Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има госпожа Анастасия Мозер. Няма я, но й честитим и й желаем всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Въз основа на чл. 41, ал. 2, т. 3 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да прекратим гледането на т. 7 и да преминем към т. 11 от дневния ред, от седмичната ни програма.
Съображението ми е, че тези кратки промени в Закона за радиото и телевизията са необходими във връзка със затваряне на главата за медиите при преговорите с Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Да, господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз осъзнавам безсмислието на моята аргументация. Някой някъде отново е решил да разбута един ред, който ние предлагахме да бъде структуриран по друг начин, и след като всички народни представители днес, или поне тези, които трябва да участват в дебата според реда, който вече сме приели, са тук и са готови да продължим работата си от вчера, изведнъж господин Бешков, не знам по чие настояване, решава да направи такива промени.
Аз Ви моля, господин председателю, и вас, уважаеми колеги, да продължим работата по начина, по който я водихме досега, тъй като всяка промяна би довела до големи празноти в нашата работа, понеже нямаме нагласа да прескачаме 4 точки от дневния ред. И това е напълно безсмислено. Така че настоявам да продължим по начина, по който вървяхме и досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Людмил Бешков да прекратим гледането на т. 7 - законопроект за животновъдството, и да преминем към първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с вносители Министерския съвет и народният представител Иво Атанасов.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 112, против 64, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Има думата председателят на водещата Комисия по културата и медиите господин Стоян Райчевски да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския
съвет на 26 май 2000 г. и законопроект за изменение и
допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от
народния представител Иво Атанасов на 7 юни 2000 г.

На три свои заседания Комисията по културата и медиите разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Иво Атанасов.
В обсъжданията участваха представители на ръководството на Министерството на културата.
При представянето на мотивите бе установено едно съществено различие в подхода и целта на двата законопроекта.
Законопроектът, предложен от Министерския съвет, предвижда минимален брой изменения и допълнения на действащия Закон за радиото и телевизията, изрично свързани с хармонизирането на нашето аудиовизуално законодателство с европейските норми, а именно Европейската директива "Телевизия без граници", Директива № 97/36/ЕО на Европейския парламент и Съвета, изменяща Директива на Съвета № 89/552 ЕИО. Предлага се и отстраняването на някои правно-технически неточности.
Законопроектът, внесен от народния представител Иво Атанасов, обаче, предвижда и множество изменения и допълнения по същество, които не са пряко свързани с изискванията по хармонизацията.
В хода на дискусиите бе подчертано, че от влизането в сила на сега действащия Закон за радиото и телевизията - от 27 ноември 1998 г., е изминало сравнително кратко време и на този етап е рано да се правят изменения и допълнения извън тези, които пряко се налагат за привеждане на българското законодателство в пълно съответствие с изискванията на общностното право.
Проведено бе гласуване и бяха приети следните решения.

Р Е Ш Е Н И Я:

1. С 10 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се" Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 002-01-20, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
2. С 4 гласа "за", 2 "против" и 5 "въздържали се" Комисията по културата и медиите не подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-67, внесен от Иво Атанасов на 7 юни 2000 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже? Има думата министър Емма Москова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Райчевски ситуира актуалното за внасяне предложение за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия, което прави Министерският съвет, но там го внесе Министерството на културата. Министерството на културата не и Министерство на медиите, както това е някъде, но е пряко ангажирано в преговорите по темата "Култура и аудиовизия" с Европейския съюз. Това е една, припомням само, знаете го добре, една от шестте теми, с които започнаха преговорите, но тя не може да бъде затворена заради едно-единствено обстоятелство - на всички други изисквания отговаря културната политика, но не е напълно синхронизиран Законът за радио и телевизия с ратифицираната от нас Директива "Телевизия без граници".
Искам още веднъж да бъда съвсем ясна. Давам си сметка, че може би Законът за радио и телевизия има нужда от много по-широк начин на проникване в онова, което той даде като резултати по време на неговото прилагане. Но това изисква широк обществен дебат, съответно време, имам предвид, че различни професионални общности имат различни мнения, несинхронни с онова, което предлага например НСРТ и т.н., тоест, тук е необходимо време и вие ще го имате.
Но сега аз отправям към вас настойчивата си молба точно с оглед преговорите, които текат, и не само за да се затвори темата, а защото по този начин, единствено с края на тази тема ще имаме възможност да се включим в голямата европейска "Програма 2000", която е жизненоважна за културата на България. Аз моля да имате това предвид и апелирам за вашето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 92 на Европейското споразумение за асоцииране през 1993 г. в сила от 1.02.1995 г. между Европейските общности и техните страни-членки от една страна и Република България, от друга страна, цитирам: "Страните ще координират и където е целесъобразно - ще хармонизират своята политика относно регулирането на трансграничните предавания, техническите норми в аудиовизуалната сфера и стимулирането на европейските технологии".
Хармонизацията на българското медийно законодателство с европейското е заложено като приоритет в "Партньорство за присъединяване" и в Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейските общности.
Последователната национална политика за поддържане на правната ни уредба в съответствие с общото право и актовете на Съвета на Европа намери израз в присъединяването на България към Европейската конвенция за трансгранична телевизия, приета на 31 май 1999 г. и влязла в сила за България от 1 юли 1999 г. и ратифицирането на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия на 12 януари т.г.
С приемането на 24 ноември 1998 г. на Закона за радиото и телевизията бе направена първата сериозна крачка в процеса на хармонизация на националното ни аудиовизуално законодателство с европейското. В изпълнение на поетите ангажименти за въвеждане на достиженията на правото на общността е разработен и проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет. Този проектозакон има за цел да се установят малкият брой несъответствия на сега действащия Закон за радио и телевизия с Европейската конвенция за трансгранична телевизия и с Директивата "Телевизия без граници" 89-552 и нейния консолидиран вариант 97-36.
Второ, да се премахнат някои допуснати правно-технически неточности и да се прецизират някои текстове, което да доведе до улесняване прилагането на закона.
В този смисъл законопроектът предвижда въвеждане на критериите на Европейския съюз по отношение на юрисдикцията, изготвяне на национален списък от събития с важно обществено значение и ограничаване на изключителните права на операторите върху тяхното отразяване, повишаване защитата на непълнолетните чрез разширяване на ограниченията в рекламата на алкохола, забрана на радио- и телевизионния пазар за лекарствени средства и лечение, прецизиране на правилата за прекратяване на предавания с реклама, регулиране на телевизионния пазар и телепазарните канали.
Като подкрепям законопроекта на Министерския съвет, искам да обърна внимание върху някои текстове от него, които предполагат възможност за оспорване пред Конституционния съд.
На първо място, това е предложението Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) да може да спира по решение на Националния съвет за радио и телевизия разпространението на програма, за която той сметне, че грубо нарушава закона. Това положение е отразено в пет текста: § 4; § 10, т. 1, буква "а" и буква "б"; § 12 и § 24. Това предложение не е съобразено с наличието на изричен текст в Конституцията - чл. 40, ал. 2, според който спирането и конфискацията на печатно издание или друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт. Без съмнение, нито Националният съвет за радио и телевизия, нито Държавната комисия по далекосъобщенията са такъв орган. При това Конституционният съд вече е тълкувал чл. 40 от Конституцията с Решение № 7 от 1996 г. и е подчертал, че мерките за пряка намеса в дейността на средствата за масова информация са допустими само при хипотезите на чл. 40, ал. 2 от Конституцията и са от компетентността на органите на съдебната власт. В този смисъл е и Решение № 21 на Конституционния съд от 1996 г., с което разпоредби, аналогични на предлаганите, бяха обявени за противоконституционни. Няма текст в посочените в мотивите европейски актове, който да налага възприемането на предлаганото в проекта по този въпрос. Наистина, чл. 2а от Директива № 97-36 допуска ограничения спрямо програми, нарушаващи изискванията на директивата, но не се предписва по какъв начин и от кого могат да бъдат наложени тези ограничения.
Друго предложение, което може да предизвика сериозни възражения, е в бъдеще наказателните постановления за нарушения на закона да се издават не от ДКД, както досега, а от НСРТ - § 9, т. 1; § 25, т. 1, което е изключение по националното ни законодателство. Според закона Националният съвет за радио и телевизия е независим специализиран колегиален орган - чл. 20, а не държавен орган.
Законът за административните нарушения допуска по принцип обществени организации да съставят актове при нарушения, но за налагането на наказания такава възможност не се допуска, поради това предлагам от законопроекта да отпадне § 10, т. 1, буква "а", § 24, § 26, т. 2, новата 24, в § 16, т. "а", буква "а", след думата "представят" да се добави "малолетни и", навсякъде в текста на Закона за радио и телевизия изразът "международни актове" да се замени с "международни договори".
С това завършвам своето изказване, уважаеми дами и господа, и ви призовавам да подкрепите законопроекта на Министерския съвет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Иво Атанасов, вносител на другия законопроект.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Още при приемането в Народното събрание на Закона за радиото и телевизията стана ясно, че той няма да издържи проверката на времето, защото не е достатъчно демократичен.
Неговата промяна стана особено необходима след отправената ни покана за преговори във връзка с желаното от нас членство в Европейския съюз. От първите пет теми не е затворена единствено главата за култура и аудиовизия и то най-вече заради недостатъци на медийния закон. От тази ситуация трябва да се излезе бързо и това може да стане чрез подобряване на Закона за радиото и телевизията.
На 26 май 2000 г. премиерът Иван Костов внесе в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. В него е направен успешен опит за по-нататъшно хармонизиране на българския закон с европейската директива "Телевизия без граници" и Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Това се отнася за въвеждането на легална дефиниция на понятието "юрисдикция" за въвеждането на задължения за изготвяне на национален списък на събития с важно обществено значение и ограничаване на изключителните права върху отразяването на такива събития, за новите изисквания по отношението на правилата за реклама в електронните медии.
Подкрепям изцяло тези текстове в правителствения законопроект и затова в проекта, който внасям, не правя свое предложение по тези въпроси.
Същевременно вносителят на правителствения проектозакон внушава, че с приемането му ще бъде окончателно завършен процесът по привеждане на българското аудиовизуално законодателство с това на Европейския съюз в тази област. За съжаление, този извод е прибързан. Никъде в Европейския съюз, например, националните медийни съвети не са политизирани, нито пък управляващите са си осигурили наглото превъзходство от деветима на нула, както е при нас.
Щом един закон, за който се твърди, че е напълно хармонизиран с европейското законодателство дава резултати, които са коренно противоположни на европейската практика, очевидно хармонизацията е формална. България има интерес не от формална, а от реална синхронизация.
Ето защо Законът за радиото и телевизията има нужда и от други промени, голяма част от които предлагам във внасяния законопроект. Те са есенцията на всички възможни европрепоръки, направени ни през последните години. Над 250 предложения, базирани на евроекспертизите, внесох писмено за второ гласуване на Закона за радиото и телевизията, но почти до една бяха пренебрегнати от мнозинството.
Въпросът за НСРТ е ключов. В досегашната си дейност медийният съвет показа висока степен на безпомощност. Формираха се сериозни нагласи по отношение на това, че той е ненужен. Връщането към държавен регулаторен орган в сферата на електронните медии, както мнозина желаят обаче, е абсурдно. Перспективата е да се търси по-добър състав на Националния съвет за радио и телевизия, на който да се възлагат реални правомощия.
Големият проблем е този за независимостта на НСРТ. Сегашният текст на чл. 24 позволява да се спазва принципа на политическия неутралитет при формирането на НСРТ, ако обаче мнозинството е демократично не само по име. Тъжен факт е, че в медийния съвет няма нито един член избран или назначен по предложение на опозицията, или на нещо, различно от управляващите. Следователно, трябва да се търсят допълнителни гаранции за независимост на регулаторния орган. Едната е парламентарната квота да се избира с квалифицирано мнозинство, но това не се позволява от Конституцията. Другата е управляващото мнозинство да се лиши от възможността да включи по свое предложение в парламентарната квота половината или по-голямата част от членовете й, но това лесно се заобикаля. Третата е повече от половината от членовете на НСРТ да се избират от професионални, творчески и други неполитически организации, но тази идея още не е достатъчно широко приета.
Засега допълнителни гаранции за недопускане една политическа сила да пренесе доминирането си в политическото пространство и в състава на независимия по закон орган може да се търси в увеличаване на парламентарната квота за сметка на президентската и не защото сегашния президент не желае да балансира състава на НСРТ и на два пъти избърза да определи членовете от квотата си преди парламента да е попълнил своята, а защото мандатът на парламента е по-кратък от този на президента, а и политическите промени в Народното събрание са не само по-възможни, но и по-чести.
Така например през 10-те години на демокрацията президентът е представител все на една и съща политическа сила, докато мнозинствата в парламента се смениха многократно. Тъкмо затова увеличаването на парламентарната и намаляването на президентската квота, съчетано с ротацията на две години дава шанс да се предотврати намерението на една партия, която и да е тя, да доминира в НСРТ. Тази възможност е толкова по-сериозна, колкото по-многоброен е съставът на медийния съвет. Ето защо предлагам НСРТ да се състои от 12 членове, от които 9 да се избират от парламента, а 3 да се назначават от президента. При това положение, ако при първоначалното сформиране на НСРТ някоя нахална партия си е осигурила превъзходство 12 на 0, при смяна на мнозинството още при първата ротация съотношението ще бъде поне деветима на трима, а при втората вече шестима на шестима. Докато според сегашния текст при старт от 9 на 0, както е сега, при първата ротация може да бъде едва 7 на 2, при втората само 6 на 3.
Друг голям въпрос е този за правомощията на НСРТ. В проекта, който внасям съм включил предложението на самия НСРТ за повече права по отношение на лицензирането и на административно-наказателните разпоредби. Предвиждам лицензите за радиотелевизионна дейност да се издават, изменят, допълват, спират, отнемат, прехвърлят и прекратяват не от Държавната комисия по далекосъобщения, а от Националния съвет за радио и телевизия. Това е в унисон с европрепоръките лицензирането да се извършва от независим, а не от държавен орган и със сигурност ще предпази премиера от неловката ситуация да се оплаква, че партията му няма на кого да даде една или друга телевизия.
Силно впечатление на експертите от Европейския съюз и Съвета на Европа неизменно прави факта, че Законът за радиото и телевизията не дава абсолютно никакви гаранции на опозицията да представят свои становища по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Според Конституционния съд такова право не трябва да се дава на парламентарно представените партии, защото то би било привилегия спрямо извънпарламентарните. Във внесения законопроект това право се предвижда не за партиите, а за парламентарните групи. То е в унисон с чл. 1, ал. 1 от Конституцията, според който България е република с парламентарно управление и преодолява споменатото тълкуване на Конституционния съд.
Предвиденото в Закона за радиото и телевизията плащане на радио- и телевизионна такса на база на притежаван електромер, доказа своята нелепост. Вече две години тази система не е в състояние да стартира. В проекта се предлага връщане към добрата стара практика таксите да се плащат в пощенските станции от домакинствата, които притежават радио- или телевизионен приемник.
В законопроекта се предвижда радио- и телевизионни оператори да могат да бъдат не само търговските дружества, но и физическите лица - еднолични търговци. Това мое предложение бе отхвърлено при второто четене на Закона за радиото и телевизията, но сега вече правителството го приема, за което го поздравявам и дори го е включило в своя проект.
Разширени са забраните по отношение на лицата, които не могат да кандидатстват за лицензия и са увеличени изискванията към кандидатите за лицензия. Засилени са и антимонополните изисквания.

Тези законодателни идеи са взети от предложенията на НСРТ за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Наясно съм, че някои от предвижданите разпоредби са навярно прекалено строги. Но това са въпроси, по които с готовност ще приема идеи за първото четене и конкретни предложения за второто.
Предлаганият законопроект трябва непременно да се разглежда в комбинация с правителствения. Само приемането и на двата ще гарантира не формална, а реална синхронизация с европейското законодателство и европейската практика, ще позволи да се затвори главата за култура и аудиовизия в преговорите с Европейския съюз и ще даде шанс за нормализация на радио- и телевизионната дейност у нас. Защото има многобройни примери за практика в България, която не се среща в Европа. И да се твърди, че при еднакви или при хармонизирани закони практиката там е една, а тук е съвършено друга, означава да приемем за нещо нормално хармонизацията да бъде формална, а не реална.
Стана дума вече за това, че Законът за радиото и телевизията не дава абсолютно никакви права на опозицията да представя своите становища по националните електронни медии. Стана дума за това, че лицензиите за радио- и телевизионна дейност у нас се издават и прекратяват от държавния орган в лицето на Държавната комисия по далекосъобщенията, а не от зависимия по закон Национален съвет за радио и телевизия. Стана дума и за това, че премиерът публично се оплака, че партията му няма на кого да даде честотата на Ефир 2.
Тук от тази трибуна в пленарната зала премиерът Костов съобщи, че един и същи кандидат ще получи и програмния и далекосъобщителния лиценз за честотата на Ефир 2. Премиерът направи изявлението, че един и същи кандидат ще получи и двата лиценза далече преди състезанието да е завършило и на практика даде неопровержимо доказателство, че конкурсът е бил предрешен от него.
Доцент Нели Огнянова, авторката на закона, в две комисии гласува Мърдок да вземе честотата на Ефир 2, а след това като награда влезе в Борда на директорите на Мърдоковата Би Ти Ви. Такива примери в страните от Европейския съюз просто не са възможни.
И как може да се твърди, че с тези няколко поправки, които правителството предлага в своя законопроект, ще се получи вече пълната хармонизация на нашето законодателство с това на страните-членки на Европейския съюз. Не може едни и същи закони да дават различни резултати.
Доколкото разбрах, Съветът по европейските въпроси на своето последно заседание е подкрепил правителствения проект и е отхвърлил моя. Така ли е, господин председател? Имаше ли Съвет по европейски въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не зная. Не съм присъствал.
ИВО АТАНАСОВ: Минаваме по нормалната процедура, така ли? Да. Всъщност това е моята основна идея. Промените, които предлагам, биха дали в комбинация с промените, които предлага правителството, една реална хармонизация с еврозаконодателството за тази сфера. Защото, ако в Европа две плюс две е четири, а у нас ту е пет, ту е три, то очевидно хармонизацията, макар правителството да я препоръчва за пълна, е формална, а не реална.
Може би пък управляващите се надяват, че ще поизлъжат Европейския съюз за ситуацията у нас. Ако е така, очевидно управляващите смятат, че европейците пък ни лъжат за желанието си да ни приобщят към себе си. Но каква ще е тази евроинтеграция, основана на взаимни лъжи? Такава не ни е нужна.
Преговорите по главата за култура и аудиовизия трябва да приключат час по-скоро, но не преди реално да се хармонизират законодателството и практиката. Благодаря за вниманието и се надявам, че ще бъдат подкрепени и двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Кой желае да се изкаже по разглежданите законопроекти?
Има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! Аз се радвам, че Законът за радио и телевизия след дълго чакане ще бъде допълнен и съгласуван с европейското законодателство. Безспорно това е положителна стъпка. Безспорно тези действия ще го подобрят. За съжаление всичко това се прави недостатъчно смело и недостатъчно логично. Защото, когато един закон има нужда да бъде допълнен, да бъде поправен, а това доказва времето, което измина от неговото приемане, би трябвало да се потърси един баланс в трите му части - превантивната, нормативната и санкциониращата.
В Закона за радио и телевизия обаче има доста неравнопоставени части. Разбира се, най-големият спор това са функциите на Националния съвет за радио и телевизия, които покриват превантивната и санкциониращата част на закона. В рамките на едногодишното му действие се доказа по-скоро неприложимостта на голяма част от разпоредбите му. Да, НСРТ си получава заплатите, води статистика на рейтингите на различните телевизионни и радиооператори, но когато Законът за радио и телевизия бива системно нарушаван, там изведнъж нещата спират. Защото НСРТ може да сезира компетентните органи, но няма право дори да наложи глоби, няма право да наложи друг вид наказание. И се оказа, че това не е институцията, която защитава основното право на обществото да бъде информирано и на общественото мнение да бъде коректив на политическите и икономическите субекти в едно гражданско общество.
И, разбира се, тук възниква въпросът дали формираният, според разпоредбите на чл. 24, ал. 1 състав на НСРТ е ефективен изразител на обществения коректив спрямо средствата и формите за достъп до информацията и културните ценности на нацията. Основното в препоръките на европейските медийни организации е обществената представителност на Съвета по медиите. А този чл. 24 не гарантира такава представителност.
Повече няма да разсъждавам върху тази теза, която дълго беше разисквана тук в залата. Но основното все пак си остава дали ние искаме НСРТ да бъде обществен орган, за какъвто претендира, и да му гарантираме чрез закона тези права или ще го оставим, както се вижда от предложения закон да съществува по начина, по който е избран. А тъкмо там са нещата, които според нас не осигуряват неговия обществен характер.
Няма да възкресявам старите спорове за начина, по който се избира НСРТ. Но виждаме и сега, че правителството не желае да направи по-съществени промени.
В това време, в което Законът за радио и телевизия работеше, ние видяхме, че народните представители нямат никакъв механизъм, по който да вземат отношение за нарушения на закона от Националната телевизия и радио, нямат никакво отношение, няма никакъв начин те да поискат сметка от някого за тези нарушения.
НСРТ се оказа един орган, който, един път избран, действа по някакви неведоми пътища, неведоми вътрешни закони, по които ние нямаме право да му поискаме сметка. Той единствен може да направи своя отчет, ако пожелае да ни го представи, и то в най-общи рамки, както видяхме.
За мен да се създаде такава институция, такава мощна на пръв поглед институция, която обаче се оказва даже и без зъби, от една страна тя е непроверяема, от друга страна тя не може да санкционира нарушителите, от трета страна тя е във връзка с Държавната комисия по далекосъобщенията. И основните решения знаете, че се вземат там от правителството.

Или, ако седнем да разсъждаваме малко по-дълго защо не се допуска нашите национални медии действително да бъдат обществени медии, това се вижда и в раздела, който се отнася за финансирането на тези медии. Ето, колко време мина, законът работи, ние предупреждавахме, че частта му за събиране на радио- и телевизионните такси няма да действа и действително се оказа, че тя не действа. Но тук сега не ни се дава възможност да поправим закона в неговата цялост.
В това отношение законопроектът, който предлага господин Иво Атанасов, допълва тези пропуски. И аз смятам, че е крайно време ние, депутатите, да използваме механизма на парламентарната демокрация и да одобрим и двата законопроекта и в едни сериозни разисквания за второто четене да се постараем да направим закона по-балансиран и действително гарантиращ обществения характер на медиите и да видим доколко НСРТ е един независим орган, който може да взема решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Би било хубаво, когато някой се изказва, все пак да се изказва подготвен, защото по-добре е да замълчиш, ако не можеш да кажеш нещо по-мъдро от мълчанието. А в никакъв случай една инсинуация, една неистина не е мъдра.
Първо, не е вярно, че промените в Закона за радио и телевизия се налагат от европейската комисия, защото тя не е одобрила този закон. Точно обратното - нито един от текстовете на Закона за радио и телевизия не е критикуван от Европейската комисия в Брюксел. Повтарям, нито един текст! Те нямат нито една забележка.
Промените в Закона за радио и телевизия се налагат, защото се промени европейското законодателство, защото се промени Европейската конвенция. И тази промяна ние я ратифицирахме. И естествено, след като сме я ратифицирали, в съответствие с тази ратификация ние трябва да променим и съответните текстове. Затова наистина не бива да се спекулира и да се съобщават неистини, само защото се гони някакъв евтин политически ефект.
Второ, когато се говори за правомощия и начин на избиране на Националния съвет за радио и телевизия, непрекъснато се споменава от опозицията, че е нарушен принципът за независимост. Европейските експерти много точно и ясно казаха какво значи независим регулаторен орган за радио и телевизия. Това е този орган, чиито членове не са обвързани юридически и финансово с държавни институции или с електронни медии. И толкова, нито дума повече.
Дори когато ние подготвяхме закона и правихме консултации с тези европейски експерти и там бяхме ограничили членовете на Националния съвет за радио и телевизия да не са членове на ръководствата на политическите партии, европейските експерти се противопоставиха на този текст, защото това ограничава едно нормално човешко право - правото на свободно сдружаване. Те се противопоставиха на това, че ние забраняваме членове на ръководствата на политически партии да бъдат в Националния съвет за радио и телевизия.
И понеже днес в България всички разбират от медии, футбол и политика, аз на езика на футбола, който употребява и колегата Атанасов, ще кажа: ако има резултат 9:0, то този резултат е в полза на безпартийните. Защото нито един член на НСРТ не е член на политическа сила, не е член на политическа партия - нито един! - което означава, че те не са зависими партийно от своите партии, от своите партийни централи. Възможно е тези хора да имат убеждения, възможно е тези хора да имат някакви пристрастия, но нали се съгласявате, че е абсурдно в един закон да бъдат класифицирани хората заради техните убеждения? Как ние да напишем: трима души - с леви убеждения, четирима души - с десни убеждения? Нали се съгласявате, че това е абсурдно?
Наистина Конституционният съд е постановил, че не могат членовете на Националния съвет да бъдат предлагани и избирани от парламентарните групи и политическите партии и да бъдат предлагани от тях. Защото това означава, че се повтаря еманацията на политическото статукво.
Когато говорим за примери в Европа, нека също да не се спекулира, защото в Европа членовете на НСРТ някъде се назначават еднолично от президента на Републиката, както е във Франция. Някъде, както е в Германия, тези членове се назначават от министър-председателите на отделните провинции - еднолично.
Така че, ако говорим за европейски стандарти - да, тези хора се назначават от партийни фигури. Но ние говорим наистина за независимост на този орган и тази независимост много точно и ясно е определена от препоръките на европейските експерти. И тази независимост, че тези 9 души не са членове на една партия или че те имат някакви политически убеждения, не пречи, както виждате, не пречи 80 на сто от българските медии да имат лява или просоциалистическа ориентация, както отбелязаха през месец март европейските наблюдатели.
За справка: в Унгария и в Чехия, тъй като това наблюдение е за всички държави от бившия източен блок, в Унгария и Чехия този процес е два пъти по-малък, но никой не претендира и никой не повдига въпроса за това, че медиите имат една, друга или трета ориентация, или че един член на Националния съвет за радио и телевизия може да има някакви си убеждения. Това е основно човешко право.
Не искам да се спирам на предложенията в текста на Иво Атанасов за рекламата. Ясно е, че колегата Атанасов дори не знае какво е "реклама". Абсурден е текстът да има безплатна социална реклама. "Реклама" е изтъкване качествата на продукта на производителя. Не знам как може да се изтъкне качеството на продукта в борба с проституцията или наркоманията. Но така или иначе законопроектът, който предлага господин Атанасов, е коренно различен от желанията за синхронизиране. Той променя много сериозно досегашния закон, към който, повтарям, Европейската комисия няма нито една забележка, поради което аз препоръчвам и моля народните представители да не подкрепят законопроекта, предложен от колегата Иво Атанасов, и да подкрепят законопроекта, предложен от Министерския съвет, с оглед предстоящата и необходимата, разбира се, синхронизация с европейското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първа реплика - господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Стоянов, не е кой знае какво предизвикателство да Ви се прави реплика на Вас. Но ако все пак го правя, то е за да посоча още веднъж цялата демагогия в Закона за радиото и телевизията и произтичащата от това практика.
Ще оставя без коментар Вашите подхвърляния за това кой доколко е подготвен. За разлика от Вас, аз съм човек, който празнува 8 декември като свой празник.
А това, че Вие не знаете какво е "безплатна социална реклама", показва, че поне в последните няколко години не сте чели задълбочено или сте забравили този процес. Но както и да е, това са Ваши проблеми.
Казвате, че всеки от членовете на НСРТ има право на убеждение, че няма съотношение 9:0. Аз не зная как може сериозно да се твърди, че и деветимата членове на НСРТ не са избрани или назначени от управляващите. Нито един член на НСРТ не е по предложение на нещо различно от СДС. Всичко е и от президента, и от парламентарното мнозинство.
Ако действително нямаше значение този факт, Вие щяхте да позволите опозиционните парламентарни групи да предложат няколко членове на Националния медиен съвет, ако не виждате никаква връзка между техните убеждения и тяхната практика. Обратно, вие изхвърлихте единствения представител на опозицията в лицето на Стефан Данаилов, въпреки че съотношението щеше да бъде едва 8:1.
Защо изхвърлихте Стефан Данаилов от Националния медиен съвет, ако за вас е безразлично какви са убежденията на членовете на НСРТ и ако за вас е важно те да бъдат независими от органите, които са ги избрали или са ги назначили?

Тук се съдържа много голяма демагогия. И ако вървим по този път и смятаме, че ще излъжем Европа, то няма защо да се сърдим, ако Европа ни лъже нас, че ще влезем в Европейския съюз през 2005 г., после през 2010 г., после 2020 г.
Що се отнася до политическото убеждение на сегашните членове на НСРТ, много добре си спомняме един от членовете му, който през 1990 г. влезе в телевизията посред нощ с черен потник с надпис "BOSS" на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Господин Стоянов, аз няма да говоря по същество, защото не се чувствам силен в тази материя, но Вашето изказване ме впечатли с една тенденция, която искам да уточните. Вие казахте, че по отношение на нашия закон Европейският съюз не е имал никакви забележки, но въпреки всичко той променя свои директиви и регламенти, свързани със собственото си законодателство. Това значи ли, че те са били некоректни към нас и не са ни казали, че в нашия закон модерните тенденции, които те ще прокарват, не се съдържат, за да си ги направим предварително? Притеснява ме, че тяхното поведение не е коректно към България. Така съдя от думите Ви. Те не ни казват новите тенденции, които развиват, значи те не желаят ние да стигнем тяхното ниво, за да се присъединим нормално. Така ли да го разбирам? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, Европейската комисия не казва тенденции, а тя има директиви и документи. Как ще казва тенденции? Смята нещо да промени и за това да ни каже. Това са несериозни неща.
За дуплика има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Най-напред ще отговоря на репликата на господин Нешев. Господин Нешев, председателят Ви каза точно, има закони, няма тенденции. Освен това, след като е променена директивата, въз основа на тази директива ние сме ратифицирали конвенцията и там правим необходимите промени във връзка с рекламите, съдържанието на рекламите и предпазването на подрастващите. Това са техните изисквания. Това е новото европейско законодателство и ние съгласно нашата Конституция се съобразяваме с него и го провеждаме и у нас.
Що се отнася до репликата на господин Атанасов, господин Атанасов, няколко пъти сме говорили за това. Сега може би за последен път ще се опитам да Ви кажа това, което бих искал да разберете. Може би ще Ви е трудно. Ще говоря много бавно. Ако не разбирате, четете по устните ми. Но искам да Ви кажа, че независим орган е този орган, чиито членове не са обвързани юридически или финансово с държавни институции или с електронни медии. Изискването да не бъдат обвързани с политически партии или да нямат едни или други политически убеждения не съществува. Така че те могат да бъдат членове и на една-единствена партия. Това не противоречи, това съответства с изискванията на Европейската комисия за независимост. Ако и сега не сте ме разбрали, ще Ви го напиша на листче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не искам да вземам отношение по това, което каза господин Стоянов, но винаги съм се удивлявал на неговото желание да се вживява в ролята на старото ренде "Вьорнер", което винаги, когато неговите шефове решат да го употребят за нещо, вместо да нареже морковите им порязва пръстите.
След безмислените и самоцелни промени в дневния ред Законът за радио и телевизия е отново на нашето внимание. Бих казал, че за разлика от странните процедури по приемането на основния Закон за радио и телевизия, който беше, както всички знаете, безкрайно калпав и негоден за работа, в голяма степен той остана такъв и след приемането му, сега предлаганите текстове са значително по-читави и изработени с една чиновническа добросъвестност, която мен лично ме радва. Радва ме и обстоятелството, че в залата, както и по време на дебатите в комисията, присъства представител на Министерския съвет, а именно уважаемата госпожа Москова, нещо, което не беше се случвало по време на приемането на Закона за радио и телевизия, което още веднъж показва, макар и по косвен начин, че този път става дума за една материя, която отговаря на някакви стандарти. В случая става дума за хармонизация с европейските стандарти.
Аз съм склонен да приема напълно безрезервно и забележките, които направиха господин Райчевски и господин Атанасов. Има какво още да се прави по предложените текстове и това без съмнение ще стане на второ четене.
Бих искал да кажа няколко думи за законопроекта на господин Атанасов. Това без съмнение е един адекватен отговор на належащи потребности за промяна на закона в дух на конструктивизъм и на желание да се намерят модерните формули за преустройство на този странен орган, който някои наричат обществен, други - независим, регулаторен. Говоря за Националния съвет за радио и телевизия. Мисля, че господин Атанасов е намерил тази елегантна формула, която може да го превърне от мърморещ или репресивен, според нуждите, орган в един издържан в тенденциите на модерния европеизъм орган.
Аз не разбирам упорството на Съюза на демократичните сили, който последователно отхвърля всички предлагани промени в тази връзка. Единственото обяснение, което имам, е че този отказ се базира на сляпата вяра в обстоятелството, че ако контролираш телевизията, ти ще управляваш безпрепятствено. Мисля, че времето показа, че послушният слугинаж на Националната телевизия, отчасти на Националното радио, не е в състояние да крепи имиджа на управляващите. Тъкмо обратното, една от причините за мощното срутване в рейтинга на Съюза на демократичните сили, резкият спад на доверие се дължи на глупавия, твърде елементарен и схематичен начин, същевременно много самоотвержен, по който Българската национална телевизия служи на синята кауза.
Искам да отворя и една скоба, която е по повод на предлаганите от нас промени в законопроекта. Процедурата за приватизация на държавния ефир очевидно не дава никакви гаранции за неговото демократизиране. Вие знаете, че след като "Ефир 2" спря своите излъчвания и на негово място се настани спечелилият конкурса телевизионен бос с международна известност господин Мърдок, разбира се, не без, как да го нарека, сигурно много полезното сътрудничество на госпожа Нели Огнянова, оттам насетне бяха прекратени информационните емисии по този канал, което практически още повече вдърви държавния информационен монопол или по-скоро еднопартийния монопол върху националния ефир на Съюза на демократичните сили.
Ето защо, уважаеми колеги, аз си позволявам в заключение още веднъж да ви предложа с оглед на настъпилите осезаеми и от вас промени в политическия климат, в преструктурирането на електоралните нагласи и по повод декларираното от вас многократно желание за диалогичност сега на първо четене да подкрепим и двата законопроекта, което би било един сигурен знак, че действително във вашите среди е на ход една разумна и съобразена с времето промяна. Повярвайте ми, един такъв знак би бил изтълкуван положително от широки слоеве на обществото, за чиято подкрепа вие не бихте могли да си помислите. Той ще бъде адмириран, повярвайте ми, единодушно от медиите. Вие ще имате възможност на второ четене да се из;ъкнете от всичко, което не ви харесва, но все пак обществото ще остане с впечатлението, че вие излизате от ерата на динозавърското мислене и се опитвате да бъдете такива, каквито ви представят на думи вашите първи, втори и трети ръководители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пантелеев! Вие отново демонстрирахте една словесна еквилибристика, която постоянно слушаме и в комисията. Но тук, слушайки изказванията, си задавам въпроса след като пред нас iа промени към Закона за радио и телевизия, които се налагат с хармонизацията на нашето законодателство с европейското и това са съвсем нормални, просто трябваше да прочетете мотивите и да видите какво точно е отразено в тези мотиви и с какво се искат тези промени. Отново тук се иска един независим регулаторен орган, който вие искахте да бъде създаван с квоти, искахте непременно да има представител, който е излъчен от опозицията, вие постоянно си противоречите с това, което искате от този независим регулаторен орган. И след като ние, политиците, искаме коректно отношение на това, което става в пленарна зала, от медиите, нека и ние най-накрая да оставим медиите или четвъртата власт да си се развиват по нормалните демократични закони и да престанем да се занимаваме с тях по този начин, по който го правим тук от залата - 'рез изричане тук на невероятни словосъчетания, ако наистина успеем да влезем в медиите. Аз имам чувството, че това е единствената ни цел тук от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Младен Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, ще бъда кратък. Искам да обърна внимание на два абсолютно видими факта, които се разиграват около всяко едно обсъждане на Закона за радио и телевизия. От страна на опозицията се вмъква една риторика, която е преди всичко заядлива, дори не е и иронична, доста от невисока проба. И винаги се забравя едно нещо - забравя се, че в момента промените на Закона за радио и телевизия и във всеки един момент промените в Закона за радио и телевизия, които те търсят, са чисто спекулативни, а се забравя, че този закон подсигури съществуването на демократичен пазар в областта на радиото и телевизията поради една много проста причина, господа: всяка вечер, когато седнете пред кабела си и натискате различните бутони, вие приемате най-малко 15 български програми и в десетина от тях има новини. Така че от това по-голям плурализъм не би могло да има. Това е странно за нашите партньори от Европа, тъй като такава мощ електронна и те не могат да очакват от една такава малка страна. Но, тъй или иначе, това е факт и той не може да бъде отричан. Това е едното нещо.
А второто нещо, в конкретния случай, това, което каза господин Нешев, вижте, не става въпрос за някакви тенденции, става въпрос за следното: става въпрос за точно четири момента, които са свързани с промяната. Ние знаехме тези моменти, когато правихме закона, но имахме възможността и правото в по-късно време, тогава, когато вече се наложи, да направим тези промени. Тъй че никой нищо не е крил от нас, никой никога не е ни спестявал някаква истина.
В края на краищата, включително и това, че ние днес правим тези промени в Закона за радио и телевизия към едно по-стриктно спазване на Директивата на Европейския съюз, а не на текстовете от Конвенцията, която е по-широкият текст, показва, че ние разумно се движим към една определена цел, премислено и в никакъв случай това не са някакви действия на момента. За което обаче особена заслуга опозицията няма. Благодаря за вниманието.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това беше комплимент за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 002-01-20, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 148 народни представители: за 140, против 4, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-67, внесен от народния представител Иво Атанасов.
Моля, гласувайте!
Гласували 162 народни представители: за 70, против 85, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата да докладва, от името на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, господин Александър Маринов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Предложение от народния представител Методи Андреев за създаване на нов § 1:
"§ 1. В чл. 9, ал.1, т. 1 след израза "кметовете на населените места" се добавя изразът "съответно кметските наместници".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по това предложение?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Методи Андреев за създаване на нов § 1.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 70, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: "Параграф единствен. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:...".
Предложение от народния представител Методи Андреев - в чл. 28, ал. 1, т. 1 след израза "кмета на населеното място" се добавя изразът "съответно кметският наместник".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на параграф единствен:
"Параграф единствен. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като след думите "съседна община" се добавят думите "на територията на една област".
2. Създава се ал. 2:
 "(2) В случаи, свързани с осигуряването на по-благоприятна среда за задоволяване на ежедневни потребности на населението от здравни, социални, културни, търговски, транспортни, финансови, съдебни и други услуги, едно или няколко населени места могат да се отделят от една община и да се присъединят към друга съседна община, намираща се на територията на друга област, след решение на Министерския съвет, прието по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и областните управители на двете области при спазване процедурата по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по параграф единствен?
Предложението на народния представител Методи Андреев е аналогично на това, което гласувахме преди малко.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Има само за областни управители, а тук се превърта цялата процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, съвсем аналогично е. Вие къде четете? (Неразбираема реплика от народния представител Румен Такоров.)
Става дума, че след израза "кмета на населеното място" се добавя изразът "съответно кметския наместник". Става дума за друг текст, но ние вече гласувахме, че кметските наместници не фигурират.
Поставям на гласуване параграф единствен, така както е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 144, против 4, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО И БОРБАТА С ТРАНСГРАНИЧНАТА ПРЕСТЪПНОСТ.
Има становище на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата господин Юрий Юнишев да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за ратифициране на
Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност № 002-02-26,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 22.06.2000 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност № 002-02-26, внесен от Министерския съвет.
Спогодбата е подписана на 26 май 1999 г. Тя регламентира сътрудничеството и взаимопомощта между държавите в области от взаимен интерес при обмяна и анализа на информацията в борбата с трансграничната престъпност.
След проведените разисквания комисията единодушно предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да гласува за ратификацията със закон на обсъдената Спогодба.
Заместник-председател на комисията:
                      проф. Александър Джеров"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика. То е съвсем кратко: "Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата, подписана на 26 май 1999 г. в Букурещ."

Някой желае ли да се изкаже по разглеждания законопроект?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност № 002-02-26, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя следното процедурно предложение: тъй като всички са запознати с текста, разгледан е и е приет със становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, моля да го приемем и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата господин Юнишев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество при
предотвратяването и борбата с трансграничната
престъпност


Член единствен. Ратифицира Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност, подписана на 26 май 1999 г. в Букурещ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието, член единствен и параграф единствен от Заключителната разпоредба? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието, член единствен, заглавието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 14.
Законът е приет и на второ гласуване.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! В днешния парламентарен контрол предстои дебат относно действията на правителството за осигуряване прозрачност и задълбочен контрол върху приватизационните сделки и продажбата на държавно участие в акционерни дружества. Ясно е изначално, че основната тема ще бъде продажбата на БТК и Булбанк, поради което предлагаме да бъдат поканени в залата господин Мариян Драгостинов, изпълнителен директор на БТК, и господин Чавдар Кънчев - председател на борда на директорите на Булбанк.
Мисля, че няма да възразите срещу това. Това са сделки с изключителен интерес - и икономически, и политически, които ще дадат траен отпечатък върху възприемането на българската приватизация в чужбина. Независимо от напъните на сегашния вицепремиер - господин Жотев, който става и ляга с думите: "Аз съм експерт", разбирате, че неговите познания в тази област са поставени на карта.
Така че аз се надявам, че този път мнозинството ще прояви достатъчна отстъпчивост и ще покани тези господа, които дълго време работят с него, една част са излъчени от него. Нямате никакво право да се съмнявате нито в тяхната добронамереност, нито в познанията в работата им, нито в относимостта им към българските държавни интереси. Добре е, когато се води такава дискусия за най-големите приватизационни обекти, парламентът да даде тон, че наистина уважава професионални мнения.
Аз искрено се надявам, че този път мнозинството ще гласува "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 182 народни представители: за 77, против 99, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като отхвърлихте предложението, което направихме, ние бихме се задоволили с една програма-минимум и ви предлагаме да поканим останалите членове на Банковата консолидационна компания, на която премиерът има възможност да заяви, че има изключително доверие, и която трябва да вземе отговорното решение по сделката за Булбанк, а именно предлагам госпожа Емилия Миланова, господин Александър Божков, който предполагам, че в момента разполага поне с достатъчно време, за да се яви тук, и господин Орешарски.
Настоявам да приемете поне това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 183 народни представители: за 76, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Поне Божков да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина. Правим разисквания по ваше искане.
Има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Току-що на факса на парламентарната ни група - предполагам, че той е получен и на другите факсове - дойде писмо от "Кановас". Писмото е адресирано до председателя на Народното събрание на Република България и до всички народни представители.
Тъй като писмото е повече от интересно - той предлага много сериозни ангажименти, аз ще спомена само някои от тях: да запази характера на Булбанк като българска банкова институция, да осигури мнозинство на българските членове в Съвета на директорите поне за пет години, да утрои броя на клоновете на банката в България за пет години, ще запази броя на служителите в банката, ще открие клонове и отделения на Булбанк в Румъния, Гърция, както и в бивша Югославия и т.н. - затова настоявам или целият документ да бъде огласен, или да бъде раздаден на всички народни представители, тъй като той е адресиран до тях, а не само до ръководството на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Тъй като днес ние правим разисквания по питането на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, което касае цялостния приватизационен процес в Република България, а аз имам чувството, че тук започва лобиране и споменаване на конкретни сделки, аз правя възможно най-рационалното предложение - в залата да бъде поканен изпълнителният директор на Агенцията за приватизация господин Захари Желязков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо само него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, "Защо само него?", защото само него предлага. Ако Вие имате друго предложение, направете го. Какво сега питате защо се прави едно или друго предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 177 народни представители: за 171, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Госпожа Дончева, правя Ви бележка. Пазете тишина в залата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо да Ви предупредя, защото имам чувството, че понякога правилникът се забравя. Ще Ви дам след това думата за процедура.
"По предложение на една пета от народните представители стават разисквания и се приема решение. Разискванията се провеждат по ред, установен в глава пета на този правилник и продължават един час."
Препраща се към глава пета и изрично към чл. 55, ал. 1, т. 7: "По силата на глава пета процедурите влизат, както и репликите" - внимавайте! - "във времето на всяка парламентарна група. Само дупликите не влизат."
Днес започваме една-единствена точка и е насрочена от миналия път.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кажете разпределението на времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето в този един час се разпределя съобразно глава пета - изхожда се от квотите, които имат отделните парламентарни групи. Това е била и досега практиката ни винаги. Двадесет и пет минути са за Съюза на демократичните сили, 15 минути - за Парламентарната група на Демократичната левица, по 5 минути за парламентарните групи на ОНС, Евролевицата и Народен съюз и 5 минути общо за независимите депутати.
Господин Ганчев, всеки път Вие тук научавате нещо от правилника, който очевидно не познавате.
Има думата господин Драгомир Драганов.


ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! От името на Парламентарната група на Евролевицата съм упълномощен да прочета следната декларация:
"Селското стопанство на България днес се намира в много тежко положение, предизвикано както от динамичните промени в цялата икономика, така и от липсата на ясна стратегия и програма за структурната реформа в отрасъла.
Избраният модел на аграрна реформа и начинът на нейното прилагане не можеха да не доведат до негативни резултати. Политиката на моментна реакция вече десета година забавя не само приключването на реформата, но и подготовката на отрасъла за присъединяването ни към Европейския съюз.
Парламентарната група на Евролевицата настоява за изработване и приемане на стратегия и ясни цели пред управлението, включващи създаването на конкурентоспособни производители, използване на земеделието като буфер за поемане на безработицата в началния етап на реформата, условия за създаване на семейни ферми, увеличаване на производството с цел получаване на по-големи производствени квоти при едно бъдещо присъединяване.
И обратно, ако продължи да се прилага политиката на моментна реакция, убедени сме, че и земеделското производство ще продължи да бъде в хроничната криза, в която изпадна след 1990 г.
Особено ясно изразена е кризата в зърнопроизводството. Връх на проявленията й бе дефицитът на хлебно зърно през 1996 г. и недостигът на хляб. Каква е ситуацията днес, в разгара на жътвената кампания?
Засетите площи с пшеница са с около 20 на сто по-малко в сравнение с миналата година. Вследствие на засушаването и печалното състояние на агротехниката се очаква добивите да бъдат по-ниски от обичайните. Според специалисти очакваната реколта в най-добрия случай ще бъде не повече от 2 млн. 800 хил. т, т.е. на ръба на баланса на вътрешното потребление. Появиха се и информации, че над 600 хил. т са продадени на зелено за експорт.
Ето защо Парламентарната група на Евролевицата настоява за ясни и незабавни правителствени и законови решения, които да гарантират на земеделските производители правото да ползват лицензираните зърнобази. Настояваме за правителствени гаранции, че складовите запаси ще могат реално да се ползват пред банките за насрещни заеми. Настояваме и за спешно излизане на държавния резерв на пазара за зърно с цел неговото попълване с около 300 хил. т.
Второ. Парламентарната група на Евролевицата многократно е поставяла въпроса за създаване на условия за засяване на пустеещите площи, които са над една трета от обработваемата земя със зърнени култури. България разполага с квалифицирана работна ръка, със силна наука, със складова база и със сравнително добра технология, които трябва да се използват ефективно. Настояваме правителството да предложи спешни мерки в тази насока, още в навечерието на стопанската 2000-2001 г.
Трето. Парламентарната група на Евролевицата нееднократно е поставяла и въпроса за острата необходимост от закон за водните сдружения. Министър-председателят пое лично ангажимент на заседание на Народното събрание от 15 септември 1999 г. Министерският съвет да внесе законопроект за водните сдружения. Тогава господин Костов обеща: "Ние ще дадем този закон на държавата". И още, цитирам: "Ние сме започнали и ще завършим докрай преструктурирането на "Напоителни системи".
Днес, повече от 9 месеца по-късно, това си остават все още само обещания. Ето защо Парламентарната група на Евролевицата още веднъж категорично настоява правителството да гарантира със спешни мерки поливането още през настоящия сезон и да предложи в най-кратко време на парламента законопроект за водните сдружения.
Убедени сме, че с приемането на този закон ще се ликвидира административната шапка "Напоителни системи" и бързо ще се предаде каналната мрежа в собственост на сдруженията на водоползвателите, т.е. на земеделския производител. Това ще спре източването на средства от страна на чиновника. Изглежда обаче някой няма интерес това да стане през този политически мандат.
Четвърто. Парламентарната група на Евролевицата отправя към правителството и категоричното искане за неотложни мерки за спиране на контрабандния внос на земеделски продукти през границата.
Същевременно Парламентарната група на Евролевицата предлага и е готова да обсъди с другите парламентарно представени политически сили цялостна програма за защита на националния селскостопански производител и потребител чрез: активна и постоянна борба с контрабандния внос на селскостопанска продукция; въвеждане на изравняващи и защитни мита за вносните селскостопански продукти; въвеждане на стандартите на Европейския съюз за хранителни стоки; ликвидиране на националните и регионални монополи на преработватели и търговци на селскостопанска продукция; изграждане на пазарна инфраструктура - борси, тържища, пазари и т.н. и разширяване на външните пазари.
Парламентарната група на Евролевицата категорично заявява, че е за националноотговорна аграрна политика и за прилагане на инструментариума на общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а именно: субсидии, гарантирани равнища на цените, кредитни, данъчни и други преференции за земеделския производител. Само по този начин България може да постигне онова устойчиво земеделие, което винаги е било нейния спасител в тежки моменти и нейна законна гордост."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Драго, не сте в час - и мита има, и кредити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля парламентарните групи да дадат, ако желаят, списък на колегите, които ще се изкажат. Досега има даден списък само от Парламентарната група на СДС и има записани независими депутати.
Има думата народният представител Петър Рафаилов - Парламентарна група на СДС.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, дами и господа народни представители! Когато започва дебат за приватизацията като процес, трябва да се отчита безспорният факт, че този процес е неразделна част от цялостната икономическа политика на правителството и значителен обем от законодателната дейност на парламента.
В този смисъл искам да припомня становище на господин Юха Каконен - шеф на мисията на Международния валутен фонд за България по този въпрос, изразено публично преди няколко дни. То бе в смисъл, че господин Каконен искрено се надява политиката, провеждана от правителството за трайна финансова стабилизация и решително провеждане на такива важни за България реформи във всички области на обществения живот, да продължи не само до парламентарните избори, а и след тях.
Вчера дойде ясният сигнал от Залцбург чрез изразената безусловна подкрепа на Европейския съюз в лицето на нейния комисар по разширяването господин Ферхойген за икономическата политика на правителството и засилващите се оптимистични прогнози за развитието на икономиката на България, цитирам: "Високо ценя резултатите от политиката на министър-председателя Иван Костов и неговото правителство." И още, цитат: "България осъществи важен напредък, постигна политическа и икономическа стабилност. Именно това иска да види международната общност." Край на цитата. И още: "Бих насърчил министър-председателя да продължава по този път".
Изводът, който според мен следва да се направи от тези оценки на представители на европейски институции, които могат да бъдат обвинени във всичко друго, но не и в политически пристрастия, е един, че политиката, която провежда правителството, мнозинството и всички тук, в тази зала, се движи по правилен път и намира необходимата подкрепа. На този фон колеги от БСП са предложили на вашето внимание проект за решение, с което решение най-просто се иска стопиране на предстоящите големи приватизационни сделки в България.
Аз първо бих искал да кажа, че съм силно изненадан от самото съдържание на този документ, защото в него има значително преплитане на правомощията на парламента, на изпълнителната власт и на законодателната власт. Между другото, в изказванията преди малко и в процедурните искания ни се предложи точно това - ние да започнем да действаме като орган по чл. 3.
Аз мисля, че този проект за декларация не е случаен. Само преди няколко седмици беше подписан меморандум от три политически сили, представени в парламента, като аз имах възможност да го коментирам на заседание на Комисията по икономическата политика. И бях силно изненадан от това, което се предлага в него. Там също има предложение нашият парламент да се превърне в конвент, в орган, който прави всичко - той контролира, той законодателства, той е изпълнителен орган. В този меморандум обаче има нещо много по-страшно. Там се изразява ясно съмнение, че започналите преговори с Международния валутен фонд ще доведат до неподписване на такова споразумение. И това става в момента, в навечерието на преговори по това споразумение. Аз не определям това поведение като националноотговорно поведение.
В предложения проект за решение основните обвинения са за липса на прозрачност и за липса на механизми на контрол по приватизационния процес в България. По този въпрос бих искал да кажа следното: въпросът за прозрачността при всички случаи комуникира с въпроса за конфиденциалност във връзка с конкретните приватизационни процеси. Въпросът е как да бъдат съчетани тези два принципа. Моето становище е, че принципът на прозрачност означава точни и ясни правила, които следва после да следим за тяхното спазване, а не конкретни елементи от сделките. Аз считам, че тези правила са ясни. Те се намират в действащото законодателство и изпълнителната власт е длъжна да ги спазва. Има и контролни органи, които следят за това.
Като стана въпрос за непрекъснатите обвинения за липса на контрол, аз ще изброя само няколко.
На първо място, това си е самата нормативна уредба, която ние сме създали в този парламент, която е задължителна за всички приватизиращи органи.
На второ място, това е участието на опозицията в надзорния орган на Агенцията за приватизация. Те участват там и като такива могат да изискват всички сделки, а над определен размер сделките минават на одобрение пред този орган. (Шум и реплики от блика на Демократичната левица.)
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Що се оправдаваш, бе?!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: На следващо място, наличие на контрол от самите участници в сделката. Участник, който счита, че е нарушен законът, има право да го обжалва.
Искам да ви кажа, че по моя информация до този момент са обжалвани около 140 сделки и Върховният административен съд е постановил решение за коригиране на решение на агенцията по 7-8 от тях, ако не ме лъже паметта. Има и хиляди, които не са обжалвани. Считам, че когато има съдебна власт в България, тя е органът, който казва има ли нарушения на законодателството. Фактите са красноречиви.
На следващо място, има контрол от органи, които са оправомощени за това. Аз само ще ви ги изброя набързо. Това са проверки, извършвани от Прокуратурата, Националната служба за сигурност, НСБОП, Дирекцията на Националната служба "Полиция", Главно управление "Държавен финансов контрол", Сметната палата и Парламентарната комисия "Антимафия".
Следващият механизъм за контрол е контролът на самия парламент. Това става чрез системите на парламентарен контрол, които ние сме предвидили тук, чрез постоянните комисии на Народното събрание, които имат право да изискват всички документи и информации за приватизационните сделки и от самите нас - народните представители, които можем да поискаме информация за това.
В партньорството със синдикатите аз също виждам един механизъм за публично достояние на приватизационните сделки. Няма да говоря за законните изисквания за това - резултатите от сделките да бъдат публикувани в "Държавен вестник".
Изводът от всичко това е, че ако ние днес с вас, уважаеми колеги, дебатираме, ние само можем да се съгласим на едно, че Народното събрание може да взема решение за засилването на контрола при осъществяването на приватизационни сделки само чрез нормативно определените механизми за това, а не чрез извънредно законодателство. След всичко казано дотук обаче, възниква основателният въпрос - защо тогава е този напън да се стопират големите приватизационни сделки - Булбанк, БТК, "Булгартабак"? Защо се цели на всяка цена да бъде спрян този процес поне до изборите напролет? Отговорът се съдържа в една дума - страх! Страх от това, че значителните парични постъпления от тези сделки ще позволят на правителството да изпълни своите социални ангажименти към хората. (Шум, реплики и смях в блока на Демократичната левица.) Намаляване на данъците, повишаване на заплатите и оттам - повишаване на покупателната способност на населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви, тишина! (Силен шум и неразбираеми реплики в блока на Демократичната левица.)
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Те се страхуват, че тези финансови постъпления ще позволят ние успешно да проведем такива важни реформи в здравеопазването, в социалните фондове и в крайна сметка - да изпълним целите на правителството в "Програма 2001".
Ето, затова е този панически страх. Затова аз предлагам на искането за стопиране на големите приватизационни сделки парламентът да противопостави своята решителна подкрепа за провежданата икономическа политика от правителството. (Продължаващ силен шум и реплики от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви, тишина!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: На нескритите заплахи за извънредни законодателни мерки и ревизия на вече подписани договори и сключени приватизационни сделки ние да противопоставим ясната позиция на демократичния български парламент, че в България никога вече няма да има извънредно законодателство и извънредни съдилища - тричленки.
В заключение искам да заявя на вносителите на това проекторешение, че според мен болката, злобата и завистта от предстоящите положителни ефекти за икономиката на България от приватизацията на Булбанк, БТК и "Булгартабак" следва да бъдат заменени с конструктивни предложения, още повече, че всички заедно участваме в този процес и всички заедно ще берем плодовете. (Много силен шум и неразбираеми реплики от блока на Демократичната левица.) Мисля, че сега трябва да намалим популизма, защото според мен не е време за предизборни агитации. Изборите са още далеч. Сега за мен е време за упорита работа за доброто на България. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За реплика - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Господин Рафаилов знае, че трябва да има Раймонда Диен, която трябва да защити липсата на прозрачност на приватизацията в България.
Чудя се защо Чавдар Кънчев, Драгостинов не беше допуснат до този дебат. Това е престъпление!
Искам да ви кажа три неща. Вие се страхувате от предложението за конвент, когато имате пълна доминация на изпълнителната власт върху парламента, върху съдебна власт. Стотици са примерите. Нямам време в двете минути да ги цитирам. Вся и всьо е в ръцете на изпълнителната власт! Съдебната власт е една смехотворна измислица във вашите ръце в момента. Всеки го знае това.
Госпожа Тоткова, три години ме мотат, за да ми откраднат партията, за да не може една личност да Ви бъде конкурент! Това е обсебването на съдебната власт.
Партньорство със синдикати? - Ха-ха-ха! (Весело оживление в залата.)
Булбанк - 100 млн. долара по-ниска цена ще приеме държавата. Кой губи? Разбира се, че нашият народ, който е платил и градил. И да не дадете тези 9% на мениджмънта е престъпление към професионалистите и липса на поощрение. (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.)

За "Булгартабак" да не говорим!
Вие се страхувате от прозрачност. Аз ви казвам: колеги, нямам лоши чувства към никой тук, в тази зала, защото без любов не се прави държава! И ви казвам съвсем честно и почтено: коригирайте се, дайте прозрачност, тя ще е във ваша полза Аз не искам да падате от власт, защото в България ще има хаос, но в същото време, ако не се коригирате сега, ако не пуснете всичките тези хора да участват в този дебат, ако вие не коригирате цените, които Чавдар Кънчев ви каза, че 100 млн. долара още могат да се вземат. Защо не се коригирате? За БТК 200 млн. долара още могат да се вземат с лекота. Не може само един купувач да има в една такава огромна сделка. Какво ви пречи да се коригирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: На вас ви трябват пари за фиска. Трябва да вържете бюджета, разбирам ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
С това завършвам, тъй като Вие ми дадохте думата доста бързо, за което благодаря още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
За дуплика думата има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ганчев! Сигурно сте прав за поканата. Аз мога да изразя своето мнение при гласуването и защо гласувах "против", за да Ви отговоря. Би било добре да присъстват тези хора. Проблемът е принципен, защото това е все едно да закриваме една фирма или да продаваме една фирма, търговско дружество и мениджърът й да присъства в залата. Аз мисля, че принципът е да присъстват само представители на държавни органи, свързани с приватизацията, а не на търговски дружества. Така мисля аз. Това е принципът в Народното събрание... (Шум и реплики на неодобрение от блока на опозицията.)
Що се отнася до другата част от репликата Ви... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожо Масларова!... (Шум в залата.)
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Не мога да отговоря на господин Ганчев, ако обичате, колеги!
Ако става въпрос за другата част от репликата Ви - аз се опитах в моето изложение да изброя поне осем начина на контрол, които са регламентирани от законодателството. Ако Вие пледирате за това ние да вземем решение да задължим изпълнителната власт да засили следприватизационния контрол, да задължим или поне нашите комисии повече информация да изнасят и да искат контрол, тоест в рамките на тези методи, които ние сме определили, да, аз съм съгласен с Вас. Това ще бъде добре.
Мисля, че с това отговорих.
А що се отнася до Булбанк, аз просто мога да си позволя да цитирам днес едно изказване във вестника, където беше ясно казано, че много е трудно да се признае, че мениджмънтът има заслуга за състоянието на Булбанк и беше цитиран един факт - когато Булбанк изпадна в тежко финансово състояние, държавата беше тази, която я вдигна на крака. Само този факт е достатъчен, а мисля, че мениджър, който така усърдно се изказва в полза на един от кандидатите, това, първо, не е добре за него, защото подсказва определени намерения. Аз уважавам господин Кънчев. Той, след като е бил толкова години там, е добър професионалист, но мисля, че в края на краищата органите ще решат коя оферта е по-добра, защото колкото повече бавим нещата, според мен, толкова по-ниски цени могат да бъдат достигнати. Разбира се, не е без значение и качеството на самите участници, но нека това да прецени органът, който приватизира Булбанк. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Атанас Папаризов от Парламентарната група на Демократичната левица.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Днес започваме разискванията по дебата, който за нас трябва да завърши с проект за решение, което най-накрая да даде възможност да има прозрачност при приватизационните сделки.
Миналата седмица на нашето питане ние не получихте отговор на въпросите, които зададохме по сделките, които интересуват цялата страна и които са свързани с бъдещето на България. Разбира се, че сред тези сделки на първо място са БТК и Булбанк.
Днес, с проекта за решение, ние не повтаряме просто предложението за парламентарна комисия, ние се опитваме поне да ви предложим, в рамките на действащия закон и неговият чл. 2, правителството да ни предложи една програма за приватизация на големите предприятия. Програмата, одобрена от парламента за 2000 г., която добре познавате, не включва нито една от тези сделки по чл. 2, § 10, ал. 10 - сделките, свързани с продажбите кеш.
Нима вие сте готови като народни представители тези сделки да бъдат решени, дори без да ви се представят целите на приватизацията? Дори и без да прочетете документите, например, които господин Жотев ще внесе днес в Съвета на директорите на БКК? Именно затова ние настояваме в тази програма да се определят целите на големите приватизационни сделки.
Господин Жотев заяви, че целта за една банка е, разбира се, съотношението на нетната стойност на активите и на продажната цена. Навярно той твърди, че това е едно добро съотношение в своя доклад до Съвета на директорите. Навярно той твърди, че от порядъка на 1,5 - 1,6, но след всички данни, които ние получихме на пресконференцията на председателя на Съвета на директорите на Булбанк, от които стана ясно, че се постига едно съотношение от 1,07 - далеч по-ниско от това за Пощенска банка, което е 1,25. Защо няма поне някаква реакция от страна на правителството?
Господин Жотев твърди, че са използвани грешни методи. Ами, аз не знам аз самият, като смятам, че активите на Обединена българска банка, които са записани в активите на Булбанк като 21 млн. лв. и се оценяват по международни стандарти като 80 млн. лв., сега при сумата, която се появи в пресата за продажбата на тези активи на Булбанк, ами, че елементарно е да се извади от цената в евро делът на Булбанк и да се види, че Булбанк ще получи за продажбата около 160 млн. лв. Нима това увеличение е измислено от Съвета на директорите? Нима то не съществува? Нима това не дава основание да се продължат преговорите?
Аз не мога да разбера как е възможно в една държава цената да не е важна за тези, които преговарят и затова вторият ми въпрос към програмата на правителството е да видим какви процедури се спазват при приватизацията, защо не се водят преговори с всички участници? Защо дори тези писма, които днес се получават в парламента, не се вземат предвид от Банковата консолидационна компания? Нима не е ясно, че всички са готови да увеличат цената? Нима, господин Жотев, не е ясно, че във Вашия доклад днес ще бъде предложена поне с 10 млн. по-висока цена от избрания от Вас купувач, тоест поне 360 млн. екю, само заради вече проведената пресконференция? След като с една пресконференция цената се увеличава с 10 млн., сигурно това ще е в днешния Ви доклад, какво ще стане, ако проведете преговори с всички потенциални купувачи? Ами проведете тези преговори! (Ръкопляскания от опозицията.)
Ние не сме заинтересовани лица от един, или друг, или трети от купувачите, но ние държим да се отнасяте към тях с уважение, защото само в конкуренцията ще постигнете най-добрият за България резултат. Не може да приемете офертата на един от купувачите и след това тук да го квалифицирате като недостойна фирма. Ако това е така, защо сте приели неговата оферта? Що се отношение на органа, който представлявате? И как Вие така ще получите доверието на чуждите инвеститори, които Вие така, с лека ръка, ги квалифицирате от трибуната на Народното събрание? (Ръкопляскания отляво.)
Тези неща решително трябва да се променят във Вашата политика! Затова ние настояваме в нашия проект за решение да се даде и оценка с какво ще се използват средствата от тази приватизация. Вие ни казвате, че по Търговския закон ще разпределите резултатите, разбира се, от приватизацията на Булбанк. Ами, като ще е по Търговския закон, дори и да дадете дивиденти на държавата, това ще стане в края на годината. Защо бързате да сключите сделката сега? Защо не възприемете тези предложения на Управителния съвет на Булбанк - първо да се получат дивидентите за държавата, а след това да завършите сделката? А няма ли, господин Жотев, до Вас междинно предложение, което да Ви казва как през юли бихте могли поне, ако продължите със сделката, да осигурите за страната и бюджета й още 100 млн. лв.? Моля, отговорете на тези въпроси!
Затова Ви моля, господин председател, чрез Вас и всички колеги, да подкрепим проекта за решение, който ние предлагаме, защото той дава възможност за анализ на приватизационните сделки.
Управляващото мнозинство ни предлага да подкрепим програмата за приватизация, но тя не съдържа тези сделки. Що за предложение е това да подкрепим "Програма 2001", която дори тук беше представена само за сведение?
Аз моля, колеги, ако сме сериозни парламентаристи, да отстояваме ролята на парламента в контрола над приватизационните сделки. Правото на Народното събрание да иска прозрачност за себе си и за обществеността не го превръща в конвент. И това е основно право на всеки парламент.
И затова настоявам, господин председател, проектът за решение, който сме внесли, да бъде подкрепен, за да може Народното събрание действително да изиграе своята роля в сделки, които имат значение за националния интерес. Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица и възгласи: "Браво! Браво!")
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Защо в Чехия не продадоха банката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Моля, господин Пантелеев, правя Ви бележка.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Папаризов, аз не от стенограмата на Народното събрание ще прочета три въпроса, които се задават, после ще кажа от кого. "Защо БКК избра оферта, която предлага по-малко на акция, отколкото офертата на други кандидати? Защо БКК реши толкова бързо да изключи останалите кандидати и да води преговори само с един? Защо БКК избра да продаде една банковата ни институция, контролирана от чуждо правителство и т.н.?" И знаете ли откъде са тези въпроси, които чухме да ги задава и господин Папаризов? Тези въпроси са от писмо, изпратено от Кановас до българския парламент. Вие служите чисто лобистки на тези интереси. (Оживление в Демократичната левица и обаждания, възгласи: "Е-е-е!" "О-о-о!", ръкопляскания в СДС.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Значи някой разчита на него. (Шум и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз просто не повярвах на репликата на господин Николов. (Смях в Демократичната левица.) Нима е възможно интересът към тази сделка, който мисля, че е интерес на всички нас и на цялата общественост, да се свежда до писмото, което още председателят не е разпространил и се намира във всички парламентарни групи? Нима е възможно стремежът да се водят преговори с всички направили предложения, да се окачествява като застъпничество за един от купувачите? Нима е възможно желанието да получим информация за критериите, при които ще се продаде "Булбанк", а именно критерият - цена "нетна стойност на активите" да се разглежда като заинтересованост и конфликт на интересите?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): А цена "печалба" и цена "капитал"?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нима е възможно сега, когато искаме да има банка, която да обслужва българските предприятия и в момента има 27 на сто от пазарния дял, предоставя 9 на сто от кредитите за държавните предприятия, а вътре в себе си кредитите им вече за частните предприятия са три четвърти от кредитите за частни български предприятия, да наричаме интереса да се запази тази банка и нейният характер - частен интерес? Нима е възможно банка, към която се обслужват редовно 92 на сто от всички кредити и която се управлява от ръководство, постигнало сериозни резултати, защитата на такава банка да се нарича още веднъж какво ли не - израз на отделни интереси? Нима е възможно такова неуважение към една институция, която направи толкова много, за да може да се върне авторитетът към България и към хората, които работят в тази институция, та така да се квалифицират техните заявления и тези на всички заинтересовани от резултатите на "Булбанк", да се квалифицират като израз на интерес на един или друг от участниците?
Не мога да си представя, че това може да бъде заявление на председателя на Комисията по икономическата политика. Чрез него ние три пъти молихме предишния вицепремиер господин Божков да ни информира за сделката за КЦМ - Пирдоп. Досега нищо не сме получили по тази сделка.
И така ли след това ще получаваме информация за отделните приватизационни сделки?
Още веднъж искам да изразя не само моето недоумение, но и огорчение от така отправената реплика. Едва ли така ще постигнем това, към което се стремим - защитата на националните интереси. Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица и възгласи: "Браво! Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Значи, Кате (към Екатерина Михайлова), ако има някой да взима, той знаеш откъде ще вземе, нали? Във всеки случай те са взели преди, сега взимате вие и така. Дай да не говорим така.
Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господа министри! Нашата Парламентарна група на Обединението за национално спасение изказа вече своята позиция и сега аз трябва да я потвърдя - това е позицията за силен парламентарен контрол особено върху големите сделки. Силен парламентарен контрол! Най-просто, защото ние не вярваме, че правителството върши най-доброто. И не го вярваме не от днес, не от вчера, а не го вярваме може би и след първата година на управлението на това правителство.
Виждаме какво стана с РМД-тата, виждаме какво става с безработицата, т.е. правителството не може да овладее процеса на приватизация. Някои дребни примери, примерно, хайде да не говорим за РМД-тата, но, примерно, големите сделки за "Балкан" и "Химко" - съвършено неуспешни, съвършено неуспешни!
Ето, самият министър-председател, самата парламентарна група, нали, изяви своето недоверие към Вашия шеф, така да се каже, на икономиката - Александър Божков! Да не говорим и за други министри като Бонев и т.н.
Какъв е контролът сега, който оказва парламентът? Ами той е върху брой сделки, приходи, така, може би и някаква друга класификация. Това ли е българският парламент? Някой тук каза - конвент. Какъв конвент?
В Конституцията е записано, и това ние винаги го правим, взимаме решение за финансовите задължения на държавата. Даваме най-напред съгласие и после ратифицираме. По аналогия същото може да се приеме за големите приватизационни сделки - все едно, че са разходи, другото са приходи. Но ако приходите са повече, разходите ще бъдат... Финансовите задължения утре ще бъдат по-малко. Ето ви логика, желязна логика защо парламентът трябва да... Не става дума той да решава и той да преговаря, господин Жотев, става дума да ратифицира и да дава съгласие. И наистина тогава ще ви е по-лесно.
Няма държава в света, в която е вършена приватизация и в която тези, които вършат приватизация, да не бъдат обвинявани в какво ли не. Така че вие не се притеснявайте от обвиненията, а гледайте така, че тези обвинения да бъдат по-малки. И ако може да ангажирате целия парламент във взимане на решенията, вие можете само да спечелите. Чисто и просто част от обвиненията утре ще отпаднат, защото ще кажат: "Абе, вие не бяхте ли там, не стояхте ли, не взимахте ли и вие решения, не виждахте ли?"
А когато виждаме, че сделки се провалят? И ние все пак сме народни представители тук, и ние искаме по някакъв начин да ви притискаме да влизате в крак.
Сега, например, големите сделки, които предстоят - за БТК. Ами, всеки казва, че цената е ниска. За "Булбанк" - аз съм по-склонен да вярвам на Чавдар Кънчев. Чавдар Кънчев е един висш държавен служител, той не е някакъв си търговски директор и т.н. Че нали той преговаряше за външния дълг? Значи тогава, когато става дума за дълга на "Булбанк", може той да бъде привлечен, а когато става дума за активите на "Булбанк", той не може да бъде привлечен?! И някой друг е по-умен! Е, не виждате ли, че то е едно и също? И ако Чавдар Кънчев може да намери също инвеститор, който да даде по-голяма цена, защо да не го привлечем? Защо да не събере повече пари?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Жотев! Жотев! Десетте прцента...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами, аз не зная. Казваме така, уж вървим напред - растеж, растеж и т.н., но като че ли от най-стабилните инвеститори в България не идват. Защо не идват? Ами, защото чисто и просто правителството не си върши работата и не я върши добре тази работа. Сега, дали има нещо под масата, дали не взима - това никой не може да го каже, нито пък някой може да го докаже. Обаче едно много голямо съмнение остава. И това съмнение ще бъде преодоляно именно, ако има един стабилен приватизационен контрол.
Чия е държавната собственост? Държавната собственост не е патримониум само на СДС или на парламентарната група, или на правителството. В нея съсобственици са всички българи. И тия българи са избрали свои представители в този парламент. Те не са избрали правителството директно. Все едно, че е съсобственик на апартамента и някой иска да го продаде. Нима няма да каже на другия с кой преговаря и колко пари взима?! Ето, тук адвокат е и господин Соколов, но такава е железната логика и аз не знам за какво се дърпате. Всеки от българите има право да знае и защо да не стане това чрез парламента? Да знае, не става дума да решава. Ясно е, че в един апартамент някой ако има 50 и повече процента собственост, той ще реши.
За какво да отиват парите? Единият вариант е в бюджета, другият е платежният баланс. Но дупки в платежния баланс ще има и догодина, и по-догодина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И на господин Рафаилов ще му кажа, че грешно е тия пари да се изразходват за социални цели, за пенсии, заплати и т.н.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Как да е грешно?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, грешно е, господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние сме за здрав капитализъм, без корупция и без сделки на тъмно. Затова искаме и контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Днешният дебат започва под названието: "Три години приватизация - три години небивали успехи!". Това нещо сме го слушали. Аз мисля, че тук, в Народното събрание, трябва да говорим по проблемите и по това, което не е станало, и по това, което е сбъркано, а не по големите успехи, които колегата отчете.
От 1997 г. тук, в Народното събрание, говорим на правителството, че трябва да има структурна политика и промишлена политика. Това беше заявено и в "Програма 2001", а приватизацията стана на база: "Продавай - да се маха!".
Това трябваше тук също да си го отсечем и да го кажем ясно, колеги: приватизация, която води до 30% структурна безработица, не е успешна приватизация; приватизация, която води до 50% спад на промишленото производство, не е успешна приватизация. Недейте да отчитате количествени показатели, а да не гледате какво стана с промишлеността в страната!
Проблемът, господин Жотев, с приватизацията отива до неспазване на процедури. В Лондон ми зададоха въпроса - между другото, бяхме петима народни представители във Ситито - как може една фирма, която е спечелила конкурс, да не вземе предприятието. Отива до неспазване на принципни стандарти в световния бизнес, които в България не се спазват категорично. Затова се запитайте къде са чуждите инвеститори, тези, които са водещи.
Между другото, тук имам една справка на водещите банки в Европа. На първо място е "HSBS - холдинг", на второ място е "Кредит агрикол", която е кандидат за БКК и която, между другото, вдигна френското земеделие на крак със своята политика.
Не знам на какви принципи вие определяте стратегическите купувачи на банките, но тази банка, която вие сте избрали или предстои да изберете, я няма в тази ранглиста. Няма я до пето място. Не знам на кое място се намира.
За съжаление времето ми е много, много малко, за да говоря по всички въпроси, но искам да ви обърна внимание на решенията, които сте предложили, уважаеми колеги.
Първо, ние три години приемаме минимална програма на правителството съгласно закона, която отчитаме като много успешна. Затова и няма, уважаеми колега Папаризов, в това, което ни предлага правителството, "Булбанк" и БКК. Те вече са изпълнили програмата три пъти - тази, която ни предложиха, и пак ще има фанфари следващата година при отчета.
Аз не виждам как органите на изпълнителната власт, които приватизират, ще се самозасилят в следприватизационния контрол. Няма такава система, в която всеки сам да се контролира и много по-силно да се контролира. Контролът обикновено става от нас. Но миналата година, след като поисках и при господин Николов излязоха договорите, които са сключвани, и сделките, които са направени, с оглед на следприватизационния контрол, от две министерства нямаха информация, не дадоха информация в Комисията по икономическата политика и нямаше статистика в тези две министерства.
Така че и по въпроса за информацията има страшно много да се работи. Миналата година се постави въпросът още пролетта, аз го поставих на министър-председателя, за следприватизационния контрол. Законът е страшно слаб в това отношение. Такъв почти няма. Развалени сделки почти няма, може би една-две, аз просто нямам информация.
По отношение на спекулацията с Агенцията за приватизация. Уважаеми колеги, Агенцията за приватизация като че ли не приватизира. Почти всички големи сделки са иззети от нея и се правят от работни групи, а тя формално служи като орган за одобряване. Така че спекулацията е, че ние имаме в тази надзорна комисия на Агенцията за приватизация хора, които може да дадат информация. Ами, те нямат също информация! Аз ги питах изрично, и господин Желязков е тук, нека той да каже: колко големи сделки са минали през Агенцията за приватизация, която всъщност е органът, който трябва да продава, и колко сделки ще се правят от разни работни групи в министерството и откъде да получим информацията?
И последният въпрос, който искам да поставя, е, че се спекулира с конфиденциалността на сделките. Абсолютно се спекулира! За каква информация, за каква прозрачност говорим, като не можем да разберем принципите? Дотам стигнахме, че ме е срам да съм народен представител, да ме канят КPM и ОТТЕ на среща и един час да ми обясняват как е направена сделката, а вие тук да не може да кажете две неща по тази сделка. И най-вече ме притеснява това, че те заявиха, че няма стратегия за БКК. Те нямат стратегия, господин Жотев! Как може да продавате компания на фирма, която няма стратегия какво ще прави с тази компания? Едно към едно ни го заявиха на всички.
Аз не разбирам къде тук е водоразделът, къде е границата на това, което казвате, и това, което става. Но същевременно никак добре не ми звучи. Никак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Благодаря.
Има думата господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, защото току-що бяха отправени упреци към Агенцията за приватизация, към начина, по който се работи в тази държавна институция, към начина, по който функционира тя и Надзорният й съвет.
Преди това искам да кажа обаче няколко думи за това, което наблюдаваме през последните седмици. Очевидно е през последните няколко седмици, че има стремеж на опозицията да участва по някакъв начин в големите приватизационни сделки. Първоначално това се направи чрез едно искане за мораториум върху тези сделки. То явно беше неуместно. След това беше подменено с искане за създаване на специална парламентарна комисия, сега в това решение с искане за специална програма за приватизация, с искане, направено вчера, за намеса на Консултативния съвет по национална сигурност по големите приватизационни сделки.
Разбира се, няма нищо лошо в това опозицията да иска по някакъв начин да получи информация и да контролира големите приватизационни сделки. Нашето становище обаче е, че опитът за това се прави не чрез нормалните парламентарни способи, предвидени в Конституцията и законите на страната, а чрез някакви извънредни способи, които просто не са необходими. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Моля, тишина!
Господин Стоилов, правя Ви бележка.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кой сте Вие? Кой способ? От чие име говори той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на Агенцията за приватизация. Вие това ако не разберете! ... (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Моля за тишина!
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Аз си позволявам да коментирам... (Шум в блока на ДЛ.)
Нека да се държим възпитано, много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
Господин Славов, и на Вас Ви правя бележка.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Аз съм дошъл тук, просто защото ви уважавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, и на Вас Ви правя бележка. (Шум и неразбираеми реплики.) Няма да Ви сложа лепенки, има други начини, които са законни.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Позволявам си да коментирам проекта за решение, който предлагате, не заради друго, не заради опит да ви опонирам и не заради това, че не уважавам парламента, а за да ви убедя, че това, което искате да постигнете с това решение, можете да го постигнете с други средства, чрез такива, които са предвидени в Конституцията и правилника и способи, които вие използвате. (Шум и реплики от ДЛ.)
На първо място, вие предлагате да се направи някаква специална програма. Ние сме изпълнителна власт. Ние разработваме програмата за приватизация точно по такъв начин, какъвто е предвиден в Закона за приватизация. Ако искате ние да правим някаква друга програма, отговаряща на някакви други условия, моля ви да измените този закон и ние ще правим точно така, както пише в закона.
На второ място, по отношение на целите на големите приватизационни сделки. Искам да ви кажа, че за всички големи приватизационни сделки има приети правителствени стратегии, които са приети преди една, две години. Ако искате да получите информация какви са целите, залегнали в тези стратегии, ние сме готови да ви дадем тази информация. Но сега е много късно да се формулират цели за сделки, които или вече са реализирани, или са пред приключване.
На трето място, по отношение на процедурите. Вие искате да ви дадем информация за процедурите, по които протичат големите сделки. Това е напълно излишно, защото за големите приватизационни сделки, също както и за другите приватизационни сделки, процедурите са регламентирани в нормативните актове. Процесът на приватизация в България е един от най-подробно регулираните процеси в цяла Източна Европа - със Закон за приватизация, десетки наредби, които ние спазваме.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Значи желязото е дървено?!
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: На четвърто място, контролът, който осъществява Министерският съвет. Искам да ви кажа, че Министерският съвет има изключително широки правомощия да контролира процеса и той го прави непрекъснато. Нека да не забравяме, че трима от представителите в Надзорния съвет на агенцията са именно представители на Министерския съвет.
По отношение на приходите. Не знам защо продължавате да правите спекулации с приходите. Съвсем ясно е записано в Закона за приватизация, че всички приходи от процеса постъпват в централния републикански бюджет. (Неразбираеми реплики от Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожо Дончева!
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Точно във връзка с това искам да ви кажа, че опозицията разполага с многобройни парламентарни способи за информация и контрол над приватизационния процес.
На първо място, ние сме отговорили на няколко десетки питания на въпроси както по конкретни приватизационни сделки, така и за процеса като цяло. Всеки народен представител и всяка парламентарна комисия има изключително широки правомощия да получава каквато иска информация за приватизационните сделки. На много места във вашия правилник е записано, че ние сме длъжни да даваме такава информация. И що се отнася до Агенцията за приватизация, ние винаги сме давали тази информация. Кажете един случай, в който не сте получили информация от Агенцията за приватизация?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На кого сте давали тази информация?
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: На парламента и на комисиите.
Нашето желание е парламентът да използва още по-широко възможностите си за контрол над процеса. И ние с готовност бихме се отзовали на една такава възможност.
Накратко по някои от нещата, които се казаха в тази зала и на които аз съм длъжен да отговоря.
Относно прозрачността. Ограниченията на прозрачността на процеса не са в самия Закон за приватизация. Има една Наредба за задължителната информация, която в интерес на истината ние сме предложили да бъде променена и органите по чл. 3 да имат право да публикуват основните параметри на офертите, така че вече никой да не се пита защо постъпваме по такъв начин и какви са основанията за избор на купувач. Това предложение за промяна вече е направено от Агенцията за приватизация.
На второ място, не знам защо по такъв подигравателен начин се отнасяте към участието на синдикатите, към нашето партньорство със синдикатите. Искам да ви кажа, че всички големи приватизационни сделки в тази страна, особено тези от Списъка за изолация, бяха сключени с решаващата подкрепа на българските синдикати.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И срещу което те получават почивните станции на комбинатите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Божинов, правя Ви бележка!
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Тук се казаха някакви приказки за структурна безработица и за работните места. Искам да ви кажа, че с приватизацията само на предприятията от Програмата за изолация бяха спасени 42 хил. работни места. Тази програма ние заварихме от вашето правителство и вместо да ликвидираме тези предприятия, както беше записано в нея, ние ги приватизирахме и по този начин спасихме работните места.
Говори се за лош макроикономически ефект от приватизацията. Тази тема, разбира се, е много дълга, но кажете ми откъде ще дойде този почти безспорен икономически растеж тази година от 4 - 5 на сто на брутния вътрешен продукт, ако не именно от приватизирания сектор?
И накрая, от името на Агенцията за приватизация аз още веднъж изразявам нашето желание и нашата отзивчивост да бъдем контролирани от вас като български парламент с всички предвидени в Конституцията, законите и Правилника на Народното събрание способи. Ние с готовност бихме се отзовали на един такъв контрол. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Поради краткото време ще говоря само с факти.
Вие продадохте Обединена българска банка преди няколко години за 3 млн. долара. В нея беше инвестирано, по признание на самите собственици, не повече от 5 млн. долара. Преди няколко седмици я преподадоха отново новите собственици за 240 млн. долара. Това е 30 пъти в полза на новите господа, 30 пъти загуба за държавата. Това е начинът на приватизация в България.
По-нататък, какво се прави с продадените банки? Българската пощенска банка - 13 млн. печалба годишно преди да бъде продадена, а сега 300 хил. лв. печалба. Къде е Киро на кирия, както казва народът, това ли е приватизацията, от която ще има полза? Очакваме нещо да се промени в тези банки.
Между другото, Експресбанк. Това, че продадената Булбанк няма да бъде превърната в клон много ме съмнява, като виждам какво прави Сосиете Женерал с Експресбанк, превърна я де факто в клон, плюс това се източиха основните ресурси от нея към централата.
Мениджмънтът. Нали очакваме някакъв голям мениджмънт? Няма да говоря, че повечето хора в тези нови банки са със средно образование, даже някои с музикално, понеже ние сме страна на Орфей и затова са изпратени музиканти. Но кой рефинансира тези банки? Българските банки, които в момента все още са държавни, а някои от тях частни, защото имат интерес да си влагат капиталите в международни банки, а не да дават на нашите бизнесмени? Какво правят самите тези чужди банки? Дават кредити на свои фирми, тоест чужди фирми, примерно на "Юнионмениер", "Данон", "Стамбули" и др., дават ги с по 5 - 7 на сто по-ниска лихва, плюс това само срещу гаранция от централата им. Кой български бизнесмен ще получи кредит с такава ниска лихва? Никой.
Какъв е изводът? Ние финансираме чуждия капитал, тоест вие финансирате чуждия капитал. Вие подарявате държавни пари на тези хора. Какъв е изводът? Някой има личен интерес, включително държавен служител. Накрая за Булбанк. Булбанк - 330 млн. долара само активи, за което всеки един грамотен човек ще ви каже, че самата банка струва най-малко 450 млн. долара. Това е минимумът. Плюс 70 млн. долара дивиденти, които се очакват в края на годината, които вие забравяте. Те явно не са ви нужни. Осемдесет милиона долара участие в приватизацията на Обединена българска банка. Станаха 600 млн. долара. От 330 до 600 млн. долара - къде отива разликата? Може би пак в нечий частен джоб?
Какъв е изводът? Зелената партия категорично подкрепя необходимостта от контрол върху сделката и то от парламента, от обществото, но и категорично подкрепяме нещо, което сме внесли от година, обаче не го желае никой - нито отляво, нито отдясно, контрол върху имуществото на държавните служители. Кога ще се приеме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече! (Изключва микрофоните на говорещия.)
Има думата народният представител Йордан Нихризов от Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Когато говорим за приватизацията у нас, преди всичко е необходимо да се анализира процесът от неговото начало. И със съжаление трябва да кажа, че този процес закъсня със седем години. Дълго време ние робувахме на утопията, че държавата трябва да запази преобладаващата част в предприятието, а чуждите инвеститори ще се редят на опашка за нашите социалистически гиганти. За съжаление ние изгубихме тези години, в които стойността на предприятията рязко падна с всяка година, защото един завод е не само машини и съоръжения, но преди всичко технология, ниво на продукта, пазари и конкурентоспособност.
И още едно нещо ще кажа - че през тези години ние узнахме, че гордостта на нашата социалистическа индустрия е насочена към един измислен, затворен пазар на СИВ, а не към конкурентните условия, които съществуват, и тези предприятия естествено се сблъскаха с пазарната страна и те отказаха да работят.
През тези години обаче не без помощта на част от управляващите по това време възникна едно друго отрицателно явление - на входа и на изхода на държавните предприятия се появиха частни фирми, които изсмукаха и без това недостатъчните им ресурси. Така се появи кризата през 1997 г. Фактически приватизацията започна точно от управлението на ОДС. И сега, когато тя е в своята финална фаза, под благовидни предлози се иска и търси нейното ревизиране.
Какво се предлага на практика? - Да прехвърлим в парламента контрола и изпълнението едновременно на приватизацията, да махнем част от механизмите, които са законоустановени за заплащане и понеже БСП-групата много възнегодува, ще прибавя и това, че в тяхната програма е записана думата "реприватизация". Имате я, нали (реплики в ДЛ: "Ревизия! Ревизия!"), която през 1947 г. звучеше като "национализация".
Да видим в каква полза са и кой може да има полза от тези мерки. Дали ще се появят нови стратегически инвеститори? Естествено, като чуят думата "реприватизация", ще заобикалят България от километри. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, втора забележка!
ЙОРДАН НИХНИЗОВ: Ще се повиши ли стойността на приватизиращите се предприятия? Твърде малко вероятно, госпожо Дончева, със същата вероятност, с която собственикът на 25-годишно жигули може да очаква, че след 10 години ще има опашка от клиенти и ще очакват неговата антикварна стойност. Ще има ли нови работни места? - Едва ли! Защото всички средства, които се предвижда да постъпят от приватизацията, просто няма да ги има, няма да има регионални програми и така нататък. И дори за социално слабите и за пенсионерите, за които говорите, утехата от това, че ще има по-малко постъпили средства в бюджета, няма да бъде голяма, а това, че ще има неработещи държавни предприятия, просто няма да ги удовлетвори. А тези, които искрено ненавиждате, притежателите на компенсаторни записи, изведнъж ще разберат, че притежават, благодарение на вашите предложения, хартийка в ръката. Защото те и сега са недоволни от това, че са получили твърде малък процент от взетата им от вас собственост.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А защо им умножавате хартийките по 250 пъти!
ЙОРДАН НИХНИЗОВ: Естествено доволни, господин Божинов, ще бъдат определени хора, които паразитираха на държавните предприятия. Ще бъдат доволни и тези, които с робство към носталгията повтарят: "Зле сме и по-зле ще станем, защото се отделихме от нашия път - пътя на светлото бъдеще!". Но нека да бъдат недоволни тези хора. В настоящото законодателство има достатъчно гаранции за контрол върху процеса и ако те се използват в името и с обективното желание за прозрачна и градивна приватизация, а не както чухме тук, в интерес на едни или други частни и групови интереси, може да се осъществи контролът върху процеса на приватизация.
И аз вярвам, че в предложения от ОДС проект за решение съществува възможността приватизацията у нас да се счита като един необратим процес, както и желанието, което мисля, че е и ваше желание, контролът върху хората, които го осъществяват, да бъде реализиран в пълна степен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Искам да започна с нещо като реплика към господин Нихризов и съжалявам, че той се води в групата на социалдемократите. Господин Нихризов, във всички източноевропейски страни върви реприватизация, и аз се радвам, че тук е господин Жотев, върви намиране на истински собственик. Вие какво мислите? - Че на РМД-тата, на които раздадохте, след това няма да се търси истински собственик? Та, друг е смисълът, но това явно е теоретичен спор. И нека да не превръщаме залата в кръчма. Много се извинявам, това, което казахте, беше на равнището на онова как щели да национализират кокошките и жените. Дайте действително да водим сериозни разговори.
Искам да кажа две думи за това, което каза шефът на Агенцията за приватизация. Вижте, миналата седмица направихме среща с агенцията. Досега от агенцията са отнети 50 големи сделки. И става шефът на агенцията и ни агитира колко всичко е хубаво и прозрачно, след като точно тези сделки са му отнети, той не се занимава с тях! И той ни агитира тук колко добре е всичко и как няма защо да приватизираме.
Тук парламентът беше наречен конвент. Не знам дали разбирате, но минахме през местни избори, минахме през вот. Българският народ каза, че не вярва на това правителство. Вие нямате доверието вече на това правителство. (Шум и реплики в мнозинството.) Как да продавате от името на собствения си народ? Ами това не е морално! (Шум и реплики в мнозинството.) И тогава кой може да представлява народа - всички страни на парламента! Не чувам председателя да прави забележки на провикващите се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще помоля мнозинството да не се държи като опозиция.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Един кабинет, който се тресе от скандали за корупция, да го оставим сам на тезгяха да продава, просто не е сериозно. Иван Костов вчера каза, че той има доверие на господин Жотев. Въпросът е, че България няма доверие на господин Костов. (Ръкопляскания в ДЛ.) И в тази посока няма никакво значение той има ли доверие на господин Жотев или няма доверие.
Няколко простички неща. Сделките се правят в разрез с националните интереси. Чета ви становището на Комисията за защита на конкуренцията у нас от 29 декември: "Предложените промени са нарушение на принципите на пазарната икономика (за която тук се ратуваше), вредни са за икономическото развитие на България и са необосновани в светлината на релевантните разпоредби на Европейския съюз." И така нататък. Става въпрос за сделката с БТК. Това е същата тази Комисия за защита на конкуренцията, която беше избирана от същия този парламент.
Тук се говори, че след продажбата на Булбанк българският банков пазар почти 100% ще се контролира от чужденци! И аз задавам въпроса на господин Жотев да ни информира кое българско предприятие, коя българска община или държавата като цяло са получили кредити от сегашните чужди банки. Избройте ги, Вие сигурно ги знаете, има ли такива или няма. Говоря за големи, не за дребните.
В нашето общество се задава въпросът защо се продава и се обяснява: продава се, защото държавата е лош стопанин. Господа, защо се оказа, че гръцката държава, италианската държава, холандската държава са добри стопани, а българската държава е лош стопанин. И тук лично господин Жотев се ангажира с това, че българските мениджъри в общи линии са немотивирани и са некадърни - така се разбра горе-долу, макар че не беше употребена точно тази дума. Много интересна теза, господин Жотев. Значи когато става въпрос за менажиране на държавата, мениджъри бол! Няма грешка! Знаят, могат, маршируваме, подскачаме, искаме властта. А като стане въпрос за бизнеса - няма мениджъри. Ами дайте да си внесем отвън министри (ръкопляскания в ДЛ), това може би е най-разумното решение, което трябва да се вземе.
Сделките, за съжаление, са скандално неизгодни за българската държава. Тук се говори за 100-те милиона, аз няма да повтарям. Точно преди заседанието от профсъюзите ми донесоха извадка от книгата на Стенли Фишер за двата метода за определяне на цените на банките. Предполагам, няма да възразите, че Стенли Фишер е специалист в тази област. По единия метод се получава цената на Булбанк 1 млрд. 111 млн. долара, по втория метод се получава 1 млрд. 200 млн. долара. Не е трудно да съберем две и две и да видим каква е разликата между едното и другото. Да не говорим за това каква цена се предлагаше за БТК, каква се предполагаше, каква даваха външните анализатори и каква е действителната цена, на която ще продаваме.
Другото, на което искам накратко да се спра, това е бързането по сделките. Страшно подозрително е, господин Жотев! При Булбанк целта очевидно е държавата да не прибере печалбата за 2000 г. и приходите от продажбата на дялови участия, за да може те да отидат в частни ръце. Само от продажбата на дяловото си участие ОББ за 85 млн. долара и Корпоративна банка 12,8 млн. долара през тази година Булбанк е реализира приходи 97,8 млн. долара. Които, господин Жотев, принадлежат на България! Не на БКК, на България! Вие обаче ще се съсипете от бързане, за да ги подарите на купувача. Кажете защо го правите? До края на юни предстои продажбата и на 49% от Хипоферайнсбанк - Мюнхен, които също принадлежат на Булбанк. И също няма да влязат в държавната хазна. Защо?
За миналата година "Булбанк" е платил 101 млн. лв. дивидент на държавата. През тая година тоя дивидент къде ще отиде? А се говори, че той няма да е по-малък, а ще е доста по-голям.
При БТК натискът е още по-интересен - трябва да продаваме сега, тъй като след година това ще има купчина жици, които са непродаваеми. Тук се подразбира, че сме толкова хитри, че бързаме да измамим гърците и холандците и те сега да купят нещо, и след това да си имат жиците, които ще стоят след една година. Ами дайте да смятаме, господин Жотев!
Монополът се продължава за три години и се предполага, че за тия три години те ще си върнат парите - 650 млн. долара. Предполага се, че ще очакват една прилична печалба, поне 10%. 10%, значи да сложим още 200 млн. долара. И като добавим 150 млн. долара инвестициите, които са за трите години, се получава 1 млрд. долара. Откъде да дойдат, господин Жотев, за три години? - По два начина.
Първият начин - да препродадат на истински купувач или тук да реприватизират БТК и тогава да си вземат тия пари и сигурно ще вземат повече, както преди малко се спомена от господин Каракачанов другата схема. А вторият начин е да го извадят от душата на българина, тъй като в джоба му вече няма нищо. Ще вдигнат драстично цените, както примерно в Румъния на другия ден след приватизацията ОТЕ вдигна цените с 50%. Сигурно и в България ще стане нещо такова. Кой от двата начина Ви харесва като българин, аз не Ви питам тук като премиер.
Главната тема, естествено е прозрачността на сделките. Тук се говори - 5 човека, 3 от тях са подчинени на премиера, едната му е роднина, а петият - небезизвестнният Александър Божков, те ще решават какво ще става с БТК и къде да вървят парите на БТК. Ако това не е подозрение за корупция, простете ми.
И тъй като времето ми изтича, завършвам с това. От сделките открито лъха на корупция. По сделката с "Булбанк" изобщо не допуснахте конкуренция между кандидатите. Няма истински преговори, няма наддаване - един тур, няма два тура. Дори в спортните състезания ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, свършвам.
В тази връзка, Вие много обичате и тук започнахте с размахване на документи. Ето ви документи - двама американски конгресмена и един американски сенатор пишат до американския посланик в София, пишат и на премиера и са възмутени, че офертата на "Уни кредито италиано" е представена след срока, който е бил определен. (Председателят изключва микрофоните. Възгласи: "У-у-у!", ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика - господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Правя реплика, защото ми направи впечатление един термин от Вашето изказване, който според мен, въпреки че сте преподавател в икономически институт и би трябвало да знаете как стоят нещата по линия на теория, употребявате грешно. Вие казахте, че в бившите социалистически страни, в които е извършена приватизацията, в момента тече процес на реприватизация, това ще стане и при нас и с РМД-та, и с други приватизирани дружества.
Господин Димитров, дължа да Ви припомня, че приватизацията е процес на смяна на собствеността от държавни предприятия в частни. Ако вече станали частни предприятия преминат в други частни ръце, това не е приватизация, не е и реприватизация. И тук, ако станах да обърна внимание върху това, то е, защото искам да разкрия истинската същност на това, което Вие влагате в термина "реприватизация". Това всъщност е национализация. Защото думичката "ре", използвана пред друга дума, означава обратния процес. Например: ретроградно е обратното на градивно, реприватизация е обратното на приватизация. И аз го правя това, за да ни чуят десетките хиляди български предприемачи, защото Вие сте го записали и в програмата си, че ще правите реприватизация. Тоест, всички да чуят, че БСП се готви да прави национализация, ако не дай си Боже дойде на власт. Нещо, което съм сигурен, че няма да се случи. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз винаги съм приятно изненадан, когато мои бивши студенти ме репликират, макар че днес не намерих повод да запомня физиономията на господин Цонев, докато беше студент в Икономическия университет във Варна. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Никога не съм Ви бил студент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, че той е запомнил Вашата.
ПЕЪР ДИМИТРОВ: Господин Цонев, купувачите и на БТК, и на "Булбанк" са държавни. То, ако някой в момента прави от национализация национализация, това сте вие. Нещо повече, това не са стратегически инвеститори. Ние не знаем на кой продаваме. Значи, утре ОТЕ, чуйте ме, утре ОТЕ ще бъде приватизирано. Кой ще го купи? Кой ще отстоява националните ни интереси в процеса на преговори между гръцката държава и купувача на ОТЕ? Същото е с КРМ, а ще се окаже, че и зад италианската банка също стои италианската държава, стои "Ири". Така че, ако някой на практика в момента се занимава, то не е и национализация. То е българска денационализация, своеобразна комунизация. Аз не искам да кажа нещо лошо за тези, които го правят.
Но понеже сте студент, още нещо искам да Ви кажа. На 4-и дойде тук Цоходзопулос - министърът на отбраната на Гърция и заместник-шеф на ПАСОК. Той каза така: "От прехода към традиционна икономика, към глобална икономика печалбите са пораснали седем пъти. Седем пъти! Обаче 80% от тези печалби се присвояват от транснационалните компании. Затова, ако една държава, ако един народ иска да получава част от тези печалби, той трябва да вземе мерки да интернационализира бизнеса си.".
Вие какво правите? Вие правите точно обратното. Вие раздавате всичко на чужди компании. Значи, до тия 80% България не може да помирише с векове напред. И вие го правите съзнателно, със собствените си ръце. За това говорим. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво, браво!" от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Последен има думата господин Йордан Цонев от Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз все пак се надявах, че този дебат ще бъде дебат по същество по темата приватизационен процес, прозрачност на приватизационния процес, контрол върху приватизационния процес, значение на приватизационния процес, за структурната реформа и т.н., и т.н. - все значими теми не само за българския парламент, за българското общество, не само за хода на икономическата реформа, а и вече за хода ни по пътя към присъединяването към Европейския съюз. Уви, за пореден път съм разочарован. Този дебат не се състоя.
Не се състоя, не защото управляващото мнозинство не е готово да отговори на въпросите, които вълнуват българското общество, а тъкмо обратното. Защото българската опозиция е неадекватна дори към собствените си питания, защото не умее да поставя професионално дори въпросите, които, на пръв поглед, би трябвало като една опозиция да може да постави в тяхната дълбочина.
Какво чухме по въпроса за приватизационния контрол, за приватизационните сделки, за прозрачността на процеса? Чухме аргументирани и точни изказвания от страна на представителите на мнозинството, чухме изпълнителният директор на Агенцията по приватизацията, който ви каза, че всички възможни от закона способи за контрол се използват, че прозрачността е налице тогава, когато тя е търсена, че всички онези въпроси, които вие поставяте, са въпроси, които имат своето решение, но вие не направихте нито едно конкретно предложение за подобряване на тези процеси. Тъкмо обратното, направихте изказвания, които бяха конкретни по две сделки, дори бих казал, точно по една - продажбата на "Булбанк", която е в своята финална фаза.
Аз съм дълбоко удивен от такъв подход, тъй като според мен това означава нито повече, нито по-малко да изместваме едни значими въпроси, каквито са въпросите на българската приватизация, един съществен дебат по много важни теми, които, междупрочем, повече от два месеца са на страниците на българските вестници и в електронните медии с различни мнения, с оценки на външни наблюдатели и т.н. Защото приватизационният процес всъщност е онази гигантска стъпка, която прави българската реформа успешна. Не е без значение да вникнеш в цифрите, защото те говорят за наличие на една политическа воля, за постигане на един определен положителен резултат за българската икономика.
Какво означава за три години да бъде сменена собствеността върху 2921 държавни предприятия? Какво означава това? Това означава огромен труд, това означава наличие на политическа воля, това означава осъзнаване на онова, което не е свършено, и неговото значение за развитието на българското общество, в частност на българската икономика.
Върху тези цифри, съпоставени с атакуваните на този фон сделки, тоест тези, които са били протестирани пред съдебната система, и още повече тези, които са били санкционирани от съдебната система, ние можем да говорим за една изключително правилно проведена политика, за един изключително законообоснован приватизационен процес. Защото, ако не беше така, решенията на съдебната система щяха да бъдат много против определени сделки, нямаше да бъдат 7 или 8 и атакуваните сделки нямаше да бъдат тази цифра, която представлява по-малко от 5 на сто на фона на всички сключени сделки.
Това са фактите и ние върху тях трябваше да стъпим, за да направим евентуално по-прозрачен и още по-успешен приватизационния процес. Това е професионалният подход, това би трябвало да бъде професионалният подход на българските политици, представени в парламента. Защото аз съм съгласен, че има още какво да се желае, съгласен съм, че ние можем да подобрим качеството и прозрачността на процеса, можем да направим в тази посока много и ние с проекта за решение, който предлагаме, мисля, че ще постигнем това - като се засили контролът върху приватизацията от двете постоянни комисии в парламента. Те имат тези правомощия, имат тези възможности и могат да ги изпълнят с още по-богато съдържание.
Ние отправяме, разбира се, не препоръка, а задължение към изпълнителната власт там, където куца, а аз смятам, че приватизационният процес куца в следприватизационния контрол, защото там са ангажиментите за инвестиции, там са ангажиментите за работни места, там са ангажиментите за всичко онова, което очакваме да вдигне българската икономика в ръст, в подем. Затова в нашето проекторешение отправяме към изпълнителната власт това задължение - да засили следприватизационния контрол, а ние с формите, които имаме в парламента, които са заложени в нашия правилник, да засилим приватизационния контрол.
Дълбоко съм учуден, завършвам с това, от факта, че днешният дебат опозицията превърна в изказване на аргументи по една-единствена тема, по една-единствена сделка - сделката за БТК.
Аз съм абсолютно съгласен, че това много приличаше на лобиране за кандидат, който не е успял по тази сделка. С изказванията, които направихте по тази сделка, аз си отговарям едва сега на въпроса: защо и какво е имал предвид господин Александър Лилов, когато в едно свое интервю каза, че в Българската социалистическа партия има клиентелизъм. (Смях в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Думата има министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател! Аз се възползвам от случая, за да информирам Народното събрание по повод думите на господин Цонев относно необходимостта от контрол, особено на следприватизационния контрол.
Уважаеми народни представители, по силата на споразумението, което правителството сключи с Конфедерацията на независимите синдикати, вече е създаден съвет като една държавно-обществена структура за следприватизационен контрол по социалните клаузи на приватизационните договори.
Абсолютно вярно е, господин Цонев, че констатираните случаи на нарушения на договорите касаят до голяма степен и социалните клаузи и затова правителството прие това предложение с участието, разбира се, на Агенцията по приватизация, на всички министерства, които изпълняват ролята на органи по чл. 3 от закона. С участието на социалните партньори този трипартитен съвет събира и анализира информация за нарушения на социалните клаузи от приватизационните договори, сигнализира приватизиращите органи. Той ще извършва и необходими проверки тогава, когато получи сигнали, той ще дава и мнения по постъпили искания от купувачите за коригиране на анексите по социалните клаузи на приватизационните договори.
Така че ние сме готови за търсене на всякакви форми на контрол, които ще засилят изпълнението, ще засилят ефекта на приватизационните договори.
Но, ако ми позволите, аз имам едно усещане, за което, ако не съм прав, моля да ме извините. Мисля си, че прицел на дискусията като че ли не е контролът, а самият процес на приватизация. Разбира се, че Министерството на труда и социалната политика не е министерство, което се занимава с приватизацията, но то има своето отношение към процеса. Затова искам да ви кажа, че ако, да речем теоретично, днес се вземе решение да бъде въведена такава форма на контрол, която да спре приватизацията, може би това ще устройва вносителите на проекторешението, на дискусията. Слушайки дискусията, точно от гледна точка на българина, от гледна точка на слушателя, на зрителя, си мисля, че спирането на приватизацията на тези сделки, за които говорихме, независимо под каква форма, включително и благовидната форма на един сложен, дълъг, многомесечен контрол, това ще означава, че ще се лишим от допълнителните възможности да се реализират готови програми, съществуващи програми за заетост.
Уважаеми народни представители, буквално всеки един от вас от всички парламентарни групи многократно е разговарял с мен да защитим един или друг проект на община, да направим една или друга добра реализация на социална програма. Ако не бъдат направени приватизационните сделки, ние си намаляваме възможностите за тези проекти. Няма да можем да реализираме регионалните програми за заетост, които с ваше участие също са разработвани, няма да можем да създадем гаранционните фондове за подкрепа на малкия и средния бизнес. Значи, нека и това да имаме предвид - какво всъщност искаме? Един контрол, повтарям, който го има и който го разширяваме, като включваме и гражданското общество в него, или на практика спиране на приватизацията и по този начин лишаване на обществото, лишаване на общините от нови и нови програми и от нови възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Иван Нейков.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се повдигнаха редица обвинения от опозицията срещу управляващото мнозинство и срещу правителството във връзка с няколко тези, които напоследък твърде често се експлоатират в публичното пространство.
Аз няма да се спирам надълго и нашироко и отделно на всяко едно от тези обвинения, особено онова, което в момента преобладава над всичко друго - приватизацията на една или две конкретни големи сделки, защото моят колега, вицепремиерът господин Петър Жотев ще ви отговори съвсем точно, професионално за всяко едно от тези обвинения малко, след като аз приключа.
Но аз като председател на Банковата консолидационна компания мога да ви уверя в едно нещо. Уважаеми дами и господа народни представители, всяко едно решение на Банковата консолидационна компания се взима след продължително обсъждане, след много внимателно претегляне на всичките плюсове и минуси, след консултация с изключително важни други външни консултанти. Това са къщи, които в цял свят са признати като авторитетни институции, чийто решения не се подхвърлят на никакви съмнения. Без да взема тяхното мнение по важните въпроси, Съветът на директорите на БКК не решава нищо предварително.
Така че аз искам да ви убедя, че всяко едно решение до този момент на БКК е било най-доброто, най-доброто от гледище на държавата, от гледище на интересите на България. Няма причини да вземем различни решения, т.е. да изместим центъра на тежестта от интересите на България. Бъдете сигурни в това. Бъдете убедени в това.
Спомняте ли си 1996 г. след банковата криза колко банки фалираха и какво се случи с онези държавни банки, които оцеляха в първите няколко месеца, в първата година? Онзи халос и несигурност, които съществуваха в банковите институции, в държавните банкови институции? Помните ли, че тогава най-доброто решение беше час по-скоро те да бъдат приватизирани? Час по-скоро, ако успеем, в тях да привлечем стратегическия инвеститор, който да съвземе банките от това изключително тежко положение, в което те бяха попаднали от тази банкова криза - с влошена ликвидност, с маса несъбираеми кредити, които тежат? Помните ли решението на държавата да увеличи това състояние с така наречения ЗУНК? Всичко това действително тогава принуждаваше БКК да продава час по-скоро банковите институции. И тук вече беше проблемът на ръководството на БКК. От една страна, ние имахме един график, план за приватизация. От втора, искахме тази приватизация, тази продажба да бъде възможно най-добрата, така че да защити интересите на държавата. И наистина, давайки понякога превес на втората теза, ние забавяхме някои от продажбите, за което бяхме критикувани както от Народното събрание, така и от международните финансови институции. Спомняте си, че едно от нещата, в което правителството беше обвинявано, беше точно това - забавена банкова приватизация. Доскоро поне беше така. И най-интересното е, че основните критици на правителството по този повод днес се обръщат на 180 градуса и казват: "Много бързате! Че как така ще продавате толкова бързо всичко, което е останало?". Днес ли сте прави или вчера? Кога? И защо днес се обърнаха на 180 градуса същите тези критици? Аз имам едно много лесно обяснение, даже не е нужно да ви го казвам. Вие се сещате за какво става дума, за да се обърнете на 180 градуса.
Така че по отношение на банковата приватизация правителството смята да извърши тази приватизация в сроковете, които си е поставило и да я направи по най-добрия начин. Прозрачно ли я правим? Разбира се, че я правим прозрачно. Вие да не би да мислите, че една банка може да се продава на някой тезгях? Банковата приватизация е много деликатно и много отговорно нещо. Много отговорно нещо, разбира се, че е отговорно. И тази банкова приватизация, и следващата, защото само две останаха, ви гарантирам, че ще бъдат направени по същия начин - в изпълнение на действащите международни принципи и критерии. Точно по тях, а не по някои други, бъдете убедени. И веднага щом приключат тези сделки, обществеността ще бъде запозната с всички параметри за съответната сделка, на онзи, който я е спечелил. Това ви го обещаваме.
Булбанк! Напоследък това е модният шлагер - Булбанк. Дали е стабилна тази банка? Разбира се, че е стабилна. Защо е стабилна? Мениджмънтът! Чудесен мениджмънт! Разбира се, че и този мениджмънт има принос за тази стабилизация.
Къде щеше да бъде, питам, Булбанк днес, ако правителството след 1992 г. на няколко пъти не влезе...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И парламентът!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Парламентът?
... да, и парламентът, и съответните правителства - не влязоха в задълженията на Балканбанк към външните й кредитори, а впоследствие не влязоха и в задълженията и към вътрешните кредитори по начина на онзи закон, спомняте си през 1994 г. ЗУНК. Е, как няма да е стабилна тази банкова институция?!
Само че държавата е първопричината за тази стабилност, без да подценявам ролята на мениджмънта. Но тази банка не е на мениджмънта, а е на българската държава. Това трябва да е ясно на всички в България. И българската държава ще се погрижи за своите собствени интереси вероятно още днес след обед.
Вие обаче на няколко пъти засегнахте един момент, дами и господа народни представители от опозицията, свързан с въпроса какво става с парите от тази приватизация. Аз не зная защо задавате такъв въпрос като народни представители. Най-малкото е подходящ, да го нарека, въпросът.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ще ви отговоря и на него. Защото подтекстът ви е такъв - хайде, сега с тези пари какво ще направят? Може ли нещо да се случи с тях? Разбира се, че може. Тези пари влизат в държавния бюджет и се изразходват в съответствие със Закона за държавния бюджет. Точно това ще направим с тях. Вие може би не искате това да стане. Вие може би не искате да влязат в държавния бюджет? Вие може би не искате управляващото мнозинство или правителството да управлява държавния бюджет? Може би искате вие да управлявате държавния бюджет? Нали? Това ли искате? Ами четири години го правихте и съсипахте България. Управлявахте държавния бюджет и съсипахте България за четири години! (Ръкопляскания от блока на СДС.) Сега вече няма да ви се позволи. Държавният бюджет е закон и българското правителство ще изпълнява закона така, както той е приет и ще носи съответната отговорност за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Господин Баташки, моля за тишина в залата!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От няколко седмици в центъра на вниманието на обществеността и парламента е дебатът за прозрачността на приватизационните сделки.
Миналата седмица имах възможност да отговаря на актуалния въпрос на двама депутати от Парламентарната група на Демократичната левица. Очевидно депутатите не изчакаха да приключа с отговора на моя въпрос и веднага след това дойде подписка от 50 и няколко депутати, които поискаха продължаване на този дебат. И днес продължаваме дебата. По същество, в почти всички изказвания, които дойдоха от опозицията, темата беше една-единствена. Това беше приватизацията на Булбанк. Затова си позволих да попитам господин Папаризов: а може би зад грижата, която проявявате за приватизацията и прозрачността на процеса в България, стои именно тази сделка, която е на дневен ред? Чудя се защо един от тримата потенциални купувачи на банката изпраща писмо до българския парламент? Защо не изпраща това писмо до продавача? С кого се водят преговорите?
Ако има потенциални купувачи, които искат да преговарят с българския парламент, трябва да се намери такава процедура. Ако имате достатъчно мнозинство в този парламент, гласувайте си такава процедура, при която парламентът върши всичко: хем упражнява изпълнителната власт, хем създава и законите. Това нещо българите го знаят, виждали са го. (Силен шум и реплики в залата, неразбираеми реплики на Илия Баташки.)
Преди две години и половина беше разработена стратегия за приватизацията на българските банки. Тази стратегия беше подготвена от Банковата консолидационна компания и след като вариантът беше готов, го предоставихме за консултации и получихме коментари по него от множество експерти от България и от чужбина.
В крайна сметка тази стратегия беше приета от Съвета на директорите на БКК и вече две години и половина по тази стратегия се приватизират банките, които се управляват от Банковата консолидационна компания. Една след друга успешно бяха продадени Българска пощенска банка, Експресбанк и Хебросбанк. Предстои приключване на приватизацията на Булбанк и на Биохим. Всичките тези банки се продават по едни и същи правила, по една и съща стратегия. И няма нужда да бъде променяна тази стратегия днес. Не бих призовал, бих помолил народните представители да не подкрепят предложението за решение, в което тепърва ще трябва да се създава стратегия за приватизация и програма за приватизация. Това поне нека да не важи за двете останали банки. Не мисля, че има логика да важи и за всички останали сделки, защото преди да започне приватизацията на едно предприятие или банка, първо се разписва какво ще се прави, каква ще бъде стратегията.
Може би тези програми трябваше да бъдат създадени преди много години. Като изпълнителен директор на БКК, когато дойдох през юли 1998 г., се опитах да прочета всичките програми, които са създадени от моите предшественици. Четох седмици наред и не можах да прочета всичко, което тогава предишните ръководства, през 1996 - 1997 г. са писали като намерения как ще се продават българските банки. Ако искате да ги ползвате, когато някога, не дай си Боже, дойдете на власт, ще ви ги предоставя. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Не е много духовито.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: По някои от приватизационните сделки Банковата консолидационна компания използва консултанти - по най-сложните. Най-важните и най-сложните бяха приватизацията на Експресбанк и Булбанк.
От трибуната на парламента днес един народен представител от опозицията отправи думи, които според мен звучат като обида за един от потенциалните купувачи. Сложете си ръка на сърцето и не можете да кажете, че "Сосиете женерал" не е стратегически купувач за Експресбанк. Недейте да хулите стратегически купувач, който е дошъл в България, първо, със своя клон, след което, оценявайки положителна промяната в банковата ни система, закупи една от най-добрите и най-големите държавни банки.
Не съм привърженик на извънредните комисии, не съм привърженик и на извънредните програми, които парламента приема. Защото това отблъсква стратегическите купувачи от чужбина. И в момента това, което става в парламента и в обществеността, в медиите, се следи с голям интерес. С интерес и тревога се следи от потенциалните купувачи и на Булбанк. Как си представяте тези потенциални купувачи, които виждат как постепенно се нагнетява атмосферата около приватизацията на Булбанк? Стига се до предложение за санкция на парламента!
Ако така продължаваме, струва ми се, че при преструктурирането и приватизацията на енергетиката, този процес ще бъде взет под внимание. Той ще окаже негативно влияние. И ако, не дай си Боже, наистина се създаде такава санкция на парламента, или пък със закон започне ревизия на вече сключени сделки, а не по съдебен път, каквато е нормалната, обичайна процедура, тогава всъщност процесът на приватизация в България въобще ще угасне. Той не беше кой знае колко сполучлив за последните 10 години.
След години на колебания и използване на различни техники за приватизация ние имаме смесени резултати. Не бива да обвиняваме единствено работническо-мениджърските дружества, които са провалили приватизацията у нас. Използва се и методът на масова приватизация, който също има смесени успехи. Но така или иначе след толкова много години ние сме в процес на приключване на приватизацията, а не в процес на ревизия и утвърждаване на парламента като санкциониращ орган за най-важните сделки.
Конкретен въпрос постави господин Петър Димитров. Господин Димитров, Вие казахте, че по оценки, които сте получили, Булбанк трябва да се продаде най-малко за 1 млрд. 200 млн. щатски долара по единия от методите, а по другия метод - за 1 млрд. 100 млн. щатски долара.
Господин преподавател, господин икономист, за информация искам да ви кажа, че общо активите на Булбанк към края на май 2000 г. са 2 млрд. 368 млн. лв. Ако разделим тази цифра на две, ще получим, че активите на Булбанк към 31 май 2000 г. са 1 млрд. 100 млн. щатски долара. От активите, господин председател, и всички други, които смятате, че неправилно сме оценили стойността на банката, трябва да се извадят пасивите. В тази банка има депозирани средства на граждани и на компании. Банката се ползва с доверието на голяма част от своите клиенти, на българския народ. Затова банката е един трезор, в който се съхранява доверието на българския народ. Само че не може да продавате една банка на стойността на активите, защото просто пасивите не принадлежат на тази банка. Те принадлежат или на акционерите, под формата на акционерен капитал, или на депозантите, които там са вложили парите си. Утре ще дойде време депозантите да си вземат парите. Как тогава можем да продадем Булбанк за 1 млрд. 200 млн. щатски долара?
Вие, господин икономист, за съжаление не сте единственият. И други експерти имат подобни претенции за това, че не е уцелена справедливата цена за Булбанк. Не е вярно!
Преди няколко дни ръководството на Булбанк каза, че книжната стойност на активите на Булбанк трябва да се умножи по 1,5 - 1,6. Как познаха тези хора, че това е коефициентът, който трябва да се използва, за да се намери справедливата цена на Булбанк? Искам да кажа, че никой по света не купува и продава акции на едно дружество или на една банка. Ако беше така просто, ако можеше да се вземат активите, от тях да се извадят пасивите и да се получи нетната или книжната стойност, след което да се преговаря за някакъв коефициент, с който да се умножи тази стойност, тогава нямаше да има нужда нито от предприватизационно проучване, нито от преговори. Просто двама счетоводители - на купувача и продавача, ще седнат, ще видят колко е последното число към датата на сключване на договора, ще го умножат по някакъв коефициент, по който ще се пазарят, и ще се получи цената на банката. Само че така никъде не става и това не го прави никой, освен може би във вашите предложения.
Методът на книжната стойност е един от най-неточните. Единственият индикатор, единственото място, където се узнава цената, това е пазарът, където се срещат търсенето и предлагането.
Направи ли необходимото Банковата консолидационна компания за генериране на такова търсене, на тази конкуренция? Определено, категорично, да! Така сме правили при приватизацията на всяка една българска банка - не продаваме докато не генерираме достатъчно конкуренция.
Тогава принуждаваме потенциалните купувачи да се борят помежду си. Някои от тях използват некоректни средства. Това е ставало във всяка една от сделките, но пазарът ражда справедливата стойност, не счетоводителят, не ръководството на една банка, което с калем в ръка определя колко трябва да се вземе за една банка, а пазарът.
В случая с приватизацията на "Булбанк" ние забавихме процеса на приватизация, изразходвахме около 9 месеца за маркетинг. До момента, до който имаше само един потенциален купувач, ние не започвахме преговорите, не стартирахме процедурата, за да генерираме максимално интерес.
Ако е имало някаква нагласа този потенциален купувач да си е подготвил покупката на тази институция, мога да кажа, че пазарът работи срещу него. Стихнаха събитията на запад от България. България започна да демонстрира първи признаци на растеж, в резултат на което се появиха още 2-ма потенциални купувачи сред най-добрите европейски банки. Който казва, че "Уни Кредито" не може да го намери в някаква класация, той просто или не може да чете, или не иска да чете, както трябва. "Уни Кредито" е най-голямата италианска банка. Смятам, че е обидно за тази банка в печата да се появява съобщение, че тя е заплаха за националната сигурност на България.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Защо в Чехия е изгонена?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: И за Чехия ще кажа. Сега ще кажа и за Чехия.
По отношение на "Уни Кредито" мога да кажа, че тя е една от най-големите банки в Европа. Не може такава банка да бъде заплаха за националната сигурност!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: На кое място е тя в класацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: След като успяхме да генерираме достатъчно конкуренция, Банковата консолидационна компания премина към използването на обичайната процедура, с която покани конкурентите да представят своите оферти. Тази процедура винаги се представя в писмен вид - и за "Булбанк", и за всички останали банки. И в тази процедура ясно се каза какви са параметрите на една оферта, на какви критерии БКК държи и какво очаква да види като оферти. Всички кандидат-купувачи получават еднакъв достъп до тази писмена информация. Ако се наложи някога да бъдат направени корекции или пък да бъдат зададени уточняващи въпроси, след получаването на офертите БКК извършва това писмено и предоставя еднаква информация до всички потенциални купувачи. Банковата консолидационна компания използва обичайните международни процедури за покупко-продажба на акции.
В случая няма нужда да се водят паралелни преговори, каквото беше предложението на един от кандидат-купувачите, който представи по-лоша оферта и каквото тук очевидно се защитава от част от опозицията.
В миналото сме преговаряли, водили сме паралелни преговори само в случай, когато офертите са близки по качество. Така беше при "Хебросбанк". Така не беше при Пощенска банка, така не беше при "Експресбанк", така не е и при "Булбанк". Офертата на потенциалния купувач, който сме класирали на първо място, е много по-добра от останалите оферти и по отношение на цена, и по отношение на офертата като цяло. Ето защо ние предоставихме статут на предпочитан купувач, както винаги правим в досегашната си практика, на "Уни Кредито" и след около месец преговори успяхме да приключим тези преговори успешно.
Един абсурден въпрос постави преди малко един депутат от опозицията. След като ръководството на "Булбанк" е излязло в публичното пространство, ние сме се уплашили да не би случайно да сме продали банката много евтино и в този едноседмичен период ние сме вдигнали цената.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Само след една пресконференция!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Само от една пресконференция - това не е вярно. Това просто не е вярно!
Имаше друго абсурдно обвинение, което също не прави чест на депутата от опозицията - който каза, че офертата на "Уни Кредито" е била подадена, след като са били подадени другите оферти. В пресата се появи и публикация, в която се каза, че офертата на "Уни Кредито" е била подменяна. Искам да ви информирам, че това е лъжа. Искам да ви информирам, че това е лъжа! При продажбата на "Булбанк", както и при продажбата на "Експресбанк" офертите бяха предоставени както на Банковата консолидационна компания, така и на инвестиционния съветник, международни консултантски фирми, които ни помагаха в едно и също време, в един и същи ден, в един и същи час.
В случая с "Булбанк" - едно копие от офертата беше предоставено в Банковата консолидационна компания от тримата потенциални купувачи, другото - в Лондон. Как е станало това, тази едновременна подмяна?
Защо трябва по този начин да се атакува сделка, която е подготвена и се провежда по един обичаен професионален начин? Защо това се прави, освен ако няма интереси? И тук нека да кажа няколко думи за интересите.
Не мога да приема предложението, че мениджмънтът и служителите на банката трябва да получат около 10 на сто от акциите на банката.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ние не сме предложили такова нещо!
ДРУГА РЕПЛИКА: Няма такова предложение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Има такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКСОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ако приемем условно, че цената, която ще получим, е 300 млн. щат. долара, само условно, така чета в пресата, тогава 10 на сто означава 30 млн. щат. долара за мениджърите и за служителите - т.е., над 60 млн. български лева трябва да бъдат предоставени на служителите и на ръководителите на банката. Ако някога вземете властта, изберете своите представители в БКК. Още има такава банка. Направете го това. Аз смятам, че Съветът на директорите на БКК няма право да се разпорежда по такъв начин със средствата на българския народ! И няма да го направи!
Ние не казваме, че мениджмънтът на "Булбанк" работи лошо. Напротив! Всяка година мениджмънтът получава много добри премии. Попитайте ръководството на "Булбанк" какви премии е получавало през 1998 и 1999 г.! Попитайте ръководството на "Булбанк" какви премии са си подготвили да получат в резултат на продажбата на Обединена българска банка! Попитайте: има ли клаузи в договора на изпълнителните директори на "Булбанк"... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Щедри клаузи, съгласно които, ако тези работници, тези мениджъри бъдат уволнени..., питайте ги дали има някакви суми, които трябва да им се изплащат? Затова говорим за интереси. Вярно е, че в един момент се сблъскват интересите на купувач, продавач, от една страна, но от друга страна се сблъскват интересите на продавача и на наемния служител, който изпълнява функциите на мениджър. Никой не поставя под съмнение, че господин Кънчев е водил успешно преговори по външния дълг. Никой не поставя под съмнение правата на всеки един наемен работник и ръководител, които му се дават от Конституцията.
Но пак ще повторя - защо при продажбата на акциите на Банковата консолидационна компания трябва да се съобразим, трябва да приемем това, което предлага мениджмънтът на "Булбанк"? По каква логика? Къде е това? Защо? Ако има претенции ръководството на "Булбанк", че са му ощетени правата, че са му накърнени правата по Конституцията, както се казва, той може да си избере друга институция, ако желае! (Шум и продължаващи реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ще трябва да отговоря и на още няколко други конкретни въпроса, които бяха поставени или подхвърлени от залата.
Подхвърли се въпросът какво става с Чехия. Ами, точно твърдостта на ръководството на БКК попречи да бъде продадена лошо Българска пощенска банка. Едни и същи хора, които и сега са основните адвокати на това, че тази сделка трябва да се забави и да се търси друг купувач - същите тези адвокати преди около 2 години защитаваха тезата, че най-добрият потенциален купувач за Българска пощенска банка беше "Номура". Отново ръкодството на БКК се противопостави - и на консултациите, и на препоръките от Международния валутен фонд, че с тази приватизация трябва да се бърза. Никога досега и никога няма да извършим една приватизация, докато не сме убедени, че има стратегически купувач, който защитава интересите на България. В случая, в момента, в който "Номура" престана да се държи като стратегически купувач, когато се опита да постави клаузи в договора, съгласно които много бързо може да излезе и да препродаде банката, в един кратък период от време, позовавайки се на форсмажорни причини от всякакъв характер, Банковата консолидационна компания прекрати преговорите. И това беше причината за забавянето. Това беше причината за критиките, които получихме. Критики има и е имало по всяка една от тези приватизационни сделки. Очевидно, шумът в момента...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нищо не казахте за Чехия!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Защо не споменавам за Чехия? Защото същият стратегически купувач в момента има проблем с една от чешките банки, които той е купил. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Нека да се спрем на въпроса, който в момента се дебатира от българското общество благодарение на адвокатите, които твърдят, че цената на Булбанк не е справедлива.
Тезата на ръководството на Булбанк е следната - трябва да вземем книжната стойност на Булбанк в момента на продажбата, да се съобразим с очакваната печалба от продажбата на Обединена българска банка и след това да потърсим коефициента, с който да умножим тази стойност. Това, което направи Банковата консолидационна компания заедно с инвестиционния съветник в процеса на подготовката на тази сделка беше да направим маркетинг и да поканим за участие около 30 от най-големите банки в света.
Проучихме резултатите от приватизацията по целия свят. Има продажби, които са станали при така да се каже коефициент отрицателен, при коефициент под единица, т.е. има сделки, които са сключвани на цена по-ниска от нетната стойност на активите или от така наречената книжна стойност. Има и сделки, които са станали с коефициент два пъти по-висок от нетната стойност на активите. Няма средна! И представете си абсурда - как ние познаваме, че 1,5 е този коефициент! Той може да бъде 1,51, а може би и 1,49? Само пазарът определя колко е съотношението между търсенето и предлагането и само пазарът определя колко е справедливата цена. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Да, вие не вярвате в пазара, затова всъщност не управлявате в момента! (Шум на неодобрение от мнозинството.)
Това, което потенциалните купувачи правят преди да вземат решение дали да представят оферта е да проучат състоянието на банката, проучват качеството на активите и пасивите. Булбанк е отлично действаща банка в консервативен дух. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Булбанк разполага с ресурсите на множество държавни предприятия, в т.ч. и с ресурсите на Банковата консолидационна компания. И в момента по сметките на Булбанк има 100 млн. лева, които са всъщност дивидент на БКК за миналата година, който все още не е платен. С този дивидент банката се разпорежда и генерира приходи. Огромна маса от българските държавни предприятия и институти също държат парите си по сметки в Булбанк. Разбира се, държавата има специално отношение към държавните банки в процеса на приватизация. Така процедирахме и при приватизацията на предишните банки. Ние ги подкрепяхме. Каква е логиката БКК да продължи да държи тези свои пари по сметка на Булбанк след нейната приватизация? Единствено на пазарен принцип - който предоставя най-добри пазарни условия. Булбанк постепенно ще трябва да се конкурира с нарастващата конкуренция от чужбина.
Тук се постави въпрос от господин Петър Димитров, който ме помоли да посоча има ли чуждестранна банка, която работи в България, която да е предоставила кредит на българско предприятие? Аз искам да ви кажа, че за голямо съжаление през миналата година една от най-добрите действащи банки в България беше BNР "Дрезднер". Една от най-активно кредитиращи реалния сектор е именно тази чуждестранна банка. Казвам го: "за съжаление", защото все още българските банки не са забравили шока от 1996 и началото на 1997 г. Те се плашат от това, което настана тогава - от това, че клиентите не си плащаха, не си издължаваха кредитите, но за това вина няма Банковата консолидационна компания. Тогава хиперинфлацията не я е генерирала Банковата консолидационна компания. Това беше политиката на предишното правителство! (Ръкопляскания и шум на одобрение от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: В заключение искам да кажа следното - през последните няколко седмици медиите не помогнаха за подготовката на Булбанк за приватизация. Искам да подчертая обаче, че Съветът на директорите на БКК... (Шумни реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! Господин Димитров!...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Искам да подчертая, че Съветът на директорите на Банковата консолидационна компания има в писмен вид становищата на нашите консултанти по т.нар. "синя папка", която е предоставил изпълнителният директор на Булбанк на премиера.
Съветът на директорите на БКК не твърди, че мениджмънта не бива да бъде възнаграден. Това, което ние казваме е, че това, което се иска е прекалено много. Не бива да бъде толкова лаком мениджмънтът! Мениджмънтът трябва да ни помогне да приключим своевременно банковата приватизация, да ни помогне през последващите няколко дни да се извършват някои технически процедури, свързани с подпечатването на документацията от страна на купувача и на продавача, след което тази документация да бъде надлежно съхранявана. Мениджмънтът трябва да ни помогне с още нещо - в преходния период след като изберем купувача, когато изберем купувач, мениджмънтът трябва да продължи да се грижи за интересите на БКК и на държавата. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Теоретично е възможно Банковата консолидационна компания да не достигне до подписване на договора с кандидат-купувача, с когото сега водим преговори. Теоретично е възможно ние да поканим за преговори един от следващите двама кандидат-купувачи. Теоретично е така. Единствената причина да не сме в състояние днес да ви кажем цена, да ви кажем ангажименти по отношение на представителства и гаранции, това са договорите, които БКК включва за конфиденциалност с потенциалните купувачи. Нашият професионализъм не ни позволява да нарушим етиката и споразуменията, които сме подписали. Ако вие днес задължите Банковата консолидационна компания да ви предостави всички документи и всички оферти, дайте ми съвет и издайте закон по какъв начин това да стане.
Аз моля народните представители да не подкрепят предложеното решение от страна на депутатите от опозицията, които внесоха днес за разглеждане този дебат. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Предстои гласуване.
Необходимо ли е да припомням правилника?
За гласуване на проект за решение по разисквания във връзка с питания правилникът предвижда специална процедура в чл. 85, ал. 4 - вносителят на предложението предлага проект за решение. Проекти могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 55, ал.1, т. 7 и по силата на чл. 55, ал. 1 определен е редът, по който се извършва гласуването.
По т. 7 основното предложение се гласува последно. Преди това се гласуват предложения за отхвърляне, за отлагане, за заместване.
При това положение, съгласно нашия правилник, ще гласуваме първо проекта за решение, внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Йордан Цонев и Никола Николов. Чета го:

"РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 85, алинеи 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като отчита успешното изпълнение на правителствената Програма за приватизация на държавни предприятия през 1997, 1998 и особено през 1999 г. и важността на предвидените в актуализираната Програма "България 2001" по-нататъшни действия за преструктуриране и приватизация на държавните активи
РЕШИ:

1. Заявява своята решителна подкрепа за продължаване на приватизацията на държавните активи, предвидена в актуализираната Програма "България 2001" на правителството на Република България.
2. Задължава органите на изпълнителната власт да засилят следприватизационния контрол.
3. Задължава Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да засилят парламентарния контрол върху приватизационния процес, съгласно действащото в Република България законодателство."
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 121, против 70, въздържали се 2.
Решението е прието.
За отрицателен вот има думата господин Георги Божинов.


ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Гласувах "против". И ако трябва с едно изречение да съобщя моите мотиви и основания за този вот (шум в мнозинството), това е, че смятам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... че интересите, които ръководят мнозинството и правителството на България, не са българските държавни и народни интереси.
Ако трябва да прибавя допълнителни основания, бих казал, че това е твърдението на министър Муравей Радев, потвърдено от господин Жотев, че и другите две банки, последните държавни, ще бъдат продадени като тези досега и правилата ще бъдат едни и същи.
Една от тези банки, господин Жотев е "Биохим". Там Вие, освен че сте заместник министър-председател, министър на икономиката и шеф на Банковата консолидационна компания, Вие сте шеф на надзора и определен за продавач.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не е вярно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Там тези правила се очертава, че ще доведат до оценка, която ще бъде 21 пъти по-малко от активите, както и да вадите пасивите от тези активи. Девет пъти се очертава, че цената ще бъде по-малко, отколкото бързоликвидните активи и два пъти, забележете по-малко, отколкото парите в наличност. Освен това там никой не знае кой е купувачът и не може да го знае, защото сте избрали за потенциален купувач и актуален собственик една дребна държавна банка, която се съди - кой я има и кой я няма.
Вие не можете да продавате, защото не можете и да управлявате. Вярно ли е, господин Жотев, че тази банка се управлява - един от централните клонове, от човек, който е следствен по следствено дело № 222 за това, че е отклонявал средства на банката на адреса на сметките на майка си и на сестра си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... по линия на незаслужени лихви. И Вие го знаете и го държите. И такава банка не може да се продава ... (Ораторът говори на изключен микрофон.)
Вие ми изключихте микрофона, но гласът на питащите не може да се заличи, уважаеми дами и господа. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Много пъти съм казвал, трябва да го чуете и сега. Всички процедури във вашите ръце се замърсяват. (Обаждания в опозицията, възгласи: "Браво! Браво!") И това ви го казва не опозицията, това ви го казват не 70 човека, това ви го казва цялата преса, цялата общественост. Ние сме малка група и вие не може да избягате от тази всеобща оценка. Не може да избягате!
Второ. Не в Европа, тук, на Балканите, вие сте хора, които печелят първенство по това, че продават на безценица. Вие знаете как става в Хърватска, как става в Сърбия, как става в другите страни. Нямам време да ви привеждам числата. Но, нещо повече, вие сте и най-големите безродници. (Ръкопляскания в опозицията.) Вие оставяте банковия сектор без български национален капитал. (Ръкопляскания в опозицията.)
ГЛАС ОТ СДС: А 16-ата република?
СТЕФАН СТОИЛОВ: При царя имаше български банки - солидни, солидни, български, които се брояха в Европа.
ГЛАС ОТ СДС: И германците са безродници...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не може да избягате и от оценката, че вие партизирахте приватизацията. Всички проучвания на общественото мнение ви навират числа, не ги произвежда опозицията, а социологическите агенция. Вие в буквалния смисъл на думата заработвате от приватизацията.
ГЛАС ОТ ДЛ: А така! (Възгласи: "Браво!")
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Само че нямаме сметки във Виена, а вие имате сметки там.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е истината, господа министри. (Ръкопляскания в опозицията, обаждания от мнозинството..)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трети отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Ще кажеш за сметките във Виена.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господа министри, дами и господа народни представители! Гласувах "против", защото чухме едни дебати на безочието. Вследствие на тях се прие едно решение на безочието и то не към българската опозиция, а към българския народ. (Гласове от СДС: "Е-е-е!") Защото за цяла България е ясно, че няма прозрачност в приватизацията, която няма оценки на продаваното имущество. Става въпрос за конкурсите. Няма приватизация, когато нищо не се продава на борсата, където са най-състезателните процедури.
ГЛАС ОТ ДЛ: Да!
МИХАИЛ МИКОВ: Няма прозрачност в приватизацията, когато нашият министър на икономиката постоянно се позовава на чуждите експерти. Не може да има прозрачност в приватизацията, когато вашето мнозинство отмени изискването за доказване на средствата и платените данъци от РМД-тата.
Днес вие приватизирате без господин Божков като министър, но с господин Божков в Банковата консолидационна компания. Вие я карате без персоната Божков по божковски. И ако мислите, че българският народ не вижда това, то жестоко се заблуждавате!
Не може да говори нашият министър господин Жотев, че някой има интерес около Булбанк, когато опозицията иска само едно - със 100 млн. повече да се продаде Булбанк.
ГЛАС ОТ СДС: Защо не я продадохте вие?
ГЛАС ОТ СДС: Колко банки продадохте?
МИХАИЛ МИКОВ: Да, има интереси и тези интереси, дами и господа, са на българския народ! Но те не са вашите интереси. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИХАИЛ МИКОВ: Вашите интереси са единствено и само - разпродажба на това, което българският народ е създавал дълги години. Вашата християндемокрация в България е християндемокрация по туджмановски. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ; гласове от мнозинството: "Е-е-е!", смеят се.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Муравей Радев.
Моля! (Обаждания от опозицията.) Моля!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. (Гласове от ДЛ: "Кажи нещо за "Балкан".) Дами и господа народни представители! Аз благодаря на Народното събрание за взетото решение и с чиста съвест заявявам, че то ще бъде изпълнявано така добросъвестно и честно, както до този момент.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам нервността на Българската социалистическа партия и я споделям донякъде. Нейният проблем е много сериозен, проблем има тя, че винаги съди за другите по себе си. (Гласове от ДЛ: "О-о-о!") И точно поради това (шум в опозицията), точно поради това усещането, че с тези пари нещо ще се случи, е много близко, защото тогава, когато управляваше Българската социалистическа партия, точно това ставаше с парите на българския народ.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЛ: Кажи за "Балкан", за "Балкан" кажи!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И вие сега съдите по себе си за другите. Аз ви гарантирам, дами и господа народни представители, че тези пари ще влязат в държавния бюджет и прозрачно ще бъдат изразходвани така, както гласи законът, приет от това Народно събрание. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това е една лъжа, това е лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Новопостъпили питания в периода от 23 юни до 29 юни 2000 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Калчо Чукаров към Муравей Радев, министър на финансите, относно изразходване на бюджетни средства от част от общините за поддържане на неефективни структури с цел политикантстване и атакуване на бюджет 2000 г. (Татяна Дончева се обажда от място.)
Госпожо Дончева, отстранявам Ви за едно заседание!
2. Постъпило е питане от народния представител Валентин Симов към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно изменението на правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство.
3. Постъпило е питане от народния представител Румен Такоров към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно бюджетите на областните администрации.



Четвърто. Постъпило е питане от народния представител Юрий Юнишев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не се заяждай с мен, защото и теб това те чака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, отстранявам Ви за още едно заседание. (Силен шум в блока на ДЛ.)
... относно финализиране на процедурата по покупко-продажба на имот от едноличен търговец "Валентин Златков - Валена", гр. Кюстендил.
Има за връчване писмени отговори:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Бойко Радоев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на питане от народния представител Елена Поптодорова;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Илия Масларски;
- писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от същия народен представител;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Георги Карабашев и Атанас Лозанов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на питане от народния представител Станимир Калчевски;
- още един писмен отговор за Вас, господин Михайлов, от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Ева Жечева;
‑ писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на питане от народния представител Елена Поптодорова.
От името на парламентарна група? (Обръща се към народния представител Емилия Масларова, която иска думата.) Да не е само по темата на разискванията, които бяха?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): По политиката на правителството. Ние не сме в разискванията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не, чакайте сега. Чакайте да се разберем, за да не се препираме после. Ако е по темата, по която досега разисквахме, правилникът казва, че имате право от името на парламентарна група във времето, което се определя. Ако е по друг въпрос, както имахме случаи от страна на Парламентарната група на Евролевицата, Ви давам думата. Иначе ще Ви прекъсна.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз, господин председател, считам, че темата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може да считате! Има правилник и се съобразявайте с него.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не, аз мога да считам и аз Ви моля само да ми чуете аргументите - че аз заставам на тази трибуна от името на Парламентарната група на Демократичната левица и ще коментирам политиката на правителството. Това е ли темата на приватизацията или не е; е ли основната тема в политиката на правителството приватизацията, или не е? Ако не е, господин председател, като народен представител, като заместник-председател на парламентарната група аз ще напусна парламентарната трибуна и ще направя изявлението на Парламентарната група на Демократичната левица от парламентарните кулоари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, това си е Ваше право.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Но аз считам, че все пак е редно да чуете позицията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не може да считате. Ако изявлението е политиката в областта... (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
Много Ви моля, слушайте, правилник има, работим по него. Дали ви харесва, дали не ви харесва - ние така работим тук.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не желая повече да срамим българския парламент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз не желая. Най-малко аз желая това.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: ... и да се разправяме на дребно, и да не зачитаме правата на депутатите. Затова изявлението на парламентарната група ще го направя от парламентарните кулоари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Тук постоянно към опозицията се отправят обвинения, че не спазва и не познава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз обаче, господин председател, искам да Ви попитам: по силата на кой текст от правилника Вие отстранихте госпожа Дончева за две заседания?
Чета чл. 114, ал. 1 от нашия Правилник за работата на Тридесет и осмото Народно събрание:
"Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;
2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
3. повторно е гласувал с чужда карта."
Питам Ви, господин председател, кой от тези текстове на т. 1, 2 и 3 на ал. 1 на чл. 114 е нарушила госпожа Дончева, за да я отстранявате за повече от едно заседание? И тъй като това е практика във Вашата работа, аз Ви питам: познавате ли Вие Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и не трябва ли Вие да сте този, който сега да се извини на госпожа Дончева и на Народното събрание за това, че не познава правилника и го нарушава? (Викове в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Познавам правилника. Има изричен текст: "който смущава реда в парламентарната зала". Научете го. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Има и един актуален въпрос към господин Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, от народните представители Анелия Тошкова и Панайот Ляков.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Процедура! Има процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече съм дал думата.
Имате думата, госпожо Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Уважаеми господин председател! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Колеги, моля ви! Ще свършим бързо и тогава ще вземете думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви актуален въпрос относно нарушение на приватизационен договор за "Стоманени тръби" АД - гр. Септември. Информация за нарушение получихме при обиколката ни в община Септември и от постоянните приемни с гражданите.
Предприятието е фактически спряло. Непрекъснато се освобождават работници. Разпродават се машини. Разкомплектовани са технологични линии и съоръжения и са превърнати в скрап и детайли.
Истина е, че предприятието има сериозни затруднения от много години. Хората, които работят и са работили там, знаят, че има цели месеци, в които изобщо не са ходили на работа.
Ние, разбира се, отчитаме, че този завод е част от обърканата индустриализация на страната и е неконкурентоспособен в променената пазарна среда. Но държавата като съсобственик, отварям скоба: ние имаме информация за 10 на сто собственост на държавата и всъщност добре е да чуем каква е структурата на капитала в предприятието, та държавата като съсобственик не би трябвало да наблюдава безучастно ликвидацията на "Стоманени тръби", а да изисква от мажоритарния собственик да изпълнява поетите задължения особено в инвестициите за технологично преоборудване. Смята ли Министерството на икономиката да го направи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Тошкова! Действително "Стоманени тръби" в гр. Септември е в тежко финансово състояние. Проблемите възникват през 1999 г., когато общата задлъжнялост на предприятието достига почти 8 млн. лева. Предприятието отчита загуба в размер на 4,4 млн. лева. (Силен шум от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Най-големи са задълженията към бюджета... (Силният шум продължава.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! (Панайот Ляков прави забележка на депутатите от ДЛ, които си приказват шумно и се смеят, пречейки на говорещия министър.)
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Защо не му направите забележка на него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ляков, моля Ви! Аз първо ще изгоня тези, които продължават да пречат на работата, защото на господин Ляков правя забележка за пръв път, а на тях вече съм правил три пъти забележка. Госпожо Дончева, за още едно заседание ли искате да Ви отстраня? Кой колега е застанал там с гръб? Така ли се стои в български парламент? Това вече е въпрос и на възпитание. Ако нямате домашно възпитание, наистина съжалявам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Задълженията на "Стоманени тръби" са големи и по отношение на бюджета - около 2 млн. лв., и към социалното осигуряване - около 1 млн. и 200 хил. лв. Рязко са влошени и останалите финансови резултати. В сравнение с предходната година финансовият резултат за 1998 г. е бил положителен. Предприятието е отчело печалба около 300 хил. лв.
Както знаете, дружеството е специализирано в производство на стоманени тръби, резервни части. Това са стоманените тръби, които като тръгваме към Пловдив, винаги стоят в полето отдясно.
Мажоритарният пакет от акции в размер на 59,75 на сто е придобит по линия на масовата приватизация по време на първата сесия. И тук всъщност идват проблемите, свързани със следприватизационния контрол, тъй като бъдещите собственици по линия на масовата приватизация не са могли да поемат никакви ангажименти за инвестиции и за технологично оборудване. Просто по линия на масовата приватизация няма как да се осъществява този следприватизационен контрол.
Искам да кажа също така, че първоначално по масовата приватизация са били предвидени за продажба 67 на сто. Останалата част са били предназначени за дългогодишните работници и служители при преференциални условия по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизация. Също така част от акциите са били заделени за удовлетворяване на реституционни претенции. На 16 юни 1998 г. Агенцията за приватизация е провела търг за продажбата на миноритарен пакет от акции, който е представлявал 23 на сто от капитала. На 30 юни 1998 г. е сключен договор за продажба с работническо-мениджърското дружество "Стоманени тръби 98" АД. Тогава не се поемат никакви ангажименти за извършване на инвестиции, за запазване на трудова заетост и за уреждане на задължения към кредитори на приватизираното дружество, защото предмет на сделката на Агенцията за приватизация е бил миноритарен пакет и купувачът не би могъл реално да участва в управлението на дружеството. Такава е практиката в тези случаи. Единственото условие пред купувача е да плати покупната цена.
За днес е насрочено редовно общо събрание на акционерите на "Стоманени тръби" АД. Вие споменахте, че държавата има малък пакет от акции. В момента разпределението на акциите е: 34 на сто на чуждестранна фирма, 40 на сто на "Стоманени тръби" АД, 7,85 на сто на дребни акционери, държавно участие - 17,25, и 4 бр. остатъчни акции.
Искам да кажа, че междувременно на 15 юни т.г. е сключен договор за продажба на пакет от 68 хил. бр. акции, което представлява около 6,6 на сто от капитала на дружеството между Агенцията за приватизация и работническо-мениджърското дружество. В същия ден купувачът е превел сумата от 101 хил. лв., която представлява 10 на сто от цената на продадения пакет акции. Така че остатъкът от около 911 хил. лв. ще бъде платен за срок от 10 години на 9-годишни равни вноски с едногодишен гратисен период.
При това положение държавното участие вече дори не е 17,25 на сто. В момента държавата е намалила своя акционерен дял със 109 хил. 875 бр. акции, така че в момента държавата притежава 10,65 на сто от капитала на дружеството. Промяната на структурата на капитала след продажбата не е отразена в Централния депозитар, тъй като не е спазен минималният 14-дневен срок за отразяване на промени преди датата на насроченото общо събрание на акционерите. По тази причина Министерството на икономиката ще бъде представено като притежател на 17 на сто от акциите и ще гласува в съответствие с моя заповед.
За участие в събранието съм подготвил пълномощно с изрични пълномощия на представителя на държавата да гласува против освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 1999 г., тъй като, както вече казах, през този период се е обърнала тенденцията. През 1998 г. предприятието все пак е отчитало някакви печалби, а през 1999 г. то драстично влошава финансовите си резултати. Предвидено е също така съобразно притежаваните акции представителят на държавата да гласува за избирането му за член на съвета на директорите. Макар че тази стъпка бих нарекъл символична, но тя е в рамките на компетенциите ми, които ми предоставя Търговският закон.
Поради рязкото влошаване на финансовото състояние на "Стоманени тръби", днес изпратих писмо до министъра на финансите с молба Главно управление "Държавен финансов контрол" да извърши целева финансова ревизия в предприятието, която да обхване периода, когато са се проявили тези негативни тенденции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Жотев, аз мисля, че и моята колежка, и аз сме доволни от отговора, защото основните критики, които чухме при нашите срещи, са, че държавата като че ли е забравила за това предприятие, въпреки че все пак има някакъв процент и не би трябвало да й е безразлично какво става в него.
Аз съм съгласен с Вас, че голямата беда на предприятието идва от тази техника за масова приватизация, където се получава безотговорен собственик или никакъв собственик, който всъщност е мажоритарен, но не носи никаква отговорност и не е поел никакви задължения както към самото предприятие, така и към работещите в него. Мисля, че мерките, които сте предприели и за финансовата ревизия, и пълномощията, които сте дали на Вашия представител, показват, че Вие ще следите състоянието на предприятието и това, което ще се случи с него. И се надявам, че те ще имат оздравителен ефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Илия Петров към Емма Москова, министър на културата, относно статута на регионалната библиотека "Христо Ботев" - гр. Враца.

ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Ще бъда много кратък.
Уважаема госпожо министър, във връзка с това, че в Министерството на културата подготвят нормативни документи относно библиотечното обслужване, аз ще съкратя въпроса си, така както съм го задал целия, за да Ви задам съвсем директно темата. След промяната на нормативната база по отношение на библиотечното обслужване в страната ще остане ли регионалната библиотека "Христо Ботев" в град Враца като регионална за Северозападна България, което тя напълно заслужава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на културата Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Моят отговор е по-пространен, но и аз ще се опитам да го съкратя максимално поради липсата на време.
За съжаление за библиотечната система у нас няма модерна нормативна уредба, която да регламентира функциите на основните видове библиотеки, на които е възложено библиотечното обслужване на страната. Една възможност за оптимизиране предлага Законът за закрила и развитие на културата, чийто чл. 9, ал. 2 изисква да се регламентират функциите на регионалните културни институти, към които всъщност Вие отправяте Вашия въпрос. Тези регионални културни институти, не само библиотеки, следва да изпълняват изисквания, включително и държавни, поради което са със самостоятелен бюджет и смесено финансиране от общините и държавния бюджет.
Ще спомена само някои от функциите, които се възлагат на регионалните институти, включително и на библиотеките, в провеждането на държавната политика в областта на библиотечно-информационното обслужване на териториален принцип, мощни културно-информационни центрове със съвременни информационни материално-технически възможности, автоматизирани библиотечни информационни мрежи на регионално, включително и национално, равнище, координация на книговезка дейност, центрове за експертно-консултантска, координационна и квалификационна дейност, обработване на информация за библиотеките в региона, независимо от ведомствената им принадлежност, разработване и участие в развитие на програмни проекти, в това число за културна интеграция и обслужване на читатели в неравностойно положение.
Изреждам всичко това, за да се види, че за да бъдеш регионална библиотека, означава преди всичко да поемеш допълнителни задължения и натовареност, а не да бъдеш облагодетелстван.
В северозападния район на страната функционират три библиотеки с потенциал, съответно Видин, Враца и Монтана, които в последните години са се развивали с различна динамика и всяка от тях има своите основания в една или друга степен да кандидатства за този статут. Действително по-голямата по обем на фондовете е врачанската библиотека, но не можем да пренебрегнем онова, до което са достигнали и библиотеките в останалите градове, които споменах.
В този смисъл изборът в този регион, може би той е най-полемичният в цяла България в този аспект, е особено труден и въпросът ще бъде решен в продължаващото обсъждане в съвсем близко време. Тоест моментът не е категоричен.
Искам да прибавя нещо, което го има във Вашия въпрос и то е за депозитите като един плюс за съответните библиотеки. Вие сте гласували на първо четене Закона за депозитите. Този закон не се внася от Министерството на културата и според информацията, която имам, предложението за депозитни библиотеки е чувствително по-малко от предвижданото число на регионалните библиотеки. Тоест, засега според Закона за депозита зависимостта не е автоматична - получава депозит, става регионална библиотека.
Веднага искам да добавя и още нещо - че от особено значение за окончателното решение е и доказаното позитивно отношение на съответните общини към всички прилежащи културни институти като дял от националната културна политика, особено тези, които са вече на смесено финансиране, което е вид гаранция за бъдещото развитие и на регионалните библиотеки. И тук с безпокойство и изненада ще посоча, че например театърът във Враца получи крайно недостатъчна подкрепа от страна на общината си, а той е в системата на действащото смесено финансиране. И ако това се повтори и при другите културни институции, в частност библиотеките, това е тревожен за мен въпрос, на който нямам отговор. Завършвайки, бих искала да ви уверя, господин Петров, че окончателното решение ще бъде взето след прецизно съпоставяне на всички показатели, за които говорих, а не по субективни предпочитания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря, госпожо министър. Искам да напомня само две неща. Една библиотека има право на съществуване не само от гледна точка на съвременното й статукво, тя има право на съществуване от гледна точка на традицията. Искам да Ви припомня, че Софроний Врачански по време на престоя си във Враца е стигнал до идеята за напечатването на първата българска книга "Неделник", че от Враца тръгва първата дипломатическа мисия от България до Петербург.
И тъй като времето е кратко, аз приключвам с това: може би трябва да се направи компромис и да не бъдат 10, а да бъдат 11. Тоест, да влязат Видин и Враца. Нещо подобно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Две съобщения:
Комисията по опазване на околната среда и водите ще заседава на 5 юли, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 6 юли, четвъртък, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 5 юли т.г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Илия Петров
Ивалин Йосифов