Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 24 януари до 30 януари 2001 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител - Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2000 г. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вносител - народният представител Руси Статков.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 2000 г. Вносител - Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - народният представител Христо Иванов.
Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Постъпили са следните предложения за точки от дневния ред на седмичната програма:
- от народния представител Атанас Мерджанов - проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България;
- от народния представител Кънчо Марангозов - законопроект за жената-майка;
- от народния представител Андон Данаилов - законопроект за развитие на промишленото и земеделско производство;
- от народния представител Атанас Богданов - проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията;
- от народния представител Любомир Божков - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи;
- от народния представител Ангел Найденов - проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия във връзка с информацията за радиоактивно заразяване на територията на Косово;
- от народния представител Драгомир Шопов - законопроект за акредитиране на студентите и докторантите;
- от Парламентарната група на СДС:
1. Първо четене на законопроекта за политическите партии - продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда - продължение.
3. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи.
4. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите.
5. Парламентарен контрол.
По дневния ред желае ли да се изкаже някой от вносителите, или да направи предложение за отпадане или разместване?
Има думата господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДАЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред проектът за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Отново искам да подчертая тревогата на Демократичната левица от нежеланието да се докаже легитимността и законността на фондацията чрез проверка на паричното обезпечаване на дейността й и на свързаните с това лица. Аргументи и факти в общественото пространство и тук, в парламентарната зала, колкото щеш. Не на последно място, напоследък се разприказваха дори такива личности като ген. Кирил Радев, ген. Бонев, които поднесоха на общественото внимание редица факти, свързани с дейността и на тази фондация. Още по-необходимо става това сега, месеци преди парламентарните избори, не само заради преследване на партийни интереси и заради някакви предизборни хватки. В момента се гледа и Законът за политическите партии - въпрос, пряко свързан и с тази фондация. Особено сега, когато излизат факти по финансирането на Съюза на демократичните сили в началото на 1997 г. Убеден съм, че е въпрос преди всичко на парламентарна съвест, на историческо достойнство настоящият парламент сега да осъществи контролните си функции спрямо фамилията на българския министър-председател, преди да се разпуснем.
Затова се обръщам към всички вас в най-високото ни качество като народни представители - нека поне веднъж да бъдем такива. Предлагам да гласуваме за сформирането на Временна анкетна комисия за разследване на дейността и паричното обезпечаване на фондация "Бъдеще за България". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Любомир Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включен като точка от дневния ред проект за Решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи, внесен от група народни представители, подписан начело от колегата Михаил Миков. Обществото е изключително разтревожено от действията на висши държавни служители - бивши членове на кабинета, по приложението на закона, който беше за обезщетяване на гражданите с компенсаторни записи. Чрез тези компенсаторни записи се допуска заплащане по приватизационни сделки и се нанасят огромни щети на държавата. Чрез тези незаконосъобразни действия се ощетяват и добросъвестните приобретатели на компенсаторни записи, които получават за тях заплащане далеч под номиналната им стойност.

В момента текат проверки относно неоснователно издадени компенсаторни записи, злоупотреба с власт и корупция. При тези проверки е необходимо време и дотогава чрез неоснователно издадени записи могат да бъдат нанесени огромни щети на държавата, да бъдат ощетени и всички български граждани.
Не е без значение и това, че могат да бъдат увредени интересите на международните кредитори респективно авторитетът на страната ни.
Ненапразно беше допусната тази процедура от различни държавни служители и бивши министри, чрез което редица РМД-та успяха да закупят български предприятия, именно чрез тези компенсаторни записи, а в държавния бюджет не влезе нито лев.
Ето защо предлагам на уважаемите колеги да подкрепят проекта за това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за работа на Народното събрание през седмицата 31 януари - 2 февруари като точка от дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Вероятно в аналите на Тридесет и осмото Народно събрание този въпрос ще остане като рекорден, тъй като от 1998 г. досега се поставя над 60 пъти. Освен това е предлагано на три пъти от Парламентарната група на Демократичната левица, по един път от ОНС и ВМРО, и в няколко декларации от името на парламентарни групи и синдикални централи.
Кое налага това решение да бъде взето? Ще цитирам: "Този контрол обаче няма специална правна уредба нито относно целите и задачите на контрола, нито за задълженията и правомощията на контролните органи, нито за методите и способите на работа". Това е казано от господин Петър Жотев по повод на зададен му актуален въпрос преди една година.
Обществените очаквания по отношение на прозрачността, маркетинга и привличането на стратегически инвеститори са неудовлетворени. Това беше записано в програмата.
И по-нататък като пример бих казал, че авиокомпания "Балкан", която е един от тези случаи, може би трябва да бъде най-точното, което трябва да имате предвид. Най-сполучливата сделка, според Божков, Антони Славински каза, че "Държавата свърши работа през месец май", когато беше стачката на пилотите. Сега се говори, че заради калпав договор държавата не може да спре разпродажбата на самолети. И се получава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето свърши, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ: ... такъв случай, че в момента държавата ще закупува от частната фирма самолетите, които останаха, за съжаление, три. Може би най-добрата компания на земята, както казаха и снощи някои...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
АТАНАС БОГДАНОВ: ... от хората, които се занимават с този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка от дневния ред за седмицата да бъде включен внесеният от Георги Първанов и група народни представители законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Както е добре известно, този законопроект носи дата 12 януари 1999 г., с достатъчно убедителна и сериозна аргументация. Като се позовава на чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Закона за висшето образование, проектозаконът за кредитирането на студентите обхваща както заплащането на таксите за обучение, така и издръжката по време на обучението. Нееднократно е изтъквано от тази трибуна, че правото на кредитиране е определено с ясни и точни критерии. В този законопроект се предвижда и частично, и пълно опрощаване на кредитите в зависимост от успеха на студентите и докторантите.
И още нещо съществено. Предложеният законопроект създава необходимите условия за лоялна конкуренция между държавните и частните училища. И както вече също нееднократно е изтъквано - изравнява правата и възможностите за обучение на студентите, независимо от избора им на висше училище.
Съвсем не на последно място по значение трябва отново да отбележа, че законопроектът ще даде своя принос за технологичното ни присъединяване към Европейския съюз, ние така много се стремим към него, и ще допринесе за ограничаване на загубите на страната ни от изтичането на мозъци. Много добре знаете, че сега немалка част от българските младежи и девойки продължават образованието си на Запад.
Аз съм убеден, че ние сме в дълг пред младежите. Убеден съм също така, че можем и трябва да подпомогнем тяхното обучение във висшите училища. И затова за мен няма нищо по-естествено от това да обсъдим законопроекта и той да бъде приет от уважаемото народно представителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! На 11 януари с група народни представители внесохме проект за решение за избиране на временна анкетна комисия във връзка с информацията за наличие на огнища с радиоактивно заразяване на територията на Косово и възможните опасни последици за здравето и живота на хората, в това число и на българските военнослужещи.
За съжаление, проектът за решение не беше разпределен. И очевидно се прави всичко възможно да не се стигне до разглеждане по същество на предложението за избиране на временна анкетна комисия.
Трябва да се приеме, че мнозинството и ръководството на Народното събрание са удовлетворени от факта, че бяха изслушани министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб, началникът на Военномедицинската академия и редица военномедицински специалисти.
Аз съм съгласен, че това е важна част от запознаването на народните представители, но това изслушване далече не изчерпва необходимите действия и споделяне на отговорността за предприемане на необходимите мерки за защита на българските военнослужещи.
Липсата на информация или спестената информация до ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб поставя най-малко два въпроса. Първият въпрос е за начина на третиране на различните държави, ангажирани под една или друга форма в конфликта. И вторият - за реакцията на официалните български власти в момента, когато става ясно за тази опасност.
Ето защо на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в дневния ред на Народното събрание за тази седмица да се включи и разглеждането на проекта за решение за избиране на временна анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Андон Данаилов.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за месеца да влезе законопроектът за развитие на промишленото и земеделското производство.
Уважаеми колеги, този законопроект е внесен на 16 март 2000 г. Преди няколко дни беше внесен такъв законопроект от министър-председателя за изграждане на икономически съвет, който да регулира отношенията в нашата икономика.
В нашия законопроект преди всичко се предлага създаване на национален обществен икономически съвет, който да регулира отношенията в нашата икономика.
Ние предложихме преди няколко години закона за занаятите - преди две години и половина. Сега предстои този законопроект да се приеме.
По-рано предложихме Закона за малките и средните предприятия. И след като отлежа една година, той беше приет.
Уважаеми колеги отдясно, имам молба да приема законопроектите такива, каквито ги предлага опозицията, защото най-малкото е смешно, когато вие разполагате с цялата държавна машина и се налага да внасяте законопроектите година, година и половина, две години и половина назад и в общи линии да се повтарят законопроектите такива, каквито опозицията ги предлага.

Ние не предлагаме законопроекти, които да решават политически въпроси, предлагаме законопроекти, които да решават икономическите проблеми на Република България. И ако в днешния ден не са регламентирани отношенията в нашата икономика, и ако в днешния ден съществува война на интереси, това до голяма степен се дължи на това, че не са решени правилата на играта в нашата икономика.
Именно затова предлагам да се приеме в дневния ред този наш законопроект, за да могат да се изчистят до голяма степен отношенията в нашата икономика, толкова повече, че това ще се решава на ниво на един държавен и обществен орган, който да може да изкара на преден план всичките проблеми и техните решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в програмата за седмицата да бъде включен като точка в дневния ред законопроектът за жената-майка. Може би си задавате въпроса защо точно сега предлагам пак Закона за жената-майка, когато убиват по улиците, когато нямаш спокойствие дори в собствения си дом, когато престъпността в България заема застрашителни размери. Предлагам го, защото сърцето на майката е неизчерпаем извор на чудеса, защото всичко прекрасно в човека идва от лъчите на слънцето и от млякото на майката. Докато не помогнем на майките, докато не поддържаме майчината любов в гърдите си, ще има и престъпност.
Може би ще получа обвинения, че свързвам проблемите на жената-майка с престъпността. Но нали в най-голямата си мъка си спомняме и извикваме: "Майко!"? Защото най-добрите майки създават и най-добрите хора.
Една от целите на нашия закон е чрез светая-светих, каквото е сърцето на майката, да подпомогнем превръщането в храм сърцето на всеки човек в жестокото време, в което живеем. Помагайки на майките, ние по-лесно ще се борим с престъпността, с лъжата, с всички недъзи на времето, което се опитахте вие, уважаеми господа от СДС, да си присвоите, и то ви наказа. Поне в последните месеци на вашето управление направете нещо запомнящо се и хубаво, внесете тази точка в дневния ред и гласувайте за този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Мерджанов.
Гласували 189 народни представители: за 81, против 99, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 186 народни представители: за 79, против 99, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Андон Данаилов.
Гласували 182 народни представители: за 78, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Богданов.
Гласували 189 народни представители: за 82, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Божков.
Гласували 175 народни представители: за 70, против 99, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Найденов.
Гласували 188 народни представители: за 84, против 101, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Шопов.
Гласували 176 народни представители: за 66, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС за седмична програма, въз основа на което е направен и проектът за програмата.
Гласували 190 народни представители: за 124, против 44, въздържали се 22.
Седмичната програма е приета.
От името на парламентарна група има думата господин Михаил Миков.


МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През м. май 1998 г. в тази зала бе прието решение за необходимите предпоставки за ефективност в борбата с престъпността. Втората точка от него предвиждаше да се приведат структурите и всички звена на МВР към кадровите и организационните изисквания за ефикасна борба срещу организираната престъпност.
Днес, януари 2001 г., цялото общество е настръхнало от взривове, показни разстрели и трупове. Жертви са и полицаи, и невинни деца, понякога и народни представители. Днешното СДС бе заченато с насилие и мръсни пари. Както многократно предупреждавахме, синята партия изпадна в трайна зависимост от престъпни структури и корпоративни интереси. Клиентелизмът, корупцията, политическата чистка и политическите назначения се превърнаха в официална държавна политика. Резултатите от нея днес са по улиците на страната. Страх е обхванал България.
В първите две години от своето управление СДС си постави за цел да овладее черната икономика и да насочи огромни финансови потоци към партийната каса и премиерските фондации. Вътрешният министър получи прекалено голям контрол и беше отстранен без никакво обяснение за обществото и гражданите. В креслото му седна фигурант, а ръководството на министерството бе поето от самия Иван Костов. Това той реализираше чрез собствения си Съвет за сигурност и личния си наместник ген. Славчо Босилков. Днес той вярва само на него.
В този план жалкото поведение на министъра на вътрешните работи не изненадва никого. Свидетели сме на пълното срастване на Съюза на демократичните сили с държавата. И доколкото синята партия бе заложник на мафията, това превърна и държавата в заложник на престъпността. Взривовете и нощните разстрели на мафиоти, финансирали управляващата партия, са заплаха и за вътрешната сигурност, и за всеки отделен гражданин.
Разкриването на престъпността и корупцията е невъзможно, защото тя е проникнала до най-високите етажи на държавното управление. Вместо да се занимават с днешната престъпност и корупция, органите на МВР и службите за сигурност са заети изцяло с политически поръчки, преследване на политически опоненти и бизнесмени, останали извън контрол. Как иначе да се оцени използването в над 10 хил. случая на специални разузнавателни средства, от които не повече от 2 на сто са отишли за реална борба с престъпността? Очевидно целите са други.
Още през м. август Българската социалистическа партия предупреди, че под шапката на МВР се създават групи за политически шантаж и дискредитиране на опоненти. Изготвени бяха списъците с политическите предизборни дела. Застрашени са не само дейци на опозицията, но и журналисти, магистрати, граждани, дори инакомислещите в СДС. Сега, януари 2001 г., политико-икономическият шпионаж и рекет изсмукват силите на МВР.
От същото решение, прието от нас, дами и господа народни представители, произтича и съобразяване на структурата и дейността на съдебната власт и другите правоохранителни органи чрез радикални законодателни промени. Четири години ОДС променяше законите необезпокоявано, без да чуе най-добронамерените предложения на опозицията. Защото ние винаги сме вярвали, че ефективната борба с престъпността е възможна само в условия на политически и обществен консенсус по този въпрос. Четири години СДС имаше абсолютната свобода и власт да извършва законодателни, структурни и кадрови промени - власт, която не искаше да дели с никого и все в името на борбата с престъпността.
Дори при обсъждане на доклада за националната сигурност предупрежденията на Парламентарната група на Демократичната левица, че спокойствието и стабилността са привидни, бяха приети за опозиционна злонамереност. Днес виждаме, че разкриваемостта на престъпленията за 2000 г. е спаднала с почти 20 на сто в сравнение с предходната година, а само 10 на сто от дознанията стигат до съда. Убийствени цифри, дами и господа народни представители! У нас заслуженото наказание не плаши никого.
Кой носи отговорност за това? Отговорът изглежда логичен - министърът на вътрешните работи. А кой всъщност е той? Освобождаването на Емануил Йорданов днес е най-малкото, което може да последва. Но това не решава въпроса с политическата отговорност. Действителният министър на вътрешните работи е самият командир. Неговият подпис стои под законопроектите, които приемаше Народното събрание. Той вкара мафията във властта. Днес иска да прехвърли отговорността за престъпността и корупцията върху опозицията, медиите, редовите полицаи и гражданите. Чие правителство продаде хотела в "Слънчев бряг" на убития Гьошев? Кой назначи неговия съдружник в борда на "Балкан" - Ловеч? Моралът на силата, парите и страхът тържествува и в кабинетите на "Дондуков", и на улицата.
Уважаеми дами и господа, ние настояваме за незабавно свикване на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, който да обсъди състоянието на вътрешната сигурност и заплахата за отделния гражданин. Изслушване на министър-председателя за дейността на Съвета за сигурност към Министерския съвет, както и за предприетите конкретни действия от страна на Министерството на вътрешните работи. Ние държим министърът на вътрешните работи незабавно да бъде освободен.
Днес сме свидетели на вътрешни битки в управляващата партия за преразпределение на контрола върху черната икономика. Много скрити документи се появяват на бял свят. От тази битка за съжаление има и трупове. Жертви са и невинни граждани, и полицаи. И няма никакво противоречие между разгула на престъпността и полицейщината, която също ражда престъпност. Това е политиката на днешното правителство - политика на корупция, страх и разпад. До 19 април, когато изтича мандатът на това Народно събрание, има твърде малко време, за да може управляващите да направят нещо в борбата с престъпността. Предизборно те могат само да се крият от отговорността, защото изборите идват и там българските граждани пред избирателните урни ще потърсят политическа сметка и от командира, и от неговите хранени хора, нанесли огромни вреди на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Много е лошо, когато в едно общество се използват обществени нещастия за нагнетяване на още по-голямо обществено недоверие (шум и реплики от ДЛ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, моля Ви.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вижте, господа... (Шумът и репликите от ДЛ продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Найденов, правя Ви бележка. Следващия път ще Ви отстраня.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господа, вие много ме улеснявате, защото с вашето поведение показвате, че ви липсва както обществено, така и лично възпитание. Много ме улеснявате за тезата, която ще развия.
Във всяко общество по всяко време има престъпност. Всяко общество по всяко време по някакъв начин воюва с тази престъпност. Два са факторите, които определят поведението на властта към престъпността. Първо е превенцията и второ е своевременната репресия. В момента сме свидетели на известно активизиране на престъпността. Вие искате да обвините за тази работа Министерството на вътрешните работи и лично господин министъра на вътрешните работи. Дори отивате по-нагоре и поглеждате към ръководителя на правителството. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мерджанов, правя Ви бележка.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз ще ви кажа, че никой не може да отрече, че в последните месеци разкриваемостта на тежките престъпления е много по-голяма. Можете ли да го отречете? За по няколко дни се разкриват тежки убийства. И в този случай с убийството на това нещастно момиче убиецът бе разкрит за по-малко от 24 часа. И то беше разкрит, обърнете внимание, в средите на същото това Министерство на вътрешните работи.
Може ли да оцените вие важността на това събитие? Колко професионално и колко обективно, и колко безпристрастно действа това Министерство на вътрешните работи, което не се поколеба да залови и да разкрие един престъпник, укрил се в неговите редове! (Ръкопляскания в мнозинството.) Това няма да го разберете, защото това е чест на това министерство!
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Каква чест? Един от тях убил младо момиче и това е чест!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Колкото за искането да се свика Консултативният съвет по национална сигурност, аз бих го подкрепил, но с малко по-широк обект на неговия дневен ред.
Миналата седмица вие провъзгласихте своята предизборна коалиция, която аз бих нарекъл предизборно съзаклятие. (Ръкопляскания в СДС.) В тази коалиция вие не правите нищо ново, а използвате една стара, стародавна, отръскана хватка - да разцепите някои от вашите евентуални партньори и с отцепниците от тях да направите някаква коалиция, за която отдавна сте измислили името "Отечествен фронт" и която трябва да бъде доминирана изцяло от вашата партия, а другите само да бъдат демократично прикритие. (Шум и реплики в ДЛ: "Това не е твоя работа!")
Навремето вие използвахте крила, вие отцепвахте от партиите крила. Сега за голямо съжаление вече не можете да използвате крила, а използвате само няколко оскубани перца. (Ръкопляскания в мнозинството.) И с тези оскубани перца искате да прикриете своята теоретична същност.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Много слабо, Лучников! Много слабо!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: И, Бога ми, що за интелектуална слабост, що за липса на фантазия, че вие не можахте да измислите някое по-свястно име на вашата коалиция, а откраднахте името на Движението "Път за България"! Само че от това наименование на Движение "Път за България" вие премахнахте пътя и оставихте без път за България. (Ръкопляскания в СДС.) Ето това сте вие - една коалиция, която пледира за безпътие в България!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Кажете нещо за престъпността!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Найденов, за втори път Ви правя бележка. Господин Найденов, отстранявам Ви за едно заседание. Напуснете залата! (Шум и реплики в ДЛ.)
Още някой ще има отстранен. Господин Иванов, и на Вас правя забележка.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не, господин председателю, оставете ги, те са с всеки един миг доказват това, че не са достойни за един парламент, че те не знаят как се държи един човек в един парламент! (Ръкопляскания в мнозинството. Шум и реплики в ДЛ.)
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Господин председател, тук се правят квалификации, а Вие мълчите!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: И това ме улеснява да мина към по-нататъшното си изказване.
Вие във вашето съзаклятие приемате партии, които проповядват насилие! Приемате партия, която използва маркс-ленинизма, една насилническа доктрина, която противоречи на българската Конституция. С това вие поставяте под съмнение легитимността на вашето съзаклятие. (Шум и реплики в ДЛ.)
Защото вие приютявате във вашите среди хора, които поддържат терористичните акции по целия свят, които поддържаха международния и вътрешен геноцид на Милошевич срещу хората в Албания, в Косово, срещу хората в Босна. Така ли е? Така е!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А вас защо ви финансира Макарона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз ще подкрепя вашето искане да се свика Консултативният съвет по национална сигурност, който да се занимае с въпроса опасна ли е за демократичната същност на нашата нова държава създадената коалиция-съзаклятие? (Ръкопляскания в мнозинството; викове, смях и ръкопляскания в опозицията.)
Защото аз мисля, че една коалиция, която приема при себе си привърженици на насилнически методи за управление, е опасна за демократичните свободи на тази страна.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо не говорите нищо за глобалното затопляне?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин президентът на републиката, както знаете, е президент и на вас. Е ли или не е? Кажете! Да или не? Няма единогласие между вас, няма единогласие! Чуват се гласове, че е, чуват се и гласове, че не е. Това е още едно посегателство върху конституционното устройство на страната и нейните институции.
И в този Консултативен съвет да се разкрие вашата антидемократична същност и тогава президентът, който е президент на всички българи и на вас, да поиска от Конституционния съд да обяви вашето съзаклятие за противоконституционно. (Ръкопляскания в мнозинството; смях и реплики в ДЛ.) А вие си останете с вашите терористически партньори, действайте си заедно с тях и търсете симпатии между хората, които изпитват носталгия по миналото.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Страх ви е! Много ви е страх от коалицията!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вие имате един партньор, който е създал движение с нахалното название "Напред България". Този същият господин навсякъде не пропуска да изкаже своята носталгия по времето, когато той си живееше добре под крилото на своя тъст. (Смях и реплики в ДЛ: "И ти си живееше добре тогава!") Този човек, който може да има за лого само не "Напред България", а "Назад България", е също една от характеристиките на вашето съзаклятие. Останете си с него! Но недейте заблуждава българския народ, че го водите някъде напред. Вие го водите само назад и ще го водите назад дотолкова, доколкото той не прояви вече своята политическа зрелост и не ви осъди един път завинаги заедно с вашите перца и крилца, заедно с вашите насилнически, терористически прийоми!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Разстреляйте ни!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това ще ви кажа, господа! Защото вие и сега продължавате да поддържате терористите. Вие и сега сте против предаването на военнопрестъпника Милошевич на Международния съд. И сега сте против, най-малкото, много от вас са против. Е, как да вярваме на такива хора...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Времето! Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Лучников!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Как да вярваме на такива хора, които днес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Лучников. (Скандирания в ДЛ: "Още!", "Още!" и "Браво!".)
Времето изтече, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Просто си компенсирам времето, което вие отнехте с вашето непристойно държание, което ви характеризира като една недостойна за този парламент и за българската общественост формация. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания в СДС. Шум и викове в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група давам думата на господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няма да влизам в тона на двата мастодонта, които очевидно показват, че са толкова дълбоко свързани помежду си, че чак ги избива на любов.
Българската Евролевица изразява своята загриженост от рязкото нарастване на криминалната и организираната престъпност в страната. Бруталното разчистване на сметки чрез бомби и куршуми, наглите действия на криминални групировки, демонстриращи самочувствие на ненаказуеми, посегателството върху личната сигурност и личните свободи на гражданите не са просто брънки от веригата на ескалиращата престъпност. Те са очевидни доказателства, че в страната е задействана стратегия на напрежението, която да достигне своя връх в навечерието на първите в условията на демокрацията редовни парламентарни избори.
Не е тайна, че тази стратегия се захранва с насилие и отдясно, и отляво. Отляво - чрез част от силовите групировки, толерирани по времето на управлението на Жан Виденов и които погрешно си мислят, че идва времето на техния реванш.
Отдясно, чрез мрачните прогнози за нови взривове и убийства на доскорошни висши служители на службите за сигурност, уж за да изобличат некомпетентността на наследилите ги, а на практика, за да търсят печеливши позиции в предстоящата предизборна кампания.
Българската Евролевица е дълбоко убедена, че лекарството срещу ескалацията на криминалната и организираната престъпност не са и не могат да бъдат една или няколко персонални замени. Обществото се интересува не толкова кой се бори срещу престъпността, а как се води борбата срещу нея; не толкова кой и срещу кого поставя взривовете, а кой ще постави изпотрошените стъкла на прозорците на мирни и невинни граждани; не само кой раздава юмручно правосъдие по улиците, а защо му позволяват да се чувства безнаказан.
Българската Евролевица призовава изпълнителната власт да не се поддава на стратегията на напрежението, а да мобилизира правозащитните и правоохранителни органи, в рамките на техните пълномощия и при стриктно спазване на демократичните норми, да положат всички усилия с цел гарантиране на спокойна атмосфера и сигурност за обикновените граждани.
Българската Евролевица призовава изпълнителната власт да създаде такава обстановка за предстоящата предизборна кампания, в която обществото без страх да упражни правото си да избере онези, за които е убедено, че ще могат да осигурят спокойствие и сигурност в страната и в следващия парламентарен мандат.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук и отляво, и отдясно се чуха предложения за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. Никак не ме учудва това удивително единодушие. И отляво, и отдясно многократно сте показвали, когато сте били на власт, че вие изобщо не уважавате парламента като върховен орган на Република България. Тук, в парламента, е мястото, където трябва да се дебатират проблемите и където трябва да се осъществява контрол върху изпълнителната власт. (Шум и реплики от ДЛ.) И тъкмо поради това, вместо да се занимаваме с безсмислени дебати, Евролевицата предлага извънредно заседание в петък от 14,00 ч., на което да бъдат изслушани министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието по състоянието на криминогенната обстановка в страната и по мерките, които те възнамеряват да предприемат.
Господин председател, надявам се, че този път мнозинството ще подкрепи нашето искане. И нека да превърнем петъчния ден в един ден за изключително сериозен и изключително отговорен разговор по проблеми, които вълнуват обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има направено процедурно предложение за извънредно заседание в петък от 14,00 ч. с посочения дневен ред.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 149 народни представители: за 94, против 18, въздържали се 37.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на СДС принципно е "за" провеждане на такова заседание, но ние имаме възражения относно деня и часа за провеждането на това извънредно заседание.
Поради това аз правя формално процедурно предложение - да прегласуваме предложението на Евролевицата, след което, може би, ще направим процедурно предложение за насрочване на такова извънредно заседание, само че в друг ден. Благодаря ви. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението за извънредно заседание.
Гласували 195 народни представители: за 85, против 49, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ние сме изключително доволни, че има широк консенсус по въпроса, че е необходимо изслушване в Народното събрание на представителите на изпълнителната власт по тази така болезнена тема.
Затова предлагаме утре от 14,00 ч. извънредно заседание по поставения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли някой?
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Демократичната левица сега, току-що, с това предложение доказа, че въобще не я интересува дебата за предприемане на мерки срещу престъпността. Не се правете, че вчера не сте слушали радио и не сте гледали телевизия и не знаете много добре, че утре точно ще се обсъжда въпроса в Министерския съвет (шум и реплики в опозицията), че в петък ще се вземат конкретните мерки. Тоест, вие искате тук политически дебат, а не искате дебат по същество срещу престъпността.
Аз поздравявам Парламентарната група на Евролевицата за тяхното предложение. Вие чухте съгласието и от наша страна. Доказа се, че само вие не искате истински дебат в момента. Вие искате да извлечете политически дивиденти, затова аз съм "против" това предложение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението утре, от 14,00 ч. да има извънредно заседание на парламента при посочения дневен ред.
Гласували 208 народни представители: за 89, против 115, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за формално предложение, но искам да обоснова тук, че дебатът в българския парламент може да бъде единствено и само политически. Ние не можем да се занимаваме с процедурата и с неща, които са задължение на Министерския съвет. Ще трябва да ме чуете.
Тази власт, уважаеми дами и господа, беше зачената с насилие върху българския парламент и тя ежедневно ражда насилие.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Стига! Да не искаш да кажеш за народа, че са престъпници?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тази власт, ако трябва да прибавя още две думи, беше начената с насилие и корист и затова ражда корупция и насилие. Затова дебатът ще бъде политически. Той е за властта, която се сраства с престъпността и осигурява безнаказаност на престъпността, защото не бяха наказани тези, които подпалиха парламента, тези, които днес грабят от името на властта и за своя сметка.
Така че, ако днес избягате с процедурата от политическия дебат, политическата присъда ще ви бъде произнесена по време на изборите.
Правя формално предложение събота от 10,00 ч., освободени... (Смях от СДС.) Защо се смеете? Хората ги убиват, а вие се смеете! В събота от 10,00 ч. извънредно заседание на парламента с изслушване на министър-председателя за политиката на правителството за установяване ред и сигурност на българските граждани и на българския народ.
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 196 народни представители: за 84, против 98, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Благовест Сендов.
БЛАВОТЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз високо оцених думите на господин Величков - един млад и надежден политик, обаче неговият аргумент рухна.
Господин Величков, може ли да защитите това, което гласувахте сега? Аз също чух, че министър-председателят ще обяви какво ще прави в петък, ще вземе решение и ще вземе лична отговорност. Значи в събота сутринта може да дойде тук готов. Защо не му разрешавате това?
Моля за прегласуване. И помислете, господа, че вие отхвърляте собствената си логика.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Те нямат такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване предложението за извънредно заседание в събота от 10,00 ч.
Моля, гласувайте!
Гласували 203 народни представители: за 96, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.

Преминаваме към първа точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вероятно се налага да си припомним къде спряхме в предходното заседание, когато отложихме разглеждането на глава втора на законопроекта, съобразно допълнителния доклад, който беше раздаден на всички вас. Тогава по предложение на господин Лучников се наложи да приемем едно допълнение към чл. 3, като ал. 2 - един текст отхвърлен от предходните предложения на господин Корнезов. По-късно, на заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, беше оттеглено това предложение. Така че допълнителният доклад остава в същия вариант и вид, който ви беше раздаден.
Комисията прие с консенсус следната предложена редакция на членове 3, 4 и 5. Направените промени не променят същността на текста, предложен в основния доклад, като само размества материята и се приемат някои от предложенията, включени в основния доклад. Останалите текстове в основния доклад се преномерират след приемането на предложените текстове.
Приложение: текстове от чл. 3 до чл. 9 включително.
Господин председателю, налага ли се втори път да прочета целия текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 3. Образуването и дейността на политическите партии са публични.
Чл. 4. Политическа партия могат да образуват български граждани, които имат избирателни права.
Чл. 5. Политическа партия се образува на учредително събрание най-малко от 500 граждани. Учредителното събрание приема устав и избира ръководни органи.
Чл. 6. (1) В устава на политическата партия се определят: наименованието и символите, седалището, целите, правилата на организацията и дейността, редът за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете и редът за прекратяване на партията.
(2) Наименованието, включително и съкратеното, трябва да се различава от това на вече регистрирана партия. Не се допуска буквалното повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, като към тях се прибавят думи, числа или знаци.
(3) Политическата партия не може да използва в своите символи герба и знамето на Република България, на чужда държава, както и религиозни знаци и изображения.
Чл. 7. (1) Политическите партии се регистрират в отделен регистър в Софийски градски съд по писмена молба от органа на партията, който съгласно устава я представлява.
(2) За регистрация по този закон политическите партии са длъжни да представят в съда:
1. учредителен акт;
2. устав на партията;
3. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове - учредители на партията, български граждани с избирателни права;
4. декларация от ръководството на политическата партия, нотариално заверена за истинността на документите по т. 1, 2 и 3.
(3) В едномесечен срок след депозирането на документите по ал. 2 Софийски градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и прокурора по реда на ГПК разглежда молбата, като се произнася с решение.
(4) Ако удовлетвори молбата, Софийски градски съд в 7-дневен срок от обявяване на решението вписва политическата партия в отделен регистър.
Чл. 8. В регистъра се вписват наименованието, седалището, уставът на партията, имената на членовете на ръководния орган, както и настъпилите промени в тях и се прилагат образци от подписите на лица, които съгласно устава я представляват. Вписванията се извършват при условията и по реда, определени в ГПК.
Чл. 9. (1) Решението или отказът за съдебна регистрация подлежат на обжалване или протест пред Върховния касационен съд по реда на ГПК в 7-дневен срок от узнаване на съдебното решение.
(2) В 14-дневен срок Върховният касационен съд се произнася окончателно по съдебното решение."
Има редакционно предложение в ал. 2 за отпадане на израза "по съдебното решение".
Тоест остава текстът: "В 14-дневен срок Върховният касационен съд се произнася окончателно."

Едно допълнение. Вие виждате в допълнителния доклад, че е записан текстът
"Чл. 10 се взима от стр. 15."
На стр. 15 от основния доклад това е чл. 5, който гласи така:
"Чл. 5.  (1) Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародва в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от представянето му.
(2) Политическата партия придобива качеството на юридическо лице от деня на обнародването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези текстове - от 3 до 10 включително - някой желае ли да се изкаже?
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо, аз съм доста притеснен от броя на депутатите в залата при обсъждането на един такъв важен законопроект, какъвто е законопроектът за политическите партии.
Аз имам конкретно предложение. В чл. 5 да отпаднат думите "най-малко 500 граждани". Тоест, текстът да стане така:
"Чл. 5. Политическа партия се образува на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира ръководни органи."
Ще ви кажа защо го предлагам. Освен че е трудно в началото на ХХI век да събереш 500 души на едно учредително събрание, но тук възниква простият въпрос: кой ще ги брои, кой ще докаже, че те са най-малко 500?
Ние не можем да искаме това, примерно, от бъдещия орган по регистрацията, тоест от съда, защото той няма нищо общо с този акт. Ние не можем да искаме това от някоя друга институция, от някой друг орган в държавата, да оставим, че според мен това - за акта на учредяване - автоматически поставя този член от закона под опасността да бъде отменен от Конституционния съд, тъй като той е в очевидно нарушение на чл. 44 от Конституцията, който дава право на всички свободно да се сдружават.
Нека искането за най-малко 500 души да остане в чл. 7, ал. 2,  т. 3 - пред съда да се доказва, че вече 500 души са подкрепили учредяването на тази партия. Но нека да не поставяме едно такова условие още при самия акт на учредяването. Партия може да се учреди от 3, от 5, от 50, от колкото си искате души. А вече регистрацията трябва да бъде с един по-сериозен праг.
Много ви моля, сериозно помислете по този въпрос, защото, пак казвам, най-елементарната опасност е ние да продължим да бъдем със стария закон, защото сто на сто Конституционният съд ще постави под съмнение една такава ограничителна норма.
Второто предложение, което правя, е в чл. 7, ал. 2, т. 3, където се говори за списъка, съдържащ трите имена и т.н., да отпадне думата "учредители". Няма логика и няма никакъв смисъл задължително тези 500 души да се броят за учредители. Могат да бъдат само 500 члена.
Господин Марков, Вие махате с ръка, обаче аз Ви питам, ако залата отхвърли § 1 от Заключителните разпоредби, Вие ще намерите 500 учредители, Евролевицата ще намери 500 учредители, но трябва ли да заставяме колегите от БСП да търсят духа на Димитър Благоев или пък да се отказват от цялата си дългогодишна история и да се учредяват отново? Помислете и по тези въпроси. Те на пръв поглед са дребни, но дайте да изгладим текста така, както е нормално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Понеже колегата Драгомир Драганов спомена "духа на Благоев", искам сега да му припомня нещо.
В момента действащият Закон за политическите партии изисква минимум 50 учредители, 50 български граждани с избирателни права да могат да образуват политическа партия. Следователно, има някакъв праг. Той е 50.
В проекта, който ни се предлага, тази цифра е "500". Сравнително, според мен, нормална, за да може да се учреди една политическа партия. Но аз се учудвам от аргументите на господин Драганов, защото, ето го законопроектът за политическите партии, внесен от Евролевицата. Под този законопроект стои и неговият подпис. Какво пише в този законопроект по този въпрос?
"Чл. 3... т. 3. За да може да се образува политическа партия, трябва да се представи списък с персоналните данни на не по-малко от 10 хил. членове на партията, български граждани."
Господин Драганов, Вие сте искали 10 хил., които ще ги събирате вероятно на стадион. А сега даже възразявате върху една сравнително малка цифра, около която можем да се обединим, а тя е около 500.
Според мен текстът е приемлив и можем да го гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, вижте какво пише в предложението, което аз съм направил и аз съм писал: "Политическите партии придобиват статут на юридически лица..." и следва условието за 10 хил. души.
Но Вие смесвате учредяването с регистрацията и аз се учудвам защо го правите - умишлено ли го правите или просто не желаете да разделите единия акт от другия. Учредяване и регистрация са две различни неща. Образуване и регистрация са две различни неща.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Добре че Вие ни го обяснихте!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Госпожо Дончева, Вие сте на всяко гърне меродия. Вие сте суперспециалист по всичко. Какво да Ви обяснявам? Правете каквото искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз не знам доколко господин Драганов е последователен в своите тези. Не съм правил тези справки, които направи колегата Корнезов. Но мисля, че той е съвършено прав що се отнася до този въпрос, който в момента е предмет на нашата дискусия. Наистина стои проблемът как ще докажем, че 500 души се намират в залата, освен ако се смята, че в протокола, като се запише, че са 500 души, да се смята, че това е вярното. Но мисля, че дори и това е твърде крайно. Петстотин души са много хора. Знаете ли как се събират 500 души? Друг е въпросът за регистрацията. Това е вече на един по-късен момент и позволява да се извърши необходимата организация, да се види колко са тези хора, които подкрепят идеята за създаването на партия, ще участват ли с подписването си, защото това вече е един сериозен ангажимент - един подпис - и т.н.
Аз наистина смятам, че е целесъобразно това да се приеме - да правим разлика между акта на учредяването, на създаването на организацията и акта на нейната регистрация.
Колеги, искам да ви посоча някои законодателни решения в чужбина. Някои много често използват довода как някакъв въпрос е бил решен в света. Те знаят как е по целия свят. Аз няма да се позовавам на това как е в целия свят. Ще ви кажа например, че в израелския закон за партиите са достатъчни 100 души, а в полския закон - само 15 души.
Така че има един много голям диапазон в това отношение. И ние свободно можем да се движим в тази материя, изхождайки от нашата собствена практика. Не виждам нищо страшно, ако позволим на по-малка група граждани да си направят една партия, а вече при регистрацията да се каже: да, трябва да има на поне 500 души подписи - хора, които със своя подпис поемат големия ангажимент да създадат един субект на политическите отношения в България. Така че подкрепям предложението на колегата Драганов.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Поне двама души.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не, трима души е по-добре все пак. Трима е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За всички юристи в залата е ясно, дефинитивно ясно, че за да възникне юридическо лице политическа партия е необходимо да е изпълнен един фактически състав от три елемента: първи - образуване, втори - регистрация, трети - обнародване.
Ако някой си е представил, че може през задната врата да преодолее образуването през регистрацията, това е негов проблем. Ние не държим на числото 500. Ние взехме това число от онова, което бяха внесли двамата вносители на сборния законопроект.
Между другото в сборния законопроект, под който стои подписът на господин Драганов, има текст "членове учредители", така че аз не знам той за какво спори. В никакъв случай не е противоконституционно дефинирането в закона на минимален брой учредители. В никакъв случай! Това не е било 10 години противоконституционно. Разбира се, ако преценим сега, независимо от резултатите от консултациите, при които горе-долу стигнахме до консенсус по числото 500 - че то е наистина едно много голямо число, ние бихме могли да гласуваме то да бъде по-малко. Но аз мисля, че ще се съгласите, че не е възможно да няма събрани на едно място някакво минимално число хора, които да приемат устава, да се подпишат под него, защото това е договор по естеството си, защото човек сключва единия договор не само заради неговото съдържание, а и заради другите лица, които го подписват. И затова аз и всеки един от нас може да подпише договор с един човек, но с друг да не подпише същия по текст договор. И в крайна сметка те трябва да изберат ръководство. Как пък ръководството ще го избират? И него ли на подпис?
Обяснявам това, защото господин Драганов беше прекалено твърд и неотстъпчив и нищо не пожела да разбере. Но не искам да превръщам това изказване в някаква лекция по дружене.
Едната част от въпроса е: така ли да върви уредбата, така ли да върви образуване, елементи на учредителен акт, онова, което трябва да се представя в съда, онова, което съдът регистрира - начина на неговата промяна и начина на обнародване. Това е едната страна на въпроса.
Това, което е възприето като идея на закона, на практика повтаря досега съществуващото. Няма нищо ново, няма да създаде проблеми в правоприлагането - нито за онези, които желаят да си правят политически формации, нито за съда, който ще ги регистрира, нито за "Държавен вестник".
Вторият въпрос е за числото - дали да е 500, дали да е по-малко. Казвам ви за 500 - не държим на него. Но някакво минимално число трябва да има. Тук има по-малки формации и аз мисля, че те трябва да имат своя шанс и не бива СДС и БСП, приемайки Закона за политическите партии в този парламент, да претърпят упрека, че са смачкали малките партии, че са създали допълнителни ограничения, просто за да ги елиминират от състезанието. Така че аз съм готова да чуя всякакви съображения за числа. Може 200 ми се струва по-нормално, но, признавам си, че пак ви го казвам така, съвсем житейски, без да имам някакви твърди аргументи защо пък 200, защо пък не 300.
Що се отнася до другите аргументи на господин Драганов - за членове-учредители, при всички случаи има едно универсално правоприемство. Такова е имало, има и ще има. Има регистрирани досега политически партии, някои от тях са създадени след 1990 г., други преди 1990 г., но все едно, има едно универсално правоприемство в общия живот на юридическите лица, което е задължително да се спазва.
Другият текст, който вероятно би създал проблеми, сигурно трябва да чуем и други становища, особено за формациите, които са пряко засегнати - това е текстът на чл. 6, ал. 2 за наименованието, защото там особено БЗНС, някои формации от присъдружните организации на СДС, разбира се, са по-специалисти. За нас абревиатурата не е проблем, но сме съгласни също така, че не трябва да се спекулира с една абревиатура и тя да бъде прикачвана на 15 формации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повод да взема думата е изказването на господин Драганов. В тази връзка се връщам към дискусията от миналата седмица, която беше много есенциална и много издържана юридически. Нека да помислим в тази връзка какво да направим. Разграничихме два момента. Единият момент е създаване и учредяване на една политическа партия. Това е първият момент.
Вторият момент, който не винаги е задължителен, е регистрацията на партията в Софийския градски съд и след регистрацията безспорно партията придобива качеството на юридическо лице.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): След обнародването.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И оттук: защо при учредяване на една партия ние поставяме минимум брой членове? Дали тук няма да влезем в разрез с Конституцията? И какво налага, когато се учредява една партия, да поставяме ограничение в броя на нейните членове?
Този брой на членовете би трябвало вече да намери своето отражение при учредяване - там трябва да поставим някаква граница. Дали ще бъде 500, дали ще е повече, това е друг въпрос. Аз лично поддържам виждането за 500 души. Но нека да отпадне изискването за броя на членовете на една партия при нейното учредяване. Това изискване нека да остане само при регистрацията и пред съда. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Бих искал да подкрепя направеното от проф. Драганов предложение, като наведа и допълнително аргументи в подкрепа на предложението му за отпадане на цифрата "500" от чл. 5.
Проф. Драганов посочи, че не е възможно да контролираме това изискване на закона и това е сериозен аргумент.
На мен ми се струва обаче, че оптимизмът, който госпожица Дончева демонстрира по отношение на неатакуемостта на този текст от конституционна гледна точка, не е чак толкова за споделяне.
Аз смятам, че подобен текст е проблематичен и би могъл да ни създаде проблеми, ако законът бъде отнесен в Конституционния съд, поради което ние бихме могли да приложим една законодателна хитрост: в изискванията за учредяването на политическата партия можем да не посочваме цифра. Логично е когато се учредява една политическа партия да се съберат определен брой хора. Сам човек не може да учреди партия. А дори да са двама, трима или пет човека, и да се самоизберат за ръководство на тази новоучредена партия, за да се регистрират и да придобият качеството на юридическо лице, с което да имат правосубектността да участват в политическия живот и изобщо да се появят в правния мир, те би трябвало да съберат 500 подписа, 500 члена. Нещо, което никак не е леко като изискване.

Затова аз смятам, че цифрата "500" трябва да отпадне от чл. 5, но терминът "членове-учредители" косвено въвежда изискването на това учредително събрание да има 500 души.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Защо косвено?
ПЛАМЕН МАРКОВ" Защото е косвено. Не сме го записали изрично в чл. 5, но го изискваме за регистрация. И по този начин мисля, че Конституционният съд не би могъл да има негативно отношение към текстовете, които приемаме.
Затова аз съм против второто предложение на проф. Тараканов да отпадне думата "учредители" от т. 3 на ал. 2 на чл. 7, но съм за това в чл. 5 да отпадне изразът "най-малко от 500 граждани". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господи Миков.
Ние сега повтаряме старите разисквания. Нали всичко беше съгласувано?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Марков! Аз се страхувам, че като че ли бяхме стигнали до някакво разбиране по въпроса, но искам да Ви репликирам най-малкото в две насоки.
Първо, ако е вярно това, че има съмнение относно конституционносъобразността на едно такова решение, излиза, че досега действащият текст, по който са регистрирани всички парламентарно представени партии, оставете другите, е също противоконституционен, а ние сме регистрирани по един противоконституционен текст. Това е логичното развитие на тезата за противоконституционността, макар че се стига до нейния абсурд. Но трябва да се види абсурдът, за да се разбере, че няма нищо противоконституционно в залагането на броя.
Някой каза, че нямало такива салони. Аз питах, във всеки общински град на България салоните са за около 500-600 души. Във всяка община не е това проблемът. Принципният проблем е ще допуснем ли учредяване на партиите, ако искаме това да бъде сериозна процедура, на подписка, защото в тази хитрост, която Вие споменавате, аз усетих, че се прокрадва една такава теза. Според мен не бива партията да се учредява на подпис, трябва да се съберат тези хора. Ако са много 500, сложете ги 200, 100 или колкото преценим, но трябва да се съберат и да се видят, като са тръгнали да правят партия и да участват в политическия живот. Иначе така списъците ще обикалят по махалата, ще се събират подписи. Кой къде членува, кой какъв устав спазва? Не е добро юридическо решение и то ще създава проблеми, вместо да създадем закон, който да е изчистен откъм своята процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Към господин Марков. Нали, господин Марков, Вие сте един от творците на този проект, обобщен доклад, заедно с господин Драганов. Нали всичко беше съгласувано, включително и около тази прословута цифра. Изведнъж виждам, че всеки започва да бяга от това, което поне досега е отстоявал.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Преосмислихме нещата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте, моето категорично становище винаги е било, че сега действащият Закон за политическите партии е много по-добър от всички проекти, които бяха внесени, включително и от Вашия. Ето какво казва, примерно, чл. 7: "Политическа партия се образува на учредително събрание по съгласие най-малко на 50 граждани, които имат избирателни права". Ако искате, оставете поне този текст. Но тези предложения сега от 500, 100, 200, 300 ..., нали разбирате, мисля, че това няма да можем да го решим по най-разумния начин. Но, цифра или число трябва да има, нали се избира ръководство. Каква е целта на тази бройка? Да няма толкова фантомни партии, семейни партии - мъж, жена, брат, сестра, буля събрали се и си направили партия. И така в българския политически живот вече имаме, знаете, над 240 партии, които практически съществуват само на книга. Целта е, когато се създава, действително да се създаде сериозно, с тежест в политическия живот, разбира се, и с една перспектива. Затова е този праг. Не може без праг.
Каквото решите като цифра, сложете го, но трябва да има едно такова число. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз се питам, уважаеми колеги, кой от вас може да ми гарантира, че тези, да речем, 200 от регистрираните партии от 1990 г. насам, са регистрирани и са учредени от 50 човека? Съдът проверява само факта. Той не знае колко души са се събрали в салончето - дали са били 50, дали са били 10, дали са били 5, или са били 500. Има ли смисъл да се записва изискване, което не е възможно да бъде контролирано?
Затова ви предлагам да отпадне това изискване от 500 граждани. Оставяйки изискването в т. 3 на чл. 7, ал. 2, ние фактически го въвеждаме и юридически го въвеждаме с термина "членове-учредители". Казвайки, че политическата партия се образува на учредително събрание и искайки списък със саморъчен подпис и данните на най-малко 500 членове-учредители, ние на практика въвеждаме това изискване за 500 души учредители. Но не го записваме изрично, за да не сме атакуеми от конституционна гледна точка.
Казвате, че в досега действащия закон имало изискване за 50 човека учредители. Да, има го, само че сега действащият закон не е атакуван пред Конституционния съд. Конституционният съд не се е занимавал с текстовете на сега действащия закон. А нямаме сигурност и нямаме гаранция, че сега предлаганият от нас закон няма да бъде атакуван утре пред Конституционния съд. Това е причината, поради която Конституционният съд не се е произнесъл по тази цифра - 50 човека учредители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние пак влязохме в руслото на стария дебат и повтаряме неща, които миналия път бяха изказани от трибуната. Този спор става абсолютно безсмислен. Аз мисля, че редакцията, която е намерена и предложена от чл. 3 до чл. 10, е добра и затова предлагам да спрем разискванията по тези членове от 3-и до 10-и и да преминем към гласуване. Иначе само ще загубим времето да повтаряме едни и същи неща.
Моля, господин председател, да подложите това мое процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Аз съм принуден, господин председателю, да се изкажа против процедурното предложение на господин Ляков поради факта, че тук, в залата, с изключение на господин Джеров, се изказват само присъстващи колеги от СДС и от БСП. Извинявайте, но аз не чух някой от нас да има възможността да се изкаже. Мисля, че има решение на този въпрос и затова бих могъл да ви го предложа. То ще удовлетвори и това, което предлага господин Драганов, и това, което предлага господин Марков. Проблемът явно е в това кой избира ръководството на тази политическа сила. Затова аз съм против. Ако има възможност, после ще се изкажа по същество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване направеното предложение за прекратяване на разискванията. Моля, гласувайте!
Гласували 149 народни представители: за 85, против 62, въздържали се 2.
Предложението се приема.


Преминаваме към гласуване.
От прочетените и предложени текстове всъщност има само две предложения на народния представител Драгомир Драганов. Отделно ще поставя на гласуване и двете предложения.
Моля, гласувайте предложението в чл. 5 от допълнителния доклад да отпаднат думите "най-малко 500 граждани".
Гласували 158 народни представители: за 106, против 48, въздържали се 4.
Предложението е прието - в чл. 5 отпадат думите "най-малко 500 граждани".
За процедура - господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Господин председателю, останах с впечатление, че се разглежда само допълнителният текст, а по основния текст има предложения и за други числа: 50 - на Димитър Луджев, 500 и дори 1000 - на Панайот Ляков. Мисля, че и те трябва да се подложат на гласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те за учредяването ли са или за регистрацията?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: За регистрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Драгомир Драганов в чл. 7, ал. 2, т. 3 да отпадне думата "учредители" след думата "членове".
Гласували 128 народни представители: за 21, против 75, въздържали се 32.
Това предложение не се приема.
Господин Гайтанджиев, Вашето предложение какво е? В чл. 7 вместо 500 колко да бъде?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Той не направи предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложение.
Поставям на гласуване членове от 3 до 10 включително от допълнителния доклад на комисията, както са предложени от нея, с отпадналите думи в чл. 5. Моля, гласувайте!
Гласували 119 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 19.
Членове от 3 до 10 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми колеги, започваме да четем текстовете от стр. 17, на която е визиран чл. 6, който става чл. 11.
"Чл. 11. (1) Политическата партия се прекратява при:
1. сливане с или вливане в друга партия;
2. разделяне на две или повече партии;
3. саморазпускане съгласно устава й;
4. разпускане с решение на Софийски градски съд по искане на прокурор.
(2) Съдът постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията и на изрично упоменати в този закон изисквания.
(3) Политическа партия, която не се регистрира за участие в два последователни парламентарни избора, се пререгистрира отново в съответствие с всички изисквания на този закон."
Предложение на Ивайло Калфин: в чл. 11, ал. 1 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Драгомир Шопов:
1. В чл. 11, ал. 1 т. 4 да придобие следния вид:
"4. разпускане по решение на Върховния касационен (или административен) съд."
2. В чл. 11 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на Ремзи Осман: в чл. 11 ал. 3 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Луджев:
1. В чл. 11, ал. 1 след думата "партия" да се добави "или организация"...
Това са гласувани и отхвърлени вече предложения по предходните членове, които са аналогични.
Предложение на Панайот Ляков: в чл. 11, ал. 2 след думата "изисквания" в скоба да се добави "системни нарушения на чл. 17, 18, 19 и 21".
Комисията не подкрепя предложението.
Следва поредното литературно предложение на проф. Велко Вълканов, което няма да чета за пестене на време, тъй като е напълно излишно.
Предложение на Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов: чл. 11 - нов:
"Чл. 11. (1) Политическите партии могат да създават свои клубове, обединения по професии и интереси..."
Госпожице Дончева, мисля, че Вие на заседанието на комисията оттеглихте тези свои предложения.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не сме ги оттеглили, но не сме ги и обсъждали. Не се обсъждаха.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Тогава продължавам да чета текста:
"Нов чл. 11. (1) Политическите партии могат да създават свои клубове, обединения по професии и интереси, и организации на териториален принцип и по местоживеене.
(2) Политическите партии не могат да създават свои организации по месторабота в стопански дружества, държавни или общински учреждения, както и да се намесват в управлението и дейността им."
Комисията не поставя на обсъждане предложението, което се различава по същество от приетия на първо гласуване законопроект.
Предложение на Янаки Стоилов:
Член 11, след ал. 1 т. 3 се изменя и допълва, както следва:
"4. разпускане по решение на Върховния касационен съд;
5. разпускане по решение на Конституционния съд в случаите на нарушаване на чл. 11, ал. 4 от Конституцията или на извършване на дейност, насочена против суверенитета или териториалната цялост на държавата и единството на нацията, правата и свободите на гражданите.
(2) Решението за прекратяване на политическа партия се вписва в регистъра на Софийския градски съд и в 7-дневен срок от вписването се публикува в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя предложението само по ал. 2, която се включва като ал. 3.
Комисията предлага чл. 11 със следната редакция:

ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:
"Чл. 11. (1) Политическите партии могат да създават свои клубове, обединения по професия и интереси, и организации на териториален принцип и по местоживеене.
(2) Политическите партии не могат да създават свои организации по месторабота в стопански дружества, държавни или общински учреждения, както и да се намесват в управлението и дейността им."
Комисията не поставя на обсъждане предложението, което се различава по същество от приетия на първо гласуване законопроект.
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 11 след ал. 1 т. 3 се изменя и допълва, както следва:
"4. разпускане по решение на Върховния касационен съд.
5. разпускане по решение на Конституционния съд в случаите на нарушаване на чл. 11, ал. 4 от Конституцията или на извършване на дейност, насочена против суверенитета или териториалната цялост на държавата и единството на нацията, правата и свободите на гражданите.
(2) Решението за прекратяване на политическа партия се вписва в регистъра на Софийския градски съд и в 7-дневен срок от вписването се публикува в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя предложението само по ал. 2, която се включва като ал. 3.
Комисията предлага чл. 11 да стане чл. 12 със следната редакция:
"Чл. 11. (1) Политическата партия се прекратява при:
1. сливане с или вливане в друга партия;
2. разделяне на две или повече партии;
3. саморазпускане съгласно устава й;
4. разпускане с решение на Софийския градски съд по искане на прокурор. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
(2) Съдът постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията и на изрично упоменати в този закон изисквания.
(3) Решението за прекратяване на политическа партия се вписва в регистъра на Софийския градски съд и в 7-дневен срок от вписването се обнародва в "Държавен вестник".
(4) Политическа партия, която не се регистрира за участие в два последователни парламентарни избора, се пререгистрира отново в съответствие с всички изисквания на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение на народните представители Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов, което, ако бъде прието, трябва да предхожда текста за прекратяването.
Поддържате ли това предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ние поддържаме по принцип. Трябва да има някакъв регламент за тази дейност. Тъй като вносителите ни вързаха ръцете с всичко. Ние не сме правили някакви нововъведения, някакви супернови работи, някакви спорни неща, вие виждате текстовете. Остава на практика, че пише "организация и дейност", а няма нищо изписано за дейност. Но комисията отказа да се занимава, защото им било сложно. Понеже става дума за прекратяването, трябва да напишем нещо за имуществото. Например, че при решението за прекратяване органът се произнася за имуществото, а онова, което е по разпускане, ще отиде в полза на държавата. Но те и това не гласуваха, защото казаха "хайде да го минем".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е гласувано, на Янаки Стоилов...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, то има и от нас, и от Янаки Стоилов, но трябва да ги има тези текстове. Ние не държим да влиза това, ама... на нищо не прилича законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение само втората алинея от предложението на госпожа Дончева да стане самостоятелен член. Това именно ще стане чл. 11: "Политическите партии не могат да създават свои организации по месторабота в стопански дружества, държавни или общински учреждения, както и да се намесват в управлението и дейността им." Приемате ли това?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемате това, добре.
Моля, гласувайте от предложението на народните представители Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов втората алинея, която става чл. 11.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 9, въздържали се 5.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Колеги, обърнете внимание в основния доклад на стр. 20 горе - това е бившият чл. 6, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Алинея 1 всъщност ще бъде решена в устава на всяка партия - как да си образуват подразделенията.
В предложението на комисията за чл. 6 по основния доклад, който ще стане чл. 12, има, така както виждам, предложения за отпадане само на новата ал. 4 по предложението на комисията. Текстът е: "Политическа партия, която не се регистрира за участие в два последователни парламентарни избора, се пререгистрира отново в съответствие с всички изисквания на този закон."
Това са предложения на Драгомир Шопов, Ремзи Осман, предложенията на Димитър Луджев няма да гласуваме, защото вече сме гласували след думата "партия" да се добавя "организации", това беше отхвърлено.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Една алинея във връзка с имуществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, ще се спрем и на този въпрос.
Така че, моля, гласувайте предложенията за отпадане на ал. 4.
Гласували 111 народни представители: за 15, против 91, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Преди да гласуваме цялостния текст, се поставя въпросът, в предложението на народния представител Янаки Стоилов, какво става с имуществото (стр. 22 от основния доклад).
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз искам да обърна вашето внимание главно на въпроса за прекратяването на партията, по-точно за основанията, при които се достига до прекратяване на политическата партия. Това е моето предложение на стр. 20, чл. 6, включено като проблем в приетия от комисията чл. 7.
Аз не претендирам за това дали въпросът ще бъде отреждан тук като правомощие на Конституционния или на Върховния касационен съд, въпреки че и този проблем съществува. Искам да напомня, че Конституцията в чл. 149, ал. 1, т. 5 възлага на Конституционния съд произнасянето по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения. От една страна, може да се приеме, че Конституционният съд е в правото си да решава този въпрос, търсейки основанията в различни разпоредби на Конституцията, по-специално в чл. 11 от нея. От друга страна, практиката показва, че с такъв въпрос се занимава и Върховният касационен съд, когато подобни спорове са отправени към него. Но която и да е институцията, която ще решава тези въпроси, или ако и двете се занимават с тях, остава главният проблем за правните основания, при които може да се достигне до разпускане на една политическа партия.
Аз смятам, че ал. 2, така, както я предлага комисията, е неприемлива, защото тя е неясна. Или пък, ако се смята, че не поражда неяснота, то тогава би се оказало, че за всяко едно нарушение на Закона за политическите партии може да се достигне до разпускане на политическата партия, тъй като текстът гласи, че съдът постановява разпускане - тук не говоря за Конституцията, въпросът може да се сметне за ясен - съдът постановява разпускане на политическата партия само в случаите на изрично упоменати в този закон изисквания. Но такива изисквания не са упоменати. Не е казано за кои нарушения, за нарушенията на кои разпоредби може, освен други санкции, например освен санкциите за някакви нарушения, които може да се наложат чрез Сметната палата, да се достигне до разпускане на политическата партия. В такъв случай или трябва да отпадне подобна възможност, която надхвърля изискванията на Конституцията, или пък да се посочат конкретните разпоредби, за нарушаването на които може да се иска такова разпускане, ако се сметне, че това са наистина тежки нарушения, които са в несъответствие със самата природа и предназначение на политическата партия.
Затова аз обръщам внимание на тази ал. 2 и независимо дали някакво разрешение може да се търси чрез т. 5 в моето предложение или по друг начин, въпросът остава и на това обръщам вниманието. Затова аз, ако не чуя някакво по-добро предложение, предлагам ал. 2 да отпадне поне в частта й, която се позовава на самия Закон за политическите партии.
А другият въпрос, за който стана дума, е решаването на проблема с разпределянето на имуществото. По него са направени предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Панайот Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря, господин редседател.
Уважаеми колеги! Аз съм предложил такива изисквания - когато партията извършва системни нарушения по чл. 17, 18, 19 и 21, това да бъде основание на съда за прекратяването им.
Кои са тези членове? Специално искам да отбележа чл. 17 и то т. 4 от него - когато политическите партии не могат да получават средства от чужди правителства или чужди държавни предприятия и организации. Аз не мога да си представя, че когато има българска политическа партия, която се финансира от чужда държава или от чужда организация, която преследва свои цели и чрез политиката на тая партия, която може да бъде парламентарно представена или непарламентарно представена, тази политика да се облича в съответните решения, и не дай си Боже, в закони и т.н, и това да не може да служи като основание на съда да прекрати тази партия. Нали си представяте, че такова изискване задължително трябва да има?
По същия начин мога да кажа и за анонимните дарения. Представете си, че една мощна чужда компания има определени икономически интереси в България. Тя започва да финансира една партия и чрез нея си прокарва тези икономически интереси!
Според мен задължително поне за чл. 17, 18 и 19 ... Хайде, за чл. 21, където се иска да представят финансов отчет и има санкции, тоест, партията няма да получи държавна субсидия, това според мен е достатъчна спирачка, но за останалите членове според мен трябва да се поставят такива изисквания и съдът, когато има такива нарушения, да прекратява партията.
Другите са свързани със стопанската дейност. Ами, представете си, че една партия, въпреки разпоредбите на закона, че няма право да извършва стопанска дейност, го прави - прави го съзнателно, целенасочено, създава дружества, участва в тях, печели, вкарва пари, използва тези пари за агитация, за купуване на избиратели, печели, не дай си Боже, избори по този начин - значи със стопанска дейност, развита, мощна стопанска дейност. Ами, тази партия може ли да кажем, че има честно политическо състезание и не е придобила необосновани предимства пред другите политически партии, с нарушение на Закона за политическите партии? И ние ще оставим тази партия спокойно да си съществува, с някаква мижава санкция на ръководителя, а няма да дадем възможност според изискванията на закона да бъде прекратена!
Същото се отнася и за капитала в търговските дружества, където тази схема по същия начин може да бъде развита.
За мен това са много важни неща и партията трябва да знае, че ако се набърка в такива дейности, я грози ликвидиране или разпускане, както е терминът в закона.
Затова аз ви моля да подкрепите моето предложение и да предпазите българския политически живот от такава нерегламентирана и много опасна намеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Това са наистина важни положения, включително и с имуществото, и затова давам почивка. Продължаваме в 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съществува безспорна правна логика в онова, което ни предлага както господин Панайот Ляков на страница 19 горе, така и в онова, което ни предлага господин Стоилов на страница 20 - и двата текста, свързани с онзи, който ни предстои да приемем сега, а именно чл. 12, или по-точно регламентацията на т. 4 от ал. 1 на въпросния член и ал. 2, където би трябвало действително да прецизираме основанията, при които може да се достигне до разпускане на една партия от съответния съд. Да, но обективните обстоятелства не ни позволяват да направим това сега по простата причина, че ако ние приемем предложението на господин Ляков, ние фактически ще предрешим приемането на чл. 17, 18, 19 и 21 още тук с вкарването им в текста на чл. 12, което е абсурдно, невъзможно процедурно.
Същевременно ние би трябвало да си помислим, когато говорим за системни нарушения, дали не бихме могли да приемем и нарушенията от вече приетия чл. 11, а именно: "Политическите партии не могат да създават свои организации по месторабота, стопански дружества, държавни или общински учреждения, както и да се намесват в управлението и дейността им."
Не на последно място бихме могли да помислим и за в бъдеще, ако бъде приет чл. 16, който визира начина, по който могат да бъдат пренаемани помещения, които са предадени по съответния ред за ползване от политическите партии.
При тези обстоятелства аз правя предложение да отложим разискването и гласуването на т. 4 от ал. 1 на чл. 12 и ал. 2 за следващото заседание и респективно, след като бъдат приети визираните от господин Ляков предложения за систематични нарушения от материята, която предстои да се приеме, тогава да определим как бихме могли да ги впишем като обстоятелства, на които може да се позове съдът за разпускане на партията.
Господин председателю, искам да коригирам първоначално направеното си предложение. Тъй като не би било много уместно да приемем на части чл. 12, по който така или иначе вече станаха разисквания, то предлагам да отложим целия текст за разглеждане в следващото заседание, а да продължим нататък с разглеждане и приемане на чл. 15 от страница 37. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на чл. 12.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието - отлагаме гласуването на чл. 12.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин председател, зададох актуален въпрос - подчертавам - към министър-председателя на Република България, Вие ми го връщате със забележката, че въпросът ми не трябва да съдържа лични нападки и обвинения. Аз ще си позволя да прочета въпроса си и Ви моля да ми кажете кое във въпроса ми е лична нападка или обвинение.
"Какво трябва да се случи в България, за да поискате оставката на министър Емануил Йорданов и да поставите за ръководител на Министерството на вътрешните работи висококвалифициран специалист, който да е в състояние да гарантира спазването на законите, обществения ред и сигурността на гражданите в България?"
Аз напънах интелекта си и не открих нито нападка, нито обида към министър-председателя на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това ли е целият Ви въпрос?
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз съм в правото си на народен представител да задавам въпроси, за да свеждам отговорите на министрите и на министър-председателя до избирателите си. Те искат от мен да отговорят защо криминогенната обстановка в България е тежка и не се прави нищо по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обадете ми се после и ще Ви прочета другите пасажи, които Вие спестявате и които съдържат такива...
СТЕФАН НЕШЕВ: Ако ми позволите, мога да ги прочета, аз не се срамувам от думите си. Но ще дойда при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте и ще се уточним.
Продължаваме с чл. 15.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми колеги, би трябвало да си припомним, че спряхме на страница 37 от основния доклад, до чл. 14. Сега ще ви прочета чл. 15.
"Чл. 15. Наемът на предоставените помещения е в размер на амортизационните отчисления, като към тях се добавят и експлоатационните разходи, ако има такива. Неплащането на дължимите суми по този член за повече от три месеца е основание за отнемане на помещенията."


Предложение на народния представител Ивайло Калфин - в чл. 15, изречение първо, изразът "като към тях се добавят и експлоатационните разходи, ако има такива" се заменя с "изчислени по линейния метод".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 15 със следната редакция:
"Чл. 15. Наемът на предоставените помещения е в размер на амортизационните отчисления, като към тях се добавят и експлоатационните разходи, ако има такива. Неплащането на дължимите суми по този член за повече от 3 месеца е основание за отнемане на помещенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 15 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин, неподкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 2, против 79, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 3.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 16. Предоставените помещения могат да бъдат пренаемани, но само за дейност, обслужваща дейността на политическата партия."
Предложение на Драгомир Шопов - чл. 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 16 със следната редакция:
"Чл. 16. Предоставените помещения могат да бъдат пренаемани, но само за дейност, обслужваща дейността на политическата партия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 16 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Шопов за отпадане на чл. 16, неприето от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 6, против 79, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 17. Политическите партии не могат да получават:
1. анонимни дарения, чиято обща сума е в размер по-голям от 25 на сто от годишната държавна субсидия на съответната политическа партия;
2. дарения от едно и също физическо или юридическо лице, когато сумата надхвърля 30 000 лв.;
3. средства от предприятия с над 50 на сто държавно или общинско участие или от предприятия и организации, изпълняващи по договор държавна или общинска поръчка;
4. средства от чужди правителства или чужди държавни предприятия и организации."
Предложения на Любен Корнезов:
1. В чл. 17, т. 1, думите "анонимни дарения" да отпаднат.
2. В чл. 17 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на Михаил Миков - в чл. 17, т. 3, текстът да се допълни с думите "една година преди възлагането и 5 години след това".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на Ремзи Осман:
1. В чл. 17 т. 1 се изменя, както следва:
"1. анонимни дарения, чиято обща сума е в размер по-голям от 5 на сто от общата държавна субсидия за всички политически партии;".
2. В чл. 17, т. 3, да отпаднат думите "над 50 на сто".
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Предложения на Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов:
1. В чл. 17 т. 1 да придобие нова редакция:
"1. анонимни дарения, чиято сума е в размер по-голям от 5 на сто от размера на общата годишна държавна субсидия;".
2. В чл. 17 т. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Предложения на Ивайло Калфин:
1. В чл. 17, т. 1, след думите "обща сума" се добавя "за година", числото "25" се заменя с "10" и в края на изречението се добавя изразът "като всяко отделно дарение не надвишава 2000 лв.".
2. В чл. 17, т. 2, след думата "надхвърля" се добавя изразът "2000 лв. за еднократно дарение или 20 000 лв. за година".
3. В чл. 17, т. 4, след думата "чужди" текстът до края отпада и се заменя с "физически и юридически лица".
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на Димитър Луджев - в чл. 17 т. 3 да стане:
"3. средства от търговски дружества с държавно или общинско участие;".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков - в чл. 17 се добавя нова т. 5 със следното съдържание:
"5. средства от фондации и други юридически лица с нестопанска цел."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов - в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
"Чл. 17. (1) Политическите партии не могат да получават:
1. анонимни дарения на стойност над 1000 лв., като общата сума на такива дарения за една година не може да е по-голяма от 10 на сто от годишната държавна субсидия;
2. дарения от едно и също физическо или юридическо лице, когато сумата надхвърля 20 000 лв.;
...................
5. дарения от фондации на политически партии;
6. дарения от юридически лица с нестопанска цел, които са се определили като юридически лица в обществен интерес.
    (2) Получаваните средства от чуждестранни лица и организации за една година не могат да са в размер по-голям от 20 на сто от годишната държавна субсидия."
Народният представител си оттегля предложението по т. 2 в ал. 1 на чл. 17.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 17 със следната подобрена редакция:
"Чл. 17. Политическите партии не могат да получават:
1. анонимни дарения, чиято обща сума е в размер по-голям от 5 на сто от общата държавна субсидия за всички политически партии;
2. дарения от едно и също физическо или юридическо лице, когато сумата надхвърля 30 000 лв.;
3. средства от предприятия с над 50 на сто държавно или общинско участие или от предприятия и организации, изпълняващи по договор държавна или общинска поръчка;
4. средства от чужди правителства или чужди държавни предприятия и организации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 17 има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): И така, стигнахме до финикийските знаци. А щом стане въпрос за пари, той винаги е много деликатен - партия, пари, финансиране.
Аз ще се спра само на предложението по чл. 17, т. 3, както комисията предлага да бъде приета: политически партии не могат да получават средства от предприятия с над 50 на сто, обърнете внимание, 50 на сто държавно или общинско участие или от предприятия и организации, изпълняващи по договор държавни и общински поръчки. С аргумент на противното, следователно щом едно предприятие е примерно с 49 на сто държавно или общинско участие, може да финансира, да дарява определена политическа партия.
Или, още по-образно - ако това предприятие дари на една политическа партия примерно 20 хил. лв., 10 хил. от тях са всъщност държавни пари. И по този начин държавата, респективно дадената община, финансира с държавни средства определената политическа партия. Е, не искам да политизирам чак толкова въпроса, защото той има и практическо измерение. Ясно е сега в чии ръце са държавните предприятия в страната и как...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Частни.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато са частни, на 100 процента, разбира се, че това предприятие, или по-точно юридическо лице, може да си дарява, да финансира определена политическа партия, но, когато е с държавни пари, това според мен, е категорично недопустимо. Категорично недопустимо!
Следователно, моето предложение е: щом едно предприятие има държавно или общинско имущество, то не може да финансира политическа партия. Мисля, че това е точно, справедливо и равнопоставено за всички политически партии, които не са си назначили свои послушници в бордове като изпълнителни директори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да вземе думата?
Господин Корнезов, само че Вашето предложение, както го чета, както е предадено, в доклада е: "в чл. 17 т . 3 да отпадне". Като отпадне точката, която съдържа забрана, излиза, че изобщо няма да има забрана.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не исках да развивам въпроса по-нататък. Виждам, че господин Луджев е направил предложение в тази насока. Аз съм го развивал многократно и го казвам тук: може да има и 1% държавно или общинско имущество - не може да финансира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Пламен Марков има думата.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Взимам думата, за да обоснова и защитя предложението, което вносителите сме направили за съдържание на чл. 17. Имам предвид коригираната т. 1 на чл. 17 - размерът на анонимните дарения.
Уважаеми колеги, виждате, че това, което ние, вносителите на обобщения законопроект, предлагаме, е да има една диференциация, която да се извършва на принципа на размера на държавната субсидия, която политическата партия получава. Нашето предложение е анонимните дарения да не могат да надхвърлят като обща сума размерът на 25% от годишната държавна субсидия за всяка отделна политическа партия. Логиката ни е тази, че не можем да унифицираме политическите партии в правото им да получават анонимни дарения и по отношение на неговия размер, тъй като така или иначе и политическата тежест, и политическото влияние, и обществената подкрепа за отделните политически партии е различна и тя е такава, каквато реши българският избирател.
Ето защо и нашата логика е, че не можем да даваме право на всички политически партии да получават анонимни дарения в един и същи размер.
Заради това аз подкрепям текста така, както сме го предложили, със съдържанието на т. 1 - "анонимни дарения, чиято обща сума е в размер, по-голям от 25% от годишната държавна субсидия на съответната политическа партия;".
Разбира се, веднага възниква въпросът какъв ще е размерът на анонимните дарения, които могат да получават партии, които не подлежат на държавно субсидиране. И тук логиката диктува, че размерът на тези анонимни дарения не може да бъде по-голям от минимално допустимия такъв по закон.
Това е, което исках да ви кажа. Апелирам към колегите да подкрепят текста на чл. 17, така както е предложен от вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господа народни представители, опитвам се да привлека вашето внимание към направените предложения по чл. 17, тъй като това е един от най-важните текстове - текстът, който определя какви са ограниченията във финансирането на политическите партии.
Моето предложение се намира на стр. 41 и то поставя няколко въпроса, които отсъстват като решение в текста на вносителите и в предложението на комисията. Ще ги разгледам последователно.
В т. 1, наистина съществува един процентен лимит за максималния размер на анонимните дарения. В единия случай като основа се вземат общите средства, които са отделени за всички партии като държавна субсидия, а в другия случай като база се използва субсидията, която получава всяка една партия. Аз съм съгласен, че е по-добре такъв критерий да бъде субсидията за всяка една партия и да се определи в процент спрямо тази субсидия колко максимално могат да бъдат даренията. Но този критерий има едно неудобство - че той може да действа само по отношение на партиите, които получават средства от държавния бюджет. Защото, ако една партия не получава такива средства, оказва се, че няма база, върху която да бъде изчислен процента на средствата като анонимни дарения, които тя може да използва.
Затова, според мен, е по-добре да се вземе като основа за изчисляването годишната държавна субсидия. Тези средства, които ще бъдат гласувани в държавния бюджет, защото тогава тази база ще е отправна точка за изчисляване на средствата, които от анонимни дарения могат да привлекат всички партии, а не само тези, които участват в разпределянето на държавната субсидия.
Дори по-важният въпрос е другият. Аз съм предложил още един ограничител - да се постави максимален праг за отделните анонимни дарения. Той може да не е 1000 лв., както тук съм предвидил, ако искате да бъде 10 хил. лв., но липсата на такова ограничение означава допускане на възможността, която и сега на практика съществува, партиите да бъдат купувани от няколко големи анонимни дарители. Защото не е едно и също дали партията ще има множество анонимни дарители, които ще дадат по 1000, по 5000 или даже по 10 000 лв., и друго е, когато партията събере тези средства, които са предвидени, в рамките на няколко десетки хиляди долара, ако това е в общия лимит, при което мисля, че много трудно някой би опровергал зависимостта, в която се самопоставят партиите.
Аз знам, че това предложение, направено особено от мен като опозиционен депутат, има и един недостатък - че при съществуващите условия много хора се въздържат публично да оповестяват своята готовност да съдействат финансово на политически партии, които не са във властта. Но ако се установи една по-голяма прозрачност и по-ясни правила на политическите и финансови взаимоотношения към подобно разрешение трябва да се върви.
Другите предложения се отнасят за пресичане на възможността партиите да бъдат финансирани чрез фондации, които те самите са създали. В германския закон има точно такова ограничение. Защото сега една партия не може да получава директно средства, но нейната фондация може и тя вече ще ги прехвърли обратно за нуждите на партията.
По същия начин стои въпросът и с даренията, получавани от юридически лица с нестопанска цел, които работят в обществен интерес. Ами една фондация, която се ползва от предимства по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, създадена например за образователни, културни или здравни нужди набира средства, а след това част от тях ще ги прехвърля на политическата партия. Разбирате ли абсурдността и възможността за злоупотреби, които отново бяха предмет на публичен дебат.
И най-накрая, забележете, няма никакво ограничение партиите да получават средства от чуждестранни лица и организации. Ограничението е само от чужди държави и чужди предприятия. Но те могат да получават от чужди частни лица, могат да получават от чужди фондации. И какво се оказва? - Че партиите могат да станат заложници на транснационалния капитал и на различни политически формирования от регионален и от глобален мащаб, което също на практика се получава в много страни.
Аз предлагам партиите в България да имат предимно национален характер и да се сложи един лимит от 20% на средствата, които те получават, от всякакви чуждестранни източници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз се извинявам, че репликирам точно господин Стоилов, но искам да репликирам всички, които обсъждат този проблем, и да им кажа, че той въобще не е съществен за това, което те искат да направят.
След като в закона не е разписано какво е това разходи на партията, ние както и да разписваме приходите, не можем да ги хванем по разходите какво са, господин Стоилов.
Тук някои обсъждат някакъв лимит за дарения. Ама, чакайте, тези дарения по икономическите закони не са освободени от данъци. Така че няма никаква пречка един човек, който е достатъчно състоятелен и иска да направи едно голямо дарение, да го разпредели на първите десет души, които са седнали, да кажем, на едно партийно събрание и да им каже: сметнете ги. Разхвърляно ли е? Разхвърляно е. Преследва ли се? Не се преследва.
Аз не знам защо трябва да се слагат най-различни ограничения в един закон, след като няма никаква гаранция, че те ще се спазват. И особено проблемът за парите на партията - от кого да се финансира. Не се казва. След като няма такава отчетност, както едно стопанско предприятие, не се казва за какво могат да се изразходват. Примерно, ако един симпатизант те води оттук до Варна с неговия автомобил, разходите за бензин и амортизация дарение ли са или не са? Трябва да ли да се отчетат или не? Някой стриктно ще каже: да, дарение са. Да, ама не са. Защото има ли гаранции в закона, че някой трябва да ги запише. И не само гаранции, а и санкции, ако не ги запише, какво ще стане. Тогава какво обсъждаме? Нищо! Или се отчитаме пред хората, че приемаме някакъв закон. Съвършено безмислени работи, които няма да работят. Ето това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Димитров, това, което казвате, донякъде е така и донякъде не е така. Така е, защото наистина законът изискваше да се предвидят Допълнителни разпоредби, които да поясняват характера на приходите и на разходите, но мисля, че точно хора, които работят в сферата на финансите, можеха да развият такива виждания в рамките на законодателните разпоредби. Така че в тази част репликата Ви е отчасти основателна.
Но в другата част аз ще ви кажа как все пак тези разпоредби имат своето значение. По проблема за това, че някой трябва да раздаде своите средства на други лица, които да ги внесат като анонимни дарения. Действително, че такова заобикаляне на максималния праг на анонимните дарения може да се направи. Но дори и това е вече някаква форма на публичност, тъй като утре тези лица ще знаят по какъв начин са постъпили средствата в партията. Тоест, поне в рамките на тази политическа организация, това са някакви средства за разширяване на публичността и на контрола върху постъпилите средства.
По другия въпрос - за това, което формално може да не е дарение, но фактически изпълнява същата роля, примерът, който дадохте, с възможността едно политическо лице да ползва транспортно обслужване. Сега поне в лицето на тези политически лица, които участват като министри, депутати, съществува подобно изискване, тъй като се предложи и приехме в закона за този прословут публичен регистър и аз настоявах там лицата да отчитат не само доходи и имущество, но и разходите над определен размер, когато те са направени от други лица или не са за сметка на институцията, в която те работят.
Така че по отношение на този състав на политическите партии, макар че той не обхваща целия им политически актив, по друг ред съществува възможност да бъде контролирана една подобна зависимост, ако тя съществува или поне да съществува възможност за някаква информация и контрол от различните източници, чрез които се финансира политическата дейност.
Затова аз не надценявам значението на този текст, като едно първо усилие да бъдат въведени подобни ограничения, но без такива ограничения означава, че повечето, които не биха го подкрепили, искат да си затворят очите пред един реален проблем и всъщност да не може да се види реалната картина на финансирането на партиите и скритите зависимости, в които те се намират.
Аз това казах, че това е един глобален проблем и той не е само български. Все по-голямото изпадане на политиката в голяма зависимост от големия капитал и от глобални регионални политически организации, в които участват различните партии. Смятам, че политиката трябва да се стреми да отговаря на различни искания, на различни претенции. Но тя трябва да има някаква степен на автономност, ако иска да бъде фактор, който да носи своите ангажименти предимно към обществото и към избирателите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Има решение на Правната комисия, но виждам, че колегите от Съюза на демократичните сили имат свое развитие като позиция да остане първоначалният текст, въпреки че Правната комисия беше приела моето предложение за анонимните дарения максималният размер да бъде 5 на сто от общата държавна субсидия.
Преди малко господин Марков изложи мотиви, че не може малки партии да получават анонимни дарения наравно с големи партии, които са влезли в българския парламент. Аз мисля принципно, господин Марков, че изобщо не можем да коментираме, че един български гражданин или един гражданин може да направи дарение, за която политическа сила иска. Не сме ние хората, които със закон ще определяме: ти имаш право да направиш дарения за БСП, другият има право да прави дарение за СДС. В историята на българския парламент от 10 години насам има десетки случаи, когато една политическа сила е получила подкрепа от обществото с много голямо мнозинство, но след една или две години не спазва договора, който е сключен с обществото. Отива с една програма пред избирателите, спечелва изборите. После в парламента тази политическа сила остава вече в малцинство. В същия момент, ако има някой, който иска да направи дарение за малките партии, които са влезли, ще бъде минимално.
Един пример. При 1 млн. гласове една голяма партия ще получи 250 хил. лв., а другата партия с 400 хил. трябва да получи максимум 80 хил. лв. Не е сериозно, защото всички политически сили винаги сме казвали, че сме против тъмните сделки, против това сме, което е скрито. Даже такива текстове като анонимни дарения изобщо не бива да има. Няма нито една политическа сила в парламента от четири години насам, всички сме казвали, че сме за прозрачност, особено колегите от Съюза на демократичните сили, прави им чест, че страшно много държаха за прозрачността.
Но в последните три-четири дни по пресата виждате, колеги, че излизат много материали, аз не казвам дали са прави или криви, за някакви тъмни дарения, даже те не са и анонимни. Много тъмни дарения! Не бих искал утре или вдруги ден в българския парламент пък за друга политическа сила да се продължава да се говори по такъв начин. Не може, от една страна, когато министър-председателят казва, че няма подобни дарения, има определени правила, в същия момент мнозинството колеги нямате моралното право да искате в текстовете да има анонимни дарения. Не е възможно това. По такъв начин ние стимулираме в българското общество наистина всичко да бъде анонимно - и политиката да бъде анонимна. Друг е въпросът, че вие не може да определяте кой на кого трябва да дарява. Аз преценявам, ако имам пари, или избирателят преценява, ако има пари, за кого ще направи това дарение. Този гражданин може да направи дарение за най-малката политическа сила, като вижда, че тази политическа сила има бъдеще. Може и един лев да не даде за голямата политическа сила. Защо трябва да ограничаваме гражданина, който иска да финансира една малка политическа сила?
Що се отнася до другото ми предложение за т. 3. Преди малко господин Корнезов и други колеги взеха отношение.
Един път държавата ще финансира политическите сили под формата на държавна субсидия. Второ, с държавни пари или с общински пари пак ще има едно финансиране за определена политическа сила. Там, където общината е от ДПС, ще бъде финансирано ДПС; там, където БСП е на власт, ще бъде финансирана БСП; там, където СДС е на власт, ще финансират СДС. Това ли е справедливост? Аз не съм съгласен баща ми и майка ми, като данъкоплатци в моята община, каквато и да е тази общинска фирма, може и 1 на сто да има, не може тази фирма да финансира тази политическа сила. Има ли държавна субсидия? Приехме, че трябва да има. Оттам нататък защо ние крием по някакъв начин?
Няма да говоря кой контролира днес държавните предприятия. Ако държавата контролира 49 на сто, задавам въпроса: защо примерно държавата не се е оттеглила от това предприятие? Да остави това лице да си вземе 100 на сто от предприятието. Защо общината не се е оттеглила от това предприятие? В същия момент много скрито ще има едно финансиране за политическа партия.
Господин Марков, оттеглете си тогава предложението. Защо примерно държахте определени проценти да има в държавните предприятия? Защо във всяка община продължават да държат определени проценти? Ако този, който държи 51 на сто от едно предприятие, ако има намерение, нека като физическо лице да отиде пред обществото, да не е анонимно, да каже: аз искам да направя дарение за една политическа сила. Дали ще е за БСП или за СДС - няма значение, но да излезе пред обществото и да го направи. Но под формата, че държа 51 на сто и 49 на сто - общината, с общински пари, ще бъдат финансирани политически сили, когато не може да се прокара един път до едно село, когато с тези пари могат да бъдат свършени много други работи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Ако позволите, едно изречение. Господин председател, извинявам се.
Вижте, колеги, днес в България все още съществуват населени места, където няма пътища. Много от вас не вярват. Аз няма да кажа къде са. Не може тези общински предприятия, вместо да извършват дейности в полза на общината, да финансират политически партии, когато има селища без водоснабдяване и без пътища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Колега Осман, първо, не сте прочели т. 1. Сумата е обща като обем за всички политически партии, а регламентът е от цялата субсидия - бюджетът към партията. Тоест, всички партии, които имат право на субсидиране, имат право да получат, както е в предложението, между 5 и 25 на сто от тази сума, каквото е предложението на колегите.
Вторият проблем, който Вие поставяте и който и колегата Янаки Стоилов постави, е по-скоро фундаментален въпрос за устройството на държавата, а не за финансиране на политическите партии. Криминалното финансиране на политическите партии трябва да се преследва от закона най-строго. А голяма част от нещата, за които се говори, са криминално финансиране. Те няма да се регламентират в този закон. Те са регламентирани в Наказателния кодекс и навсякъде. Естествено, че ако някой взима пари, източва отнякъде - мост, митница, каквото искате - трябва да влезе в затвора. Това не е предмет на този закон. Предмет на този закон е да определи източниците, доколкото ги има като цяло. А всичко друго е регламентирано в държавата. Естествено обаче, че една община не може да финансира политическа партия. Как ще я финансира? Знаете, че парите се определят от общинския съвет и кметът се разпорежда с бюджета. Това пак е криминално деяние, макар че го има, има го в живота, безспорно. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
Уважаеми колега, вашият кандидат за кмет на Плевен си пишеше писмата по време на кампанията на бланки на общината и ползваше факса. Ето ви пример. Румен Петков се казва, ако искате да говорим директно.
Обяснявам ви за какво става въпрос. Тези неща трябва да се наказват с цялата строгост на закона. Но няма как да ги разпишем тук. Това ми беше репликата към Вас. Иначе съм съгласен по принцип, че не може, не трябва така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Господин Бойков, ако правилно съм Ви разбрал, че съм говорил по друг въпрос, моето предложение е, ако има анонимни дарения, те да бъдат максимум 5 на сто от цялата държавна субсидия за всички политически сили. Ние можем да увеличим този процент, но имаше коментар изобщо да няма анонимни дарения.
Какво притеснява мнозинството това да бъде от общата държавна субсидия? Ние не можем да определяме коя политическа сила колко трябва да получава. Ние само трябва да подскажем, че може да има такива дарения.
Господин Марков, щом като ще има, примерно, анонимни дарения, господин Бойков, тогава да се каже - ако остане текстът на вносителя - да се каже направо за кои политически сили колко могат да се направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение към крайния текст, който предлага Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, като ще си позволя да направя две формални бележки, които касаят редакционна поправка.
Първо, изцяло заставам зад това, което казаха господин Корнезов и господин Ремзи Осман, че трябва да отпадне "над 50 на сто" и да остане текстът: "средства от предприятия с държавно или общинско участие или от предприятия и организации ..." и т.н.
Защо? Защото, каквото и да е участие в държавни или общински фирми, финансирането на партии е първата предпоставка за сливане на властта с икономиката, тоест, за създаване на предпоставки за корупция. Всеки ръководител на такъв стопански субект ще се съобразява с управляващата партия или управляващата коалиция. Ние какво ще правим? Ще мотивираме престъпност, съжалявам за силната дума.
Така че много основателна беше бележката и на господин Корнезов, и на господин Ремзи Осман, че не трябва да се слагат никакви проценти. Щом има държавно и общинско участие, те не могат да субсидират политически партии.
И втората ми бележка, господин председател, е също редакционна. Мисля, че е признак на лош тон, че сме записали в т. 4: "от чужди правителства".
Няма случай правителство да финансира политическа партия в друга държава.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Има, има.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Юнишев ме репликира и казва, че има. Но аз ще ви кажа, че не е възможно по две причини. Първо, че правителството не разполага с лични пари, а с бюджет, приет от техния парламент и в бюджетите, които приемат правителствата, не могат да се залагат суми за финансиране на чужди партии в чужди държави. Това е смешна позиция и показва една слаба дипломатическа култура. Ако оставим това в закона, ще станем за смях пред правителствата на Европейския съюз, където искаме да бъдем равнопоставени като политически авторитет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да кажа няколко думи в обосновка и още един път да защитя предложението, което съм направил, за лимити по финансирането на политическите партии.
Ще ви припомня какво направихме с предишните текстове по този закон. На практика лишихме политическите партии не само от собствена стопанска дейност, но дори от приходи, примерно, от банкови депозити или продажба на партийни рекламни материали, каквито има по цял свят.
В същото време с този закон се отваря една много голяма врата финансите на партиите и бюджетите на партиите да се формират в голямата си част от никому неизвестни и абсолютно публично неясни източници. Когато говорим за анонимни дарения специално в дейността на политическите партии в областта на политиката, трябва да сме наясно, че анонимността тук означава и криене на връзката между политически решения и корпоративни интереси на този, който е направил дарение за политическата партия. Почти няма демократична страна в Европа и не само в Европа, в която да няма лимити и да няма много строги ограничения за дарителите - както за анонимните дарители, така и за максималните дарения, които годишно могат да идват от едно лице.
Аз разполагам с едно изследване на Националния демократически институт на Съединените щати, което засяга практиката в Съединените щати и в европейските страни и там изискванията са несравнимо по-строги от тези, които ние приемаме с този закон, което означава, че в сравнение с всички европейски демокрации ние приемаме много по-голяма възможност партиите да се влияят от корпоративни интереси, да взимат пари по неясни начини и да се ръководят в политическите си действия не от обществения интерес, а от интересите на своите дарители.
Още един път повтарям, в сравнение с всички европейски страни, Съединените щати, Южна Корея, ако искате, и т.н., този закон дава най-голяма възможност на партиите в България да не зачитат обществения интерес и да се ръководят от неясни принципи във финансирането си.
Точно заради това предложих да има лимит от 2 хил. лева за анонимно дарение. Ще ви кажа за сравнение, че в Съединените щати анонимно дарение не може да бъде над 100 долара. Къде са 100 долара, къде са 2 хил. лева, които предлагам? А вие тук предлагате с този текст анонимното дарение да е 5 на сто от държавната субсидия. Ако има около 6 млн. гласа, 5 на сто от държавната субсидия са 300 хил. лева. На практика всяка партия може да получи по 300 хил. лева анонимно, затова защото някой е решил да й направи такова дарение. Триста хиляди лева, уважаеми господа, за анонимно дарение. Навсякъде в света се говори за корупция и клиентелизъм на партиите. Точно това правим с приемането на този закон.
Затова предлагам да има лимит, и то много нисък лимит, на анонимните дарения. Затова предлагам, и когато се правят дарения от едно лице на политическа партия, то също да бъде лимитирано. В конкретния текст предлагам 2 хил. лева еднократно или 20 хил. лева годишно, което отново е много над тези критерии, които има в демократичните държави.
Приемайки с този закон, че всяка партия може да получава 300 хил. лева от анонимен дарител, това означава, че ние отваряме много широко вратата за политическа корупция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Юрий Юнишев за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, аз самият се учудвам, че тук, в залата, има политици, които могат да оспорят съществуването и необходимостта от съществуването на т. 4 на чл. 17. Нима не ви е известно, че все още има държави, чиито конституции е писал Йосиф Висарионович? И че там бюджетите не се гласуват в пленарна зала на парламента, а на заседание на политбюро? (Шум и реплики в залата.)
Следователно какъв е проблемът те да даряват на когото намерят за добре? А в случая няма да бъде на когото си намерят за добре, а на една определена политическа сила.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Тези държави нямат пари.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Що се отнася до това, което господин Осман каза, че ние искаме да ограничим правото на определени лица да бъдат анонимни дарители, ние не ограничаваме правото, ние се стремим да създадем един регламент по отношение на размера, защото един дарител може да дари с едно ограничително условие: неговото име да стане известно след 10 години, а и на базата не на някакви лични, бих казал, меркантилни цели, а просто на основание на неговата същностна скромност да не иска изобщо името му да се популяризира.
Що се отнася до това, че в последно време се надига някаква политическа експанзия срещу една определена фондация и тук трябва да се вписват някакви текстове, ами в такъв случай вие се лишавате от възможността госпожа Сендова да ви дари някой лев за предизборната кампания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Ремзи Осман.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Откъде ще намери пари тази госпожа? Само една госпожа има пари в тази страна и ти много добре знаеш коя е.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Господин Юнишев, аз не съм по принцип против, изобщо да няма. Явно е, че не се възприе.
В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се възприе за 5 на сто. Ако има анонимни дарения, да бъдат 5 на сто от общата държавна субсидия. Но не бих се съгласил гражданинът да може да прави и със закон да му определяме на малка политическа сила 50 хил. лева анонимно дарение, а той да има желанието да направи 100 хил. лева дарение за тази партия. И в същия момент за определена политическа сила - дали ще е БСП или СДС, да може да прави анонимно дарение 500 хил. лева. Това е несправедливостта!
Ние можем да увеличим тези 5 на сто, аз не казвам, че този процент е много точен, но не можем да ограничим гражданина да преценява за коя политическа сила ще направи анонимни дарения. Защото текстът на вносителя, господин Калфин преди малко каза, те предлагат 25 на сто от държавната субсидия за определената политическа сила. Примерно СДС ще има държавна субсидия 1 млн., 25 на сто - 300 хил. лева гражданин може да прави анонимно дарение, но за Евролевицата гражданинът може да направи анонимно дарение, според текста на вносителя, някъде около 50 хил. лева. Това е несправедливостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Очевидно това е един от възловите проблеми в законопроекта и, според мен, наистина трябва да държим сметка за няколко неща.
Без пари партиите не могат да осъществяват своята дейност. Решава се за един механизъм за държавно подпомагане и допълнителните средства, които могат да дойдат от членски внос и от дарения. Големият проблем наистина е с даренията - доколко тези дарения не само в лицето на обществото, а и в нашата преценка често пъти са добронамерени, доколко са доброволни, доколко не стои един изключително користен интерес.
Според мен онова, което комисията е предложила, специално за предприятия с държавно или общинско участие, наистина трябва да бъде изключено. Защото имаме участие в предприятия с 1-2 на сто за акции на държавата, обаче става дума за огромни средства. Става дума за наистина огромни размери, и ако ние позволим да се излезе от този принцип, това означава всеки, който е на власт, да злоупотребява, всеки, който е на власт, да получава средства по този начин.
И наистина практиката в нашата страна е достатъчно красноречива, за да търсим сравнение с други страни. Корупцията, онова, с което непрекъснато се сблъскваме, според мен трябва да бъде пресечено и да отпадне изискването въобще за 50 на сто, тоест да не могат да се взимат средства от предприятия с държавно или общинско участие. Както междупрочем е записано за предприятия и организации, изпълняващи по договор държавна или общинска поръчка. Само по този начин ние като народни представители убедително можем да докажем на обществото, че, да, лишаваме се от определени средства, но се лишаваме в името на принципа, че след като по един начин вече държавата подпомага, а то е със субсидиране от държавния бюджет, то няма заобиколно да теглим отново от държавните средства.
И другият проблем - в т. 1, за анонимните дарения. Както са го предложили господин Калфин и господин Янаки Стоилов, наистина трябва да има един много нисък таван, един нисък размер. Защото тук отново влияе принудата, според мен. В смисъл онази принуда, която води до корупция. И случаите, които се изнасят от ревизиите на Държавен и финансов контрол, говорят именно за това. Отново не е нужно да ходим в международната практика, тук господин Калфин цитира сравнителни данни, които не са излишни, но аз казвам: да се обърнем с лице към нашата практика и ще видим колко такива случаи има в докладите на Държавен финансов контрол. Не е записано пряко финансиране за еди-коя си партия, но очевидно няма друго обяснение как са изтекли толкова средства.
И по т. 2 - даренията от едно и също физическо или юридическо лице, когато сумата надхвърля 30 хил. лева. Това е огромна сума. Ние въобще трябва да си даваме сметка...
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Има закон за мръсните пари. Оттам е взето. Недейте така! Нали ще уеднаквяваме законите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля Ви, господин Драганов, не репликирайте от залата.

РУСИ СТАТКОВ: Вижте, проф. Драганов, ние говорим за съвсем различни неща. Говорим за съвсем различни неща. Ако Вие желаете, проф. Драганов, да промените Закона за мръсните пари и там анонимни дарители да бъдат проверявани, можете да направите промяна. Но да сложите такъв таван от 30 000 и да дадете такава възможност само заради Закона за мръсните пари, според мен, е съвсем друг въпрос. За различни неща става дума.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Уеднаквяваш законодателството, Руси!
РУСИ СТАТКОВ: Уеднаквяването на този принцип не е добро.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Прието е това.
РУСИ СТАТКОВ: Не, не бива, и аз не искам да спорим по този начин с Вас, да уеднаквявате норми в името, пак повтарям, на едно криворазбрано такова уеднаквяване. Ако Вие желаете да се проверяват тези пари от Бюрото за финансово разузнаване, лесно може да се запише даже и в този закон, че тези суми подлежат на проверка от Бюрото за финансово разузнаване. Нищо, че са по-малки от онези, които вече сме определили там. И това може да бъде принцип.
Но смисълът, който аз влагам в т. 2, е за търсене на един много по-нисък таван и то за дарения за цялата година, както е посочил господин Калфин. Ние не можем да тръгнем, първо, в едно състезание и по-скоро механизмите да принуждават за едно състезание, което, според мен, на фона и на състоянието на страната ще отблъсква хората. Защото този закон не е само за партийните централи, този закон не е само за партийните членове, този закон и хората ще го коментират в обществото. И аз не искам да отварям темата, но обществото все още не може да приеме за нормално, че даже трябва да има и държавно финансиране.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Даже, че трябва да има пари за партиите.
РУСИ СТАТКОВ: Или да има пари за партиите, така е, Венци.
Затова, според мен, не трябва да даваме поводи в обществото да бъдем атакувани, че сме си направили закони, които са ни удобни и които отделят една голяма част от обществените средства за една вътрешна партийна дейност. И в този смисъл аз подкрепям предложението и на господин Калфин, и на господин Янаки Стоилов и ще гласувам за тях, а не за предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По досега действащото законодателство, ако някои от вас не знаят, по Закона за политическите партии всички партии бяха длъжни в срок до 31 март всяка година да представят пред данъчното, в "Държавен вестник" и в парламентарната Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол своите баланси. Моята информация е, че само СДС и Евролевицата предоставят такава информация и я публикуват по съответния ред. Казвам ви тази реплика за това, че законодателство има, но то трябва да се спазва и този закон трябва да гарантира спазването му. И ви го казвам, защото бюджетът на една партия, хайде да ви кажа за нашата партия, тъй като нещата са публични, за миналата година беше около 700 000 лв. Това е българската партия Българска Евролевица. Вие предлагате тук субсидия от 200 000 лв. Нека правим сметки, защото говорим за финансовата част, анонимни дарения - в рамките на 5 на сто от общата субсидия. Сметнете го колко прави. А разликата?
Господин Калфин, в трите предложения, които правите Вие, прозира едно-единствено нещо - политическите партии в България са корумпирани, набират средствата си по полулегален начин и ние трябва това нещо да го премахнем. Хайде да не излизаме от тази презумпция и варианта, че те се купуват от анонимни дарители. Тези партии, които влизат в схемата на клиентелизма, отдавна ги няма в политическия живот. Отдавна ги няма! Тези партии, които защитават корпоративни и едностранчиви интереси, също отдавна ги няма в политическия живот. Нито пък ще ги има, ако тръгнат по тази линия.
И още един аргумент. Всички политически партии имат вътрешни механизми за самоконтрол и самооценка по партийната структура (говоря за нормалните политически партии) и те няма да позволят да се плъзнат по линия на чисто корпоративните интереси, защото ще загубят. Това е нормалната логика на политическия живот. Така че нека да разсъждаваме в нормална посока, в живота, в ежедневието на България, каквото е тя в момента като състояние. И оттам да гледаме финансите на партиите.
Аз обаче се присъединявам към това, че държавни и общински фирми с някакво участие на държавата - това беше наша идея много отдавна - по принцип не трябва да дават никакви дарения на политически партии под никаква форма. Защото 51 на сто или 50 на сто общинско участие означава управление. Знаете, че в уставите на повечето фирми и дружества блокиращата квота е 34 на сто и не могат да взимат решение. Тоест, ние казваме - до 50 на сто може и по този начин оставяме голяма врата за тези, които могат да влияят върху тези общински или държавни предприятия. Ето тази врата, според мен, е разумно и нормално да затворим, тъй като няма логика държавата, която финансира през данъците, чрез бюджета политическите партии, да ги финансира опосредствано през своята собственост, каквито са държавните и общински дружества. А тя е съсобственик.
Тук съм абсолютно съгласен с всички колеги, които говорят в момента и аз имам предложение по т. 3. Ако тя отпадне, ще се остави отворена врата. Вече няма възможност да направим корекция в процента тук, защото е по същество, но подкрепям господин Осман в неговото предложение тази точка да се приеме в неговата редакция. Подкрепям това предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Бойков, изненадан съм от това, което казахте. Ако говорим за корупция, тази корупция е, когато не са ясни приходите на партиите. И това е, когато позволявате на една партия да се дадат 300 000 лв. от анонимен дарител. Ето това се казва корупция. Нито за Вас, нито за мен е тайна, че партиите се финансират по този неясен начин от сивата икономика. Никой няма да си плати данъците и след като си обложи печалбата с данъци, да плати на някоя партия 300 000 лв., за да я подпомогне в нейната ежедневна дейност.
Затова това, което предлагам, е тези големи дарители да бъдат, първо, ограничени, второ, да бъдат ясни, да не бъдат анонимни. Ако има корупция, тя е в анонимността. Ако има нещо неясно, то е в сивата икономика. Ако някоя партия иска да набира пари, тя нека да ги набира от дарители. По това, което казвате, че партиите не се занимавали с клиентелизъм и корпоративни интереси в България, а го мислите сериозно, аз мисля точно обратното - партиите в България от 10 години насам се занимават с много корпоративни интереси и много клиентелизъм. Те се финансират от сивата икономика. Доказателства има много - случаи с приватизация, случаи с управление на държавната собственост, случаи с държавни поръчки, случаи с кръгове "Олимп" и т.н. Доказателства за това нещо има много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Проблемът, господин Калфин, е индивидуален. Всеки разсъждава по собствен начин - Вие по този, аз по друг. Ваше право и Ваш избор е. Корпоративни интереси защитават в цял свят всички партии, господин Калфин. Въпросът е тези интереси дали са в интересите на страната, в която работят, или не са. Няма партия в света, казвам Ви го най-отговорно, която да не се влияе от корпоративни интереси. Примерите ги видяхме и в Германия, и на други места, и във Франция, ето ги и в развитите демокрации. Не става въпрос за това.
Аз мога да Ви дам един прост пример, който Вие също знаете, защото бяхте и в нашата партия, и в парламентарната група. Много прост пример. За общинските избори се поиска списък на анонимните дарители. Тези, които ги знаехте, една част влязоха в ареста за 24 часа, на други им блокираха финансовите дейности. Няма такова нещо, когато човекът, който иска да подпомогне партията, редови член на партията, да не може да избере по законен начин варианта даренията да бъдат анонимни. Друг е въпросът обаче, господин Калфин, че тези дарения се описват в книги, както е по закон и след това се отчитат, както е по Закона за финансирането на политическите партии, действащ и досега.
Така че системата работи, тя е нормална навсякъде. А предположенията за корупция са Ваш проблем. Всичко е явно, поименно и се доказва. Няма общи неща. И за приватизацията, когато по един друг случай тече по тази линия, има конкретни извършители, конкретни виновни лица и конкретна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз наистина съм изненадан от тази дискусия по чл. 17. Първо, изненадан съм от обилното количество демагогия и популизъм, които се сипят тук. Господин Калфин, ако всяко нещо, което е свързано с някакво законово уреждане, за Вас е корупция, просто явно имате някакъв странен начин на мислене.
И второто, от което съм изненадан: колеги, ние какво правим тук? Приемаме закон, който да уреди правилата за финансиране на партиите или искаме да направим закон, който да посочи как да заобикаляме правилата за финансиране на партиите? Извинявайте, но в този закон са заложени европейски постановки, европейски постижения и аз мисля, че комисията до голяма степен в своето предложение на страница 42 се е доближила до тези европейски постижения.
Аз ще подкрепя предложението на комисията, но с две съществени поправки. Първо, в т. 1 на чл. 17 предлагам общата сума на размера на анонимните дарения да стане 25 на сто от общата държавна субсидия. Колегата Бойков ви каза нещо много просто. Една партия с бюджет от 700 хил. лв., ако получи по този закон 300 хил. лв., какво трябва да прави? Да лъже? Да измисля други начини? Защо? Защо да залагаме в закона априори презумпцията, че трябва да се хитрува? Направете другата сметка. Ако се приеме 25 на сто дарения, общата сума да бъде 25 на сто от цялата държавна субсидия.
И второто, което предлагам: т. 3 да придобие следната редакция: "Средства от предприятия с държавно или общинско участие, както и от предприятия и организации, изпълняващи по договор държавна или общинска поръчка, или кандидатстващи за държавна или общинска поръчка."
Дайте да се разберем. Хубаво, аз не изпълнявам в момента държавна или общинска поръчка, но аз знам, че еди-кой си ще дойде на власт и имам намерение да кандидатствам. Това вече, господин Калфин, би могло да влезе във Вашите схеми за корупция. Ето това.
Затова предлагам в тази точка да запишем и тази хипотеза. Това е по-скоро редакционно, не променя същината и имам право да го внеса. Затова внасям формалното предложение да бъде гласувано в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нито едно от Вашите предложения не е редакционно, господин Драганов, защото е по същество. (Неразбираема реплика на народния представител Драгомир Драганов.)
Друг желае ли да се изкаже?
Преминаваме към последователно гласуване.
Първо е предложението на народния представител Любен Корнезов да отпаднат думите "анонимни дарения". Само т. 1 от предложението на народния представител Любен Корнезов. Точка втора е оттеглена.
Моля, гласувайте!
Гласували 102 народни представители: за 24, против 69, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 16, против 81, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
От предложението на народния представител Ремзи Осман т. 1 е приета.
Поставям на гласуване т. 2.
Гласували 115 народни представители: за 39, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедура има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз предлагам процедура на прегласуване. Каква е логиката държавни и общински предприятия, предприятия с държавно или общинско участие над 50 на сто да имат забрана, а другите да нямат забрана? Това е една обвързаност с тези фирми, която не би трябвало да съществува по Закона за политическите партии. Макар че имаше сериозна подкрепа на предложението на господин Осман, аз съм изненадана от гласуването. Смятам, че има недоразумение и предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване т. 2 от предложението на народния представител Ремзи Осман.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 42, против 82, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: От предложението на Дончева, Миков и Великов т. 1 е приета по принцип, а т. 2 е оттеглена.
Направо отиваме към предложението на господин Ивайло Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 32, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Димитър Луджев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 32, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 112 народни представители: за 31, против 21, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 124 народни представители: за 35, против 88, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако приемем тази редакция на т. 3 на чл. 17 ще се окаже, че държавно предприятие със 100 на сто държавна и общинска собственост може да финансира партия. Така че аз предлагам т. 3 да стане: "Средства от предприятие с над 50 на сто държавно и/или общинско участие...".
Не зная дали има такива случаи, но е възможно да има с 50% държавно участие и 50% общинско участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това само че не е редакционно.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Има предложение да гласуваме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Става дума за т. 1, добре.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Другите са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Съгласно нашия правилник първо се гласува заместващият текст. Така че аз поставям на гласуване първо предложението на комисията, а ако не приемем това предложение, тогава ще отидем към основния текст.
За процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, аз много моля да дадете точно определение на понятието "редакционна поправка" - кое е редакционна поправка и кое не е. Тъй като аз твърдя, че промяната на едно число от 5 на 25 е редакционна поправка. Ако в закона по чисто машинописни причини е сгрешена една година и вместо 2001 г. пише 2000 г., Вие ще твърдите, че промяната на едно число е редакционна поправка, а сега казвате, че промяната от 5 на 25 не е редакционна поправка. Просто няма логика, подхождайте с един аршин. Това е първо.
Второ. В чл. 3, това, което аз предложих - или предприятия, кандидатстващи за държавни поръчки, по смисъла на филологията това е чисто редакционно допълнение на текста на закона. Много Ви моля да подложите на гласуване моите две предложения, защото те са чисто редакционни. Или да дадете дефиниция на това що е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Нито едното, нито другото няма да направя. Тук сме единодушни, че и двете Ви предложения не са редакционни. Достатъчно сте наясно и недейте сега така да поставяте въпроса - дали било 5 или 25 на сто, не е редакционна поправка, нито да вкарвате цяла нова категория правни субекти.
Заповядайте след заседанието при мен, ще Ви разясня каквото приемам, че е редакционна поправка.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията и ако не бъде приет, тогава вече преминаваме към текста на вносителя.
Гласували 157 народни представители: за 15, против 100, въздържали се 42.
Не се приема.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 158 народни представители: за 106, против 49, въздържали се 3.
Член 17 е приет в редакцията на вносителя.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде насрочено извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 6 февруари 2001 г., от 14,00 ч. с дневен ред: точка единствена - парламентарно изслушване на министър-председателя и на министъра на вътрешните работи по въпросите за състоянието на престъпността в страната и мерките за нейното овладяване.
Освен това предлагам на това заседание да бъдат поканени да присъстват главният прокурор на Република България и председателят на Върховния касационен съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ), от място): И министърът на вътрешните работи. Министър-председателят все още не е официално министър на вътрешните работи. (Става пререкание между народния представител Пламен Славов от Демократичната левица и народния представител Росица Тоткова от Съюза на демократичните сили.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Драганов.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин Соколов, аз се извинявам, може би ще наруша процедурата, но в деловодството на Народното събрание вече има внесено и заведено предложение, което е аналогично или предхождащо това, което току-що направи колегата Пламен Марков, само че там има искане за изслушване и на министъра на правосъдието.
Аз моля, ако колегите не възразяват, да бъде включена и такава точка, тъй като всички знаете, че проблемите на правосъдието също много вълнуват обществото и не може да ги отделим от проблемите на престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли възражения или да гласуваме поотделно?
Добре, аз първо поставям на гласуване направеното предложение от господин Пламен Марков.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов да бъде изслушан и министърът на правосъдието.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
И това предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Продължаваме с текста на закона.
Предложение на Ивайло Калфин:
Създава се нов чл. 17а със следното съдържание:
"Чл. 17а. Юридически лица, които като такива или чиито членове на органите на управление са дарили средства на политически партии, не могат да кандидатстват за държавни и общински поръчки или за приватизационни сделки до шест месеца след извършване на дарението."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение господин Ивайло Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че проф. Драганов ще подкрепи това мое предложение този път, защото преди малко каза няколко думи в тази посока.
В текста от закона, който приехме, се говори за предприятия, които в момента изпълняват държавни и общински поръчки. Ако някой има съмнения, че може политическата власт да изпълнява корпоративни интереси, като махнем приватизацията, която ще свърши рано или късно, остава даването на държавни поръчки.
Това, което предлагам в текста, е фирма, която прави дарение на политическа партия, поне шест месеца след това да се въздържи от участие в такива поръчки, защото иначе връзката между дарението за политическата партия и получаването на поръчки е съвсем пряка.
Второто нещо, което предлагам, е не само фирмата, която участва, но и членовете на нейните надзорни и управителни органи. Защото дарението може да бъде дадено, примерно, като лично от нейния председател на управителен съвет, а фирмата отново да изпълни държавната поръчка.
Така че предлагам и разширяване на текста - не само самата фирма, но и тези, които я управляват и надзирават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Ива думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ако приемем мотивацията, че юридическите лица не могат или не трябва да участват в търгове за обществени поръчки, както е в новия закон, това значи членове на органи за управление, които са дали дарение, да блокират предприятията, в които работят, да не участват в изпълнението на поръчки.
Първо, кой взима решение за тази работа и кои са органи на управлението, и какво става в цялата тази комбинация, която тук е написана? Става така, че ... Хайде, оставям тезата за виновността, че ако си дал дарение на партия, участвайки в общински поръчки, може би това е директна корупция и ти си плащаш обществената поръчка, което не е вярно, защото в Закона за обществените поръчки изцяло е изписано как се правят обществени поръчки, на какъв търг минават, кои са членовете на тези комисии, които одобряват печелившия - те са експерти, публикувани в "Държавен вестник", събрани чрез комисия и т.н. Дълъг е Законът за обществените поръчки. Но пък и членове на такива дружества, физически лица - вече много, много далеч отиваме в тази комбинация.
Значи, по принцип съм съгласен да не участват шест месеца такива юридически лица, но членове на управителни съвети - вече отива много далеч, много далеч отива законът и за мен показва някаква, как да кажа, хайде, някакъв страх, за да не използвам по-силна дума, от нещо, което не се е случило и което не би трябвало да се случва в тази посока, или показва, че пряко, точно тук е корупцията и така ще става корупцията.
Аз пак ви казвам моето становище - че тия неща са персонални, явни и това е криминално деяние, ако става така, и се наказва по съдебния ред по закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Благодаря Ви.
Господин Бойков, когато физически лица участват в надзора или в прякото управление на предприятие, на тях им се искат маса документи, примерно за някои случаи, че не е осъждан, че не дължи пари към бюджета и т.н., за което те пишат декларации.
Това, което аз на практика предлагам, е същите лица, като пишат декларации, че нямат задължения към бюджета, за да кандидатства фирмата му или тази, която той управлява, за общинска поръчка, той да напише една декларация, че не е дарявал пари на политическа партия. Това е абсолютно изпълнимо, реално и по никакъв начин не ограничава предприятието.
Аз пак ви казвам, че съмнението за корупция стои, ако в лично качество управителят на една фирма или изпълнителният директор е дарил пари на този, от когото му зависи поръчката, а пък фирмата му, която е различна от него, естествено юридическо лице, получи тази поръчка. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване - господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вижте, ние тези декларации, господин Калфин, в прав текст, които сложихме в други закони, когато се учредява дружество, ги сложихме във варианта, че не трябва да позволим на хора, които са извършили някакво деяние, което е противозаконно или неморално, или както и да го кажа иначе, да участват в такива дружества. А Вие във Вашия текст и във Вашето изказване казвате, че е неморално да се дава дарение на партии и за тази цел трябва да подпише декларация, че не е дал дарение. Извинявайте, не мога да възприема такава логика. Даването на дарения на партии от физически и юридически лица е абсолютно законно и е много морално даже. Нали така, не ми възразявате? Във варианта обаче, в който го казвате Вие, означава, че това е ограничително условие, за да не може еди-кой си да извършва някаква дейност, тоест, това е неморално деяние или незаконно деяние. Не искам да разсъждавам точно в тази посока и в тази посока е моето изказване по Вашия текст.
А обществените поръчки имат изключително строга регламентация за начина, по който се осъществява обществена поръчка. Законът е изцяло европейски, разписан е много правилно, но всеки закон може да се престъпи. Това е друга тема обаче, не е темата на този закон. И там има съответно наказание и съответен ред и начин, по който да стане това. Аз не съм специалист, за да кажа как ще стане това, тук има достатъчно колеги юристи, които ще кажат. Но това не е основание да кажем, че тук може да стане сега, евентуално утре корупция и ние ще се предпазваме от корупция, ако една фирма участва в тази система.
Иначе Вие казвате: фирма, която дава дарение на партия, го дава, за да може да спечели поръчката. Това казвате във Вашия текст. И за да не спечели тази поръчка, ние няма да й даваме да участва. Това просто е, как да ви кажа, изкривена логика за мен. за мен лично е изкривена логика. Това означава, че самото дарение е престъпно деяние. Ние нямаме право да разсъждаваме по този начин в закон като логика. Или по-скоро Вие имате право, но аз не мога да го приема - хайде, така да се изразя, по-внимателно. И в този смисъл аз бях склонен да подкрепя първата част от гледна точка на някакви опасения в обществото. Но сега, като гледам начина, по който сте го написали, просто... Логиката ми е друга и не може да бъде различна, защото има начин, по който се наказват такива неща, когато се докажат. А достатъчно основания има и достатъчно възможности да се докаже, поне в законите, които приехме преди две години, за обществените поръчки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Действително ние трябва много внимателно като народни представители да прецизираме всичко онова, което ни се предлага и да търсим такива решения, които да не хвърлят съмнение върху нашите намерения и нашата дейност. Вече имах възможност по предходния член да насоча вашето внимание върху няколко неща, които ще бъдат атакувани от обществото, няма да бъдат приети с разбиране и ние ще носим най-малкото отговорността, или по-скоро мнозинството, което е приемало тези текстове, че урежда в противоречие с интересите на обществото собствени интереси. Казвам го не заядливо, а съвсем коректно, защото наистина в ситуацията, в която се намира държавата, трябва да се търси отговорност не само в една определена група закони, а във всички закони. В случая е това, което е предложил господин Калфин, а именно юридически лица, които като такива или чиито членове на органите на управление са дарили средства на политически партии, не могат да кандидатстват за държавни и общински поръчки или приватизационни сделки до шест месеца след извършване на дарението. Това е частично ограничение.
Според мен трябва да се търси по-пълно ограничение, не само шест месеца преди, а и след това, за да може наистина да се елиминира съмнението, че някой заради това, че е получил предприятие при по-преференциални условия, си плаща.
Ще припомня на колегите народни представители от СДС нещо, което се случи в Монтанско по време на изборите. Различни приватизатори от Бургас, които получиха фирми от господин Валентин Василев, внесоха дарение за СДС в Монтана. Така че, господин Бойков, такива примери в нашето ежедневие има и това беше толкова очевадно, че стига до отблъскване.
Затова моето предложение, господин председателю, е с оглед доработването на това, което господин Калфин е заложил като идея и неговото санкциониране в комисия, в името на авторитета на Народното събрание да отложим гласуването по този нов член и наистина да направим една по-пълна доработка, в която да изключим, господин Юнишев, поне тези съмнения, че участието в приватизация се заплаща, че участието в държавни поръчки се заплаща и да снемем поне малко от обвиненията, които има към народните представители, защото - пак повтарям - не искам никой да се засяга, нас отдавна не ни делят, а ни сочат с пръст и казват: "Вие там горе". Нека поне това да снемем като отношение към нас. А имаме възможност, защото в края на краищата в момента работим по закона, не е въпрос на живот и смърт.
Предлагам отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, ние бяхме свидетели преди малко на част от предизборната агитация, включена в програмата на господин Статков, но не на излагане на сериозни правни аргументи. В случая предложението на господин Калфин звучи примамливо красиво поне за повечето от незапознатите с текста, но това значи, че априори с този закон ние приемаме порочност на една бъдеща сделка. Значи, че с акта на дарение лицето вече е извършило едно престъпно деяние, за което няма състав. Това могат да кажат на господин Калфин и на господин Статков колегите юристи от парламентарната им група. При тези обстоятелства ние не елиминираме никакво съмнение, а създаваме съмнение. Това според мен е една обида и ограничаване на граждански права на правосубекти - физически и юридически лица.
Ето защо аз съм против да правим каквото и да било отлагане на разглеждането на този текст. Той просто няма право на живот в правния мир, защото е абсурден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отлагане гласуването на чл. 17а.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ивайло Калфин за нов чл. 17а.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 18. Политическите партии нямат право да извършват стопанска дейност."
Предложение на Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов:
Член 18 от обобщения законопроект да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Драгомир Шопов:
Член 18 става съответно чл. 15.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 18 със следната редакция:
"Чл. 18. Политическите партии нямат право да извършват стопанска дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 18 има думата народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз подкрепям предложението, но искам да обърна внимание на нещо, което се случва във варианта, в който ще се приеме евентуално това предложение. Политическите партии плащат данък добавена стойност за всички услуги, които ползват, а те са строго регламентирани и се знае за какво става въпрос.
От друга страна, те не са стопански субект и не могат да си приспадат данък добавена стойност. Забраната за стопанска дейност автоматично означава, че те не могат да се регистрират по Закона за ДДС.
От какво се финансират политическите партии? От бюджета, тоест от пари, които са с платени данъци. От дарения, това са пари, които са минали през данъците и са чиста печалба на фирмите. И се оказва, че 20 на сто от тези средства, които пряко отиват за плакати и всякакъв друг тип услуги, свързани с дейността на политическите партии, се взимат от държавата в обратна посока под формата на данък добавена стойност, тъй като фактически ги плаща бюджетът на партиите. Този парадокс съществува към момента. Може би той трябва да се реши по някакъв начин в друг закон. Но този текст, който казва, че партиите нямат право на стопанска дейност, автоматично означава, че партиите нямат право на регистрация по ДДС, макар че те изпълняват условията за ДДС. Те хем са държавно субсидирани от бюджета юридически лица, хем плащат данък добавена стойност върху това, което извършват като дейност. И по този начин ние намаляваме 20 на сто от бюджета на партиите, грубо, разбира се, не от целия, но по-голямата част от разходите са свързани с този тип дейност - услуги, на базата на това решение, което е в момента.
Имаше две предложения - едното беше да извършват стопанска дейност, но то е много тежко за регламентация и аз мисля, че правилно се възприе да не извършват такава дейност сега, на този етап от приемането на закона, тъй като не може да се регламентира точно и ясно в средата, в която работят, тази стопанска дейност на партията.
От друга страна, тази несправедливост трябва да се поправи и аз мисля, че може би трябва да се инициира поправка в Закона за ДДС, за да се избегне това противоречие, което се получава тук вече съвсем ясно. В този смисъл призовавам колегите към едно общо мнение по този въпрос, да се внесе поправка в Закона за ДДС и да се освободи тази дейност на политическите партии от данък добавена стойност. Това е лесно доказуемо, води се финансово счетоводство, всички неща са по Закона за финансирането, ще видите как е разписано това, и може да се докаже винаги и веднага. Тъй като партиите не извличат печалба, нито пък правят оборот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Дончева, Миков и Великов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 5.
Не се приема.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 7.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 19. Политическите партии нямат право на собственост от капитала на дружества, регистрирани по Търговския закон."
Предложение на колегите Дончева, Миков и Великов - чл. 19 от обобщения законопроект да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Драгомир Шопов - чл. 19 става съответно чл. 16.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 19 със следната редакция:
"Чл. 19. Политическите партии нямат право на собственост от капитала на дружества, регистрирани по Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 19 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Дончева, Миков и Великов за отпадане.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Член 19 е приет.
За днес спираме дотук.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Петя Шопова

Секретари:
Анелия Тошкова
Свилен Димитров