Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес е първият пленарен ден на месец октомври. Съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред се определя от парламентарните групи, без Парламентарната група на СДС, която се е отказала от тази възможност. Подреждането е: Парламентарната група на Обединението за национално спасение; следва Парламентарната група на Евролевицата; на Народен съюз и на Демократичната левица.
Има направени две предложения по реда на чл. 39, ал. 7 от две парламентарни групи:
- от Парламентарната група на Евролевицата предложение за разглеждане на първо четене на законопроекта за минималното заплащане на труда и индексация на доходите N 854-01-476, внесен на 29 април 1998 г.;
- предложение, също по реда на чл. 39, ал. 7 от правилника, от страна на Парламентарната група на Демократичната левица за законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите N 854-01-49, внесен на 29 април 1998 г. с вносител Георги Първанов и група народни представители.
Този дневен ред не се гласува.

Преминаваме към първото предложение:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МИНИМАЛНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА И ИНДЕКСАЦИЯ НА ДОХОДИТЕ.
Няма становище на водещата комисия, но тримесечният срок по правилника е минал, така че няма пречка да пристъпим към неговото разглеждане.
От името на вносителите някой желае ли да вземе думата?
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам удоволствието да ви представя законопроекта за минималното заплащане на труда и индексация на доходите, който ние предлагаме на вашето внимание. Ще споделя няколко мотива, които са предизвикали нашето желание този законопроект да се разглежда днес в заседателната зала.
Основният мотив е, че в цялото европейско законодателство от този тип съществува такъв закон. Минималната работна заплата е стандартът, по който се извършва заплащането във всички цивилизовани, развити, европейски и държави в света. С минималната работна заплата са свързани редица плащания. Това са: всички обезщетения; помощи за безработица; минималният осигурителен доход; майчинство; стипендиите; заплатите в бюджетната сфера и други, които са основни плащания в страната.
В България съществуват трудови взаимоотношения, които не са добре мотивирани. Вие знаете, че може би около 1 милион работещи в страната не се осигуряват. Те се наемат на трудови договори с минимално заплащане и по тази причина бюджетът е лишен от голям приход. Това е така наречената част на сивата икономика. С нашия законопроект ние предвиждаме при всеки час работа да се начисляват и средства за осигуровки. Като се имат предвид нашите ангажименти и във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз по международните правни актове в областта на трудовите възнаграждения, както и възможността в страната в момента радикално да се решат проблеми с минималната работна заплата, ние ви предлагаме този законопроект, който между другото е нов и представлява част от реформата, която се извършва в страната.
Със законопроекта ние предлагаме Народното събрание да определи два вида минимални възнаграждения за положен труд:
- минималната часова ставка при трудово правоотношение и производната и минимална месечна заплата за страната;
- минимална часова работна заплата при заетост извън трудовите правоотношения. База за нейното определяне трябва да бъде част от заплатата по това, което казах преди малко, увеличена с коефициент, представляващ сбор от процентите на задължителните осигурителни вноски.
Смисълът на посочения метод за определена част от заплата е наемните работници, които не работят по трудово правоотношение, да имат възможност сами да се осигуряват. Същевременно прилагането на този подход ще принуди по икономически път собствениците и предприемачите да сключват трудови договори с наетите работници, а също и да ги осигуряват нормално и да внасят данък общ доход в бюджета. Не на последно място ще се деблокира процесът за разширяване на почасовата работа в страната за трудоспособното население.
Предлагаме стартирането на закона да бъде от 1 януари 1999 г. Размерът на минималните часови и месечна работна заплата да се определя на следния принцип, което е особено важно и да представлява основната част от закона - 50 на сто от редуцираното часово възнаграждение за средната работна заплата за страната през четвъртото тримесечие на 1998 г., увеличена с годишния прогнозен индекс на инфлацията, заложен в макроикономическата рамка на държавния бюджет за 1999 г. Тоест, ние установяваме пряка връзка между средната работна заплата, която е нормален естествен показател за страната и която се наблюдава от Статистиката, да бъде база за минималното почасово заплащане и за минималната работна заплата.
Предлагаме със закона от 1 януари 1999 г. да се установят следните размери на минималните и часови възнаграждения:
- при трудово правоотношение - не по-малко от 600 лв. на час;
- при работа без трудово правоотношение - не по-малко от 850 лв. на час, включващ сбора от процентите на задължителните осигурителни вноски.
Същевременно предлагаме и засилване на санкциите при констатиране нарушения на този закон извън тези по Кодекса на труда, а те са сериозни глоби при първо и при второ нарушение, а при трето нарушение - закриване на предприятията, в които се извършват тези нарушения.
Уважаеми колеги, вие знаете, че към момента тази материя е уредена с постановление на Министерския съвет, но тя е уредена механично на база на решението за минимална работна заплата за страната. Считаме, че издигането й в ранг на закон и определянето на този тип трудови взаимоотношения ще въведе ред на трудовия пазар, ще стимулира развитието и на икономиката и ще осигури едно нормално трудово законодателство в Република България.
Призовавам ви да подкрепите нашия законопроект на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам на трибуната да ви обърна вниманието върху три съществени фактора, заради които мисля, че ще подкрепите законопроекта, който нашата парламентарна група внася.
Първият факт е, че министърът на труда и социалните грижи от правителството на Съюза на демократичните сили подписа, и това му прави чест, Хартата за социалната защита. Ето една възможност неговият подпис да бъде подкрепен със сериозен аргумент, че ние като политици и като парламентаристи подкрепяме правителството, което разбира изискванията на Европейския съюз по отношение социалната защита на гражданите на Република България.
Вторият факт, на който искам да ви обърна внимание, е, че с този законопроект се премахва една предпоставка предприемачите да проявяват неразумно отношение към наемните работници, заплащайки им под необходимото за екзистенц минимума за нормален човешки живот. Желанието да натрупат голяма печалба невинаги е регулирано от това какви заплати трябва да дават на тези, които са включени като изпълнителни звена в техните производствени програми. Това рефлектира върху два основни момента.
Първо, невинаги тези лица са и социално осигурени. Това също е аспект и на гражданина, който трябва да гарантира социалната си осигуровка, но е аспект и на работодателя му, който трябва или да му заплаща социалните осигуровки или да му създаде такова заплащане, че той да може сам да поеме социалната си осигуровка.


И последният аспект, върху който искам да ви обърна внимание - ние искаме да направим подем в нашата икономика. За да има подем, трябва да има търсене на произвежданата продукция. Търсенето е външно и вътрешно. Вътрешното търсене или вътрешното потребление зависи от това какви са доходите на гражданите на Република България. Ако ние им гарантираме добри доходи, което прави този закон, те се явяват съответно и мотивиращ фактор, и индексатор за повишено потребителско търсене и следователно за развитието на нашата икономика.
Аз мисля, че това са сериозни аргументи и никой не би ги оборил. Затова ви приканвам да подкрепите законопроекта, с който ще бъдем социално, но и обществено полезни на нашите граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не се съмнявам, че внесеният законопроект ще буди достатъчно интерес и дебати, тъй като той е свързан с много важни в социално-икономическия живот на нашата страна в момента ситуации. Всъщност за какво става въпрос?
Аз определено смятам, че ще има реакция срещу този закон с мотивите да не бутаме, извинете ме за израза, така наречената здрава конструкция на политиката на доходите на базата на определената минимална работна заплата до този момент в страната. Предполагам, че ще излязат на преден план и аргументи, че ние се намираме в условия на действие на изисквания и споразумения с Международния валутен фонд. Но, така или иначе, никой от нас в тази зала не трябва да забравя, че минималните доходи в една страна са държавна политика, че те са политика, ангажираща преди всичко държавата, а ние с вас сме органът, който е най-пряко заангажиран при решаване на държавните проблеми.
Освен това, струва ми се, че ние в никакъв случай не трябва да подценим всички онези конвенции, международни спогодби, Международния пакт за икономическо, социално и културно развитие, разпоредбите на МОТ, към които Република България се е присъединила и които поставят определени изисквания в тази насока.
Колеги, мен ми се иска съвсем накратко да посоча и изискванията на Конвенция N 131 на Международната организация на труда, в която се определят и съответни изисквания към минималното заплащане, към минималната работна заплата. Те са в две направления. Едното е икономическо и естествено е свързано с икономическите възможности на страната в дадения момент, с икономическите възможности на даден отрасъл или бранш, с производителността на труда, с условията за повишаване на ангажираност към повишаване заетостта в дадена сфера или област и, разбира се, от друга страна, социалните фактори, които всички вие добре познавате, тъй като те са свързани с жизнено важни въпроси, касаещи всеки един дом, всеки един зает в нашата страна.
Трудно сега в България при тези условия могат да се съчетаят тези две изисквания - икономическите и социалните. Още повече, че аз ще си позволя да кажа моето лично мнение, а се надявам и мнението на голяма част от моите колеги, че споразумението с Международния валутен фонд в този му вид поне засега не ни дава големи надежди, че в България се очаква икономически ръст. А това, че не се очаква икономически ръст и ни очаква стагнация, съвсем естествено рефлектира и върху социалните фактори, които са като изискване поставени в областта на минималното заплащане на гражданите в страната.
Струва ми се, че това, което каза преди малко колегата Нешев за хаоса в частния сектор, е много важен довод, когато обсъждаме точно този законопроект. Ние с вас сме свидетели, че в България в частния сектор в момента не се спазва трудовото законодателство, извършват се твърде много нарушения не само на Кодекса на труда, но и на закона, приет от нас, за безопасни и здравословни условия на труд, както и на редица документи, свързани с изискванията на Международната организация на труда. Тоест, налице е една експлоатация, жестока експлоатация на голяма част на заетите в частния сектор.
Тук искам да добавя и нещо друго, което е много важно. Именно това неспазване на трудовото законодателство в частния сектор в голяма степен лишава държавния бюджет от приходи, от данък общ доход, лишава държавното обществено осигуряване от съответните вноски, лишава фонд "Професионална квалификация и безработица" също от съответните вноски.
Така че трябва да си признаем, че през последните години минималното заплащане в Република България не се извършва въз основа на определени критерии, параметри, които са поставени в международните документи, а общо взето се прави, простете ме за израза, на парче, политически конюнктурно от една или друга политическа сила.
И мисля, че в предложения ни законопроект за първо четене се прави доста добър, сполучлив опит точно тези параметри, точно тези правила, касаещи оценката и защитата на труда, на работната сила, да бъдат гарантирани.
Мисля, че това вече беше казано, че се предвижда почасова минимална работна заплата при трудов договор и трудово правоотношение и, разбира се, при нетрудово. Тази почасова ставка тук колегите са я определили като производна, определили са я минимум 600 лв. на час, а за втората е 850 лв., като са имали предвид тази втората да се коригира с един нарастващ коефициент, ръста на един коефициент, който отразява сумата от процента на задължителните осигуровки, тоест тези, които работят по нетрудови правоотношения, да могат сами да гарантират своята социална сигурност по-нататък.
Аз искам откровено да заявя, че съм сигурна, че ще има много атаки. От една страна, може би част от колегите ще кажат: ще има ли възможност в момента държавата да обезпечи необходимия ресурс за изпълнението на този закон. От друга страна, разбира се, естествено е да се постави въпросът как, след като се определят тези минимални почасови ставки и съответните коефициенти за индексиране на доходите, съобразно процесите, които текат в страната, ще се отразят в бюджетната сфера. Тъй като, да не забравяме и това, че минималната работна заплата досега, минималното заплащане всъщност е основата на базата, на която се извършват други социални плащания, които са изключително важни - това са и отпуски по майчинство, и стипендии, и съответно социални гаранции за хората в най-тежка социална ситуация.
Мисля, че с този закон аз определено смятам, че ако мога да се изразя образно, ще се направи един сполучлив опит да се отпуши пазара на труда и по-скоро да се определи най-после реално цената на стоката работна сила.
Би могло още доста да се говори в тази насока, но аз определено смятам, че това можем да направим между първо и второ четене. Призовавам колегите да подкрепим закона, който внесоха колегите от Евролевицата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Думата има заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който предлагаме на вашето внимание не е самоцел. Вероятно всеки от вас като народен представител се е срещал с този проблем и ще се среща в бъдеще. Защото, каквито и срещи да провеждаме ние с нашите избиратели, един от основните въпроси е за цената на труда, въобще каква е цената на труда в България, може ли тази цена да се определи, нормални ли са трудовите правоотношения и от тази гледна точка какво е заплащането на труда.
Законът, който предлагаме на вашето внимание, има и социално, и икономическо значение. Социалното значение е ясно. Всеки работник, ако приемем този закон, ще знае какво е минималното заплащане за час работно време. И знаейки това свое право, той ще може да го защитава. Защото съгласете се сега, че много хора в България работят без да знаят каква е цената на техния труд. Не желая да коментирам дали е с договор, какви са параметрите на този договор.
По този начин, знаейки цената на своя труд, те ще могат да реагират с всички средства, предвидени в Кодекса на труда, тогава, когато тази цена не се спазва от работодателя, който ги е наел.Това е социалното значение.
Какво е икономическото значение? Аз смятам, че колегите от Комисията по икономическата политика ще говорят по този въпрос. Икономическото значение е много сериозно, уважаеми дами и господа, и то рефлектира в така наречената структурна реформа. Има много работна ръка, която работи, без да бъде използвана пълноценно, тоест повече работници за характера на труда, който се полага в съответното работно място или в съответното предприятие. Тогава, когато се види каква е цената на труда, ще настъпи едно естествено преструктуриране на икономиката. И тогава няма да работят повече хора за по-малка работна заплата, а от минимума нагоре ще може да се определи каква е цената в зависимост, разбира се, може би в бъдеще и от коефициента, който ще се постави за различния вид труд, тъй като ние знаем, че и това все още не сме направили в България.
На следващо място, този закон въобще не противоречи на споразуменията с Международния валутен фонд. От нашата парламентарна група сме изненадани защо и парламентарната група на мнозинството, и правителството не използват този аргумент - аргументът, че опозицията е внесла такъв законопроект, при определяне параметрите на споразумението, за да се знае и от тези, които искат България да изпълнява определени параметри на това споразумение, че в тази страна трябва да има правила така, както има във всички останали европейски страни и тези правила са свързани с хората, които се трудят, с цената на техния труд. Параметрите на споразумението не противоречат на този закон.
На следващо място, министърът на труда и социалната политика предложи на Министерския съвет и беше прието постановление, което обаче съвършено откъслечно и палиативно решава този въпрос. Ние смятаме, че въпросът за цената на труда и минималното почасово заплащане не може да бъде решен от Министерския съвет по много причини, включително и по причина, че работодателите няма да се чувстват обвързани, тъй като само по законов път те могат да бъдат задължени. Могат да бъдат предвидени санкциите, за които ще говоря след малко, и съответният работодател след тези санкции ще бъде длъжен да се съобразява с това, което пише в закона.
Какво се казва в нашия законопроект? Да напомня още веднъж основните моменти:
"Никой не може да бъде наеман на работа или да му бъде възлагано да извърши определена работа, без да му бъде изплащано съответстващо възнаграждение."
Това е един принцип, който не само се декларира, но след това се защитава в текстовете на законопроекта.
"Когато възнаграждението не е определено, се дължи минималното възнаграждение."
Това е другият съществен принцип на закона.
Освен това: "Определеното по реда на този закон минимално часово възнаграждение се прилага на всички места на територията на страната".
Искам да ви кажа, че присъствах на двата последни конгреса на големите синдикални централи в България и към мен се обърнаха много работници, особено жени. Едната част от тях бяха от Благоевградския край, от района на Сатовча, а другите бяха от Смолянския край. Тези жени заявиха, че техният труд въобще не се заплаща по начина, по който това се предвижда с Конституцията и законите на България, че работодателите злоупотребяват и че всъщност никоя от тези жени не знае каква е цената на нейния труд и няма механизъм в България, който да задължи работодателя да се съобразява с един минимум.
Питам ви, уважаеми дами и господа, когато утре синдикалистите се обърнат към нас и утре отидем на среща с избирателите, как ще отговорим на тези наши избиратели и на синдикалните централи и на всеки български гражданин, който се труди, ако не приемем такъв закон? Този закон с нищо не нарушава философията на приетото досега социално-икономическо законодателство, международните споразумения, споразуменията с фонда и политиката на правителството. Тогава той трябва да бъде приет, за да можем да отговорим на тези наши избиратели.
Освен това, искам да ви кажа, че става дума не само за частните работодатели и за работодателите, които идват отвън, тоест за юридически лица, в които има и чуждо участие, става дума и за предприятията, които ние условно наричаме държавни, макар че са в период на приватизация. И там въпросът за минималното почасово заплащане не се решава правилно затова, защото трудът се явява най-евтината стока в България и ние не сме сложили минимума, за да се види все пак откъде нагоре може да се оценява тази най-евтина стока.
На следващо място, уважаеми дами и господа, в нашия законопроект ние определяме едни числа, които нашите експерти предлагат, но те са само предложение, което трябва да се съгласува с макрорамката на бюджета, според нас - ежегодно. Сега, когато бъде приет законът с рамката на бюджета за 1999 г. и така може да стане през всяка следваща година.
Нашите експерти смятат, макар че водиха дълги спорове и смятаха, че един час трябва да бъде равен на една германска марка, тоест на 1000 лв., но все пак от гледна точка на икономическата ситуация и макрорамката за 1999 г. те предлагат при трудово правоотношение не по-малко от 600 лв. на час, а при работа без трудово правоотношение - не по-малко от 850 лв. на час. Това са минимумите, под които вече и от гледна точка на цената на труда, за която говоря, и на социалния ефект на работната заплата, и на икономическото структуриране на нашата икономика въпросите не могат да бъдат решавани цивилизовано.
Още веднъж повтарям, че тези числа трябва да бъдат свързани с макрорамката на бюджета.
По-нататък какво се казва в нашия законопроект? "Размерите на минималните часови възнаграждения се утвърждават от Народното събрание по предложение на Министерския съвет" - естествено, тъй като той води икономическата политика, "и след съгласуване със социалните партньори". И по-нататък има един текст, който казва, че "при съгласуване на минималното часово възнаграждение съответните комисии на Народното събрание" - има се предвид Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по труда и социалната политика, "Министерският съвет и социалните партньори се ръководят от принципите, механизмите и процедурите на националната система за тристранно сътрудничество".
И на следващо място, което за мен е много съществено, тук има контрол и санкции в този законопроект. Трябва да ви призная, че когато обсъждахме този законопроект и в политическия съвет, и в парламентарната група, имаше най-различни гласове по санкционирането, тъй като, ако не бъдат сериозни санкциите, ефектът няма да бъде достатъчен. Но в този вариант на законопроекта, който ви предлагаме и който може да бъде допълван за второ четене, ние смятаме, че санкциите трябва да бъдат в следния, според нас, оптимален вид.
Нарушенията по този закон, на първо място, се санкционират по трудовото законодателство. Естествено. Освен това работодател, възложител или длъжностно лице, което нарушава законодателството по минималното почасово заплащане, се наказват с глоба първия път в размер на 5 млн. лв., след това при повторно нарушение - до 10 млн. лв. и, забележете, при системно нарушение държавните контролни органи по труда могат да дадат предписание за закриване на предприятието или на дейността. Тоест, за такова санкциониране, при което, след като е паднала толкова ниско цената на труда, значи има една жестока спекулация с този труд и трябва да се предприемат мерки, за да се спазва законодателството в Република България.
Затова, като имам предвид, че този закон с нищо не нарушава политиката на България, напротив, той представлява много сериозен аргумент, че парламентът иска да поеме своите ангажименти, да подкрепи правителството и да покаже на света, че ние имаме самочувствието да определим цената на труда, аз съм уверена, че на първо четене всички парламентарни групи ще подкрепят нашия законопроект за минималното почасово заплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за минимално заплащане на труда и индексация на доходите, който ни беше предложен от колегите от Евролевицата, безспорно по същество е един закон, какъвто досега в България не е имало в нашето законодателство. Истината е, че минималното заплащане на труда и индексацията на доходите сега се урежда с подзаконови актове. Това е абсолютно правилно твърдение, което се чу и от ораторите преди мен. Това са постановления, наредби, правилници.
Безспорна е необходимостта тази материя да бъдe уредена с един рамков закон, в който да се регламентира действително една стабилна политика по доходите от труд, приета, разбира се, най-вече с консенсус от Народното събрание.
Разбира се, тази политика на доходите трябва да се базира и на обективните изисквания на пазарната икономика, и на реалното им отразяване в социално-икономическото развитие на страната, а също и на принципите за социалната справедливост.
Искам да кажа няколко думи по този законопроект, по отделните му глави и накрая, разбира се, ще изразя и становище дали законопроектът трябва да бъде приет или не. (Шум и възгласи в блока на ДЛ.) Разбира се, моето лично мнение.
Първо, по глава втора - "Определяне на минималното възнаграждение".
В основата на заплащането на труда стои определяне на минималното трудово възнаграждение. То може да бъде месечно или часово. Сега в социалната практика се използва минималната месечна работна заплата. Нейни производни са дневната, часовата, и в някои случаи и минутната минимална работна заплата. Това става като месечната се дели на броя на дните, часовете и минутите в месеца. Така в момента се прави.
В чл. 8 на проекта се предлага точно обратната методика - на основата на часова заплата да се определя месечната - умножават се часовете в месеца на часовата заплата. По същество не се прави нищо ново, което да създаде условия за подобряване на системата на заплащането на труда и свързаните с него социални плащания.
В чл. 6, ал. 1 се фиксират минимални часови ставки, диференцирани 600 лв. при трудово правоотношение и 850 лв. при нетрудово правоотношение, т.е. при работа без трудово правоотношение, както вече казах.
Сега тук възникват няколко въпроса, които не бяха засегнати от вносителите, представяйки законопроекта.
Първо, какво означава работа без трудово правоотношение? Това работа без формално сключен договор ли е или граждански договор?
Ако е второто, то размерът на възнагражденията се определя от съвсем други принципи и съвсем друга законова основа. Но не би могло да се определи от този закон.
Второ, как са определени размерите на часовото възнаграждение? Спазени ли са изискванията на чл. 5 от закона? Според мен, не. С чл. 6 се нарушава чл. 5. Забележете просто, ако законът е пред вас, вижте разпоредбите на тези два члена. С това се допуска прецедент в законодателната практика, което може да има, разбира се, сериозни последици, ако ние приемем закона, защото може да се окаже, че фиксираните 600 лв. не могат да се покрият от отчетената средна работна заплата за четвъртото тримесечие на 1998 г.
Възниква и един чисто технологически проблем: средната заплата за страната за четвъртото тримесечие включва, всички знаете, плащания, които се отнасят за цялата календарна година. И това са годишните премии, допълнителното материално стимулиране, 13-та и 14-та заплата, коледни възнаграждения, които наистина се отнасят за цялата календарна година. Според мен по този начин, както се предлага, ще се увеличи изкуствено базата за определяне на минималната заплата.
Освен това има големи различия между начислените и изплатените заплати. Средната заплата може точно да се определи едва след приемането на годишните баланси на стопанските субекти и това става в края на първото тримесечие на текущата година. Минималната работна заплата трябва да е определена в незначителна грешка още при започване на работа по съставяне на Републиканския бюджет за следващата година. И ако със закон ще се определя минималната заплата, то това следва да стане със Закона за бюджета, поне според мен. Ето защо чл. 5 е практически несъстоятелен.
И още нещо. Каква е гаранцията, че работещите без трудови правоотношения, които получават 250 лв. повече на час, ще ги внесат в осигурителните фондове? Тази гаранция от закона просто не личи. Да не говорим, че не всички осигурителни вноски са 32 на сто, че не те отразяват в края на краищата това, което ще предстои в нашето законодателство. Значи тук не е взет предвид и Законът за здравното осигуряване, който вече е факт, разбира се, предстоят промени и в социалното осигуряване. Не бих могла да предположа как точно ще се съчетаят законите, които ни предстои да приемаме, с този закон, ако сега го приемем. Според мен затова и фиксирането на тези 250 лв. също е несъстоятелно.
Трето. Фиксирането на минималната работна заплата в размер на 50 на сто от средната работна заплата за страната би довело до ограничаване на възможностите за диференциация на заплатите съобразно количеството и качеството на труда. Това са икономически изисквания. Азбучно правило е минималната работна заплата, това е ясно на всички икономисти, да расте с по-ниски темпове от средната работна заплата, за да се стимулира мотивацията за труд и икономическата активност на населението и неговата трудова заетост.
Мисля, че ще възникнат и непреодолими трудности за намиране на средства за покриване на нарастването на бюджетните заплати. Бих искала да представя пред вас една много проста сметка. Ако минималната работна заплата от 1 януари 1999 г. стане 100 000 лв., то сега един бюджетен специалист от бюджетната сфера с коефициент за диференциация 4, които специалисти имат основна заплата 200 000 лв., ще трябва да получават 400 000 лв., по тази сметка. Колко от това нарастване, питам аз обаче, би могъл да осигури бюджетът, още повече, че ние все още като законодатели не знаем и параметрите на бюджета?
В зависимост от това ще трябва да настъпят и промени в коефициентите за диференциация. Вместо изискваното от законите на пазарната икономика увеличение на диференциацията, то ще трябва да се намалява, което също според мен е несъстоятелно. Просто пазарната икономика има своите железни правила.
Същото се отнася и за заплатите в реалната икономика. За да се покрият необходимите средства, за увеличението на заплатите, произтичащо от увеличението на минималната заплата, или трябва да се увеличат цените на произвежданите стоки, или да се намали диференциацията на заплатите. Просто не може да продължаваме с логиката еднакви заплати, еднакви пенсии, еднакви помощи. Просто това не може да продължава.
А това, което казвам, ако, разбира се, се приеме законът, ще означава най-малкото инфлация, фалити на фирми, ще означава намаление на реалните доходи на населението и, разбира се, ще означава непредсказуеми в момента социални конфликти и може би още по-непредсказуем политически изход.
При определяне на минималната работна заплата трябва да се използват други подходи и методически инструментариуми, така мисля аз.
И заради всичко това, което казах, аз ще се въздържа да гласувам за този законопроект, още повече, искам да отбележа и да напомня, че досега вносителите на законопроекта не представиха никакви финансови обосновки за това колко ще струва на бюджета и на държавата като цяло реализирането на този законопроект. А искам да припомня и чл. 62, ал. 2 от нашия правилник, който изрично казва, че трябва да има такива финансови обосновки към всеки законопроект. Когато това е законопроект на Министерския съвет, то ние задължително изискваме такива разчети. Но когато това е законопроект по инициатива на народни представители, би трябвало, коректността изисква, те самите да предложат такъв финансов разчет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За първа реплика има думата заместник-председателката госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): На мен ми е много чудно, че госпожа Дянкова говори по този начин. Аз смятам, че тя не мисли така. (Весело оживление.) И ще приведа следните аргументи защо нейният начин на мислене не съответства на нейния начин на изказ.
Първият аргумент. Към този законопроект не е необходимо да има финансова обосновка, а трябва само да се види дали числата 600 и 850 се свързват с проекторамката на бюджета за 1999 г. Това може да стане в Комисията по труда и социалната политика, която не пожела да разгледа този законопроект. Защо? - Нека каже нейният председател госпожа Дянкова.
Второ, уважаема госпожо Дянкова, има Закон за устройство на държавния бюджет и там по никакъв начин тези правила, които се предвиждат в този специален закон, не могат да бъдат решени. Ако това можеше да стане, Министерският съвет щеше да ни го предложи. Защо Министерският съвет приема специални постановления и подзаконови актове, а ние се дезинтересираме и не искаме да приемем закона? Защото бягаме от решаването на тези въпроси.
И трето, Вие сте човек специалист и просто не е красиво да говорите, че става дума за уравниловка. Напротив, става дума за минимума, след който ще настъпи цялата диференциация по скалата, която съществува. При това с обвързване на макрорамката на бюджета за всяка следваща година. При наличието на тези принципи аз не виждам срещу какво може да се възрази, освен ако това не е самоцелно.
Що се отнася до социалните вълнения, социални вълнения може да има само тогава, когато работната сила не се чувства защитена. Този закон защитава работната сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За втора реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Дянкова! Аз се учудвам на това как намирате противоречие между начина на формиране на минималната заплата сега и това, което Ви предлагаме ние. Няма никаква разлика. Никаква! Сега, в момента, Министерският съвет на базата на някакви методики, които много малко хора знаят и които са субективни, определя някаква минимална работна заплата и оттам нататък гради бюджет. Хубаво, добре. Оттам и минималната работна заплата, разделена по математически път се намира колко е часовата заплата. Е, каква е разликата между това, което ви предлагаме ние и това, което прави Министерският съвет?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Вашата е два пъти по-голяма.
ИВАН БОЙКОВ: Да, ще Ви отговоря. За размера ще говоря след малко. Ние даваме методиката на база на средна работна заплата, която сега статистически на много по-голяма система от параметри и обективно дава реалното състояние на икономиката. Това е така и никой не може да го отрече. Даваме един минимум, който е спорен. Аз казах, още когато представях закона, че по този минимум може да се говори. Изчисляваме този минимум на база на макрорамката на бюджета. И ако сте забелязали, ние предлагаме закона да влезе в сила от 1 януари 1999 г. И той ще влезе в сила тогава, когато се съобрази с бюджета на страната. Оттам нататък между първо и второ четене може да се говори за базата, по която трябва да изчисляваме и минималната работна заплата.
Има обаче нещо много по-важно, госпожо Дянкова, че не може повече в нашата страна, в България, да няма цена за заплащане на труда. Не може да се експлоатират безумно хората и всеки да си прави каквито иска договори, дори и граждански, госпожо Дянкова. Защото гражданският договор може да го направи да му плаща и по 50 лева. Има изнудване. Има икономическа принуда. И това нещо ние сме длъжни, като народни представители, да го спрем. И можем да го спрем с една минимална работна заплата, която е фиксирана със закон и която е обективно обвързана с някакви параметри за някаква икономическа среда, която се развива в страната. Всичко друго е въпрос на дискусия. И този закон по нищо не противоречи със схемата, по която се образува бюджетът. Няма никаква колизия. Не може и да има колизия в него. Другото е спорно. Другото е въпрос на разбиране, на макрорамка, на сметки, на работа. Но важен е принципът. Ние ви призоваваме да подкрепите принципите в този закон. Всичко друго се променя между първо и второ четене. Вие го знаете добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За трета реплика госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз се учудвам защо когато трябва да се прокара нещо в парламента, което невинаги е достатъчно разумно и ние напоследък сме свидетели на такива неща, от тази трибуна всички вие, специално от мнозинството, вашите министри ни поучават, че трябва да бъдем конструктивна опозиция, че трябва да работим разумно, че трябва да даваме предложения, които да ни доближават до европейските стандарти и да не спъваме устрема на правителството. Точно с този закон, уважаеми колеги от дясната страна, ние правим една крачка към европейските стандарти. Искайки да бъдем в Европейския съвет, искайки да бъдем в Съвета на Европа, ние трябва да спазваме минимални изисквания за стандарт на живот. А определено искам да ви кажа, ако не ви е известно, че близо един милион граждани в България се трудат без да се оценява техният труд. Самата работна сила я няма.
Този закон не е толкова страшен. Аз не оспорвам и не коментирам 600 лв. и 850 лв. Това е въпрос, който може между първо и второ четене да го уточним с разчети. Това не е проблем. Още повече, че четвъртото тримесечие е много страшно. Ами, страшно е, след като раздаваме заплати за четвъртото тримесечие само, за да печелим евтини дивиденти, а не разпределим излишъците още от началото на годината равномерно върху доходите, става страшно. След като бюджетът е предвиден по начин, по който да остане, за да си трупаме накрая дивиденти.
Не искам да бъда груба и некоректна, но смятам, че има неща в закона, които заслужава да бъдат преразгледани. Това не е проблем. Зная, аз казах, че сигурно бюджетът ще се затрудни, но ние с вас можем да седнем и да определим на базата на този добре подготвен закон правилата в тази област. Ние правила в момента нямаме. Така че аз ви моля да не излизаме с конкретните членове и параграфи, ние между двете четения можем да ги оправим. По принцип логиката на закона е европейска и тя заслужава да бъде подкрепена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Друг желае ли да се изкаже? Имате думата, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз смятам, че предложеният законопроект има възможност в този вид, в който сега е предложен и на базата на дебатите от първото му четене, което се извършва в момента, да бъде подобрен и да даде действително една възможност в нашата република да се създадат възможности, които да доведат до по-бързото ни приближаване към европейското законодателство.
Аз не вярвам, че минималното заплащане на труда, което е предложено в закона, може да навреди на бюджета и смятам, че в един етап, в който се намираме в момента - в етап на структурната реформа, в етап на ликвидация, на изолация на някои предприятия, в етап на приватизация на предприятията и преминаването в преструктуриране дори на тяхната технология, на тяхното пазарно пространство - в редица предприятия се налага действително да се отива към намаляване на работното време.
Приемането на минимално часово заплащане дава възможност, според мен, при едно съгласуване със социалните партньори този принцип да бъде използван при договаряне на работните заплати, това да се извършва малко по-гъвкаво на базата на възможностите, които дава законът за едно минимално часово заплащане. Още при създаването на колективните трудови договори със социалните партньори да се създаде възможност да се установят норми и възможности за заплащане в намалено работно време, т.нар. намалено работно време, което в етапа на структурната реформа в редица държави се използва. И при това положение в същото време ще има възможност да се гарантира заплащането на тези работници.
Ние сме свидетели, че в много случаи в момента на базата на месечно трудово възнаграждение работодателят начислява месечната заплата на работниците и в същото време работниците не получават това месечно възнагражданение, а в определена степен се работи с авансови плащания, които невинаги водят до социален мир в един колектив.
Във връзка с това аз смятам, че това е възможно и би трябвало между първото и второто четене да се потърсят възможности да създадем един по-добър вариант на закона, който да може да се прилага.

Освен това ние като депутати в Тридесет и осмото Народно събрание тази година приехме за сведение някои актове на Международната организация на труда, между които е и Конвенция N 175 от 1994 г. относно работа при непълно работно време. Считам, че между първото и второто четене, ако се предвидят тези неща и ако счетем за необходимо Народното събрание да ратифицира и тази конвенция, което беше изразено и по време на взимането на решение за приемането й за сведение, ние ще бъдем в пълно съответствие и с изискванията на Международната организация на труда.
В този смисъл считам, че е възможно да се приеме законопроектът на първо гласуване и ако това се постигне, да се приеме един малко по-продължителен срок, в който да може Комисията по труда и социалната политика и Министерството на труда и социалната политика да дадат своите предложения и допълнения, за да бъде създаден действително един закон, който е необходим за подобряването на тази част от икономиката на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата господин Ваньо Цонов.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз разбирам инициативата на представителите на Евролевицата за разглеждане на законопроекта за минималното заплащане на труда и индексация на доходите. Но аз смятам, че тази инициатива не е навременна. Ако беше след две или три години, сигурен съм, че тогава щеше да бъде съвсем точна, съвсем навременна и при всички случаи щеше да се стигне до разбирателство по отношение на законопроекта.
Във връзка с ненавременността на тяхната инициатива бих искал да обърна вниманието на народните представители по отношение на няколко пункта.
На първо място, смятам, че проектът на закона не е съобразен с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане. В мотивите, приложени към законопроекта, липсва обосновка за финансовите и други средства, които ще са необходими за изпълнение на закона, което с оглед на регламентираната материя е наложително.
Освен това смятам, че законопроектът не е в съответствие с редица разпоредби на Кодекса на труда. В него не се прави разлика между различните видове правоотношения - трудови и граждански, и не се отчитат техните особености. Не е отчетено и предстоящото приемане на Закона за държавния служител и на Закона за държавната администрация.
Вторият момент, към който искам да насоча вниманието на народните представители, това е, че проектът на Закона за минималното заплащане на труда и индексация на доходите не кореспондира с поетите вече договорености с Международния валутен фонд относно политиката по доходите и социално защитените плащания на населението за периода 1999 - 2001 г. Вярно е, че вносителят констатира определени проблеми. Но според мен тези проблеми се дължат на все още липса на реален пазар на труда и неефективен контрол по прилагането на нормативните актове, които са приети досега. Моето мнение е, че може би натам в тези няколко години би следвало да бъдат насочени усилията както на парламента, така и на представителите на изпълнителната власт. Трябва да имаме предвид също така, че в условията на валутен борд политиката на държавата в областта на доходите се договаря с Международния валутен фонд - и това много добре се знае от нашите колеги от страна на опозицията - и след съгласуване със социалните партньори се конкретизира с държавния бюджет за съответната година.
Предлаганият механизъм за периодично определяне от Народното събрание на минималното възнаграждение за положен труд на базата на информация от Националния статистически институт за средната работна заплата за страната не отчита реалната цена на труда през периода на неговото прилагане. Минималните възнаграждения за труд и определената на тази база минимална работна заплата според мен се превръщат в твърде висока цена на неквалифицирания труд. Включването на механизмите и процедурите на социалното партньорство като необходимо условие за утвърждаването от Народното събрание на минимални възнаграждения и индекси за нарастване на заплатите в бюджетната сфера и защитените плащания към населението ще усложни още повече и отложи във времето тяхното определяне, начисляване и изплащане след периодите, за които се отнася. Това ще бъде и в противоречие със заложения в Закона за счетоводството принцип за текущо отчитане на извършените разходи.
В заключение бих искал да отбележа, че проектобюджетът за 1999 г. е разработен при действащите в момента нормативни актове по заплащането на труда, минималното почасово заплащане, минималната работна заплата и на базовия минимален доход. Всяко изменение в политиката по доходите според мен е трудно постижимо в условията на валутен борд, протичащите процеси на преструктуриране на националната икономика и ограничените възможности на държавния бюджет. Затова и в началото на моето изказване аз споменах за тази инициатива на представителите на Евролевицата, че може би тя щеше да бъде по-актуална, ако беше малко по-късно във времето. Поради тази причина лично аз ще се въздържа при гласуването на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонов.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонов! По отношение на встъпителната Ви част, че законопроектът е изпреварващ във времето, искам да Ви кажа една народна поговорка, която казва: "Тръни имаше много, но магарето умря". Да вземе да умре магарето и тогаз да намерим тревата! Защото сега е времето да създаваме предпоставки за защита на трудовите хора при пазара на труда. И мисля, че това е най-важното в закона.
Второ, ако смятате, че след две-три години трябва да говорим за такава социална защита, защо сега подписахте Хартата с Европейския съюз за социална защита?
И трето. Единственото ви основание да казвате всички ония неща ... Защото ако бяхте направили един малък разчет, щяхте да видите, че минималните бюджетни заплати се събират в рамките на предлаганите от проекта минимални заплати. Те не могат да смутят хармонията в бюджета и паричните средства, които трябва да го осигурят. Да не ви говоря, че се учудих на това, че свързвате валутния борд, Международния валутен фонд, неща, които икономически малко ме притесняват. Но имате право, на тази трибуна всеки може да говори каквото си иска и не подлежи на санкциониране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Ваньо Цонов.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Уважаеми господин Нешев, ако Вие бяхте направили в предишния и в по-предишния парламент, по времето на Беров, много от нещата, които сега в момента ние правим, наистина сега този закон щеше да бъде много актуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонов.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Въпреки репликите от дясната страна: "Абе, какво ме интересува мен този закон!", аз ще си позволя отново да привлека вниманието ви на някои достойнства на закона. Достойнства и от формална гледна точка, достойнства и по същество.
Вижте, малко са законите, които сме предлагали в тази зала, които се отличават с краткост и ясност. Това е един точно такъв закон. Това е един кратък закон, ясен закон, един закон, който много бързо ще бъде разбран и от хората, които полагат наемен труд, и от хората, които ползват наемен труд, един закон, който много бързо ще разграничи нарушителите в тази сфера. А вие много добре знаете, че нарушенията по отношение наемането на труда, заплащането на труда достигат фрапиращи размери.
Въпросът е ще поемем ли ние смелостта, мъжеството, бих казал, да приемем един кратък и ясен закон, който по същество бута напред структурната реформа?
Ясно е, че тази тема за доходите, за политиката на доходите, е нещо много чувствителна. Ясно е, че правителството има определени виждания в тази сфера, ясно е и, че фондът се мъчи да отстои своите позиции във взаимоотношенията с правителството.
Ние, естествено, не можем да минем без съгласуване на българската позиция с фонда. Въпросът е дали правителството ще прояви своите качества на българско правителство и да се опита да отстои някои неща, които се различават, може би, от това, което се прави в момента.
Непрекъснато се говори за обвръзката с бюджета, за поетите ангажименти и т.н. Аз искам още един път, може би за последен път, да напомня, че важното в закона е принципът. Цифрите са нещо второстепенно. Те могат да се променят и на второ четене, могат да се изчисляват още веднъж. Но при всички случаи нашите разчети показват, че бюджетът няма да бъде нарушен така фрапиращо, както тук се опитват някои колеги да го покажат.
Искам да подчертая, че законът не е Закон за увеличаване на работните заплати. Това категорично не е така.
Искам да подчертая и нещо друго. Законът не може да бъде причина да се получат инфлационни процеси в страната. А всъщност това са двете неща, от които фондът най-много се интересува - дали ще има ръст на заплатите, и то извън рамките, които той предвижда или има ли опасност от инфлация. Не може да има опасност от инфлация в този тип икономика, каквато е българската. Доходите на населението помпят директно инфлацията при друг тип икономика. Този тип икономика не е тази, която имаме в България. Само при икономика, която работи близо до оптимума си, нарастването на доходите помпи директно инфлацията. А знаете, че българската икономика има много резерви по отношение на почти всички компоненти - и по отношение използването на фондовете, знаете, че има огромно количество неизползвани фондове, фондове, които изобщо не работят, няма оптимална организация на труда, има неизползване на финансови ресурси и т.н. Тоест, икономическите показатели, които биха могли да се мобилизират, са значителни.
Ние всички непрекъснато говорим, че приобщаването и влизането в Европа е нещо, към което трябва да се стремим и нещо, което е панацея за нашите проблеми. Добре, как смятате, Европа ще ни приеме ли с нашите проблеми и с нашите нива на доходите? Аз лично се съмнявам. И ако ние не покажем поне желание и вътрешни ресурси, вътрешни възможности, да се стремим към критериите на Европа и по отношение на доходите, значи ние не вярваме на самите себе си. И ние не вярваме на самите себе си, когато твърдим, че се стремим към Европа.
Имат ли нещо общо критериите на Европа по отношение на доходите с българските? Аз мисля, че даже балканските критерии са далече от българските. Даже едни доходи в Русия, едни доходи, хайде да не говорим за Гърция, но даже в Македония и в Румъния показват, че ние имаме да наваксваме много неща.
А знаем, че има и фрапиращи случаи. Аз специално искам да подчертая това. Знаем, че особено в пограничните райони има фрапиращи случаи, хора работят значително повече от 8 часа на ден за едни заплати - 20 000 - 30 000 - 40 000 лв. Ето, за тези хора ние се мъчим да създадем някаква гаранция, че ще получат нормалните човешки заплащания.
Вярно е, че няма никаква гаранция, госпожо Дянкова, че тези хора, които получават за полагане на труд не по трудови правоотношения 250 лв. повече, няма никакви гаранции, че те ще си платят социалната осигуровка. На тези хора и сега никой не плаща социалните осигуровки. Но те поне ще получат малко по-голям доход и ще могат да решат дали да консумират този доход или да си направят съответната социална осигуровка.
Аз приключвам, но искам да ви кажа още нещо. Няколко пъти вече мнозинството демонстрира една непримиримост, аз бих казал, една нелогична непримиримост, при разглеждане на законопроекти, внасяни от Евролевицата, със социална насоченост и с елемент на стремеж да се помогне в икономическите реформи. Така беше със Закона за здравното осигуряване, така беше със Закона за доброволното пенсионно осигуряване. На път сме още веднъж да се повтори същият сценарий.
Вижте, Евролевицата на този закон държи много и то не защото законът е в известен смисъл авторски на господин Томов, но защото този закон отразява наистина същностни наши разбирания за това как да правим структурната реформа в тази сфера и как да реализираме политиката на доходите в условия на валутен борд.
Ако и този път мнозинството, защото аз съм убеден, че от лявата страна ние ще получим подкрепа, ако и този път мнозинството демонстрира същата непримиримост, това за нас ще бъде един очевиден сигнал, че мнозинството категорично е взело курс на отказ от политически диалог по най-важните проблеми на нашето ежедневие. И утре ние ще правим дебат за споразумението, за меморандум и т.н., и вие сигурно ще очаквате пълноценен и конструктивен диалог? Ами как да се води този диалог, когато вие просто не го желаете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
За процедура има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, моля Ви за половин час почивка, от името на Парламентарната група на Евролевицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният днес за разглеждане Закон за минималното заплащане на труда и индексиране на доходите дава възможност за нас, народните представители, да правим много упражнения в различни посоки - упражнение на красноречието имам предвид, но може би най-много в демонстрирането на загриженост за българските граждани. И това пролича в изказванията на всички колеги.
Логично е да смятаме, че всички ние, народните представители не само в това Народно събрание, а народните представители във всички народни събрания, са имали добронамерената загриженост към българските граждани. Това е съвсем нормално, тъй като ние идваме тук като избраници на нашия народ, на нашите граждани.
Но това така ли е? Може ли да направим такъв извод? Защото ако това наистина е така, много трудно бихме могли да си отговорим на въпроса: защо днес се намираме в такова трудно състояние; защо днес нашата страна е изправена пред много важни и решителни действия, които трябва да предприеме, и тези действия трябва да бъдат предприети с цел...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата!
РОСИЦА ТОТКОВА: Шумът в залата е може би израз на това, което говоря и аз сега - за загрижеността към българските граждани.
Значи трудно бихме могли да си отговорим днес на въпроса: защо се намираме в това състояние; защо трябва да предприемаме такива сериозни мерки за изваждането на страната от кризата; защо точно толкова загрижени, може би както днес говорещите от лявата страна, допуснаха пенсията да стане 3 долара? Съжалявам, че го напомням, но просто това мисля, че задължително е нещо, което трябва да се казва в нашия парламент.
Очевидно е, че загрижеността за жизненото равнище на българските граждани, за подобряването на живота трябва да се реализира чрез подходящи действия и в подходящо време. Тоест, самите действия трябва да бъдат така организирани във времето, че те наистина да дадат положителен резултат.
И тъй като преди малко господин Венко Вълчев постави въпроса за общите усилия, които всички ние сме длъжни да полагаме и имаме желанието да полагаме за подобряване състоянието на българския гражданин, аз искам да попитам: защо вие, уважаеми дами и господа от опозицията, не подкрепихте решението на Народното събрание от 24 юли за сключване на споразумение с Международния валутен фонд? Искам да ви го прочета, за да ви го напомня:
"1. Народното събрание подкрепя необходимостта от сключване на 3-годишно споразумение с Международния валутен фонд, осигуряващо условия за реализиране на политика на икономически растеж, дългосрочна финансова стабилизация и подобряване жизненото равнище на българските граждани."
По отношение на доходите се говори и на 24-и, ще се говори и утре. Но в матрицата е записано, че приоритетно увеличаване ще има именно за минималните доходи - за това, за което всъщност ние говорим и днес. И аз просто не виждам връзка между това, което вие предлагате днес, и това, което е записано в решението, срещу което не гласувахте, или гласувахте с отрицателен вот. Ако бяхте подкрепили този текст, днес наистина щяхте да имате много сериозни основания да кажете: ето, ние предлагаме механизма. И аз наистина - говоря от свое име - щях да ви вярвам безрезервно. Сега, за съжаление, имам известни резерви.
Сега по законопроекта. Предложеният законопроект се опира на три основни постулата:
Първият е минимално часово заплащане да се опредeля в съотношение 50 на сто от средната работна заплата за страната, което е фиксирано в чл. 5, ал. 1 от законопроекта. И това е новото, което наистина заслужава много сериозен анализ и отговорно решение.
Вторият постулат е: минималното заплащане на труда и останалите социални плащания на населението са взаимообвързани и се намират в паралелна зависимост. Това не е ново, защото и досега, по сега действащата система всички плащания са свързани именно с минималното заплащане.
И третото е: минималното заплащане на труда за работа с продължителност 1 час се приема за базово, като всички останали възнаграждения с продължителност по-голяма от 1 час произтичат от него и са производни от определеното. Тук е въпрос на подход - дали от цялото към малкото или от малкото към по-голямото.
Моето основно притеснение е свързано именно с т. 1 - тоест, минималното часово възнаграждение да се определя в съотношение към средната работна заплата. И аз искам съвсем откровено да споделя моите притеснения точно в тази връзка. Такъв подход, разбира се, че е възможен... (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
Аз ви моля да изслушате, защото ще се върна към началото на моето изложение.
За редица страни обаче се използва друг подход. Той е на базата на остойностена потребителска кошница на стоки и услуги. И тук госпожа Масларова е може би най-големият специалист.
По-важното за предлагания проект обаче е обстоятелството, че възнаграждението на неквалифициран работник или служител се поставя в зависимост от заплащането на средния, масовия работник или служител. При този подход най-ниското възнаграждение в страната неизбежно ще зависи от възнаграждението, определено за по-висока квалификация, за по-високо образование, от финансовите резултати на отделни фирми, дружества, от продължителността дори на трудовия стаж. Тоест, от фактори, които по същество нямат общо с дейността на неквалифицираната работна сила или са по-близко до дейността на квалифицирания работник.
И друго, определянето на минималното часово възнаграждение в съотношение 50 на сто към средната работна заплата ще повиши размера не само на минималната работна заплата - това е второто ми притеснение - но и съответно средната работна заплата. Така, ако в началото на 1999 г. - както очевидно, ако приемем този закон, той ще стане факт и ще започне да действа от 1 януари 1999 г. - се определи равнище на минималната работна заплата, както е предложено - 600 лв. на час, не е изключено в резултат на последвалото увеличение на средната работна заплата в началото на следващата година да се наложи ново увеличаване на минималното възнаграждение, защото то ще бъде точно производно на тази нова получена средна работна заплата. По този начин, на принципа на спиралата, всяко повишение ще води до следващо повишение.
Аз мисля, че по този въпрос наистина трябва много сериозно да помислим - как трябва да обвържем една величина, която е или производна, или постоянна, с минималното часово възнаграждение.
И още едно притеснение имам. То е свързано със заложения в законопроекта механизъм в чл. 2, ал. 1, а именно: "Никой не може да бъде наеман на работа или да бъде възлагано да извършва определена работа, без да му бъде изплащано съответстващо възнаграждение". Защото този термин не е дефиниран. Какво значи "съответстващо възнаграждение"?
Тук става въпрос за определяне на минималния доход, който повече има социални измерения, отколкото като средство, като начин за оценка на труда.
Освен това искам да подчертая и още нещо, че предложеният законопроект всъщност е едно много сериозно изменение на законодателството в тази сфера. И това е безспорно. Очевидно е, че ние трябва да търсим промени в тази насока, но тъй като още по-очевидно е, че тези промени не трябва да доведат до дестабилизиране на страната, до поява на явления, които ние едва ли бихме могли да овладеем, както това стана в началото на 1997 г., аз искам да ви предложа, уважаеми дами и господа, едно решение, което ние да вземем днес - да отложим разглеждането на този законопроект днес, за да може да се направят необходимите разчети и на базата на тези разчети или на тези реални цифри, които ще гарантират именно стабилността, ние да приемем законопроекта с, разбира се измененията, които биха постъпили в това време и на базата на тези разчети. Смятам, че това е един нормален, разумен подход. Аз лично мисля, че това ще даде тон на колегите от опозиционните политически сили за обединяване на общите усилия и се надявам, че утре това ще проличи на дебата по тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Ще наруша правилника и няма да поставя процедурното й предложение на гласуване преди да дам думата на господин Александър Томов, защото имаме удоволствието да го видим тук и след като се изкаже той... (Шум и реплики в залата.)
Да, ще дам думата и за реплика. И след изказването на господин Томов ще поставя на гласуване предложението на госпожа Тоткова.
Имате думата за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова!
Аз пък ни най-малко не се притеснявам, че приемането и разглеждането на един такъв закон ще ни даде шанса да погледнем и други закони и да ги коригираме и че е свързан с други изменения в законодателството. И тъй като Вие току-що казахте, че ще се разглежда и Споразумението с Международния валутен фонд, нека не припомням на цялата зала, че там има твърде много закони в социалната област, които трябва да променим. Сега е моментът да дадем ход на този закон.
И още нещо - не се притеснявам ни най-малко, че ще сравняваме минималното заплащане по методика със средното заплащане, защото в дебелите книги пише какво трябва да бъде минималното заплащане и какво то трябва да гарантира на хората, които са с ниска квалификация. Ние сме забравили, че там трябва да се включва и елемент на издръжка на семейството му, а не само на него, така че това са професионални въпроси, които аз определено считам, че трябва да ги разглеждаме в отделните комисии, и считам, че не трябва да отлагаме разглеждането на този закон, а напротив, да продължим и да проявим малко повече политическа мисъл за бъдещето. Това е закон, който ни е нужен именно защото ще променим с него и част от социалното законодателство, което също е предвидено да бъде променено в Споразумението с Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Друга реплика има ли? Не.
За дуплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаема госпожо Масларова, разбира се, че приемането на един такъв закон сега ще повлече със себе си и други промени. В това няма нищо притеснително. Това, което аз изразих, е моето притеснение от последиците на приемането на закона в този вид. И мисля, че Вие много добре разбрахте. И точно от Вашата реплика аз разбирам, че Вие сте напълно съгласна с мен за това, че минималното заплащане има повече социален характер. Но искам да направя разраничението между заплащането на нискоквалифицираните и висококвалифицираните работници и връзката между тях.
Мисля, че когато се подава една ръка, не трябва просто да я отхвърляте. Аз направих това, което смятам, че е правилно. Предложих законопроектът да бъде отложен, а Вие смятате, че той трябва да бъде гласуван днес. Ето това е пътят, който Вие трябва да извървите. Аз мисля, че моята позиция беше път към Вас. Минете и Вие по този път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Давам думата на господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз искам да кажа, че пътувайки от Тополовград насам, слушах внимателно дискусията в залата и съм благодарен за възможността да се изкажа и като председател на групата-вносител, и като основен автор на този закон.
Да, този закон е наистина радикален. Той за първи път се предлага в България.
Какво дава този закон? Този закон преди всичко защитава човека. В условията на структурни промени той го прави част от тези структурни промени. В момента нашият гражданин не е защитен от това да бъде безогледно експлоатиран; от това да му се дава заплата за няколко часа кой както пожелае и на каквато иска цена; от това нашите граждани да имат и то работейки във фирми - собственост на чужди граждани, и да получават по 20 - 30 или 40 хил. лева месечно; или да бъдат назначавани, когато си искат. Той защитава гражданите и този закон гарантира правото на всеки да се защити, когато не му плащат осигуряване. А ние знаем, че близо 1 млн. души в момента не получават осигуряване и след 2 - 3 години ще легнат на гърба на бюджета за пенсии. Тоест, това е закон част от структурната реформа. Той подпира структурната реформа отдолу. И аз се страхувам, че много хора не са го прочели, че хората, които взеха решението да не се разгледа в комисията и да чака шест месеца като бърше прахта, не са го прочели, защото ако го бяха прочели щяха да разберат, че той е част от големия замисъл да преструктурираме обществото върху една нормална рамка и върху една нормална социална основа.
Почасовото заплащане, дами и господа, е принцип. Това е част от пазарната икономика. При старото тоталитарно заплащане, когато заплатите бяха с тарифни ставки определяни отгоре, нямаше нужда от подобно нещо. Цялото ни законодателство, включително и Кодексът на труда, почива на тази неправилна основа. В целия свят нормалното заплащане е почасово - и в Съединените американски щати, и във Великобритания, и в болшинството европейски страни.
И тук има въпрос за защита на човека, защото хората се назначават гъвкаво. Назначават се някои на едно място, на второ място, на трето място. Това дава възможност на хората да работят на различни места, което става и на практика.
Следващото, което дава законът - той интензифицира труда. И тук е голямата загриженост на много хора, защото работодателят, който и да е той, след такъв закон би трябвало за един час работа не само да даде полагаемото се заплащане, но и да осигури работа, адекватна работа, а не както е в момента. В момента ние имаме стотици хиляди - казвам с основание тази цифра - стотици хиляди работници, които са заети без да им се заплаща или са заети временно, синекурно. Има хора заети в частни фирми, на които се плащат символични пари. Това предизвиква работодателят да интензифицира труда и по този начин да застане на съвършено нова позиция. Това е също част от структурната реформа. Забележете, ако някой не изпълни по този закон условието да плаща почасово с минимум тази заплата и да осигурява, тогава се получават нещо друго, че всеки работник за първи път има законово основание да осъди своя работодател. Тоест, ние даваме право на човека да отстоява своите трудови права. В момента това го няма.
В момента нито един чужденец, който в момента експлоатира за 30 или 40 хил. лева разход, за което става тези дни отново известно, нито той може да бъде законово пресиран, нито гражданинът може да се защити. Имаме Инспекция по труда, която уж си гледа работата, само че аз се съмнявам, че по този начин и с тези механизми тя може да я свърши.

Накрая искам да кажа, че това нещо ни приближава към световните стандарти и като структурна реформа, и като реалност, като метод на заплащане.
Искам да отговоря на критиките и на някои предложения, дошли от страна на управляващото мнозинство. Направи се предложение или се изказа тезата, че на този закон сега не му е времето, а ще му дойде времето след две или три години. Това е несериозно. Аз, а и нашата парламентарна група, твърдим, че без такъв закон сериозна структурна реформа не може да стане. Структурната реформа засяга всеки човек. Ако социалната сфера бъде изключена от структурната реформа, няма такава структурна реформа. Премиерът вчера пое отговорността си и се извини за здравеопазването. Ние пледирахме реформата в здравеопазването да започне миналата година. Сега ви казвам: отлагането на този тип реформа с две години означава в крайна сметка да увеличим безработицата, а не обратното. Това ни дава критерии, които са близки до европейските, а не обратното. В противен случай ние просто ще бъдем смачкани от лавината на чуждите компании, които са по-стабилни, които дават по-високи доходи и които в крайна сметка влизат вече свободно на българския пазар. Ние не сме защитени като труд, като доход, като хора.
Второ нещо. Ще повиши ли това предложение инфлацията? Не. Аз разполагам с разчети и съжалявам, че Комисията по социалната политика към Народното събрание не намери време в продължение на шест месеца да разгледа този закон солидно. Когато един закон се внесе от опозицията по такъв радикален въпрос, в една цивилизована държава Министерският съвет прави консултации - министър Нейков, министър-председателят, просто да разберат какво се иска. Може да излезе и нещо добро. Вие нямате такъв порядък на работа. И аз мисля, че трябва да се замислите върху това нещо. Утре, когато дойдем - обръщам се наляво - ние на власт, ние не трябва да правим като тях. Точно така, когато вие ни предлагате неща, обещавам, че винаги ще ги гледаме, както съм правил и едно време, когато съм бил аз на власт. Може ли шест месеца да не направите едно заседание и да казвате, че няма разчети? Откъде да дойдат тези разчети, като вие не сте ги поискали? Аз говорих с госпожа Дянкова, че всички разчети са направени.
Второ, какво означава предложението? Вие не сте схванали един много тънък момент, че това предложение и този закон засягат четири пети частния сектор и много малко бюджета. И сега ще ви кажа големия проблем. Тук се залагат критерии за частния сектор: няма да плащаш по-малко от толкова, ако искаш да работиш нормално. Защото ние иначе убиваме производството и ставаме страна на нископлатени хора, на ратаи. Иначе ставаме страна на квалифицирани работници. При сегашната система всичко квалифицирано ще избяга от тази страна. А при този закон има шанс да ги задържим тук. И това трябва да се разбере. Вие обещахте миналата година: няма да гоним младите хора, ще ги задържим тук. С това, което сте предложили в матрицата, с това споразумение с фонда ние в края на периода, в който би трябвало да управлявате, ще бъдем най-бедната страна по доходи в Европа. Оставям Албания настрана, защото там няма яснота. Ще бъдем най-бедната страна, по-бедна от Румъния, по-бедна от всички останали. Е, как ще стоят хората тук, когато един зъболекър взима десет пъти повече в друга страна, един лекар двадесет пъти повече, а обикновен индустриален работник в Германия взима тридесет и две марки на час? А тук няма защита. Страх ви е да кажем, че ще взима 600 лв. или 6 марки. Това е в закона, който ние предлагаме. Страх ви е от това.
Другата критика. Не е съобразено със споразумението с фонда. Нали затова го внесох, аз го внесох миналата година, а го разработих, когато видях какъв бюджет заложихте за тази година. И сега ще видите най-голямата критика, която ще прозвучи утре. Не е съгласувана с фонда, защото вие не пожелахте да се съгласува с фонда. Аз твърдя тук и искам да се чуе от всички: не е виновен Международният валутен фонд за политиката на ниските доходи! Фондът се интересува само от едно, да има бюджетен баланс, да има макрорамка, която да гарантира, че бюджетните разходи ще бъдат надеждно покрити и няма да има инфлация. Фондът не се интересува от друго, ако му докажеш, че бюджетните приходи са налице. И стига с тази спекула! (Ръкопляскания от левицата.) Аз съм разговарял с госпожа Макгърк три - четири пъти по този въпрос. И тя казва: ние от това не се интересуваме, ние се интересуваме да има баланс. И това е била 7 - 8-годишна политика на фонда в нашата страна. Вие не пожелахте да се съгласува с фонда. Аз помолих министър-председателя в частен разговор още през месец април: нека да видим това, това ще ви помогне на вас, ще помогне на страната ни и в крайна сметка то ще доведе до икономически ефект, а не обратно.
Досегашното законодателство не било съгласувано. Разбира се, законодателството в социалната област е изцяло старо. То си е от едно време. Вижте какви неграмотности има в Кодекса на труда спрямо новия свят. Разбира се, че е така. И този закон води до промени на цели две глави от кодекса. Това е записано в преходните разпоредби.
И накрая, последната критика. Базата за средната работна заплата. Това е най-стабилната величина. И го казвам като макроикономист. Каквото и друго да дадете, вие ще работите субективно. А тук се дава възможност ниските доходи в цялата икономика да се предвидят с движението на икономиката, което пък действа антиинфлационно. И това е въпрос вече на една професионална дискусия. Това е най-добрият възможен вариант от четирите възможни схеми, които други страни предлагат. Но другите страни вече са решили много въпроси. Великобритания може спокойно да каже, че ще плаща 6000 или 6,35 долара минимално почасово заплащане. Ако ние не въведем тази система, ще продължава част от българското население да бъде отчуждавано, изолирано от икономиката, ще потъва в някакъв аграрен сектор, в буркан-сектор и ще бъде безогледно експлоатирано от чужденци. Ще напуска страната всичко, което е образовано и квалифицирано.
И централния въпрос, който породи законът, това е голямата концепция и мой принципиален спор с министър-председателя на България. Миналата година ние имахме една критика. Тази критика е записана в протоколите на парламента, че при други нормални неща, които се приеха в бюджета за 1998 г., има генерално сваляне на равнището на икономиката чрез обвързване и постигане на икономическо равновесие на ниско равнище на доходите, тоест макроикономическата рамка беше: ниски доходи, ниски лихви, гарантиран и прегарантиран бюджет. Какво получихте вие сега, което вече е ясно? Вие имате дефлация благодарение на това, че няма търсене, че хората са адски бедни. И имате излишък в бюджета. Няколко души казаха тук, че няма да стигнат парите. Не е вярно - и при 600 лв., и при 850 лв. Тази част от бюджета, която сме дали разсрочено, може да се покрие дори от излишъка, който натрупахте в момента в бюджета, даже ще остане. Тоест, вие имате средства. Вие правите нещо, което е типично за онзи, стария строй - централизирате пари и давате милостиня като 13-а и 14-а заплата. А ние ви предлагаме да дадете на хората пари за труд и да ги накарате да работят. Предлагаме ви да накарате хората да интензифицират труда. Това е погрешна макроикономическа схема. И за съжаление, госпожо Дянкова и госпожо Тоткова, тази схема е заложена и в новото споразумение с фонда. Това е печалното. А можеше да се постигне същото ниво на по-високо ниво и нямаше да има инфлация. Ето това е майсторлъкът на макроикономическата политика.
Искам да завърша със следното: вие, разбира се, ще искате вероятно да отложите този закон. Това е едно отношение, което аз ще обознача по следния начин - може би е стремеж да избягате от по-нататъшна критика по въпроса, може би е опит да бъдете толерантни към нещо, което виждате, че е разумно. Но аз ще ви заявя: времето на този закон е днес. Дори да се промени нещо в цифрите поради това споразумение, което направихте с фонда и което не е достатъчно добро може би поради някакви други ваши амбиции, но ние ще гласуваме "за" и трябва да гласуваме "за" по една причина - че това е част от структурната реформа. В "Панорама" преди десет месеца аз обещах на министъра на финансите, че такъв закон ще се появи. Днес той е факт. Ваш избор е да го приемете или не. Ваш избор е дали да приемете социална политика и политика на доходите, която е в посока на прогреса и на структурната реформа, или да зациклите отново в закъснели реформи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Думата за реплика има господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам репликата, тъй като на практика има процедурно предложение за прекратяване на дебатите, да кажа, че Обединението за национално спасение смята, че мястото на този закон е наистина днес тук. Българският парламент дължи на своите сънародници подобен жест. И ми се струва, че миналия месец в контекста на данъчните промени ние говорихме, че ще има нов пакет от данъчно законодателство и промени в него, следователно би могло още отсега да бъде заложено, за да не се чудим после как да го променяме или как да търсим корелацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Тоткова за отлагане на разискванията.
Гласували 204 народни представители: за 109, против 93, въздържали се 2.
Предложението се приема.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурата, за която излизам на тази трибуна, е адресирана към водещия на нашето заседание господин Куртев. По същия повод аз предложих на първо четене да се прекратят дебатите и вие ми казахте, че това е в противоречие с правилника и с формалната логика; че всеки, на когото му е дадено право да се изкаже, има право да го направи и ние никога нямаме право да прекъснем, особено тези, които са в опозиция, да използват това право. Явно Вие тълкувате нещата двояко. Това ме притеснява и аз ви моля: спазвайте логиката, която Вие сам проповядвате, да не изпадате в двуличие като народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Нешев. Но Вие не сте слушали това, което казах. Аз не съм казал прекратяване и не сме гласували прекратяване, а отлагане. Което запазва правото на абсолютно всички народни представители, които пожелаят думата, при следващото разглеждане да се изкажат.
Има думата за процедура господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Аз имам една процедура, която искам да обоснова с няколко думи. Госпожа Тоткова постави два въпроса, които заслужават внимание. Единият е, че опозицията е направила грешка през декември, когато не подкрепи материалите, свързани с Международния валутен фонд. Аз приемам, че може би това е грешка. Но, колеги, няма по-голяма грешка от тази да повтаряш грешката на другия. Всеки греши, но не повтаря своите грешки и на другите грешките.
И второ, има принцип - генералът подава ръка на ефрейтора, на по-нисшите чинове, силният подава ръка на по-слабия, богатият кани на ракия бедния. А не обратното. И аз мисля, че госпожа Тоткова беше права в онова, което каза, да се отложи гласуването. Моля ви да прегласувате, а да вземем след това решение да удължим този срок, в който госпожа Тоткова се защити, да се направи този разчет, за да не приемаме документ, след който да си удряме шамари, че не може да бъде реализиран.
В този смисъл, господин председател, Ви моля да прегласуваме предложението, което гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов. Но вие във вашата група трябваше да се споразумеете коя процедура да поискате по-напред и да изпреварите господин Нешев. Защото прегласуване се иска непосредствено след гласуване, а сега вече не сме в тази ситуация.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНТИТЕ.
По тази точка се е изказал вносителят господин Първанов и Парламентарната група на СДС е използвала три минути. Парламентарната група на Демократичната левица е използвала две минути. Останалите групи не са използвали от времето си.
Имате думата.
За процедура има думата господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Дължа да направя едно пояснение във връзка с процедурата по вкарването в дневния ред на този закон. Когато той беше предложен на първото заседание на парламента в началото на месеца, нямаше становище на водещата комисия, която е Комисията по образованието и науката, независимо от обстоятелството, че водеща комисия в този случай би трябвало да бъде Комисията по бюджет и финанси. Това е един чисто финансов, бюджетен закон.
Тогава от името на парламентарна група аз станах да говоря, господин председателю, така че това време от три минути не би трябвало да се зачита на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Зачита се.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Обясних, че поради липса на становище и поради някои очевидни слабости на законопроекта, но затова ще стане дума сега, трябва да се отложи включването му в дневния ред. Това са фактическите обстоятелства около процедурата, така че всъщност ние сега сме изправени пред едно четене за пръв път като точка от дневния ред, тоест процедурата за четене на становища и така нататък следва да се изпълни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев. Той е абсолютно прав за това, че не е прочетено становището на комисията. Сега вече има и такова становище, така че моля, докладвайте становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми колеги, преди за ви запозная със становището на Комисията по образованието и науката, което независимо от желанието ни стана доста дълго, именно за да не бъде пък прекалено дълго, някои обстоятелства не са включени в него и аз ще ви кажа сега за тях.
Те са, че на заседанието на комисията тогава присъстваха представители на Министерството на финансите, представител на Министерството на образованието и становището е изготвено въз основа на становището на Министерството на финансите, становището на Министерството на образованието, становището на съветници към комисията и, разбира се, въз основа на дебатите, проведени по време на самото заседание.
И така, становище относно Законопроект N 854-01-49 за преференциално кредитиране на студентите и докторантите, внесен от Георги Първанов и група народни представители.
На 9 септември 1998 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект N 854-01-49 за преференциално кредитиране на студентите и докторантите, внесен от Георги Първанов и група народни представители.
Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя идеята за разработване на механизъм и принципни правила за кредитиране на студентите и докторантите, така както изисква чл. 96 на Закона за висшето образование. В предложения законопроект обаче има много противоречия с вече съществуващи нормативни документи и несъответствия с действащото законодателство - Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, Закона за банките и кредитното дело, отменен със Закона за банките.
Законопроектът предвижда създаване на Фонд "Преференциално кредитиране на студентите и докторантите", който в качеството на посредник между кредитните институции и кредитополучателите ще преценява гарантите и гаранциите, ще следи за движението на средствата и ще издирва некоректни длъжници. За разлика от останалите фондове, чиято дейност е безвъзмездно подпомагане на лица и дейности, този фонд е кредитна институция, подобна на ДСК или банка. Не е ясно дали статутът на фонда отговаря на законовите изисквания към кредитните институции и как този фонд ще има компетенцията да се разпорежда с предоставените му значителни държавни средства, като се отчита предвидената в законопроекта разпределителна роля на фонда и неговия управителен съвет.
Регламентацията на органите при структурата на фонда като цяло е непрецизна и непълна. Не са развити функциите и правомощията на контролните органи, числения му състав, процедурата за приемане на решения.
Член 11 предвижда, че член на Контролния съвет на фонда е представител на фонд "Професионална квалификация и безработица", а следва да се има предвид, че органът, който управлява посочения фонд, е Националната служба по заетостта.
Законопроектът предвижда в Контролния съвет на фонда да участват представители на Българска народна банка и на Сметната палата, но не дава яснота как те ще съвместяват функциите си във фонда с държавните контролиращи функции по основната си месторабота.
По отношение на Управителния съвет не е ясно каква ще бъде неговата численост, кои лица могат или не могат да бъдат членове на Управителния и на Контролния съвет и как ще се избират представителите по чл. 10, ал. 2, т. 5. В състава влизат представители на студентите и докторантите, без да става ясно каква компетентност и отговорност носи тази променлива част от състава на Управителния съвет.
Не е ясен статутът на изпълнителния директор на Управителния съвет по чл. 10, ал. 1, т. 4.
В чл. 13, т. 3 е посочено, че в набирателната сметка по реда на чл. 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия ще постъпват 5 на сто от приходите, като в § 9 от Преходните и заключителните разпоредби се предвижда изменение на посочената разпоредба по чл. 6 от закона. Това изменение представлява допълнение на посочения закон, което комисията счита за недопустимо.
Комисията е на мнение, че следва да се прецени доколко е удачно приходите във фонда да се формират и от заеми от чуждестранни физически и юридически лица. Следва да се прецизира и да се посочи конкретно от кои данъци, такси и мита се освобождава кредитната дейност, вносът и получените дарения.
Необходимо е текстът да бъде съобразен с конституционните принципи за установяване на данъчни облекчения и утежнения само със закон, определени с всичките си характеристики - данъчен обект; данъчна основа; данъчна единица; данъчна ставка. Облекченията следва да бъдат регламентирани в специалните материални данъчни закони, за да не се нарушава принципът на равнопоставеност на данъчните субекти, закрепен в Конституцията на Република България.
Относно правото всички студенти да получават кредити законопроектът не посочва ясни критерии, условия и механизми за отпускане, възстановяване или опрощаване на кредит. Гаранциите на фирми, физически и юридически лица буди сериозни резерви поради възможност за злоупотреби. Не са изяснени въпросите с финансовото обезпечаване на предлаганите облекчения, заплащането на лихва през гратисния за главницата период и за чия сметка ще бъде неколкогодишният безлихвен период, както и евентуалното редуциране на дължимите суми. Твърде много са възможностите за отпускане и опрощаване на кредитите, чието обслужване не е гарантирано.
Използването на средства от фонд "Професионална квалификация и безработица" във фонд "Преференциално кредитиране на студентите и докторантите" противоречи на Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Комисията по образованието и науката е единодушно убедена в необходимостта от ясна регламентация и законово уреждане на този въпрос. Предлаганият законопроект обаче не регламентира по най-добрия начин субсидирането на обучението и издръжката на студентите и докторантите. Проектът е несъвършен и се нуждае от прецизиране и цялостна основна преработка преди обсъждането му в пленарна зала.
Въз основа на изложените съображения при гласуването законопроектът бе подкрепен само с 3 гласа "за", 6 гласа бяха "против" и 1 глас "въздържал се".
Комисията по образованието и науката предлага законопроектът за преференциално кредитиране на студентите и докторантите да не се приема на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля парламентарните групи да изготвят списъци на ораторите по тази точка.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Имате думата за изказване, господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз действително ще изложа част от мотивите, които имах, когато гласувах при разглеждането на Закона за преференциалното кредитиране в комисията. Ще започна с малко статистика.
Днес в България се обучават около 220 хил. студенти. Почти половината от тях са платено обучение. Ако ние проследим кривата от предишните години за броя на студентите, които се обучават в нашите университети, ще видим, че техният брой непрекъснато нараства. Очевидно няма финансови причини студентите да желаят и да имат възможност да получават висше образование в България. Просто това е статистика. Друг е въпросът, че тук могат да бъдат направени различни тълкувания.
Второ. Създаването на една нова кредитна институция на практика с парите на данъкоплатците при една недобре функционираща банкова и съдебна система има опасност да опорочи иначе добрата идея за възможността студентите да получават кредити и сами да могат да се реализират в своя живот според своя избор.
И трето. Все още не е завършила оптимизацията на университетската мрежа, което означава, че има опасност от образователни пирамиди, от тяхната поява, което ще рече, че отново с пари на данъкоплатците има опасност ние да поддържаме такива образователни пирамиди. Акредитацията е тази, която ще може да каже кой и кои университети биха могли да дават онова образование, от което се нуждаят младите хора у нас.
Това бяха основните три съображения за мен, които ме накараха да гласувам с "въздържал се" за приемането на този закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За реплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин професоре, аз съм абсолютно съгласен с Вас, че трябва да има акредитация и парламентът е длъжник, че тази акредитация не е станала в темпото, което налага развиващата се обстановка в тази сфера. Но това не е аргумент. И Вие пък ще се съгласите да се забавя процесът към подготовка на една система, която е необходима, и по това Вашата комисия беше категорична.
Второ, съвършено вярно е, че каквато и да е система, която има елементите на преференциално кредитиране, изисква използване на бюджетни средства. Под слънцето няма такива решения за преференциални системи, толкова повече в една сфера, където обществото е заинтересовано да подпомогне създаването на решаваща част от своя интелектуален потенциал, да няма субсидиране, т.е. да не се използват част от средствата на данъкоплатците.
Така че тези две неща са безспорни, но те не са аргумент срещу създаването на такава система. И фактът, че е така се потвърждава от практиката на редица други страни.
И в заключение, както и в комисията, аз и сега съм готов да заявя: това не е въпрос на ревност кой предлага по-рано или по-късно, това е въпрос, и вие сте съгласни, да седнем и да създадем такава система. Тя няма да влезе в действие следващия месец, поради редица причини, но тъкмо да използваме това време до новия бюджет и да поработим върху създаване на такава система.
Смятам, че такива като Вас трябва да бъдат именно категорични поддръжници в създаването на такава една система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друга реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): В действителност аз не възразявам по принцип такава една система да бъде разработена. Въпросът е само, и в изложението, което правих, се опитах да обоснова, че може би още е рано да стане това. Разбира се, нашето образование има нужда от пари, нашата наука също. И ако започнем да говорим по тази тема, можем да видим, че в действителност това правителство е направило доста и за образованието, и за науката, включително и с парите на данъкоплатците.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това виц ли е?
ЮЛИЯН БУРОВ: Разбира се, че не е виц. Например бих могъл тогава да ви кажа такива данни. Знаете, че България е поканена да участва в Петата рамкова програма на Европейския съюз на равноправни начала с всички останали страни от бившите социалистически страни. Това означава възможност на университетите... (Реплики от опозицията.) Все пак дайте ми възможност да се изкажа докрай. След това вече можете да ме реплекирате и ще ви отговоря отново.
Това означава, разбира се, възможност на нашите университети и други научни институции до твърде много пари за работа в областта на науката, респективно в областта на образованието. Разбира се, за да участва България в една подобна схема, тя трябва да плати определени пари и това действително ще бъдат пари на данъкоплатците.
Така че по тази схема и българското правителство, разбира се, е готово да направи това, готово е също така няколко десетки милиона лева да даде за подготовка за участие на такава програма. Това предизвиква очевидно учудване във вас, но не разбирам защо. Това означава на практика, че български професори, които се занимават с образование, да работят и да образоват, да обучават студентите по тези стандарти на практика, които днес ги има в Европейския съюз. Не разбирам защо това предизвиква учудване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Буров.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Ние днес имаме големия шанс да поздравим всички наши студенти с първия учебен ден. Днес се открива учебната година на университетите в България. Софийският университет открива 111-та си учебна година. (Ръкопляскания от залата.)
И аз искам да поздравя всички студенти в България и особено студентите от Софийския университет, които са ми много мили, с това, че българският парламент се грижи за тях, грижи се в един момент, в който не само възрастните хора изпитват трудностите, но изпитват трудности и именно тези хора, за които времето да получат образование, изтича много бързо.
Аз смятам, че шансът днес в първия учебен ден на Софийския университет и на всички университети в България е да приемем на първо четене този законопроект. Не трябва да бъде погубен. Това ще бъде най-добрият поздрав на нашето Народно събрание към нашите деца и внуци.
Аз разбирам колегите от управляващата страна, че трябва по някакъв начин да докажат, че сега не му е времето, че трябва да се чака и т. н., защото такава е поръчката. Те няма да са тук, ако не защитават това, което искат от тях. Това е естествено. Но, господа, много е мъчно да си криви душата човек пред очевидни неща. Ние се поучихме от опита на пазарната икономика за това как да се финансира науката още преди 15 години и създадохме фонд за научни изследвания. Още тогава се говореше за това да се кредитират студентите. Но тогава, разбира се, не беше още време, защото стипендии имаше за всички. Сега в условията на пазарна икономика няма друг начин да се инвестира в младото поколение, освен да се създаде една стройна система за кредитиране - преференциално кредитиране на студентите. Това е въпрос, който е азбучна истина в страните, където има развита пазарната икономика. Азбучна истина е и няма по-печеливша инвестиция в една страна като България от това да се инвестира в младежта.
Аз смятам, че е просто престъпление днес ние да отлагаме или да затрудняваме приемането на този законопроект на първо четене.
Не искам да твърдя, че този проект е идеален. Даже вие, управляващите, не внасяте идеални проекти. Виждаме, че даже и в тях има понякога някои и други непълноти. Но това е проект, който поставя основата на една система, която е от изключително значение за България. Днес има млади момчета и момичета, които не могат да влязат в университета не защото нямат успех, а защото нямат средства. Дайте шанс на тези младежи да рискуват. Защото пазарната икономика иска риск, иска хора, готови на риск. Дайте им този шанс да рискуват, да вземат заеми и да инвестират в своето образование, за да бъдат едни истински граждани, полезни граждани на България в бъдеще. Затварянето на тази врата е според мен една от най-лошите стъпки, които управляващите сега правят.
Аз мога да посоча примери, понеже не съм далече от тази сфера, примери на млади момчета и момичета, които просто търсят най-непривлекателна работа, възможност по някакъв начин да влязат и да получат това образование. Защото това образование, ако не се получи сега в продължение на няколко години, вече шансът е загубен.
Затова аз приканвам всички депутати да подкрепят този законопроект, защото това е законопроектът на нашето бъдеще. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата за реплика господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Сендов, преди малко Вие казахте, че дясната страна гласува така, както й е поръчано, както се иска от нея, и изразихте своето разбиране за това. Аз обаче не мога да споделя същото разбиране за това. Защото си мисля, че има законопроекти и теми, осъждани в Народното събрание, в които е задължително всички колеги, всички депутати, от всички парламентарни групи да гласуват със съвестта си, така, както им подсказва и диктува съвестта им, така, както им подсказва и диктува личният им морал, а не така, както от тях се изисква.
За жалост много често става така в нашия парламент. Стана така и преди малко при обсъждането на предишния законопроект.
Така че, репликирайки Ви, искам да призова всички колеги, включително от вясната страна, разбира се, точно по такъв законопроект, който се отнася за бъдещето на България, който се отнася за младите хора и за техните възможности в обществото, да гласуват по съвест така, както им диктува съвестта им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Искате ли думата за дуплика, господин Сендов?
Има думата за дуплика.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Тодоров, с госпожа Шопова тук дискутирахме какво е реплика. Аз репликата я разбирам в по-широк смисъл - че човек може да реагира на едно изказване. Но в нашия правилник пише, че репликата е изразяване на несъгласие. Госпожа Шопова очакваше, че няма да можете да намерите начин, но Вие намерихте начин да сте несъгласен с мен и аз Ви благодаря за това нещо.
Но аз обикновено, когато кажа нещо, зад него се крие друго нещо. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектътите, които разглеждаме днес в пленарната зала, са изключително важни. И ако всеки от народните представители си слижи ръката на сърцето, спомни си своята приемна и това, което са му казвали неговите избиратели, вече трябваше да е минал предишният законопроект на първо четене и до 14 часа да приемем и този на първо четене. Ако сме справедливи и ако сме народни представители!
Кое е онова, което ме кара много горещо да подкрепя този законопроект на първо четене? Аз, когато имам възможност, посещавам Русенския университет - моя избирателен район, и се срещам и със студентите, и с преподавателите. Едно от първите неща, които ми казаха студенти и преподаватели в Русенския университет, е, че много талантливи младежи все по-често напускат учебното заведение поради липса на материални възможности да продължат образованието. И става дума за младежи, които живеят в района на Русе, но те не могат да си позволят да продължат образованието си. Преподавателите им съжаляват за това, а колегите им се питат: няма ли този процес да продължи и за в бъдеще.
Вие, уважаеми колеги, много добре знаете, че този процес е такъв. Към вас са се обръщали и ваши близки, може би и някои от вас преди да станат народни представители са били засегнати. Този въпрос засяга освен студентите, техните семейства, техните родители. Затова аз си мисля, че е огромно политическо късогледство да не бъде обсъждан и приеман по най-добрия начин един такъв законопроект.
Освен това, ако погледнем с какво сме конкурентоспособни в този глобален и открит свят, поради състоянието на нашата икономика ние бавно ще станем конкурентоспособни в икономиката.

Но има една сфера, в която сме изключително конкурентоспособни и го знаят всички - и в Европа, и в света. Това е сферата на интелекта, която обаче непременно е свързана с образованието, в това число и с висшето образование.
Уважаеми колеги, вие питали ли сте в университетите колко са в момента аспирантите и има ли желание за аспирантура? И как живеят тези млади хора, които продължават след това образованието си във вид на аспирантура или докторантура, и могат ли те да свържат съдбата си с науката, създава ли им държавата условия, за да свържат съдбата си с науката? Дори създава ли им държавата условия, при които те сами със своя труд да се издържат, но да има откъде да придобият средствата за този начин на съществуване? Защото да бъдеш свързан с науката е нещо, което изисква определена нагласа у човека, у неговото семейство и определени лишения. Създава ли нашето общество възможности семейството да рискува, но при определени граници?
Може би някои от вас ще възразят, че системата на Държавна спестовна каса създава тези условия. Това е безкрайно несериозно. Всеки студент и родител ще ви се изсмее в очите.
И аз не виждам какво може да притесни комисията в този законопроект. Първо, това са два вида кредити - кредити за такси и кредити за осигуряване на издръжката. Дотук всичко е логично, още повече, че министър Методиев и неговото министерство има намерението да въведе тотални такси. Тогава как ще издържат младежите? Напускащите Русенският университет и другите университети ще растат в геометрична прогресия! (Шум и изразено неодобрение от блока на СДС: "Тц-ц-ц")
Не казвайте: "Тц-ц-ц", защото след време можем да останем черноработници, уважаеми колеги. Доктор Чомаков, Вие много добре знаете това. Много добре знаем как е и много добре знаем защо има толкова висши училища! Защото това е стремежът на българина от векове! Ако прекъснем този стремеж по икономически причини, тогава ние няма да бъдем конкурентоспособни с нищо и тогава природният интелект няма да бъде материализиран в нищо. И тогава в тази пленарна зала няма 99 на сто да бъдат с висше образование, а знаете с какво образование ще бъдат. Защото и много голяма част от нас, които сме били в тази зала, сме били в нормални уж условия, но висшето образование винаги е коствало нещо на семействата. Не изостряйте разговора, защото всички имаме яснота по тази материя.
Освен това, какво предлага още законопроектът? Това да са всички студенти, които са приключили успешно предишната учебна година и, забележете, са в редовната форма на обучение. Дори има едно ограничение на възрастта, което може да се коментира за второ четене.
Освен това средният месечен доход на член от семейството им за предходните дванадесет месеца да не надхвърля размера на шест минимални работни заплати. Значи има и сериозни ограничения.
Освен това има и нещо много важно. И ако всички претендираме, че сме за държава, в която да има нормално решаване на социалните въпроси, вижте ал. 3 на чл. 2:
"(3) Студенти и докторанти кръгли сираци, инвалиди или лица със среден месечен доход на член от семейството от предходната година в размер по-нисък от минималната работна заплата, имат право да получават кредити независимо от формата, в която се обучават."
Има ли нещо по-хуманно от този принцип, който е записан тук?
След това вие ще попитате как ще се развие тази теза в сегашната икономическа среда. Законопроектът дава сериозна обосновка.
Член 4 казва какъв е размерът на ползваните кредити и дава ограничение. Кредитът за такси е в размера на таксите. Кредитът за издръжка на студентите е равен на девет минимални работни заплати. А кредитът за осигуряване на издръжката на докторанта е на тридесет и две минимални работни заплати. Ето ви ограничението.
По-нататък е фондът. Аз няма да говоря по него, тъй като тук има достатъчно икономисти, само искам да ви кажа, че приходите от държавния бюджет могат да бъдат минимални, ако се възприеме принципът за другите приходи, особено за тези, постъпващи от приватизацията. Приходите от приватизацията, обещават всички политически сили, когато са в опозиция, и го забравят, когато управляват, трябва да бъдат разпределяни и за социални дейности. И този законопроект дава възможност това да се случи.
И освен това една част от законопроекта на мен ми харесва най-много - тази част, която казва как се опрощават кредитите. Защото това е едно стимулиране на придобиване на по-високо образование чрез успеха, който е постигнал студентът или докторантът.
Аз повече няма да говоря, защото смятам, че в момента агитирам агитираните. И само съображения от политическа целесъобразност могат да накарат Парламентарната група на мнозинството днес за втори път да не приеме един очевидно необходим социален закон. Колеги от СДС, не се опозорявайте за втори път през днешния пленарен ден! (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Шопова! Искам да направя тази реплика по повод тона и по повод това, че за първи път слушам Ваше изказване, направено в такъв стил, от тази трибуна. Вие тук в продължение на няколко минути априори отрекохте всички тези, които ние бихме могли да изложим. Може би сте присъствали на някакво наше заседание, знаете какви тези ще изложим - състоятелни или несъстоятелни, и оттук звучаха непрекъснато много силни слова: не казвайте, че това, защото ще бъде политическо късогледство; не казвайте на родителите онова, защото те ще ви се изсмеят в лицето; не правете еди-кое си, защото то не е еди какво си.
Аз съм дълбоко учуден от този тон. Той не е в полза нито на студентите, нито на разглеждания законопроект. Мисля, че тук, навлизайки с такъв тон и в такава посока в тематиката, всъщност ни издаваме основните цели, които преследва вносителят и тези, които поддържат законопроекта - не трезво и не професионално да разгледаме дали имаме възможност да го направим, дали точно този е механизмът или ще изберем друг механизъм, а просто да свирим на тънката струна на популизма, което е, бих казал, непочтено спрямо българските студенти. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Втора реплика - господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Госпожа Шопова, ще Ви помоля да уточните Вие мен ли може да опозорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Имате думата за дуплика, госпожо Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Господин Цонев, аз говоря така, защото вероятно Вие не сте били от началото на заседанието или не сте чули нещо. Има становище на водещата комисия, в която народните представители на мнозинството са гласували по определен начин. Като зная какъв е стилът и като зная колко трудно беше на Комисията по социалната политика да внуши на групата ви за предишния законопроект да постъпите по определен начин, оттам си правя и изводите. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.)
Дано, дано да не съм права.
Второ. Господин Цонев, такива законопроекти е хубаво да бъдат разглеждани от Комисията по икономическата политика и от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, дори и тогава, когато председателят не ги е разпределил. Защо вашата комисия не се е произнесла? На мен ми е много чудно. Аз не споря по икономическия механизъм. Икономическият механизъм винаги може да се измисли, още повече професор Стоилов е ангажиран с този законопроект.
И трето, декларирам оттук: ще ви се извиня лично и на Парламентарната група на СДС, ако гласувате "за" този законопроект. (Ръкопляскания в блока на ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова, но аз съм го разпределял и съм го разпределил на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Така че упрекът към разпределящия не беше основателен.
ПЕТЯ ШОПОВА: Не знаех, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз за разлика от други няма да политизирам този въпрос, тъй като е смехотворно тук, в тази зала, да го политизираме.
Пред мен виждам един студент с депутатска заплата и му казвам: "Щастливецо, дерзай и стани велик мъж! България се нуждае от такива! Нуждае се от такива!"
Старият чорбаджия - бащата на Тодор Каблешков, имаше разума да го прати да се изучи в странство и той като се върна, стана стрелочник на гара Белово и стана един от водачите на Априлското въстание. Той нямаше да бъде такъв, нямаше да има това самосъзнание, ако не се беше изучил, ако не беше видял другите, с друг дух, в други по-напреднали държави.

Искам просто да ви напомня някои елементарни, изконни български ценности, за да разберете колко абсурдно е да политизираме този въпрос днес тук. Многоуважаваният и обичан от мен голям български учен акад. Сендов каза доста неща. Петя Шопова каза доста неща. Но политизацията там е явна. Явна е политизацията и от уважавания от мен господин Панев - дали има поръчка или няма, това не ме интересува.
Искам само да ви кажа, че нашите деца са в опасност. Пушенето, пиенето и дрогата са начин на живот. Безтегловността в икономическия сектор в много семейства тласка тези деца да живеят в съзнанието си все едно, че вече са в чужбина. Това е опасно. При един демографски срив, като нашия, това е двойно по-опасно.
И оттук следващата стъпка е национален погром, ако ние не стимулираме тези хора сега и им кажем така: ще си връщате заемите. Дъстин Хофман караше през нощта такси в Ню Йорк, когато се учеше при моя даскал Лий Страсбърг. Много големи актьори и актриси са били сервитьори в Холивуд по ресторантите, за да се изучат. Те не са имали шанс в едно подобно общество на национално ниво да бъдат подпомагани. Но България има традиция. Българинът - и майка, и баща, и дядо, и баба - са давали мило и драго, залагали са всичко, за да изучат чедото. Защо убиваме тази прекрасна българска традиция? Не ми е ясно защо загърбваме тази традиция.
И оттук следва елементарният отговор - ние имаме вундеркинди по отношение на софтуера, по отношение на компютърни гиганти на възраст под 30 години. Ако ние не ги стимулираме те да повлекат други след тях, ние ще направим едно национално престъпление. Ние имаме страхотна традиция в театъра, в изобразителното изкуство, страхотна традиция в инженерните науки, страхотна традиция в архитектурата и прочие, и прочие. Не можем да правим държава само от търговци. Не можем да правим държава само от хора, които съсредоточват енергията си върху чейндж-бюра или върху далаверата. Затова ние имаме национална отговорност.
Аз презирам Георги Седефчов Параванов и неговото предателство към партията си, но аз поддържам този законопроект, защото този законопроект е пробългарски. И затуй, моля ви, господа от опозицията, бъдете така добри, дайте рамо на този законопроект. Той е в служба на хората, които идват след нас. Без тези хора България няма да я бъде. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Правя му забележка за това, че си позволява да променя имената на народни представители.
Има думата народният представител господин Кирил Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам предварително да се извиня за монотонността на изказването си. Ще се опитам да продължа стила на госпожа Петя Шопова с няколко забележки по същество по някои от текстовете на предложения законопроект.
Структурно законопроектът е логично и последователно построен, ясно и точно са посочени видовете кредити, които могат да се предоставят, техният размер, кръгът на лицата с право на кредитиране при условията на този закон, редът за възстановяване и опрощаване на получените кредити. Трябва да се признае, че макар и минимални, предвид действителните нужди, те са глътка въздух за тези, които се нуждаят от тях. Същевременно, с оглед начина на формиране на специализирания фонд "Преференциално кредитиране на студентите и докторантите", вносителите предлагат реалистични подходи, които не биха затруднили особено държавния бюджет. И в този смисъл отразяват състоянието на страната. Да не говорим за сигурността и многократната възвращаемост на подобна инвестиция.
Вносителите предлагат ефективни органи за управлението на фонда - управителен и контролен съвет. Същите са с точно регламентирани правомощия и са гарантирани откъм бюрократизиране. Например в чл. 14, ал. 1, т. 5 се предвижда, че издръжката на фонда ежегодно не може да надхвърля 0,3 на сто от размера на предоставените кредити през предходната година. Същевременно те са лесно достъпни и ангажирани от срокове, гарантиращи срочното произнасяне по исканията, с които те са сезирани. Заложените в законопроекта срокове са предвидени балансирано в полза на търсещите кредити, на висшите училища, а също така защитават самия фонд. Дозирано и в рамките на необходимото, същевременно реално, е участието на държавата в лицето на върховния колективен изпълнителен орган - Министерския съвет, изразяващ се в назначаването на изпълнителния директор на фонда - чл. 10, ал. 1, т. 4; утвърждаването на Правилника за работата му със съответните правомощия при формирането на бюджета и приемането отчета за дейността на фонда. Чрез министъра на образованието и науката, който е председател на управителния съвет, правителството разполага с допълнителни контролни механизми, наред с предвидените от вносителите нормотворчески правомощия - чл. 14, ал. 1, т. 6.
Член 14, ал. 2 забранява със средствата на фонда да се извършват операции на междубанковия капиталов пазар, което гарантира, че средствата на фонда няма да бъдат ползвани за цели, различни от заложените в закона. Допълнителен социален ефект, при това съвсем справедливо, вносителите са постигнали чрез нормата на чл. 2, ал. 3, която регламентира по различен начин статута на кръгли сираци, инвалиди и деца със среден месечен доход на член от семейството, по-нисък от минималната работна заплата, също и в чл. 21, ал. 1 чрез държавна гаранция за ползваните от тях кредити.
Смятам, че по подходящ и разумен начин не е подходено при гарантирането на кредитите. Субсидиарно се ползват познатите законови и законово уредени способи - съсобственост или други активи на студента или членове от неговото семейство, от фирми и други физически и юридически лица. От друга страна, възстановяването и опрощаването на ползваните кредити правилно се поставя в зависимост от показания успех, както и сроковете за полагане на изпити за съответната степен.
Отчитат се и други обстоятелства, като за временна неплатежоспособност, като безработица и временна нетрудоспособност. Изравняват се правата и възможностите за обучение, независимо от вида на висшето училище. Следва да се прецизира формулировката на чл. 26, ал. 1, съгласно който изплащането на кредита започва в 6-месечен срок след отпадане на основанието за неговото получаване. Става дума за сложен фактически състав, елемент от който е и подаването на молбата за получаването на кредита. И за да няма разнопосочно тълкуване относно началния момент за изплащането на кредита, следва да се уточни, че това е след приключване на образованието или получаване на съответната степен, освен ако не са налице другите, предвидени в закона отлагателни условия. Във всички останали случаи ще влизат в действие принудителните способи за реализиране на вземането, ако няма основание за частично или напълно опрощаване на дължимите суми.
Не съм убеден, че § 5 трябва да ограничава преференциалното кредитиране, осъществявано от фондации, ДСК и други кредитни институции до същите или по-благоприятни условия, поне що се отнася до преценката на лицето, искащо кредитиране.
По становището на комисията. В него е записано, че законопроектът се нуждае от прецизиране и цялостна основна преработка преди обсъждането му в пленарна зала. В такъв случай, струва ми се, че Законът за съдебната власт все още би бил в комисиите. Смятам, че сме изправени пред типична ситуация, при която на първо четене законопроектът може да бъде приет, а във времето между двете четения да настъпят дори и съществени корекции в него.
Приемам забележката, че представители на Българска народна банка и Сметната палата не трябва да участват в управителните органи, защото съм противник на формата на амбулантен контрол и на самосезиране, с други думи двоен образ в единна плът.
Посочено е, че не е ясно кои не могат да бъдат членове на управителния и контролния съвет. Това, естествено, е лесно отстранимо във времето между двете четения.
Не бил ясен статутът на изпълнителния директор на управителния съвет. Пропуснато е да се отбележи обаче, че управителният съвет ще изработи правилник, който ще се утвърди от Министерския съвет, който има също така и допълнителни нормотворчески правомощия. Контролът е в ръцете на Министерския съвет, включително и върху бюджета, и върху отчета.
Твърди се, че това изменение представлява допълнение на закона, което комисията смята за недопустимо. Напротив, такава законодателна техника е възможна, позната е и на парламента в този му състав.
Гаранция на фирми и физически и юридически лица буди сериозни резерви поради възможност... Да, но това са познатите способи. Естествено, възможности за злоупотреби съществуват не само в тази, но и във всички останали насоки.
Твърде много са възможностите за отпускане и опрощаване на кредити, чието обслужване не е гарантирано. Смятам, че и в тази насока вносителите са изчерпателни и точни. Видовете на кредитите са само два. Поводите и възможностите са също точно и ясно изброени. Поради което предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз най-напред искам, както направи и акад. Сендов, да честитим на българските студенти началото на новата учебна година и да им пожелаем успех през тази година. Но като че ли дотам свършват моите съгласия с изказването на многоуважаемия акад. Сендов. Изглежда или има къса памет в част от народните представители, или част от тях просто не следят какво се случва в държавата през последната година. Да се опитаме да уредим въпроса с кредитирането на българските студенти на 1 октомври 1998 г. е най-малкото дълбоко погрешно. Дълбоко погрешно! Действително през последните 8 - 9 години три парламента се смениха и нито един от тях не направи нищо за уреждане на този изключително щекотлив и болен въпрос - кредитирането на студентите и подкрепата по този начин на българското висше образование. Това може да се отчете като пропуск на всички предишни не само парламенти, но и правителства, въпреки многократно заявените намерения в тази посока.
Аз обаче искам да припомня, че още през месец юли 1997 г. със заповед на министъра на образованието и науката е назначена комисия под председателството на ресорния заместник-министър доц. Тотоманова, която да изготви проект относно създаването на система за кредитирането на студентите. В процеса на разработването на проекта са свършени някои от най-основните неща, които са голям пропуск на бившите министри на образованието от предишните години, примерно дефиниране на кръга от проблеми, които да бъдат решени с въвеждането на система за директно кредитиране на студентите, списък на ограничителните условия, при които трябва да се обсъжда изборът на модел за кредитиране на студентите в България, обзор на чуждите модели и насочване към подходящ за българските условия вариант - в този смисъл е проучен опитът на Белгия, Федерална Република Германия, Канада, Естония и други страни, - предварително тестиране на параметрите на модела върху основата на реални статистически данни от сектора на висшето образование. И може би най-важното - обсъждане с доста широк кръг имащи отношение организации към кредитирането на студентите. Тук не са само министерствата на образованието, на финансите и на труда и социалната политика, но са студентските организации, Съветът на ректорите и Държавна спесновна каса.
В хода на работата е изяснено, че оптималният вариант е отпускане на кредити от Държавна спестовна каса чрез сключването на договори за кредитирането на всеки студент, тоест в хода на тази съвместна работа на тези институти и неправителствени организации.
Представители на Министерството на образованието и науката взимат участие в няколко заседания на Управителния съвет на ДСК, на които са обсъдени подробности по кредитирането на студентите, включително критериите, по които трябва да става това кредитиране. Защото не е нормално да се твърди, че има право на кредитиране всеки пълнолетен български гражданин, който е студент. Значи възраст, среден семестриален успех, курс на обучение, образователноквалификационна степен и т.н. И се стига до заключението, че трябва да бъдат извършени промени с оглед облекчаването на условията за отпускане на кредити и увеличаване на възможността по-голям брой студенти да се възползват от кредитирането.
Очаквайки обаче трудности от тази психологическа бариера, за която говорим - кредитирането чрез ипотека на имущество, между другото един способ, залегнал и в предлагания от вас законопроект, но по-късно ще стане въпрос за това, Министерството на образованието и науката предприема стъпки пред ДСК за облекчаване на тези условия и се въвеждат три много важни условия. Пределната възраст на студентите, които могат да получават кредит, е променена и завишена. Освен кредити за текущо потребление на студентите в размер до 7 млн. лв., обезпечени с ипотека, от 10 септември 1998 г. се разрешава кредит в размер до 3 млн. лв. с максимален срок на издължаване до пет години и същият се обезпечава само с поръчителство. Ето писмото, което излиза от Министерството на образованието до ректорите на висшите учебни заведения в страната:
"Уведомяваме ви, че от 10 септември освен с кредитите за текущо потребление на студентите в размер до 7 млн. лв., обезпечени с ипотека, Държавна спестовна каса започва да разрешава кредити в размер до 3 млн. лв., обезпечени с поръчителство."
Тези изменения и допълнения са изпратени до всички клонове на ДСК в страната, Указание N 18 - понеже трябва да говорим с документи и факти - относно разрешаване на кредити за текущо потребление на студенти, обезпечени само с поръчителство. Когато общият размер на кредита по точки 6.1, 6,2 и 6.3 е в размер до 3 млн. лв., същият се разрешава с максимален срок за издължаване 5 години и се обезпечава само с поръчителство. Кредити, разрешавани по реда на т. 6.6, се обезпечават с трима платежоспособни поръчители.
И нещо повече, първоначално договореният размер на кредита може да се променя в рамките на максималния размер на т. 6.6, Указание N 10 от 1998 г., въз основа на съгласуване на промените на месечните средства за издръжка и таксите за обучение с Министерството на образованието и науката и частните вузове. Освен това студентът, на който е разрешен кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителство, може да направи искане и за кредит за текущо потребление по реда на Указание N 10, обезпечен с ипотека, при условие, че кредитът, обезпечен с поръчителство, е окончателно усвоен.
Ето, това е реалната работа, която Министерството на образованието и науката, Държавна спестовна каса и най-общо казано българското правителство свършиха, докато вие вкарате законопроекта за преференциално кредитиране на студентите и докторантите.
В следващия момент обаче се появява вашият законопроект. И то не един, а два. Много е интересно, че едни и същи вносители внасят два законопроекта по една и съща материя. И аз се чудих защо се внасят два законопроекта, но имам обяснение. Има разлика в мотивите. Наистина не е сериозно в мотиви на законопроект да се цитират поговорки от рода на "Ако дадеш на гладния една риба, той ще бъде сит един ден, но ако го научиш да лови риба, той ще бъде сит цял живот". Най-малкото пък е сериозно, дами и господа от левицата, студентското кредитиране да се сравнява с кредитирането на свинефермите. (Възражения от Георги Божинов от ДЛ.) Да Ви прочета ли, господин Божинов, мотивите във вашия законопроект? Това е най-малко сериозното, както и най-малко сериозното е да се сравнява кредитирането за малък или среден производствен бизнес със студентското кредитиране за образование. Но да свършим с мотивите. И за прочитането ще стане въпрос. Вие прекрасно си знаете мотивите на законопроекта от 21 септември.
Но какво точно във вашия законопроект мен лично ме кара да не мога да го подкрепя, а предполагам - и голяма част от моите колеги? Хубава е идеята, хубаво е заглавието. Обаче освен хубавата идея, Народното събрание трябва да работи с качествени и работещи законопроекти, съобразени със системата на вътрешното законодателство. (Шум и възражения от блока на ДЛ.) Това, господин депутат от левицата, (обръща се към господин Кънчо Марангозов) много сериозно липсва във вашия законопроект. Вие не сте вносител, не сте длъжен да го знаете. Разбирам, Вие сте в областта на здравеопазването. Нормално е да не познавате може би законопроекта.
Чл. 2, ал. 1, т. 1 относно правото всички студенти да получават кредити, без посочване на конкретни критерии и условия за получаване на кредити.
По-нататък, чл. 2, ал. 1, т. 5 - посоченият среден месечен доход на член от семейството да не надхвърля размера на шест минимални работни заплати. На член от семейството! Шест минимални работни заплати в момента в страната са над 300 хил. лв. На член от семейството. Двама работещи на тези заплати - се получава доход около 650 хил. лв. И според вас това е нисък доход, с който едно семейство не може да посрещне разходите на студента? Може ли да кажете какъв е средният доход в страната и какъв е средномесечният доход на домакинствата и семействата, че се предлагат такива цифри? Ами това са цифри, които още малко са съпоставими примерно със заплатите на вносителите на законопроекта.
На трето място, кредитиране на студентите от частните университети, включително и за издръжката им, а не само за таксите. Ами това е директно субсидиране от държавата на частното висше образование, а не на държавното.
Размерът за кредит за осигуряване издръжка на докторанта - четири пъти по-голям от този за студента. Аз ви питам: според вас целесъобразна ли е тази разлика - размерът на кредита, който има право да получи докторантът, да е четири пъти по-голям от размера на кредита, който има право да получи студентът?
Предлага се седалище на фонда в София, предлага се поделение, само дето не са посочени никакви механизми за изграждане на тези поделения.
След това - приходи на фонда. Ами аз ви питам: съобразено ли е това, което вие сте записали, с основни нормативни актове, примерно със Закона за държавния бюджет, примерно с актовете, свързани с приватизацията? А на второ място мога да ви питам: това съобразено ли е с изискванията на Международния валутен фонд и вие въобще отчитате ли реалността, че ние се намираме в условия на валутен борд? Или това няма значение, важното е да си напишем законопроекта и да направим една политическа демагогия как точно БСП мисли за студентите!
Не е ясно, също така, студенти, които ще получават кредити и са предложени за опрощаване на кредити по определена схема, ще имат ли право да получават и стипендии в този период и по какви условия?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще имат.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Да, ще имат. Понеже не е ясно, аз затова питам.
По отношение на изплащането на кредитите. Изплащането на месечните вноски по кредитите се прекратява временно за месеците, през които длъжниците са придобили основание за получаване на нов кредит по реда на този закон. Значи той може да кара второ, трето, четвърто висше образование, да взима нови кредити и през това време да не изплаща старите кредити? "... са в състояние на временна нетрудоспособност за срок над 30 дни или доходите на член от семейството им са по-ниски от базовия доход за социално подпомагане". Това означава, че ние предварително приемаме, че огромната част от тези кредити няма да бъдат въобще обслужвани. Да не говорим за това, което сте предвидили за опрощаване на кредитите.
Разбирам частично опрощаване за успех 6,00, за успех над 5,50. Но аз не мога да разбера тук тази схема, която е дадена за частично опрощаване и която стига дори до опрощаване на 50 на сто от кредита при среден успех от учебната година между 4,00 и 4,50. Значи всеки един студент "средна ръка" ще получи възможност за опрощаване на кредита? Как вие стимулирате по този начин дори студентите и тяхното желание да покажат наистина знания, достойни за кредита, който получават, и достойни за държавата, която финансира тяхното образование? И това са кредитите за таксите. А кредитите за осигуряване издръжката на студентите? Тук също намираме една схема, която започва от опрощаване от 80 на сто и стига до опрощаване от 30 на сто.
Ето, тези неща, които са залегнали във вашия законопроект, да не говорим, че тук фондът все пак е една кредитна институция и не е ясно дали тя въобще ще отговаря на изискванията за кредитните институции показва, че този законопроект, освен една, може би добра идея, и освен една чисто политическа цел, едва ли предвижда реална помощ за студентите в България в момента. Без да отчита това, което е направено, и без да отчита реалните условия, в които се намира държавата.
И наистина, проява на политически цинизъм е, след като вие, господа от левицата, управлявахте в продължение на две години и вашето правителство не направи е те толкова за кредитирането на студентите, а се стигна до там да се затварят висши учебни заведения, заради това че не могат да се отопляват, стигна се дотам, че младите хора наистина тръгнаха навън от държавата, понеже тук, в администрацията, никой не осигуряваше работа на тези млади хора, точно вие сега сте се загрижили за тях!
И аз искам да ви напомня, че сегашното правителство, освен всичко друго, в много министерства въведе конкурсни условия кандидатът да не е навършил 35 години, за да може да кандидатства за тази длъжност. Защото ние наистина искаме да дадем път на младите хора и на дипломираните млади специалисти. Студенти-стажанти работят в министерствата и обсъждат лично с министър-председателя проблемите на реформата. (Шум и оживление в Демократичната левица, неодобрителни обаждания.)
Има идея за създаване на публична академия за държавна администрация, която ще сключва договори с висшите училища. Те ще ходят там, ще получават своя ценз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Бъдете по-толерантни, изслушвайте се.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: ... и след това ще работят в тази държавна администрация. Защото сегашната държавна администрация, господа от левицата, желае да даде... (Шум и разговори в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки и господин Марангозов, не пречете!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: ...желае да даде път на младите хора, същите тези, които вие гонехте от държавата и които бяха срещу вас на улиците преди година и половина. Благодаря ви. (Шум и неодобрителни възгласи, неодобрителни ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков, отказвате ли се от първа реплика? Отказвате се. В такъв случай за първа реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като слушах дългото, просторно изказване на преждеговорившия колега, за сетен път се убедих колко прав е бил българският народ, когато е изказал онази мъдрост, че "ситият на гладния не вярва".
Вие, господин Величков, доколкото зная, сте студент, но с Вашата депутатска заплата трудно можете да влезете в положението на бедните си колеги. (Възгласи в СДС: "Е-е-е!") И затова сигурно така, с апломб говорихте.
Искам да Ви кажа, че Държавна спестовна каса, като търговска банка, е длъжна по закон при всяка своя операция да търси печалба. И по простата причина, кредитирайки свинекомплексите с цел да им помогне, но да спечели, тя не може по същия ред и по същия начин да кредитира и българското студентство, защото и там ще търси своята търговска изгода.
Ето защо ние предлагаме не по пози ред, а с отделен закон да бъде уреден шансът на онези студенти, които са кадърни и които са способни да рискуват, да придобият правото да завършат висшето си образование.
И понеже казахте, че много фактология сте използвали, за да се подготвите, аз Ви моля да съобщите един факт, който Вие премълчахте. Колко студенти са се възползвали от тези блага, които правителството му създаде? Моля Ви, като човек, който, очевидно че разполага с цялата документация и преписка между Министерството на образованието и науката и Държавна спестовна каса, да ни съобщите колко на брой студенти са се възползвали от тези грижи на правителството. И понеже те са единици, ние искаме да създадем възможност за стотиците и хиляди кадърни, но за съжаление бедни български деца да се изучат и да дадат бъдеще на България. Това е разликата между нас и вас. (Одобрителни ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За втора реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Величков, позволявам си отново да Ви внуша да не политизирате акта на внасянето на този проектозакон.
Второ. Защо се отнасяте така към частните училища? Интересно, вие, които сте пазарници до фибрите на костите и разчитате на пазара даже там, където не трябва и не може да се разчита сега, в 90-те години, отказвате започването на разработването на такава една система, която да обхваща и частните училища. В частните училища, Вие знаете като студент, всякакви студенти има - и състоятелни, и несъстоятелни. Поради простата причина, че в България 80 на сто от хората са несъстоятелни. Това е статистиката, не на стефан Стоилов, а офицалната статистика.
Трето. Аз съм съгласен с вас - въпросът за тавана на дохода, системата на регресия при освобождаване от плащане са теми, които могат да бъдат обсъждани. И вероятно ще се стиге до по-прецизни решения. Но главното не е там. И по главното вие правите грешка.
И основателна е забележката, че Вие сте човек, който е сред студентите, и Вие не можете, за разлика от някои от нас тук, да не усещате финансовата притесненост на голямата част от студентите.
И ще приключа с това: да, наистина тягата към вузовете е голяма. Това се използва от определени кръгове, за да създават много и много, много висши учебни заведения. И ако е вярно, че в края на 19-я и началото на 20-я век българинът е продавал и къща, и земя, за да изучи децата си, ние нямаме с вас моралното право да го поставяме в такова положение в края на 20-я век! Нямаме право! И никакви приказки в това отношение не могат да бъдат убедителни.
Ние трябва... И когато вие говорите за борд, бордът не означава умъртвяване. Бордът е условие. Така че, тази година един изкуствен излишът от 500 - 600 млрд.лв. пак ще бъде раздаден. А вие сте притеснени, когато трябва да стартираме с един фонд от 40 - 50 млрд.лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За трета реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. И аз, и колегите, които са свързани с висшето образование, и господин Величков, сигурно съжаляваме, че днес, в този момент сме в тази зала, а не там, кадето се открива учебната година.
Но, господин Величков, аз искам да Ви посоча от вчерашния вестник "Сега", за скачането на наемите в Студентския град, много точно долу, вдясно на втора страница да прочетете.
В друг един вчерашен вестник пишеше, че има 600 незаети места в Софийския университет. Нещо, което никога не е било, ама никога! Това са едни показатели за това рекламно четиво, което тук ни изнесохте за сега функциониращата система. И то би могло да се приема по някакъв начин, ако ДСК вие не бяхте я превърнали в една обикновена търговска банка.

Иначе за обезпечаването на кредити всички учим - и за ипотека, и за поръчителство, и за гаранция. Аз благодаря за това, което ни предложихте, но Вие явно не сте разбрали истинския смисъл на целия законопроект, с всичките му кусури, които аз лично мислех, че са повече, но след като го прочетох, установих, че никак не са толкова много, че да не могат да бъдат отстранени при една добра воля от мнозинството.
Аз много се надявам, че Вашето мнение не е мнение на политическата сила, към която се числите. Или ако това е нейно мнение, Вие във Вашата дуплика можете да го заявите тук, а вече наша грижа е стенограмите от това, което днес става, когато студентите и преподавателите откриват учебната година, как да стигне до тях. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за дуплика господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз изключително много уважавам господин Миков като юрист... (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се обаждайте!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: ... и мисля, че самият той наистина не може да обоснове юридически някои от нещата, които се съдържат в този закон. Но последните думи, господин Миков, като че ли дават основната цел, която Вие преследвате със законопроекта - стенограмките от заседанията, обикаляме из страната и обясняваме как управляващата политическа сила не мисли за студентите. (Реплики от ДЛ.)
Господин Миков, това е реплика към господин Божинов. Вие имахте възможност две години в качеството на управляващи да обикаляте из страната, да чуете мненията на студентите и да направите това, което сега предлагате да го реализирате и чрез правителството, и чрез парламентарната си група. Не направихте обаче нищо.
Господин Божинов, аз съм съгласен, че ситият на гладния не вярва. Обаче искам да Ви кажа, че аз преди да стана депутат четири години съм бил студент. Така че в ролята на сития не съм бил, но в ролята на сития бяха Вашите колеги, от Вашата парламентарна група, които само консумираха властта в продължение на две години и не направиха нищо за тях. Така че ако някой политизира днешния дебат, това са изказвания като Вашето, господин Божинов, и това, че господин Сендов каза: "Идеята е хубава, дайте да гласуваме за идеята!". Гласува се за закони, а не за идеи.
По репликата на господин Стоилов. Съгласен съм, че много голяма част от тези неща могат да бъдат гледани, да бъдат оправени и т.н. Но има и нещо основно, каза го дари и господин Ганчев, който за съжаление излезе: "Кредитите трябва да се връщат". И не може чрез вашия законопроект вие да предлагате на практика частично опрощаване или пълно опрощаване, на 80 на сто от тия кредити, ако вземем да работим по групите, които сте разработили в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, уважавайте Народното събрание и не седете на банката, а седнете на стола. Много Ви моля!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Времето изтече.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Не, времето е три минути, господин Миков. Вие знаете колко е времето за дупликата.
Още нещо към господин Миков. Несериозно е един закон, чиято основна същност е кридитирането, основната същност на закона да стигне дотам, че да каже, че всичките условия и то за това кредитиране ще бъдат уредени с подзаконов нормативен акт. Това не е закон, господа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодря на господин Величков.
Има думата господин Стефан Нешев.
Моля и от двете страни на залата - защото в центъра е тихо - малко повече толерантност и да изслушвате ораторите.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително след някои думи, които чух тук, в залата, съм малко притеснен, че съм народен представител и че трябва да говоря от тази трибуна.
Първо, искам да се обърна към всички вас. Тук не става дума за политическо разделение, а за национално единение. Става дума каква ще бъде нашата нация след 10 години - нация, която може да бъде конкурентноспособна, с възможността в произведения продукт да слага наукоемки елементи, или нация от прислужници, които няма да бъдат конкурентноспособни в заобикалящия свят, в който живеем.
Ще си позволя да се опра на една интересна книга, която ако Вие прочетете, няма да сгрешите. Това е книгата на известния английски журналист Ънтани Съпсън "Променящата се анатомия на Британия". Той дава оценка на Маргарет Тачър - лидерката на Консервативната партия на Англия, която казва: "Ние не можем като нация да оставим способното и талантливото да не бъде изучено, да не му се даде възможност да се развива в обществото, да се квалифицира и да добие необходимата информация, защото това е престъпление към нацията. Ние утрешния ден не може да го използваме за просперитета на нацията."
Не зная кой е виновен за това защо досега такъв закон не е минал. Аз не искам да защитавам ничие правителство и ничии политически сили, които не са го свършили. Но Велислав Величков каза нещо, което не мога да му простя. Не може заради това, че една политическа сила е внесла един закон, да бъде отхвърлен, щом е национално потребен, щом е полезен на нацията, щом той дава възможност ние да бъдем нация, която да изгражда личности, които да бъдат вписани в онова общество, към което искаме да бъдем, и да бъдем паритетни партньори на това общество, а не прислужници на това общество.
Аз ще си позволя едно отклонение и това го правя съвсем съзнателно. Съжалявам, че Велислав, след като направи редица глупави изказвания, напусна залата. Искам да му кажа нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, не квалифицирайте изказванията на народните представители!
СТЕФАН НЕШЕВ: Това е мое право и аз поемам ангажимента за това, което казвам, господин председател.
Искам да ви кажа нещо. Не можем да си позволим нещо днес, в 1998 г., да направим, което нашите предци в моя роден град са го направили преди много години, когато са потърсили за ръководител на училище бъдещия министър-председател Драган Цанков, защото са искали техните деца да бъдат добре обучени, за да бъдат добре вписани в обществото.
Ние днес търсим поводи как да дестабилизираме възможността на младежта ни да добие квалификация, да добие професионални умения. И ние, представете си, не ви предлагаме това, което направи Маргарет Тачър, председателката на Консервативната партия - безплатно обучение на талантливите студенти и младежи на България - а възможност да намерят средства, за да се създадат предпоставки за тяхното обучение и за тяхната квалификация. Това е голямата разлика и вие това не го разбирате. Това ме смущава.
Как ще застанете утре пред роднините си, които имат деца и които искат да се реализират в живота? Как ще ги гледате в очите? Защо политизирате това? Кой ви дава това право?
Ние сме отговорни пред нацията си и пред бъдещите поколения на България и ако не отговорим на тази си отговорност, ние сме били слаби политици - политици, които са нямали право да се занимават с тази висша материя, наречена "политика". И когато застанем на трибуната, нека да търсим и отговорността си - за кого работим и как работим. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за реплика господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин Нешев, Вие, предполагам, сте чели закона добре. В действителност аз ще се опитам малко с прости думи да кажа какво представлява този закон, за да ми отговорите след това на репликата. Той представлява просто една схема реално за увеличаване на бюджетната субсидия на висшето образование и, разбира се, един допълнителен отличен канал, за да може да бъде използвана тази тема за чисто популистки разговори.

Аз се опитах да ви обясня един канал, който ни дава стотици милиони, милиарди лева. Вие. Това мина покрай ушите ви! Няма никакво съмнение - днес вие сте избрали едно чисто популистко поведение, тъй като въпросът за повишаване на приноса за висшето образование, по-голямата част от брутния вътрешен продукт, той винаги стои пред едно общество. Вие избрахте канала на популизма, канала на шума - да генерирате шум в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За дуплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, колега! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Буров, дуплика на Вашата реплика!
СТЕФАН НЕШЕВ: Вие ме репликирахте. Съжалявам, че носите фамилията на един голям българин - Буров...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Защо съжалявате?
СТЕФАН НЕШЕВ: Защото той е бил националноотговорен. За съжаление от това, което ми казахте, пролича следното: първо, аз не правя популизъм. И никога не съм правил. Аз познавам живота в най-черните му краски и затова радея тези, които идват след нас, да не живеят моя живот. И това добре го запомнете! Това не е популизъм!
И второ, което искам да ви кажа - от тази трибуна ваши колеги, включително и Лучников, са заявявали, че лоши закони, внесени от Министерския съвет, по които ние имаме бележки, щом имат добри тенденции могат до второ четене да бъдат поправяни и стига да носят добрите намерения, ще бъдат приети от Народното събрание. Този закон, който ви се предлага, носи добри намерения. Той не е изряден. Няма идеални системи, няма идеални хора. Вие много добре го знаете. Нека да удължим срока между първо и второ четене, но това, което господин Панев предложи - да не се разглежда, е срамно и се чудя как ще си гледа студентите. Благодаря ви. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Никой не може да предложи да не се разглежда закон.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Това е техническа грешка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Очевидно е било грешка. И веднага се коригира.
Господин Нешев, нека да бъдем коректни!
Има думата господин Руси Статков. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес, когато е първият учебен ден на нашите деца, аз бих искал ние да проявим наистина разум и отговорност. Това, което обаче, колеги отдясно, вие правите, не бих желал да го квалифицирам, защото няма такава дума, с която да се квалифицира.
Имам право като човек, който е внасял няколко законопроекта по тази материя, днес да ви кажа, че вие нямате никакви сериозни аргументи, с които да отхвърлите този закон.
Започвам с това, господин Панев, с което колегата Величков се опита да ни уязви - ние приехме Закона за висшето образование, нашето мнозинство. Там записахме, че трябва да се изгради система за кредитиране на студентите - в чл. 96, на който Вие се позовавате. Не ни стигна парламентарното време, но още с началото на тази сесия едно от предложенията, които аз направих, уважаеми колеги, беше за Държавна спестовна каса, как да бъде преобразувана, за да може да има и държавни функции, за да кредитира и студенти, и млади семейства, и т. н. Вие през м. април отхвърлихте Държавна спестовна каса да кредитира студентите. Отхвърлихте механизма с вашето гласуване. Тогава ние се принудихме да търсим друг механизъм, господин Цонев, ако сте в залата, чуйте. И заедно с колегите и то колеги, които са авторитетни, направихме този механизъм, който предлагаме на вашето внимание. Това беше м. април!
Какво направихте вие по-нататък? Вие се опитвахте, уважаеми колеги, да протакате, вие се опитвахте да търсите всякакви доводи, които меко казано, повтарям отново, са несериозни. Те са доводи между първо и второ четене, но те не са за идеята, а са против идеята.
Ще се позова на становищата на министерствата, които вие буквално казано цитирате. Ами, Министерството на просветата е дало изключително некомпетентно и неграмотно становище, господин Панев. Не ДСК дава 7 милиона...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Защо се обръщате към мен?!
РУСИ СТАТКОВ: Обръщам се към Вас, защото е трябвало да ги върнете и е трябвало да ги проверите като шеф на комисията, а не да допуснете такова становище. Не 7 милиона и 3 милиона отделно, а въпре в тия 7 милиона са трите...
И при какви условия, господин Панев, ДСК развива своята оферта? Господин Божинов неслучайно попита.
В началото на август Вие направихте една медийна кампания - по време на отпуската. И какво се оказа по радиото? Само един човек беше ползвал тези кредити. Изменихте условията и какво? Три милиона... Три милиона, обаче с поръчители, при условие, че веднага започне да се плаща - за пет години, лихвен процент... Правили ли сте сметка първо за какво ще стигнат тези 3 милиона при това, че се съобщи цифрата 500 човека? Да, те са платено обучение. И няма да влязат в университета ако нямат пари за себе си.
Второ, господин Панев. Моля Ви да слушате, уважаеми колеги, защото аргументите, повтарям, на Министерството на образованието са несериозни.
Второ, уважаеми колеги Величков и другите, които в момента говорите, а не слушате, защото за вашите аргументи говоря, че са несериозни, господин Величков! Вие сте подведен от министерството.
След като тази система не действа, сподели колегата Буров за стипендиите, внесено е в становището на комисията и в доклада на Министерството на образованието и науката цифрата от 100 милиарда. Ами, цифрата е абсолютно некомпетентна и заблуждаваща. На самото заседание на комисията, господин Панев, колегите, които са били там, са казали, че хората от Министерството на образованието и науката не знаят колко са стипендиите, защото е поставена под съмнение тази цифра. И днес колегата Буров не я знае. И няма да знаете, защото не четете държавния бюджет! Общо стипендиите - всички стипендии, уважаеми колеги, ха, да видим дали ще познае някой колко са? Не чувам глас! Пет милиарда и деветстотин милиона лева - и за средно образование, и за висше!
Следователно, по тази линия, господин Буров, проф. Буров, който много уважавам, този въпрос не се решава.
И вървя по-нататък - за другите доводи на Министерството на образованието. Повтарям, доводи като между първо и второ четене. Защо еди-кой си критерий бил не за всички студенти, а за тези до 40 години, защо еди-какво си, това са абсолютно дребнави закачки между първо и второ четене. Но това не са принципни неща!
И още нещо - Вие, господин Панев, знаете че законът казва: "Система за кредитиране на студенти и докторанти". ДСКаса не предлага такава система за докторанти. За разликата, господин Величков, между докторанти и студенти, е от земята до небето. Това са възрастни семейни хора, уважаеми колеги, които са се посветили на науката и искат да имат повече средства. Това някои от вас го знаят. Защо допускате подобно изказване, без да му кажете на това момче, което уважавам, че греши?
По-нататък - аз мисля, че наистина отговорността, господин Панев, защото ние с Вас сме имали много разговори, колеги, налага днес да спрем с дребнавостите. Да спрем с това, че политическата инициатива била на левицата и отговорността - това не е демагогия - за нашите деца, и след като вие многократно обявявате, че има излишък от 300 милиарда лева, какво ви пречи още сега, с тази бюджетна година и веднага да искате като мнозинство 30 милиарда от тези пари да се насочат за кредитиране на студентите под формата на този фонд, институция.
Вижте, това, което се говори тук - господин Цонев го няма - но показа, че той, с извинение, е некомпетентен. Ами, такава е институцията в много европейски страни. И не е проблемът в управителния й съвет - там кой член бил, кой не... Не е проблемът в Закона за заетостта, защото аз съм работил по тези неща, ами от фонд "Професионална квалификация и безработица" една част от тези пари трябва да се дават именно за това - да се готвят хора. И мисля, че не са проблемите там, където Вие ги търсите.
Затова настоявам като един от вносителите днес Вие най-после да кажете ясно, с гласуване, за това ли сте да се подкрепи действително висшето образование в България, да се подкрепят нашите деца, вашите деца. За това ли сте, България да се присъедини към Европа, защото ако, уважаеми колеги, сте чели едно от списанията, които са на Европейския съюз, там пише за технологични критерии за присъединяване. И там е дадено, че България въобще я няма в технологичните неща, които трябва да станат. За това трябват пари. За това трябват кадри. Трябва действително законово решение, господин Панев.
Извинявам се, че многократно се обръщам към Вас, но Вие сте председател на комисията. Вие сте председател на комисията и Вие трябва да давате тон за тези неща! (Шум и реплики в залата.)

Завършвам с това, като вносител: несериозни са всички други - пак казвам - дребни, елементарни становища и аргументи и показват некомпетентност на Министерството на образованието. Министерството на финансите подкрепя изцяло идеята и говорят за два подхода за доработка на механизма, два подхода, които вие, ако сте прочели внимателно, уважаеми колеги, не противоречат на това, което е внесено.
Не бих искал да се впускам в подробности. Моля ви, колеги, нека днес действително да не разтваряме бразда, защото става дума наистина за националното съгласие, а да затворим нещо, което всички ще посрещнат наистина - българският народ, неговата младеж, с пълна подкрепа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Думата за реплика има господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Статков, действително има някакво недоразумение, за да цитирате мои думи, че аз от трибуната на Народното събрание съм казал за 100 милиарда по линията на стипендии. Никога не съм говорил такова нещо. Аз говорих тук за Петата рамкова програма на Европейския съюз и говорих за това, че България е поканена да участва като пълноправен член. И исках да ви внуша, че това е начинът действително българското образование да получи твърде много пари, от които се нуждае.
Моят упрек отново ще бъде и към Вас: Вие просто избрахте най-лошия, най-популисткия начин тук да убеждавате българския народ и Народното събрание, затова че трябва за висшето образование да се отделят пари. Затова никой не спори. Но не с този популизъм и не с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Думата за втора реплика има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин Статков, репликата ми по-скоро е продиктувана от непрекъснатото обръщение към моята скромна личност. Вероятно не само Вие, а и левицата цели определено нещо с това непрекъснато обръщение към мен и споменаване на моето име, но това, което цели, няма да го постигне по простата причина, че здравомислещите хора в България знаят какво правя, за какво се боря, с какви начини го постигам и какъв е крайният резултат.
Но да си дойдем на думата. Преди известно време имаше дебат по образованието. Тогава от много хора се каза, че вие затъвате в един наистина необуздан, непочтен, неморален популизъм.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вашият от месец януари е непостижим!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Защото нещата, които вие сега се стремите да внушите на нашите млади хора и на българското население, че е възможно да бъдат така обезпечени всички, включително студентите, че ще потекат реки от мед и масло, и това се отнася не само за студентите, при това имаше един закон за почасовото плащане, в който вие пледирате за същото - неща, несъобразени с реалните възможности на страната, неща, подчинени на много примитивни и много вредни за една държава и една държавност възгледи и постъпки.
Това не е закон за стипендии. Това е закон за кредити, тоест това е закон за разпореждане с пари, които са пари на всички български данъкоплатци. И този закон е направен изключително зле. Това е казано в становището на Министерството на финансите, това е казано в становището на Министерството на образованието. Той не е съобразен с редица нормативни документи и е в противоречие с тях. Не е работа на пленарната зала и на уважаемия парламент да се занимава с коренна промяна и ремонт на закони. Това се прави преди внасянето им за първо четене. И в този смисъл са становищата на двете министерства. В този смисъл е и становището на Комисията по образованието и науката - да не се приема, защото е изключително суров, в противоречие с нормативни документи, просто не е закон от гледна точка на законодателството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Думата за дуплика има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Двама авторитетни български народни представители се опитаха да мотивират своите реплики към мен, но за съжаление, уважаеми колеги, съм принуден, отговаряйки им, може би да ги засегна.
Господин Буров, най-малко Вас ще засегна. Ставаше дума за некомпетентното становище на Министерството на образованието, което говори за 100 милиарда стипендии, и след това на комисията, че не е уточнила, даже и не знае размера на стипендиите в лицето на неговите експерти. Тогава, господин Панев, защо Вие като председател не ги спряхте и не им казахте какво всъщност е положението. Защото вашият колега, който го няма тук, се позова на това становище. И аз казах, че това становище е нула от гледна точка на компетентност.
Второ, господин Панев, в становището на Министерството на финансите е застъпено в два подхода това, което аз предлагах и което предлагаме сега заедно с колегите - или ДСК, или фондът, който сме създали. Тоест, това го има, тоест, те ни подкрепят. Четете го правилно.
Що се касае, господин Панев, за другите неща, за които казахме, не съм Ви засегнал лично и нямам намерение, но Вие трябва да дадете възможност на хората да растат професионално, а не чрез уволнения да разчиствате пътя. И второ, Вашият популизъм на 10 януари, господин Панев, няма да бъде надминат. Ние искаме да спрем с това, искаме България да я има. (Ръкопляскания от левицата.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Вие я поднасяте на Русия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Ивалин Йосифов.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да снижа тона на политическия патос, който досега витаеше в залата в лявото и в дясното пространство, и ще дам една прагматична насоченост на законопроекта, който се внася. Това според мен е един актуален законопроект и смятам, че е навременен. Бих казал, че дори е малко закъснял. Но по-добре късно, отколкото никога да се приеме един такъв законопроект на първо четене.
И ще помоля другите колеги след мен, които се изказват, да се съобразяват с принципите на парламентаризма и с разглеждането на законопроектите. Да не се навлиза в такива детайли при разглеждането на законопроекта. Затова е предвидено второ четене, където могат да се направят достатъчно корекции.
Законопроектът - пак повтарям - е съвсем актуален и не виждам защо трябва да се напада, независимо от коя политическа сила е внесен - дали отляво или отдясно. Когато той е конструктивен, когато има нещо рационално в него, би било нормално всеки един депутат, разсъждавайки по същия механизъм на конструктивност, да подкрепи законопроекта.
Ще се спра на няколко неща в този законопроект, понеже преждеговорившите колеги от лявото пространство основно акцентираха своето виждане на социалната страна на законопроекта. Аз смятам, че наред със социалната страна на законопроекта той има доста предимства и в икономически аспект. Когато ние говорим за пазарен механизъм на обучението, за равнопоставеност между частното и държавното висше образование, съответно ние трябва да имаме някакви механизми, които да позволят тази равнопоставеност. Точно това кредитиране и начина на кредитиране - по-нататък ще се спра дали точно механизмите, създаването на съответния фонд е най-правилното, - точно това кредитиране на студентите ще позволи да се получи равнопоставеност между държавното и частното висше учебно заведение. Това от една страна.

От друга страна, когато ние говорим за кредитиране на висшето образование и за намаляване съответно на субсидирането от страна на държавата относно висшето образование, този законопроект точно това позволява - намаляване субсидирането от страна на държавата конкретно за образованието и освобождаване на определени средства от бюджета за насочване на научноизследователска дейност.
Вярно е, че тук имаше съвсем основателни критики относно механизма, начините на създаване и конструиране на съответния фонд за кредитиране, но точно затова има и второ четене. Лично аз ще внеса някои изменения и някои поправки, които ще подобрят именно този механизъм на кредитиране, начина на управление на тази кредитна институция и някои неща, които наистина са основателни в критиката, отправена от тяхната страна, по механизма.
Друг аспект във фонда това е начинът за отделяне от фонда за преквалификация. Естествено, че много по-добре би било тези средства да се отделят за преквалифициране, което образованието, било то висше, било какъвто и да е курс, е точно целта на този фонд за преквалификация. По-добре да се отделят средства за преквалификация, отколкото да се дават впоследствие помощи за безработица.
Другото, което е немаловажно, това е кредитирането на аспирантите. Ако някой от вас отиде в едно висше учебно заведение, не знае статистиката какво показва, но ако отидете в едно висше учебно заведение в отдел "Научноизследователска дейност", където се водят аспирантурите, спокойно можете да видите колко свободни места има, колко незаети аспирантури има. А си спомняме близкото минало, когато за едно място кандидатстваха по четири - пет аспиранта и съответно се вземаха най-добрите аспиранти. Сега има свободни аспирантски места и, повярвайте ми, имам доста познати в тези среди, те просто нямат възможност да се занимават с научноизследователска дейност. Ако бъде разработен, а това надявам се, че ще стане между първо и второ четене, един по-съвършен механизъм, повтарям, че наистина има слабости относно начина на кредитиране, начина на опрощаване на дълговете, начина на управление на съответния фонд, смятам, че ще заработи със съвместни усилия един нормален механизъм, който ще допринесе за издигане авторитета на българското висше образование за повече висшисти.
И тук искам отново да подчертая, че във формата на управление на този фонд са заложени механизми на гражданското общество, механизми, към които ние трябва да се стремим и колкото повече гражданското общество навлиза в начина на управление, включително и на финансите, и на всички наши сфери на социален и обществен живот, това е едно добро предимство и един показател, че ние работим именно в тази посока за утвърждаване на гражданското общество.
Надявам се, че и дясната страна ще подкрепи законопроекта на първо четене и всички недостатъци в законопроекта, които изтъкнах, тук не е мястото конкретно и детайлно да се спирам на тях, ще бъдат отстранени между двете четения.
Поддържам предложението да бъде увеличен периодът между двете четения, за да могат да се направят тези конструктивни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Господин Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина 1 октомври по традиция е денят, в който най-старото висше училище в страната ни - Софийският университет - разтваря вратите си за първия учебен ден. Не знаете ли само по стечение на обстоятелствата или може би и по други причини днешният ден едновременно се явява и ден на дебати в залата на Народното събрание по един важен за младите хора, за студентите и докторантите в страната ни въпрос - въпроса за кредитирането на студентите и докторантите.
По този повод ние разглеждаме внесения в момента от Георги Първанов и група народни представители законопроект. За да се произнесем върху него, би трябвало да си отговорим на два въпроса: първия, какво е състоянието на разглежданата материя към момента и, второ, какво предвижда законът и какви инструменти и гаранции за неговото провеждане в действие се разглеждат в него.
По отношение на това дали в страната нещо се прави за кредитирането на студентите и докторантите, аз трябва да отговоря утвърдително. Нещо повече, ще кажа, че в рамките на последната година и половина, откакто управлението е поверено на Обединените демократични сили, бяха, първо, разработени определени критерии от комисия към Министерството на образованието и науката под ръководството на ресорния заместник-министър. След това, след много срещи, разговори, дискусии в крайна сметка Държавната спестовна каса утвърди към 31 март т.г. едно указание за кредитиране на студентите. Поради безспорно някои рестриктивни норми в това указание в средата на месец август това указание беше допълнено, разширено и, бих казал, до голяма степен усъвършенствано. Освен познатата форма, за която стана въпрос - чрез обезпечаване на кредита с ипотека, с последното указание се дава възможност студентите да получават кредит 3 млн. лв. с поръчителство. Тази форма едва сега ще навлезе в действие, поради което това, което беше поискано от някои депутати от левицата - да се каже колко са се възползвали от нея, съвсем естествено е, че не може да се отговори. Реално от 10 септември е съответното писмо до ректорите на висшите училища, подписано от министър Методиев.
В тази връзка искам да кажа следното. Може би това, което е направено през тази година и половина за отваряне на тази процедура за кредитиране на студенти и докторанти, не е всичко, което може да се направи. Не е може би и възможно най-доброто. Но когато една процедура, един механизъм не е работил в продължение на десетилетия, година и половина се явява един твърде малък срок, за да може да се изработи една перфектна процедура за подобно действие.
Аз не мога по никакъв начин да се съглася с апокалиптичната картина, която някои народни представители, специално уважаваната от мен госпожа Петя Шопова описа от трибуната на Народното събрание за положението на българските студенти. Факт е, че 220 хиляди студенти се обучават във висшите училища в страната. Факт е, че никъде според мен не се стига до това да се продават къщи, хората да се лишават от насъщния хляб, за да могат техните деца да следват във висшите училища. Но това не ни освобождава от нашата отговорност действително да доведем до определен завършек процеса на кредитирането и да го облечем в законова форма.
Отговаря ли проектът, който е представен на нашето внимание, на тези изисквания? Безспорно идеята, която е заложена в него, е похвална. Няма депутат, независимо отляво или отдясно, в това Народно събрание, който да не приветства една такава идея. Защото всеки един от нас е баща или майка, а някои от нас са и преподаватели във висшите училища, тоест те са в непрекъсната връзка с българските студенти и докторанти. Но за да се реализира тази идея, в един закон е необходимо да бъдат предвидени съответните механизми за подобна реализация. Вярно е, че когато един закон е представен с определени недостатъци, те могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Но има случаи, когато основите на един предлаган законопроект е необходимо да се преценят, да се прецени доколко принципите в закона могат да бъдат реализирани и има ли инструменти за това.
Считам, че в закона са предвидени текстове, които, първо, изискват незаконосъобразно да бъдат използвани средства от фонд "Професионална квалификация и безработица" за предлагания фонд "Преференциално кредитиране на студентите и докторантите". Защото това би влезло в противоречие с определени текстове от Закона за защита при безработица и осигуряване на заетостта.
На второ място, текстове в предлагания законопроект влизат в противоречие със Закона за държавния бюджет, с определени нормативни актове на Агенцията за приватизация, както и на Министерството на труда и социалната политика.
Поради това, без даже да се спирам на други текстове, които действително могат да бъдат коригирани, но заедно с това те показват, че законопроектът се нуждае от сериозна преработка. Например, дори ако щете и този текст, че кредитирането се разрешава, когато средният доход на човек в семейството е до 300 хил. лв. - шест минимални работни заплати. Аз бих казал - колко са семействата в България, които имат доход над този, което означава практически ако не 100, то поне 90-процентно кредитиране на всички студенти и докторанти.
Освен това е недопустимо да се направи една такава широка граница и разлика между кредитирането на докторантите и на студентите - четири пъти. Защото колкото е вярна мъдростта, че ситият на гладния не вярва, по същия начин и пенсионерите, които изпитват едни действително много големи финансови и материални трудности, не биха повярвали, че един докторант трябва да получава пет и шест пъти по-високо месечно кредитиране отколкото са техните пенсии.
Поради това, отчитайки заедно с туй обстоятелството, че България се намира в условията на валутен борд, при което всеки разход от бюджета трябва да бъде максимално съобразен с изискванията, които ни се налагат и които ние самите сме поели ангажимент да изпълним в рамките на нашите договорености, и като имам предвид, че не съм съгласен с определени принципни постановки от предлагания ни законопроект, които съгласно чл. 67, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не могат да бъдат променени между първо и второ четене, аз не мога да си позволя да подкрепя предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: СДС разполага с още 5 минути, Демократичната левица - с 10,40 минути. Ако имате желание да ги използвате - може. Ако не - преминаваме към гласуване.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък и без това преждеговорившите засегнаха много от постановките, заложени в законопроекта - "за" и "против".
Искам само да кажа с няколко думи, че няма да подкрепя този законопроект на първо четене не заради недостатъците, които има в него, те биха могли да бъдат изправени между първо и второ четене, а заради сгрешения принцип, заради сгрешения механизъм, по който ни се предлага да подпомогнем българските студенти и по този начин образователната система изобщо в страната.
Сгрешен е принципът, защото, първо, начинът, по който се набират средствата ние вървим към ликвидиране на тази форма вече и мисля, че още през следващата година това ще стане ясно със Закона за държавния бюджет. Не бихме могли да създаваме фондове тогава, когато ликвидираме такива, закриваме ги. Ние закриваме Държавен фонд за реконструкция и развитие, а да създаваме нов фонд. Повечето от фондовете, действащи на този принцип ще бъдат закрити още тази година и през следващата - останалите. Това е първият аргумент.
Вторият аргумент. Считам, че сме избрали един подход, който е правилен по отношение на кредитирането на студентите. Подход, който се изразява в тази наредба и правила, които Държавна спестовна каса е приела на 31 март - за кредитиране на студентите и която в момента действа.
Прави ми впечатление, че на 31 март излизат тези правила, една голяма част от които се съдържат и във вашия законопроект, а той е внесен на 21 април. (Неразбираема реплика от Руси Статков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, бързате.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега Статков, нека пестим време, защото трябва и да гласуваме.
Освен това действа и Наредба за стипендиите, утвърдена с постановление на Министерския съвет и парите за стипендии във висшите училища се планират в бюджетите на съответните висши училища за годината.
Ако вие смятате, а аз определено смятам, че тези средства са недостатъчни, ние можем да помислим как да увеличим тези средства. Но уважаемият професор Стоилов казва тук - "Става въпрос за някакви си 40-50 милиарда". Ами някакви си 40-50 милиарда е колосална сума за нашите възможности в момента и за нашия бюджет. Въпросът е и в това, че тук са заложени механизми, които превръщат кредитирането не в кредитиране, а в спонсориране. Тук има механизми, при които никой нормален студент, да не говоря за докторант, няма да тръгне да връща кредити. Ами вие започвате опрощаване от един успех 4,00. Ако мислите, че това трябва да бъде поощрявано, тогава да запишем, че при 3,00 се опрощават 25 на сто, защото при 4,00 се опрощават 50 на сто. Изобщо целият механизъм на изработване на тази помощ, която трябва да бъде оказана на българските студенти е просто сгрешен. И за да се вместя във времето, за което ви обещах, накрая искам да ви задам само един въпрос. Бях приготвил да ви прочета и кажа още много неща, но ще ги спестя. Ще ви задам само един въпрос - какво попречи на Българската социалистическа партия да внесе този чудесен законопроект в периода 1994 - 1996 г.? Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на първо гласуване законопроекта за преференциално кредитиране на студентите и докторантите, внесен от народния представител Георги Първанов и група народни представители.
Гласували 196 народни представители: за 76, против 45, въздържали се 75.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Съобщения за парламентарен контрол на 2 октомври 1998 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Кирил Ерменков и Евгени Димитров.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велислав Величков.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Велко Вълканов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Николай Камов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Иван Зънзов.
Министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Бойков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на търговията и туризма Валентин Василев.
Поради служебен ангажимент извън столицата в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Едно съобщение:
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе днес от 15,00 ч. редовно заседание в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 2 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,57 ч.)



Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председател:
 Иван Куртев

Секретари:
         Калчо Чукаров

       Ивалин Йосифов