Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Както се каза, правилникът е над всичко. За да приключа с госпожа Масларова, само това трябва да й кажа, че бюджетът на Министерския съвет на съпоставима база следващата година към тази е 86 на сто.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не приключвай с нея, тя ще те приключи!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И това може да се докаже много лесно, разбира се, ако имат някои намерения да гледат числата.
Сега, господин Венцеслав Димитров постави няколко много интересни въпроса. Най-напред той каза, че няма показател за безработицата и направи едно много интересно заключение за политическия кабинет, за това дали е умишлено или не, че нямало данни за безработицата. Господин Димитров, разбира се, че има данни. При това тези данни Ви бяха посочени много точно, когато поискахте да видите на каква основа е базиран този бюджет. Но на Вас изглежда Ви е по-удобно да поставяте нещата с главата надолу, за да покажете колко Вие сте компетентен и колко онези нещастни чиновници в Министерство на финансите не знаят за какво става дума! Господин Димитров, моля Ви, не разсъждавайте толкова елементарно! Защото имам чувството, че Вие все по-малко говорите за икономика и все повече се спирате на едно тотално отрицание заради самото отрицание, което един икономист от Вашия ранг не би трябвало да прави, ако уважава себе си. Но, какво да направим, бюджетът е толкова добър тази година, че дори един Венцеслав Димитров търси популизма в него, а не критика на някои реални стойности. (Ръкопляскания от СДС.)
И така, какви са числата на безработицата? Господин Димитров, ще бъдете ли любезен сега да си ги запишете?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Разбира се!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие знаете, че има два начина за оценка на безработицата, нали? Единият е международно признатият начин...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вашият начин!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Той на всеки три месеца се изчислява и се базира на наблюдение на работната сила от Националния статистически институт. Международната организация на труда признава този начин на изчисление. Данните са следните, господин Димитров. Безработицата през м. март 1999 г. - 15,9 на сто, юни 1999 г. - 14 на сто, ноември 1999 г. - 17,03 на сто, март 2000 г. - 18,5 на сто, юни 2000 г. - 16,3 на сто, септември 2000 г. - 16,2 на сто.
Вторият метод, по който се изчислява равнището на безработицата, вие знаете, че това вече е от Националната служба по заетостта, която всеки месец публикува своите данни и показва вече равнището на регистрираните безработни.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Те нали намаляват?!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: 15,97 в края на 1999 г. са нейните данни. 18,75 в края на март 2000 г. 18,22 в края на юни 2000 г. и 17,78 в края на септември 2000 г., което означава, че се наблюдава едно увеличаване на безработицата от средата на м. юли 1999 г. до м. март 2000 г., след което започва една тенденция на намаляване на тези високи равнища.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За заетостта кажете!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Точно, едното и другото са свързани. И Вие, понеже ме питате конкретно за безработицата, ще Ви кажа точно за нея. В следващите три години, господин Димитров, ще започне по-сериозно намаление на безработицата. И нашите данни, на които сме базирали макрорамката, която Вие оспорвате, са следните: в края на 2000 г. ние очакваме безработица от 16,2 на сто. В края на 2001 г. съответно 15,1 на сто. В края на 2002 г. - 14 на сто и в края на 2003 г. - 13,2 на сто. Аз се надявам, че ги запомнихте, защото не Ви видях да пишете. Да не ме питате пак след това!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз Ви питам за заетостта! Заетостта каква е?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Димитров, по-нататък! Вие говорите, че инвестициите били фалшиви, че се използва пране на пари, че се ограбва националният продукт. Говорите, че икономическият растеж е фалшив, говорите за инфлацията, че е изкуствена. Знаете ли, аз няколко пъти специално на Вас съм Ви казвал, че когато едни величини от Националния статистически институт Ви отърват, когато те са в интерес на опозицията, Вие ги вземате такива, каквито са, и критикувате правителството. Тогава, когато не Ви отърват, казвате "Не, те са фалшиви, измислени са. Аз имам чувството, че те не са такива." Извинявайте, но по-голям непрофесионализъм от този едва ли би могъл да се намери.
Сива икономика и политически чадър, казвате!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ами, да!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами, да, много е удобно! Удобно е всяка една опозиция да каже, че има политически чадър. Колко пъти Ви казвах, господин Димитров, всеки един народен представител, независимо дали е от опозицията или от управляващите, когато имате някакви данни, факти, дайте, ще ги проверим. И много пъти го правим, с всички възможности, които има правителството, го правим. След това нещата отиват в съда, прокуратурата, следствието по общия ред. Знаете ли колко много такива дела висят там?
Правителственият дълг. Защо правителствен, казвате господин Димитров? Сега няма да говорим защо министрите сядат оттатък, това само потвърждава констатацията, че отрицанието при Вас се е превърнало в система. Но правителственият дълг се казва така при нас, защото това е терминологията на международните финансови институции, на международната финансова статистика, ако искате. Ако не Ви харесва, ние можем да го прекръстим, но за тях трябва така да го казваме, те така го разбират!
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Ама той не знае това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ние сме в България, не сме в чужбина.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: За недостига на средствата на общините говорихме много пъти тук, даже имаше специално разискване в Народното събрание. Нека да не повтарям, че средствата на общините никога не са били достатъчни. На тях винаги им трябва повече. Така, както и на държавата винаги й трябват повече пари, така и на общините. Но държавата се справя някак си с този проблем. Нека общините да бъдат любезни и те да се справят, защото бюджетът на общините следващата година е с 22% увеличение към тази. Като субсидиите, основната ставка на този бюджет, в съпоставими величини е около 50 на сто по-висока. Не мога да приема обвинение в тази посока.
Приходите от приватизацията и операции по дълга. Господин Димитров тук се прави може би на недостатъчен специалист като пита обратното изкупуване влиза ли в реструктурирането на дълга, хайде да бъде в преструктурирането, да не е "ре".
Господин Димитров, влиза, разбира се. И Вие много добре го знаете. Вие чудесно знаете, че точно по този начин бе ликвидиран 1 млрд. задължения външен дълг на България, с такива операции на бившите банки на СИВ - МИБ и МБИС, срещу 17 стотинки за долар. Със 17 на сто от този дълг бе унищожен почти 1 млрд. дълг на България. За това става дума. Това имам предвид и нищо друго.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нали го унищожихте вече?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие говорите за таван на външния дълг и на държавните гаранции. Да, имаме такъв списък, който вероятно скоро ще бъде одобрен в Министерския съвет, но това с нищо не ангажира Народното събрание. С нищо не го задължава, защото всяка една държавна гаранция, всеки един кредит, който увеличава държавния дълг на България, минава на разглеждане през Народното събрание. Така че мисля, че тук чукате на отворена врата.
Едно интересно изказване на господин Анатолий Величков, свързано с компенсаторните записи и с ДДС върху сделките, извършвани с компенсаторни записи. Аз си мисля, че това е много екзотично предложение. Защо? Господин Величков, компенсаторните записи са платежно непарично средство. Вие добре направихте разликата. Значи вместо с пари някой в приватизацията плаща с компенсаторни записи. Онзи, другият, в случая държавата, взема тези компенсаторни записи. И Вие казвате: "Ама, защо няма ДДС върху тази сделка, че тя нали поначало е облагаема?". Ако плаща какво да е - да. Ако плаща приватизация - не, след малко ще кажа. Но ако плаща какво да е една облагаема сделка той не плаща с пари. Вие бихте ли приели този огромен резерв, за който говорите - 200 млн. долара в бюджета, приходна част, да бъде не в парични средства, не в лева, а в компенсаторни записи?
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Не съм казвал такова нещо.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие бихте ли дали, бихте ли си позволили да дадете на някой бюджетен потребител вместо пари компенсаторни записи? Това е безумие. Но то не може да стане и по друга причина. То не може да стане просто затова, защото такава сделка, приватизацията е освободена сделка, там не съществува начисляване, а оттам и привеждане на ДДС. И мисля, че един такъв източник на приходна част не е достатъчно добре обмислен може би. Той е невъзможен.
И сега за господин Стефан Стоилов. Господин Стоилов твърди, че са заложени икономии в бюджета като цяло, в т.ч. най-вече лихвените плащания. Там правителството е скрило своите резерви. Господин Стоилов, лихвите са разписани детайлно в бюджета за следващата година по кредитори, по външен дълг, по вътрешен дълг. Никакъв резерв не е заложен по простата причина, че са оценени съвсем точно тенденциите на лихвените равнища. Нито стотинка резерв няма там.
Вие казвате, че инвестициите трябва да бъдат поне 25-30 на сто от брутния вътрешен продукт. Разбира се, ако може и 50 да бъдат от туй по-добро няма. Само че не е достатъчно да го искаме. Трябва да видим дали го правим. И ако правим, как го правим. И тук вече Вашият неверен извод - Вие казвате, че не наблюдавате такава тенденция на увеличаване или тя е толкова малка, че е пренебрежима. Е, това не е вярно. Не е вярно, защото делът на инвестициите в брутния вътрешен продукт през 1996 г. беше 8,4, през 1998 г. беше 14,7, през 2000 г. е заложен да стане 18,4. Повече от два пъти от 1996 г. И това ако не е тенденция, аз бих питал какво е то?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Заради амортизациите. Много е просто.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Стефан Стоилов говори за срив в реалния сектор. Е, как така се срути този реален сектор, който тази година ще реализира 4,5 на сто реален икономически растеж? Ами, той до преди 2-3 месеца вече беше стигнал 5,2. Не ги ли знае господин Стоилов тези величини?
Аз нося тук една табличка. Последната табличка, която е много интересна, в която е изразена масата на широките пари, депозитът на населението, депозитът на банковата система, кредитът на банковата система от януари досега, изразен е износът на България, изразен е процентът на нарастване на производството в България - 4,5 на сто само за тези осем месеца от началото на годината. Най-големият срив, най-голямата трагедия на българската икономика и индустрия беше непрекъснатият спад на производството - 8-9 години. Е, тази година тази тенденция вече е пречупена. От януари до август ние имаме 4,5 на сто увеличение на промишленото производство, 20 и няколко процента увеличен износ. Какво е това, ако не икономически растеж? Само че за да не отегчавам всички, тази таблица след малко ще я дам на господин Стоилов да си я прочете, за да не говори друг път такива неща от тази трибуна.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това е просперитет, а не растеж.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега на господин Ивайло Калфин. Господин Ивайло Калфин си позволи да каже, че всички бюджети на Обединените демократични сили, пет на брой, са еднакви. Това означава само, че той просто не познава материята. Той изобщо не познава бюджета за следващата година, ако прави такъв извод. Или пак казвам, може да го познава, но го прави недобросъвестно. Коренна, огромна е разликата между Бюджет 2001 и всички досегашни. И това сто пъти сме го казвали от тази трибуна и много пъти сме го обяснявали. И всеки от вас би трябвало да го знае.
Той намери допълнителни приходи за 3 млрд. лв., които правителството ще обезпечи и ще харчи по свое усмотрение. Господин Калфин, ще Ви бъда изключително благодарен, ако ми покажете тези неизвестни за мен 3 млрд. лв., за да ги използваме в следващия бюджет колкото се може по-пълноценно. Вие намесвате вътре и средства от приватизацията. На Вас ли трябва да казвам, че те нямат място там, където ги слагате за харчене така, както някой би могъл да си помисли - за издръжка, разходи за заплати, за социални дела и т.н. (Неразбираема реплика от народния представител Ивайло Калфин.)
По-нататък, намалението на данъците казахте, че ще се усети след 3-4 години. Дано да не съм чул добре. Това Вие да кажете, че това голямо намаление ще се почувства в икономиката след 3-4 години, господин Калфин, дано не съм чул добре. Още от месец януари-февруари всички тези ефекти ще си проличат. Всички до едно, включително и това, оспорваното за данък "Печалба", тъй като знаете, че там има едни авансови вноски, но има такъв механизъм, който да даде възможност на всички стопански субекти да регулират своите авансови данъчни вноски по данъка върху печалбата. Още от 1 януари.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Пиши му двойка!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега Вие говорите, че има продажба на ниски цени в приватизацията. Може и да има. Сигурно, но това не е правило. Не го извеждайте като правило. Защото едно нещо струва толкова, колкото пари ти дадат за него, а не толкова, колкото ти си мислиш, че има. И това най-много се отнася за приватизацията. Ние просто нямаме опашки от инвеститори, които да чакат да купят нашата древна социалистическа индустрия, господин Калфин. Няма такава опашка! Няма търсене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Извикай на Асен Агов брат му, той има пари.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Калфин, аз Ви помня още от предишния парламент. Тогава Вие точно с обратни аргументи защитавахте бюджетите на Жан Виденов. От девет кладенеца носехте вода, за да докажете колко те са добри и сполучливи. И нито една от Вашите тогавашни прогнози не се сбъдна. Убеден съм, че днешните Ви прогнози ще имат същата съдба.

Господин Пирински, Вие казвате, че средствата от приватизацията трябва да се отнасят в специална набирателна сметка, а не както предлагаме ние, в някаква друга, за да не могат да се харчат по усмотрение на правителството. Аз трябва да Ви успокоя. Господин Пирински, никакво значение няма дали тази сметка ще бъде специална, набирателна, друга, трета или каквато и да било. (Оживление.) Нито една стотинка по време на нашето правителство няма да бъде отклонена от това средствата за приватизация да се харчат единствено за финансиране на външния дълг и за покриване на бюджетния дефицит. Никакво значение няма в коя сметка ще стоят. Те не се включват в приходната част на държавния бюджет. Ако не го знаете, запомнете го. Те са под черта и служат единствено за финансиране.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Кой ги харчи?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ти ли искаш да ги харчиш?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие обаче предложихте нещо много опасно. От тази трибуна господин Пирински разви един интересен модел. С тези пари, каза той - доколкото помня, 30 на сто за социални нужди, не знам колко за инвестиции и каквото остане - за външен дълг...
Господин Пирински, няма по-опасно нещо от това с едни еднократни приходи, които няма да се повтарят, да ангажирате държавния бюджет да поеме постоянни разходи. Няма по-къс път към провала от този. Всъщност вие сте шампиони на такива провали. Ако това искате да направите тук, аз мисля, че няма кой да се поддаде на вашите предложения. (Смях и ръкопляскания от СДС.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ти го разбери това - от 10 години го говоря: отива като капитал, не отива в разходите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: По-нататък господин Пирински каза, че не може да има икономически растеж и се мъчи да докаже тук, че няма икономически растеж. Аз се чудя БСП защо само на себе си вярва. Защо не погледне националната статистика? Хайде, като не вярва на нея, защо не погледне статистиките на Европа, на международните финансови институции, които много точно и много ясно казват какъв е икономическият растеж на България? Защо вярват само на себе си? Вярват на себе си, защото само себе си знаят и не ги интересува по-нататък нищо друго. (Реплики от ДЛ.)
Дами и господа народни представители, аз не очаквам опозицията да гласува за Бюджет 2001 на управляващото мнозинство. Признавам си обаче, че очаквах значително по-малко политизиран и значително по-стойностен дебат. Очаквах го, но не се получи. Не се получи, защото следващата година вероятно е особена. Това е една изборна година и аз разбирам опозицията изцяло.
Но освен това има и още нещо. Явно достойнствата на Бюджет 2001 са безспорни. Явно, че те не могат да намерят достатъчно сериозни пробойни, за да атакуват стойностно този бюджет и аз искам от името на правителството да благодаря на опозицията за тази оценка на бюджета. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Нямах намерение да се изказвам, но след обстойната реч на господин Радев се принуждавам да направя това нещо, защото, въпреки моите уважения към него, той наприказва известни шедьоври, особено що се отнася до икономическия растеж и съвестта ми на човек, който дълги години се занимава с този проблем, не ми позволява да мълча.
Първо, разбира се, всички искаме да има икономически растеж, защото това е спасението и за бюджета, това е спасението и за страната ни. Но дали това са факторите, които ще доведат до така желания икономически растеж?
Господин Радев използва три фактора. Той приведе три фактора: повишено потребление, повишени инвестиции и на трето място - външната търговия - повишения износ или прираста по-точно. Искам да кажа, че и по трите пункта, по трите фактора фактически имам известни възражения. Той пропусна фактора, който е чисто монетарен - приходите, които идват по линия на приватизацията, но за това аз няма да говоря.
Първо, по отношение на повишеното потребление. Ако вземем статистиката, наистина имаме едно повишение в дохода с повече от 7 на сто, но в същото време националната статистика отчита 10 на сто инфлация за първите 10 месеца на годината. Тоест, реалното потребление се свива.
Освен това нека погледнем структурите. Ако видим структурата на потреблението, ще видим, че вътре нарастват така наречените задължителни плащания - ток, парно, данъци и т.н. В известна степен се увеличават разходите за храна, но разходите за така наречените предмети за дълготрайно потребление намаляват.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Спадат.
НАНСЕН БЕХАР: Пада, но относително пада. Относително. Следователно, при това положение е трудно да се каже как това ще допринесе за икономическия растеж.
Вие, господин министър-председател, обещахте в края на годината да има 250 хил. работни места. Много ми е чудно как...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: До края на управлението, а не до края на годината.
НАНСЕН БЕХАР: До края на управлението добре, но все пак това е един постепенен процес, който трябва да се отчете.
По отношение на инвестициите - за инвестициите самият господин Радев каза, че чуждестранните инвеститори не са се наредили на опашка да инвестират у нас. Наистина, не са се наредили на опашка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не само те, а и вътрешните.
НАНСЕН БЕХАР: И вътрешните инвеститори. Тогава какъв фактор са инвестициите?
После, има едно понятие екстензивен и интензивен икономически растеж. Господин Костов знае много добре това положение, защото е писал дисертация. Аз бях тогава, когато той представи тази дисертация. Не е важно какъв ще бъде абсолютният обем на инвестициите. Важно е те при определена норма на натрупване какъв прираст ще дадат в икономиката. Защото имаме страни преди войната, като например Германия, която имаше огромни инвестиции за военно и друго производство, но фактически това беше един нездрав икономически растеж. Така че тук е важно при намаляваща се производителност на труда какъв резултат, каква резултантна ще се даде от тези инвестиции.
И накрая, по въпроса за експорта. Относително се увеличава с двадесет и няколко процента, но в същото време се увеличава вносът.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Много повече.
НАНСЕН БЕХАР: И се получава негативен отрицателен търговски баланс, който влияе и върху платежния баланс. Следователно за какъв фактор тука можем да говорим?
Още по-интересно е нещо друго. Аз обичам да се занимавам със структури. Интересно е да се погледне структурата на износа и вноса. В износа ни, за съжаление, доминират главно непреработени стоки. Доминират тези стоки, които не създават вътрешно движение, не задвижват икономиката, не създават така желаното оживление. Във вноса ги няма, въпреки че има известен прираст тази година, но ги няма тези стоки, които са инвестиционни - машини, съоръжения и т.н.
Аз мисля, че не е късно правителството да приеме програми за стимулиране на малкия бизнес, за стимулиране на експортното производство, за създаване на действителна данъчна система, която да може да съдейства за това, което очакваме - висок икономически растеж. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ще изразя не само моята лична позиция, а и позицията на Политическия клуб "Екогласност", на Зелената партия България и на Комитетите за неприсъединяване на България към военни блокове.
Уважаеми господа, действително бюджетът на Република България има много проблеми по приходната и по разходната част, и по целесъобразност на разпределението, има и някои удачни решения. Но проблемът не е в него. Проблемът не е дали точно и правилно се разпределят средствата, а проблемът е за целесъобразността на много от тези направления и разходи.
Аз ще поставя само един-единствен проблем. Официално в бюджета са заложени 46 млн. лв. по програмата за присъединяване на България към НАТО. Всъщност обаче, както призна пред комисиите и господин Бойко Ноев, те са доста повече и са някъде близо 89 млн. лв.
Смятам, че тази сума е възмутително висока. Тя е много повече, отколкото бюджетът да кажем на Министерството на околната среда и водите и малко по-малко от министерството на господин Чачев. Това е огромна сума, при това, доколкото можем да разберем, тя се и преразпределя крайно нерационално - главно за преобучение, главно за контакти, разходки, командировки и т.н. Тази сума е нецелесъобразна, огромна е по разход поради три причини.
Първо, защото действително тя засяга интересите на българския народ.
Второ, защото в крайна сметка няма да ни приемат в НАТО и няма да ни приемат не просто за друго, а защото и без това българското правителство е готово да предостави и коридори, и логистична, и всякаква подкрепа. За какво им е тогава такъв член, щом могат да имат всичко?
Трето. Защото българският народ и не иска да влиза в НАТО, колкото и партии да се присъединяват - и леви, и десни към такава тенденция. (Оживление в залата.)
И четвърто, международната общественост все повече и повече ще предпочете система на колективна сигурност, а не поддържането и наливането на огромни средства в една такава нерентабилна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2001 г. № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 131, против 82, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Три отрицателни вота.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз гласувах с "не" и не от емоция. Тъй като всички ние, ходейки из провинцията, виждаме трагедията, която съществува в нашите села и надеждите, които имат нашите селяни в настоящото правителство, което в основни линии е изчерпано и с този бюджет е, мисля, изцяло изчерпано.
И ще ви кажа два примера.
В Министерството на земеделието и горите са осигурени 25 млн. лв. за централно управление, 170 млн. лв. за управление на другите служби и 28 млн. лв. за фонд "Земеделие" - 14 на сто е за онова, от което очакваме земеделието да просперира, от близо 200 млн. лв. за администрация.
Няма в света администрация, която да харчи повече, отколкото се харчи за науката. Онова, което е предвидено за селскостопанската наука, е 5 пъти по-малко от онова, което се предлага за администрацията. Тоест, ние ще имаме добри чиновници и лоши научни разработки, и лоши научни резултати.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Няма да има въобще разработки.
ХРИСТО СТОЯНОВ: И не на последно място, една от последните надежди, на която много хора разчитат, е "САПАРД". Това са 53 млн. евро, което означава 17,5 млн. евро ние да осигуряваме. И към това да добавим, че влизаме в 2001 г., трябва да имаме 35 млн. евро.
Бъдете любезен, господин Радев, да ми кажете къде са тези 35 млн. евро осигурени, за да можем да реализираме през 2001 г. двата транша от 106 млн. евро, които ще ни предоставят? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Руси Статков - втори отрицателен вот.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Днес господин Муравей Радев каза, че това е закон, който е израз на правителствената политика.
Аз гласувах "против" този закон, "против" тази политика. Защото, първо, единственото достойнство на този закон беше, че е внесен навреме. Оттук нататък това е Конституцията на Република България - 10 члена в нея са нарушени. Нарушени са няколко закона. Това е един незаконосъобразен бюджет, който вие, мнозинството, гласувахте.
Уважаеми дами и господа! Въпреки огромното си желание да дам своя принос, не мога за пореден път да не ви кажа, че вие с безочие, и бих казал, престъпна небрежност, за пета поредна година гласувате детските добавки да са 8,50 лв., без дори да включите инфлацията.
Също така вие предвиждате не увеличаване на заетостта следващата година, господин Муравей Радев, а намаляване. Вижте бюджета на Националния осигурителен институт - с 3000 по-малко ще бъдат осигурените от трудови договори.
Какво говори това? Това говори за бюджет, отново съставен освен против законите, които сме приели, на незаконна основа като информация. Защото вие четохте едни данни, това са други данни - в бюджета на Националния осигурителен институт.
На по-следващо място. Днес министър-председателят каза, че това е един смел бюджет. Смел, господин министър-председател, в поредното унищожаване на българския народ, на пенсионерите, на инвалидите. Защото Вие дотук отчитате официална инфлация 10,2 на сто за 500 стоки. А малката кошница е от много по-малко. Значи в няколко пъти повече. Същевременно следващата година инфлацията ще бъде още 10 на сто минимум, а повишавате уж доходите с 20 на сто. Тоест, още отсега инфлацията ги обрича.
Ето това гласувате. И ето затова аз съм "против", "против" този бюджет на геноцид на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Трето обяснение на отрицателен вот - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Не подкрепих бюджета, защото твърдя и сега, че той е волунтаристично построен. Особено това явно си личи в частта му за взаимоотношенията на републиканския бюджет с общинските бюджети.
Министър Радев, Вие не обяснихте какво се е променило в икономическата регионална обстановка на Благоевград, за да може вноската, която Благоевград трябва да внесе в републиканския бюджет от 483 хил. 500 лв., да нарасне прогнозно за 2001 г. на 4 млн. 521 хил. 900 лв. Четири милиона лева Благоевград трябва да внесе в повече, само защото господин Паскалев е кмет на града и е достоен гражданин и лидер-общественик. Вие не може да го приемете. Вашата философия не приема да има хора, които да бъдат от друга политическа сила.
В същото време в Пазарджик, където Колчаков е кмет, субсидиите от 4 млн. 880 хил. лв. ги повишавате на 7 млн. 929 хил. 800 лв. Тоест, завишавате ги със 162,3 на сто.
А бихте ли ми казали: там, където Вас са Ви избрали за народен представител, и там, където окръжната болница вече е затворена, в Пловдив, защо давате субсидия само 93 на сто от тазгодишната? Защото вътрешнополитическите си игри ги пренасяте за сметка на гражданите на България. Затова не можах да Ви подкрепя бюджета. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък.
Благодаря от името на правителството за подкрепата на Народното събрание за проекта за бюджет на страната за 2001 г. Благодаря за тази категорично изявена воля в поддръжка на намеренията, които ние имаме в последната част на мандата на това мнозинство.
Искам да отбележа още един път, отново, след като изслушахме целия дебат, че не се открои алтернатива на това, което ние предлагаме, нито в сферата на икономическата политика, нито в сферата на финансовата политика на страната. Не се открои не защото няма идеи за това как по-добре да бъдат похарчени средствата - за това идеи винаги има много, но не се открои затова, защото няма цялостна концепция.
Правителството приема винаги един път годишно да дебатира цялостната си икономическа и финансова политика на основата на законопроекта за бюджета на страната, защото този законопроект балансира всички интереси. Тук не може да се говори: защо не дадете на тази община, а давате на онази; защо давате толкова пари за едно или за друго нещо и защо не направите това така, както аз го виждам, а не го направите по друг начин? Защото е необходимо наистина цялостно виждане както върху приходите на страната, така и върху разходите и управлението на дълга.
Ние засега се убеждаваме, че няма алтернатива на предложенията, които правим като правителство, изхождайки и от своя професионален опит, и преди всичко от натрупаните положителни знания за това как трябва да бъде управлявана една страна от финансова гледна точка в условията на пазарна икономика. Десет години много правителства се опитаха да правят това и успя само нашето.
Благодаря ви за подкрепата. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 17 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,45 ч.)

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова
Ивалин Йосифов