Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Има думата за процедура господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение първа точка в дневния ред да бъде първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението първа точка от днешния дневен ред да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Тогава евентуално - продължаване на второто четене на законопроекта за Министерството на вътрешните работи ще стане втора точка.
Гласували 165 народни представители: 134 за, 11 против, 20 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - господин Йордан Цонев, да изнесе становището на водещата комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по законопроект N 02-01-43 от 24 октомври 1997 г.
за изменение и допълнение на Закона за данък върху
добавената стойност, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 29 октомври 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха министърът на финансите господин Муравей Радев и eксперти по въпросите на данъка върху добавената стойност от Министерството на финансите.
Законопроектът бе представен от господин Радев, който изтъкна, че предвидените промени са обусловени от различни фактори и целят усъвършенстването на системата на облагане с данък върху добавената стойност чрез няколко основни принципа:
Първо. Съобразяване на разпоредбите на закона с политиката на правителството по отношение на данъчното законодателство, изразяваща се в премахване на някои необосновано трудни за изпълнение изисквания към данъкоплатците, като израз на по-голямо доверие в коректността и добросъвестността на данъчно задължените лица към държавата.
Второ. Доближаване до принципите на този вид данък, залегнали в Шестата директива на Европейската икономическа общност от 17 май 1997 г. за хармонизиране на законите на страните-членки и създаване на обща система за данъка върху добавената стойност, като база за уеднаквяване на данъчното законодателство и прилагането му на практика. Промените не са направени механично, а са съобразени и с местните проблеми и особености на етапа на развитие на страната.
Трето. Предотвратяване изтичането на средства от бюджета под формата на данъчен кредит, ограничавайки възможностите за заобикаляне разпоредбите на закона или възползване от пропуски в него. За постигане на тази цел са изяснени и точно формулирани условията за възникване на права и задължения по този закон.
Четвърто. Съблюдаване изискванията на Международния валутен фонд към страната ни в настоящия момент.
Изброените принципи се реализират чрез следните по-важни изменения:
1. Прецизиране и разширяване на обсега на освободените сделки, отчитайки натрупания досега опит.
2. Въвеждане на ново определение на понятието "стойност на сделката за целите на данък върху добавената стойност", съобразено изцяло с принципите на Шестата директива на Европейската икономическа общност.
3. Съобразяване с препоръките на Международния валутен фонд по изясняване понятието "сделка за износ", като са отчетени и нашите специфични условия.
4. Приемане на ново условие за регистрация на износители, което е в съответствие с постигнатите споразумения с Международния валутен фонд за ограничаване на регистрираните по този закон лица, без да се накърняват интересите на основните износители.
5. По-ясно изразяване и опростяване процедурата по прекратяване на регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност.
6. Въвежда се Публичен регистър, в който се вписват лицата, на които служебно е прекратена регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност, поради нарушаване на опредeлени изисквания на закона.
7. Някои от въпросите, регламентирани сега с правилника се включват в закона, с което се доразвива тенденцията за ограничаване решаването на важни въпроси с подзаконови нормативни актове.
8. Дава се ново, по-пълно и обосновано определение на понятието "данъчен кредит", както и на неговото възникване и сроковете за уреждане на взаимоотношенията с бюджета.
9. Дава се определение на нови термини и понятия, свързани с облагането с данък върху добавената стойност, което ще уеднакви и подобри практиката по прилагането на закона.
10. Санкциите се актуализират не механично, а диференцирано. Прави се разграничение между санкции на дружество и на едноличен търговец.
По представения законопроект се проведе обширна дискусия, в която се изразиха различни становища и се поставиха редица принципни въпроси.
Голяма част от народните представители подчертаха, че в законопроекта се търсят най-добрите изменения, които да подобрят действащия закон. Той е израз на искрените намерения на правителството за изграждане на ефективна система за увеличаване на приходите в бюджета и изграждане на ефективен механизъм по събирането на данъка. Едновременно с това бе отбелязано, че голяма част от допусканите сега нарушения в тази област са резултат и на лошо работещата данъчна администрация.
Основните проблеми, по които се изказаха различни становища бяха следните:
Първо, по размера на регистрационния праг - някои членове на комисията отправиха искания за намаляване на този праг. Други народни представители развиха тезата, че този праг не е проблем за едрите данъкоплатци, но ще постави пред сериозни изпитания дребния и средния бизнес.
Второ, много съмнения бяха изразени относно премахването на доброволната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, като се поиска и информация за европейската практика в това отношение - в кои страни и при какви условия се допуска такава регистрация. Предложи се установяване на по-нисък регистрационен праг, над който да се допуска доброволна регистрация.
Трето, някои народни представители оцениха сроковете за връщане на данъчен кредит като неблагоприятни за данъкоплатците.
Четвърто, изразиха се мнения, че сегашната данъчна ставка от 22 на сто е висока и трябва да се намали. Друго предложение беше в сегашния закон да се фиксира постепенно намаляване на данъчната ставка за периода 1999 до 2001 г.
Разисквани бяха и следните въпроси:
1. за начина на определяне пазарната оценка на транспортните средства и др.;
2. за наличието на противоконституционни текстове - препращане към правилника вместо решаване на проблемите в самия закон;
3. за разширяване обхвата на освободените сделки, като се включат и постъпленията от спортни състезания;
4. временно освободените сделки по § 14 да не се лимитират със срок, а да останат в сила, докато бъдат отменени;
5. за усъвършенстване структурата на данъчната администрация, което да подобри работата по прилагането на закона.
Поискани бяха разчети за очакваните постъпления от данъка върху добавената стойност в резултат от предлаганите промени и степента на увеличаване събираемостта му, а също и за относителния му дял към брутния вътрешен продукт за 1997 и за 1998 г.
Експертите на Министерството на финансите взеха отношение, като разясниха конкретните мотиви за съответните текстове в проектозакона по поставените от народните представители въпроси.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което 2 народни представители се въздържаха, а всички останали одобриха законопроекта. Въз основа на резултатите от проведенето гласуване, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене внесения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група за разисквания по първото четене на внесения законопроект.
Моля парламентарните групи да предадат списък на желаещите за изказване.
Има думата народният представител Иван Иванов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заслужава похвала подходът на вносителите да привлекат данъчни експерти от частния бизнес още на етапа на разработването на проектите за данъчни закони и да направят опит да информират предварително обществеността за подготвения закон. Същественото за Закона за данък върху добавената стойност е, че предлаганите промени са само изменения на съществуващия закон и че се запазват основните принципи в досегашното облагане. Кои са основните промени в законопроекта, които заслужават внимание?
Съществено са подобрени и прецизирани взаимоотношенията между данъчните субекти и държавата. Това е изключително важно за повишаване събираемостта на данъка и намаляване на споровете между данъкоплатците и държавата. Очевидно е, че колкото по-неясен е един закон, толкова данъкоплатците имат по-голямо основание да не плащат данъци.
Най-коментираният и спорен въпрос е срокът за връщане на данъчния кредит. Срокът е повишен от 3 на 6 месеца и за износителите - от 15 на 45 дни.
Според мен няма основание за притеснение, че с удължаването на срока дейността на фирмите ще се затрудни, поради лишаване от оборотни средства. Това е така, защото с промените фирмите могат да прихващат всеки месец от данъчния си кредит дори и свои данъчни задължения, просрочките на които се облагат с лихви. Този механизъм се прилага и в други европейски законодателства и е израз на доверие от страна на държавата към данъчните субекти. За износителите срокът на кредита се удължава, както казах преди малко, от 15 на 45 дни, тъй като и без това старият срок не се спазва, поради изискването да има данъчна ревизия преди възстановяването. Новият срок е по-реалистичен, още повече, че според последните изменения отпада задължението за ревизия.
Новост в закона е и създаването на публичен регистър. С него се цели създаване на база данни за лица-фантоми. Заинтересуваните лица могат да получат информация от публичния регистър с оглед защитата на личните им интереси. С тази промяна се разширява възможността за лоялност на данъкоплатците и въвеждане на по-висока данъчна дисциплина.
Много сериозен момент в закона е прагът за регистрация по данък върху добавената стойност. Аргументът, че 75 милиона е много висок праг и това ще ликвидира малкия бизнес е несъстоятелен, защото с по-високия праг ще се сложи край на надлъгването за данъчния кредит.
Освен това, по-високият праг на регистрация по ДДС ще насочи усилията на данъчната администрация към по-големите платци и ще се повиши събираемостта на данъците. По-високият праг за регистрация по ДДС ще стимулира фирмите да не крият оборотите си.
Много съществен въпрос е: трябва ли да се дава възможност на новосъздадените фирми да се регистрират по ДДС? От една страна, регистрацията на новосъздадените фирми по ДДС ще затрудни работата на данъчната администрация и ще усложни данъчния контрол. От друга страна, ако намеренията на парламентарното мнозинство са да стимулира инвестиционния процес, в този закон трябва да се предвиди възможност за регистрация на новосъздадените фирми при определени условия.
Най-дискутираният проблем е ставката на ДДС. От средата на 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание я увеличи от 18 на 22 на сто и премахна много данъчни облекчения. Това обаче направи още по-неравностойна конкуренцията между добросъвестните платци и заобикалящите закона.
През 1998 г. данъкът върху добавената стойност ще запази ролята си на основен източник на приходи за бюджета. Затова в самото начало на функциониране на валутния съвет намаляването на ставката на ДДС през 1998 г. е много рисковано. Това би сринало крехкото финансово равновесие в страната. Опонентите на тази теза използват популистка фразеология без да отчитат реалните икономически процеси в страната.
С приемането на новото данъчно законодателство аз съм убеден, че ще се увеличи събираемостта на данъците, поради по-ефективната работа на данъчната администрация, още повече, че през 1998 г. очакваме ръст на брутния вътрешен продукт с 4 на сто.
Ако искаме данъчното законодателство да е предсказуемо от страна на данъкоплатците и ако искаме икономическите субекти да планират своята дейност в близките няколко години, правя следното предложение, което направих и пред Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол: в сегашния закон да се фиксират постепенно намаляване на данъчната ставка за периода 1999 - 2001 г. Това ще е положителен сигнал на Народното събрание към икономическите субекти и ще е в унисон с Програма "България 2001".
Направените промени са сериозна крачка напред в данъчното законодателство и затова ви призовавам да подкрепим на първо четене измененията и допълненията на сега разглеждания закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да започна с това, че аз и много от моите колеги не се съмняваме в искреното желание на правителството да осигури по-добра събираемост на данъците, в това число и на данък добавена стойност. Хазната се нуждае от много повече в сравнение със сега събираните пари. Но възможни са различни пътища за решаване на този нелек проблем. Единият - по-лекият, е да стовариш голяма част от проблемите върху данъкоплатците. Другият - по-трудният път, е да направиш данъчната администрация, данъчните механизми по-ефективно работещи. Приети бяха съответни закони в изминалите години. Очевидно е, че някои неща в тях трябва да бъдат пипнати. Но и извън законите има много, което трябва да бъде направено, така че данъчната администрация да работи така, както трябва.
Казвам тези неща, тъй като във връзка с предложените ни промени в Закона за данък добавена стойност очевидно е, не е нужно да се търси и да се напряга човек, че решаването на въпроса, който поставих, се преследва главно чрез създаване на проблеми на данъкоплатците. Неслучайно преобладаващата реакция сред хората, които се занимават с тези проблеми, е в тази посока. Не случайно и в заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол тези оценки преобладаваха.
Първият голям проблем, с който се сблъскваме, е, че наистина, както това се е говорело и в средите на специалисти в Министерство на финансите, а в пресата даже проникнаха изказвания и на министъра на финансите, така изграден данъкът върху добавената стойност, с този регистрационен праг, се превръща в един своеобразен разстрел на дребните и средни производители, в които се кълнат всички парламентарни групи и по време на предизборни кампании, и тук, когато се разглеждат проблемите на данъчното законодателство, за подпомагане на които се обещават специални закони. И особено обичат някои парламентарни групи да се разтапят от грижите за дребния и средния бизнес, а на практика, без много коментари, е очевидно, че така изграденият данък наистина е един удар върху средните и дребни фирми. Един от мотивите е да се постигне по-висока събираемост. Мотив - за уважение. Но практиката до днес показва, че по-голяма част от това, което фискът губи от несъбиране на данък добавена стойност чрез - и нека да бъда по-точен, злоупотреби с механизма на данъчния кредит, става в средите на големи и много големи фирми. Не че няма и между средните и дребните. Поне информацията, която прониква в пресата и особено през 1996 и 1997 г., категорично доказва, че фактите са именно такива. Възниква въпросът защо трябва да плащат средните и дребни предприемачи.
Следователно, въпросът е именно в плоскостта на данъчната администрация - да се направи всичко необходимо, за да бъдат затворени шлюзите за тази злоупотреба с данъчния кредит.
Не е нужно при обсъждането на първо четене сега да се впускаме в по-голяма конкретност, за да се доказва как ще бъдат ударени именно тези, за които обикновено на думи се полагат големи грижи. Техните позиции, тяхната конкурентност, техните шансове да преживеят, да излязат на силни пазарни позиции рязко се намаляват. И никакви приказки, никакви лелеяни фрази не могат да заличат този безспорен ефект, който ще се сложи на практика в икономическия живот. Оправданието, че това не е желателно, но се налага да бъде направено, не може да бъде прието. Не случайно се чуха гласове все пак Министерство на финансите да представи една информация, една приблизителна, ориентировъчна статистика наистина в средите на кои фирми са главно тези опити за злоупотреби и констатирани злоупотреби. По-въведените и от мен в тази област са категорични в оценките си, че резултатът от една такава статистика ще бъде по посока на доказване на по-големи злоупотреби в средата на по-големите данъкоплатци. 1996 г. беше година на изключително силни и емоционални речи, когато станеше дума за данък добавена стойност във връзка със сроковете за възстановяване на данъчния кредит и всички останали срокове, които съпровождат действието на този данък. Няма да навлизам в подробности. Моят колега Руси Статков ще отиде към по-конкретни неща в тази област. Но запознайте се, даже бегло, с това, което ни се предлага като изменение, и вие ще видите, че всички срокове се увеличават. И отново пак - един хап за успокоение, че през това време може да се прихващат други задължения на данъкоплатеца към държавата. Да, това наистина е малък хап за успокоение, но той не снема големия въпрос, че противно на всички вопли и обвинения, че дълго време се блокират средства на стопанските агенти, сега се отива към увеличаване на тези срокове. Това с никакви сериозни доводи не може да бъде защитено пред сериозна публика. С никакви. Това отново е облекчаване работата на администрацията, която беше ругана и хулена в течение на цяла година тъкмо от хората, които сега управляват Министерство на финансите.
Това не са два стандарта на отношение към проблемите на данъчното законодателство. Това е нещо по-лошо, далеч по-лошо - когато управляваш и когато си в опозиция.
Аз няма да отида сега към това да защитавам намаляване на ставката от 22 на 18, както биха направили сегашните ръководители на Министерство на финансите, ако бяха в опозиция, по простата причина, че си давам сметка, че в средата на миналата година, когато беше увеличена ставката, това стана в рамките на договаряне и с Международния валутен фонд като едно от няколкото условия да бъде сключено споразумението.
Аз и по-голяма част от вас и тогава вероятно не бяхме съгласни, и сега може да не сме съгласни, но понеже си седнал да преговаряш, насрещната страна гледа на това увеличаване на ставката като на един от начините за осигуряване на бюджетни приходи в трудната финансово-икономическа обстановка, при една в значителна степен срината финансова дисциплина. Очевидно, желателно е да бъде намалена ставката. При едно допитване едва ли някой ще възрази. И всички разчитаме, че по-ниските ставки водят и до по-висока събираемост. Но по отношение на този въпрос сме - бих си позволил и думата, до голяма степен безсилни.
Не така стои обаче въпросът с всичко онова, за което досега си позволих да занимавам вашето внимание.
С други думи, получава се така, че уж данъчната реформа, обявена от правителството, тръгна с голяма кошница. И сега, като бъркаш в тази кошница, почти не можеш да намериш нещо, за което да се залови ръката ти. Първият пример е с данък добавена стойност. Нищо, което да бъде прието положително от данъкоплатците, само отрицателни ефекти, отрицателни преживявания във връзка с големите очаквания.
Послушни вестници, каналите на телевизията и радиото от сутрин до 1 вечер внушават, че в ход е една данъчна реформа, която ще осигури облекчения, носи със себе си подарък на средния и дребния бизнес и когато пристъпиш към даже най-повърхностно запознаване с постъпващите един след друг данъчни закони в парламента, се убеждаваш в противното.

Това са накратко главните основания, които ще накарат по-голяма част от моите колеги, ако не всички, да се въздържат, както показаха дискусиите и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и депутати от други парламентарни групи не могат да се решат да кажат "да", ако тези неща не претърпят промяна във времето между първо и второ четене.
Лично аз очаквах днес, изслушвайки първото изказване във връзка с този закон, че ще подаде някакви основания да се мисли за възможността да бъдат променяни някои от тези неща. Уви, това не се получи от първото изказване. Ще очаквам някои от следващите изказвания на представители от мнозинството. Те ще бъдат за нас индикатор дали наистина между първо и второ четене може да бъдат направени промени по тези централни, според мен, а и не само според мен проблеми във връзка с данъка върху добавената стойност.
В противен случай, и с това искам да завърша, господин председател, всичко онова, което се изприказва и продължава да се приказва във връзка с данъчната реформа, си остава една празна приказка. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Несъмнено промените в данъчното законодателство са изключително важно направление от цялостната реформа по пътя ни към преминаване към пазарна икономика. След думите на господин Стоилов аз ще си позволя да кажа, че днешните промени, които се предлагат в Закона за данък върху добавената стойност, би трябвало да бъдат разглеждани в контекста на промените на всички закони, в контекста на предложенията по Закона за корпоративно и подоходно облагане или Закона за печалбата, който до момента функционира, както и Закона за местните данъци и такси, Закона за облагане доходите на физическите лица или на данък общ доход, и в крайна сметка всичко това рефлектира в проекта за Закон за държавния бюджет за 1998 г.
Аз не се съмнявам, че в тази зала няма народен представител, който не би гласувал за намаляване на данъчната тежест върху българския бизнес, но нека да бъдем честни, когато гласувахме Декларацията за национално съгласие, там има една точка, според която искаме да направим реформата социално поносима и при една по-справедлива за всички цена, а за да стане това, очевидно е, че на първата година след започване на управлението на Обединените демократични сили, е невъзможно да се направи всичко, което би трябвало да се направи за облекчаване на бизнеса в България.
И все пак в тази поредица от закони има много положителни неща. Господин Стоилов пропусна да каже, че Законът за данъка върху печалбата вероятно ще бъде намален с 6%. (Реплика от ДЛ, която не се разбира.)
Вижте, Законът за данък върху печалбата ще бъде намален с 6%. Друг е въпросът, че в Закона за местните данъци и такси, защото всички ние искаме едно наистина ефективно самоуправление, е вероятно да бъде повишена тази част от данъка, която отива за общините, но това е друга тема.
Господин Стоилов не каза нищо за предстоящата ревалоризация на активите от 1 януари, която макар и частична, ще доведе дотам да спре декапитализацията на фирмите и ще намали в значителна част прихода от данък печалба в бюджета.
Аз ще си позволя да ви кажа какъв е бил относителният дял на прихода от ДДС през 1996-1997 г. и в предстоящия проект за държавен бюджет през 1998 г., за да разберем каква е важността на този данък, на приходите от ДДС в приходите на бюджета, защото говорейки за справедливата социална цена всички ние не можем да пренебрегнем факта, че в България има 2 млн. и 400 хил. пенсионери и догодина се очакват около 600 хил. безработни. Очевидно е, че всички тези разходи биха могли да бъдат поети само от един бюджет, който е в добра кондиция.
За 1996 г. относителният дял на ДДС в консолидирания бюджет е 20,16%, а в Републиканския бюджет - почти 3,5. За 1997 г. ДДС в консолидирания бюджет е 22,4, а в Републиканския е 39,18. Разбира се, това е очаквано изпълнение.
А в проекта за 1998 г. относителният дял на приходите от ДДС в консолидирания бюджет е около 24%, а в Републиканския бюджет - почти 46%.
Очевидно е, че при тази ситуация, на този етап просто е невъзможно да се говори за намаляване на ставката върху данък добавена стойност. Нека не забравяме, че програмата за управление на Обединените демократични сили е четиригодишна, и че стъпка по стъпка трябва да вървим към това очаквано намаляване на данъчните тежести, защото съществува очевидна зависимост между данъчната тежест и бюджета, защото има един брод, по който трябва да минем и да направим така, че да не се срине бюджетът, да гарантираме основните функции на държавата и оцеляването на нашия народ, а и да дадем възможност за едно оживление в икономиката. Всички знаете, че за 1998 г. в държавния бюджет е заложен 4% ръст на брутния вътрешен продукт, който ще даде ефект и поради част от данъчните облекчения, които, надявам се, ще бъдат гласувани в Народното събрание.
И сега конкретно за Закона за ДДС. Аз съм удовлетворен, че там се разширява кръгът на освободените сделки, като в чл. 2 е създадена нова ал. 2. Удовлетворен съм и от това, че се извършва служебно прекратяване на регистрацията по Закона за ДДС на фирмите-фантоми, и се създава един публичен регистър, от който всеки би могъл да получи информация с превантивни цели.
Хубавото е, че неколкократно се увеличават и санкциите. Министерството на финансите пое един ангажимент, че при евентуалното гласуване на Закона за ДДС в този му вид, най-вероятно събираемостта на ДДС за 1998 г. ще бъде повишена с около 10%. Събираемостта през последните две години е между 60 и 70%. Очевидно е, че това се дължи както на несъвършенството на закона, така и на необходимостта от ефектизиране на работата на данъчната администрация и повишаване степента на контрол, но и несъздаване на възможност за източване на бюджета по линията на данъчния кредит. Всички знаете, че става въпрос за 40 млрд., а може би и повече, които тази година са източени от фирми-фантоми от държавния бюджет, и както казват някои колеги, няма нищо по-лесно в България от това при действащото преди законодателство да се източват суми от държавния бюджет по линията на данъчния кредит.


За мен неудовлетворително е и това, че в § 14 от Преходните и заключителни разпоредби в точки 10 и 11 пада ДДС върху българската художествена литература, научната литература, била тя преводна или оригинална, както и учебниците, одобрени от Министерство на образованието и науката или от Министерство на културата. Същото се отнася и за билетите за музикални концерти, билети за циркови спектакли и така нататък.
Като цяло основните принципи, на които стоят предложените промени в ЗДДС на практика са облекченото администриране, практическата приложимост на закона, неговата всеобхватност и неутралност. Трябва да има яснота и за двете страни, защото се оказва, че и администраторите и тези, които подлежат на закона за съжаление до момента има много несъответствия, много неясноти, които трудно се преодоляват. Има членове в закона, които са тълкувателни. И точно с тези промени всичко това ще бъде избегнато.
От друга страна, трябва да се спомене, че и промените, които се предлагат, на практика ще постигнат и едно хармонизиране на Закона за данък добавена стойност, хармонизиране с европейското законодателство и по-специално страните-членки на Европейския съюз и, разбира се, намаляване до минимум възможностите за източване на средства от бюджета по линия на данъчен кредит. Тук искам да спомена, че Министерство на финансите обсъжда възможностите с Международния валутен фонд за промяна формите на данъчните фактури, като те ще бъдат със защитен знак, централизирано отпечатани, или евентуално ще се залепят специални стикери, което също ще повиши ефективността на прилагането на закона и ще намали възможността да се източва бюджетът.
Като цяло аз смятам, че промените в закона са добре подготвени. Няколко пъти имахме среща с представители на Министерството на финансите. Самият ангажимент, който те поемат, че ще увеличат събираемостта от данък добавена стойност с 10 на сто при евентуалното гласуване на закона е достатъчен факт, който трябва да ни мотивира в тази степен. Но аз смятам, че трябва да помислим изключително внимателно и по въпроса с ефектизиране на данъчната администрация, с упражняването на контрол върху данъчните агенти и върху лицата, които на практика провеждат закона. Факт е, че в много от случаите източването на бюджета става със знанието, съгласието и подкрепата и на хора от данъчната администрация. Колкото и да е добър законът, ако данъчната администрация не действа ефективно, ако не действа в рамките на закона и в името на постъпленията в държавния бюджет, винаги ще се създават възможности за отклоняване на суми.
В заключение, предлагам на всички народни представители да подкрепим на първо четене промените в Закона за данъка върху добавената стойност. Убеден съм, че между първото и второ четене всички колеги ще могат да направят своите предложения. Те ще бъдат обмислени внимателно. В никакъв случай мнозинството не иска силово да налага закона. Но в края на краищата трябва да знаем, че данъчната тежест е право пропорционална на приходите в бюджета, което означава и на разходите, и на оцеляването на нашия народ, на възможностите за осъществяване на основните функции от държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Йордан Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Моля във връзка с обсъждането на Закона за данъка върху добавената стойност да поканим в залата заместник-министъра на финансите госпожа Дора Андреева и Илонка Райчинова - началник отдел "ДДС" в Министерство на финансите.
Извинявам се за закъснението, но знаехме че това ще бъде точка втора и не знаеха, че трябва да дойдат в 9 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 153 народни представители: 152 за, няма против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Дора Андреева и госпожа Илонка Райчинова в залата.
Има думата за реплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже уважавам достатъчно много тази трибуна, искам да направя една малка забележка. В страната всички, които имат отношение към данъците, от седмица към седмица изразяват едно недоволство от това, че ги третираме като глупаци. Не аз, а някои мои колеги. Тази реакция е свързана с непрекъснатото повтаряне, че данъкът върху печалбата се намалява с 6 на сто.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Не, с 2,5, никой не казва 6.
СТЕФАН СТОИЛОВ: В бюджета под номерация 1.1.1. е дадено: "Данъци върху печалбата". Истината, която подсказва и сега моя колега, председателят на Бюджетната комисията е, че данъкът върху печалбата реално практически се намалява с 2-процентни пункта. И е най-малко непростимо да третираме наистина хората като глупаци и от тази висока трибуна да се повтаря, че намалението е с 6 на сто. Тоест, такива аргументи не трябва да се използват от мнозинството, когато се защитава предложен за разглеждане закон. И аз съм бил мнозинство, надявам се в скоро време да бъда отново член на още по-голямо, отколкото в миналия парламент мнозинство (весело оживление), но към такива неща не съм си позволявал да отивам, колкото и да ви е смешно.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС, от място): Помня миналата година какво говореше.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, можете да погледнете в протоколите, господин Личев, и да видите Стефан Стоилов какво и как говори. И аз съм защитавал закони, но не по глупав начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за дуплика господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Аз съжалявам, но изглежда господин Стоилов не е чул добре какво казах. Чисто формално наистина данъкът, ако бъде намален, защото това още не е гласувано и както каза господин Николов, ние сега не гледаме данък печалба, ще бъде намален с 6 на сто. А това, че евентуално данъкът за общините ще се увеличи от 6,5 на 10 е нещо, което аз казах. Така че точно там е кореспонденцията между двата закона.
Аз се надявам, че всички вие желаете, господин Стоилов, защото огромната част от кметовете в България са представители на вашата политическа сила, да могат да осъществяват едно ефективно местно самоуправление и да разполагат с ресурси. Защото докато вие бяхте на власт не направихте нищо за общините и през цялото време налагахте преразпределителния модел, като изсмуквахте всичко от общините и го преразпределяхте както на вас ви е угодно. Ние искаме да направим точно обратното - да можем да дадем възможност на общините да разполагат с ефективни фондове. И точно в този смисъл се говори за увеличаване на данък печалба за общините от 6,5 на 10. Като смятаме, че по този начин ще облекчим положението на хората, които живеят в общините.
А що се отнася до глупавото защитаване на закона, това си остава за сметка на Вашето възпитание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата народният представител господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Признавам си, че заставам с притеснение за пръв път от толкова време пред вас. Заставам с притеснение, защото в мен досега като основно правило за народен представител е било по най-добрия начин, по най-задълбочения начин да осмисля онова, което правим и да направя съответно своите предложения.
Днес аз съм затруднен. Предполагам, че са затруднени и всички други колеги, които работят в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а не смея да говоря за останалите колеги. Защо? Защото ние днес трябва да обсъждаме първия от много сериозните данъчни закони, а го правим, бих казал, почти в галоп. Правим го, без да я има предварителната подготовка, която всички парламентаристи трябва да извършат.
Да, в обществото се хвърлиха големи обещания. Обявено беше, че реформата изведнъж ще се радикализира и тази есен ще приключим с данъчното законодателство. В обществото се създадоха неадекватни очаквания. Същевременно извън парламента се правят някакви дискусии, в които се изключва или се изключваше досега една голяма част от парламента на Република България, а говорим за национално съгласие. Ето защо аз повтарям още веднъж: много сериозно съм затруднен днес и ако засегна някого, то в мен не търсете тази вина.
Според мен реформата не започва от днес. Тя започна много отдавна. Реформата има своите принципи, независимо от противоречивото й развитие до днес. А те са: преход към пазарно стопанство и доближаване до европейското законодателство. Говоря за цялостната данъчна реформа. Тук някой попита проф. Стоилов какво е говорил в предишния парламент. Това същото и аз, и той сме го говорили, че реформата ще бъде сложна и трудна, че тя действително трябва да отчита много неща.
Какво ни се предлага сега? Вчера или по-точно днес ни бяха връчени още два закона от пакета данъчни закони. Колкото и бързо да прегледах тези неща, считам, че този синхрон, който трябваше да бъде постигнат на този етап в данъчното законодателство от гледна точка и на хармонизацията с европейското, и от гледна точка на момента, в който сме, а именно валутен борд, струва ми се, поне от това, с което се запознах, че не е постигнат и има много крещящи противоречия. Например, тъй като тук става дума за пакет от закони, имуществените данъци. И снощи на срещата на министъра на финансите с една част от колегите се появи нещо, което говори за големи възможности там за сметка на другите данъци и например и ДДС. Защото се оказа, че е заложена много ниска ставка за определени имущества - конкретната цифра е над 100 млн.лв. Давам такъв пример, който лично мен ме насочи към това, че очевидно не може да се работи така в Народното събрание по тази материя.
Тук не хвърлям вина върху служителите на министерството, които са в залата. Не е техен проблемът. Проблемът е наш. Проблемът е на законодалите от гледна точка на това, което трябва да направим по-нататък. Затова мисля, че тези проблеми, които се откроиха и вчера в комисията, а по които говориха и днес колегите, ние много сериозно трябва да анализираме - говоря конкретно за ДДС - какво е постигнатото равнище и какво можем да направим.
Дадени са информации, че в достигнатото равнище на администрирането на данъка, в тези цели, които се гонят с него, има сериозни проблеми и че е направен опит да бъдат решени тези проблеми. Аз признавам, че в една част от измененията, които са предложени на нашето внимание, намира израз мястото на експерта в данъчната администрация, неговото виждане и това е добре. Но ми се струва, говорейки за това, че има известно и то много сериозно залитане в посока на това да се обезпечат приходите за сметка на другото, което ние сме обявили - не само колегите отдясно, а всички ние: че ще развиваме производството, че ще стимулираме тези, които произвеждат.
Вярно е, че тук присъстващите експерти се постараха да ни убедят, че не се засяга дребният и средният бизнес. В известна степен техните аргументи имат основание, но по няколко неща аз и досега не съм убеден.
На първо място съм съгласен с това, че ние трябва да определим по-дълъг срок от гледна точка на възстановяването на данъчния кредит. Но тук в това, което ни се предлага - до тези 6 месеца - има възможности за приспадане, за прихващане и т.н. Струва ми се, че ние като законодатели не трябва да даваме толкова дълъг срок. Мисля си, че 3 месеца е нормален срок. Три-четири месеца. Не бива да създаваме това психологическо напрежение в тези, които работят. Това не е само от гледна точка на ресурс. То е психологическо напрежение. То говори за сериозно или за друго отношение.
На следващо място, говорейки въобще за голямата тема - доближаването ни до европейското законодателство, трябва да кажем днес, че в голяма степен това, което се иска за ДДС - в една голяма степен го има и днес. И днес го има от гледна точка на това доближаване. Но има много съществени моменти, по които ние трябва да работим и то сериозно от гледна точка на спецификата на нашите условия. И един от тези въпроси е да определим режима за дребните производители. Тук най-добре могат да ни помогнат експертите, но ми се струва, че в предложението, което е направено за прага, се търси по-лекият начин на базата на сегашните възможности на данъчната администрация и техническите средства, тъй като се отива по същество към 60 на сто отпадане на досега регистрираните по данъка. Да, това ще облекчи данъчната администрация, но по същество няма да реши този проблем, който остава.
Тук колегите говориха за фактурите, за другите неща, които ще се направят от гледна точка на подобряване на техническите условия. Струва ми се, че ние много малко говорим за останалото - за компютризацията и т.н. По тези въпроси явно в края на краищата, тъй като ние гласуваме бюджета, трябва много радикално да се действа, за да се намери пълен синхрон и да се намери най-доброто решение. А то не трябва да бъде в ущърб, както сега и да затруднява дребните и средните производители. Защото действително, повтарям, независимо от аргументите на експертите, в мен след разговори с дребни и средни производители остава убеждението, че ние сериозно, сериозно ги затрудняваме.
Повтарям: Европейският съюз има режим за тях - специален режим. Този режим трябва много бързо да видим какъв е и ако търсим доближаване, да го търсим в тази посока. Европейският съюз има и режим за селскостопанските стоки и услуги, който също е специален. В тези неща ние не сме направили необходимото или поне това, което се подава, не съм убеден, че е нужното.
По отношение на един въпрос, който също така е свързан с европейското законодателство и за който проф. Стоилов каза, че ние днес няма да пледираме. Става дума за ставката, за данъчния размер. Шестата директива, която е цитирана в мотивите на вносителите, която слага принципната основа на новия етап в реформата в Европейския съюз, има като сериозен, основен проблем сближаването на данъчните ставки в страните от Европейския съюз. Там има и две, и три ставки - малка, средна и висока. Искам да кажа тук днес пред колегите, че на най-последния етап от това сближаване, а той започна от 1 януари 1995 г., е поставена целта да се премине към единна ставка от 15 на сто. Единна ставка от 15 на сто и се допуска да има една или две намалени ставки, но не по-ниски от 5 на сто, като са възможни изключения през прехода от 4 години, т.е. до 1999 г. това трябва да бъде извършено.
И отново, връщайки се на това, което ние не можем да отминем, че данъчното законодателство не трябва да бъде разглеждано на парче, ми се струва, че ние на базата на допълнителен анализ от експертите между двете четения трябва да видим този въпрос за данъчната ставка от позициите на възможности за увеличаване на имуществените данъци, както е записано в Конституцията. Аз не мисля, че е много смело, но ми се струва, че ние бихме могли да отидем от 22 на 20 на сто данъчна ставка ДДС. Разбира се, затова повече възможности ще ни дадат експертите от министерството, но ми се струва, че след като в пъти имуществените данъци са по-малки, след като в Конституцията е записано ясно и точно как трябва да се облагат те, ние, насочвайки своето внимание към производителите, трябва да направим тази крачка.
В заключение. Мисля, че амбицията и желанието на експертите от министерството, с които аз разговарях в последните дни да бъдат на наше разположение, трябва сериозно да послужи и пред ръководството на парламента, и пред ръководството на Комисията по икономическата политика, и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за нов подход в следващите дни в осмислянето, обсъждането на тези изменения и намирането на най-добрите решения.
Иначе ние действително ще имаме много възможности, говоря за опозицията, да посочим страшно много слабости и в останалите законопроекти, но това няма да бъде решение. Решението ще бъде намирането на действително по-ефективно законодателство от гледна точка на сегашния момент, на развитието на икономиката, разбира се, без да загърбваме фиска. И в края на краищата в тази тежка обстановка да отговорим най-добре на изискванията на хората.
Аз не бих отправил призив за единодушна подкрепа. Признавам, че в комисията дадох път, по принцип, с гласуването си. Днес се обръщам към всички да гласуват по съвест за законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз отправям своята реплика по повод на последните думи, казани от господин Статков, за ново преосмисляне на политиката, която ще води мнозинството в парламента, разбира се, излъченото от него правителство.
Аз мисля, че всички разбираме, че този закон е законът, който реализира фискалната политика. И като такъв, измененията, направени в него в тази посока, са приемливи за всички. И, струва ми се, че и господин Статков в началото на своето изказване подчерта това.
В същото време аз не съм съгласен за връзката, която се прави на този закон с икономическата политика. Защото тук се цитира и се използва само тази промяна, която касае 6-месечното възстановяване на данъчния кредит.
Аз само искам да напомня, че става дума за следното. След като сте си приспадали 6 месеца вашият данъчен кредит, на вас ви се дължат пари от бюджета. Значи става дума за фирма, която не реализира добавена стойност в продължение на 6 месеца. Ами кажете ми коя е тази фирма, която не реализира добавена стойност? Значи точно, в правилната посока е тази промяна. Аз напълно я приемем и я подкрепям. И мисля, че точно такава трябва да бъде промяната. Защото фирма, не реализирала добавена стойност за 6 месеца означава, че или е фалирала, или прави нещо, което не е съвсем наред. Разбира се, целта на този закон и ограниченията, които се вземат в него, са главно в посока да не се краде данък добавена стойност, нещо, което наблюдавахме. И оценката е, че са откраднати около 400 млрд.лв.
Така че действително промените в закона реализират една фискална политика, която облекчава икономическата политика, която ние бихме могли да водим и за която много ще говорим и при следващите промени на данъчните закони. Защото те вече имат пряко отношение към тази политика. И се надявам там да водим този спор, който безспорно е експертен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Найден Зеленогорски, втора реплика.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин Статков, Вие цитирахте Шеста директива на ЕИО. Да, разбира се, там се говори за отиване към една единна ставка от 15 на сто. Да, разбира се, България би желала да стане член на Европейския съюз. Да, разбира се, ако през месец декември се вземе решение всички кандидати да тръгнат заедно към Европейския съюз, вероятно най-рано от 1 януари 2004 г. ние ще станем реални членове на Европейския съюз. Така че, дотогава, а това е най-добрият вариант, предполагам ние вече ще имаме възможности да снижим данъчната ставка на ДДС.
Очевидно е, че в момента това е просто данъчната ставка, която можем да си позволим. Защото снижаването дори с 1 на сто на данък добавена стойност ще намали и приходите в бюджета от порядъка на 80-90 млрд.лв., които малко трудно биха могли да дойдат от имуществени данъци или от други такива.
В края на краищата Министерството на финансите предлага проект на няколко закона. Те са преценили доколко данъчната тежест може да бъде намалена. И знаете, че някъде тя е намалена.
И като заключение трябва да ви кажа, че в Дания данъчната ставка на ДДС е 25 на сто. А Дания в момента е една от трите-четирите държави с най-висок жизнен стандарт в света.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Именно, за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Статков за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Ще отговоря на двете реплики. Колегата Николов постави два проблема. Единият е свързан с икономическата политика, другият - с кражбите.
От това, което изнесоха експертите, действително стана ясно, че има много нарушения с данък добавена стойност.
Но аз мисля, че ние приехме в предишния парламент и специална служба за разкриване на престъпленията. Сега се създаде звено за работа с големите данъкоплатци.
Струва ми се, че в тази посока, въобще администрацията има много сериозни резерви, много сериозни резерви. Защото тези неща не стават някъде извън системата, те са в системата на потоците и могат да бъдат засечени. Това е въпрос вече на конкретна работа.
Да, аз казах тук, че е и въпрос на баланс за предотвратяване на кражбите, в това, което се предлага, от гледна точка на мерките. Но това не значи, че трябва да бъде задушен малкият и средният бизнес, да бъде изключително затруднен, за да изчистим другия въпрос.
И затова призовах тук и експертите, и всички, да помислим по тези неща комплексно. А не само да решим едното и да няма друг проблем.
И по икономическата политика. Разбира се, тези неща имат отношение към икономическата политика. Аз говорих не само за сроковете за данъчния кредит, аз говорих и за размера на данъчната ставка. Защо? Защото те определят конкурентоспособността на стоките, те влияят върху цените.
И когато говорих за това, което предвижда Шестата директива и въобще решението на Евросъюза от гледна точка на новия етап, имах предвид, че ние трябва да отчитаме това нещо. И правилно господин Зеленогорски каза, че най-рано в две хиляди и еди-коя си година ще ни приемат.
Снощи на обсъждането стана дума, че и това няма да стане по-рано от 2010 или еди-коя си година и че не трябва да се създават излишни илюзии. Защото действително се сеят илюзии.
Аз мисля, че днес още веднъж ясно трябва да разберем, че реформата в данъчното законодателство действително ще бъде сложна и по-продължителна, а не както обявиха някои от мнозинството.
И се радвам, че в изказванията пролича вече това разбиране на част от колегите - трябва обаче да направим и следващите крачки, действително да анализираме всички наши условия. И да направим такива закони, които да обезпечат максимално прехода ни към онова, към което се стремим. И се надявам, че в това отношение ще получим подкрепа, това, което ние правим като опозиция, от управляващото мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Междувременно се записаха желаещи да се изкажат и от останалите парламентарни групи.
Давам думата на господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Ние отново днес се сблъскваме с един много важен за страната въпрос, който има не само измерения като граници на данъчното законодателство, но е важен за икономическата политика и развитието на страната.
Най-напред съм длъжен да кажа, от името на Обединението за национално спасение, че действително сега предложените подобрения към Закона за добавената стойност са сериозни. В него има сериозен напредък в много направления, особено в механизмите за работа на данъчната администрация, взаимоотношенията с данъкоплатците, търговските субекти и т.н. Има действително приближаване към европейските норми на данъчното законодателство.
Същевременно не може да не се отбележи напредъкът в така да се каже социалните направления в Закона за данък добавена стойност.
При предишната дискусия през пролетта ние пледирахме за разширяване и запазване на обхвата на чл. 14. Виждаме, че тук са направени определени постъпки в тази насока, по-специално за българската художествена литература, научната литература, учебници и т.н. Може би тук трябва да се помисли и за списания и вестници, които са българска собственост.
Независимо от това обаче по наше мнение основната философия на закона продължава да бъде тази, която се съдържаше в законите за данък добавена стойност в периода от 1995 г. насам. Преди всичко става дума за високата облагаема ставка в данък добавена стойност - 22%. Тя не може да се сравнява дори и с предхождащата ставка от 18%, определена в споразумението с Международния валутен фонд през 1991 г.
Проблемът за ставката е израз на две позиции, на две философии. Едната позиция е позицията на Международния валутен фонд - подчертавам - Международният валутен фонд, който с подръчните си механизми явно успя да се наложи над нашата администрация.
В позицията на Международния валутен фонд, изразена от госпожа Макгърк, доминират следните приоритети по отношение на икономическата политика на България - първо, изплащане на външния дълг; второ, поддържане на социалните функции на държавата и, трето, поддържането на държавната администрация и нейното функцониране. От такава гледна точка се казва и се счита, че държавният сектор е единственият, който плаща данъците; частният сектор не плаща и това налагало да се запази високата данъчна ставка от 22 на сто, за да се поддържат необходимите баланси в бюджета, дефицита и съответните приоритети.
Ние считаме, че това могат да бъдат приоритети и може да бъде виждане на Международния валутен фонд, но не би трябвало да бъде виждане на нашето правителство. Защо? България като останалите източноевропейски демокрации е държава в преход и в този период една пазарна икономическа политика, насочена към пазарно стопанство, би трябвало да се води от идеята за насърчаване генерирането на доход, за насърчаването на пазарното стопанство и пазарните субекти, на насърчаването на новия частен сектор и оттам намиране на формула за повишаване на приходите в бюджета, насърчаванията на плащанията за бюджета.
Неслучайно в Чехия, която се счита за отличник в нашата част на Европа, данъчната ставка е 16 на сто, в Полша е под 20 на сто и т.н.
Има още един парадоксален момент - първо, ние сме в ситуация, в която държавният сектор намалява. Нещо повече, второ, в резултат на тежката ситуация плащането на мнозинството намалява - над 90 на сто от държавните предприятия са на загуба, намаляват данъчните приходи от тях.
Трето, тече процес на приватизация, който ще се ускорява през следващата година, той ще намалява дела на държавния сектор и ще се увеличава делът на частния сектор. Оттам възниква въпросът как можем да съчетаем тези две формули, тези две посоки - отсъствието на стимулираща данъчна политика към частния сектор с упадъка на държавния сектор или ограничения държавен сектор.
Отговорът, който ни се даде от Международния валутен фонд беше, че постепенно ще се наместват нещата. Постепенно, обаче резултатите от досегашната данъчна политика през 1995-1996 г., както и това, което виждаме през тази година, не са насърчителни и всеки може да направи инвентарна справка за събираемостта на данъците в периода 1991-1994, и събираемостта на данъците в периода 1994, 1995, 1996 и тази година. Проблемът даже не е само със събираемостта. Проблемът е в това какво ние преследваме.
В резултат на сега предложения Закон за данък добавена стойност ние виждаме серия ограничения на новия частен сектор главно в посока на малкия и среден бизнес. Искам да го подчертая - този закон няма да засегне крупните финансови, индустриални и други групировки с нищо. Абсолютно с нищо! Не че държа да ги засегне, просто казвам, че няма да ги засегне.
Аз ще изброя няколко пункта, по които той засяга дребния и среден бизнес, без който в страната няма да има данъкоплатци, няма да има разширяване обема на приходите в държавния бюджет, няма да има консуматорски пазар, няма да има производство, няма да има търговия, няма да има кой да приватизира, да купува и т.н. И държавата, нашата страна, няма да има национален бизнес!
Естествено, че трябва да се започне от облагаемия праг - 75 млн. лева. Предполагам, че и други колеги ще се спрат на това, аз тук ще бъда кратък.
Очевидно е, и на нас се изтъкна основният аргумент, който е пак на Международния валутен фонд, видите ли, да се ограничи броят на данъкоплатците за една по-лесна събираемост, зад което прозира ясната постановка, че пак събираемостта да идва от по-крупните предприятия, главно държавни, а частните да ги махнем. Това не е аргумент. Това просто не е аргумент! Това просто не е аргумент и не може да бъде такъв аргумент. Няма друг аргумент! И никой не може да обясни защо това се прави, само че хиляди и хиляди малки и средни фирми ще бъдат зачеркнати и ще бъдат поставени в едно много тежко положение да работят, да търгуват, да произвеждат и т.н. И не само, че ще бъдат отстранени, а нещо повече - с изискването те да прекратят, да подадат декларации за прекратяване на своята регистрация по данък добавена стойност, практически ние налагаме един допълнителен имуществен данък. Ето това се получава - допълнителен имуществен данък. А това действително е ключовият момент. Оттам нататък трябва естествено да се помисли върху срока. Трудно може да се обясни този срок при условие, че като че ли опростяваме дейността на данъчната администрация - 6 месеца плюс 45 дни, това се получава. Който има малко работа с бизнес му е ясно какво означава това.
По-нататък, законът определя понятието "сделка", "услуга" и пр. Същевременно обаче облагането се разпростира върху обезщетението, върху лихвите, неустойките и др.
В мотивите е записано, че единствената причина, поради която се разпростира върху обезщетението, което по право не влиза в сделката е, че виждате ли, това може да се използва за заобикаляне на закона, за различни далавери и за намаляване на приходите в бюджета. Така е записано в мотивите. Може ли да бъде това презумпция?! Значи, презюмираме, че данъкоплатецът по правило е какъв? - престъпник! Това също е една презумпция, което също би трябвало да се изключи от едно модерно законодателство, но това ще има много тежки последици в условията на първоначално затегнат банков кредит, в които се намираме ние и въобще при възможностите за получаване на кредити.
Друг съществен момент е пак чл. 6, ал. 7 - проблемът с прехода от базисна цена към пазарна цена. Аз питам кой ще определи пазарната цена? Отгоре на всичко се разширява обектът на облагането от недвижими имоти към транспортни средства. И при това, когато ние вече имаме една доста стабилна практика на държавна и общинска администрация за боравене с базисна цена, която е дала солидни резултати и един стабилен приход в държавния бюджет.

И пак питам: кой ще определя пазарната цена и какво следва от този абсолютно неопределен момент? Мога да предскажа какво следва и мисля, че всички се досещате какво следва оттук нататък.
Има един специфичен момент, който сега пак се фразослови като държавен сектор, частен сектор, който е свързан със социалната част - даренията, чл. 9. Забележете, там всички преференции, освобождаването се прави по повод на болници, учебни заведения и т. н. на бюджетна издръжка. Отново частният сектор е елиминиран. Това са може би най-принципиалните неща.
Аз се питам докога ние ще продължаваме по този път? Знам какво ще каже господин Цонев малко по-късно: как ние сме принудени да си плащаме дълговете, как не можем да отговорим на исканията на Международния валутен фонд, че трябва да се подчиняваме на неговите изисквания и т. н. Тези пледоарии съм правил и аз през 1991 - 1992 - 1993 г. от тази трибуна. И въпреки всичко сме намирали начин и трябва да намерим начин да потърсим формула, която да дава простор и развитие на пазарните сили в тази страна, на дребния и средния бизнес. И намирахме такъв начин. В противен случай, извинявайте, Международният валутен фонд ще обезпечи, ще осигури възможността на своите членове да си прибират съответните порции от нашите задължения, но ние докога ще издържим? А в устава на Международния валутен фонд, в който ние членуваме, е записано, че всички страни-членки са равнопоставени. И интересът на Германия е точно такъв, какъвто е и интересът на България. И ние трябва да намерим начин да балансираме сътрудничеството си с фонда, нашите международни задължения с една политика, която действително ще е политика на генериране на доход, на насърчаване на нашето производство, на новия частен сектор, на приватизирания вече частен сектор, на растеж, което е единствената възможност в средносрочен план да имаме едно стабилно развитие, стабилизиране на бюджета, стабилизиране на всички функции на държавата, към което се стреми сегашният закон. В противен случай аз мога съвсем спокойно да ви подскажа, че в следващата година ние ще бъдем в още по-тежко положение.
Призовавам действително между първо и второ четене в комисията, а и във всички други заинтересовани комисии да се обсъдят сериозно тези въпроси и да се обсъдят от национална гледна точка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има записали се още трима народни представители за изказвания. Очевидно ще продължим след почивката и след парламентарния контрол.
Едно съобщение:
Парламентарната група на СДС се събира на заседание по време на почивката в зала "Изток".
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството искам да направя едно съобщение, което вероятно на вас вече е добре познато. Става въпрос за отпуснатия късно тази нощ българско време заем ФЕСАЛ от ръководството на Световната банка във Вашингтон. (Ръкопляскания в СДС.) Този заем бе очакван от българското правителството, от българските икономисти, от България като страна и то не толкова за това, че в България ще влязат 100 млн. долара, а преди всичко за това, че това е едно ясно доказателство за първи път до този момент на отпуснат заем след изпълнение на определени, далеч не леки, бих казал, ангажименти по структурната реформа в България. Фактът на приемането на решение за отпускане на този заем означава, че България признато от Световната банка е изпълнила своите ангажименти до този момент по структурата на преустройството в страната. Това е едно изключително ценно признание за България, и прибавено към полученото доверие от Международния валутен фонд, означава, че ледовете към България са стопени. Това е много важно оттук насетне, защото това отваря пътя на България към абсолютно всички останали големи световноизвестни финансови донори. Всички те до голяма степен се съобразяват със становището на Международния валутен фонд и на Световната банка. Днес България има доверието на тези два лакмуса в световната финансова институция, в световния финансов живот.
Така че аз от тази трибуна искам да благодаря на всички онези, които направиха възможно изпълнението на критериите по структурната реформа, и на народните представители и на тяхната работа до този момент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.

Пристъпваме към ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 24 до 30 октомври 1997 г.:
Питане от народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов към Иван Костов, министър-председател на република България, относно разходите за здравеопазване през 1998 г. според макрорамката на проектобюджета и становището за предотвратяване на финансов и организационен срив в системата на здравеопазването.
Питане от народния представител Руси Статков към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно мерките, предприети от Министерския съвет за подобряване техническото и технологичното състояние на българските пощи.
Питане от народния представител Георги Агафонов към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно хода на сеитбата на есенниците.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов; министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцеслав Върбанов на актуални въпроси от народните представители Кънчо Марангозов, Георги Божинов, Ангел Такев и Румен Такоров и на питане от народния представител Илия Баташки.
На основание чл. 81, ал. 4 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител Иван Тодоров от заседанието се отлага отговорът на питането му към министъра на външните работи Надежда Михайлова.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков поради платен годишен отпуск.
Народните представители Иван Костадинов Иванов, Евгени Димитров, Иван Бойков, Свилен Димитров и Стефан Нешев ще получат отговор в следващото заседание.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва и заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгени Бакърджиев поради отсъствие от страната.
Има за връчване писмени отговори.
Писмен отговор от министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Петър Башикаров. Заповядайте.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгени Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на търговията и туризма Валентин Василев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров. Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Петър Димитров и Кирил Йорданов. Заповядайте.
За процедура има думата господин Иванов.
ИВАН К. ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На 14 октомври отправих актуален въпрос към министър Александър Божков, на който следваше да се отговори на 17 октомври. Тогава господин Божков, въпреки че участваше в контрола, отложи с една седмица отговора, на което той има право, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На следващото заседание за парламентарен контрол господин Божков закъсня и не отговори на актуалния въпрос. Днес го няма. Досега нямах и официален отговор поради какви причини, доколкото чух, е на частно посещение в Италия. В това няма нищо лошо, но прочетох отново правилника и той не позволява толкова дълго да не се отговаря на актуален въпрос на народен представител. Единствено е записано в чл. 39, ал. 3, че в такива случаи министърът трябва да се яви пред Народното събрание да даде обяснение, което трябваше днес да направи господин Божков. Впрочем той може да ми отговори най-рано следващия петък, което е 25 дни след поставянето на актуалния въпрос. Вярно е, че въпросите съдържат сериозни критични бележки и примери за закононарушения. Вярно е, че отлагането на отговора дава възможност тези неща да се прикрият, но това не може да бъде основание да постъпва така министър Божков.
Актуалните въпроси, които отправяме към министрите, не са за да ги компрометираме, а да им посочим слабостите, от отстраняването на които зависи развитието на нещата в България.
И в този смисъл процедурното ми предложение, господин председател, е да направите всичко възможно министрите да не нарушават Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В противен случай ще трябва да изменяме този правилник и да пишем как ще постъпваме с такива министри - дали ще ги порицаваме, дали ще ги сменяме или пък ще разпореждаме на хората на министър Бонев да ги довеждат или донасят в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков, доколкото аз знам, не само ползва платен годишен отпуск, но го ползва извън страната и това е причината днес да не е тук.
Има думата народният представител Георги Божинов да развие актуалния си въпрос към господин Муравей Радев, министър на финансите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Моят актуален въпрос към министъра на финансите засяга само един аспект на проблема за обстоятелствата и мотивите, довели до промяна на условията за погасяване на зърнения заем към Република Полша. И, разбира се, готовността на Република България да изплати този заем.
Благодаря Ви, уважаеми господин Радев, затова че приехте да отговорите своевременно на моя въпрос и не отклонихте въпроса ми, както това направи министър Върбанов, в който се съдържаше моето питане по първата същностна страна на този проблем. И така.
Актуалният въпрос е относно средствата, с които ще бъде платен зърненият заем към Полша след промяната на условията за погасяване.
Уважаеми господин министър, известно е, че България предложи и вече е приета нова схема за погасяване на зърнения заем. Ако пресата е отразила точно Вашите думи, че е по-изгодно да се възстанови натуралният заем според първоначалната договореност с Република Полша, аз напълно споделям Вашето мнение. При новите обстоятелства обаче, моите въпроси към Вас са следните.
Какви средства ще бъдат необходими за плащане на заема? На кои дати трябва да стане плащането? На колко възлиза към днешна дата сумата в специалната сметка, определена по силата на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление N 116 на Министерския съвет, като цитирам:
"Остатък от средства, които се използват за закупуване на част от пшеницата от нова реколта за възстановяване на житния заем". Край на цитата.
Тази сума, плюс средствата, предвидени по § 2 на същото постановление, ще бъдат ли достатъчни за извършване на плащането?
Смятам, че този кратък въпрос към познавач на проблема е напълно достатъчен. Само няколко думи за аудиторията.
С Постановление N 116 на Министерския съвет е решено да се открие специална сметка към "Зърнени храни", в която да постъпят всички средства от продажбата на 100-те хиляди тона от Полша. Предвиден е редът за изразходване на тези средства за доставка и други разходи на пшеницата и е предвиден остатъкът, който аз тук цитирам. Той, плюс сумата, която е предвидена по бюджета, трябва да бъде достатъчна за погасяване на заема. В условията на борд това е един много важен въпрос.
Аз очаквам Вашия отговор, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Наистина, Министерският съвет на 13 октомври, на свое заседание, взе решение зърненият заем от Полша да бъде възстановен при съгласие на полското правителство, вместо в натура, срещу заплащане, при установена фиксирана цена от 160 долара на тон. Съображенията за тази промяна в договора бяха мотивирани от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Те бяха достатъчно убедителни и бяха приети от Министерския съвет като по-целесъобразен начин на възстановяване на този зърнен заем.
Вие ме питате колко пари има в специалната сметка в ОББ, набрани от реализацията на зърното по този заем. До преди няколко дни в специалната сметка на ОББ наличността възлизаше на около 4 млрд. лева. В съвсем скоро време по тази сметка се очаква да постъпят почти още 12 млрд. лева - средства от данък добавена стойност, който ще се възстанови при извършената за м. септември данъчна проверка и такава, извършвана в момента за м. октомври. Също така някои постъпления, неполучени до този момент, в резултат на реализацията на част от това зърно. Всичко това сумарно се очаква да достигне средствата около 12 млрд. лева.
В същото време количеството, което подлежи на възстановяване, е почти 100 хил. тона - 99 хил. 900 и още нещо там отзад. Умножени по 160 долара на тон, прави една величина, съвсем близка до 16 млн. долара, без малко. Обърната в лева, към последния курс, прави почти 28 млрд. лева. Това ще бъде стойността, която трябва да бъде изплатена на Полша. Договорено е това да стане на два транша - единият в края на този месец, другият - в края на следващия месец.
На логичния въпрос - има ли средства да се разплати България с този свой дълг, отговорът е - да. Тези средства, които ще бъдат акумулирани, и тези, които са налични, в порядъка на около 16 млрд. лева, ще изплатят първата вноска тези дни или в началото на следващия месец. Разликата до 28 млрд. лева ще бъде покрита от предвидените в бюджета за тази година средства по § 1, ал. 2, т. 3 от действащия в момента бюджет на Република България, където са предвидени средства точно за тази цел. А именно, за поемане разходите за транспорт от Полша дотук, доставно-складови разходи в България, плюс разликата в доставната цена на зърното и фиксираната на реализация в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Много Ви благодаря, господин министър, за точния отговор. Не ми отговорихте само на кои дати трябва да се извършват плащанията, но ние това ще го научим.
От Вашия отговор аз косвено разбирам, че няма сума от 3 млрд. лева, която да е изразходвана неправомерно, по смисъла на Постановление N 116. Така разбирам, щом Вие не ме уведомихте.
Второ, по въпроса за целесъобразността на начина на плащане. Вие стигнахте, сумирайки двете сметки, до 28 млрд. и 500 хил. лева. Ясно е вече, че проблемът за изкупуването на българското зърно и проблемът за незасетите милиони декари есенна сеитба в България е един и същ. Това е проблемът за недостига на средства в производителите.
Ако тези 29 млрд. лева вместо да бъдат преведени под формата на 16 млн. долара в Полша, бяха изразходвани за изкупуване на неизкупеното, развалящо се, повреждащо се и невъзможно да бъде реализирано от българските производители при този режим, който е наложил правителството за износ на зърното, щяха да бъдат ресурс за засяване. И не първият сняг, уважаеми дами и господа, а недостигът на средства е голямата, главна причина България да замръкне с толкова засято зърно.
Миналата година на този ден България е засяла 11 млн. 306 хил. 106 дка. Днес Вие ще кажете, господин министър, на следващото Ви питане, колко са били засети.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Защо лъжеш?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие готови ли сте да докажете своето твърдение, господа?
Затова министърът на земеделието днес не дойде да ми отговаря и отклони въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин министър - аз разбрах във Вашия нюанс - Вие казахте "Правителството прие за целесъобразно". Аз оставам на своето мнение. Вашата лична позиция беше по-силната и аз я споделям. България щеше да спечели, ако беше върнала заема в натура, ако тези средства бяха отишли за изкупуването на българското зърно и с тези пари бяха засели българските производители.
Благодаря Ви още един път за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата за дуплика господин министър Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа, аз винаги съм се старал да отговарям безпристрастно и точно на зададените въпроси. Но след като поставяте въпроса по този начин, аз бих попитал Вас, точно Вас, господин Божинов, и правителството на вашето мнозинство: днес от тази трибуна вместо да наведете глава и да мълчите, колчем пъти се постави въпросът за зърно, за заем и за житен баланс, Вие да идвате от тази трибуна и да правите тук такива изводи, че това или онова действие е нецелесъобразно и трябва да бъде друго, след като вашето правителство изнесе тогава зърното по един криминален начин, доведе до тази невероятна житна криза, незапомнена за България, която криза принуди българското правителство и самият президент да ходи да доставя зърно от чужбина при неблагоприятни условия, за да може хората да не гладуват през зимата, Вие да дойдете сега и на тази трибуна да държите сметка дали това е ефективно или не е ефективно, най-малкото е липса на елементарно, пак казвам, елементарно чувство за вина. Вие като че ли сте станали огнеупорни. Вместо да духате кашата, идвате тук и обвинявате един министър, който няма абсолютно никаква вина за това. Абсолютно никаква вина няма това момче, което наследи толкова диспропорции във вашето земеделие, когато вие създадохте една криза, от която изходът беше единствено доставка при неблагоприятни условия. И когато ние правим свръхусилия, всички възможности, които можем да използваме, за да възстановим този заем, да възстановим баланса на България, дори за сметка на държавния бюджет, когато вие опропастихте точно поради тази зърнена история едно предприятие, като "Нефтохим", в което заровихте 70 млн. долара от този криминален бартерен износ на нефтопродукти срещу зърно, да дойдете на тази трибуна и да държите обвинителен тон, извинете, аз бих Ви помолил да се обърнете към една категория, хората я познават под името "морал". (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев. (Реплики от господин Божинов.)
Господин Божинов, нямате думата. (Георги Божинов продължава да репликира от място.)
Господин Божинов, отстранявам Ви от заседанието.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие се страхувате от моите думи, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако е тук господин Ангел Такев, има писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, може да го получи.
Има думата народният представител Людмил Бешков да развие своето питане към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа, колеги народни представители! Моето питане е във връзка с някои неуредени въпроси на поземлената собственост в Южна Добруджа.
Уважаеми господин министър, на 28 юни 1942 г. българското правителство внася за обсъждане в Двадесет и петото обикновено Народно събрание Законопроект за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа. На обсъждането в пленарна зала народният представител от Добруджа Ангел Стоянов произнася аргументирана реч, в която между другото се казва: "Никъде другаде в България поземленият въпрос не е така комплициран, не е тъй разбъркан, както в Добруджа. Това безспорно се дължи на ред причини, появили се по време на румънското робство над тази българска земя..."
Законът за уреждане на собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа е обнародван в "Държавен вестник", бр. 157 от 20 юли 1942 г., а правилникът за неговото прилагане - в бр. 189 от август същата година. През тази година е публикуван и коментар върху същия закон.
След второто анексиране на Южна Добруджа от Румъния през 1919 г. по силата на Ньойския договор, с цел да руманизира тази българска земя, властта, става въпрос за румънската власт, започва да настанява колонисти от Мунтения и Олтения, както и куцовласи, наричани още цинцари, арумъни, македоно-румъни, по-голямата част от които са докарани от Гръцка Македония с щедрото обещание да им бъдат предоставени земи, къщи и нисколихвени кредити за тяхното устройване в българските села на Добруджа. На тях са дадени земи за обработване предимно от отнетата земя от местното българско население под формата на ТРЕТИНА, или както в закона звучи "Треиме". Тази земя румънската държава набира по силата на Закона за организация на нова Добруджа от 1 април 1914 г. и последвалите изменения на този закон от 1921, 1922 и 1924 г.
На този безпримерен грабеж местното българско население се противопоставя чрез многобройни петиции и изложения до обществото на народите и до няколко международни съюза, но винаги безуспешно.
След освобождението на Южна Добруджа и нейното присъединяване към родината по силата на Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г., българските законодателна и изпълнителна власти създават реални предпоставки за обезщетяването на добруджанци във връзка с отнетите третини.
Случаите, при които ощетените от румънската държава собственици се обезщетяват от българската държава, са залегнали в глава III, чл. 23 и следващи от Закона за уреждане собствеността на недвижимити имоти в Южна Добруджа, в правилника за неговото приложение и наредбата за връщане на отнетите от румънската държава земи. Този закон е предвидил в членове 25 и 26 административно-съдебен ред, по който се доказва изземването на третината от румънската власт. По предявените искове за обезщетяване съдът се произнася в разпоредително заседание, ако счете, че представените писмени доказателства са достатъчни за уважаването му. В противен случай делото се разглежда в съдебно заседание. Такива дела някога са се разглеждали и от Добричкия околийски съд.
Трябва да се има предвид, че по Крайовската спогодба българската държава е поела ангажимента да изплати на добруджанци тази отнета земя, тъй като на нея, след освобождението на Добруджа през 1940 г., са били въдворени преселниците от Северна Добруджа, преселниците-българи. Вече 57 години добруджанци чакат нашата държава да ги възмезди, но все още нищо не са получили.
Предлагам, уважаеми господин министър, да бъде възстановена справедливостта и да бъде записано в Преходните и заключителни разпоредби на предстоящия за приемане правилник към Закона за земеделските земи, ощетените наши съграждани от Добруджа да бъдат възмездени с поименни компенсационни бонове, заради загубените си преди повече от половин век земеделски земи. Една държава не бива да забравя задълженията си към своите граждани, независимо колко години са минали оттогава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател! Ако позволите, въпреки че господин Божинов не е вече в залата, искам да се възползвам от правото си, тъй като бях обвинен, че отбягвам отговора на неговия въпрос.
До момента в страната са засети 7 млн. и 100 хил. дка с хлебна пшеница. А в момента държа в ръцете си отговор на питане на депутат от господин Кръстьо Трендафилов, бивш министър на земеделието по времето на Жан Виденов, в което ще цитирам само няколко изречения:
"При предвиденото за засяване 12 млн. дка пшеница до днес, 25 октомври, са засяти 6 млн. 88 хил. дка, или 57 на сто." И по-надолу: "Оставащите 4,5 до 5 млн. дка ще се засеят в първата десетдневка на месец ноември, което в никакъв случай не може да се счита за фатално закъснение."
Значи миналата година сеитбата през ноември не се е считала за фатално закъснение, а тази година падналият сняг е проблем на правителството и сеитбата през ноември ще се счита за фатално закъснение! Нека да не забравяме нещата, защото през последните 7 - 8 години винаги се е сеело и през ноември миналата година сеитбата приключи по Коледа. Когато фактите говорят, и боговете мълчат.
Сега искам да отговоря на въпроса на господин Бешков.
Уважаеми господин Бешков, на Вашия въпрос ще отговоря следното. Вие сте прав, че една държава не бива да забравя задълженията към своите граждани, независимо от дистанцията на времето. В този смисъл аз съм удовлетворен, че един народен представител защитава правата не само на своите избраници, но и правата на техните бащи и деди. Така че възприемам Вашия въпрос не само като на депутат от Добруджанския край, но и като на родолюбец, който е загрижен за българската земя, отнемана от собствениците й не само с текезесарски, но и с гранични бразди.
Въпросът за причинното обезщетяване на тези български граждани е третиран в главата на Закон за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа, обнародван в "Държавен вестник" бр. 157 от 1942 г. и отменен в извънреден брой N 16 от 1951 г. Впоследствие той е частично уреден с обезщетяване със земи от държавния поземлен фонд или при условия по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия в чл. 10, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 1996 г., публикуван в "Държавен вестник" бр. 79. В най-новите изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ал. 2 на чл. 10 се изменя, като се предвижда обезщетение със земя от държавния поземлен фонд, от общинския поземлен фонд, както и с поименни компенсационни бонове. Създаденият в този закон чл. 37 задължава министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на финансите да предложат на Министерския съвет наредба, определяща условията, сроковете и реда за издаване и получаване на компенсационните бонове и възможностите за тяхното прехвърляне между лицата по чл. 35, ал. 3 на същия закон, както и плащанията по тях.
Вашето предложение, господин Бешков, гражданите на Добруджа, отговарящи на условията по чл. 10, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове, вече е факт, тъй като законът от 28 октомври вече е в сила.
Уверявам Ви, господин Бешков, а чрез Вас и Вашите избиратели, че с правилника за прилагане на този закон въпросите ще бъдат допълнително развити и разширени по начин, който ще допринесе най-после за окончателното възстановяване справедливостта на така изстрадалите правото си на собственост добруджанци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Върбанов.
Има думата за реплика господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Няма да използвам правото си на реплика. Искам просто да Ви благодаря, господин министър. Една несправедливост е решена. Въпросът беше повдиган в три поредни народни събрания. Явно сега намира своето решение.
Оставам с надежда, че бюрократичната машина ще бъде задвижена по-бързо и наистина добруджанци в едно обозримо бъдеще ще могат да получат необходимото за тяхната стабилност.
Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
Има думата народната представителка госпожа Петя Шопова да развие своя актуален въпрос към господин Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан със създаването на апелативните съдилища в страната, една тема, с която ще се занимава скоро Висшият съдебен съвет и специално с определянето на град Русе като център на Апелативен съд.
Позволявам си да задам този въпрос на господин Гоцев като народен представител, защото смятам, че и законодателната, и изпълнителната власт могат да имат отношение и да предложат на съдебната власт най-добрите варианти, които според нас съществуват.
Предстои приемането скоро на второ четене на измененията на Гражданско-процесуалния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се въвежда триинстанционното производство. Това ще наложи и определянето на центрове на апелативни съдилища и техните райони. Много скоро, господин министър, пред Висшия съдебен съвет Вие ще направите предложение като министър на правосъдието и правната евроинтеграция и председател на Висшия съдебен съвет за центровете на тези апелативни съдилища.
Моят въпрос включва няколко подвъпроса:
1. Какви са Вашите намерения за определяне на районите и центровете на апелативните съдилища в страната?
2. Какъв е критерият за това определяне от гледна точка на традиция, брой на жители, разстояние до съответното населено място, материална база и т.н.?
На колегите искам да напомня, че в Апелативния съд ще се събират доказателства и ще се изслушват и свидетели, което значи много сериозно движение на гражданите.
3. Ще бъде ли определен град Русе като център на Апелативен съд, каквато традиция е съществувала непосредствено след Освобождението на България?
Вие знаете, господин Гоцев, че в Русе в продължение на 70 години - от 1 септември 1879 до 30 април 1948 г., е съществувал единственият Апелативен съд в Северна България. Районът му е бил определен с княжески указ и той е обхващал Русенска, Варненска и Търновска губерния, сегашните Русенска, Варненска и Ловешка област. След това, след Съединението на България, е определен за център на Апелативен съд Пловдив. И, разбира се, в София е имало Апелативен съд. Тоест, традицията в Русе е голяма. Отстоянието от населените места е такова, че е еднакво.
Освен това Вие сте получили предложение от председателя на Русенския окръжен съд д-р Кацаров и от областния управител, кмета на Русе и регионалния директор на вътрешните работи, които заявяват, първо, че русенската съдебна палата е пригодена за това, има зали, определени са кабинети за съдиите и за прокурорите. Освен това общинското ръководство на град Русе се ангажира с това да даде 10 апартамента на съдии, които не живеят в град Русе и биха дошли от други райони на страната.
Да пледирам за това колко красива е русенската съдебна палата и какви са огромните възможности за поемането на Апелативния съд, е излишно. Също така за качествата на магистратите - Вие ги знаете. Разбирате моето пристрастие като русенски народен представител, но аз искам народните представители да придобият впечатление и за общите критерии за решаването на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема колега Шопова! Разбира се, преди да влязат в сила измененията на Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс и то достатъчно време преди да влязат в сила, ще трябва по предложение на министъра Висшият съдебен съвет да определи две неща. Първо, колко да бъде броят на апелативните съдилища и с един подотговор - да имат ли те отделения или не, и след това къде да бъдат апелативните съдилища.
В миналото са били, както Вие казахте - три. Разположени са били там, където Вие посочихте. Съответните демографски и икономически изменения налагат едно преосмисляне на въпроса според мен както за бройката на апелативните съдилища, така и за това дали този път да има отделения всяко едно от тези или някои от тези апелативни съдилища, каквито отделения в миналото е нямало.

Създаването на повече от три апелативни съдилища трябва да бъде обусловено от това каква е натовареността на отделните райони с дела, какви са комуникациите, каква трябва да бъде връзката между отделните граждани и единия или друг Апелативен съд. Заедно с това дали да има отделения е свързано и с чисто икономически въпроси. Ако има отделения, ще бъде ли това по-скъпо за държавата, която сега е длъжна да прави икономии при условията на валутен борд?
Лично моето мнение е, че ако съдилищата не бъдат три, а бъдат четири или пет, няма да има съществена разлика в разходите, отколкото ако има три апелативни съдилища и съответни отделения, защото броят на съдилищата в Апелативния съд и неговите отделения ще бъде един и същ. Примерно, ако Апелативният съд в Пловдив е от 15 съдии и има едно отделение в Бургас, аз не предопределям къде ще бъдат отделенията, давам го само примерно, в единия съд ще има 8, в другия - 7 съдии, и остава единствено проблемът с двамата председатели, които в повечето случаи няма да имат разлика в заплатите, тъй като и председателите на отделения могат да бъдат повишавани на място и да имат ранга на председател на Апелативен съд.
Във всеки случай това е въпрос на проучване, както казах, по въпроса за натовареността и съответно икономическите тежести и изгоди на гражданите дали да бъдат три съдилища без отделения, дали да бъдат три съдилища с отделения в някои от тях или да бъдат повече от три съдилища.
Бих искал да ви кажа и нещо друго. Ако съдилищата са само три без отделения, психологически авторитетът на Апелативния съд може би ще бъде по-висок, отколкото ако те са със съответните отделения. Не е така, ако те бъдат повече от три.
Остава въпросът къде да бъдат съдилищата. Бих искал да ви уверя, че това няма да бъде въпрос на емоция, поне от моя страна, а ще бъде само във връзка с традицията, на която, както е известно на всички в тази зала, аз винаги съм държал и държа и сега. Възложил съм на инспектората на Министерство на правосъдието до края на месец ноември да ми даде показатели по следните критерии, които са съобщени на Висшия съдебен съвет. Аз ще ги прочета:
- отстояние от селища, където е най-голям броят на постъпилите дела;
- комуникационните връзки от тези населени места до евентуално седалище на Апелативен съд;
- сграден фонд, който да осигури възможност на най-добро настаняване както на Апелативния съд, така и на останалите съдилища - районни и окръжни, а там където има - и военни. Тоест всички те да бъдат в едно помещение, а не да бъдат разпръснати в отделни сгради на града;
- възможност за квартирно обезпечаване на съдии и прокурори, които ще дойдат от други населени места, като се съобразят и климатичните, и екологични условия във връзка с евентуална привлекателност или негативни настроения от страна на тези, които биха дошли да работят в съответния град;
- нивото на адвокатурата в съответните градове;
- криминогенната обстановка в съответния град и отражението й за спокойна работа на апелативните съдилища;
- обществена значимост на традицията при установяване на мястото на Апелативния съд.
След като се получат резултатите от тези проучвания, които ще се направят, ще направя предложението пред Висшия съдебен съвет. Бих искал да ви кажа, че до този момент има постъпили много обосновани становища от страна на председателя на Русенският окръжен съд и русенския областен управител, от страна на Варненския окръжен съд и варненския областен управител. Устно от парламентарни и съдийски среди на мен са ми отправени искания и за град Велико Търново и град Бургас. Уверявам ви, че предложението, което ще направя, предложение, с което не е длъжен да се съобрази Висшият съдебен съвет, ще бъде резултат единствено от проучванията с оглед на показателите, които са поставени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Гоцев. За реплика има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): В правилника пише - "реплика", но аз, когато го създавахме още, казах, че това е отношение към отговора, невинаги е реплика.
Аз съм доволна от отговора на министър Гоцев. Господин министър, благодаря Ви, защото по всички критерии Русе е първенец.
Значи отстоянието от селищата средно е 134,5 км и това е от градовете Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Търговище, Разград, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен, Вие го знаете от справката.
Второ, комуникационните връзки са отлични.
Трето, сградният фонд осигурява всички съдилища и в момента има определени тридесет стаи за Апелативния съд.
Четвърто, общината се ангажира с нови десет апартамента.
Това, че Русе е привлекателен център и че е най-близко до Европа, както се изразяват хората в Русе, е явно за всички.
Нивото на адвокатурата е много високо. Криминогенната обстановка е нормална.
Аз се учудих, че предложението на областния управител е подписано от регионалния директор, но сега разбирам, че това е било едно много добро допълнително обосноваване от гледна точка на криминогенната обстановка, а за обществената значимост мога да ви кажа, че това е основният въпрос. Миналата седмица бях в Русе, има много други теми, но основният въпрос на Русе в момента и на гражданите, доколкото те са ангажирани, и на медиите особено, и на магистратурата, е този.
Така че аз съм доволна, зная, че Висшият съдебен съвет ще прецени, вероятно ще върви не към три, а към пет съдилища и това ще бъде съвършено естествено. Но аз вярвам, че въпросът ще бъде решен справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Нямам какво да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Сега следва актуален въпрос от госпожа Татяна Дончева към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Ще си позволя да прочета, преди да дам думата на госпожа Дончева, този актуален въпрос, защото отчитам като моя грешка, че изобщо съм го допуснал.
Въпросът гласи: дали по следственото дело, образувано за убийството на Андрей Луканов, се използват специални разузнавателни средства? Ако такива се използват, предоставят ли се своевременно на Националната следствена служба, а след промените в НПК и на Софийския градски съд?
Лично аз смятам, че не може да се дава и да се иска информация по конкретно следствено дело какви специални разузнавателни средства се използват. Но понеже съм допуснал вече въпроса, давам думата на госпожа Дончева. Господин министър Бонев ще прецени дали може и как да отговори.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председателю, че влязохте в ролята на адвокат на вътрешния министър, но той самият е адвокат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Влязох в ролята на председател на Народното събрание, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И понеже Вие вече го прочетохте, няма нужда, така че нека направо да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам думата на министър Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми дами и господа народни представители! На зададения въпрос мога да отговоря следното:
Първо, работи се активно по всички версии, при това се работи съвместно със следствието. Всяко едно процесуално следствено действие се работи в екип между оперативните работници и следователите. И с това отговарям дали ми се предоставят своевременно материали.
Второ, спазват се абсолютно всички закони, включително Законът за специалните разузнавателни средства и НПК.
И на последно място - какво точно работим, не мога да ви кажа, защото е следствена тайна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата госпожа Дончева за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви за отговора, господин министър.
Аз не съм Ви задала този въпрос, за да ми кажете какво точно правите по делото. Това, разбира се, е следствена тайна.
Зададох Ви го, защото отговорът на този въпрос се намира в самия въпрос. Вие използвате специални разузнавателни средства, които не предоставяте на Националната следствена служба. Не бягам от това, че и вашите предшественици не са ги предоставяли, но тъй като в момента са актуални два въпроса в българското общество - как да постигнем добра синхронизация между различните служби за борба с престъпността, добрата воля и доброто професионално виждане са част от тази добра стиковка и организация.
Вие знаете, че както Вие, така и този преди Вас сте получили искането да предоставят събираните със специални разузнавателни средства материали, и че до момента такива материали не са постъпили, което съществено затруднява разследването.
Аз не Ви зададох въпроса, за Ви отправям укори от парламентарната трибуна, а за да ги предоставите все пак и да може да се работи по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър Бонев за дуплика.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Понеже имаше една крилата Ваша реплика, че се разбираме от половин дума, сега искам да Ви докажа, че това е така.
Ние все още продължаваме да търсим касетата, която е била записана по повод на убийството и която, беше изнесено вече във вестниците, е била открадната. Но това, като специално разузнавателно средство е било провеждано миналата година.
На второ място, вече споменах, че работим заедно със следствието, следователят е Богдан Карайотов и няма такива оплаквания. Ако все пак обаче подвъпросът е дали ваши приближени мафиоти са обект на проверка - да! И нито една версия все още не е отпаднала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бонев.
Има думата народната представителка госпожа Емилия Масларова да развие своето питане към господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Слава Богу моят въпрос не е свързан със секретните служби и не е толкова деликатен. Той е свързан с нещо, което касае всички нас, с децата на България.
Съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта и неговите безкрайни и многобройни изменения, всички български деца в Република България, навършили 16 години, а тези, които продължават образованието си - до 18 години, имат право на месечни добавки за деца. Те са в размер 15, 30 и 55 лв., съобразно поредността на децата в семейството. Имайки предвид, че в България настъпиха сериозни промени в икономическата, в социалната област, и в политическата, разбира се, още 1990 г. с решение на Министерския съвет се създаде специален компенсационен механизъм към детските добавки с оглед децата да бъдат предпазени от някои влияния на инфлацията. Стигна се дотам, че компенсациите многократно започнаха да надвишават размера на месечните добавки за деца и в момента те са близо 530 пъти, ако не се лъжа, по-високи от определения размер. Или компенсацията към детската добавка е 8540 лв.
Разбира се, независимо от ръста на тези компенсации, сега детските добавки са близо една трета от това, което са били като размер през 1990 г. Тяхната покупателна способност е намалена с пъти. И, разбира се, със среднодневната детска добавка, която е под 300 лв., децата могат да купят две билетчета за автобус или билетче и половина в някои големи градове на страната. Аз чудесно разбирам и съзнавам, че се намираме в условия на международен валутен съвет, че страната има затруднения, но съм повече от сигурна, че всички ние сме заинтересовани политиката ни за децата да бъде политика с определен приоритет.
Моят въпрос към Вас, господин Нейков, е: след като се предприемат мерки за известна компенсация на работещите в бюджетната сфера, на пенсионерите, предвижда ли се някакъв компенсационен механизъм до края на годината, или за 1998 г. към семейните добавки за деца, тъй като те касаят около 1 млн. 600 хил. български гражданчета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Проблемът с детските надбавки, или по-скоро бих прецизирал и разширил - проблемът със семейното подпомагане, е в центъра на вниманието на Министерството на труда и социалните грижи, но не и на социалната политика. Поредното решение, относно семейното подпомагане е свързано с приемането на Закона за защита на детето. Този закон е внесен в парламента, започна неговото обсъждане в парламентарните комисии и ние очакваме подпомагането да бъде обвързано с възрастта на детето и доходите на семейството. А всъщност решението за размерите на семейното подпомагане ще бъде взето веднага, след като Народното събрание се произнесе по Закона за защита на детето.
Ако ми разрешите, аз искам, ползвайки Вашия въпрос, да се спра въобще на механизма за семейното подпомагане.
Аз съм категоричен, че досегашният механизъм за семейно подпомагане отдавна е изчерпан. Той просто е анахронизъм. Нека дори да си спомним името на акта, въз основа на който се извършва семейното подпомагане - Указ за насърчаване на раждаемостта. Не зная дали има в България човек, който да е убеден, че с този механизъм може да бъде насърчена раждаемостта в страната. Всъщност се стигна дотам, че се харчат пари, и то немалко пари, без никакъв ефект. Само по сега действащия механизъм за 1998 г. би трябвало да бъдат отдeлени около 120 млрд.лв. за детски надбавки. И значителни средства ще отидат без някой, който и да било той, да бъде доволен от тези средства, изразходването и получаването.
Всъщност досегашният подход на едно, според мен, псевдоподпомагане на децата без оглед доходите на семействата, е напълно неадекватен на развитието на страната, на пазарната икономика, в която ние се намираме и която се стремим да усъвършенстваме. Убеден съм, че подпомагането трябва да бъде насочено към децата със семейства с недостатъчни доходи. И многобройните разговори, срещи, които имам с хората из страната показват и ме убеждават, че не е икономически обосновано, не е социално справедливо да се плащат детски надбавки на семейства с доходи на член от семейството над 300, над 400 хил.лв. А обратно - и справедливо, и икономически целесъобразно е да се плащат такива помощи и то в значителни размери, подпомагане на семейства с много по-ниски доходи. Всъщност механизмът сега не прави никаква разлика между доходите на семейството, а дава някакви средства, без да постигаме никакъв ефект от тях.
Този нов подход на съобразяване на доходите на семейството, на нуждите на семейството и нуждите на децата вече беше приложен от Министерството на труда и социалната политика с приемането на новия Правилник за социално подпомагане. Вие знаете, той вече е публикуван в "Държавен вестник" и семействата, които имат недостатъчно доходи, ще бъдат подпомагани приоритетно тогава, когато в тези семейства има деца. Тоест, децата се превръщат в една от групите с приоритет при подпомагането. Но, забележете, отново настоявахме и защитавахме принципа не въобще да бъдат давани помощи, а помощите да бъдат давани тогава, когато и семейството, и родителите са коректни към обществото, коректни и към децата. Този преференциален режим за децата при подпомагане ще бъде прилаган, само ако те ходят на училище, само ако родителите им ги пращат на училище. В противен случай приоритетът, който е предоставен на децата, няма да бъде ползван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Има думата за реплика госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин Нейков. Аз съм доволна от това, че Вие поставихте въпроса за Закона за защита на детето. Но аз, като един от вносителите на един от вариантите, заедно с група мои колеги, има и още три подобни варианта за детето, съм притеснена, тъй като поглеждайки проекта на бюджет, който днес ни беше раздаден, за 1998 г. именно в областта на семейните добавки се предвижда всъщност сумата, която Вие казахте. Но тази сума, така представена в бюджета, е с компенсациите от 1 май 1997 г. Тоест, не са взети предвид компенсациите от 1 октомври 1997 г. Ако те бъдат включени, значи сумата трябва да бъде около 190 млрд.лв., което явно, че не е взето предвид.
Аз също мисля, че това, което Вие предлагате, като един нов механизъм за предоставяне на семейните добавки, съобразно доходите на родителите, е въпрос, който всички ние трябва да обсъдим, защото това е един механизъм, който би имал по-голяма справедливост и би нямал много голяма справедливост, тъй като хората с по-високи доходи внасят и повече данъци в държавата. И ако тази политика е за децата, трябва да бъдат поставени на равна основа всички български деца. Може би е по-коректно да помислим дали семейните добавки, като държавна политика, не трябва да се разпределят съобразно възрастта на децата, защото едни са потребностите на децата, да речем, до 3 години, други - до 7, съвсем друга е потребността на едно дете на 15 или на 16-годишна възраст.
Така че това, което лично мен ме притеснява, предполагам и моите колежки-вносителки на закона за различните варианти, е това, че в бюджета за 1998 г. не е предвиден компенсационен механизъм от това плащане. Така или иначе то съществува в нормативните документи на Република България. И аз се надявам, че и Вие ще ни съдействате час по-скоро този законопроект да мине през пленарна зала. Но без обвръзка с бюджета за 1998 г. реално аз не виждам някакво подобрение в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин министър Нейков за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо Масларова! Тези пари са абсолютно достатъчни тогава, когато имаме истинско семейно подпомагане. Отиде си времето, когато на всички давахме по малко, за да бъдат кротки и спокойни. В условията на пазарна икономика всеки първо ще използва собствените си възможности и умения, за да защити нуждите на своето семейство и след това ще получи помощта от държавата. Средствата, които са отделени при един цивилизован, модерен механизъм за социално подпомагане ще дадат много повече пари на онези семейства, които нямат достатъчно доходи, за да ги подпомогнем в гледането на децата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
От днешния парламентарен контрол остават два актуални въпроса и едно питане към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
Имат думата народните представители Евгени Димитров и Иван Бойков да развият своя актуален въпрос. Господин Димитров, имате думата.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Бояджиев! В настоящия момент здравеопазването в община Шумен се осъществява чрез функционирането на две болнични заведения, Обединена районна болница и Общинска болница. С протокол N 3 от 23.IХ.1997 г. група, изпратена със Заповед N 244 на директора на РЦЗ е извършила акредитация по схема за акредитиране на общински здравни заведения на Министерството на здравеопазването.
При спазване на всички изисквания горепосочената комисия е дала положителна оценка на общинската болница.
В същото време на основание чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Постановление N 301 на Министерския съвет, със заповед от 11.VIII.1997 г. на директора на РЦЗ, д-р Станчева е определен състав на Районен съвет по здравеопазване, в който в нарушение на горното постановление не е поканен да присъства представител на общинската болница. Същият не е допуснат и до заседание на съвета, въпреки неговото настояване, което създава впечатление за определена недобросъвестност.
Протоколът от заседанието на Народния съвет по здравеопазване не е доведен до знанието на заинтересованите лица. И въпреки нашите усилия не можахме да се запознаем с него. По наши сведения, след проведените срещи с община Шумен, синдикатите и ръководството на Общинската болница, в протокола се съдържа препоръка за закриване на горепосоченото здравно заведение. Като се има предвид, че Общинска болница, град Шумен осъществява и селско и работническо здравеопазване в района на общината, има модерно оборудване и добре подготвени специалисти, лекарски персонал, 70 на сто от който е с една или две специалности, извършва голям брой изключително безплатни изследвания и процедури, нашият актуален въпрос към Вас, господин Бояджиев е: какво е решението на Министерството на здравеопазването за бъдещето на Общинска болница - Шумен? Смятате ли, че Вашето евентуално решение би следвало да бъде резултат на една обща програма за бъдещето на здравеопазването в град Шумен? Смятате ли, че начинът, по който е процедирано, в случая отговаря на декларираните от министерството обективност и прозрачност при провеждането на структурна реформа в здравеопазването при отчитане мнението на широката общественост и всички заинтересовани институции? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров! Само ще припомня, че процедурата, която беше уредило Министерството на здравеопазването за акредитацията на общинските болници включваше показатели за акредитация, схема за акредитация, методика за преценка на показателите и пак методика за акредитация, която се извършва от комисии първо на общинско ниво, след това на районно ниво и след това всички протоколи се разглеждат от една централна комисия.
До момента няма решение, защото болницата не е акредитирана. Беше насрочена дата за акредитация 20 октомври, но тя беше отложена за първите 10 дни на месец ноември.
Съображенията за отлагането са следните. Преди разглеждането на акредитационните материали получихме протестни писма от граждани, организации и фирми на територията на град Шумен. Ръководството на министерството реши, че ще е уместно да се посети град Шумен на място от специалисти на министерството, които да се срещнат на място с ръководителите на Общинската болница, общината, Районния център по здравеопазването, профсъюзите и съсловните организации. След обсъждане на предложенията на двете страни да се търси възможно най-рационалното решение.
Второ. Предстои акредитация на Обединената районна болница, бившата Окръжна болница в Шумен. И това предстои, както знаете, да стане в началото на 1998 г. Прецени се, че е необходимо да се съберат материали за дейността на Обединената районна болница, които да бъдат обсъдени съвместно с акредитацията на общинската болница, Шумен, за комплексно и цялостно решаване на проблема на територията на град Шумен.
Освен това искам да ви уведомя, че има решение на Министерството на здравеопазването за разкриване на Онкодиспансер в град Шумен, какъвто имаше преди години и след това не зная защо е бил закрит. И при разглеждане структурата на здравната мрежа в града трябва да се реши и проблемът с щата и месторазположението на въпросния Онкодиспансер. Смятам, че по този начин отговарям на първата част от вашия въпрос и разсейвам поне две съмнения, които прозвучаха в него. Първо, повтарям, че ще се съобразим с цялостната картина на здравеопазването, а не поотделно за проблемите на Общинската болница и проблемите на бившата Окръжна болница, а така както Вие посочихте във въпроса - комплексно. И второ, че действително има пълна прозрачност и пълна принципност при вземането на решението от акредитационната комисия.
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос, в който споменавате, че не е допуснат главният лекар на Общинската болница. Това не е задължително. Аз тук имам точния състав на двете комисии на общинско и на регионално ниво. Действително той не е бил член на комисията на регионално ниво, но там е бил заместник-кметът на община Шумен, отговарящ по финансовите въпроси. Той е присъствал, а също и няколко души представители на различните съсловни организации. Докато общинската комисия се е състояла от 15 души и там има може би 5 - 6 души, представители на Общинската болница. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Има думата господин Евгени Димитров за реплика.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин Бояджиев, за дадения отговор.
При мен няма съмнение и притеснение от една непрозрачност и неяснота във Вашите действия. Напротив, следейки това, което прави Вашето министерство, бях малко изненадан от възникналите проблеми в Шумен. Радвам се на начина и подхода, който Вие сте възприели, за една яснота и прозрачност на местно ниво.
С каквото можем, ще съдействаме и ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата народният представител господин Валентин Симов да развие своя актуален въпрос към министър Бояджиев.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Моят въпрос е свързан с все повече нарастващото безпокойство на около 90 на сто от населението. Случаят, за който разказвам не бива да изглежда като частен. Хората, с които се срещам, имат възможност да споделят с мен своите притеснения.
Моят актуален въпрос е свързан с начина, по който в момента се уреждат хирургическите операции за населението. Въпросът, който писмено съм изложил към Вас ми беше зададен на едно събрание в едно село Ново Паничарево. Това е село в новосъздадената община Приморско. Хората се мотивираха така - след преглед на лекуващия лекар получават талон с предписание за оперативно лечение в Бургаската окръжна болница, тъй като в общинската болница няма условия за оперативно лечение. Получават при отиването си в болницата следния отговор: Вашата операция може да бъде извършена, но тя струва 150 хил. лева. И човекът, който ми зададе въпроса каза буквално следното: на мен не ми остава нищо друго, освен да си седна тук и да чакам да умра, защото моята пенсия е 42 хил. лева, а с нея не мога даже да си помисля да отида до Бургас, както и да се върна обратно.
Аз разбирам, че в момента тези фондове - и пенсионни, и здравноосигурителни са изядени...
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Изядени?! Как така изядени?! Кой ги изяде? Кога ги изяде? (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Учудвам се защо 7 години не е потърсена сметка на някого. (Шум и реплики в залата.)
Те са употребени някъде, колеги, независимо къде. И кога, да, знае се кога! Преди 10 ноември са изядени!
Оттук нататък моят въпрос е - докато се приеме Законът за здравното осигуряване и докато този фонд "Здравно осигуряване" започне да действа, как българското население ще ползва защитата си от чл. 52, ал. 1 на Конституцията на Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Симов.
Аз също имам отношение и мога да се намеся във вашите реплики и спорове, но мисля, че за целия български народ е ясно какво е било преди 10 ноември, как са се лекували хората, защо са се лекували и т.н. Но това няма нищо общо с актуалния въпрос.
Господин Симов, Вие поставяте един много важен въпрос. За съжаление обаче във въпроса Ви не се съдържат точни, конкретни данни, поради което моят отговор ще бъде малко по-общ, но констатацията е вярна. Независимо какъв е частният случай, това не е отделен случай, това е едно явление, за съжаление.
Жителите на с. Ново Паничарево при необходимост от болнично лечение, както и Вие казвате, се хоспитализират в Обединената районна болница в Бургас. Аз категорично заявявам, че в момента няма нормативни актове, които да позволяват да се изисква заплащане на болничното лечение. В този смисъл Вие сте прав когато питате това законно ли е или е противозаконно. Това е противозаконно.
Ако има някакви конкретни данни за някои пациенти аз бих разпоредил съответната проверка и би се уредил въпросът, но не това е най-важното, въпреки че всеки конкретен случай според мен е важен.
Това е едно явление, което и тук дори сме коментирали по повод на актуални въпроси от колеги народни представители. Положението засега на много места е такова - много трудно въпреки усилията се поставя ред. Аз съм заявявал и по-рано, че докато влязат здравноосигурителните фондове ние ще направим всичко възможно с една наредба на министерството да регламентираме първо - точно начините на безплатното лечение, пътечката, така да се каже, и на второ място - да регламентираме случаите, когато гражданите могат да получат медицинска помощ по свое желание срещу заплащане. Защото и това дори не е регламентирано досега.
Ние се забавихме в тези намерения и то по чисто технически причини, тъй като бяхме изключително затруднени да сложим едни такива такси, които би трябвало да се заплащат, когато човек избира болничното заведение, когато избира лекар и т.н. Но това не е много пряко свързано със случаите, за които Вие споменавате, от въпросното село. Това вече е свършено - и мисля, че вече даже е внесено за съответно съгласуване - промяна в наредбата, която точно ще определи, категорично ще определи, че по еди-какъв си ред болните в никакъв случай не бива да заплащат.
Тук възниква един много сериозен въпрос - да, ние ще установим това и болните няма да заплащат по определения ред. При безспорно крайно недостатъчните ресурси на общинските, на обединените районни болници ще може ли това да се осигури? Това е притеснителното още повече, че разпоредителите на бюджетите са общините. Но те да са и фокусници едва ли биха могли в пълен размер да осигурят абсолютно "безотказно и безплатно" обслужване.
Следователно, следващата стъпка ще бъде ние да определим и категориите болни, които трябва и по-бързо или по-бавно да бъдат подложени на хирургически интервенции. Това са по-скъпите манипулации. Това ще го уредим с тази наредба. Това ще го заложим, когато преразпределяме бюджета за следващата година, за особено скъпите операции, каквито са например сърдечно-съдовите. Там ние ще се стремим да направим точна равносметка на това какви финансови ресурси са необходими за конкретни медицински услуги в областта на сърдечно-съдовата хирургия, така че да можем да определим с определения бюджет примерно колко сърдечни операции ще могат да бъдат направени в България. Тоест, ще въведем началото на едно договорно финансиране с тези институции, които правят най-скъпите медицински манипулации, операции и видове лечения.
Така че конкретните случаи трябва да ги решаваме конкретно, но общите проблеми са много тежки и ние мислим да приложим някои, естествено, не радикални, а палиативни мерки, за да можем да задържим здравеопазването да не рухне съвсем.
Моята надежда е, че с ваша помощ ние ще сложим началото на здравното осигуряване, което няма да бъде в светлото бъдеще, а което в значителна степен ще подобри качеството на здравеопазването у нас. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Господин Симов има думата за реплика.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин министър, че така откровено и изчерпателно от тази трибуна казахте този наистина много тежък проблем.
Аз се надявам, че тази наредба час по-скоро ще влезе в сила и ще запълни вакуума, който в момента съществува, за съжаление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата народният представител господин Кънчо Марангозов да развие своето питане към министър Бояджиев.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Известно е тежкото състояние на българското здравеопазване, изпаднало в дълбока финансова криза. Идващата, а вече и настъпилата зима може да доведе до пълен разпад на здравната система, ако и през 1998 г. в държавния бюджет разходите за здравеопазване са под 4 на сто. Не съм погледнал бюджета, който ни раздадоха днес, за да видя колко са тези проценти.
Високи са цените на медикаментите. Като че ли тук знаменитата мисъл на Адам Смит, че невидимата ръка на пазара няма милост, действа най-жестоко. Не могат, както вие вече казахте, да се извършват дори животоспасяващи операции, главно в кардиохирургията. Липсват медикаменти за спешна медицинска помощ, упойващи вещества. Спряна е, току-що чухме, и плановата оперативна дейност. Има опасност да се преустанови и спешната хирургична дейност.
Здравната система в по-големите градове с болници не е готова за действие при големи аварии и стихийни бедствия. Много здравни заведения дори нямат планове за действие в такава обстановка, което налага намесата на отговорни правителствени чиновници дори в транспорта на тежко пострадалите, в случая Бобов дол.
Състоянието на санитарния транспорт е отчайващо и компетентните органи през есенно-зимния сезон на преглед спират от експлоатация много от автомобилите, оказващи спешна и неотложна медицинска помощ.
Закриването и спирането на действието на стационарни звена, а аз нямам нищо против да се спрат неефективните, ще доведе до тежки аварии в отоплително-вентилационните и водопроводно-канализационните инсталации, както и на тези за медицински газове. В опразнените болнични помещения съществуват реални опасности от наводнения и пожари по обясними причини.
Тежко е положението с постелочния инвентар и болничното бельо. Използват се домашни от гражданите. Бедстващо е храненето на болните. То не отговаря на минималните и калорични изисквания, а диетичното хранене е отдавна предмет само на учебниците по медицина.
При възникване на грипна или друга епидемия здравната система поради липса на финансови средства няма да може да задоволи дори минимални потребности. В доболничната помощ поради неадекватни изказвания, включително и на отговорни служители от министерството, главно във връзка с приватизацията липсва дисциплина и отговорност. Здравните заведения не могат да създадат резерви поради липса на финансови средства поне за 5 дни от медикаменти, консумативи, отоплително гориво, зареждане на аварийните агрегати, хранителни продукти, постелочен инвентар, което може да доведе при бедствия и аварийни ситуации в зимни условия до отказ на здравната система от адекватни животоспасяващи действия.
Моето питане, господин министър, е при тази ситуация гарантирате ли, че здравната система в Република България може да действа при зимни условия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марангозов, аз съм съгласен с Вас само по отношение на това, че е тежко финансовото състояние на българското здравеопазване, че то работи, все още работи въпреки изключително трудните условия и оттук нататък абсолютно с нито една дума от казаното от Вас не съм съгласен.
Тази картина, която описахте, е много далече от действителността. За щастие. И конкретно мога да Ви отговоря, че Министерството на здравеопазването, ще Ви отговоря конкретно, въпреки че съм убеден, че Вие много добре знаете това, в съответствие със Закона за държавния бюджет министерството като първостепенен разпоредител с предоставените му от Републиканския бюджет средства финансира 165 здравни заведения, от които всички психиатрични и белодробни болници на територията на страната, хигиенно-епидемиологичните инспекции, центровете за бърза и неотложна медицинска помощ, националните центрове, 13 на брой, включително и "Пирогов", както и национални приоритети и програми, свързани със здравната профилактика, лечението на диабетноболните, болните на хемодиализа и други животоспасяващи дейности.
В съответствие с утвърдените бюджети на заведението на централно подчинение са създадени необходимите финансови предпоставки за нормалното им функциониране при зимни условия. В момента се предвижда и отпускането допълнително на 500 млн. лв. до края на 1997 г. от бюджета на министерството за психиатричните и белодробни болници над първоначално утвърдения бюджет за изплащане на задължения към доставчици и за купуване на горива.
Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация общините решават въпросите, свързани със здравеопазването и финансирането на здравните дейности като административно-териториални единици, в които се осъществява местното самоуправление.
Предвид на всичко това 60 на сто от разходите за здравеопазване се извършват чрез общинските бюджети и в тяхна компетенция е изразходването на бюджетните средства, съблюдавайки приоритетите, свързани и с издръжката на здравните заведения, намиращи се на територията на общината. По данни на Министерството на финансите от страна на държавния бюджет регулярно се отпускат предвидените субсидии, така че досега от общините няма официални оплаквания, че от държавния бюджет предвидените субсидии не са преведени на общините - общо и в частност за здравеопазване.
Аз не мога нищо да гарантирам, мога само да ви кажа, че болниците през зимата ще работят при тежки условия в зависимост от това каква е зимата и какви са финансовите възможности. Но системата през тази зима няма да се разпадне.
Що се отнася до аварийни и бедствени ситуации, цялата мрежа е много добре подготвена, има планове. През последните 1-2 месеца всичко беше проверено отново от държавните чиновници, както може би с известно пренебрежение го казахте, така че плановете, аварийните агрегати и всички други необходими неща за аварийно-бедствените ситуации са в процес на вкарване в съответствие с изискванията.
Искам само да Ви напомня, че при аварията в мини "Бобов дол" може би единствено здравната мрежа и здравните специалисти и спешната помощ бяха на висота и не получиха никакви упреци, а напротив, от най-високо място бяха похвалени и им бе изказана благодарност за тяхната бърза и професионална дейност.
По въпроса за ваксините и за евентуалните епидемии, ваксините и серумите за всички задължителни имунизации са абсолютно обезпечени. Държавният резерв също е пълен. Така че очаква ни трудна, но не апокалиптична зима. Благодаря. (Единични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Господин Марангозов има думата за два уточняващи въпроса, ако има такива.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, известно е, че спешните центрове са на централно финансиране. А те покриват цялата страна. И моят уточняващ въпрос е: ще осигурят ли спешните центрове през зимния сезон оказване на спешна помощ в условията на дома и в условията на транспорт. Дълги години съм работил в тази област и знам, че понякога се налага военните да помагат. Но имам предвид и изказването на генерал Михов, че боеспособността на поделенията не е на необходимото ниво, значи не можем да разчитаме и на БТР.

Вторият ми уточняващ въпрос е има ли министерството финансов резерв за осигуряване на здравни заведения, които имат отношение към националната сигурност на страната - "Пирогов" и някои други здравни заведения, което е крайно належащо? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа, господин Марангозов! Ще Ви отговоря отзад напред: да, "Пирогов" е бил и е абсолютно осигурен финансово. Може би толкова, колкото - позволявам си да кажа - отдавна не е бил. Преди няколко месеца, когато се гласуваше бюджетът, когато получихме бюджета, бях заявил, че приоритетно от националните центрове ще бъдат финансирани "Пирогов", Центърът за сърдечносъдови заболявания и Онкологичният център. В това отношение министерството е изпълнило тези свои задължения.
Що се отнася до военните и тяхната помощ при спешни случаи, и в миналото вие много добре знаете, а и сега сигурно ще бъде така. Не е въпрос до това дали има транспорт, дали има линейки или има екип. Военните помагат тогава, когато пътищата са непроходими. Естествено е, че с една линейка не може да се премине през двуметрови преспи и именно тогава военната техника е оказвала помощ на здравеопазването. Аз смятам, че няма никаква причина и сега това да не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): В моето изказване цитирах факти, които са известни на цялата българска общественост, за състоянието на българското здравеопазване. Това състояние не е такова от вчера, от днес, или от една или две години. Здравеопазването е консервативна система и резките промени в него доведоха до това. Без да се отклонявам, ще кажа как един от "титаните" на българската демокрация - небезизвестният доктор Кръстьо Кръстев - ходеше и рушеше българското здравеопазване, но това между другото.
Колкото до това, че общините отговарят, господин министър, не бива винаги всичко да се прехвърля в общините. Тази практика правителството я има и аз не мога да се съглася с нея. Все пак на мен ми се струва, че за здравеопазването в България отговаря Министерството на здравеопазването, независимо, че в Закона за местното самоуправление общините имат определени отговорности. Но те и по-рано, и при нашето управление, и сега имат повече отговорности, отколкото права. Това нещо е крайно време да се оправи и аз винаги съм бил поддръжник на тази теза.
Все пак аз Ви благодаря, че Вие гарантирахте пред цялата българска общественост, че здравеопазването няма да се разпадне. Дано аз да съм на грешен път. По-добре аз да сгреша, защото малко съм затруднен да повярвам на тази теза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
С това парламентарният контрол приключи.

Връщаме се отново към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да изразя отношението си по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност от гледна точка на неговото отражение върху икономическите субекти и не само върху това, но и върху една позиция от гледна точка на данъчната стабилизация на страната.
Не е тайна, че една голяма част от данъкоплатците заобикалят данъчните си задължения. Какви са причините, е друга тема на разговор. Със серията закони, които предстои да разглеждаме, според мен се поставя началото на този процес на стабилизация на получаване на данъчните задължения в бюджета.
Три групи въпроси се повдигнаха пред нас от уважаемите колеги, които се изказаха във връзка със законопроекта. Първият е за прага от 75 млн.лв. Едно от съображенията беше, че този праг ще бъде много труден, много тежък за голяма част от дребния и средния бизнес. Аз малко се различавам от това мнение и искам да ви кажа, че този праг от 75 млн.лв. за средния бизнес е постижим, особено за хората, които се занимават с производство. Има проблем, съгласен съм с това, но за хората, които се занимават с търговия - главно дребните и средните магазини. Там този праг е труден и ще натовари с някакви задължения тези търговци. Но от друга страна той ще стимулира и по-интензивната търговска дейност на тези облагаеми субекти, тъй като те ще се стремят да достигнат този праг и ще правят по-голям оборот.
Има и още нещо положително в този праг. Това е, че би трябвало да се получи по-добра работа на данъчната администрация от гледна точка на концентрация на нейните усилия върху по-малък брой икономически субекти. Това не означава обаче, че не трябва да се помисли в по-близък план и върху специални закони за малкия и средния бизнес. Напротив, тази тема се отлага вече във втори парламент и ако искаме наистина да имаме широка данъчна основа, трябва да погледнем към проблемите на този бизнес.
Малко отклонение: тук не става въпрос за някакви преференции, а по-специално за регламентиране на някои условия, които ще създадат благоприятна икономическа среда за развитието на този бизнес. Става дума за регламентация.
Вторият проблем, който изникна в нашите обсъждания тук, е срокът за данъчния кредит. Според мен срокът от шест месеца не е фатален, защото в рамките на този срок ще има и прихващания и общо взето той няма да бъде с такава отрицателна тежест.
Приветствам премахването на задължителните финансови ревизии при връщане на данъчния кредит. Тези финансови ревизии бяха един огромен стимул за корупция за данъчната администрация - смея да заявя това направо - и създаваха определени проблеми. Досегашната тромава процедура всъщност покриваше този шестмесечен срок на връщане на кредитите. Той понякога достигаше и година. Регламентацията на този проблем в законопроекта според мен е добра.
Много е важно обаче как данъчната администрация ще заработи в условията на тези шест месеца и в условията на липса на данъчна ревизия. Голяма ще бъде отговорността отрицателната страна да се смекчи за сметка на по-добрата работа на данъчната администрация, на по-голямата отговорност и на по-големия контрол върху данъчната администрация.
Ставката от 22 на сто също беше дискутирана тема. Уважаеми колеги, несериозно е към настоящия момент според мен да се обсъжда намаляването на тази ставка. Несериозно е от гледна точка на ситуацията, в която се намираме. Ние имаме само от шест - седем месеца финансова стабилизация на страната. Още не е извършена структурната реформа. Не са ясни бъдещите структури на икономиката. Предстои тежка година в социалната сфера, промени в армията, в образованието, в социалното законодателство и т.н. Всичко това изисква пари от бюджета, тъй като все още не са конструирани фондовете, а и за самите фондове между другото трябва да има помощ от бюджета. ДДС заема сериозен дял в приходната част на бюджета. Направих груба справка и ако не се лъжа, това е около 40 на сто от приходната част на бюджета. Това е едно основно перо, което не трябва да гледаме само от страна на намаляване на тежестта, а и от гледна точка на социалния ефект, тъй като бюджетът в сегашната си функция като че ли пракалено много има социална дейност. Става дума за бюджета на страната в момента и е много важна тази социална дейност на бюджета в момента.
От стабилността на този приход зависи много сериозно развитието на тези проблемни сфери. И така, този закон дава необходимата стабилност за изпълнението на бюджета. Не е този закон водещ в реализацията на икономическата политика според мен. Голяма е отговорността обаче на управляващите да внесат необходимите закони за развитието на малкия и средния бизнес - още един път искам да подчертая, където да са уредени и тези въпроси, повдигнати от уважаемите колеги.
Като пример искам да посоча, че и в развитите в икономическо отношение държави нито прагът на ставката, нито размерът й са пречка за развитието на малкия и средния бизнес. По други са проблемите, по други са нещата, които трябва да се решат за стимулиране и структуриране даже на този бизнес. Стабилните данъчни закони и добрата данъчна администрация са една от предпоставките за развитието на този бизнес.
Накрая искам да заявя, че ще подкрепя по принцип този законопроект, като си запазвам правото към другите, внесени днес в Народното събрание законопроекти, да бъда много по-критичен, тъй като те вече имат съвсем пряко отношение към тези проблеми, които днес колегите повдигнаха. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Не виждам в залата господин Стефан Личев, който беше изказал желание да се изкаже.
Има думата, последният записал се, народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Законът за данък върху добавената стойност с измененията и допълненията, които ще направим в него, са продължение на започнатата на 24 юни, с приемането на измененията и допълненията тогава в този закон, реформа в този основен косвен данък за страната.
Вие знаете, че тогава приехме този задължителен праг от 75 млн. лв., който при тогавашните преговори с Международния валутен фонд, успяхме да издействаме да влезе в сила от 1 януари, а не както искаха те - от месец август. Така навлизам в най-дискутираната част от този закон, а именно задължителният праг за пререгистрация от 75 млн. лв.
Аз разбирам защо толкова много сега се дискутира тази тема, въпреки че тя не е нито нова, нито можем да кажем, че стопанските субекти, които ще слязат под тази граница и ще трябва да се дерегистрират, не са имали време да се подготвят за това и като финанси, и като перспектива, и като планиране на своята дейност.
Истината изисква да кажем, че малките фирми ще бъдат засегнати от гледна точка на тяхната конкурентоспособност. Аз обаче не споделям крайните оценки, които бяха дадени от някои колеги в залата, че това ще разстреля, ще убие малкия и средния бизнес. Моля ви средният бизнес изобщо да не го месите тук, защото не може да става дума за никакъв среден бизнес при 75 млн. лв. годишен оборот, което прави 200 хил. лв. оборот на ден. Един гараж, превърнат в бутик или магазин прави толкова. И ако средният ни бизнес е под 200 хил. лв. на ден, значи горко ни тогава. Тук става въпрос за малкия бизнес и то не за целия, а за най-малкия.
Аз съм много приятно изненадан и много впечатлен от честния и задълбочен прочит на закона, който е направил колегата Бойков. Благодаря му за това, че беше искрен да каже в тази зала какво мисли за закона. Смятам, че основните проблеми, които се поставят с тези изменения и допълнения в закона, са в посока повишаване на финансовата дисциплина при събирането на този данък от една страна и от друга - оптимизиране на отношенията между данъкоплатците и данъчните служби.
Има нужда и двете направления да бъдат оптимизирани, да бъдат подобрени, особено финансовата дисциплина. Този данък, както е обществена тайна, от доста време насам не е източник на приходи за държавния бюджет, а е източник на приходи за фирми, които са, меко казано, с недобросъвестни намерения. Да не кажа престъпни, защото точно за това става въпрос.
Не съм съгласен и с изказаните крайни становища от професор Стоилов и от Руси Статков, по отношение на данъчната реформа като цяло, визирайки старта, който правим с този закон.
Първо, аз не мисля, че данъчната реформа наистина започва от днес, защото самото приемане на Закона за данък върху добавената стойност през 1993 г., мисля, че беше, и стартът му през април 1994 г., само по себе си представлява вече данъчна реформа още за тогавашното време. Но ние под данъчна реформа разбираме не само снижаване на ставките по данъците. Ние разбираме още редица неща, които залягат в тези законопроекти, които днес и в следващите седмици ще бъдат представени пред вас. Ние разбираме хармонизиране на данъчното законодателство с това на Европейския съюз. Под данъчна реформа разбираме оптимизиране на взаимоотношенията между данъкоплатци и данъчни служби. Под данъчна реформа разбираме всички ония компоненти на данъчното законодателство, които го въвеждат в синхрон с изискванията на въвежданата от нас пазарна икономика в страната. Така че не говорим за данъчна реформа само във фазата й на снижаване на данъчните ставки, нито на намаляване на данъчната тежест върху икономическите и данъчни субекти в страната.
Затова аз ще си позволя да не се съглася с многоуважавания от мен професор Стоилов. Много рядко с него имаме полемика по някои въпроси, но този път ще си позволя да изразя несъгласие с това, че прокламираната от нас данъчна реформа е едва ли не празни приказки. Мисля, че не е празни приказки и не си позволих нито веднъж при обиколките ми из страната, при срещите с данъкоплатци, не си позволих нито веднъж да се върна към причините за това защо са високи данъците и към причините за това, защо ние не можем да ги намалим веднага и в размера, в който искаме. Не го направих поради дълбокото ми убеждение, че вглеждането в миналото ще ни препъне по пътя ни напред. Но, ако така се поставят въпросите тук, в тази зала, и ако искреното ни желание да направим данъчна реформа е разглеждано по този смехотворен начин и ако първите крачки, които правим са малки и несигурни, бъдат по този начин изтъквани - като нежелание да направим данъчната реформа, аз ще припомня и се надявам силно да бъде за последен път, да не ми давате поводи да припомням друг път. Ще припомня защо данъчната реформа не може да стартира, по-точно онази й част - за снижаване на данъчната тежест, не може да стартира в размера, в който ние бихме искали.
Това не може да стане, защото беше пропуснат уникалния шанс на последните две правителства на Република България да намалят данъчната тежест тогава, когато можеха да запълват празнините в бюджета с вътрешно кредитиране. Ако тогава те бяха направили това, сега щяхме да берем плодовете на икономическия растеж. Сега щяхме да можем да намалим още повече и още по-чувствително данъчните нива и данъчната преса върху българската икономика. Този шанс, уви, бе пропуснат, бе проигран. Може би не бе разбран, а може би и съзнателно не бе направен. Не искам да анализирам причините сега. Но това е истинската причина ние да не можем сега да сторим това, което бихме искали. Защото в условията на валутен борд, аз не виждам как ние ще можем да запълним празнините в бюджета, ако рискуваме да направим радикално сваляне на данъчните ставки.
Няма да се съглася и със становището, което изказаха колегите от Обединението за национално спасение днес, в лицето на Димитър Луджев и вчера - на комисия, в лицето на Венцеслав Димитров, че автоматичното намаляване на данъчните ставки води до повишаване събираемостта на данъка и до разширяване на данъчно-облагаемата основа. Смятам, че това е профанизиране на проблема. Смятам, че не данъчната ставка е единствената, която влияе върху повишаване събираемостта на данъците. Тук има и редица други фактори, които влияят, като да речем, сенчестата икономика - облагането й с данъци, степента на облагането й. Като да речем икономическият ръст или икономическият спад, както е в случая. Като да речем ефективността на данъчната администрация - няма да го отминем този проблем, той е съществен. И при положение, че толкова много компоненти влияят върху събираемостта на данъците и върху увеличаване на данъчно-облагаемата основа, да кажем, че променяйки само единият от тях автоматично ще променим резултатната величина, това аз наричам профанизиране на проблема или използването му за популистки цели. В никакъв случай няма да позволим това да бъде пръскано в общественото пространство по този начин, защото създава неадекватни и нереални очаквания у нашето общество.
Данъчната реформа, както междупрочем и структурната, и политическата, изискват едно много сериозно и много задълбочено отношение, много честно и искрено от всички. Аз силно се надявам, че след като мине първият дебат по първия закон, оттук нататък ние ще се съсредоточим върху проблемите професионално, честно и отговорно, без да се вглеждаме в миналото и без да търсим в настоящето политизиране на проблема.
Като завършвам с тази своя оптимистична прогноза и оптимистично очакване, аз ви призовавам да гласувате на първо четене за измененията и допълненията върху Закона за данък върху добавената стойност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за реплика господин Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Цонев, вярно е, че ние с Вас се разбираме в комисията в 90 на сто от случаите и причината е, че се опитваме да бъдем прагматици, да се отнасяме към проблемите професионално. Да, това се доказва и от моята позиция днес, че аз и повечето от моите колеги няма да атакуваме ставката. С други думи, ние не отиваме към пледоарии за намаляване данъчната ставка и с това отпада голямото Ваше основание за критики във връзка с нашата позиция.
Второ, обаче, данък добавена стойност не е нещо, което трябва да бъде подценявано. За 1997 г. по числата на Министерството на финансите, тук се мъдри едно постъпление от над 1 трилион. С други думи, не е достатъчно и каквото бихме желали равнището на събиране на този данък, но той е един солиден ресурс за приходната част на бюджета.
Когато обаче се отива към по-голямо обобщение във връзка с данъчните промени и днес прозвучаха приказки, в т. ч. и от моя страна, че в тази кошница на така наречената данъчна реформа все още не може да се напипа нещо, особено за средния и дребния бизнес, ние имаме основание, тъй като и Вие в своите обиколки из страната сте си позволили да говорите за тази конструкция на данък добавена стойност, като за нещо, което е един своеобразен разстрел на средния и дребния бизнес. Нищо повече. Само това имам предвид аз и другите, които като мен разглеждат проблемите във връзка с предложените изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За втора реплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев! Разбира се, Вашите думи и намеренията в тях аз приветствам, но четейки държавния бюджет стигам до съвсем други изводи. Предлаганият закон изглежда ще трябва да намали приходите от данък добавена стойност и то съществено. Правителството очаква в резултат на този модерен нов закон делът на данъка в брутния вътрешен продукт да нарасне от 3,8 на 4,2 на сто, а в същото време то очаква вносът да се увеличи с 11 на сто. Това са 3 на сто от брутния продукт. Няма ли да се облагат те с данък? Общо взето, може би ще ми помогнете, за да си уточнявам към Вас репликите, ако помолите правителството, освен доклада за бюджета, да внесе и макрорамката за трите години напред и нормално тези материали, които се дават на народните представители. Много трудно ми е да повярвам във Вашите думи, без да мога да ги проверя. Сега, четейки доклада, за съжаление виждам, че в него се предлага точно обратното на това, за което пледирахте. И с една молба действително да получим, освен доклада за бюджета, и самите цифри, които тоя доклад отразява, тази прогноза за трите години, тези анализи, за да можем да сравняваме добрите намерения с това, което в момента на мен ми се струва, че на практика не отговаря на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Йордан Цонев за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Първо, отзад напред към господин Папаризов. Ще получите всички цифри и прогнози. Знаете, че вчера беше отпечатан материалът и не всичко е могло да стигне до вас, още повече, че преди материята, която разглеждаме, имаме да разгледаме нито повече, нито по-малко от пет данъчни закона.
Така че ще имаме време да се запознаем и да си избистрим позицията, и да зададем въпроси към правителството, в т. ч. и аз имам своите въпроси.
Към репликата на проф. Стоилов бих могъл да кажа, че действително при обиколките си в страната аз говорих и за тази част от данък добавена стойност, която касае именно малкия бизнес, за средния не говоря, защото мисля, че той не попада в тази графа. Но никъде не съм си позволил да отричам тези констатации, които ние всички заедно направихме. Така е. Всичко това, което констатирахме по отношение и на прага, и на увеличаването на някои от сроковете, действително ще засегне в някаква степен малкия бизнес, сроковете ще засегнат може би износителите. Това са неща, които трябва да приемем, защото по-голямото зло е не това, че ще бъдат засегнати една част от фирмите, а по-голямото зло е, когато този данък не изпълнява предназначението си.
И аз мисля, че ние с Вас тук не се разминаваме. Начинът, по който този данък е превърнат в разграден двор не само поради самия закон, но и поради лошата работа до този момент на данъчната администрация, на митническите служби и т. н., начинът, по който този данък се източва преди да стигне бюджета, демотивира честните данъкоплатци - тези, които искат да обслужват този данък, демотивира ги да го правят.
Така че, ако трябва да степенуваме задачите, ние сме си поставили с тези изменения по-голямата, по-важната задача - да създадем условия този данък да изпълни своето предназначение. Затова данъчната реформа ще бъде направена на етапи, защото, ако решим този първи етап, тази първа задача, ние ще си позволим да решим следващите задачи - да не засягаме малкия бизнес, да не засягаме износителите и т. н. Това е степенуването на проблема, който честно и открито ние сме заявили навсякъде. Казах го в комисията, казвам го и сега от тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, защото пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: 133 за, 10 против, 49 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Продължаваме с второ четене на законопроекта за МВР. Стигнахме до чл. 34. Докладвам чл. 34.
"Чл. 34. (1) Директорът на териториалната служба осъществява общо и непосредствено ръководство на дейността на службата, като:
1. провежда държавната политика и отговаря за националната сигурност и обществения ред на съответната територия;
2. отговаря пред министъра на вътрешните работи и пред главния секретар за цялостната дейност на службата, а пред секретарите - съобразно възложените им функции;
3. координира и ръководи дейността на регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност" и на допълнителните сили на министерството, поставени под тяхно разпореждане;
4. организира изпълнението на заповедите на министъра, главния секретар и секретарите;
5. управлява информационните фондове;
6. разпределя бюджета на службата и ръководи материално-техническото осигуряване;
7. отговаря за стопанисването и управлението на предоставените на службата държавни имоти;
8. отговаря за провеждането на кадровата политика на министерството в територията;
9. осъществява взаимодействие с местните и други органи на държавна власт;
10. представлява юридическото лице;
11. издава наказателни постановления и прилага мерки за административна принуда по ред, определен в закона.
(2) При изпълнение на функциите си по предходната алинея директорите издават заповеди."
Господин председател, уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че в текста, който ви е раздаден, е допусната техническа грешка. Там е казано, че комисията приема текста на вносителя. Това е вярно, но комисията го приема с една малка редакционна промяна в т. 1. Комисията предлага следната редакция:
"1. провежда държавна политика по националната сигурност и обществения ред на съответната територия".
Това е редакцията на текста, аналогична на редакцията на правата и задълженията на министъра.
С тази редакция комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже няма предложения по този текст и по следващия, моля да докладвате и чл. 35, за да ги гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 35. (1) Директорите на териториалните служби при изпълнение на функциите си могат да се подпомагат от заместник-директори.
(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора."
Комисията приема този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По двата члена - 34 и 35, няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте чл. 34 и 35 с текста, който ни беше предложен от вносителя, и с редакционната поправка в т. 1 на чл. 34 "провежда държавна политика по националната сигурност и обществения ред на съответната територия".
Гласували 140 народни представители: 140 за, против и въздържали се няма.
Членове 34 и 35 са приети.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагам ви целия раздел пети да го докладвам - няма предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, точно така, заедно със заглавието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел пети". Заглавие "Управление на оперативно-техническите и административните служби.
Чл. 36. Оперативно-техническите и административните служби се ръководят от началници."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 37 (1) Началниците по предходния член осъществяват общо и непосредствено ръководство, отговарят за дейността на съответните служби и се отчитат пред ръководството на министерството.
(2) Началниците по чл. 36 съобразно функциите на службата осъществяват методическо ръководство и контрол върху дейността на аналогичните звена в структурата на министерството".
Комисията приема текстовете.
"Чл. 38. Началниците по чл. 36 при изпълнение на функциите си могат да се подпомагат от заместник-началници".
Комисията приема текста.
"Чл. 39. Началниците на служба "Материално-техническо и социално осигуряване" и на Националното централно бюро "Интерпол" представляват юридическите лица."
Комисията приема текста на вносителя, като наименованието "материално-техническо и социално осигуряване" се заменя с "материално-техническо осигуряване и социално обслужване", каквото всъщност е името, заложено в предните глави на закона.
Комисията приема чл. 39 с тази корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
По раздел пети, състоящ се от членове 36, 37, 38 и 39, няма направени писмени предложения. Затова поставям целият раздел, заедно със заглавието, на гласуване с тази добавка - в чл. 39, където "материално-техническо и социално осигуряване" се заменя с "материално-техническо осигуряване и социално обслужване".
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: 151 за, няма против, няма въздържали се.
Раздел пети, съответно членове 36, 37, 38 и 39 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел шести". Заглавие "Управление на учебните заведения, научноизследователските и научноприложните институти".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по наименованието на раздел шести? Няма.
Моля, гласувайте за наименованието на раздел шести.
Гласували 150 народни представители: 150 за, няма против, няма въздържали се.
Наименованието на раздел шести е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 40 (1) Академията на МВР се ръководи от Академичен съвет и ректор.
(2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:
1. приема правилник за устройството и дейността на академията, който се утвърждава от министъра на вътрешните работи;
2. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;
3. приема плановете за научноизследователската, научно-приложна и редакционно-издателската дейност;
4. взема решение за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;
5. провежда избор след проведен конкурс за асистент;
6. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;
7. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон, и с актовете за неговото прилагане.
(3) Ректорът е пряк ръководител на личния състав на академията, на курсантите и на служителите й, изпратени на обучение от други служби за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:
1. определя дневния ред на Академичния съвет;
2. решава всички въпроси, свързани с приемането, вписването и преместването на курсанти;
3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;
4. представлява юридическото лице.
(4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.
(5) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията".
По текста на чл. 40 има предложения по т. 1 от ал. 2 на господин Бехар и господин Антонов, които бяха оттеглени в комисията.
По същата точка има предложение на колегата Руси Статков. Комисията не приема предложението на господин Статков.
Друго предложение по чл. 40 е предложението на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов по ал. 4 на чл. 40. Комисията не приема тяхното предложение.
Становището на комисията е следното. Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 2, т. 1 да отпадне и точки от 2 до 7 да станат съответно от 1 до 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Руси Статков не го виждам в залата. Той е предложил ал. 2, т. 1 да се измени както следва:
"1. изготвя правилник за устройството и дейността на академията, който се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на образованието и науката."
Комисията не е приела предложението на господин Руси Статков.
Поставям го на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: 30 за, 101 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов за изменение на ал. 4.
Господин Найденов иска да аргументира тяхното предложение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Ние смятаме, че текстът, както е внесен от вносителите в проекта, противоречи на принципите на академизма и автономията на висшите училища и сме предложили ректорът да се избира от академичния съвет с тайно гласуване.
Нещо повече, в рамките на дискусията в Комисията по националната сигурност разбирам, че то не е било записано.
Направихме предложение да се избира от академичния съвет чрез тайно гласуване по предложение на министъра на вътрешните работи и дотолкова, доколкото автономията на висшите училища, а и по принцип Законът за висшето образование предполага избиране на академичния съвет, сме направили предложение в ал. 5 академичният съвет да се избира от Общото събрание на академията.
Сами разбирате, че като висше училище не е нормално и ректорът, и академичният съвет да се назначават от министъра на вътрешните работи. Смятаме, че с предложенията, които правим, се съчетава духът на академизма, автономията на висшето училище и съответно единоначалието чрез предложението, което ще прави и министърът на вътрешните работи за кандидатура за ректор на академията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Ще поставя на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов...
Госпожа Величкова, и Вие искате думата. Добре, имате думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз исках да подкрепя всичко онова, което каза господин Найденов. Независимо от спецификата на академията, все пак трябва да имаме предвид, че е академия, тоест вид висше училище. И за да може спецификата да бъде действително такава и да се реализира като такава, тя е само такава, когато е част от цялото. А цялото е системата на висшето образование.
Затова много моля да се има предвид, че духът на академизма в никакъв случай няма да противоречи на спецификата на задачите на Академията на МВР. И нищо страшно няма тези хора, които са хабилитирани, които са изпълнени с патриотичен дълг и дълг да обучават кадрите и да провеждат една много сериозна и много отговорна научноизследователска дейност, да им се даде един елемент на действителна изборност, на действителна цивилност. И затова горещо препоръчвам да се съобразим с този момент за взаимодействието между общия Закон за висшето образование и Закона за МВР, защото става въпрос за висше училище в крайна сметка.
И още нещо, ако разрешите да кажа, то се свързва с обстоятелството, че ако така оставим нещата и ако така гласуваме, че в крайна сметка дори академичният съвет ще се определя от министъра на вътрешните работи, тогава тази академия няма да бъде висше училище. Ще бъде един отдел на МВР и нищо повече.
И аз мисля, че трябва все пак да дадем възможност на научноизследователските кадри да имат една относителна свобода, за да имат желание и тези, които биха искали да дойдат да работят там, действително да дойдат.
И нещо друго, много ви моля, нека не се връщаме във времето, тук в никакъв случай не искам да обиждам никой, но ако вие знаете историята на училищата и историята на висшите училища в света, вие ще видите, че ние правим едно прусашко училище, а Прусия знаете кога е съществувала като такава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Бошков, Николай Добрев и Любен Корнезов за изменение на ал. 4 в чл. 40. Тяхното предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 146 народни представители: 33 за, 92 против, 21 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 40 с текста, предложен от комисията и това предложение включва отпадането на т. 1 от ал. 2, като съответно точките от 2 до 7 станат от 1 до 6.
Моля, гласувайте за предложението на комисията.
Гласували 153 народни представители: 122 за, 31 против, въздържали се няма.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 41. (1) Органи за управление на другите учебни заведения в министерството са директорите на сержантските училища и на центровете за специализация и учебните съвети.
(2) Директорите по ал. 1 организират, ръководят и отговарят за цялостната дейност на училищата и центровете, като:
1. ръководят учебната и методическата работа;
2. осъществяват единните педагогически изисквания за изпълнение на учебните планове;
3. контролират провеждането на изпитните сесии, воденето и съхраняването на документацията.
(3) Учебните съвети:
1. приемат правилниците за устройството и дейността на училищата, които се утвърждават от директорите на съответните национални служби;
2. приемат учебните планове;
3. вземат решения по резултатите от обучението.
(4) Съставът на учебните съвети се определя от директорите на националните служби по предложение на директорите по ал. 1."
Комисията по националната сигурност приема текста на вносителя, като предлага в ал. 3 точка 1 да отпадне, а съответно точки 2 и 3 станат 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Няма направени писмени предложения, затова поставям на гласуване чл. 41 с предложението от комисията т. 1 от ал. 3 да отпадне и съответно точки 2 и 3 да станат точки 1 и 2.
Моля, гласувайте за предложението на комисията.
Гласували 149 народни представители: 136 за, 2 против, 11 въздържали се.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 42 (1) Централната клинична болница - Научно-приложният институт, и другите научноизследователски и научно-приложни институти се ръководят от директори, които:
1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;
2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущи планове и осигуряват тяхното изпълнение;
3. организират взаимодействието с други институти и служби в министерството;
4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри.
(2) Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица."
По чл. 42 има предложение на господин Маринчевски. Комисията приема предложението на господин Маринчевски и предлага нова редакция на ал. 1, при което чл. 42 добива следния вид:
"Чл. 42 (1) Медицинският институт и другите научноизследователски и научно-приложни институти се ръководят от директори, които:
1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;
2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;
3. организират взаимодействието с други институти и служби в министерството;
4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;
5. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените им имоти и материално-технически средства.
(2) Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Имате думата за редакционни поправки или отпадане. За нищо друго.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Бих искала тогава само да попитам директорите от кого се назначават? Тук не е записано. Записано е какви са техните задължения, но не е написано от кого се назначават. Може би е пропуск. Няма текст за назначението на директорите.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията с консенсус приема текста на чл. 42 такъв, какъвто ви го прочетох. Ако има проблем, който Вие сега установявате, комисията ще заседава, колегите ще поставят там този въпрос. Това не е проблем на 42.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Как да не е проблем на чл. 42, като в него става въпрос за директорите на тези институти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Достатъчен беше диалогът в залата. Направете съответните предложения пред комисията.
Поставям на гласуване чл. 42 в новата редакция, която предлага комисията и при която редакция е взело предвид предложението на господин Маринчевски. Моля, гласувайте за предложения ни от комисията текст на чл. 42.
Гласували 143 народни представители: 128 за, 12 против, 3 въздържали се.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел VII - "Управление на специализирания отряд за борба с тероризма".
Комисията приема заглавието.
Съдържанието на раздела е само от един член:
"Чл. 43. Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир, който:
1. осъществява общото и непосредственото ръководство и отговаря за дейността на службата;
2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по наименованието на раздел VII и по чл. 43.
Моля да гласувате.
Гласували 141 народни представители: 127 за, 12 против, 2 въздържали се.
Наименованието на раздел VII и текста на чл. 43 са приети.
С това седмичната ни програма е изчерпана.
Ще направя няколко съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, ще проведе заседание на 5 ноември, сряда, от 15 часа в зала 42 на междинния етаж.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание на 5 ноември, сряда, от 15 часа в залата 134.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 5 ноември, сряда, от 15 часа в зала 130.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще заседава на 5 ноември, сряда, от 14,30 часа в зала 356.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 5 ноември, сряда, от 15 часа в зала 238.
Комисията по национална сигурност ще има заседание в сряда, 5 ноември, от 15 часа в зала 232.
И още едно заседание на Комисията по национална сигурност в четвъртък, 6 ноември,от 15 часа в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е на 5 ноември от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,33 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев
    
Секретари:
Калчо Чукаров
Камен Костадинов