Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Стефан Нинов. Да му е честит и всичко най-хубаво му желая. (Ръкопляскания.)
Получено е едно обръщение от Българска асоциация "Училище и здраве", сдружение "Жени срещу тютюнопушенето", Фондация за София и Център за реформи в образованието с молба да се съобщи, че Световната здравна организация е обявила 31 май като световен ден без тютюнев дим и нашето Народно събрание да се присъедини към този призив.
Народният представител Стефан Гайтанджиев, съгласно чл. 15, ал. 3 от нашия правилник, е подал заявление, че напуска Парламентарната група на Демократичната левица. В неговото заявление се поставя и въпросът да бъде обявено, че новото име на Парламентарната група на Демократичната левица трябвало да стане парламентарна група на Българската социалистическа партия, тъй като съгласно регистрацията на Централната избирателна комисия предизборната коалиция "Демократична левица" се състои от БСП и Политически клуб "Екогласност".
С този въпрос ние се занимахме на Председателския съвет и смятаме, че всяка парламентарна група може да си избере наименование, което не следва да се променя в течение на мандата на Народното събрание.
Утре в 9,00 ч. президентът на Република България ще обяви в пленарна зала мотивите за връщането на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Постъпили законопроекти и проекторешение от 25 до 30 май 2000 г.:
Проект за решение за изменение и допълнение на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по културата и медиите. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вносител е народната представителка Светлана Дянкова. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за международните договори на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и на експлоатационното споразумение за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за пощенските услуги. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По седмичната програма. Утре е първият пленарен ден на месеца. Днес до 18,00 ч. могат да постъпват, съгласно нашия правилник, предложения по реда на чл. 39, ал. 7. Затова утре, ако има постъпили, досега е постъпило само едно предложение от Парламентарната група на Демократичната левица, направо ще бъдат включени в дневния ред, съгласно поредността, която важи за този месец юни.
По редовната седмична програма има предложение от народните представители Стефан Нешев и Велко Вълканов да бъде включен законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Има предложение от народния представител Любомир Пантелеев да се включи проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Има предложение от народния представител Петър Димитров да се включи в дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Има предложение от заместник-председателя на Парламентарната група на ОНС Кемал Еюп да се включи като т. 1 избиране на временна комисия за проучване процеса на приватизацията и следприватизационния контрол.
Има предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изработена проектопрограмата, която е раздадена.



Тя е:
1. Законопроект за денонсиране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Международната организация по миграцията и Република България.
3. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за гарантиране на експортен кредит съгласно Екологичната програма за Източна Европа между Република България и датския Фонд за експортно кредитиране.
4. Второ четене на законопроекта за закрила на детето - продължение.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование - продължение.
6. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
8. Първо четене на законопроекта за ипотечните облигации.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
10. Второ четене на законопроекта за Семеен кодекс - продължение.
11. Парламентарен контрол.
Имате думата по дневния ред, ако искат някои от вносителите на предложения или предложения за отпадане или разместване в точките от дневния ред.
Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Какви са причините, за да направим това предложение?
Съществува впечатляваща камара от факти, които свидетелстват за значителни разхищения и злоупотреби във въпросната сфера. На Вас вероятно Ви е известно, че досега за ремонти на сградния фонд на Националната здравноосигурителната каса през тази година са планирани около 17 млн. лв., колкото са и всички средства, предвидени в бюджета на Здравноосигурителната каса за зъболечение, например. Тази сума е доста внушителна и надхвърля и бюджета на Народното събрание. Два милиона лева са отишли само за ремонти на Здравноосигурителната каса във Враца, а съществуват и съмнения, че част от тези средства са отклонени за изграждането на частната клиника на местен здравноосигурителен бос. Три милиона лева са похарчени за закупуване на нова сграда в град Русе за нуждите на Здравноосигурителната каса, въпреки че общината е била готова да предложи безвъзмездно 5-етажна сграда за същите цели. Над 1 млн. лв. са отишли за довършителни работи в Стара Загора.
Общо взето, калкулациите до този момент показват, че се харчат над 312 лв. на кв. м за ремонт от сградния фонд на Здравноосигурителната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Закупени са и 12 лимузини, кой знае защо - "Рено Лагуна" - в чиито меки седалки вероятно ще се возят здравноосигурителните босове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Както е тръгнало...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, отдавна Ви изтече времето. Три пъти Ви напомням.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Така ли? Благодаря Ви.
Ето защо аз Ви предлагам да създадем тази комисия и да проверим сметките в здравноосигурителните каси и да прекратим това разточителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Петър Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От 17 ноември 1999 г. предлагаме да се създаде временна комисия за контрол върху хода на приватизацията. Повтаряме го всяка седмица. Всяка седмица мнозинството отхвърля това предложение. Предполагам, че ще го отхвърлите и днес, но ние сме длъжни да го предложим. Трябва да разберете, че това не е каприз, не е прищявка. Това е дълг на опозицията. Ние затова сме в парламента и затова предлагаме да влезе в дневния ред.
Смятам, че е в интерес на управляващите да ни подкрепят, тъй като всички разбирате, че по-лесно се доказва, че си прав, когато си на кормилото на властта, отколкото от "Развигор". Така че в общ интерес е тази временна комисия да бъде създадена.
Три са мотивите ми, поради които предлагам да се включи в дневния ред.
Първо, преди 3,5 години, когато СДС дойде на власт, имаше огромен кредит на доверие. Това даваше основание на СДС да заяви, че има моралното право да продава от името на нацията. Сега СДС има огромен кредит на недоверие. Нацията обвинява СДС в корупция, в престъпност. Ясно е, че един, когото подозираме, че бърка в касата, не можем да го оставим на тезгяха на приватизацията, без да го контролираме.
Вторият мотив. Фактите показват, че сделките се печелят с обещания за инвестиции и работни места. С това се изблъскват конкурентите, с това се печелят сделки. След това се оказва, че никой няма намерение да изпълнява тези инвестиционни и трудови ангажименти.
И последният мотив. Вие знаете, че държавната собственост се продава, за да се превърне в по-ефективно работещ капитал. В цял свят критерий за ефективност на работата на капитала е печалбата. Аз не знам дали в България има поне една приватизационна сделка, в която купувачите да са задължени да осигурят по-голяма печалба след приватизацията на предприятието. Става точно обратното - и Пощенска банка, сега ще видим и "Булбанк", ще го наблюдаваме с БТК.
Така че моето предложение е да бъде включено в дневния ред създаването на такава комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли друг желаещ за изказване?
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! За четвърти път, четвърта седмица ние предлагаме в дневния ред на Народното събрание да се включи законопроекта за военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на българската държава. Вие разбирате, че нашето предложение не е партийно мотивирано. Военноинвалидите са хора от всички възможни цветове, поради което настоятелно ви моля да приемете нашето предложение за включването на законопроекта в дневния ред на Народното събрание днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Рамадан Халилов.
РАМАДАН ХАЛИЛОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме да се включи в дневния ред на седмицата предложението на Движението за права и свободи за избиране на временна комисия за проучване процеса на приватизация и следприватизационния контрол. Такова предложение, разбира се, по различни мотиви и причини беше направено и от други парламентарни групи, но нашите мотиви са следните.
Процесът на приватизация е основна и същностна съставна част на извършвания в страната стопански и икономически преход. До голяма степен неговото ускорено и едновременно с това успешно приключване се явява гаранция за успеха на самия преход.
В близко бъдеще предстои сключване на сделки за приватизация на обекти, които ще се окажат от решаващо значение за структурата на собствеността и цялостното функциониране на националната икономика. Предстои приватизация в енергетиката, телекомуникациите, железниците, пътищата, тютюневата промишленост, големите национални туристически комплекси, най-големите български банки, военнопромишления комплекс.
Основните приватизационни сделки в тези отрасли са от национално значение, затова защото става дума за продажба на жизненоважни за страната структури. Ето защо интересите, които се преплитат в тези сделки, не само че са големи, но засягат пряко националния интерес и сигурността на страната. В същото време очерталите се през последните месеци проблеми показват, че при тези процеси са налице не само пропуски, но и принципни несъответствия между процедурите и механизмите. И затова се налага механизмите да бъдат подложени под пряк парламентарен и обществен контрол.
Аз вярвам, колеги, и с това наше предложение за пореден път ще бъдат разсеяни съмненията, които има, в някои приватизационни сделки и с нашата неподкрепа на вота на недоверие вярвам, че и Съюзът на демократичните сили ще подкрепи нашето предложение и веднъж завинаги пред обществеността ще излезем с ясната представа, че по време на приватизациите, ако има пропуски, да се докаже кои са те, а ако няма - да се докаже на обществеността, че наистина такива проблеми няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Нешев и Велко Вълканов за точка от дневния ред - законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 60, против 68, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на Временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители: за 64, против 92, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Димитров точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 169 народни представители: за 66, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на ОНС господин Кемал Еюп точка от дневния ред да бъде избиране на Временна комисия за проучване процеса на приватизацията и следприватизационния контрол.
Гласували 176 народни представители: за 69, против 74, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма, така както беше прочетен и който е и раздаден.
Гласували 156 народни представители: за 115, против 19, въздържали се 22.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КИПЪР ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВАТА.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе нейното становище.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по проект на Закон за денонсиране на спогодбата
между правителството на Република България и
правителството на Република Кипър за избягване
на двойното данъчно облагане на доходите и
имуществата № 002-02-16, внесен от Министерския съвет
на 19 април 2000 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на две свои заседания, проведени на 11 и 18 май 2000 г. разгледа внесения от Министерски съвет проект на Закон за денонсиране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Ангел Савов - заместник-директор на Главна данъчна дирекция, и госпожа Искра Славчева - началник-отдел в Министерство на финансите, които изтъкнаха следното: Спогодбата е подписана на 18 септември 1985 г. и редица от нейните текстове не съответстват на сегашните финансово-икономически условия в страната, които позволяват да бъде заобикаляно действащото в страната законодателство и безконтролно да бъдат изнасяни доходи, без да бъдат облагани с данъци.
Правените опити от наша страна да се предоговори спогодбата не срещнаха разбиране от страна на компетентните власти на Република Кипър, защото тя е изключително изгодна за Кипър и крайно неизгодна за България.
Република Кипър е офшорна зона и регистрираните там фирми се ползват с изключителни данъчни преференции. Данъкът върху печалбата е в размер на 4,25 на сто. По този начин Кипър осъществява нелоялна данъчна конкуренция по отношение на фискалния режим на останалите държави и специално на Република България, тъй като единствено тази спогодба предвижда пълно освобождаване от данък при източника.
Подписаните аналогични спогодби на Кипър с бившите СССР и ГДР вече са денонсирани от съответните държави.
Изложеното потвърждава необходимостта да бъде денонсирана тази спогодба, с което ще се прекрати изнасянето от България на необложени с данък доходи.

По време на обсъждането бяха изказани от народни представители съмнения по целесъобразността от предприемането на такава мярка. Поискани бяха допълнителни разчети и информация по този въпрос, поради което гласуването бе отложено за следващото заседание.
На второто заседание същите представители на вносителя представиха допълнителна информация, от която се вижда, че органите на изпълнителната власт са предприели конкретни мерки по установения ред за анулиране на тази спогодба и едновременно - за подписване на нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Изнесени бяха и случаи за конкретно ощетяване бюджета на нашата страна от прилагането на тази спогодба.
Присъстващите народни представители изразиха удовлетворение от представената допълнителна информация и единодушно потвърдиха необходимостта от денонсиране на спогодбата.
След прекратяване на дискусията се проведе гласуване, при което с 12 гласа "за", без нито 1 "против" и "въздържал се" комисията подкрепи внесения от правителството законопроект.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме внесения от Министерския съвет проект на закон за денонсиране на спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата, подписана на 18 септември 1985 г. в Никозия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Башикаров - заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

На свое заседание от 18 май 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект на Закон за денонсиране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата, подписана на 18 септември 1985 г. в Никозия." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основният мотив да взема думата е свързан с това, че по повод искането на правителството за денонсиране на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Кипър... (Шум и реплики в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... беше проведена дискусия в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която позволи да се хвърли възможно по-пълна светлина върху всички обстоятелства, които съпровождат този казус. Да стане ясно, наистина, губи ли фискът, колко губи приблизително, направени ли са опити по друг начин да бъде решен възникващия за страната ни въпрос, какви са резултатите от тези опити, вследствие на което на две заседания колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, комисията като цяло, получихме, бих казал, достатъчно информация.
Това е един повод, за да си дадем сметка, че във всички случаи, когато се иска от група депутати, от парламентарна група, да бъдат направени по-широки разисквания, даже въпросът да бъде изнесен извън парламента, да се представи възможно по-пълна информация, да се хвърли прозрачност - от това печели страната, съответният процес, печели в последна сметка бюджетът на страната.
И течащите от няколко месеца искания от редица парламентарни групи за създаване на комисии, които да се опитат да засилят, да превърнат в наистина ефективен контрола върху приватизационния процес и по-специално върху някои сделки, са искания в тази посока, от които печели приватизацията, тъй като ще бъде прозрачна и ясна, няма да бъде оспорвана и да бъде разглеждана като източник за формиране на доходи чрез комисионни и т.н., и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, този въпрос го решихме.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Връщам се на темата, господин председател. Всички тези неща са много тясно свързани, тъй като едно от най-големите искания на обществеността, на нашите външни партньори, на международните финансови организации е повече прозрачност, повече обсъждания, за да има и пълна убеденост, когато се вземат решения, че това са именно решенията, които ще работят за страната, за икономиката, за хората.
Затова и нашата парламентарна група сега с убеденост подкрепя искането на правителството за това денонсиране. Ясно става, че са правени многократни опити на базата на текста на тази спогодба тя да бъде преразгледана, да се отиде към решения, които не ощетяват така драстично интересите на българския фиск.
Даже аз бих казал, че при тези факти има определено закъснение в това искане за денонсиране. Разбира се, ще прозвучат вероятно възражения и тук, и извън парламента, че ако не съществуваше този режим, офшорният режим на Кипър, използван и от местни, и от чуждестранни фирми, не бихме имали такъв размер на инвестиции като цяло за последните няколко години, и по-специално, така да се каже, от името на Кипър. Безспорно, част от инвестициите, от чуждестранните инвестиции през тези години, са свързани с използването на този неизгоден за българската страна режим. Дали това са 100 или 200, или повече милиона долара, е отделен въпрос.
И аз съм склонен да смятам, че много съмнителна е ползата от такива чуждестранни инвестиции, при които българският бюджет не може да получи и стотинка! Толкова повече, че по-подробния анализ за състава на фирмите, които са използвали този офшорен режим, показва, че много от тях се занимават с операции в някаква степен имащи съмнително естество. Това са фирми, чието идване не представлява някакъв особен плюс за икономиката на страната.
Евентуалното противопоставяне на аргумента, че те все пак са създавали работни места, е твърде съмнителен.
За мен лично заслужават изключително уважение и подкрепа фирмите, които се базират в реалното производство, където и най-много могат да бъдат създавани работни места, и които представляват елемент на развитие на реалната икономика.
В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол бяха представени сведения, според които загубите само за една година от това, че печалби, дивиденти, възнаграждения за лицензионни, консултантски и всякакви други услуги при източника не се облагат, тези загуби възлизат на десетки милиони долара. Това са приблизителни оценки. Както подсказват специалисти от Министерство на финансите, реалните щети, които е понесъл българският фиск, са малко по-големи.
Ето това са някои от основните съображения, които дадоха основание на всички колеги в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол категорично да подкрепят искането за денонсиране на тази спогодба и за започване на преговори за създаване на една спогодба, така да се каже, по модела на ОИСД, една спогодба, която с основните си клаузи да отразява съвременната практика в областта на избягването на данъчното облагане, на двойното данъчно облагане на чуждестранните инвестиции.
Денонсирането на тази спогодба изправя пред страната въпроса за разглеждане на подобни спогодби и с други страни, в които има офшорен режим. Трябва да бъде направено пълно изучаване на фактите, да се види в какви размери са щетите, понасяни от страната и да се направи опит или за предоговаряне със включване на нови текстове, които защитават интереса на българската страна, или да се приложи моделът на поведение, който се предлага в случая с тази спогодба с Кипър.
Господин председател, това са основанията, поради които нашата парламентарна група ще подкрепи искането за денонсиране на Спогодбата с Кипър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроекта за денонсиране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата № 002-02-16, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид консенсуса, с който беше приет законопроектът на първо четене, предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 128 народни представители: за 116, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"З А К О Н
за денонсиране на Спогодбата между правителството на
Народна република България и правителството на
Република Кипър за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществата

Член единствен. Денонсира Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата, подписана на 18 септември 1985 г. в Никозия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО МИГРАЦИЯТА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата заместник-председателят на комисията господин Янаки Стоилов да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за ратифициране
на Споразумението за сътрудничество между
Международната организация по миграцията и
Република България, № 002-02-20, внесен от
Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 18 май 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Международната организация по миграцията и Република България, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Стоил Томов - заместник-началник на Национална служба "Гранична полиция". Той докладва, че Международната организация по миграцията е междуправителствена организация, която е създадена през 1951 г. Тя осъществява програми и предоставя услуги, свързани с управлението на миграционните процеси, организирания трансфер на мигранти и бежанци, за връщането и доброволното им репатриране. Република България от 1951 г. има статут на наблюдател в тази Международна организация. От 1994 г. Република България получи статут на пълноправен член на организацията. Това налага ратификацията на Споразумението, което е изцяло в интерес на нашата страна.
На базата на станалите разисквания, комисията единодушно предлага на народните представители да приемат законопроекта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата нейният заместник-председател господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за закон № 002-02-20 за ратифициране
на Споразумението за сътрудничество между
Международната организация по миграцията и
Република България, внесен от Министерския съвет
на 9 май 2000 г.

На свое заседание от 18 май 2000 г., Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проекта за закон за ратификация на Споразумението за сътрудничество между Международната организация по миграцията и Република България и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Международната организация по миграцията и Република България, подписано на 12 ноември 1999 г. в Будапеща."
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Международната организация по миграцията и Република България № 002-02-20, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Янаки Стоилов, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество
между Международната организация по миграцията и
Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между Международната организация по миграцията и Република България, подписано на 12 ноември 1999 г. в Будапеща.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието на законопроекта, член единствен и параграф единствен на Заключителната разпоредба? Не.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, член единствен и Заключителната разпоредба с параграф единствен на законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ, СЪГЛАСНО ЕКОЛОГИЧНАТА ПРОГРАМА ЗА ИЗТОЧНА ЕВРОПА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДАТСКИЯ ФОНД ЗА ЕКСПОРТНО КРЕДИТИРАНЕ.
Има становище на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Стефан Стоилов, бихте ли изнесли становището на комисията? Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по проекта за Решение за даване на съгласие Министерският
съвет да сключи Рамково споразумение за гарантиране на
експортен кредит, съгласно Eкологичната програма за
Източна Европа между Република България и датския Фонд
за експортно кредитиране

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 11 май 2000 г. разгледа внесения от Министерския съвет проект на Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за гарантиране на експортен кредит, съгласно Eкологичната програма за Източна Европа между Република България и датския Фонд за експортно кредитиране.
От името на вносителя проектозаконът бе представен от госпожа Ганя Христова, експерт в Министерството на околната среда и водите и госпожа Росица Михайлова, главен експерт в Министерство на финансите, които изтъкнаха следното:
Датската екологична програма е създадена с цел подпомагане чрез дългосрочни заеми при облекчени условия инвестирането на екологични проекти в Централна и Източна Европа. По програмата ще се финансират екологични проекти за решаването на проблеми от регионално значение в областта на пречистването на отпадни води и водоснабдяване; контролиране на замърсяването и управление на отпадъците; подобряване качеството на въздуха; топлофициране и алтернативна енергия.
Предложението на датската страна е за финансиране на екологични проекти у нас в рамките на 25 млн. щатски долара.
Финансовите условия, посочени в предложението на датския Фонд за експортно кредитиране са: срок на заема - 10 години; гратисен период - от 6 до 18 месеца; погашение - на равни полугодишни вноски; лихвен процент - фиксиран, подпомогнат от схемата за лихвено изравняване на Фонда за експортно кредитиране; финансирана стойност - 95-85 на сто от договорената сума; собствени средства - от 5 до 15 на сто от договорената сума; финансова субсидия - 25 на сто от финансираната стойност.
Проведе се дискусия, като на поставените въпроси се дадоха изчерпателни отговори от представителите на вносителя.
След прекратяване на дискусията се проведе гласуване, при което всички присъстващи членове на комисията гласуваха "за" предложеното проекторешение.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ:

"Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за гарантиране на експортен кредит между Република България и датския Фонд за експортно кредитиране в размер на 25 млн. щатски долара"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Имате думата.
Няма изказвания.

"РЕШЕНИЕ

за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за гарантиране на експортен кредит съгласно Екологичната програма за Източна Европа между Република България и датския Фонд за експортно кредитиране."
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Рамково споразумение за гарантиране на експортен кредит между Република България и датския Фонд за експортно кредитиране в размер на 25 млн. щатски долара."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Точка четвърта от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Моля, докладвайте законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прекъснахме разглеждането до чл. 32 от новата номерация. Значи продължаваме от предложението на народната представителка Анелия Тошкова по чл. 33, което не е прието от комисията. Предложението има следното съдържание:
"(1) Дете, настанено в приемно семейство се посещава от социален работник най-малко един път месечно.
(2) При всяко посещение социалният работник изготвя доклад за положението на детето и отношенията му с приемното семейство. Социалният работник може да направи предложение за прекратяване на настаняването пред комисията по чл. 31, ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Оттеглям направеното предложение, тъй като комисията възприе друг подход и предлага чл. 37, който е озаглавен "Контрол", и включва контрола върху всички предприети мерки. Разбира се, съвсем кратко и систематично. И ако сега помоля колегите да приемат моето предложение, би се развалила систематиката и конструкцията на законопроекта.
Ето защо използвам случая да кажа, че в следващите текстове, където се говори за контрол, също оттеглям предложенията си, тъй като комисията прие обобщен вариант с такава материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
Господин Сунгарски, имате думата да докладвате по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:
"Изразяване на мнение
Чл. 34. Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето."
Има предложение на народната представителка Мариела Митева, което е оттеглено.
Комисията приема заглавието и текста на вносителя, като преномерира чл. 32 на чл. 34. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, да.
Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 34 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Следващият член по номерацията на вносителя е чл. 33. Приет е по принцип като чл. 30 и 31.
Предложението на комисията е тук тази материя да отпадне.
По текста на вносителя има направено предложение на народната представителка Анелия Тошкова, което е прието по принцип.
Има предложение на народната представителка Мариела Митева, което е оттеглено.
Комисията предлага чл. 33 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 33 да отпадне.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието - чл. 33 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Следва предложение на народната представителка Анелия Тошкова, което е оттеглено.
Член 34 на вносителя.
Комисията приема текста на заглавието на вносителя и заложения принцип. Комисията предлага следното съдържание на чл. 35 по сегашната номерация:
"Настаняване в специализирани институции
Чл. 35. (1) Настаняването на деца в специализирана институция се извършва при условия и по ред, определени с действащите нормативни актове.
(2) Настаняването на децата по предходната алинея се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.
(3) Не са специализирани институции по смисъла на този член заведенията, които предоставят услуги по чл. 24."
За коректност трябва да отбележа, че тук има направени две предложения на колежката Тошкова - за ал. 3 и за преномерация на члена, които са приети от комисията.
Моля, след като уточних с председателя на събранието, в протокола да се отбележи в окончателната редакция дали по новата номерация чл. 24 отговаря на това, което сме записали. Може би ще се наложи промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И не само в този случай, просто да се извърши проверка на всички цитирани членове дали съответстват на новата номерация.
Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народната представителка Анелия Тошкова за създаване на нов чл. 37...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тя го оттегли.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря.
Комисията предлага чл. 36 по новата номерация със следното заглавие и текст:
"Контрол
Чл. 36. Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 36 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народната представителка Анелия Тошкова - да се създаде раздел III със заглавие "Предоставяне на полицейска закрила".
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегля го госпожа Тошкова.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Имаме още едно предложение на народната представителка Тошкова. Предполагам, че и него го оттегля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Да, извинете, следващото предложение е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 35 на вносителя да стане по новата номерация чл. 37 със следната редакция:
"Полицейска закрила
Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.
(2) Органите по предходната алинея работят в сътрудничество с органите по закрила на детето."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски. Може да докладвате и следващите два члена.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Следващият член е със заглавие "Основания" и е чл. 38 по новата номерация.
"Основания
Чл. 38. Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:
1. детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
2. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
3. детето е останало без надзор."
Комисията предлага това да бъде нов чл. 38.
Следващият чл. 39 е със заглавие "Мерки за закрила", с предложение да бъде променено, което се подкрепя от комисията, и заглавието да бъде "Мерки за полицейска закрила". Членът има следното съдържание:
"Мерки за полицейска закрила
Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:
1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
2. да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
3. да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.
(2) Специализираните органи по предходната алинея запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях."
Това е съдържанието на чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте членове 37, 38 и 39 така, както са предложени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Членове 37, 38 и 39 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Следва чл. 40 по новата номерация, с направени предложения от народните представителки Мариела Митева и Анелия Тошкова, които са приети от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 40 със следното заглавие и текст:
"Уведомяване
Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:
1. родителите на детето;
2. общинската служба за социално подпомагане, в чийто район е предприета закрилата;
3. общинската служба за социално подпомагане по местоживеене на детето;
4. прокуратурата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 40 няма изказвания.
Моля, гласувайте чл. 40 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Следва чл. 41 със следното заглавие и съдържание:
"Срок
Чл. 41. Детето не може да остане под полицейска закрила повече от 24 часа."
Тук има направено предложение от народния представител Руси Статков за изменение на съдържанието, предложено от вносителя. Той предлага следния текст:
"Детето не може да остане под полицейска закрила повече от 24 часа, освен ако не пожелае само, докато отпаднат основанията, които са я наложили."
Комисията не приема това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя с преномериране на члена от 38 на 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 105 народни представители: за 17, против 78, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 41 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към чл. 42 има направено и оттеглено предложение на колежката Мариела Митева и предложение на колежката Анелия Тошкова, което е прието по принцип.
Комисията предлага нов чл. 42 със следното заглавие и текст:
"Издирване на изчезнало дете
Чл. 42. Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 42 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Член 42 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към чл. 39 на вносителя със заглавие "Правилник" има предложение от народната представителка Анелия Тошкова, което е прието от комисията.
Комисията приема заглавието, подкрепя текста на вносителя по принцип, като предлага да бъде преномериран от чл. 39 на чл. 43 със следната редакция:

"Правилник
Чл. 43. Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с правилник, издаден от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето."
Господин председателю, моля за една редакционна поправка, наложила се след консултация с дирекция "Правна и законодателна дейност".
Комисията предлага заглавието на члена да бъде променено и да стане "Наредба", като същевременно в текста думата "правилник" също да бъде заменена с "наредба". Смята се, че това е по-коректно от гледна точка съдържанието на закона и начина, по който е разгледана правната материя. Комисията в мое лице подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 43, както е предложен от комисията, с корекцията, предложена от господин Сунгарски.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Глава пета - Финансиране на дейностите по закрила на детето."
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета, както е предложено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Следващият член със заглавие "Източници за финансиране" става чл. 44 със следното съдържание:
"Чл. 44. Дейностите по закрила на детето се финансират от:
1. републиканския бюджет;
2. общинските бюджети;
3. други източници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 44, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Руси Статков, което не се подкрепя от комисията:
Създава се ново подзаглавие към глава пета - "Изплащане от държавата на присъдена издръжка".
Към подзаглавието "Изплащане от държавата на присъдена издръжка" се създава нов чл. 40а със следното съдържание:
"Чл. 40а. (1) Общините изплащат издръжката, когато тя е присъдена с влязло в сила съдебно решение в полза на български гражданин и не се изплаща редовно от длъжника по образуваното изпълнително дело.
                (2) Счита се, че издръжката не се изплаща редовно, когато по изпълнителното дело не постъпват суми за пълния размер на две и повече месечни вноски, въпреки че е наложен запор върху трудовото възнаграждение или друго вземане и че са предприети изпълнителни действия върху имуществото на длъжника.
                (3) Когато съдия-изпълнителят установи, че длъжникът не работи и не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението, съставя констативен протокол за това.
                (4) Съставянето на констативния протокол може да се извърши и веднага след образуване на изпълнителното дело, когато:
1. длъжникът е с неизвестен адрес в страната или в чужбина или макар с известен адрес, се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни;
2. длъжникът отбива редовната си военна служба;
3. длъжникът изтърпява наказание "лишаване от свобода".
                (5) Общината осигурява неизплатената издръжка по писмено искане на взискателя. То се прави чрез съдия-изпълнителя, в чийто район е изпълнителното дело, и в него взискателят декларира за кои месеци не е получил издръжка.
                (6) Съдия-изпълнителят в 7-дневен срок от постъпването искането на общината по местонахождението на съдебноизпълнителната служба. Към искането се прилага справка от съдия-изпълнителя, в която се посочват:
1. трите имена и адресите на длъжника и взискателя;
2. месечният размер на присъдената издръжка;
3. времето, за което не е изплатена издръжката;
4. какви изпълнителни действия са предприети по делото.
                (7) Едновременно с изплащането на искането, съдия-изпълнителят изпраща сигнално писмо до прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване, ако има данни за престъпление.
                (8) Издръжката се изплаща от общината, като сумата се превежда всеки месец направо на взискателя.
                (9) Издръжката се изплаща в размер, определен със съдебното решение.
                (10) Платената от държавата издръжка е за сметка на неизправния длъжник. Той е задължен да я възстанови заедно с 12 на сто годишна лихва. Събирането на сумата се извършва от съдия-изпълнителя въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, като събраните суми се внасят в бюджета на общината, която я изплаща.
                (11) За периода, когато е отбивал редовната си военна служба, длъжникът не възстановява изплатената за негова сметка от държавата издръжка."
Създава се нов чл. 40б:
"Чл. 40б. (1) На даровити деца се осигуряват стипендии от държавния бюджет.
                (2) Размерът им се определя ежегодно, но не по-малък от минималната работна заплата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Колеги! Предложенията, които съм направил - за създаване на ново подзаглавие към глава пета "Изплащане от държавата на присъдена издръжка", съответно с нови разпоредби, всъщност са две по същество. Едното предложение касае изплащането от държавата на присъдена издръжка. Искам веднага да кажа, че в момента по този въпрос действа наредба, приета с постановление на Министерския съвет от 1985 г. Тоест има подзаконов акт.
Какви бяха съображенията ми да предложа този подзаконов акт да има своето законодателно решение? Ние имаме промяна на обстановката, имаме влошаване на бюджетите и въобще на финансите на общините, има огромно затруднение в общините по решаването на тези проблеми, които дори на един човек, на една майка с дете да се отразят, са тежки. Защото опират до финансова възможност или невъзможност за отглеждане и възпитание на детето. Това - от една страна.
От друга страна, струва ми се, че за да има едно препотвърждаване в този специален закон на определени норми от конвенцията, е редно да бъдат записани и такива разпоредби, които да изразят действително нашата воля и да намерят място тук в закона.
Втората част на предложението е за създаване на нов чл. 40б - за даровитите деца. По принцип в началото на обсъждането на законопроекта имаше обсъждане въобще за мястото на разпоредби, свързани с даровитите деца, доколкото законът закриля и даровитите деца. Моето лично мнение е, че трябва да има такава разпоредба, затова съм я и предложил. Тя се базира и на конституционен текст за едно по-специално отношение на държавата, за осигуряване на финансови условия. Това, което съм предложил, има конкретен израз за осигуряване на стипендии от държавата на даровити деца, разбира се, като съм посочил и размер - не по-малък от минималната работна заплата. Тук ще има и критерии, аз не съм описал критериите, на които трябва да отговарят тези деца, за да получат такава стипендия, но според мен е редно от гледна точка на нашите претенции да дадем израз на волята на законодателя за финансово подпомагане. Не по принцип да декларираме, защото една голяма част от нормите имат декларативен характер, те преповтарят конвенцията, а това не е достатъчно. То, разбира се, беше необходимо в ратификацията, но именно затова правим специален закон, за да гарантираме с разпоредби уреждането на тези отношения в конкретната ситуация, в която работим.
Няма да отнемам повече време, господин председател. Благодаря Ви за предоставената възможност. Повтарям още веднъж, що се касае до първата половина, има наредба от 1985 г. за изплащане на присъдените издръжки. Считам, че аргументите, които изложих, са основателни и трябва наистина да проличи волята на законодателя тук, в закона. И, второ, още веднъж - за даровитите деца разчитам на подкрепата на колегите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 82, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Глава шеста. Административно-наказателни разпоредби".
Има направено предложение от народния представител Анелия Тошкова за премахване на тирето в заглавието, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага глава шеста със заглавие "Административнонаказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте заглавието на глава шеста, както е предложено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава шеста е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По заглавието на чл. 41 "Санкции" има направено предложение от народния представител Анелия Тошкова, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Руси Статков в чл. 41 числото "100" да се замени с "500", което не е подкрепено от комисията.
Предложение на колежката Тошкова, което също е прието от комисията.
Комисията приема заглавието и подкрепя текста на вносителя по принцип, като преномерира чл. 44 на чл. 45 със следната редакция:
"Санкции
Чл. 46. (1) Който не изпълни задължение по този закон, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв.
(2) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 100 до 200 лева, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ние сме вече в края на закона и на някого може да се стори странно, но считам, че в глава шеста "Административнонаказателни разпоредби" трябва да сме особено внимателни. Защо? Защото подходът, който възприемаме за санкции на нарушителите, според мен е прекалено либерален. Ние правим специален Закон за закрила на детето. И какво предлага вносителят? Ако не е престъпление, просто нарушителите да бъдат погалени с глоба от 100 лева. Колежката Тошкова правилно е забелязала, че трябва да има разграничаване на по-тежки случаи като административни. Моето предложение беше свързано действително с такава административна санкция, която превантивно да предпазва евентуалните нарушители и те да не смеят да нарушат разпоредбите. Защото досегашната практика показва, че много хора си плащат, имат възможности да плащат определени суми и въобще не се съобразяват със закона. И аз не пледирах тук за нещо изключително тежко. Може би, господин председател, във втората алинея, която госпожа Тошкова е предложила, да влезе вместо 200, 500 лева. Но ми се струва, че е много малък размерът на санкцията, която предлага.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС, от място): Това не е наказателен кодекс!
РУСИ СТАТКОВ: Това не е наказателен кодекс, но ние говорим за престъпление. И то е записано в разпоредбите. В случая говорим за административни наказания, а това е различно. Но 100 лв. не са никакви пари за този, който тръгне да нарушава. И той ще си нарушава спокойно. Трябва да имаме превантивна мярка като сума, която да бъде действително респектираща.
Затова предложението ми е до 500 лв., като повтарям, че госпожа Тошкова правилно се е насочила и може би ще бъде по-точно в ал. 2 сумата вместо 500 да бъде 200 лева. Предлагам това в движение, господин председател, надявам се, че този вариант би бил по-работещият. Защото ако в една алинея се запише само 500 лв., това смущава, но във втората алинея, в която комисията е приела предложението на госпожа Тошкова, вместо 200 лв. може да се запише 500 лв. В този смисъл поддържам предложението, става дума за повторни нарушения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков в ал. 2 числото "200" да бъде заменено с числото "500".
Гласували 109 народни представители: за 27, против 60, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 45 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към чл. 42 на вносителя със заглавие: "Неизпълнение на задължения за съдействие" има направено предложение за отпадане от народната представителка Анелия Тошкова, което е прието от комисията.
Има аналогично направено предложение като това, което преди малко защитаваше колегата Статков за увеличаване на предвидената глоба в чл. 42 на вносителя от 200 на 600 лв., което не е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 42 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Статков, предложението на госпожа Тошкова за отпадане на този член е свързано с приетия вече предишен член, където е станало ал. 2, така че тук няма място за гласуване.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 42 на вносителя да отпадне.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Член 42 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Член 43 на вносителя със заглавие "Производство".
"Чл. 43. (1) Нарушенията се установяват с акт от социален работник от отдела за закрила на детето към общинската служба за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане.
(2) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията приема заглавието и подкрепя текста на вносителя, като предлага чл. 43 да бъде преномериран на чл. 46, съгласно номерацията, която сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 46 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Заглавието на следващия раздел е "Допълнителна разпоредба" и текстове на параграфите към нея.
Към този раздел има направено предложение от народната представителка Анелия Тошкова, което е прието от комисията, което касае създаването на нова т. 2 към § 1, както и промяна на номерацията.
Има и друго предложение от народната представителка Тошкова, което не е подкрепено от комисията, а именно: т. 4 и т. 5 на § 1 от Допълнителната разпоредба да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага следната редакция за Допълнителна разпоредба:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 27 от този закон."
Една кратка забележка - трябва да се провери в стенограмата дали номерацията отговаря на вече приетите текстове.
"2. "Услуги" по смисъла на чл. 24 (със същата забележка) са социалните услуги в обичайната домашна среда по Закона за социално подпомагане.
3. "Приемно семейство" е семейство от двама съпрузи или отделно лице по смисъла на чл. 32 от този закон.
4. "Специализирана институция" е заведение за отглеждане и възпитание на деца при Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи.
5. "Дете в риск" е дете:
а) което няма родители или е останало без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение, или наказание в или извън семейството му;
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) което страда от умствени или физически увреждения, както и от труднолечими заболявания.
6. "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Госпожа Тошкова има думата.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Искам да кажа, че оттеглям предложението т. 4 на § 1 от Допълнителната разпоредба да отпадне, тоест определението "дете в риск", тъй като не се възприе идеята, че това всъщност е основно понятие, а това са именно децата, които се нуждаят от специална закрила. В този смисъл предложението ми беше основанията за специалната закрила да се намират в "Общи положения" на законопроекта.
Така че сега оттеглям предложението си, макар че тук това определение трябва да го има и не бива да отпадне.
Имам няколко забележки в текста, касаещ подточка "а" на т. 5:
"Дете в риск" е дете:
а) което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа;"
Тук е изпусната думата "трайно".
На стр. 6 в доклада предложението ми, което е направено в члена за специална закрила, е записано точно: "трайно са останали децата без грижа".
Всъщност тези текстове бяха мои предложения и няма значение дали се намират отпред или отзад, но ми се струва, че ние трябва да приемем думичката "трайно", тъй като, ако прочетем внимателно текста, ще видим, че предложението на комисията в този вид поставя абсолютно всички деца или 90 на сто от децата в състояние на риск. Защото едно дете може да остане без родителска грижа по различни поводи и всеки по различен начин може да го тълкува. Това би довело до един произвол от страна на социалните служби, ако се позоват дословно на текста така, както е изписан в законопроекта.
Последно предлагам т. 1 да бъде със следния текст:
"5. "дете в риск" е дете:
а) което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа;"
Още един аргумент мога да ви кажа за приемането на думичката "трайно". Комисията ни предлага в определението за дете с изявени дарби отново понятието "трайни способности и постижения", които, разбира се, са разтегливи понятия, но отразяват по-точно законодателния замисъл и законодателната воля.
Другото ми предложение е в точка "в" - "дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо..." и т.н. Там предлагам да се добави думата "непосредствена" пред "опасност" и текстът да звучи така:
"в) за което съществува непосредствена опасност от увреждане на неговото физическо...".
Наистина може да се каже, че това предложение тук не е направено, но формално предложението съществува на стр. 6 към чл. 5 точно с тези поправки, които предлагам да приемем.
Разчитам, че ще ги приемем и ще коригираме накрая това, което може да доведе до проблеми в практиката при прилагане на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! След консултация с госпожа Мозер като вносител, приемам, че допълнението на колежката Тошкова за думата "трайно", която трябва да дойде в подточка "а" на т. 5, е коректно предложение.
За другото предложение обаче - за "непосредствена опасност" - не се присъединявам към направеното от колежката Тошкова предложение.
Така че от името на комисията предлагам на народното представителство да подкрепи добавката в подточка "а", но в подточка "в" да не подкрепи предложението на колежката Тошкова. Предложението е за добавяне на "непосредствена". Не може да се подкрепи това предложение. За "трайно" - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Опасност" без "непосредствена" е по-широко понятие. Ако няма "непосредствена", но има опасност, излиза, че няма да има дете в риск.
Друг желае ли да вземе думата по § 1?
Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не зная какви мотиви разчувстваха председателя на комисията и направи един апел към вас да възприемете едно определение - "трайно", в § 1, т. 5, буква "а". Представете си пред каква опасност бихме поставили детето, за което е констатирано от съсед, познат или близък, че е оставено без грижи на родителите си, и той е сезирал съответните органи, които трябва да вземат отношение по полагане грижите за това дете. И тогава, когато те се опрат на една такава разпоредба, в която съществува определението "трайно", те могат да зададат въпроса: "Защо ни сезирате сега? Ние трябва да бъдем убедени, че тук става въпрос за трайно неполагане на грижи, тоест седмица, две, три детето да остане без хляб, без вода, без грижи изобщо от страна на родителите и едва тогава органът да вземе съответните мерки за неговата закрила. Или пък това "трайно" ще се определи в часове и минути, в денонощия и т.н.? И не следва ли в такъв случай в тези допълнителни разпоредби ние действително да дадем едно по-трайно определение на думата "трайно"?
Много ви моля, замислете се. Така конструиран текстът, както е сега тук, мисля, че е много добър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
Друг желае ли да се изкаже?
За реплика има думата госпожа Анелия Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Колега Юнишев! Ако прочетете по-надолу, ще видите, че в т. "в" вече влизаме в хипотезите, за които Вие казвате. Дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и интелектуално и социално развитие - ето го основанието, по което ще реагира социалната служба. Обаче т. 1 разглежда друга хипотеза. Тя разглежда случаите, в които родителите не се грижат за детето. Това е именно, когато те трайно не се грижат.
А иначе това, което Вие казвате, е абсолютно вярно. Но то се съдържа в по-следващи текстове на предложението.
В този смисъл поддържам предложението в подточка "а" да приемем "трайно", като повтарям, че то разглежда хипотеза, съвсем различна от тази, която Вие представихте в момента, или поне по-общото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А другото си предложение поддържате ли? За "непосредствено"?
АНЕЛИЯ ТОШКОВА: Да, аз сега го направих и го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
За втора реплика има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Според мен в т. 5 ние задължително трябва да поставим допълнението "трайна", защото, когато става дума за едно моментно състояние - това е принцип в правото - то не може да доведе до някакви правни последици. Трябва да има трайна промяна, тоест едно дете трябва да е останало трайно без родителската грижа. Да има някакво постоянство, а не моментно състояние. Ако е моментно състояние, аз не казвам, че е добро, но все пак това вече е укоримо към родителите. Но не можем оттук да извлечем някакви правни последици и да предизвикаме онези последици, за които говорим.
Темата "непосредствена опасност" малко трудно би могла практически да бъде осъзната и затова мисля, че господин Юнишев не е прав, като предлага да отпадне думата "трайно". За "непосредствено" - разбира се, защото, ако оставим "непосредствена опасност" в буква "в" нищо повече няма да кажем. А когато поставяме една дума, едно понятие, едно определение така, за да го има, няма да е полезно. Целта е да се постави едно понятие или на правен език казано - елемент от фактическия състав, който да бъде след това изискуем и необходим. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Юрий Юнишев.


ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Вижте, става въпрос за една много деликатна материя, свързана със закрилата на детето. Ние просто не можем да я унифицираме с каквито и да било други деяния - били те трайни или моментни.
Детето е в риск от онази секунда, в която остава без грижите на родителите си. И тогава, когато е сезиран съответният орган, той трябва да упражни правото си, което вече сме му дали в чл. 22, т. 4 - да даде съвет и консултация по отглеждането и възпитанието на детето на съответните родители, ако не да предприеме някакви по-трайни мерки за неговата закрила.
При тези обстоятелства, когато е сезиран този орган, той няма да се позове и няма да изпълни това си задължение по чл. 22, ще остави детето да влезе в режима на трайно безгрижие и едва тогава да вземе мерки за неговата закрила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Анелия Тошкова в § 1 от Допълнителната разпоредба, т. 5, буква "а" да добавим след думата "останало" думата "трайно".
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 80, против 31, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте второто предложение на същата народна представителка.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се. Благодаря.
Моля, гласувайте Допълнителна разпоредба, § 1, така както е предложен от комисията с вече приетата корекция.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към § 2 е направено предложение от народната представителка Анелия Тошкова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста на вносителя да бъде приет по принцип и да има следната редакция:
"§ 2. Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането на закона в сила създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето по реда и условията на Закона за администрацията. Финансирането по чл. 45, т. 1 и т. 2 се осъществява от 1 януари 2001 г."
И пак със същата забележка за протокола, че номерацията на чл. 41 трябва да бъде уточнена след окончателната проверка на протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 2, така както е предложен от комисията, като датата във второто изречение е "1 януари 2001 г.".
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Докато върви гласуването, просто искам да направя уточнение, че по новата редакция чл. 45, упоменат в гласувания текст, е чл. 44. Това е коректната номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Член 44, т. 1 и 2.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията предлага нова редакция за § 3 на вносителя, а именно:
"§ 3. В срока по § 2 от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи. В същия срок Министерството на труда и социалната политика издава наредба за условията и реда, по които се полага труд от деца в семейната стопанска дейност.
§ 4. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 и 4 някой желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-министър Татяна Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз предлагам § 3 да свърши с първото изречение:
"§ 3. В срока по § 2 от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи."
Не мога да си представя как ще издадем наредба за условията и реда за участието на децата във всяка една лична, семейна, конкретна стопанска дейност.
И затова смятам, че просто няма да може да бъде изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по § 3?
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Уважаеми колеги, след направена консултация смятам, че предложението на заместник-министър Василева може да бъде подкрепено. Струва ми се, че аргументите бяха достатъчно убедителни. Комисията не възразява предложението да бъде подкрепено в зала. То по същество не променя духа и принципите, които сме възприели в закона. И смятам, че може да бъде подкрепено. Разбира се, волята е на народното представителство.
Господин председател, моля, подложете го на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте отпадане на второто изречение в § 3 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Второто изречение в § 3 отпада.
Моля, гласувайте § 3, само първото изречение така, както е предложено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Последното предложение към законопроекта за закрила на детето е направено от народния представител Руси Статков за създаване на нов параграф в Преходни и заключителни разпоредби, а именно вероятно става дума за § 5. Колегата Статков предлага в Наказателния кодекс да се създадат нови членове 193а и 193б със следното съдържание:
"Чл. 193а. Който използва детски труд във вредни за здравето условия се наказва с глоба до 20 хил. лева.
Чл. 193б. Който изтезава малолетно или непълнолетно дете се наказва с глоба до 30 хил. лева, а при рецидив - с лишаване от свобода до 10 години."
Комисията не приема това предложение.
Смятаме, че е коректно предложението да бъде направено към Наказателния кодекс, а не в Закона за закрила на детето. И затова, с тези аргументи отхвърлихме предложението.
Така че аз призовавам народното представителство да не подкрепи предложението на колегата Статков. А него го призовавам да го оттегли, за да приключим все пак със закона без негативен контекст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Колега Статков, имаме твърда практика, че със закон не могат да се правят промени в кодекс.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ние, за съжаление, нямаме твърда практика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имаме твърда практика! Вие може да нямате, но ние имаме.
РУСИ СТАТКОВ: Имаме вече няколко такива случаи, в които стават такива промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма случаи.
РУСИ СТАТКОВ: Не искам да спорим. Ще Ви го покажа отделно, поне един.
Разбира се, аз не бих искал извън волята на народните представители да обсъждам и да предлагам каквото и да било. Удовлетворява ме разбирането на комисията, че това е необходимо. И щом като предложението е да го направя по надлежен ред към Наказателния кодекс, ще го направя. Благодаря. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Разбирам, че господин Статков оттегля своето предложение.
Целият Закон за закрила на детето е приет. Благодаря на всички. (Ръкопляскания от залата.)
За процедура има думата господин Иван Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Под формата на процедура, понеже няма друга възможност в правилника, аз искам да благодаря на вносителките преди всичко за нагласата, волята да направят възможно днес в българското Народно събрание и то точно в Тридесет и осмото Народно събрание да бъде приет Закона за закрила на детето.
Искам да благодаря на всички институции, които дадоха своя принос при консултациите, при обсъждането на текстовете.
Искам да кажа, че надали има друг закон, по който да са се водили толкова дълги дебати. Нямаме претенцията да сме създали най-добрия закон. Но смятаме, че много внимателно е работено по него и разчитаме на това в практиката той да покаже позитивните си страни.
И, разбира се, от името на комисията, като председател на комисията искам да благодаря на всички колеги - членове на комисията, които положиха невероятни усилия, за да се стигне до реализацията на този закон в зала. Знаете подробностите. Няколко пъти работни групи опитваха да компилират закона. От четирите законопроекта не се случи. Накрая цялата комисия пое този ангажимент. И надявам се, го е направила успешно.
Искам накрая специално да благодаря и на госпожа Татяна Василева - заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика, която беше изключително активна и много спомогна за това днес, в навечерието на празника на българските деца, тоест въобще на децата - 1 юни - в българския парламент да имаме Закона за закрила на детето. Още веднъж благодаря. И колежката Василева мисля, че има повод да почерпи народното представителство. (Шум и ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Почивка до 12 часа. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с пета точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Намираме се във фазата на разисквания по този законопроект на първо четене. До момента СДС е използвал 14 минути, Парламентарната група на Демократичната левица - 29 минути, Парламентарната група на Евролевицата - 3 минути.
Има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Досегашното обсъждане в парламентарната зала на настоящия законопроект показа, че има консенсус по всички параграфи, внесени в законопроекта, с изключение на първия параграф, поради което аз ще се спра главно на този параграф с надеждата, че разясненията, които ще дам, ще помогнат на моите колеги да вземат своите решения по-правилно и по-точно.
В действителност вие знаете, миналия път беше констатирано, че вече преминаха изборите за ръководители във висшите училища при условията на възрастовото ограничение от 60 години, което предишният закон, приет преди 5 години от предишното Народното събрание, беше постановило. Така че днес на практика имаме ръководители, които като правило не са по-възрастни от 60 години. Има изключения обаче, и съгласно закона, трябва да бъдат взети съответни мерки срещу тези изключения. Доколкото зная министърът е третирал тези изключения, като ги е предоставил на прокурора за нарушение на Закона за висшето образование.
Това, което се предлага в сегашния закон, на практика представлява едно реално увеличение от 60 г. на 65 г. възрастово ограничение за ръководители. И повече от очевидно е, че то разширява базата и разширява възможността. При това, нека да обърна внимание, че в действителност полето на действие на това предложение също съществува във всеки един момент дотолкова, доколкото вие знаете, че ръководителите, като живи хора, е възможно поради една или друга причина да напуснат тези ръководни постове. Това означава, че през този четиригодишен мандат ще бъдат провеждани избори, ако ние приемем този закон, при условията на възрастовото ограничение от 65 години. Така че този закон има поле на действие, независимо от това, че имаме мандат от четири години и че вече изборите са проведени.
И не само това. Самият факт, че ние повдигаме въпроса, свързан с това възрастово ограничение, дава възможност на второ четене да бъдат обсъдени редица предложения. Аз много добре си спомням господин Корнезов, съжалявам, че го няма в залата, който искрено се притесняваше, че неговият любим учител, уважаваният от всички нас господин Живко Сталев, не може да бъде избран, например, за ръководител на катедра, съгласно действащите закони. Или може би съгласно и това предложение, което ние даваме. Разбира се, преди пет години, той е гласувал против това неговият ръководител господин Живко Сталев...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не е гласувал, защото не е бил депутат.
ЮЛИЯН БУРОВ: Аз не зная. Получих реплика, че не е бил депутат. Извинявам се тогава на господин Корнезов. Но така или иначе виждате, че преди пет години е гласувано господин Живко Сталев да не може да заема подобна длъжност.
Така или иначе аз отново се връщам с акцента върху това - ако ние гласуваме за този закон на първо четене, това означава, че ние на второ четене можем да направим редица предложения. И ако народните представители застанат зад съответното предложение, ние можем да приемем не 65 години, може и друга цифра да бъде приета. Но така или иначе Народното събрание с това предложение има възможност да дискутира именно този проблем.
Така че именно заради това аз апелирам към вас да подкрепите закона, тъй като само по този параграф имаше разногласия, за да можем на второ четене при съответните аргументи да гласуваме и да изчистим тези неща, които са свързани със Закона за висшето образование. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Забележката от залата беше правилна, че господин Корнезов не е гласувал, тъй като не е бил депутат в предишния състав на Народното събрание.
За процедура има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на образованието и науката, отговарящ за висшето образование, проф. Борислав Тошев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министър Тошев.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Тошев в залата.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените в Закона за висшето образование, които днес разглеждаме на първо четене, уви не се изчерпват само с този проблем, който беше обект на дискусия както в края на миналата седмица, така може би ще бъде и до завършването на дебатите. Аз искам да насоча вашето внимание и към другите проблеми, които имат много важен характер, но и много голямо значение за висшето образование в страната.
На първо място, искам да откроя един въпрос, който се решава изключително демократично и който утвърждава връзките между българското общество и българите в чужбина. Това е възможността българи, които имат двойно гражданство, едното от които е българско, да завършат своето висше образование в България при двойно намалена такса по отношение на останалите чуждестранни граждани, обучавани в страната. По такъв начин ще се даде възможността на немалко изселнически семейства, извън страната, да дадат възможност на своите деца да учат тук, а това ще хвърли мост към други страни и ще засили българското лоби в чужбина.
Вторият въпрос, също така твърде важен, е, че се премахва една твърде дискриминационна норма, която съществуваше досега, за възрастта, при която може да се започне докторантура. Тази възраст, особено в рамките на последните постановки на ЮНЕСКО и на Съвета на Европа за обучение през целия живот, този път ще бъде премахната като фиксирана, досега беше 35 години, което ще даде възможност свободно всеки български гражданин, който чувства възможностите и потребността на започне аспирантура и да стане доктор по съответните науки, да започне докторантурата си.

Третата стъпка, изключително важна, за която чувствителни българските студенти са много, това е, че държавната собственост, която е предоставена на висшите училища съгласно предложените промени става публична държавна собственост, което означава, че не може да бъде подменяно по никакъв начин предназначението им, дори когато се отдава под наем на трети лица.
И сега ще стигна до въпроса, който предизвика толкова дискусии. Преди всичко искам да изразя огорчението си, че това беше единственият въпрос, който беше разискван. И прави чест на госпожа Величкова от опозицията, че тя застъпи промените в закона и ги коментира в тяхната цялост, и тя беше единствената, която отбеляза и положителното значение на направената промяна по отношение на възрастта за заемане на административно ръководни длъжности във висшето образование.
Уважаеми колеги, предлаганата промяна, независимо от начина, по който беше тълкувана от част от изказващите се, е промяна, която премахва една дискриминационна норма спрямо жените, работещи във висшите училища и научните институти. Досега жените-хабилитирани лица можеха да бъдат избирани на ръководна длъжност само до 55 години. Реално промяната позволява те да заемат такива длъжности до 65 години. Увеличава се разбира се и възможността за заемана на административни ръководни длъжности от хабилитираните лица-мъже.
Едновременно с това искам да заявя, че това дава възможност на хабилитирани лица, които осъществяват първи мандат и в края на първия си мандат се окажат във възраст между 60 и 65 г., да бъдат избрани и за втори мандат, който те да осъществят до навършване на 65 години.
По този повод аз съм твърде изненадан от няколко тълкувания. Отново ще се позова на госпожа Величкова, но този път, за да й възразя. Тя каза, че преди една година тази норма не беше променена от комисията, и в пленарна зала. Аз ще Ви предложа, госпожа Величкова, да се върнем не една година, а пет години назад - тогава, когато законът е бил гласуван, защото справката, която направих в дневниците на Народното събрание показва, че с удивително единодушие Тридесет и седмото Народно събрание гласува чл. 32, ал. 4 - от 149 гласували има само 1 глас "против" - на госпожа Нора Ананиева.
Второ - само преди една година уважаемият проф. Зънзов, който сега рязко смени своята позиция по повод на една друга поправка, направи формално предложение и това съществува като официален документ - на професорите да се разреши да работят до 68 години като пенсионна възраст, но след 65 години да не заемат административно ръководни длъжности. И тогава по този въпрос имаше сериозно разбиране и в средите на опозицията.
По този повод искам да заявя, че в залата не би трябвало по един според мен твърде опростен начин да се представя, че едно такова действие, каквото се предвижда сега с промените в закона, носело характер на геноцид и че това е неуважение към нашите учители. Напротив, с пълна убеденост искам да ви кажа, че Законът за висшето образование по отношение както на пенсионната възраст на професорите, така и по отношение на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, които дават възможност за още две години продължаване на основния трудов договор, така и чрез чл. 51 и 52 с възможност да бъдат канени като гост-преподаватели създава възможност те да работят във висшето образование на Република България до възраст, до която се считат те за полезни и до когато висшето училище има нужда от тях. Ние по никакъв начин не би трябвало да обвързваме административно ръководните длъжности с възможността на един учен да допринася за своята, за научната дейност на висшето училище и научната работа в България.
И в този аспект си позволявам да кажа, че във всички страни от Европейския съюз, към чието законодателство ние се стремим да се хармонизираме, възрастта 65 години е възрастта, до която се заемат административно-управленски длъжности. Поради това, уважаеми колеги, с пълната убеденост, че предложенията, които се правят за изменение и допълнение на Закона за висшето образование са полезни, аз апелирам към вас да ги подкрепите в тяхната цялост, защото идеите в тях ще подпомогнат по-доброто функциониране на Закона за висшето образование и отговарят на справедливостите, които са се наложили във висшето образование в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други изказвания? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 054-01-55, внесен от Георги Панев, Иван Иванов и Юлиян Буров.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 102, против 39, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата шеста точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ.
Вносител - Министерски съвет.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Моля господин Костов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за посевния и посадъчен материал № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 12 април 2000 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 20 април 2000 г., на което обсъди законопроекта за посевния и посадъчен материал, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Кирилов и експерти.
Приемането на нов Закон за посевен и посадъчен материал се налага с оглед на това, че нормативната уредба сега не е в съответствие с настъпилите структурни промени в земеделието, а така също и във връзка с поетите ангажименти за хармонизиране на българското законодателство с директивите на Европейския съюз.
Изпълнението на Националната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз изисква в българското законодателство да бъдат въведени 10 основни директиви в областта на семената и посадъчния материал. Те съдържат голям брой норми, поради което ще бъдат отразени в подзаконови нормативни актове.
Основните цели на законопроекта са да осигури производството и предлагането на достатъчно количество автентичен и качествен посевен и посадъчен материал; да стимулира отглеждането на сортове растения, притежаващи добри стопански качества; да се създадат законови предпоставки за достъп на български семена и посадъчен материал до единния пазар на Европейския съюз.
Законопроектът регламентира компетентността на държавните органи, оторизирани да управляват и контролират производството и търговията с посевен и посадъчен материал.
Разработен е ред за вписване на сортовете в официалната сортова листа на Република България.
Регламентирани са изискванията към производителите и търговците, както и специфични изисквания към посевния и посадъчния материал, предназначен за търговия в страната, за внос и износ.
Очаква се с приемането на законопроекта използването на посевен и посадъчен материал да отговаря на агротехническите изисквания, както и да се въведе необходимият ред и яснота по правата и задълженията на производителите и търговците.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за посевния и посадъчния материал № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 12 април т.г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
От Съвета по европейски въпроси един член на съвета да докладва становището на съвета.
Господин Сендов, заместник-председателят на Народното събрание ще докладва становището.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-13 за Закон за посевния
и посадъчен материал, внесен от Министерския съвет
на 14 април 2000 г. и предстоящ за първо четене

Предложеният нов Закон за посевния и посадъчния материал е залегнал в Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност като мярка за въвеждане на следните директиви:
1. Директива на Съвета 66/400 за търговия със семена от цвекло - чл. 3, 6 и 9, 10, 11, 17 и 19;
2. Директива на Съвета 66/401 за търговия със семена от фуражни култури;
3. Директива на Съвета 66/402 за търговия със семена от зърнени култури;
4. Директива на Съвета 66/403 за търговия с картофи за посев;
5. Директива на Съвета 68/193 за търговия с материал за вегетативно размножаване на лози;
6. Директива на Съвета 69/208 за търговия със семена от маслодайни и влакнодайни култури;
7. Директива на Съвета 70/457 за общия каталог на сортовете селскостопански растителни видове;
8. Директива на Съвета 70/458 за търговия със зеленчукови семена;
9. Директива на Съвета 92/33 за търговия с размножителен и посадъчен материал от зеленчуци с изключение на семена;
10. Директива на Съвета 92/34 за търговия с размножителен материал от овощни дървета, предназначени за производство на плодове;
11. Директива на Съвета 98/56 за търговия с размножителен материал от декоративни растения.
Основна цел на проекта е създаването на законова рамка за въвеждане в българското законодателство актовете на ЕС, регулиращи правилата на единния вътрешен пазар на посевен и посадъчен материал.
Организацията на вътрешния пазар на посевен и посадъчен материал в ЕС е уредена с директиви в рамките на компетенциите, предоставени на Общността по чл. 37 (предишен чл. 43) от Договора за ЕО. Това предполага въвеждане на техните норми в български нормативни актове. Законопроектът, в съответствие с Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност предвижда въвеждане на основната част от разпоредбите на директивите чрез подзаконови нормативни актове. Това се обуславя от техническия характер и специфичния метод на регулиране на материята, използван от Общността. Член 32 (предишен чл. 38) предвижда, че общият пазар обхваща селското стопанство и търговията със селскостопански продукти. Член 32-38 (предишни чл. 38-46) се прилагат по отношение на селскостопанските продукти, изброени в Приложение I на ДЕО. Именно това изключение от генералната приложимост на нормите на ДЕО обуславя вертикалния характер на директивите, отнасящи се до маркетинга на семена и посадъчен материал - уреждане на изискванията към производството, сертифицирането, опаковката, маркирането и контрола на семена или посадъчен материал на определена група растения. При този подход директивите включват еднакви или аналогични норми за сходните групи растения.
Пълното въвеждане на изискванията на директивите ще се постигне с приемането на предвидените в законопроекта подзаконови нормативни актове. Сравнителната справка показва, че този подход е използван от повечето държави-членки при въвеждането на нормите на Общността в националните законодателства.
Националната програма за възприемане достиженията на европейското законодателство предвижда приемането на наредба, която ще включва правилата за производство и сертифициране на семена и посадъчен материал, наредба за опаковане и етикетиране на посевен и посадъчен материал, наредба за контрол на посевен и посадъчен материал и наредба за регистрация на производители на посевен и посадъчен материал. Наред с вертикалните директиви и за маркетинга на посевен и посадъчен материал, в законодателството на ЕС има и две хоризонтални директиви, уреждащи въпросите на Единния каталог на сортовете в ЕС, във връзка с националните сортови каталози на страните-членки. По тази материя се предвижда издаването на наредба за официалната сортова листа. Специфичната структура на законодателството в сектора предопределя и съдържанието на Закона за посевния и посадъчния материал.
Приложената таблица за съответствие детайлно онагледява използвания метод на въвеждане, както и съответствието на законопроекта с основните, принципни норми на директивите. Частичното им въвеждане се обуславя от характера на предложения законопроект, който предвижда директно транспониране на европейските норми в подзаконови нормативни актове.
Въз основа на гореизложеното Съветът по европейски въпроси с единодушие на представените парламентарни групи приема, че законопроектът съответства на правото на Европейската общност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Имате думата.
Искам да ви напомня, че в съответствие с чл. 44, ал. 1 закони, които са със становище на Съвета по европейски въпроси се приемат, като парламентарните групи имат право на един изказващ се в рамките на 10 минути.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да пристъпя към моето изказване по същество, искам да изразя своето несъгласие с регламента, който е въведен в Съвета за европейска интеграция или Европейски съвет, как е точно заглавието му? Не може, когато ние гледаме в този Европейски съвет съответствието на закона с европейското законодателство, да се абстрахираме от това дали законът е съобразен с конкретната действителност в България и дали той отговаря на нашите конкретни нужди.
В случая, разбира се, взети са всички основни постановки на директивите, които тук преди малко господин Сендов прочете, в пълно съответствие или частично с тези директиви. Но законът като закон, от заглавието и по-нататък не отговаря на нуждите на задачата, която си поставя - производство, търговия, контрол и прочие с посевен и посадъчен материал.
Но това е мое мнение, за съжаление фактите са други.
Трябва ли да се приеме такъв закон? Безспорно, разбира се, трябва да се приеме. И първото основание тук в мотивите е, че законът, който сега действа, е приет в 1958 г. при други условия, при друга структура, при друга икономическа обстановка. Безспорно, това трябва да стане.
Трябва ли да се хармонизира с европейското законодателство? Абсолютно, разбира се, че трябва да се хармонизира, защото ние сме държава, която освен че произвежда, търгува вътре и навън от страната с посевен и посадъчен материал и не бихме могли да разчитаме на реално участие в този пазар, без да сме хармонизирали нашите изисквания с изискванията на Европейската комисия по земеделие.
Но в този закон, ако заглавието му беше Закон за търговията с посевен и посадъчен материал, аз гласувам 100 на сто незабавно да бъде приет. Но в случая ние говорим за закон, който регламентира и производството, и по-нататък съхранението, етикетирането, контрола и търговията, маркетинга с посевен и посадъчен материал.
В закона, едва в пета глава има нещо, свързано с производството. Но то е дотолкова, доколкото тези, които ще произвеждат посевен и посадъчен материал трябва да се регистрират.
А политиката на държавата в земеделието, един от основните лостове, с които тя трябва да провежда политика в земеделието, това е посевният и посадъчният материал.
В стария закон това нещо е регламентирано, казвам при други условия, със семепроизводните стопанства, с институтите, които трябва да селекционират, да произвеждат елитни, първо, второ размножение и т.н. семена. В този закон за производство въобще не се говори.

И аз питам: какво ще контролират, какво ще етикират и какво ще работи тази уважаема агенция, поредната, която създаваме, когато няма да има обекта, за който става дума?
В целия закон думата "наука" я няма. В целия закон за институти не се споменава въобще. Вярно е, че сега в България произвеждат семена и посадъчен материал не десетки, а стотици хора. Но така също е вярно, че на пазара се явяват сурогати, които компрометират реколтата в редица подотрасли на земеделието. И ако държавата със своята политика не създаде предпоставки да се заложи една трайна тенденция за внедряване на сортове - в случая само за посадъчния материал, но в следващ един момент, когато говорим за животновъдството, и за породи животни, и по този начин да провежда определена политика, която да ни приобщава към европейските стандарти, мисля, че нещата няма да доведат до добро решение на проблема.
Ето тук, в мотивите например, е казано: "да се осигури производството и предлагането на достатъчен по количество автентичен и качествен посевен материал". Кой ще го направи това? С какви лостове? Кой е оня икономически интерес, който ще накара производителя на посевен и посадъчен материал да се занимава с тази работа? Има, разбира се, някои неща, свързани например с изолационните зони. Казва се, че трябва този, който иска да произвежда посевен или посадъчен материал, да заяви пред кмета и кметът трябва да му осигури условия с изолационна зона. Е да, ама аз, който съм съседът и притежавам само 10 дка земя,на мен ми казват, че аз не мога да засея или да засадя това, което е противопоказно за производството на съответния посадъчен материал. Кой ще ми компенсира тази работа и как ще стане това нещо? Още повече, че собствеността е неприкосновена и аз имам право да се разпореждам с нея така, както намеря за добре, в моя изгода. Поставена е задача, че кметът трябва да реши този въпрос. Как ще го реши?
Има редица други неща, които са свързани именно с това - с организацията на производството. Кой дава заданието? Тук трябва да се направи една конкретна връзка със Закона за защита на сортовете и породите животни, където има редица подсказани неща в този закон като задължително условие за създаването, селекционирането.
Има още един проблем. Посевният и посадъчен материал може да е достатъчен в момента, когато има кампания. Но знаете, че селското стопанство е изложено на редица рискови фактори. Има ли гарантиран запас от съответните семена - елитни или първо или второ размножение, и кой ще гарантира този запас, при какви условия въобще в закона не се говори.
Или аз мисля, че ако трябва да приемем този закон, трябва да му сменим заглавието и то да бъде: "Закон за търговията и контрола на посевния и посадъчен материал, който се предлага в България". Иначе така, както е озаглавен, той просто е подвеждащ. И затова аз предлагам на колегите, които тук ще участват в гласуването, нека всеки сам да прецени. Аз лично не възразявам и съм за това, че всичко това, което е записано в този закон, отговаря на изискванията на директивите и с подзаконови нормативни актове техническите и технологични проблеми могат да бъдат решени. Но аз не мога да приема, че с наредба на Министерството на земеделието може да се гарантира политиката на България такава, каквато би трябвало да бъде закована в закон, когато се отнася за производството и по-нататък, разбира се, разпространението, използването, търговията, вноса и износа на посевен и посадъчен материал.
Мисля, че тук вносителите трябва да поемат ангажимента, че между първо и второ четене задължително - аз поемам ангажимент, разбира се, да направя своите предложения - ще се съобразят с тези изисквания, за да може този закон да отговаря освен на проблема търговия с посевен и посадъчен материал и на нормите на Европейската комисия, и на нуждите на земеделското производство в България при конкретните условия, които сега се поставят със стотиците стопански субекти, които ще се занимават и сега, и в бъдеще с производството, съхранението и търговията с посевен и посадъчен материал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има ли други изказвания?
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да се спирам, както не се спира и колегата Трендафилов, на важността на този закон, то е ясно - преди 42 години има приет закон, той действа и в настоящия момент, но той очевидно в момента не може да свърши необходимата работа. Измениха се много неща - нови реалности, нови условия, нова икономика, и затова е необходимо да се промени като цяло, дори и като философия този закон. Това е и основната причина.
Разбира се, втората причина това е, че ние сме в преговори за присъединяване към Европейския съюз, че в обозримо бъдеще ще бъде отворена и главата за земеделието, за селското стопанство. Ние трябва да сме готови с цялата легислатива в това отношение и с подзаконовите актове към тях, за да може, тук господин Сендов прочете, че съгласно тези изисквания в нашата практика трябва да бъдат въведени 10 основни директиви в областта на семената и посадъчния материал. И тъй като това не е възможно да се направи в един закон, който дава само рамките, аз смятам, и тук са посочени редица наредби, които ще съпътстват по-нататък като подзаконови актове прилагането на този закон и установяване на технически изисквания и условия към съответните сортове и към посевния и посадъчен материал.
Тук се изказа мнението, че този закон в този си вид е недостатъчен. Аз ще изкажа, разбира се, противното становище, това са различни гледни точки в законодателната техника - дали трябва законът да изписва всичко, което се прави и което е изписано и в други именно закони. Защото този закон не се явява на едно пусто законодателно поле, а той се явява и като част от цялото законодателство, което действа в момента. А ние знаем, че тази материя до голяма степен е уредена и в други закони - това е Законът за сортовете и породите животни, от една страна, Законът за закрила на растенията, от друга страна, Законът за защита от вредното действие на химичните вещества и препарати и продукти, Законът за подпомагане на земеделските производители, който също има отношение към тази материя, Законът за лечебните растения. И т.н., и т.н., да не ги изброявам всичките.
Следователно, аз пък защитавам тезата, че в един закон трябва да се посочат специфичните неща и материята, която именно обслужва посевния и посадъчния материал като такъв, а не да се разпростира върху неща, които, от една страна, са отразени вече в съществуващото законодателство и се намират в него, а от друга страна са предвидени да бъдат посочени в съответните подзаконови актове, които нямат законодателен характер, а имат чисто и просто инструктивно-технически характер.
Ето затова аз смятам, че в този си вид, разбира се, с някои поправки, които ще настъпят между двете четения в комисията... Едва ли мога да твърдя, че няма необходимостта от създаване на такива поправки.

Ще дам само един пример с текст от закона, че когато площта е засята в нарушение на изолационните зони, които са установени със заповед на кмета по молба на съответния производител, тогава съгласно чл. 17, ал. 4 посевите, които са засети в нарушение на заповедта, се унищожават от служителите на агенцията, която ще бъде създадена въз основа на този закон, съвместно със службите на общинската администрация. Тук също е необходимо да се допълни за чия сметка ще бъде това унищожаване и кой ще сезира съответния орган, който ще извърши тази дейност. Аз дадох само един пример. Естествено е, че във всяка комисия се работи много целенасочено и много професионално, за да могат законите да излязат от комисията и да се представят в пленарната зала в подходящ вид, след като бъдат гласувани съответните предложения в комисията и се изгради един общ доклад. Това е практика във всички комисии. Аз не смятам, че така се работи само в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
С други думи, искам да изтъкна, че като защитавам този закон, не значи, че той няма да придобие някакви технически или от друг характер корекции.
Преди всичко с този законопроект се защитават определени цели, а именно да се предлага в производството и търговията един автентичен и качествен посевен и посадъчен материал, което е едно от условията за осигуряване на добър добив и добра и качествена продукция, конкурентноспособна, което е особено важно за всяко едно производство и особено за българското земеделие. Да се стимулира отглеждането на онези сортове, които притежават най-добри качества - това също е изключително важна цел. Да се гарантира защитата на здравето на хората и на животните, т.е. на потребителите. И не на последно място, разбира се, опазването на околната среда, което също е цел на този законопроект. Разбира се, да се осигурят предпоставките, което каза и господин Трендафилов, за достъп на нашите стоки, на нашата продукция, на нашите семена и посадъчни материали на единния пазар на Европейския съюз.
Със закона се установяват компетенциите и задълженията на държавата по управлението и контрола на този процес - както на производството, така и на търговията с посадъчен и посевен материал. Но което е също така изключително важно, се посочват и субектите, които в това отношение ще бъдат отговорни, а това са Министерството на земеделието и горите, това е Изпълнителната дирекция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Изпълнителната дирекция по лозята и виното и Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия.
Регламентирани са също така изискванията към целия процес на заготовката, производството, търговията и предлагането на посевния и посадъчен материал и са включени тези основни наредби, които трябва да се издадат, за да може това производство да бъде регламентирано, а също така и търговията.
Аз няма да се спирам на всички достойнства на този законопроект, но съм убеден, че приемането му ще доведе до ограничаване на използването на неподходящ, тоест неотговарящ на агротехническите изисквания посевен и посадъчен материал, което е една от основните беди в настоящия момент за нашето земеделие. Ще внесе яснота и ред по правата и задълженията на всички участници в процеса, включително и на производителите, на търговците и на държавните органи и другите контролни институции, които са предвидени в този закон. Защото тук е посочено, че този контрол може да се извършва и от частни лица, които са оторизирани от съответния държавен орган. Това неминуемо ще даде своето положително и благотворно въздействие върху земеделието на страната.
В този смисъл този законопроект е необходим, изготвен е добре от вносителя и мисля, че може да бъде приет на първо гласуване. Призовавам и народните представители да гласуват за този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на първо гласуване законопроект за посевния и посадъчен материал № 002-01-14, внесен от Министерския съвет.
Гласували 118 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 27.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата, седма точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с вносители: Илиян Попов, Димитър Абаджиев и Никола Николов.
Има думата председателят на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Попов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "На свое редовно заседание, проведено на 10 май 2000 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект № 054-01-47 за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесен от народните представители Илиян Попов, Димитър Абаджиев и Никола Николов.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България и на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Илиян Попов. Той обясни необходимостта от промяна в Закона за административно-териториалното устройство на Република България и по-специално на чл. 28 на закона. Господин Попов обясни, че с последните промени в закона се направи успешен опит за прецизиране на процедурите по извършване на административно-териториалните промени. Сега налагащата се промяна е свързана отново с практиката по прилагането на закона. Необходимо е създаването на изрична правна норма, регламентираща отделянето на населено място от системата на една община и присъединяването й към друга, съседна, намираща се на територията на друга област.
Вносителят обоснова налагащата се промяна и с наличието на преписки, получени в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, изразяващи категоричното желание на жители на населени места за присъединяването им към съседни общини, намиращи се на територията на други области. Някои от случаите действително са основателни, тъй като са свързани с осигуряване на по-благоприятна среда за задоволяване на ежедневни потребности и извършване на по-качествени услуги за населението. В проведените разисквания се изказаха мнения, че в закона съществува неяснота и за да се избегнат излишни тълкувания, е необходима предлаганата законодателна промяна.

Направени бяха предложения в текста на новата ал. 2 да се впише, че административно-териториалната промяна може да се извърши само при спазване на процедурата на досегашния чл. 28, за който се предлага да стане ал. 1.
Изказани бяха мнения и относно правомощията на кметските наместници, тъй като след въвеждането на фигурата "кметски наместник" се появиха неясноти във връзка с тяхната компетентност при извършване на административно-териториалните промени. Възприето беше мнението, че кметският наместник има същите правомощия като кмет на кметство по чл. 9, ал. 1, т. 1 и досегашният чл. 28, т. 1.
Беше постигнато съгласие дискутираните проблеми да бъдат внесени като предложения от членовете на комисията между първото и второто гласуване на законопроекта.
След изказаните мнения и направените предложения Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 9 гласа "за" и 1 "въздържал се" предлага на Народното събрание законопроектът за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз най-искрено се надявам, че мотивите на нашите колеги наистина са продиктувани от тези мотиви, които са изложени в законопроекта. В комисията имахме възможност да си кажем мнението, че в този вид законопроектът не може да остане за второ четене, поради простата причина че ние ратифицирахме една Европейска харта за местното самоуправление, където има текстове, които насочват към допълнително допитване до населението и областните управители, само областните управители не могат да предложат промяна в границите на една област, промяна в границите на една община. В сегашния чл. 28 изрично се казва каква е процедурата за извършване на промени в границите на една община. Там процедурата е много сложна. Би било добре и това се възприе от комисията, същите тези условия да бъдат отразени и в случаите, когато населените места се намират в друга област. Ако остане в този си вид, ще излезе, че тези общини, които са в една област, много по-трудно могат да променят своите граници, а ако населените места са в другата област, но искат да се присъединят към община, която е в друга област, ще бъде много по-либерално. Надявам се, че и вносителите до второ четене ще възприемат нашите идеи, които изложихме в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Има десетки случаи, в които областните управители злоупотребяват със своята власт. В никакъв случай нямам предвид определени областни управители от мнозинството, днес Съюзът на демократичните сили е на власт, утре ще бъде друга политическа сила и това е нещо нормално.
Моята молба към вносителите е наистина да коригираме този текст. Разбира се, на първо четене ние ще се въздържим от гласуване по законопроекта, докато не видим конкретните текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че в становището на комисията бе споменато и това, което успях да споделя по време на дискусиите в заседанията на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, аз считам за необходимо да повторя поне част от казаното тогава и тук в пленарна зала. Идеята за внасяне на този законопроект изобщо не цели произволна промяна на границите на областите. Напротив, проблемът възникна във връзка с редица преписки, които са предоставени и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, независимо че тя няма пряко отношение по чисто административната процедура, от населени места, които са стигнали до крайната част на процедурата по реда на чл. 28, както и господин Осман спомена. Основният практически проблем за това процедурата да бъде завършена бе различното тълкуване от страна на администрацията както в Президентството, така и в Министерския съвет относно това дали ясно и категорично в закона е постановено, че съществува тази правна възможност населените места да преминават от една община в друга, когато тези общини са в две различни области.
Във връзка с това ние си позволихме да разпишем подробен текст, дори и да повторим някои от разпоредбите, които действат в момента, с единствена цел да няма никакви формални пречки, които да дават възможност при завършена вече процедура по реда на чл. 28 съответно Министерският съвет да вземе решение, а пък президентът да издаде указ за промяна на границите и на областите - нещо, което е необходимо, тъй като тези населени места, както в случая коментирах, се намират в съседни области.
Във връзка с това и най-вече заради въпроса, поставен и от колегата Осман, а и от други колеги при дебата в комисията, аз считам, че е редно между двете четения на законопроекта, когато го разглеждаме в комисията, ясно и изрично да добавим и друг текст, който да постановява, че трябва да се спази процедурата по реда на ал. 1 в новия чл. 28, когато ще го гласуваме на второ четене в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да заявя, че лично аз ще подкрепя този законопроект, тъй като едно от местата, които се визират и за които е подготвен този законопроект, се намира в Търговищка и в Разградска област. Става въпрос за Дралфенския район. Но ако се върнем назад, когато се приемаха промените и новото териториално деление, ще видите, че аз там бях направил едно предложение да се намери механизъм именно тези 11 села да минат към Търговищка област още тогава, когато приемахме законопроекта, и сега този законопроект нямаше да бъде в пленарната зала. Защото от 10 години тези хора от тези 11 населени места просто се измъчват. На тях общинският им център е по-далеч, отколкото град Търговище. И сега те ходят в болницата в Търговище, на пазар в Търговище, обслужват се от всички регионални структури в Търговище. Така че аз ще гласувам "за", за да намаля тегобите именно на тази част от населението, за да се облекчи процедурата. Тогава по разни конюнктурни може би съображения на някои от колегите не се прие тези 11 села да минат към Търговищка област. И искам да ви кажа, че това е може би единствената област в България между двата най-големи центрове да се минава през друга област, а именно през Разградска област.
Аз ще подкрепя направените предложения именно по тези чисти мотиви, защото от 5-6 години постоянно ходя на срещи в тези села и те негодуват. С тези промени по-бързо ще стане решаването на техния проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Такоров, аз уважавам Вашата загриженост, наистина ситуацията в тези села е точно такава, каквато я описахте. Но ние все пак предлагаме закон и Вашите усилия освен загриженост и посещения в тези села, биха могли да се насочат като законодател в посока на това да предложите и Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Такоров! Значи лека-полека мотивите към законопроекта излизат наяве. Според моето скромно виждане не бива да бъде сериозен мотив това, че едно населено място е отдалечено от общинския център. Тогава по Вашата логика в България тези общини трябва да се разпаднат и ние трябва да минем към варианта всяко населено място да бъде община, което е невъзможно в България.
Ако погледнете в картата, ще забележите, че на много места в България, че и да прекроите границите на една област, пак ще остане някое село, което ще бъде далече от общинския център. Има ли един път прецедент, това означава ние да прекрояваме всички граници, защото има искане от цялата страна. И най-важното - прекроявате избирателните райони! (Реплика от народния представител Никола Николов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Няма други реплики. За дуплика има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Николов, аз ще се върна малко по-назад - 1997 г., когато водихме разговори лично с господин Бакърджиев в Търговище и той лично обеща да съдейства за решаването на проблема на тези хора. Доколкото си спомням, когато Вие внесохте предложението за изменение именно на Закона за административно-териториалното устройство, точно вашата парламентарна група увеличи бройка от 4 хил. и 500 на 7 хил. и стана невъзможно да се обособи нова община на територията на тези 11 населени места, които да преминат. Имаше изключение за 4,5 с разрешение на министъра и той обеща, но не си свърши работата на практика и хората останаха излъгани.
Вторият мотив, който не исках да го казвам, затова Ви казах: господин Николов, бяхте именно Вие. Защото Вие се уплашихте с преминаването на тези хора от тези населени места в Търговищка област мандатите в Разградска област да намалеят от 5 на 4. Да си кажем истината в очите.
Другото нещо, което искам да кажа на господин Ремзи, е, че на практика, когато бяха създавани именно тези общини, община Лозница беше създадена изкуствено. Погледнете я в картата - тя прилича на един бъбрек. Един бъбрек. Аз разбирам защо Вие искате да защитавате тази община, защото тези села ще бъдат отделени от Лозница - от една силна ваша община.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Добре.
РУМЕН ТАКОРОВ: Това ми е пределно ясно. Но аз пак искам да Ви кажа: дайте да застанем на интересите на хората. Тази община не може да съществува, разберете го това нещо. Тя и в момента не функционира. Не може да остане тази община в този си вид.
Аз съм категорично против и споделям мненията на много от колегите в нашата парламентарна група, които бяха против, дори да гласуваме против този законопроект, защото той създава една практика, един механизъм да почнат да се роят такива случаи в много съседни на дадените области общини. По този проблем и аз ще съм против, но ви казах защо ще гласувам "за". Ако беше изказано становище от моята парламентарна група, което да е против законопроекта, щях да изкажа различно становище от това, защото знам болките на това население от този район. А именно този законопроект им решава техните проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също ще заявя, че ще подкрепя законопроекта, но проблемът с териториалното устройство трябва да бъде един проблем, в който да има известен консерватизъм.
Тук господин Такоров и господин Ремзи споменаха, че ако се даде възможност прекалено да се облекчи процедурата и тя да зависи от мандатните органи, какъвто е Министерският съвет и областните управители, нещата стават много опасни. В периода на проучването тогава, когато избухна демокрацията в България и се помисли, че всеки може да иска каквото му се мерне в мечтите, има достатъчно информация, тя е в Центъра за териториално и селищно устройство, предложенията с референдуми включително са някъде над 980 за промени в различните общини и селищни системи. Господин Осман знае за тази работа.
Заради това аз казвам, че ще подкрепя тази облекчена процедура, но във всички случаи трябва да имаме съзнанието, че този проблем трябва да се решава като се спазват изискванията, които са записани в закона, и да не се позволява с лека ръка да се правят промени в териториално-селищното устройство. Това в никакъв случай няма да облекчи хала на хората в съответната териториална общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз съм малко изненадан от насоката, която придоби дебатът. Безспорно местните проблеми са важни, но едва ли не излезе, че въпросната промяна в закона се прави заради проблемите на няколко населени места или две общини, които се намират еди-къде си в България.
Аз тук с господин Трендафилов съм съгласен, че трябва да има консерватизъм при подхождането към тези проблеми. Не може с оглед проблемите на една община или няколко населени места да се правят промени в законите. Аз виждам точно тук предложението за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България като едно прецизиране на процедурата, която всички заедно приехме по чл. 28. Днес може да се касае за населени места в Северна България, а утре - в Южна България, но важното е да има яснота, за да може да има завършване на тази процедура. Иначе консерватизмът до голяма степен е спазен, тъй като тук има подписка от населението, има решение на общинския съвет, референдум, съгласие на общинския съвет на приемащата община и чак тогава идва актът на Министерския съвет и евентуално указ на президента. Преминава се през много различни и сложни процедури и въобще не е лесно едно населено място да премине от една община в друга. Но наистина консерватизмът не трябва да отива в своята крайност, досежно това, че ако две области са съвсем съседни и става въпрос, че интересите на населението налагат преминаването в другата община, но пък тази община по Закона за делението се пада в другата област, само този единствен факт, че това е различна област, да спре преместването на даденото населено място.
Затова прецизирането на тази процедура, етапите, през които тя преминава, са една абсолютна гаранция, че интересите на населението ще бъдат защитени и държавните интереси в случая.
Относно притесненията на господин Осман, който може би си има своите основания, не мисля, че ще се стигне до някакво съществено прекрояване границите на областите или на избирателните райони, именно поради това, че процедурата е защитена от многото етапи, през които тя преминава. Важни са наистина интересите на хората в населените места и това къде най-добре ще се чувстват те в даденото населено място - в общината Х или в общината У.
Разбира се тези предложения, които бяха направени, могат да бъдат направени между първо и второ четене и да се стигне до максимална гаранция, че няма да има някаква различна целесъобразност от обществените интереси - преминаване на едно населено място на практика от една област в друга.
Аз ще подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроект № 054-01-47 за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка - осма точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИПОТЕЧНИТЕ ОБЛИГАЦИИ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 054-01-54 от 10 май 2000 г.
за ипотечните облигации, внесен от народния представител
Никола Николов

На редовното си заседание, проведено на 17 май 2000 г., Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за ипотечните облигации, внесен от народния представител Никола Николов. Законопроектът урежда кръг отношения, свързани с емитирането на ипотечни облигации като вид дългови ценни книжа, както и изискванията към тези книжа и банките-емитенти. Наличието на инструменти от този тип се очаква да доведе до повишаване на конкурентноспособността и ефективността на банковата система чрез разширяване възможностите за кредитиране, създаване на по-благоприятна икономическа среда и постигане на икономически растеж дори при ограниченията на валутния съвет. Законопроектът се предлага в условията на въвеждане на пенсионна реформа и безспорно ще предизвика сериозен интерес сред институционалните инвеститори - пенсионни фондове, застрахователни и животозастрахователни дружества и други, които ще получат възможност да инвестират в книжа, осигуряващи висок доход при достатъчна сигурност. Въвеждането на ипотечните облигации ще се отрази положително на капиталовия пазар, ще разнообрази предлаганите инвестиционни инструменти и ще съдейства за набиране от банките на допълнителен ресурс и повишаване на тяхната ликвидност.
Законопроектът доближава финансовата система на България до европейските и световни финансови системи. Той е синхронизиран с Търговския закон, Закона за банките и Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроса за необходимостта от ограничаване размера на емисиите от ипотечни облигации, за съотношението между основното и заместващото покритие, както и за допустимостта всички банки да емитират ипотечни облигации.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ипотечните облигации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Кой желае да се изкаже по законопроекта?
От името на вносителя има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предложеният от мен законопроект за ипотечните облигации урежда един специфичен кръг отношения, които точно отговарят на сегашното развитие на финансовата система и на банковата система у нас и развитието на финансовите услуги в момента.
В кредитните портфейли на почти всички български банки има много ипотеки върху недвижими имоти, които представляват едно първокласно покритие на задълженията към банките на кредитополучателите.
В същото време банките са ангажирали средства, които не са дългосрочни в кредитирането на инвестиционни кредити и това създава един сериозен проблем и напрежение пред банковата ни система да има привлечен дългосрочен ресурс. Решаването на този проблем в света става чрез възможност за банките - в някои системи това са специфични банки, специални банки, в други банкови системи това са универсалните банки. Аз съм предложил в България това да бъдат всички банки и да имат възможност да емитират срещу тези портфейли, които имат от ипотеки върху недвижими имоти, да имитират съответни облигации, като покритието да бъде най-малко 80 на сто, като се допуска една възможност за заместващо покритие от 30 на сто, което означава, че ще седят ликвидни средства срещу гаранцията на тези облигации.
Какви цели си поставя този законопроект?
Първо, да създадем една работеща уредба чрез основни правила за издаването на този вид ценни книжа с оглед специфичните им особености, която уредба, първо, да облекчи и после да насърчи както банките-потенциални издатели на тези облигации, така и техните потенциални потребители. Тук целта е, разбира се, да имаме законови гаранции за достатъчна информираност на потенциалните облигационери и нискорисковост на тези ценни книжа. Тази уредба според мен е създадена достатъчно прецизно в предлагания от мен законопроект.
Втората цел е да способства за увеличаване на финансовия оборот, като очакването да се привлекат дългосрочни налични и акумулирани бъдещи реални парични ресурси е съвсем реално, защото и в момента банките имат достатъчно много кредити, дадени с такава гаранция.
В същото време се установява, че в България има много недвижими имоти, които не са в оборот. Оказва се, че вероятно това са между 9 и 12 млн. единици имота, които отговарят на изискванията на този закон и които, първо, бидейки неликвидни, не са в оборот в момента, в смисъл, че те са нисколиквидни, без да са в оборот.
Създаването на възможност те да се ипотекират при някакви правила за оценка на тези имоти, които са ясни, може би ще насърчи техните притежатели да ги използват като обезпечение.
Също така ние сме предвидили и реални законови гаранции в посока на нискорисковост, което е основно правило при емитирането на облигации на тези ценни книжа и гаранции за облигационерите в случай на несъстоятелност на банката, което да бъде в полза на инвеститорите в тези ценни книжа.
Предвиждат се и мерки за достатъчна информираност на потенциалните инвеститори, като са посочени и задължителни изисквания към издателите на облигациите да включват информация в предложението, респективно в проекта, която е допълнителна спрямо изискванията, които ние имаме и сега в Закона за публично предлагане на ценни книжа.
От гледна точка на капиталовия пазар очакването е, че тези ценни книжа ще срещнат своя инвеститорски интерес и ще могат лесно да бъдат обслужвани от банките, тъй като интересът в момента се среща на нива 4-6 на сто за депозитите на 15-18 на сто при кредитополучателите. Значи между тези нива има възможност да се намери интересът на инвеститорите в облигации и на издателите на ипотечните облигации.
Също така интерес към тези ценни книжа ще имат и всички институционални инвеститори, които и сега търсят достатъчно нискорискови, а в същото време - достатъчно доходни инвестиции. Тук имам предвид пенсионните дружества, застрахователните дружества и животозастрахователните дружества. Те по закон са длъжни да имат в портфейлите си ценни книжа с определени качества и точно тези ипотечни облигации отговарят на това качество, а в същото време са и по-доходоносни, отколкото държавните ценни книжа.
Всичко това ме накара да предложа на вашето внимание законопроекта за ипотечните облигации и да разчитам на това, че тези мотиви са били достатъчни за вас, за да подкрепите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Николов! На нашето внимание е предложен един специален законопроект и той поставя много въпроси.
Бих искал да започна с принципните, а след това - по отделните идеи в разпоредбите.

На първо място, ние нямаме Закон за облигациите, а се предлага за един вид или подвид облигации специален закон. Ние имаме в момента в Търговския закон...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Има Закон за ценните книжа!
РУСИ СТАТКОВ: В Търговския закон, колега, имаме уредба за част, и то обща уредба за това, което господин Николов има претенция да уреди. И, разбира се, в ценните книжа има част, но тя е уредба за публичното предлагане.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Облигацията е ценна книга, ако не го знаеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви се!
РУСИ СТАТКОВ: Колега, изслушайте сега това, което се говори и след това можете да се изкажете от тази трибуна. (Господин Ляков продължава да говори от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Ляков, правя Ви бележка.
РУСИ СТАТКОВ: Ще повторя, господин Ляков. Няма специален закон за облигациите. Предлага ни се закон за вид облигации.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Има общ.
РУСИ СТАТКОВ: Кой е общият закон за облигациите? Няма такъв общ закон. Има отделни закони, и това са Търговският закон и Законът за ценните книжа.
За мен възниква този въпрос. Отиваме на един подвид, който да регламентираме със специален закон. А същевременно имаме Закон за нормативните актове, който казва, че закон се създава, за да уреди трайни обществени отношения.
На следващо място, ако ние приемем, че трябва да има такъв специален закон, то веднага възниква въпросът - след като той ще бъде специален закон, тогава трябва да има пълнота в разпоредбите, които ние ще приемем, или да няма препратки към други закони. А в случая какво се получава? Философията, която е заложена с този закон, в първи, втори и трети член, противоречи на всички други разпоредби. Защото, като започнем с предмета - чл. 1: "Този закон урежда условията и реда за издаване и изплащане на ипотечните облигации." Ами, вижте по-нататък. Уредил ли го е, наистина, със специфични разпоредби за условията за издаване и за изплащане? Не е. Напротив, има препратка и препратки към Закона за ценните книжа, към Търговския закон. Има препратки, които, уважаеми колеги, създават допълнителна бъркотия, защото, ако вземете Търговския закон, например, в раздел Vll "Облигации", от него само ако тази обща уредба остане, както в случая вносителят е направил, ще възникнат поне десет въпроса, защото ред за издаване на облигации, както е записано в Търговския закон, има ограничение за търговските, за акционерните дружества, които могат. Като в ал. 2 се казва, че това не се отнася за облигации, гарантирани от държавата и от банките. Тоест, размерът на облигационния заем няма в случая ограничение за банките. За другите, за акционерните дружества е записано, че той може да бъде не по-голям от 50 на сто от внесения капитал. Няма ограничения. И стои въпросът - трябва ли да има такова ограничение? Защото ние имаме и специален Закон за банките.
По-нататък, изисквания и ред за подписката. Първо, общото събрание на облигационерите. Обаче ние имаме не една емисия. Имаме повече емисии. Тук само бегло се споменава. Аз ще се спра на отделните разпоредби за общото събрание. Но само едно ли ще бъде общото събрание или ще бъдат няколко? Тъй като всяка емисия е отделна?
След това, превръщане на облигации в акции. Трябва да има изрична разпоредба, че не може да става в този случай такова превръщане. Тоест, общият закон не работи, а такива разпоредби липсват.
Въобще, бих могъл да продължа с изброяването. Препращането към Търговския закон, към общите разпоредби в случая не ни дава решение на проблемите, както и препращането към Закона за публично предлагане на ценни книжа, защото отново той не решава тези цели, този предмет, който е поставен в законопроекта на колегата Николов.
И ще започна по разпоредбите, тъй като всяка една от тях съдържа определени идеи, определена философия.
"Чл. 2. (1) Ипотечните облигации са ценни книги, които се издават от банките на основа на портфейлите им от кредити, обезпечени с едни или други повече първи по ред ипотеки в полза на банките върху недвижими имоти." Като обаче в ал. 2 се визират само покрити недвижимости. И тук тази идея, господин Николов, е най-малкото спорна. Защо само покрити недвижимости? Не може ли един парцел, който например в София има много по-голяма стойност от един склад, както вие сте изписали, който се явява покрита недвижимост? Струва ми се, че това е сериозен пропуск на идеята, която вие сте заложили.
По-нататък, в ал. 2 на същия чл. 2: "Недвижимите имоти по ал. 1 трябва да са застраховани срещу погиване от пожар." Само от пожар ли, господин Николов? Най-малкото това трябва да стане срещу всички рискове! Срещу всички рискове, защото вие си поставяте целта за гаранции на тези, които ще придобиват такива облигации, в това число и земетресение, и военни рискове. И това не е моя претенция. Това между другото го казват експертите, с които работя.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): За застрахователи с военни рискове? Така ли?
РУСИ СТАТКОВ: Ами, господин Николов, става дума за това, че трябва да има гаранции за онези, които купуват ипотечните облигации. И Вие можете да ме прекъсвате, можете да се обаждате, но чуйте още веднъж - само застраховката срещу погиване от пожар не е достатъчна за тези гаранции.
На следващо място, не само погиването, а трябва да се предвиди и другото, частичното унищожаване на вещта или намаляването на нейната стойност. Вие това никъде не го взимате предвид. То също има отношение към този проблем за гаранциите, за онези, които ще придобиват такива облигации.
И чл. 3. Господин Николов, уважаеми колеги, обърнете внимание: "Ценни книги, издадени не по реда на този закон, не могат да се наричат или да включват в наименованието си изрази "ипотечни облигации" или друго съчетание на тези думи." Ето го големият нелогизъм с останалите членове. Защото, повтарям: "Ценни книги, издадени не по реда на този закон, не могат да се наричат ипотечни облигации..." Ами, вие веднага след това, което правите с препратките за ценните книжа и т.н., веднага действате по друг закон. И автоматически изключвате. Член 3 противоречи на цялата уредба по-нататък.
Трябва да Ви кажа, че юристите, които ми дадоха бележки, много сериозно ме помолиха да Ви обърна внимание като вносител, че това е абсолютно нелогично като разпоредба и просто обезмисля целия закон по-нататък с препратките, които правите.
Продължавам по-нататък за основното покритие, въобще за покритието на ипотечните облигации. Не сте ли си задали въпроса, че трябва да има покритие и върху лихвата, господин Николов?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Няма лихва в ценните книжа.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Николов, при облигациите има лихвен процент, при акциите има дивидент. Позаинтересувайте се какво има при различните ценни книжа.
И един такъв въпрос, който възниква в тази втора глава - "Покритие на ипотечните облигации", е свързан с чл. 8 и чл. 9. В чл. 9, ал. 2 Вие правите едно ограничение на банката-издател, че не може да допуска каквато и да е тежест върху активите си. Защо? Защо ще я ограничавате, ако тя има тези възможности? Разбира се, Вие ще кажете веднага, че това е от гледна точка на гаранции за онези, които купуват ипотечните облигации. Да, но при положение че банката действително е добра, няма никакъв смисъл да обременяваме всички тези активи и да не й давате възможност да работи с тези активи.
По издаване и изплащане на ипотечните облигации - продължавам по-нататък.
Значи ето тук онова, което ви казах - че "при публично предлагане на ипотечни облигации се прилага чл. 11, ал. 1 - разпоредбите на Закона за публично предлагане". Тоест, вие не давате специфична норма, вие давате общ ред.
И алинея 2 - Търговският закон.
Това фактически ви е препратка, която няма никакъв смисъл. Защото говорим за специален закон.
Вижте каква безсмислица е чл. 14:
"Кредит, вписан в регистъра на покритието на ипотечните облигации от дадена емисия, може да бъде погасен по всяко време с облигации от същата емисия по тяхната номинална стойност."
Какво значи "погасен"? Вие не го погасявате. Вие издавате нова емисия.
Погасяване се разбира да дадете пари, а не да издадете нова емисия облигации. Просто това е безсмислено. Пълна безсмислица е този чл. 14.
След това, продължавам с чл. 15 - "Ипотечна оценка на недвижимия имот". И ще ви го прочета, за да слушате и вие:
"Ипотечната оценка на недвижимия имот е изчислената парична сума, за която имотът може да бъде продаден от желаещ продавач на желаещ купувач."
Ами, извинявайте, колеги, когато се продава това "желаещ" е толкова излишно и безсмислено. То няма никаква правна стойност. За какво е това "желаещ"? За да има продан и купуване, трябва да има желаещи. Абсолютна безсмислица! Но това е най-малкото. Това е най-малкото!
Големият проблем, който е свързан, например, с изплащането, е, че вие предлагате само уреждане на изплащането на ипотечните облигации при несъстоятелност, а не предлагате друг ред на изплащане. Няма го в този закон. А може да има и други производства, освен несъстоятелност. На ликвидация, например.
Сега ето това производство по несъстоятелност, което сте се опитали да развиете. То поставя също много въпроси.
"Чл. 19. (2) Средствата от осребряването на активите, вписани в регистъра като покритие на дадена емисия и ипотечни облигации, се разпределят между облигационерите от тези емисии съобразно правата по притежаваните от тях облигации".
Тъй като става дума за несъстоятелност, това означава, уважаеми колеги, че има недостиг на средства. Следователно изразът "правата по притежаваните от тях облигации" не решава въпроса как се разпределят. Тук трябва да има друг текст и той трябва да бъде "пропорционално", господин Николов. Най-малкото това казват експертите, че трябва да направите и да го прецените в тази посока, защото вие уреждате, повтарям, при несъстоятелност. А една банка, която изпадне в несъстоятелност, това означава, че не разполага с достатъчно активи, за да удовлетвори своите кредитори. В случая кредитори се явяват и облигационерите.
Член 23, ал. 1 и 2 - това, за което споменах в общите бележки.
"(1) Облигационерите от дадена емисия, ипотечни облигации от дадена емисия на обявена в несъстоятелност банка имат право да задължат довереника да продаде кредити, включени в покритието на емисията на посочен от тях купувач.
 (2) Довереникът е длъжен да изпълни точно условията в решенията на общото събрание на облигационерите по ал. 1".
Да, обаче тук за първи път вие давате това определение "Общо събрание" - в ал. 2. В ал. 1 го няма.
И когато аз ви прочетох текста на Търговския закон, който урежда въпроса за общото събрание и преиздаване на облигации, ви казах, че там възникват много проблеми. Защото за всяка емисия има общо събрание. Обаче има изисквания за участие в общото събрание. Ще останат ли тези изисквания, които са записани тук? Например по отношение на ограничение на представителството, по отношение въобще на свикването на общото събрание. Тук е записано, че облигационерите, които представляват най-малко 10 на сто от облигациите, но това в случая трябва ли да бъде спазено като принцип, след като приемаме специален закон? Не трябва ли да бъдат повече тези проценти? Тъй като става дума за дейност, свързана с банките, където ние се опарихме, даже изгоряхме.
На следващо място. Съжалявам, че господин Соколов го няма, обаче той ме попита по повод на един от законопроектите, които днес бях предложил - за закрила на детето, как със закон изменям кодекс. Ами, ето и колегата Николов изменя Кодекса за задължителното обществено осигуряване. И аз му казах, че веднага мога да му посоча пример. И не го казвам, за да уязвя господин Николов, а го казвам за друго.
Уважаеми колега Николов, големият проблем е за гаранциите, които трябва да се дадат с този законопроект, за да не се създаде впечатление, че се създават възможности за източване на пенсионните, на застрахователните дружества. За гаранциите! И то със специфични норми, със специални норми, които тук, за съжаление, липсват.
Мисля, че в посока на нови разпоредби също трябва да се търси решение, и то, например, за лихвата, за която Вие отричате, че съществува, но трябва да я има. И трябва да бъде записана разпоредба, че тя не трябва да бъде по-малко от 50 на сто от лихвата по кредита. Например експертите, с които работя, казват, че това е една минимална гаранция.
В заключение, уважаеми колеги, въпрос на решение на мнозинството - как да се процедира по-нататък?
Аз, разбира се, считам, че ако ние преценяваме, че трябва да има такъв специален закон, той действително трябва да има друг вид, други разпоредби. Поради това лично аз не бих могъл да подкрепя такъв закон, какъвто е внесъл колегата Николов.
Завърших, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, само искам да Ви обърна внимание върху нещо. Аз наскоро Ви похвалих като добър парламентарист. Днес ще направя обратното. Не е редно, когато говорите от трибуната, да се обръщате само към един народен представител.
Не, не се връщайте на трибуната, няма да Ви дам думата. Върнете се на мястото си и ме изслушайте за момент. Направете справка с господин Георги Пирински, който в това отношение най-добре познава правилника и когато иска да се обърне към някой депутат, го прави чрез председателя - това е парламентарната практика. Другото означава диалог.
Господин Рафаилов има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не. Няма "Уважаеми господин председател,...".
Правя Ви забележка, нарушавате правилника. Думата се иска от място. И когато Ви я дам, тогава ще дойдете да говорите.
Вече съм я дал на господин Рафаилов. И пак се консултирайте с господин Пирински.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, моето изказване ще бъде коренно противоположно на това, което направи колегата Статков. И това е така, защото, за съжаление, този дебат не можахме да го проведем в комисията, на заседанието на която, за съжаление, господин Статков отсъстваше. Ако той беше присъствал на това заседание, щеше да знае най-малкото, че този законопроект беше приет на първо гласуване или комисията взе решение да го предложи с едно удивително мнозинство, и то не от колегите от управляващото мнозинство, а от всички колеги. От дебата по този закон аз се убедих, че това е един от малкото закони, където принципите на законопроекта, внесен от колегата Николов, е възможно да обединят голяма част от народните представители. Затова съм учуден от изказването на преждеговорившия.
Това, което искам да кажа, е, че този закон, както направих подобно изказване и в комисията, е изключително навременен и не само че няма гаранции, но той за първи път въвежда, според мен, един малко позакъснял, но изключително необходим институт.
За какво става въпрос? Става въпрос, че поради сравнително строгата финансова дисциплина, която е наложена от БНБ на търговските банки, те имат проблем при даването на кредити, когато за обезпечение на тези кредити служат ипотеките. Този ограничен техен ресурс затваря техни средства и не им дава възможност да боравят неограничено с този вид кредити.
Предложението на колегата Николов в този законопроект е именно с този финансов инструмент и с надлежни гаранции, предвидени в закона, да се даде възможност на банките да вземат назаем пари от финансови институции, от граждани и от други физически и юридически лица чрез емитирането на този вид облигации, които ще покрият затворените кредитни пари, дадени на заем, които кредити са обезпечени с ипотеки, и ще им позволят да разширят своя кредитен портфейл.
Когато говорим, че трябва да се вземат законодателни мерки за разширяване на законовите възможности за даване на кредити, ето това е един от тези механизми. Аз се моля той да не бъде последен, а да бъде първи от тези инструменти.
По отношение на гаранциите. Значи точно обратното. Какво, ако не друго, е принципът, заложен в закона, че обезпеченото имущество, въз основа на което са емитирани тези облигации, се изключва от масата на несъстоятелността на банките? Каква по-голяма гаранция за тези, които купуват облигации, от това? То означава, че евентуално, защото това е най-голямата опасност, дадена банка бъде в несъстоятелност, имуществото, обезпечаващо тези облигации, няма да влиза в масата на несъстоятелността. От това по-голяма гаранция аз не знам да има.
На второ място, да не забравяме, че редът за издаване на облигации и изобщо на всички ценни книги, също подлежи на контрол. Така че тук напълно не съм съгласен с това, че съществува едва ли не някакъв безконтролен режим на емитиране на облигации.
Първо, те са фиксирани като процент от дадените кредити, които са обезпечени с ипотеки.
Второ, има отделено имущество на банката, което служи за обезпечение.
И трето, това имущество е изключено от масата на несъстоятелността.
Няма друг критерий и много ми е интересно какви други гаранции могат да се дадат за тези, които закупуват такива ценни книжа.
При тази лихва, при която ще се обслужват облигациите, целта е да се намери друг финансов инструмент и свободните пари вместо да стоят в банки при 4% годишна лихва, да се използват за закупуване на такива книги, които, от една страна, да увеличат оборота на дадените кредити, да облекчат кредитирането, от друга страна - да донесат, разбира се, един по-голям доход, и то гарантиран, на лицата, които си служат с този финансов инструмент.
Ето това е, с две думи, същността на закона. И в комисията аз не чух колега, който присъстваше - и от опозицията, и от управляващите, който да се е изказал "против" този законопроект.
Така че в моето изказване искам да ви помоля, уважаеми колеги народни представители, да не давате ухо на изказвания, които, според мен, са популистки. Те не почиват на реални факти. Ето, аз ви дадох реални факти. И нека който счита обратното, да излезе на тази трибуна и да ме опровергае. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Реплика от господин Руси Статков и след това господин Стоилов за изказване.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Постарах се в рамките на това изложение, което се оказа повече от планираното от мен, да изтъкна няколко основни въпроса. На първо място, има ли смисъл този закон? На второ място, целите, които си поставя в предмета, как се реализират като специален закон?
И след това аргументирах подробно някои от идеите и изказах и други тези и въпроси, които възникват. Обърнах се специално към автора, тъй като ценя неговите усилия, въпреки че господин водещият ми направи бележка. Господин Куртев, като заместник-председател на Народното събрание аз Ви уважавам, обаче не бяхте прав в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега не коментирайте моята правота.
РУСИ СТАТКОВ: И освен това, освен уважението се обърнах към него на няколко пъти, защото говореше с други хора, за да привлека вниманието му.
Така че, господин Рафаилов, моите уважения към Вас също, но Вие не дадохте аргументи в посока на това действително този специален закон наистина ли е специален? И действително ли целите, които си поставя в първи, втори и трети член, се декомпозират после с разпоредби? А няма такива разпоредби. Това е моето твърдение. И не отговорихте и на моите въпроси.
Така че, моля Ви, Вие сте юрист, нека да има един по-внимателен прочит, за да може действително да направим тази дискусия резултатна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Статков! Кратко и ясно: точно защото съм юрист, не смятах за необходимо да Ви отговарям дали законът е специален, защото това го учат студентите в първи курс "право". Ясно е, че е специален, защото в законодателството има общи и специални закони. Не мисля в момента да обяснявам кой е общ и кой е специален. Мисля, че не е мястото тук, но наистина това е специален закон, и ако питате колегите юристи от вашата група, те ще Ви го кажат. По този въпрос спор няма.
На второ място, във Вашето изказване Вие говорихте за гаранциите. Аз Ви дадох конкретни примери за гаранции.
Трето, трябва да Ви кажа, че по този закон са работили най-големите експерти, които въобще е възможно да работят.
Четвърто, ако на Вас, аз съм сигурен, че са Ви поставяли този въпрос, на мен са ми го поставяли, а именно за възможността да се увеличат начините за кредитиране както на малкия и средния бизнес, така и на гражданите. И проблемът с обезпечението при това кредитиране всички колеги, които посещават избирателните си райони, ги знаят. Ето, това е специален закон, който дава подобен инструмент.
И последното, което исках да кажа, просто във Вашето изказване не видях конкретни аргументи, за да отговарям на тези, които поставихте в репликата. Считам, че Ви отговорих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен нужно и полезно е страната да има в общата си законодателна система и такъв закон, който да регламентира този сектор от ценните книжа. Това, първо.
Второ, аз също не се съмнявам, че при работата върху този закон е използвана практиката на Европейския съюз. Да се постъпи по друг начин ми изглежда направо невероятно, с което не искам да кажа, възможно е част от бележките на колегата Руси Статков да са основателни. При консултиране с юристи в България може да се окаже, че нещо ще влезе в работа. Затова трябва внимателно да бъдат прегледани.
Сега аз искам да споделя някои съображения във връзка с този закон, които са повече в посока колко се разчита и колко можем да разчитаме на такива закони да се превърнат в един фактор, в един инструмент за динамизиране, казано най-общо, на икономическите обороти чрез сектора на ценните книжа.
Какво показва практиката в другите страни? Тя показва, че те са ни изпреварили в нормирането на тези процеси, което трябва да направим.
Второ, че ипотечните кредити са една много по-широко развита практика. Безспорно! По-възрастните от нас даже познават тази практика на живо във времето преди 50 години.
Трето, което обаче заслужава вниманието на онези от изпълнителната власт и в парламента, и в структурите, които имат служебно, професионално отношение към проблемите на българската икономика е, че страни, в които ипотечният кредит е най-много развит, почти нямат реализирани сериозни емисии на ипотечни облигации.
Експертите към Комисията по икономическата политика ни направиха добра услуга, като ни дадоха някои допълнителни материали и справки. И от разговорите, които аз водих, и от това, което ни беше дадено като допълнителна информация, човек може да си направи с висока степен на надеждност извода, че тъкмо в страните, където е развит ипотечният кредит, както е например Полша, най-малко развита е практиката на ипотечните облигации. Говорим за Полша, която е челник в прехода, чиято икономика надскочи вече равнището на 1989 г. и което аз не виждам кога ние ще направим с тази политика и с инструментите, които използваме през последните години.

Тук има проблем и за законодателя, и за онези, които са творци на икономическата политика. Но аз правя още един извод - че от развитието на практиката на ипотечното кредитиране и създаването на закон, който регламентира този сектор от ценните книжа, не следва, че ще получим едно, да не говорим голямо, прилично даже развитие на този инструмент, на което много се разчита от вносителите и разбира се, трябва да си мотивиран именно от такива очаквания и намерения, за да направиш закон като този.
Когато разговаряте с експерти, сблъсквате се с настроение, че, тъй като банките са затруднени в набиране на ресурс за дългосрочно кредитиране, и това е факт, маломощният българин в огромното си мнозинство има мижави, малки спестявания и те са обикновено безсрочни или краткосрочни - за месец-два, пенсионерът разчита на малките лихви от 5-10 лв., за да закърпи месечния бюджет.
Скоро имаше една сводка, която показва, че в България спестяванията, депозитите се държат от каймака на обществото - от десетина процента. Още един индикатор за огромното, драстично латиноамериканско разслояване в българското общество за такъв кратък срок.
Наистина ли ще може чрез ипотечните облигации банките да набират такъв ресурс, нужен за сериозни, големи, по-дългосрочни, даже средносрочни проекти? Аз в момента съм склонен малко да се съмнявам. Поне част от банкерите са оптимистично настроени, тъй като смятат, че между лихвата, която биха плащали и лихвата, която могат да вземат, има един доста голям спред. Но, вижте какво, според мен едно от кучетата в банковата система е заровено в това, че ние като че ли оставаме единствената банка в Европа, при която се работи с такъв огромен спред между лихви по депозити и влогове, които са мижави, които до голяма степен сегашното правителство административно налага, това е убеждението на 99 на сто от банкерите и финансистите в България, чрез манипулирания процент по държавните ценни книжа. И уж пазарно се формира този процент. Много по-слаби бяха гласовете преди три години за такова манипулиране на лихвения процент. Но това е отделна тема, не я включвам. И лихвите, които се вземат по заемите.
И на коректния въпрос към банковите среди: защо се работи при такъв невъзможен спред, отговарят: големи са разходите.
Моля ви се, щом са големи разходите, проблемът е на страната на разходите, там трябва да има натиск - и законодателен, и по всякакъв друг начин, за да се формира, образно казано, един отвор, в който банката да се вмести с една нормална печалба.
И второ нещо. В съвременния, модерния банков сектор в другите страни печалбите като процент са ниски, както и в големите компании в света, които носят на плещите си съвременния научно-технически и технологичен процес. Там стабилните, прилични печалби са от порядъка на 6,8,9 на сто. Това са лидери, когато могат да отчетат за отрязък от годината или за годината 12 на сто във връзка с това, че са изхвърлили на пазара нещо ново, което прави епоха. У нас банковият сектор, в живата си част, както и редица компании, разчитат и гонят не чрез оборота маса на печалба и при един сравнително приемлив по-нисък процент, а гоненето на големи проценти печалба. Такъв е стремежът и при банките, изглежда.
Във всички тези направления има проблеми. И ако ние мислим, че с въвеждане на практиката на имитиране на ипотечни облигации можем да решим тези различни проблеми, аз мисля, че се заблуждаваме. С което, пак повтарям, не отричам необходимостта от нормиране, регламентиране на тази практика.
С други думи, добре е, че ние законово въвеждаме в оборот един дългов инструмент към всички останали, а те не са много в нашия икономически живот, вътрешни инструменти. Но над това и пред това остава големият проблем - да бъде правена в България една силна, активна политика и по-конкретно чрез инструментите на данъчната, фискалната, търговската, структурната, външнотърговската, за да има динамична икономика, стабилна откъм темпове, а не представена чрез измислени числа, които числа се оспорват от втори и трети ред числа на самата статистика, а не на разни изследователи.
Само при една работеща, при една динамична икономика, разбира се, такива и подобни инструменти могат да се впишат и да бъдат една добавка към онова, което работи за увеличаване на сектора на ценните книжа, увеличаване на тяхната маса, на тяхната динамика и превръщането им в допълнителен с нарастващо тегло инструмент за финансиране на развитието на икономиката.
Аз ще подкрепя на първо четене този закон. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Тъй като времето изтече, и репликите ще бъдат в утрешното заседание.
Искам да информирам народните представители, че председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов утре ще се възползва от правото си по чл. 39, ал. 5 да предложи като точка в дневния ред законопроекта за ратифициране на кредитното споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество. Съобщавам това, за да могат народните представители да се подготвят по този законопроект.
Съобщения.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 134 и извънредно заседание на 1 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание утре, 1 юни, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 1 юни, четвъртък, от 15,30 ч. в кабинет 226.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 1 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 1 юни, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова
Атанас Мерджанов