Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Иван Кирилов. Да му е честит! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
От името на парламентарна група ли желаете думата, господин Димов? Заповядайте.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Евролевицата счете за нужно да направи изявление предвид важността на Закона за радиото и телевизията.
Неговото дълго очакване, проблемите около Националната телевизия и Националното радио, проблемите около създаването на частния национален телевизионен оператор и най-вече текстовете, които бяха внесени за разглеждане на второ четене, ни карат да мислим, че и този път България няма да има закон, който да гарантира демократичните права на гражданите и на политическите партии. Самият факт, че този закон е отрупан от предложения в най-различни варианти, за да бъде подобрен, показва, че не е работено както трябва. Всички дискусии, които водихме досега, показаха големите разногласия между политическите партии. Ако ние досега успяхме да приемем с пълно съгласие националния герб, би трябвало и Законът за радиото и телевизията да бъде приет по този начин, защото това е основен закон.
Факт са и публикациите в пресата, факт са и изказванията на видни общественици, които не одобряват много от клаузите на закона.
Поредно доказателство за това е и това, което ще ви прочета. Бях помолен - получих молба от работещите в Българската национална телевизия, в която се казва:
"Уважаеми господин Димов, обръщаме се към Вас с молба да огласите в пленарната зала на Тридесет и осмото Народно събрание обръщението на колектива на БНТ към президента на Република България господин Петър Стоянов и декларацията до господин Йордан Соколов, председател на Тридесет и осмото Народно събрание. С почит: Сдружение на режисьорите в БНТ, Асоциация на телевизионните оператори, Гилдия на журналистите, Асоциация "Звуково оформление" и още осем синдиката и организации."

"ДО
 г-н ПЕТЪР СТОЯНОВ
 ПРЕЗИДЕНТ НА
 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
от работещите в Българската национална телевизия

Господин президент, уважаеми господин Стоянов!

Обръщаме се към Вас като към виден общественик, гражданин и юрист. С голяма тревога посрещаме поредното параноично предложение на председателя на Комисията по културата и медиите за драстично премахване на рекламното време в прайм тайма на БНТ. За всички е ясно, че тези средства са жизненоважен източник за съществуването на съвременна, престижна национална медия. Разрушаването на медийния пазар, унищожаването на националното аудиовизуално производство, реалната заплаха за обезлюдяването на БНТ от специализираните й кадри, разбиването на материалния и интелектуален телевизионен имот откровено навява на мисълта за поръчково убийство. От много години БНТ е в състояние на мъчителна агония.
Като общественик и като президент не може да не Ви е известно нихилистичното отношение на всяко идващо и отиващо си правителство към съдбата на най-важната медийна институция в републиката.
Никой в БНТ не се съмнява в необходимостта от провеждането на структурна реформа, но за специалистите алтернативен пазар няма. Възможно ли е в състояние на липса на реална конкуренция точно в този момент да бъде взето насериозно внезапното предложение на етнографа Райчевски? Възможно ли е да бъде лишено обществото от съвременните средства за ТВ-информация и производство? Възможно ли е с лека ръка да се пренебрегнат видните за всички финансова и програмна стабилизация на БНТ в последните месеци?
Всичко това Националната телевизия в голямата си част можа да осъществи благодарение на новата рекламна стратегия така, както съществува в големите държавни национални и обществени телевизии в света.
Ратифицираната от Република България телевизионна конвенция "За телевизия без граници", желанието ни за хармонизиране с европейското законодателство в медийното пространство и максимално бързото ситуиране на национални обществени и комерсиални тв-оператори ни задължава да опазим националния потенциал от творчески и технически кадри във все още затворения медиен пазар.
Уважаеми господин президент! Работещите в БНТ напълно съзнават своята отговорност пред обществото и уважават националните институции. Ако бъде прието предложението на господин Райчевски, ще се срути с десетилетия създаваната най-престижна национална медия. Никога досега тя не е била изправяна пред такова изпитание, предизвикано от некомпетентност и безхаберие.
Във Ваше лице ние търсим разбиране, подкрепа и евентуално налагане на вето.
Същите - подписи."

"ДО
 г-н ЙОРДАН СОКОЛОВ
 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
 ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО
 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Д Е К Л А Р А Ц И Я
от работещите в Българската национална телевизия

Господин председател!

Колективът на Българската национална телевизия единодушно настоява господин Стоян Райчевски незабавно да подаде оставка като председател на парламентарната Комисия по културата и медиите. От самото му назначаване до днес, когато се приема решаващия за БНТ и за цялото ни общество Закон за електронните медии, етнографът Стоян Райчевски руши с нелепите си действия материалния и интелектуален имот в Българската национална телевизия.
Поредното параноично предложение на господина за обезкървяване на националната медия от жизненоважните й ресурси води до убеждението за поръчково убийство. Защото една държава, която с лека ръка си позволява да се лиши от най-мощното средство за осъществяване на своята национална политика, се обрича на доброволна гибел. Кой частник ще подчини своя финансов интерес на тази най-важна национална мисия на Република България?
Уважаеми господин Соколов, молим да направите достояние на парламентарната общност нашата декларация и да поставите пред нея въпроса за оставката на господин Стоян Райчевски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димов, аз сутринта получих тази декларация, така че можете да си я запазите. Това е декларация, в която няма нито един подпис и аз не виждам да има каквато и да било стойност. За пръв път виждам документ без подписи, а изписано с печатни букви от кого е декларацията.
ДИМО ДИМОВ: Ще получите и подписите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като получа подписите, тогава вече ще има друга стойност. Най-малко тези, които са я изготвили, трябва да знаят как се изготвя декларация. Може ли от служителите - 2600-3000, в телевизията един да не знае, че когато се пише профсъюз "Подкрепа", трябва да има подпис на представители и председателя на съответния профсъюз или на съответния друг, чието име е изписано.
Аз не знам, господин Димов, и в първата декларация - до президента, която прочетохте, има ли подписи? И тя ли е написана по същия начин?

Продължаваме с второто четене на:
ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Има думата председателят на комисията господин Стоян Райчевски.






ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, продължаваме с чл. 11, ал. 1:
"Чл. 11. (1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.
(2) Правото на свободно изразяване на мнение в радио- и телевизионни предавания може да бъде ограничавано само в случаите, изрично предвидени в:"
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов: в чл. 11 да отпадне ал. 2, а алинеи 3 и 4 да станат съответно алинеи 2 и 3.
Комисията приема предложението.
Предложение на Сашо Стоянов: ал. 2 да отпадне, алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 2 и 3.
Комисията приема предложението.
Предложение на Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: ал. 2 да отпадне.
Комисията по култура приема предложението.
"1. закон;
2. правилниците на радио- и телевизионните оператори;
3. трудовите договори на журналистите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прощавайте, това е всъщност към ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да.
Предложение на народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан - ал. 2 да се измени и придобие следния вид:
"(2) Правото на свободно изразяване на мнение в радио- и телевизионни предавания не може да бъде ограничавано, освен в случаите, изрично предвидени в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека."
Комисията отнася това предложение към едно друго аналогично, което ще прочета по-късно.
Предложение на народния представител Панайот Ляков: в чл. 11 ал. 2 да отпадне.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение на народния представител Димо Димов - ал. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на Младен Влашки - в чл. 11 текстът на ал. 2 се заменя със следния:
(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори."
Комисията приема предложението.
"(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионните оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя, освен ако в договорите им не е предвидено друго."
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан: в ал. 3 да отпадне изразът "освен ако в договорите им не е предвидено друго".
Тук е записано, че комисията не приема предложението, техническа грешка, да се чете "приема предложението".
Предложение от народния представител Панайот Ляков: ал. 3 става ал. 2 и текстът след думата "работодател" да отпадне.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение на народния представител Влашки: в чл. 11, ал. 3 отпада изразът "освен ако в тях не е предвидено друго".
Комисията приема предложението.
Предложение на Иво Атанасов, Мерджанов и Любомир Пантелеев: да отпаднат думите "освен ако в договорите им не е предвидено друго".
Комисията приема предложението.
"(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят заповед, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения."
Предложение на Екатерина Михайлова и Гюнер Тахир - в глава първа се създава чл. 11:
"Чл.11. (1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(2) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. се препредават по кабел или чрез спътник чуждестранни радио- и телевизионни програми;
5. се препредават програмите на чуждестранни радио- и телевизионни оператори, регистрирани в България;
6. се разпространяват чуждестранни аудиовизуални програми."
Комисията по културата и медиите приема предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Гюнер Тахир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прощавайте, но това е всъщност за нов чл. 11, така че с него ще се занимаваме след като приемем чл. 11. Той става чл. 12.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Добре. Да, прощавайте.
Предложение на народните представители Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов: в чл. 11, ал. 4 вместо думата "заповед" да се запишат думите "възложена задача".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Младен Влашки - текстът на ал. 4 се заменя със следния текст:
"(4) Журналистите, сключили договор с радио- и телевизионен оператор, имат право да отказват изпълнението на възложените им задачи по създаване на програмен материал, ако те противоречат на техните убеждения. Не могат да бъдат отказвани технически редакционната обработка на програмен материал, създаден от трето лице, и на новини.
При мотивиран отказ по ал. 4 не може да има последствия за отказалия."
Създават се нови алинеи 5, 6 и 7 със следния текст:
"(5) Ако един програмен материал е променен така, че се променя съдържанието, вложено от създателя му, то разпространението му с името на създателя може да става само с негово изрично съгласие.
(6) Между собствениците и/или управителните тела на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.
(7) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:
1. подсигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;
2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;
3. професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните радио- и телевизионни оператори;
4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;
5. създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа по създаване на програмите."
Комисията по културата и медиите приема второто изречение от предложението, тоест "Не могат да бъдат отказвани технически редакционната обработка на програмен материал, създаден от трето лице, и на новини."
Становище на комисията - чл. 11 се изменя, както следва:
"Чл. 11. (1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.
(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.
(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.
(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега по чл. 11 има много предложения, много от тях се покриват, повечето са приети.
Имате думата, който желае да се изкаже.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, аз се радвам, че се стигна до, не бих казал съгласие, тъй като опозицията никога не е била на такова мнение, но че управляващите решиха да отпадне по-голямата част от текста на чл. 11, който справедливо беше квалифициран от всички като цензура. Така че правото на свободно изразяване на мнение вече не може да бъде ограничавано от закон, правилник и т.н.
Аз обаче искам да обърна внимание на ал. 2 в текста така, както се предлага от комисията. В него се казва, че журналистите и творческите работници не могат да получават инструкции и указания за упражняване на дейността си от лица, извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори. Тоест от органите на управление те могат да получават инструкции и указания. И аз се питам дали текстът не е достатъчно прецизиран, или тук има една скрита възможност за упражняване на цензура. Тъй като, ако аз съм един журналист и този, който ми е началник, може да ми дава инструкции и указания как да упражнявам дейността си, той фактически може да ми казва какво да пускам и какво да не пускам и кое как да го коментирам, кое как да го представям. Тоест тук аз виждам отново една опасност от цензуриране на радио- и телевизионната дейност.
Какви могат да бъдат тези инструкции и указания? Ние имаме подобен пример и в парламентарната дейност. Например Конституцията дава право на народните представители да питат министри. Но има един Правилник за организацията и дейността на парламента, който дава право на председателя да преценява кое питане към кой министър е и дали изобщо е за министър, и дали изобщо да бъде допуснато като питане. В случая аз не сезирам персонално никой от ръководството на Народното събрание, важен е принципът. Как е възможно една Конституция, която е върховен закон и дава правото на всеки народен представител да изразява свободно своето мнение в парламента, това право да бъде ограничено от един подзаконов акт, какъвто е Правилникът за организацията и дейността на парламента и по този начин да попречи на свободното изявление на мнението на народния представител. Не виждате ли същата опасност и в ал. 2 на текста, който предлага комисията?
Аз не мога да предложа друга редакция, може би нещо трябва да се пипне тук, може би господин Райчевски трябва да си каже мнението, но аз виждам една възможност да се цензурират предаванията, една възможност, заложена тъкмо в този член, едно право на началника, на ръководителя на радио- и телевизионната станция да инструктира и да дава указания на журналиста, който работи в съответната медия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Към опасенията на господин Атанасов искам да цитирам друга алинея от становището, която ние предлагаме да стане решение, където изрично се казва, че публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионните оператори от страна на работещите не е нелоялност към работодателя. Тоест, имаме текстове, които гарантират критика, възражение и неизпълнение на разпореждане от страна на работещите спрямо работодателя. Така че тези опасения биха могли да отпаднат. Има текстове, на които засегнат би могъл да се позове като този, който сега цитирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз, доколкото знам, Вие сте социалист, а не анархист. И ако наистина сте само социалист, а не анархист, аз мисля, че Вие трябва да приемете текста на ал. 2 затова, защото, уважаеми господин Атанасов, ако няма инструкции и указания от работодателя към журналиста, примерно, за неговото работно време, медията ще изпадне в една анархия. Вие вероятно така трябва да подразбирате този текст - инструкции и указания за упражняване на тяхната дейност. Тук може да има различни документи, които да регламентират дейността и пр. неща, които да регулират дейността в медията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилник за вътрешния ред.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Защото, уважаеми господин Атанасов, ако говорим за една частна медия, не може, примерно, работодателят, този, който инвестира, да няма някаква съвкупност от правила и указания за работата. Това е едно работно място и трябва да се спазват определени правила.
Аз мисля, че трябва да приемем чл. 11 в неговата цялост до ал. 4 така, както е предложена, и смятам, че няма никаква опасност за демокрацията и за свободата на словото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Атанасов за дуплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, благодаря Ви за това, че казахте от парламентарната трибуна, че социалистите не са анархисти. Това е така. Много точен извод. Но Вие очевидно нямате предвид тук правилника за вътрешния ред в отделните ведомства. Не това се има предвид в ал. 2. Аз нямам спомен досега в някой закон да е имало алинея за това какъв трябва да бъде правилникът за вътрешния ред в една или друга организация. Явно тук се има предвид творческата дейност. Тоест, журналистите могат да бъдат инструктирани от ръководството в своята творческа дейност, което вече е възможност за цензура.
Затова, за да няма никакви съмнения, съжалявам, че не мога да предложа може би най-точния текст, но не е ли по-добре да се запише, че не могат да получават инструкции и указания за упражняване на творческата си дейност. А за другата им дейност нека има указания - как да се ползва асансьора, от колко до колко е обедната почивка, къде е столът, работно облекло и т.н. Но нека да запишем, че не могат да получават указания за упражняване на творческата си дейност, което вече наистина дава известни гаранции, че няма да се упражнява цензура.
Моля, господин Райчевски, за Вашето мнение дали приемате тази добавка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аз по принцип приемам тази добавка и мисля, че никой не възразява срещу нея, че указанията се отнасят за творческата им дейност, а не за изпълнение на служебните задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да възразя по предложението на господин Атанасов. Ако се отнася само до Българско национално радио и Българска национална телевизия - да, но ако аз съм собственик на една радиостанция, как няма да му давам указания за творческата дейност? Ще му давам, разбира се. И той ще е длъжен да прави това, което аз искам. Като не му харесва, си отива в друго радио, друга телевизия и толкоз. Ако ние приемем един такъв текст, това означава да се намесим в работата на частни фирми, защото едно частно радио си е една частна фирма. По същия начин утре можем да искаме да се намесим в една фирма, която се занимава с друг вид дейност. Така че категорично възразявам да се приеме едно такова допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно чл. 11 беше един от най-критикуваните членове в проекта на Министерския съвет и ние трябва да признаем, че по отношение на чл. 11 управляващото мнозинство прояви достатъчно разбиране и конструктивност. Бяха приети редица наши предложения, благодарение на които този член стана достатъчно добър и възможностите за цензура практически вече не съществуват поне в този член 11.
По оспорвания текст на ал. 2 на чл. 11, аз съм склонен да приема текста по-скоро от неговата позитивна страна, тоест да не се позволява намеса отвън в работата на журналистите. И аз мисля, че това е логиката на вносителя. Аз лично я подкрепям. А иначе вътре, в рамките на една структура, по някакъв начин трябва да има възможност за регулиране на взаимоотношенията, стига, разбира се, това наистина да не е цензура.
Но аз взех думата, за да внеса едно-две уточнения. Склонен съм да приема, че е допусната печатна грешка по отношение на нашето предложение по чл. 11, ал. 3. В раздадения материал пише, че комисията не приема нашето предложение, а то е абсолютно идентично с други приети предложения. Затова моля да се има предвид това и моля да се отрази и в протокола.

Що се отнася до другото отхвърлено наше предложение - предложението за промяна на ал. 2 на чл. 11, господин Райчевски, мисля, че е по-точно да се каже, че всъщност предложението е прието, защото отпадането на ал. 2 не означава, че свободата на словото въобще не може да бъде ограничавана. В едни случаи ограничаването на свободата на словото, ако е цензура, разбира се е недопустимо, но има строго установени положения, при които свободата на словото може да бъде ограничавана, когато става въпрос примерно за информация, която засяга държавна тайна. И понеже тези случаи, в които свободата на словото може да бъде ограничавана, са изрично и съвсем ясно формулирани, именно в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, по която България вече е страна (конвенцията е подписана и ратифицирана), аз мисля, че тези текстове вече са вкарани в други текстове от този закон и затова по-коректно беше да се каже, че всъщност това предложение е прието, но тези текстове са включени в други норми от този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също искам да изразя задоволството си, че ал. 2 на чл. 11, където беше залегнало пещерното разбиране за демокрацията на Министерския съвет, отпада. Тук проблемите по окончателната редакция идват от това, че текстовете просто не са прецизно написани. Както обикновено, материалът е съвсем суров и окончателните текстове не са съвсем ясни. Примерно Младен Влашки е направил много ясни предложения, които тук просто са размесени и в крайна сметка ние спорим за неща, които биха могли с един по-ясен и точен изказ да бъдат приети.
Казано е: журналистите, сключили договор с радио- и телевизионните оператори имат право да отказват изпълнението на възложените им задачи по създаването на програмен материал, ако те противоречат на техните убеждения... Не могат да бъдат отказвани еди-какви си..., което е останало. А при нас какво се е получило? "Журналистите и творческите работници не могат да получават инструкции отвън", а в т. 4 сме успели да сложим израза "съответните договори". Ами той в предварителния договор може да опише абсолютно всичко! Следователно ние в ал. 2, т. 3 на въпросния член, който всички единодушно предлагаме да отпадне и няма противоречия, където е казано, че свободата на изразяване не може да се ограничава от трудовите договори на журналисти... Този текст го имаше и в първоначалния вариант и сега този текст се е преместил в ал. 4, където се казва, че журналистите, сключили договори с радио- и телевизионните оператори, имат право да откажат възложената задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите или на съответните договори. В съответните договори може да бъде описано всичко, включително с ограничаване на свободата на словото.
Освен това аз не разбирам каква е разликата между журналистите и творческите работници. Вие в ал. 2 сте записали журналистите и творческите работници, а в ал. 4 творческите работници изведнъж са отпаднали. Каква е разликата в случая?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложете добавка, ако желаете.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз искам да предложа следното:
По ал. 2 няма да говоря повече, тъй като текстът е в такова състояние, че според мене много трудно може да бъде подобрен и изчистен.
По-важно е според мене в ал. 4 да прибавим и израза "и творческите работници" и да стане "журналистите и творческите работници". Освен това да отпадне изразът "или на съответните договори". Тогава нещата ще придобият малко по-добър вид и ще бъдат свързани с предложенията, които са правени и от народни представители от СДС, тъй като договорите, както по-горе става ясно от ал. 2, ще съдържат инструкции, някакви професионални указания, а вероятно ще има и договори, които ще налагат известни ограничения. Тук, където се касае до лични убеждения, до изпълнение на закон договорите нямат място, тъй като в договорите могат да залегнат противоречиви изисквания, свързани с личните обяснения на съответния човек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Думата има господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато ние оформяме окончателния текст като становище на комисията, винаги сме се придържали към текста на вносителя. Всички резонни предложения, ако не се приемат изцяло, допълват текста на вносителя и затова по някой път се създава впечатление, че иначе добри предложения ние не приемаме изцяло. Такова ни е било съображението - да се придържаме изцяло към текста на вносителя, който като структура е единен.
Приемаме и подкрепяме предложението на господин Пантелеев да се добави изразът "и творческите работници", защото ние в комисията коментирахме и отчетохме факта, че в телевизията работят много повече други специалисти, отколкото журналисти. Ние искаме да гарантираме правата на всички, които работят в телевизията. Затова предлагам да се приеме това предложение и дори, ако е изпуснато и на други места, също да го добавим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Думата има господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 11 се занимава с гаранциите за това журналистите в радиоелектронните медии да могат да работят свободно. В европейската практика тези гаранции доста подробно са описани в документите на Четвъртата европейска конференция върху масмедийната политика и специално в Резолюция N 1 "Бъдещето на общественото радиоразпръскване". Там доста ясно пише следното:
"Редакторската независимост предполага, че никоя външна власт - частна или обществена - не може да се намесва във всекидневното управление на организациите за обществено радиоразпръскване, например като упражни силата на финансово решение, което засяга организациите. Трябва да се запомни, че според принципа в резолюцията относно бъдещето на общественото радиоразпръскване всекидневната управа и редакторската отговорност за съставянето на програмните графици и съдържанието на програмите трябва да бъде въпрос, засягащ единствено радиоразпръсквателите (при нас операторите), че комисиите по тяхното управление и такива на организации, както и персоналът, трябва да бъдат снабдени с гаранции срещу възможен натиск или вмешателство отвън."
Предложението за ал. 2 като текст представлява снабдяването на управлението и по-специално на журналистите с такива гаранции.
Оттам нататък текстът, който е конкретно изписан в тази препоръка, е следният: "Не могат да ползват указания или инструкции лица или групи, които не са от управителния орган, който ги е назначил, освен в изключителни случаи със закон". "Който ги е назначил" при нас е преведено с формулата "които са сключили договор за работа там". Това изключва автоматично външните продуценти, които в една друга точка ние гарантираме, че имат достъп до тези програми. Тоест това предложение е част от една цяла система, която продължава по-нататък. В комисията системата, която е свързана с редакционните статути, не беше отхвърлена - и забелязвате, че това е написано в протокола, - а беше предложено тя да бъде преработена редакционно.
Затова аз просто искам да обясня ако не за друго, то поне за протокола и за възможностите, макар текстът да не остане записан в закона, да дава известни указания накъде се развиват тези подробности за хората, които биха желали да ги ползват, да прочета моите предложения за редакция на направеното от мен предложение, което не е отхвърлено, но не е и прието. Става въпрос за създаването на нови алинеи 5, 6 и 7, като аз оттеглям предложението по ал. 5, то, разбира се, спокойно може да бъде оттеглено и говоря за ал. 6 и ал. 7. Гаранцията за това, което Вие казвате, че би могло да се случи, се доразвива в това, че журналистите и творческите работници договорират статути. Текстът е видим, той ще попадне в протокола. Ваша възможност е да прецените дали би трябвало да го гласувате. Аз не го оттеглям. Има необходима редакция за това.
Това бяха обясненията около целия този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки. За реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина се спрях само на част от предложението, което направи господин Влашки. Но в неговото доразвитие в алинеи 5, 6 и 7 има достатъчно ясни и безапелационни формулировки, които практически решават проблема по който спорим. И аз искам да се присъединя, макар че репликата не е най-добрата форма за това, към онова, което той твърди и което е изложил, и да ви призова да гласуваме тъкмо в този вид нещата. Преди това повтарям предложението си, че в ал. 4 държа да отпадне текстът "или на съответните договори", тъй като в следващите алинеи, които предлага господин Влашки 5, 6 и 7, въпросите се решават по един задоволителен начин. А ако бъдат приети алинеи 5, 6 и 7, ал. 2 практически няма да има тези последици, които господин Атанасов тук проследи, или поне в същата степен няма да са така тежки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев. Пристъпваме към гласуване.
Предлагам да гласуваме алинеи 6 и 7 и ако те се приемат, ще станат съответно алинеи 5 и 6 на чл. 11.
Господин Влашки не си е оттеглил своето предложение. Доколкото разбрах, той оттегля предложението само за ал. 5.
Моля, гласувайте алинеи 6 и 7 от предложението на народния представител Младен Влашки.
Гласували 158 народни представители, за 99, против 23, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Имаше предложение на народния представител Любомир Пантелеев в ал. 4 да отпаднат думите "или на съответните договори". Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 166 народни представители: за 55, против 109, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11, както беше предложен от комисията, с направените корекции и с добавката на алинеи 5 и 6.
Гласували 157 народни представители: за 144, против 11, въздържали се 2.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Становище на комисията:
След чл. 11 се създава нов чл. 12:
"Чл. 12. (1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(2) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. се препредават по кабел или чрез спътник чуждестранни радио- и телевизионни програми;
5. се препредават програмите на чуждестранни радио- и телевизионни оператори, регистрирани в България;
6. се разпространяват чуждестранни аудиовизуални програми."
Следва преномерация на членовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението за новия чл. 11 някой желае ли да се изкаже?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз имам въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по т. 5, където е казано, че се излъчват на друг език и "се препредават програмите на чуждестранни радио- и телевизионни оператори, регистрирани в България".
Защо е необходимо да записваме това? Официално да запишем в закон, че даваме съгласието си програмите да бъдат излъчвани на друг език? Те така или иначе го правят, защо трябва да го записваме, в закон, да разрешаваме това? (Ораторът разменя реплики с докладчика и председателя.)
То е факт, обаче, според мен, тъкмо защото е факт, ние... Аз не виждам какво нас ни кара да регламентираме една практика, която поначало не е толкова полезна, но се прави отнемайкъде. Защо трябва официално да потвърждаваме съгласието си с онова, което наистина действително се случва, но не е от полза на нито един българин? Наистина, 30 канала, но защо трябва да регламентираме правото им да предават на чужди езици? Те така или иначе го правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, да кажем, утре руската телевизия като се върне, защо да не предава? Това се прави, хубаво, но ние сега гласуваме закон.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Именно защото гласуваме закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето предложение е за отпадане на т. 5.
Има думата народният представител господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на чл. 12, предложението за нов чл. 12, е почти идентичен с текста на чл. 49, ал. 2 с тази разлика, че в проекта на вносителя за чл. 49, ал. 2 преди думата "Конституция" има един предлог "с" - "съгласно с Конституцията на Република България".
На пръв поглед изглежда, че този предлог утежнява израза, но той е от съществено значение. Защото, като се прочете текстът без предлога "с", се създава впечатление, че в българската Конституция има норма, която пряко урежда тази материя. А такава норма в българската Конституция няма. Вероятно се има предвид текстът на чл. 3 от българската Конституция.
Тези съображения са от съществено значение, защото те водят до извода, че допускането на предавания по програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио не са неконституционни. И в този смисъл е добре и в редакцията на предложения нов чл. 12 да се добави предлогът "с", така както е направено в предложението на Министерския съвет в проекта за чл. 49, ал. 2.
Това е, пак повтарям, от съществено значение за материята, която се урежда с тази норма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантеелев. (Народният представител Любомир Пантелеев желае думата.)
Е не може сега, наведнъж правете предложенията...
Заповядайте, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Поначало, връщам се към това, което господин Местан говори. По-добре е да се каже не "съгласно", а "в съответствие с Конституцията", тъй като "съгласно" е една неподходяща дума в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Съгласно" е точно правно-техническият термин - съгласно закона, съгласно Конституцията. "В съответствие" се казва тогава, когато няма пряк текст, а в нашата Конституция за официалния език си има пряк текст.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 5 в ал. 2 на новия чл. 12.
Гласували 151 народни представители: за 50, против 92, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате създаването след чл. 11 на нов член, аз бих предложил чл. 11а, за да не правим ние преномерацията на всички следващи текстове. Ще ги гласуваме с тяхната си номерация, а Правната служба ще извърши преномерацията при отпечатване на закона.
Моля, гласувайте текста така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 110, против 27, въздържали се 4.
Новият чл. 11а е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 12. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните органи, ако тя не съдържа предвидена от закона тайна."
Предложение от народния представител Панайот Ляков:
След думата "държавни" да се добави "и общински" и текстът продължава.
Комисията приема предложението.
Има предложение от народния представител Младен Влашки:
В чл. 12, ал. 1 се добавя изречението "Отказът трябва да е мотивиран и в писмена форма".
Предложението се оттегля.
"(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не използват неточно или тенденциозно получената по ал. 1 информация."
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 12, ал. 2 да отпаднат думите "по ал. 1".
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
Член 12, ал. 2 да получи нова редакция.
Предложението се оттегля.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 12, ал. 2 да получи нова редакция:
"(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената по ал. 1 информация."
Комисията не приема предложението.
"(3) Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност, освен ако тя представлява предвидена от закон тайна."
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В чл. 12, ал. 3 придобива ново съдържание:
"(3) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да представят на НСРТ при поискване в определен срок актуална информация по чл. 6, ал. 2 и от Европейската конвенция за трансгранична телевизия."
Комисията не приема предложението.
"(4) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване".
Предложение от народния представител Младен Влашки:
"В чл. 12, ал. 4 в досегашния текст се добавя изразът: "при спазване на следните принципи" и се създават нови точки, както следва:
"1. правото на информационно отразяване на събития, които са публично достъпни и са от обществен интерес, включва правото на директен достъп, на кратко директно излъчване, на запис, който да бъде използван единствено по смисъла на т. 2;
2. безплатното право на информация се ограничава до информационни материали в актуалните публицистични предавания и новините, като допустимата продължителност се измерва с времето, необходимо, за да се предаде изчерпателно съдържанието на събитието. Това време на може да бъде по-дълго от 90 секунди;
3. упражняването на правото за информационно отразяване по смисъла на ал. 4 се заявява писмено пред притежателя на изключителни права върху събитието най-малко 7 дни преди неговото начало."
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Член 12 се изменя, както следва:
"Чл.12. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.
 (2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не използват неточно или тенденциозно получената информация.
 (3)  Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност, освен ако тя представлява предвидена от закон тайна.
 (4) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 12 има доста приети предложения.
Не е прието предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, което всъщност в положителна форма представя..., и на господин Влашки...
Има думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да кажа две думи за последното предложение.
За последното предложение всъщност в комисията се разбрахме, че това подробно описание ще отпадне оттук и ще бъде приложено като легално определение на понятието "информационно отразяване" в Допълнителната разпоредба на закона. Затова аз сега оттеглям текста. Нека той да не бъде гласуван, тъй като той в сбита форма ще бъде представен в Допълнителните разпоредби.
И още една дума за предложението към ал. 3. Там има допусната техническа грешка. Само за протокола - не "и от Европейската конвенция", а е само "от Европейската конвенция".
Също оттеглям това предложение, тъй като в разговора в комисията се установи, че по-горния, по-общ текст предвижда и тази практика, след като сме ратифицирали протокола за трансгранична телевизия, то автоматично вече отиваме към този чл. 6, ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСАВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз приемам предложението на господин П. Ляков да се добави: "и общински органи".
Искам да кажа по поправката, която предлагаме в ал. 2. Имаме текст в експертизата на Съвета на Европа по тази алинея, в който се казва - цитирам - изискването на закона радио- и телевизионните станции да не използват по неточен или пристрастен начин официалната информация, тоест информацията, получена от държавните власти, е необикновено, неясно и дава възможност за злоупотреби. Защо едни и същи критерии на журналистическата етика да не важат еднакво както за официалната, така и за неофициалната информация?
Не можем да не признаем правдивостта на този извод, макар че тук се засяга само официалната информация. Надявам се някъде по-нататък да стане дума и за неофициалната, тъй като по принцип всяка информация трябва да се отразява точно. Иначе се получава дезинформация и дори контрадезинформация, каквито примери имахме достатъчно. Но смятам, че нашето предложение е по-добро. Ние задължаваме операторите да използват точно и нетенденциозно получаваната по официален път информация. Смятам, че това е по-близо до изискването за достоверност в информационните емисии. Нека да помислим още веднъж.
Поддържам предложението и се надявам на подкрепа.
По ал. 3 малко ме учудва на кого радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност - не е ясно какво се има предвид, каква е волята на вносителя на проектозакона. Тук също са възможни злоупотреби.
Аз си спомням в 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район имаше една водеща, директорка на Общинския радиоцентър, която, тъй като беше дъщеря на секретарката на Окръжния комитет на партията по пропагандата и агитацията и никой не можеше да й каже нищо, всяка сутрин в своето предаване прочиташе информациите, които ние набирахме и публикувахме в съответните регионални вестници. Сега този текст дали означава, че тя вече ще има право не да изчака да излезе вестникът, а да отиде направо в редакцията на вестниците и да поиска информацията от предишния ден, за да може двете информации - във вестника и в радиото, да излязат в един и същи ден. Не е ясен за мен този текст и моля в хода на дискусията да се изясни волята на вносителя.
По ал. 4 - съжалявам, че господин Влашки оттегля предложението си, защото то е по-ясно и в по-голяма степен е съобразено с Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Така както е предложен текстът от комисията, създава възможности за различни тълкувания, а там, където има различни тълкувания, неизбежно възникват проблеми. Съжалявам, че го е оттеглил вече и нямаме юридическата възможност да го подкрепим чрез гласуване в залата, но го моля занапред, тъй като имам впечатлението, че неговите предложения са доста добри и това е така, защото той добре ги е подготвил и ги е съобразил с Европейската конвенция за трансгранична телевизия и с директивата "Телевизия без граници", да не бърза да ги оттегля, преди да сме ги обсъдили.
Вярно е, че ние ратифицирахме Европейската конвенция за трансгранична телевизия, но тя все още не е в сила за България, тъй като не е обнародвана в "Държавен вестник" и тъй като министърът на външните работи още не е представил ратификационния документ при Генералния секретар на Съвета на Европа и не се знае кога ще стане това, така че засега тази конвенция няма пряко действие за България и докато го няма е хубаво ние да използваме нейните принципи и да ги заложим във вътрешния си закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аз съм склонен да подкрепя предложението по ал. 2, където "са длъжни да не изпълняват" да бъде заменено с "радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация", което е едно и също и звучи дори по-леко и по-гладко, но без добавката "по ал. 1", тоест "радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация", без допълнението "по ал. 1", както ние приехме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи, "цялата информация"...
А за алинея 3 някакво пояснение можете ли да дадете? На кого да предоставят информация?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Вносителят не е конкретизирал точно на кого да се предостави информация, но явно в практиката много пъти възниква ситуация, в която такава информация е необходима и се налага да бъде предоставена. Ако е необходимо да се уточни и да се добави, това би могло да бъде направено, но аз не виждам смисъл в това и се придържам към текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също считам, че има случаи, когато радио- и телевизионните оператори би трябвало да бъдат така добри да предоставят информация за своята дейност. Тя би трябвало да отговаря на някакви условия за прозрачност. Но така, както е записан този член - аз за жалост не мога да предложа по-добра редакция, - в крайна сметка такава информация би могла да бъде поискана и от конкурентна фирма, и от други заинтересовани лица. И съгласно тази алинея от закона, радио- и телевизионните оператори ще бъдат длъжни да предоставят информация за своята дейност.
Аз предлагам този член да отпадне. А ако той не отпадне, да става дума за информация, която е свързана с информационната дейност или нещо от сорта, а не "за своята дейност", тъй като дейността би могла да бъде и търговска, и финансова, и т.н. Дейността на радио- и телевизионните оператори има и такива страни, за които никой не би могъл да ги задължи да дават на когото и да било такава информация, освен в предвидените в закона случаи. Така че аз мисля, че този член в този му вид, въпреки че споделям необходимостта да се предоставя информация, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да добавим "в предвидените от закона случаи".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Така става.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, думите "освен ако тя представлява предвидена от закона тайна" отпадат.
Господин Влашки, поддържате ли Вашето предложение? Оттегляте го.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията, като ал. 2 гласи...
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.
(3) Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет с посочените корекции.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 13. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца за Българското национално радио и Българската национална телевизия и 1 месец за останалите, считано от датата на предаването."
Предложение от Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов: от ал. 1 да отпаднат думите "за Българското национално радио и Българската национална телевизия и 1 месец за останалите, считано от датата на предаването".
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Димо Димов: текстът "3 месеца" да стане "1 месец".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Младен Влашки: в текста на чл. 13, ал. 1 след думата "продължение" се вмъква следният текст: "1 месец за БНР и останалите радио-оператори..."
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Иво Атанасов: нова редакция на чл. 13, ал. 1:
"Чл. 13. (1) Радиооператорите са длъжни да записват и съхраняват разпространяваните от тях програми и записи в продължение на 1 месец, а телевизионните оператори - на 3 месеца, считано от датата на предаването."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: в ал. 1 числото "3" се заменя с числото "6", а числото "1" се заменя с числото "3".
Комисията не приема предложението.
"(2) В случай, че в сроковете по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.
 (3) Лице, което твърди, че е било засегнато от предаване, има право на достъп до съответния архив и може да поиска от съответния радио- или телевизионен оператор да му бъдат направени копия със записа на предаването за негова сметка.
 (4) Длъжностни лица, упълномощени да осъществяват контрол за спазване на разпоредбите на този закон, имат право на достъп до материали във връзка с извършваната от тях проверка."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: нов чл. 13:
"Чл. 13. (1) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците си на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице до Националния съвет за радио и телевизия.
             (2) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците си на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператор, освен в случаите по ал. 1."
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията: чл. 13 се изменя, както следва:
"Чл. 13. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването.
             (2) В случай, че в сроковете по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.
             (3) Лице, което твърди, че е било засегнато от предаване, има право на достъп до съответния архив и може да поиска от съответния радио- или телевизионен оператор да му бъдат направени копия със записа на предаването за негова сметка.
             (4) Длъжностни лица, упълномощени да осъществяват контрол за спазване на разпоредбите на този закон, имат право на достъп до материали във връзка с извършваната от тях проверка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По неприетите предложения по чл. 13 някой желае ли да се изкаже? Всъщност става дума за различни предложения за дължината на срока, в който се запазват програмите и записите.
Думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа! По ал. 1 имаме две предложения. Става дума за сроковете, в които да се съхраняват записите в електронните медии. Първоначално предложението ни беше за увеличаване на тези срокове съответно от 3 на 6 месеца за обществените и от 1 на 3 месеца за търговските оператори. Изхождахме от съображението, че човек може да бъде в чужбина, може да бъде в болница и през това време да е оклеветен жестоко, например да е обвинен, че бави времето на парламента или нещо от този сорт и той няма да може да се защити. Но междувременно пристигна експертизата на Съвета на Европа и там се казва буквално следното: "Защо се прави разграничение между обществени и частни станции? По-добре би било да се прави разграничение между радио и телевизия, съответно на 1 и 3 месеца, което ще отразява обема от материали с по-преходен характер, в случая на радиото. Във всеки случай не трябва да се прави разграничение между обществена и търговска телевизия. Потенциално срещу всяка програма могат да бъдат направени оплаквания, а понякога на автора на оплакването му е необходимо време, за да го състави."
И като депутати, които са приели принципите на Съвета на Европа и които са водени от желанието за евроинтеграция, внесохме предложения, които почти буквално следват текста от експертизата на Съвета на Европа.
Така че, помислете дали не е по-добре и дали не бихте приели наистина редакцията на ал. 1 да бъде "Радиооператорите са длъжни да записват и съхраняват разпространяваните от тях програми и записи в продължение на 1 месец0-, а телевизионните оператори - на 3 месеца, считано от датата на предаването."
Що се отнася до последното предложение, на 32 страница не виждам мотиви да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един момент, това е за друг член, господин Атанасов. След това ще го разглеждаме.
ИВО АТАНАСОВ: Добре. Тъй като господин Райчевски го прочете, сметнах, че мога да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той го е вмъкнал неправилно тук. А пък аз дори бих предложил, вижте и вие, да го разглеждаме не като нов член, а като заместващ текст на чл. 14. Защото чл. 14 третира тази материя.
Вие поддържате Вашето първо предложение за нова редакция на ал. 1 на чл. 13.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Имам предвид дискусията, която бе направена, и становището, доложено в проектозакона. Аз не виждам основание да намаляваме срока, в който се съхраняват записите на радиото, тъй като технологично радиозаписите са по-лесни, по-евтини и по-леко съхраними, отколкото телевизионните. И мисля, че това намаляване не е достатъчно мотивирано. Ако ние имаме технологична възможност да спазваме три месеца и това го налагаме като норма за телевизията, където процесите са по-скъпи и по-трудно осъществими, защо да го отменяме за радиото? По един и същи начин може да бъде засегнато едно лице и от радиото, и от телевизията. Не виждам основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Първо, оттегляме нашето предложение за 3 и 6 месеца.
Освен това искам да кажа няколко думи за ал. 3, която според мен е доста тромаво написана и аз не разбирам от текста за чия сметка ще бъде копието. За сметка на лицето, което иска ли?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Той ли трябва да си плати или телевизионният оператор? Аз предлагам текстът да бъде по-кратък: "Лице, което твърди, че е било засегнато от предаване, има право на достъп до съответния архив и копие от записа на предаването за негова сметка".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Направен за негова сметка. "Лице, което твърди, че е било засегнато от предаване, има право на достъп до съответния архив и на копие от записа, направено за негова сметка".
Аз не виждам някаква съществена разлика и бих подкрепил този текст. Можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов в чл. 13, ал. 1 текстът "три месеца" да стане "1 месец".
Гласували 124 народни представители: за 6, против 104, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов за нова редакция на ал. 1 на чл. 13.
Гласували 137 народни представители: за 37, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 13, така както е предложен от комисията, като третата алинея гласи: "Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на достъп до съответния архив и на копие от записа, направено за негова сметка".
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 13 е приет.
Господин Райчевски, продължаваме с чл. 14, като предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нов чл. 13 ще го разгледаме тук.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 14. (1) Журналистите, сключили договор с радио- или телевизионен оператор, имат право да пазят в тайна източника на своята информация, като изрично посочват това."
Има предложение от народен представител, което се оттегля.
"(2) Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.
(3) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило."
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя.
Тук ще прочета и предложения, направени от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
"Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице на Националния съвет за радио и телевизия.
Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператор, освен в случаите по ал. 1."
Комисията не приема предложението, като има предвид, че тези гаранции са изложени в чл. 14 в алинеите, които прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разменихме мисли с господин Райчевски и смятаме, че може предложението на Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев да стане ал. 1 и ал. 2, така както те предлагат на чл. 14 на мястото на ал. 1 на вносителя, а алинеи 2 и 3 да станат съответно алинеи 3 и 4.
Думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Предлагам чл. 14 да отпадне, поради вътрешната си противоречивост и въобще използването на един субект - журналист: "Журналист, сключил договор с радио- и телевизионен оператор". Какъв договор? - Трудов договор или граждански договор? Защото тук наскоро се обсъждаше наказателната отговорност на журналистите и аз ви зададох въпроса: кой е журналист? Ами всеки от вас, народните представители, когато напише нещо във вестника, извършва същата функция, каквато и някой, разхождащ се по кулоарите, изпълнявайки служебните си задължения или задълженията си по граждански договор.
И въпросът за тайната на източника, за тези права - ал. 3: "Длъжни да пазят в тайна източника си, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило". Ами може понякога да не е поискано изрично. Това са неща в журналистическата етика и свързани с тайната, които се уреждат в Наказателния кодекс. Има служебна тайна, има различни видове тайни, които се уреждат в Наказателния кодекс. И най-вече как ще кажем кой е журналист?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами че ние на много места в този закон само за журналисти говорим.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз съжалявам, но журналистът като субект на правото! Кой е журналист? Лице, работещо по трудов договор или лице, работещо по граждански договор, лице, което доброволно сътрудничи на някаква медия, без никакъв договор?
Така че въобще субектът журналист, като такъв, сами разбирате, че да се вкарва като законово понятие, не е удачно.
Предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А да стане: "Лицата, сключили договор".
МИХАИЛ МИКОВ: Да, може "лицата, сключили договор".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Тогава само "журналист" без "сключил договор".
МИХАИЛ МИКОВ: Ама кой е журналист? Нека някой да ми го очертае като субект. Нека някой от вас да ми каже тук какво означава "журналист"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще се опитаме. Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аз ще се опитам да отговоря. Явно тук става въпрос за лица, които са в качеството си на журналисти в случая. Ние можем да избегнем уточняването "сключили договор", за да остане за всички журналисти, независимо как те се явяват там. Това е терминология. Отворете речника, енциклопедията и там можем да намерим различни определения. Ние тук не съставяме речник, а ограничаваме или даваме права на лица, които в качеството си на журналисти влизат в разни взаимоотношения с оператор или с телевизия, или с граждани. Ние не можем за всяка дума тук като законодатели да търсим нейната дефиниция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Продължавам да моля за отпадането на текста. Това е специален Закон за радиото и телевизията. Тук въвеждаме правила от журналистическата етика и отношения, и от правила на "занаята" ако щете, в един закон за електронните медии. Ами нали има журналисти, които пишат за вестниците, без да попадат... (Реплики от блока на СДС.) Ама важи, ама не можеш да го запишеш в този закон, разберете го. Казвам ви, че това са въпроси на журналистическата етика, правила на занаята. Това не може да бъде текст на закон. Сами разбирате абсурда, че тук ще има за журналисти, сключили договор с радио- и телевизионен оператор, дали нима тези правила не се отнасят обаче на етична, на морална основа и като правила на занаята за онези, които са за вестниците.
Пак предлагам текстът да отпадне и да не се опитваме обнять необятьного.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ще гласуваме.
Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа, честно казано, този текст е от законопроекта на "Свободно слово". Те далеч не са ми най-симпатичните журналисти, но не мога да не призная, че техният текст е добър. По същия начин аз зная, че за дясната половина от залата далеч не съм най-симпатичният депутат, но се надявам, когато предложението ми е по-добро, да го приемат. Ето, изправени сме пред такъв случай.
Склонен съм това, което предлага господин Соколов, заедно с господин Райчевски, ал. 1 да се замени с двете алинеи, които предлагаме ние. Не знам ал. 2 и ал. 3, ставайки ал. 3 и ал. 4, дали няма да повторят в известна степен тези две алинеи, които ние предлагаме, но по-добре е да останат, отколкото да отпаднат. Така че аз не правя предложение да отпаднат, а приемам нашите две предложения да бъдат ал. 1 и ал. 2 на чл. 14, а сегашните ал. 2 и ал. 3 да станат съответно ал. 3 и ал. 4.
Искам да изразя известно несъгласие с господин Миков. Вярно е, че много от въпросите, които третираме в този член, са проблеми на журналистическата етика. Но все пак нашата страна е с неукрепнала демокрация и би трябвало, докато тя се стабилизира, докато се формира дългогодишна демократична практика, много от проблемите, които в други страни се решават чрез принципите на журналистическата етика, тук да бъдат решени по законов път, да се дават достатъчно гаранции както на журналистите да бъдат свободни в изразяването на мнението, в информирането на обществото, така и на засегнатите лица да търсят своите права тогава, когато те са оклеветени или обидени.
Така че на мен ми се струва, че тук, в този случай, господин Миков, не бива да се осланяме на журналистическата етика. Далече сме вероятно от този период, когато това ще бъде достатъчно за решаване на проблемите за нормалното функциониране на електронните медии. Да включим нещата, проблемите и тяхното разрешаване в закона.
В такъв смисъл поддържам направеното предложение от господата Соколов и Райчевски нашите две алинеи да станат първа и втора алинея на чл. 14, като досегашният текст на ал. 1 отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Обръщам се и към господин Иво Атанасов, и към цялата зала. Ако всичко това се приеме в този вид, поне накрая в Преходните и заключителните разпоредби да се каже какво е журналист. Защото аз многократно питам: аз журналист ли съм, ако вестник "Дума" ми възложи да направя три дописки за жътвата в моя регион?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ставате дописник.
МИХАИЛ МИКОВ: Ставам дописник. Дописникът журналист ли е? Репортерът журналист ли е? Редакторът журналист ли е?
Разберете, това са съвсем сериозни въпроси, когато влезат в закон, за отношенията тайна, защита на тайна, има право, длъжен е - кой? Кой е журналистът? Нека някой да каже в тази зала. Или го дефинирайте отзад в закона в Преходните и заключителните разпоредби като дефиниция. Поне въведете това правило, което касае съществени неща от отношенията на журналиста. Този етичен кодекс оттук в този закон да се отнася и за тези, които са пишещите във вестниците братя. Защото не може радио- и телевизионните да си пазят права, задължения, тайна, а тези, които са във вестниците - за тях нищо. Ще приемаме ли след Закона за телевизията и радиото и закон за вестниците? Ако има такова нещо, кажете. Разберете, получават се неща, които не са хубави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на целия член 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 36, против 74, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте ал. 1 на чл. 14 на вносителя да бъде заместена от алинеи 1 и 2 на чл. 13 нов от предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 32, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Тъй като дебатът беше доста разнопосочен, може би колегите не можаха добре да осмислят предложенията, които бяха направени, ще ви помоля да им дадете още една възможност да прегласуваме и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението ал. 1 на чл. 14 на вносителя да бъде заместена с алинеи 1 и 2, които получават тази номерация, от предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за чл. 13 нов.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 112, против 13, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте алинеи 2 и 3 на чл. 14, като те стават съответно ал. 3 и 4 на същия член така, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
С това целият член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 15. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, по начин, уронващ честта и достойнството им, без тяхно съгласие, независимо от достоверността й."
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 15, ал. 1 думите "независимо от достоверността й" се заменят с думите "освен ако информацията е достоверна".
Комисията не приема предложението.
"(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощие на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху цялото общество, която представлява публичен интерес."
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
В чл. 15 ал. 2 след думата "информация" се добавят думите "в публичен интерес", а накрая думите "която представлява публичен интерес" отпадат.
Комисията приема предложението.
"(3) При нарушения по ал. 1 и 2 радио- и телевизионните оператори дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.
(4) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато има влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение, с което изрично се постановява разгласяването на определена информация."
Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов:
В чл. 15, ал. 4 да отпадне текстът "с което изрично се постановява разгласяването на определена информация".
Комисията приема предложението.
Становище на комисията - чл. 15 се изменя както следва:
"Чл. 15. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите по начин, уронващ честта и достойнството им, без тяхно съгласие, независимо от достоверността й.
(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация в публичен интерес относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.
(3) При нарушения по ал. 1 и 2 радио- и телевизионните оператори дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.
(4) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато има влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, спомням си, че този чл. 15 предизвика сериозни, горещи, бурни дебати по време на първото четене. Аз няма да давам примерите, с които си послужих тогава, но текстовете продължават да ме смущават.
Вярно е, че ал. 1 и 2 трябва да се разглеждат във връзка и вярно е, че се дава възможност тогава, когато информацията се отнася до лица, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху цялото общество, тя да се използва в радиото или в телевизията.
Но има редица други лица, които представляват интерес за обществото и които не влизат в характеристиките на ал. 2, и не виждам защо за тях да не може да бъде използвана информацията. Например футболисти, спортисти, актьори, режисьори.
Ако един футболист от националния отбор се напие, примерно, извинявам се, и прави някакви сцени в центъра на София, и това бъде заснето, защо да не бъде използвано?
Според този член такава информация не може да бъде използвана, макар че е голям скандал, тъй като футболистът не осъществява пълномощия на държавен орган или пък неговите решения нямат влияние върху цялото общество.
Затова на мен ми се струва, че е добре предложението, което сме направили, да се приеме. Не да бъде "независимо от достоверността на информацията", както е сега, а да бъде: "освен ако информацията е достоверна". Тоест ако информацията е достоверна, радио- и телевизионните оператори да имат право да я излъчат. Сега това, че лицето се е представило в една светлина, която уронва престижа му, ако бъде излъчена тази информация, си е негов проблем. Естествено няма, както казва Жорж Ганчев, Атанас там и т.н., не искам да повтарям негов израз, сещате се за какво става дума, такива хора няма да бъдат снимани и няма да бъдат показвани. Но хора, чието поведение е интересно за публиката, би трябвало радио- и телевизионните оператори да имат правото да ги заснемат и да ги покажат. А по този начин, с ал. 1, с тази уговорка - "независимо от достоверността", това право на радио- и телевизионните оператори се отнема.
Освен това по ал. 2. Казах и на първото четене, има редица действия, които се вършат поне от двама и в такъв случай информацията също не може да бъде показана, защото другото лице в кадър не осъществява правомощия на държавен орган и неговите решения не влияят върху цялото общество. По смисъла на ал. 2 то трябва да бъде предпазено. Но предпазвайки го него, ние предпазваме и депутата, министъра, кмета и т.н., който е бил заснет в такава сцена.
Така че, струва ми се, нашите предложения са разумни и ви моля да ги приемете.
Що се отнася до предложението да бъде "в публичен интерес", а не "която представлява публичен интерес", комисията го е приела. Това е по експертизата на Съвета на Европа, в която се казва, по-точно би било да се каже "информация в публичен интерес", тъй като дребни сексуални или други лични провинения могат да бъдат от обществен интерес и да противоречат на чл. 15, ал. 1.
Тоест тук се прави разлика между интерес и любопитство - дали е в публичен интерес, дали е в интерес на обществото, примерно, сега да се покаже сексгейтът на Бил Клинтън. Безспорно това задоволява любопитството на обществото, но въпрос на преценка е дали е в интерес на обществото такова нещо. Така че смятам уточнението на Съвета на Европа за много удачно и ви поздравявам, колеги от мнозинството, това е първото предложение на Съвета на Европа по този закон, което вие приемате. Поздравявам ви за това нещо, надявам се по-нататък да приемете и другите предложения, които идват по линията на експертите от Съвета на Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Аз ще се изкажа по текста на комисията и по цялата идея, вложена в нея, и се страхувам, че тук от вносителя пак е направен опит да лапне лъжица по-голяма от устата му. Защото пак сме в една територия, която е твърде деликатна и сложна и където се преплитат два кръга от права - правото на личен живот и правото на обществото да бъде информирано.
И ако по втора алинея може да се приеме, че "лицата, осъществяващи правомощия...", не граждани, може да са селяни, нека да употребяваме думата "лицата", "... на държавни органи или лица, чиито решения влияят върху обществото..." - само за прецизност ви го казвам, то категорично предлагам ал. 1 да отпадне. (Смях и оживление в блока на СДС.)
Ами, вижте, гражданин може да се пише в тази зала, но гражданин не се пише в законите, колко и да ви учудва. И вие мислете, за да ми обясните какво е журналист, защото ще трябва да го включите в Преходните разпоредби. Всички го знаят, но никой не го дефинира.
Категорично предлагам ал. 1 да отпадне. Става въпрос за обикновените граждани. Ето тук вече става въпрос за граждани - в първата алинея. А във втората става въпрос за лица. Народният представител е лице, министър и пр., в законите се употребява думата "лице".
Защото вижте, прочитайки прецизно текста, какво излиза: че на всеки един български гражданин личният му живот може да бъде представян без негово съгласие по телевизията или по радиото. И тук не става въпрос дали фактите от личния му живот са уронващи престижа му или не. Тези факти са неприкосновеност. Това, каква ракия той вечер пие вкъщи, това дали спи с жена си на едно легло или спят на две легла и всякакви такива неща, които по същество не са уронващи престижа, не е добре да даваме възможност да бъдат представяни по медиите. Разберете го това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е смисълът на ал. 1.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, моля Ви се, прочетете текста - "не могат да създават и предоставят..., независимо от достоверността й, по начин, уронващ честта и достойнството им".
Не, само в случаите "по начин, уронващ честта и достойнството им". Вижте, дали уронва честта и достойнството му, той, човекът, сам ще прецени. И ако тази информация урони честта и достойнството му, то тогава има Наказателен кодекс. А става въпрос за информация, която не уронва честта и достойнството му, но просто има личен характер и на него му е неприятно да се ровят в мръсното му бельо. За това става въпрос. Моля Ви се, прочетете внимателно текста.
Господин председател, категорично предлагам да отпадне последното изречение на ал. 3: "Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред".
Има други закони, има адвокати, ще му кажат по съдебен ред какво може да се търси. А който не знае какво приказва, ще си носи наказателна или гражданска отговорност. Тя наистина за България все още се реализира чрез съдилищата. Излишен текст.

По отношение на ал. 4, че тези ограничения не се прилагат, когато има влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение.
Какво означава това, господин Райчевски? Че едно лице по непредпазливост е извършило автотранспортно престъпление. Иначе той е почтен, уважаван в обществото човек. Осъждат го това лице и хайде по телевизията веднага, защото нашето общество много се интересува от такива скандални неща, се изтупва един материал, защото формално наистина има влязла в сила присъда. С тези текстове, така формулирани, само се закрепва законово любопитството, което се използва и от електронните, и от писмените медии.
Защо? Има Наказателен кодекс, има граждански закони. Всеки журналист или лице пишещо, или снимащо, или интервюиращо, когато спазва текстовете на онези закони, си върши работата добре. Всички други такива размити изключения от правилото, възможности за показване на информация, неуронваща честта и достойнството, без съгласие на гражданина, защо?
Да отпадне ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Цялата или само думите...
МИХАИЛ МИКОВ: Целият чл. 15 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз до голяма степен съм съгласен с казаното в началото от господин Миков и щях да го подкрепя. Но да отпадне целият член ми се струва несериозно. Иначе що се отнася до честта и достойнството, разбира се, сигурно трябва да отпаднат тези думи в ал. 1, защото аз ще направя нещо повече. Ще призова господин Атанасов да оттегли тяхното предложение, тъй като това, което предлагате, противоречи на Конституцията. А това, което предлага господин Миков, е точно в съгласие с Конституцията. За да не бъда голословен ще ви цитирам чл. 32 от българската Конституция, където в ал. 1 е казано: "Личният живот на гражданите е неприкосновен." И няма никакви уговорки. Няма чест, няма достойнство, няма, че футболистът се е напил, няма, че артистът се е сбил с жена си. Това си е тяхна работа и без тяхно съгласие, освен ако те искат да афишират скандала със собствената си съпруга, никоя телевизия, никое радио, никоя медия не може да се занимава с това нещо.
А изключението, което се допуска в ал. 2 на чл. 32 на Конституцията - "освен в случаите със закон", то точно това се отнася в случаите вече за вас, за мен, за министрите и т.н. Защото ние, поемайки ангажимента да бъдем публични личности, оттам нататък сме дали и негласното си съгласие да бъдем под лупата на обществото и да бъдем обект на тези електронни медии.
Тъй като в ал. 2 на същия член 32 от Конституцията пък изрично е казано, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван и т.н. без негово знание или въпреки неговото изрично съгласие. Точно там попадаме ние, освен в случаите, когато е със закон.
Така че с ал. 2 на този закон ние фактически даваме това свое съгласие да бъдем обект на тези медии и да не бъде длъжен операторът от "Нова телевизия" примерно в коридора да ме пита - "Господин Куртев, мога ли да Ви заснема", докато говоря с господин Корнезов, защото това е негово право.
Още един път апелирам към господин Атанасов да оттегли своето искане за - "освен когато са достоверни". Защото кой ще установи дали са достоверни или не? Пък дори и да са достоверни, това е моят личен живот, ако съм обикновен гражданин, и абсолютно никой няма право да се занимава с него.
За предложението на господин Миков не да отпадне целия член, а да отпаднат думите за честта и достойнството, в момента не мога да ги цитирам точно, подкрепям това искане, защото то съответства на духа и на буквата на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата за реплика господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Виждам, че БСП и СДС вече са заедно срещу моето предложение. Не казвам, че това е лошо.
Уважаеми господин Куртев, не става дума за политици, за депутати, министри и т.н. Ясно е, че ние ще бъдем снимани навсякъде и по всяко време. И тъй като сме поели този кръст ние сме се съгласили с това. Става дума за други известни личности. Пуснете който и да е телевизионен канал, сега може би в новите жилища ще имаме кабелна телевизия или сателитна и т.н., и ще видите, че всички програми са пълни тъкмо с такива сцени от живота на известните хора, въпреки че и в техните конституции вероятно е записано правото за неприкосновеност на личния живот.
Моето предложение не е свързано с това да ти влязат вкъщи, във вилата, в спалнята, както някой се изрази, и да те заснемат. Но, когато си на обществено място, когато си тук, пред ЦУМ, застанал и се въргаляш пиян, извинявайте, ама каква неприкосновеност на личния живот? По тоя начин ти скандализираш обществото.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това вече не е личен живот, а е хулиганство.
ИВО АТАНАСОВ: Защо да не може в такъв случай да бъдеш показан? Защо?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това не е личен живот. Това е хулиганство.
ИВО АТАНАСОВ: А какво е? Въпрос на твой личен живот е дали да се напиеш. Ама ако го правиш на площада, вече би трябвало да имам право да те заснема. Така че има нюанс, съгласен съм - тайна, неприкосновеност. Но тогава, когато вие със своето поведение нарушавате, както Вие казвате - господин Атанасов, всички гласуват с много карти, но Вие го правите много явно. Ами когато и други го правят много явно и излязат на площада да го правят, в такъв случай би трябвало да се покаже това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Куртев има думата за дуплика.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): За една кратка дуплика, уважаеми господин председател.
Тук господин Миков подхвърли от залата, когато го правите пред ЦУМ, наистина това вече не е личен живот. А пък то сигурно е проява на някакво хулиганство и оттам нататък си отговаря по други закони. Но това, че го имало в някои други страни и сме гледали по телевизията подобни неща, нека пък да не се влияем за всичко от другите и да копираме какво има и какво няма, защото случаят с лейди Даяна например е най-фрапантен в това отношение и ще цитирам само него. Груб опит за намеса в личния им живот, който довежда до една трагедия - до два човешки живота.
Аз поддържам това предложение и още един път апелирам към господин Атанасов да оттегли неговото предложение, защото не трябва да поощряваме храната за жълти издания, за медии, които вместо да отразяват по един нормален начин човешкия живот, само гледат да се заровят в мръсното бельо на хората и по този начин да търсят публика. Това не е най-доброто. Ако господин Атанасов не оттегли своето предложение, мисля, че няма да сбъркаме, ако го отхвърлим и да приемем другото, което предложи господин Миков, за да може да бъде съвсем изчистен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата за изказване господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Джеров. Аз благодаря и на господин Куртев, че по-коректно ни пресъздаде текстовете от Конституцията, за да бъдат те рамката на това, което ще направим. В тоя смисъл предлагам първата алинея да придобие следния характер:
"(1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, без тяхно съгласие."
Само една скоба. На Запад всичко това, което става и когато се показват такива неща, струва ужасно много пари. Там има развита съдебна практика по гражданските дела, когато един гражданин го изтипосат, след това да осъди и да стане много богат от това. При нас все още за съжаление тези неимуществени вреди, които се търсят по граждански път, са неразвита сфера в правораздаването - не се присъждат наистина такива стойности, които да могат да обезщетят човеку накърнената чест, достойнство или намесата в личния му живот. Затова по-добре нека неговото съгласие да се изисква. Доколкото знам, и при скритата камера първо се заснема, след това питат дали съответният човек иска да се излъчи това.
По отношение на ал. 3 да отпадне изречението "Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред", защото е ясно, че всяко лице, когато прецени, че има правен интерес, може да води иск или да даде сигнал в прокуратурата за реализация на наказателна отговорност.
По отношение на ал. 4: аз лично предлагам тя да отпадне, но ако все пак решите, че трябва да има някаква превенция в борбата с престъпността, нека от този текст да отпаднат думите "или влязло в сила съдебно решение". Освен това нека поне да бъде "присъда за умишлено престъпление от общ характер". Пак ви казвам, че навлизаме в едни сфери, които са твърде сложни и деликатни.
"Ограниченията по ал. 1 и ал. 2 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер" - това да отиде в ал. 4. Що се отнася до влязло в сила съдебно решение за бащинство и така нататък... Какво? Ще покажат, че един човек е живял в условия на конкубинат, защото жена забременяла от него извънбрачно, доказало се бащинството именно със съдебно решение... Разбирате какви мръсотии могат да се завъртят около един гражданин и личния му живот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, един въпрос: в ал. 1 предлагате ли думите "независимо от достоверността й" да отпаднат?
МИХАИЛ МИКОВ: Да, господин Джеров, защото ако информацията е недостоверна, ще се носи наказателна отговорност от лицето, което е подготвило този материал, в квалифицираните случаи на клевета. Ако е достоверна...
Ние тук можем да коментираме само достоверната информация. Ако не е достоверна, това е клевета по Наказателния кодекс за този, който е заснел този материал, който го е излъчил, който го е допуснал, за да стане достояние на определен кръг лица. Ще си носи наказателна отговорност за клевета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за обосновката.
Господин Иво Атанасов, оттегляте ли първото си предложение?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Илиев има думата за изказване.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път се учудвам от позицията на някои наши колеги от лявата страна. Ще повторя накратко изказването на заместник-председателя господин Куртев.
Това, което се иска, наистина е в противоречие с Конституцията. Ние говорим за право, за гражданско право на личен живот. Тук се иска ограничение на граждански човешки права. Не се съгласява лицето да бъдат огласени данни и случки от личния му живот. Въпреки всичко, въпреки неговото несъгласие, законът ще трябва да влиза в противоречие с Конституцията и ние ще ограничаваме неговите права на личен живот.
Друг е въпросът, ако личният му живот, поведението в личния му живот нарушава някакви обществени порядки, пречи на обществения ред. Има си закони и той ще попадне под ударите на тези закони, ще му се търси отговорност. Но за това, че той няма съгласие да излизат данни за неговия личен и семеен живот, отношенията му, а ние да нарушаваме и да ги даваме на обществото, за да се превърнат в някаква обществена клюка, която ще е морален тормоз върху това лице, аз това просто не мога да разбера дали е остатък от тоталитарното мислене, че трябва да се нарушават личните, граждански и общочовешки права и свободи на гражданина в обществото или това се прави за губене на време.
Искам да добавя и още нещо. Има даже хора, има известни личности, които не се занимават с политика, работят в други сфери и извършват някакъв хуманен акт. Но те в обсега на своята скромност не искат да се шуми около това какво са направили. Не искат, скромни са и не искат да се шуми. Става дума за хуманен акт, а не за нещо лошо, което да прозвучи като клюка. Тези хора са направили нещо много добро от голям мащаб, но не искат да се шуми около тяхното име. Ако се шуми, ако стане известно, има такива личности в нашето общество, и в същото време мимо волята им, мимо желанието им ние разпространяваме тези неща, те изживяват това като известен тормоз. Те чувстват някакво неудобство, че се шуми около тяхното име. Има много такива случаи. И аз не мога да разбера защо трябва да се противопоставяме на тези точки и алинеи в чл. 15 на законопроекта, че непременно трябва да се иска тяхното съгласие. Затова ви моля да има разбиране по този въпрос. Благодаря ви.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ако си прав, Любо Начев щеше още да е министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожица Дончева има думата за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, не знам за каква левица става въпрос, защото в текста на вносителя по чл. 15 - както е известно, това не е левицата - има точно тази фраза: свързани с личния живот на гражданите по начин, уронващ честта и достойнството им без тяхно съгласие, независимо от достоверността й... И онова, което представителите на левицата са предложили по ал. 1 е само: "независимо от достоверността й" да се замени с "освен ако информацията е достоверна".
Друг е въпросът, че аз поддържам мнението на господин Миков, което, както се вижда, поддържа и заместник-председателят господин Куртев, че ние трябва да се придържаме в ал. 1 към конституционния текст без никакви винетки. Няма право без съгласие на гражданите да разгласява данни от личния им живот, защото личният живот е понятие широко и дава възможност и за злоупотреби и клюки, за храна на жълтите вестници и така нататък, което уронва правото на гражданите на личен живот.
Затова ви моля да се съсредоточим върху текста и никаква левица и други подобни. От сутринта слушам по Българското национално радио председателят на парламента господин Соколов да се жалва колко се е изказвала левицата .... (Смее се.) Ще се изказва.
Сега обаче ви предлагам да се спрем на текста и да подложите на гласуване онова, което предложи господин Миков и което подкрепя и господин Куртев, а то беше: от ал. 1 да отпадне фразата "по начин, уронващ честта и достойнството им", а в края на ал. 1 "независимо от достоверността й", както и съответните предложения по ал. 3 и ал. 4.
Аз също подкрепям предложението на колегата Миков за ал. 4, защото ограниченията не се прилагат, когато има влязла в сила присъда, или влязло в сила конкретно решение - мъчна работа, мъчна за тълкуване. Ще ви дам само един пример: навремето господин Оризарски води дело срещу Андрей Луканов за едно изявление на Андрей Луканов, което по памет беше следното : "Господина ми е известен от криминалните хроники на вестниците"... Това се съдържаше в част от материала. Добре, но се оказа, че наистина имало стари вестници, в които наистина пишело нещо криминално за господин Оризарски. Да, но се оказа също така, че господин Оризарски не е бил осъден по това дело и той осъди Андрей Луканов, че тази фраза уронва честта му.
Влязло в сила съдебно решение е широка работа - от едно съдебно решение за делба можете да влезете в подробностите от един цял брак между две лица и да ги разнищите. Така че, ако става въпрос да браним нещо в обществото, то нека да е влязла в съда присъда за престъпление от общ характер и то да касае делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, мисля, че тезите се изясниха. Правя процедурно предложение да оставим на мира и покойниците, да прекратим изказванията по този член и да се подложи на гласуване предложението на господин Миков, около което има най-много изказвания да се подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение за преустановяване на разискванията по този текст. Доколкото виждам, няма други желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 15.
Първото предложение е на господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в ал. 1 вместо "независимо от достоверността й", да има думите "освен ако информацията е достоверна".
Моля да гласувате.
Гласували 154 народни представители: за 15, против 114, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
За отпадане на съответните текстове.
Поставям на гласуване предложението в ал. 1 да отпаднат думите "по начин, уронващ честта и достойнството им". Господин Куртев съвсем точно изясни, че тези думи са в противоречие евентуално с Конституцията.
Гласували 128 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема. Думите "по начин, уронващ честта и достойнството им" в ал. 1 на чл. 15 отпадат.
Моля да гласувате второто предложение - в същата алинея последните четири думи "независимо от достоверността й" да отпаднат. Това предложение също е коректно.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението се приема. И тези думи отпадат.
Моля да гласувате следващото предложение - за отпадане в ал. 3 на чл. 15 на второто изречение "Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред".
Гласували 127 народни представители: за 38, против 83, въздържали се 6.
Предложението не се приема. Изречението остава.
Моля да гласувате последното предложение в тази област - за отпадане на ал. 4.
Гласували 134 народни представители: за 32, против 87, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Има още едно предложение, направено от господин Миков - ал. 4 да има следната редакция: "Ограниченията по алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер".
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 1, въздържал се 1.
Приема се новото съдържание на ал. 4.
Поставям на гласуване целия чл. 15 с всичките промени, които приехме дотук.
Гласували 148 народни представители: за 139, против 9, въздържали се няма.
Член 15 с всичките корекции, които гласувахме, е приет.
Давам 30 минути почивка до 12,05 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Очакваме господин Райчевски.
Господин Райчевски, моля Ви да продължите с докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 16. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставяни от тях за разпространение.
(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат изготвяне, създаване или предоставяне за разпространение на предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна, расова, сексуална и друга нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие."
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 16, ал. 2 се изменя така:
"(2) Радиотелевизионните оператори са длъжни да не допускат изготвяне, създаване или представяне за разпространенине на предавания в нарушение на принципите на чл. 10."
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов:
"В чл. 16, ал. 2 след думата "насилие" да се сложи запетая и текстът да бъде продължен с "... или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на непълнолетните."
Комисията приема предложението.
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 16, ал. 2 да отпадне думата "изготвяне".
Комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В текста на чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
"В края на ал. 2 се добавя "пропагандиращи война";"
Създава се нова ал. 2а със следния текст:
"(2а) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не включват в програмите си предавания, които могат да засегнат физическото, умственото и нравственото развитие на децата и юношите (подрастващите). Разпоредбите по т. 1 не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудиовизуален знак или са идентифицирани с визуален знак през цялото време."
Комисията приема предложението.
"(3) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:
1. получени по официален ред;
2. цитати от официални документи;
3. точно възпроизвеждане на публични изявления;
4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.
(4) Текстове в цитирани документи не могат да се изменят."
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 16 ал. 4 да се редактира така:
"(4) При цитиране на документи не се допускат изменения."
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов:
Към чл. 16 се създават нови алинеи 7 и 8 със следното съдържание:
"(7) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да излъчват европейска, в това число и българска аудио- и аудиовизуална продукция най-малко в 50 на сто от общото програмно време, като се изключат новините, спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телевизионния и радиопазар.
(8) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да предоставят на външни (свободни) продуценти най-малко 10 на сто от общото програмно време, като се изключат новините, спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телевизионния и радиопазар."
Комисията по културата и медиите приема по принцип предложението (урежда се в чл. 10).
Предложение на народния представител Младен Влашки:
В чл. 16 се създават нови алинеи 7 и 8 със следното съдържание:
"(7) С цел отразяване многообразието в българското и в европейското пространство и с цел подпомагането на българското и европейското аудио- и аудиовизуално производство, радио- и телевизионните оператори трябва да предоставят преобладаващата част от времетраенето на своите програми, като се изключи времето, предназначено за новини, спортни състезания, игри, реклами, телетекст и радио- и телевизионен пазар за български и европейски аудио- и аудиовизуални продукции в съответствие с европейските правни норми.
(8) Не по-малко от 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключи времето за новини, спортни състезания, игри, реклами, радио- и телевизионен пазар, или не по-малко от 10 на сто от средствата на производство на програми, трябва да бъдат предназначени за европейски и български аудиовизуални произведения, създадени от независими продуценти."
Комисията приема по принцип предложението (урежда се в чл. 10).
Становище на комисията:
Член 16 се изменя, както следва:
"Чл. 16. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставяни от тях за разпространение.
(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна, расова, сексуална и друга нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на непълнолетните.
(3) Разпоредбите по ал. 2, които засягат непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч., и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудиувизуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време.
(4) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:
1. получени по официален ред;
2. цитати от официални документи;
3. точно възпроизвеждане на публични изявления;
4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.
(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.
(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.
(7) Когато в част от програмата е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да бъде посочено."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Давам думата на господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. В чл. 16, ал. 2 е записано, че моето предложение е прието по принцип, но аз не виждам логика. Защо основните принципи, описани в чл. 10, които трябва да бъдат спазвани при радиотелевизионната дейност в чл. 16, ал. 2 са упоменати само два от тях, а останалите не? За мен това не е логично и ако вносителите държат все пак да запазят ал. 2 на чл. 16 в този вид, според мен е уместно след края на алинеята все пак да се добави, че това недопускане, създаване или предоставяне за разпространение на предавания засяга и останалите принципи в чл. 10. Тези принципи в чл. 10 са много ясни. Те, освен че е необходимо да бъдат спазвани при развитие на радиотелевизионната дейност, трябва да бъдат спазвани и при изготвянето на програмите, които ще бъдат предоставяни за разпространение. Дали е "предавания" или "програми", това е без значение. Тук, в ал. 1 е използвано "програми", а в ал. 2 - "предавания", но за мен логиката е, че в този чл. 16 задължително трябва да бъде упоменато, че предавания или програми, независимо кой от термините се използва, при изготвянето и разпространението им трябва да бъдат спазвани основните принципи по чл. 10. Това за мен е много важно.
Аз предлагам, ако държите да остане в този вид текстът, господин Райчевски, както е ал. 2, след "развитие на непълнолетните" да се добави "както и на останалите принципи в чл. 10", макар че става доста отдалечено...
Това, което е записано в ал. 2, всъщност е един от принципите и в чл. 10, ал. 1, т. 6 - вторият от принципите. Значи, тях ги има. Би трябвало това да важи и за останалите принципи от чл. 10.
И още една забележка, която колегата Пламен Марков ми подсказа - защо това се отнася само за непълнолетните, а не и за малолетните? Според него, понеже той е юрист, би трябвало преди "непълнолетните" да се включи "и малолетните", защото въздействието според мен е еднакво опасно и за тях, даже и по-опасно, отколкото е при непълнолетните. Аз правя това като предложение. Значи, "насочени към увреждане на физическото, умствено и морално развитие на малолетните и непълнолетните", поставяме запетайка и останалото ми предложение е да се упоменат останалите принципи в чл. 10. Такава е логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Логиката е ясна, само че изречението не е добро.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Много е тромаво и много сложно става, съзнавам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така, като ви слушам, си мисля, може би след края да има една запетайка и може би..., не е ли по-добре да бъде така: "както и нарушаване", защото най-напред се говори за нарушаване... , "както и нарушаване на принципите на чл. 10". Не може "останалите"... Значи: "както нарушаването на принципите на чл. 10".
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Добре. Приемам тази редакция на господин Куртев и в ал. 3 на чл. 16 също да се добави: "разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните". Значи, стават три предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Предложението на господин Ляков е абсолютно логично.
Аз мисля, господин председател, че ако приемем Вашата редакция, тежестта ще падне върху онзи принцип, който не е упоменат в чл. 10. Затова предлагам обръщане на реда и да остане текстът на господин Ляков, след който да се прибави запетая и да се продължи с: "както и предавания, насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните". Така изразът ще стане по-стегнат и по-точен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ... "възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, както"..., тук ли да дойде предложението на господин Ляков?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявам се, още веднъж искам да ви кажа, че в чл. 10 предпоследният принцип е застъпен: "възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие". Този принцип е застъпен в чл. 10. От чл. 10 отсъства само последното: "предавания, насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на непълнолетните". Предложението ми е пълният текст на ал. 2 при това положение да гласи: "Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат изготвяне, създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите в чл. 10, както и предавания, насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните", защото именно тази добавка единствена отсъства от разпоредбите на чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това означава да отпадне изреждането.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, те са в чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде, направете го така,че господин Райчевски преди гласуването да може да го прочете точно как ще бъде. Не сега, а като стигнем до гласуването.
Господин Лучников иска думата за изказване.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моля да ми се разясни какво значи "сексуална нетърпимост". Вярно, че аз съм възрастен човек и не разбирам тези неща, но все пак се смущавам. И ако не може да ми се обясни какво точно значи "сексуална нетърпимост", нека думата "сексуална" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Някой може да се учуди, но ето един случай, в който аз подкрепям господин П. Ляков. Опитът ми в течение на тези три мандата ми подсказа, че когато заставаме на трибуната трябва да забравяме своите симпатии и антипатии и да се интересуваме единствено от това дали предложението е добро или не е добро. Между другото, излизайки от залата, също трябва да забравим симпатиите и антипатиите си, защото от определена гледна точка ние сме актьори, които се борят за своята публика.
Действително господин Ляков е прав, че много от принципите, включени в чл. 10, сега се конкретизират като изисквания към програмите - в чл. 16. Ако си спомняте, нашето предложение по чл. 10 беше той да отпадне, тъй като тези принципи се повтарят малко по-подробно развити в чл. 16. То не се прие, но ние стигнахме до това повторение. Господин Райчевски ще предложи на народното представителство дали да отпадне нещо или да се получи това повторение.
Подкрепям и господин Лучников. Наясно съм по ал. 2 - какво значи да няма национална нетърпимост. Тоест, оттук нататък ние не трябва да показваме нетърпимост нито срещу сърбите, нито срещу албанците. Наясно съм какво означава да няма политическа нетърпимост. Значи, че оттук нататък, след приемането на закона вече не трябва да се показват кадри, в които да се скандира "Червени боклуци!". Наясно съм какво означава да няма етническа нетърпимост. Тоест, избирателите на ДПС не трябва да се показват, или избирателите на другите партии не трябва да се показват в такива ситуации. Ясно ми е какво е религиозна нетърпимост. Не трябва да се допуска противопоставяне между християни, мохамедани и представители на други религии. Наясно съм какво е и расова нетърпимост, макар че в България няма раси.
Но и аз, господин Лучников, като Вас не съм наясно какво е това сексуална нетърпимост. Ако това е нетърпимост между двата пола, т.е. между мъжете и жените, струва ми се, така глобално да се запише, че не се допуска нетърпимост между двата пола... То, първо, такава нетърпимост няма, напротив, аз мисля, че има привличане между двата пола, поне в нормалните случаи. Второ, какво друго би могло да означава сексуална нетърпимост? Нетърпимост към някои от проявите в секса ли? Смятам, че не сме толерантни, ако приемем текст, който не допуска сексуална нетърпимост. По-скоро тук може би се има предвид сексуално насилие. Може би това е била идеята на вносителя. Ако това е така, а аз допускам, че е така и приемам да е така, то думата "сексуална" трябва да отпадне. А по-нататък има текст, който казва, че не се допускат програми, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. Към това насилие естествено влиза и сексуалното насилие и няма защо да бъде изрично споменавано.
Не ми е ясно обаче каква е тази "друга нетърпимост", която не се допуска. Добре, може да има нетърпимост към нарушителите на закона. Според мен такава нетърпимост даже трябва да се стимулира. Струва ми се, че и думичката "друга" трябва да отпадне, защото има нетърпимост, която има положителни характеристики и която извисява обществото, консолидира го, помага му да се справи с някои явления, които едно време наричахме отрицателни, сега не знам какъв епитет може да се постави, но всички се сещате за какво става дума.
Така че конкретното ми предложение е да отпаднат думите "сексуална" и "друга", тъй като не е достатъчно добре дефинирано за каква друга нетърпимост става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Аз мисля, че в предложението, което направи господин Местан и което сега ще ни прочете господин Райчевски, отпадат всички тези изреждания. Поне останах с такова впечатление.
Думата за процедура има господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! След пространното изложение на тема нетърпимост във всички нейни аспекти, аз мисля, че дебатът по този въпрос е изчерпан, поради което процедурно предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Едва ли ще се наложи, господин Рафаилов, защото няма други желаещи за изказване. Така че ще минем и без гласуване.
Моля господин Райчевски да докладва.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ако е необходимо, ще направя някои пояснения. Явно вносителят на законопроекта под "сексуална нетърпимост" е имал предвид сексуално насилие. Приемам съображението на Иво Атанасов, че "и други" разширява, без да посочи кои са тези фактори, а не бива да създаваме такава неконтролирана предпоставка за разширяване на този текст. Затова чета предложението, което се оформи след дебата:
"Чл. 16 (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение.
(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Поставям на гласуване чл. 16 така, както беше докладван от комисията, с корекциите, около които се обединихме в ал. 2, а също и в ал. 3 след думата "засягат" се добавят думите "малолетните и".
Моля, гласувайте за чл. 16.
Гласували 141 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 18.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 17. (1) Лица, държавни и общински органи, засегнати в радио- и телевизионно предаване, имат право на отговор."
Предложение на народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан: ал. 1 да се допълни и придобие следния вид:
"(1) Лица, държавни и общински органи, както и групи без статут на юридическо лице, засегнати в радио- ителевизионно предаване, имат право на отговор."
Комисията не приема предложението.
Предложението на народния представител Младен Влашки е оттеглено.
"(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата и органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния радио- и телевизионен оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването."
Предложението на народния представител Младен Влашки е оттеглено.
"(3) Радио- и телевизионният оператор е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.
  (4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно за лицата и органите по ал. 1.
  (5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването."
Предложението на народния представител Младен Влашки е оттеглено.
Становище на комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 17.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, понеже прочетохте 24 часа, да го разбираме, че е до 24 часа или в срок до 24 часа.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Става въпрос за 24 часа, а не за 24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение цели да се разшири приложното поле на нормата на чл. 17, защото ние смятаме, че проектът на вносителя изключва от право на отговор определени групи, които нямат статут на физическо или юридическо лице. Така например един комитет за празнуване на определена годишнина. Ако приемем, че този комитет, който присъства в публичното пространство за относително кратък отрязък от време, примерно месец - два, но дейността на инициативния комитет представлява значим обществен интерес и влиза в обсега на думата "лица", аз ще оттегля предложението си. Но ако не влиза в обсега, струва ми се, че ние трябва да дадем шанс и на един такъв комитет, който не е регистриран по Закона за лицата и семейството, да има право на отговор.
В този смисъл аз моля да чуем от компетентен юрист дали "лица", включва и тези групи, които присъстват временно в публичното пространство и нямат определен статут по Закона за лицата и семейството. И ако не включва, аз моля да подкрепите предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан. Без да съм юрист, господин Местан, аз мисля, че ако се приеме Вашата редакция, ще възникнат проблеми и тогава ще бъде трудно за тези , които не са юридически лица. Според мен "лица" включва абсолютно всичко. Тук не става въпрос за юридически или не. Ето, господин Джеров като юрист ми дава уверението, че думата лица изчерпва.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): Благодаря. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Останалите предложения са оттеглени.
Моля, гласувайте чл. 17, така както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 12.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 18. Радио- и телевизионните оператори разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права."
Предложение от народния представител Младен Влашки, което се оттегля от вносителя.
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 18, така както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Член 18 е приет.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Заедно с колегата Местан внасяме това процедурно предложение. Тъй като предстоят текстове, по които ще има много горещи дебати и не всички неща са изяснени, включително и вътре в рамките на мнозинството, процедурното ни предложение е да преминем към следващата точка от дневния ред, която не е така спорна, която се отнася за защитените територии. По тази точка може да се постигне голяма степен на съгласие, така нужно за края на една парламентарна сесия.
Така че, ако може, предлагаме да преминем към следващата точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Противно становище?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иво Атанасов за прекратяване на работата ни по тази точка от дневния ред.
Гласували 171 народни представители: за 75, против 95, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава втора. Национален съвет за радио и телевизия".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, така както е предложено от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има предложение от народния представител Драгомир Шопов. Предложението съдържа нова структура, нов текст и нова номерацията на членовете на глава втора. Текстовете са няколко десетки на брой. Комисията разглежда това предложение и не го приема, поради това, че то не отговаря на последователността и на реда на законопроекта, който ние обсъждаме. Той въвежда нова структура, нови членове, нова номерация, затова комисията предлага да не бъде подкрепен този текст като такъв.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
Заглавието на глава втора: "Глава втора - Национален съвет за радио и телевизия" - остава.
"Чл. 9. (1) Националният съвет за радио и телевизия е независим специализиран контролен орган, юридическо лице със седалище София.
            (2) Националният съвет за радио и телевизия се подпомага от администрация.
            (3) Националният съвет за радио и телевизия приема Правилник за устройството и дейността си 1 месец след влизане в сила на настоящия закон.
Чл. 10. (1) Националният съвет за радио и телевизия се избира и освобождава от Народното събрание. Той се състои от 11 члена, избирани за 5 години с право на още един мандат.
            (2) От състава на Националния съвет за радио и телевизия Народното събрание избира председател, заместник-председател за БНР и заместник-председател за БНТ с 15-годишен журналистически стаж и административен опит в системата. Пет от членовете на Националния съвет за радио и телевизия също трябва да са работили в системата на радиото и телевизията с 10-годишен трудов стаж."
Членове 11, 12 и 13 са на мястото на чл. 25, 26 и 27 от приетия на първо четене законопроект.
В новия чл. 13 се правят следните промени:
"4. Да придобиват дялове или акции в радио- и телевизионни организации и рекламни агенции.
5. Да са членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- и телевизионна дейност.
6. Да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионна организация, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост."
Член 14 е на мястото на чл. 28.
Член 29 с двете алинеи отпада.
"Чл. 15. (1) Мандатът на член на Националния съвет за радио и телевизия се прекратява предсрочно от Народното събрание:
1. при подаване на писмена молба до Народното събрание;
2. при смърт или поставяне под запрещение;
3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
4. при възникване на пречки по чл. 11 и 12, или по несъвместимост по чл. 13 от този закон.
             (2) При предсрочно прекратяване на мандата на член на НСРТ по ал. 1 в срок до 1 месец Народното събрание избира на негово място нов член до края на съответния мандат.
             (3) Процедурата по определяне на нов състав на Националния съвет за радио и телевизия се открива не по-късно от 1 месец преди изтичане на мандата на НСРТ.
Чл. 16. (1) Председателят:
1. Представлява НСРТ.
2. Свиква заседанията на НСРТ и ги ръководи.
3. Подписва актовете на НСРТ, взети в изпълнение на този закон.
4. Осъществява връзките на НСРТ с държавните органи, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност.
            (2) Заместник-председателите:
1. Ръководят работата на административно-техническите служби в БНР и БНТ.
2. Подготвят и внасят за разглеждане на заседанията на НСРТ въпросите и материалите, отнасящи се за БНР и БНТ.
3. Грижат се за спазване на приетите актове и за изпълнение на решенията на НСРТ."
Член 17 е на мястото на чл. 32.
"(2) - нова. Осъществява надзор върху дейността на БНР и БНТ за спазването на този закон.
 (3) - нова. Избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ с мнозинство две трети от всички членове на НСРТ.
 (4) - отпада.
 (4) - нова. Участва и дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията."
Подточка 6 става подточка 5.
Подточка 7 става подточка 6.
Подточка 7 - (новата) се променя така:
"7. Организира изучаването на обществената оценка и дейността на БНР и БНТ и на техните програми."
Подточка 9 от приетия законопроект отпада.
Нова подточка 8: "Участва със свои представители в органа, който издава лицензии за радио- и телевизионно разпространение".
Подточки 11, 12, 13 и 14 от приетия законопроект отпадат.
Подточка 15 става подточка 9.
"Чл. 18. Националният съвет за радио и телевизия осъществява надзор и има регулиращи функции върху дейността на БНР и БНТ.
Чл. 19. Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всички членове.
Член 20 е на мястото на чл. 40.
Алинеи 1 и 3 без промени, а ал. 2 се променя така:
"(2) Възнаграждението на председателя е по-високо с 30 на сто, а на заместник-председателите с 20 на сто от възнагражденията по ал. 1."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Драгомир Шопов го няма в залата.
За процедура има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час като че ли е много, имаме все още доста работа. (Шум и реплики от Демократичната левиза.)
Десет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Предстои гласуване, поканете народните представители в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаването на нова глава втора, която замества изцяло предложената от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 99, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 19. (1) ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди това, господин Райчевски, докладвайте заглавието на раздела.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел I - Общи условия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел I "Общи условия" така, както е предложено от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на раздела е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 19. (1) Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) е независим специализиран колегиален орган, който защитава свободата на словото и независимостта на радио- и телевизионните оператори и интересите на зрителите и слушателите.
(2) Националният съвет за радио и телевизия се съобразява в дейността си с интересите на обществото и действа като негов представител по отношение на обществените оператори."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - нова редакция на чл. 19:
"Чл. 19. (1) Националният съвет за радио и телевизия е независим специализиран орган, който представлява интересите на обществото в радио-телевизионната дейност.
(2) НСРТ гарантира свободата на словото, плурализма на мненията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.
(3) НСРТ осигурява равнопоставеност между различните форми на собственост в радио- и телевизионната дейност."
Комисията не приема предложението.
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Искам да ви кажа, че нашето предложение всъщност е текстът на Граждански форум "Свободно слово", който беше внесен от един колега от СДС преди няколко месеца. Сигурно си спомняте, това беше първият случай, в който в "По света и у нас" беше показано внасянето на един законопроект в една парламентарна комисия.
Текстът е по-добър от този, който се предлага от комисията и вие ще се убедите, като го прочетете. Аз не искам да го повтарям, но ви моля да го направите всеки за себе си и се надявам, че поне един депутат от мнозинството ще го подкрепи, тъй като той е бил вносител на този законопроект. Да не се стига до ситуации като тази с господин Влашки, който внесе десетки писмени предложения по законопроекта за радиото и телевизията и едно по едно ги оттегли.
Не виждам смисъл от подобна дейност освен загубата на така ценното парламентарно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Искам да направя едно уточнение. Комисията не внася предложение, комисията подкрепя предложението на вносителя. Това е за уточнение.
Текстовете, които господин Атанасов предлага, са всъщност принципи, които са заложени в много други текстове на законопроекта. Така че това беше съображението, поради което комисията не ги прие тук на това място. Тя не ги отхвърля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожица Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Текстът на чл. 19, предложен от вносителите, не се отличава с особена прецизност. Националният съвет за радио и телевизия е орган, който наистина е създаден за гаранция за прогласената свобода на словото. Това означава, че със създаването на една институция се гарантира един прогласен в Конституцията принцип. Свободата на словото може да защитава всеки, но гаранциите за прогласената в Конституцията свобода на словото са други. Националният съвет за радио и телевизия трябва да направи нещо повече от това да защитава свободата на словото. Защото и всяко частно лице може да се обяви в защита на свободата на словото. Но той трябва да направи нещо повече със своята дейност.
Така че текстът, който е написан в ал. 1 - само да защитава свободата, с какво? Самото му съществуване, функциите, които му се разписват оттук нататък, трябва да гарантират този конституционен принцип.
Така че текстът на "Свободно слово" наистина е по-добър.
Другото, което е неточното - какво представлява? Интересите на обществото или обществото? Вижте ал. 2 на чл. 19 така, както е предложена от комисията.
"НСРТ се съобразява в дейността си с интересите на обществото и действа като негов представител..." Като представител на обществото "по отношение на обществените оператори". Но представителството е юридическа категория. Юридическа категория, а не житейска. Не присъства някъде от името на ..., както ние житейски схващаме представителството. Това е правна категория, включваща определени възможности, права и задължения, определени възможности да ангажираш онези, които представляваш, по начин, който да бъде за тях в някаква степен обвързващ.
Ако кажем "представлява интересите на обществото", това е друго. Това изразява и няма онова юридическо значение на представителството.
Освен това какво е обществото? Като кажеш "представлява обществото", като какво го схващаш? Представителството е някакъв правен субект на нещо обособено.
Така че терминът, както е употребен в чл. 19, ал. 2, е също неточен. Може житейски да звучи почти едно и също - представлява интересите на обществото и еди какво си или действа като представител на обществото по отношение на обществените оператори. Вие искате да направите от категорията "представителство" нещо друго, което житейски и журналистически може да звучи добре, но правно е адски неточно.
Така че, ако не приемате онова, което е написано от "Свободно слово" и искате да си остане вашата подредба на алинеите, то може да стане и с нещо, което е почти редакционна поправка:
"Националният съвет за радио и телевизия е независим специализиран колегиален орган, който гарантира свободата на словото и независимостта на радио- и телевизионните оператори и интересите на зрителите и слушателите."
 И в ал.2:
"Националният съвет за радио и телевизия представлява интересите на обществото."
Но защо само по отношение на обществените оператори? Нали смисълът на този орган е не само да определя статутът на обществените оператори или дали техните действия са в рамките на предвиденото от закона. НСРТ се произнасяше даже в самото начало на своята дейност и по редица предавания - дали те са съответстващи на закона, дали е спазен редът за рекламиране, дали предаванията нямат антиобществена насоченост и т.н. Това не касае само операторите. Това касае много по-широк кръг лица.
Така че ви предлагам ал. 1 да се приведе в този редакционен вид и ал. 3 ви предлагам да приемете, както е на "Свободно слово":
"НСРТ осигурява равнопоставеност между различните форми на собственост в радио- и телевизионната дейност".
Нещо, което пък е конституционно прогласено, няма нищо лошо в това да го има в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбра се, отстоявам нашите предложения, които изключително чисто дефинират тази сложна материя, но ако те не бъдат приети, както това се е случило в комисията на заседание, проведено по време на друго парламентарно заседание, и гласувано с четири гласа, то аз предлагам в окончателната редакция да бъдат направени и следните промени:
В чл. 19, ал. 1 след текста "който защитава свободата на словото" да се прибави "и плурализма на мненията". И след това текстът може да продължи по същия начин.
И в ал. 2, бих искал да направя и тази бележка, освен онова, което вече госпожа Дончева говори, че ...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Госпожица Дончева.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, тя е госпожица, забележката на Панайот Ляков е съвсем уместна. Значи връщам се в началото.
Тук още едно съображение към тези, които изложи госпожица Дончева - да отпадне тази част от фразата, е свързано с факта, че кой знае защо вносителят е заявил, че Националният съвет ще действа само като представител по отношение на обществените оператори. А ние имаме и търговски оператори.
Така че и без друго тази квалификация е непълна, тъй като е нередно да упълномощаваме Националният съвет да представлява обществото само по отношение на обществените оператори. Той трябва да има пълномощия да представлява обществото и спрямо търговските оператори, които и без друго ще бъдат повече, както личи от сега, така че аз се присъединявам към онова, което госпожица Дончева предложи, както уместно ми обърна внимание господин Ляков, и същевременно настоявам в ал. 1 след думите "свободата на словото" да бъде записан и текстът "и плурализма на мненията". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев. Но това не е за отпадане, а за добавяне, така че няма да мога да го подложа на гласуване.
Има думата господин Стоян Райчевски.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ама, то фигурира като предложение.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, след като чухме направените бележки, някои от тях имат основания за прецизиране на текста.
Действително думата "представителят" има много конкретно значение и затова предлагам в ал. 2 да подкрепим предложението тя да бъде заменена или да отпадне. Или предложението, около което предлагам да се обединим, е следното - ал. 2 да звучи така:
"(2) Националният съвет за радио и телевизия се съобразява в дейността си с интересите на обществото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А ал. 3 - за равнопоставеност?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ще гласуваме, тук не мога да се произнеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски. Аз ще поставя на гласуване предложението на господата Атанасов, Пантелеев и Мерджанов.
Моля, поставям на гласуване предложението за нова редакция на чл. 19, предложена от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 134 народни представители: за 43, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложението за отпадане на думите в края на ал. 2 - "и действа като негов представител по отношение на обществените оператори".
Моля, гласувайте това предложение, което беше подкрепено и от председателя на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 121, против 7, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Останалите предложения вече са по същество и аз не мога да ги поставя на гласуване, тъй като не са направени по съответния ред. Едното беше от господин Пантелеев за добавяне на текст, а второто беше от госпожица Дончева за заместване на думата "защитава" с думата "гарантира", но самата тя в изказването си направи съществено различие между двете думи, което означава, че предложението е по същество.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от вносителя, и с приетата вече корекция в ал. 2.
Гласували 120 народни представители: за 95, против 13, въздържали се 12.
Член 19 е приет.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Алинея 3 предложих, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не мога да го поставя на гласуване. Това можеха да направят вносителите - да оттеглят другите две и да искат оставането само на ал. 3. А вече гласувахме вашето предложение.
Отрицателен вот - господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз гласувах против, тъй като начинът, по който беше формулиран чл. 19, ал. 1 не дава никакви сериозни гаранции за защита на свободата на словото, плурализма на мненията и независимостта на радио- и телевизионните оператори. Той по-скоро има призивен характер и не дава никакви основания да мислим, че обществените интереси могат да бъдат зачетени.
Освен това във втората част на ал. 1 има и неясни формулировки от типа на това, че защитава интересите на зрителите и слушателите. Интересите на зрителите и слушателите са една твърде противоречива маса и никак не е ясно кои от тях Националният съвет за радио и телевизия би трябвало да защитава. Това мотивира и моя отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Пантелеев, този път успяхте, ще използвам една груба дума, да ме преметнете. Не спазих правилника и Ви дадох думата, а Вие вече бяхте се изказвали и нямахте право на отрицателен вот.
Има думата за процедура господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз съжалявам, че господин Соколов не е тук. Сутринта бях упрекнат в некоректност за писмата, които прочетох. Сега нося писмата с подписите. Всичко, което е написано тук, срещу него има подпис. Моля ви да ги предадете на господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие ще ги предадете. Това не беше процедура и аз не съм задължен да предавам комуто и да е. Просто не съм куриер. Кабинетът на господин Соколов е на пет метра оттук, ще ги връчите и той ще си ги получи.
ДИМО ДИМОВ: Да, но тук публично бях упрекнат в некоректност и аз бях длъжен да се защитя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 20. Националният съвет за радио и телевизия е юридическо лице със седалище София."
Предложение от народните представители Благой Димитров и Младен Влашки - в чл. 20 след края на изречението да се добавят думите "и самостоятелен бюджет".
Комисията приема предложението.
Становище на комисията - член 20 се изменя, както следва:
"Чл. 20. Националният съвет за радио и телевизия е юридическо лице със седалище София и самостоятелен бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 20, така както беше предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 9.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 21. В дейността си Националният съвет за радио и телевизия се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година."
Предложение от народния представител Димо Димов: чл. 21 текстът да стане ал. 1 и да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) За дейността си Националният съвет за радио и телевизия се отчита пред Народното събрание."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Аз на няколко пъти говорих по този проблем. Смятам, че Националният съвет за радио и телевизия, който сам определя структура, щат, сам се финансира от фонд "Радио и телевизия", сам одобрява бюджетите, извънбюджетните сметки на Националната телевизия и радио и на практика не се отчита пред никого е най-малкото едно недоразумение. Затова направих това предложение.
По-късно видях внесен текст, който гарантира, че до месец март ще се отчита пред Народното събрание. Така че този текст в момента действително би могъл да отпадне и аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. Аз по-скоро бих подкрепил текста на господин Димов, за да има някакъв смисъл от целия този член 21. Той го оттегли и затова предлагам чл. 21 да отпадне, защото иначе щях да предложа само първата алинея в сегашния й вариант.
Обърнете внимание за какво става въпрос - "В дейността си Националният съвет за радио и телевизия се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определят самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.".
Това е един по-различен преразказ на записаното в чл. 20 - че е самостоятелно юридическо лице и че се прие, че има самостоятелен бюджет. Това, че има самостоятелен бюджет, е преписано в чл. 21, че определя самостоятелно, съобразно средствата, предвидени за съответната година. А първото изречение - "се подпомага от административно-технически служби" - всяко юридическо лице си прави структурата. Дали са служби, дали са отдели, дали са чистачки, дали са шофьори, дали са експерти, щом е самостоятелно юридическо лице, си решава въпроса. Тоест, това е един порочен законодателен подход на преписване на съдържанието с други думи от предния текст - чл. 20, в чл. 21. Той би имал някакъв смисъл, ако уважаемият народен представител Димов не си беше оттеглил предложението, за да очертае един ангажимент на тоя важен орган към народното представителство. Доколкото виждате, интересът към цялата тая медийна история, е много голям. Той се прехвърля вече и в обществото. И то започна да мисли по тия неща.
Предлагам да отпадне чл. 21, като още веднъж апелирам, че тоя закон няма да го приемем и до Илинден, и по-нататък. Не знам докога ще го караме - до Димитровден, ако така продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Илинден е само след два дни.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами до Илинден няма, ама ме е страх, че и до Димитровден няма да стане, ако така са преписани и преразказани всички текстове. Всички тия неща в този закон можеха да се кажат в 50 текста. Тук се внесоха 150 текста, към тях се внесоха много предложения, което е добре, за да се поправи. Сега обсъждаме. Прочетете го! То е същото и се разбира. В Националния съвет за радио и телевизия са интелигентни хора. И тези, които се занимават с медии, ще разберат.
Правя формално предложение да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Разбирам, че господин Димов оттегли текста си, но недоумявам. Ние цяла една година се занимаваме защо съдебната система изглежда във вид, който създава впечатление за безконтролност и че като веднъж си излъчил едни ръководни тела, вече само Господ е отгоре им.
Мисля, че съотношението и доброто взаимодействие между всички държавни органи е част, ако щете основният признак за добро функциониране на държавата. Не е възможно Народното събрание да излъчва един орган, да му гласува бюджет и редица други неща и да не може да го контролира. Това не бива да се допуска и не е разумно да се направи така.
Аз започнах да търся нататък в текста дали все пак няма да попадна на нещо, което да е заместващо. Обаче единственото, което намерих, е "Националният съвет за радио и телевизия публикува отчет за дейността си". Това да не е частна фирма? Ако съм в грешка, моля да уточним това, иначе си оттеглете оттеглянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата за реплика господин Марангозов, въпреки че госпожица Дончева направи едно изказване, за което трябваше да я спра още в началото. Не може да се иска оттегляне на оттеглянето. Все бях чувал но такова нещо?!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожице Дончева! Аз съм изненадан, че тук се провежда спор по текстовете и се обвинява господин Райчевски. Не го правя, затова че сме от един избирателен район.
В крайна сметка аз питам и вас - юристите, този закон минал ли е през Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и съгласуван ли е с тях? Защото е ясно, че тук става въпрос за несъгласувани текстове, за много текстове, които не съответстват на правото, доколкото разбирам, без да съм юрист. Тогава защо го обсъждаме, ако наистина не са виновни тези комисии, които са го правили? Виновен е този съвет, който не го е съгласувал.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Очевидно госпожица Дончева не може да Ви отговори на този въпрос. Вие питате за Съвет по законодателството към министерството, за което тя не може да отговори.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Господин Марангозов, колеги, обърнете внимание как е разпределен този законопроект на Министерския съвет. Освен разпределянето до Правната комисия, има и становище от нея, следователно комисията на парламента се е произнесла по неговите текстове и неговата правна подредба... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той питаше за друго, но това са неща, които не се отнасят към чл. 21, а към целия законопроект.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков за отпадане на чл. 21.
Гласували 150 народни представители: за 54, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 99, против 27, въздържали се 17.
Член 21 е приет.
За процедура думата има господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, напълно споделям притесненията на господин Миков, че не е ясно за кой празник ще бъде приет този толкова важен законопроект. По тази причина правя процедурно предложение за удължаване на работното време с 2 часа според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За противно становище - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Не знам дали е противно. Аз съм съгласен да се удължи , но предлагам да бъде с 4 часа (силен смях в залата), защото материята е много обемна и за 2 часа какво ще направим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, не нарушавайте правилника и не ме призовавайте аз да го нарушавам. Справка: Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и възможностите за удължаване на времето.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Веселин Чолаков за удължаване на работното време с 2 часа.
Гласували 153 народни представители: за 84, против 21, въздържали се 48.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 22. Националният съвет за радио и телевизия приема Правилник за устройството и дейността си."
Има предложение от народния представител Младен Влашки, което той оттегли.
Комисията по културата и медиите подкрепят текста на вносителя по чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз си спомням една Ваша реакция, господин председател, когато преди около 10-ина дни нямаше кворум в залата. Вие дори отказахте да проведете гласуване, тъй като видимо няма кворум.
В залата ни в момента не присъстват повече от 45 човека.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Четиридесет и двама.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Аз знам, че Вие уважавате правилата, които са записани в нашия правилник и Ви предлагам или да прекратите заседанието, или да се направи проверка на кворума чрез поименно преброяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, но ще откажа и ще препратя господин Иван Иванов към правилника, тъй като той каза "предлагам", а такова нещо не може да направи. Вижте в правилника как се иска проверка на кворума, поискайте я по съответния ред и ще го направя.
Моля, гласувайте чл. 22, така както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 105, против 12, въздържали се 21.
Предложението се приема.
Давам думата на господин Божинов, за да направи коректното искане.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица правя искане за поименна проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов - абсолютно коректно предложение този път. Така и трябва да бъде. (Оживление.) Разберете, проверка на кворума се иска от парламентарна група.
Моля да ми бъдат подсигурени списъци на народните представители.
Моля секретарите да ми осигурят списъка на народните представители.
Започваме проверка на кворума:
1. Айруш Хаджи - няма го.
2. Александър Джеров - тук.
3. Александър Лилов - няма го.
4. Александър Маринов - тук.
5. Александър Йорданов - няма го.
6. Александър Праматарски - тук.
7. Александър Златанов - няма го.
8. Александър Каракачанов - няма го.
9. Александър Томов - вече видях, че влезе и ще имаме удоволствието да го видим в залата.
10. Александър Пиндиков - няма го.

11. Анастасия Георгиева Димитрова - Мозер - тук.
12. Анатолий Величков - тук.
13. Ангел Малинов - няма го.
14. Ангел Балтаджиев - тук.
15. Ангел Такев - няма го.
16. Ангел Найденов - тук.
17. Антон Данаилов - тук.
18. Анелия Тошкова - тук.
19. Арлин Антонов - няма го.
20. Асен Гагаузов - няма го.
21. Асен Агов - няма го.
22. Атанас Папаризов - няма го.
23. Атанас Богданов - тук.
24. Атанас Мерджанов - няма го.
25. Ахмед Доган - няма го. (Оживление в залата.)
26. Ахмед Юсеин - няма го.
27. Благовест Сендов - тук.
28. Благой Димитров - няма го.
29. Бойко Радоев - няма го.
30. Бойко Великов - няма го.
31. Борис Спасов - тук.
32. Борислав Китов - тук.
33. Борислав Джолев - тук.
34. Валентин Симов - тук.
35. Ваньо Цонов - тук.
36. Васил Клявков - тук.
37. Васил Козалиев - тук.
38. Васил Мандев - тук.
39. Велислав Величков - тук.
40. Величко Йонов - тук.
41. Велко Вълканов - тук.
42. Венко Вълчев - тук.
43. Венцеслав Димитров - тук.
44. Веселин Чолаков - тук.
45. Веселин Бончев - тук.
46. Виктория Василева - тук.
47. Владимир Джаферов - няма го.
48. Владислав Костов - няма го.
49. Ганчо Стоянов - тук.
50. Георги Шишков - няма го.
51. Георги Карабашев - тук.
52. Георги Пирински - тук.
53. Георги Дилков - няма го.
54. Георги Михайлов - няма го.
55. Георги Манов - няма го.
56. Георги Хубенов - няма го.
57. Георги Пинчев - няма го.
58. Георги Първанов - тук.
59. Георги Агафонов - няма го.
60. Георги Панев - няма го.
61. Георги Божинов - тук.
62. Георги Джоджев - няма го.
63. Гиньо Ганев - няма го.
64. Господин Тончев - тук.
65. Григор Шишков - тук.
66. Гюнер Тахир - тук.
67. Даниела Николова - тук.
68. Димитър Петров - тук.
69. Димитър Стефанов - няма го.
70. Димитър Абаджиев - няма го.
71. Димитър Иванов Димитров - няма го.
72. Димитър Игнатов - няма го.
73. Димитър Николов Димитров - тук.
74. Димитър Луджев - няма го.
75. Димитър Божанов - няма го.
76. Димитър Иванов - няма го.
77. Димо Димов - тук.
78. Димо Петров - тук.
79. Донка Дончева - няма я.
80. Дора Янкова - няма я.
81. Драгомир Шопов - няма го.
82. Драгомир Драганов - няма го.
83. Дянко Марков - няма го.
84. Ева Жечева - тук.
85. Евгени Кирилов - тук.
86. Евгени Димитров - няма го.
87. Едуард Клайн - няма го.
88. Екатерина Михайлова - тук.
89. Елена Поптодорова - тук.
90. Емануил Йорданов - тук.
91. Емел Тошкова - няма я.
92. Емилия Масларова - няма я.
93. Жеко Иванов - няма го.
94. Жорж Ганчев - няма го.
95. Жулиета Калчева - тук.
96. Захари Холевич - тук.
97. Звездалин Кафеджиев - няма го.
98. Здравко Зафиров - тук.
99. Златко Златев - тук.
100. Ивалин Йосифов - тук.
101. Иван Колчаков - тук.
102. Иван Борисов - няма го.
103. Иван Василев Николов - тук.
104. Иван Генов - няма го.
105. Иван Георгиев Иванов - тук.
106. Иван Бойков - няма го.
107. Иван Зънзов - тук.
108. Иван Глушков - тук.
109. Иван Димов - тук.
110. Иван Сунгарски - тук.
111. Иван Димитров - няма го.
112. Иван Костадинов Иванов - тук.
113. Иван Симеонов - няма го.
114. Иван Куртев - тук.
115. Иван Чомаков - тук.
116. Иван Николаев Иванов - няма го.
117. Иван Николов Иванов - тук.
118. Иван Кирилов - няма го.
119. Иво Атанасов - тук.
120. Илия Баташки - няма го.
121. Илия Масларски - тук.
122. Илия Петров - тук.
123. Илиян Попов - няма го.
124. Йордан Нихризов - тук.
125. Йордан Соколов - няма го.
126. Йордан Бакалов - тук.
127. Йордан Цонев - няма го.
128. Йордан Школагерски - тук.
129. Калчо Чукаров - тук.
130. Камен Костадинов - няма го.
131. Касим Дал - няма го.
132. Кемал Еюп - няма го.
133. Кети Граматикова - тук.
134. Кирил Баев - тук.
135. Кирил Ерменков - тук.
136. Кирил Йорданов - тук.
137. Константин Дочев - тук.
138. Красимир Каменов - тук.
139. Красимир Каракачанов - тук.
140. Кръстьо Трендафилов - тук.
141. Кънчо Марангозов - тук.  
142. Лъчезар Тошев - тук.
143. Любен Корнезов - няма го.
144. Любомир Пантелеев - тук.
145. Любомир Божков - тук.
146. Людмил Бешков - тук.
147. Лютви Местан - тук.
148. Маргарита Петрова - тук.
149. Маргарита Борисова - тук.
150. Мария Спасова - Стоянова - тук.
151. Мария Брайнова - тук.
152. Методи Андреев - няма го.
153. Минко Христов - тук.
154. Михаил Карафезов - тук.
155. Михаил Миков - тук.
156. Михаил Михайлов - няма го.
157. Младен Влашки - тук.
158. Моньо Христов - тук.
159. Мюмюн Емин - няма го.
160. Найден Зеленогорски - тук.
161. Нансен Бехар - тук.
162. Никола Николов - няма го.
163. Никола Койчев - няма го.
164. Николай Апостолов - няма го.
165. Николай Камов - няма го.
166. Николай Христов - тук.
167. Николай Добрев - няма го.
168. Николай Згурев - тук.
169. Николай Недков Ангелов - тук.
170. Николай Томов - няма го.
171. Орфей Дуевски - тук.
172. Осман Октай - няма го.
173. Панайот Ляков - тук.
174. Панайот Гърдев - тук.
175. Панчо Панайотов - няма го.
176. Петко Илиев - няма го.
177. Петко Проданов - тук.
178. Петър Мутафчиев - тук.
179. Петър Димитров - няма го.
180. Петър Башикаров - няма го.
181. Петър Георгиев - няма го.
182. Петър Стоянов - тук.
183. Петър Ненов Петров - няма го.
184. Петър Рафаилов - тук.
185. Петя Шопова - няма я.
186. Пламен Славов - тук.
187. Пламен Радонов - няма го.
188. Пламен Стоилов - няма го.
(Влиза Жорж Ганчев и казва, че е тук.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не сме Ви подминали, господин Ганчев, а Вас Ви нямаше, когато прочетох името Ви.
189. Пламен Иванов - тук.
190. Пламен Марков - тук.
191. Раденко Пресолски - няма го.
192. Рамадан Халилов - няма го.
193. Ремзи Осман - няма го.
194. Росица Тоткова - няма я.
195. Румен Такоров - тук.
196. Румен Овчаров - тук.
197. Руси Статков - тук.
198. Сашо Стоянов - тук.
199. Светлана Дянкова - тук.
200. Светлана Бончева - тук.
201. Светослав Лучников - няма го.
202. Свилен Димитров - няма го.
203. Симон Спасов - няма го.
204. Станимир Калчевски - няма го.
205. Станка Величкова - няма я.
206. Стефан Гайтанджиев - няма го.
207. Стефан Савов - няма го.
208. Стефан Стоилов - тук.
209. Стефан Нинов - няма го.
210. Стефан Мазнев - тук.
211. Стефан Личев - няма го.
212. Стефан Нешев - тук.
213. Стоян Райчевски - тук.
214. Татяна Дончева - тук.
215. Теодосий Симеонов - тук.
216. Тодор Янев - тук.
217. Тодор Великов - тук.
218. Тодор Павлов - няма го.
219. Тодор Дражев - тук.
220. Тодор Костадинов - няма го.
221. Тома Деспотов - тук.
222. Хасан Адемов - няма го.
223. Христо Войняговски - тук.
224. Христо Бисеров - няма го.
225. Христо Димитров - няма го.
226. Христо Иванов - тук.
227. Христо Петров - няма го.
228. Христо Стоянов - тук.
229. Христо Смоленов - няма го.
230. Христо Таракчиев - тук.
231. Цветан Димитров - няма го.
232. Цветелин Кънчев - тук.
233. Юлий Павлов - няма го.
234. Юлия Янева - няма я.
235. Юлия Берберян - тук.
236. Юлиян Буров - няма го.
237. Юнал Лютфи - няма го.
238. Юрий Александров - Юнишев - тук.
239. Янаки Стоилов - тук.
240. Яшо Минков - няма го.
Имаме кворум 130 души, заседанието продължава. Но тази проверка поне стана причина да видим някои хора, които бяхме позабравили. (Петко Илиев е излязъл пред председателя и съобщава, че е тук.)
Вас Ви нямаше при проверката, но имаме кворум, така че надницата ще получите. (Шум в залата и възклицания: "Е-е-е!")
Продължаваме заседанието. Повече няма защо да уточняваме кой е отговорил с "да" и "не", кворум има. (Петко Илиев казва, че е ходил да пие вода.)
Без значение е вече, господин Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, излиза пред председателя): Ще пишеш, че съм тук.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Защо се смеете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се смея на Вас, доволен съм, че събрахме достатъчно народни представители за работа.
Моля господин Райчевски да продължи с докладването.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 23. Националният съвет за радио и телевизия се финансира от фонд "Радио и телевизия"."
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 23 след думите "радио и телевизия" да се допълни "като бюджетът му се приема от Народното събрание".
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Становище на комисията:
"Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата проф. Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Преди малко оттеглих едно мое предложение, което беше също разумно, но искам да кажа, че съществува текст, според който до 31 март всяка година Националният съвет за радио и телевизия се отчита, смятам, че това е достатъчно, за да бъде проверяван за своята дейност от цялата общественост, тъй като той би трябвало де юре да бъде обществен орган.
Но тук моето предложение, което беше отхвърлено от комисията, считам, че е много съществено. Тъй като по силата на по-късни членове в главата, където се говори за фонд "Радио и телевизия", Националният съвет за радио и телевизия управлява изцяло фонда. Той назначава неговия председател, неговия състав, той контролира абсолютно всичко. Чрез Националния фонд за радио и телевизия се контролира бюджетът на Националното радио и Националната телевизия. Така че, да се финансира и самият Национален съвет за радио и телевизия, това е вече повече от, така, възможното. Според мен това не е свобода, това е свободия.
Контрол върху финансите му трябва да има. Трябва да знаем за какъв щат, за какви структури, за какво се използват средствата, които Националният съвет сам ще си гласува и ще ги взема от този фонд "Радио и телевизия".
Аз считам, че това ще бъде изключително голяма грешка, ако не подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Димов.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване неговото предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 70, против 59, въздържали се 5.
Предложението на проф. Димов е прието.
Поставям на гласуване чл. 23, включващ и предложението на професора.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Член 23 с допълнението е приет.
Господин Райчевски, моля ви да продължите с доклада по раздел втори. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Господин председател, аз настоявам да прегласуваме чл. 23, тъй като Вие току-що проверихте кворума и в залата останаха 20 човека ... И тези 20 човека всъщност ... С по-малко хора се взе това решение.
Аз мисля, че абсолютно нарушаваме всички принципи за независимост на един орган, ако неговия бюджет се приема и утвърждава от Народното събрание. Това е една силно атакуема теза. (Силен шум в залата, реплики.)
Друг е проблемът, когато ние приемаме бюджета на телевизията. Да, в републиканския бюджет за БНТ там се отделя субсидия, която ние обсъждаме и гласуваме, но когато се приема бюджета на Националния съвет - неговият си бюджет, който се формира по други фондове ние с какво основание можем да се намесваме? Има Сметна палата. Ако трябва Сметната палата по някакъв начин да прави проверката. Така че аз ще настоявам, ако не сега, то по-късно да се върнем към този член и да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не мога да поставям на прегласуване текст след като е минал и след следващо гласуване не мога да връщам назад според правилника. Само ако искате мога да разреша да се прегласува чл. 23. Това беше последното гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Правя предложение да разрешите тогава да се прегласува чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това може, защото го правите веднага след гласуването.
Думата не може да се взема за противно мнение. (Силен шум в залата.)
Колеги, моля ви, нека да спазваме правилника. Нали ние сме го гласували?
Поставям на прегласуване чл. 23. Гласуваме чл. 23 с допълнението му в едно ...
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Не в едно! Гласуваме предложението на комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, водя заседанието! (Докладчикът репликира председателя Александър Джеров.)
Господин Райчевски, моля Ви!
Ние приехме преди малко чл. 23: "Националният съвет за радио и телевизия се финансира от фонд "Радио и телевизия" като бюджета му се приема от Народното събрание". Това е прието.
Поставям на прегласуване целия текст. (Шумни реплики в залата.)
Всеки има право да гласува както желае. Аз ви го прочетох, както е поставен на гласуване.
Гласували 192 народни представители: за 79, против 113, въздържали се няма.
Текстът не е приет. (Шум и реплики в залата.)
Да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел II - Състав на Националния съвет за радио и телевизия".
Становище на комисията - подкрепя текста на вносителя за заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проф. Димов има думата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, аз смятам, че господин Райчевски току-що потвърди това, което сутринта прочетох като текст - искането на радиото и телевизията, на БНТ, да си подаде оставката или да му бъде поискана.
Това, което се прави в момента не е демократично. Явно, че вие бяхте изненадани, че вашите собствени колеги приеха едно разумно предложение и веднага побързахте по познат от комисиите и от други случаи начин да се опитате да спасите това, което са ви наредили да издействате като председател на комисията. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чакайте за момент, много моля!
Колеги, моля ви! Поставих на прегласуване чл. 23 след като беше поискано от господин Райчевски. Текстът е отхвърлен. Член 23 няма. Преминахме нататък.
Господин Сендов, заместник-председателят, има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Искам да подкрепя процедурата, която следваше председателят на Народното събрание. Предложи се допълнение към един текст. Това беше гласувано и беше прието.
След това беше предложено гласуването на целия член с приетото допълнение. Той беше гласуван.
След това председателят на комисията, видя че е гласувано нещо, което той не е желал да бъде гласувано. Но вече съгласно нашата процедура искане за прегласуване на предишен текст може да се иска веднага след гласуването. След като имаше друго гласуване единственото решение за господин Райчевски беше да иска прегласуване на вече окончателния текст на този член и спасението той виждаше в това този член да се отхвърли. Този член е отхвърлен.
Не може да се предложи нов текст, защото този нов текст няма процедура да бъде предложен. Няма такава процедура! Не може в Народното събрание да се предложи текст, който не е предварително разгледан в комисията.
Единствената възможност е отлагане на заседанието, прекъсване на заседанието, събиране на комисията и разглеждане на този проблем. Иначе решение няма.
Да, това което стана говори, както каза проф. Димов, за нещо, което е много неудобно за нашето Народно събрание. Гласува се един текст. Видя се, че хората се съгласиха с убедителните думи на проф. Димов, който има това свойство да убеждава и ние гласувахме. Оттук нататък никакъв нов текст не може да се разглежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За процедура думата има господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, мисля, че ние сме изправени пред един парламентарен прецедент, защото според нашия правилник резултатите от прегласуването са окончателни. И то не само за въпросния член, не за въпросното заседание, а изобщо. С прегласуването, резултатите от което са окончателни, ние фактически отхвърлихме чл. 23. Тоест, оттук нататък ние дори да направим извънредно заседание на комисията, не можем да вкараме такъв член за финансирането на Националния съвет за радио и телевизия, тъй като срокът за даване на предложения беше четири седмици след първото четене и този срок изтече. Аз затова казвам, че ние сме в ситуацията на един парламентарен прецедент. Можем да продължаваме да гласуваме по-нататък членовете, но ние никога вече не можем да се върнем към члена за финансиране на Националния съвет за радио и телевизия.
Разбира се, ако се внесе нов законопроект по каналния ред, или ако този проект бъде приет и публикуван законът в "Държавен вестник", след това господин Райчевски би могъл да внесе един кратък законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който да бъде разгледан от комисията и т.н. и в него да се съдържа въпросът с финансирането на НСРТ. Но без такава процедура ние не можем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата има господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! За съжаление с всеки изминат час установявам, че комисията просто не си е свършила добре работата, а и сега казусът, в който влязохме...
Аз ще помоля от името на Парламентарната група на ОНС за половин час почивка. Нека през това време колегите да се изяснят как да излезем от този казус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам 10 минути почивка - до 14,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Райчевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел II - Състав на Национален съвет за радио и телевизия".
Становище - комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Друго становище няма.
Професор Димов, имате думата за изказване.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, нашите оредели редици не знам дали ще бъдат в състояние да решат най-важния според мен въпрос в този закон. Дебатите, които се водят от миналата година за начина, по който се избира Националният съвет за радио и телевизия, така и не достигнаха до своето разумно решение. Всички наши доводи, които бяха произнесени от тази трибуна, пък и в комисията, моите непрестанни искания за консенсус, за водене на преговори между политическите сили изборът на Националния съвет действително да се направи по най-демократичния начин, не бяха приети от мнозинството.
Ще си разреша да прибавя още едно мнение, на експертите от Съвета на Европа, в което се казва: "Процедурата за номиниране на членовете на Националния съвет за радио и телевизия, предвидена в чл. 24, ал. 1, нито гарантира независимостта на НСРТ, нито осигурява плуралистичен състав на този орган. Това е очевидно в ситуация, където президентът принадлежи към партия, която е част от парламентарното мнозинство. Няма гаранции, поне в този закон, които осигуряват, че президентът и парламентарното мнозинство няма да упражнят правомощията си за номиниране на членове в полза на лица, близки до политическата партия на власт. Съществуват няколко правни решения. Едно от тях би било изискването членовете на НСРТ да се избират от парламента с квалифицирано мнозинство три четвърти, като по този начин основните политически партии да бъдат принудени да постигнат съгласие за компромисно пакетно решение. Други възможни решения са пропорционална вместо мажоритарна система на гласуване или (забележете) предварително запазване на определен брой места за парламентарната опозиция." Това се покрива едно към едно с това, което говорихме аз и други мои колеги в тази зала и при обсъжданията.
Няма гаранции. Ние видяхме и в действията на Националния съвет, че няма гаранции за безпристрастно решаване на проблемите, които са пред тях. Сега е моментът най-после ние да пристъпим към едно решаване на проблема и то е ясно - първо, не седем души, а девет души. Защото седем души не се делят на две трети, когато имат да вземат важни решения - за назначаване на директорите на Националната телевизия и Националното радио и по другите проблеми, посочени в сега действащия закон. Девет души осигуряват действително един превес от шест гласа, когато се вземат тези решения.
Освен това опозицията трябва да има право да обсъжда кандидатурите, трябва да има право да има действително глас, за да кажем на обществото: да, този орган е обществен орган, да, този орган е приет с две трети квалифицирано мнозинство от Народното събрание. Тогава всички ние ще застанем зад тези кандидати. Иначе всичко друго е само политически прах, хвърлен в очите на нашата неукрепнала демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Само че, професор Димов, не исках да Ви прекъсвам, но на гласуване сега ще подложа заглавието. Вие защитихте Вашето становище по чл. 24.
Има думата за процедура господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам разглеждането на чл. 24 да бъде отложено, тъй като в края на миналата година Демократичната левица сезира Конституционния съд във връзка с избора на Националния съвет за радио и телевизия по същата тази формула, която фигурира в чл. 24 съобразно желанието на вносителя. До този момент Конституционният съд не се е произнесъл за законосъобразността на така предложената формула и аз предлагам преди да пристъпим към разглеждането да вземем решение този член да бъде отложен за времената, когато ще е ясно какво е становището на Конституционния съд. Становището на Съвета на Европа е също известно, както каза професор Димов, и то влиза в остро противоречие с това, което сега ни предлагат вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Господин Пантелеев, пак повтарям, ние сме в заглавието.
Поставям на гласуване раздел II с докладваното от председателя на комисията заглавие.
Гласували 164 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 26.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 (седем) членове, от които четирима се избират от Народното събрание и трима се назначават от президента на Републиката."
Предложение от народния представител Димо Димов - чл. 24 ал. 1 да добие вида:
"(1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет членове, от които шест се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство, и трима се назначават от президента на Републиката."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 24 ал. 1 да придобие нова редакция:
"(1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет членове. Шестима от тях се избират от Народното събрание с мнозинство от три четвърти от всички народни представители, а трима се назначават от президента на Републиката."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - нов текст на чл. 24, ал. 1:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от девет членове. Шестима от тях се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители, трима се назначават от президента на Републиката."
Нов текст към чл. 24:
"Чл. 24. (1) НСРТ се състои от 11 членове, от които трима се избират от Народното събрание, двама се назначават от президента на Републиката, по двама се избират от работещите в БНТ и БНР и двама се избират от лицензираните частни радио- и телевизионни оператори.
(2) Изборът на БНТ и БНР е редовен, когато в тайно гласуване са участвали повече от половината от работещите в тях. Изборът на частните електронни медии е редовен, когато в тайно гласуване са участвали по един представител от повече от половината лицензирани радио- и телевизионни организации.
(3) Членове на НСРТ стават двамата с най-много гласове в избора по ал. 2, но не по-малко от 50 на сто плюс един от участниците в гласуването. Изборът може да бъде оспорен от една пета от имащите право на глас. В такъв случай в едномесечен срок се провежда втори избор, резултатите от който са окончателни."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан - в чл. 24 се правят следните изменения:
"(1) НСРТ се състои от седем членове. За неговото съставяне се изгражда Обществен съвет за националните електронни медии, по-нататък накратко наричан обществен съвет.
(2) Общественият съвет се състои от по двама представители на граждански сдружения, синдикатите на журналистите и художественотворческите професии от БАН, СУ "Климент Охридски" и други научни институции, имащи отношение към материята, които са легитимно избрани от техните ръководни органи.
(3) Общественият съвет предлага кандидатури за членове на НСРТ, измежду които Народното събрание избира четирима, а президентът назначава трима. По един представител от квотата на Народното събрание и президента се посочват пряко от Обществения съвет.
(4) Общественият съвет инициира и се свиква по покана на Комисията по културата и медиите към Народното събрание един месец след публикуване на Решението на Народното събрание и Указа на президента в "Държавен вестник"."
Комисията не приема предложението.
"(2) Решението на Народното събрание и Указът на президента по ал. 1 трябва да влязат в сила едновременно."
Становище на комисията:
Член 24 се изменя както следва:
"Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 членове, от които 4 се избират от Народното събрание и 3 се назначават от президента на Републиката.
(2) Решението на Народното събрание и Указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има процедурно предложение от господин Пантелеев за отлагане на дебатите по чл. 24.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев за отлагане разискванията по чл. 24.
Гласували 195 народни представители: за 82, против 112, въздържал се 1.
Предложението за отлагане разглеждането на текста не се приема.
Има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мистификациите по работата върху този закон, за съжаление, продължават с пълна сила. Аз съм много изненадан, че нещата, които съм предложил, както стана вчера, се отхвърлят, а след това излиза, че са приети, както каза господин Райчевски. Такова нещо не ми се е случвало, но може би и това ще трябва да изтърпим, като работим по такъв елементарно некачествен начин.
Искам да кажа, че що се отнася до състава на Националния съвет за радио и телевизия, както във всички наши специализирани държавни органи и организации, основно правило е да бъдат ангажирани хора с необходимата квалификация и опит в съответната дейност. Радио- и телевизионната дейност е елемент от сигурността на държавата и трябва да подходим с необходимото съзнание по този въпрос и да се обединим около това да се изберат хора с необходимата квалификация в този съвет и с дългогодишен опит в системата. Сегашният съвет показва, че има редица пробойни, които, разбира се, не са от интерес за тези основни медии в България.
Предлагам, това разбира се пак е отхвърлено, но предлагам:
"Националният съвет за радио и телевизия се избира и освобождава от Народното събрание. Той се състои от 11 членове, избирани за 5 години с право за още един мандат."
От тези 11 души, мисля, 8 от тях да бъдат с дългогодишен журналистически и управленски опит в радио- и телевизионната система, а 3 от 11-те членове да бъдат специалисти в други сфери на обществения живот и на човешкото познание - култура, наука и т.н.
Моля, уважаеми господин председател, да имате предвид това предложение, което съм направил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Шопов.
Само че на второ четене не могат да се правят нови предложения освен тези, които са налице.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Уважаеми господин председател, Вие сте съвършено точен като казвате това, но аз съм направил това предложение. Моля Ви, обърнете на стр. 41, ако обичате, чл. 10 - най-долу на страницата в глава втора "Национален съвет за радио и телевизия" съм фиксирал точно това, което току-що си позволих да прочета пред уважаемото народно представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вие предлагате предложеният от Вас чл. 10, ал. 1?
Добре, разбрах Ви.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Става така, че нещата се отхвърлят без да се оспорят. Значи тук има някакви мистификации, нали? За това говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В момента при докладването се допуска формална грешка. Председателят на комисията докладва - "чл. 24". Той трябва да докладва: "чл. 24, който става чл. 23", тъй като чл. 23 отпадна и трябва да се преномерират всички членове оттук нататък.
Моля Ви, господин председателю, да направите бележка на председателя на комисията да не подвежда Народното събрание и да докладва тъй както трябва по процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата председателят на комсията.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да помоля колегата, който току-що се изказа, да се запознае с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Преномерацията се извършва не тук, а се извършва в Правния отдел, когато се готви законът, ако се наложи такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нешев, има и нещо друго. Докладва се чл. 24, но ние още не сме го приели, за да го номерираме.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, искам да Ви върна в момента, в който бяха отхвърлени предложенията на господин Шопов. Ако разгърнете протокола Вие ще видите, че народното събрание отхвърли единствено неговото предложение за нова глава, а не направените от него предложения, чието място логично и за това, което иска той, е в тази глава, която разглеждаме в момента. Народното събрание гласува единствено, че отхвърля предложението на господин Шопов за нова глава и нищо друго. А предложенията, които той прави, съдържателно и формално се вписват в онова, което ние сега се каним да разглеждаме.
Моля всички негови предложения, свързани със състава, структурата и начина за избор на Националния съвет за радио и телевизия да бъдат разгледани. Нищо друго не сме гласували освен отпадане на неговото предложение за нова глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, виждам, че тук се правят предложения с една единствена цел да се забави колкото може приемането на този закон или да се пречи на приемането му. Законът за телевизия и радио вече е приет на първо четене като философия с тематика и структура. Оттук нататък всички предложения, които се правят, се правят по така приетия на първо четене закон. Всички предложения, направени от господин Шопов и от левицата, са предложения, които объркват, прехвърлят глави и принципи от едно място на друго, прехвърлят въобще цели схеми от едно място на друго и текстове от едно място на друго с една единствена цел да се пречи на приемането на този закон, за да има дебати.
Уважаеми господа, ако правите предложения, правете ги така, както е приет законът на първо четене, а не да правите предложения, които нямат нищо общо с целия дух на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов.
Има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уверявам Ви, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, че не съм имал ни най-малко намерение да преча на закона. Той сам си пречи със своята некачественост. Но не съм имал и намерение да внасям предложения, които биха попречили на материята и на своевременното приемане на този закон.
Напротив, това, което съм направил - аз вече го казах, уважаеми господин Стоянов, сега може би ще го кажа за трети път - е направено е с оглед да се внесе по-голяма прегледност и систематичност в материята, която предлагаме. Затова съм предложил 50 члена, които смея да твърдя съвсем отговорно, че обхващат всичко, за което ние сега говорим и спорим, което се разпростира на много места и на много страници. Доколкото знам Вие сте направили над 70 предложения. Не бих искал да кажа, че сте ги направили, за да пречите на нормалната работа на парламента. Вие сте прав, аз съм направил тези предложения съобразно номерацията, която предлагам и би трябвало съответните моменти от тези предложения, съответните членове и алинеи да бъдат включени там, където е тяхното място. Това аз няма да го направя. Това е техническа работа.
Моля ви, недейте спекулира с емоционални изказвания по отношение на това, че съм искал да попреча на работата на парламента.
Напротив, струва ми се, че такъв закон трябва да се приеме. Не такъв, разбира се, какъвто ни е предложен от Министерския съвет, без той да е защитен, както стана вече нееднократно въпрос, от нито един представител от Министерския съвет. Следователно, стигаме до презумпцията, че може би хората от властта се срамуват от това, което е предложено на вниманието на парламента.
Аз мисля, че ние досега, а и вие много добре знаете, че в комисиите никога не сме работили така, без да има човек, който да присъства там. Ето, от нашата Комисия по културата и медиите, Вие знаете колко сериозно беше присъствието на госпожа Москова - министър на културата. Струва ми се, че всички трябва да бъдем ангажирани от справедливия стремеж да работим качествено. Не проформа, не да изповядваме партийни обвързаности. Хиляди пъти съм казвал и защитавам това като деец на културата - когато става дума за българската култура, за българската духовност ние трябва да пренебрегнем всички цветови окраски. Именно, когато става дума за това. Защото нашето неглежиране на тези въпроси и лошото отношение към тях в някои случаи ще бъде сериозно след години. Може би сега не го усещаме, ангажирани основателно с това да работим в икономическата сфера, в стопанската сфера. Но тежките лихви по отношение духовността на нашия народ ще бъдат предявени пред нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата проф. Димов.

ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Стоянов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не може да правите реплика на господин Стоянов. Изказване може да направите.
ДИМО ДИМОВ: Изказване ще направя.
Повтарям моето учтиво обръщение към господин Сашо Стоянов, с който винаги се усмихваме и си говорим много хубави неща и той много често ме подвежда. И днес пак се случи - предлага някои неща, за които после вие не гласувате, но това е само между нас.
Прегледайте моите предложения в този закон. В този закон аз предложих съвършено точни неща, които обаче засягат действително и философията на закона. Защото ние на първо гласуване казахме, че не приемаме философията на този закон, тъй като този закон обслужва управляващите.
Така че моите поправки, които са най-съществени в раздела за Национален съвет за радио и телевизия и за финансирането, за създаването на фонда, те са много съществени, но те не променят текста, те допълват и видоизменят. Така че ние не бавим. Не ни отнемайте правото да заявим нашата позиция тук. Ние не бавим, ние защитаваме нашето право на мнение, което считаме, че защитава демокрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димов.
Думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Вземам думата за кратко изказване по чл. 24.
Същевременно бих искал от трибуната да се обърна към уважаемия господин Стоянов, който, не е тайна за никой от парламентарната зала, че е един от най-компетентните, най-еродираните, най-подготвените по въпросите на радиото и телевизията, чиито усилия са явни не от днес на всички нас.
Неслучайно, може би, от срам или не знам по каква друга причина представители на Националния съвет за радио и телевизия не присъстват, генералните директори на радиото и телевизията не присъстват. Може би Вашият смешен плач, господин Стоянов, е тъкмо към тях отправен най-вече, тъй като срамът е всеобщ.
Членовете и цялото объркване, което се дължи и в пленарната зала, е в резултат на недостатъчната подготвеност, недостатъчното ясно отношение от страна на мнозинството по Закона за радиото и телевизията. Вие самите не сте наясно какво искате. Различията помежду ви са до такава степен изразени, че вие не можете да намерите сходна позиция. Това не е въпрос на излишно политизиране, защото различието се забелязва във всеки един член, във всяка една алинея и няма за какво да обвинявате нито представителите на Демократичната левица, нито на Евролевицата, нито на Обединението за национално спасение.
Ако ние не се намесвахме до момента, вероятно грешките и бъркотиите щяха да бъдат много повече, в много по-голяма степен. Във всеки случай вие трябваше да бъдете спокойни заради това, че малко или много те поне се изчистват.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Говори по същество.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Вие достатъчно сте поучавали тъкмо от този микрофон.
Аз искам да се изкажа в подкрепа на предложението, което правим колеги от Демократичната левица, и да призова председателя към гласуване на текста на чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Мерджанов, кое от двете предложения поддържате? Имате за ал. 1 на чл. 24 две предложения.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): И двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, и двете.
За процедура думата има господин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател! От името на Парламентарната група на Евролевицата искам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не мога да дам, защото заседанието е до 16,00 ч. и в последния час е недопустимо. (Шум и реплики в залата.) 15,02 ч. е. Часовникът е пред мен. Не можете да ме обвините за умишлени действия, защото откъде да знам какво предложение ще направите. Не мога да презюмирам Вашите мисли.
Господин Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Текстът на чл. 24, който разглеждаме, е фундаментално важен. Той по тази причина се различава от всички останали текстове. Този текст се оказа един от препъникамъните при приемането на този закон. И по този текст се оформиха диаметрално противоположни позиции, които ви поставиха, именно този член, в положение на тотална изолация при приемането на закона на първо четене.
Господин Мандев, аз направих проверка и се оказа, че това е един от няколкото закона на първо четене, които приемате само с вашите гласове като управляващо мнозинство. Това определено е лош знак. Вие не само че не получихте подкрепата на нито една друга политическа сила извън управляващото мнозинство, но още по-лошо е, че не получихте подкрепата на нито една неправителствена организация. Именно този текст в пакет с няколко други текстове получиха сериозната критика и на обществените организации, и на синдиката на журналистите, и на представителите на научните и академични общности. А тяхното мнение тук трябва да се чуе. Това мнение трябва да бъде сериозен ориентир за нас, защото радио- и телевизионната дейност е тяхна територия. Това е територия на гражданското общество, от която държавата би трябвало да се оттегли.
Не го постигаме с този вариант на чл. 24, внесен от Министерския съвет и подкрепен от вас.
Ако оставим настрана логическите фигури от отделните предложения, те са доста разнообразни, и се опитаме да формулираме ясно въпроса, той би трябвало да се сведе до следното: ще можем ли чрез този закон да решим основния въпрос именно чрез начина на избиране на Национален съвет за радио и телевизия? Ще успеем ли да превърнем този орган в истински обществен независим орган или ще го превърнем в орган тотално подвластен на волята на едно или друго управляващо мнозинство? Отговорът е по посока на втората хипотеза.
При тази процедура на избор на Национален съвет за радио и телевизия той няма да изиграе ролята си на обществен орган, защото ще бъде тотално зависим от волята на едно управляващо мнозинство. Оттам нататък и медиите няма да бъдат независими.
Ето защо ние ви призоваваме да чуете гласа на поделенията на гражданското общество, гласа на журналистите, на обществените организации, на научните и академични общности. Нека те да имат решително участие при избирането на Национален съвет за радио и телевизия.

В този смисъл, разбира се, че са удачни предложенията на уважавания от мен професор Димов, че ако няма начин да се чуе пряко техния глас, то поне с квалифицирано мнозинство да бъде избран съставът на този орган. Но струва ми се, че истински независим ще бъде този орган, когато той е избран по волята на поделенията на гражданското общество - на журналистите. И в тази връзка е нашето предложение.
В този смисъл аз отреждам на президента на Републиката и на нас като Народно събрание функцията само на медиатор, функцията на един вид помощен орган. И това по никакъв начин не застрашава парламентаризма.
Нека ние да изберем било седем или деветчленен състав на Националния съвет за радио и телевизия измежду алтернативните предложения, които ще получим от специализиран обществен съвет по електронни медии. Тогава именно и по тази процедура ще решим основния политически въпрос при приемането на Закона за радиото и телевизията - да отдалечим медиите веднъж завинаги от лапите на която и да е изпълнителна власт.
В тази връзка смятам нашето предложение за най-удачно и ви призовавам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги и преди всичко уважаеми колеги от мнозинството! Аз искам преди да се гласува този изключително важен текст, без излишни емоции, но може би с един призив за повече мъдрост и ако сме способни в този момент именно по отношение на този член, да помислим от гледна точка на това, че ние наистина като страна, член на единствената и най-старата европейска демократична организация, сме в момента под фокус.
Предполагам, че колегите от делегацията вероятно са споделили с вас, но искам да ви разкажа накратко в какво се състои проблемът.
Когато дойдоха докладчиците в края на миналата година, а априори трябва да кажа, че при всяко едно наблюдение по изпълнение на задълженията има два въпроса, по които не се допуска никакъв компромис. По всички останали задължения вероятно могат да се намерят някакви точки, да се прояви търпение. Но двата въпроса, а те са свободата на медиите и правата на човека, нещата са железни. Там не може даже и да се върви по политическа линия на подкрепа от други страни и т.н.
Двамата докладчици, които са представители също на различни политически сили в своите страни, бяха единодушни още в първия си доклад по въпроса за свободата на медиите. Този въпрос беше подчертан като главен проблем на загриженост от страна на докладчиците и беше препоръчано новият закон да се приеме в най-скоро време и той да бъде консултиран с експертите на Съвета на Европа.
От края на януари до времето, когато дойдоха за втори път - през юни месец, по този въпрос не беше направено нищо. Но те узнаха, когато дойдоха, че вече новият закон е минал на първо четене и естествено го поискаха тук, защото не им беше изпратен за експертиза. Това, което видяха, ги смути още повече.
Понеже това е един от двата главни пункта, искам да ви кажа, че според мен това е може би един от малкото големи проблеми, който ги накара да оставят процедурата отворена. "Отворена процедура" означава вече недоверие в демократичното функциониране на властта у нас. Тя можеше вече да се затвори, да се обсъди юни месец и въпросът да приключи. Но поради това в нашата делегация - даже тези дни се събираме за обсъждане, през септември месец точката вече предварително е залегнала като точка "Информационен доклад". Значи не става дума за приключване, а за обсъждане на поредното състояние на нещата у нас, което означава продължаване на наблюдението.
Пак повтарям. За мен лично един от главните проблеми е този и всъщност един от основните проблеми е тази точка, по която в момента ще гласуваме.
Искам и друго да ви кажа, колеги, разберете го съвсем добросъвестно. По-добре ние тук да се изпокараме, да поспорим, даже да удължим времето, но да намерим решение, защото процедурата е безмилостна, когато вече се завърти. Тя можеше да бъде възпряна навреме. В момента това ще означава след обсъждане и естествено по този въпрос ние няма да намерим разбиране в нито една организация - не говоря тук вече за нашите организации за гражданското общество, а не можем да намерим лоби, колкото и да се мъчат вашите представители в Съвета на Европа по този въпрос да се направи компромис. Това няма да стане. Ще завърши обсъждането по тази точка и естествено наблюдението ще продължи. През това време ние вече ще сме гласували този закон. А препоръката е ясна. Те идват и казват: какво става, какво правите по тази точка?
Тоест, докато не се гарантира свободата на медиите у нас, нищо няма да прекъсне.
Вие рискувате, първо, да бъдете в прожекторите на наблюдение и заедно с това и цяла България. Нека да си го кажем направо. Ние не си изпълняваме задължения към Съвета на Европа, а се стремим в момента към Европейския съюз. Тези оценки всъщност са оценки за политическите критерии в Европейския съюз. Нещата ще продължат и рано или късно ние ще бъдем принудени да направим пак това, но ще се получи като в онази смешна приказка за човека, който в началото избрал да изяде едно количество сол, след това тоягите и накрая си платил.
За съжаление ще трябва да плащаме всички. Аз ви призовавам: наистина проявете мъдрост. Ако не сте готови, нека да го отложим, но нека да помислим, защото в крайна сметка рано или късно, даже и да се гласува така, ние ще попаднем пак в ситуацията, когато ще трябва да го преразгледаме, но за сметка на авторитета на България. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата господин Марангозов.
Сам ще Ви моля, господин Марангозов, да не повторите грешката на господин Кирилов - без нищо конкретно.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Не ми давате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам Ви думата. Давам Ви думата, но понеже сме на второ четене, нека да има конкретни предложения - за отпадане, за заместване и т.н.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Аз ще се изкажа по чл. 24. Преди да съм започнал да говоря, Вие ми правите предупреждение какво трябва да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не Ви предупреждавам. Моля Ви. Напомням Ви.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Учудващо е вашето упорство като мнозинство по този член 24, че непременно искате да го прокарате и той да влезе, независимо че ние искахме той да се отложи.
Да влезе в закона. Аз знам къде влиза, господин Илиев, по-добре от Вас, защото съм по-млад и защото съм гинеколог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, оставете гинекологията и се върнете на масмедиите.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Той ме предизвиква.
Учудващо е упорството, с което не пожелахте този член да се обсъжда през септември. Аз не мога да си обясня на какво се дължи това. Упражнявате някаква диктатура. Каква е тази диктатура обаче? Не е диктатура на пролетариата - вие я отричате. Не е военна диктатура - от военно дело не разбирате, защото разбихте военнопромишления комплекс. Не е монархическа диктатура, защото монархическите институции във вашия съюз са малко и не могат да ви окажат натиск. Не е и диктатура на мнозинството, защото ако е диктатура на мнозинството, трябва да бъде единна, а чувстваме, че няма единство и по този въпрос. Остава да бъде диктатура на ентусиазма. С голяма диктатура на ентусиазма се опитвате да наложите този текст. Навремето, когато дойдохте на власт, започнахте с "Ние можем!", след това подскачахте и викахте: "Който не скача, е червен!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, връщам Ви на темата. Моля Ви, на второ четене сме, говорете по чл. 24, за да не Ви отнемам думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: ... и най-обикновения учебник по психология и там ще ви кажат, че това са пубертетни реакции. На всички е известно, че вашата политическа сила е пубертетна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, отнемам Ви думата. Напуснете трибуната. Напуснете трибуната.
За процедура давам думата на господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нещата по чл. 24 са много точни и ясни. Искането за пропорционално представителство на политическите сили е отхвърлено от Конституционния съд. Искането за две трети квалифицирано мнозинство е уредено в Конституцията, в която се казва кога, при какви случаи Народното събрание може да взима решения с квалифицирано мнозинство.
И тъй като нещата по чл. 24 са ясни, аз предлагам прекратяване на дебатите и гласуване на текста. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов. Противно становище?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не е противно становище. Аз не съм си защитил становището. Когато се изкаже вносителят, тогава такава процедура може да се осъществи. Давате ли ми думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Малка консултация, понеже не съм ...
Давам думата на господин Иво Атанасов като вносител, след което ще гласуваме предложението на господин Сашо Стоянов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, изказвам се като вносител. Няма да говоря по процедурата, не знам откъде-накъде на господин Сашо Стоянов всичко му е ясно, след като той беше внесъл коренно противоположен текст на този, за който сега всичко му е ясно. Не знам как може един човек така да се извърта в рамките на един месец - на 180 градуса. Но това е негов проблем и на политическата сила, която той представлява.
Въпросът е в това да се избере наистина един независим орган, който да наблюдава радио- и телевизионните оператори.
Какво значи независим орган? Тук някой каза: да не зависи от отделните оператори. Извинявайте, но аз не виждам как, примерно, Националният съвет за радио и телевизия ще зависи от радио "Осогово" в Кюстендил, но всички се досещаме как радио "Осогово" в Кюстендил може да зависи от Националния съвет за радио и телевизия. Така че нека си спестяваме такива странни разбирания за независимост.
Когато се говори за независимост на този орган, се разбира независимост от държавната власт, независимост от политическата сила, която доминира в политическото пространство в момента. Защото друга независимост може да има, но тя не е по този закон и не е в този случай.
Първо е въпрос на демократичен принцип вие да гласувате наистина състав на Националния съвет за радио и телевизия, който да гарантира тази независимост. Добре, демократичните принципи не ги уважавате и няма да гласувате.
Имаме няколко решения на Конституционния съд, в които се казва, че не може политическата сила, която доминира в политическото пространство в определен момент, да пренася своя превес в ръководството на независим орган, какъвто е Националния медиен съвет. Това Конституционният съд изрично го казва и на базата тъкмо на такова становище на Конституционния съд, господин Стоянов, беше отменен така наречения "закон на Клара", между другото с дейността си тук, по този закон, вие вече издигате един ореол около главата на Клара Маринова, защото нейния закон е цвете в сравнение с вашия вече.
Така че, ако се вслушате в нашия Конституционен съд, предполагам, че вие го уважавате, така както и аз зачитам неговите решения, вие би трябвало да подкрепите предложенията, които гарантират тази независимост на Националния медиен съвет.
Добре, хайде, приемаме, че не слушате и Конституционния съд. Препоръката на Съвета на Европа е категорична. Проф. Димо Димов тук я прочете. Прочете ви дословно експертизата. Там се предлага квалифицирано мнозинство. Такива предложения има. Ето, господин Димов казва: квалифицирано мнозинство, в моето предложение мнозинството се определя на три четвърти от всички, тоест то е същото, само че малко по-конкретно.
Сега на вас ви пречи Конституцията тук. Все нещо ви пречи. Конституцията не дава изчерпателно случаите, в които се изисква квалифицирано мнозинство. Но дори и да ги дава изчерпателно, аз ви гарантирам, че нито една опозиционна партия няма да сезира Конституционния съд. Ние трябва да сме луди, за да го сезираме в тоя случай. А вие, вие ще го сезирате ли? И в името на какво? Да направите този орган зависим!
Добре, предполагам, че няма да се вслушате и в Съвета на Европа.
Минаваме на второто ми предложение, където предлагаме НСРТ да се избира по един малко по-интересен начин, който наподобява практиката в Германия, където те между другото са с много по-широк състав. Това е един добър вариант и въпросът изобщо не е в бройката, както беше профанизирана дискусията миналата година, мисля, че поправките в медийния закон. Органът може да бъде независим и с 9, и с 11, и със 111 членове. Въпросът изобщо не е в бройката. Въпросът е в това никоя политическа сила да няма мнозинство там, да няма доминация на ничии политически пристрастия. И вие, ако сте наистина демократи, ще кажете: добре, и можехте да го направите. Когато се избираше съставът на Националния съвет за радио и телевизия да кажете: добре, ето ние ще изберем такива кандидати, така че ние да бъдем в малцинство в този Национален съвет за радио и телевизия. Не го направихте! Затова ние искаме законови гаранции за независимостта на този Национален медиен съвет.
Второто предложение е интересно - НСРТ да бъде от 11 членове: трима от тях да се избират от Народното събрание, хайде, с каквото искате мнозинство, двама от президента и останалите шестима - тоест повече от половината, да се дават от професионални организации и други структури на гражданското общество. По този начин по закон не се предполага политически превес на някоя политическа сила. (Председателят дава сигнал със звънеца.)
Не знам за какво ми свирите, но имам две предложения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За времето.
ИВО АТАНАСОВ: ... така че имам още пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате още пет минути и Ви моля да приключите.
ИВО АТАНАСОВ: Вижте, аз мога да приключа, но после вие ще се молите. (Смях и оживление в блока на СДС.) Не на мен, разбира се, не на мен! Тъй като докладът на 29 август е ясен какъв ще бъде. На вас не ви пука, да, но не ви пука за България. Защото България ще продължи да бъде наблюдавана страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, влизате във излишен диалог. (Реплика на Панайот Ляков от място, която не се разбира.)
ИВО АТАНАСОВ: Господин П. Ляков, с Вас много пъти съм се обзалагал по различни теми ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, отнемам Ви думата. Моля Ви напуснете трибуната. (Иво Атанасов продължава да говори при изключени микрофони.) Моля, напуснете трибуната. Няма да Ви нарека И. Атанасов. Моля, напуснете! Напуснете трибуната! (Единични ръкопляскания в залата.)
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов за нова редакция на чл. 24, ал. 1.
Гласували 172 народни представители: за 59, против 109, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за нова редакция на ал. 1 от чл. 24.
Гласували 179 народни представители: за 65, против 114, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

Има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев с два варианта на ал. 1. Моля да ми кажете кой от двата варианта да поставя на гласуване?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ами и двата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И двата не мога. Няма такава практика. Няма и такова нещо в правилника. Изберете си първия или втория вариант на ал. 1.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ако не приемете единия, ние държим да се гласува и втория.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Няма такова нещо в правилника - да се избират варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма в правилника и такова нещо - да се гласуват варианти.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Къде има в правилника такова нещо - да се избират варианти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще си избере ли един от двата варианта?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Никъде в правилника не пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Посочете ми кой текст да гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев. А след като го приемете, те ще кажат кой от двата варианта.
Гласували 179 народни представители: за 55, против 124, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан за изменение в чл. 24.
Гласували 178 народни представители: за 62, против 106, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, Вие дойдохте малко по-късно, аз направих едно предложение, което сега искам да защитя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чух Вашето предложение.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Не, не го чухте, защото не бяхте в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз и когато не съм в залата слушам какво става в залата, господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Това е похвално. И Ви моля, след като го знаете да не го чета. Аз също съм направил предложение, макар че то е на друга страница, но се отнася точно за състава на Националния съвет за радио и телевизия. Не би трябвало да има дискриминационно отношение към предложенията на народните представители. Надявам се, че ще ме разберете и ще коригирате своето отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искам да Ви уверя, че няма никаква дискриминация, но аз бях в залата, а Вие не бяхте в залата, когато гласувахме глава първа, цялата глава, която Вие предлагате, където...
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Предложението ми е на страница 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, на 41 страница Вашето предложение беше гласувано, цялата глава, и беше отхвърлена от Народното събрание.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Вие гласувахте да няма друга глава, а не предложението.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще стигнем и до Вашата процедура. Нека да приключим преди това с господин Шопов.
Заместващата глава, предложена от господин Шопов, беше поставена на гласуване и беше отхвърлена.
Има думата господин Стефан Нешев за процедура.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаем господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, отново подновявам настояването си, че ние сме приели последния чл. 22. Предстои да приемем чл. 23 и така трябва да се запише в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, и това Ваше изказване съм го чул.
СТЕФАН НЕШЕВ: Не, аз настоявам да спазвате правилника. Това, че сте го чули е едно, но аз искам по процедура Вие да спазвате правилника и да се впише в протокола, че се приема чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Беше му обяснено в мое отсъствие, очевидно и в мое присъствие трябва да му обясня, че няма нищо фатално, така се приемат, след това чисто технически става преномерацията. Това сме го правили хиляди пъти, а не стотици.
Моля, гласувайте за чл. 24 така, както е предложен от комисията.
Гласували 206 народни представители: за 122, против 84, въздържали се няма.
Член 24 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Гласувах против този текст. (Реплики от мнозинството.)
Слушах с интерес логичните и дълбоко аргументирани изказвания на народните представители от опозицията - господин Местан, проф. Димо Димов, Иво Атанасов - и гледах как с отегчение мнозинството не е готово... (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зафиров и господин Ляков, моля Ви за тишина!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... нито да чуе аргументите, нито е способно да коригира своето поведение в посока, различна от онова политическо задание, което му е дала партийната централа.
Лично за мен това е симптом на слабост и проява на една криза в управляващото мнозинство. (Смях в СДС.) Но аз се питам защо министър-председателят е дал такава директива на мнозинството? Защо така бърза преди есента да концентрира и тук, както и по Закона за далекосъобщенията, както по Закона за съдебната власт и това, което ви е поръчано да приемете в първите дни на септември?
Моето дълбоко убеждение, уважаеми колеги, е, че господин министър-председателят има пълното съзнание за предстоящата криза на вашето управление. И той търси законодателно решение на пътищата за концентрация на власт, с която при криза на управлението и недоволство на народа да можете да имате в ръцете си и средствата за манипулация, и средствата за преследване и съдебно дирене, и всичко онова, което гарантира на една власт да не може да бъде подменена с вота на народа. Вас ви използват, уважаеми колеги, за едно пъклено дело. И е жалко, ако вие не разбирате, че ставате маши (депутати от СДС тропат по банките) на една бъдеща диктатура в България. (Ръкопляскания от ДЛ, ръкопляскания и възгласи от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Шишков, Вие ли бяхте, който тропаше? Правя Ви забележка. (Реплики.) Следващия път ще го отстраня, разбира се.
Моля господин Райчевски да продължи с докладването.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 25. Член на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде лице с българско гражданство, което има местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката."
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 25 краят на текста да се допълни с думите "и културата".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки: в чл. 25 отпада думата "или" и се заменя със запетая, а в края на изречението се добавя "или банковото дело".
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Вносителят оттегля това предложение.
Становище на комисията - чл. 25 се изменя, както следва:
"Чл. 25. Член на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде лице с българско гражданство, което има местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Димов е прието.
Има думата господин Иво Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Аз няма да се изказвам, тъй като след като оставихме без пари НСРТ, все едно е какви ще бъдат следващите текстове. Те ще се саморазтурят сигурно.
Но все пак в чл. 25, където комисията предлага да имат професионален опит в областта на еди какво си, аз предлагам да добавим "15-годишен професионален опит", тъй като не може от студентската скамейка... От студентската скамейка може да се дойде в парламента, но не е редно да се отива в Националния съвет за радио и телевизия.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Двадесет и пет. Партиен стаж в БКП 15 години...
ИВО АТАНАСОВ: Петнадесетгодишен професионален опит. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов. Това предложение можехте да направите между двете четения. Сега не мога да го поставя на гласуване.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, и този член, както и всички останали досега, поставя едни невъзможни условия за формирането на Националния съвет за радио и телевизия, тъй като, както той е записан означава, че член на Националния съвет за радио и телевизия може да стане само човек, който има професионален опит в областта на всички изброени - без икономиката - области, което е абсолютно невъзможно. Ако искаме да бъдем по-прецизни и ясни, текстът би трябвало да се редактира по следния начин: да има професионален опит в една от областите... и да се изброи за кои става дума.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Казано е "или".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: "Или" е казано след "правото".
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): То важи за всичко.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Как важи за всичко? По коя логика и по кой закон на правоговора важи това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Шопов има думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В моя проект чл. 11 е на мястото на чл. 25 - същият текст. След като моят проект е отхвърлен, ерго е отхвърлен и чл. 25, по който вие сега дебатирате. Обръщам внимание, че нещо отхвърлено не би трябвало да се приема отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Господин Марангозов - процедура.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе извънредно заседание на парламента от 16,30 ч. с една единствена точка: Законопроект за радиото и телевизията.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: От 16,00 ч.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Хубаво, от 16,00 часа... (Смях в залата.)
Предложил съм 16,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Марангозов.
Гласували 161 народни представители: за 51, против 78, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 128, против 20, въздържал се 1.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 26. Не могат да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия лица, които са:
1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;
2. еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;
3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност."
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан: в чл. 26 точки 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: в чл. 26 точка 3 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Аз не виждам, уважаеми дами и господа, защо трябва да се дискриминира една, и то твърде голяма част от българския народ, да не може да бъде избирана в НСРТ - затова, че са работили в органите на Държавна сигурност. Тук, ако вие сами не можете да се досетите, питайте. Сред вас има хора, които ще ви кажат, че не е срамно да се работи за органите на Държавна сигурност. Питайте ги.
Предлагам тази точка да отпадне. Тя не е мотивирана с абсолютно нищо. Да не казвам кой е този, който може да ви каже. Те са няколко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
За реплика - господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин Атанасов, точно с цел, за да не бъдат членовете на НСРТ зависими от една политическа сила, затова не искаме тези хора да са обвързани с бившата Държавна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дуплика - господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Не бих искал да правя дуплика на човек, който не е в приличен вид в парламента...
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Да не съм по джапанки?
ИВО АТАНАСОВ: ... няма сако и вратовръзка. Добре, че заседанието не се води от господин Соколов, тъй като той не би Ви дал думата, господин Стоянов.
Но от коя политическа сила ще бъде зависим Националният съвет за радио и телевизия в края на краищата от гледна точка на функционирането на демокрацията е все едно. Важно е тя да бъде независима. И не това, което предлагате вие, води до независимост на Националния медиен съвет.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Независим от Държавна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Господин Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, правя формалното предложение в точка 3 да отпадне предложеният текст след съюза "и". Аз смятам, че не може да има дефинирано на настоящия етап, при сега действащото законодателство това определение и поради липсата на еднозначност няма да може да се приложи този текст.
Мотиви: когато започна работата си това Народно събрание, имах възможността да участвам в контактната група от страна на Демократичната левица, която водеше преговори с групата на СДС, водена от господин Иван Костов. Смея да твърдя, че е моя дефиницията, когато подписвахме споразумението, че ни "трябва такъв закон, за да бъдат освободени политиците от зависимостта си от службите за сигурност". Това е моя дефиниция. Тя беше приета и тук съжалявам, че на първия ред няма участници от СДС в тези разговори.

Приетият обаче в резултат на това споразумение закон не успя да реши тази задача с приетите от мнозинството текстове, че сътрудник на службите на Държавна сигурност, на който досието му в различните периоди е изваден от картотеката, престава да се брои в тази графа, дори автентичните документи да се появят. И второ, гласувахте текст, според който, ако си служил на органите на Държавна сигурност до 1989 г. и си подновил и си дал съгласие да работиш към тези служби, преставаш да се числиш в тази категория.
Поради това несъвършенство, да не кажа цинизъм, на закона и текстовете днес имаме членове на състава на Министерския съвет, които пишат Закон за лустрацията, и освободени от това тежко бреме - да се наричаш сътрудник на Държавна сигурност, пишат текстове как няма да имаш право да заемаш държавна служба, защото си бил. И те много добре знаят, че са били сътрудници, знаят на кое главно управление са били, седят на тези столове и ви гледат в очите. По онзи закон аз отново ще се върна и ще намеря начин точно на този министър, който попада под думите, за които говоря, да му дам знак, че това се знае добре.
Но днес искам да кажа на вас, че не бива да внасяме в този закон толкова неясен и неопределен текст. Ако искате, запишете, че верността на горното се подписва с клетвена декларация, за да бъде ясно и еднозначно. Но по онзи закон, който дава възможността на хора, работили за Държавна сигурност и то с пълно съзнание, че са изпълнявали дълг или са имали отговорност, днес да се преметнат, да се изчистят и да сочат с пръст другите, а те да бъдат невинни... Ако ще го приемаме в този закон, дайте да допишем две думи: верността на горното се доказва с клетвена декларация. (Шум и реплики в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, във Вашето предложение остана нещо, което не разбрах. Вие казахте след "и" другото да отпадне. Това означава, че ще остане текстът "били щатни" и толкоз.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аргументите, които изложих пред вас, не важат за първата част. За щатните всичко е ясно. Но за нещатните това, което изложих като аргументи, показва, че не може да се докаже еднозначно при сега действащото законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Просто на мен ми помогнете: точно кои думи да отпаднат?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: След съюза "и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Всичките? Тогава остава текстът на т. 3 "били щатни". Какво означава това?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нямат право да бъдат членове тези, които са били щатни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това Ви питам. Вие казвате, че след "и" всичко отпада. Само искате да отпадне "и нещатни"? Само тези две думи да отпаднат?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
За процедура има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, най-напред процедурно предлагам да се спазва правилникът и да се говори по закона, който се обсъжда. В момента не върви обсъждане нито по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, нито по Закона за администрацията. Затова предлагам правилникът да се спазва и да се говори само по съответните законови текстове. Текстът е пределно ясен, уредбата е уредена в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Ясно е, че Вие имате съображения, напълно разбираеми, да не искате да се приема този текст. Но аз предлагам процедурно прекратяване на разискванията и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков. Приемам процедурата му като забележка по мой адрес, че не спазвам правилника. И той е прав. (Шум и реплики в залата.) Всеки народен представител има право да прави бележка на председателя.
За противно становище има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! В духа на процедурата на господин Величков - гузен негонен бяга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не беше противно становище.
Поставям на гласуване предложението на господин Величков за прекратяване на разискванията по чл. 26.
Гласували 156 народни представители: за 108, против 36, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан за отпадане на точки 2 и 3.
Гласували 139 народни представители: за 33, против 103, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на т. 3.
Гласували 159 народни представители: за 49, против 109, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Божинов за отпадане на думите "и нещатни" от т. 3.
Гласували 150 народни представители: за 39, против 110, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 26, както е предложен от вносителя.
Гласували 158 народни представители: за 110, против 34, въздържали се 14.
Член 26 е приет.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, когато направихме процедурното предложение за извънредно заседание от 16,30 до 18 ч., имахме предвид, че времето ще ни стигне да завършим главата за Националния съвет за радио и телевизия. Вие гласувахте против. Вероятно сте смятали, че това време няма да стигне. Ето защо аз правя ново процедурно предложение за извънредно заседание от 16,30 до 18,30 ч. Мисля, че ще се вместим в това време, за да завършим главата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря. Няма да го поставям на гласуване. Вчера на госодин Миков обясних и той се съгласи, че съм прав. Когато се иска извънредно заседние, в правилника много ясно е казано каква е неговата продължителност. Така че то не се определя. Заседанията са си по 5 часа.

Съобщение за парламентарен контрол на 31 юли 1998 г., петък. (Народният представител Михаил Миков желае думата за отрицателен вот.)
Има думата за отрицателен вот по чл. 26 господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Позволих си да гласувам против, защото има особено в ограничението "собственици на капитала" заложен абсурс. По-голямата част от българските граждани получиха и купиха акции по реда на масовата приватизация. Значи тези хора в НСРТ нямат право дори на акциите си от търговски дружества, придобити по реда на масовата приватизация?
Просто тук се приемат абсурдни работи, недомислени. И ако така продължава, този ще бъде един лош закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Те затова сега са само седем души, господин Миков.
Съобщение за парламентарен контрол утре, 31 юли.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители: Жорж Ганчев, Александър Каракачанов, Иван Генов и Пламен Славов и на три питания от народните представители: Руси Статков, Дора Янкова и Яшо Минков.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители: Донка Дончева, Пламен Славов и Драгомир Драганов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Георги Михайлов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Станимир Калчевски.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Башикаров и на питане от народния представител Румен Такоров.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на три атуални въпроса от народните представители Методи Андреев, Нансен Бехар и Веселин Бончев.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Кънчо Марангозов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуалния въпрос от народния представител Драгомир Драганов.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов поради неотложни служебни ангажименти извън столицата.
Поради платен годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев, заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков и министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.
Насроченото за днес редовно заседание на Комисията по външна и интеграционна политика се отлага.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 31 юли от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,58 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
 Иван Куртев
 Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова
Свилен Димитров