Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения от 19 до 29 септември 1998 година:
Писмо за намеренията и меморандума за икономическата политика на правителството на Република България, финансово подкрепени от Съвета на директорите на Международния валутен фонд.
Вносител - Министерски съвет.
Законопроект за ратифициране на Търговската спогодба между правителството на Република България и правителството на Ливанската република.
Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия - Комисията по икономическа политика.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение относно меморандума за икономическата политика на правителството на Република България.
Вносители - Екатерина Михайлова, Йордан Цонев и Никола Николов.
Законопроект за ратифициране на договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка.
Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
За седмичната програма на Народното събрание са направени предложения за дневния ред: от народния представител Руси Статков, който предлага да бъде включен като точка в дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Няма да можем да гласуваме това негово предложение, тъй като комисията няма готовност за второ четене. След като комисията завърши работата си, тогава ще разглеждаме този законопроект.
Другото предложение, направено от господин Георги Първанов от името на Парламентарната група на Демократичната левица за точка в дневния ред, е да бъде законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите.
По това предложение на господин Първанов?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изминалият месец септември към загубените два - три месеца през пролетта идва да покаже, че наистина парламентът, тоест управляващите, проявяват, смело може да се каже, нехайство по отношение на един остър проблем, вълнуващ студентите. В комисията беше казано, че, да, този проблем трябва да бъде решен. Отново ви предлагаме внесеният законопроект да бъде повод, за да заработят двете комисии - по образование и по бюджет и финанси, и да намерят решение, което ще бъде приемливо за всички народни представители. Разбира се, решение, което да решава проблема, но като конструкция, като решение да бъде приемливо за всички колеги.
Господин председател, аз настоятелно Ви умолявам да дадете ход на този проект. Влизаме в зимния сезон, голяма част от студентите са непрекъснато под пресата на финансови затруднения. Заблуждение е, че като има много кандидати за висшите учебни заведения в България, това автоматически означава, че всички за обезпечени финансово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Ще поставя на гласуване предложението на господин Георги Първанов в дневния ред да бъде законопроектът за преференциално кредитиране на студентите и докторантите.
Моля, гласувайте!
Гласували 179 народни представители: за 78, против 48, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожица Екатерина Михайлова за седмичната програма на Народното събрание от 30 септември до 2 октомври 1998 г. е:
1. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за застраховането.
Вносител - Никола Николов.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
3. Второ четене на законопроекта за защитените територии.
4. Проект за решение относно меморандума за икономическата политика на правителството на Република България.
Вносители - Екатерина Михайлова, Йордан Цонев и Никола Николов.
5. Парламентарен контрол.
По това предложение? Няма изказвания.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма на Народното събрание.
Гласували 183 народни представители: за 132, против 39, въздържали се 12.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, внесен от господин Никола Николов.
Моля, господин Николов, да съобщите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Становище на Комисията по икономическа политика към Тридесет и осмото Народно събрание по законопроект 854-01-96 от 2 септември 1998 г. за изменение на Закона за застраховането, внесен от Никола Николов.
На редовното си заседание на 23 септември 1998 г. Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта за изменение на Закона за застраховането, внесен от народния представител Никола Джипов Николов. В процеса на обсъждането беше изяснено, че поставеното в досегашния закон задължително изискване застрахователните пълномощници и застрахователните посредници да имат висше образование поставя сериозна пречка за развитието на застрахователната дейност.
Изтъкнато беше, че този въпрос трябва спешно да бъде решен поради предстоящата кампания по застраховките "Гражданска отговорност".
Други изменения и допълнения на закона, наложени от практиката, се очаква да бъдат предложени в цялостен проект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, но до неговото приемане ще минат вероятно няколко месеца. Това налага ускореното внасяне на предложението за изменение на чл. 46, за да не се блокира застрахователната дейност.
Практиката на другите страни, а също и в България показва, че висшето образование не е фактор за успешното изпълнение на функциите на посредническата и агентската мрежа.
Освен това прилагането на подобно изискване ще създаде сериозен социален проблем поради факта, че в страната работят около десет хиляди застрахователни агенти и посредници, по-голяма част от които са със средно образование, но с дългогодишен опит. Много от тези служители биха останали без работа.
Предложението отчита мнението на всички лицензирани застрахователни компании и на Националния съвет по застраховането.
Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за застраховането на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата.
Господин Руси Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин министър, колеги! В продължение на времето от м. юли досега се налага и по-скоро се предлага, вследствие на тази необходимост от мнозинството в лицето на господин Никола Николов, промяна на един от членовете на Закона за застраховането. Тъй като чух реплика от мнозинството, от колегите на СДС, че "Руси сега ще обяснява", аз наистина искам да припомня, без да обяснявам, без да губя времето на парламента, за какво става дума.
През м. юли наред с многото изменения, които вие предложихте в движение и с изискване за скорост, беше свързано със Закона за застраховането. Тогава, господин министър на правосъдието, Вие отсъствахте, но ставаше дума за това като идея да се коригират законодателни, според мен, грешки на мнозинството. Защото когато променяхме този закон още един път в края на 1997 г., господин Куртев, Вие сигурно помните, тъй като добре следите всичко онова, тогава Вие не обърнахте внимание на нашите предложения тази материя да бъде огледана много внимателно, да бъде прецизирана, за да не се допускат действително силови действия от страна на мнозинството и негови лица, които са в структурите в пазара, който решихме, че трябва да се създава отново - в застрахователния пазар. Или по-скоро да се регулира така, че да бъдат изключени, господин министър, всички онези елементи, които са свързани с контингента на съдебната власт, или по-скоро имаме съмнения за това. Не се получи. За съжаление, стана така, че въпреки нашите предложения, Вие казахте - "ще работи", но не проработи. През м. юли Вие внесохте предложение този закон да бъде променен, за да работи, господин Николов. Въпреки че внесохте един вариант, който се оказа, че не е добре огледан, че е бърз. Внесе се и втори.
Тогава аз се постарах като народен представител, който се стреми в тези закони да се отразят действително трайни принципни неща, да се уредят трайни обществени отношения в съответствие с международното законодателство, уважаеми колеги, с това на Европейската общност, да внесем в един от членовете нещо конкретно, което да ни позволи тези, които спираме от застрахователния пазар, разбира се, тук можем да спорим за конституционността на тази разпоредба, но нека да приемем в момента, че съществува, както е така, които ги спираме да не отидат по-нататък. И тогава се позовах на това, че независимо от изискванията на закона, който изменихме през 1997 г. с вас, за срочност на наредби и т.н., наредбата, която касае едни от най-важните фактори наред със застрахователите, а именно застрахователните посредници и застрахователните помощници и агенти, която Министерският съвет трябва да издаде, не е издадена. А този въпрос не може да се отлага повече. Защото ето, вие сами виждате сега, в последно време, как стои проблемът. Тези, на които им е отказан лиценз, така негласно вече се лансира, че ще станат брокери. И колкото и да е специфична материята за една част от нас, поне виждам, че всички вие четете вестници, за съжаление, и в момента някои четат - говоря за мнозинството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И господин Баташки - също.
РУСИ СТАТКОВ: Би трябвало да стане ясно, господин председател, че ние като законодатели трябва да действаме действително енергично, а не да отлагаме.
Тогава аз предложих текст, който вие приехте. Текст, изискващ висше образование и разшифровано по-нататък квалификация - икономическа, търговска и специални познания в областта на застраховането. Този текст не беше произволен. Повтарям отново и може би ще го кажа още няколко пъти - ние вървим към присъединяване към Европейския съюз. Навсякъде в директивите на Европейския съюз и включително тази от 1991-1992 г. във връзка с професионалните изисквания към този вид участници и то сериозни субекти в застраховането, има предявено изискването за високи професионални познания. Високи професионални познания, разбира се, на Запад не се разбират като диплом за висше образование. Държа да уточня това нещо.
Но веднага се предполага, че високите професионални познания, господин Николов, са на базата на натрупване, защото, ако се справите с всички специални издания по този въпрос, ще се убедите, че става дума за колежи, че става дума за разход, особено даже и за агенти на най-ниско равнище, от 30 до 60 хил. долара годишно за тяхното обучение. И ако ние действително държим, уважаеми колеги отдясно, да направим такъв застрахователния пазар, че в него да има отговорни, компетентни, висококвалифицирани посредници, то би трябвало днес отново, разбира се, поставен е въпросът, тези неща да ги видим такива, каквито са.
Съвсем конкретно. Какво ни предлага господин Николов? Той предлага да се върне старото положение. А именно докато се уреди въпросът, както беше и в предишния член, който променихме през м. юли, да си остане на базата на - тук има един правен термин - тъй като не е уредена материята в Застрахователния закон, субсидиарно Търговският закон да важи за него. Нали така, господин министър, е правният термин? Тоест, да се прилагат принципите на Търговския закон. Да, обаче Търговският закон е общият закон, а специалният закон е Законът за застраховането и ние не можем наистина повече да отлагаме и да прехвърляме топката там, където не трябва. Преди малко говорих и с господин Зънзов. Вие вдигате летвата за аптеките, вие вдигате летвата за други, трети неща. Летвата се вдига включително и в другите сфери. А само тук ли ще я оставим така, след като се убедихме, че този пазар наистина трябва да бъде уреден по друг начин?
Аз мисля, уважаеми колеги, тъй като въпросът е поставен на първо четене, че ние трябва да направим една корекция. Съгласен съм с това, защото и аз разговарях със застрахователи, защото и аз знам, че има проблеми в една част.
За какво става дума? Става дума конкретно само за застрахователните агенти. Застрахователните агенти в случая, както ние го уреждаме в Закона за застраховането, се явяват подчинени на застрахователя. Те работят вътре в неговата структура. Съгласен съм, ние да променим изискването за висше образование, но, господин Николов, да си останат изискванията за висока квалификация, специално за агентите - търговска, икономическа и със специални познания в застрахователното дело. Категорично обаче не мога да приема за брокерите и физически лица, защото те могат да бъдат и физически лица, а юридически, като състав от физически, ние да снемем критерия висше образование, наред с другия, за който вече имаме записан текст.
Защо? Защото те вече се явяват от по-друг ранг в рамките на субектите, които уреждат и действат на този пазар. Моля ви, колеги отдясно, да помислите много внимателно по това, защото тук не е въпросът само да се гласува ан блок. Те се явяват самостоятелни субекти, които ще имат много правомощия, които ще контактуват и навън. Аз не искам да стана да чета текстовете, които сме записали в закона, господин Николов, защото казах, че няма да обяснявам на колегите и се надявам да разберат за какво става дума с тези най-общи посоки на действие.

Специално за Германия, специално за Англия, снощи правих отново справка, помолих хора от Института по право, обърнете се и вие към тях, които работят по тези въпроси, изрично е казано за брокерите - най-висока квалификация, което действително се разбира, че е висше образование, защото са оказани и местата, в които трябва да стане това нещо.
Има, господин министър на правосъдието, едно списание в Германия, което се казва "Застрахователно право". В него изрично, коментирайки това, което се прави в Европейската общност, е записано, че съществен пропуск на законодателната уредба на тези страни, в които няма изискване за брокерите, за най-висока квалификация, тоест разбирай висше образование, е съществен пропуск. Нима вие искате ние да правим съществени пропуски в това, което уреждаме като материя, господин министър на правосъдието. Искате ли? Аз съм убеден, че не искате, господин Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Само искам да има кой да застрахова бабите от Слишовци.
РУСИ СТАТКОВ: Бабите от Слишовци няма да ги застрахова агент в Слишовци. Аз Ви моля да не подхождате с този несериозен пример за Долно нанагорнище и така нататък. Защото изрично уточних, че съм съгласен, че по отношение на агентите можем да свалим това изискване за висше образование, но не и за висока квалификация, не и за компетентност търговска в застрахователното дело, защото и агентите биват такива, които работят на най-ниско равнище и на най-високо равнище. Но за брокерите ви говоря в момента и искам да го разрешите това нещо, като посредник. Затова става дума, господин Гоцев, и аз мисля, че Вие сте достатъчно компетентен в тази материя. Защото, убеден съм, министърът на правосъдието на една страна трябва да е наясно с тази материя.
И продължавам по-нататък. Така е регламентиран въпросът освен в Германия, във Франция, във всички онези страни, уважаеми колеги, на Европейския съюз.
Нещо повече, във връзка със защита на потребителите се въвежда един специфичен термин, надявам се, че тук ще го чуя от мнозинството... (Реплики от Никола Николов) Не, не. Значи, господин Николов, няма да го споменавам, защото и Вие не сте го чели, не сте го чели. Става дума за това, че отново се поставят най-високи изисквания към брокерите. И ако вие считате, че ние трябва днес още веднъж да си затворим очите специално за брокерите, това означава, че вие действително ще влезете в схемата на средствата за масова информация, че: да, отказахме им, затворихме вратичката на силовите застрахователи на един етап, но им отваряме вратичка да станат брокери.
Аз мисля, че най-малкото досегашните ви претенции, уважаеми колеги, говоря на всички отдясно, за трайно решаване на този въпрос, биха изисквали за брокери да си остане изискването висше образование - говоря за физическите лица, и в частта за юридически лица, съставени от физически лица с висше образование като структура.
Не бих приел, уважаеми колеги, независимо от мотивировката от една страница на господин Николов, днес ние да отидем на вариант гласуване на първо и второ четене. И го казвам меко не бих приел. Категорично бих възразил. Защото считам, че ...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Кой го е предложил това?
РУСИ СТАТКОВ: Ами кой го е предложил? Аз вече на няколко пъти съм изпадал в ситуацията, в която ние сме поставени пред свършен факт. И затова, рискувайки да предизвикам Вашия гняв, господин Николов, който е несправедлив в момента, защото поводи сте ни дали достатъчно, се обръщам към вас, колеги отдясно: нека не действаме ан блок. Аз съм готов да предоставя и ще размножа за всички достатъчно справочна литература всеки един от вас да получи възможността да размисли между първо и второ четене, дори и да направи предложение, за да уредим тези неща, а не да ги отхвърляме в бъдещето - там, където според мен ще бъде безотговорно.
Бих могъл и още два - три аргументи да дам, но приключвам с молбата.
Уважаеми колеги, коригирайки нещо, да не ставаме за смях, като хора, които сме използвани от някого. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Благой Димитров има думата за реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Статков, аз разбирам, че Вие в момента се намирате в твърде неудобно положение. Но това, че говорихте 14 минути аз считам, че не прави по-малко неудобно Вашето положение.
Аз не чух никакви аргументи, впрочем. Трябва ясничко да кажем: с приемането на Вашия текст всички ние направихме една глупост. Сега трябва да поправим тази глупост, наистина да не ставаме за смях, да отменим текста, който приехме съгласно Вашето предложение, и нещата да се изчистят. Това е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо го приехте?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Наистина така е: защо го приехме? Но, господин Корнезов, аз и друго усещам. Вие нарочно работите като предлагате текстове, които да действат деструктивно на целия процес и след това говорите за консенсус. Това се забелязва при гледането на доста закони.
Аз например не знам точно това, което господин Статков е предложил тук за тези застрахователни агенти, дали го е направил умишлено или не, искам да ви кажа, че цяла България се смее на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика думата има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз, господин Благой Димитров, съжалявам за това неразумно изказване от Ваша страна. Не ме обижда квалификацията, обижда ме това, че 14 минути се опитвам да Ви кажа коректно какво сте пропуснали да прочетете, а Вие гледате в тавана. Обижда ме това, че Ви казах, воден ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо ги излъга?
РУСИ СТАТКОВ: Не съм ги излъгал, а исках да направим докрай тази линия, която те предлагаха, линията да се пресекат онези, които влязоха с бухалките в застрахователния пазар, да се даде възможност на българските младежи, които са безработни с висше образование, които вие ги излъгахте, че ще им дадете възможност да се развиват в България, които сега са тук пред Австрийското посолство и пред другите посолства на опашка. Те са с квалификация от Свищов, колега, с диплома за висше икономическо образование. Не ми подвиквай, защото е обидно. С квалификация от УНСС, които са без работа. Защото този пазар трябва да се осигурява от отговорни хора и в това няма нищо смешно и глупаво. Напротив, аз ви моля, колеги, запазете си квалификациите за друг повод.
Приемам, че ние не сме осъществили, да кажем, преход за агентите и го казах: съгласен съм да го променим. Но, отпадайки висшето образование за агентите, господин Благой Димитров, без да си оставим изискването за квалификация, за търговски познания в застрахователното дело, защото за един фризьор имаш изисквания, а за един човек, който ще работи с парите на другите, нямаш изисквания. И казваш: това ще го отложим във времето.
И повтарям отново, категоричен съм за брокерите. Категоричен съм за брокерите, че трябва да са с висше образование и не случайно говорих тези 14 минути с примерите от Англия, от Германия, за директивата на Европейския съюз. Ако се смеете, смейте се на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази поправка е навременна. По това спор няма. Недогледахме закона, но причината за това е, че както винаги много бързахме, а и текстовете, които гледаме, не винаги са коректни и една част от тях ги дописваме в ход.
Аз искам да обърна внимание на друго нещо. В голяма част от законодателството, което касае икономиката, ние слагаме изискване за образователен ценз и като че ли не разделяме нещата последователно, както трябва да бъдат. Освен висшето образование, което между другото вече става и двустепенно, значи може би трябва да пишем вече, че трябва да са магистри или бакалаври, има и средно специално образование, което дава също необходима квалификация за определен вид дейности.
Аз мисля, че трябва да престанем в законите да слагаме такива изисквания, с изключение там, където дейността, която ще се извършва, предразполага към такова увреждане на интересите на голям кръг хора или пък застрашава, да кажем, живота им. Има и такива места, където трябва да се слага бариера. Но категорично съм против в законите да има такива изисквания. Това, че един човек има висше или средно образование, е някакво специално предимство, но то не е достатъчно, за да кажем, че той е висококвалифициран и може да извършва дадената работа. Има много други видове изисквания.
Освен това ние живеем и работим в пазарно стопанство, в което човек трябва да се пребори, не само да се изучи, но и да се квалифицира, да се пребори за своето място.
Така че един такъв тип законодателство аз смятам, че не е удачен. Може би в началото, когато се въвеждаше ред и някакъв порядък в определените видове дейности, трябваше да има ограничения, но мисля, че вече трябва да минем на варианта да освобождаваме от тези изисквания. Същото се касаеше и по Закона за банките, по който аз се изказах. Там например изключихме цели категории специалности от правото да имат възможност да работят в тази сфера. Може би тогава беше удачно, но аз смятам, че вече трябва да се отворят тези неща и да оставим пазара и вече комисиите по надзора, които имаме, да следят за дейностите, а не за това с какво тръгва един човек, а за това как си върши работата и как спазва законите.
Затова аз ще подкрепя тази поправка. Тя е нормална. Мисля, че са няколко хиляди хората, които работят като агенти в застраховането, да им кажем да са с висше образование. Първо, няма толкова кадри и е смешно, и второ, не е това начинът, по който, уважаеми колега Статков, мисля, че ще решим безработицата на висшите кадри. Съвсем други са способите и начините, по които трябва да се стимулира развитието на тези хора.
С това приключвам. Още един път казвам, че ще подкрепя тази поправка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Ясен е стремежът на мнозинството да снижава образователното равнище на българина и този стремеж личи навсякъде - и в законодателната дейност, и в действията на изпълнителната власт. Но тук се казва, че парламентът бил едва ли не подведен, излъган и всички гласуваха един текст, който сега всички искат да отхвърлят.
Аз не разбрах господин Благой Димитров какво точно има предвид, като казва, че е допусната глупост. Може би Вие сте подкрепили предложението на господин Статков, защото сте искали да дадете възможност на борците да завършат висше образование и по този начин да съответстват на изискванията, предвидени в приетия от Народното събрание закон. Кои са точно глупавите, господин Димитров? Тези, които подкрепиха предложения от господин Статков текст или смятате, че глупавите са борците и тъй като не могат да завършат висше образование, затова трябва да бъде променен съответният член в закона? Не става ясно и може би Вие ще го поясните в реплика.
Но тук има едно друго нещо, което е много по-смущаващо. Каква е тази процедура, по която господин президентът подписва закона за обнародване в "Държавен вестник" с уговорка, дадена от госпожа или госпожица Екатерина Михайлова, че еди-кой си член ще бъде променен? По силата на коя Конституция се създава този прецедент? Как може един депутат, който и да е той, макар и да е шеф на парламентарната група на управляващата партия, да даде гаранция пред господин президента, че даден закон ще бъде променен по определен начин? И как може господин президентът да се върже на тази гаранция и да подпише закона за обнародване в "Държавен вестник"?
И аз питам: Народното събрание филиал на "Раковски" 134 ли е? Моят отговор е "да", тъй като вашите действия потвърждават този извод.
Добре, ако вие бяхте единни, пак може да се приеме в рамките на практическите действия, че госпожа Екатерина Михайлова може да даде такива гаранции, макар че никъде не е описана такава процедура. Но вие не сте единни в това отношение. Ако си спомняте интервютата на господин Йордан Соколов в края на юли миналата година, той посочи за положителен пример факта, че мнозинството е приело предложението на господин Руси Статков. Вземете интервютата и във вестник "Труд", и във вестник "Демокрация", и ще видите, че господин Йордан Соколов сочи това за пример...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сте точен, господин Атанасов. И аз подкрепих, но ставаше въпрос за друг закон и за други предложения. И господин Статков знае това.
ИВО АТАНАСОВ: Ето, разцеплението сред вас става все по-голямо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чудесно, радвайте се.
ИВО АТАНАСОВ: Така че това беше посочено за положителен пример. Значи сега господин Куртев и може би господин Соколов, а вероятно и други колеги депутати от управляващото мнозинство няма да подкрепят този законопроект. Какво става тогава, питам? Значи президентът е искал да върне този член, но вместо да упражни правото си на вето, той е постигнал устна уговорка с госпожица Екатерина Михайлова. Аз се учудвам на такава законодателна практика. Това е прецедент наистина, но виждам какво става и със Закона за радиото и телевизията. Върнати бяха само 4 текста, а за връщане са сигурно 40. Ако господин президентът беше упражнил отлагателното си вето върху Закона за застраховането, нямаше да се похабят толкова хиляди екземпляра на "Държавен вестник", за да се печати един закон, който веднага, след като свърши парламентарната ваканция, ще трябва да бъде доработван. Не беше ли по-добре - и Вие, след като имате такива устни уговорки, защо не казахте на господин президента да наложи правото си на вето, да се прегласува този текст на трето гласуване и законът да се отпечата в неговата цялост? Поставете се на мястото на застрахователите, за които вие предполагате, че не трябва да имат висше образование - как те ще се ориентират кои членове от закона важат. Те трябва да търсят два "Държавни вестника". А по презумпция вие казвате, че те са хора необразовани. По какъв начин ще изпълняват закона? Очевидно, че ще го изпълняват по един лош начин.
Така че не бива да създавате такива предпоставки за неизпълнението на закона. Хубаво беше, след като имате такъв тип договорености, и по Закона за радиото и телевизията да беше упрежнено ветото по повече членове.
Завършвайки изказването, протестирам най-категорично, най-решително, най-остро срещу това, че един закон се обнародва на базата на устна уговорка между президента на Република България и председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Смятам, че това не намира база в никаква правна регламентация. Това противоречи и на Конституцията на Република България, и на досегашната ни демократична, макар и само няколкогодишна, парламентарна практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз категорично подкрепих в Комисията по икономическата политика направеното предложение за промяната на текста в Закона за застраховането. Очевидно недоглеждане е допуснато, когато са правени промените в Закона за застраховането. Такива грешки се правят твърде често - трябва да си го признаем.
Тук искам да кажа няколко думи във връзка с една неоправдана от никаква гледна точка забележка - квалификация, която си позволи господин Благой Димитров по отношение на Парламентарната група на левицата.
Щом се бърза в законодателството и вие, ако не се лъжа, много често използвате това като аргумент, неизбежно е да се допускат по-големи или по-малки грешки. Дано са по-малки. Но да използвате този повод и да хвърляте обвинението, че едва ли не нашата парламентарна група съзнатлено прави предложения, за да забавя процеса, за да се произвежда брак в парламента, това е, най-меко казано, несериозно. Това е глупаво. Вие не можете да го докажете, тъй като една голяма част от предложенията, които се правят отляво, а все повече и повече - от трите опозиционни парламентарни групи, господин Димитров, намират широка обществена подкрепа сред гилдиите от експерти, специалисти. Много от тези предложения се споделят.
Когато разговаряме с колеги от вашата парламентарна група в комисиите, и те се съгласяват. Имаше не един и два случая и вие сигурно помните, че в комисиите се приемат едни решения, тук дойде министър в залата и като вялак ги премаже. И всички съжаляваме, че не са минали.
Много ви моля, ако искате в законодателния процес наистина парламентарните групи да изстискват своите възможности и в рамките на възможното да работят за подобряване на приеманите закони, въздържайте се и оттеглете тези квалификации. Те не са от полза за работата на парламента.
Аз подкрепям направеното предложение. Разбира се, всеки един народен представител има правото да защитава противно, различно, вариантно становище. Така разглеждайте и позицията на господин Руси Статков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
За реплика - Руси Статков. (Оживление.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Правя реплика на уважавания проф. Стоилов, защото съм длъжен да я направя. Аз не съм въвел в заблуждение когото и да е от вас. Напротив, ако видите стенограмите и тогава, и днес, ще се убедите, че аз именно съм следвал логиката на Вашето предложение, а то беше действително за регулиране по най-добрия начин на този пазар. И не става дума за грешка в един такъв капитален вид. Става дума действително за по-високи изисквания към агентите, където в момента се съгласих да настъпи промяна, но не и за брокерите.
Тъй като господин Николов, може би и другите колеги не са погледнали материята, свързана със защита на потребителите, искам да кажа, че съществува така нареченият термин "бест адвайс" - най-добър съвет. Той се отнася с най-голяма сила и за застраховането, и за хората, които са там. Най-добър съвет не може да даде един човек с бухалка. Най-добър съвет може да даде един висококвалифициран човек, един човек с колеж. Няма да ви занимавам с това кои се занимават със застраховането в Англия, в Щатите, в Германия и т.н., защото ние имаме такива кадри в Свищов и в Университета за национално и световно стопанство.
Затова отново повтарям: колеги, нека да се насочим към едно решение, което действително да разграничи агентите от брокерите, както законът ги е разграничил. Брокерите действително да останат с тези изисквания, които записахме. Това ще бъде най-доброто решение, убеден съм в него и отново повтарям, че не става дума за заблуждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че аудиторията схвана смисъла на моето изказване, с което ни най-малко не съм искал да засягам моя колега Руси Статков. Аз и сега не се съмнявам, че той от най-добри подбуди е правил предложенията тогава, защитава ги и сега.
Това, което аз исках да споделя с вас е, че минава време и след като се установи, че едно решение не работи, както трябва, то трябва да бъде коригирано. Ако трябва все пак да повторя главното, което исках да кажа пред вас, то е да бъдат уважавани предложенията, правени от различните парламентарни групи и особено от опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За изказване думата има господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Ще се опитам да изясня нещата, защото тук се чуха само фрагменти от истината. Искам да посоча това, което ме провокира да предложа изменение толкова скоро, след като приехме предишните промени в Закона за застраховането.
Първо, духът на промените, които ние гледахме, беше от застрахователния пазар да се изолират силовите застрахователи. Това беше мотивът и духът на предишните промени. Между първо и второ четене Руси Статков предложи текстове, които бяха отхвърлени в Комисията по икономическата политика. След това в пленарната зала значителна част от тях бяха приети - мисля, че всички, с изключение на едно предложение. Той обосноваваше и защитаваше своите предложения точно с логиката, че ние фундаментално решаваме проблема със силовите застрахователи на пазара, но може да се допусне лично участие на пазара на хора, които не са засегнати от промените, които аз бях предложил. Това е истината. Неговото становище беше, че на застрахователния пазар може да се допусне като помощници, като агенти и като брокери да влязат хора, които са били в силови структури. Затова и неговото предложение беше прието от залата.
Аз смятам, че това не е глупост от страна на залата, но е недомислие в посока на това, че ние с един акт въвеждаме фактически правила за достъп до професия, каквато директива в Европейския съюз няма. Между другото Руси Статков така защитаваше предложението си и може би значителна част от народните представители бяха подведени от това му твърдение. Директива на Европейския съюз за достъп до професия в застрахователния пазар няма.
Ето това е, което ние направихме миналия път. Сега аз се опитвам да го отстраня. Предложил съм текст, който смятам, че е коректен и смятам, че ще бъдe подкрепен от всички така, както беше подкрепен в Комисията по икономическата политика - от мнозинството от всички парламентарни групи. Разбира се, аз искам да препоръчам на Руси Статков следното: нека, когато той внася определен законопроект и чувства, че в неговата парламентарна група има хора, които са капацитети в застраховането, така както аз постъпих предишния път, да се обърне първо към тях и да попита за съвет какъв точно да бъде текстът на промените, които той предлага в съответния законопроект или на законопроекта, защото тогава бихме могли да избегнем такава конфузна ситуация.
Струва ми се, че няма какво повече да обсъждаме по този законопроект и предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не можем да преминем към гласуване. На първо четене сме и докато парламентарните групи не използват времето, което им се полага съгласно правилника, не можем да прекратим дебатите.
За реплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Не се надявах, че ще образовам господин Никола Николов, но се налага да го образовам.
Не е нужно аз да се обръщам към колеги, защото съм се обърнал към старши научен сътрудник, доктор по право, който е написал и учебник за студентите. Вземете, четете го и там ясно е записано, господин Николов, на стр. 69 в "Българско застрахователно право". Поля Голева го е издала. Направено е разграничение между застрахователен посредник и застрахователен помощник. Във връзка с терминологията Ви казах, че се разграничават тези неща за разлика от европейското право, където не се разграничават. И е записано следното:
"Тази терминология (става дума за застрахователен брокер и застрахователен агент) се използва и в директивите на Европейската общност, както и в други директиви...".
По-нататък за позоваването за високите изисквания към квалификацията - Директива от 1990 г. N 619; препоръка на Комисията на Европейската общност от 18 декември 1991 г. и Директива от 1992 г. N 48 и нейното приложение за професионалните изисквания и задължението за регистриране.
Четете, господин Николов! Ако искате и на руски, защото е по-достъпно. Тук също на стр. 70 е записано. Господин Николов, имате пари от тези, които дават за самостоятелна работа. Вижте какви са учебните заведeния, които обучават брокерите и не ми давайте съвети за неща, които Вие не сте проверили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За изказване думата има господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също, както и другите членове на Комисията по икономическата политика, подкрепих предложението на господин Николов. И сега смятам, че то е разумно. Това, разбира се, в никакъв случай не обезсмисля, а напротив, прави изключително важни тези аргументи, включително и на господин Статков, че трябва да уточним и да направим закона работещ.

Бих искал да кажа, че понякога всички ние правим грешки, когато заради един или друг остър проблем, да кажем, в случая силовите застрахователи или в Закона за ценните книжа и фондовите борси тогава за пирамидите, че се захващаме за един такъв проблем и искаме да подчиним целия съответен закон и да решим един такъв остър, но все пак изолиран проблем. С изменението, което е приел парламентът, очевидно е засегнал редица завършили търговски техникуми, хора, които извършват тази дейност като агенти, много от тях много, много далече от каквито и да е силови действия. Все пак когато ние правим закони, трябва да се стремим да решаваме проблема за мнозинството от хората, които се занимават с дадена дейност, а не да предотвратим един, двама или трима души да се занимават с нея. Такъв проблем имахме, когато приемахме Закона за ценните книжа и фондовите борси. Неслучайно той стана твърде регулиран закон. Такъв проблем имаме и в много други случаи.
Ползвайки се още веднъж от възможността да подкрепя конкретната поправка, ви приканвам действително, когато правим закони, да не бързаме и да се съобразяваме с цялата сложност и пъстрота на живота, а не да искаме да решаваме един или друг проблем на деня. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов. Други изказвания има ли? Няма. Очертава се консенсус.
Поставям на първо гласуване Законопроект N 854-01-96 за изменение на Закона за застраховането, внесен от народния представител Никола Николов.
Гласували 150 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - второ четене.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Миналия път спряхме до § 32, който става § 53, по който станаха разисквания и остана да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Както напомни господин Лучников, направихме и дебата по предлагания § 53. Стигнахме до гласуването.
Поставям на гласуване § 32, който става § 53 - текста на вносителя с измененията, предложени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 33. Предложение на вносителя.
"§ 33. Член 172 се изменя така:
"Чл. 172. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, на прокурорите при районните, окръжните и апелативните съдилища, на следователите от следствените служби при районните и окръжните съдилища за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет."
Комисията приема по принцип текста на вносителя по § 33, който става § 54, като предлага следната редакция:
"§ 54. Член 172 се изменя така:
"Чл. 172. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, на прокурорите при районните, окръжните и апелативните съдилища, на следователите от следствените служби при окръжните съдилища и на следователите от специализираната следствена служба при Софийския градски съд за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Това е нов текст и той съдържа една нова идея. Но бих искал тук да споделя и да обсъдим доколко това е в унисон със закона и с Конституцията.
Дисциплинарните наказания са дадени в чл. 169, който ние вече гласувахме, и тези дисциплинарни наказания са четири: забележка, лишаване от възможност за повишаване в ранг, понижаване в ранг и уволнение.
Сега се поставя въпросът това правомощие, което се дава в този текст на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция - да обръща внимание на съответните магистрати за допуснати от тях пропуски, дали е дисциплинарно наказание. Ако е дисциплинарно наказание, то министърът няма право на това, тъй като само Висшият съдебен съвет има компетенции да налага дисциплинарно наказание. Ако обаче не е дисциплинарно наказание, какво е то? Ако го квалифицираме само като някакъв сигнал към Висшия съдебен съвет, без да бъде това дисциплинарно наказание, ерго, струва ми се, че от гледна точка на Конституцията няма пречка министърът да има това правомощие за обръщане на внимание на магистратите. Тук трябва да ни е ясно какво правим. Ако е дисциплинарно наказание, този текст според мен е противоконституционен.
Така че може би трябва да чуем и вносителите какво представлява от правна гледна точка обръщане на внимание на съдии, прокурори и следователи за допуснати от тях нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Разбира се, господин Корнезов, ако това е дисциплинарно наказание, би било противоконституционно и няма да стане. Аз ще Ви кажа от опита, който Вие имате като заместник-министър. В приемния Ви ден са идвали десетки хора да се оплакват, че делото им стои ненасрочено една или две години. И Вие винаги сигурно, защото сте бил коректен заместник-министър, сте пращали писмо до този съдия и му казвате: оплакват ми се, че това дело толкова време стои ненасрочено. Не сте си позволявали да кажете повече от това. Но не сте имали основание да го кажете по досегашния закон. И затова като дойдат при мен, аз вдигам рамене и казвам: нищо не мога да направя.
Но някои колеги казват: "Да, ама вие имате да наблюдавате движението и образуването на делата." Наблюдението ми се свежда до това, че в края на определен период докладвам пред Висшия съдебен съвет дела.
А сега това значи, че като дойде гражданинът пред мен, примерно за това, че следствието му се мота четири години... Извинявайте за непривичния израз "мотае". Като дойде гражданинът при мен, примерно за това, че следствието продължава четири години и стои в затвора без да е наказан, ще мога да се обадя на следователя и да кажа: "Това следствие е много забавено." Това означава "обръща внимание".
И мисля, че никой не би трябвало да бъде против едно такова нещо. Това е в интерес на хората, които страдат от бавното правораздаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте § 54 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 34. В чл. 173 думите "и 172" се заличават."
Неуместно е да се споменава тук чл. 172 с новата редакция.
Комисията приема текста на вносителя по § 34, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 55 така, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Параграф 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 35. Чл. 174 се изменя така:
"Чл. 174. (1) Дисциплинарно дело срещу съдия, прокурор и следовател се разглежда от дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, определен съгласно чл. 33. Членовете на дисциплинарния състав избират председател с обикновено мнозинство.
(2) Председателят на дисциплинарния състав образува дисциплинарно дело, определя един или няколко докладчици и насрочва делото за разглеждане в двуседмичен срок."
По текста няма направени предложения и забележки. Комисията приема текста на вносителя по § 35, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Вярно е, че по този текст не са направени предложения. Но този текст, всъщност става дума за чл. 174, е свързан с чл. 33 и чл. 34, които ние вече сме гласували и по които текстове, включително и същественият чл. 34, станаха тук и разисквания, и се чуха различни предложения.
За какво става реч? Става реч за това, че Висшият съдебен съвет, който се състои от 25 члена, може да излъчи от себе си един дисциплинарен състав, примерно от 5 човека, който пък избира свой председател на този дисциплинарен състав. И разглежда дисциплинарната преписка. Даже решенията на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни дела подлежат на обжалване в 14-дневен срок. Това гласи чл. 34.
Лично аз предлагам този текст да отпадне. Това ми дава и процедурна възможност. Защо? Защото, колеги, Конституцията ясно е казала, че Висшият съдебен съвет, като орган, състоящ се от всички членове при необходимия кворум, има правомощията, има конституционното право, включително не само да назначава, но и да налага съответни дисциплинарни наказания, които ние разглеждаме. Но Висшият съдебен съвет, а не част от него. Част от Висшия съдебен съвет не е Висш съдебен съвет. Така че, тези правомощия, които са дадени тук, и да образуваме част от Висшия съдебен съвет, да става някаква особена юрисдикция, това не е в хармония с Конституцията.
Ето защо предлагам, господин председател, да подложите на гласуване отпадането на предложения § 35, по новата номерация § 56, тъй като, пак повтарям, не е в хармония, не е в съзвучие с конституционната идея, че Висшият съдебен съвет е един единен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на § 56.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 3, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 35, който става § 56 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 36. Чл. 175 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя по § 36, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 57. Това е и текстът на вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 57 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 37 - текст на вносителя:
"§ 37. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 3 накрая се добавя "или упълномощен от него представител".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Заседанието по дисциплинарното дело е открито за съдии, прокурори и следователи."
4. В ал. 5 се създава изречение второ:
"Когато намери за необходимо, дисциплинарният състав може да събира доказателства и чрез делегиран свой член."
Комисията приема текста на вносителя по § 37, който става § 58. 
По текста предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Нека да помислим върху този текст в чл. 177, отново касаещ дисциплинарната отговорност. Той е свързан, колеги, с чл. 171, който вече мина, гласуван е, и става въпрос кой може да възбужда дисциплинарното производство и са изброени компетентните длъжностни лица, които могат да възбуждат това производство.
Текстът, който в момента е действащ, това е ал. 3, предложението за възбуждане на тази дисциплинарна отговорност, било то председателят, включително и министърът, може да се поддържа само от този, който го е внесъл. Той има законното право да направи предложението и да го поддържа пред този дисциплинарен състав.
Вносителят обаче казва сега нещо друго - не само вносителят, но може вносителят да упълномощи друго лице като негов представител, тоест да прехвърли своите правомощия.
Според мен, в това дисциплинарно производство, което е особено производство, едно такова упълномощаване не е допустимо. Тук не става въпрос за гражданския процес, където страната може да упълномощи адвокат, респективно друго лице по чл. 20 от ГПК. Тук става въпрос за изпълнение на държавнически функции относно дисциплинарната отговорност на магистратите. И не може този, който е упълномощен по силата на закона, да направи това предложение - да прехвърли правото си другиму.
И министърът е тук. Примерно ако той направи предложение, може ли да упълномощи някой чиновник от министерството пред дисциплинарния състав да поддържа неговото предложение? Според мен това е абсолютно недопустимо.
Така че предлагам точка 2 - става въпрос за това, което ни се предлага от вносителя - да отпадне.
Що се отнася до ал. 5, също предлагам да отпадне. Става въпрос за събиране на доказателствата. Предлага се това събиране на доказателства да става като възможност чрез делегиран член от дисциплинарния състав.
Вижте, има един принцип в правото и в трите вида процеса - принциът за непосредствеността. Следва този дисциплинарен състав, който ще разглежда в края на краищата съдбата на съдията, прокурора или следователя, да има преки впечатления от доказателства, които са събрани, които вероятно са посочени от самия обвиняем, в кавички, магистрат, а не само от един негов член, който после ще докладва. Но как ще го докладва? Ще докладва своето субективно мнение, своята субективна преценка за това доказателство.
Струва ми се, че тук отиваме твърде далеч - само практически един от членовете от състава, който да бъде делегиран, да решава съдбата на съдебния магистрат де факто. Затова доказателства, според мен- независимо какви са те, най-вероятно това ще бъдат гласни доказателства - трябва да бъдат събирани от целия дисциплинарен състав така, както се събират от един съд, когато той действа като колегиален орган.
Затова, господин председателю, второто ми предложение е: така както е предложена ал. 5 от вносителя, да отпадне и да остане сегашният състав на ал. 5, където има много по-големи гаранции за този, който е поставен като магистрат, в кавички, на подсъдимата скамейка да отговаря за някакво негово правонарушение, да има възможност да се защити. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов предложи отпадането на точки 2 и 4 от § 37 на вносителя.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на тези две точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 108 народни представители: за 1, против 100, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 37, който става § 58, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Параграф 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 38 вносителят предлага:
"§ 38. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. В досегашния текст думите "т. 3 и 4" се заменят с "т. 4, 5 и 6".
2. Създава се изречение второ:
"Висшият съдебен съвет решава дали да наложи наказание по чл. 169, ал. 1, т. 4, 5 и 6 или по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3."
Комисията приема текста на вносителя по § 38, който става § 59.
По този параграф други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 38? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 38, който става § 59, така както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграф 59 е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 39 вносителят предлага:
"§ 39. Член 179 се изменя така:
"Чл. 179. Решението на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет, както и решенията на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни дела могат да се обжалват от дисциплинарноотговорния и от вносителя в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението за страната, която е присъствала. За страната, която не е присъствала на заседанието, срокът тече от датата на съобщението, че решението е изготвено."
По текста няма направени предложения.
Комисията приема текста на вносителя по § 39, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 39, който става§ 60 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага по § 40 - в чл. 180 се правят следните изменения:
"1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Жалбите срещу решение на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет, както и жалбите срещу решение на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни дела се разглеждат от състав, включващ 3-ма съдии от Върховния касационен съд и 2-ма съдии от Върховния административен съд. Членовете на състава се избират от Висшия съдебен съвет чрез жребий за всяко дисциплинарно дело. Председател на състава е най-старшият измежду съдиите от Върховния касационен съд."
2. Алинея 2 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя по § 40, който става § 61.
Други предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Помислете, колеги, дали този текст не е противоконституционен. Защо? Защото в глава шеста на Конституцията изрично са изброени органите, които могат да правораздават, т.е. съдилищата от районния, окръжен, апелативен, Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Няма други органи и не може да има други органи извън тези, които правораздават.
Какво ни се предлага сега? Предлага ни се създаването практически на една особена юрисдикция. Нищо друго. Един нов съд, който обаче ще се сформира от трима члена по жребий от Върховния касационен съд и двама по жребий от Върховния административен съд - те образуват едно тяло от 5 члена, което има и председател, което де факто и де юре означава нов съд, нов юридически орган, нова юрисдикция, която е извън Конституцията, която правораздава, разбира се, по специфични дела по Закона за съдебната власт. Струва ми се, че това не е допустимо.
И още нещо - правейки такъв прецедент, ние надхвърляме не само Конституцията, но създаваме и възможност в други случаи по други закони създаване на особени юрисдикции, от които още 1990 г., слава Богу, се поотървахме, извинявайте за неакадемичния израз. Защото този опит за създаването на особени юрисдикции беше направен и със Закона за защита на конкуренцията. В тази му част поне Конституционният съд го обяви за противоконституционен.
Какъв е изходът? За мен изходът е решенията на Висшия съдебен съвет, така или иначе приехме дисциплинарния състав, да бъдат обжалвани или пред Върховния административен съд, или пред Върховния касационен съд. Моето предложение по закона беше да се обжалва пред Върховния административен съд, който да разглежда делото в състав, примерно от 5 съдии, но правораздава вече конституционен орган, а не особена юрисдикция, която днес ние създаваме, макар вероятно водени от добри подбуди. Добрите подбуди обаче не са съобразени, според мен, с конституционния принцип и затова, господин председател, предлагам § 40 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов, дами и господа народни представители!
Вие бихте били прав, господин Корнезов, ако това беше наистина юрисдикция, но то не е юрисдикция и не е правораздавателен орган. Съдът, съдебната система е изградена като една самоуправляваща се и самоконтролираща се професия. Тази самоуправляваща се и самоконтролираща се професия има и своите органи за самоконтрол и това са дисциплинарните състави, за които Вие споменахте, че също не били конституционни. Тях ги има и в сегашния закон, който не зная дали и Вие не бяхте един от хората, които го правиха, следователно такива състави има и те не са юрисдикция. Те са просто дисциплинарни състави. Именно това е характерното - не да го изпратим решението на този дисциплинарен състав на един истински съд, който да постанови едно решение, а да бъде пак в един орган, който не е правораздавателен орган, а е орган на професията, която се самоконтролира. Ако би било юрисдикция, Вие знаете, че тя трябваше да подлежи на някакво обжалване. Решението на този състав, който се прави, е окончателно.
Защо не се изпращат в административния съд? Затова, защото когато се съди, когато се разглежда дисциплинарна преписка на един съдия от Върховния административен съд, разбира се, за неговите колеги ще бъде неудобно да го разглеждат. Ако го дадем във Върховния касационен съд, същото ще важи и за там. Затова разумно е да има един друг орган. И понеже все пак Върховният касационен съд е върхът на правораздаването в България, вземат се 3-ма съдии от Върховния касационен съд, 2-ма съдии от Върховния административен съд, но те не правораздават, а те са последният контрол на самоконтролиращата се професия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Друг желае ли да се изкаже?
За процедура думата има господин Свилен Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, от името на парламентарна група искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с разглеждането на § 40, който става § 61.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов за отпадане на този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 79, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 40, който става § 61, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 4, няма въздържали се.
Параграф 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 41. В чл. 182, ал. 1 се изменя така:
"(1) Съдебният състав по чл. 180 се произнася в 14-дневен срок, като потвърждава или отменя обжалваното решение."
Комисията приема текста на вносителя по § 41, който става § 62.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 41, който става § 62, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 42. В чл. 183 думите "т. 1 и 2" се заменят с "т. 1, 2 и 3".
Комисията приема текста на вносителя по § 42, който става § 63 със следното съдържание:
"§ 63. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите "т. 1 и 2" се заменят с "т. 1, 2 и 3".
2. Точка 5 се изменя така:
"5. на директора на съответната следствена служба - за следовател."
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 42, който става § 63, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 43. Чл. 184 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя по § 43, който става § 64.
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 43, който става § 64, както е предлоен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Параграф 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 44. Чл. 186 се отменя."
Комисията приема текста на вносителя по § 44, който става § 65.
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Въпрос на правна техника е това и предлагам § 44 да отпадне. Защо? Сегашният текст на чл. 186 казва: "За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда". Всъщност тук се препраща по аналогия, ако има някои неуредени хипотези, да се прилага Кодексът на труда.
Действително Законът за съдебната власт е специален закон. Дисциплинарната отговорност ще се прилага такава, каквато е в Закона за съдебната власт. Но и най-гениалният законодател не може предварително да проиграе всички хипотези, които биха могли да се получат в практиката. И затова за неуредените случаи е нормално, ако такива възникнат, да се прилага Кодексът на труда.
Така че от правна гледна точка не е необходимо да заличаваме чл. 186, защото утре, ако ни се наложи, и по-точно не на нас, а на съда, респективно на дисциплинарния състав, който разглежда дисциплинарната отговорност или други проблеми около трудовото правоотношение, да знаят поне кой нормативен акт да приложи, а не да се получи един правен вакуум.
И от тази гледна точка предлагам § 44 да отпадне, т.е. да остане сегашният текст на чл. 186, който ни най-малко не наврежда на Закона за съдебната власт, а е един евентуален изход, ако се създаде някаква патова ситуация, неуредена в Закона за съдебната власт. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на § 44.
Гласували 115 народни представители: за 7, против 96, въздържали се 12.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 44, който става § 65, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграф 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде § 66 със следното съдържание:
"§ 66. Член 187 се изменя така:
"Чл. 187. Длъжностните наименования и броят на съдебните служители и техническите звена в канцелариите на съда, прокуратурата и следствените служби се определят от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, заместник-главните прокурори при Върховния касационен съд и Върховния административен съд и директорите на следствените служби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Надявам се, че след като сте повече от година на този пост ще можете да ни осветлите по прилагането на този текст, така както е изписан. На пръв поглед той е съответен на стария текст, само са добавени заместник-главните прокурори при Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Става дума за чл. 187, за така нареченото щатно разписание във всяка служба или във ведомството. Поначало това е работа на административния ръководител, който ще си предлага. Обаче какво ще предлагате Вие? Председателят на Върховния касационен съд само за Върховния касационен съд ли ще си предлага длъжностните наименования? И съответно председателят на Върховния административен съд? При структурата, която направихме на прокуратурата, която вече не е единна система и не само главния прокурор ще предлага, се пита как ще съвместим функциите на главния прокурор и заместниците към Върховния касационен съд и Върховния административен съд? Какво ще предлага и какво става, ако има някакво разногласие между тях? Защото ако конструираме някакъв орган, можем да приемем, че органът решава въпроса с мнозинство. Но тук е написано по начин, по който даже не е ясно може ли Вие да предложите примерно длъжностните наименования и служителите в техническите звена в Окръжната следствена служба, примерно, на Пловдив. Или за всеки един от случаите, записани тук. Така както е написан, текстът е неясен. Не е ясно кой какво може да прави. Даже не е ясно съответствието - да е ясно, че примерно председателят на Върховния касационен съд е този, който предлага техническите длъжности, от неговия си съд. Какво може да правите Вие? По отношение на онези съдилища, които не са Върховен касационен и Върховен административен ли само? По отношение на следствените служби ли? Могат ли те един на друг да си правят предложения? И как се съвместяват функциите на тримата прокурори? Главният прокурор ще прави всичко, без длъжностните лица на Върховния касационен и Върховния административен съд или нещо друго?
Това е неясен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Прилагането на този текст наистина ще създаде значителни проблеми и по още една причина. При ликвидирането на Националната следствена служба сега се предвижда всеки един от директорите на следствени служби да определя длъжностните наименования и броя на служителите, които ще бъдат към тези служби. Аз не мога да си представя как е възможно едни и същи по своя ранг следствени служби да се окажат с различен състав, с различни наименования на служителите. Защото тези директори вероятно ще предложат по свое собствено усмотрение необходимия брой служители, които ще бъдат ангажирани в тях.
Този текст показва, че Вие не знаете в каква посока се движите - веднъж правителството прилага Закон за администрацията, защото иска прекомерно да унифицира състава на различните служби, дори без оглед на това дали става дума за държавната и за местната власт, за правителството или президентската институция, за съдебната власт или администрацията. А сега в един такъв текст се създават предпоставки за множество противоречия, които по-нататък не знам дали с посредничеството на министъра на правосъдието или пък с някаква последваща унификация ще отстранява Висшия съдебен съвет. Не е възможно в една система да липсва определено единство в структурите и в щата. След като такива структури все пак са определени, те би трябвало да се обслужват и от един и същи щат, който включва длъжностните наименования и броя на съответните служители.
Трудно ми е да направя някакво предложение към този текст, защото той е последица от много други неща, които вече са извършени, но ви предупреждавам, че този текст или ще бъде трудно приложим, или ще предизвика множество противоречия в самата практика на неговата реализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Текстът е редактиран единствено във връзка с промените и създаването на прокурор към Върховния касационен съд и към Върховния административен съд. Оттам нататък няма нищо променено. Защото и сега броят на служителите в отделните съдилища не е еднакъв в зависимост от степента на служителите. Районният съд в Лом има едни служители, Районния съд в София - други. Следствената служба в Монтана има един брой служители, следствената служба в Малко Търново... (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
Прилично е, госпожо, да не прекъсвате, когато човек говори от трибуната, който и да било той. Просто така е прилично, по-възпитано е.
Следователно няма нищо страшно от това, което господин Стоилов предполага, че ще се случи - че различните директори на окръжните следствени служби ще назначат различен брой служители. Защото те и сега са различен и никой от съответния директор не може да знае по-добре техните нужди.
Какво ще прави министърът на правосъдието? Същото, което прави и сега - определя броя на служителите на съдилищата включително до Апелативен и съответно броя и техните длъжности, които ги има. Проблемът може да се търси, ако търсим навсякъде проблем, с това, че е казано главният прокурор - какво ще прави главният прокурор и какво ще правят прокурорите при Върховния административен съд и при Върховния касационен съд. Главният прокурор ще има около себе си някаква администрация, затова, защото той не може да няма секретар, не може да няма деловодство, не може да има място нещо друго. На тези лица той ще определи броя и той ще ги назначи.
Колкото се касае до административните служители към касационната прокуратура и към административната прокуратура, ще си ги назначат прокурорът към Върховния касационен съд и прокурорът към Административния съд. Така че по същество не се променя нищо. Определят се компетенциите на окръжните директори на следствените служби и на касационния и административния прокурор, които ще определят за тях.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А от Апелативната прокуратура? Ако може да прочетете текста на залата, мисля че тя ще ни разбере.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, Вие май не ни разбрахте. Ние не търсим проблем и не казваме, че със сегашната редакция е създаден проблем. Но проблем съществува. Защото ако Вие казвате, че ще се определя броят както досега, тук Ви се постави въпросът от колегата Стоилов за длъжностните наименования. В едно следствие ще има агенти, една дума, която Вие много обичате, в друго следствие ще назначат доносници, в трето - агент-провокатори могат да си ги наименоват. Ето, това е проблем, който съществува и от предишния текст и не намира решение в тази редакция. За това иде реч.
Добре е текстът да се редактира така, че да не създава проблеми при приложението. Намерете формулата. Иначе за позициите по този закон - Вашите и на госпожица Русева, и на господин Филип Димитров при предни обсъждания, ние знаем. Но в момента по никой начин не Ви атакуваме. Решете проблема в редакционен порядък, за да не създава проблеми този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, предлагам да отложим разглеждането на този текст, за да можем наистина да потърсим някаква по-сполучлива редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предолжение?
Моля, гласувайте предложението за отлагане на § 66.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отлагане е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предлага се създаване на § 67 със следното съдържание:
"§ 67. Чл. 189 се изменя така:
"Чл. 189. Министерството на правосъдието, главният прокурор, Върховният касационен съд и Върховният административен съд в съответствие със Закона за статистиката предоставят съответни данни на Националния статистически институт за публикуване."
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Трябва да се поправи името на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция"; "главният" с пълен член...
По предложения § 67 има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Да не пропуснем нещо. Не е въпрос за пълния член на главния прокурор. Да не пропуснем нещо друго.
Тук става въпрос за данните, които се дават в Националния статистически институт, които трябва да бъдат публикувани. Тези данни, разбира се, имат значение при вземане на управленческите решения. Сега аз се питам - "Добре, де, къде е следствието и кой ще дава тези данни на Националния статистически институт относно работата на следствието?" Защото следователите също имат редица показатели - и срокове, и образуване, и пракратяване на делата. Да не обяснявам тук на колеги, които са работили в тази област, и знаят, че тяхната статистика не е по-маловажна, по-малко значима, пък и по-малко сложна. Примерно статистиката на прокуратурата. А тези данни безспорно са необходими. Това е фаза в наказателния процес.
Ако вносителите имат предвид примерно Министерството на правосъдието да дава не само за съдилищата, но и за следствието или Главна прокуратура?! Но, помислете! Данни трябва да има в Националния статистически институт и относно дейността на следствието. А в текста следствието липсва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Буквално погледнато в текста липсват и окръжните, и районните съдилища, и апелативните съдилища. Очевидно за тях ще се представят статистически данни. Същото важи и за следствието - данните за него ще ги дава Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, текстът трябва да се прецизира. Да отложим и § 67?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предлагам да се отложи и § 67 за уточняване на редакцията му, като моля Министерството на правосъдието да не ни създава ребуси, а да даде една конкретна формулировка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу предложението за отлагане?
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моля господин министърът на правосъдието, понеже утре имаме заседание на комисият, в извънреден порядък ще разгледаме и тези неща, нека да има представител от министерството, за да можем да разгледаме редакциите на двата последни параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
Предложението за отлагане e прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С § 45 вносителят предлага:
"§ 45. В чл. 190 се правят следните изменения и допълнения:
"1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "25 календарни дни" се заменят с "25 работни дни"."
Предложение на Любен Корнезов - в § 45 т. 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Васил Гоцев.

МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю! Аз бих желал да се гласува онова, което е по-благоприятно за съдиите.
В разговор във Висшия съдебен съвет и със специалисти по трудово право казаха, че съдиите ще имат повече отпуска, ако бъдат 25 работни дни, а не 35 календарни. Обясниха го, като прибавиха към работните дни и почивните дни, и смятат, че това е по-благоприятно за тях.
Самият аз не съм, бих казал, достатъчно компетентен да направя тази сметка и да ви кажа дали е така, но те просто единодушно това твърдяха.
Затова ви моля много внимателно да обсъдите и да се приеме онова, което е по-благоприятно за магистратите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Да не водим безмислени спорове. Разбира се, че и аз предпочитам това, което е по-благоприятно за магистратите, това да бъде, но и аз като говорих и като ги изчислявах, се вижда, че сегашният текст дава, колеги, 35 календарни дни отпуска. Всъщност има и съдебна ваканция. Съдебната ваканция е от 15 юли до 1 септември - това е съдебна ваканция. Става въпрос, че тази съдебна ваканция, която е всъщност 30 - 45 дни, горе-долу се покрива с отпуската, която е 35 календарни дни. Сега ни се предлага не да бъде 35 календарни дни, а 25 работни дни, което практически е едно и също. Сега надали за един или два дни, ако се получи някаква разлика, ще има съществено значение. Мисля, че спорът е излишен. Досега с 35 календарни дни нормално функционира, но ако решите, разбира се, оставете текста или приемете това, което вносителят е предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: При 25 работни дни ще се спечелят само официалните празници. (Реплика от господин Корнезов.) E, ама има месеци с по два. (Смях в залата.)
Подлагам на гласуване приетото предложение на народния представител Любен Корнезов в § 45 т. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 87, против 11, въздържали се 12.
Предложението за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По-нататък по § 45 вносителят предлага да се създаде ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Ползването на отпуск, освен при временна нетрудоспособност, се разрешава:
1. от председателя на окръжен съд - за съдиите от окръжния съд и от съответните районни съдилища;
2. от председателя на апелативен съд - за съдиите от апелативния съд;
3. от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция - за председателите на окръжни и апелативни съдилища;
4. от председателя на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд - за съдиите от съответния върховен съд."
Комисията предлага § 45 да стане § 68 със следното съдържание:
"§ 68. В чл. 190 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Ползването на отпуск, освен при временна нетрудоспособност, се разрешава:
1. от председателя на окръжен съд - за съдиите от окръжния съд и от съответните районни съдилища;
2. от прокурора при окръжния съд - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;
3. от директора на Следствената служба - за съответните следователи;
4. от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция - за председателите на окръжните и апелативните съдилища и за директорите на следствените служби;
5. от председателя на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд - за съдиите от съответния Върховен съд;
6. от главния прокурор - за ръководителите на прокуратурите при Върховния касационен съд, Върховния административен съд и ръководителите на прокуратурите при апелативните и окръжните съдилища."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пламен Марков има думата.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Колеги, правя две чисто терминологично-редакционни поправки в предложения текст.
В новосъздадената ал. 2 в т. 2 терминът "от прокурора при окръжния съд" да се замени с "от окръжния прокурор" - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури.
И в т. 5 да стане "от председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд", тъй като те са различни лица. Всъщност имаме двама председатели на двете върховни съдилища.
Това е моето предложение, което терминологично мисля, че ще изчисти нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз подкрепям предложението на господин Марков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 45, който става § 68, с направените корекции в т. 2 "от окръжния прокурор", вместо "от прокурора при окръжния съд" и в т. 5 "от председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд", вместо "от председателя на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд".
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Параграф 68 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Любен Корнезов оттегли предложението си за създаване на § 45а, понеже явно беше недоразумение.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:   Да се създаде § 45б:
"§ 45б. В чл. 194, ал. 1 след думите "своята квалификация" да се добавят думите "от органите на съдебната власт"."
Комисията приема предложението и предлага § 45б да стане § 69 със следното съдържание:
"§ 69. В чл. 194, ал. 1 след думите "своята квалификация" се добавят думите "от органите на съдебната власт или Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! За да не си помислите, че аз или Парламентарната група на Демократичната левица иска да саботира или да бави закона, няма да направя процедурно предложение, но просто е срамно и днес около 30 - 40 души в залата да приеме такъв важен закон. Срамно е за парламента, не за тези, които сега тук са в момента. Не казвам от коя страна са - банките са празни и отляво, и отдясно, и в центъра. Какво да правим!
За какво става реч? Става реч за това, че съдии, прокурори и следователи, които са изпратени извън страната да повишат своята квалификация, явно е, че ще трябва да бъдат изпратени от органите на съдебната власт, респективно Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и да бъдат, така да се каже, на държавна издръжка по време на тази своя квалификация, за да можем да ги задължим, като се върнат, да работят определено време като магистрати - до 3 години. Тоест, да има нещо като задължително разпределение, ако мога така да се изразя. Защото може би и министърът, пък и преди това, когато и аз съм работил в тази система, различни фондации, различни организации, кой както можеше се оправяше - отиваше в чужбина за определен период от време за квалификация или за някакво ново обучение, като даже искаше това време да му се зачита и като стаж, и включително притискаха министерството да ги пуска в платен отпуск.
С този текст, който е значително подобрен и от комисията, мисля, че тази материя се релугира нормално и само, когато Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, респективно другите органи на съдебната власт изпратят такъв магистрат на обучение, той ще има задължението, след като се завърне, да работи един определен период от време - писано е 3 години, по разпределение.
Така че подкрепям текста. Това, което комисията е предложила, мисля, че е точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложения от народния представител § 45б, който става § 69 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 1, въздържал се 1.
Параграф 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Любен Корнезов оттегля предложението си за създаване на § 45в. Просто се касае за грешка.
По § 46 вносителят предлага следния текст:
В чл. 196 ал. 1 се изменя така:
"(1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет..."
Има предложение на госпожа Петя Шопова текстът на вносителя да отпадне.
Има предложение от народните представители Димов, Абаджиев и др.
Комисията приема по принцип предложенията и предлага § 46 да стане § 70 със следното съдържание:
"§ 70. Член 196, ал. 1 се изменя така:
"(1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който се съставя, разпределя и контролира от Висшия съдебен съвет. Изпълнението на бюджета се извършва самостоятелно от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция - за останалите съдилища и следствените служби. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция дава становище при съставянето на бюджета и наблюдава изпълнението му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 46 има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Правя предложение от процедурна гледна точка § 70 така, както е предложен от комисията, да отпадне. Мисля, че текстът, който ни се предлага от вносителя - Министерския съвет, е по-прецизен и по-точен.
Какво ни предлага комисията? Всъщност тя възпроизвежда сега съществуващия текст на чл. 196. Става въпрос за бюджета на съдебната власт, като включва и още едно последно изречение. Цялата работа е в последното изречение. Не че нещо кой знае какво казва това последно изречение, но за мен то юридически не е прецизно. Последното изречение гласи:
"Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция дава становище при съставянето на бюджета и наблюдава изпълнението му."
Следователно, дава се едно правомощие на министъра, първо, да дава становище по бюджета, и второ, да го наблюдава.
Колеги, един министър не може да бъде, първо, наблюдател. Какво значи "наблюдава"? Или има някакви правомощия, или няма правомощия. Той като министър винаги може да си го наблюдава. Въпросът е може ли нещо практически да свърши.
И още нещо. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция "дава становище по бюджета". Разбира се, че той не може да няма отношение въобще по бюджета на съдебната власт, тъй като този бюджет се прима от Висшия съдебен съвет, чийто председател на Висшия съдебен съвет е самият министър и при обсъждането му и при внасянето му по-късно в Министерския съвет и тук, в парламента, разбира се, че основната движеща сила, пък и представител на изпълнителната власт, ще бъде министърът на правосъдието и правната евроинтеграция.
Така че този текст абсолютно нищо не ни дава. Напротив, остава ал. 3 на чл. 196, където изрично е казано:
"По проектобюджета на съдебната власт Министерският съвет може да направи своите обосновани предложения и възражения."
И даже и миналата, и по-миналата година, когато ние като Народно събрание гласувахме държавния бюджет, в частта му за съдебната власт имаше всъщност две части - това, което ни предлага Висшият съдебен съвет, и становището на Министерския съвет пункт по пункт. И, разбира се, парламентът в края на краищата има думата да реши.
Така че не ме разбирайте погрешно, аз не съм срещу министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, независимо от неговото име и конкретна личност, да има определени правомощия около бюджета. Но текстът, който ни се предлага, просто само създава повече смут, отколкото да решава проблема.
И още веднъж повтарям: тук не става въпрос един министър да бъде наблюдател. Той не е наблюдател на ООН, а е министър в едно българско правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Корнезов, дами и господа! Господин Корнезов говори така, както всъщност чувства, че трябва да бъде, тъй като е бивш заместник-министър на правосъдието. Да, така е. Кой друг освен Министерство на правосъдието, когато има четири - пет нужди на съдилища, трябва да каже къде да отидат парите? Кое друго ведомство освен Министерство на правосъдието може да има по-точна информация къде какво трябва да се похарчи? И в момента Висшият съдебен съвет, който трябва да закупи компютри, поиска от Министерството на правосъдието да даде сведения къде колко компютри има, за да разходва средствата. Висшият съдебен съвет беше отпуснал доста значителна сума пари на един окръжен съд, за да прави апелативен съд, но като похарчиха парите и поискаха още четири пъти повече, Висшият съдебен съвет каза: няма ги. Тази сграда в един окръжен град стои недовършена поради това, че Висшият съдебен съвет даде парите без да има точна информация какво ще стане с тях.
Да, така е и по-правилно е министърът на правосъдието да изпълнява бюджета, който да се съставя от Висшия съдебен съвет. Но самият Висш съдебен съвет, съдилищата и нашата опозиция остро се противопоставят на внесения от Министерския съвет текст, казвайки, че чрез това, че министърът ще изпълнява бюджета, се нарушават конституционните права на съдиите... И понеже ние не искаме никъде в текстовете да има някакво съмнение, че това ще стане, защото онова, което приемаме, не е нарушение на Конституцията и не е нарушение на европейските стандарти, а с оглед на Конституцията го съгласуваме с положението в цяла Европа, предлагаме този текст, за който аз признавам, че е осакатен. Но какво иска да каже?
Господин Корнезов, като председател на Висшия съдебен съвет не съм изразил никакво мнение досега, защото до този момент законът не ми позволява да изразявам мнение. Аз само подписвам дневния ред и давам думата, защото спазвам закона. Ако се приеме този законопроект и влезе в сила министърът да има право на мнение, ще имам право да изразя становище по бюджета, който ще се гласува, защото министърът така или иначе в Министерския съвет има правото да каже приема ли или не приема бюджета на съдебната власт. Но добре е да се каже, че това ще може да стане и пред Висшия съдебен съвет, за да не бъде изненадан Висшият съдебен съвет от това, което министърът ще поддържа в Министерския съвет.
Що се касае до наблюдаването, да, няма как да го наблюдаваме, ако го няма този текст, тъй като никой няма да даде сведения на министъра как се разходват сумите, ако твърдо застане на текста на закона. А какво ще бъде? Ще се гласува бюджетът. Чрез финансовите инспектори ще се проверява как се харчат сумите и това как се харчат сумите ще се изразява вече като мнение на министъра пред Висшия съдебен съвет. И когато в Министерския съвет стане въпрос за даване на допълнителни средства и прочие, министърът ще казва какви са резултатите от неговото наблюдение. Сега, ако нещата вървят строго по закона, министърът не може да провери как се харчат парите в един съд, защото те ще му кажат: това не е Ваша работа... Ако приемете предложения текст, той ще може да наблюдава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Първо има предложение на народната представителка Петя Шопова за отпадане на § 46 и идентично предложение на господин Корнезов също за отпадане на § 46 в променената му редакция.
Моля, гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за 9, против 104, въздържали се 3.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 46, който става § 70 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народния представител Любен Корнезов:
Да се създаде § 46а:
"§ 46а. В чл. 201, ал. 1 думите "от 5000 лв. до 100 000 лв." се заменят с думите "до 1 000 000 лв."
Комисията приема по принцип предложението и предлага § 46а да стане § 71 със следното съдържание:
"§ 71. В чл. 201, ал. 1 думите "от 5000 лв. до 100 000 лв." се заменят с "от 20 000 лв. до 200 000 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 46а има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, става дума за това, че този текст дава възможност на съдията, прокурора, следователя да налагат санкции - глоби на лица, които не изпълнят техните разпореждания и по-точно нарушават императивни текстове на Закона за съдебната власт.
Какъв да бъде размерът на глобата? Предложил съм тази глоба да бъде увеличена до 1 млн. лв. Като казвам до 1 млн. лв., това означава, че магистратът, който налага тази санкция, ще трябва да прецени за всеки конкретен случай какво е материалното състояние на лицето, извършило това административно нарушение и може да наложи, ако реши, 5 хил., 10 хил. лв., но не повече от 1 млн. лв. Така се дава по-голяма самостоятелност, бих казал оперативна самостоятелност да се налага съответната глоба както съобразно тежестта на извършеното административно нарушение, така разбира се и като се има предвид материалното, респективно здравословното състояние на нарушителя.
Комисията казва, че по принцип е възприела това предложение за увеличаване на санкцията и аз го виждам в текста, но предлага глобата да бъде до 200 хил. лв. Мисля, че отново ограничаваме нещата. Ако едно лице недобросъвестно, бих казал умишлено и грубо нарушава Закона за съдебната власт, не изпълнява разпорежданията на магистратурата, а е лице с много добро имуществено състояние - както казва народът, милионер в зелено, какво са тези 200 хил. лв.? Той ще ни блокира. Поне да дадем възможност на магистрата за такива недобросъвестни граждани санкцията да бъде по-сурова, за да може да ги принуди чрез санкцията да изпълняват разпорежданията на закона.
Мисля, че това което съм предложил, е по-оперативно, по-работещо, отколкото отново да стесняваме възможността за санкцията от 20 до 200 хил. лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в § 46а, чл. 201, ал. 1 думите "от 5 хил. лв. до 100 хил. лв." да се заменят с думите "до 1 млн. лв.".
Гласували 110 народни представители: за 10, против 88, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 46а, който става § 71, както беше предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Параграф 71 се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§  47. Навсякъде в закона думите "министъра на правосъдието", "министърът на правосъдието" и "Министерството на правосъдието" се заменят съответно с "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция", "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция" и "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция."
Комисията приема текста на вносителя и предлага § 47 да стане § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 47 няма желаещи.
Моля, гласувайте § 47, който става § 72, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 72 е приет.
Има думата господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Искам да обявя, че оттегляме текста на § 47а.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 48 - текст на вносителя:
"§ 48. Трудовите договори на съдебните кандидати, завършили обучение, което не е финансирано от държавата, се прекратяват без предизвестие."
Предложение на господин Петър Рафаилов и на господин Любен Корнезов:
Параграф 48 да отпадне.
Комисията приема предложението и предлага § 48 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Рафаилов и Любен Корнезов, възприето от комисията, § 48 да отпадне.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 48 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде § 73 със следното съдържание:
"§ 73. Следствените арести, включително и тези на Националната следствена служба, преминават към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция заедно с имуществото им, обслужващия и охранителен персонал и бюджета. Предаването и приемането се извършва до 31 декември 1998 г., за което се съставят съответни протоколи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предлагания от комисията § 73 има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Все пак преди това имаше § 4а и може би трябва да се върнем на него.
По § 73 има друг текст, който ни е раздаден допълнително и не е като този в книжката. Всъщност идеята е същата. Аз и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по-миналия четвъртък взех отношение. Става въпрос за следствените арести. Убеден съм, че първо, не е в интерес на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция следствените арести да преминават към него. В следствените арести всъщност има лица с взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Тези лица са обвиняеми и за тях има презумпцията за невинност, тъй като няма присъда за тези лица, които са в следствените арести. Даже тук има колеги - съдии и адвокати, които знаят, че следствените арести даже са по-тежки и като условия, и като психология, отколкото самите затвори.
Така че не само от прагматична гледна точка, но и от принципни съображения според мен изпълнителната власт не може да има ръка върху тези следствени арести. Тъй като, както казах, в следствените арести има обвиняеми лица със статут, с правомощия, с права, каквито им дава Наказателно-процесуалният кодекс. И следва действително съдебната власт в лицето на прокуратурата и следствието да управлява тези следствени арести, както междупрочем е и в момента.

Нищо не налага тези следствени арести да се дават в ръцете на изпълнителната власт. Защото хора, които познават не само на книга тази материя, знаят колко е деликатна. Е, не бива, вероятно, всичко тук да се казва от тази трибуна, от тези микрофони. Но не мислете, че следствените арести представляват само една килия, в която вътре се задържа едно лице, и се заключва отвън. С него се работи - по оперативни данни, с оперативни средства и още ред, ред неща. Това не бива да се дава в ръцете на изпълнителната власт. Нямам предвид конкретния министър, тук става въпрос за принцип.
Ето защо предлагам § 37 да отпадне. Следствените арести трябва да бъдат в системата на съдебната власт. И съдебната власт да упражнява правомощията си спрямо следствените арести.
Друг е въпросът, когато едно лице вече, с влязла в законна сила присъда, е осъдено и изтърпява наказанието си в местата за лишаване от свобода. Разбира се, тези места за лишаване от свобода, и казано "затворите" по-разбираемо, трябва да бъдат в изпълнителната власт. И правилно тяхното място е в Министерството на правосъдието. Но не и за лицата, които имат презумпция за невинност. Защото се опасявам, не разбира се със знанието на министъра, но на много по-ниски нива, могат да бъдат извършвани не малко извращения в тези следствени арести. Има случаи и за много по-тежки нарушения, освен тези извращения. Не говоря само за последните 2 - 3 - 5 или 10, или 15 години, когато тези следствени арести пък бяха в системата на Министерството на вътрешните работи.
Така че, предлагам текстът да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Във вид на реплика съвсем накратко искам да обоснова, именно с доводите на колегата Корнезов, защо нашето предложение е следствените арести да минат към министерството. Именно поради причината, че ние считаме, че е недопустимо следователите, които разследват и тези, които охраняват следствените в ареста, да бъдат под едно и също ръководство.
Именно това, колега Корнезов, според нас дава основание на следователите, чрез подчинените им, да влияят при провеждането на следствени действия. Поради тази причина само преминаването на арестите и на служителите в тях към друго ведомство, ще попречи на подобни действия, които Вие споменахте преди малко, че са и противозаконни, и не са желателни.
Искам само да подчертая, че в цяла Европа тези служители, в тези арести, са служители в така наречената съдебна полиция, която е към Министерството на правосъдието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата за дуплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Господин Рафаилов, имам някакъв поглед как е в Европа, само че ние нямаме съдебна полиция. Дайте да я създадем! И мястото за създаване на съдебната полиция е тук, в Закона за съдебната власт. Сега да не се връщам назад колко варианти имаше и как отпадаха тези текстове, включително при първото приемане.
Но, вижте, с това прехвърляне на следствените арести в Министерството на правосъдието вие ще създадете много практически проблеми. Тъй като този надзирател и шефът на охраната също ще бъдат подчинени на Министерство на правосъдието. Е, разбира се, един министър няма пряко да се занимава с тази работа, но ще има лице, което ще се занимава с тази работа. И там служителят, и надзирателят ще бъдат подчинени на изпълнителната власт. И при създаването на някакви конфликтни ситуации, а такива ежедневно вероятно ще се налагат, даже този надзирател може да не изпълни разпореждане на следователя, да го изкара от килията и да го заведе на разпит.
Вижте, в тези арести, аз ви казвам, там се извършва и оперативна работа. Това е работа на следствието. Не е въпросът тук да се изтръгват самопризнания или някакви други неща, които задържаният не е вършил. Бога ми!, предполагам и Вие, пък и никой тук в залата няма предвид това. Аз имам предвид да се създадат условия за обективност на разследването, а не за влиянието на изпълнителната власт върху този, който е задържан.
Аз, като дългогодишен съдия, предполагам и Вие, като адвокат, сте имали случаи, когато хора признават неща, които действително не са извършили. По ред причини, не че ги бият вътре. Психически не издържа и на третия, на петия, до десетия ден задържан в килията, психически е готов всичко да признае, само и само да излезе, не че го е извършил. Така че, материята е много деликатна. Не е, пак казвам, до килията и до ключа.
Нека да не натоварваме Министерството на правосъдието с нещо, което не е специфично за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, преди да направя своето процедурно предложение, искам да кажа, че изцяло подкрепям това, което каза колегата Рафаилов. По принцип следствените арести са една несвойствена дейност за орган на съдебната власт. Поради това сме направили предложение в тази насока.
Но тъй като на предишното заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ние прецизирахме този текст, който малко по-късно ще чуем от председателя на комисията, оттеглям това предложение, формулирано по този начин от мен и колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Става дума за чл. 73, който се предлага от комисията.
ИВАН ДИМОВ: Искам да уточня оттеглянето, касае от § 48а до § 48д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, всичките предложения.
От комисията има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз искам да спра вниманието ви върху § 73, във варианта допечатка на допълнителен доклад на комисията. Тук е казано, че преминават към Министерството на ... еди къде си, заедно с имуществото им, обслужващия, охранителния персонал и бюджета.
Нека да намерим една по-коректна редакция. И на първо място предлагам, в чисто редакционен порядък, да отпадне бюджетът. До 31 декември ще го карат по тазгодишния бюджет. Като се приеме този закон, догодина ще си планирате и внесете, господин министре, в проектобюджета, още отсега да се подготвите, да се предвидят пари и те да си се харчат от Вашето ведомство на правосъдието. Не както досега. Защото това ще стане в този закон. Тоест никакъв бюджет до 31 декември няма какво да преминава. Това са парите, щатовете, заплатите, вещево доволство и прочие на служителите и на тези, които са задържани там.
С това нещо до Нова година ще се създаде един трус, ще започнат да се теглят. Откъде заплати? От министерството. Ето защо нека си остане така бюджетът, още повече, че на 31 декември ще имаме нов бюджет. И в този нов бюджет цялата тази промяна, която сте замислили, ще си я планирате и проведете.
Що се касае до израза "заедно с имуществото им". Ами то нали имуществото в оттеглените редакции казахме, че е държавно, то не е на следствените арести? Може би да се напише "имуществото, което ползват". Защото те нямат имущество, а са юридически лица и прочие.
Не знам, някаква редакция за обслужващия и охранителния персонал. Ами добре, а задържаните вътре? И те трябва да преминат, всички. А така: имущество, следствени ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като имущество... (Весело оживление.)
МИХАИЛ МИКОВ: Те или са в имуществото, или са обслужващи и охранителни.
И лицата. Ами да, предават се. Здрави ли са, бити ли са досега, после ли ще ги бият, в какво състояние са. Предават се по опис. Трябва да се предвиди и за тия задържани там какво ще стане. Нека този текст да се направи така, щото да не създава проблеми и особено сега при тия напрежения, които се създадоха в следствие, прокуратура - всичките тия истории.
Така че моето предложение е след едно редакционно преглеждане на тоя текст - за бюджета съм категоричен, че не трябва да се прехвърля никакъв бюджет, а тоя бюджет е планиран, 31 декември е даденият срок. До 31 декември ще се изхарчи бюджетът и догодина ще е планиран от 1 януари, ако господин министърът има тая грижа, бюджет вече за Главно управление "Затвори" беше преди, сега не знам как е.
Така че нека този текст да се види, защото той ще създаде едни чисто практически проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи § 73 става:
"§ 73. Следствените арести, включително и тези на Националната следствена служба, преминават към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, заедно с ползваното от тях имущество, обслужващия и охранителния персонал."
МИХАИЛ МИКОВ: "и средствата, предвидени по бюджета за 1998 г. за издръжка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи пак да прочетем:
"§ 73. Следствените арести, включително и тези на Националната следствена служба, преминават към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция заедно с ползваното от тях имущество, обслужващия и охранителния персонал и всички средства, предвидени по бюджета за 1998 г. за издръжка."
Господин Корнезов, поддържате ли предложението за отпадане?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава първо гласуваме предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на § 73, предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 2, против 105, въздържали се 6.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 73 така, както беше допълнен и прецизиран.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Параграф 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се приеме § 74 със следното съдържание:
"§ 74. (1) В § 4 ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт се отменя.
(2) Следствените служби при районните съдилища преминават с имота, с щата и имуществото си към съответните следствени служби при окръжните съдилища."
Това ние сме го приели като § 72, ал. 2, но е ясно, че мястото му е в § 74 като ал. 2.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е, че се отменя само ал. 1 на § 4.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще има ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Следствените служби при районните съдилища преминават с щата и имуществото си към съответните следствени служби при окръжните съдилища."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи, всъщност в допълнителния доклад това е посочено като § 72а, а той тук ще бъде § 74.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин Лучников! Аз се надявам, че става въпрос за леко техническо смущение, защото сегашният текст на § 4, ал. 2 значи, ако отпадне той, вижте, моля, в залата народните представители - тези, които гласуват, да знаят какво гласуват: следователите и другите служители от Националната следствена служба запазват досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетенията при прекратяването на трудовия договор. Нека още един път да се декларира това нещо, защото още пролетес и лятото се каза, че няма да се пипа статуса на тези лица. Аз искам от тази трибуна това да се чуе, защото сега като отменим този текст какво ще се окаже? Че всички тези обещания, дето ги казахте, че няма да им се пипат заплати, добавки за прослужени години... Разберете, господин Лучников, че следствието е голо откъм кадри.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това е записано, но Вие не сте в час!
МИХАИЛ МИКОВ: Къде е записано, като не съм в час? Ако кажете и декларирате сега тук, че това няма да стане, че ще се запазят паричните добавки за прослужени години, звания, права, както и размерът и редът за получаване на обезщетения при прекратяване на трудовия договор, моля Ви! Ето го, това е § 4, ал. 2. Ако приемем чл. 72а като ал. 2 тук, тази втора алинея изчезва. Ние практически изменяме съдържанието на ал. 2, която касае статуса на тези хора. И те напускаха, връщаха се... Беше едно чудо! Нека този въпрос да го изясним. Защо сега чл. 72а ще го вкарваме като ал. 2 на § 4? За ал. 1 - имуществото, е ясно. Решихме го този въпрос, но втората, която касае...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Извинявай, но ал. 2 никой не е засегнал. Ал. 2 си стои!
МИХАИЛ МИКОВ: Защото аз разбрах, че се заменя ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не се засяга ал. 2 на § 4! Тя си остава, разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава в § 4, ал. 1 не се отменя, а се променя, както следва. Добре, значи става дума § 74 - в § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт придобива следното съдържание:
"(1) Следствените служби при районните съдилища преминават с щата и имуществото си към съответните следствени служби при окръжните съдилища."
Съответно ал. 2 на този § 4 не се променя и остава. (Реплики в залата.)
Променя се всъщност първата алинея на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт.
Моля, гласувайте за така уточнения § 74.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 48 става § 75.
Комисията приема предложението по принцип и предлага да се създаде § 75 със следното съдържание и с една редакционна поправка в текста:
"§ 75. Прокуратурите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд, следствените служби при окръжните съдилища и специализираната следствена служба при Софийския градски съд се изграждат до два месеца след влизането на този закон в сила по предварително подготвени и приети от Висшия съдебен съвет щатни бройки. Висшият съдебен съвет може сам и по своя инициатива да ги изгради."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "... се изграждат до два месеца от влизането на този закон в сила".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Може и "след влизането на този закон в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Казва се "от влизане".
Добре, по § 75 има ли желаещи за изказване?
Няма. Моля, гласувайте § 75 с направената редакционна поправка.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 75 с направената корекция е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложения на народния представител Методи Андреев за изменение в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, които комисията не приема, като смята, че тук не е мястото да изменяме Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. Евентуално при тяхното преглеждане могат да се имат предвид и тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук ли е господин Методи Андреев? Няма го.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Методи Андреев за промяна в други закони.
Гласували 96 народни представители: за 4, против 33, въздържали се 59.
Предложенията не се приемат.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 49. В чл. 5, т. 2 от Закона за Върховния административен съд (ДВ, бр. 122 от 1997 г.) думите "и на дисциплинарния му състав" се заличават."
Комисията приема текста на вносителя по § 49, който става § 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 49, който става § 76, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Параграф 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Госпожа Петя Шопова, народен представител и заместник-председател на Народното събрание, прави предложение да се създаде § 49а със следното съдържание:
"§ 49а. На съдиите от Военната колегия на Върховния касационен съд и на прокурорите от Прокуратурата на Въоръжените сили при освобождаване от кадрова военна служба се опредeля еднократно парично обезщетение при условията на чл. 238, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се считат за кадрова военна служба."
Комисията не приема предложението на госпожа Петя Шопова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народната представителка госпожа Петя Шопова?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за няма, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Господин председател, колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на всички текстове от Закона за съдебната власт или с 2 часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има текстове, за които комисията трябва да се събира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време.
Гласували 117 народни представители: за 103, против 11, въздържали се 3.
Предложението за удължаване на работното време се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 50. В чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г., изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 87 от 1995 г. и бр. 2 от 1996 г.) след думата "страна" съюзът "или" се заменя със запетая, а след думите "вещо лице" се добавя "или съдебен заседател"."
Комисията приема текста на вносителя по § 50, който става § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 50, който става § 77.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 51. За неуредените в този закон въпроси, свързани с трудови правоотношения, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, а за военните съдии, военните прокурори и военните следователи - разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България."
Комисията приема текста на вносителя по § 51, който става § 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този параграф господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз искам обаче да разгледам този параграф, заявявайки категоричната си подкрепа за него на вносителя, във връзка с преди малко отхвърления параграф на уважаемия заместник-председател Шопова, която предложи решаването на един съществуващ проблем, поставен от военните магистрати, проблем, в който няма нищо политическо, но вие единодушно го отхвърлихте. Това трябва да е ясно на тези военни магистрати. Но сега имате една възможност за корекция.
Става въпрос за приравняване времето, през което той е работил като цивилен следовател в системата на МВР - знаете, че имаше такъв период - на кадрова военна служба. И това може да стане и с този текст, като се вземе последното изречение "като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се считат за кадрова военна служба" и да се постигне решение за една голяма и преобладаваща част от военните прокурори и военните съдии.
В този смисъл правя формално предложение тази редакционна поправка, като сами разбирате, че тя не е редакционна сама по себе си, а е съдържателна: "като прослужените години в системата на МВР се считат за кадрова военна служба". Доколкото правата, които те придобиват по чл. 238, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили, това тук е решено, в предложението на вносителя. Но проблемът при някои от тях е в приравняването на стажа. Защото това законът не го е решил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте § 51, който става § 78, така както е предложен от вносителя, като точката накрая става запетая и се добавят думите "като прослужените години в системата на МВР се считат за кадрова военна служба".
Гласували 96 народни представители: за 91, против 5, въздържали се няма.
Параграф 78 с направената добавка е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 52:
"§ 52. Срокът по чл. 128 тече от момента на издаване на указа на президента на републиката за назначаване".
В смисъл кога тече мандатът на избраните лица за главен прокурор, председател на Върховния касационен и Върховния административен съд, които се назначават от президента на републиката. Едно прецизиране на текста се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мисля, че ще бъде по-хубаво стилистично, ако се каже: "Срокът по чл. 128 тече от момента на издаване от президента на републиката на указа за назначаване."
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 52, който става § 79.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Параграф 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага § 80 в следната редакция:
"§ 80. В двумесечен срок от влизането на този закон в сила да се проведе избор за членове на Висшия съдебен съвет, за да се приведе изцяло съдебната система в съответствие с изискванията на Конституцията. Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява след образуването на новоизбрания по реда на този закон, но не по-късно от срока по изречение първо. Новият Висш съдебен съвет се смята за образуван, след като бъдат избрани две трети от неговите членове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 80 господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Всъщност стигнахме до целта на изменението на целия Закон за съдебната власт. Това беше целта и целта беше формулирана в последния момент като някакъв § 80.
От правна гледна точка текстът на този параграф е категорично противоконституционен. Конституцията в чл. 130, ал. 4 изрично дава мандат, а мандатът е личен на всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет, които са 22 изборни. И този мандат може да бъде прекратяван предсрочно само при точно определени основания.
Второ. В решението на Конституционния съд, с което се спекулира, изрично подчертавам само две изречения от това решение от 1994 г., се казва: "Нормата не предвижда основание за предсрочно прекратяване на мандата на всички членове на Висшия съдебен съвет." А такова ни се предлага.
По-нататък. Предсрочно могат да бъдат освобождавани само отделни членове на Висшия съдебен съвет. А вие в двумесечен срок освобождавате всички членове на Висшия съдебен съвет и на тяхно място мнозинството ще си избере свои представители. От правна гледна точка целта е съвсем прозрачна.
Казвате, че новият Висш съдебен съвет се образува след като бъдат избрани две трети от неговите членове. Как така? Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове - 22 се избират, 3 са по право. Как може новият Висш съдебен съвет, тоест това, което се цели от толкова месеци и се пробутва по този начин, да бъде само от две трети? Защо от две трети? Ами защото 11 ще изберете тук много лесно, а другите малко по-трудно, тъй като изисква организация на изборния процес. И точно 11 плюс съдийската квота прави 17 - ето ти ги двете трети. Тъй като се опасявате, че може да срещнете съпротива от прокуратурата и следствието, сте записали две трети.
Трето. Аргументът, който широко се рекламира в средствата за масова информация, че, видите ли, трябвало да се избере нов Висш съдебен съвет, защото сега имало апелативни съдилища. Мога само тъжно да се усмихна на тази аргументация. Защо тъжно? Защото и сега, в този момент, във Висшия съдебен съвет има трима членове, които са апелативни съдии: Николай Дермонски от Пловдив, Светла Димитрова от Апелативния съд в София, Виолета Млеканова - заместник-председател на Великотърновския апелативен съд.
Освен това от тези 25 членове 11 са съдии. Нима съдийската квота не е представена нормално? Плюс апелативните, плюс още 2 окръжни съдии. Имаме 7 прокурора, 5 следователя, плюс 2 адвокати. Кажете поне едно име от тези 25 членове на Висшия съдебен съвет, които да не са професионалисти, които да не си вършат добросъвестно работата. Защо трябва да бъдат сменени? Явно смяната е политическа. И този замисъл, който цели нова политическа чистка в съдебната система, е залегнал именно в този параграф.
Затова, господин председателю, Вие нямате право да поставяте на гласуване въобще един параграф, който е категорично противоконституционен. Моля, да не го поставяте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такава процедура няма, господин Корнезов.
Господин Емануил Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод на този текст нямам намерение да се усмихвам нито тъжно, нито весело. За съдебната система е нужно да се говори съвсем сериозно.
Мисля, че един недобросъвестен прочит на текстовете на закона е твърдението, че и в сегашния Висш съдебен съвет имало представители на апелативните съдилища. Нека обаче погледнем Конституцията. В чл. 130, ал. 3 се казва, че 11 от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт. Тоест, тези органи трябва да участват при избора, който води до формиране на Висшия съдебен съвет. Кога обаче бяха създадени част от тези органи, а именно апелативните съдилища и прокуратури? Преди няколко месеца. Значи аргументите ние да приемем и предложим този текст са единствено в Конституцията.
Не е наша вината, че в тази Конституция, която беше приета през 1991 г. от Великото Народно събрание, в което мнозинство имаше партията на колегата Корнезов, се казва: "Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срок по § 3, ал. 2". Този срок е едногодишен. Тоест през 1992 г. е трябвало да има вече структура на съдебната система в България, отговаряща на изискванията на Конституцията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Тогава бяхте на власт вие.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Само че такова нещо не беше сторено и трябваше да бъде конституирано едва Тридесет и осмото Народно събрание, за да се изпълнят тези разпоредби на Конституцията. Всичко останало, което се говори е демагогия и мисля, че ние трябва да приемем този текст единствено заради това да изпълним окончателно разпоредбите на Конституцията, свързани със съдебната власт. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за реплика господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): И така, стигнахме до демагогията.
Господин Йорданов, уважаеми колега! В момента в апелативните съдилища работят около 62 апелативни съдии. Всички тези 62 апелативни съдии са бивши окръжни съдии, които са участвали в избора било то пряко, било то като делегати при сформирането на сегашния Висш съдебен съвет. Тези апелативни съдии не са ги внесли от чужбина или от някъде другаде. Това са съдии, които са участвали при избора на този Висш съдебен съвет. Запомнете, че и в момента във Висшия съдебен съвет има трима съдии от апелативните съдилища, повтарям ви. Ако искате, двама ще ви кажа по име, от окръжни съдилища и т.н., и т.н.
И още нещо. Вижте самия закон! Ако сега правите нов избор на Висш съдебен съвет, всъщност не могат теоретично да бъдат избрани повече от двама апелативни съдии. Но те не се избират като членове на апелативния съд, защото са такива, а се избират в качество на магистрати, а не върху квотното представителство на различните съдилища. Защото, ако трябва да имаме квотно в този Висш съдебен съвет, пък и в по-миналия, 80% са от София. Така че не демагогията, а вашата политическа страст иска да унищожи Висшия съдебен съвет и оттук - съдебната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за дуплика господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Колеги, пак искам да повторя - няма абсолютно никакво значение в сегашния Висш съдебен съвет кой каква длъжност заема в съдебната система, защото Конституцията говори за избор не от физическите лица, които личният състав на определено съдебно звено, а за органите на съдебната система, които бяха създадени едва преди няколко месеца. Като пример към това бих добавил - ако сегашните представители на апелативния съд бъдат издигнати от Висшия съдебен съвет за съдии във Върховния касационен или Върховния апелативен съд, какво става, имаме ли представители?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Те не са представители на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.

Има думата за изказване господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Тук детайлите няма да скрият същността на въпроса. А същността, за съжаление, е в обстоятелството, че през последните вече десетина или седем-осем години, поне след влизането на Конституцията в сила, се правят постоянни опити за политическо влияние върху съдебната власт. Никой от нас сигурно няма да възрази, че в момента съдебната власт като цяло работи зле. Но след това, което се прави, тя ще работи още по-зле. Още по-зле! И ще ви го илюстрирам с един пример от днешното ежедневие.
Един шофьор на такси ме пита, тъй като вчера отново му е разбита колата - "Абе, вярно ли е, че прокурорите, следователите постоянно пускат бандитите, които са хванати? И отново ли ще пуснат крадецът, който е обрал моята кола?". "Не - казвам, господине, най-вероятно той няма да бъде пуснат, защото едва ли въобще ще бъде заловен." Следователно, в цялата тази история вие допълнително отслабвате съдебната система и водите до нарастване на напрежението и на външните влияния върху нея.
В случая позоваванията на § 3, ал. 2, респективно § 4, от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията са несъстоятелни, тъй като тези срокове са изтекли. Това, че законодателната власт, надхвърлила изискванията на Конституцията и не е спазила тези инструктивни срокове, с нищо не ни дава право постоянно да се връщаме и да си определяме по желание едногодишният срок, в който някаква организация, според някого, е влязла в сила. Тъй като първият Закон за съдебната власт, вие сте много добре наясно, е влязъл доста преди това и не може всяко по-следващо на закона да бъде обявявано като нова революция, която за първи път въвежда тази организация, която някои си представят. Защото вашите аргументи след време ще се обърнат срещу самите вас, ако Конституционният съд каквото и решение да приеме е последователен поне спрямо собствените си решения.
Ако в следващия парламент има възможност и се реши, че е целесъобразно да съществува някаква национална структура на следствието, нещо, което поне от Демократичната левица не се подлага на съмнение до този момент, значи ли тогава, че ние по този начин отново ще суспендираме сега избраният от вас Висш съдебен съвет, защото няма да има представителство на всички органи според това, както те са предвидени в устройствените, а оттам и в процесуалните правила на съдебната система? Какво ще спре това постоянно перпетуум-мобиле в политиката и въздействието върху съдебната власт? Какво ще го спре? Единствено, може би разчитайки на услужливи на вашите тези служители. Какво ще стане след приемането на този закон? Изборът в най-близко време на четвъртия по ред Висш съдебен съвет, след като Конституцията прокламира петгодишен мандат за него. В резултат на тези постоянни обрати на разделянето на Висшия съдебен съвет на различни лагери и на постоянните комбинации, които могат да бъдат извършвани.
Ето, мисля, че този подход, няма да се спирам и на другия абсурд, който обоснова господин Корнезов за тези две трети, които сигурно смятате, че няма да е проблемно да бъдат бързо избрани в двумесечния срок, за да се решават въпросите, които вие искате да поставяте.
Аз донякъде бих Ви разбрал, макар и без да одобрявам поведението, ако Вие кажете - "Ние нямаме доверие на тези хора. Ние искаме по-удобна магистратура." Някои може би искат и по-ефективни действия на магистратурата, въпреки че аз започвам да си мисля, че вече мнозина от инициаторите и проводниците на тези промени целят не по-ефективна съдебна власт, а бъдеща безнаказаност за разграбването на страната, в което участват много висши представители на тази власт. Изглежда това е целта, която може да бъде постигната и много малко вероятно е, за да не кажа почти изключено, че тези промени никак не ни доближават до по-успешни действия на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата по процедура господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Тъй като се казаха всички аргументи и ние можем до утре да спорим, най-вече за противоконституционност - един въпрос, за който има определени органи, които ще го решават, и тъй като в последното изказване от аргументите по същество се мина към политическа атака, а тезите са ясни, аз правя процедурно предложение да прекратим изказванията по този въпрос и да преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение?
Господин Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Едно мнение "против" съвършено основателно. Ние желаехме да погледнем нещата не само от чисто професионална гледна точка, не става дума за политизиране на дебата. Аз исках много подробно да се изкажа за съображенията от обсъжданията на дебата, който се проведе в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Този въпрос фигурираше изключително остро.
Искам да кажа, че формулировката там, че господин министърът Гоцев, бившият депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, е ползвал, може би, много авторитетен, но един експерт от Германия извън Съвета на Европа и че цели 9 параграфа са визирани в този доклад вече абсолютно открито, предоставени на всички депутати в Съвета на Европа изключително критично. Аз мисля, че това е безумие да прекратим този дебат сега в този момент, когато всички колеги, включително и членове на Комисията по външна и интеграционна политика от вашата страна твърдят: дайте да се разберем тук в България, за да не се разнасяме по Европа. Защо го правим това сега? Защо трябва да прекъсваме този дебат, който е, бих казал, в случая изключително важен за мнението, което се оформя за България. Аз смятам, че това е абсолютно неправилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
Гласували 178 народни представители: за 120, против 52, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Понеже сме в края на този законопроект и се постави въпросът за Висшия съдебен съвет, без да влизам в дебатите, бих искал да спра вниманието ви на няколко неща.
Прав беше колегата Йорданов, който каза, че Конституцията не определя кой какъв трябва да бъде в ранг във Висшия съдебен съвет, а кои са структурите, които трябва да изберат Висшия съдебен съвет. И оттук аз питах господин Корнезов в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията би ли могъл да предложи едно разрешение, което да е конституционосъобразно и в което да влязат Апелативен и избрани от състав на Апелативния съд. Не можа да предложи такова решение, защото то просто е невъзможно. Конституцията казва съдии, извън постоянните представители, са 22-ма души, казва, че трябва да има избрани от Апелативния съд, следователно не е възможно някой да излезе и да влезе друг, толкова повече, че в самия законопроект се измени съотношението в квотата между прокурори и следователи.
Аз искам обаче друго нещо да ви кажа. Недейте оскърбява с твърденията за политически становища и привързаност членовете на Висшия съдебен съвет. Вие казвате, че членовете на Висшия съдебен съвет не се харесват от управляващата десница и заради това искаме да бъдат сменени. Това просто е оскърбление към тях, като че ли искате да кажете, че те са привързани към вас. Това са достойни хора. Близо година и половина работя с тях и никой от тях не е проявил политическо пристрастие. Да ги оскърбявате, че те са свързани с вас и заради това искаме да ги сменим, просто не е достойно. Тези, които са сега, са избрани наистина от едно мнозинство, което бяхте вие, в отсъствие на десницата. Сега може би същото ще стане при другия избор. Но и едните, и другите са съдии, които вече работят в условия на независимост. Те се чувстват по-комфортно, когато са независими, отколкото когато бяха зависими.
И това е, което аз бих искал да кажа.
А колкото се касае до целта на закона, тя далеч не е тази, която тук някой каза. Целта на закона е наистина да се подобри съдебната система. И ако тя се подобри, това няма да стане нито днес, нито утре, нито във време, което е лесно да се разбере. Това ще бъдe един дълъг процес, защото дълъг е процесът, за който трябва един народен представител, когато е в едно такси, да не злепоставя съдебната система, както е направил господин Стоилов, казвайки на шофьора му, че никога крадецът няма да бъде намерен, а да го увери, че съдебната система прави всичко необходимо за откриване и наказване на този крадец.
Във времето аз вярвам, че законът ще прояви своето действие. Вярвам, че ще бъде по-ефикасен, особено след промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданскопроцесуалния кодекс, които скоро ще бъдат представени. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Моля да подложите на прегласуване решението за прекратяване на дебатите.
Току-що господин министърът, след като е прекратено разискването, даде нови доводи. Дайте ни поне възможност да вземем отношение по тях, защото, ако твърдите, че всички аргументи са изчерпани, то не би трябвало да давате думата и на министъра. А ако считате, че има още нещо да се изясни по проблема, а ние смятаме точно това, моля да подложите на прегласуване решението за прекратяване на дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, аз нищо не считам. Министърът по силата на Конституцията има право винаги да взима думата. А предложението за прегласуване Вие го правите късно, защото правилникът друго предвижда.
Моля, гласувайте § 80, както е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 118, против 24, въздържали се 7.
Параграф 80 е приет.
За отрицателен вот думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители от мнозинството! Самите вие заченахте вашите промени, прокарахте ги и днес ги финализирахте с един позор, позор, господин министре, за съдебната власт. Защото аз много внимателно съм чел и Вашите изказвания от предишни парламенти, и на Вашата заместник-министърка - госпожица Златка, и на представителя в ООН на България днес Филип Димитров. И всеки от вас, както и в по-предни времена, е забравил много бързо онова, което го е боляло преди време. Това е истината и магистратите я знаят, господин министър. И защо вие днес спряхте дебатите? Защото просто Ви е страх от собствения Ви позор. Или се срамувате, защото тук са ви пратили избирателите като народни представители да говорите, а не да мълчите, и да защитавате тези, а не да избирате някакви фигури потайни в последния момент, при което какво ще постигнете? Ще промените Висшия съдебен съвет. Ще го назначите. И какво от това? Виждали сме още такива случаи.
Накрая ще ви кажа един анекдот, той е много показателен за всичко, което стана със съдебния закон.
Преди време идва Ерих Хонекер, вече покойник, лека му пръст, при Тодор Живков. И Тодор Живков, за да се похвали, го повел из София, да му покаже една голяма сграда. И понеже знаел и немски, му казал: "Господин Хонекер, грос къща, грос къща!" Но понеже и Хонекер знаел български, казал "Я, я, голям хаос, голям хаос".
Ето това стана при всичкото това чудо, което завъртяхте от май месец досега със Закона за съдебната власт. Вие ще си участвате в този хаос и ще си го изпиете докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За втори отрицателен вот има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Има една стара приказка: "Преоблякъл се Илия, огледал се - пак в тия". И ако в рамките на България вашите привърженици ви обичат и каквато и дивотия да направите, те ще продължат да ви обичат, опасявам се, че Европа започва да ни разлюбва. Ето госпожа Стоянова, която секна да си дъвче дъвката, миналата седмица има възможност да види това в Страсбург. Ние сме членове на Света на Европа и трябва да отговаряме на тези критерии, ако искаме да бъдем там и да ни възприемат като едни от тях. Тези критерии, които се наричат критерии за политическо съответствие при членуването ни там с евентуалното ни членуване в Европейския съюз, не са въпрос нито на пари, нито на заплати, нито на брутен вътрешен продукт, нито на нещо, което ни изглежда далечно. Те са въпрос само на добра воля.
Независимостта на съдебната власт, накърнена с този закон, беше една от основните забележки. В отговор на тази забележка вие решихте, че сесията на новия парламент трябва да започне с този закон и с медийния и да не се пипне нищо от онова, което сте си наумили, независимо какво ни казва Европа. Добре, отидохме, стана ясно, че процедурата по мониторинг ще приключи в бъдещо неопределено време. Вие показвате абсолютно неглижирано отношение към тези хора и не знам на какво разчитате. Също както не знам на какво отгоре излиза господин Агов да обясни колко виновна е опозицията, като че ли си мислите, че чуждите дипломати само от едната опозиция се информират какво е положението в България. Опасявам се, че това вече е трайно мнение у чуждите посолства. Това е свързано с парите за България и хората не дават пари, защото някой си е сложил "демокрация" в името.
Ако искате да бъдете някакви, ако искате наистина да се вграждаме в Европа, чувайте с едното ухо какво говорят хората и какво искат от нас, особено когато е въпрос на добра воля. Иначе просто ще ни отпишат отвсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Благодаря на госпожа Дончева.
За трети отрицателен вот има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Очевидно колегите от дясната страна на залата, които гласуваха този текст - най-важен, най-съществен според мен и беше основната цел на мнозинството да се гласува именно точно този текст, бързат, за да пийнат шампанско, за да полеят своята пирова победа. Но това наистина не е победа по време на чума, а преди чумата. Чумата, синята чума, която ще последва в съдебната власт. Защото, уважаеми колеги, избирайки нов Висш съдебен съвет, вие ще му поставите задачата, произтичаща от закона, да обяви определени от вас магистрати - затова и създадохте звено във Висшия съдебен съвет и най-верните ви хора ще бъдат там, това дисциплинарно звено, което ще обвини в нарушение на клетвата всеки магистрат, неизпълнил вашата идея-фикс. При всяко образуване на дело, при всяко приключване на дело, произнасяне на присъда, при изменение на мярка "задържане под стража" в друга мярка вие може да обвините отделния магистрат, че не си изпълнява клетвата. И вие ще разчистите тази съдебна система. Но аз не виждам откъде ще внесете хора за нея. Защото това са интелектуалци, това не са хора, каквито вие поставихте - впрочем и там са интелектуалци, но от изказването на Екатерина Михайлова по повод връщането на медийния закон, тя каза: "Ние не искаме да сменяме този състав на НСРТ". Сега създавате НСРТ в съдебната система.
Да сте живи и здрави, колеги. Затова вие и прекратихте дебатите по този важен текст. Отидете, пийнете по едно шампанско, след това по една студена вода, защото ще ви се върне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Съгласно решението на Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията има да се занимаем с прегласуването на някои гласувани вече текстове, както и с гласуване на текстове, отложени от гласуване тук. Докладвам ви тези предложения.
Комисията предлага следните промени в гласувания § 7:
1. В чл. 30, ал. 1, т. 1, буква "в" да отпадне.
2. Точка 3 се изменя така:
"3. от главния прокурор:
а/ за прокурорите от прокуратурите при Върховния касационен съд, Върховния административен съд, окръжните, военните и апелативните съдилища;
б/ за директора на специализираната следствена служба при Софийския градски съд и за директорите на следствените служби при окръжните съдилища."
Значи предложенията пред Висшия съдебен съвет за назначаване на следователите се отнемат от привилегията на председателя на Върховния касационен съд и се прехвърля към главния прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не разбрах за кой параграф става дума.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: За § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Явно фокусите по този закон продължават. Приехме по това листче, което ни се раздаде като допълнителни предложения, последните параграфи, включително и последния параграф 80. Сега се връщаме на първа страница.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Разбира се, защото не сме гласували тези текстове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така. И второ, тези текстове, които ни се предлагат, включително и чл. 30, за които става реч тук, в момента, мнозинството си ги гласува на второ четене. По силата на каква процедура сега, господин председателю, си променяте становището и прегласувате собствените си текстове, които вече са минали?
Така че аз не участвам в такъв позор, в такъв правен фокус и няма да ставам съучастник на такива каламбури. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само глупците не променят мнението си, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Значи искате да кажете, че глупави текстове сте приели, така ли?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само глупците не променят мнението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да поставя за прегласуване текстове, които вече са гласувани и са приети.
Имаме два отложени текста. Това са параграфи 66 и 67.
Има ли готовност за предложения по тях?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нали Правната комисия щеше да се събира?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Нали се събра?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кога?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: За тези днешните ли или за старите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За днешните става дума. Тогава сега да вървим по ред. Отложен е и не е гласуван § 11.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 11, който не гласувахме, отложихме го, гледахме го в комисията и го приехме.
"§ 11. Създава се чл. 36а, 36б и 36в.
Чл. 36а. (1) Инспектори се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за срок от две години, като се взема мнението на Висшия съдебен съвет.
      (2) За инспектори могат да бъдат предлагани само лица, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността "съдия" в апелативните съдилища.
   (3) Инспекторите осъществяват функциите си по чл. 35, ал. 1, т. 1 до 6 съобразно с компетенциите си.
     (4) Длъжността и възнаграждението на инспекторите се приравняват на председател на апелативен съд.
   (5) При освобождаване от инспектората инспекторите си връщат длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система.
Чл. 36б (1) Ревизорите се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
   (2) За ревизори могат да бъдат назначавани само лица, които отговарят на изискването за заемането на длъжността "съдия" в окръжен съд.
   (3) Ревизорите осъществяват функциите си по чл. 35, ал. 1, точки 5 и 6 съобразно с компетенциите си.
   (4) Длъжността и възнаграждението на ревизорите се приравняват на съдия в окръжен съд.
   (5) При освобождаване на ревизорите от инспектората те се връщат на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система.
Чл. 36в. (1) Експертите се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
     (2) Те осъществяват функциите по чл. 35, ал. 1, т. 1 до 6 съобразно компетенциите си.
   (3) За експерти се назначават лица, които са работили като съдии, прокурори и следователи не по-малко от три години.
    (4) Длъжността и възнаграждението на експертите се приравнява на съдия в окръжен съд.
     (5) При освобождаване от инспектората експертите се връщат на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система".
Това е § 11, който беше отложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 11 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 11, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Връщам се на редакцията на двата текста, които гледахме днес и отложихме за уточняване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А § 31?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 31 е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: При мен § 31 не е отложен. Не знам, да не стане грешка.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Той си е приет, какво искате? Параграф 31 си е приет.
Комисията предлага да се създаде § 66 със следното съдържание, по яснотата на който се направиха възражения и затова предлагаме следната нова редакция.
Целият досегашен текст на чл. 187 става ал. 1. Прибавя се ал. 2:
"Чл. 187. (2) Длъжностните наименования на съдебните служители и техническите лица се определят от Висшия съдебен съвет."
Правим го така, за да не стане това, от което се плашеше господин Миков, че всеки ще си избира каквито си иска наименования. Тези наименования ще се определят от Висшия съдебен съвет и въз основа на тях всеки ще си направи предложението за щата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Предложението за изменение става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Длъжностните наименования по предходната алинея се определят от Висшия съдебен съвет."
Да, има думата господин Корнезов.



ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, след като мнозинството явно си е решило днес да си приеме закона, приемете го, но чух от господин Лучников, че това е предложение на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, кажете ми на кого е. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не се е събирала. Двата текста, които отложихме, не сме обсъждали, а даже от трибуната тук прозвуча, че комисията ще се събере, ще ги обсъди включително и с представител на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Сега ни се предлага нещо, което го няма в текста. Ако някой предложи, може да бъде само редакционно... Не искам, след като сте решили, приемете си закона, но поне долу-горе спазвайте законодателния процес. Ох, Боже, Боже...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Става въпрос за намиране на един подходящ текст, т.е. става въпрос за редакционна поправка, господин Корнезов. Няма защо да се горещите толкова много. Тук гледаме нещата спокойно, като специалисти. Член 187 предлагаме със следната уточнена редакция:
"Чл. 187. (1) Броят на съдебните служители и техническите звена и канцелариите на съда, прокуратурата и следствените служби се определя от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, заместник-главните прокурори и директорите на следствените служби.
               (2) Длъжностните наименования на служителите по ал. 1 се определят от Висшия съдебен съвет."
Това е, за да не може всеки един да си измисля свои длъжностни наименования, а длъжностните наименования да се утвърждават от Висшия съдебен съвет и всеки, който си прави свой щат, да използва тези утвърдени общи наименования. Какво сложно има в тази проста техническа процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нека да се запише в протокола кой предлага това.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предлага го Светослав Лучников като редакционна поправка на предложения текст. Запишете го в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В ал. 1 аз предлагам след израза "се определят" да се добави думата "съответно" и следва изброяването: "от министъра на правосъдието...".
Моля, гласувайте § 66 с предложените две алинеи.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Параграф 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Разглеждахме и § 67, според който се изменя чл. 189. Тъй като се появи загриженост кой ще дава данни за статистическите служби, което, разбира се, е много важно, ние предлагаме редакционна поправка, т.е. редакционно уточняване с едно второ изречение към чл. 189, което да гласи: "Данните за следствените служби се предоставят от техните директори". По този начин се решават всички празнини - с една редакционна поправка и уточнение.
В началото на текста след израза "Министерството на правосъдието" да се добави "и правната евроинтеграция" - допуснат е пропуск.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И пълен член в израза "главният прокурор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Да оставим дали това е редакционна или не е редакционна поправка, но това, което чух като предложение за второ изречение, няма да свърши работа. Това означава, че всяка от 28-те служби ще изготвя за себе си отчетен доклад, някаква статистика и ще я изпраща в Националния статистически институт...
Разберете, това не може да стане. Трябва да има обобщен доклад, обобщена справка за всички данни на следствените служби в България - 28 окръжни плюс тази, която е към Софийския градски съд. Същото се отнася и за съдилищата - окръжни и районни, също за цялата прокуратура, респективно за двете върховни съдилища.
Може би е по-добре да се предложи на директора на тази служба към Софийския градски съд всяка година той да обработва данните на всички следствени служби и да ги предоставя на Националния статистически институт за публикуване. Мисля, че това е по-разумното. Не може всеки да изпраща данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Господин председателю, мисля, че предложената редакционна, или както щете я наречете бележка от председателя на комисията, е по-полезна, отколкото това, което се предлага сега. Вие знаете, че в момента различни ведомства спорят за статистиката, спорят за това как се подава информацията. Като искаме да няма централизиране на следствената служба, не бива на един орган да се възлага той да обобщава данните, да се яви след това различие по методиката между него и главния прокурор и пак да имаме разногласия в тази насока.
Абсолютно вярно е, че ще бъде трудно да се направи това. Ще бъде трудно за Статистическия институт, но 28-те служби ще представят своите данни, всички ще бъдат такива, каквито са, не би могло да се нагласява, да се сравнява с други ведомства. Съобразно техниката, която съществува, Националният статистически институт ще обработи всичко това.
Предлагам да гласувате така, както предлага председателят на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Ще поставя на гласуване и двете предложения като заместващ текст.
Моля, първо гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов по § 67: в чл. 189 да се добави второ изречение: "Данните за следствените служби се предоставят от директора на Специализираната следствена служба към Софийския градски съд".
Гласували 120 народни представители: за 6, против 108, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 67 така, както беше предложен от народния представител Светослав Лучников: с добавяне на второ изречение в чл. 189, което гласи: "Данните за следствените служби се предоставят от техните директори". А също така в началото на първото изречение след израза "Министерството на правосъдието" да се добави "и правната евроинтеграция".
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Параграф 67 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. (Ръкопляскания.)
От името на парламентарна група, заповядайте!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): "Декларация от името на Парламентарната група на Демократичната левица (голям шум в блока на мнозинството) по повод Закона за съдебната власт.
Днес Съюзът на Демократичните сили доизкопа гроба на съдебната власт (шум в блока на СДС), но гробокопачите ще падат в него. Свидетели сме на поредния политически фарс на сините властници. Водими от собствената си властомания, те унищожават и последните остатъци на независимостта на съдебната власт чрез своя апокриф, наречен Закон за съдебната власт. Това не е закон, а гилотина за българската демокрация.
През последните десет години Народното събрание никога не е изпадало в такова унизително положение, доведено от необузданата синя страст на парламентарното мнозинство, което днес явно и сега напуска залата. В грубо нарушение на Конституцията се прие закон, който няма нищо общо с приетия на първо четене законопроект. Приеха се текстове, които са отвъд правната и човешка логика. Това е върхът на правния волунтаризъм на мнозинството. Това е и върхът на техния позор.
Затова Парламентарната група на Демократичната левица заедно с другите опозиционни парламентарни групи и независими депутати не участваха в гласуването на този парламентарен водевил.
Унищожава се Националната следствена служба, в която работят най-опитните български следователи. Унищожават се районните следствени служби, които са гръбнакът на предварителното производство. Унищожава се следствието, унищожава се Главна прокуратура, унищожава се Висшият съдебен съвет, унищожава се съдебната власт.
След като с демагогия превзе изпълнителната, президентската и законодателната власт, Съюзът на демократичните сили е на път да превземе окончателно и съдебната. Вся власть советом! С това Съюзът на демократичните сили цели да погребе едва зараждащата се у нас и още крехка демокрация. И на гроба на демокрацията вместо кръст да забие своето си синьо знаме.
Пред очите ни се извършва странна метаморфоза - как лица, зовящи се демократи, се израждат в обикновени диктатори. И всичко това под фалшивия пропаганден лозунг за борба срещу престъпността. Съюзът на демократичните сили не води битка срещу престъпността, а битка да употреби в своя полза престъпността. СДС не води битка срещу корупцията, води битка да запази корупцията за себе си.
Управляващите чрез криминалната приватизация, кадрови чистки, семейни фондации и в услуга на братовчедите си раждат престъпност. Престъпността са сраства с държавата. Престъпността се партизира в синьо. Чрез Закона за съдебната власт управляващите разтварят син чадър върху угодния за тях престъпен свят. За тях виновни са социалистите, магистратите, законите и всеки, който не е коленичил, но не и техните далавери от рода на "Сапио" или от техните нежни половинки с личните си фондации, които отказват да съобщят за спонсорите си и рекетират държавата.
Затова днес управляващите ликвидират следствието, прокуратурата и независимостта на магистратурата, за да станат недосегаеми от закона, да стоят над Конституцията и закона и всички хора в това общество да им са подвластни. В своята жажда за власт те посегнаха и на президентските правомощия и нарекоха собствения си президент "декорация". Те превръщат България в полицейска държава, като чрез Закона за съдебната власт изземват следствието де факто в полицията, изземват следствените арести, за да могат да обработват задържаните. Те ще се опитат да изпратят свои комисари във Висшия съдебен съвет, който да проведе операция "Синя метла".
Длъжни сме да спрем пълзящата синя диктатура. (Голям шум в блока на СДС.) Българската държава не е собственост на днешните управници от СДС, а на българските граждани.
Парламентарната група на Демократичната левица призовава всички честни депутати, всички истински демократи с дружни усилия да спрем синия тоталитаризъм! (Шум в залата.) Нашата ръка, на нашата парламентарна група, е протегната. Трябва да загърбим, дами и господа, разногласията си. Демокрацията е в опасност. (Възражения в блока на СДС.)
Преди девет месеца ви казах: вървете си с мир. Днес ви казвам, че народът ще ви изпъди не с мир. (Шум в блока на СДС.) Вие днес ще празнувате - и там ви е шампанското - пировата си победа на собствения си позор. Но демокрацията ще победи! Ще победи демокрацията!
Да живее демокрацията. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица. Шум и тропане по банките в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вие имахте особеното търпение и великодушие да изслушате едни гаменски хули срещу парламента на тази страна. (Ръкопляскания в блока на СДС.) На нашите опити да заздравим съдебната власт и да направим онази държавна власт, която се бори срещу престъпността, вие предлагате разлагане на тази власт, вие предлагате запазване на това положение, което свали рейтинга на тази власт под обикновения търпим минимум. Това обаче няма да стане, уважаеми господин Корнезов, уважаеми господа от левицата.
Много комично е да се застъпва за независимост на съдебната власт партията, която унищожи тази независимост. (Продължителни ръкопляскания в блока на СДС.) Която нанесе невъобразими поражения на българската правосъдна система, една класически добра правосъдна система, която вие унищожихте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): В името на Негово Величество!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: И сега, когато ние искаме да възстановим тази съдебна власт, вие се опитвате да попречите на това. А с това вие си отивате на мястото, което заслужено заемате - място на защитници на престъпността, с която винаги сте били в съюз. Засрамете се, господа! (Продължителни ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на парламентарна група има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На мен ми е тежко да говоря в този момент от парламентарната трибуна. Но искам на моите колеги, и на Вас, господин председател, да кажа това, което вече казах пред медиите.
Парламентарната група на Евролевицата се обръща към президента за втора среща, тъй като вече сме имали първа, по Закона за съдебната власт и предлагаме на президента на републиката да наложи отлагателно вето на целия Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на следните основания:
Първо основание - придобиване на правомощия от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, които надхвърлят необходимостта от това, председателстващият Висшия съдебен съвет да се превърне в председател на Висшия съдебен съвет и да има пряко отношение към предложението за назначаване, повишаване, понижаване в длъжност на магистратите, а също така и за простирането на неговите правомощия дотам, че да бъдат разрешавани отпуски на магистратите, тогава когато това има уредба досега, по съответните звена на съдебната власт.
Второ. Ние възразяваме и предлагаме на президента втория сериозен аргумент, срещу деструктурирането на Националното следствие, срещу закриването на районните следствени служби и на Националната следствена служба.
Трети аргумент - закриването на Военната колегия при Върховния касационен съд и Прокуратурата на Въоръжените сили, което превръща специфичното военно производство в нетриинстанционно правосъдие по тези дела.
Четвърто. Ние възразяваме и предлагаме на президента този четвърти аргумент, срещу нарушаване принципа на несменяемост на магистратите. С гласуване на правото да бъде уволнен несменяем магистрат тогава, когато нарушава клетвата, фактически се нарушава този конституционен принцип.
Освен това, уважаеми колеги, по тази т. 4 ние сме убедени, че дори да няма отлагателно президентско вето, Конституционният съд непременно ще отмени този текст.
Пето. Поради това, че се нарушава принципът на независимостта на магистратурата с факта, че се избира нов Висш съдебен съвет, преди да е изтекъл мандатът на предишния съдебен съвет.
И шесто, че арестите преминават отново към изпълнителната власт и по-специално към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, след като малко след началото на демократичния процес те преминаха към независимата съдебна власт.
Искам да ви уверя, че ние разбираме тежкото положение на президента. Току-що той е наложил своето отлагателно вето по Медийния закон.
Но ние смятаме, че господин Петър Стоянов, като държавен глава и като юрист, съзнава за какво става дума в Закона за изменение и допълнение в Закона за съдебната власт. Ние сме стигнали до това убеждение, следствие на разговорите с него. Знаем, че ще му бъде трудно. Но вярваме, че той ще бъде обективен и безпристрастен.
Също така ние смятаме, че ако процесът се развие така, че или не се наложи отлагателното вето, или парламентът не се съобрази в достатъчна степен с това отлагателно вето на президента, следващата институция, която непременно ще се произнесе по този въпрос, тъй като ние ще я сезираме, имам предвид ние, представителите на опозиционните политически сили, ще бъде Конституционният съд.
И, уважаеми колеги, казвам го съвсем сериозно, без никакъв политически патос, и с ясното съзнание, че отговорността на този парламент е обща, някои от приетите текстове ще бъдат приети. Не мога да гарантирам колко. Но поне по текста за несменяемостта на магистратите и по някои други текстове, които са ярко и ясно нарушение на Конституцията, Конституционният съд просто не може да затвори очите си.
Затова, скъпи колеги, в заключение на това изявление, от името на Парламентарната група на Евролевицата искам да ви кажа нещо, за което много ме боли и винаги ме е боляло като народен представител. Защо президентът, като държавен глава, или Конституционният съд, като орган, създаден в демократичната държава, трябва да ни показват нашите грешки тогава, когато те са видими и с просто око, в момента на приемане на законопроектите? Такива закони, като Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, трябва да бъдат приемани с огромно съгласие.
И ние направихме много сериозни усилия за това. Ние свикахме "кръгла маса" от професионалисти, на която се отзоваха колеги от всички парламентарни групи, за съжаление само с един представител на мнозинството, и на която "кръгла маса" президентът, с неговия авторитет не можа да убеди мнозинството да дойде, за да се намерят общите решения.
И още нещо, скъпи колеги. Тези изменения не се правят тогава, когато няма ново наказателно-процесуално законодателство, те се правят само тогава, когато има яснота за общобългарската наказателна политика.
За наше голямо съжаление такава яснота нямаме. Затова ние не можем да си затворим очите. Смятаме, че това е един много важен акт на парламента. Смятаме, че мнозинството постъпи недалновидно. Смятаме, че игнорирането на позицията на другите парламентарни групи е изключително недалновидно. И се надяваме в Тридесет и осмото Народно събрание, чрез влиянието на президента и на Конституционния съд да дойде онзи момент, в който въпросите да бъдат решавани в съгласие. Не дойде ли този момент, засили ли се конфронтацията, няма да бъде полезно за никого. Още повече за гражданите в България. Защото съдебната власт не е нищо друго, освен форма за гарантиране на правата и свободите на българските граждани.
С този закон те не са гарантирани. Съдебната власт се обвива в една обвивка на изпълнителната власт. Тя, образно казано, се възсяда от изпълнителната власт. И това в никакъв случай не е в хармония с Конституцията, нито с демократичните принципи.
Ние съжаляваме, че мнозинството изпадна в това състояние. И ще продължим нашата битка за защита на демократичните принципи. (Ръкопляскания в малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще минат години, ще се сменят представителите в тази зала и страстите ще утихнат. Тогава без гняв и увлечение, от която и да е страна, ще се прецени приетият от днес закон по-добър ли е от този, който е бил приет преди няколко години. Тогава ще се види по-близо ли сме до европейските измерения сега, след гласуването на този закон, отколкото бяхме по-рано. И тогава ще може във времето да се направи точната преценка.
Аз смятам, че тази преценка ще ни покаже защо Левицата, когато имаше своето мнозинство и искаше да направи промени, беше внесла една стратегия по съдебната власт и съдебната система, която стои на моето бюро и която е в тази насока, в която ние сега движим законопроекта, и която сега същата тази Левица отрича.
Лесно е да се види защо господин Корнезов, един добър съдия, уважаван юрист, бивш заместник-министър на правосъдието и конституционен съдия, в своя проект даде по-кардинални решения от тези, които са приети. Затова, защото не е допустимо да не може изпълнителната власт да попита защо едно деяние, което е престъпление, се точи в годините, да не може да попита защо едно дело не се насрочва с месеци и да не може да поиска наказанието на онзи съдия, който две години или три години не е решил едно дело? Това, разбира се, не е допустимо.
Няма да бъде добър този закон, ако беше продължил да съществува, когато едно престъпно деяние се изземе от един по-висшестоящ магистрат, не искам да кажа прокурор, следовател, и се прекрати, без да може никой да поиска намесата на съда.
Не е съобразено с европейските стандарти да може да вземеш ограничителни мерки, да задържиш или да освободиш под стража, без да може съдът, който е на върха на тази структура, която установява независимостта на съдебната власт, да се произнесе.
Зад многото думи, които са казани, зад неверните сведения, които се дадоха на Съвета на Европа, пред когото се казаха текстове, каквито не съществуват в проекта, който представихме и закона, който гласувахте, не е обяснимо защо не се казаха истинските текстове, а имаше текст и изказвания, например, от представител на Евролевицата, че министърът на правосъдието по проекта назначавал и уволнявал съдии.
ВЛАДИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Защото така е удобно.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Така се каза.
А защо не се представи точният текст, който показва какво означава това? Има ли европейска страна, в която министърът на правосъдието да няма отношение към администрирането на тази страна, която е чисто техническа, на един съд?

Когато вчера португалският министър на правосъдието беше попитан от нашите журналисти: "Кой е властен да вдигне имунитета на вашите съдии?", той с изненада попита: "Ама как, възможно ли е съдията да е над закона и да има имунитет?!".
Няма друга страна в Европа, в която съдиите да имат имунитет. Но ние не искаме да променяме конституцията.
Какви са големите промени, които се правят, и какво очакваме да доведат те? Големите промени са: да се разруши тази вертикална структура на прокуратурата, която ни е наследство от миналото; да се разруши вертикалната структура на следствието, която позволява един по-вишестоящ да изземе и да реши дори едно най-обикновено дело за кражба, което е подсъдно на първоинстанционния съд. И слагаме всичкото това под институционното право на обжалване на заинтересования пострадал или подследствен, за да може да реши последен това съдът. Това ли е намесата на изпълнителната власт, за която се говори тук пред трибуната?
Намеса на изпълнителната власт ли е това, че съдиите ще бъдат представяни автоматично, без да зависят от своите преки ръководители, за повишаване през един изтекъл период от време, за да може да реши не друг, а Висшият съдебен съвет заслужават или не заслужават да бъдат повишени?
Намеса на изпълнителната власт в съдебната ли е това, че министърът ще има право наред с другите и той да предложи едно назначение, без да може да влиза в това назначение и да го решава?
И сега министърът има право на дисциплинарна инициатива, но само над съдиите. И тази инициатива от 1994 г., когато е създадена, до днес аз бях първият, която я упражних, като поисках за няколко души съдии, които повече от две години не са написали свършените дела, преките им ръководители да ги представят за дисциплинарно наказание. До един всички се отзоваха на моето искане. Но ако не се бяха отзовали? Трябваше да чакам един месец, за да го поискам аз, както е сега по закона.
Утре ще бъде друг министър на правосъдието. И той ще бъде по различно време от различните страни, които стоят в тази зала. Но нека той да знае, че съдебната власт, която е независима от изпълнителната, е израз на достойнството на нацията. И нека съдията да знае, че стои съдия не защото е недосегаем, а защото няма никакво основание да му се потърси отговорност. И тогава той ще има всичкото морално основание, когато се движи в обществото, да иска да има най-високия рейтинг, а не когато се говори за него, да се говори с насмешка.
Нека никой никъде да не си помисли, че който и да било би могъл да влияе на съд, на прокуратура и на следствие. Но това е въпрос на морал, това е въпрос на ценности, това е въпрос на изграждане на едно гражданско общество.
Премахването на Военната колегия и на Военната прокуратура в областта на най-висшата съдебна инстанция - Касационния съд и Главна прокуратура - е израз на постоянното, следващото и непрекъснато цивилизиране на нашето общество.
Ние демилитаризирахме затворите. Там вече няма военни. Ние демилитаризираме Министерството на вътрешните работи, демилитаризираме и Министерството на отбраната, за да създадем граждански контрол върху функциите, които упражнява изпълнителната власт. Какво лошо има, че и съдиите няма да имат генерали и полковници, които да съдят на най-върховната инстанция, а те ще бъдат приравнени заедно с всички останали?
Къде са, уважаеми дами и господа, предварителните арести? Предварителните арести навсякъде в Европа са под разпореждането и контрола на Министерството на правосъдието. И искам да ви кажа: никак не ръкоплясках на това предложение, което дойде от моите приятели, колеги, съдии от нашата парламентарна група. Много трудно е, с много голяма отговорност се натоварва министърът на правосъдието с това. И министерството. Аз съм днес, утре ще бъде някой друг, това няма значение, но има значение ведомството.
Но двама министри на правосъдието в Европа си подадоха оставките за това, че е избягал човек от затвора. Единият беше белгийският министър, а вчера си подаде оставката министърът на вътрешните работи на Белгия за това, че човек, който е трябвало да бъде арестуван, е бил убит.
Утре нашите следствени арести, които ще се видят от Европа, ще се констатира, че са в изключително тежко състояние поради материалните трудности. Но тази отговорност вече ще легне върху Министерството на правосъдието. И тя трябва да легне там, защото Министерсетвото на правосъдието като орган на изпълнителната власт е това, което търси парите от тези, които ги дават, и към него е отправена отговорността за състоянието на тези места. Дали ще ги подобри? Много трудно. И най-вероятно няма да стане лесно това, но ние ще направим опит да го направим.
Чета във вестниците и чувам от мои колеги, с които съм в много добри лични отношения: "Министърът поема много власт върху себе си". Дами и господа, повярвайте - и тези, които непрекъснато казват това - Министерството на правосъдието поема много нови и много тежки отговорности. Защото ако не отговори на задълженията, които му дава този закон, тогава всички вие ще кажете, че наистина законът е бил безмислен. Но ако делата започнат във времето да се решават по-бързо; ако хората по-малко почват да казват, че няма кой да хване някого и ако го хване, ще го пусне веднага; ако тежестта, която ще почне да носи съдът, бъде такава, че чувството му за отговорност се удържи, аз мисля, че и вие днес, които казахте тежки думи, във времето, след пет - десет години, когато вече може би съвсем други хора с нови идеи ще бъдете и в управлението, ще си помислите и ще кажете: бяхме несправедливи тогава, когато говорехме против измененията на Закона за съдебната власт.
Аз искам да кажа само, че единствено с подкрепата на магистратите, в добросъвестността на които дълбоко вярвам и за достойнството на които, докогато съм в Министерския съвет, ще се боря, може да се осъществи реформата, за да доведе до нещо много просто - до по-голямо спокойствие на този народ, който ни е изпратил всички тук. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Няколко съобщения:
Комисията по икономическа политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на 30 септември в 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по местно самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, 30 септември, от 15,00 ч. в сградата на пл. "Ал. Батенбертг" N 1.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание в сряда от 15,00 ч. в зала N 356, пл. "Ал. Батенберт" N 1.
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно утре, 1 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 1 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134, пл. "Ал. Батенберг" N 1.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Христо Димитров

Свилен Димитров