Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преминаваме към днешния дневен ред.

Първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ПОДПИСАН НА 22 ЯНУАРИ 1997 Г. (Водеща комисия: Комисия по икономическата политика.)
Господин Николов, моля да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-02-6 от 23 юли 1997 г.
за ратифициране на Договор между Република България
и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита
на инвестициите, подписан на 22 януари 1997 г., внесен
от Министерския съвет

На извънредното си заседание на 29 юли 1997 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за
ратифициране на Договор между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 януари 1997 г.
Договорът е продължение на договорната ни практика с държавите от Европейската общност за приобщаването на България към европейските икономически структури. Той е подписан в изпълнение на поетите в Споразумението за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и България, от друга страна, ангажименти за икономическо сътрудничество с цел поддържане и подобряване на правната рамка и създаване на благоприятен климат за чуждестранните инвестиции, както и за тяхната защита.
Комисията по икономическата политика смята, че влизането в сила на този договор е важно условие за привличане на чуждестранни инвестиции в България, които са жизнено важни за икономическото преструктуриране и технологичната модернизация на българската икономика, и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Договора между Репблукиа България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика. Не виждам председателя. От заместник-председателите на Комисията по външна политика? Госопдин Камов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 29 юли 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон и прие следното становище:
"Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Договора между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
По законопроекта някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договор между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 януари 1997 г.
Гласували 187 народни представители: 187 за, няма против, няма въздържали се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, виждате резултата от гласуването и важността на този договор за България. Предлагам да преминем и към второ четене на предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 186 народни представители: 184 за, 2 против, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второ четене.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Договор между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 януари 1997 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли предложения? Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте за заглавието на законопроекта.
Гласували 191 народни представители: 190 за, 1 против, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 януари 1997 г.".
Законът е приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 31 юли 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По текста на законопроекта има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте член единствен на законопроекта.
Гласували 193 народни представители: 193 за, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУ-МЕНИЕТО ВЪВ ФОРМАТА НА РАЗМЯНА НА ПИСМА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТАДЖИКИСТАН ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА ТАДЖИКИСТАН В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Да чуем становището на Комисията по икономическата политика, която е водеща, и на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по Законопроект N 02-027 от 23 юли 1997 г. за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България, внесен от Министерския съвет.
На извънредното си заседание на 29 юли 1997 г. с участието на представител на вносителя Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България.
По своята същност връчването на официално писмо, с което таджикистанската страна предлага на Република България да бъде учредено търговско представителство на Република Таджикистан в Република България и изпратеното писмо - отговор от българската страна до правителството на Република Таджикистан със съдържание идентично с това в предложението на таджикистанската страна е неприсъствен способ за сключване на международен договор, по силата на който след влизането му в сила може да се учреди търговско представителство.
Учреденото търговско представителство ще съдейства за развитието на търговските отношения между България и Таджикистан и ще представлява интересите им по всички въпроси, свързани с външнотърговските отношения между тях, както и ще оказва съдействие на юридическите или физически лица на двете страни за осъществяване на търговски сделки, свързани с външнотърговския обмен между тях.
По силата на споразумението се предоставят привилегии и имунитети за персонала на търговското представителство аналогични на тези по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., в това число освобождаване от данъци и такси.
Комисията по икономическата политика счита, че учредяването на такова търговско представителство ще допринесе за улесняване и разширяване стокообмена между България и Таджикистан и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Камов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Господин председател, уважаеми колеги, на 29 юни 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 4 от Конституцията на Република България да ратифицира Споразумението във форма на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
По законопроекта някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 196 народни представители: 196 за, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, предлагам да приемем и на второ четене Закона за ратифициране на търговското споразумение между Република Таджикистан и Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители, 180 за, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 189 народни представители: 189 за, против и въздържали се няма.
Прието е заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По текста няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте член единствен на закона.
Гласували 167 народни представители: 167 за, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВАТА КУВЕЙТ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по законопроект N 02-02-8/23.07.1997 г. за ратифициране на Договор между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г., внесен от Министерския съвет.
На извънредното си заседание на 29 юли 1997 г. с участието на представител на вносителя Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за ратифициране на Договор между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г.
Договорът е резултат от стремежа на Република България и държавата Кувейт да си съдействат за създаването на благоприятни условия за инвестиции чрез изграждане на свободно и отворено пазарно стопанство за инвестиране чрез безпристрастно и справедливо третиране на инвестициите и гарантиране на тяхната защита, в частност при съвместни проекти на територията на една от двете държави и при участие на български инженерингови фирми в търговете за предоставяне на строителни обекти в държавата Кувейт, както и при преките кувейтски инвестиции в енергетиката, комуникациите, туризма и др.
От друга страна, договорът е в съгласие с политиката за ускоряване на приватизационните процеси в нашата страна и привличане на крупни чуждестранни инвеститори, в случая кувейтски държавни и частни инвеститори.
Комисията по икономическата политика смята, че договорът е потвърждение на новата външна политика на България в условията на икономическо преструктуриране и утвърждаване на свободното пазарно стопанство и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Камов, ако обичате да прочетете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател! На 29 юли т.г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проектите за закон и прие следното становище:
"Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Някой желае ли да вземе отношение по самия законопроект?
Господин Александър Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Вземам думата като член на Комисията по външна политика по този законопроект. Искам да подчертая, че приемането на този закон е една много важна и дългоочаквана стъпка в развитието на двустранните отношения между България и държавата Кувейт. В тези отношения изключително важна роля играе и българският парламент. Много често, когато тук приемаме законопроекти, свързани с ратификация на двустранни или многостранни договорености на България, ние забравяме да изтъкнем ролята на българското Народно събрание, подчертавайки главно действията на изпълнителната власт. А факт е, че именно българският парламент в дните на агресия срещу държавата Кувейт зае ясна и категорична позиция в защита на националната независимост, суверенитет и човешки права на държавата Кувейт. Именно благодарение на тази позиция стана възможно и затоплянето на отношенията между нашите държави, което се изрази и в размяната на парламентарни делегации. Така представители на кувейтския парламент посетиха българското Народно събрание и тук, в парламента заявиха своята позиция затова, че те виждат в България една наистина приятелска страна, която е подкрепила кувейтския народ в най-тежкия момент от развитието на страната.
Сега вече навлизането в договореностите, в сключването на договори, в споразуменията, включително и за присъствие на български строителни фирми в Кувейт, на присъствие на български специалисти в кувейтския университет, един от най-ярките средища в този район, е показателно за една добра политика, която България е провеждала през последните години. Казвам тези думи, защото много често ние обичаме в България да изтъкваме за себе си и дори самите народни представители говорим главно негативно за това, което ние правим тук, в страната. Ето един пример, в който парламентът е работил последователно през годините, за да стигне до момента на тази ратификация, за която имат заслуга всички народни представители, има заслуга българската държава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, аз съм горещ поклонник на чуждите инвестиции, особено на тези от петролните държави и бих подкрепила спогодба с Кувейт за насърчаване на инвестициите. Но искам да ви обърна внимание върху три неща, които ратифицираме и които мисля, че са погрешни.
В уредбата за понятие "инвеститор", т. 2, е дадена реципрочна уредба - "физическо лице - кувейтски гражданин, физическо лице - български гражданин", аналогично за юридическите. Обаче накрая в протокола незнайно защо, надявам се, че юристите, членове на Комисията по външна политика, не са си хвърлили някъде дипломите, е написано едно странно тълкуване - в протокол, т. 2: "за целите на този договор държавата Кувейт ще се счита юридическо лице". Обърнете внимание, че това е само за държавата Кувейт, не и за държавата България. Това е нещо неприсъщо за международната договорна практика. Дипломати твърдят, че такава клауза държавата Кувейт не е постигнала с нито една друга държава.
Но аз бих искала да направя ваше достояние практическото следствие от този текст. Ако държавата Кувейт е инвеститор по смисъла на този закон, тя може да придобива всички онези неща, които са включени в т. 1 като инвестиции, включително имущество и други вещни права, акции, дялове и облигации от дружества. Но държавата не е просто правен субект. Тя не е търговец по българското право. Тя е носител на национален суверенитет. И придобивайки тези обекти, тя ги придобива не като търговец, тя продължава да бъде носител на национален суверенитет. Това означава, че ако държавата Кувейт като инвеститор си купи хотел, този хотел ще се ползва с екстериториалност, защото това следва от факта, че държавата, която и да е, в случая Кувейт придобива такъв обект. И свържете това с един друг текст на договора, който също противоречи на Конституцията и е твърде опасен. Имам предвид чл. 13, т. 1, буква "а".

Не се изисква просто този договор да не замества, повлиява или по друг начин омаловажава законите, международните правни задължения и задълженията, поети от договарящите се държави. А той няма да бъде заместван, повлияван или по друг начин омаловажаван от административни и съдебни решения. Това е пар екселанс екстериториалност. Защото когато която и да е държава си купи посолство или резиденция, за там българската юрисдикция не важи - нито съдебни решения, нито разпореждания на държавната администрация. Има разум в това посолството, резиденцията на всяка държава във всяка чужда държава да имат такъв статут. Но това международноправно разрешение произтича именно от качеството на държавата да бъде носител на национален суверенитет. Защо го разширяваме в такива рамки? Това никъде не е допустимо? Не може върху хотел "Интернационал" на "Златни пясъци" да стои кувейтското знаме! Както не може да стои знамето на никоя друга държава.
И, забележете, това е направено само за държавата Кувейт. Не за държавата България в Кувейт.
Така че аз мисля, че между първо и второ четене нашите специалисти от Комисията по външна и интеграционна политика могат да помислят най-малко за резерви по т. 2 от Протокола. Защото това просто ни вкарва в капан.
Искам да ви обърна внимание и на още един факт. В чл. 7 е уредена национализацията или отчуждаването и той предвижда, когато бъде национализирано или отчуждено имуществото, предмет на инвестицията, инвеститорът да бъде обезщетяван. Това е логично и нормално. Проблемът обаче е, че в т. 2 се казва, че разпоредбите на § 1 ще се прилагат и към приходите от ликвидацията в случай на ликвидация. Но ликвидацията е понятие, което е свързано с един търговец, който не желае повече да упражнява търговската си дейност и желае да си ликвидира предприятието, дори когато той сам пожелае. Друга хипотеза, в която може да стане това, е, когато той е в несъстоятелност. Но той е в несъстоятелност, защото просто не може да се справи в пазарни условия. И това е така във всяка държава, по целия свят. Не може приемащата държава да обезщетява и за това, че някой като търговец не може да спечели. Освен това самият търговец, самият чужд инвеститор може да поиска сам ликвидация. И законите и у нас, и в Кувейт му дават такова право. Защо тогава ще го обезщетява държавата? Тя трябва да го обезщетява, ако със своите действия, като национализира или като отчуждава за свои нужди, му пречи да си развива бизнеса.
Така че аз смятам, че и чл. 7, т. 2 е също нещо, в което няма разум.
Обръщам ви внимание върху чл. 3, който предоставя национално третиране на кувейтските инвеститори. В подобни договори на България със страните от Европейския съюз е предоставено третирането на най-голямо облагодетелстване. Националното третиране е нещо по-широко като обхват и на практика ние облагодетелстваме Кувейт повече, отколкото държавите от Европейския съюз с това, което сме предвидили. Това може би също би трябвало Комисията по външна и интеграционна политика да прецизира. Извинете, приемам, че като лаик ви правя бележки, ако ми намерите контрадоводи, разбира се, ще ги приема. Но това просто личи от пръв прочит на договора, поради което аз не бих могла да подкрепя ратификацията.
И понеже предполагам, че мнозинството все пак ще си я гласува, призовавам между първо и второ четене да дадете конкретен отговор на тези въпроси, защото те касаят ангажименти за много време. Забележете, договорът е за срок от 25 години. Обичайната практика е 10-15 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг желае ли да вземе отношение по предлагания законопроект?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Вносителят да обясни. (Реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Как ще гласуваме на първо четене? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На какво четене искате да гласувате? На нулево четене?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не желаете ли да отложим гласуването, за да могат специалистите да помислят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи не желаете ли да отложите гласуването? Вие като юристка предложение за отлагане направихте ли, за да ми задавате въпрос аз дали не желая да отложа гласуването?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нали за процедурни неща няма да определим за 25 години един безсмислен режим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедурните неща служат на другото, но без процедура не можем да вървим.
Има думата госпожа Масларова.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ние сме в режим на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отменям гласуването.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като тук възникнаха принципни въпроси и когато се гледа един материал, касаещ външната политика на Република България, смятам, че е целесъобразно по тези повдигнати въпроси да даде обяснение или министърът, или представител на Министерството на външните работи, или пък някой от комисията.
Смятам, че това е съвсем логично и съвсем нормално. В крайна сметка ние бихме подкрепили всичко, ако ни се представят доводите, които могат да аргументират предложението, което се внася на първо четене.
В противен случай, ако няма кой да дойде да обясни, предлагам процедура на отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение за отлагане на гласуването. Срещу това предложение някой ще се изкаже ли?
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването.
Гласували 200 народни представители: 70 за, 115 против, 15 въздържали се.
Предложението не се приема.
Гласуваме на първо четене предложения законопроект за ратифициране на Договор между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г.
Гласували 185 народни представители: 142 за, 36 против, 7 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за обяснение на отрицателен вот народният представител Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих желал по този повод да обясня, че нашето отрицателно становище е свързано с посочените съображения от госпожа Татяна Дончева. По този повод бих желал да кажа, че в никакъв случай настоящата дискусия не би трябвало да ляга и да затруднява развитието на българо-кувейтските отношения било то икономически, било то по всички действия, свързани с инвестиционната област. Но бих желал тук решително да изкажа своето неудовлетворение и възмущение от начина, по който се обсъждат и се внасят в Народното събрание тези важни ратификационни документи.
В тази връзка смятам, че настоящето обсъждане би трябвало да ни служи за урок. Ратификация на важни международни договори не би трябвало да става по съкратена процедура. Смятам, че във всички случаи трябва да бъде обсъдена в Комисията по външна и интеграционна политика тази процедура. Да се потърси отговорност на съответните министерства и ведомства, които са внесли документа за обсъждане в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква съкратена процедура имате предвид?
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря, господин председател. Преди известно време ние, народните представители, помолихме да бъдем уведомени какви са истинските задължения на България. Да анализираме какво допълнително взимаме в заем и да знаем в крайна сметка, когато поискаме нещо от Кувейт, на каква цена.
Господин президентът Стоянов преди да замине с неговия присъщ огромен ентусиазъм, който аз адмирирам, тръгна с открито сърце и големи очаквания. Уви, той не е работил с арабите дълго време, за да знае, че те са царете на сделката и царете на бизнеса.
Това, което прочете колежката от Евролевицата е точно. Ние го анализирахме. Мисля, че правим грешка, приемайки такъв закон. Мисля, че е в ущърб на България. Затова беше и моят негативен вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.

Има думата за обяснение на трети отрицателен вот господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах...
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Какъв отрицателен вот, след като те въобще не гласуваха?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, има протоколи, има стенограми. Можете да проверите дали съответният народен представител е гласувал против, за да се възползва от правото си за отрицателен вот.
Но аз искам да ви уверя, че гласувах против, защото не получих у себе си увереност и убеждение, че Комисията по външна и интеграционна политика на българския парламент се е събрала на редовно или извънредно заседание. Този въпрос е стоял в дневния ред. Той е разгледан. Тоест, аз не съм убеден, че органът, който е оторизиран да формира българската позиция, е изработил такава позиция и тук на доверие българският парламент се подвежда, за да даде едно становище, без да е защитен, отстоян или поне разбран българският интерес. Това е доста неприятно, за да не кажа че е лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов. (Велислав Величков прави справка с компютъра дали направилите отрицателен вот са гласували.)
Господин Жорж Ганчев, Вие заблудихте Народното събрание, че сте гласували отрицателно.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ, от място): Не е заработил пултът, господине. Не ме обвинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обвинявам Ви, защото пултът работи. Ако пултът не Ви работи, трябва да се обадите преди да гласувате.
Затова Ви наказвам с "напомняне" на основание чл. 108 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ДОГОВОРИ ЗА ЗАЕМИ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И С КУВЕЙТСКИЯ ФОНД ЗА АРАБСКО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
Водеща и единствена е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
по проект за Решение N 02-03-10/21.07.1997 г.
за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка и с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие

На заседание, проведено на 23 юли 1997 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта на Решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка и с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, внесен от Министерския съвет на 21 юли 1997 г.
От името на вносителя проектът за решение беше представен от министъра на транспорта господин Вилхелм Краус, който изтъкна, че е направено технико-икономическо проучване на възможностите за развитие на летище София от британската фирма "Халкроу". Проучването, изпълнено в съответствие с нормите на Международната организация за гражданска авиация ИКАО показва, че единствената целесъобразна икономическа ефективна форма за увеличаване капацитета на летище София е неговата реконструкция и разширение с постепенно изместване на мощностите в източна посока. През 1995 г. се разработва генерален план за развитие на летище София през следващите 15 години.
В съответствие със Закона за опазване на околната среда е разработен доклад за оценка въздействието на генералния план върху околната среда и е проведено обществено обсъждане на проекта. С Решение N 177-18 от 1996 г. генералният план за развитие на летище София през следващите 15 години е одобрен от Министерството на околната среда.
За осигуряване финансирането на обекта са проведени конкурси, в които са участвали голям брой инвеститори. Най-ясно декларирана готовност за осигуряване на финансови средства при благоприятни условия, съответстващи на интересите на Република България за евроинтеграция предлага Европейската инвестиционна банка, която от 1993 г. успешно финансира проекта на Единния център за управление на въздушното движение и по аналогичен на него модел ще се извърши финансирането на реконструкцията на летище София.
Банката предвижда да предостави заем в размер на 60 млн. екю при следните условия:
- срок за плащане - 20 години;
- гратисен период - 5 години;
- годишна лихва - в зависимост от вида на валутата и лихвения процент на Брюкселската борса към момента на теглене на съответния транш. За 11 юли 1997 г. този процент за щатски долара е 7,1%.
По време на официалното посещение на президента на Република България господин Петър Стоянов в Кувейт са били проведени предварителни разговори за отпускане на кредит в размер до 50 млн. щатски долара от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие при следните условия:
- срок за плащане - до 30 години;
- гратисен период - до 5 години;
- годишна лихва - до 5%.
Като трети източник за финансиране на проекта се предвижда финансова помощ по програма ФАР в размер на 25 млн. екю.
По този начин се формират необходимите финансови средства от 123 млн. екю за реализация на проекта за реконструкция и разширение на летище София.
В съответствие с прогнозните разчети се счита, че приходите от дейността на летище София ще бъдат достатъчни за покриване на текущите разходи и за погасяване на главниците по кредитите и съответните лихви. За периода от 1998 до 2019 г. се очаква дружеството да реализира от дейността си приходи в размер на около 1,5 млрд. щатски долара.
След дискусията по предложеното проекторешение народните представители единодушно решиха да предложат на Народното събрание да приеме на първо и второ четене в едно заседание проекта за Решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка и с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие."
Искам само да допълня, че по искане на заместник-председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - професор Стефан Стоилов, беше предоставена информация за дълговете на Република България към различните кредитори. Така че, когато тази информация се поиска както трябва, тя се дава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев. По предлаганото решение някой ще вземе ли отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението:
"РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за сключване от Министерския
съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна
банка и с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие

Народното събрание на основание чл. 84, точка 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договори за заеми между Република България и Европейската инвестиционна банка за 60 милиона екю и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие до 50 милиона щатски долара за финансиране реализацията на проекта за реконструкция и разширение на летище София".
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: 163 за, няма против, 18 въздържали се.
Решението е прието.
Господин Ганчев, преди да преминем към следващата точка, дадоха ми тук писмено гласуване на Комисията по външна и интеграционна политика по предишната точка - за ратифициране на Договор между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вие сте подписали, освен ако подписа тук не е Ваш. (Смях и оживление в блока на СДС.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Наистина пултът не е работил, господине, уверявам Ви. Не е от лоша воля моят негативен вот.
Второ, когато се претупват нещата в тази комисия, когато не се свиква комисията, а се пускат някакви 4-5 папки, за да подписват хората, без да могат да прочетат сериозно и да обсъдят подобно нещо, това е резултатът на моя подпис. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, тук сте напълно прав, но в такива случаи човек не подписва, именно след като не знае какво подписва. (Смях и оживление в блока на СДС.)
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ И РЕАЛНИЯ СЕКТОР (FESAL-I) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по проект за Решение N 02-03-11/23.07.1997 г. за даване на съгласие
за сключване от Министерския съвет на Договор за заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор
(FESAL-I) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Заемът FESAL-I се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс. Заемът е в размер на 100 милиона щатски долара. Той е част от общия размер средства, отпускани на страната от международните финансови институции и Европейската икономическа общност за подпомагане прехода на страната към пазарна икономика в условията на валутен борд. Основна негова цел е подкрепа на усилията на Република България да направи реформа във финансовия и реалния сектор.
С изпълнението на съгласуваната със Световната банка програма ще се елиминира значителна част от загубите в държавния сектор, ще се преструктурират и оздравят финансово други предприятия чрез изпълнение на приетите програми за финансово оздравяване, ще бъде изградена стабилна основа за устойчиво дългосрочно развитие, като едновременно с това се намали бюджетният дефицит до едно устойчиво равнище.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, точка 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие на Министерския съвет да води преговори и да сключи договора за заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор (FESAL-I) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 100 милиона щатски долара или тяхната равностойност в германски марки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
По проекта за решение някой желае ли да вземе отношение?
Подлагам на гласуване проекта за решение.
"Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за сключване от Министерския
съвет на Договор за заем за преструктуриране на
финансовия и реалния сектор (FESAL-I) между Република
България и Международната банка за възстановяване и
развитие

Народното събрание на основание чл. 84, точка 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи Договор за заем за преструктуриране на финансовия и реалния сектор (FESAL-I) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 100 милиона щатски долара или тяхната равностойност в германски марки".
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: 161 за, няма против, 7 въздържали се.
Решението е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ С ЕКИПАЖ ЗА УЧАСТИЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО ВОЕННОМОРСКО УЧЕНИЕ "МОРСКИ БРИЗ '97" В УКРАЙНА.
Становище на Комисията по национална сигурност.
Господин Бисеров го няма. Заместник-председател на комисията? Господин Бехар, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:
"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: проект за решение за даване на разрешение за
    изпращане на български военен кораб с екипаж
    за участие в многонационалното военномор-
    ско учение "Морски бриз '97" в Украйна,
    N 02-03-12, внесен от Министерския съвет
    на 29.07.1997 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, точка 11 от Конституцията на Република България да разреши изпращането за участие в многонационалното военноморско учение "Морски бриз '97" в Украйна на средния десантен кораб проект 770 "Сириус" с бордови N 701 от Военноморските сили на Република България с екипаж 13 офицери, 16 старшини и сержанти и 16 матроси за времето от 22 август до 1 септември 1997 г. включително".
Това е становището на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
По проекта за решение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проект за решение:

"Проект
РЕШЕНИЕ
ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА
БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ С ЕКИПАЖ ЗА УЧАСТИЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО ВОЕННОМОРСКО
УЧЕНИЕ "МОРСКИ БРИЗ’97" В УКРАЙНА

На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България Народното събрание
РЕШИ:
Разрешава изпращането на среден десантен кораб проект 770 "Сириус" с бордови N 701 от Военноморските сили на Република България с екипаж 13 офицери, 16 старшини и сержанти, и 16 матроси за участие в Многонационалното военноморско учение "Морски бриз’97" в Украйна за времето от 22 август до 1 септември 1997 г. включително."
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: 146 за, 3 против, 10 въздържали се.
Решението е прието.
Почивка до 12 часа, когато ще пристъпим към второ четене на законопроект за държавния герб на Република България. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Пристъпваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За процедура има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с изключителната важност на разглеждания днес на второ четене законопроект за държавния герб на Република България правя процедурното предложение дебатите да се предават директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин на Величков.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: 194 за, 4 против, 7 въздържали се.
Предложението се приема.
Преди да дам думата на председателя на Комисията по културата и медиите, искам да обясня процедурата, по която ще се движим. Тя е регламентирана в чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(Всички стават и посрещат с ръкопляскания президента и вицепрезидента на Републиката, които заемат местата си в президентската ложа.)
Освен че всички искаме - нещо, в което не се съмнявам, заседанието да протече тържествено, нашият правилник казва, че тогава когато има приети на първо четене повече от един законопроекти, уреждащи една и съща материя, водещата комисия изготвя един общ законопроект, по който вече могат да се правят предложения.
Въз основа на този текст от правилника комисията е изготвила един общ законопроект, който е в края на нейния доклад. Съгласно правилника, ще се движим по този общ законопроект, като народните представители имат право да правят предложения по заглавието и по отделните текстове.
Има думата председателят на Комисията по културата и медиите господин Стоян Райчевски да прочете общия законопроект, изготвен от комисията, въз основа на приетите на първо четене три законопроекта за държавния герб на Република България.
Заповядайте, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за Закон за герб на Република България е изготвен след редовно заседание на Комисията по културата и медиите, на което бяха обсъдени трите внесени и приети на първо четене законопроекти и направените по тях предложения.
След станалите дебати комисията предлага следния законопроект за герб на Република България:
Заглавие: "Закон за герб на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 222 народни представители: 218 за, против няма, 4 въздържали се.
Заглавието на закона е прието.


ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 1. Гербът на Република България е държавен символ, изразяващ независимостта и суверенитета на българския народ и държава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 има ли предложения? Има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Предлагам освен независимостта и суверенитета на българския народ и държава да се подчертае изрично единството им. Още повече, че "Съединението прави силата" е лозунг, който неслучайно ще стои там. Държа в текста да бъде подчертано единството, тъй като съм убеден, че спрямо единството на българския народ тепърва ще има сериозни провокации.
Убеден съм още, че ако ние тук не дадем израз на воля да запазим единството на българския народ в политически план, в стратегически план, ако не запазим единството на българската държава, нейния унитарен характер, няма да сме свършили своята работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Смоленов, само пояснете точно къде да се сложи това.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Отговаряйки на справедливия коментар на господин председателя, искам да подчертая къде текстуално да бъде включено това: "Гербът на Република България е държавен символ, изразяващ единството, независимостта и суверенитета на българския народ и държава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа! Бележката, която правя по чл. 1, е по-скоро граматическа. Първо, ако кажем, че е държавен символ и след това кажем "народ и държава", това е тавтология. Коректно би било да се махне думата "държавен", много конституции така пишат, и ще стане: "Гербът на Република България е символ, който изразява - не изразяващ, защото тези деепричастия в законодателството не са добри - независимостта и суверенитета на българския народ и държава".
Да се прецени, не настоявам. Колкото се отнася до искането на господин Смоленов, това е принцип на Конституцията и е записан ясно в нейния преамбюл. В Закона за герба да се включва този текст на единството на държавата и на народа не е коректно и от правна гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев. Други желаещи? Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Аз ще говоря много кратко. Искам да изкажа становище, което е противно на становището на господин Смоленов. Смятам, че така, както е формулирано в предложението, е абсолютно достатъчно. Думата "единство" няма място в един герб. Тъй че недейте сега да говорим за неща, за които мисля, че няма място. Какво значи единство? Аз съм дошъл в парламента не за единство, а просто да защитавам една теза. Други са дошли за друга теза. И ние какви ще бъдем, ако не защитаваме различни тези? Или тогава да кажем в края на краищата: ние сме за единството и поцелуйковщината. Аз смятам, че не сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов. Има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, също искам да отхвърля направеното от господин Смоленов предложение, тъй като ако се включи такъв текст, в подтекста стои разбирането, че българският народ не е единен. Българският народ е единен и винаги е бил единен. Ако политиците не са единни, това е техен проблем, а не на българския народ. Затова не трябва да се включва текст, който да навява асоциации, че едва ли не народът не е единен и, видите ли, ние, политиците, страшно сме се загрижили как той да стане единен. А работата е точно обратната - ако някой раздели нашия народ, това ще бъдат политиците, а не самият народ. Затова възразявам.
Второ, подкрепям предложението на господин Ганев само в едната му част, а именно вместо деепричастната форма "изразяващ" да се сложи сегашната историческа форма "който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава". Понятието обаче "държавен символ", господин Ганев, трябва да остане. То не е тавтология. Защото има различни символи - има литературни, има политически. В случая става точно дума за държавен символ и това трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов. Пристъпваме към гласуване.
Господин Ганев, поддържате ли отпадането на "държавен"?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не поддържам. В текста може да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Смоленов да се добави думата "единство" след думата "изразяващ". Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: 34 за, 122 против, 64 въздържали се.
Предложението не се приема.
Чета текста на чл. 1, който ще гласуваме:
"Чл. 1. Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава."
Моля, гласувайте.
Гласували 227 народни представители: 224 за, против няма, 3 въздържали се.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 2. (1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, прототип на корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
(2) Графичното, цветното и пластичното изображение на герба, съгласно приложенията, са неразделна част от този закон."
Това е чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение предлагам чл. 2 да има следното съдържание:
"Утвърждава за герб на Република България изображението на българския държавен герб до 1947 г." Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Моля уважаваната комисия да оттегли абсурдното квалифициране "дъбови клонки с плодове". Просто е смехотворно. Благодаря. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
Моля за тишина в залата!
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прощавайте, уважаеми господин президент и господин вицепрезидент! Погледът понякога невинаги е нагоре.
Искам да предложа нещо редакционно и едновременно с това да защитя проекта така, както е внесен в комисията. Проектът отговаря на онзи текст, който ние, Парламентарната група на Евролевицата, имайки предвид съгласието, което беше постигнато на преговорите при президента на републиката, направихме от гледна точка на формулиране на елементите на графичното изображение. Така че, отговаряйки на господин Жорж Ганчев, искам да кажа, че този текст отговаря точно на графичното изображение; ние сме го съгласували с авторите на проекта, които са правили това графично изображение, и в тези думи няма нищо лошо, защото липсата на тези думи означава липса на това изображение в съответния проект.
Онова, което искам да направя като редакционна бележка, е свързано с една дума, която вероятно комисията не е видяла добре. Става дума, че двата лъва са обърнати към щита "на лява и дясна хералдическа страна", а не "от". Смятам, че това е съществено и трябва да се има предвид. Мисля, че при преписването е станала някаква грешка.
Позволявам си от името на нашата парламентарна група да предложа да подкрепим този текст на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Иван Сунгарски. Заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Извинявайте, господин президент на Република България! (Шум и единични ръкопляскания от опозицията.)
Да, наистина никой дотук не спомена господин президента, защото явно прекалено сме заети от себе си. Нищо странно в това. Все пак приемането на герба става тук, в залата.
Още един път моля президента и вицепрезидента на Република България за извинение. Като проява на лош вкус смятам, че сме пропуснали това обръщение, а не някаква друга теза.
Правя процедурно предложение за отпадане на текст от ал. 1 на чл. 2.
"Над щита има голяма корона, прототип на корони на български владетели от Втората българска държава". Дами и господа, един път не, а хиляди пъти говорихме в тази пленарна зала по въпроса какво представлява короната на българския герб. Вкарвайки описателния текст "прототип на корони на български владетели от Втората българска държава", ние елиминираме Третата българска държава, част от която сме ние в момента.
Как са формирани короните всички знаем, какъв е прототипът абсолютно всички знаем и този текст просто се явява малко в повече и говори за един недотам отговорен усет към хората, които са го формирали. Защото този текст звучи, бих казал, обидно не, а омаловажаващо факта, че след Втората има Трета българска държава. Това, че определени народни представители не харесват една част от историята, свързана с Третата българска държава, не е достатъчен аргумент това да бъде записано в текста, който описва герба.
Моето процедурно предложение е за отпадане на "прототип на корони на български владетели от Втората българска държава". Оттам нататък текстът остава - "с пет кръста и отделно кръст над самата корона".
И второто нещо, което бих предложил: "Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки". И тук да бъде поставена точка, защото плодовете "дъбови" не са най-добре регламентиращите България плодове, които нашата държава ражда. Благодаря. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Георги Първанов - за реплика на господин Иван Сунгарски.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На път сме да финализираме един от най-драматичните въпроси, изчерпил толкова много политическа енергия в най-новата история на България. На път сме, съвсем близо сме до това да постигнем един герб, който ще бъде красив, ще задоволява много естетически вкусове, ще следва изискванията на хералдиката; един герб, който в най-голяма дълбочина ще изразява историческата традиция, старинността и ще подчертава републиканския характер на държавното ни устройство; един герб, който в най-голяма степен ще бъде израз на последователното търсене на съгласие.
Аз специално искам да благодаря на интелектуалците за тяхната гражданска ангажираност, за това, че през цялото време те бяха необходимият граждански коректив на нашата работа.
Искам обаче да възразя на предложението на господин Сунгарски, защото спояващият, консенсусният елемент в този проект, който сега ще гледаме всички ние с вас и надявам се да приемем, е именно текстът за прототипа на короната от времето на Българското Средновековие, от времето на най-славните български царе. Затова и за да отпаднат всякакви съмнения, аз предлагам да гласуваме текста така, както ни е предложен от комисията. В обратния случай трябва да ви призная, че Парламентарната група на Демократичната левица няма да може да подкрепи една корекция в смисъла, в който предложи господин Сунгарски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Георги Първанов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент! Вземам думата, за да призова да се подкрепи текста, който предлага комисията, тъй като той е продукт на едно действително дълго, търсено и намерено съгласие между голямото мнозинство народни представители в този парламент... (Бурни и продължителни ръкопляскания)... и точно във вида, в който се предлага от комисията и призовавам по направеното предложение от господин Димитър Луджев мнозинството на Обединените демократични сили да се въздържи от гласуване. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Заповядайте, господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми господин президент! От името на парламентарната група и от свое име си позволявам да кажа следното. И много държа то да бъде записано абсолютно точно в стенограмите на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В стенограмите всичко се записва абсолютно точно!
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги от Демократичните сили, аз се обръщам преди всичко към вас. Много се спекулираше в печата тези дни по повод герба. Гербът, който Обединението за национално спасение предлага, е гербът, който вашите деди са гласували в Учредителното събрание в Търновската конституция. Нима толкова бърже вие забравихте какво са гласували вашите деди и какви бяха техните повели?
Уважаеми колеги, има един парадокс в историята - 50 години господата от ляво убеждаваха моето поколение да не влиза в църква, а сега прегръщат кръста. Това ли е съгласието на българския народ? Това ли е съгласието, което в този герб обединява християни и мюсюлмани, републиканци и монархисти?
Аз ще гласувам против такъв герб, уважаеми господа. И ви пледирам, обръщам се към вас с молба, подкрепете герба на държавата България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа! Най-напред искам да направя едно малко уточнение, за да не се мисли нещо друго.
Господин Сунгарски, народните представители от тази трибуна по класическа традиция се обръщат към хората, които са в залата. Балконът не е зала. Нашето уважение към президента е много по-голямо особено днес, когато ние гледаме един резултат на неговите усилия в посоката на консенсус, който ни е събрал сега.
Колкото се отнася до бележките, които се направиха, че много подробно било описанието в герба - клонки с плодове. Някой иска да спре до някъде другаде. Вижте, словесната част на един държавен герб се описва с всичките подробности на изображението. Отворете австрийската конституция и ще видите един такъв дълъг текст: летящ черен орел с изплезен червен език държи в едните си нокти едно, а в другите... Така се прави. И моля ви поне на това да останем верни. Това, за описанието.
Колкото се отнася до самия текст аз искам, господин председател, да внесем отново една именно граматическа, но много съществена яснота. Пише: над щита има голяма корона, прототип на короните на български владетели. Тя не е прототип. Тази корона е с прототип от онези корони. И затова трябва да се каже: над щита има голяма корона... (Шум и реплики в залата.)
Сега ще ви кажа точният текст. Бях го отбелязал. Всичко е така, но за да бъде по-прецизно... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може би: от Втората българска държава.
ГИНЬО ГАНЕВ: Над щита има голяма корона с прототип от короните на български владетели, понеже това е едно сумарно понятие тук, а не точно на Иван Александър или на Шишман. Бих помолил тази корекция да се има предвид.
Текстът ще го дам писмено.
А, господин Симов, извинявайте, че в такъв тържествен момент се обръщам лично към Вас - нашите и вашите деди, когато са правели Търновската конституция са гласували друг герб - изправен златен коронован лъв - един! Това, за което говорите е от 1930 г. в Закона за държавния печат. И затова господин Първанов Ви каза ясно - един дълък път на консенсус. Този консенсус ни е необходим сега. И това е едно принципиално гласуване.
Аз искам да ви призова да не си служим с частични спомени за нашите деди, а да търсим и пътя, който ни събира днес. Ако гербът е израз на достойнството на държава и народ, нека това да ни събира и занапред, както пише в текста, който ще гласуваме: "Съединението прави силата". И да не си позволяваме повече, аз ви моля за това колеги, да продължаваме да обгербваме живота си с внасяне на крайна омраза и противопоставяне. Нека от утре нататък след това тържествено заседание да можем заедно с вас да кажем: да следваме текста, че "Съединението прави силата" и освен това всеки от нас на висок глас и тихо като в храм да каже: Да живее България! (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Думата има председателят на водещата комисия господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател! Аз искам да направя едно пояснение защо е казано: "на корони", а не "короните". Тъй като по време на заседанието на комисията бе повдигнат и то много основателно въпросът, че може да се намерят и открият при разкопки и други корони от времето на Второто българско царство и да имат друго изображение. Затова ние оставихме общо "корони" и аз предлагам да си остане "корони" независимо дали "прототип", "от прототип", "с прототип"... Това ще го изчистим. Но по-добре е да бъде нечленувано - "корони", тъй като ние нямаме в наличност всичките корони, които биха могли да бъдат открити в бъдещи археологични разкопки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз не искам да приповдигам тона в защита на един герб, по който се получи едно национално съгласие и който наистина може да бъде приет за герб на всички българи. Аз искам само в името на граматиката да предпазя от една грешка, върху която обърна внимание и господин Гиньо Ганев.
Прототип - това е първообраз. Не може нашият герб, сегашният, да бъде прототип на корони на български царе от Втората българска държава. Затова трябва да се каже просто: над щита има голяма корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска държава... (Шум и реплики в залата.)
Може би е по-добре да се каже: "първообраз", за да бъде българска думата: "първообраз на която са корони на владетели"... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам думата на господин Жорж Ганчев.


ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Тъй като започнахме да словоблудстваме отново, оттеглям моето предложение за поправка. Приемам предложението на комисията. Прав е господин министър-председателят с неговата молба колкото се може по-експедитивно да работим днес. Благодаря. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Юлий Павлов.
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Фактически господин Лучников каза абсолютно точно това, което и аз мислех да защитя. (Смях и реплики.) Смятам, че е безсмислено да се обсъжда текстът в тази редакция, която е дала комисията, защото е безсмислен. Единствено има смисъл да се гласува с редакционната корекция, която беше предложена от господин Лучников. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
Думата има господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, драги колеги! С това последното, което чух - да бъдем по-експедитивни, аз не мога да се съглася. Не мога да се съглася в момента да бъдем по-експедитивни. Дайте да изпраскаме този герб и да си ходим! Вижте, това е много сериозен въпрос.
Господин Лучников стигна почти до корена на граматиката. Не може да се говори за прототип. Просто не може да се говори за прототип, защото никой не знае - тук има историци - какви са били короните на цар Иван Шишман и т.н. Просто не се знаят. Тука има доста историци. Какви прототипи? Ние можем да кажем, че тази корона е внушена от образите, защото ние нямаме корона, за съжаление, а имаме няколко графични изображения - в евангелията, в стенописите в Боянската черква. Нека да бъдем точни.
А колкото до господин Гиньо Ганев, господин Гиньо Ганев, много бих се радвал най-после действително, защото направихте забележка на господин Симов, да застанете на една позиция такава, при която народът ще ви адмирира. Но вчера Вие напуснахте заседанието за досиетата и бяхте точно обратното. А сега изведнъж стоите на друга позиция. Аз Ви познавам, господин Ганев, познавам Вашите интереси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Савов, нека да не влизаме в диалог!
СТЕФАН САВОВ: ...Познавам Вашата гъвкавост и затова аз не мога да се съглася с вашите решения. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Александър Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент на Република България! Аз ще гласувам за предложението на комисията. Ще гласувам за текста на чл. 2, ал. 1.
Искам обаче да кажа само няколко думи. Аз ще гласувам с ясното съзнание, че това е именно компромисен вариант, че той ще отрази компромисната воля на това Тридесет и осмо българско Народно събрание. Забележете, става дума за Тридесет и осмо Народно събрание, а не за Първо. Някой да не си помисли и да не се изживява, че от сега, от нашия избор на герб, на това изображение, едва ли не започва нова история на България. Ние сме Тридесет и осмо Народно събрание. Първото е мислело по-различно. Следващите са вложили и свои идеи, за да се получи старият ни герб до 1947 г. Следователно, гласувайки, трябва да гласуваме с ясното съзнание, че ние сега гласуваме нашето виждане в годината 1997.
Ето защо не приемам и това разпалено, от друга страна, настояване от страна на Обединението за национално спасение именно на всяка цена, като че ли конфронтационно, провокативно да се гласува и старият герб. Защо не го приемам? Тук е господин Каракачанов. Той беше народен представител във Великото Народно събрание, което гласува Конституцията. Защо, питам го него тогава, господин Каракачанов, ти не защити така горещо идеята за възстановяването на стария български герб? Разбираш ли какво те питам? (Ръкопляскания от СДС.)
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Защото годината е била 1990.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И нека с късна дата да не се демагогства! Ако Великото Народно събрание, което по българската Конституция бе избрано с по-широко представителство от българския народ, искаше да възстанови стария български герб, а тогава аз го исках абсолютно чистосърдечно това и срещах пълно неразбиране от това Народно събрание, ако господин Гиньо Ганев, който беше заместник-председател на Великото Народно събрание, искаше възстановяването тогава на стария български герб или някакво ново изображение, каквото сега има, той щеше да го каже. Той тогава не е казал нищо подобно, по-точно е казал точно обратното. (Смях и ръкопляскания от СДС.)
Следователно аз вземам конкретни примери от народни представители, които знаят историята - поне съвременната, а не миналата. И смисълът на това, което искам да ви кажа, е наистина в името на това България да има свой държавен символ, този символ в максимална степен да изразява приемствеността с нашите реално съществували царства - мощни, силни, приемствеността със Златния век на българската държава, с Второто българско царство, приемствеността и с времето не просто на цар Борис, което наричате Трето българско царство, а това е времето на Иван Вазов, на Захари Стоянов, на Йордан Йовков, това е времето на голямата българска култура и духовност. Приемствеността на всичко това е именно гербът, който ние сега ще приемем.
Щом въпросът е за това да се направи компромис, да се удовлетвори някакво желание на левицата да може тя да спомене за тази Втора българска държава специално, когато е нямало комунисти, факт (смях в залата), ние ще удовлетворим и това желание.
И правя следното малко предложение, за да се изчисти този езиков спор с чуждата дума прототип. Има българска дума и тя е думата подобна. Прочетете текста и ще видите колко точно тя идва на своето място: "над щита има голяма корона, подобна на корони на български владетели от еди-кога си". И думата е точна, и отразява именно това, което сме изрисували. Това, което сме нарисували, именно наподобява, напомня за нещо, което го е имало в миналото, а не то самото да е първообраз на неща, които са били в миналото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Александър Йорданов.
За първа реплика думата има господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин президент, уважаеми колеги! Съвсем кратка реплика ще направя. Понеже господин Йорданов ме провокира, аз съм длъжен да му отговоря.
Господин Йорданов, не съм имал възможността да гласувам за герба, защото нямах вашата подкрепа тогава. Вие лежахте на тревичката и нямаше с кого да работя. (Ръкопляскания от левицата.) Но както разбирам, е и безсмислено да съм очаквал от вас подкрепа, защото вие през това време вероятно сте договаряли новия герб с БСП. (Смях и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз искам, без да правя процедура, да призовем себе си за повече мярка в думите, които употребяваме днес. Толкова трудно се стигна до този час на Тридесет и осмото Народно събрание, нека думите да бъдат повече премерени! Защото това, което каза господин Каракачанов, аз мога да го разкажа три пъти по-дълго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се съмняваме.
ГИНЬО ГАНЕВ: Хора, които тогава не мислеха да правят Конституция, не могат да свидетелстват със стенографски дневници, които не са чели. И за цялата истина следното да знаете: не се прие тогава корона върху лъва. Въпреки че и аз гласувах за нея тогава, мнението ми не е променено, защото имаше един зле разбран републиканизъм. И назовавам имената на д-р Желев, на Милан Дренчев и на Петър Дертлиев. Ето ви разпечатката, вкъщи е, ще я донеса. Тогава още този въпрос щеше да бъде решен.
Така че нека да не се връщаме и към тези минали времена. Сега сме хора на друг път, на един прав път на демокрацията и, дай Боже!, на по-голям консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате дума за процедура, господин Димов, ако е процедура, обаче.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Обоснована процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не обоснована, ако е процедура, слушаме процедурно предложение.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин президент! Уважаеми господа депутати! Колеги! Тази пиеса сме я гледали дълго време, липсва само финалната й сцена. Нека да престанем да искаме всчики да влезем в историята. Историята сама ще подбере това, което трябва да остане. И затова, финалната сцена! Моля да прекратим тези дискусии! Да гласуваме този член... (ръкопляскания в залата), както беше, с изключително точната поправка на господин Лучников и да вървим напред! Благодаря ви. (Ръкопляскания и възглас от залата: "Браво"!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Луджев, не мога да Ви дам втори път думата (към господин Луджев, който от място желае думата). Вие се изказахте, направихте предложение и толкова.
Пристъпваме към гласуване.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Това беше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура или за какво? Очевидно не е процедура. (Оживление в залата.)
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Първото беше процедура, аз само направих предложение, не съм имал изказване. Аз по процедура направих предложение. Искам да кажа само три думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Как да не може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може повече. Не може, изказахте се по чл. 2.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: От името на парламентарна група искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група може.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господа народни представители! Господин председател на Народното събрание! Господин президент на Републиката! Господа министри!
Искам да направя ясно заявление от страна на Обединението за национално спасение. Ние не търсим нито провокация, нито искаме някого да изнудваме, нито искаме да вървим срещу съгласието. Много ви моля! И затова съвсем ясно и точно направихме предложението, което сме направили по редовния ред.
Все пак, господа, някой в тази зала трябва да държи и на онази традиция, която ние, вярваме, че трябва да следваме като българска държава. Не исках да казвам това нещо, даже поех някои ангажименти. Но ще го кажа, надявам се кротко и ясно. Няма само Първа и Втора българска държава, има и трета българска държава и ние сме нейното Тридесет и осмо Народно събрание. Ние заявихме, че сме готови да стъпим и на някакъв стилизиран компромис на държавния герб от 1930-1947 г., но не и на някакви вариации, които удовлетворяват, просто така, желания необосновани, неясни, неизвестно защо.
Коя държава сме ние сега?
ГЛАС ОТЛЯВО: Четвъртата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Четвърта може би или пета? Така че, позволете ни просто да стоим на тази позиция. Обединението за национално спасение, в което има православни, мюсюлмани - българи, държи да бъде възстановен гербът на българската държава, национална държава от 1930-1947 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Направено е процедурно предложение за прекратяване на изказванията. Има ли някой срещу това предложение? Няма. Моля гласувайте за прекратяване на дебатите.
Гласували 226 народни представители: 198 за, 13 против, 15 въздържали се.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване.
Първо, предложение на народния представител Димитър Луджев:
"Текстът на чл. 2, ал. 1 да гласи, че "гербът на Република България е гербът от 1930 г.".
Моля, гласувайте.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): За възстановяване на държавния герб от 1930 г. Кажете го точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: 21 за, 96 против, 66 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля посочете резултата по групи.
Предложение от народната представителка госпожа Петя Шопова.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложението е предлогът "от" да се замени с "на".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз си позволявам само да обърна внимание, че в текста е казано "два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита". Ако са обърнати към щита, не може да са "настрана", а "от". Или трябва да отпадне думата "към" и да стане "обърнати на лява и дясна хералдическа страна".
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Шопова оттегля предложението си. Благодаря.

Господин Сунгарски, поддържате ли предложението си за отпадане?
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Сунгарски - да отпаднат думите "прототип на корони на български владетели от Втората българска държава".
Гласували 216 народни представители: 29 за, 114 против, 73 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има предложение за същото изречение от народния представител Светослав Лучников.
Аз ще прочета второто изречение, за да го гласуваме отделно, за да го изгладим.
"Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава."
Моля ви само да помислим дали е необходимо и не се ли получава тавтология - "български владетели от Втората българска държава". Не е ли достатъчно да се каже "владетели от Втората българска държава"? (Шум и реплики.)
Чета цялото изречение, което ще поставя на гласуване - изречение второ на чл. 2, ал. 1.
"Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава с пет кръста и отделно кръст над самата корона."
Моля, гласувайте.
Гласували 217 народни представители: 175 за, 25 против, 17 въздържали се.
Прието е предложението за изменение на това изречение.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители!
Правя предложение в ал. 2 да отпадне "пластичното" - става въпрос за изображение, тъй като този проблем ще бъде третиран тогава, когато стане дума за печата. В законопроекта е предложен отделен текст, който повелява този проблем да бъде решен със Закон за печата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за отпадане в чл. 2, ал. 2 на думите "и пластичното" и съответно между "графичното" и "цветното" трябва да се постави съюзът "и".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 222 народни представители: 181 за, 12 против, 29 въздържали се.
Предложението е прието.
Преди да гласуваме, ще прочета целия текст на чл. 2.
"Чл. 2. (1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
(2) Графичното и цветно изображение на герба, съгласно приложенията са неразделна част от този закон."
Моля, гласувайте чл. 2.
Гласували 222 народни представители: 177 за, 16 против, 29 въздържали се.
Член 2 е приет. (Бурни и продължителни ръкопляскания от блока на СДС.)
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, сигурно разбирате, че е крайно трудно в такъв момент да се гласува отрицателно - един момент, когато всички са обзети от идеята за национално съгласие. Разбирам, че не може без компромиси, но аз казах и при първото четене, всеки компромис трябва да се разгърне в границите на Конституцията. Аз твърдях и твърдя, че този проект, който беше приет сега, не се съгласува с конституционния текст. Никакво тълкуване не може да направи от един лъв три лъва и никакво тълкуване не може да пренебрегне изричното решение на Великото Народно събрание, че не бива, не може да има корона на лъва.
Като отчитам това голямо национално съгласие, което манифестирате, аз питам: защо вие не направихте необходимото да промените самия конституционен текст? Имаше достатъчно време. Три месеца са съвършено достатъчни за промяна на Конституцията. Ако ние, ръководени от идеята за национално съгласие, започнем да нарушаваме Конституцията, накрая от самата Конституция няма да остане нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов. Втори отрицателен вот.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Това не е класически отрицателен вот, предвид тържествеността на момента и моето вълнение е съвсем обяснимо, защото аз съм убеден, че все още докрай не съзнаваме дълбочината и значимостта на това, което Народното събрание извърши днес. Аз вземам думата както от мое име, така и от името на моите колеги и приятели от Демократическата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Христов, не можете да взимате думата от името на други. Дал съм Ви думата за отрицателен вот. (Шум и реплики в залата.)
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Това беше и едно мое колегиално поръчение, господин председателю. Моля за извинение в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да е заместник-председател, сега има думата за отрицателен вот.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Принципите на Демократичес-ката партия при досегашната дискусия за герба бяха: приемственост, ясно изразени белези на държавност и търсене на максимално съгласие не просто в парламента, но и в обществото.
Ключовите думи за Демократическата партия са традиция, съвременност и бъдеще. Ето защо ние отдаваме особено значение и за нас водещо място има приемствеността, която логически и исторически носи в себе си принципите на държавността и съгласието. Не бива да се подценява историята. Гербът от 1930-1947 г. който ние поддържахме, носи в себе си елементи и на предишните български гербове, носи елементи на цялата българска история. И той именно според нас символизира държавността и съгласието, които България познава в своята история.
И защо отново казвам, че това не е традиционен отрицателен вот? Като традиционна партия Демократическата партия ще служи на България с приетия от Народното събрание герб. За нас той ще бъде не само графичен, но и духовен израз на държавността и Конституцията, пред която всички сме се клели, макар че в определени моменти не сме приемали някои нейни положения.
За нас приемането на герб на Република България, независимо от нашата специфична позиция, е изключително важен държавен акт, символ на новия политически модел и новия дух на институционализъм...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: ... и държавност, утвърждаван в нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
От името на парламентарна група - госпожица Екатерина Михайлова. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Просто преди Вас вдигнах ръка, господин Вълканов. След това ще Ви се даде думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Взимам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Вярно е, че взимам думата по средата на четенето на този законопроект, който днес гласуваме, но смятам, че сега е моментът, в който трябваше да взема думата от името на парламентарната група. Защото всъщност след гласуването на този текст остава да се гласуват само техническите текстове. На практика българският герб вече е факт.
С това гласуване ние, депутатите от Тридесет и осмото Народно събрание, приехме символа на България - държавния герб на България. (Ръкопляскания.)
Простете ми вълнението, но смятам, че всеки един от нас, независимо от това как е гласувал в пленарна зала, се вълнува в този момент, защото наистина седем години българските политици не можаха да намерят решението за това кое да е герб на България. И аз искам тук да се присъединя към думите на господин Александър Йорданов, затова че наистина ние, Тридесет и осмото Народно събрание, приемаме този герб, в който има и традицията, и историята, и настоящето, а и бъдещето на България.
Български гербове е имало и преди нас, сигурно ще има и след нас. И затова, честно казано, аз малко се притеснявах от някои изказвания днес в пленарна зала, които искаха да кажат, че погазваме традицията и някой само поддържал традицията.
Дами и господа, гербът, който приехме, носи традицията на българската държава. И всички, които гласувахме, потвърдихме това, че носи традицията и историята. България не започва и не свършва днес, нито не започва и не свършва през 1930 г., нито през 1878 г., когато е Търновската конституция и когато гербът на България е съвсем различен от този, който беше внесен като проектозакон от вас, колеги от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
България е имала и преди гербове, но най-важното е, че в този герб, който днес гласувахме, има символите, има знаците на българската държавност, има и историята, но има и настоящето. И около този герб дебатите в медиите ни казаха: "Вие господа и дами политици, сте на поправителен изпит", защото истината е, че днес ние имахме поправителен изпит. И аз благодаря, наистина благодаря от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че Тридесет и осмото Народно събрание издържа поправителния изпит днес. И мисля, че ще докажем, че още много добри неща ще направим за България. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова. Господин Велко Вълканов - за процедура.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, боя се, че се нарушава редът на гласуването. Имаше предложение за промяна в надписа. Вие трябваше, господин председателю, да поставите на гласуване тези предложения. Кога, питам, Вие ще направите това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога да Ви кажа, че никога няма да го направя, защото закъсняхте. (Смях, ръкопляскания и оживление в мнозинството.) Когато разисквахме чл. 2, всеки имаше право да прави предложения, Вие не направихте никакво предложение. Обосновахте отрицателен вот и сега ми се струва, че като юрист трябва да знаете, че е малко късно.
От името на парламентарна група - госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин президент и вицепрезидент! И аз ще наруша традицията и вземайки повод от прекрасните изявления на председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, искам да ви кажа от името на Парламентарната група на Евролевицата, че този герб беше възможен, защото в българския политически живот има нов политически стил. Защото в това Народно събрание между Народното събрание, изпълнителната власт и президента на Републиката има нов тип взаимоотношения. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС, ЕЛ и БББ.) Аз съм била депутат в друго Народно събрание, където това щеше да бъде невъзможно. В това Народно събрание политическите сили, всички политически сили направиха своите стъпки, за да стигнем до герба на Републиката. В това Народно събрание и председателите на парламентарните групи, и ръководството на събранието, подкрепени от министър-председателя и парламента, стигнаха днес до този консенсус.
От името на нашата парламентарна група искам да пожелая този дух, този нов политически стил да бъде нашия силен старт за доброто на България. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС, ЕЛ и БББ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Петя Шопова.
Има думата господин Жорж Ганчев от името на парламентарна група.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Поздравявам ви с едно съгласие, което чакаше 7 години.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Още не сме гласували.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Още не сте гласували, но всички ще гласуваме, господа, не се правете на луди. (Весело оживление, ръкопляскания.)
Вчера в тази зала имаше много недостойни търкания, имаше изолирания на парламентарни групи и техни предложения, и пр., и пр. Много ме радва днес, че за едно голямо нещо ние се съюзихме. Това е добър ден за България! (Весело оживление.)
(Обръща се към народния представител Александър Йорданов) Не ме гледай умно! (Смях и ръкопляскания.)
Когато хората вече се кахърят как ще преживеят есента и зимата, когато зърното, поради големите дъждове е заплашено, когато ни липсват комбайни и трактори, липсват ни много неща в болниците, това национално съгласие днес беше страхотно необходимо.
Аз ви се покланям на всички от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок и желая на всички в бъдеще удача, разум и най-вече да служим за България. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Преминаваме към чл. 3 на закона.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 3. (1) Гербът на Република България се изобразява на държавния печат по начин, определен със Закон за държавния печат.
(2) Изобразяването на герба на Република България на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други се допуска само с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли предложения по чл. 3? Няма.
Моля, гласувайте чл. 3.
Гласували 201 народни представители: 195 за, 1 против, 5 въздържали се.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли предложения по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: 194 за, 1 против, 5 въздържали се.
Параграф единствен на Заключителната разпоредба е приет. (Ръкопляскания.)
С това и Законът за герб на Република България е приет на второ четене.
От името на парламентарна група, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Честит ни национален държавен герб и за много години! (Ръкопляскания.)
За първи път от 7 години насам проблемът за герба не беше проблем на битката за миналото. Надделя здравият разум, надделя националната отговорност и затова трябва да подчертаем приноса на огромната част на народните представители на почти всички парламентарни групи.
За голямо съжаление това не е елемент от практиката на Тридесет и осмото Народно събрание, това беше едно рядко изключение. Сега е моментът, уважаеми дами и господа, да осъзнаем, че битката за българската държавност не приключва, а започва с приемането на герба и с утвърждаването на националните символи. Това е една битка, която ще преминава през един нов стил във взаимоотношенията между опозиция и мнозинство в Народното събрание, през един нов стил на взаимоотношение между изпълнителната власт и Народното събрание. Една битка, която трябва да мине през стабилизирането на местната власт, през укрепването на националния кадрови потенциал.
Всичко това, за съжаление, не може да бъде отразено в позитивна форма и това ни кара сега, на финала на работата на тази сесия на Народното събрание да се разделим с по-малко удовлетворение и с много съмнение, с много тревоги за предстоящия политически и социален сезон на есента на 1997 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
(Всички стават прави, в залата звучи химнът на Република България. Ръкопляскания.)


Има предложение да поканим в залата автора на проекта господин Чапкънов. Моля квесторите да го поканят. (Господин Чапкънов е посрещнат с ръкопляскания от пленарната зала.)
Има думата президентът на Република България господин Петър Стоянов. (Всички стават и го посрещат с бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители и министри, уважаеми госпожи и господа, скъпи български деца, които днес получавате първия си урок по парламентаризъм! Преди да ви поздравя като български президент, уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви благодаря като български гражданин за приемането на Закона за българския държавен герб. (Бурни ръкопляскания.)
Благодаря ви, че с приемането на този закон отговорихте на очакванията на огромна част от българското общество - очаквания, които искаха да бъдат материализирани българското национално достойнство, българската традиция и българската държавност в един български държавен герб! (Ръкопляскания.)
Благодаря на многото български общественици, интелектуалци и журналисти, които се включиха в този дебат и по този начин катализираха процеса на узряване на идеята за приемане на българския държавен герб!
Благодаря на авторите Чапкънов и Гогов, които спечелиха конкурса за герб и дадоха своя съществен принос в тази посока!
Уважаеми госпожи и господа, днес българският народ изживява трудни дни по пътя на една реформа, която трябва да го изведе към едно ново национално българско бъдеще. И въпреки това, масовото участие в националния дебат за държавен герб показа, че дори в тези дни, когато фокусът на персоналното внимание на всеки е насочен върху неговото днешно и тежко икономическо битие, когато метафорично казано хората бяха устремили погледа си в битката за хляба - дори и сега, в този момент българските граждани заявиха, че не са загубили своите рецептори за българското национално достойнство и за българското си национално самочувствие, което днес вие материализирахте чрез приемането на Закона за държавния герб. Благодаря ви за това! (Ръкопляскания.)
Аз мисля, че Законът за държавния герб освен своето изключително силно символно значение, дебатът, парламентарната дискусия по този закон и самият факт на неговото приемане говорят за още нещо: по истинските, по националните въпроси на България българското Народно събрание има и сили, и мъжество да стига до истинско разбирателство. (Ръкопляскания.)
Пътят и на това разбирателство не беше лек. Дебатът се води повече от два месеца. Имахме периоди и на известно обезкуражаване. Струва ми се, че след последния кръг консултации част от участниците излязоха от сградата на Дондуков 2 с по-голяма доза песимизъм, считайки, че позициите повече се раздалечават, отколкото се приближават. Продължихме обаче с втори кръг, с трети кръг - дотогава, докато беше нужно, за да намерим това национално разбирателство и съгласие, което българското общество очаква толкова отдавна по въпроса за българския герб. И това още веднъж доказва, че предварително нито една битка не е загубена. Загубена предварително е само онази битка, която не е започната.
Ето защо, уважаеми госпожи и господа, това е един великолепен пример, че всяко национално разбирателство, всяка национална идея може да бъде докрай отстояна и защитена в Народното събрание не само тогава, когато съществуват първоначалните основания за нейното реализиране, а и тогава, когато всички политически сили, всички политици, българските държавници не престават да се трудят усърдно за това реализиране и не жалят и сили, и време, за да достигнат до нейната крайна фаза.
Аз съм изключително впечатлен от това, че тази сесия на Тридесет и осмото Народно събрание започна с консенсус, приемайки Декларацията за национално спасение. И завършва с консенсус, приемайки Закона за герба на Република България. Дай Боже, това да бъде пътят, по който българското Народно събрание ще реализира народната воля и в следващата парламентарна сесия.
Пожелавам на всички ви успех! Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да закрия първата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание и да пожелая на всички народни представители ползотворна отпуска, преди да дам думата на министър-председателя да направи едно съобщение, искам да изкажа благодарност на всички народни представители за тежката, напрегната, отговорна, но и резултатна работа, която всички ние извършихме.

Искам да изкажа специална благодарност на комисиите, които бяха водещи при приемането на повечето законопроекти по време на първата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание и на техните председатели. Това бяха Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, Комисията по икономическа политика, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и Комисията по национална сигурност. Те наистина извършиха подвиг, подготвяйки, а това ние го почувствахме най-добре в пленарна зала, по един безупречен начин своите становища върху много и тежки законопроекти.
Настоящата сесия на Народното събрание ще се запомни с няколко неща: с Декларацията за национално съгласие и със Закона за герба на Република България; ще се запомни с успешното въвеждане на валутния борд чрез гласуването на необходимите законии, ще се запомни и със Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Заедно със Закона за герба на Република България, това са двата законопроекта, с които предишните народни събрания в продължение на повече от седем години не можаха да се справят; ще се запомни с една добра, бих казал, отлична атмосфера, в която протичаха и заседанията на комисиите, и заседанията в пленарна зала.
Искам да изкажа благодарност на президента на Република България господин Петър Стоянов за положените от него усилия за постигане на консенсус между парламентарно представените политически сили в това Народно събрание, да изкажа благодарност и на правителството за юридически издържаните законопроекти, които то внесе през изтеклите два месеца, нещо, което даде възможност наистина за кратко време ние да можем да гласуваме много и важни законопроекти.
Аз не се съмнявам, че така, както първата сесия започна с акт на национално съгласие и завърши с акт на национално съгласие, всички ние ще почувстваме отговорността да пренесем това национално съгласие и в следващата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание.
Още веднъж ви благодаря и още веднъж ви пожелавам приятно прекарване на отпуската.
Преди да закрия, за едно съобщение или по-точно покана давам думата на господин министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Каня всички утре в 16 ч. в градинката на Министерския съвет по случай края на активния политически сезон. Заповядайте на един скромен коктейл. Утре в 16 ч. в градинката на Министерския съвет! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А преди това ви каня на чаша шампанско в Клуба на народния представител.
(На балкона хор "Бодра смяна" поздравява народните представители с песента "Дей България". Всички депутати стават прави. Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващото заседание на парламента ще бъде на 3 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

СЕКРЕТАРИ:
Виктория Василева
Камен Костадинов