Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 24 септември - 30 септември 1997 г.:
На 24 септември е постъпил проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическа политика, Комисията по опазване на околната среда и водите и Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Вносител - народният представител Ахмед Доган.
На 24 септември е постъпил законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител - Панчо Панайотов. Водеща комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
На 24 септември е постъпил законопроект за национално помирение с вносител Светослав Лучников. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
На 24 септември е постъпил законопроект за обезщетяване на собственици на одържавени имоти през периода 1944 - 1962 г. с вносител Светослав Лучников. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
На 25 септември е постъпил проект за решение за освобождаване и избиране на членове на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията с вносител Благой Димитров.
На 25 септември е постъпил законопроект за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд с вносител Министерския съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
На 25 септември е постъпил законопроект за горите с вносител Министерския съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
На 25 септември е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. с вносител Николай Апостолов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
На 30 септември е постъпил проект за решение за отхвърляне искането на главния прокурор на Република България Иван Татарчев срещу народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов да бъде възбудено наказателно преследване. Вносител - госпожа Татяна Дончева.
На 30 септември е постъпил проект за решение за провеждане на разисквания и тайно гласуване по искането на главния прокурор Иван Татарчев за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов с вносител Парламентарната група на Демократичната левица.
На 30 септември е постъпил проект за решение за избиране на временна Анкетна комисия за проучване на данните, съдържащи се в искането на главния прокурор да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов с вносител Драгомир Драганов и група народни представители.
На 30 септември е постъпил законопроект за някои допълнителни изисквания за заемане на длъжности в държавната сфера. Вносител - народният представител Сашо Стоянов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Седмичната програма за днес, 1 октомври, е изработена по предложение на парламентарните групи съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Затова като първа точка е поставено предложението на парламентарната група на Евролевицата за първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Втора точка е по предложение на Парламентарната група на Народен съюз - първо четене на законопроекта за ограничение при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България.
Останалата част от програмата е вече по предложение на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и тя включва:
3. Искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
5. Второ четене на законопроекта за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити.
6. Прекратяване пълномощията на народен представител.
7. Проекти за решения за промени в съставите на постоянни комисии на Народното събрание.
8. Второ четене на законопроекта за специалните разузнавателни средства.
9. Парламентарен контрол.
По проекта за седмичната програма имате ли някакви бележки?
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, предлагам точка четвърта от дневния ред да мине като точка втора, имам предвид второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с оглед на важността на проблема и с оглед на обстоятелството, че съгласно чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се обсъждат едновременно от постоянните комисии всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание в деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Съгласно ал. 2 тези законопроекти се внасят и обсъждат едновременно в Народното събрание, макар да се гласуват поотделно.
Раздаденият ни днес Закон за някои допълнителни изисквания за заемане на длъжности в държавната сфера покрива по материя тъй наречения Закон за лустрацията, който е предвиден в точка втора. Така че считам, че е добре да мине и този законопроект, внесен днес в Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията, и да бъдат внесени заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, можете ли да направите предложение за разместване на трета и четвърта точка, защото втора точка е по съвсем друг текст, тя е по чл. 39, ал. 7 като право на парламентарна група в първия пленарен ден на месеца.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, господин председател. Аз имам всъщност две предложения. Едното е за разместване на трета и четвърта точка, а другото е да съобразим точка втора с това изискване на чл. 67 от правилника, защото то е изискване, което се прилага и към законопроектите, предложени от парламентарните групи по ротацията с предимство за първия пленарен ден на месеца.
Така че правя две предложения: първото, за разместване на точки трета и четвърта, и второто, точка втора да бъде изтеглена назад, да мине в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и да бъдат внесени заедно, вече миналият през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията Закон за лустрацията, на Народен съюз, и това, което днес се внася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Едното предложение мога да го поставя на гласуване, но второто нямам основание, тъй като чл. 67, ал. 1 е много ясен - "Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането". Водещата комисия вече има становище по този въпрос и след като е излязла със свое становище, и след като една парламентарна група, позовавайки се на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание го е предложила за първия пленарен ден от месеца, просто ми е невъзможно да поставя на гласуване това Ваше предложение. Но предложението за разместване на точки трета и четвърта, разбира се, може да бъде гласувано.
Други предложения по дневния ред има ли? Няма.
Най-напред поставям на гласуване предложението на госпожа Дончева точка четвърта да стане точка трета, а точка трета да стане точка четвърта.
Гласували 179 народни представители: 76 за, 94 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване седмичната програма за работа на Народното събрание за периода 1 - 3 октомври 1997.
Гласували 191 народни представители: 132 за, 51 против, 8 въздържали се.
Седмичната програма на Народното събрание е приета.

Първа точка от нашата програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Процедурно предложение - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам възможността, че съм взел думата за процедура. Първо, господин председателю, предложението ми е времетраенето на дебата да бъде съответно 60 минути за Съюза на демократичните сили, 45 минути за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути за останалите парламентарни групи.
Второ, във връзка с дебата в залата да бъдат поканени: генерал-полковник Михо Михов - началник на Генералния щаб, полковник Арнаудов - заместник началник-управление "Личен състав" към Генералния щаб, и госпожа Грета Първанова - началник-управление "Правно" към Министерството на отбраната. Блгодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
По предложението за присъствие на госпожа Първанова и господа офицерите противно становище има ли?
Моля, гласувайте за допускане в залата на генерал-полковник Михов, полковник Арнаудов и госпожа Грета Първанова.
Гласували 174 народни представители: 172 за, 1 против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят генерал-полковник Михов, полковник Арнаудов и госпожа Първанова в залата.
На Председателския съвет се реши наистина времетраенето на разискванията по този закон, който е изключително важен, да бъде така, както поискаха и от Парламентарната група на СДС - 60 минути за Парламентарната група на СДС, 45 минути за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути за останалите парламентарни групи.
Моля да ми бъдат представени списъци на ораторите от парламентарните групи.
Сега давам думата на господин Христо Бисеров - председател на Комисията по национална сигурност, за да изложи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа, ще ви представя становището на Комисията по национална сигурност относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на своето заседание на 24 септември 1997 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията взеха участие: министърът на отбраната господин Георги Ананиев, заместник-министърът на отбраната господин Йордан Йорданов, началникът на управление "Правно" при Министерството на отбраната госпожа Грета Първанова. От страна на Генералния щаб в заседанието участва заместник-началникът на Генералния щаб господин Захарин Илиев.
Сега действащият Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България е в сила от 27 февруари 1996 г. В периода на прилагането се доказаха многобройните му достойнства, но се проявиха и някои негови недостатъци. В този период от време се измениха обществено-политическите и икономическите реалности в страната. Изразеното желание за пълноправно членство на Република България в европейските структури и в НАТО, свързаната с това необходимост от хармонизиране на законодателството ни с това на европейските страни, въвеждането на валутен съвет в страната и налагащият се режим на икономии изискват промени на някои от текстовете на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Затова Комисията по национална сигурност намира за основателни мотивите на правителството да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Комисията смята, че предложеният законопроект ще допринесе и да се усъвършенстват правните основи за стартиране на структурната реформа в Българската армия.
В законопроекта се предлага намаляване на срока на наборната служба от 18 на 12 месеца, а за лицата с висше образование - от 12 на 9 месеца. Предвиждат се промени относно основанията и условията за освобождаване и отлагане от наборна военна служба на наборниците, които отговарят на многократно правени предложения от Комитета на родители и близки на загинали и пострадали в казармата и от други неправителствени организации.
Комисията по национална сигурност счита, че разглежданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е съобразен с приетия на първо четене от Народното събрание Законопроект за Министерството на вътрешните работи. Предлагат се промени в чл. 7, като от състава на Въоръжените сили отпадат Гранични войски, Вътрешни войски и Националната служба за сигурност. Предвижда се наборна военна служба да се изпълнява и в Министерството на вътрешните работи освен в състава на Въоръжените сили и в Министерството на отбраната (това са промени в текстовете на чл. 96).
Създава се единно понятие "Министерство на отбраната", като навсякъде в текстовете на закона отпада изразът "система на Министерството на отбраната". Прецизират се текстовете, свързани с разпределение на правомощията по ръководството на Българската армия между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Създава се механизъм за назначаване и сменяемост на началника на Генералния щаб на Българската армия - възприет е нов ротационен принцип.
Предложени са изменения на текстовете, определящи мястото на службите "Военна полиция" и "Военно контраразузнаване" в структурата на Министерството на отбраната. Създават се като състав нов съвещателен орган към министъра на отбраната, наречен "Съвет по отбрана" и нов съвещателен орган към началника на Генералния щаб, наречен "Съвет на началник-щабовете".
В съответствие с принципа за гражданския контрол се разширяват правомощията на ръководителите на други ведомства, като им се дава възможност да приемат и освобождават от кадрова военна служба, повишават и понижават в длъжност и във военно звание.
Предложените изменения в глава десета на част втора позволяват освен цивилните лица в Министерството на отбраната със статут на военни служители и работници, да се ползва и цивилният персонал, работещ в останалата част на Въоръжените сили.
В законопроекта за измненение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е изградена нова система на основанията за освобождаване от кадрова военна служба. Съществена е промяната в текстовете на чл. 281, като се предлага законово определяне на видовете нарушения на военната дисциплина. Сега действащият текст предвижда те да се определят в уставите на Въоръжените сили.
С цел осигуряване на извънбюджетни източници за финансиране на проекти и програми, свързани с модернизацията, развитието, превъоръжаването и закупуването на нова техника и въоръжение за нуждите на Българската армия, в законопроекта се предвижда създаване на фонд "Отбрана".
По време на дискусията народните представители от Комисията по национална сигурност проявиха подчертан интерес към измененията и допълненията на текстовете, свързани със срока на наборната служба, гражданския контрол над Въоръжените сили, мястото на военното контраразузнаване в структурата на Министерството на отбраната, разпределението на правомощията по ръководството на Българската армия между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб и ротационния принцип при смяната на началника на Генералния щаб на Българската армия. Изразиха се и мнения, че с цел подобряване на закона са били възможни промени и в други текстове, незасегнати в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет."
Становището на комисията бе прието на 24 септември 1997 г. с 10 гласа "за", 1 глас "против" и 0 гласа "въздържали се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
От вносителите, ако искат, сега могат също да вземат думата, а може и по-късно. Ако не, най-напред давам тогава думата на господин Иван Глушков от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, господин началник на Генералния щаб, господа генерали!
На нашето внимание е предоставен изключително важен законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Този закон, както каза преди малко господин Бисеров, беше приет в края на 1995 г. и влезе в сила в началото на 1996 г. Може би това обстоятелство даде повод на колега от левицата при дебатите в Комисията по национална сигурност да постави въпроса необходимо ли е сега, в толкова кратък период след приемането на закона, да се постави въпроса за изменение и допълнение на същия закон. Аз смятам, че не само е необходимо, но е абсолютно необходимо поради обстоятелството, че коренно са променени икономическите и политическите условия.
Беше казано вече, че в страната бе въведен валутен борд. България изрази ясна политическа воля за членство в Европейския съюз и в НАТО. Всичко това налага промяна в нашето военно законодателство. Всъщност с предлаганите изменения и допълнения ние на практика ще направим добрия Закон за отбраната и Въоръжените сили, приет преди година и нещо, ще го направим много добър, даже отличен - закон, който в най-голяма степен ще бъде синхронизиран, хармонизиран с военното законодателство в развитите западни демокрации и по-специално в страните от Европейския съюз и НАТО.
Освен това с приемането на тези изменения и допълнения ще се разшири и утвърди законовата база за провеждането на абсолютно необходимата структурна реформа в Българската армия. Знае се, тази реформа на практика сега започва. Тя трябва да се проведе в дълбочина и за тази реформа е необходима промяна и в законовата база. Мисля, че най-характерното в предложените промени и изменения е тяхната крайна цел - създаването на една адекватна законова база и преди всичко утвърждаване и разширяване на гражданския контрол и гражданското ръководство на Министерството на отбраната. По този въпрос в Комисията по национална сигурност се разгоряха съществени спорове и аз веднага искам да парирам опитите нещата да бъдат представени сякаш се изземват функции от началника на Генералния щаб и се дават неоправдани правомощия на министъра на отбраната. Тъкмо обратното. Просто в случая става едно прецизиране на правомощията, на правата и задълженията на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб.
За ролята на началника на Генералния щаб и за неговите компетенции достатъчно ясно говори чл. 74, алинеи 1 и 3. Ще цитирам по памет, че началникът на Генералния щаб е най-висшият по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Българската армия, който е пряк началник на целия личен състав на Българската армия. И ал. 3, че началникът на Генералния щаб във военно време е не само пряк началник на целия личен състав на Българската армия, но е и главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.
В предлаганите изменения и допълнения се предлага едно преподчиняване на военното разузнаване, на военното контраразузнаване и на военната полиция от началника на Генералния щаб на министъра на отбраната. И това е съобразено както с Конституцията, така и със Закона за Въоръжените сили на Република България. Такава е практиката междупрочем, искам да подчертая, в редица страни, бивши членки на Варшавския договор - Румъния, Чехия, Унгария, а също така и в Словения, в Италия, във Франция, в Германия.
Разбира се, този факт произтича и от обстоятелството, както казах, че по Конституцията на Република България Министерският съвет и министърът на отбраната отговарят пряко за състоянието и бойната готовност на Българската армия и съвсем естествено е те да имат първата и непосредствена информация за това състояние.
Искам да обърна внимание на един друг проблем - предложението за ротационния принцип на началник щабовете. Това е въпрос, който подлежи на дискусия. Аз считам, че е поставен правилно и по този начин се дава възможност за една по-голяма мотивация на военнослужещите от различните родове войски на Българската армия.
Много важно предложение залегнало в законопроекта е това за намаляване на срока на военната служба от 18 на 12 месеца и на 9 месеца за лицата с висше образование.
Веднага искам да посоча, че както това предложение, така и други предложения за изменение на закона не са нещо ново. Те бяха направени като официални предложения от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в Тридесет и седмото Народно събрание при обсъждане на Закона за отбраната и Въоръжените сили. За съжаление, тогава мнозинството на левицата не прие тези предложения за промяна, в това число в частност и предложението за намаляване на срока на военната служба.
Аз изпитвам едно вътрешно задоволство от това предложение, защото това беше и мое предложение в Тридесет и седмото Народно събрание.
Предложението за намаляването на срока на военната служба, разбира се, се обосновава от редица обстоятелства, но не на последно място от икономически съображения. То говори, че ние правим вече и първите крачки по това, което е залегнало в Закона за отбраната и Въоръжените сили към постепенно - повтарям: постепенно - защото това ще бъде един бавен процес за превръщането на Българската армия в кадрова армия.
Искам да обърна внимание и на предложението, което се прави за промени в закона с изваждането от Въоръжените сили на Гранични войски, които знаете, че по закона за МВР се трансформират в гранична полиция; на Вътрешни войски, които се трансформират по Закона за МВР - предложението е за жандармерия и на Националната служба за сигурност. Между другото и това предложение беше направено в Тридесет и седмото Народно събрание от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Защото във всяка нормална държава границата се охранява - забележете: се охранява - от гранична полиция, а се защитава от Въоръжените сили, от армията на съответната страна.

Много важен момент в предлаганите изменения и допълнения е предложението за създаване на фонд "Отбрана" към Министерството на отбраната. Целта е да се формират извънбюджетни сметки, с които да се подпомогне реализирането на промените - превъоръжаването, модернизирането на Българската армия.
Уважаеми колеги, по време на дебатите в Комисията по национална сигурност изкристализира едно широко съгласие по отношение на предлаганите изменения и допълнения към Закона за отбраната и въоръжените сили. При гласуването на тези промени те бяха утвърдени с почти абсолютно мнозинство - само с един глас "против".
Аз се надявам, че и българският парламент, пленарната зала по същия отговорен начин ще подкрепи в най-голяма степен предлаганите изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили, с което ние ще дадем нашия принос за изграждането на една модерна и високобоеспособна Българска армия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Глушков.
Има думата народният представител господин Стефан Гайтанджиев от Парламентарната група на Демократичната левица.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаемо ръководство на парламента, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм този депутат, който гласува против закона в Комисията по национална сигурност. Аз бях този, който изрази и сериозните съмнения дали след като в края на 1995 г. ние с почти пълно единодушие по повечето от текстовете приехме този закон като една основа за развитието на нашата армия и нашите Въоръжени сили, гаранция за правата на хората, които работят там и след като нямаше съществени проблеми при приложението му, не говоря, че във Въоръжените сили в отбраната на страната няма проблеми, но те се дължаха не на приложението на закона, а на обективни фактори - липсата на средства, липсата по някой път и на една последователна доктрина. Така че действително въпросът, който най-напред трябва да си зададем, е дали тези промени в Закона за отбраната и въоръжените сили са необходими спешно и, на второ място, каква оценка можем да дадем на предлаганите изменения, доколко те са значими и оттам да определим цялостното си отношение към закона.
Аз приемам, че има някои пунктове в предлаганите изменения, които са полезни, които не бяха домислени изцяло през 1995 г. - термини и понятия, които уточняват по-пълно, по-цялостно основния предмет на дейност, който е приложението на този закон. Например много по-точно сега като основна дейност в областта на отбраната е определянето на военните аспекти на концепцията за национална сигурност на страната и осигуряването на тяхното изпълнение. Досегашната редакция говореше изцяло за Концепция за национална сигурност, а не за нейните военни аспекти. Действително не е работа Концепцията за национална сигурност изцяло и напълно да се покрива с вижданията на работещите експерти в Министерството на отбраната. Това е едно много по-глобално понятие. То изисква становище и на много други сфери на държавното управление.
Смятам, че по принцип правилно, особено с оглед на настъпилите изменения в бюджетната дисциплина, е предложението за създаването на фонд "Отбрана". По принцип смятам, че за съжаление при сегашните условия Българската армия трябва да търси включително и стопански ресурси, за да може да оцелее.
Много от пунктовете в предлаганите изменения в чл. 15а могат да бъдат подложени на критика, но по същество смятам, че това е една правилна стъпка.
Като критичен аргумент бих отбелязал единствено ал. 2 на чл. 15а, т. 9, където се предвижда 70 на сто от глобите по чл. 303 и 309 от този закон да постъпват в този фонд. Действително това е може би една сериозна финансова инжекция в министерството и много ми се иска те да могат да получават тези пари, но тук имам известни опасения. Не е редно - това е принцип и в правото, и във финансовата администрация - органът, който констатира дадени нередности и административни нарушения, да прибира и значителна част от сумите, които се полагат като определени глоби. А тук глобите са доста солени. Става дума за дейност на ръководители на търговски дружества и държавни предприятия, които лесно могат да бъдат констатирани. И едва ли в България в момента има ръководител на държавно предприятие, който може да спази изцяло всички тези изисквания и да подготви икономиката на предприятието, материалния му състав, транспортните средства за изискванията на отбраната. Просто имам опасения, че би могло дейността на тези служби, които ще констатират тези административни нарушения, да доведе до нещо като своеобразен рекет и самите директори на предприятия ще бъдат принудени да се отклоняват по някакъв начин, или пък да плащат доста големи суми от типа на 10, 50, дори и 100 минимални работни заплати, което не е малка сума.
Но по същество, пак повтарям, това не определя възраженията ми към закона. Това са неща, които могат да бъдат изчистени.
Има и някои пунктове от закона, които според мен едва ли са толкова важни. Те можеше спокойно да бъдат подминати. За мен не е от значение дали ръководството на отделните родове войски ще се нарича "командване" или ще се осъществява от началник щабове. И в двата случая е явно, че става дума за едно военно ръководство на съответните родове войски и дали ще бъдат началник щабове или командващи съответните родове войски не е от особено значение. Не е толкова важно и дали и Висшият военен съвет ще се преобразува в Съвет по отбраната, след като участниците са едни и същи. Това са проблеми, които можем да отминем.
Но да започна вече с действителните си възражения. Господин Глушков каза, че много важно било, че този закон, като разширява в известна степен правомощията на министъра на отбраната, по този начин се разширявал гражданският контрол върху армията и въоръжените сили. Господа, граждански контрол върху армията е нещо съвършено друго. Гражданският контрол се осъществява, на първо място, чрез гражданските институции и най-вече чрез парламента, Комисията по национална сигурност, чрез питанията, които се отправят към министъра за състоянието на повереното му ведомство. Граждански контрол това е възможността да се получава информация от граждански сдружения, от правозащитни организации. Това е гражданският контрол, а не да се увеличават правомощията на цивилното лице. Той е гражданин, но въпросът е, че той е и политическо лице. И в дадения случай така, както е и в Закона за МВР, става дума за едно увеличаване на правомощията на политическото лице и на политическата власт. А тя е конюнктурна. Днес е в Съюза на демократичните сили, утре може да я овладее друга партия. И затова ние трябва да мислим държавнически, а не просто дали в момента е по-добре министърът на отбраната да има повече права в сравнение с началника на Генералния щаб, а дали по принцип това е добро за България.
Известно е, че има различни модели в Европа. Може би ние сме най-близко до така наречения турски модел на ръководство на армията, при който Генералният щаб има изключително високи правомощия, докато цивилният министър е повече една политическа фигура, която представя проблемите на ведомството съответно на ниво Министерски съвет. Тук обаче действително се отнемат някои възможности на началника на Генералния щаб и се дават на министъра на отбраната. Това по мое мнение не е убедително и в някакъв смисъл дори е вредно. Тук не става въпрос само за щатовете. Досега началникът на Генералния щаб определяше длъжностите и утвърждаваше щатовете в Българската армия, а също така съгласува щатовете в Министерството на отбраната и подчиненото му поделение. Сега вече той само предлага на министъра на отбраната за утвърждаване щатовете на Генералния щаб и съгласува щатовете за военно време на Министерството на отбраната и другите формирования. Този, както и много други пунктове, на които няма да се спирам подробно, ме карат да изпитвам дълбоки съмнения към гражданското начало в ръководството на армията. Контрол трябва да има, но не и начало в ръководството.

Същото е и с правомощията по чл. 76 от закона - вече на началника на Генералния щаб на Българската армия, на който твърде ограничително е дадено, че преподписва заповедите на министъра на отбраната. В досегашния закон задължително разпорежданията на министъра се преподписваха и от началника на Генералния щаб. Просто двата подписа вървяха заедно.
Тук са дадени 4 пункта, които, за мен, са твърде невинни и не изчерпват всички функции по ръководството на Въоръжените сили, по които действително началникът на Генералния щаб трябва да преподпише заповед на министъра на отбраната. Няма да ги изброявам. Всеки може да ги види. Те за мен са твърде малко и недостатъчни.
Не бих одобрил също изваждането от състава на Въоръжените сили на Граничната полиция или Гранични войски или пък жандармерията, или Вътрешни войски, каквото и наименование да имат тези организации. Досега тяхното присъствие във Въоръжените сили придобиваше допълнителна тежест, с оглед дори и на концепцията, която се развива напоследък от Министерството на отбраната.
Аз съм съгласен, че действително вече военни действия с висока интензивност от типа на Втората световна война на Балканите ние не можем да очакваме. Но толкова по-голяма, при такава концепция, става значимостта на такива формирования като Гранични войски - и стража, и полиция, както искате го наричайте. И в досегашната ни военна концепция те съумяваха да удържат първите опити за вражеско нападение, както и Вътрешните войски, или както щете ги наречете - жандармерия, можеха да бъдат използвани всъщност за подпомагане дейността на отбраната. Тяхното изваждане от състава на Въоръжените сили, за мен, е съществена грешка, още повече пък като имаме предвид колко са стеснени възможностите както за издръжка на Българската армия, така и за поддръжката на един по-голям състав.
Принципно не одобрявам и недоумявам дори от идеята, развита в Закона за подмяната на ръководителите - началниците на Генералния щаб - от различните родове войски. За мен определено началникът на Генералния щаб трябва да бъде един много добре подготвен офицер. Дали той е от Военновъздушните, дали е от Сухопътните, дали е от Военноморските сили, това няма никакво значение - закрепването изрично на тази ротация. Извинявайте, но това не е парламентарна група, да кажем, с по-малка численост, че да кажем - хайде, техният заместник ще се сменя в ръководството на парламента, защото няма места и нямат стаи. Тук става дума действително за отговорност пред националната сигурност и тя трябва да се поеме от най-достойните, а не просто защото, нали, имаме и такива Въоръжени сили, които да не се обидят - дайте сега да дадем и на Военноморските. Не искам да кажа нищо против. Тук е генерал-полковник Михов, той е високо ценен специалист от нас и от мен включително. Но принципът, просто действително, за мен, е погршен.
Мисля също, че сега предлаганите изменения в закона - на практика с увеличаването на политическите правомощия в ръководството на Въоръжените сили и на отбраната - е един закон, който сериозно влошава възможността от развитието на демократичен живот в страната и е потенциална опасност - както казах и на самото заседание на Комисията по национална сигурност - министърът на отбраната да може да извърши военен преврат. Категорично подчертах, че не става дума за Георги Ананиев, когото дълбоко уважавам. Той преврат няма да направи, той е демократ човек. Убеден съм в това и го потвърждавам. Но следващият, или по-следващият, или по-по-следващият министър, когато имаме едно многопартийно правителство, което е съставено, да кажем, не на принципа сега -от една коалиция или хора, които са близки, а от политически партии, които може би ще се мразят? Но ние сме парламентарна република и по някой път обществената или национална необходимост може да наложи министърът на отбраната да е от една политическа сила, а по-голямата част от Министерския съвет от други политически сили, често пъти със съществени различия помежду си. Каква е тогава гаранцията, че този министър на отбраната няма да се опита да използва Въоръжените сили за собствена угода? Така че виждам тук действително опасност и за демокрацията от въвеждането на тези принципи.
Това бяха мотивите ми да гласувам против по принцип на първо четене. Приемам, че има неща, които могат и трябва да се усъвършенстват. Мисля, че на второ четене много от тези предложения ще бъдат внесени и вече в диалог в комисията и тук, в пленарната зала, бихме могли да постигнем така необходимото за нас съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Гайтанджиев.
Има думата господин министър Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Гайтанджиев! В началото на своето изказване Вие посочихте, че Законът за отбраната и Въоръжените сили не се нуждае от спешни промени. В самото Ваше изказване прозвучаха противоречия в това отношение. Тъй като предстои и е необходимо да бъде разработена концепция за националната сигурност, сам казахте, че това не може да бъде единствено и само работа на Министерството на отбраната. Наистина, такава спешна необходимост за промяна в текста се налага.
Освен това подкрепяхте създаването на фонд "Отбрана". Абсолютно спешно и необходимо е наистина да създадем един такъв фонд "Отбрана", като се знае какво е финансовото състояние на държавата и оттам бюджетните средства, които се заделят за Министерството на отбраната. Толкова време, мога да кажа, след 1989 г., дори и по-рано, средства за Министерството на отбраната по отношение на ново въоръжаване, техника, нови технологии почти не са се заделяли и не са стигали. Затова наистина е необходимо спешно да се създаде един такъв фонд, чрез който да можем да вършим тази дейност.
По отношение на това, че сред новите съвещателни органи, които предлагаме да бъдат създадени към министъра на отбраната и началника на Генералния щаб, не се променят като състав, категорично заявявам, че като състав те се променят. Стават по-малки като състав, по-гъвкави и на тях се възлагат определени задачи. Министърът на отбраната е задължен да разглежда в Съвета по отбрана глобални въпроси, които касаят Министерството на отбраната, както и новият съвещателен орган към началника на Генералния щаб, наречен Съвет на началник-щабовете. Това е също съществена промяна, тъй като се издига и статутът на началниците на главните щабове на видовете Въоръжени сили.
Противоречие прозвуча във Вашето изказване и по отношение на гражданския контрол и изземване на правомощията, според Вас, на началника на Генералния щаб от министъра на отбраната. Самият Вие казахте, че наистина гражданският контрол се осъществява и от Народното събрание чрез създадената процедура за питания към министъра на отбраната във връзка с дейността на Министерството на отбраната и, разбира се, на Българската армия. Двете неща просто са неделими. Не може да съществува Министерството на отбраната извън Българската армия, както и Българската армия не може да съществува извън Министерството на отбраната. Немислимо е двете неща да съществуват отделно.
В тази връзка, понеже министърът на отбраната е задължен да се явява в Народното събрание и да дава отговори на питания от народните представители, наистина той трябва да има ясната представа какво става в Министерството на отбраната, в това включвам и Българската армия. Затова е необходимо да има пълната информация какво става в Българската армия.
Затова и Военното контраразузнаване, и Военната полиция преминават на подчинение към министъра на отбраната, като не се изземват правомощията на началника на Генералния щаб във връзка с информацията от тези органи за Българската армия. Има изричен текст в закона, който казва, че информацията, касаеща Българската армия, се получава пряко от началника на Генералния щаб. Но в Министерство на отбраната, освен като структура Българска армия, има и други подразделения, подчинени на заместник-министри, на пряко подчинение на министъра на отбраната, които също би трябвало да се контролират в това отношение. Военното контраразузнаване и Военната полиция са контролни органи наистина и те трябва да бъдат подчинени на министъра на отбраната и той да има цялата информация за това какво става в Министерство на отбраната, включително и в Българската армия.
По отношение на утвърждаването на щатовете на Генералния щаб. Наистина според мен трябва да има йерархия по отношение на ръководството в едно военизирано формирование. Най-малко можете да кажете, че това не се отнася за Министерство на отбраната. Естествено е началникът на Генералния щаб, според неговите виждания за по-нормалното функциониране и по-правилното управление на Българската армия, да разработи щатовете в Генералния щаб и да има някой, който да ги утвърди.
Ами този някой кой може да бъде друг, господин Гайтанджиев, аз просто не мога да си представя. Мисля, че нормално е това да бъде министърът на отбраната.
По отношение на това, че Вие изразявате съмнения за ротационния принцип, който се предлага за заемане длъжността "началник на Генералния щаб". Наистина още и във Висшия военен съвет, когато се разглеждаше този въпрос, имаше сериозни дебати, сериозни противоречия по този въпрос. Възприе се да се въведе този ротационен принцип. Наистина може да се помисли по този въпрос дали трябва да се сменя началникът на Генералния щаб по строга определена последователност - от Военновъздушните сили, от Военноморските сили, от Сухопътните сили. По този въпрос наистина може да се помисли, но мандатност във всички случаи трябва да се въведе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра. За реплика - господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Аз няма да коментирам смехотворните твърдения на господин Гайтанджиев, че предлаганите промени и изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили ще се отразят на демократичния процес в България. Подобни твърдения просто са лишени от всякакво основание.
Но искам да Ви кажа, господин Гайтанджиев, че Вие не сте слушали добре моето изказване. Аз говорих не само за граждански контрол, аз говорих за гражданско управление. И когато става въпрос за гражданско управление на Министерството на отбраната, ще споделя с Вас едно изказване на главния секретар на Министерството на отбраната на Холандия, който неотдавна гостува в България. В Комисията по национална сигурност имахме една среща с него, висш военен генерал от холандската армия, и аз го попитах: Какво ще стане в случай, че има принципни противоречия между началника на Генералния щаб и министъра на отбраната в Холандия? Тогава той ми заяви, че това е невъзможно и че това се е случвало само веднъж в новата история на Холандия, а мисля, че Вие ще се съгласите, че Холандия е една пар ексаланс демократична страна с граждански контрол на армията, в истинския смисъл на думата, и той каза, че в такива случаи и в този единствен случай на противоречие между началника на Генералния щаб и министъра на отбраната началникът на Генералния щаб си подаде незабавно оставката.
Това е така, защото и в нашата Конституция, и в Закона за Въоръжените сили е казано ясно: "Министърът на отбраната и Министерският съвет отговарят за правителствената, за държавната политика в Министерството на отбраната".
Ето поради тази причина говорим за тези правомощия на министъра на отбраната и се учудвам на обстоятелството, че Вие поставяте под въпрос преминаването, трансформирането на Граничните войски в Гранична полиция.
В този свят, в който границите постепенно падат, господин Гайтанджиев, просто е ненормално армията да охранява границите. Навсякъде във всички нормални държави това се върши от гранична полиция. Не трябва отново да се връщаме към стари тоталитарни схеми по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков. Други реплики няма.
Имате думата за дуплика, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Глушков! На кръглата маса, Вие помните това, защото бяхте участник в нейната работа, тогава от страната на БЗНС, а аз бях от страната на СДС, тогава кръглата маса имаше две страни, нямаше осем страни и Александър Йорданов може да потвърди, тогава беше поставен проблемът за така наречените гранични съоръжения. Колко енергия се употреби от страна на Съюза на демократичните сили, че трябва да се махнат, че действително трябва свободно да се минава и сега, като се махнаха по цялата западна граница, какво? Като се стесниха и намалиха по южната граница - какво? Даже и местното население в значителни случаи вече протестира срещу това, защото границата стана един свободен коридор, през който бандити, престъпници, контрабандисти и всякакви други хора, включително и минаване на зараза.
Така че не мисля, че граничната стража или полиция, името няма значение, или Граничните войски, трябва да бъдат единствено само такива дозорни двойки, които да обикалят. Те трябва да бъдат и първи възпиращ фактор. В това няма нищо ненормално, разберете. Не трябва, само защото те са част от Въоръжените сили и са защитавали границата, да счетем, че те са остатък от тоталитарното. Няма нищо тоталитарно в това. Напротив, това е една, при съвременното състояние на армията, много по-гъвкава система на организация на Въоръжените сили.
И не мога да приема укорите, които получих, че на практика, виждате ли, политическото ръководство в лицето на министъра е най-важното нещо в армията. Разбира се, то е нещо много важно, много отговорно, но все пак старият закон казваше ясно: "Непосредственото ръководство на Българската армия се осъществява от началника на Генералния щаб". Вие сега предлагате това нещо да се махне и да сложите чл. 74, че "Началникът на Генералния щаб е само най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в България и е пряк началник на личния състав на Българската армия".
Доста голяма разлика има между "непосредствено ръководство на Българска армия" и "най-старшият офицер, който е началник на другите военнослужещи".
Ето това е вече съществено. И действително, ако министърът тогава в някаква степен се явява ръководител на Българската армия, аз считам, че това е нарушаване на основен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Имате думата за процедура.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! След първите изказвания по законопроекта за Въоръжените сили и след изказването на господин министър Ананиев възникнаха въпроси и някои проблеми, които Парламентарната група на Демократичната левица счита за необходимо да обсъди.
В тази връзка на основание чл. 52, ал. 2 от името на парламентарната група искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час почивка - до 10,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата госпожа Петя Шопова от Парламентарната група на Евролевицата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин началник на Генералния щаб, уважаеми колеги! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България има голямо значение за Тридесет и осмото Народно събрание. Необходимостта от промени в тази материя започна да се обсъжда в Народното събрание още по времето на Тридесет и шестото Народно събрание. Тогава не беше намерено мнозинство и политическа воля, която да реши въпросите на отбраната и Въоръжените сили по един модерен начин.
Принципните въпроси, които се поставяха още тогава, бяха два.
Първият въпрос беше за съотношението на компетенциите между президента на републиката, Министерския съвет, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб.
И вторият принципен въпрос беше за това, че служещите във Въоръжените сили са лица в униформа, за които трябва да има всички възможности за договорното начало, което ще се гарантира, разбира се, и чрез гражданския контрол на Въоръжените сили.
През 1995 г. беше приет Законът за отбраната и Въоръжените сили, който наруши някои от тези баланси. Това нарушение се почувства в дейността на армията и Въоръжените сили и затова съвършено логично е сега да бъдат възстановени балансите. Затова според мен дебатите, свързани със Закона за отбраната и Въоръжените сили, с неговото изменение, трябва да отговорят на въпроса балансирани ли са тези съотношения и можем ли в този вид да приемем закона на второ четене, за да стане той закон, който да се прилага.
Ще се спра на някои от въпросите, които се предлагат от вносителите.
Най-напред - въпроса за намаляването на военната служба. Смятам, че намаляването на военната служба от 18 на 12, съответно от 12 на 9 месеца, е разумно и то е свързано със структурната реформа в Българската армия и с идеята Българската армия в бъдеще да се превърне в професионална армия. Свързано е също така и с предислокацията на военните поделения и с възможността икономически да бъдат решени въпросите на Българската армия. Още повече това предложение намира и едно много широко обществено одобрение по различни причини, така че смятам този текст за безспорен. Смятам, че трудността ще дойде за самото ръководство на Българската армия, което трябва да направи разчетите по нов начин.
Вторият въпрос, който е принципен и който се поставя от вносителите, това е въпросът Гранични войски, Вътрешни войски, Националната служба за сигурност да бъдат изключени от кръга на Въоръжените сили. Смятам това за напълно логично от гледна точка на философията на Закона за МВР и не само от гледна точка на философията на Закона за МВР, а и на вътрешната философия на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Искам съвършено деликатно да поставя още един въпрос. Смятам, че в бъдеще трябва да се помисли по обхвата на Въоръжените сили от гледна точка на европейските критерии. Тук присъстващите специалисти разбират за какво говоря. Смятам, че трябва да продължим и по-нататък да усъвършенстваме тази тематика и да видим най-точно кръга на видовете войски, които ще бъдат в нашите Въоръжени сили. Зная, че това ще има особен обществен резонанс, но ние трябва да спазваме европейските критерии.
Следващият пункт, който се предлага от вносителите - наборна въоръжена служба да има в Министерството на вътрешните работи, това е един въпрос, който може да възбуди различни тълкувания, но след като родове войски като Гранични и Вътрешни отиват в системата на Министерството на вътрешните работи, логично е това да стане така.
Създаването на фонд "Отбрана" към Министерството на отбраната за мен е един от най-важните въпроси на съвременното решаване на въпросите на Българската армия, защото колкото и да е силен един бюджет, той не би могъл да реши въпросите на армията и на Въоръжените сили, още повече в условията на валутен борд. Много изчерпателно в законопроекта е предвидено от какви източници да се съберат средствата за фонд "Отбрана", също така и това, че те ще бъдат използвани за модернизация, развитие, превъоръжаване и закупуването на нова техника. Смятам, че ако фондът заработи добре, ако източниците са надеждни - така, както ги проектира самият вносител, фонд "Отбрана" може да изиграе много голяма роля в бъдеще при модернизирането на Българската армия и Въоръжените сили.
Съгласна съм и със създаването на единното понятие "Министерство на отбраната". Смятам, че това е част от нормалното възприемане на понятията и разпределение на функциите във връзка с балансите, за които говорих в началото.
Също така смятам, че трябва да се прецизират взаимоотношенията между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Тук обаче искам да поставя един въпрос. И в мотивите си вносителите казват, че началникът на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министрите на отбраната представляват екипа на министъра. Според мен, ако бъдем справедливи и гледаме нещата нормално, трябва да разделим, така да се каже, по ранг заместник-министрите от началника на Генералния щаб. И това трябва да го отбележим много добре в компетенциите. Министърът олицетворява гражданския контрол и е безспорно, че той ръководи съответното ведомство. Имам предвид Министерството на отбраната. Началникът на Генералния щаб е професионалист N 1 в Българската армия и добре трябва да внимаваме във формулировките, когато формулираме тези негови функции. За второ четене аз ще направя своите предложения.
Не мога да се съглася обаче с формулировки, които приравняват в някаква степен - в деликатен вид, разбира се, началникът на Генералния щаб със заместник-министрите. Смятам, че никой в тази зала не би се съгласил с това. Може би аз така чета законопроекта, но така ми се струва.
Смятам, че трябва да има отделно функция министър -началник на Генерален щаб и отделно министър - заместник-министри и друга администрация. Заместник-министрите са част от администрацията, а началникът на Генералния щаб е първият професионалист в системата на Българската армия. Ето тук деликатно материята трябва да бъде регулирана много прецизно.
Това, че министърът на отбраната е олицетворение на гражданския контрол, мисля в тази аудитория да не го коментираме. Смятам, че това е едно от достиженията на нашата демокрация и не би представлявало интерес за коментар, разбира се, и всички други средства - парламентарният контрол. Тук могат да бъдат поставени и въпросите за възможността за създаването на професионални организации в системата на Въоръжените сили. Но това са теми, по които ние трябва да приравняваме своите критерии с Европа.
Нашата парламентарна група за второ четене ще внесе конкретни текстове.
Следващият въпрос, на който искам да се спра, е въпросът за сменяемостта на началника на Генералния щаб. Лично аз се колебая в това кое е рационалното и кое не е рационалното в предложенията за ротация и за срок. Смятам, че срокът от 3 години е малко. Това е моето категорично становище. Не мисля, че на такава висока длъжност, който и да е професионалист, може за 3 години да създаде условията, да ги реализира и да се видят резултатите от тези условия. Дори продължаването с 2 години - до 5 години, не смятам този мандат за нормален. Ако трябва да подкрепим принципа на мандатността, според мен основният срок трябва да бъде 5 години - така е в повечето институции, при които има мандатност, и увеличаването на срока да бъде с 2 години. И ще направя това свое предложение за второ четене.
Второ, не мисля, че трябва да абсолютизираме ротацията по видове войски. Хубаво е това, което е записано - видове Въоръжени сили - Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили да имат своите представители, защото досега все така се получаваше, че Сухопътните войски оглавяваха Генералния щаб. Сега за първи път Военновъздушните сили имат свой представител и това за тях е много приятно. Ние имаме и много силни Военноморски сили, но едва ли качествата на Висшия генералитет могат да бъдат оценявани само във връзка с видовете Въоръжени сили. И затова - разбрах и от изявленията на министъра на отбраната, че той е склонен това да не се абсолютизира, може да бъде записан текст в смисъл, че е хубаво те да бъдат редувани, но това да не бъде задължително по един абсолютен начин.
И последният въпрос, който искам да поставя, е въпросът за това момчетата, които продължават образованието си и фактически са в период на обучение за висше образование в страната и в чужбина, да отлагат военната си служба до 26 години, това е добре, но много майки се обръщат към мен и аз искам да поставя може би не толкова професионално, колкото като представител на тези майки един въпрос. Има момчета, които се учат в чужбина и срокът на обучението е доста дълъг. Заради този срок на обучение досега те дори не смееха да се върнат, ако срокът на обучение не е приключил, тъй като тук веднага ще трябва да бъдат призовани в Българската армия и това ще спре професионалната им кариера в съответните висши учебни заведения. Сега ние им даваме по-голяма възможност, но се питам трябва ли да бъдем абсолютно изискващи в този смисъл. Не е ли добре да помислим във връзка с алтернативната военна служба и за едно решение, при което онези, които са завършили висшето си образование в чужбина, да ги привличаме в България на един следващ етап, с което да увеличаваме нашия интелектуален потенциал и да не ги препятстваме от гледна точка на техния ангажимент като български граждани за отбиване на тяхната редовна военна служба.
Говоря много общо, сигурна съм, че министърът на отбраната ме разбира прекрасно, тъй като и към него са се обръщали тези майки и представителите на тези дамски среди, които се обърнаха към мен. Мисля, че в този смисъл можем да видим възможностите за това, когато в едно висше учебно заведение в чужбина обучението се приключва на по-висока възраст, как да спазим баланса на ангажимента към страната, приключването на това висше образование и удоволствието, с което тези български мъже след това ще се връщат в нашата страна и ще работят за нея.
Всички останали въпроси в писмен вид ще подготвя за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Шопова. Следващият оратор беше господин Жорж Ганчев. Не го виждам в залата.
В такъв случай давам думата на народния представител господин Пламен Марков от Съюза на демократичните сили. Имате думата, господин Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Взимам думата, за да изкажа своята позиция и своята оценка на предложения днес на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Мотивите, които съпътстват внесения от Министерския съвет законопроект, са достатъчно ясни и добре аргументирани, за да се убеди всеки един от нас, че макар и приет съвсем наскоро, само преди малко повече от година, Законът за отбраната и Въоръжените сили, който действа в момента, промените са наложителни или през този период от време настъпиха редица събития и се развиха редица процеси, които налагат внасянето на известни изменения и конкретизиране в правната уредба, засягаща Министерство на отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Това се налага главно поради обстоятелството, че когато е приеман сега действащият Закон за отбраната и Въоръжените сили от 37-ото Народно събрание, на практика все още България не беше ясно декларирала своето желание и стремежа си към приобщаване и интегриране в евроатлантическите структури, и по-специално в Организацията на северноатлантическия договор, или популярно казано, в Организацията на НАТО. Това налага съобразяване и на нашето вътрешно законодателство с изискванията, критериите и параметрите на законодателната уредба на страните-членки на НАТО, тъй като нашата армия и нашето отбранително ведомство следва да бъде приведено в съответствие именно с тези изисквания на европейското законодателство и на законодателството на страните-членки на Северноатлантическия договор.
Сега вече такава ясна позиция по отношение на нашия стремеж към пълноправно членство в НАТО е налице. Знаете всички, че България категорично и ясно декларира своето желание за приобщаване към тези структури. (Реплика от блока на БСП, която не се разбира.) Това нещо беше включено и в приетата от нас Декларация за национално съгласие. Мисля, че никой от вас не би възразил върху това, че именно натам следва да бъде насочен нашият стремеж като държава, целяща гарантиране на своята вътрешна и международна сигурност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Какво общо има това със закона?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Дай по закона, бе, момче! Иначе ще викаме Веска.
ПЛАМЕН МАРКОВ: Питайте си я Веска, тя е в Южна Африка. Можете да влезете във връзка с нея, това си е ваш проблем.
Що се отнася конкретно по закона. Смятам за едно от достойнствата на предложения законопроект намирането на адекватно решение, свързано с въвеждането на валутния борд в страната и бюджетните ограничения, на които са подложени всички ведомства. Създаването на специализиран фонд "Отбрана" дава възможност за набирането и целевото изразходване на финансови и материални средства, които да бъдат оползотворени с оглед нуждите, свързани с превъоръжаването, модернизацията и закупуването на нова техника и въоръжение за нуждите на Българската армия.
В законопроекта е посочено, че формирането и действието на тази законова разпоредба ще започне от началото на следващата година и това е по обясними причини. Трябва да бъде съобразено и с бюджета за следващата година, който тепърва Народното събрание ще разгледа и приеме.
Друго достойнство на предложения законопроект е дадената регламентация и засилените възможности за упражняването на гражданския контрол върху Министерство на отбраната и дейността на Министерство на отбраната в разпоредбата, която сочи, че освен министърът на отбраната и заместник-министрите са цивилни лица. За първи път изрично се посочва този факт. Освен това създаването и на помощни съвещателни органи както към министъра на отбраната, така и към началника на Генералния щаб и началниците на главните щабове на видовете Въоръжени сили.
Създаденият Съвет по отбраната, включващ в своя състав началника на Генералния щаб, първия заместник-началник на Генералния щаб, заместник-министрите и началниците на главни щабове като помощен орган определено дава възможност на министъра да взима адекватни решения, тъй като законът възлага на него непосредствено отговорността по управлението и отговорността за организацията и дейността на Министерството на отбраната.
Дава се законова възможност и регламент, свързан с участието на наши войскови специализирани подразделения в умиротворителни, хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България - нещо, което също е новост в предлагания законопроект.

По отношение на намаляването срока на военната служба вече се изказаха доста колеги. Определено възражение по отношение на това законово разрешение, поне аз не чух да има. Мисля, че това, което госпожа Шопова посочи като забележка, е във връзка с това, че има наши младежи, които се обучават във висши учебни заведения в чужбина и че срокът на тяхното обучение е по-дълъг, т.е. не би могъл да се вложи в тази възрастова граница 26 години. Аз не твърдя, че съм запознат точно, но мисля, че в което и да е висше учебно заведение, срокът на обучението не би могъл да бъде повече от 7-8 години, за да завърши висшето си образование, включително и в чуждо висше учебно заведение. Така че възрастовата граница от 26 години ми се струва напълно достатъчна.
В общи линии предлаганият законопроект, както вече посочих, цели съобразяването на нашето българско вътрешно законодателство с изискванията на европейското законодателство в тази насока. В Комисията по национална сигурност, след изслушването на становището на министъра, подкрепено от началника на Генералния щаб, дебатите бяха съвсем коректни, почти нямаше възражения, с малки изключения. И това изключение е господин Стефан Гайтанджиев. Аз в шеговита форма имах възможността да отбележа, че от началото на настоящата парламентарна сесия до настоящия момент по всички законопроекти, в които водеща комисия беше Комисията по национална сигурност, съществуваше едно завидно съгласуване и един завиден консенсус при гласуването на законопроектите, който беше нарушен, за съжаление, от господин Гайтанджиев, без да посочи сериозни аргументи. Мисля, че днес в неговото изказване всички вие се убедихте, че контрааргументите или възраженията срещу предлагания законопроект бяха несъстоятелни.
Накрая искам да призова всички колеги да приемем предложения законопроект за отбраната и Въоръжените сили на първо четене. Разбира се, между двете четения на законопроекта биха могли да бъдат внесени някои изменения, примерно във връзка с предложения принцип на ротацията или задължителността по отношение излъчването на началника на Генералния щаб, както и по отношение срока на неговия мандат. Това са неща, които биха могли да бъдат преосмислени или да намерят някакво ново законодателно решение, но като цяло законопроектът, поне по моя преценка, е много добър и аз призовавам всички колеги да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Ангел Найденов от Парламентарната група на Демократичната левица.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър, господин началник на Генералния щаб! Безспорна истина е, че военната реформа е твърде сложна, комплексна и достатъчно деликатна дейност, към която трябва да се подхожда много внимателно, много премерено и то на основата на безпристрастни и обективни прогнози и анализи. Реформа, която да е обмислена, която да е съобразена с реалностите и във вътрешно-, и във външнополитически план. Сами по себе си желанието и амбицията за реформиране без необходимите предпоставки и обусловеност в доктрина за национална сигурност, във военна доктрина, в професионални анализи на военните потенциали на съседните държави, биха изглеждали твърде наивно. Когато към тях обаче се прибавят и вече конкретни предложения за промени - и то без да са достатъчно мотивирани - в съществуващия Закон за отбраната и Въоръжените сили, то това вече трябва да пробуди определено безпокойство.
Не се наемам да отстоявам неприкосновеност на едни или други текстове или закони тогава, когато очевидно има обществена воля и потребност или тогава, когато те са явно несъвършени и несъответстващи на реалните условия. Струва ми се, че не по този начин следва да се разглежда обаче съществуващият Закон за отбраната и Въоръжените сили, който е в сила от една година и седем месеца и по една или друга причина е подготвян в продължение на пет години. Тоест, най-малко трябва да се допусне, че е бил достатъчно добре обмислен и в достатъчна степен е използвал аналогичен опит в сферата на военното законодателство.
В предлаганите промени, без каквато и да е предубеденост, можем да открием същността най-вече в изменение на правомощията на министъра на отбраната, съответно на началника на Генералния щаб. Има, разбира се, и други предложения, изцяло нови текстове, които могат да бъдат подкрепени. Например текстовете за фонд "Отбрана". Но така или иначе остава впечатлението, че същността е заложена в промяна на баланса и концентрацията на правомощия от началника на Генералния щаб към министъра на отбраната. Не мисля, че подобен подход изразява във висша степен същината на гржданския контрол и следователно аргументът за неговото засилване изглежда несъстоятелен още повече, че няма каквито и да е предложения, засягащи функциите и правомощията на Инспектората.
Откровено трябва да сe посочи, че предлаганите изменения обезличават, поне аз имам такова усещане, в значителна степен Генералния щаб и неговия началник и концентрират правомощията в представители на една или друга политическа сила, какъвто е министърът на отбраната. Фактически цялата власт по строителството и ръководството на Българската армия се поемат от лице без съответната военна подготовка и опита по ръководството на войските. Казвам това без каквато и да е предубеденост към сегашния министър на отбраната.
Другата страна на този проблем е, че отново се дава възможност чрез този променен баланс на компетенции оперативното ръководство на армията, кадровият състав и взаимоотношенията в армията да станат подвластни на политически въздействия и съображения, на политически субективизъм. Това усещане се засилва и от подценяването на Военната полиция и Военното контраразузнаване и става очевидно, че на практика е застрашен принципът за деполитизация на армията и на Въоръжените сили в страната.
Няма да се спирам на учудването, което предизвиква у мен текстът на чл. 71, ал. 4, че информацията, която Военната полиция и Военното контраразузнаване предоставят на началника на Генералния щаб, е само информация относно Българската армия. Но вижте, на началника на Генералния щаб е отнето и правото да определя длъжностите и да утвърждава щатовете в Генералния щаб, което според чл. 77, ал. 1 подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във Въоръжените сили.
Налага се въпросът какво изисква толкова радикална промяна в баланса на правомощията? Какво налага професионалното ръководство да се замести, извинявайте, от политическо? И защо ни се предлага по този толкова важен проблем - отбраната и Въоръжените сили, да разсъждаваме без народните представители като цяло, а не само членовете на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика да са запознати с аспектите на доктрината за националната сигурност, военната доктрина и плана за организационното изграждане, структура и численост на Българската армия?
Защо трябва да разсъждаваме по този въпрос? Защото в крайна сметка, за да се вземе окончателно решение от народните представители, трябва да бъдем убедени, че са взети под внимание не само моментните политически съображения, а и въпросите по оценката на военния ни потенциал, преценката за рисковия минимум, предизвикателствата и, разбира се, принципите на военното строителство и използването на собствените Въоръжени сили за един по-продължителен период от време. Аз не виждам по какъв начин подобна оценка, а и разбирането, че военен потенциал се създава и поддържа не заради политическата конюнктура, а за да отговорим адекватно на други или друг военен потенциал кореспондират с предложението за промяна на правомощията, а и за ротационния принцип, в частност за възможното удължаване на мандата на началника на Генералния щаб и със заложеното, смея да отбележа това, сериозно съкращаване на кадровия потенциал на офицерския и сержантския състав, а и като цяло на числения състав на Българската армия.
Няма да се спирам на въпросите, свързани с предислокацията, закриването на гарнизони и частичното или пълно отсъствие на войсково прикритие на важни тактически, а даже и оперативни направления, водещи от приграничната полоса към вътрешността на страната. Те, както и свързаните с това нови финансови разходи, явно ще бъдат предмет на други разисквания. Ако сега ги поставям, то това е единствено от гледна точка на сериозното безпокойство, което съществува заради опасенията, че новите експерименти с армията не само че не са достатъчно аргументирани, но и не почиват на достатъчно ясен модел, с ясно определени близки и далечни цели.
Може би това усещане е погрешно. На мене ми се иска да е погрешно, но така или иначе посочените мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили и дискусията в Комисията по националната сигурност не успяват да ме убедят в достатъчна степен. Има разбира се и доста въпроси и в сегашния закон, и в предложенията за изменение и допълнение, които трябва да се усъвършенстват и които могат да бъдат приети - и за срока на военната служба, и за освобождаването от военна служба, и за прецизирането на понятията, и по същество за фонда на икономическите основи на отбраната. Но същностните изменения в чл. 35, чл. 75, чл. 71, чл. 76, чл. 78 изискват много по-премислени и по-прецизни мотиви и аргументи, цялостна оценка, концептуално свързана с проблемите на националната сигурност, отбраната на страната и приоритетите във военнополитическата област.
По принцип в Комисията по националната сигурност подкрепих предложенията с очакването, че днешната дискусия в много по-голяма степен и много по-пълно ще отговори на въпросите, ще разсее съмненията и ще ме убеди в необходимостта отново да ги подкрепя.
За съжаление, поне досега въпросите ми отпадат, но опасенията ми не се разсейват, защото по-скоро само се аплодират мотивите на вносителя, а не се анализират и оценяват последствията. Не се гарантира, че армията няма да бъде въвлечена във водовъртежа на политическите страсти и на субективната амбиция. Не се гарантира, че промените, хармонизиращи военното ни законодателство, въпреки че поне досега от изказванията не личи какво и кое не е съобразено и не е хармонизирано в досегашния закон... Военностратегическата ни структура преди всичко и напълно съответстват на националните интереси, на военната традиция и на отбранителните ни приоритети.
Не мога да преодолея и усещането, че днешните дискусии изпреварват същностното обсъждане на проблемите за стабилизиране на Българската армия, на Въоръжените сили, на финансовите и правни предпоставки и гаранции, на вътрешните и външнополитическите условия за същностното реформиране, професионализиране и осигуряване на армията и въоръжените сили на страната. Аз лично се надявам, че до края на настоящата дискусия бихме чули много по-същностни и много по-аргументирани мотиви, които да ни накарат да подкрепим внесените предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също Ви благодаря, господин Найденов, за Вашето изказване.
Има думата началникът на Генералния щаб генерал Михов.
ГЕНЕРАЛ МИХО МИХОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър на отбраната! Позволявам си да взема думата пред вас, за да изкажа своето мнение по предлаганите изменения на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Всички тези неща, които са внесени в Народното събрание, са обсъдени на много широка основа, пред основния команден състав на Българската армия, във военен съвет на Генералния щаб и във Висшия военен съвет. Моето лично убеждение е, че има обществена потребност от промяна на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тази обществена потребност според мене се продиктува и през тази година от динамичноразвиваващата се военнополитическа обстановка в света и региона.
Да, действително, за една година настъпиха много сериозни промени в това, че ние, военните и военнотехническите лица, се убедихме, че политическият фактор в момента е водещ и определящ за националната сигурност на страната ни. И не само у нас.
На второ място, промени са икономическата среда, в която съществува, живее армията и се готви за изпълнение на конституционното си задължение по чл. 9. Тази икономическа среда продиктува и потребността да се създаде фонд "Отбрана" именно и във връзка с това армията да оживее, да може да възстанови въоръженията си и да пристъпи реално към подготовка на войските със съответната летателна, полева и морска натренираност.
Настъпиха структурни промени в Генералния щаб, в главните щабове на видовете въоръжени сили, които бяха продиктувани и от решения на Министерския съвет. Тези промени доведоха до концентриране на органите за управление, до стесняване на някои пълномощия и преди всичко до конкретизиране на функционалните задължения на длъжностните лица.
Не на последно място има и политическо решение за ориентация на нашата страна.
Ето това според мене е обществената потребност и необходимост да се внесат тези изменения, които се предлагат и се обсъждат.
Не на последно място - иска ми се с това да започна, реформата в Българската армия формално, до известна степен и съдържателно, стартира през 1992 г., когато и аз съм участвал в качеството си на командващ Военновъздушните сили в нейната част за този вид въоръжени сили и изобщо за Българската армия. Но тя беше осигурена правно и с решение на правителството през 1995 г. и от 1995 г. досега настъпиха много промени, които налагат ние правно да бъдем осигурени за това, което правим, и това, което следва действително да се възприеме от народонаселението чрез висшия орган за народовластие. Това е основанието, което исках да споделя в самото начало.
На второ място, много пъти както и аз преживявам, какво представлява този граждански контрол върху армията, той действително ефективен ли е, действен ли е? За мене граждански контрол и изобщо контрол може да прави онзи, който разбира кого и как ще контролира. Кои са тези, които контролират армията. Естествено Народното събрание, президентът, Министерския съвет със съответните лица и от това военните само печелят. Старата болест от края на 80-те и началото на 90-те години просто е излекувана и преживяна. Нямаме никакви скрупули, казвам го като военно техническо лице, че съществува граждански контрол. Аз казах: контролират тези, които могат и знаят, и тези органи са точно те.
Друг е въпросът дали министърът на отбраната в Централната администрация ще назначава такива лица, които теснопрофесионално да са подготвени да осъществяват социалната политика, информационната политика, духовната потребност на въоръжените ни сили. Това вече е негова отговорност и той дава своите обяснения всеки петък, доколкото следя пред народните представители по тези въпроси. Това за мен мисля, че е съвсем уютно състояние като началник на Генералния щаб в момента и като преходен такъв.
На следващо място, да, действително Министерският съвет е този, който утвърждава структурите на Българската армия: Генерален щаб, видове въоръжени сили и това предстои сега да се преобнови във връзка с плана, който ще доложа малко по-късно. Именно това е контролът: нашето правителство и Народното събрание да кажат каква армия трябва да имаме и кой определя числеността. Често пъти Генералният щаб е обвиняван, че съкращава числеността на Българската армия. Това е потребност от демографски условия, от чисто световен опит, че службата е неповече от 12 месеца, в т. ч. и, че на юг от нас - и при вчерашната ми среща с началника на Главния щаб на ВВС на Югославия хората обмислят 9-месечна служба, но много преди нас са на 12-месечна... Това предизвика едно вътрешно недоволство в нашето общество: защо ние ще се различаваме от световните тенденции и това ще предизвика нова структура, нов числен състав.
Безспорно 104-хилядна армия ние не сме я съкратили и няма да я съкратим. Даже бих желал, ако имаме възможност, да бъде и повече. Но това Генералният щаб не превръща в цел и по-точно началникът на Генералния щаб. Нямаме такава цел.

Притеснявам се по някои неща, които имам потребност да изложа. Щатовете, които се утвърждават от министъра на отбраната. Да, това също е форма според мен на граждански контрол, затова защото не може началникът на Генералния щаб да си самоутвърждава щатовете, понякога зависи от личността, от нейните нрави. И аз си мисля, че понякога ние се увличаме от желанието да угодим на този или на онзи, да назначим нов човек, да създадем нова структурка. Затова е създадена тази възможност за Българската армия само началникът на Генералния щаб да утвърждава плановете на управленията на видовете въоръжени сили. И това не е променено. Аз също преживявам за това, че министърът ще утвърждава щата на Генералния щаб. Но никой не ни е забранил и ние много задълбочено го обсъждаме, за да го убедим, а понякога и той трябва да се убеди и да отстъпи по чисто военно-технически проблем. Явно има условия за дискусия, а не за просто формално утвърждаване.
Съветът на отбраната. Там присъстват повече военни лица, отколкото са цивилните за този екип. Да, действително 4 са цивилните лица начело с министъра, 5 са военните лица начело с началника на Генералния щаб. Тук не става дума за противопоставяне. Просто това е един съвещателен орган, който трябва да убеди цивилното лице - министъра на отбраната, в правотата на военно-техническите въпроси, а защо не и във военно-политическите. Защото военните не са оперирани от съвест, те трябва да разбират от политика, но не трябва да имат партийна пристрастност и да я демонстрират или да са подвластни на нея.
За военното контраразузнаване и военната полиция. Собствено казвам - да, началникът на Генералния щаб трябва да готви Българската армия така, че тя да бъде с висока степен на бойна готовност и преди всичко боеспособна. Военното контраразузнаване и военната полиция ежедневно дават точна информация за състоянието на войските, дори за корумпираността на офицери и сержанти. И във всички случаи такива има в цивилните структури на министерството. Такава информация дават на началника на Генералния щаб за управление в министерството за други структури, които са във военно-икономическия блок, която не ми е нужна и би следвало аз да я препредавам на министъра в качеството си сега или на всички началници, които ще ме следват, или тези, които са ме предшествали. И често тези неща са преплетени. А тук мисля, че добре е казано - пряко цялата информация се дава на началника на Генералния щаб. И той ползва онази, която касае Българската армия. Той е длъжен да дава отговори пред министъра за това. Но не би следвало да се ангажира неговото внимание с онези структури, които не са му подчинени, макар че косвено тази информация, ако реши министърът, може да му я предостави.
Чл. 281 също е една форма на контрол или на привързаност на обществото към армията и обратно. Тук по лично мое настояване този член беше разширен, защото трябва да се знае строгостта на закона по отношение на дисциплинарните нарушения на военно-техническите лица, много солидно да се изчистваме от онези, които нямат качеството на офицер или сержант. И затова това също е една форма на държавно вмешателство върху структурите на армията, на контрол, много бързо да ги изчистват тези със силата именно на чл. 281.
Чл. 105 и чл. 106 - по отношение на братята и изобщо на обучаващите се, е един също солиден жест към обществото и отношение на обществото към армията, че то разбира неговите чисто житейски проблеми, съдбата, смъртта, обучението.
И по преподписването на заповедите. Също съм преживял по това, но никога - говоря наистина от собствено име - не съм търпял и преди това, че трябва да има арбитраж в Министерството на отбраната, това, че две лица в една структура, каквато е Министерството на отбраната, трябва да имат или поне да помислят, че ще има противопоставяне. Такова много често имаше и то не се води по метода на диалога и убеждението, а се водеше просто от дистанцията: да, аз няма да подпиша заповедта. И ние започваме да губим, говоря "ние", защото бях в структурите на подчинение. Губим много години затова, че някоя заповед няма да тръгне към войските, затова, че има нюанси, които се дискутират. Затова тук е казано - "преподписват се заповедите", но е избегнат арбитражът на Министерския съвет. Не мисля, че трябва да се достига с желанието ни да бъдем демократична страна и армия, в това число да има някой да арбитрира. И затова мисля, че преподписването на заповеди обхваща глобални въпроси - организационното изграждане, подготовката, това са стотици заповеди. Собствено стотици заповеди са. Там естествено двамата - министърът и началникът на Генералния щаб, трябва да бъдат много коректни и да бъдат преди всичко почтени хора. А за това отношение и отговорност има Министерският съвет и Народното събрание - какви е избрал и какви е назначил.
За ръководството на Българската армия. Началникът на Генералния щаб е изведен сега в нова част и раздел трети, а не както беше по-рано "ръководство на Българската армия", най-общо казано. Тук се афишира отговорността на тази длъжност, на това лице, което я заема.
Относно екипността бих също преживявал. Новото, което е: екипът - да, но началникът на Генералния щаб е изведен като отделна точка на първо място, след което следват заместник-министрите. И това е продължение на дискусията и убеждението, което ние водихме в Министерството на отбраната.
Накрая, позволете ми да се спра само по два въпроса. По чл. 75 - за ротационността и мандатността. Това е единственото условие, по което е разговаряно с мен и това е моето желание при назначаването ми за началник на Генералния щаб. Никакви други условия не съм поемал, нито са ми поставяли. Лично аз считам, че мандатност трябва да има, от моя опит и разговорите с други колеги - да, 2-3 години е нормално. Удължаването от един ден до две години ще реши именно контрола върху Въоръжените сили, органите, които го назначават, дали е потребно, дали има да довършва нещо или трябва да се освободим от този човек, защото той ще доразсипе армията. Ето, затова мисля, че три години, ако се иска моето мнение, е оптимално време, а удължаването от един ден до две години може да се прецизира и да се реши.
Ротационността. Извинявам се за това, което ще кажа, нито съм депутат, нито мога да препоръчвам, но все пак и аз преживявам за тази ротация, че е много абсолютизирана - по ред на видовете въоръжени сили, които са изредени в чл. 75. Моето виждане, което еволюира, е следното. Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема на ротационен принцип от офицери с висше военно звание от видовете въоръжени сили на Българската армия. Това означава, че ако в момента е от ВВС, след като му изтече мандатът, сухопътните и военноморските въоръжени сили трябва да си отглеждат вече началниците на Генералния щаб, да има алтернатива и да се избере най-добрият от другите два вида въоръжени сили. Това е и ротация, и, разбира се, последователност. Но не е монопол, както беше досега в армията. Лично аз този текст го харесвам и мисля, че от това ще спечели армията ни, затова защото много често се получава едно наслагване на кадри, които често пъти са обременени от посредственост и развитието на нова мисъл, на нови, интелигентни хора. Не казвам къде и как се приемат, всички видове училища на видовете въоръжени сили готвят такива, но липсата на мандат и ротация просто ги изхвърля встрани от способностите, които могат да демонстрират.
Имам и нов момент по отношение на резерва. Преживяването - да, наистина 12-месечна служба и при дислокацията на гарнизоните се налага от следното. Във военната доктрина и в плана за организационното изграждане на структурата на Българската армия категорично е казано. Отговорно пред вас заявявам - нямаме боеспособно съединение днес в Българската армия, нямаме нито едно боеспособно съединение, което може да прегради тактическо или оперативно направление. Бих бил по-конкретен и подробен, но го заявявам съвсем отговорно пред вас, народните представители. Затова нашата цел е военната доктрина, която вчера беше обсъдена и приета като основа във Висшия военен съвет, по количество 13 страници, ще тръгне за съгласуване и ще бъде обсъдена в Народното събрание. Ние я харесваме към момента. Там новото е - да, наистина искаме да създадем сили за бързо реагиране, които да окажат помощ и в мирно време за нашето население. Сега няма такава част, съединение, което може да окаже. Защото войниците дават наряд през ден и всеки ден, затова защото са разпръснати в много гарнизони на цялата територия. При настъпателна групировка рота е там, където говорим за батальон или полк, батальон е там, където говорим за дивизия. Това е личният състав. Това не е съединение и то не е боеготовно. Ние искаме да ги съберем, да направим три съединения с личен състав 70 на сто и 100 процента техника и нови четири в двата корпуса, също боеспособни, за да могат да решават задачи в реален мащаб на време. Това ще доведе и до икономии, и във връзка с демографските условия, в които попаднахме.
Резервът. Нашето желание е в закона, където е посочено "Резерв", онези офицери и сержанти, високопрофесионално подготвени, които по редица причини могат да отходят, но не до мобилизационната си граница на възрастта, да служат все още в армията, два пъти или три пъти в годината да се привикват, да водят съответна подготовка, да получават заплата и в същото време да имат психологически преход от армия към цивилен начин на живот.
Военното ръководство е изпълнило законовото си задължение да подготви текста на военната доктрина, което всъщност са и военните аспекти на концепцията за национална сигурност. На базата на военната доктрина, по паралелния метод сме подготвили плана за организационното изграждане на структурата и числеността на българската армия, който е актуализиран вариант на приетата концепция през 1995 г. по тези причини, за които доложих. Следва, разбира се, работата по концепцията за националната сигурност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също така благодаря на господин Михов.
Гледам часовника, 11,30 часа е. Ще направим почивка от половин час, след което ще има думата господин Нансен Бехар.
Половин час почивка - до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми генерал Михов, дами и господа народни представители! Има закони, които биха могли да бъдат ремонтирани, така да се каже, всяка година или които биха могли да бъдат изправяни, поправяни, допълвани. Разбира се, всеки закон е една отворена система, но някои закони, които са свързани с изконни интереси на България, с ценности на нашата страна, какъвто е например Законът за отбраната и Въоръжените сили, който сега се обсъжда, какъвто е Законът за Министерството на вътрешните работи - би трябвало такива закони да имат малко по-траен характер. Аз мисля, че ние всички тук сме заинтересовани да направим един действително модерен закон, който ни приближава към Европа все повече, един закон, който да обобщава, да включва в себе си всички тези разпръснати положения, норми, които касаят Въоръжените сили като компонент на националната сигурност.
Аз лично считам, че в сравнение с един първи вариант, който циркулираше из тази зала и който беше неофициално представен, това, което е дадено сега като проект за изменение на закона, е значително по-добро. Това, което сега е представено като допълнения, дава някои модерни виждания, модерни схващания за отбраната, преодолява някои догматични виждания, че това трябва да бъде само и единствено грижа на централизираните финанси. Аз, например, с голямо удоволствие като икономист прочетох частта за фонд "Отбрана". Има, разбира се, възможност там някои корекции да бъдат направени, но по принцип има един много добър момент. В предложенията за допълнения и изменения има един стремеж за по-голяма координация между отделните структури на отбраната. И в тази отворена система, разбира се, стремежът на вносителите е бил да се създаде нещо, което да има в известна степен по-траен характер.
В същото време, обаче, считам, това го изразих и в изказването си и в отношението, което взех към внесения законопроект за допълнения и изменения на настоящия закон, че именно от тази гледна точка - да създадем един по-траен закон, който да не се влияе от промените в правителства, от промените в политическата атмосфера, изобщо който да не бъде конюнктурен - трябва да се направят някои допълнителни корекции, може би, или просто трябва да се помисли малко повече в този срок, който ще имаме до второто четене, да се внесат някои подобрения.
Какво имам предвид? На първо място, струва ми се, че въпросът за гражданския контрол върху Въоръжените сили, него го има, той съществува в закона, но той е малко смачкан, така да се каже. Той беше смачкан и в стария чл. 8, който казва: "Върху Въоръжените сили се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи", и толкова. По-нататък има специална глава за правомощията на президента, на Министерския съвет, но това не е достатъчно, защото гражданският контрол не е само отношение или действие на институцията. Това е по-скоро взаимодействие между институциите. Това е включване и на редица други форми извън държавните институционални форми в този процес. Затова струва ми се, че законът няма да пострада, напротив, ще бъде по-европейски звучащ, ако вътре се включи една нова глава втора в част първа - "Граждански контрол над Въоръжените сили".
Защо? Какво имам предвид? Имам предвид това, че Западът много внимателно следи и гледа всички тези критерии, които България изпълнява и трябва да изпълнява в процеса на приобщаване на страната ни към европейските и евроатлантически структури. И понеже съм имал възможност професионално да се занимавам с този въпрос на гражданския контрол, всяка делегация, всяка институция, която се допира до въпроса за нашите Въоръжени сили, неизменно е поставяла въпроса за гражданския контрол. Тоест, да не се позволи под каквато и да е форма връщане към едно положение, когато потенциално Въоръжените сили биха могли да се използват за политически цели.
В тази връзка бих предложил, разбира се, това вече на второто четене ще бъде конкретизирано като даден текст, още тук, в тази част от част първа да се изброят някои форми на контрола, да се упомене конкретно ролята на Народното събрание, парламентарния контрол. А също така не е без значение да се обърнем към една форма, което цивилизованият свят го прави - това са ежегодните доклади за състоянието на отбраната, които или от министър-председателя, или от президента биха могли да се правят всяка година и те да са обект на един широк дебат, за да може действително и обществото, и тези, които са включени в системата, да имат представа докъде сме стигнали в този процес.
Струва ми се също, че тук в една такава част би могло да се даде нещо повече за средствата за масова информация и отбраната. Има доста голяма, бих казал, голяма неразбория понякога цари, даже и дезинформация. Ако отворите страниците на някои вестници, ще видите, че по въпросите на отбраната се пише безкрайно непрофесионално. Понякога под формата на изнасяне на псевдосекретна информация се нанася съществен ущърб на тази дейност.
На второ място, тук възникна една дискусия - за съотношението между правомощията на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Щом има дискусия, значи проблем съществува. Аз съм далеч от мисълта да политизирам този въпрос, защото считам, че никой не е заинтересован от това, но явно е, че правомощията на двете институции, на главите на двете институции трябва още по-добре да бъдат детайлизирани, да бъдат специфицирани.
Аз тук не искам да говоря за това, че например на министъра са му дадени редица функции, които просто не са негова работа - да води архива, да контролира спорта и т.н. Това е друг въпрос, това е технически въпрос. Става въпрос за тези взаимоотношения между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Аз съм много доволен, че генерал Михов тук даде своето становище по този въпрос. Но може би трябва да се помисли и за това: дори да се съгласим, че не е нужен арбитраж, дори да се съгласим, че при това митично преподписване винаги ще има консенсус, което е почти невъзможно, то и не е желателно, защото при една промяна в политическата надстройка може да не се получи, и при положение, че началникът на Генералния щаб по неговия мандат продължава да бъде началник на Генералния щаб, тоест има известно разминаване, може да се получи известен разнобой. Тогава как ще се реши даден въпрос, който е много необходим, неотложен, който трябва да се реши във връзка с националната сигурност, във връзка с отбраната? Какъв е механизмът? Струва ми се, че в закона липсва именно този механизъм за преодоляване на потенциални конфликтни ситуации. Аз не казвам, че те непременно ще възникнат или сега ще възникнат, но ние не правим закон за сегашното състояние на нешата, ние правим един закон, който би трябвало да отразява едни дълготрайни тенденции.
Може да се помисли още. При положение, че се счита, че не трябва да има арбитражна институция, може би тук е правилно това, все пак какъв е механизмът, който ще преодолее такива конфликтни ситуации?
Искам да кажа няколко думи по въпроса за така наречения "ротационен принцип". Тук вече много се говори, генерал Михов изрази едно становище, което аз приемам. В комисията аз критикувах този принцип - на всяка цена да търсим някаква ротация. Даже струваше ми се, че единият мандат е недостатъчен, но може би като имаме предвид тези огромни тегоби, тези огромни тежести, които лежат върху началника на Генералния щаб, и това, че е необходима нова кръв, нова мисъл, може би един срок от пет години, който се предполага като максимум в закона, е достатъчен. Но в никакъв случай не трябва да се съгласим с тази непременна ротационна схема, последователно видовете Въоръжени сили да излъчват свой началник на Генералния щаб.

Ще бъде избран за такъв най-добрият. Разбира се, това е хубаво да бъде от следващите видове Въоръжени сили без да се упоменават. Аз лично подкрепям тази идея. Но, ето, една Италия, например, тя разбира се е морска страна, традиционно началник на Генералния щаб е адмирал и се сменя през две години.
Може още доста неща да се кажат във връзка с някои общи положения, във връзка с философията на предлаганите изменения. Аз считам, че като че ли има противоречие в някои текстове. Това ще го дам като предложение за подобрения във връзка с функциите на министерството и на министъра, във връзка със създаване Концепцията за национална сигурност. На едно място е казано, че се определят от министерството само военните аспекти, на друго място се казва, че министърът носи основната отговорност за предлагане и действията по създаване на такава концепция. Но това са неща, които биха могли да се изгладят.
И накрая един въпрос, който ми беше подсказан от мои избиратели от гр. Русе от военната сфера. Става въпрос за една равнопоставеност, за едно спазване на конституционния принцип, че за равен труд трябва да има равно възнаграждение. А главно в системата на министерството съществува едно положение, при което военнослужещите сега във връзка с най-новите разпоредби при положение даже, че заемат една и съща длъжност с военно служители, т.е. цивилни лица, граждански лица, получават различни възнаграждения. Това създава известно напрежение, защото това създава вечно изконния въпрос защо, в името на какво, когато се работи в една система, тази система не се отнася по един и същи начин към две категории лица - към военнослужещите и към военните служители. Считам, че това е нещо, което в текста на закона би могло да се подобри, особено що се отнася до хора, които са свързани с различните обслужващи дейности. Това, например, много драстично е при военните лекари и цивилните лекари, които работят в системата на военните болници, в сферата на научните звена, научноизследователските звена в армията и т.н.
Като цяло ще подкрепя закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бехар за направеното изказване.
Има думата народният представител Дянко Марков от Съюза на демократичните сили.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин генерал, гости и колеги!
Аз вземам думата не за да се спирам на отделни параграфи, на отделни членове за предлаганите изменения и допълнения към онзи Закон за Въоръжените сили и отбраната на страната, който беше приет преди известно време. Аз по друга причина съм взел думата и ще я поясня. Но преди всичко длъжен съм да декларирам, че аз приемам всички тези изменения и допълнения и ще ги подкрепя, защото те са плод на съвместното действие на Генералния щаб, на униформеното ръководство на българската войска и на военното министерство, на гражданското ръководство на Министерството на отбраната. Фактът, че те - върховните представители на тези институции присъстват днес тук и манифестираха пред всички нас своята солидарност в това, което предлагат, е достатъчен за мен, за да подкрепя онова, което те предлагат.
Аз няма да скрия, че има моменти, които мен ме смущават. Това е духът на закона и онова, което ще произлезе от него, погледът ни към бъдещото. В това отношение аз имам известни съмнения и колебания.
Несъмнено се манифестира пък към професионална армия, каквато е в редица напреднали страни, манифестира се, разбира се, гражданският контрол, декларира се, макар че още не е внесено при нас, създаването на алтернативна на военната служба.
Моите съмнения произтичат от моята изключителна преданост към чл. 2 на българската Конституция, който гласи: отбраната на страната е въпрос на дълг и чест за всеки български гражданин. И понеже е въпрос на дълг и чест, става въпрос как идват младежите в казармата и още по-важното - как те ще излизат от нея.
Аз съм уверен и апелирам към хората, в чиито ръце и съзнание е вложено бъдещето на българската войска и на проблемите свързани с нея, да се проникнат от съзнанието, че още за дълго време България не може да се лиши от наборната система на войсковата служба, защото България има нужда от синове, които да я бранят, когато възникне такава вероятност. Това не се постига с професионална армия. Професионалната армия подготвя професионални разрушители и убийци, каквото е предназначението на Въоръжените сили, но тези професионално подготвени убийци и разрушители, ако бъдат включени в престъпни групировки, когато излязат от казармата или когато бъдат отстранени от нея, те са готовите утрешни смутители и рушители на обществения порядък в страната ни. Ето защо преди всичко на войската трябва да се гледа като на институт за национално възпитание. Момчетата на България, когато излизат от казармата да имат съзнание, че излизат от свещения дом на българската нация и държава. И когато бъдат проникнати от това съзнание те ще бъдат носители на тези добродетели, които ще получат в казармата, в гражданското общество. България има нужда точно от това!
Ето защо аз поставям въпроса на отговорните хора - при съкратения срок на служба, особено за висшистите, ще излязат ли тези хора именно така подготвени, ще им даде ли казармата и онова национално възпитание, за което аз току-що наблегнах? Позволете ми да изразя съмнение в това.
Подготвен ли е командният кадър за тази мисия? Това е мисия на съвременността. Смятам, че не. В значителна степен, не! Фактът, че се въвеждат офицери-възпитатели е достатъчен, за да манифестира именно тази непригодност.
Какво значи възпитател-офицер? Всеки офицер, който е сложил униформата, трябва да бъде както командир, както да подготви своите подчинени за професионалната задача, която имат да изпълняват, така и да внесе в съзнанието момента на националното възпитание.
И тук именно аз ще се спра на два конкретни момента - моментът за гражданския контрол върху военното разузнаване. Приветствам, че то минава под граждански контрол не заради това, че аз имам някакво съмнение към сегашното, униформеното ръководство на българската войска, а заради това, че дейността на тази кастово затворена система даже в системата на войската е така оформена и беше подготвена именно като кастова система да служи не на националните интереси, а да служи на партийни и на интернационални интереси. Връщането й под граждански контрол именно ще съдейства за по-скорошното превръщане и на тази институция на войската в една институция за национална служба и възпитание.
Същото нещо важи и за Военноисторическия институт. Аз се съмнявам дали в тази форма той трябва да остане занапред. Аз имам предвид и какви теми се разработват и как се разработват, и това ли ще бъде основата на онова национално възпитание, за което привлякох вниманието ви. И Военноисторическият институт трябва да бъде поставен под солиден граждански контрол или пък да съществува в друга форма, за да поднася военната история и историята на България, включително и на хората, които се готвят за командири на войската, в истинния им вид без оглед, без предразсъдаците и предубежденията на онова, което се насаждаше в последните десетилетия. Само така той ще изпълни своята мисия като институт за национално възпитание.
Завършвам като ви кажа: още през 1990-1991 г., когато аз не бях нито политически деец, нито някакъв представител, мен ме търсеха във войската и аз участвах в процеса за национално възпитание на българската войска. Със съжаление отбелязвам, че откакто съм се включил в политическия живот мен не ме търсят за тази цел. А аз съм офицер и в душата си и син на България и искам всички момчета, които влизат в казармата, да излизат готови самоотвержени бранители, които ще могат и живота си да жертват за това, което наричаме България. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата народният представител господин Николай Добрев.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, господин генерал-полковник! Според мен поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили не са достатъчно обществено защитени, в известен смисъл са самоцелни, вървящи в посока различна от линията на очакваните и необходими приоритети на българското общество. Според мен, без да драматизирам нещата, това е още една нескрита крачка към възстановяване на моди и нрави, характерни за други обществени етапи и управленски режими. Според мен в този си вид измененията в закона няма да укрепят армията, не ще успокоят и стабилизират настроенията сред българското офицерство, ще окажат слабо влияние върху подобряване на дисциплината и бойната подготовка, няма да създадат нови условия и предпоставки за по-добро изпълнение на определените в Конституцията задачи и отговорности за Българската армия и Въоръжените сили.
В общополитически план си позволих да кажа, че промените са самоцелни, защото те не решават нито един от въпросите, записани в Декларацията за принципите за изход от кризата, нито тези от Декларацията за национално съгласие, приета от Народното събрание.
Освен това, първо, припомням, че Законът за отбраната и въоръжените сили бе приет преди по-малко от две години с консенсус. Времето за неговото усвояване, практическо приложение, за развитието на неговите тези и постановки по нормативните документи, за оценка на неговите достойнства и недостатъци бе крайно недостатъчно. Това според мен не е добър атестат за устойчивостта на нашето законодателство. В него все още доминират прибързаните емоционални и политически мотивираните правни инициативи. Не сме се избавили от експериментите, в т.ч. и за толкова сериозни неща като армията.
2. Ние и днес отново поставяме каруцата пред коня. Тук бяхме убеждавани, че в кратки срокове ще има стратегия за национална сигурност, нова военна доктрина. Какво вършим днес? Ако използваме принципите на онази проста игра бриджът: още не сме направили анонса, не сме решили на какво ще ги вземем, а започваме да броим колко добри сме направили. Не е ли по-добре да уточним цялостния си възглед за отбраната на страната, да приемем принципите и правилата, а тогава да видим как ще закрепим това в правни норми и как ще ремонтираме закона?
3. Както и да извъртаме нещата, каквито и демократични обяснения и оправдания да измисляме и прокламираме, ако хвърлим един системен поглед на цялото силово законодателство, на промените в него, които прави мнозинството, ще видим крещящия стремеж да се засили политическият контрол върху всички сектори, да съсредоточи в себе си цялата власт, да се самоувековечи. Знаейки природата и характера на управляващата политическа сила, ежедневната и политическа практика - можем да видим дневния ред на Народното събрание за тази седмица, - аз съм убеден, че тази политическа сила ще злоупотреби с тази власт, ще я изкриви и деформира до декомунизация, лустрация, неполковникозация, няма да я употреби в името на националния интерес. Ето това е истината и това трябва да се заяви пред обществото ясно и категорично.
4. В закона началникът на Генералния щаб е пряко подчинен на министъра на отбраната. Какво значи това? Оперативното ръководство на армията се поверява на политическо лица, на човек, който не е най-близко до професията. Но това не е най-важното. По-важно е, че армията отново се политизира, че се създават условия и предпоставки по един и по друг повод тя да напусне неутралното си място и да се настани в бурния вътрешнополитически живот. Това няма да даде тласък на демокрацията, нито ще укрепи държавността. Можем да погледнем българската история. И срещу тази централизация, срещу тази промяна няма никакъв системен и силен граждански контрол.
В много професионалисти предизвиква снизхождение, да не кажа ирония, идеята за ротационния принцип при избор на началник на Генералния щаб. В България съотношението, числеността и задачите на Сухопътните и Военноморските сили е подавляващо в полза на първите. Уважавам всички български офицери и генерали и съвсем нямам предвид генерал-полковник Михов, но уважението е едно, а подготовката, командно-организаторските качества, бойният опит в ръководството на големи системи е съвършено друго. Трябва да плагиатстваме, да черпим друг опит, но да се съобразяваме с българската специфика, реалности и възможности.
5. Много съблазнително е да намалим срока на военната служба. А пропо, аз не знам как за една година Министерството на отбраната си променя възгледа на 180 градуса. Няма съмнение, че намаляването на службата ще предизвика добри асоциации сред българските наборници и техните родители, главно майки. Но това как се връзва с отбраната на страната, с боеспособността на частите, със съотношението на силите с нашите съседи? Доколкото аз съм информиран те нямат никакво намерение радикално да съкращават своите въоръжени сили нито по личен състав, нито по количество и качество на въоръжението. Няма какво да крием. Съкращаването на срока на службата е съкращаването на състава на армията.
Вярно е, че има икономически, демографски и други предпоставки за това. Но ние трябва да обясним на обществеността как ще изпълним задачите си с по-малък състав, как ще го компенсираме с по-качествено и по-ефективно въоръжение, с по-добра организация и военно строителство. И затова отново опираме до военната доктрина. А днес вие, драги управляващи, не ни я предоставяте, заставяте ни да се досещаме за нея, да бъдем екстрасенси.
Нещо повече, ако е нужно да съкращаваме армията, най-правилно ли е това да го вършим едностранно? Опитахме ли да го изтъргуваме, да искаме отстъпки, допълнителни мерки за доверие и сигурност от нашите съседи? Перспективата НАТО е добра, но както показват периодично нагнетяващите се противоречия в южната и югоизточната част на Балканския регион, тя не е най-добрата възможност и най-работещият инструмент за сигурност. И когато се присъединим към НАТО, ще остане националният интерес, националният идеал и тези интереси и идеали трябва да се защитават, да се възспират нездравите амбиции на този или онзи външен недоброжелател.
6. Приемам, че европейската практика изисква на границата да присъства полиция. Но и Гранични, и Вътрешни войски покрай ежедневните си конвенционални задачи имат и военновременни отговорности - мобилизационно назначение, съхраняването на мобилизационни запаси. Нито в този закон, нито в Закона за МВР виждам правни гаранции, че те се готвят и евентуално ще изпълнят успешно тези свои военновременни отговорности.
7. В заключение, аз повтарям, че смятам поправките в този закон за самоцелни, за недостатъчно продуктивни от гледна точка на отбраната на страната и опасни, тясно политически мотивирани от гледна точка на развитието на демократичните процеси. За мен днес най-важното е да се озонира морално-психическият климат в армията, да се мотивира и подкрепи офицерският корпус, да се издигне равнището на бойната подготовка, подготовката на тренироваността и сглобеността на щабовете, радикално да се заздрави военната дисциплина, да се ускори хода на реформата не с козметични действия, с имитация на активност, с експериментиране на идеи-еднодневки.
Нужна е концепция за националната сигурност, обсъдена, приета и подкрепена от обществото. Необходима е военна доктрина, съобразена с новите реалности, рискове и потенциални опасности тук, на Балканите, а не в други точки на света, не в друга галактика. И едва тогава всички заедно можем да седнем и да ремонтираме, да направим по-добър Закона за отбраната и въоръжените сили. Сега според мен работим на тъмно, решаваме уравнение, в което броят на неизвестните го прави практически нерешимо.

И още нещо. Щом искаме сигурност, суверенитет и независимост, трябва да направим всичко възможно да поддържаме армията си, да я храним и обличаме, да й осигурим нормални условия за учебен процес, за бойна подготовка. Паричният съвет не може и не бива да бъде оправдание за пропуски в отбранителната способност на страната. Трябва да се напрегнем въпреки немотията. Необходимо е да активизираме всички други фактори - и външни, и вътрешни, и икономически, и социални, за да гарантираме отбраната и сигурността на нашата Родина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Добрев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Добрев! Наистина по-лесно е когато една политическа сила се намира в позицията на опозиция да критикува. Аз намирам за нормално това нещо. Но не мога да приема, господин Добрев, Вашата формулировка, че конят се поставя пред колата отново. В момента се предлагат само промени за изменения и допълнения в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
В целия закон от 313 члена, който се прие и влезе в сила през миналата година, се правят около 50 поправки.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ, от място): 47.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Казвам - около 50.
Тогава Законът за отбраната и Въоръжените сили се прие без военна доктрина, без концепция за национална сигурност и без да имат намерение тогава управляващите да разработят изобщо военна доктрина, концепция за национална сигурност и да бъде приета такава.
Длъжен съм да заявя, че военна доктрина е изработена. Проектът й вчера беше приет и от Висшия военен съвет. Тя ще бъде представена в правителството и на уважаемите депутати. Надявам се съвсем скоро военната доктрина да бъде приета. Това всъщност ще бъдат и основите, които би трябвало да залегнат в концепцията за национална сигурност.
Умолявам ви, когато говорим за тези неща, да се имат предвид все пак някои събития, които се случваха преди това в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Има думата за реплика господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Господин председател, господин министър, господа офицери, дами и господа, колеги! Аз разбирам колегата Добрев и неговата емоционална защита около този закон. Ще ви кажа защо. Искам да отговоря по две неща.
Ние свързваме винаги падението и успехите на България с Българската армия - от Средновековието до днес. Аз, разбира се, съм против това армията да бъде политизирана. Това, което напомнихте - да не бъде включвана в политическия живот - и тя няма да бъде такава. Но от тази загриженост - от намаляването броя на годините за военната служба - вие защитавате нещо друго. С ограничаване броя на редовните войници ще бъде ограничен броя и на офицерския състав. Вие защитавате именно това.
Тези, които са служили в армията знаят, че това, което научават в службата - строевата, бойна служба - е през първата година. Останалото време е повече ядене на войнишката чорба. Освен това ние сме в центъра на Балканите. Абсурдно е България да поддържа толкова войска, че нейните подразделения да бъдат боеспособни на всичките ни граници срещу Румъния, Турция, Македония, Гърция и Сърбия. Ние имаме опита от Балканската и Междусъюзническата война. Абсурдно е! (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.)
Ще Ви отговоря. Служил съм в най-тежките войски - в Сливенската бригада. В Българската армия съм служил. Да, господине, служил съм цели две години и се гордея със службата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Има думата за втора реплика господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Господин Добрев, Вашите обвинения, че са правени самоцелни поправки, са напълно произволни. Аз не знам как може да наричате самоцелна поправка например създаването на фонд "Отбрана".
Има текстове в тези изменения, които много ясно и категорично бяха защитени, и то основните текстове, от генерал-полковник Михо Михов, който аз поздравявам за блестящото му изказване и който показа, че е един изключително интелигентен човек и много качествен офицер. Българската армия може да се гордее с такъв началник на Генералния щаб. (Реплики от блока на Демократичната левица.)
Колеги, вашето възпитание явно страда. Моля ви, изслушайте ме! Аз не прекъсвам никой от вас, когато говори.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кажи нещо съществено.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Същественото е, че поправките, които се предлагат, имат една основна цел - това е гражданският контрол върху армията. (Шум и неодобрителни реплики в блока на Демократичната левица.) Това е, което вие никога няма да приемете. Вие винаги ще искате да контролирате армията с верните вам генерали. И този доклад, който са написали на господин Добрев - от пенсионирания генералски щаб от "Позитано" 20. Крайно време е да спрете да слушате съветите му. Той живее в миналото, живее с щампите на едно време, което безвъзвратно си отиде.
Вие говорите за родовете войски и за това, че не били компетентни офицерите, които ги възглавяват. Вие знаете ли какво е съотношението в съвременната армия между родовете войски и как се води една съвременна война? Кои родове войски спечелиха "Пустинна буря", господин Добрев? Пехотните войски на Саддам Хюсеин или съвременните авиационни средства на американската армия? Престанете с тези щампи и пенсионирайте генералите от "Позитано" 20 завинаги. Направете дегенерализация на "Позитано" 20. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата за дуплика господин Добрев.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ): Съжалявам, но този крупен военен строител, който говори преди мен, не го познавам. Съгласен съм само с това, че действително генерал Михов е един много талантлив български офицер и генерал. Всичко друго, което той каза е абсолютна лъжа. Сложи ми в устата приказки, които не съм казал.
Трето, преди малко си написах изказването. Не са го писали генералите от "Позитано", защото работата в организацията на Народното събрание е такава, че днес разбрахме, че първа точка са поправките по ЗОВС. Това е, господине. Съжалявам, че не Ви знам името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ляков.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Да, уважаеми господин главнокомандващ Ляков.
Второ, аз не съм защитил никого. Не съм и против да се съкрати срока на военната служба. Аз искам гаранции, че съкращаването на срока на военната служба, съкращаването на състава на армията ще й позволи тя да изпълнява задачите, които й е дала Конституцията. Друго нищо не съм казал.

Уважаеми господин министър, зная, че не е редно да Ви правя дуплика, но искам тук да преустановим една практика: да се оправдаваме с миналото. Работили сме, сгрешили сме, затова получихме оценка на 19 април. Това обаче в никакъв случай няма да ни попречи, уважаеми господин министър, да си казваме свободно мнението и да се опитваме да бъдем коректив и конструктивна опозиция тогава, когато решаваме национални въпроси, а този въпрос е национален.
Така че престанете да се оправдавате с миналото. Това няма да ни направи нас по-малко критични и по-малко доброжелателни при решаването на големите въпроси. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Добрев.
Процедурно предложение - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа висши офицери от Генералния щаб! От името на Парламентарната група на Евролевицата и в изпълнение на чл. 50, ал. 2 от Правилника за организацията и дeйността на Народното събрание искам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, малко ме затруднявате. Трябва да погледна правилника - чл. 50, ал. 2: "Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от 1 час след започването му и 1 час преди приключването и интервалът между две прекъсвания не може да бъде по-малък от 1 час".
Ние приключихме почивката в 12,00 ч. Няма един час и аз не мога да дам почивка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Прекъсването беше в 10,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Правилникът е много ясен. Хайде сега да не тълкуваме какво е. Ще може да поискате почивка след 15 минути. Сега не мога да Ви дам почивка.
За процедура господин Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Господин председател! Предишната процедура за прекъсването свърши в 10,40 ч. В правилника се коментира нерегламентирана почивка в 11,30 ч., а процедурни прекъсвания.
Така че моля Ви, в качеството си на председател, да дадете почивка 30 минути на Парламентарната група на Евролевицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече беше направено предложението от господин Нешев.
Ако някой може да ме убеди, че не е имало прекъсване преди 47 минути, ще му благодаря, но аз не съм убеден. (Шум и реплики в залата.)
Думата има господин Жорж Ганчев.
Няма я Мариела Митева да ви обясни правилника. Това нещо тя го прави в миналия правилник, така че се консултирайте с нея и ще се уверите, че съм прав.
Господин Ганчев, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател!
Господин генерал-майор, господин министър, колеги! Преди повече от 200 години стратегът Фон Клаушевиц каза, че войната е само продължение на проваления диалог между държавници, дипломати от отсрещни страни.
Аз твърдя от името на Българския бизнесблок също, че в армията има само монолог по ранговете. За да имаме армия, само монолог по ранговете.
Тук в България има един махленски диалог между политици, армия, аматьори, полуобщественици вече осма година. Затова нашата национална сигурност е на ниво, казвам, на ниво - канавка. Това е истината. От гарнизон на гарнизон се лашкат едни трагични семейства на офицери, недохранени, без самочувствие, недооблечени. Те усещат, че държавата наистина не се грижи за тях. А ако ние не се грижим за нашата армия, ще храним чужда армия в България. (Ръкопляскания от опозицията.) Това трябва да се знае.
Моите 58 години на тази земя и в 52 държави, където съм бил, мили господа от управляващите, ще ви дам един съвет: спрете да си играете на вербални, риторически залъгалки с гражданското общество. Вие политизирате и армия, и полиция. (Смях от СДС.) Това е абсолютен факт.
Казах на господин министър-председателя на Консултативния съвет по национална сигурност в очите, повтарям го и тук пред министър Ананиев, пред шефа на Генералния щаб: вие, господа управляващи, политизирате и армия, и полиция. Това за нас е неприемливо.
Как политизирате? Не може да отнемате правото на шефа на Генералния щаб да се разпорежда с Военното контраразузнаване и Военната полиция. Във всеки гарнизон в света в N-ското поделение само местният гарнизонен шеф на Военна полиция и той не е отговорен към следващия шеф в съседния гарнизон, иначе става Вафен SS или Гестапо. Какво ще си говорим тук аматьорски? Това го казах на Рита Зюсмут и тя каза, че не вярва, че ще мине подобно предложение.
Вярно е, че смекчихте вашия проект, за което покорно ви благодаря. Повтарям, вярно е, че смекчихте вашия проект, след нашата остра критика и при президента, и в обществото, за което покорно ви благодаря.
Остават някои неща. Липсата на самостоятелно решение на шефа на Генералния щаб - професионалистът, който трябва да моли за подпис и благословия за нещо на "Раковски" 134. Един професионалист ще моли за допълнителен подпис, както в една търговска банка. Това е абсурд!
Липса на аргумент - защо Военната полиция минава на основно подчинение на господин министъра? Няма аргумент, който да убеди хората, които професионално знаят за какво иде реч.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Конституцията.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не ме учи на Конституция, господине! Чел съм я.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Американската.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И този, който казва "американската", мога да му допълня: господине, аз дойдох да служа на България, хвърляйки в канавката моя американски паспорт, не Вие. (Ръкопляскания.) Не Вие. Тъй като за мен е чест и достойнство, след като беше свален режимът на господин Живков, за което аз съветвах господин посланика, който даде рамо, заедно с руснаците, на господин Петър Младенов да бъде свален деспотът, господине! Посланикът се казваше Сол Полански. Понеже сте непросветен, не ми подхвърляйте моето бившо американско гражданство. Аз служа на България. (Смях и реплики от СДС.) Недейте да дръзвате!
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Бил ли си войник?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Някакъв аматьор от тази редица ме пита дали съм бил войник.
Момче, мен ме откомандироваха не от Кашишкия, а от Спортната рота в София в Стара Загора в най-върлия Кашишки полк на Аязмото за отказ да вляза в ДКМС. А ти си бил член на тази организация. Ето това е разликата между теб и мен. (Смях и реплики в залата.)
Това изказване може да ви доведе... Закръгленият, сядай! (Смях в залата.)
Това изказване може да ви доведе някои мисли в главата. Волнонаемните служещи в армията в Бургаски регион ме питат защо нашите социални осигуровки са втора категория. С какво сме се провинили пред Отечеството, та ние да бъдем второкласни? Питат: откъде накъде? Някои сержанти и старшини ме питат: 10 години служба и образование - защо ние не можем да влезем в офицерски рангове? Питат и нямаме отговори.
Когато си говорим от тази трибуна и някои от управляващите, които използват целия терор върху мен и моята партия, на цялата медия, правят ми активни мероприятия в НДК в ресторанта с разработки на полицаи, докато министърът на МВР е в Берлин и не знае, искам да ви кажа, че който вади нож, от нож умира. Демокрацията е в опасност и вие трябва да се коригирате.
Съгласен съм, че подобрихте закона от предишната му версия, за втори път повтарям. Оттук вече, правете си сметката. Не се опълчвайте срещу цялата опозиция, вие само я втвърдявате. Чуйте нашите предложения. Те са доброжелателни. Повтарям, ние не се стремим към конфронтация, ние не се стремим към омраза. Ние се стремим към нищо друго, освен да бъдем ваш коректив, но чепат, достоен, български и нищо друго. И по мъжки да гледаме проблемите и да ги решаваме.
Днес бяхме в аулата на Университета на откриването. Господин министър-председателят беше там и видя нашата младеж с какъв ентусиазъм влиза да се учи, но ние оредяваме. Както оредяваме в университета, така оредяваме и в армията. Ние имаме демографска трагедия в България. Затова, когато господата от левицата ми говорят за двегодишна служба, да бяха решили в техния мандат този проблем - с изхранването на Българската армия. Но преди това да бяха решили проблема в българското семейство, проблема с българската жена, генераторът, опората, която наистина ще елиминира демографския проблем. Истината е, че нямаме млади хора и тези млади хора знаят, че вътре в армията е ад, че момчета се самоубиват, че момчета гладуват, че момчета са изнасилвани, че момчета са обезкуражавани, а не учени на този морал, за който господин Марков говори преди малко.
Затова трябва да си вземем поука, да поставим този проблем близко до сърцето си, да не се делим на червени и сини, на центристи и опортюнисти, а да си кажем: ей, България е в опасност. И да решим един достоен проблем, проблема с армия и полиция. Да не бъдат политизирани, да бъдат в ръцете на гражданското общество, но такова общество, което не внася терор, не елиминира политически противници, както Гьобелс не ги е елиминирал, а наистина поощрява един диалог, който е залогът България да я има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Госпожа Шопова иска думата за процедура.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! От името на Парламентарната група на Евролевицата отново настоявам за правото на прекъсване по чл. 50, ал. 2 от правилника и ви моля за 30 минути прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Личи си, че сега говори заместник-председател, защото познава правилника и знае кога да поиска почивка.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
На основание чл. 24, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание свиквам извънредно заседание на Комисията по външна политика днес, веднага след приключване на заседанието на парламента в зала "Изток".
За информация на членовете на комисията, има два проекта за решение, които са свързани с дата 6 октомври, така се налага по спешност едно заседание на Комисията по външна политика.
Комисията по национална сигурност си има редовно заседание и те ще гледат двата проекта за решение на своето редовно заседание.
Продължаваме с работата си по закона. Доктор Янев вдигаше ръка преди почивката. Реплика ли искахте? Вие искахте реплика на господин Жорж Ганчев, но той няма да може да Ви отговори, не го виждам в залата. Заповядайте.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Тук господин Ганчев вдигна голяма пушилка, но какво се разбра фактически, горе-долу: "Не пипайте армията!"
Е, не е така. Ние не можем да имаме тази стара армия, която беше направена мот а мо по съветски образец, просто защото тази армия е неефективна.
Аз бих препоръчал на колегите от залата да прочетат една книга, която се продава навсякъде. Тя е на Егор Бунич, казва се "Касапницата Чечения" и да видите, там е описано, как в момента воюва Руската армия по подобие на старата Съветска армия. Така не се воюва!
Моля ви, много е интересна тази книга. Тя е написана от един много честен писател, който показва как се жертват хората, как се хабят средства, материали и как всичко накрая завършва неефективно - срещу една тримилионна Чечения една огромна военна машина се оказва безсилна.
На нас ни трябва модерна армия. На нас ни трябва малка, добре организирана, бързореагираща, по подобие на армиите в момента в малките страни от НАТО.
Това исках да кажа на господин Ганчев. Него го няма, е, следващия път, като вдигне пушилка, може би пак ще му кажа каквото трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Янев.
Има думата господин Захари Холевич от Парламентарната група на СДС.
ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, господа генерали, уважаеми господин началник на Генералния щаб! С настоящото изказване не ми остава нищо друго, освен да потвърдя становището, че предлаганият ни законопроект е необходим. Необходим, за да се доближим до стандартите, утвърдени в развитите демократични държави, където гражданският контрол върху отбраната и Въоръжените сили е не само общоприет и отдавна издигнат във факт от структурата на съответния обществен механизъм, но се счита и като задължително условие за съществуването на самите демократични устои на съответното общество.
Демократичните процеси, за щастие необратимо протичащи в българското общество, налагат приемането на този закон на първо четене и у нас. Необходим ли ни е този закон именно сега? Едва ли някой днес би могъл да се противопостави на разширяването на гражданския контрол в системата на Въоръжените сили, както и на хармонизацията на българското военно законодателство с правото на Европейската общност. Именно днес, когато почти всички бивши социалистически държави се стремят активно към интеграция в Северноатлантическите структури и Европейския съюз, това трябва да направим и ние. Днес ние безспорно трябва да бъдем съпоставими с останалите страни от Европа и специално от Източна и Централна Европа, а не да бъдем пак последни, пак на опашката. Още повече че предлаганите изменения са в съответствие с това, което постановява нашата Конституция.
Друг важен въпрос е и въпросът за съкращаване на срочната военна служба. Явно е, че икономическата ситуация в нашата страна ни принуждава да съблюдаваме строга финансова дисциплина, в това число и дисциплина в армията. Принудени сме да намалим не само числения състав на нашата армия, но и срока на наборната военна служба.
Явно е, от друга страна, че съкращенията трябва да се извършат в онези разумни граници, така че да не се попречи на боеспособността и на възможностите за изпълнение на стратегическите и тактически задачи.
Предлаганите изменения са съобразени именно с тази цел. Българската общественост очаква от нас тези промени. Законодателно само ще отговорим на съответните очаквания на българското общество.
Като положително може да се прецени и създаването на фонд "Отбрана" с ясната цел за създаване на извънбюджетни източници за финансиране на превъоръжаването и модернизирането на Българската армия.
Като положителен може да се оцени и предложеният механизъм за сменяемост и за назначаемост на началника на Генералния щаб на Българската армия.
Стана ясно от предходните изказвания, че има консенсус по отношение на такъв важен законопроект в съответствие с Декларацията за национално съгласие. Определено може да се каже, че става дума за един съвременен закон, доближаващ се до съвременните европейски държави. Затова предлагам да подкрепим приемането на законопроекта на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич. Господин Смоленов, Вие реплика ли искате? А, искате да се запишете за изказване. Добре, благодаря Ви.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председателстващ, господин министър, генерали и офицери, този закон беше съпроводен в днешния дебат преди всичко с призиви, че той трябва да бъде подкрепен и аргументите се свеждат в основни линии до това, че той ни доближава до законодателството на други страни и че засилва гражданският контрол върху армията.
Затова в началото искам да се спра, макар и накратко, на останалия твърде спорен въпрос за това какви промени са необходими в действащия закон. Според мен не е вярна или поне е силно пресилена тезата, която се съдържа в становището на Комисията по национална сигурност и която безусловно беше подкрепена от депутати на Съюза на демократичните сили, че съществено са се промени условията в страната и извън нея, които налагат тези промени. Да, наистина в България се смени политическата власт, но мисля, че това не трябва да е основен мотив при законодателните промени не само в тази област. Иначе финансово-икономическата и социалната среда в основни линии запазват своите характеристики.

По-нататък, ние трябва да се обединим около необходимостта не за радикална промяна в принципите на закона, а за подобряване на някои негови разпоредби. И мисля, че поне в тази част някои от предлаганите промени няма да предизвикат възражение. Именно да затвърдим, а не да подложим на съмнение принципите за разграничаване на гражданското от военното управление на въоръжените сили, гражданския контрол и защита правата на военнослужещите. Споделям становището, което тук изрази началникът на Генералния щаб, посочвайки, че в днешно време политическите фактори придобиват решаващо значение за гарантиране на нашата териториална цялост и въобще на националната сигурност. Към тях и с почти същото значение бих добавил и икономическите фактори. За съжаление обаче вместо това, вместо да се използват предимствата на геополитическото положение на България, ние като че ли пропускаме отново възможностите да бъдат осъществени значителни инфраструктурни проекти на територията на страната; вместо баланс на интересите, в който България да намери своето място и да отстоява по убедителен начин своите интереси, ние сме свидетели на една в повечето случаи красива и безлична дипломация на добрите жестове, откъсната от реалните интереси на страната и баланса на силите в региона и в световен мащаб. Ето тези обстоятелства са много по-важни и никакви радикални или частични промени в закона няма да запълнят такава празнота, която днес съществува, и която създава ако не актуални, то поне потенциални рискове за националната сигурност. Само в този смисъл ние можем да използваме и промените в закона, за да постигнем по-добри резултати.
Ще маркирам накратко кои според мен са положителните страни в предлаганите изменения. Създаването на фонд "Отбрана", който дава възможност при ограничителния режим на бюджета в условията на валутен борд да се заделят специално средства за военна техника, за модернизация на въоръжените сили и за провеждане на специализирана научноизследователска дейност. Нека обаче не се заблуждаваме и да си даваме сметка, че самата необходимост от установяването на този специализиран фонд говори за един нетипичен подход към финансирането на отбраната и на въоръжените сили. Защото почти навсякъде това са дейности, изцяло осигурявани от бюджета. Докато фондовата организация на финансиране е сполучлива преди всичко в други дейности, които са по-близо до живота на гражданското общество и главно за създаване на по-големи възможности на социално-осигурителните системи. Следователно, тази мярка трябва да бъде възприемана като временна и като частично преодоляваща сегашните икономически трудности.
На следващо място, положителна страна на законопроекта е това, че в него се определят функциите на Съвета по отбраната, по-подробно са уредени условията за прекратяване на кадровата военна служба. Също така заслуга е това, че преди да се изброяват в уставите, в самия закон се посочват видовете нарушения на военната дисциплина.
Вторият кръг въпроси, които възникват обаче, предизвикват доста спорове и ги намирам в много отношения за недостатъчно обосновани като предложения. Те подсказват и непоследователност в подхода на вносителите на законопроекта. От една страна, въвежда се по-голяма централизация, а от друга, се предвижда изваждане на въоръжени структури, като Гранични войски, досегашните Вътрешни войски, от състава на Въоръжените сили. Вече беше споменато, че освен своите основни функции, тези подразделения на Въоръжените сили, макар и като допълнение, а в някои случаи и като изключение, осъществяват мобилизационни и други задачи, свързани с поддържане на националната сигурност.
Може да бъде подкрепено предложението за съкращаване срока на военната служба, но нека във всички случаи да бъде ясно, че това в същата степен е и предложение за съкращаване на числеността на армията. И тук вече бяха изразени някои основателни резерви, че такава мярка трябва да бъде много внимателно съгласувана с концепцията и доктрината за националната сигурност, да се търси по възможност поне частична реципрочност със съседни държави за стабилизиране обстановката на Балканите и поддържане баланса на въоръженията и с това България да получи някои основателни външнополитически изгоди от това решение. Защото, когато ние правим сравнения със световния и с европейския опит, или поне с този, който е преобладаващ, трябва да държим сметка, че това не са типичните решения за армиите на повечето балкански страни. Следователно, при нас сравненията трябва да вървят предимно от района, в който се намираме, към другите райони, преди да извършим някои от промените.
В мотивите, не толкова от самото съдържание на законопроекта, явно е заложен стремежът за преход от наборна към професионална армия. Тук също така трябва да употребяваме още едно понятие - освен от наборна към професионална, нашата армия се предвижда да се развива предимно като наемна в смисъл, че все повече ще намалява относителният дял на хората, които изпълняват един свой граждански дълг така, както той е прогласен от Конституцията, и все повече ще стават тези, които упражняват една от многото професии и разчитат чрез нея да осигуряват своето възнаграждение, съществуване и евентуално професионална реализация.
Безусловна е връзката между професионализирането на армията и повишаване на квалификацията на бойния състав, но заедно с това трябва да имаме предвид, че този процес е много вероятно да бъде съпроводен и от една друга отрицателна тенденция, особено в сегашните условия на масова демотивация сред младото поколение, а именно за това, че все повече хора ще постъпват в армията, не толкова водени от съзнанието и стремежа да дадат своя принос за защита на родината, а просто за да осигуряват по един от многото други начини своето съществуване. Оттук следва, че няма автоматизъм между увеличаването на броя на хората, които придобиват професионален статус, и подобряването на качеството на военната подготовка и главно при мотивацията за прилагане на тези усвоени знания и опит в една потенциална екстремална обстановка. Това е един въпрос, който също се нуждае от допълнително обсъждане. И тук, както разбирате, не става дума за офицерския корпус, а именно за сержантския състав, за тези хора, които ще заместят голяма част от наборната сега армия.
Освен това, не трябва да се създава заблуждение в обществото, че издръжката на професионална армия е по-евтино, отколкото на наборна. Отчитането на всички обстоятелства ще покаже, че тук зависимостите не са еднопосочни, а в някои случаи това ще създаде дори потребност от повече средства за издръжка на армията.
Има и някои други въпроси, които са спорни и поне за мен остават без отговор. Защо, освен сега предвижданото военнопатриотично възпитание, се предвижда една допълнителна функция за възпитание на личния състав? От една страна твърдите, че това вече няма да бъдат само хора, които все още са в процес на своето личностно формиране, а от друга страна желаете армията да ги възпитава на нещо повече от патриотизъм. Какво ще е това възпитание? И не е ли достатъчно армията да има грижата за това възпитание, което допринася за формиране на привързаност към страната и готовност да се отстоява нейната сигурност? Затова нека някой да не е видял зад възможностите за допълнителното възпитание на вече зрели хора опитите да им се внушават идеи, разбирания, които нямат нищо общо с военната служба.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Вие сте специалисти в тази област.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Виждаме, че след като старите специалисти липсват, изглежда нови искат да заместят стари роли във ваше лице.
Нека някои преименувания в закона не се окачествяват като новост, както е това по отношение на Висшия военен съвет. Тук промяната в наименованието далеч не е някаква радикална промяна и дори смятам, че честите промени, които ние извършваме като цяло в нормативната уредба, създават повече проблеми, отколкото да решават наследените.
И накрая искам да се спра на някои предложения, които оценявам като несполучливи, които нарушават баланса между цивилното и военното ръководство и създават дори предпоставки за реполитизация на армията. Тук няма особено значение какви позиции заемат в момента министърът на отбраната или действащият началник на Генералния щаб. Поне нямам никакви основания това да бъде отправната ми точка при обсъждане на поставения проблем, защото ние трябва да държим сметка, че гражданският контрол е необходим, че цивилното ръководство на министерството е само една от формите на този граждански контрол и че заедно с това ние трябва да създадем по-добрите условия за компетентно ръководство на Българската армия. Смятам, че досегашните разрешения в закона при всички случаи отчитат тази потребност от компетентност в по-голяма степен, отколкото това предлагат измененията в закона. И заедно с това досегашният закон в по-голяма степен е в състояние да предотврати потенциални опити за реполитизация на армията, отколкото предлаганите изменения. И тук не става дума само за това каква ще е ролята на началника на Генералния щаб или на целия Генерален щаб, тук става дума за това какво ще е съотношението между политически институции и военни органи. И по този начин мисля, че ние трябва да видим още един елемент - тези, които настояват за по-ясно разграничение на цивилното от военното ръководство, в по-голяма степен отстояват авторитета на българското офицерство и на Българската армия. Така че нека по този начин да бъде тълкувана моята позиция, а не само като един самоцелен спор за това дали се налагат промени в сега съществуващите правомощия.
В мотивите, съпровождащи законопроекта, а и в становището на комисията се казва, че се прецизират преразпределенията на правомощията между тези два органа. Откровеният анализ изисква да признаем, че става дума по-скоро за съществено преразпределение на правомощията в отклонение от досега съществуващия принцип и внимателният анализ на параграфите 8, 21, 24 и 25 и съответно членове 34 и от 74 до 76 показва това. Защо обаче не бъдете последователни и не предложите нещо по-откровено, след като началникът на Генералния щаб ще има положението, да го наречем на висш администратор, такъв, какъвто той е в другите сектори на управлението и на висш професионален служител, той да не се назначава от Министерския съвет? Каква е логиката Министерският съвет като институция, дори не министърът на отбраната, да предлага на президента неговата кандидатура, президентът да одобрява или не това предложение и в края на краищата началникът на Генералния щаб да комуникира изцяло само в системата на администрацията, която се ръководи от изпълнителната власт? Няма никаква логика, освен потенциалното залагане на излишни противоречия в момент, когато позициите на министъра на отбраната, респективно на изпълнителната власт като цяло, от една страна, и тази на Генералния щаб или представляваните интереси на армията, от друга страна, се различават.
Това подсказва, че вие не сте готови да направите още една стъпка, която би оголила в по-голяма степен като че ли изкушенията, които са водили към тази промяна. Но тогава противоречията и липсата на единен подход в законопроекта остават очевидни и те с още по-голяма острота ангажират нашето внимание. Досегашният закон прави разграничение между общо и непосредствено ръководство на армията и няма никаква пречка и никой не е подменял общото ръководство, което и досега осъществяваше министърът на отбраната с някакви самоцелни действия от страна на Генералния щаб.
Вие си спомняте, че преди няколко дни, когато обсъждахме законопроекта за промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, дори формулирани като изцяло нов законопроект, аз изразих своята подкрепа за по-голяма централизация в системата на Министерството на вътрешните работи. Функциите обаче на Министерство на вътрешните работи и на Министерството на отбраната са различни. И точно тук трябва да бъде отразена спецификата и армията, като институция, която в никаква степен и при никакви обстоятелства не се заангажира с участието във вътрешнополитическия процес, трябва да бъде в по-голяма степен автономна във всички други форми на контрол, които не позволяват тя да излезе от тези законно установени предели на нейната дейност. Тогава ви препоръчах да използвате тази наша подкрепа, която поне в значителни среди на левицата съществуваше, за подобряване на координацията в рамките на Министерството на вътрешните работи, като едно средство да се убедите, че тук няма политически подход и не трябва да предлагате същия модел по отношение на връзките, които съществуват в Министерството на отбраната, между Въоръжените сили и неговото ръководство. Вие не се вслушвате в този подход, което ме тревожи и продължавам да мисля, особено когато разположа някои от тези промени на фона на едни законопроекти, които ви връщат към вашата не най-добра история от преди 4-5 години, че в един момент тези изменения могат да придобият значение много по-голямо и много по-лошо от това, което те имат сами по себе си, разглеждани като промени в отделно взети закони.
Аз не оспорвам необходимостта от някои промени в тази насока, защото не е ли достатъчно сега предвижданото положение, че не всички актове на министъра на отбраната ще бъдат приподписвани от началника на Генералния щаб? Не оспорвам възможността цивилното ръководство да има решаващи функции в този процес, без да е необходимо утвърждаването или преподписването на тези актове от началника на Генералния щаб, но във въпросите, които остават в сферата на специфичните и незаместими компетенции на Генералния щаб и военното ръководство, трябва да бъдат запазени много от сегашните разрешения.
Освен това, стана дума за функциите на военната полиция и военното контраразузнаване. Няма ли да се получи разминаване между това, че във военно време началникът на Генералния щаб става главнокомандващ и следователно поема и прякото ръководство на тези дейности, без той да има едно по-голямо влияние върху тяхното текущо осъществяване? По този въпрос също трябва да бъдат преценени различните възможни решения. Не оспорвам възможността, която предлагате, идеите, предложенията за актове от страна на Генералния щаб, щатовете да бъдат утвърждавани от министъра, за да има един различен поглед от това на военната структура. Следователно тези неща са достатъчни като промяна, без да отивате към отказ от досегашния принцип, който е прогласен в закона. Много по-добре ще направите, ако доразвиете този принцип с някои елементи на контрол и частични ограничения, а не след като се отказвате от него.
И в заключение, като отношение към цялостния законопроект аз мисля, че ако преценяваме отделните предложения, можем да намерим както такива, които заслужават подкрепа, така и други, които трябва категорично да бъдат отхвърлени. Но като имам предвид, че тук чухме вече много изявления, които говорят, че ще се запази почти непроменен внесеният законопроект, като имам предвид, че вие не го обвързвате със споделени от нас идеи по другите закони, в които те трябва да се гледат като едно цяло, аз мисля, че не само Демократичната левица, но и много други депутати, които се отнасят достатъчно отговорно към тази тема и които виждат всички пластове на проблема, не могат да окажат подкрепа за този законопроект. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Дянкова за процедура.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми колеги, поглеждам часовника. Независимо от всичко искам да предложа от името на парламентарната група да се увеличи работното време до изчерпване на първата точка. (Възражения и шум в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? (Шум в блока на Демократичната левица.) Господа, има трибуна, вдигате ръка, идвате и изразявате противно становище. Много е лесно. Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предложението е направено след 14 часа и не може да се гласува. Работното време свърши. (Шум в залата.) Работното време свърши.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ще видиш, че може!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Е-е, то може и без правилник. Но нямате основание по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Работното време свършва тогава, когато удари камбаната. Значи още не е свършило. (Ръкопляскания в блока на СДС, шум в блока на Демократичната левица.)
Съгласно правилника и съгласно моето решение в началото, Парламентарната група на Демократичната левица имаше 45 минути. След тези 45 минути трябваше някой от парламентарната група да поиска удължаване на времето. Тези 45 минути изтекоха, когато господин Стоилов говореше. Аз не го прекъснах, не поисках процедурно вие да поставите въпроса. Тогава щеше да бъде поставен и другият. Постъпих съвсем коректно. Моля и вие да бъде коректни.
Поставям на гласуване предложението, което направи госпожа Дянкова, за удължаване на времето до приключване на първа точка от днешния дневен ред, в рамките на два часа, разбира се.
Гласували 172 народни представители: 134 за, 34 против, 4 въздържали се.
Предложението е прието.
Парламентарната група на Демократичната левица има още 5 минути. (Шум в блока на Демократичната левица.) Да, имате още 5 минути от допълнителното време. От един час - 45 минути, плюс увеличението от 15 минути, което направих без да ви питам, защото говореше господин Стоилов. Остават ви още 5 минути.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е използвала до момента 30 минути, има още 30 минути от 60-те минути редовно време. Евролевицата е използвала 13 минути, има още 17. Независимите депутати имат право на още 7 минути. От Обединението за национално спасение не са говорили изобщо, разполагат с пълните 30 минути. Същото се отнася и до Народния съюз.
Има думата господин министърът за кратко изказване.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Но тъй като изключително много се спекулира в залата с това, че министърът на отбраната изземва със Закона за отбраната, който се предлага, правомощията на началника на Генералния щаб, ще си позволя само да цитирам няколко текста. Изобщо не се изземват правомощия, началникът на Генералния щаб се издига наистина изключително високо в ръководството на Българската армия и Министерството на отбраната. Това личи от част втора - "Устройство на Въоръжените сили", раздел трети. Той вече не се нарича "Ръководство на Българската армия", а е издигнат рангът и е посочено "началник на Генералния щаб на Българската армия". Това си личи още от самото заглавие на раздел трети.
И по отношение на самото съдържание. Говори се за това, че министърът на отбраната изземва права, функции, правомощия на началника на Генералния щаб, като се има предвид, че той щял да решава военни въпроси, по които може и да не е компетентен. Чета чл. 76: "Началникът на Генералния щаб на Българската армия приподписва заповедите на министъра на отбраната относно:
1. организационното изграждане, подготовката, планирането, поддържането на бойната и мобилизационна готовност на Българската армия;
2. подготовката и извършването на мобилизация на Въоръжените сили;
3. участие на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;
4. участие на войскови единици от Българската армия в умиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България."
И още много правомощия, които остават и е нормално да остават в началника на Генералния щаб и той ги има с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми господин началник на Генералния щаб на Българската армия, колеги! Днес, макар и формално за някои, ние сме вносители на този законопроект. Имаше въпрос защо днес. И ще отговоря веднага. Защото реформата във Въоръжените сили не само няма алтернатива, но и защото реформата във Въоръжените сили не може да бъде повече отлагана нито месец. Има опасения в нашето общество, има опасение и в народното представителство, че реформите по редица причини, организационни главно, идващи оттук, политически и финансови може да се отложат, както са се отлагали дълги години.
Искам да започна с това - не е възможно в условията на валутен борд реформата във Въоръжените сили да се отлага. По никакъв начин. Това, че се разходват средства от бюджета за тази реформа означава, че стратегически ще постигнем икономии. Не е възможно при предстоящите неизбежни съкращения на държавния бюджет и разходите за отбрана армията ни да остане в същия екстензивен вид и форма, както беше досега.
Ето защо сегашните промени, които не са политически промени, подчертавам, които бяха по същество и принципно обсъждани на Консултативния съвет при президента по въпросите на националната сигурност, където беше изложена и основната концепция за реформи в армията, предполагат промени в закона.
Аз съм съгласен с някои от народните представители, че в отделни текстове има непрецизности или липса на уточняващи аргументи. Но това може да се направи между първото и второто четене. Аз искам да попитам: днес възможно ли е ние да не направим тези промени? И аз ще цитирам или подчертая няколко от тях.
Съкращаването на службата в армията. За Евролевицата това е принципен въпрос, защото то влизаше в нашата предизборна платформа. Аз заявявам от тази трибуна, че в повечето от случаите ние не готвим нашата младеж достатъчно интензивно и не я включваме достатъчно интегрирано силно в отбраната на страната през тези 24 месеца и 18 месеца, както беше в минали години. Напълно достатъчен е при новите форми на подготовка и при една по-интензивна подготовка, при нови форми и методи на обучение, при, бих казал, много по-активно и ефективно включване на младите хора във Въоръжените сили срокът, който се поставя, да бъде по-реалистичен. Той е по-реалистичен и от финансова гледна точка. Защото не забравяйте, че не е въпрос само до разход на армията, а и за това, че отнемаме тези хора от икономиката на страната, разбира се, при едно тяхно ефективно включване. Отварянето на този въпрос не кореспондира със замислите на Генералния щаб за реформа в армията.

Вторият въпрос - новата структура на Въоръжените сили. Много неща не са казани в закона. Но лидерите на парламентарни групи, които са членове на Консултативния съвет, са запознати с идеите на Генералния щаб. Аз съм участвал в първото предложение за реформа в армията и преминаване към пропускна структура на армията от 1991 г. Смятам, че е срамно да продължаваме да говорим за такива неща без да действаме. И аз смятам, че Въоръжените сили нямат избор, нацията няма избор да не премине към тези промени. Те трябва да бъдат законодателно уредени.
Щях да поставя въпроса за възможното изземване на функции от страна на Генералния щаб по отношение на заместник-министри, например, на армията. Смятам, че след изказването на министъра на отбраната и тези уверения, които той даде пред народното представителство, това отпада.
В закона няма текстове, които бяха в стари проекти на този закон. И слава Богу, защото ние не можем да се отклоним от структурата на ръководство на армията, каквато е във въоръжените сили на основните европейски страни. Не може да се стремиш към нещо и да правиш нещо различно. Но аз мисля, че мъдростта е надделяла.
В този вариант на закона не съзирам възможности за противоречия между военното и цивилното ядро в ръководството на Въоръжените сили. Този въпрос се обуславя и от още нещо. Върховният главнокомандващ в тази страна е президентът на Република България и това не трябва да се пропуска, това е конституционен въпрос. Смятам обаче, че в закона е намерен баланс и този баланс трябва да се спази и за в бъдеще. Той трябва да става под контрола и да се спазва под контрола на парламента.
Няма да говоря по предложенията, които ще направи между двете четения Парламентарната група на българската Евролевица. Ще кажа обаче, че в текстовете на много места има нужда от доуточнения. Един пример ще дам: това е въпросът с формирането на средства по иначе правилно създаващия се фонд "Отбрана" към Министерството на отбраната и главно в частта му за данъчните постъпления. Аз мисля, че ако се вгледаме внимателно в устройствения закон на бюджета, ще видим, че не е правилно директно приходи от данък върху печалба на която и да е организация, регистрирана по Търговския закон, да постъпват в разпореждане на отделни ведомства. Устройственият закон на бюджета предполага директно влизане в бюджета и контрол по единни системи без предварително уточняване с други закони, на други равнища за формиране на приходи на фондове на отделни ведомства.
Вярно е, че вероятно този фонд ще предполага отделяне на бюджетни средства, но то трябва да стане по реда, който е валиден за всички останали бюджетни средства. И този въпрос е принципен. Тук, в тази зала, е имало десетки пъти опити и по отношение на здравеопазване, и по отношение на други ведомства подобни отчисления да стават така. Мисля, че ние се нуждаем, и това е принцип и на валутния борд, това е изискване и на Международния валутен фонд, ние да имаме единна система и единствено устройство на всички бюджетни приходи, в случая става дума и за данъка върху печалбата.
Накрая бих искал да завърша със следното. Аз не мисля, че тук е необходимо да се политизира върху такъв тип закон. Подобно беше и със Закона за Министерството на вътрешните работи. Има различия между политическите сили, има алтернативи на управление и това е нормално. Става дума за реформа, която всички политически сили без изключение в различни периоди на тези седем или осем години предлагаха. В момента има шанс тя да се състои. А по-скоро бих казал: няма начин тя да не се състои, ако не искаме догодина да продължава това, което в последно време ставаше - войниците да няма с какво да се хранят и да ги пускаме в отпуска, за да ги хранят в къщи. Нужна ни е армия, която да е боеспособна; нужни са ни Въоръжени сили, които са изградени върху модерна, съвременна основа, с висока степен на окомплектовка; нужна ни е реформа, която да доведе до интензификация на резултата, тоест с по-малко разход да постигаме по-голям ефект. Не ни е нужна армия от стария тип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Христо Смоленов, независим депутат.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги, господин министър на отбраната, господин началник на Генералния щаб, бивши колеги от Министерството на отбраната! Заставам пред вас с противоречиви чувства, предизвикани от този проект за изменение и допълнение на един закон, който беше приет преди година и нещо с общите усилия, подчертавам, с общите усилия и с голяма степен на консенсус. Аз се съмнявам, че реалностите се изменят толкова бързо, че законодателното им оформление да бъде подложено на такава бърза ерозия, че да се налага един закон, който имаше добър резонанс сред обществото и даваше добри социални, политически и организационни гаранции за гръбнака на националната сигурност, толкова скоро да бъде подложен на няколко последователни корекции.
Слава Богу, че това не е първият вариант, внесен като предложение по линия на Министерството на отбраната. Очевидно много са се постарали колегите и аз им благодаря за това, което са направили, за да облагородят до такава степен първия нелеп вариант на този законопроект. Чест им прави какво са направили, но трябва да призная, че очевидно е трябвало да разчистват авгиевите обори на едно голямо недоразумение и очевидно не всичко е разчистено.
Лично аз съм шокиран какво би станало, ако турският Генерален щаб получи подобен сюрприз. Мисля, че мога да си обясня какво може да стане там, но поздравявам българските военни, които са далеч по-лоялни към конституционните основи на страната и се отнасят с може би далеч по-голямо доверие към българските политици, отколкото те заслужават.
Аз просто не мога да си представя, с искрено уважение към тук седящия министър, какво би станало, ако той пътува в чужбина и възложи на един от своите заместник-министри да го замества, както става в едно министерство. Имам предвид определена личност. Не мога да си представя как в тази кибернетично възможна ситуация кибернетично подчиненият на пряко подчинения на министъра на отбраната, а следователно на изпълняващия длъжността министър на отбраната, заместник-министър, значи началникът на Генералния щаб, подчинен на него, как ще действа! Ами аз бях свидетел как на два пъти съществени недоразумения между нашата страна и други страни възникнаха поради престараване от страна на един заместник-министър! Представете си какво означава ситуация, в която началникът на Генералния щаб ще бъде подчинен пряко на него!
Аз съм против, подчертавам, с искрено уважение към този министър, към този началник на Генералния щаб, аз съм против такова подчинение на началника на Генералния щаб, който по-рано беше пряко подчинен на президента. И ние видяхме разумното начало в това специфично подчинение, дори по времето, когато аз бях в системата на Министерството на отбраната. Лично аз смятам, че това е един съществен момент, който не мога да приема и който ви съветвам да преосмислите.
Пак подчертавам, на два пъти пред очите ми, не съм го коментирал, не съм критикувал, за да не създавам международни скандали, но на два пъти недоразуменията и престараването на някои хора доведоха до такива възможности. Представете си какво ще стане, ако този закон влезе в сила! Защото в крайна сметка се нарушава едно много съществено условие. Тази деполитизация, департизация на Българската армия, която беше уважавана в рамките на предишния закон, която беше толкова съществена и в рамките на предишния парламент, която изигра своята роля около януарските събития, когато Българската армия не допусна да бъде използвана за вътрешни цели, представете си, че го няма този съществен момент на деполитизация! Защото подчиняването на началника на Генералния щаб пряко на едно политическо лице, с уважение към неговите качества и към изборната победа на тия, които са го назначили, за мен създава проблеми.
Оттам нататък другите неща са също важни, но не чак толкова. Защо например да не може да утвърждава щатовете и на Генералния щаб?
Основният проблем в крайна сметка се състои в това: каква ще бъде ролята на българския Генерален щаб, който е бил гордост на Българската армия винаги - и преди, надявам се и за в бъдеще, освен че е помощен орган, както се опитва да бъде деградиран той в този закон, помощен орган на началника на Генералния щаб, който пък е пряко подчинен на министъра на отбраната.
Генералният щаб беше и се надявам да остане мозъчен тръст, който може да мисли самостоятелно, колективно да генерира позиции в интерес на националната сигурност. Какво ще стане, ако неговият специален статут бъде деградиран по такъв начин?!
Времето ми изтича, но аз не смятам, че проблемът е изчерпан. Генералният щаб представлява мозъчен тръст, какъвто е необходим на България. И аз съм убеден, че неговите правомощия, прерогативи не бива да бъдат накърнявани.
Лично аз не се чувствам достатъчно убеден, за да подкрепя този проект за изменение и допълнение на съществуващия и далеч не лош Закон за отбраната и Въоръжените сили. Казвам го откровено. Готов съм да направя каквото е необходимо за подобряването му. Но накрая ще кажа, че реформата в Българската армия изисква пари. По повод на дебатите около бюджета аз предлагах 15 милиарда лева допълнително за отбраната. Един-два месеца по-късно, а може би и повече виждате, че и президентът вече настоява за 26 милиарда, за да стартира реформата в отбраната. Тя не може на базата дори на тези законоположения да стартира, ако ние не осигурим парите. В този смисъл подкрепям идеята за фонд "Отбрана". Тя отдавна беше внесена и за съжаление нерешена.
Повтарям още веднъж, това не е законодателна опора на една добра реформа. По принцип в България е сгрешен моделът на икономическата реформа и ние трябва да реформираме самата реформа преди тя окончателно да е деформирала структурите за сигурност, бита, нравите и мисленето ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смолянов.
Господин Войняговски, ще се изказвате ли? Добре. Не виждам господин Иван Иванов. От Демократичната левица има записани още трима души: господин Иванов, господин Божков и господин Вълканов. Разберете се помежду си. Имате пет минути.
Заповядайте, господин Войняговски.
ХРИСТО ВОЙНЯГОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин началник на Генералния щаб и уважаеми колеги! Свидетел съм на доста риторични опити от тази трибуна, а не същностно поглеждане на това, което стои пред народните представители днес.
Първо, необходимостта от корекция на съществуващия закон. Необходимостта е очевадна за всички, защото динамичните процеси, които протичат в Европа и в нашата държава, налагат абсолютна корекция на съществуващия Закон за отбраната и Въоръжените сили. Така че по тази основна точка би трябвало да нямаме различия, но за съжаление виждаме, че има и противни мнения. Това, че България е в географското понятие "част от Европа" и държи да влезе в европейските структури също налага нашата армия, нашата войска да бъде със стандарти, отговарящи на европейските стандарти, а не на азиатските.
Втората стъпка, която би трябвало да направим, говори категорично, че действително ние се нуждаем от корекции в този закон. Финансирането - това е един съществен въпрос и навсякъде около нас ние чуваме, че няма пари, няма пари. Наличието на борд в нашата държава, от една страна, и, от друга страна, потребностите от средства в тази действително критична ситуация, в която се намира армията, виждаме, че в този закон се дават възможности за финансиране по пътища, които досега не са били популярни. Това говори за една еластичност в предложението, което е направено, и в този бъдещ закон, който, надявам се, че ще бъде гласуван от разумните хора в тази зала.
По отношение продължителността на военната служба. Действително, че минаха годините, когато в Българската армия, по мое време, се служеше 36 месеца и майките забравяха децата си затова, че те трябваше в разстояние на една година да учат и оттам нататък две години да тъпеят. Срокът на обучение в армията и подготовката на бъдещите бойци действително е абсолютно реално предвиден от тези, които внасят корекцията в закона за продължителността на военната служба.
Изкушен съм да споделя с вас нещо, което никъде в закон не може да бъде обхванато, но нещо, което липсва. Това е духът, който изчезна от Българската армия и който дух, български дух, трябва да бъде възстановен с цената на всичко. Българската армия от време оно се е славела. И Българската армия никога не е имала загуби. Ние нямаме българско знаме, което да е паднало в плен. Но, уви, Българската армия претърпя доста катаклизми. Българската армия беше водена с маршове, които нямат нищо общо с България и с Българската армия. (Ръкопляскания от СДС.) Тези неща ние не трябва за секунда да забравяме.
Аз отправям апел към всички присъстващи, които носят името българин, да подкрепят този законопроект или по-точно изменение в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Войняговски.
Иска ли още някой народен представител думата? Господин Вълканов, гледам към Вас, защото от записаните само Вие сте в залата. Ако искате, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз няма да правя изказване. Не бих искал да се произнасям по въпроси, които стоят твърде далеч от моята специалност. Затова ще си позволя да поставя само някои въпроси в качеството си на гражданин и депутат.
Бих искал да попитам какво ще означава промяната в нашето законодателство в реалния образ на нашата армия? Ще се стигне ли до намаляване на нейния количествен състав в последна сметка? Какъв ще бъде броят на въоръжените ни сили? Имам сведения, че в резултат на тази промяна армията ще бъде сведена до не повече от 60 хиляди души. Вярно ли е това? Просто питам.
Освен това стои въпросът дали в този силно редуциран състав нашата армия би могла да покрие всички необходими за отбраната ни опорни точки. В тази връзка питам дали е вярно, че в резултат на тези промени в армията ще се стигне до закриването на 30 и повече гарнизона най-вече в южната част на България? И как всичко това в последна сметка се отразява върху отбранителната способност на нашата държава?
Бих искал началникът на Генералния щаб да отговори на тези мои въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Михов, ако смятате за необходимо, заповядайте. Аз по навик казвам господин, а би следвало да кажа господин генерал. Извинявайте.
НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ МИХО МИХОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Повтарям, правителството на Република България през 1995 г. прие концепция за реформата в Българската армия.
По втората част от въпроса. Разликата от 1995 г. е, че сега закриваме още три съединения като гарнизони. Това е проектът, който трябва да бъде приет, във връзка с икономическата среда и невъзможността тези многобройни гарнизони да създадат компактност на нашата армия.
Нашата теза, която в скоро време видимо ще се обсъжда по отношение на военната доктрина, която приехме и изготвихме в Генералния щаб, е именно това - компактност на армията, възможност за реализация на нейната боеспособност в реален мащаб на времето по всички азимути. Нещо, което преди 85 години направиха в Балканската война.
Численият състав. Ние не предлагаме да се изменят международните договори, особено договора за ограничените Въоръжени сили, където известно е за България какво е количеството на бойни самолети, танкове, бойни машини и количеството на Въоръжените ни сили. Актуализираният план за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия предполага личен състав на Българската армия не по-малко от 75 хил. души. Военновременното окомплектоване на армията е предвидено да бъде с 15-20 хил. души по-малко. Демографският фактор в момента при 12 месеца служба предполага 35 хил. момчета, родени от всеки набор, които могат да бъдат заделени за армията, а общо за Въоръжените ни сили още 10 - за другите войскови формирования.
Демографските изследвания в нашия Генерален щаб сочат, че във връзка с 15-20 напускащи страната, учещи, емигриращи и раждаемостта, която през 2005 г. ще достигне до 25-30 хил. момчета за армията ни, което е нашата огромна болка в национален мащаб. И това е искрената болка на Генералния щаб, за да можем в икономическа среда да ги подготвим за една година. Доложих. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин генерал.
Предстои гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители от кулоарите в залата.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: 135 за, 13 против, 40 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Както съобщих одеве, свиквам извънредно заседание на Комисията по външната политика веднага след завършване на редовното заседание в зала "Изток".
От 15,00 ч. в зала 238 ще има заседание Комисията по труда и социалната политика.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. - веднага, в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание утре, 2 октомври 1997 г., четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 2 октомври 1997 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,40 ч.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
         Иван Куртев

         Александър Джеров

СЕКРЕТАРИ:
    Виктория Василева

    Камен Костадинов