Председателствали: заместник-председателитe Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Атанас Мерджанов и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с първо четене на четирите законопроекта за защита на потребителите.
От името на парламентарна група има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Възложено ми е от името на Парламентарната група на Демократичната левица да направя декларация, чието съдържание е текст на открито писмо на Парламентарната група на Демократичната левица относно масовите протести на локомотивните машинисти в страната, изпратено до господин Петър Стоянов, президент на Република България, до господин Йордан Соколов, председател на Народното събрание, и до господин Иван Костов, министър-председател на Република България.
"Уважаеми господа! Парламентарната група на Демократичната левица остро протестира и изразява своето дълбоко възмущение от бездействието на министъра на транспорта господин Вилхелм Краус и от ръководството на БДЖ към мълчаливите протести и обявените безсрочни гладни стачки на локомотивните машинисти в различни градове на страната. Няма по-благородно и човешко поведение от това на искрената работническа солидарност, която локомотивните машинисти от цялата страна чрез своите мълчаливи протести и обявените гладни стачки изразяват към своите уволнени колеги и към членовете на техните семейства. Няма по-голямо коравосърдечие и бездушие..."
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Не можеш да четеш.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така се чете декларация, господине!
"... от безпардонното поведение на министър Краус и на ръководството на БДЖ, които не само че не взеха мерки да бъдат прекратени съдебните преследвания срещу справедливите искания на локомотивните машинисти от м. март 1998 г., но методично уволняват всички, които са участвали в тези протести. Нещо повече. Срещу тези, които в момента изразяват своята солидарност и желание да помогнат на колегите си да бъдат възстановени на работа, които с гладуването си подлагат на риск личното си здраве и бъдещето на своите семейства, министър Краус готви нови съдебни разправи.
Парламентарната група на Демократичната левица не може да бъде безразлична към поведението на ръководството на най-голямата държавна структура у нас - БДЖ. Кому са нужни тези действия на министър Краус, който с определени сили и структури в повереното му министерство по най-безпрецедентен и арогантен начин търси изход от създадената ситуация? Това ли са конструктивните и широко рекламирани мерки на Министерството на транспорта и на ръководството на БДЖ за провеждане на структурна реформа в железопътния транспорт?
Уважаеми господа! Парламентарната група на Демократичната левица настоява да изпълните своите законови задължения за незабавно и справедливо решение, чрез което да бъдат възстановени на работа уволнените локомотивни машинисти. Такова решение ще бъде прието и от българската общественост като справедливо, човешко отношение към всички, които без да влагат политически мотиви, търсят справедлива социална защита на своите трудови интереси.
Ние, народните представители от Парламентарната група на Демократичната левица, сме убедени, че бързата реакция от ваша страна ще потвърди, че преди една година приетата Декларация за национално съгласие е реален документ, който има бъдеще и че вие не сте загърбили изцяло и безвъзвратно щедрите предизборни обещания за икономически растеж, сигурност и благополучие на трудовите хора."
Разрешете ми, уважаеми господин председател, да предам и чрез Вас да достигне до господин Соколов това наше писмо. Заповядайте. (Господин Божинов предава писмото на господин председателя Иван Куртев. Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
От името на парламентарна група и госпожица Михайлова иска думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам по повод на това, което каза господин Божинов, да заявя, че ние, народните представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, сме за това да се спазват законите от всички и да се спазва разделението на властите и да не се иска политическа и партийна намеса в работата на съдебната власт, за която и вие толкова пъти и от тази трибуна твърдите, че е независима.
След като приемаме това и то е записано в закона, нека да не използваме подобна терминология като "съдебна разправа от страна на министъра". Решенията на съда са задължителни за всички, за абсолютно всички - и за депутати, и за министри, и за хората, които работят в една или друга сфера.
Затова единственото, което имам да отговоря от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, е това, че ние, депутатите от тази група, сме за спазването на закона от страна на всички. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Продължаваме с четирите законопроекта.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, давайки за себе си сметка, че ние приемаме един много важен, потребен за обществото закон с известно закъснение, защото отдавна такъв закон трябваше да урежда положението, честта и достойнството на българския гражданин на пазара.
Радва ме, че освен правителството, което е инициатор за внасянето на този закон, и група народни представители имат отношение към този проблем. Тоест, ние дълбоко оценяваме, че гражданско общество не може да се изгражда, ако достойнството на индивида в това общество не е защитено от всякакво посегателство, в т.ч. и от известни некоректни стопански отношения към него.
Мисля, че с това ние ще покажем на света, че израстваме и държавно, и политически. Мисля, че нашата позиция да привлечем хора, които да инвестират и да се ангажират с нашата страна, ще бъде по-стабилна, когато те знаят, че здравето им е гарантирано в тази страна. Досега доста ги бихме по шосетата, доста ги тровихме с ментета - храни и алкохол, но да се надяваме, че вече и тази причина да бъде под съмнение тяхното благоразположение към нашата страна, ще отпадне.
Аз съм в достатъчно голяма степен удовлетворен, че законът на правителството създава една колаборация между обществената и държавната институция. Именно това е един много положителен факт - че в гражданското общество предмостията на обществените институции, защитаващи индивида, ще бъдат в корелация с държавната администрация. Основание за това ми дават развитите текстове на членовете 36, 37, 38, 39, 40, 41 от проекта на Министерския съвет.
Естествено имам и известни бележки към проекта на Министерския съвет, казвам, че той е водещ и се надявам, че около него ще се консолидират и другите проекти. Затова ще изразя само бележките си около проекта на Министерския съвет.
Преди всичко искам да обърна внимание на вносителите, че в чл. 10 е вложен един текст, който е твърде неясен за българския стил и българския изказ. Предполагам, че той е преписан от нечие законодателство и бих се обърнал с молба към водещата комисия и вносителите да го прецизират в съответствие със стилистиката и изказа на българския език.
Мога и си позволявам да взема отношение и по чл. 13, ал. 2. Не може да искаме да носи отговорност производител на стоки, внесени в България. Това е една недомислица, защото българското законодателство важи само в границите, на територията на държавата България. Това трябва да се премахне като изказ в този закон и отговорност трябва да носи само търговецът, който е договорил търговски отношения и е доставил стоката, в договора си да е заложил казус да се търсят по договорните отношения и Парижкия съд съответните отговорности от производител от чужда страна, който е подвел вносителя - българския търговец.
Бих желал да взема отношение и към чл. 16, ал. 3. Смятам, че в този текст трябва ясно и точно да се посочи как ще се създават имуществените искове към нарушителите, а не да се дава възможност отделните съдилища в районите да интерпретират този текст с различни свои решения. Законът е закон именно тогава, когато има твърда и ясна позиция как се уреждат отношенията между субектите. Дадената възможност чрез този текст във всеки съд, във всяко съдилище да интерпретира този закон, го намирам като погрешна практика.
Също така смятам, че в чл. 37, ал. 1 има един текст - че ще се изграждат сдружения на потребителите, ако имат 300 души членове. Смятам, че в тази материя конкуренция не може да има. Тя е подчинена на цели и принципи, които са твърде константни и мисля, че в текста трябва да се впише, че в една селищна система такава обществена организация, каквато е сдружението на потребителите, повече от една не бива да има. Това значи разслоение, това значи противопоставяне, това значи отново да повтаряме всички допуснати грешки - да правим по два синода, по две партии в една и съща ценностна система. Да спрем с тази порочна практика, приканвам както вносителя, така и вас, които ще гласувате този закон.
Бих казал също, че по мое мнение главите седма и осма на част втора от закона трябва да отпаднат. Тези функции, които са заложени в главите, по мое мнение, естествено, трябва да се поемат от Комисията за защита на конкуренцията и от съдилищата. Не бива да създаваме изкуствени другарски съдилища отново в нашето общество. Въпросите, свързани с такава сериозна материя за защита на потребителя, трябва да се регулират и да се формират от една стабилна институция, каквато е Комисията за защита на конкуренцията и каквито са съдилищата в България.
По същия начин смятам, че в чл. 58 ал. 6 е излишна в този закон, тъй като както правно, така и формално не е издържана като изписване. Препоръчвам тя да отпадне.
Накрая искам да взема отношение и по един политически въпрос. Много се радвам, че тук вървят в конкурентност три или четири закона, които ще обогатят и ще допринесат за създаването на един добър, отговарящ на европейските изисквания и на потребностите на обществото закон.
Само че си позволявам да изкажа учудването си защо Комисията по икономическата политика по Закона за защита на конкуренцията взема обратното становище - че не е необходимо, когато има близки по съдържание текстове в два закона, да вървят паралелно, пречели на ръководството на Комисията по икономическата политика да формира добър закон. Имам усещането, че тук става дума отново за политическо заиграване  - нашите и вашите, "добрите момчета" и "лошите момчета". Гаус математически е доказал, че има случайни величини. И в обществото има случайни момчета, случайно попаднали на ръководни места в държавата и в политиката, които създават и случайна политика. Нека не допускаме това! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Кирил Баев.
КИРИЛ БАЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, с удоволствие се изказвам по предложените законопроекти за защита на потребителите, защото аз лично се явявам от трите страни. Явявам се като производител, като търговец и като потребител. Всички в залата са потребители. По стечение на обстоятелствата съм произвеждал и търгувал със стоки, а съм ежедневно и потребител.
Радостно е, че по тази важна материя, по този важен въпрос освен законопроекта на Министерския съвет са предложени още три законопроекта, тоест редица народни представители са работили по този въпрос.
В началото - навременен ли е законът? Дали той не е закъснял или не е преждевременен? Отговорът е само един - законът е закъснял. Няколко парламента не приеха този закон, а той е изключително важен.

Каква е необходимостта от закона? Защо той се предлага днес? Няколко са нещата. След излизането на България от плановата икономика и влизане в пазарна икономика, пазарът беше залят с много стоки от целия свят. Влизаха всякакви стоки от всякакво естество - и хранителни продукти, и техника, и електроника, и абсолютно всичко - твърде често с имената на реномирани фирми и марки, обаче на практика фалшификати и от това страдаше потребителят. Ниско качество. Търговците търсеха ниски цени и оттам големи печалби и страдаше потребителят. Вярно е, че има доста закони, които могат да помогнат на потребителите, но потребителите не си знаят правата и не ги ползват. Ние гледахме Закон за защита на конкуренцията, Закон за стандартизацията, има Закон за задълженията и договорите, но на практика тези закони не са използвани от потребителите. Потребителите нямат традиция да използват своите права. Освен това в преходния период пазарната икономика - това е характерно само за преходния период - не е подготвена да защити потребителите. Не на последно място, през дълъг период бяха ниски, а цените изкуствено се завишаваха и от това страдаха потребителите.
Предложени са ни четири законопроекта. Най-всеобхватен и пълен е законопроектът, който е внесен от Министерския съвет. Останалите три законопроекта в значителна част покриват законопроекта, внесен от Министерския съвет. Естествено и в тях има редица добри предложения.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, е всеобхватен и затова, защото той не е само Закон за защита на потребителите, но той е и Закон за правилата за търговия. На пръв поглед това са две различни материи - материята за защита на потребителите и материята за търговците. Но това е само на пръв поглед и е правилно събирането в един закон, защото всъщност това са свързани направления. Това, което от една страна е защита на потребителите, техните права, от друга страна пък се явява задължение на търговците и на производителите.
В закона, внесен от Министерския съвет, ясно са регламентирани правото на информация, етикирането, обявяването на цените, безопасността на стоките, отговорността за вредите, гаранционната отговорност, заблуждаващата реклама, неравноправни клаузи в договорите. Регламентирано е как да се правят сдружения, органи, средства за защита и помирителни комисии. Но в този законопроект има и втора част. Това са правилата за търговия, търговска практика, съсловни организации на търговците, както и контролните органи. И последната част са административно-наказателните разпоредби. Този законопроект е съобразен и с редица директиви на Европейския съюз. В края на законопроекта са дадени съответствията по отделни членове в законопроекта с отделни членове от директивите на Европейския съюз от 1985, 1988, 1993 и 1995 г.
В законопроекта, внесен от народните представители Йордан Нихризов и Христо Иванов, има различия във втората част на правилата за търговия и в административно-наказателните разпоредби. Тази част в този законопроект е доста малка.
Законопроектът на господин Панчо Панайотов е също добър законопроект, има много добри предложения и е похвално, че господин Панайотов е работил по този законопроект, заедно с бъдещи юристи.
В заключение, дали този закон ще реши 100 процента въпросите със защита на потребителите. Сигурно няма да ги реши 100 процента, защото нещата не се решават само със закони, а трябва да се спазват и законите. Както виждаме, независимо от голямата борба, която се води в момента, пак на пазара в цялата страна има стоки без бандероли, което значи стоки с ниско качество. След като се приеме закона е необходимо органите да си вършат работата.
Смятам, че Комисията по икономическата политика трябва да се обедини около варианта на законопроекта, предложен от Министерския съвет, и да използва всички рационални и добри идеи в останалите три варианта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баев.
Има думата за изказване господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Колегата ме похвали, но аз мисля, че ние не сме дошли тук да се хвалим, а да създаваме добър продукт и услуги.
Уважаеми дами и господа, истина е, че това, което аз съм внесъл, е направено със съдействието и с упорството на едни умни и интелигентни студенти. Какво искам да кажа? Не самоцелно, разбира се, но аз твърдя, че нашият законопроект е най-добрият, най-качественият, най-модерният законопроект. Ние не приемаме заглавието на Министерския съвет. Защо? За яснота. Нашите закони и особено тези, които защитават граждански права, трябва да са ясни закони, законът да бъде посветен само на това, а не да се размазват нещата. Затова ние сме кръстили нашия закон - Закон за потребителя, а не за защита на потребителите и за правилата на търговията. Наше дълбоко убеждение е, че правилата на търговията не трябва да бъдат интерпретирани и създавани в този закон.
Друго нещо, което ние с убеждение не приемаме е отделът за реклама. Ние също твърдим, че рекламата не трябва да бъде спомената в контекста, тя е спомената в контекста на защита на потребителите, но това е отново лоша философия, бих казал познатият ни социалистически манталитет да кърпим нещата. Рекламата има и други измерения и аспекти. Тя има измерения с конкуренцията, със собственост и т.н. Така че нашето убеждение е, че трябва да бъде създаден един отделен закон за реклама, а не тук, в този закон да се разводнява, завоалира силата на закона.
Друго нещо, което бих искал да кажа и което се различава от закона на Министерския съвет, е това, че Министерският съвет, както е ползвал директивите на Европейския съюз, е развил тезата за закрила от дефектни продукти. Ние развиваме с интелигентните студенти и нашият законопроект отива по-далеч от постигнатата регламентация на самия Европейски съюз, какъвто е случаят с отговорността на търговеца за вреди, произлезли от оказани от него услуги. Ние сме развили този въпрос. За да бъда разбран ще кажа още нещо. Вие можете да си купите един телевизор, можете да си купите една печка, пералня, които да са добри. Може да си купите всичко друго нещо и да имате нужда някой да ви предложи услугата за монтаж. И ако той не си свърши работата, може някой от вашето семейство да понесе много тежки вреди. И ако у нас е само този Закон за защита на потребителя за стоката, няма кой да защити интересите на потребителя. Затова ние сме отишли, както казах, по-напред. Вероятно в Европейския съюз ще бъде създадено и такова нещо за защита от услугите, а ние вече сме го направили.
По тезата за помирителните комисии какво да кажем? Нашето мнение не е 100-процентово. Ние се колебаем дали да има помирителни комисии или другарски съдилища. Вероятно не е лошо да има, но те да не бъдат подчинени на административния държавен орган, а да бъдат към гражданската организация за защита на потребителя. Не знам дали схващате нещата - тази организация може да работи много по-точно и добре за гражданите, отколкото една, може би и предстоящо да се бюрократизира организация, каквато ще бъде примерно агенцията или пък националният съвет. И ако се приеме по принцип да бъдат създадени помирителните комисии, в това няма нищо лошо: аз съм получил увреждане, мога да кажа на търговеца, че съм понесъл щета, толкова ми струва, толкова за болнични и т.н. и той да приеме. Това може да се регистрира не при държавна структура, а при гражданската организация.
Друго нещо, което ние не приемаме, е средствата, които ще се събират от санкциите, да отиват в извънбюджетни сметки на Министерството на търговията. Те трябва да отиват в бюджета и бюджетът да финансира своята агенция или национален съвет. Ако приемем предложената теза, все едно Митницата да пази всички санкции и глоби за себе си. Това ще бъде една дейност, която е чисто управленска, административна дейност на държавата, която ще трябва да се финансира от бюджета.
Разбира се, в това Народно събрание по принцип може да се приеме всичко. Може да се приеме добър закон и един не толкова добър закон. В контекста на този закон, който се гласим да приемем, си мисля в момента, че и Народното събрание е нещо като производител и произвеждаме някакви стоки и услуги, но въпросът е, че нас почти няма кой да ни контролира - Конституционният съд ни контролира, но частично. Така че, уважаеми дами и господа, може да се приеме законът - добър или лош. И при лошия закон гражданите ще живеят, няма да им се случи кой знае какво, но просто ще живеят лошо. Затова от нас зависи да приемем един наистина добър закон, който да защити потребителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Други изказвания? Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно в динамично променящите се икономически и социални условия в България е крайно необходимо да се регламентира законодателно потребността от уреждане на всички аспекти на обществените отношения, които са свързани с осигуряване защита на интересите на гражданите, ползващи стоки или услуги за лични цели. Това изискване неслучайно е поставено към националните законодателства на страните членки на Европейския съюз още през 1973 г. от Асамблеята на съюза с приемането на Харта за защита на потребителите. Тези идеи са доразвити и в официалните документи на Тридесет и деветата Генерална асамблея на Организацията на обединените нации през 1985 г.
Съобразно вида и особеностите на правните системи тези въпроси са намерили своето решение в законодателството на всички страни членки на Европейския съюз. Затова говорят многобройните законодателни актове, регламентиращи по-важни аспекти на потребителската защита, както и специално обособеният раздел "Политика на защита на потребителя", включен в Бялата книга за привеждане на националните законодателства в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
В Република България някои основни права на потребителите са законодателно уредени и досега в отделни закони. Необходимо е обаче подчертаването на спецификата при гарантирането им и привеждането им в съответствие с постановките на посочените европейски директиви. В същото време голяма част от изискванията на законодателната уредба на Европейския съюз не може да бъдат регламентирани чрез допълнения и актуализация на тези закони. Именно това налага необходимостта от специален закон, който да урежда цялостно материята на потребителската защита, съгласно действащата европейска и световна законова уредба.
Какво според мен е необходимо да се има предвид при по-нататъшната работа върху законопроекта при подготовката му за второ четене в пленарната зала?
На първо място, по-точно да се очертае кръгът на субектите на правна защита, които ползват стоките или услугите за лични цели.
На второ място, да се уредят ангажиментите на държавата по отношение на защита на потребителите чрез създаване на специализиран държавен орган.
На трето място, регламентиране на критериите за легитимност на потребителските сдружения при партнирането им с държавните органи и участието в работата на правителствени и обществени консултативни органи.
На четвърто място е необходимо да се гарантира правото на избор чрез определени изисквания за минимално необходимата информация при представянето на стоките, в това число чрез съответни забрани за подвеждаща реклама.
На пето място е крайно необходимо да се създаде механизъм за адекватна защита на правата на потребителите чрез специфична правораздавателна схема, която осигурява евтина и бърза съдебна защита чрез посредничеството на потребителските сдружения.
В заключение аз изразявам надежда, че на първо четене ще бъдат подкрепени всички законопроекти и че при подготовката за второто четене на този законопроект ще бъдат взети всички направени изказвания, предложения и допълнения, за да може действително в пленарната зала по възможно най-бързия начин ние да приемем на второ четене закона, който да гарантира правата на потребителите в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Най-напред поставям на гласуване законопроекта за защита на потребителите, внесен от Драгомир Шопов и група народни представители.
Гласували 141 народни представители: за 76, против 40, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за защита правата на потребителите, внесен от Йордан Нихризов и Христо Иванов.
Гласували 154 народни представители: за 136, против 12, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за закрила на потребителя, внесен от Панчо Панайотов.
Гласували 150 народни представители: за 113, против 22, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
И четвъртият законопроект за защита на потребителите и за правилата за търговия е внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 122, против 6, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА, внесен от Министерския съвет.
Становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще докладва господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на                                    Закона за изпълнение на наказанията, внесен                                    от Министерския съвет

На заседание, проведено на 9 април 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерски съвет.
Подробен доклад за навременността и целите на законопроекта направи заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция госпожица Златка Русева. Тя подчерта, че със законопроекта се цели приближаване на нашата система за изпълнение на наказанията с европейската. Уреждат се въпросите за трудовата дейност на лицата, лишени от свобода, подобрява се служебното положение на служителите от Главното управление на местата за лишаване от свобода и в самите места за лишаване от свобода. Възлага се на Министерския съвет да създаде по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, съгласувано с министъра на здравеопазването, специализирани болници, болнични отделения и амбулатории за лечение на лишените от свобода. Дава се възможност на лишените от свобода да отправят молби и жалби до Народното събрание, президента на Републиката, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, съда и следствието, както и до органите по правата на човека към Организацията на обединените нации и Съвета на Европа. Тези молби и жалби не подлежат на проверка от администрацията на затворите. Създават се възможности на лишените от свобода да удовлетворяват своите религиозни потребности. Правят се и някои терминологични осъвременявания в разпоредбите на закона.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерски съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
От името на вносителя има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който правителството внася, се налага от необходимостта да се съобразят правилата на затворническия режим с европейските и международни стандарти, дадени в документите, които току-що прочете заместник-председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Основните изменения в Закона се характеризират с няколко неща и аз ще ги докладвам по степента на тяхната важност.
Според мен това, което е най-забележително, е демилитаризацията на онези, които работят в затворите. Досега всички, които работят в затворите, макар да са подчинени на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, са военизирани и имат своите военни звания. Сега с промяната, която става, военни звания ще имат само тези, които пряко са заети с охраната на затворниците. Всички останали ще бъдат цивилни лица. Но поради тежките условия на работа в затворите и оттук произтичащото по-трудно намиране на хора, които да работят там, се запазват всички онези права, които те са имали тогава, когато са били военизирани с военни звания. И не само те запазват тези права, но и хората, които тепърва ще дойдат да работят там, ще имат същите права. Синхронна е уредбата с тази, която е на следователите, които също така са цивилни, а преди това бяха военизирани.
Подобрява се работата за социализиране на затворите с правилата на т.нар. затвори от преходен тип, където вече могат да отиват лица, които са изтърпели повече от половината от наказанието, което имат.
Една друга съществена промяна е, че местата за лишаване от свобода не само на тези, които са вече осъдени, а и на тези, които са обвиняеми или са още следствени, ще се регламентират с наредба на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, което значи, че той ще има наблюдение, оттам и задължението за доброто спазване на реда, за спазване на човешките права на всички, които са задържани, независимо от това дали са задържани под следствие или са задържани вече, за да изтърпяват наложено от съда наказание.
Въпросите за религиозните възможности - да изповядват своята религия и да упражняват своите религиозни потребности, са решени също така в закона в съответствие с международните стандарти, като според всяко едно от регистрираните в България вероизповедания се дават възможности лишеният от свобода да практикува религията, която има, а за традиционната източно-православна вяра, заради това, защото тя и в Конституцията е регламентирана, се дава възможност да бъдат назначавани свещенослужители в тези затвори.
Дами и господа, това да основните промени, които се правят в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Когато започнете да го разглеждате текст по текст, вие ще направите своите бележки, ще видите разрешенията, които се дават. Аз ви приканвам да го гласувате така единодушно, както единодушно той бе гласуван в комисията, защото и това е едно от условията за приемането ни в семейството на европейските народи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
Моля парламентарните групи да ми дадат списък на ораторите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Във връзка със започващите дебати по законопроекта, който гледаме, правя процедурно предложение да бъде поканена госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допусната госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите госпожица Русева в залата.
За изказване има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Аз се запознах със законопроекта на Министерския съвет. Участвах и в разискванията в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Снощи също така прелистих какви промени се предлагат. За мен този законопроект, извинявайте за образния израз, е законопроект-кръпка, един ненужен, един излишен за мен законопроект. Всъщност този законопроект има 19 параграфа. Но в тези 19 параграфа, което означава 19 правни норми, единственото ново е, че част от затворническата администрация се девоенизира. Междупрочем сега чухме министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. В момента не всички, които са в системата на затворническата администрация, са офицери и сержанти. Има и граждански лица.
Сега всъщност се предлага тези офицери и сержанти, тяхната бройка, да бъдат намалени. В този законопроект не се поставят главните, съществените проблеми на затворното дело. А те са много тежки.
В момента в затворите има около 9 хил. лица. Те основно се делят на две групи - лица, които са затворници, защото има влязла в законна сила присъда и те търпят наказанието "лишаване от свобода". Но около една трета от тях, госпожица Русева тук може да ни каже по-точно цифрата, но тя е около 4 хил., са лица, които са в затворите, но без присъди или без влезли в законна сила присъди. И всъщност нашите затвори сега са се превърнали в следствени изолатори. Част от тези лица без присъди, а те са обвиняеми или осъдени, но присъдите не са влезли в сила, търпят всъщност наказание "лишаване от свобода" без някакво законно основание. И това не е за месец - два - три, има хора, които стоят по три - четири - пет години вътре в килиите без да има влязла в законна сила присъда, което е грубо нарушение, разбира се, и на конституционните им права ако щеш, и на човечността.
Ето, този много тежък проблем трябва да бъде решен, включително и с по-бързо правораздаване. Това липсва в законопроекта.
Второ, за затворническата администрация. Аз отговарях около две години за затворите в България. Познавам голяма част от тези хора и според мен те са изключително достойни хора, отдали своя труд на една изключително хуманна, макар и непрестижна професия. Защото даже и затворникът влиза и излиза, след като си изтърпи наказанието, а има хора, на които целият живот практически минава зад решетките. И на тези хора трябва по някакъв начин да им помогнем. Дали обаче девоенизирането ще постигне своята цел? Поне на този етап аз се съмнявам. Ето текста, който ни се предлага. Това е § 20, чл. 20, ал. 2: "За офицери и сержанти по ал. 1 се назначават само служители, които (обърнете внимание) пряко и непосредствено осъществяват охранителна дейност". На пръв поглед добра формулировка. Нямам нищо против тази формулировка, но тя трябва да бъде разбита, тя трябва да бъде много по-ясна и категорична, защото аз питам: началникът, примерно, на затвора или заместник-началникът на затвора по стопанската дейност осъществява ли охранителна дейност или не? Разбира се, той пряко не я осъществява, защото си стои в кабинета. Тогава той ще може ли да бъде офицер или не?
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: (от място): Не, не, разбира се.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дочувам тук, министърът казва: Не, началникът на затвора няма да бъде офицер, той ще бъде цивилно лице. Е, аз тогава питам: ако началникът на затвора е цивилно лице, как ще командва офицерите и сержантите в затвора? Те подчинени ли са му? Подчинени са му. Как едно цивилно лице ще командва офицери и старши офицери?
Ето, тези неща според мен трябва да бъдат детайлизирани по-ясно.
И, приключвайки, мисля, че тук няма да има никакъв спор. Явно ще приемем закона. Ако Министерството на правосъдието и евроинтеграцията смята, че това ще спомогне до известна степен на затворното дело, добре. Но големият проблем остава. Трябва ни един нов закон за изпълнение на наказанието, който да бъде синхронизиран, разбира се, с Наказателния кодекс около видовете наказания. И това трябва да го направим. Защото това означава практически да направим реформа в тази много деликатна и съществена област. Другото би било само ненужно законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър! Законопроектът, който разглеждаме днес, е изключително важен и специфичен. Материята на изпълнение на наказанието, тоест на пенитенциарното дело, е специфична и за юридическите среди в България, а за широката общественост още повече, макар че тя пряко рефлектира върху състоянието и картината на престъпността във всеки един момент. Преди да коментирам предложените изменения, аз също както колегата Корнезов искам да кажа, че в местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" действително работят специалисти, които се занимават с много тежка дейност. Това са юристи, психолози, социолози, хора и от други професии, които години наред работят в тази система и за които мисия на Съвета на Европа през 1992 г. дава висока оценка за дейността им. Затова в България големият въпрос на пенитенциарното дело е свързан с това нашите правни норми да се хармонизират с изискванията на европейското законодателство и още повече самите места за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" да придобият такъв вид, че хората там да се превъзпитават, след това да се ресоциализират, когато престанат да бъдат в мястото за лишаване от свобода, а не там мястото да се превърне едва ли не в школа за бъдещи престъпления. Това е един тежък и важен въпрос.
По конкретните предложения за изменение. Първото предложение, което се прави от Министерския съвет, за създаването на трудовопоправителни общежития от преходен тип, аз подкрепям. Смятам, че това е едно важно предложение и то е свързано именно с начина на превъзпитаване на затворниците и с тяхната постепенна адаптация към другите условия на живот. Още повече, че това става не при каквито и да е условия, а след като е изтърпяно повече от половината от наложеното наказание.
Сега в момента няма да се спирам, макар че накрая ще маркирам този въпрос, за самите материални условия и в затворите, и в трудовопоправителните общежития. Но този преход от затворите, които биват три вида, и специално затворите от закрит тип към трудовопоправителното общежитие, аз смятам за нещо полезно.
Второто предложение, което прави Министерският съвет за това администрацията в затворите да се дели на гражданска администрация и на офицери и сержанти, също така е логично от гледна точка на европейските стандарти. Но тук има известна специфика. Ние с госпожа Русева сме разговаряли на тази тема. И аз искам да развия моето разсъждение по следния начин. В местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в момента хората, които работят със затворниците, се движат с униформи. Не коментирам какви са униформите и какво произтича от това, дали те са полицейски униформи или други униформи.
По предложението за изменение се получава така, че само тези, които се занимават с пряка охранителна дейност - офицерите и сержантите, ще бъдат полицаи, ще имат този статус и ще респектират затворниците чрез факта на носенето на полицейска униформа. А останалите лица, които работят с тях, например социалните работници, някои от тях са дами, вие знаете, че в затворите работят жени като социални работници, имам предвид затворите, в които се изтърпява наказание от мъже, а не от жени, също така заместник-началниците на затворите, началниците на отрядите според мен не осъществяват пряка охранителна дейност, и самият началник на затвора ще бъдат цивилни лица.
За мен символът на носенето на униформата и на цивилното лице представлява нещо много важно не само в гражданския живот, а особено в мястото за лишаване от свобода.
В мотивите на законопроекта нашите колеги от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция сочат опита на някои други страни. И аз предлагам да вземем пример от този опит. Те казват така, самите наши колеги: В Австрия, Португалия, Швеция, Дания затворническата администрация към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, както и в България, според мен това е основният критерий, не е към МВР, а е към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, не се казва носи ли униформа тази администрация, но се казва нещо повече. Тя запазва войнските си звания и приравняването по длъжност и заплата. Това, което в нашия проект, предполагам, че се има предвид.

И остава въпросът за това: защо трябва тогава тези, които се занимават с охранителна дейност, да бъдат служители на МВР и да носят униформата на МВР? Не е ли по-разумно всички да запазят воинските си звания, да има една специална униформа за тези, които работят със затворниците, и тогава от началника на отряда до лицето, което пряко охранява затворниците, те ще имат не само по документи, но и по визия един и същи статус? Смятам, че това е съществено за една военизирана система, в която респектът у хората, които работят във военизираната система, идва от този символ.
В други страни, се казва в мотивите, като Англия, Франция и Белгия, те са приравнени по статус на съдиите. Има се предвид пак заплатата, длъжността и т.н. Но аз мисля, че нашето решение е по-добро и че ние по-скоро трябва да се приближим до Австрия, Португалия, Швеция, Дания, където се запазват воинските звания, и да помислим дали в България да не постъпим така и символиката с униформата да бъде запазена по този начин.
Другата тема, която се предлага в изменението, е свързана с Научно-методическия съвет по затворно дело към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Аз смятам, че е хубаво допълнително да се регламентират тези въпроси, но притежавам един от вариантите на проект за Закон за изпълнение на наказанията, който е правен от 1992 г. насам от най-добрите специалисти в системата на пинетенциарното дело.
Какво се предлага в този законопроект, който и господин Гоцев, и госпожа Русева много добре познават? Там се предлага нещо повече от научен съвет по пинетенциарно дело. Там се предлага да се създаде научен пинетенциарен център. И аз мисля, че условията в България са такива, че и на този етап, и ще направя моите предложения за второ четене, това може да стане, да не чакаме новия Закон за изпълнение на наказанията. Съгласно този проект в Научния пинетенциарен център, който е самостоятелно научно звено за изследователска и методическа дейност в областта на затворното дело, има начална подготовка и повишаване на квалификацията на служителите. Смятам това за много важно. Смятам, че имаме хора и в науката, и в практиката, които ... "Те пак го правят", чувам репликата на госпожа Русева, но то не е институционализирано. И по-нататък в проекта, който аз притежавам, се казва, че "към Научния пинетенциарен център се създава Съвет по затворно дело". Разбира се, това е подробност, той е хубаво да бъде към министерството. Но кой влиза в Съвета по затворно дело? Това е целият научен състав на пинетенциарния център, ръководството на Главното управление за местата за лишаване от свобода и представители на всички ведомства, които вие предлагате в проекта. Мисля, че може да се помисли още на този етап за Научния пинетенциарен център.
Следващият въпрос, който лично мен като юрист много ме вълнува, а предполагам, че и моите колеги министърът и заместник-министърът, това е трудовата дейност на затворниците. В момента, колеги, затворниците не упражняват трудова дейност и принципът, който е записан в нашия Наказателен кодекс - "два дни труд се равняват на три дни лишаване от свобода" - просто не може да се реализира, защото за гражданите няма труд, а за затворниците още по-малко. Аз искам да ви кажа обаче, че това не е само в България. Ние с госпожа Михайлова бяхме в Германия през октомври. Ходихме в Потсдамския затвор, който е един от най-сериозните затвори, и трябва да ви кажа, че в Германия, която е много богата и се обединява, проблемът е същият. Няма работа за затворниците и работата трябва да се създаде по определен начин.
В сега предлаганите изменения обаче се посочва само една от възможностите - затворниците да бъдат предоставени, както се казва, по-точно да се сключи договор между ръководството на затвора или министъра, това ще се уреди в наредба, и съответните юридически лица, които желаят да сключат този договор, за да се упражнява труд вън от мястото за лишаване от свобода при определени условия, като министърът, естествено, ще има възможност, ако тези условия не се спазват, да изтегли тази работна ръка. Но в проекта на местата за лишаване от свобода има още една възможност, която смятам, че и на този етап, преди новия закон, може да се използва. Там се предвижда да се създават производствени цехове и работилници в местата за лишаване от свобода от държавни или частни дружества. Може би колегите от Министерството на правосъдието смятат това на този етап от развитие на държавата и икономиката за нереалистично, но аз го смятам за реалистично. И смятам, че това е средният вариант. Тоест, не само в затвора да се работи и да се предоставят затворниците, а да има вариант, в който търговските дружества да имат възможност да създадат такива работилници или производствени единици, в които да работят затворниците при договор, сключен с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Защото така, както чета проекта, юридическите лица, които ще сключват договора по сегашния проект, трябва да отговарят за охраната на труда, за самата охрана, за безопасността, за здравеопазването. Страхувам се, че това са много тежки условия и трябва да се търси освен този вариант и един друг вариант, който да се реализира в границите на самото място за лишаване от свобода.
Следващото предложение, което се прави във връзка с болничните заведения, смятам за изключително логично. Много правилно е ръководителите на публични и здравни заведения да не могат да отказват приемането на лечение на лишените от свобода. Смятам това за много справедливо. Виждам, че Министерството на здравеопазването е правило някои възражения, но тези възражения, според мен, са изключително неоснователни, защото ако няма такова изискване, може да се получи колизия, при която хората, които се нуждаят от лекарска помощ, да не могат да я получат.
Подкрепям и предложенията, свързани с удовлетворяване на религиозната насоченост или вероизповеданията. Тук се говори главно за Източното православие в местата за лишаване от свобода, но мисля, че то може да се разпростре.
Също така приемам, че са много добри текстовете за жалбите и молбите, които лишените от свобода могат да отправят към институциите. Смятам, че трябва повече да се работи вероятно по осигуряването на тази възможност без цензуриране.
В заключение искам да кажа, че големият въпрос на местата за лишаване от свобода е материалният въпрос. И той се решава чрез държавния бюджет. Уважаеми колеги, да не си правим илюзии! Ако държавният бюджет не предостави на местата за лишаване от свобода необходимите им средства, те няма да могат да изпълняват функциите си. В момента нещата са много тежки. Не е необходимо да ходим далеч, можем да отидем в Централния софийски затвор и да видим какъв е порционът, така да се каже, за деня, колко струва един хляб, какво друго може да се купи и как управлението на затвора и на другите места за лишаване от свобода проявяват огромни усилия, за да могат в границите на минималния бюджет, който имат, да се занимават с дейността, която трябва да упражняват.
Така че смятам измененията за необходими от тази гледна точка, но смятам, че и държавата трябва да се ангажира в много по-голяма степен за условията в местата за лишаване от свобода, да ги направи по-цивилизовани. Ние видяхме в Потсдам новите условия, които се създават, новите условия дори и тогава, когато е извършено тежко престъпление, къде живеят затворниците, какви легла имат, какви сервизни помещения и т.н. Излишно е да се агитираме, всички знаем към какво трябва да се стремим, но за това са необходими пари. И аз се надявам, че държавата, която ще укрепва икономически, ще отдели тези пари.
И съвсем в заключение, вярвам, че новият Закон за изпълнение на наказанията, който ще бъде приет едновременно с Наказателно-процесуалния кодекс, ще отчете тази междинна практика, но ще бъде един още по-добър прочит на европейските критерии и на българската практика, която не е никак малка. Също така се надявам, че този нов закон, заедно с другите, ще бъде приет в рамките на година, година и половина, които предстоят на този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми дами и господа! Искам да обясня някои неща, които са явно резултат на недостатъчно познаване или непознаване на нещата в затворите.
Не е вярно, че в затворите не се работи и че по този начин се обезсмисля разпоредбата за работени и изтърпени наказанието дни. В затворите на много места има работилници. Препоръчва се да стане това, което го има в затворите, да кажем, че работилниците в Ловеч и на други места изработват изключително добри мебели. В София има една печатница, която е в затворите, тя е по договор с Министерството на правосъдието и в тази печатница работят затворници. Сега, при създаване на апелативните съдилища, те се обръщат към затворите за обзавеждане. Цялото обзавеждане на Върховния административен съд е обзавеждане от затворите. Така че това просто е резултат на непознаване.
Колкото се касае за бюджета и храната, аз ще ви дам само една цифра, че през месеците февруари-март на 1997 г. порционът в затворите беше около 400 лв. Сега порционът в различните затвори е различен, с оглед и трудовата дейност в затворите. Скоро бях в един от тях, не си спомням дали беше Ловешкият или Варненският. Казаха ми, че порционът е 1100-1200 лв. Разбира се, това не е достатъчно, но това зависи и от активността на затворническите служители за организиране работата в затвора.
Намираме се просто непосредствено преди сключването на един договор между управлението на "Затвори" и ефория "Зограф", която предоставя благодарение на усилията, които се направиха от наша страна в тази носока, около 300 дка земя около София, която да се работи от затворниците. Приходът от тази земя ще отива в затворите. Това е около манастира в Герман, където е той сега.
Колкото се касае за онова, което каза господин Корнезов - за броя на затворниците, и тук цифрата не е тази. Разбира се, той не е имал случай да я знае колко е точно. Точната цифра е 11 000 в момента. Това се дължи не на нещо, което може да се коригира в Закона за изпълнение на наказанията, а той, който е специалист по наказателно право знае, че това е въпрос на Наказателно-процесуалния кодекс. В тази насока ние направихме известни промени. Промените продължават да се работят във връзка с една концепция, която по този въпрос правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Други изказвания има ли?
Госпожице Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Демократичната левица ще подкрепи предложения от правителството проект, отчитайки важността на проблема, необходимостта от привеждане на настоящия Закон за изпълнение на наказанията към европейското законодателство и отчитайки необходимостта да се работи по подобряване условията за живот в затворите и привеждането на тези условия за живот към европейските изисквания.
Не е тайна за голямата част от залата, че пред нас са поставени политически критерии за членство в европейски институции, един от които е и този. Неслучайно и двамата докладчици на Съвета на Европа, които правиха проверка през декември, предстои да дойдат отново, и те живо се интересуват от условията в затворите.
Извън, разбира се, тези неща, е и проблемът, че ако ние не създадем подходящи, достатъчно добри условия за живот в затворите, ние произвеждаме все по-закоравели престъпници, което е в пряка връзка с решаването на проблема с престъпността.
Така че ние ще подкрепим предложения законопроект и между двете четения, разбира се, в рамките на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, ще се постараем да внесем някакви подобрения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата - предстои гласуване.
Вижте колко души сте в залата! Няма да има гласуване, докато няма реалния брой народни представители в залата! Или ще дадем почивка и ще правим кворум отново!...
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет.
Гласували 191 народни представители: за 187, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Господин Лучников, имате думата, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за мерките
срещу изпирането на пари N 802-01-24, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 16 април 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за мерките срещу изпиране на мръсни пари, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция госпожа Стефка Бумбалова и господин Симеон Тасев. Господин Симеон Тасев представи законопроекта.
При станалите разисквания се обърна внимание върху няколко въпроса:
Първо, не е уместно с този закон да се внасят изменения в Наказателния кодекс.
Не е уместно да се правят изменения в чл. 31 от Закона за собствеността на гражданите.
Глава трета на този закон не се вписва в съвременната правна система, не може фактически да се предлага и следва да бъде основно преработена, за да може наистина да се създаде възможност за ефективно отнемане на всички мръсни пари.
Направиха се някои бележки и по процедурата за разкриване на изпирането на пари. Процедурата е дори по-дълга от тази, предвидена в действащия Закон за мерките срещу изпиране на пари.
Не са достатъчно изяснени правомощията на Бюрото за финансово разузнаване и няма убедителни данни за неговата ефективност.
Членовете на комисията се съгласиха, че наистина е необходимо да се създаде нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, за което страната е задължена и по силата на подписани от нея международни споразумения. При това положение комисията реши с 11 гласа "за" и 2-ма "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за мерките срещу изпирането на мръсни пари N 802-01-24, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин министър, заповядайте.
Господин министър Гоцев - министър на правосъдието и правната евроинтеграция има думата от името на вносителите.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действащият закон на същата тема не може да даде онези резултати, които конвенцията желае и които са желани от всички нас, които сме в тази страна.
Създаването на един нов закон се наложи, поради това че промени в действащия биха били толкова радикални, че съобразно Закона за нормативните актове и Указа за неговото приложение, налагат именно създаването на нов закон.
Вие имате закона пред себе си, затова аз няма да го преразказвам. Но аз искам да ви кажа каква е разликата между действащия закон и новия и защо надеждите в новия закон трябва да бъдат по-големи. И очакваме да се реализира онова, което ние търсим.
Най-напред, в новия закон се посочва по-изчерпателно онова, което представлява пране на пари. Извън няколкото случая, които има в действащия закон, тук е обхванато практически обозримо всичко онова, което може да служи като средство за пране на пари. И за да не остане нещо извън полето на закона, има една обща дефиниция, която казва, че и извън всички тези конкретно посочени случаи, и това представлява пране на пари. Като прочетете тази дефиниция и като се спрете на обстоятелството, че пране на пари може да има и чрез заплащане на данъци, ще видите, че разликата между действащия и новия закон е съществена.
По-нататък, разширява се кръгът на онези физически и юридически лица, които трябва да събират, да идентифицират и да предават информация около прането на пари. В действащия закон те са значително по-малко. Тук са не само банковите институти, не само инвестиционни институти или организации, които традиционно се занимават с реализация на сделки, но и един много по-широк кръг, в който влизат и юридически лица с нестопанска цел, влизат политическите партии, чрез които наистина имаме наблюдение, че могат да се перат пари - наблюденията са не само от нашата действителност, но и от международната действителност в това отношение - и практически всички онези, чрез които стават сделки и става заплащане на пари. Това нещо в този обем в настоящия закон го няма.
Настоящият закон се прилага в случаи, когато се извършва сделка за 1,5 млн.лв. Предлаганият законопроект е съобразен с Директива N 91 на Европейския съюз, която представя като норма 15 000 германски марки. И ние вземаме тази сума от 15 млн.лв.
Невъзможността да се перат пари при този закон се свързва и с това, че тези 15 млн.лв. се имат предвид и тогава, когато има един континюитет на сделки, които са свързани помежду си, следователно сумата не може да се разбие на малки части, за да се избегне резултатът, който има.
Вътре са включени дори и нотариусите. Възраженията, които се правят, са за малката сума от 15 млн. - казва се, че е малка, в действащия закон е още по-малка - ще накара при всяка сделка да се събира идентификация и при съмнение да се дава информация. Да, това е така, но то не е никак страшно, защото в мнозинството от сделките, които ще бъдат за тази сума или над тази сума, са сделки, които са на почтени хора с почтено спестени пари и те много простичко могат да обяснят какъв е произходът на парите им. И това няма да доведе до никакви трудности.
Новото в закона е, че се създава задължение към всеки един от институтите или физическите лица, които трябва да идентифицират клиентите си и да събират информацията, да се създадат специализирани звена за това. Това ще стане с наредба, която всеки ще направи за себе си. И там, където няма юридическо лице, а са физически лица, разбира се, нещата ще бъдат по-прости и ще се натовари някой, който да събира. Другаде, където се отнася до банки, до инвестиционни сдружения или до фондове, там, разбира се, организацията ще трябва да бъде по-специализирана.
Посочени са също така фазите, през които трябва да мине. В това отношение те са приблизително същите, както в досегашния закон - идентификацията, т.е. събирането на информация за физическите и юридическите лица, които извършват сделката, и даването на възможност органът, който прави това, да събере информация за произхода на средствата. Разбира се, този орган не е нито следовател, нито има някакви по-големи правомощия, които му се дават от закона, неговото събиране на информация ще бъде елементарно. Той просто ще трябва да се осведоми и да попита по начин, на който, ако не получи удовлетворителен отговор или отговор, който за него е съмнителен, да доведе това до знанието, да разкрие тази информация на Бюрото за финансово разузнаване. Въвежда се задължението това нещо да се съхранява 5 години. Това нещо не е ново, имаше го и сега.
Новото в закона е създаването на това Бюро за финансово разузнаване. Международният опит, който ние използвахме широко, като започнете от Съединените щати, Великобритания, Италия, Холандия, Франция - няма друг закон, който да е направен с повече консултации от този, - показва, че на различните места различно е ситуиран подобен орган, който ние нарекохме Бюро за финансово разузнаване. Някъде той е към органите на Министерството на вътрешните работи, другаде е към органите на финансите. Ние дискутирахме и в Министерския съвет по този въпрос и с оглед на предстоящото създаване на Закон за финансова полиция към Министерството на финансите, приехме този орган да бъде към Министерството на финансите с правомощията, които са посочени в закона. Тогава, когато има съмнение, че парите имат този произход, който е определен като пране на пари, ще трябва да се уведомят органите на Министерството на вътрешните работи. А взаимоотношенията между двете ведомства ще се определят от една наредба, която ще се създаде от двамата министри.
Ново в закона е и международното сътрудничество, което се определя в тази насока. Аз искам да ви кажа, че това международно сътрудничество в рамките на този закон ще доведе всъщност до сведения, които трудно биха се получили, или по-точно ние поемаме задължението да предоставим, едностранно поето задължение, на други страни сведения. Но законът и конвенцията могат да функционират добре тогава, когато се създаде една международна конвенция за сътрудничество при борбата срещу изпирането на пари, каквато конвенция нашата страна в лицето на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция ще инициира на следващото заседание на министрите на правосъдието и вътрешните работи от Европейския съюз и асоциираните страни в края на този месец.
Посочено е изрично, че сведенията, които се получават, не могат да се използват за друго, освен за това, за което се получават, както и че не се носи наказателна или гражданска отговорност - това го има и сега - при разкриването на сведенията от съответните органи.
Възраженията, които чух от доклада на председателя на комисията, са, че са много звената, които се посочват в закона. Тези възражения ги прочетох и в пресата. Звената са много, но по този начин се прави практически, не бих искал да кажа невъзможно, но много-много трудно прането на пари. Защото прескачането на едно звено няма да спре нещата, тъй като идва следващото и следващото, които не биха могли да се прескочат. Така че именно тази многостепенност на звената осигурява и ефикасното функциониране на закона.
Чух, че се възразява срещу глава пета, която, не помня термина дали беше ситуирала добре в закона. Това са административно-наказателните разпоредби и аз не виждам защо се възразява, че има административно-наказателни разпоредби в един закон, който е до голяма степен административен, тъй като това го има навсякъде.
Работата е там, че тук санкциите са много тежки и тези, които възразяват срещу това, в основата си вероятно възразяват срещу санкциите. Защото санкциите тук, имуществата санкция за юридически лица стига до 50 млн. лева, нещо, което е по-сериозно от глобите, които сега се налагат.
Да, съгласен съм, че не е обичайно в един друг закон да се изменя Наказателният кодекс. Но не е единственият случай, при който това става. Без промени в Наказателния кодекс е невъзможно да смятаме, че този закон ще функционира. И това е един от недостатъците на действащия закон. Сега максималното наказание по действащия Наказателен кодекс е до 5 години, то се променя до 12 години. При тази санкция вече мнозина ще си помислят дали изгодата от изпрани пари ще бъде по-голяма, отколкото конфискациите, които се предвиждат и които са много сериозни и лишаването от свобода в течение на 20 години.
Дами и господа, като всеки материален закон и този не може да има обратно действие. Но и действащият закон може да доведе до резултати, които трябва да бъдат санкционирани и аз ви уверявам, че правителството чрез своите финансови и полицейски органи ще се стреми към разкриването на това.
Колкото се касае обаче до бъдеще, този закон в България ще направи много мъчно прането на пари.
Приканвам ви наистина да го гласувате с единодушие, защото гласуването против този закон, простете ме, ще води до асоциации, които няма да са много приятни за тази политическа група, която не го гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Гоцев.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С интерес изслушах становището на господин министъра по внесения законопроект. И ако има нещо, с което мога да бъда във висока степен съгласен, е, че наистина в момента има нужда от текстове в Наказателния кодекс, които да предвидят углавни санкции за една такава дейност, която в международното пространство е уредена на 3 равнища - ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз. Но аз в никакъв случай не мога да приема други неща от неговото изказване и най-вече малко спекулантско популисткото, господин министър, че който не гласува за този закон, той е за прането за пари. Ами аз Ви казвам, че аз лично няма да подкрепя този закон. И ще Ви кажа сега защо.
Първо, този закон в никаква степен не е кой знае колко нов и ако човек прочете стария и новия закон, ще види, че текстовете са прередени, разбити на алинеи, понякога допълнени несръчно, които правят закона даже по-зле разписан от досега действащия текст. Само една скоба да отворя - и предишният закон, от 1996 г., и сегашният във висока степен реципират правила, които са уредени на тези три нива в международните отношения и в най-висока степен един доклад на една подкомисия на Европейския съюз, която се занимава с тази тема и която търси решение за обхващане на тези 500 ли са милиарда, 800 ли са... Вие вчера казахте на семинара, чух по медиите, по-голяма сума, поне половината от която са пари от наркотици. И всъщност става въпрос за пари, които влизат отвън към България. В този смисъл аз споделям становището на комисията, че е неуместно да се слага тук глава трета от Закона за собствеността на гражданите, един закон, правен за бензинаджии, бармани и келнери, имащ съвсем друг смисъл - отнемане на незаконно придобито имущество. Друг е въпросът за характера на едно такова отнемане, съществуващ в условията на нова конституция, на съвсем други принципи на правото и демокрацията. По този въпрос също смятам, че в 1998 г. да връщаме Закона за собствеността на гражданите и въобще идеи от Закона за собствеността на гражданите показва или неразбиране на това, което правим като мерки, задължение по международни договори, по които България е страна, срещу изпирането на онзи криминален поток на пари, придобити от престъпна дейност.
Кои са другите неща, които силно ме смущават? Силно ме смущава фактът, че чрез един законодателен заход с нов закон едва ли не трябва да престанем да поставяме въпроса защо бе, аджеба, вече от юни 1996 г. досега по този закон не проработи. И, забележете, не проработи ЦСБОП. Главният секретар - вчера и той на семинар! Ами, хубаво бе, правиш семинар, ама отговорността в тази година и половина за прането на пари в България по действащия закон беше върху ЦСБОП. ЦСБОП с всичките му специалисти и прочие там структури, специални разузнавателни средства и т.н. Сега ние прехвърляме нещата в Министерството на финансите. Аз не знам, ако има някакво решаване на вътреведомствени проблеми, защо, кое налага, аз ще бъда много удовлетворен от един отговор, кое налага да изземем тези функции по прането на пари в ЦСБОП и тепърва да създаваме структура в Министерството на финансите? Вие сам казахте в своето изложение, че по света хората по различен начин са го уредили - едни са сложили звеното в Министерството на финансите, други - в полицейските органи. Ние сме решили в полицейските органи. Защо сега го прехвърляме във финансите?
Следващият въпрос, който стои отворен в този закон: процедурата, по която се извършва контролът върху прането на пари, става по-тежка, по-трудна и по-тромава. В стария вариант на закона началникът на службата оперативно, щом придобие информация, веднага спира превода. В новия му вариант службата, дори не е казано кой от службата, изготвя доклад до министъра на финансите, който взема решение дали да наложи тази мярка. Ами докато министърът на финансите вземе решение, парите три пъти ще обиколят света при съвременните средства за комуникации и банкови преводи. Защо? Кое налага тази мудност и тромавост в една оперативна, полицейска процедура?
И нещо друго. Досега това може да става в срок от 24 часа. Казва шефът на ЦСБОП и за 24 часа се спира преводът. Бързо, оперативно преценяват дали са изправени пред такава хипотеза и предприемат мерките по Наказателно-процесуалния кодекс. Сега този срок става три дена. Ами ако министърът е в странство? Или ангажиран с някакви политически дела, високоотговорни, по-важни от това, че някой ще преведе 16 млн. лева в чужбина? Защото това за Европейската директива си е било и в стария закон. Там е било милион и половина лева, само че през юни 1996 г. всички помним, че курсът марка - лев беше друг. Несъответствието с Директивата е инфлацията. Едни корекции и в глобите, и в размерите на наблюдаемите трансфери е нормално да бъдат коригирани към по-висока сума за съобразяване с действителното състояние.
Следващият въпрос, който стои, е свързан с една промяна, която мен също ме учудва. В чл. 12 на сега действащия закон е уредено, че мерките по тази глава са задължителни и за клоновете в чужбина на лица по чл. 3, ал. 1. Тук това е предписано в ал. 4 на чл. 3. Добре, но в новия закон аз не открих такива мерки по отношение на т.нар. офшорки или клоновете на чужди юридически лица в България. А това е нашето задължение пред световната общност - чуждите пари, които идват към България, да ги сложим под лупа. Това искат те от нас. Защото другият текст - за проучването на клоновете на българските перачи на пари в Кипър, твърде трудно би се съгласувал с това, че Кипър или остров Ман, или други такива острови, които напоследък са най-честите клиенти на Агенцията за приватизация и другите приватизационни ведомства, не са поели задължения. Защо така се получава? Тоест тези офшори, които постоянно купуват, изведнъж тук едва ли не изчезват от закона. Кое налага това?

И един друг въпрос - въпросът за всички тия органи, които трябваше да вземат мерки по действащия закон - не само ЦСБОП. Това са най-вече приватизационните органи. По стария закон те имаха 6-месечен срок да направят свои вътрешни правила, които да реализират предвидените законови предписания.
Министър Божков преди няколко месеца, като си говорехме тук, в залата, каза: "Ами още не са направени". Ами защо не са направени? Те имаха 6-месечен срок от м. юни 1996 г. Сега им даваме още 4-месечен срок. А пък тая служба кога ще се създаде в Министерството на финансите, честно да ви кажа, Господ знае при финансовите и всякакви затруднения пред българската администрация в тия тежки условия.
И не на последно място, тази служба няма да може да работи без полицията, без специалните разузнавателни средства, без ония специалисти там, които отколе се занимават с разследване на такива миришещи пари, макар че Веспасян казва друго по въпроса. Да не се получи някакво междуведомствено напрежение. Кое налага тази служба да я тегли Министерството на финансите, а не да задействаме наистина ЦСБОП да си върши работата, която не я е вършило, а през цялото време тук пълни вестниците с всякакви интервюта и прочие медийни изяви?
И другото, което коментирахме и с колегите юристи с едно неудоволствие и неразбиране - не бива една такава служба, в която потокът от информация ще бъде твърде голям, ако тя, разбира се, си върши работата, да се урежда нейното функциониране, нейната структура, нейният щат с наредба на господин министъра на финансите. Нямаме ревност към възможностите на изпълнителната власт и на нейните отделни представители. Имаме страх, че без законовите ограничения всички тези процедури, които така или иначе дори се приемат от международната общност, за да се спре този поток и да се види накъде течат тия мръсни пари, може да бъде злоупотребено с тях от някого, някъде за нещо. И пак се питам, защото досегашният 10-годишен срок за запазване на тези документи изведнъж стана 5-годишен? По Закона за счетоводството, а пък знаем примерно свидетелствата за съдимост, какъв ред е създаден там - че след еди-колко си години, десетки, те се микрофилмират и остават во веки веков, а тук на 5-тата година, каквото е събрано - пито-платено. Защо? Досега този срок беше 10-годишен. Нали този информационен поток е добре да бъде запазен и да служи за някаква информация. И това са все неща, които ме накараха в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да се въздържа по този законопроект с ясното съзнание, че може да бъде казано, че който се въздържа или пък който е против, той е за прането на пари. Само че имам и още аргументи, но смятам, че тези са достатъчни и чакат своя отговор, за да се въздържа при приемането на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
Господин министърът желае думата.
Заповядайте, господин Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря, госпожо председател. Без да се поставям в положението на министър при парламентарен контрол, все пак ще дам известни пояснения, защото предполагам, че господин Миков не ги е разбрал добросъвестно. А от друга страна дали той ще гласува или не и кой какво ще си мисли е въпрос на този, който ще гласува, и този, който си цени гласа.
Защо бюрото е към Министерство на финансите? Това министерство по закона има две функции. Едната функция аз бих я определил нещо като физиологията за действието на закона. Тоест, контролиране на органите, които събират информацията; създаване правила, поради които тези органи трябва да създават информацията; проследяване дали тези органи добре вършат своята работа, защото в административните разпоредби за това има санкции и те са доста високи. Това го има и в конвенцията като задължение, има го и във всички страни. Другото е вече патологията от момента, в който има съмнението.
След много задълбочено размисляне ние приехме, че не би могло Министерството на финансите да върши своята контролна работа по физиологията на функционирането на този закон, без да може да има и наблюдение върху патологията. И като се има предвид, че е предстоящо създаването на Финансова полиция, това ще бъде едно звено към тази финансова полиция, която добре ще върши своята работа. Това са съображенията, поради които се прие да бъде към Министерството на финансите.
И още едно нещо, аз го повторих и в началото. Тогава, когато няколко звена ще трябва да вършат отделни действия на една и съща дейност, гаранцията, че някое от тях няма да изпълни задълженията си по някакъв начин - бил той случаен или неслучаен, са много по-големи.
За чуждите фирми, господин Миков, малко с неудобство казвам, че не сте го разбрали. Всички са задължени! Вземете чл. 3 - банки. Ще кажете ли, че чуждата банка, която е ситуирана в България, не е длъжна? Застрахователи - ще кажете ли, че чуждият застраховател, който е у нас, не е длъжен? Всички са длъжни, щом като упражняват своята дейност в България, защото се подчиняват на българското право и това е елементарно така, както и всеки чужд гражданин трябва да спазва и административните, и други разпоредби, които действат в нашата страна.
Защо министърът на финансите може да иска спирането и то за три дни, а не да кажем, самото Бюро за финансово разследване или някой друг от предшестващите служби и органи? Защото трябва да отговорим и на правилата за законност и защита правата на гражданите. Тогава, когато се спира една сделка, която може да увреди някого, тя трябва добре да бъде преценена дали да се спре или не и отговорността трябва да се понесе от лице, което наистина може да носи тежестта на тази отговорност. Но понеже именно такъв човек е натоварен с това правомощие не 24 часа, а три дни. Защото да се мисли, че за 24 часа можете да разберете и произхода на парите, и всичко онова, което ви интересува, не е толкова бързо.
Аз завчера получих информация чрез нашия посланик във Вашингтон от Федералното бюро за разследването именно за нещо подобно във връзка с едно следствие - това не е тайна, писаха го във вестниците - на Майкъл Капустин, което дава възможност следствието след няколко дни да отиде там, където трябва, след като приключи. Но това не става за 24 часа, уверявам ви. Не става за 24 часа! А щом като ще спрем сделката три дни, трябва да я спре и човекът, който може и да понесе отговорността за това. И тази отговорност ще се носи при едно отменяне на този административен акт и по Закона за отговорността на държавата.

Защо се прави Наредба за организацията на Бюрото за финансово разузнаване? Вижте за какво е тази наредба. Тя е за структурата и организацията на дейността. Защо трябва закон да се занимава с това каква трябва да бъде структурата на един организъм, който се създава или как той да действа? Законът казва какво трябва да прави и ако той прави нещо отделно от това, което пише в закона, разбира се, той превишава власт и затова Наказателният кодекс има своята разпоредба. Вие го знаете добре, защото доколкото съм информиран, именно по наказателно право сте специалист. Оттам нататък това, което не е свързано с някакво превишаване на правата, а е в рамките на тези права, които му дава този закон, разбира се, че министърът, който ще оглавява министерството, където е бюрото, ще организира и неговата структура - дали ще има един началник и двама заместници, дали ще бъде един началник с един заместник, дали ще има един отдел за еди какво си, един отдел за друго - това е работа на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Гоцев.
Кой друг от колегите желае да участва в дискусията? Парламентарните групи не са ми предоставили списък.
Има ли други оратори? Господин Руси Статков.
Заповядайте!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Меко казано, аз съм смутен от това, което ни се предлага днес и бих искал да обърна внимание на всички, които евентуално ще гласуват, да съпоставят текстовете на действащия сега закон и това, което ни се предлага. Мисля, че наистина ще намерят обяснение за това, което казвам, за меко казано, смущението, което изпитвам.
Мисля, че би могло да се припомни - тука е и колегата Лучников, когато в предишното парламентарно мнозинство и управление ние търсехме определени мерки, как бяхме подложени на обструкции, че се нарушава демократичният процес и така нататък във връзка с мерките, които трябва да се предприемат. Ние днес това не правим. Но не може да не ни смущава прехвърлянето или по-скоро идеите за прехвърляне на функции в едно министерство, каквото е това на финансите, от Министерството на вътрешните работи и въвеждането на военни термини - "финансово разузнаване", предстои "финансова полиция" и други, което също е показател за определена ориентация. Аз не бих желал, а мисля, че и всички вие, колеги, говорейки за материализацията на тия идеи, да превърнем Министерския съвет или всички негови министерства в министерства за всичко и да прехвърляме, буквално казано, топката от едното в другото министерство.
Наистина има случаи, при които трябва да бъдат направени повторения. Днешният изисква няколко повторения да се извършат, господин министър, и ви моля, тъй като става дума и за Ваши твърдения, да чуете това, което ще кажа.
Ние до този момент имаме служба и тази служба е в Министерството на вътрешните работи, която трябва да се занимава със случаите, когато е сигнализирана. Какво казахте днес пред нас? Вие казахте: тази служба не си свърши работата, министърът, който ръководи това министерство, чието звено е тази служба, не си свърши работата. Това е в прав текст. Съответно правителството, господин министър, не си свърши работата. Какво ни предлагате? Предлагате ни създаването на нова служба, която да отиде от едно министерство в друго министерство. Къде са гаранциите, че ще се свърши работа при това положение?
Аз лично не смятам, че този начин на прехвърляне, повтарям, на топката от едното в другото поле, тоест от едното в другото министерство е изходът. Вероятно на нас ни трябват промени в този закон и не само в административната му част от гледна точка на актуализация на санкциите, а преди всичко в други части. Но тези промени наистина трябва да бъдат добре обмислени. Не знам доколко тези воайяжи в чужбина, както Вие твърдите, много на брой, при това положение са ефективни. По-скоро съм убеден, че не са ефективни, защото това, което ни се предлага, не е решение. Ако вие искате да направите нещо, сменете си министъра на вътрешните работи, сменете другите, които не работят, за да действат тези служби. А не, без да има работа на една институция, просто сменяйки мястото и името й, да търсите решения.
По-нататък. Беше казано и в доклада на комисията на господин Лучников, че има противоречие с някои от действащите закони. Аз бих допълнил: с много от законите. Защото разширяването на кръга по чл. 3 на лицата, на ал. 1 - и на институциите, разбира се, има своето основание, господин министър. Аз съм съгласен. Но то трябва действително да бъде направено в съответствие с другите закони и най-вече да не противоречи на действащото законодателство. Защото тук наистина се разширява много кръгът на тези лица и институции, които са задължени да подават информация. Не бих казал доносници, защото това не е точната дума, но действително много голям кръг. За тези институции и лица има съответно действащи закони. Трябва да се направи една много задълбочена справка преди да ни се предлага подобно решение.
Също така бих искал да изразя своето смущение от гледна точка на предлаганата цифра 15 млн., при която да се сигнализира за сделки. Вижте, вярно е, че инфлацията повлиява върху много цифри. Когато говорим за съмнение за престъпление, когато говорим за точно такива сделки, аз мисля, че тук не трябва да има промяна на цифрите, господин министър. Сега действащата разпоредба е с цифра от 1,5 милиона. Нека да си останем на това ниво, още повече, че и в част от тези закони, за които стана дума - и за банките, и застрахователния, и други, ние, Демократичната левица, пледирахме, и днес аз отново пледирам за това да се запази най-ниското ниво, при което да се проверява произхода на парите. Не можем с лека ръка да говорим за едни такива суми и да допуснем следователно до 15 млн. да бъдат изпрани пари. Вижте, дребните престъпници и тези, които са част от една организирана структура, с която трябва да се бори ЦСБОП, именно по този начин действа. И това, което получаваме като информация, е основание за едно такова твърдение. Тоест, законът ще бъде заобикалян, ще има много случаи, както и досега сигурно ги има, на пране на дребно на тези пари, по милиончета, по милиончета, и фактически онази сума, която ние посочваме, дава богати възможности за това.
Мисля, че и други примери могат да бъдат дадени. Простото преписване на един закон и някои идеи, които са спорни, ми дават основание и аз да се въздържа, независимо от своята последователност и в предишния, и в сегашния парламент, че трябва наистина да бъдем принципни и бих казал, непримирими към подобни действия в нашето общество, да ги пресичаме. Но по този начин, повтарям основното от това, което казах дотук - с прехвърляне на топката, с несвършена работа, със симулиране на дейност - аз като законодател не бих приел и не приемам такъв начин.
Ето затова ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Моят другар Статков ще ми позволи да му направя една реплика, свързана с размера на сумата.
Аз мисля, че е добре вдигната сумата, защото малкият размер ще "запуши" която и да е служба. Аз не мога да си представя как при сделки, примерно по купуване на жито по селата в Добруджа или във Видинско, или изкупуване на черешите в Кюстендилско, или сливите в Тетевенско, когато са в размер на 1,5 милиона, тази служба въобще ще се справи. Нека да сложим един праг, който да е относително разумен. Тоест тук става въпрос за едно качествено състояние по отношение на тези средства, качествено състояние, свързано с два критерия: придобити - това е последваща престъпна дейност, и пари, пак ви казвам, колеги, да разберем ясно, става въпрос за международни пари, не за българските пари, придобити толкова чрез престъпление. Конвенционалните ни задължения, основният акцент в този закон е да не допуснем това тук в България. Друг е въпросът, че има и такива икономически виждания, че ние трябва да имаме един по-либерализиран режим, но международната общност не ни иска такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин Статков.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Аз приемам аргументите на моя колега, но отново поставям въпроса за това, че действително, вкарвайки една такава идея в оборот, ние трябва да имаме и по-подробно разписани разпоредби в закона. Така че да не се допуска престъпността да реализира различни подходи или поне да пресечем голяма част от тези подходи, които могат да бъдат осъществени.
И тъй като все пак имам възможност, да кажа още нещо, виждам, че господин министърът не реагира. Когато говорих за кръга на лицата и институциите, например, мога да спомена политическите партии. Аз не поставям под съмнение 900-те милиона, които е получил СДС през миналата година, защото има Закон за политическите партии и там има указано до какъв размер дарения могат да се дават.
Следователно вкарването на този текст в закона означава, че или парите на СДС не са в ред, или господин министърът има други съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Думата има народният представител Драгомир Драганов от Евролевицата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Признавам си, че аз също съм доста смутен от сблъсъка ми с този закон. Смутен съм дори по простата причина, че предишният закон е едва двегодишен, а само от година действа и съответното специализирано звено в НСБОП, което да се противопостави на опитите за изпиране на пари. Това е един прекалено малък срок и в тези 360 дни да се каже, че видите ли, един закон не действа и дайте да правим нов закон, това наистина звучи смущаващо.
Още по-голямо е моето смущение обаче, когато се запознах с отделните текстове на закона. Той предлага не просто широк, а абсолютно произволен обхват на обектите, които биха били поставени под подозрение, че се опитват да перат пари.
Освен това този широк и произволен, бих казал направо обхват, създава възможност и за субективност. И между другото, господин министър, когато ние с Вас вече дискутирахме по този въпрос в едно телевизионно предаване, там много основателно казах: какво означава това небанкови институции? Това означава, че Вие ще поставите под контрол над 1500 чейнджбюра. Това е просто физически невъзможно.
Другото, което предизвиква у мен даже направо категорично възражение, това е, че новият вариант на закона е разпрострян върху 18 абсолютно различни типове и видове институтиции. Тоест от предишните 6 сега са станали 18 и практически са обхванати всички аспекти на стопанския и дори на политическия живот в страната, включително и неправителствените организации, тоест включително и тези структури на гражданското общество, за които ние толкова мечтаем да ги направим по-силни.
Как е възможно въобще да се създаде една полицейско-финансова система за информация, на която задължително да бъдат подложени и политическите партии, на която задължително да бъдат подложени и неправителствените организации? Как може по този начин министърът на финансите да държи под пряк ежедневен контрол всички структури на гражданското общество?
Освен това цялата тази наистина полицейско-финансова система, освен че се предава в ръцете на управляващия в момента, защото министърът е политическо лице, излъчено от управляващата партия, тя се прехвърля абсолютно нелогично и в едно Бюро за финансово разузнаване, което да бъде към Министерството на финансите. Тоест от една страна ние казваме, че старият закон не е действал, макар че не сме му дали достатъчно време или въобще не сме дали време на съответните звена от НСБОП да се опитат да задействат, и изтриваме всичко това и на негово място слагаме едно чисто ново образувание. И което е още по-лошо, не само че правим едно чисто ново образувание, но то се прави с наредба на министъра. И какво излиза сега? Излиза, че от една страна министърът на финансите си създава Бюро за финансово разузнаване. Няма парламент, няма никаква друга институция. Има само изпълнителна власт. Значи министърът си създава бюрото! Министърът утвърждава правилата, според които 18-те различни типа институции трябва да се отчитат пред него, тоест пред изпълнителната власт, пред управляващите. Министърът на финансите получава правото да се договори с министъра на вътрешните работи и да си въртят заедно нещата, тоест към финансово-полицейската информация да се добави и чисто полицейска информация. Министърът на финансите контролира информацията, която 18-те различни типа организации подават за това дали евентуално не са били намесени в някакъв процес по пране на пари.
И накрая, забележете, един абсурд. В чл. 19, т. 2, министърът на финансите получава правото да отнеме издаденото разрешение, ако той го е издал, и да изиска това от органа, който е издал разрешението за упражняване на съответната дейност, за всичките тези 18 различни типа институции.
И аз ще попитам например господин Савов той би ли бил съгласен министърът на финансите да се опита и на кого да предложи да ви се отнеме разрешението за дейност като Демократическа партия, затова защото вие не сте се вмъкнали в неговите разпоредби. Възможно ли е това? И да кажем, ако вие не сте в ОДС или пък ОДС не е на власт, и дойде някой друг министър на финансите и каже: "Вижте, господин Савов, вие не ми отговаряте на т. 4 на стр. 7, ал. 5 на моите изисквания и аз ще поискам да ви бъде забранено да извършвате дейността, с която се занимавате. С какво се занимавате? С политическа дейност, защото сте политическа партия".
Виждате ли докъде отиваме с един абсурд в този закон? Да оставим, че, пак казвам, в България има 5000 неправителствени организации и ние с основание се гордеем, че те са наченките и ядрата на прословутото гражданско общество, към което се стремим. Е, и какво, и на тях ли ще забраняваме дейността или ще им отнемем разрешението за дейност, съгласно този закон? И те ли ще бъдат гледани под лупа от министъра? Ами, той концентрира в себе си огромна по количество информация!
Значи какво излиза? Този закон съвсем спокойно вместо Закон за мерките срещу изпирането на пари може да се казва Закон за вся власт Муравям или Муравеям, не знам как е там на този език. Защото именно министърът на финансите получава тоталният контрол върху икономическата, политическата дейност и върху структурите на гражданското общество.
Този закон дава възможност на министъра на финансите субективно да преценява дали една организация участва в процес на пране на пари, ако не е негова любима, или ако е негова любима, тя може да не участва. Той дава право на субективна преценка на самия министър.
И аз се учудвам първо защо не е тук министърът на финансите, а е оставил своя колега - министъра на правосъдието, да брани неговото Бюро за финансово разузнаване.
Второ, учудвам се, колеги, преди 6 или 7 месеца аз предложих на вашето внимание един закон за Национално бюро за разследване. В този законопроект идеята беше структурите на това Национално бюро за разследване, което е доста близко по функции до Бюрото за финансово разузнаване, структурите обаче се утвърждаваха от Народното събрание. Тук отново имаме издърпване на килимчето на властта от законодателния орган, който е върховният орган в Република България, към изпълнителната власт. В моя закон беше точно обратното. В моя закон ясно и точно бяха разписани правата и задълженията на тези органи, които ще контролират опитите за пране на пари, опитите за инвестиции на суми, вече препрани. И най-важното, в този закон, господин министър, имаше и едно специално направление. На Националното бюро за разследване се вменяваше задължението да се бори и срещу корупцията. Защото с този ваш закон вие създавате предпоставки за огромна корупция не само в състава на Министерство на финансите, не само в състава на изпълнителната власт. И аз ви питам защо вие, уважаеми колеги народни представители, за пореден път вероятно от мнозинството ще подкрепите механично един закон, който отново отнема власт от парламента като върховен орган и придава власт на кабинета. Защо не се замислите, че това вече е една много сериозна тенденция, която се повтаря във всеки един закон, който ни се предлага тук. Защо не се замислите, че по този начин ставате съучастници в обезличаването на този върховен орган, ставате съучастници в една фактическа подмяна на волята на избирателите, които не са гласували за Министерския съвет, а са гласували за Народното събрание. Защо не се замислите по тези въпроси.
И в заключение, дълбоко се съмнявам, че без да се даде възможност на вече създадените по стария закон структури за борба срещу прането на пари, без да им се даде възможност да се развият този нов закон ще бъде по-ефикасен. Още повече той дава тези функции на едно съвсем, съвсем ново, различно и най-вече вероятно неопитно образувание, създадено с наредба на министъра на финансите.
Второ, дълбоко се съмнявам, че този закон е съгласуван с Европейския съюз и със Съвета на Европа. Аз се съмнявам дори дали е съгласуван и с делегацията на Европейския съюз тук. И аз най-сериозно и най-отговорно заявявам, че оттук нататък за всеки правителствен законопроект ние ще искаме сертификат за съвместимост със законодателството на Европейския съюз, към който сме тръгнали. За всеки един правителствен законопроект. Защото много лесно е да се каже по телевизията и по радиото: ние ползвахме опита на американците, ползвахме на италанците, на не знам си кого, а когато се направи съответната проверка - и всички вие знаете, че е много лесно и да се направи съответната проверка - да се окаже, че огромна част от тези цитирани ужким европейски и световни експерти хал хабер си нямат от това, което става.
И аз ще ви кажа още нещо. Дълбоко се съмнявам, че има сходство между този вариант, внесен от Министерския съвет, и проекта на работната група, която се цитира в мотивите. Обратно, колеги от работната група се оплакаха, че те виждат в този проект неща, които те въобще не са и помислили да слагат.
По всички тези причини аз не мога да подкрепя в този му вид закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съмненията във връзка с хармонизацията на нашето законодателство с европейското могат лесно да се разсеят, ако някой отдели време и дойде в Министерство на правосъдието да вземе закона и да го съпостави с директивите и с Бялата книга.
За сведение на господин Драганов, Европейският съюз и комисията не дават сертификат за съобразност и такъв сертификат не издава Съветът на Европа. Те са съдии, а не консултанти. Тогава когато един закон не е съобразен с директивите, това се отчита и се съобщава. Мога да заявя, че до този момент няма нито един от законите, приети от 38-ото Народно събрание и внесени от Министерския съвет, по който да имаме възражение от Европейската комисия. Включително този закон, след като се приеме, ви уверявам, че ще бъде така, защото ако отделите време и дойдете в министерството, ще ви дам мненията и консултациите и онова, което ние сме получили от съответните ведомства, които цитираме в мотивите във връзка с това.
Що се отнася до това кой за какво и за кого е гласувал, за 38-ото Народно събрание се е гласувало да се избере едно мнозинство, което да отговори на изискванията за спирането на пране на мръсните пари. И мен, като представител на правителството, никак не ме смущават обвиненията, че създаваме силна финансова власт, че създаваме финансова полиция и че те ще контролират и политическите партии.
Обръщането към господин Савов - уважаваният председател на Демократическата партия - беше повече от неуместно. Който познава политическата история на България, не може да не знае, че от създаването на Демократическата партия от Петко Каравелов до нейното председателстване в лицето на господин Савов тя никога не е била обвинявана в мръсни сделки. И тази партия, която никога не е сътрудничела на тоталитарния режим и партии, не е прала пари.
А тълкуването на текста на закона Ви е неточно. Ако се разбере, че една партия пере пари, а такива партии сигурно има и не бих желал сега да се ангажирам и да посочвам кога и къде - в чл. 19 е казано какво може да направи министърът на финансите: "да задължи съответния орган да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушението". Тоест ще даде разпореждане на ръководството на съответната партия да предприеме мерки и ако това ръководство не ги направи, то не може да я заличи, защото юристите знаят, че точка 2 от текста казва: "да се отнеме издаденото разрешение, ако той го е издал, или да поиска това от органа, който е издал разрешението". Политическите партии не са под разрешителен режим. Те са под регистрационен режим. Следователно те стават по друг ред и там не може да става дума за отмяна на разрешение. Но става дума за това, че ще се потърси отговорност. И аз ви уверявам, че Министерството на финансите на правителството на Обединените демократични сили би потърсило отговорност и от всяка партия, за която има данни, че пере пари или че съдейства за прането на пари. Дано такова нещо не стане и дано няма нужда да се убедите, че това ще бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, господин министър, драги колеги! Смятам, че този закон е доста закъснял. Той трябваше да бъде приет поне до 1992 г. Защото, уважаеми господин министър, големите и мръсни пари вече се изпраха. Остава да се изперат и мръсните стотинки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Бончев, извинявайте, има действащ закон.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Искам да обърна внимание, че този закон, който третира - и съм сигурен, че ще бъде приет - изпирането на мръсни пари, банкерите с големите пари и големите комисионни от приватизацията вече бяха изнесени и дори по два пъти препрани.
Имам забележка към вносителя по чл. 22 и 23. В този момент представител на вносителя е господин министърът. Смятам, че и чл. 22, и чл. 23 са формални и неясни, защото да не си припомняме досега, уважаеми колеги и господин министър, към колко държави, към колко органи за последните 4-5 години се обърнахме за мръсни пари, за лица, изнесли мръсни пари, за отговорни господа и госпожи, в миналото и отговорни другари - и досега нито те се върнаха, нито парите върнаха. Затова моля за по-голямо пояснение относно чл. 22 и чл. 23. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Други колеги желаят ли да вземат думата? Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Смятам, че законопроектът, който е представен на нашето внимание, е навременен и е необходим. Старият Закон за мерките срещу изпиране на пари досега не е произвел каквото и да е действие. Той не действа. И поради това неговото съществуване не е оправдано с нищо.
Кое по мое мнение е положително в новия закон? (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, нека да не се прекъсваме.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Въпрос на бъдеще, колежке Дончева. Ще видим как ще задейства.
На първо място, една по-точна и по-пълна дефиниция на изпирането на пари. На второ място, за мен положително е разширяването на обхвата на лицата, които имат задължението за събиране, съхраняване и разкриване на информация. В това разширяване на обхвата аз не виждам абсолютно никаква опасност. Всеки един гражданин в Република България, всяко едно юридическо лице мисля, че има своето задължение по предотвратяване и разкриване на престъпленията. Не съществуват каквито и да е основания за толериране на прикриването на престъпления. Именно затова разширяването на обхвата на тези лица е напълно обосновано.
Що се отнася до опасенията, които се изразиха относно това, че Бюрото за финансово разузнаване към Министерство на финансите, мисля че един по-точен прочит на проектозакона би разсеял тези опасения. Искам да прочета дословно алинеи 3 и 4 на чл. 10:
"(3) В Бюрото за финансово разузнаване могат да бъдат привличани като експерти представители на Българската народна банка, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция и на органите на съдебната власт.
(4) Взаимодействието между Министерство на финансите и Министерство на вътрешните работи се урежда с инструкция на двамата министри."
Едно подобно съгласуване на дейността на двете министерства мисля, че ще бъде в интерес на общата работа. Тук не може да се говори за издърпване на килимчета, за орязване на правомощия. Това са несериозни неща. В крайна сметка нека помислим трезво. Народното събрание не може да свърши всичката работа в тази държава. Народното събрание има свои определени функции. То трябва да изпълнява задълженията си, както и всички останали органи в централната и местната власт.
Неоснователни са и подозренията относно правомощията на министъра на финансите. Преди малко министър Гоцев съвсем точно обясни как стоят нещата за политическите партии. Аз бих добавил към това, че режимът, на който са подчинени политическите партии, е същият и за всички останали юридически лица с нестопанска цел. Така че тяхната дейност не може да бъде поставена в зависимост от действията на министъра на финансите. Отново искам да подчертая точния текст: "Министърът на финансите има право да отнеме издадено разрешение единствено тогава, когато той го е издал", а не когато определен правен субект е регистриран от съда като такъв.
Друго положително в този закон е едно точно определяне на административно-наказателните разпоредби и съобразяване на размера на санкциите със сегашната обществено-икономическа обстановка в страната. Положително е и това, че се предвижда наказателна отговорност за определени деяния, отново съответстваща на сегашните условия.
След всичко това аз не виждам за какво някой би следвало да се притеснява от този закон, освен ако този някой не е перач на пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на колегата Йорданов.
Има думата за реплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Йорданов! Искам да възразя по същество на две Ваши тези.
Първата теза е, че този закон не е сработил. Никой закон никога сам по себе си, публикуван в "Държавен вестник", няма да сработи, ако тези, на които той възлага определени задължения, не си гледат работата. Аз в моето изказване казах, че те се занимават предимно с медийни изяви. Това, първо.
Второ, не всички юридически лица и граждани имат задължението да разследват престъпления. По този въпрос трябва да сме наясно, защото живо чудо ще стане - и архиерейският наместник ще започне да разследва престъпления. Тоест, по този въпрос има стриктно разписване в закона кой по каква процедура...
Третият въпрос, който е свързан с този закон. Пак обръщам внимание на колегите, става въпрос за едни действия от типа на предварителната проверка, извън НПК. И много по-близко до НПК е полицейското ведомство, което прави предварителни проверки, отколкото Министерството на финансите. В условията, в които се намираме, които винаги са повод да се прави нещо, ние все сме в чрезвичайно положение и мисля, че десетки години наред. Ние трябва да създаваме някаква нормална структура на администрацията, на функциите и разпределението им. Това този закон не дава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): В представения законопроект абсолютно никъде не се казва, че лицата по чл. 3, ал. 2 са задължени да разследват престъпление и едва ли не да изземват функции на прокуратурата и следствието. Ние говорим само за предоставяне на информация. Аз не виждам нещо притеснително в това, когато даден правен субект получи информация относно незаконна дейност, да предостави тази информация на компетентните органи.
Що се отнася до това за сработването на един закон, когато един закон не работи, може да има две причини. Едната е тази, че законът е несръчно изготвен и приет, а другата е, както каза колегата Миков, че този не работи. Тогава възможните мерки са две. Първата е да се промени законът, а втората е задълженията от този да се възложат на онзи, който да ги изпълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на колегата Йорданов.
Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тук, в залата, явно пролича една възбуда на страх в критиците на този закон най-вече затова, че ще се черпи информация за финансовата дейност на структури на гражданското общество и най-вече на политически партии. Колеги, съвсем логично е да не очакваме от една престъпна групировка да регистрира фирма, чрез която да пере своите пари.
Разбира се, че стремежът да се перат мръсни пари ще бъде насочен, и разбира се, той се насочва най-вече към невинните обществени формирования. На всички нас ни е ясно, че чрез тях това става най-безболезнено за престъпния свят, даже и чрез църквата. Подобни примери са ни известни.
Странно ми прозвуча становището на господин Драганов, който твърди, че в текста на неговия закон се създавала много добра възможност да се контролира прането на пари. Ей Богу, прането на пари се контролира от боса, а държавата е онази, която има задачата да ликвидира прането на пари. Следователно онова, което е застъпено като материя в нашия закон, тоест в закона на вносителя, има за цел тази основна задача - да ликвидира прането на пари и то не само на наши пари, господин Бончев, а и на парите, които биха искали да перат чужди престъпни формирования на територията на нашата държава и чрез наши организации, включително и политически.
Всички ние в тази зала влязохме с обещанието пред нашите избиратели, казвам - абсолютно всички, че ще добием едно парламентарно съгласие за борба с престъпността. Какво се оказва - че почти по всеки новопостъпил закон, който е свързан с ефективната и най-вече модерна материя за нови, модерни оръжия за борба с престъпността, има достатъчно много критици, които едва ли не искат да създадат убеждението, че - да, законът е необходим, да, този закон е дори закъснял, но ето, виждате ли, той е много жесток. Ами дайте да се разберем тогава - ще създадем по-добър статут за престъпен живот в държавата или ще създадем по-добри оръжия за борба с престъпността? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател. Обаче тези лампи, които постоянно се запалват периодически без никаква нужда, тероризират народното представителство. Тази процедура отдавна се канех да направя, сега отново се възползвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Това е заради камерата вляво.
МИХАИЛ МИКОВ: Камерата вляво или вдясно - но по 5 минути, по 10 минути на ден. И на тези, които редовно седят в залата, просто действа зле.
Извинявам се, че поставям пред Вас въпроса. Аз Ви моля на Председателски съвет да се реши - снима се един път или два пъти по една минута. Пет минути светене срещу нас, ако човек си седи редовно на мястото, за един ден - два пъти по 5 или по 10 минути създава ненормална обстановка за работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
Ще отнеса въпроса до Председателския съвет.
За реплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Госпожо председател, господин министър! Уважаеми господин Александров, аз искам да Ви репликирам. Ние не се страхуваме от това, че трябва да се пресече онази порочна практика, в която пари, произведени или препечелени по нечестен начин, да се изпират в Република България. Ние се страхуваме, че вие искате именно това - да поставите изцяло под една некомпетентна институция, която тепърва ще трябва да усвоява принципи и навици в тази сфера, тази дейност и която може да провежда изборно търсенето на онези, които се опитват да препират пари в България. По този повод ще Ви кажа - защо допускате приватизация с офшорни фирми в офшорни зони, чиито пари са много съмнителни и никога няма да ги разберете?
Ето, това не щем. Ние вярваме, че една иституция, каквато е Министерството на вътрешните работи, с неговото подразделение в разузнаването имат опит, стабилност и морални устои да си вършат работата, а не онова, което ние ще създаваме в Министерството на финансите. А се съмняваме, че това изобщо може да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, Вие споменахте за национално съгласие. Ако си сложите ръката на сърцето, едва ли ще отречете, че близо една година, след като подписахме този документ, има два пункта, в които Евролевицата плътно е поддържала идеите за национално съгласие - що се отнася до външнополитическата ориентация на България и второ, що се отнася до необходимостта от борба срещу организираната престъпност. Това не можете да го отречете. И не виждам защо умишлено ли или просто не схващате как смесвате две неща. Ако Вие в името на борбата срещу организираната престъпност, която ние подкрепяме, и аз лично подкрепям, вкарате един закон, който дава прекомерно много власт на кабинета и на отделен министър, това хем не е демокрация, хем не е съпротива срещу необходимостта от борбата срещу организираната престъпност. Недейте да смесвате тези неща. Защото започвам да си мисля, че странната тенденция на депутатите от СДС непрестанно да се измъкват към постове в изпълнителната власт означава, че те наистина са в комбината по обезличаване на върховния орган в тази държава, който се казва Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Друга реплика не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Започвам с отговори отзад напред.
Господин Драганов, странно ми е това, че Вие самият се учудвате как и защо от парламентарното мнозинство отиват в изпълнителната власт. Съвсем логично. Ние трябва да изпълняваме своята програма с хората, които са наясно как да изпълнят тази програма.
Що се отнася до компетентността на органа, който ще се формира, за събирането на информация и респективно за борбата с прането на мръсни пари. Ами, ако това беше предоставено изключително и най-вече в ръцете на полицейските органи, вие от тази страна пак щяхте да кажете: правите държавата ни полицейска. В това съм абсолютно убеден. (Неразбираема реплика от Стефан Нешев.)
Що се отнася до предоставяне на повече права в ръцете на изпълнителната власт, логично е. Само една силна изпълнителна власт би могла да реализира една своя силна програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Ако има, ще дам почивка, защото трябва да гласуваме. Какво желаете, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Тогава ще дам почивка и ще гласуваме след почивката.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Госпожице Дончева, Вие сте искали думата преди почивката. Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, първо искам да се извиня на залата, защото смятах за 2 минути да кажа пет неща по този закон и да можем да закрием заседанието, а не да седим тук половин час, неизвестно защо. Но се случи все пак това.
Има едно основно изискване при правене на нормативни актове. Това изискване е залегнало и в нашия Закон за нормативните актове и то гласи: когато има нормативен акт, който урежда един проблем, втори да не се прави.
При простото сравнение между двата закона, всеки колега, между стария и новия закон, старият, приет през юни 1996 г., и новият, който сега ни се предлага, може да установите пълна идентичност в структурата, 100 на сто, и идентичност в уредбата поне на 85 на сто. И се пита тогава: защо, ако имаме виждане, различно в 2-3 пункта, основателно или не, не обсъждам, ние приемаме четвърти или пети нов закон по някаква материя, което всъщност е правене на излишното, отчитане на дейност на парламента и на правителството, и сигурно отчитане някъде, че водим много сериозна борба с изпирането на пари. Старият закон е по-добър и по-работещ, но самият факт, че не е тръгнал до момента, говори за проблеми в стартирането. Тези проблеми и с нов закон няма да бъдат премахнати.
Всички въпроси, които колегата Миков постави, че Националната служба за борба с организираната престъпност, която има по-големи възможности да осъществява тази дейност, не е направила нищо по нея, а сега искаме да я дадем на някакви органи, които тепърва ще създаваме и те тепърва ще се занимават с това говори, че ние няма да регистрираме никакви сериозни резултати в изпирането на пари в следващите месеци, може би даже 1-2 години. Освен някой медиен фойерверк, най-вероятно няма да направим нищо друго.
Господин председател, може ли Евролевицата да си направи малко по-късно партийното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на ораторката, вие от Евролевицата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може би тънкостта на закона е в тъй нареченото финансово разузнаване. Ако имате по-крупен замисъл и това е само фундаментът, сигурно има някаква логика. Но тя би могла да се обслужи дори с няколко промени на наличния закон. Така че, този закон, в този си вид, е наистина излишен, извън ефекта за отчитане на дейност.
Дали да го прави Министерството на финансите, това, което сте заложили в закона или Националната служба за борба с организираната престъпност, е въпрос, който вероятно има и някакви вътрешни съображения. Желания, функции от едното ведомство да се дадат малко на другото, това, разбира се, е ваше право. Доколко може ефективно, така нареченото финансово разузнаване, което още го няма, да прави тази дейност, доста спорна, спорна не само поради факта, че структурата, на която възлагате функциите, още не е избистрена, а и защото винаги следват допълнителни въпроси. На тъй нареченото финансово разузнаване ще му дадете ли специални разузнавателни средства, ще му дадете ли подслушване и следене, ще му дадете ли един набор от мерки, което е прерогатив на служби от Министерството на вътрешните работи, и което Националната служба за борба с организираната престъпност има до момента? И което, пък, независимо че има тези функции, е ясно, че до момента не ги е използвала. Това е нещо, което нас ни притеснява.
Онова, обаче, което притеснява парламента и би трябвало да притеснява парламента е, дали наистина ние не правим лошо нормотворчество. Защото, когато се прави пети нормативен акт и то по начин, който не е по-добър от досегашния и не можем да кажем, че има някаква промяна в обществени отношения, която да налага нов нормативен акт, ние правим нещо лошо. Има значение трайността на нормативната уредба във всяка страна. Когато законите се сменят всяка година, се създава за гражданите усещане за "Виенско колело". Докато направите структурите за тази дейност, по изпиране на мръсни пари и докато ги задействате, ако това стане, бъдете сигурни, че други някакви съображения, желания на някой друг министър, на някое друго ведомство да си ги вземе обратно, отново ще постави въпроса, той пак ще каже, че това очевидно не е било добро решение, че иска преразглеждане, препарцелиране, това е неприятно.
Въпросът по контрола върху изпирането на мръсни пари трябва да бъде в задачите на Министерството на вътрешните работи по функциите му, по естеството на неговата работа. Няма никаква връзка полицейщината с това. Когато следиш едни пари за изпиране, може да се окаже накрая, че това не са пари, които се перат, но че има други престъпления.
Смисълът с въпроса за информацията е следният. В държавата информация не се прехвърля и събира самоцелно. Когато залагаш в един закон задължения за някой да бъде информиран, трябва да ти е ясно като законодател предварително как ще осигуриш той да получава тази информация и какви задължения ще му възложиш да я прави. Защото всичко това е не само поток хартия, в който нещо е написано, а съответно трябва да бъде обработена. Дали ще продължава като финансова ревизия, дали ще продължава като стопанска проверка, дали ще продължава като някакви административни актове за наказване, дали като някакви дисциплинарни, дали ще се задейства друг контролен механизъм, това трябва да е ясно. Не може просто всеки да си иска информация самоцелно. В противен случай по-добре да абонираме цялата държава и всеки гражданин за ИНТЕРНЕТ, да му дадем един компютър "Тошиба" като на министрите и да считаме, че въпросът ни е решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
За изказване има думата госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да се спра само на един въпрос, който мисля, че е един от основните на този законопроект и по който разговорът в залата не може да има друг нюанс, освен националния.
Уважаеми колеги, органът, който се бори с прането на мръсни пари в системата на държавата, е Националната служба за борба с организираната престъпност. Аз си спомням, че когато приемахме Закона за МВР, се поставяше въпросът: защо Централната служба за борба с организираната престъпност се превръща в национална; защо се създават териториални звена? И това, беше казано, че е с оглед на картината на престъпността, международните ангажименти и много важните функции, които се възлагат на тази служба.
Без да си припомняме подробности, ние трябва да кажем, че по линия на наркотрафика, хазарта, търговията с оръжие и т. н., т. е. по тези въпроси, по които си сътрудничим с другите държави със сродни служби, Националната служба за борба с организираната престъпност е тази, която притежава цялата информация. Там е квинтесенцията на полицейския опит, на международния полицейски опит, на българския полицейски опит, оперативната информация, която дава възможност да се проследи връзката между извършените престъпления и идеята да се преперат мръсните пари на територията на България. И възниква генералният въпрос: защо, след като работната група е предложила в този законопроект Бюрото за финансово разузнаване да бъде в системата на Министерството на вътрешните работи, т. е. в системата на Националната служба за борба с организираната престъпност, след като месеци наред работиха експерти от теорията и практиката, след като установиха къде куца механизмът?
Ако трябва да бъдем откровени, ще кажем къде куца механизмът. Защо старият закон не работи? Защото той наистина е хубав, хармонизиран, но не работи. Той не работи, защото нямаше добра връзка между онова, което става в банките, и информацията, която може да се придобие от НСБОП. Това е цялата тънкост на материята и няма защо да лицемерим и можем открито да си го кажем. И вместо ние това точно да направим - да дадем възможност там, където текат парите, оттам да се получи информация и да отиде в специализираната служба, наречена Национална служба за борба с организираната престъпност - ние им отнемаме тази територия, която е свързана с цялостната им дейност, и я придаваме на Министерството на финансите. Нямам нищо против Министерството на финансите, но това звучи много странно.
Тук господин Михов говори за предварителната проверка и юристите в залата разбират за какво става дума. Значи НСБОП има цялата оперативна дейност. НСБОП освен това може да участва в една предварителна проверка по силата на НПК. Какво - и на Министерството на финансите ли ще придаваме допълнителни функции? Звучи изключително странно, а за специалистите - просто изумително. Финансова полиция може да има, но това бюро, за което става дума - за прането на мръсни пари, да се взема от НСБОП, е много нелогично.
И за да бъдем още по-откровени, искам да ви кажа какво казват експертите. Експертите, чието мнение трябва да се знае и които са участвали в подготовката на закона, забележете, от Франция, Англия, Италия и САЩ, които са оказали помощ при изработването на проекта на Закон за мерките срещу изпирането на пари, изрично упоменават и държат на това Бюрото за финансово разузнаване да бъде полицейска структура, освен по посочените аргументи и по много други аргументи.
Искам да ви кажа, за пореден път да се позова на нашите международни контакти. Когато във въпросната командировка с госпожа Михайлова бяхме в Германия и отидохме във Федералната криминална служба - това е специализираният орган, който в Германия се занимава с тези въпроси - той каза, че има два партньора в България, при това не теоретично, а конкретно, на практика те работят много сериозно. Единият партньор на Федералната криминална служба е Националната следствена служба, и аз неведнъж съм заявявала това от тази трибуна, и вторият орган е Националната служба за борба с организираната престъпност. Толкова комплименти за българските оперативни служби и следствени органи, колкото сме чули в Германия за тези партньори на германската страна, ние в другите ведомства на правораздавателната система не ги чухме. И след като имаме това, и след като светът ни е признал, и след като имаме НСБОП с допълнителни функции, които сме му придали по МВР, изведнъж Бюрото за финансово разузнаване отива в Министерството на финансите, където дори още идеята за финансова полиция се обмисля, защото там трябва да има много други специалисти.
И питам риторично накрая: как ще обучите икономистите - финансисти, в специфичната полицейска дейност? Ами специалните разузнавателни средства! Ами връзката с другите престъпления! И като прибавим там сроковете, за които вече колегите говориха!... Просто механизмът няма да работи!
Затова моето основно възражение срещу предлагания законопроект е преместването на Бюрото за финансово разузнаване към Министерството на финансите. Смятам, че това е изключително нелогично и каквито и мотиви да се влагат в това, то няма да заработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има ли други изказвания?
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Тъжно е на празна зала да се дискутира толкова важен въпрос. Наистина тъжно и жалко!
Съгласен съм с твърдението на професионалиста Петя Шопова. С нейната прокурорска практика тя наистина знае за какво иде реч.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (от място): Адвокатска.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Адвокатска - добре. Ще й напомня само, че НСБОП също не е ефективна в момента. НСБОП седем месеца прави една разработка и за един народен представител, който дава пари на други народни представители в бордовете си. На 30 години младото момче е купило завод за цветни метали и НСБОП не го попита в границите на шест месеца откъде са парите - чисти ли са, мръсни ли са, откъде са тия пари, не са ли свързани с циганската мафия. Същата НСБОП знае много добре, че двама негови колеги, подкупени, от Българския бизнесблок, отишли във вашата партия, в момента взимат големи доларови възнаграждения в борда на същото момченце. Това са мръсните пари!
Второ...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой ги е вкарал? (Шум и други реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Второ. Когато говорим за такива сериозни неща, когато депутатите от СДС питат "кой ги е вкарал", мога да споделя с вас, че кадровата криза в България е повсеместна, тя не е само в Бизнесблока. Бедният човек е подкупваем. Той е жив дявол. Той, вкаран в ъгъла, ще продаде и майка си много често, за да оцелее. Тъжно, но факт!
Оттук вече следва логиката: защо някои господа банкери бяха спасени, а само двама или трима, или четирима подведени под сериозна отговорност, защо един от най-крупните банкери, постоянен контрибутор на СДС, с огромни реклами във в. "Демокрация" с години наред, беше измъкнат от гилотината само преди няколко седмици? Питам. И когато ние дадохме сигнал на НСБОП, че парите от Кипър отиват в Швейцария, дали НСБОП си мръдна пръста - питам също и желая да ми се отговори като народен представител и като еманация за народния вот. Аз съм част от нея.
Искам също да попитам: защо мръсните пари, които бяха изнесени от един режим в чужбина, български пари, се внасят във фиктивни чуждестранни компании, които фиктивно участват в нашата приватизация, а зад тях се крият много мрачни елементи; защо те ката ден не са разобличавани? Всичко това питам господин Бонев. Да дойде тук с господин Радев и да ни обяснят защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бонев в петък може да го питате, а сега...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз ви ги задавам тези въпроси като народен представител, да ги чуе народът, ако в момента се предава по радиото, и да знае, че има хора, пратени в Народното събрание, които задават тези въпроси със заангажираност, подобаваща на народен представител. Ние не желаем в народния джоб да се бърка постоянно и някои партии да прикриват такива хора. Червени или сини - не ме интересува какви са...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Най-вече жълти.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Едно момченце тук ми казва: "Най-вече жълти". Не знам на какъв език ми говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, ще Ви отнема думата. Нямате право да обиждате народните представители.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Отнемете я, господин председател, това няма да Ви е за първи път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате право да обиждате народните представители!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: "Момченце" не е обида! Просто недорасъл, задаващ такъв въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, отнемам Ви думата.
Други изказвания има ли?
И Вас съм Ви защитавал (обръща се към господин Жорж Ганчев) по същия начин, когато са Ви засягали, и съм отнемал думата. Припомнете си! Когато и за Вас е ставало въпрос.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуването.

Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет на 9 април 1998 г.
Гласували 155 народни представители: за 102, против 6, въздържали се 47.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Последната точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Моля председателя на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Костов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започнем второто четене на Законопроекта за подпомагане на земеделските производители, искам да направя едно процедурно предложение - в пленарната зала да бъде допуснат господин Димитър Николов, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други предложения има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" господин Николов.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Моля квесторите да поканят господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, започваме със заглавието на закона - "Закон за подпомагане на земеделските производители".
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители към заглавието на закона след "за" да се добави "защита и".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли изказвания?
Поставям на гласуване предложението на господин Кръстьо Трендафилов и група народни представители заглавието на закона да бъде "Закон за защита и подпомагане на земеделските производители".
Гласували 122 народни представели: за 40, против 71, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Глава първа. Общи положения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени други предложения.
Моля да гласувате за наименованието на глава първа.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 1. Този закон урежда държавното подпомагане на земеделските производители за производството на земеделска продукция с цел продажба."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители:
"Чл. 1. Този закон урежда начините и реда, по които се подпомагат земеделските производители с цел:
1. създаване и развитие на конкурентоспособни земеделски стопанства;
2. гарантиране на защитни изкупни цени за определени видове земеделска продукция, които са от изключително значение за задоволяване потребностите на страната;
3. развитие на производството в планински райони и други райони с влошени социално-икономически характеристики и неблагоприятни природни условия;
4. подобряване на почвеното плодородие и генетичния фон;
5. развитие на екологично земеделие;
6. развитие на стабилен вътрешен пазар;
7. стимулиране износа на определени земеделски продукти;
8. усъвършенстване на земеделската инфраструктура;
9. създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - чл. 1 се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда държавното подпомагане на земеделските производители чрез система от субсидии и гарантирани равнища на цените, кредити, данъци, акцизи и други и прилагането на правилата на общата аграрна политика на Европейския съюз."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев - в чл. 1 да отпаднат думите "с цел продажба" и се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда държавното подпомагане на земеделските производители за производство на стокова земеделска продукция."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители - чл. 1 да бъде изменен, както следва:
"Чл. 1. Държавата създава и поддържа благоприятни икономически условия за устойчиво развитие на конкурентоспособни земеделски стопанства и за осигуряване на националните производствени баланси като регулира производството и търговията с непреработена и преработена земеделска продукция чрез система от субсидии, цени, кредити, данъци, акцизи, митнически сборове, такси, стандарти и др."
Комисията не приема предложението на господин Кръстьо Трендафилов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би ще отнема няколко минути повече на аудиторията във връзка с първото предложение, но вероятно по останалите наши предложения, които са внесени от мен и група народни представители, няма да се изказвам, защото в комисията пролича, че ние имаме абсолютно различни принципни виждания по това какво трябва да се прави в селското ни стопанство.
Това, което всъщност ние сме предложили в чл. 1 в момента и за което се изказвам, в сбит вид точно се старае да покаже какви са нашите принципи, към какво се стремим ние и аз бих ги различил от тези, които се предлагат в законопроекта.
В законопроекта на практика се предлага една пълна либерализация, пълно освобождаване на държавата от каквито и да е задължения към селското ни стопанство. Нещо повече, ние не можем да видим какъв е смисълът на този закон, освен ако не е някакъв закон за устройството на фонд "Земеделие". Всъщност по начина, по който той е написан, е изпразнен от съдържание, включително и от това, което имаше преди в този закон. Единственият смисъл е, че този закон описва структурата на фонд "Земеделие" и вероятно насочва този фонд към създаването на една бъдеща банка. Банката си е банка, това е хубаво нещо, сигурно, особено ако имаш участие в него, но в крайна сметка банката си провежда собствена политика, а политиката на държавата трябва да личи и в един закон. Точно в този закон не личи политика на държавата или по-точно личи политика на пълно дистанциране на държавата от проблемите на земеделието. Аз чувах навремето, че една от причините да се променя законът е, че досегашният Закон за защита на селскостопанския производител не бил действал. Ами не е действал, защото се правеше всичко обратно на това, което беше предложено в него. И може би по тази логика се реши, че в такъв случай е по-добре въобще да няма закон.
Изказвам моите съчувствия на мнозинството, че то предоставя един такъв важен политически въпрос да се решава без негово знание практически, защото в този закон не е ясно каква ще бъде политиката на мнозинството, и се предоставят всичките прерогативи на Министерския съвет. Това е едно почти просълзяващо доверие към Министерския съвет, но знаейки все пак, че досега Министерският съвет е гледал наистина с очи на крайни либерали към селското стопанство, то тогава можем да очакваме, че тази политика ще продължи и тя ще бъде политика на абсолютно неглижиране на селскостопанския производител. Само един пример ще ви дам: регистрацията по ДДС, която изисква минимум 75 милиона, буквално удари през главата, през кръста и през всички останали възможни части на тялото селскостопанския производител, особено дребния и средния. Това обаче за съжаление продължава да бъде една реална политика и към тази политика колегите от СДС очевидно не искат да взмат отношение, защото може би я подкрепят, но не искат да признаят това официално. Защото, пак повтарям, начинът, по който е внесен този закон, с липсата вътре на всякакви ангажименти от страна на държавата, които да бъдат записани от мнозинството, означава, че те се дистанцират от реална политика към селското стопанство.

И в завършек аз бих казал, че това не си го позволяват даже развитите европейски държави. Но малка България с разсипано селско стопанство си го позволява, което е безотговорно.
Затова аз бих казал като край на моето изказване, че този закон е в пълно противоречие с принципите на нашите предложения и затова, както може би ще забележите по-нататък, те никъде не се приемат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов за заместващ текст на чл. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували общо 125 народни представители: за 38, против 71, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Проф. Стоянов, имате думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги народни представители! При разглеждането на предшестващия закон господин Гоцев се обърна към народните представители да погледнат Бялата книга, в т.ч. и директивите, свързани с изискванията, които трябва да имаме към нашето законодателство с оглед привеждане на нашето законодателство с цел приближаването ни до изискванията на Европейския съюз.
Аз се постарах в бележките и допълненията, които съм направил с колегата Колев към законопроекта, да се съобразя с това нещо.
Искам предварително да кажа, за да не повтарям впоследствие, че излязох по този законопроект в няколко вестника с изявления. Моето единствено желание бе сериозно да подкрепя необходимостта от този законопроект и този законопроект да бъде допълнен и доразвит с онези елементи, с които ни задължава Европейската общност в подготовката на нашето законодателство, в случая и това за селското стопанство.
В тази връзка в чл. 1 съм предложил това изменение, което председателят на комисията прочете. Имах предвид още обстоятелството, че в предложения от правителството законопроект и по-точно в чл. 1 се казва: "урежда държавното подпомагане". Това "урежда държавното подпомагане" никъде не е дефинирано като съдържание на това понятие. Ако то беше дефинирано, примерно, в допълнителните разпоредби, то аз ще приема този член така, както е предложен. Но понеже не е дефинирано, аз предлагам да бъде дефинирано така, както изисква чл. 40 от Договора за създаване на Европейската общност, а именно чл. 40 от Договора за Европейската общност казва следното: "Инструментариумът на общата аграрна политика на Европейския съюз съдържа субсидии, гарантирани равнища на цените, кредитите, данъците, акцизите и други.". Това е фактически написаното от мен или по-скоро, когато казваме "държавно подпомагане", по-нататък аз дефинирам това подпомагане с чл. 40 от Договора за Европейската общност, за която ние пледираме.
Затова аз ви поканвам да се съгласите с това допълнение-изменение, като по същество това не изменя, то просто определя нашата позиция в бъдещата ни работа в областта на земеделието и начина за подпомагане на земеделските производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Христо Иванов иска думата за реплика.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не мога да не се съглася със съображенията по същество, които изложи господин професор Стоянов. Не е тайна, че самите експерти на Европейската общност признават, че най-трудна в съюза ще бъде интеграцията на онези страни, които са с изключителен земеделски, селскостопански профил. Това е свързано с вътрешните проблеми, които съществуват в Европейската общност, които тя не крие. Знаете проблемите в Испания, във Франция, проблема с реализацията на различните ниши на селскостопанските продукти, а те са свързани именно с факта, че същите те се субсидират.
Така че мотивите на проф. Стоянов и неговата молба към народните представители да се ангажираме с онези формулировки и правила на Европейския съюз, са уместни, те са естествени, тъй като за мен не съществува съмнение и мисля, че има консенсус сред политическите фактори в страната, че България по отношение поне на икономическата интеграция трябва да стане равноправен член на Европейската общност.
Заедно с това ми се струва от правно формална точка неуместно в един български закон да цитираме клаузи, точки, членове, закони от европейското законодателство.
Така че аз призовавам по същество да се отчетат бележките и съображенията на проф. Стоянов, но формално да не се приема такава формулировка, която поема ангажименти към членове, алинеи от съществуващо чуждо законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
За втора реплика давам думата на господин Владислав Костов.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Това може да се приеме и като реплика, въпреки че аз нямам намерение да репликирам. Но в случая искам да кажа, че този законопроект е получил съгласуваност по отношение на неговото отговаряне на изискванията на нашето законодателство за хармонизация със законодателството на Европейския съюз.
От друга страна аз съм благодарен на господин Иванов, че той едно от съображенията го изтъкна, че не бива да се позоваваме на тези, а да бъдат в смисъла на нашата практика. Има се предвид по-нататък в текстовете от закона, че министърът на земеделието внася годишен доклад за целите, задачите и средствата, с които ще се осъществяват тези цели и задачи в Министерския съвет, които именно се съобразяват и с тези норми, които на нас ни се предлагат от общата аграрна политика на Европейския съюз.
Освен това трябва да изтъкна, че в тялото на закона също така в чл. 11, ал. 2, т. 5, ако отворите законопроекта, ако е пред вас, и чл. 13, ал. 1, т. 8, също не остават без да се посочат тези моменти, които изтъкнах дотук, свързани с тази обща аграрна политика на Европейския съюз.
Друг момент, който ни накара да отхвърлим тази точка това са гарантираните равнища на цените, които в пазарната икономика и по принцип комисията отхвърли и в по-нататъшните текстове като някаква норма, която ние ще приемем в този законопроект. Това противоречи на духа, на смисъла на закона, който е представен от вносителя и който беше в този дух и в този смисъл приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Искате ли думата за дуплика, господин Стоянов? Имате думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, може би се е получило нещо неточно - в предложението, което даваме ние не цитираме чл. 40. Аз просто поясних, че за онова, което вкарваме в законопроекта просто е ползвано съдържанието и изискването на чл. 40 от закона, т.е. Договорът за Европейска общност. Ако обаче в определена степен се създава някакъв нюанс, в който като че ли се подчиняваме на някого, то може този член да свърши до следното: този закон урежда държавно подпомагане на земеделските производители чрез система от субсидии и гарантиране равнище на цените, кредитите, данъците, акцизите и други и слагаме точка без да казваме по-нататък: и прилагането на правилата на общата аграрна политика на Европейския съюз. Текстът да свърши дотук. Така също съм съгласен да стане, ако това създава известно съмнение или просто не говори добре за нас, че започваме да цитираме и някои други неща. Приемам в този дух една такава редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате така да го гласуваме? Добре.
Поставям на гласуване предложението за заместващ текст на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев с отпадането на последните думи, които господин Стоянов сега предложи да отпаднат: "и прилагането на правилата на общата аграрна политика на Европейския съюз".
Гласували 131 народни представители: за 50, против 48, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев. Тях не ги виждам в залата.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 26, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
И последното предложение е на народния представител господин Кръстьо Трендафилов.
Имате думата, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След толкова предложения, които се отхвърлиха аз се притеснявам, но все пак съм длъжен да кажа онова, което мисля и затова излязох на трибуната.
С този бланкетен текст, който се дава в чл. 1 на закона, че законът урежда държавно подпомагане на земеделските производители, всъщност не се дава отговор какви са ангажиментите на държавата.
Земеделското производство не е просто производство за пазара. Това е производство, което чрез гарантиране на продоволствените баланси осигурява и гарантира националния суверенитет и националната сигурност на държавата. Земеделското производство е свързано с решаване на редица социални проблеми. И в този смисъл това, което аз предлагам и колегите от Демократичната левица, е да се дешифрират ангажиментите на държавата към отрасъл "Земеделие".
За съжаление, текстът беше отхвърлен още в комисията, но аз мисля, че нищо не пречи да бъде преразгледано това становище на комисията и тук да поемем ангажименти, защото държавата като институция в крайна сметка трябва да извършва тези публични услуги и ако тя това не организира - да гарантира продоволствените баланси, да гарантира експорт на продукцията, да създаде независимост на държавата, тогава какво подпомагане само за пазара ще извършва на отрасъл "Земеделие"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители за заместващ текст на чл. 1.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 65, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте за чл. 1 така както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 19.
Член 1 е приет.
Моля, докладвайте текста на следващия член, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 2. Държавното подпомагане има за цел:
1. развитие на ефективни аграрни структури;
2. развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики или по-неблагоприятни природни условия;
3. подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд;
4. развитие на екологичното земеделие;
5. развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки;
6. усъвършенстване производствената инфраструктура на земеделските райони;
7. създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция.".
Предложение на народния представител Владислав Костов:
В чл. 2 т. 1 думите "аграрни структури" да се заменят със "земеделски стопанства".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители:
Предлагаме следната нова редакция на чл. 2:
"Чл. (1) Всички земеделски производители, независимо от това дали са частни земеделски стопани, кооперации или търговски дружества, имат право да бъдат подпомагани от държавата по ред и условия, определени с този закон или по силата на други нормативни актове освен тези, които произвеждат земеделска продукция за задоволяване на собствени нужди.
(2) Земеделските производители произвеждащи за собствени нужди могат да бъдат подпомагани при провеждане на санитарни, екологични и други подобни мероприятия, борба с вредители и болести, методологическа и консултантска помощ при ред и условия, определени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Стоянов и Колев:
В чл. 2 се правят следните изменения...
По т. 1 предложението беше оттеглено.
Точка 2 на това предложение е:
"2. осигуряване на справедливо равнище на живот на земеделските производители и селското население, включващо повишаване на индивидуалните доходи на производителите;
3. стабилизиране на пазарите на основните хранителни стоки."
Има предложение съответно точки 2, 3, 4, 5 и 6 да станат съответно 4, 5, 6, 7 и 8, както и т. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението в тази му част.

Комисията подкрепя предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов по чл. 2, т. 1.
Предложението за т. 4 и 5 беше оттеглено от народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете самото предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложението на Калчо Чукаров и Моньо Христов е в чл. 2, т. 1 думите "аграрни структури" да се заменят със "земеделски стопанства".
Точка 5 става т. 4.
Точка 4 става т. 5.
По първото изречение - за замяната на "аграрни структури" със "земеделски стопанства", комисията подкрепя предложението.
Другите две предложения за т. 5 и т. 4, бяха оттеглени.
Предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев:
В чл. 2 т. 6 се изменя така:
"6. изграждане на нова и усъвършенстване на старата производствена инфраструктура на земеделските райони".
Създава се нова т. 8 със следното съдържание:
"8. стимулиране въвеждането на нови технологии, техника, растителни и животински видове".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Държавното подпомагане има за цел:
1. развитие на ефективни земеделски стопанства;
2. развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики или неблагоприятни природни условия;
3. подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд;
4. развитие на екологичното земеделие;
5. развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки;
6. усъвършенстване производствената инфраструктура на земеделските райони;
7. създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Каракачанов го няма, за да обоснове предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители за нова редакция на чл. 2.
Гласували 113 народни представитли: за 15, против 82, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председателю. Колеги, разбирам, че колегата Каракачанов загуби вече дух и напусна, но аз ще продължа.
Колеги, аз се притеснявам от това, което вие не искате да приемете въпреки цялата добронамереност, с която правим предложението по чл. 2. Това, което предлагаме - едно пререждане на предложения от правителството текст на този член е в началото да се включат три точки, като предлагам т. 1 по принцип да отпадне, но сега я оттеглям, защото впоследствие в комисията се прие едно изменение в т. 1, което ме удовлетворява.
Искам да ви кажа само, че предложените две точки са буквално същността на чл. 39 от Договора за Европейския съюз и това е задължително за всички страни. Имах възможност да погледна унгарския, чехския закон в тази насока. Никой не е извадил това от собствените си закони. С това като че ли искаме да направим нещо, с което да се освободим от кандидатстването ни в Европейския съюз. Нищо, просто внасяме яснота към кои две неща да се отнесат - стабилизиране на пазарите на основните хранителни стоки - това е задължително изискване - осигуряване на справедливо равнище на живот на земеделските производители и селското население. Това е същността на тези две точки.
Аз не мога да повярвам, че някой от вас, от мнозинството, е против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 117 народни представители: за 32, против 32, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов е прието в едната му част, а другата е оттеглена.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев, което не е прието от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 12, против 42, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Моля да ме извините, но когато подготвяхме доклада в комисията за чл. 11, приехме едно изменение в т. 5 - вместо "подобряване на почвеното плодородие, генетичния фонд и развитие на екологичното земеделие", да се добави "опазване и..." и нататък да продължи. Тъй като тя е същата тук като т. 3 - "подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд", но вече беше минало, тъй като приемането на чл. 11 стана по-късно, аз предлагам, ако е възможно, тъй като текстът е идентичен, да се пренесе и тук - "опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, съгласен сте, че трябва да има еднообразие в текстовете.
Поставям на гласуване чл. 2 така, както е предложен от комисията, с добавката, която беше направена от господин Трендафилов с оглед уеднаквяване на текстовете в различните членове.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народните представители Стоянов и Колев:
Създава се нов чл. 2а:
"Чл. 2а. (1) Три месеца след влизането на този закон в сила Министерският съвет разработва и внася за приемане в Народното събрание стратегия за развитие на земеделското производство и прилагането на принципите на общата аграрна политика на Европейския съюз до присъединяването ни за равноправни членове на Съюза.
(2) Стратегията по ал. 1 се актуализира след три години или при необходимост."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата народният представител проф. Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В кръга на шегата бих казал, че съм склонен да се откажа от следващите поправки, които предлагам, но да ми повярвате и да се съгласите да подкрепите този допълнителен чл. 2а. Защото искаме да внесем яснота в развитието на българското земеделие с едно задължение чрез този закон да има национална стратегия.
В закона, който все още важи, такава точка имаше, но тя не се изпълни. И понеже наистина е трудно да се направи това нещо, като че ли най-лесно е да се откажем.
Колеги, защо не искаме обществото ни да знае какво ще прави? Защо не искате да знае обществото? Или поне се добива такова впечатление, след като не приемаме да утвърдим една стратегия, на базата на която съгласно следващият член министърът дава годишен отчет, в който залага и своята програма за следващата.
Разрешавам си да ви кажа онова, което пишат онези, които ни оценяват във връзка с тази наша аграрна политика: "Аграрната политика от началото на преходния период се характеризира главно с краткосрочни мерки". Тоест Европейската комисия оценя аграрната ни политика като политика на деня, без стратегия. Какво казва съветникът на нашия министър Ричард Томъс: "Да се направи план за постепенно въвеждане на механизмите на обща селскостопанска политика през следващите пет години и да се обсъди с Европейската комисия". И това е цитат, който е от доклада до Европейската комисия по повод молбата на България за членство в Европейския съюз. Значи ни задължават.
Моля ви, направете тази крачка. Тя е в интерес на вас, на мнозинството, да имате една ясна стратегия. Аз съм за втори път в парламента и все така се получава, че законопроектите, които разглеждаме, все ги гледаме на парче, без да имаме пред себе си своя стратегия. Две неща се получават със стратегия, господа, да мотивираме, да стане ясно на нашите земеделци какво ще се прави в България и втората част на тази стратегия е да ни подготви утре, когато влезем в Европейския съюз, да бъдем равноправни, да не бъдем последните, да не сме на последната маса. Защото, пак повтарям онова, което ви казах, ако влезем с 600 хил. декара лозя, 10 - 15 години няма да можем да засеем и един декар земя, ако нямаме преди това стратегията си към какво ще насочим нашето внимание, в това число с подпомагане чрез фонд "Земеделие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Стоянов.
Заповядайте, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, нашата теза проф. Стоянов я знае много добре от комисията. Стратегия има. Просто това е един добър риторичен похват: обявяваш, че нещо не съществува и започваш да казваш на хората колко е важно да го има. А такава има и тя е в Министерството на земеделието. Тя е направена на базата на Програма "2001" на правителството. Такава стратегия много сериозно е разработена.
Друг е въпросът, че в този законопроект, който има строго специфичен характер, да го утежняваме с тези текстове, мисля, че не е подходящо. Мисля, че ако тук говорим за един Закон за земеделието, който го чакаме да стане, тогава може да има някакви по-глобални текстове. Това е закон специален, закон специфичен, който определя определени действия на държавата по отношение на подпомагане на земеделските производители.
Казвам ви всичко това само за информация. То беше разглеждано в комисията и беше отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Костов.
Думата за втора реплика има господин Моньо Христов от Народния съюз.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС):Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че в края на краищата проф. Стоянов с добро чувство предлага някои текстове, но все пак трябва да оцени, че част от тези текстове са включени в закона. Бих казал, че трите члена, които той предлага, са игра на думи или игра на редове, в които същите неща, които той е записал, ги има в чл. 1, 2 и 3. А също така те са вложени като идея, като концепция, като дух в целия закон.
Що се отнася до това за стратегията, тук аз споделям мнението на господин Костов, че в този специфичен закон, който е един от начините за подпомагане на българското земеделие, казвам един от начините, не може да се заложи, че точно той може да бъде определящ, за да заложим стратегията.
В този закон има стрегия, която е разработена за работата на фонд "Земеделие", за самия фонд и дава възможност самият фонд да разработи своя стратегия и да работи. Но не може в този закон да вложим разработка на цялото българско земеделие, което в своята част включва и отрасли, които дори работят с негови суровини.
Просто ще бъде така, както беше и смешно в предишния закон, където беше заложена тази държавна стратегия. И затова не беше разработена, професор Стоянов.
Така че ми се струва, че е излишно да се упорства по този въпрос, уважаеми господин професоре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата народният представител господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, започвам от това, което колегата Моньо Христов каза, ако това е така, няма какво да пишем "подпомагане", да си го пишем фонд "Земеделие". За какво е този фонд? Фондът е да изпълнява онова, което ние като стратегия в държавата смятаме, че трябва да го подпомогнем. Кое е то? Кому е ясно кое е то?
Значи ние правим един фонд, в който ще събираме народни пари, ще ги даваме и няма да знаем като държавници и като хора, които сме тук задължени да изграждаме национална политика в развитието на България, за какво ще се дават тези пари. Значи трябва да вземем примерно 105 милиарда от държавния бюджет и няма да знаем за какво ще ги предоставим!
Така че, колега, съгласен съм с това, че фондът е една предпоставка, с която ще съдействаме за изпълняване на стратегията и неслучайно господин Костов каза, че има стратегия. Много добре! Тогава какъв е проблемът? Аз я познавам тази стратегия, господин Костов. Няма да я коментираме, защото не е обект. Аз не знам дали Вие я познавате колко е добра. Познавам и авторите, познавам и проблемите, които са засегнати. Но това е друг въпрос.
Значи вие признавате, че трябва да има стратегия. Тогава нека да знаем коя е, нека тази дърава да знае след този фонд, който ще харчим - 100-200-300 милиарда лева, за коя стратегия ще даваме тези пари.
Така че трябва да призная на вас двамата, понеже взаимно се уважаваме, че това, което Моньо Христов каза, го каза просто между другото, но дълбоко във вас сте убедени, че съм прав и че това не е игра на думи. Просто освободете се от това политическо задължение да бъде точно както сме го приели. Грешите! Просто грешите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на професор Стоянов.
Да пристъпим към гласуване, нали, господин Костов?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за създаването на нов чл. 2а.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 39, против 65, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 3. (1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа внася до 31 октомври за одобряване в Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието.
(2) Годишният доклад съдържа:
1. отчет и анализ на състоянието на земеделието за предходната година и очаквани данни за текущата година;
2. програма, включваща целите, мерките и средствата за осъществяването й през следващата година.
(3) Годишният доклад се приема от Министерския съвет преди внасянето на Законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители - предлагат следната редакция на чл. 3:
"Чл. 3. (1) Министерският съвет разработва и внася за обсъждане в Народното събрание дългосрочна програма за развитие на земеделското производство.
(2) Въз основа на дългосрочната програма по ал. 1 Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа утвърждава ежегодно до 31 октомври отчет и анализ за състоянието на земеделието през изтеклата стопанска година и програма за следващата година, включваща целите, мерките и средствата за осъществяването й.
(3) Годишната програма включва отделни раздели за всяка точка по чл. 1.
      (4) Годишната програма се приема от Министерския съвет преди внасянето на Законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев: в началото на чл. 3, ал. 1 се добавят думите "на основата на приетата от Народното събрание стратегия...".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов: в чл. 3, ал. 2, точка 2 в края на изречението се добавят думите "както и основните видове земеделски продукти".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев - чл. 3, точка 2 се изменя така:
"2. програма за земеделското производство, както и мерките и средствата за реализацията й през следващата година.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители - в чл. 3 се предлага нова ал. 1:
"(1) Министерският съвет разработва и внася за приемане в Народното събрание стратегия за развитие на земеделието в страната.".
Това междупрочем вече го гласувахме.
И ал. 1 става ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Костов.
Започваме с предложението на народния представител Александър Каракачанов. Не виждам господин Каракачанов в залата. Някой желае ли да коментира неговото предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители за заместващ текст по чл. 3.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 77, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Господин Стоянов, желаете ли думата? Заповядайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, текстът в този вид, след като вече не се прие стратегията, губи смисъла си, нали? И в тази връзка аз ви предлагам да не бъде текстът така, а да бъде: "на основата на приета стратегия".
Вие не приемате да има стратегия, приета от Народното събрание. Но трябва да бъде върху някаква стратегия. Може да бъде приета в Министерство на земеделието, може да бъде приета в Министерския съвет, но нека да бъде на "утвърдена, приета стратегия". Тоест да паднат думите "от Народното събрание" и казвам така: "на основата на приета стратегия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на професор Стоянов.
Желаете ли да коментирате, господин Костов? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Стоянов в редакцията: "на основата на приета стратегия".
Гласували 120 народни представители: за 31, против 62, въздържали се 27.
Предложението не се приема.

Следва предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Желаете ли думата, господин Христов?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Предложението е оттеглено.
Следва предложение на господата Димитър Божанов и Георги Пинчев. Не ги виждам в залата и трябва да го подложа на гласуване.
Моля да гласувате за предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев.
Гласували 114 народни представители: за 10, против 38, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов. Желаете ли да го аргументирате?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): То вече си губи смисъла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, губи си смисъла. Оттегляте ли го?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Не го оттеглям, но няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не го оттегляте, но не го гласуваме, тъй като си губи смисъла. Добре. Благодаря.
Моля да гласувате за текста на чл. 3 така, както се предлага от вносителя и подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 10.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 4. Държавата подпомага земеделските производители чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване, както и чрез повишаване на тяхната квалификация."
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - в чл. 4 след думите "Държавата подпомага земеделските производители" се добавя "и".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Професор Стоянов, желаете ли да коментирате предложението си?
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не желаете. Направо да го гласуваме? Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев в чл. 4 след думите "Държавата подпомага земеделските производители" да се прибави "и".
Гласували 112 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 4, предложен от Министерския съвет и подкрепен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 4.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители - предлага се нов чл. 4а, както следва:
"Чл. 4а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа определя ежегодно до 31 юли защитни изкупни цени за следващата стопанска година на основни видове земеделски продукти.
     (2) Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа предлага защитни изкупни цени след консултации с представителите на националните организации на земеделските производители."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Трендафилов, имате думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние явно се разминаваме с цялата философия на закона, но аз държа да споделя с вас защо предлагам да има защитни изкупни цени. Междупрочем и аз като професор Стоянов ще повторя, че това е практика в целия свят и особено наложила се практика в европейските страни и то не в период, когато са богати, защото така ми се отговори, че тъй като те сега са богати, си позволяват да приемат защитни цени, а в периоди, когато след Втората световна война са били в тежко икономическо състояние. Говоря за Франция, за разрушената икономика на Германия и другите страни от Европейската общност.
Защитните изкупни цени имат две посоки на въздействие. От една страна те наистина защитават и стимулират производството на селскостопанска продукция. И от друга страна те имат особено за нашата страна определено силен социален ефект затова, защото в България 23 на сто от населението живее в селата и над 55 на сто от земеделието е свързано с доходи, на които разчита при обработката и стопанисването на собствената им земя в страната. В този смисъл гарантирането на реализацията на селскостопанска продукция при определена цена, когато държавата ще отчете и двата аспекта - от една страна да защити наистина и да стимулира производството, и от друга страна да има предвид непрекъснато спадащите доходи на българското население в сегашната обстановка - за мен това е наистина политика, която държавата е длъжна да води в интерес на своите граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители за нов чл. 4а.
Гласували 109 народни представители: за 31, против 64, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Следващото предложение е пак на господин Трендафилов и група народни представители. Предлага се нов чл. 4б:
"Чл. 4б. (1) Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа определя срокове, в които земеделските производители могат да сключват договори с Държавен фонд "Земеделие" за покупко-продажба на земеделски продукти по определените защитни изкупни цени.
(2) За договорената по ал. 1 продукция Държавен фонд "Земеделие" плаща на земеделските производители предварително на три превода до 50 на сто от дължимата цена.
(3) Земеделските производители могат да прекратят договора по ал. 1, като върнат на Държавен фонд "Земеделие" получените суми заедно със законната лихва върху тях.
(4) Когато средната пазарна цена в страната в продължение на четири последователни седмици падне под 95 на сто от защитната изкупна цена, Държавен фонд "Земеделие" изкупува по защитната изкупна цена предлаганата от земеделските производители продукция, за която няма договори по ал. 1 и която отговаря на определените стандарти.
(5) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа провежда конкурси за определяне на търговците, които сключват договорите по ал. 1 и 4. Те трябва да притежават складове за правилно съхранение, предприятие за преработка на изкупената земеделска продукция или договори за нейната реализация.
(6) Отношенията между търговците по ал. 5 и Държавен фонд "Земеделие" се уреждат с договор."
Комисията не подкрепя предложението. То следва по аналогия с чл. 4а, който ние отхвърлихме.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При това положение господин Трендафилов го оттегля, защото е безсмислено да се гласува.
Господин Костов, моля докладвайте чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 5. Държавното подпомагане се осъществява от държавни органи и организации чрез целеви структури на национално и регионално ниво."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5. Няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като председател на заседанието мога ли да ви подскажа една редакционна поправка? "Ниво" е руска дума и нека да започнем да използваме българската дума "равнище". Възразявате ли?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Правилно. Председателят, както винаги, има право. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 5, както е предложен от вносителя с редакционната корекция вместо "ниво" - "равнище".
Гласували 104 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 4.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 6. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа създава регионални земеделски служби."
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
В чл. 6 накрая на изречението да се добавят думите "които представляват Държавен фонд "Земеделие" на съответното териториално равнище" и да се прибави ново изречение със следното съдържание: "Териториалните структури на интегрираната информационна система на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 9, както всички други негови административни териториални структури, се включват в регионалните земеделски служби".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христо Стоянов иска думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, това, което беше прочетено от колегата Костов, на пръв поглед не представлява нещо особено и аз вземам думата, за да се обърна към мнозинството, което управлява - да имате предвид какво е по същество това, което предлагам в допълнение на чл. 6.
Колеги, в подразделенията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа съществуват 14 вида структури. Четиринадесет вида структури из регионите и в тях работят около 16 хил. държавни служители. За съжаление, получило се е така, че само 7 хил. от тях са извън София. Девет хиляди са в София и 7 хил. из страната!
С господин Колев ние правим предложението всичките тези служби да влязат в една обща система - системата на регионалната земеделска служба, и който отива да се консултира било по отношение на животновъдството, било по отношение на механизацията, за искане на заем от Фонд "Земеделие" и т. н., да знае, че в региона има една служба, към която да се отправи, когато има нужда. При 14 чорбаджии той трябва да обиколи и затова моето предложение е да се създаде нова регионална земеделска служба като система с едно ръководство и съответните поделения. Така най-после ще се обърне конусът, който се създаде в тоталитаризма, и да не се получават сведения, че отдолу е един човек, а горе - сто и един, и няма кой да дава информация. Сега отгоре трябва да е един, а долу - сто и един, за да дадем възможност на хората и да ги подпомагаме, защото това е страшно важно условие - имам предвид помощта за земеделския производител, който е млад, не знае много, иска най-напред да се ориентира и с някого да се посъветва. Това са тези регионални служби.
Във връзка с това ви моля да приемете предложението ни по чл. 6 с желанието да се създаде обща система в обслужването, в помощта чрез съвети, които тези служби ще дават на хората. Ако не го направите сега, ще направите грешка. Абсолютно съм убеден, както стана и с някои други неща в други законопроекти, които не се приемаха, но след това веднага започнаха да се търсят корекции. Вие при всички случаи ще трябва да дойдете до това положение. По-добре е да го направите по-рано. По-добре е да стане в този момент, когато искаме да възродим земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Реплика - господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, това, което изтъкна господин Стоянов, не е точно така. Регионалните земеделски служби - това са административни клонове на Министерството на земеделието в отделните региони. А службите, които се намират в областите и регионите, извършват най-разнообразна дейност - обслужваща, стопанска, изпитателна и ред други, които, ако сложим по една административна шапка, ще се наруши техният статус, което е невъзможно предвид на широкото обхватно поле на дейностите, които тези служби извършват.
Господин Стоянов, извинете ме за елементарния пример, но това е все едно да обединим всички икономически министерства в едно - имам предвид земеделие, промишленост и т. н., за да има по-лесно управление, по-лесно спускане на задачите и т. н.
Не може. Това е специфика.
Вярно е, че би било много хубаво, ако има еднопосочност, еднаквост в действия, функции и задачи, както и юридически статут, но това не е възможно да се направи. Разбирам Вашата доброжелателност, но аз не бих препоръчал на своите колеги да подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Искате ли дуплика? Имате думата, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Господин председателю, уважаеми господин Костов, има нещо вярно в това, което казахте. Аз бих се съгласил, че от тези 14 звена има и такива, които могат да не бъдат включени, но защо това да не се направи за другите, които могат да бъдат включени? Ако има нещо да коментираме по този въпрос, нека да го коментираме и да се види кои ще останат. Ще им нарушим статута... Но не може да има 14 регионални службички, разберете го. Просто не помагаме на хората. Иначе за какво ми е да се карам с вас? Много добри приятели сте ми, няма смисъл от тая работа и да ви омръзвам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за допълнителен текст в чл. 6.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Господин Костов, текстът, който предлагам, дава възможност някои да не бъдат включени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 131 народни представители: за 47, против 47, въздържали се 37.
Предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване чл. 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 82, против 18, въздържали се 10.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 7. (1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава и поддържа регистър на земеделските производители.
(2) По реда на този закон държавата подпомага само регистрираните земеделски производители."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители: предлагаме чл. 7, ал. 1 да се прередактира по следния начин:
"Чл. 7. (1) Регистрирането на земеделските производители се извършва в нарочен регистър в регионалните земеделски служби въз основа на заявление. Към заявлението кооперациите и търговските дружества прилагат копие от удостоверението за регистрация и устава, а частните земеделски стопани - декларация, че изнасят продукция на пазара."
Предлагаме нова ал. 2:
"(2) Отказът за регистрация може да се обжалва по реда на Закона за административното производство".
Алинея 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
В чл. 7 се правят следните изменения:
а/ В ал. 1 в края на изречението се добавят думите "и техните обединения на продуктов, функционален и регионален признак".
б/ В ал. 2 в края на изречението се добавят думите "и техните обединения".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов:
В чл. 7 се създава нова ал. 2 със следния текст:
"(2) Земеделските стопани са задължени да съобщават съответната информация за земеделските дейности на кмета на населеното място, който събира и предоставя информацията, необходима за съответните държавни органи и общината. Кметът на селото води регистър за движението на земеделските земи и животни по попълнени декларации от собствениците".
Сегашната ал. 2 става ал. 3.
В ал. 3 се добавя второ изречение: "Формите и сроковете се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представител Димитър Божанов и Георги Пинчев:
В чл. 7, т. 2 да отпадне текстът и се запише нов текст със следното съдържание:
"2. по реда на този закон държавата подпомага всички земеделски производители на стокова земеделска продукция."
Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение е на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители. Господин Каракачанов го няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители.
Гласували 113 народни представители: за 5, против 87, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Искате ли думата, господин Стоянов.
Господин Стоянов се отказва да аргументира предложението.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 67, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че предложението, което сме направили, е рационално, аз считам, че е рано още за него. Затова го оттеглям, за да не затрудняваме закона. По-нататък сигурно ще дойде време и за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Последното предложение на господата Божанов и Пинчев е оттеглено.
Поставям на гласуване чл. 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 13.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 8. Държавата подпомага обединяването на земеделските производители в организации по продуктов, функционален и регионален признак."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители:
В чл. 8 след текста да се добави изразът: "... чрез улеснения при образуването и регистрирането, консултантска помощ, приоритет при комасирането на реално притежаваните частни земеделски земи и други подходящи мероприятия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев:
Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. Държавата подпомага финансово земеделските производители, които се сдружават за специализация на земеделските производства по функции, регионален и продуктов признак".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Каракачанов и група народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 9, против 88, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 45, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители:
Предлагаме да се създаде нов чл. 8а със следното съдържание:
"Чл. 8а. (1)  Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, ежегодно определя защитни изкупни цени на основните земеделски продукти в зависимост от очакваната реколта и прогнозите за развитието на пазара.
      (2) Производителите могат да получат преди реколтата до 50 на сто от определената цена от фонд "Земеделие".
      (3) Дейността по определяне на защитните цени, изкупуването, съхраняването и пласмента на продукцията се определя с правилника за приложение на закона."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители за създаването на нов чл. 8а.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 31, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители:
Предлагаме да се създаде нов чл. 8б със следното съдържание:
"Чл. 8б. Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, може да въвежда временни ограничения за внос или износ на основни земеделски продукти, които са от изключително значение за икономиката на страната и задоволяване потребностите на населението."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители за създаването на нов чл. 8б.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 24, против 80, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Благодаря на господин Костов.
Ще продължим със закона следващата седмица.
Съобщения:
Насроченото за днес заседание на Комисията по външна и интеграционна политика няма да се състои.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 6 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 5 май, вторник, от 13,30 ч. в зала 248.
Следващото заседание на Народното събрание е на 6 май от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Атанас Мерджанов
Калчо Чукаров