Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната програма като т. 7, преди парламентарния контрол, който става т. 8, да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Днес ще ви бъде раздадено становището по него на водещата комисия.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: 137 за, 16 против, 15 въздържали се.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РИЛСКИЯ МАНАСТИР, първо четене.
Има думата по процедурен въпрос господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители, процедурното ми предложение е да бъде поканен господин Любомир Младенов, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, във връзка с гледането на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 131 за, против няма, 13 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят господин Любомир Младенов.
Определям по 30 минути за всяка парламентарна група. Моля, парламентарните групи да ми дадат списък с желаещите да се изкажат.
Има думата господин Стоян Райчевски, председател на Комисията по културата и медиите, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви представя становището на Комисията по културата и медиите относно законопроект за Рилския манастир, внесен от Иван Милков Куртев.
На свое заседание от 9 октомври 1997 г. Комисията по културата и медиите разгледа законопроекта за Рилския манастир, внесен от Иван Куртев. На заседанието присъстваха и представители на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, представители на Българската православна църква и на Министерството на културата.
Във всички изказвания на народните представители и гостите прозвуча загриженост както за проблемите, засегнати в законопроекта, така и цялостно за Българската православна църква.
Бе прочетено становище на Министерството на културата, в което се правят предложения по отдeлни членове на законопроекта.
В своето заключително изказване председателят на комисията даде израз на общото задоволство, че това заседание породи импулса за създаване на един цялостен закон, който да реши основни проблеми на Българската православна църква.
При гласуването народните представители единодушно подкрепиха законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Лучников, председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, да представи становището на тяхната комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 23 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за Рилския манастир N 54-01-84, внесен от Иван Куртев.
Комисията взе предвид, че законопроектът за Рилския манастир има за цел да възстанови историческата собственост на манастира и да преутвърди дадени му права и привилегии от българския цар Иван Шишман и от редица султански фермани.
Комисията взе също така предвид становището на водещата Комисия по културата и медиите, която единодушно е подкрепила законопроекта.
С оглед на всичко това Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията реши с 8 гласа "за" и 3 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат законопроекта за Рилския манастир N 54-01-84 на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Иван Сунгарски, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю. На 29 октомври 1997 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за Рилския манастир N 54-01-84, внесен от господин Иван Куртев.
На заседанието присъстваха 12 народни представители. Присъства като представител на Рилската света обител драговитският епископ Йоан, игумен на манастира, господин Иван Куртев в качеството си на вносител, господин Любомир Младенов, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, и господин Джилджов, представител на Министерския съвет.
В дискусията народните представители изказаха задоволството си, че най-после са създадени условия за приемане на закон, уреждащ ситуацията и правото на собственост върху манастирските имоти на крепостта на православието и българщината Рилския манастир. Същевременно беше изразена убеденост, че с този законопроект ще бъде направена съществена крачка към укрепване и единение на Българската православна църква.
Комисията бе запозната със становище на Министерството на културата за промени по отделни членове. Като цяло изказванията бяха в позитивен план и при проведеното гласуване всички народни представители подкрепиха законопроекта.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да подкрепи законопроекта за Рилския манастир с вносител народния представител Иван Куртев на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата вносителят на законопроекта заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес ни предстои да гледаме на първо четене един закон с доста дълга история. В три Народни събрания - Тридесет и шестото, Тридeсет и седмото и Тридесет и осмото - законопроектът за Рилския манастир беше внасян, но най-после днес, след толкова години, влиза за първи път в пленарна зала.
Нямам претенции да съм автор на закона, защото и при създаването му, и при внасянето му в предишните парламенти участваха и други народни представители. За мен е по-важно, че най-после и в комисиите при обсъждането на законопроекта се стигна до една подкрепа за неговото разглеждане в пленарна зала, каквато за съжаление в предишния парламент нямаше.
По време на тези обсъждания в комисиите бяха направени доста полезни забележки от представителите и на Дирекцията по вероизповеданията, и на Министерския съвет, и на Министерството на културата, и от отделни депутати и огромната част от тях са според мен полезни и ще могат да бъдат отразени между двете четения в окончателния вид на закона.
Но с днешното гледане на този закон - за Рилския манастир, ние ще поправим едно от най-големите престъпления, което беше извършено в българската държава. Защото указът през 1961 г., който превърна най-голямата българска светиня, духовна светиня, само в музей, е едно от ония престъпления, които наистина трябва да бъдат заличени. (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.) И ако вчера в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите... (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.)
Господин Иво Атанасов, моля да млъкне там. Като иска ще дойде тук и оттук ще говори. Трябваше да дойдете вчера да видите сълзите на дядо Йоан. Да видите как се разплака игуменът на манастира. Защото този човек е живата история на Рилския манастир и знае всичките издевателства, които са извършени и над манастира, и над монасите.
Поставя се логично въпросът защо се занимаваме само с Рилския манастир, а не и с останалите манастири със същия статут като него или пък изобщо с имотите на църквата. Аз съм напълно съгласен, че трябва да бъдат решени и въпросите, свързани с всички имоти на църквата, а и с останалите манастири, които имат същия статут като Рилския, но съзнавам колко трудна и трудоемка работа ще бъде това. Точно затова внесох закона за Рилския манастир, най-напред да има един прецедент, да тръгнем да решаваме тези проблеми.
Второ, едва ли съществува съмнение - не само у някои от нас, а в цялата ни страна - че Рилският манастир е нещо, което стои над всичко останало. Така че няма никакво разделение на манастирите на някакви категории, а просто даваме заслуженото към тази Света обител, възстановявайки нейните имоти.
Като казвам имоти, веднага се сещам и за нещо друго - че при обсъжданията много пъти беше поставян и въпросът - ама много ли е, малко ли е това, което ще се връща. Няма никакво значение дали е много или малко. Важното е, че всичко това е било заграбено и след като е било заграбено, сега трябва да бъде върнато на неговия законен собственик - Рилския манастир.
Поставени бяха въпроси и за ония привилегии, които се предвиждат в чл. 6, относно данъци и такси. Мисля, че и тук трябва да проявим най-малкото известно чувство на отговорност и пред историята и да не отнемаме на Рилския манастир онова, което още българските царе от Втората българска държава са му дали. Онова, което не са оспорвали, а напротив, са давали - също и турските султани - и да възстановим онова, което единствените, които се осмелиха да отнемат, бяха комунистите през 1961 г.
В глава трета на закона - "Координация и контрол" се предвижда и създаването на един Консултативен съвет, който да работи по правилник, изработен от Министерския съвет и да подпомага ръководството на манастира, игумена и монасите - игуменът ще бъде председател на този Консултативен съвет - в тяхната дейност за опазване на Рилската света обител като национален паметник и като един от паметниците на ЮНЕСКО.
Възниква въпросът дали тук няма някаква намеса на държавата в църковните дела, което да противоречи на Конституцията? На заседанието на Комисията по културата и медиите присъстваха представители и на двата синода, присъства и представител на Дирекцията по вероизповеданията - господин Любомир Младенов, а вчера беше и игуменът дядо Йоан. Нито един от тях не съзира в този текст някаква намеса на държавата в църковните дела и не съзира някакво нарушение на Конституцията. Така че, очевидно, след като представителите на църквата не виждат никаква опасност за намеса в църковните дела, мисля, че нямаме основание и ние да се притесняваме от този текст.
Накрая ще апелирам към всички народни представители да подкрепят на първо четене приемането на този законопроект, защото България се нуждае и от прояви, които да повдигат нейното национално самочувствие. Българите достатъчно много са изстрадали, достатъчно много претърпяха и вярващите в България. Нека с възстановяването на статута на Рилския манастир, с възстановяването на неговите имоти, да помогнем за това, отново да се гордеем, че правим нещо за нашите старини, за нашето национално и духовно наследство.
Молбата ми ще бъде, ако е възможно след това и второто четене да мине до края на сесията, за да може за Коледа да поднесем един хубав подарък не само на вярващите, но на всички българи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Иван Сунгарски.
Досега съм получил списък само от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председателю. Може би има нещо твърде знаменателно в това, че само от нашата парламентарна група има списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, има и други желаещи.
ИВАН СУНГАРСКИ: Не искам да мисля, че другите парламентарни групи няма да вземат отношение към законопроекта.
Искам да направя едно допълнение към това, което току-що каза уважаваният от всички нас господин Иван Куртев - за това, че няма отличаване с влизане на този законопроект преди останалите, които биха възстановили имоти на други църкви и манастири или на цялата Българска православна църква.
По време на комунистическия режим в България Рилският манастир беше специално отличен, защото този храм на българщината от векове наред беше единственият български манастир, който беше затворен за служение и чиито монаси бяха изпъдени от пределите на манастира през 1961 г. Имал съм щастието от 1949 до 1961 г. всяка година да посещавам Рилската света обител и пред очите ми се извършваше непрекъснатото свиване на дейностите, докато накрая манастирът беше обявен за музей. Музей за кого? (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.) Музей, в който да се покаже какво е представлявала християнската култура? (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо сте мълчали досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, ще ме принудите да Ви накажа.
ИВАН СУНГАРСКИ: Аз не се притеснявам от забележките на левицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: След това ще Ви дам думата. Ще си зададете въпросите, ако имате, ще си направите изказването. Не виждам защо сега по един такъв законопроект трябва да се внася нервност в пленарната зала.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви за помощта, господин председателю. Аз обаче не се нуждая от такава защита, когато става въпрос за атаки от лявата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не Ви защитавам Вас, а реда в пленарната зала.
ИВАН СУНГАРСКИ: Чисто и просто тези, които имат участие в това - тази българска твърдина да бъде превърната едва ли не в музей, в който посетителите да се запознават с факта, че България е била православна - според мен, би трябвало да бъдат по-скромни и по-въздържани в репликите си.
Днес четем от страниците на вестник "Труд" прозрението на Тодор Живков, че по негово време в България е нямало турци. Аз мисля, че господин Живков е пропуснал да добави, че направи всичко възможно по негово време в България да няма и християни и то православни християни. И съдбата на Рилския манастир е най-красноречивият пример в това отношение. Тази Света обител, защитавана и от първите български царе, и от турските султани, беше атакувана от комунистическото правителство непрекъснато, докато накрая беше забранено и богослужението в нея. Едва ли може да има по-подходящ обект в България, към който вниманието на Народното събрание да бъде насочено приоритетно, от, наистина, Рилския манастир.
Бих добавил още нещо. Беше полезно присъствието на игумена на манастира, прекарал 54 години от живота си зад стените на тази Света обител, с изключение на годините, в които и той като другите беше напъден, да видят сълзите на този възрастен и много изстрадал, и много загрижен за съдбата на този манастир човек, радостните сълзи, когато той получи уверението на комисията от името на цялото народно представителство, че най-после въпросът за собствеността на Рилските имоти ще бъде решен. И да чуе горчивите констатации, че освен върху светинята История славянобългарская, присъстваща в Зограф, много светини, присъствали в музейната експозиция на Рилския манастир, много от тях дело на самите рилски братя, отдавна са откраднати.
Затова и в закона има текст, който говори за санкции срещу тези, които са укривали, укриват или са откраднали, или са похитили собственост на манастира.
Нека веднъж завинаги да се разбере, че, ако искаме да запазим православието в България, ако искаме България да остане такава, каквато сме я наследили отпреди 12 почти века от нашите прадеди, ние трябва да обърнем достатъчно внимание на това, което историята и православието ни оставят.
Съвсем риторично един филм завършваше с въпроса: има ли смисъл от път, който не води към храма? Става дума за феноменалния грузински филм "Покаяние". Да, България трябва да се покае. България трябва да се покае за това, че пресече пътя към храма с дълбоки ровове, издигна високи стени срещу вярата, срещу традициите и срещу морала, които са ни съхранили в продължение на толкова векове. И мисля, че един от пътищата към храма, образно казано, е ние да отдадем заслуженото на Българската православна църква, на нейните средища и най-вече, може би, на емблематичното име, каквото има Рилският манастир за православието.
Аз се надявам, че в тази зала няма да се намери нито един човек, който да се противопостави на одобрението на Законопроекта за Рилския манастир.
От свое име искам да благодаря и на господин Иван Куртев, и на всички колеги, и на всички хора, които участваха в изработването на този законопроект, защото това показва една силна загриженост и патриотизъм, и мъдрост. Още един път ви благодаря и призовавам всички народни представители да подкрепят законопроекта. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата народният представител Любомир Пантелеев от Парламентарната група на Демократичната левица.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бързам да ви уверя, че у мен няма и капка съмнение, че идеята да бъде приет Закон за Рилския манастир е едно изключително благородно и народополезно начинание. Дълбоко съзнавам съдбовната роля, която той е играл в българската история, и значението му за съхранение на националната ни духовност и култура през вековете.
Същевременно искам да припомня нещо, което и господин Куртев заяви, че този проект отлежава в предверието на пленарната зала от Тридесет и шестото Народно събрание. Различни постоянни комисии са посветили на тази тема поне 15 заседания, но до положително решение така не се е и стигнало. В своите становища въпросните комисии са формулирали редица принципни възражения и препоръки, които нямат нищо общо с идеологическите внушения, които бяха направени преди малко, и аз бих ги групирал по следния начин.
1. Предложеният законопроект има частен характер и се отнася само до статута на един от четирите ставропигиални манастира, до създаването на специален, привилегирован режим за връщането само на част от имотите на Българската православна църква. По-разумно би било да се приеме цялостна законова уредба, която да закриля всички български църкви, манастири и техните имоти и там да се отреди подобаващо място, съобразно значение му, за Рилския манастир. А докато това стане, Министерският съвет би могъл с подходящ подзаконов акт да уреди нетърпящите отлагане проблеми на манастира, пък и на другите като него, защото, както всички знаем, православната вяра е силна, когато не се дели.
2. Имам всички основания, въпреки направените току-що от господин Куртев възражения, да мисля, че в законопроекта съществуват текстове, които влизат в колизия с Конституцията, където съвсем недвусмислено в чл. 13, ал. 2 е казано че "религиозните институции са отделени от държавата". А в закона се предвижда създаването на тъкмо такъв консултативен, специализиран съвет, чийто правилник кой знае защо трябва да се утвърди, а вероятно и разработи, тъй като не е посочено изрично в текста кой ще го разработва, от Министерския съвет. Уточнението, че това ще става след съгласуване със Светия синод ни най-малко не променя картината.
И още нещо. На посочения конституционен текст противоречи и § 3 от Заключителните разпоредби, където изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
3. Възстановяването на собствеността на манастира, както е предвидено в чл. 4 от закона, съвсем не е безобиден акт, колкото той да изглежда справедлив. Последиците от това трябва внимателно да се проанализират.
Между другото, според игумена на манастира и други документи, собствеността на рилската обител възлиза на около 240 или повече хиляди декара гори и хиляди декара орна земя, две фабрики, многобройни художествени църковни и културни ценности, включително и 19 села, дарени със специален хрисовул от Цар Иван Шишман. За съжаление обаче в приложението, където според чл. 4 на закона се изясняват характерът и размерът на собствеността, не се съдържат каквито и да било надеждни данни по този въпрос.
Не съм любител на нескопосните шеги, но аз никак не разбирам дали тези 19 села ще се връщат заедно с миряните или ще възстановяваме само отделна поземлена собственост.
Трябва също да се знае, че част от имотите са в регулация, тоест се намират в чертите на населени места и не могат да се връщат. Други пък са притежание на трети лица, които добросъвестно са ги придобили. И неслучайно и едните, и другите, не са възстановени съобразно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Няма да говоря за двете фабрики, които сега са държавна собственост и в тях са вложени значителни инвестиции.
Необходимо е в тази връзка, тъй като тези текстове вероятно ще останат, изрично да се запише, че Рилският манастир е правоприемник не само на правата и активите, но и на задълженията и пасивите на стопанските обекти, които са създадени с негово имущество. В противен случай, вместо да изпишем вежди, ще извадим очи и вместо да дадем глътка въздух на българското православие в тези сурови времена, можем да настроим хиляди потърпевши люде срещу него.

4. Най-големи опасения събужда у мен обаче § 2, т. 2 от Заключителните разпоредби. Впрочем, да се върна малко назад. Още в чл. 2 на манастира се дава право на самостоятелна стопанска дейност. Тук има известна еволюция от първия закон, където на манастира се дава право само на спомагателна стопанска дейност. Разликата е от земята до небето. Спомагателната би дала право единствено на такива дейности, които са свързани с издръжката и приличното съществувание на магазина, на манастира, извинявам се. Да, той в известна степен може и на магазин да заприлича, ако всички текстове на закона бъдат оставени такива, каквито са. А самостоятелната стопанска дейност отваря широко вратата за всякакви неприсъщи, макар и печеливши, начинания. Защо не и за вносни телевизори, да речем, каквито примери с други подобни институции вече има.
Връщам се отново на т. 2 от § 2. Тя не просто отваря вратата, ами генерално разчиства пътя пред свободната стопанска инициатива и предприемаческия размах на рилската обител. Там в нея дословно е записано, цитирам: "Националната духовна светиня на българския народ се освобождава от държавни и местни данъци, такси, акцизи, мита и др." - значи всичко, което може да си помисли човек - "налози и отчисления в полза на бюджета, касаещи възстановяването на собствеността и дейностите по този закон". Тоест, всичко. Аз, разбира се, зная, че подобни привилегии по волята на милостивите турски султани са давани на манастира още през турско робство. Но също така зная, че изкушенията и светските съблазни преследват човека, дори когато всецяло се е отдал на служба на всевишния.
Ето защо, без да подозирам когото и да било в евентуална недобросъвестност, предлагам пунктуално да се изброят финансовите облекчения, от които не се освобождава манастирът. Например ДОД, например обществено осигуряване и др. Също така полезно ще е да се запише, че въпросните облекчения се отнасят само до резултатите от стопанската дейност, спомагателна, подчертавам, която манастирът пряко извършва. Всякакъв вид преотдаване, съвместни дейности и други подобни нека се знае, подлежат и трябва да подлежат и да попадат под общото законодателство и да не се освобождават от данъци и такси. Колкото до освобождаването от акцизи и мита, според мен най-добре би било този текст изобщо да отпадне. Иначе, колкото и кощунствено да звучи на някой, Рилският манастир може да се превърне в някаква свободна безмитна или офшорна зона, нещо като държава в държавата, което аз в никакъв случай не бих желал да става.
И ако все пак по волята на мнозинството този текст остане, то нека поне се запише, че внос може да се прави само след специално разрешение на финансовия министър, за да се знае, ако не дай Боже, злонамерени хора започнат мащабен импорт, примерно на цигари, алкохол или петролни продукти, кой носи отговорността за това, което ще се случи.
Ето защо аз мисля във връзка с това, което досега казах, че е абсолютно наложително ние да чуем и становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол или на Комисията по икономическата политика. Разбрах, че до една от тях има разпределение, но те до този момент не са се произнесли.
В заключение, още веднъж бих искал да кажа, че се отнасям с изключителен респект и дълбоко уважение към вносителя - господин Куртев, който в тези трудни времена ни направи съпричастни с едно родолюбиво дело, насочено изцяло в подкрепа на линеещата българска духовност.
Искам да призная, че аз подкрепих в комисията законопроекта и бих се радвал, ако всички заедно направим така, че всички посочени тук, според мен, твърде сериозни недостатъци бъдат отстранени. Тогава аз с удоволствие бих подкрепил законопроекта. Но в този вид ще бъда принуден да се въздържа на първо четене.
Аз чух тук за добрата воля на господин Куртев да бъдат нанесени такива корекции. Надявам се, че това ще стане факт и на второ четене всички заедно ще приемем този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За реплика давам думата на господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам две кратки забележки към изказването на господин Пантелеев, който е член на същата комисия.
Смятам, че Рилският манастир не може да се сравнява с останалите манастири. Той е твърде различен, знаете, и по историческо наследство, и по мястото, което е заемал в духовния живот на България, в историята на българската православна църква и т. н. Така че няма нищо страшно в това Рилският манастир да се радва на специален закон и на специален статут, още повече и с признанието, което има от ЮНЕСКО и цялата международна културна общественост.
И втората ми забележка, господин Пантелеев, е, че в България отдавна няма крепостно право. Така че земите ще се връщат без миряните, а горите - без партизаните! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Давам думата за втора реплика на господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин Пантелеев, вярно е, че турската власт е давала преференции и облекчения за тази християнска света обител, които облекчения и преференции комунистическата власт отне.
Ето защо това, което го е имало, това, което е съществувало, независимо колко хиляди декари, независимо в какво състояние, трябва да бъде върнато. Това, което е откраднато, се връща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За дуплика има думата господин Пантелеев. Заповядайте!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господа, политиката е стара професия, но не бива да се практикува като най-старата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Людмил Бешков от Парламентарната група на СДС.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След тази размяна на дълбокомислени реплики и сентенции на мен не ми остава нищо друго освен да започна пак оттам, от твърдението, че само в една промита от комунистическата идеология глава може да се роди мисълта, че светата рилска обител може да се превърне в офшорна зона или че 19-те села ще станат крепостни при условие, че цяла България до оня ден беше крепостна на една партия. Но това е в отговор на Вашите дълбокомислени реплики, уважаеми господа.
Сега ми се щеше да кажа нещо по-важно. Духът на най-светия мъж на България Иван Рилски, може би ще получи успокоение с това, което се случва днес, и се надявам, че ще се случи след още две седмици с окончателното приемане на закона. Ще изпълним един завет на трагичния владетел цар Иван Шишман. Заветът гласи следното: "Разпорежда се към своите наследници да не посягат на имотите на манастира, а само да ги множат".
Явно, все си мисля, че духът на тези велики български мъже по някакъв начин е вселил някакъв разум сред нас. И затова наистина ви моля, репликите бяха просто в отговор на нелепите според мен твърдения за опасността от крепостничество или превръщането на манастира в свободна зона за телевизори и други търговски мероприятия. Господа, сред някои у хората съществува нещо, което се нарича усещане за грях. За грях!
Аз ви благодаря за репликите, Но просто, някак си не ги чувам.

Искам на нещо друго конкретно да ви обърна внимание. В членове 2 и 3 на проектозакона се разделят много ясно и съвсем точно два вида дейности.
Едната е, изброявам: църковно-религиозна, културно-просветна, преподавателска, научноизследователска и издателско-рекламна дейност.
Точно тази дейност, уважаеми господа, според § 2, чл. 2, ще бъде освободена от данъци и такси.
А останалата дейност - в чл. 3, става въпрос за самостоятелна или спомагателна, независимо как ще решим да уточним, да редактираме текста, дейност от стопански характер с цел набиране на парични постъпления за нуждите на манастира и опазването му, естествено че не се освобождава от никакви налози.
Значи въпрос или на недоглеждане е, или е въпрос на лошо тълкуване, на тенденциозно тълкуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На четене, господине, на четене е въпрос.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: От данъци и такси и всички останали неща се освобождават ... И това са поправки, които са внесени по молба на Министерство на културата, на Министерски съвет и още на заседанията, ако сте присъствали, уважаеми господа, там това нещо беше вече казано.
Искам да завърша с едни мои детски спомени от този манастир. За мен това наистина е свято и сакрално място. В този манастир чувствам някакъв комин, но не към Космоса или към някакви други такива усещания, а комин към историята на България. Комин към духа на българската държава, устоял, прощавайте за грозното сравнение комин, но точно това е моето усещане, някакъв въздушен комин към България, към нейното минало, към нейната духовност и съм особено щастлив сега, че със Закона за Рилския манастир ще допринесем да бъде изпълнен заветът на великите българи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков. Процедура ли?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не реплика, искам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Бих искала да ви изложа няколко бележки върху част от текстовете на закона, които касаят връщане на имоти. Моля да бъда правилно разбрана, успокоението на духа на Свети Йоан Рилски ще стане само ако нашите дела са богуугодни. И понеже хората се познават по делата, може би е уместно да не поливаме с толкова излишна риторика обсъжданията по закона, които разказваме за изминалите 45 години, колкото да се спрем на това, което се съдържа в текстовете. (Реплики в блока на СДС.)
Наистина няма специален нормативен акт, който да връща всички имоти на църквата, на Българската православна църква, а има такъв акт за имотите на Католическата църква. Така че мисля, че сме в дълг към църквата и бихме могли наистина да помислим за по-широкообхватен нормативен акт.
Това обаче, което е залегнало до този момент в Закона за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ N 88 на Президиума на Народното събрание от 1953 недвижими и движими имоти, принадлежали на Католическата църква, и онова, което е залегнало в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, и които евентуално биха касаели връщането на двете фабрики, изисква следното:
Първо, собствеността се възстановява, ако при влизане на закона в сила тези две фабрики се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техните фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон. Това е нещо, което го има и в двата закона напълно идентично.
И второ изискване, ако съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Така, както сме написали в закона, че двете фабрики се връщат безусловно и без към момента дори вносителят да може да ни каже какъв е техният статут, те са търговски дружества - какви? - еднолично държавни, смесени, вече приватизирани, в процес на приватизация, в какво състояние, дали до размерите, в които са отчуждени? Най-вероятно те са значително реконструирани до неузнаваема степен, в тях са вложени имущества многократно надхвърлящи онова, което е отнето. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Аз не възразявам, ако приемем, че е държавна политика, за тези две фабрики, които са един частен случай, да ги върнем, независимо дали те са в много подобрен вид. За това пречка няма. Но нека да направим така, все пак, ако са в собственост на трети лица, да не увреждаме третите лица. Можем да приемем, че ще ги обезщетяваме по някакъв начин третите лица, но това да е ясно отсега, за да не създаваме излишни спорове оттук нататък. А иначе аз не възразявам срещу специален регламент и да кажем: тези две фабрики ги връщаме на манастира, независимо колко са подобрени.
Второто нещо касае земеделските земи. Ние ще връщаме земите на манастира, независимо от режима на закона за собствеността и ползването на земеделските земи ли? Ще връщаме ли земите, които сега са собственост на трети лица, защото така, както сме изписали в закона, излиза, че ще ги връщаме. Какво ще правят тези трети лица от община Рила и от съседните села?
Въпросът не е маловажен. Ако кажем, че ще им вземаме имотите, мисля, че трябва да ги обезщетяваме с нещо. Иначе би било много несправедливо и некоректно. В противен случай, ако ще връщаме в рамките и в режима на Закона за земята, нека да изпишем това.
Що се отнася до опасенията да не се превърне Рилският манастир в офшорна зона, уверявам ви, че, ако оставим регламента в този вид и на второ четене, опасността ще бъде реална. Реална, защото който и да управлява Рилския манастир, той просто ще получава пари наготово, а пък титлата Рилски манастир, юридическото лице Рилски манастир ще се използва за всякакви дейности. Нека да не допускаме това, защото самият факт, че е паметник на ЮНЕСКО, предполага дейност, която все пак не е точно рекламна. Нали различаваме рекламата на "Кока-кола" от Рилски манастир? Нека да си прави вина, ракии, всичко друго, обаче не точно като "Кока-кола".
Така че моля ви да не си разказваме тази приказка за "45 години стигат", наистина да се занимаем със съдържанието на закона. Защото в този вид законът се състои от две части - от три члена, които така или иначе описват статута на манастира и се намират и в други нормативни актове и които сами по себе си не могат да дадат закон, и други три, които само създават проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Рилската света обител, Рилският манастир е не просто паметник на културата от национално значение, който освен това е включен в листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Защото има и други паметници на културата от национално и световно значение, с които България закономерно се гордее.
Рилският манастир е и нещо друго. Той е, както вметна вече един колега, бих казал, паметник от друг, по-особен ред. Носейки старината в себе си, този манастир кореспондира съвсем пряко с нашето съвремие.
Струва ми се, че той се е превърнал в материален израз на едно от най-великите постижения на човешката култура и цивилизация - правото на всеки да изповядва своя вяра и да развива самобитна култура, различна, включително и от тази на господаря.
Неслучайно днес историята отчита, че не само българските царе, в частност цар Иван Шишман, а и редица султани със свои фермани са давали специални права и привилегии на Рилския манастир.
С внесения законопроект ние не правим и не измисляме кой знае какво ново, ние в осъвременен вариант възстановяваме този специален статут на Рилския манастир. И затова Парламентарната група на Обединението за национално спасение ще подкрепи на първо четене внесения законопроект, защото става въпрос за един паметник, който се е превърнал в паметник на човешката култура и цивилизация въобще. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко изложих становището на Комисията по културата и медиите, която единодушно подкрепя този законопроект. Вземам думата, за да направя няколко уточнения, че на основа на направените предложения по време на заседанието на комисията и от Министерския съвет, и от Дирекцията по вероизповеданията, и от наши колеги съм подготвил конкретни предложения, които ще внеса писмено. Тук искам само да кажа няколко думи относно повдигнатите спорове в пленарната зала.
Вярно е, че ние се нуждаем от един закон, който да реши проблемите с имуществото на всички наши духовни институти, не само на църквите. Вярно е също така, че трябва да спазваме редица разпоредби, които регламентират съхраняването на паметниците на културата. Но ние трябва да направим първата крачка. Вярно е и това, че има и други манастири, още три, които имат същия статут като Рилския манастир. Но нима можем да изчакваме още с това тежко, окаяно състояние, в което се намират.
Тръгвайки насам, някой колега ми подхвърли: "То вече няма манастир". Аз разбирам, че става въпрос за имуществото, става въпрос за имотите, става въпрос за икономическите възможности на този манастир да се възпроизвежда като стопанска единица, като предпоставка да бъде отново духовен център на България. Затова ви предлагам да подкрепим този законопроект.
Относно това дали е музей, или не е. В Рилския манастир има музеи и ще има музеи. Всичко онова, което е предмет на паметниците на културата ще се съобразява със Закона за паметниците на културата. В Рилския манастир има богата библиотека. Ще има библиотека. Архивът, който е там естествено ще се съобразява със Закона за държавните архиви. Но освен, че е паметник на културата, освен, че има богата библиотека, освен, че има съкровищница от архивни материали, той е и духовен център, духовно средище на България. И ние искаме отново да разкрием възможности той да се развива като такъв.
Повдигнаха се спорове и относно неговите имоти. Естествено, толкова десетилетия са минали, векове, откакто са започнали промени на собствеността му и има имоти, които не могат да бъдат върнати. Има такива, които са в регулация, има такива, които са усвоени по други дейности. Но ние сме приели един добър Закон за земеделските земи, приели сме Закон за обезщетенията и компенсациите. И всичко, което ще се връща, ще се съобразява с тези наши разпоредби. Така че аз не виждам противоречия, заради които ние трябва да отхвърлим този законопроект.
Завършвайки, призовавам всички колеги, които се изказаха и с различни становища, да подкрепят законопроекта на първо четене, след това ние имаме възможност да усъвършенстваме, да обсъдим всички предложения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата госпожа Станка Величкова за реплика.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Райчевски! Внимателно слушах Вашето изложение. Съгласна съм, че Рилският манастир е светиня. И именно защото като светиня и като един достоен паметник на културата влиза в списъка на ЮНЕСКО, бихте ли ми посочили, като пример, други такива обители, такива светини в света да развиват стопанска дейност?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Дори и Хеопсовата пирамида развива стопанска дейност.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Господине, после ще говорите. Аз питам господин Райчевски. Искам да ме образова.
Второ, понеже сте били и в Комисията по образованието и науката, искам да Ви попитам как ще коментирате чл. 2, че Рилският манастир, Рилската света обител, като юридическо лице, ще извършва не само църковно-религиозна, но и преподавателска дейност. Специално на този термин - преподавателска дейност.
И трето, репликата ми е под формата на въпрос, бихте ли ми казали в чл. 4: "възстановява се собствеността на всички недвижими и движими имоти, просветни и художествени ценности", какво разбирате под "просветни ценности", защото целият архив на Рилския манастир е един извор на научното знание, но той не е просветна ценност? Мисля, че терминът Ви не е точен.
И в този смисъл, като председател на комисията, бихте ли ми обяснили тези неща, които Ви зададох като въпрос под формата на реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Няма други реплики. Има думата за дуплика господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз благодаря за зададените въпроси, но относно терминологията, която е използвана там, аз не съм автор на този законопроект и не съм ги формулирал. Изрично, когато се изказах тук и препоръчвах на колегите да подкрепят този законопроект, аз подчертах, че ние ще обсъдим всички предложения и след това ще оформим нашето становище.
Съгласен съм с позицията, че има текстове, които трябва да се прецизират. Аз също защитавам тезата, че статутът на Рилския манастир трябва да се съобрази с цялата наша законодателна уредба. Това е естествено. А по отношение на паметниците на културата също взех отношение. Това от Рилския манастир, което подлежи на режима на Закона за паметниците на културата, естествено е заинтересован да се съобразява с него, защото му дава статут на национален паметник на културата, което му гарантира и държавната грижа и закрила. Ние не спорим за тези неща.
Относно термините за ценности, предполагам, че вносителите са имали предвид богатия архив, богатите книги, много от тях са загубени, унищожени, икони. Вероятно това е имано предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Куртев! Преди да започна да говоря по Вашия законопроект, искам да декларирам, първо, че съм православен християнен и от тази гледна точка никой друг християнин не може да се представя за по-загрижен от мен за Рилския манастир в частност и за Българската православна църква изобщо. Особено тези, които още не са кръстени. (Реплики от СДС.)
Второ, искам да Ви припомня, че комунизмът, както Вие го наричате, и християнството са много по-близки, отколкото християнството и десните идеологии. (Реплики от СДС.) Така че и от гледна точка на мястото си в политическия спектър не може да имате никакво предимство.
И трето, когато говорите за миналото, нямате право да заемате позата на обвинители, тъй като, според международния речник, който се подготвя, десидентите в България са 20. И ако приемем, че всички те са депутати, значи най-малко 220 души от седящите тук трябва да споделят тази обща отговорност.
Законопроектът се внася вече в трети парламент от господин Иван Куртев и за съжаление се внася почти без да се поправи нещо в него. Може би в определени случаи това законодателно упорство е добро, в други случаи, може би упорството се превръща в нещо друго и аз се боя, че имаме работа тъкмо с такъв случай.
Цяла поредица от въпроси, които възникнаха и при първото, и при второто внасяне на законопроекта, и при третото продължават да бъдат неразрешени. Първо, трябва ли да се прави отделен закон за Рилския манастир? Няма ли това да предизвика лавина от закони за всички манастири или поне за четирите ставропигиални?
Учудва ме някак си двойнственият подход, който се прилага от управляващите. Когато става дума например за културата, вие казвате, че няма да се правят закони по отделните изкуства, няма да има закон за театъра и т.н., ще има един общ закон за закрила на българската култура. Когато обаче опрем до църквата и до манастирите, започвате със закон само за един манастир.
Второ, трябва ли да се приема отделен закон за имотите на Рилския манастир? Не могат ли те да се възстановят по действащите реституционни закони? Господин Куртев не казва нищо по тази тема. И не е ли по-добре да се реши с един законодателен акт въпросът за имотите на цялата Българска православна църква? Тук виждам господин Младенов, може би той ще каже какво е становището му по този въпрос.
Трето, знае ли господин Куртев за колко и за какви имоти става дума? Успя ли за три мандата да научи това? Знае ли например, че на Рилския манастир се водят лавини, гроходи и сипеии? И тях ли да връщаме, господин Куртев? Или тях ще ги изключим от имотите, които подлежат на връщане? Нищо не се казва в закона по този въпрос.
Може ли законодателят да действа на тъмно, да не знае какво връща и какъв социален ефект ще има този акт? Господин Куртев казва - няма значение колко са били имотите, важно е да се върне всичко заграбено. Заграбено от кого? Някой да си е отнесъл вкъщи имотите? Не се казва нищо по този въпрос. (Шум в залата.) Къде е бил господин Куртев тогава, та използва такъв обвинителен тон? И неговото име не е в списъка на дисидентите май!
Протестирам срещу разбирането на господин Куртев за законодателя като нехаен облак, на когото му е безразлично дали ще изсипе товара си над морето или над плодородни ниви. Ние носим отговорност за текстовете, които гласуваме. Но как да поемем тази отговорност, когато вносителят на законопроекта вече три парламента не ни дава да разберем какво точно иска от нас да гласуваме.
Четвърто, Рилският манастир не е само църковен институт, той е и музей, той е и паметник на културата от световно значение. И щом е музей, щом е паметник на културата, държавата не може да е безразлична какво става в него. Това е една теза, застъпвана още от госпожа Елка Константинова, когато беше министър на културата, която и до днес не е намерила разрешение в проекта на господин Куртев.
Пето, за възможността да се създаде свободна икономическа или безмитна и офшорна зона. Тази възможност съществува и има опасност Рилският манастир да стане място, което да фокусира апетитите на мафиотски групировки и вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи с този законопроект. Има ли в проекта гаранции, господин Куртев, че това няма да се случи?
В изказванията дотук, особено от колегите отдясно, се говореше само за миналото. Имам чувството, че залата е пълна с историци. Законодателят трябва да гледа напред, защото неговата отговорност се разполага в бъдещето, а не в миналото и ние, гласувайки този закон, трябва да знаем какво ще се случи оттук нататък.
Господин Людмил Бешков говори за усещане за грях. Ако той има предвид разцепването на българската църква и създаването на алтернативен Синод, аз съм склонен да го разбера. Редно е, господин Бешков, Вие и вашата политическа сила да поемете този грях. Още повече, че алтернативният патриарх беше избран на нещо като партийно събрание, в което участваха дори депутати от СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, не се отклонявайте от законопроекта. (Шум в блока на Демократичната левица.)
ИВО АТАНАСОВ: Не се отклонявам. Церемонията по встъпването на президента стана с участието на алтернативния патриарх. Прилича ви да поемете и този грях. Но ако имате предвид греха, трупан според вас през 45-те години, този грях трябва да поемем общо. (Шум и възражения в блока на СДС.) Защото и Вашето име, господин Бешков, го няма сред дисидентите май! Аз не мога да разбера защо сега ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, списъкът с дисидентите още не е излязъл. Когато излезе, тогава можем да говорим вече кой е бил и кой не е бил.
ИВО АТАНАСОВ: Когато прочета Вашето име там...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, моето име не държа да го прочетете. Очевидно ще прочетем само имена на привърженици на БСП.
ИВО АТАНАСОВ: Господин Неделчев прави списъка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): 20 доносници, 20 дисиденти - фифти-фифти и край!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са отляво, господин Божинов. 20-те доносници са отляво. Отдясно се оказа само един.
ИВО АТАНАСОВ: Сега аз не зная кой вече измества темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ИВО АТАНАСОВ: Господин председател, искам да завърша с това. Ние сме добронамерени към един закон за Рилския манастир. Ние в края на краищата искаме да има такъв закон. И не разбирам защо когато правим бележки, които при това са конструктивни, които предупреждават отсега за някои опасности, до които може да доведе законът в този си вид, защо тези наши бележки не се приемат? Не се приеха нито от Комисията по културата и медиите, виждам че и тук, в залата, когато говорим сериозно по тези проблеми, когато искаме и ние да гласуваме и искаме този текст да бъде по-добър, вие някак си не сте склонни да приемете това, което е конструктивно и което ние ви го предлагаме. Трябва да гласуваме за такъв законопроект, но ми се струва, че конкретният текст, който ни предлага господин Куртев, е изпълнен с много опасности, за които говорих преди малко. И аз много се надявам, че между първо и второ четене той като вносител ще се съобрази с всички бележки, но, от друга страна, се съмнявам, че след като не можа да направи това за три мандата, едва ли ще го направи за три седмици, ако решим да удължим срока за даване на предложения между първо и второ четене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За първи път взимам думата в този български парламент. И като мюсюлманин малко се срамувам. Член съм на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, заместник-председател съм на тази комисия. Вчера по време на обсъждането действително възникнаха някои проблеми, които бяха посочени от отделни колеги от отделни парламентарни групи относно законопроекта. Но накрая всички единодушно подкрепихме - от 12 присъстващи с 12 гласа "за" - този Законопроект за Рилския манастир. Срамувам се, че в този момент се политизират и най-дребните законопроекти и отляво, и отдясно. Тъй че предлагам тези колеги поне, които бяха там и видяха сълзите на игумена на манастира по време на дебатите, когато той разказваше за всичко, което е заграбено от Рилския манастир, и неговите сълзи от радост след самото гласуване, поне да ги почетем. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Атанасов, аз просто съм невероятно изненадан, че Вие започнахте своята критика към закона с декларацията, че сте православен християнин. Споменахте за това дали законът трябва да връща и сипеите, и лавините на манастира. Не си спомням някой собственик на имот, през чийто имот минава дере, да го е върнал или да се е отказал от него.

Това, което е дала природата и това, което хората са подарили на манастира, е негово. Дали е сипей, дали е лавини или е свлачища, няма значение, господин Атанасов.
И вчера в комисията, и във Вашите думи се прокрадва идеята, че едва ли не населението на селата, които са по поречието на Рилска река, ще се превърнат в аргати, както беше казано вчера в комисията, на манастира. Такава опасност, господин Атанасов, няма.
В аргати превърнахте вие целия български народ, който работеше за една шепа престъпници и разбойници.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Стига, бе! Стига бе политизира тук!
ИВАН СУНГАРСКИ: Дали съществува възможност Рилският манастир да се превърне в офшорна зона - да. Съществува, докато съществуват комунисти в България, такава възможност съществува.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Ами хайде направете ги на сапун!
ИВАН СУНГАРСКИ: Затова ще има Консултативен съвет, който да препятства тази възможност. (Частични одобрителни ръкопляскания в десния блок.) И този Консултативен съвет е записан в закона.
И последно. Книжници и фарисеи, господин Атанасов, е имало още от времето на Христос в храма. Така че, вашето присъствие вътре не е новоте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика, имате думата.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз се надявах, че и при разглеждането наистина на този много важен въпрос за съдбата, бъдещето на най-известния ни манастир, Рилския манастир, наистина няма да се политизира. Но това, което чух от господин Атанасов... Да познаваш миналото на своя народ не е само задължително, но е и полезно. Защото миналото е стожер на бъдещето, господин Атанасов. Вие казахте, че тук се говори повече за миналото, отколкото за бъдещето. Ами тези манастири са нашето минало. Ние имаме много малко нещо запазено от Средновековието и от Възраждането. Знаете защо. И ние сме длъжни именно тук да запазим това, което е оцеляло, много малко. Приключвам по този въпрос.
Искам да отговоря на колегата, дето е на първия ред. Колега, дето тук, когато говорим за много сериозни неща, Вие сравнихте политиката с проституцията. Да, и двете неща са твърде стари.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Никой не е казал такова нещо.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: И политиката, и проституцията са най-древните занятия. Аз не зная точно откога излиза името "политика", може би още от времето на гръцките полиси. Но има и в политиката, и в проституцията разлика - има висша политика, достойни политици, но има и висши проститутки и проститутки от бардаците! Недейте, сравнявайте тези две неща в българския парламент, господине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джолев.
За дуплика има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Тук няколко пъти се говореше за сълзите на дядо Йоан. Нека не спекулираме с тях. И аз изпитвам респект към сълзите на този човек и може би съм един от колегите, които най-много се срещам с него.
ГЛАС ОТ СДС: Откога си започнал?
ИВО АТАНАСОВ: Но, когато говорим в пленарна зала, трябва да имаме сериозни аргументи. Имам тук до сърцето си едно парченце от памука, с който бяха мити мощите на Свети Иван Рилски миналата година. Но не мога да се аргументирам и с това късче памук, което е във вътрешния ми джоб.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Абе, стига сме издребнявали!
ИВО АТАНАСОВ: Не разбирам и политизирането на въпроса. Когато вие не можете да аргументирате дадена теза, започвате да говорите за комунизъм. Ето, това е политизацията на въпроса. И ако днес разговорът се политизира, то стартът тръгна от дясната половина.
Например това, че българският народ е бил аргатин през тези 45 години. Господин Сунгарски, когато българският народ е бил аргатин, според Вас, той е консумирал много повече и е живял много по-спокойно и много по-свободно от днешното време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Особено по-свободно. Особено по-свободно, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: ... когато той не е аргатин. Вземете статистиката и ще видите.
Така че, нека говорим сериозно за манастира. Нека гласуваме закона на първо четене. Но нека си дадем труд да нанесем сериозни поправки в него. Защото в този вид, радвам се, че сте съгласни, в този вид законът не е добър. Господин Куртев, надявам се, че и Вие сте съгласен с тази констатация. Така че, да го гласуваме, но оттук нататък наистина да направим един добър закон, с който да помогнем на тази наша национална светиня. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Александър Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Аз съм благодарен, че в момента, струва ми се, доколкото разбирам от техника, телевизията не излъчва пряко предаването. И слава Богу!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Да!
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ: Ние завъртаме и тук разиграваме една доста срамна игра. И учудващо е това, че във водещата комисия и в другата комисия, която разгледа проекта за закон за Рилския манастир, специално Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, се постигна пълен консенсус по проекта, представен от господин Иван Куртев.
И в комисията, на която аз съм член, и в другата комисия имаше уместни критични бележки, които вносителят, присъстващ на обсъждането, ги прие.
Но, мъчейки се сега да анализирам, аз за себе си, подтекстът на изказванията на колегите от лявата страна, аз оставам с впечатлението, че желанието на тези колеги е този законопроект да тръгне по посока към Тридесет и деветото Народно събрание, а може би и в небитието. Смятам, че всички ще се съгласим със становището, че този законопроект се явява твърде късно.
Но аз бих желал все пак да се върнем към текстовете на предложения законопроект. Всъщност той абсолютно нищо повече не дава на Рилската света обител от това, което й беше отнето на 9 септември. (Неразбираема реплика от госпожа Татяна Дончева.)
Наистина е много чувствителна тази тема, госпожо Дончева. Но така или иначе, единственият манастир, едната от трите ставропигии, която понесе най-много загуби, това е Рилският манастир. И като че ли това е парадоксалното. Това същевременно е една добра атестация за управлението, което си отиде през 1989 г.
През август 1946 г., когато се честваше 1000-годишнината от смъртта на Иван Рилски, имах чувството, защото аз бях там, че цяла България е дошла. Не всички възможни помещения и чардаци на Рилския манастир бяха запълнени с вярващи хора, а цялата околност беше превърната в място за почивка и нощуване.
Какво се получи с министерското постановление в 1961 г., не бива да се забравя това. Някои искат вероятно да го зачертаят.
И аз възприемам по-скоро думите на господин Иво Атанасов, че в залата са се оказали само историци, като един добър комплимент. Историята е наука, която всеки един трябва да я знае, независимо от своята тясна специалност. Ние не можем да забравим това, което се направи.
Сега ние искаме да възстановим правдата за този манастир, защото това е емблемата на България. Ние всички го знаем. Аз не смятам, че казвам оригинални мисли, аз по-скоро повтарям едни до болка известни истини, за които обаче някои хора се мъчат да си затворят очите, а се мъчат и да хвърлят прах в очите на останалите.
Говорим, че трябва да зачетем правата на другите манастири. Да, разбира се. Но не бива да омаловажаваме значението първо на законопроекта, защото той иска да върне преди всичко не само онова, което е принадлежало по право и закон на манастира, но иска да върне преди всичко достойнството на манастира, а с това и достойнството на нашия народ.

Неслучайно той е един от петте обекта на ЮНЕСКО, но крайно време е да се сложи някакъв ред и справедливост в правата, които принадлежат по право на манастира.
Някои се опитаха да омаловажат и приложението. Да, наистина, приложението, което е към закона се нуждае от някакви допълнения, но ако човек внимателно прочете резюметата за ферманите, които са издавани от турските султани, оказва се, че те не само са веротърпими, но и щедри по душа и хора, които зачитат религиозните убеждения и религията на раята. А сега ние слагаме лупите на очите си и започваме да чоплим и да търсим по какъв начин бихме могли първо да омаловажим значението на законопроекта, и второ, ако можем да го пратим към дело. Това няма да стане!
Ние сме дълбоко убедени, че Рилският манастир се нуждае от тази подкрепа на върховния законодателен орган, какъвто е парламентът. Уверен съм, а същевременно апелирам към всички, да дадем тази подкрепа.
Ще си позволя да кажа още няколко думи. Нуждае се от допълнение, освен че се предлага да бъдат възстановени всички материални, художествени и културни ценности, и изрично да се упомене музеят. Запознат съм с начина, по който се процедираше след 1961 г., когато с телефонно обаждане само от София се вземаха редки музейни ценности и експонати и отиваха по неведоми пътища. Много от тях не се върнаха.
В манастирската история и специално в историята на музея е отбелязан и един друг момент - това е "Пикап", който е спрял пред входа на музея и са изнесени няколко хиляди експонати. Не са върнати 200 чиста пафти, които и досега не се знаят къде са, внушителна монетна сбирка и много, много други неща, като при една щателна ревизия ще се установят тези липси.
В крайна сметка кой ни дава право на това?
А що се касае до въпроса за позоваването на религиозното значение - тук нека да не посягаме с нашите ръце. Струва ми се, че трябва с няколко вида сапун да ги измием и тогава да посегнем към тях.
Нека да видим и следният факт - дори Руската православна църква оказва специално внимание на основателя на манастира, с което дава заслуженото на мястото на манастира. Ако човек вземе и разгърне църковния миней, т.е. книгата на месеца, на 19 октомври ще види, че там авторите на църковния миней - това е руска книга, издадена в Москва - са направили специална служба за Св. Иван Рилски. И нека в това отношение, както казва народът, да имаме боязън от Бога.
Бих предложил на всички нас да не се упражняваме в ораторстване, по-скоро малко да се позасрамим в нашите стремежи да отклоним приемането на закона и всички единодушно да го подкрепим на първо четене. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако приемем, че е необходим специален закон за Рилския манастир, това не означава, че необходимостта трябва да компенсира юридическата немощ на законопроекта.
Проблемът за Рилския манастир, за издигане ролята на Светата обител е толкова важен, че в никакъв случай не можем да си позволим, и аз съм учудена действително от това съчиненийце, което представлява въпросния законопроект.
Много ми е неудобно, че самата комисия, и то Комисията по културата, единодушно е приела този законопроект. Освен нелитературнобългарският, русизмите, освен неточностите, да оставим настрана печатните грешки, законопроектът се характеризира и с достатъчна несъгласуваност със сега действуващото законодателство.
И за да не си служа, както досега колегите ни, за съжаление си служеха, с лирично-сантиментални отклонения и обвинения, с различни идеологеми, за които за съжаление тон даде господин Куртев със своето изложение, идеологеми, които са абсолютно исторически анахронични, искам да обърна внимание чисто прагматично само на няколко момента от законопроекта - чл. 2. Аз неслучайно попитах господин Райчевски какво се разбира под преподавателска дейност, която ще се извършва от Рилския манастир.
Колеги, вие знаете, че образованието в България си има свой специален закон и това е Законът за народната просвета, а висшето - Законът за висшето образование. По Закона за народната просвета, чл. 31, ал. 1 повелява, че само и единствено министърът на образованието има право да открива, преобразува и закрива училища, за които разрешение е поискал Светият синод и то това може да стане, да се създадат такива училища за ритуалните нужди на Българската православна църква, включително и за другите църкви в България, но, забележете, тези училища се откриват след завършването на основното образование, т.е. след осми клас. Следователно, така записаната преподавателска дейност не може да се осъществи. Това е погрешно. Това е в нарушение, пак повтарям, в нарушение на Закона за народната просвета чл. 31, ал. 1 и в крайна сметка дори да остане в закона и да се приеме, ако не се съгласите с мен и така го гласувате, на практика то няма да се реализира като дейност. Затова ще моля и ще направя, разбира се, предложение за второ четене именно този текст в този вид да отпадне.
Същото е свързано с просветните ценности, за които пита господин Райчевски. Нека да бъдем точни в терминологията. И тук ще направя една препоръка и поправка.
Искам да обърна вниманието ви на Глава трета - аз вървя по хронологията на законопроекта - "Координация и контрол". Вижте, колеги, това е система на управление. Това е един много важен детайл от управленския цикъл. Всъщност се получава несъгласуваност, небалансираност между интереси и намиране мярата на интересите, а се получава разнопорядковост и се бият две управленски нива.
В чл. 5, ал. 1 се казва, че се създават консултативен специализиран съвет под председателството на игумена на манастира за координация на дейностите за опазване и съхранение на Рилския манастир. По презумпция, не знам какво точно вносителите мислят, но аз си представям, че щом ще бъде специализиран консултативен съвет и то под председателството на игумена това ще бъдат хората с расо, хората, които знаят що е това света обител и как не трябва в нея да се извършва светотатство. Оттам нататък в ал. 2 се заявява, че съставът, задачите и дейностите на този консултативен съвет - забележете - се регламентират с правилник, утвърден от Министерския съвет. Изведнъж изпълнителната власт, в случая държавата, държавния орган, Министерският съвет, ще действа контролиращо, ще регламентира, ще администрира, ще повелява на този консултативен съвет. Ами тогава няма смисъл от този консултативен съвет. Два подхода се бият - специализираният подход, така да се каже, самоуправлението чрез този консултативен специализиран съвет и администрирането чрез Министерския съвет.

Мисля, че тук няма никаква координация, както е написано в глава трета, а има само един опит чрез ал. 2 да се извършва един административен контрол, който според възможностите на тези, които ще контролират, могат да влагат всякакъв вид субективизъм. И нещо повече, всичко това, което говоря, не може в никакъв случай да го сложим в рамка и да го обясним с това, че църквата е отделена от държавата.
Така че аз горещо ще препоръчам глава трета да бъде изключително преработена. Не може да остане в този вид.
Що се отнася до Заключителните разпоредби - "§ 2. (2) Националната духовна светиня на българския народ Рилската Света обител - Рилският манастир, се освобождава от държавни и местни данъци, такси, акцизи, мита, други налози и отчисления в полза на бюджета, касаещи (това е русизъм, но за съжаление се употребява масово) възстановяване на собствеността и дейностите по този закон", колега от Съюза на демократичните сили, не помня кой, заяви, че ще се освободят всички дейности, свързани с чл. 2 - с културно-просветната и църковно-религиозна дейност, като заяви, че стопанската дейност няма да бъде освободена от акцизи. Но така записаният текст в ал. 2 на § 2 всъщност не кореспондира с това изявление, дадено в пленарната зала. Тоест нуждае се от сериозно прецизиране, за да не се получи така, че наистина да дадем възможност светата обител да служи като повод за всякакви внушения и алюзии, които могат да се правят в обществото за една непрецизна стопанска дейност и за облагодетелстване по един съмнителен начин. Ние в никакъв случай не трябва да даваме възможности в законопроекта за всякакво тълкуване на тази стопанска дейност. Ако ще има такава, трябва да бъде изключително прецизно спомената, а не в този вид.
И накрая, уважаеми колеги, искам, понеже много се говори за политиката, откъде е произлязло, лошото е, че в тази зала не се изказаха историци, нещо се загатна за архива на музея, за тази научноизследователска дейност, която трябва изключително много да се развива, затова, че си спомням, че в студентските години сме били по три месеца на стаж ние, историците, в Рилския манастир. Но искам да ви припомня, уважаеми колеги, че в парламента трябва да имаме парламентарно поведение. И нека да ви припомня великата мисъл на Аристотел, че политикът трябва да знае къде, кога, какво и защо го казва. И от парламентарната трибуна вече да не се лансират различни нецензурни думи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин Константин Дочев.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа колеги народни избраници! Както казах в Комисията по културата и медиите, когато приехме единодушно закона на първо четене, ние направихме едно богоугодно и едно дарителско дело. По този начин ние възстановяваме една историческа традиция. Аз не се срамувам, че съм историк по професия, но ние възстановяваме една историческа традиция, която има две страни: първо, възстановяваме собствеността на манастира, което е едно много важно условие, и същевременно се задължаваме отново да възстановим историческата традиция.
Аз казах, че съм историк, но искам да припомня на уважаемите юристи и тук присъстващите икономисти, че все пак трябва да попоглеждат историческите факти, а това е манастир. Аз няма да се спирам върху неговото значение като стълб, един от най-големите и важни стълбове на православието в България и не само в България, но и в целия европейски югоизток. Аз ще се спра на това, че това е един от най-големите манастири в Европа, който има най-много запазени документи за своята собственост. Тук се цитира Витошката грамота на цар Иван Шишман от 21 септември 1378 г. Това е само един от запазените хрисовули или златопечатници. Имайки предвид, че такъв златопечатник може би е имал манастирът още от времето на цар Петър I, когато все още свети Йоан Остиножител, както се нарича, а не Рилски, в историческите документи, още тогава има такъв хрисовул. И всички по-късни царе, византийски императори и по-късно български царе до Иван Шишман са издавали и са потвърждавали тази собственост на манастира. Това са го правели не само от преклонение към православието, но най-вече за стопанските нужди на църковната институция.
Трябва да ви припомня, уважаеми юристи и икономисти, че пазарната икономика не е от вчера, не е от ХIХ век, не е от ХVIII, не е от ХVI. Пазарната икономика е от много по-дълго време.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Дубровнишката грамота!
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ: Това е друг въпрос. Тя е от Иван Асен II. Не ми споменавайте неща, в които аз не плувам, а крача свободно във водата.
Пазарната икономика не е от вчера. Българските владетели и по-късно турските султани, по-точно падишаси, са давали възможност чрез тези дарения църковните институции - било мюсюлмански или християнски, да се издържат от тази собственост. И ако си припомним Рилската грамота, там много ясно се казва, че се придобива пълен финансов и административен имунитет. И това, уважаеми юристи, трябва да си припомните, че сте го изучавали още в първи курс по история на българската държава и феодално право. А на колегите икономисти трябва да припомня, че в тази Рилска грамота се споменава, че всеки манастирски човек има право да върши търговия във всички предели на българското царство, т. е. на Иван Шишман. Тоест манастирските хора са имали право на свободна, безмитна, освободена от всякакви такси, акцизи и т. н. търговия. Същевременно трябва да ви припомня, че още от столетия манастирите, включително Рилският манастир, са имали право да организират панаири и тържища извън манастира и да събират необходимите такси.
Трябва ли да се върне собствеността на манастира изцяло? Да, трябва да се върне изцяло. И аз трябва да ви припомня един много важен факт, който за съжаление тук се изпуска от всички, които се изказаха преди мен. Да си припомним нещастния факт от 1834 г., когато манастирът изгаря изцяло. А това е една огромна сграда. Може би ще сбъркам, но до построяването на Националния дворец на културата това беше най-голямата сграда в България. Тази сграда през 1834 г. изгаря напълно, до основи, а се възстановява само за четири години - до 1837 г. И тогава аз, без да правя риторика, питам: ако манастирът нямаше това богатство, тази собственост, която се е трупала в неговата хазна от хилядолетия не само от доброволния труд на българите, които са работили, а също така от даренията на падишаха Мамут II... Но трябва да ви припомня, че това е един много труден период, предшестващ 1834 г. Има няколко войни. Има обезлюдяване на голяма част от българското население след 1829 г. - изселват се над 200 хил. българи. През 1834 г. знаете, че е имало кърджалийски и далийски опустошения. Обезлюдяване на голяма част от българските земи вследствие на Руско-турската война от 1829 г. Голямата чумна епидемия в периода 1836 - 1837 г., която покосява българи, турци и други поданици на империята. Но в този период само за четири години манастирът е възстановен в този си вид, в който ние в момента го виждаме. А как се възстановява тази огромна сграда, ако няма собственост, която е трупана столетия?
Така че аз се учудвам и съм напълно огорчен от някои изказвания, които наистина може би трябва да се уточнят, когато се говори за собствеността на манастира и защо трябва да има специален закон за Рилския манастир. Защото това е манастирът с най-голяма доказана собственост от столетия.
Друг въпрос, по който трябва да се помисли, когато Законът за Рилския манастир трябва да бъде разгледан и приет на второ четене, това е въпросът за движимите паметници на културата, които Рилският манастир притежава с хиляди. Това е, както каза господин Райчевски, църковна утвар, нумизматични паметници, икони и други предмети, които, голяма част от тях, искрено ви казвам като специалист в тази област, нямат стойност, не могат да бъдат оценени. В каквато и парична стойност да ги изразяваме, няма да бъдем обективни. За съжаление тези движими паметници на културата са пръснати на много места. Има в Националния исторически музей - знаете по какъв начин са вземани от Рилския манастир. Има в Църковния археологически музей. Има на други места.

Трябва много добре да се помисли и предложенията, които са дадени от Министерството на културата, трябва да бъдат взети под внимание. И тези музейни ценности, някои от които нямат стойност, те са и с международно значение, трябва да бъдат събрани на едно място и естествено да бъде помислено за тяхното съхранение и най-вече опазване, консервация и така нататък.
Аз предлагам като специалист в тази област - археология, нумизматика и история - да бъде приет този наистина дарствен закон, който възстановява традицията на нашите владетели от столетия преди това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев.
Господин Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде кратко, като ще започна първо с това, че наистина има близост между комунизма и християнството. Това е близостта, която съществува между палача и жертвите. И в този смисъл господин Иво Атанасов е съвършено прав. Изключително професионалната защита, която направи моят колега Константин Дочев, за всъщност това, което като философия съдържа законът, и аз тук съм съгласен, че има и русизми, има текстове, които се нуждаят от прецизиране, свързани може би с третата част на закона, за да не настъпят противоречия с действащи закони и действително да бъде ясно когато даваме този статут на Рилския манастир, освен този чисто морален исторически акт на връщане собствеността, какво друго можем да направим, за да може тази света обител оттук нататък да функционира и да бъде един светилник, да бъде една твърдина за патриотизъм, за религиозно възпитание, изобщо една твърдина, с която всички ние като българи се гордеем.
Мисля, че всичко онова, което трябва да направим в този закон, е да дадем този наистина действащ статут на Рилския манастир. Такъв статут, какъвто той е имал през вековете и с който той е отстоявал, и както тук беше добре казано, с който са се съобразявали даже и турските султани.
Разбира се, това може да се направи съвсем спокойно, в една разумна дискусия, без в това да се слагат идеологически пълнежи и да се влагат излишни емоции.
Но има нещо друго, което също е много важно, което засяга и състоянието на Българската православна църква. Господин Атанасов каза, че е изпитал респект от сълзите на Дядо Йоан. Аз пък изпитвам респект от пистолета на Дядо Неофит. Различна гледна точка. И винаги Българската православна църква ще бъде застрашена докато полковници от Държавна сигурност се разхождат с раса. (Частични ръкопляскания в СДС.) Това е! Затова винаги ще има опасност, когато има една такава зона, която е освободена, когато влезе един такъв полковник с расо, той просто да я превърне в това, за което вие говорите. Това е опасността, от която всички ние трябва да избягаме. Българската православна църква се нуждае от пречистване, тя се нуждае от покаяние, тя се нуждае от нови хора, които трябва да влязат там и да носят гордо вярата, която ни е запазила през вековете.
И давайки такъв статут на Рилския манастир и защитавайки тази религиозна територия, с финансовите възможности, които вече ще има, аз се надявам, че приемайки закона, ние ще съумеем да го превърнем в онова, което винаги е бил през вековете - в твърдина, в крепост на българския дух и на Българската православна църква. Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Господин Атанасов - реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Само една кратка реплика, тъй като господин Ляков спомена моето име. Когато говорих за сходството между комунизма и християнството, като всеки нормален човек имах предвид сходството в идеологиите, а когато говори за жертви и палачи, вероятно господин Ляков има предвид методите. Да, и комунизмът си е служил с насилие, и фашизмът си е служил с насилие, и самата църква си е служила с Великата инквизиция, независимо че има такива идеи, каквито ние познаваме, и демокрацията си послужи с насилие на 10 януари, когато хората с павета и с железа проникнаха в самата сграда на Народното събрание. Но това вероятно са неща, които не могат да се научат във в. "Орбита", а за съжаление не могат да се научат и в Датската школа по публична администрация, господин Ляков. (Частични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за Рилския манастир.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: 159 за, няма против, 30 въздържали се.
Законопроектът за Рилския манастир е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Има предложение в залата да бъде допуснат господин Атанас Атанасов - секретар на Министерството на вътрешните работи.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 150 народни представители: 147 за, няма против, 3 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Атанасов.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров, да докладва законопроекта за МВР на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност по законопроекта за Министерството на вътрешните работи - второ четене.
Законопроектът за Министерството на вътрешните работи е приет на първо четене от Народното събрание на 25 септември т.г. В срока по чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от 14 народни представители. На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по национална сигурност обсъди предложения законопроект на свое заседание на 23 и 29 октомври т.г., който внасяме за обсъждане и приемане на второ четене.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по национална сигурност предлага следните текстове.
Първо, заглавие - "Закон за Министерството на вътрешните работи".
Това е предложението на вносителя.
Има предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов за промяна в заглавието. Те предлагат заглавието да звучи по следния начин:
"Закон за дейността и устройството на Министерството на вътрешните работи".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема заглавието така, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов наименованието на законопроекта да се промени, както следва:
"Закон за дейността и устройството на Министерството на вътрешните работи".
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 42 за, 86 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията - "Закон за Министерството на вътрешните работи".
Гласували 155 народни представители: 123 за, няма против, 32 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Част първа", заглавие - "Основи на дейността на Министерството на вътрешните работи".
Няма предложения за промени.
Комисията приема заглавието така, както е формулирано от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
"Част първа
Основи на дейността на Министерството
на вътрешните работи"
Гласували 150 народни представители: 143 за, няма против, 7 въздържали се.
Заглавието на "Част първа" е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава първа", заглавие - "Общи положения".
Няма предложения за промени.
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на "Глава първа" - "Общи положения".
Гласували 151 народни представители: 148 за, няма против, 3 въздържали се.
Заглавието на "Глава първа" е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 1. (1) Този закон урежда принципите, дейностите, устройството и органите на управление, използваните средства, правата, задълженията и отговорностите на личния състав и осигуряването на Министерството на вътрешните работи (МВР) за защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред в Република България.
(2) Дейностите, свързани с националната сигурност и обществения ред, се осъществяват от органите на министерството самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи, овластени за това."
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 думата "защитата" се заменя с думата "защита" и думата "опазването" се заменя с думата "опазване".
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по съдържанието на чл. 1? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя с корекцията на комисията.
Гласували 150 народни представители: 147 за, няма против, 3 въздържали се.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 2. (1) Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.
(2) Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на министерството за поддържане на конституционния ред в страната."
Няма предложения.
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 2? Няма.
Моля, гласувайте за чл. 2 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 152 народни представители: 149 за, няма против, 3 въздържали се.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 3. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка."
Има предложение на Йордан Цонев за отпадане на израза "на бюджетна издръжка".
Комисията не приема предложението на господин Цонев.               Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев в чл. 3 да отпаднат думите "на бюджетна издръжка".
Гласували 156 народни представители: 20 за, 73 против, 63 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 3 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 154 народни представители: 149 за, против няма, 5 въздържали се.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава втора със заглавие "Основни принципи на дейността"."
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте заглавието на глава втора "Основни принципи на дейността".
Гласували 155 народни представители: 154 за, против няма, 1 въздържал се.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 4. Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните основни принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. централизъм в организацията и управлението;
4. публичност;
5. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи;
6. сътрудничество с гражданите."
Има предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов за допълване на т. 6.
Комисията не приема предложението на народните представители.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз добре разбирам спецификата на принципа, който е заложен в т. 6 - "сътрудничество с гражданите", изразяващ желанието за постигане на основните цели в дейността на МВР в случаите по борбата с престъпността и охраната на обществения ред. Но считам, че с оглед развитието на демократизацията на обществото и доколкото в рамките на гражданското общество основа са неправителствените и обществените организации правим допълнението към т. 6 "сътрудничество с гражданите" с думите "и обществените организации". Не виждам никаква пречка да се допълни този текст с "обществените организации".
Сътрудничеството с гражданите не изключва, а предполага и развитие на сътрудничеството с обществените организации, с оглед на което правим и предложението за допълване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов в чл. 4 т. 6 да се допълни накрая с думите "и обществените организации".
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: 39 за, 103 против, 20 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 154 народни представители: 133 за, 2 против, 19 въздържали се.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 5. При изпълнение на служебните си задължения служителите от МВР представляват цялото общество. Те са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 155 народни представители: 153 за, против няма, 2 въздържали се.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава трета със заглавие "Основни задачи"."  
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета "Основни задачи".
Гласували 154 народни представители: 153 за, против няма, 1 въздържал се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 6. Основните задачи на МВР са:
1. защита на националната сигурност и обществения ред;
2. противодействие на престъпността;
3. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество;
4. охрана и защита на държавната граница;
5. защита на икономическата и финансово-кредитната система на държавата и нейните културни ценности;
6. информационно осигуряване на министерството и държавното управление;
7. оказване на съдействие на други държавни органи;
8. международно сътрудничество."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага нова точка 4 със следното съдържание:
"4. осигуряване на пожарна и аварийна безопасност;"
Досегашните точки 4 5, 6, 7 и 8 стават съответно 5, 6, 7, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от вносителя с допълнението, направено от комисията.
Гласували 158 народни представители: 157 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава четвърта." Заглавие - "Основни дейности".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта "Основни дейности".
Гласували 163 народни представители: 162 за, няма против, 1 въздържал се.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 7. Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по предходния член са:
1. осигуряване на информация, оценка, анализ и прогнозиране при разработването на стратегическите насоки, свързани с националната сигурност и обществения ред;
2. недопускане на насилствена промяна на конституционноустановената държавна и обществена система в Република България;
3. действия срещу организираната престъпност и корупцията;
4. организиране и осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;
5. превантивна дейност;
6. борба с престъпността чрез разкриване и предотвратяване на престъпления и участие в разследването им по предвидения от закона ред;
7. охрана на държавната граница, осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол;
8. охрана на стратегически и особено важни обекти и предотвратяване на терористични действия;
9. противопожарна дейност и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;
10. осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства и използване и съхранение на данните, придобити чрез тях;
11. изграждане на информационни фондове, управление на информационната дейност и определяне на реда за контрол над информацията;
12. придобиване, анализиране и съхранение на информация и предоставянето й в предвидените със закон случаи;
13. оперативно-техническа дейност по осигуряване на специални съобщителни средства за държавни органи;
14. ръководство и контрол на шифровата работа в Република България и задграничните й представителства и информационна защита на техническите средства за обезпечаване на държавната тайна;
15. лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;
16. режим за пребиваване на чужденците;
17. издаване на документи за самоличност, за правоспособност и изработване на печати и контрол по ползването им;
18. контрол върху безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и регистрацията им;
19. конвойна дейност;
20. осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;
21. налагане и изпълнение на принудителни административни мерки;
22. административно-наказателна дейност."
По текстовете има предложения по т. 1 - на господин Маринчевски, което е оттеглено.
Има предложение на господин Маринчевски по т. 7, което комисията приема.
Има предложение също на господин Маринчевски по т. 9, което е оттеглено.
Има предложение на господин Сендов по т. 17. Комисията не приема предложението по т. 17 на господин Сендов.
Има предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов за създаване на нова т. 23. Комисията не приема това предложение.
Комисията приема текста на вносителя за чл. 7, като т. 7 придобива следната редакция - това е предложението на господин Маринчевски:
"7. охрана и защита на държавната граница, осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол;"
Комисията предлага думите "по предходния член" да се заменят с думите "по чл. 6" и в т. 12 думата "съхранение" да се замени с думата "съхраняване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на заместник-председателя господин Благовест Сендов за т. 17 има думата господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение по т. 17 от чл. 7 е свързано с питането, което преди няколко седмици направих към министър-председателя във връзка с издаването на нови документи за самоличност. Проблемът е ще издава ли Министерството на вътрешните работи новите лични карти на гражданите на България? Моето твърдо убеждение е, че това трябва да бъде възложено на местните органи - на общините, а не на Министерството на вътрешните работи. Това е изключително принципен въпрос и тук много пъти се говори за един период в историята на България, когато много неща са били изменени и е потъпкана демократичността. Преди 9 септември изрично в правилник е казано, че се забранява издаването на лични карти от полицейските служби.
Не е редно ние днес да дадем право на Министерството на вътрешните работи и да възложим на Министерството на вътрешните работи да издава личните карти на гражданите на България. Гражданското състояние се регистрира в общините. Когато човек се роди, се записва там. Когато човек се ожени, се записва там. Всичко, което е свързано с гражданското състояние на българските граждани, се води в общините, в местните органи на властта.
Даването на право да се издават личните карти от Министерство на вътрешните работи е един от важните параметри на полицейската държава. Затова аз много моля добре да се обмисли този текст.
Ако текстът се разбира така, че издава документи за самоличност, но някакви документи за самоличност, а не всички документи, ако това се декарира, като се изключат личните карти, аз съм готов да оттегля предложенето си.
Но ако това дава тихомълком правото и възлага на Министерство на вътрешните работи да издава личните карти на българските граждани, смятам, че това ще бъде един много лош факт в нашето управление и ще, така да се каже, разруши всички декларации, че ние сега демократизираме нашето законодателство. Трябва да ви кажа, че аз споделих това с някои дипломати, които бяха учудени от едно такова действие.
Още веднъж повтарям, че въпросът е изключително принципен, и ако с тази т. 17 между другото се дава правото на Министерството на вътрешните работи да издава документите за самоличност на всички български граждани, и както в медиите се промъкнаха такива тълкувания и предположения, че тези лични карти ще бъдат много съвършени и ще носят електронни чипове и така нататък, смятам, че ние ще нагазим в една много опасна сфера, която действително ще има много тежки последствия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Възползвам се от случая, че има едно предложение на господин Сендов, става въпрос за документи за правоспособност за управение на МПС.
Уважаеми господин министър, има една тенденция от години, може би от две години, цялата тази дейност за подготовка и контрол на водачите на моторни превозни средства да излезе извън системата на МВР. Според мен, хубаво е да се възползваме от предложението на господин Сендов, когато става въпрос за документи за правоспособност за управление на МПС, този текст да бъде допълнен. Тоест да има ясен текст в закона, да не остане едно мнение, че утре или вдругиден, с друг закон можем да възложим на Държавната автомобилна инспекция или на транспортното ведомство да издават тези документи. Хубаво е да се възползваме и, според мен, да остане: "издаване на документи за самоличност, изработване на печати и контрол по ползването им и документи за правоспособност за управление на МПС", ако такъв смисъл придобие текстът, не съм точен, може да се редактира, мисля, че ще бъде добре. Не съм от хората, които поддържат идеята, че цялата тази дейност трябва да излезе извън структурите на МВР. Този текст трябва ясно и точно да бъде посочен в закона, за да се пресекат всякакви спекулации с едни други закони да се определят тези дейности и да отидат в Държавната автомобилна инспекция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
По този текст някой друг желае ли да вземе отношение?
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Благовест Сендов чл. 7, т. 17 да придобие следната редакция:
"17. издаване на документи за правоспособност за управление на моторни превозни средства".
Гласували 169 народни представители: 57 за, 62 против, 50 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Бошков, Николай Добрев и Любен Корнезов за създаване на нова т. 23 със следното съдържание:
"23. да съдействат на следствените органи за разкриване и предотвратяване на престъпения в процеса на провеждането на следствените действия".
По това предложение?
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: 56 за, 79 против, 26 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от вносителя, с корекцията, направена от комисията на т. 7 и т. 12.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: И в основния текст на чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И в основния текст на чл. 7.
Гласували 160 народни представители: 115 за, 5 против, 40 въздържали се.
Член 7 е приет.
Едно съобщение на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол: обявеното за днес - 30 октомври 1997 г., заседание от 15 часа се отменя. Следващото заседание на комисията ще се проведе на 4 ноември, вторник, от 13 часа в зала 248 на пл. "Княз Батенберг" N 1.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с гледане на второ четене на Закона за Министерството на вътрешните работи.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Стигнахме до чл. 8:
"Чл. 8. Други функции на МВР могат да се възлагат само със закон."
Няма предложения за промени. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
По чл. 8 няма направени писмени предложения. Моля да гласувате за чл. 8 на закона.
Гласували 119 народни представители: 118 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава пета - "Устройство и органи на управление".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава пета има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте за заглавието на глава пета.
Гласували 120 народни представители: 119 за, няма против, 1 въздържал се.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел I - "Устройство".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма бележки по наименованието на раздел I от глава пета.
Моля, гласувайте за наименованието на раздел I.
Гласували 122 народни представители: 121 за, няма против, 1 въздържал се.
Наименованието на раздел I е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 9. Основни структурни звена на МВР са националните, териториалните, оперативно-техническите и административните служби, учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти и Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ)."
Няма предложения за промени. Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като няма направени предложения за изменение, поставям на гласуване предложението на комисията, с което се приема текста на вносителя.
Моля, гласувайте чл. 9.
Гласували 126 народни представители: 119 за, няма против, 7 въздържали се.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 10. (1) Националните служби на МВР са:
1. Национална служба "Сигурност";
2. Национална служба "Полиция";
3. Национална служба "Борба с организираната престъпност";
4. Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност";
5. Национална служба "Гранична полиция";
6. Национална служба "Жандармерия".
(2) Създаването, организацията и дейността на националните служби се уреждат с този закон.
(3) Националните служби по ал. 1 са юридически лица.
(4) Структурата на националните служби по ал. 1, т. 1-4 се състои от дирекции и регионални звена."
По този член от закона има само едно предложение за промяна. Предложението е на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов. Предложението е по ал. 1, т. 6. Те предлагат Национална служба "Жандармерия" да се преименува в Национална служба "Национална гвардия".
Комисията не приема предложението на народните представители. Комисията приема текста на вносителя по чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Всъщност тук е постъпило едно принципно предложение от цитираните колеги. Думата "жандармерия" в целия закон да бъде заменена с думите "Национална гвардия".
Има ли желаещи да защитят становището? Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Явно е и от шума в залата, че като че ли самото наименование в т. 6 на Национална служба "Жандармерия" е твърде деликатно и като понятие, и като наименование.
Всъщност наименованието на тази национална служба не само за нас е едно от нещата, които безспорно предизвикаха и предизвикват дискусия и спорове, ако щете и негативна нагласа у една част от народните представители. Така беше и в Комисията по национална сигурност, така беше и при първото четене на Закона за МВР. Тази проблематика като че ли остава и сега при конкретното разглеждане и гласуване на текстовете. Струва ми се, че няма съмнение, че връщането към употребата на тази дума, която така или иначе не е и с български произход, само по себе си е едно своеобразно ехо от миналото, което е натоварено с твърде много отрицателен заряд и което в чисто емоционален план безспорно разделя обществото.
Аз лично наистина не разбирам защо и служителите в тази служба, и самата национална служба, а като че ли и цялото министерство заради нежеланието на една част от народните представители, трябва да бъдат предмет на отрицателна нагласа в една част от обществото и при всяка промяна на политическото или парламентарното статукво, да бъдат и обект на съответни промени в закона.
Всъщност учудващото е именно упорството да се отстоява наименованието "Жандармерия", което предизвиква отрицателна реакция у хората и смея да твърдя независимо от тяхната политическа принадлежност. (Реплики от СДС.) И това е факт, който не може да се отрече. По същество няма кой знае какви различия у народните представители по задачите, дейността и правомощията на националната служба, като се изключат, разбира се, предложения, свързани с отпадането на оперативно-издирвателната дейност на националната служба. Тоест, имаме всички основания да потърсим друго наименование, което да не поставя под съмнение добронамереното отношение и възприемане на службата, на служителите, а и на самото министерство от страна на обществото.
Имам усещането, че употребата на наименованието "жандармерия", "жандармерист" ще се разпростре като едно своеобразно клеймо не само върху служителите във въпросната национална служба, и то доста негативно клеймо. Съгласен съм, че и наименованието "Национална гвардия" не е най-точното, което може да се употреби. Имам представа и от тълкуванията, и от синонимите на тези думи като употреба в българския език. Но ми се струва, че при добра воля и при общо желание може да се намери приемливо наименование и за всички граждани, и приемливо от гледна точка на задачите и дейността на службата, както са изразени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Лично аз не нося в себе си някаква органична непоносимост или предубеденост към това наименование. Но безспорно е, че то определено предизвиква много спорове и - казвам - доста отрицателни емоции. Всъщност това, което казвам, е по-скоро опит да не залагаме предварително отрицателното настроение в обществото, което така или иначе следва да бъде добронамерено към служителите, службите и самото Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вярно е, че по този проблем в Комисията по национална сигурност се разгоря доста оживен дебат. И веднага ще кажа, че това беше един напразен дебат. Защото аз не виждам никакво основание да натоварваме една или друга българска дума с определена историческа вина.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Тя не е българска дума.
ИВАН ГЛУШКОВ: Ако ние тръгнем по този път, трябва да зачеркнем от българската лексика голям брой съществителни и определения, които по времето на 45-годишния комунистически режим бяха изпълнени с удиозно съдържание. И ще ви дам само един пример - прилагателното "народен". Само да спомена народен съд и народна власт. Защото това не беше народна власт, а беше власт на една комунистическа партия.
Така че нека да не тръгваме по пътя на отричането на една или друга дума за това, че имало някаква историческа определеност или натовареност. Още повече, че в Комисията по национална сигурност съвсем добросъвестно ние очаквахме и обсъдихме различни предложения, включително и от колегите от БСП, но просто не можахме да намерим по-точно определение от жандармерия. Национална гвардия - не върви. В съзнанието на българския народ национална гвардия - това е почетната рота, която взима участие при тържествените случаи. Просто не можахме да намерим подходящ термин.
В крайна сметка питам - защо след като едно понятие е добило международна гражданственост... Във всяка страна - а има много страни, където има жандармерия - под думата "жандармерия" се разбира полицейски сили, които се занимават с охрана на специални обекти, това, което е залегнало и в общите положения на т. 8 - охрана на специални обекти, на стратегически обекти и предотвратяване на терористична дейност. Защото ние говорим за синхронизация на нашето законодателство със законодателството на страните от Европейския съюз и от демократичните страни. И утре като дойде един министър на вътрешните работи да разговаря с ген. Бонев за устройството на Министерство на вътрешните работи, когато ген. Бонев му каже: Ние имаме Национална служба за сигурност, Полиция, Жандармерия и така нататък, той просто няма какво да обяснява, защото неговият колега веднага ще разбере за какво става дума. (Шум в блока на Демократичната левица.)
Така че аз призовавам народните представители да приемем това определение, да се абстрахираме от всякаква негативна историческа натовареност и да приемем това определение като най-точно за функциите, които са определени за тази национална служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Глушков. Има ли реплики? Няма.
Има думата господин министърът на вътрешните работи.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз само ви моля: не превръщайте това в кой знае какъв дебат, защото е абсолютно излишно. Няма нужда да се политизира самата дума. Същият дебат при разглеждането на предишния закон предизвика думата "полиция". Думата "полиция" натоварвала с отрицателни реминисценции обществото и така нататък! Сега някой да смята, че полиция е мръсна дума? Никой не я смята. Същото ще стане и сега - ще минат една, две, три години, ще видите, че тези момчета работят за доброто на тази страна. Това е дума, която се използва за наименование на такива части със срочнослужещи в цял свят. Просто абсолютно излишно е от това да правим някакъв дебат, ако разбира се нямате специално...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Франция.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Не е само Франция. В много страни е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с аргументите на моя колега от Комисията по национална сигурност господин Найденов, защото в края на краищата ние говорим и най-вече от лявата страна на тази зала се говори за възстановяване на българската традиция. И полицията като наименование, и жандармерията като военна част, са част от българската военна и полицейска, въобще част от българската историческа традиция. Друг е въпросът, че определени категории хора, които в периода от 1941-1942 г. до 1994 г. са работили против българската държава и са се сблъсквали с тази част, имат някакви комплекси и притеснения. Това не е проблем, който трябва да се взима сериозно предвид. (Ръкопляскания в блока на СДС.) От тази гледна точка трябва да се възстановява традицията и трябва все пак, дори и с тези исторически аналогии всички онези хора, които по един или друг повод мислят да работят срещу българската държава, да си спомнят и за дейността на тази част именно в тези периоди, които ги притесняват.
Така че редно е според мен да подкрепим предложението на вносителите и да гласуваме за това наименование. А националната гвардия наистина сред мнозинството от българския народ, включително и в съзнанието на младото поколение се възприема с гвардейската част - една представителна рота. Доколкото в закона ясно е записано, ние няма да правим оперетна част от жандармерията, а ще направим действащ орган, който ще трява да се справя с определени трудни задачи в нашата съвременност. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Красимир Каракачанов. Други желаещи за изказване не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев, Любен Корнезов вместо "Национална служба "Жандармерия" да бъде записано "Национална гвардия". Комисията не приема предложението.
Гласували 163 народни представители: 38 за, 114 против, 11 въздържали се.
Предложението на колегите не се приема.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на чл. 10.
Гласували 170 народни представители: 115 за, 44 против, 11 въздържали се.
Член 10 е приет така, както беше докладван от председателя на комисията.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 11. (1) Териториалните служби на МВР са:
1. Столичната дирекция на вътрешните работи;
2. регионалните дирекции на вътрешните работи.
(2) Териториалните служби се създават по предложение на министъра на вътрешните работи от Министерския съвет, който определя района на действие и седалището им.
(3) Организацията, структурата и дейността на териториалните служби се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(4) Териториалните служби са юридически лица.
(5) В Столичната и регионалните дирекции като техни структури се създават регионални звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност".
Няма предложения за промени.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 11.
Моля да гласуваме.
Гласували 160 народни представители: 141 за, няма против, 19 въздържали се.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 12. (1) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава районни полицейски управления и районни служби за пожарна и аварийна безопасност.
(2) Районите на действие на звената по предходната алинея се определят с оглед състоянието на престъпността, обществения ред и пожарната безопасност.
(3) В районните полицейски управления и в районните служби за пожарна и аварийна безопасност в рамките на утвърдения им числен състав и средствата за работна заплата министърът на вътрешните работи може да създаде полицейски и противопожарни участъци в отделни населени места на обслужваната територия.
(4) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава специализирани звена от наборни военнослужещи за гасене на пожари и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии.
(5) Организацията и дейността на звената по предходната алинея се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на отбраната.
Има предложение на господин Маринчевски по ал. 4.
Предложението не се приема от комисията.
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 2 думите "по предходната алинея" се заменят с думите "по ал. 1" и в ал. 5 думите "по предходната алинея" се заменят с думите "по ал. 4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има едно предложение на господин Людмил Маринчевски, което не е прието от комисията.
Имате думата да го защитите. Заповядайте, господин Маринчевски.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да обоснова моето предложение, което не беше прието в комисията. Аз разбирам, че в сегашния момент това едва ли е възможно, но все пак войсковото поделение към Столичната противопожарна служба е създадено през 1969 г. и то досега съществува близо 20 години. Ще кажа първо за положителните неща, които се очертаха през този период. Това е, че тези войници, които служеха по две години, а сега и по-малко, след това оставаха като професионални пожарникари. Това е единственият положителен мотив. Но при недостига на донаборници се приемат младежи в противопожарната охрана със задача да вземат участие в критични ситуации с твърде големи физически и психически натоварвания, опасност за живота и здравето - дим, отровни газове, висока температура и др.
Освен това едногодишният срок на военна служба е твърде кратък за получаване на военна подготовка и начална професионална, а камо ли за използване на младежите в практиката в самостоятелни действия.
Освен това икономически е неизгодно да се издържат наборници, в сравнение с разходите за професионалисти.
Освен това такава практика съществува само в Русия - в Москва и Петербург, и в Румъния.
Сега при правомощията, дадени на противопожарната охрана в чл. 116, алинеи 1 и 2, това са изключително професионални действия, които те трябва да извършват. Но при липса на такива, а за краткия период на военната служба и на тази служба, ако да кажем военната подготовка е три месеца и останат да работят като професионалисти, смятам, че е твърде недостатъчна, даже бих казал абсолютно недостатъчна, за да станат те квалифицирани пожарникари, да поемат рисковете, които поема един професионален пожарникар. И при липсата на такава квалификация ще има щети за потърпевшите, за Министерството на вътрешните работи, а ще има и човешки жертви. Също така се предвижда да участват и при аварийно-спасителни операции. Тоест, те трябва да придобият маса умения и професионални навици, за да могат да извършват квалифицирано тези дейности.
Освен това на господин министъра на вътрешните работи се дава право да създава специализирани звена.
Моят въпрос към господин министър Бонев е: как се вижда използването на тези наборни военнослужещи? Освен това, предвиждайки създаването на такива звена и в регионалните дирекции, къде те ще се обучават? И въобще какво се предвижда за използването на тези наборни военнослужещи? Освен това не е ли възможно в течение на две-три години, аз разбирам, че това изведнъж сега е невъзможно, но в течение на две-три години да се премине към професионални звена за противопожарна защита и оказване на помощ при аварийно-спасителни работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Маринчевски.
Трябва да отбележа, че народният представител няма право да поставя въпроси на министъра.
Министърът винаги има право да вземе думата. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Въпросът е важен. Наистина съществуват повече от двадесет години. Не са много, това са незначителен брой наборни военнослужещи. Обаче до този момент този проблем не беше законово уреден. На практика тези поделения на наборните военнослужещи в Противопожарната охрана съществуваха незаконно. Всъщност сега за първи път ги уреждаме законно. Това е фактическото състояние, фактическото положение и затова са включени в текста.
Разбира се, тенденцията за в бъдеще е постепенно да се преминава към професионален състав. Даже не само там, а за Граничната полиция, за Жандармерията важи абсолютно същото. Но просто нещата сега са така.
Законът трябва да отрази това, което досега съществуваше незаконно, по един сериозен начин. Затова ви призовавам да гласувате текста както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бонев.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Трябва да поставя на гласуване предложението на господин Людмил Маринчевски: в ал. 4 вместо "звена от наборни военнослужещи" да бъде "професионални звена от служители за гасене на пожари".
Предложението не е прието от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 156 народни представители: 48 за, 88 против, 20 въздържали се.
Предложението на господин Маринчевски не се приема.
При това положение подлагам на гласуване предложението на комисията за съдържанието на чл. 12 с неговите пет алинеи и с корекциите, които предложи господин Бисеров в ал. 2 - да не бъде "по предходната алинея", а да бъде "по ал. 1" и в ал. 5 вместо "предходната алинея" да бъде "по ал. 4". Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 152 народни представители: 117 за, няма против, 35 въздържали се.
Член 12 е приет.
Господин Бисеров, моля докладвайте по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 13. Структурата на Националната служба "Гранична полиция" се състои от:
1. Дирекция "Гранична полиция";
2. регионални гранични сектори;
3. гранични участъци;
4. гранични поделения;
5. гранични контролно-пропускателни пунктове."
Няма предложения за промени.
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 13, докладвано от господин Бисеров.
Моля да гласуваме!
Гласували 153 народни представители: 151 за, няма против, 2 въздържали се.
Прието е съдържанието на чл. 13.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 14. Структурата на Националната служба "Жандармерия" се състои от:
1. Дирекция "Национална жандармерия";
2. съединения;
3. части;
4. подразделения;
5. специализирано авиозвено."
Няма писмени предложения за промяна в текста.
Аз съм предупреден от колегите, че те желаят да направят предложения в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Маринчевски.
ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Действително, в комисията не е постъпило такова предложение, но днес то възникна и аз предварително обмених мнения. Тъй като специализираното авиозвено се предлага да бъде към Националната жандармерия, трябва да се знае, че Националната жандармерия ще има 4 бригади, териториално раздалечени на сериозни разстояния на територията на Република България. Би било добре и при всички случаи към всяка от бригадите ще се създават такива авиационни подразделения, бих казал, дали ще бъдат авиозвена или като ранг това ще бъде уточнено допълнително, дали ще бъдат от самолети, дали ще бъдат от вертолети - това е друг въпрос, но, първо, те ще бъдат няколко такива авиоподразделения. Редно е да запишем в закона "специализирано авиационно поделение".
По този начин то ще бъде една по-висока степен в ранга на авиационното звено. От друга страна, ще има стимул за растеж на тези летци, които ще дойдат от военната авиация, т. е. ще могат да се задържат тези хора по-дълго време в Министерството на вътрешните работи, от което и самото то е заинтересовано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на генерал Маринчевски.
Министърът на вътрешните работи иска думата. Заповядайте, господин Бонев!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Приемам това предложение. Подкрепям го. С всичките аргументи съм абсолютно съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бонев.
Председателят на комисията желае ли да вземе думата?
Заповядайте, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложението е удачно. То беше съгласувано между колеги от комисията, така че аз също го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. След като е постъпило такова предложение, което е възприето, подкрепено е от министъра и от председателя на комисията, ще поставя на гласуване предложението по т. 5 вместо "специализирано авиозвено" да бъде отбелязано "специализирано авиационно поделение".
Поставям на гласуване предложението на господин Маринчевски.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: 156 за, няма против, 1 въздържал се.
В т. 5 се приема: "специализирано авиационно поделение".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Нека да уточним текста. Текстът е: "специализирано авиационно поделение". Ние и така го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение поставям на гласуване цялото съдържание на чл. 14 като т. 5 е така, както беше гласувана току-що.
Гласували 146 народни представители: 139 за, 3 против, 4 въздържали се.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 15. (1) Районите на действие и седалищата на звената на дирекциите по чл. 13 и чл. 14 се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на национална служба.
(2) В Националната служба "Гранична полиция" и в Националната служба "Жандармерия" се приемат военнослужещи на наборна служба".
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук няма предложения.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 15, докладван от председателя на комисията.
Гласували 152 народни представители: 140 за, няма против, 12 въздържали се.
Текстът на чл. 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 16. (1) Оперативно-техническите служби на МВР са:
1. служба за оперативно-техническа информация;
2. служба "Свръзки";
3. служба "Защита на средствата за връзка";
4. бюро за оперативно издирване.
(2) Организацията, структурата и дейността на службите по предходната алинея се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи".
Комисията приема текста на вносителя като в ал. 2 думите "по предходната алинея" се заменят с думите "по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма постъпили предложения. Не виждам желаещи за изказване.
Поставям на гласуване чл. 16 със съдържанието му, докладвано от председателя на комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 157 народни представители: 152 за, няма против, 5 въздържали се.
Член 16 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 17. (1) Административните служби на МВР са:
1. служба "Координация и информационно-аналитична дейност;
2. служба "Правна";
3. служба "Международно сътрудничество";
4. служба "Пресцентър и връзки с обществеността";
5. служба "Инспекторат";
6. служба "Личен състав";
7. служба "Финансово и ресурсно осигуряване";
8. служба "Информация и архив";
9. служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване", която е юридическо лице;
10. национално централно бюро "Интерпол", което е юридическо лице;
11. служба "Ревизионна";
12. служба "Бойна и мобилизационна готовност";
13. служба "Комендатура".
(2) Организацията, структурата и дейността на службите по ал. 1 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения. Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 17.
Гласували общо 146 народни представители: 143 за, няма против, 3 въздържали се.
Текстът на чл. 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 18. Учебните заведения на МВР са:
1. академията на МВР;
2. сержантските училища;
3. центровете за специализация."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 18.
Гласували общо 146 народни представители: 132 за, няма против, 14 въздържали се.
Чл. 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 19. (1) Академията на МВР е юридическо лица и се създава с този закон.
(2) Устройството и дейността на академията на МВР се уреждат с правилник на министъра на вътрешните работи в съответствие с този закон и законите за висшите училища."
Има предложения на господин Бехар и на господин Статков. Комисията приема идеите, заложени в предложенията на народните представители, и предлага чл. 19 да добие следната редакция:
"Чл. 19. (1) Академията на МВР е юридическо лицe и се създава с решение на Народното събрание.
    (2) Правилник за устройството и дейността на академията на МВР се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата?
Госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да поддържам текста така, както е в редакцията на вносителите. Не мога да си представя защо академията да не бъде създадена с този закон, а отделно Народното събрание с решение да създава академията. Просто това е едно дублиране.
Второ, създаването на висши учебни заведения със специални решения доведе до една практика, която до безкрайност разшири като че ли възможностите на Народното събрание да се занимава с тези въпроси, а тук имаме една материя, която можем да наречем кодифицирана. В системата на МВР това е единственото висше учебно заведение. За това висше учебно заведение ще бъде приет правилник. Аз не разбирам защо трябва да се натоварва Министерският съвет с този правилник. Спокойно би могло министърът на вътрешните работи, както е в текста на вносителите, да създава този правилник, да го подписва и правилникът да е в съответствие със Закона за висшите училища.
Така че не зная какво е имала предвид комисията, когато е подкрепила мнението на колегите, но специално по ал. 1 смятам, че е излишно академията да се създава със специално решение. Това би могло да стане още сега по силата на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Думата има госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! С много голямо неудобство искам да се противопоставя в случая на идеята на госпожа Шопова и да подкрепя предложението на господин Руси Статков. Вижте, колеги, все пак академията, в случая на МВР, е висше училище и като цяло висшето образование има свой специален закон, Законът за висшето образование, макар че и в този Закон за висшето образование, както и в Закона за въоръжените сили се дава възможност с тези специализирани закони - на МВР и на Въоръжените сили, да се фиксират ограничения. С други думи, образованието да има своя общ ред, спецификата да бъде чрез ограниченията. И дотолкова, доколкото закриването, преобразуването и откриването на всяко едно висше училище, независимо дали е академия за МВР или Висшата военна академия, става именно по Закона за висшето образование чрез Народното събрание, като естествено министърът на образованието или някой депутат сезира Народното събрание, аз ви моля да имате предвид това. Макар че тук госпожа Шопова е много права за факта, че в Тридесет и седмото Народно събрание се създадоха изключително много висши училища, за които сега Агенцията за акредитация би трябвало да укаже дали имат право да съществуват или не. Но все едно, това беше един неправилен акт на Тридесет и седмото Народно събрание от всички страни на залата. И без да искам да се самоизтъквам трябва да кажа, че аз не гласувах това именно в името на професионализма и качеството, а не по екстензивен път да се развива нашето образование.
И второ, ако се върнем сега към чл. 19, искам да ви кажа, че действително е правилно академията на МВР да бъде юридическо лице и да се създава с акт на Народното събрание. Но Правилникът за устройството и дейността на МВР, господин министър, към Вас също се обръщам, това е един много сериозен документ, който влиза в общата документация, която ни се предоставя, за да можем ние да вземем правилното решение. И не само правилникът. Има още много други неща, които се изброяват и се искат от Закона за висшето образование. Например брой хабилитирани лица, за да видим действително ли това висше училище, което ще създадем, има съответните кадри за това, които кадри да са високопрофесионални и да могат да осъществяват качествено образование съобразно потребностите на днешния и утрешния ден.
Следователно наред с всички други изисквания, които сега съвсем фрагментарно, за да не ви обременявам споменавам, примерно като преподаватели, като специалности, като катедри, като структура на висшето училище, много важен проблем е и правилникът. И в този смисъл всичко това трябва да влезе в документацията и ние да го решим. Тогава се взема решението и се осъществява актът на Народното събрание и това учебно заведение става легитимно, а не чрез този специален закон, за което пледира госпожа Шопова.
И, трето, искам да ви кажа, че този Правилник за устройството и дейността на академията не е толкова за да покаже автономията и самоуправлението, което е типично за цивилните висши училища, а именно, че е специфичен, че се отнася за Академия на МВР с особени изисквания, с особени претенции както на Министерския съвет към тази академия, така и на обществото към нея.
Затова аз много ви моля да помислим още малко и да може да се получи една съгласуваност между законите. И не само между този закон, който ние сега създаваме, и Закона за висшето образование, колкото и с вече гласуваните текстове от Закона за Въоръжените сили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата председателят на комисията господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко думи за това как комисията стигна до този текст, който ви прочетох. Ние направихме съгласуване с Министерството на образованието и науката. Разясненията, които получихме, включително и в писмен вид, показват, че когато става въпрос за това да се направят изключения от общия ред относно устройството и дейността на едно висше училище, това може да стане и със закон, може да стане и с друг акт, примерно с правилника. Но когато става въпрос за създаване, в министерството, тълкувайки Закона за народната просвета и Закона за висшето образование, смятат, че там не е предвиден друг ред, освен този, за който вече става въпрос - с изричен акт на Народното събрание, решение на Народното събрание. Това е мнението на министерството и те така ни препоръчват, меко казано, да променим текстовете на чл. 18 и чл. 19. Ние отделихме доста време и стигнахме до тази редакция. Така че комисията стои зад своето предложение. С консенсус стигнахме до този резултат, още повече че Правилникът за устройството и дейността на Академията на МВР се приема от Министерския съвет по предложение на министъра. Очевидно е, че спецификата на висшето училище ще бъде заложена в този правилник.
И друго. По този начин ние постигаме еднаква регламентация на академията по този закон и висшите училища по Закона за отбраната и Въоръжените сили и военните академии. Няма разлика, напротив, има уеднаквяване, което също е един желан резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Величкова, имате думата за реплика.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Искам да споделя просто няколко мисли под формата на реплика, но господин Бисеров не е задължен да ми отговаря естествено. Да, Вие имате основание. До известна степен аз първо опонирам на госпожа Шопова. Но нямам претенции за чл. 19, ал. 1. Претенцията ми, по-точно, препоръката ми е за правилника. Защото тогава, господин Бисеров, а ако иска и господин министърът да отговори, все пак за да се направи документацията и за да има решение на Народното събрание, трябва да има проектоправилник. Този проектоправилник, питам аз, кой ще го изготви? Явно с помощта на ръководството на Академията на МВР, предполагам, респективно на министъра. Този проектоправилник ще го имаме ли ние в общата документация, за да вземем правилно решение в Народното събрание? Това е първото.
И, второ, мен ме интересува въпреки изключителната специфика, давам си сметка, макар че в детайли не си го и представям, защото това е изключително трудна материя за мен, давам си сметка обаче за изключителната специфика на тази академия, интересува ме тя ще има ли така наречената автономия, както висшите училища? Явно сигурно няма да има или ще е ограничена. Но там ще има катедри, ще има научен живот, ще има ръст на научните кадри, би трябвало да има възпроизводство на научния потенциал, за да може академията да просъществува дълги години и да отговаря на потребностите на времето. Кой ще избира ректора? Кой ще избира деканите на факултетите? Каква ще е ролята, ако има, на общото събрание? Или няма да има?
Ето това са специфични въпроси, на които трябва да се отговори по някакъв начин, за да разберем доколко общият режим ще мине в един частен, както казват философите, частен, специфичен режим. И това трябва да го има, когато се създава актът на Народното събрание.
Затова много моля да ми се обясни или от господин Бисеров, или от господин министъра с оглед една по-голяма яснота. Тук не става въпрос за излишен спор, най-малко схоластичен, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Величкова, само че пак ще ме накара да повторя, че съгласно правилника не можете да поставяте тук при гледане на законопроект въпрос към министъра.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Аз отворих скобата и казах, че той не е длъжен да ми отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Величкова, отговорът е даден няколко страници по-нататък в доклада на комисията - това е в чл. 40. Ако разлистите малката книжка, ще намерите отговорите на тези въпроси. Аз не зная дали ще Ви харесат отговорите, но когато стигнем до чл. 40, там са отговорите на въпросите, които поставяте.
Освен това правилникът ще бъде разработен в рамките на решението на Народното събрание, което ще даде основните правила.
Така че когато стигнем до чл. 40, ще имаме възможност да дебатираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи не виждам.
Поставям на гласуване предложението за възстановяване на основния текст, което не е прието от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: 17 за, 77 против, 38 въздържали се.
Предложението на госпожа Шопова не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията, докладвано от нейния председател. Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: 132 за, няма против, 3 въздържали се.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 20 (1) Научноизследователските и научно-приложните институти се създават, преобразуват и разкриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2) Устройството и дейността на институтите по ал. 1 се извършват по ред, определен от министъра на вътрешните работи."
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Не виждам.
Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 20 с неговите две алинеи. Моля, гласувайте!
Гласували 136 народни представители: 127 за, няма против, 9 въздържали се.
Член 20 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТОВ БИСЕРОВ: "Чл. 21. (1) Специа-лизираният отряд за борба с тероризма е специализирана служба на МВР. Организацията и структурата й се уреждат от министъра на вътрешните работи.
(2) Специализираният отряд за борба с тероризма е юридическо лице."
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване докладвания от председателя на комисията чл. 21 с неговите две алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: 135 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел втори". Заглавие - "Управление на системата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложения не са постъпили.
Има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че сега сезирам като че ли едно формално несъответствие. Ние тук за пръв път въвеждаме понятието "управление на системата". Примерно, спомням си от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, че ние там избягахме от понятието "система на Министерството на отбраната".
Връщайки се към чл. 9 сезирам, че там говорим за "основни структурни звена на МВР", а не " в системата на МВР". Мисля, че се получава като че ли едно разминаване в употребяваните понятия. Може би наименованието трябва да звучи "управление на МВР", защото по-нататък, в отделен раздел, трети, говорим за "управление на национални служби, на административно-техническите и оперативните служби" и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
След като няма писмено предложение, нямам право да го поставям на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията - "Раздел втори" със заглавие: "Управление на системата".
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: 109 за, 2 против, 16 въздържали се.
Заглавието на раздел втори е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 22. (1) Органите на управление на Министерството на вътрешните работи се създават с този закон.
(2) Ръководството на Министерството на вътрешните работи се осъществява от министър, главен секретар и секретари."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване чл. 22 с неговите две алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: 124 за, няма против, 6 въздържали се.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 23. (1) Минис-търът на вътрешните работи осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството, като:
1. провежда държавната политика по националната сигурност и обществения ред в страната;
2. организира взаимодействието с други държавни органи;
3. осъществява международното сътрудничество в областта на националната сигурност и обществения ред;
4. утвърждава структурата и щатовете, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
5. съставя и предлага проекта за бюджет на МВР;
6. разпределя бюджета на системата на МВР и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване;
7. ръководи кадровата политика;
8. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;
9. ръководи икономическата политика, включително образува търговски дружества с държавно имущество за осъществяване на обслужващи и спомагателни дейности на министерството;
10. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на дейността;
11. отговаря за стопанисването и управлението на държавните имоти;
12. изпълнява други функции, определени от закона.
(2) Министърът на вътрешните работи е гражданско лице."
По чл. 23 има предложение от господин Маринчевски, което той оттегли в хода на дебата в комисията.
Има предложения от колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов, които практически предлагат да отпаднат всички точки по ал. 1 на чл. 23.
Комисията не приема предложението на народните представители и приема текста такъв, какъвто е внесен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има думата господин Найденов, за да защити предложението - неговото и на колегите му.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председателстващ, господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение не е предизвикано от това, че ние по принцип сме против това министърът на изпълнява точно тези функции, които са разписани в точки 1 до 11, а защото смятаме, че подробното описание на функции не е най-добрият белег за качеството на един устройствен и същностен закон. Винаги съществува опасността нещо да е пропуснато в изброяването на тези функции. Безспорно е, че с т. 12, в която е записано, че "изпълнява други функции, определени от закона", се разширяват правомощията до размера на необходимите дейности от страна на министъра за изпълняване на кръга от компетенции и правомощия, които има. С оглед на това сме и предложили да се избегне това изброяване, като се добавят само думите "осъществява контрол по изпълнение на задачите, съобразно законите и Конституцията".
Защото на всичко отгоре ние намираме, че изброяването в тези закони по аналогия и примерно Законът за отбраната и Въоръжените сили, където примерно са разписани 27 функции на министъра на отбраната, не означава едно съпоставяне и едва ли тук, в точки от 1 до 11, означава, че министърът на вътрешните работи има по-малко ангажименти и изпълнява по-малко и по-маловажни функции от другите си колеги. Това са съображенията, за да предложим отпадането на точките.
Аз мисля, че тук трябва да направя и едно възражение по същество. На практика в чл. 22 ние говорим за "органи на управление", като в ал. 2 на чл. 22 уточняваме, че "ръководството на Министерството на вътрешните работи се осъществява от министър, главен секретар и секретари". Тоест, за пореден път въвеждаме едно разминаване в употребяваните понятия.
Аз мисля, че не само от прецизност към понятийния апарат, с който се борави в законопроектите и законите, следва да има идентичност, особено в тези толкова важни изрази дотолкова, доколкото аз мисля, че не може да се търси синонимност на ръководство и на управление. Просто, защото принципите на управлението предполагат функции, свързани с планирането, организацията, ръководството и контрола. В този смисъл, примерно по отношение функциите на секретарите, те са изписани именно по този начин.

Според мен текстът "че се осъществява общо и непосредствено ръководство" просто не носи никакво смислово съдържание. Затова по-скоро би следвало да изглежда, че министърът на вътрешните работи осъществява функции по управлението и по-нататък в допълнителните точки да бъдат изписани именно основните функции, които изразяват тези принципи на управлението, след като той, като министър, е наречен "орган на управление". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Найденов.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов, което предложение беше аргументирано преди малко от господин Найденов и което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: 29 за, 103 против, 10 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: 111 за, 5 против, 22 въздържали се.
Член 23 е приет.
ДокладЧик Христо Бисеров: "Чл. 24 (1) Министърът на вътрешните работи изпълнява своите функции пряко и с помощта на главния секретар и секретарите.
(2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от главния секретар, а в негово отсъствие - от определен от него секретар.
(3) Министърът на вътрешните работи при изпълнение на функциите си по ал. 1 се подпомага от кабинета на министъра".
Комисията приема текста на вносителя, като предлага да се създаде нова ал.3 със следното съдържание:
"(3) При продължително отсъствие на министъра на вътрешните работи Министерският съвет му определя заместник."
Досегашната ал. 3 предлагаме да стане ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както беше докладван от господин Христо Бисеров.
Гласували 150 народни представители: 139 за, против няма, 11 въздържали се.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 25. Министърът на вътрешните работи издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки в предвидените от закона случаи.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте чл. 25, предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: 119 за, против няма, 21 въздържали се.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 26 (1) Главният секретар е висшата професионална длъжност в МВР.
(2) Главният секретар:
1. координира дейността на секретарите;
2. организира взаимодействието на службите в министерството;
3. координира дейността със съответните служби на други държави и с международни органи и организации;
4. издава заповеди във връзка с изпълнението на функциите си."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата по чл. 26? Няма.
Моля, гласувайте чл. 26, предложен от Комисията по национална сигурност.
Гласували 155 народни представители: 136 за, против няма, 19 въздържали се.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 27. Главен секретар може да бъде само лице с висше образование и професионален стаж не по-малко от 10 години."
По този текст има предложение на колегите Дилков и Кънчев и още едно предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов.
Комисията предлага чл. 27 да добие следната редакция:
"Чл. 27. Главен секретар може да бъде само лице с висше образование и професионален стаж не по-малко от 5 години в системата на МВР, Въоръжените сили или правозащитните органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров. Всъщност вие сте приели предложението на Георги Дилков и Цветелин Кънчев.
Заповядайте, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на вътрешните работи! Аз искам да изразя благодарност към членовете на Комисията по национална сигурност, които не само че приеха моите мотиви да се доуточни понятието "професионален стаж", тъй като така, както беше внесено от вносителя, би могло един юрисконсулт примерно на "Булгарплод" или каквото и да е друго предприятие бивше или настоящо, организация някаква, да заеме тази длъжност, която съгласно предхождащия член е, цитирам: "най-висшата професионална длъжност в МВР".
Нещо повече, не само че беше прието това мое предложение да се визира в системата на Министерството на вътрешните работи, но дори беше разширено, че би могло и аз съм съгласен с тази постановка, да бъде служител със стаж в Министерството на вътрешните работи или в правозащитните органи.
В същото време обаче аз се учудвам защо е свалена границата, която между другото съществува в сегашния закон и е посочена в предложението на вносителя, тоест Министерският съвет. Там е посочена цифрата 10 години трудов стаж, или по-точно, професионален стаж.
Аз отново се обръщам към всички народни представители да се подкрепи предложението на вносителя, повтарям, и моето предложение този стаж да бъде 10 години.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Става въпрос наистина не само за покриването на предходния чл. 25, но дори и за 24. Главният секретар замества министъра на вътрешните работи в негово отсъствие. Не може да се приеме, че, примерно един, дори и висш военнослужещ, който има 5 години в Министерство на отбраната, или бивш съдия, прокурор, който има 5 години в системата на правозащитните органи, би могъл за тези години да придобие такъв стаж, че да ръководи Министерството на вътрешните работи с неговите специфични права и задължения.
Ето защо ви моля да не се политизира този въпрос. Защото логично е, че през 1992 г., примерно, сегашното мнозинство е било на власт. Ще бъде просто неетично по отношение на тези професионалисти, които работят вече 20 и повече години, а не само 10, повтарям, и на които сега разчита Министерство на вътрешните работи. Тоест те са доказани професионалисти, те са доказали в своята дейност, че са деполитизирани реално и от тези хора би могло да се издигат техните ръководители като главния секретар и секретарите на Министерство на вътрешните работи. В противен случай просто необосновано е едно сваляне на тази граница, след като тя е предложена от изпълнителната власт, т. е. от вносителя - Министерския съвет.
Още веднъж повтарям, благодаря на комисията и на всички народни представители, които подкрепят този текст, предложен от комисията, за необходимостта от детайлизиране на професионалния стаж - че той трябва да бъде в тези три ведомства, да се приеме и предложеното от вносителя 10-годишен професионален стаж. Моля да се подложи на гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Извинявайте, че пропуснах нещо. Аз исках само да кажа, че тези длъжности - надявам се, че министърът на вътрешните работи ще ме подкрепи, са генералски длъжности, уважаеми дами и господа. Не може с 5 години, колкото и да е изявен този човек в тези изброени ведомства, не може от старши лейтенант - на 5 години толкова му се полага, изведнъж да стане генерал или да получи такава генералска длъжност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също благодаря. Други изказвания? Няма.
Да преминем към гласуване. Комисията е възприела по принцип направените предложения. Различието е в това, че комисията предлага 5-годишен стаж, господин Дилков и другите предложители предлагат 10 години.
Поставям на гласуване предложението за 10-годишен стаж.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма такъв текст, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "не по-малко от 10 години".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Дилков и господата Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Това са две различни предложения, господин председател. Има две предложения. Едното е предложението на господин Дилков и на господин Кънчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много Ви моля!
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители: 60 за, 87 против, 24 въздържали се.
Не се приема предложението.
Сега поставям на гласуване предложението на комисията така, както то беше прочетено от господин Бисеров.
Моля, гласувайте предложението на комисията по чл. 27!
Гласували 164 народни представители: 126 за, 32 против, 6 въздържали се.
Предложеният текст на чл. 27 от комисията е приет.
Господин Бисеров, моля докладвайте нататък.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
"Чл. 28. (1) Секретарите на МВР организират, координират, контролират и отговарят за направления на дейност и за службите, които ги осъществяват, определени със заповед на министъра.
(2) Секретарите на МВР могат да бъдат назначавани по съответния ред и за директори на национални служби.
(3) При изпълнението на функциите по ал. 1 секретарите издават заповеди.
(4) За секретарите се прилага чл. 27."
Комисията приема текста на вносителите за ал. 2, 3 и 4.
Комисията предлага ал. 1 да придобие следната редакция:
"(1) Секретарите на МВР изпълняват функции по управление, възложени им от министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Предложения тук няма. Желаещи да вземат думата - не виждам.
При това положение поставям на гласуване чл. 28 така, както той беше докладван от председателя на комисията с предложено ново съдържание на ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: 119 за, 23 против, 15 въздържали се.
Член 28 се приема в редакцията, докладвана от председателя на комисията.
Господин Бисеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 29. (1) Кабинетът на министъра има съвещателни и информационни функции. Членовете на кабинета не изпълняват функции по управление.
(2) Кабинетът се състои от началник на кабинета и лични помощници на министъра. Членове на кабинета по право са парламентарният секретар и говорителят на министерството."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 29, предложен от комисията.
Гласували 150 народни представители: 126 за, 3 против, 21 въздържали се.
Член 29 е приет.
Господин Бисеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел трети". Заглавие "Управление на националните служби".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Поставям на гласуване раздел трети със заглавие "Управление на националните служби".
Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители: 130 за, няма против, 9 въздържали се.
Заглавието на раздел трети е прието.
Господин Бисеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 30. Националните служби се ръководят от директори."
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложения. Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване чл. 30, предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: 135 за, 3 против, 7 въздържали се.
Текстът е приет.
Господин Бисеров, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 31. (1)  Директорите осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността на службите;
2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, на главния секретар и на секретарите, отчитат се пред тях и ги информират по направленията на дейност;
3. осъществяват методическо ръководство на създадените в териториалните служби структурни звена по направления на дейност;
4. координират дейността на службите с други държавни органи чрез ръководството на министерството;
5. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на националната служба със съответните териториални звена;
6. ръководят участието и международното сътрудничество със съответните служби на други държави и с международни органи и организации, съгласувано със служба "Международно сътрудничество";
7. разпределят бюджета на службите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;
8. прилагат кадровата политика;
9. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените на службите държавни имоти;
10. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закона;
11. представляват юридическото лице.
 (2) В изпълнение на функциите по предходната алинея директорите издават заповеди.
(3) За директорите на националните служби се прилага чл. 27".
Има предложение по чл. 31, ал. 3 на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов.
Комисията не приема предложението на народните представители. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаят ли предложителите на новото съдържание на ал. 3 да вземат думата? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, следва да се извърши и още една техническа промяна - в ал. 2 изразът "по предходната алинея" да се замени с израза "по ал. 1", за да има еднаквост с редакцията на другите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, точно това е - да съответства на досега направените промени.
След като няма желаещи за изказвания, подлагам на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев, Любен Корнезов за ново съдържание на ал. 3.
Моля, гласувайте за тяхното предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 151 народни представители: 31 за, 116 против, 4 въздържали се.
Предложението на народните представители Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията по чл. 31 с корекцията, която докладва господин Бисеров - ал. 2 да бъде: "В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди".
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: 127 за, 13 против, 9 въздържали се.
Член 31 с докладваната от господин Бисеров корекция в ал. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 32. Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора".
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 32, докладван от господин Бисеров и подкрепен, приет от комисията.
Гласували 157 народни представители: 155 за, против няма, 2 въздържали се.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел IV - Управление на териториалните служби".
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване раздел IV със заглавие - "Управление на териториалните служби".
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: 136 за, против няма, 3 въздържали се.
Заглавието на раздел IV е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 33. Териториалните служби на МВР се ръководят от директори".
Комисията приема текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложения. Желаещи за изказвания няма.
Поставям на гласуване чл. 33 така, както беше докладван от господин Бисеров.
Гласували 150 народни представители: 141 за, няма против, 9 въздържали се.
Член 33 е приет.
Ще спрем дотук, за да продължим утре. Сега, преди да закрия заседанието, ще прочета няколко съобщения.
Едното съобщение е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията: днешното заседание ще се проведе вместо от 14,00 ч., от 15,30 ч. в зала 356 при обявения дневен ред.
И второто съобщение на Комисията по труда и социалната политика: на 30 октомври 1997 г., днес, от 15,00 ч. в зала 134 ще бъде проведено извънредно заседание.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре в 9,00 ч. с дневен ред така, както е приет от Народното събрание.
И съобщения за парламентарния контрол утре, петък:
1. Министърът на финансите господин Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Георги Божинов.
2. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов ще отговори на питане от народния представител господин Людмил Бешков.
3. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител госпожа Петя Шопова.
4. Министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител госпожа Татяна Дончева.
5. Министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител госпожа Емилия Масларова.
6. Министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители господата Евгени Димитров, Иван Бойков, Валентин Симов и на питане от народния представител господин Кънчо Марангозов.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков
Иван Бойков