Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден има народната представителка Маргарита Борисова. Да й е честито. Желаем й всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Има думата председателят на водещата комисия господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 27. (1) По време на своя мандат членовете на Националния съвет за радио и телевизия не могат:"
Предложение на Иво Атанасов - нова редакция на първото изречение: "По време на своя мандат, а по т. 2 и т. 4 и три години след изтичането му, членовете на НСРТ не могат:"
Комисията не приема предложението.
"1. да заемат друга платена длъжност освен като хабилитирани преподаватели във висши училища или научни организации;"
Предложение на народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов - в чл. 27, ал. 1, т. 1 да се добавят след думата "преподаватели" думите "или приравнените на тях научни сътрудници".
Комисията приема предложението.
"2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;
3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;
4. да придобиват дялове или акции в радио- и телевизионни оператори и рекламни агенции;
5. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- или телевизионен оператор;
6. да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионен оператор освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.
(2) Работодателите, които са в трудови правоотношения с лице, което става член на Националния съвет за радио и телевизия, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако той пожелае това."
Становище на комисията - чл. 27 се изменя както следва:
"Чл. 27. (1) По време на своя мандат членовете на НСРТ не могат:
1. да заемат друга платена длъжност освен като хабилитирани преподаватели или приравнените на тях научни сътрудници във висши училища или научни организации;
2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;
3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;
4. да придобиват дялове или акции в радио- и телевизионни оператори и рекламни агенции;
5. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- или телевизионен оператор;
6. да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.
(2) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Националния съвет за радио и телевизия са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му, те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако той пожелае това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата заместник-председателят господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, една редакционна бележка, но смятам, че е съществена. Навсякъде, където се употребява "той" трябва да бъде "той или тя", или вместо това да се пише "лицето", тъй като равноправието между двата пола у нас е нещо възприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилно.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Все пак, когато се говори в мъжки род, то се възприема и обобщително, както като кажем "той - колегата". И мисля, че няма да има двусмислие. Прав е господин Сендов, но все пак в лингвистиката е прието, че когато говорим за "оператор - той" се разбира, че този оператор може да бъде и "жена - тя" или "колегата - тя", както и "той - колегата". В този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В ал. 2 второто изречение граматически е неправилно "ако той пожелае", защото в първото изречение се говори за лице, което става член на НСРТ. И тогава вече ще стане "ако то", лицето, пожелае това. Защото става дума за "лицето", а не той или тя.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Всъщност тук става дума за граматична грешка - "ако то пожелае това".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 27 има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Иво Атанасов - 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица.
Искам да обърна внимание върху предложението, което съм внесъл, а именно по точки 2 и 4 - три години след изтичане на мандата им, членовете на НСРТ да не могат "да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати" и "да придобиват дялове или акции в радио- и телевизионни оператори и рекламни агенции".
Разбира се, комисията е отхвърлила това предложение, както обикновено. Разбира се, и вие ще го отхвърлите, както обикновено, но искам да пореден път да кажа, че това не е само мое предложение. Това е предложение на двамата експерти от Съвета на Европа, които казват буквално следното:
"В случаите, където има ясен конфликт на интереси между предишната и бъдещата длъжност и ролята на лицето като член на НСРТ, например в чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 27, ал. 2 отива в погрешна посока". Тоест, вие сте отишли в погрешна посока.
"Препоръката е" - пак цитирам - "би било по-добре там да се предвиди срок след приключване на срока на работа в съвета, през който бившите членове не могат да изпълняват определени конфликтни дейности". Тоест, в Европа смятат, че по тези две конфликтни дейности, посочени в т. 2 и т. 4, членът на НСРТ не трябва не само да ги съвместява по времето на своя мандат, но и три години след като приключи мандатът им. След като в Европа е така, мисля, че в България, познавайки до болка нашата практика имаме далеч по-големи основания да предвидим такъв 3-годишен срок след изтичане на мандата за подобни конфликтни дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
По чл. 27 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов
Гласували 161 народни представители: за 50, против 104, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 27, както е предложен от комисията с корекцията във второто изречение на ал. 2: "той" се заменя с "то".
Гласували 158 народни представители: за 124, против 32, въздържали се 2.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 28. Преди встъпване в длъжност членовете на Националния съвет за радио и телевизия подписват декларации, в които потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Райчевски, по-правилно е "подписват декларация" - те подписват по една декларация.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ще прочета текста още веднъж:
"Чл. 28. Преди встъпване в длъжност членовете на Националния съвет за радио и телевизия подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И миналия път имаше такива изисквания, но ние така и не разбрахме кой е подписал и кой не декларации и какъв е техният текст. Затова може би трябва тук да предвидим пред кого да бъдат представени тези декларации. Те или трябва да бъдат в този планиран публичен отчет, който ще прави НСРТ, или да се представят на органа, който е избрал членовете на НСРТ или ги е назначил. Имаше доста въпроси, свързани с това подписали ли са, членуват ли в определени организации сегашните членове на Националния съвет за радио и телевизия, но до този момент на тези въпроси не е имало отговор, включително и в Комисията по културата беше поставен този въпрос.
Затова настоявам да направим някакво уточнение: или да се публикуват с отчета под някаква форма, или да бъдат представени на председателя на Народното събрание или нещо подобно. Но така те нямат никаква стойност. Затова след консултация предлагам следната добавка: "които се съхраняват в архива на Националния съвет за радио и телевизия", който е публичен.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аз предлагам да има ново изречение: "Декларацията се съхранява в архива на Националния съвет за радио и телевизия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук обаче ще бъде в множествено число, господин Райчевски: "Декларациите се съхраняват в архива на НСРТ."
Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 29. (1) Членовете на Националния съвет за радио и телевизия се избират или назначават за срок от три години."
Предложение от народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан: в чл. 29 ал. 1 да придобие следния вид:
"(1) Членовете на НСРТ се избират или назначават за срок от две години."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
"(2) Едно лице не може да бъде член на Националния съвет за радио и телевизия повече от два мандата."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за нова редакция на чл. 29:
"Чл. 29. (1)  Членовете на НСРТ имат мандат от шест години.
    (2) Съставът на НСРТ се обновява на всеки две години, като след изтичане на всеки двегодишен срок напускат двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.
   (3) Три месеца преди изтичането на мандата на съответните членове председателят на НСРТ открива процедурата за избора на нови.
   (4) Членовете на НСРТ с изтичащ мандат изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове.
   (5) Всеки член на НСРТ не може да бъде избиран или назначаван за два или повече последователни мандата."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иво Атанасов има думата по чл. 29.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Искам да обърна внимание на колегите отдясно, особено на тези, които внесоха и след това оттеглиха един законопроект, може би под нечий натиск, че нашето предложение за нов текст на чл. 29 е предложение на "Свободно слово", което вие тачите и то вас тачи. И не зная какво бихте имали против това да има известна ротация в членовете на Националния съвет за радио и телевизия, с което да се гарантира една по-голяма независимост на този независим орган от държавната власт.
Искам да обърна внимание на ал. 5 от новия текст, който предлагаме, че "Всеки член на Националния съвет за радио и телевизия не може да бъде избиран или назначаван за два или повече последователни мандата". Мисля, че това решение дори вас ви устройва по-добре, но очевидно не сте го прочели внимателно. Тъй като вносителят предлага едно лице да може да бъде член на Националния съвет за радио и телевизия само два мандата в рамките на целия си живот. Въпросът е да не може да бъде член повече от два последователни мандата. Защо след десет или петнадесет години, когато то ще е натрупало голям опит, да не го приложи отново, като наново стане за трети или четвърти мандат член на Националния съвет за радио и телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народните представители Димитър Луджев и Лютви Местан. Те предлагат срокът да бъде две години. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 42, против 85, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 136 народни представители: за 40, против 96, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията и на вносителя, но, господин Атанасов, да направим така:
"(2) Едно лице не може да бъде член на Националния съвет за радио и телевизия повече от два последователни мандата".
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 29 с тази корекция в ал. 2.
Гласували 150 народни представители: за 135, против 13, въздържали се 2.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 30. (1) Мандатът на член на Националния съвет за радио и телевизия се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето или при смърт.
(2) Освобождаването на член на Националния съвет за радио и телевизия се извършва с решение:"
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов: в чл. 30, ал. 2 след "с решение" се добавя "на Националния съвет за радио и телевизия".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
"1. при постъпване на писмена молба, подадена до председателя на Националния съвет за радио и телевизия;"
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 30, ал. 2, т. 1 думите "на писмена молба" се заменят с "писмено заявление".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Становище на комисията:
Член 30 се изменя, както следва:
"Чл. 30. (1) Мандатът на Националния съвет за радио и телевизия се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето или при смърт.
(2) Освобождаването на член на Националния съвет за радио и телевизия се извършва с решение на Националния съвет за радио и телевизия:
1. при постъпване на писмено заявление, подадено до председателя на Националния съвет за радио и телевизия;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. при констатиране на несъвместимост с изискванията на този закон.
(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия в срок до един месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 съответният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.
(4) Процедурата по определяне на нов състав на Националния съвет за радио и телевизия се открива не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на Националния съвет за радио и телевизия.
(5) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване, освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, по-скоро въпросът ми е към председателя на комисията господин Райчевски по ал. 5 на комисията. Не мога да твърдя, че познавам законопроекта и затова си позволявам във формата на въпрос. Алинея 5 казва: "В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване..." Има ли го уредено тук нататък някъде въпросът пред кого се обжалва, в какъв срок, по какъв ред. Това е само като въпрос, за да бъдем точни.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: В предложения текст на законопроекта няма уреждане на тази материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ):


ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, възниква аналогичен въпрос и във връзка с т. 3. При констатиране на несъвместимост с изискванията на този закон кой ще трябва да констатира тази несъвместимост. Всъщност аз искам да направя едно предложение, вместо "констатиране" да запишем поне "при установяване", тъй като е по-добра българската дума. Да бъде "при установяване на несъвместимост", макар че за мен стои въпросът кой трябва да установи тази несъвместимост, както и по какъв ред да се стига до съда, до кой съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ще проверим в главата за правомощията точно как е решено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тук при въпроса на господин Пантелеев мисля че е ясно кой го установява или констатира, това е чрез решението. Но в другия случай - за обжалване, пред кого?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Правя предложение гласуването на този член да се отложи до изясняване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, в чл. 38 изрично е казано, че решенията на Националния съвет за радио и телевизия по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3; чл. 31, ал. 5; чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 и решенията за издаване, изменение и прекратяване на лицензии, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. По същата логика и тези решения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не по логика, то е цитирано - чл. 30, посочено е.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Така че, мисля, че можем да пристъпим към гласуване, тъй като тази материя е уредена в чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имаше едно редакционно предложение от господин Пантелеев - думата "констатиране" да бъде заменена с "установяване".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Не разбирам каква е точно аналогията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма аналогия, а цитираме чл. 30. В чл. 38 е цитиран чл. 30, така че нещата са ясни. Въпросът на господин Джеров получава отговор.
Приемате ли предложението да бъде "установяване" вместо "констатиране"?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приемаме.
Член 30 не е за лицензии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не става дума за лицензии, тук се цитира... Господин Пантелеев, в чл. 38 е казано - чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3. Точно това, което ни интересува е цитирано в чл. 38.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Да, намерих го, намерих го.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Така, господин Пантелеев е доволен, може да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има едно редакционно предложение на господин Пантелеев, което мисля, че не е за пренебрегване, а то е думата "констатиране" да се замени с "установяване".
Не виждам възражение от страна на комисията.
Моля, гласувайте за чл. 30 така, както е предложен от комисията, с тази редакционна поправка.
Гласували 124 народни представители: за 95, против 21, въздържали се 8.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 31. (1) На първото си заседание членовете на Националния съвет за радио и телевизия избират от състава си председател и секретар със срок до края на съответния мандат.
(2) Председателят:
1. представлява Националния съвет за радио и телевизия;
2. свиква заседанията на Националния съвет за радио и телевизия и ги ръководи;
3. подписва актовете на Националния съвет за радио и телевизия, взети в изпълнение на този закон;
4. осъществява връзките на Националния съвет за радио и телевизия с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност.
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Член 3, ал. 2, т. 4 нова:
"4. издава наказателни постановления в случаите, предвидени в този закон."
Комисията не приема предложението.
"(3) Секретарят:
1. ръководи работата на административно-техническите служби;
2. подготвя заседанията на Националния съвет за радио и телевизия;
3. грижи се за спазването на приетите актове и за изпълнението на решенията на Националния съвет за радио и телевизия."
Предложение на Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 31, ал. 3, т. 3 текстът да се редактира така:
"1. грижи се за изпълнението на приетите актове."
Комисията приема предложението.
"(4) Председателят и секретарят могат да подават молба за предсрочно освобождаване като такива. В този случай Националният съвет за радио и телевизия взема решение за предсрочно освобождаване без гласуване."
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки и Ева Жечева:
В чл. 31, ал. 4 думите "да подават молба" се заменят с "да внасят в Националния съвет за радио и телевизия писмено заявление".
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 31 ал. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"(5) Националният съвет за радио и телевизия, по предложение на всеки от членовете си, може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя и на секретаря на НСРТ, поради неизпълнение на техните задължения."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 31, ал. 5 накрая след думата "задължения" се добавят думите "или по собствено желание".
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
"(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор."
Становище на комисията:
Член 31 се изменя, както следва:
"Чл. 31. (1) На първото си заседание членовете на Националния съвет за радио и телевизия избират от състава си председател и секретар, със срок до края на съответния мандат.
(2) Председателят:
1. представлява Националния съвет за радио и телевизия;
2. свиква заседанията на Националния съвет за радио и телевизия и ги ръководи;
3. подписва актовете на Националния съвет за радио и телевизия, взети в изпълнение на този закон;
4. осъществява връзките на Националния съвет за радио и телевизия с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност.
(3) Секретарят:
1. ръководи работата на административно-техническите служби;
2. подготвя заседанията на Националния съвет за радио и телевизия;
3. грижи се за изпълнението на приетите актове.
(4) Председателят и секретарят могат да внасят в Националния съвет за радио и телевизия писмено заявление за предсрочно освобождаване като такива. В този случай Националният съвет за радио и телевизия е длъжен да вземе решението за предсрочно освобождаване.
(5) Националният съвет за радио и телевизия, по предложение на всеки от членовете си, може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя и на секретаря на НСРТ като такива, поради неизпълнение на техните задължения.
(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моля, обърнете внимание, че имаме три предложения по този член. Аз няма да говоря три по пет - петнадесет минути, разбира се, но не ми се иска да се стигне до вчерашната ситуация, когато неправомерно ми изключихте микрофона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С 5 минути разполагате.
ИВО АТАНАСОВ: Напротив, с 15 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да не спорим. Използвайте си времето.
ИВО АТАНАСОВ: Добре, колко предложения имаме тук, ми кажете. Според Вас колко предложения имаме тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Използвайте си времето, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Имаме три предложения. Не може да спорите правилно... - за всяко предложение по 5 минути да говорим. Ние няма да злоупотребяваме с него. Но ако една минута дойде повече, защо ще ми изключите микрофона, след като мога да говоря 15 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако говорите по същество и 20 ще ви оставя.
ИВО АТАНАСОВ: Добре. Само че, нали Вие преценявате кое е по същество, което означава, че няма и две да ми дадете. Добре. (Председателят се смее.)
Искам да аргументирам предложението за отпадането на чл. 31, ал. 4, а именно че председателят и секретарят могат да внасят в НСРТ писмено заявление за предсрочно освобождаване като такива. В този случай НСРТ е длъжен да вземе решението за предсрочно освобождаване. Този текст е нелогичен след като ал. 1 предвижда провеждането на избор, особено пък като имаме предвид и първоначалния текст на ал. 4 - без гласуване да се вземе решението.
Става интересно как така Националният съвет за радио и телевизия ще вземе решение без гласуване - дали Националният съвет за радио и телевизия е някакъв друг орган, различен от своите членове? В такъв случай председателят и секретарят до кого ще подават молба или писмено заявление - до НСРТ или до членовете, до органа или до всеки член поотделно? Нима органът и членовете му не са едно цяло? И как органът ще бъде задължен да вземе решение за предсрочно освобождаване? (Шум и реплики в залата.)
Органите са членове, така ли? Органът ще се съобрази с члена... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Атанасов!
ИВО АТАНАСОВ: Извинявайте, нека да не влизаме в една терминология, която ни подвежда и която няма да ни доведе до едно стабилно уреждане на проблема, на въпроса за освобождаване на председателя и секретаря на Националния съвет за радио и телевизия.
Освен това по ал. 5 - никъде не се предвижда освобождаване на член на органа по собствено желание. Никъде такава възможност няма. (Реплики.)
Къде? Няма го. А, кажете в коя алинея го има? Има за председателя и за секретаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля ви, не влизайте в диалог с господин Атанасов!
ИВО АТАНАСОВ: Кога един член може да се откъсне от органа, да го напусне? Няма предвидена такава възможност. Тоест, ако някой член на Националния съвет за радио и телевизия, примерно възмутен от това, че орязахте чл. 24 и оставихте НСРТ без пари, реши да подаде оставка - тук няма процедура, по която той да напусне по собствено желание и по която Националният съвет за радио и телевизия да узакони това негово желание. Такава процедура няма.
Аз затова предлагам в края на ал. 5 да се добави "или по собствено желание". Иначе вие ще блокирате мястото. Той, ако не иска да работи в НСРТ, няма да работи, ще напусне и НСРТ ще бъде орган с един член по-малко. Смятам, че това трябва да го предвидите по някакъв начин. Да се предвиди и такава възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма нужда от реплики! Само ще напомня на господин Атанасов, че вече гласувахме чл. 30, където в ал. 2, т. 1 е посочен начинът, по който членовете на НСРТ си подават оставката, тук в този член сега говорим само за председателя и за секретаря, господин Атанасов, така че има смесване...
Други изказвания има ли?
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, първо по т. 3 на ал. 3 - може би да кажем там "осигурява изпълнението на приетите актове", тъй като грижите по изпълнението са една доста относителна категория. Осигурява изпълнението на приетите актове - това автоматически означава, че може би да не е в състояние да ги осигури, но това е негово задължение. Това е нормален термин.
След това по ал. 4 на спорния член - може би да кажем така: председателят и секретарят могат да внасят в Националния съвет за радио и телевизия писмено заявление за предсрочното си освобождаване, а не "за предсрочното освобождаване като такива". Или "могат да се оттеглят от поста си по собствено желание, което декларират с писмено заявление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първата Ви редакция е по-чиста.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, но за да има яснота за какво става дума. И няма нужда... (Шум и реплики в залата.)
Ако кажем "могат да се оттеглят по собствено желание чрез писмено заявление" тогава тази спорна част, че Националният съвет трябва да вземе това решение, отпада. Казано е: "могат да се оттеглят от поста си по собствено желание чрез писмено заявление до Националния съвет за радио и телевизия". Няма да има нужда да се вземе решение, без да се гласува. Иво Атанасов тук е абсолютно прав. Трябва автоматично да действа процедурата - при даване на заявление за напускане или за оттегляне от поста. Всичко е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Първото предложение е по ал. 2, т. 4. Господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев предлагат нова т. 4. Поставям на гласуване тяхното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 46, против 97, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на ал. 4.
Гласували 141 народни представители: за 49, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
И третото предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев е за допълнение в ал. 5.
Гласували 120 народни представители: за 30, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има няколко редакционни предложения.
Господин Пантелеев, че тук "грижи се" не е най-перфектното, съм съгласен с Вас. Става дума за секретаря и за изпълнението на решението, но той няма да може и да ги осигури. Практиката на един секретар независимо на какво е секретар най-често се свежда до това да следи може би за изпълнението на решението и информира след това съответния орган. Дали не е по-добре думата "следи" да бъде тук, защото той нито може да ги осигури, а няма и за какво да се грижи. По-скоро някакво проследяване на решенията има и на тяхното изпълнение, както и да информира органа...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕВ (ДЛ, от място): Не възразявам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точка 3 да стане евентуално: "Следи за изпълнението на приетите актове". (Шум и реплики.)
Господин Райчевски, имате ли някаква идея за т. 3 на ал. 3?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По-добре е да бъде "контролира", отколкото "грижи се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точка 3 - "Контролира изпълнението на приетите актове."
А ще ни предложите ли нова редакция на ал. 4?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, приемам направените предложения за нова редакция, но искам да уточня, че ако ние променим текста, непременно трябва да добавим, че това освобождаване става по собствено желание. Защото иначе може да се получи двусмислие, че той може да бъде освобождаван с някакво заявление, което може да бъде направено от друг.
Предлагам следния текст за ал. 4:
"(4) Освобождаването на председателя и секретаря от постовете им по собствено желание става с писмено заявление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Мисля, че тази редакция е приемлива. Няма възражения от залата за тези две редакционни поправки.
Моля, гласувайте чл. 31 така, както е предложен от комисията, и с тези редакционни поправки, които уточнихме сега.
Гласували 137 народни представители: за 123, против 6, въздържали се 8.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел III - Правомощия на Националния съвет за радио и телевизия."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на раздел трети така, както е предложено от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 32. (1) Националният съвет за радио и телевизия:
1. обсъжда националната политика в областта на радио- и телевизионната дейност и прави предложения пред Народното събрание и Министерския съвет за насоките на развитието й;
2. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизонните оператори за спазването на този закон;
3. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;"
Предложението на народния представител Младен Влашки е оттеглено.
"4. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;"
Има предложение от народния представител Младен Влашки, което е оттеглено.
"5. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;
6. дава становище по държавния бюджет в частта му за БНР и БНТ и утвърждава ежегодно извънбюджетната сметка на фонд "Радио и телевизия";"
Предложение от народните представители Благой Димитров и Младен Влашки: в чл. 32 текстът на точка 6 отпада, като се добавят две нови точки - 6 и 7, със следното съдържание:
"6. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет на БНР и БНТ;
7. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";"
Следващите точки се преномерират.
Комисията приема предложението.
"7. гарантира свободата на професионалното саморегулиране в областта на радиото и телевизията;"
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 32, ал. 1, точка 7 да отпадне.
Комисията приема предложението.
"8. организира изучаването на обществената оценка на дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;
9. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;
10. дава становище относно измененията на размера на таксите за издаване на лицензии за радио- и телевизионно разпространение;"
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 32, ал. 1, точка 10 да отпадне.
Комисията приема предложението.
"11. прави предложения за издаване и отнемане на лицензии на радио- и телевизионни оператори;"
Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Сашо Стоянов: точка 11 добива вида:
"11. взема решение за издаване, изменение и прекратяване на лицензии за радио- и телевизионна дейност, предлага на Държавната комисия по далекосъобщения проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на народния представител Димо Димов: точка 11 на ал. 1 да добие следния вид:
"11. издава и отнема лицензии на радио- и телевизионни оператори;"
Комисията приема по принцип предложението.
"12. сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионната дейност;
13. приема правилник за устройството и дейността си;
14. определя състава на Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", приема правилници за устройството и дейността на фонда и на Управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;"
Предложение от народния представител Димо Димов:
В точка 14 думите "определя състава на Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Младен Влашки: точка 14 добива следната редакция:
"14. определя двама човека от състава на Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", утвърждава правилници за устройството и дейността на фонда и на Управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда по предложение на Управителния съвет."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Иво Атанасов: точка 14 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"15. взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон;
(2) В изпълнение на своите правомощия Националният съвет за радио и телевизия приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: нова редакция на чл. 32.
"Чл. 32. Националният съвет за радио и телевизия:
1. осъществява надзор върху спазването на този закон, налага административни санкции при нарушаването му и/или сезира други компетентни органи;
2. разработва национална медийна стратегия и следи за изпълнението й;
3. издава лицензии на операторите по установения в този закон ред и следи за тяхното изпълнение;
4. дава становища при подготвянето на нормативни актове и при сключването на междудържавни споразумения в областта на радио- и телевизионната дейност;
5. осигурява равнопоставен достъп на всички оператори до "Златен фонд" на БНТ и БНР, аудио- и аудиовизуалните фондове на БНТ и БНР, до Националната филмотека, фондовете на студиите за игрални и документални филми и други фондове, съдържащи чужди или български произведения с национално значение. Определя в наредба реда и начина за достъп, както и единна тарифа за тяхното ползване до приемането на Закон за Националния аудио- и аудиовизуален фонд;
6. създава информационна банка за структурата на аудиовизуалния пазар и за разпространението на радио- и телевизионни програми;
7. на всеки 3 месеца прави социологически експертни проучвания за всички радио- и телевизионни програми; статистически анализ за спазването на плурализма в предаванията; проучвания на рейтинга на отделните предавания в програмите на операторите;
8. избира генералните директори на БНТ и БНР и свой представител в Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове;
9. разглежда и взема решения по жалби на засегнати от радио- и телевизионни програми, което не изключва и съдебна процедура;
10. разглежда и взема решения по жалби на журналисти и оператори, чиито права са нарушени по отношение на нормите в този закон."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Становище на комисията - чл. 32 се изменя, както следва:
"Чл. 32. (1) Националният съвет за радио и телевизия:
1. обсъжда националната политика в областта на радио- и телевизионната дейност и прави предложения до Народното събрание и Министерския съвет за насоките на развитието й;
2. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;
3. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;
4. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на Управителните съвети на БНР и БНТ;
5. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;
6. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;
7. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";
8. организира изучаването на обществената оценка за дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;
9. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;
10. взема решения по издаване, изменение и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Предлага на ДКД проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност;
11. сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионна дейност;
12. приема правилник за устройството и дейността си;
13. определя състава на Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", приема правилници за устройството и дейността на фонда и на Управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;
14. взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон.
    (2) В изпълнение на своите правомощия НСРТ приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Искам да се изкажа по предложенията, които сме направили, и по някои от текстовете.
По ал. 1, т. 1 - Националният съвет за радио и телевизия "обсъжда националната политика", "прави предложения пред Народното събрание" и т.н. Какво точно се има предвид? Националната политика в радио- и телевизионната дейност обхваща много широк спектър - програмен, технически, правен, социален и т.н. По всички ли въпроси, според вас, Националният съвет за радио и телевизия ще бъде компетентен или ще се концентрира върху това, за което всъщност се създава с предишните членове - програмната политика, а на практика управлението на Националната телевизия и Националното радио.
Подобен коментар може да се направи и по т. 5, но ще го спестя, за да не губя време.
По т. 8 - НСРТ "организира изучаването на обществената оценка". Така написано, членувано, това означава, че само НСРТ ще поръчва изучаване на обществената оценка на всички радио- и телевизионни оператори. Ще създава ли НСРТ за тази цел собствена агенция?
По т. 9 - "дава становища относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги". Такси за ползване на радио- и телевизионни услуги заплащат и абонатите на кабелните телевизии, които обаче се определят от частните оператори. Такси за такива услуги заплащат и физически и юридически лица, които си поръчват видео- и аудиозаписи в частни фирми, занимаващи се с такава дейност. Например рекламни видеозаписи за нуждите на фирми, телевизионни записи на сватбени тържества и т.н. Означава ли, че Националният съвет за радио и телевизия ще се намесва в ценообразуването на частните дружества?
По чл. 14, който в окончателната редакция е станал чл. 13 - по връзката между НСРТ и Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия". Експертите от Съвета на Европа имат препоръки в тази насока. Зная, че не ги приемате, но мой дълг като човек, който мисли европейски, и като депутат, който иска страната му да се интегрира по-бързо в Европейския съюз, е да го прочета.
Според експерти на Съвета на Европа: "Връзката между НСРТ и управителните органи на БНР и БНТ, както и фонд "Радио и телевизия", е прекалено тясна. Регулаторният орган трябва да има една и съща позиция към всички станции както обществени, така и търговски. Фактът, че "НСРТ определя състава на Управителния съвет" и т.н., "и същевременно назначава изпълнителния директор на фонда, концентрира прекалено много власт в един съвет, който при това не е независим от правителството. Това би могло да носи предимства на обществената станция по отношение на частната или да нарушава свободата, независимостта на обществената станция. Управителните съвети трябва да се избират отделно, следвайки правилата, предложени за Националния съвет за радио и телевизия, а мандатите да бъдат 5 години, за да се даде възможност за планиране на управлението, както и за разграничаване на мандатите от 3-годишния срок на НСРТ."
И последният коментар по предложението ми за нова редакция на чл. 32 с 10 точки. Уважаеми колеги, това е предложението на "Свободно слово". Ако искате го приемайте, ако искате, не го приемайте, аз държа да се гласува, макар да съм убеден, че вие нямате нужда вече от свободно слово, след като сте на власт. Напротив, вие оковавате свободното слово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, първо, за някои редакционни бележки. Наистина, аз съм съгласен с това, което казва господин Атанасов, че е много трудно да се запише такъв текст - "обсъжда националната политика в областта на радио- и телевизионната дейност и прави предложения до Народното събрание и Министерския съвет за насоките на развитието", тъй като Народното събрание общо взето не се занимава. И какво значи? Ако някой примерно разработи такава национална политика и Министерският съвет, евентуално я запишем, както Секторната политика с главна буква, и тя влезе в Народното събрание, примерно под формата на някаква концепция, то това означава ли, че Националният съвет за радио и телевизия ще може да прави предложение и под каква форма, и докъде? Това е напълно неясно.
Ако възложим на Националния съвет, освен безбройните му други функции, тъй като е ясно, че той е общественият орган, а пък държавен и правителствен в областта на радиотелевизионната дейност просто няма. Ние многократно заявихме тук по един или друг повод, а и фактът, че вносителят на този закон не присъства в залата, е много трудно в Министерския съвет да се намери наистина фигура, която да отговаря макар и косвено за тази дейност, то да решим да запишем и да му дадем едни по-силни пълномощия да разработва националната политика в областта или основите на националната политика, или някакво предложение, което да предоставя на Министерския съвет. Обаче да обсъжда нещо, което трудно би могло да бъде формулирано и не е ясно кой ще разработва? Или, ако трябва да запишем "да разработва принципи на националната политика, които предоставя", или как, Министерският съвет или пр.? Текстът така не стои.
За точка 8 може би е по-добре да запишем, че изследва или проучва общественото мнение за дейността на радиотелевизионните оператори и техните програми. И след това можем да прибавим - говоря за т. 8 - или "изследва", или "проучва" общественото мнение за дейността на радиотелевизионните оператори и техните програми". Просто да го задължим. Защото сега "организира изучаването на обществената оценка" е текст, който не е много ясен.
Аз не зная как точно се решават тези неща в точка 10, разгледани във взаимоотношенията им със Закона за далекосъобщенията и по-специално правата на Държавната комисия по далекосъобщения, тъй като там в чл. 27, както си спомняте, алинеи 4, 5 и 6 касаят същата тази проблематика и не е изяснен редът, по който си взаимодействат. Там е вменено в задължение на Комисията по далекосъобщенията, че тя издава, изменя, допълва, спира, прекратява или отнема лицензии за радиотеливизионни дейности след решение на Националния съвет за радио и телевизия. Не е ясно това автоматично ли става. А трябва да запишем, че решенията на НСРТ имат задължителна сила за Държавната комисия по далекосъобщенията.
А в точка 6 е казано, че издава - говоря за Закона по далекосъобщенията - прекратява и отнема лицензиите по точка 5, които се осъществяват вече, когато става дума за радиочестотния спектър, след решение на НСРТ и одобрение на Министерския съвет. Тук също не е ясно дали автоматично е длъжна комисията, след като има решение на НСРТ и одобрение на Министерския съвет, да ги прекрати или да отнеме, или да издаде съответния лиценз.
Предлагам още малко да подискутираме по тоя текст, защото от една страна НСРТ взима решение за издаване, изменение и прекратяване на съответните лицензии и предлага на ДКД някакъв проект за лицензия за радиотелевизионна дейност. Това е проект, когато би искал лиценз, нали? А когато иска да бъде отнет, какво му предлага? Сервира му решенията си. То каква сила има, никъде не е ясно.
Нека обсъдим още малко този въпрос и да видим. Ако примерно Министерският съвет, когато става дума за радиочестотния спектър за лицензии и НСРТ имат еднакви решения, длъжна ли е тогава Комисията по далекосъобщенията да се съобрази безусловно с тях? И когато имат противоречия, примерно НСРТ предлага едно, а Министерският съвет има друго виждане за издаването, прекратяването или отнемането на лицензиите, кой тогава решава въпроса? Изобщо кашата ще бъде безкрайна, защото аз не мога да си представя, че една правителствена комисия може да не се съобрази с одобрението или неодобрението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя едно пояснение. Действително в точка 1 на ал. 1 от чл. 32 има текст, който казва, че Националният съвет за радио и телевизия обсъжда националната политика, който текст малко смути някои от народните представители и предизвика възражения. Но нека да продължим по-нататък. Тук не става въпрос за националната политика на държавата въобще, а за националната политика в областта на радио- и телевизионната дейност. Затова ми се струва, че текстът трябва да остане. Може би трябва да се замени първата дума - "обсъжда".
Правя предложение "участва в разработването на националната политика в областта на радиото и телевизията". А естествено ще възникне въпросът с кого? Ами този, който я прави - с ръководните органи на радиото, телевизията и с другите обществени независими институти.
Моето предложение е "обсъжда" да бъде заменено с "участва в разработването на националната политика в областта на радио- и телевизионната дейност" и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Считам, че обсъждането на този член е толкова важно, колкото беше въпросът за избиране на Националния съвет за радио и телевизия. Винаги съм казвал, че правомощията на Националния съвет за радио и телевизия са огромни и това се вижда и от предложения текст от комисията. Не е възможно толкова власт да се съсредоточи в ръцете на един орган, който на всичкото отгоре не е и независим по силата на своя начин на избиране.
Аз смятам, че за пореден път трябва да си дадем сметка до какво ще доведе, ако ние утвърдим този текст - един всесилен орган, който не е контролиран, един всесилен орган, който се подчинява само на волята на мнозинството.
Затова правя процедурно предложение да отложим обсъждането на този член за есента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Димов за отлагане обсъждането и гласуването на чл. 32.
Гласували 151 народни представители: за 56, против 94, въздържал се 1.
Процедурното предложение на господин Димов не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя предложение за отпадане на точка от предложението, което прави комисията. Става дума за точката, която предизвика доста дебат, където се говори за обсъждане на национална политика и т.н.
Ще си призная, че по принцип още от комунистическото време, като чуя нещо за национална политика, концепция и т.н., ми настръхва косата. И най-често знам, че е някаква гръмка фраза, зад която се крие нищо. В случая не мога да си обясня каква национална политика например може изобщо да има в областта на радиото и телевизията. Какво означава това? Че някой, държавата или който и да е, ще насочва електронните медии? Аз не го виждам тъй, още повече пък когато говорим за електронни медии, които оттук нататък в мнозинството си ще бъдат частни.
И вчера го казах: ако аз съм собственик на радио или телевизия, няма да позволя намесата на никого отвън и ще се разпореждам вътре както си знам.
В този смисъл...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Това е краен либерализъм. Няма нищо демократично в това.
ИВАН КУРТЕВ: Господин Гайтанджиев, не е либерализъм. Това си е точно социалдемокрация, защита на частната собственост и уважаване на частната собственост.
Нищо не пречи, ако Националният съвет за радио и телевизия има някакви конкретни идеи за подобряване на законодателството или за някакви действия на изпълнителната власт с оглед облекчаване на този вид дейност, той да ги прави, без да има какъвто и да е текст, защото втората част на този текст е за предложение към Министерския съвет и Народното събрание. Ами ако нямаме такъв текст, какво пречи на Националния съвет за радио и телевизия да предлага такива идеи? Ето, ние сега тук се занимаваме дори с едно сдружение, каквото е "Свободно слово", и техни предложения се внасят от народните представители. Нищо по-естествено няма от това Националният съвет за радио и телевизия, когато има някакви идеи за по-добро законодателство, да ги предлага.
Тъй като тази първа точка или алинея - вече не си спомням, според мен и с нея, и без нея законът нито ще спечели, нито ще загуби, аз предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Куртев.
Сега преминаваме към гласуване.
Първото неприето предложение е това на господин Димо Димов за промяна в т. 14.
Предложението не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 43, против 90, въздържали се 6.
Предложението на господин Димов не е прието.
Следва предложението на господин Влашки. Оттегляте го? Благодаря Ви, господин Влашки.
Следващото е предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на т. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 42, против 83, въздържали се 2.
Предложението на господин Атанасов не е прието.
Следва предложението на тримата народни представители - господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, неприето от комисията.
Поставям на гласуване това тяхно предложение.
Гласували 144 народни представители: за 45, против 95, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Следва предложението на господин Иван Куртев за отпадане в чл. 32, ал. 1 на т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 68, против 25, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване целия чл. 32 с двете алинеи без т. 1, която приехме, че отпада.
Отменете гласуването.
Кажете, господин Райчевски. Извинявайте, ако съм пропуснал нещо.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, все пак освен отхвърлянето на текста, имаше направено предложение за заменяне на част от него, което също би било приемливо. Затова ще Ви моля да поставите на прегласуване последната точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За отпадане на т. 1?
Поставям на прегласуване предложението на господин Куртев за отпадане на т. 1 от ал. 1 на чл. 32.
Гласували 156 народни представители: за 90, против 15, въздържали се 51.
Предложението на господин Куртев е прието.
Господин Пантелеев, какво коригирате?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): "Проучване и изследване на общественото мнение..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 32 с неговите две алинеи, без т. 1, която отпадна с гласуването преди малко.
Гласували 134 народни представители: за 94, против 36, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Господин Райчевски, Вие искате да направите само една редакционна бележка?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: В т. 8, ако вместо "изучаването", остане "изучаване", мисля, че текстът ще стане приемлив така, както го иска колегата Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега ще поставя на гласуване предложението на господин Райчевски в т. 8 "организира изучаването" да стане "организира изучаване на обществената оценка". Нали така, господин Райчевски?
Моля, гласувайте тази редакционна промяна в току-що гласувания текст.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 3, въздържали се няма.
Приема се корекцията в т. 8 на ал. 1 на чл. 32 - "организира изучаване ...". Благодаря ви.
Давам 25 минути почивка. В 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 24-30 юли 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Лютви Местан към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа относно изпълнението на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Народният представител Методи Андреев оттегля актуалния си въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев относно наличието на раздел за достигане на оперативна съвместимост с НАТО в анализа на Генералния щаб от учението "Юни '98".
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Калчо Чукаров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Любомир Божков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността на актуален въпрос на народния представител Ангел Такев.
Писмен отговор от министъра на транспорта Вилхелм Краус на актуален въпрос на народния представител Ангел Такев.
И писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния предтавител Кънчо Марангозов.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев от името на парламентарна група.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, скъпи колеги! Искам да ви запозная с една декларация на Парламентарната група на Демократичната левица относно конкурсите за директори на държавни и общински училища.
Парламентарната група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност" - изразява своето категорично безпокойство от новата вълна на политизация в българските училища. Негативните процеси в образованието се задълбочават. Управляващият екип от Министерството на образованието и науката все повече демонстрира липса на професионализъм и чувство на отговорност. Силово приетите поправки в Закона за народната просвета вече проявяват своето разрушително действие. То се осъществява чрез т.нар. конкурси, при които по списъци от местните ръководства на СДС се назначават новите директори на училища. Този фарс започна с политическите назначения в Министерство на образованието и науката, в регионалните инспекторати по образованието, в областните администрации. Те определиха и политическия характер на провеждащите се конкурси, извършвайки съзнателно груби нарушения на утвърдените правила. Конкурсите за директори се превърнаха реално в лустрация на ръководните кадри - директори в държавни и общински общини. Много голяма част от тях по същество се уволняват чрез конкурс, въпреки че са доказали своя професионализъм и управленски възможности. Това ясно проличава от категорична заявената подкрепа от синдикатите, от родителски и учителски колективи, от широката общественост.
Особено престижни със своята политизация и партизанщина са случаите в Русе и Кюстендил, в Монтана и Враца, във Видин и Ямбол, София, Пловдив, Благоевград, Варна. Сини активисти, без необходимите знания и опит, без необходимия педагогически престиж, получиха назначение с мълчаливото одобрение и циничното отношение на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката.
Политическият натиск и грубата манипулация даде възможност на чиновници от всички управленски нива да погазват чл. 40, ал. 5 от Закона за народната просвета, който гласи: "На учителите се дължи почит и уважение от административните органи. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недостойно." Конкурсите за директори са поредно доказателство за поругаването на честта и професионалния авторитет на учителите, както и за погазването на закона.
Парламентарната група на Демократичната левица предупреждава, че последствията от политическите назначения в образованието и от т.нар. конкурси ще бъдат крайно негативни за българското училище в хода на подготовката на новата учебна година. Още по-тежки ще бъдат те в бъдеще, защото управлението на българските училища изисква не политически активисти, а доказани и авторитетни професионалисти.
Парламентарната група на Демократичната левица настоява да се прекрати провеждането на конкурсите за директори и да се спрат всички назначения от проведените конкурси, защото като цяло те са опорочени.
Демократичната левица настоява да се осигурят ръководства на тези училища, които са в по-трудни градски райони и селища и са извън интереса на сините активисти. Време е да се преустанови с политическите експерименти в българското училище заради неговия авторитет, неговите традиции и неговото бъдеще. Благодаря ви, господин председателю и уважаеми колеги. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз взимам думата, за да информирам всички официално от тази трибуна, че вчера по време на това честване и около час след него беше постигнато съгласие по всички спорни моменти с Международния валутен фонд и на практика днес очакваме да се проведе заключителното заседание по Писмото за намеренията, с което практически България има изготвено 3-годишно споразумение с Международния валутен фонд. (Продължителни ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Преминаваме към отговори на министър-председателя.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно среща на премиерите на България, Турция и Румъния в София. Заповядайте, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Уважаеми министър-председателю, благодаря за Вашето гостоприемство вчера на всички депутати. Мисля, че в края на политическия сезон лека-полека се очертава едно добро желание за коопериране на нашите усилия и успеха на България. Аз се моля Богу, че ще приемете много доброжелателно това, което имам да Ви кажа днес.
Рим, Берлин и Токио е стара ос с много ужасни исторически последици. Когато Вие се срещате с турския министър-председател, и то наш добър познайник и приятел - и каните Радо Василе от Румъния и не каните гръцкия министър-председател, югославския, албанския, македонския, веднага в. "Хюриет" каза, че това е бъдещ пакт с агресивни нотки спрямо нашия съсед Гърция. И това, разбира се, не може да не ме тревожи. Дотук ще спра и ще чакам Вашия отговор.
Междувременно днес, това е втория погром за една седмица над Бизнесблока, офисите ни отново са разбити тази сутрин. Просто Ви съобщавам. Вие сте министър-председател, Вие сте кормчията, Вие трябва да поемете и отговорността за нашите офиси и помещения. (Реплики от мнозинството.) Аз ще почакам да свършите и да обърнете внимание какво Ви говоря, тъй като ние в това Народно събрание сме Ви избрали Вие оперативно да ръководите България чрез Вашето правителство.

Питах за изявленията на господин Шусел и господин Потика - за Шенген, но въпросът ми беше върнат. Искам да знаете, че господин Соколов може да бъде ученик на Лаврентий Берия, но той трябва да спре да ни мародерства. Ние сме народни представители - еманация на народния вот. Искам три пъти среща с него и ми е отказано, защото ни мародерстват и в парламента някои лица с криминално минало. До този момент не ни е приел. Аз от тази трибуна го моля да направи това днес.
Вашият министър на вътрешните работи господин Бонев официално от тази трибуна клеветеше депутата Веселин Бончев и моя милост, обвинявайки ни в много тежки неща без абсолютно никакви доказателства и никакви факти... Моля Ви, поискайте му сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, отклонявате се от темата...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Имам три минути, не ме прекъсвайте, господин Соколов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате три минути.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Имам три минути и Вие постоянно пишете и преписвате правилника. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате три минути, за да развиете актуалния си въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не ме прекъсвайте! Не бъдете досаден поне, когато българският народ Ви слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да се отклонявате.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз Ви поздравявам, господин министър-председател, с избора си на Георги Седефчов Първанов, но с господин Христо Иванов залагате на много куц кон. Няма да открадне Бизнесблока и няма да ни разбиете чрез него. (Оживление.)
В заключение Ви казвам: бъдете така добър, когато отговаряте на въпроса за оста Рим - Берлин и Токио, да имате цялата отговорност за провала на външната политика на Вашето правителство в тази фатална за България 1998 г. и да бъдете така добър - разчистете лакираните нокти от Вашето правителство и ще успеете. Благодаря. (Силен шум и реплики от СДС: "Да купи лакочистител")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев, има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ганчев! Аз ще вляза в тона на първата част на Вашето изказване, където бяхте доброжелателен, добронамерен и поискахте да продължим доброто настроение от вчерашния ден.
Искам да Ви уверя, че анахронично мислене е да се твърди, че в края на ХХ век тук, на Балканите, се чертаят оси, дъги - православни, ислямски, тройни, четворни и така нататък. Това мислене не е присъщо на нашето правителство и на нашата външна политика.
Що се отнася до тази среща, за която Вие говорите, тя е продължение на тристранното сътрудничество между България, Румъния и Турция, което бе поставено по инициатива на българската страна със срещата на тримата президенти във Варна на 3 октомври 1997 г. и в съответствие с постигнатите договорености - на втората среща на президентите на България, Румъния и Турция на 16 - 17 април 1998 г. в Анталия.
Както обаче ви е известно, има и други срещи между президентите, но този път на друга тройка. Такава среща беше планирано да се състои в Гърция между президентите на България, Румъния и Гърция, но гръцката страна пожела участието да бъде на нейния министър-председател. Тъй като и от румънска страна при това положение беше предложено да участва министър-председател, ние бяхме изправени пред избора тази среща да се проведе на ниво министър-председатели и тогава да се създаде впечатление като че ли нивото на тези тристранни отношения е по-ниско отколкото това между България, Румъния и Турция. Затова беше решено тази среща да се отложи. Вие знаете, че президентите на страните са с различни правомощия и особено в Гърция силата на изпълнителната власт и влиянието във външната политика на министър-председателя господин Симитис са много големи, така че този въпрос предстои да бъде решен.
Аз искам да ви уверя, че между България, Гърция и Румъния - вече пак като тройни срещи - имаме поставено начало още през август 1995 г., което е последвано от срещи във Варна през 1996 г., в Синая - Румъния на 23 октомври 1997 г. и в Санторини - на 10 - 11 април 1998 г. Следващата среща на министрите на външните работи на трите страни ще се състои през 1999 г. в България. Потвърдена е договореността за провеждане на среща на високо равнище между България, Гърция и Румъния през октомври 1998 г. в Делфи.
Искам да ви уверя, че тази среща, за която вие говорите, беше много успешна. Тя стана по моя инициатива, но ми беше подсказано, че е възможно да се състои такава среща точно по това време и точно тройна среща.
Искам да ви кажа, че ние, министър-председателите на балканските страни, ще се срещнем в Анталия през есента на тази година и имаме регулярен форум, на който да обсъждаме нашите общи въпроси. На този форум, както ви е известно, се правят срещи с министър-председателите или президентите. Напомням например за моите срещи с македонския президент на остров Крит, както и с гръцкия ми колега Симитис, с министър-председателя на Албания, за което Вие споменахте. Тогава имаше и двустранни срещи: във всички случаи аз отново декларирам, че желанието на нашето правителство е принципите на взаимоотношенията, външната политика на България да имат само една ос - оста на нашата европейска и евроатлантическа интеграция. На тази основа ние търсим и развиваме регионална политика, която е насочена към укрепване на доверието, стабилността и сигурността в нашия регион на основата на европейските стандарти и отношения между държавите. Надявам се, че отговорът ми Ви удовлетворява. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За реплика думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председателю. Задоволява ме Вашият отговор и се надявам, че подобна хармонично балансирана политика ще продължи с всички наши съседи.
Аз се моля Богу с Русия най-сетне да постигнете някакви резултати, тъй като знаете, че икономиката и износът ни зависят оттам - най-вече да паднат убийствените мита.
По отношение на моста, също се моля Богу до края на тази година да постигнете споразумение с румънците, тъй като за България е фатално, ако този мост не бъде построен.
Оста Румъния - Турция - Израел беше официално анонсирана от Раду Василе, тъй че имам абсолютно право да се съмнявам в някои балкански държави, че те могат да се влюбят в осовата политика. Тя беше анонсирана преди два дни. Това е една от причините за моето питане.
Арабският гаф в Организацията на обединените нации на лицето Филип Димитров се надявам, че няма да допуснете да се повтори, тъй като нашите пазари в арабския свят също са важни за България.
Гафът на вашата външна министърка в Тел Авив - да не се срещне с Арафат и палестинците, надявам се никога няма повече да допуснете, тъй като това е повторение на гафа на Филип Димитров преди няколко години да каже на Джордж Буш, че няма да търгуваме с арабите, защото те са терористи и да отиде на Голанските възвишения да го видят всички араби, та България да загуби толкова милиарди долари износна мощ, която имахме за дълго време.
В заключение Ви умолявам да инвестирате цялата си енергия, сили и знания Вашите сътрудници да престанат да се хвалят, че утре ще влезем в Европейската общност като бедняци и просяци или вдругиден в НАТО... По реален, достоен и горд, бих казал, за българите начин да вдигнем нашето производство на едно ниво, ако не европейско, то приемливо за някои европейски държави, да направим така, че българщината да бъде номер едно в сърцата ни в България, а след това европеизмът, тъй като Бог ни е поставил географски в Европа и ние нямаме причини за такова ниско самочувствие. И най-вече борбата срещу престъпността, която ще бъде предпоставка хората да започнат елементарно да ни уважават, за да имаме някога шанс да влезем в Европа. Всички други самохвалства от някои Ваши колеги създават обратното впечатление. Моля Ви, вземете мерки. Най-доброжелателно Ви казвам това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев. Има думата народният представител Александър Каракачанов да развие своя актуален въпрос относно преизчисляване на валутните кредити.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! На 21 януари 1998 г. Българска народна банка оповести списъка на неизправните кредитополучатели по Закона за информация относно необслужваните кредити, така наречените "кредитни милионери". Както може би Ви е известно, близо 40 на сто от кредитите по този списък са давани в чуждестранна валута - долари, марки и др. Преизчислени в левове по настоящия курс на БНБ, това са близо 1 трилион лева. Това са пари, които бяха изтеглени от банките във вид на кредити и чието невръщане бе едно от главните причини за рухването на финансовата система. Сега българската общественост очаква категорични мерки за връщането на тези средства. Какво обаче става на практика?
С тълкувателно Решение N 2 от 1997 г. Върховният касационен съд взе становище валутните задължения да се изплащат в левовата им равностойност към деня на падежа. Това означава, че длъжник, който е взел кредит примерно от 1 млн. долара през 1990 г. и чийто падеж е бил 1991 г., и не го е върнал през изтеклите осем години, сега вече би могъл да го върне при курс на долара от същата 1991 г., който е бил някъде 20 и няколко лева за долар. Казано по-точно, вместо да върне 1 млрд. 800 млн. лв., в посочения случай ще трябва да върне 20-30 млн. лв. За по-голям подарък от държавата така наречените "кредитни милионери" не могат и да мечтаят. Огромната част от кредитите са получавани при курс не повече от 60 лв. за долар. Простата сметка сочи, че от споменатия по-горе 1 трилион лева ще бъдат опростени най-малко 950 млрд. или 95 на сто от сумата.
През декември 1997 г., веднага щом научих за тълкувателното решение на Върховния касационен съд, аз внесох законопроект, според който задълженията в чуждестранна валута се преизчисляват по левовата им равностойност в деня на изплащането им. Близо пет месеца трябваше да се боря, за да бъде допуснат този законопроект за разглеждане в съответната комисия на Народното събрание. През същото това време вероятно немалко длъжници си решиха проблемите, използвайки въпросното злополучно тълкувание. Сега вече трети месец след гледането на законопроекта за преизчисляване на валутните задължения в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, мнозинството не желае да го допусне до пленарна зала. Неофициално ми бе казано, че програмата на Народното събрание е претоварена и има по-важни законопроекти. Вероятно Законът за пенсиониране на професорите е по-важен от 1 трилион лева!
Уважаеми господин министър-председател, тъй като по всяка вероятност създаденото вследствие на решението на Върховния касационен съд статукво няма да бъде променено, Ви питам:
1. Налагат ли се промени в приходната част на настоящия бюджет на държавата вследствие на опрощаването на тези близо 1 трилион лева задължения?
2. Как ще се отрази опрощаването на тези близо 1 трилион лева задължения на съставянето на следващия бюджет?
Господин министър-председател, но това не е същината на моя въпрос. Вие като икономист знаете, че има една мисъл от един също известен икономист, който е казал, че истинската криза в икономиката почва тогава, когато хората решат, че има криза и се втурнат да се спасяват, тоест примерно когато започнат да теглят парите от банките. Тоест смисълът е, че нагласата в икономиката е едно от най-важните неща. Кажете ми тогава: при тази нагласа, която в момента има в икономиката, която се утвърждава от нашите управляващи от осем години насам - че можеш да не плащаш данъци, че можеш да не връщаш кредити, че можеш да не спазваш законите, че не можеш да не носиш отговорност за това, каква икономика можем да имаме?
Това е смисълът на моя въпрос, а не толкова по въпроса за бюджета, защото ясно е, че бюджетът би се радвал да дойдат тези средства, но ако не дойдат, естествено, че ще търси някакъв друг изход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов. Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Уважаеми господин председател, обръщам се към Вас с молба да изслушате внимателно този отговор, защото разбрах, че сте дали някакви гаранции на господин Каракачанов по повод на неговата инициатива. Искам да чуете и мнението на правителството.
Въпросите с необслужваните кредити и неизправните длъжници по тях действително са актуална тема, която е в полезрението както на широката българска общественост, така и на институциите на изпълнителната власт. В тази връзка се приеха съответни законодателни решения, допринасящи както за реализирането правата на гражданите и юридическите лица, така и за възстановяване доверието на финансово-кредитната система. Това стана и с подкрепата на българското правителство.
В своето изложение Вие се позовавате на тълкувателно Решение N 2 от 1997 г. на Върховния касационен съд. То обаче засяга само правоотношения, свързани с договаряне на валутни задължения в нарушение на действащия валутен режим. Тоест това решение на Върховния касационен съд не третира валутните вземания на търговските банки, чиято валутно-кредитна дейност е законово регламентирана. Следователно изведената от Вас връзка между превалутирането на валутните задължения и загуби по приходната част на бюджета е абсолютно несъстоятелна.
Доколкото съм запознат с внесения от Вас в Народното събрание проект за Закон за преизчисляване на валутните задължения, чиято цел е да неутрализира действието на решението на Върховния касационен съд, въвеждайки законодателно валоризационен принцип в договорните отношения, считам, че тези въпроси не следва да се решават изолирано в рамките на един закон, съдържащ една разпоредба, а в процеса на промените на гражданското, търговското и финансово-валутното законодателство. Значи никакви промени в приходната част на настоящия бюджет и никакво влияние върху съставянето на следващия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя. За реплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин министър-председател, логичен е Вашият отговор, изхождайки от принципа, че парите, щом са взимани във валута и са взимани в нарушение на валутния режим, съответно те трябва да се върнат, тогава нищо няма да променяме.
Господин министър-председател, обаче аз твърдя, не знам кои са Вашите юридически съветници, че те или не са в течение на въпроса, или Ви заблуждават съзнателно. Не са в нарушение за съжаление на валутния режим от 1991 г. насам всички давания на валута от банките на кредитополучатели. Твърдя това съвсем отговорно и това ще Ви потвърдят всички юристи, които конкретно се занимават с тази тематика, конкретно в банките.
Нещо повече, ще Ви дам един фрапиращ пример, който моля да го проверите. В Банка за земеделски кредит в момента четири човека - да не им казвам имената, някои от тях са много известни - са завели дела срещу банката с искане да им се върне това, което те са върнали в повече, след като е излезло решението на Върховния касационен съд. И ще им го върнат. И те ще осъдят банката като нищо. Така че твърдя, че Вашите юристи просто Ви заблуждават и моля да проверите този въпрос, защото нещата не стоят така.
Нещо повече, искам все пак да Ви напомня, може би също не знаете, че в Комиисията по бюджет, финанси и финансов контрол това се гледа, комисията, ако не се лъжа, гласува с пълно единодушие, макар и след пет месеца, в нарушение на сроковете, и прие този законопроект. Там имаше представители и на Министерството на финансите, и на банката и в крайна сметка никой не възрази срещу това. Така че пак твърдя, че просто Вас Ви заблуждават по въпроса за това, че са били в нарушение на валутния режим. Няма нищо подобно. Мога да Ви прочета конкретните текстове от закона, не знаех, че Вашите юристи не го знаят, щях да ги донеса - и от 1991 г., и от 1992 г., и от последните 1994 и 1997 г., където, според тези текстове, това е напълно позволено. Затова тези хора ще върнат не, както ви казах, 1 млн. долара, а ще върнат 20-30 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов. Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не могат да ме заблудят, господин Каракачанов, моите съветници, защото съм проучил много внимателно темата. Искал съм становища от съответните министри. Искал съм становища и съм водил специален разговор с господин Александър Янков. Така че, това, което казвам, е много кратко и щадящо Вашето самочувствие - израз на позицията на правителството.
Ако влезем в дискусия, тя ще завърши много зле за Вас.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място): Нека да я направим.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Е, просто Ви съветвам да не се занимавате с този въпрос по начина, по който се занимавате - популистки, политизирайки нещата, без въобще да прониквате в същината на проблема.
Значи, много Ви се моля, просто или проведете тези разговори, или минете по същия път, по който аз съм минал и тогава тръгнете да правите нещо в законодателните инициативи. Защото съм категорично против човек без специална подготовка да прави намеси в закона, без да разбира и същината на проблема. Това е просто опасно за държавата. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата народният представител Иван Генов да развие своя актуален въпрос относно стагнацията в българо-руските отношения.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! За никого не е тайна, че отношенията с Русия не са любима тема на Вашето правителство и на това управляващо мнозинство. Допускам, че причините са планетарно-идеологически и невярното възприемане на българо-руските отношения като контрапункт на евроатлантическата ориентация на страната. Ще се съгласите, обаче, че животът е по-силен от любовта и илюзиите.
Така в средата на месец май, тази година, Вие сте организирали работна среща в правителството, с участието на посланиците ни във Вашингтон и Москва, за последно актуализиране на българските позиции в преговорите ни с Русия. Тогава в едно интересно и характерно за Вас розово интервю в "Стандарт" на 15 май, Вие, господин премиер, признахте, че не сте стигнали до окончателни политически приоритети. Но уверено заявихте, че разчитате на използването на много инструменти за българо-руските отношения. Цитирам Вашите думи: "Твърдо посещение на Евгений Бакърджиев в Москва до края на май, евентуално свое работно посещение в Москва, евентуално официално посещение на Кириенко у нас и, евентуално официално посещение на българския президент". Днес, уважаеми господин премиер, ако се събудите и отново прочетете своето интервю, не може да не констатирате първо, че на евентуална основа е безперспективно да се развиват отношенията с която и да е държава, особено с Русия. И второ, че от всичките посочени от Вас, но нереализирани инструменти, към днешна дата шансът на България се свърза изключително с очертаващото се посещение на Петър Стоянов в Москва, през периода 27-29 август.
Като националноотговорна политическа сила, БСП и Демократичната левица са заинтересовани от успешно и резултатно посещение на българския президент в Русия.  Независимо от ограничените правомощия на държавния ни глава, неговата среща с всесилния руски президент би могла да доведе до прелом, до нов етап в двустранните отношения. Разбира се, ако има искреност и доверие, политическа воля, еднопосочност в подготовката и пълна ангажираност на изпълнителната власт, повтарям, пълна ангажираност на изпълнителната власт.
Ето защо аз формулирах актуалния си въпрос така: какви стъпки предприема правителството в навечерието на посещението на президента Петър Стоянов в Москва и как оценявате състоянието на българо-руските отношения?
Предполагам, няма да отречете, че понастоящем българо-руските отношения са в стагнация, в неопределеност, което противоречи на националния интерес. И как тогава да тълкуваме думите на Вашия външен министър, че, цитирам: "Нещата дойдоха на своите места, що се отнася до политическите ни отношения с Русия".
В интервю за БТА, по повод на първата и явно последна година на самостоятелното Ви управление, господин министър-председател (смях в мнозинството и възгласи: "Е-е-е!"), говорите за окончателно нормализиране и за влизане в ново русло на българо-руските отношения. Не забравяйте, господин Костов, че това са международни отношения и всеки успех е плод на такт, цивилизованост, добронамереност и няма да Ви изброявам още десетки други елементи от Ръководство за дипломатическа практика на класическия труд на Сатол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Искам да напомня на всички, които гледат и слушат това телевизионно предаване, че всъщност господин Генов е човекът, който се отнася с толкова остра критичност към правителството, тъй като счита, че това е управляващ режим, т.е. искам да кажа, че това е човек, който не зачита Конституцията, който не приема, че правителството е избрано на власт с доверието на избирателите, който не приема, че ние сме получили това доверие от Народното събрание, от едно сериозно мнозинство. Това е един човек, който отрича конституционните и законови устои на това правителство.
От тази позиция на питащ, аз трябва да намеря позиция на отговор, който все пак да информира обществото, а не толкова господин Генов, тъй като очевидно личи и отношението му във въпроса за това какво прави българското правителство за подготовката на посещението на господин Петър Стоянов в Москва.
Правителството изцяло е ангажирано с тази тема, като за целта са направени няколко съвещания, на които са изготвени и последните позиции, направена е преценка, анализ и се насочваме към определена позиция, която ще предложим на руската страна.
Аз няма да мога да говоря в детайли по тази позиция, но ще кажа само, че ние ще се опитаме, с посещението на президента Петър Стоянов, да реализираме поне част от идеите, които имахме, за разрешаване на проблемите в българо-руските търговско-икономически, преди всичко, отношения и които са фиксирани в позицията, която българското правителство, чрез посланик Василий Такев предаде на руското, в порядъка на подготовката на тези посещения, за които Вие говорите.
Причината за отлагането на тези посещения е толкова известна на българското общество и на международната общественост, че аз просто се питам: защо не е известна на такъв известен международник, като господин Генов? А тя е финансовата криза в Русия и пълната ангажираност на руското правителство и ръководен политически елит със създаването и пускането в действие на стабилизационна програма, изключително тежка, в условията на една сложна криза.
Само покачването на лихвения процент до 150 на сто е свидетелство за това какви сериозни проблеми има финансирането на държавната администрация, изобщо реализацията на една добра политика за Русия.
Ние се радваме, че все пак тази стабилизационна програма беше одобрена, мина през изключително сложни перипетии, радваме се, че Русия вече има идеите на своето споразумение с Международния валутен фонд, радваме се, че ще бъде гарантиран заемът за нейното стабилизиране, за реализирането на тази програма. Виждаме как руското правителство успя да прокара една значителна част от тази програма през Думата, т.е. виждаме как тази програма става план за действие на руското правителство. И считаме, че когато този много сериозен проблем бъде оставен зад гърба на правителството, а това вече, според нашите преценки, е факт, те ще имат възможност да се занимават сериозно и с българо-руските отношения. Например, да определят съпредседател от руска страна на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
Значи, най-кратко казано, ние ще се опитаме, чрез посещението на господин Петър Стоянов, разбира се, това зависи и от волята на руската страна, от техния избор, да постигнем напредък поне в част от многото проблеми, които стоят между нашите две страни.
Искам да завърша с това, че категорично, и въобще не мога да приема, че правителството, едва ли не, е вкарало в застой българо-руските отношения. Аз искам да кажа, че те бяха в ужасно жалко състояние, тези отношения, така както ние ги заварихме в началото на 1997 г. Имаше натрупани изключително остри проблеми в продължение на години нерешавани проблеми и ние започнахме да решаваме тези проблеми един подир друг.
Искам да напомня дори и обстоятелството, че ние нямахме подписани споразумения за доставка и транзит на руски природен газ, че ние нямаме уредени многобройни въпроси на сътрудничеството, които са функционирали до 1992 г. и впоследствие са били изоставени, като например, да речем, проблемът с отработеното ядрено гориво и др., и др.
Ето защо, декларирайки отново, че ние сме за политически диалог, интензивен, постоянен до конструктивен и добронамерен, на основата на постигнатото съгласие за принципите на взаимоотношенията между нашите две страни, които първи формулира външният министър на Русия господин Примаков, и виждайки как тези принципи на отношения могат да се изразят в постигане на съгласие за важни търговско-икономически отношения, аз искам да декларирам още един, че правителството стои на тази позиция, ще реализира тази позиция точно по начина, по който казах.
Ние не страдаме нито от илюзии, нито от мечти, нито от недооценка на значението на отношенията, които има България с Русия, а бих казал и с Украйна, бих казал и с другите страни от Общността на независимите държави. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика думата има господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, всички реални факти и данни говорят за това, че изпълнителната власт не желае успеха на президентската визита. (Шумно неодобрение от мнозинството.)
Вие, господа от правителството, пречите на подготовката на обемна и съдържателна политическа декларация, която би следвало да увенчае президентската визита в Москва.
Отварям скоба - по стар навик, както бе и при посещението на президента в Пекин - вие не желаете тази среща да има значими икономически и културни измерения. Поради това са и тези скромни цели, които си поставяте.
През последните дни само симулирате активност, но вчера сам бяхте принудени да си поставите оценка "слаб" на управлението си по отношение политиката към Русия.
Вие, господин министър-председател, ревнувате президента. Искате да го изпреварите и търсите свои дивиденти от възможното съживяване на двустранните отношения. (Шум и реплики от мнозинството.) Отговорете си сам защо руската страна предпочита да общува с президента.
Вие тук споменахте за пробива по въпросите за газа. Вашето тогава 10-дневно мълчание за оценката на това събитие говори много повече от днешните Ви думи, защото тогава руската страна осигури 100 процента своя интерес, а българската - значително под тази летва, поради качествата на вашия вицепремиер.
Израз на старомодни балкански нрави е да превръщате Русия в нов театър на бойни действия между премиер и президент. Русия заслужава нормално държавническо отношение. Тя трябва да е поле за сътрудничество между всички вас и политическите сили в страната.
Руският президент само с едно одобрително кимване може да осигури пазар на цялата ни селскостопанска продукция, а и не само на нея. Не пречете на Петър Стоянов, а максимално му съдействайте!
Оставката на заместник-външния министър господин Мирчев е лоша оценка отвътре на международното ви поведение. Той не искаше повече да бъде употребяван за беззаконието и нищетата, за безхаберието в горния ешелон на Министерството на външните работи. Впрочем, той бе останал един от малкото неизхвърлени отговорни служители, назначени от служебния премиер Софиянски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ИВАН ГЕНОВ: Приключвам.
Господин Костов, към Вас изпитвам лична симпатия, но към Вашия режим и управленска некадърност - не! (Ръкопляскания от опозицията. Шумно неодобрение и викове: "У-у-у!" от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос относно решението на правителството за раздържавяване на държавни дружества от военната промишленост.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! От началото на миналата седмица правителството разреши на Агенцията за приватизация да открие процедура за раздържавяване на 21 дружества, повечето от които са в системата на отбранителната индустрия на страната. Сред тях са Вазовските машиностроителни заводи в Сопот, "Арсенал" - Казанлък, "Оптикоелектрон" - Панагюрище, "Бета" - Червен бряг, "Аргос" - Лясковец, "Дунарит" - Русе, "Лазерни и оптични технологии" - София, "Пима" - Монтана. По този начин държавата, която по Конституция има монопол върху производството на оръжия и боеприпаси, ще го загуби в предприятията, които са традиционни производители на ракети и боеприпаси, стрелково оръжие и противотанкови средства, артилерийски системи и бронетранспортьори, мерници и оптически прибори.
Неизвестността, породена от липсата на точна, пълна и достоверна информация за намеренията на правителството относно целите и принципите на преструктуриране и раздържавяване на държавните дружества от военната промишленост е причина за оправданата тревога на работещите в тези дружества. Тази тревога от неизвестността, заплахата от рязко повишаване на безработицата в районите, където са разположени тези дружества, с всички финансови, икономически и социални последици, се споделя изцяло от Българската социалистическа партия и Демократичната левица.
Господин министър-председател, повечето светлина и прозрачност за принципите и процедурите в процеса на раздържавяване на предприятията от оръжейния отрасъл се обуславя от особеното място и специфичния статут, който те имат в икономическия живот на страната. Така се осъществяват условия, при които се реализира и гарантира защитата на държавните и националните интереси, тъй като правителството пряко отговаря за управлението на държавната собственост, както и за резултатите от това управление. Това е възможно само, ако отговорностите на държавата във военната промишленост бъдат регламентирани и гарантират националната сигурност и националните интереси.
Ето защо, господин министър- председател, моят актуален въпрос към Вас е: каква е същността на взетото решение от правителството за раздържавяване на тези дружества, какви са намеренията на правителството относно стратегията за раздържавяване на военната промишленост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов. Считам, че на 10 юли 1998 г. в отговор на Ваше питане относно досегашните резултати и по-нататъшните намерения на правителството и Министерството на промишлеността за преструктуриране и раздържавяване на акционерното дружество на "Вазовски машиностроителни заводи" - Сопот, министърът на промишлеността господин Александър Божков отговори по същество на днешния въпрос.
Налага се с риск да го повторя да потвърдя някои основни моменти от приетата от Министерския съвет на 30 март 1998 г. Програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в отбранителната промишленост на Република България.
Първо, одобреният документ е базова програма за запазване възможното на този етап държавно капиталово участие в отбранителната промишленост и освобождаване на квоти за раздържавяване на специалното производство на обособените части от предприятията, специализирани в производство на гражданска продукция, такива без ясна продуктова ориентация или нефункциониращи в момента.
В програмата балансирано са разчетени интересите на националната сигурност чрез запазване на блокиращи държавни капиталови квоти в основните крайни производители на специална продукция за осигуряване нуждите на въоръжените сили на страната - ВМЗ, "Арсенал", "Дунарит", "Трема", "Електрон", "Прогрес" - по 34 на сто. Чрез предложените за раздържавяване квоти от тях ще се привлекат перспективни инвеститори за бъдещото развитие на отбранителната промишленост.
В програмата за публични инвестиции е предвидено в периода до 2001 г. в тези предприятия да бъдат инвестирани общо 30 млн. щатски долара.
Програмата съвсем съзнателно не е ограничена със срок, тъй като тя е свързана - първо - с подготовката на конкретна схема за поетапна приватизация на дружествата и обособените части, отчитащи и съществуващия инвеститорски интерес, предложен от органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в случая Министерството на промишлеността и Агенцията за приватизация.
Второ, с разработването, допълнението и изменението на нормативните актове за отбранителната промишленост и други мерки, в това число Закон за отбранителната промишленост, инструкция за управление на държавното капиталово участие в дружеството, наредби за контрол на отбранителната производствена способност и избор на изпълнители и поръчки за въоръжение и специална продукция, програма за маркетингови изследвания, международно сътрудничество и коопериране в отбранителното производство.
Разработва се и програма за алтернативна заетост по съгласуван и утвърден със заинтересованите и компетентни ведомства график.
Извършена е подготвителна работа за разпределение на задачите между органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия по определянето на инвестиционни посредници на ПУЛ "Машиностроене-2" по промяна на режима за достъп до дружествата от отбранителната промишленост на потенциални купувачи и техните пълномощници при откриването на процедура за приватизация.
Четвърто, правителството на Република България, министерствата на отбраната, промишлеността, търговията и туризма работят интензивно по организиране на широкомащабно международно военнотехническо и научнотехническо сътрудничество и коопериране в областта на специалното производство, както чрез възстановяване на съществуващите традиционни кооперационни връзки с фирми от Руската федерация, Китай, Украйна и други страни от Инициативата "Партньорство за мир", така и с фирми от страни-членки на НАТО. Последното направление е особено актуално с оглед ускореното внедряване стандартите на НАТО и излизането на пазари на страните-членки на организацията.
Решението на Министерския съвет за одобряване решение за приватизация на държавните предприятия от Агенция за приватизация, включващо основни търговски дружества от военнопромишления комплекс, е само един процедурен акт, с който се изпълнява изискването, залегнало в приетата програма за приватизация на правителството за 1998 г. Списъкът на държавните предприятия, решенията за приватизация и сделките, които ще се предложат за одобряване от Министерския съвет, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за приватизацията. Именно в Приложение N 4 на закона са включени 22 дружества от военнопромишления комплекс.
Надявам се, че моето изложение не ще остави у вас съмнение за грижите на държавата за бъдещето на отбранителната промишленост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Истината е, че както господин Божков, така и Вие се постарахте пределно общо да отговорите на въпрос, който засяга не само състоянието и бъдещето на Вазовските машиностроителни заводи, но и останалите държавни дружества от отбранителната промишленост. Истината е, че до този момент, ако гледаме реалните резултати и практиката, а това виждат хората, които са ангажирани в тези дружествата, че държавата и мнозинството в Народното събрание, правителството на Обединените демократични сили не застават зад военната промишленост и не водят политика, която да съответствува на нуждите на въоръжения отрасъл и на националните интереси. На практика държавата и правителството провеждат политика на ликвидиране на традиционните пазари.
Стремежът да се разпродават предприятията от военнопромишления комплекс ще се отрази крайно отрицателно и на националните интереси, и националната сигурност, ще има изключително неблагоприятни последици от икономически и социален характер за районите, на чиято територия има оръжейни предприятия. Защото програмите за алтернативна заетост, за които говорите, все още са само обещания и витаят в областта на теориите, а не на практическите и конкретни мерки и резултати. Всичко това ще доведе до социални вълнения и сътресения.
Процесът на приватизация на дружествата от военната промишленост, при отсъствие на достатъчно ясни, подробни и прозрачни правила и на нужния парламентарен и граждански контрол, е особено уязвим поради облагодетелстването на държавни служители за сметка на обществените и националните интереси. Във връзка с това се обръщам отново към мнозинството в парламента. Вече един месец Парламентарната група на Демократичната левица предлага на Народното събрание да създаде временна парламентарна комисия, която да поеме контрола върху приватизацията и върху следприватизационните промени в раздържавените предприятия. Целта на подобна комисия е да осигури действителна прозрачност на приватизацията, ефикасна борба с корупцията, ефективна защита на обществените и националните интереси в процесите на раздържавяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Завършвам, господин председател.
Досегашното нежелание на управляващото мнозинство да подкрепи идеята за подобна комисия не говори за нищо друго, освен за страх от публично огласяване и пълна прозрачност на приватизационния процес. Но, господа управляващи, българските граждани имат правото да получат тази информация, защото става дума за национално богатство, създавано в продължение на десетилетия от няколко поколения България Това богатство не може безнаказано да се разпродава и унищожава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Ако го направите ... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз искам много внимателно да ви напомня, че в органите на Агенцията за приватизация има хора, които са посочени от ръководството на Парламентарната група на Демократичната левица. Така че чрез тези представители вие можете да се информирате непрекъснато. Дейността на Агенцията за приватизация е напълно прозрачна за Парламентарната група на Демократичната левица.
Искам да напомня този факт в противовес на практиката на вашето управление, когато в Агенцията за приватизация не беше допуснат нито един представител на опозицията. Сравнете двата варианта, двата начина и тогава говорете за откритост и почтеност и правете сравнение кой е по-открит и кой е по-почтен.
Желанието да се създава парламентарна комисия, която да осъществява такива действия е противоконституционно и Вие го знаете, вероятно сте го научили вече като народен представител, тъй като това са действия, които по Конституция трябва да извършва изпълнителната власт. Вашето упорстване от тази гледна точка е чиста политическа демагогия. (Реплика от Демократичната левица.) Да се твърди нещо, че може да стане в противоречие на Конституцията, просто си е политическа демагогия. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не е противоконституционно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Противоконституционно е и ти най-добре го знаеш. Не можеш ти да продаваш предприятия. Просто не можеш.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не да продаваме, а да контролираме
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане относно дейността на Държавната банка за инвестиции и развитие.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри!
Мисля, господин министър-председател, че Вие неоснователно репликирате колегите, защото по Конституция Народното събрание има право да създава всякакви комисии, в това число и временни, по проблеми, по които прецени. Никъде няма забрана за нещо. Така че Вашето нежелание да отреагерите на този проблем ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, Вашето питане е за Държавната банка за инвестиции и развитие. (Шум и реплики.)
РУСИ СТАТКОВ: Аз мисля, че този въпрос е свързан, защото въпросът, който съм задал, или по-скоро питането е свързано с изпълнението на законите. И тук ние срещаме, уважаеми дами и господа, нежелание от страна на правителството да изпълнява законите. Става дума за следното нещо.
По време на управлението на Демократичната левица беше създадена политика и начало на законодателна дейност за държавно регулиране и кредитиране на малкия и на средния бизнес. Във връзка с това беше договорено с международните институции и по-конкретно със западни, да се създаде Държавна банка за инвестиции и развитие. Ще припомня на колегите отдясно, които не са били в това Народно събрание, за какво става дума.
Става дума за това, че западният опит и също така политиката на преход в повечето от страните в Източна Европа показва, че е необходима известна намеса на финансовия пазар, за да се осигури на малките фирми капитал в размер, забележете, колеги, и на цена, която им позволява да бъдат конкурентни. Това е, междупрочем и опит на Германия, ако щете и на Великобритания. И когато ние създавахме тази банка през 1996 г. имахме уверенията, че по линия на Програма ФАР ще получим 5 млн. екю, което в рамките на три години да подсигури уставния капитал на тази банка. Тоест, изключително благоприятни условия, защото по същество това разрешаваше проблемите със създаването на банката, без да се употребяват средствата, които са й необходими, господин министър-председател.
На следващо място, Германия беше изразила готовността при онова правителство на Жан Виденов, което Вие ругаете, за 40 млн. кредитна линия. Става дума за дойче марки. Доколкото ми е известно, тази политика продължава и днес да бъде потвърждавана от Вашето правителство, което говори за това, че действително насреща имаме партньори, които обаче биха желали парите, които дават да бъдат в една такава банка, в която държавата се ангажира и контролира тяхното разходване. Мисля, че преференциите, които се дадоха на банката с цел стимулиране на малкия и среден бизнес, бяха оправдани, независимо от коментарите, които направихме в предишното събрание, независимо от бележките, в това число и моите.
Разбира се, беше по-важно и остава важно всички пари, които идват от външни юридически лица във връзка с проекта за малки и средни предприятия, действително да са под онзи, бих казал, не жесток и режимен контрол, а под един контрол за тяхното целесъобразно разходване и една публичност, разбира се, на отчетността по тези пари, за да не се допуснат роднини, братовчеди и други да ползват тези средства.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Какво е питането?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Имам право на 5 минути, в които да изложа питането си. Уважаеми колеги отдясно, бъдете възпитани, бъдете отговорни и не бързайте за никъде. И слушайте.
Трябваше до този момент банката да действа. Банката трябваше да действа, за да може да отговори на изискванията на десетките хиляди, на стотиците хиляди млади хора и други, които желаят да развиват собствен бизнес, а не да ходят в чужбина. Защото вие им обещахте това да стане. Не го направихте. Не го направи Министерският съвет, който трябва да създаде тази банка. Като народен представител миналата година аз предложих и вие приехте в Закона за държавния бюджет да се отделят необходимите 500 млн. лева, за да се стартира банката. Но след това нищо друго не сте направили. Също така трябваше министърът на финансите и други министри, които отговарят, да влязат в своята роля по отношение на тази банка. И бих казал още, че Министерският съвет има непрекъснато срещи с хората, представляващи малкия и среден бизнес. Непрекъснато се коментира, че трябва, че ще стане. А ето, нещо, което реално го има, не се привежда в действие.
Ето затова, уважаеми колеги, е и нашето питане с госпожа Янкова. Действа ли тази банка наистина и ако не, защо? Чакам отговор от господин министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков, уважаема госпожо Янкова! През 1996 г., когато бе приет Законът за държавната банка за инвестиции и развитие, това стана при действие на вече отменения Закон за банките и кредитното дело. Поради това този закон регламентира условията и реда за създаване и функциониране на специален кредитен институт за насърчаване чрез инвестиции на икономическото развитие на страната и в частност за подпомагане стопанската дейност на малките и средни предприятия, но на една основа, която вече я няма. И Вие като толкова интересуващ се от финансовите въпроси и активно контролиращ правителството в тази област, би трябвало да сте съобразили това нещо. Законът за банката - вече оттук-нататък ще я наричам банката - не предвижда създаването й да стане едновременно с влизането на същия в сила и поради това не е създадена от правителството на Жан Виденов. Предвидено е това да стане след приемането на Устава й и избирането на членове на Надзорния съвет, внасянето на първата вноска и след регистрацията на банката при Софийския градски съд.
Ако приемането от Министерския съвет на Устава беше възможно при действието на отменения Закон за банките и кредитното дело, приемането му сега изисква да се измени Законът за държавната банка за инвестиции и развитие, така че да бъдат адекватно отразени отклоненията от общите разпоредби на Закона за банките и принципите на функциониране в условия на валутен съвет. Защото междувременно страната влезе в режим на валутен съвет. Причина за това е обстоятелството, че статутът на банката се определя чрез изрично препращане към вече отменените Банков закон и Законът за данъка върху печалбата. Ето защо е необходимо съобразяване на банката, за която ме питате, с измененията на нормативната уредба, за да не се блокира автоматично дейността й още с учредяването.
От друга страна, законът в чл. 20 предвижда държавата да поема гаранции за изплащане на задълженията на банката за привлечените средства до сума, ненадвишаваща десетократния размер на собствения й капитал. При законоустановен капитал от 2 млрд. лева, това би означавало държавата да гарантира всеки заем в размер до 20 млн. лева. Предоставянето на такава държавна гаранция би нарушило ограниченията на валутния борд и това е един изключително сериозен аргумент за измененията на Закона за държавната банка за инвестиции и развитие.
От друга страна, през м. май Министерският съвет разгледа проектозакон за изменение и допълнение на закона за въпросната банка, като първа стъпка за създаване на насърчителната банка. Поради условията на валутен съвет е нецелесъобразно въвеждането на данъчни преференции по силата на специален закон, както е в този случай. И аз обявих това нещо в доклада си по повод на 3-годишната програма на правителството. Ето защо проектът н беше одобрен. Неприемането на конкретния проект за изменение и допълнение на закона като условие за стартиране на дейността на банката не препятства повторно упражняване на правото на законодателна инициатива, както и упражняване на това право от всеки народен представител.
Що се отнася до нашата готовност, ние имаме готовност и сме предвидили в държавния бюджет сумата от 500 млн. лева. През 1998 г. тя може да бъде предоставена за създаване на капитала на банката. Изграждането на благоприятна среда за малките и средните предприятия, включително и финансова такава, предполага да се осъществи система от последователни и съгласувани действия. В тази връзка на 20 юли 1998 г. Министерският съвет прие национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предприятия в изпълнение на основната цел на стратегията за създаване на благоприятна нормативна, административна, финансова и конкурентна среда за малките и средни предприятия, като в момента се подготвя алтернативен проект за създаване на насърчителна банка, приоритет на която са именно малките и средни предприятия.
Насърчителната банка се предвижда да се създаде до няколко месеца. Въпрос на преценка по целесъобразност е дали да бъде търговска банка или да се създаде по силата на специален закон. В ход са и преговори с германската страна по сключването на международен договор за получаването на заем в размер на 8 млн. и половина германски марки за реализиране на проект за кредитиране на малки и средни предприятия, както и 1 млн. и 500 хил. германски марки за техническа помощ и обучение на специалисти от банковия сектор, които да обслужват споменатите по-горе кредити. Кредитите ще бъдат предоставени на българската страна при изключително благоприятни условия, като малките и средни предприятия ще бъдат кредитирани чрез търговските банки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Статков за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, колеги! Аз мисля, че внимателното вслушване в отговора на министър-председателя във всеки един от вас би породило следното.
Първо, какви са аргументите? Аргументите са, че имало нужда от промяна на законодателството, за да действа тази банка. Добре, уважаеми колеги. Тази банка беше изградена през 1996 г. Последното изменение е станало през м. юли 1997 г., именно за да отрази въвеждането на валутния борд, господин министър-председател, и да отрази изменение на други закони в тази връзка. От м. юли 1997 г. досега вече измина една година. Защо Вие търсите допълнителни оправдания? Защо Вие говорите "ще", след няколко месеца? Кой носи отговорност за пропиляното време?
И в този смисъл първият ми уточняващ въпрос е: как Вие кредитирахте малкия и среден бизнес досега, който непрекъснато търсеше ресурс?
И във връзка с другия Ви аргумент - за разговорите с международните институции. Международните институции вече три години предлагат определени суми. И аз казах: 5 млн. екю за създаване на тази банка безвъзмездно и 40 млн. марки кредитна линия от Германия. И оттам вторият ми въпрос: защо не са оползотворени и по какъв начин, след като не се изпълнява този закон, се осъществява контролът върху средствата от външни лица за проекти за малкия и среден бизнес? И дали тези средства не се дават на братовчеди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за отговор министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: От доста елементарния начин, по който зададохте въпроса, се разбра, че моят отговор практически не Ви дава възможност да продължавате да твърдите, че правителството не прави това, което трябва и че тази банка може едва ли не буквално утре да тръгне да работи.
Отговорът е - не се дават на никой специални привилегии от правителството и това чудесно Ви е ивестно. Правителството не кредитира. Правителството няма такова право. Господин Статков, Вие чудесно знаете това и подхвърлянето на такива фрази може да се отдаде само на едно желание да се създава неправилно впечатление у всички хора, че ние отново сме се върнали и живеем в годините на миналото. А след като правителството не дава кредит, това е най-лесния начин да Ви се отговори на въпроса.
А какво правим ние иначе? Ако бяхте попитали както трябва и ако бяхте решили да продължим диалога на една добра основа, аз съм се подготвил много сериозно. Тук нося сериозна документация, която имах и желание да Ви връча, но при такъв финал на Вашите питания, освен да Ви кажа, че ние не кредитираме, нещо, което Вие си знаете добре, аз не виждам как да продължа дискусията с Вас. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Статков да изрази отношение по отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Мисля, че министър-председателят би трябвало от уважение към институцията, да не говорим към мен, да си прочете това, което са му написали. Разбира се, аз зададох и уточняващи въпроси, които бяха ясни. Вие не отговорихте на тях. Не мога да не кажа следните няколко неща.
Вие преди малко споменахте, че едва на 20 юли 1998 г. сте изработили собствена политика и програма, господин министър-председател, за малкия и среден бизнес. Едва на 20 юли 1998 г. Същевременно Вие говорехте с апломб миналата година за национално съгласие. Ние подписахме декларация с Вас за няколко неща. Едно от тези неща беше подкрепата, действително на малкия и среден бизнес, в частност, там, когато става дума за преструктуриране на икономиката.
Най-малкото, което трябваше да направите, е да потърсите приемственост. Защото Вие говорите, че нямаме алтернативи. Ние имахме алтернатива, ние имаме и закони. Ако не ви харесваха, трябваше да ги измените, а не да прибързвате по някои закони, без да можете да свършите въобще някаква работа с тях и да се проваля държавата. Липсата на политика не може да оправдае Вашето бездействие.
Второ, цената, която плати малкият и среден бизнес за това Ваше безвремие и липсата на тази политика, е унищожаването му. Мисля, че Вие трябва да поемете тази отговорност, защото, господин министър-председател, Вие не давате кредити, обаче държавата създава условия. И тези условия са законови, те са икономически чрез икономическите регулатори. Това са данъци, мита, такси. Това е кредитирането, още веднъж, за което говорим. Вие бяхте длъжен да действате още миналата година заедно с вашето правителство и с вашите министри, които за съжаление като господин Божков и господин Муравей Радев надменно във Вашия стил и арогантно отговаряха или по-скоро не отговаряха на нашите питания и въпроси в тази връзка. Вие стоите пред тях. Вие и днес ги защитавате. Аз мисля, че трябва да се носи отговорност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Статков, вземам втори път думата не за да продължа тази дискусия. Вие имате право на последна дума. Но искам да напомня на народните представители информацията, която дадох в своя доклад и която съм използвал, отговаряйки на Ваши въпроси.
Информацията, която обективно отчита Българската народна банка всяка седмица сочи, че всички дълготрайни кредити се вземат от населението и от частния бизнес в съотношение приблизително 25 до 33 на сто към 75-66 съответно процента в полза на населението, което означава, че този, който в момента взима кредити, този, който работи с тях, това са преди всичко малките и средни предприятия, това са хората, които правят в момента своята предприемаческа инициатива.
Искам също да Ви обърна внимание и на още една информация, с която аз работя и която всяка седмица можете да видите в отчета на Българската народна банка. Седемдесет и пет на сто от всички кредити в момента са за частния бизнес. От всички кредити в момента 75 на сто са за частния бизнес. Обръщам Ви внимание и на друга информация - че частният бизнес в момента е взел 2,5 повече кредити от държавните предприятия, сред които са гигантски предприятия от типа на "Нефтохим", на "Кремиковци" и други грамадни предприятия. И въпреки това частният бизнес е взел, ако не ме лъже паметта, около 2,5 млрд. германски марки срещу около под 1 млрд. на държавния сектор.
Искам да напомня и още едно число от банковите анализи, че частният сектор в момента има повече банкови депозити и вложения, отколкото държавния сектор. Всичко това сочи една картина, силно различаваща се от края на 1996 г. А именно показва, че в сферата на финансирането на частния бизнес сега ситуацията е коренно променена и основната причина за това, отново ще я напомня, е изтеглянето на държавата от кредитния пазар. Държавата престана да взима кредити. Основната причина за това развитие на кредитирането и за промяната на тези глобални съотношения в банковото кредитиране се дължи основно на оттеглянето на държавата и на ниския лихвен процент. В момента по кредитите, включително и дългосрочните, процентът е между 14 и 15,5 на сто.
Искам това нещо да се отчита като насърчаване на дребния и средния бизнес, както е и на практика. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Има думата отново народният представител Руси Статков да развие своето питане относно утвърждаване от Министерския съвет на списък съгласно чл. 22, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и дейността на министерствата в рамките на компетентността им като разпоредители на средства за прилагане на чл. 51, ал. 2 и чл. 58, т. 7 от Закона за държавните и общински поръчки.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Учудвам се на спорадичните ръкопляскания. Трябваше да ръкопляскате по-силно. Разбира се, обаче трябва да се знае защо. И тъй като правя второ питане отново по закони, които не се изпълняват, ако вие пляскате на това, че не се изпълняват закони, значи ние с вас не трябва да сме тук.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Недей коментира нашето поведение!
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, че ще го коментирам, защото съм възмутен. Възмутен съм от това, че вие не защитавате авторитета на български народни представители, когато законите на страната не се изпълняват.
Конкретно, по второто ми питане, уважаеми колеги, независимо от вашите явни реплики.
Става дума отново за политика и за закони, приети по време на управлението на Демократичната левица. Закони и политика, насочени към това по най-достоен начин инвалидите и техните структури да развиват стопанска дейност, така че да не бъдат в тежест на обществото и сами да създават предпоставки за своето положение и подход към по-добро.
Става дума не с цялата материя. И по този въпрос, господин председателят, това е единственото, което като въпрос ми върна основателно, защото въпросът ми беше зададен по-общо и може би щеше да затрудни Министерския съвет, който не е вършил нищо, за да разбере какво трябва да върши. Но съвсем частичен е въпросът и той касае две области.
Първата, съгласно Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, трябва да има списък, който се прави от Министерския съвет за определени стоки, които да се поръчат на структурите, на кооперациите на инвалидите. Това е по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите - частта от въпроса ми, от питането ми.
Другата част е свързана с един друг закон, който е за държавните и общински поръчки. Там има на две места преференции за структурите на инвалидите. Първото е в чл. 51, ал. 2 от този закон, където се казва, че при оценяване на оферти на участник в търга - местно лице, тоест, става дума за търг като форма, който отговаря на условията на Закона за защита на инвалидите, офертната му цена се приема за най-ниска, ако тя не надхвърля с повече от 20 на сто най-ниската офертна цена на друго местно лице.
Вторият член е чл. 58, т. 7, където е предвидено пряко договаряне с един участник, когато стоките и услугите, чието производство се възлага, са включени в този списък, за който вече споменах.
Питането ми е съвсем ясно и точно и не е повърхностно. И аз, господин министър-председател, Ви моля, Вие поне досега, до днешния ден независимо от своите противоположни изяви се стремите в голяма степен да поддържате една компетентност на диалога. Не го избягвайте по този начин. Затова питането ми е съвсем конкретно и търси отговорностите на Министерския съвет и на няколко министри по-конкретно, пред които отново Вие стоите като председател на Министерския съвет - министър Божков, който трябва да бъде в основата на договаряне на този списък; министър Муравей Радев, който също така по Закона за държавните поръчки трябва да осъществява контрол; в по-малка степен министър Нейков; и не на последно място - министърът на здравеопазването. Тази дейност действително, колкото и кратко да е регламентирана, има своите адресати. Разбира се, тя има за адресати и останалите министри, тъй като аз съм адресирал въпроса до Вас, в смисъла какво са напривили министерствата, за да могат да се осъществяват тези преференции. Действително ли са изградили система, има ли такава система, в която наистина да се реализират законовите разпоредби?
Това го правя, господин министър-председател, и като автор и съавтор на тези законопроекти и закони, а и под въздействие на онова, което вече няколко пъти съм правил достояние на залата - писмото на Съюза на кооперациите на инвалидите, което е писмо до председателя на Народното събрание и там ясно и категорично е казано, че въпреки законите, въпреки всичко онова, което е записано в тях, голяма част не се изпълнява. И въпреки Вашите уверения няколко пъти продължава да го има това неизпълнение.
Господин министър-председател, надявам се, че този път отговорът Ви е подготвен по-добре и Вие ще се постараете да го изложите както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Статков! Аз мисля, че трябва да започнем оттам, че този Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите беше приет от предишното Народно събрание по предложение на господин Иван Куртев от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. За пълнота това нещо трябваше да бъде казано. Така че нека да започнем с него.
Министерският съвет и всяко министерство като първостепенни разпоредители на бюджетни средства задължително се съобразяват с изискванията на Закона за държавните и общински поръчки, в това число и с предвидените преференциални възможности за участие на специализирани предприятия за инвалиди в тези търгове и за реализация на тези поръчки.
Министерският съвет е длъжен да изпълнява законите съобразно техния смисъл и буква, така че да не допуска противоречия, включително и в случаите, когато между отделни закони няма достатъчна съгласуваност и хармония. В условията на пазарна икономика държавата възлага своите поръчки за стоки и услуги явно, чрез търгове, обявени в средствата за масова информация. Всяко едно от специализираните предприятия съобразно технологичните си възможности може да участва в тях без всякакви ограничения. За да бъдат обхванати по-голяма част от специализираните производства, на които държавата разчита за осигуряване работни места на трудоустроените лица, се използват и възможностите на органите за местно управление. Това е и смисълът на чл. 51, ал. 2 от Закона за възлагане на държавните и общински поръчки.
Освен това искам да ви посоча, че чрез създадения към Министерския съвет фонд "Рехабилитация и социална интеграция" са предвидени средства в размер на над 2 млрд. лв., които се насочват преди всичко за финансиране на дейности именно в специализирани предприятия за инвалиди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Руси Статков за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Аз не получих отговор на питането. Наистина, господин министър-председател, каквото и да кажем, ще бъде справедливо като тежка оценка за бездействието на онези министри, които изброих, за липсата на контрол от ваша страна върху една изключително хуманна - поставям на първо място, дейност, преди закона даже, който вие погазвате и не изпълнявате. Защото Вие споменахте само два аргумента, които според мен не са убедителни. Вие говорите за фонда. Ами, господин министър-председател, този закон, който господин Куртев внесе и който направихме заедно и се подкрепи от всички, вие не изпълнявате и миналата година го променихте именно по отношение на фонда. Вие драстично намалихте парите. И ако нямате писмото на Съюза на кооперациите на инвалидите, аз ще Ви го дам, то е в мен. Там се говори, че в сравнение с 1996 г. 17 пъти по-малко са средствата, които отпускате по фонда. 17 пъти, при положение, че тогава фондът не е действал, защото законът задейства от 1997 г. Какво говорим ние? Ние се подиграваме, буквално казано, с инвалидите. Имам предвид законодателите отдясно, които пляскат на такова неизпълнение на законите.
Господин министър-председател, аз мисля, че Вие наистина трябва да потърсите отговорност на онези министри. Защото аз днес я търся от Вас като представител на българския народ защо не се изпълняват законите. Вие трябва да попитате ясно и категорично защо само едно министерство е издало наредба - и това е първият ми уточняващ въпрос, за преференциалното участие на инвалидите чрез търгове и един участник. Само едно министерство! А другите не са!
На следващо място, защо още няма списък по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков! В отговор на Вашия въпрос искам да Ви информирам, че в Министерския съвет се състоя съвещание, в което участваха част от посочените министри, на което беше обсъден поставеният въпрос.
Искам да Ви уверя, че е направен пълен преглед по изпълненията на изискванията както на този закон, така и на Закона за държавните и общински поръчки. Искам да Ви уверя, че в предвидените промени на Закона за държавните и общински поръчки отново ще бъде дебатирана тази тема. Там е излъчена вече работна група и ще бъдат направени така тези решения, че действително да представляват привлекателна и изгодна за кооперациите на инвалидите оферта от страна на правителството и на общинските власти, тъй като така, както е разписан текстът на закона, той не създава възможности в условията на останалите закони да се действа ефективно за неговото реализиране. Тъй като държавата би могла да възложи държавна поръчка по силата на закона само за своите нужди, а на вас ви е известно, че нуждите на държавата не са кой знае колко големи. Освен това Законът за държавните и общински поръчки задължава държавата да следва тази процедура.
Според нас много по-полезно ще бъде, ако за всеки търг по специална продукция - ние в момента събираме и тази информация от кооперациите на инвалидите, за която ние предварително знаем, че се изпълнява от кооперациите на инвалидите, да бъде изпращана покана за участие. Така че да могат кооперациите на инвалидите с едно напомнящо писмо да са предупредени за евентуалното желание на държавата да изпълни определена поръчка и да участват.
Освен това, ние можем да издадем този списък едва когато изучим внимателно възможностите, които те имат, което в момента сме започнали да правим, и като съпоставим това нещо с покупките, които прави самата държава. В условията на пазарна икономика държавата става все по-малък покупател на пазара. И това трябва да се отчита. И този малък купувач напоследък трябва да кандидатства само с една част от своите покупки. И то тази част, която съвпада с възможностите на кооперациите на инвалидите. За съжаление тази работа досега не е извършена. Оказа се, че трябва да бъде извършена и едва тогава да бъдат посочени тези списъци.
Вие знаете добре, че ние не можем да разпореждаме каквото и да е било на общините. Общините би трябвало да се съобразяват със закона, а не с желанието на правителството да насърчава покупките от кооперациите на инвалидите изобщо от производители инвалиди. Ето защо ние се надяваме, че ще регламентираме това нещо по-добре със Закона за държавните и общински поръчки и предполагам, че това закъснение, което обективно се е получило поради непознаване на специфичния пазар, защото става въпрос за специфичен сегмент на пазара, в който едновременно кооперациите на инвалидите излизат с продукция, но от друга страна държавата се явява единствено като купувач, едва тогава върху този сегмент, който би трябвало да бъде уреден много внимателно, така че да не противоречи на Конституцията, да не противоречи на поетите от нас ангажименти, това е изпълнима задача.
Не искам отново да хвърлям упрек към закона или към работата на предишното Народно събрание, но тези неща не са решени достатъчно точно, достатъчно ясно, не е проучен този сегмент и неговата регламентация, за да започне да функционира като привилегия. Аз предполагам, че вие и това разбирате достатъчно добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Руси Статков да изрази отношение към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Колкото и да съм благоразположен към българското правителство (весело оживление) днес не мога да не кажа с огорчение, че се прилага варианта от вица: "Когато не върви работата отвори писмо 1. И там кажи, че не върви, че еди-кой си не я е свършил." Само че писмо 1 отдавна се изчерпа. Вие сте година и нещо на власт. И трябва да кажете ясно, господин министър-председател, кой носи отговорността за неизпълнение на тези закони, а не да се оправдавате. Защото става дума за това - експлоатация на тези болни хора, от тези, които им възлагат на ишлеме. Защото вие казвате, че държавата нямала голям обем. Има достатъчно обем, за да им помогне. И не да прехвърляме топката на общините, господин министър-председател, а министерствата могат да направят това нещо. И аз ви питам за министерствата, специално като ръководител на Министерския съвет.
И още нещо, липсата на политика, хаосът, противоречията между отделни министри отново не са оправдание. Те трябва да носят своята отговорност и не в "ще" - бъдеще време, а днес.
И мисля в заключение, тъй като направих две питания, свързани с няколко закона, докога няма да се изпълняват законите? Докога няма да има приемственост с политиката, а същевременно ще има декларации за национално съгласие и съобщаване, че има закони, които сме приели заедно. Защото тук има няколко закона, в т.ч. и този, за който Вие говорехте, че сме ги приели заедно. Какви са тези противоречия? С кого се оправдаваме?
И още нещо. Аз мисля, че ние нямаме основание да се радваме днес, когато са разорени хиляди дребни и средни бизнесмени, когато вие отново обещавате - ще. И едно споразумение с Международния валутен фонд, което не е видяно от колегите, но се ръкопляска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Свърши времето, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Аз мисля, че смяната имената на братовчедите, тъй като това разбрах... (Ораторът говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз искам да взема отново думата, господин председателю, за да направя едно изявление, което дължим като Министерски съвет на Народното събрание, не толкова само на питащия господин Статков, който, разбира се, трябва да бъде поздравен за неговото усърдие, тъй като той действително обръща внимание на една тема, която е много сериозна - за взаимодействието между законодателното тяло и Министерския съвет. Темата е, грубо казано, накратко, неработенето на някои закони.
Защо не работи един закон е много сериозен въпрос, който вероятно може да се експлоатира политически. Може на тази основа да се правят изказвания, да се търси отговорност на правителството. Но, както е във всяка сложна обществена дейност, особено тази, която се извършва едновременно и от Народното събрание, и от правителството, обикновено за неработещите закони отговорността е обща. Значи законите от типа на този, за който отговарях и в първото питане, влиза в противоречие с нова нормативна уредба и поради това част от тях не работят и се блокира целият закон. Това всеки специалист от вас - а между вас вече има много специалисти, го знае. Достатъчно е от един закон да излязат от строя при недобро съгласуване или при влагането на нова законодателна идея отделни части той фактически става безпомощен. Така е станало с първото питане, което отправихте - Закона за банката за инвестиции и развитие. Защото режимът на валутен борд, новият Закон за банките, новата концепция, която се налага над страната, прекратява възможностите, които този закон на практика дава.
Ето защо аз искам да ви кажа, че правителството сериозно се занимава с този въпрос. Вероятно през есента ние ще направим едно проучване за това как работят нашите закони в практиката. Тоест не само как работят между нас и вас, питанията, които тук се поставят, където може да се дължи и на такива неща, или на неизбистрена теза и на неяснота по отношение на проблема, който трябва да бъде уреден в закона. Или многото работа, която предполага да се извърши от държавната администрация. Често не се държи сметка за огромната работа, която трябва да се извърши, за да се подготви администрацията да приложи определен закон. Ние, като законодатели вече 8 години, трябва да започнем да разбираме и анатомията, тъканта на приложението на закона.
Аз благодаря за питанията на господин Статков, макар че те бяха породени от други намерения, за това, че фиксираха вниманието на правителството върху един наистина много сериозен проблем. И аз искам да ви уверя, че ние ще започнем проучване, тъй като, отново казвам, не е само проблем между законодател и правителство, колкото е проблем между нас и народа, и икономиката на страната, и съответната сфера, която се урежда със закона дали дава ефекта, който ние чакаме от него. Защото, напомням, една от критиките, която все повече звучи от Брюксел е: не функционират законите ви. Ние трябва да отговорим на този въпрос. Но не така популистки, не така политически и не така: болната глава, здравата, телеграми, телеграма 1, телеграма 2, защото не е сериозно. Проблемът е твърде голям, за да бъде експлоатиран по този начин. Защото това е проблем на всяка държава в преход - бурно променящо се законодателство. Ето, аз гледам, господин Йордан Соколов ми дава справка, че сте приели 51 закона във вътрешното законодателство, без ратификациите. Прощавайте, но това е нещо, което е като тектонично движение вътре в законодателството и не може да не следим и да не изучаваме въздействието на такива неща върху действащите закони.
Аз ви призовавам да си помагаме взаимно. И понеже вие питахте къде трябва да се прояви националното съгласие, и аз се питам непрекъснато за това - да си помагаме взаимно, да изучаваме това нещо, за да можем общо да отговорим на предизвикателството България да си прилага законите, за да стане член на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За последно питане към министър-председателя има думата народният представител Яшо Минков относно сключването на споразумение с Международния валутен фонд.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, Вие по образование сте икономист. Някои колеги казват - много добър такъв. Надявам се, че в това си качество познавате много добре икономическата теория и практика. Надявам се знаете и за нобеловият лауреат Милтън Фридман - икономист, който има една постановка, в която заявява, че Международният валутен фонд и Световната банка са финансови институции, които не подкрепят икономическата политика и икономиката на отделните държави, а подкрепят правителства, укрепването на съответните правителства и по този начин да успеят да гарантират събирането на своите вземания.

Ето защо, уважаеми господин министър-председател, първият ми въпрос е такъв: ще има ли политически елементи в споразумението, което предстои да бъде сключено с Международния валутен фонд, или то ще бъде изцяло икономически такова и ангажира ли се правителството по някакъв начин с изменения, касаещи политическото статукво и има ли натиск за промени в Закона за политическите партии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Минков! И тук краткият, ясен и пълен отговор е: не, няма такива неща. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За уточняващи въпроси, ако има такива, има думата господин Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Много се радвам, господин министър-председател, на този отговор. Но искрено да Ви кажа, съмнявам се, че е така.
Вие, господин министър-председател, преди около две седмици се ангажирахте публично от тази трибуна - ще Ви прочета и част от стенограмата, - че сегашното българско правителство изпълнява всички поети ангажименти, включително и на предишни правителства. И казвате: "Ние като правителство на демократична страна сме задължени и поемаме всички споразумения, подписани от предишни правителства, и ги изпълняваме. Просто не може едно демократично правителство да казва по принцип, че поет ангажимент от предишно правителство, независимо какво е отношението му към предишното правителство, може да не изпълни". Това е цитат от стенограмата.
Аз имам сериозните опасения, че именно политически Вие се ангажирате и по-точно да се проведат мерки, които да утвърдят правителството като такова, с оглед укрепването на едноличната и еднопартийна система в страната. (Шум в блока на СДС.) Много ми се ще да Ви вярвам, господин министър-председател, но не мога. Защото - Вие знаете много добре за какво става въпрос - с Решение N 496 на Министерския съвет, едно решение, което Вие, както казвате, също би трябвало да изпълните, а то не е отменено, и Решение N 385 на Министерския съвет от 2 май 1996 г. - да, това е на предишно правителство, и в съответствие със Закона за политическите партии, който Вие казвате, че няма да се променя и ще бъде спазван, и това няма да бъде поето като ангажимент с Международния валутен фонд, за нормална политическа дейност на политическите партии на Българския бизнесблок се предоставя помещение на "Дондуков" 9. (Шум и реплики на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЯШО МИНКОВ: Ще изпълните ли това решение на Министерския съвет - отговор очакваме много отдавна, или Вие противоречите сам на това, което казахте, и което цитирах от Ваша стенограма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (смее се): Господин председателят зад гърба ми говори, че трябвало да предвидим изпълнението на тези решения на Министерския съвет в Споразумението с Международния валутен фонд. Но аз искам да ви кажа, че това нещо сме го пропуснали да го направим, тъй като поначало този вид договаряния не са характерни за фонда. Вътре в писмото за намеренията и меморандума за политиката се третира само икономическа политика, финансова политика, политика на преструктуриране на реалния сектор. Искам да уверя всички слушатели и зрители, че няма политически анекси и клаузи в споразуменията, които българското правителство е подписало и изпълнило с Международния валутен фонд, не е имало такива, които са поемани от други български правителства, защото щяхме да знаем. Просто темата "политически и вътрешнополитически отношения" въобще не се третира с Международния валутен фонд.
Ако искам да разбера външнополитическия аспект на тези неща, ако това е едната част от питането, защото не мога да разбера дали точно разбирам нещата, тъй като много широк спектър от интереси има в този въпрос, ако въпросът е за това външнополитическият ангажимент на страната гарантира ли се със споразумения от типа на тези с Международния валутен фонд, да, определено това е така. Всъщност споразуменията имат такива политически клаузи, но по отношение на други страни, по отношение на други партньори на страната. Те обикновено, така, както Вие цитирахте в началото американския нобелист Милтън Фридман, гарантират на страните, които сключват тези споразумения, от външнополитическа гледна точка да са изправни в своите икономически и финансови взаимоотношения.В този смисъл споразуменията са една опора на правителствата, които ги сключват, за да могат да бъдат изправни пред останалите партньори. В противен случай светът ще се задръсти от партньори, които не изпълняват задълженията си, поети от други правителства примерно, защото имат негативни отношения към тях.
Що се отнася до този аспект на въпроса, това безусловно е така, тоест такъв външнополитически аспект има. Що се отнася до вътрешнополитическия, още един път съвсем категорично заявявам: никакви такива нито нашето правителство, нито други правителства са поемали. Това решение, за което Вие казвате, разбира се, ще бъде изпълнено и Вие знаете добре, много пъти е говорено от тази трибуна и от мен, и от господин Евгений Бакърджиев. Така че да не навлизаме отново в този въпрос, той няма връзка с преговорите с Международния валутен фонд. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Понеже господин председателят си е позволил реплика по отношение на моя въпрос, и аз ще си позволя такава. Нека да се държи като мъж, ако обича, и да не ме прекъсва, и да не репликира, ако може, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, ако просрочите времето си...
ЯШО МИНКОВ: Господин министър-председател, този въпрос поставих неслучайно, тъй като неизпълнението на ангажиментите, даже и във вътрешнополитически аспект, не мисля, че правят добро впечатление на външните институции и на други държави. Не ми се иска да вярвам, че Вие лъжете, като казвате, че се изпълняват решения и споразумения на предишни правителства, а де факто се получава съвсем противоположното. И ако Вие не лъжете, то поне лъже Вашият заместник министър-председател. Защото преди два месеца в присъствието на редица колеги народни представители Вие казахте, че ще разговаряте в 13,00 ч. с господин Бакърджиев. Аз Ви вярвам, господин министър-председател. А господин Бакърджиев просто заяви, че Вие такъв разговор с него не сте водили, с оглед изпълнението на въпросните две решения на Министерския съвет. И ако е така, и ако Вие не искате да давате основание да се твърди и от трибуната, и другаде, че тук даже и министър-председателят не изпълнява поети ангажименти - и негови лични, и на предишни правителства, че той не лъже, нека да се направи наистина така, че това, което Вие казвате, господин министър-председател, да бъде изпълнено, да бъдат изпълнени неотменените решения на Министерския съвет, независимо че са на предишния кабинет, и наистина, както казвате и Вие, законите да се спазват. Защото в случая се нарушава един Закон за политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Принуден съм да направя това изказване, за да уточня един детайл във връзка с цитираното мое изказване за изпълнението на споразуменията. Всяко демократично правителство изпълнява споразуменията, сключени от друго правителство. Но се отнася за споразумения, тоест за ангажименти, поети към друга страна или съвместно решени неща с друга страна, с друго правителство, с друг партньор.
А това, разбира се, има известна връзка с решенията на предишното правителство. Но решенията на предишното правителство задължават решенията на нашето правителство до момента, до който не бъдат отменени, например. Защото това е един ангажимент, който едно правителство не е решило и е оставило на друго правителство.
Не говоря сега тук за това каква ще бъде съдбата на тези решения. Просто искам да кажа, че това как правителството ще се отнесе към въпроса, в случая няма никаква връзка с цитата, който направихте. Едното все пак е споразумение, нали, детайл е, но е важен, а другото е решение - правителството само решава нещо за изпълнителната власт. Сега решава така, утре решава другояче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Преминаваме към отговори на господин Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Има думата народната представителка Донка Дончева да развие своя актуален въпрос относно анулиране на конкурси за заемане на длъжността "директор на държавно или общинско училище".
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин заместник министър-председател Методиев, този въпрос с конкурсите набра скорост в последните три седмици, във връзка с масовия му характер. В страната бяха обявени над 2 хил. места за длъжността "директор на общински и държавни училища". Известно е, че една голяма част от тези конкурси не приключиха с назначаването на кадри в ръководството на учебните заведения. Но във връзка с анализа, който се направи по отношение на назначените директори, трябва да кажем, че в страната съществува много сериозно социално безпокойство.
Аз съжалявам, че господин Методиев не беше в началото на парламентарния контрол, когато ние се обърнахме от тази трибуна с декларация във връзка с политическия характер на тези назначения. Но категорично искам да подчертая, че в тези региони на страната, в резултат на политическия подход при подбора на кадрите в регионалните инспекторати, там където съществуваха списъци на ОДС, беше проведена невероятна чистка на кадрите, които ще управляват образованието ни от новата учебна година.
Спомнят си редица кадри, които работят в инспекторатите, среща с господин министъра преди няколко месеца, на която той е дал точно указанията, че "Новата учебна година трябва да започне с нови хора". И това на практика се реализира. Но всъщност осъществяването на тази политическа задача стана чрез средствата на приетия модел чрез тези процедурни правила.
Господин министре, основанието е възникнало в края на вашите утвърдени процедурни правила в т. 38, че може да отмените конкурси за назначените директори, при положение че има доказани нарушения. В страната има изобилие от случаи, но под страх много от учителските колективи се обръщат към Народното събрание, а малко от засегнатите директори са използвали правото си на жалба, тъй като по процедура е нарушено времето на обявяването на резултата във връзка с назначението и времето, в което трябва да се жалват хората.
Във връзка с проведените процедурни правила много сериозно безпокойство буди стилът на работата на комисиите, които не дадоха възможност при защита на програмите, поставям въпроса с това, че министерството не регламентира модела, по който трябва да се явяват хората и да защитават своите разработки. Така едни на конкурсите имаха по три-четири минути за защита, а други бяха изпитвани по 60 минути. В това време не се водеше никакъв протокол, с който да се види начинът, по който се формира оценката на тези кандидати.
Самото наличие на полюсни оценки, на единица и на шестица за един и същи човек, който се явява говори, че предварително са предполага един политически подход при формирането и на комисиите, какъвто подход казвам, че има в лицето на областните администрации, на назначените началници на инеспокторатите, които са председатели на комисиите. И при подбора вече на кадрите това нещо пролича.
Грубо нарушение на всички процедури е и това, че оценъчната карта, с общодостъпния тест, по който трябваше да бъдат допуснати всички кандидати, не се нанася в картата. Тоест хората влизат без яснота по смисъла на чл. 29 с каква оценка от теста те се явяват на събеседване.
Във връзка с това, това са сериозни нарушения по технологията на конкурсите, ние считаме, че имаме основание да искаме отмяна на тези конкурси.
Искам становището Ви по този въпрос. И това е актуалният въпрос, който Ви отправям, господин Методиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, Вие наистина развихте и обогатихте въпроса, който аз предварително бях получил и ме призовавате, доколкото разбрах, да взема отношение към декларацията, която е била прочетена в началото на това заседание. Но тъй като и следващият въпрос е на колега от вашата парламетарна група, може би е разумно да изразя това становище по политическия въпрос, който днес сте разисквали, след като завърша втория въпрос.
Затова само ще се постарая да Ви отговоря на това, което попитахте по процедурата при провеждането на конкурсите.
Няколко пъти в залата съм коментирал правилата, така че ще започна с факта, че със заповед от 7 юли т.г. е определена комисия за разглеждане на възражения относно законосъобразността на проведените конкурси за заемане на длъжност "директор на държавно или общинско училище, дом за деца и юноши и дом за деца от предучилищна възраст".
От следващия ден, от 8 юли тази комисия започна да работи и се запознаваше конкретно с всяко възражение, което беше постъпило в Министерството на образованието и науката. В средата на месеца беше направен първият анализ за подадените жалби, за допуснати нарушения, които всички до едно цитираха т. 31 от правилата за провеждане на конкурсите, където именно се споменават процедурните нарушения.
Трябва да кажа, че тези жалби първоначално стартираха за София с Шесто учиилще, където бяха проведени конкурсите.
Жалбите, сигнализиращи за това, са постъпили в Министерството на образованието и науката за периода от 2 юли до 13 юли, след което са били обявявани резултатите от проведените конкурси.
Ето защо основанието на разпоредбата на т. 38, за която и вие споменахте от правилата за провеждане на конкурси и връзката им с разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от Кодекса на труда, които имат разпоредби с императивен характер, не може да говорим за правна възможност за анулиране на проведени конкурси при закъснели срокове. Но не само това и не е това основното, което е водещо.
Фактът, че изложените в жалбите факти са за извършени нарушения при провеждането на конкурси за директори, както за първите, така и за последващите случаи, не бяха потвърдени от писмените обяснения, които бяха поискани от членовете на комисията.
Това, което Вие, госпожо Дончева поставяте основателно и това, за което разговаряхме вчера в срещата си с Вас, е дали при провеждането на конкурса има поведение на членове на комисията, с което се уронва престижът на Министерството на образованието и науката, хора които са подведомствени на Министерството на образованието и науката и с това е уронено достойнството на някои от кандидатите при провеждането на конкурса.
Този въпрос за мене е изключително важен. И аз затова ви информирах вчера устно, а сега го правя официално в пленарната зала, че след завършването на конкурсите в края на следващата седмица, при окончателното изясняване на случаите и след съобщаването на резултатите ще бъдат наложени дисциплинарни наказания на всички виновни длъжностни лица, които са подведомствени на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика имате думата, госпожо Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз благодаря за този отговор. Но искам да ви кажа, ако миналия път, когато питах за дипломите, Вие нямахте сили да поискате отговорност от вашите служители, този път сте решили административно да ги санкционирате, това няма да реши дереджето, както се казва, на българското образование.
Вчера бяха колеги от училище "Климент Охридски" във Видин. Те съобщиха, че ще започнат новата учебна година вместо с цветя към техния директор, когото не приемат, защото са нарушени много сериозно процедурите в това училище, ще го посрещнат с яйца.
Трябва ли да допускаме новата учебна година да започне скандално при положение, че вие имате съвсем малък процент на конкурсите, за които говорите, че са постъпили и по които може да се направи просто технологична проверка и да се отменят.
Защо не приложите Кодекса на труда, който стои по-високо от процедурните правила и ви дава възможност да сключите трудов договор с класираните на второ и трето място?
Аз си мислех досега, че има страх у хората да се отнесат по отношение на това, че има злоупотреба с власт спрямо тях, но Вие в момента наистина с Вашето действие говорите, че ще погазите отново чл. 40 от Закона за народната просвета, без да отчитате достойнството на учителите и не се опитвате да помогнете на колективи, при които ще се създаде невероятно трудност през новата учебна година и вместо да гледат спокойно и пълноценно работата си през годината, ще Ви търсят да инспектирате тези училища, да търсите отговорност от директори, да търсите решение на въпроса през цялата учебна година. А предстоят още много конкурси. Нека да дадете пример и вместо да правите прецедент през годината като ги уволнявате, направете го това, защото просто Ви го позволява Кодексът на труда, а не правилата, по които има много работа и като процедура биха могли да бъдат променени още сега в действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Искате ли думата за дуплика, господин министър? Не.
Актуален въпрос от народния представител Пламен Славов относно теста за проверка на кандидатите, участващи в конкурса за директори на общински и държавни училища към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Истина е, че през последните няколко седмици провежданите от Министерството на образованието и науката и инспекторатите по образованието конкурси за директори на държавни и общински училища във всички региони на страната, привлякоха вниманието на обществеността и ангажираха с позиция и оценка специалистите, работещи в системата на средното образование.
Това е обяснимо не само поради факта, че по традиция директорът на българското училище винаги е бил фигура с особено място в живота на населените места. Засиленият интерес към тези конкурси и отзвукът, който предизвикаха, за съжаление, се дължи и на маногобройните жалби и сигнали, съпроводени с конкретни доказателства за пропуски, субективизъм и тенденциозност при подготовката и провеждането им, предопределили и крайните резултати. По този начин стотици кандидати, участвали в конкурсите останаха излъгани, изпитаха горчивината и унижението от участието във фарс, чийто изход е предопределен от предварително изготвени списъци на хората, които трябва да бъдат назначени.
Господин министър, съществен елемент от провеждането на конкурсите представлява подготвяният и предложен на кандидатите тест. По мнението на специалисти в тази област в теста са включени преимуществено въпроси не с конкретен, а с тълкувателен характер, което не позволява преди всичко да се оценят професионалните качества и подготовка на кандидатите. В теста има въпроси, в които са включени политически елементи и нюанси, което според мен е недопустимо.
Затова моят въпрос към Вас е: отговарят ли въпросите от теста за проверка на кандидатите, участващи в конкурса за директори на общински и държавни училища на целите, които се поставят в теста, а именно проверка и оценка степента на информираност, социална интелигентност и професионална компетентност на кандидатите за заемане на длъжността директор на общинско и държавно училище в Република България? По какъв начин се реализират те в съответствие с правилата за провеждане на конкурси за заемане на длъжността директор обявени от Министерството на образованието и науката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов!
В преамбюла отново имаше политическа оценка. Аз ще започна със същината на въпроса така, както съм го получил от Вас.
Ще припомня, че съгласно т. 22 от цитираните правила, провеждането на конкурсите се състои от:
а) проверка на кандидатите чрез тестове и казуси и
б) защита на проектопрограма и интервю.
Тестът е разработен от екип на Министерството на образованието и науката и Националния институт по образование и съответства на изискванията на Закона за народната просвета и длъжностната характеристика за длъжност "директор на държавно или общинско училище". Така че да бъде поставян под съмнение, че не е разработен от експерти, според мен, е най-малкото некоректно.
Тестът цели да провери и оцени:
а) степента на информираност за факти, явления и процеси в областта на образованието от български, европейски и световен мащаб;
б) степента на социална интелигентност - изразява се чрез възможност да се ориентират в цялостната среда на училището, обществото и държавата, и да могат да предприемат адекватни действия за разрешаване на училищните проблеми.
в) третата група въпроси се отнася до професионалната компетентност. Тя се установява чрез съдържащите се в теста казуси, проблеми и ситуации, които изискват компетентни решения от кандидата като директор на училището.
Иронията и сарказмът срещу тези постигнати от науката примери и рамки за провеждане на тестове и казуси остават за сметка на тези, които ги проявяват.
Подборът на въпросите за измерване на посочените три групи качества е установен чрез експертната оценка. Ето защо въпросите като цяло отговарят и на целите на заложения тест. Това се потвърждава от обобщените резултати от отговорите на явилите се в конкурса 2432 кандидати. От тях отлично са се представили 0,5 на сто; много добре са се представили 31,5 на сто; добре са се представили 59 на сто; задоволително - 9 на сто и слаби оценки няма.
Следва да се отбележи, че всички кандидати са оценявани при равни условия без възможности за проява на субективизъм от проверителите, което може да се установи от всеки един кандидат.
Съгласно оценъчната карта към т. 23 от правилата крайната оценка на кандидатите се формира като средноаритметично от оценката от проверката чрез тест, защита на програмата и интервюто.
И сега няколко политически думи, таман да имате възможност в репликата си да ми отговорите.
Запознах се с текста на декларацията, която сте прочели тук в залата и съм длъжен да информирам слушателите и зрителите за какво става дума като цифров израз на иначе описания от Вас апокалипсис.
До предния ден, т.е. до 30 юли, до вчера, са се явили 2231 кандидата. Комисията по жалбите от конкурсите ги е групирала в случаите на жалби, както следва: първо, оспорване на резултатите и класиране на кандидатите - 31 точки; второ, оспорване на процедурата - 25 жалби; трето, изразяване на мнения и становища от колективите на училищата за кандидатите - 22 жалби.
На практика от явилите се 2231 кандидата, оспорване на процедурни въпроси, на въпроси, които са свързани с правилата общо са 56. От тези, които са изразили мения и становища, в които има непроцедурни, ненормативни искания, а оценки, които дава колегията, случаите са 22, така че всички тези думи, които се казват, все пак зад тях стоят някакви конкретни случаи.
Конкретните случаи, включително и тези, за които говорихме вчера, могат да намерят решение само тогава, когато позволяват законите на страната. И аз с това съм се ангажирал.
Няколко думи за новата атака срещу Закона за народната просвета.
Уважаеми колеги, вие атакувахте в тази зала много измененията и допълненията на Закона за народната просвета. Вие говорихте, че в него се създават някакви много страшни и специални системи на управление на българското образование. Вие казахте, че те са антиконституционни. Вие направихте питане до Конституционния съд и аз днес ви го напомням - за антиконституционността на текстовете, включително свързани и с регионалните инспекторати. Решението на Конституционния съд не остави дори възможност за един юридически спор, а камо ли за политика, защото резултатът от решението на Конституционния съд беше, че от 12 конституционни съдии 12 отхвърлиха изобщо възможността да се говори за неконституционност на Закона за народната просвета.
Няколко думи за лустрацията - друга думичка, която сте пъхнали в текста и сте направили с нея пак политика. В цялото време, в което се говори за лустрация в нашата страна във всичките проектозакони, които са писани по тази тема и които аз познавам, може би има някои, които не познавам, тези, които са дискутирани тук в рамките на този парламент, за директора на българското училище като длъжност, никога не е ставало дума. Това, което се е коментирало в тази зала, това, което се е коментирало в комисиите и това, което се е коментирало в медиите, е ставало дума, че хора, които са заемали отговорни постове в партийната йерархия на бившата Комунистическа партия не могат да заемат отговорни постове в днешната българска администрация, така че тук отново вместо да потърсите успокояването, за което разговаряхме и вчера, вие се опитвате да създавате ново напрежение.
В крайна сметка всичко това обаче се разбира от хората и аз вярвам, че те ще си направят своя справедлив извод и за вашето политиканстване върху гърба на българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата народният представител Пламен Славов.


ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-председател на Министерския съвет и министър на образованието и науката! Кой политиканства от тази трибуна и кой политиканства в България, най-добре могат да оценят тези, които ни гледат и слушат в момента. Най-добре в системата на средното образование ще оценят учителските колективи, тези, които се явиха на конкурсите за директори и които бяха обидени и огорчени, които бяха унизени, ще го оценят родителите, ще го оценят и учениците.
Аз искам да ви попитам, господин министър, защо в края на краищата тези комисии, които провеждаха конкурсите, се страхуваха да обявят оценките от тестовете на участниците в конкурсите? Какво толкова нередно и лошо имаше в това, когато участниците в конкурси за директори се явяват на събеседването по програмата, която са представили за 3-годишно развитие на училището, и на въпросите, на които трябва да отговарят, зададени от комисията, те да знаят каква оценка имат от теста? Защо се явяват на следващи етапи от тези конкурси без да знаят оценката си от теста, без да знаят какво са постигнали техните конкуренти? Това ли е обективният подход? Това ли дава възможност тези хора действително да чувстват, че тези конкурси се правят по един честен и прозрачен начин? Защо оценката на програмата от теста е с точност до една стотна, а оценките в другите етапи от програмата, от събеседването - с точност до единица? Не позволява ли това на следващи етапи от този конкурс да се манипулира по такъв начин резултатът, че той да предопредели крайният изход? Ясно е в каква посока и в каква степен.
Тази пълна неизвестност и секретност, в която бяха обгърнати конкурсите и особено първия етап, явяването и работата върху теста, накараха много от кандидатите сериозно да изразят съмнение върху начина, по който той се оценява. Как Вие ще оцените и политическите елементи във въпрос N 9, който цитирам дословно, е: "Кой от посочените механизми и средства за влияние на политическите партии в образованието и училищата не е законосъобразен?" Нима има законосъобразен начин за влияние и въздействие на политически партии именно в училището и в образованието в България? И това ли трябва да бъде въпросът, на който трябва да отговарят кандидатите?
В заключение бих казал, че тестът беше само първата стъпка в реализирането на този сценарий по конкурсите, който е срамен за българското средно образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов, относно резултатите от конкурс за директор в 118 СОУ "Акад. Людмил Стоянов", София към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! Ние вървим от общото към конкретното и това е хубаво, това е един правилен метод в науката.
На проведения конкурс за директор на 118 СОУ "Акад. Людмил Стоянов" в София са се явили двама кандидати - временно изпълняващата същата длъжност госпожа Наташа Паризова и госпожа Юлия Начева, помощник-директор на основно училище в община "Слатина". По време на конкурса са извършени сериозни нарушения - процедурни и по същество, които са потвърдили предварителната убеденост и на учителския колектив, и на училищното настоятелство, а и на самата досегашна временно изпълняваща длъжността директор, че конкурсът е фарс с предварително известни резултати. За съжаление тази предварителна убеденост се потвърждава и от резултата. За победител в конкурса е обявена госпожа Юлия Начева, помощник-директор в основно училище в община "Слатина".
Госпожа Начева, първо, за разлика от конкурента си, е работила само като помощник-директор на основно, а не на средно училище. Второ, госпожа Начева може би и поради това в програмата си изобщо не е засегнала проблематиката, свързана с горния курс на обучение. Трето, може би причината е, че - забележете - госпожа Начева е сгрешила дори името на училището, за директор на което кандидатства. Тя е объркала акад. Стоянов с проф. Милетич. (Ръкопляскания от левицата.) Четвърто, госпожа Начева се е радвала на демонстративно внимание и благосклонност от страна на комисията. Пето, госпожа Начева е разчитала и на подкрепата на две външни, сиреч неизвестни лица, които са присъствали на провеждането на конкурса.
Моят актуален въпрос към Вас е: ще отмените ли съгласно чл. 38 от Правилника за провеждане на конкурси поради процедурни нарушения резултатите от конкурса, или ще потвърдите впечатлението и сред учителския колектив, и сред училищното настоятелство, и сред родителите и обществеността в ж.к. "Младост", че конкурсът е предварително решен в полза на госпожа Начева не по професионални, а по чисто политико-партийни критерии? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Конкурсът за заемане на длъжността "директор" на 118 СОУ "Акад. Стоянов" е проведен в съответствие с утвърдените правила, но е един от случаите за жалби, за които вече споменах.
Във връзка с резултатите от конкурса госпожа Наташа Паризова, за която Вие тук призовавате като за по-професионално компетентен кандидат, е представила в Министерството на образованието и науката възражение на 8 юли, което е разгледано от комисията, за която също вече споменах и няма смисъл да разказвам подробно. На заседанието, което е проведено на 9 юли, комисията е констатирала, че в своето възражение госпожа Паризова не оспорва процедурата по провеждане на конкурса, а какво и Вие изложихте тук своето виждане, достойнствата или недостойнствата на другия кандидат. В крайна сметка, предвид на това, че няма нарушение по т. 38 от правилата, свързани с процедурните нарушения, естествено е да няма законово основание за неговата отмяна.
Но тъй като Вие завършихте с фразата за политически въпроси на конкурсите и тъй като аз съм прочел всички жалби, които са пристигнали в министерството, донесъл съм да Ви прочета една от тях на Вас, господин Драганов.
Възражението е от госпожа Лилова от град Дряново, кандидат за длъжността "директор" в едно от училищата на град Дряново. Нейното мнение е, че по време на провеждането на конкурса тя е била ощетена, тъй като тя е загубила конкурса, и в своите основания да иска отмяна, тя пише следното: "В състава на комисията като представител на общинската администрация в град Дряново, съгласно чл. 19 от Правилата за провеждане на конкурси за заемане на длъжността "директор" на държавно или общинско училище и т. 4 от Заповед на министъра на образованието и науката от 13 април 1998 г., където е посочен съставът на комисия за провеждане на конкурса, вместо специалист по проблемите на средното образование и представител на местната администрация, каквато е структурата на общинската администрация в град Дряново, а това са заместник-кметът и главният специалист, се явява упълномощено от кмета на община Дряново трето лице, според нея, извън структурата на общинската администрация, госпожа Румяна Станчева - общински съветник, която е председател на общинската организация на Евролевицата в град Дряново." По-нататък тя продължава, че вие и вашата политическа формация сте настроили госпожа Станчева да бъде против нея на конкурса, тъй като тя принадлежи на друга политическа сила, която се намира в мнозинството. В крайна сметка вие от Евролевицата в Дряново сте спечелили политическия спор, защото много се занимавате с политика, също на гърба на образованието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
За реплика има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Методиев. Вие сте историк и да Ви припомня: "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!" Аз Ви говоря за София, Вие ми говорите за Дряново. Ако ще си говорим така ...
Първо, да кажем така: в интерес на истината аз не очаквах друг отговор от Вас. Тоест, Вие ще си браните докрай току-що назначените партийци, дано да станат патриции, и няма да отстъпите от нито един случай.
Аз само Ви питам, съвсем откровено, и даже, ако щете, дори и приятелски: какво печелите от това? Получавате възражения - от училищно настоятелство, от родители, от колектив, вероятно това ще се отрази и по-нататък. Какво печелите от това? 118 СОУ в София не е изолиран случай. В София има общо 43 директори с дългогодишен стаж и опит и всички те са получили оценки между 3,91 и 3,96 само за да не е 4, колкото им е необходимо, за да отидат нататък.
Ще Ви разкажа един парадоксален случай с госпожа Антоанета Томова, директор на 72-ро училище. Госпожа Томова има 9 години стаж като директор, три семестъра завършени по следдипломна квалификация "Организация и управление" с успех 5,50 в Центъра за усъвършенстване на учителите, втори клас квалификация с оценка отличен 6,0, курс в Безансон, Франция, със спечелена след конкурс стипендия. И получава, разбира се 3,91 с мъдрата препоръка да поучи още и пак да се яви на конкурс, ако иска. Абсолютно същото е положението в 23-то училище, 28-мо, 35-то, 57-мо, 76-то, 79-то, 92-ро, 139-то ... Мога да изброявам още. Един куриоз в 23-то училище. Конкурс се печели от човек с диплома от висшето си образование среден 3,00, но в замяна на това безкрайно верен на синята идея. Втори куриоз - човек с едногодишен учителски стаж е допуснат да се яви на конкурс. Защо? Защото е племенник на шефката на регионалния инспекторат. Трети случай, който не е куриоз, той е жалък: в Овча купел Координационният съвет на СДС взема решение да сложи "наши хора на техните места". И това го заявява главният специалист в отдел "Просвета" на общината.
Четвърти случай, той наистина е зловещ: гоните в Горна Оряховица една болна жена - госпожа Кина Маркова, само защото е на 53 години. И знаете прекрасно, че един директор по този начин е осъден на глад и мизерия, но въпреки това го гоните. И, вижте, вече то не е и парадокс, не е и куриоз, нямаше го даже и след 9 септември този механизъм: координационни съвети, областни управи, регионални инспекторати, Министерство на образованието. Това не е само обида, това е направо гавра с кадри, които са допринесли страшно много за образованието.
Още по-страшното е, че с лустрацията и партийно-политическите кадрови назначения съсипвате най-доброто, което има все още в България - образованието.
И един съвет: приберете си партийците и оставете професионалистите в образованието. Българинът може много неща да ви прости, обаче бъдещето на децата си той никога няма да забрави докъде сте го докарали! (Ръкопляскания в Евролевицата и Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов. Има думата за дуплика господин заместник министър- председателят Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Българското образование, господин Драганов, знаете и Вие като един от неговите представители в българския парламент, че няма да пострада днес от българската политика. Вие в момента държите речи, голяма част от тях актьорски, казвате три училища, след това пет, за да създадете впечатление, че във всички тези 2000 има драма. Аз с това започнах: няма драма. Вие си го мислите това нещо. Защитавате хора, към които имате лични симпатии и които са от вашите политически сили. С това доказвате, че през цялото време от 1945 г. това сте правили с българското образование. Днес това с българското образование няма да се случи!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Вие сте мой продукт все пак и след като стигнахте до вицепремиер, значи не е било чак толкова лошо. (Шум и реплики в залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това стига сте го коментирали, господин Драганов, за студента, защото аз ще Ви отговоря. Отдавна мислех да Ви го кажа, сега да го кажа и на останалите в залата. Вие сте ми преподавали на мен в Софийския университет упражнения по еврокомунизъм.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Че лошо ли е? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера. Чувам викове "Позор". Позор бяха директорите, които имахме. Аз съм 30 години учител. Как веднъж нямах непартиец директор и професионалист директор, а все бяха такива.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: По коя точка се изказвате, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Питане от народния представител Петър Димитров относно приватизацията на "Агрополихим" АД, Девня, към министъра на финансите господин Муравей Радев.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След като в медиите шефът на Агенцията за приватизация индикира намерението на агенцията да продаде, тоест да подари "Агрополихим" Девня за 1 долар, знаете, че мина слънчасването на господин Васил Филипов, който се опита със собствени средства да реализира някаква своеобразна спасителна програма, затова и моят въпрос към господин министъра е какви са икономическите резултати от реализирането на оздравителната програма в "Агрополихим" Девня след направените от Вас кадрови промени в ръководството и каква е стратегията на правителството за приватизация на предприятието.
Тъй като не искам да отнемам от Вашето време за цифри, аз ще ви подпомогна до известна степен, за да бъде по-лесна комуникацията ни. Старото ръководство е сменено в края на месец август, тоест минали са осем месеца от 1997 г. Какво е състоянието при смяната на това ръководство? Брутната печалба е 6 млрд. 367 млн. лв. Чистата печалба е 3 млн. 493 млн. лв. Платени данъци към държавата - 2 млрд. 574 млн. лв. Задълженията не са малки, сериозни са - 33 млрд. 631 млн., но от тях краткотрайните активи са 31 млрд. 679 млн. лв. или нетните задължения на "Агрополихим" са 1 млрд. 953 млн. лв. Четири месеца по-късно, края на 1997 г.: брутната печалба от 6,5 млрд. е станала загуба от 1 млрд. 695 млн. лв.; задълженията от 33 млрд. са скочили на 47 млрд.; краткотрайните активи - от 31 млрд. са станали 38 млрд.; нетните задължения - от 1 млрд. са станали 9 млрд. 896 млн. лв.
Още шест месеца по-късно: брутната печалба вече е загуба от 17 млрд. 572 млн. лв.; задълженията от 33 млрд. вече са скочили на 66 млрд. 743 млн.; краткотрайните активи са си останали 38 млрд., но нетните задължения са станали 27 млрд. 950 млн. лв.
Така че, ако теглим чертата, загубата от това "компетентно" ръководство само за десет месеца, са, грубо казано, 25 млрд. 633 млн. лв., което прави около 25 млн. марки.
Искам да ви дам още малко информация. Изплатен е дългът към "Булгаргаз", погасени са и лихвите и общо са платени над 6 млрд. лв. - това е по старите левове. Сега задълженията към "Булгаргаз" отново са 33 млрд. лв.
И още една информация. В периода 1995 - първо шестмесечие на 1997 г. средната заплата непрекъснато е следвала, а обикновено е и изпреварвала инфлацията. Работната заплата е една от най-високите в тежката химия за страната. За въпросните 10 месеца новото ръководство не е повишило заплатата дори с един процент. Нещо повече, обсъжда се вариантът намаляване на заплатите за следващите месеци или изплащането на част от заплатите.
Затова, господин министър, аз не бих желал да ми отговаряте защо сте сменили ръководството. Това е Ваше право, това е Ваша компетенция. Аз тогава не Ви питах защо ги сменяте. Сменихте ги. Сега въпросът ми е, след като ги сменихте, как оздравихте предприятието и как го докарахте дотам, че дълговете да са равни на неговата цена и да се готвите да го подарите за един долар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър имате думата за отговор.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие имате някакъв особен принос към модернизация, вероятно на парламентарния контрол, защото до този момент така изчистено не бях чувал в това Народно събрание някой да задава въпроси и сам да си отговаря.
Господин Димитров, моите хора са напълнили две страници с числа и отговор на Вашите въпроси, но странен е подходът да излезете от тази трибуната, да зададете въпроса и сам да си получите отговора. В случая аз не виждам какво да правя на трибуната.
Вие казвате, че там положението е тежко. Господин Димитров, то е тежко, защото това предприятие неслучайно е в списъка за изолация. Вие много добре знаете кои са предприятията, които вашето правителство сложи в този списък. Това са най-тежките предприятия на България в крайна сметка. Това са предприятията, които беряха душа по време на вашето правителство. Една част от тях бяха приватизирани. За друга част от тях се надяваме да постигнем успешна приватизация до края на тази година. И бъдете убедени, че онези, които нямат шанс да бъдат приватизирани или успешно да излезат в резултат на изпълнение на съответните програми за изолация, да излезат от критичното състояние, в което са се намирали и продължават да се намират, просто ще бъдат закрити. Те ще бъдат ликвидирани, господин Димитров, ще бъдат разпродадени дълготрайните материални активи, които имат, и ще престанат да носят загуби на националното ни стопанство.
Случаят с "Агрополихим" е нещо, може би един от онези типични случаи на предприятие, което до голяма степен дължи негативните си резултати, които продължават да се влошават, казвам това много ясно и открито. Дължи ги изключително или най-малкото до преобладаваща степен от причините на изключително влошената международна конюнктура на цените на това предприятие, на изделията на това предприятие. От 90 долара цена на техния продукт в началото на 1997 г., в края на 1997 г. вече един тон основна продукция струва 65 долара. Като разделите едното на другото ще видите колко огромно значение има тази международна ценова конюнктура, която, твърдя това, е основната причина за неблагоприятното състояние на това предприятие и не само на него, а на всички основни торови заводи, даже бих казал и основната част от тежката химическа промишленост в България.
Подобно е положението с международните пазари и на изделията от метали - черни и цветни. Това също така като икономист би трябвало да го познавате не по-зле от онзи, който се занимава с тази материя.
Според мен въпросът Ви, ако наистина имате грижа за избирателите си във Вашия район, би трябвало да бъде акцентиран върху по-нататъшната възможност за приватизиране на това предприятие и има ли изгледи скоро тази приватизация да се осъществи.
Господин Димитров, аз много сериозно се надявам, че до края на септември това ще стане факт. Наистина се водят сериозни преговори, много сериозни преговори със сериозен купувач на това предприятие. Има интереси от още няколко, той не е само един. Сигурен съм, че Агенцията за приватизация ще положи всички необходими усилия това предприятие да бъде приватизирано по подходящ начин. Дано най-доброто решение е цялото то да може да бъде продадено. Не се изключва възможността и на приватизация на отделни обособени части, разбира се, доколкото технологично това е възможно и целесъобразно.
Но не толкова проблемът е задълбочен от това, че такова предприятие с такава продукция, при такъв един световен срив на цените на тази продукция, а това наистина е много сериозен проблем. Но има още един, който никак не е маловажен. Това е проблемът с онези щети върху природата, върху околната среда, които са нанесли такива предприятия. Неоценими са щетите вследствие на отравянето на земята на някои такива химически гиганти, които щети трябва във времето по подходящ начин да бъдат било земите рекултивирани, било по друг начин да се възстанови природата около тях. И оттук идва трудността на една успешна приватизация на подобни предприятия. Защото приватизаторът, а той няма никакво отношение към миналото на това предприятие и към нанесените поразии от това предприятие върху природата, той ще трябва да поеме ангажимент да се справи с последиците на тези поразии и достатъчно много средства тепърва да се влагат, за да може земята около предприятието, а може би и не само земята, да бъде вкарана в необходимите екологични норми, за да продължи дейността предприятието във вида, в който съществува. Тоест, да се произвежда подобна продукция. И точно тук е трудността на преговорите с такива купувачи.
А колкото до това, дето казвате за един лев, едно предприятие е натрупало твърде много загуби, твърде много задължения към бюджета. Ако някой намери начин да покрие тези задължения, то бъдете убедени, че цената на предприятието при тази сегашна конюнктура на международните цени, със сигурност би била благоприятна. Но това, пак казвам, ще преценят специалистите, професионалистите в Агенцията за приватизацията, а не аз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за два уточняващи въпроса господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, радвам се, че имате два листа с данни, тъй като ще Ви попитам точно неща, които изискват добро познаване на ситуацията.
Вие знаете, че международната цена действително влияе върху положението. Тук нямаме различия. Но има още една цена, която влияе. Това е на суровините, които влизат на входа.
Първият ми уточняващ въпрос. Основни суровини за производството са природният газ, природните фосфати и сярната киселина. Въпросът ми е през въпросния период как се е променяла международната цена на газта и по каква цена "Булгаргаз" е продавал газта на "Агрополихим"? Каква е била цената на един тон природен фосфат, доставен от Мароко и Йордания през 1997 г. и през 1998 г.? Каква е била цената на един тон сярна киселина, доставяна главно от МДК "Пирдоп" през 1997 и през 1998 г.? Главните съставки на цената.
Вторият въпрос. Когато някой продава, му се дава търговска отстъпка. Има ли диференциация в търговската отстъпка, която "Агрополихим" предлага на различните дистрибутори на продукцията на завода? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин Димитров, за тези два уточняващи въпроса. Вие сте доцент по икономика. Аз в момента съм министър на финансите. Вие сериозно ли смятате, че един министър на финансите може да Ви отговори тук в момента на такъв уточняващ въпрос, който съдържа едва ли не калкулацията на едно изделие на едно промишлено предприятие сега, в момента, на прима виста? Наистина ли смятате, че това някой въобще може да го направи? Аз ако бях директор на това предприятие, нямаше да мога веднага да Ви дам отговор на този въпрос, който ми задавате. Бъдете сигурен, че ще получите писмено това, което питате.
Господин Димитров, аз недоумявам за некоректността, която проявявате към мен. Вие можехте това, което питате сега, в момента от тази трибуна устно, да го напишете във Вашия въпрос и днес, бъдете сигурен, щяхте да получите 100% онова, което Ви интересува, а не да излезете от тази трибуна, да ми задавате въпроси и сам да си отговаряте, както започнахте в началото. Пак казвам, това е подигравка с парламентарния контрол, който Вие като парламентарист имате право да упражнявате. Но начинът, по който го правите, е крайно недостоен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Всеки прави контролът както знае и ние сами се оценяваме за начина, по който провеждаме контрола.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Има си правилник. Как кой както знае?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, имате думата да изразите отношение към отговора.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Радев, когато едно предприятие прави загуби от 66 млрд. лева и министърът, който отговаря за неговото оздравяване, не си е задал въпроса защо се формират тези загуби, това меко казано е безхаберие за това, което става в нашите предприятия.
И понеже казахте, че сам си отговарям, аз ще ви дам просто информация, която Вие да проверите, тъй като информацията е от хора, които работят в предприятието и в бранша.
През 1997 г. фосфатите се купуват за 52,5 долара. През 1998 г. Вашият нов екип добави отгоре 2,5 долара. Сярната киселина през 1997 г. се купува за 18 долара на тон. Вашият екип добави отгоре още 3 долара. Вярно е, че след скандалната ситуация от 1 юли се намалява цената на 15 долара. Така че само от тази операция годишно оскъпяването е за 2 млн. долара. На всеки тон тор оскъпяването е с 10 долара. Как искате да го продавате успешно на пазарите?
Освен това ясно е, че производственият процес е цикличен. Но той винаги е бил цикличен - от създаването на предприятието. Затова има мениджъри, които да се борят с тази цикличност и тогава, когато има спад на външния пазар, се съкращават продажбите на външния пазар и се продава на вътрешния. През февруари - април т.г. на външния пазар се продава по 80 долара, на вътрешния се плаща по 190 хил. лева, т.е. цена над 100 долара. Тоест вместо да свият външните продажби и да продават на вътрешния пазар, мениджърите все едно, че ги няма в предприятието.
Неслучайно Ви попитах и за преференциите. Ако на всички заводът дава отстъпка от 2%, има две фирми, които ползват особен режим. Едната е "Норстхидро". Това е бъдещият купувач. Той ползва 5%. Явно това е поклон към бъдещия собственик. Но интересното е, че 5% са и за братовчедите от "Хартланд". Създадена е друга фирма и тя се казва "Вейсел", но това не променя фактите. Да не говорим за това, че с тази монополно висока цена на газа, която формирахте, предприятието е изгубило най-малко 30% от цената на газа и е станало неконкурентноспособно. Така че, господин Радев, Вие знаете, че сте министерството-болница, болница, в която тези предприятия трябваше да оздравеят. Много Ви моля, не се превръщайте в крематориум за българската индустрия и тук дори с гордост да заявявате, че тези предприятия ще бъдат ликвидирани.
Аз Ви зададох въпроса: след като произвеждат загуба, Вие като водещ държавен мениджър какво направихте, за да спрете това производство на загуба, тъй като тези 30 млн. марки, които са излети в пустинята на загубите, тежат не само на некадърния екип на "Агрополихим", те според мен трябва да тежат и на Вашата съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За процедура има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на работата на Народното събрание предлагам удължаване на работното време с два часа - до приключване на парламентарния контрол.
Има още 10 въпроса. Въпросите ще загубят своята актуалност. Днес е последния ден от тази сесия. Аз много ви моля да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Аз няма да го поставя изобщо на гласуване, господин Марангозов, защото в залата заедно с техническите лица и госпожа министър Москова сме 35 души. Вчера, когато ми казахте, че са 48 души в залата и поискахте поименна проверка, направихме такава. И сега, ако поискате, пак ще я направим. Аз нямам нищо против.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ, от място): Поканете колегите да влязат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ги каня, но аз не съм класният наставник на депутатите и не мога да ги събирам в залата.
Моля, продължаваме с контрола, с актуалния въпрос.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Вие отклонявате искането ми за процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли 32 души да гласуват в залата? Това означава да не можем да чуем още два отговора, защото в правилника е предвидена и възможността за ръчно гласуване и аз мога сега да поискам ръчно да се гласува и да установим, че в залата няма кой да гласува. Това означава да не чуете и министър Москова. По-добре е да чуете още 1-2 отговора.
Актуален въпрос на народния представител Иво Атанасов относно отказа на държавни културни институти да предоставят залите си за културни прояви към министъра на културата госпожа Емма Москова.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър Москова! Преди няколко месеца Министерството на културата закри Новия драматичен театър "Сълза и смях", оставяйки го да работи като открита сцена, което означава ликвидация на творческия състав и щат само за директор и технически лица, които да поддържат сценичната техника, състоянието на зрителната зала, да обслужват програмите на други гостуващи театрални формации и евентуално да правят спектакли с договорни артисти.
Търсейки спасение от тази ситуация, група артисти откриват, че от името на театъра Нов драматичен театър "Сълза и смях" е регистрирана и е узаконена само първата част - Нов драматичен театър, а втората част - "Сълза и смях", е свободна, прикачена просто така като спомен от времето, когато този театър съществуваше. Тази група артисти основава и регистрира в съда на открито заседание, след всички задължителни процедури, сдружение с нестопанска цел - театър "Сълза и смях". Така безотговорно изоставената "Сълза" става притежание на нова театрална формация.
Какво следва? Истерична реакция от господин Богданов, който е назначен за директор на откритата сцена и, забележете, една декларация на повече от 20 театрални директори в България, която е прецедент в демократичната практика. Те казват, че отказват "всякакъв достъп в ръководените от нас театри за тази трупа".
Това е безкрайно смущаващо. Преди, при народната власт е имало забранени книги, имало е забранени автори, имало е забранени филми, имало е забранени постановки. Но забранени трупи да е имало и да не позволяваш на актьорите да влизат в театъра не само като актьори, но дори и като зрители, дори и като служители, такова нещо аз не съм чул някъде в света да има. Може би Вие имате по-голяма информация, но аз не зная за такъв случай. Как може да се забрани цяла трупа и да се забрани на актьорите да влизат дори като зрители в тези театри? Нима тези театрални зали са бащиния на театралните директори? Те само ги управляват! Те не са тяхна собственост.
Аз се интересувам каква е Вашата реакция като министър по този и други подобни случаи и каква е Вашата намеса във връзка с този скандал? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов! Ще си позволя да кажа, че спазването на правилника е еднакво важащо и и за онези, които отговарят и за онези, които питат.
Вашият въпрос, достигнал до мен писмено, е друг, въпреки че в края му поставяте и този въпрос.

Така че аз ще следвам въпроса, който официално ми беше предаден, и той е:
"От пресата става ясно, че държавни културни институти и театри отказват да предоставят залите си за представленията на "Хъшове". Това линия на министерството ли е? Ако отговорът е утвърдителен, какви са мотивите? Ако е отрицателен - каква е реакцията Ви като министър?
Аз не съм очарован от художественото равнище, на което преминават представленията на "Хъшове", но все пак те създават култура, пък макар и субкултура."
Това е Вашият въпрос, достигнал до мен. Разбира се, по-нататък свързан и със "Сълза и смях", за което ще кажа. Затова аз ще отговоря на него, господин Атанасов, а подробно в следващата сесия ще отговоря и на онова, което действително, за мое безкрайно огорчение се е случило в "Сълза и смях" и то точно от артисти, които искат да приватизират един държавен театър. Но това е друг въпрос.
И така, отговарям на Вашия въпрос. Трябва да призная, че той ме изненада, защото не може да не знаете именно Вие - и аз зная, че го знаете - че театрите, в това число и държавните, са юридически лица, които автономно решават своите въпроси както по отношение на художественото начало на своите прояви, така и тези на взаимоотношенията си с други субекти, какъвто е визираният от Вас случай. Второто е, че въпросът около "Хъшове" точно във връзка със "Сълза и смях" отдавна не е актуален. Там има други актуални проблеми и те се опитват да ги решават.
Вашият въпрос, разбира се, ме принуди да поискам обяснение, по изключение, от директора на театър "Сълза и смях", защото поименно посочвате само него, този театър, макар и да говорите в множествено число за театри. Няма да преразказвам отговора на директора, нямам и време тук. Той е придружен с подробен протокол от разговора на директора с представители на формация "Хъшове". Аз ще предам автентичния протокол, ако Вие наистина имате траен интерес към този въпрос, а това не е моментен интерес за изява.
Все пак дължа да посоча, че отговорът недвусмислено показва, че проблемът не е между театъра и предаването "Хъшове", а между театъра и читалище "Славянска беседа", свързано с наемни, други договорни отношения, включително и този стремеж за приватизация, за който говорих преди малко, които ощетяват интересите не на друг, а на държавния театър, защото той не е ликвидиран и получава без конкурс приоритетно държавна, достатъчна държавна субсидия, за да може да съществува. По този повод се водят вече съдебни и административни дела. Срещата за изясняване на обстоятелствата между ръководството на театъра и това на предаването завършва със съгласието за втора среща, за да се даде възможност на господин Дилов-син за юридическа консултация. Втора среща обаче не е последвала, защото, това е моето обяснение, формация "Хъшове" достатъчно добре разбира, че става действащо лице в съвсем друга пиеса, казано фигуративно, и формацията търси решение на проблемите си по друг начин. Можете да бъдете сигурен, че това е така, защото в министерството няма нито едно оплакване от формация "Хъшове" за действия на министерството.
Що се отнася до частта на въпроса за забраната, дължа да заявя ясно и недвусмислено, и не за първи път - никога и при никакви обстоятелства Министерството на културата не си е позволявало да забрани и няма да забранява прояви в сферата на културата, дори тогава, когато те са на границата на поносимото, а особено когато качеството е съмнително или явно прозират други, във всички случаи не интереси на културата. Защото забраната, наред със своята изначална недемократична същност, незаслужено може да породи и поражда излишни за обществото герои. И защото за нас пътят е друг - създаване на условия за утвърждаване на позитивното начало в духовния свят на българина, изконните общочовешки добродетели, националните ценности, истинските културни достижения в целия им пъстър спектър, за които, слава Богу, съществуват обективни критерии. Правим и ще правим това не със забрани, а за да може българинът да има своето право на сравнение Ви избор, свободен избор, търсейки духовните си опори в нелекия свят, в който живеем.
Що се отнася до сатирата, в това число и политическата, не за първи път заявявам, че тя е необходим коректив на обществото, на държавата и на държавната власт, разбира се. Неслучайно например дълго и от тази трибуна - мисля, че на Вас -трябваше да се обяснявам защо Сатиричният театър е сред приоритетите на министерството. Но тази си мисия тя, сатирата, политическата сатира, може да изпълни само ако, без да губи остротата си, не губи и мярката на цивилизованост. Жалко е, когато политическата сатира унижава неприкосновените човешки достойнства, когато излъчва посредственост и дори пошлост.
Все пак искам да отбележа - и аз държа да го отбележа - макар че не съм в състояние непрекъснато да следя проявите включително и на тази формация, позволявам си да кажа, че открих симптоми на търсене на промяна. Дано те да не са случайност. Искрено се надявам политическата сатира у нас, включително и предаването, за което Вие говорите, да намери своето истинско лице най-напред като коректив на себе си, а след това и като коректив на обществото. А ако това не се случи, то подобни явления имат удивителното свойство да се самоизчерпват и сами да поставят присъдата си във времето.
Коректно е да отговоря на онова, което достигна до мен. На останалата част от въпроса Ви ще отговарям в другата сесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Москова.
Има думата господин Атанасов за реплика.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо министър, разбира се, можем да говорим и за "Хъшове", ако Вие искате това, но за мен е твърде странно, че от двете части на въпроса ми - за "Хъшове" и за "Сълза и смях", Вие предпочитате да отговорите на първата. Не зная дали това е - не искам да го вярвам - защото тяхната продукция Ви е по-близка. Вярвам Ви, като казвате, че те вече са излишни герои. Действително те ви помогнаха да дойдете на власт и сега вече сте забранили тяхната музика дори в почивните станции на Министерския съвет на Слънчев бряг и на други места. Ако сте забранили "Седем - осем и ще си паднала", БСП може би няма нищо против това. Но ако сте забранили "Вятър ечи, Балкан стене" или "Къде си вярна ти, любов народна", или "Морен сокол пие вода на Вардаро" - това БСП категорично не го подкрепя. Не може такива песни да се забраняват в Република България.
Искам да Ви цитирам две изречения от един уважаван актьор във връзка с темата, по която отговаряте:
"През 1983 г. тоталитаризмът ме уволни от театър "Сълза и смях", защото не вървях с крачката на партията. Днес от името на демокрацията ми отнемат човешките права и българското гражданство. "Отказваме всякакъв достъп!" означава точно това. Утре очаквам да ми отнемат пенсията, а вдругиден да щракнат ключалката зад гърба ми." Думите са на уважавания наш актьор Стойчо Мазгалов. Колко са тъжни и колко са верни! И колко е жалко, че това се случва при управлението на силите, кой знае защо наричащи себе си демократични. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Преди да закрия заседанието, искам да благодаря на всички народни представители за напрегнатата работа по време на четвъртата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание, да пожелая на всички приятно и полезно прекарване на отпуската и на ваканцията.
Следващото заседание на петата сесия на Тридесет и осмото Народно събрание ще бъде на 2 септември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни. Ръкопляскания.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков
Атанас Мерджанов