Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има госпожа Анастасия Мозер. Да й е честито, желаем й всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 23 до 29 юни 1999 г.
Законопроект за ратифициране на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за достъп до обществена информация. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение за приемане на годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда през 1997 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заем с Европейската инвестиционна банка. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за ратифициране на Договора за заем за преструктуриране на сектора "Селско стопанство" - "АСАЛ 1" между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. 11, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на конвенцията по отношение на някои специализирани организации. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за избиране на заместващ член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносители - група народни представители.
Утре е първият пленарен ден за м. юли. Редът по чл. 39, ал. 7 е: Парламентарна група на Евролевицата, Народен съюз, Демократичната левица и ОНС. Има внесени две предложения, но ще бъдат докладвани утре, тъй като по нашия правилник крайният срок за предложения е днес в 18,00 часа.
По седмичната програма на основание чл. 39, ал. 3 има предложение от Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за програма.
1. Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1998 г. и по отчета за изпълнение на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г.
2. Законопроект за ратифициране на измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията.
3. Второ четене на законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
5. Парламентарен контрол.
Извън този дневен ред ще започнем с проекта за решение за избиране на заместващ член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ОССЕ.
По седмичната програма някой има ли предложение за отпадане или преместване на точки? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма, както е предложена, като се добави само проектът за решение за избиране на заместващ член на делегацията в Парламентарната асамблея на ОССЕ.
Гласували 175 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 12.
Седмичната програма е приета.

Преди да пристъпим към седмичната програма има думата заместник министър-председателят и министър на промишлеността господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, госпожи и господа народни представители, колеги министри! Заставам днес тук пред вас, защото днес е 30 юни. За критиците на нашето правителство 30 юни трябваше да бъде денят на провала на структурната реформа. За нас 30 юни е ден на отчет. Защото завършва най-тежката част от структурната реформа и то успешно. Програмата за изолация е изпълнена. 41 предприятия, които бяха воденичните камъни върху крехкия врат на българската икономика, вече са с ясна съдба. При това за всеобщо облекчение съдбите на тези предприятия нямат и няма да имат нищо общо с черните предсказания за лавина от фалити и от безработни, които помитат правителството. Някои представители на опозицията със сигурност са разочаровани. Прогнозите им, че в средата на тази година заради програмите за изолация и ликвидация икономиката ще рухне, а с нея и правителството, се провалиха. И този тежък праг на структурната реформа беше преодолян. Няма ги апокалиптичните метежи на уволнени стотици хиляди работници.
По всеобщо признание решаването на проблема с въпросните 41 предприятия беше най-болезнената част от реформата. В тази група са най-големите и най-губещи промишлени дружества: "Кремиковци", "Горубсо", заводите за тежко машиностроене в Русе и Радомир, "Видахим", ДЗУ, а също така и авиокомпания "Балкан". Във всеки от тези гиганти работят хиляди, а в някои десетки хиляди хора. И неслучайно никое правителство преди не предприе съществени действия, за да реши проблема с нарастващите загуби.
На нас се падна най-тежката задача да се справим със заплетения от други гордиев възел, като се постарахме да го разплетем, а не да го разсичаме. Така въпреки лошото им финансово-икономическо състояние, доведохме до приватизация 29 от всичките 41 предприятия от групата. 29 от най-губещите и безнадеждни предприятия имат нови собственици. Сред първите продадени бяха "Девня цимент" и "Мраз". В списъка на приватизираните вече се нареждат "Кремиковци", ДЗУ и авиокомпания "Балкан". Към тях от сега можем да добавим и "Арсенал", защото купувач със сигурност ще има. Отлагането на сделката с около месец, макар и да имахме право да я отложим чак до септември, се дължи само на желанието ни да изгладим всички технически подробности и да постигнем максимално успешна сделка. Същите причини ни караха да не бързаме да обявяваме в ликвидация авиокомпания "Балкан" или "Кремиковци", дори когато шансовете им за приватизация изглеждаха съвсем нереалистични.
Днес можем да благодарим на екипите на Агенцията за приватизация, на Министерството на финансите и на отрасловите министерства за проявената настойчивост и гъвкавост в търсенето на инвеститори за тези дружества. Техният принос е още по-голям, като се има предвид, че приключихме най-тежката част от структурната реформа в особено трудна обстановка. Въпреки изключително неблагоприятната международна стопанска конюнктура и тежката политическа криза в Косово през най-напрегнатите за региона месеци в България се намери политическа воля и експертна компетентност за успешните приватизационни сделки за едни от най-големите и важни, а същевременно най-главоболни български предприятия.

Има нов собственик на "Балкан" и така ликвидирахме не авиокомпанията, а опасността България да остане без национален въздушен превозвач. Разочаровани бяха и онези, които стискаха палци да се провали приватизацията на "Кремиковци". Тук искам да обърна внимание, никога не сравнявайте сделките за "Плама" и "Кремиковци", както някои обичат да правят. През 1996 г. правителството на Виденов в рамките на 3-4 месеца вкара "Плама" в списъка за ликвидация, после тайно организира светкавичната й приватизация и накрая я подари на "Евроенерджи холдинг". Колкото до "Кремиковци", цяла България беше свидетел при пълна прозрачност на това колко много усилия и време отне намирането на купувач и финализирането на сделката.
За някои от предприятията в изолационния списък се намериха външни инвеститори като унгарския "Видеотон", който влезе в ДЗУ - Стара Загора, германци взеха Русенската корабостроителница, французи и испанци - Девненския циментов завод. За други, като "Бета" - Червен бряг, "Горубсо" - Кърджали и ОМЗ работническо-мениджърски дружества поеха собствеността и отговорността да ги изправят напълно на крака. Останалите 11 проблемни дружества от всички 41 бяха обявени в ликвидация или несъстоятелност, както повеляват законите. Въпреки това за повечето от тях също има добро бъдеще. Две предприятия са в процедура по несъстоятелност. Едното от тях - ЗММ - София, всъщност също вече се приватизира. Акциите му са прехвърлени на купувач, който е приел да изпълнява одобрената от съда оздравителна програма.
В ликвидация са 9 фирми, като за повечето от тях процедурата по ликвидация с почти пълна сигурност ще премине в приватизация. Очакваме сделки за "Видахим", "Чавдар" - Ботевград, "Екоел", дружествата "Горубсо" в Мадан, Рудозем и Златоград се продават като цели предприятия на дружества, създадени от миньорите, работещи в тях, подкрепени от външни инвеститори. "Агрополихим" - Девня, също ще намери своя нов собственик и ще продължи да работи.
Изброявам изчерпателно всички тези данни, за да стане съвсем ясно колко много работа имаше за свършване, с какво предизвикателство се справиха ангажираните в този процес. И тук искам да подчертая двата основни резултата от усилията да спасим колкото може повече предприятия от спиране на машини и слагане на катинари - социалния и икономическия.
Първо, безработицата като следствие на структурната реформа не достигна чудовищните размери, които критично настроени "експерти" и политици прогнозираха. А съвсем доскоро недоброжелатели, някои от тях присъстват и в тази зала, продължаваха да вещаят надигане на армия от 200 хил. до 1 млн. съкратени работници и вълни от всенародно недоволство. Каква е действителността?
Както вече посочих, 11 дружества са в процедура на ликвидация или несъстоятелност. Техният персонал е общо 14 300 души. От тях до днес, 30 юни, съкратените са 7500. Всички те имат право да получат обезщетение в размер на 1 плюс 1 млн. лв. След тази дата се очаква да бъдат освободени още 5600 души. Или общо броят на съкратените ще бъде около 13 100. За съжаление тези 13 хил. българи са неизбежният суров данък, който трябва да платим за индустриалната мегаломания от времето на социализма, последвалото я разграбване на предприятията и нежеланието на предишните правителства да облекат обещанията за структурна реформа в действие. Трябва да отбележа, че хората показват огромно разбиране и не се поддават на политиканстващи и псевдосиндикални подстрекателства.
Въпреки че противниците на структурната реформа през последните години не спряха да размахват плашила, лошите митове един по един рухват. Приватизацията не доведе до ограбване на предприятията, нито до взрив от безработни. Напротив, престана прехвърлянето на проблеми от болната на здравата глава. В немалко предприятия, смятани за безнадеждни, новите собственици намериха и развиха здравото, а в много фирми успешното производство и реализация доведоха до разкриване на нови работни места. Ликвидацията и несъстоятелността не загробиха българската икономика, а се наложи като другите лица на приватизацията и сигурен начин за оздравяване на неефективни предприятия.
Правителството винаги се е ръководило от разбирането, че не е негова работа да превръща търговските дружества в клонове на "Социални грижи" и да пази кухи работни места, а че работата му е да създава благоприятна среда за развитие на бизнеса. Това е правилният начин да се намери работа за всеки - и за предприемача, и за производителя, и за служителя, и за работника. Затова ще продължим да насърчаваме закриването на неефективни мощности в тромавите държавни предприятия и да поощряваме разкриването на модерни и гъвкави частни производства.
През май 1999 г. закритите работни места са нараснали с 35 хил. в сравнение с май 1998 г. В същото време обаче от началото на годината броят на постъпилите на работа се увеличава всеки месец. Само през май заетите са се увеличили с 2215 души, а от началото на годината на нова работа са постъпили 90 хил. души. Тези числа са най-сигурен белег за оздравяването на икономиката. Те показват нарастващата роля и мястото на частния сектор в България.
През 1998 г. са създадени над 100 хил. нови работни места в частния сектор. 65 на сто от брутния вътрешен продукт вече се произвежда в частния сектор. Закриването на неефективните държавни предприятия върви редом с отварянето, разрастването и множенето на гъвкави частни фирми. Увеличават се кредитите, това значи и доверието към частния сектор. През 1998 г. са били предоставени повече заеми на частни предприятия отколкото през 1997 г. Неслучайно цитирам тези данни, те доказват правилността на политиката, която не се опитва да тушира негативните следствия, а решително изкоренява причините за проблемите като изтегля държавата от икономиката и дава свобода на частния собственик.
Същевременно е ясно, че в тази ситуация държавата не може да заема свръхлиберална позиция и да остави всичко на естественото развитие на пазарните отношения. Необходима е активна позиция за осигуряване на заетост. Досега са стартирани 48 проекта на Социалното министерство за алтернативна заетост. Водят се преговори с няколко мощни чуждестранни финансови институции за финансиране на наши проекти. Много оптимистични разговори имаме с Американската агенция за икономическо развитие. Брюксел ще финансира два проекта за 13 млн. екю. Това са програми за заетост в района на Перник, Родопите, Бургас. Напредва работата по проекта "Красива България-2". Оттам ще бъдат финансирани програми в 11 града. Скоро ще заработи и големият социално-инвестиционен фонд, който ще стане основният инструмент на правителството за финансиране на програми за заетост през следващата година. Инвестиционната програма на правителството с инфраструктурните проекти, които предвижда тя в цялата страна, ще осигури допълнителна заетост на още хиляди хора.
Тук искам специално да опровергая още един негативен рефрен - приватизацията, която не вървяла. По данни на Агенцията за приватизация Програмата за приватизация на 1999 г. ще бъде преизпълнена, въпреки неблагоприятните икономически фактори. Само от началото на годината досега са сключени 452 сделки. Финансовият резултат от тях е около 1,5 трилиона лева. Вече са раздържавени над 40 на сто от всички държавни активи, а ако отчитаме само тези, които подлежат на приватизация, процентът отдавна е над 50 на сто. Както е известно, 35 на сто от държавните активи засега изобщо не подлежат на приватизация.
Въпреки кризата чуждестранните инвестиции у нас тази година се очаква да надминат 1 млрд. долара. Според прогнозите на Агенцията за чуждестранни инвестиции в страната ни ще бъдат вложени около 350 млн. долара на зелено, около 750 млн. долара от приватизацията, около 80 млн. долара на капиталовия пазар и дори и при начален старт на инвестиционната програма най-малко 20 млн. като начало, в инфраструктурни проекти. Загряването на икономиката е част от реформата. Показател за увеличените обороти е и фактът, че през 1998 г. България е усвоила два пъти повече средства от Световната банка спрямо 1997 г. и три пъти повече в сравнение с 1996 и 1995 г., взети заедно. През миналата година бяха усвоени 194 млн. долара от тази международна финансова институция.
Трудностите по преструктурирането на икономиката, разбира се, щяха да са много по-малко ако не беше кризата в Косово. По последни данни загубите на България заради конфликта се измерват със 143 млрд. лв. Пропуснатите ползи са над 13 млрд. лв. "За България последиците от войната ще продължават да се усещат докато не бъдат възстановени транспортните връзки с Европа" - призна постоянният представител на Международния валутен фонд у нас Питър Стела. Директорът на Световната банка за България и Румъния Ендрю Воркинк също отбеляза: "Войната се отрази на България по няколко начина - спад в търговията и в чуждестранните инвестиции, спад в туризма, по-големи разходи за икономиката". "Но вярвам - каза господин Воркинк - че чуждестранните инвеститори ще отчетат факта, че войната свърши и сега инвестициите в България са много навременни и подходящи, особено като се имат предвид добрите икономически резултати на страната и фактът, че тя е стабилизиращ фактор в тази част на Европа."
Най-после след толкова години лъкатушене България има доверието на международните финансови институции. Затова техните представители у нас вече поеха ангажимента, че ще покрият дефицита в платежния ни баланс, предизвикан от кризата в Косово.
На фона на трудностите сега е важно да не хленчим за помощи, а от активна позиция да лансираме разумни предложения за преодоляване на последствията от кризата. България сега е съинициатор за създаването на бъдещата Агенция за възстановяване на Балканите, която ще координира международните действия. Агенцията по следвоенно възстановяване, която предстои да бъде създадена под егидата на ООН, вероятно ще има подразделения във всяка от засегнатите страни. Правим усилия да бъде създаден регионален инвестиционен фонд, който да фокусира средствата от различните източници на финансиране.
Министерството на търговията и туризма изработва каталог на българските фирми. Той ще бъде представен на донорите, които ще финансират възстановителните действия в Косово. От Върховния комисариат на бежанците вече имаме оферти за участие на наши фирми в пет търга.
Накрая искам да се върна пак на днешната дата - 30 юни. Тя не е повод за празник, нито за отпускане. Привършването на програмата за изолация е само още един прекрачен праг, още една отворена врата към достойното европейско бъдеще на България, към възвръщането на националното ни самочувствие. Още много път има да извървим, още много врати да затворим зад себе си. Но имаме нужда от тези кратки мигове, за да погледнем назад, да видим какво е свършено и да се изпълним с увереност в силите на всички българи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя господин Александър Божков.
Има думата господин Венцеслав Димитров от името на парламентарна група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз одобрявам вашата идея, става дума на Министерския съвет, да се кажат няколко думи на кръгли дати за хода на реформата. Все пак България е парламентарна република и е хубаво тези неща да се обсъждат точно вътре в парламента. Използвам възможността от името на парламентарната група в тези минути, които ни ги дават, да изкажем и нашето отношение към реформата.
Естествено, ние сме далеч от оптимистичния тон на господин Божков и другите господа от правителството, когато говорят за реформата. Между другото, бих посъветвал и те да са малко по-критични към своята дейност. Все пак вземете вестниците, за да видите, че така или иначе, доверието към правителството спада. Значи то не си върши работата, както трябва. И когато само хвалите това, което сте направили, изглежда си заравяте главата в пясъка за съществените проблеми пред нашата държава. Така че предполагам, че няма да се сърдите, когато ние, като парламентарна група, като политическа сила, която не участва в изпълнителната власт, сме по-критични към това, което трябва да правите, към това, което сте на правили, и особено към това, което трябва да правите за в бъдеще.
Докъде сме стигнали? Аз бих казал, че сме стигнали, има една българска приказка "до под кривата круша".
Доколкото знам, министър-председателят казваше, че на 1 юли реформата ще бъде завършена. Всичките неща ще бъдат завършени и това, което е, това ще продължава. Тежко ни наистина, ако реформата е завършена дотук.
На практика пътят, който правителството следваше в изминалите малко повече от две години, не се различава съществено, разбира се, с едно голямо изключение - финансовата стабилизация, от това, което вършеше правителство на Жан Виденов - Димитър Костов.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Е-е-е!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Финансовата стабилизация не можа, господин Агов, да се използва за вкарване на страната в устойчивата траектория на растежа, а това можеше да стане. Сега сме свидетели, въпреки оптимизма на господин Божков, на стагнация, на депресия - депресивно развитие. Потреблението намалява, износът намалява, производството намалява. Този растеж, който се отчита, проверете статистиката, се оказва, че не е за сметка на някакво производство, а за сметка на някакви статистически корективи вътре в брутния продукт.
Тук господин Божков каза, че 65 на сто от брутния продукт се произвеждал в частния сектор, според отчета на статистиката. Но аз винаги ще напомням това на всички, които сочат такива цифри, че в тези 65 на сто 25 на сто са кухи. Това не е пазарен сектор в брутния продукт. Петнадесет на сто - това е така наречената условна рента, хората, които живеят в собствените си жилища, уж създавали продукт, и 10 на сто - това е собственото непазарно производство - общо 25 на сто, не искам да казвам, по едно телевизионно популярно предаване показаха как някои произвеждат брутен продукт - и остават 40 на сто за частния сектор. И все пак, въпреки всичко държавният сектор е по-голям от частния при неговата крайна неефективност.
Децентрализират се основни дейности. И това не е лошо. Но държавните монополи, за съжаление, които излизат изпод шапката на държавния бюджет, увеличават цените на фона на стагниращо производство, на фона на намаляващо потребление. И това е така с електроенергията, така е с телефоните, така е с топлоенергията, така е с горивата.
Също част от социалните дейности се децентрализират, което по своята същност също не е лошо. За съжаление обаче, централизираната част от брутния продукт чрез държавния бюджет не намалява, а се увеличава. И това е трагичното. Това показва една засилваща се роля на държавата, което съответства на едно отминало разбиране за ролята на държавата. (Неразбираема реплика от народния представител Асен Агов.)
Нараства, господин Агов, нараства бюджетната тежест, нараства и данъчната тежест. Много пъти съм изнасял тези цифри. Мога пак да ги изнеса, но не искам да се връщам, за да се спра на по-основното.
Силна държава, слаба икономика, за съжаление.
Приватизацията. Господин Божков се отчете, че била кой знае колко успешна. Коя част от приватизацията е успешна, господин Божков? Приватизацията на големите предприятия? - Пълен провал. Когато можехте да вземете пари, не взехте. Сега почти не взимате.
Масовата приватизация. Вярно, че никой не говори за масовата приватизация, но тя някак си съществува покрай нас. Някакви бонове хвърчат насам-натам. Пълен провал е и тя.
Господин Йордан Цонев хвали РМД-тата. Ама това ли е приватизацията, която ни трябва на нас? Това ли ще създаде работни места? Те ли ще вземат кредити? Ще вземат кредити, само ако хора като Вас ходят по банките и искат пари, и притискат шефовете на банките да дават пари. Добре, ама не всички могат. Не всички РМД-та могат да се уредят с покровител като Вас. (Неразбираема реплика от народния представител Йордан Цонев.)
За съжаление, най-голямата трагедия се случи с частния сектор. Бизнесът търси закрила в изпълнителната власт - било централна, било по места. Бизнесът, за съжаление вече, вместо да защитава своите собствени интереси, той търси закрила, за да се закачи по някакъв начин за властта. И това не е нормален бизнес. И държавата, в лицето и на изпълнителната власт, и на управляващата политическа сила, започва да казва не само на държавните предприятия, за съжаление, а и на частните кой да върши бизнес, кой да прави износ и т.н. Ето това е една изкривена частна икономика, изкривена пазарна икономика и един олигархичен тип на поведение на управляващата коалиция.
Затова ние сме против. Затова ние, още когато влязохме в този парламент, казахме, че сме против еднопартийното управление, защото каквото и да правите, то обективно води към налагането на този олигархичен тип на поведение, независимо от това кой от двуполюсния модел управлява. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
Свободната инициатива е подтисната. Корупцията взима невиждани размери. Тук не знаят кой е корумпиран. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колко пъти давам примери на господин министър-председателя. Вносните цигари - кой плаща акциз? Ами проверете в Министерството на финансите и ще видите, че максимум един процент плащат и то не става дума само за акциз. Става дума и за мита, и за ДДС-та и т.н.
Спирта - кой плаща? Проверете и това. Ами кафето, колко пъти повдигам този въпрос? На вашите министри и на вашите съветници вярно, че им пускате гювеч, но няма ли кой да тропне по масата и да каже: "Ами това са доста пари! 20-30 милиона долара най-малко.
Ние сме против желанието на изпълнителната власт да подчини всичко, включително, както виждам напоследък се намесва и в съдебната власт.
Борбата с престъпността за съжаление си остана на равнището на комарите. Мисля, че днешната дата е добър повод всички в този парламент, особено управляващото мнозинство и правителството, да се огледат критично назад и да видят, все пак са на средата на мандата си, че няма изгледи ситуацията да се промени. Нека останалата част от мандата да го изкарат по-критично към себе си и да се съобразяват с интересите на икономиката, и с интересите на това, към което сме тръгнали - искаме да направим една силна икономика, почиваща върху частния сектор, която да е конкурентоспособна на международния пазар. Защото иначе всички ще бъдем загубени, не само правителството, не само парламентарното мнозинство, а цялата българска държава, и целият парламент, и цялата политическа класа, и българският народ, децата ще започнат, както вече толкова години правят, да си търсят препитание на Запад и утре няма нас да има кой да ни храни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Георги Пирински има думата от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа! 30 юни ни се представя като почти историческа дата, на която да отчетем нашите успехи. Този подход е известен и познат, само че той не води до добри резултати. Темата, която ни представи господин Божков тази сутрин, е наистина най-важната - как се преструктурира нашата икономика и каква перспектива се разкрива пред нас. Не случайно и господин министър-председателят е в залата тази сутрин. Целият въпрос е, че отново не се търси сериозна дискусия в парламента, защото такава не беше насрочена, а се цели да се произнесат няколко тържествени речи, да се назове една серия от цифри, но проблемите отново да останат извън тази зала.
Какви са проблемите? Първият проблем е, че българската икономика продължава да задлъжнява и към външния свят, а и държавата продължава да трупа негативи от увеличаващите се дългове на фирмите.
Уважаеми дами и господа, може да има перспектива за нашата икономика и за нашето общество, ако ние съумеем да станем конкурентоспособни, да започнем да увеличаваме нашия износ, който да повлече растеж на икономиката, и наистина да започнат да се създават работни места, да се създава икономическа динамика, да се разкриват нови фирми.
Какви са фактите? За първите три-четири месеца на тази година промишленият износ е спаднал с цели 25 на сто, спрямо същия период на миналата година. Миналата 1998 г. износът спадна с над 10-15 на сто. До какво води това? До сериозно увеличаване на текущия дефицит по текущата сметка. Тази година за първите три-четири месеца той вече е 350 млн. долара - със 140 повече, отколкото миналата година за същия период. Имайте предвид, че една такава тенденция обрича България на нови и нови заеми, на нарастваща зависимост, на абсолютно безперспективно развитие. (Реплики от Демократичната левица.) Уважаемите господа министри имат по-важна работа, аз не говоря на тях, обръщам се към вас, защото отговорността е наша обща с вас от всички страни на пленарната зала - и за действията на правителството, но и за нашата собствена позиция.
Какво означава тази приватизация, която ни представи господин Божков? Паническа разпродажба. Нищо друго. След като повече от година, две години правителството демонстрира пълната си неспособност да проведе сериозни преговори със стратегически инвеститори, да построи тактика на приватизацията, която да извлече възможно най-благоприятната цена, сега, за да се отчетем пред Международния валутен фонд до 30 юни, че сме изпълнили програмата, ние се втурнахме за месец-два де на когото можем да намерим да продадем, независимо на каква цена и какви условия, основните обекти. И да застанем днес тук и да твърдим, че това е един изключителен успех е абсолютно заравяне на главата в пясъка.
Твърди се, че е имало злонамерени наблюдатели, които са вещаеели крах, вещаели са възможно най-лоши резултати със зла умисъл. Категорично отхвърлям това обвинение. Спомнете си, че преди две години ние подкрепихме въвеждането на валутния борд, като тежка, но неизбежна мярка за стабилизиране на икономиката. Спомнете си, че преди година, когато се преговаряше за тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, ние написахме писмо до господин Иван Костов, с което предложихме заедно да изготвим позицията на България, когато правителството тръгне да преговаря с фонда, да има една обща позиция на българския парламент зад себе си. Беше ни отговорено с познатото високомерие: гледайте си работата. Когато вие управлявахте, показахте какво можете.
Искам да кажа следното. Ако ние се зацикляме все с това: а вие какво направихте, а вие, когато бяхте, и т. н., ние няма да направим нито една крачка напред. Ние трябва да разберем, че светът няма да чака нас ние да си изясняваме отношенията, ние тук да се надприказваме и да се убеждаваме кой крив, кой прав, защото той върви много бързо напред. И една страна има бъдеще само ако всички осъзнават преди всичко нейния национален интерес и след това своите партийни и лични интереси.
Ето защо днешната презентация на господин Божков нито с една крачка не ни приближава до една отговорна, сериозна национална позиция - такава, каквато ние ще продължим да отстояваме, защото сме убедени, че само ако има национално единство по тези въпроси, България ще може да върви напред.
И завършвам със следното. Скоро ще има избори. Ние и вчера в тази зала дискутирахме надълго и нашироко за бюлетини, за прагове и т. н. Но, уважаеми дами и господа, нека погледнем хората, които гласуват с краката си. Вие обръщали ли сте внимание колко десетки и стотици хора продължават да се редят пред посолствата на основните западни държави, желаейки да търсят бъдещето си извън България? И за това ли е виновно социалистическото управление? Вие две години сте отговорни за хода на нещата в България. И след две години тази картина трябва да накара всички ни дълбоко да се замислим.
В тази зала през тези две години имаше един-два случая, когато вие се съгласихте да търсим заедно обща позиция. И това, госпожо Михайлова, беше въпросът с енергийната стратегия. Тогава и Вие, и господин Бакърджиев, седнахте и сериозно разговаряхте с нас коя е възможната обща позиция, с която да излезем пред света. И както се видя, правителството излезе със сериозна и силна позиция.
Ние отново повтаряме: готови сме на такъв тип разговори, готови сме на такъв тип отношение, но засега министър-председателят и цялото правителство упорито отказват да работят по този начин. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Александър Томов има думата от името на парламентарна група.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, уважаеми господин председател! Преди всичко си задавам въпроса каква е целта на това заседание. Говорят двама официални представители на парламентарни групи, демонстративно или не - министрите и министър-председателя си говорят, смеят се.
Преди малко се запитах и попитах: имаше ли обявяване на днешното заседание? Вчера не беше ясно, че ще има такава среща. Нещо повече. Преди малко радиото даде изказването на Божков и спря. Казало е, че е по решение на Народното събрание. Тоест, вие искате да чуете само себе си. Отново повтарям, че вие нямате нужда и не желаете да чуете нищо. И точно това високомерие, нетипично за нито една или за болшинството от европейските държави, може да ви изяде главата. Защото не може да няма уважение към инакомислещите, към дискусиите. Не може да няма уважение към това, което се нарича дискусия в един парламент. И днес това е направено, за да няма дискусия, да се дадат тези 10 минути, които ни се полагат по правилник и нещата да приключат. А какво в действителност се е случило? Преди няколко месеца министър-председателят официално обяви, цитирам: "До 30 юни ние завършваме реформата". Това го каза министър-председателят на България, това не го казва експерт, журналист. Това са думи, които звучат, отекват. Ехото на неговия глас се чува в цяла България. И аз говоря съвършено сериозно. Завършила ли е реформата, господин министър-председател, днес?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не, не е завършила.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз мисля, че да се каже такова нещо е смешно, несериозно и затова има и факти. Никаква реформа не е завършила. Ако днес е завършила реформата, това на практика означава, че вие трябва да престанете да работите. Целта беше да се обяви на 30-и, че е завършило всичко, а след това да се извърши деноминацията, която да го обяви. Но аз мисля, че близките месеци ще опровергаят тези твърдения категорично. Защото нито структурната реформа е завършила, нито стабилността на лева е окончателна, нито деноминацията ще ни доведе до нова стабилност на лева.
Ето ви само един факт. Преди малко министър Божков даде тук може би 20 или 30 цифри, добре подбрани, както едно време се подбираха цифрите. Петилетката е изпълнена предсрочно! А от списъка само на "Група Б" за изолация от 48 предприятия, които са в списъка, който поне ние имаме сега в последно време, 26 са или в ликвидация, или в несъстоятелност, или по формулата "подготвя се сделка". Само 22 - и списъкът беше публикуван тези дни в печата - са приватизирани или се е извършила сделка. Всичко останало е по възможните три категории, съгласно списъка на Министерство на финансите.
И аз задавам тогава въпроса: какво е направено с тези предприятия, които бяха в изолация. Какво е свършено? Всичко ли е свършено? Или, както казаха преди мен колегите, по спешност беше направен един отчет, за да се каже: приключихме.
Второ, въпросът за приватизацията. Близо три четвърти от сделките са дадени на РМД, но една голяма част от тези РМД са вече в състояние на фалит, или пред фалит, защото нямаха пари. Разликата между приватизацията чрез РМД в Германия, която ние много подкрепяхме тук като принцип, и това, което вие правите, е, че там те се раздадоха на състоятелни РМД, на хора, които имаха способността да ги възстановят, които бяха създали тези предприятия. Разликата между Кол и Костов е тази, че Кол даде тези предприятия на способни хора, а Костов ги даде на братовчеди. Това е разликата. Три четвърти от тези сделки, които сте свършили, са на РМД и от тях повече от половината са зле.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това не е вярно.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Никой не може да каже. Как няма да е вярно, господин Костов. След няколко месеца ще трябва да кажете. Аз мога да Ви дам конкретни примери, за да видите РМД, които са поели тези предприятия. Изнасят машини, опитват се да оцелеят чрез продажба и чрез унищожаване на производства. И Вие го знаете. Ако това не е така, тогава Вие трябваше да имате оживление и частна собственост. Ако те са стабилни и има нормален банков оборот, трябва да получите оживление.
Следващият въпрос. Ваша централна програмна позиция беше да доведете много стратегически инвеститори. И аз Ви питам: кой е този стратегически инвеститор, който е дошъл в България при Вашето управление? Ама имало война в Косово. Е, ами допреди три месеца нямаше. Вие две години управлявате. Кой е този стратегически инвеститор, който Вие сте довели? Кой е този голям, в първите 100 компании по Фочър? Кои са тези големи, крупни фирми, които сте довели? И причината не е във войната в Косово. Тя е сега, от три месеца, а причината е в невероятната бюрокрация и корупция, която съществува. И Вие знаете колко много от тях избягаха, не дойдоха или бяха тука само като наблюдатели. Направете един самокритичен анализ. Ако Божков беше казал: тук имаше проблеми, вероятно щяхме да кажем: да, виждат се проблемите. Но при тази хвалебствена и самохвалебствена реч какво може повече да се каже? Има няколко стратегически инвеститори в България, които дойдоха преди Вас. Но в момента, от две години, стратегически инвеститори - големи, от големите компании на света, които мъкнат технологиите и икономиката на света - фактически няма. Ето, вземете БТК. Знаем кои са гигантите на телекомуникациите в света. Вземете дори "Нефтохим". Знаем кои са големите титани на нефтената промишленост в света. Той е по-специфичен. Вземете въпросите, свързани с нашата металургична промишленост или с химическата ни промишленост. И това е въпрос, който е принципен, той е свързан с геополитика, свързан е със самата стратегия как да вдигнем страната и да я изведем напред.
Следващият въпрос. Аз трябва да ви кажа и Ви моля да обърнете внимание на това - не се излъчва в момента тази реч, за да търся пропаганда, няма и да бъде отразена. Но не е това важното.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Това е големият ти проблем.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Големият проблем, господин Божков е, че Вие или нищо не виждате, или се правите, че не виждате. Но и в двата случая е лошо.
Ето, вземете това, което е най-опасното за икономиката. Господин Димитров го каза по един начин, аз ще го кажа по друг. В нашата икономика продължава да действа страшен вътрешен монополизъм. Първо, монополизъм на държавата, който се проявява навсякъде. Този монополизъм ограничава. Тези дни един немалък чужд инвеститор ми каза: не познавам друга страна като България с толкова голяма бюрокрация. И това се вижда на всяка крачка. Това е въплътено в механизма на лицензиите, който Вие направихте - най-големият през 90-те години. Но има и друг монополизъм, който е също така опасен. Вземете монополизма на "Булгаргаз". Колко предприятия загинаха заради ненормално високите цени на "Булгаргаз"? Миналата година се отчете, че "Булгаргаз" свалял цените заради сделката с Русия. Пълни глупости и лъжи. Световните цени на газа паднаха. Не може да се продава в международен план нещо, по-евтино, отколкото се продава вътре в България, когато става дума за вносен продукт. Ама там имало една цена за потребителя, друга цена за производителя. Това няма никакво значение. Производителят се конкурира навсякъде при еднакви условия. Най-малко четири големи предприятия умряха и станаха неефективни поради монополно високите цени на "Булгаргаз". Това е монополизъм. За каква реформа може да се говори, докато това съществува? Цените могат да бъдат в най-добрия случай международните. И няма никакво значение, че имало различна структурна основа на тези цени, когато вие го купувате по-евтино и го продавате по-скъпо, а съответно редица други неща се вършат от тези пари на "Булгаргаз".
Следващият въпрос. В момента има неразплатени сметки, буквално фалити практически на всички общини, с изключение на 20 - 25. Над 400 млрд. лв. в момента са текущите пасиви на общините. Вие ще кажете, че причините са в тях. Ами и "сини" общини са в това положение. И Пловдив е в това положение, и Стара Загора е в това положение. И проблемът не е в това, че те не могат да си получат приходите, защото при рухване на индустрията е естествено, че няма откъде да си вземат приходите. А проблемът е в друго - че вие създадохте невероятен механизъм за изсмукване на парите горе. По шест кожи се свалят в момента, за да се оправи бюджетът. Само че това убива долу нещата. Как може да има 400 млрд. лв. текущ пасив? Фондът знае ли го това? Трябва да Ви кажа, че тези дни ще го научи, ако не го знае. (Неразбираема реплика на министър-председателя.)
Разбира се, господин премиер, разбира се. И други ще го кажат.
Е, добре. Искам да ви кажа, ето, виждате в момента, твърдя, няма реакция в света на премиер по този начин. Най-малкото може да стане да опровергае. Няма, няма! (Ръкопляскания и реплики в опозицията.)
Впрочем има официален документ, който може би вие не сте прочели...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Не се прочели и този документ е на Асоциацията на кметовете. Аз мисля, че се налага, уважаеми господа народни представители, да обсъдим текущо въпроса за състоянието на общинските финанси преди изборите, за да бъдем наясно какви избори правим и за какво ги правим. И вероятно в парламента ще се наложи да обсъдим през м. юли този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Завършвам, господин председателю, с последния въпрос. Този монополизъм, който е едновременно и държавен, и на държавни фирми, и на подставени фирми, създава неравноправни пазарни условия. Колкото и да е парадоксално след тази реформа пазарът в България е най-деформираният, който поне може да съществува за страна, претендираща да бъде част от Европа. Това още не е пазар. То е пазар, подчинен на монополи - монополът на държавата и монополът на избрани от нея фирми. Аз мисля, че реформата тепърва ще продължи и дебатите по нея също. Така че 30 юни не е дата, както каза министър Божков за празник. Това беше единственото сериозно и вярно изречение в неговата реч. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова от името на парламентарна група.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Взимам думата от името на парламентарната група, защото струва ми се, че мога да отговоря на част от въпросите, които бяха повдигнати, или поне да изясним какъв е дебатът, който в момента се води в пленарна зала. Чух от страна на опозицията думи, че едва ли не говорим за историческа дата. Може би на тях така им се струва - че е историческа дата.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Вашият министър го каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз го чух от вас, господа от опозицията.
Днес, ако застана пред нас вицепремиерът да говори по тази тема, причината е, защото наистина смятам, че в една парламентарна република е нормално, когато се дават едни заявки и когато настъпва една дата, да бъде правено нещо като отчет или по-скоро информация, за да се получи яснота какво е свършено дотук и какво предстои.
Казвам всичко това, защото смятам, че трябва да има яснота относно това, за което говорим днес. Чух от страна на опозицията изявления, които са свързани въобще с реформата във всички области на живота. Аз искам да напомня, че когато говорихме за заявките си за първото полугодие, и това стана официално на пленарно заседание на Народното събрание на 13 януари 1999 г., тогава беше казано какво предвиждаме съвместно - правителството и парламентарното мнозинство, като законодателни възможности до края на 31 юли, като закони, които да подсигурят части от реформата, защото реформата не е нещо, което става изведнъж за два, пет или шест месеца и приключва. Реформата се извършва на етапи, различни етапи и те са и законодателни, и осъществявани от изпълнителната власт.
На това заседание - на 13 януари, да, тогава беше дадена тази заявка, че до края на м. юни ще приключи най-тежката част от структурната реформа. Това са точно думите, които са казани в пленарна зала, това е заявката, която е направена. И тук, от тази трибуна, в момента да се твърди друго и да се изопачават нещата - че въобще заявката за реформата е била, че на 30 юни ще приключи, е просто неистина, която от опозицията се опитват да раздухват в пространството. Това не е вярно! Просто сега приключва най-тежката част от структурната реформа. Най-тежката част - тази, която правителството преди това, правителството на Жан Виденов не посмя дори да започне. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Преди малко господин Пирински попита дали някой ще поеме отговорност за управлението си. Да, господин Пирински, винаги сме го казвали от трибуната на парламента, а и не само от нея. Да, ние носим отговорност за това, което правим, за разлика от вас, които не поехте отговорност за своето управление дори за един ден. Дори за един ден вие не поехте отговорност! И до ден-днешен не искате да поемете отговорност за това, което вие сте правили по времето, когато сте управлявали. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Говорихте за това, че трябва да има конкуренция, че трябва предприятията ни да станат конкурентоспособни, че трябва икономиката ни да стане конкурентоспособна. Да, разбира се, и аз не вярвам някой в тази зала, а и в страната да смята нещо различно. Практически всички говорим за това - да, да станат нашите предприятия, нашата икономика конкурентоспособна. Въпросът е кой как вижда нещата. (Реплика от блока на опозицията.) Точно така! И ние виждаме нещата така: че трябва губещите предприятия да станат печеливши, ако могат. Ако не могат, ще се закрият. Защото конкуренция означава да се бориш на пазара, означава да можеш да даваш конкурентоспособна стока, означава, когато отиваш да търсиш нещо да купуваш, да има еднакви показатели. Това означава конкуренция! А не означава да дотираш губещи предприятия. И това е част от структурната реформа - най-тежката, която трябваше да премине.
И тук наистина може би се различаваме от вас и съвсем нормално е да идват критики от опозицията. Най-нормалното нещо е, защото просто ние мислим по различен начин. Мислим по различен начин! Едни смятат, че държавата трябва да се меси във всичко, други смятат, че не трябва. И това е разликата в политическите виждания как се управлява икономика и как се управлява държава. Ние сме за това да има пазарна икономика, разбира се, със социални елементи.
И ако нямаше тези тежки катаклизми, в този тежък етап, в който беше извършена структурната реформа, то е затова, защото ние се опитахме да приложим точно центристка политика, точно да отговорим на Декларацията за национално съгласие, където по предложение на опозицията беше приета точка, аз искам да ви я напомня, "справедливо разпределение на социалните тежести на реформата".
Именно затова ние приложихме тази част от реформата по начин, който да не доведе до най-тежките сътресения, да не се стигне до тези прогнози, които идваха от вас, от опозицията - че хиляди, хиляди, стотици хиляди хора ще излязат на улицата. Това не се случи. Мрачната ви прогноза не се случи, точно затова, защото ние правим стъпките по начин, по който смятаме, че ще разпределим по-добре социалните тежести, които има. Такива тежести има и никой от нас няма да се опитва да ги скрива. (Шум и реплики в блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трудна е реформата, трудна е реформата и именно затова вие не я правихте. Именно затова не я правихте! (Реплика на Георги Божинов от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Божинов, мисля, че говорим за сериозни неща. (Силен шум и възгласи: "Е-е-е" в блока на опозицията.) Абсолютно! И мисля, че с това, което правим - и в залата, и което говорим, се опитваме да решим проблемите на българските граждани.
А когато вие искате да се заяждате, това е ваше право, но преди малко чух господин Пирински, че каза, че иска да правим заедно националноотговорна политика. Чудесно! Чудесно! И всеки път, когато сме ви търсели, сме срещали в повечето случаи, особено в последно време, отказ. Да, чудесно е, ако може трудните неща да ги решаваме заедно. Да, чудесно би било, ако вие поемете част от отговорността за трудностите, а не безпринципно да критикувате. Да, чудесно би било, ако днес кажете: да, направихте тази трудна крачка и оттук нататък ни предстоят трудни неща; да, разбира се, че ще ви критикуваме. Но критикувайте ни така, че да давате идеи, критикувайте ни така, че да ни давате идеи за по-доброто развитие на страната. Критикувайте ни така, че всички тези оферти, за които говорите, да достигат до хората, които решават проблемите. Да, критикувайте ни така, че да не правите лош образа на България. Защото вашата критика до този момент е такава, че само се опитвате да създадете възможно по-лош образ на България, от което не печели абсолютно никой. Не печели абсолютно никой, защото пак заедно ще трябва да направим всички неща. Просто живеем в България. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
Живеем в България всички заедно и трябва да се държим като националноотговорни политически сили. (Ръкопляскания.) Моето обръщение днес към вас е в тази посока. Минахте най-тежкия етап. Разбирам, че в най-тежкия етап вие нормално бягахте от отговорност. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Идват по-леките неща.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): По-тежките. Ще закриват предприятията.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По-леките неща! По-леките, господин Димитров. Дайте, ако имате конструктивни идеи, дайте ги, защото важно е страната ни да върви напред. Ние ще го направим. Въпросът е вие дали ще имате принос в това. Мисля, че един ден хората ще ви благодарят, ако и вие малко сте помогнали, а не само управляващите да са го правили. Аз пак ще кажа, ние имаме нашата воля, ваш е изборът оттук нататък какво ще направите. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура има думата господин Георги Пирински. Дано да е наистина процедура само.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, моето процедурно обръщение към Вас е, че когато от трибуната се говорят откровени неистини, Вие сте длъжен да предупредите говорещия да не продължава.
Първата е, че ние едва ли не не сме били готови да подкрепим всяко разумно предложение на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега недейте по същество! Ако имате процедурно предложение, направете го.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Второто е, че според Вас ние едва ли не сме за това държавата да се меси във всичко.
И трето, госпожо Михайлова, ако Вие наистина искате да работим, нека да работим, а не се занимавайте с такава евтина пропаганда. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински, който никога не може да различи процедура от въпрос по същество.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Направете му забележка, че злоупотребява с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вярно е, че злоупотребява, но едва ли има полза от забележка, защото ми се струва, че той знае това.
Искам да информирам Народното събрание, че на Председателския съвет взехме решение да осигурим почивката на 50 деца от Западните покрайнини да летуват на нашето Черноморие. Тук се получи един факс от тамошните българи. Сумата е по 9 марки на ден за дете. Решението е от фонд "СБКМ" на народните представители да бъде отделена тази сума. Това ще бъдат някъде около 7 хил. марки или 7 млн. лв.
Има един проект за решение за избиране на заместващ член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Иван Милков Куртев за заместващ ръководителя на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа по смисъла на чл. 3, т. 2 от Процедурните правила на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа."
По този проект за решение някой желае ли да се изкаже?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ ((ОНС, от място): Досега имало ли е такъв? Имало ли е заместник досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е имало, сега избираме.Имало е титуляр.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 167 народни представители: за 135, против 25, въздържали се 7.
Решението е прието.

Преминаваме към първа точка от програмата:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА ЗА РАЗХОДИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 1998 Г. И ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" ЗА 1998 Г.
Моля господин Куртев да поеме ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение по отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1998 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г., внесен от председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов под № 950-06-81 от 20 май 1999 г.

На 17 юни 1999 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол проведе заседание за обсъждане на внесения от председателя на Народното събрание доклад по отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1998 г. и по отчета за изпълнеието на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г.
От името на председателя на Народното събрание докладът бе представен от господин Симеон Иванов - главен счетоводител, който изтъкна, че с чл. 5, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. на Народното събрание са утвърдени разходи и субсидии от Централния републикански бюджет в размер на 17 115 млн. лв.
В хода на изпълнението на бюджета на Народното събрание са направени следните изменения в първоначалния размер на приходите и разходите на бюджета:
1. Увеличени са собствените приходи от наеми на имущество в размер на 16 млн. лв. от отдаването под наем на залата "Св. София" в сградата на Народното събрание на пл. " Княз Ал. Батенберг" № 1.
2. Увеличена е субсидията от Централния републикански бюджет с около 421 млн. лв. във връзка с изплащането на еднократното индивидуално допълнително възнаграждение от 20 хил.лв. на служителите, наети по трудови правоотношения  с брутно трудово месечно възнаграждение до 300 хил. лв., и за увеличаване индивидуалните основни месечни възнаграждения на работещите в бюджетните организации и дейности.
С горните изменения в общия годишен план на приходите за 1998 г. се увеличава с около 437 млн. лв. и достига 17 553 млн. лв.
3. Разходите се увеличават също с 437 млн. лв. и общата им сума достига 17 553 млн. лв., колкото и сумата на приходите.
От отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание се вижда, че са постъпили приходи 17 521 млн. лв. или 31 млн. лв. по-малко от предвидените.
Извършени се разходи в размер на 15 310 млн. лв., което е с 2242 млн. лв. по-малко от предвидените в бюджета.
Бюджетът на Народното събрание за 1998 г. приключва с превишение на приходите над разходите в размер на 2 хил. 211 млн. лева. Превишението идва главно от неусвоени средства за: придобиване на дълготрайни материални активи - 772 млн. лева; заплати и социално осигуряване - 390 млн. лева; материали, горива и енергия - 148 млн. лева; командировки - 124 млн. лева; разходи за хотели, квартири, самолетни билети и други разходи, свързани с дейността на народните представители - 536 млн. лева.
По извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" са предвидени приходи от абонаменти и такси за публикации в размер на 3 хил. 305 млн. лева, а са отчетени 4 хил. 160 млн. лева. Разходите са предвидени в размер на 2 хил. 530 млн. лева, а са извършени в размер на 1999 млн. лева.
Превишението на приходите над разходите за годината е 2 хил. 160 млн. лева. С наличността в началото на годината - 679 млн. лева, наличността на 31 декември 1998 г. е 2 хил. 840 млн. лева.
По внесения проект се направиха изказвания и зададоха въпроси, свързани с бюджетната дейност в Народното събрание, като: кои са причините за реализираните икономии по бюджета; чия собственост са жилищата, получени от БОДК, обосновани ли са разходите по обзавеждане на жилищата на народните представители и големината съобразена ли е със семейното положение на лицата, които ги обитават. Да се осигури по-голяма публичност при обсъждането и след приемането на отчета за 1998 г. При задгранични пътувания с предимство да се ползват линиите на националния превозвач. Средствата за командировки в чужбина не са достатъчни. Да се разшири книжният фонд на библиотеката. Необяснимо е бюджетът да превишава с такова превишение на приходите над разходите, а да се чувства остра нужда от автомобили, съвременна размножителна техника и др.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 6, "против" - няма, "въздържали се" - 3 народни представители.
В резултат на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следното решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1998 г. и по Отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г.
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 от Бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник":
РЕШИ:
1. Приема Отчета за изпълнението на Бюджета на Народното събрание за 1998 г., приложение № 1.
2. Приема Отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г., приложение № 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги, във връзка с разглеждания отчет по изпълнение на Бюджета на Народното събрание и отчета по изпълнение на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник", предложението ми е да бъде поканен в залата главният секретар на Народното събрание господин Валентин Георгиев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ ((ОНС, от място): Поканете и главния счетоводител!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Благой Димитров в залата да бъде поканен главният секретар на Народното събрание господин Валентин Георгиев.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят господин Георгиев в залата.
Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разполагате с моя доклад за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1998 г. и за изпълнението на бюджетната сметка за "Държавен вестник".
Нямам намерение да повтарям нищо от този доклад, който е изчерпателен. Даден е по параграфи. Не мога да не отбележа, че за мен изпълнението на бюджета беше успешно, затова защото в общи линии ние покрихме всички необходими разходи. И това направихме с една икономия от 2 млрд. 242 млн. и 25 лева. В доклада е посочено откъде идват тези икономии, почти по всеки един от параграфите има направена икономия.
Успешно изпълнена е и бюджетната сметка на "Държавен вестник". И там резултатът е изключително добър, затова защото накрая се вижда, че тази бюджетна сметка към 1 януари 1999 г. разполага с налични средства в размер на 2 млрд. 839 млн. 702 лева.
На мен ми се струва, че тези икономии, които бяха направени, се дължат на положени усилия преди всичко и от служителите на Народното събрание, на които аз искам да изкажа благодарност. Дължат се на правилно управление и на приходите, и на разходите по нашия бюджет.
Запознах се с доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и със станалите разисквани. Там с основание са поставени и въпроси защо не са изразходвани икономисаните средства. Поставя се въпросът да се увеличат сумите за задгранични командировки. Досега ние сме успявали да се вместим в предвидените разходи и дори сме реализирали икономия. Аз трябва да отбележа, че смятам, че чувствителна икономия ще имаме и за тази година. Искам да посоча само един пример: Беше назначен служител, който да се занимава само с покупката на самолетни билети за задграничните командировки. Оказа се, че почти за всяко пътуване се реализира една икономия от неколкостотин до хиляда долара по простата причина, че аз задължих този служител да представя варианти на пътуването, за да може да се избере най-евтиният маршрут. Оказа се, че в много голям брой случаи, ако командировката се увеличи само с един ден, но се влезе в така наречената "уикенд тарифа", се спестяват близо 800-900 долара от един самолетен билет, нещо, което в миналото не е било правено.
На Председателски съвет беше поставен въпросът, защото това е и желанието на много народни представители, вече да започне да се мисли за преместване на Народното събрание в сградата на пл. "Батенберг". За да стане това, ще е необходим един основен ремонт на залата. Има един проект за промяна на фасадата, за премахване на издигнатата част.

Ще бъде обявен един конкурс за архитекти, за да се даде и да се избере най-добрият проект.
Има един проект във вътрешния двор да се излее бетонна плоча на височината на първия етаж, където да се построи ресторант за обслужване на Народното събрание при вече наистина добри условия, евентуално и Президентството.
Аз с благодарност ще изслушам вашите изказвания и бележки, ако има.
Не бих искал сега да се спирам на положението с мандатните жилища - то е отразено. Ако ви е направила впечатление една голяма сума, изплатена преди всичко на строителя "Главболгарстрой". Затова защото неговият блок беше в много напреднала фаза.
Почти пред завършване е строежът в Красно село, извършван от фирма "Лозенец консулт".
Не са изплащани суми на другата строителна фирма "Букар", затова защото има неизпълнени задължения от нейна страна. Оказа се, че до 1997 г. тази фирма няма редовни книжа за извършване на строителство.
Искам да отбележа, че сега се установява, че почти при завършен блок от "Лозенец консулт", и тази фирма още не е узаконила това строителство.
Бяха похарчени средства за ремонт на дадените ни по решение на Министерския съвет жилища от фонда на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. Почти всички от тях вече са заети. Те бяха и обзаведени.
Аз считам, че това не е в нарушение на нашия правилник, затова защото когато той е гласуван, е имано предвид, че Народното събрание няма да обзавежда жилища, които са взети под наем от народни представители. Всъщност става дума вече за предоставени ни за управление държавни жилища, които са държавна, публична собственост. И за да можеха да влязат в тях народните представители, те трябваше да бъдат обзаведени.
Поставян е бил въпросът дали не може да закупим още коли. Аз трябва да ви кажа, че моето лично мнение е, че колите са изключително необходими. И ако аз срещна подкрепа, ако ние не се съобразим с очевидни медийни атаки, които ще последват, готов съм да разгледаме този въпрос.
Лично аз смятам, че за да могат народните представители да изпълняват едно от своите основни задължения - да контактуват с избирателите, да се срещат с тях, Народното събрание трябва да разполага със значително по-голям автомобилен парк.
Когато се стигне до преместване на Народното събрание в сградата на пл. "Александър Батенберг", ми се струва, че трябва да се направи необходимото всеки народен представител да разполага там с кабинет. Да не бъде положението както е сега - двама народни представители да са в един кабинет. Струва ми се, че ще има достатъчно място и за служителите. Това ще спомогне наистина, така както е почти навсякъде по света, в една и съща сграда да се намира и пленарната зала, и залите, в които заседават постоянните комисии, и кабинетите на народните представители, както и служителите, с всички други неща, които са необходими за нормалната дейност на Народното събрание и на отделните народни представители, включително и с преместването там на Библиотеката на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Има думата господин Стефан Стоилов.
Господин Стоилов, хайде и Вас да Ви помоля да си сложите сакото.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Беше прието, когато сме с вратовръзки, да не ни правите забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Е, не е прието. Нищо. Просто въпрос на ...
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): С Вас не съм влизал в пререкание, господин председател, и най-малко беше удачно мен да провокирате сега на тема вратовръзки, сака, тъй като по целия свят в такова положение народните представители участват в работата на парламентите им. И дайте да не се пренатягаме на такива измислени теми, моля Ви се!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам предварително да изразя съгласие с някои от внушенията и предложенията, които направи председателят на събранието господин Соколов. Те са първо, обаче, закъснели. И второ, според мен не могат да звучат достатъчно убедително, след като преди да бъдат направени сега, бяха предприети някои стъпки, някои действия, които аз не одобрявам и предполагам, че голяма част от колегите не одобряват, а също и обществеността. По-надолу ще стане дума за тях.
Първата моя забележка. Ние ще трябва да приемем отчета за бюджета за 1998 г. Но тази дискусия все пак трябва да има някакво съдържание, а не само да се гъделичкаме с това какво е направено.
Първата моя забележка е свързана с това, че трета година в България продължава да се прилага едно фалшиво бюджетно планиране. Нещо, което не можете да срещнете в повечето от страните на Европейския континент, да не отиваме по-нататък.
Вярно е, че Америка през 1998 г. реализира един голям бюджетен излишък. Но то е свързано със специфично действащи през тази година фактори за американската икономика.
У нас трета година бюджетът приключва с големи преизпълнения. С основание в този парламент редица депутати нарекохме така съставените бюджети - бюджети с лесно изпълнима приходна част. И това се вижда. То е прозрачно като на длан. И след това с парите се разполага.
Порочно е планирането на разходи и приходи и в Народното събрание. И бих казал - във всички централни държавни структури. Отварям една скобка, не е случайно, че депутати и отляво и отдясно при гледане на годишните бюджети атакуват числата за бюджета на повечето от централните държавни администрации.
Не може да бъде нормално, колкото и наистина да има истински реализирани икономии по някои пера, да приключва бюджетът на Народното събрание в дадения случай с почти 2 млрд. 250 млн. лв. Това показва освен всичко друго, че са планирани разходите при един доста голям комфорт.
В същото време вие може ли да посочите една голяма болница в България, която да има излишък, да е реализирала стотинка икономия? Някое известно училище с името си даже извън границите на България? Или социалното осигуряване, като система? Която искате социална система вземете, до която опират милионите хора, вие няма да видите и стотна част от това, което е типична картина за бюджетното планиране, що се отнася до републиканския бюджет и бюджета, както е в случая на Народното събрание.
В тази връзка възниква такъв един въпрос: при наличието на предостатъчно средства в повече, отколкото са нужни при сегашното състояние на България, аз не говоря абстрактно, във всички системи са нужни десет пъти повече средства за покриване на разходите при едни близки до европейските стандарти, но говорим при сегашното състояние на икономиката. Ние сме все още в състояние на криза. Ние не сме тръгнали истински да излизаме от кризата.
Рационално ли се разходват средствата, предвидени по бюджета на събранието? В някои пунктове - да. И аз поздравявам тази въведена практика, за която бях чул и преди днешното изявление на председателя на събранието по отношение закупуването на самолетните билети и някои други неща, които носят определени икономии, действителни икономии.
Но оправдано ли беше например - толкова повече, че и сам председателят на събранието признава недостатъчното количество на автомобилния парк на събранието - на една парламентарна група да се падат по четири и половина машини за събота и неделя, двадесетина председатели на комисии да бъдат обзаведени с персонални коли, което означава по двама шофьори в денонощието, за да бъдат обслужвани? Че половината от тях имат и бодигардове! И ако обществеността и част от медиите непрекъснато използват, експлоатират тази тема за колите, истината трябва да бъде казана.
Възможностите за това контактуване, за което говори и председателят, на народните представители с избирателите по райони беше намалено от това зачисляване на персонални коли на председателите на комисиите. Защо трябваше в 1998-1999 г. парламентът на България при сегашната ситуация да отиде към такъв разкош, без кавички? Разбирам, нека с предимство да ползват, когато се налага, колите на гаража. Какви са тия барони? С извинение, до тоалетната с колите си пътуват. Това го виждат всички хора около парламента.
Втори момент. Недоволстваха колеги и от дясно, и от средата, и от ляво във връзка с квартирите, но по понятни съображения вие мълчахте или замълчавахте. По-голям беше ропотът от другите две части на парламента. Защо трябва да се разхищава, аз бих го нарекъл, обществен ресурс, като задължавате народните представители да ползват квартири далеч по-големи, отколкото са нормалните им нужди? Моля правилно да бъда разбран. Това е разходване на обществен ресурс!
Аз няма да навлизам в популистични интерпретации на това, че квартирите не стигат в големите градове и в частност в София и че следователно вие бихте могли да дадете една квартира от 120-140 кв. м на голямо семейство или пък да я дадете на такъв, който ще плаща висок наем - чужденец или българин.
Тези неща именно са в разрез с обявяваната философия за рационално използване на ресурсите от бюджета на парламента. Те доказват обратното - че при големите разходи липсва този рационализъм, тази грижа на добър стопанин.
Аз никога няма да се съглася - аз съм човек, който живее в София в своя собствена стандартна квартира - че не е възможно решение в тази област на квартирите. Освен това аз влизам в положението и на народните представители, чийто бюджет допълнително се утежнява от плащания за комунални разходи, които надхвърлят нормалните им човешки потребности. Е, защо трябва да мачкаме и техния бюджет допълнително? В края на краищата възниква въпросът: в името на какво? Един фалшив депутатски комфорт. Живее сам, с котка или без котка, в широката квартира.
Моля, господин председател, това е въпрос, който е изцяло във възможностите на ръководството на събранието, дълбоко съм убеден и не само аз, 90 на сто от колегите са убедени в това, което означава, че и разходите за обзавеждане и ремонт на тези квартири биха били чувствително по-малко, отколкото са направените за много по-големи, излишно големи квартири.
И веднага човек е провокиран от такива дребни факти, които говорят за една непонятна за мен философия в използване на средствата на бюджета и в търсенето на икономии. Става дума за това, че, колко са, 40 ли са работещите в гаража, които до определено време имаха възможност да носят със себе си оръжие, нещо, което беше признато именно в последните две години като необходимост, и сега в името на правене на икономия, както ми обясняват много служители на събранието, някъде по 40-50 хил. в рамките на годината, за да се икономисат два ли са, три милиона лева, тези такси не са платени и те не разполагат с оръжие.
Излишно е тук, от тази трибуна, да се доказва в сегашната обстановка на България защо е целесъобразно водачите на коли на парламента да разполагат с оръжие. Толкова повече, че за годините, откакто аз съм в това събрание, не помня случай някой от тези водачи да е злоупотребил, да е направил глупост, да е показал някакви психически отклонения, поради което е злоупотребил с оръжието си. Аз не помня такива случаи.
И накрая, има нещо смущаващо. Господин Соколов, Вие сте от доста години в Народното събрание. Аз, а предполагам и Вие, и повечето от колегите не помним случаи, когато на държавни отговорни служители, на народни представители да са правени подаръци, чувствително надскачащи оня праг, който правилникът на събранието приема като допустим. Това е едно важно направление в битката за спазване на някакви етични принципи. Това е важно направление в битката за запазване на някакъв морал, толкова повече, че Народното събрание в 1990 г. само е приело тези норми. Не е допустимо да се изнасят от тази трибуна факти за нарушаване на тази норма и да няма абсолютно никаква реакция както от страна на членове на правителството, така и от страна на членове на ръководството на парламента. Нищо конкретно не казвам, но досега не е имало и опровержение. А винаги, когато липсва опровержение, това е доказателство, че изнесените факти, които се коментират нашироко, отговарят на истината. Именно, за да бъде спазван нашият правилник и в това отношение, нещата трябва да бъдат изчистени.
Накрая, резервите у мен и у моите колеги по парламентарна група към начина, по който е изпълнен бюджетът, са много големи. Но в края на краищата отчетът трябва да се приеме, както е и с отчета на републиканския, на централния бюджет. Ще чуем докрай дискусията и ще определим своето отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
За реплика - господин Йордан Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, съвсем накратко искам да Ви отговоря на няколко от Вашите бележки.
Първо, колите на председателите на комисиите още не са влезли в употреба. Така че аз не виждам Вие къде видяхте тези председатели дори до тоалета да ходят с тези коли.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Те и сега са със специални коли.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те ще бъдат със специални коли, защото по статут председател на постоянна комисия е приравнен на министър.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): А заместниците - на заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, моля, сега слушайте, без да репликирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На Председателски съвет аз бях изненадан, че се постави въпросът именно от Демократичната левица защо са купени коли, които не се дават на парламентарните групи. Моето намерение беше следващите коли, които ще купим, да бъдат за заместник-председателите. Като чух това становище, следващите коли, които ще бъдат закупени, ще бъдат за парламентарните групи.
За квартирите - ние строим в момента 194 квартири, господа от левицата. Тези квартири, знаете ли Вие, господин Стоилов, на каква квадратура са? Те не са на по-малка квадратура от тази на апартаментите, които ни бяха дадени от БОДК. Тези апартаменти ние щяхме ли да ги обзавеждаме? Там депутатите щяха ли да плащат консумативни разходи? Или отново това, което на няколко пъти ни се поставяше като въпрос и то за мое учудване само от депутати отляво - защо депутатите да плащат парното?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И все пак, има разлика между депутатите от провинцията и от столицата!
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има! Каза се, че депутат не може да плаща и в провинцията парно. Аз помолих, който депутат плаща парно в провинцията, да ми донесе и да видя, че там наистина той плаща парно. Един случай досега такъв не дойде при мен. Недейте ме репликира сега, слушайте! Един човек досега не ми е казал: аз плащам парно и в провинцията, ето Ви бележката. (Шум и реплики в залата, недоволство от опозицията.)
Добре, добре, но сега го говорим това!
За оръжието - това, което се спомена, за да не просрочвам времето ще кажа, че аз сега научавам - не от съображения за икономия шофьорите нямат. Те трябва да имат. Предполагам, че други са причините, но те са преодолими.
И накрая - за подаръците. Отново някакви недомлъвки. Ако видите навън - две витрини бяха поставени с подаръци, които аз съм получил в качеството си на председател на Народното събрание досега. В кабинета ми всичките подаръци, които съм получил са на витрината и в другия кабинет. Аз нямам подарък, който да съм си занесъл в къщи - нещо, което не съм видял това да са направили моите предшественици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За дуплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Соколов!
По въпроса за колите на председателите на комисии - вие можете да ги приравнявате към когото си искате, но тук има и един морален момент.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС, от място): Това не е неморално!
СТЕФАН СТОИЛОВ: И аз не си играя на сиромахомилство, напротив, аз Ви подкрепям изцяло. Ние сме говорили в комисията и с председателя на комисията - от 1997 г. сме на едно и също мнение, че на Народното събрание е нужен автомобилен парк достатъчен. Не си играя на популизъм, но Вие направихте една крачка преди да бъде решен другият, по-големият, основният въпрос.
Второ, аз щях да бъда остър критик, ако и построените квартири са луксозни откъм квадратура и прочие, и прочие, излишно големи. Аз щях да бъда същият категоричен критик, както и сега. В моята позиция няма да има разлика, така че остава си въпросът - построени или взети под наем, или пък придобити и насила давани, когато се надскачат далеч нормалните потребности от квадратура.
Що се отнася до разходите за отопление - вие знаете, че България не е топлофицирана 100 на сто, а още по-малко провинцията, така че вие не можете да искате само документи за отопление с централно парно. Дали човек е на въглища, брикети, дърва или газ и мазут, това няма никакво значение. Факт е, че има хора, които и там, и тук плащат. Те не биха възразявали, ако тук живеят в една квартира, която отговаря на нормалните им потребности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Най-напред искам да се спра на едни процедурни проблеми - за саката и вратовръзките.
Господин Соколов, ако наистина Вашето мнение е, че трябва винаги да сме със сака и вратовръзки, нека това да го сложим в правилника и чисто и просто да не може да се интерпретира свободно кой как може да се явява на трибуната. Между другото, такава практика има в един съседен парламент - в Турция. И виждаме, че тя не е само процедурна, ако разбирате за какво става дума. Там точно е описано кой как трябва да се явява в пленарната зала и кой как няма да го допуснат даже и в пленарната зала да влезе, а не да се изказва.
Тъй като това е отчет на председателя на Народното събрание мисля, че е хубаво господин Соколов да не взема думата след всеки изказващ се, а накрая да обобщи отговорите, защото сигурно те ще се застъпват.
Мисля, че дебатът по бюджета е единствената възможност, която имат в момента, в този парламент, народните представители да се изкажат не само за изпълнението на бюджета, но и общо взето за воденето на администрацията на Народното събрание.
В предишния парламент имахме по-голяма възможност не толкова да участваме, колкото да се информираме. Имаше една административна комисия при председателя. В по-миналия парламент знам, че винаги сме обсъждали тези работи с двамата председатели - с господин Савов и господин Александър Йорданов, а във Великото Народно събрание пак имаше нещо като комисия и там председателят въобще не се занимаваше с тези работи. Изглежда, че не му беше до това. Но, както и да е...
Мисля, че има какво да се каже по отчета. Естествено е, че ние трябва да го приемем, но същевременно трябва да кажем забележки, препоръки и към евентуални поправки в правилника или в главата за бюджета, и към това, което е написано в момента по изпълнението на бюджета.
Господин Стоилов каза за излишъците - 2,5 млрд.лв. - 13 на сто от бюджета на Народното събрание не е усвоен, така бих казал. Някой може да се радва, че сме ги икономисали тези пари, но по време на социализма имаше такова понятие: "усвояване на капитални вложения", т.е. похарчване на парите.
Сега, ако ние сме решили, че тези пари трябва да се похарчат и не сме ги похарчили, тогава можем да търсим отговорност и защо не са похарчени. Можем ли да икономисаме чак толкова много пари? Значи, когато сме приемали бюджета, не сме били реалисти. Тези средства, между другото, не са били похарчени за някои нуждаещи се бюджетни учреждения - те биха могли да бъдат насочени или към общини или за субсидии за други дейности, така че те са били блокирани за парламента и накрая се оказва, че са икономисани. Все пак, Народното събрание не е стопанско предприятие и негова единствена цел не е да реализира икономии, и да реализира печалби, макар че трябва да се стреми и към това в рамките на изпълнението на нашите задължения.
Аз не съм съгласен с начина на излагането, примерно, ето, още в самото начало - т. 1, 2, 3 и виждаме, че това нещо не е, което произтича от приетия бюджет на държавата, на републиката, а произтича от постановление на Министерския съвет. Не може, въпреки че вече това е практика и не само за Народното събрание, а за всички бюджетни учреждения, и практика за държавния бюджет - когато се гласува определена сума тя да бъде надвишена в зависимост от излишъците, които са реализирани или пък по-големите приходи. Такова нещо не може да стане, господин Соколов, в нито една демократична държава и ние, ако държим на авторитета на Народното събрание не само по отношение на бюджета на Народното събрание, но и по отношение на бюджета на цялата държава, ние не трябва да го допускаме. Изпълнителната власт не може да похарчи един лев повече от това, което й е гласувано в тази пленарна зала. А те си интерпретират Закона за държавния бюджет, както си искат и смятат, че всички приходи са техни и ги харчат така, както намерят за добре, без санкцията на Народното събрание. Това нещо не бива да се допуска.
Ето, и тук виждаме, че изпълнителната власт е определила по-голям бюджет на Народното събрание, отколкото ние сме си определили на самите нас. Ами, те началници ли са ни? Не, напротив, ние сме техни началници, поне така е по Конституция и не би трябвало това нещо да се позволява.
Например, в Съединените щати има две комисии, които са съвършено различни и които съответстват на нашата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол - едната комисия отговаря за това как да се събират приходите, другата комисия е така наречената апроприация, т.е. е по разпределянето на парите. Значи, тя може да разпредели само това, което й е гласувано, другата да се грижи за събирането на парите, така че от тази гледна точка мисля, че бюджетът на Народното събрание не може да се коригира от правителството. Ако трябва да се коригира, ще влезе тук и ще има актуализация. И пак подчертавам - не е само това за Народното събрание.
По отношение на автомобилите. Аз съм съгласен, че трябва да има повече автомобили Народното събрание и бих гласувал за това въпреки атаките, които ще дойдат оттук или оттам. Но вие казахте, че председателите на комисиите са приравнени към министрите. Така е било винаги в последните четири народни събрания. Но пък заместник-председателите са приравнени към заместник-министрите. Заместник-министрите също имат коли. Когато колите са кът, по-добре ги дайте на парламентарните групи, а те сами биха ги разпределили. Във всички парламентарни групи има председатели и заместник-председатели на комисии. Все пак всички сме народни представители и от гледна точка на това дали някой е председател или заместник-председател на комисия, от гледна точка на контактите с хората, които са го избрали, това няма абсолютно никакво значение. Ние всички сме обикновени народни представители, когато застанем срещу нашите избиратели. Защото всички сме избрани приблизително с еднакви гласове. А това как сме ги разпределили вътре, това е нещо съвършено отделно. То е, за да подпомагаме работата на целия парламент.
За самолетните билети. Казвате, че сте реализирали икономия. Назначили сте човек в отдел "Протокол", който да се занимава специално със самолетните билети. Обаче ние имаме едно бюро на авиокомпания "Балкан" в другата сграда, където има не един, а двама души, които се занимават само с това. Вярно, че обслужват "Балкан", но аз мисля, че при един договор с "Балкан", макар вече да става частна фирма, щом са национален превозвач, те могат да ни предложат най-ниската цена. Ние трябва да им помагаме. Трябва да отговорите и на някои възражения, например, че тези, които купуват билети, купуват билети от частни фирми. Когато купуват билети от частни фирми, там има практика да се дават определени намаления. Особено когато става дума за групови пътувания. Проверете това нещо и ще видите, че всички Протоколи на големите държавни институции на практика практикуват това нещо. Защото си уреждат братовчеди, братовчедки и т. н. Вие сте все пак председател на Комисията "Антимафия" и тези работи би трябвало да Ви интересуват. Това нещо би трябвало да се пресече. Ако има комисионни, а то има и такива, те дават по 10-15 на сто, нека те да влизат в бюджета на Народното събрание. Нека да има конкурентни оферти, естествено, обаче не смятайте, че народните представители, когато отиват на едно мероприятие, трябва да ги третирате като някакъв превоз, който трябва да бъде извършен донякъде. Не може например оттук до Брюксел да се пътува с едно прекачване и да се чака по 3 часа на летището в Прага. Аз съм в съвместния Комитет за връзки с Европейския парламент и последния път пътувахме така. На практика се губят два дена, за да чакаме на летището в Прага или да ставаме сутринта в 6 ч., което ни проваля целия ден. Мисля, че има още какво да се желае.
Позаинтересувайте се как пътуват от изпълнителната власт - министрите и заместник-министрите. Никой от тях не пътува в икономическа класа. Аз не казвам, че ние трябва да пътуваме в бизнес класа или в първа класа, обаче това нещо, и ще ви помоля да ме подкрепите, когато разглеждаме държавния бюджет, нека да направим така, че държавните служители да пътуват по възможност с най-евтините тарифи и по възможност с националния превозвач. Не мога да намеря разбиране по този въпрос. Вече няколко години го предлагам, но като че ли хората не разбират за какво става дума. Смятам, че всички трябва да имат еднакви условия. Аз видях някои служители от Министерството на финансите, които пътуваха за Ханой, сега единият вече е шеф на банката, но както и да е, всички пътуваха в първа класа. Чии са тези пари? Нали са наши? Парите са общи в края на краищата.
За жилищата от БОДК. Хубаво. Като ведомство, ако разглеждаме, че те са ни дали публична държавна собственост, държавно ползване и не плащаме нищо за тях, да. Но ако погледнем нещата по-отгоре, ще видим, че все някой за нещо плаща. Без пари няма жилища. Тези, които са от предишни парламенти, помнят, че аз винаги съм се обявявал против мандатни жилища за народните представители. За мен най-чистото нещо е, ако се определи една обща сума и на народните представители от провинцията им се дават за жилища, а те да правят каквото си искат. Ако искат да живеят на хотели, ако искат да си наемат жилища. Тогава няма да поставят въпроса кой ще им плаща тока, дали ще им сложат пералня, че това жилище им било голямо, къде ще живеят децата им и т. н. Ако това се реши и у нас така, както е решено в други държави, въпросът ще се изчисти и ние няма да се занимаваме с битовите проблеми на народните представители. Даваме им определена сума и те сами решават какво да правят.
Винаги съм бил и против строителството на блокове. Още във Великото Народно събрание, когато имаше такава идея, а и после, когато бях председател на Комисията по бюджета и финансите, бяха ни дали един блок в "Дървеница", който мисля, че продадохме или дадохме на някои други и се отървахме. За съжаление това сега не може да стане, тъй като е започнато строителството. Но аз бих ви посъветвал да направите всичко възможно колкото се може по-бързо да се отървете от това задължение.
Направи ми впечатление, че има икономия на горива и икономия на пари от командировки. Това не е хубаво според мен. Какво значи икономия на горива? Имаме автомобили, имаме народни представители, чиито нужди са били неудовлетворени и въпреки това се реализира икономия на горива. Значи нещо не е добре. От една страна, сме похарчили пари за автомобили, от друга страна, те не си вършат работата.
Икономия от командировки. Аз не бих се хвалил с това, че е направена икономия на командировки. Не би трябвало да има такова нещо. Това значи, че сме извършили по-малка международна дейност. А мисля, че точно международните контакти са проблемът, в който България губи, тъй като няма толкова активни контакти, колкото имат другите страни. И става дума не само за парламента, но и за правителството, и за всички други организации, които би трябвало да осъществяват подобни международни контакти.
Нещо, което много ме притеснява, това е ниският разход за книги за Народното събрание. Има 3 млн. лева, това са 3 хил. марки. Вярно, че имаме Партиен дом, в който има грамадни помещения, които биха могли да се използват и наистина библиотеката на Народното събрание да стане една от най-добрите в България. Аз съм бил в библиотеката на американския конгрес. За мен това е най-добрата библиотека в света. Там можете да намерите всичко, включително и мои публикации. Когато отидох там, те ми ги извадиха. Това беше през 1992 г., когато бяхме с госпожа Снежана Ботушарова. Нека да направим една такава библиотека, че тя да бъде ползвана от всички, не само от народните представители, да бъде открита за всички. Точно тогава тя ще изпълнява своите функции и наистина хората ще разберат, че парламентът е мястото, където могат да получат информация за всичко, което ги интересува. Но това с такива дребни суми не може да стане, господин Соколов.
Икономисани са доста пари от дълготрайни материални активи - близо 800 хил. марки. Аз ще Ви направя едно предложение, което дано възприемете, а и колегите, и господин главният секретар да го възприемат. Наскоро посетих щатския конгрес на Пенсилвания в гр. Харисбърг. Когато влязох в залата, където е Камарата на представителите, видях, че на всяко работно място - мисля, че те са 150 души - всеки народен представител има по един лаптоп на своето работно място. Ето тези пари миналата година можеха да се изразходват за това. Мисля, че ако вземете 240 лаптопа, една голяма част от другите компютри вече са амортизирани - точно тогава, когато бяхме със Снежана Ботушарова в Америка, ние уговаряхме техният конгрес да ни подари старите компютри - могат и да останат, но вече няма да имате грижа за никакви компютри. Всеки ще има по един извод на своето работно място и никой няма да може да гласува с чужда карта. Те могат да се използват включително и за гласуване. И цялата тази бумащина, всички тези хартии, които непрекъснато се разпространяват, чисто и просто ще станат излишни. Всеки може да си сложи лаптопа в чантата, да си го занесе на работното място в пленарната зала и т. н. И не е чак толкова скъпо. А те ще направят голямо намаление, ако това нещо наистина може да стане.
Мисля, че сега е моментът, тъй като нямаме друга възможност за дискусия, да обмислим дали не се налагат някои промени в правилника, които касаят частта за бюджета на Народното събрание. Аз бих ви предложил - онзи ден четох някъде една статия на господин Георги Николов, който също е бил председател и заместник-председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, - знаете, че много от заплатите на висшите държавни служители се равняват по заплатите на народните представители. Наистина там има едно опущение, което, когато го правихме по време на Великото Народно събрание, аз активно участвах в правенето на тази част за бюджета, където пише, че заплатата на народния представител е равна на трите средни, отчетени от Националния статистически институт. Мисля, че може да се приеме предложението на господин Николов да не са трите средни заплати общо за цялото народно стопанство, а само за обществения сектор, т. е. държавни и общински предприятия. Защото знаем, че в частните предприятия ние не можем да разберем каква е заплатата. Те я крият, давам им хонорари и т. н. и не случайно заплатата в частния сектор е някъде с 60-70 на сто по-ниска от обществения сектор, което аз съм сигурен, че не е така. Напротив, заплатата в частния сектор е доста по-висока от обществения сектор. Но понеже на подлежи на статистическа констатация, затова е по-добре да се вземе общественият сектор, където всичко е нормално.

Искам да уточня това, което каза проф. Стоилов. Аз веднъж повдигнах този въпрос, но никой не обърна внимание.
Вие, господин Соколов, сте длъжен, особено за делегациите, които Вие водите, да приканвате народните представители, когато получават подаръци, да ги връщат тук. А оттук какво ще се направи? - Ще се организира томбола. Аз съм работил едно време и в едно външнотърговско предприятие и знам как беше - всички подаръци се излагаха и на Нова година се организираше томбола. И там се организираше наддаване, и всеки плащаше това, което смяташе за добре да плати. После парите отиват в касата или може и за благотворителни цели, ако решим да се изразходват. Да не говорим с намеци, става дума за часовниците, които сте получили като членове на делегацията, когато сте били в Кувейт.
Това са моите предложения. Смятам, че няма да ги възприемете като персонална атака или нещо друго, а като предложения, както каза госпожа Екатерина Михайлова преди малко, които ще Ви помогнат да работите по-добре не само Вие като председател на парламента, но и по-добре ще функционира парламентът. С много от другите Ваши предложения съм съгласен, най-вече с това, че трябва да се направи всичко възможно да се организира една нормална работа и Народното събрание да прави преобладаващата част от сесиите си, разбира се, тържествената може и да е тук - откриване и закриване, но оттатък, в сградата на Партийния дом, и да заработи наистина като истински парламент.
И нещо друго, защото все пак нямаме възможност да се изкажем по този въпрос. Мисля, че има много затруднен режим с издаването на пропуски в сградата на Партийния дом. Да не говорим за тук. Тук е тясно и е оправдано, обаче там не е оправдано. Бих ви препоръчал да използвате практиката в САЩ - да проверяват само багажа на хората, които влизат и те могат да влязат свободно в сградата на Народното събрание и да отидат при онзи народен представител, който ги интересува, където имат работа и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Имам да Ви направя реплика по няколко пункта.
Първо, относно колите, които са предвидени за председателите на постоянни комисии. Едва ли някой тук от народните представители ще отрече, че това са най-натоварените народни представители. Те поемат най-много задължения и отговорности и имат като брой срещи и в районите, и в София най-много от всички депутати. Изключвам тук ръководството на Народното събрание. При това аз не виждам проблеми заместник-председателите на комисиите да могат да ползват тези коли винаги, когато това се налага. На практика е улеснена съответната постоянна комисия и най-вече нейното ръководство.
На второ място относно самолетните билети. Господин Димитров, наистина има бюро на "Балкан" в сградата на "Батенберг", но Авиокомпания "Балкан" е длъжна, била тя и национален превозвач, да защитава преди всичко своите интереси, а не интересите на Народното събрание относно това кои и как се плащат най-евтините маршрути. Аз мога да ви дам един типичен пример. Аз от там не мога да си купя билет примерно за частната компания, няма да я казвам тук, за да не се възприеме като реклама, чийто самолетен билет от София до Варна струва 50 хил. лв., а този на "Балкан" - 85 хил. лв., за едно и също времетраене на полета. Затова говорим за най-евтините маршрути. Всяка компания е длъжна да защитава преди всичко своите интереси.
Относно мандатните жилища, многократно по-големи биха били разходите, ако се дадат суми на народните представители те да преценяват дали да си взимат жилища под наем или хотели в сравнение с едни жилища, за които Народното събрание не плаща нищо, а разходите за отопление и ток се плащат от самите народни представители. Досега всяка вечер вървяха, не знам точно колко, но може би около 30 хил. лв. за хотел. Така че спестените пари от там са многократно повече.
И когато говорим за спестени пари, Вие току-що направихте едно предложение да се увеличат заплатите на народните представители. Ако така ги разбирате спестените пари, това е друг въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата народният представител Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Соколов! Тезата, която застъпвате Вие за разумно използване бюджета на Народното събрание, няма тук народен представител, който да не я поддържа. Но смятам, че може би увлечение или пък някои от Вашите подчинени са Ви подвели и не всякога справедливо Вие решавате някои материални проблеми. Ще дам следния пример. Два пъти получавах покана от два различни парламента за посещение. Вие не ми разрешихте даже и на още няколко души нито служебен отпуск, нито пътни, нито дневни. Това е Ваш проблем.
Второто нещо. Аз смятам, че тези икономии, които се правят тук, трябва да се правят така, че да не вредят на авторитета на народните представители. Досега според мен се получава така, че от много време непрекъснато се бие върху авторитета на Народното събрание, върху народните представители. Най-различни спрягания има за нашия интелект. За това какви сме. И ръководството на Народното събрание би следвало да реагира. Как ще си обясним например, че какво да прави президентът Петър Стоянов, че след като народните представители са такива и такива, той трябва да върне закона.
Ще ви кажа и друго. Ние научихме от пресата, че изразходваме много пари в хотелите и отиваме на квартири. След това от пресата научихме, че когато има българи, които няма къде да живеят, ние се разполагаме в големи жилища. Аз не знам дали е стигнало до Вас, но аз и много мои колеги поставихме въпроса да направим едно заседание, един открит разговор. Смятам, че тук няма място ние да шикалкавим по въпроса за парното, за тока и телефоните. Ще ги плащаме. Как няма да ги плащаме? И аз не зная кои са тези народни представители, които са ходили да искат да не плащат. Кажете им имената.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Аз не искам.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Иво, това е въпрос на гледна точка. Така мисля аз.
Но говорете персонално за хората, а не за всички народни представители.
Другото нещо, което искам да засегна по този отчет. Всички, които работят като администратори, Ваши подчинени, би следвало да се отнасят със съответното уважение към народните представители, към тази институция, благодарение на която те са на работа тук. Това не мога да кажа за Вашия главен секретар. Аз искам тук Вие да огласите дали е вярно това, че освен персоналната кола, която всеки ден го кара до Долна или Горна баня, Ихтиманско - така се говори, и го връща - сутрин го взима по няколко пъти, че разполага с джип.
Смятам, че при това положение, след като в Народното събрание колите не са много, дали не трябва и той по общия режим на народните представители да ползва кола? Сигурно по-често ще ползва? Това може да става. Но когато се касае да отиде до жилището си, да живее там, да си уреди транспорта, както ние пътуваме в провинцията с нашите коли. Трябва да Ви кажа, че аз всяка седмица навивам най-малко по 1000-1500 км, но не съм поставил този въпрос и за амортизация, и за други неща. В крайна сметка това ни е работата.
Освен това, с този човек е трудно да говори народен представител. Радвам се, че е тук и казвам това в негово лице. Неговото държание е много високопарно.
Трето, искам да запитам тук и ми кажете. Аз го виждам, че е тук и затова говоря. Ако го няма, няма да ги казвам тези неща. Вярно ли е, че той участва в няколко борда на директори? И кога успява той да свърши работата си? И това вече кореспондира със заплатите на народните представители.
Уважаеми господин Соколов, Вие сте сериозен човек и знаете, че нашите заплати не са такива, каквито се пишат из вестниците. Вие знаете, че има институции, където заплатите са много по-големи, че почти всички заместник-министри, управители и т.н. са в бордове на директори, а винаги опират нещата до заплатите на народните представители. Заплатите засега са прилични за живеене. Ако трябва ние да демонстрираме едно икономическо немощие, за да бъдем уважавани от някои институции, кажете. Смятам, че Вие това няма да го препоръчате.
За жилищата. Аз тук пак ще кажа, че главният секретар и неговите подчинени не са Ви докладвали за това, че работата не е свършена както трябва. Прозорците на всички жилища могат да се разпаднат всеки момент, вратите да се разпаднат, ръкохватките за спиране и пускане на водата ги няма и много други неща. Това са дребни истории, но в крайна сметка те се отразяват на нашето ежедневие.
По отношение на колите за председателите на комисиите. Трябва да имат председателите на комисиите коли. Но тук Вие трябва да помислите за справедливото разрешение как да компенсирате, тъй като всички тези председатели са от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, как Вие като председател на Народното събрание да компенсирате останалата част от опозицията, която няма да получи такива коли.
Аз пак за авторитета на Народното събрание.
Господин Соколов, много Ви моля, реагирайте при несправедливи обвинения на институцията Народно събрание и народните представители. Аз Ви моля, реагирайте на една статия, две статии излизат - "Значими и незначими народни представители". Аз не съм в тях и затова си позволявам да поставя така въпроса тук. Кой е този, който определя, кой е значим в това Народно събрание и кой не е значим? Има хора, които в комисиите вършат много работа, създават закони, участват в обсъжданията им и откъде те можаха да направят тази оценка? И в крайна сметка те поставят в едно много деликатно положение всички тези 120 души, които са отбелязани от Народното събрание пред техните избиратели.
Аз ще Ви кажа още един проблем, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Стига да е във връзка с темата, господин Зънзов, защото доста странични неща казахте.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Вижте сега, ако трябва да ми отнемете думата, отменете я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма да я отнема.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Това можете да го направите.
Каква е темата? Материалните средства, които са отделени за една нормална работа на Народното събрание. Ето, критикуват ни пак за колите. Колко коли има в Министерския съвет? Заместник-министрите по колко коли имат и т.н.? Да нямаме претенции ние, примерно. Но поне да не ни приказват за това нещо.
Аз ще дам и следния пример. Микробусът, който ни превозва оттук до пл. "Батенберг" и в най-изостаналото село на България не може съществува. Шофьорът много добър, за да се движи с тази кола.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Смениха я.
ИВАН ЗЪНЗОВ: И накрая. Господин Димитров, Вие винаги правите изказвания, които ми харесват, но тук с една Ваша теза не съм съгласен. Аз не съм съгласен подаръците, които получава председателят на Народното събрание господин Соколов, да се търгуват на томбола. Дайте да не превръщаме всичко в материални средства. Има зали и там, и тук, по-добре направете един музей и да се знае, че когато председател на Народното събрание е бил еди-кой си, е получил такива подаръци в знак на уважение към Република България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Става дума за неща, които могат да се използват. Става дума за часовници и т.н.
ИВАН ЗЪНЗОВ: И накрая, аз смятам,че ако всичко това, което е дадено като бюджет на Народното събрание, се изразходва правилно, да не се правят излишни разхищения и неразумни икономии, нещата ще вървят добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Соколов! Аз ще се присъединя към бележката, която направи Венцеслав Димитров, за това, че икономиите показват, че нереално е направен нашият бюджет. Но бих бил доволен икономиите, които са направени, независимо дали е поради неправилни разчети или поради недобре използване на възможностите, които сме имали, в случая за командировки и т.н., да се използват рационално, за да се решат някои от въпросите, които Вие тук поставихте.
Първо, искам да кажа, че не е нормално да продължаваме да работим в тази сграда и при тези условия, при които сега работим. Ремонтите, които се правят оттатък, би трябвало да продължат с по-висок темп и в едно обозримо бъдеще парламентът да се пренесе в онази сграда, за да можем наистина да имаме и кабинети, и да имаме, дай Бог, някои екстри, както казва Димитров, с техника, но преди всичко да имаме условия. Става дума за кабинети, става дума за залите за заседания на комисиите и за контакта с хората. Защото това, което става тук, да срещаме хората си в кафенетата или на улицата, това е ненормално, не говори добре както за парламента, така и за уважението към хората, които идват да ни търсят.
Две думи относно жилищата. Аз отдавна съм в Народното събрание. Живял съм 4-5 години в хотел и смятам, че е ненормално един народен представител да живее в хотел, независимо от това, че някои колеги биха казали, че предпочитат хотела. Затова защото, ако народният представител трябва да осигури възможност в свободното си време да работи, и особено пък сега, когато и тук нямаме достатъчно добри условия, и оттатък, в жилището е най-подходящо да има поне една стая, в която той да е в състояние да се съсредоточи след работа, да има на разположение част от материалите си и да може да работи добре.
И аз заради това защитавам тезата, че Народното събрание трябва да има оборотни жилища.
Що се отнася до това, че са големи, че един човек ползва едно жилище. Вижте, оборотните жилища не могат да се нагаждат. Това не е нещо, което може да се нагажда според всяко Народно събрание и според нуждите на всеки народен представител. Жилищата, които сега са предоставени, не са големи. Основната част са някъде от порядъка на 80 кв.м. Но днес има народни представители, които не са със семействата си, утре, в другия парламент ще има народни представители, които ще дойдат да живеят със семействата си. Винаги ли трябва да се сменят тези неща?
Така че за мен решението с жилищата е разумно и дава възможност на всеки от нас да живее що-годе нормално и да работи нормално.
Що се отнася до плащането на консумативите.
Господин Соколов, Вие казахте, че сте предложили, но аз не съм чул и не знам такова нещо, но аз не мога да изоставя жилището си във Враца по една проста причина, че имам семейство, което не мога да прехвърля тук, защото са възрастни хора. Аз там плащам всеки месец между 160-200 хил. лева за парно. В същото време тук отново плащам в порядъка на 100-120 хил., заедно с другите консумативи - отиват пак на 200 хил. лева. Трудно се издържа на такова нещо. И ставаме смешни, като аз през март месец се отказах въобще от парното, закрих там сметката си и в една стая събрах възрастните хора с една печка да ги топля, а и тук трябва да изключвам парното си в София. Това е ненормално.
Заради това мисля, че този въпрос може да се преразгледа. Обсъждали сме проблема, който Димитров постави, още във Великото Народно събрание - да се дава една сума глобална и всеки да отговаря така, както намери за добре. Мисля, че това, от една страна, е гъвкава форма, а от друга страна, е пак проблем за злоупотреби, в смисъл злоупотреби на пишещите братя или на някои други, които ще кажат: ето, той получава 300 хил. лева, икономисал е 100 хил. лева и си ги слага в джоба, не ги разходва. Така че мисля, че това е най-доброто решение.

Завършвам с другия въпрос, свързан с литературата и библиотеката. Мисля, че наистина трябва да се пренасочат средства за това да получаваме повече издания и по-голяма възможност да имаме за контакти, защото възможностите за индивидуално получаване и за снабдяване с литература, която ни е необходима, стават все по-трудни. Тази литература е скъпа и при условие, че парламентът отиде отатък, възможностите и в читалнята, и в библиотеката са наистина големи и не би трябвало да се прекъсва възможността те да се захранват с достатъчно по обем и разнообразна литература, която наистина ни е необходима и на нас, и на експертите, които ползваме, и които често пъти също не могат да се снабдяват с достатъчно литература. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Борислав Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че когато разглеждаме един въпрос, подобен на днешния, трябва преди всичко да си отговорим на въпроса дали наистина Народното събрание и ръководството му прави всичко възможно със средствата, които има, да подобри условията за работа на самите народни представители, на комисиите, за да може наистина от нас да се получи това, за което сме избрани - по-добра работа.
Аз бих искал да кажа само няколко неща, които не могат да не ми правят впечатление. Уважаемият проф. Зънзов, с когото в миналия парламент работихме в една комисия, знае много добре, че в кабинета, с който разполагаше комисията по онова време, имаше един-единствен телефон и един компютър. Така е, проф. Зънзов, Вие знаете.
Аз не мога да не отбележа факта, че за две години сегашното ръководство на Народното събрание направи всичко възможно там да се получат още допълнителни неща, които улесняват работата на народните представители като факс, като телефон, компютри за повечето от персонала, който работи в комисията, така че да не се изчакват. И това безспорно улеснява работата на комисиите и на всички нас в Народното събрание, защото всички членове на комисията безспорно използват тези дадености, които има комисията.
Аз бих искал да подчертая и факта, че не може да не правят впечатление и ремонтите, които се извършват тук. Тези ремонти, както правилно каза господин Трендафилов, може би е по-добре даже и да се ускорят, но може би това са и възможностите. Но каквото и да се пише, както и да се пише, не може да се отрече факта, че пред очите ни се подновяват неща, става по-уютно, става по-добро и нещата отговарят наистина на представите, които всеки от нас има и знае какво представлява един парламент на всяка една държава.
Така че аз не мога да съм черноглед и да не видя нещата, че се прави всичко възможно наистина да бъде и уютно, и работата да се подобри.
Тук се спекулира и с тези коли, които щели да вземат комисиите, колеги. Ами тези коли остават на събранието, остават на всички тези, които утре ще работят. В крайна сметка вие много добре знаете, че четиридесетте коли - господин Иво Атанасов, така е - са много малко, за да могат да бъдат ползвани. Защо се спори за това? Това не е на някого, това е на всички нас, на Народното събрание. Утре ще дойдете вие, ще бъдете на власт и вие ще ги ползвате.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Едва ли утре!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Утре е много относително понятие, разбира се, госпожице Тошкова. Но в крайна сметка е така.
Затова аз искам да бъда съвсем кратък. Няма да се спирам на другите въпроси, които бяха засегнати. Може би това също е въпрос, който трябва да се оправи - по отношение на жаржа за тези апартаменти, по отношение на заплащането. Но все пак такъв е халът на нашия народ. Ние не можем да искаме повече от това, каквото е за нашия народ.
Все пак, колеги, аз искам да завърша с това, че мисля, че сегашното ръководство на това Народно събрание показа достатъчно, че наистина се стреми да подобри условията за работа на всеки един български народен представител и аз не мога да не бъда благодарен за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! На моя приятел Китов ще кажа следното. Английският парламент е един от най-старите, но и от най-скромните. А индийският, който отговаря за 1 млрд. души, няма нито един "Мерцедес". Има само скромни индийски коли. Един милиард души!
Ценизмът, който политическата класа упражнява върху нашия изстрадал народ в момента, е абсолютно неизвиним. Аз не съм включен в нито една делегация в два парламента и спокойно приемам това. Не съм ползвал нито един билет самолетен, нито един хотел. С гордост го приемам като мъченик, защото политическите мъченици в България са били дълъг, дълъг лист. И господин Соколов много добре знае. Когато той отива на курорт с голяма парламентарна група в Индия и парламентът им не е в сесия и не правят нищо за България, всичките тези средства, които са хвърлени на вятъра, рано или късно някой ще му ги напомни. Давам ви само един пример.
За четвърти път напомням на главния секретар за едно дребно пропускче за моя "Мерцедес" отвън, тъй като в два парламента аз не ползвам служебни коли. Едно малко пропускче за колата ми. Сунгарски беше горе в кулоарите, когато за трети път помолих господин секретаря. Този път го помолих за четвърти път в последните осем месеца. Това говори за едно партийно отношение. Това говори за едно злонамерено отношение и аз благородно ви прощавам. Но ви казвам, че не можем да си говорим за такива суми, когато народът ни е в такава дълбока криза и тези нови четиринадесет "БМВ"-та ще ви излезат солено, когато на народа му дойде до гуша. Казвам го от трибуната на Народното събрание - и вие да знаете, че има тук хора, които не са съгласни с вашите безкрайни банкети, безкрайни разхищения и имитацията на велика нация на малка България, която едвам-едвам оцелява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Други изказвания има ли?
Председателят на парламента господин Йордан Соколов има думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам първо да благодаря на всички, които се изказаха. Наистина чух и предложения, и критики, с които смятам, че трябва да се съобразя.
Има проблеми, много по-лесно ще ги решаваме, когато ги обсъждаме и когато общо взимаме решенията. Независимо от сегашния текст на правилника аз съм се стремял към това и много пъти на Председателски съвет съм поставял финансови въпроси дори тогава, когато не съм задължен да правя това.
Наистина някои от изказванията бяха особено ценни. Аз бих помолил за помощта на всеки един за обогатяване на библиотеката. Не е имало случай да е необходима някоя книга и да не сме я закупили. Но просто, ако колегите кажат от какво има нужда библиотеката, това можем да си го позволим и това наистина ще е полезно.
Тази идея за лаптопи, за която Венци Димитров спомена, тя не е нова. Но не е лесно да се реши по простата причина, че средствата са доста, а народните представители са разделени. Аз трябва да ви кажа, че когато се постави този въпрос, при мен дойдоха хора, които казаха: аз не искам лаптоп, ще мога ли да си получа равностойността му.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Е, как така?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, някои така разсъждават. Затова ви казвам, че трябва да подхождаме наистина прагматично и максимално полезно.
Постави се въпросът тук, той няма пряко отношение - дали трябва и дали реагираме достатъчно на нападките срещу Народното събрание. Определено не! И това е една вина на всички ни. Аз мога да ви кажа само един от последните случаи. В един брой на ежедневник - в. "Труд", излязоха два материала, които аз схванах, че просто са насочени срещу Народното събрание. Единият беше озаглавен "Колко ще струват депутатските кюфтета това лято?". Оказа се, че се дава цената в почивните станции, в които най-малко летуват депутати, защото това са почивни станции, които се ползват от служителите на Народното събрание, от служителите на Министерския съвет, от служителите на Президентството, на Конституционния съд и на други централни ведомства.
Попитах защо наричат тези кюфтета депутатски кюфтета. Ами, вика, така вече тръгна. Ама, тръгна от вас, не е тръгнало от нас.
В същия този материал, в същия брой имаше, че обикновените депутати почиват на нашето Черноморие, докато по-, как се бяха изразили - хитрите ли депутати, почивали на Хавай, на Карибите, на Канарските острови.
Аз попитах главния редактор: посочете ми един пример, когато наш депутат е почивал на Хавай, или на Карибите. Отговорът беше: ама, Вие против това ли сте депутатите да имат право да почиват там? Не съм против това, но когато Вие твърдите, че те там почиват, а те не почиват там, просто лъжете. Просто лъжете и просто настройвате хората.
Големи ли са депутатските заплати? За мен не са големи. Абсолютно не са големи. И затова идват тези проблеми и за парното, и за другите неща. Аз винаги съм казвал: дайте да намерим разрешение. Откровено казано аз не виждам решението на този въпрос Народното събрание да поеме тези разходи, макар че ние имаме възможности. От тези икономисани пари ние спокойно можехме да плащаме парното във всеки от тези апартаменти. Можехме ли да си го позволим тогава, когато обикновеният български гражданин сам си плаща парното? Сами си дайте сметка дали това можем да си го позволим, когато се предлага.
Има наистина неща, които могат да бъдат поправени - и за самолетните билети. Аз не съм съгласен с тази теза за националния превозвач. Може аз да бъркам, но когато ми се дава, че "Балкан" предлага цена 700 долара, а с друга компания - чуждестранна, това ще излезе на Народното събрание 400 долара, аз приемам втория вариант. Когато ни се предлага, това наистина създава неудобство за депутата, но с един престой от 2 часа Народното събрание да спести 500 долара, аз пиша този вариант с ясното съзнание, че не е приятно да отидеш на два пъти, вместо да летиш директно. Но се оказва, че директният полет... аз затова ви казвам, сега нямаме време, но аз самият бях изумен от разликите в цените. Винаги съм смятал, че разликата между обикновена тарифа, да кажем, и уикенд-тарифа е няколко десетки долара. Оказва се, конкретен случай, че едната тарифа е 1548 долара, а другата е 380 долара.
Затова аз смятам, че общи трябва да бъдат усилията. Сега този упрек и пак тези подмятания, които не спомагат за авторитета на Народното събрание.
Не знам кой какви подаръци получава. Аз отговарям за подаръците, които аз получавам - всеки може да ги види. Пак повтарям, не знам председателите преди мен дали са получавали подаръци и какво е станало с тях. Моите подаръци са в тези две витрини и в двата кабинета. А всеки народен представител си отговаря, ако получи подарък, ако това е в нарушение на правилника. Лично аз такъв случай не знам.
За мен се писа, че съм получил златен часовник "Радо". Аз изобщо не знам дали "Радо" има златни часовници. Знам, че те се хвалят с някакви керамични модели. Никакъв златен часовник "Радо" нито съм получил, нито има как да го отчитам - нещо, което не съм получил.
Не искам да ви отнемам повече времето. Още веднъж благодаря за много от нещата, които се казаха. (Реплика от блока на ДЛ.)
Главният секретар ползва кола, защото и той е приравнен на министър. Да, постът главен секретар в Народното събрание, постът административен секретар, ако не бъркам, така се нарича в Президентството, и главният секретар в Министерския съвет по статут са приравнени на министри.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Къде го пише това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пише го в заплатите и там, където се определя статутът. И нека не издребняваме с тези неща.
И с квадратурата. Жилищата бяха разпределени абсолютно справедливо. Имаше големи жилища, имаше средни, имаше малки. От всеки вид беше дадено на всяка парламентарна група - тя да си ги разпредели. Имаше случай, не искам да цитирам име, макар че нищо лошо няма в това, постави се въпросът от опозицията за един заслужил и за мен депутат, да се получи по-голямо жилище. След като ние бяхме получили тези жилища от БОДК, аз поставих въпроса пред министерството, получи се едно голямо жилище. Но някой не иска голямо жилище. Това са жилищата, с които разполагаме. И аз благодаря на господин Трендафилов за това изказване.
Ние трябва да разберем, че нашето Народно събрание започна работа при едни дадености - при започнато строителство. Кое беше по-хубаво - да дадем близо 10 млн. долара за тези апартаменти, или да получим 120 апартамента безплатно? Другите не са ли с такава квадратура? Разликата е само, че там имаше закупени ателиета, имаше магазини, имаше гаражи, имаше мазета със средна цена 520 долара на квадратен метър. Това е разликата. И затова аз си позволих на два пъти и по-рано, предишния главен прокурор, и сега, да ги сезирам. Нека да се произнесат тези договори правилно ли са сключени. Правилно ли е закупено едно празно дворно място със строителна възбрана, защото е извън регулация, за 184 хил. долара, в момент, в който, ако сега отидете, ще видите, че съседното място можете да го купите за 7 - 8 долара квадратния метър.
Но това бяха дадености. И аз съм се стремял да подбера по-доброто решение и за народните представители. Смятам, че всеки народен представител трябва да разполага с апартамент, че не е нормално един народен представител - дали той желае или не да доведе тук семейството си, това е негово право, но ние трябва да предоставим условия, ако той желае да доведе семейството си, да има къде да го доведе и да живее в едни нормални, човешки битови условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Чета проекта за решение по Отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1998 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г.:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 от бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник"
РЕШИ:
1. Приема доклада на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1998 г. и за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г.
2. Приема отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1998 г. (Приложение № 1).
3. Приема отчета за приходите и разходите по извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1998 г. (Приложение № 2)."
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 145, против 15, въздържали се 9.
Решението е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА В КОНСТИТУЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО МИГРАЦИЯТА.
Не виждам председателя на водещата комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Има ли представител на комисията да изнесе становището?
За да не губим време, ще прочета становището.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ратифициране на измененията в
Конституцията на Международната организация по
миграцията № 902-02-32, внесен от Министерски съвет
На 2 юни 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за ратифициране на измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха 10 народни представители членове на комисията.
Измененията напълно отговарят на националните ни интереси и не противоречат на действащото българско законодателство. Ето защо народните представители единодушно подкрепиха законопроекта за ратифициране на измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията.
Комисията предлага на народното представителство да подкрепи законопроекта на първо четете."
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика:
"СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Проект за закон № 902-02-32 за ратифициране на измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията, внесен от Министерски съвет на 17 май 1999 г.
На свое заседание от 3 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията, приети на 24 ноември 1998 г. с Резолюция № 997 на Съвета на Международната организация по миграцията."
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията № 902-02-32, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 115, против 13, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Иван Сунгарски за процедура.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам законопроектът да бъде подложен на второ гласуване в сегашното заседание. Още повече, че както се видя, по него няма забележки и препоръки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): То нямаше мотиви "за" и затова няма как да има "против".
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Мотивът е, че е безспорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това че няма мотиви "за" не значи, че няма мотиви "против".
Моля, гласувайте направеното предложение да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 123 народни представители: за 98, против 15, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на измененията в Конституцията на
Международната организация по миграцията

Член единствен. Ратифицира измененията в Конституцията на Международната организация по миграцията, приети на 24 ноември 1998 г. с резолюция № 997 на Съвета на Международната организация по миграцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 12, въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Има думата господин Димитър Иванов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Господин председател, при прегледа на стенограмите се оказаха някои технически пропуски и затова ще моля да се отстранят, ако е възможно сега - в членове 16, 59 и 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи това?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: В чл. 16 предложението за нова т. 11, което е прието, на Димитър Иванов, всъщност е повторение на т. 9, която е по предложение на комисията. И предложението ми беше да бъде добавена датата 1 януари 2002 година. Тъй като в текста на стенограмата и на закона се получават две еднакви точки.
Тя като нова точка от комисията беше възприета само в едната си част. И аз пледирах само за добавяне на датата. И след това се видя, че в стенограмата е поставена като нова т. 11.
"Разработва и предлага за приемане от Министерския съвет..." Това е на стр. 35. Чл. 16, ал.1, т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не виждам да има т. 11.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Не, предложението на стр. 33 беше за нова т. 11. Това предложение е подкрепено. На стр. 33, най-горе.
Предложението е за нова точка. Тя всъщност е включена в доклада на комисията, но без датата - 1 януари 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук не може да има датата. Нали говорихме за това?
Датата се слага в Преходните и заключителните разпоредби. Не може във всеки текст в текста да се пише: "Този текст влиза в сила от еди-кога си. А пък другият текст - от еди-кога си.".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Тогава в такъв случай трябва цялата точка като нова 11 да отпадне, защото тя всъщност повтаря текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е така. Кой текст повтаря?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То си има т. 9. Ние сме приели предложението на комисията, в което Вашето предложение е като т. 9. Само че няма началото. Началото трябва да се внимава да се направи, когато приемаме Преходни и заключителни разпоредби. Тогава да се каже чл. 16, т. 9 влиза в сила от 1 януари еди-кога си.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Тогава т. 11 е излишна. Тя е едно и също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Единадесет не може да повтаряме, защото тя преповтаря т. 9.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Да, точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Остава си т. 9.
Другото?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Другото е в чл. 59, ал. 2. От стенограмата е изпуснато след тирето на втория ред "частна държавна собственост". И по доклада е така. Просто за изправяне на протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Къде е? Страница?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: На страница 84.
В стенограмата е написано само "частна собственост", "държавна" е изпуснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това го има в текста на доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Има го в текста на доклада. Но го няма в текста на стенограмата. Само за пълнота да бъде допълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-скоро трябва да се допълни в стенограмата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Да, в стенограмата трябва да се допълни.
И в чл. 64, ал. 2 - това вече е при преписването. Тук е техническа грешка, че когато е по вносител, е Държавна комисия за енергийно регулиране, а тук е записано Държавната агенция за енергийно регулиране. Държавна агенция за енергетика и енергийни ресурси. Тази грешка е просто фактическа. Просто при предложението на комисията е неправилно преписана. Тя е на 91 страница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е при съкращението.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: При съкращението, но съкращението е на друга институция. Държавната комисия за енергийно регулиране е едно, а Държавната агенция по енергетика е друго. Това е неправилно преписано предложение от вносителя. Всъщност предложението на комисията поддържа вносителя с нова редакция, но тук е изписана другата институция. Техническа грешка е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само във втората алинея ли е?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Само във втората алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Поправяме чл. 64, ал. 2, вместо: "Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси", да се чете "Държавна комисия за енергийно регулиране".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: Това е, няма други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И сега продължаваме с раздел VII.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ, от място, с вдигната карта): Ако обичате, може ли председателят да си поеме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте. Господин Ерменков има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Аз не се съмнявам, че когато се уточняват текстовете по вече приетите членове в закона, това е уточняване на приетите предложения с доклада, който сме внесли и ще се извърши от експертите в Народното събрание.
Аз не съм чел стенограмата, така че е възможно да има и други промени, които не са отразени. Но ще помоля господин председателя, а това вероятно е и практика, те да се отразят.
Продължаваме с раздел VII - "Снабдяване на потребителите с електрическа енергия".
Комисията подкрепя наименованието на раздел VII, предложен от вносителя.
"Член 89. Предложение на народния представител Георги Манов. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89 със следната редакция:
"Чл. 89. (1) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват снабдяването с електрическа енергия на всеки потребител, разположен на съответната територия, който има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа и е изпълнил условията за присъединяване към разпределителната мрежа.
(2) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват електроснабдяването на потребителите съобразно техните нужди, при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите изисквания за надеждност, качество на електрическата енергия и безопасност.
 (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и относно преносното предприятие в случаите, когато потребителят се присъединява към преносната мрежа."

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90 със следната редакция:
"Чл. 90. (1) При изграждане от физически или юридически лица на обекти, които се нуждаят от снабдяване с електрическа енергия, се сключва писмен договор за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа.
(2) Условията и редът за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа и за сключване на договорите по ал. 1 се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР."
Ние приехме, господин Иванов, има решение на Народното събрание номерацията след това да се коригира. И затова чета както е по предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Поставям на гласуване заглавието на раздел седми и членове 89 и 90 така, както са предложени от комисията, а заглавието - както е предложено от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 16.
Заглавието на раздел седми и членове 89 и 90 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: По чл. 91 има предложение на народния представител Ангел Малинов:
В чл. 91 ал. 4 се заменя, както следва: (Съжалявам, че господин Малинов го няма, той оттегли част от предложенията си, но аз съм длъжен да предложа на колегите неговото предложение.)
"(4) Електропроводна линия с високо, средно или ниско напрежение, която служи за присъединяване на електрическите уредби на потребители към преносната или разпределителна мрежи, се изгражда от електроснабдителното предприятие за негова сметка и са негова собственост при условие, че направените инвестиции се изплащат от печалбата на продадената на потребителя електрическа енергия за срок до пет години."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов:
В чл. 91 ал. 5 се заменя, както следва:
"(5) В случаите, когато изплащането е с по-голям срок от пет години, допълнителните инвестиции, за да се реализира изграждането по ал. 4, се поемат от потребителя."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Димитър Иванов по чл. 91, ал. 5 е оттеглено от народния представител.
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 91, ал. 6 се заличава.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 91, ал. 7 става ал. 6, като след думата "собствеността" се добавя "на потребителя", а думите "ал. 6" се заместват с "ал. 5".
Комисията подкрепя предложението да се добавят думите "на потребителя", а в останалата част не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Веселин Бончев - в чл. 91, в алинеи 5 и 6 да отпадне условната дума "може".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Иванов, което се оттегля.
Предложението на народния представител Георги Манов по чл. 91 е оттеглено от народния представител.
Предложението на народния представител Димитър Иванов за нова ал. 8 е прието от комисията.
Народният представител Станимир Калчевски предлага нова редакция на предложението по чл. 79:
"Чл. 79. (1) За осъществяването на плановете за развитие на разпределителната мрежа разпределителното предприятие учредява самостоятелен фонд "Нови потребители".
(2) Разпределителното предприятие съгласува приходната и разходната част на фонда с органите на общините.
(3) За структурирането и функционирането на фонда Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Министерството на регионалното развитие и благоустройството изготвят съвместна наредба."
Предложена е нова редакция на ал. 9 в чл. 91.
Предложението е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 91:
"Чл. 91. (1) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител - търговец по смисъла на Търговския закон, се изграждат за негова сметка и са негова собственост.
(2) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия на повече от един потребител, както и трансформаторните постове за средно напрежение, предназначени за снабдяване само на един потребител, който не е търговец, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното, предприятие и са негова собственост.
(3) Електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в имотите на потребителите и са разположени след границите на собственост, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.
(4) Електропроводната линия и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на потребителя към разпределителната или към преносната мрежа, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното, предприятие и са негова собственост.
(5) В случаите, когато изграждането на електропроводна линия и други съоръжения, чрез които се извършва присъединяване към разпределителната или към преносната мрежа на жилищни и вилни сгради, болници, училища и други социални обекти, е икономически нецелесъобразно за енергийното предприятие, финансирането може да се осъществява със средства, осигурени при условия, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.
(6) При липса на възможност за осигуряване на средства по ал. 5 необходимите съоръжения за присъединяване могат да се изграждат от съответния потребител.
(7) Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда чрез договор за лизинг за срок не повече от пет години при условията на Търговския закон.
(8) Присъединяването на нови потребители към преносната и разпределителна система става чрез встъпителни такси, които са във функция от заявената мощност и категорията на сигурност на захранване, определена в наредба на Министерския съвет, по предложение на комисията.
(9) За набирането на средства за нови потребители се учредява фонд "Нови потребители", който се допълва от встъпителни вноски. Той се контролира и отчита пред ДАЕЕР и се регламентира в наредба, издадена от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Ангел Малинов отсъства от залата, затова поставям на гласуване направените от него предложения по чл. 91.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 3, против 18, въздържали се 71.
Предложенията на господин Малинов не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Веселин Бончев.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 60, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Останалите предложения или са оттеглени, или са приети.
Моля, гласувайте чл. 91, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 14.
Член 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Член 92.
Предложение на народния представител Ангел Малинов по чл. 92, ал. 4 - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Ангел Малинов по чл. 92, ал. 5 - оттеглено от народния представител.
Предложение на народния представител Ангел Малинов по чл. 92 - нови алинеи 6 и 7, които също са оттеглени от народния представител.
Комисията предлага следната редакция за чл. 92:
"Чл. 92. (1) Електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, разположени на границата на собственост.
(2) Границата на собственост се определя от шините (клемите), разположени непосредствено след средството за търговско измерване.
(3) Разпределителното, съответно преносното, предприятие определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и на управляващите и комуникационните устройства към тях.
(4) Когато утвърдените тарифи предоставят възможност на потребителите от дадена група да избират начина на измерване на електрическата енергия, разпределителното, съответно преносното, предприятие е длъжно да монтира или пренастрои измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на потребителя.
(5) Подмяната на измервателен уред по искане на потребител в случаите по ал. 4 се извършва за негова сметка.
Чл. 93. (1) Разпределителното, съответно преносното, предприятие определя техническите условия за инсталиране на собствен източник на резервно захранване и условията, на които трябва да отговаря резервният източник. Условията са задължителни за потребителите.
(2) Потребител, който желае да инсталира собствен източник за резервно захранване, е длъжен да уведоми писмено разпределителното, съответно преносното, предприятие и да осигурява достъп на техните представители до резервния източник за извършване на проверки.
(3) Разпределителното, съответно преносното, предприятие има право да преустанови електроснабдяването на потребителя в случай, че той не спазва задълженията си по ал. 1 и 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Моля, гласувайте чл. 92, както е предложен от комисията, и чл. 93, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Членове 92 и 93 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Глава единадесета - Топлоснабдяване".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Раздел I - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.
Член 94 - предложение на народния представител Николай Згурев:
Към чл. 94, ал. 1 да се добави думата "Централизирано", както и целият раздел да се озаглави "Централизирано топлоснабдяване".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов за чл. 94, ал. 1 и 2 - комисията не подкрепя предложението.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Оттегля го. Благодаря.
Предложението на народния представител Георги Манов по чл. 94, ал. 1 е оттеглено от народния представител.
Предложение на народния представител Ангел Малинов:
В чл. 94, ал. 3, в края на изречението се добавя "съгласувано с председателя на Комисията за защита на конкуренцията".
Комисията не подкрепя това предложение.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Оттегляте го. Благодаря, господин Малинов.
Комисията предлага текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 94. (1) Топлоснабдяване е производството, преносът и разпределението на топлинна енергия с топлоносители гореща вода или водна пара за производствени и битови нужди на потребителите.
(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение, свързани в топлоснабдителна мрежа.
(3) Условията и редът за топлоснабдяване и прекъсването му, за оперативното управление на топлоснабдителната система и за присъединяването на потребителите се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Згурев е направил предложение за заместващ текст. Той е писал "раздел", но явно има предвид главата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: За главата става дума - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За главата става дума. И в ал. 1 да се добави думата "централизирано".
Поставям на гласуване предложенията на господин Николай Згурев.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 19, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава единадесета, заглавието на раздел I и чл. 94, както са предложени заглавията от вносителя, а чл. 94 - от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Заглавията на глава единадесета и раздел I и чл. 94 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел II - Производство на топлинна енергия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.
Член 95 - комисията подкрепя текста на вносителя в следния вид:
"Чл. 95. (1) Производството на топлинна енергия се извършва от енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на чл. 39.
(2) Производство на топлинна енергия могат да извършват и лица без лицензия, когато топлинната мощност е под 1 MW.
Чл. 96. Производството на топлинна енергия се извършва в:
1. топлоелектрически централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
2. отоплителни централи;
3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия, на възобновяеми енергийни ресурси и за изгаряне на отпадъци."
Предложение на народния представител Николай Згурев - към чл. 96, ал. 2 да се добави "и промишлени централи".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.


По чл. 97 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 97. (1) Производителите на топлинна енергия в топлоелектрически и/или отоплителни централи са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно производство.
(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредбата по чл. 73, ал. 2."
По чл. 98 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 98. Топлопреносното предприятие не може да отказва присъединяването към топлоснабдителната мрежа на производител по чл. 97, когато той отговаря на условията по този закон.
Чл. 99. Електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран принцип на производство на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия за нуждите на топлоснабдяването, се изкупуват задължително от лицензираните енергийни предприятия, които експлоатират електропреносната или съответната електроразпределителна система".
Има предложение на народния представител Николай Згурев към чл. 99, което е оттеглено от народния представител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99 със следната редакция:
"Чл. 99. Електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран принцип на производство на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия за нуждите на топлоснабдяването, се изкупува задължително от лицензираните енергийни предприятия, които експлоатират електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Згурев преди малко беше в залата, сега не го виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Згурев по ал. 2.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 15, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложен от вносителя, чл. 95 така, както е предложен от комисията; чл. 96 така, както е предложен от вносителя и членове 97, 98 и 99 така, както са предложени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел II и членове от 95 до 99, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел III - Пренос на топлинна енергия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
По чл. 100 има предложение на народния представител Ангел Малинов. Няма го господин Малинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля квесторите да поканят вносителите, защото ... И изобщо депутатите да влязат в залата, за да не се наложи да искам списъка за поименна проверка.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: В чл. 100, ал. 2 след края на изречението се добавя: "ако има лиценз за това".
Комисията не подкрепя това предложение. Народният представител Ангел Малинов го оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100 със следната редакция:
"Чл. 100. (1) Експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносно предприятие, получило лицензия за извършване на дейност по пренос на топлинна енергия.
(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по производството на топлинна енергия".
По чл. 101 има предложение на народния представител Георги Манов, което е оттеглено от вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101:
"Чл. 101. Топлопреносното предприятие е задължено:
1. да снабдява с топлинна енергия потребителите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия;
2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;
3. да развива топлопреносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие".
Това е предложение на комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III така, както е предложено от вносителя, чл. 100 и чл. 101 така, както са предложени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел III и членове 100 и 101 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел IV - Оперативно управление".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV.
По чл. 102 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 102. (1) Оперативното управление на топлоснабдителна мрежа се извършва от оператор.
(2) Оператор на топлоснабдителна мрежа е специализирано звено на топлопреносното предприятие.
(3) Разпорежданията на оператора са задължителни за производителите и потребителите на топлинна енергия".
По чл. 103 има предложение на народния представител Ангел Малинов за чл. 103, ал. 1, т. 3, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Георги Манов в същия текст на чл. 103, ал. 1, т. 3, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Николай Згурев по ал. 2 е оттеглено от народния представител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103 със следната редакция:
"Чл. 103. (1) Операторът на топлоснабдителната мрежа е длъжен да осигурява:
1. режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3;
2. поддържане на баланса между производството и потреблението;
3. координация с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори - в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
4. координация с кооператора на газопреносната и/или газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори - при използване на природен газ.
(2) Операторът на топлоснабдителната мрежа регулира разпределението на топлинния товар между централите за производство на топлинна енергия по технически и икономически критерии, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3".

Чл. 104 - комисията подкрепя текста на вносителя в следния вид:
"Чл. 104. (1) Операторът на топлоснабдителната мрежа може да разпореди да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с топлинна енергия без предварително уведомление на потребителите:
1. при възникване или за предотвратяване на аварии;
2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;
3. когато съществува опасност за целостта на топлоснабдителната мрежа;
4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на мрежата или на потребителите.
(2) Операторът е длъжен предварително да уведоми потребителите за времето и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.
(3) Топлопреносното предприятие носи имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на оператора при прекъсване или ограничаване на топлоснабдяването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Моля, гласувайте заглавието на раздел IV, както е предложено от вносителя и чл. 102, 103 и 104, както са предложени от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 5.
Заглавието на раздел IV и членове от 102 до 104, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел V - Търговски взаимоотношения".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздел V.
"Чл. 105. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:
1. топлопреносното предприятие и независимите производители;
2. топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност;
3. топлопреносното предприятие и самостоятелните потребители;
4. топлопреносното предприятие и потребителите, собственици в сграда - етажна собственост.
(2) Договорите за продажба на топлинна енергия не трябва да съдържат условия, дискриминиращи едни производители спрямо други или едни потребители спрямо други."
Предложение на народния представител Димитър Иванов по чл. 105, ал. 1 - комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов в чл. 105 за нова ал. 3 със следния текст:
"(3) Договорите трябва да съдържат най-малко взаимните задължения на страните, в това число за качеството и количеството на топлоенергията и отоплителната услуга, както и разпределението на отговорностите на производителя, топлопреносвача и топлоснабдителния агент пред крайния потребител."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Малинов има думата.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! В чл. 105 става въпрос за договорите за продажба на топлоенергия. Това са писмени договори, които трябва да отговарят на определени условия. В ал. 2 се казва, че договорите за продажба на топлинна енергия не трябва да съдържат дискриминиращи условия. Така е.
Но аз предлагам нещо, което ще задължи производителя спрямо гражданите. Ще ви прочета отново моето предложение за нова ал. 3:
"(3) Договорите трябва да съдържат най-малко взаимните задължения на страните, в това число за качеството и количеството на топлоенергията и отоплителната услуга, както и разпределението на отговорностите на производителя, топлопреносвача и топлоснабдителния агент пред крайния потребител."
Това просто е задължително да го има в договорите, за да има някаква отговорност и равнопоставеност между продавач и купувач. Предлагам ви да гласувате това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Господин Иванов, и Вие имате предложение, което не е подкрепено. Оттегляте го.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ангел Малинов за нова ал. 3.
Гласували 107 народни представители: за 44, против 4, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел V и чл. 105, така както са предложени от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 12.
Заглавието на раздел V и чл. 105 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Член 106.
Предложение на народния представител Димитър Иванов в чл. 106, ал. 1 да се заличат думите "могат да".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Георги Манов в чл. 106, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Иванов в чл. 106, ал. 2 - подкрепено от комисията.
Следващото предложение на народния представител Димитър Иванов е в чл. 106, ал. 3 да се измени - оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 106 със следната редакция:
"Чл. 106. (1) Потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 могат да определят физическо или юридическо лице, наричано по-нататък "топлоснабдителен агент", което да осъществява в цялост отношенията им с топлопреносното предприятие.
(2) Топлоснабдителният агент е легитимен, ако в заседанието на потребителите са участвали лично или чрез представители три четвърти от потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 и решението е взето с обикновено мнозинство от присъстващите.
(3) Всички или част от потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 могат с нотариално заверено пълномощно да упълномощят съответния топлоснабдителен агент да сключи от тяхно име и за тяхна сметка индивидуалните им договори. Ако условията позволяват, това може да бъде извършено с един договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ерменков, искам да споделя едно мое опасение. В началото започнахме с променената номерация, след това минахме на оригиналната номерация с ангажимент после да се подредят. Обаче сега виждам, че може да се стигне до някои проблеми, защото се цитират точки в текст, който сме приели, а там има само алинеи. Ще Ви моля много внимателно после, при окончателното номериране, да се прегледат всички тези текстове, където се цитират членове, приети преди това, за да не стане така, че да се цитират погрешно членове. Да направите много внимателен преглед, за да не се стигне до някоя грешка.
Господин Иванов, Вие оттегляте и първото си предложение, нали?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Манов за отпадане на ал. 2.
Гласували 95 народни представители: за няма, против 56, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 106, така както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Член 106 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: По чл. 107 има предложение от народния представител Ангел Малинов, което е оттеглено.
Предложението на народния представител Георги Манов за чл. 107, ал. 1 е прието от комисията.
Предложение на народния представител Димитър Иванов - в чл. 107, ал. 1 думите "в сграда" да се заменят с текста "на имоти - етажна собственост", а думите "топлопреносното предприятие" да се заменят с думите "топлоснабдителния агент".
Отпада текстът "в присъствието на съответния топлоснабдителен агент".
Комисията подкрепя първото предложение в частта "етажна собственост" и второто предложение като цяло.
Предложение на народния представител Ангел Малинов по чл. 107 за нова ал. 2, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Георги Манов за чл. 107, което е оттеглено от народния представител.
Предложение от народния представител Димитър Иванов за създаване на нова ал. 3 в чл. 107, което комисията подкрепя частично.
Комисията предлага следната редакция за чл. 107:
"Чл. 107. (1) Собствениците в сграда - етажна собственост, които не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да осигурят достъп до имота си за прекратяване на топлоподаването.
                (2) Собствениците по ал. 1 се считат за потребители при условията на останалите до датата на прекратяване на топлоподаването от упълномощено от топлопреносното предприятие лице.
                (3) В условията по ал. 1 собствениците на тези имоти се считат за потребители на топлинна енергия при условията на останалите потребители в сградата до датата на осигуряване на достъп и прекратяване на топлоподаването им.
                (4) Топлоснабдителното предприятие е длъжно да извърши декларираното прекратяване по ал. 1 в срок до 15 дни при осигурен достъп.
                (5) Отказалите се от отопление в жилището си остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Иванов, приемате ли така, както е предложено от комисията?
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте чл. 107 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Член 107 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: По чл. 108 има предложение от народния представител Николай Згурев - към чл. 108, ал. 1 "... за отопление и топла вода..." да отпадне "топла вода" и се замени с "вода за битово горещо водоснабдяване".
Изразът да се замени навсякъде в текста.
Комисията не подкрепя това предложение.
НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Згурев оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Предложение на народния представител Димитър Иванов - в чл. 108, ал. 3 думите "топлопреносното предприятие събира" отпадат, а след думите "дължими суми" се добавят думите "се събират"  и след думата "кодекс" се добавя "въз основа на извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок".
Комисията подкрепя частично това предложение до думата "сметките". Останалото го оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108 в следния вид:
"Чл. 108. (1) Потребителите ползват топлинна енергия за отопление и топла вода в количество и срокове в съответствие с потребностите си при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.
                (2) Потребителите са длъжни да заплащат в срок консумираната топлинна енергия.
                (3) Потребителите - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си за консумираната топлинна енергия, като дължимите суми се събират по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечението от сметките."
По чл. 109, ал. 2 има предложение от народния представител Димитър Иванов, което е оттеглено от народния представител.
Предложение от народния представител Георги Манов - чл. 109 отпада.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Димитър Иванов по чл. 109, ал. 3, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109 със следната редакция:
"Чл. 109. (1) Договорите по чл. 106, ал. 1, т. 3 и 4 се сключват по прогнозна едногодишна консумация на топлинна енергия.
                (2) Заплащането на топлинната енергия от потребителите се извършва на равни месечни вноски за периода на ползване, като с последната от тях се извършва изравняване на предплатеното и действително консумирано количество топлинна енергия.
                (3) Изравняването се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Манов чл. 109 да отпадне.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 90, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 108 и 109 така, както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Членове 108 и 109 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: По чл. 110 има предложение от народния представител Георги Манов - чл. 110, ал. 1, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Манов по същия чл. 110, ал. 1 и т. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Димитър Иванов - в чл. 110, ал. 1, т. 8, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 110, ал. 2, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Николай Згурев - към чл. 110, ал. 2 "... да се извършва разпределение..." да се добави "ако притежава лиценз за това, съгласно чл. 27, ал. 1".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Димитър Иванов по чл. 110, ал. 2, което е оттеглено от народния представител.
Комисията предлага следния текст за чл. 110:
"Чл. 110. (1) Топлоснабдителният агент е длъжен:
1. да полага грижата на добър стопанин за сградните инсталации за отопление и топла вода;
2. да създава нова или да актуализира съществуващата документация с данни за отопляемите обекти на потребителите и за консумацията на топла вода;
3. да снема показанията на средствата за измерване и разпределение в отделните жилища и да ги предоставя на топлопреносното предприятие;
4. да упражнява контрол върху запечатаните отоплителни тела и водомери за топла вода;
5. да придружава длъжностните лица от топлопреносното предприятие за извършване на проверки на измервателните уреди и инсталациите за отопление и топла вода в жилищата;
6. да следи за изправността на абонатните станции и средствата за измерване и регулиране, и своевременно да уведомява топлопреносното предприятие за констатирани неизправности;
7. да отчита показанията на прибора за търговско измерване, по който се извършва продажбата;
8. да осигурява своевременен обмен на информация между потребителите и топлопреносното предприятие.
(2) Когато е надлежно упълномощен за това от потребителите, топлоснабдителният агент може:
1. да извършва разпределение на ползваната топлинна енергия за отопление и топла вода между отделните потребители;
2. да събира от потребителите и да заплаща на топлопреносното предприятие месечните дължими суми;
3. да организира извършването на ремонти на потребителските инсталации за отопление и топла вода за сметка на потребителите.
(3) Топлоснабдителният агент получава за дейността си възнаграждение по договор с топлопреносното предприятие, формирано на базата на отстъпка от крайната цена за потребителите. Размерът на възнаграждението, редът и общите условия на договора се определят в Наредбата по чл. 95, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител Георги Манов желае ли да се изкаже? Няма го. Не са оттеглени двете предложения.
Моля, гласувайте двете предложения на господин Манов - т. 1 и т. 6 да отпаднат.
Гласували 120 народни представители: за 9, против 77, въздържали се 34.
Предложенията не се приемат.
Народният представител Николай Згурев желае ли думата?
НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте, благодаря.
Други предложения няма, а тези, които са направени, са взети предвид.
Моля, гласувайте чл. 110 така, както го предлага комисията.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Член 110 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: По чл. 111 има предложение на народния представител Николай Згурев, ал. 1 "Топлинната енергия..." в началото да се добави думата "Консумираната".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов в чл. 111, ал. 2 се добавя "след средството за търговско измерване".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ангел Малинов в чл. 111 ал. 3 да се измени, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Димитър Иванов:
В чл. 111, ал. 3 отпада думата "жилищни" и вместо нея се добавят думите "имоти - етажна собственост"; отпада думата "между" и се заменя с думите "на входа на"; отпадат думите "и потребителската инсталация".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов за отпадане на ал. 2 и ал. 3 в чл. 111.
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов в чл. 111 да се създадат нови алинеи 5, 6 и 7, както следва:
"(5) Самостоятелен потребител или потребител в етажна собственост с индивидуални средства за търговско измерване отчитат и заплащат топлоенергията по тях.
(6) Разликата между измерената топлоенергия със средствата за общо измерване и сумата от индивидуалните се заплаща от останалите потребители.
(7) Разходите за отопление на общи идеални части от етажна собственост се разпределят пропорционално на идеалните части от собствеността."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага следната редакция за чл. 111:
"Чл. 111. (1) Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване и се продава на границата на собственост.
(2) Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост, начинът на отчитане на топлинната енергия се урежда в договора за продажба при зачитане на принципите на справедливост и равнопоставеност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на предложенията.
Най-напред народният представител Николай Згурев има ли желание да защити предложението си? Няма го.
Моля, гласувайте предложението на Николай Згурев към ал. 1 на чл. 111.
Гласували 115 народни представители: за 7, против 34, въздържали се 74.
Предложението на народния представител Николай Згурев не се приема.
Има няколко предложения на народния представител Ангел Малинов. Желае ли да ги обоснове? Заповядайте, господин Малинов.
Предложението за ал. 2 да се добавят "средства за търговско"?
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте това предложение, благодаря.
АНГЕЛ МАЛИНОВ: Уважаеми колеги, искам да ви декларирам, че аз не се отоплявам с парно, така че нямам интерес, но ви предлагам с тези три нови алинеи нещо, което го има в развитите страни. Това е правото на всеки гражданин, който иска, да си постави топлоизмерителен уред в апартамента си. Това е право, което той може да ползва.
Ако това се приеме в тези алинеи, които аз предлагам, те трябва да се узаконят и стават уреди за търговско измерване.
По аналогия мога да ви обясня с водоснабдяването. Вие знаете, че на блоковете има общи водомери, но всеки гражданин има право да си постави личен водомер и да плаща водата по този водомер. Това улеснява нещата и всеки знае колко трябва да плати. Ако дадем това право, то не е задължително, аз не казвам в тези алинеи, които добавям, че това е задължително. Всеки има право да си ги постави за своя сметка и те стават уреди за търговско измерване. Ако искате, приемете това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по това предложение няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов за три нови алинеи - 5, 6 и 7.
Гласували 127 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 23.
Предложението се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Иванов. Желае ли да го защити?
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.


Преминаваме към гласуване на чл. 111 с добавките, които бяха приети. Тъй като в този член досега имаше две алинеи, значи тези алинеи ще станат трета, четвърта и пета.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 111 с четири алинеи, приети по предложение на народния представител Ангел Малинов предварително.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 4, въздържал се 1.
Съдържанието на чл. 111 е прието.
Член 112!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: По чл. 112 има предложение народният представител Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Оттегля се от народния представител.
Има предложение на народния представител Димитър Иванов по чл. 112, ал. 1, което също е оттеглено от народния представител.
Предложение на народния представител Николай Згурев:
"Към чл. 112, ал. 2 от израза "... разпределителите на разход на топлинна енергия..." да отпадне думата "разход" и да стане: "разпределителите на топлинна енергия". Изразът да се замени в останалите текстове.
Комисията не подкрепя това предложение.
В чл. 112, ал. 2 има предложение на народния представител Димитър Иванов, което е подкрепено от комисията.
Има ново предложение на народния представител Димитър Иванов за промяна в чл. 112, ал. 4, което е оттеглено от народния представител.
Предложение на народния представител Георги Манов:
"В чл. 112 ал. 5 да отпадне."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Станимир Калчевски:
"Към чл. 112 се създава нова ал. 6 със следната редакция:
"(6) Топлопреносното предприятие е длъжно да вземе предвид показанията на индивидуалните търговски средства за измерване на топлинната енергия в жилищата, монтирани от съответни фирми, и да регламентира отношенията си с тях."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя в следния вид:
"Чл. 112. (1) Сградните инсталации за отопление и топла вода са обща етажна собственост.
(2) Отоплителните тела, спирателната и регулиращата арматура към тях, разпределителите на разходите за отопление, отклоненията от сградните инсталации за отопление, водомерите за топла вода и инсталациите за топла вода са неразделна част от собствеността на съответните недвижими имоти в сградата.
(3) Нови инсталации се присъединяват към топлоснабдителна система, само когато позволяват разпределение и търговско измерване на ползваната топлинна енергия за отопление и топла вода по отделните имоти.
(4) Разпределението на топлинната енергия в сградите се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.
(5) При разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите част от топлинната енергия за отопление се разпределя пропорционално на отопляемия обем на потребителите при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител Николай Згурев отсъства.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 111 народни представители: за 13, против 28, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Георги Манов няма желание за обяснение.
Моля, гласувайте ал. 5 да отпадне.
Гласували 112 народни представители: за 1, против 64, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Народният представител Станимир Калчевски желае ли да обоснове предложението си? Заповядайте, господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доближавам се до предложението на господин Малинов в чл. 111.
Каква е идеята? Идеята е нашата топлинна консумация да стане по-рационална, да стане по-икономична, да стане по-евтина, да стане по-достъпна.
Затова съм предложил индивидуалните търговски средства за измерване на топлинна енергия, които съществуват на много места в столицата, а вече и в провинцията, при желание на клиента и при монтиране в собствената инсталация отчитането по тях да се зачита.
Това е и целта на моето предложение. Да не спираме тази модерна технология, която ни доближава до Европа, а не ни отблъсква.
Затова моля да подкрепите това предложение, въпреки че комисията е гласувала "против". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател! При положение, че ние вече коригирахме възможностите за измерване с индивидуални търговски средства, аз смятам, че и тук е логично да приемем предложението на народния представител Станимир Калчевски за нова ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на господин Калчевски, което се подкрепя и от председателя на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 90, против 11, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 112, който ще бъде с шест алинеи, включващи и алинеята, която току-що приехме.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Член 112 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел VI - Прогнозиране и планиране на дейността".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VI.
Член 113. Все още спазваме номерацията, която трябва да коригираме от утре.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 113. Енергийните предприятия, които извършват дейности по производство и/или пренос на топлинна енергия:
1. извършват текущ контрол, проучване и анализ на потреблението на топлинна енергия в населеното място;
2. разработват краткосрочни и дългосрочни прогнози за потреблението на топлинна енергия в населеното място;
3. изготвят краткосрочни и дългосрочни планове за развитие;
4. представят за одобрение в общините и в ДАЕЕР изготвените по т. 3 планове;
5. подпомагат общините при изготвяне на общия план за енергоснабдяване на населеното място."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Моля, гласувайте заглавието на раздел VI така, както е предложено от вносителя, и чл. 113 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел VI и чл. 113 са приети.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Глава дванадесета - Газоснабдяване".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Раздел I - Общи положения".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздел I.
"Чл. 114. Газоснабдяването е съвкупност от дейностите по доставка, внос, пренос, съхранение, разпределение и продажба на природен газ за осигуряване на нуждите на потребителите."
Предложение на народния представител Нансен Бехар - в чл. 114 преди думата "доставка" да се добави "покупка".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114.
"Чл. 115. (1) Обектите и съоръженията за пренос, съхранение и разпределение на природен газ на територията на цялата страна се свързват и функционират в единна газоснабдителна система с общ режим на работа.
(2) Газоснабдителната система обхваща преносната система, хранилищата на природен газ и разпределителните системи.
(3) Всяка разпределителна система е разположена на територия, определена с издадената лицензия за разпределение на природен газ."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 115.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Моля, поставям на гласуване предложението на народния представител Нансен Бехар към чл. 114.
Гласували 130 народни представители: за 9, против 103, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава дванадесета, заглавието на раздел I и членове 114 и 115 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Заглавията на глава дванадесета и раздел I, както и членове 114 и 115 са приети.
Две съобщения за заседания на комисии:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по културата и медиите ще проведе редовно заседание на 1 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 1 юли, от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов

Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов