Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Първо ще започнем с полагане на клетва от нов народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

"РЕШЕНИЕ N 282
София, 29 юли 1997 г.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Иван Драганов Шиляшки, избран с листата на коалиция Обединени демократични сили - СДС, ДПС, БЗНС, БСДП в 25.многомандатен избирателен район, София.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия


Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 25.многомандатен избирателен район, София Александър Христов Пиндиков от коалиция Обединени демократични сили."

Моля квесторите да поканят господин Пиндиков за полагане на клетва.
(Един от квесторите довежда господин Александър Христов Пиндиков до трибуната.)
Ако обичате, господин Пиндиков, повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават на крака. Председателят на Народното събрание Йордан Соколов чете текста на клетвата, който се повтаря от господин Александър Пиндиков.)
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
(Господин Александър Пиндиков подписва клетвения лист. Ръкопляскания в залата.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дeйността на Народното събрание предлагам в седмичната програма за днес и за утре да бъдат включени няколко точки, които са спешни, добре е да ги приемем на тази сесия:
- законопроект за ратифициране на Договор между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите;
- законопроект за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България;
- законопроект за ратифициране на Договор между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите;
- проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка и с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие;
- проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор - ФЕСАЛ-1 между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие;
- проект за решение за даване на разрешение за изпращане на български военен кораб с екипаж за участие в Многонационалното военноморско учение "Морски бриз'97" в Украйна.
По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, имам десет минути за парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не Ви давам сега десет минути. Има процедурно предложение. Научете се първо...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз Ви казах оттам парламентарната група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм Ви чул. Аз не мога да чувам от края на залата.
По направеното предложение за дневен ред някой желае ли да вземе отношение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 192 народни представители: 182 за, 1 против, 9 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата народният представител Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, преди да започнем деловата работа искам да припомня, че на днешния ден, се навършват три години от кончината на народния представител от Съюза на демократичните сили от състава на 36-ото Народно събрание Манол Тодоров.
Уважаеми господин председателю, моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на Манол Тодоров.
Благодаря Ви. (Народните представители стават прави. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Преди да дам думата от името на парламентарна група нека да съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 23 юли до 29 юли 1997 г.:
Законопроект за ратифициране на договор между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор "FESAL-1". Вносител - Министерски съвет.
Законопроект за изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител - Министерски съвет.
Законопроект за ратифициране на споразумението под формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България.
Законопроект за ратифициране на договор между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет.
Законопроект за герба на Република България. Вносител - Парламентарна група на Евролевицата.
Законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител - Лъчезар Тошев и Едуард Клайн.
Законопроект за националния герб на Република България. Вносител - Стефан Гайтанджиев.
Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование. Вносители - Юлиян Буров и група народни представители.
Законопроект за герба на Репбулика България. Вносител - Гиньо Ганев и Христо Стоянов.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител - Стефан Нешев и Иван Бойков.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител - Златко Златев.
Законопроект за свободата на достъп до информация за околната среда. Вносител - Лъчезар Тошев.
Законопроект за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. Вносител - Министерски съвет.
Проект за декларация на 38-ото Народно събрание. Вносители - Георги Първанов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Вносители - Стефан Нешев и група народни представители.
Законопроект за чуждестранните инвестиции. Вносител - Министерски съвет.
Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на български военен кораб с екипаж за участие в многонационалното военноморско учение "Морски бриз '97" в Украйна. Вносител - Министерски съвет.
На председателски съвет беше постигнато съгласие от набраните средства от фонд "СБКМ", които са набрани само от заплати на народните представители - този фонд е отделен за административните служители - да изпратим помощ в размер на 5 млн. лева на българите в Албания. Смятам, че никой няма да има против това. (Ръкопляскания.)
Господин Жорж Ганчев има думата от името на парламентарна група. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря, господин председател.
Съжалявам, че нашата подадена ръка към правителството на господин Костов все още не е поета.
Съжалявам, че днес генерал Бонев се изцепва по някои вестници за защита на някакъв илюзорен момент, на някакъв наш депутат, който излезе от тази трибуна и хленчи без да казва кой го заплашва.
Съжалявам, че нашата Национална конференеция, абсолютно нелегитимна, беше точно вкарана от подобни хора - две мутри, мултимилионери, които искаха да си купят организации, фирми и братства, и след това партия БББ и бяха изгонени.
Съжалявам, че госпожа Михайлова не беше чула за това и затова, понеже знам, че е честна и почтена и аз я уважавам, но по радио "Експрес" ми каза, че не е чувала такова нещо. Искам затова, мила госпожо, поради това, че сте моя колежка и Ви уважавам и всички други колеги в залата да ви обясня малко за мутризацията в тази държава.
Писмото до министър Костов беше преди два дни. Затова реагирам на всичките дописки днес по вестниците на генерал Бонев с копие до Евгений Бакърджиев, Екатерина Михайлова и генерал Бонев и гласи:
Уважаеми господин Костов, не можете да отречете, че чрез проф. Стоянов, БББ, помогнахме да се постигне политическо съгласие на 4 февруари т.г. Въпреки яростните и клеветнически атаки срещу моята личност и нашата партия след изборите ние в БББ благородно ви протегнахме ръка след предложените от Вас консултации. Вместо благодаря още сме рекетирани ежедневно от вашите хора, помещенията ни - негодни за водене на нормална политическа дейност. Игрите на криеница и безвкусните обиди на Вашия вицепремиер Бакърджиев настроиха много наши хора. Моля, реагирайте незабавно.
На заседание на парламентарната ни група миналата седмица всички молихме Вашия сторонник Христо Иванов да ни каже точно кой го заплашва. Той отказа.
Питахме го също защо не влезе в Народното събрание с листата на СДС.
Като всеки виновен страхливец момчето се стреми да привлича евтина симпатия, служейки си с алюзии на преследван.
За съжаление, Христо Иванов си служи с епитети, които съм чувал и от Вашата уста, господин министър-председател:
"Жорж е кафяв!", "фашизъм", "националсоциализъм" и пр. Това, господин Костов, намирисва на активно мероприятие.
За да престане да каля БББ, да интригантства и създава разкол, моля, заобиколете вашия труженик Христо Иванов с охрана. Ние молим преди два дни.
За него винаги има достъп до медиите, включително и снощи. За Жорж, БББ и правителството в сянка - няма. Питаме защо.
И накрая, човекът "Александър", подписал декларация, че няма да предаде СДС и че не е бил в службите - 1991 г., имаме копие от нея, предал шпионската централа на БКП, Четвърто управление, след това доверието на СДС, предал президента Желев и даже "мравките" в опозиция, да не говорим за Бизнесблока, явно не може да спи спокойно. С право той се страхува от възмездие. От наша страна ние го съжаляваме. И толкоз. Точка. Никой не обича предателите, но не се наемаме да отговаряме за другите изброени по-горе. Ние не знаем кой и къде ще го накаже, затова моля, поемете го във ваши ръце, осигурете му охрана и ние няма да се занимаваме с него. (Шум и реплики от мнозинството.)
Защо отклонявате вниманието от истинските проблеми, господа управляващи, е моят въпрос.
Например, вие, които работите на явния и тихия фронт срещу БББ - имам няколко въпроси-препоръки.
Вестник "Демокрация" - не вчера, онзи ден - "Икономическата реформа, изправена пред изпитанията на криворазбраните очаквания", Мирослава Янова, директор на MBMD. Тя казва: 51 на сто от българите смятат за необходимо централното планиране, 51 на сто! 70 на сто искат БНБ да дотира бюджета, когато парите не стигат за пенсии, заплати и детски надбавки. 74 на сто смятат, че държавата трябва да се грижи за всички, като 50 на сто отговарят "напълно съгласен". Значи, такава е нагласата на българския народ в момента. Когато вие сте им декларирали вашите обещания, те не са ви разбрали. Те не са ви разбрали - искам да знаете реалността. Значи, заедно трябва да работим, за да преодолеем тази социална нагласа. Значи, всеки един от нас тук ви е нужен като слънцето и въздуха, вместо да ни дестабилизирате! (Весело оживление в залата.)
Вестник "Стандарт", 23 юли, автор Божидар Събев. Вашият вестник!
Днес близо 57 на сто заявяват, че купуват само най-необходимото за живота, а още 39 на сто не могат да си позволят дори и това, сочат фактите от агенция "Факс".
Въпрос: "Каква е месечната сума, която можете да спестите"? Отговор: 86,2 на сто казват: "Не мога да спестявам"!

Въпрос: Ще се подобри или ще се влоши положението на семейството Ви през следващите 2-3 месеца? Само 19 на сто казват да, 32 на сто казват, че ще се влоши, 29 на сто казват, че няма да се промени, а останалите казват, че не знаят. В тази политическа ситуация вие се занимавате с разбиването на партия БББ, вие се занимавате с вкарването на ваш човек на ръководния пост, затова се стремите, вие се занимавате с активни мероприятия. Аз ви предлагам вие веднага да си вземете бележка от това изказване на нашата парламентарна група и да започнете да работите с нас и всички други парламентарни групи за благото на България. И аман, казвам, аман от конфронтация. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За да бъдем прецизни, пак на основание чл. 39, ал. 5 в дневния ред трябва да приемем второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за цените, второто четене на законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и второ четене на законопроекта за държавния герб.
Моля, гласувайте за второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за цените и за законопроекта за държавния герб.
Гласували 193 народни представители: 178 за, 1 против, 14 въздържали се.
Предложението е прието.
Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЦЕНИТЕ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по законопроект N 02-01-22/16.07.1997 г. за изменение и допълнение на Закона за цените, внесен от Министерския съвет, за второ четене.
На своето извънредно заседание на 29 юли 1997 г. с участието на председателя на Националната комисия по цените Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за цените, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и направените по време на дискусията предложения. Народният представител Стефан Нешев оттегли направените от него между първо и второ четене предложения.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание за обсъждане следния закон - Закон за изменение и допълнение на Закона за цените."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли изказвания по заглавието? Няма.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 184 народни представители: 179 за, 1 против, 4 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 10 се създава т. 4:
4. Определяне на правила при прилагането на договорни цени при продажба на определени стоки или услуги на потребителите."
Предложение на Комисията по икономическата политика: § 1 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този текст няма предложения.
Моля, гласувайте за § 1.
Гласували 194 народни представители: 191 за, 1 против, 2 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 11 се създава т. 3:
3. Определя условията и реда за издаване на разрешения (лицензиране) на производителите, вносителите и търговците за производство и търговия с определени стоки и услуги."
Предложение на народния представител Никола Николов:
Параграф 2 се изменя, както следва:
"§ 2. В чл. 11 се създава т. 3 със следното съдържание:
3. Определя условията и реда за издаване на разрешения (лицензии) за производство и търговия с определени стоки и услуги с цел защита живота и здравето на хората, растителния и животинския свят и околната среда."
Предложение на народния представител Никола Койчев:
Параграф 2 да отпадне.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 2 да бъде приет със следното съдържание:
"§ 2. В чл. 11 се създава т. 3:
3. Определя условията и реда за издаване на разрешения (лицензии) за производство и търговия с определени стоки и услуги, свързани със защитата живота и здравето на хората, растителния и животинския свят и околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, предложение на народния представител Никола Койчев § 2 да отпадне. Господин Койчев няма желание да се изкаже.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 188 народни представители: 52 за, 105 против, 31 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 176 народни представители: 153 за, 3 против, 20 въздържали се.
Параграф 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 3. В чл. 20, ал. 1 думите "Министерския съвет" се заменят с "Министерството на търговията и туризма".
Предложение на Комисията по икономическа политика - § 3 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3.
Гласували 183 народни представители: 165 за, 4 против, 14 въздържали се.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 4. В чл. 25 думите "от 5 хил. лв. до 50 хил. лв." се заменят с "от 100 хил. лв. до 30 млн. лв."
Предложение на Комисията по икономическа политика - § 4 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 4.
Гласували 181 народни представители: 175 за, няма против, 6 въздържали се.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 5. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до 250 хил. лв." се заменят с "от 500 хил. до 20 млн. лв.".
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) При констатирано неизпълнение на задължителните указания по чл. 24 освен глоба по ал. 1 контролните органи:
1. забраняват предлагането от съответния търговец на определени стоки или
2. нареждат затварянето на търговския обект и
3. предлагат на органа, издал разрешението (лиценза) да отмени или ограничи".
3. Създават се алинеи 3 и 4:
"(3) Продължителността на забраната по ал. 2, т. 1 и на затварянето на търговския обект по ал. 2, т. 2 е най-малко един месец, а когато е за по-дълъг срок, не може да продължи след изпълнението на задължителните указания на контролните органи.
(4) При повторно нарушение по алинеи 1 и 2 глобата е в размер от 1 млн. до 30 млн. лв.".
Предложение на Комисията по икономическа политика - § 5 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5.
Гласували 184 народни представители: 175 за, няма против, 9 въздържали се.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 6. В чл. 29 думите "от 20 хил. лв. до 200 хил. лв." се заменят с "от 100 хил. лв. до 30 млн. лв.".
Предложение на Комисията по икономическа политика - § 6 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6.
Гласували 172 народни представители: 169 за, 1 против, 2 въздържали се.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 7. Навсякъде в текста на закона думите "Националната комисия по цените към Министерския съвет" и "Националната комисия по цените" се заменят съответно със "специализирания орган за контрол по цените към Министерството на търговията и туризма" и "специализирания орган за контрол по цените".
Предложение на народния представител Никола Койчев:
Първи вариант - § 7 да отпадне.
Втори вариант - в § 7 предлаганите заместващи текстове "специализиран орган за контрол по цените към Министерството на търговията и туризма" и "специализиран орган за контрол по цените" да станат "специализиран орган по цените към Министерския съвет" и "специализиран орган по цените".
Предложение на Комисията по икономическа политика - § 7 да бъде приет както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Койчев има думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Мотивите да направя тези предложения са два. Вярно е, че в Конституцията не се третират структури от вида комисии, комитети и други висши правителствени учреждения, но изключението не е само по отношение на Националната комисия по цените. Казват, че в развитите пазарни демокрации няма такива институции. До началото на 90-те, до стабилизацията - икономическа, стокова, доходна - в западните развити индустриални държави имаше институции, имаше и закони за администриране на цените. България е далеч от този икономически и социален стабилитет, ако щете, още по-далеч е по отношение на лоялни правила на ценообразуването и на етика в търговско-разпределителните отношения.
Затова аз предлагам да се запази статуквото на Националната комисията по цените.
Вероятно първият вариант на предложението ми няма да бъде приет - да отпадне изцяло текстът и да не се прави реорганизация в Националната комисия по цените. Бих ви помолил обаче да се отнесете с по-голямо внимание към втория вариант - комисията да не минава на този етап към Министерството на търговията и туризма. Комисията или така нареченият специализиран орган по цените има функции и извън чисто стоково-търговските отношения. В България са необходими регулации на цените на такива услуги, като енергетика, енергийни услуги, транспортни услуги. Вероятно след месеци ще разглеждаме Закон за здравното осигуряване, той трябва да стъпи на едни перфектни ценоразписи, за които е необходима методологична организация. И ако дори се приеме да мине към Министерството на търговията, законът нищо няма да загуби от отпадането на думата "контрол". Защото заковем ли само контрол, ограничаваме дейността във вида на една национална инспекция. Самият председател на Националната комисия по цените казва, че има и методологично и други звена и не се предвижда те да бъдат закривани.
Така че, приемем ли текста на вносителя, ограничаваме нещата във вида на една инспекция, която няма количествените измерители в регионален план. Разчита се на общински администрации без права за влияние върху тези служби към областните администрации и общините и да оставим ценовите отношения и ценовия рекет, на който е подложено нашето население, на самотек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В Комисията по икономическа политика общо взето по предложението на господин Койчев имаше някакво съгласие в тази част да отпадне думата "контрол" по цените и да бъде специализиран орган по цените.
Така че може би, господин председателю, си струва да направите предложение да се гласува и такъв вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, ще подложа на гласуване първия вариант на народния представител Никола Койчев - § 7 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 181 народни представители: 48 за, 123 против, 10 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение всъщност е да отпаднат от текста на двете места думите "за контрол" и да остане "специализиран орган по цените".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точното предложение, което гласуваме и което се подкрепя е навсякъде в текста на закона думите "Национална комисия по цените към Министерския съвет и Националната комисия по цените" се заменят съответно с "специализирания орган по цените към Министерството на търговията и туризма и специализирания орган по цените".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте втория вариант от предложението на народния представител Никола Койчев за заместващи текстове.
Гласували 164 народни представители: 46 за, 98 против, 20 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за предложението на вносителя и на комисията, изменено с предложенията на господин Койчев - в предлагания текст да отпаднат думите "за контрол".
Гласували 166 народни представители: 160 за, няма против, 6 въздържали се.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник."."
Предложение на Комисията по икономическата политика: Параграф  8 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за § 8.
Гласували 156 народни представители: 145 за, 3 против, 8 въздържали се.
Параграф 8 е приет.
С това е приет на второ четене и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за цените.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА В и К ДРУЖЕСТВАТА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, СКЛЮЧЕНО ЧРЕЗ РАЗМЯНА НА ПИСМА ОТ 17 АПРИЛ 1997 Г.
Има думата господин Стефан Стоилов да прочете становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На заседание, проведено на 23 юли 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за заем (проект за преструктуриране и модернизация на В и К дружествата) между Репбулика България и Меджународната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 17 април 1997 г., внесен от Министерския съвет. Това споразумение е прието от 37-ото Народно събрание на 27 юли 1995 г., обнародвано в ДВ, бр.  70/1995 г. и е за получаване на заем в размер на 98 млн. щатски долара. Това е така нареченият воден заем.
През есента на 1996 г. се явяват трудности за усвояване на средствата по заема и по искане на правителството, от заема са върнати 41 млн. долара. В същото време възниква потребност от усъвършенстване системите за централизирано топлоснабдяване в страната. В резултат на оценките за подобряване ефективността на топлоснабдителните системи, Международната банка за възстановяване и развитие се е съгласила да осигури финансиране на проект за доставка на топломери за всички абонатни станции в топлофикационните дружества, явяващ се основна предпоставка за точност и яснота при определяне и заплащане на реалното количество консумирана топлинна енергия от потребителите. Проектът възлиза на 12 млн. щатски долара, които ще се разходват в рамките на договорения заем по проекта за преструктуриране и модернизация на В и К дружествата. За тяхното пренасочване се подписва Поправка към споразумението за водния заем.
След дискусия по предложения законопроект народните представители единодушно решиха да предложат на Народното събрание да приеме на първо и второ четене в едно заседание законопроекта за ратифициране на Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за заем (проект за реконструиране и модернизация на В и К дружествата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 17 април 1997 г. за подпомагане финансирането на пилотна програма за топлофикацията.
Становището е изработено на 23 юли 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По проектозакона някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 153 народни представители: 150 за, няма против, 3 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата по процедура господин Стефан Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, аз вече направих това предложение, четейки становището на комисията - законопроекта да бъде приет и на второ четене.
Правя формално предложението за разглеждане законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли обратно мнение срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 158 народни представители: 152 за, няма против, 6 въздържали се.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второ четене.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, предлагам да не четем текста на целия проект, а само заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. По заглавието?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за заем (проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 17 април 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за заглавието.
Гласували 149 народни представители: 146 за, няма против, 3 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за заем (проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 17 април 1997 г."
Законът е приет от Тридесет и осмото Народно събрание и е подпечатан с държавния печат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте член единствен на закона.
Гласували 163 народни представители: 161 за, няма против, 2 въздържали се.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ С АБ "СВЕНСК ЕКСПОРТКРЕДИТ" - СТОКХОЛМ, ШВЕЦИЯ, НАДЛЕЖНО ГАРАНТИРАНО ОТ КРАЛСТВО ЩВЕЦИЯ, ЗА ЗАЕМ В РАМКИТЕ НА ГРУПАТА НА 24-ТЕ ПРОМИШЛЕНО РАЗВИТИ ДЪРЖАВИ ЗА СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "На заседание, проведено на 23 юли 1997 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта на решение за даване съгласие на Министерския съвет да сключи кредитно споразумение с АБ "Свенск Експорткредит" - Стокхолм, Щвеция, надлежно гарантирано от Кралство Швеция, за заем в рамките на Групата на 24-те промишлено развити държави за стабилизация на платежния баланс.
От името на вносителя проектът за решение беше представен от отговорен служител на Министерството на финансите, който информира, че в кредитното споразумение се предвижда заемът да бъде представен на България в един транш в екю, еквивалентни на 8 млн. и 300 хил. щатски долара. Максималният срок, за който се отпуска кредитът, е седем години, считано от датата на дисбурсирането му и ще бъде изплатен наведнъж на датата на падежа. Лихвата на заема се начислява въз основа на ставката за съответния лихвен период на шестмесечен либор за екю, плюс 0,25% годишно. Освен това предвижда се и заплащане на еднократна такса в размер на 10 хил. щатски долара за покриване на разноските, направени от "Свенск Експорткредит".
Усвояването на средствата по заема ще бъде от съществено значение за уравновесяване на платежния баланс на страната, което ще даде възможност за пренасочване на част от средствата, необходими за поддържане на равновесие на платежния баланс и постигане на финансова стабилизация.
След дискусията по предложеното проекторешение народните представители единодушно решиха да предложат на Народното събрание да приеме на първо и второ четене в едно заседание проекта за Решение за даване съгласие на Министерския съвет да сключи предлаганото кредитно споразумение, надлежно гарантирано от Кралство Швеция, за заем в рамките на Групата на 24-те промишлено развити държави за стабилизация на платежния баланс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По проекта за решение някой желае ли да вземе отношение?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, проектът за решение има следното съдържание:

"РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие Министерският съвет да сключи кредитно споразумение с АБ "Свенск Експорткредит" - Стокхолм, Швеция, надлежно гарантирано от Кралство Швеция, за заем в рамките на Групата на 24-те промишлено развити държави за стабилизация на платежния баланс

Народното събрание на основание чл. 84, точка 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да сключи Кредитно споразумение между Република България и АБ "Свенск Експорткредит" - Стокхолм, Швеция, надлежно гарантирано от Кралство Швеция, за заем в размер на 8 млн. и 300 хил. щатски долара, в рамките на Групата на 24-те промишлено развити държави за стабилизация на платежния баланс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 158 народни представители: 151 за, 3 против, 4 въздържали се.
Проектът за решение е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, както вече предложих, моля да се гласува разглеждането на второ четене на проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е проект за решение и ще бъде с едно гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря Ви.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪВМЕСТНИ УЧЕБНО-ТРЕНИРОВЪЧНИ ПОЛЕТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТОВКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЖИМА "ОТКРИТО НЕБЕ".
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност, за да изложи становището. Господин Бисеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Становище на Комисията по национална сигурност.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 24 юли 1997 г. Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да даде разрешение за провеждане на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", както следва:
1. На военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България, без въоръжение, с двадесет невъоръжени военнослужещи на борда, над територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от 25 до 29 август 1997 г. и над територията на Федерална република Германия от 16 до 19 септември 1997 г.
2. На военен самолет Ту-154М на Военновъздушните сили на Федерална република Германия, без въоръжение, с тридесет невъоръжени военнослужещи на борда, над територията на Република България от 13 до 17 октомври 1997 г.
3. На военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България с български летателен екипаж и шест невъоръжени военнослужещи от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на борда, над територията на Република България от 27 до 31 октомври 1997 г.
Становището на комисията беше прието на 24 юли 1997 г. с 14 за, без против и въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Становището на Комисията по външна и интеграционна политика относно проекта за решение N 02-03-9 за даване на разрешение за провеждане на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", внесен от Министерския съвет на 16 юли 1997 г., има следния текст:
"На 22 юли 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за решение N 02-03-9 и прие следното становище.
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши провеждането на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", както следва..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да не го четете, аз после ще го прочета в проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Добре.
"Председател на Комисията по външна и интеграционна политика: Асен Агов.
                           22 юли 1997 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
"Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за провеждане на съвместни
учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за
установяване на режима "Открито небе"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава провеждането на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", както следва:
1. На военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България, без въоръжение, с двадесет невъоръжени военнослужещи на борда, над територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от 25 до 29 август 1997 г. и над територията на Федерална република Германия от 16 до 19 септември 1997 г.
2. На военен самолет Ту-154М на Военновъздушните сили на Федерална република Германия, без въоръжение, с тридесет невъоръжени военнослужещи на борда, над територията на Република България от 13 до 17 октомври 1997 г.
3. На военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България с български летателен екипаж и шест невъоръжени военнослужещи от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на борда, над територията на Република България от 27 до 31 октомври 1997 г."
По проекта за решение някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението така, както беше прочетено.
Гласували 148 народни представители: 145 за, няма против, 3 въздържали се.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ - второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по национална сигурност, второ четене, относно законопроект за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Законопроектът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност е приет на първо четене от Народното събрание на 18 юли 1997 г. В срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от 31 народни представители.
На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по национална сигурност обсъди предложения законопроект на свое заседание на 24 юли 1997 г., който внасяме за обсъждане и приемане на второ четене. В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанието на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по национална сигурност реши да предложи на Народното събрание следния "Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност".
По заглавието на законопроекта има постъпили предложения.
Предложение от народния представител Юлий Павлов - заглавието на законопроекта да придобие следния вид: "Закон за достъп до документите на бившите държавни тайни служби до 1990 г."
Предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов - заглавието на законопроекта да стане: "Закон за достъп до документи на бившата Държавна сигурност".
Предложение на народния представител Георги Дилков - да се измени заглавието и да придобие следното съдържание: "Закон за достъп до документите (досиетата) на български граждани, които са представлявали оперативен интерес за органите за сигурност в периода 1923-1990 г.".
Предложение на народния представител Александър Йорданов - заглавието се променя, както следва: "Закон за разкриване на работата или службата в органите на Държавна сигурност или на сътрудничеството с тях през периода 1944-1990 г. и след това на лица, изпълняващи обществени функции".
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по национална сигурност

Комисията по национална сигурност счита, че заглавието трябва да остане в редакцията, която е в проекта на вносителя, поради което комисията приема заглавието, предложено от вносителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има думата господин Маринчевски.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Уважаеми колеги, от текста на самия законопроект е ясно, че няма да има достъп до всички документи на бившата Държавна сигурност. Поради това ние предложихме да бъде нечленувано - не "документите", а "документи", което отговаря по-пълно на съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм предложил друго заглавие на законопроекта, което съответства по принцип на т. 5 от приетата Декларация за национално съгласие.
Второ, считам, че в заглавието - така е предложил и колегата Александър Йорданов - трябва да се посочи някакъв период за разсекретяване, за достъп до досиетата, тъй като не може в мотивите на закона да се определя срокът на действие на този закон или по-точно срокът, през който ще се отворят досиетата. Когато ние приехме на първо четене законопроекта, споделихме тревогата си, че в мотивите е посочена, неслучайно според нас, не произволно, годината 1923. Аз не зная кое е наложило това. Мисля - и това е моето процедурно предложение, използвам времето си - да се покани отново министърът на вътрешните работи и шефът на Националната разузнавателна служба, както беше при първо четене на законопроекта. Това е и процедурното ми предложение.
По отношение на заглавието държа и съм склонен да подкрепя предложението, направено от Маринчевски, поне в краен случай, тъй като наистина само с членуването, нека да не се хващаме за буквата на закона, тъй като на практика комисията не се съобрази с целия законопроект, внесен от министъра на вътрешните работи, т.е. измененията, които той предложи. Така че ние днес ще бъдем свидетели на приемането на второ четене на един законопроект, който мина неперфектно на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков, по заглавието само.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: По заглавието посочих какво съм имал предвид - първо, да се обърне внимание, че е само за български граждани, тъй като началникът на разузнавателната служба отбеляза в Комисията по национална сигурност своите съображения. Много от техните сътрудници са чужди граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Юлий Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! Когато предложих тази промяна в заглавието, имах предвид да бъде обхванато и разузнавателното управление на бившето Министерство на народната отбрана, тъй като то, освен че е работило в оперативно взаимодействие с Държавна сигурност, неговата картотека се е съхранявала в Държавна сигурност до 1990 г. Но по време на дебатите в Комисията по национална сигурност беше изтъкнат аргументът, че това по същество представлява разширяване на обхвата на законопроекта, който е приет на първо четене.
Поради това оттеглям предложението си за промяна в заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз оттеглям направеното от мен предложение и смятам, че по този начин ще улесня и акта на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов заглавието да стане "Закон за достъп до документи на бившата Държавна сигурност".
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: 74 за, 82 против, 22 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Дилков.
Гласували 155 народни представители: 22 за, 94 против, 39 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието, предложено от вносителя и подкрепено от комисията - "Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност".
Гласували 184 народни представители: 134 за, 39 против, 11 въздържали се.
Заглавието е прието.
Първо, беше направено процедурно предложение да бъде поканен министърът на вътрешните работи, който няма нужда да бъде поканен, той има право да присъства, и директорът на Националната разузнавателна служба.
Срещу това предложение някой има ли? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 161 народни представители: 120 за, 25 против, 16 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля да бъде поканен господин Димо Гяуров, ако желае, в залата.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което наблюдавахме до момента по приемане на заглавието и губенето на парламентарно време ми дава основание да предложа при гледането на второ четене да не се четат всички текстове на всички предложения от народните представители, а само евентуално там, където има коментари по текстовете на второ четене. Така, господин председател, смятам че второто четене ще премине с по-малко разход на парламентарно време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги от управляващите, моля ви искрено, да не претупваме този важен закон. Георги Дилков-Лорда има отношение точка по точка. И искаме да избистрим този закон така, че хората след нас, които го наследят да знаят, че ние наистина сме свършили работа както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, добре.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Пак ще върви точка по точка. Може би трябва да се обясни по-добре за какво става дума, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Извинете, може би не е станало ясно какво точно е предложението на колегата Благой Димитров. Не става въпрос да не се гледа точка по точка, всяка точка, всяко предложение, всеки може да си го защити и да се дебатира по него. Предложението беше председателят на комисията да не чете това, което ни е раздадено. Това беше предложението, практикували сме го и при други закони. Ако залата реши, че може да се върви по този начин, добре. Ако не, ще се чете. А иначе не отпада положението всяка точка и всяко предложение да се дебатира. Това не отпада. И няма как да отпадне, би било грешка. И няма как да стане по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение да не се четат предложенията, раздадени в писмен вид, а обикновено който ги поддържа, да си ги отстоява.
Моля гласувайте.
Гласували 191 народни представители: 123 за, 62 против, 6 въздържали се.
Предложението е прието.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Хората ни слушат, не се излагайте. По радиото ни слушат.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател! Колеги! Има няколко предложения за промени в различни текстове, които се намират в различни глави от закона, поради което ние сме ги извели като предложения пред чл. 1. Това са предложения от народните представители Цоньо Ботев, Методи Андреев и Младен Влашки.
Комисията разгледа тези предложения и нейното становище е, че не приема предложенията на народните представители за промени в тези текстове. (Оживление в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има текстове, всеки може да чете текстовете пред себе си. Ако искате да ви успокоя, когато става гласуването, аз ще изчитам предложенията.
Има думата народният представител Цоньо Ботев, който е направил предложение. Нали затова се раздават в писмен вид.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господа и дами народни представители! Фактически това мое предложение в първата част аз го оттеглям. Но искам да ви обърна внимание, че не е най-доброто решение да се разсекретят документите само до края на 1989 г. Според мен ако не е до датата, която аз съм посочил в моето предложение - 31.12.1990 г., то да бъде поне до съществуването на Държавна сигурност като структура. Защото много от присъствуващите тук, а и голяма част от българския народ знае, че онези хора, които започнаха да се занимават с политическа дейност след 10 ноември 1989 г., точно в този период бяха под особения интерес на Държавна сигурност. И вероятно има много интересни неща събирани за тях в този период. Мисля, че това трябва да стане достояние на всеки, който би се заинтересувал по този въпрос.
Така че, аз моля срокът да бъде ако не до 31.12.1990 г., както съм го записал в предложението ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега не обсъждаме този въпрос.
ЦОНЬО БОТЕВ: Понеже е изведено отпред, господин Соколов. Моето предложение има и срок. Така че моето предложение е да се гласува този срок, който съм предложил.
Използвам случая, за да не вземам втори път думата, оттеглям всички останали мои предложения, тъй като в по-голямата си част те са възприети от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Цоньо Ботев държи да бъде гласуван срок 31.12.1990 г.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност разгледа това предложение. То беше залегнало като идеи и в други текстове. Смята, че такава дата не следва да бъде посочена в текстовете на закона, тъй като е очевидно, че става въпрос за документите на бившата Държавна сигурност. Бившата Държавна сигурност има периоди на своето съществуване и не е необходимо да се вкарва текста. Вашата идея, господин Ботев е да се извърши такъв вид проверка, затова, че имало интересни неща ... някак си не влиза в задачите на закона. Законът няма да се занимава с интересни неща, той се занимава с осигуряване на достъп до документи на бившата Държавна сигурност.
Така че комисията не е имала колебание, когато е отхвърлила идеите за такива дати в текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Цоньо Ботев оттегля предложението си.
Има думата господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Колеги! Тъй като в разглеждания сега законопроект аз имам най-много предложения, за да не излизам много често, ще кажа, че ги оттеглям. (Одобрително оживление в залата.) Така че смятам с това да приключи въпросът с моите предложения. Оттеглям ги всичките, за да не се разхищава много парламентарно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Тъй като аз също ще оттегля своето предложение искам да обясня защо.
Възможно е младостта да допуска и някои грешки. Възможно е, когато човек започва да прави нещо да не знае, и аз примерно, аз съм направил следната грешка. С всички мои формулировки аз съм се опитал да променя някои неща, които са заложени във философията на закона, приет на първо четене. Понеже тази логика следва до въвеждането на различни точки като предложение, при оттеглянето на първото, абсолютно ненужни стават и всички останали. Ето защо аз, оттегляйки първото си предложение, оттеглям и останалите като в една единствена точка вече при предложението на комисията, ще поддържам един определен пасаж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Преминаваме към Глава първа.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава първа. Общи положения".
Няма предложения за промени в заглавието на Глава първа.
Комисията приема предложената редакция на заглавието на Глава първа така, както е дадена в проекта на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли предложения?
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Кое е заглавието? Прочетете заглавието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието: "Глава първа. "Общи положения".
Гласували 185 народни представители: 149 за, 27 против, 9 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 1. Този закон урежда достъпа, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност".
Предложения: предложение на народния представител Методи Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, извинявайте, той оттегля всички свои предложения.
Предложение на Юлий Павлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглено е.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Той също оттегля своите предложения.
Предложение на народния представител Людмил Маринчевски и народния представител Драгомир Драганов, предложение на народния представител Георги Дилков, предложение на народните представители Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев и предложение на народния представител Александър Йорданов.
Господин Влашки оттегли своите предложения.
Становището на комисията е, че не приема предложенията на народните представители за промени в текста на чл. 1 и приема текста на вносителя така, както го прочетох в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 има ли изказвания?
Георги Дилков, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател. Аз помолих да се покани и министърът на вътрешните работи. Вие не сте прав, че той по всяко време може да влезе. То е така. Тук е и министър-председателят, но беше добре изрично да се покани.
Неслучайно е това, господин министър-председател, защото моето предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но сега, много Ви моля, говорете по предложението.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Аз говоря по него, моля Ви. Моето предложение...
Плюс това, съгласно правилника имам право на 5 минути да говоря по всяко от предложенията си. И ако и от това право ме лишите, то е Ваш проблем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не Ви ограничавам по време, а по тема!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Този закон... Затова поканих министър-председателя, за да не повтарям, господин председателю на парламента! Тъй като чл. 1 съм предложил да придобие редакция, т.е. едно уточнение, което направи лично министърът на вътрешните работи на заседанието на Комисията по национална сигурност. И това не е случайно. Нищо не се променя от текста в първата част, но след "оперативните служби на Държавна сигурност" и в скоби се споменават тези служби - това е Първо главно управление, Второ главно управление, ВГУ, това е ВКР, Трето управление, това е Четвърто управление, икономическото, това е Пето управление и това е Шесто управление на Държавна сигурност. Иначе като Държавна сигурност се считаха и приравнените. Имаха карти на Държавна сигурност финансовите, тиловите, медицинските и много други служби в Министерството на вътрешните работи. Охраната - също. Охрана - обикновени полицаи, дори катаджии имаше по линия на Държавна сигурност, старшини. Моля ви! Не става въпрос за оперативни служби дори, които са репресирали български граждани. Не става въпрос всичко да направим, както се подхвърля тук, защото когато гласувате поименно този закон в този вид, тогава не искам да пророкувам какво може да стане. Благодаря ви.
Отново моля да се подкрепи дефиницията на министъра на вътрешните работи, който е избран от този парламент най-вече с гласовете на мнозинството, иначе, другото, неприемането на нито едно от предложенията, разумните, включително и от ваша страна... Не прави чест на колегите, че се отказват, че но такава е била очевидно командата. В тази пленарна зала става нещо страшно за този закон! Разберете ме правилно.
И това, което чета в салфектката на правителството - синия вестник, че ще измените до края на годината Конституцията, господин министър-председателю, просто ме притесни много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! С предложението, което ние правим с господин Маринчевски, целим само и единствено да улесним изпълнителя на закона, защото, съгласете се, че ако започнат да се вадят и документи извън оперативните служби, това означава да се прехвърлят тонове безмислена документация - назначаване на чистачки, раздаване на дрехи, молби за отпуски и т.н. Смятаме, пък и вие ще го видите после в чл. 3, когато стигнем до неговата ал. 1, че ние ще се окажем прави. И ако подкрепите нашето предложение за документите на оперативните служби, на шестте управления ще бъде много по-лесно и много по-просто изпълнението на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Николай Добрев има думата.

НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ): Споделям напълно това, което казаха колегите Дилков и Драганов. Моята бележка е в друг план. Всяка наука, в това число и законодателната, има някакъв категорален апарат, работи с легални понятия. Държавна сигурност не е легално понятие. През различните периоди тя е имала различен вид, различна конфигурация, различни структури, още повече, че тук обясниха, че понякога тя е била статут, освен това тя е имала служби, които са нямали нищо общо с основната й дейност. Ето защо аз предлагам да се вземе легалното понятие МВР.
Второ, тъй като сигурно няма да продължим да говорим, господин министър-председател, Вие предлагате един абсурден закон, губите времето на Народното събрание, отклонявате го от важните икономически проблеми.
И трето, митове са вашите лозунги за национално съгласие. Вие отново ще разделите българите с този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Добрев.
Други желаещи няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов: чл. 1 се изменя така:
"Чл. 1. Този закон урежда разсекретяването, достъпа до и използването на информация, съхранявана в документи на оперативните служби на бившата Държавна сигурност."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 204 народни представители: 85 за, 106 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков. То е:
"Чл. 1. Този закон урежда достъпа, разсекретяването, използването на информация, съхранявана в документите на оперативните служби: ПГУ, ВГУ, ВКР, 04 управление (Икономическо), 05 управление (УБО) и 06 управление на Държавна сигурност."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 203 народни представители: 80 за, 100 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев: в чл. 1 думите "документите на бившата Държавна сигурност" се заменят с "МВР за периода 1923-1989 г.".
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: 72 за, 114 против, 21 въздържали се.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам думата на господин Йордан Соколов за обяснение на отрицателен вот.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Аз гласувах срещу това предложение, защото не мога да се съглася да бъде разкрит целият архив на МВР. И просто се учудвам как може да се прави такова предложение. Това означава да се разкрие архивът не само на бившата Държавна сигурност, но и на полицията.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Не е професионално!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това ли е целта на този закон? И може ли хора, които искат да минат за професионалисти, да правят такива предложения? (Ръкопляскания от ОДС.) Това за мен просто е една подигравка със закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен и от комисията:
"Чл. 1. Този закон урежда достъпа, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност."
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: 145 за, 40 против, 21 въздържали се.
Член 1 е приет. (Ръкопляскания от ОДС.)
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение от народния представител Александър Йорданов за нов чл. 2, който е различен от чл. 2 в редакцията на вносителя. Поради това той е изведен. Това е предложение за създаване на Лустрационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Направеното от мен предложение носи името на Александър Йорданов, но практически е преписано от законопроекта със сходно съдържание, при това действащ, ефективен законопроект, приет от парламента на Република Полша. След отчитане на опита, който имаше по разкриването на досиетата в Германия и в Чехия, полският парламент в сходна на нашата ситуация е приел от различните възможни идеи, които съществуват в други законопроекти, идеята органът, институцията, която да осъществява достъпа до досиетата, да бъде именно съд. Този съд се нарича Лустрационен и името говори за неговата същност, т.е. да се хвърли светлина върху определени документи. Цялата философия на тази идея е в това, че гражданите, и то всички граждани, и особено гражданите, които изпълняват обществени функции, т.е. те са лица с обществени функции и са описани също така подробно, както ще бъдат описани в закона, който ние ще приемем, подават до този съд съответната декларация, в която твърдят били ли са или не са били сътрудници или на работа в съответните служби за сигурност.
Именно тази институция - съдът - в Полша това е към Апелативния съд, моето предложение тук е да бъде към Върховния административен съд, проверява истинността на декларациите и публикува своите решения в "Държавен вестник". По този начин цялото общество научава истината за това освен дали едни или други лица са били или не служители на Държавна сигурност, но обществото научава и за това дали едно лице, което иска да заеме обществена длъжност или заема обществена длъжност, е склонно да лъже. Защото ако едно лице подаде пред един съд фалшива декларация, с лъжлива информация, то логично следва, и такива предложения има след това направени в комисията, че един такъв човек не може да заема държавен пост, човек, който е склонен да фалшифицира документи. И в Полша специално е казано, че един такъв човек, обществено лице, практически подавайки фалшива декларация, отхвърля определени морални принципи, необходими за заемането на държавна служба.
Тъй като обаче комисията, когато заседава и аз уважавам нейното мнение, защото това е специализираната комисия, в края на краищата това е комисията, която българският парламент излъчи и която вероятно се състои от специалисти в тази област, прие друга идея - идеята за създаване на определена комисия, която да извърши този процес на лустрация, на осветляване на документите. Аз уважавам мнението на моите колеги спеицалисти в тази комисия. Доколкото знам, предложението за такава комисия е прието с голямо мнозинство от всички парламентарни групи, не съм аз човекът, който ще тръгне срещу националния консенсус в случая. Отново обаче подчертавам, че моето вътрешно убеждение е в полза на една такава независима съдебна инстанция. Но за да се улесни работата на българския парламент и да се приеме по-бързо мнението на специалистите в комисията, които гарантират с авторитета си, че наистина процесът ще протече така, както изисква законът, аз оттеглям абсолютно всички предложения, които произтичат автоматично от предложението ми за лустрационен съд. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Чл. 2. Не се считат за източници на информация по смисъла на този закон документи, които са били противоправно отнети и съхранени. Към този член има предложения на Цоньо Ботев, който ги оттегли.
Остават предложенията на народните представители Маринчевски и Драганов и предложението на народния представител Георги Дилков.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А на Юлий Павлов?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Той ги оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Бих искал, след като прочета какво предлагам за изменение на чл. 2, отново да подчертая, че то е пак от страна на вносителя.
Пред нас в Комисията по национална сигурност имаше два проекта, единият от които беше минал на първо четене наистина, той е от името на вносителя отново, доколкото ми е известно, идеологът на този закон е вицепремиерът господин Веселин Методиев, и втори вариант, който беше представен в Комисията по национална сигурност пак от името на вносителя. На почти всички текстове аз съм се позовал на професионалиста от страна на вносителя, министъра на вътрешните работи, още веднъж повтарям, ако той ме чува, вероятно ще влезе в пленарна зала, защото в глава "Засегнати лица" аз искам да му задам и няколко конкретни въпроса, които мисля, че точно на второ четене трябва да се разискват.
Така че, отново повтарям, почти никакви изменения от основния текст на вносителя Веселин Методиев не правя, а правя предложение, внесено и разглеждано в Комисята по националната сигурност от министъра на вътрешните работи - професионалиста в случая по този закон. А предложението ми е:
В ал. 1 няма никакво изменение и различие освен добавянето "и задържани документи".
Втората алинея пък е заимствана от чл. 3, ал. 1, но мястото й е тук - лицата, които притежават документи по смисъла на предходната алинея, в срок от 15 дни след влизането на закона в сила могат да ги предлагат на МВР, като не носят отговорност за тяхното придобиване.
Още веднъж моля да се постави на гласуване и мисля, че поне някакъв текст, каквато и да е командата, повтарям отново, тук не сме роботи, уважаеми колеги, става въпрос за принципни неща. И ви моля да вникнете не в това кой прави предложението, а какво гласи предложението и кой стои от страна на вносителя зад това предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, ние държим поне на едно нещо в нашето предложение - вместо думата "отнети" да се запише думата "придобити". Защото, съгласете се, че ако ние с господин Бисеров примерно си разменяме документи и той ми даде на мен такива документи, аз ще кажа, че не съм ги отнел и по смисъла на този закон не подлежа на наказание.
И неслучайно предлагаме втора алинея, която изрично да указва, че хора, които имат такива документи, подлежат на съответното наказание.
Между другото искам да благодаря на господин Александър Йорданов за това, че оттегли идеята си за лустрационен съд, тъй като иначе щях да го попитам откъде идва понятието лустрация. Ако идва от луструм, това е публичен дом на латински, ако не знаете, и ние щяхме да се занимаваме със закон за публичен дом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз моля всички колеги много внимателно да се вгледат, да прочетат тези два реда и да помислят. Учудвам се, че и колегите, които правят предложения, опит за подобрение, не са забелязали този абсурд. Чета: "Не се считат за източници на информация по смисъла на този закон от документи, които са били противоправно отнети и съхранени".
Значи бил е човек доносник, мърсувал е, имал е възможност противоправно или не знам как, заемайки пост или предишна позиция, да отнеме тези документи. Те се обявяват по силата на този текст, ако добре разбирам и мисля нормално, и той става чист човек. По силата на този закон той престава да бъде доносник. Господин министър-председателят няма да прочете неговото име от тази трибуна. И когато така дълбоко и искрено се учудвам, аз си отговарям на един въпрос: защо хора с добре известни по ксерокопия и материали, които се ширеха в предишната вълна с имената Сова, Сава, Борката и т.н., така яростно излизат от тази трбуна, говорят, пледират за лустрация, за почистване и за наказателни мерки.

Аз предлагам да помислим дали това е смисълът. Ако са изгорели архивите и някой е сигурен, значи по силата на този текст той вече не е и е чист.
Предлагам да отложим гласуването и да се помисли какъв е смисълът. Какво решаваме ние с този текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър-председател, колеги! Най-напред искам да помоля господин Дилков да не заблуждава народните представители.
Първо, няма официално внесени предложения от Министерството на вътрешните работи.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Аз съм ги внесъл.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Второ, народните представители, които са работили в комисията, много добре знаят, че по-голямата част, значително много голямата част от тези предложения, са вътре в закона.
Господин Дилков, не се опитвайте да създавате впечатление, че представители на изпълнителната власт заемат различни позиции по този закон! Повтарям, мнозинството от предложенията, които бяха дадени като идеи, общи идеи за конкретни текстове, по линия на Министерството на вътрешните работи, са вътре в сегашната редакция на този закон. Това първо.
Второ, идеята на господин Дилков да се даде възможност в 15-дневен срок на лицата, които притежават документи на бившата Държавна сигурност да имат възможност да ги върнат и да не носят отговорност за това е идея, която беше обсъдена много внимателно от комисията.
Комисията обаче напомни тогава на господин Дилков, че има чл. 357а от Наказателния кодекс, който член е гласуван от Народното събрание и действа от 1993 г. Тогава Народното събрание даде възможност на лицата, които са отнели и съхранили противоправно такива документи да ги върнат в определен срок на съвременните служби за сигурност и ги освободи от отговорност. Този срок изтече отдавна.
Ако сега ние дадем възможност на тези лица да върнат документите, това означава, че за един период - от 1993 г. до днешна дата, тези лица са били извършили престъпление с факта на невръщането на тези документи. Ако сега ние им дадем възможност да ги върнат и ги освободим от отговорност, това означава ние да декриминализираме множество такива деяния. Или може би не са множество? Но ние декриминализираме вече извършени престъпления.
Комисията по национална сигурност счита, че не е задача на този закон да декриминализира извършени престъпления и да освобождава от отговорност хора - хора-престъпници, защото те са извършили такива престъпления. Това са мотивите на комисията.
Всички ние в комисията много бързо се убедихме в основателността на тези мотиви. Те са много сериозни.
Предложението на господата Маринчевски и Драганов - да не бъде терминът "отнети", а "придобити".
Комисията счита, че по-добре е да остане терминът "отнети". Защото "придобиване" е термин, който вътре в себе си, като съдържание, съдържа легалност на действието. Придобиването е легално действие. А тук очевидно става въпрос за противоправно отнемане. Това не е придобиване.
Комисията мисли, че тази дума, ако мога така да се изразя, е по-точна.
Искам да отговоря на господин Божинов.
Господин Божинов, държавата не може да носи отговорност за документи, които не съхранява. Документи, които са били отнети или придобити - наречете го както искате - противоправно и които са се намирали незнайно къде, незнайно кой ги е съхранявал, как ги е съхранявал и как ги е обработвал, държавта не може да носи отговорност за тяхната автентичност. Това е идеята на закона. Държавата отговаря за това, което е в нейните официални архиви и тя дава достъп до своите официални архиви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): След обяснението на председателя на комисията моята тревога и недоумение нарастват. Какво представлява фактът? Фактът не е самото събитие, а интерпретацията на събитието. Имало е събитие, имало е интерпретация на събитието и то носи информация.
Вие казвате, че не е източник на информация по смисъла на този закон, ако съзнателно или не е злоупотребено с информацията. Че кой друг, освен държавният служител, е имал достъп? Кой друг?
Вие казвате, че държавата не носи отговорност. Държавен служител или друг - един отговаря, че трябва да я съхрани, а друг - че я е отнел. Всичко това вие игнорирате и искате да дадете индулгенции на хора, които попадат под ударите на този закон и да се възползват от това положение. Аз недоумявам!
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Защото не познавате материята. Съжалявам!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Обяснете я така, че да ме убедите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за изказване народният представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги, имам въпрос към господин Бисеров.
От 1993 г. насам излизат документи и се публикуват по вестниците абсурди с невярно съдържание. Има ли някой наказан от 1993 г. точно по този казус?
Изнесе се документ, първо, от Кирил Маричков от СДС, че аз съм бил доносник на Държавна сигурност. Излезе шефът на контраразузнаването ген. Мишо Михайлов и им каза: "Господа, Жорж е бил разработван 13 години по заповед на Мирчо Спасов".
Този документ е компилация от пет други документа и сте ме подписали. Лежа ли някой? Господин Бонев направи ли опит да се постигне възмездие за този, който е изнесъл от МВР този документ и е компилирал тези документи?
Георги Дилков - Лорда желае от 3 да стане 10 години наказателното преследване за подобни случаи. Благодаря.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Сега ще стане ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз вземам думата, за да подкрепя текста на чл. 2, от името на вносителите - да не се считат за източници на информация по смисъла на този закон документи, които са били противоправно отнети и съхранени.
Първо, искам да кажа, че самото обстоятелство, че са налице предложения да се даде гратисен срок за притежатели на такива документи означава, че в залата на Народното събрание има народни представители, които считат, че действително има противоправно отнети и съхранявани документи, което не може да се отрече.
Въпросът е, могат ли тези хора, които разполагат с противоправно отнети и съхранени документи, да станат на свой ред източник на информация по закона, след като веднъж вече са го нарушили и подлежат на наказателно преследване?
Ние считаме, господин Божинов, че е съвършено проста постановката на чл. 2. Той, грубо казано, гарантира на Народното събрание, че хора, които разполагат с такава противоправно отнета и съхранявана информация, ще престанат да могат да въздействат върху определянето на образа или облика на един народен представител, на един висш магистрат или на един висш администратор.
Смисълът е съвършено прост. Той е съвършено ясен. Точно този член прерязва връзката, която очевидно се подозира, че съществува, даже от народните представители, между хора, които са били бивши служители на службите за сигурност и лица, които те буквално, като кукловоди и кукли на конци, манипулират. Ние искаме това нещо да не може да се прави с чл. 2.
Затова аз ви призовавам да подкрепите текста на предложения чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя. Други желаещи няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов:
Чл. 2 се изменя така:
"Чл. 2. Ал. 1. По смисъла на този закон не се считат за източници на информация противоправно придобити и съхранявани документи на оперативните служби на бившата Държавна сигурност."
Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Който огласи или използва противоправно придобити и съхранявани документи на оперативните служби на бившата Държавна сигурност, подлежи на наказателна отговорност".
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: 43 за, 126 против, 22 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков - текстът на чл. 2 да придобие следното съдържание:
"Ал. 1. Не се считат за източници на информация по смисъла на този закон документи, които са били противоправно отнети, съхранявани или задържани.
Ал. 2. Лица, които притежават документи по смисъла на предходната алинея, в срок от 15 дни след влизането на закона в сила могат да ги предлагат на МВР, като не носят отговорност за тяхното придобиване."
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: 41 за, 125 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 2 така, както е предложен от вносителя:
"Не се считат за източници на информация по смисъла на този закон документи, които са били противоправно отнети и съхранени..."
Аз не знам дали тук не може да се добави думата "придобити", "които са били противоправно отнети или придобити и съхранени...".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Мнението на комисията е да бъде само "отнети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Поставям на гласуване чл. 2 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 182 народни представители: 131 за, 35 против, 16 въздържали се.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, има едно предложение на колегата Арлин Антонов, то е пред вас, на стр. 6 от становището, в което той предлага в глава "Общи положения" да има текст за това, че има комисия, която проверява документите и обявява резултатите.
Комисията по национална сигурност смята, че мястото на такъв текст е в глава втора и въпросът за нейния състав е нещо различно.
Поради това Комисията по национална сигурност не приема предложението на колегата Арлин Антонов и не смята, че трябва да има нови текстове в глава "Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Предложението, което направих по време на заседанието на комисията, действително беше вкарано в глава втора, а аз като вносител го бях записал да бъде в глава "Общи положения".
Значи още оттам започна манипулацията на това мое предложение. Извинете, но аз съм вносител и аз определям мястото, къде да бъде. А пък вече дали вие ще го приемете, е проблем на всички вас.
Смисълът на това, което съм предложил, е: комисията да не бъде от изпълнителната власт, а да бъде от Народното събрание. Това е смисълът - да изберем комисия от народни представители, които да извършат проверка на тези лица, които са упоменати по закона, а вече изпълнителната власт да бъдат тези, които ще изпълнят волята на Народното събрание, със съответните министър и директори на различни специални служби.
По този начин ще се снемат и обвиненията срещу изпълнителната власт, че тя манипулира нещата, по този начин ще се даде възможност на нас, народните представители, реално, когато става въпрос за народен представител, да се запознаем чрез тази комисия и ние да огласим реално как стоят нещата. И ако някой възрази, независимо че има данни, и каже, че тези данни са фалшифицирани, не са верни, то неговото възражение да отиде към съда. И затова предложих в общата част да има два нови члена, с които не засягам точки 1 и 2 в общата част на вносителя - да има чл.3 и чл. 4. По този начин се променя цялата философия на закона и мисля, че не му е мястото на това, което предлагам, да бъде някъде по-назад в този закон.
В противен случай ще има сериозни съмнения за спекулации, защото ако някой не е доволен, къде ще възрази, че не е доволен от това?
И тук преди малко, искам да отворя една скоба, казахте: изнесени документи няма да важат. Извинете, но за българската история ние събираме документи, изнесени насилствено и по времето на окупацията на България, от архивите на Турция. И знаете, че имахме специален закон по тези въпроси. Намираме изнесени документи от архивите на нашата държава и в други държави. И по тях даже променяме местата и началото на създаването на българската държава. Така че, помислете и върху това, когато гласувахте преди малко. Не може документът, ако е автентичен, да значи, че е невалиден. Просто ще излезем в световното право със съответно различие, което няма да е в наша полза.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Той не престава да бъде документ.
АРЛИН АНТОНОВ: Той не престава да е документ, но ние не го взимаме под внимание, господин министър-председател. Това е страшното. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега първо ще давам думата по реда на вдигане на ръцете. Реплика ли искате? Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Вземам думата за кратка реплика по изказването на господин Арлин Антонов.
Господин Антонов, Народното събрание, и то Великото, вече помни прецедент с една такава комисия, съставена от състава на Народното събрание. И резултатите от нейната дейност бяха, меко казано, плачевни. Да не говорим, че информациите, които се появиха преди това и след това по вестниците, едва ли отговаряха в най-голяма степен на истината. Говорейки за такъв състав на комисията, ние говорим за комисия от професионалисти, което ще свърши действително професионално своята работа. И това е смисълът на предложението. Колкото до изнесените документи ... (Реплики от Демократичната левица.) Моля ви, ако искате да репликирате, има си начин, не по този.
Когато говорим за изнесени документи, ние тук говорим за изнесени документи от архива на бившата Държавна сигурност съзнателно с цел манипулация на определени обществени и политически среди или личности. И най-нормалното нещо е тези документи, веднъж изнесени, да са били преработвани, с тях да е спекулирано по много начини и сега да се завърнат обратно. Тук беше много правилно казано, че ние не можем да знаем какво е ставало през всичките тези години с тези документи и да сме убедени в тяхната автентичност. Беше казано, че и в Наказателния кодекс беше предвиден член за наказателна отговорност на лицата, които са ги изнесли и не са ги върнали в определен срок.
Самият факт, че продължава, ако има такива документи, да бъдат изнесени и да не са върнати, въпреки страха от наказателна отговорност по Наказателния кодекс, означава, че лицата, които са ги взели, са ги взели, за да злоупотребят съзнателно с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Втора реплика. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! С тази реплика се обръщам към министър-председателя на България и към председателя на Народното събрание, тъй като... (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Репликата не е към нас.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Не ме прекъсвайте. Тъй като досегашните текстове и от разискванията се разбра, че те са несъвършени, позовавам се на изказването преди месец на министър-председателя на България от тази трибуна с такава загриженост, когато говори за престъпността в България и борбата с нея. При тези несъвършени текстове и при този закон в тази зала ще се извърши погром над българския народ и българската държава. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, ще Ви отнема думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: И престъпниците... (Председателят изключва микрофоните, народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата. Вие не правите никаква реплика. (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони, шум и реплики от мнозинството.)
Трета реплика.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Господин Антонов, аз подкрепям моя колега преди малко, който каза, че имаме горчивия опит на Великото Народно събрание. Освен това ние имаме една Декларация за национално съгласие, в която поехме ангажимент народните представители да се занимават само с едно нещо - с творенето на законите. Ако ние направим тук такава комисия от народни представители, аз не мога да си представя на какво ще прилича залата. Това ще бъде една комисия от наши колеги, които трябва да бъркат доста дълбоко в нечии съдби. Просто оставете тази работа на изпълнителната власт. (Оживление в Демократичната левица.) Да, да, да, да! И така ние посочваме кой носи отговорността! ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Значи на твоята шайка.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: На коя моя шайка? Няма шайка. Има изпълнителна власт, избрана от Народното събрание. Благодаря за репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми колеги Величков и Лазаров! Не става въпрос да правим аналог с Великото Народно събрание, че имало комисия и не си е свършила работата. Тук става въпрос за това Народно събрание - Тридесет и осмото, в което ние с вас сме народни представители. Аз смятам, че не трябва да се подценява ролята на това Народно събрание. Прехвърляйки всичко в изпълнителната власт, ние фактически подценяваме нашето място тук. Ние подценяваме себе си в това дали сме достойни да извършим проверка. И само за пример ще ви кажа, че в държавата Съединени американски щати не го прави изпълнителната власт, а Сенатската комисия прави това, за което ставаше дума при нас.Там го прави тя - Сенатската комисия. Доста сериозно е да се явиш пред нея.
Във ваше право е да приемете или да отхвърлите. Министър-председателят на България когато приемахме законопроекта на първо четене каза, че той и вие ще се съобразите с всички разумни предложения. Сега виждам, че не стоят така нещата. И след като не стоят така нещата, аз трябва да ви кажа, че ще гласувам против този закон и ще напусна залата. Не искам да бъда съучастник на нещо, което си е лично ваше. Носете си вашата отговорност. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Антонов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Председателят на комисията, когато представи това предложение, твърде тенденциозно и наивно се опита да ни убеди, че е въпрос за място на този текст. Аз смятам, че става дума за нещо много съществено и то не може да бъде обяснено и още по-малко оправдано с мястото на този текст в закона.
След като приехме преди малко, или по-точно приехте, че хора, които са били доносници на Държавна сигурност след изчезването на документите престават да бъдат, тук сме на път да приемем текст, или не приемайки текста на колегата Арлин Антонов да отворим и другата възможност - да бъдат произведени от някого обвинения към определени лица, без да имат право да се защитят.
Същността на предложението на господин Антонов не е в точка 3, в предлагания от него чл. 3. Същността е в предлагания от него чл. 4 - да има право гражданинът на Република България да защити своята чест и своето достойнство, ако има недоразумение, ако има грешка, ако има тенденциозност.
Защо искате, господа от мнозинството, да отречете това конституционно право човекът да възрази, да докаже своята чест и честта на своите наследници? Логиката на закона е да се възпроизведат обвинения. Ако с някой човек е разговарял служител на Държавна сигурност и информацията, която е получил я е представил на съответните места и по силата на този факт той е попаднал като източник на информация в картотеките, и ако така попадне неговото име в тази група и той няма право да се защити, защото не приемате чл. 4, нима няма да признаете, че приемате механизъм за разправа с опонента, за разправа с несъгласния, за произвеждане на компромати? Тези две неща, взети едно до друго, приетият чл. 2 и отклоненото предложение на Арлин Антонов за чл. 4, е твърде опасна практика в българското общество.
Ако това стане и ако моите сравнения се осъществят, знайте, че в този момент в България се произвежда нещо страшно и то по закон. (Възгласи: "Е-е-е!" от мнозинството.) Ето защо ... Точно за това става дума, господа, и не се смейте, защото вие днес имате изпълнителната власт. Утре вашият опонент по този закон ще ви напише досиетата и ще ви прати в Белене. (Бурна реакция от мнозинството.)
Уважаеми дами и господа, така моят чичо по този механизъм е бил три години в Белене. Затова недейте да се смеете така наивно и недейте да мислите, че ще бъдете вечни. Това, което правите, може да се върне като бумеранг.
Ето защо, ако не бъде прието предложението на господин Арлин Антонов - българските граждани да имат право на съдебна защита, аз също ще престана да участвам в приемането на този фарс. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Осман Октай.
Господин Божинов, мина времето, когато някой можеше да праща в Белене. Да не ви припомням кой пращаше хората в Белене. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики на недоволство от Демократичната левица.)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Сега слез от трибуната като председател, защото взе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Осман Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, темата за досиетата беше актуална тема и през 1992 г., когато заедно със СДС, с Филип Димитров правехме управляващо мнозинство. Още тогава имахме сериозни разговори по тази тема.
Тогава позицията на Движението за права и свободи беше да се изработи един сериозен закон и този закон да не дава възможност за фалшификации, да не дава възможност за злоупотреба от административната власт. Тогава позицията на Филип Димитров беше следната: с едно решение парламентът да реши този проблем. Естествено, ние тогава се противопоставихме. Ето днес се оказа, че ние още през 1992 г. сме били прави, че този сериозен въпрос трябва да се реши с много сериозен закон.
След моето изявление, че законопроектът преследва и политически цели с търсене на формула за абдикиране от властта при евентуална тежка криза, при невъзможност за излизане от ситуацията да се използва единственото оправдание, че в този парламент, така както казах "бъка от агенти"... Кой ще каже това? Защо трябва да го каже само представител на изпълнителната власт, който има отношение към управлението на страната? ("Правилно!" и ръкопляскания от Демократичната левица.)
Защо се избягва - и това вече действително е подозрително, защо не се дава възможност за една представителна комисия от парламентарните групи, а евентуално и от други заинтересовани страни да имат представителство, като например съдебната власт, като например журналистическата гилдия - Съюзът на журналистите и т.н. (не мога да цитирам всички), в която да има изключителни експерти, компетентни експерти, които знаят за какво става въпрос. Защото аз също не знам за какво става въпрос в случая. (Оживление.)
И когато бях поканен на интервю в Радио "Дарик", за да изкажа своята позиция по този въпрос, тогава журналистката от радиото цитира думите на министър-председателя, а аз не съм ги чул и това може да се провери от стенограмите. Тя каза, че господин министър-председателят Иван Костов - съжалявам, че изчезна точно в този момент...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Как изчезна? Излезе.
ОСМАН ОКТАЙ: Излезе точно в този момент. Аз не знам дали той се е отказал от своите думи, дали ги е казал в този парламент, че той подкрепя да се създаде една представителна комисия.
ОБАЖДАТ СЕ: Точно така.
ОСМАН ОКТАЙ: Ако той се е отказал от тези думи, нека след мен да отговори защо. Защото аз задавам един въпрос: как представител на изпълнителната власт ще прочете имената на колегите от СДС, ако например има такива? Как ще отреже клона, на който седи, питам аз?
Това ни дава основание да смятаме, че тук вече ще има избирателност, защото изпълнителната власт е функция на законодателната власт. Това ще даде възможност на изпълнителната власт да провали работата на парламента, когато си иска, а и на другите власти.
Аз, господин Иван Костов, като министър-председател, не бих искал да бъда на Вашето място и да поемам такава отговорност. Аз искам да чуя и Вашата позиция - дали е била точно такава, каквато беше цитирана от журналистката от Радио "Дарик", беше адмирирана от слушателите на Радио "Дарик" и аз казах, че приветствам Вашата позиция тогава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
За процедура има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Взимам думата за процедура. Очевидно още по глава първа стана ясно, че нищо от онова, което ни беше обещано на първо четене, не е направено за второ четене. И аз правя следното процедурно предложение на господин министър-председателя и на председателя на парламента:
Нека да постъпим мъдро. Нека да дадем възможност на вносителя да огледа отново и в Комисията по национална сигурност този въпрос. Нека след завършване на ваканцията да седнем и в продължение на дни да приемем закона, а не за няколко минути или часове, както се иска тук и се предложи едва ли не да не се четат предложенията.
Нека да отложим второто четене на законопроекта след ваканцията и ако това не стане, тъй като предложеният за второ четене законопроект противоречи грубо на т. 4 и т. 5 от Споразумението за национално съгласие, Парламентарната група на Българския бизнесблок няма да участва в гласуването и ще напусне залата. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу направеното предложение за отлагане на второто четене желае ли да се изкаже някой? Господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Искам да кажа само едно. Тук, в тази зала има много хора, които желаят въобще този закон да не се приеме на второ четене. Това е истинската цел на предложенията за отлагане.
Затова аз правя противното предложение и предлагам днес да си свършим нашата така, както сме обещали на хората, които следяха дебатите и на първото четене, а го следят и днес - на второто. А разни доводи, които се изтъкват тук за отлагане - след това ще отиде да го приемем след Великденската ваканция и т.н....
Моментът е сега. Законопроектът е подготвен, текстовете са обмислени, работено е достатъчно върху законопроекта и аз предлагам да го приемем днес. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на второто четене на законопроекта за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: 64 за, 127 против, 15 въздържали се.
Предложението за отлагане не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Арлин Антонов:
В глава първа да се създаде чл. 3 със следното съдържание:
"Чл. 3. Народното събрание избира комисия за отваряне на досиетата от 11 народни представители. В комисията по предложение на Народното събрание на квотен принцип влизат представители на съдебната и изпълнителната власт. Комисията полага клетва пред Народното събрание за безпристрастност в своята дейност. Председателят на комисията оповестява информацията пред народните представители в съответствие с чл. 3 от настоящия закон."

И чл. 4 в същата първа глава:
"Чл. 4. Възникналите спорни въпроси по достоверността на информацията, получена от комисията и оспорена от лицата, засегнати от нея, се решават и обжалват пред съда по установения от НПК ред."
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: 92 за, 114 против, 5 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз считам, че стъпките, които предприеха народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да оттеглят своите предложения, бяха насочени към постигане на съгласие в тази зала. (Шум в блока на Демократичната левица.) Защото бяха оттеглени предложения, които са далеч по-крайни от текстовете, които предложи вносителят. Вие не можете да отречете това обстоятелство. Това беше направено с цел...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Под натиск!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не под натиск, даже въобще нямаше ... Имаше само едно обсъждане в парламентарната група, на което аз присъствах, на което даже нямаше и гласуване, ако искате да знаете точно как се развиха нещата. Това е желанието на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, а предполагам - и на Народен съюз, ние да търсим съгласие по текстовете на този законопроект.
Затова аз с притеснение наблюдавам желанието да се изостри атмосферата при гласуването, особено тогава, когато се твърди, че се нарушава Декларацията за национално съгласие, приета от Народното събрание. Ние всички сме се съгласили това нещо да стане и сме го декларирали в специална декларация. Как ще стане, решава Народното събрание по време на дебати в комисията и в гласуването в парламентарната зала.
Тук обаче най-инфантилното поведение за един народен представител е да се разсърди, да стане и да напусне залата на Народното събрание. Защо е инфантилно? Защото Народното събрание не е длъжно да се съобразява точно и конкретно с желанието на един или друг народен представител. Достатъчно е част от предложенията то да счита за смислени и да ги отрази по някакъв начин.
Отговарям на разпалената пледоария на моя приятел Осман Октай. Аз се съгласих да има комисия и виждам, че специализираната комисия е предвидила да има такава комисия във втора глава. (Шум и възражения в блока на Демократичната левица.) За мен това е изпълнение на волята, която беше изразена тук по време на първото четене.
Затова аз призовавам народните представители, които имат чиста съвест ... (Ръкопляскания в блока на мнозинството.) Не се палете, скъпи приятели, излишно, защото ние приемаме един закон, който е приет от всички страни, които вече се интегрираха в Европа и в Североатлантическия договор. Дайте да направим същото, което направиха и другите страни, и да не чертаем мрачни прокоби. Нищо страшно няма да се случи на България след приемането на закона.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Николай Добрев.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Неконструктивността на управляващото мнозинството е драстична. Тук бяха отхвърлени съвършено разумни, професионално аргументирани и водещи към съгласие в залата предложения. В момента сме в режим на силен парламентарен диктат. И в такъв режим сигурно трудно ще продължим да работим. Това е първото.
Второ. Целият закон, с цялата му инфраструктура, предложенията, направени от колегите от СДС, показват, че това е репресивен закон, с който искат да се нарушат правата на голяма група от хора, с който искат голяма група от хора да се поставят във властта на комисия, която държи информация за тях, да станат послушни тези хора.
Трето. Този закон е в разрез с провъзгласената генерална битка с престъпността и особено с организираната престъпност. И той предава националните интереси. Силно предава националните интереси. След този закон службите за сигурност ще бъдат по-слаби.
И накрая, този закон обслужва интереси на други сили, доброжелателни или не. И в крайна сметка той иска да опозори покрай единици, които користно са сътрудничили на органите за сигурност, една огромна група хора, които постоянно са работили за и в името на България.
Ето, заради това нашето оставане по-нататък в залата при обсъждането на този закон е поставено под съмнение.
Господин министър-председател, тук въобще не става дума за чиста или за мръсна съвест. Тук става дума кой ще приеме, кой има отговорността за този абсурд, за един акт, който не работи за съгласие, за едно национално предателство. Ние не желаем да ви бъдем съратници. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По време на почивката в залата "Запад" ще се проведе среща на Групата за приятелство с Япония с японския посланик.
30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Бисеров да продължи да докладва... (Шум и реплики в залата.)
От името на парламентарна група думата иска господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председателстващ, господа народни представители! Позицията на Обединението за национално спасение беше обявявана нееднократно. Ние сме твърдо за проучване и разкриване работата или сътрудничеството с органите на Държавна сигурност в периода 1944-1990 г. на лица, заемали ръководни и обществени постове след 1990 г., до 1997 г.
Ние сме за законопроект от типа на тези, които се приеха в страните от Централна и Източна Европа и които отговарят на европейските норми за защита на правата на гражданите.
Това, което говори министър-председателят Иван Костов е просто демагогия. (Ръкопляскания отляво.) Този законопроект не отговаря на тези законопроекти, които се приеха в Източна Европа. Нещо повече. Господин Костов забрави поети от неговия министър Бонев ангажименти тук, от тази трибуна, за които аз лично поздравих господин Бонев. А те бяха свързани с три основни пункта - първо, процедурите по установяване и проверката да бъдат включени в закона; второ - да се определят санкциите на тези, които ще спекулират, на тези органи, които ще правят проверката и които ще спекулират със своето положение, и трето - най-важното - той тук каза - цитирам, че имало логика в това, голяма логика в това не той да бъде органът, не министър-председателят да бъде органът, който ще запознава Народното събрание и както господин Бонев, приеха идеята за някакъв орган, друг орган. След това ни призоваха да гласуваме с гаранции, че това ще бъде направено.
В момента се прави една спекулация на дребно - видите ли, орган имало и това бил органът, съставен от представители на изпълнителната власт и на нейните специализирани звена.
Ние, народните представители от Обединението за национално спасение, не се страхуваме от отварянето на досиетата! (Шум и реплики в залата.) Никак!
Аз питам защо тези, които имат толкова много чиста съвест, толкова много чиста съвест, не приемат един обществен орган за контрол, парламентарен орган за контрол, съдебен орган за контрол? Защо? (Ръкопляскания от опозицията.) Защото ги е страх от тяхната чиста съвест? (Ръкопляскания отляво.)
Защо не приемат да погледнат досиетата на тези, които са управлявали България от 1990 г. насам? Или защото те се изпокриха или заминаха в чужбина? Така ли е? (Шум и реплики в залата.)
И какво мислите, че ще се направят тук някакви спекулации? Нямам никакво доверие и нямаме никакво доверие на ничия чиста съвест тук, в тази зала - нито на министър-председателя, нито на Министерския съвет, нито на себе си! (Шум и реплики от мнозинството.)
Искаме това, което се направи и се прави в целия цивилизован свят. Искаме цивилизован орган, който осъществява реален, демократичен, обществен контрол по реда и начина за разкриване на тези материали, наречени досиета.
И това, което правите в момента, е много лесно обяснимо. Много лесно обяснимо е. Аз предупредих неведнъж и предупреждавам и сега - това ще се стовари на вашите глави, господа от мнозинството. Запомнете го от мен това нещо! Ще се стовари на вашите глави и на вашата съвест. На вашата съвест и нищо няма да помогне - никакви машинации, никакви спекулации, никакви четения на досиетата такива, каквито ги няма. Каквито някои хора си написаха набързо и си ги прочетоха. Просто ги няма! Казвам ви го като председател на Комисията за държавна сигурност. И години наред съм спазвал определена етика. Определена етика, но тук се нарушава елементарната етика на демокрацията. Затова искам да знаете, че всъщност от чистата съвест се боят други хора, не ние! А не ние! (Реплики от мнозинството.)
Не се тревожи!... (Реплики.) Така че искам от тази трибуна, при първото четене аз предупредих, че ако не бъдат спазени някои принципни изисквания, които поставихме и които изброих преди малко, нашата парламентарна група ще се въздържи от гласуване. А вие си отваряйте досиетата и си ги четете. Със здраве! На добър път! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Парламентарната група на Демократичната левица заявява, че няма да стане съучастник в разсипването на националната сигурност и грубо нарушаване на Конституцията. Този закон-недоносче е позор за парламента и България! Синята диктатура предава интересите на Родината! Затова Демократичната левица напуска залата в знак на протест. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господа управляващи, сега вие ръкопляскате, но аз ви призовавам: ако имате разум, спрете вашето безумие! (Викове на неодобрение, реплики от мнозинството, шум в залата. Депутатите от Парламентарната група на Демократичната левица напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не беше процедура.
Господин Бисеров, моля да продължите с докладването на закона.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Стигнахме до глава втора.
Заглавието на глава втора - текстът на вносителя е: "Използване на документите на бившата Държавна сигурност от органите на изпълнителната власт".
Има две предложения за промени в редакцията на заглавието на глава втора, едното е от господата Маринчевски и Драганов, а другото е от господин Арлин Антонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те ги оттеглиха.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, това са неоттеглени. Има две оттеглени - на господин Павлов и на господин Влашки.
Комисията по национална сигурност разгледа текста на вносителя и предложенията на народните представители и становището на комисията е заглавието да придобие нова редакция в следния вид: "Глава втора "Проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Маринчевски и господин Драганов също оттеглиха своето предложение. Господин Юлий Павлов го е оттеглил. Господин Младен Влашки го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да. Остава само на господин Антонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Остава само предложението на господин Арлин Антонов, което не е оттеглено и който предлага в наименованието на главата вместо "от органите на изпълнителната власт", да се запише "комисия", но тъй като предложението на господин Антонов за нови чл. 3 и чл. 4 беше отхвърлено, а това предложение е във връзка с тези негови предложения, които бяха отхвърлени, няма фактически предложение за друго наименование освен това, което предлага комисията. Затова поставям на гласуване становището на комисията заглавието на глава втора да придобие следния вид: "Проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност".
Моля, гласувайте за това предложение на комисията.
Гласували 149 народни представители: 149 за, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Преминаваме към текстовете на глава втора.
Към чл. 3 има предложения от народни представители Красимир Каракачанов, Стефан Гайтанджиев, предложение от народните представители Шишков, Влашки, Деспотов и Чомаков, предложение от народния представител Емануил Йорданов, предложение на народните представители Клявков, Зафиров и Бакалов, предложение на народния представител Ботев, който го е оттеглил, предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Предложението на народния представител Иван Глушков е оттеглено още в комисията.
Други предложения на народния представител Иван Глушков, които са на страница 10 - уточнявам - предложение на народните представители Стефан Личев и Моньо Христов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложение на народния представител Иван Иванов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, има предложение на народния представител Иван Иванов. Има предложение на народните представители Маринчевски и Драганов, предложение на народния представител Велислав Величков, предложение на народния представител Георги Дилков, предложение на народния представител Арлин Антонов, предложение на народните представители Корнезов, Божков и Добрев. Това са предложенията по текста на чл. 3.
Докладвам предложенията по останалите текстове. Тъй като Комисията по национална сигурност на практика прие повечето от предложенията, направени от народните представители и ги обобщи в няколко текста с относителна променена редакция, затова в материала пред вас съдържанието на глава втора е изнесено на страница 30 в нейния завършен вид.
По чл. 4 има предложение на народните представители господин Дянко Марков, господин Красимир Каракачанов, господин Стефан Гайтанджиев, господин Иван Глушков, господин Маринчевски и господин Драганов, предложение на народния представител Христо Смоленов, на народния представител Георги Дилков, предложение на народния представител Арлин Антонов, предложение на колегите Корнезов, Божков и Добрев.
По чл. 5 предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев, предложение на народния представител Иван Глушков, предложение на народния представител Христо Смоленов, предложение на народния представител Арлин Антонов - две предложения, предложение на народните представители Корнезов, Божков и Добрев, предложение на народния представител Александър Йорданов - някои от тях не са свързани с така наречения Лустрационен съд.
По чл. 6 - предложение на народния представител Дянко Марков, предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев, предложение на народния представител Иван Глушков, предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов - три предложения, предложение на народния представител Христо Смоленов - две предложения, предложение на народния представител Георги Дилков, предложение на народния представител Арлин Антонов, предложение на народните представители Корнезов, Божков и Добрев. Това са предложенията по този член.
Искам да ви прочета становището на Комисията по национална сигурност, като отново подчертавам обстоятелството, че Комисията по национална сигурност на практика прие повечето или по-голямата част от предложенията, които бяха направени от колегите - членове и нечленове на Комисията по национална сигурност.


Комисията прие текстовете по Глава втора да добият следния вид:
"Чл. 3. (1) Извършва се проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност съгласно § 1 на лицата, заемащи следните длъжности:
1. президент и вицепрезидент на Република България;
2. народни представители;
3. членове на Конституционния съд;
4. членове на Висшия съдебен съвет;
5. съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд;
6. прокурори от Главна прокуратура;
7. директор на Националната следствена служба и неговите заместници;
8. членове на Министерския съвет, заместник-министри и главни секретари на министерствата;
9. председатели, заместник-председатели и главни секретари на комитетите при Министерския съвет;
10. областни и заместник-областни управители;
11. членове на Управителния съвет на Българската народна банка и членове на надзорни съвети, управителни съвети и съвети на директорите на банките и застрахователните компании с над 50 на сто държавно или общинско участие;
12. членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ;
13. членове на Комисията по конкуренцията;
14. членове на Надзорния съвет и изпълнителен директор на Агенцията по приватизация;
15. членове на Сметната палата;
16. председател и заместник-председатели на Националния статистически институт;
17. председател на Главно управление на архивите;
18. председател на Държавна спестовна каса;
19. управител и подуправител на Националния осигурителен институт;
20. членове на Комисията по ценните книжа и фондовите борси;
21. членове на Управителния съвет на Българската фондова борса;
22. директор на Националното бюро за териториално убежище и бежанците;
23. председател на Центъра за масова приватизация;
24. началник на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси";
25. председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции;
26. директор на Агенцията за българите в чужбина;
27. директор на Дирекцията по вероизповеданията;
28. председател на Патентното ведомство;
29. членове на Висшата атестационна комисия;
30. директор на Националния център за изследване на общественото мнение;
31. главен секретар на Народното събрание;
32. генерални директори на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция;
33. всички други, назначени с акт на Министерския съвет или на министър-председателя.
     (2) Такава проверка се извършва за всички лица, кандидатстващи за изброените в ал. 1 длъжности.
     (3) В срок до една седмица от влизането на закона в сила ръководителите на институциите по ал. 1 представят на министъра на вътрешните работи информация за трите имена по паспорт, ЕГН и заеманата длъжност на лицата по ал. 1.
Чл. 4. (1) Създава се комисия в състав: председател - министърът на вътрешните работи, и членове - ръководителите на Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба, Военното контраразузнаване, Разузнавателно управление на Генералния щаб, Националната служба за охрана и Служба "Архив" на Министерството на вътрешните работи.
    (2) В срок до един месец от влизане на закона в сила комисията по ал. 1 извършва проверка за принадлежност на лицата по чл. 3, ал. 1 към бившата Държавна сигурност.
    (3) Лицата по чл. 3, ал. 1, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, се уведомяват от комисията и в срок от една седмица същите имат право да се запознаят с документите за тях и да подадат възражения пред комисията.
Чл. 5. Резултатите от извършената проверка за лицата, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, се докладват от министъра на вътрешните работи пред Народното събрание.
Чл. 6. Докладът по чл. 5 съдържа:
1. трите имена по паспорт и ЕГН;
2. заеманата длъжност по чл. 3, ал. 1;
3. качеството на лицето по § 1;
4. структурната част на бившата Държавна сигурност;
5. периода от време за качеството по § 1."
Това е предложението на Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Ще вървим поред. Първото предложение е на господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз съм направил следното предложение: В чл. 3 след думите "бившата Държавна сигурност" да се добави "и дейност в полза на чужди разузнавателни централи". Какво съм имал предвид? Имал съм предвид това, че идеята на самия закон е да се премахне зависимостта на хората, занимаващи се с политика на различни места било в изпълнителната или законодателната власт от бившите служби на Държавна сигурност. Предполага се, че ако е имало сътрудничество в полза на чужди разузнавателни централи, дали преди 9 септември те са били смятани за братски или не, това е друга тема, тази зависимост, ако продължава, ще бъде вече не само във вреда на самия народен представител, но и във вреда на самата национална сигурност. Това е логиката на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Реплика от господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми колеги, аз съм тук, за да изразя горещата подкрепа към добавката на господин Каракачанов, защото когато става дума за разобличаване на дейности, то е редно в този кръг да бъдат включени всички, които са работили против интересите на единствената държава България, която има не само на картата, но и на духовната карта на българския народ.
Имало е време, уважаеми колеги, когато български ханове, по-точно прабългарският хан Телерик, доколкото си спомням, е поискал от византийския император под предлог, че ще осъществи преврат, който да включи България обратно в границите на византийската империя, списък на имената на доверените хора на византийския император, за да може той да се опре на тях в дворцовия преврат.

 
Византийският император, колеги, е бил така късоглед да изпрати списък на своите доверени хора и в една изключителна за националните интереси на България нощ Плиска се е освободила от тяхното присъствие. Имало е значи времена, колеги, когато България е имала инициатива по въпроса за националната сигурност. И аз смятам, че трябва да работим оттук нататък в духа на това един ден Бъгария отново да бъде такава суверенна държава.
Подкрепяме предложението на Красимир Каракачанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов, но репликата предполага противоположно мнение.
Господин Христо Бисеров иска да вземе реплика.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Вие се досещате, че Комисията по национална сигурност доста сериозно се занима с това предложение и тя смята, че тази тема не е за този закон. Българските закони уреждат този въпрос. Има Наказателен кодекс. В този Наказателен кодекс има глава първа от особената му част, където е казано, че дейност, най-общо казано, която е квалифицирана като шпионство, се наказва по българския закон. Знайно е, че в българските затвори има лица, които са там заради такъв вид дейност.
Така че материята за дейността в полза на чужди разузнавателни централи не е материята за документите на бившата Държавна сигурност. Това е материя на българския Наказателен кодекс.
И всички в комисията се обединихме, че не можем да превръщаме Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност в нещо подобно на наказателен закон. Това бяха аргументите на комисията да не приеме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Преди да дам думата на господин Дилков, искам за трети или четвърти път в тази зала да напомня чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: при второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципа, не се гласуват... и народните представители могат да обосноват направените от тях предложения по посочения по-горе ред в рамките на 5 минути.
Ние сме на второ четене и свободна дискусия няма да допусна.
Така че, господин Дилков, ако имате редакционна поправка по предложението на господин Каракачанов или предложение за отпадане, само тогава ще Ви дам думата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Господин председателят също взе отношение, защо да не взема и аз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той направи реплика на господин Каракачанов и на господин Каракачанов, ако иска, ще му дам думата за дуплика. Моля да се спазва правилникът.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Аз искам да направя изказване по главата, защо ме лишавате от тази възможност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не Ви лишавам от възможността. Направете изказване. Ако имате бележки по предложения проект за главата, също можете да се изкажете.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, извинявайте, но Вие четете правилника като Дявола Евангелието. Не може да се мотивира председателят на комисията, че това е залегнало в Наказателния кодекс и затова не трябва да бъдe в нашия закон, защото аз ще напомня на колегите, най-вече от дясната страна на залата, че този закон пък касае нашето разузнаване и контраразузнаване, за което са издадени навремето присъди. Тоест, убийците на децата в Буново през 1984 г., сега техните наследници и близки по този закон могат да узнаят кой е предал техните близки, т.е. кой предаде убийците. А това е решено по Наказателния кодекс. Няма закон, който да действа с обратна сила. В случая законът, който ни се предлага сега, само по отношение на българските разузнавачи и контраразузнавачи има обратна сила, а по отношение на агентурата на чуждите разведки в страната ни, които са работили против националните интереси, няма да бъдат засегнати.
Подкрепям предложението и моля да го подложите на гласуване. Призовавам всеки от вас да се замисли какво ще гласуваме - дали сме ние за националната сигурност на държавата и дали от 1923 г. имаме основание да смятаме, че срещу нас са работили чужди разведки, много от тях са известни на органите на сигурността, по някои от делата дори са произнесени съответните присъди. И не е безинтересно, ако моят баща е бил осъден по информация на чужда разведка, аз да зная кой го е предал. Много ви моля! (Ръкопляскания в Българския бизнесблок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Господин Стефан Савов иска думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че предложението на уважаемия ми приятел господин Каракачанов е опасно. (Смях в БББ.) Не е смешно, господин Дилков! Вие сте били 20 години в милицията и с други думи Вие 20 години сте служили на Съветския съюз. Ясно ли Ви е? Нищо повече. И сте давали клетва дори на Съветския съюз. Точно така е!
Аз казвам за господин Каракачанов и го моля отново да преосмисли това, което предлага. Защо? Защото действително вие сте по-млади хора, обаче по мое време осъждаха много хора именно за това, че са били служили на чужди разузнавателни централи. Мога да ви кажа много случаи от БЗНС, от Демократическата партия и т.н.
Така че смехът на господин Дилков само показва неговото, бих казал, непознаване на нещата.
А иначе използвам случая, за да кажа отново: вижте, господа, които непрекъснато тук се правите на разузнавачи на България, нямаше такива до 1990 г., нямаше! Всичките бяхте на служба, включително Вие, господин Дилков, на Съветския съюз. (Ръкопляскания в мнозинството.) Защото България нямаше самостоятелна политика, че да може да има разузнавачи, които да се борят за България. И това, което чувам тук непрекъснато, как те се били борили за България, ами, вижте, бъдете пък честни, кажете за кого се борихте, какво пишеше във вашите служебни задължения. И това трябва да се знае тук, в Народното събрание. Защото много ясно беше, че ние бяхме не една колония, нещо по-лошо от колония на Съветския съюз, а пък разузнавачите си бяха хора на КГБ, на всички тези централи.
Така че много ми е чудно как с такъв апломб говорят хора, които са служили по 20 години в полиция, милиция и в Държавна сигурност. Това е моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Красимир Каракачанов в чл. 3 след думите "бившата Държавна сигурност" да се добавят думите "и дейност в полза на чужди разузнавателни централи".
Гласували 159 народни представители: 42 за, 33 против, 84 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стефан Гайтанджиев. Не го виждам в залата. То гласи: "В чл. 3 се добавя т. 6, която гласи: "Президентите и вицепрезидентите на Република България, избирани от 1990 г. досега".
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Гайтанджиев.
Гласували 151 народни представители: 26 за, 102 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което е оттеглено, е от народните представители Григор Шишков, Младен Влашки, Тома Деспотов и Иван Чомаков.
Следващото предложение е от народния представител Емануил Йорданов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Всъщност, то е намерило място в новата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Щом е намерило място, няма да го обсъждаме.
Следващото предложение е от народните представители Васил Клявков, Здравко Зафиров и Йордан Бакалов.
Има думата народният представител Здравко Зафиров.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър! Нашето предложение беше именно в чл. 3 да се създаде нова точка 6 със следното съдържание:
"6. общински кметове, заместник-кметове, секретари на общини и председатели на общински съвети".
Мотивите са повече от ясни и основателни - да се премахне зависимостта на тези лица, представители на изпълнителната и законодателната власт, от ролята и манипулативното държание и въздействие на бившата Държавна сигурност. Но водени действително - съжалявам, че в момента не присъстват представителите и от Парламентарната група на Демократичната левица - от искрено желание този закон да бъде действащ, реално изпълним, пропит със съдържанието и целите, които си е поставил.
Аз, като човек, както и моите колеги, които са направили това предложение, са гласували Декларацията за национално съгласие. Действително, желаем обединение за този народ.
Като оттегляме, разбира се, предложението си, оставяме на морала и съвестта на тези лица да намерят подходящия начин чрез декларация или чрез медии, а може би и двете, да декларират, че няма такава зависимост от бившата Държавна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зафиров.
Предложението от господин Цоньо Ботев е оттеглено.
Следващото предложение е от народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, почитаеми дами и господа народни представители! Моето предложение има за цел да включи в състава на лицата, чиито досиета трябва да бъдат отворени, тези, които са виновни за обедняването на българския народ, за ограбването на банковата система. Това са директорите на банки, заместник-директорите и управителните съвети на банки, обявени в несъстоятелност или поставени под особен надзор, както и физически лица или ръководителите на юридически лица, регистрирани по Търговския закон, получили кредит без надлежно оформени гаранции, ръководители на финансово-брокерски къщи и кредитни кооперации и ръководители на фирми, уличени в "пране на пари".
Целта е да се покаже кои са тези хора, които ограбиха народа и бяха причина за драстичното обедняване на българите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Тошев, не Ви ли задоволява точка 11 от предложението на комисията?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Там са само директорите на банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Държите да се гласува Вашето предложение?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, Комисията по национална сигурност разгледа този текст и счита, че той не следва да бъде приет по две причини.
Първото основание го намираме в нашия стремеж да ограничим обхвата на дейност на закона така, както той е заложен в Декларацията за национално съгласие. Според нея обект на такава проверка би трябвало да бъдат политиците, висшите магистрати и висшите администратори. Очевидно е, че този текст излиза малко извън рамките на Декларацията за национално съгласие.
Освен това, комисията счита, че текстът като редакция е негоден за употреба. Не може да има формулировка "...ръководители на фирми, уличени в "пране на пари". Разбирате ли? Това не е текст, който може да работи в един закон.
По подобен начин седи и формулировката "получили кредит без надлежно оформени гаранции". Това е нещо, което се установява в съдебни процедури. То може да бъде оспорвано.
Освен първото съображение, комисията смята, че текстът не е добре редактиран и затова на практика го отхвърля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: 21 за, 40 против, 100 въздържали се.
Предложението не се приема.
Ще отмина оттеглените предложения.
Има думата народният представител господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин председателстващ, дами и господа! В тази глава аз съм направил редица предложения. Тъй като 90 на сто от тях бяха възприети и са инкорпорирани в текста за глава втора, предложена от Комисията по национална сигурност, моля ви отделните предложения да не бъдат гласувани поотделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам пред вас да изложа мотивите, поради които внесох предложение за допълнение в чл. 3 от законопроекта.
Известно е, че висшето образование се явява реално еманацията на духа на една нация. Че висшето образование е призвано да подготви интелектуалния елит на всяка страна, в това число и на страна, каквато е нашата. Когато ние не можем да се похвалим и с голямо материално благоденствие, то поне висотата на българския дух трябва да бъде на ниво.
Ето защо и като отчитам, че ръководните длъжности във висшето образование не могат да имат дори и допирна точка със служене тайно или явно в тайните служби на бившата Държавна сигурност, аз внесох предложение за един ограничен състав от ръководството на висшите училища - ректори, заместник-ректори и декани - да се установи, че те не са били тайни или явни служители на Държавна сигурност.
Но отчитайки, че внесеният от комисията текст на чл. 3 от проектозакона обхваща изцяло структури, които са с национална шапка и че висшите училища по принцип не се подчиняват на този общ ред, аз съм склонен да оттегля своето предложение, като заедно с това декларирам, че в специалните закони, какъвто се явява Законът за държавния служител и поправките към Закона за висшето образование, енергично ще пледирам, че не би трябвало да се допуска хора, служили по какъвто и да е начин в тайните служби на Държавна сигурност, да заемат ръководни постове във висшето образование.
Господин председател, оттеглям своето предложение. (Единични ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Стефан Личев и Моньо Христов имат предложение.
Има думата господин Моньо Христов, за да обоснове предложението.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председателю, уважаеми господин министър-председател, господин министър на вътрешните работи, колеги! Наистина, основните текстове, които сме предложили с господин Стефан Личев, са включени. Само една от точките не е включена, а това е - "кметовете на общини".
Аз и моят колега, а считам, че и доста от нас мислят, че и кметовете на общините са едни политически фигури и че тях също ги засягат проблемите както свързани с дадена община, така и свързани с движението, развитието на тази община в икономически и политически аспект. В този смисъл те са политически лица, които трябва да разглеждаме в контекста на декларацията, която приехме.

Освен това кметът на една община, особено да вземем големите общини, е определящ фактор и в обществения ред. Той е човекът, който носи тази отговорност. Неяснотата или съмненията върху неговата чистота от гледна точка на минало или на свързване със службите, винаги ще допринася за негативи на неговата дейност или за слухове, най-малкото.
Затова смятаме, че кметовете на общините трябва да бъдат включени.
Има още нещо. Много често в по-малките общини в състезанията, които стават по мажоритарния принцип, има безпартийни кметове, за които не е точно и ясно кой ги подкрепя и коя политическа сила. А в повечето случаи можем да кажем, че ги подкрепя някоя и друга групировка или неидентифицирана политическа сила.
И от тази гледна точка мисля, че сме задължени просто да ги включим в кръга на лицата, за които трябва да има публичност за отварянето на техните досиета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Господин министър-председателят иска думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители! От името на вносителя ние приемаме текстовете така, както са предложени от специализираната комисия на Народното събрание, защото съобразяването, което тя е направила с предложенията на народните представители, е било и с оглед да се отговори на известния вече текст от Декларацията за национално съгласие.
Аз призовавам да се подкрепи текстът на комисията и да не се правят по-нататъшни актове на раздалечаване от текста, който гласувахме тук в Декларацията за национално съгласие.
Защото вижте поведението на Българската социалистическа партия! Тя подкрепи декларацията частично, част от нея гласуваха за декларацията, включително точно за този член. Десет души са подкрепили, 24 са били въздържали се, 18 са били против.
По време на гласуването на първо четене те гласуваха въздържали се и против този закон. Днес се опитаха да направят скандал без да могат да обяснят защо правят скандала и напускат залата.
Ние ще изпаднем в същото положение, ако използвайки тази обратна тяга, която се създава от тяхното напускане, се раздалечим от известния приоритет на националната политика - откриването на тази информация за, напомням, политиците в Народното събрание, висшите администратори и висшите магистрати. Така беше записано там, така е и аз ви призовавам да не даваме храна за спекулация, като се раздалечаваме сами от текстовете, които сме приели и които искаме да превърнем в нещо повече от върховни приоритети на националната политика, искаме да превърнем в стожери, ако щете, на националния морал, на националните ценности в бъдеще.
И затова аз призовавам действително да се подкрепи предложението на комисията, което според мнението на вносителя, е точно в рамките на тази декларация. И благодаря на тези народни представители, които отчитат точно това обстоятелство.
Аз разбирам, че има много желания и за решаване на други въпроси, но това да не става сега, да не става тук и да не става в атмосферата на търсения от страна на Българската социалистическа партия конфликт. (Ръкопляскания от страна на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Личев иска думата.
Господин Йорданов, по това предложение - на господин Моньо Христов, ли искате думата? По предложението на господин Моньо Христов и господин Личев, добре.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Аз съжалявам, че трябва тук да се включа в дебата. Моят колега Моньо Христов много точно определи нашите мотиви, но искам само още нещо да кажа.
Първо, тези кметове, особено кметовете на големите общини са политически фигури с огромно влияние в страната. И ние не можем по наша преценка да ги изключим, например кметове, които управляват една голяма територия с население от неколкостотин хиляди, а има и над милион, да бъдат изключени и те да влияят наистина, ако са били свързани с тези служби, да са под тяхно влияние.
Аз знам в изборите как на много места, особено в по-малките общини, доста от кметовете, които бяха избрани с листите на БСП или подкрепени от БСП, тяхната изборна кампания се ръководеше от много такива бивши служители на Държавна сигурност. И това беше наистина решаващо.
Затова ние предлагаме нашият текст да бъде гласуван тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Реплика от господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър на вътрешните работи, уважаеми колеги!
Мисля, че онова, което каза министър-председателят, е нещо, което противоречи на предложеното от Народен съюз. Нещо повече, очевидно колегите от Народен съюз продължават да смятат, че това е закон, аналогичен или допълващ проектозакона, който те са внесли за лустрацията.
Моля ви, послушайте представителите на вносителя, на изпълнителната власт. Опасявам се, че ако вие подкрепите и това предложение, просто ще отпаднат онези неща в подкрепа вече оттук нататък на законопроекта, която ще получите и от нас. Защото чл. 3 наистина отговаря на точка 5 от Декларацията за национално съгласие. Това е член, за който ние ще гласуваме, мисля, единодушно в парламентарната група, въпреки че не сме взели такова решение. От името на колегите заявявам, че ако не се допусне и този път манипулиране на мнозинството от страна, разбира се, на ваши представители и вие не подкрепите такива предложения, които са в разрез с точка 5, ние ще подкрепим целия чл. 3 от законопроекта на правителството. (Единични ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дуплика, ако иска само господин Личев. Господин Моньо Христов няма право на дуплика. Това е изказване към господин Личев.
Господин Александър Йорданов искаше думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да изразя едно съжаление, а именно съжаление, че в името на националното съгласие ние също ще направим това, което хората, които са за националното съгласие в България, това са по-голямата част от българските граждани, желаят. Те желаят истината. Те желаят да разберат кой какъв и какво е бил в тоталитарно време и сега, ако се е устремил към властта или заема тук-таме някаква власт, просто да е ясно какъв е този човек.
Мисля, че хората седем години очакват точно това национално съгласие. Сега ние приемаме, че националното съгласие е до там определени хора да бъдат лустрирани, открити пред обществото, техните имена да бъдат споменати в парламент и прочие, а определени хора да бъдат скрити от обществото. И приемаме, че между скритите трябва да бъдат кметове и някои други.
Аз не съм се загрижил толкова за кметовете, какви са и що са, защото дали един кмет е бил служител на Държавна сигурност или не се познава по неговата работа. Аз например ги познавам отлично. Как? Основна задача на структурите на Държавна сигурност в края на комунистическия период, а и след него, когато се развиваше опозицията, очевидно е била борбата срещу опозицията - разпадането на опозицията, конфронтирането на опозицията и създаването на условия, при които опозицията трудно, да не достига до властта в държавата. За тази задача е работила Държавна сигурност.
Ако се вземат имената на кметовете, на народни представители и други много лесно може да се направи анализ и да се види кои точно са били хората на Държавна сигурност, които са работили срещу това в България да има силна опозиция, здрава опозиция, тоест да има Съюз на демократичните сили, да е стабилен, силен, така че да стигне и да вземе властта. Затова е работила Държавна сигурност - срещу демократичните сили в България е работила тя.
И структурите на Държавна сигурност са били създадени, и всеки от вас това го знае, да подкрепят специално управлението на Българската комунистическа партия. Те не са пазели никаква държава, тъй като държавата е била в рамките на един лагер, на един свят, който е бил достатъчно застрахован вътре в себе си от Съветската армия. Те са пазели властта на Българската комунистическа партия. И когато един от тях, като Батето Славков или някой друг прави далавери, продава кожуси в Истанбул, това нещо да не стига така изведнъж до ушите на българските граждани, да се прикрие. Тоест бандитите и далавераджиите от онова време да бъдат на прикритие, партията да управлява. За това е работила Държавна сигурност.
И понеже сега взимам думата, повече няма да я взимам, ще кажа, че едно от посланията, които пък иска другата България, интелектуална България, хората от научните институти, от културните институти, писателите, научната интелигенция, хората на университетите в цялата страна, те също искат светлина за това какви са техните кадри, които ги управляват в момента, кои са ректорите им, кои са тези, които стават декани в момента.
И неслучайно във всички бивши социалистически страни точно там се насочи това осветление, за да може поне мислещата, можещата част на българската нация да диша свободно, да могат наистина талантливите хора да вървят и да се развиват в своята кариера, а не примерно, винаги техен началник да бъде някой, който години наред е служел и на тайните служби.
И ще видите, че ние сега, вероятно заради националното съгласие, заради политическите компромиси, които правим, няма да приемем това, което аз ви предлагам. Но ще дойде време и хората от тези среди, младите научни работници, младите хора на културата, на науката това ще го поискат от нас. Дали от нас, дали от следващ парламент, няма значение. Защото те са най-чувствителните на темата "истина". Един политик, един кмет, административен управител, той е някак си дори вътрешно загрубял от самата работа, която върши. Но един човек на изкуството, на културата, на духа, той е изключително чувствителен на това. И ще видите, това ще бъде негативна реакция, че няма да се хвърли поглед към тези среди. Както това, което говоря и много често журналистите ме нападат, за техните досиета. Ами, разбира се, че ние трябва да знаем през последните седем години кой формира общественото мнение в България.
Имаше заседание тези дни на демократичните сили, на което един главен редактор на вестник открито каза пред всички, пред вас, народните представители, че той не знаел главен редактор на вестник или на издание в България, които да не са били сътрудници на Държавна сигурност. Ами ние трябва да проверим този човек лъже ли или казва истината. Ако казва истината, откъде я знае и т.н., и т.н. (Смях в залата.) Просто, разбирате ли, това е един обществен ангажимент. Иначе ние си затваряме в името на националното съгласие устата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Йорданов, просрочихте много времето. Не сте по темата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И същевременно даваме възможност на обществото да не бъде достатъчно доволно от нашата работа. В името на националното съгласие, обаче, като виждам, че тези желания на обществото остават нереализирани, аз оттеглям също моите предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов. Но говорехме за кметовете, а отидохме на други въпроси.
Има думата господин Жорж Ганчев за реплика на господин Йорданов.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря, господин председател.
Презирам мерзката дейност на тайните служби, политизирайки живота за 45 години в много аспекти. Същевременно националната сигурност в много аспекти беше запазена, господин Йорданов, България не беше разграден двор и националните интереси в много аспекти бяха запазени.
Искам да ви напомня, че най-големите слугини бяха точно тези хора на изкуството и на интелекта, които вие цитирате. Те бяха слугините при Гьобелс - също. Не вярвам в такива хора.
Много трудови хора пострадаха. И сте прави, че не достигнаха до високата йерархия, тъй като не пожелаха да станат членове на БКП или мекерета на БКП. Един от тях съм аз, който никога не е членувал в ДКМС и беше откомандирован в Стара Загора в 1958 г. от Спортната рота.
И ви казвам: не трябва да заклеймяваме 100-процентово всичко, което е било и което е работило за националните интереси на Република България. Това се нарича политически нихилизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За втора реплика има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Репликата ми наистина е към господин Йорданов. Господин Йорданов, моля Ви, не използвайте трибуната на парламента, за да внушавате, че едва ли не на всеки български гражданин от раждането му се създава досие.
Искам, а тук мисля, че и министърът на вътрешните работи ще ме подкрепи в това отношение, да кажа следното. Два вида досиета се създават в Държавна сигурност, в полицията, където и да било в оперативните служби. В единия случай това е оперативна разработка на лице, което е разработено. Друг е въпросът, че тук едва ли не става дума за това, че всички, които са вършили престъпления, дори, по глава първа, не са ги вършили, защото просто са работили в комунистическа България и за КГБ. Не внушавайте на хората, господин Йорданов, че всеки има досие. В Америка, не зная дали ви е известно, и на президента на САЩ има дактилоскопен отпечатък. Защото има закон при навършване на 1-годишна възраст всеки американски гражданин да има дактилоскопна формула.
Така че, много Ви моля, не превръщайте в прецедент проблема с досиетата. Много хора, наистина в средите на интелигенцията, ме питат: не може ли да няма досие за мен?
Забравете думата "досие" и не я свързвайте за всеки пълнолетен и едва ли не малолетен български гражданин. Няма такива досиета. Не е имало такива служби. И престанете с тази демагогия.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги! Искам да поясня на народните представители, които не са членове на Комисията по национална сигурност, искам да ви кажа, че личи от изказванията, че списъкът, който ви предлагаме, не е измислен току-така от нас. Първо, напомням, че той е базиран на Декларацията за национално съгласие. Той е базиран на две официални справки - "Народното събрание избира и освобождава", така е наречена справката , и справка "Списък за институциите и ведомствата в държавната администрация".
Така че, точно тази редакция, която получавате пред вас, не е така мислена и някой казал нещо, друг добавил и се получава един списък.
Искам да обясня на народните представители, които не са работили в комисията, следното. Има и следващи глави в закона. Така че тази глава в закона е първи етап от дейността по прилагането на закона. И този първи етап би трябвало да приключи в рамките на, примерно казано, около месец и половина. Има и други глави в закона. Има глава трета - за засегнатите лица. Има и глава четвърта - за съдбата на архивите, как те ще бъдат съхранявани и използвани в бъдеще. И в тази глава четвърта има два текста на чл. 13 и чл. 14, които много подробно описват точно това. И те дават именно тази възможност онези документи и онези архиви, които сега не са нужни на службите, на съвременните служби, и то по тяхна преценка, подчертавам, няма да има ограничение до техния достъп.
Така че приложението на закона не приключва с чл. 3 и глава втора от него. Неправилно е да се развива тезата, че едните ще ги открием на светло, ще ги лустрираме, а другите ще ги скрием. Напротив, на другите ще им дойде редът по реда на глава четвърта. Така че този закон не скрива нищо. Този закон подрежда нещата във времето, дава възможност на себе си, на закона да работи, да даде резултати и много сериозно мисли за националната сигурност на страната.
Точно затова ние ви предлагаме един премислен, обмислен списък и комисията предлага да се отхвърлят онези текстове, които са извън нашия проект и проекта на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Личев и Моньо Христов. Всъщност става дума само за нова точка 7 "Кметове на общини".
Моля да гласувате за предложението за нова точка 7 "Кметове на общини".
Гласували 161 народни представители: 35 за, 69 против, 57 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Юлий Павлов е оттеглено.
Предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов.
Има думата господин Маринчевски.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Благодаря.
Господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! Не бих се съгласил с вносителя да се гласува всичко, както е предложено от него и в края на краищата от комисията, защото ние имахме свое предложение и държим на него. Затова бих искал да ви информирам за това и да кажа какви са нашите мотиви.
В чл. 3 ние предлагаме допълнителна точка 5: "Избраните с решение на Народното събрание и назначените с акт на Министерския съвет, на министър-председателя или на президента на Република България".
Още на заседанието на комисията ние предложихме "без военизираните структури". Точно този пасаж бих искал да поясня, защото по този начин тези, които обхващат и актовете на президента, се обхващат лицата от категорията на посланиците, хората, които провеждат политиката на Република България в международен план и представляват страната. Тези хора трябва да са неуязвими. В противен случай те ще бъдат подложени на активни мероприятия на чуждите специални служби.
И на второ място, това са секретарите и другите лица в президентския екип, които е особено важно да са неуязвими от компрометиране или шантажиране. Това са секретарите на президента, хората, които го съветват по проблемите на националната сигурност, които присъстват на заседанията на комисиите и т.н.
И на второ място, ние предлагахме нова ал. 2, която да гласи следното:
"(2) На проверка по смисъла на предходната алинея подлежат всички лица, които придобият изброените длъжностни качества".
Тоест, те вече са придобили и са назначени. Но внимателният прочит на предложенията от стр. 8 до 32, освен предложението на господин Юлий Павлов и господин Цоньо Ботев, където се казва "придобиват", или на вносителя, където се казва "кандидатстващи", тук има съществена разлика, уважаеми дами и господа. Появява се един нов профилактичен критерий за хората, които даже са кандидатствали с конкурс. Според мен това е един от подходите за възстановяване на новата номенклатура. Защо не оставим този, който бъде назначен, след това да му бъде направена проверка. Предварително той ще знае за този закон и неговите основни членове, и ако има основание да подаде декларация, съгласно чл. 6, ал. 1. Непонятно е защо вносителят е изключил този чл. 6, ал. 1, където се дава право на тези, които са назначени и имат основание да подадат доброволно декларация.
Създават се предпоставки да се действа по политическа целесъобразност. Човекът се лишава от правото да се бори за своите права и един ден тези хора, уважаеми дами и господа, ще бъдат новите засегнати лица. Получава се нов кръг на политическа репресия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Маринчевски.
Гласуваме предложението на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Искам думата като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един от вносителите говори. Не може двамата да вземате думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): По ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали точно по ал. 2 говори господин Маринчевски.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Той е вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на вносителите се изказва един вносител.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Къде го пише това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пише го в правилника, господин Дилков. Ако 50 души народни представители внесат един законопроект, няма 50 души да се изказват.
Поотделно ще ги подложа на гласуване. Първо ал. 1.
Моля, гласувайте за ал. 1 от предложението на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов.
Гласували 158 народни представители: 24 за, 91 против, 43 въздържали се.
Първата алинея не се приема.
По втората алинея, понеже остана 1 минута от изказването на господин Маринчевски, давам Ви думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, взимам думата по втората алинея и ви моля внимателно да помислите. Ако отхвърлите нашето предложение, тоест, че "на проверка подлежат само лицата, които придобият изброените длъжности, и подкрепите предложението на вносителя: "такава проверка се извършва на всички лица, кандидатстващи за изброените по ал. 1 длъжности", помислете си на какво изпитание ще поставим ние евентуалната комисия при едни следващи парламентарни избори. Около 5 хил. души са кандидатите само за народни представители. Кога в едномесечен срок, в който тече и регистрацията на тези кандидати за участие в изборите, кога ще успее тази комисия да провери всичките 5 хил. кандидати. По този начин ние ще блокираме работата на комисията, или ще я натоварим толкова много, че тя ще издъхне.
Затова, отново призовавам, помислете внимателно. Нека да направим закона да работи, а не да го трупаме сега и да се запъваме за една или друга дума и след това изведнъж да се окаже, че трябва да го променяме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Защо комисията предлага текст, който звучи: лицата, които кандидатстват за тези длъжности, а не лицата, които придобиват качеството да бъдат на тези длъжности? Комисията смята, че е хубаво законът да има и превантивно действие, тъй като той за нас, за народните представители, е нещо, което после се проверява.
Проблема, който поставяте Вие, господин Драганов, не е решим с този закон. Този закон само дава задачата. Проверката на бъдещите кандидати за народни представители би трябвало да се извърши по други процедури. Тези други процедури трябва да влязат в Закона за избиране на народните представители. Такива процедури Съюзът на демократичните сили предложи в края на Тридесет и шестото Народно събрание, т.е. непосредствено преди да се разпадне Тридесет и шестото Народно събрание, ние предложихме такива процедури да се включат в Избирателния закон, за да има гаранции, че за Тридесет и седмото Народно събрание този въпрос ще бъде решен предварително.
Именно заради това комисията счита, че текстът, който ние си позволяваме да предложим, т.е. за лицата, кандидатстващи за тези длъжности, работи. Работи с пълна сила за изпълнителната власт, с пълна сила за висшите администратори, с пълна сила дори и за магистратите.
Единственото, което ще трябва да направим, е, след като наближи краят на този мандат, да се погрижим в текстовете на Избирателния закон да има няколко процедури, които да гарантират, че в другото Народно събрание изобщо няма да съществува такъв проблем. Затова и комисията предложи този текст и никой няма да товари комисията по чл. 4 по този начин, по който Вие обяснявате. Никой няма да я товари с такава работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
За дуплика - господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин Бисеров, след като в ал. 1 на чл. 3 Вие сте записали, че на такава проверка подлежат народните представители, а в ал. 2 казвате, че на същата проверка подлежат всички, които кандидатстват, Вие не можете да прехвърляте към друг закон. Аз пак Ви казвам, че нашето предложение цели само и единствено улесняване действието на тази комисия. Нека, след като сме решили, че ще отваряме досиетата или че ще режем връзките, да го направим по един механизъм, който да работи, а не след това да създаваме проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов. (Народният представител Георги Дилков иска думата за реплика.)
Няма реплика, тъй като неговото беше реплика. Вие не следите. Няма какво да ми се молите. Има вносител и има реплика на вносителя. Той направи дуплика.
На кого искате реплика?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): На вносителя. Вие не ме виждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Виждам Ви и Ви давам винаги думата, освен когато я искате в нарушение на правилника.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Господин председател, Вие не сте наш началник. Вие сте пръв сред равни. Дайте ми възможност да се изкажа. Това е сериозен проблем. Противоконституционно е, което се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да Ви дам. Всички проблеми тук са сериозни. Моля Ви, седнете си на мястото, няма да Ви дам думата.
Подлагам на гласуване ал. 2 от предложението на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов:
"(2) На проверка по смисъла на предходната алинея подлежат всички лица, които придобият изброените длъжностни качества".
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: 28 за, 112 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с изключителната важност на разглеждания днес законопроект, което се радвам, че се разбира от всички парламентарни групи, с изключение на една, и на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам днешното работно време да бъде удължено с 2 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението за удължаване с 2 часа на работното време.
Гласували 158 народни представители: 151 за, 5 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля го.
Предложение на народния представител Георги Дилков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз вече заявих, че тъй като чл. 3 единствен от всички останали текстове на закона съответства на смисъла и буквата на т. 5 от подписаната и от нас Декларация за национално съгласие, ние ще подкрепим този текст. Хубаво беше това, че направените предложения за разширяване на този кръг или за стесняването му, не минаха в пленарната зала.
В същото време, тъй като не ми беше дадена думата за една кратка реплика, аз малко по-обстойно искам да се мотивирам и след това да предложа да отпадне при гласуването ал. 2 на чл. 3. И ще ви кажа защо.
Обърнете внимание, че чл. 3 в ал. 1 включва президента, кандидат-президента, вицепрезидента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет. Какво искате да направим ние, уважаеми колеги и господа? Предварително да минираме и да кажем: лицето Хикс не може да бъде президент, защото в Закона за досиетата ние включихме такава клауза. Това е абсурдно.
Но вие казахте, че възнамерявате да измените Закона за избиране на народни представители. И аз питам какво ще стане, когато ние правим справки - изпълнителната власт прави справка на бъдещия президент, на бъдещите депутати и обявява пред своите потенциални избиратели, че не трябва да гласуват за еди-кого си, тъй като той е бил свързан със службите на Държавна сигурност...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Само справка.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Разберете ме правилно. Направи се предложение от Евролевицата и вие не го подкрепихте. Аз ви предлагам, когато гласуваме текста, предложен от комисията, или председателят да оттегли ал. 2, или вие да приемете моето предложение за отмяна на този текст, т.е. да отпадне този текст. Иначе ще направим наистина един тюрлюгювеч. Така ли беше, колеги от ДПС? (Оживление.)
Уникално е това. Онези, които кандидатстват - и вижте кои са изброени... Има много хора, които не кандидатстват, а с указ на президента се назначават, но ние сме ги предвидили тук, между другото. Значи искате да кажете, господин председател, че това касае само бъдещи народни представители. Аз пак ви казвам, че това е нарушение на конституционните права на всеки български гражданин - да бъде избираем. Той може да бъде осъждан многократно, независимо дали преди 1989 г. или след 1989 г., но ако е изтекъл давностният срок, той е реабилитиран по право. Ние можем да пуснем онзи да кандидатства, а, видите ли, с този текст ще ограничим, ще правим подбор и то съобразно последната изпълнителна власт и мнозинството в парламента ще минира бъдещото мнозинство на този парламент! Това е уникална норма. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че както на мен, така и на доста от народните представители не стана ясно за какво говореше господин Дилков - дали за този текст, който той тук е предложил, или за нещо съвсем друго.
Уважаеми господин Дилков, аз не разбрах. Вие имате тук едно предложение. За това предложение Вие не говорихте, говорихте за други неща.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): То е инкорпорирано в текста на комисията.
СТЕФАН САВОВ: Така че може би много от нас останаха малко учудени. Но аз на Вашето предложение, така, както е дадено тук, искам да се противопоставя, затова защото имам чувството, че се прави всичко възможно да увеличаваме сега непрекъснато кръга от хората, които ще трябва да бъдат обследвани, разследвани, да се търсят досиетата им, само и само час по-скоро нашите досиета да не излязат наяве. Просто на това обръщам внимание. В края на краищата за мене е все едно, защото съм бил и в четирите Народни събрания, на мене ще се разглежда, това не е про домо суа. Но ако ние сега приемем това, което Вие предлагате, това значи въобще до края на това Народно събрание да не стигнем до този толкова, бих казал, желателен за много хора и толкова заплашителен за други закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Юлий Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! За какви нарушения на конституционни права може да става дума тук, господин Дилков? Никой не пречи на тези хора да се кандидатират за някои от тези длъжности, никой не им пречи те да бъдат избрани или назначени, ако съответно длъжността е назначаема. Тук става въпрос отново за принципа на прозрачност и откритост. Избирателите имат право да знаят какъв човек те ще избират. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Първо, ще започна от господин Павлов. Много хубаво, че вероятно ни слушат и ни гледат много хора. Лошото е, че не предложихме този дебат да се предава по телевизията. Вие си казвате: да, оттук натам нищо, което е против нас, няма да бъде избрано или вие сега ще ни подкрепите и ние ще спекулираме с вашата подкрепа. Извинявайте, точно това няма да стане, защото е нарушение на Конституцията. И поне малкото колеги, които са юристи, разбират, че много от тези текстове и от следващите ще отпаднат или ще бъдат атакуеми пред Конституционния съд, защото и той е включен тук. Това е едното.
Второ, аз съжалявам, че господин Савов не е разбрал. Да, аз съм направил предложения, тези предложения са инкорпорирани в предложението на комисията. Нещо повече, те съответстват - още веднъж повтарям - на точка 5, поради което парламентарната група ще бъде за приемането на този текст така, както е формулиран от Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков, когато се гласува окончателният текст, ще поставя на гласуване Вашето предложение за отпадане на ал. 2.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме нататък. Предложение на народния представител Арлин Антонов - чл. 3 става чл. 5, нова номерация. Според мене това вече става излишно, защото не бяха приети двата текста, които той предлагаше.
Предложение на народните представители Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев. Някой желае ли да вземе отношение? Няма ги.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 149 народни представители: 3 за, 132 против, 14 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Младен Влашки.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Второ предложение - оттеглено, трето предложение от същия народен представител - оттеглено, четвърто предложение от същия народен представител - оттеглено.
Предложение от Александър Йорданов - оттеглено, второ предложение от Александър Йорданов - оттеглено, трето предложение от Александър Йорданов - оттеглено.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, взимам думата, за да направя едно редакционно предложение. В чл. 3 под номер 21 в списъка е записано: "Членовете на Управителния съвет на Българската фондова борса". В този кратък текст има три грешки:
Първо, името на дружеството не е Българска фондова борса, а "Българска фондова борса" АД - София.
Второ, то е едностепенна система и няма Управителен съвет, а има Съвет на директорите.
Трето, членуването "Българската" е съвсем неуместно, защото Законът за ценните книжа говори за фондови борси. То даже няма една, тя не е лицензирана. Не е изключено да сме свидетели на втора и трета фондова борса.
Поради самия факт, че в този кратък текст има три съществени грешки, предлагам да отпадне. Тук влизаме в нарушение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложението на колегата е уместно. Точка 21 може да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За редакционно предложение има думата господин Юлий Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! Напълно подкрепям текста на чл.3, както е предложен от комисията, още повече че наистина повечето предложения на колегите, включително и моите, бяха включени тук.
Имам само редакционни поправки. Най-напред за точка 11, която беше приета по мое предложение. Става дума за членове на Управителния съвет на Българската народна банка, както е по закона, с членуване, членове на надзорните съвети, на управителните съвети, на съветите на директорите на банки с над 50 на сто държавно или общинско участие, т.е. за членуване на няколко думи. Мисля, че смисълът е ясен.

За членуване става дума също и в точка 17 - председател на Главното управление на архивите.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Не е така, то е едно. Както, например, не казваш: управител и подуправител на Национален осигурителен институт. Навсякъде се членува. Това е граматическа корекция. Повечето са членувани, изпуснато е в точка 17 - Главното управление на архивите. В точка 18 - Държавната спестовна каса. И в точка 24 - Главното управление "Държавен резерв и военнопромишлени запаси". И в точка 32 - Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция. Понеже те са единствени, мисля, че членуването е уместно.
А за точка 11 повтарям мотивите - членове (не членувано) на надзорните, управителните и съветите на директорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо подлагам на гласуване предложението точка 21 от ал. 1 на чл. 3 от проекта на комисията да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 139 за, 3 против, 6 въздържали се.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков за отпадане на ал. 2 на чл. 3 в предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 23 за, 116 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Прочитам целия текст на чл. 3 така, както е предложен от комисията.
"Чл. 3 (1) Извършва се проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност съгласно § 1 на лицата, заемащи следните длъжности:
1. президент и вицепрезидент на Република България;
2. народни представители;
3. членове на Конституционния съд;
4. членове на Висшия съдебен съвет;
5. съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд;
6. прокурори от Главна прокуратура;
7. директор на Националната следствена служба и неговите заместници;
8. членове на Министерския съвет, заместник-министри и главни секретари на министерствата;
9. председатели, заместник-председатели и главни секретари на комитетите при Министерския съвет;
10. областни и заместник-областни управители;
11. членове на Управителния съвет на Българската народна банка и членове на надзорните съвети, управителните съвети и съвети на директорите на банките и застрахователните компании с над 50 на сто държавно или общинско участие;
12. членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ;
13. членове на Комисията по конкуренцията;
14. членове на Надзорния съвет и изпълнителен директор на Агенцията по приватизацията;
15. членове на Сметната палата;
16. председател и заместник-председатели на Националния статистически институт;
17. председател на Главното управление на архивите;
18. председател на Държавната спестовна каса;
19. управител и подуправител на Националния осигурителен институт;
20. членове на Комисията по ценните книжа и фондовите борси;
21. директор на Националното бюро за териториално убежище и бежанците;
22. председател на Центъра за масова приватизация;
23. началник на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси";
24. председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции;
25. директор на Агенцията за българите в чужбина;
26. директор на Дирекцията по вероизповеданията;
27. председател на Патентното ведомство;
28. членове на Висшата атестационна комисия;
29. директор на Националния център за изследване на общественото мнение;
30. главен секретар на Народното събрание;
31. генерални директори на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция;
32. всички други, назначени с акт на Министерския съвет или на министър-председателя."
Подлагам на гласуване ал. 1 на чл. 3 така, както беше прочетена.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: 165 за, против няма, 1 въздържал се. (Ръкопляскания.)
"(2) Такава проверка се извършва за всички лица, кандидатстващи за изброените за ал. 1 длъжности.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: 144 за, 21 против, въздържали се няма.
Алинея 2 е приета.
"(3) В срок до една седмица от влизането на закона в сила ръководителите на институциите по ал. 1 представят на министъра на вътрешните работи информация за трите имена по паспорт, единните граждански номера и заеманата длъжност на лицата по ал. 1."
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: 155 за, 11 против, въздържали се няма.
Алинея 3 е приета.
Има думата за отрицателен вот господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, уважаеми колеги! Моят отрицателен вот се съдържа в следното. Упреквам юристите от дясната страна на залата, които допуснаха да се приеме ал. 2, предишната, тъй като сега обсъжданата и приета вече ал. 3, за която е и отрицателният ми вот, съдържа точно тази формула. Получава се така, че за в бъдеще всички служби, не само МВР и бившата Държавна сигурност, а всички служби, които са посочени в трета алинея, за която говорим, преди, в навечерието на изборите ще дават информация за кандидатите за тези избори.
Упрекът ми се състои в следното. Вие очевидно, повтарям, юристите в тази зала, от сега предвиждате миниране на приемането на този законопроект. Аз ви обвинявам официално в опит да се минира пред Конституционния съд приемането на тези текстове, досега приети от закона. Да не говорим за следващите текстове. Предварително знаейки, че Конституционният съд е засегнат, Висшият съдебен съвет е засегнат, ние минираме тяхното избиране в бъдеще. С тези два текста от закона, т.е. с тези две алинеи 2 и 3 вие слагате мина със закъснител, уважаеми колеги юристи от дясната страна на залата.
Ето затова аз гласувах за първата алинея, но съм категорично против втората и третата алинея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Преминаваме към чл. 4. Предложение на господин Дянко Марков. Поддържате ли го, оттегляте ли го?
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз оттеглям всички предложения, които съм направил, но същевременно чувствам задължението като документ на Народното събрание да кажа мотива, за който са направени. Аз ги оттеглям затуй защото разбирам, че целта на законопроекта, както е поставена, е в по-тесни рамки от оная, която мисля, че е нужна и която аз очаквам в недалечно бъдеще да се получи. Имам предвид това, което е в германския закон, който аз съм проучил много добре и в който са заложени исторически, морални и други основания и цели, които си поставя този законопроект. Нашият е в по-тесни рамки и заради туй, за да не губя времето на колегите и на Народното събрание, аз оттеглям всичките си предложения и си запазвам правото това, което е техният смисъл, да го поставя тогава, когато този законопроект получи по-нататъшното си разширение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов - в чл. 4 се добавя нова точка 5 със следното съдържание:
"5. оперативни задачи, възлагани на лицето по § 1 и изпълнявани от същото".
Господин Каракачанов... Не го виждам.
По това предложение някой желае ли да вземе отношение? Не.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: 8 за, 52 против, 75 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев. Няма желаещи за изказване. Моля, гласувайте по това предложение.
Докато трае гласуването, ще ви прочета самото предложение, защото господин Гайтанджиев не е в залата.
"Член 4 отпада и на негово място под същата номерация нов чл. 4 със следното съдържание:
"(1) Министърът на вътрешните работи назначава комисия от представители на НСС, НРС, ВКР и служба "Архив" на МВР.
(2) Ръководителите на ведомства, в които се съхранява информация от бившата Държавна сигурност, предават на комисията по ал. 1 в едномесечен срок от поискването информация за извършената от тях проверка на лицата по чл. 3, като посочват:
1. трите имена и ЕГН на лицето;
2. качеството на лицето по § 1;
3. структурната част на бившата Държавна сигурност;
4. периода от времето за качеството на лицето по § 1.
(3) Комисията по ал. 1 докладва на закрито заседание на Комисията по национална сигурност към Народното събрание за резултатите, както и уведомява лицата, за които е извършена проверка, за времето и начина, по който те могат да получат достъп до документите, въз основа на които е изготвена информацията по ал. 2.
(4) В едномесечен срок лицата, за които е извършена проверка и са посочени като сътрудници на бившата Държавна сигурност, могат да внесат възражение по обективността на информацията до КНС. Комисията по национална сигурност на съвместно заседание с комисията по ал. 1 и с участието на представители на Висшия съдебен съвет и Главна прокуратура разглежда възражението и излиза с кратка оценка по възражението.
(5) В едномесечен срок след изчерпване на процедурите по предходните алинеи Комисията по национална сигурност докладва пред Народното събрание за резултатите от проверката. Докладът включва резултатите от проверката по ал. 2, възражението на лицето, ако има такова, и оценката на комисията."
Гласували 149 народни представители: 0 за, 132 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.

Предложение на народния представител Иван Глушков. То е оттеглено.
Предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов.
Господин Маринчевски има думата.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, когато ние дадохме нашето предложение, което е дадено подробно на стр. 20, ние искахме да предложим една перфектна процедура, за която пледирахме и тук, в пленарната зала. Разбира се, всичко щеше да бъде добре, ако не беше ал. 1 на чл. 4 - за създаването на комисия, която да включва председател - министърът на вътрешните работи, и членове - ръководителите на останалите специални служби.
Уважаеми колеги, никой не се съмнява в моралните и професионални качества на директорите на Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба или началниците на военното контраразузнаване и разузнавателното управление към Министерството на отбраната, Националната служба за охрана и служба "Архив" в МВР. И най-малко, министърът на вътрешните работи! Но тяхното назначение и утвърждаване е извършено с актове на три различни институции - това е президентът, Народното събрание и отделните министри.
Проверките ще бъдат извършвани от професионалисти, но определени от изпълнителната власт, от съответните министри. Това ще бъдат подчинени на тези ръководители. Те няма да извършват те лично проверките. Те могат само да контролират, а всички те са определени от изпълнителната власт, която е управляваща политическа сила.
Въпросът ми е към господин Бисеров - каква е гаранцията, че няма да се злоупотреби с тази възможност за злепоставяне на политически опоненти, разчистване на вътрешнопартийни кадрови проблеми или филтриране на подаваните проверени лица в зависимост от политическата конюнктура. Затова ние предлагаме обществен контрол и парламентарна комисия. Така и обществото ще бъде по-уверено, че проверката няма да бъде политическа разправа. Опасното при формирането на комисии, както го доказа и Великото Народно събрание, е изтичането на информация.
Аз лично считам, че проблемът може да бъде разрешен при една стройна организация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Маринчевски.
Господин Осман Октай има думата.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз преди по-малко от час взех отношение по нашата позиция за създаване на по-специална комисия, обаче искам да направя следното изявление, което искам да се впише в протоколите на Народното събрание.
Споменах за 1992 г., когато нямаше воля за приемане на този закон. Искаше се, пак повтарям, формално да се реши този въпрос и ние тогава останахме със съмнението, че се създават условия за злоупотреби.
Както каза господин Маринчевски, ние не се съмняваме в компетентността на посочените по чл. 4, ал. 1 в състава на комисията, но аз започвам да подозирам защо се избягва възможността да се създаде по-широка комисия, по-представителна, за да не се даде възможност да остане съмнението, че изпълнителната власт прави заложник всички други институции, които са извън неговата компетентност и затова правя следната декларация:
Подозирам вече, че тези, които са вносители на този законопроект - те не искат този закон да стане факт. Аз искам да се разгранича от това като депутат от ОНС. Не искам утре-другиден обществото да остане с впечатлението, че депутатите от Обединението за национално спасение са били против този закон, защото имам основание да мисля, че тези, които напуснаха залата, ще атакуват този законопроект пред Конституционния съд.
И аз съм съгласен и с господин Дилков, че тези текстове дават възможност този законопроект да бъде атакуем и по този начин се създава впечатлението, че Съюзът на демократичните сили хем си изпълнява ангажиментите пред избирателите, хем законът не влиза в действие.
Благодаря ви за вниманието. Но затова сме против чл. 4. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
За реплика думата има заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямаше да поискам тази реплика, ако за втори път в днешното заседание господин Осман Октай не беше заявил нещо, което просто не е истина, господин Октай!
Наистина, много малко хора са останали в тази зала от 36-ото Народно събрание. От Парламентарната група на СДС са само девет, а във Вашата парламентарна група са още по-малко и може би споменът избледнява.
Но през 1992 г. при всичките опити да бъде приет някакъв закон за досиетата в разговорите, които сме имали, а тогава мисля, че двамата с Вас заемахме еднакви постове и доста често се налагаше да контактуваме, точно нежеланието на Парламентарната група на ДПС тогава попречи да бъде приет закон за досиетата. И в крайна сметка стигнахме до едно половинчато решение, до приемане на едно решение, от което беше приета една-единствена точка - един проект за решение, предложен от господин Любомир Павлов. Това е истината.
И за втори път днес споменавате нещо, което не отговаря на историческата истина. Аз, за щастие, ги пазя всички документи от преговорите, които водихме тогава между двете парламентарни групи.
И не за първи път Вие правите това, а и по време на предизборната кампания направихте едни изявления, а след изборната кампания заявихте, че те били част от изборната игра и т.н. И всеки си го позволявал... В СДС никой никога не си е позволявал политически игри с такива важни въпроси, така че невъзможността до момента да има закон за разкриване на досиетата, най-общо казано, преди всичко заслугата е на господата от БСП, които и днес ги няма. Интересно защо решиха, че точно това е най-важният проблем, по който трябва да бойкотират работата. След случая с имунитета на господин Луканов, оттогава не бяха правили бойкот, а сега, днес бойкотират. Най-голяма е тяхната заслуга да не се стигне до закон.
Втората причина е тази, че Парламентарната група на ДПС в 36-ото Народно събрание нямаше желанието, така както и днес виждам, че няма желание у вас за приемането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
За втора реплика - госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика ще бъде съвсем кратка.
Вярно е това, което каза господин Куртев - малко сме останали от депутатите от 36-ото Народно събрание, но аз бих напомнила нещо, че не само по спомени са нещата, които са се случвали в парламента. Нещата ги има документирани и ако отворим стенограмите и се види колко пъти ние, Съюзът на демократичните сили, сме искали в дневния ред да влезе въпросът за досиетата, да влезе и да се гласува, ще се види всяко едно гласуване и какъв е бил резултатът, и защо не се стигна до това да се разкрият досиетата на висшите политици, съдебни магистрати и т.н. Просто ние тогава нямахме мнозинство. Мнозинството в парламента отхвърляше или поставяше тази точка от дневния ред последна, а преди това имаше девет-десет точки и никога не се стигаше до този въпрос, за досиетата. Един-единствен път се стигна и вярно е, че се прие само едно изречение, което не вършеше работа. И тогава пак стана скандал и не можа да се свърши работата в 36-ото Народно събрание.

Второто нещо, което искам да кажа, защото тук много пъти се говори за това, че законът може да бъде атакуван пред Конституционния съд: да, може да бъде, всеки един закон може да бъде атакуван. И сигурно БСП и това ще направи - да атакува закона и пред Конституционния съд. Възможно е. Но отсега ние да правим заклинание, че има юридически нарушения... Аз искам да попитам какви са точно тези нарушения, които виждате, че са атакуеми пред Конституционния съд? Нито един текст от тези, които сме приели до този момент, не противоречи на Конституцията. Не може да се говори, че има текст, приет дотук, и останалите, които виждаме в закона, които да противоречат на конкретен текст от Конституцията. Още повече, че в крайна сметка какво ще реши Конституционният съд не сме ние, които ще казваме. Има Конституционен съд, той ще реши, ако бъде сезиран.
А за това, че вътре в списъка са и конституционните съдии, и Висшия съдебен съвет, знаете много добре, че това стана и по тяхно искане, както е и по искане на президента. И няма нарушаване на баланса на властите така, както е уредено в Конституцията, в текстовете, които записахме. Дори ал. 1 на текста, който приехме, с изреждането на това на кои хора, заемащи съответни длъжности в държавата, ще бъдат разсекретени досиетата, го приехме всички ние, без гласове "против".
Аз просто ви моля да не се опитваме сега да казваме нещо имагинерно, че може би противоречи на Конституцията. Когато се атакува нещо, се казва точно кой текст с кое противоречи и доколко е възможно. И в крайна сметка го решава Конституционният съд, а не ние. Ние можем да си правим всякакви тълкувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Думата за дуплика има господин Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Господин Куртев, трябва наистина, както казва господин Христо Бисеров, да извадим старите стенограми. Едно е да говорим за законопроект и закон, съвсем друго е да говорим за проект за решение. Така че, говорим за различни неща. Пак повтарям: и сега не сме против Закона за отваряне на досиетата и затова сме тук и гласуваме. Не съм съгласен с Вас, като казвате и сега, че сме били и сега против. Не сме. Но искаме нещата да бъдат достатъчно добре регламентирани, за да няма злоупотреби. За това говорим.
Пак декларирам: през 1992 г. ние заедно с вас водихме тези преговори. Вие държахте на решение, ние държахме този проблем да се реши със закон. Има го в стенографските записи. Винаги позицията на Движението за права и свободи е била точно такава. И сега е такава.
Към председателката на групата на СДС: госпожице Михайлова, първият член, първото решение, но беше член на решението. И след това се провали. Не беше законопроект. Нека да не злоупотребяваме. И аз съм млад човек. Може би се доближавам по възраст с господин Куртев, но аз също имам добър спомен. И стенографските записи говорят много добре. Така че не бива да се злоупотребява с този момент.
Като подкрепям господин Дилков за възможността да се атакуват някои текстове от този законопроект, имам предвид изземване на функции на представители на изпълнителната власт, които да правят заложници парламент, Конституционен съд, съдебна власт, президент и т.н. За това става въпрос. За това имаме съмнения. Защо не искате да има представителство? Защо бягате от това? Приемете го и подкрепяме. Подкрепяме целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Гласуваме предложението на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: 36 за, 111 против, 5 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Христо Смоленов.
Господин Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми колеги, започвам по същество с това, че точно това мое предложение е било взето под внимание от комисията и в съвсем леко видоизменен вид присъства като предложение на комисията за чл. 4 с алинеи 1, 2 и 3. Смисълът му беше - и аз ви моля да го подкрепите и в нюансите, защото те са важни, - че не министърът на отбраната назначава тази комисия, в която влизат хора от ведомства, които не са структурно подчинени нему, а се създава - "образува" съм казал аз, "създава" е казала комисията, - създава се с нашия законодателен акт такава комисия, в която влизат: и той, и представителите на разузнаването, което не е подчинено на Министерския съвет, на военното разузнаване и т.н. И то не като отделни представители, както беше първоначалната идея, а ръководителите на съответните ведомства, които са най-компетентни, да могат да защитят стратегическия смисъл от съществуването на своите институции, второ, вътрешния ред на своите институции, трето, задачите, по които тези институции работят за националната сигурност. Това е принципно важно и аз благодаря на комисията, че го е отчела точно в този вид.
Не мога обаче да разбера едно, тъй като ал. 2 съвпада изцяло, не мога да разбера защо от моето предложение структурната част и евентуалните функции на съответните лица да бъдат посочени не е било отчетено в чл. 5, а там е посочена само структурната част на бившата Държавна сигурност. Колеги, това е принципен въпрос, защото тук на няколко пъти се изтъкнаха аргументи, които аз не мога да приема и съм убеден, че по съвест и вие не можете да приемете. Не е вярно, че националната сигурност на България и Държавната сигурност като институция едно време са работили само под външна диктковка и едва ли не само по идеологически причини. Имало е борба с тероризма, включително и с тези, които вдигнаха във въздуха вагона за майки с деца пред Буново, а бяха изчислили да гръмне в самия тунел, за да има масови поражения. Имаше борба с наркотрафика. Това са общочовешки проблеми, а не партийно-политически. Това са проблеми, за които и сега ни оценяват, и сега трябва да ни стимулират и ние трябва да искаме стимулиране от европейските и евроатлантическите структури.
Говори ви човек, който е изразявал резерви по отношение на липсата на достатъчно подкрепа в това отношение. Моля да не се отъждествяват функциите на хората, които са работили в структурата на Държавна сигурност. Не всички са били доносници, някои от тях може да са били и герои. Подчертавам това нещо не за да ви предизвикам, подчертавам това, защото оттук нататък изясняването на този проблем ще доведе всички ни до повече справедливост.
Изразявам още веднъж своето удовлетворение, че моето предложение е било взето предвид от комисията и правя предложение структурната част и евентуалните функции на хората да бъдат включени. Моля това да бъде отчетено при доработването.
Наличието на такава комисия от специалисти, бих казал, от суперпрофесионалисти не изключва необходимостта от комисията, за която говориха нашите колеги от Евролевицата. Аз съм дълбоко убеден, че тази комисия би трябвало да представи резултата от своята дейност на съответната структура, упълномощена от българския парламент. Но това нещо подлежи на допълнителна дискусия и аз си запазвам правото да се изкажа по-нататък по внесените от мен предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Ако съм Ви разбрал правилно, подлагам на гласуване само точка 5 от Вашето предложение - в третата алинея.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Да, тъй като другите две точки са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля гласувайте за тази част от предложението на народния представител Христо Смоленов.
Гласували 155 народни представители: 23 за, 94 против, 38 въздържали се.
Предложението не се подкрепя.
Първо предложение на народния представител Георги Дилков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Благодаря, господин председател. На практика в три текста аз предлагам изменение на обсъждания текст в момента, тоест чл. 4, като различното от онова, което прие комисията и от предложението на господин Христо Смоленов, и от моето, и от други предложения, се състои в следното. След като получи писмения доклад по ал. 2, председателят на Народното събрание информира Председателския съвет за резултатите от проверката. Това - като нова алинея.
Председателят на Народното събрание, неговите заместници и председателят на Комисията по национална сигурност осигуряват достъп на лицата по чл. 3, ал. 1, точка 1 до документите. Имам предвид на нас, на народните представители, да се представи тази справка при председателя, той да свика Председателския съвет с участието на председателя на Комисията по национална сигурност. Тоест един вътрешен предварителен парламентарен контрол на представеното от изпълнителната власт от комисията, която всички се съгласихме, че трябва да включва отговорни представители на всички разузнавателни и контраразузнавателни служби.
Комисията по чл. 3, ал. 3 се задължава да осигури достъп на лицата по чл. 3 до документите, отнасящи се за тях, след предоставяне на писмена молба до министъра на вътрешните работи.
Ето това са моите конструктивни предложения и мисля, че ще бъдат единодушно подкрепени, тъй като касаят само нас, народните представители. Аз бих разширил това за включване в тази втора комисия, не говоря за работната група, за включване на представители от съдебната и други власти досежно лицата, които са засегнати в тези видове власти. Благодаря за вниманието.
И моля поне това предложение за един реален конструктивен парламентарен контрол преди министърът на вътрешните работи да прочете списъка на депутатите, поне това да се приеме. Ако това не се приеме, просто не виждам какво съгласие можем да постигнем по останалата част от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Прекалено много парламентарно време се отне точно по този повод. Това е излишно, господин Дилков, тъй като ще ви прочета чл. 7 и чл. 8 от предполагаемия закон:
"Чл. 7. Засегнатите лица, за които бившата Държавна сигурност е събирала и обособила информация в самостоятелни дела, имат право на достъп до нея.
Чл. 8. Засегнатите лица могат да поискат засекретяване на документи, съдържащи лична и семейна тайна".
Тоест всеки от засегнатите може да провери дали това, което е изнесено за него, е вярно и да постъпи по съответния ред. Просто няма място за такива опасения и разсъждения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата за дуплика господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин Панев, става въпрос за един съвсем друг раздел, който на съвсем друг етап се провежда. Тук председателят на комисията ме подкрепя с клатене на глава. Аз говоря за раздела, който касае първата част на закона и който обхваща точно точка 5 от Декларацията за национално съгласие. За нас се касае, а не за засегнатите лица. Това са трети лица, те имат право в близките години дори да правят това, което е визирано в съответния раздел. Става въпрос за нещо, което обхваща един-два месеца след приемането на закона. И то касае нас и всички лица, посочени в чл. 3, който ние подкрепихме. И ако това не се приеме в този раздел, няма нищо общо със следващия раздел.
Там моите предложения са много по-конструктивни и ще разберете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Поставям на гласуване неговото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 17 за, 88 против, 39 въздържали се.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Уважаеми колеги, с целия си респект към вас и народното доверие, дадено ви на последните избори, след като не приехте едно най-резонно предложение, касаещо всички народни представители, в знак на протест аз напускам залата. Презирам вашето поведение днес! Довиждане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Довиждане, господин Ганчев.
Предложенията на господин Арлин Антонов са загубили смисъл.
Предложение на Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев. Чета го, защото те не присъстват:
"В чл. 4 думите "бившата Държавна сигурност" се заменят с "МВР", а думата "министър-председателят" с думата "комисията".
Създават се нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
"(2) Комисията се състои от:
1. по един представител, посочен от всяка парламентарна група;
2. един представител, избран от Висшия съдебен съвет;
3. един представител, назначен от президента на Република България;
4. министъра на вътрешните работи, който е и председател на комисията.
(3) Решенията на комисията се вземат с две трети от всички нейни членове".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: 9 за, 121 против, 15 въздържали се.
Предложението не се приема.


Предложенията на народните представители Младен Влашки и Александър Йорданов са оттеглени.
Преминаваме към гласуване на чл. 4, който ще прочета.
"Чл. 4. (1) Създава се комисия в състав: председател - министърът на вътрешните работи и членове - ръководителите на Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба, Военното контраразузнаване, Разузнавателно управление на Генералния щаб, Националната служба за охрана и Служба "Архив" на Министерството на вътрешните работи.
              (2) В срок до един месец от влизане на закона в сила Комисията по ал. 1 извършва проверка за принадлежност на лицата по чл. 3, ал. 1 към бившата Държавна сигурност.
              (3) Лицата по чл. 3, ал. 1, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, се уведомяват от Комисията и в срок от една седмица същите имат право да се запознаят с документите за тях и да подадат възражения пред Комисията."
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: 124 за, 15 против, 3 въздържали се.
Член 4 е приет.
Предложения по чл. 5:
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев - чл. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: 1 за, 118 против, 14 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Иван Глушков е оттеглено.
Предложенията на народните представители Методи Андреев и Юлий Павлов също са оттеглени.
Предложение на народния представител Христо Смоленов. Ще го прочета:
В чл. 5 вместо текстът на вносителя, да се включи следният текст:
"Чл. 5. (1) Комисията по чл. 4 извършва проверка по архивните фондове на бившата Държавна сигурност.
              (2) Резултатите от извършената проверка, заедно с гаранции за достоверността на данните и съответствието им с фактическото положение на нещата, се представят в писмен доклад до председателя на Народното събрание чрез Комисията по национална сигурност."
Има думата господин Смоленов, за да обоснове предложението си.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Колеги, искам да мотивирам това предложение със следните няколко факта.
Първо, съжалявам, че господин министър-председателят го няма. Той е математик и знае добре разликата между данни и факти.
В предишното си предложение аз изрично съм посочил качеството, което се приписва на лицата по чл. 3 - щатен, нещатен, картотекиран сътрудник или засегнато лице. Защото, уважаеми колеги, някои от вас знаят, че част от множеството на засегнатите лица и част от множеството на тези, които са проверявани по линия на това дали са принадлежали към Държавна сигурност съвпадат.
Ето защо, за да има ясна разлика и възможност, подчертавам, база за правене на изводи от данните към фактите, за да има възможност, да има доказателствена стойност това, което ще прави Комисията, тя трябва да различава тези две логически категории.
Ето защо, наред с проверката, която ще бъде извършена от Комисията по фондовете на Държавна сигурност, е нужно със становището на всяка една от институциите, която присъства в Комисията чрез своя ръководител, да са дадени поне минималните, подчертавам, минималните гаранции за достоверност на тези данни.
И друго. В предложението си аз визирам необходимостта тази Комисия в писмен доклад да сезира председателя на Народното събрание чрез Комисията по национална сигурност, която е оторизиран орган на Народното събрание за всякакви проблеми, засягащи националната сигурност.
Смятам, че по такъв начин ние ще направим една добра услуга и на правителството, което иначе в противен случай може да бъде атакувано в медиен план заради, забележете, това, което в историята се нарича бонапартизъм.
Не твърдя, че това е факт, но твърдя, че може да бъде изтъкнато като аргумент - опит за възсядане на законодателната власт от изпълнителната. Това е било по времето на Великата френска революция и след това. Всички гледахте този чудесен филм, в който някои от процесите, протекли в Париж преди два века, приличаха подозрително на процеси, които текат в Източна Европа два века по-късно.
Ето защо, за да имаме аргументи, да можем да бъдем убедителни пред нашия електорат, пред хората, които имат правото да знаят истината, а не, подчертавам, а не догадки на базата на данни.
Поради необходимостта да заемем позиция в защита на истината, аз предлагам да подкрепите тази моя теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Моля, гласувайте за предложението на господин Христо Смоленов.
Гласували 136 народни представители: 12 за, 94 против, 30 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Арлин Антонов:
В чл. 5 внасяме т. 6, 7 и 8 със следното съдържание:
"6. да подлежат на проверка членовете на Висшия съдебен съвет и назначаваните от тях лица в съдебната система (съдии, прокурори и следователи);
7. подлежат на проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност кметовете на общини, кметства и населени места;
8. да се разсекретят досиетата на лицата по чл. 5, свързани с чуждите разузнавателни служби."
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: 20 за, 102 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на същия народен представител е загубило смисъл.
Останалите предложения по чл. 5 са оттеглени. Останало е само предложението на народните представители Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев - в чл. 5 думите "министър-председателят" се заменят с думите "председателят на комисията". То също е загубило смисъл, но, моля, гласувайте, тъй като не е оттеглено.
Гласували 124 народни представители, 1 за, 100 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 5 така, както е предложен от комисията:
"Чл. 5. Резултатите от извършената проверка за лицата, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, се докладват от министъра на вътрешните работи пред Народното събрание".
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители, 128 за, 9 против, 11 въздържали се.
Член 5 е приет.
По чл. 6 е оттеглено предложение от народния представител Дянко Марков.
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев - чл. 6 отпада.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители, 1 за, 125 против, 10 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложения на народните представители Иван Глушков, Методи Андреев и Юлий Павлов, които са оттеглени.
Предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов. Оттеглено ли е?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Подкрепяме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, подкрепяте го. Добре.
Моля, гласувайте първото предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов - в чл. 5, стар чл. 6, се правят следните изменения и допълнения".
"(1) Лицата по чл. 3, ал. 1 могат предварително писмено да декларират принадлежността си към оперативните служби на бившата Държавна сигурност в срока по чл. 3, ал. 1".
Алинея 2 отпада.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители, 14 за, 105 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов за създаване на нов чл. 6:
"Чл. 6 (1) В седемдневен срок след проверката по архивните фондове комисията уведомява лицата по чл. 3, ал. 1 за наличието на информация за тях във фондовете.
(2) Всяко лице по предходната алинея има право на достъп до информацията, отнасяща се за него. За целта в тридневен срок след уведомяването си то може да подаде молба до комисията.
(3) Ръководителите по чл. 4, ал. 4 са длъжни да осигурят достъп и контрол за ползване на архивните фондове от лицата по предходната алинея.
(4) В тридневен срок след запознаване с наличната информация за тях лицата по ал. 2 имат право на писмени възражения пред комисията. Възраженията са неразделна част от документацията по проверката".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 153 народни представители, 21 за, 116 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов: в чл. 7, стар чл. 5 се правят следните изменения:
"Комисията по чл. 4 докладва пред Народното събрание резултатите от извършената проверка".
Моля гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители, 19 за, 108 против, 24 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми колеги, правя всички тези предложения, не за да губя от ценното ви време. И това, че ги правя с такава настойчивост, която може да влезе в рубриката "Тъп, но упорит", трябва да ви подскаже, че уважавам парламентарната зала и парламентаристите на България. Опитвам се да ви подскажа, че има опасност да направим методологична грешка, която да компрометира този закон и да го направи по-силно атакуем, отколкото той би бил, ако бяха приети корекциите, допълненията, които нашите колеги от Бизнесблока, от Евролевицата, от ОНС - визирам тук и добавката на Арлин Антонов за чуждите шпиони - бяха приети.
Целта ни е да покажем един обективен закон и това, че ние сме тук и продължаваме да се борим с ясното съзнание, че предложенията ни няма да минат, е, за да може българският парламент да се ангажира с нещо, което да е защитимо.
Аз предлагам да подкрепите моето предложение за чл. 6 - комисията, която сме предложили, съавтор на която съм и аз, да има и такива функции, които да й дадат моралното право да се произнесе доколко данните са факти и доколко за хора, за които има данни, но няма факти или обратно, има факти, но няма данни, могат да бъдат подведени по този член.
Още веднъж искам да ви кажа - комисията трябва да се задължи да осигури на лицата по чл. 3 до всички документи, отнасящи се за тях, включително и като засегнати лица. Във вашите редици има много хора, които са били засегнати лица, спрямо които е възможно да е направена и провокация. Такава провокация е била направена и спрямо Ханс Дитрих Геншер, който е имал досие на човек от ЩАЗИ. Подчертавам, става дума и за вашата собствена парламентарна група и за отношенията в нея. От яснотата, която ще бъде уредена чрез този закон, от възможността, която ще бъде дадена на хората да се защитят - отделен въпрос е дали тези доказателства или опровержения ще бъдат приети, но една процедура, в която няма механизъм за опровержение, не може да се приеме и като доказателство. Това е принцип в методологията и в логиката.
Ето защо аз ви моля да подкрепите ал. 1. И, за да не губя време, ще кажа накратко и за ал. 2. Комисията, подчертавам, оглавявана от министъра на вътрешните работи, в която са и ръководителите на всички тези ведомства, се задължава да изслуша лицата по чл. 4, ал. 3, да разгледа доказателствата и опроверженията им, ако такива бъдат представени и да ги отрази в доклада си. Не е ли естествено, колеги, да се даде такъв прерогатив на тази комисия?
За да не ви губя повече времето, аз ще сваля предложението си за нова глава, защото смятам, че е безпредметно да се убеждаваме за очевидни неща. За осигуряване на обективност и право на защита ние трябва да дадем правото на комисията по ред, уреден от самата нея - подчертавам, не ние ще го даваме - да разгледа възраженията на хората, които ще бъдат ангажирани с нея, да разгледа възможностите за независими експертизи - те могат да бъдат графологични, могат да бъдат каквито искате, свидетели, очни ставки. Това се прави навсякъде в цивилизования свят. Снемам тази глава, като се надявам, че комисията, която избираме, поради собственото си уважение към пагона, подчертавам, към нацията и към ангажиментите, които тя има пред нас, ще разработи в един вътрешен свой правилник всички тези неща.
Снемам предложението по следващата точка, но ви моля да гласувате предложените от мен в чл. 6, алинеи 1 и 2. Благодаря ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте първото предложение на народния представител Христо Смоленов.
Гласували 153 народни представители: 19 за, 79 против, 55 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Дилков. Заповядайте, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам в чл. 6, като алинеи 2 и 3 от предложението на Комисията по национална сигурност, отново текста, който бях предложил формално и към чл. 4: "Председателят на Народното събрание, неговите заместници и председателят на Комисията по национална сигурност осигуряват достъп", забележете, колеги "на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1" - само за нас, народните представители - "до документите, отнасящи се за тях, като им се дава възможност да направят възражения, ако имат такива".
"Ал. 3. Комисията по чл. 4, ал. 1 се задължава да осигури достъп на лицата по целия чл. 3", тоест не само за нас, народните представители, но и останалите видове власти и длъжностни лица, "до документите, отнасящи се за тях, след предоставяне на писмена молба до министъра на вътрешните работи".
Мисля, че това е ясно като бял ден и този път поне едно предложение, постъпило не от дясната страна на залата, ще бъде подкрепено. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Става дума за т. 2.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Една корекция. Точка 1 е президентът, става дума за т. 2 - народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Дилков.
Гласували 157 народни представители: 21 за, 93 против, 41 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Арлин Антонов - чл. 6 става чл. 8 със следния текст:
"Чл. 8. Ал. 1. Лицата по чл. 5 могат предварително да декларират принадлежността си към бившата Държавна сигурност в срока, посочен в чл. 5.
Ал. 2. Всяко лице по чл. 6 има право на достъп до документите, отнасящи се за него, по установения със закона ред."
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 147 народни представители: 27 за, 98 против, 22 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев:
"В чл. 6 се правят следните изменения:
Ал. 1 се изменя така:
(1) Лицата по чл. 3 могат предварително да декларират принадлежността си към Министерството на вътрешните работи в срок до един месец, без тези, работили по линия на външното разузнаване.
Ал. 2 се изменя така:
(2) Всяко лице по чл. 3 има право на достъп до извлечение от документите, отнасящи се за него, по ред, определен от комисията."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: 14 за, 132 против, 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Колеги, надявам се, че поне едно предложение на Евролевицата ще приемете. Става въпрос, че в чл. 6 на две места се споменава § 1. Просто Комисията по национална сигурност е пропуснала да добави, че това е § 1 от Допълнителните разпоредби. Може да няма друг, но трябва да се добави тук. Както и в ал. 1 на чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложението е удачно. Аз искам да коригирам господин Драганов, че много от предложенията на Евролевицата са приети, включително и предложението на господин Смоленов за създаване на процедура за гаранции за това, че лицата, които се подлагат на проверка, ще имат възможност да се запознаят с документите, да представят своите възражения. Така че, ако има формално отхвърляне на някои текстове, то не е защото те не се приемат като идея, а защото вече са вкарани в становището на комисията. Така както Вашето предложение за състава на комисията се прие, господин Смоленов, така се прие и Вашето искане и Вашето предложение да има процедура, която да гарантира правата на лицата, които се подлагат на проверка по тези текстове.
Така че, господин Драганов, много предложения на Евролевицата и на Българския бизнесблок и много предложения, които бяха направени от представители на Обединението за национално спасение като Арлин Антонов, като господин Луджев, са вътре в тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване чл. 6:
"Чл. 6. Докладът по чл. 5 съдържа:
1. трите имена по паспорт и ЕГН;
2. заеманата длъжност по чл. 3, ал. 1;
3. качеството на лицето по § 1 от Допълнителните разпоредби;
4. структурната част на бившата Държавна сигурност;
5. периода от време за качеството по § 1 от Допълнителните разпоредби."
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 139 за, 1 против, 7 възъдържали се.
Член 6 е приет.
Преминаваме към Глава трета.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Само искам да допълня, господин председател. Господин Драганов, Вашето предложение важи и за ал. 1 на чл. 3, където също се цитира § 1.
Преминаваме към Глава трета със заглавие "Използване на документи на бившата Държавна сигурност от страна на засегнати лица".
Има предложение на народния представител Георги Дилков за промяна в редакцията на заглавието. Комисията счита, че редакцията, така както е дадена от вносителя, е по-удачна и поради това подкрепя заглавието на Глава трета така, както е представена от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! След като не приехме чуждата агентура да бъде разшифрована, т.е. те също биха могли да се явят като засегнати лица, след като на един по-следващ етап се дава възможност на всеки български гражданин в качеството на засегнато лице да се запознае, да има достъп до материалите, събирани за него, аз ви правя следното конструктивно предложение: "Използване на документите - дотук е, както в комисията, - събирани - забележете - в или от оперативните служби на бившата Държавна сигурност, чиито цели и задачи са имали репресивна насоченост към български граждани - засегнати лица". Тоест искам да променя и да намаля кръга от хората, които биха могли в качеството си на засегнати лица да извършат проверки и да установят при съвсем правомерни действия, приложени от тях от бившите служби за сигурност, имам предвид не само тези, които са имали цели и задачи за репресиране, които са изселвали, които не са допускали български граждани да напускат страната... И на първо четене на законопроекта вие си спомняте, че аз споделих, че като служител на милицията тогава аз също не можех да замина в западна страна. Само колегите от първа категория труд и първо качество, каквито бяха колегите от Държавна сигурност, можеха да правят това. Дори и нас ни пресяваха.
Така че аз ви моля да не приемаме главата така, както е предложена от вносителя, защото по този начин като засегнати лица има възможност - и това ще стане - да се конструират лица, които са били извършители на терористични актове, които са участвали неправомерно в трафика на наркотици, които са замисляли или извършвали терористични актове, които са вършили трафик на автомобили, задграничен трафик.

Всички тези лица, за които отделни служби на Държавна сигурност, които са засегнати от нашето българско разузнаване, защитавало българските интереси зад граница, които са засегнати от контраразузнаването, от военното контраразузнаване и пр., от Четвърто управление, т.е. предатели на икономическите интереси на нашата страна - всичките те биха могли, ако така се приеме главата и следващите точки, т.е. текстовете на чл. 7, 8 и следващите, биха могли да установят кой точно предаде - отново напомням случая, на който вече няколко пъти се позовавам - примерно моя брат или моя баща, взривил влака в Буново... Ето това е смисълът на тези засегнати лица. Или кой предаде нашия канал, създаден от международна организация за прехвърляне на крадени автомобили или наркотрафик...
Трябва да ви кажа, че в последните 10-15 години Интерпол проявяваше много сериозен интерес към нашата организация по линия на наркотрафика. Те просто заимстваха от нашия положителен опит в това отношение и ние бяхме спирачка за наркотрафика от Изток към Западна Европа.
Ето защо аз ви моля, колеги! Разберете, че това е разковничето на този закон. Ние бяхме за и подкрепихме категорично чл. 3. Той се отнася за нас и за всички лица, споменати в точка 5 от Декларацията за национално съгласие. Ако ние обаче не обърнем внимание - предложението ми е главата да се преименува, следователно и във всеки от следващите текстове ще се отбелязва това: структурите на Държавна сигурност, чиито цели и задачи са имали репресивна политическа насоченост към своите опоненти... Ето това е, което вълнува и уважаемия от мен Петко Илиев, и много други и от дясната, и от лявата страна на залата. Има и такива - каза го тука Георги Божинов, че и неговия баща изселват... (Оживление.)
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): А нашите бащи ги убиха.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, и Вие можете да видите Вашето дело, но недейте да посягате на всички структури. Разберете, това е против националните интереси на България. Много ви моля, помислете.
Аз дори тук ще използвам случая да кажа, че този закон трябваше да мине поне през Комисията по правните въпроси. Там колегите вероятно щяха да пипнат някои от тези формулировки. Благодаря ви.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин Дилков поставя два въпроса и ги постави с основание. Комисията ги разгледа и намери начин да реши тези два проблема.
Господин Дилков ни предлага да решим тези два проблема в заглавието, но комисията го е направила по малко по-различен начин, като се е съгласила с неговите аргументи.
Първият въпрос, който господин Дилков поставя, е само български граждани да бъдат тези, които да имат достъп до документи на бившата Държавна сигурност в качеството на засегнати лица. Абсолютно правилно е. Аргументацията е вярна и комисията го направи. Във всички текстове, където се говори за засегнати лица, особено в допълнителните разпоредби е казано, че става въпрос за български граждани. Това е подчертано по начин, че да не може да има никакво съмнение.
Вторият кръг от проблеми, който поставяте, е да не се даде възможност на лица, които са извършвали антидържавна дейност в истинския смисъл на думата, а не в онзи измислен комунистически смисъл на думата, също да не бъдат лица, които да се представят за засегнати и да черпят информация, която не би трябвало да черпят. Точно затова комисията прередактира чл. 12, господин Дилков, и там каза, че комисията по чл. 4 на този закон, т.е. хората, които най-добре разбират от тези неща, има възможност и гарантира анонимността. Тя на практика може да откаже такава информация тогава, когато става въпрос за защита на националните интереси на страната.
Следователно господин Дилков, това, което вие предлагате и искате да решите в заглавието, комисията намери начин и го реши в конкретните текстове на закона. Затова формалното отхвърляне на Вашето предложение не е отхвърляне на Вашите идеи. Напротив, те са възприети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров. За втора реплика - господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като всички имахме възможността да прочетем знаменитите статии на Тодор Живков и разбрахме, че той е първият дисидент в страната, сега разбрахме от господин Дилков, че от милицията 70-80 на сто също били дисиденти. Поздравявам Ви, господин Дилков, и се чудя какви мухльовци сме били, че не сме могли нищо да направим досега.
Но знам едно, защото Вие давате примери, а аз няма да давам примери за Вашия баща и за моя баща - как го убиха, и за много мои приятели - как ги убиха. Но мога да Ви кажа, че когато ме пратиха в Богданов дол - това е един от трите лагера, в които съм бил, не безизвестният капитан Гершанов - майор Гершанов, може би Ваш колега, известен след това и в Ловеч, ме посрещна, като искаше да говори по руски: посрещна ме с един хубав шут по лицето и ми каза: а, тъй разведка, демек аз съм шпионин... А после това не можа да се установи, но искам да ви кажа, че това бяха вашите методи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За дуплика думата има господин Дилков. (Силно недоволство от СДС.)
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Ще успокоя мнозинството. Взимам думата за дуплика, за да заявя, че наистина първо това, което казвате вие, не е коректно, не е така, защото съвсем друг е чл. 12. Това е за съвременните служби, за сътрудниците на съвременните служби...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Накрая, на финала го има.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: По изказването на господин Стефан Савов още веднъж повтарям, че 28 години съм водил борба срещу извършителите на най-тежките криминални престъпления - убийци, грабители, извършители. И ако вие кажете, че и тези хора в тези 28 години са ваши хора, то си е ваш проблем.
Аз не политизирам въпроса. Аз наистина напускам пленарната зала. Мисля, че и някои от колегите ще ме подкрепят. Ние ставаме свидетели на един чист реваншизъм. Никой не мисли за реалните последствия. Никой не мисли за рационалните предложения.
Вие ни ласкаете, господин председател на комисията, но това е демагогия. Всичко е популизъм. Вие искате - с това приключвам - да убедите вашите избиратели, че изпълнявате поръчката да се разсекретяват досиетата. Да, ние също бяхме и сме за разсекретяване на досиетата, както е казано в точка 5 на Декларацията за национално съгласие. Но вие изопачавате всички идеи на тази точка 5 и минирате работата на службите в борбата с истинската мафия, с организираната престъпност, т.е. не изпълнявате и нарушавате точка 4 от Декларацията за национално съгласие.
Няма какво да говорим, колеги! Просто с обида напускам, защото нито едно предложение... Аз в очите на някои хора тук виждам, че са съгласни с моите предложения и с конструктивните предложения в тази зала, но очевидно на вас ви е казано: няма нищо друго да се подкрепя, освен онова, което е внесено от вносителя...
Повтарям, че не целият състав на изпълнителната власт е за тази формула. Благодаря за вниманието и си приемете закона, правете го каквото искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Дилков за заглавие.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 18 за, 118 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване заглавието на глава трета така, както е предложено от вносителя:
"Глава трета
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ НА БИВШАТА           ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ОТ СТРАНА НА ЗАСЕГНАТИ            ЛИЦА"
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: 144 за, 1 против, въздържали се няма.
Текстът на заглавието е приет.
За отрицателен вот има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми колеги! Мотивирам своя отрицателен вот. Когато преди време за първо четене вестниците писаха на първа страница, че аз съм бил против Закона за досиетата, това беше невярно, тъй като по това време, когато те гласуваха закона, бях в Карлово. Сега, обаче, искам да кажа, че гласувам против тази точка съвсем целенасочено, за да привлека вашето внимание върху следното. Вие виждате, че най-добронамерено представители на други парламентарни сили се опитват да внесат яснота в тази толкава сложна материя и да помогнат на управляващите да направят един по-добър закон.
Аз искрено съжалявам, че патосът на господин Дилков не беше оценен по достойнство, аз искрено съжалявам, че трудът на тези депутати, които се опитват да усъвършенстват нещо, от което зависи, забележете, психологическото единство на българския народ, което се опира в крайна сметка не на синьо-червено противопоставяне, защото хората не се раждат партийци, опира се на някакво чувство за справедливост, ние трябваше да поощрим. И аз ви моля в това, с което продължите, да се опитате да поощрите чувството за справедливост.
Аз лично с огорчение напускам, като още веднъж казвам: не съм презастраховчик, не съм давал опровержение във вестниците "24 часа" и тъй нататък. Но сега гласувам против защото дори заглавието "Използване на документи на бившата Държавна сигурност от страна на засегнати лица" не прави разлика между различните категории засегнати лица. Някои от тях са жертви, някои от тях тепърва ще се чувстват засегнати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Имате думата за процедура.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Явно в залата останахме народните представители с най-силна политическа воля и отговорност пред целия народ за това, което вършим. В този смисъл правя следното процедурно предложение: съгласно чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес, 30 юли 1997 г. от 16 часа Народното събрание да проведе свое извънредно заседание при следния дневен ред: точка единствена - Второ четене на Законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Благодаря. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
Срещу това предложение има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 137 за, 7 против, въздържали се няма.
Предложението е прието.
От 16 часа ще има извънредно заседание.
Член 7.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 7.
Текстът на вносителя звучи по следния начин:
"Чл. 7. Засегнатите лица, за които бившата Държавна сигурност е събирала и обособила информация в самостоятелни дела, имат право на достъп до нея.
По този текст има предложение на господин Стефан Гайтанджиев, предложение на господин Иван Глушков, което е оттеглено, предложение на господин Павлов, което също е оттеглено, предложение на господата Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов, предложение на господин Георги Дилков, предложение на господин Арлин Антонов, предложение на господата Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев и предложение от господин Александър Йорданов, което е оттеглено.
Комисията предлага чл. 7 да има следната редакция в две алинеи:
"Чл. 7  (1) Всеки български гражданин може да поиска с писмена молба до министъра на вътрешните работи да му бъде извършена справка дали за него е събирана информация от бившата Държавна сигурност.
(2) Комисията по чл. 4 извършва проверка и за резултата уведомява писмено молителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев:
"Чл. 7 придобива следната редакция:
Чл. 7  (1) Всеки български гражданин може да поиска с писмена молба до министъра на вътрешните работи да му бъде извършена справка дали е бил засегнато лице по смисъла на точка 1 от § 2 на Допълнителните разпоредби на този закон.
   (2) Комисията по чл. 4, ал. 1 извършва проверка по архивните фондове на бившата ДС и за резултата уведомява писмено просителя.
(3) Засегнатите лица по смисъла на точка 1 от § 2 на Допълнителните разпоредби имат право на достъп до информацията в самостоятелните оперативни преписки и дела, след представяне на писмена молба до министъра на вътрешните работи.
(4) МВР уведомява писмено молителя за времето и мястото за запознаване с документите."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: 2 за, 128 против, 15 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов:
"Глава трета, чл. 8 (стар чл. 7) се изменя както следва:
(1) Всеки български гражданин може да поиска с писмена молба до министъра на вътрешните работи да му бъде извършена справка дали за него е събирана информация от оперативните служби на бившата държавна сигурност.
(2) В изпълнение на предходната алинея на министъра на вътрешните работи се възлага да състави нарочна комисия от представители на Националната служба за сигурност, Военното контраразузнаване, Разузнавателното управление към Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и служба "Архив" към Министерството на вътрешните работи, която извършва проверка и писмено уведомява молителя.
(3) Молителите по ал. 1, за които съществува информация, имат право на достъп до нея.
(4) Комисията по ал. 2 писмено уведомява молителите за времето и мястото за запознаване с наличната за тях информация."
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 13 за, 105 против, 30 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Георги Дилков - чл. 7 да придобие следното съдържание:
"Чл. 7. (1) Всеки български гражданин може да поиска с писмена молба до министъра на вътрешните работи да му бъде извършена справка дали за него е събирана информация от оперативните служби на бившата Държавна сигурност, чиито цели и задачи са имали репресивна насоченост към български граждани.
(2) Комисията по чл. 4, ал. 1 извършва проверка по архивните фондове на бившата Държавна сигурност, чиито цели и задачи са имали репресивна насоченост към български граждани, и за резултатите уведомява писмено молителя."
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 144 народни представители: 12 за, 126 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Арлин Антонов е загубило смисъл.
Предложение на народните представители Любен Корнезов, Любомир Божков и Николай Добрев - чл. 7 се изменя така:
"Чл. 7. На засегнатите лица, за които е събирана информация, използвана за образуване на оперативни дела, им се предоставя право на достъп до нея чрез извлечения, изготвени от органите на МВР."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: 2 за, 133 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 7, както е предложен от комисията.
Процедура. Отменям гласуването.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, моля Ви да проверите дали има кворум в залата. В никакъв случай няма 120 души в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Уважаеми господин Бончев, моля Ви да прочетете правилника и да го научите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: 148 за, 1 против, 4 въздържали се.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 8. Текстът на вносителя е:
"Чл. 8. Засегнатите лица могат да поискат засекретяване на документи, съдържащи лична и семейна тайна."
Предложение на господин Юлий Павлов - оттегля го.
Предложение на народните представители Маринчевски и Драганов, предложение на господин Георги Дилков, предложение на господин Арлин Антонов, предложение на народните представители Корнезов, Божков и Добрев и предложение на народния представител Александър Йорданов - също оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 8:
"Чл. 8. (1) Засегнатите лица, за които бившата Държавна сигурност е събирала и обособила информация в самостоятелни преписки и дела, имат право на достъп до нея при депозирана писмена молба до министъра на вътрешните работи.
(2) Министерството на вътрешните работи уведомява писмено молителите за времето и мястото за запознаване с документите.
(3) Засегнатите лица и лицата по чл. 11 могат да получат справка за съдържанието на документите при депозиране на молба до министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение е на народните представители Людмил Маринчевски и Драгомир Драганов. Тяхното предложение е чл. 9 (старият чл. 8) да се измени така:
"(1) Засегнатите лица имат право да искат засекретяване на наличната за тях информация."
Алинея 2 (старият член 9) се изменя така:
"По желание на лицето може да се определи срок на засекретяването, което не може да му бъде отказано."
Това го има в следващите текстове, господин Маринчевски. Държите ли тук да се гласува сега? Оттеглят предложението си.
Следващото предложение е на народния представител Георги Дилков:
"Чл. 8. (1) Засегнатите лица, за които бившата ДС, чиито цели и задачи са имали репресивна насоченост към български граждани, е събирала и е обособила информация в самостоятелни оперативни преписки и дела, имат право на достъп до нея след предоставена писмена молба до министъра на вътрешните работи.
(2) Министерството на вътрешните работи уведомява писмено молителите за времето и мястото за запознаване с документите."
Моля, гласувайте предложението на господин Георги Дилков.
Гласували 142 народни представители: 3 за, 118 против, 21 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Арлин Антонов губи смисъл - за промяна на членовете.
Предложението на народните представители Корнезов, Божков и Николай Добрев за отпадането на чл. 8. Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 140 народни представители: 7 за, 125 против, 8 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 8 в редакцията, която ни беше предложена от председателя на комисията господин Христо Бисеров. Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 139 за, 1 против, 6 въздържали се.
Член 8 е приет.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Калчо Чукаров
Атанас Мерджанов