Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 24 до 30 март 1999 година:
Проект за решение за приемане на военната доктрина на Република България. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение относно структурната реформа. Вносител - народният представител Никола Николов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството. Вносители - народните представители Георги Пинчев и Димитър Божанов. Водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, разпределен е и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за гражданската регистрация. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за Декларация във връзка с военните действия, водени на територията на Съюзна република Югославия. Вносител е народният представител Георги Първанов. Разпределен е на Комисията по националната сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за Декларация относно развитието на военните действия на НАТО в Съюзна република Югославия. Вносители - народните представители Александър Каракачанов и Валентин Симов. Разпределен е на Комисията по националната сигурност и Комисията по външната и интеграционна политика.
Първият пленарен ден на месеца е утре. Днес до 18,00 ч., съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, могат да постъпват предложения по реда на чл. 39, ал. 7.
За редовната седмична програма по реда на чл. 39, ал. 3 от нашия правилник има предложение, подписано за председател на Парламентарната група на ОНС, да бъде разгледан проект за решение за провеждане на тържествена сесия на 16 април 1999 г. от 10,00 ч. по случай 120 г. от приемането на Търновската конституция, на която за почетен гост да бъде поканен Негово Величество цар Симеон II. Има и мотиви към предложението.
Предложение от народния представител Любомир Божков като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за изменение на Гражданския процесуален кодекс с вносител народният представител Любен Корнезов - второ четене.
Предложение от Парламентарната група на Демократичната левица да се включи като точка от дневния ред проект за Декларация във връзка с военните действия, водени на територията на Съюзна република Югославия.
Има и предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за седмична програма:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител народният представител Петко Проданов.
3. Първо четене на:
- законопроект за малките и средни предприятия с вносител Министерският съвет;
- законопроект за насърчаване на малкия и средния бизнес с вносител Яшо Минков;
- законопроект за малките и средните предприятия с вносители Георги Михайлов и група народни представители;
- законопроект за малките и средните предприятия с вносители Христо Иванов и Христо Петров;
- законопроект за малкото и средно частно предприемачество с вносители Владимир Джаферов, Георги Манов и Калчо Чукаров;
- законопроект за държавната подкрепа на дребното предприемачество в Република България с вносители Александър Томов и група народни представители;
- законопроект за поощряване на малките и средните предприятия с вносители Николай Христов, Стефан Личев и Моньо Христов.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието - продължение.
5. Второ четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
6. Проект за решение относно структурната реформа с вносители народният представител Никола Николов и група народни представители.
7. Парламентарен контрол.
От Правния отдел обръщат внимание, че евентуално като т. 7 трябва да бъде включено ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, върнат от президента на Република България с Указ № 69.
Пристъпваме към приемането на седмичната програма.
Първи ще имат думата вносители на предложения, могат да се правят и предложения за отпадане или разместване на точки. След като приемем дневния ред обаче, като т. 1 ще трябва да приемем едно решение за Великденската ваканция, която по нашия правилник е определена, че е от десет дни, но не е казано кои са тези десет дни. На Председателския съвет беше прието да се предложи ваканцията да бъде от 9 до 18 април включително.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас от името на вносителите. Явно е, че става дума за тържествено заседание, тъй като много често думите заседания и сесия се бъркат. Във връзка с това, което господин Соколов току-що каза, 16 април е един от почивните дни - за съжаление е петък.
Аз призовавам да подкрепите нашия проект и тържественото заседание да се проведе на 21 април - след ваканцията, от 9,00 ч. сутринта. Мотивите ми за това са, че в нашата история след Освобождението това е най-големият държавен акт, който е дал и продължава да дава държавност на страната ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Божков има думата.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Господин председател, на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната програма на Народното събрание да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс с вх. № 854-01-55 от 12 май 1998 г. с вносител народният представител Любен Корнезов - за второ четене.




Мотивите за това многократно са изтъквани. Знаете, че в страната в съдилищата има много висящи дела, които чакат законодателно решение. Самите съдилища отлагат непрекъснато тези дела. Касае се за разпоредбата на чл. 288 от Гражданскопроцесуалния кодекс, където при делба на неподеляемо жилище съдът няма право да го възложи на някой от съделителите, а трябва да го изнесе на публична продан, като единственото изключение се отнася само за преживелия съпруг, ако жилището е съпружеска имуществена общност. Тази несправедливост според мен би трябвало да бъде отстранена, като се допусне до разглеждане на второ четене законопроектът за Гражданскопроцесуалния кодекс, тъй като в тези случай при изнасяне на публична продан на едно такова неподеляемо жилище най-често се лишават самите съделители, преживелите съпрузи, децата, което не е социално справедливо по отношение на тези хора - страни по едно делбено дело, поради което предлагам да включите на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за второ разглеждане изменението на Гражданскопроцесуалния кодекс - чл. 288. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ние сме внесли едно предложение, което утре евентуално ще попадне в дневния ред. Молбата ни е да помолите комисията - те имат значителна готовност - да подготвят поне част от разгледаното в комисията, за да бъде раздадено утре на народните представители. Става въпрос за законопроекта за бежанците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз днес ще свикам заседание на тази комисия.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Парламентарната група на Демократичната левица е внесла проект за декларация, която е своеобразно допълнение към приетата на 25 март Декларация от парламента и изисква неговото категорично заявление, че България няма да предоставя въздушно пространство и територия за водене на военни действия срещу Югославия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, не сте вносител на тази декларация.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вносител е председателят на парламентарната група от името на група и аз се мотивирам така. Изядохме ми 5 секунди, които моля да ми дадете.
Необходимостта от това е поради факта, че българската позиция се схваща по света и у нас като страхлива, безпринципна и конюнктурна. Позоваването на харесването на тази позиция от страна на някои посланици е неразграничаване на дипломатическия етикет от реалностите. Ние сме длъжни да афишираме привързаност към принципите на международното право, които са запазени в света повече от 50 години и са най-голямата гаранция за националната сигурност на малките страни. Длъжни сме да се съобразим с факта на развитието на кризата, която се задълбочава видимо, която предизвиква все по-голяма тревога у нас и сред международната общност, която вече поставя под въпрос време ли е да влязат сухопътни сили, което при всички случаи ще задълбочи конфликта, ще го разпростре на територията на съседни страни и ще ни изправи пред вероятността от нова световна война. (Шум в блока на СДС.)
Отношението на съседите Гърция и Македония - Гърция, страна-членка на НАТО, с ясни ангажименти към пакта, и Македония, в която се намират 20 и няколко хиляди натовски войници - е, че те искат категорично - категорично! - да не се използва тяхна територия за преминаване на войски и самолети. Това е нужно да направи и България, вместо да продължи да шикалкави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Само по този начин ще внесе успокоение в страната и увереност в международната общност, че ние наистина се ръководим от принципи и от национални интереси. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Проектът за декларация е внесен вчера и е разпределен на комисия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Включете го в дневния ред на парламента, господин Соколов. Това не Ви пречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пречи ни. Пак не знаете правилника.
Има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моето процедурно предложение е т. 1 от проекта за дневен ред - законопроект за ратификация на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и Протокол, съответно подписани на 4 ноември 1998 г., да бъде преместена малко по-назад. Предлагам да бъде т. 4. Моите мотиви са да изслушаме днес на заседание на Комисията по енергетика и енергийните ресурси последните договорености между двете страни и утре сутринта като т. 1 от дневния ред да ратифицираме спогодбата. Крайният срок, доколкото си спомням, е 4 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Утре няма да можете.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Това е моето предложение.
Уважаеми колеги, поне аз не знам като председател на комисията последните параметри от подписаните през последните дни споразумения и спогодби, в това число за доставката на електроенергия за Република Турция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз бих искал да повторя предложението на господин Ерменков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да го повторите. Няма разисквания. Не може никакви други аргументи, господин Овчаров. Научете правилника. По дневния ред разисквания няма.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чуйте ме първо, а тогава говорете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да повтаряте предложение. Може друго предложение да правите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Друго предложение правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, направете, да Ви чуем.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли в българския парламент да бъдат внасяни документи по договор с чужда държава, подписани на английски език, които са неправилно преведени? Документите по спогодбата с Турция са с фактологически грешки в превода. Аз ще Ви кажа няколко от тях, а Вие тогава преценете дали процедурното ми предложение за отлагане на разглеждането на тази спогодба е разумно или не.
Протокол, чл. 2. В чл. 2 на протокола в българския текст пише така: "При условията на паралелно опериране или насочване на българските електрогенериращи ставки към Турция или при несинхронен режим на работа или друго техническо решение". Български електрогенериращи ставки в България няма и въобще по света в техниката няма. Тях ги няма и в английския текст на Протокола. Въобще такова нещо не се споменава там. Кой е бил този творец, който го е измислил тук, който е написал тази глупост, аз не знам! Ако на правителството не му пука от това какви документи приема, аз като парламентарист и депутат съм обиден от начина, по който се процедира с нас. Защото това беше разисквано на заседанието на Комисията по енергетика и енергийните ресурси. И не е само тази грешка.
Вижте последния член.
"Чл. 5. Позовавайки се на Спогодбата, подписана на 4 ноември 1998 г. между всички протоколи".
Какви са тези протоколи? Протоколите ли подписват спогодбите? Може ли такива елементарни документи да се внасят в парламента? И докога ще ни се подигравате по този начин? Нека да си оправят документите - има и други грешки, господин председател, не искам сега да изпадам в подробности - и тогава да ги внесат в Народното събрание, а не да ни се подиграват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи предложението Ви, ако Ви разбирам правилно, е за отпадане на точката.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Разбира се. По този начин как да се приеме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не "разбира се". Кажете го. Не се разбира.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на Обединението за национално спасение да бъде включена като точка - проект за решение за провеждане на тържествена сесия на 16 април - сега се предлага 21 април - от 9,00 ч. по случай 120 години от приемането на Търновската конституция, на която за почетен гост да бъде поканен Негово Величество цар Симеон II. (Шум в блока на ДЛ, реплики: "Какво Негово Величество? На кого е цар?")
Така пише в предложението.
Гласували 208 народни представители: за 23, против 107, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Божков точка от дневния ред да бъде законопроектът за изменение на Гражданския процесуален кодекс, с входящ № 854-01-55, с вносител народния представител Любен Корнезов - второ четене.
Гласували 197 народни представители: за 56, против 122, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението като точка от дневния ред да бъде проект за декларация във връзка с военните действия, водени на територията на Съюзна република Югославия, внесена от Парламентарната група на Демократичната левица.
Гласували 205 народни представители: за 54, против 130, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
По предложението на Парламентарната група на СДС, моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Овчаров за отпадане на точка първа.
Гласували 213 народни представители: за 66, против 127, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кирил Ерменков точка първа от предложението на Парламентарната група на СДС да стане точка четвърта, с преномериране на точките от дневния ред.
Гласували 212 народни представители: за 67, против 80, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма.
Това е предложението на Парламентарната група на СДС, като точка седем става: Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, върнат от президента на Република България с Указ № 69, а парламентарният контрол става съответно точка осма.
Гласували 207 народни представители: за 150, против 43, въздържали се 14.
Седмичната програма е приета.
Моля, гласувайте проект за решение:
"Народното събрание, на основание чл. 32, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Обявява великденска ваканция от 9 до 18 април 1999 г., включително."
Гласували 182 народни представители: за 59, против 10, въздържали се 13.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Александър Томов.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тези дни българската общественост, всички ние сме силно разтревожени, обезпокоени от това, което става в една наша съседка. Заедно с това ние знаем, че независимо от причините и развитието на конфликта, много са тези хора, които невинно са изложени на ударите на кризата. Десетки и стотици са тези, които загинаха, тези, които загубиха домовете си, тези, които в момента са далече от своята родина и от местата, където са живели.
Аз искам да ви предложа с минута мълчание да отдадем почит на всички, които невинно са загинали през тези дни в Косово, във Федеративна република Югославия, навсякъде, където има война. Моля по този начин да изразим солидарността с тези обикновени граждани, които станаха жертва на една криза.
Моля ви за една минута мълчание. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Томов, ако присъствате на Председателски съвет - а Вие много рядко присъствате - има решение всичките такива предложения да минават през Председателски съвет. И много моля всички колеги, занапред изобщо няма повече да се гласуват така отделни предложения.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че всички станахме, както предложи господин Томов. Но аз смятам, че един факт трябва да бъде завършен, тази война трябва да бъде завършена. Как ще бъде сега - всеки ден ли ще ставаме? Всеки ден има жертви! Всеки ден има жертви! А да не говорим, че в Косово албанците всеки ден ги избиват отдавна вече.
Тъй че аз станах, но смятам, че трябва да има един завършен факт и тогава да ставаме. Иначе, ако е въпрос да си правим пропаганда, реклама тук кой колко е човеколюбив - това е друг въпрос. ((Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За процедура - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз предлагам повече, както казва господин Стефан Савов, да не ставаме до края на войната, за да не става така - от невинните жертви, невинните албанци, невинните сърби да стават цигании и вместо да правим хубави работи, да избождаме очи. Затова ви моля, по-добре е да си гледаме същинската работа, да се стремим, колкото можем, да помогнем за спирането и ние на тая война и да не спекулираме с един такъв въпрос. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Стига да не е по този въпрос. По този въпрос не Ви давам думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Аз имам право от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група - заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Не е ли все едно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е все едно, защото ако втори път поискате от името на парламентарна група, тогава вече пак няма да получите думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Първо, от името на групата искам да кажа нещо. Искам да благодаря на тези, които почетоха паметта на невинно загиналите - всички.
Второ, искам да отговоря на господин председателя на парламента, че преди да направим това от името на групата, съгласувахме с ръководителите на групите и с едно изключение, даже бих казал половин изключение, те приеха това да стане. Така че това, че не се е случило на Председателски съвет, не означава, че не е направено съгласуване. Тоест, уважихме останалите колеги.
И последното, което искам да кажа. Всеки можеше да направи това, но ако вие видите как са постъпили други европейски парламенти тези дни, ще разберете, че това беше част от една политика не да се чака само завършека на войната, а да се търси разрешение, което няма да доведе до повече жертви. И не е въпрос на самореклама, всеки може да го прави и нека да го прави, за да не се разделяме, а не после да кажем, че има нещо единно в тази страна. (Единични ръкопляскания в лявата част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Господин Томов, нас въобще не сте ни питали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група - господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, предложението на господин Томов ни напомни, че колкото и да желаем да работим по текущия дневен ред на парламента, има една криза в съседство с България, която не е просто някаква поредна криза, а е едно изключително предизвикателство към всяка една държава в Европа, към всеки един парламент...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Празни приказки не ни се слушат! Оставете ни да си вършим работата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако бяха приказки, нямаше да ги има поводите наистина всеки ден да има нуждата да се става и да се почита паметта на загинали хора. И няма къде да се крием от онова, което става със стотици хиляди хора днес, вчера и за съжаление има опасност да продължи не само утре.
Каква е нашата позиция, уважаеми дами и господа! Ние я изразихме вече веднъж и не само веднъж. Нашият парламент, българският парламент има своето задължение на даде на българското общество, да даде на нашите партньори в чужбина ясна, принципна позиция. И ние през всичките тези дни, седмици и месеци, най-малкото от октомври насам, постоянно призоваваме всички парламентарни групи, всички държавни институти отговорно да седнат и да обсъдят всички аспекти на проблема, пред който е изправена България, да се запознаем с всички документи, които имат отношение към този въпрос, кореспонденцията, която е водена, ангажиментите, които са поемани. Защото иначе, колкото и да искаме да успокоим хората, ще остава двусмислието, ще остава съмнението и ще вървим към разделение.
Тук миналата седмица министър-председателят сам призна, че ако ние говорим достатъчно отговорно, ще стигнем до едно общо разбиране за националния интерес на България. Заяви го от тази трибуна, заяви го достатъчно убедено. В какво се състои той?
Разбира се, преди всичко България да не бъде въвлечена в този конфликт нито пряко, нито косвено - не само като не участва със свои формирования във военни действия, но и като не допусне от територията на България да произтекат военни действия.
На второ място и не по-малко важно е ние да не допуснем огънят да дойде към нас, ние да не допуснем в нашето общество да се зародят процеси, които да доведат до подобна криза, тъй като никой на Балканите, както беше казано в дебата, не е застрахован от тази опасност.

И на трето място, разбира се, да направим всичко възможно, за да млъкнат оръжията - били те бомби, били те танкове, били те калашници, и да се възобнови политическият процес на намиране на решение. Никой днес не може да се скрие от трагедията, която се развива около нас, и нито един от нас не може да счита, че е на висотата на отговорностите си на народен представител, ако не положи всички усилия да бъде час по-скоро преодоляна тази криза.
Уважаеми дами и господа, в тези дни, за съжаление, мнозинството възприе една политика на търсене на врага в една от парламентарните сили, търсене на опонента и на противника, и на заплахата за националната сигурност, едва ли не в лидера на опозицията. Това за мен е поведение, което действително заплашва нашата страна; поведение, което заплашва силата на нашата позиция.
Отново повтарям и с това завършвам - нашият парламент доказа, че когато всички го желаем, можем да стигнем общата позиция. Можем, когато се съсредоточим върху онези пунктове, върху които наистина имаме съгласие.
И тук искам ясно да заявя - никой няма право да заема позиция, която да е адресирана към една или друга външна сила, външен партньор с цел просто да се харесаме. Има много сериозен сблъсък на интереси, има много тежък конфликт в света. Нашата отговорност е да защитим собствените си национални интереси. Можем да го направим, ако подходим достатъчно отговорно. Благодаря ви. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Стефан Савов има думата от името на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колкото и да ви се стори чудно, аз споделям мислите на господин Пирински, може би за пръв път, откакто десет години съм в Народното събрание. И то е, че ние трябва действително да обсъждаме въпроса за Косово, но не може днес да го направим, когато днес тук получихме току-що тази декларация. Не смятате ли, че ние трябва да се запознаем с нея? Ще каже някой, че тя е получена в парламентарните групи. Да, в парламентарните групи я получихме, но това не означава, че всички народни представители са се запознали с нея. Още повече, че това беше в петък. Събота и неделя, вие знаете, са дни, в които голяма част от народните представители ги нямаше, така че би трябвало, но днес това не може да стане. Би трябвало по този въпрос да говорим - кога, а че трябва да говорим още за Косово, трябва да говорим.
Аз бих казал, че трябва да говорим и по един много важен друг въпрос - по въпроса за диктаторите. Аз съм човек възрастен и съм преживял ... (Шум в залата, реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Аз не бих искал да се повтарят историите, които съм преживял. Не може отново, както беше, диктатори като Хитлер, Сталин, Мусолини и т.н., да си развяват знамето. Аз смятам, че и сега господин Милошевич го прави и, за съжаление, по-голямата част от обществото следва примерите на господата Чембърлейн, Рейно и т.н., които са запознати с историята, ще си спомнят, а не тази на Чърчил, който беше казал на своя народ: няма друго да ви обещая, освен упорит труд, кръв, пот и сълзи.
Би трябвало в този български парламент да се говори за тези неща, да се говори и за диктаторите, защото диктаторите са едно зло, което води след това и до войни, и до какво ли не.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За процедура, имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, ние изразяваме пълно съгласие с господин Савов, че парламентарните групи трябва да се запознаят, но това може да стане днес, след като наистина ситуацията е достатъчно критична и в рамките на парламентарната седмица...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, отнемам Ви думата. Това не е никаква процедура. (Татяна Дончева продължава да говори на изключени микрофони.)
Изключвам Ви микрофона! Вашата парламентарна група се изказа. Нямате право повече на изказвания от името на парламентарна група.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз мога да говоря достатъчно високо и без микрофони! Знаете, че това ще влезе в протоколите и един ден ще ви питат защо подменяте същностни въпроси с процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не подменям! Нямате право на изказване от името на парламентарна група! (Татяна Дончева говори на изключени микрофони.)
Никакъв лично мой... Поне сте юристка, научете правилника. Недейте да спорите повече! (Татяна Дончева продължава да говори на изключени микрофони.)
Вижте, ако някой тук прилича на Мариела Митева, едва ли съм аз. Помислете по-добре Вие кой е той.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ИНФРАСТРУКТУРАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И НА ПРОТОКОЛА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ИНФРАСТРУКТУРАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по енергетика и енергийни ресурси господин Кирил Ерменков. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Искам да прочета становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси относно проект на Закон за ратификация на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция, внесен от Министерски съвет на 3 декември м.г.:
"На редовно заседание, проведено на 13 януари 1999 г., Комисията по енергетика и енергийни ресурси обсъди проект на Закон за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция, внесен от Министерски съвет на 3 декември 1998 г.
В дискусията взеха участие господин Христо Михайловски - заместник-министър на търговията и туризма, господин Иван Шиляшки - председател на Комитета по енергетика, господин Станчо Андреев - заместник-председател на Комитета по енергетика, проф. Константин Шушулов - председател на Съвета на директорите на НЕК-ЕАД, и господин Александър Чобанов - началник отдел "Правен" на НЕК-ЕАД, както и експерти на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
При обсъждането на внесените материали комисията констатира необходимостта в Народното събрание да бъдат представени решенията на Министерския съвет, с които са одобрени Спогодбата и Протокола, и упълномощени представители на правителството да ги подпишат, а така също сключените вече договори между български и турски дружества, които ще бъдат взети под внимание.
Обърнато беше внимание на някои различия между оригиналните документи (на английски език) и представения в Народното събрание български текст.
Направени бяха препоръки за изясняване проблемите по заплащането на доставената електрическа енергия в Република Турция и финансирането на инфраструктурните проекти, а така също по уточняването на ценообразуването на електроенергията и защита на националните интереси.
Както в мотивите към законопроекта, така и в изложените съображения се подчертава желанието на двете страни да задълбочат икономическото сътрудничество при изпълнение на взаимноизгодни проекти в областта на енергетиката и в изграждане на инфраструктурни обекти, да оказват съдействие на съответните институции и стопански субекти за създаване на смесени дружества при сключването и реализацията на конкретни търговски договори.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по енергетика и енергийни ресурси взе следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция.
Решението е прието с 8 гласа "за", 3 гласа "против" и 2 гласа "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Иван Глушков ще докладва, заповядайте.



ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект на Закон № 802-02-55 за
ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в
областта на енергетиката и инфраструктурата между
правителството на Република България и правителството
на Република Турция и на протокола за сътрудничество в
областта на енергетиката и инфраструктурата между
правителството на Република България и правителството
на Република Турция, внесен от Министерския съвет на
3 декември 1998 г.

На 10 декември 1998 г. Комисията по външната и интеграционна политика разгледа проект на Закон за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и прие с 11 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се", следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция, подписана на 4 ноември 1998 г. в Анкара, Протокол за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция, подписан на 4 ноември 1998 г. в Анкара." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Започваме разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група.
За процедура има думата господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение съгласно правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде поканен господин Иван Шиляшки - председател на Комитета по енергетика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Шиляшки в залата.
За процедура има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Съгласно заповед на министър-председателя на Република България господин Иван Костов наблюдаващ за Комитета по енергетика е заместник-председателят господин Евгений Бакърджиев. Тъй като той е политическата фигура, която отговаря за проблемите и развитието на отрасъла, много странен ми се вижда фактът, че той не е в пленарната зала, когато ще гласуваме едно толкова важно споразумение за България. Много моля да бъде поканен господин Бакърджиев, който също да участва в дискусията и да ни даде разяснения за споразумението. Още повече, че той беше в началото на неговото развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата за изказвания.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Няма ли някой да представи това становище? Няма ли някой да каже една добра дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо няма да каже. Защото време е да разберете, че министри не се канят, те винаги имат право да присъстват. Аз помолих да се обадят на господин Бакърджиев, но не можем да го задължим.
Има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко в процедурното си предложение се опитах да обоснова защо тези документи - споразумението и протоколът - не могат да бъдат ратифицирани от Народното събрание. Те не могат да бъдат ратифицирани по няколко причини. Първата от тях е чисто техническа. Изтъкнах една от грешките в протокола. Има подобни грешки в превода и в самата спогодба. Но нещо, за което не сме говорили тук и аз може би трябва да повторя още веднъж, за да стане ясно за какво става дума - в чл. 2 в протокола в българския превод има допуснати груби фактологически грешки, уважаеми дами и господа! Груби фактологически грешки в различие от английския текст на протокола, който е единствено валидният. Много ви моля, прочетете за какво става дума.
И аз се радвам, че господин Шиляшки е тук и искам да го попитам: господин Шиляшки, какво означава "български електрогенериращи ставки, които ще бъдат насочени към Турция"? Какви са тези чудеса на науката и техниката? Кога ги измислихте и как ще ги реализирате? Няма да питам господин Ерменков, защото ние с него в комисията вече дискутирахме този въпрос. Такова чудо още не е открито не само в България, но и в света. Откъде е дошло в този текст? Кой го е измислил и защо въобще е писано тук?
По-нататък. Не бих искал да обсъждам и чисто фактологическата страна на този текст, след малко ще говоря за нея.
Искам да ви обърна също така вниманието и на чл. 5 от спогодбата. Много ще ми е интересно някой да ми го разтълкува, наистина е сложно. Слушайте сега внимателно: "Позовавайки се на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата, подписана на 4 ноември 1998 г., между всички протоколи, включително и този протокол и вече сключените договори и договорите, които предстои да бъдат сключени в близко време между съответните организации и дружества от двете страни в рамките на спогодбата, ще бъдат изпълнявани независимо от деня на влизане на сила на споменатата спогодба." Какво е това сега? Ще бъдат ли в сила, няма ли да бъдат в сила, кога ще влязат, няма ли да влязат? Какви са тези словесни еквилибристики и защо го правим?
Искам да ви обърна внимание и на още един много важен въпрос - чл. 4 от спогодбата. В ал. 3 се казва така: "В този смисъл сключените преди това между българските и турските дружества договори от 1 и 2 април 1998 г., 12 юни 1998 г. и 10 септември 1998 г. ще бъдат взети под внимание".
Протоколът от 2 април няма да го дискутирам сега. След малко ще ви кажа какво представлява той. Но нас ни е представен протокола не от 10-и, а от 11 септември, както е тук по датата. В този протокол също има два текста - един на английски и един на български. В българския текст има пасаж, който казва: "НЕК се съгласява да номинира "Джейлан холдинг" пред компетентните български страни като контрактьор и партньор за изпълнение на проекта, ако между двете страни - НЕК и "Джейлан холдинг" бъдат постигнати взаимноизгодни условия относно изпълнението и финансирането на проекта. Този статут на "Джейлан холдинг" ще бъде потвърден, ако до края на 1998 г. между НЕК и ТЕАШ бъде подписан дългосрочен договор." Забележете - "до края на 1998 г. бъде подписан дългосрочен договор за износ на електрическа енергия за Турция".
Беше ли подписан такъв договор, господин Шиляшки, до края на 1998 г.? Според мен, не беше подписан. Обаче въпросът тук е, че в английския текст този пасаж липсва, уважаеми дами и господа. Въобще ангажиментът на "Джейлан холдинг" да оказва съдействие за подписване на договора в английския текст го няма. Няма го!
Вие разбирате ли какво ни карат да направим тук? Карат ни като някакви глупаци, някакви дечица на малолетна възраст просто да прогласуваме едно споразумение, което те даже не са си направили труда да преведат. Едно споразумение, чиито протоколи, които го съпътстват, са така грубо манипулирани - цели текстове са извадени от тях с ангажименти на турската страна. И вие тук послушно си гласувате каквото ви казва господин председателят отгоре. Мислете за какво става дума! Малко си напрегнете мозъците! Те се подиграват с вас, не го ли схващате?
Хайде да поговорим сега по чисто фактологическата страна на въпроса. На 2 април господин Шиляшки подписва протокол със заместник-председателя на "Джейлан холдинг" - господин Али Челен.
Какво се казва в този протокол? Оставям настрана, че те се договарят да работят на бартерна основа. Нещо, което министър-председателят точно преди една година тук ни обясняваше, че е един метод от добрите забравени социалистически времена, че той не е метод на търговско разплащане в нормална пазарна икономика. Освен че се договарят на бартерна основа, вижте за какво говорят - "комитетът ще участва с допълнителните констатации преди започването на тръжната процедура за изпълнението на проекта". Тоест, през април месец говорим за тръжна процедура така, както е по Закона за държавните поръчки. Малко по-нататък, обаче - на 11 септември в този протокол, за който ви говоря, че липсват цели пасажи, ние вече се договаряме, че "Джейлан холдинг" ще ни съдейства, за да подпишем договора. И като ни съдейства за това да подпишем договора, той получава, така да се каже, изключителните права като контрактьор и партньор за изпълнение на проекта. Нещо, което е в грубо нарушение на Закона за държавните поръчки.
Да погледнем и двата документа, за които говорите.
По самата спогодба. Аз, уважаеми дами и господа, като чета тази спогодба просто не виждам какво има да ратифицираме в нея. Тук финансови задължения на българската държава няма. Нито едно финансово задължение няма. Защото в чл. 1 пише така: "Това сътрудничество се осъществява на основата на договори. Страните ще си оказват необходимото съдействие за постепенно увеличаване на доставките на електроенергия." - Никакъв ангажимент. "Страните се съгласяват, че сътрудничеството ще бъде осъществено като се позволи на турски дружества да участват." Хубаво, нека си участват. Защо трябва специално да им разрешаваме това? И т.н., и т.н. Няма нито един финансов ангажимент. Същото се отнася и за протокола.
Не искам да влизам в подробности и да ви разказвам за грубите технически неточности, които са написани тук. Няма как българската енергийна система да работи едновременно в синхрон и с турската, и с европейската. Такова чудо няма да стане. Няма как едновременно да работим в несинхронен режим, както е написано в протокола, с Турция и да работят и двете системи в синхрон с европейската. И това е технически невъзможно. А точно тези неща са предвидени в споразумението, протокола и в другите протоколи. Те са елементарни, но те трябва да се знаят.
Освен това, бих искал да ви обърна внимание на два момента, които според мен са доста интересни. Тук се говори за реализацията на инфраструктурни и енергийни проекти, като се казва: "Като каскада "Горна Арда" и отсечката Оризово - Капитан Андреево". Питам, кои са другите енергийни проекти и кои са другите инфраструктурни проекти, защото по-нататък става дума - изграждане на енергийни мощности, магистрали и пътища? Те вече договорени ли са и кои са? Може ли господин Шиляшки да ни информира по този въпрос? Интересува ме как ще бъде изпълнен чл. 3? Как ще позволим на турските дружества да участват? По какъв начин турски дружества ще участват в реализацията на проекта?
Накрая искам и да ви обясня защо толкова много бързат и защо ви принуждават на бърза ръка да гласувате. Защото накрая като прочетем чл. 6 на протокола - "В случай, че реализацията на каскада "Горна Арда" и отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистрала "Марица" не започне в рамките на 5 месеца от подписването на спогодбата, спогодбата ще се счита за прекратена", тоест, ние имаме 2 дни. Днес е 31-и, 1-и и 2-ри - четвъртък и петък трябва да бъдат не само ратифицирани тук документите, а трябва да бъдат формирани смесените дружества, те да бъдат регистрирани и някой да изтича до "Горна Арда" да започне първата копка. Затова това трябва да стане днес на всяка цена, независимо от смешните текстове, независимо от подигравката с българския парламент.
Аз оставям настрана, че в докладната записка на министър Василев има просто неверни неща, защото той казва, че, видите ли, давало ни се правото турски дружества да участват в България. Едва ли не право ни се дава, ние трябва да им се помолим, за да дойдат те да участват. Напротив, това е задължение, което българската страна поема и то поема в една ситуация, в която ние просто нямаме право да поемаме задължения. Обяснявал съм го това много пъти. Турция има нужда от електроенергия, а не България. Този, който има нужда от електроенергия, не е той този, който определя условията. Ако ние сме се поставили по време на преговорите в обратната ситуация, това е толкова по-зле за тези, които са ги водили.
Накрая, господин председател, аз Ви предлагам да не гласуваме днес тази спогодба по две причини. Първата е чисто техническа. Представените ни текстове са в абсолютно несъответствие с Конституцията на България и по Закона за договорите. Те трябва да бъдат гласувани в Народното събрание с легитимни и точни преводи. Ние не можем да гласуваме тук неща, които са абсолютно неясно преведени от оригиналните английски текстове. Това е първото.
Втората причина, поради която предлагам Народното събрание да не ратифицира днес тази спогодба, то е, защото просто няма причини, поради които то да я ратифицира. Член 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията казва, че Народното събрание ратифицира договори, с които се поемат финансови задължения за страната. Няма такива финансови задължения в този договор, в това споразумение и в този протокол. Няма никакви причини, които да налагат тя да бъде ратифицирана. Единствената причина според мен е много проста, простичка, както каза господин Бакърджиев, който Вие не поканихте. И тази простичка причина е, че Народното събрание трябва да легитимира, според мен, едно нарушение на законите на България. Защото създаването на преференциални условия за една турска фирма е в грубо нарушение на Закона за държавните поръчки. Ние създаваме тези преференциални условия по определени причини, които са ясни явно на господа министрите, но на мен, пък и на вас не са ви ясни. Но ние трябва да ги легитимираме пред обществеността. Те го правят, а ние с вас трябва да им служим като параван и като индулгенция.
Призовавам да се замислите дали имате право да правите това.
Накрая, за да не остане някой с неправилното впечатление, че сме против взаимоотношенията с Турция. Нищо подобно, аз бях първият министър, който отиде в Турция през 1996 г. и подписах Споразумението. И по мое време бяха подписани споразумения за износ на електроенергия. Нямам нищо против и фирмата "Джейлан холдинг", макар че тя никъде не е доказала способността си да строи енергийни обекти, защото не е строила такива никога и никъде в света, а не само в Турция.
Ето, по тези причини ми се струва, че създаването на тези преференциални условия на една фирма е нещо, с което грубо се нарушават националните интереси на страната. Нещо, с което грубо се погазва авторитетът на Народното събрание. Много Ви моля да се замислите върху това. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата председателят на Комитета по енергетика господин Шиляшки.
ИВАН ШИЛЯШКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително на 4 ноември премиерите на България и Турция подписаха едно споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата и протокола към него, който аз подписах с държавния секретар на Турция, в които ясно са третирани и конкретните обекти, по които ние искаме да си сътрудничим - това са Каскада "Горна Арда" и пътят като част от магистралата Оризово - Капитан Андреево, и дългосрочен договор за износ на електроенергия от България за Турция.
Смятам, че някои неточности, които господин Овчаров спомена тук относно начина, по който може да бъде пренасяна тази енергия, в превода, който е раздаден на вас, мисля, че това, което е записано конкретно в оригинала на протокола и в Споразумението, могат да бъдат отново сравнени от експертите на Народното събрание и да бъде точно записано. Но много ясно е казано в протокола, че говорим за трите възможни начина на пренос на този увеличен износ на електроенергия от България за Турция, а той е именно дали да бъде на островен режим или да бъде чрез правотокова ставка, или на синхронна работа. България изпълнява, или Националната електрическа компания, една програма за присъединяване към европейската електроенергийна система - UCPTE, и съответно ние сме разгледали в тези 7-8 месеца на преговори всички тези възможни варианти.
Така че, съобразно каталога от мерки, които изпълнява нашата компания за присъединяване към UCPTE, да не попречи този износ към Турция на изпълнението на този каталог от мерки. Именно затова и преговорите продължиха толкова дълго време. Те анализираха всички тези технически възможности, за да може и турската система, която също е потенциален кандидат за работа с европейските електроенергийни системи, и като наш съсед смятаме, че ние също сме моста, чрез който те трябва да минат към Европа, и трябва взаимно да си помагаме, защото и ние не сме все още в тази система. Намерихме един оптимален вариант за един островен режим на износ, по който начин и в момента се извършва този износ, и по този начин ние съответно да удовлетворим исканията на турската страна и съответно да не попречим и на нашата система да изпълни този каталог от мерки.
Така че смятам, че по този въпрос, ако трябва да го погледнем в същината, в неговата дълбочина, това е самата истина. Аз не съм погледнал този текст, защото сега ми го предоставиха, който е раздаден при вас, за да погледна спрямо оригинала как точно е записано това нещо, но мисля, че това не е пречка, за да може да се поправи, ако действително има някакво несъответствие. Това - първо.
Второ, ясно са упоменати в протокола конкретните обекти, по които ние ще си сътрудничим - това е Каскада "Горна Арда", която е един хидроенергиен обект с около 180 мегавата мощност, който проект за първото стъпало вече е готов; и другият обект, който ясно е записан, това е част от магистралата Марица - Оризово - Капитан Андреево. А в споразумението, което е отразено и което е подписано между двамата министри, ясно е, че ще се запишат общи постановки, че ние си сътрудничим и в други, значи в тези и в други енергийни инфраструктурни обекти. Това е нормално между премиери на две страни, точно така беше разсъждавано и беше подготвено споразумението на тази основа, че те могат да запишат едно широко поле от дейност, в която тези елементи на инфраструктурата, която е много важна и за нас, и за Турция по пътя ни към Европа, да бъдат записани така общо, така цялостно. А в конкретния текст на протокола ясно са записани точно каскадата и пътят.
Другият елемент, който тук се постави от господин Овчаров, това е за тези подписани договори. Мога да кажа, че тук става въпрос за едни меморандуми, които бяха подписани между заместник-шефът на "Джейлан" и председателя на Комитета по енергетика и Националната електрическа компания, за разбирателство относно подготовката за разработването и сътрудничеството, и изграждането на тези обекти. Но турската страна, искам да кажа конкретно, разглеждаше тези меморандуми камо ли не като някакви важни документи. Но важните документи, господин Овчаров, Вие добре знаете, че това са самите договори. Именно ние подготвихме тези договори в тези месеци с много задълбочен анализ и оценка на българските интереси, които мога да кажа, че във всички тези проекти - и в дългосрочния договор за износ на електроенергия, са много ясно и детайлно защитени.
Ние смятаме, че това е един много добър договор, едно много добро споразумение и добър протокол, които защитават интересите на България, които създават възможност да развием, да довършим тази магистрала, да изградим една каскада, в която да включим около 3500 работници в тази каскада... (Реплики от Демократичната левица.) Тази каскада е част от нашия енергиен баланс, която много точно е записана в стратегията за развитие на енергетиката и енергийната ефективност, и тази каскада в този кризисен район, в който безработицата е доста висока, ще създаде около 3500 работни места. Освен че ще имаме един енергиен обект, който ще бъде изграден като дружества с 50 на сто участие на турската компания и 50 на сто участие на държавната компания - Националната електрическа компания, аз смятам, че и тук ние изпълняваме всички законови разпоредби, така че да не нарушаваме закона.
Ние създаваме смесени дружества с 50 на сто участие на 100 на сто държавно дружество - това е Националната електрическа компания, в пътя - това е също 100 на сто държавно българско дружество, което участва с 50 на сто в смесеното дружество. По този начин и турската компания си влага своите инвестиционни средства от половината от инвестицията, която трябва да се направи за изграждането на пътя и на каскадата, и ние участваме с нашата част.
Така че на тази основа ще бъдат създадени тези дружества, а дългосрочният договор за износ, за него аз смятам, че тези, които могат обективно да оценят това, което представлява нашата икономика, това, което в момента ние можем да имаме като електропотребление и възможността да рехабилитираме нашите мощности, които за съжаление, господин Овчаров, в тези години бяха изоставени и не беше направено нищо за тях, да, ние започваме много активна програма. Вие много добре знаете това. Иначе можете да говорите всичко от трибуната, но истината е тази: да, че те не бяха пипнати, не беше започната никаква рехабилитация. Добре знаете, че е изтекъл срокът на старите четири блока на "Марица-изток 2", че те са вече на около 25 години експлоатирана мощност и че е време те да бъдат рехабилитирани, за да можем да ги съхраним и да ги запазим за нашата енергетика, за да може нашата енергетика да изпълни своята конкурентноспособност и да донесе приходи за държавата. Да можем с тези средства, с които ще увеличим двойно износа за Турция, ние да използваме нашата печалба, нашите приходи, за да можем да вложим част от средствата. Това е доверието и към външните инвеститори ние да инвестираме наши средства в тази рехабилитация, във възстановяване на нашите мощности.
Така че смятам, че именно дългосрочният договор за износ, който ни създава възможност ние много стабилно да стъпим на енергийния пазар на Турция, на потенциално развиващия се турски пазар въобще, нали, на икономиката на Турция, е много важно да го направим и то точно в този момент. Защото атаките отвсякъде са за достигане до този пазар, до турския пазар и ние трябва да сме първите, които трябва да го направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шиляшки.
Господин Корнезов, заповядайте.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз съвсем накратко ще се спра само на правната страна на въпроса, юридическата страна на въпроса, защото, в края на краищата, в този парламент, в този момент разискваме Закон за ратификация, тоест приемаме един закон. И въпросът е как може да стане това?
Както ви е известно, по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани от Република България, имат силата на закон. И още нещо, даже имат предимство пред вътрешното ни законодателство. Следователно, ако ние ратифицираме този закон с тези два договора - споразумението и протокола, те стават част от вътрешното ни право, включително имат и по-голяма сила от самото вътрешно наше законодателство. Поставя се въпросът: как може да стане това? Каква е процедурата? По силата на чл. 11 от Указ 1496, който е в сила и в момента, за участието на България в международните договори изрично е казано, че двустранните договори се съставят в два екземпляра - на български език и на езика на другата страна.
В конкретния случай обаче, както виждам, този договор е съставен на английски език. Не знам защо някой се е срамувал да сключи договора на кирилица, на български език. Това теоретично е възможно, но трябва да се има предвид Закона за нормативните актове. В Закона за нормативните актове е казано - това е чл. 9, ал. 1, обърнете внимание, защото ние приемаме нормативен акт - разпоредбите на нормативните актове се формират на общо употребяемия български език. Кратко, точно и ясно!
Следователно, ние тук в парламента можем и нямаме и друг изход, да приемем един закон само и само на български език. Какво се оказва обаче? Оказва се, че договорът, респективно протоколът е сключен на английски език. Тук ни се предлага някакъв превод, който не отговаря на оригинала. Следователно, ние въобще нямаме право не само да ратифицираме, но бих казал и да разискваме нещо, което не е сключено между страните.
И още нещо. Има една опасност, колеги, за в бъдеще, ако евентуално този договор е ратифициран и тези два договора са ратифицирани. Защото това са договори. Тези договори, ратифицирани по този начин, всъщност те тангират към едни нищожни договори по силата на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и утре една от страните по една или друга причина може да ги обяви като такива.
Следователно, ние, ратифицирайки договора, можем съществено да засегнем интересите на България, даже и този договор, сключен на английски, с лош превод на български и неточен, да е хипотетично в интерес на страната. Това е опасно.
Второ или трето. Поставя се въпросът - и тук господин Овчаров правилно го постави - трябва ли да бъдат ратифицирани тези два договора? Колеги, не всички международни договори се ратифицират. Ратифицират се само тези, определени в чл. 85 с определените хипотези.
Моля господин Шиляшки - аз не знам по какво е специалист, явно по право не е специалист, но той да ни каже въз основа на кой текст от чл. 85 - явно не е т. 4 - тук Народното събрание трябва да ратифицира тези споразумения. Кажете ни въз основа на какво. Или изпълнителната власт като Пилат Понтийски иска да си измие ръцете с парламента.
И още нещо и приключвам. Чрез тези договори се дава възможност на една фирма привилегировано, без конкурси, без търгове да извършва някаква стопанска дейност. Но чакайте, когато сключвате международни договори, те трябва да бъдат съобразени с Конституцията. А имаме чл. 19, вижте го! Всички стопански субекти са равнопоставени и не може да давате предимство на една фирма за сметка на други фирми. Така че и по същество тези споразумения противоречат на Конституцията и по-специално на чл. 19.
Затова, господин председателю, моля Ви, въз основа на правилника - това е чл. 41, т. 4 - да отложим разискванията. Комисията да се събере, да види тези разнобои - и правни, и фактически, и юридически, за да не изпада парламентът в едно положение, което по-късно може да се окаже много тежко за страната ни.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има предложение за отлагане на разискванията.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 177 народни представители: за 72, против 92, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Моля да се прегласува. Дайте комисията да се събере, юристите да се съберат, да го направим. Ако трябва мнозинството, разбира се, може да си го приеме. Но да го направим юридически както трябва. Разберете го, колеги, не искам да ви преча, но нещата скърцат от юридическа страна.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване предложението за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 72, против 87, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Господин Станимир Калчевски, заповядайте.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на балканския баланс на електроенергия нашата, българската енергетика е експортно ориентирана. Проучванията показват, че в съседните страни, а и в по-широк регион, е налице значителен дефицит на електроенергия, което означава, че при непредвидено нарастване на потребностите от електроенергия нашата страна трудно би получила електроенергия отвън, освен от Дядо Иван. Всяка нова инициатива от нас за износ на електроенергия е добре дошла. И аз тук подкрепям всичко това, което ние дебатираме. Дали това ще стане тази година, следващата година - това е добро. Каскадата "Арда" е от 1950 г., вторият етап на каскадата "Арда" е записан в много стари документи. Днес ние говорим за каскада "Арда" за около 250 мегавата. Сто и шестдесет мегавата - да. Двеста и петдесет мегавата е първият - "Студен кладенец", който е построен 1958 г.
Претупваме енергийната тематика, когато от нас се иска позиция за атомната енергетика, преплъзнахме и стратегията, сега остават 3 - 4 дни до 4 април, до изтичането на срока за спогодбата, доста повърхностно коментираме този проблем. Главният проблем, който нас ни мъчи, това са цените. И този въпрос е в тайна. Разбрахме, че има цени до 2002 г. и до 2008 г.
Какво пречи в Комисията по енергетика, нека заседанието да бъде закрито, да коментираме този проблем и да отпадне тази въпросителна - цените, по които ние ще изнасяме електроенергията. Периодът е доста дълъг и тази тема е много опасна. Едно правителство в Турция падна. Не искам да кажа, че ще падне и нашето правителство, но много фирми се натискат за тези обекти. Защо? Отговорът е ясен: има испански фирми, които се натискат. Нима не може един язовир да бъде даден на една институция, втори язовир - на втора, а трябва непрекъснато да каним хора от определена посока, които да участват?
Говори се за 3500 души, които ще работят на обектите за дълъг период от време. Ако в този регион, в Източните Родопи, се направи една цялостна, обмислена комплексна програма за ангажирането на хората, колко души ще работят? Не става ли дума за около 25 - 30 000 души? Нямам нищо против нашата тематика - Горна Арда, нека тя да бъде част от тази програма.
Говорих с кмета на Белене. Ако АЕЦ "Белене" започне, колко хора ще бъдат ангажирани от този край - 10, 15, 20 000 души, т.н., и т.н.?
В енергийната стратегия е записано: "Хидроенергийният потенциал на страната има силно изразен сезонен характер, зависи от многогодишни климатични цикли, поради което неговото участие в производството на енергията не може да бъде предвиждано точно".
Аз питам: през 1990 г. два обекта в България бяха спрени - ТЕЦ "Хасково" и ТЕЦ "Пазарджик". Господин Бисеров ще го срещне един обикновен човек в Хасково и ще го пита: какво става с ТЕЦ "Хасково"? Господин Ляков ще го питат в Пазарджик: какво става с ТЕЦ "Пазарджик"?
Тези два обекта също биха могли да работят в посока към Турция. А десет години няма отговор на този проблем. През 1995 и 1996 г. в тогавашната стратегия на господин Русинов имаше отговор на този въпрос. Ние отново мълчим.
Има редица неща още, които смущават, въпреки че ще изляза за няколко секунди от тематиката.
Пристига писмо от кмета на община Генерал Тошево за строителството на една подвърхова централа. Научавам от госпожа Юлия Димитрова - шеф на кабинета на господин Бакърджиев, че писмото е потулено, пришито "към дело" и т.н.
Господин Шиляшки, такива неща стават в енергетиката. Адресират от кметове към Вас писма, които изчезват по трасето. И кметът ми се обажда през ден, обаждат се в комитета, обаждат се в НЕК - няма такова писмо. Няма да има, защото стои на дъното на чекмеджето. Приключвам с проблема.
Аз приветствам едно такова развитие на нещата, но начинът, по който се върви през това минно поле, през тази тясна пътека, е крайно опасен. Аз лично бих се въздържал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Калчевски.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз очаквах, че и колегите от мнозинството ще участват в този дебат, за да можем наистина да стигнем до истината и да получим по-добра информация и отговор на редицата въпроси, които се поставят.
С радост видях, че господин Шиляшки се изказва и трябва да ви кажа, че след неговото изказване въпросите, които стояха пред мен, станаха повече, а отговорите - по-малко.
Според мен, единственият въпрос, на който трябва да отговорим като народни представители чрез тази ратификация и влизането в сила на Спогодбата, е: защитаваме ли интересите на Република България, изгодна ли е тя за страната?
Внимателното запознаване с документа показва, че той представлява една сложна схема, в която са объркани интересите на политиката с тези на фирмите, които реално ще движат сделката. Оставям настрани този проблем с текста на чл. 5 в протокола, където изрично е записано, че договорните задължения ще бъдат изпълнявани независимо от датата на влизане на спогодбата в сила, което само по себе си превръща ратификацията във формален и ненужен акт. Но на такова отношение към българския парламент от страна на българското правителство вече две години аз свикнах.
Република Турция има огромен дефицит от електроенергия. Тя има интерес да гарантира вноса чрез дългосрочно споразумение. Би трябвало да се очаква, че южните ни съседи няма да са особено придирчиви към условията на договора за внос на българска електроенергия, стига да имат гаранции, че ще я получават. Още повече, че ние сме на пътя на електроенергията, дори ако решат да я внасят от други страни. Просто те не могат без нас.
В същото време Република Турция поставя условия за този внос: че ще купува ток, само ако турски фирми участват в смесени дружества за изграждане на два големи инфраструктурни обекта - стана вече дума - от магистралата и каскадата "Горна Арда". Това са общо инвестиции около 600 млн. долара.
И възниква основният въпрос: защо не се използват тръжните процедури за определяне на инвеститорите на такива големи обекти?
Винаги, когато съм поставял този въпрос, съм получавал неясни, а понякога и смешни отговори, от рода на: това не е продажба на магазин, че да обявяваме търг за неговата покупка.
Та нали търговете и състезанието могат да осигурят по-добри условия за страната ни? Едно първостепенно изискване на европейските директиви за енергетика е изискването за въвеждане на ясна и прозрачна тръжна процедура за строителство на енергийни мощности. По този начин се осигурява защитата на потребителите от монополно поведение на фирми и държавни институции. В новия Закон за енергетиката, който вече пети месец се работи в парламента, също са предвидени задължителните тръжни процедури. Пък и, ако сте забравили, уважаеми колеги от мнозинството, има една програма "2001" , в която също бяха поети ангажименти на правителството за голяма прозрачност в инвестициите в България.
При такова поведение остава основателното съмнение, че някой наистина се опитва да подсигури участието на точно определени фирми в инфраструктурните ни обекти. В Спогодбата и Протокола няма никъде името на "Джейлан холдинг". Но ето го подписаният от НЕК и "Джейлан холдинг" още през месец септември протокол за намеренията. Всички точки от този протокол после са влезли в спогодбата. Става ясно, че предварително при подписването на спогодбата не се говори изобщо за някакви турски фирми и тяхното участие, а се говори точно за определената турска фирма.
Аз не знам, но се чува, че фирмата "Джейлан" умеела много добре да посреща държавни чиновници, политици и т.н.
Ако проблемът е да се осигурят средства за реализиране на проектите, то тогава защо не се върви по стандартните европейски процедури - схеми за тръжни процедури и акредитиране, а е избран толкова неясен път?
Неведнъж представители на правителството твърдяха, че в момента има много голям интерес към инфраструктурните ни обекти. Дори господин Бакърджиев каза, че можем сами да си инвестираме и да си построим мост над Дунав. Четейки обаче тези документи, човек остава с твърдото убеждение, че Иван Костов е решил, че Турция е едва ли не последният ни шанс за привличане на пари отвън. Дори сме приели условието, че ако до пет месеца не започнат обектите, спогодбата се счита за прекратена - чл. 6 на Протокола.
В мотивите към проекта за закон за ратификация правителството твърди, че спогодбата е икономически изгодна за България. Но това е казано само като декларация и господин Шиляшки не можа да даде доказателства в това отношение. Сам по себе си износът на електроенергия може да бъде както много изгоден, така и много неизгоден. И неговата изгодност се определя от едно единствено нещо - договорената цена.
Така че, за да се мотивират икономическите плюсове на тази сделка, е необходима ценова информация. Тъй като такава информация до момента не е предвидена, то твърденията за икономически изгоди могат да се квалифицират най-меко като несериозни и безотговорни. Ние не знаем колко ще бъде цената, когато вътрешната ни цена стане 4 цента без ДДС - по-скъпо ли ще изнасяме или на по-ниска цена. Знаем само, че в Турция цената е 8,1 цента на потребител в момента.
Аз искрено завиждам на колегите, които без тази информация са определили вече своето положително отношение за ратификация на спогодбата. Просто аз не бих могъл да направя такова нещо.
Какво ще стане, уважаеми колеги, ако ние не ратифицираме Спогодбата и Протокола? Ами, аз мисля, че ще направим едно добро на България. Ще обявим международен търг за Оризово - Капитан Андреево, както и за Горна Арда. И "Джейлан" може да участва, няма никакви проблеми. Но това ще гарантира едни по-добри условия за изграждането на тези големи инфраструктурни обекти. От това може да спечелят и български фирми. Тогава пък икономическият ефект ще остане тук, в България - приходи, печалба, оживление. Ние ще продължим да изнасяме електроенергия за Турция, просто защото тази страна има нужда, а ние имаме възможности. Можем да постигнем и по-високи цени от тези по плана за действие на правителството, които ще договаряме всяка година, и ще получаваме средствата.
Щом правителството и досега преценява, че можем да лишим НЕК от тези средства, значи с тях можем да платим и двата инфраструктурни обекта.

Аз направих една груба сметка, че ако изнасяме дори на сравнително ниски цени количествата, които са предвидени, за около 4 - 5 години ще получим 600 млн. долара - толкова, колкото са ни необходими за двата обекта. Какъв е тогава проблемът с финансирането на инфраструктурите обекти? Ето по този начин бихме могли да бъдем сигурни, че не сме подкрепили една съмнителна сделка, че не сме създали нови условия за корупция и сме защитили националния интерес на България. Така ще постъпя аз като народен представител. Моля всички колеги да направят същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Слушах внимателно колегите, които се изказаха преди мен, но имам чувството, че те се отклониха от темата. От нас днес не се иска да ратифицираме или да не ратифицираме една спогодба и един протокол за сътрудничество. Ние изобщо не обсъждаме договорите, които се сключват между двете страни. Това са междуфирмени договори и, уважаеми колеги, никъде нито в протокола, нито в спогодбата се споменава името на фирмата "Джейлан". Договорите, които се водят през цялото това време, близо пет месеца, са договори, които се водят между две национални електрически компании. Това е Националната електрическа компания на България и Националната електрическа компания на Турция.
Бяха направени забележки, че парламентът ще бъде използван по този начин. Колеги, когато нещо не бъде внесено в парламента за разглеждане, вие настоявате да се разгледа от парламента, когато се внесе - питате защо се внася. Аз по същата логика мога да ви попитам защо беше внесена и парламента разгледа Стратегията за развитие на енергетиката до 2010 г. Задължение да я внесе в парламента за разглеждане правителството няма.
За "Горна Арда", за щастие днес никой от колегите не се усъмни в техническата нецелесъобразност на проекта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз ще говоря сега.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: Вие ли ще говорите, господин Божинов? За екологическите проблеми? Да, говорете. Тъй като се чуха такива мнения на колеги по масмедиите, че едва ли не "Горна Арда" е технически нецелесъобразен и не би трябвало да се строи.
Уважаеми колеги, прав беше господин Калчевски, това е идея от 1960 г. Всяко едно правителство до досегашното е имало намерение да построи тази каскада. Дори разгледайте Стратегията за развитие на енергетиката до 2010 г., писана от Комитета по енергетика през 1995 г. от господин Русинов и от господин Овчаров, като първи заместник-председател на комитета, и ще видите, че там влиза строителството на "Горна Арда", като началният вариант е бил с четири язовира и ВЕЦ-а, а след това се преминава към вариант три язовира с три ВЕЦ.
Разбирате,че ВЕЦ-овете в България се използват за върхова енергия, но такава също е необходима, след като искаме да влезем в Европа. Знаете, че ни е необходим и един резерв. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за спокойствие. Четири души говориха от БСП и никой не ги прекъсна, а не можете да изслушате едно изказване.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: За електроенергийната система - UCPTE, на Европа говоря, господин Корнезов. Там задължението е, разбира се, да има 30 на сто резерв от електроенергия.
Така че, уважаеми колеги, днес от нас се иска да ратифицираме или да не ратифицираме протокола за сътрудничество. Ние не можем да правим промени, така че аз ви предлагам да подкрепим проекта за закон, дори ще ви предложа да го гласуваме и на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чолаков.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз сам един от тези, които напълно оспорват техническата, енергийна и икономическа целесъобразност от построяването на каскадата "Горна Арда". За цената на тези милиони долари, които бихме получили от ток, произведен от "Козлодуй", или от "Марица-Изток", ние трябва да ги вложим в изключително скъпо съоръжение, което ще дава ток само във върховите часове. Не че не са потребни такива източници за такъв тип енергия, но истинско разточителство е, когато имаме много по-неотложни нужди, да се грижим само и единствено за равновесието, след като другите ВЕЦ-ове са достатъчни, за да поддържат компенсацията на системата именно във върховите часове - сутрин или вечер, в особени такива часове.
Но по-тежкото и по-страшното е не икономическата или техническа целесъобразност от изграждане на каскадата, а екологическата целесъобразност. Българската екологична общественост и тази в Родопите също, отдавна изразиха своето отрицателно отношение към изграждането на подобен тип хидросъоръжение. То унищожава уникален ландшафт, залива хиляди декари и хектари гори и обработваема земя срещу въображаемите, че може би три или четири пъти в годината, като пуснем там водата, ще се завъртят турбините, ще се изравнят напреженията и системата ще бъде в едно относително благополучие. Това е пълен абсурд.
Освен това трябва да обърнем внимание и на факта, че преди няколко месеца зададох въпрос на госпожа Евдокия Манева има ли оценка за въздействие на околната среда на такъв проект. И помните, какво отговори тя през ноември или декември: "Проект за утвърждаване на процедура по ОВОС не е постъпвал в министерството". Те имат само едно много, много предварително становище, което е изработено от експерти на базата на някакви идеи. Но ако постъпи такъв проект те ще издадат съответната процедура и ще оценят. Аз искам да напомня, че според Наредбата за ОВОС процедура за въздействие на околната среда на такива технически хидросъоръжения е една година, за да може всички биологични популации да бъдат изследвани през четирите сезона. И тук аз ще поставя въпроса какъв е смисълът тогава да се казва в чл. 6 от протокола, че ако каскадата "Горна Арда" не се реализира, в рамките на пет месеца от подписване на спогодбата, то тя ще се смята за прекратена. Тя е обречена. И след една година няма да има реализация, в смисъл да има проект, който да е одобрен, да е доказано, че не вреди на околната среда и така нататък.
Така че от тези съображения смятам, че трябва да се гласува против тази спогодба, тъй като тя покрай всички икономически и технически неблагополучия, уврежда българската околна среда в района на Централните Родопи и ние всячески ще се борим срещу този проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Наистина трябва да се помисли много сериозно когато се ратифицира днес тази спогодба, защото не става въпрос за ратификацията, българският парламент ще намери разум, ще разбере значението на такава ратификация, но с ратифицирането на тази спогодба, точно под нея са два договора, за които договори не се знаят клаузите на нито един от тях - договорът за строежа и договорът за магистралата. Аз не говоря само за цени. И ние един път сме се опарили, вие знаете, че аз само преди няколко дни, когато се обсъждаше въпроса за закриването на АЕЦ "Козлодуй" дори министър-председателят взе отношение, ето едно недоглеждане на една такава спогодба от 1993 г. с Европейската банка за тези 25 млн. екю, които щяха да ни донесат, но добре че нашите специалисти намериха пролуки, затварянето на четири блока и губенето на милиарди долари.
Затова, когато се ратифицира една спогодба, трябва да се знаят и тези два договора, които третира тя. Защото след година или две, когато няма да ги има повечето хора в този парламент, ще се намерят други хора, които ще ни поискат сметка за тези договори и техните клаузи, които евентуално може да бъдат в ущърб на България.
Относно "Горна Арда" искам да опонирам и на колегата Чолаков, и на господин Калчевски. Да, "Горна Арда" има проект от 1958 г. Но, уважаеми колеги, всяка водна централа води до нарушаване на природната среда. Тогава, когато тези хора преди 40 или 50 години са правили проектите, никой не е мислил, че България, която естествено е имала по-малко потребление, по-малко нужда от потребяване на електроенергия, след години ще има атомни реактори.
И забележете, страни, които са богати на водни запаси, като Швеция - реките Люлеу и Шелефтио - огромни, по-големи от Дунава: нямат нито една водна електроцентрала. Вземете Финландия, която е богата на водни запаси - и няма нито една водна електроцентрала. Германия, през чиято територия има толкова големи реки като Рейн, Майн, Елба, Некар, дори и Дунав - няма нито една водна електроцентрала, а има няколко десетки реактора.
Тук трябва да се помисли много добре, защото не е рентабилна "Горна Арда" с тези 160 мегавата, които един реактор може да произведе за една седмица. Тук трябва да се помисли за екологията, тъй като България е бедна на водни запаси. Преди няколко години имаше информация, че България е една от най-бедните страни в Европа на сладководни запаси.
Аз си спомням, уважаеми колеги, преди няколко години тези шест години ужасна суша. Ако тук има представители на тогавашната енергетика, в техните отчети за тези шест години беше записано 0,00 мегавата енергия от водни електроцентрали, които не работеха поради липса на вода. Ние сме в такъв район, че никой не може да каже кога ще дойде отново този шестгодишен период на суша, макар че сега сме богати на водни запаси от топенето на снеговете. Затова аз моля народните представители да си помислят преди ратификацията на тази Спогодба, защото не става въпрос за чиста ратификация, а за това какво ще последва от нея.
Относно магистралата дайте да не си правим илюзии. Има толкова много фирми-кандидатки да участват на базата на тръжни документи. Второ, не забравяйте, че не само българските строители от "Техноекспортстрой", но и прекрасните Строителни войски, които в момента са в криза, направиха хиляди километри магистрали по Европа и Близкия Изток. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще се сведе до формулирането на един формален въпрос към господин Шиляшки. Не го виждам в залата... Тогава към правителството. Ако на този прост и ясен въпрос не получим едносричния отговор "да", по-нататъшните действия за ратифициране на конвенцията ще бъдат неправомерни.
Този въпрос, на който трябва да получим отговор от представител на правителството, е към днешна дата - 31 март 1999 г., приключила ли е процедурата и свидетели ли сме на факта, че има оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС)? Ако това не може да бъде заявено тук категорично, знайте с пълно съзнание, че като гласувате "за", нарушавате чл. 23 от Закона за опазването на околната среда - закон, който вие приехте с това мнозинство и заявихте, че в България няма да се започне изграждането на нито един, какъвто и да било обект, без оценка за въздействие върху околната среда.
Отговорете като мнозинство. Да отговори правителството, да отговори господин Шиляшки. Ако отговорът не е "да", вие съвършено съзнателно... Влиза господин Шиляшки и дано да ме е чул, очаквам неговия отговор.
Ако все пак отговорът не може да е "да" и няма как да е "да" и вие отидете към ратифициране на Конвенцията, ще трябва да признаете, че използвате следния маньовър: едни преговори, формализирани като спогодба, се приемат със закон, извеждат се в ранг на международно законодателство и по презумпция смятате, че то доминира над българското законодателство. Ако това е отговорът, вие ще трябва да признаете мълчаливо, че в България може да се изгради и нова атомна електроцентрала без всички необходими изследвания за това какво въздействие ще има тя, ако направите спогодба, че ще я изграждате с "Джейлан" или с някоя друга фирма, ратифицирате този договор и игнорирате цялото българско законодателство и онова, с което се гордеехме, че сме се доближили до европейското.
Очаквам категоричния Ви и еднозначен отговор, господин Шиляшки, от тази трибуна - с "да" или "не" към днешна дата - 31 март 1999 г. приключила ли е процедурата за ОВОС или не? Моля Ви да ми отговорите еднозначно: да или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов. (Реплики между народните представители Георги Божинов и Ангел Малинов.)
Трибуната е на ваше разположение, не спорете от място.
Имате думата, господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз изчаквах целенасочено и добронамерено моите колеги от Комисията по енергетика и енергийни ресурси, които защитиха становището, което приехме за ратификация на законопроекта, сега, в този момент - няколко дни преди срока, определен в спогодбите за започване изграждането на двата инфраструктурни обекта, да подкрепят, ако имат информация, целесъобразността на този законопроект.
Не получих такъв отговор. Имаше и допълнителни въпроси към вносителите. Съжалявам, че предварително не получих отговор, уважаеми дами и господа, но въпросите, които бяха поставени, са изразени в Становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси, по отношение проблемите на ценообразуването и доставката на електрическата енергия за Турция. Наистина ми се иска да вярвам на господин Шиляшки за това, че вече са готови с преговори или проектоспоразумения, но само на едно голо доверие, вярвайте ми, не можем да гласуваме и да ратифицираме такъв законопроект. Иска ми се да вярвам, че вече преговорите, водени за цените на електроенергията, са в такъв диапазон, който е изгоден за икономиката на България и за производството на тази допълнителна електроенергия, както естествено и за продажбата й.
Факт е, че ние в последните една-две седмици вече получихме една подкрепа от представители на Европейския парламент, на Европейската комисия за това, че капацитетните възможности на нашата енергийна система за производство и продажба на излишната електроенергия са добро решение и бихме могли да получим подкрепа и от Европейския парламент и комисията, но всичко това е в рамките на догадките.
Колегите споделиха с вас и аз още веднъж ще повторя: не бива формално да ратифицираме Спогодбата и Протокола. Ако имаме условия или някакви принципи, които налагат сега да ратифицираме тези документи и вече с готов законопроект да продължим преговорите, готов съм да подкрепя такъв законопроект. Но аз лично нямам информация за това докъде са стигнали преговорите за доставка на електроенергия, за това има ли вече преговори за изграждането или за създаването на смесени дружества за двата инфраструктурни проекта, тъй като, ако няма, извинявайте, уважаеми колеги и уважаеми дами и господа, след три дни, тази ратификация е формална. Спогодбата няма да е валидна - поне аз така разбирам нещата.
Затова предложих в началото на заседанието да опитаме да отложим с един ден обсъждането на законопроекта и още днес господин Шиляшки да докладва в комисията именно тези резултати, именно тези договорености. Ако има някакви търговски тайни по отношение на цените, там да ги сподели - само с народните представители и на тази база вече да сме наистина добре информирани и с чиста съвест да подкрепим спогодбата.
Аз се въздържах, когато приемахме становището преди около два месеца именно поради тези причини. Много моля за конкретни отговори за развитието на проблемите, които стоят пред нас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата господин Златко Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На прага сме на едно доста отговорно гласуване и аз призовавам всеки, който след малко ще участва в гласуването, да има предвид значимостта на този проблем. Тук бяха изтъкнати много аргументи против и в подкрепа на законопроекта за ратифициране на Спогодбата и на съпътстващия Спогодбата Протокол. Затова аз нямам намерение, а и ограниченото време не ми дава възможност задълбочено да се спра върху повечето от аргументите, които биха могли да бъдат допълнително представени. Ясно е и защо се бърза. Посоченият срок е 4 април. Ще посоча само следното.
Експертите от Мисията на Световната банка неколкократно дипломатично подсказаха на правителството, че трябва да се въздържа от дългосрочни сделки, които ще предопределят бъдещето на дружествата, които са важни за системата, и да не стартира раздържавяването, преди да е създадена законовата рамка, да е сформиран независим регулаторен орган и преди цените на електроенергията да са достигнали стойност, която да гарантира развитието на енергетиката чрез външни инвестиции.
В тази връзка за мен е твърде учудващо, че и в Националната стратегия, която гледахме наскоро, проектът "Горна Арда" не е посочен конкретно, за разлика от други проекти, например рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", на ТЕЦ "Марица-изток 2", заместващата мощност на ТЕЦ "Марица-изток 1" и т. н. Става дума за 160 мегавата инсталирани мощности, които в края на 2010 г., пак според тази енергийна стратегия, ще представляват 1 на сто от инсталираните мощности в страната. Тоест за мен липсват икономически аргументи.
На второ място, липсва обществено обсъждане по такъв изключително важен въпрос. Не са отчетени нито икономическите, нито социалните, нито екологическите аспекти на един такъв проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ: Свършвам, господин председател.
Нуждая се от отговор на няколко въпроса, преди да взема решение. А явно решението се налага предварително за неподкрепа на подобен закон, тъй като не е ясно какво ще стане с водите, с които ние търгуваме, за поливното земеделие в окръг Еврос на Република Гърция, които по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията са изключителна държавна собственост.
В какво ще се състоят отношенията между българската и турската страна в бъдещите дружества след раздържавяването на Националната електрическа компания?
Има и твърде много общи въпроси, на които обаче няма време да се даде отговор. Затова аз няма да подкрепя законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
Има думата господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук чух сума ти глупости да се казват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, без квалификации.
АНГЕЛ МАЛИНОВ: За подписване на една конвенция не е необходимо...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Обърнете му внимание, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обърнах му внимание. Вие не слушате, защото говорите непрекъснато.
АНГЕЛ МАЛИНОВ: ... не е необходима оценка за възпроизводство на околната среда. Всички колеги, които са запознати, знаят, че има Закон за опазване на околната среда. Оценката за възпроизводство на околната среда се извършва преди строителство, а не преди подписване на конвенция.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Тук пише, че копката се почва.
АНГЕЛ МАЛИНОВ: Най-чистата енергия по света това е водната. Тя е възобновяем източник. И нашата цел е такава - да правим източници от възобновяема енергия. Тя най-малко замърсява околната среда. Въглищата ли по-малко замърсяват? Атомната енергия ли или какво? Австрия и Германия са усвоили почти сто на сто от своята водна енергия. Оценка за възпроизводство на околната среда ще има. Без оценка за възпроизводство на околната среда не може да се строи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А как ще копнеш на 4 април?
АНГЕЛ МАЛИНОВ: Няма значение. Оценка за възпроизводство на околната среда ще има. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комитета по енергетика господин Шиляшки.
Като искате да ви се отговаря, пазете тишина. И много моля, откажете се от този маниер непрекъснато да подвиквате от място.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Васко Михайлов с тояга излизаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Васко Михайлов не знам как е излизал. Вие непрекъснато не можете да се сдържате. Васко като излезе, елате и Вие тук.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И това ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да стане. То не е толкова трудно, като се познаваме достатъчно добре вече. (Реплики в блока на Демократичната левица.)
ИВАН ШИЛЯШКИ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Действително, това е един много важен документ, който вие трябва да гласувате. Аз не се съмнявам в това, защото независимо от конкретните изказвания и въпроси, вие ясно оценявате необходимостта от този документ, от едно дългосрочно сътрудничество с Република Турция, което е много важно за България.
По конкретните въпроси аз мога да кажа, че са направени пълни геоложки проучвания на региона за изграждане на каскада "Горна Арда" и че на тази основа е подготвен срокът за внасяне на пълна оценка за възпроизводство на околната среда в Министерството на околната среда.
Така че ние смятаме да изпълняваме един проект, съобразявайки се с всички закони и нормативни разпоредби в България. И действително ние сме отговорни към околната среда, защото това е един възобновяем енергиен източник. Ниe разработваме конкретна концепция и отделна стратегия за използване на възобновяемите енергийни източници като част от нашата програма за присъединяване.
Вие добре знаете директивите на Европейския съюз и това е много важен елемент от нашата стратегия. Така че смятаме, че ние сме отговорни. А тази каскада дава възможност освен екологичната част, която ще бъде много добре спазена, съобразно законите на страната, да можем да покриваме пиковите товари, динамичното натоварване на нашата електросистема, така че тя да може да изпълнява всички тези параметри, които се изискват за присъединяване към европейските електроенергийни системи.
Тези, които разбират от този отрасъл, от тази конкретна част на екологията, добре разбират, че тя изпълнява и този елемент, за който тя ще бъде изграждана.
Също в нашата стратегия ние много конкретно и точно сме разписали един отделен раздел за възобновяеми енергийни източници. Стратегията дава, че това е един приоритет, който освен използването на нашите водни ресурси, да ни даде възможност ние да използваме и геотермалните води, да използваме слънчева и вятърна енергия. Това са екологични възобновяеми ресурси, които ние трябва много активно, много конкретно, много детайлно да оценим за България и непременно да ги включим в нашата енергийна стратегия. Това много конкретно ще бъде разработено в детайли с наша конкретна програма.
Така че аз смятам, че целесъобразността за изграждането на тази каскада, също за изграждането на пътя Оризово - Капитан Андреево като смесени дружества с турските компании, смесени дружества с 50 на 50 участие, гарантира вземането на всички решения, които да бъдат съобразени с българските интереси, с българските закони. Това също е един много важен елемент, който вие също изпускате във вашите изказвания.

Третият важен елемент е, че ние ще получим приходи от износа на електроенергия за Турция. Приходи. Обаче печалбата, господа, от тези приходи е много по-малко от 600 млн., господин Иванов. Аз уважавам Вашия професионализъм, но ние от печалбата... Ние трябва да произведем тази електроенергия и тя изисква своите ресурси. Ние от добрата печалба от този дългосрочен износ, с едни добри ценови условия, които, смея да кажа, че сме постигнали, защото сме заложили до 2002 г. един коректив на цената на електроенергията на база на индекса на инфлация на еврото, нали, по официалните документи на Централната европейска банка. Отчитаме всички елементи така, че да бъде защитена докрай във времето до 2008 г. тази цена, така че тя да носи печалба на нашата система.
Затова аз смятам, че тук има всички много задълбочени анализи, направени до този момент, в който ние вече имаме напълно съгласувани договори за строителството на каскада "Горна Арда" и на пътя с турската компания, съгласувани страница по страница.
След това ние имаме подписани с министъра на енергетиката на Турция в понеделник един протокол, аз като ръководител на енергетиката на България и той като ръководител на енергетиката на Турция, с точните параметри, основни параметри за количества, за техническа възможност и за цени по години, корективът ви го казах, който мисля, че много точно и конкретно ни дава нашите предимства във времето за коригиране на цената в един растящ възход. Действително ни дава и основните параметри на дългосрочния договор за износ.
Така че, ние сме изпълнени към този момент на предложението за ратифициране на тази спогодба, всички елементи, вие спокойно да гласувате за нея и да знаете добре, че нашите български интереси са много добре защитени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шиляшки.
Има думата господин Жорж Ганчев. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Разгеле, министър-председателят влиза в залата. Много ми е драго, че господин Костов също е тук.
Господин Шиляшки, защо честно и почтено не си кажете, че това е една политическа сделка с Турция и ние ще се съгласим в името на добрите отношения такава сделка да се реализира? Но цялата тази демагогия е съвсем, съвсем порочна, защото става дума за вода. Ние им подаряваме водни ресурси! Признайте си, че е политическа сделка! За какво иде реч тук? Говори се цяла сутрин за едно елементарно нещо. О'кей, ако трябва да правим политическа сделка с Турция, дайте да я направим по честен и почтен начин в този парламент! Иначе знаете, че потребителят в Турция плаща 8,5 на сто за електроенергията. А ние за колко ще им я продадем на тях? Много ми е интересно да знам. Цитирайте от тази трибуна точно за какво иде реч за тази сделка, за да знаят народните представители, че тук става дума за нещо специфично. И ние тогава ще Ви подкрепим без абсолютно никакви проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз искам да започна дискусията, която желая да споделя с вас по отношение на тази спогодба от факта, че е много удачно в един регион страните да си сътрудничат. Това е един силен политически ход. Явно богатите държави не се интересуват от бедните и бедните трябва сами да си подадат ръка и да създадат съответните предпоставки да настигнат по жизнен стандарт по-богатите държави. И това като акт е добра позиция, от моя гледна точка.
Но има известни притеснителни неща, които могат да дискредитират страната ни като партньор, при такива сделки. В тази спогодба, която трябва да покаже, че България е фактор, който може да удържа на поетите си ангажименти, няма дадени гаранции. Не е показана потребната електроенергия, която ние ще трябва да дадем на Република Турция, от кои електроцентрали, в периодите как ще се развиват. И при положение, че ние имаме желание за подем на нашата икономика и да увеличим вътрешното потребление, дали ресурсно сме осигурили спогодбата? Защото мога да ви кажа, че е написано нещо, което сега е твърде леко за една държава. Двете страни могат да развалят, всяка една от тях, спогодбата, като известява другата страна, след 6 месеца спогодбата не съществува, остават договореностите между юридическите лица.
Защо тогава като стигаме до тази фаза - юридическите лица да носят отговорност, ние се ангажираме като държава с подписването на тази спогодба? Това ангажира парламента. Но парламентът се ангажира от името на националния ни интерес, на българската държава.
И аз мисля, че това не е добре за този авторитет, който преди няколко дни господин министър-председателят говори, за националните ни приоритети. Пак се търси един, така, лек начин да се създаде политически шум без съответните гаранции за него.
Второто, което искам да кажа във връзка с моите притеснения. Тук е написано нещо, което, аз се чудя как ще излезем от ситуацията, ако го ратифицираме в този му вид. Става дума за това, че ако до 5 месеца след подписването..., а това е 4 ноември, готов съм да го цитирам. Да, ето, това е чл. 6: "В случай, че реализацията на каскада "Горна Арда" и отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистралата "Марица" не започне в рамките на 5 месеца от подписване на спогодбата, спогодбата ще се счита за прекратена.
Кой дава гаранции, че ще започнат проектите по тази поета ангажираност на държавата? Няма го. На 4 април изтича срокът. Готови ли са проектите? Готова ли е техническата подготовка за отпочване на работа? Утре Турция може да ни обвини, че ние не сме се отнесли сериозно към ангажиментите си.
Ето защо апелирам, когато отидем на държавно ниво и търсим ангажимент от името на държавата, трябва много внимателно, много прецизно да се подготвят всички документи, които трябва да съпътстват един такъв акт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже?
За процедура думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. В дебатите мнозина от изказващите се направиха редица възражения както от юридически, така и от фактически характер. Проблемите явно са сложни. Ето защо, моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите гласуването, за да ни се даде възможност... Точка 5 не е гласувана, направете си справката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, така е. Гласувахме отлагане на разискванията. Сега има предложение за отлагане на гласуването.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 193 народни представители: за 64, против 127, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на проекта за Закон за ратифициране на Спогодбата за сътрудничеството в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция.
Моля, гласувайте!
Гласували 207 народни представители: за 139, против 51, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура - господин Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми министри, госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение съгласно чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преминем към гласуване на второ четене на проекта за Закон за ратификация на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция. Мотивите си изложих в края на моето изказване. Ние като народни представители или приемаме, или не приемаме проекта за закон. Нямаме право да променяме нито Спогодбата, нито Протокола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чолаков.
Срещу това предложение има ли някой?
Да, заповядайте.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Аз правя противно предложение на това предложение. Вече мотивирах пред вас необходимостта поне водещата Комисия по енергетика и енергийни ресурси днес след обяд да бъде информирана за изпълнение на поетите ангажименти, за подготвените договори и споразумения по изграждането на инфраструктурните проекти и евентуално принципите за финансиране и доставката на електроенергията за Република Турция и на тази база утре да бъде предложен в дневния ред на второ гласуване законопроектът.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това го гласувахме вече. Ние го гледахме в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 214 народни представители: за 140, против 72, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Господин Ерменков, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми колеги!
"З А К О Н
за ратификация на Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция и на Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция

Чл. 1. Ратифицира Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция, подписана на 4 ноември 1998 г. в Анкара.
Чл. 2. Ратифицира Протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителството на Република България и правителството на Република Турция, подписан на 4 ноември 1998 г. в Анкара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже на второто четене?
Да, господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Едно изречение. Ако парламентът ратифицира и то по този начин тези две споразумения, ще се видим в Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Прави сте, господа управляващи, че бързате с тоя проект и нямам нищо против това. Господата от "Джейлан" сме ги третирали доста лошо в България и, както виждам, вече се създават крамоли между България и тази фирма и това е лош знак. Но това не е предпоставка да не поканим като истински демократи и спазвайки Конституцията хора като Енка Холдин, например господин Тара - най-големият в тази област, роден в Скопие, изнесъл се с български паспорт преди 42 г. в Истанбул, който при нашата среща каза: "Аз строя за милиард и сто милиона край Москва с господин Лужков в момента електроцентрала. Не съм работил с България. Тъжно ми е, че търговете там стават под масата". Това го цитирам съвсем дословно. Човекът е на 76 г.
Аз ви призовавам, господа управляващи, да бъдете така добри да правите резонни търгове и да има сериозна конкуренция, за да може ние на нашите избиратели с открито чело да кажем, че гласувахме за едни сериозни сделки, които влизат в структурата на международното поведение по отношение на търговете.
Иначе господин Костов си е правил политиката на СДС там, обещавал е какво ли не на хората в Бурса. Прав е да прави опити да сближи двете държави. Аз съм напълно за, но все пак остава другата страна на медала - че светът ни гледа учим ли се на конкуренция или си оставаме полутоталитарна държава. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Преминаваме към второ гласуване.
Моля, гласувайте заглавието на закона и членове 1 и 2.
Гласували 212 народни представители: за 146, против 47, въздържали се 19.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преди почивката има думата министър-председателят господин Иван Костов, за да информира Народното събрание. (Шум на неодобрение и реплики от опозицията.)
Който не желае да слуша информация, може да излезе за почивка.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се състоя Съвет по сигурността към Министерския съвет, който направи отново обща оценка на динамиката на рисковете и определени изводи, с които искам да ви запозная.
Първо, по отношение на военните рискове - няма военни рискове за България. Вместо да съчувстват обаче на сръбските и албански майки, че синовете им гинат в гражданската война, ние виждаме напълно неоснователни притеснения на български майки, които твърдят, че няма да изпратят синовете си да се бият срещу братския югославски народ.
В същото време недоумяваме защо същите тези български майки изглежда нямат нищо против - цитирам печата - синовете им да се записват доброволци, за да отстояват справедливата кауза на господин Милошевич. (Шум и реплики сред опозицията.) И то при положение, че сръбските учебници, например в географията за седми клас, българите се наричат "врагове".
Правителството не кара майките на правят нито едното, нито другото. Позицията на България изключва каквато и да е пряка или косвена намеса във военните действия в Съюзна република Югославия и аз съветвам всички да не си хабят излишно нервите.
По отношение на икономическите рискове - икономическите рискове за България ескалират така, както беше предвидено. Страната ни понесе до 29 март включително икономически щети за 11 млрд. 417 млн. и 79 хил. лева от преки загуби на железопътния, автомобилния, въздушния и речния транспорт.
Днешното състояние на транспортната ни система с Европа е близко до състоянието, което беше по времето на югоембаргото. Спедитори и товародатели отказват маршрутите през Съюзна република Югославия и избират по-дълги северни маршрути.
Правителството увеличава усилията си да получи подкрепа от Европейския съюз и Европейската комисия и съгласие от Румъния за строителство на втори мост на Дунав при Видин - Калафат.
По отношение на хуманитарните рискове ще говоря във връзка с политическите рискове.
С безпокойство информирам Народното събрание, че страната ни е обект на агресивен психологически и пропаганден натиск за промяна на българската външнополитическа позиция по отношение на югославската криза. Прави се опит да се сплашат и дори да се дестабилизират българските институции. Това ескалира политически рискове за България. Натискът идва съгласувано отвътре и отвън.
Отвътре се експлоатира абсурдната представа, че България не действа по собствена воля, не защитава своите интереси, а изпълнява внушения от други страни. (Шумна реакция на опозицията.) С това се посяга на наша исконна ценност - името и авторитета на България като независима държава. (Реплики от опозицията.)
Дори тук, в Народното събрание, започна да се твърди, че нарастват заплахите за България. Но трябва да изясним от кого са, тъй като е абсурдно да се твърди, че НАТО заплашва България, остава че заплахите идват от западния ни съсед.
С асоциация от Втора световна война се прави опит да се насажда страхова психоза в българското общество и да се изтупват от прахта интернационалистически проюгославски лозунги с характерната им антибългарска същност. (Шум на неодобрение от опозицията, председателят неколкократно моли за тишина в залата по време на изложението на министър-председателя.)
Комунистическият интернационализъм ни се пробутва като псевдославянство и псевдоправославие. С етнически и религиозни геополитически оси се обслужват чужди великодържавни доктрини и се оправдава теорията и практиката на етническото прочистване. Тази съмнителна смес е предназначена да подмени ключови български национални интереси, първостепенното значение на България в Югоизточна Европа и сигурността и стабилността в региона. Спекулира се с естественото за всеки човек миролюбие, за да се внуши съпричастност на българския народ с политиката на Милошевич.
Инспирираната отвън и режисирана отвътре кампания цели да отклони общественото внимание в България от онези последствия от етническото прочистване в Косово, които дестабилизират Република Македония чрез насочване на бежанския поток към нейна територия и промяна на етническия й състав.
Стигаме до парадокса вместо да съчувстват на Македония, български медии да жалят за щетите, понесени от югославската военна машина.
Правителството констатира агресивна просръбска компания вътре в страната за дескредитиране на българската външна политика по конфликта в Косово.
Уважаеми господа народни представители! Оставям на вас да прецените случайно ли бе, че само броени дни след като от тази трибуна аз бях обвинен в лъжа и се твърдеше, че съм предоставил въздушното пространство на България за нападение срещу Югославия, югославското външно министерство направи опит да връчи протестна нота със същото съдържание, въпреки опроверженията на югославския генерален щаб и дори на вицепремиера на Съюзна република Югославия.
Ето това са измеренията на подстрекателството, за което аз говоря - подстрекателство, което не е нищо друго освен призив за разплата със собствената си страна.
Що се отнася до т.нар. масова солидарност с каузата на Милошевич, тя е всичко друго освен спонтанна. Не един и два са фактите, че декларациите, които се тиражират в подкрепа на справедливата сръбска кауза в Косово - цитирам - се пишат в югославското посолство. Аз не обвинявам югославското посолство, а наивниците, които обслужват политиката на Милошевич. Иначе югославските дипломати добре вършат своята работа и ние имаме добри контакти с тях на правителствено равнище.
Завидна е активността на посолството в участието при организирането на протестни демонстрации срещу външната политика на нашата страна, но аз пак не обвинявам тях в това, а тези, които доброволно приемат роли в този евтин сценарий.
Ето още няколко факта: още преди началото на операцията на НАТО в Югославия посолството на страната у нас е изпратило до мисиите на Франция, Великобритания, Русия, Германия, САЩ и Италия в София материали по косовския проблем, представени като обръщение на сърбите в България. Освен категорична подкрепа за политиката на Милошевич те целят да демонстрират съществуването на сръбско малцинство в Република България.
В новинарска емисия на Радио "Белград", излъчена в 17 ч. на 28 март, цитираща ТАНЮНГ се съобщава, че над 200 българи, имащи звания на старши и висши офицери от армията и полицията са подписали декларация в подкрепа на правителството на Съюзна Република Югославия и провежданата от него политика.
На 29 март белградското радио "Новости" съобщава за атака срещу Ниш на натовски самолети, влетели от българската територия. Последвалото опровержение на Генералния щаб на Югоармията е било оповестено от БТА, но не и от сръбските медии.
В град Пирот са разпространени слухове за евентуални бъдещи удари и за нападение от българска страна, което е породило крайно негативни настроения.
Вчера в Югославия е било съобщено, че град Враня е бил бомбардиран от самолети, отново влитащи от България.
В желанието си да обосноват политиката на Милошевич, югославските дипломати търсят всякакъв начин за тиражиране на измислена информация.

В резултат на това например напоследък бяха разпространени данни за български наемници, които са представени като доброволци от различни градове на страната. Установено е, че определен дипломат от Посолството на Съюзна република Югославия в София отговаря и участва в организацията на масови прояви в подкрепа на сръбската позиция. Служители от Посолството на Съюзна република Югославия са поискали от собственика на Нова телевизия Дарко Таминджич да бъдат спрени коментарите срещу режима на Милошевич и да не се излъчват репортажите на CNN, а само тези на сръбските медии. Посолството на Съюзна република Югославия е изготвило материал, предназначен за разпространение сред нашата общественост, който да бъде представен като апел на български интелектуалци в защита на сръбската кауза.
Един особено характерен случай: местната организация на Българската социалистическа партия в град Брегово инициира среща с ръководството на Социалистическата партия на Сърбия в град Неготин, на която връчва послание в подкрепа на сръбската политика от името на бреговската общественост. На практика един партиен документ се представя като документ на институцията на местната власт.
Въпреки че възприемаме всичко това като провокация към сдържаната ни политика, България запазва тази своя позиция и твърдото си намерение да следва своята политика за справедливо разрешаване на проблемите на запад от нашата граница.
Отново тук искам да призова Съюзна република Югославия да не прави опит да въвлича България и да провокира България с политически рискове. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
И не на последно място искам да кажа, че в тази антибългарска кампания активно са се включили смачканите престъпни групировки, които, подкрепяйки тази политическа линия, се стремят към обществена легитимност отново, като разчитат, че в създаващата се почти ембаргова ситуация ще извлекат своите печалби и отново ще криминализират стопанските отношения в България. Декларирам, че правителството в никакъв случай няма да допусне да се повтори сценарият от 1992-1995 г.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството. Реплики и тропане по банките в опозицията.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Има думата председателят на водещата комисия господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупция относно законопроект за изменение и
допълнение на Търговския закон, внесен от Петко Проданов - проект за второ четене

Закон за изменение и допълнение на Търговския закон

Параграф единствен. В чл. 223, ал. 2 се изменя така:
"(2) Ако в срок от един месец от искането по предходната алинея на акционерите, притежаващи поне една десета от капитала, не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в тримесечен срок от заявяването на искането, окръжният съд свиква общо събрание и овластява акционерите, поискали свикването или техен представител, да свика събранието."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по внесения законопроект.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Изказвам лично мнение. Не обвързвам никого, ни най-малко парламентарната група. Разбира се, юристите, пък и не само юристите да преценят как да гласуват.
Когато в един закон се променя един текст, трябва да има някаква необходимост от това. Просто практиката да е показала, че регулираните от правната норма обществени отношения не по най-целесъобразния начин постигат целта си.
Знаем, че Търговският закон е сравнително нов, макар и многократно да е бил променян - над 10 пъти. Но нормата на чл. 223 със своите алинеи, включително и ал. 2, поне на мен не ми е известно да е създавала някакви практически затруднения. Защо е необходимо тогава, след като в практиката нормално функционира чл. 223, ние сега да правим някаква промяна и то такава промяна, че да вмъкваме една междинна хипотеза?
За какво става реч? Става реч за следното. Общото събрание на акционерите може да бъде свикано по четири начина - или от съвета на директорите, или от управителния съвет, ако има такъв, или от надзорния съвет и четвъртата хипотеза, за която тук се разисква, е от акционерите, които притежават поне една десета от капитала. Това са четирите хипотези и тези хипотези и сега остават. Проблемът е в това, че когато акционери с една десета от капитала са направили това искане за свикване на общо събрание, това общо събрание по тяхно искане по една или друга причина не се свиква.
Какво трябва да се направи? Нормата на ал. 2, за която имаме предвид на второ четене, дава възможност на окръжния съд да свика това общо събрание на акционерите, ако искането на тези акционери, които притежават една десета от капитала не бъде удовлетворено. Норма, съвсем нормална и функционираща. Сега със законопроекта не се казва нищо ново, а само се допълва в текста, че ако не бъде свикано това общо събрание в едномесечен срок - това е новото - "или ако общото събрание не бъде проведено в тримесечен срок от заявлението", чак тогава окръжният съд ще има възможност да свика това общо събрание. Аз се питам защо е тази междинна процедура, която е излишна за мен, и ще удължи периода на свикването на акционерите или на общото събрание на акционерите? Когато съдът, респективно акционерите, свикват това общо събрание, в поканата, която са публикували в "Държавен вестник", те изрично казват какъв е дневният ред, какво ще се разисква на това общо събрание.
За мен този законопроект е напълно излишен. Не зная какво цели?! Може би някаква конкретна хипотеза има предвид колегата, който е внесъл законопроекта, но не мога да го подкрепя от чисто юридически съображения. Даже нещо повече, мисля, че в практиката този текст така, както е предложен и вероятно ще стане и закон, гласуван от народните представители, ще създаде много повече проблеми отколкото да разреши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Пристъпваме към второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, както и параграф единствен.
Гласували 144 народни представители: за 112, против 6, въздържали се 26.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Това са 7 законопроекта по същата материя.
Има думата председателят на водещата комисия - това е Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика по
законопроект № 802-01-66 от 10 декември 1998 г. за
малките и средни предприятия, внесен от Министерския
съвет;

по законопроект № 54-01-68 от 4 септември 1998 г. за
насърчаване на малкия и средния бизнес, внесен от
народния представител Яшо Минков;

по законопроект № 854-01-100 от 14 септември 1998 г.
за малките и средни предприятия, внесен от
Георги Михайлов и група народни представители;

по законопроект № 854-01-114 от 6 ноември 1998 г.
за малките и средни предприятия, внесен от
Христо Иванов и Христо Петров;

по законопроект № 854-01-115 от 10 ноември 1998 г.
за малкото и средно частно предприемачество, внесен
от Владимир Джаферов, Георги Манов и Калчо Чукаров;

по законопроект № 854-01-117 от 18 ноември 1998 г.
за държавната подкрепа на дребното предприемачество
в Република България, внесен от Александър Томов и
група народни представители;
по законопроект № 854-01-130 от 15 декември 1998 г.
за поощряване на малките и средни предприятия, внесен
от Николай Христов, Стефан Личев и Моньо Христов

На своите редовни заседания, проведени на 28 януари и 11 февруари 1999 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за малките и средни предприятия, внесен от Министерския съвет; за насърчаване на малкия и средния бизнес, внесен от Яшо Минков; за малките и средни предприятия, внесен от Георги Михайлов и група народни представители; за малките и средни предприятия, внесен от Христо Иванов и Христо Петров; за малкото и средно частно предприемачество, внесен от Владимир Джаферов, Георги Манов и Калчо Чукаров; за държавната подкрепа на дребното предприемачество в Република България, внесен от Александър Томов и група народни представители; за поощряване на малките и средни предприятия, внесен от Николай Христов, Стефан Личев и Моньо Христов.
Наличието на 7 законопроекта свидетелства за значимостта на уредбата на отношенията, свързани с малките и средни предприятия, и осъзнатата необходимост от създаването на благоприятни условия за интензивното им развитие, което е един от основните фактори за икономическия растеж в страната.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището за изготвянето на общ законопроект от всички внесени законопроекти на основата на законопроекта на Министерския съвет в съответствие с чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в който уредбата на малките и средни предприятия да бъде съобразена със следните основни положения:
- прецизиране на класификационните критерии;
- изключване на данъчните преференции като механизъм за стимулиране;
- увеличаване възможностите за кредитиране на малки и средни предприятия чрез създаване на Насърчителна банка;
- изграждане на гаранционен фонд;
- разработване на общински програми за подпомагане развитието на малкия и среден бизнес;
- осигуряване на възможност за ползване на държавна и общинска земя;
- осигуряване на достъп до държавни и общински поръчки, което ще бъде предмет на регулиране от внесения в Народното събрание законопроект за обществените поръчки.
Всеки от внесените законопроекти беше гласуван и приет единодушно от членовете на комисията.
Въз основа на това Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене всички внесени законопроекти, като в съответствие с чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бъде изготвен общ законопроект на основата на законопроекта на Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Преминаваме към разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група.
За процедура думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам по време на дебатите по първо четене на тези законопроекти да присъства и председателката на Агенцията за малки и средни предприятия към Министерския съвет госпожа Ирен Петрунова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Петрунова.
Има думата господин Георги Михайлов, вносител на един от законопроектите.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Провежданата структурна реформа в страната изисква освен промяната на собствеността още и промяна в структурата на индустриалните предприятия. Очевидно делът на големите промишлени предприятия ще намалява за сметка на увеличаващия се брой малки и средни предприятия. В основата на предлагания от нас законопроект е заложена идеята, че проблемите на ефективна икономика, намаляването на безработицата, развитието на крайграничните и земеделските райони, които впрочем обезлюдяват, мотивирането на младите хора да не напускат България, могат да се решат чрез изграждането и развитието на малките и средни предприятия.
Както показва опитът на редица страни, включително и нашата, е, че когато икономиката е в дълбока продължителна криза, семейният бизнес, т.е. занаятчийството, малките и средните предприятия са онзи решаващ фактор, който оттласква икономиката от дъното и осигурява нейното възраждане. Така е в България в средата на 30-те години, в Германия през 40-те години и в други държави в друго време.
Предлаганият от нас законопроект развива нормативни уредби за решаването проблемите по създаването и развитието на малките и средни предприятия, основаващи се на идеите за обществено-държавното участие, на създаването на финансови институции, Насърчителна банка и гаранционен фонд, подпомагаща семейния бизнес, малките и средни предприятия и предлага стимулиращи преференции особено при създаването в началото на малките и средни предприятия.
В глава първа на предлагания законопроект са изброени критериите за класификацията на малките и средни предприятия. Предлагаме три критерия: годишният оборот, балансовата стойност на активите и годишният средносписъчен състав, като за важни критерии смятаме последните два, т.е. балансовата стойност на активите и средносписъчният състав на предприятието.
В тази глава чрез чл. 4, ал. 2 се слага забраната големите фирми да раздробяват собствеността си на малки предприятия и оттам да ползват преференции за тях.
В същата глава се дава възможност чуждестранни физически и юридически лица да могат да участват в изграждането и развитието на малките и средни предприятия в България.
Във втората глава на предлагания законопроект са изработени нормативите за подпомагане и развитие на малките и средни предприятия. Обърнато е внимание на селищата с население под пет хиляди жители. Известно е, че в селищата под пет хиляди жители постепенно намалява техният брой, тъй като там в най-голямата си част живеят възрастни хора в нетрудоспособна възраст. Очевидно трябва да се стимулират младите хора, хората в трудоспособна възраст да се заселват в тези селища, където впрочем се намира и земята за обработване.
Създавайки промишлен поминък в тези селища, ние стимулираме и развитието на земеделието. Преференциите, които предлагаме в законопроекта, засягат новосъздаващите се малки и средни предприятия и се отнасят за началния период. Тоест, подпомага се стартът.
Освен това чрез чл. 4 на законопроекта се дава възможност и общините в зависимост от своите възможности и интереси да предоставят по-добри условия за изграждането и развитието на малки и средни предприятия и по такъв начин да подпомагат развитието на общините си.
За облекчаване счетоводството на малките и средни предприятия чл. 9 предвижда създаването на национален счетоводен стандарт за тях. Ограничените вече средства и възможности на държавата, нуждата от изграждането на гражданско общество налагат използването на гражданските структури в лицето на браншовите съюзи, занаятчийските и Стопанската камара и други такива за преодоляване кризата в промишлеността.
Този законопроект, който ние ви предлагаме, трябва да се приеме като част от законови актове, стимулиращи и мотивиращи защитата и развитието на българското предприемачество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм също един от вносителите на един от седемте законопроекта, които са влезли в българския парламент, за подпомагане на малкото и средното предприемачество, на малките и средните фирми.
Това, че влязоха толкова законопроекти, не е случайно. Това обуславя, че това е един изключително важен въпрос за нашата страна и мисля, че всяка една от политическите партии и коалиции, които са внесли законопроекти, са се отнесли сериозно към въпроса. Неслучайно и в Комисията по икономическата политика са приети и седемте законопроекта.
Това, че Обединените демократични сили или управляващата коалиция се отнася сериозно по въпроса, показва, че от седемте три законопроекта са от нас. Разбира се, ние сме доволни, че от нашата коалиция - "Народен съюз", бяха внесени два законопроекта. Не, че имаме толкова големи различия в нашите виждания по въпроса. Аз ще ви кажа, че на практика и Демократическата партия, и БЗНС - Народен съюз работят отдавна поотделно като политически партии по този проблем. През 1994 г. в Демократическата партия беше регистрирана и създадена агенция точно за подпомагане на малкото и средно предприемачество. Но поради липса на нормативна уредба, поради липса на законова регламентация за нещата, те не стигнаха до добър край. Още оттогава ние сме работили по този законопроект, който сега внесохме в края на миналата година - четири години, след като той беше изготвен.
В чисто политически план важността на въпроса да се реши със закон, е много важна и аз ще се аргументирам с това, че ако се върнем назад - от 1990 г. насам, няма предизборна кампания, в която всяка една от политическите сили, които са участвали на политическия пазар, които са участвали в предизборните кампании, да не са включвали в своите програми въпроса за малките и средни предприятия и че всяка една от тях е декларирала, че ще ги подпомага.
Досега това нещо в нашата страна за съжаление не е направено. Както разбрахте, съществува една агенция към Министерския съвет, но нейните възможности са много малки. Няма нормативна уредба и на практика резултатите не са добри.
Колегата, който говори преди мен, мисля, че правилно каза, че действително малките и средните предприятия при провеждането и довеждането на структурната реформа докрай - всеки един от нас е убеден - че провеждането на тази структурна реформа ще увеличи безработицата в нашата страна. И мисля, че той много правилно отбеляза, че стимулирането на малките и средни предприятия е една възможност за намаляване на безработицата в нашата страна.
Ще ви дам и един друг пример. До 1990 г. в България имаше два вида индустрия. Едната беше голямата държавна индустрия, която със своите технологии, със своето обезпечаване и с качеството на произвежданата продукция беше изключително насочена към 400-милионния, съществуващ тогава, съветски пазар. Съветският пазар се срина и тази индустрия започна да се срива.
Имаше една друга, която също беше държавна индустрия, която се наричаше с едно наименование - не знам защо - местна промишленост. Тази местна промишленост по принцип работеше точно така - на принципа на малки предприятия, на малки цехчета. Тя не беше гарантирана с пазари и с пазарни договори от държавата, не беше обезпечавана и със суровини и материали. И като наблюдавам нещата от 1990 г. насам и досега, излиза фактът, че най-готова за пазарните условия, за днешните времена се оказа точно тази местна индустрия. И във всяка една община тази местна индустрия се е запазила почти във вида й до 1989 г.
Трябва да ви кажа, че настоящият законопроект, който аз и мои колеги сме внесли, има за цел да създаде нормативна уредба, отнасяща се до насърчаване на дребното и средно частно предприемачество, което е основа за развитието на средната класа.
Разбира се, нашият законопроект има и малки разлики, казвам малки разлики, от останалите шест законопроекта. Ние предвиждаме да се дадат определени облекчения на малкото и средно частно предприемачество както при вносните мита за суровини, така и за закупуването на дълготрайни материални активи и за започването на нови производства и извършването на нови видове услуги.
Ние предвиждаме да се създаде фонд. Разбира се, имаше една дискусия под егидата на фондация "Конрад Аденауер". Там изкристализира мнението, че може би е по-добре да се създаде банка, която да финансира частното малко и средно предприемачество. В законопроекта е взет под внимание и фактът, че се намираме в условията на валутен борд.
Надяваме се, че с предлагания от нас законопроект ще се подпомогне възраждането на българския предприемачески дух, както и че ще се защити родното производство.
Завършвайки, искам да ви кажа с какво нашият законопроект се отличава от останалите шест. Аз го казах и на този семинар, казвам го и пред вас в залата. Останалите шест законопроекта не разделят нещата и говорят, че обекти могат да бъдат малки и средни фирми и се създава възможността, примерно, малки държавни или общински фирми също да получават облекчения и да бъдат насърчавани.
Ние сме категорично против това и смятаме, че законопроектът трябва да третира само малки частни фирми. Защото има една голяма опасност. Ако се запази този вид, включително примерно и законопроектът на Министерския съвет, който аз приемам, да бъде канавата, върху която да се получи общият законопроект, който ще бъде изработен в Комисията по икономическата политика, аз съзирам една голяма опасност, че има възможност ние да възродим - повече от залата знаят - навремето имаше една БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация), която работеше заедно с "Минералбанк".
Мисля, че това с общия законопроект не трябва да го допуснем и завършвам като апелирам към всички народни представители, и най-вече към хората, които ще работим по общия законопроект, този законопроект, когато стане закон, да третира малките и средни частни фирми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Яшо Минков - вносител на законопроект.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще се опитам с няколко думи да предам основните акценти, които съм заложил в моя законопроект. Най-напред бих искал да кажа, че съм особено радостен и щастлив, че най-после една такава тема е залегнала в нашето законодателство, тема, която трябва да бъде разгледана и да се постави законовата база, която да създаде предпоставки за развитието на малките и средни предприятия в България.
Самият факт, че законопроектите, третиращи тази материя, са вече седем, доказва категорично изключителната необходимост абсолютно сериозно да подходим към тази материя, защото е повече от задължително да създадем тези законови предпоставки, които да дадат базата за развитието на малките и средни предприятия, които от своя страна са основата на икономиката във всички развити европейски страни и страни отвъд Океана. Няма да коментираме факта, че брутният вътрешен продукт на САЩ, ако не се лъжа, над две трети се създава именно от предприятия, попадащи в сферата на малките и средни такива.
Не са различни целите, които са заложени в различните законопроекти, а критериите, по които ние трябва да решим що е то малко и средно предприятие и какви облекчения, какви насърчителни мерки трябва да предприемем за неговото насърчаване.
Според мен, и съответно в моя законопроект, основните мерки, които трябва да вземе Народното събрание за насърчаване на тези предприятия, са два вида най-общо казано - данъчни и неданъчни.
В дискусията в Икономическата комисия надделя становището данъчните облекчения да бъдат изключени. Аз, разбира се, с правото си на законодателна инициатива ще внеса съответните предложения за второ четене, които да третират и данъчни облекчения. Мисля, че другите просто не подлежат на съмнение. Въпросът е само в какви размери, в какви мерки извън данъчните ние ще заложим.
Кои са основните пречки досега за развитието, за формирането на тези малки и средни предприятия?
Основно за мен това е законодателството - до голяма степен обективна пречка, тъй като в този преходен период законодателството е изключително динамично и ние просто трябва в ход да се приспособяваме и да коригираме законодателството с оглед на икономическата ситуация в страната.
Друга основна пречка това е липсата на свободен капитал. Не случайно всички законопроекти третират и тази тема, не случайно във всеки един от законопроектите се говори за банка, било тя насърчителна, било поощрителна. Няма значение какво ще бъде името, но една банка, която да работи основно с малките и средни фирми.
А също и създаването на така наречения гаранционен фонд, който от своя страна да гарантира кредитите, които искат и трябва да получат малките и средни предприятия, именно поради липсата на този свободен капитал.
Друга пречка за развитието на малките и средни предприятия е монополното положение, което все още съществува в различните сфери на реалния сектор най-вече, което също трябва да бъде преодоляно. Но това, разбира се, ще бъде един доста по-продължителен процес - разбиването на монополното положение, което ние също трябва да вземем сериозно под внимание. Основните постановки в моя законопроект съм заимствал от сходния, аналогичен закон, който съществува все още в САЩ, така нареченият "смол бизнес акт". Заимствани са и някои текстове от подобни закони, залегнали в законодателството на Молдова, на Полша и на Гърция, включително.
Държа да подчертая, че във всички тези закони и текстове към други закони съществува и данъчно облекчение. Разбира се, Народното събрание ще реши дали в нашия законопроект ще има такива.
Аз, разбира се, ще мотивирам за второ четене, защо държа на тези данъчни облекчения. Още няколко думи само по-общо. Собствеността и контролът върху продуктивния капитал все още е концентриран в икономиката на държавата и определени групи и групировки, вследствие на което този продуктивен капитал и неговата роля е силно ограничена. Разширяването на обсега и присъствието на малкия и среден бизнес сред групи и групировки с ниско продуктивен капитал, е съществено за добруването на нацията чрез създаването на условия, благоприятстващи увеличаването на броя на участниците в системата на свободното предприемачество, производство и инициатива.
Развитието на този вид бизнес ще запълни празнотата в икономическото пространство сред едрия държавен и частен бизнес с нископроизводителен капитал и ще му окаже положително въздействие чрез гъвкав сервиз, услуги и условия за по-широка конкуренция.
Липсата на законови актове, насърчаващи създаването и развитието на малкия и средния бизнес и предприемачеството в България задушава още в зародиш разгръщането на инициативността на предприемачите в страната. Това осезателно пречи за формирането на средната класа, за която всяка една политическа партия и парламентарна група декларира желание за развитие и за разширяване на базата на тази средна класа, която би следвало да дава облика на страната и да максимализира потреблението на стоки и услуги.
Аз за разлика от преди мен говорившия колега, също вносител на законопроект на тази тема, не деля предприятията на частни, държавни и общински. Мисля, че тук включително бихме влезли в едно противоречие с Конституцията за равноправността на собствеността. И мисля, че основният критерий не бива да бъде частната или друга публична собственост.
Като критерий за малки и средни предприятия, аз съм заложил два такива.
Първо, средносписъчната численост на персонала. За малките предприятия съм предложил това да бъде 20 души. И балансовата стойност на дълготрайните материални активи - до 2000 минимални работни заплати. Мисля, че отдавна е наложен като показател средната или минималната работна заплата, така че ние можем да я използваме като критерий.
И респективно за средните предприятия съм предложил средносписъчната численост на персонала да бъде до 100 души. И балансовата стойност на дълготрайните материални активи - до 5000 минимални работни заплати.
Опитал съм се да се съобразя със структурата на фирмите, които официално са регистрирани и действащи на територията на страната, тъй като не бива да стигаме до крайности - да увеличим прекомерно много базата за малки и средни предприятия, които да се ползват с облекченията, които ще заложим в общия законопроект. Но, както казах и в самото начало, именно критериите и облекченията ще бъдат основните неща, по които ще се водят споровете. Между първо и второ четене предполагам, че ще се направи работна група с представители на вносителите на различните законопроекти, където всички тези детайли ще бъдат изяснени и пленарната зала ще приеме един наистина добър законопроект, който да подпомогне развитието на малките и средни предприятия у нас, защото те наистина трябва да станат основната база за развитието на реалния сектор в българската икономика. Казвам реалния сектор, защото мисля, че точно оттам трябва да се тръгне, точно там трябва да се акцентува, защото това е бизнесът, това е капиталът, който създава стойността, за да може наистина икономиката като цяло да тръгне най-после нагоре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Яшо Минков.
Има думата господин Христо Иванов - вносител на законопроект.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вероятно на мен, като университетски човек, по-малко ми отива да представя законопроекта, внесен от мен и от колегата Христо Петров. Но вие знаете, че той беше жестоко пребит тук, в този парламент, и поради тази причина днес не може да присъства и да защити внесения от нас законопроект.
Уважаеми колеги, аз няма да повтарям аргументите на всички наши колеги, които подчертаваха възможността и важността на това да се създаде необходимата законова рамка, с която малкият и средният бизнес да започне да функционира в нормални икономически условия. Подчертавам думата нормални, защото всички ония фантасмагории, свързани с привилегии и данъчни преференции се отнасят за едно друго време - онова време, когато още не бяхме фалирали поради нечие управление. Днес, когато върху страната е надяната усмирителната риза на валутния борд, което е едно признание за финансовия и икономически крах на страната, да си говорим за данъчни преференции, означава само теснопартиен подход и дразнене на страстите, без да имат някакво реално икономическо покритие. Затова в нашия закон сме се постарали да се създаде именно онази нормална икономическа среда, която да даде възможност на малките и средните предприятия в страната да стартират успешно, да работят успешно, защото те са важни по две причини. Първо, това е най-гъвкавият и най-бързо адаптивният сектор от българската икономика, който и в тези трудни моменти ще изиграе своята позитивна роля за икономическата стабилизация на страната. И второ, това е именно ретортата, от която в бъдеще ще се създадат по естествен начин големите и солидни български предприятия, които няма да имат нищо общо с онази мегаломания, която беше изградена за една друга реалност.
Вторият въпрос, който трябва да реши законопроектът, е свързан със създаването на условия за кредитиране на малкия и средния бизнес, защото всички колеги, които подчертаха съществуващата кредитна леност и оттам трудностите за малкия и средния бизнес, са абсолютно прави. В този смисъл ние бяхме привърженици още от самото начало за създаването на една нарочна финансова банкова институция в лицето на тази Насърчителна банка, която пряко да разглежда проектите, бизнеспрограмите на малките и средните предприятия и въз основа на пряка оценка да гарантира кредити, каквито на тях са им нужни, разбира се, както за инвестиции, така и за оборотни средства, защото това е другият важен проблем.
Третият въпрос, който трябваше да реши този законопроект и за който ние настоявахме упорито, това беше участието на сдруженията на предприемачите, на всички ония организации, които представляват малкия и средния бизнес във формирането на политиката на малкия и средния бизнес и на нейната оценка, разбира се. И аз мисля, че с основните идеи, които са заложени във водещите законопроекти, тази цел е постигната.
Ние имахме известни начални различия по отношение на това колко трябва да бъде висок таванът, който маркира активите, който маркира оборота, работната заетост на предприятията с оглед на това голямата част да бъдат обхванати от тази програма, която в крайна сметка стои зад законопроекта. След втория вариант, който беше внесен в Министерския съвет, ние постигнахме съгласие по тези параметри и смятам, че нашият закон ще бъде вграден в един общ проект вече без тези различия, които съществуваха в началото.
По същия начин сме удовлетворени и от промените, които бяха свързани с по-засиленото участие на сдруженията на малкия и средния бизнес, пак казвам, във формирането на политиката за малките и средни предприятия, нейната оценка и по-нататъшно придвижване, тъй като това е един проблем, който не е еднократен. Малкият и средният бизнес ще бъдат в основата на българската икономика трайно. И аз съм убеден, че законопроектът, който ще приемем, ще бъде адекватен на сегашната икономическа конюнктура, на сегашните икономически условия. Смятам, че той идва навреме, особено като имам предвид икономическите трудности, които изживява страната във връзка с проблемите в съседна Югославия. Приветствам встъпването на законопроектите и ще гласувам за приемането на един действащ Закон за поощрение на малкия и средния бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Моньо Христов - вносител на законопроект.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наличието на няколко законопроекта в залата говори, че проблемът е съществен. Същевременно говори, че трябва да определим едни ясни критерии що е малък, дребен и среден бизнес. Същевременно трябва да си определим и задачата, която си поставяме като цел в този законопроект - дали да стимулираме развитието, дали само това гоним, развитието на сегашния малък и среден бизнес, или ще създадем едни нормални условия, както подчерта господин Христо Иванов, но не и условия в кактус за този бизнес. Имам предвид това, че основното, което ще определя законът, за кого действа законът, е важен момент. И ако при малкия бизнес можем да говорим за едни по-малко числови изражения при капитал, при оборот, при хора, на мен ми се струва, че това, на което ние трябва да се спрем, е да създадем една трайна устойчива тенденция в средния бизнес и неговото излизане в рамките на устойчив среден бизнес.
Какво имам предвид? Аз дори като вносител сериозно се замислям записаното в нашия законопроект за оборот от 800 млн.лв. за едно предприятие дали е критерий. И ми се струва във връзка с това, че ние трябва да помислим много сериозно именно върху възможностите на средното предприятие и да увеличим по-нагоре този критерий. Тоест, оборотът при средните фирми да не бъде 800 млн.лв.
Вярно е, някои ще кажат, че реалностите в България не са такива. Но ние трябва да бъдем близко и до реалностите, които са в Европейския съюз. Защото иначе ще подготвим нещо, което след това просто ще пропадне в конкурентната среда. Просто ще пропадне при търговски взаимоотношения с агенти от другите държави. И от тази гледна точка критериите стават много важни както за това към кого ще бъдат насочени програмите и проектите, така и наличието на потенциала, който съществува в тези малки и средни предприятия.
В нашия законопроект сме се спрели на три критерия, които са: оборотът, дълготрайните материални активи - тук съм съгласен, че трябва да направим една корекция, да не бъдат дълготрайни материални активи, а да бъдат само дълготрайни активи, да включват и финансовия капитал - и работещите. Но аз бих казал, че въпросът за работещите в едно предприятие е доста спорен въпрос от гледище на предприятия от малкия и средния бизнес с високи технологии, които въпреки по-малкото персонал включват по-големи обороти или по-големи дълготрайни активи.
В тази връзка в нашия законопроект има определени ограничения за някои фирми, освен тези критерии, които не могат да участват. Разбира се, ние сме изключили така наречените командитни дружества, изключили сме акционерни дружества, които имат структура на холдинг, изключили сме също така импресарски и други услуги от този вид, също така сме изключили производството на цигари и алкохол, като сме оставили възможност само за фирмите, които проивеждат алкохол до 12 процента. Разбирате какво сме имали предвид при ограниченията при спиртните напитки и тютюнопроизводството.
Другото, което бих казал, че е съществено в нашия законопроект, е, че предвиждаме агенцията, която се създава, която я има в почти всички законопроекти, да бъде към Министерския съвет, но тя да не работи само с едногодишни проекти, а чрез Народното събрание да се утвърждават дългосрочни проекти, тоест, предложени от Министерския съвет проекти, които да бъдат дългосрочни. За нас това е важно, тъй като в областта на регионалната политика, в областта на развитието на отделните региони тези програми, тези проекти ще имат преди всичко измерения в продължение на няколко години и именно чрез тези програми и проекти могат да бъдат осъществени. Същевременно това е по-гъвкав подход и даване на възможност за по-дългосрочни инвестиции.
Що се отнася до поощренията, които трябва да получат самите малки и средни предприятия, тук наистина може би сме обединени във всичко, с изключение на това дали да имат някакви данъчни облекчения. В нашия законопроект ние сме заложили данъчни облекчения, които обаче са свързани преди всичко с това, че те могат да бъдат такива само ако те бъдат реинвестирани в самото производство на фирмата или в обучението примерно на персонала на фирмата.
Аз мисля, че това, което ни предстои по този закон, е много важно и е свързано в тези поощрителни мерки и дейност на банката - да насочим усилията да остане това за обучението и квалифицирането на персонала, тъй като в голямата си част ръководствата, мениджърите на тези предприятия или семейните фирми не са добре запознати както с нашето законодателство, така и с подходите, с практиките на самата дейност, с която се занимават. Имам предвид обучение, което да бъде насочено към самите предприемачи, а също така обучение на техния персонал.
Важно е да дефинираме това, че тези малки и средни предприятия при обявени държавни конкурси, държавна или общинска поръчка ще се състезават помежду си за този проект, който общината или държавата възлага. Това сме го заложили. Мисля, че в това няма нищо лошо и трябва да дадем шанс за едно състезание между тях, а не между големите фирми, които постоянно правят малките подизпълнители и обират големите печалби, докато малките фирми не могат да постигнат тази стабилизация.
В законопроекта сме записали, че става дума за направата на една Поощрителна банка. Избрали сме това име Поощрителна банка. Нямаме нищо против за името, може да се казва, както реши Народното събрание. Въпросът е обаче, че структурата на тази банка, която ние предлагаме, е по-ограничена. Бих казал, че тук възприемаме изцяло законопроекта на правителството, който включва вече и участието на браншовите организации, като с това дава по-широк кръг и по-голяма прозрачност и същевременно наистина банката става за насърчаване или развитие.
Така че в тази част искам да кажа, че ние възприемаме изцяло структурата, която е заложена в правителствения законопроект.
Има обаче нещо съществено, което ние предлагме. Мисля, че то ще предизвика доста дискусии, но така или иначе ние считаме, че това е необходимо, ако искаме да имаме банка, която да подпомага малкия и средния бизнес. Не можем да бъдем разнопосочни и да не акумулираме на едно място капитала, който е необходим за този малък и среден бизнес. И когато днес говорим, на всички ни е ясно, че за този малък и среден бизнес в голямата част му е необходим и наличен капитал, и оборотен капитал.
От тази гледна точка ние предлагаме в Преходните и заключителни разпоредби бившата банка, която е национализирана през 1947 г. - Българската земеделска и кооперативна банка, да влезе със своите активи и пасиви във финансов аспект, а също така и в имуществен, имам предвид сградния фонд. Знам, че мога да бъда репликиран веднага, че в голямата си част активите на тази банка, национализирана през 1947 г., са прехвърлени в Държавна спестовна каса. Като казвам - нейните активи, имам предвид имуществото и клоновете, които банката е имала и в момента се намират в Държавна спестовна каса. Но така или иначе това е нашето предложение, което считам, че може да бъде обсъдено.
Струва ми се, че наистина трябва да се обединим около законопроекта на правителството и около добрите страни на всички законопроекти, като аз считам, че нашият е един от най-добрите.
Благодаря за вниманието и дано успеем да направим добър закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата господин Иван Бойков, вносител на законопроект.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред разглеждане сме на един стратегически, бих казал, Закон за развитието на икономиката в страната, закон, който би трябвало да подпомогне, да развие малкия и средния бизнес в България. Аз мисля, че по този въпрос има консенсус и тук, и в цялата страна.
Веднага на първо място излиза основният въпрос - как да стане това. Всеки от колегите, включително и ние, сме намерили разнопосочни пътища към подпомагането и развитието на дребното предприемачество, както се казва нашият законопроект, на дребния бизнес, на малките и средни предприятия - всичко е едно и също като смисъл.
Аз мисля, че за две години управление на правителството на Обединените демократични сили като че ли вече не е толкова силна тезата, че държавата трябва само да създаде някакви условия за развитието на малкия и средния бизнес и че в резултат на тези условия, които създава държавата, той от само себе си ще тръгне, ще заработи и ще процъфти.
Уважаеми колеги, такава политика не просперира в света. Такава политика няма никъде, където има развити индустриални държави. Напротив, изключително активно държавата участва в създаването, подпомагането и управлението в добрия смисъл на думата, разбира се, на малкия и средния бизнес.
По този повод има и две директиви на Европейския съюз, които изцяло и пряко са насочени само върху тази тема - развитието на малкия и средния бизнес. Има многобройни практики и инициативи в цяла Европа и извън Европа. В България също беше предприета такава инициатива. Уважаемият господин Матхьофер, който беше икономически съветник на министър-председателя, предостави един доста обемист материал на парламента, който отразяваше немската практика в това отношение, и се опита да свърже тази немска практика със законите и състоянието на българската икономика. В този материал бяха развити многобройни инициативи. Ние в нашия законопроект сме се постарали да обхванем голяма част от тези инициативи, които да подпомагат малкия и средния бизнес.
Аз ще започна от общите неща, които са в нашия и другите законопроекти:
Един от принципните въпроси е кои са субектите на малкия и средния бизнес, на дребното предприемачество. В Европа има две практики. Едната практика ги разделя по брой работници и по оборот, другата практика ги дели по отраслов принцип в зависимост от отраслите, в които се развива малкият и средният бизнес, без да се взима под внимание оборотът. Ние сме предложили втория вариант. Защо е разумен този вариант? Разумен е, защото в различните сфери работят различен брой работници. Докато малък и среден бизнес в една компютърна фирма може да включва двама или трима души, а оборотът може да се измерва със стотици милиони, в една консервна фабрика малък и среден бизнес може да са сто души и тук няма никакво противоречие, а съответно оборотът може да е по-малък.
Всъщност регистрацията на тези субекти на икономиката им дава право да участват в инициативите, които им дават законопроектите на всички колеги. И нищо повече този тип регистрация. Тя ще им даде или ще им отнеме един друг тип привилегии. Това е активен инструмент, с който държавата може да води и отраслова индустриална политика. Аз мисля, че в този раздел, в тази част ние ще намерим общата теза и общия текст.
Второто, което сме регистрирали ние като глава в нашия законопроект, предложен на вашето внимание, е държавната регистрация на субектите на дребното предприемачество. Тук има две тези. Едната теза е задължително се регистрират, втората е доброволно да се регистрират - с пари или безплатно. По принцип регистрация трябва да има, но когато една регистрация води до привилегии, тя при всички положения ще бъде доброволна. Ние предлагаме това да става със заявление по установен от Министерския съвет образец, но не искаме регистрацията да бъде задължителна - въпрос на гледна точка.
Обърнали сме внимание и на отчетността за малкия и средния бизнес. Уважаеми колеги, в момента такава отчетност, такава статистика не се води или се води епизодично, по заявки. След като малкият и средният бизнес ще представлява, ще дава една значителна част от брутния вътрешен продукт на страната и такава е структурата на развитите държави, ние трябва да имаме яснота във всеки момент как се изменят параметрите на малкия и средния бизнес. Това трябва да е задължително част от стратегическия план на статистиката на страната, тъй като без това не могат да се взимат управленски решения.
В какво трябва да се изразява държавната подкрепа на дребното предприемачество? Изключително и главно в сферата на инфраструктурата, в преференциалните условия, които се дават за източник на ресурси. Тук не говоря само за финансови, а говоря и за информационни ресурси, материално-технически ресурси, научно-технически разработки, технологии. Без тази държавна подкрепа малкият и средният бизнес не може да ги получи, няма път, по който да ги получи, няма начин, по който да ги получи, тъй като разполага с ограничени материални средства и не може сам да развива този тип дейности.
Изключително важно е да се подпомага от държавата и външноикономическата дейност на малкия и средния бизнес. Той също няма ресурс да работи в сферата на външноикономическите връзки и външната търговия. Затова държавната подкрепа би трябвало да е в тези няколко основни направления.
Изключително важно в тази сфера е това, което ние предлагаме и не виждам при колегите - да има държавни програми за подкрепа на дребното предприемачество. Тази държавна програма трябва да е за всички и трябва да се вписва много точно в другите държавни програми, които ние с вас приехме с други закони. Например, Закона за регионалното развитие, например в областните планове за развитие, в отрасловите планове на съответните министерства. И в съответствие с националната стратегия, която предполагам, че ще приемем за развитието на малкия и средния бизнес и тя ще бъде задължение по законопроекта, който ние предлагаме. Вътре в тази програма и в стратегията ще се включат всички основни приоритети, които държавата трябва да осигури на малкия и средния бизнес.
Има няколко неща, по които като заглавие и като тезис законопроектите съвпадат. Това е създаването на фонд (ние сме предложили фондация) за подпомагане на малкия и средния бизнес и насърчителна банка или банка за подпомагане на малкия и средния бизнес. И тук има различни гледни точки. Нашата гледна точка отива напред. Ние предлагаме да се създаде фонд, който да извършва доста голям спектър от дейности в областта на малкия и средния бизнес и който да се ръководи от мениджър, като работи на принципа на мениджмънта. В него трябва да се капитализират всички капиталови потоци по всякакви линии - по линия на помощи, на държавата, на бюджета, доколкото ги има. Те трябва да се управляват от типа например на закона, който гласувахме с вас, за рисковото експортно застраховане. Там ние създадохме прецедент и създадохме точно такава структура, ако си спомняте, уважаеми колеги: с пари от бюджета създадохме Агенция за експортно застраховане, която работи като търговско дружество. Разбира се, нещата са разделени, но и тук по същия начин може да се работи. Всички приходи трябва да се връщат обратно в тази организация и се предлага тя да не разпределя печалба, а да рефинансира обратно в малкия и средния бизнес.
Този фонд, тази фондация ще работи в тясна връзка с банката, защото, уважаеми колеги, какво означава да създадем още една банка при наличието на толкова банкови институции в страната? Част от тях работят с малкия и средния бизнес. И в момента Държавната спестовна каса работи като банка на малкия и средния бизнес. Проблемът не е в това да има институция, която да дава кредити. Проблемът е тази институция да дава кредити точно на този бизнес, защото тези кредити са високорискови - много трудоемки като дейност и наблюдение и много по-бавно се възвръщат като печалба, тоест част от този риск трябва да се поема от този фонд.
Има една сериозна глава - това е данъчното облагане на субектите на малкия и средния бизнес, което предизвиква доста критики...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ИВАН БОЙКОВ: Аз ще се изкажа допълнително във времето си за изказване по законопроектите. Съжалявам, че не можах да ви представя всички мероприятия като ускорена амортизация, преференциално кредитиране, взаимно кредитиране на субектите и т. н., но предполагам, че ще имам възможността да се изкажа и по законопроектите на колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата народната представителка госпожа Даниела Николова.

ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас като непосредствена задача вече стои изработването и приемането на закон за малки и средни предприятия. Всички знаем, световният опит показва, че малките и средни предприятия са гръбнакът на всяка национална икономика, а средната класа - основа на развитото общество. А за нашата страна, намираща се в процес на преструктуриране на икономиката, развитието на жизнеспособен сектор на малки и средни предприятия е от изключително значение.
Важно звено от поредицата мерки за създаване на такъв сектор и за ефективно прилагане на политиката за насърчаване и развитието му, е създаването на закон за малки и средни предприятия. Може би затова в Народното събрание са постъпили седем законопроекта за подпомагане на малки и средни предприятия.
Очевиден е стремежът на всеки един от вносителите за облекчаване дейността на предприемачите и насърчаване на малките и средни предприятия в България. Водещо във всички тях е разбирането за решаващата роля на малкия и среден бизнес в борбата с безработицата и изграждане на просперираща средна класа в България.
Но докато в основата на повечето от внесените проекти стои философията за насърчаване чрез конкретни данъчни облекчения и различни преференции, в законопроекта на Министерския съвет е залегнала философията за създаване на благоприятна институционална правна и бизнессреда за развитие на малките и средни предприятия.
Всички проекти дават дефиниция за малки и средни предприятия, като обаче има разлика в определящите критерии и техните пределни стойности.
Аз приемам дефиницията на проекта на Министерския съвет, тъй като тя е съобразена с критериите на Европейския съюз и с реалностите в нашата страна. Единствен този проект въвежда категорията "микропредприятия", това са предприятия с персонал до 10 души, една категория с характерни особености и специфични проблеми и с преобладаващо присъствие у нас. Статистиката показва, че около 90 на сто от малките и средни предприятия у нас са с персонал до 10 души.
Във всички проекти се предвижда създаване на специализирана агенция към Министерския съвет за провеждане политика за насърчаване на малките и средни предприятия. Създаването на Агенция за малки и средни предприятия към Министерския съвет с регламентираните в правителствения проект функции смятам, че ще осигури решаване на един от най-важните проблеми, които стоят пред малките и средни предприятия и са пречка за тяхното развитие, а именно липсата на информация. Създаването и поддържането на доброволен регистър в Агенцията за малки и средни предприятия ще им осигури достъп до цялата база данни на тази агенция. А това значи информация - информация за кредитни институции, за пазари, за организации, подпомагащи малките и средни предприятия, за консултантски услуги, за обучение, програми за финансиране на развитието им и други. Агенцията и нейните регионални бюра всъщност ще се явява като един естествен консултант и посредник между конкретния бизнесмен и разноликата бизнессреда.
Според мен добра е идеята, залегнала в някои от проектите, за създаване на Консултативен съвет като държавно-обществен съвещателен орган. Така ще се осигурява участието на предприемачите и техните сдружения в развитието на политиката за насърчаване на малки и средни предприятия, в обсъждане на проектозакони и други нормативни актове.
Основното, с което се различават внесените законопроекти, са предвидените различни системи от мерки за насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия. Те включват преференциални условия за достъп до държавни, финансови, материално-технически и информационни ресурси. Предлагат се редица облекчения в данъчното облагане, включително и освобождаване от данъци, мита, такси за определен период от време, финансови облекчения при ползване например на БДЖ, даване под наем на държавни и общински имоти, при включване в електроснабдителна, водоснабдителна или пътна инфраструктура и други. Дават се и приоритети в различни насоки - на производствени малки предприятия, на експортно ориентирани и създаващи работна ръка в райони с голяма безработица и други.
Имайки предвид обаче, че малките и средни предприятия са приблизително 90 на сто от всички предприятия в България, това по същество са преференции към почти цялата българска икономика. Освен това, когато има разнообразие от преференции за определени дейности, като че ли общовалидно правило е те да станат причина за закононарушения.
Ето защо смятам, че е уместно в окончателния закон приемането на приоритети и насърчаването до голяма степен да се децентрализира, да премине на ниво региони и общини.
Правителственият закон не предлага данъчно облекчение и се придържа към философията на приетата след широко обществено обсъждане стратегия за развитие на малък и среден бизнес, а именно създаване на благоприятна конкурентна бизнессреда.
За стимулиране на малките и средни предприятия в този проект се използват възможностите на приватизационния ресурс, като се предвижда в процеса на приватизация на държавна и общинска собственост те да ползват някои предимства, участие в приватизацията при определени условия с разсрочено плащане. Това ще им създаде възможност за осигуряване и за разрастване на материалната им база, за започване или за разширяване на бизнеса.
Смятам обаче, че съществен пропуск в закона на Министерския съвет към глава IV, а именно "Мерки за насърчаването, създаването и развитието на малки и средни предприятия", е регламентиране на възможността за подпомагане развитието на малки и средни предприятия чрез инструментите на възлагане на държавни и общински поръчки. В тази посока трябва да се помисли и то съгласувано със Закона за обществените поръчки, който също е в процес на обсъждане.
За развитието на малък и среден бизнес от съществено значение, знаем, е достъпът до кредитиране. Правителственият проект задължава създадената вече насърчителна база приоритетно да кредитира малки и средни предприятия, но считам, че това е недостатъчно условие за тяхното финансиране и е необходимо да бъде създаден един гаранционен фонд. Смятам, че той трябва да бъде създаден на принципа на солидарността между държавата и браншовите неправителствени организации на предприемачите. Той ще реши проблема с високите обезпечени изисквания от банките и ще помогне и други търговски банки да виждат в малките и средни предприятия или предприемачи по-добрия клиент.
В заключение искам да кажа, че на всички ни е ясно, че държавата няма средства и ресурси за всеобхватна и широкомащабна подкрепа на малкия и средния бизнес, както в развитите европейски страни или в САЩ, например. И съобразявайки се с обективните реалности в страната, на базата на внесените седем законопроекта, ние обаче трябва да изработим и приемем един работещ ясен и справедлив за всички стопански субекти закон. Разбира се съобразен и със законодателните стандарти на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Николова.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да правя широко, обстойно изказване. Допускам, че това утре ще има място. Но искам да обърна внимание върху няколко ключови въпроса.
У мен, а предполагам че и сред значителна част от нашата общественост, има опасение за пореден път парламентът да произведе един закон, който няма да работи. Няма да даде онези резултати, които се очакват, за които се говори почти 7-8 години в България.
На Запад има оценки, които показват, че за да стартира едно малко предприятие, са нужни между 10 и 20 хил. долара. Има оценки, които говорят с по-малки числа. Но аз съм склонен да се доверя на първата категория оценки, тъй като звучат по-сериозно.
И все пак, ако изходим от тези две числа като крайни критерии, можем да търсим и онази сума, която е нужна на старта, за да може едно такова предприятие да стъпи на краката си. Оттук е първият проблем. В нашите условия законът, който ще приеме Народното събрание, трябва да даде истинско решение, а не да бяга около решението на въпроса за кредитиране на тези, които искат да стартират, създавайки малък, дребен бизнес.

Няма ли решение на този въпрос? Внушенията от рода на това, че ще им дават по милион, милион и половина, два, когато ги уволняват, и да тръгнат да правят бизнес е подигравка, ако не спестяваме думите. Много идеи са лансирани през последните години в това отношение, но в областта на реализацията им до този момент не е направено нищо сериозно.
Ако направите още една сметка, стъпвайки на нещо като средно число между тези, които аз споменах, ще видите, че всъщност не са нужни чак толкова огромни средства, за да може вие годишно да осигурите един такъв нормален старт на 5 - 10 хиляди малки предприятия. При това не става дума за подарък. Става дума за един кредит, който да се отпуска при по-леки условия. Едно от тези по-леки условия е да не бъде обременен с гаранции, които стигат до 220 - 250 на сто спрямо номинала на искания кредит, отсъствие на бюрокрация. Както казват малки предприемачи сега, за един кредит от 10 млн. - аз съм говорил поне с 4 - 5 човека - всички предварителни разходи около получаването му извън лихвата им отнема около 1 млн. лв. И това влиза реално в цената на този кредит, плюс всички мъки на старта.
Може ли да бъде малко по-ниска лихвата, тоест преференциална? Може, ако наистина малките и средни предприятия и в икономиката на България станат това, което те са в другите страни, с една утвърдена пазарна икономика и по отношение на заетост, и по отношение на относителния дял за създаване на нови продукти, усвояване на нови технологии. Има статистики, които говорят, че от 10 нови продукта, малките предприятия дават 4 - 5, останалото дават гигантите. Разбира се, има и сфери, като военната промишленост, където малките предприятия са подизпълнители, но нещо прибавят. Новото се ражда от големите. Ако всичко това е така, държавата е в състояние - и никакви тук аргументи за борд и бордова дисциплина и система не могат да бъдат използвани сериозно, ако искаме с приетия закон наистина да създадем едни прилични стартови условия за малките предприятия.
Втори ключов въпрос. Аз не съм от тези, които смятат, че трябва да бъде създадена цяла една сложна система от преференции за малкия бизнес, но по отношение на данъчното бреме или на ефекти, постигани с близки на данъчните ставки резултати, трябва да се помисли.
И сега в нашия Закон за корпоративното подоходно облагане има диференциация. В рамките на едно общо намаление, за което трябва да се договори парламентът от 1 януари 2000 г., е да се отиде към едно по-чувствително намаляване на данъчното бреме за малкия бизнес. Това намаление ще се откупи за фиска в много кратко време. Малките предприятия са структури, в които оборотът е висок, бърз.
Струва ми се, че ако Народното събрание избяга от решаването на два-три такива ключови въпроса и се отплесне по създаване на агенции, фондации, корпорации, консултативни съвети, регионални бюра, програми за помощи, консултации и прочие, това ще бъде хвърляне на прах в очите на обществеността. Не че тези неща не трябва да имат място, но съответно оптимирани. И не там трябва да бъде тежестта на един закон, приет от парламента в 1999 г., за малките предприятия. Веднага ще ни уловят във фалш. Трябва да бъде избит този номер. Предлагаме им един закон с много структури, с много консултации, с много обучение. Когато едно малко предприятие стъпи на краката си, то ще се ориентира към структурите, които на не много висока цена предлагат съвети, информация за пазари, за търсени продукти тук, в региона, или в Европа, по на запад от нас и т.н., и т.н.
И още един момент, който не е от толкова голяма значимост, но практиката показва, че твърде много подпомага този процес на по-интензивно създаване на малки предприятия - не да препоръчваме на общините главно, а държавата да се ангажира в рамките на своята инвестиционна програма по създаването в избрани райони на територии - инкубатори, с изградена инфраструктура и определени терени, където предприятията наготово - както става даже и в съседна Турция от 70-те години насам, както е ставало и става в редица европейски страни - при силно облекчаване на разходите на старта, когато се инвестира и се цепи косъмът на всяка стотинка, да могат да изграждат такива предприятия.
Тук също смятам, че никакви съображения, свързани с валутния борд, не могат да попречат. В рамките на една милиардна програма и щом става дума за въвличане в действие на един силен фактор за стимулиране на икономическия растеж главно чрез благоприятна атмосфера и условия за развитие на малкия и средния бизнес, средства могат да бъдат заделени и няма никакви пречки това да се превърне в политика поне в течение на 5 - 10 години.
Уважаеми дами и господа, аз смятам, че сред многото неща, които ще се чуят в тази зала, ще се внушават и предлагат, тези са поне три от основните главни неща, които трябва да бъдат ключови в един приет от Народното събрание закон. Всичко останало ще бъде произвеждане на още един за отчитане, но неработещ за икономиката на България закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Репликите ще останат за утре сутринта. Остават две минути, а има много съобщения.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание днес от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в залата "Запад" съвместно с Комисията по икономическата политика.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по образованието и науката ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание и утре, четвъртък, 1 април, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 1 април, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание утре, 1 април, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 1 април, четвъртък, от 17 ч. в кабинет 226.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 1 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков
Камен Костадинов