Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Христо Димитров и Иван Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от днешния дневен ред да стане - Проект за решение за освобождаване и избиране председател на Държавна спестовна каса.
Вносител Министерският съвет.
По това предложение някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля гласувайте.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Почакайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи да чакам? Ако желаете думата... Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ние по принцип не възразяваме срещу обсъждането на тази точка. Но от вчера сме оставили правилника на чл. 70, току-що ни раздавате мотиви, с които физически никаква възможност нямаме да се запознаем.
Може би е редно също да се изслуша, след като има формулировка "за оронване престижа и стабилността", а пък няма никакъв материал по този въпрос.
Така че предлагаме да остане това за сряда, да си довършим дневния ред от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Изказано беше и противно становище.
Моля гласувайте.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Нека да изслушаме... Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме точка първа да бъде - Проект за решение за освобождаване и избиране председател на Държавна спестовна каса.
От общо гласували 195 народни представители, за - 141, против - 46, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Моля обявете резултатите по групи.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА СПЕСТОВНА КАСА.
В Народното събрание е получено писмо на министър-председателя на Република България господин Иван Костов, с което се изпраща за разглеждане от Народното събрание предложение на Министерския съвет, прието с Решение N 585 за освобождаване на Бистра Тодорова Димитрова от длъжността председател на Държавна спестовна каса и за избирането на Спас Симеонов Димитров за председател на Държавна спестовна каса.
"Решение N 585 на Министерския съвет от 29 май 1997 г. Министерският съвет реши:
Предлага на Народното събрание да приеме решение за освобождаване на Бистра Тодорова Димитрова от длъжността председател на Държавната спестовна каса.
Предлага на Народното събрание да избере Спас Симеонов Димитров за председател на Държавната спестовна каса.
Министър-председател Иван Костов
Министър на държавната администрация Марио Тагарински."
Мотиви: "За оронване на престижа и стабилността на Държавната спестовна каса от страна на госпожа Бистра Димитрова."
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Това не са мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Проект за решение. Република България. Тридесет и осмо Народно събрание.
Решение за освобождаване и избиране на председател на Държавната спестовна каса.
Народното събрание на основание чл. 84, точка 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Държавната спестовна каса реши:
1. Освобождава Бистра Тодорова Димитрова от длъжността председател на Държавна спестовна каса.
2. Избира Спас Симеонов Димитров за председател на Държавна спестовна каса."
Имате думата.
Да, заповядайте.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Имам процедурно предложение, уважаеми господин председател.
За да не налагаме прецедент и в духа на националното съгласие, с което считаме, че ще работим, вчера утвърждаваме вече и Правилника за дейността на Народното събрание, считам, че Народното събрание не бива да бъде трибунал.
Аз предлагам да поканим госпожа Бистра Димитрова в обсъждането на въпроса, който я касае и тогава Народното събрание да вземе решението, което вие внасяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, аз съм разпоредил да я поканят. Ако тя желае вече, ще дойде.
ГЛАС ОТЛЯВО: Трябва да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, поставям въпроса на гласуване.
Който е съгласен госпожа Бистра Димитрова да присъства...
ГЛАСОВЕ: Трябва да присъства.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Задължително да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това си е нейно право. (Неодобрителни възгласи в лявата страна на залата)
Предложението не е задължително. Недейте сега, колеги, от място някой да допълва направено предложение. Всички чухме предложението.
Моля гласувайте.
От общо гласували 205 народни представители, за - 100, против - 73, въздържали се - 32.
Предложението не се приема. (Шум и реплики)


Има предложение за прегласуване. Моля, прегласувайте! Предложението е да поканим госпожа Бистра Димитрова да присъствува при обсъждането на проекта за решение за освобождаване и избиране на председател на Държавна спестовна каса.
От общо гласували 203 народни представители, за - 140, против - 39, въздържали се - 24.
Предложението е прието.
Има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, господа заместник-председатели, уважаеми колеги народни представители! От името на Българския бизнесблок аз искам да изразя смущение от формулировката на мотива. И за да преценим обективно дали тази формулировка отговаря на действителното положение на нещата, бихме искали да знаем като парламентарна група, допускам, че и другите групи искат това, финансовите резултати от дейността на ДСК за времето, когато е била ръководена от госпожа Димитрова. Това е един основен показател, който би трябвало да бъде доведен до съзнанието на Народното събрание.
Ние не оспорваме правото на изпълнителната власт да управлява екипно и в това отношение да подбере хора, на които има персонално доверие. Това е право на избраните с вота на българските избиратели.
Искаме по повод на толкова важна структура като Държавната спестовна каса да се проведе в контекста на това обсъждане известна дискусия за проблемите, които валутният борд като икономическо мероприятие би могъл да създаде. Разбираме, че той е едно сериозно лекарство. Знаем, че тежките лекарства имат както добри страни, така и своите противопоказания, своите странични ефекти.
Убеден съм, че за доброто на това мероприятие, което ние не атакуваме, но ние искаме и да се презастраховаме, че, видите ли, всяка критична бележка спрямо него би била аргумент, че сме врагове на народа, пардон, врагове на борда, бихме искали да си отговорим на няколко важни неща, едното от които е констатацията на групата за независими анализи и стратегия, която ръководя, че в условията на такъв режим, при свързване на нашата валута с една по-мощна има принципен ефект на изпомпване на национален продукт от по-слабата икономика към по-силната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Смоленов, не говорите по темата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Това е основният въпрос, който бих искал да обсъдим, и не самоцелно, а заради противодействието, контрамерките или витамините, които българската икономика трябва да пие заедно с толкова мощен антибиотик. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожо и господа заместник-председатели, уважаеми колеги! От името на Демократичната левица искам да подкрепя становището, което изрази господин Смоленов, и да подчертаем, че дори и на подсъдимия, на осъдения на смърт му се дава право на последна дума. (Смях и шум в блока на мнозинството)
При мотиви "уронване престижа и стабилността на Държавна спестовна каса" госпожа Димитрова и всички ние трябва да изслушаме финансовото състояние на Държавна спестовна каса; трябва да изслушаме какви са добрите и негативните резултати в Държавна спестовна каса. Това е предложение на правителството, но парламентът освобождава, назначава и избира председател на Държавна спестовна каса. Ние считаме, че трябва да изслушаме госпожа Димитрова и да чуем отчета на Държавна спестовна каса.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Мотивите! Мотивите!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Мотивите са само тези. (Шум и други реплики в блока на ДЛ) Точно това казвам - че представител на правителството трябва да даде тези мотиви. Същевременно трябва да дадем правото и думата на госпожа Димитрова, да чуем и нея и чак тогава да пристъпваме към решаване на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Виждаме, че обстановката се нажежава немотивирано. Смятам, че право на победителя е да съди и да реже както иска, но право е на този, който е победен... Или в момента няма страна победител и победен.
Искам да помоля уважаемия тук присъствуващ господин заместник-председател на правителството да вземе отношение по този въпрос и да представи мотивите на правителството (шум в залата) за това защо госпожа ръководителката на Държавна спестовна каса се освобождава. Защото иначе можем да си освобождаваме който искаме, ще си правим всичко, каквото поискаме, и ще стигнете до болшевишкия начин на работа от 1917 г. (Шум и ръкопляскания в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Евгени Димитров иска ли думата? - Заповядайте.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа! Материята, която предстои да дискутираме, е много деликатна. Всички ние сме свидетели на постоянно излизащите материали в масмедиите за рефинансирането на отделни банки. Становището, което има Евролевицата, е материята да бъде разглеждана така, че да си даваме точна и ясна сметка до каква степен това ще повлияе на пазара, до каква степен можем да предизвикаме едно смущение в нашето население. При една такава ситуация на дискусията и отивайки вече на детайлизиране на нещата, ние ще предложим закрито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Истина е, че е необходимо да има дебат по темата, но аз искам да внеса известно пояснение от наша гледна точка какво се има предвид с тези мотиви и каква е целта на тази смяна.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (от място): Значи тогава СДС иска оставката, а не Министерският съвет?! (Шум и реплики в залата)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако ми позволите, като председател на Комисията по бюджет и финанси аз съм участвал в разговорите на тази тема и мога да внеса известна яснота. Ако не ви вълнува това, нямам нищо против да не ви губя времето.
Нито е наивно, нито е глупаво, изключително сериозно е. Това е най-сериозната спестовно-кредитна институция в страната и ние не се отнасяме безотговорно към това. Мотивите, които са изложени в това решение на Министерския съвет, не целят да превръщат днешното заседание в трибунал, нито да показват, наказват или нещо подобно някой. Престижът и стабилността на една кредитно-спестовна институция може да бъде нарушен и без да бъдат извършвани някакви престъпни действия. Може да бъде нарушен с лош мениджмънт Може да бъде нарушен с поредица от медийни и обществени скандали. Може да бъде нарушен с всичко това, на което беше свидетел нашето общество през последните 12-14 месеца около Държавна спестовна каса. Вие няма да отречете, че имаше няколко вълни от спестители, които теглеха влоговете си не без участието в тези събития на висшия мениджмънт на Държавна спестовна каса. Вие няма да отречете, че в обществото битуват съмнения относно правилността и изгодността на редица сделки, сключени от председателя на Държавна спестовна каса. Затова ние помолихме госпожа Бистра Димитрова да подаде оставка, за да осигурим чрез избирането на нов председател една задълбочена ревизия на финансовата институция, която освен всичко друго да покаже и че госпожа Бистра Димитрова, ако не е вършила такива действия, действително не ги е вършила. (Шум и реплики от БСП) Какво лошо има в това? Без всякакво съмнение престижът на институцията е увреден. Без всякакво съмнение доверието в нея е увредено. Ако не беше така, нямаше да има толкова медийни скандали. Ако не беше така, нямаше да има толкова много вложители, които си изтеглиха влоговете.
Ако вие искате да изкривите този дебат точно в подсъдима скамейка, това е ваш проблем. Ние не искаме да го направим. Ние искаме да освободим председателя на Държавна спестовна каса, Министерският съвет го иска, има своите основания и има правото да го направи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, обръщам се към всички депутати. Ние очакваме да изслушаме разяснения от името на вносителя на това предложение за съвсем кратките мотиви, които са ни представени. Аз не бих се произнасял за финансовото състояние на ДСК, за начина на нейното управление през този период. Мисля, че това наистина трябва да бъде правено отговорно и с конкретни аргументи. Затова аз се надявам да бъде призован вносителят на това предложение или член на правителството, защото предполагам, че това е общо становище на правителството, да бъде конкретно установено по какъв начин е бил уронен престижът и отслабена стабилността на Държавна спестовна каса, ако това продължава да се твърди. Мисля, че ние сме длъжни не само с оглед на евентуалната промяна, която може да се извърши, но и за по-нататъшната дейност на такива институции като националната банка, Държавна спестовна каса и други да имаме представа за тяхното състояние и за евентуални нарушения, ако те са довели до подобни тежки последици.
Затова завършвам с настойчивата молба господин министърът на финансите, или както прецени правителството, да докажат аргументирано тези мотиви. Иначе те звучат само като едно твърдение, което може да засегне самото то стабилността на институцията и да подмени реалните мотиви за промяната, които се предлагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Имаше процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Досега процедура не е направена. Вие или не внимавате, или не познавате правилника.
Думата има господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаемо председателство, уважаеми колеги! Искам да ви поставя само един въпрос. Кой може да отнеме правото на новото българско правителство, което пряко отговаря за Държавна спестовна каса, да постави човек доверен, за да може тази каса да просперира? (Шум и реплики от БСП) Кой можеше да отнеме правото, когато вашето правителство постави госпожа Димитрова преди известно време на този пост и той още тогава беше много спорен, свързан с нейната биография? Вие се наложихте и поставихте госпожа Димитрова за председател на Държавна спестовна каса.
Няма нищо лошо, господа, новото българско правителство, което пряко отговаря пред българския народ за Държавна спестовна каса, да сложи свой доверен човек на този пост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
Думата има господин Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Решенията, които взима Народното събрание, пак ще повторя, са политически решения. За жалост днес поради неразградената система се налага това Народно събрание да взема и такива чисто стопански, финансови, управленски решения само чрез политическата си воля. Политическата воля е нещо различно от стопанското поведение, намерения, финансови и т.н. Може да е записано, че няма обществен престиж, че има далавери, аз лично това не го твърдя, тъй като не знам. Но моята политическа воля, морална воля ми диктува, и не само, определя моето недоверие. Разбирате ли? Народното събрание днес взима политическо решение, за което в края на краищата не са нужни изчисленията на счетоводителите къде е преписано, къде е взето, къде е наддадено. Това е политическо решение.
И затова, господин председател, аз предлагам да се прекъснат дебатите и да се гласува, за да се провери политическата воля на Народното събрание. Това Народно събрание няма друга воля. Няма финансова воля, няма стопанска воля. То има само политическа воля. Затова предлагам да се прекъснат дебатите и да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Жорж Ганчев.


ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, прав е господин Шишков, че правителството има право да замени шефката на Държавна спестовна каса със свое доверено лице. Съгласни сме с този казус.
Искам просто да ви запозная с някои цифри, тъй като ние си направихме труда да проверим за какво иде реч. В 1995 г. госпожа Бистра Димитрова завари 139 млрд. лева, в 1997 г. те са 430 млрд. лева. Печалбата само за последните четири месеца на тази година от 4 млрд. е 50 млрд. Искам просто да знаете тези цифри. Когато обвинявате някого, трябва да го докажете или оставете госпожата да си отиде с достойнство и да си подаде оставката. Това е вече друг казус.
Когато подстрекавате обществото наистина да се настрои срещу една личност, трябва да знаете цифрите. В 1994 г. 2,3 млрд., в 1996 г. 81,7 млрд. Затова кажете едно "благодаря" , ако обичате, и я оставете на мира. Ако докажете нещо чрез прокуратурата, аз съм за. Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има направено процедурно предложение за прекратяване на дебатите. Господин Гайтанджиев има думата по това предложение.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз съм против процедурното предложение да се прекрати дебатът. Става дума за едно унижение на народното представителство. Не може когато се внася едно предложение с подобен мотив, народното представителство, което стои над президента, над правителството, да не е информирано за обстоятелствата, за фактите, за да няма то вътрешен мотив да гласува по един или друг начин. Не е нормално да се оставят народните представители без знание защо всъщност се прави това. Ако е въпрос само за политическа воля, тогава кажете си го ясно: искаме да сложим ръка върху парите на народа! (Възражения в СДС) Това ли е? Така ли звучи? Ами лошо звучи! Тогава измислете някакви други мотиви. Защото ако действително беше разговаряно, ако действително мотивът беше този, който е бил в разговора между господин Костов и госпожа Димитрова, която виждам тук в залата, че екипът иска да работи по нов начин, иска нови преобразувания, това може да се направи. Но защо бяха необходими тогава тези обвинения и в пресата? Имало далавери! Ами да се докажат тези далавери, да се каже: ето това и това е неправилно! В противен случай самата дискусия, самият дебат тук в залата може да повлияе върху поведението и на вложителите, и на кредиторите. Знаете колко често такива дебати и непремерени изказвания объркват самото поведение на хората пред касите. И от това често пъти се влияе и цялата финансова система на страната. Това не трябва да го допуснем.
При всяко положение ние трябва да излезем сега от залата с ясно впечатление има ли действително проблеми в Държавната спестовна каса, за да знаем, че освобождаваме госпожа Димитрова заради наличието на такива проблеми. Разбира се, цялата финансова система имаше проблеми и в края на миналата, и в началото на тази година, но известно е, че те бяха повлияни в значителна степен от външни на финансовата система фактори - и икономически, а и чисто политически.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Сериозно? И правителството на Жан Виденов ли е външен фактор?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Не е тайна, господа, че много и от вас, от ОДС, повлияха значително тогава върху поведението на кредиторите, на вложителите и оттам се стигна до едно паническо поведение, което удари цялата финансова система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Това е така и мога да го... (Председателят изключва микрофоните)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече отдавна. Направено е процедурно предложение за прекратяване на дебатите. (Възражения в Демократичната левица)
Поставям на гласуване процедурното предложение за прекратяване на дебатите. Съгласно правилника изслушахме едно изказване против.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 215 народни представители, за - 137, против - 69, въздържали се - 9.
Предложението е прието.
Има думата господин Корнезов за процедурно предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, с всичките ми уважения към Вас, все пак моля да се прегласува, тъй като чл. 45 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е категоричен и изисква разисквания по всяка една точка от дневния ред минимум по 30 минути за всяка парламентарна група.
И моля още нещо. Бяха направени две предложения - от Евролевицата беше направено предложение за закрито заседание. Вие не го подложихте на гласуване.
Беше направено предложение от тази трибуна да се изслушат представители на правителството, за да се чуят мотивите. Вие не реагирахте и не подложихте на гласуване и това.
Моля Ви, с всичките ми уважения към Вас, нека да спазваме правилника и да бъдем колегиални едни спрямо други. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, и при моите уважения към Вас, хубаво е правилникът да се знае и да се спазва. Когато се прави предложение за закрито заседание, правилникът казва как и от кого може да бъде направено. Когато се прави предложение да се изслуша министърът, който присъства, това е негово желание - дали ще вземе отношение или не, както и въпрос на желание е на госпожа Бистра Димитрова дали иска да каже нещо или не. Ние я поканихме, тя присъства в залата. Ако би искала да каже нещо, може да го направи.
Но щом държите, поставям на прегласуване предложението за прекратяване на дебатите.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 207 народни представители, за - 138, против - 66, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
Има думата по процедурен въпрос господин Яшо Минков.

ЯШО МИНКОВ (БББ): Уважаеми колеги, искам да предложа една процедура.
След като се прие да бъдат прекратени дебатите по гласуването на това решение, предлагам преди да се гласува освобождаването на госпожа Бистра Димитрова, да бъде изслушана от трибуната на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедурното предложение, което беше направено от господин Яшо Минков няма да го поставям на гласуване, защото вече обясних, че госпожа Бистра Димитрова е в залата. Ние я допуснахме да присъствува. Тя може да вземе винаги думата, ако иска. Няма нужда от специална покана.
Желаете ли думата? (Обръща се към госпожа Бистра Димитрова)
Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА СПЕСТОВНА КАСА БИСТРА ДИМИТРОВА: Уважаеми господа депутати! Аз благодаря за това, че Държавна спестовна каса е център на вашето внимание от две години насам. Мисля, че до края на 1994 г. много малко хора разбираха какво означава Държавна спестовна каса за тази държава.
С моето избиране, колкото и скандално да беше, много хора насочиха вниманието си и отношението си към тази институция. Слушайки от това, което в момента говорите, аз разбирам като нормален човек и човек, който немалко е направил, а това населението разбра - за укрепването и за стабилността на Държавна спестовна каса, че вие просто нямате сериозни мотиви.
За съжаление, това, което прочетох не отговаря като мотив на действителността, защото цяла България знае какво е Държавна спестовна каса. Цяла България следя трите напъна на населението да изтегли парите си от Държавна спестовна каса. Организацията, която направиха нашите служители беше за мен едно геройство. Особено времето, което съвпадна с така наречените барикади по улиците.
Аз ви благодаря все пак за доверието. И на господата отдясно, които разбрах, че нямат други мотиви, освен политически. Уважавам тяхното право да използуват властта си и да могат да сложат човек, който да управлява системата.
Опитах се да разбера що за човек е господин Спас Димитров. За мое удовлетворение разбрах, че това е един добър човек. Дано да му е лесно в Държавна спестовна каса, защото аз я предавам силна, чиста, независимо от всички публикации, независимо от цялата нападка, която я има по пресата срещу работата ми в този период.
Що се отнася до рефинансирането на банките, което е проблем, който занимава всички, аз съжалявам, че за това рефинансиране започна да се говори като за престъпление. Като за престъпление започна да се говори и за кредитирането и аз не знам кой ще бъде този банкер, който в момента ще посегне към средствата и ще кредитира каквото и да било. Това са нормални банкови операции.
Съжалявам, че в този период всички насочиха вниманието си към банкерите, а не насочиха вниманието си към онези, които ползуваха кредит и по всякакъв начин се опитваха да прикрият следите си. Съжалявам за това и мисля, че това е мнение на всички колеги банкери. (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
Друг е въпросът какъв е бил контролът през целия този период и къде са изтичали средствата, защото Държавна спестовна каса е правила законни операции. Казвам го категорично. Самият факт, че се бърза в момента, докато тече ревизия, докато контраразузнаване и разузнаване са в Държавна спестовна каса, интересно защо, мен ме навежда на мисълта, че това е бързо разчистване на сметките. Съжалявам, че го казвам от трибуната, но все пак населението трябва да знае, че не трябва да се поддава на каквото и да било.
Резултатите са ясни. Те ще бъдат публикувани. Годишният отчет на Държавна спестовна каса се публикува редовно. Който се интересува от това ще може да го получи след около месец в съкратен вариант, за да има представа какво става в Държавна спестовна каса и да го сравни с миналите години.
Позволете ми от тази трибуна да благодаря на всички онези, които вярваха в Държавна спестовна каса. На всички онези, които допринесоха за стабилността на Държавна спестовна каса. (Неразбираеми реплики от блока на мнозинството)
Прощавайте, не ви чувам. (Неразбираеми реплики от блока на мнозинството)
Съжалявам!
Желая на колегата, който поеме поста след мен да продължи да работи нормално с хората, защото в Държавна спестовна каса има хора, които са научени на дисциплина. Тази дисциплина помогна на служителите на Държавна спестовна каса да оцелеят в този период.
Благодаря ви за вниманието. Желая ви успешна работа и дано да ви е успешно депутатствуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Димитрова.
Има думата по процедура господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, наистина материята, с която се занимаваме днес е изключително важна. Това беше изразено от колегите досега.
Аз правя процедурно предложение - в залата да бъде поканен господин Спас Димитров, който да каже как вижда в основни линии, разбира се, своята работа, като председател на Държавна спестовна каса. Мисля, че това е необходимо и мисля, че ще намери подкрепа у колегите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Стефан Стоилов иска думата от името на парламентарна група)
Нека първо да мине гласуването по процедурното предложение.
Направено е процедурно предложение да изслушаме господин Спас Димитров.
По това предложение някой желае ли да се изкаже? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 207 народни представители, за - 91, против - 28, въздържали се - 88.
Предложението не се приема. (Стефан Стоилов иска думата)
За процедурно предложение ли искате думата?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група - не може. Ако е по друга тема - да. Ако е по същата... Не може по тази тема. Така поне казва правилникът.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа народни представители! Искате мотивите на правителството по въпроса за освобождаването на госпожа Бистра Димитрова като председател на Държавна спестовна каса. Казвате, че са кратки и ясни. (Оживление в блока на Демократичната левица) Много малки са - казвате, а аз ви казвам, че са много съдържателни и са повече от ясни и ще се опитам да ви докажа защо това е така.
Преди около две години и малко повече може би в тази зала предишното Народно събрание, част от днешните депутати бяха и тогава депутати си спомнят как на два пъти отхвърляна и на два пъти приемана председателката на Спестовна каса беше наложена от тогавашното мнозинство по един безпрецедентен начин и това никой не може да оспорва.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А сега какво става?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ние като тогавашна опозиция категорично възразихме по това назначаване не затова, че мнозинството и правителството има право да предложи председател на Спестовна каса, а затова, че определена групировка от тогавашното мнозинство чрез това назначаване се надяваше да обслужва точно определени интереси.
И това, уважаеми колеги, е публична тайна. Всички вие добре знаете за какво става дума. Днес в тази зала ще стане ясно кой къде е, кой за какво оттук нататък ще лобира. Вие знаете, че българското правителство, че новото мнозинство в парламента заяви нещо съвсем категорично веднага след последните парламентарни избори и това категорично заявено нещо е пълната решимост да се справи с престъпността в България, не само криминалната, не само явната престъпност - тази на улицата, да се справи и с икономическата и най-вече с организираната икономическа престъпност. И в двете й форми: и в онази, която е явна и видима и е продукт на разследване и на осъждане, на затвор, и на онази, другата част на престъпността, която продължава да бъде на сянка и която все по-малко оттук нататък ви обещаваме, че ще бъде на сянка.
В този смисъл, уважаеми колеги, не само право, задължение на правителството е тогава, когато един висш държавен служител по една или друга причина не се ползва с доверието на това правителство и, още по-лошо, има определени съмнения за обслужване на едни или други интереси, тоест, недоверието нараства, да поиска от Народното събрание подобна смяна. Това е смисълът на нашето предложение.
Госпожа Бистра Димитрова преди малко тук от тази трибуна заяви, че тя се е грижила като добър ръководител за резултатите на ведомството, което ръководи. И таз добра! Оставаше да каже обратното. Та има ли някой, който е назначен за нещо някъде и това да не е първата му работа и задължение да се грижи точно за това ведомство, за което е назначен. (Шум и реплики от опозицията)
Аз искрено желая на госпожа Бистра Димитрова наистина и ревизията, и проверката, и следствието да не намери такива доказателства, които да представляват нарушения от криминален характер - присвояване или някакво друго грубо финансово нарушение. Искрено й го желая. Но това съвсем не е достатъчно, за да можем да кажем: да, този ръководител ще остане на това място. Защо? Защото вие не сте деца и много добре знаете, че освен това има и една друга дейност, един друг вид дейност на един висш ръководител и тази дейност, знаете ли, с две думи ще ви я кажа: това - да, това - не, избирателно в рамките на закона и на ръба на закона. Надявам се добре разбирате за какво става дума. (Смях в блока на Демократичната левица)
Точно това е основният мотив, който днес аз излагам пред вас. Вие много добре знаете за какво става дума. Вие знаете, че тук редица групировки, бих казал, ползващи се с изключително лошо име, няколко банки са редовни клиенти на Спестовна каса. (Реплики от опозицията: "Кои са те?") Тези банки служат като посредник за източването на трети банки и всичко това е в рамките на закона, забележете. (Смях в блока на Демократичната левица)
И аз бих ви задал накрая въпроса: искате ли доброто на госпожа Бистра Димитрова или не? Защото, ако един ръководител е зависим от подобни среди, той не винаги може да изразява своето лично мнение, той не винаги може да действа по начина, по който съвестта му и дългът му го задължават. Ако искате, настоявайте тогава тя да остане. Защото, пак ви казвам, има случаи, които са много пресни и които искам да ви напомня. Всички тук от бившето мнозинство, днес малцинство, твърдяхте по същия начин колко са честни, колко са добри професионалистки вашите примадами на бившия кръг "Орион" - Цецка и Веска. Питам ви: днес къде са те? (Шум и реплики от опозицията) Къде са днес те? Трябва ли да оставим нещата да стигнат дотам, за да решим тук един ден, че отново някой индивидуално е сгрешил?
Тук става въпрос за национални интереси. Тук става въпрос за една изключително строга финансова дисциплина, която ни чака, много по-строга от днешната, забележете това. И тук не може да има абсолютно никакъв елемент на недоверие в онези хора, които, като комплект, като отбор, трябва да провеждат тази дисциплина.
В този смисъл правителството не е в състояние да поеме този риск, поради което ви молим да гласувате за освобождаването на госпожа Бистра Димитрова.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
За процедура госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз мисля, че никой от нас не иска да му горят парите. Също така мисля, че никой от нас - хората, които пребиваваме в момента в българската политика, не желае върху него да се изсипват тонове помия. Също така мисля, че вместо да ровим историята кога и за какво е искано отговорност от някого, е по-добре да си мислим кой ще иска отговорност от нас за нещо. Цялото протичане на днешното заседание го разглеждам в контекста на тази отговорност.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Каква е процедурата?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, ще ви я направя, ще ви направя процедурното предложение, но ако обичате, не ме прекъсвайте, имам две минути, в които да говоря по процедура.
Ние не възразяваме срещу вашето право да си смените директора на ДСК, нито да си сложите когото намерите за добре и, разбира се, да си понесете отговорността, ако изборът е неудачен. Ние няма да сме тези, които днес ще ви кажем "Ние сме против освобождаването на Бистра Димитрова". Но ние сме против това да се залеят хората с помия без доказателства. Когато приключи финансовата ревизия, извадете ги и ако тя докаже вашите твърдения, правете каквото законът и съвестта ви повеляват.
Но след като ние достатъчно много банкери очернихме и сме пред проблема, че никой не иска да стане шеф на валутния борд от водещите български банкери, това е тревожно и става проблем на нацията.
И при тази ситуация, когато ние ви поставяме въпроса да се изслуша господин Спас Димитров, поне с пет думи да каже какво смята.
Позволете да ви направим и второ предложение - поне един да дойде и да каже с две думи каква финансова квалификация има господин Спас Димитров, на който поверявате една от най-големите финансово-кредитни институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. Не чух процедурата.
(Татяна Дончева продължава да говори при изключени микрофони)
Двете минути минаха и досега процедурно предложение не чух.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И ако не го уважите, вземаме 30-минутната почивка, за да ни представите поне биографията на господин Спас Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква е процедурата? Аз наистина не разбрах.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Да ни представите поне биографията на господин Спас Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедура ли искате? Да, заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): От името на парламентарна група, съгласно правилника, моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: 10 минути почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
За процедурен въпрос ли? - Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица правя следното процедурно предложение. Така предложеното ни проекторешение, състоящо се от две точки, предлагам да бъде гласувано разделно, т.е. за освобождаването на председателя на Държавна спестовна каса и след това - за избирането на нов председател на Държавна спестовна каса в лицето на посочения Спас Симеонов Димитров.
Освен това, тъй като това, което беше изложено като мотиви и от финансовия министър - за уронване на престижа и стабилността на Държавна спестовна каса от страна на госпожа Бистра Димитрова, мотивите да бъдат заменени с "освобождава по целесъобразност". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване първото предложение - за гласуване по точки.
Второто предложение не мога да го поставя на гласуване. То е внесено с мотиви и не може ние да променяме мотивите на вносителя.
Моля, гласувайте гласуването на проекта за решение за освобождаване и избиране на председател на Държавната спестовна каса да бъде извършено по точки.
От общо гласували 204 народни представители, за - 79, против - 114, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
За процедура ли искате думата? - Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Имам процедурно предложение. След като не се прие разделното гласуване, а и след като не приехте все пак да се запознаем с господин Димитров, моето процедурно предложение е поне да се запознаем с неговата автобиография. Много от нас не го познават. Все пак ние ще дадем вот на човек, който ще оглави най-стабилната финансова институция в България. Мисля, че това е право на депутатите - да се запознаят с автобиографията и трудовата биография на господин Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожи и господа народни представители! Аз правя противното предложение на това, което госпожа Масларова преди малко предложи. Аз предлагам директно да минаваме към гласуване на проекторешението, което е внесено в Народното събрание. Аз не мога да приема, уважаема госпожо Масларова, за сериозно това да не се познава един народен представител от състава на миналото Народно събрание. И в този смисъл, уважаеми господин председател, моля да бъде подложено на гласуване решението за освобождаване и избиране на председател на Държавна спестовна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за внимание.
Поставям на гласуване предложението, направено от госпожа Масларова, за запознаване с биографията на господин Спас Димитров.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 205 народни представители, за - 78, против - 120, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на

"Р Е Ш Е Н И Е
за освобождаване и избиране на председател на
Държавна спестовна каса

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Държавната спестовна каса

Р Е Ш И:

1. Освобождава Бистра Тодорова Димитрова от длъжността председател на Държавната спестовна каса.
2. Избира Спас Симеонов Димитров за председател на Държавната спестовна каса."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 208 народни представители, за - 154, против - 47, въздържали се - 7.
Проектът за решение е приет.
Има думата за отрицателен вот господин Стоилов. Заповядайте, господин Стоилов.



СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да декларирам предварително, че нямам нищо против избрания кандидат за председател на Държавна спестовна каса. Работили сме заедно.
Второ, опасно е, че продължават политическите цикли на политическа разправа. Именно това повторение след 4 февруари плаши. Тъй като именно това повторение на отхвърлените политически разправи е родило този умопомрачителен мотив, с която бива сваляна от председателското място госпожа Бистра Димитрова.
Един депутат от Дупница заяви, че това е политическо решение и това е абсолютно вярно. Но защо трябва да тръгвате с такъв незащитим мотив, мотив, който съдържа голям експлозив.
Трето. Ами, погледнете поне десет числа, с които след 15 дни всеки един от вас, уважаеми народни представители, може да се запознае.
Говори се, че касата е сандък, от който парите изтичат. От 430 млрд. привлечени средства, 423 са инвестирани в държавни ценни книжа. И вие няма да можете да противопоставите нищо, което да доказва, повтарям, този умопомрачителен мотив.
По-нататък. Вие говорите, че касата се люлеела. Кога? Когато и Булбанк, признавана от всички международни агенции за рейтингувани, беше под големия натиск. И въпреки онези "черни", както ги нарекоха журналистите, дни за банковата система, касата издържа.
Една финансова банкова институция, ако е прогнила отвътре, тя не може да издържи на този натиск, така както и Булбанк издържа.
Вие говорите, че има някакви далавери и платени журналисти в един вестник надуват тази свирка. Аз ще бъда много доволен, ако един финансов министър или някой от вас стане и говори за рефинансирането, за кредитирането с цифри. Вие днес направихте една погрешна стъпка, внасяйки проект с този мотив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов. Благодаря и на госпожа Бистра Димитрова. (Реплика от блока на левицата: "Отрицателен вот")
Втори отрицателен вот.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах против внесеното предложение за кадрова промяна в Държавна спестовна каса, тъй като не ми беше дадена възможност да се запозная с предложения кандидат господин Спас Димитров. За мен беше искрено учудване, че мнозинството отказа дори да предостави биографични данни за професионалната квалификация и опит на предложения кандидат.
Страхувам се, уважаеми колеги, че цялата процедура, която днес приложихте по промените в Държавна спестовна каса, действа в посока на дестабилизация на ДСК.
Всичко можехте да го направите, уважаеми колеги от мнозинството, много по-елегантно, с мотиви, които не са свързани със стабилността на Държавна спестовна каса. Така, както си признахте след това в изказванията - че искате да имате политическо доверено лице на новия български кабинет.
И в този смисъл, включително и изказването на финансовия министър, беше в посока на недоверие към Държавна спестовна каса. Според мен като български политици днес не се държахте достойно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Шопов, трети отрицателен вот.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, смущавам се от това, което става днес в тази зала, поради факта, че не сте подготвени както трябва за това, което искахте да наложите и което наложихте. Вие имате право да го наложите, тъй като имате мнозинство, но в мен възникват някои въпроси. Ние говорим за национално съгласие. Тук трябва да съумеем да го демонстрираме по един сериозен начин. А така, струва ми се, че работим, и специално вие, уважаеми колеги отдясно, работите в посока на ликвидиране и компрометиране на това национално съгласие.
Второ, изненада ме безпомощното изявление на финансовия министър господин Муравей Радев. Той не каза нищо конкретно и нищо съществено. Аз мисля, че тази много сериозна държавна институция - финансовото министерство и неговият ръководител, трябва да подходят по съвършено различен начин, когато се третира и такъв въпрос, разбира се, и си мисля какво ще стане с финансовата политика на Република България, ако се продължава по този маниер.
Трето, изключително много ме изненада вашето нежелание, колегите говориха вече, да не се представи тук господин Спас Димитров. Защо го криете, от какво се страхувате? Нима има нещо, което ви смущава в неговата биография или в неговия вид? (Шум и реплики в блока на мнозинството)
Аз го познавам като колега от миналия парламент, знам го като юрист, но не знам каква квалификация и възможности има той в тази сфера, в която сега ще трябва да работи. А говорим за професионализъм, говорим за много, много сериозна работа оттук нататък.
Искам, уважаеми колеги, да ви помоля, за в бъдеще, когато третираме подобни въпроси, тук ние работим върху сериозна материя, да не подхождате по този начин, както днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
С това първа точка от днешния дневен ред е изчерпана.

Преминаваме към втора точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вчера беше прочетен текстът на глава шеста, така както се предлага от временната комисия.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, заповядайте.
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа сенатори, понеже така или иначе загубихме сто минути в празнодумие, предлагам при четенето на проекта за правилник, всички ние тук го имаме, да се четат само текстовете, по които има предложения за изменение, както и самите предложения за изменение, и да се гласуват. Благодаря. (Шум и възражения в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не може да стане, не подлагам на гласуване това предложение.
Всеки текст, който се гласува, дори когато го имаме размножен, трябва да бъде прочетен за протокола.
Давам думата на председателя на временната комисия господин Теодосий Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме с четенето на глава шеста - "Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е прочетено. Не, трябва да се четат предложенията.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Всъщност главата беше изчетена вчера, остават предложенията, които са пет на брой и те са следните:
Към чл. 65 има предложение от народния представител господин Любен Корнезов и то е чл. 65, ал. 2 думите "изисква задължително" се заличават и се заменят с думите "може да изиска".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, по това предложение някой желае ли думата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): Да, за обосновка накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, две думи за обосновка.
По силата на чл. 87, както ви е известно, всеки народен представител има право на законодателна инициатива. И това неговото право не се контролира от никого, освен от неговата съвест, неговите знания. Това е конституционно право, бих казал част от статута на народния представител.
Проектът, който ни се предлага в чл. 65, ал. 2, изисква тази негова законодателна инициатива всъщност да бъде цензурирана, ако мога така да се изразя, и то задължително от Министерския съвет, респективно от ресорните министри. Мисля, че това е под достойнството на народните представители, за всеки един от нас.
Аз не казвам, че не е необходимо да се взема становище на Министерския съвет и на съответните министри, но нека това да не бъде задължително. И затова предлагам това, което чухте, че председателят на съответната комисия, ако прецени, би могъл да изиска становище на съответната изпълнителна власт. В противен случай изпълнителната власт става над народния представител. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Госпожи и господа народни представители, в качеството си на председател на временната комисия смятам, че това предложение е разумно и би следвало да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 65, ал. 2, думите "изисква задължително" се заличават и се заменят с думите "може да изиска".
От общо гласували 190 народни представители, за - 160, против - 6, въздържали се - 24.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Към същия текст има предложение за нова ал. 3 от народния представител господин Янаки Стоилов. Предложението е следното.
В чл. 65 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Липсата на становище по предходната алинея не спира обсъждането на законопроекта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Янаки Стоилов, за да обоснове своето предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Съвсем накратко това предложение може да се обоснове по следния начин. В духа на рационализирания парламентаризъм, който може би някои от вас познават, се съдържа идеята да се подобри взаимодействието между законодателната и изпълнителната власт и да се гарантира, заедно с това, относителната самостоятелност на всяка една от двете. Именно заради това ние също споделяме предложението, което беше направено и в комисията, да се даде възможност Министерският съвет, респективно министри да се произнасят по законодателните инициативи, осъществени от отделни народни представители. Мисля, че този текст се вписва напълно в логиката на приетата ал. 2 и то в по-голяма степен и след нейната минимална промяна. Защото това е една възможност, която може да бъде осъществена както от страна на Народното събрание, така и на Министерския съвет, но не би следвало липсата на едно такова становище в предвидените срокове да спира по-нататък разглеждането на законопроектите както в комисията, така и от цялото Народно събрание. Затова аз се надявам, че вие ще подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Теодосий Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, от името на комисията, като неин председател, аз смятам, че това предложение е разумно. Съжалявам, че господин Стоилов го прави сега. Това можеше да стане и при обсъждането, но ви предлагам да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Моля да гласувате за предложението, направено от господин Янаки Стоилов за нова ал. 3 към чл. 65.
От общо гласували 172 народни представители, за - 125, против - 21, въздържали се - 26.
Предложението се приема.
Следващото предложение, господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Следващото предложение е към чл. 66, направено от народния представител, господин Иван Иванов. То е следното:
"В чл. 66, ал. 2 накрая се добавят думите: "само когато при обсъждането на законопроекта преди първото гласуване не са направени възражения или предложения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов има думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Основният принцип, който постановява нашия правилник, е приемането на проектозакони на две четения, като се дава достатъчно време за предложение на народните представители между двете четения. Единствено в ал. 2 на чл. 66 се дава възможност по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Аз по принцип, когато има някакви правила, не подкрепям да има много изключения, защото много често те се превръщат в правило, но в конкретния случай не предлагам отпадане на текста, тъй като знаем и от парламентарната практика, че често се налага в едно заседание на две гласувания да се приемат предложения, свързани със срокове на действия на някакви закони, свързани със закони за ратификация на правителствени споразумения и така нататък. Но ми се струва, че този принцип трябва да се прилага само тогава, когато народните представители, всички народни представители са убедени от необходимостта за уреждане на съответните обществени отношения, предложени в проектозакона и в начина, по който вносителят предлага те да бъдат уредени. Ако обаче има народен представител или група народни представители, които не са съгласни с този начин на уреждане на взаимоотношенията, или имат по-добро предложение, според мен в такъв случай трябва да дадем достатъчно време на народното представителство да прецени кое от двете предложения е по-разумното. Мисля, че това е в интерес на качеството на законите, които ще приема Тридесет и осмото Народно събрание.
В този смисъл аз предлагам допълнение към текста на ал. 2 в смисъла и в съдържанието, които докладва председателят на временната комисия - само тогава, когато няма направени допълнителни предложения или възражения по предложения законопроект. В името на по-добрата работа на Народното събрание, аз ви моля, уважаеми колеги, да подкрепите направеното от мен предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли желаещи? - Реплика на народния представител Борислав Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Абсолютно невъзможно е да има 100 на сто съгласие. Винаги би могло да има поне един, който да не е съгласен. Ако се приеме по принцип Вашият текст, това значи Народното събрание да няма възможност да приема закони едновременно на първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Втора реплика - народният представител Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За съжаление ще се опитам да обоснова моето несъгласие с колегата Иванов. Когато се гледа текстът, който е предложен в сегашното му състояние, при неговото тълкуване става въпрос, че решението за гласуване на две четения в едно заседание се взима при изключителни случаи. В тоя смисъл Народното събрание и неговият вот представляват един суверен, който може да прецени дали е необходимо даден законопроект поради неговото естество да предполага гласуване на едно заседание.
Аз не бих се съгласил с това под формата на немотивирани възражения примерно или под формата на несъгласие на даден народен представител, направено формално, да има възможност за блокиране. Аз смятам, че Народното събрание е достатъчно интелигентно в качеството на неговите народни представители и при вземането на решение то е в състояние да прецени дали направените предложения са от такова естество, че не позволяват гласуването на две четения в едно заседание. В противен случай бихме допуснали поради формални възражения да не прилагаме тази процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Рафаилов.
Има думата народният представител Иван Иванов за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Рафаилов, на мен не ми се иска да ограничим правото и възможностите на всеки един от народните представители да защити своето предложение. Извинявайте, но на коляно закони не могат да се пишат. Не мога нито аз, нито много от колегите, само чули едно предложение по време на обсъждането на първо четене от устата на някой народен представител, да преценим дали това предложение е по-доброто или има основание, когато се възразява против някой текст, формулиран от вносителя. Пак повтарям, че това не е в интерес на качеството на законите, които ще приемем.
По отношение на злоупотребата с евентуалната възможност да се спира процедурата на гласуване на две четения в едно заседание искам да кажа, че в Парламентарната група на демократичната левица няма Васил Михайлов от предния парламент. Няма желание да се пречи на работата на Народното събрание. Напротив, във всичките си позиции досега сме били конструктивни. Надявам се, че всички други парламентарни групи ще постъпват по същия начин и не съществува опасност от злоупотреба, господин Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Иванов.
Моля да гласувате предложението на народния представител Иван Иванов в чл. 66, ал. 2 да се добавят думите "само, когато при обсъждането на законопроекта преди първото гласуване не са направени възражения или предложения".
От общо гласували 181 народни представители, за - 66, против - 105, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Правя напомняне на народния представител Иван Иванов на основание чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че народните представители нямат право на лични нападки. Вие си позволихте преди малко лична нападка към лице, което не е в залата и не може да Ви отговори.
Господин Симеонов, докладвайте по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Колеги, следващото предложение е по чл. 68 и е направено от госпожа Светлана Дянкова:
В чл. 68, ал. 1, последното изречение, да бъде премахната частицата "но" и изречението да продължи с добавката "или намален, но не по-кратък от 3 дни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Светлана Дянкова иска да обоснове предложението си.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! За да предложа това изменение в текста, съм имала предвид няколко неща, разбира се и парламентарната практика в досегашните народни събрания. Става дума за това, че в хода на разглеждането на един закон, особено за сложните закони и когато се прави компилация от няколко закона, които обединяваме в един, се появяват и много предложения на народните представители. След като ще правим изключение с това да удължаваме срока до три седмици, трябва да имаме предвид и другата мярка, че тези три седмици в един момент стават много. Действително трябва да има увеличение. Преценява се, че трябва да има увеличаване на времето за постъпване на предложения, но това време не трябва да бъде и чак толкова много. Изхождам от практически съображения, че това време, което е 3 седмици, за някои от законопроектите би могло да бъде прекалено много.
Затова наистина нека да има удължаване на това време с тези 3 седмици, но нека да я има и другата норма, че това време може да бъде не повече от 3 седмици и не по-малко от 3 дни. Това е моето предложение за промяна в текста. Става дума само за рационално използване на времето, когато постъпват много предложения и за преценка от самата комисия дали това време е достатъчно или не и как да се използва рационално за продължаване хода на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Други становища и предложения по този текст не виждам.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Дянкова в чл. 68, ал. 1, последното изречение, да бъде премахната частицата "но" и изречението да продължи с добавката "или намален, но не по-кратък от 3 дни".
От общо гласували 182 народни представители, за - 133, против - 20, въздържали се - 29.
Предложението на народната представителка Светлана Дянкова се приема.
Следващото предложение, господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Второто предложение е от народния представител госпожица Татяна Дончева. В чл. 68, ал. 1, първото изречение след думата "приемането му" да се добави "респективно от предоставянето му на председателя на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Дончева има думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Това е просто едно уточняване откога тече 7-дневният срок за внасяне на поправки при сборни законопроекти и следва от чл. 67, ал. 2, който предвижда изработване на сборния законопроект в 14-дневен срок от приемане на няколкото закона на първо четене, представен е на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него. С тази малка добавка в чл. 68 ви предлагам да уточним, че когато става дума за този сборен законопроект, 7-дневният срок ще тече от представянето на сборния законопроект на председателя на Народното събрание. В този смисъл ви моля да уточним, че терминът е "представянето", а не "предоставянето", защото той е използуван в чл. 67, ал. 2 - "представянето му на председателя на Народното събрание".
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Колеги, разумно е предложението и аз ви предлагам да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания? - Няма.
Моля да гласувате за предложението, направено от народния представител Татяна Дончева, в чл. 68, ал. 1 в първото изречение след думите "приемането му" да се добави "респективно от представянето му на председателя на Народното събрание".
От общо гласували 180 народни представители, за - 165, против - 7, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
С това се изчерпват предложенията, които бяха направени по глава шеста.
Поставям на гласуване приемането на цялата глава шест - "Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти", заедно с направените и приетите от народните представители корекции.
Моля да гласувате.
От общо гласували 180 народни представители, за - 180, против и въздържали се - няма.
Глава шеста е приета.
Господин Симеонов, докладвайте глава седма.

ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"Глава седма
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ

Чл. 75. Народните представители имат право да отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър актуални въпроси от текущ характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление.
Чл. 76. Ал. 1. Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и да бъдат подписани от народния представител. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Срокът за писмен отговор е 7 дни.
Ал. 2. Председателят на Народното събрание уведомява незабавно Министерския съвет за постъпилите въпроси.
Ал. 3. Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но не с повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
Ал. 4. Когато народният представител, задал актуалния въпрос, отсъствува от заседанието, отговорът се отлага.
Ал. 5. Когато се получи писмен отговор на актуален въпрос, председателят съобщава за това на следващото заседание на Народното събрание и връчва екземпляр от него на народния представител.
Ал. 6. Народните представители могат писмено да оттеглят своите актуални въпроси до започване на заседанието. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.
Чл. 77. Ал. 1. Народният представител не може да зададе повече от два въпроса на едно заседание.
Ал. 2. Времето за изложение на въпросите е до 3 минути.
Ал. 3. Отговорът на министър-председателя или министъра е до 10 минути. Народният представител, задал актуалния въпрос, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят или министърът - на дуплика също до 2 минути.
Чл. 78. Ал. 1. Народните представители имат право да отправят питания до министър-председателя, Министерския съвет, заместник министър-председател или до министър.
Ал. 2. Питанията трябва да се отнасят до основни въпроси от дейността на Министерския съвет, на министър-председателя, заместник министър-председателите, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.
Чл. 79. Ал. 1. На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от получаването им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това.
Ал. 2. Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
Ал. 3. Министър, който не е отговорил в срока по ал. 1 и не е поискал удължаване на срока по ал. 2, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Народното събрание и да даде обяснение.
Чл. 80. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани и да не съдържат обвинения.
Чл. 81. Ал. 1. Председателят обявява всеки петък постъпилите питания.
Ал. 2. Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
Ал. 3. Министърът е задължен да присъствува лично и да даде разяснения.
Ал. 4. Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъствува от заседанието.
Чл. 82. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си преди получаването на отговор, за което председателят уведомява Народното събрание и съответния министър.
Чл. 83. Ал. 1. След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 5 минути.
Ал. 2. След отговора на питането народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от 2 уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат.
Ал. 3. По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора.
Чл. 84. Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание на Народното събрание и връчва екземпляр от него на народния представител, който е отправил питането.
Чл. 85. Ал. 1. По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания се внасят при председателя на Народното събрание в писмена форма след приключване на отговора по питането.
Ал. 2. Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Разискванията се провеждат по реда, установен в глава пета на този правилник, и продължават един час.
Ал. 3. По питането се приема решение.
Ал. 4. Вносителят на предложението предлага проект за решение. Проекти могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 7.
Чл. 86. Народното събрание изслушва актуалните въпроси, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.
Чл. 87. Ал. 1. Народен представител не може да зададе актуален въпрос или питане, на който вече е отговорено.
Ал. 2. В случаите, когато актуалните въпроси и питанията не съответствуват на изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на актуалния въпрос или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в 3-дневен срок несъответствията.
Чл. 88. Ал. 1. Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.
Ал. 2. Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.
Ал. 3. След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.
Ал. 4. Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители.
Чл. 89. Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.
Чл. 90. Ал. 1. Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от 3 дни от постъпване на предложението.
Ал. 2. По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.
Ал. 3. Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.
Ал. 4. Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
Чл. 91. При гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: По тази глава има постъпило предложение по чл. 77 от народната представителка Татяна Дончева. То е в чл. 77, ал. 3 във второто изречение след думите "има право" текстът до края на отпадне и на негово място да се добави: "да изрази отношение към отговора в рамките до 2 минути".
Има и второ предложение, към чл. 77 да се създаде нова ал. 4:
"Ал. 4. След изразеното отношение към отговора министър-председателят или министърът могат да вземат думата в рамките до 2 минути само в случай, че те са лично засегнати или оспорват факти, на които се позовава народният представител".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Тъй като двете предложения са свързани, обосновете ги, госпожо Дончева. Ще ги обсъдим заедно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Смисълът на предложението е, че парламентарният контрол може да се развие в дебат и да не се развие в дебат. Хипотезата на развиването в дебат е в чл. 85. А в чл. 77 е хипотезата, когато той не се развива в дебат. И в този смисъл в този вид парламентарен контрол няма реплики и дуплики. Но, разбира се, е уместно, когато получи въпрос министърът или министър-председателят да отговаря, народният представител в заключение да изрази отношение. И заключителна да е думата на Народното събрание, ерго на народния представител, който упражнява парламентарен контрол. Това е и една парламентарна традиция, последна да е думата на народния представител.
Разбира се, тук сме отворили една вратичка, когато министърът, ерго министър-председателят получи лична нападка или оспорва фактите, на които се позовава отправящият въпроса, той да има право да вземе отношение заключително.
И затова са използувани термините не "реплика" и "дуплика", а "изразява отношение". В този смисъл е ал. 3, вместо "има право на реплика", да бъде "има право да изрази отношение към отговора в рамките до 2 минути". Иначе двете минути са запазени.
И тъй като отпада и продължението, а министър-председателят или министърът на дуплика до 2 минути, сме предложили в ал. 4 след "изразеното отношение към отговора", министър-председателят или министърът да могат да вземат думата в рамките на 2 минути, но само ако са лично засегнати или оспорват факти, на които се позовава народният представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, моля да ме извините, че ангажирам вашето внимание. Но ми се струва, че текстовете не са прецизно редактирани.
Вижте, в чл. 75 адресати на въпросите са министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът. В чл. 77, ал. 3 вече го няма заместник министър-председателят. Пита се какво е това, случайно отпаднало понятие ли е или преднамерено?
По-нататък в чл. 78 като адресат на питанията беше Министерският съвет. А горе го няма Министерският съвет, в чл. 75.
Аз смятам, че ние тук съвършено неоснователно и неоправдано се отклоняваме от текста на Конституцията. Вижте какво казва текстът на Конституцията, чл. 90: "Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговорят". Това са редакционни поправки, колега, Вие разбирате.
Аз бих предложил навсякъде адресатът да бъде този - Министерският съвет и отделни министри. Като, разбира се, когато става дума за Министерския съвет, кажем кой всъщност от Министерския съвет ще трябва да отговаря. Но трябва да има единна терминология.
Такива нарушения на изискването за единност на терминологията имаше и в предишната глава. Веднъж говорите за разглеждане на законопроекти, втори път... И най-често за объждане. Не бива това да става. Правото е вид математика, ще кажа, и трябва да се използуват навсякъде едни и същи понятия, които да означават винаги едно и също. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отправям призив за един по-прецизен и български, и парламентарен език. Аз виждам как от правилник в правилник пренасяме крайно неподходящи формулировки.
Какво значи сега това в предложението на Татяна Дончева, тя не е виновна, тази лексика е взаимствувана отпреди - народният представител да изрази "отношение". Какво е това отношение? Да изрази мнение, да изкаже становище.
И после, "в рамките на 2 минути". Говорим за макрорамка на икономика, но "рамките" на 2 минути аз не мога да си го представя на български. "До 2 минути" се казва.
А в другата алинея, новата ал. 4 на чл. 77, която се предлага, отново вижте какво е това: освен отношението, което се повтаря и е много съмнително, "министрите могат да вземат думата в рамките до 2 минути". Първо, те не могат в продължение на 2 минути да вдигат ръка да искат думата, а трябва да говорят до 2 минути, вероятно, и без рамки.
Много ви моля. Понеже, след като се гласува нямаме право на коректори и на литературна редакция, доколкото е възможно сега да правим това.
И правя редакционни поправки в смисъла, в който ги изговорих току-що. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Но това може да направи вносителят. И към него се обърнете, да приеме Вашия текст. Защото ние не обсъждаме предложен от комисията текст, а обсъждаме предложение, направено от народен представител.
Така че, ако тя приема Вашите корекции...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Да отпадне "в рамките"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приемате корекциите, които изказа господин Гиньо Ганев.
Госпожа Петя Шопова иска думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да подкрепя предложението на народната представителка Татяна Дончева. Във временната комисия ние объждахме този въпрос. Когато става дума за отговори на актуални въпроси, не трябва да се използува процедурата на реплики и дуплики, според мен и според други мои колеги от временната комисия. Затова защото става дума за изразяване на отношение или за изразяване на мнения, както каза господин Гиньо Ганев от народния представител по отговора на министъра на актуалния въпрос.

Аргументът на вносителите беше, че в предишни парламенти министрите, ползвайки се от своето неограничено право да вземат думата по всяко време, са я вземали и след това са правили пространни изложения, чрез които фактически са променяли смисъла на парламентарния контрол и на задаването на актуални въпроси.
Смятам, че именно от гледна точка на прецизността, на това, че водещата фигура е фигурата на народния представител при задаването на актуални въпроси, много по-правилно е да кажем, че той изразява отношение, както предлага госпожа Дончева, а след това да не лишаваме министъра изцяло от възможността той да каже нещо, което е изключително важно, но да го направим с ограниченията, които тя предлага в новата ал. 4.
Така че ви призовавам да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Не виждам други народни представители, които да искат да се изкажат. Сега само ми кажете какво предлага госпожа Татяна Дончева след вашите консултации. Хайде госпожа Дончева да го прочете в новата си редакция, това е редакционна корекция, за да знаем какво ще гласуваме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): В ал. 3: "да изрази мнение към отговора до две минути".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така. И прочетете Вашето предложение, защото са свързани двете неща.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И чл. 77, ал. 4 да стане: "След изразеното мнение към отговора, министър-председателят или министърът могат да вземат думата до две минути само в случай, че са лично засегнати или оспорват факти, на които се позовава народният представител".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Моля режим на гласуване за предложението, направено от народната представителка госпожа Татяна Дончева.
От общо гласували 175 народни представители, за - 72, против - 88, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
По време на дебата по предложението на госпожа Дончева господин Велко Вълканов също направи една редакционна поправка. Ще ви предложа сега да я гласуваме - навсякъде да бъде по един и същи начин, защото наистина някъде е изпаднал заместник министър-председателят. Във всичките текстове да бъде посочено: "министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите". Просто технически да се изчисти, текстът да бъде еднакъв, тъй като на някои места наистина са пропуснати заместник министър-председателите.
Моля да гласувате за тази редакционна поправка.
От общо гласували 166 народни представители, за - 145, против - 15, въздържали се - 6. Предложението се приема.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): А Министерският съвет в предишния текст остава ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Там, където го има, си остава, да.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Няма го в текста за въпроса.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: В чл. 85 ли, господин Вълканов?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Там го няма Министерският съвет. Имаме ли актуални въпроси към Министерския съвет? Ако имаме актуални въпроси към Министерския съвет, трябва да се появи.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Нямаме.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Трябва да бъде ясно дали е съзнателно или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не е съзнателно, но ако се адресират въпросите общо до Министерския съвет, рискуваме да не получим никога отговор. И може би това са имали предвид авторите на първия правилник още във Великото Народно събрание.
Може би в ал. 2 на чл. 76, господин Симеонов, където е казано: "Председателят на Народното събрание уведомява незабавно Министерския съвет за постъпилите въпроси", да стане и тук така, както е навсякъде: "Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси". Да бъде със същия текст, който е навсякъде.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: По-чисто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля тогава да гласуваме тази редакционна поправка и в ал. 2 на чл. 76.
От общо гласували 166 народни представители, за - 159, против - 1, въздържали се - 6.
Поправката е приета.
Моля да докладвате предложенията към чл. 78.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: По чл. 78 е постъпило предложение от народния представител господин Веселин Бончев и то е следното: "Народните представители имат право за отправени питания към правителството на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев иска ли думата?
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в този член се изброяват до министър, а няма председател на комитет и ако има някакво питане, примерно към Комитета по енергетика, естествено е, може би министър-председателят да има право лично той или да упълномощи своите заместници да отговорят на този въпрос. И за да бъде по-чист текстът, предлагам ал. 1: "Народните представители имат право да отправят питания към правителството на Република България", без да се изброяват министър-председател, заместник министър-председател, министър и така нататък. Да бъде по-чист и по-прегледен текстът.
По същия член. Предлагам да отпадне ал. 2, защото смятам, че в тази зала хората са интелигентни, а не първолаци. И пак в ал. 2 е изброено до кой, само основни питания и т.н. Аз съм сигурен, че ще бъде по-добре този текст да отпадне, защото той леко оронва интелектуалния престиж на депутатите. Защото смятам, че няма да се намери в тази зала депутат, който ако има основно питане в областта на здравеопазването, да го отправи примерно към министъра на транспорта. Затова предлагам да отпадне този текст и за да бъде по-авторитетно за народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев. Господин Светослав Лучников иска думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Не може да се каже, че питането се отправя до правителството, понеже тогава не се знае кой е адресатът и кой ще отговаря. Безспорно питането трябва да бъде насочено към конкретно лице - към министър-председател, заместник министър-председател или министър - за да се знае кой ще отговаря.
В тоя ред на мисли аз предлагам от първата алинея на текста да отпадне Министерският съвет. Не могат да се отправят питания до Министерския съвет, понеже Министерският съвет не може да отговаря. Те се отправят до министър-председателя и тогава той си носи отговорността. Както и във втората алинея да се запише: "Въпроси, отнасящи се до дейността на Министерския съвет". Това - да, но те се отправят до министър-председателя и той отговаря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Сендов.
Аз мисля, че ние приехме навсякъде в текста в цялата глава да бъде поредността министър-председател, заместник министър-председател и министър и навсякъде, където се споменава Министерски съвет, да бъде заменен по този начин. Така че това сме го изчистили.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз смятам, че тези дискусии са свързани с това, на което професор Велко Вълканов обърна внимание. Затова предлагам още да отпадне в чл. 78 "Народните представители имат право да отправят".
Те имат право съгласно Конституцията, а ние тук уточняваме как да отправят.
Затова предлагам да бъде: "Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър".
По този начин и това, което каза господин Лучников, се включва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като подкрепям казаното досега от преждеговорившите за отпадане на "Министерския съвет" от ал. 1 на чл. 78 и поради аргумента, че той е колективен орган на управление, а питанията са конкретни, министър-председателят представлява колективният орган на управление и питания към министър-председателя в рамките на неговите правомощия ще бъдат и питания към Министерския съвет.
Също не споделям и виждането за отпадане на ал. 2.
Аргументът ми за това е, че в този случай отпадането на ал. 2 влиза в колизия с разпоредбата на чл. 87, ал. 2 в същата глава, която регламентира случаите, в които актуалните въпроси не съответстват и правото в тези случаи на председателя на Народното събрание да ограничава този вид питания.
В този смисъл мисля, че ал. 2 регламентира детайлно и дава право на тези народни представители, които задават питания не в рамките на компетентността на този, към когото са отправени, да бъдат ограничавани.
Моля ви ал. 2 да остане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Веселин Бончев чл. 78, ал. 1 да гласи:
"Ал. 1. Народните представители имат право за отправени питания към правителството на Република България" - текст, който да замести предложения от комисията текст.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 176 народни представители, за - 25, против - 128, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на народния представител Веселин Бончев е ал. 2 на чл. 78 да отпадне.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 155 народни представители, за - 14, против - 132, въздържали се - 9.
Предложението на господин Бончев не се приема.
И преди да гласуваме предложението на комисията господин Сендов направи едно разумно предложение да се изчисти текста и да отпаднат думите: "имат право да".
Моля да се гласува това предложение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (от място): Да отпадне "и Министерският съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбрахме се, че навсякъде "Министерски съвет" отпада. Това го гласувахме вече.
Така че ал. 1 на чл. 78 да придобие редакцията:
"Ал. 1. Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър".
Текстът е съвсем изчистен по този начин. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 176 народни представители, за - 175, против - 1, въздържали се - няма.
Поставям на гласуване приемането на цялата глава седма "Парламентарен контрол".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 181, против и въздържали се - няма.
Глава седма е приета.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни).


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (Звъни): Заседанието продължава.
Преди да преминем по-нататък, да се върнем на предложението, което господин Сендов направи към чл. 78 - за да се изчисти текстът, да отпаднат думите "имат право да". Сега констатирахме, че същата корекция ще трябва да бъде направена и в чл. 75, където става дума за актуалните въпроси: "Народните представители имат право да отправят...". Думите "имат право да" също да отпаднат.
Ще ви моля да гласувате тази редакционна корекция към приетата вече глава - в чл. 75 след "народните представители" да отпаднат думите "имат право да".
От общо гласували 123 народни представители, за - 123.
Поправката е приета.
Господин Симеонов, моля да докладвате глава осма.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"Глава осма
ПАРЛАМЕНТАРНО ПРОУЧВАНЕ, АНКЕТИ И ИЗСЛУШВАНЕ

Чл. 92. Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
Чл. 93. Всички държавни органи, длъжностни лица, политически партии, обществени организации и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания.
Чл. 94. Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.
Чл. 95. Ал. 1. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
           Ал. 2. Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание."
По тази глава предложения за промени няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Ако има предложения за редакционни поправки или за отпадане на текстове, моля да ги направите, колеги.
Поставям на гласуване глава осма "Парламентарно проучване, анкети и изслушване".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 135 народни представители, за - 135.
Глава осма е приета.
Моля, докладвайте глава девета.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"Глава девета
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Чл. 96. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участва в тяхната работа.
Чл. 97. Ал. 1. Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните и общински органи и организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията на Народното събрание.
             Ал. 2. Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен орган, съответният държавен орган е длъжен да го издаде.
Чл. 98. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им на съответната длъжност, която са заемали до избора им.
Чл. 99. Ал. 1. Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правотношение или пенсия.
             Ал. 2. Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор.
Чл. 100. Ал. 1. Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
             Ал. 2. Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение и името си за рекламна дейност.
             Ал. 3. Народният представител в едномесечен срок от първото заседание на Народното събрание представя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол декларация за имущественото си състояние към момента на избирането.
              Ал. 4. Народният представител всяка година представя на Комисията, бюджет и финансов контрол:
1. декларация по чл. 99;
2. декларация по чл. 100;
3. декларация по чл. 8 от приложението към правилника "Бюджет на Народното събрание".
Чл. 101. Народният представител има право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание.
Чл. 102. Ал. 1. Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
              Ал. 2. Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието преди да е завършило или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
Чл. 103. Народните представители имат социалните права по Кодекса на труда.
Чл. 104. Ал. 1. Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за извършено тежко престъпление и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 32, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.
              Ал. 2. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 32, ал.2) - неговият председател.
              Ал. 3. Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил тежко престъпление, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.
           Ал. 4. Искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.
           Ал. 5. Когато Народното събрание не заседава (чл. 32, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от неговия председател. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.
           Ал. 6. Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
Ал. 7. В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на предходните алинеи. То може да отмени даденото от него разрешение.
Ал. 8. Разпоредбите на чл. 70 от Конституцията на Република България се прилагат и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.
Чл. 105. Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учение.
Чл. 106. Ал. 1. Народен представител, избран за член на Министерския съвет, за времето, през което той изпълнява функциите на министър, се замества от следващия в избирателната листа кандидат.
Ал. 2. Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народния представител се възстановяват, а на заместващия му се прекратяват."
Колеги, по тази глава има едно предложение по чл. 100, направено от народния представител господин Янаки Стоилов и то е следното:
В чл. 100 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Народният представител не може да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, да бъде неограничено отговорен съдружник в търговски дружества или едноличен търговец."
Алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, обръщам се към народното представителство с предложение да доразвием идеята на разпоредбата на чл. 100, ал. 1.
Никой сигурно не би оспорвал, че народният представител не би трябвало да изпълнява друга държавна служба по трудов договор докато той има това качество.
Във второто предложение, което завършва изречението на ал. 1 се съдържа една по-обща идея:
"И невъзможността да се извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител."
За съжаление, българското законодателство през всички изминали години изостава с определяне на случаите на несъвместимост при заемане на високи държавни длъжности и осъществяване на друга паралелна дейност.
Освен това българското законодателство е твърде назад в определяне на границата на лобизма. Тоест, на тази дейност, която може да бъде допустима в отстояването на други непредставителни по пътя на изборите интереси, за да не се злоупотребява и да не се подменя волята на тези, които са го избрали.
Като частична корекция на това състояние предлагам текстът на ал. 2:
"Ал. 2. Народният представител не може да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, да бъде неограничено отговорен съдружник в търговски дружества или едноличен търговец."
Мисля, че в съвременния свят ние трябва да имаме и едно модерно отношение към разделението на властите, към което изглежда макар и колебливо се развива целият свят. Да схващаме държавната власт не само в нейното класическо разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна, където тези несъвместимости, разбира се, че не се допускат, но да ограничим и сферите на концентрация - на политическа, в това число държавна власт с икономическа, информационна и други власти, защото тези ресурси могат да се преливат и понякога да диктуват в твърде голяма степен поведението на политическите представители на българския народ.
Заедно с това смятам, че това ограничение не е прекомерно, защото в процеса на развитие на приватизацията ние не ограничаваме народните представители да бъдат членове на кооперации, да бъдат акционери в търговски дружества. Но те не е редно да вземат участие в управлението, да влияят върху решенията и то главно заради това, че в своята дейност могат да се оказват представители на много по-ограничени, непредставителни интереси, за които стана дума.
Аз се надявам това предложение да бъде подкрепено от възможно по-голям брой народни представители, по възможност от всички, за да се съдейства за подобряване на авторитета на българския парламент, за да се докажат декларираните намерения от повечето политически сили, че наистина народните представители ще бъдат ангажирани предимно с тази дейност, която осъществяват в българския парламент и заедно с това да знаят, че те могат да осъществяват, макар и в ограничена степен, други дейности. Но дейности, които да не влияят върху техния парламентарен мандат и да не злоупотребяват с положението на народен представител.
Затова, аз очаквам вие да изразите вашата подкрепа към гласуването на тази допълнителна алинея втора при запазване на разпоредбите на останалия текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предложението на господин Стоилов на пръв поглед е много патетично, обаче то не държи сметка с реалността.
Вие гарантирате ли, господин Стоилов, на народния представител вечно избиране за народен представител? Той се избира само за четири години. Ами Вие като му ликвидирате професията, след това какво ще прави тоя човек? Какво ще прави след това, питам Ви? Не може да го лишим така! Ако той злоупотребява с тази работа, той или злоупотребява в рамките на допустимото - това не е беда, или злоупотребява извън рамките на допустимото. С това извършва вече престъпления, за които носи отговорност. И когато бъде санкциониран за тази отговорност, той ще бъде лишен и от правата на народен представител. Но поначало, генерално да лишаваме хората от професия, според мен, не е правилно.
Даже, според мен, текстът на тоя член не е съвсем коректно формулиран. Би трябвало да се каже: "да не заема длъжности, несъвместими..." не "според законите", а "според Конституцията". Защото народният представител е една фигура, чийто статут се определя преди всичко от Конституцията.
За съжаление, аз не мога да направя това предложение, тъй като не съм го направил писмено, но решително възразявам против лишаването на хората от техния поминък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми председа-телстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите юристи в залата, а предполагам и други народни представители, са запознати с Решение N 5, ако не се лъжа, от 1993 г. на Конституционния съд на Република България, във връзка с тълкуване разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Конституцията и във връзка с тълкуването на понятието "друга държавна служба и несъвместимост на осъществявана дейност с длъжността народен представител".
В това си свое решение Конституционният съд дава тълкуване единствено на понятието "държавна служба" и го разширява включително до участието в управителни органи на общински и държавни търговски дружества.
Що се касае до понятието "несъвместимост", Конституционният съд е стигнал до извода, че това понятие може да бъде разтълкувано само със закон. Всички знаем, че тълкуванията на Конституционния съд на Конституцията на Република България са задължителни за всички граждани, включително и за народните представители.
Затова, аз предлагам, една такава дискусия, относно това какво означава несъвместимост и, предполагам, че тогава ние ще дадем едно много по-добро, по-подробно обоснование на понятието "несъвместимост". Всичко това ние да обсъждаме тогава, когато обсъждаме един подобен законопроект, тълкуващ тази норма на Конституцията, а не това да става в нашия правилник по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Петър Рафаилов.

ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, като се присъединявам към това, което каза колегата, аз действително мисля, че имайки предвид мотивите на Конституционния съд във връзка с неговото Решение N 5 от 1993 г., в което действително е записано, че докато не се гласува специален закон, който да урежда въпросите за несъвместимостта, а именно да определи тези дейности и тези професии, които са несъвместими с дейността на народния представител, доброто желание или добрата воля, която виждам в предложението на колегата Стоилов, би се превърнало в един подводен камък. Имам предвид тази част от предложението му например, свързана с едноличния търговец. Защото, докато за контролните и управителните съвети можем да дискутираме, какво ще стане с тези народни представители, които са еднолични търговци. Просто това означава те да ликвидират, да преустановят бизнеса си, защото там не може да стане заместване. Просто трябва да се пристъпи към прекратяване на дейността на едноличния търговец.
Това не означава, че аз не подкрепям по принцип предложението да разискваме този въпрос, но отново изразявам мнение, че мястото е в един специален закон, който в унисон с мотивите на Конституционния съд ще определи кои дейности или коя работа е несъвместима със статута на народния представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за дуплика има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Искам да започна от последното разсъждение. Ако разсъжденията ви се свеждаха само до това дали е целесъобразно от тази категория да отпаднат едноличните търговци, може би с колебание щях да приема това предложение. Проблемът е, че едноличният търговец наистина може да бъде един дребен стопански субект, който паралелно да осъществява своята дейност без някаква особено зависимост, или главно да й запази по-добри възможности, след като се наложи този човек да я развива като своя основна дейност.
Смущава ме обаче обстоятелството, че повечето от възраженията бяха насочени срещу целия текст. Това за мен е странно при направените и от ваша страна, на Съюза на демократичните сили, заявления, че трябва да се сложат по-солидни граници пред потенциалните възможности за злоупотреба с това положение. Недейте да сочите решението на Конституционния съд. Тук става дума за един ангажимент, който народното представителство поема в своите вътрешни правила. Той не създава правила, които са задължителни за други институции. Така че няма никаква конституционна пречка, дори и законодателството да не е развито, в правилника да бъде поставено едно такова условие. Аз не си правя илюзии, че то изведнъж радикално ще промени днешната ситуация, но това е вече демонстриране не само на един морален, но и на юридически ангажимент да не се достига до подобно злоупотребяване. А по-нататък този текст ще бъде нашата първа стъпка, която трябва да бъде развита в специално законодателство, което надявам се най-после този парламент ще приеме.
Иначе, ако вие отхвърляте това предложение, излиза, че декларираната воля от правителството, което излъчи Съюзът на демократичните сили, в някаква степен се различава от това на неговата парламентарна група. Защото тези ограничения в общи линии трябва да са еднакви както за изпълнителната, така и за законодателната власт.
Затова аз ви призовавам, ако искате тези ваши заявления да не бъдат схващани просто като политическо лицемерие или пропаганда, да подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народната представителка Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Госпожи и господа народни представители, вземам думата за да подкрепя направеното предложение към чл. 100 от народния представител Янаки Стоилов поради дълбокото ми убеждение, че този текст е в интерес на самите нас. Той е в интерес на постепенното, надявам се, необратимо подобряване на представата за народния представител в българското общество. Истината е, че най-атакувани, и то колективно, са народните представители и това вече е процес, който върви в обществото години наред. Сигурно сте обърнали внимание, че нито правителствени чиновници, нито невидими за обществото висши администратори са били обект на такива подозрения. Сигурна съм също така, че по време на последната предизборна кампания, както и по време на предходни, но говорим за сегашния състав на Народното събрание, всеки от вас е изпитал, ако не това изказано подозрение, то една степен на недоверие затова доколко народните представители могат да дисциплинират себе си.
Ето защо аз също така, освен че лично ще подкрепя, ще приканя и народното представителство да подкрепи този член, защото, повтарям, той е в интерес на колективния образ на Народното събрание. Никакво тълкувателно решение, никаква постановка, излязла от Конституционния съд, не може да ни попречи ние да се самоограничим или да се саморегламентираме.
Ще кажа още нещо. Аз бих искала например да видя в правилника и някакъв вид, ако не санкция, то поне контрол върху онова, което предвиждат алинеите на чл. 100. Но може би това е по-сложна материя, която не може да бъде уредена в правилника. Досегашният опит на Народното събрание сочи, че каквито и декларации да са подавали народните представители, те са оставали реално без всякакви последици. И не без основание избирателите ни питат какъв е все пак ефектът и какви са санкциите, които вие сами върху себе си налагате.
Ние подкрепихме, и аз бих казала даже безрезервно и безусловно, съдържащата се точка в Декларацията за национално спасение за отварянето на досиетата именно защото бяхме водени от убеждението, че седящите на най-високото равнище в държавната йерархия не могат да бъдат подвластни на други, освен публично заявяваните интереси в тази зала. Опасявам се, че ако не приемем чл. 100 ние просто ще оставим един поток или една посока на гарантиране срещу такава злоупотреба, а отваряме други врати, които в бъдеще ще бъдат много по опасни отколкото вече приключило минало на употреба на граждани от страна на Службата за сигурност.
Така че, завършвайки, пак повтарям, аз ще подкрепя предложението. Надявам се то да срещне мнозинство. Иначе всеки от нас ще трябва да отговаря, отивайки в избирателния си район, защо не е подкрепил именно този член, който е пряко свързан с лични икономически интереси на отделния народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има народният представител Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! В моята реплика аз категорично ще възразя на току-що казаното от колежката. Решението на Конституционния съд не е акт, който не интересува Народното събрание. В решението на Конституционния съд вече са създадени такива ограничения. И ако искате, аз мога да ви съобщя, че те касаят участието на народните представители в заемане на ръководни постове в държавни дружества с над 50 на сто държавно участие. Ако опасенията са, че народните представители ще използват служебното си положение, това именно би могло да стане в държавните дружества. И такова ограничение вече е създадено с това решение, което е задължително за всички. Така че според мен не би трябвало да се спекулира, че няма такова ограничение.
Освен това в нашия правилник има създадени и други ограничения, ограничението да не работим по трудов договор и допълнителните ограничения, свързани с декларациите за имуществено състояние. Друг е въпросът, че за механизмът действително може да се дискутира. Но ограниченията за участие в държавни дружества съществуват. Проблемът идва оттам, че има народни представители, еднолични търговци може би, аз не съм такъв, има народни представители, които участват в земеделски кооперации, където са си внесли земята ...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Да участват, но да не ръководят. Те не са избрани пожизнено за ръководители!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Тук въпросът е за несъвместимостта, дали това е несъвместимо. Защото, след като земеделската земя ще бъде върната до края на годината, какво общо има това с несъвместимостта на народните представители?
В този смисъл аз ви приканвам да не мислите, че нямаме забрани за участие в държавни дружества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За следваща реплика думата има господин Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще възразя срещу предложението на госпожа Поптодорова, тъй като не може да се налагат по-големи ограничения в нашия правилник, отколкото Конституцията или законите са ги предвидили.
Второто ми съображение е, че дори и да въведем такива ограничения, естествено, че те са атакуеми отново пред Конституционния съд.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Кой? Вие ли ще ги атакувате?
ЮЛИЙ ПАВЛОВ: Хипотетично говоря, че са атакуеми.
И второто нещо, което вече не е хипотетично, че дори и да ги въведем и никой да не ги атакува, след като те не предвиждат санкции - използвам това, което каза госпожа Поптодорова, какъв е смисълът от тези ограничения? Какво следва, ако някой е в нарушение на тази алинея, която Вие предлагате, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Каквото и на първото.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ: След като нищо не следва, защо трябва да бъдат въвеждани? Значи нищо не пречи на всички народни представители, които имат добрата воля, да приемат тези изисквания като свое морално задължение и да се откажат. Но да бъдат принуждавани към това, това просто е в противоречие с духа и буквата на Конституцията на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други реплики? - Няма.
Давам думата на народната представителка Елена Поптодорова за дуплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Ако говорим строго за ограниченията, истината е, че в европейските парламенти има и по-големи ограничения. Даже се постановява кой има право да гласува по определени текстове в зависимост от това какви потенциални или евентуални обвързаности извън политиката той има.
Но репликите ме водят към основния ми мотив, основното ми съображение, за да подкрепя направеното от господин Стоилов предложение. Аз продължавам да твърдя вече седем години, надявам се, че скоро ще бъде излишно това мое твърдение, защото ще стане факт, че политиката е професия. И се боря за това тя да стане наистина професия. Така че аргументът "Ами какво ще прави той, след като не бъде избран след четири години?", важи за наемник. Ние с вас, дами и господа, не сме наемници на трудов договор. Политиката е занимание, което е призвание. И всеки трябва да бъде проникнат от мисълта, че той извършва особен вид дейност. Това не е професия, която може да се извърши, както казах вече, на наемен договор. Аз отказвам да бъда наемник на договор. Претендирам да съм политик по професия. И онези, които се усещат политици по професия, нека подкрепят това предложение. Останалите нека се усещат както намерят за добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник-председателят госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, съзнавам риска, който поемам да застана пред вас тук да говоря днес по темата, за която става дума. Когато прочетох предложението на народния представител Янаки Стоилов, си помислих, че от всички парламентарни групи вероятно трябваше да има такива предложения. Друг е въпросът точно какво щеше да гласи текстът. Защото, скъпи колеги, ние всички с вас изразихме нашето добро отношение към решението на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили, че най-накрая се намери едно българско правителство не само да приказва, а един политически орган да вземе решение, с което да се самоограничи. Тези самоограничения са необходими затова, защото нацията е в период на изпитание и в този период на изпитание иска да види политиците, водачите й, тези, които осъществяват реформата, която е изключително болезнена, ще се ограничат ли.
Аз съм човек, който е адвокат по професия. След това можем да говорим и за ограниченията на адвокатите. В предизборния период поех такъв ангажимент пак с риск да вляза в конфликт с адвокатската колегия, но не и със съвестта си. Не можем да агитираме нашите избиратели, че те трябва да употребят максимални усилия, за да видят същността на реформата, и ние стъпка по стъпка да ги водим и едновременно с това да спорим юридически ли е въпросът. Въпросът въобще не е юридически. Въпросът е морален. И моралният въпрос изисква когато си се кандидатирал за народен представител и когато си станал такъв, ти да знаеш, че има един механизъм - колективен и индивидуален, чрез който ще се ограничиш. Защото ти си пред очите на всички. И когато ние искаме нацията да се ограничи, и когато правителството е дало пример, аз ви питам Тридесет и осмото Народно събрание няма ли да е на висотата на българското правителство и да поеме същите ангажименти?
Затова изцяло подкрепям предложението на народния представител Янаки Стоилов. Знам, че в него няма никакъв политически характер. Този въпрос е напълно безцветен. Той е индивидуален. Но той е национален въпрос.
И аз призовавам всеки от нас да помисли, поемайки това ограничение, ние всички няма ли да помогнем на парламентаризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Шопова. Има ли желаещи за реплики? Заповядайте!
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Само две изречения искам да кажа, тъй като въпросът не е само юридически, както каза госпожа Поптодорова. Аз искам да кажа, че ние, от Съюза на демократичните сили, точно в този морално-политически аспект показахме как трябва да се реши този въпрос. И това е така, защото ние в момента сме в интересна ситуация. Поради непълната демократичност на периода от 7 години в България бизнес се възприема като мръсна дума и като непочтена дейност. Затова ние сме принудени в момента да се съобразим с общественото мнение и да наложим някакви ограничения.
Аз ви призовавам тези ограничения да ги приложим, както ги приложи Съюзът на демократичните сили. Защото за мен като стратегия ние не бива да обвързваме непочтеност и бизнес като дългосрочно виждане. И затова не бива да го решаваме в един нормативен акт, какъвто е по рода си и правилникът на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика госпожа Шопова, заместник-председател.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Аз не смятам, че актът на Националния изпълнителен съвет на СДС, без да съм негов адвокат, е бил акт, в който има в известна степен, как да кажа, в който има психологически момент и се разграничава бизнесът от онова, което трябва да направим. Напротив. В условията на пазарна икономика всичко трябва да се прави открито. А открито лобиране означава да работиш за определени категории хора, за определена професия, за определена икономическа структура с над 50 на сто или под 50 на сто държавно участие или напълно частна структура като народен представител, за да бъдат решавани правилно въпросите на тази структура в общата икономическа ситуация. И смятам, че такова е и убеждението на колегите, които възприемат един такъв принцип. Така че лобирането, в хубавия смисъл, откритостта нямат нищо общо с това, че частният бизнес се смята за нещо неприлично. Напротив. За да се развива частният бизнес, трябва да се въведат тези правила.
И в този смисъл не смятам, че господин Колчаков беше прав, като разграничи двата момента. Аз също разбирам, че в решението на Националния изпълнителен съвет на СДС има ограничение, в смисъл - има граница. Не се възприе по отношение на всички. Вероятно това е бил жестът, това е била първата стъпка. И въпросът не е какво е направило правителството, въпросът е какво ще направим ние.
Аз призовавам и колегата Колчаков да подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за изказване господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм във възторг от моралната позиция на госпожа Шопова, която постави въпроса наистина на етическа основа. Обаче струва ми се, че ако ние решим един морален проблем с текст в нашия правилник, ние вече няма да го направим морален, а ще го направим юридически, какъвто тя не иска да стане. Аз даже се безпокоя, че предложението този въпрос да се реши по реда на правилника има за задачата да омаловажи моралното значение на акта на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили, който призова своите членове да преустановят своята стопанска дейност. Недейте отнема на хората правото да бъдат морални и да извършват нещо, което не са задължени да направят съгласно строгите букви на един юридически текст. Текстът трябва да си го оставим затова, защото - аз ви казвам, ние нямаме право да лишаваме хората от тяхната професия.
А по отношение на моралните ангажименти на хората, нека да ги оставим да действат по съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, с известно неудобство отправям тази реплика към председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, защото преди да направим текстове в Наказателния кодекс, които да бъдат достатъчно ефективни за санкциониране на корупцията, ние трябва да поставим границите за несъвместимост и за упражняване на лобистка дейност. Ако тръгнете по други пътища, аз се опасявам, че ефективността няма да бъде достатъчна.
И две други бележки. Какви са решенията на вашите политически органи, това е проблем на вашата политическа сила. Но недeйте да изпадате в неудобно положение, което България вече преодолява от 7-8 години, да се смята, че решенията на една ръководна политическа сила са дори по-важни от юридическите разпоредби. Ние ви караме да превърнете един ангажимент, ако той за вас е политически и организационен, в общ юридически ангажимент на целия български парламент. Другото аз вече го квалифицирах и не искам да го повтарям.
И най-накрая, казвате да не лишаваме хората от тяхната професия. Те могат да бъдат оператори, акционери, стана дума дали могат или не могат да бъдат търговци и какви, въпросът може да бъде обсъждан, но недейте да смятате, че трябва да има хора, които са с постоянна професия ръководители. Както няма постоянна професия народен представител или министър, така не трябва да има и постоянна професия ръководител, защото ограничаваме съвместяването на такъв род длъжности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Дуплика - господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов, Вие с Вашето изказване отправихте една колективна обида към народните представители, защото Вие поставихте знак на равенство между участието им в управителни или контролни съвети на дружества и лобирането за тези дружества. Това съвсем не е идентично. (Възражения на Янаки Стоилов от място)
Този, който иска, уважаеми господин Стоилов, да лобира за някакъв стопански субект в Народното събрание, няма нужда да бъде член на управителния или на контролния му съвет. Напротив, той няма да бъде член на контролния съвет, за да махне от себе си всяко подозрание, и пак ще си лобира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други изказвания по предложението на господин Стоилов, което предизвика толкова голям интерес? - Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов - в чл. 100 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"Чл. 100. Ал. 2. Народният представител не може да участвува в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, да бъде неограничено отговорен съдружник в търговски дружества или едноличен търговец".
И съответно ал. 2, 3 и 4 стават 3, 4 и 5.
Моля да гласувате.
От общо гласували 189 народни представители, за - 57, против - 94, въздържали се - 38.
Предложението не се приема. (Шум и реплики в блока на левицата)
По глава девета не са направени други предложения.
Моля да гласувате глава девета изцяло, така както беше представена от председателя на временната комисия.
От общо гласували 183 народни представители, за - 177, против - 1, въздържали се - 5.
Глава девета е приета.
Глава десета. Заповядайте, господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:

"Глава десета
ПАРЛАМЕНТАРНО ПОВЕДЕНИЕ

Чл. 107. Народните представители нямат право да прекъсват оратора, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.
Чл. 108. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:
1. напомняне;
2. забележка;
3. порицание;
4. отнемане на думата;
5. отстраняване от заседание;
6. отстраняване до 3 заседания.
Чл. 109. Напомняне се прави от председателя на всеки оратор, който се отклони от предмета на разискванията или наруши реда на заседанието по какъвто и да е друг начин.
Чл. 110. Ал. 1. Забележка се прави от председателя към народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.
Ал. 2. Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.
Чл. 111. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.
Чл. 112. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 108 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да завърши.
Чл. 113. Председателят може да отстрани от едно заседание народeн представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително и непрекъснато не дава възможност за нормална работа в заседателната зала;
3. гласува с чужда карта.
Чл. 114. Ал. 1. Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;
2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
3. повторно е гласувал с чужда карта.
Ал. 2. Отстраненият от заседанието народeн представител по ал. 1 и по чл. 113 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен."
По тази глава няма внесени предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки, предложения за отпадане? - Да, господин Дилков.
Господин Дилков знае правилника и знае какво да предложи.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам да отпаднат т. 3 от чл. 113 и чл. 114. Имам предвид когато се гласува с чужда карта, първия път председателят да има право да лиши от едно заседание съответния депутат, а при чл. 114, ако е гласувал втори път с чужда карта. Защо предлагам да отпаднат тези две точки от двата текста?
Господин председател, аз не зная как ще се установи кой от депутатите е гласувал с моята карта, ако аз отсъствам и има останали само четири-пет депутати от парламентарната група. Мисля, че няма да отидем към едно парламентарно разследване да установим кой е натиснал копчето ми.
Затова аз предлагам, ако не отпадне, да се санкционира отсъстващият депутат, защото това по-лесно може да се установи. В противен случай наистина ще отидем в една друга насока - да установяваме виновно длъжностно лице, в случая депутат, че е натиснал картата на Х или У народен представител.
Нещо повече, предвижда се и една санкция, за която ще взема отношение по другата глава, тоест по бюджета на парламента. Аз мисля, че колегите от сегашното мнозинство много добре знаят как се чувстваха като бяха опозиция и мисля, че всякакви мерки от този род биха могли да си налагат само на членовете на групата, но не и на депутатите от опозицията. Защото по този начин, аз ще взема отношение и към това, при първо гласуване на законопроекта се предвижда задължително да гласува. Но затова, когато му дойде времето.
Предлагам отново да отпаднат третите точки от чл. 113  и чл. 114. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дилков! Аз отново ще Ви напомня, че Вие имате право да правите предложения само за редакционна поправка.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (от място): И за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И отпадане, съгласно правилника.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Вие сте имали възможност да направите това предложение, тъй като сте направили вече едно писмено предложение. Защо не направихте същото в този материал, който сте дали? Не е особено коректно към комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте, съгласно правилника предложение за отпадане може да се направи по всяко време. Аз затова обърнах внимание, че господин Дилков знае много добре какво да предложи. Предложението е за отпадане. То може да се направи без да е писмено представено.
Има ли други предложения и възражения? - Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Дилков, ще гласуваме едновременно и двете предложения, тъй като са свързани - да отпадне точка 3 от чл. 113 - гласувал с чужда карта, и да отпадне точка 3 от чл. 114 - повторно е гласувал с чужда карта. Моля да гласувате. А предложението му да се замени с друг текст не можем да гласуваме, защото не е предложено предварително.
От общо гласували 165 народни представители, за - 57, против - 85, въздържали се - 23.
Предложението на господин Дилков не се приема.
Тъй като няма други предложения, предлагам да гласуваме съдържанието на глава десета "Парламентарно поведение" така, както беше представено от господин Симеонов.
От общо гласували 169 народни представители, за - 163, против - 1, въздържали се - 5.
Глава десета е приета.
Имате думата, господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Постъпило е писмено предложение от народния представител господин Любен Корнезов за нова глава единадесета, която практически почти е преповторила текста от стария правилник. Текстът е следният:
"Създава се нова глава единадесет на правилника "Парламентарна администрация".
Чл. 1.  Комисията по администрация е помощен орган на председателя на Народното събрание за управление и контрол върху дейността на служителите на Народното събрание.
Чл. 2. Служители на Народното събрание са лицата, които се намират в трудово правоотношение с него.
Чл. 3. Ал. 1. Комисията по администрация се състои от председателя на Народното събрание, главния секретар на Народното събрание и народни представители, избрани съобразно принципа на пропорционалното представителство.
            Ал. 2. Председател на Комисията по администрация е председателят на Народното събрание. В отделни случаи той може да упълномощи заместник-председател на Народното събрание, който да го замества.
           Ал. 3. Секретар на Комисията по администрация е главният секретар на Народното събрание.
           Ал. 4. На заседанията на Комисията по администрация могат да присъстват представители на представителните синдикални организации на служителите на Народното събрание.
 Чл. 4. Комисията по администрация:
1. изготвя проект за единен класификатор на длъжностите в Народното събрание;
2. дава становище по проекта за Правилник за организацията и дейността на службите на Народното събрание, по проекта за Правилник за вътрешния ред на Народното събрание и по проекта за бюджет и щат на Народното събрание;
3. дава становище за назначаване, освобождаване, понижаване или повишаване на служителите в Народното събрание, извън случаите по чл. 8, точки 10 и 12, както и за провеждане на конкурси;
4. осъществява контрол при сключване на договори между Народното събрание и други физически и юридически лица;
5. осъществява контрол върху командировките в чужбина на служителите на Народното събрание;
6. определя критерии и лимити във връзка с експертно-информационното, социално-битовото и транспортното обезпечаване на народните представители.
Чл. 5. Ал. 1. Главният секретар на Народното събрание в съответствие със становищата на Комисията по администрация:
1. назначава, освобождава, понижава и повишава служителите на Народното събрание, с изключение на тези по чл. 8, точки 10 и 12;
2. сключва договори с други физически и юридически лица.
Ал. 2. Главният секретар организира и контролира дейността на службите в Народното събрание в съответствие с разпорежданията на председателя на Народното събрание и решенията на Комисията по администрация.
Чл. 6. Ал. 1. Комисията по администрация се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива, по искане на главния секретар или по искане на една трета от членовете й.
         Ал. 2. Комисията по администрация може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й. Тя взема решения с мнозинство от присъстващите.
Чл. 7. Ал. 1. При Народното събрание се създава Съвет по законодателството, който се състои от висококвалифицирани юристи.
Ал. 2. Съветът по законодателството подпомага постоянните комисии при подготовка на техните становища по законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание.
Чл. 8. По въпроси, които не са уредени в тази глава, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда."
Тук, колеги, ми се струва, че първо трябва да се прогласува дали изобщо следва да бъде приета глава единадесета и чак тогава да започне нейното обсъждане, ако бъде приета, разбира се, от мнозинството народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, позволих си да предложа на народното представителство тази глава единадесета поради две съображения. Направих справка в библиотеката на Народното събрание и се установи, че от 1909 година, повтарям от 1909 година досега във всички правилници на миналите народни събрания е имало подобна глава. Тя се е наричала "Вътрешни правила на администрацията на Народното събрание". Който желае, може да ги види. Следователно, създадена е една традиция, вече толкова години, когато парламентите преди нас са приемали такива правила за парламентарната администрация. И нека да спазим тази традиция.


Второ, вярно е, че Народното събрание се състои от 240 народни представители. Това е Народното събрание, но тези 240 народни представители не биха могли да функционират без една добре функционираща администрация от висококвалифицирани служители и тяхната дейност трябва да има една публичност, една прозрачност, включително с комисиите, които се предлагат с тази глава. Тук става въпрос за статута на служителя в парламента и за отношението на служителя с народния представител. Аз съм готов, разбира се, да разискваме дали най-удачно са разрешени тези неща в предлаганата ви глава, тъй като тя практически възпроизвежда предишния правилник, но така или иначе считам, че както от юридическа страна, така и от традициите, създадени в нашия парламентарен живот би следвало да се приеме Глава единадесета. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето процедурно предложение е да се удължи времето на настоящото заседание до приемането на правилника, за да можем другата седмица да не се занимаваме повече с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но не повече от два часа.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 164 народни представители, за - 123, против - 31, въздържали се - 10.
Предложението се приема. Работното време ще бъде продължено до окончателното приемане на правилника, но не повече от 2 часа.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Възразявам решително против приемането на една такава нова глава към нашия правилник. Ние разискваме и приемаме Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Това означава за организацията и дейността на Народното събрание като конституционен орган в нашата страна.
С тази глава какво се предлага? - Да се създаде една комисия, която да бъде помощна към председателя на Народното събрание и която да се занимава с контрол върху дейността на служителите на Народното събрание. Това са вътрешни работи, вътрешни организационни правила за дейността на помощните органи на Народното събрание, които нямат никакво място в нашия правилник.
Но между другото, в разрез с това определяне на предмета на тази комисия като упражняваща контрол върху служителите на Народното събрание, което е благовидно, се вписват ето какви неща: извършва контрол по сключените договори между Народното събрание и други физически и юридически лица. Вие с това упражнявате контрол не върху служителите на Народното събрание, а върху неговия председател, за което, извинявайте, но нямате право.
Освен това тази комисия определя критерии и лимити във връзка с експертно-информационното, социално-битовото и транспортното обезпечаване на Народното събрание. Значи тази комисия ще ви каже как да използвате транспортните средства на Народното събрание и кога да ги използвате. Твърде високо вдигате летвата, господин Корнезов.
А най-куриозното е, че в тая глава за администрацията на Народното събрание веднага се пробутва един текст, който по-рано беше в самите разпореждания на правилника. Оттам отпадна, а сега го пробутвате отново: "При Народното събрание се създава Съвет по законодателството, който се състои от висококвалифицирани юристи. Съветът по законодателството подпомага постоянните комисии при подготовката и приемането на законопроектите". Господин Корнезов, ние имаме вече печалния опит от такъв Съвет по законодателството в Тридесет и седмото Народно събрание, който не направи нито едно смислено предложение, който беше институция за трудоустрояване на бивши лица, бивши юристи и се занимаваше с едни такива теоретични разсъждения, а може би и проучвания, които нямаха нищо общо с практическата законодателна дейност.
Още веднъж повтарям, че това няма нищо общо с работата, която искате да дадете на тази комисия. Аз смятам, че тази глава е напълно излишна и Ви моля, господин председателю, преди да пристъпим към разглеждането на нейните текстове, да поставим въпроса дали трябва да има такава глава или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше изказване. Господин Корнезов има думата за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, с всичкото си уважение към господин Лучников, и то съвсем искрено уважение, аз не искам нищо да пробутвам, господин Лучников. Просто предлагам. Нали така? (Оживление)
Плюс това, без да се заяждам, само искам да кажа следното. Тази глава, която предлагам, отворете Правилника на Тридесет и седмото Народно събрание - там тя съществуваше. Аз направих справка. При гласуването й в предния парламент огромното число депутати от тогавашната опозиция, т.е. от СДС, са я подкрепили. Затова аз нищо ново не казвам.
Друг е въпросът за печалния опит от Съвета по законодателството. Но господин Соколов ще назначи действително квалифицирани юристи, които биха могли да ни бъдат полезни. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Гайтанджиев за реплика.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На пръв поглед проблемът изглежда усъвършенствуване на някакви административни структури. Но всъщност проблемът има съвсем обществена и политическа окраска. Това действията на администрацията и обезпечаващите служби да бъдат под контрола на народното представителство, за да знаят и отделните - по-големи или по-малки парламентарни групи какви решения се взимат - решения, които обезпечават ежедневието, дейността, експертното подпомагане на народния представител - това не е просто само административен проблем, това не е просто само битов проблем. Премахването на тази глава и на Комисията по администрацията защо да не помислим, че всъщност има далеч отиващи политически последици? - Да бъде ограничен народният представител, да не знае какви са неговите права и задължения, да може да бъдат ограничени и правата на администрацията, на работещите в Народното събрание, за да може народният представител да не знае какви възможности може да ползва. Ами дайте да вкараме тогава народните представители само в кошарите, да си гласуват те като едни машинки, без да могат да имат обезпеченост на своята дейност.
Сега се говори, че от 400 човека, които обслужвали Народното събрание, щели да останат 200 човека. И това се представя демагогски като едва ли не огромна икономия, която ще бъде направена. Но вижте господа, в повечето европейски парламенти не от двама души се обслужва един народен представител, както е при нас, а от 4-5-10 и повече! Народното представителство действително е и професия, то е и обществен дълг. Ние не можем да го оставим непрофесионално обезпечено и не можем да го оставим в ръцете само на един от нас, та било той и уважавания председател, да взима подобни решения.
И така, както в миналия парламент Комисията по администрацията беше направо тероризирана от вашия представител господин Васил Михайлов, но аз смятам, че това е било от полза за цялото народно представителство и целия парламент, тъй като по този начин и опозицията получаваше информация за това какви са материалните възможности за организиране дейността на народните представители...
Ето защо апелирам всички да приемем предложението на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз не можах да разбера уважаемия господин Гайтанджиев за кого пледира: за народните представители или за администрацията на Народното събрание, защото в неговото изказване тия неща се преплетоха.

Народните представители, господин Гайтанджиев, имат достатъчно права и никой не може да им ограничи тези права. Никой не може да попречи на един народен представител да се интересува какво става в кухнята на Народното събрание. Но с тази комисия Вие искате просто да създадете един инструмент, който да пречи на ефективното ръководство на Народното събрание. А пък с тези неща, с които й давате право да определя лимитите за използване от народните представители, да кажем, на транспортните средства, направо злоупотребявате. А пък със Съвета за законодателство абсолютно злоупотребявате, защото такъв съвет изобщо няма нищо общо с формулирания от самите вас предмет на дейност на тази комисия.
Пледирам да не се приема тази комисия и тази глава да се постави на отделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има и други желаещи за изказване, но има процедурно предложение, което аз съм длъжен да поставя на гласуване най-напред. Това е предложението на господин Лучников. Най-напред ще се гласува да има ли такава глава или да няма, а след това да разискваме по нейното съдържание. Лично аз смятам, че председателят на Народното събрание ще почувства нужда какво му трябва по-нататък, защото моят опит показва, че има материя. Но нека да оставим той да си решава този въпрос по-нататък. А обвиненията тук не са целесъобразни.
Подлагам на гласуване предложението да има ли такава глава или да няма. (Шум и възражения в залата) Да има ли такава глава или да няма. Да има - да, да няма - не. Защото предложението е да има такава глава. Гласува се да има. Който е против, гласува да няма - с не. За новите народни представители - винаги се подлага на гласуване предложението, колкото и неприятно то да бъде за болшинството.
Моля да гласувате за включването на такава глава.
От общо гласували 180 народни представители, за - 51, против - 121, въздържали се - 8.
Предложението не се приема. Такава глава няма да има. И понеже не е целесъобразно да обсъждаме какво ще бъде съдържанието на тази глава, която я няма, преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Следва обсъждане на Допълнителните разпоредби.

"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Ал. 1. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на една десета от всички народни представители.
Ал. 2. Предложението се внася за пленарно обсъждане в 14-дневен срок от постъпването.
§ 2. По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения.
§ 3. "Председател" по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.
§ 4. Под "присъстващи" при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуване.
§ 5. Когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, правомощията на председателя по чл. 8, ал. 1, точка 6 се осъществяват от главния секретар на Народното събрание."
Към Допълнителните разпоредби има предложение от народния представител господин Любен Корнезов § 1 от Допълнителните разпоредби да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител господин Корнезов да обоснове своето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю. Този § 1 според мен категорично е противоконституционен. Той всъщност възпроизвежда текста от предния правилник. Защо е противоконституционен.
По силата на чл. 87 от Конституцията всеки един народен представител има право на законодателна инициатива, тоест да иска изменение, допълнение на закон, да внася нов законопроект. И мнозина от нас вече даже са упражнили това свое право. То е индивидуално право, право на всеки един народен представител. Не може ние да залагаме в правилника, че тази законодателна инициатива - и то за правилник, който е по-нисък по ранг нормативен акт - може да бъде упражнена от една десета от народните представители, когато всеки от нас има това свое право. Плюс това защо се дели председателят на Народното събрание и една десета. Тук става едно неравенство. Председателят е пръв между равни, той също има своята законодателна инициатива. Така че този § 1 е просто излишен и моля той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Наистина това е текст, който се възпроизвежда от стария правилник. Но може би трябва да се вникне и в смисъла на един такъв текст. Теоретически може всяка седмица всеки народен представител да внася такива предложения за изменение на правилника. Идеята е да се внесе някакъв консерватизъм и да не се изпада в такива конфузни ситуации, меко казано, в Народното събрание. Именно това е смисълът на 10 на сто народни представители - 24 да се подпишат над една такава промяна в правилника. В края на краищата ние трябва да сме сигурни, че сме приели все пак един документ, един правилник, на базата на който ще работим и който има сравнително устойчив характер. А що се отнася до това, че председателят има възможност за такава инициатива, естествено е, председателят на Народното събрание е избран от пленарна зала с необходимото мнозинство и това не обезмисля факта, че той е пръв между равни. Напротив, това подсилва този факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов, това е свързано с ал. 2, че задължително се внася в 14-дневен срок. Всички други законодателни инициативи могат да чакат месеци.
Има думата господин Корнезов за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз разбирам идеята, която е вложена в текста, да се иска една десета от народните представители, за да има по-голяма стабилност в този правилник. Но нека това да го направим по юридически път и то да бъде издържано. Плюс това аз съм убеден, че поне в тази зала никой няма да започне да злоупотребява със своето право и никой сериозен политик няма, както казахте, всяка седмица да си прави предложения, когато много добре знае, че те няма да минат. Ами той може да злоупотребява и със своята законодателна инициатива, като всеки ден си пише някакви текстове за изменение и допълнение на закони, които също трябва да бъдат гледани. Нека да не изхождаме от това, че народният представител може да злоупотребява със своите права. Вижте, казвам ви го и като юрист, като бивш конституционен съдия - текстът просто е противоконституционен. Аз имам право на законодателна инициатива, да искам изменение на законите, а вие ми отнемате това право за правилника! Просто не е разумно, не е конституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Любен Корнезов § 1 да отпадне.
От общо гласували 166 народни представители, за - 46, против - 103, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.


ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 6. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията на Република България.
§ 7. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр.13 от 1995 г.; бр. 62 от 1995 г. - решения N 4 и N 5 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп. бр. 10 и 99 от 1996 г., попр. бр. 102 от 1996 г., изм. и доп. бр. 38 от 1997 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате Преходните и заключителни разпоредби така, както бяха представени.
От общо гласували 164 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - няма.
Преходните и заключителни разпоредби са приети.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: "Бюджет на Народното събрание.
Чл. 1. Бюджетът на Народното събрание включва всички административни и стопански разходи, разходите на комисиите, на народните представители, интерпарламентарната група и издръжката на парламентарните групи.
Чл. 2. Ал. 1. Бюджетът на Народното събрание се предлага от председателя и се приема със Закона за държавния бюджет за съответната година.
Ал.2. Отчетът за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка за разходите се приемат от Народното събрание по доклад на председателя, не по-късно от шест месеца след приключване на годината.
Чл.3. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 4. Ал. 1. Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 50 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 3, заместник-председателите на Народното събрание - с 40 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9, които не получават друго увеличение - с 30 на сто, заместник-председателите на комисии - с 20 на сто, парламентарните секретари - с 10 на сто, и народните представители, които участват в работата на постоянните комисии - с 10 на сто.
Ал. 2. Заместник-председателите, избрани на ротационен принцип, получават възнаграждение по ал. 1, когато упражняват функциите си като такива.
Ал. 3. Ако един народен представител изпълнява две или повече функции, даващи право на увеличено основно месечно възнаграждение, той получава само по-високото.
Чл. 5. Ал. 1. Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 3 и чл. 4, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за продължителна работа (клас) и за научна степен "доктор" - 20 на сто и "доктор на науките" - 30 на сто, от минималната работна заплата по Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (чл. 3 и чл. 5).
Ал. 2. От начислените възнаграждения се правят удръжки, определени съгласно чл. 4 от Закона за данъка върху общия доход, лична осигурителна вноска - 2 на сто по чл. 147 от Кодекса на труда, и други удръжки, определени с нормативни актове.
Чл. 6. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка "Живот".
Чл. 7. Всички допълнителни разходи на народен представител за придружител и помощник поради инвалидност се поемат от бюджета на Народното събрание.
Чл. 8. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръци над тази стойност се предават в Народното събрание.
Чл. 9. Ал. 1. Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна мрежа.
Ал. 2. Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
Ал. 3. Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 км от София, до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите - до 12 самолетни билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им като народни представители.
Ал. 4. На народните представители, които нямат местожителство (чл. 7, ал. 1 от Закона за лицата и семейството) и не притежават семейно жилище на територията на Столичната голяма община, се осигурява жилище или хотел в София, като разходите се поемат от Народното събрание. Народното събрание не поема разходите по ремонт на жилище, обзавеждане и други текущи нужди. Те имат право на дневни пари по Наредбата за командировките в страната, съобразно работните дни на всеки месец, когато Народното събрание заседава. Размерът на пътните пари, когато се пътува със собствен автомобил се определя от председателя на Народното събрание.
Ал. 5. Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание, ако нямат постоянно местожителство в района, който посещават, за календарните дни на месеца, в който няма пленарни заседания и заседания на постоянните комисии. Размерът на квартирните и пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание.
Ал. 6. Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание и оборудвано с необходимите технически и комуникационни средства.
Чл. 10. Народното събрание поема допълнителните разходи на Народните представители и парламентарните групи, свързани с тяхната дейност, в размер 2/3 от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 3. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението им. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.
Чл. 11. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
Чл. 12. Ал. 1. При неоправдано отсъствие от пленарно заседание или първо гласуване на законопроекти на народния представител се удържа сума, равна на 2/3 от дневното възнаграждение, а от заседание на комисия - 1/3. Данните за удръжки се вземат от разпечатките за гласуване, стенографските протоколи и от председателите на постоянните комисии.
Ал. 2. Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено от народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържа цялото дневно трудово възнаграждение.
Чл. 13. Сумите, набирани по чл. 12, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.
Уважаеми колеги, има постъпили четири писмени предложения за промяна на текстовете в този раздел.
Първото предложение е към чл. 4, внесено от народния представител господин Никола Койчев. И то е следното: в ал. 1 на чл. 4 текстът "и народните представители, които участват в работата на постоянните комисии - с 10 на сто" да се замени с текст: "и народните представители, които участват в работата на една постоянна комисия - с 10 на сто, а на две постоянни комисии - с 15 на сто".

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред обсъждаме писмените предложения. Господин Койчев желае ли думата?
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението в последния момент го направи господин Койчев, но то беше общо. И тъй като господин Койчев е възпрепятстван, моля да ми разрешите да мотивирам това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, да, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ: Предлага се този текст, който досега беше 10 на сто за участие в работа на постоянните комисии, да бъде заменен за участие в две постоянни комисии с 15 на сто, защото работата в две комисии по принцип е свързана с много по-голяма заетост и натоварване и, разбира се, участието в две комисии е признание за една по-широка професионална компетентност.
Мисля, че аналогично е и правилото, че добавката към основните възнаграждения за работа в две комисии е една, а санкциите за безпричинни отсъствия от заседания са и за двете комисии, също един аргумент, който предлагам на вашето внимание като обосновка за това възнаграждението в две комисии да бъде 15 на сто. Надявам се, че водени от тези аргументи, ще подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплика към народния представител Статков от проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Седма година има установена една практика. Който има сили, работи в една комисия, който чувства възможности - в две комисии. За малките парламентарни групи се налага колегите да бъдат в две парламентарни комисии. Но ако искате да увеличавате възнаграждението на народните представители, да бъде направено по един нормален начин - чрез основното възнаграждение, тъй като трудно може да отговорите на упрека на нашите избиратели, че всъщност една значителна част от възнаграждението, което получавате, е за работата в парламентарните комисии.
Затова аз ви предлагам да не нарушаваме досега установената практика, която е по-издържана и защитима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Още една реплика - на народния представител Венцеслав Димитров, към господин Статков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги, господин Статков! Аз съм също категорично против да се правят подобни изменения. Проф. Стоилов е прав. Тук не виждам Гиньо Ганев, но знам, че още във Великото Народно събрание горе-долу тази практика беше наложена.
Народните представители работят в комисиите. Те работят, естествено, и в местата, където са избрани, работят и в местата, където не са избрани, но работят и в пленарната зала. Да сте чули някой да е предложил, че народен представител, който прави най-много предложения в пленарната зала или най-много се изказва, иска да получава повече пари? А има, разбира се, по-голямо основание един човек, който разбира нещата и си губи времето да изнася лекции на хора, които не разбират, и ги образова, да иска да му плащат. (Весело оживление, ръкопляскания)
Затова, моля ви се! Има хора в миналия парламент, аз не ги чух въобще да се изказват! И тук даже ми се обиждаше бившият председател, че не ги познавам. Как да ги познавам, като не съм ги виждал? Е, тия хора получават, колкото мен. Никога, Бога ми, не съм протестирал! Недейте и Вие, господин Статков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трета реплика - господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Аз също се противопоставям на внесеното предложение на господин Статков и на мотивите. Противопоставям се, защото точно лявата страна на залата, която беше мнозинство, предложи, за разлика от Тридесет и шестото Народно събрание, с 10 на сто да се смъкнат всички допълнителни възнаграждения. От Вашето, господин председателю, тогава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моето с 20.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Не, от 60 на 50 стана. Затова мисля, че сега това е популизъм.
Прав е и Венци. Миналия парламент внесох 20 законопроекта и доколкото ми е известно, съм на първо място. Аз не знам какво трудово възнаграждение трябваше да получа за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По това предложение има ли други желаещи да се изкажат?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да свържа това предложение на господин Койчев с дебата по предложенията на господин Янаки Стоилов по чл. 100 преди малко. Ето например само преди може би половин час Демократичната левица искаше да забрани на народните представители да бъдат дори и еднолични търговци, а в момента ние чуваме, че за работа в две комисии искат завишаване с 15 на сто на работните заплати.
Една кратка сметка. Ако допуснем, че 100 народни представители са в две комисии, това ще рече, че около 1 млн. и 600 хил. лева на месец трябва допълнително да има разходи Народното събрание. Ако ще бъде работа в ползу роду и това, което и госпожа Елена Поптодорова спомена - за професионалното отношение към политиката - нека да бъде наистина в ползу роду. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков - дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Мисля, че изразените в репликите аргументи имат своето основание. Действително нашите избиратели са много чувствителни, както подчерта проф. Стоилов, по отношение на работата ни. Мисля, че съображенията, които изложих, разбира се имат своето място. Очевидно е, че няма да има подкрепа за подобен тип действие. Затова оттеглям предложението и нека да не се подлага на гласуване. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следващото предложение - по чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Следващото предложение към чл. 9 от този раздел е внесено от народните представители господата Димитър Абаджиев, Димитър Петров и Румен Такоров - текстът на чл. 9, ал. 3 да бъде изменен по следния начин: "Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани и с постоянно местожителство в райони, отстоящи на повече от 250 км от София, с въздушния транспорт до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите до 12 билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им като народни представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не виждам каква е разликата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Каква е разликата?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Има разлика.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Нека вносителят да дойде да го мотивира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, господин Абаджиев...
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо да отговоря каква е разликата между двата текста, тъй като се зададоха такива въпроси. Разликата между двата текста е в изречението "... намиращи се в области, в които има самолетна връзка".
Ние считаме, че при тази редакция на текста не се отчитат реалностите във връзките с въздушния транспорт в България, тъй като съществува хипотеза, когато е възможно народният представител да има местожителство в населено място, което да е по-близо до съответното летище, отколкото народен представител, който да има местожителство в област, в която има самолетна връзка, но разстоянието да е по-далече от съответното летище. Това създава пречка на тези народни представители да използват въздушен транспорт.

Възможно е също така, както е в случая с Търговище, където в момента летището не функционира - този текст създава възможност, примерно на народни представители от град Шумен, да използват самолетната връзка във Варна, а народни представители от Търговище - да не могат да я използват. Просто считаме, че тази редакция създава пречки.
Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Желателно е, когато се дават нови текстове, те да бъдат редактирани само в тази си част, в която изменят основния текст. Тогава е по-ясно.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, по тази точка комисията проведе един доста сериозен дебат. Бяха обсъдени няколко варианта и в последна сметка с абсолютен консенсус цялата временна комисия прие варианта, който сме предложили в правилника, и аз ви моля да прекратим дебата по това предложение и да преминем към гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кое да подкрепим?
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Да подкрепим предложението така, както е внесено, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): От кого е внесено?
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Не от нас, от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля! Най-напред съм длъжен да поставя на гласуване предложението на народните представители Абаджиев, Петров и Такоров. Моля, гласувайте.
Това предложение не се подкрепя от комисията, както сме свикнали да казваме.
От общо гласували 171 народни представители, за - 9, против - 81, въздържали се - 81.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Койчев към същия член. То е за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Предложението на народния представител господин Никола Койчев е следното: в чл. 9, ал. 5 да отпадне изразът "за календарните дни на месеца, в който няма пленарни заседания и заседания на постоянните комисии". (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Койчев го няма в залата.
Има ли мнения по това предложение? - Няма.
Моля, гласувайте!
Има резон само за постоянните комисии, защото не се разбира... Може човек да не е ангажиран в постоянна комисия...
От общо гласували 159 народни представители, за - 81, против - 52, въздържали се - 26.
Предложението се приема. (Шум и реплики в залата)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Моля, господин председател, да подложите на прегласуване това решение. Мисля, че една част от народните представители не са може би намерили достатъчно аргументи, за да го подкрепят.
Не е редно, когато парламентът заседава, народният представител да може да получава командировъчни. Съгласете се, че това вече като че ли е повече от необходимото. Говорим именно за дневни. Той може да отиде да нощува, да пътува този ден - нека тези разходи да бъдат поети, но няма логика той да получава и дневни средства за тези дни, независимо че може да има оправдана причина да пътува в този ден извън седалището на Народното събрание. Затова моля да се прегласува текстът и да не го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно правилника, има предложение за прегласуване... (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да прегласуваме! Нямаше необходимия дебат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Драстично нарушавам правилника.
Откривам дебата по този въпрос.
Има думата господин Димитров, най-напред.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи, прегласуването виси!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така или иначе, наистина нямаше дебат. Мисля, че нещо не стана ясно, нещо рационално от това, което господин Койчев предлага.
Ако, да речем, народен представител - господин Стоилов - остане в София, който е от провинцията, да речем, на семинар или на участие в радио- или телевизионно предаване, това ще рече, че същият народен представител, да речем, за събота срещу неделя, трябва да си плати хотела. Това следва, ако не приемем предложението на господин Койчев. Така е, защото като се замислим, това следва - от текста, който е предложен от комисията.
Аз с това нещо не мога да се съглася. Може би говоря от името на всички народни представители, които са от провинцията. Може би може да се помисли за това в тези дни, да речем, да не се плащат дневни. Аз съм съгласен, обаче в никакъв случай не може да остане, да речем, нощувката да се плаща от народния представител. За това става дума. Така че аз предлагам наистина да се помисли малко, преди окончателното гласуване. Нека да не се ощетяват народните представители, които са от страната. Наистина това нещо не засяга хората от София, но засяга всички хора, които са от страната.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Но основният текст решава въпроса! Те получават командировъчни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, аз мисля, че спокойно може и в този парламент да продължим да работим по тази постановка, по която работихме в предишния парламент. Тя какво гласи? Че народни представители, които нямат постоянно местожителство тук, в София, получават дневни пари, когато има пленарни заседания. Нали така? Вие сега искате - те получават дневни пари, когато има пленарно заседание, а когато в ден с пленарно заседание той си отиде в къщи, и там да получава още един път. Точно това искате!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А за квартирните какво ще кажеш?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно това е. И за квартирните даже. Нали ви се плащат квартирни тук? Иначе се получава следната работа - вие получавате квартирни тук, получавате дневни и като отидете някъде - и там да получавате квартирни и дневни. Това ли искате? Не! (Шум и реплики в залата) Иначе квартирни и дневни се получават, когато няма пленарни заседания. И това трябва да е ясно. Примерно, отивате в петък - петък през нощта получавате квартирни, обаче за самия петък дневни не получавате. Дневните започват да ви текат от събота.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Подкрепете основния текст! Основният текст решава проблема!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте какво! Всички народни представители, които не са от София, получават непрекъснато, за целия месец, квартира в София - било в хотел, било под наем. Това мисля, че е ясно. И това не касае този текст. Това е друг текст. Има друг текст за това нещо. Вие получавате. Никой няма да ви гони от хотела в събота и неделя. Ако това е идеята на този текст, дайте да го видим и да го изясним. Но мисля, че то е ясно. Досега на никого не е идвало наум да гони някой народен представител от хотела, въпреки че този текст на практика работеше в стария вариант, така че всички народни представители от провинцията трябва да са спокойни. Те получават квартира непрекъснато за пребиваването си в София - и в събота, и в неделя, включително. Никой не ги гони събота, неделя и понеделник да си ходят в къщи. Става дума за командировъчните само оттук, ако отидете другаде. Примерно, отивате във Варна, не получавам дневни за петък. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така е. Благодаря.
Приключвам! (Шум и реплики в залата)
Моля! Аз направих изключение, за да разреша дискусия, след като беше направено искане за прегласуване.
Моля да прегласувате предложението на господин ...
Само по изключение давам думата на господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, за да няма недоразумение - съжалявам, че господин Койчев не е тук - ще ви прочета мотивите. Те са няколко реда. Нека да видим волята на вносителя, пък после ще гласуваме, разбира се.
Мотивите на вносителя са следните: практиката налага народните представители да бъдат в командировки и в заседателни дни - на заседания и конференции в избирателните райони, посещения на делегации, форсмажорни обстоятелства и други. Разрешение за отсъствие от пленарни заседания и заседания на комисиите са позволени от правилника. Правилно ще бъде те да имат право на командировъчни и в тези случаи. По този начин ще се избегне и различието между командировъчния статут на народните представители, които нямат постоянно местожителство в столицата, получаващи дневни в тези случаи, и народните представители, постоянни жители на София.
Това са мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прегласувате предложението на господин Койчев. Един народен представител може да бъде командирован в заседателни дни в чужбина, а в страната не може!
От общо гласували 166 народни представители, за - 85, против - 45, въздържали се - 36.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: По чл. 12 има внесени две предложения. Първото предложение е на господин Ремзи Осман и на господин Мюмюн Емин, а второто е на господин Георги Дилков.
Първото предложение гласи следното: "В ал. 1 на чл. 12, в първото изречение думите "или първо гласуване на законопроекти" да отпадне.
Предложението на господин Дилков е: "В ал. 1 на чл. 12, в първото изречение да отпадне текстът "или първото гласуване на законопроект".
Двете предложения съвпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Споделям това, което е записано в чл. 12, ал. 1 и 2, но не споделям този текст "не е оправдано отсъствие от първо гласуване". Напълно съм съгласен, когато един народен представител изобщо не е в Народното събрание, не е участвувал в дискусиите. Тогава, разбира се, трябва да има някакви санкции. Съгласен съм народен представител, който не е участвувал в работата на една комисия, отсъствувал е от заседания на комисията, да има някаква санкция. Но по какъв начин ние ще докажем кое е оправдано и кое не е оправдано? По време на гласуването отделен народен представител не е участвувал. И ще се получи така, че като учениците от 5-ти клас ние трябва да докажем по някакъв начин с извинителни бележки кое е оправдано или не е оправдано.
Ненапразно българският избирател има право да гласува, но има право и да не гласува. Тогава няма санкции. В края на краищата ние сме народни представители, аз мога цял ден да участвувам, тук да сме по време на дискусиите, активно да сме участвували, но оставете народният представител да прецени дали да участвува или да не участвува на първо гласуване. Нека той да прецени. Всеки има избиратели зад себе си. Не бива под една такава форма индиректно ние да задължаваме всеки един народен представител да гласува. И, ако не гласува, че трябва да има някаква санкция. Че има хора, които в предишните парламенти, както каза и господин Димитров, един път не са взимали думата и само заради това, че са натискали копчето са получавали съответното заплащане. Но има народни представители, които в същия момент, ако са в някаква работна група към някоя комисия, ще излязат и в същия момент той трябва да търчи към Председателството или към Секретариата, за да оправдае своето отсъствие по време на гласуването като ученик от 5-ти клас. Нека всички заедно да преценим, но един такъв текст, който е нов, влиза за първи път в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, мисля, че е излишен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Георги Дилков, който е направил писмено предложение.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще започна с въпроса: кога, ако не при гласуване на законопроекти, независимо дали това е на първо или второ четене, народният представител има конституционното и морално право да постъпи така, както повелява съвестта му и както е поръката на неговите избиратели? Аз не мога да си представя, че многото случаи по обективни или субективни причини могат да наложат един народен представител, колега, да не може да гласува или да не иска да гласува. Господин Ремзи Осман вече каза. Аз мога да бъда в пленарната зала, както бях днес, но ако вие, уважаеми колеги, бяхте приели разделно гласуване, аз щях да гласувам поради някои причини, заради това, че нямаше добра мотивировка, "въздържал се", въпреки че това е пак против, свалянето на сегашния председател на ДСК и твърдо "за" вашия нов кандидат. Но понеже това не се прие от пленарната зала, аз си позволих да не участвувам в това гласуване. Вие разбирате, че има ситуации, в които народният представител точно с това, това е четвъртият вариант след тези три варианта - зелено, червено и синьо, четвъртият вариант, чрез който той може да постъпи така, както повелява неговата съвест.
Ето защо аз мисля, да ме извинят колегите, знаете какво стана и във Великото Народно събрание - и палатки се опъваха, знаете какво стана сега на гребена на протестната вълна, кои напуснаха пленарната зала. Сега едва ли не аз мисля, че това се прави нарочно, за да се каже: виждате ли, че примерно по един сериозен законопроект от гледна точка на правителството Парламентарната група на Българския бизнесблок не е участвувала в гласуването. Това е опит за злепоставяне ако щете и пред медиите, и пред нашите избиратели.
Ето защо аз мисля, че точно този текст "или при първо гласуване на законопроект", не трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да подкрепя предложението на колегите Ремзи Осман и Георги Дилков с основния аргумент, че всъщност неучастието в гласуване е единствената реална възможност човек да се въздържи. Според нашия правилник гласуването с "въздържал се" е по същество "против". И в ситуации, в които аз не съм имал време да си изготвя становище и не желая да блокирам дадено решение, гласувайки "въздържал се", а не съм и достатъчно мотивиран да гласувам "против", аз просто не участвувам в гласуването.
Днес съм целия ден в пленарната зала, вие ме виждате, но имаше няколко гласувания, в които от разпечатката ще се види, че не съм участвувал, защото просто не успях да си изградя становище по тези предложения. Предполагам, че всеки от нас ще има такива ситуации.
Затова подкрепям предложението за отпадане на текста за неучастие в гласуване на първо четене и предлагам една редакционна промяна: "Данните за удръжки се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз също искам да ви призова всички да подкрепите предложението на Ремзи Осман и на Георги Дилков. Господин Юлий Павлов прибави допълнителни аргументи. Аз ще се постарая да кажа още нещо.
Стигаме до глобите. Вие за какво искате да глобявате? Че някой си не бил участвал на първо гласуване? Тоест, че на някого картата не е участвала на първо гласуване? На практика е това. От гледна точка на работата на народните представители това ли е най-важният елемент от неговата работа в парламента - кой е участвал в първо гласуване и кой не? Или кой е участвал в дебатите и кой не? Ами защо не наказвате хора, които не участват в дебатите, което е много по-важно от това дали ще натискаш копчето? Защото в дебатите хората казват собственото си мнение, се предполага.
Ето това е по-важно - дали участва.
После, другият критерий - първо гласуване или второ - кое според вас е по-важно от гледна точка на един законопроект? Второто е по-важно, защото вече излиза готовият текст, който се печата и в "Държавен вестник" след това. Но вие казахте: Да, ама първото е едно, а пък при второто са много гласуванията. Тоест, когато има първо, той да седи, а когато има второ, да се размотава! В това също има известна логика, защото при второ четене човек може да има изградено мнение само по някои въпроси, а при първо законопроектът се приема по принцип.
Но аз пак смятам, че санкциите в случая не са съобразени с конкретната работа, която върши всеки народен представител тук, в пленарната зала, или в комисиите. Ако искате да направите такава система, нека да я обмислим и да я внесем на един по-късен етап. Обаче само участието на първо гласуване не е достатъчно дори от гледна точка на материалната санкция.
Затова ви призовавам да подкрепим този текст. Още повече, че такава е и традицията в предишните парламенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дотук изказалите се народни представители говориха от свое име, макар че има едно предложение, подкрепено от комисията. Аз мисля, че трябва да подкрепим всички предложения текст от комисията по няколко съображения.
Спомнете си миналото Народно събрание, когато камерата, особено при преките предавания по Българската национална телевизия, показваше празната зала. Вероятно за тези неща и в предизборната кампания е ставало дума с кандидатите за народни представители! И за да не става това сега, трябва да има наистина санкция. Аз не виждам как може да няма санкция. Без да изпадам в популизъм, питам какво ще стане примерно, ако някой не отиде на работа три дена, съгласно Кодекса на труда, господин Димитров, какво следва? Значи на практика има наистина такава хипотеза, че някой народен представител може да изрази своето... Има, разбира се, такава хипотеза, но в края на краищата на първо четене по идеологията на един закон, по философията аз не виждам как може човек да не отрази своето мнение.
Така че аз призовавам всички народни представители да подкрепят предложения текст от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Реплика на изказването на господин Венцеслав Димитров. Казано е не само при неоправдано отсъствие при първо гласуване на законопроектите, но и при неоправдано отсъствие от пленарно заседание. Тоест това включва и второто гласуване, и при неоправдано отсъствие от пленарната зала също се налага съответната санкция. Но тук е изтеглено това първо гласуване на законопроектите, за да се подчертае важността на момента, когато един законопроект се приема по принцип и се приема философията и духът на този законопроект. В крайна сметка народните представители, които сме избрани и изпратени тук, сме избрани не само за да вземаме участие в дебата, но и да изразяваме мнение по конкретния законопроект чрез гласуване, а не чрез стоене в коридорите. И това е наше призвание и задължение - да гласуваме по тези законопроекти.
Може би тук има известна неточност в текста, където се казва, че данните за удръжки се вземат от разпечатките за гласуване. Би трябвало да има добавено и разпечатките за регистрация, тъй като е възможна ситуация, при която няма нито едно гласуване в даден пленарен ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Венцеслав Димитров, след което ще дам думата на вносителите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Интересно е, че се заформи дискусия за това какво правим ние в парламента - натискаме копчета или правим закони? Или някой друг ни прави законите, или ние правим законите.
Ако искате да изчистите това нещо и да избегнете възраженията и на Ремзи Осман и на Георги Дилков, ще направите нещо друго - преди всяко първо гласуване да има проверка на кворума за регистрация. Съгласни ли сте с това нещо? И тогава всеки ще знае, че точно преди първото гласуване, ако е тук, ще получи възнаграждение, а който не е тук - на него ще му бъде удържано. И няма никой никого да насилва да участва в едно гласуване. Искате ли това нещо да го направите? Естествено това нещо можехме да го обсъдим малко по-сериозно.
А защо подценявате второто гласуване, Вие, господине? Не смятате ли, че второто гласуване е по-важно? Или на първото гласуване ние, началниците, ще седим, ще натискаме копчетата, а когато дойде време за приемане на закона на второ четене, 4-5 души ще седят, както е масовата практика, а другите ще се развяват насам-натам? Или другите имат почивка, когато има второ гласуване? Ами напишете и второ гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми колеги, не искам да засегна никого, но сега усетих наистина, че сме само една осма в залата юристи. Искам да се обърна към младите колеги тук, особено от дясната страна на залата, камерата, която стои отгоре, ще види, че Георги Дилков е в залата. И аз ви обяснявам, че е мое право дали да гласувам на първо четене този законопроект. Това е, господине! Тук не става въпрос за безпричинното отсъствие, което е в първия ред, в първото изречение. Аз предлагам от това първо изречение да се махне само този текст - или при първо гласуване. И тук беше много резонно предложението на Венцеслав Димитров. Аз мога да съм регистриран, аз съм в залата, но мое право е дали ще натисна това копче и вие не можете да ме санкционирате. Защото имаше едно друго предложение, пак от мнозинството, от дясната страна на залата, да се даде право при първо гласуване и сега виждам, че това предложение не е било случайно, при първо гласуване на законопроект да се изказва само един представител на парламентарна група. Е, какви народни представители сме ние, какви законодатели сме, ако нарушаваме Конституцията?
И понеже Калчо Чукаров е пред мен, той ме видя, когато аз бях навън. Калчо се държеше за сърцето и отиваше към доктора. Извинявайте, в този случай нима трябва да доказва, че в момента на първо гласуване, след като целия ден е тук, но по същество само при първото обявено гласуване е бил при лекаря, трябва да го доказва?
Извинявайте, аз ви казах, има, първо, обективни обстоятелства, второ, има субективни обстоятелства, които моето лично убеждение е, че не трябва да подкрепяме по един или друг начин. Примерите, които се дадоха тук, просто бяха смешни. Да не би камерата да ме засече - да, колега, камерата ще ме види вътре. Но аз имам конституционни права като депутат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата последен господин Ремзи Осман, след което преминаваме към гласуване.

РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Това, което каза господин Благой Димитров, според мен, ако има санкции, че задължително тук ще има хора да гласуват - напротив, ще стане точно обратното. Вие ще стимулирате нашите колеги да гласуват с чужди карти. Просто ще стимулирате. Затуй тези камери не са тук, а са горе. По такъв начин вие ще стимулирате, пак повтарям. Вие нямате това право да ме накарате насила да гласувам на първо четене. Нямате това право!
Ако мислите, че по такъв начин ще задържите народните представители в залата, жалко за един народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване предложението на народните представители Ремзи Осман и Георги Дилков, които са идентични - да отпадне текстът: "или първо гласуване на законопроекти".
Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 94, против - 47, въздържали се - 26.
Поправката "Дилков и Осман" е приета.
Моля да гласувате изцяло "Бюджет на Народното събрание". Разделът, изцяло с направената... (Светослав Лучников иска думата)
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Текстът съдържа груб пропуск - "разпечатки на регистрация и гласуване". Защото иначе, ако не...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Моля да гласувате с тази редакционна поправка - "регистрация и разпечатка".
От общо гласували 172 народни представители, за - 167, против - 2, въздържали се - 3.
Разделът "Бюджет на Народното събрание" е приет.
Преходни разпоредби!
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Те са два параграфа.
"§ 1. Възнагражденията по чл. 3 се начисляват от 19 април 1997 г., а по чл. 4 - от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
§ 2. Народните представители не получават пенсия или трудово възнаграждение при условията на чл. 99 след 19 април 1997 г."
Писмени предложения за промени няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 164 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - няма.
С това Преходните разпоредби са приети и изцяло е приет Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. (Ръкопляскания)
ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Колеги, от името на комисията, която се постара да предложи един възможно най-добър правилник, аз ви благодаря за доброто и сравнително бързото прогласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз благодаря на господин Симеонов за големия труд, положен за създаване на този правилник.
С ъ о б щ е н и я:
1. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовното си заседание на 4 юни 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала N 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
2. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 4 юни 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала N 149 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
3. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 3 юни 1997 г., вторник, от 11,00 ч. в зала N 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Следващото заседание е на 4 юни 1997 г. от 9,00 ч.
Закривам заседание. (Звъни)

Закрито в 14,15 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Христо Димитров
Иван Димитров