Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Илия Петров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Едно съобщение съгласно нашия правилник: има решение на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия от 29 март.
"Уведомяваме ви за новия състав на ръководството, както следва:
Анастасия Мозер - съпредседател;
Владимир Джаферов - съпредседател;
Стефан Личев - заместник-председател;
Николай Христов - заместник-председател;
Калчо Чукаров - секретар.
Моля ви да бъде регистрирана промяната в ръководството на Парламентарната група на Народен съюз."
Народният представител Иван Костадинов Иванов изтегля законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, вх. № 054-01-15, внесен на 18.02.2000 г., поради това, че съдържащата се в него разпоредба беше приета в гласувания вече на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, внесен от Министерския съвет.
За процедура има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, колеги! Моята процедура е по-скоро един призив към Вас, господин председател, да намерите най-оптималния начин на парламентарен контрол.
Задала съм актуален въпрос във връзка с докторантите и това, че те трябва да се самоосигуряват като еднолични търговци. Актуалният ми въпрос е зададен на 1 март. Първата седмица министър Димитров поради отсъствие от страната отложи отговора на въпроса. Днес сме 31 март и съм включена за отговор на въпроса някъде на 37-а позиция. Тоест, актуалността на актуалния въпрос е вече извън времето и пространството.
Не мога да кажа точно как вие ще организирате парламентарния контрол, но много моля, когато имаме актуални въпроси, те да бъдат с предимство, за да не се губи обекта, характера, съдържанието на тяхната актуалност.
И второ, ако може - тук си позволявам да дам едно предложение - да редувате министрите и все пак да запомните, че в пленарната зала трябва по-често да звучи и министърът, и проблемите на образованието. Не е редно Тридесет и осмото Народно събрание да оставя въпросите на образованието на една по-крайна позиция. Имам претенция да искам образованието да заеме едно от първостепенните места в дневния ред на парламента. Мисля, че по тази моя претенция не само че няма да ми възразите, но абсолютно ще се съгласите с мен, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Не ви възразявам и констатирам, че след министъра на образованието и науката има още четири министри. Така че не е накрая.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Това потвърждава моята теза, че може и по-напред да се придвижи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ние се намираме в точка "Парламентарен контрол" и аз искам да се обърна към министър-председателя и да го попитам на какви въпроси е позволено да отговаря и на какви въпроси не е.
Аз изказвам от парламентарната трибуна моето възмущение от цензурата, която се налага от чиновниците в Народното събрание. Аз съм народен представител и мога да преценя какъв въпрос ме интересува и защо искам да ми отговори моят министър-председател, ако той е министър-председател на всички.
Така че, господин Костов, ако има въпроси, които са неудобни за Вас или са удобни за Вас, моля, дайте на депутатите един списък какво можем да Ви питаме и какво не.
В противен случай аз декларирам, че действително се налага цензура относно питанията на народните представители от опозицията. Възмутена съм от начина, по който се действа. Не сме Ви претрупали с въпроси и лично аз и държа на въпросите и питанията, които съм отправила към Вас, да ми отговорите Вие, а не да ме препращат към други министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова. Добре е да научите правилника, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз съм го научила много добре! Не ме учете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви уча, защото правилникът е в сила. Седнете и прочетете правилника и тогава ще разберете, че не чиновниците определят на кой въпрос ще бъде отговорено, а председателят на Народното събрание съобразно правилника. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Недейте да се надвикваме. Слушам Ви внимателно. Обяснявам Ви, за да не изпадате и друг път в заблуждение.
В правилника е казано, че на въпросите отговаря съответният ресорен министър. Така че това, че Вие искате министър-председателят да Ви отговори на въпрос, на който трябва съгласно нашия правилник да Ви отговори друг министър, това не е проблем, с който трябва да занимавате Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: А Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В Конституцията ясно е казано и нашият правилник е в съгласие с Конституцията и това е хубаво вече да се знае.
Новопостъпили питания в периода 24 март до 30 март 2000 г.:
Питане от народната представителка Станка Величкова към Димитър Димитров, министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката за оптимизиране на мрежата на професионалните училища. Следва да се отговори писмено до 4 април.
Питане от народния представител Велислав Величков към Илко Семерджиев, министър на здравеопазването, относно статута и организацията на дейността на Клиниката по изгаряния в град Пловдив. Следва да се отговори в пленарно заседание на 7 април.
Питане от народния представител Димитър Абаджиев към Евгени Чачев, министър на регионалното развитие и благоустройството относно административно-териториалната програма в район Дралфа. Следва да се отговори в пленарно заседание на 7 април.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Венцислав Върбанов, министър на земеделието и горите, относно незаконна сеч на дървета около национални паркове. Следва да се отговори в пленарно заседание на 7 април.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, относно незаконна сеч на дървета в и около национални паркове. Следва да се отговори също на 7 април.
Питане от народния представител Асен Христов към Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно неритмичното получаване на ежемесечни социални помощи от роми, живущи в територията на община Никола Козлево, Шуменска област. Следва да се отговори на 7 април.
Питане от народния представител Панчо Панайотов към Илко Семерджиев, министър на здравеопазването, относно законосъобразността на продажбата на трите държавни аптеки в град Дупница. Следва да се отговори на 7 април.
Питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно ликвидацията на МДП "Септемврийци", село Смоляновци, област Монтана и последствията от добива на уранова суровина в района на предприятието. Следва да се отговори на 7 април.
Питане от народната представителка Елена Поптодорова към Евгени Чачев, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно цената на водата в гр. Добрич. Следва да се отговори на 7 април.
Питане от народната представителка Елена Поптодорова към Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно назначения в отдел "Социални грижи" в Каварна. Следва да се отговори на 7 април.

Има за връчване писмени отговори: от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов. Не е в залата.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Мариела Митева. И нея не виждам в залата.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Донка Дончева. И нея не виждам в залата.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от същия народния представител.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров. Не го виждам в залата.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов. Не е в залата.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Станка Величкова.
Още един от същия министър. Заповядайте.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от същия народния представител.
Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов. Не е в залата.
Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова. Няма я госпожа Янкова.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Костантин Наплатаров. Няма го.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Донка Дончева. Няма я в залата.
И последния писмен отговор - от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев. Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Аз се въздържам да взимам такива процедури, но вече 14-а седмица не ми се отговаря на актуален въпрос. Аз не знам има ли смисъл от процедурата "актуален въпрос", при положение, че вече два месеца не ми се отговаря. Това е уважаемият господин министър на финансите, който не се е явявал при нас, в парламента, вече два месеца да отговаря на въпроси.
Съжалявам, но съм длъжен да поставя този въпрос, господин председател на Народното събрание. Не може така да се постъпва с питания на народни представители и с актуални въпроси.
Разбирам огромната му заетост, но тук имаме да вършим определена работа, за която са ни пратили хората и аз държа министърът на финансите да дойде и да отговаря на нашите въпроси. Те се натрупаха много, няколко пъти го подреждахте последен в списъка, а той по ранг стои много по-напред и изразът "актуален въпрос" вече загуби своя смисъл.
Много моля, господин председател, направете всичко възможно в рамките на правилника той да дойде и да отговаря на въпроси. Може би следващия път да бъде първи или втори, не искам да пререждам господин министър-председателя.
Много въпроси се натрупаха и те са наистина актуални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вчера показваха, че министър Радев е извън страната и предполагам, че това е причината. Той е в Брюксел.
Започваме с отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Господин Костов, информацията за икономическото състояние на страната показва, че в България има 657 хил. безработни, от които 195 227 човека получават социални помощи.
Минималната социална помощ е 60 лева, а максималната 112 лева и 50 стотинки. Фонд "ПКБ" е в дефицит с 13 млн. за месец януари тази година. Една трета от оборота в търговията на дребно се реализира, без да се документира, с което се ощетява приходната част на републиканския бюджет. Естествените монополи диктуват еднолично условията на пазарната размяна на стоки и услуги. Отрицателното салдо на търговския обмен расте застрашително. Липсата на необходими доходи за населението в съпоставка със страните от Централна и Западна Европа при пазарни цени в България, съпоставими с цените от цитираните страни, стагнира вътрешното потребление. Лошата икономическа среда затвори индустриалните предприятия, в това число създаде предпоставки за разпространяване на машини и съоръжения в приватизираните предприятия или изнасянето на същите в свободни зони, като пример мога да ви посоча "Елкабел" - град Бургас.
Вчера бях и в Средногорието. Трябва да Ви кажа, че в рудодобивните ни предприятия е настъпил същия момент. Белгийците са разпродали два обекта на цена по-висока, отколкото са закупили цялото предприятие, изнасят технологични линии. Изобщо ситуацията е такава, че имам усещането, че съществува неуправляем процес с оглед нашите национални интереси.
Затова си позволих да Ви задам следния въпрос: като ръководител на изпълнителната власт какви целенасочени управленски действия ще предприеме правителството за промяна на лошата икономическа и социална среда в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! Аз се притеснявам от това, че и Вашият въпрос е загубил актуалност, тъй като миналата седмица се проведе дебат в Народното събрание върху Актуализираната програма на правителството "България 2001", в която точно на този въпрос беше даден отговор. И то достатъчно ясен и политически отговор, като основните моменти в него бяха, че правителството решително ще поддържа финансовата стабилност, че няма да допусне каквото и било отклонение от правилата на строгата финансова дисциплина, на здравата национална валута, че няма да допуска галопираща или бърза инфлация, че ще продължи да наблюдава внимателно един силен, сериозен резерв на страната в областта на валутния запас, за да се гарантира обслужването на външните плащания.

На второ място, ние ще разчитаме тази икономическа среда да създаде благоприятни условия и убеденост на чуждестранните инвеститори, че в България има благоприятни възможности те да влязат и да развият своята предприемаческа активност. Едновременно с това да разчитат на ниска инфлация, на икономически растеж в България.
Ние очакваме тази година един икономически растеж в порядъка на около 4 на сто. Първите два месеца според предварителните данни има около 5 на сто икономически растеж. Миналата година, независимо от това, че се очакваше да бъде изключително лоша за българската икономика, ние също очакваме предварителната прогноза за икономическия растеж да бъде коригирана само с 1,5 на сто надолу вследствие на войната в Косово, която нанесе, както ви е известно, сериозни щети на българската икономика.
Тезата за отрицателния търговски баланс вече имах възможност да интерпретирам от тази трибуна. Искам да ви уверя, че е налице финансирането на отрицателния търговски баланс. И това не заплашва по никакъв начин финансовата стабилност на страната, а именно - от приходите от туризъм и от други услуги и от приходите от инвестиции и от приватизация напълно се финансира отрицателният търговски баланс. Така че в края на 1999 г. ние отчитаме едно положително салдо по платежния баланс на страната. В този смисъл ние не очакваме да има каквото и да било разколебаване на финансовите устои на страната, още повече, че и за миналата година, и както върви изпълнението на бюджета и през тази година, ние очакваме само стабилни и положителни импулси от страна на държавния бюджет по отношение на цялата икономика. Вие знаете, че при предвидено отрицателно салдо от 1,5 на сто през 1999 г., ние вероятно ще отчетем около 1,0 на сто отрицателно салдо, дори може би малко под 1,0 на сто, което гарантираше силната финансова стабилизация през 1999 г. Планираното отрицателно салдо през тази година ще даде възможност преди всичко да се осъществят социалната и здравната реформа, където са предвидени големи първоначални инвестиционни разходи. От тази гледна точка, независимо от появилите се интерпретации по медиите, за които аз искам да кажа оттук, че нямат абсолютно никакво основание, ние очакваме и през тази година, наблюдавайки изпълнението на бюджета през първите два месеца, ставаме още по-уверени, че това ще стане, че ще има едно добро и силно изпълнение на Закона за бюджета.
Едновременно с това аз искам да обърна вниманието ви на тази част от актуализираната програма на правителството, където се говореше за активизиране на много инвестиционни проекти на правителството по плана за развитието и по плана за регионалното развитие на страната. Последната новина в това отношение е, че е гарантирано и дори прегарантиране финансирането на тези проекти. И по този начин ние можем да бъдем напълно убедени, че всичко, което беше обявено в актуализираната програма пред Народното събрание, ще стане реалност. Не искам да повтарям тези проекти и не искам да повтарям отново тези големи инвестиции. Ние очакваме вече с много висока доза на сигурност, че те ще бъдат реализирани в размерите и съобразно обявената предварителна програма.
Накрая аз искам да ви обърна внимание и на следната възможност - като народен представител да се заинтересувате за плановете за действие на Министерство на икономиката и на Министерство на финансите, където вие ще получите много повече и по-подробна информация в степента, която ви интересува, за това какви целенасочени управленски действия и какво са си възложили да направят в тези водещи министерства за промяна на икономическата и социалната среда в страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Трябва да Ви кажа, че съм до известна степен притеснен, заставайки на трибуната, поради възприетия културен изказ на моята парламентарна група и чувствата, които изпитвам, след Вашия отговор.
Трябва да Ви кажа, че дълбокото ми убеждение е, че актуализираната програма, която представихте, за мен е един нагледен пример за казуистика. Казуистичен документ. В него има много неверни истини, неверни твърдения, простете за стиловата грешка. И за да не съм голословен, ще Ви кажа. Както господин Иван Бойков Ви каза, аз чакам министър Муравей Радев да ми отговори защо, когато приемахме бюджета за 1999 г., всички разчети в него бяха изградени върху брутен вътрешен продукт в размер на 24 820 млн. деноминирани лева, а когато го отчитахме и строим бюджета за 2000 г. и ръстът, който Вие предвиждате, го строим върху 22 010 млн. деноминирани лева. Вие показахте с отчета си, че не сте изпълнили заложения брутен вътрешен продукт за 1999г. с 12,73 на сто. Тоест, ръстът, който предвиждате за 2000 г., няма да стигне разчетите Ви за 1999 г. А Вие знаете, че брутният вътрешен продукт е еквивалент на много икономически и социални характеристики, включително и на минималната работна заплата, и на социалната издръжка.
Ето, мисля, че защитих позицията защо съм скептичен към този документ, който Вие цитирахте.
Второто, което искам да Ви кажа. Аз винаги съм имал респект към ясно произвеждания реален продукт от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, включително и при бившото ръководство, включително и при сегашното ръководство. Когато сегашният министър Чачев пред Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството изложи своите виждания за работа на министерството, той каза, че инвестиционната програма на България, в която влизат и "Дунав-мост"... (Прекъсва да говори поради подаден сигнал от председателя Йордан Соколов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключете сега. Съобразявайте се, аз Ви подсещам.
СТЕФАН НЕШЕВ: Мисля, че говоря по същество и имам важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говорите по същество, но такава е практиката в Народното събрание.
СТЕФАН НЕШЕВ: Да, разбрах Ви. Благодаря, Извинявайте, господин председател! Каза, че с разкриването на тунела за гранично-пропускателния пункт с гърците, с електрифициране на железница, която е свързана към Южна България, и с редица промени в пътната мрежа, при обезпечеността на тази инвестиционна програма той очаква да се разкрият от 20- до 40 000 работни места. Вие залагате в документа си 250. Значи 210 са някаква химера, за която няма ясно показано като функции и като ресурс откъде ще дойдат. Ето това ме смущава, че Вие сте дезертирали от управлението. Съжалявам, че трябва да Ви кажа това, което мисля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Нешев, оказа се, че Вашето недоверие в актуализираната програма се основава на непостигнатите данни за предварителния брутен вътрешен продукт, постигнати в 1999 г. Само че обяснението е много просто. И би трябвало да го знаете.
Първо, през 1998 г., вместо планираните 4-5 процента инфлация, имаше 1,8.
Второ, вместо планирания 4-процентен икономически растеж, 4,5 процента по първоначалната прогноза, който заедно с тази инфлация дава 24 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, беше постигнат 2,5 процента. Вероятно там ще бъде оценката за брутния вътрешен продукт. Така че Вашето недоверие се дължи просто на ненаправените заключения на базата на макроикономическите показатели. При регистрирана по-ниска инфлация и при регистриран по-нисък икономически растеж няма как и дефлаторът на брутния вътрешен продукт да бъде от такива размери, че да се постигне 24 млрд. и нещо. Но това не е неблагоприятна последица за българската икономика, тъй като реалният растеж все пак беше налице, независимо от изключително трудната 1999 г. за българската икономика.
Нека да напомня пак от тази трибуна, че все пак преките и косвените загуби от войната в Косово и от затварянето на пътищата на България към Централна Европа са в размерите на 250 млн. щатски долара. И впрочем, точно толкова е спадането на износа за 1999 г. в сравнение с 1998 г. Очевидно, че при такова намаление на износа ние не можем да очакваме тези темпове на икономически растеж на брутния вътрешен продукт, които бяха заложени предварително.
А що се отнася до другата Ви теза, аз си мисля, че данните, с които борави господин Евгени Чачев са се отнасяли само за неговото министерство, докато планът за развитие включва инвестициите не само на държавата, включва инвестициите на общините или инвестициите, които ще бъдат осъществени през общините. А освен това не включва инвестициите, които ще бъдат направени от предприятията с преобладаващо държавно участие, които са част от големия план. Тук сте станали жертва на различните множества, с които в случая трябва да се разсъждава. Той е говорил само за тази част от плана за развитие, който се управлява и който ще бъде осъществен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Иван Тодоров да развие своя актуален въпрос.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря ви, господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Въпросът, който поставям, не се отнася нито до регистрацията на българския патриарх и владиците, нито до последиците от решението на Върховния административен съд № 130 от 5 март 1997 г.
Въпросът е в това, че Дирекцията по вероизповеданията е нарушила регистрирания в Министерския съвет устав на Българската православна църква, защото с две писма - изходящ № 472 от 13.08.1999 г. и № 686 от 8.11.1999 г. Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет е уведомила наемателите на недвижимите имоти, собственост на Софийската митрополия, че съгласно Заповед № РД-09-154 от 26 март 1997 г.: "като софийски митрополит е регистриран Негово Високопреосвещенство Инокентий с всички произтичащи от гореказаното правомощия".
Като последица от тези писма на наемателите са предложени нови наемни договори. Изложеното становище на директора на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет е неоснователно и незаконосъобразно по следните съображения:
Първо, Уставът на Българската православна църква, регистриран по реда на чл. 6 от действащия Закон за вероизповеданията в Дирекцията по вероизповеданията е единственият действащ поднормативен акт. Съгласно чл. 146 от регистрирания устав, единствено Епархийският съвет на Софийската митрополия е компетентният орган, който управлява епархийските имоти, фондове и капитали, а не софийският митрополит. В съответствие с посочената разпоредба, законно избраният по реда на глава седма от Устава на Българската православна църква Епархийски съвет е сключил наемните договори с наемателите на епархийските имоти. С писмата на директора на Дирекцията по вероизповеданията, като се изземват компетенциите на Епархийския съвет, вече са нанесени щети на Софийската митрополия.
Второ, директорът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет посочва като основание за уведомлението регистрацията на софийски митрополит. Както беше посочено в ръководената от него дирекция е извършена регистрация на Устава на Българската православна църква, в който ясно и категорично се определя редът и начинът за избор на митрополит. Определеният от Дирекцията по вероизповеданията духовен сан на Негово Високопреосвещенство Инокентий като софийски митрополит представлява груба намеса и администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозната институция Българска православна църква. Както е известно, придобиването на духовен сан "митрополит" в Българска православна църква се регулира от устава, който е регистриран в Министерския съвет. Известно е, че съгласно същият устав не е извършвана херотония на Негово Високопреосвещенство Инокентий за митрополит - факт, който последният признал пред Всеправославния събор, проведен в София. Следователно, не съществува основанието за директора на дирекцията да го определя като митрополит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Тодоров. Задайте си въпросите.
ИВАН ТОДОРОВ: Добре, ще мина директно към въпросите си.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател, е какви мерки ще предприемете за недопускане от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на Българската православна църква, основан на регистрирания устав в съответствие с Решение № 5 от 1992 г. на Конституционния съд? След констатация на гореизложените мотиви ще разпоредители на директора на Дирекцията по вероизповеданията да отмени уведомленията в двете си писма като неоснователни и незаконосъобразни? Ще бъде ли потърсена административна отговорност на директора на дирекцията за допуснатата от него некомпетентност и нарушение на регистрирания устав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров. Споровете за легитимност съпътстват нашата църква още от 1989 г. до днес. За съжаление, зад тях винаги прозират крупни финансови интереси и властолюбие, които би трябвало да са чужди на християнската нравственост и морал и отпъждат вярващите.
Поводът за написване на писма № 472 от 13 август 1999 г. и № 666, а не 686, както Вие го цитирате, от 8 ноември 1999 г. на директора на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет са конкретни запитвания на ръководството на Търговска банка "Биохим" с кого банката може да влезе в договорни наемни отношения. Касае се за принципни въпроси, решени по категоричен начин от Върховния съд и от Върховния административен съд на Република България. Отговорите излагат конкретното фактическо положение според Решение № 225 на Върховния съд от 5 ноември 1992 г., Решение № 130 на Върховния административен съд от 5 март 1997 г. и Заповед № 09-154 на кмета на София от 26 март 1997 г.
В Решение № 225 от 5 ноември 1992 г. петчленен състав на Върховния съд отбелязва дословно следното: "Като овластен от закона държавен орган в кръга и характера на въпросите, с които се занимава, Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет е заявила своите констатации: българският патриарх Максим не е избран, съгласно Устава на Българската православна църква и няма регистрирано отговорно пред държавата ръководство". И продължава: "С направената констатация Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет е установила обстоятелства и факти, които като орган на изпълнителната власт е могла и е била длъжна да направи. И тези констатации не са държавна намеса във вътрешноорганизационния живот на Българската православна църква".
Всичко това е в основата на съдържанието на цитираното от Вас писмо № 472 от 13 август 1999 г.
Що се отнася до второто цитирано от Вас писмо № 666 от 8 ноември 1999 г., то е отговор на изрично запитване кой е регистрираният софийски митрополит. Отразен е фактът, че като такъв е регистриран в Софийската община митрополит Инокентий с неговия епархийски съвет. Наречен е "Негово Високопреосвещенство" защото е вписан в регистъра на общината като митрополит. Тази регистрация не е направена от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, а в Столичната община по силата на Заповед № 09-154 на кмета на София от 26 март 1997 г.
Двете цитирани от Вас писма на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет са в защита на интересите на отправилата запитването търговска банка "Биохим", която е в законното си право да се информира за фактите, а те са изложени точно и коректно в посочените писма. Към настоящия момент е налице и висящо съдебно производство, заведено от Светия синод срещу цитираната заповед на кмета на София, въз основа на която е извършена регистрацията в Софийската община, като само съдът има правомощие да реши този спор, а не тук, в тази зала.
Уважаеми господин Тодоров, Вие не споменавате друго писмо на директора на Дирекцията по вероизповеданията № 763 от 22 декември 1999 г., в което категорично е отбелязано, че няма регистрирано централно ръководство (Свети синод), или лице, представител на Светия синод, което може да се представи като законно и легитимно ръководство на Българската православна църква и съответно да го представлява и задължава като юридическо лице. В този смисъл Дирекцията по вероизповеданията не е осъществила държавна намеса и държавно администриране във вътрешноорганизационния живот на Българската православна църква и нейни служители не са действали незаконосъобразно.



Когато говорим на тази тема, веднага трябва да се отбележи, че правителството на Република България многократно е заявявало и доказвало, че е чуждо на държавно-административното решаване на църковния спор. От началото на своето управление до днес правителството, съответно Дирекция "Вероизповедания" при Министерския съвет, са съдействали и съдействат Българската православна църква да намери сили вътре в себе си сама да реши своите вътрешноорганизационни проблеми и така да заеме достойното си място в българското общество. С това не само не са нарушени, но и изцяло се спазват посочените от Вас чл. 13 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно които - цитирам: вероизповеданията са свободни, религиозните институции са отделени от държавата, религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да бъдат използвани за политически цели, свободата на съвестта и вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала и срещу правата и свободите на другите граждани.
Пътят за самостоятелно решаване на проблемите безспорно минава през свикването на общ църковно-народен събор, който да изработи актуален устав на Българската православна църква и да реши споровете за нейното ръководство. (Реплики от ДЛ.) В това отношение Евролевицата би могла да съдейства и да подпомогне този процес заедно с всички вярващи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За дуплика има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Завършването на отговора Ви прозвуча по-добре, тъй като предполагам, че господин Младенов Ви е помогнал в подготовката на този отговор. Но аз оставам с впечатлението, че Вие не сте ме слушали внимателно, когато задавах въпроса си, тъй като аз Ви казах, че не става въпрос нито за Светия синод, нито за патриарх Максим, а Вие с това започнахте да ми отговаряте.
Тук става въпрос за нарушаване на правата на Епархийския съвет, които дирекцията изземва с разпорежданията на господин Младенов. Ето това е недопустимото. Изземват се правата на гражданската църковна организация, каквато е Епархийският съвет. Затова дирекцията трябва да анулира разпорежданията си и да остави Епархийския съвет да изпълнява ангажиментите си съгласно Устава на Българската православна църква. И да бъдат оставени наемателите да си изпълняват договорите. За това става въпрос.
Регистрацията на Инокентий не е в сила. Тя е обжалвана и предполагам, че Вие би трябвало да знаете това нещо или господин Младенов да Ви го е казал. Делото е в Софийския градски съд. От Столичната община обаче три години не се изпращат документите за регистрацията на Инокентий в съда. Три години делото виси! То виси по вина на длъжностни лица от Софийската община, а през това време дирекцията действа в нарушение на закона. Това ме притеснява.
Накрая бих искал да изразя надеждата си в този консенсусен тон, с който Вие завършихте, уважаеми господин министър-председател, че Вие повече няма да допускате намесата на Дирекцията по вероизповеданията спрямо Българската православна църква и ще съдействате за приемането на един нов Закон за вероизповеданията в България, който в максимална степен да изключва възможността от вмешателство на държавата в църковните дела. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Категорично съм за нов Закон за вероизповеданията, който да не дава възможност на изпълнителната власт да се намесва в делата на различните вероизповедания.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ, от място): Евролевицата ще участва в това.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Заставам тук, на тази трибуна, за да декларирам това. Аз не считам, че това са въпроси на изпълнителната власт. Това са въпроси, които една силна съдебна власт може да решава спокойно.
Искам обаче да Ви обърна внимание, че в Столичната община има регистриран Епархийски съвет на митрополит Инокентий.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ, от място): Обжалван е.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Щом е обжалван, най-добрият начин е Вие да поставите въпроса чрез вашите общински съветници в Столичната община. Това е начинът, ако там се бавят нещата, а не тук да се създава впечатление като че ли ние политизираме въпрос на верите, което не е редно да правим. Ако някоя институция се е забавила и тази институция според Вас е Столичната община, контролът върху действията на кметската администрация се упражнява от общинския съвети внесените въпроса за решаване там чрез партията си, проявявайки загриженост, Вие можете свободно да направите това нещо. Очевидно адресът на Вашата загриженост не е тук, в тази зала, а в залата на Столичния общински съвет. Благодаря.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ, от място): Но Вие контролирате Младенов, господин министър-председател. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народния представител Янаки Стоилов да развие своя актуален въпрос към министър-председателя. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин министър-председател, почти веднага след приключването на срещата в Будапеща на 17 и 18 март т.г., зададох своя актуален въпрос. На срещата на правителствените ръководители на държавите, съседни на Югославия, с участието на генералния секретар на НАТО и на върховния представител по сигурността и общата политика на Европейския съюз, е било отбелязано едно предложение - цитирам Ваши думи: за преформулиране на Сърбия като федерация от шест части. По Ваша оценка това е стратегическа идея, която може да се окаже полезна.
Оставям настрана въпроса, че най-малко е дипломатически неуместно и правно недопустимо на междуправителствена среща, без участие на засегнатата страна, да се правят предложения за промяна на нейното държавно устройство. Няма как да не Ви припомня мрачната аналогия с Берлинския конгрес отпреди повече от век. Поне тогавашните участници в подобна подялба на нации и държави не са се наричали като вас демократи.
Предполагам, че познавате поне в основи проблемите на държавното устройство, по които така смело се произнасяте. Трябва да Ви е известно, че ако една държава е федерация, тя се състои от държавни образувания, всяко от които по правило при определени условия може да се обособи в самостоятелна държава. Затова има примери в Източна Европа през последните десет години и те не се изчерпват с Югославия. Неуместно е отъждествяването, което по-късно направихте, на автомиите с държави, съставни на една федерация.
Най-опасното в предложението за федериране на Сърбия на малки части, което Вие смятате за полезно, е, че то тласка Балканите към ново Средновековие, а не към стабилност и модерна демокрация. Така Вие, вместо да отстоявате многоетническия характер на държавите в Балканския регион, отслабвате българската позиция за ненакърнимост и запазване на сегашните граници на Балканите. Така в района могат да се засилят претенциите, какъвто е косовският случай, за раздробяване на държавите по етнически и религиозен признак на малки и изцяло зависими от външни фактори държави, протекторати или може би и градове-държави.
Ако се допусне подобен прецедент, как ще отхвърлите евентуално искане за федериране, например, на Македония? Как бихте реагирали, ако някой след време предложи подобна схема да се предложи в България, след като вече сте се отнесли благосклонно към нея за съседна на нас страна?
Моят въпрос е в крайна сметка отчитате ли рисковете за мира и стабилността на Балканите и специално за България, ако се пристъпи към реализация на обсъжданата в Будапеща идея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Процесите в Съюзна република Югославия поставят и ще поставят на сериозно изпитание способността на международната общност за превантивна намеса и предотвратяване на рисковете. Разпадането на бивша Югославия е процес с 10-годишна история и очевидно продължава да оказва неблагоприятно въздействие върху реалностите в региона.
Още при първоначалното формулиране на българската позиция както по отношение на Косово, така и към събитията, развиващи се в Съюзна република Югославия, ние подчертахме своята привързаност към универсалните принципи на международното право и аз ги повтарям тук: ненакърнимост на границите и зачитане на териториалния суверенитет на държавите.
Тази своя позиция ние отстояваме с активното си външнополитическо поведение, основано на националните ни интереси и разгърнато в контекста на усилията на основните международни фактори в региона и извън него.

В този смисъл въпросът за демократизирането на Съюзна република Югославия за изграждането и установяването на равноправни отношения и зачитането на правата и интересите на отделните съставни части е особено актуален, защото противното обрича Югославия на конфликти.
Вие се опитваме да ми пришиете едно твърдение и аз чух цяла пледоария на базата на него. Става въпрос за следното, че министър-председателят не е твърдял такива неща, това не са мои идеи. Повтарям още един път, че поставеният от Вас въпрос за преформулиране на Сърбия като федерация от шест части не е бил въобще предмет, поставен на обсъждане от мен и не е моя идея. По същество това е отбелязана идея на Лигата на социалдемократите във Войводина и е за пръв път пусната в политическото пространство от господин Ненат Чанак.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Вие се произнесохте по него!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ние обърнахме внимание, че има такава идея, а останалото е ваша измислица. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В частност на дързостта Ви да говорите за степента на моята осведоменост по отношение на Югославия, аз се удивлявам колко сте смел в това отношение.
Аз искам да обърна внимание на това - Вие помните ли каква беше Югославия преди 1989 г., какво беше Югославия преди? Знаете ли от какво се състоеше Сърбия, например? Като си отговорите на тези въпроси, ще продължим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Костов, аз се удивлявам, че Вие не правите разлика между автономните образувания, които съществуваха в Югославия преди повече от десет години и новото предложение за създаване на федерации от сегашната Република Сърбия. Това за мен наистина е удивително, ако Вие проявявате такава наивност, но смятам, че то не се дължи на Вашето неосведомяване по въпросите на държавното устройство, а мисля, че може би се крият далеч по-опасни неща за сигурността в региона и на България.
Даже Вашите изявления в Будапеща, които бяха цитирани в пресата и от които Вие сега в някаква степен се отричате, отклонявате, по примера на предишния президент на страната, противоречат с миротворческата Ви посредническа мисия в Косово, където Вие предлагате обединяване на етносите, а в Сърбия предлагате един етнос да бъде поделен на множество държавици.
Освен това аз правя сравнение между посредническата роля, която води, например, съседна Гърция, макар и член на НАТО, между НАТО и Русия, между Европейския съюз и други страни, докато Вие сте се заели с една друга роля - да помирявате враждуващите групировки в Косово. Не, че това не е полезно. За всяка роля са необходими хора, но и всяка държава гради сама своето достойнство.
Тук аз намирам връзка между пак неотдавнашни изявления на председателя на Комисията по външната политика господин Агов и Вашите изявления след срещата в Будапеща и намирам странно продължение и връзка между тези тревожни факти.
Аз нямам основание да се съмнявам във Вашата интелигентност и затова мисля, че нещата са по-сериозни. Това, че Вие се превръщате в говорител на идеи, които не са български, не са балкански и не са европейски, но заемате една много неблагодарна роля - да апробирате в общественото съзнание в международен план наистина опасни сценарии. И категорично настоявам, наистина да не правите повече това, защото то може да има опасни дългосрочни последици, включително за България. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата народният представител Александър Томов, за да развие своя актуален въпрос. Това е последният актуален въпрос към министър-председателя господин Иван Костов.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Една от най-тежките социални последици от сегашната икономическа реформа е непрекъснатия ръст на безработицата в страната.
През 1998 г. безработните са около 12,3 на сто, а до края на м. декември 1999 г. те са вече 577 000 души или 17 на сто от работната сила. В началото на м. февруари т.г. безработните са над 630 000 души или 18 на сто.
В "Програма 2001" Вашето правителство, господин премиер, пое сериозни ангажименти за борба с безработицата. За съжаление, повечето от тези ангажименти в момента не са изпълнени. Нещо повече, ние можем да говорим, че заедно с декапитализацията на икономиката се наблюдава и ускорена декапитализация на самата работна сила.
Моят въпрос, господин премиер, е свързан със следното - какъв според Вас в момента е размерът на безработицата и какви групи от работната сила на страната тя обхваща; каква е структурата на безработицата и достигнат ли е предела на възможно увеличаване на безработицата в страната; след какъв предел тази безработица може да стане деструктивна и опасна за равновесието в страната като цяло; какви непосредствени мерки във връзка с поетия ангажимент за 250 хил. работни места, какви гаранции във връзка с това, Вие давате?
Мисля, уважаеми господин премиер, че за да отговорите по-пълно на въпроса искам да Ви дам и някои анализи, които имаме ние.
Регистрираните безработни към края на м. март по предварителни данни са вече 20,4 на сто. Но това е отритата безработица. Има и втора, скрита безработица, която е много опасен фактор, подводен фактор. Тя се оценява на около 250 до 300 хил. души или реално безработните са над 950 хил. души, което вече прави опасна цифра - 28 на сто от икономически активното население.
Защо говорим за скрита безработица? Говорим за това, защото сред определени етноси безработицата се отчита неправилно, непрецизно.
Второ, в определени райони на страната безработицата е с особено високи размери - в Търговище тя е 32,4 на сто, говоря без скритата безработица; във Видин - 24 на сто; в Монтана - 26,15 на сто; в Разград - 28,4 на сто; в Смолян - 27,5 на сто; във Враца - 22 на сто; в Пазарджик - 21,5 на сто; в Плевен - 26 на сто и т.н.
Моята оценка е, че безработицата е дошла до критичния си праг. Няма възможност повече тя да бъде увеличавана.
Моля Ви, уважаеми господин министър-председател, да ми отговорите дали сте съгласен с това и как виждате изход от създалата се особено тежка и драматична ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Томов! Така формулиран Вашият актуален въпрос се състои от три подвъпроса - първо, какъв е размерът на безработицата в момента.
Безработицата е високата цена, която българското общество плаща за необходимите реформи, които досега нито едно правителство нямаше смелостта на предприеме и за икономическите последици от войната в Югославия, които преживяхме.
Към 31 януари 2000 г. по данни на Националната служба по заетостта броят на регистрираните безработни лица достигна 657 095 души. Увеличението е от 46 544 в сравнение с 31 декември и се дължи на продължаващото провеждане на структурната реформа и намаляване броя на заетите в бюджетната сфера. Това са двете основни причини.
Що се отнася до опитите да разширите това число с допълнително добавена скрита безработица, ние водихме този спор с Вас и аз Ви зададох въпрос - а къде се загубиха 750 хил., заети в селското стопанство? И Вие не можахте да ми отговорите.
Има много в методиката на изчисляване на безработицата, което трябва да се бъде уточнено. Според мен трябва да бъде изяснено и безупречно да се постигне методика, която да даде възможност ние надеждно да я използваме в своите макроикономически разсъждения. В противен случай Вие ще си говорите за 1 млн., аз ще продължавам да питам за скрито заетите, ще продължа да питам, например, къде са самонаетите, по кои разчети ще отчетем тези хора, които са освободени от данъци и по никакъв начин не се появяват като заети и като самоосигуряващи се лица, в действия и в дейности, съпътстващи селското стопанство и т.н. и ще се получи един наистина голям комплекс от въпроси?

Ето защо аз бих отправил първоначално едно такова предложение - да не се спекулира с този и без друго изключително тежък въпрос за българските граждани. Това, разбира се, може да се направи, но така с популистки цели и със стремеж да се постигне евтин политически дивидент. Хората без друго имат проблем, въпросът е да се установи точно в какво се състои проблемът и как да бъде решен този проблем, а не той да ни пречи да видим реалностите такива, каквито са.
Каква е структурата на безработица в страната и кои са рисковите групи на трудовия пазар, ако се използва приложената сега методика за оценка? Данните за структурата на безработицата по отношение на рискови групи по възраст, пол образование, квалификация и продължителност на престой на трудовия пазар са пак от Националната служба по заетостта към 31 януари 2000 г. От регистрираните безработни към 31 януари 52,5 на сто са жени, относителният дял на безработни младежи до 24 години е 17,2 на сто, а на тези от 25 до 29 години - 13,4 на сто. Към 31 януари относителният дял на регистрираните продължително безработни в обща съвкупност и 31,9 или с 0,6 на сто по-висок в сравнение с 1999 г.
Продължава тенденцията на доминиране делът на регистрираните безработни с основно и по-ниско образование. В края на януари те са 55,4 на сто от регистрираните безработни в бюрата по труда. Безработните без специалност и професия са 58,6 на сто от общо безработните. Равнището на безработицата в страната към 31 януари 2000 г. е 17,2 на сто или с 1,22 пункта по-висока от декември 1999 г. Най-ниско е равнището на безработицата в област София - 4,6 на сто, най-високо - 32 на сто, в област Търговище.
Трето. Какви непосредствени мерки възнамерява да предприеме правителството. Правителствената политика по заетостта се провежда на национално равнище чрез програми, адресирани към рисковите групи на националния трудов пазар и насочени към региони с висока безработица, както и на регионално равнище. В сътрудничество с общинските органи за самоуправление, с местните структури на работодателите и синдикатите и с неправителствени организации се изпълняват програми за заетост, основани на местни икономически стратегии. Националната политика по заетостта е първата основна структура.
В съответствие с "Програма 2001" от 1998 г. е в сила изготвеният от правителството Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, който регламентира ангажиментите на държавата, на органите на местното самоуправление и на социалните партньори към провеждането на тази политика.
Обхватът на безработните от мерките и програмите за създаване на заетост зависи от възможностите на фонд "Професионална квалификация и безработица", който се управлява на трипартитен принцип от проекти и програми, финансирани от Европейския съюз и други донори.
Изрично следва да се подчертае пряката зависимост на състоянието на трудовия пазар от икономическата среда, в която той функционира.
Неблагоприятните тенденции, свързани с увеличаването на безработицата са факт от втората половина на 1999 г. Те са резултат, както казах, от ускорения ход на структурната реформа и влиянието на косовската криза върху българската икономика. Въпреки това през 1999 г. чрез системата на бюрата по труда бяха предложени 241 864 свободни работни места.
Същевременно през есента на 1999 г. правителството прие Национален план за развитие, Национален план за регионално развитие и 28-те областни плана за развитие. Това са стратегическите документи, които създават средносрочната икономическа перспектива на страната и регионите като база за национална и регионална стратегия за заетост.
До края на 2000 г. въз основа на тези документи ще бъде разработен съвместно със социалните партньори и Националния план за заетост.
Основна цел на правителствената "Програма 2001", изведена в Националния план за развитие през периода 2000-2006 г., е осигуряване на добре функциониращ пазар на труда чрез развитие на предприемачеството насърчаване на активността на заетите лица, укрепване на равните възможности, съкращаване на продължителността на безработицата за определени рискови групи на трудовия пазар.
Основна цел и непосредствените приоритети на националната политика по заетост ще бъдат постигнати с мерки, които включват данъчни облекчения, въвеждане на гъвкави форми на заетост, материални стимулиране на работодателите, които запазват и увеличават броя на работните места, стимулиране на активното поведение на безработните за преодоляване на безработицата и развиване на качествените характеристики на работната сила.
Подготвен е правителствен законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на безработицата и насърчаване на заетостта, който предлага промени в този смисъл, насочени към проблемите на националния трудов пазар и към изпълнението на критериите на европейската политика по заетостта.
Подготвен е и законопроект за социално-инвестиционния фонд, който от началото на 2001 г. ще започне да финансира приоритетите в Националния план за развитие, свързани със заетостта, с развитието на човешките ресурси, със сближаването ни с Европейския съюз по отношение на стандартите и нормите за оказване на социални услуги.
Преди да очертая конкретните параметри на правителствената политика по заетостта за 2000 и 2001 г., искам да ви уверя, че икономическият растеж, който предвиждаме през този период, ще оптимизира средата, в която функционира пазарът на труда.
По данни на Националната служба по заетостта през януари т.г. чрез мерките и програмите на активна политика по заетостта в страната са обхванати общо 51 649 безработни. На територията на страната действат общо 11 национални програми за заетост и обучение. Програмата "Сдружение за заетост на безработни" функционира общо с 21 общини, като чрез нея през 1999 г. е осигурена заетост на 4455 безработни, а само за януари в нея са включени 372 души, предимно освободени от преструктуриращите се отрасли.
Програмата "Започнете вашия бизнес" обхваща 27 общини в страната, като цели да стимулира онази част от безработните в тях, които търсят изход в предприемачеството. Спрямо рисковите групи на продължително безработните с ниска квалификация и образователно равнище е насочена Програма за временна заетост, която действа практически във всяка община. През миналата година тя осигури средномесечна заетост на 24 031 безработни за извършване на общополезни действия, а през януари 2000 г. техният брой е 3744.
Подобен характер и насоченост към маргенализирани групи на трудовия пазар има и Програмата от Социални грижи към заетост, която също съдейства във всички общини на страната и през миналата година обхвана 5578 безработни.
Увеличаваме заетостта чрез лесокултурни мероприятия, които включват безработни в областите Враца и Благоевград.
И през тази година, както през 1999 г., се прилага комплекс от мерки за трудова и социална интеграция на випускниците на домовете за девойки и юноши в страната. В резултат на това през 1999 г. 91,3 на сто от завършилите средно образование випускници на тези домове са устроени на работа.
През март приключва действието на първата фаза на проекта "Фонд регионални инициативи", чрез който бяха финансирани 48 инфраструктурни проекти в общини, неправителствени организации, чиято цел бе създаването на заетост и професионално обучение на безработни. В момента стартира втората фаза на този проект със същата цел, която ще се реализира в общини с високо равнище на безработица и спрямо рискови групи безработни.
Действаща през 2000 г. е програмата "Красива България-2" на територията на 13 областни града. Чрез нея ще бъде осигурена заетост на около 7 хил. безработни, а 3 хил. ще бъдат квалифицирани в строителни специалности.
През 2000 г. чрез предприсъединителните фондове на Европейския съюз ще бъдат финансирани два мащабни проекта за създаване на алтернативна заетост и за преквалификация на безработни в райони, силно засегнати от преструктурирането на българската икономика - Перник, Бургаски, Софийски и Родопски регион.
Регионална политика по заетостта. Нов акцент в правителствената политика през последните две години е регионализацията и децентрализацията при решаването на проблемите на трудовия пазар. Министерството на труда и социалната политика разработи методика за създаване и подпомагане на местен капацитет, който да управлява процесите на регионалните трудови пазари в съответствие с техните специфични проблеми и икономически дадености, възможности и стратегии.

На базата на тази методика към момента в страната са създадени и функционират 28 регионални съвета по заетост.В тях участват представители на държавната власт в регионите на местното самоуправление, на местните структури на организациите на работодателите и синдикатите, на неправителствени организации, които работят по проблемите на безработицата и заетостта. В резултат на тяхната дейност са разработени четири областни програми за заетост - Русе, Шумен, Габрово и София, две от които вече действат от миналата година. Те са краткосрочни и съдържат микропроекти, чието изпълнение през периода 1999 - 2002 г. ще осигури заетост за 10 800 безработни и квалификация за 3700 от тях.
През 2000 г. очакванията са поне в половината от 28-те области да стартират такива програми за заетост, които се базират на средносрочните икономически стратегии за страната и регионите.
Характерното за този модел е, че практически обединява всички институции на регионално равнище, които в сътрудничество с централната изпълнителна власт изпълняват своите ангажименти към проблемите на безработицата в своите региони в съответствие със Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Механизмът за сътрудничество между централната и местната изпълнителна власт, органите на местното самоуправление, социалните партньори и неправителствения сектор ни дава основание да развием нормативно регионалната политика по заетостта чрез изменение и допълнение на съществуващата законова база.
Какво равнище на безработица се очаква в края на 2000 и през 2001 г.? През 2000 г. при постигане на икономически растеж, който да оптимизира средата, в която функционира националният пазар на труда, се предвижда средногодишният брой на регистрираните безработни лица да спадне до 515 000 души. Средногодишното равнище на безработицата за страната при осъществяване на всички планирани програми и мерки, насочени към безработните лица, предвиждаме да достигне 14,1 на сто. За периода до 2001 г. при прогноза за намаляване на средногодишния брой на регистрираните безработни очакваното средногодишно равнище на безработицата за страната е 13,5 на сто. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин премиер, аз не Ви задавам въпроса, защото той има някаква пропагандна насоченост, в момента нямаме предстоящи избори, а защото според мен и съгласно всички методики, които шестват и в света, е достигнат критичен праг на безработицата в страната. Особено ако се погледне структурното разпределение на тази безработица. Този праг не може повече да бъде надхвърлян, има опасност от деструктуриране на самия живот.
Второ. Показателите, които са постигнати до момента, са далеч от вашите програми. И Вие трябваше да посочите поради какви причини не са изпълнени показатели, заложени през 1997 и 1998 г.
На трето място. Аз мисля, че в момента точно поради този характер на безработицата се налагат извънредни мерки и то решения, които да доведат до относително по-бърз ефект. Така например оземляване на хора, които са безработни и които могат да работят временно. Така например намаляване на данъци при откриване на определен брой работни места. Така например стимулиране на малкия и среден бизнес. Тези конвенционални програми, за които говорите, не решават въпроса, те работят вече повече от година и половина - две. И аз не съм убеден, че причината за нарастване на безработицата е само кризата или главно кризата в Косово. Причината е в това, че общо икономиката стагнира. Така например Вие говорите за 750 000 заети в селското стопанство. Но аз веднага искам да Ви кажа, че това са хора, заети главно в натуралния сектор, временно, непълно, без постоянни доходи.
И още нещо. Вие говорите, че това са главно безработни с ниска квалификация, за които няма работа. Веднага искам да Ви възразя и да Ви кажа, че в момента броят на безработните с висше образование е около 41 000 души или двойно увеличение спрямо 1998 г. Средната продължителност на престой в бюрата по труда се увеличи до 12,9 месеца. Делът на безработните до 30-годишна възраст стана 38 на сто. Тоест аз твърдя, че икономиката е прекалено стагнирана, за да можем да говорим за автоматично, свободно чрез пазара оправяне на проблема. Просто това е невъзможно.
Ето защо моят призив към Вас е да се предприемат извънредни мерки, за да може въпросът да бъде решен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Преминаваме към отговори на заместник-министър председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Станимир Калчевски да развие своя актуален въпрос.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев, уважаеми колеги! Този път поставям, господин Жотев, на Вашето внимание проблемите в машиностроителния завод "Хан Тервел", гр. Тервел - едно от двете основни предприятия на този неголям добруджански градец.
Историята е следната. През септември 1997 г. заместник-директорът по техническите въпроси господин Пантелеев за нарушение на трудовата и финансовата дисциплина е освободен от длъжност, като самият той подписва декларация за този акт. В началото на 1998 г. за финансови нарушения на господин Пантелеев са осведомени началникът на Регионалното управление на МВР - гр. Тервел, и директорът на РДВР - гр. Добрич.
Прилагам към актуалния си въпрос тези документи.
През април 1998 г. по чисто политически мотиви е освободен тогавашният директор господин Александър Стойнов, назначен по времето на Филип Димитров, по чл. 328, ал. 2, при добри икономически резултати и добра цялостна стопанска дейност както в машиностроителния завод "Хан Тервел", така и в "Дунарит", гр. Русе.
Към това си твърдение прилагам баланса на предприятието за 1997 г., приложение № 2.
Ако се сравнят с тези от 1999 г., ще се види как стоят нещата в завода днес. Отправени са жалби с десетки примери за неравноправни административни актове и действия до изпълнителния директор на "Дунарит", гр. Русе, до управлението на МВР в гр. Тервел, до директора на РДВР - гр. Добрич, до Главна прокуратура, Областна прокуратура, областния управител, Държавен финансов контрол и редица други институции. Всичко мълчи, понеже страхът е парализирал десетки мозъци.
В началото на 1998 г. е сформирано РМД със 75 на сто от работещите в завода, около 267 души, като за изпълнителен директор е определен тогавашният директор Стойнов. След неговото освобождаване е назначен за директор господин Пантелеев. Сега той прави РМД.
Как се развиват нещата по време на управлението на господин Пантелеев? Състоянието на нещата е пагубно за завода - разграбват се активите на машиностроителния завод, източват се средства, машини, материали, имущество и др. Лично облагодетелстване, което излиза от рамките на всякакъв морал. Мистериозно изчезват и се бракуват фрези, косачка "Роджерини" се продава за 5664 стари лв. с ДДС. Неправомерно подписани, нерентабилни за завода договори с явна цел облагодетелстване и източване на средства. Пилеене на средства за представителни разходи, коктейли, ползване на служебни коли. Противопожарни шлангове, моторен трион "Хуксварна", машина "Хилти", пожарогасители и други изчезват мистериозно и просто се затриват.
Прави се опит да се извърши някаква финансова проверка през май 1998 г. Пълен фарс! Финансовите ревизорки се извозват с коли на завода ежедневно, банкети и разточителни мероприятия са им посвещавани най-редовно. И естествено нещата се замазват.
Крайно обезпокоително стоят нещата със синдикалната организация.
В заключение искам да кажа: разпродажба на дълготрайни материални активи, унищожаване на гражданско производство, ликвидиране на пазари в Германия, Австрия, Турция, сериозни задължения към бюджета, отстраняват се работници, в т.ч. и бившият директор на завода с 25 години трудов стаж. Докъде е стигнала процедурата по приватизацията, господин Жотев? Всичко изложено до тук ще го вземете ли предвид? Променете нещата, не допускайте да се замазват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-министър председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Калчевски! След като се запознах с поставените от Вас въпроси, свързани със състоянието на машиностроителния завод "Хан Тервел", клон на "Дунарит" ЕАД, гр. Русе, възложих на работна група от Министерството на икономиката да извърши проверка. Моят отговор се основава на сериозен анализ, който експерти на министерството направиха в резултат на тази проверка. Ето какво показват материалите.
Първо. Относно освобождаването на господин Пантелей Пантелеев от длъжността заместник-технически директор през септември 1997 г. Мога да кажа, че това е станало на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, която визира обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Касае се за продължително отсъствие по болест. Освобождаването е извършено от господин Александър Стойнов, който по това време е директор на "Хан Тервел". Самият господин Пантелеев подписва декларация, че няма възражения да бъде освободен. Не е установено наличие на документи, които да удостоверяват, че основание за прекратяване на трудовия договор са нарушения на трудовата и финансовата дисциплина.
Няколко месеца по-късно господин Пантелеев е назначен за директор на "Хан Тервел" на мястото на господин Стойнов. Решението за тази кадрова промяна е изцяло в компетентността на изпълнителния директор на "Дунарит", защото машиностроителният завод в Тервел е клон на "Дунарит".
Самият господин Стойнов е освободен от длъжност на 14 април 1998 г. на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда при спазване на всички разпоредби.
Като допълнително основание за това "Дунарит" посочва и незадоволителното финансово състояние на завода в Тервел. Може да се изтъкне, че към момента на смяната на господин Стойнов не са изплащани в продължение на 6 месеца работните заплати в завода. Клонът приключва първото тримесечие на 1998 г. със загуба от 88 хил. деноминирани лева. Въпреки тези основания, господин Стойнов завежда гражданско дело с искане за възстановяване на работа, но Русенският окръжен съд го отхвърля.
Нека да се върнем към въпроса Ви за финансовото състояние на "Хан Тервел". Както Ви е известно, заводът е специализиран в производството на комплектовки, механични възли и детайли за специализираното и гражданското производство. Финансово-икономическото състояние, производствената и търговската активност, както и заетостта в клона се характеризират със значителни колебания, което се дължи основно на общата стагнация в началото на 90-те години и непосредствено след финансовата криза през 1996 г. и началото на 1997 г. Когато се прави оценка за финансово-икономическото състояние на клона в Тервел, трябва да се има предвид, че постигнатият финансов резултат за 1998 г. и резултатите през 1999 г. са несъпоставими с информацията за 1997 г. поради високата инфлация в началото на 1997 г.
Все пак оценката на финансово-икономическото състояние на клона, извършено на база предоставени баланси и отчети за 1997, 1998 и 1999 г., показва следното:
- Финансов резултат от основна дейност - за 1997 г. - печалба в размер на 124 хил. нови лева, през 1998 г. - загуба в размер на 98 хил. лв., през 1999 г. - печалба от 154 хил. лв.
- Отчетените средномесечни приходи от продажби за 1997 г. са 159 хил. лв., за 1998 г. - 178 хил. лв., за 1999 г. - 397 хил. лв.
- Брутен финансов резултат - печалба в размер на 214 хил. лв. през 1997 г., загуба от 272 хил. лв. през 1998 г., загуба от 134 хил. лв. за 1999 г.
Трябва да се има предвид също така, че "Хан Тервел" е тясно обвързана със стопанската дейност и финансовото състояние на "Дунарит". В общия обем на приходите от продажби приходите от разчетните им взаимоотношения с "Дунарит" се движат между 63 и 86 на сто.
Предвид изложеното дотук, смятам, че трудно може да се даде оценка за пагубно състояние на клона. Състоянието на клона не е добро, но не е пагубно.
Относно твърденията за нарушения и злоупотреби на господин Пантелей Пантелеев, директор на "Хан Тервел".
Мога да Ви информирам, че действително има отправени сигнали за нарушения на финансовата и счетоводната дисциплина до органите на МВР - Тервел и град Добрич и до Държавен финансов контрол. По тези сигнали органите на МВР, Икономическата полиция, РДВР - Добрич и РПУ - Тервел са извършвали проверки. Информацията се намира в МВР. Органите за държавен финансов контрол са извършили планова финансова ревизия на клона през 1998 г. Тя е обхванала дейността на клона през периода 1 януари 1995 г. - 30 юни 1998 г., т.е. по времето на управлението на господин Стойнов. Констатациите са, че са допуснати редица нарушения на финансовата дисциплина и вреди от реализирани изделия с отклонение от конструктивната и технологичната документация, санкция за допуснати закъснения в доставките, удръжки от рекламации, ремонт на рекламирана продукция, разходи за транспорт за върната стока и т.н. Така че не бих могъл да се съглася с Вашата защита на освободения директор.
Във връзка със сигнала на група работници през март 1999 г., изпратен до централните и местните структури на Държавен финансов контрол, Главна прокуратура, МВР, Министерството на промишлеността и "Дунарит" - Русе, се извършва тематична финансова ревизия, която обхваща периода на управление на господин Пантелеев. Констатациите на тази ревизия са отразени в ревизионен акт. Ревизията обхваща периода от 1 април 1998 г. до 31 май 1999 г. Тя констатира извършване на нецелесъобразни разходи в размер на 45 хил. деноминирани лева за сключен договор за изготвяне на правен анализ и план за бъдещо развитие на дружеството. От споменатите във Вашия въпрос мистериозно изчезнали дълготрайни материални активи е констатирана липса на дърворезачка "Схускварна". Заедно с това ревизията категорично отхвърля твърдението за разпиляване на средства за представителни цели, за социални разходи, за закупуване на жилища от господин Пантелеев, за липса на други активи. Ревизионният акт се намира в министерството и при необходимост може да се запознаете с него.
По въпроса за унищожаването на гражданското производство и ликвидацията на пазарите в Германия, Австрия и Турция - както Вие твърдите - ще Ви кажа, че спирането на износа на изделия от гражданското производство е ставало както по време на управлението на господин Стойнов, така и след това. Съгласно направените справки за периода септември 1996 - август 1997 г. са спрени три изделия - крака за пейка, греди, пръстен - центриращ, нож за ножица, тяло с капак за тротоарна шахта. Броят на заетите места в "Хан Тервел" през 1997 г. при управлението на господин Стойнов е 363 души. През 1999 г. броят на работните места нараства на 423. През януари 2000 г. са освободени 136 човека, като от тях 134 са освободени на основание чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда - поради изтичане на уговорения срок. Същите са били наети на временни договори за изпълнение на определена поръчка от специалното производство. В тази връзка следва да се отчете, че за периода април 1998 г. до декември 1999 г. периодически са разкривани допълнително между 60 и 130 работни места, което е от особено значение за този регион.
Назначената от мен работна група проведе среща с ръководството на синдикалната организация на дружеството. Не е констатирано напрежение между колектива и ръководството. Работните заплати се изплащат редовно.
На 10 август 1998 г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизацията на "Дунарит". Това е по последната част от Вашия въпрос, свързан с приватизацията на предприятието. С решение от 23 юли 1999 г. Агенцията за приватизация упълномощава министъра на промишлеността да подготви и сключи приватизационната сделка за държавното участие на "Дунарит". След проявен интерес за участие в приватизацията на "Хан Тервел" е било взето решение да бъде обявена продажбата му като обособена част. Проявата на интерес е от страна както на стратегически купувачи, така и от дружества, образувани с участието на работници, служители и ръководители от завода. От комисията на Министерството на икономиката вече е приета приватизационната оценка на обособената част. Определен е методът за продажба - това ще бъде чрез конкурс. Уточнени са специфичните изисквания към потенциалните купувачи, които произтичат от задълженията на "Дунарит" по договори за лизинг на машини и съоръжения, ползвани от "Хан Тервел". Към момента предстои подписването на заповед за определянето на метод за продажба на обособената част, конкурсните условия на Министерството на икономиката и проекта на договора за продажба. През януари 2000 г. беше публикувана реклама за предстоящата продажба на "Хан Тервел" като обособена част от имуществото на "Дунарит" в два централни и един местен ежедневник.
Мога да Ви уверя, че стриктно ще бъдат спазвани всички нормативно установени изисквания по процедурата за приватизация на обособената част, така че предприятието да стане собственик на този кандидат, който предложи най-изгодни условия, осигуряващи бъдещото развитие на завода, както и гарантирането на оптимален брой работни места. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Господин Калчевски има думата за реплика от 2 минути.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Господин Жотев, ще споделя, че силно сте подведен. С любезното съдействие на Ваши колеги бях в Министерството на икономиката и разрових огромната папка на машиностроителния завод. Само един пример: катастрофира служебното "Пежо Есперо" в София, а директорът по време на финансовата ревизия казва, че няма отношение по въпроса, не е карал колата. Ремонтът е струвал 7 млн. стари лева. Отварям документите на стр. 4 в документите на КАТ, откъдето се вижда, че колата е управлявана лично от господин Пантелеев. Значи в цялата тази папка всяка втора страница е пълна измишльотина. И Вас Ви подвеждат.
Конкурсът в Тервел. Страшно се боя по традиция, по инерция в Добрич да не бъде опорочен и този конкурс. "Вторични суровини" в Добрич платиха тежък дълг. В транспорта в Добрич всички конкурси са напълно опорочени. Боя се нещата да не се опорочат и в Тервел. Миналия път аз Ви питах за едно друго предприятие, по-късно ще Ви питам за трето предприятие. В Добрич предприятията капят като листа есенно време. Няма нито едно предприятие в Добрич, което да работи. Нещо страшно, безработицата расте.
И аз поставям този проблем с една-единствена цел: Вие, господин Жотев, лично да вземете под опека приватизацията в Тервел. Ще опорочат нещата и в последните 24 часа ще подменят документите за приватизацията на това хубаво тервелско предприятие. За това е моят въпрос. Силно вярвам, че Вие ще внесете прелом в Александър-Божковата приватизация в Добруджа. Няма да правя анализ на предприятията, но нито едно предприятие в Добрич днес не е като хората. Разчитаме на земеделието. Раздадоха ни книжката на семейство Тофлър от Щатите - "Третата вълна". Какво пише там? Земеделието никога няма да ангажира работна ръка. Ще пада броят на работниците, заети в земеделието, мощта на земеделието ще расте, процентният му дял ще става все по-голям. И това нещо ни очаква нас в Добруджа. Не можем да разчитаме на земеделието, което да поема работници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Калчевски, отговарям отново във връзка с молбата Ви лично да се заема с приватизационната процедура. Няма приватизационна процедура в Министерството на икономиката, по която да не се занимавам лично. Като знаете какъв приятел съм на работническо-мениджърските дружества може да си направите извода, че ще направя възможното, за да се появи стратегически купувач. Предприятието обаче не е особено атрактивно, така че аз това не мога да го гарантирам. Интересът в община Добрич към приватизираните предприятия не е голям.
Не е възможно да бъде извършена подмяна на документите в последната минута при конкурса. Просто не е възможно, защото това не става там, някъде си, в някое предприятие, в нечий кабинет. Това става в Министерството на икономиката, под контрола на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Юлиян Буров да развие своя актуален въпрос.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев, уважаеми дами и господа народни представители! Приетият от Народното събрание Закон за енергетиката и енергийната ефективност е обнародван в "Държавен вестник", бр. 64 от 16.07.1999 г. Този закон изисква да бъдат разработени допълнително редица наредби, правилници и тарифи, за да бъдат осигурени условия за развитие на съвременен, конкурентен енергиен пазар, да се привлекат инвестиции и се извърши приватизация в енергетиката, да се увеличи енергийната ефективност и да се интегрира българската енергийна система и енергиен пазар с европейския.
Вече повече от осем месеца обаче предвидените по този закон наредби, правилници и тарифи не се появяват, което на практика означава, че реализацията на гореспоменатите вече цели и намерения се отлагат поне за този период. През него обаче продължи широката дискусия, включително и в българските медии, и с участието на различни представители на властта, за цените на тока и централното отопление за битово потребление, както и за възможността те да бъдат променяни и пр. Нещо повече, знаем, че скоро правителството предприе административни мерки и замрази цените на електроенергията и централното парно отопление.
В действителност нови енергийни технологии с особено висок коефициент на полезно действие дават възможност сегашната цена у нас на централното отопление и електрическия ток да бъдат намалени дори с неколкодесетки процента, каквато е практиката в някои европейски региони. За да се разработи това направление обаче, което новият Закон за енергетиката и енергийната ефективност позволява, са необходими липсващите правилници, наредби и тарифи.
Ето защо моят актуален въпрос е: уважаеми господин Жотев, кога наредбите, правилниците и тарифите, предвидени по Закона за енергетиката и енергийната ефективност, ще бъдат готови?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Има думата заместник министър-председателят господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Буров, въпросът, който поставяте, е много съществен, тъй като освен мотивите, които Вие изброихте, той обхваща споразумение на правителството с международните финансови институции и по-конкретно договорените срокове за началото на преструктурирането на монополистите в енергийния сектор - НЕК, "Булгаргаз" и топлофикационните дружества. Тези дейности са ясно записани със своите срокове по години в актуализирания от правителството план за действие за преструктуриране, премахване на субсидиите и финансовото оздравяване на търговските дружества в енергийния отрасъл за периода до 2001 г. Този план е част от националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., която е одобрена от парламента през април 1999 г.
С приемането през юли 1999 г. на Закона за енергетиката и енергийната ефективност отпаднаха препятствията за започване на реформата на енергетиката и за създаване на възможност за стартирането на тази реформа. Ще се мисли в перспектива за приватизация на някои от енергийните отрасли, но преди това тези отрасли трябва да бъдат подготвени за приватизация, трябва да бъдат преструктурирани. И не на последно място да се потърсят възможности за съкращаване на разходите във всеки един от подотраслите на енергетиката, за да се изпълни задачата, за която Вие споменахте, че правителството поема като ангажимент да не се увеличават цените на електроенергията и топлоенергията.
За провеждането на структурната реформа усилията сега са съсредоточени върху окончателното доразработване и приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Те са необходими за създаването на юридически самостоятелни стопански обекти в производството, преноса и разпределението на енергия за успешното функциониране на новосъздадените търговски дружества. Нормативните актове, които се създават, са в хармония с европейското законодателство. В тази връзка и в съответствие с договореностите, за които споменах в началото, с Международния валутен фонд, в срок до 30 март 2000 г. трябваше да бъдат подготвени и приети от Министерския съвет следните подзаконови нормативни актове, които са определящи за реформата в енергетиката и в частност за юридическото разделяне на НЕК:
1. Общи условия в договорите за продажба на електрическа енергия;
2. Наредба за условията и реда за издаване на разрешения и лицензи;
3. Наредба за образуване и прилагане на цените на електрическата и топлинната енергия и на природния газ;
4. Наредба за присъединяването на обекти на потребители на електрическа енергия и на електрически централи на независими производители към преносната и разпределителните мрежи;
5. Наредба за техническа експлоатация на енергообзавеждането.
Тези наредби вече са разработени от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и от Държавната комисия за енергийно регулиране. В момента, тези дни, се съгласуват със съответните министерства и ведомства и в най-скоро време предстои да бъдат одобрени от Министерския съвет. Останалите 12 бр. технически наредби, които трябва да се издадат съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност, ще бъдат подготвени и одобрени от правителството през септември 2000 г. в съответствие с постигнатата договореност с Международния валутен фонд по време на последната мисия на фонда през януари 2000 г.
С оглед привличането на стратегически инвеститори и за отчитане на създадените реалности в процеса на въвеждане на независими производители в енергийния сектор се налагат промени в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, които ще бъдат внесени за одобряване от правителството до края на април 2000 г.
В началния етап на формирането и развитието на регулиран електро-енергиен пазар през 2000 г. ще бъде необходимо да се установи постоянен контрол върху разходите, за което вече споменах, и финансовото състояние на новообразуваните търговски дружества, така че да не се получи дестабилизация на системата, а също така, за да се оказва методическа подкрепа при договарянето на покупко-продажбата на електроенергия между новите субекти, като целта е да се създаде равнопоставеност между субектите. За тази цел се предвижда разработване и въвеждане на система за мониторинг.
Очаква се разделянето на дейностите по производство, пренос и разпределение на електроенергия и работата в новите условия да доведе още през 2000 г. до по-ефективно управление на производствените и инвестиционните разходи, до подобряване на събираемостта и качеството на обслужване на потребителите. Така ще се създаде по-добра възможност за поддържане нивото на продажната цена на електроенергията, доставяна на населението, фирмите и ведомствата до средата на 2001 г. и ще се подготви реалното функциониране на вътрешния конкурентен енергиен сектор.
Преструктурирането на НЕК от своя страна до средата на 2000 г. ще даде възможност за формирането на реален конкурентен пазар в електроенергетиката, което ще засили инвеститорския интерес към електроенергийния сектор на страната. Във връзка с това ще активизираме работата по подготовка и разпространение на информационни меморандуми за всички новообразувани генериращи предприятия, в това число и за обслужващите ги минни комплекси и разпределителни компании. Тези документи ще са завършени до края на септември т. г., така че след това ще се открият и съответните процедури по приватизация.
Ще се активизират и преговорите за насърчаване и привличане на потенциални стратегически инвеститори при реализирането на проектите за изграждане и модернизация на производствените мощности, на съоръженията и мрежите, на електроразпределителните компании, както и в процедурите по приватизация.
В заключение искам да заявя, че правителството чрез Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси ще осъществява необходимия контрол и координация на дейността, с цел гарантирането на сигурно и надеждно снабдяване на населението и промишлеността на страната с електро- и топлоенергия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Юлиян Буров.

ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев, дами и господа народни представители! Благодаря за Вашия отговор. В действителност обаче, така както ми отговорихте, го знаех предварително, тъй като той не се различава от правителствената програма в областта на енергетиката. В нейното обсъждане съм участвал и аз.
Моят въпрос в действителност беше да бъде стимулирано значително по-бързо въвеждането на тези поднормативни актове дотолкова, доколкото външни инвеститори са готови да инвестират в България, например в областта на когенерацията. Когенерацията е една нова технология, която има коефициент на полезно действие, надвишаващ или достигащ дори 95 на сто срещу сегашните 40 на сто на нашите електроцентрали. Това означава една много проста сметка. Когенераторите, които едновременно произвеждат и електрически ток, и енергия за отопление, автоматично това може да доведе до определено разпределение върху цената на електроенергията и на енергията за парно отопление с няколко десетки процента. За съжаление, обаче, ние продължаваме да прибягваме отново до административни актове, без да дадем тази възможност на чуждите инвеститори да реагират веднага и бързо, тоест, пазарът да бъде този и да даде възможност на тези хора да инвестират. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Буров.
Има думата министър Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вярно е, че в последно време е засилен интересът на сериозните чуждестранни и стратегически инвеститори, които желаят да инвестират в енергетиката у нас. По време на срещата ми в Германия преди няколко дни това се потвърди. Сериозно намерение демонстрира "Сименс" например. Не мога да се съглася обаче, че трябва да се прибързва с тези наредби. Всъщност такава идея имаше в Агенцията по енергетика преди мисията на Международния валутен фонд да приключи своята работа.
Категоричната позиция на правителството е, че трябва първо да се подготви нормативната база, за да бъдат ясни правилата на играта, когато започне процесът на приватизация на отделните дружества, иначе могат да се получат усложнения, които в този особено чувствителен сектор са недопустими. Става въпрос за енергетиката. Казах Ви, че тече съгласуване в момента между заинтересуваните министерства и ведомства. В скоро време Министерският съвет ще одобри тези наредби. Така че в рамките на тази нормативна база ще се пристъпи към приватизацията. И аз съм убеден, че към България в момента се гледа с голям интерес от страна на много сериозни, големи, европейски и стратегически инвеститори, и американски, в областта на енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народният представител Ангел Такев да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Акционерно дружество "Диамант" - Разград, е единственото предприятие в България за производство на плоско, орнаментно, армирано, отражателно стъкло и стъклопакети. Дружеството произвежда и домакински порцелан за страната и за износ.
В първия етап на масовата приватизация са приватизирани 58,26 на сто от капитала на предприятието, от които Българска холдингова компания - 26,51 на сто, Застрахователна компания "Орел-инвест" - холдинг - 18 на сто и Приватизационен фонд "Труд и капитал" - 13,75 на сто.
В края на 1997 г. Работническо-мениджърско дружество "Диамант-Прима" - Разград, печели 26,4 на сто от капитала, като държавното участие е сведено до 5,3 на сто.
От началото на 2000 г. е спряно производството на армирано и орнаментно стъкло, цеховете за промишлена преработка и за водно стъкло работят периодично.
В началото на март е спрян за ремонт и основният цех за плоско стъкло, без ясна перспектива кога ще заработи. Засега единствено работи цехът за домакински порцелан.
Господин заместник министър-председател, моят актуален въпрос към Вас е: какви задължения са поети от РМД "Диамант-Прима" - Разград, съгласно приватизационния договор и как се изпълняват? Какви са основните финансови резултати от дейността на "Диамант" - Разград, за 1997, 1998 и 1999 г. - приходи от продажби, печалба или загуба, задължения и вземания? Какви са задълженията към "Булгаргаз" и как се погасяват?
Задавам Ви този въпрос, воден единствено от загриженост за съдбата на второто по големина предприятие в Разград, и се надявам на точен и изчерпателен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Такев! Съгласен съм с Вас, че "Диамант" АД - Разград, е единственият производител у нас на плоско прозоречно, армирано и орнаментно стъкло. Ще Ви напомня обаче, че основният пакет от акциите на дружеството е продаден в първия етап от масовата приватизация. Шестдесет и седем на сто са собственост на приватизационните фондове "Труд и капитал", "Орел-инвест" - холдинг, и Българска холдингова компания. Така че дружеството е публично по смисъла на Търговския закон и всеки, който се интересува от конкретни финансови резултати, може да получи информация от Комисията по ценни книжа и фондови борси, тъй като има проспект за всяко от публичните дружества.
Освен това, съгласно Закона за счетоводството, балансът и отчетът за приходите и разходите се публикуват в пресата.
Колкото до миноритарния дял от 26,4 на сто, за който питате, ще Ви отговоря, че е продаден на 30 декември 1997 г. от Агенцията за приватизация. Според договора, който е сключен, собственост на тези 26 на сто става Работническо-мениджърско дружество "Диамант-Прима" АД. В приватизационния договор не са поети задължения за изпълнение на инвестиционна програма, програма за трудова заетост и ангажименти за погасяване на задължения на приватизираното дружество, защото предмет на приватизационната сделка е миноритарен пакет от акции. Именно за това дружеството няма задължение да представя на Агенцията за приватизация финансовите резултати от дейността си и размера на задълженията си, както и тяхното погасяване, въпреки че държавният дял в "Диамант" - Разград, е само 5,3 на сто. Аз съм подготвил справка с исканите от Вас финансови резултати за последните три години и бих могъл да Ви я предам. Ще направя само едно уточнение, че данните за 1999 г. не са окончателни, тъй като срокът за приключване на одиторския контрол е краят на месеца, тоест днес.
Според справката, която е при мен, финансовият резултат на дружеството е следният:
през 1997 г. е отчетена загуба от 45 хил. лв.;
през 1998 г. - загуба от 1 млн. 670 хил. лв.;
през 1999 г. - загубата е 2000 лв.
В момента "Диамант" АД е спряло пещта за плоско стъкло за ремонт и води разговори за кредитиране на ремонта. Всяка стъкларска пещ се ремонтира периодично на 6 - 7 години. Дружеството проявява гъвкава пазарна политика и се наблюдава увеличение на производство на някои артикули, въпреки трудностите през 1999 г., породени от кризата в Косово, когато са се провалили много договори за продажба.
По отношение на последната част от въпроса Ви - за задълженията на дружеството към "Булгаргаз", бих могъл да кажа, че има подписан договор за разсрочено плащане на задълженията. Детайлите по този договор обаче са конфиденциални, тъй като засягат междуфирмени отношения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
За реплика има думата господин Ангел Такев.

АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Благодаря Ви за отговора. Мисля, че можехте да предоставите повече информация по въпросите, по които Ви питам. Защото последните три години - 1997, 1998 и 1999 г. - са историята и хронологията на разрухата на едно предприятие. Във въпроса аз Ви казвам, че засега единствено работи цехът за домакински порцелан. Цехът за плоско стъкло е спрян, тепърва ще се прави конкурс между фирми за проектиране. След това ще се доставят огнеупори. В същото време ще се търси финансиране. Ремонтът е продължителен. До края на годината, а вероятно и след това, аз не очаквам предприятието - специално цехът за плоско стъкло - да заработи. Не знам какви са вижданията на ръководството и на фондовете, които владеят определени дялове в това предприятие.
Интересното обаче е, че независимо, че фондовете владеят мажоритарния дял от акции, през 1997 г. се извършва смяна на ръководството. За една година назначеният директор Костадин Георгиев довежда предприятието до тежки финансови резултати. Налага се неговата смяна, но подобрение в работата на предприятието не се чувства и досега. До 1997 г. са работили около 1800 работници. В момента работят около 1000-1100. Предлагат се и се налагат, бих казал, срочни трудови договори на работниците до 1 май. Явно във връзка с този ремонт и спирането на цеха за плоско стъкло много от тях ще бъдат освободени и бройката ще бъде заета.
Какво става? Разград е на второ или трето място по безработица. "Диамант", заедно с едно друго голямо предприятие освободиха много работници. Сега в Разград всеки четвърти е безработен. Как да живеят тези хора? Как да издържат семействата си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие своя актуален въпрос.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Всъщност моят въпрос комай вече не е актуален, а по-скоро исторически след понеделник. Но все пак аз пък съм историк, така че поне за историята да остане това, което Вие ще кажете.
Така или иначе от средствата за масова информация наистина останах с впечатлението за проблеми около процедурата по приватизацията на "Бороспорт".
Моят актуален въпрос, който - пак казвам, че ще го задавам вече в минало време - е следният: беше ли изпълнено законосъобразното изискване за навременно - до 17 ч. на 15 март 2000 г. - внасяне на 10-процентовия депозит от страна на две от фирмите, участнички в конкурса, а именно РМД "Бороспорт" - Боровец, и "Боровец спорт" АД? Беше ли извършена изложената в закона проверка на капиталите на гореуказаните две фирми и какво вярно има в информациите от средствата за масово осведомяване и конкретно цитирам в. "Пари": че работническо-мениджърското дружество "Бороспорт" - Боровец, е променило цената в своята оферта, след като вече са били приети офертите на другите кандидати? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Драганов! Разбирам големия обществен интерес към приватизационните сделки у нас и в частност към сделката "Бороспорт". Именно затова искам да напомня, че Министерството на икономиката провежда максимално прозрачни процедури по приватизация и надявам се, решението на министерството от преди няколко дни е потвърждение за това.
Държа да подчертая, че в хода на преговорите с потенциалните купувачи не е възможно да се предоставя конкретна информация и затова всъщност ми се струва, че не е коректно да се искат конкретни отговори и конкретни параметри на оферти и елементи от хода на преговорите в момента, когато текат самите преговори. Сега, когато решението е взето, както казвате, от историческа гледна точка и от гледна точка на обществения интерес аз ще кажа някои от детайлите по приватизацията на "Бороспорт".
Предполагам, че вече всички знаят, че не избрах купувач за 60 на сто от акциите на "Бороспорт" и че възнамерявам да открия нова процедура. Искам да подчертая ясно, че моето решение не е повлияно от натиска на някои кандидат-купувачи, осъществен твърде натрапчиво чрез някои медии, а се базира на доклада на работната комисия по преговорите за "Бороспорт", на която съм гласувал своето доверие. Истината е, че бях разочарован от офертите на кандидат-купувачите.
Сега използвам възможността отново да заявя, че докато съм министър на икономиката, предприятия няма да се подаряват, поне от този ресурс, с който разполага Министерството на икономиката. И това няма да се случи дори на някого много да му се иска и да си урежда публикации в пресата.
Пак ще повторя, че освен цената, начина на плащане и инвестиционната програма, кандидат-купувачите ще се класират и според способността им така да защитят офертите си, че да ни убедят и да гарантират, че ще развиват успешно дружествата, за които се борят в процеса на приватизацията, което е в интерес на икономиката на България.
Нека само да напомня, че бившето Министерство на търговията и туризма беше дало твърде кратък срок за набиране на оферти за "Бороспорт". Удължих този срок, воден единствено от принципа за създаването на добра конкурентна среда. Фактът, че бяха закупени 11 информационни меморандума и подадени 7 оферти, показва, че се е генерирала допълнителна конкуренция. Друг е въпросът какво бе качеството на тези оферти.
Това, което също ме разочарова, е, че кандидат-купувачите не проявиха достатъчно инициатива, за да подобрят офертите си между първия и втория кръг на преговорите си, както и по време на втория кръг, въпреки настоятелността от страна на членовете на работната комисия.
Ще ви призная, че маркетингът не беше достатъчен. Той и не би могъл да бъде по-активен, като се имат предвид кратките срокове, които са били предоставени на кандидат-купувачите в края на миналата година. Това се дължи на факта, че бях принуден да променям срокове на вече пусната заповед от страна на бившето Министерство на търговията и туризма. Сега мога да гарантирам, че при новите обстоятелства моите служители ще засилят тази част от провеждане на сделката, а именно провеждането на активен маркетинг. Ние все още търсим стратегическия инвеститор за "Бороспорт".
"Боровец спорт" - първият от двамата кандидат-купувачи, класирани на първия кръг на преговорите, не бе допуснат до втория кръг, защото не представи официални документи, които да удостоверят реалния превод на втория депозит по сметка на Министерството на икономиката. Както знаете, става дума за допълнителни 10 на сто от предложената цена на първия кръг, които неслучайно бяха изисквани. Именно този втори депозит дава гаранция, че кандидатът е достатъчно сериозен и поддържа офертата си в частта "Размер на предложената сума". Затова напълно одобрявам решението на преговарящия екип, който отне първия депозит на некоректно постъпилия кандидат-купувач в размер на 80 хил. щ.д., който сега остава в полза на държавата. Нека ясно да се разбере, че това е санкция за неизпълнените ангажименти, поети по време на първия кръг на преговорите, санкция, която защитава не само интересите на държавата като продавач, но и интересите на останалите кандидат-купувачи. Защото сигурно класирането би изглеждало по друг начин, ако некоректно постъпилият кандидат-купувач бе оттеглил офертата си, щом е имал намерение да не изпълни задълженията си. Съжалявам, но това са правилата на играта. Бих искал това много добре да се разбере от всички потенциални инвеститори от България и извън нея, които имат намерение да участват в приватизационните сделки. Когато веднъж се подаде една оферта, това е договор, това е сериозност. Не може просто така, от интерес да се опитва може ли да се купи евтино някое предприятийце в България. Това не става.
Искам да подчертая, че няма да приема и не одобрявам спекулации от сорта, че е нарушена процедурата, че е удължен на два пъти срокът за внасяне на втория депозит, че работната комисия не е изпълнявала добросъвестно задълженията си по процедурата. Подчертавам, процедурата не е нарушавана и затова има подписани от страните протоколи, които ясно показват, че няма възражения от страна на кандидат-купувачите. Срокът за внасяне на втория депозит не е удължаван. Той е и си остана 17,30 ч. на 15 март т.г. и никъде в протоколите от първия кръг не е фиксирана дата за провеждане на втория кръг. До 17,30 ч. на 15 март постъпиха следните доказателства, които дадоха основание да бъдат поканени и двамата класирани за втория кръг потенциални купувачи:
Първо, РМД "Боровец" - Боровец, документ, от който се вижда, че сметката на Министерството на икономиката е заверена със сумата, която на базата на първия депозит от 80 хил. долара представлява допълване от 10 на сто от предложената на първия кръг цена.

В пресата се появиха съмнения относно коректността на този представен документ. Затова ще поясня, че е изискан и е получен банков документ, който потвърждава, че парите са постъпили по сметките на Министерството на икономиката.
Второ, “Боровец спорт” е представил писмо от чужда банка за това, че техният клиент е наредил извършването на превода. Това даде основание на комисията да покани и двете фирми, да покани само двете фирми. Моите служители са дали достатъчно време на двамата кандидат-купувачи да изяснят процедурата относно тълкуванието на определението "внасяне на сумите". Действително парите на "Боровец спорт" до посочения срок не са постъпили по нашите сметки. Но, подчертавам, това не е нарушение на процедурата, а въпрос на тълкувание на внасяне на сумите. И пак моля да не се спекулира с тези факти. Може би тази ситуация би била подходяща за нечий интерес - да не се покани “Боровец спорт” и да остане само единият кандидат. Това не е моето разбиране за конкуренция и състезателност. Това не е и моето разбиране за коректност. И понеже става въпроса за преводи по банков път, върху които вие разбирате, че Министерството на икономиката няма въздействие, не може да влияе, комисията напълно коректно е поискала документ от “Боровец спорт”, с който да се удостовери, че сумите са тръгнали към нашите сметки. Такъв документ не е бил представен. И до ден-днешен такова плащане не е направено.
Колкото до въпроса дали е извършена заложената в закона проверка на капиталите на двете фирми ще ви кажа, че са изискани документи, които показват произхода на капиталите. Според процедурата това е предмет на разглеждане по време на втория кръг от преговорите. Именно затова такива документи са изискани от РМД “Боровец спорт”, Боровец, който единствен бе допуснат до преговорите. Тези документи достатъчно ясно показват качествата на кандидат-купувача. Тази информация е от конфиденциален характер, аз нямам право да я обява. Но Вие сам можете да тълкувате в известна степен казаното от мен, след като знаете какво е окончателното решение. Именно, за да се подготви нова, започнахме всъщност вече подготовката на нова процедура за продажбата на “Боровец спорт”. Ще ви кажа още, че “Боровец спорт”, Боровец, бе и единият от двамата класирани на втория кръг кандидат-купувачи заради размера на предложената цена и начина на плащане. Офертата предвиждаше първоначалната вноска от 10% да се изплати изцяло в брой. По време на преговорите във втория кръг обаче тази оферта беше променена, като се предложи тази първоначална вноска да се плати наполовина в брой, останалата част да се плати с други платежни инструменти. Това би означавало всъщност и с компесаторни записи. Върху промяната на начина на плащане се базира и на една неубедителна инвестиционна промяна за бъдещото развитие на дружеството. Приемането на този вариант би опорочило направената след първия кръг класация.
Пак ще повторя, че в министерството се пазят всички подписани договори, които удостоверяват моите думи.
Затова по-нататък би било нелогично, ако в публичното пространство продължават някакви коментари по тези въпроси от страна на кандидат-купувачите. Нека да се разбере ясно, че такива спекулации само създават излишно напрежение около воденето на сделките. Може би има и една положителна страна - шуми се около Боровец, и се надявам, че това действа като маркетинг, че от една страна държавата е сериозен продавач, не продава просто на всяка цена, защото примерно е притисната от такива срокове. Няма такива срокове. И от друга страна това показва, че все пак “Боровец спорт” е ключово дружество от гледна точка на дейността на всички курорти в комплекса.
Оттук нататък предстои да се подобрят информационните меморандуми. Имам някои лични забележки към качеството на меморандума, с който трябваше да работя, за да се засили маркетингът и да се прецени какъв точно метод на продажба ще се избере.
Всички фирми, които имат законово право, могат да участват в новата процедура. Моите предпочитания са поне 50 на сто от акциите да се продадат на стратегически купувач. Не искам да фиксирам срокове. Сроковете са без значение, когато става въпрос за справедлива сделка, която да гарантира развитието на този планински курорт, който е сред приоритетите на националния туризъм и има огромно значение за община "Самоков".
Уверявам Ви, че процедурите по сделката няма за повлияят върху хода на туристическия сезон. И затова вече обмисляме укрепване на ръководството на "Бороспорт". Нека дружеството да бъде управлявано ефективно и тогава пак ще си говорим дали има опасност за сезона или не. Докато съм министър на икономиката, както и друг път съм казвал, не се поддавам на спекулации. Ще проведем приватизационната процедура прозрачно, така че да дадем шанс на дружеството да продължи своето успешно развитие в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Има думата господин Драгомир Драганов за реплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Неслучайно казват, че историята е учителка на живота. Дано тази история, която Вие разказахте тук, пред Народното събрание, наистина да е поука за някои мераклии за по-лесна приватизация. Защото от Вашите думи аз останах с впечатление, че като че ли преди Вас е имало подаряване на предприятия, а не приватизация. Дано наистина Вие да поставите началото на прозрачната, ясна и естествено ефективна приватизация.
Аз Ви благодаря за информацията. Съжалявам само, че не пожелахте да се ангажирате със срокове. Поне се ангажирайте тези 80 хил. долара да ги вложите в Боровец, в лифтовете, докато те все още са държавни. Горещо Ви моля като скиор.
Използвам случай да Ви благодаря и за отговора на моя въпрос, който ми предоставихте писмено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Михаил Миков да развие своя актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министре, в рамките на този мандат за трети път ще коментираме темата "Видахим". Явно и поради тази причина моята папка е значително по-дебела от Вашата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Съмнявам се.
МИХАИЛ МИКОВ: Така че ще ми бъде интересно за Вашата гледна точка като нов министър в индустриалния сектор, след като това предприятие беше прехвърляно по няколко пъти между Министерство на икономиката и Министерство на финансите.
Историята започва от 1996 г., когато то попада в списъка за изолация. И за 1997 г., колкото и да е интересно, по данни от министър Муравей Радев, печалбата на предприятието е от 1 млрд. 200 млн., изнесени тук, в Народното събрание. Лично аз оспорвам тези данни и смятам, че загубата за 1997 г. е била около 400 млн.
Но през 1998 г. нещата започват да се развиват повече от трагично. Загубата вече е 8 млрд. при сменени от вашето правителство два управленски екипа. За да се стигне до м. декември 1998 г., когато по решение на Общото събрание, в което държавата, респективно нейните представители упражняват правото й, взема решение за ликвидация.
В същия този период многократно беше заявявано, че ликвидацията е една процедура, която няма за цел чрез нея да бъдат излъгани работниците по отношение на заплащанията и обезщетенията им, а има за цел по-нататъшни мерки за края на приватизацията на предприятието.
Какви са резултатите от това? Резултатите са, че заплатите, които бяха обещани да бъдат изплатени най-късно до м. май 1999 г. и обезщетенията на работниците все още не са изплатени.
Но има и един друг резултат - че поради неоткриване на процедура по несъстоятелност, каквито гласове е имало тогава и каквото може би се е налагала, днес работниците са на по-заден ред като кредитори - един номер, който, ако беше направен от някой спекулант, който управлява предприятие, би бил разбираем. Но когато държавата постъпва така по отношение на работниците, това трудно може да се разбере.
През 1998 г. материалните запаси на предприятието са някъде около 9 млрд. В момента аз не знам какво е състоянието на материалните запаси.
Но има един по-голям въпрос - въпрос, който кореспондира с отговорите от Вас на досегашните актуални въпроси. Това е въпросът за ясната и прозрачна приватизация. Какво пречеше, уважаеми господин министре, акциите на "Видахим" да бъдат пуснати на борсата и там да се търси оценка за това съсипано предприятие, както се изразява Вашият министър. Аз също вече смятам, че е съсипано, след като три години правителството на СДС се упражняваше върху него в своята политика на унищожение на цели сектори на българската индустрия.
Но защо и сега, когато има интересуващи се от него субекти, му се прави оценка от около 6 месеца? И защо и сега, доколкото разбирам, макар че това е конфиденциална информация, тази оценка е достатъчно висока, за да отблъсне всеки, който би искал да участва в приватизацията.
Тук пропуснах само един мрачен период от упражненията върху "Видахим". Това беше неуспелият опит на световнонеизвестната английска фирма "Рес и Ко" да търси купувачи и да приватизира. Това затихна вече, не знам само дали те са си получили хонорарите от Агенцията за приватизация, защото Захари Желязков тук се кле, че той никога няма да плати хонорар на този чужд консултант.
И най-сетне, на финала, какво ще стане с "Видахим" оттук насетне? Има ли шанс "Видахим", ако търсите наистина прозрачна приватизация, да отиде, да речем, към фондовата борса? И тя да покаже каква е истинската й стойност, защото иначе се получава така, че оценката за справедлива цена винаги ще бъде оценката на някой чиновник от някое министерство и неговият субективен подход при това оценяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Миков! "Видахим" в ликвидация - град Видин е акционерно дружество, в което държавното участие е 95 на сто. Останалите 4,83 на сто са придобити чрез масова приватизация от физически и юридически лица.
Във връзка с формираните негативни финансови резултати и висока кредитна и общофирмена задлъжнялост, дружеството попада под действието на Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия. Съгласно чл. 6 от Правилника за прилагането му, министърът на финансите упражнява правата на държавата като собственик на акции от капитала на "Видахим".
През 1997 г. с решение от 24 април Агенцията за приватизация е открила процедура за приватизация на 75 на сто от капитала на дружеството и е упълномощила тази фирма, която Вие наричате световнонеизвестна - "Рес и Ко", да подготви приватизационната сделка до етап "сключване на договор за приватизация на дружеството".
С решение от 17 юни 1998 г. са определени методът за продажба, който е бил "преговори с потенциални купувачи", и срок за подаване на оферти за участие в преговорите. В оказания срок няма подадени оферти, поради което не е сключена приватизационна сделка.
На 2 декември 1998 г. общото събрание на акционерите на дружеството решава да се пристъпи към ликвидация на "Видахим" по реда на глава седемнадесета от Търговския закон. Това решение е взето на основание чл. 6 от Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия, а именно: непостигане на финансово оздравяване в предвидените по програмите срокове. Назначени са ликвидатори и е определен срок за завършване на ликвидацията - една година.
От 1 юли 1999 г. упражняващ правата на собственост на държавата във "Видахим" е министърът на промишлеността. Той е поискал смяна на тримата ликвидатори на основание на чл. 266, ал. 1 от Търговския закон като акционер, притежаващ повече от една двадесета част от капитала на дружеството.
На 25 октомври 1999 г. Видинският окръжен съд решава за ликвидатор на дружеството да бъде вписан Димитър Кирилов.
На 20 декември 1999 г. общото събрание на акционерите решава да се удължи срокът на ликвидацията с още една година и да се назначи втори ликвидатор - Александър Димитров. Изготвени са и са приети актуална експертна оценка и правен анализ на активите на дружеството.
В Министерството на икономиката наистина има заявено за закупуване на цялото дружество от две фирми - италианската "Марангони" и от българската "Вида нова". И двамата кандидат-купувачи заявяват намерението си да възстановят производствената дейност на "Видахим". В тази връзка се изготви информационен меморандум, в който подробно ще бъдат описани всички активи и условията за придобиването им. Ще бъдат насрочени преговори с потенциални купувачи, като за целта ще бъдат публикувани обяви в пресата с условията за участие в преговорите. В случай, че не бъде осъществена сделка за продажбата на цялото дружество, ще се пристъпи към продажба на технологично и производствено обособени части.
Не е вярно, че няма кой да ги купи. Има кой да ги купи и още отсега има интерес към обособени части.
Начинът на обособяването им позволява те да възстановят дейността си като стопански единици. С постъпленията от продажбата на активите ще бъдат изплатени всички задължения на дружеството към всички негови кредитори.
Във връзка с Вашето питане относно изплащане на дължимите заплати на съкратените работници, съм длъжен да Ви уведомя, че има проблем за незабавното им изплащане, тъй като съгласно изискванията на Данъчно-процесуалния кодекс с постъпленията от продажбите трябва да се погасяват първо публичните задължения на дружеството, и едва след това задълженията към други кредитори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата за два уточняващи въпроса господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие много текстове ми цитирахте от Търговския закон. Да, това са основанията за това политическо, управленско, икономическо синьо торнадо, което се върти там 3 години. И това торнадо трябва да знаете, че не остави вече в складовете материални запаси. Това торнадо въртя програмни стругове за по 50-60 марки, които всъщност са за по 500-600 марки, и в този смисъл аз Ви питам дали Вие знаете какво е състоянието на дружеството, даже този въпрос прозвуча и при развиването на питането, след всичките тези упражнения в икономиката на "Видахим". Защото тук има едно голямо противоречие. Вие казвате, че то е съсипано, пропаднало и прочие, но има звена, които да се продават. Тоест, защо досега не са продадени, като е имало такава процедура? Аз това питам.
И вторият ми уточняващ въпрос е: откога са подадени тези две оферти, защо след като има такива оферти, не са проведени процедурите, защото моята информация е, че се прави оценка около 6 месеца и тя е пак същата, горе-долу, каквато е била преди 6 месеца. Аз знам, че има изискване в закона за актуализиране на оценката, този текст Ви моля да не ми го цитирате.
Тоест, какви са тези мерки, които ще доведат или до изясняване на въпроса чрез продажба, аз Ви съветвам тук да опитате с такова съсипано предприятие да пуснете акциите на фондовата борса и тогава да говорите за прозрачна приватизация. Защото другото са само приказки за прозрачна приватизация. Прозрачната приватизация е на борсата. Там се решава кое колко струва, а не чиновниците от отделните министерства, улисани в политическите си игри.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): То няма борса.
МИХАИЛ МИКОВ: Имате ли намерение, ето и това Ви питам, да пуснете на пазара наистина оценката на "Видахим"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, категорично нямам намерение да пускам акциите на "Видахим" в ликвидация на българската фондова борса. Това е невъзможно и дори просто не звучи сериозно това предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще Ви кажа по кои текстове.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Това предприятие има нужда от технологично обновяване. Това предприятие има нужда единствено от стратегически инвеститор. Нито РМД-та, нито фондовата борса могат да го спасят. Трябва някой да инвестира пари. Ако не се намери такава голяма инвестиция, т.е. примерно, ако "Марангони" не продължи интереса си, тогава ще се пристъпи към продажба на обособени части, технологично обособени, които могат да продължат да работят, които производствено наистина са перспективни и има интерес за тях.
Аз не съм казал, че има оферти обаче. Тези думи не ги влагайте в устата ми. Няма такъв оптимизъм в момента. В момента никой не е подал оферта нито за обособените части, нито за предприятието като цяло. Интересът към "Видахим" не е чак толкова голям, защото проблемите са много тежки. Когато стане готов информационният меморандум, аз ще Ви дам отговор на въпроса какво е точното състояние на предприятието, тъй като да ползвам прилагателни и да говоря конкретни случаи какво е станало в миналото, нямам намерение. Ако искате да получите информация защо се е стигнало дотук, задайте въпросите не на мен.
Категорично единственото, което може да спаси това предприятие, това е ако се намери някой, предполагам, чуждестранен, стратегически инвеститор, който има достатъчно пари, за да движи това предприятие. Тежката е съдбата, защото там работят около 8000 работници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Михаил Миков да изкаже отношението си към отговора.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Работили са, господин министре, преди 10 ноември толкова. А когато вашето правителство пое да го управлява, го пое с 4 хил. и 500, а в момента работят само сменяните на шест месеца чиновници, които редовно си получават тантиемите. Никой не работи в това предприятие сега.
Но аз съм крайно недоволен от това, че Вие се опитвате да кажете едва ли не "Преди мен". Ами, преди Вас е бил друг член на кабинета, главен преговарящ на България. Преди Вас е било и в ръцете на Муравей Радев. Кое е общото обаче между вас? Че Вие използвате условното наклонение и смятате, че то решава проблемите: ще, ще, ще, ще, ще. Аз съм си оградил в предишните две стенограми на господин Радев колко пъти е употребил "ще". И сега Вие страдате от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Ще" не е условно наклонение.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, бъдеще време. Добре. Условно наклонение на изразяване в българския език няма, господин председател. И аз го знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Миков, не ги разбираш тези работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИХАИЛ МИКОВ: Аз може да не разбирам условното наклонение, господин Панайотов, но е видно, че вашето правителство не разбира нищо от икономика. (Весело оживление в ДЛ.) Защото господин министърът така и не ми отговори на конкретния друг въпрос - кога ще се продават обособени части, след като такава процедура е имало многократно. И защо се бави приватизацията на "Видахим", за да бъде то нарязано на скраб, четири години, за да се унищожи в крайна сметка българското производство на гуми. Колкото и неефективно да е било от онзи комунизъм, който вие вчера осъдихте, то беше българско и произвеждаше. И даваше хляб на 4 хил. и 500 работници.
Ето тези отговори аз тук не ги чух и ще продължавам да питам и да следя специално развитието за "Видахим", защото бавенето и чиновническото отношение към сделката крие друго - политическа цел за унищожаване на предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
МИХАИЛ МИКОВ: За нас тя беше ясна, господа, преди три години. Вие от мнозинството също сте участници в тази работа и на вас накрая също ще ви се изясни. Благодаря.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): На кого ще ги продаваш тия гуми? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз си мислех, че дадох конкретен отговор, но ако не съм бил разбран, пак ще го повторя.
По отношение на сроковете за "Видахим" в ликвидация. Не говорим за приватизация на "Видахим". В момента "Видахим" е в ликвидация. След като стане готов Информационният меморандум, ще бъдат поканени потенциални стратегически купувачи на цялото предприятие.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Кога ще стане?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Когато стане готов Информационният меморандум. Да Ви обещая утре, така ли? Къде има чиновническо отношение на Министерство на икономиката, аз не мога да разбера? Има спекулации от ваша страна. Защото има чиновническо отношение от моя страна? С какво съм доказал аз, че имам чиновническо отношение към "Видахим"?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Вашите чиновници, а не Вие.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Моите чиновници са чиновници на Министерство на икономиката и аз стоя зад тях. От време на време във вестниците се появява един опит да бъда разграничен - министърът, който горе-долу нещо разбира от икономика, и неговите служители, които го подвеждат. Това изобщо не е вярно. Току-що е приключил новият Устройствен правилник на Министерство на икономиката. Аз съм подготвил и Министерският съвет е утвърдил новата структура на министерството. Това министерство има ясни отговорности и права по отношение на три сектора на нашата икономика - индустрия, търговия, туризъм. И няма дирекция, която да не си върши работата.
Отново ще повторя, че след приключване на работата по информационния меморандум, а той е сериозен документ, защото предприятието е в тежко състояние е голямо предприятие, след това ще бъдат потърсени възможностите на Министерство на икономиката и в чужбина да се генерира интерес. Ако дойде този интерес, ще направим максималното, за да може предприятието да бъде спасено. Ако не, ще се пристъпи към ликвидацията на предприятието чрез продажба на обособени части. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Предвид натрупалите се питания, правя процедурно предложение днес да работим до изчерпване на питанията към министрите, тоест на точката от дневния ред, разбира се, с не повече от два часа. Апелирам към колегите да бъдат така добри да поддържат кворума, че нищо чудно господин Куртев пак да направи проверка. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никой не е застрахован от проверки.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 180 народни представители: за 65, против 78, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Има думата госпожа Елена Поптодорова да развие своето питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Ще си позволя да направя едно въведение към моето питане, тъй като то е зададено доста синтетично, макар и да предполага един много по-широк отговор.
Очевидно е, че през последните години на промени в обществото всички станахме свидетели на една тенденция на обратност на махалото, на люшването му в обратна посока, така че от едната крайност на тотално организирано и тотално планирано развитие на обществения живот и най-вече на икономиката, преминахме към пълен отказ от всякакво планиране на всички равнища на управление.
Резултатите според мен са налице. Това е свиване на производството, загуба на пазари, неспособност за привличане и усвояване на инвестиции и в крайна сметка и социалните ефекти, до които тези процеси доведоха. Известно е, че през 1999 г. практически не се въведоха нови приходоизточници за общините, нито пък се дадоха допълнителни правомощия за увеличаване на постъпленията от съществуващите.
Напротив, наблюдава се обратната тенденция - намаляване на приходите най-вече вследствие на влошаване на общинската, а и на националната икономика. Няма да изненадам никого, като посоча, че моето питане е свързано със състоянието на икономиката в гр. Добрич - избирателен район, който имам честта да представлявам.
В община Добрич през 1999 г. са реализирани общо приходи от продажби за 215 млн. 990 хил. лв., като темпът спрямо 1998 г. е 83,77 на сто или спад на продажбите с 16,23 на сто за една година. В публичния сектор този спад се равнява на 60,8 на сто, а в частния сектор е значително по-малко - около 6,55 на сто.
Показател за силно влошената икономическа конюнктура в общината са и данните за броя на регистрираните безработни: към декември 1998 г. те са били 5500 души, към февруари 2000 г. те са вече 9814, тоест увеличението е почти два пъти.
От друга страна, основните приходи за общинския бюджет от данък върху доходите на физически лица естествено намаляват: от 5 млн. 927 хил. 250 лв. през 1998 г. на 5 млн. 466 хил. лв. през 1999 г. Лошото е, че това е една трайно установила се тенденция. Повтарям, аз говоря за община Добрич, но това е тенденция, която на наблюдаваме в цялата страна.
От друга страна, както община Добрич, така и всички останали общини в страната, нямат законови правомощия и не могат да се намесват пряко в икономическата сфера. Оттук вече стои въпросът за състоянието на общинската икономика и състоянието на предприятията на територията на община Добрич, за която питам в момента. От една страна - общински предприятия. От друга страна - държавни предприятия.
Но дотолкова, доколкото, уважаеми господин заместник министър-председател, държавата продължава да бъде принципал, макар и в едни много свити пропорции, считам, че тя най-малкото трябва да упражни правата си на такъв, включително по отношение на приватизираните предприятия.
Затова мисля, че най-вече за жителите на община Добрич, а допускам, че и за политиците в залата, ще бъде интересно да узнаят по-конкретно как се е развила съдбата на държавните предприятия в последно време. Става дума за предприятия, за заводи, които далеч надхвърлят регионалното си значение. Тук разговаряхме вече за състоянието на Обувния завод "Добрич", но тук спадат предприятия като "Калиакра", "Сердика", "Албена стил" - някои от които работят, но при много свити обеми както на производство, така и намален състав на работници. Тук влиза Акумулаторен завод "Старт", тук влиза Заводът за селскостопанска техника "Маяк". Неслучайно изброявам тези предприятия, защото признавам, че разчитам на по-специфичен, по-конкретен коментар в отговора на господин вицепремиера.
И така стигам до изчитане на конкретното питане, така както бе формулирано в моя текст:
Уважаеми господин министър, колко на брой са били държавните фирми с национално значение в Добрич преди началото на приватизацията? Чрез какъв вид приватизация са приватизирани те? Правен ли е следприватизационен контрол на съответните договори и колко от тези фирми не са изпълнили поетите от тях задължения по съответните договори? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Поптодорова! Във връзка с Вашето питане относно приватизацията на държавните предприятия в гр. Добрич, по реда на зададените въпроси, Ви информирам за следното:
По първия въпрос - колко на брой са били държавните фирми с национално значение в гр. Добрич преди началото на приватизацията. Министерството на икономиката разполага с данни за всички предприятия от системата на бившото Министерство на промишлеността и бившото Министерство на търговията и туризма. На базата на тези данни мога да кажа, че броят на дружествата в тези отрасли в гр. Добрич преди започване на приватизационните процеси е бил 34. От тях в отрасъл "Промишленост" са 27 предприятия, в отрасъл "Търговия" са 6 предприятия, в отрасъл "Туризъм" - 1 предприятие.
От всичките 34 дружества към момента изцяло държавни са само 4 предприятия и това са "Елпром АВН" ЕООД (в несъстоятелност), "Месокомбинат-Добрич" ЕООД (също в несъстоятелност), "Добрич - Принт" ЕООД, и "Възраждане" ЕООД.
По втория въпрос - чрез какъв вид приватизация са приватизирани те, мога да отговаря следното.
По линията на масовата приватизация са раздържавени следните предприятия: "Бряст-Д" АД, "Електрооптика" АД, "Добруджанска мебел" АД, "Добруджански текстил" АД, "Ниви-Т" АД, "Родина-91" АД, "Акумпласт" АД, "Маяк" АД, "Сердика-90", "ПРК" АД, "Калиакра" АД и "Б-63-Д" АД.
Чрез касова приватизация са раздържавени: "Алвина" ООД, "Свобода" АД, "Металагро" АД, "Зена" АД, "Елпром - ЕТ" АД, "Акумпласт" АД.
Следва още дълъг списък: "Ниви - Т" АД, "ПРК" АД, "Калиакра" АД, "Добруджански текстил" АД, "Б-63-Д" АД, "Добрич" АД, "Албена Стил" АД, "Сердика-90" АД, "Старт" АД, "Суперснаб" ЕООД, "Търговия на едро" ЕООД, "Деметра" ЕООД, "Амбалаж" ЕООД, "Феникс Ресурс" ЕООД, "Книжнина-99" АД и "Промтур" ЕООД.
Както забелязвате, някои от дружествата се повтарят и в двата списъка, тъй като са раздържавявани и по двата способа - чрез касова приватизация и по линията на масовата приватизация.
Продажбите на дружествата, които изброих, са извършени чрез конкурс и чрез преговори с потенциални купувачи.
В момента раздържавяването на остатъчните държавни дялове в някои от тези дружества продължава чрез предлагане на акции на публичните търгове, провеждани от Центъра за масова приватизация.
По третия въпрос - правен ли е следприватизационен контрол на съответните договори и колко от тези фирми не са изпълнили поетите от тях задължения.
От справките, които моите служители са подготвили става ясно, че във всички приватизирани дружества е извършван следприватизационен контрол за изпълнение на договорните задължения, поети от купувачите.
От извършените проверки е констатирано изпълнение на всички поети от купувачите задължения по сключените договори както по отношение на ангажиментите за инвестиции, така и по отношение на ангажиментите за откриване на нови работни места.
Предсрочно са изпълнили инвестиционните си програми купувачите на няколко предприятия - "Албена Стил" АД и "Датчици за ССМ" - незавършен обект на строителство от "Зена" ЕАД.
Преизпълнени са задълженията, поети с програмите за трудова заетост в приватизираните дружества "Старт" ООД, "Албена Стил" АД и "Калиакра" АД.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
За два уточняващи въпроса има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Благодаря и на Вас, господин министър. С риск да демонстрирам пристрастност, ще кажа, че наистина благодаря за коректността, която демонстрирате, когато отговаряте на парламентарен контрол и ефективния подход към отговорите, които поднасяте.
И все пак за мен остава едно недоумение - ако са изпълнени всички предприватизационни договори, в смисъл - приватизационни договори, в резултат на този следприватизационен контрол, който е извършен, къде да търсим логиката между изпълнение на ангажимента за увеличение на работните места и нарастващата безработица в общината, която, както вече посочих, е не по-малко, а два пъти увеличена само за срок от една година? Очевидно, нямаме увеличена ефективност. Аз неслучайно цитирах данните на свиване на продажбите. Тогава как да разбираме, как да разчитаме тези заключения, които са дошли до Вас от проведените ревизии? Мислите ли, че не е необходима повторна ревизия, повторен контрол, който вече да бъде извършен може би от по-безпристрастни проверяващи, за да се изчисти тази логическа несъвместимост, за която говорят оценките, които са Ви били очевидно докладвани? Това е първият ми въпрос.
И, вторият ми въпрос е от по-общ характер - възнамерява ли министерството, неговото ръководство и неговите експерти, да извършат методичен контрол и проверка на изпълнението на тези договори по общини така, както приватизацията е текла досега, както и да планират поне в някакви средни срокове икономическото развитие на общините?
Истината е, че до този момент, аз говоря не само за последните две години, има пълна хаотичност в икономическите цели на развитието вече на отделните региони на страната, така че няма община или регион, който да знае ясно каква е неговата икономическа характеристика в една средносрочна перспектива и какви производства и предприятия ще се развиват с - повтарям - определен ефект на поне средносрочност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Поптодорова! Няма непосредствена връзка между провеждането и приключването на приватизацията на едно предприятие и непосредствените резултати след процеса на приватизацията.
Приватизацията е един инструмент, бих казал, доста грубичък, за смяна на собствеността, след което няма как да сме уверени, че, приватизирайки едно предприятие, ние сме му осигурили бъдещето. Това не е логично. И то не е въпрос само дали сме намерили потенциалния купувач. Нашата грижа, грижата на приватизиращите органи, според мен, трябва да бъде да се намери подходящ стратегически купувач. Световна практика е, че невинаги това е възможно, особено тогава, когато в определени големи региони на света има голям ресурс, който се предлага за приватизация, и възможности на инвестиционното търсене да задоволи това голямо предлагане. Такава е ситуацията в момента в България и в другите страни, където текат сходни процеси.
В нашата страна през последните няколко години просто голям ресурс е предложен за приватизация. За голямо съжаление в нашата страна го няма това инвестиционно търсене, няма ги възможностите, няма я средната класа, няма ги големите корпорации, които могат да отделят част от средствата си и да инвестират, да приватизират, тоест, да сливат, да придобиват собственост, така че аз не виждам връзка. Тоест, Вие казвате, може би няма достатъчно добър следприватизационен контрол и не е ли по-добре да се извърши обективно от други хора. Аз вече имах възможността тук, в парламента, да кажа, че след промяната в устройствения правилник на Министерството на икономиката тъкмо това е направено - дирекцията, която се занимава със следприватизационен контрол, е вече независима. Тя не е в разпореждане на някой началник на управление или заместник-министър. Тя директно отговаря пред министъра, пред мен, така че аз нямам съмненията в обективността на тези резултати, макар че ако настоявате, нямам нищо против да направя допълнителна проверка по тези проверки, които са направени, само че там не е разковничето. Просто някои от тях оцеляват, намират си ниши, намират си инвестиции, развиват се, оцеляват в конкурентната борба, други - не. И ние от време на време - екип на Министерството на икономиката - отива в тези региони, за да види кое не е наред и дали проблемът е просто в това, че предприятието още в самата си приватизация не е намерило подходящия си собственик или просто пазарът се е променил, условията са се влошили. Примери - колкото искате. Аз бих дал единствено примера с торовите заводи и със заводите за производство на стомана и прокат. В момента на тяхната приватизация, те бяха приватизирани точно тогава, когато пазарът като цяло тръгна надолу. Същото важи и за Варненската корабостроителница, но това са процеси, които текат в световната икономика. Лично аз не виждам необходимост от това да правя допълнителни проверки за предприятията от Добрич.
По отношение на втория Ви уточняващ въпрос - за планирането по общини. Като министър на икономиката, аз не мога да отговарям за това как отделните общини и области трябва да планират своята дейност.
Не съм съгласен обаче, че изцяло държавата се е отказала от планирането. Планирането винаги е имало своето място. Просто за около 40-50 г. ние малко сме хипертрофирали тази функция. Планиране има и в момента. Министерството на икономиката също претендира, че планира добре своите бъдещи дейности. В хода на разработването на Актуализираната програма на правителството задачата на моя екип беше да подготви план за действие, който просто припозна онези задачи от актуализираната правителство, по които Министерството на икономиката има отговорности и аз нямам нищо против да ви покажа кои са основните приоритети в дейността на Министерството на икономиката, които са включени в този план за действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Елена Поптодорова, за да изкаже отношението си към отговора.


ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Ще изразя известно несъгласие с Вас, господин Жотев. Аз не възприемам приватизацията единствено като инструмент за смяна на собствеността. Това е една от целите й. Аз добавям и други - ефективност на производството, конкурентност на производството и не на последно място - по-висока степен на гарантираност на работещите в съответните производства, и все пак някакво усещане, че те също просперират, наред с ресора, със сектора, в който работят.
И именно от тази гледна точка аз поставих и въпросите си към Вас, защото точно тези резултати до момента не са видими. Аз мисля, че договорите са тези, които гарантират, в някаква степен поне, и начина на експлоатация на собствеността, а както казах, и участието на работещите в съответните предприятия, и начина, по който те го правят.
От думите Ви разбирам, ако наистина се твърди, че са изпълнени тези приватизационни договори, а излиза, че това са най-малкото нереалистично заложени договори от гледна точка на резултатите, които в крайна сметка са налице от гледна точка на икономически данни. И затова въпросът отива към приватизаторите.
Аз не подлагам на съмнение обективните тенденции, всички ще се съгласим с Вас за процеса, който върви, и той върви извън нас, въпреки нас. Така че единственото, което можем да правим, е да се съобразим и да участваме по добър начин в него.
Аз поставям въпроса, повтарям, за приватизаторите, за тяхното умение да изпълнят функцията, която претендират, че могат да изпълнят.
От тази гледна точка за мен не е случаен публичният ангажимент, който пое моят колега от Добрич, господин Людмил Бешков, в качеството си вече на новоизбран лидер на региона от страна на СДС за преразглеждане на приватизационните договори в общината.
Самият Вие, господин Жотев, се ангажирахте с подобно намерение въобще по отношение на тези договори в страната. Така че, аз продължавам да очаквам един по-прецизен преглед специално за Добрич, но, повтарям, мисля, че всички останали общини ще желаят подобен отговор.
Що се отнася до планирането, аз се опасявам, че до този момент това, за което може да говорим, е непредсказуемост на икономическото развитие на страната. Но това ми дава правото на следващ въпрос, в който искрено се надявам да ме опровергаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Госпожо Поптодорова, просто имаме, изглежда, разминаване в нашите виждания като концепция за ролята и възможностите на държавата. Държавата може да помогне да се смени по-бързо собствеността.
Има и друг метод, има такъв метод, който отнема години и просто оставя на предприятията, работейки в конкурентна среда на пазара, да се прецени кой с кого ще се слее, накъде ще отидат тенденциите. Тъй като държавата е решила. Вие сте решили, депутатите, че трябва да се приеме Закон за приватизацията, преди няколко години. Ремонтирали сте го двадесетина пъти. Добър или лош, това е законът, по който се приватизира.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Натам не гледай!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не, не, не, аз гледам навсякъде, моля Ви се! Изобщо не е необходима реакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не е проблемът в това колко перфектна ще бъде нормативната база, просто чрез приватизацията не може да се осигури бъдещото развитие на едно предприятие. Приватизиращият орган просто трябва да се погрижи максимално да се създаде конкуренция при избора на потенциални купувачи, след което обаче не бива да ги заковава в приватизационните договори да изпълняват ангажименти, с които новият мажоритарен собственик поема повече отговорности, отколкото всеки друг, който може да влезе в един отрасъл, да си създаде ново предприятие и да се конкурира с останалите.
Ако се приеме такъв подход, това в теорията отдавна е описано, с това се фрагментира пазарът, това би означавало всъщност, продавайки банките в България, ние да си поставим измислени условия - запазете броя на банкерите, оставете банките да работят точно с тези групировки, с които са работили дотогава, и т. н. Все пак пазарът трябва да реши накъде ще отиде едно производство.
И не е възможно в един приватизационен договор, примерно сключен преди три години, така да бъде предвидена ситуацията в един сектор, че мажоритарният купувач да бъде ангажиран с изпълнението на такива конкретни ангажименти. Затова не мисля, че може да помогне кой знае колко един такъв масов преглед по общини или в цялата страна на вече сключени приватизационни договори.
Моята позиция е, че приватизационният процес общо взето приключва. Нашите усилия през тази година трябва да бъдат към по-голяма прозрачност на течащите вече сделки и тези, които ще бъдат подготвени до края на годината. Не бих подкрепил такъв призив за едно масово ревизиране на приватизационните договори, които са били вече сключени. Съмнявам се в резултатността от такова начинание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Последното питане към заместник министър-председателя господин Петър Жотев е от народния представител Станимир Калчевски.
Имате думата, господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жотев, атаката от Добрич продължава. Аз искам да поставя въпроса за състоянието на ЕТД "Елпром" АВН ЕОД, гр. Добрич. Някога това беше честта и гордостта на гр. Добрич. Днес 10-15 души бивши служители от това предприятие се изреждат от депутат на депутат, от приемна на приемна с едни и същи въпроси, четвърта, пета, шеста година.
Но искам да поставя на Вашето внимание състоянието на горепосоченото предприятие. Към питането си приложих едно писмо на един от служителите, в което той аргументирано мотивира своите тревоги: "Ще излезем ли от така създалата се ситуация на това предприятие?"
И Ви питам: може ли да се възстанови обстановката и авторитета на това единствено предприятие за производство на електрически апарати за високо напрежение у нас?
Това е краткият ми въпрос. След това ще добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Калчевски, преди да отговоря конкретно на въпроса Ви, ще направя кратък преглед назад в историята на дружеството. През май 1996 г. "Елпром" АВН ЕОД е включено в така нареченото Решение на Министерския съвет № 480 за търговски дружества с държавно имущество, подлежащи на ликвидация. Причините за това са изключително лошите финансови резултати. Дружеството приключва 1996 г. със загуба в размер на 43 млн. лева неденоминирани лева и обща сума на задълженията над 211 млн. неденоминирани лева. Към същата дата сумата на активите е около 140 млн. лева.
Извършената през 1995 г. ревизия е установила нарушение на финансовата и стопанската дисциплина в дружеството. В тази връзка тогавашният министър на промишлеността господин Дачев със Заповед № РД 16-65 от 26 февруари 1996 г. е наредил на управителя на "Елпром" АВН ЕОД да заведе съдебен иск срещу бившия управител Енчо Енчев за нанесени щети на дружеството в размер на 19 млн. 135 хил. неденоминирани лева и да предприеме действия за събиране на дължимите от контрагенти на дружеството суми. Реално изпълнение на тази заповед няма.
На 19 август 1996 г. със Заповед № РД 16-412 министър Дачев е наредил на управителя на дружеството в еднодневен срок от получаването й да подаде в Добричкия окръжен съд молба за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
С Решение от 28 август 1996 г. Добричкият окръжен съд открива производство и едновременно обявява в несъстоятелност дружеството по чл. 630, ал. 2 от Търговския закон. Прекратява дейността на дружеството и правомощията на органите му за управление.
Според одобрения от съда по несъстоятелността списък на предявените и приети от синдика вземания, кредитори на дружеството са 50 физически и юридически лица. Най-големите от тях са Териториалното данъчно управление, Районното управление за социално осигуряване, Държавен резерв - Варна, фирми-доставчици и работници и служители с неизплатени трудови възнаграждения. Общата стойност на задълженията на дружеството според списъка на приетите вземания е около 208 млн. неденоминирани лева. С Решение от 29 септември 1997 г. Добричкият окръжен съд е постановил започване на осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Към настоящия момент всички кредитори са удовлетворени в пълния размер на дължимата към тях главница.

Във връзка с измененията на Закона за данъка върху добавената стойност дружеството е формирало нови задължения, произтичащи от дерегистрацията му по ДДС. В момента се покриват тези задължения и лихвите по изплатените вече главници.
Що се отнася до производствените мощности на дружеството, още през 1995 г. по схемата дълг срещу собственост Добруджанската търговска банка е придобила основния производствен корпус и част от производствените съоръжения на дружеството. Собственост на държавната фирма е останала базата за спомагателни производства, базата за развитие и внедряване, авторемонтна работилница, дърводелска работилница, инструментален цех, склад за готова продукция и други странични активи. Като следствие от това положение, което прави продажбата на предприятието като цяло невъзможна, площадката на дружеството е разделена на 35 обособени части. За всяка от тях е издаден отделен акт за собственост. Към момента от тях са продадени 10 по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. По счетоводни данни към 31 декември 1999 г. останалите активи на дружеството възлизат на 2320 лв. Голяма част от тях са неоперативни и трудноликвидни.
От казаното дотук може да се направи извода, че възстановяването на предприятието като цяло и като производител на високоволтова апаратура е технологично и юридически невъзможно.
В заключение трябва да отбележа, че Министерството на икономиката няма правомощия спрямо дружество, обявено в несъстоятелност и с постановено осребряване на имуществото. Съгласно Търговския закон от датата на обявяване в несъстоятелност назначеният от съда синдик представлява дружеството. Той е единственият компетентен да предявява искове за нанесени на дружеството вреди, включително и на такива, причинени от лицата, управлявали дружеството до обявяването му в несъстоятелност. За всички свои действия синдикът е отговорен пред съда по несъстоятелността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Господин Калчевски, имате думата за два уточняващи въпроса.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, за съжаление това чака всички предприятия в Добрич с много малки изключения - 2-3 на сто. Печална картина. Печална действителност. От цветущ град Добрич през 80-те години, днес Добрич е лунен пейзаж. Печална трагедия. Аз не знам какво ще отговоря в понеделник на тези хора, които се интересуват, но наистина в последните 8 години в този завод стана нещо страшно. Ако се разровят документите за стигането на този завод до тази ситуация, ще се видят толкова нарушения, ще се види такова източване и разграбване за едно цветущо добруджанско предприятие, ще се види, че няма цели технологични линии и всичко е пренесено от Босфора и нататък. И тези хора питат коя е политическата сила, която ще отговори на този въпрос. Днес и аз питам това.
Връщам се през 80-те години. Половин Европа се изреди да види какво представлява Добрич - цветущ град. Днес Добрич е лунен пейзаж. От ден на ден, от месец на месец, от година на година ние се чудим какво да правим. Седем депутата има от нашата област. Трима днес са на власт. Ние трябва да отговорим с това предприятие, което беше еталон на промишлеността в Добруджа, в град Добрич. Отговор няма.
И все пак аз считам, че в Министерството на икономиката трябва да се създаде един малък отдел за Добруджа, колкото и да е нереално това. Защото ние не можем да приемем равнодушно, че всичко в Добруджа си отива. Казвате: имате земеделие, дерзайте! И земеделието е на едно ниво... Но да не връщаме лентата назад.
Аз слушах внимателно диалога с колежката - и тя е депутат от Добрич - за приватизацията. Ако още 10 години правим това, което се прави днес в България, не Добрич, не Тракия, не Пиринския край, на Балканите няма да ни има и в Европа няма да ни има.
Затова, последен апел, господин Жотев: към Добрич отношението трябва да бъде малко по-специално. В Добрич тупаше едно от промишлените сърца на България през 80-те години. Днес няма предприятие, на което да се спреш и да не го окаеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Нямаше въпроси.
Преминаваме към отговори на министъра на отбраната господин Бойко Ноев.
Има думата народният представител Иван Тодоров да развие своя актуален въпрос.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С Постановление № 237 на Министерския съвет от 21 декември 1999 г. Централен военен архив - град Велико Търново, преминава към Главно управление на архивите при Министерския съвет заедно със съхраняваните от него архивни документи. За Министерството на отбраната е оставено правото да дава разрешение за ползване на военноархивната информация.
Съхраняваните в Централния военен архив архивни документи, независимо от тяхната степен на секретност, са непосредствено свързани с проблемите на отбраната и националната сигурност. Тяхната обработка и използването им не са странично обслужваща дейност в системата на ръководеното от Вас министерство, уважаеми господин министър, защото са пряко следствие от ежедневния живот на военните части и поделения и обективно отразяват резултатите от работата на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. Архивните документи не само обслужват, те са и неразделна част от живия организъм на Министерството на отбраната и неговите структури.
Сравнени със значимостта на институцията, годишните разходи за материално-техническо, кадрово, социално-битово и сервизно осигуряване на Централния военен архив са много малки. С тези средства, далеч по-малко от разходите за боеприпаси на едно военно учение, Централният военен архив изпълнява високоотговорните си задачи без назначаване на нови щатни служители от 1972 г. насам. За потребността и задачите е достатъчно да се посочи, че всяка година в Централния военен архив се издават над 20 000 удостоверения от трудово- и социално-правен характер, обслужват се стотици изследователи в читалнята на архива, комплектоват се и се систематизират над 3000 архивни фонда, филмират се на микрокопия над 1 млн. архивни документи.
Основни ръководни и нормативни документи, регламентиращи дейността и развитието на военноархивното дело и системата на военните архиви са Законът за Държавния архивен фонд и Правилникът за неговото приложение. Но ръководните документи, които определят ежедневната дейност на Централния военен архив, трябва да са същите, които регламентират и дейността на първичните архиви в частите и поделенията, архивите на видовете въоръжени сили и корпусите, както и архивите на Министерството на отбраната и на Генералния щаб.
Посочените документи дефинират методическото ръководство - Вие ги имате изброени в моето питане, аз ги съкращавам, за да пестим време - и контрола на Централния военен архив над посочените по-горе звена. В този смисъл не е целесъобразно откъсването им от Централния военен архив, защото той се явява последната структура от системата на военните архиви и при него завършват процесите на документообразуване, делопроизводство, комплектоване, съхранение и използване.
Моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е: какво е наложило изваждането на Централния военен архив от системата на Министерството на отбраната и какво е Вашето становище по повод на тази промяна? Как виждате развитието на Централния военен архив оттук нататък и как ще се осъществява на практика връзката и взаимодействието между Министерството на отбраната и архива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, първо бих искал да Ви се извиня за това, че чак сега отговарям на въпроса Ви, но това е по обективни причини.
Основните мотиви, довели до преминаването на Централния военен архив под прякото ръководство на Главно управление на архивите при Министерския съвет произтичат от Закона за администрацията, също така от плана за организационно изграждане на Министерството на отбраната до 2004 г. и Закона за Държавния архивен фонд и Правилника за неговото прилагане. С приемането на Закона за администрацията се урежда структурата, основните принципи на организация на дейността на администрацията, длъжностите в нея, основните изисквания за заемане на тези длъжности. В чл. 7, ал. 2 от същия закон са изброени звената, които задължително се включват в общата администрация. Административните звена, които осъществяват управлението на Държавния архивен фонд по смисъла на Закона за Държавния архивен фонд, не са предвидени като задължителни за общата администрация. Те не могат да бъдат включени и в специализираната администрация на Министерството на отбраната, защото не се отнасят към звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на министъра на отбраната. Това наложи Централният военен архив да премине като цялостна структура към Главно управление на архивите с цялата си фондова наличност, недвижимите имоти и движимите вещи. Всички военни служители, работили досега в Централния военен архив, съгласно Постановление № 237 на Министерския съвет преминаха на работа към Главно управление на архивите, т.е. те бяха запазени като специалисти.
Отделянето на Централния военен архив от Министерството на отбраната не обхваща учрежденския архив на министерството, който осъществява текущо съхраняване на документална информация на ведомството в съответствие с определените му със Закона за държавния архивен фонд функции. В чл. 78, т. 17 от Закона за отбраната и въоръжените сили на началника на Генералния щаб на Българската армия е възложено да организира съхраняването на оперативния архив на Българската армия. С преминаването на Централния военен архив като цялостна структура към Главно управление на архивите при Министерския съвет се запазват както неговата организация, така и редът на неговата дейност, така и функциите и числеността на неговия персонал. А това по мое мнение и по мнението на моите колеги ще осигури приемственост в осъществяването на дейностите по обработване, използване и съхраняване на военно-архивната информация.
Спецификата на военните архиви наложи да се създаде нова ал. 4 в чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за държавния архивен фонд, съгласно която документите на ЦВА се използват със съгласието на министъра на отбраната. Другият мотив, довел до преминаването на ЦВА към Главно управление на архивите, е планът за организационно изграждане и развитие на Министерство на отбраната до 2004 г., съгласно който план една от основните задачи, стоящи пред нас, е да реформираме Министерството на отбраната в действаща структура, осигуряваща работата на министъра на отбраната в съответствие с програмата за реформа на държавната администрация в посока на европейската и евроатлантическата ни ориентация. Това наложи преструктуриране на звената в министерството, освобождаването от несвойствени функции, както и свързаните с тях структури и материални обекти.
Третият мотив за преминаването на ЦВА към Главно управление на архивите е доразвитие на провежданата политика за обединяване на централните архиви в резултат на Постановление № 268 на Министерския съвет от 30 декември 1992 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Тодоров! Централният военен архив има бъдеще и аз съм убеден в това. Лично съм се интересувал от това как той функционира и какви са гаранциите, че той ще бъде съхранен в рамките на държавния архив като едно национално богатство. ЦВА е включен в органите за управление на държавния архивен фонд като самостоятелно специализирано звено и занапред ще бъде полезен за нашето общество, тъй като до неговото богатство ще имат достъп по-голям брой хора. Той ще допринася за развитие на военната наука и история.
Отчитайки процесите, които протичат през последните години в Министерството на отбраната и в Българската армия, Централният военен архив непрестанно ще се обогатява и нараства, защото нашата дейност като фондообразователи е изключително активна.
Отново искам да ви уверя, че архивът е в добри ръце. Той няма да бъде попилян. Хората, които досега са работили с него, ще бъдат запазени като специалисти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Тодоров, имате думата за реплика.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър! Естествено е да очаквам, че е имало поредица от аргументи в полза на вземането на това решение. Въпросът е доколко убедителни са те.
Аз мисля, че недостатъчно ясно и точно е развит въпросът с достъпа до архивните документи в същото това Постановление № 237. Няма сериозни аргументи за промяна на собствеността при положение, че правото за достъп ще се определя от Министерството на отбраната. Това, от своя страна, ще доведе до прилагане и спазване на двойни стандарти, съгласно които ще бъдат организирани архивните процеси и дейности, включително съхраняването и използването на поверителни и строго поверителни документи. Не знам защо е необходима такава двойственост.
Специфичен трябва да е и подходът към структурното изграждане на Централния военен архив. Сега действащата структура вече няма да е ефективна. Това важи и в същата степен за материално-техническото осигуряване, за което Вие споменахте, за бюджета и трудовоправните отношения. Не е решен статутът на бившия Център за архивна информация - гр. Велико Търново, който не трябва да е в тежест както на бюджета, така и на личния състав на Централния военен архив, защото неговите задачи са свързани с националната архивна система на Република България.
И последното нещо, което бих искал да ви кажа, е, че практиката в страните - членки на НАТО, в по-голямата си част е, общо взето, точно такава. Тези архиви са към съответните министерства на отбраната. Така е например във Федерална република Германия. Вие сигурно знаете. Там Военно-историческият архив, както се нарича в Германия и който се намира в Щраусберг, до Берлин, е на подчинение точно на военното министерство на Федералната република. Не знам дали точно това беше необходимо да се прави и не съм докрай убеден, че е правилно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин министър, искате ли думата за дуплика? Не.
Преминаваме към актуален въпрос към министъра на отбраната Бойко Ноев от народния представител Иван Николов Иванов относно поддържане и освежаване на военновременни запаси.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съзнавам, че зададеният от мен въпрос е надведомствен въпрос и аз предварително искам да Ви благодаря, че Вие се ангажирахте с неговото отговаряне. Основание за това ми дава раздел II - т. нар. "Икономически основи на отбраната" - от Закона за отбраната и въоръжените сили и особено чл. 23, в чиято ал. 1 изрично се посочва, че за подготовката и работата на националното стопанство във военно време Министерският съвет приема общ държавен военновременен план и военновременен проектобюджет, а в точка 4 са вменени задължения именно на Министерския съвет по поддържането на мощностите по военновременния план, които пълно се използват в мирно време и това става за сметка на организации и търговски дружества, които ги управляват и стопанисват. В случаите, когато мощностите по военновременния план се използват частично или не се използват в мирно време, те се поддържат пропорционално или изцяло за сметка на държавния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.
Знам, че в изпълнението на тази задача, по-точно на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили, са ангажирани не само Министерството на отбраната, но и редица други министерства и то съвсем конкретно ангажиментите, които имат тези министерства, са дефинирани ясно и точно в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Задавам този въпрос, защото съм убеден, че от години наред, не от сега, държавният военновременен план, първо, не е актуализиран. Той не съответства дори на сегашната военна доктрина, още по-малко съответства на т.нар. "Програма 2004" за преструктуриране на армията. В същото време в редица търговски дружества ангажиментите, които имат по този документ - имам предвид по Закона за отбраната и въоръжените сили - и по редица други документи, не се изпълняват и към днешна дата военновременните запаси са сведени до минимум. В една голяма част от създаването на тези военновременни запаси са вложени бюджетни средства.
В тази връзка, отчитайки, разбира се, и спецификата на материята, аз задавам своя актуален въпрос: изпълняват ли си задълженията търговските дружества, поети с приватизационни договори по поддържането и освежаването на военновременните запаси - т.нар. "Обект 60"? Има ли извършени проверки от Управление "Подготовка на страната за отбрана" в приватизираните машиностроителни заводи в Сливенска, Ямболска и Старозагорска област по изпълнение на задълженията им за поддържане на военновременните запаси?
Знам, че не може конкретно с цифри да се отговаря, предвид спецификата на материята, но Ви моля да бъдете конкретен: изпълняват ли се тези ангажименти или не се изпълняват и ако отговорът е "не", какви ангажименти в рамките на действащите закони и каква инициатива в рамките на Министерския съвет лично Вие ще предприемете, за да може да се изпълнява Законът за отбраната и въоръжените сили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съхраняването на националните военновременни запаси се осъществява въз основа на Наредбата за държавните резерви и военновременните запаси. Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" е упълномощен от Министерския съвет да упражнява правото на собственост на държавата върху запасите и резервите, а той е главният контролиращ орган на цялостната дейност по съхраняването на военновременните запаси.
Министерството на отбраната и звената по отбранително-мобилизационната подготовка в централната и териториалните администрации също имат своите отговорности и провеждат в повечето случаи превантивна контролна дейност.
Със специално приложение към приватизационните договори търговските дружества се ангажират да изпълняват задълженията по поддържането и освежаването на военновременните запаси. Такива задължения са поети от над 90 на сто от приватизираните търговски дружества. В периода от 1994 до 1999 г. в изпълнение на програми, приети от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, Управление "Подготовка на страната за отбрана" към Генералния щаб на армията съвместно с представители на министерствата и Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" е извършило проверки по състоянието на военновременните запаси в различни региони на страната. Само през 1999 г. са проверени 19 търговски дружества, от които пет са приватизирани. Това са ЗАГ "Динамик" АД- София, "Верила" АД - Равно поле, "Котлостроене" АД - София, "Сокол" АД - Пещера, и "Димана" АД - Батак.

Резултатите от проверките показват, че съхраняването на военновременните запаси както в приватизираните търговски дружества, така и в голяма част от неприватизираните, се извършва съгласно изискванията на нормативните документи. Констатираните нередности се дължат преди всичко на намалените възможности на търговските дружества да опресняват и възстановяват запасите поради общия икономически спад. Редица дружества не са възстановили около 42% от деблокираните със срок за възстановяване на военновременни запаси, а това са: "ОЦМ" АД - София, "Елхим - Искра" АД - Пазарджик, "Арсенал" АД - Казанлък и други. Не са взети своевременно мерки за освежаване на военновременните запаси в "Кремиковци", "Трояфарм" - Троян, "Пима" - Монтана, "Сила" - Ямбол и други дружества. Причините за това се крият главно в недостатъчните средства, които се отделят от държавния бюджет за създаване и поддържане на военновременните запаси и покриване на ценовите разлики при тяхната реализация, а също така и в неефективността на контрола и взискателността на ръководителите на министерствата и ведомствата към нарушителите. Освен наказателни постановления на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси", почти няма други случаи на санкции от страна на други институции, въпреки че, според мен, има случаи, които трябва да отидат в прокуратурата, и по този въпрос работим.
Що се отнася до въпроса дали са извършвани проверки в приватизираните машиностроителни заводи в Сливенска, Ямболска и Старозагорска област, мога да кажа, че през 1998 и 1999 г. управление "Подготовка на страната за отбрана" към Генералния щаб не е извършвало такива проверки. През 1999 г. в тези области са извършени проверки от звената по отбранително-мобилизационна подготовка в териториалната администрация, съвместно с районната дирекция "Държавен резерв", при които са констатирани липси в: "Бъдащност" - Чирпан, от арматурно и обло желязо, въжета, пейки, тръби, брезенти и други на обща стойност 19 654 лева; "Хидросистем" АД - Ямбол, на стомани на стойност около 522 хил. лева; ЗММ "Победа" АД - Сливен, на спирт и други материали. На нарушителите са съставени актове и заведени съдебни дела.
Аз не изключвам, а по-скоро допускам, да има липси, които не са констатирани, поради това, че не сме извършили проверка във всяко едно предприятие.
А в изпълнение на Плана за организационно изграждане на Въоръжените сили от 1 март т.г. управление "Подготовка на страната за отбрана" е закрито. В управление "Планиране на отбраната и Въоръжените сили" към Генералния щаб е сформирано направление "Военновременни потребности", което обаче няма контролни функции по отношение състоянието на военновременните запаси в търговските дружества от националното стопанство.
Аз съм убеден, че след приемането на Закона за управление на кризи - това е още един повод да подчертая пред народните представители значението на този закон - тези функции ще бъдат възложени на специализираната Държавна агенция по управление на кризи, която ще има необходимите правомощия по организацията, контрола на съхраняването на националните военновременни запаси.
Това беше, господин Иванов, моят написан отговор от специалисти на Генералния щаб на Министерството на отбраната.
Вие поставихте един въпрос, който е много важен - че военновременният план не е актуализиран. Да, това е така. Това е един очевиден факт. Именно поради това в "Програма 2001", която премиерът прочете от тези микрофони пред вас, осъвременяването на военновременния план е посочено като един от приоритетите на Министерството на отбраната за тази година и аз се надявам своевременно да се отчетем пред народните представители, че този план е направен.
Факт е обаче, обективно е обстоятелството, че когато се съкращават Въоръжените сили и потребностите на военновременната армия, новата военновременна армия, която е почти два пъти по-малка от това, което беше преди, по-малки ще бъдат и военновременните запаси, както и организацията на използването на тия запаси, както и цялостната организация на икономиката като цяло.
Аз мога да Ви уверя, че този въпрос е на вниманието не само на Министерството на отбраната, а и на Министерския съвет и той ще бъде следен много внимателно и решен според интересите на отбраната на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Аз Ви благодаря за честния отговор, но искам да Ви кажа следното. Аз вярвам, че в рамките на тази година Министерският съвет ще изпълни по Ваша инициатива, разбира се, задълженията си по чл. 23 от Закона за отбраната и Въоръжените сили. Това е първото.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Те три години са чакали...
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Не три, девет години няма такъв план - нов, актуализиран.
Второ. Вярно е, че много ведомства отговарят за тази дейност, за този ангажимент във военновременна обстановка, но съгласно чл. 78, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили началникът на Генералния щаб ръководи и отговаря планирането и поддържането на мобилизационната готовност. Не само по линия на държавните резерви, така наречения "обект 100", но и по линия на военновременните резерви и мощности, които трябва да поддържат търговските дружества със собствени средства или със смесено финансиране.
Правилно е, че трябва да бъде преразгледана структурата на поддържаните военновременни мощности във връзка с това, което Вие казахте, и минимизирана, по-точно оптимизирана. Но една голяма част от създадените с години и натрупвани военновременни мощности са създадени и със средства на държавата, с бюджетни средства. Днес тях вече ги няма. Просто ги няма в търговските дружества.
И аз Ви моля: направете бързи, точни и масирани проверки в редица търговски дружества - много правилно казахте: над 90 на сто от търговските дружества, в това число и шивашките предприятия, имат ангажименти по този план - за да видите какво е положението и да защитите интересите на държавата. Това ще рече, на бюджета, който е предвиден за Министерството на отбраната по това перо. В противен случай те ще продължат да нарушават и това, което е останало, и то ще изчезне.
Иначе, по принцип Ви благодаря за Вашата готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Съвсем накратко ще Ви кажа, господин Иванов, че напълно споделяме Вашата загриженост. Тоя въпрос е обсъждан и в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, и ние, и в Министерството на отбраната, търсим всички ония слабости, които трябва да бъдат отстранени. Това не са слабости, които съществуват от днес, както и Вие сам отбелязахте, а това са слабости, наследени и от предишно управление. Всички ние, или всички, които са имали отношение към този въпрос, носят отговорност за това състояние. Има и обективни причини, които са факт. Това, което обаче ние правим в момента, е не да гледаме какво е било преди, а да гледаме напред - какво трябва да правим от днес нататък. И това ще го направим. Ние сме много чувствителни на темата кражби и липси и това, което имаме като ресурс да проверява кражбите и липсите, доколкото такива съществуват, ние го правим.
Това е, което исках да Ви кажа и отново да Ви уверя, че този въпрос е приоритетен и е на вниманието на министерството, на правителството и той ще бъде решен по максимално възможния най-добър начин. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Бойко Ноев от народните представители Иван Борисов и Георги Божинов относно състоянието и съдбата на закритите гарнизони в армията съгласно "План 2004" за военната реформа.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Най-напред искам да се обърна към господин министъра и да споделя с него това, че настоящият мой въпрос е в моята картотека, но въпроса е № 100. Вярно е, имаше писмени, върнати от господин председателя и от господин Соколов, но това е въпрос № 100, с което аз се радвам, че ще бъде отправен именно към Вас, господин министър.
Към Вашия предшественик имах много въпроси. Към Вас това е въпрос № 1 от мен. Благодаря ви.
Уважаеми господин министър, за да съм сигурен, че ще бъда правилно разбран, още в началото искам да заявя, че с моя актуален въпрос не поставям на обсъждане целесъобразността от военната реформа. Тя е в ход. Не коментирам трябва ли да има военна реформа или не. Не коментирам дали числеността на армията трябва да бъде 45 хил. или някаква друга цифра. Не коментирам дали службата в армията трябва да бъде шест месеца, три месеца, два месеца или 20 дни. Военната реформа е в ход и аз не това коментирам сега.
Съгласно "План 2004" за военната реформа южните гарнизони в армията се изтеглят приблизително със 100 км навътре в територията на страната. В Родопите националният трибагреник беше свален от казармените пилони в Ивайловград, Крумовград, Девин още през изминалите две години. От поделението в Кърджали, което е създадено още през Балканската война, остана само духовият оркестър в състав от 8 души. Засега се запазват армейските поделения в Смолян, Ардино и Момчилград. Гарнизони се закриват поголовно и в Пиринския край. Вече са закрити казармите в Дупница, Кресна, Сандански, Симитли. През следващите две години ще бъдат ликвидирани и артилерийският полк в Разлог. Можем да продължим списъка със закритите поделения в Малко Търново, Звездец. Знаем какво беше направено с поделенията в Северна България.

Съгласно "План 2004" за реформата във войската, от 94-те гарнизона и 178-те войскови района и обекта в армията до края на преструктурирането й трябва да останат съответно 49 гарнизона и 71 района.
В моя актуален въпрос не засягам тежките проблеми на съкратените офицери и сержанти, не се спирам и на съдбата на военното имущество, което се намира в непрекъснато движение. В актуалния въпрос се спирам само на проблема за състоянието и съдбата на закритите гарнизони в армията. Става дума за празните казарми, складове и имотите на гарнизоните.
През последните години сме свидетели как неработещите промишлени предприятия буквално се разграбват и рушат. Бих искал да вярвам, че тази вандалщина няма да се повтори и в българските казарми.
Господин министър, моят актуален въпрос е: как ще бъдат стопанисвани, използвани и съхранени сградите и имотите на закритите гарнизони, казарми, складове и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов, уважаеми господин Божинов! Краткият отговор на Вашия въпрос е: те ще бъдат стопанисвани добре. И това е намерението на Министерството на отбраната, защото това е една голяма грижа, която имаме в момента. Това е проблем не само за местните власти, където се закриват гарнизони, това е проблем и за ръководството на Министерството на отбраната, което трябва да опази тази държавна собственост, да я разпредели по най-добрия начин на други държавни учреждения, а от ненужната да се освободи чрез открити и честни продажби. Това е краткият отговор на Вашия въпрос. Имам един написан отговор, който ще Ви прочета, който може би ще отговори малко по-детайлно на това, което ме питате.
До приемането на плана за организационното изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г. закриването на поделенията в Звездец, община Малко Търново, Девин и Ивайловград беше извършено в изпълнение на приетия по-рано план за организационно изграждане на структурата на Българската армия до 2010 г., а старият план е приет 2004 г. Освободените войскови имоти са общо 14 на брой.
След приемането на "План 2004" започна закриването на гарнизоните в Крумовград, Кърджали, Разлог, Сандански и Кресна. Окончателното закриване на гарнизоните в Крумовград и Кърджали ще приключи, убеден съм, до края на 2000 г., а за гарнизоните в Разлог, Сандански и Кресна до края на 2001 г.
На всички имоти от закритите поделения Министерството на отбраната е осигурило охрана. Войсковите имоти в гарнизоните Крумовград, Кърджали, Разлог, Сандански и Кресна и предстоящите за закриване поделения ще се приемат от Изпълнителната агенция "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество", която е на подчинение на министъра на отбраната. Една от функциите на тази агенция е да организира охраната на тези райони до прехвърляне на правото на управление на друго ведомство или до завършване, както вече казах, на разпоредителни действия с тях, тоест, продажби.
С оглед на по-нататъшното целесъобразно използване на недвижимите имоти, необходимостта от които отпадна за Българската армия, през м. ноември 1999 г. бе създадена със съвместна заповед на министъра на отбраната и на министъра на регионалното развитие и благоустройството междуведомствена комисия, която включва представители на всички министерства. Освободените недвижими имоти през 1997 и 1998 г. са предложени в комисията на другите министерства за прехвърляне правото на управление, но няма проявен интерес към имотите от другите министерства. В тази връзка е потърсено съдействие от областните управители за проучване и съгласуване на потребности от имоти за държавните структури и общините, като за целта е предоставена информация за функционалното предназначение и техническите параметрите на освободените имоти в тези и други гарнизони.
Защо ви казах, че това е един голям проблем и с лека ръка, и само с критика не може да бъде решен? Който и да е министър, което и да е правителство, което и да е Народно събрание, ще се сблъсква със същите проблеми - огромно количество казарми. Казарми от сто години, които в момента няма какво да се правят. И когато вие казвате, че трибагреникът се сваля поголовно от поделения в страната, аз бих ви казал: да, малкият трибагреник се сваля от много казарми по страната, за да се вдигне големият трибагреник, да се вдигне големият трибагреник в силите за бързо реагиране, в плътните части, които действително могат да гарантират отбраната на страната, а не да пилеем средства на данъкоплатците и да не осигуряваме необходимата защитеност на страната.
Ето това е философският смисъл на реформата. Няма начин да не се освобождават казарми и райони, няма начин да не възниква социален проблем. Ясно е, че гарнизоните, които се напускат, които са били тясно свързани с общините - и икономически, и социално, създават една празнота. И това е един проблем, който е проблем на Министерството на отбраната, но той е проблем и на народните представители по места. Ние сме готови, и това сме го заявявали нееднократно, да работим с народните представители по места, особено в районите, където се съкращават Въоръжени сили и техника, за да можем заедно да решим този социален проблем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин министър, аз не скривам това, че не съм напълно удовлетворен от Вашия отговор. Ще споделя с Вас това, че през 1976 г. излязох от Академия "Раковски" със звание "капитан" и оттогава досега съм поддържал непрекъснато връзка с хората от армията, въпреки че съм работил на друг фронт.
Това, което Вие казахте в отговор на моя колега Иван Иванов, никак не е вярно - че в армията сега няма кражби. Аз съм убеден, че Вие пътувате непрекъснато, но не споделям Вашата оценка, че сега гарнизоните и освободените казарми се стопанисват добре и от тях няма кражби.
Аз заставам днес пред парламентарната трибуна, за да изразя тревогата на десетките хиляди офицери и сержанти от Българската армия, които са прекарали десетки години от живота си в българската казарма, съдбите на тези хора са свързани с българската казарма, на техните семейства също и те с тревога следят това, което става пред очите им, как ежедневно българската казарма променя своя вид, не е това, което беше, и няма да бъде това, което беше. Ето, затова заставам пред трибуната, за да споделя тревогата на тези хора и да ви предам тяхната молба, тяхното желание: господин министър на отбраната, не допускайте тази вандалщина, която стана в българските предприятия - те да бъдат до основи разрушени, да се повтори и с българската казарма.
Това е горещата молба на моите избиратели, на моите колеги. Тя е и моя молба и аз с това завършвам: господин министър, не сте напълно прав, че не се краде, че не се разграбват българските казарми. Добре е това, че пътувате, но обърнете и на това внимание. Считам, че това, което Вие казвате, не е точно така, обратното е. Убеден съм, че Вие ще направите необходимото да бъдат опазени българските казарми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата министърът на отбраната господин Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин Борисов, аз се извинявам, ако съм бил неправилно разбран, че съм казал, че не се краде. Аз такова нещо не съм казал. Във всички свои публични изказвания по въпроса за реда и дисциплината, и финансовата, в армията не преставам да подчертавам, че има нарушения.
И също така от името на ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб не пропускам да споделя, че ние не може пък, разкривайки слабостите и нарушенията в казармата, да представяме нещата пред обществото като че ли това е най-корумпираната институция в обществото. Напротив, това е най-некорумпираната институция в обществото. Там най-малко се краде от всички места в обществото. Но това не значи, че не се краде. (Реплика от Венцеслав Димитров.)
Аз не знам кой Ви е упълномощил да говорите от името на всички офицери и сержанти, и запасни, и действащи в Българската армия, но аз мисля, че като министър мога да говоря от името на тези хора и да Ви уверя, че те не споделят мнението, че казармата е корумпирана. Тя не е корумпирана.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Не съм употребил такава дума.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Хората са много честни и те не крадат. Но там, където има кражби, ние сме безпощадни. Какво значи безпощадни? Не прощаваме, не прикриваме и го показваме.
Затова много се надявам, аз използвах този и други поводи, да призова всички елементи на правораздаването и на съдебната власт да ни помогнат, за да може най-после да доведем някоя дело до край, а да не се стига само до прокуратурата и съда.
Помолих главния прокурор Филчев неотдавна да ни помогне, за да може най-после тези негодници да си намерят мястото, тези, които са виновни. Така че аз съм напълно солидарен с Вас и Вашата загриженост за бъдещето на армията като цяло, първо, и, второ, за това там да няма кражби, защото това е държавно имущество, имущество на всички нас, на всички данъкоплатци. И ние ще го опазим по най-добрия възможен начин. Заедно, господин Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Бойко Ноев от народния представител Михаил Миков относно съдбата на военната наука.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, наистина въпросът като че ли е по-скоро за питане, но аз ще се опитам в рамките на актуален въпрос да го отправя, защото към 8 март той беше актуален и мисля, че все още е актуален. Той все още е актуален и след вчерашното приемане за 16 минути на около 160 текста от Закона за отбраната и Въоръжените сили, където Вие ясно сте отговорили каква ще бъде съдбата на военната наука - няма да има такава. Няма да има институти. Може би след осъждането на комунизма, Вие си представяте нашата евроатлантическа интеграция с лъкове и стрели. Аз смятам, че именно пътят, който се очертава пред България за евроатлантическа интеграция, налага особено внимание за развитие на военната наука. Защото мястото на България с тези високо вдигнати флагове, за които говорихте преди малко, ще се определи освен от живата сила и от възможностите на конкретната страна засега поне да запази това, което е имала, а по-нататък, когато има повече пари, да развива, да създава и да има своето по-достойно място и в Европа, и в евроатлантическата интеграция.
Какво имам предвид? С Постановление № 199 на Министерския съвет се взема решение за закриване на няколко военни института. Този процес всъщност започва през лятото на 1999 г., като обещанието е, че те все пак ще бъдат запазени, макар и в редуциран състав. На първия ден след местните избори Вашият заместник Велизар Шаламанов свежда едно ново решение. Нещата се развиват в условия на пълно безправие ще кажа, като разчитам на Вашата чувствителност, проявена преди малко към кражбите, присвояванията, корупцията. Пълно нарушаване на трудовото законодателство. Но най-важното е, че има безпътица, незнание и неяснота в тези 380 души, на които хлябът им зависи от това. Какво ще става с тези институти, в които има и военни архиви, в които обаче има и лицензии и патенти, които все още обслужват военните ни заводи, въобще има много неща, които са важни за нашата отбрана. Хаосът и нарушенията на законите продължават, като се уволняват служители от човек, който не ги е назначавал и с когото не са в трудови отношения, после им вземат заповедите за уволнение обратно. Но най-важното е, че не е ясно какво ще стане, каква ще бъде съдбата на военните институти, които би трябвало, макар и в редуциран състав, да развиват военната наука и да очертаят подходящото място на България в евроатлантическото й сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Поставеният въпрос за съдбата на военната наука и бъдещето на военните институти също не може да бъде разглеждан извън провеждащата се реформа в Българската армия. А добре известно е, че ограниченията при използване на материалните и финансови ресурси, които се налагат от сегашната икономическа ситуация, се отразяват и върху Българската армия. Тези ограничения не можеха да подминат военната наука и звената, които са пряко заети с нейното развитие и внедряване на достиженията й в практиката.
Анализът, който беше направен в Министерството на отбраната, показа, че ефективността на военнонаучните изследвания далеч не отговаря на средствата, влагани за поддържане на четири военнонаучни организации и изследователски звена: Военен научно-технически институт, Военен научноизследователски институт, Институт по военна история и Център за социологически изследвания. Очевидно е, че различният статут и подчиненост на тези звена създава предпоставки за слабо взаимодействие, дублиране на функциите и в резултат от това - ниска ефективност. Не е тайна тази ниска ефективност. За преодоляване на тези недостатъци беше извършена реорганизация и консолидация на тези организации в един институт за перспективни изследвания на отбраната (ИПИО) като самостоятелно юридическо лице. С приемането на плана за организационно изграждане на армията и новата структура на Министерството на отбраната ИПИО беше включен като основно звено в състава на Военна академия "Георги Раковски". По този начин бе преодоляна една основна слабост научните изследвания да се развиват вън и независимо от военнообразователната система.
Не казвам, че това е най-доброто решение, това е едно палиативно решение, единствено възможното в този момент. Структурната реорганизация на военнонаучните организации налага необходимостта от програмен подход при планирането, финансирането и развитието на научните изследвания в интерес на отбраната. Този подход ще отвори военната наука за висококвалифицирани специалисти от Българската академия на науките, гражданите от цивилните висши училища и други научни организации, които ще работят по теми, свързани с отбраната на страната. Съчетан с изискванията за конкурсност при възлагането на задачите и финансова самостоятелност на научните колективи за изпълнение на програмите, този подход ще осигури ефективност на научните изследвания.
В "План 2004" има отделна програма за развитие на системата за научни изследвания. С нейното изпълнение ще се създаде модерна система за научни и приложни изследвания за нуждите на отбраната, която да съответства както на реалните ни потребности, така и на реалните възможности за финансиране. Не е реалистично обаче да се смята, че можем да развиваме всички направления на военната наука. България не е Америка, не е Германия, не е Англия, не е Франция. И това, което аз бих казал извън текста, който ми е написан, че ние не можем да очакваме военната наука да прави изключение от цялостната организация на науката в България. Да, в минали години, когато е имало масирано субсидиране от страна на държавата, хвърляне във фундаментални изследвания, някои от които са довели до значителни български открития и хвала на тези български учени, които са ги постигнали, в момента обаче ние сме в такава ситуация, в която не можем да поддържаме цялостната обществена организация, която да позволи и такъв голям дял на военната наука. Това е истината. Ние не можем да откриваме технологиите "СТЕЛТ", не можем да измисляме и не можем да бъдем пълноценни състезатели в космическите изследвания. Ние можем да се специализираме в някои области. Това е бъдещето на страни като България, на тяхната военна наука и военна икономика. Ние трябва да намерим нашата ниша и това се опитваме в момента да намерим.
Искам само да кажа, че понастоящем системата в Министерството на отбраната се обучават 147 докторанти, чиито знания и умения ще бъдат използвани, надяваме се да бъдат използвани по най-добрия начин.
В план на самокритика искам да кажа, че Вие сте абсолютно прав, че бяха допуснати слабости при реорганизацията на научните институти. Да, това е факт. И затова ние се връщаме сега малко назад, за да можем да ревизираме начина, по който тези институти са реорганизирани, но не за да ги запазим в предишния им вид, а за да може хората да бъдат уредени, ако мога да използвам тази дума, по най-добрия възможен начин. Да, били са допуснати юридически слабости и мога да кажа, че вероятно част от отговорността я носи министърът. Затова се опитваме да преодолеем тази слабост. Това е, което мога да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Повече амбиция за мястото на България в съвременната военна наука! И в електрониката, и в много области имаме неща, с които можем да се гордеем и да се опитаме да ги запазим.
Благодаря Ви и за оценката за, меко казано, нередностите, които са извършени при така наречената реорганизация, създаваща допълнителен хаос, разбиваща съдбите на 380 души, но и създаваща сериозна опасност за това, което стои в архивите, в хранилищата и което не бива да се коментира от тази трибуна, и за неговата съдба. Но Вие казахте, че и министърът е виновен, което също е един знак, че разбирате за какво става въпрос. Но има един по-виновен от Вас, господин министър, и той още седи в министерството като Ваш заместник-министър - господин Шаламанов. Това лице Шаламанов, след като е избран за старши научен сътрудник, утвърден от ВАК, и прочие, и прочие, си е запазил освен поста на заместник-министър, и топлото местенце за председател на научен съвет, за да остане сред онези хабилитирани лица. Е, може ли 380 души да ги съсипеш, да ги унищожиш - има някакъв разум в това за съкращенията, че няма пари - и в същото време да стават тези неща? И това не е ли цинично? Дайте по отношение на този въпрос да вземем мерки.
Но аз съм много притеснен, гледам, че вчера мнозинството пак е приело в Закона за отбраната, че хабилитацията и въобще научните степени и звания няма да стават както по Закона за научните степени и звания. Защото, ако беше така, това същото лице би трябвало да не може да стане шеф на научния съвет, защото не е заело длъжността, не е могло да я заеме като зам.-министър. Ето едно нещо, върху което вие също можете да обърнете внимание, и пак с един апел: много трудно се създават висококвалифицирани специалисти, нека да се опитаме максимум да запазим тяхната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин министър Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Аз много Ви благодаря за силното чувство, с което поставяте този въпрос, който е и наша болка.
А конкретно поставените въпроси аз ще ги проуча и ще видя дали действително има такава въпиeща несправедливост, както Вие се изразихте. В края на краищата не заместник-министърът, а министърът си носи отговорността за всичко, което става във ведомството, и това е ясно, това е факт.
Да, аз си нося моята отговорност. Това не го крия. По всеки един въпрос. По всеки един въпрос!
Това, което искам да добавя само, това, което се опитваме да правим, за да спасим доколкото се може нашите специалисти, последното нещо, което правим, е, че търсим възможности в подписани вече договори между Министерство на отбраната да дадем повече възможности за участие на българския научно-технически сектор, в това число договора за полевата комуникационна система. И ние се надяваме с този договор да отворим възможност за работни места във военната електроника, където безспорно има значителен потенциал.
Но има и друга истина, надявам се тези 380 и повече души от институтите да следят този дебат, бъдещето е на пазарната конкуренция. Не може само поради това, че някой е работил в един институт, той да бъде привилегирован по отношение на други институти. Всички наши учени - както и инженери, както и селскостопански работници, както и учители, излизат на нов пазар на работната сила. И там трябва да доказват своите умения, а не заради обстоятелството, че са работили някога за някаква наука - било хуманитарна, икономическа или военна. Това е.
И когато те поставиха въпроса как да им помогнем, включително чрез създаването на някакво търговско дружество, аз им казах, че не можем да привилегироваме. Нека те да създадат формата, под която да се обединят, обаче да докажат своите умения на пазара на работната сила и към тях Министерство на отбраната ще има специално отношение, привилегировано отношение в рамките на Търговския закон. Това ние можем да направим за тях. И аз очаквам тези специалисти да намерят своята ниша, да дадат тези разработки, които имат практически ефект за отбраната, и ние ще ги подкрепим. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Бойко Ноев от народния представител Илия Петров относно нивото на осигуряване на изискванията за ключови длъжности при присъединяване към НАТО и Европейския съюз на офицери, сержанти и цивилни.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Един от важните въпроси, свързани с присъединяването на Република България към Северноатлантическия пакт, се състои в броя на офицерите, сержантите и цивилните, които са необходими за ключови длъжности при присъединяването към НАТО и общоевропейската отбрана.
Моля да ми отговорите на въпроса какво е нивото на осигуряване на това изискване, както и колко офицери, сержанти и цивилни са готвени чрез курсове в страните от НАТО, колко от тях сега са в Министерството на отбраната и колко от тях са на необходимите ключови длъжности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Петров! Кадровата политика на Министерство на отбраната се реализира чрез стриктно прилагане на правителствената "Програма 2001", Закона за отбраната и Въоръжените сили, Правилника за кадрова военна служба, Плана за организационно изграждане и развитие на Министерство на отбраната до 2004 г., както и, разбира се, Плана за действие за членство в НАТО и други нормативни актове.
Изграждането на офицерски и сержантски корпус и цивилен състав, подготвен да изпълнява спешно задачи в процеса на подготовка на Република България за членство в НАТО и в Европейския съюз, както и новите мисии, в които Българската армия участва под ръководството на съюза и други международни организации в Западноевропейския съюз - ОЕСС и ООН, е една от приоритетните задачи на Министерство на отбраната и Генералния щаб.
В изпълнение на тази задача в Министерство на отбраната към средата на м. март 2000-та година бяха определени ключовите длъжности за интеграцията в НАТО, в централната администрация на Министерство на отбраната и Българската армия, и по-конкретно общият брой на ключови длъжности, разбира се, като казвам "ключови длъжности", това е едно условно понятие, тези длъжности в Централата на Министерство на отбраната са 153. От тях: офицери - 93, и военни служители - 60.
Към тях се прибавят и националните длъжности в НАТО - засега 8: 7 офицери и 1 военен служител, и международните длъжности в структурите на НАТО, заемани от български офицери, понастоящем 8.
Общият брой на ключовите длъжности за Българската армия са 480. От тях за Генералния щаб - 141, за Главния щаб на Сухопътните войски - 68, за Главния щаб на Военновъздушните сили - 32, за Военноморските сили - 35, за силите и средствата на Българската армия за операции по поддържане на мира под егидата на НАТО - 204, от които сержанти - 40.
Общо за системата на Министерство на отбраната определените ключови длъжности са в процес на интеграция с европейските и евроатлантическите структури за сигурност и са 649, от които за офицери - 548, за сержанти - 40, и за военни служители - 61.
Окомплектоването на посочените ключови длъжности с подготвени офицери, сержанти и военни служители, налага установяване на процедура по сертифициране на личния състав за владеене на чужд език, а за кадровите военнослужещи - и за тяхната щабна подготовка.
В изпълнение на тази задача в момента в Министерство на отбраната се разработва програма за сертификация по английски език по стандартите на НАТО, програма за подготовка на щабни офицери по изучаване на структурите и процедурите на НАТО по ключови области от Националната програма за изпълнение на Плана за действие за членство в НАТО.
Успоредно с това се извършва подбор на онези кадрови военнослужещи и военни служители, които ще заемат ключови длъжности, след като те преминат съответните ускорени курсове.
Подготовката на кадри в чужбина е една от приоритетните за Министерство на отбраната области.
От 1992 г. досега преминалите курсове за обучение над два месеца в държавите - членки от НАТО, кадрови военнослужещи и военни служители са общо 461, в това число 59 обучаващи се понастоящем. От тях на длъжности в системата на Министерство на отбраната са назначени 348 офицери, това е около 63,5 на сто от определените ключови длъжности за офицери, един сержант - 2,5 от определените ключови длъжности за сержанти, и 57 военни служители, което е 93 на сто от определените ключови длъжности за военни служители.
Броят на завършилите курсове и впоследствие освободени от Министерство на отбраната е 55 или около 12 на сто от общия брой завършили или завършващи такива курсове.
Рисувайки една такава формална картина, аз не отговарям напълно на Вашия въпрос, който има един дълбок политически смисъл. Политическият смисъл е доколко България е готова в кадрово отношение за присъединяване към евроатлантическите и европейските структури, в това число НАТО и бъдещите европейски отбранителни сили. Казваме европейски отбранителни сили, тъй като това бъдеще за България не е толкова отдалечено, както изглежда някому.
Факт е, че в изминалия период са допускани слабости, не са били достатъчно мотивирани офицери, които са завършили курсове в чужбина и за което е било платено много пари, да заемат съответстващите на тяхното образование и подготовка длъжности. Това е факт. Имаме слабости в подбора на такива служители в миналото, когато са изпращани хора по удостояване, както се е казвало. Някой е бил удостоен да замине на курс в чужбина, а не поради това, че ние готвим специалист, който в бъдеще - след година - две, трябва да заеме длъжност с такава квалификация.
Това са част от слабостите, които са били допускани, ние се опитваме да не ги допускаме и днес. Но това е нашата политика и в това отношение страните, които ни предоставят възможности безплатно, подчертавам, безплатно да подготвят наши офицери, сержанти и военни служители, поставят съвсем определено този въпрос. И смея да твърдя, че в тази област в момента няма компромиси. Няколко пъти бяха преразглеждани вече взети решения, беше преценявано, че една кандидатура не е толкова добра, колкото друга, и така.
Има ли субективизъм? Сигурно има субективизъм. Ние не можем да го изключим напълно, но аз се надявам той да бъде сведен до части от процента от общите случаи.
Една слабост, безспорно, е подготовката на сержанти. Да, бъдещето на сержантския корпус в армията е от ключово значение за развитието на Българската армия. Това е едно от стратегическите направления на кадровата ни политика. Тук има много какво да правим. Но имаме ясна визия, имаме помощ, в това число и методическа, и ние с тази задача ще се преборим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петров, имате думата.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз Ви благодаря за отговора. Както се видя от него, повече от 50 на сто - и от офицерите, и от сержантите, и от цивилния състав, вече са подготвени за заемане на ключовите длъжности. Аз се надявам, че през 2001 и 2002 г. заедно с подготовката на оперативната съвместимост България ще бъде готова и с подготовката на кадрите за присъединяване към Атлантическия пакт.
Доколкото знам, Министерството на отбраната е преминало един мониторинг от страна на офицери от Великобритания, които са направили няколко много съществени предложения, част от които са свързани именно с кадровата политика на Българската армия.
Още веднъж ви благодаря и се надявам успешно да продължи подготовката на българските офицери, сержанти и цивилни за присъединяването ни към НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Питане от народния представител Димитър Абаджиев относно развитието на "Терем" ЕАД, клон Търговище към министъра на отбраната Бойко Ноев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Отправям питане към министъра на отбраната по въпрос, свързан с военно-ремонтната промишленост, който считам, че е основен за Вашата дейност.
Като народен представител от Търговищки избирателен район отправям питането, което е свързано с развитието на "Терем" ЕАД, клон Търговище, познат като Военно-ремонтен завод "Хан Крум". В новите икономически условия след 1990 г. на основата на съкратените производствени мощности и независимо от финансовите си затруднения заводът търси възможности за оцеляване в кризата, като се залага на вътрешни и външнотърговски договори за производство на гражданска продукция, свързана с производствените възможности на завода и на запазването на най-важния потенциал - работниците и служителите на завода. Към настоящия момент заводът разполага с най-нови, прогресивни технологии, софтуерни продукти за проектиране и разработване на конструктивно-технологическата документация, масово използване на високопроизводствени машини, произведени в Япония, Швейцария, Англия, Италия, САЩ, Германия, автоматизирана система за механична обработка, призматични и роторни детайли. Всички металообработващи машини и центри са снабдени с компютърни системи за управление.
Наличните производствени мощности, високите технологии и квалифицирани специалисти дават възможност за развитие в следните направления:
1. Ремонт на бронетанкова техника, тежки верижни и колесни пътно-транспортни и транспортни средства, дизелови двигатели;
- производство на бронетанкова техника, ковашко-пресови изделия.
Създаването на предпоставки за използването на техническия потенциал на завода освен икономически, има и своите социални измерения. Благодарение на завода в гр. Търговище са построени 3200 жилища, благоустроени са няколко квартала.
В настоящия момент в завода работят около 1500 човека. В град като Търговище, с най-висока безработица в страната, съдбата на завода се превръща в решаващ фактор за бъдещето на града и региона. Миналата година след влошени финансови показатели през периода 1995-1998 г., беше променено ръководството на завода. Финансовият резултат за първото полугодие на тази година е 468 хил. нови лева загуба, а за второто полугодие на предишната година е 533 хил. нови лв. печалба. Резултатът за годината щеше да бъде по-добър, ако нямаше пропуснати приходи в размер на 993 хил. нови лв. за ремонт на танкове - безвъзмездна помощ за Република Македония по заварен договор между "Терем" - София и Министерството на отбраната. За изпълнението на държавна задача новото ръководство на "Терем", клон Търговище, създаде отлична организация и с помощта на голямо усърдие на ръководители и изпълнители техниката беше подготвена предсрочно и професионално. Тази сума обаче остана незаплатена на завода от Министерство на отбраната, което доведе до недостиг на разполагаеми оборотни средства, необходими за изпълнение на производствената програма през 2000 г.
През последната година новото ръководство бързо реагира на новата пазарна конюнктура и съвременни пазарни отношения в страната. Създадена е широка дистрибуторска мрежа, усвоени са и се произвеждат компоненти за каро-строителна промишленост, като хидродинамични предавки и предни и задни мостове. В процес на активна подготовка е сключването например на договор за сглобяването на белоруски товарни автомобили "Супер МАЗ". Предстои сключване на договор с испанската фирма "Инвестроника системс" със седалище гр. Мадрид. Новото ръководство сключи изгоден договор с фирма "Балкан Днепър" за производство на зъбни колела на трактори "Фиат" и "Фергюсън". Осъществени са контакти с фирми от Република Румъния. Професионалният подбор на новото ръководство даде възможност на "Терем", клон Търговище да постави завода на по-добро равнище и да определи неговото място в държавата, като си постави няколко основни цели, които бяха осъществени.
Във връзка с изложеното дотук трябва да кажем, че на 7 декември беше обнародвано в "Държавен вестник" решение на Агенцията за приватизация за откриване на процедура за приватизация на "Терем" ЕАД, гр. София, включително и на клон Търговище, което безпокои обществеността и работещите. Поради това аз отправям следното питане:
Първо, какви са конкретните планове за развитието на "Терем" ЕАД, клон Търговище?
Второ, предвиждат ли се промени в юридическия му статут? И ако "да", какви?
Трето, ще бъде ли приватизиран "Терем" ЕАД, клон Търговище?
Четвърто, какво ще бъде участието на държавата в него?
И последно, ще има ли юридическа самостоятелност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Системата на военно-ремонтните заводи в Министерството на отбраната е била създадена през 1965 г. с цел да осигури потребностите от ремонт и модернизация на оръжейната техника на Въоръжените сили на страната, както и да изпълнява определени задачи във връзка с членството на България във Варшавския договор по това време и участието на страната в СИВ.
Новите политически и икономически реалности налагат реформирането на системата на военно-ремонтните заводи на Министерството на отбраната, която в новия си вид да е в състояние да изпълнява мисията по осъществяване на ремонта и модернизацията на въоръжената техника в Българската армия, а така също и задачите, произтичащи от бъдещото ни членство в Европейския съюз и НАТО.
Първите стъпки, реални стъпки по преструктурирането на системата на военно-ремонтните заводи са свързани с преобразуването на системата в търговско дружество "Терем" ЕАД с разпореждане на Министерския съвет от 1998 г. Дружеството е регистрирано с капитал 12 млн., почти 13 млн. лв., увеличен по-късно с решение от 1999 г. на Софийския градски съд. Капиталът на дружеството е формиран на базата имуществото на включените в него военно-ремонтни заводи, а делът на ВРЗ "Хан Крум", Търговище, възлиза на 1 млн. 420 хил. лв., което представлява приблизително една десета от капитала на дружеството. Видно е, че това е едно важно предприятие от дружеството. Клонът е с висок дял на дълготрайните материални активи, концентрира ключови производствени мощности, разполага с много висококвалифициран персонал и реализира положителни финансови резултати.
Понастоящем, в изпълнение на правителствената програма и задачите, произтичащи от плана за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004 г. "Терем" ЕАД е разработил нова стратегия за преструктуриране и приватизация на дружеството. Във връзка с Решение № 1062 от 25 ноември 1999 г. на Агенцията за приватизация с Протокол № 31 от 15.03.2000 г. Управителният съвет на "Терем" ЕАД е приел стратегия за преструктуриране и приватизация, базирана на задълбочен анализ на икономическото състояние на дружеството и показателите в бизнес програмата за 1999 г. и 2000 г. Решението е одобрено от Надзорния съвет на "Терем" ЕАД. При предстоящото преобразуване на дружеството се предвижда "Терем" ЕАД, клон Търговище да остане в състава на "Терем" ЕАД и да не бъде приватизирано и да запази досегашния си правен статут.
Ползвам се от случая да кажа, ние вече заявихме в Министерството на отбраната в края на миналата и началото на тази година, че при разглеждане на програмите за приватизация, по-точно - уточняваме ги, няма да има тотална приватизация. Тоест, ние няма да препоръчваме тотална приватизация на "Терем" ЕАД, а само на някои негови обособени части, които нямат добри финансови резултати и Въоръжените сили не се нуждаят от тях.
Запазването на сто процента държавно участие в клон Търговище ще позволи да се използват ефективно основните технологии при комплексното осигуряване на ремонт и модернизация на въоръжението и техниката и е предпоставка за адаптиране на наличните производствени мощности към натовските стандарти и споразумения. "Терен" ЕАД ще запази способността си на единна производствено-технологична система в минимални срокове и при минимален разход на ресурси да осъществява усвояването и ремонта на въоръжението и техниката. Освен предвиждания икономически ефект, натоварването на производствените мощности на клон Търговище ще позволи запазването на висококвалифицирания и тесноспециализиран потенциал от специалисти и ще се отрази благоприятно на бъдещото развитие на града и региона. Държавата, в лицето на Министерство на отбраната, на този етап ще запази пълен контрол върху ключовите производствени мощности, осигуряващи потребностите от ремонт и модернизация на въоръжението и техниката в Българската армия. Това ще ни даде възможност за ефективно управление и изпълнението на задачи, свързани с кандидатурата ни за членство в НАТО и ЕС и на първо място, разбира се, поддържане на висока бойна готовност на Българската армия.
Ползвам се от случая, отговаряйки на Вашия въпрос, господин Абаджиев, да кажа, че Министерството на отбраната разчита и занапред ще разчита на висококвалифицираните хора от "Терен", клон Търговище. Добрата новина е, че се очаква процесът за сертификация по стандарти СО-9001 да приключи през м. ноември, което ще даде възможност на дружеството да участва на западните пазари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Абаджиев, имате думата за два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Само за отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само за отношение, добре. Имате думата за отношение към отговора.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор. Аз смятам, че както и работещите в предприятието, така и обществеността на гр. Търговище е обнадеждена от това, че за първи път, според мен, през последните десет години има ясна стратегия за това предприятие. То ще остане държавна собственост. Наистина това е една от сферите, в които държавата трябва да запази своите позиции във връзка и с процеса на присъединяване към НАТО. Разчитаме на тази подкрепа и на това капацитетът и мощностите на предприятието да бъдат натоварени, а може би трябва да се помисли за в бъдеще и за неговата самостоятелност като държавно търговско дружество. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев от народния представител Веселин Бончев, относно изплащането на дължимите суми на 2 хил. работници в Либия.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Миналия петък тук беше приета актуализираната програма, която гласеше, че няма да има безработица, ще се подобри положението на българите и т. н., и т. н. Но в същото време от три години на 2 хил. души работници, работили в Либия и гълтали пясъците на Либийската пустиня, които са изработили 15 млн. долара, до този момент не им е платен нито цент. Това се отнася и за още 2 хил. работници за Орешково, но тъй като не влиза в моя въпрос, само го споменавам - и на тях за три години не е платено.
Уважаеми господин министър, данните, които получих от тези работници, а това фактически са 2 хил. семейства, две трети от които в момента са безработни. Хем не са си получили парите от това, което са изработили, хем са безработни. И анализът, който направих, показва, че тези хора са чисто и просто ограбени. В последните десет години българският народ беше само грабен. То не беше фалит на банки, то не бяха пирамиди, то не бяха фирми-фантоми, то не бяха градове на мечтите, то не беше корупция, от която корупция проплака не само България, но проплака Европа, Европейският съюз и американският професор - съветник на президента.
И във връзка с това, уважаеми господин министър, Ви моля да ми отговорите на въпроса защо не са изплатени дължимите суми на работниците - 2 хил. души на брой, работили в Либия през 1997, 1998 и 1999 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! За да отговоря на Вашия актуален въпрос, трябва да се върна няколко години назад.
Държавното предприятие "Техноекспортстрой" е преобразувано по Търговския закон през 1992 г. Малко след това - на 24 март 1993 г. - за ръководител е назначен ген. Георги Николов Златев. Той управлява предприятието почти 3,5 г. до освобождаването му на 2 август 1996 г. Периодът на неговото управление е подчертано негативен за "Техноекспортстрой", което е констатирано от завършилата на 28 март 1997 г. финансова ревизия. Тя е установила, че през 1993 и 1994 г. са реализирани значителни разплащания чрез петрол от Либия на обща стойност 104 млн. щатски долара. Получените приходи обаче не са използвани за изплащане на заплатите на работниците, а са поддържани валутни и левови депозити, като само валутните депозити към 31 декември 1994 г. достигат 29 млн. 317 хил. 213 щ. долара. Към същата дата неизплатените заплати на работниците възлизат на 7 млн. 13 хил. 280 щ. долара. Независимо от големите парични постъпления, задлъжнялостта на дружеството през периода 1993-1996 г. нараства непрекъснато.
Какво още е констатирала финансова ревизия?
Първо, през 1993 и 1994 г. няма сключен нито един нов договор за строителство. Установени са също така необосновано високи разходи за основната строителна дейност.
Второ, по вина на ръководството към 30.06.1994 г. се прекратява изплащането на изпълненото строителство в Либия със суров петрол. По тази причина загубата на дружеството към 31 декември 1995 г. възлиза на 22 млн. 462 хил. щатски долара, а общите задължения към същата дата надвишават 53 млн. щатски долара.
Трето, на 31.12.1996 г. неизплатените дължими възнаграждения възлизат вече на 9 млн. 207 хил. 318 щ. долара, а депозитите в чужда валута са се изпарили от 30 млн. до 1 млн. и 134 хил. щ. долара, но и те не са използвани за разплащане с работниците.
Четвърто, към 30 юни 1997 г. задълженията към работниците и служителите достигат сумата 10 млн. и 800 хил. щ. долара. В тази сума се включват 10 на сто неизплатени възнаграждения от 1995 г., 100 процента от 1996 г. и 100 процента за първите шест месеца на 1997 г. Отделно от тази сума, съгласно облагателния акт от данъчната ревизия, изискуемите суми стават още 321 хил. и 800 щ. долара данъци, главници и лихви.

Назначеният на 27 юни 1997 г. нов съвет на директорите на "Техноекспортстрой" започва изплащането на просрочените задължения към работниците от приходите по нови договори, като приоритетно се изплащат натрупаните задължения от минали години. За периода от м. юни 1997 г. до м. декември 1999 г. са изплатени просрочени работни заплати за 11 466 000 щ.д. Това представлява 49,48 на сто от всички постъпления в дружеството.
За да бъде оценено правилно направеното, ще отбележа, че обикновено разходите за работни заплати са около 25 на сто от обема на строително-монтажните работи при изпълнение на задгранично строителство. Ръководството на "Техноекспортстрой" е насочило половината от всички постъпления за разплащане с работниците и служителите.
Какво е състоянието в момента? Към днешна дата "Техноекспортстрой" е длъжник на 1921 работници и служители. Средствата за издължаване към тях се осигуряват, както следва:
Първо, дружеството има установени вземания в конвертируема валута от изпълнени обекти в Либия, възлизащи на 123 377 280 либийски динара. До момента с перфектни документи за разплащане е уточнена част от горната сума в размер на 66 835 657 либийски динара. Уточнението на тази сума стана по време на ХХI сесия на Смесената междуправителствена българо-либийска комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество, проведена през м. ноември 1999 г., след петгодишно прекъсване на междуправителствените контакти с Либия.
Второ, през м. май тази година предстои в Триполи да заседава Смесената междуправителствена комисия по финанси, която ще подготви графика за погасяване на задълженията на Либия към "Техноекспортстрой".
Трето, за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите съм одобрил извършването на продажби на движимо и недвижимо имущество на "Техноекспортстрой" както в страната, така и в чужбина. Бих желал да допълня, че с цел подобряване на финансово-икономическото състояние на дружеството, ние преориентираме приоритетите в производствената му дейност. Нови договори за изграждане на обекти в страната и в чужбина се сключват само при гарантирано финансиране от стратегически партньори. Така например, в сдружение с германската фирма "Хайнкамп" се изпълнява проект за възстановяване на околната среда на обект "Юнион Миниер" в гр. Пирдоп. Финансирането за същия обект е осигурено от Световната банка.
Уважаеми господин Бончев, от изложеното се вижда, че ръководството на "Техноекспортстрой" полага реални усилия за справяне с наследените дългогодишни проблеми и възможно най-скорошното изплащане на просрочените задължения към работниците. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бончев, имате думата за реплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Цифрите, които получих от тези нещастници, които не са получили парите си, се оказаха коригирани: не точно 2000, а 1921. И се установи, че господин министърът ни каза за 1994 и 1995 - минали години, но моят въпрос беше за 1997, 1998 и 1999 г. Явно е, че до месец май тези хорица, които са гълтали пясъците, не знаят дали ще им бъдат платени сумите.
Уважаеми господин министър, искам да Ви напомня, понеже се разбра от Вашия отговор, че нещо не вървят отношенията между Либия и България, да си направите анализ, че близо четири десетилетия десетки хиляди българи строители, енергетици, преподаватели, лекари работеха и изкарваха своята прехрана без никакви проблеми. Как точно сега за последните три години близо 2000 души не могат да си получат парите и 6 души български медици стоят вече една година в затвора и не се знае дали ще отърват въжето.
Затова, уважаеми господин министър, направете анализ на тази лоша икономическа обстановка в България. Защото в този Европейски съюз, към който сме тръгнали, дали някоя от тези 15 страни има случай, когато 2000 души на тази страна да са работили някъде в чужбина и да не им е платено? Затова, уважаеми господин министър, този анализ е нужен, защото ще бъдем излъгани от Европа, ще бъдем излъгани от арабския свят, ще бъдем излъгани от руския пазар. И тогава българската икономика и българският народ не могат да се оправят десетилетия напред. А това ще бъде жалко за младото поколение, на което искаме да правим Великден след няколко дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Искате ли думата, господин министър? Не.
Председателят на Народното събрание свиква на заседание Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията във вторник, 4 април, от 15.00 ч.
Заседанията ще се проведат, както следва:
- Комисията по икономическата политика в зала "Запад";
- Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в зала 248;
- Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в зала 356.
При дневен ден: Доклад относно проблеми, свързани с приватизационната сделка за Българска телекомуникационна компания ЕАД.
- Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 5 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място) : Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура няма време, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не мога да бъда едновременно на две комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото заседание на Народното събрание е на 5 април от 9.00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Илия Петров
Ивалин Йосифов