Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедура думата има господин Любен Корнезов. (Реплики от СДС.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, аз ще бъда максимално кратък.
Моля на основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да разпоредите становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по проекта за решение за провеждане на национален референдум относно предоставянето на българското въздушно пространство на войските на НАТО за бомбардиране на Съюзна република Югославия да бъде предоставено на всички народни представители. (Оживление.) Вчера Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията разгледа, гласува и това становище, както обикновено, трябва да бъде раздадено на народните представители. В противен случай явно вие се страхувате от народния глас. Аз поне не се считам за по-мъдър от българския народ и затова ние предлагаме референдум.
Моля, господин председателю, изпълнете своето задължение по чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото столът, на който стоите, е временен. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, всички решения на всички комисии се разпространяват, след като влязат в Деловодството, внесени от комисията, след като се размножат. Затова съвсем излишно беше това изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие сте го правили за по-малко от пет-шест часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи, че съм го правил? През нощта ли да го разпространя?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде е становището?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами къде е, кажете ми къде е, ако не е в Деловодството... Нали Вие сте член на тази комисия, какво ме питате мене къде е вашето становище?...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има си председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има си председател, има си срокове. Кое становище на коя комисия не е раздадено, та сега поставяте по такъв начин въпроса?
Други процедурни предложения има ли? Няма. Добре.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Има думата председателят на водещата комисия господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК          СТОЯН                    РАЙЧЕВСКИ:  "Чл. 5 (1). Държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
(2) Държавните културни институти се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или частично - с участието на общините или на други юридически или физически лица.
(3) Директорите на държавните културни институти се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Към чл. 5, ал. 2 се добавя ново изречение: "Неизразходваните бюджетни финансови средства за годината автоматично се прехвърлят към бюджета на институтите за следващата."
В чл. 5, ал. 3 думата "директорите" се заменя с "ръководителите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Константин Дочев, Людмил Бешков и Сашо Стоянов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народния представител Ева Жечева е оттеглено.
Предложение от народния представител Лютви Местан към чл. 5 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) В конкурсните комисии за назначаване на директори на културни институти се осигурява квота за представители на творческите съюзи."
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на комисията за чл. 5:
"Чл. 5. (1) Държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата или със закон.
(2) Държавните културни институти се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или частично, със средства от общинските бюджети, въз основа на сключени договори с Министерството на културата или с участието на други юридически или физически лица.
(3) Директорите на държавните културни институти се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс, по атестационна система и по ред, определен от министъра на културата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По чл. 5 някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 143 народни представители: за 36, против 102, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Влашки, има Ваше предложение, което е прието по принцип. Удовлетворен сте.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лютви Местан.
Гласували 128 народни представители: за 8, против 88, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 5, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 9.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 6. (1) Държавните културни институти, създадени към ведомства извън Министерството на културата, се създават, преобразуват и закриват от ръководителя на съответното държавно ведомство, съгласувано с министъра на културата.
(2) Държавните културни институти по ал. 1 се финансират изцяло или частично от бюджета на съответното ведомство.
(3) Директорите на културните институти по ал. 1 се назначават от ръководителя на съответното ведомство."
Предложения от народния представител Драгомир Шопов - комисията подкрепя само предложението по ал. 3 на чл. 6.
Предложения от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - комисията подкрепя само предложението по ал. 3 на чл. 6.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Младен Влашки.
Становище на комисията за чл. 6:
"Чл. 6. (1) Държавните културни институти към ведомства, извън Министерството на културата, се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на ръководителя на съответното ведомство, съгласувано с министъра на културата.
(2) Държавните културни институти по ал. 1 се финансират изцяло или частично от бюджета на съответното ведомство.
(3) Директорите на културните институти по ал. 1 се назначават от ръководителя на съответното ведомство след провеждане на конкурс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз съм доста изненадан, че този иначе важен закон се разглежда в момент, в който България се вълнува от други, също така важни, даже много по-важни неща.

Искам да ви призная, че преди около половин месец организирах обсъждане на окончателния вариант на законопроекта с всички творчески съюзи. Между другото, това обсъждане съвпадна с първия ден на войната. И абсолютно всички творчески съюзи бяха против този закон.
Уважаеми господин председател, Вие сте получили писмо от няколко творчески съюза, които се обръщат към Вас за спиране на този закон, за отлагане на неговото внасяне в пленарната зала, докато се вземат предвид предложенията и мненията на творческите съюзи. Въпреки това законопроектът влезе в дневния ред на пленарната зала на Народното събрание през главата на интелектуалците, през исканията на самите творци. Това не се случва за първи път.
Но какво се включва в отделните членове? Ето чл. 6. Предложението ни е, вие го виждате в доклада на комисията - тези, които се интересуват от закона, не виждам някой да гледа освен господин Райчевски и господин Спасов. Това е обяснимо, тъй като в момента нещо друго вълнува всички ни. И вместо да се занимаваме с това "нещо друго", ние стоим, седим тук и гледаме господин Райчевски как ще "претупа" закона. Искаме да отпадне и сме предложили писмено израза "съгласувано с министъра на културата". Става дума за държавните културни институти към ведомствата извън Министерството на културата. Според текста, предложен от комисията, те трябва да се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на ръководителя на съответното ведомство, това добре, но съгласувано с министъра на културата. Питам защо трябва да се съгласува с министъра на културата? Аз съм ръководител - представител на едно ведомство. Искам да създам културен институт. Защо трябва да го съгласувам с министъра на културата. Тук е заместник-министър Русинова, може би тя ще даде отговор, но аз предполагам какъв ще бъде той. Защото въпросът беше зададен и на заседанието на комисията. Тогава представителят на министерството, не си спомням дали беше госпожа Москова, каза, че този текст влиза, за да може Министерството на културата да предотвратява закриване на държавни културни институти. Тоест, допуска се, че дадено ведомство може да реши да закрие своя културен институт и тъй като това без съгласието на министъра ще стане лесно, се предлага да бъде записано в закона, че трябва да се съгласува с министъра. Това е добре. Когато става дума за закриване - добре. Но защо и когато става дума за създаване и за преобразуване? Каква е ролята на министъра на културата в случая? Защо трябва да му се дават тези правомощия? Ясно е, че ако министърът на културата е някой лош човек, сега е един прекрасен човек, но ако утре дойде някой лош човек, той просто няма да даде съгласието си да се създават нови културни институти.
Аз предлагам, ако не приемете целия текст, който предлагаме да отпадне, ако не приемете отпадането на целия текст така, както сме го предложили, а именно "съгласувано с министъра на културата", то да остане това съгласуване само за закриването. Тоест, да не може без съгласието на министъра на културата да се закриват културни институти, но защо да не може без съгласието на министъра на културата да се откриват културни институти? Какво страшно има в това, че без министъра на културата ще се открие културен институт? Смятам, че това е даване на прекалени правомощия в ръцете на министъра на културата. И тъй като този закон не се прави за сегашния министър на културата, аз не се съмнявам, че госпожа Москова ще има такова поведение, но, представете си, че утре дойде един министър на културата, който действително няма да иска да се създават такива културни институти. Затова, моля ви да се събудите, да си отворите книжките. Тази нощ не е паднала ракета в България. Слава Богу, имаме изключение. И президентът, и премиерът са спали, и ние всички сме се наспали. Нека, ако ще разглеждаме този закон, да го разглеждаме както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов. Само че не разбирам защо той смята, че законът не се разглежда както трябва. Ако Вие сте се събудили, това не значи, че и другите не са се събудили!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Защото виждам, че никой не чете доклада, затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това си е право на народните представители. Има думата за реплика господин Спасов.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно господин Атанасов е прав, че текстът по чл. 6, ал. 1 има предпазно значение. Действително, ако дадено ведомство реши да си закрие института, би следвало той да го съгласува с министъра на културата. Но, обърнете внимание на съдържанието на текста на ал. 2: "(2) Държавните културни институти по ал. 1 се финансират изцяло или частично от бюджета на съответното ведомство." Така че вие, ако решите да направите едно добро на творците и създадете някаква културна организация към вашето ведомство, но нямате достатъчно средства да финансирате, вие попадате в случая, когато можете частично да участвате в това финансиране. Следователно Министерството на културата може да доплати този остатък, който е необходим.
Така че предлагам да остане текстът на комисията, който е гласуван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Спасов. За втора реплика има думата госпожа Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Именно тези членове дискутирахме доста дълго в комисията и аз съм на мнение, че ние всички постигнахме съгласие, че това наистина трябва да бъде съгласувано с министъра на културата. Ако някои от колегите се безпокоят толкова много, както господин Атанасов, че може да дойде някой друг, лош министър на културата, то, господин Атанасов, ние Ви обещаваме, че достатъчно дълго време обединените демократични сили ще бъдат на власт и ще имаме само такива прекрасни министри, каквито имаме в момента.
И нека да не повдигаме постоянно въпроса за творческите съюзи. Поне в мен има най-малко пет писма, с които творческите съюзи подкрепят предложенията, които съм направила, и по същия начин подкрепят закона. Затова нека да престанем с това, че творческите съюзи не подкрепяли закона. Говорим за културата, а не за творческите съюзи. И в България има не само творчески съюзи. Ако искате, можем да поговорим за имотите на творческите съюзи. (Господин Иво Атанасов ръкопляска от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Жечева. За дуплика има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Разбира се, госпожо Жечева, знаете моите уважения към Вас, изразявал съм ги неведнъж. Но приканвам Ви да говорим сериозно от тази трибуна. Излишно беше да казвате, че вие ще управлявате толкова дълго време, че ще гарантирате добри министри. Напротив - тъкмо по ваше време няма добри министри, а колко дълго време ще управлявате, се видя вече. Осемдесет на сто са против вас. Но защо трябва тази тема да я разискваме по тази точка. Тя е за днешния дневен ред, но не по тази точка, която е свързана със Закона за закрилата на културата, или както вие го правите - за закриване на културата.
Аз съм изненадан от Вашето твърдение, че творческите съюзи и културата нямат кой знае колко сходни точки. Може би не Ви цитирам точно, ще взема това изречение от стенограмата. Но ми разрешете да го използвам, защото то е много показателно за мисленето на парламентарното мнозинство. И цялата тази философия действително е вградена в тъканта на закона. Това наистина е един закон за закриване на културата. И не случайно на министъра на културата се предоставят толкова пълномощия.
Уважаемият господин Спасов много добре знае, че ако в моето ведомство съм решил да създам културен институт, аз няма да разчитам на министъра на културата да го финансира.

Така че, съзнавайки, че има известен резон във Вашите мотиви, във Вашето изказване, аз смятам, че това е нещо, което няма да се случи, няма да се практикува. След като аз като ведомство съм решил да създам културен институт, очевидно е, че той ще бъде ведомствен. А вие ще видите и по-нататък от следващите точки в закона, че Министерството на културата няма ни най-малко да финансира ведомствените културни институти.
Така че няма защо министърът на културата да има правото да дава съгласие да се създаде или да не се създаде едно ведомствено културно учреждение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Институт - най-точно.
Друг желае ли да се изкаже по чл. 6?
Има думата заместник-министърът на културата госпожа Русинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЯ РУСИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Позволих си да взема думата, за да внеса яснота по писмото, което Вие цитирахте, господин Атанасов, за творческите съюзи. Искам да уведомя и да уверя народните представители, че на 21 април госпожа Москова и нейните заместници се срещнахме с представителите на творческите съюзи, подписали това писмо. В момента в България има 17 творчески съюза, писмото е подписано от 4. Това според мен не е нужното мнозинство и не дава облика на всички творчески съюзи.
Но така или иначе, на тази среща се изясни, че творческите съюзи не са били достатъчно запознати с някои текстове от закона. И те оттеглиха тези свои предложения, които са направили в това писмо. Даже внесоха допълнителни писма до министъра на културата, с което декларираха, че подкрепят приемането на второ четене на закона.
Що се отнася до чл. 6, за съгласуването. Всички юристи в тази зала знаят, господин Атанасов, че редът на откриването и закриването на съответните структури е един и същи. Не може само когато ги закриваме да ги съгласуваме, а когато ги откриваме - да не ги съгласуваме.
И мисля, че в съгласуването няма нищо лошо. Съгласуването даде и една координация, която също не е лоша. И съгласуването не е забранителна процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Русинова.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте първите части на предложенията на народния представител Драгомир Шопов и на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 164 народни представители: за 51, против 110, въздържали се 3.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 112, против 34, въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 7. (1) Държавните културни институти с национално значение са тези държавни културни институти, на които са възложени общонационални и представителни функции по създаването, трайното опазване и разпространяването на културните и историческите ценности.
(2) Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата.
(3) Условията и редът за придобиване и отнемане статут на държавен културен институт с национално значение се определят с наредба, приета от Министерския съвет."
Предложение от народния представител Драгомир Шопов, което е оттеглено.
Следващото предложението от народния представител Драгомир Шопов:
"В чл. 7, ал. 2 след думите "финансират изцяло", текстът да отпадне и да се замени с "приоритетно и целево от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на културата".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Нова редакция на чл. 7, ал. 2:
"(2) Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло, приоритетно и целево от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Лютви Местан:
"Член 7, ал. 2 да се допълни чрез израза "въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган".
Към чл. 7 се създава нова алинея със следното съдържание:
"(4) В конкурсните комисии за назначаване на директор на общински културен институт се осигурява квота за участие на представители на творчески съюзи, на неправителствени организации и художествени самодейни състави."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Юрий Юнишев:
В чл. 7, ал. 3 думата "приета" да се замени с "издадена".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на комисията за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Държавни културни институти с национално значение са тези културни институти, които изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културни и исторически ценности.
(2) Условията и редът за придобиване и отнемане статут на държавен културен институт с национално значение се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
(3) Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По чл. 7 има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Действително имам предложение и по чл. 7. Но тук госпожа заместник-министър Русинова спомена за една среща. Може би трябва да се кажат още едно-две изречения. Действително в качеството си на заместник-председател на комисията организирах среща с всички творчески съюзи по окончателния текст на законопроекта. Разбрах, че след това сте привикали в министерството тези творчески съюзи, за да ги накарате да се откажат от това, което заявиха в една от залите на Народното събрание. Тази практика, разбира се, не е от вчера, не е и от днес, тя ще трае до края на вашия мандат.
Искам да ви уверя, че не търся, разберете, никакви политически ефекти с това. Умишлено не поканих нито вестници, нито радио, нито телевизия на тази среща. Исках да разбера какво е отношението на самите творци към окончателния текст на законопроекта.
Не бих си позволил тук да цитирам стенограмата от тази среща, но ако ме предизвиквате, ще го правя. Разберете, мнението на творците е категорично против този законопроект, включително и по този чл. 7, за който говорим.
Ще ви цитирам засега само едно мнение накратко - на Аня Пенчева, която е една от най-добрите актриси. Тя заяви: "Смутена съм от философията на този закон, защото запазва съществуващото тотално администриране за вземане на решение. Освен кралицата-майка - Министерството на културата - се създава и фонд "Култура". Едни и същи хора ще ни казват кое е добре, кое не е. Едни и същи хора ще редят пасианси с хора и човешки съдби. Ние не творим, ние оцеляваме. Не е вярно, че талантливият човек може да печели. Той може по-скоро да умре, защото е експлоатиран".
Ако ще ме предизвиквате, аз ще си служа до края на разглеждането на този законопроект с цитати от тази стенограма. Вярвам, че вие също сте дълбоко убедени, че проектът ви не се подкрепя от творците.
Защо, примерно, думата "целево" да не се включи тук към т. 7 така, както сме го предложили? Какво пречи наистина финансирането да е целево?
Аз настоявам на предложението, което сме направили. Ако може заместник-министърът Русинова нека каже защо това финансиране не трябва да бъде целево. Ако не може да обясни, колеги, призовавам ви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, давайте си Вашето мнение, недейте непрекъснато да се занимавате с други становища.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Той се аргументира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи: "да се аргументира"? Аргументира се като еди-кой си да каже нещо... Този, който присъства има право да казва - ако желае, ще казва. Господин Атанасов ли ще е този, който ще определя кой какво да казва? (Шум и реплики от опозицията.) Сега, да не се връщаме чак толкова назад!
Господин Спасов има думата. (Реплики и шум в залата.)
Вие сте поканили на среща, пък министърът на културата привикал същите хора и те се отказали от становището си?! Ами, ако тези хора толкова лесно се отказват - какво значи това?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Какво значи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, не знам. Вие си правете изводите!
Има думата господин Спасов.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидна е връзката и липсата на противоречие между чл. 5, който е вече приет и предстоящият чл. 7, който трябва да бъде приет, само че аз ще предложа във връзка с тази липса на противоречие да добавим още една алинея - ал. 4 - и тя да гласи следното: "Директорите на държавните културни институти с национално значение се назначават от министъра на културата" или: "Директорите на националните културни институти с национално значение се назначават от министъра на културата при условията на чл. 5, ал. 3"...
От предложения текст на чл. 7, включително всичките му алинеи, не става ясно държавните културни институти имат ли директор, по какъв начин се назначава той и по този начин се нарушава един от принципите в този закон, изложен в ал. 3 на чл. 2 - равнопоставеност на творците и културните организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Спасов, само че Вие нямате такова предложение. Сега е малко късно да се прави то.
БОРИС СПАСОВ (СДС, от място): Тогава, ако е възможно, защото то не противоречи!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искате ли да вземете отношение? Като гледам чл. 5, изрично се говори за директорите на културните институти и то на всички държавни културни институти.
Член 6 третира материята също за държавните културни институти, но към ведомства извън Министерството на културата също има алинея как се назначават директорите.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Тук не е подчертано изрично "директори", защото за културните институти самата тази терминология не е най-подходяща - някъде са диригенти, някъде са ръководители, така че, за да не се претрупва текстът и да не се натрапва това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ние имаме общия текст на чл. 5, който е за всичките - и за национални, и за ненационални.
Лично аз смятам, че е излишно тук отново да казваме, че има директори и как се назначават, след като те влизат в материята на чл. 5.
По чл. 7 друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз преди малко споменах за едно писмо. То е пред мен. Само две изречения ще прочета от него:
"На 24 март 1999 г. бяхме поканени в сградата на Народното събрание от господин Иво Атанасов, заместник-председател на Комисията по културата и медиите, където се запознахме със законопроекта за закрила и развитие на културата преди внасянето му на второ четене. Ние потвърждаваме бележките си към проектозакона, изпратени до Министерството на културата с изходящ номер и допълнително правим уточнение и допълнение за включване в проектозакона преди внасянето му на второ четене..."
Господин Атанасов, това писмо е изпратено и до мен от Съюза на архитектите в България.
Аз искам да ви помоля нещо - обяснете какво означава "целево осигуряване на средства". "Целево" - както е записано в Закона за бюджета и за какво, когато се отпускат целево средства, тези държавни културни институти с национално значение ще ги използват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте втората част на предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст в ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 98, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев също за заместващ текст на ал. 2.
Гласували 149 народни представители: за 46, против 101, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лютви Местан.
Гласували 126 народни представители: за 6, против 94, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Юрий Юнишев... Няма да го гласуваме, защото то се оттегля. Благодаря.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 118, против 16, въздържали се 4.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 8. (1) Общинските културни институти са юридически лица, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата.
(2) Общинските културни институти се финансират от общинския бюджет.
(3) Размерът на разходите за общинските културни институти при съставянето на общинските бюджети за съответната бюджетна година не може да бъде по-нисък от размера на извършените разходи за тази цел през предходната година.
(4) Размерът на бюджетните разходи на общинските културни институти в общинските бюджети при спазването на ал. 3 не може да бъде по-малък от приходите, реализирани от дейността им.
(5) Директорите на общинските културни институти се назначават от кмета на общината след провеждане на конкурс.
(6) Условията за конкурса се съгласуват с Министерството на културата."
Предложение от народния представител Стоян Райчевски - комисията подкрепя по принцип предложението, като вносителят оттегля предложението си за нова ал. 7.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов: в чл. 8, ал. 1 в края текстът "съгласувано с министъра на културата" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: в чл. 8, ал. 1 отпада изразът "съгласувано с министъра на културата".
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 8, ал. 4 "директорите" се заменя с "ръководителите".
Комисията не подкрепя предложението.
Член 8, ал. 6 отпада.
Комисията подкрепя предложението
Нова ал. 7 към чл. 8:
"(7) Общинските съвети приемат наредби за заплащане на труда в общинските и регионалните културни институти."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки - комисията подкрепя по принцип предложенията по ал. 1 и ал. 4.
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 8, ал. 1 да отпадне текстът "съгласувано с министъра на културата".
Член 8, ал. 6 да отпадне.
Комисията подкрепя само предложеното за ал. 6.
Предложение от народния представител Лютви Местан: чл. 8, ал. 2 да се допълни с израза: "въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган".
Комисията не подкрепя предложението.
Член 8, ал. 3 да се допълни с израза: "въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган, като размерът на субсидията се записва на отделен ред в бюджета на общината, на чиято територия се намира културният институт".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на комисията за чл. 8:
"Чл. 8. (1) Общинските културни институти са юридически лица със самостоятелен бюджет, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата.
(2) Общинските културни институти се финансират от общинския бюджет.
(3) При съставянето на общинските бюджети за съответната година размерът на субсидията за всеки от общинските културни институти не може да бъде по-нисък от този през предходната година, независимо от реализираните приходи от дейността им.
(4) Определянето на субсидията по ал. 3 става при размер на разходите не по-нисък от размера на определените в бюджета за тази цел през предходната година.
(5) Директорите на общинските културни институти се назначават от кмета на общината след провеждане на конкурс при условията на чл. 5, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се сблъскваме с аналогичен на чл. 6 проблем. Общината решава да се създаде културен институт. Общинският съвет взема решение, възлага на кмета, намира пари, осигурява финансиране. Имаме Закон за местно самоуправление и местна администрация. И вместо всичко да приключи в общината, тя да бъде автономна, да реализира правата си според Закона за местното самоуправление и местната администрация, трябва да се иска подписа на министъра на културата. Питам защо? Защо е нужен подписът на министъра на културата? Защо е нужно неговото съгласие? Това не е ли онова администриране, за което говорят творческите съюзи, уважаема госпожо Жечева? Вие прочетохте тук едно писмо, което приличаше на обяснение: на еди-коя си дата господин Атанасов ни покани на среща... Значи не само сте ги привиквали, но сте ги и карали да дават обяснение. Такъв е тонът на писмото, което прочетохте.
Но аз не се изненадвам, защото на вашите митинги се казва какъв интелектуалец е Светлин Русев. Много бързо забравихте как приехме герба на България. За вас интелектуалците са петдесет физикохимици от Института към БАН. Ако е така, от днес нататък и моята съпруга искам да я титулувате интелектуалка, тъй като тя е микробиолог и биохимик и работи като такава.
Защо трябва общината да иска разрешение от Министерството на културата, за да създаде един свой институт? Питам и ако ме убедите, аз ще оттегля своето предложение. Ако няма убедителен отговор, това е поредното доказателство, че се отива към още по-силно администриране на българската култура или на това, което ще остане от нея след този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата проф. Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поводът, за да взема думата, е моето предложение, което беше отхвърлено от комисията. За това вече говори и господин Атанасов.
Аз искам все пак да кажа няколко думи, тъй като оставането на този текст в много алинеи и членове на закона - това съгласуване с министъра на културата - обрисува философията на закона, реалната философия, а не тази, която е заявена в първата глава.
Този закон не децентрализира културата. Напротив, той централизира всички дейности, които трябва задължително да минават през министъра на културата или звената на Министерството на културата. От това, което наблюдаваме в момента в нашия културен живот, ние се върнахме някъде около петнадесетина години назад. Всички мои усилия при създаването на центровете по културата бяха заличени. Сега тези центрове по културата, за които ще говорим малко по-нататък в закона, са старите дирекции за театър, музика и изобразителни изкуства.
Те не действат като самостоятелни, като действителни самостоятелни и свободни единици за развитие на културата. И това, че всяко действие в страната на новосъздадени или стари институции трябва да се съгласува с министъра на културата, подсилва тази централизация.
Аз бих искал да кажа това, за което ставаше дума в чл. 7, предложението на господин Спасов - че директорите на държавните културни институти с национално значение ще бъдат назначавани в условията на чл. 5, ал. 3. Според мен именно там би трябвало да се прояви отговорността на министъра, който сам да вземе решение, без конкурс да назначи директорите на националните културни институти. Аз считам, че там трябва да видим преценката на министъра. И тъй като няма такъв текст, че той самостоятелно взема решения, се минава явно по чл. 5, ал. 3, то се подразбира от текста, но аз го подчертавам заради факта, че е много лесно да се скриеш зад конкурси. Това увлечение по конкурсите на практика създава възможност за манипулация. Кой назначава тези комисии, които провеждат всички конкурси? Никъде не давате право на местните културни организации да си проведат конкурсите така, както искат. Всичко е в ръцете на Министерството на културата. Ние вече видяхме няколко конкурса, които бяха предрешени и които не намериха най-доброто решение.
Така че свободата в това отношение би трябвало все пак да се запази, а аз не го виждам в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Димов.
Има думата за реплика господин Спасов.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да не се съглася с господин Димов по становището му относно чл. 7. Защото се подразбира, че директорите ще бъдат назначавани съгласно условията на чл. 5, ал. 3. Но какво дава право на министъра сам да ги назначава? Аз това не мога да разбера. И защо считате вие, че конкурсите са нагласени, опорочени и т. н.? Вие лишавате хората от елементарното право да се явят на конкурс. Говорим за равнопоставеност - чл. 2, ал. 3. Вие, аз и който иска отиваме на конкурс и се явяваме за даден пост. А пък дали ще го спечелим, е отделен въпрос. И на базата на решението на тази комисия министърът слага своя подпис. Аз друга по-демократична процедура не мога да си представя. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Спасов.
Има думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първото нещо, което казвам, е, че оттеглям тези точки, които не са подкрепени по принцип, тъй като става въпрос за финансови термини, които след приемането на някои финансови закони добиха друг вид и всъщност механизмът, който аз съм залагал, е заложен чрез други термини в чл. 8. Но наистина така написаният текст в ал. 5 - при условията на чл. 5, ал. 3 може да доведе до недоразумение, въпреки че той не е замислен така. Той е замислен, за да бъде съкратено изречението "Условията за конкурс се съгласуват в Министерството на културата". Но записан по този начин, може да доведе до това, че директорите на общински културни институти се назначават от министъра на културата. Може да доведе до такова тълкуване, което ще бъде в противоречие с автономията на общините и което не би трябвало да бъде допуснато.
Затова аз правя редакционно предложение тук, накрая на изречението - след провеждане на конкурс при условия, съгласувани с Министерството на културата да замени на чл. 5, ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Влашки, прощавайте, но така, както е предложено от комисията, съвсем ясно е казано, че директорите на общинските културни институти се назначават от кмета на общината по атестационна система и по ред, определен от министъра на културата. А не че министърът на културата може да назначи. Съвсем ясно е казано.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, включвам се в дискусията, ако мога да подпомогна уважаемото народно представителство да вземе по-вярно решение.
Според мен, колеги, така, както аз разбирам Закона за закрила и развитие на културата, един от мотивите, един от елементите на философията на този закон е децентрализацията и деконцентрация на правомощията. Според мен така и трябва да бъде. Още повече, че щом говорим за закрила и развитие на културата, би трябвало и различните форми на гражданското общество, различните граждански образувания също да бъдат съпричастни и да им се създадат условия да бъдат особено полезни за закрилата и за развитието на българската култура.
Ето защо според мен от гледна точка на теорията на управлението абсолютно неправомерно е да искаме, след като общинските културни институти се преобразуват, създават и закриват с решение на общинския съвет, да следва съгласуване с министъра на културата. Получава се една разнопорядковост, получава се различен ред на функции и пълномощия и по този начин се стеснява силата, значението, актуалността, важността на решението на общинския съвет. Нещо повече, искам да ви кажа, че след като общинските културни институти са юридически лица, че те имат самостоятелен бюджет, няма защо да имат шапка, а именно министъра на културата, въпреки че разбирам, че става въпрос за съгласуваност с министъра на културата. А всяко едно подобно съгласуване създава алюзията и асоциацията за вмешателство, създава се една мнителност, че министърът на културата може да внесе едни или други внушения, които малко или много ще предопределят решението на общинския съвет.
Ето защо аз много ви моля да имате предвид, от една страна, значението за разширяване ролята и мястото на общинския съвет и да не бъркаме, че общинският съвет е органът на местното самоуправление, а министърът е орган на управлението, на изпълнителната власт. Нещата са от различен порядък, от различно естество, с различни правомощия, както ги е дала и Конституцията, както ги е дал и Законът за местното самоуправление. И да не правим подобни преплитания. Те само ще навредят на работата, те само ще създават излишни пречки за едно пълноценно и вярно решение от страна на общинския съвет.
В този смисъл аз поддържам тезата и предложението на господин Иво Атанасов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин Райчевски.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Искам да направя няколко пояснения, с които да успокоя онези, които по този начин коментират текста за съгласуване с министъра, когато става въпрос за общински културни институти.
В общинските културни институти са и музеи, и галерии, които съхраняват, проучват и популяризират културно-исторически паметници. Това са национално достояние културни ценности, които са под особен режим. Това е имал предвид законодателят, когато е определял съгласуване с министъра на културата, тъй като тук не се имат предвид само институти, които осъществяват културно-художествена дейност като театри, опери или като филхармонии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата за реплика господин Спасов.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да направя реплика на госпожа Величкова, включително и на господин Атанасов. Не мога да разбера какво лошо има в това нещата да се съгласуват с министъра на културата? Представете си, че се провежда конкурс за ръководител на съответен състав, опера или симфоничен оркестър, който общинският съвет ще създаде. В града примерно има няколко музиканти, мераклии, обикновено някой лош тромпетист и т.н., който е много близък с някой си и иска да стане ръководител на този институт. По силата на това, че няма абсолютно никакви музикални експерти от Министерството на културата, той дори спечелва конкурса и става ръководител.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това е много краен случай.
БОРИС СПАСОВ: Не, не е краен случай, напротив. Съвсем не е краен случай.
Затова, много моля нека остане текста така, както е предложен от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но спорът е по ал. 1 - за създаване, преобразуване и закриване.
Има думата за дуплика госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Спасов, аз Ви слушах много внимателно, но това, което говорих, беше за ал. 1. Тоест тази хипотеза, която Вие развивате, евентуално можем да я причислим към ал. 5, а не към ал. 1. Това първо.
Второ, ако приемем, че Вие имате предвид ал. 5 и затова ми правите реплика, макар че аз не се изказах по ал. 5 - нищо. Ще кажа моето мнение по въпроса.
Можете ли да си представите, че оная теза, която Вие развивате, че в един град се създава съответния оркестър, някой си не бил най-добрият, министърът на културата пък ще знае в град Хикс кой е най-добрият. Това е абсурд! Това е абсурд! Тежко и горко на този министър, който слиза на такова дребнотемие. Министърът е онзи, който прави държавната политика, а не назначава хората.
Затова, според мен в случая ал. 5, както комисията я дава, че директорът на културния институт трябва да бъде назначен от кмета след провеждането при условията на чл. 5, а условията на чл. 5 са именно тогава министърът да даде така да се каже модуса на този конкурс. Това е вярното и това е правилното. И тук комисията е стигнала до верен извод. Вие грешите. Това е моето мнение. И ще трябва да се съгласите, защото аз имам по-богат социален опит от Вас.
В случая мисля, че и комисията е на правилното решение по ал. 5, а Вие правите една хипотеза, която Ви въвежда в омагьосан кръг. Това искам да Ви кажа на Вас.
Господин Райчевски, искам да Ви обясня следното. В случая има понякога припокритие между примерно един музей и един паметник на културата. Съгласна съм. Но във всеки случай това припокритие е много по-малко отколкото е фактическо онова положение, което Вие искате да ни внушите. Но тъй като има специфика, имате известно основание. Ако считате, че Вашата теза е вярна, тя ще бъде вярна именно само за тези паметници на културата, за тази монументалност на паметниците на културата. Тогава разделете текста, за да не се бъркат нещата. Така че или трябва да прецизирате текста според Вашата теза и версия, или ако ги обединим, че и музея, и примерно някой паметник на културата, който ще да е, няма да се спирам на примери, тогава ще трябва да вървите и да се съгласите с моята теза. Тя не е моя, а тя е от гледна точка на теория на управлението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата за процедура господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам прекъсване на заседанието за 30 минути съгласно чл. 50, ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да се прекъсва, защото много малко време остава до почивката. Трябва да има повече от един час, а до почивката има по-малко от един час.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю
Уважаеми колеги, на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за насрочване на извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 4 май 1999 г. от 10,00 ч. със следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездното предоставяне на военна техника и бойни припаси.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзническа сила". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 188 народни представители: за 157, против 29, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Искам да обявя, че свиквам съвместно заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика на 2 май, неделя, от 10,00 ч. в зала 238 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Също така в понеделник от 9,00 ч. трябва да има служители в парламентарните групи, ако е готово становището на комисията, то ще бъде раздадено тогава.
По чл. 8 други желаещи има ли да се изкажат?
Госпожа Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Имам предложение в чл. 8, т. 5: "Директорите на общинските културни институти се назначават от кмета на общината след провеждане на конкурс при условията на атестационната система на чл. 5, ал. 3".
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не е ли същото?
ЕВА ЖЕЧЕВА: Не е същото. Защото няма нито съгласуване с министър, нито има ред, който министърът определя. Само атестационната система е.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): И кой ще я прави атестационната система? Това не е ли министърът?
ЕВА ЖЕЧЕВА: Кой прави в образованието атестационната система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е да се стесни редът по чл. 5, ал. 3 - конкурсът да е само по атестационната система на този текст, а редът да се определя от общинския съвет.
Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, това предложение е много по-добро от моето и затова аз оттеглям моето и мисля, че това е правилното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Минаваме към гласуване по чл. 8.
Моля, гласувайте предложенията, които са аналогични, на народния представител Драгомир Шопов, на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев и на народния представител Димо Димов за отпадане в чл. 8, ал. 1 на текста "съгласувано с министъра на културата".
Гласували 159 народни представители: за 62, против 92, въздържали се 5.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте втората част на предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в чл. 8, ал. 4 думата "директорите" да се замени с думата "ръководителите".
Гласували 128 народни представители: за 39, против 87, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте и третата част на предложението на същите народни представители за създаване на нова ал. 7.
Гласували 131 народни представители: за 5, против 114, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лютви Местан.
Гласували 117 народни представители: за 4, против 66, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Имаше едно редакционно предложение на народната представителка Ева Жечева в чл. 8, ал. 5 вместо думите "след провеждане на конкурс при условията на чл. 5, ал. 3", а там е казано: "след провеждане на конкурс по атестационна система и по ред, определен от министъра на културата", да се каже "след провеждане на конкурс по атестационна система, определена от министъра на културата". Тоест, общината да си определя реда на конкурсите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 91, против 14, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от комисията с приетата поправка в ал. 5.
Гласували 114 народни представители: за 96, против 17, въздържал се 1.
Член 8 е приет.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! На основание чл. 34, ал. 3 и чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание група депутати внасяме предложение за свикване на извънредно закрито заседание на Народното събрание днес, 30 април, 1999 г. от 14 ч. със следния дневен ред:
Точка единствена: детайлна информация за народните представители от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия по следните въпроси:
Носят ли бойно дежурство частите и поделенията на ПВО и ВВС, с какви радиолокационни средства и в какви режими?
Водят ли се откритите цели в зоните на ПВО на планшетите в Централен команден пункт и командни пунктове на базите?
Противовъздушната отбрана на страната в какъв режим на бойно дежурство е и как взаимодейства с ПВО на ВВС?
Нашите дежурни средства имат ли честотните кодове за опознаване на самолетите от НАТО, участващи във въздушните операции и в близост до зоните на ПВО на Република България?
Водени ли са през последните 20 дни цели - нарушители:
а/ в Централния команден пункт на ПВО и ВВС;
б/ в други командни пунктове от системата на ПВО?
Колко са целите и идентифицирани ли са? Ако са идентифицирани, по силата на какво споразумение са допуснати във въздушното пространство на Република България?
Използвам присъствието на господин министър-председателя, за да го помоля да апелира към депутатите от мнозинството да подкрепят това искане. Виждате, че въпросите, които поставяме, са достатъчно сериозни. Срамно е народните представители да научават от средствата за масова информация изявления - и то често с противоречив характер - от съответните компетентни органи. Депутати от всички парламентарни групи, с изключение на мнозинството, които са подписали това искане, смятаме, че имаме право да бъдем информирани по тези въпроси.
Смятам, че наистина си заслужава едно извънредно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 209 народни представители: за 88, против 90, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Новопостъпили питания в периода 25 - 29 април 1999 г.:
Питане от народния представител Руси Статков към Валентин Василев, министър на търговията и туризма, относно осигуреността на необходимите финансови средства за експортно застраховане срещу краткосрочен, средносрочен и дългосрочен нетърговски риск за 1999 г. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 май.
Има за връчване писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Иван Костов на допълнителни въпроси от народния представител Христо Стоянов;
- от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
Пристъпваме към отговорите на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно икономическата политика на правителството.
Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър-председател! Ще има ли промени в икономическата политика в областта на индустрията и осъществяването на структурната реформа от страна на Вашето правителство вследствие на дебатите по вота на недоверие към Министерския съвет за провала на структурната политика в индустрията и бушуващата война в Косово в момента?
Дълбоко съм притеснен, че войната ни отдалечава от изпълнението на структурната реформа. Не виня никого в момента, тъй като в една форсмажорна ситуация знам, че това е едно добро извинение и за правителството, и за някои чужди сили да ни замразят на кота нула за доста дълго време. Затвореният кръг, липсата на пари, слаб износ, влизане в дефлационен процес, липса на търсене, следователно и липса на предлагане, слаб поток на валута от чужбина и нови технологии, тоест, стигаме до една мъртва точка.
Знам, че не можем да се надяваме на чужди помощи за съжаление, на компенсации на нашите загуби по три ембарга. Не може да се надяваме и на натовското "Да", което аз ви заявих от тази трибуна, че ще ви плеснат два шамара във Вашингтон и отговорът ще бъде "Не". Една страна в криза, една бедна държава, една страна с недоказано правилно отношение към проблемите си не може да бъде приета в едни подобни организации. Много работа ни предстои, за да можем да бъдем достойни за влизането в тях.
Тъжно ми е да Ви заявя, че един Ваш представител във Вашингтон дойде вместо президента и се изложи напълно пред най-богатата общност в света - еврейската, в Лос Анжелис. Дойде напълно неподготвен и каза, че нищо особено не се е случило през Втората световна война. Просто ние сме били нормалните, които са третирали своето еврейство. Това е един голям скандал. И след това един от най-богатите евреи в света - господин Щерм, каза, че България не е спасила нито македонските евреи, нито тракийските. Ние наистина се изложихме на един такъв голям форум.
Моля се Богу нашите амбасадори, еврейските ни приятели и в Израел, и в Съединените щати наистина да бъдат привлечени за каузата на България в тази тежка доба и да бъдат пратени много сериозни представители от българска страна, които биха могли да ги привлекат в полза на България.
Няма да искам даже и две секунди продължение, господин председател, чух знака Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Вие задавате един въпрос, след като се проведоха обширни дебати по вота на недоверие на 5 април, т.г., дебати, които не минаха конструктивно, и където опозицията можеше да очертае едни свои реалистични съображения и предложения за това как да се коригира индустриалната и икономическа политика.
Сега, няколко седмици след този вот, възстановяването на този дебат за мен ще бъде отново трудно, още повече, като слушам странността на Вашите въпроси. За някакво еврейство - аз тук просто не знам откъде да започна. Мен еврейството не ме вълнува в момента, вълнуваме ме Вашият въпрос и неговият отговор.
А отговорът е, че след като не бяхме убедени, че са необходими промени в индустриалната и икономическа политика, ние трябва на базата на доверието, което получихме от Народното събрание по времето на този вот, да продължим да я осъществяваме, при това, по възможност да се опитаме да увеличим нейната скорост. Имам предвид решителната структурна индустриална и икономическа политика.
Все още ние смятаме, че възможности за ускоряване има, независимо че, аз признавам, бошуващата до границите ни война силно усложнява това изключително сложно икономическо начинание.
Едновременно с това обаче искам да напомня, че на приключилата само преди дни годишна сесия на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон господин Оливие Декант каза, че България все още е привлекателно място да се инвестира, т.е. ние имаме известна подкрепа. Същото каза и представителят на софийската структура на Европейската банка за възстановяване и развитие господин Жан-Марк Петер Шмит, който заяви, че институцията може да инвестира ежегодно в България до 150 млн. евро през следващите 2-3 години.
Вие знаете, че към България беше направено предложение да се включи най-активно в изработването на този план за следвоенно възстановяване и развитие на региона и аз ви уверявам, че ние ще го направим с всичките си сили.
Искам да посоча къде ние виждаме, че все пак трябва да се ускори реформата.
На първо място, в необходимостта да се изпълнят нашите ангажименти по Закона за финансовото оздравяване, което означава, че до 30 юли 1999 г. предприятията, включени в този закон, ще бъдат или приватизирани, или ликвидирани поради несъстоятелност, за да се прекрати трупането на загуби, увеличаването на задлъжнялостта и вече изключително опасното в тази ситуация дестабилизиране на финансовата система.
Правителството ще обърне особено внимание на проблема с безработицата и ще направи всичко необходимо да започне изпълнението на онази част от средносрочната инвестиционна програма, която ще създаде нови работни места в районите със структурна безработица. И ние се готвим за тези програми.
На второ място, приватизацията трябва да продължи максимално бързо, въпреки изключителните трудности във външноикономически и външнополитически план. Агенцията за приватизация ще ускори приключването на сделки за дружествата, възложени на чуждестранните консултанти. Концесионирането като елемент на раздържавяването, ще се използва за създаването на допълнителен инвеститорски интерес.
На трето място, с привличането на стратегически инвеститори за приватизиране на банковата система ще създадем условия за превръщане на тази система в наистина добре работеща, висококвалифицирана система, в която банките наистина ще изпълняват своите функции на индустриални кредитори на реалния сектор.
На четвърто място, правителството вече започна и ще форсира усилията си за увеличаване подкрепата на платежния ни баланс от страна на международните финансови институции, като предпоставка за стабилна пазарна среда, както за привличане на външно финансиране за инфраструктурни проекти в районите с най-голяма безработица.
В осъществяването на инвестиционната програма ще бъдат привлечени и български предприемачи. Правителството ще им гарантира равнопоставеност в участието им в тези проекти, както и в изпълнението на обществените поръчки.
На следващо място, правителството ще утрои усилията си и ще направи всичко възможно да постигне съгласие със съседните страни за изграждането на нова транспортна инфраструктура, като се отчита отрицателното влияние на косовската криза върху икономиката ни. Особено настоятелно ще търсим целево външно финансиране на тези транспортни проекти.
Разбира се, тук трябва да добавим и важните въпроси, свързани с либерализацията на търговията, премахването на редица административни ограничения, довършване на законодателството, свързано със структурната реформа, държавните поръчки и т.н. Надяваме се, че Народното събрание ще подкрепи тази законодателна програма.
Както вече посочих, отговор на поставения въпрос е даден, в това число с цифри и факти, по време на дебатите на 5 април 1999 г., така че върху тази част няма да се разпростирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Завиждам Ви на спокойствието.
Разбира се, моите въпроси ще бъдат странни за Вас. Аз не съм бил слуга на комунизма и не съм бил слуга на Западния свят. Аз съм свободен човек и съм си у дома в Америка. Както знаете, три телевизионни предавания в 51 щата за една седмица. (Смях и оживление в блока на СДС.) Дебат с конгресмени и дебат със сенатори. Никой друг български политик не е допуснат на такава трибуна да съветва господин Клинтън да спре войната и да докара план "Маршал" тук, да докара инвестиции и да направи Балканите и балканския парламент възможни и да спре тази вероломна политика срещу нашите съседи.
В инвестиционната ви програма има скандали, корупция и постоянно бягство на инвеститори. Затова вие нямате право да бъдете спокойни и нямате право да бъдете арогантен във Вашия адрес към един народен трибун от ранга на Жорж Ганчев. (Смях и оживление в блока на СДС.)
Българското производство е без протекция. Заливат ни чужди стоки и българският производител умира бавно и Вие и вашето правителство ще сте виновни, които в последните 2 години оставихте без протекция българския производител.
Подмяната на политическия елит в България, току-що уволнихте господин Писков във Военните заводи, със седесарски кадри - неподготвени, необразовани, гладни и с голяма стръв да си пълнят джобовете, както и комунистите го направиха, по техния си образец, червени и сини стигнаха дотам, че с подмяната на истинските професионалисти уязвиха Отечеството.
Аз ви умолявам да разберете, че с тази цензура, която вие поставяте върху всички такива като мен, вие тръгвате точно по тертипа на Милошевич, за което моя приятел Вук Драшкович беше изгонен от правителството. (Смях и оживление в блока на СДС, реплики.)
И ви умолявам да пуснете тези три интервюта в Съединените щати по Българската национална телевизия да чуе българският народ и другата страна на медала, а не само този на вашата седесарска олигархия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Петър Башикаров да развие своя актуален въпрос относно предоставяне на въздушното пространство на Република България за извършване на бойни действия от силите на НАТО в Съюзна република Югославия. Заповядайте.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос към министър-председателя е следният:
Уважаеми господин министър-председател, на 25 март 1999 г. Народното събрание прие Декларация относно изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност, в т. 1 от която се заявява, че: "Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия".
С нота от 17 април 1999 г. Северноатлантическият съвет поиска достъп до въздушното пространство на Република България за извършване на военни действия от силите на НАТО в Съюзна република Югославия.
На 28 април правителството сключи споразумение, с което приема искането на НАТО. Предстои ратификацията на това споразумение на 4 май. Още сега обаче международните експерти и специалисти по международно право изразяват компетентно становище, че подобно решение означава въвличане на България във военни действия срещу Югославия. Те се позовават на редица международноправни документи, в това число на Резолюцията на ООН от 1974 г., в която се казва: "Като агресия се квалифицира и действия на държава, позволяваща нейната територия, която тя е предоставила в разпореждане на друга държава, да се използва от тази друга държава за извършване на акт на агресия против трета държава".
От друга страна, юридическият свят е приел, че всяко подпомагане на една дейност е форма на участие или съучастие в тази дейност. В наказателното право такава форма на участие се свързва със същата отговорност, с която се свързва и самото извършителство.
Във връзка и с изложеното, питам, господин министър-председател: предоставянето на въздушното пространство на Република България не е ли форма за косвена намеса във военни действия срещу Съюзна република Югославия и не противоречи ли на т. 1 от приетата от Народното събрание декларация на 25 март 1999 г.? И ако предоставеното от вашето правителство въздушно пространство на Република България за военни действия срещу съседна държава не е косвено участие, какво е тогава косвеното участие, според Вас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Башикаров! Правителството, разбира се, се съобразява напълно с декларациите на Народното събрание, включително тази от 25 март т.г. Ние я разглеждаме в нейната цялост. Ще припомня, че в нея е изразена солидарност, цитирам: "с евроатлантическата общност в усилията й да се предотврати по-нататъшното задълбочаване и разрастване на кризата в Косово". Беше отправен и призив към правителството на Съюзна република Югославия да подпише споразумението за мир. Нещо, което, за съжаление, и досега не е направено. Потвърден беше цивилизационният избор на страната за членство в НАТО. Изрично се посочва, че декларацията от 25 март се съобразява и с предхождащата я Декларация по косовската криза от 23 октомври 1998 г.
Заявявам, че в своите действия правителството на България изцяло се придържа както към духа, така и към буквата на тези декларации, които имат за цел да обявят ангажираността на страната ни да съдейства на международната общност за ограничаването на кризата в Косово и намирането на изход от нея на основата на трайно политическо действие.
Бих искал да отбележа, че отправеният актуален въпрос е формулиран така, че не съответства нито на текста на декларацията на Народното събрание от 25 март, нито на съдържанието на споразумението с НАТО, което предстои да се ратифицира от Народното събрание. В декларацията става дума за пряко или косвено участие във военните действия в Съюзна република Югославия, а не за ненамеса в конфликта в Косово по косвен път - цитирам Ви: "ненамеса в конфликта в Косово по косвен път" - това е Вашият въпрос, който задавате.
Както вече подчертах, след завръщането си от Брюксел, споразумението с НАТО не се отнася до предоставяне на, пак цитирам: "до ограничено въздушно пространство" - край на цитата, а до точно определен режим за транзитно преминаване на въздухоплавателни средства на НАТО през определена зона от въздушното пространство. Този режим отчита в максимална степен интересите на България и на българските граждани. Ще се предприемат необходимите мерки за безопасно преминаване на въздухоплавателните средства на НАТО, включително мерки за сигурността и защита на други въздухоплавателни средства, както и на гражданите и гражданските и военни обекти на територията на страната.
Не считам, че предоставянето на зона от българското въздушно пространство на НАТО по силата на споразумение, което ще се ратифицира от Народното събрание, се намира в противоречие с чл. 1 на Декларацията на Народното събрание от 25 март 1999 г. България не проявява никаква инициатива - нито пряка, нито косвена, за участие във военните действия в Съюзна република Югославия, а само продължава да подкрепя усилията на международната общност за ограничаване разрастването на конфликта в Косово и то на основата на ратифицирано предварително от Народното събрание споразумение "Партньорство за мир" за статута на Въоръжените сили. Ние продължаваме да се стремим към запазването на добросъседски отношения със Съюзна република Югославия, като подчертавам, че още от началото на конфликта твърдо се обявихме за запазване на нейната териториална цялост.
Във въпроса си Вие поставихте нова трактовка на термина "агресия". Искам да Ви съобщя, че когато ратифицира същото споразумение румънският парламент - двете камари на румънския парламент, там изрично сред политическите мотиви се заявява: Румъния не бива въвличана в агресия, тъй като действията на НАТО, въздушните операции на НАТО над Съюзна република Югославия не са определени от Съвета за сигурност като агресия. Така че и Вие нямате основание във Вашия въпрос да задавате по този начин трактовка на понятието "агресия". Казвам само какво са направили вашите румънски колеги и ви посочвам изхода за Българската социалистическа партия, за да подкрепите и вие като едни истински европейци, солидарни с цяла Европа, ратификацията на споразумението. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Башикаров за реплика.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Не съм съгласен с това, че аз въвеждам нови понятия, тъй като се позовавам на текстове, записани в Резолюцията на Организацията на обединените нации от 1974 г. и мнението на компетентни специалисти в областта на международното право, които стъпват на международните норми и практика.
За съжаление, трябва да констатирам, че Вашето тълкувание се различава от тяхната оценка на казуса, който разглеждаме. Страхувам се, че и съседните страни, в това число и Съюзна република Югославия, ще оцени това действие в съответствие с международното право като враждебен акт на българската страна. Всичко това означава, че България е въвлечена във войната, въпреки волята на болшинството български граждани и точка първа от Решението на Народното събрание от 25 март. По този начин страната ни се поставя в една безперспективна и губеща позиция.
За мен и очевидно за болшинството български граждани стои и въпросът дали по силата на изразената от Вас логика и по същите причини няма да пуснем в страната и натовски войски в бъдеще? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
За дуплика има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Башикаров! Разбира се, когато страната се намира в труден момент, могат да се правят всякакви предположения. Могат, с опасения, да се разискват всякакви варианти. Аз не мисля, че е добронамерено спрямо България обаче да се твърди без съседната ни страна - Югославия, да твърди това, че България е въвлечена във война. Това не си го позволяват сръбските управляващи (ръкопляскания от СДС), това, което правите вие със собствената си страна. Все пак трябва да имате известно чувство за някаква балансираност и трябва да има известна националноотговорна позиция. Не е националноотговорна позиция вие в момента да клеветите страната си, че воюва с друга страна. Това правите в момента. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов да развие свой актуален въпрос относно постигането на споразумение за достъп на НАТО до въздушното пространство на страната.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Веднага след връщането Ви от Брюксел Вие съобщихте, че сте постигнали съгласие за съдържанието на споразумението за предоставяне на достъп на НАТО до въздушното пространство на страната. Правителствената служба заяви на 23 април 1999 г., че кабинетът одобри текст на споразумение за водене на преговори между Република България и НАТО за транзитно преминаване на въздухоплавателни средства на пакта в рамките на операция "Съюзна сила". Правителството е упълномощило заместник-министърът на външните работи Константин Димитров да води преговорите и да подпише споразумението.
На пресконференция на 27 април 1999 г. министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова заяви, че се извършват нови уточнения на текстове на документите, с които България ще предостави въздушното си пространство на НАТО.
Моят въпрос е формулиран по следния начин: Моля да отговорите събирал ли се е Министерският съвет, за да актуализира текста на споразумението и в какво се състоят различията спрямо съгласуваните от Вас договорености?
Искам да добавя, че Вашите действия доказват, че Вие желаете при сключването на споразумение за НАТО да получите колкото е възможно по-голяма сигурност за България. Има ли случаи за искани от Вас действия, които НАТО не е одобрило и те не са вписани в приложените ноти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник-председателя господин Сендов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сендов! Както ви е известно на 17 април 1999 г. НАТО отправи искане до Република България за предоставяне на неограничен достъп до въздушното пространство на страната във връзка с операция "Съюзна сила" по налагане на мира на територията на Съюзна република Югославия, отчитайки дългосрочните интереси на България и с оглед Декларацията на Народното събрание относно кризата в Косово, съответно от 23 октомври 1998 и от 25 март 1999 г., включително заявената в тях от Народното събрание готовност Република България да предостави на НАТО достъп до въздушното си пространство съгласно Конституцията, законите на страната, рамковия документ "Партньорство за мир" и Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните - партньори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните Въоръжени сили. Край на цитата.

Българското правителство предприе спешно консултации с НАТО за уточняване на обхвата на искането на достъп до въздушното ни пространство. Нашето разбиране беше, че България не може да предостави неограничен достъп на НАТО до цялото въздушно пространство на страната, което би било в разрез с принципите на нашия национален суверенитет. Същевременно заявената въз основа на единната позиция на всички български институции готовност за съдействие на усилията на международната общност, насочени към прекратяване на насилието в Косово и постигането на трайно политическо решение на кризата, може да бъде реализирано чрез осигуряване в съответствие с Конституцията, законите и международноправните задължения на страната на регламентирано транзитно преминаване през наша територията на въздухоплавателни средства на НАТО във връзка с операция "Съюзна сила".
Ръководено именно от тези съображения, българското правителство предложи на НАТО въпросите, свързани с такова транзитно преминаване, да се уредят на основата на двустранно споразумение, отчитащо необходимостта от адекватни гаранции за националната сигурност на страната, предвиждащо съответни мерки за гарантиране на сигурността на гражданите на страната, на гражданските и военни обекти на нашата територия, както и интересите и безопасността на българското гражданско въздухоплаване и на международното. Трябва да заявя, че нашият подход срещна пълно разбиране на партньорите ни от НАТО, които изразиха готовност да преговарят незабавно по същество за сключване на подобно споразумение. В рамките на консултациите, за които споменах, бяха очертани основните области, които следва да урежда споразумението. На тази основа българското правителство одобри проект на споразумение като основа за водене на преговори и упълномощи свой представител да проведе преговорите и сключи споразумението - заместник-министъра Константин Димитров.
Материята, която се урежда със споразумението, е комплексна и специализирана. Преговорният процес изискваше постоянна координация и съгласуване на подходи и работни позиции. По тази причина с оглед максимално облекчаване на процеса по изработване и сключване на споразумението, двете страни се съгласиха да се възползват от възприетата в международното право практика за сключване, чрез размяна на ноти, които, заедно с приложенията към тях, съставляват споразумението. В хода на преговорите естествено се наложи внасянето на уточнение и изменение, взаимно адаптиране на позициите, търсенето на компромисни формули, отразяващи в най-голяма степен както общите, така и индивидуалните интереси на договарящите се страни. Вие добре знаете, че това е нещо съвсем нормално в международната преговорна практика. Всеки политико-правен документ, какъвто е един международен договор, в крайна сметка е резултат от постигането на обща воля, съгласувана на основата на взаимно отчитане на интересите на договарящите се. Естествено ние се стремяхме споразумението в максимална степен да отрази интересите на нашата страна. И това бе заложено в мандата на българската делегация. Ще припомня основните му елементи, макар че правителството нееднократно ги е излагало пред българската общественост.
Първо, получаване на засилени гаранции от НАТО за сигурността на България, не по-малко категорични и действени от тези, предоставени на други съседни на Съюзна република Югославия страни - партньори, съдействащи на НАТО.
Второ, регламентиране на транзита на въздухоплавателни съдове на НАТО по такъв начин, че да се гарантира сигурността на българските граждани, гражданските и военни обекти на територията на страната.
Трето, максимална защита на интересите на гражданското ни въздухоплаване.
В хода на преговорите нашата делегация се придържаше твърдо към този мандат и независимо от наложилите се в хода на преговорите отношения и промени, отнасящи се до формата на споразумението, редакцията на отделните текстове, уточняването на конкретните технически параметри и показатели по отношение на принципните въпроси, без колебание мога да заявя, че българските интереси бяха защитени и отразени по оптимален начин. Така че в отговор на конкретния Ви въпрос, господин Сендов, само ще отбележа, че нямаше основание за преразглеждане на мандата на нашата делегация и по тази причина Министерският съвет не е разглеждал този въпрос.
Както знаете, споразумението вече е факт. То е внесено официално в Народното събрание за ратификация и е на разположение на народните представители. При внасянето му Министерският съвет, разбира се, отново направи пълен преглед на постигнатото и се произнесе със своето предложение за ратификация от страна на Народното събрание.
Вие сам можете да се запознаете с това споразумение и сам да се убедите във верността на това, което казвам. Не ми е известно друга страна, освен България, която не е член на НАТО, да е сключила такова широкообхватно споразумение, регламентиращо в подробности условията и модалностите на транзитното преминаване и осигуряващо в оптимална степен интересите на страната. Ние сме първата страна, която успя да постигне това и точно затова говорим за голям външнополитически успех на България. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата заместник-председателят господин Сендов за реплика.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Благодаря, господин Костов, за пространния отговор. Няма да го коментирам, тъй като вече имаме нотите, и аз съм се запознал с тях. Аз очаквах, че Вие сте направили някои по-сериозни предложения, по-конструктивни, защото това, което е изложено в нотите, които ще обсъждаме тук подробно, съвсем не отговаря на моето разбиране за това как трябва да бъде защитена България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник-председателя господин Сендов.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, не се провиквайте. Сега сме във време на отговор. След репликата има дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз вземам дуплика, за да кажа съвсем ясно две неща.
Първо, това споразумение има ясно изразен технически характер. По същество споразумението е в двата анекса и двата апендикса към тях. Нищо няма да разберат българските граждани, но това е такава материя, твърде сложна, която посочва определени точки във въздушното пространство на България, определени честоти и т.н., и т.н.
От тази гледна точка аз не знам как човек може да охарактеризира едно такова техническо по съдържание споразумение като неотговарящо или негарантиращо сигурността на страната. Обаче вътре в това споразумение, в своята не техническа, а съдържателна част, има ясно изразени гаранции и аз съвсем отговорно твърдя, че тези гаранции са не по-малко категорични. Напротив, това са първите писмени гаранции, част от споразумение. И затова казвам, че никоя друга страна няма постигнато такова нещо, записани между България и НАТО.
Така че точно в това се състои големият успех на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за процедура господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моят процедурен въпрос е лично към Вас, господин председателю. От сутринта Народното събрание осъмна в блокади, в заграждения. Настоявам пред народното представителство да обясните кое налага и от кого ни пазите. Да има струпани конни полицаи, непрекъснато да пристигат автобуси, претъпкани с полицаи. Нас, народните представители, да ни проверяват за пропуски на 50 м от (шум и реплики от СДС) сградата на Народното събрание.
Обяснете тук, пред всички народни представители от кого и от какво ни пазите? След като чуваме тук убедителните отговори на министър-председателя за спокойната обстановка и атмосфера, за гаранциите, които ни дава този и онзи за сигурността на гражданите и на държавата изобщо, обяснете кое налага тази изключителна система за сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мерджанов, мерките за сигурност и запазването на обществения ред, извън сградата на Народното събрание, е от компетентността на съответните органи на МВР. (Реплики от ДЛ.)
От името на парламентарна група - господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Вземам думата не да коментирам току-що получените отговори, но съм длъжен да припомня, че беше време - и всички помним това време, когато министър-председателят декларираше, че въздушното пространство на България не е дадено и няма да се предоставя за удари срещу съседна Съюзна република Югославия.(Силен шум, реплики и смях от СДС.)
Днес Вие, господин министър-председател, заявихте, че в момента на нас ни предстои да ратифицираме едно техническо споразумение, т.е. Вие политически сте дали своя отговор още преди шест месеца, така както ние Ви питахме и по този повод Вие обявихте и мен, и медиите, които поставяха тези въпроси, в заплаха за националната сигурност. Аз питам кой заплашва националната сигурност, уважаеми господин министър-председател? Този, който задава въпросите или който предоставя въздушното пространство на Република България?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Тези, които викат: "Грабвайте оръжието!".
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вчера, господин министър-председател, София беше поразена от ракетен удар. (Смях от СДС.) Необяснима е реакцията на дясното мнозинство. Ние втори ден поставяме настойчиво въпроса ще има ли информация от правителството - подробна, обстойна информация за народното представителство, за българското общество, макар че много от нещата са ясни на хората.
Падащите ракети поразиха преди всичко тезите на премиера, че няма рискове - военни и политически - за нашата сигурност. И проблемите не са толкова, както се опитват да внушат някои, в Българската армия, а в онези, които държат българския войник с вързани ръце. Цялата отговорност и за инцидентите, и за пълното ни военно безсилие носи държавно-политическото ръководство на страната: президентът, правителството, съответните министерства. Впрочем, наистина са очевидни усилията на правителственото мнозинство да си създаде сигурност преди всичко около сградите на Министерския съвет и Народното събрание, да мобилизира администрацията и членовете на бордовете за казионните сбирки в подкрепа на въвличането ни във войната.
Последните събития, уважаеми дами и господа, показаха липсата на елементарна връзка и чуваемост между Брюксел и София, между НАТО и българското правителство. Ракетите разбиха илюзиите, че някой може да ни гарантира сигурността. От кого? От Югославия? От която ще ни защитават, макар че заплаха от нея едва ли съществува. (Смях от Народен съюз, реплики от СДС.) И възниква въпросът кой ще ни запази от "защитниците от НАТО", които дълго време след ракетния удар в София ни увещаваха, че нямат нищо общо с инцидента.
На следващо място, уважаеми дами и господа народни представители, свидетели сме на пълна парализа на институциите. Все така неадекватна е реакцията на мнозинството в българския парламент. Изтеклата седмица очерта две основни тенденции в работата на народните представители отдясно: пълно безхаберие и липса на каквато и да е чувствителност към тревогите на обикновения български гражданин; второ, затрупване на парламента с некачествени, калпави закони, само и само да се уплътни дневният ред; и трето, което е особено важно, под сянката на войната - това трябва да разбере българският гражданин днес, вие се опитвате да прокарате закони като този за поръчките, за хазарта, с които да решавате единствено тясногруповите и партийните си интереси.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Лапаницата, лапаницата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Горнобанската ракета, уважаеми дами и господа, дойде като поредно доказателство за пълната обърканост и безпомощност на правителството. (Смях от СДС.) Хаосът в изпълнителната власт е очевиден. Противоречиви информации и коментари излъчва Министерството на външните работи - сравнете изказванията на министъра и на неговия заместник. Чухме многобройни и взаимноизключващи се твърдения от Министерството на отбраната и от Министерство на вътрешните работи. Ние питаме какво трябва още да се случи, за да се разбере, че това правителство няма адекватно поведение в условията на кризисни ситуации?
Закономерно възниква въпросът - метафората е случайно избрана - има ли пилот в самолета на държавното ни управление? Вместо да отговорят на логичните, на тревожните въпроси управляващите се занимават само с опозицията, главно с БСП. Отговори няма и затова най-естествено е, уважаеми дами и господа народни представители, ръководствата на някои министерства, най-вече това на отбраната и на външните работи, незабавно да подадат оставка. (Смях и реплики от СДС.) С този екип на изпълнителната власт сигурността на страната е заплашена многократно и затова ви призовавам своевременно да си стягате багажа. Благодаря. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата народният представител господин Руси Статков, за да развие своя актуален въпрос относно осигуряване на средства от правителството за заплащане на имуществени вреди, причинени на граждани от град Брезник при прелитане на чуждестранни военни самолети. Заповядайте. (Реплики от СДС.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! В Благоевград Вие сте заявили, господин министър-председател, че ние много сме притеснени от непрекъснатите влитания на НАТО-самолети. Бих продължил по-нататък Вашата, разбира се и моя мисъл: тези незаконни влитания, господин министър-председател, заедно с ракетите, доведоха до нанасяне вече на вреди не само в Брезник и не само за десетки и стотици хиляди лева, тъй като един прозорец, едно стъкло струва 9 хил. лева квадратен метър, а много повече, уважаеми колеги отдясно - особено, които сте юристи. Нанесоха и неимуществени вреди, свързани с ужаса, свързани с онзи стрес, който вече от февруари досега, особено в моя избирателен район в западния край, продължава. А вече и за всички.
Господин министър-председател, аз мисля, че основният проблем, следствие от когото са тези вреди, са именно нарушенията на Конституцията, които Вашето правителство извършва, а именно: Вие не изпълнявате чл. 105 от Конституцията, който Ви задължава да гарантирате националната сигурност като осъществявате общото ръководство върху Въоръжените сили. Вие, господин министър-председател, по същество това не го правите вероятно, защото не можете, не желаете или умишлено правите нещо друго, въпреки че се смеете в момента, искам да кажа за радиослушателите, които не ви виждат, и това е една неестествена реакция. Вие, господин министър-председател, още веднъж потвърждавате с тази неестествена реакция неадекватността на правителството на Република България в основното конституционно задължение. (Реплики и смях от СДС.)
Аз мисля, че тук трябва да се припомни, че за нанесените щети Вие трябва да отговаряте по много закони, в т.ч. и този, който е свързан със задълженията на държавата при вреди на граждани. Няма да се впускам в юридическите подробности, а ще кажа, че не е нужно българските граждани, в т.ч. и хората от Брезник, колеги от дясно, да ходят в съда. Вие трябва щом се предяви искът, веднага да го признаете и да се гарантира със средства. И не само да се гарантира, а те да бъдат изплатени незабавно. И не само за имуществените, а и за неимуществените вреди. Защото, ако вие се смеете, колеги отдясно, ако вие престъпно и безотговорно се смеете в момента, българският народ не се смее.

Ето затова аз се обръщам към министър-председателя на Република България с три неща:
първо, да се извини от тази трибуна на българския народ за престъпната си и безотговорна политика до момента спрямо него, за напрежението, за онзи стрес, който е в народа, господин министър-председател, за който и радио "София" започна да говори от тази сутрин;
второ, правителството да осигури плащане на всички онези искове за материални и нематериални щети;
трето, да се оттегли внесеното предложение в Народното събрание за споразумение с НАТО, което предстои да бъде сключено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Ако Вие имате капка морал и отговорност, ще го направите. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов. (Шум и неразбираеми реплики в залата.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин Статков! И аз ще кажа за радиослушателите, че когато започнахте да говорите, тъй като те не виждат, цялото ръководство на БСП, с едно-единствено изключение, напусна залата. Очевидно твърде сте доскучали на своите собствени ръководители. (Ръкопляскания от ОНС.)
И като оставя настрана Вашата риторика, която очевидно е нетърпима дори за Вашите съпартийци, на въпроса ще отговоря така:
Това, което интересува гражданите без застраховка, но пострадали от такива вреди, е, ще получат ли те пряко от държавата обезщетение. На този въпрос отговарям утвърдително. Вредите на гражданите ще бъдат възстановени от държавата. Установяването на причините и техния размер ще се извършва от органите на Гражданска защита по реда на Постановление на Министерския съвет № 27 от 1984 г. за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии и от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет, създадена с Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и катастрофи...
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Стихийни бедствия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ... приет с Постановление на Министерския съвет № 18 от 1998 г. Цитирам неща, които са важни за хората и очевидно не са важни за Вас. Нали това ме питате? Нали хората трябва да чуят точно основанията, чрез които да се мотивират? Постановление на Министерския съвет № 18, обн. в "Държавен вестник", бр. 13 от 1998 г.
Затова вероятно ще бъдат използвани и средства от Резерва за неотложни и непредвидени разходи. Органите на Гражданска защита могат да бъдат сезирани от съответната община или пряко от засегнатия. За сведение на гражданите, тази комисия ще има следващо заседание на 13 май т.г.
Случаите, при които може да се установи виновно поведение на извършителите или поведението не е съобразено с нормите на вътрешното и международното право, в зависимост от конкретния случай, държавата ще предяви регресен иск по установения в международните договори ред. Независимо от всичко това след края на конфликта Република България ще включи претенциите си за компенсации към НАТО за всички заплатени от него вреди на пострадали граждани.
Снощи първият въпрос, който поставихме на посланиците от НАТО, беше да поемат щетите от падналата ракета в Горна баня. И отговорът беше, че те приемат отговорността, финансовата отговорност за щетите, и ще компенсират пострадалите - както материалните, така и, разбира се, нематериалните щети. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, колеги! Няма да се хващам на Вашия призив за риториката и на Вашите полуусмивки, господин министър-председател, защото Вие не сте този, който ще оценява моята работа, а българският народ! (Шум и ръкопляскания от блока на СДС.)
Второ, Вие не отрекохте нищо от това, което аз поставих в моя въпрос. Следователно това, което колегите отдясно в момента имат като реакция, говори отново за неадекватност, говори за безотговорност, защото от месец февруари досега аз поставям именно проблемите на моите избиратели. А те са свързани с тази война, в която вие в момента въвличате страната. От месец февруари досега Вие отговаряте неадекватно и хората казват: "Не ни е яд, че ни лъжат, яд ни е, че мислят, че вярваме!"
Господин министър-председател, с политиката преди войната Вие превърнахте България във второ Косово. Не само Лом, не само Чипровци, а и много други градове вече са поставени на ръба на оцеляването. Аз неслучайно се обърнах към Вас да оттеглите това, което сте внесли като споразумение. Вие се опитахте да унижите колегата Башикаров, но ясно е записано във вашата нота, че България оказва пълна подкрепа на тази акция. Тази война считате за справедлива и тук имате аргументи, че тя не е срещу народа на Югославия и т.н. Това говори за истината, а именно, че вие въвличате в театъра на военните действия, колежке, с усмивка го посрещате (обръща се към госпожа Екатерина Михайлова), България. Защото сега вече България няма да има, ако вие ратифицирате с вашето мнозинство, няма да има, независимо от вашите декларации, запазено място.
Вие се опитахте да противопоставите дадени места от Северозападна България спрямо други. Не сте включили язовира в Михайловград, не сте включили и много други места. Но и тези, които сте ги включили, ще подлежат на действията на противовъздушната отбрана на Югославия, защото те ще се отбраняват. И при отбраната няма да има по-малко и повече сигурни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Ето затова, ако имате морал, оттеглете внесеното проектоспоразумение. (Шум и неразбираеми реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
За процедура има думата Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз Ви умолявам, господин председател, да не допускате някои господа отдясно, хора, които съм учредил от 1989 г., нито един от вас не е бил там, включително и министър-председателят, който беше съветник на червеното КНСБ на "Кръглата маса", да не наричате сръбски шпиони хора, които са хвърлили американския си паспорт, хора, които са дошли да служат за нищо десет години. Нямате право! Нямате право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вас ли Ви нарече някой? Не съм чул.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Моля да бъдете така добри да не наричате така хората, които са патриоти в тази държава и са доказали своята българщина, които подкрепиха единствено депутатите, избрани с листата на Българския бизнесблок. Ние не ви гласуваме вот на недоверие в такъв тежък момент на война в съседна Югославия. Това доказва нашия патриотизъм, това доказва нашето съпричастие с вашите трудности.
И оттук - вие нямате право като фашистите в Хистелмах през 1937 г. да размахват показалец срещу евреите и да им чупят витрините, защото били американски или английски шпиони. Същата тактика е и тази, която чух. Моля, санкционирайте вашите колеги отдясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител господин Руси Статков да развие своето питане относно действията на правителството на Република България за сключване на междудържавна спогодба със Съюзна република Югославия за социално осигуряване. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Нещастник, както казва Жорж Ганчев!
Господин председател, господин министър-председател и колеги! В тази обстановка, в която вие се опитвате да вкарате страната във война чрез незаконна пропаганда против мира, чрез нарушаване на всичко онова, което е свързано с българското законодателство, аз съм поставил за питане проблем, който касае мира. (Министър-председателят Иван Костов отива към банките на СДС.)
Няма да продължавам, господин председател, докато министър-председателят не заеме мястото си. И искам от Вас да се намесите най-сетне като председател на Народното събрание. И да вземете мерки, защото това наистина надминава всякакви граници!
Господин министър-председател, Вие имате място в тази зала. Мисля, че с това отново нарушавате Конституцията, отново не уважавате българското Народно събрание. Няма да поставям по-нататък въпроса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата народният представител господин Иван Бойков да развие своя актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков относно икономическото състояние на "Антибиотик" АД, град Разград.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Господин председател, аз исках министър-председателят да си заеме мястото и да ми дадете думата по-нататък. Какво правите Вие? (Господин министър-председателят Иван Костов е седнал на първата банка в дясната страна на залата и разговаря с народен представител.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, седнете си на мястото!
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е относно икономическото състояние на "Антибиотик" АД, град Разград. Задал съм го възможно най-кратко, защото чакам да чуя задълбочения отговор от Ваша страна, господин Божков. Но въпреки всичко, ще прочета 2-3 пасажа от моя преамбюл към въпроса.
"Антибиотик" АД, Разград е едно от най-големите предприятия във фармацевтичната индустрия на страната ни. Той има много голямо значение както за цялата икономика, така и за хората от град Разград, където остана най-голямото работещо предприятие и ангажира голям брой хора, дава им препитание.
Финансовите резултати обаче на фирмата вървят стремглаво надолу. От печалба през 1997 г. 11 млрд.лв. до 828 млн.лв. загуба за 1998 г. И само за първото тримесечие на 1999 г. - около 500 млн.лв. загуба.
И сега ще Ви кажа моите въпроси и се надявам да получа конкретен отговор на тях.
На какво, според Вас, се дължи лошото състояние на фирмата, господин Божков? Удовлетворява ли Ви начинът на ръководството и действията на Управителния съвет и на изпълнителния директор? Не смятате ли, че битката за надмощие по отношение на приватизацията на "Антибиотик" АД ще доведе фирмата до съдба, подобна на тази на Варненската корабостроителница? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на промишлеността господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Въпросът за икономическото състояние на "Антибиотик", Разград налага да Ви запозная с данни за обема на произведената и реализирана продукция, натоварването на производствените мощности, както и да анализирам разходите от дейността на дружеството през 1998 г., сравнени с тези през 1997 г. През цялото време ще правя сравнение между 1997 и 1998 г., за да следим дали състоянието е такова, каквото според Вас е.
Натоварването на основните ферментационни мощности през 1998 г. е 38 на сто, през 1997 г. - 37,3 на сто.
По отношение на производството и реализацията на готови лекарствени форми резултатите за сравняваните периоди са следните:
- флакони - за 1997 г. - 18 млн. 129 хил.бр., за 1998 г. - 14 млн. 738 хил.бр.;
- капсули - през 1997 г. - 80 млн. 013 хил.бр., през 1998 г. - 94 млн. 214 хил.бр.;
- сиропи - през 1997 г. - 667 хил.бр., през 1998 г. - 710 хил.бр.;
- таблети - през 1997 г. - 3 млн. 359 хил.бр., през 1998 г. - 3 млн. 584 хил.бр.;
- умвенти - през 1997 г. - 2 млн. 381 хил.бр., през 1998 г. - 2 млн. 631 хил.бр.;
- разни - общо през 1997 г. - 1 млн. 111 хил.бр., през 1998 г. - 808 хил.бр.
Снижение всъщност има само за групата "Флакони", поради намаления износ за Русия и бившите републики, през втората половина на 1998 г.
Произведени са всичко антибиотици, приравнени в килограми:
През 1997 г. - 224 517 кг, а през 1998 г. - 213 912 кг.
Приходите от продажби през 1997 г. са: 52 млрд. 623 млн.лв., а през 1998 г. - 49 млрд. 630 млн.лв.
През двете години финансовите приходи от положителни разлики от промяна на валутните курсове са съответно за 1997 г. - 7 млрд. 483 млн.лв. и, разбира се, за 1998 г. - само 3 млрд. 620 млн.лв, по очевидни причини.
Анализът на разходите достатъчно ясно обяснява причините за намалената ефективност на дейността.
Разходите за материали са съответно за 1997 г. в размер 21 млрд. 694 млн.лв. и за 1998 г. - 26 млрд. 779 млн.лв.
Причините за увеличените разходи на материали се дължат на увеличените цени на електроенергията и природния газ след месец април 1997 г.
Голямата рентабилност на продажбите през първото полугодие на 1997 г. е над 3 пъти по-голяма от нормираната в производство на лекарства - 77 на сто.
Увеличението на стойността на щатския долар от 420 лв. през месец декември 1996 г. до 2920 лв. през месец март 1997 г. имаше решително влияние за печалбите както от износ, така и от местния пазар.
По-голямата част от суровините, с които се работи в "Антибиотик" са вносни. А реализираната продукция през първите месеци на 1997 г. е произведена със суровини, закупени през месеците ноември и декември 1996 г., т.е. себестойността й е формирана на база нисък валутен курс спрямо лева.
Цените за износ представляващи около 65 на сто от продукцията на "Антибиотик" са валутни и се определят от международния пазар.
При една и съща валутна цена рязкото увеличение на левовата равностойност е довело до формирането на твърде високи резултати, респективно на облагаема счетоводна печалба.
Действащото през този период Постановление № 128 на Министерския съвет за ежеседмична промяна на продажните цени на лекарствата спрямо централния курс на БНБ за щатски долар при една и съща себестойност произведена продукция, са закупени суровини при нисък валутен курс, също спомага за реализиране на нереални печалби.
През 1998 г. в условията на валутния борд и стабилния курс на лева спрямо долара естествено подобни тенденции не могат да се проявяват и резултатите от стопанската дейност на "Антибиотик" придобиват вече един нормален характер.
Втората причина, разбира се, след августовската криза е много сериозният срив на пазарите в Русия и страните от ОНД.
Третата причина е извършената през месец декември 1997 г. ревалоризация на дълготрайните материални активи, което увеличи размера на начислените амортизации от 194 млн.лв. през 1997 г. на 3 млрд. 299 млн.лв. през 1998 г.
Четвъртата причина е увеличеният размер на разходите за заплати и социални осигуровки от 7 млрд. 648 млн.лв. през 1997 г., на 9 млрд. 690 млн.лв. през 1998 г.
От изложеното дотук се вижда, че механичното сравняване на финансовия резултат на дружеството през 1998 г. спрямо 1997 г. е некоректно, тъй като не отчита огромното влияние на промените във валутните курсове, свиването на международните пазари и ревалоризацията на дълготрайните материални активи.
Отчетената счетоводна загуба за 1998 г. от 827 млрд. 898 млн.лв. е преобразувана съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, като се е формирала облагаема печалба в размер на 2 млрд. 240 млн.лв., за която са начислени данъци в размер на 829 млн.лв.
Получената облагаема печалба е в резултат на начислените лихви за несвоевременно внесени авансови вноски по данъка върху печалбата за периода януари-юли 1997 г., установени в данъчнооблагателен акт през по-късен период. Същите съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане не се признават за разход.
За да се придобие цялостна картина за дейността на "Антибиотик" през последните години, е необходимо да отбележат и финансовите резултати през тях.
През 1993 г. загубата е 15 млн. 625 хил.лв.
През 1994 г. загубата е 16 млн. 596 хил.лв.
През 1995 г. загубата е 36 млн. 366 хил.лв.
През 1996 г. печалбата е 558 млн. 924 хил.лв., при което 99,5 на сто от нея е резултат от положителната разлика при промяната на валутните курсове.
Отчетената загуба през първото тримесечие на 1999 г. се дължи основно на излизането на пазара на нов крупен китайски производител, който продава на изключително ниски цени.
Второ, забраната за употреба на тилозинфосфат, наложена от европейските ветеринарни инстанции. Този продукт беше с висока пазарна ефективност и сега не може да бъде заместен с равностоен по качество и предпочитание от потребителите.
За преодоляване на неблагоприятните фактори ръководството предприема следните мерки: усъвършенстване на технологията или придобиване на нова, за което са необходими съответни инвестиции; спиране на неефективно работещите производствени мощности, свързани с необходимостта от освобождаване на заетите в тези производства работници; търсене на нови пазари за готови лекарствени форми в хуманната медицина.
В момента в "Антибиотик" на базата на финансово-икономическия анализ на недостатъците от последната година е приета и се реализира оздравителна програма. Тя включва оптимизиране на производствената програма, преструктуриране на производствените звена като организация на технологичната работа и управленските функции, редуциране на персонала до брой оптимален за нормална работа и система за максимално намаляване на енергийните разходи.
Що се отнася до последната част на Вашия въпрос - аз не знам какво имате предвид. Вие вероятно знаете повече от мен за някаква битка за надмощие по отношение на приватизацията на "Антибиотик". Аз не съм чувал за такава битка за надмощие. Знам, че агенцията вече близо година провежда последователно преговори с консорциума от инвеститори, организиран от Дойче банк за приватизацията на три предприятия заедно. Информацията ми е от вчера от агенцията. Тя е, че всички клаузи по договора и текстовете на банковата гаранция са вече уточнени с купувача, ексклузивния срок за двустранното парафиране на проекта на договора е 3 май. От агенцията предполагат, че този срок ще бъде спазен, за да могат на 5 май да внесат за разглеждане и одобрение от надзорния съвет на агенцията договора за приватизацията на "Антибиотик".
Това е, което мога да Ви кажа. Надявам се, че бях достатъчно изчерпателен и удовлетворителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател!
На първия ми въпрос отговорът Ви е: "Не! Състоянието е добро!".
На втория: "Удовлетворява ли Ви начина на ръководство и действията на управителния съвет и изпълнителния директор?", доколкото разбрах отговорът е: "Да!" - от това, което ми казахте, макар че пряко не ми отговорихте.
На третия въпрос - битката за надмощие и така нататък - трябва да сте по-информиран от мен, след като една година текат преговори и не могат да се разберат помежду си участниците в процеса, но аз този въпрос специално си го задържам за по-нататък.
Искам да Ви кажа няколко неща.
Запитах Ви дали сте доволни от ръководството и действията на управителния съвет и изпълнителния директор по една причина, която е извън обективния живот. Пазарите Изток - Запад, е друга тема - кой ги загуби и за какво става въпрос. Сигурно сте наясно защо е неефективно производството, кой стои пред входа на завода, кой стои зад входа на завода, кой стои вътре в завода. Няма да цитирам фирми тук. Не искам да влизам в дребните скандали, но аз очаквах от Вас да чуя един анализ на това субективно, което е вътре и което може да се подобри.
Сигурно, например, знаете, че 1 млрд. лв. са изразходвани за ФК "Антибиотик" - Лудогорец и за реклами? Ако не знаете, позаинтересувайте се и ми кажете не съм ли прав, или съм прав. Сигурно тази справка я имате.
Сигурно знаете, че през 1998 г. при спадащо производство са назначени нови 80 човека? Пенсионерите работят в завода. Какво прави този изпълнителен директор?
Сигурно знаете, че за 1999 г. в оздравителната програма е предвидено 35 на сто натоварване на мощностите, а през 1998 г. този процент е бил 38? Каква оздравителна програма е това, господин Божков?! Тя е ликвидационна програма, затваряща програма на този завод.
И накрая, няколко основни въпроса - нали ще въвеждаме здравноосигурителна каса? От кой ще купува тази здравноосигурителна каса лекарства? Знаете ли, че разликата в цената на българските и вносните антибиотици е в пъти?
Знаете ли кой ще вземе комисионна от внос на антибиотици в България?
Защо са уволнени двамата председатели на профсъюзи, с които имах среща преди две седмица? Това също знаете ли го? Просто ме поканиха и ги уволниха след като си заминах.
И още, и още - серия въпроси, които си запазвам правото да Ви ги задам по-нататък в движение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за дуплика, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков!
Аз предполагах, че детайлната информация, която сте получили е от синдикалните лидери, но вероятно те не са Ви казали нещо друго, че съвета на директорите е приел тази оздравителна програма още през миналата година и тази програма предвижда освобождаване на 513 души от персонала. Това са 19 на сто от работещите. Мотивите са намаляване на обема и съкращаване на щата съгласно съответните членове на Кодекса на труда.
Вероятно не са Ви казали синдикалните лидери, че два месеца те са обсъждали с ръководството тази програма, след което изведнъж са решили да откажат да подпишат споразумението. И това е забавило всъщност извършването на съкращенията по-рано, така че не са назначавани нови хора, а просто не е имало възможност поради желанието на ръководството всичко да мине в един нормален тон на съвместни действия със синдикатите, затова е забавено и освобождаването на хората.
Аз обаче искам да се върна малко на въпроса за приватизацията, защото не знам ... Вие очевидно имате някакви данни, различни от моите, но продължаването на преговорите в продължение на няколко месеца за приватизацията на трите предприятия беше свързано не с избор на един или друг купувач. Ексклузивитет консорциумът около Дойче банк получи доста отдавна. Проблемът беше свързан именно с преговорите с Дойче банк и тези около него, свързани с искането на Дойче банк за преоценка на трите предприятия за постигане на нови условия на договора. Това са неща, които стават, разбира се, бавно, поради много голямата сложност на тройната сделка с трите предприятия. Аз не съм чувал да има различни кандидати, между тях да се води борба и оттук подобни инсинуации от трибуната на парламента мисля, че просто не си заслужава да се правят.
Аз много съжалявам, че Вие сте останали с такова впечатление. Знам, че общо взето имате положително отношение към Агенцията за приватизация и едва ли някой в този момент очаква от Вас Вие да хвърляте оттук едни абсолютно необосновани обвинения.
Надявам се всичко да бъде наред и другата седмица сделката да приключи, но към "Антибиотик" има интереси, наистина. Ако тази сделка не стане, ще се намери друг купувач, не е толкова страшно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Моля да поканите господин Евгений Бакърджиев в залата.
Поканете министъра на околната среда госпожа Манева в залата. Господин Бакърджиев моли за това малко разместване. И двамата министри са тук.
Моля квесторите да поканят госпожа Манева в залата.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Валентин Симов относно мерките на Министерството на околната среда и водите в случай на замърсяване на околната среда с диоксин и фурани.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е свързан с последиците, които вероятно ще търпи нашата страна, и по-скоро съм обезпокоен от това, което се изнесе в средствата за масова информация. За съжаление моят актуален въпрос малко се изтегли, но през времето, което мина, имаше немалко Ваши публикации, които се надявам, че са достоверни. Но имаше и публикации на Гражанска защита, които будят най-малкото съмнение в това замърсени ли са почвата, водите и въздухът на територията на Република България. В някои от тези публикации въпреки Вашите уверения, че такива замърсявания няма, че непрекъснато се контролира чрез подвижни лабораторни станции и се вземат проби от въздуха и водата, Гражданска защита заявява, че ще раздава противогази. Именно това ме безпокои, тъй като вземането на подобни превантивни мерки от страна на Гражданска защита логично води до въпроса, че ще бъде предизвикано някакво замърсяване.
Явно е, че корелацията между Гражданска защита и Министерството на околната среда не е добра. Поне така излиза на пръв поглед от тези статии. Именно в тази връзка аз зададох моя актуален въпрос. Към него искам да добавя и това, което видях със собствените си очи в един разрушен азотно-торов завод, където стотици тонове амониева силитра буквално са се изляли в канали, които се вливат в река Дунав. А всички знаем, че нитратите са най-опасни разтворени във вода.
Правят ли се и някакви измервания на замърсяването на река Дунав на територията на Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, въпреки че наистина в последно време в печата се представи достатъчно подробна информация, нещо повече, ние направихме достояние всички наши лаборатории - и в Националния център, и във всички районни инспекции, а също така подвижните коли по границата и всеки, които желае, може да погледне непосредствено на екраните на съвременната апаратура данните за състоянието на въздуха, аз намирам, че е необходимо още веднъж да ви дам подробна информация за състоянието на проблема.
На 2 април т.г. агенция АFP разпространи становището на господин Христос Зеферос, професор по физика на атмосферата в Солунския университет, според който на 26 март в резултат на бомбардировките в Сърбия и падналия дъжд са замърсени с диоксини и фурани Съюзна република Югославия, Албания, Гърция, Македония и България, а на 30 и 31 март - Австрия и Унгария.
Същите твърдения са разпространени и от програма "Хоризонт" на Българското национално радио на 3 април и впоследствие широко тиражирани в средствата за масово осведомяване. Именно тази информация е в основата на Вашия въпрос.
Но какви са фактите? Каква е реалната обстановка? Чрез системата за екологичен мониторинг Министерството на околната среда разполага със 74 стационарни пункта, разположени в 37 населени места, за контрол на качеството на въздуха: 16 от тези пунктове са автоматични станции с непрекъснат 24-часов режим на работа, а 6 са подвижни станции, които дават възможност да се измерва състоянието на атмосферния въздух във всяка точка на страната. Водите се контролират в 253 пункта, а от средата на 1997 г. е в действие и Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гамафон на територията на Република България. В реално време през всеки 10 минути се получават данни за състоянието на гамафона в цялата страна. В нито един от дните, посочени в съобщението на господин Зеферос, в страната не са наблюдавани отклонения от обичайните параметри за състоянието на атмосферния въздух. Отклонения не са регистрирани и в следващите дни, включително до днешна дата. Току-що ми беше представен последния бюлетин за състоянието на водите, въздуха и почвата - всички измервания, които са направени до обяд на днешния ден.
Разполагайки с реална информация за състоянието на околната среда, още на 3 април представител на Министерството на околната среда заяви категорично в централната емисия на Канал 1 на Българската национална телевизия, че в България няма замърсяване с токсични вещества, предизвикани от кризата в Югославия.
От 5 април насам три подвижни станции за контрол на качеството на въздуха извършват анализи във: Видин, Драгоман, Кюстендил, Трън, Сливница, Годеч, Калотина, Монтана, Дупница, Благоевград, Брезник, Сандански и всички останали населени места по западната ни граница. Редовно се вземат и проби от река Дунав преди и след Видин, а така също от езерото Панчарево и от дъждовни води. Резултатите показват обичайните за мястото и сезона качества на атмосферния въздух и водите.
От началото на този месец Националният център при Министерството на околната среда ежедневно, включително в почивни и празнични дни, изготвя информация за качеството на въздуха в страната чрез БТА, която се излъчва два пъти на ден по медиите.
Тук искам да изкажа своята благодарност на печата и електронните медии, които отделят все повече място и време за екологичните въпроси.
Освен обичайно контролираните замърсителите на атмосферния въздух и водите чрез газ-хроматографите и мастоспектрометър се анализират още девет вида полихлорни бефинили, 16 вида полиароматни въглеводороди, 21 вида органохлорни пестициди и 10 летливи органични съединения. Резултатите са значително под пределно допустимите концентрации. Това е факт, който сам по себе си говори, че няма допълнителни замърсявания.
Навсякъде, където работеха подвижни станции, гражданите и местните власти имаха възможност да се убедят на място в резултатите от контролната дейност. Досега нищо не ни дава основание да правим обръщение към населението, каквото Вие предлагате във Вашия въпрос.
Необходимо беше обаче да се представи на обществеността популярна и достъпна информация за диоксините и фураните - нещо, което беше направено на 6 април на пресконференция, отразена в голяма част от средствата за масова информация.
Въпросите, които са породили съмнения у вас, налагат отново да коментирам няколко съществени момента.
Най-напред искам да изтъкна, че диоксините и фураните са две серии трициклени ароматни съединения със сходни физични и химични свойства. Съществуват 75 изомера на диоксините и 135 изомера на фураните. Те нямат естествен произход, нито се произвеждат целево като продукти. Източници на замърсяване с диоксини и фурани са всички горивни процеси и особено при изгарянето на битови, опасни и болнични отпадъци, както и на утайки от отпадъчни канали, при които протичат термични реакции в условия на непълно горене.

Източник е автомобилният транспорт, а така също и изхвърлянето на индустриални отпадъци при производството на хлорфеноли и техните производни, третиране на дървесина с хлорфеноли в хартиената промишленост. И тук искам специално да подчертая, че и при пушенето на цигари имате отделяне на диоксини и флурани. В една добре задимена стая можете да търсите с по-голямо основание диоксини и флурани, отколкото в атмосферата на страната в резултат на пренос на такива вещества от Сърбия. Диоксините и флураните се намират в атмосферата в нищожни количества, които трудно се регистрират дори и със съвременна високочувствителна аналитична техника. Затова следенето им в атмосферния въздух не е предмет на мониторингова дейност нито у нас, нито в страните на Европейския съюз. По тази причина липсва и съответна нормативна база от пределно допустими концентрации.
Както вече споменах, основен източник на диоксини и флурани са инсталациите за горене на отпадъците. Поради факта, че концентрациите на тези вещества намаляват с увеличаване на разстоянието от източника, световна практика е следене на емисиите им непосредствено от инсталациите, за което има създадена и съответна нормативна база. С помощта на математически модели се оценява пренасянето им и отлагане върху повърхността на земята. Моделите са базирани на най-голямата промишлена авария в Севезо, Северна Италия, където през 1976 г. след избухването на химически реактор се е образувал облак от трихлорфенол. Отделеният диоксин, изчислен около 3 кг - това е количеството, което се е отделило при тази авария, прави един паралел, че в страната годишно количеството на отделения диоксин по наше изчисление е около 300 г, значи съотношенията свидетелстват за една наистина огромна авария, 85 на сто от диоксините и флураните от това количество се е отложило върху площ от 15 хектара на разстояние около 500 м от завода.
Такъв модел беше приложен и от нашия Институт за хидрология и метеорология. Резултатите показват, че даже при взрив с максимална мощност в Югославия при пренос с въздушни маси към България концентрациите намаляват повече от 1 млн. пъти.
За по-любознателните ще препоръчам брошурата "Диоксини и флурани", издание на Баварското министерство по регионално развитие и околна среда, която е на разположение в Информационния център на Министерството на околната среда.
Още на 5 април министерството направи запитване до лабораторията на проф. Зеферос в Солунския университет и до министерствата по околната среда и съответните лаборатории на споменатите по-горе страни. Отговорите отвсякъде бяха, че няма доказателства за замърсяване с токсични вещества и не очакват влияние в резултат на бомбардировките. От самата лаборатория на професора бе потвърдено, че това са само теоретични предположения без някаква конкретна обосновка и без доказателства за замърсяване в Гърция с диоксини и флурани. Ние продължаваме да поддържаме връзка с нашите колеги от министерствата на околната среда в съседните страни и до днес нямаме информация, която да потвърждава, че има данни за замърсяване с диоксини и флурани и с други химични вещества на тези страни.
В заключение, надявам се, че информация, която ви представям, ви убеждава, че Министерството на околната среда е взело и взема всички мерки за непрекъснато следене състоянието на околната среда, както и за своевременно информиране на населението.
Между органите на Министерството на околната среда, Гражданска защита и Министерството на здравеопазването се поддържа непрекъснато връзка. Направих проверка в Гражданска защита - не са давани никакви указания за раздаване на противогази, не зная откъде е Вашата информация. Такава официална информация и такова официално указание не е давано. В случай на най-малка заплаха от замърсяване с токсични вещества, в зависимост от тяхното естество населението ще бъде уведомено незабавно за мерките, които трябва да се предприемат. Това е задължение на Министерството на здравеопазването и на Гражданска защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
За реплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо министър, аз искрено се надявам, че тези факти от статистиката, които Вие днес казахте, са верни. И за да бъда напълно удовлетворен, би било резултатите от тези лабораторни станции, които всеки ден ви предоставят данните за пробите, да бъдат публикувани в средствата за масова информация, за да може обикновените граждани да правят сами сравнение дали има повишаване на замърсяването или не.
А относно това, което Вие визирате за Гражданска защита, съжалявам, че не си изразях статията от средствата за масова информация. Там даже е визирано и лицето, което е направило това изявление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вчера правителството създаде анкетна комисия относно инцидента в Горна Баня на 28 април 1999 г., която трябваше за 24 часа да отговори на поставените от правителството въпроси. Комисията успя да се справи със задачата си в срок и аз искам да прочета доклада на анкетната комисия пред народните представители.
Ето го обръщението на господин Евгений Бакърджиев:
"Като председател на назначената с Ваша Заповед Р-26 от 29 април 1999 г. комисия във връзка с инцидента в Горна баня на 28 април 1999 г. и в изпълнение на т. 2 и т. 3 от заповедта, предоставям на вашето внимание доклад относно установените от комисията причини за инцидента и предложения за конкретните мерки.
В изпълнение на поставените задачи комисията установи следното:
На 28 април 1999 г. в 21,21 ч. в зоната на видимост на радиолокационните средства на противовъздушната отбрана на Република България навлиза въздушен апарат на височина 9 хил. м със скорост 700 км в час. Същата в 21,37 ч. се насочва с курс 270о към държавната граница на Република България и нарушава въздушното ни пространство на височина 7 хил. м със скорост 900 км в час в района на с. Горна Мелна в 21,39 ч. и навлиза на дълбочина 50 км, непрекъснато снижавайки височината си и увеличавайки скоростта на полета.
В 21,42 ч. целта е излязла от полето за наблюдение на радиолокационните средства в района на гр. Банкя. Вероятно със завой надясно е напуснала територията на Република България в района на гр. Кюстендил около 21,50 ч.
Около 21,40 ч. на ул. "Роза" № 15, кв. Горна баня, попада летателно тяло, отнасяйки покрива на къщата и среща земята на около 100 м в двора на съседна къща на адрес ул. "Еделвайс" № 48.
В 21,51 ч. е получено съобщение в Оперативния дежурен център на Столичното управление на Министерството на вътрешните работи за взрив в кв. Горна баня на столицата. На място са изпратени оперативна дежурно-следствена група на СДВР, оперативната група на СОТИ - МВР, противопожарен автомобил и линейка. Уведомени са Гражданска защита и ВВС, които съобщават за цел, нарушила въздушното пространство на Република България.
От оперативните групи на място е установена следната фактическа обстановка: покривът на къщата на ул. "Роза" № 15 е разрушен, напукани са стените на втория етаж на сградата, а на ул. "Еделвайс" № 48 е намерена част от ракета с неустановен до този момент вид и предназначение с дължина 1,20 м и диаметър 30 см. Частите от ракетата веднага са взети за експертиза в отдел 01 на СОТИ - МВР.
В този период от време в гражданските органи за управление на въздушното пространство не е постъпила информация за такава цел от средствата за обзор.

За същия период от време гражданските средства за обзор са наблюдавали нормално гражданския трафик от самолети, както и значителни смущения, фалшиви цели, достигащи до София със значителна гъстота в югозападно направление на територията на Република България и Република Македония.
С възникването на инцидента дежурните органи на Министерството на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерството на транспорта са действали по установения от нормативните документи ред. В 21,38 ч. операторите на радиолокационните станции на ВВС идентифицират целта като потенциален нарушител на въздушното пространство и подават съответната информация по установения ред. Оперативните дежурни в командните пунктове на Военновъздушните сили са следили въздушната обстановка непрекъснато, уточнявайки характеристиките на целта, въздушната и метеорологичната обстановка, отстранявайки съмнението за лъжлива цел. Същите последователно привеждат допълнителни радиолокационни средства и дежурните екипажи, и зенитно-ракетните дивизиони в готовност за действие по целта.
Първоначалният анализ за причините, довели до инцидента, се сведоха до следното. Ракетата е от тип АGM-88 "Харм", противорадиолокационна, управляема от типа Въздух - радиолокационни станции. В резултат на съвпадението на влитането на целта и попадението на ракетата, първоначалната преценка беше, че тя е изстреляна по тази цел на разстояние от около 25 км от София в 21,40 часа.
След изследването на електромагнитната обстановка в зона с радиус 10 км около попадението и останките на ракетата се установи допълнително следното. В тази зона военнотехнически средства, работещи в сантиметровия диапазон, не са действали. Работещите радиолокационни средства са били в метровия диапазон. В същата зона в сантиметровия диапазон функционират множество радиосредства за граждански цели и средства на сигурността, чиято мощност и технически параметри не предполагат да бъдат разпознати от ракетата като нейни цели. Освен това експертизата на останките от ракетата показва, че тя е достигнала земната повърхност след окончателно изчерпване на запасите от гориво.
От горното се направи изводът, че ракетата е попаднала на мястото на инцидента след изчерпване на запаса си от гориво, без да преследва определена възможна за нея цел. Направените изчисления във връзка с тези факти доведоха до извода, че ракетата е изстреляна на значително по-голямо разстояние от първоначално предполаганите 25 км. Най-вероятно ракетата е изстреляна в зона над територията на Съюзна република Югославия по цел, намираща се на същата територия.
Паралелно с извършените от нашите експерти дейности се изпрати незабавно запитване до Южното командване на НАТО по повод инцидента. В получения отговор се заявява следното. Вечерта на 28 април 1999 г. два самолета са навлезли по погрешка в българското въздушно пространство. Те са били открити от българската противовъздушна отбрана западно от град Трън на територията на Югославия. Същите са летели на изток и в района на град Банкя са направили завой на юг и са напуснали територията на България. Това се е случило между 21,41 ч. и 21,50 ч. местно време. Значи съвпада абсолютно. Ракетата, попаднала в София, е изстреляна от друг, трети самолет, над югославска територия, 20 км югозападно от Пирот в 21,20 ч. в североизточен курс.
Съпоставяйки нашите анализи с информацията, постъпила от НАТО, се установи следната непротиворечива обстановка. Българското въздушно пространство е нарушено от самолети на НАТО, чийто тип не позволява носене и изстрелване на такъв вид ракета. Попадналата в Горна Баня ракета е изстреляна от друг самолет на НАТО, летял над сръбска територия, по цел, намираща се на същата територия, и загубвайки тази цел, ракетата продължила в неуправляваем полет. Тя е изминала разстояние 80-100 км, от които 50 км над българска територия. Това се потвърждава от факта, че попадайки на земята, ракетата е била с изчерпано гориво.
Комисията, назначена във връзка с инцидента със заповед на премиера, предлага следните мерки за снижаване риска от подобни инциденти. Споразумението в т. 4 и т. 5 с НАТО дава възможност за организиране на тясно взаимодействие и координация за гарантиране на сигурността на въздухоплавателните средства, гражданите, граждански и военни обекти. Конкретните мерки са свързани с подготовката и изпълнението на конкретен план за приложение на споразумението, в който могат да се включат следните мерки:
1. Формиране на екипи от специалисти на България и НАТО, които осигуряват денонощно дежурство за обмен на информация и координация на действията по приложение на споразумението. Екипите да работят в пункт за управление, оборудван с изнесени радиолокационни индикатори и средства за връзка, гарантиращи обмен на информация за въздушното пространство в зоната, коридора и прилежащите пространства в необходимата дълбочина в реален мащаб на времето. Връзката е между централния команден пункт на ВВС и Авиационния оперативен център на НАТО във Виченце, Италия, а по възможност и с въздушните центрове за управление на действащите самолети. Практически тези мерки реализират в техническо отношение идеята за маркиране на границата по електронен път на индикаторите, по чиято информация се управляват полетите.
2. Управление на въздушното движение в зоната и коридора да се ръководи от военни, които гарантират и цялостната противовъздушна отбрана в координация с НАТО.
3. Доставка и монтиране на средства за опознаване на самолети от НАТО.
4. В по-дългосрочен план е необходимо закупуване на първични и вторични радари за нуждите на ВВС за решаване на проблема за идентификация на летателните апарати, влитащи във въздушното пространство на страната. Това се вписва в рамките на Проекта "АСО" за изграждане на съвместен военно-граждански център за въздушен суверенитет.
5. Изграждане на национална система за управление на кризи с национален ситуационен център за следене на обстановката, подпомагане консултациите - вътрешни и външни, вземането на решение и управление на незабавни бързи действия на реакции при инциденти и кризи. Работата до определено ниво на интензивност на инцидентите следва да е на ниво оперативни дежурни и само след определен праг да се ангажират пряко по-главните нива за управление в държавата.
30 април, 11,30 ч."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председател.
За процедура господин Любен Корнезов.
Господин Корнезов, вече е раздадено становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по проекта за решение за провеждане на национален референдум, за което Вие се притеснявахте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Едно притеснение по-малко, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са излишни притеснения.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, моля на основание чл. 83, ал. 2 народните представители да имат възможност да зададат въпроси към министър-председателя, защото това, което тук ни се изнесе, внесе още по-голяма неяснота около проблема с падането на ракетата в Горна Баня.
Моля нашето предложение да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 187 народни представители: за 65, против 122, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

Преминаваме към отговори на заместник-министър-председателя и министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
Има думата народния представител Иван Борисов Цонев да развие своето питане, относно производството (внос) на безопасни заместители на азбесто-циментови тръби за водопреносната система на Република България.
Заповядайте.

ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Господин Бакърджиев, в отговор на питане на народни представители през октомври 1998 г. Вие подробно се аргументирахте за необходимостта от тотална подмяна на азбестоциментовите тръби във водопреносната система на Република България.
Азбестоциментовите тръби са крехки, чупливи, имат много кратък живот и са вредни за здравето на хората. Загубите във водопреносната система са огромни. Водата, която стига до Враца, е с 60 на сто загуби по трасето. Това не е само там, а така е навсякъде, така е в цялата страна.
В Добрички регион от 215 населени места с население 233 000 жители само 30 населени места са с 42 000 жители или само 18 на сто от населението има нормално водоснабдяване. Течовете и загубите в някои от общините в Добруджа достигат до 70 на сто.
В отчетите на община Кнежа можем да прочетем: "Амортизираната водопроводна система води до големи загуби на вода - над 80 на сто. Загубите във водопреносната система водят до увеличаване на цената на водата. Един човек в България консумира средно около 2 кубика вода месечно." Значи говорим за огромни количества вода.
Освен че са азбестоциментови, нашите водопроводи са и безкрайно остарели. Те са изградени от материал, който съдържа азбест, материал, който не може да гарантира нито здравина, нито дълготрайност на водопреносната мрежа и оттам, разбира се, не може да гарантира и ефективност при преноса на вода.
В чл. 3 от Наредба № 12 на Министерството на здравеопазването е записано, цитирам: "Забранява се производството, вносът и употребата в Република България на азбестосъдържащи материали и изделия, които имат безопасни и достъпни заместители, несъдържащи азбест, включително материали за водопроводните инсталации".
Защо са въведени тези забрани за производството, внос и употреба на азбестоциментови тръби за водопроводната мрежа на страната е ясно за всички. Очевидно необходими са тръби за водопроводната система на Република България от други материали.
В отговор на питане на народния представител Яшо Минков Вие заявихте, че политиката на вашето правителство и конкретно на Вашето министерство е насочена към създаване и използване на безопасни заместители на азбест в строителни материали и изделия. Вие заявихте още, че при изграждането на нови водопроводни инсталации се използват чугунени, стоманени и пластмасови с висока плътност ПВЦ-тръби. Бих могъл да добавя към казаното от Вас още и следното.
За водоснабдяване на селищните системи в света масово се прилагат тръби от сив чугун и серографитен ковък чугун, произведени по метода на центробежното леене. Част от предимствата на тези тръби са: трайност на тръбопроводната мрежа - 75 до 100 години, запазване на високи питейни качества на провежданата през тях вода, лесен монтаж при труднопроходими участъци, по-висока устойчивост на удари, намалени разходи за текущо поддържане, сведени практически до нула загуби на питейна вода и т.н.
Уважаеми господин министър, от парламентарната трибуна Вие ни убеждавахте, че политиката на вашето правителство е съобразена със световната практика и с европейските норми и стандарти в това отношение. Вие уверихте народните представители, че Вашето министерство върви именно в тази посока, изпълнява тази политика и ще я доведе докрай.
През октомври миналата година народните представители Яшо Минков и Елена Поптодорова имаха към Вас питане по отношение на водопреносната мрежа на Република България. Ето това са стенограмите от тези техни питания. Оттогава измина повече от половин година. Половината от мандата на вашето правителство изтече.
Моето питане е: каква е политиката на Вашето министерство по отношение производството или вноса в Република България на безопасни заместители на азбестоциментови тръби за водопроводната инсталация?
Господин министър, за да съм сигурен, че правилно сте ме разбрал, ще поясня: не е необходимо да се убеждаваме, че не трябва да се произвеждат и употребяват азбестоциментови тръби. Става дума за това как ще бъде организирано производството или вносът на техните заместители от стомана, чугун или друг материал? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Действително един от най-съществените проблеми на системите за водоснабдяване е, че по-голямата част от тях - над 70 на сто, са изградени от азбестоциментови тръби и то преди повече от 20 години, и това обуславя, от една страна, големите загуби на вода, а от друга, високата степен на аварийност на тези системи.
Както вече на повечето колеги е известно, Наредба № 12 от 1993 г. на Министерството на здравеопазването забрани употребата на азбестоциментови изделия за изграждане на водоснабдителни системи поради съществуването на здравен риск. След излизането на тази наредба са предприети действия в годините, разбира се, както по спиране на производството на азбестоциментовите тръби, така и по внедряване на тръби от съвременни материали, безопасни за здравето на хората и с добри експлоатационни качества. В последните няколко години производството на азбестоциментови тръби е в съвсем ограничени количества, необходими за неотложни ремонтни работи. Търсят се и възможности за преустройството на технологичните линии за азбестоциментово производство в заводите "Вулкан" ЕАД - Димитровград и "Етерна" ЕАД - Плевен, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството е дало съгласието си "Етерна" - Плевен, да ползва безлихвен кредит от Националния фонд за опазване на околната среда за реализация на проект "Преустройство на технологична линия за екстрадирани панели в линия за производство на екологично чисти панели".
При преговорите за раздържавяване на "Вулкан" - Димитровград, на всички потенциални купувачи са поставени въпросите за спиране технологичната линия за азбестоциментово производство и производство на екологично чисто и безвредно производство в предприятието.
Едновременно с решаването на тези проблеми Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпълнява проект за преструктуриране и модернизация на "В и К"-дружествата в страната, като общият финансов ресурс е в стойност 61 млн.щат.долара. Той се финансира основно със заем от Световната банка в размер на 45 млн.щат.долара и собствени средства в обем 16 млн.щат.долара. Една съществена част от тези средства - около 40 на сто, господин Борисов, ще се използват за реконструкция на водоснабдителните системи с цел повишаване на тяхната ефективност и естествено намаляване загубите на вода.
Политиката на нашето министерство при реализация на този проект е да се използват тръби само от съвременни материали.
В Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше проучен опитът на европейските страни както в областта на производството на тръби, така и в областта на новите технологии за полагане на водопроводите. Най-широко приложение имат тръбите от полиетилен с висока плътност, пролипропилен и ковък чугун, което Вие споменахте. На българския пазар в момента има около 67 фирми, господин Борисов, които предлагат такива тръби от внос. Аз съм приготвил и списъка, но предполагам, че го имате, ако не, ще Ви го предоставя, разбира се.
Най-употребявани тръби от български производители са стоманените спиралошевни тръби от завода в град Септември за външни водопроводи и тръбите от поливинилхлорид на завод "Капитан дядо Никола" - град Габрово за вътрешноводопроводна мрежа.
През миналата 1998 г. за първи път в България започна производството на тръби от полиетилен с висока плътност по технологии със суровини на фирмата "Соловей". Това производство се извършва от "Финтех" АД, България и обхваща тръби с диаметър от 16 до 315 мм. Ако то отговори на изискванията на дружествата "В и К" за качество и добри експлоатационни показатели на тръбите, моето министерство, гарантирам, ще съдейства за разширяване на гамата от тръби и с по-големи размери.
В заключение на моя отговор към Вашия въпрос, искам да отбележа, че подмяната на съществуващите азбестоциментови тръби явно не може да бъде извършена за 1-2 или 3 години, а убеден съм, че и Вие го знаете като професионалист, но ще Ви добавя, че е необходима подмяната на около 45 000 км водопроводи, което, ако се ориентираме по нашия паралел, ще направи един доста голям обход по земното кълбо и почти ще направим обиколка на земното кълбо, така че явно ще имаме много работа в тези 60 дължини, които са на нашата страна.
Мога да Ви уверя в едно: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, освен че ще спазва принципите и изискванията за съвременни технологии и материали, ще съдейства на всеки един предприемчив производител или търговец за разширяване на възможността такива материали и такива технологии да намерят най-широко приложение в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
За два уточняващи въпроса има думата господин Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Неслучайно в моето питане, макар и бегло, аз посочих част от предимствата на чугунените тръби, произведени по метода на центробежното леене. Господин Бакърджиев, ако не знаете, аз имам това удоволствие да Ви кажа, че центробежното леене е съдба и поминък за жителите на Враца вече две десетилетия.
Този метод се прилага във Враца още през 1980 г. През 1982 г. автор на тази технология става лауреат на Димитровска награда. Става дума за производство на термоустойчиви, високолегирани хром-никелови изделия, отлети по принципа на центробежното леене. На тази база е изградено и инженеринговото предприятие "Центромет" - Враца, което и в момента изнася своята продукция в Холандия, Франция, Гърция, Швейцария.
Принципът на центробежното леене на тръби и втулки е приложен в още две предприятия във Враца - "Уника ММ" и ЧЛК "Веслец". Десетки години стотици врачани изкарват прехраната си с това производство. И аз съм работил в тези заводи.
През 1986 г. в "Уника ММ" бе въведена пилотна инсталация за производство на чугунени тръби. Три улици във Враца - мога да кажа и кои са - са водоснабдени с тези тръби и от полагането им досега не са констатирани никакви аварии.
Господин Бакърджиев, Вие сте министър от 1997 г., а първите чугунени тръби са произведени във Враца през 1986 г., тоест десет години преди да станете министър и седемнадесет години преди за първи път у нас да е приложен методът "центробежно леене".
Така че, когато говорим за това кой и кога ги е открил - стана дума в предишния Ви отговор на Яшо Минков за тези тръби, нека да бъдем по-скромни и по-прецизни. Вие може да сте ги открили за Вас, но за България те са открити и се произвеждат преди повече от 17 години.
Моят уточняващ въпрос е следният. За това става въпрос и в питането ми: внос или производство? Във Вашия отговор това не стана ясно.
Моят въпрос е защо трябва да купуваме водопроводни тръбми от чужбина, когато можем да си ги произведем при нас?
Във Враца това производство е познато от 20 години. Има подготвени специалисти, ръководители, изпълнители, има оборудване, има екипировка.
Аз съм за това да не се внасят, а да се произвеждат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Борисов, разбира се, че когато говорим за материали, в никакъв случай няма да спорим кой откога е станал министър и откога съществува определено производство. България ще я има и след нас, безспорно, и се надявам да бъде пъти по-добре, отколкото е сега.
Колкото до това какво да бъде предпочетено - дали производството от български предприятия на удачни материали или да се използват такива от внос, нещата стоят много ясно според мен. Всичко е въпрос на офериране към съответен производител и към съответна сделка. Ако българското производство, както сме убедени, отговаря на необходимите качества, то вторият компонент, който в такъв случай е необходим, за да избрано нашето производство, е цената да е конкурентна на това, което се внася. Аз не мога да зная в момента какви са цените на произведените тръби, врачанско производство или от някои други от предприятията, но съм съгласен с Вас, че ако имат еднаква стойност и нашите не отстъпват по изискваните качества, естествено е да се стимулира българското производство да се закупуват.
Пак ще кажа, всичко е въпрос на конкретно договориране и на конкретни оферти.
Ако имате някакви конкретни данни за разминаване, аз съм на разположение, разбира се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Има думата господин Борисов да изрази становище по отговора.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Аз Ви благодаря, господин Бакърджиев, за това, че в края на Вашия отговор Вие дадохте да се разбере, че остава отворена вратата за разговори и там, където има предложение, в това число и за производство, ние ще разговаряме. Аз Ви благодаря за това.
Точно по този въпрос искам да Ви кажа следното: ето, в тази папка, са част от предложенията, писмата и докладите, с които се предлага, господин Бакърджиев, до цяла плеяда министри и министър-председатели преди вас това, за което ние с Вас сега разговаряме. Мога да кажа, че единствено Ренета Инджова реагира положително. За съжаление, тя малко бе във властта и резултатите са никакви.
На тези доклади не реагира никой. Дано ние с Вас на тази тема намерим общ език.
За тоталната подмяна на азбесто-циментовите тръби с чугунени ще са необходими средно около 50 хил. т годишно, като само за София и област София са нужни около 10 хил. т годишно.
Аз предлагам да помислим върху това предложение, защото смятам, че в него има резон. Става дума за работна ръка, става дума за наше производство. И освен това, господин Бакърджиев, Вие имате уникалния шанс да влезете в историята на Враца и на страната с нещо добро, защото безработицата в нашия край е жестока.
Аз имам и такава информация, господин министър, че през март т.г. директорите на "ВиК" - нашите, българските, са били на гости на фирмата "ПОНТА МУСОН" - Франция. Става дума за доставка на тръби от тази фирма. Аз нито за миг не се съмнявам във Вашата почтеност, господин министър, но извинете, да внасяме тръби от Франция, при условие, че можем да си ги произведем - отново мирише на далавера, отново се прокрадва мисълта за комисионни. Искам добре да бъда разбран. Не става дума лично за Вас. Моята молба е следната: проверете по етажите под Вас дали отново не става дума за нещо, за което вече аз казах.
Накрая, аз благодаря за това, че стана разговор, че имаме възможност да обсъдим този въпрос най-подробно. Имам предвид, че заминавате в нашия край - Козлодуй и Лом, желая Ви лек път и ползотворно пътуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Питане към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството от народния представител Александър Каракачанов относно плащането на наем за държавни сгради от БСП и СДС.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Поставям един въпрос, който не се обсъжда много в пресата, но мисля, че е хубаво да се знае информация за него и как стоят точно нещата.
През миналата седмица в пресата бе цитиран господин Васил Маринчев, областен управител на град София, че БСП дължи наем в размер на 40 млн. лв. за ползването на държавния имот на ул. "Позитано" № 20, където се помещава централният им офис. От същото изявление става ясно, че СДС вече е сключил договор и от м. февруари заплаща наем за сградата на бул. "Раковски" № 134 - значи оттогава е това - и нищо не се споменава за сградата на бул. "Дондуков" № 39.
Оказва се, че двете най-големи партии - СДС и БСП, на практика през последните девет години ползват големи държавни сгради в центъра на София, без да заплащат за това.
През целия този период - от 1990 г. досега Зелената партия най-редовно плаща наем за ползваните от нея помещения съгласно съответните решения на Министерския съвет, като първоначално заплащахме наема на общината, после - на Министерството на финансите и сега - на областната управа.
Определено смятам, че през цялото това време на практика е бил нарушаван чл. 15 от Закона за политическите партии, според който всички партии имат равни права и държавата съдейства при еднакви условия на тяхната дейност и че сменящите се през това време правителства на СДС и БСП са се погрижили за двете централи - без значение коя от тях е на власт.
Уважаеми господин министър, моето питане е:
1. Има ли в момента раздадени държавни имоти за централни офиси на политически партии, за които няма сключен договор за наем или не се заплаща такъв? Кои са тези партии и какви помещения ползват?
2. Има ли сключени договори за наем при уредени сметки към държавата съгласно чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост? С кои партии и в какъв размер са уредени старите задължения?
3. Какви мерки ще предприеме ръководеното от Вас министерство, за да събере дължимия наем за тези държавни имоти за периода от тяхното предоставяне на партиите до днес ведно с дължимите за това през този период законови лихви? На колко възлизат тези суми и в какъв срок ще бъдат събрани в държавния бюджет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, господин заместник министър-председател!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Каракачанов! За съжаление в България има регистрирани 257 политически партии, организации и сдружения. Данните са от Централната избирателна комисия към 20 април. Не ви гарантирам, че оттогава не са се увеличили.
Казах, за съжаление, защото това не подобава на сериозен политически живот и на нормална политическа дейност. Може би е било традиция в региона на Балканите, но помоему не бива да продължава един сериозен процес да се води по толкова несериозен начин.
Но съгласно чл. 26 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2 от Закона за политическите партии всяка от тях има право на помещения за осъществяване на дейността си. За съжаление много от тези партии са ползвали и ползват държавни сгради без правно основание и без да плащат наем. Това е причината, поради която областният управител господин Маринчев започна проверки на сградния фонд, ползван както от партиите, така и от други обществени организации.
Да, господин Каракачанов, Вие сте напълно прав, цитирайки господин Маринчев във Вашето питане. Разликата само че е в малката неточност във Вашия въпрос по отношение размера на дължимия от ВС на БСП наем, който до края на м. април 1999 г. сте цитирали. Той възлиза на 59 млн. 875 хил. 232 лева без лихвите.
Независимо от подписаното Допълнително споразумение от януари т.г., което се наложи именно с оглед разсрочване на заплащането на наема, за да се даде възможност да се изплатят натрупаните суми, в областната управа все още не са постъпили дължимите наеми.
На основание чл. 237, буква "в" от Гражданския процесуален кодекс е поискано издаване на изпълнителен лист.
Но да се върнем отново на Вашия въпрос за държавната сграда на бул. "Дондуков" 9, или бившият № 39. Сградата е предоставена безвъзмездно на Съюза на демократичните сили с Решение № 416 от 4 декември 1991 г. - решение на Министерския съвет.
По-късно с Решение № 511 от 30 ноември 1992 г. на Министерския съвет същата сграда се предоставя на Столична община. Това решение пък е отменено с Решение № 566 от 23 декември същата 1992 г. на Министерския съвет.
С Решение пък № 134 от 24 март 1995 г. част от този имот е предоставен под наем на Българския бизнесблок, като в договора е упоменато, че става дума за помещение и фоайе на партерен етаж, 5 помещения и фоайе на първия етаж.
Пак в последващо решение № 496 от 13 декември 1995 г. на Българския бизнесблок се предоставят помещения № 5, 6 и 7 на първия етаж, а на Съюза на репресираните в България помещение № 1 на партерния етаж и помещения № 2, 3 и 4 на първия етаж на сградата.
По-късно пък въз основа на писмо от Българския бизнесблок помещенията са освободени от тях. Същите са обявени в Комисията за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост, към Министерския съвет - КРИАС, която е предложила в тях да бъде настанен Национален клуб за демокрация. До момента все още няма решение на Министерския съвет в тази посока.
Съюзът на репресираните, настанен в горецитираните помещения, има сключен договор за наем и същият си плаща редовно.
Към настоящия момент политически партии, които ползват държавна собственост без сключени договори за наем, са, и тук, разбира се, ще говорим за различни адреси, покрай различните партии:
- Обединен християндемократически център - част от сградата на бул. "Дондуков" № 8-10 с приблизителна площ от 34 кв.;
- Християндемократически съюз - помещения в сградата на бул. "Дондуков" № 8-10 с приблизителна площ също от 34 кв.;
Към двете организации са отправени покани за сключване на наемни договори от областния управител.
- Български антифашистки съюз - помещения на шестия етаж в сградата на "Позитано" № 20, с обща площ 393 кв.м. До месец януари 1999 г. за тези помещения наемът е плащан от Висшия съвет на БСП. Между страните има съгласуван и подписан от областния управител договор за наем от 1 януари 1999 г., който е представен за подпис в Антифашисткия съюз, но до момента не е върнат в областната администрация.
Към момента политически партии, които имат неиздължени към държавата наеми, са, както следва:
- Радикалдемократическа партия, ползваща помещения на ул. "Калоян" № 10, дължим наем 597 132 лева;
- Политически клуб "Екогласност", ползва помещение на бул. "Шипченски проход" № 69а, дължим наем 542 294 лева;
- Градският и районният съвет на БСП ползва помещение на "Леге" № 8-10, дължим наем 2 млн. 136 хил. 659 лева. Договорено е разсрочено плащане, което се спазва;
- БЗНС "Александър Стамболийски" - ползва помещение на ул. "Съборна" № 9, дължим наем 5 млн. 791 хил. 679 лева;
- Гражданско обединение за републиката (ГОР) ползва офиси на два етажа в сградата на бул. "Витоша" № 12, дължим наем 710 062 лева;
- Федерация на независимите студентски дружества ползва помещения в сградата на бул. "Дондуков" № 8-10, дължим наем 190 948 лева;
- БЗНС ползва гараж на ул. "Врабча" № 1. Неплатен наем 1 млн. 756 хил. 560 лева;
- Български демократичен младежки съюз ползва помещения на "Калоян" № 10. Неплатен наем в размер на 1 млн. 204 хил. и 772 лева;
- Българска партия "Либерали" - бул. "Дондуков" № 8-10. Неиздължен наем в размер на 238 хил. 171 лева;
- Съюз на българските общности за ползвани 70 кв. м офис на бул. "Витоша" № 148 и месечен наем от 82 хил. лева. Дължат 227 736 лева.
При изреждането на всички тези партии и организации сигурно ви прави впечатление, че някои от тях не съществуват в предишния си вид, други имат нови имена, направени са промени и пререгистрации.
От подадената справка от областния управител на град София е видно, че несъбраните наеми в общ размер са 74 млн. 680 хил. 175 лева. Тук става въпрос за сума без лихвите.
Поради това, че държавните имоти в град София, съгласно Закона за държавната собственост, се стопанисват от областната управа в правомощията на областния управител е да предприема мерки за събиране на дължимите наеми. Мерките, които са взети за своевременно събиране на неиздължените суми, са съгласно действащите закони в Република България.
На всички длъжници, констатирани дотук, са отправени покани за доброволно издължаване. След изтичане на определения от закона срок, явно ще се премине към искане на изпълнителен лист срещу съответните длъжници.
Втората мярка, която е предприел областният управител на град София, е отказ за сключване на договори за наем с политически партии, които имат неуредени сметки към държавата. Преди подписване на наемен договор задължително се изисква и декларация от политическите партии за уредени задължения към държавния бюджет и за финансова възможност за плащане на определения наем.
Това е, уважаеми господин Каракачанов, картинката може би в почти пълен вид, която цари в град София и политическите партии, и тя за съжаление не е добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата, господин Каракачанов, за два уточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин Бакърджиев, казахте "може би цялата", аз също смятам, че може би е цялата.
Какво имам предвид? Аз знам, че още по времето на Любен Беров БСП дължеше за сградата си някъде десетки милиони, които беше опитано да бъдат опростени от това правителство, но не се получи това нещо. Следващото правителство дали ги опрости, не знам. Така че вероятно трудно може да се установят тези неща, но аз не разбрах от Вас следното: в крайна сметка за "Раковски" № 174 досега не е имало сключен договор за наем. Вероятно тя също е била предоставена безвъзмездно през тези години, вероятно, казвам, щом от февруари се заплаща, но нещо, което е сигурно, и Вие го споменахте, но много пътьом, е, че още по времето на господин Филип Димитров сградата на "Дондуков", т.нар. Пражка банка, бившата Пражка банка, и сградата срещу нея до бившия Младежки театър, бяха дадени безвъзмездно, и както разбирам са дадени и досега безвъзмездно на СДС, защото тези офиси, които Вие споменахте в рамките на тази сграда, те са съвсем малки. Става дума за огромна сграда.
Та въпросът ми е: всъщност продължава ли да бъде безвъзмездно дадена тази сграда, и ако не е, кога се е прекратил този договор, който е сключен на времето от правителството на Филип Димитров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Каракачанов, по двата допълнителни въпроса.
Съюзът на демократичните сили ползва сградата на ул. "Раковски" № 134 въз основа на следните основания: със Заповед от 7 февруари 1990 г. на Министерския съвет сградата на ул. "Раковски" № 134 е предоставена на Съюза на демократичните сили, като е наредено Българска индустриално-стопанска асоциация да освободи заеманите помещения в сградата на ул. "Раковски" № 134.

С последваща заповед от 30 март 1990 г. във връзка с предоставянето на сградата на "Раковски" 134 на Съюза на демократичните сили и освобождаването й от Българската стопанска камара, е наредено до окончателното завършване на сградата на ул. "Алабин" 14 Българската стопанска камара да се настани временно на трети и четвърти етаж на южното крило на ул. "Екзарх Йосиф" 37. Това тогава е забавило настаняването на СДС - така са ми написали колегите. По повод на постъпили реституционни претенции кметът на Столичната община е отказал да отпише имота от актовите книги за държавни имоти.
До края на 1998 г. нито един от областните управители, независимо дали е бил назначен от правителство на БСП или на Съюза на демократичните сили, не е подготвил и не е сключил договор за наем за сградата на "Раковски" 134. Това възложих аз на областния управител, за да може нещата да бъдат законни и да се заплаща съответният наем, както трябва да бъде навсякъде. Такъв договор е подписан от началото на тази година и нещата вече са изчистени и регламентирани. За това какво е ставало преди, мисля, че няма смисъл да се връщаме 8-9 години назад, а те са вече 10 от началото на 1990 г.
Колкото до сградата, за която Вие говорите на бул. "Дондуков", при мене са цитирани тези партии, които имат сключени договори. Други договори за други етажи и други помещения там областният управител не ми е предоставил, така че не мога да ви кажа при липса на договор как той трябва да бъде анулиран безспорно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата, господин Каракачанов, да изразите отношението си към отговора.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин Бакърджиев, трябва да Ви кажа, че искрено ме развеселихте, а по Вашата усмивка разбрах, че ме разбирате, защото аз все пак съм бил кмет на град и знам как се сключват договори, а знам и как може да се търси отговорност, когато даже договор не е сключен.
Но аз Ви поздравявам с това - имам предвид СДС във Ваше лице, че разлика от БСП, която официално е трупала дългове, вие поне сте се уредили да живеете на гърба на държавата без да може някой да ви барне в момента, макар че мисля, че и това може да се уреди, ако имате желание и да се намерят парите за тези осем години. Благодаря. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Питане към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Евгени Димитров относно бъдещето на Строителни войски.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Бакърджиев, уважаеми колеги! След референдум и със закон, приет на 28 май 1920 г. от Народното събрание, се създава Трудова повинност. Идеята за нея и нейното практическо създаване принадлежи на Александър Стамболийски. Войските претърпяват редица промени в наименованието, подчинеността, организационната структура и състава, характера и обема на задачите. Ръководени са от Министерския съвет, от Министерството на войната, Министерството на отбраната и преминават към Министерството на строежите и архитектурата, а от 1969 г. са преименувани на Строителни войски. С приемането на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България от Тридесет и седмото Народно събрание, войските са включени в състава на Въоръжените сили.
От създаването си до 50-те години Строителни войски изпълняват пътно и железопътно строителство, което след това преминава в индустриалната програма на Република България. За изпълнение на стопанските си задачи, в системата на Строителни войски са създадени редица школи за квалификация и преквалификация на строителни кадри. Повече от 65 на сто от кадрите, работещи в отрасъл "Строителство", са преминали през Строителни войски. Освен това в Строителни войски има създадено и Висше военноинженерно строително училище "Любен Каравелов" за подготовка на военностроителни инженери за нуждите на Строителни войски и Министерството на отбраната. Разчетите на Строителни войски за усвояване на строително-монтажните работи и програмата за 1999 г. са за около 70 млрд. лв., като към настоящия момент има сключени договори за 53 млрд.лв.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: Какво е мястото на Строителни войски в приетата от Министерския съвет Военна доктрина? Ще бъдат ли запазени с години изгражданите и доказали себе си стопански структури на Строителни войски? Каква ще бъде съдбата на материално-техническата и ведомствената база, изградена от Строителни войски? Каква ще бъде съдбата на военно-техническия инженерен състав и техните семейства?
Преди да ми отговорите, господин Бакърджиев, с едно огорчение и неудовлетворение, тъй като съм бил 21 години военен, искам да кажа, че въпросът ми беше зададен към министър Ананиев. Получих от него едно интересно уведомително писмо, че Строителни войски не са под негово подчинение, а са към Министерството на строежите... Аз не задавам въпроса във връзка със стопанската дейност на войските, а като една военна организация, която с приемането на Закона за отбраната и Въоръжените сили влиза във Въоръжените сили. В същото време искрено се надявам да ми отговорите и да поемете ангажимента, тъй като поне до момента каквото сте подхващали, сте го довеждали докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Строителни войски и трудовата повинност в България са създадени със закон на 28 май 1920 г. по идея на тогавашния министър-председател на Царство България Александър Стамболийски. Като основна историческа причина за създаването им са посочени Ньойският договор и необходимостта българската държава да поддържа значително по-голяма армия от тази, която е предвидена в клаузите на договора, или бих казал: стартът е бил полезен.
Много бързо обаче трудовата повинност се превръща в бърз и лесен способ държавата да мобилизира населението за реализиране на задачи, които са държавен ангажимент - строеж на пътища, мостове, железопътни линии, отбранителни съоръжения и други отново полезни дейности, а в по-късен етап Строителни войски са ангажирани в строителството на индустриални и граждански обекти, промишлено и гражданско строителство. Строителни войски имат и функции, свързани с мобилизационната готовност и териториалната отбрана в извънредни ситуации, както и функции по отстраняване на последствия от бедствия и аварии.
След 1990 г. в условията на пазарна икономика войските са в съществено нова ситуация, която общо взето не отговаря на статута и структурата им. Анализът показва, че те имат недопустим двойствен статут: от една страна, са част от Въоръжените сили на Република България - нещо, за което Вие току-що говорихте, а от друга страна, са търговски субект, конкуриращ се на строителния пазар. В тази ситуация Строителни войски имат проблем с легитимацията си както на военен субект, така и като граждански субект.
Приетата от Народното събрание Военна доктрина на Република България в т. 90 предвижда Строителни войски да се преобразуват със закон в държавно предприятие по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Те ще продължат да поддържат готовност и да осъществяват своите мобилизационни задачи и функции по териториалната отбрана във военно време. Военновременните задачи на Строителни войски не се променят. Те ще продължат и занапред като държавно предприятие да подсигуряват действията на Българската армия и задачите по териториалната отбрана.
Строителни войски не се закриват, а ще се преобразуват със закон в държавно предприятие - равноправен участник в гражданския оборот и на строителния пазар. Запазва се тяхната стопанска структура и дейност, като им се дава законова легитимност, каквато, както вече споменах, в момента е оспорима.
Ако се закрива нещо, закриват се не точно Строителни войски като участник на строителния пазар, а се закрива трудовата повинност в Република България. Кое налага това?
На първо място, това е забраната за принудителния труд, респективно на трудовата повинност, която споменах няколко пъти. Какво се правеше в държавата до момента? Призовават се младежите да изпълнят конституционния си дълг в служба на Въоръжените сили, подчиняват се на военните закони и ги изпращат да строят жилища!?... Ако не са жилища, това са заводи, пътища, язовири и какво ли още не, независимо от волята на самите военнослужещи. Според мен това може да бъде квалифицирано и по друг начин: това на практика е един трудов лагер, в който се упражнява труд, който не е доброволен. Той има по-скоро оценката и е близо до принудителен труд. А все пак е краят на ХХ век!
Българският парламент ратифицира през миналата година Конвенция № 105 от юни 1957 г., която е в сила от 17 януари 1959 г., за премахване на принудителния труд. Тази конвенция забранява използването на каквато и да било форма на принудителен или задължителен труд. Тук ще добавя и още нещо: дори в затворите лишените от свобода не са задължени да се трудят. Трудът в затворите е правна възможност, но не и задължение.

Тук ще добавя и още нещо. Дори в затворите лишените от свобода не са задължени да се трудят. Трудът в затворите е правна възможност, но не и задължение.
От друга страна, участието на български войничета в строителство, цялостно компрометира строителния пазар, тъй като евтин труд се използва на обекти на частни, включително и на чуждестранни фирми - нещо, което е недопустимо.
Преобразуването на Строителни войски в държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон решава и ред проблеми на самите войски. Те в момента не са и не могат да се регистрират в търговския регистър, което прави практически незаконно участието им в гражданския оборот. Едни и същи лица изпълняват и граждански, и търговски, и военни функции. Ползва се трудът на срочнослужещи, осъществява се, по друг начин казано, нелоялна конкуренция.
Решението, предложено с Военната доктрина, изчиства тези промени, като създава един пълноправен субект на гражданския оборот, без да лишава държавата от възможност за реакции в извънредни ситуации, за които вече споменах пред вас - при бедствия и аварии и в случаи на военна опасност.
Логично изниква въпросът защо избрахме държавно предприятие, а не търговско дружество? Преобразуването в търговско дружество би дало възможности за всички възможни търговски рискове от управлението - ликвидация, несъстоятелност или други неблагоприятни ситуации и процедури. То би лишило държавата от субект, който да има незабавна реакция за отстраняването на последиците от бедствия и аварии, който да осъществява действия, свързани със сигурността на отбраната.
Преструктурирането на Строителни войски предполага поетапна, пълна девоенизация. При прекратяване на договорите за кадрова военна служба държавата дължи всички обезщетения, предвидени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, на всеки един офицер и сержант от личния състав на Строителни войски. Това са придобити права и задължения от държавата, които ние ще изпълним.
Строителни войски в момента са далеч от състоянието си отпреди 1990 г. Цялостният физически обем на строителните работи на всички поделения на войските в момента се равнява на този само на една дивизия в периода преди 1990 г. Забележимо е и технологичното изоставане на войските. За справка - от наличната техника по-малко от 5 на сто е закупена след 1990 г. И ако искаме да запазим позиции на строителния пазар и да създадем едно конкурентоспособно предприятие, трябва да подготвим неговото естествено технологично обновяване.
За осигуряване на тези задачи в Строителни войски се извършва анализ на наличните дълготрайни материални активи и се подготвя стратегия за тяхното развитие. На първо място се извършва разделяне на публичната и частната държавна собственост. Публичната държавна собственост, управлявана от бъдещото държавно предприятие, ще служи за изпълнение на военновременни задачи по мобилизационна готовност и по териториалната отбрана. Частната държавна собственост, управлявана от държавното предприятие, ще служи за подсигуряване на участието в строителството. Най-общо тази собственост представлява следните четири вида:
- обслужваща войсковата дейност собственост. Предназначението на голяма част от нея ще отпадне с освобождаването на срочнослужещите през месец март следващата година;
- обслужваща строителната дейност. Това са производствено-технически бази и други обекти и съоръжения;
- административно-битови и социални обекти, жилища, почивни бази, учебни корпуси;
- материална база за селскостопанска дейност. Това са стопанствата, които съществуват за производство на месо, зеленчуци и т.н.
Освободената войскова материална база ще бъде предложена на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи, само ако е необходима, разбира се, за техните нужди, както и при необходимост за задоволяване на публични и държавни нужди на други ведомства. Този сграден фонд, тези дълготрайни активи трябва най-напред да решат, разбира се, ако има съществуващи проблеми най-напред в съответните министерства и ведомства.
Голямата част от сегашната материална база ще е необходима за строителната дейност на бъдещото държавно предприятие. За част от материалната база ще отпадне както военновременното предназначение, така и стопанското предназначение. Нещо повече - още сега в Строителни войски има 230 сгради и бази, които не се използват и са предложени от ръководството на войските за раздържавяване. Огромен потенциал. По тази причина и за посрещане социалната цена на преобразуването и за технологично обновяване на войските, Народното събрание със Закона за държавния бюджет предвиди средствата от продажбата на тези активи, които представляват частна държавна собственост, за обезпечаване на структурната реформа във войските. Тук се дава отговорът и на един от въпросите откъде ще дойдат средствата за преструктуриране. Само за обезщетенията за девоенизацията по реда на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България общата сума възлиза на около 15 млрд.лв.
До 15 май 1999 г., т.е., след около 2 седмици, ръководството на Строителни войски ще представи програма за девоенизация и технологично обновяване. В тази програма трябва да бъдат очертани приоритетите в развитието на Строителни войски вече като държавно предприятие.
До 1 юли 1999 г. трябва да бъдат подготвени новите структури на Строителни войски за периода 1 януари - 1 юли 2000 г., както и за периода от 1 юли 1999 г. - края на следващата година. От 1 юли 1999 г. ще започнат да се връчват 6-месечни предизвестия за прекратяване на договорите за кадрова военна служба на сержантите и офицерите от Строителни войски по месечен график. Прекратяването на договорите за кадрова военна служба ще бъде поетапно през 2000 г., от началото й.
С връчването на предизвестието на кадровия военнослужещ, ще се потърси място в девоенизирана стопанска структура съобразно неговия ценз и длъжностни функции към момента. Това означава, че още преди края на тази година кадровите военнослужещи ще знаят каква длъжност ще заемат в девоенизираните структури. Това е отговорът на втория важен въпрос, който Вие задавате - какво ще стане с колегите, които работят там.
През годините действително в Строителни войски е създаден един огромен кадрови и материален потенциал в строителния бранш, от който нашата икономика безспорно има нужда. Строителни войски нямат бъдеще като военно формирование в състава на Въоръжените сили на Република България. Тяхното бъдеще е във вида на модерна и конкурентна, пазарно ориентирана строителна организация. И аз мисля, че в тази перспектива ще намерят реализация сегашните кадри на Строителни войски, повечето от които са висококвалифицирани строителни инженери и специалисти, които и Вие, и аз, и повечето работещи в бранша познаваме и оценяваме добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря за информацията, която дадохте.
Моите два уточняващи въпроса към Вас са: да, съгласен съм с необходимостта от преструктуриране на Строителни войски. Да не бъдат това, което са в момента, съобразно новата икономическа и стопанска ситуация, просто това, което се налага. Вие сам казахте, че те ще имат в бъдеще като държавно предприятие военновременни задачи и същевременно ще се разчита на тях по отношение на извънредни ситуации. Това означава ли, че тази нова държавна структура ще има един определен гарантиран процент от държавната поръчка като строителство, което тя ще изпълнява, което да компенсира това военновременно ангажиране на тази организация, тъй като по този начин те отиват веднага на свободния строителен пазар. И тук вече е този механизъм.
Другото - Вие отговорихте вече за кадрите. Това означава, че курсантите, които са в момента във висшето военно-инженерно строително училище, няма да прекратят своите договори, а ще намерят своето място в новата държавна структура.
Бих Ви помолил на първия въпрос да дадете отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Димитров! Да, безспорно трябва да се предвиди едно гарантирано участие на бъдещата структура като държавно предприятие. В интерес и на държавата, и на това предприятие, ще бъде да имат гарантиран обем, с който задължително да можем да поддържаме системата, за да може, ако се наложи да се използват функциите им във военно време, те да са в състояние да отговорят на необходимите изисквания.
Трябва обаче, да е ясно, че участието в действия, които са във връзка с крупни производствени аварии, бедствия, ситуации, в които имаме непредвидени обстоятелства, естествено ще се разчита на такъв вид взаимодействие и на възлагане именно на това държавно дружество.
Колкото до курсантите, при девоенизацията, разбира се, независимо от това, че те завършват във военно-строително училище, с техния ценз на строителни специалисти по отделните специалности ще бъдат насочени към поделенията, към тези цивилни длъжности и места, за които вече споменах.
Аз зная, че преобразуването на такава дълго съществувала и сложно работеща структура, един такъв механизъм за преобразуване не е лек. Затова и никой не си позволи нито с лека ръка, нито прибързано да тръгне да търси такова решение. От началото на лятото на 1997 г. ние разглеждахме различни варианти, за да се опитаме и да запазим доброто, и в същото време да елиминираме всичко, което тежи или би пречило на функционирането на войските.
Аз лично смятам, че независимо от поети в миналото и неизпълнени ангажименти поради липса на инвестиционни възможности, недовършени жилищни програми и други обекти, от страна на войските винаги държавата е срещала, независимо в кои години, желание да бъдат полезни и резултатът от съвместната работа е бил добър. Така че ще съхраним всичко добро, което съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата, господин Димитров, да заявите дали сте доволен от отговора.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин Бакърджиев, съвсем чистосърдечно пред колегите искам да кажа, че съм безкрайно изненадан от много подробната и детайлизирана информация, която дадохте. Дори стигнахте до подсобните стопанства, които са изградени в тази структура, което лично мен ме изненада, показа, че процесът за преобразуването на Строителни войски се следи много внимателно от воденото от Вас министерство. И искрено се надявам да бъде решено в един положителен план за всички нас това, което за което става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев от народния представител Иван Николов Иванов относно сигурността на въздушното пространство на Република България.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, уважаеми господин министър! Рядко задавам въпроси. Но мисля, че днес въпросът, който искам да задам към Вас, наистина е актуален и касае сигурността на въздушното пространство на Република България. Най-малко две основания мога да изложа за необходимостта от един такъв въпрос.
Първото основание. Българското общество трябва да бъде информирано за надеждността и степента на опасност, която възниква за инфраструктурата на страната и гражданите или може да възникне при форсмажорни обстоятелства, като този от типа на последния случай в Горна баня. Още повече, че на компетентните хора в тази област е пределно ясно, че от техническа гледна точка, дори и при най-висока степен на добросъвестност при опериране с такива средства, такива случаи не са изключени от чисто техническа гледна точка.
Ако се дава достоверна информация, в това число и указания за поведение на населението при такива ситуации, наистина степента на сигурност и увереност в обществото от липсата на такива опасности ще бъде по-голяма.
Второто основание. Аз, както и Вие, съм убеден, че държите за авторитета на Българската армия. Няма съмнение, че в Българската армия има наистина висококласни специалисти, които перфектно познават системите на въоръжение в НАТО и в другите армии, в това число и ракетите от типа "Харм" с последна модернизация през 1988 г.
Няма никакви причини, има достатъчно компетентност в специализираните поделения на Българската армия за много бърза реакция от гледна точка на идентификация и точна информация за причините за даден инцидент, в случая и последния. Още повече, че въоръжението, което се използва в момента, с малки изключения, не е от последно поколение и в популярните списания има всички тактико-технически данни.
Аз се страхувам и не искам да бъде така, но в обществото се наслагва едно усещане за безпомощност на българската противовъздушна отбрана и ВВС, което, убеден съм, не е така.
Поради тези причини аз отправям съвсем конкретен въпрос към Вас. Нарушавано ли е въздушното пространство на Република България през месец април 1999 г.? Ако отговорът е "да", на кои дати, убеден съм, че имате такава статистика, от какви самолети, на кои ВВС са самолетите? Засичани ли са тези нарушения от системите за предупреждение на противовъздушната отбрана? И какви действия са предприети на международно ниво за изясняване поне на по-сериозните инциденти?
Считам, че с този въпрос давам възможност да информирате обществото и да дадете еднозначен отговор на крайно противоречивата информация, която се разпространява от средствата за масова информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Започвам направо с отговор на конкретния Ви въпрос: нарушавано ли е въздушното пространство на Република България през месец април тази година? Отговорът е: да. Въздушното ни пространство е нарушавано два пъти - на 24 и на 28 април, информация за което даде министър-председателят на базата на доклада, който му беше предоставен от правителствената комисия.
Дежурните длъжностни лица в поделенията в Божурище и Доброславци в 1,30 ч. на 24 април са регистрирали нарушение на въздушното пространство от една цел в състав от два самолета. Най-напред е чут шумът от реактивните двигатели. И в 1,32 ч. целта е открита от дежурните радиолокационни средства в района на с. Граово, на 5 км западно от Брезник. Нарушението е на дълбочина от 30 до 35 км над наша територия. Профилът на полета е бил променлив, самолетите са пресекли държавната ни граница на малка височина, след което, с десен завой в района на Божурище, са преминали в набор на височина с включване форсажен режим на работа на двигателите.
Вие като специалист знаете, че при такова включване се чуват, от очевидци, естествено, сериозни шумове от типа на взрив.
Самолетите са напуснали въздушното пространство на Република България в 1,35 ч. с курс в района на с. Жеравина, намиращо се на 20 км западно от гр. Кюстендил. Те са престояли над страната, както сами можете да разберете, само 5 минути.
За второто нарушаване на въздушното пространство, аз вече ви казах, ще се повторя, министър-председателят ви информира много подробно за него. Мисля, че не е необходимо да повтарям това, което каза министър-председателят.
Уважаеми господин Иванов! С радиолокационните средства, които са на въоръжение в нашите военновъздушни сили, не е възможно да се определи типът и държавната принадлежност на самолетите - нарушители.
След нарушението на въздушното ни пространство, станало на 24 и на 28 т.м., са изпратени писма до Мисията на Република България към НАТО в Брюксел, с които ги информираме за инцидентите, с молба с тази информация да бъдат запознати компетентните органи на НАТО.
За всички инциденти с падналите ракети от типа "Харм" над територията на страната Мисията ни в НАТО също е информирана своевременно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, нека първо по тази част от отговора Ви да може да репликира господин Иванов, а след това вече ще можете да разширите отговора. (Реплики от залата.)
Нямате ли реплика? Добре. След като няма реплика и господин министърът искаше да вземе отношение и към поставените от господин Драгомир Драганов въпроси, ще имате възможност да чуете неговия отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Тъй като, наистина, се запознах и с въпросите, които господин Драгомир Драганов поставя в Народното събрание, бих искал да дам информация и по тези въпроси:
Първият въпрос - носят ли бойни дежурства частите и поделенията на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили, с какви радиолокационни средства и в какви режими?
- В частите и подразделенията на Военновъздушните сили се носи непрекъснато бойно дежурство при бойна готовност "постоянна". Това е нормалната бойна готовност, която следва и в мирно време. В авиацията това са летищата около София и Пловдив.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Това е информация за закрито заседание.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Не, аз знам какво говоря!
В зенитно-ракетните войски - това са в Софийски район, в Пловдивски и в районите около Бургас и София. Бойно дежурство носят и зенитно-ракетните части на Сухопътните войски.
В Радиотехническите войски дежурство се носи по график, като едновременно работят между 8 и 12 броя радиолокационни станции, разпределени на цялата територия на страната. С документ на началника на Генералния щаб, в чийто правомощия е и това, са приведени в бойна готовност "повишена" част от силите и средствата на противовъздушната отбрана западно от линията Пловдив-Плевен. Увеличено е количеството на работещите радио-локационни станции с около 20 - 30 на сто. Усилено е дежурството в авиационните бази. Усилени са с офицери дежурните смени в командните пунктове.
След като беше установено, че на територията на Република България падна ракета тип "Харм", чието предназначение е за действие по радарни системи в сантиметровия диапазон, пак с документ на началника на Главния щаб на Военновъздушните сили беше забранено включването на радари, които работят в този диапазон в част от подразделенията, разположени в полосата 40-70 км източно от държавната ни граница с Югославия. Сега радиолокационното разузнаване в тази полоса се води с радари, предимно работещи в метровия диапазон.
На втория въпрос: водят ли се открити цели в зоните на противовъздушната отбрана на планшетите в Централния команден пункт и в командните пунктове на базите?
- Всички цели открити от радиолокационните станции на Военновъздушните сили се нанасят на планшетите на радио-техническите подразделения, части и съединения, включително и в командния пункт на Корпуса "Противовъздушна отбрана". Информацията за въздушната обстановка се нанася и на планшетите в командните пунктове на авиационните бази и на зенитно-ракетните бригади, които имат дежурни сили и средства.
Централният команден пункт на Военновъздушните сили, Командният пункт на Корпуса "Противовъздушна отбрана" и Центърът за координация на военното използване на въздушното пространство са съвместени и ползват една и съща информация. Обединената радиолокационна информация на гражданските радиолокационни средства се изобразява върху отдалечени автоматизирани работни станции, разположени в пунктовете за управление.
По третия въпрос: противовъздушната отбрана на страната в какъв режим на военно дежурство е и как взаимодейства с ПВО на ВВС?
- Аз всъщност отговорих вече на този въпрос, но искам да внеса едно уточнение. Вече има само Военновъздушни сили в състава на които са Корпус "Противовъздушна отбрана" и Корпус "Тактическа авиация".
Четвърти въпрос: нашите дежурни средства имат ли честотните кодове за опознаване на самолетите на НАТО, участващи във въздушните операции в близост до зоните на противовъздушната отбрана на Република България?
- В момента дежурните средства на Република България не разполага с честотните кодове за опознаване на самолетите от НАТО, но дори и да ги имаме, те не биха могли да се използват, тъй като страната ни не разполага с апаратура за опознаване по стандартите на НАТО.
На последния въпрос: водени ли са в последните 20 дни цели - нарушители, аз вече отговорих: да, през последните 20 дни са фиксирани двете нарушения, за които вече стана въпрос. Благодаря ви.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: И как реагира отбраната ни, господин министър? Защо не ги свалихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Отбраната реагира преди години, когато свали гражданския израелски самолет. (Шумно недоволство от опозицията.)
Съобщения:
- Комисията по национална сигурност ще проведе заседание съвместно с Комисията по външна и интеграционна политика на 2 май, неделя, от 10,00 ч. в зала 238;
- Комисията по национална сигурност ще проведе заседание същия ден и от 11,00 ч. в зала 232;
- Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе извънредно заседание на 4 май, вторник, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е на 4 май, вторник, от 10,00 ч., извънредно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Илия Петров
Атанас Мерджанов