон има за цел създаването на условия, които да насърчават разширяването на производството и износа на конкурентоспособни изделия и поощряват участието на чуждестранни инвеститори в създаването на смесени предприятия и кооперирани изделия".
Тоест, този закон, макар и частично, решава проблема на безработицата, решава проблема на бедността.
Затова правя формалното предложение в сегашната седмична програма, като точка от нея, да влезе законопроектът за развитието на промишленото и земеделско производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повод да застана на тази трибуна и да предложа точка от дневния ред е последната ми среща в една община в Пловдивска област, на която най-критично, най-остро бяха поставени въпросите за упадъка в селското стопанство и за финансовата несъстоятелност на селскостопанските производители. Аз бях затруднен да им отговоря защо е такава ситуацията, но си направих труда да направя една библиографска справка Парламентарната група на Демократичната левица внесла ли е някакви законодателни инициативи, свързани с подобряване състоянието на селското стопанство и на селскостопанските производители.
Това е един малък законопроект, който е допълнение към Закона за подпомагане на селскостопанските производители. Свързан е с една съвсем дребна преференция - на общинските пазари производителите да получават 50 на сто от пазарната площ, сами да реализират продукцията си. Тоест, да се избегнат прекупвачите, които са една мафиотско-монополна структура, която изтезава както и производителите, така и купувачите.
Сега тук ви питам, господа отдясно: вие сте за компрадорска България ли? Вие сте партия на компрадорската държава или партия на националноотговорните интереси? От това народът ще разбере, не от Явор Дачков, за каква държава и за каква политика радеете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да викам, за да не събудя полузаспалите народни представители отдясно, още повече, че текстът, който внасям, не заплашва с нищо властта. Става дума за един наш законопроект, който отлежава в канцеларския прах повече от 2 години. Това е един законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси и тъй като той е съвсем кратичък, аз ще си позволя да прочета тези две нови точки, които предлагаме към чл. 67.
Първата е, че за жилищен или вилен имот, който не е основно жилище, таксата се дължи със 70 на сто намаление. И втората точка е, че намалението не се прилага, когато имотът е отдаден под наем.
Искам да обърна внимание на парламентарните чиновници, че не са намерили за необходимо да ни уведомят и да разглеждаме нашия законопроект, заедно с промените, които най-вероятно ще станат през тази седмица в Закона за местните данъци и такси. Същевременно бих искал да подчертая, че това облекчение, което ние предлагаме, засяга интересите на стотици хиляди хора, които имат по два и повече имота. Една част от тях са собствениците на вили, които се обитават не повече от три месеца годишно. А друга, която е още по-ощетена, са собственици по наследство на малки селски имоти, които поради стагнацията на пазара на недвижими имоти, дори не могат да ги продадат. А същевременно са принудени да плащат и грешни пари за такси и за услуги, които никой не им извършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Искам да кажа, че сумите за републиканския бюджет за пренебрежимо малки и не представлява никакъв проблем ние да гласуваме този закон, още повече, че ще насърчим данъчните власти да събират данъците там, където ги има - в сивата икономика, и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, не знам дали администрацията е проспала, възможно е. Но и Вие сте проспали, защото в седмичната програма е включено второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): В комисията не е предложен законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Когато е било първото четене, включително в пленарна зала, Вие е трябвало да поставите въпроса. Не става дума за комисията.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Правилникът е нарушен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът казва, че не може да се разглежда само един, ако има внесен и друг. Когато сме го разглеждали на първо четене, тогава вносителят - господин Пантелеев, е трябвало да постави въпроса, че има и внесен от него законопроект.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Това е наше право и Ваше задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е Ваше право. Просто сте го проспали.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, преди малко повече от осем години беше приет Законът за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. По силата на чл. 7 от този закон много български граждани бяха лишени от своето единствено жилище. Това бяха случаи, решени според мен крайно несправедливо. В повечето случаи става дума за така наречената запетайка, тоест, за придобиването на имот по силата на акт, подписан не от министъра, респективно председател на комитета, а от неговия заместник или заместник-председател на народния съвет. По-късно с друг закон - това е Законът за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, бе решено тази категория български граждани да бъдат обезщетени с компенсаторни записи. С тези записи обаче съответните български граждани не биха могли да купят повече от една пета от стойността на необходимото им жилище. Това е явно неправилно, несправедливо и ние предлагаме с нашия законопроект ощетените по този начин граждани да могат да купят общинско или държавно жилище, като заплатят цялата стойност с дадените им компенсаторни записи.
Настоятелно ви моля, уважаеми колеги, да включите в дневния ред този крайно необходим законопроект. Става дума наистина за тежки случаи, за хора без всякакво жилище, останали буквално на улицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, в страната отново цари хаос с компенсаторките. На едни места в общините се приемат за плащане, на други не се приемат. Никой още в България не знае колко компенсаторни записи са издадени. Няма и кой да ни каже какво държавно имущество, а чувам вече и общинско, заминава срещу тези компенсаторки. Такива големи и богати общини като община София, като община Пловдив, вместо да продават тези имоти в центъра на тези големи градове срещу пари, а оттам да отиват в общинските бюджети, те ги дават за компенсаторки, с които след това кметовете и общинските власти могат да излязат да си направят почетна снимка. Тези хартийки, освен за спомен на общините, за нищо друго не могат да се използват. Слава Богу, че има и други инвеститори, които ги ползват. И по този начин все пак от тях произлиза някакво, макар и малко, обезщетение за тези хора, които наистина заслужават обезщетение.
Още от лятото ние искаме да знаем защо пазарната цена на тези компенсаторки е толкова ниска. И няма никакъв отговор нито от правителството, нито виждам воля в парламента, в мнозинството да разберем какво става с тези компенсаторки. Даже икономистите казват, че те влияят върху инфлацията и върху бюджета.
Именно поради тази причина за пореден път предлагаме нашето решение за временно спиране на плащанията - нека се сключват сделки, нека се договарят плащания с компенсаторни записи - но да се спре самото плащане и в тримесечен срок да разберем колко са издадени и какво имущество замина срещу тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Предлагам законопроектът за кредитиране на студенти и докторанти, внесен от Георги Първанов и група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица да влезе в дневния ред на парламента. Намираме се в навечерието на Студентския празник и смятам, че не е необходимо да ухажваме студентите и докторантите за това, че те са бъдещето на България. По-добре ще бъде да проявим политическа воля, мъдрост и далновидност и да приемем Закона за кредитирането на студентите. Защо? Защото в този закон се дава преференциален режим за всички студенти и докторанти, особено след като с изменението на Закона за висшето образование беше въведено всеобщото платено обучение. Нещо повече, въведе се за първи път абсолютно непознатото както в нашата практика, така и в европейската, докторантите - първокурсници да заплащат своето обучение за бъдещата образователна научна степен "доктор".
Ето защо се създаде една ситуация, в която непрекъснато се увеличава издръжката на студенти и докторанти и непрекъснато се повишават таксите за студентите и докторантите. Има реална опасност да се подкопаят конституционните права на всеки за равен шанс и равен достъп до обучение. Има реална опасност да се получи така, че само този, който има пари, да се обучава. Нещо повече, напоследък от министерството се дават непрекъснато различни версии, че магистърската степен, след бакалавърската, ще бъде с още по-големи такси.
Ето защо аз смятам, че трябва да се даде вече шанс на младите хора да могат да получават кредити с преференциален режим и респективно да се издържат в процеса на обучението.
Искам да припомня, че в залата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Само за секунда да кажа, господин Соколов, че в пленарната зала този законопроект беше разглеждан и отклонен впоследствие, тъй като щяло да се вземе заем от Световната банка. Такъв заем сега няма да се вземе, ще се даде за чиновниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Ето защо моля да включите в дневния ред този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Меглена Плугчиева.


МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали познавате тази книга - тя се казва "Зеленото злато на България". Вчера тя беше представена, беше направена нейната промоция в музея "Земята и хората" лично от министър Манева. Направи се една блестяща промоция, с която се показа и защити пред света и пред обществеността на България позицията, че наистина България има с какво да влезе в Европейския съюз, а именно може да бъде горда със своето зелено богатство, със своята природа, със своите гори.
Но даваме ли си сметка, уважаеми колеги, че това, с което си хвалим днес, напълно трябва да ни е ясно, че това е заслуга на нашите предци, това е заслуга на поколения и постижения от последните 50 и 100 години. Важното е сега ние в ролята си на днешни политици каква политика залагаме за бъдещето на нашите гори и именно за това зелено злато на България.
За съжаление, ако се огледаме, ще видим, че както законодателството, така и управленската ни дейност като цяло, трябва да бъдат подложени на много сериозна критика. Обръщам се специално към управляващото мнозинство и бия тревога по повод състоянието на горите в страната, по повод на това, че тази година над 60 хил. хектара гори станаха жертва на катастрофални пожари. С това бедствие не може да не се сравни и процесът на реституция, който тече и по преценка на всички експерти - наши и чужди, се счита като безпрецедентен процес на реституция, който не само не допринася за едно устойчиво и природосъобразно управление на горите, а води до катастрофални последици на раздробяване и на ликвидация и също така и поставяне пред собствениците на един много сериозен проблем.
Затова аз ви моля, уважаеми колеги, в програмата на парламента да се включи разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание аз ви предлагам в програмата за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност с вносител господин Михаил Миков. Вече на всички е известно, че този законопроект беше разгледан и беше подкрепен на заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. На всички нас като народни представители също е достатъчно добре ясно от срещите, които имаме със своите избиратели и контактите, които имаме в населените места, където живеем, с приемните, които правим, че въпросът за удължаването на срока за издаването на документите за самоличност вълнува днес много български граждани и с основание, тъй като той е свързан за тях с много време, с много нерви и с много средства. Въпреки предварителните очаквания, опашките продължават да стоят пред районните полицейски управления.
Не по-малко значение има и тази натовареност, която се създава, за полицейските органи, ангажирани в този процес и в този смисъл изявлението на министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов също може да бъде сериозен мотив предложението да бъде подкрепено и да бъде разгледано в пленарната зала през тази седмица.
Накрая искам да кажа, че в ръцете на мнозинството е с гласуване да включи в дневния ред за тази седмица този въпрос, за да може да се отговори на обществените потребности и очаквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предлагам в седмичната програма да бъде включен Закон за допълнение на Закона за държавния служител. Срокът за разглеждането на този законопроект е изтекъл, така че няма пречка от процедурна гледна точка той да бъде обсъждан и приет от Народното събрание.
Целта на този кратък законопроект е да се предотвратят злоупотреби от страна на служители, които участват в предоставянето на лицензии или разрешения за извършване на определени дейности. Неговият смисъл се свежда до един текст, който гласи: "Лица, които еднолично или в качеството си на членове на държавни органи издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, нямат право докато заемат съответната длъжност и три години след това да придобиват дялове и акции на лицензираните от тях търговски дружества, както и да работят в тях или да участват в техните органи за управление."
Повод за внасянето на този законопроект станаха дискусиите около конфликта на интереси на членове на Националния съвет за радио и телевизия и последващото им ангажиране в някои от медиите, които са били предмет на обсъждане. Но темата е много по-широка. Тя не засяга няколко лица и би трябвало да бъде част от антикорупционното законодателство, което действа в България. Тази тема може да бъде разрешена и с въвеждане на подобно ограничение в Закона за приватизацията: лица, които участват в разпоредителни сделки, да не могат след това да придобиват дялове и акции, освен на борсата, или да работят в приватизирани от тях търговски дружества. Смятам, че тази тема е твърде съществена и тя би трябвало да занимае парламента, още повече, че е част от една практика, която съществува в повечето развити страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За десети път на основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме в дневния ред да се включи проект за решение за създаване на временна комисия за проучване фактите относно финансирането на Фондация "Бъдеще за България", ръководено от съпругата на премиера госпожа Костова. Вносител е Георги Първанов и група народни представители.
Чрез създадената фондация от семейството, което днес управлява, се трупат огромни средства, получени чрез политически и държавен рекет. Това е един от върховете на корупцията в България, ръководена от един командир, който забогатява и от командировки. Загубили представа за нашия днешен живот, в едно известно настояще за целия народ, фамилията чрез фондацията прави опит да си осигури съмнителен живот на един корумпиран политически кръг в едно съмнително бъдеще.
Така е, властта развращава. Душите на семейството във Фондация "Бъдеще за България" са нещастни, защото вече са неспокойни за своето бъдеще. Гласувайте, дами и господа почитатели на семейството, за тази комисия, за да успокоите поне малко душите им, защото за всяко престъпление рано или късно има наказание - ако не от правосъдието, то от Всевишния и от народа. (Оживление в СДС.)
Българският народ е мъдър и той ще отстрани фамилията от властта. Застанете, господа управляващи, на страната на честните хора от Съюза на демократичните сили, за да не се срамувате след няколко месеца, разбира се, ако притежавате това чувство за срам. Съмнявам се, защото безсрамието е последната степен на порока, който ви е обхванал - особено, когато поддържате Фондация "Бъдеще за България". Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДВ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура - госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение. В предложената ни програма за работата на Народното събрание т. 2 - законопроект за ратифициране на заемното споразумение и (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, да стане т. 9, а точките от 3 до 9 да се изместят с една напред.

Искам да информирам колегите народни представители, че това беше споразумение, което ние постигнахме на Председателски съвет. Смятаме, че за да разглеждаме тази точка трябва да има внесено становище на Комисията по образованието и науката към Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Моля, гласувайте!
Гласували 190 народни представители: за 82, против 107, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компесаторни записи.
Гласували 190 народни представители: за 79, против 109, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Моля, гласувайте!
Гласували 186 народни представители: за 73, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде проект за решение за мораториум върху разрушаването на паметници и паметни плочи, посветени на лица и събития издигнати в периода 1878-2000 г.
Гласували 184 народни представители: за 75, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Гласували 178 народни представители: за 76, против 75, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Моля, гласувайте!
Гласували 188 народни представители: за 72, против 102, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за допълнение на Закона за държавния служител.
Гласували 190 народни представители: за 76, против 112, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Гласували 186 народни представители: за 76, против 106, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
Гласували 189 народни представители: за 72, против 110, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за развитие на промишленото и земеделското производства.
Гласували 178 народни представители: за 63, против 113, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението точка от дневния ред да бъде законопроект за допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Гласували 179 народни представители: за 68, против 104, въздържали се 7.
Не се приема.
Моля, гласувайте... (Шум и реплики.)
За процедура думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз правя процедурно предложение да се прегласува. Защото се притеснявам, че в обществото се носи мълвата, че вие не искате да решите въпроса с даване достъп на селскостопанските производители 50 на сто от пазарните площи да им се предоставят, защото взимате рекет от монополно-мафиотските структури, които стават прекупвачи и потушават тяхната селскостопанска инициатива. Ако това е вярно - затова гласувате против това да влезе законът. Ако не е вярно - подкрепете закона. Благодаря ви. (Гласове от опозицията: "Браво!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Аз ще поставя на прегласуване. Господин Нешев, законопроектът е приет на първо четене, няма доклад за второ четене. (Гласове от ДЛ: "Защо?".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво ще разглеждаме, не е много ясно.
Моля, гласувайте повторно за това предложение.
Гласували 187 народни представители: за 72, против 103, въздържали се 12.
Не се приема.
Моля, гласувайте точка от дневния ред да бъде законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Гласували 174 народни представители: за 67, против 103, въздържали се 4.
Не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е разпространена, като точка втора става точка девета и се преномерират всичките точки, които е необходимо.
Гласували 184 народни представители: за 133, против 32, въздържали се 19.
Седмичната програма е приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Йордан Соколов, председател на Тридесет и осмото Народно събрание.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми съвсем накратко да ви информирам за състоялата се Десета среща на председателите на парламентите на страните-кандидатки за Европейския съюз с председателя на Европейския парламент.
На срещата, която се състоя в Кипър, бяха разгледани три теми, изключително важни.
Първата тема беше "Развитие на процеса на разширяване". Всяка страна-кандидатка изнесе информация за усилията, които тя е направила за постигнатите резултати, това, което беше добро.
Оформи се общо становище, подкрепено и от представителите на Европейския парламент приемането на новите страни-кандидатки да става в по-кратки срокове и предварително да има известност кога ще бъдат тези срокове.
Втората тема е "Институционалната реформа в Европейския съюз". Това означава досегашният принцип на гласуване с консенсус да се замени като правило с гласуване с квалифицирано мнозинство, но да останат и някои основни въпроси, по които отново гласуването трябва да бъде с консенсус.
И на второ място, един от важните въпроси - "Отношението между различните основни институции на Европейския съюз, включително представителство в Европейската комисия".
Преобладаваше виждането, че в Европейската комисия всяка страна-членка трябва да има свой представител.
И третият основен въпрос или основна тема, това беше "Хартата за основните права на Европейския съюз" - един много издържан, обемист документ. Идеята е дори впоследствие това да се превърне в Конституция на Европейския съюз.
Но сега засега още дебатът тече и ще продължи - каква сила и каква форма да придобие тази харта. Дали тя веднага да има силата и задължителността на един юридически акт или засега да бъде само една политическа декларация.
Разрешете ми също съвсем накратко да ви информирам и за разходите по пътуването на нашата делегация. Защото вчера се появи в един ежедневник една тенденциозна статия, в която абсолютно нито едно число не е вярно. Разходите не са 10 хил. долара, а са 4 хил. и 100 долара. С "Балкан" разходите щяха да възлизат първо на 4 хил. и 60 долара по простата причина, че делегацията беше 7-членна, участваше и съветникът по външна политика господин Кулишев, двама преводачи, защото преводът се извършваше от кабина, и не двама служители за охрана, а един.
На второ място, полетът до Кипър с "Балкан" не е 350 долара, а е 560 долара.
На трето място, няма обратен полет във вторник, полетът трябваше да бъде в сряда, което означаваше да се дадат още около 2 хил. долара - дневни и особено квартирни пари. А ако трябваше да се върне делегацията, за да участва в днешното заседание във вторник, имаше такава възможност с комбиниран полет през Цюрих или през Виена, един билет струва 2 хил. 55 долара.
Така че това пътуване, което беше с правителствения самолет "Фалком", всъщност е по-евтино и по-изгодно от всички останали.
И бих отправил един призив към този ежедневник, който вече се превръща като че ли във флагман на компроматната война - просто да престане с тази си дейност, защото тя не прави чест на никоя свестна, истинска журналистика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше информация, изнесена от председателя на Тридесет и осмото Народно събрание. Не се предвиждат разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група давам думата на господин Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение да оглася следната декларация:
"Българската общественост е потресена от поредния скандал за противозаконно използване на специалните разузнавателни средства от изпълнителната власт в лицето на Министерството на вътрешните работи. Оказа се, че разкритието около подслушването на директора на Специализираната следствена служба господин Бойко Рашков и особено на главния прокурор господин Филчев, добили известност като "бръмбаргейт", не са изолирано явление. Изнесените напоследък от отговорен представител на Върховната касационна прокуратура данни и факти за масово и незаконно подслушване на магистрати, депутати главно от Движението за права и свободи, лидери на политически партии и на главни редактори на средства за масова информация очертават измеренията на едно опасно явление, което подкопава основополагащия принцип за всяко свободно, демократично гражданско общество - принципа за върховенство на закона. Нещо повече, грубо е дискредитирано и конституционното разделение на властите. Явно целта на изпълнителната власт е да държи в подчинение другите власти и гражданското общество като цяло чрез набиране на компромати за техни водещи представители.
С тези действия се нарушават основните права на човека, защитени от международните договорености, Конституцията и законите на Република България, както и неприкосновеността на депутати и магистрати, без която те не биха могли да изпълняват ефективно своите функции.
Всичко това е сериозна индикация, че правителството е в процес на изграждане на нова политическа полиция. Само така може да се обясни неадекватното и безотговорно поведение на вътрешния министър и на цялото правителство.
За нас буди недоумение липсата на ясна позиция от страна на председателя на Народното събрание, президента и премиера по този въпрос, което определено застрашава държавността и нейните институции, както и дискредитира страната ни пред европейските и международни институции в периода на водене на преговори за членство в Европейския съюз и в навечерието на предстоящото заседание на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието, на която се очаква да се вземе решение за изваждане на България от негативния визов списък.
Парламентарната група на Обединението за национално спасение подкрепя усилията на прокуратурата за изясняване на пълната истина за случаите на нарушаване на закона от страна на МВР при използване на специалните разузнавателни средства, за които отговорността следва да се поеме от цялото правителство.
Парламентарната група на ОНС настоява за излъчване на временна парламентарна анкетна комисия по случая, както и за провеждане на парламентарен дебат на закрито заседание на Народното събрание.
Парламентарната група на Обединението за национално спасение призовава господин президентът на Република България да свика извънредно заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.
Парламентарната група на Обединението за национално спасение е убедена, че зачестилите случаи на нарушаване на Конституцията и законите на Република България от страна на органите на МВР са резултат от липсата на граждански контрол върху неговата дейност. Това налага по един категоричен начин промяна в действащото законодателство с цел установяване на надежден механизъм за граждански контрол върху силовите структури на властта." Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ОНС и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
От името на парламентарна група давам думата на господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Слушах много внимателно декларацията, прочетена от народния представител Лютви Местан, и искам да изразя незабавно съгласието на мнозинството и на Съюза на демократичните сили като част от това мнозинство за промяна на законодателството. Има решение на Народното събрание след извънредното заседание през август, когато разисквахме тези въпроси тук, да се направи преглед на законодателството и да се извършат необходимите промени. И аз мисля, че този въпрос трябва да се разгледа съвсем скоро, навреме в Народното събрание и ще предложа на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили веднага да бъдат извършени промените.
Но - и тук поставям едно голямо "но" - господин председателю, уважаеми народни представители, не мога да приема, че в България се възражда политическата полиция... (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
АСЕН АГОВ: ... защото твърдението на един прокурор с твърде мъглявата фраза "обществена тайна е, че", без да се посочват доказателства, не може да бъде повод за такъв дебат и за такива разисквания. (Реплики в ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Моля, господин Октай!
АСЕН АГОВ: На второ място, господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, има изявление на самата прокуратура, която отхвърля тези твърдения.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не ги отхвърля. (Шум и други реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
АСЕН АГОВ: Но виждам, че ръководството на Движението за права и свободи не е разгледало изявлението на прокуратурата.
И най-накрая, господин председателю, аз си задавам въпроса: защо точно сега се прави опит да се компрометира Министерството на вътрешните работи? (Шум и реплики в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Моля! Господин Калчевски, моля!
АСЕН АГОВ: Този въпрос би трябвало да си зададе цялото българско общество, на което се натрапва една несъществуваща тема. И аз ще се опитам да дам от тази трибуна отговора, който ви предлага мнозинството в Съюза на демократичните сили. Това става три дни преди заседанието на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на Европейския съюз - заседание, от което очакваме много важно решение за всички българи. (Реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожа Дончева!
АСЕН АГОВ: И съвсем естествено е да се прави последен опит от страна на Движението за права и свободи да се осуети благоприятното решение на визовия въпрос за всички българи. (Шум в блока на ДЛ и на ОНС.) Ето това е прицелът на този политически ход. Замислете се, господа от Движението за права и свободи, не тръгвате ли да играете чужда игра с всичките тези ходове! (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
От името на парламентарна група има думата господин Михаил Миков.
Моля за тишина в залата!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица съм длъжен да заявя, че е непочтено една парламентарна група да свързва проблема с незаконното подслушване в България с голямата тема, по която всички парламентарни групи са единодушни. (Шум и реплики в СДС.) Непочтено е да се спекулира с подслушването и да се търсят неговите външнополитически измерения. Защото, уважаеми дами и господа, ние сме внесли един законопроект още през м. август. Мнозинството и правителството му не изпълни нищо от решението на Народното събрание във връзка с незаконното подслушване. Нито има внесени мерки за промяна на законодателството, нито беше извършена работата, приета с решение на Народното събрание. И в крайна сметка тези, които от Европа ни наблюдават, не могат да не забележат, независимо от това дали ще бъдат отменени или не визите, - дай Боже, те да паднат! - че в България политическата полицейщина е една преграда на българите към Европа, преграда на нормалния политически живот в страната и нормалното функциониране на всички власти в Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.

Преминаваме към първа точка от приетата седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ЗАЕМИ, ОТПУСНАТИ НА "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПЕТИ И ШЕСТИ БЛОК НА "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете да ви представя

"с т а н о в и щ е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по         законопроект № 002-02-52 за ратифициране на гаранционни        споразумения по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за     финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок        на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, внесен от Министерския съвет на           15.11.2000 г.

На заседание, проведено на 23.11.2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, внесен от Министерския съвет.
С решение от 17.12.1999 г. Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи гаранционни споразумения между Република България и Ситибанк и Ексимбанк - САЩ, по кредитно споразумение за заем в размер до 77 млн. щат. долара; Експорт-импорт банк на Руската федерация по кредитно споразумение за заем в размер до 80 млн. щат. долара и Европейската общност по атомна енергия (Евроатом) по кредитно споразумение за заем в размер до 212,5 млн. евро между АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, "Национална електрическа компания" ЕАД и Евроатом, представлявана от Европейската комисия.
Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД е приоритетна задача от Стратегията за развитието на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. и е част от инвестиционната програма на правителството. Проектът цели повишаване безопасността при експлоатацията на двата блока.
Направените разчети за периода 2001-2020 г. показват, че дружеството ще разполага с достатъчен финансов ресурс за обслужване и погасяване на задълженията, възникнали по кредитните споразумения, осигурени от приходи от продажби на електроенергия.
От първоначалната схема е отпаднала Европейската инвестиционна банка като агент по заема, като тази роля ще се изпълнява от Евроатом, което е довело до редуциране на таксата по администриране на заема от 0,15 на сто до 0,08 на сто. Усвояването на средствата ще се извършва на траншове в рамките на 6 години по искане на заемополучателя, като за всеки транш ще се подписва финансов договор, в който ще се определя лихвеният процент, схемата за погасяване на главницата и валутата на заема. Срокът на заема е 20 г. с 5-годишен гратисен период.
След обсъждането се проведе гласуване, на което с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се" членовете на комисията подкрепиха внесения законопроект.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Има становище и на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Има думата нейният председател господин Кирил Ерменков да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по енергетика и енергийните ресурси
относно законопроект за ратифициране на гаранционни
споразумения по заеми, отпуснати на атомната
електроцентрала "Козлодуй" ЕАД за финансиране на
Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на
АЕЦ "Козлодуй" ЕАД № 002-02-52, внесен от
Министерския съвет на 15.11.2000 г.

На редовно заседание, проведено на 22 ноември 2000 г., и на извънредно заседание, проведено на 23 ноември 2000 г., Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди законопроект за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД.
С решение от 10.12.1999 г. Народното събрание даде мандат на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи гаранционни споразумения с кредитиращи институции за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД. В изпълнение на мандата правителството е сключило следните гаранционни споразумения:
1. Гаранционно споразумение между Република България, представлявана от правителството на Република България като гарант, и Европейската общност по атомна енергия, като заемодател по заемно споразумение за 212 500 000 евро от 29 май 2000 г., между АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската общност по атомна енергия, подписано на 29 май 1999 г. в Брюксел.
2. Гаранционно споразумение между правителството на Република България за и от името на Република България като гарант, Ситибанк интернешънъл ПЛС като заемодател и агент и Експорт-импорт банк ъф ди Юнайтед Стейтс по заемно споразумение до 76 639 694 щат. долара от 10 юли 2000 г. между АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, Ситибанк интернешънъл ПЛС като заемодател и агент, Ситикорп Норт Америка ИНК като координатор и Експорт-импорт банк ъф ди Юнайтед Стейтс, подписано на 10 юли 2000 г. в София.
3. Гаранционно споразумение между Република България и Експорт-импорт банк на Руската федерация на 26 октомври 2000 г. до 80 000 000 щат. долара, подписано на 26 октомври 2000 г. в София.
В мотивите към проектозакона са посочени целите и условията за финансиране на Програмата за модернизация. Предвижда се изпълнението да завърши за около 5 години.
Средствата за кредитните споразумения ще бъдат използвани за осъществяване на предвидените в програмата мерки, които ще бъдат изпълнявани от Европейския консорциум Козлоудй, Атоменергоекспорт и Уестингхауз, като освен осигуреното финансиране, централата ще участва и със собствени средства.
Направените разчети за периода 2001-2020 г. показват, че АЕЦ "Козлодуй" ЕАД ще разполага с достатъчен финансов ресурс за обслужване и погасяване на задълженията по кредитите. Планираните приходи са формирани на базата на прогнозно производство и потребление и прогнозна цена на електроенергията.
Прогнозираното финансово състояние дава възможност на дружеството да обслужва кредитите за реализиране на програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок със собствени средства. Генерираните приходи от продажба на електроенергия ще осигурят жизнеспособността на централата и ще създадат предпоставки за редовното погасяване на възникналите кредитни задължения.
След проведената дискусия Комисията по енергетика и енергийните ресурси изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да приеме проект на Закон за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, внесен от Министерския съвет.
Становището е прието с 6 гласа "за" и 3 гласа "въздържали се"." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Давам думата на нейния председател господин Асен Агов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон за ратифициране на
гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на
АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата
за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Коздолуй" ЕАД
№ 002-02-52, внесен от Министерския съвет на
15 ноември 2000 г.

На свое заседание от 23 ноември 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Гаранционното споразумение между Република България, представлявана от правителството на Република България като гарант, и Европейската общност по атомна енергия като заемодател по заемно споразумение до 212 500 000 евро от 29 май 2000 г. между АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската общност по атомна енергия, подписано на 29 май 2000 г.
2. Гаранционното споразумение между правителството на Република България за и от името на Република България като гарант, Ситибанк интернешънъл ПЛС като заемодател и агент и Експорт-импорт банк ъф ди Юнайтид Стейтс по заемно споразумение до 76 639 694 щат. долара от 10 юли 2000 г. между "АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, Ситибанк интернешънъл ПЛС като заемодател и агент, Ситикорп Норт Америка ИНК като координатор и Експорт-импорт банк ъф Юнайтид Стейтс, подписано на 10 юли 2000 г.
3. Гаранционното споразумение между Република България и Експорт-импорт банк на Руската федерация по заемно споразумение между "АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, "Национална електрическа компания" ЕАД и Експорт-импорт банк на Руската федерация от 26 октомври 2000 г. до 80 000 000 щат. долара, подписано на 26 октомври 2000 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Калчевски има думата.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всяка тема, свързана с българската енергетика, е остра и злободневна. Всяка тема, свързана с българската атомна енергетика, е още по-остра и още по-злободневна. Естествено е, че в наше време всички пари, дадени за енергетиката, се усвояват и всеки дава с удоволствие и охота пари. Но е необходимо известно прецизиране на сумите, които ние коментираме. В два от основните източника се говори на средства до 76 млн. 639 хил. 694 щатски долара, на второто място се говори: на средства до 80 млн. щатски долара. Естествено, че прецизирането на тия суми е необходимо, защото не става дума за жълти стотинки, не става дума за малки суми за по-голям период от време, а става дума за една сериозна отговорност при получаването на тия големи суми.
На второ място, две основни институции фигурират в текста, подготвен от нашата комисия, за "Атом енерго-експорт" и "Уестингхауз". Тия два колоса в атомната енергетика са гаранция, че нещата ще бъдат свършени добре. Аз също не се съмнявам в това и считам, че това е един добър залог за успешното решаване на проблема. Но има два въпроса, които лично мен ме смущават. Целият диалог за нашата атомна енергетика, в това число и тоя законопроект за ратифициране, който ние днес трябва да приемем, е свързан предимно с бъдещето на нашата енергетика. Много добре знаем, че бъдещето на нашата енергетика в момента не е ясно и категорично. Бъдещето на нашата енергетика не се търгува на европейската сцена. На нас ни предстои да затворим в най-близко време I и II блок на АЕЦ "Козлодуй". Чакат III и IV блок. Ние някак си много лесно, по капитулантски, приехме тази постановка. Ние не търгуваме с това. Ние избягахме от въпроса за референдума в нашето общество относно българската енергетика. И аз ще повторя няколко думи, които казах и миналата година, когато Александър Божков в тази сграда организира един голям дебат на втория етаж за нашата енергетика. "От годините на Кирил и Методий до наши дни името на България в света и в Европа се произнася на висок глас само заради АЕЦ "Козлодуй". " Днес ние сме свели ниско глава. Ние нямаме и категорична позиция за бъдещето на нашата енергетика по отношение на АЕЦ "Белене". Миналата година Държавната агенция по енергетика проведе много тежък експертен съвет, над три часа, за заместващия блок, който иде, или който стои замразен от 1990 г. в замяна на I и II блок на АЕЦ "Козлодуй". Този проблем вече две години не се коментира. Преди десет дни тази тема започна да се търкаля в нашите енергийни среди с определен успех, но ние нямаме категорична позиция, въпреки че и Русия, и "Уестингхаус" дадоха зелен светофар на тая тема за развитието на нашата енергетика.
В заключение. Всички тези размисли, всички тези неща, които стоят пред нашата енергетика, искат особен прочит и много категорична позиция тук, в нашия парламент. Но някак си нещата се извеждат от нашето внимание и се предоставят за решаване на друго място.
Аз считам, че без проблеми ще мине този законопроект за ратифициране на гаранционните споразумения по заема, но лично аз се въздържах, защото първата брънка на атомната енергетика стои тук. Следва втора, следва трета, и ако нашата Комисия по енергетика и енергийните ресурси не промени кормилото на атомната енергетика в България, нещата ще бъдат поставени в много лошо светлина.
Относно референдума за атомната енергетика, който ние искахме миналата година, но не успяхме да го прекараме, въпросът също стои и може би АЕЦ "Козлодуй" дава позивни, че този проблем трябва да бъде разгледан в най-скоро време. Въпросът за заместващия блок на предстоящото закриване на I и II блок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъде решен най-късно в началото на 2001 г. Считам, че нещата в нашата енергетика не стоят в розова светлина. Напротив, ние силно изоставаме от този енергоизточник за България. И ако сега в Европа нашата енергетика е известна с две неща: с комплекса "Марица-изток" за нискокалоричните лигнити на проф. Тодориев - изгарянето на нискокалоричните лигнити, то второто нещо е АЕЦ "Козлодуй". Друго няма в нашата енергетика, с което ние да се похвалим. Но, съгласете се, че в нашата силно страдаща икономика, в нашето трудно земеделие, във всичките обществени дейности в България енергетиката все още заема престижно място, което ние тук, в парламента, трябва да подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Друг желае ли думата?
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! За мен няма никакъв спор, че ратификацията на гаранционните споразумения трябва да бъде извършена от българския парламент, както никога за БСП не е имало спор, че ядрената енергетика трябва да бъде основата на българската енергетика, че амбициите да бъдем енергиен център на Балканите, задължително минават през развитието на ядрената ни енергетика. Общо взето, независимо от това кои правителства управляваха България, страната ни правеше всичко възможно през тоя период да осигури безопасната работа на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" и затова бяха дадени не по-малко от 100 млн. долара досега. И това не го правим само за това да изпълним международните изисквания, а наистина да осигурим безопасната работа на електроцентралата. Но тук възниква сериозният въпрос за размера на средствата. Само допреди няколко години специалисти, съгласувано с международните институции на ядрената енергетика, бяха изчислили, че за модернизацията на V и VI блок са необходими някъде около 200 млн. долара. Как стана така изведнъж, че новите сметки показват почти двойно по-голяма сума? И оттук възниква тревогата на ядрените енергетици, както би трябвало и нашата тревога, за бъдещето на АЕЦ "Козлодуй". Очаква ни, както знаете, спиране на I и II блок. Това струва много пари. Очаква ни след това спиране на III и IV блок, извеждането от експлоатация. Също големи разходи, които са ни необходими. Като прибавим към това факта, че след като тая година например ще произведем от атомната електроцентрала около 14-15 млрд. квтч, след извеждането от експлоатация на I и II блок, ще стигнем някъде около 11 млрд., а след III и IV блок - около 8 млрд. Тоест, производството на АЕЦ "Козлодуй" ще намалее почти два пъти. На всеки икономист е ясно, че това означава промяна на икономическите условия там, повишаване на цената на произведената електроенергия и съответно самата ни ядрена енергетика вътрешно за страната няма да бъде конкурентоспособна на другите видове електроенергии, които произвеждаме. Няма ли опасност да стигнем сами до решението, че не е перспективно и икономически целесъобразно страната ни да развива ядрената енергетика и то само защото сега сме решили, че трябва да се вложат много средства в модернизацията на V и VI блок? След като явно, и аз искам да припомня, че бившето ръководство на АЕЦ "Козлодуй" направи един икономически обоснован доклад, с който показа тези опасности и доказа, че не са необходими и разхищения - да се хвърлят около 400 млн. долара за тая модернизация. Аз мисля, че именно това трябва да ни ръководи, когато взимаме решения по този много важен въпрос.

Искам да припомня, че когато Народното събрание даваше своето съгласие за започване на преговорите, коментарът от вносителя - Министерския съвет, беше, че започваме едни преговори за тези заеми, след което ние ще се опитаме и ще направим всичко възможно сумата да бъде намалена. Днес виждаме, че нищо подобно не се е случило. И отново е записано в законопроекта, че става въпрос за заеми до еди-колко си евро или млн. долара.
Аз ви уверявам, уважаеми колеги, че това "до" означава, че всички средства ще бъдат усвоени. Няма икономически интерес на този, който се занимава с модернизацията, да прави някакви икономии в случая. Напротив, има интерес поръчките да бъдат по-големи. И знаете, провеждат се, не провеждат се търгове, вървят комисионни. Така че тези пари ще бъдат усвоени, което ще постави под съмнение бъдещето на атомната ни електроцентрала.
Лично моето мнение е, че в този вид законопроектът не трябва да бъде подкрепен. Просто трябва да бъде променена сумата, ако не два пъти, поне веднъж и половина тя да бъде по-ниска от предложената от правителството сума. Тогава можем да бъдем спокойни, че изискванията на международната общност ще бъдат изпълнени и ние не поставяме под съмнение бъдещето на АЕЦ "Козлодуй". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Дебатът относно въпроса, който днес разглеждаме, беше много подробен и сериозен преди около една година, когато дадохме мандат на правителството и на Националната електрическа компания да сключат тези споразумения. Аз малко съм изненадан днес от това, което чувам от колегите, но разбирам желанието да се политизира този дебат. И по отношение на предсрочното спиране на първи и втори реактори, и по отношение на мандата за модернизацията бяха изложени подробни аргументи. Но днес ми се иска да внеса отново едно изяснение, което според думите на господин Иванов и на господин Калчевски би могло да създаде неясноти за българското общество, разбира се, и за колегите от българския парламент.
Господин Иванов, никога не е стоял въпросът, че някакви експерти или някакви международни организации в ядрената енергетика биха могли да оценят една програма за модернизация или ако те направят това, това ще бъде една крайно абстрактна оценка. Вие цитирахте няколко цифри, но нека те да не останат в публичното пространство като нещо ясно и категорично, защото те не са съвсем верни. Двеста милиона никога не е била програмата за модернизация на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Тази програма започна преди около 5 години. Бих искал да обясня, за да е ясно. Тя беше една програма от поредица от мерки, които според съвременните световни и европейски стандарти превръщат тези реактори в едни от надеждните реактори, които могат да имат дълъг срок за експлоатация. И това би могло да продължи до 2020-2025 г.
С всичко, с което разполага съвременната наука към този период - средата на 90-те години, тази програма от мерки трябваше да бъде договорирана със съответни изпълнители, които на едно добро или възможно най-добро световно ниво - това са водещите световни фирми от Америка, Европа и Русия, да я реализират. Тогава започнаха преговори какъв да бъде обемът на всяка мярка и каква да бъде стойността. Беше проведен търг. Сега работата и реализацията на такива програми в ядрената енергетика се различава малко от другите части в енергетиката и от стандартните процедури, защото на пръстите на едната ръка се броят фирмите, които биха могли да реализират и които реализират големите проекти за изграждане на нови мощности и модернизация на стари в ядрената енергетика. Почти всички от тези фирми, казвам почти всички, това е истина, са представени в тази модернизация. Това са "Уестинг хаус", това са френските компании, които работят за електрическата компания на Франция и поддържат повече от около 50 реактора във Франция, това е водещата фирма на Германия "Сименс" в ядрената енергетика и "Атоменергоекспорт", която обединява усилията на руски институти и заводи.
По оценка на тези фирми към тази дата, разбира се, това беше обемът - около 300 и над 300 млн. долара. Защо тази цифра плаваше и защо тя беше неясна в продължение на тези 3-4-5 години, откакто започна програмата, до ден днешен, в който все още не е конкретизирана цифрата на договорите, защото конкретните договори, както и конкретните цени, не могат да не претърпят промени за 4-5 години. Това, което 1995 г. е струвало 100, дали струва 100 през 2000 или 2005 г., когато все още ще продължава програмата, е един много сложен въпрос. Тук има сериозни икономисти и хора, които са се занимавали дълги години и във вашата група с търговия и с реализиране на високи технологии и знаят, че такъв тип преговори никога не могат да бъдат безкрайно конкретни.
Действително програмата ще се реализира в следващите 4-5 години. Действително ние ще имаме едно намаляване на производството вследствие на спирането на първи и втори реактори, но то не е така. Прогнозата, която и Вие като член на комисията чухте, е, че дори само производството на пети и шести блок се прогнозира да бъде 11 и над 11 млрд. квтч. Това е след периода 2008-2010 г. А след спирането на първи и втори се очаква 14-15 млрд. квтч. В момента нашата централа през последните години произвежда средно около 17 млрд. квтч. Един от проблемите, който действително е тревожен в централата, но който след модернизацията ще бъде под някаква форма решен, е, че ние не можем да използваме ефективността на производство на централата по начин, по който това се отразява в световните критерии за използване на ядрени реактори. Ние все още имаме нисък процент на използваемост на централата и това е свързано именно със системите на автоматизация и защита, които са проектирани през 70-те и 80-те години и не дават степени на надеждност, която изискват нашите партньори, които наблюдават ядрената безопасност. По този начин това, което се извършва като мерки за модернизация, не само че повишава ядрената безопасност, но превишава и производствените възможности на централата, за да не работи тя с по-ниски нива на мощност, за да могат да бъдат съкратени и периодите както на ремонт и презарядка, и действително да слезне в едни съвременни представи за експлоатация на ядрен реактор, които са между 80 и 90 на сто от неговата разполагаема мощност. В момента нашата централа работи с под 60 на сто от съответните мощности. Ето това е един ефект, който от цялата програма по модернизация има чисто финансов положителен резултат и на който ние разчитаме, че в бъдеще, когато ограничаваме използването на старите ни реактори, ще се увеличи възможността да произвеждаме повече електроенергия от тези модернизирани реактори. И това не са пари, които се влагат единствено за ядрената безопасност, а това са пари, които трябва да имат пряк икономически ефект, когато мерките след 3-4 години бъдат реализирани.
Така че аз смятам неправилно и неоснователно въздържането от подкрепа на този законопроект. Тази програма се работи, както ви казах, 5 години. Договорите се прецизират. Извикани са консултантски фирми като "Парсен" и "ЕДФ", които са прегледали тези договори и предложените от изпълнителите мерки. Дали са становище, че някои от мерките са с доста висока стойност и продължават преговорите с централата и договарянията с изпълнителите, за да могат или някои мерки да бъдат ограничени, или да бъдат коригирани цените на някои мерки. Така че тук тези доста несериозни и, бих казал, не особено приятни подхвърляния, че видите ли централата ще пилее с лека ръка пари, защото има лични интереси, аз смятам за недостойни при коментирането на един толкова важен обществен и политически въпрос. Той действително е важен и буди интерес не само в страната, а и далеч зад граница.

Така че призовавам народните представители да подкрепим законопроекта. Надявам се, че и парламентът ще продължи да контролира и да следи сключването и изпълнението на тези договори, както по отношение на мерките и техния смисъл, така и по отношение на финансовата им стойност, а също така и по отношение на изпълнение действията на централата, щото тя да може да работи ефективно и да продължи да бъде едно от печелившите и най-печелившите предприятия в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За първа реплика има думата господин Иван Иванов. Заповядайте.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Иванов! Най-малко по този въпрос аз мисля, че трябва да има някакво политизиране и съм се старал да не го правя. Защото, ако исках да го направя, щях да припомня как някои от вас станаха народни представители - с противопоставянето си на ядрената енергетика в България. То бяха блокади, то бяха акции и съответно влизане в парламента.
Не искам това да става на днешното обсъждане. Искам само да подчертая, че числата, които аз използвах в изказването си, не съм ги измислил. Това е информацията, която даде председателят на борда на директорите на последното заседание на Постоянната комисия по енергетика. На въпроса какво ще бъде производството след спирането на първи и втори блок, той обясни, че става въпрос за 11 млрд. квтч. И сега не произвеждаме 17, а произвеждаме 14-15 млрд. квтч. Това са неговите думи. Просто трябва да слушате по-внимателно, когато се дава такава информация.
Аз мисля, че не трябва да има съмнение по необходимостта да се развива ядрената енергетика и затова трябва да се осигурят всички необходими условия, включително и гарантирането на нормална икономическа среда, за да работи ядрената ни централа.
Искам да припомня, че ние като политическа партия подкрепихме предложената от Министерския съвет Стратегия за развитие на енергетиката в България именно и само с аргумента, че там трябва да се защити бъдещото на ядрената ни енергетика. И винаги, когато възниква този въпрос, ще го правим. Има пълно съзнание за това, че България, за да бъде енергиен център, не може да разчита на другите видове енергии, които се произвеждат в страната, защото те са недостатъчни да задоволят дори собствените ни нужди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За втора реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Димитър Иванов! Не може да раздавате безотговорно оценки на народните представители и да казвате, че предизвикват съмнения с онова, което се опитват тук, от парламентарната зала, да аргументират. Защото аз като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще ви кажа, че това е един от най-големите заеми по същество, който българската държава гарантира. Четиристотин милиона евро са огромна сума и не може да не се поставя въпросът как, за какво ще се харчат при положение, че имаме един сериозен вътрешен и външен дълг. Става дума за неговото увеличаване с това, че българската държава става гарант. Това, от една страна.
От друга страна, има изисквания към гаранта от един от основните заемодатели - Европейската общност по атомна енергия, които са свързани със закриване на първи и втори блок на атомната централа. Същевременно ние нямаме информация - говоря не за специализираната комисия, а за народните представители - до каква степен правителството води преговори, доколко е договорило компенсации. Защото става дума за огромни средства, които ще загубим. И при положение, че ние днес се ангажираме с това, че гарантираме закриването на първи и втори блок, без да имаме тази информация, аз просто имам своите съмнения и вие нямате право да лишавате нито мен, нито който и да е, докато не ни разубедите с конкретни данни и информация от страна на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Господин Статков, първо, искам да Ви кажа, че действително считам, че съм в правото си да мисля, че парламентът е място, където могат да се оценяват всички изказвания и да се дава оценка кое е сериозно, кое е уместно, кое е разумно и кое е неразумно. Затова сме събрани тук и водим този дебат, а не да пилеем парите на данъкоплатците и времето на общественото внимание.
Но сега искам да ви кажа, че съм много далеч от мисълта, явно съм бил неразбран в едно доста пространно изказване тук, че с огромно внимание, съвсем внимателно бяха дебатирани, анализирани в продължение на година и половина тези неща. Сега, когато ние сме на финалната права, аз в някаква степен съм изненадан именно от този подход и от тези думи сега, когато действително ние се и забавяме с този процес на модернизация. Едно от забавянията беше, както поради сложните преговори, но така и поради многобройните ни дебати тук. Че това е най-големият заем, който гарантира държавата, е ясно. Но е и ясно, че това е един от най-големите производители в България - АЕЦ "Козлодуй" - и в икономически план той има възможности да изплати тези пари. Многократно беше направен анализът, че през следващите 20 години - горе-долу това е срокът за изплащането на тези средства - той има възможност да изплати тези пари. И аз тук доста подробно се опитах да обясня, че възможностите за увеличаването на производството се крият и в повишаването на неговата ефективност. Но тук дума не чух за това или в подкрепа, че действителното ядрената ни централа с мощностите, които остават, ще трябва да произвеждат приблизително същото количество електроенергия.
Аз съм изненадан от господин Иванов, когото уважавам и познавам добре, че именно председателят на борда даде едни цифри, аз съм си ги записал специално. Ние бяхме заедно на това заседание. Той продължава да ги твърди. Да, пети и шести блок трябва най-малко да произвеждат 11 млрд., а по съвременните стандарти един блок-хилядник трябва да произвежда повече от 5,5-6 млрд., за да се счита той за ефективен. Говоря за тези реактори от подобен размер, които съществуват в Европа.
Така че, господин Статков, подценяването не на темата, а на някои коментари по темата е това, което се случва и това, което изразявам сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина един дебат по законопроекта, който е внесен за одобряване и приемане от Народното събрание, е полезен.
Аз въпреки всичко бих помолил всички вас да използваме това, което е внесено, в добрия смисъл.
Вече една година мина - повтарям се, извинявайте - откакто сме дали мандат на правителството да преговаря и да сключи тези гаранционни споразумения. Господин Иванов сподели тук, че и тези дебати, които се водят дълго време по гаранционните споразумения, са един от проблемите за забавяне на гаранционните споразумения - поне така разбрах, господин Иванов. Няма такова нещо. Естествено, законопроектът е внесен и е гледан от Комисията по енергетика и енергийните ресурси в нормални срокове.
Мисля, че основното, което сега трябва да обсъдим и да подкрепим, е това, което казах и като становище на Комисията по енергетика и енергийните ресурси - трите подписани гаранционни споразумения. Трябва да сме наясно, че става дума за средства, за кредити до определената сума, за която ще гласуваме, въпреки че в един от законопроектите виждам точно определената сума - 212 млн. и 500 хил. евро. Става дума за средства до тази сума за всичките гаранционни споразумения.
Ние всички очакваме да бъдат прецизирани елементите на това споразумение и на програмите за модернизация на пети и шести блок с оглед наистина в следващия петгодишен период да имаме една нормална модернизация с финансови и технически възможности.
Така че много моля още веднъж всички колеги, независимо дали са се въздържали по време на дебатите в комисията, с чиста съвест да подкрепят необходимостта от тези гаранционни споразумения с възможности естествено и в парламента, и в парламентарните комисии да се контролира изпълнението на програмите за модернизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми дами и господа! Неведнъж съм споменавал тук за един много сериозен спор, който се водеше в научната и техническа общност на страната преди доста години във връзка с това дали ядрената енергетика в страната има алтернатива, дали тя може да бъде заместена чрез алтернативни енергийни източници. Тогава с помощта на нашия научен капацитет, при привличането на външни специалисти се стигна до категоричното заключение, че България в енергиен аспект трябва и може единствено да разчита като фундамент на ядрената енергетика.
В този смисъл аз подкрепям казаното и от колегата от Българската социалистическа партия, че това беше и причината ние да подкрепим колективно в това Народно събрание предложената енергийна стратегия за Република България, защото там несъмнено се утвърди мястото на ядрената енергетика в нашата обща икономическа система.
Не на последно място, модернизирането на ядрената енергетика, разширяването на съществуващите капацитети е свързано, бих казал, и с един друг авторитет, извън този чисто икономически авторитет, който придобива България в региона. Това има и своите политически аспекти, защото, знаете, не е тайна, че в международен план онези държави, които се числят към семейството на ядрените държави, имат един много по-особен статут и много по-особен авторитет в международната общност. Призовавам всички колеги да подкрепим предложения законопроект, защото той ще гарантира модернизацията на българската енергетика и ще ни даде възможност да продаваме в региона, а защо не и извън региона, една от малкото стоки, с която България днес може да се похвали, че е конкурентоспособна, а именно електрическата енергия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване. Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура давам думата на господин Христо Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение внесеният законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля гласувайте предложението.
Гласували 137 народни представители: за 120, против 17, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има думата председателят на водещата комисия - господин Христов, да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на гаранционни споразумения по заеми, отпуснати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД за финансиране на Програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на "АЕЦ Козлодуй" АЕД

Чл. 1. Ратифицира Гаранционното споразумение между Република България, представлявана от правителството на Република България, като гарант, и Европейската общност по атомна енергия, като заемодател по заемно споразумение до 212 500 000 евро от 29 май 2000 г. между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската общност по атомна енергия, подписано на 29 май 2000 г.
Чл. 2. Ратифицира Гаранционното споразумение между правителството на Република България за и от името на Република България, като гарант, Ситибанк интернешънъл ПЛС, като заемодател и агент и Експорт-Импорт банк ъф ди Юнайтид Стейтс по заемно споразумение до 76 639 694 щ.д. от 10 юли 2000 г. между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, Синибанк интернежънъл ПЛС, като заемодател и агент, Ситикорп Норт Америка ИНК, като координатор и Експорт-Импорт Банк ъф ди Юнайтид Стейтс, подписано на 10 юли 2000 г.
Чл. 3. Ратифицира Гаранционното споразумение между Република България и Експорт-Импорт банк на Руската федерация по заемно споразумение между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, "Национална електрическа компания" ЕАД и Експорт-Импорт банк на Руската федерация от 26 октомври 2000 г . до 80 000 000 щ.д., подписано на 26 октомври 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов. Някой желае ли да се изкаже при второто четене?
Да, господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Ние сме парламент на Република България и текстовете в документа, който ние гласуваме, би трябвало да бъдат на български език. Аз недоумявам, че се чете "ъф ди Юнайтид Стейтс". Ами, мисля, че ние трябва да напишем "Съединени американски щати". И всичко в текста да бъде на български език, а не на английски език. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е името на държавата.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и чл. 1, 2 и 3, така както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Доклад за второ гласуване на Закона за изменение на Закона за фуражите.
Комисията предлага следното наименование: "Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" заменят с "в Националната служба по зърното".
2. Алинеи 2 и 3 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създават параграфи 2 и 3 със следното съдържание:
"§ 2. Член 11, ал. 3 се изменя така:
         "(3) Условията и редът за обръщение на фуражните суровини и за търговия с комбинирани фуражи, както и добавките във фуражите, максимално допустимите нива на нежеланите вещества и продукти във фуражите, фуражите със специално предназначение и методите за анализ при контрола на фуражите, се уреждат с наредба на Министерството на земеделието и горите."
"§ 3. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават точки 8 и 9 със следното съдържание:
"8. обръщение на фуражните суровини е опаковането, означаването и предлагането на пазара на фуражни суровини, тяхната продажба, превоз и съхранение;
9. фуражи със специално предназначение са диетични фуражи за задоволяване на специфични хранителни потребности на домашни животни, при които има опасност да се нарушат или са нарушени временно или трайно процесите на храносмилане, усвояване или обмяна на веществата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по тези два параграфа?
Имате думата.
АТАНАС МЛАДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Приемам предложения текст от председателя на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, но, ако внимателно прочетохте текста, ясно е, че не е ясно за какво става дума.
Предлагам текстът да звучи така: "Министърът на земеделието и горите издава наредби, с които се уреждат условията и редът за обръщение на фуражните суровини, търговията с комбинираните фуражи, добавките във фуражите, максимално допустимите нива на нежеланите вещества и продукти във фуражите, фуражите със специално предназначение и методите за анализ при контрол на фуражите."
Текстът е същият, само словоредът е обратен и е ясно за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Младенов. То е чисто редакционно.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 44, против 82, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи 2 и 3 така, както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 11.
Параграф 2 и § 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Заключителни разпоредби".
"§ 2. Навсякъде в закона думите "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" и "министъра/ът на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и горите" и "министъра/ът на земеделието и горите"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 на вносителя, който става § 4 така, както е предложен от вносителя със заглавието "Заключителни разпоредби".
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Заключителни разпоредби" и новият § 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
"§ 5. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн. ДВ, бр. 93 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 4 се изменя така:
а) в ал. 2 след думите "върху качеството на зърното" се добавя "и зърнените продукти";
б) създава се ал. 3:
         "(3) Националната служба по зърното осъществява и други функции, възложени й със закон."
в) Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 7 със следното съдържание:
"7. зърнени продукти са продуктите от преработката на зърно, която води до нарушаване на физическата му цялост."
3. Навсякъде в закона думите "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" и "министъра/ът на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и горите" и "министъра/ът на земеделието и горите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по новия § 5?
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет, а с това и целият законопроект.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да докладва.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието, както е предложено от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение в залата да бъдат поканени заместник-министърът на финансите господин Николай Георгиев и господин Ангел Савов от Главно управление "Данъчна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Николай Георгиев и господин Ангел Савов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател! Правя второ процедурно предложение в залата да бъде поканен и господин Атанас Кацарчев - началник-отдел в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Атанас Кацарчев в залата.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Като процедура, господин председателю, предлагам да се покани и ресорният министър - в случая вицепремиерът Жотев или поне неговият заместник, който отговаря за туризма. Хайде, Жотев може да дойде, когато иска, но поне неговият заместник - не знам кой точно. Вашият роднина Михайловски ли е, кой е? Но нека да дойде тук, защото ние имаме много важен дебат за бъдещето на туризма. Защото аз подозирам, че от Данъчното искат да съсипят туризма. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 129 народни представители: за 83, против 28, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Яшо Минков за нов § 1:
Създава се нов § 1:
"§ 1. В чл. 3 ал. 2 се създава нова т. 4:
"4. Български национален комитет на УНИЦЕФ, в дейността му, свързана с продажбата и разпространението на картички и други материали, с цел подпомагане на фондовете и програмите на УНИЦЕФ."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата има ли? Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Понеже не виждам колегата Яшо Минков да си подкрепи предложението, но господин Христов знае, че ние отделихме може би повече внимание, отколкото ще бъде ефектът примерно от данъчните приходи и разходи или загубите на Министерството на финансите, ако се приеме това предложение. Аз искам да призова колегите народни представители да гласуват в подкрепа на това предложение, защото ние не разбрахме в комисията защо възразяват от Министерството на финансите.
Знаете за какво става дума. Това са преди всичко едни картички, на които кой знае защо се начислява ДДС. Вярно е, че ние сме написали, че всички данъчни облекчения трябва да минат със закон, обаче точно когато гласуваме този закон е моментът картичките от УНИЦЕФ да се прекарат без ДДС, защото знаете всички - те имат благотворителна цел. Това е, колеги, без сериозен ущърб. Няма кой знае какво да загуби Министерството на финансите като приходи. Мисля, че може да се гласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Христов има думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Аз искам да обясня за сетен път на господин Венци Димитров, че не това е пътят, по който трябва да разрешим на УНИЦЕФ да продава картички в България.
Аз искам да Ви обясня, че няма международен договор, ратифициран от Народното събрание. И ние го обяснихме много добре това, господин Димитров, обаче Вие явно не сте слушали в комисията и затова не сте го разбрали. Значи, по принцип ние не сме против, но трябва да има подписан международен договор, ратифициран от Народното събрание, така че затова комисията не подкрепи предложението на господин Яшо Минков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз също като господин Венцеслав Димитров считам, че тези аргументи, които изказа господин Христов от името на вносителя, не са сериозни. Не е вярно, че нямаме международен договор. Ние имаме Конвенция за закрила на детето, която е ратифицирана, и по силата на тази конвенция вече другите документи - те са придружаващи. Даже конкретният документ, господин Христов, за който ти би искал да го има, така че ратифицирайки един основополагащ документ, каквато е Конвенцията за закрила на детето, трябва оттук нататък да изпълняваме всичко онова, което е свързано с нея. И този въпрос според мен става, бих казал, нещо като пародия от страна на мнозинството, ако продължава да го отхвърля така наивно, и не само пародия, но ще бъде анти онази конвенция, за която става дума. Ние на нейна база приехме и Закон за закрила на детето. Според мен нито ще утежним господин Радев с приходите на бюджета, нито ще свалим правителството. Напротив, само ще можете да се похвалите, че сте направили нещо за децата, така че аз поддържам предложението на колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Не виждам други желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Яшо Минков за създаване на нов § 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 141 народни представители: за 48, против 75, въздържали се 18.
Предложението на господин Минков за създаване на нов параграф не се приема.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Пламен Стоилов и Даниела Николова за нов § 1:
Създава се нов § 1:
"§ 1. В чл. 14, т. 6 думите "в сила от 1 януари 2001 г." да се заменят с "в сила от 1 януари 2002 г.".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Аз искам да кажа, че систематичното място на този текст е в Преходни и заключителни разпоредби и затова предлагам да не се гласува това предложение сега, а да мине, когато дойдем до Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Христов. Господин Христов, прав сте, няма да го поставя на гласуване, защото съгласно Закона за нормативните актове систематичното място на този текст е на финала.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ивайло Калфин:
Създават се нови § 1 и 2:
"§ 1. В чл. 14, ал. 1, т. 1 след думата "стоки" се добавя "и услуги".
§ 2. В чл. 15 се създава ал. 1а:
"(1а) Износ на услуги по този закон е налице, когато кумулативно са изпълнени следните условия:
1. купувач на услугата е чуждестранно физическо или юридическо лице с адресна регистрация или постоянно местожителство извън територията на Република България;
2. услугата е реално измерима престация, която се доставя извън територията на страната и се доказва с надлежно сключен договор за доставка и фактура".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме предложението на господин Ивайло Калфин за създаване в чл. 15 на ал. 1а.
Гласували 101 народни представители: за 12, против 87, въздържали се 2.
Предложението на господин Калфин не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
Създава се нов § 1:
"§ 1. В чл. 20, т. 6 след думата "доплащане" се добавя "до себестойността".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Моля да гласуваме неприетото от комисията предложение на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов.
Гласували 109 народни представители: за 19, против 89, въздържал се 1.
Предложението на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков за нов § 1:
"§ 1. В чл. 14, ал. 1 се създава т. 6:
"6. продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по този текст?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Има и то много. Тук има много дебат, ако искате да гледаме текста след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не виждам досега вдигната ръка. Има ли или няма? Ако няма, господин Венцеслав Димитров, след като има желаещи да вземат думата, ще продължим в 12,00 часа. Аз исках да видя ще има ли дебати, защото, ако нямаше дебати, щях да го поставя на гласуване. След като има дебати, обявявам почивка от половин час.
Преди почивката - две съобщения, ако обичате да ме изслушате.
Едното съобщение е, че в 11,30 ч. във фоайето ще има представяне на книгата "Търсен предел" от господин Светослав Лучников.
И второто съобщение - пак в Клуба на народния представител има представяне на изложбата на господата Пламен Минчев, Петър Дойчинов и госпожа Веселка Дойчинова.
Давам почивка от половин час.
Продължаваме работата в 12,00 часа. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Господин Димитров, за търговията в Министерството на икономиката отговаря заместник-министър Асенова. Аз я помолих да дойде. Да не гласуваме втори път, квесторите да поканят госпожа Асенова в залата.
Има думата за изказване господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Тук беше и министърът, но дано да дойде. В момента дебатираме предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, затова не искам да чета целия текст, продажбата на пакети туристически услуги в чужбина да мине като освободена сделка. Защото знаем, че вече гласувахме преди те да започнат да се облагат по общия ред от 1 януари следващата година. По-нататък предполагам, че ще обсъдим и други предложения, това което е направено от Министерството на финансите, това което е направено от други народни представители - да влезе поне с една година закъснение. А някои предлагат, мисля че имаше такова предложение, да влезе с пет години закъснение.
За мен по принцип би следвало туристическите услуги, които се продават в чужбина като пакети, да бъдат като освободена сделка. Защото в България ДДС е твърде високо. Има други европейски страни, където ДДС върху туристическите услуги е доста нисък процент. Освен това, примерно, ако юридическо лице отиде в Белгия, може да си вземе ДДС-то за платения хотел, които са регистрирани.
Теорията е проста. ДДС е един от данъците, с данъците се издържа държавата, използват се и за социални плащания, и т.н. И както при сделките за износ няма ДДС, никому не е хрумнало, когато изнасяме стоки, върху тях да начисляваме ДДС. Ние го начисляваме, но го връщаме. Но никому не е хрумнало да не ги връща. И после да пише - от износната, да кажем, индустрия, в България нищо не постъпва в държавния бюджет. Ето, по такава логика и Министерството на финансите е казало, че от туризма нищо постъпва. Постъпва, господин Радев, и то много.
Аз ще използвам Вашите думи, които казахте в предишния парламент, че "вие искате да оскубете кокошката, която ви снася златни яйца". Защото туризмът може би е единствената индустрия, единственият сектор в България, който показва признаци на известно съживяване, след като стана частен. Първоначално идеята беше да се освободи от ДДС. Но ми се струва, че тези пакетни туристически услуги, които се предлагат в чужбина, трябва да бъдат напълно освободени.
Чужденците, които идват в България, от гледна точка на теорията, не са длъжни да издържат българската държава, нито да участват активно в провеждането на българската социална или демографска политика. Те си имат достатъчно проблеми в техните страни, за да ги караме да плащат. Когато ги караме да плащат, те наистина участват в това издържане. И няма икономическа логика в това.
Много по-важна обаче е другата логика, пазарната - че те ще отидат в други страни, съседни или не, където не плащат такива големи данъци. Тоест ние ще изгоним тези туристи, които с големи усилия... Говорих тук с предишния министър на търговията, господин Василев, съжалявам че не присъства, той каза: "Аз три години се мъча да привличам туристи, а вие сега тук с едно действие ще зачертаете всички тези усилия". Малко са отраслите в България, които тръгват добре да се развиват, които може би са добре приети на европейските пазари, за да искаме с един такъв излишен, бих казал и нелогичен, от гледна точка на теорията на данъците, фискализъм да ги съсипем. Аз разбирам да имахме намалена ставка, да кажем, към тези услуги, както имат в преобладаващата част европейски страни.
Предложението, което е направил Христо Христов, съгласувано с Министерството на финансите, въобще не е логично от гледна точка на ДДС. Практиката на ДДС в другите страни не познава такова нещо. Защото ДДС е едно стъпаловидно облагане и стъпаловидно връщане на данъка. Вие предлагате 50 на сто на туроператорите. Какво ще направят туроператорите? Туроператорите си оправят собствените неща и каквото остане - за хотелиерите. А ще остане малко. А ние искаме тези облекчения да отидат за хотелиерите, ресторантите и т.н., където наистина се получават услугите.
И, забележете, става дума само за пакетите услуги. Другите, когато дойдат тук, си плащат всичко, за тях не става дума. Въпреки че и за тях на един по-късен етап може да стане дума, когато поискаме понижена ставка за всички услуги, които се продават в тези комплекси.
Аз апелирам поне народните представители от приморските избирателни райони да помислят малко с какви очи ще гледат своите избиратели. Защото съсипват поминъка на хората по морето. А и не само по морето, примерно в Пампорово, в Боровец и на други места.
Затова, колеги, аз ви моля да подкрепите предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. А ако не го подкрепите сега, по-нататък поне за още известно време - отлагане на ДДС. Пък догодина, живот и здраве, я камилата, я камиларят, предполагам че ще има нов финансов министър, нов състав на парламента и той ще вземе друго решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Вие преди малко казахте, че защитавате интереса на хотелиерите и ресторантьорите, а не на туроператорите. В този член се касае за дейността на туроператорите, а не за хотелиери и ресторантьори. Така че недейте да си противоречите и да заблуждавате народните представители.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ха-ха-ха! Искам думата за реплика. Това реплика ли беше или изказване?
ХРИСТО ХРИСТОВ: Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Христов, Вие сте ми приятел и аз не искам сега да се отнасям с такива думи към Вас, обаче те са на края на целия този път, по който се начислява ДДС, събира се и т.н. и от тях пък ще започне връщането на данъка.
Извинете, туроператорите какво продават? Собствена продукция ли? Не, продават услугите на хотелиерите и ресторантьорите. Ето това е.
Така че, като дадем облекчението там, ако ги освободим, освободена сделка, всичките ще бъдат освободени. То е просто и ние това искаме. Естествено, ще направите точно това, че ще оправите техните неща, ако приемете предложението на Министерството на финансите, което Вие сте вкарали като свое собствено. Но такава практика в ДДС мисля, че за пръв път се въвежда у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма да повтарям това, което каза колегата Венцеслав Димитров, ще се опитам да продължа.
Вчера или завчера имахте една проправителствена конференция - нова икономическа политика в контекста на връзките ни с международните финансови организации. Там отново и отново се чуваха заклинания, че туризмът е един от приоритетните отрасли. Е, добре, след като чудеса не могат да бъда измислени, господин министър, толкова по-малко в България.
Второ. След като световната развита модерна практика е показала достатъчно образци как в рамките на една секторна политика, определяща приоритети и мобилизираща всички, абсолютно всички инструменти на държавата, от данъчната политика през фискалната до външнотърговската, се преследва създаване на максимално благоприятни условия за развитие на тия приоритети, струва ли си парламентът в България да разисква сега тая тема? Това е почти умопомрачително! Толкова повече, че по принципа на изобретяването се предлага нещо, което много сполучливо беше квалифицирано от господин Венцеслав Димитров като непознато на световната практика.
Съседите ни, които са много повече и много преди нас туристически държави, прилагат в рамките на свободни икономически зони и в Турция понижени ставки и трето, пето - нещо, което е известно като механизми и дава резултати.
България пак по някаква стара традиция тръгва към изобретяване на нещата, вместо, както предлагаме и ние, поне за тази година, предстоящата, да бъде спряно въвеждането в действие на нормата от Преходните и заключителни разпоредби, година, в която българското общество, изпълнителната власт, законодателната власт да помислят отново върху тоя проблем.
Тези, както вие ги изчислявате, 80 млн. едва ли оправдават поведението ви - това, което искате да направите, след като вече в обществото не остана икономист, който да не прави оценка, че в бюджета има достатъчно резерви. А и заместник-министърът по приходите назова колко са резервите.
Затова, имайки предвид, че и много колеги от мнозинството, едни са раздвоени, а други са почти категорични в желанието си да подкрепят именно такова едно решение - да бъде отложено с една година, умолявам Ви, дайте да дадем по тази линия един допълнителен шанс. Не искам да повтарям аргументите, които са тясно свързани с това как би се отразило това в сферата на туризма.
Но освен всичко - и с това искам да приключа - Вие давате един знак, господин министър, че наистина туризмът е един от трите приоритета, както шефът на Комисията по икономическата политика завчера ги обяви. Това не значи, че аз съм съгласен, че точно това трябва да бъдат приоритети, но наистина туризмът за условията на България трябва да бъде един от приоритетните сектори. Всъщност Вие за три години правите две проправителствени конференции. Чужденци и хора от опозицията и на конференцията от януари 1999 г. Ви внушаваха, че в нашите условия при натрупаните проблеми наистина трябва да се работи с една силна индустриална политика и на тази основа приоритети по сектори. Каза го не друг, а един от най-големите либерали, които са посещавали и съветвали България - проф. Джефри Сакс. Вие три години иронично и високомерно се отнасяхте към опозицията и към критично настроените икономисти в България, а сега клякате и признавате, че без такава политика не може да се излезе от дупката. Щом е така, дайте знак, че един от обявените за приоритети сектори се ползва с Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков за нов § 1 със заместващ текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 83, против 63, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, с просто око се вижда, че в залата няма 170 души народни представители. Затова аз Ви предлагам да призовете народните представители да влязат да гласуват и тогава да се направи прегласуване. Защото наистина, аз не казвам, че само от една група са гласували с повече карти, като че ли това е разпределено равномерно, обаче все пак нека народните представители да имат възможност да изявят своята собствена воля, а не няколко души активисти да гласуват вместо тях. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Ще прегласуваме предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Моля, гласувайте!
Гласували 197 народни представители: за 94, против 80, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 1:
"§ 1. В чл. 17 се създава т. 7:
"7. продажбата на самолетни билети за международен транспорт, включително извършването на услугата във връзка с тази продажба."
Комисията подкрепя предложението като § 1.
"§ 1. В чл. 29, ал. 5, след думата "себестойността" се добавя "по смисъла на Закона за счетоводството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Христо Христов за нов § 1, подкрепено от комисията, някой желае ли да се изкаже?
Господин Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаваният от мен господин Христов току-що обърка два параграфа - прочете единия, прочете и следващият. Вярно е, че имат някаква първа номерация, обаче...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз давам думата само за първия параграф.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно по неговото предложение се изказвам.
Второто - за себестойността - аз, макар че съм категорично против това да се използва тази дума, нека да я има. Но "себестойност" е понятие от социалистическия период в развитието на страната.
По предложението на Христо Христов. Това беше някакъв пропуск, естествено, че това е продажба на услуга за износ и естествено е, че трябва да влезе в освободените сделки, както е естествено, че туроператорските пакети, продавани в чужбина, трябваше да влязат. Но е хубаво да се гласува, защото виждаме, че Министерството на финансите понякога не прави най-сполучливите тълкувания и най-сполучливите внушения на народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Христов за нов § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Новият § 1 е приет.
Стигаме до § 1 на вносителя, докладчикът го прочете, който тава § 2. По този параграф някой желае ли да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По същия текст има предложение на народния представител Ивайло Калфин - в чл. 29, ал. 5, накрая се поставя запетая и се добавя "с изключение на случаите, посочени в ал. 6".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По текста на вносителя и по предложението на народния представител Ивайло Калфин някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Гласували 122 народни представители: за 35, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 на вносителя, който става § 2, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Следващото предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов се отнася към чл. 53, така че би трябвало да отиде на мястото си и не би следвало сега да се разглежда.
Затова предлагам да минем към предложението на народния представител Христо Христов за нов § 1а:
"§ 1а. В чл. 33, ал. 2, т. 3, накрая се добавят думите "с изключение на износа на произведените в страната стоки, описани в чл. 41".
Комисията подкрепя предложението като § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Христов за нов § 1а, който става § 3.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Новият § 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Христо Христов за нов § 1б:
"§ 1б. В чл. 35, ал. 2, след думата "комплекси" се добавя думата "лечебни".
Комисията подкрепя предложението като § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте това предложение, което ще стане § 4.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Новият § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 2.В чл. 41 т. 1 се изменя така:
"1. регистрираните/разрешените за употреба в страната от министъра на здравеопазването лекарствени продукти, с изключение на медицинските изделия;".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложения от вносителя текст, който е подкрепен от комисията като § 5.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 по номерацията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Лютви Местан за нов § 2а:
"§ 2а. В чл. 42, ал. 1 думите "ако те са финансирани от държавния или общинския бюджет" се заличават."
Комисията подкрепя предложението като § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Тъй като колегата Местан е служебно зает ме помоли да защитя неговото предложение. Става дума да се изравни режима на облагане с ДДС на държавните и общинските училища с частните. Между другото държа да известя колегите, които не са членове на нашата комисия, че що се касае до висшите училища, там нещата са изравнени. Тоест не се прави разлика между частни и държавни. Нека това да стане и за училищата.
Позволявам си да прочета една част от становището на Министерството на образованието, подписано лично от проф. Димитър Димитров - министър, до господин Муравей Радев, в което между другото се казва и следното: "Учениците в частните училища в преобладаващата си част са на възраст до 16 години, до която съгласно Конституцията са длъжни да посещават училище. За тяхното обучение държавата не отделя никакви средства." Тоест, поне да не ги облагат допълнително с ДДС. И още една мисъл: "Не съществува възможност частните училища и детски градини да развиват някаква друга дейност, която да се третира като освободена доставка, защото те се откриват по реда на Закона за народната просвета, където изчерпателно е определен предмета на тяхната дейност. По силата на Закона за народната просвета те са юридически лица." Има и едно обръщение до Тридесет и осмото Народно събрание, което не искам да чета цялото - от членовете на Българската асоциация на частните училища, които благодарят за единодушното становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и се обръщат към всички народни представители да подкрепят нейното предложение. Тук има и подписи на представители от около 50 училища. Благодаря ви.
Колеги, апелирам ви да подкрепите предложението на господин Местан, което се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан, което се подкрепя от комисията и се предлага да стане § 6.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Предложеният § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за нов § 2а:
"§ 2а. В чл. 49, ал. 1:
1. Точка 2 се изменя така:
"2. Националнопредставените организации на и за хора с увреждания (инвалиди)."
2. Създава се т. 2а:
"2а. Специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания (инвалиди).".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Христов за нов § 2а:
"§ 2а. В чл. 49, ал. 1, т. 1 след думата "учебни" се добавя думата "лечебни"."
Комисията подкрепя предложението като § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ставам, за да подкрепя предложението на колегата Ангел Балтаджиев, тъй като се касае за освободени доставки на стоки и услуги. В случая това, което е предложил господин Балтаджиев, е в чл. 49, ал. 1, а този член е свързан с даренията, и ал. 1 е, че са освободени доставки на стоки и услуги, в случая дарение на стоки и услуги по смисъла на този закон, направени в полза на...
В т. 2 има изброени няколко организации - това са Съюза на слепите, Съюза на глухите, Съюза на инвалидите.
Според мен, предложението на колегата Балтаджиев е по-добро, защото той говори за националнопредставените организации, като в това понятие вече се включват и такива, които могат да придобият такъв статус. И в този закон ние не трябва да се ограничим само в три организации, както са изписани, без да отчитаме, че не е нужно да го изменяме всеки ден, а промяна в националнопредставените организации на инвалидите може да има. В края на краищата това, което предлага колегата Балтаджиев, е по-добро решение.
Второ. Предложението му е да се създаде т. 2а, а именно да се освободят като доставки на стоки и услуги дарения в полза на специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания. Това също е много основателно и заслужава една сериозна подкрепа. Аз не виждам основание за възражение от Министерството на финансите при положение, че всички ние имаме и специален Закон за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Там предвидихме някои данъчни облекчения, след това се каза, че те ще отидат в данъчните закони. Ето сега, в този данъчен закон трябва да намери място и едно такова решение. Колегата Балтаджиев е предложил и аз наистина считам, че всички ние трябва да подкрепим тези две негови предложения, именно по тези аргументи, а сигурно би могло да се изкажат и още, но не бих желал да губя време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Статков.
Други колеги, които желаят да вземат думата, няма.
Ще поставя на гласуване двете предложения последователно.
Моля, гласувайте първото предложение на господин Ангел Балтаджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 49, против 7, въздържали се 54.
Предложението на господин Балтаджиев не се приема.
Имате думата, господин Статков, за процедурно предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, останах с впечатление, че колегите от мнозинството може би не чуха за какво става дума. Става дума за предложение на колегата Балтаджиев от ОДС, което аз подкрепих като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и не го оцветяваме. И считам, колеги отдясно, че първото му предложение е по-добро, повтарям, защото то обединява. То е общо понятие. Това изброяване в момента на трите националнопредставени организации не решава развитието на нещата. По-добро е националнопредставени. И, второ, да се освободят даренията за кооперации на инвалидите. Защо сте против тези неща?
Моля за прегласуване предложението на господин Балтаджиев, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважавам искането за прегласуване.
Моля да прегласуваме предложението на господин Ангел Балтаджиев.
Гласували 129 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 47.
Предложението на господин Балтаджиев при второто гласуване се приема.
Следва предложението на господин Христо Христов, което се подкрепя от комисията, като след думата "учебни" трябва да се постави запетая и текстът би звучал така: "учебни, лечебни и здравни заведения", ако го приемем.
Моля да гласуваме предложението на господин Христо Христов, подкрепено от комисията, за § 7, като след думата "учебни" се постави запетая.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението на господин Христо Христов се приема.
По този начин с двете приети предложения се създаде § 7.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за нов § 2б:
"§ 2б. Създава се нов чл. 52а:

"Доставки на машини, оборудване и услуги за
специализираните предприятия и кооперации за
хора с увреждания

Чл. 52а. Доставките на машини, оборудване и услуги за специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания (инвалиди) по смисъла на този закон са доставките, предназначени за започване на нови производства, разкриване и приспособяване на работни места за хора с увреждания, облекчаване и подобряване условията на труд на трудоустроените лица."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Още едно, бих казал, превъзходно предложение на колегата Балтаджиев и ще се аргументирам защо.
За да няма притеснения в колегите от мнозинството, ще кажа още веднъж, че ние имаме специален Закон за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, в който закон са регламентирани какви изисквания трябва да има, за да съществуват кооперации и предприятия на инвалидите, като за слепи е изредено колко са хората, които трябва да бъдат като брой в такова предприятие, за глухи, въобще има, уважаеми дами и господа, регламент. Така че не може да бъде злоупотребено, ако някой се смущава, че може да се тръгне по тази линия. Просто тогава тази кооперация няма да бъде кооперация на и за инвалиди. Това, от една страна.
От друга страна, очевидно ние трябва да търсим една нова философия. Преди известно време, когато се разглеждаха измененията в Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите стана спор, че инвалидите искат да не бъдат третирани като второ качество хора, а те искат да работят на базата на своите умения, знания и т.н. В случая това, което предлага колегата Балтаджиев, е едно облекчение за освобождаване на доставка на оборудване за предприятията, в които ще работят тези инвалиди.
Казах, че е превъзходно и продължавам да смятам, че е такова, защото то наистина ще даде възможност на хората с увреждания или на инвалидите със своите възможности да работят и да осигуряват собственото си препитание, а защо не и на близките си.
Така че нека, господин министър, да бъдем последователни. Вие от тази трибуна сте заявявали, когато ставаше ремонта на данъчните закони, че трябва да има в данъчните закони уреждане на тази материя. Ние в корпоративното облагане сме го уредили, за физическите лица също, с патента, нека да сме последователни и тук, в този Закон за данък добавена стойност както в предходния член, така и в този, който предлага колегата Балтаджиев, да го подкрепим. Казвам, че това ще бъде действително едно много добро решение на Народното събрание.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата заместник-министърът на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Ако погледнем внимателно предложения текст, откриваме в него много проблеми. Текстът, както е предложен, отваря неизброими възможности за злоупотреби. Вярвам, че всеки от вас има примери на свои познати, които и сега са се възползвали от облекчения режим за вкарване на леки автомобили за инвалиди, а също бих ви призовал да си спомним и за опита от недалечното минало, когато най-различни кооперации с преференции вкарваха огромни количества стоки без данък.
Сегашният текст на закона, не само на Закона за ДДС, но и на Закона за корпоративното подоходно облагане, предоставя много облекчения на подобни кооперации, организирани в национални съюзи.
Също така бих искал да ви привлека вниманието към думите "услуги за специализираните предприятия и кооперации", което е много широк и недефиниран термин и отваря вратата за безброй много злоупотреби.
От името на вносителя и комисията ние не намираме това предложение за уместно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението на господин Балтаджиев.
Господин министър, аз искам да Ви помоля да кажете от тази трибуна ясната си позиция. Ние в Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите години наред отхвърляме гласувания текст да превеждаме определен процент от брутния вътрешен продукт за тази дейност. След като приемем, че икономиката е динамична и трябва да отговаря на пазарните изисквания и тя трябва да променя технологичния си парк - машини и съоръжения, кое искате Вие като министър на финансите - социално да издържаме инвалидите или да им дадем шанс с известни преференции те да настройват предприятията, в които намират своето препитание в изискванията на пазарните потребности? В този аспект ясно трябва да заявите тук. Защото това, което каза Вашият заместник, че става дума за криминални престъпления, затова имате финансова полиция, има данъчен контрол, има финансови ревизии от финансов контрол, има редица институции, които следят за спазване на финансовата дисциплина. Тук става дума ние на тази категория хора с увреждания ще им дадем ли шанс да бъдат нормални членове на обществото или не? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика думата има господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Правя реплика на колегата Нешев, тъй като той пропусна основното, а то е, че няма как, господин Георгиев - аз го казах - предприятията и кооперациите на инвалидите да нарушат закона, защото е регламентирано какви са изискванията за кооперации на инвалидите. Там е написано: за слепи - толкова и толкова, за инвалиди - толкова и толкова. Така че, недейте да давате аргументи, които са несериозни. Господин Нешев, Вие знаете много добре това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Нешев има думата за дуплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господин Статков, аз по принцип приемам бележката, която ми направихте. Но аз не идеализирам системите и хората Да допуснем, че те направят нарушение на законовите норми. Затова има институции, които да следят и да отстраняват нарушенията и да наказват виновните за това. Това имах предвид, като пледирах от тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз искам да подкрепя това предложение и да кажа, че моето мнение е, че ако данъчната администрация си е на мястото, тя няма да допусне никакви нарушения. Моят опит като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол толкова години - вече повече от десет - показва, че ние винаги сме правили ограничения, които засягат и тези, които не трябва да засегнат, защото данъчната администрация казва, че се отваряли пролуки и било злоупотребявано. Без желанието на данъчната администрация такива злоупотреби не могат да станат. И колкото и строги закони да направим, ако данъчната администрация не иска да ги изпълнява или иска тези, които тя проверява, да ги заобикалят, те чисто и просто ще ги заобикалят, каквито и разпоредби ние да приемаме.
Въпросът е такъв: Министерството на финансите признава ли, че има потребност от едно такова облекчение или не признава? Мисля, че признава. Щом признава, дайте да го гласуваме, пък после те да направят всичко възможно, ако щат да назначат по още един данъчен инспектор на всяка една такава кооперация, за да видим вършат ли злоупотреби или не.
Аз пак ви казвам. Това, което се прави по места, наистина то не може да стане без активното съдействие на самата данъчна администрация, на самите митнически служители, които самите те учат тези, които трябва да проверяват, какво да направят, така че да плащат по-малко данъци, въпреки че това не им е работата.
Затова у нас се приемат толкова много строги разпоредби, каквито няма никъде по света и правят невъзможно провеждането на някаква политика чрез данъчното законодателство, господин Радев. Защото, в края на краищата, България не е толкова богата, за да може по друг начин някак си да подпомага инвалидите, както и другите слабо защитени социални групи.
Така че, колеги, ако гласуваме това нещо и наредим на данъчната администрация да си върши както трябва работата, а тя трябва да я върши, ние няма да направим никаква пробойна в държавните приходи, господин Георгиев.
Аз знам, че вие нямате право да се намесвате в назначенията на данъчната администрация. Защото обикновено по места те стават по политически принцип. Аз ще ви кажа един фрагмент, тук е господин Джеров, той може би си спомня, от дискусиите в нашата парламентарна група - на СДС - по време на Тридесет и шестото народно събрание. Викаме министъра на финансите тогава, днешният министър-председател, и му казвам: господин Костов, тия, тия и тия данъчни служители са бивши комунисти и те подпомагат комунистически фирми да не си плащат данъците. Той ми каза така: аз съм финансов министър, нямате право да ми се месите в работата. И дискусията е приключена. В резултат на това данъчните приходи отварят една грамадна пробойна в брутния продукт и създават възможност за развитието на сивата икономика. Нито е от днес, нито е от вчера, нито е от онзи ден - то продължава повече от десет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други колеги, които желаят да участват в дискусията?
Заповядайте, имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители! Много е лесен механизмът, по който ще стават въпросните злоупотреби. Вносът ще бъде от името на въпросната кооперация, а после въпросните машини и съоръжения ще се препродават вътре в страната, без начисляване на ДДС. И няма да се възползват кооперациите от това нещо, а ще се възползват безброй много други фирми и прекупвачи вътре в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Ангел Балтаджиев за нов § 2б, както е означен.
Моля, гласувайте предложението на господин Балтаджиев.
Гласували 156 народни представители: за 67, против 18, въздържали се 71.
Предложението на господин Ангел Балтаджиев не се приема.
Има думата господин Руси Статков за процедурно предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване, като искам да ви кажа още един аргумент. Това предложение, което господин Балтаджиев е направил, е на съюзите на инвалидите и на стопанските структури, които работят там. То е внесено официално при господин Куртев преди месец и половина. Нарочно не го направих аз, за да не мислите, че БСП ще си прави актив от това нещо.
Затова предложението, което беше направено, го поддържам. Господин Георгиев, много несериозно беше изказаното, че тези предприятия ще правят препродажба. Защото господин Венцислав Димитров ви каза: има начин за контрол. А вие бягате от всичко това с едни измислени аргументи. Цинично е, цинично е да казвате, че ще става препродажба.
Затова, колеги от мнозинството, подкрепете онова, за което се е ангажирал господин Куртев, за което се е ангажирал господин Балтаджиев, защото то наистина е нещо добро и си заслужава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Допускам прегласуване и поставям на прегласуване предложението, направено от господин Балтаджиев, за нов § 2б, както той го е посочил.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 74, против 25, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
Създава се нов § 2а със следното съдържание:
"§ 2а. В чл. 53 числото "20" да се замени с числото "18"."
Комисията не подкрепя предложението.
Има още едно предложение за чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, имате думата, господин Христов, да го докладвате и него.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нов § 3:
"§ 3. Член 53 се изменя така:
"Чл. 53. (1) Данъчната ставка е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго.
(2) Данъчната ставка е 10 на сто за всяка облагаема доставка на детски продукти.
(3) Данъчната ставка е 17 на сто за всяка облагаема доставка на стоки и услуги от хранително-вкусовата промишленост.
(4) Данъчната ставка е 15 на сто за всяка облагаема доставка на стоки и услуги в региони на страната с висока безработица и високо намаление на населението."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има две предложения. Първото е на проф. Стоилов, второто е на господин Руси Статков.
Има думата проф. Стоилов да аргументира предложението си.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази тема присъства втора година в нашите разисквания около така наречената данъчна реформа и нейните етапи във връзка с приемане бюджета на Републиката и т.н.
Това, което всъщност предлагаме ние с колегата Иванов, е нещо, което намира широка подкрепа.
Първо, три години страната живее уж в условията на финансова стабилизация. Няма ги процесите от 1996 и началото на 1997 г. Бордът даде на страната това, което при една нормална политика на изпълнителната власт не може да не даде - финансова дисциплина и стабилизиране. Добре, защо трябва четвърта година да се поддържа ставка, по-висока от стартовата, при която законът влезе в живота на България през 1994 г.? Има ли сериозни аргументи?
Тогава, в средата на 1996 г. под натиска на Международния валутен фонд, при задаваща се финансова криза, много пъти съм признавал тук, правителството на Жан Виденов трябваше да вдигне ставката, да осигури допълнителен приток на ресурси в пукащия се по шевовете бюджет. Тази обстановка е зад гърба ни. Защо вместо да се върнем към ставката, с която в далечната или не много далечна 1994 г. сме въвели този данък, продължаваме вместо усилията за завоюване на терен в сивата икономика, да живеем по-уютно, по-комфортно, имам предвид правителството и Министерство на финансите, с една по-висока ставка? Защо? Може ли да бъде преведен сериозен аргумент? Не може! Просто е по-удобно. Вместо да натягаш данъчната администрация да събира всичко, което трябва да бъде събрано по тази линия, и уж въвеждаме единна информационна система, която вкарва всички данъкоплатци и във всеки даден момент знаем как протича процесът, и не малко пари вече са инвестирани за тази система, ставката от 22 беше намалена на 20. И защо така стъпаловидно?
Второ, една груба, ориентировъчна сметка показва, че 2-процентни пункта са равни на около 250 млн. лв. Веднага приемете, че това е една порция допълнително към потреблението на българските граждани, 80% от които по оценките на десетки анализи на институции и структури потребяват онова, без което не може да се преживее. Но парламентът високомерно се отнася към тези факти, понеже депутатският корпус е на друго равнище на потребление. И нали вече трета година потреблението фигурира като един от китовете за съживяване на икономиката и осигуряване на реален растеж? Ами, дайте една глътка допълнително по линията на увеличаването на потреблението чрез намаляване на ставката! Това е косвен данък, плаща го потребителят.
И пак се връщам към проведената завчера от вас конференция - приказки, приказки, приказки. Подкрепете ги с реални стъпки на всички политики. В момента разискваме данъчната политика. И поне четири месеца преди изборите покажете, че все пак отивате към някакво съчетание на по-голямо напрежение в работата на данъчната администрация с поддържането на такива елементи в данъчната политика. Иначе всички заклинания срещу сивата икономика, а предполагам, че в следващите дебати колегата Венцеслав Димитров ще извади тук, на вашето внимание, едни числа, които не убегнаха от вниманието на няколко човека от членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, които показват, че наистина удобно, спокойно се работи в администрирането на данъците, вместо напрежението да ражда именно настъпление по посока на сенчестата, сивата икономика. Затова поддържате еди-какви си ставки, затова и данъчната среда, не по наша оценка - на опозицията, е враждебна за фирмите. Това три години ви го приказва бизнесът. Вицепремиерът Жотев правеше срещи с бизнеса, инвентаризираше техните оценки, и какво от това? Нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Господин Руси Статков има думата по второто предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е свързано с една друга възможност - освен да се намали като цяло единната ставка, да има различни размери на ставките.
Основният аргумент, изказан от вносителя срещу това предложение, беше, че Европейският съюз върви към политика на единна ставка. Само че съществуващите в момента в Европейския съюз няколко ставки все още са реалност. Все още страните от Европейския съюз създават определени възможности по тяхна преценка, чрез данъка за добавена стойност, за развитие на един или друг сектор. И ние не можем, говорейки за едно събитие, което не се е случило, а именно, че те ще въведат единна ставка, да го правим, както вече сме го направили, без да отчитаме условията за развитието в нашата страна.
Тук се говори за туризма и пак ще се говори. Не можем да поставим българския туризъм в неблагоприятни условия, в сравнение с оня туризъм, който е в Западна Европа.
Или онова, което съм предложил аз. Не можем да поставим определени сектори извън туризма, като селското стопанство също в неблагоприятна ситуация. Защото, уважаеми дами и господа от мнозинството, пред мен е онова, за което говори и господин Стоилов - материалът от последната конференция, която вие организирахте, и изказването на господин Никола Николов. Той говори за сектори - нещо, за което ние отдавна се обръщаме към вас. Говори за сектори, за които многократно сме казвали - и туризма, и селското стопанство, че трябва да бъдат подкрепени от държавата, че трябва да бъдат подкрепени с една цялостна политика. В това число е и данъчната, като елемент на една такава политика.
И затова аз съм предложил диференцирани ставки за хранително-вкусовата промишленост - да не бъде 20 на сто, а 17 на сто, за различните региони в зависимост от безработицата и обезлюдяването. Ставката да бъде 15 на сто, когато безработицата е много по-висока от средната за страната и има високо намаление на населението.
И най-сетне по онова, което е свързано с децата. В Западна Европа има и нулеви ставки. Аз съм предложил 10 на сто да бъде ставката за детските продукти. Защото ние, по-точно вие като мнозинство, не реагирахте на предложенията: нито се увеличиха детските добавки, нито сериозно са променени като цяло трудовите възнаграждения, въобще политиката на доходите. А отделно от това по отношение на другите услуги, които се предлагат за децата, независимо от опитите да се търсят някакви измислени цифри, те са нищожни в сравнение с онова, което е необходимо, даже като процент от брутния вътрешен продукт. Ето, тук една стъпка, която не е късно да подкрепите.
Същевременно тези диференцирани ставки, които предлагам, не се отразяват съществено на приходната част. Да, сигурно ще се загубят 50 или 60 млн., обаче, господин Христов, не си противореча. Ние обаче ще можем да ги предоставим, както Вие казвате, на тези сектори на бизнеса. Ще ги предоставим и на онези, които потребяват детските продукти. В случая не ги потребяват възрастни, за да се съмнявате, че ще има злоупотреба.
И мисля, че наистина е крайно време, след като вие декларирате нова икономическа политика, тя да има конкретно измерение в данъчната, която наистина е водещата, бих казал съществената част от една такава икономическа политика.
До този момент единствено намалението на данък печалба е много нищожно в сравнение с онова, което обявихте, господин Радев - радикално намаление на данъците и т.н., промяна на икономическата среда. Тези неща не са се случили, не могат и да се случат, а биха могли да се направят сериозни крачки, ако вие приемете днес предложенията, които съм направил. Разбира се, би могло да се приеме и вариантът, който предлага проф. Стоилов, но в края на краищата все пак данъкът върху добавената стойност е върху потреблението и тук наистина ние трябва да диференцираме, изхождайки от състоянието на бюджета и, разбира се, от онова, на което считаме, че трябва да се даде приоритет или не.
Следователно имате избор и аз ви предлагам да го направите в потвърждение на вашите декларации за нова икономическа политика и да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Димитров, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Господин Христов е съвършено прав, като казва: защо не мислиха през 1996 г., а сега мислят?... Ами, сега поне вие мислете, защото иначе вие изпадате в същото положение, в което бяха те, когато вдигнаха данъка от 18 на 22 на сто. И според мен, разбира се, имаше и други причини, но това беше една от причините за кризата, в която изпадна българската икономика.
За съжаление, впоследствие не се отиде на началното положение, макар че и началното положение - ставка 18 на сто, е твърде високо за начална ставка на въвеждането на ДДС в България. Ако ДДС се събира, ставката може да стане примерно 14-15 на сто. Ако видим тази година как се движи събирането на ДДС, виждаме, че приходите, заложени в Закона за държавния бюджет и разчетите на Министерството на финансите ще бъдат преизпълнени с 15 на сто, господин Радев. 15 на сто! Какво показва това 15 на сто, които ще бъдат преизпълнени? Това показва, че една по-ниска ставка беше възможно да се гласува още миналата година в това Народно събрание. Това казах и при първото четене на законопроекта, а също и при законопроекта за държавния бюджет. Казвам го и сега, защото догодина пак ще се окаже, че са били възможни тези неща.
Това е пропуснат икономически растеж, който народът няма да ви прости, господин Радев. Вие защитавахте тезата, че не бива да се увеличава ставката на ДДС. Хайде, сега я намалете. Или не я намалявайте, а я сложете на началната величина - 18 на сто, което пак е твърде високо. Аз не знам с какво се оправдава ставката 20 на сто при условие, че няма друга намалена ставка или две или три намалени ставки. Чисто и просто с излишен фискализъм.
Но аз не знам кои са макроикономистите в политическата сила, която управлява в момента, бих казал - да го кажа по-общо. Те обаче би трябвало да знаят, че високите данъци действат винаги контрапродуктивно. Действат винаги дестимулиращо върху икономиката. Действат против икономиката, против политиката на икономически растеж. Как ще направите икономическия растеж с 20 на сто? Или даже да направите икономически растеж с 20 на сто ДДС, това означава, че изпускате поне още няколко процента от една по-ниска ставка.
Кажете кое е по-добре? Един растеж с ниска ставка или липса на растеж, стагнация с висока ставка? Може би на Министерството на финансите му е по-лесно да няма растеж, защото тогава числата ще бъдат ясни, ще може финансовият план на държавата, държавният бюджет да бъде подготвен по-рано, няма да се изменя и т.н. Но без риск никой не печели. Това е така навсякъде, включително в управлението на държавата и в икономиката. Излишната предпазливост винаги е контрапродуктивна, винаги е срещу икономическия растеж.
Добре, прие се 20 на сто едно време или 18 на сто единна ставка. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ставките, които предлага господин Статков са невъзможни. Особено по региони, защото знаете какви са връзките между отделните региони. Те биха били възможни само, ако това не беше ДДС, а беше както едно време данък оборот или както е в някои страни данък върху продажбите. В Съединените щати например има различен данък върху продажбите в различните щати. Имат отделни щатски данъци, даже и за отделните градове има добавка към данъците. Но там системата е друга. При нас трябва да бъде една ставка, разбира се, за определени доставки, но по региони не може да се диференцира.
От друга гледна точка възприехме единна ставка - дали ще е 18, 20 или 22 на сто, с надеждата, че Министерството на финансите чрез данъчната политика не може да води определена икономическа политика - политика на стимулиране, политика на подпомагане, социална политика и т.н. С надеждата, че ще се намери някой друг орган в държавата, който ще води тази политика.
Има ли орган в държавата, който води социална политика? Няма. Социалният министър ви казва, че детските надбавки трябвало да бъдат диференцирани. Но чрез детските надбавки не се води само социална политика. Води се и така наречената демографска политика. Той може би не знае: в Министерския съвет няма Министерство на демографията, няма кой да стимулира раждаемостта, социалният министър не може - даже казва, че някой и да го иска, това е вредно. Аз мисля, че в случая социалният министър е вредното, защото развива такива тези. Мисля, че е вреден министър-председателят, който не му оспорва тезите. Мисля, че е вреден в случая и финансовият министър, който казва: аз съм си измил ръцете, други се занимават с тази работа...
А ние, народните представители, с какво се занимаваме, господин Радев? Ние се занимаваме с всичко и като виждаме, че от другите места не върви, опитваме се тук да го направим. Затова, колеги, аз апелирам да подкрепите предложението на проф. Стоилов и Иван Иванов и да гласувате за понижение на ставката с 2 на сто. От това приходите в държавния бюджет няма да пострадат, а даже ще се увеличат. И пак ви казвам: тази година можеше ставката да е 17, а не 20 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! И друг път съм казвал от тази трибуна след изказването на господин Венцеслав Димитров специално по отношение на данъчната политика, че няма по-благодатна тема за всяка една опозиция от тази да критикува правителството, да се опитва по един достатъчно привлекателен на външна форма начин да променя цялостната или частично данъчната политика на управляващото мнозинство. Това е звездният момент на всяка една опозиция. Тя не носи отговорност. Тя предлага лъскави неща, обвити в едни прекрасни обвивки, които обаче вътре, господин Димитров, са изгнили. Като свалите тази опаковка, вътре това, което е като съдържание, е гнило. И Вие чудесно го знаете. Повечето от тези предложения тук, които и Вие тук така разпалено се мъчите да обосновете, целят само едно...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): На ставка 18 на сто какво е гнилото?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Целят провал на бюджета за следващата година - нещо, което опозицията четвърта година се опитва да направи.
И много ясно казахме защо това не бива да става. И абсолютно всички аргументи, които трябваше да бъдат дадени, бяха дадени, включително и за това, че не бива да има диференцирана ставка на данък добавена стойност. Европа отива към единна ставка. Че не може в една и съща година да намалиш рязко абсолютно всички данъци. И никой не оспорва, че 10 години от началото на прехода до този момент има едно много сериозно данъчно облекчение. Никой не го оспорва с изключение на опозицията, на която - забележете - това й е работата. Това й е работата!
Но, тук има мнозинство. Има и обществено мнение. Тук има една общественост, която трябва да знае, че и данъчните закони, и държавният бюджет е един изключително крехък, изключително важен и нежен механизъм, който механизъм трябва във всички случаи да направи достатъчно балансиран модел между различните интереси в обществото. Ами, те са толкова противоречиви! Ами, как можем да хванем само едното и да забравим другото? Как можем да говорим само за тотално сваляне на всички данъци, включително и на ДДС, изхождайки от бизнеса, изхождайки от работодателя? Да, Вие самият си противоречите, господин Димитров, като ми говорите за детските добавки.
Хайде да махнем данъците и да ви питам откъде ще вземем сегашните детски добавки. Ами, че вие ако съберете тук сега лекари, учители, пенсионери - техните интереси са точно обратните на тези, които сега в момента българската опозиция отстоява. Те искат да има повече приходи в бюджета, повече данъци, за да има повече доходи.
И тук вече е отговорността на управляващото мнозинство - да може по един достатъчно балансиран, оптимален начин, възможно най-комплексните решения да намери и да балансира между различните интереси на обществените групи в България, от една страна, и от друга страна, да задоволи наистина много големите потребности на разходните бюджетни сфери с все още оскъдния ресурс на държавата. Това е, бих казал, най-важното нещо, което всяко едно правителство трябва да прави. Това е и неговата най-важна отговорност. Затова то не може да се поддаде - нито правителството, нито управляващото мнозинство на този порив, на тази лъскава обвивка, без да види съдържанието. Затова призовавам мнозинството много внимателно да разглежда всяка една лъскава обвивка и да вижда точно какво се крие друго, като запази във всички случаи нужния баланс на интереси, които твърдим, тази година и в държавния бюджет, и в данъчните закони, са по един достатъчно добър начин направени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Радев.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Позволявам си да подкрепя направеното предложение на проф. Стефан Стоилов и Иван Иванов и със съображенията за свръхзадлъжнялостта в българската икономика. Абсолютно нормално, разумно е в чл. 55 ал. 6 да отпадне. Защото в момента всички добре знаем ситуацията в икономиката, че хората начисляват и плащат ДДС върху пари, които не са получили. Защото много добре знаете, господин министър, каква е вътрешната задлъжнялост в момента, как се късат фактурите, а плащанията не постъпват по банковите сметки...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, встрани от микрофоните): Сега не обсъждаме това предложение. Сега гледаме ставката! (Весело оживление в залата.)
МИХАИЛ МИКОВ: Ти се изказа по това, Венци!
Що се касае до ставката... (Шум и реплики в залата.)
Добре, ползвам изказването си по този въпрос, за да не ставам втори път.
Що се касае до ставката, провокиран съм от казаното от министъра. Господин министър, направете по-големи усилия по отношение на събираемостта, не данъците да растат само заради курса на долара и увеличаването на цените на бензина и нафтата, които коментирахме тук преди около месец.
Ясно е, че там ще постигнете висока събираемост и когато говорите за данък "Печалба", че намалявате нещо, нищо не намалявате, защото приходите от данък "Печалба" в момента от този частен сектор, който правителството тръби постоянно колко е станал голям като процент от националната икономика, приходите са два пъти по-малки, отколкото преди от същия данък "Печалба", когато тези търговски дружества бяха държавни. Ето я вашата политика!
А що се касае до ставката за ДДС - нека да кажем, че ДДС-то бърка ежедневно в джоба на всеки български гражданин, когато отиде да си купи сирене, хляб, месо в магазина. Тук не е въпросът само за търговските дружества. Това е основният въпрос. И какво се намалява, когато няма събираемост и въобще няма показване на данък "Печалба"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Стефан Нешев има думата за изказване.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Реших да се изкажа в подкрепа на предложението, което направи проф. Стоилов в резултат на изказването, което направи министърът на финансите на Република България.
Вярно е, че Европа се стреми към уеднаквена ставка на данък добавена стойност, но Европа е много различна от българската икономика по следните показатели, господин министър.
Безработицата в Европа - имам предвид Европейският съюз и България - 9 на сто е максимално там, минимално - 18, и над 18% - в България.
Брутен вътрешен продукт, произведен на глава от работещото население... Аз не искам да цитирам цифри, Вие ги знаете много добре.
Общ произведен брутен вътрешен продукт, конкурентоспособност на българската икономика, как ще я съживим, кои са инструментариумите, с които ще управляваме тези елементи, за да може да има реален подем? Ако ние на определени структурно определящи отрасли не им дадем шанс да излязат от застоя, в който се намират...
Второто, на което искам да Ви опонирам, господин министър - Вие говорите за фиксалната сигурност... (Весело оживление в залата.)
Аз съм съгласен с Вас...
РЕПЛИКИ: Не се казва "фиксално", а "фискално"! Е, не го научи!
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Ляков, ако имате нещо да кажете - елате и го кажете тук.
Фиск - добре, фиск. Сгреших, човешко е! (Шум и реплики в залата.)
Това ли е най-важното, с което имате да се занимавате или с провала, който направихте в управлението си! Туй ли трябва да ви питам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нешев, моля Ви, продължете изказването.
СТЕФАН НЕШЕВ: Искам да ви кажа: елиминирайте сивата икономика. Ето сигурност, за да си съберете достатъчно приходи за заплати на учители и на лекари.
Данъка върху физическите лица - намалете безработицата, ще имате увеличен данък "Общ доход", който ще бъде събран в бюджета. Корпоративното подоходно облагане - увеличете печалбата в предприятията, със съживяването в икономиката ще имате увеличен данък в бюджета.
Оттам трябва да дойде сигурността на държавата, а не от това да държим определена ситуация, при която да умира икономиката, защото ще умре и държавата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да ви предпазя от едно много грешно тълкуване на предложението за намаляване на ставката по данък добавена стойност единствено като намаляване приходите в бюджета, защото аз съм сигурен, че в Министерството на финансите си правите сметките и си давате сметка, че намаляването на данък добавена стойност ще намали ценовите равнища и най-малко няма да води до толкова висока инфлация, поне с 2%.
Ние чухме онзи ден, че министър-председателят каза, че новата политика на СДС ще бъде ускорена инфлация, за да можело да се ускори икономически растеж. При случката през 2000 г. и при около 12% инфлация единственото, което се получава е, че вие си гарантирате преизпълнение на приходите, поддържайки висока ставка по ДДС, така че тук не става въпрос в този случай с намаляване на приходите в бюджета, а става въпрос за друго - с висока ставка на ДДС се поддържа или най-малкото не се подпомага намаляването на ценовите равнища и вие си гарантирате много високи приходи, които освен всичко се разпределят и харчат не по балансов, по прозрачен път чрез държавния бюджет, това - първо.

Второ, намаляването на тази ставка автоматично рефлектира не толкова върху бизнеса, колкото върху крайните потребители. Знаем, че ако потреблението и пазарът продължават да се свиват през последните 2-3 години, и той се свива именно поради ниското равнище на доходите, намаляването на данъка върху добавената стойност с 2 на сто тутакси означава с 2 на сто по-високо потребление, което означава и по-високо производство, поне що се отнася до потребление, свързано със стоки за крайно потребление, а не инвестиционни. Това означава, че намаляването на ставката на ДДС съвсем не означава намаляване на приходите в бюджета. Това означава по-ниско равнище на инфлация и по-голямо потребление, съответно по-високо производство.
Аз също бих подкрепил намаляване на ставката на 18 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калфин.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз най-напред ще направя едно заявление, че няма да се поддавам повече на опитите да спорим тук с Вас отново. Това не е първо, а второ четене. Длъжен съм обаче да кажа на господин Калфин, че това просто не е вярно. Това е една такава куха теоретична представа, че, видите ли, намалявайки с 2 на сто ДДС, това автоматически означава 2 на сто поевтиняване на стоките. Да, там в кабинета някой може да си мисли, че е така, но в живота и на пазара съвсем не е така, господин Калфин. И практиката го доказа.
Ами че когато Вие от тази зала пледирахте да стане 22 на сто данъкът върху добавената стойност и го наложихте, предишното Народно събрание, тогава говорехте точно обратното. А когато ние намалихме от 22 на 20 на сто ДДС, с нито една стотинка не намалява цените на стоките. Ами я вземете да го проверите, това беше преди 2 години. Нито една стока не поевтиня в резултат на това, че ДДС от 22 ваши процента стана на 20 процента по време на нашето правителство. Това е елементарно, може да го проверите. За да го говорите тук вече пети път от тази трибуна! Това е едно.
Второ, естествено е, че има пряко влияние върху приходната част, директно, изцяло в натурален размер се отразява върху приходната част едно подобно намаление. Дотолкова доколкото онзи, който не си е плащал и преди ДДС и се е отклонявал, ще продължи по същия начин и толкова успешно да го прави, независимо дали ставката е 20 или 18 на сто. В това бъдете абсолютно сигурен.
И това, че се е повишила приходната част от ДДС не е в резултат на нейната ставка, а в резултат на данъчната администрация, в резултат на много по-съвременните начини и форми на контрол върху данъчните субекти. Затова стана така, а не затова, че ставката стана от 22 на 20 на сто. Защото тогава много ясно практиката го доказа - стоките дори повишиха цената си малко по-късно. Направете една статистическа проверка и ще разберете, че е така.
Затова ви казвам, много добре звучат някои неща от тази трибуна, много загрижено, много благородно. Само че зад тях не се крият резултати, крие се само деструкция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се разглежда един текст от проектозакона, но се поставя един принципен въпрос. И аз искам да изразя становището на Народен съюз.
Знаете, че дискусията по данъчните закони и тяхното намаляване се води още от началото на това Народно събрание. Ние сме изразявали нашата позиция категорично. Но мисля, че вече повече от година се води дискусия кои данъци да бъдат намалени. И наистина при една икономика, каквато е българската, която наистина в голяма степен е разбита, една икономика, която много трудно може да се съживи, не може да се говори, аз мисля, че това е един безпринципен въпрос, не може да се говори за намаляване на всички данъци. Това наистина означава, че се цели една финансова дестабилизация на държавата. Нещо, което не е от полза за никого, а най-малко е от полза за бизнеса, за който тук се пледира.
И мисля, че хората от бизнеса, с които сме разговаряли, а ние водим тази дискусия и с тях повече от година, лично аз и моите колеги сме водили такива дълги разговори, разбират, че тоталното намаляване на данъците просто не носи полза и на бизнеса.
И затова след дискусии в нашата коалиция отстояхме това становище - да се тръгне към намаляване на онези данъци, които пряко могат да стимулират икономиката. А това е точно данъкът върху печалбата.
И наистина се поставя един малко морален въпрос тук. Не може политическата сила, която действително тогава вдигна с 4 на сто ДДС, сега да иска намаляването и на този данък и на всички други данъци! Мисля, че намаляването с 2 на сто преди три години, мисля че беше, на този данък, беше достатъчно. Разбира се, по-добре е сега, когато говорим за ДДС, да поговорим за условията, за намаляването, така както се предлага, на срока за възстановяване на ДДС. Защото това наистина е един голям въпрос за българския бизнес.
Но сега тук наистина само да хвърляме евтини лозунги, просто няма смисъл при една сериозна дискусия. Действително ние, от Народен съюз, предлагахме едно по-голямо намаление на данъка върху печалбата. След едни дискусии при нас с експерти решихме, че на този етап наистина е по-важно да има една финансова стабилност. И това намаляване на данъка върху печалбата все пак е един стимул за българската икономика.
И ние предлагаме на този етап да не говорим за намаляване на данъка върху добавената стойност, защото едно такова предложение е вредно и за българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Личев.
За първа реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Личев! Няма да се връщам към 1996 г. Вие повтаряте една изтъркана плоча. Но Вие не познавате данъка върху добавената стойност. Повтарям, Вие не познавате този данък. Готов съм да Ви поканя на дискусия вън пред журналистите. Не хвърлям празно предизвикателство. Защо не го познавате? Този данък по отношение на ставката няма смисъл да обсъждате с бизнесмените, с фирмите, няма никакъв смисъл. Ставката не е техен проблем. За фирмите проблемите са свързани с администрирането на данъка, със системата на данъка, където гъмжи от елементи, които именно създават тази враждебна данъчна обстановка. Именно поради това Вие не познавате данъка. Ставката е проблем не на фирмите, а на тези 70-80 на сто със смачкано потребление. Статистика.
Но Вие не обичате да правите справки. За тази година, за 10 месеца отчети - свиване на вътрешните продажби с 6,4 на сто. Това е потреблението на българите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За втора реплика има думата господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Личев, само ще продължа казаното от проф. Стоилов. За тоя данък Вие трябва да говорите с тези, които представлявате поне по идеология и като партия в Народното събрание - със земеделските производители. С тях говорете, не с фирмите. Защото същият този данък, както Ви каза професорът, свивайки потреблението, удря точно тия производители на мляко, на месо. Тях ги удря, защото си изливат млякото и Вие много добре го знаете. Нераздвижването на пазара, свитото потребителско търсене, върху което несъмнено влияе ставката по ДДС, повишавайки цените... Защото поне министърът това не може да каже - че като вдигнеш ДДС, няма да се вдигнат цените. Хайде, казват, че като го свалиш, няма да паднат, но поне като го вдигнеш, сигурно е, че няма да паднат цените, а ще се вдигнат. Тя удря, тоя данък, това потребление, тези, земеделците, които на село от едната, двете кравички предават млякото. Защото в София, стигайки това мляко до магазина, знаете, и двата процента отгоре, с пенсиите не могат да го купят. Та с тях поговорете и те ще ви обяснят даже по-добре от народни представители и от министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Миков.
Трета реплика - на господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Очаквах, признавам си, представител на една действително коалиция, близка до селото, до хората, които са свързани със селското стопанство, да вземе отношение и по предложенията, които съм направил. Много съм изненадан затова, защото предложенията, които правя, са за 17 на сто ставка за хранително-вкусовата промишленост и по отношение на обезлюдените райони и за селата - там данък добавена стойност да бъде 15 на сто, въпреки че е трудно администрирането.
Аз мисля, че и вие няма да се съгласите с министъра на финансите, че Европа отивала натам - към единна ставка. Тя отива, ама не е отишла, а ние през това време нямаме никаква среда, в която да си развиваме националното стопанство.
И на следващо място. Вие повторихте нещо, което според мен е вече с вчерашна дата, даже подкрепяно от мнозинството. Финансова стабилност само за сметка на смачкване на производството и на потребителя и Иван Костов каза, че не може да има. И конференцията, която направи СДС тук, говори за друго нещо.
Така че направете необходимите корекции и подкрепете онова, което наистина се нуждае от подкрепа и което съответства на природата и на характера на вашето движение, както сте го обявили, на партията и на коалицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Стефан Личев за дуплика.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми колеги! Трогателна е грижата ви за нашата коалиция и за нашата идеология и ние ви благодарим за това. Но става дума за развитие на българската икономика. Тук един от колегите каза, че трябва да мислим за онези 80%, на които ще подейства добре намаляването на ставката на данъка. На тези 80% ще подейства най-добре намаляването на безработицата.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Хайде, де!
СТЕФАН ЛИЧЕВ: Да, това ще стане със стимулиране на българската икономика, то няма да стане с лозунги. И онези 80% от хората сигурно точно това помнят - как от 18 на 22% се увеличи данък добавена стойност. Но не затова трябва да се връщаме.
Наистина нашата голяма грижа трябва да бъде как да се увеличат и социалните помощи, и детските добавки - точно чрез развитие на българската икономика. Иначе ще стане пак ... Сега пък аз трябва да се върна към вашата идеология, на социализма - как да се разпределя това, което има, а не как да се увеличава. Просто така няма да стане и едва ли не само в тази зала, но няма да можем да излъжем, поне вие няма да може да излъжете и онези 80%, за които така трогателно говорите тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Личев.
Не виждам други колеги, които желаят да вземат думата.
При това положение преминаваме към гласуване.
Има две предложения по чл. 53, които не са подкрепени от комисията.
Първото предложение е на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов - на стр. 3 от раздадения ни материал.
Моля да гласуваме предложението на двамата колеги.
Гласували 194 народни представители: за 84, против 109, въздържал се 1.
Предложението на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов не се приема.
Второто предложение по чл. 53 е направено от господин Руси Статков.
Моля да гласуваме предложението на господин Статков.
Гласували 171 народни представители: за 57, против 108, въздържали се 6.
Предложението на господин Руси Статков за нов параграф и ново съдържание на чл. 53 не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Стефан Стоилов и Иван Иванов:
"Създава се нов § 3а:
"§ 3а. В чл. 55 да отпадне ал. 6."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Човек се пита наистина има ли смисъл да се води тая дискусия. Но ще ви припомня един факт от близките месеци.
Състоя се проправителствена конференция по данъчната политика, а обикновено ние не присъстваме. Отговарям на Вас, госпожо Тоткова, с цялото си уважение. Преди няколко дни колеги от мнозинството казаха: настоявахме на завчерашната конференция да има и за вас 15 мин., за да се изкажете, обаче не ви оставиха време. Затварям скобата. Но по-важно е друго - на тази конференция, където присъстваха най-известните експерти по данъчна политика, някои от които са автори на Закона за данък добавена стойност, направиха силни изказвания, приемете ги като препоръки към правителството - да се използва фактът, че се внасят поправки в Закона за данък добавена стойност и максимално да се изчистят онези текстове, които ми дават основание да говоря, както и на много икономисти, че създават една враждебна данъчна среда.
Разтворете тая почти луксозно издадена книжка и ще прочетете по-силни думи от тези, които звучат днес тук. Това са около десетина текста в Закона за данък добавена стойност, влошени в значителна степен миналата година с направени промени и още веднъж влошени с някои текстове на Данъчно-процесуалния кодекс. Един от тези членове е чл. 55 и алинеята, която предлагаме на вашето внимание.
Фирмите, господин Личев, имат отношение и към тази част на данък добавена стойност и цяла година и половина-две разискват с ваши представители тази тема. И знаете ли кой е гвоздеят на тези текстове? Че последствията от поведението на некоректни партньори в сделките се прехвърлят върху плещите на коректния партньор. Представете си, че Вие сте тази фирма - коректен, изряден партньор, изряден в отношенията си към държавата и данъчната администрация. И за да не се главоболи данъчната администрация, да не си създава проблеми, макар че три години създава разни системи, върху този коректен партньор се стоварват последствията от поведението на некоректния.
Този член е типичен представител. Последствията от една правоотношение понасяте вие, без да имате каквато и да е вина, без да имате каквото и да е участие в създаването на тези отношения.
Тези текстове, уважаеми дами и господа от мнозинството, които се отнасяте много спокойно към подобни дискусии, са в крещящ разрез с европейската практика. Експертите от Европа настръхват, когато виждат такива текстове. А ние сме разговаряли с такива експерти. Ето за това става дума. Но вие не се трогвате от нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Ако няма други желаещи да вземат думата, поставям на гласуване предложението на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов за създаване на нов § 3а.
Гласували 176 народни представители: за 67, против 104, въздържали се 5.
Предложението на господата Стефан Стоилов и Иван Иванов не се приема.
Дотук ще спрем с разглеждането на законопроекта.
Съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес, 29 ноември, от 15,00 ч.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 30 ноември 2000 г., четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет 226.
Следващото заседание на Народното събрание ще се проведе утре, четвъртък, 30 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова
Ивалин Йосифов