Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
По реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили още две предложения от Парламентарната група на Народен съюз, която е първа по ред - законопроектите за малките и средни предприятия, които и без това се гледат от вчера.
По реда е предложението на Парламентарната група на Демократичната левица - законопроектът за бежанците, който всеки момент ще бъде раздаден.
Има предложение от Парламентарната група на Евролевицата - Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Всъщност те са няколко законопроекта по тази материя, които евентуално следва да бъдат разглеждани заедно. По някои от тях не е изтекъл срокът и няма становища на водещата комисия.

Съгласно чл. 39, ал. 7 продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има думата народният представител Пламен Стоилов от Парламентарната група на СДС. Другите парламентарни групи не са представили списък на желаещите да се изкажат.
ПЛАМЕН СТОИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас са седем законопроекта за малкия и средния бизнес, отдавна чакани. Много е говорено по тях, по тяхното значение, по тяхната реална стойност за България, за българската икономика в условията, в които сега се намираме.  Аз съм много радостен, че всички парламентарни групи са дали свои проекти, което показва, че важността за България и за българската икономика на малкия и среден бизнес е особено голяма днес и че всички с огромно желание искаме да направим един закон, който реално да работи в реалните условия, в които се намираме.
За мен е много важно, че ние първи дадохме ясен политически знак към българския бизнес, към малкия и средния предприемач, че сме отворени към проблемите на българския бизнес. Готови сме за решаване на тези проблеми с ясното съзнание, че условията за развитие на този бизнес в момента са много тежки.
Целта на закона. Аз съм убеден, че ние ще приемем един закон, на основата на който ще стане проектозаконът на Министерския съвет, тъй като той в най-голяма степен отговаря на европейските стандарти и критерии за малък и среден бизнес. Този нов закон, който всички ние заедно приемаме на базата на най-добрите предложения от всичките седем законопроекта, да достигне наистина до малкия и средния предприемач, да създадем нормални бизнесусловия за неговата активност и гаранции за това, че той, заложил своя труд и авторитет, ще постигне това, което е заложил в своята бизнеспрограма като идея и като реализация. Всъщност е ясно на всички ни, че ще направим наистина един действащ закон на базата на тези седем законопроекта.
За мен е особено важно какво ние очакваме да се случи от общия законопроект, който се надявам, че всички заедно ще изработим.
Първо. Аз искрено се надявам, че законът ще даде реална законова база за създаването на ясна и стройна система за обучение на новите предприемачи. С ясно съзнание твърдя, че новият български предприемач не е обучен и не знае как точно включително да направи и своята бизнеспрограма, да я защити и включително да се стигне до такова ниво, че малкият бизнесмен да знае как да напише и една нормална оферта. Ние трябва да освободим действията на малкия и средния предприемач и да открием пътя от възникването на идеята през финансирането и реализацията на неговия идеен продукт, който да се реализира и на пазара.
Най-важната част от бъдещия законопроект за мен е свеждането на закона до регионално ниво. Тъй като икономическата политика в България е създала такива региони, които са строго специфично развити в една или в друга икономическа област, ние трябва да направим така, че всеки регион да има възможността, на базата на ясна структура, която, надявам се, законът ще осигури, да развие своя регионална политика, която в най-пълна степен и най-точно да отговаря на регионалните потребности. Знаете, че в момента има назначени областни управители и заместник-областни управители по икономическото развитие, които съвместно с неправителствени организации, съвместно с кметска управа, съвместно с общински съвети биха могли да създадат ясна и точна регионална програма, на базата на която ще се развие малкият и среден бизнес.
Другата важна част от закона, която трябва да бъде застъпена и направена съвсем професионално и съвсем точно, това е създаването на инфраструктурата на малкия и среден бизнес. Инфраструктура на малкия и среден бизнес отново се създава на регионален принцип. Тя не би могла да се създаде общо за държавата. А и не бива да бъде такава целта на закона - да създаде инфраструктура в национален мащаб, той трябва да създаде предпоставки, трябва да създаде основа за създаването на регионална структура на малкия и среден бизнес.
Най-важната част от закона всъщност трябва да бъде финансирането. Финансирането е основната пречка в момента, която не позволява на малкия и средния производствен бизнес, не търговския. Аз не твърдя, че търговският бизнес се нуждае от някакво по-специално финансиране. Производственият малък и среден бизнес се нуждае обаче от специфично отношение може би за определен период от време, може би за регламентиран период от време, но финансирането е много важно. Трябва да се създаде такава възможност и аз се надявам, че такава възможност ще се създаде, за нисколихвени дългосрочни кредити за развитие на производствен бизнес, както и на базата на общи регионални програми, гарантирани, от една страна, от общинската власт, и от друга страна, от държавната власт. В лицето на областните и заместник-областните управители би могла да създаде предпоставки за финансиране и създаване както на инфраструктурата на малкия бизнес, така и на финансирането на проекти за малкия, пак повтарям, производствен бизнес.
Създаде се, мисля че мнозинството от колегите знаят, банка, така наречената Насърчителна банка, мисля че от 25 февруари тя вече има лиценз, има възможност вече да работи в банковите среди. Но за мен най-важното е създаването на гаранционен фонд.
Мисля, че тук вносителите трябва да помислят за създаване на закон за гаранционните фондове, тъй като в момента не функционира такава законова уредба, свързана с функционирането на гаранционните фондове.
Другата идея, която би трябвало да бъде застъпена в новия законопроект, е следната. Не може и не бива само държавата да създава банка, да налива пари в тази банка, да създава гаранционен фонд, да налива пари в този гаранционен фонд било то от бюджета, било по други канали. Мисля, че съвсем уместно и съвсем правилно е и българският бизнес, и малкият и средният предприемач на реципрочна стойност да участва в създаването на гаранционните фондове от легитимно представени организации, каквито българският бизнес и в момента има.
Позволявам си да предложа на вносителите и на работната група, в която и аз ще взема активно участие, няколко нови идеи, които мисля, че заслужават внимание и трябва да бъдат застъпени в бъдещия общ законопроект.
Първата от тези идеи - идея, за която говори и колежката Даниела Николова - е, че според мен трябва да има застъпен, не в този Закон за малкия и средния бизнес, а в Закона за обществените и държавни поръчки, строго регламентирано процентно участие на малкия и средния бизнес в изпълнението на обществени държавни поръчки. Аз съм си направил труда да проверя как е в европейските страни, как е в Съединените американски щати. Твърдя, че малкият бизнес там изпълнява обществени държавни поръчки по строго регламентирана система в определени проценти, на базата на общата стойност на една обществена или държавна поръчка.
Аз по принцип не приемам каквито и да са данъчни облекчения и преференции, но си мисля, че в Закона за малките и средни предприятия и фирми би могло да се помисли за преференция, която да дадем на малкия и средния бизнес, в смисъл реинвестициите на средствата от печалбата да не бъдат облагани с данък за определен период от време - 3 или 5 години - за да дадем възможност на малкия бизнесмен да премине през всичките етапи на развитие на своя бизнес. Един микробизнесмен, какъвто е, да речем, семейният бизнес, би могъл да спечели от този семеен бизнес, да го развие, да направи малка фирма, в която има още двама или трима работници. След това да доразвие, инвестирайки част от своята печалба, и да направи средна добре работеща фирма.
За мен лично няма никакво значение колко и какви са критериите за определяне на малка, средна или микрофирма. За мен особено важно е да създаваме печеливша такава фирма. Било тя от 5, 50 или 500 човека, важното е да създадем условия за частна фирма, която да бъде печеливша.
Донякъде приемам идеята на колегите-вносители от Народния съюз, че този закон трябва да се отнася само за малките частни фирми. Не знам дали това обаче законодателно е възможно. Има колеги, които ме убеждават в обратното, има колеги, които твърдят, че това е възможно. Аз се надявам, че вносителите ще помислят върху този вариант, но в момента създадена малка частна фирма е в неравноправно и неравностойно участие със създадени малки, раздробени държавни или общински фирми. Тя никога по никакъв начин не би могла да достигне до изпълнението на поръчка, възложена, да речем, от общината или от държавата, защото вече има създадени малки фирми, които при всички случаи, убеден съм, ще дадат по-добрата оферта и по-доброто изпълнение.
И последното, което бих искал да предложа на вносителите, е да се помисли за създаването на един високотехнологичен информационен и обслужващ пулт. Много е важно за един малък бизнесмен, току-що прохождащ бизнесмен, да не загуби нито време, нито излишни средства, нито излишни нерви, естествено, ходейки по безброй много учреждения, институции, докато получи съответните разрешения за извършване на своята дейност. Много по-добре и много по-нормално би било, ако регионалните структури на Агенцията за малки и средни фирми на общинската власт, на местната държавна администрация, на местни заинтересовани органи създадат такава организация, при която един малък, прохождащ бизнесмен, отивайки в този високотехнологичен информационен пулт, би могъл за много кратко време да получи всички необходими разрешения, за да може да започне своята работа.
Мога да ви кажа, че в момента, за да откриеш една малка или средна фирма, таксите и данъците, които плащаш, са около 700 000 лв.
В заключение бих искал да кажа, че ние от Комисията по икономическата политика, от работната група, която ще работи по един общ законопроект за малкия и средния бизнес, сме силно амбицирани да създадем наистина един закон, който в момента и за в бъдеще да бъде закон, който ще работи, закон, който наистина ще създаде добри икономически условия за развитието на малкия бизнес, ще създаде и необходимия авторитет и престиж на малкия и средния предприемач.
Умолявам колегите да приемем на първо четене, лично аз смятам, 6-те законопроекта, които са влезли в Народното събрание, и да изберем от всичките 6 законопроекта най-добрите, най-работещите, най-функционалните, най-действащите идеи, които да заложим в един общ законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, колеги! При пазарната икономика малките и средни предприятия играят, както всички знаем, една твърде важна роля. И това се дължи не толкова на частта им от създаване на брутен национален продукт - в Германия тя е 10 на сто - колкото на осигурените от тях работни места и ролята им на икономическа основа на средната класа.
Всички трябва да приветстваме факта, че най-после тези предложени законопроекти влизат в пленарна зала, защото у нас тази тема беше пренебрегвана дълго време. Едва сега - 10 години след започване на реформите - се пристъпва към приемане на закон, който да уреди тяхната дейност така, че да създаде необходимите предпоставки за тяхното развитие и укрепване.
Който е присъствал на заседания и дебати в Европейския съюз, знае какво голямо внимание там се обръща точно на развитието на дребния и среден бизнес, като най-важното и съществено разрешение на въпроса за безработицата дотолкова, доколкото тя съществува на Запад, и освобождаването на правителството от тези задължения и създаване на доходи за правителството.
Както знаем, внесени са 7 законопроекта: 3 от тях - внесените от правителството, от народните представители Николай Христов, Моньо Христов и Стефан Личев, и от народните представители Христо Иванов и Христо Петров са насочени към цялостно уреждане на материята за малките и средни предприятия. Останалите 4 уреждат тази материя повече или по-малко частично, което не означава, че и в тях няма предлагани разрешения, които са сериозни и трябва да се имат предвид.
Разглеждайки внесените законопроекти, се открояват няколко въпроса от принципен характер, които би следвало да се дискутират още на първо четене. Това са въпроси за предприятията, които трябва да бъдат подпомагани, тяхната класификация, видовете поощрения и органите, които ще го осъществяват.
В почти всички законопроекти се говори за малки и средни предприятия, а в някои и за микропредприятия, без да се определя видът на тяхната собственост. Само в законопроекта, внесен от народните представители Владимир Джаферов, Калчо Чукаров и Георги Манов, се посочва, че те трябва да бъдат частни. Смятам, че тяхното предложение е правилно. Законопроектът има за цел да създаде икономическа основа на средната класа в България, а това може да стане чрез подпомагане именно на частните малки и средни предприятия.
В повечето законопроекти критериите за определяне на едно предприятие като малко или средно са годишният оборот, броят на персонала и стойността на дълготрайните материални активи. Само в законопроекта, внесен от Евролевицата се изхожда само от броя на персонала. Смятам, че трябва да се възприемат трите критерия, тъй като те дават пълна характеристика на големината на предприятието, а не само на броя на персонала. При възприемане на трите критерия в различните законопроекти се предлагат различни числа. Точните числа трябва да се определят между първо и второ четене, но тук възниква един принципен въпрос - дали да се изхожда от големината, възприета в страните от Европейския съюз или тя трябва да бъде занижена. Смятам, че на сегашния етап развитието на нашата икономика не позволява да се възприеме големината в страните от Европейския съюз, затова би следвало тя да бъде по-малка - както е в законопроекта, внесен от народните представители Николай Христов, Моньо Христов и Стефан Личев. Евентуалното възражение, че това ще попречи на приемането ни в Европейския съюз не държи сметка за сравнително дългия период, който ни предстои до такова приемане, който ще позволи след бъдещо възходящо развитие на икономиката ни да променим стойността на критериите и да ги изравним с тези в напредналите страни.
В различните законопроекти се предлагат и допълнителни критерии за подпомагане. Те трябва да бъдат уточнени внимателно, за да може подпомагането да се ограничи към тези предприятия, които са най-полезни за икономическото ни развитие.
Относно категориите на малките и средни предприятия в два от законопроектите - на правителството и на народните представители Христо Иванов и Христо Петров, се предлага и трета категория: микропредприятия. Необходимо е да се изтъкне обаче, че всяка категоризация има смисъл само тогава, когато различните категории водят до различни резултати с оглед на подпомагането, а такива различни резултати се предвиждат само в законопроекта на Николай Христов, Моньо Христов и Стефан Личев. В останалите - липсват. Това води до теоретичен характер на възприеманата в тях класификация, която няма правна стойност.
Подходите, които са възприети в различните законопроекти при определяне на поощренията могат да се класифицират в два вида - твърд и гъвкав.
Твърдият подход е възприет в законопроектите на Демократичната левица и на Владимир Джаферов и други. При него точно се определят видовете поощрения и в какви случаи се дават.
В повечето законопроекти е възприет гъвкавият подход. При него, след като се изброяват видовете поощрения, се препраща към конкретни програми, в които те да се определят. Правилен според нас е вторият подход.
В последна сметка, различните поощрения ще бъдат за сметка на държавния бюджет, а неговите възможности в различните години ще бъдат различни и е трудно отсега да се определят твърдо.
Що се касае до програмите - към тях също се предлага различен подход. В законопроекта на Евролевицата се предвижда разработването на единна държавна програма за подкрепа на дребното предприемачество. Не е уточнено нито кой ще я приема, нито за какъв период ще бъде. В законопроекта на Николай Христов, Моньо Христов и Стефан Личен се предлага приемането от Министерския съвет на различни годишни програми, а ако те са за повече от една година, приемането им от Народното събрание. Това е направено с оглед необходимото обвързване между програмите и бюджета.
В законопроектите на правителството и на Христо Иванов и Христо Петров се предвиждат мерките за насърчаване да се предвиждат в отрасловите програми на министерствата и ведомствата. За създаване на наистина ефективен режим за подпомагане на малките и средни предприятия би следвало да се приеме разрешението, предлагано от Николай Христов, Моньо Христов и Стефан Личев. Режимът, предлаган от тях създава необходимата гъвкавост след като допуска програмите да бъдат общодържавни или регионални за всички стопански отрасли или за някои от тях, за всички малки и средни предприятия и само за малките и т.н. С други думи, дава се възможност чрез тях да се решават най-важните потребности на определен етап. Прехвърлянето на програмите към министерствата и ведомствата от една страна ще ограничи значително възможностите за предвиждане на достатъчно ефективни мерки, а от друга - ще създаде необвързаност и липса на координация.
В законопроекта на Николай Христов и другите двама народни представители се съдържат още две изключително важни възможности - в програмата да се предвидят облекчения при заплащане на данъка върху печалбата, съответно върху данъка върху общия доход за частта, вложена за инвестиции и частично или пълно освобождаване от вносни мита за машини и съоръжения, резервните им части и суровини, които не се произвеждат в страната. Тези възможности обаче също предлагат приемане на програмите от Министерския съвет.
Евентуално възражение, че освобождаването от данък ще противоречи на чл. 84, т. 3 от Конституцията не би могло да се приеме. Това освобождаване от данък в числен израз ще следва да се отрази в бюджета за съответната година, а той се приема от Народното събрание.
В почти всички законопроекти, с изключение на този на Демократичната левица, се предвижда съществуващата Агенция за малките и средни предприятия да премине към Министерския съвет. Това е правилно, защото основният орган, който ще ръководи дейността трябва да бъде именно Министерският съвет. Въпросът е обаче каква ще бъде тази агенция - дали е едно учреждение от чиновници или истински координиращ орган.
У нас съществува тенденция на непрекъснато нарастване на чиновническия апарат. Това е изключително опасно, защото бюрократизира отношенията и вместо да помага за решаването на проблемите, пречи на решаването им. Да не говорим за излишното утежняване на разходната част на държавния бюджет. Дейността на подпомагане на малките и средни предприятия се нуждае не толкова от чиновници - без такива наистина не може и това няма да реши основните проблеми, а от координиращ орган. Затова в законопроекта на Николай Христов, Моньо Христов и Стефан Личев се предлага в Управителния съвет на агенцията да влязат представители на отрасловите министерства, а председател да бъде министърът на промишлеността. Само при такъв състав на Управителния съвет агенцията ще се превърне в истински орган за координация на дейността между различните министерства.
Като сурогат на това предложение в законопроекта на правителството се предвижда създаването на консултативен съвет за малките и средни предприятия. Дейността по подпомагане на малките и средни предприятия обаче се нуждае от реална координация, задължителна за отрасловите министерства, а не от консултативен съвет. За консултации могат да се привличат консултанти.
В началото на годината Министерският съвет създаде Насърчителна банка, която да осъществява финансовата дейност по подпомагане на малките и средни предприятия. В законопроекта на правителството обаче тя е само спомената, без да се урежда нито статутът й, нито нейната компетентност. Причината за това беше обяснена в едно телевизионно предаване с обстоятелството, че тази банка следвало да работи по Закона за банките. В България обаче съществуват достатъчно търговски банки, които работят по Закона за банките. Създаването на нова такава банка е просто излишно.
Ако искаме да осигурим благоприятен режим за кредитиране на малките и средни предприятия трябва да създадем банка със съответен статут и компетентност, а това може да стане само със закон. В това отношение у нас съществува прецедент - Българската земеделска и кооперативна банка, създадена с наредба-закон от 1934 г. с цел да кредитира предимно земеделието и просъществувала до края на 40-те години, е имала за основна задача да подпомага и съдейства чрез кредита си и други мерки за развитието не само на земеделието, но още на занаятите, труда и всички други форми на стопанска дейност главно на дребните и средни единици. Това е цитат - чл. 3 от наредбата-закон. Тази банка на времето си е изиграла извънредно важна роля за развитието на нашата икономика. Ето защо насърчителна или поощрителна банка трябва да се уреди, макар и най-общо в закона, като нейната дейност се разпростре и върху кредитиране на земеделието и се използват определени принципни решения от наредбата-закон от 1934 г., разбира се, съответно актуализирани.
По този начин ще се реши изключително важният въпрос за премахване спънките, които сега съществуват от страна на търговските банки при използване на кредитите от фонд "Земеделие". Точно това е направено в проектозакона, внесен от Николай Христов, Моньо Христов и Стефан Личев, поради което той трябва да бъде използван за основа на нормативната уредба в тази област.
Разбира се, по законопроектите могат да се направят и други бележки, но аз подкрепям предложението за приемане на всички законопроекти на първо четене. Моля да се имат предвид съображенията, изложени в този документ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Иван Иванов.

ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Имам немалко основание да вярвам, че в тази зала има достатъчно депутати, при това от всички парламентарни групи, които отлично знаят какъв мощен импулс на развитие на индустрията може да даде един действен Закон за малките и средни предприятия.
Колеги, обсъждаме изключително важен закон. Най-малко четири са основните аргументи в подкрепа на това твърдение.
Първият аргумент. Малките и особено средните предприятия могат, разбира се, при определени условия, да компенсират в немалка степен очертаващия се остър недостиг на работни места, породен от неминуемата вече ликвидация, закриване или оптимизиране на търговските дружества.
Вторият аргумент. Те, малките и средни предприятия, са най-подходящата организационна форма за бързо внедряване на авангардни технологии под формата на пилотни проекти и мощности, при това с минимизиран инвестиционен риск.
Третият аргумент. За познавачите на световната практика и опит не е тайна, че именно това са модерните структури за производство на изделия и услуги с ниска себестойност и висока конкурентноспособност. Това са гъвкави в технологично и продуктово отношение структури, адаптивни и адекватни на динамиката на пазара.
Четвъртият аргумент. Именно те, малките и особено средните предприятия, са най-естественият потребител на информационните технологии. Нещо повече, немалка част от тях могат да са преки участници в софтуерното обезпечаване - става дума за базов и приложен софтуер - и поддържане на масивите и хардуера на информационните технологии. Изложеното дотук е потвърдено от практиката на индустриално развитите страни по един неоспорим начин.
Ако споделяме искрено потребността от законово създаване на стимулираща среда и автономно действащо законодателство, премахващо пречките пред малките и средни предприятия, трябва за момент да забравим политическите си пристрастия, да работим и приемем разкрепостен и работещ закон, който като трал да премахне мините по пътя на развитие на малките и средни предприятия. Само тогава те могат да станат високостойностни дружества и, убеден съм в това, гръбнак на променящата се икономика на страната.
Няколко групи въпроси трябва да бъдат решени по категоричен начин, според мен. И не според мен, според това, което има светът като опит в това отношение.
Първо - по дефинирането на малките и средни предприятия. Критериите за малките, респективно средните, предприятия трябва да действат автономно, независимо един от друг - численост на персонала или стойност на дълготрайните активи, респективно годишен оборот. Да се прилагат едновременно два от възможните три критерия не е удачно - това е доказано - поради огромните разлики във фондоемкостта на различните производства. Така например при високотехнологичните производства, които задължително трябва да стимулираме и това е предвидено в немалка част от законите, фондоемкостта, респективно производителността, е много, много по-висока. Това означава, че такива търговски дружества още с изграждането си ще излязат от категорията на малките и средни предприятия. Според мен целесъобразно е да се завиши значително горната граница на годишния оборот, респективно стойността на дълготрайните материални активи. Докато за числеността на персонала предлаганите граници са приемливи. И точно тогава ние ще стимулираме висока производителност, което е изключително важно.
Втори момент - по финансовото осигуряване на дейността на малките и средни предприятия. Длъжни сме да осигурим условия за достъпен и евтин кредитен ресурс. Ето защо не възразявам, аз съм за създаването на Насърчителна банка. Но без създаването на гаранционен фонд тази банка по нищо няма да се различава от досега съществуващите банки. Тя няма да изиграе своята роля. Днес големият проблем пред малкия и среден бизнес е достъпът до кредити. Тези търговски дружества не могат да си осигурят обезпечение, просто нямат достатъчно активи. И тук е смешно да говорим за кредити от порядъка на 20, 30 или 50 хил. долара. Аз не разбирам и не влагам смисъл в малките и особено средните предприятия като предприятия за ширпотреба. Тук става дума за сериозни, мащабни неща, достатъчно високи кредити.
Много важен е въпросът и трябва сериозно да се помисли за цената на кредитния ресурс, но не за сметка на бюджета. Освен това считам, че е разумно да се потърсят възможности за извънбанково кредитиране, като например по-свободното ползване на фирмените облигации - разбира се, това трябва да стане чрез промяна в съответния закон - практика, доказала своята ефективност.
Трето - по създаването на условия за осигуряване на пазарни ниши или поръчки, разбира се, в конкурентна пазарна среда. Чрез закона, който обсъждаме, или чрез другия закон - Закона за обществените поръчки, трябва да осигурим дял поне от 20-30 на сто от обществените поръчки за малките и средни предприятия, независимо от източника на финансиране. Това е практика почти във всички индустриално развити държави. Тук всякакви аргументи против са неразумни и трудно могат да бъдат аргументирани, освен за авангардизъм и сляпо приемане на препоръки от експерти, в чиито страни практиката е точно обратната.
Четвърто - по създаването на условия за подкрепа и стимулиране създаването на работни места. Повече от необходимо е чрез създаването на условия за ускорено развитие на малките и средни предприятия да се търси възможност за решаването на най-значимия според мен обществен проблем - заетостта, повече, по-високо организирани, по-производителни и по-високо заплатени работни места. Следователно, в закона е разумно да има разпоредби, даже бих казал задължително, които стимулират работодателя да създава повече работни места. Тук просто трябва да се пренесе опитът на която и да е страна, членка на Европейския съюз. Аз лично смятам, че най-удачният е опитът в това отношение на Ирландия - системата от бонуси.
И накрая искам да обобщя предложенията си с един кратък израз. Ние трябва да направим така, щото в закона да има много по-малко регулации, повече свобода и разумен, ефективен контрол.
Що се отнася до предложените законопроекти, те са според мен добра база за изработването и приемането на работещ закон, заимстващ положителните разпоредби, заложени в един или друг проект за закон. В този смисъл ви предлагам, колеги, да подкрепим на първо четене предлаганите законопроекти за малките и средни предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В края на краищата трябва да си дадем сметка какъв дебат водим днес и за какво става въпрос. Ако гледаме теоретично на нещата, аз бих подкрепил голяма част от изказванията в залата до този момент.
Първо, искам да кажа, че се присъединявам към мнението на всички колеги, че всички закони, които са предложени и които ние приехме в комисията единодушно, би следвало да се приемат и призовават да ги приемем на първо четене.
Аз ще избягна сравнението между законите. Във всеки един от тях има интересни, има ценни неща и именно това беше мотивът, поради който ги приехме всички заедно. Но дайте да видим какво е положението наистина на дребния и средния бизнес в момента и дали за него е толкова важно как ще го класифицираме, как ще го подредим този дребен и среден бизнес. Дали за него е толкова важно, че ще има агенция за малкия и средния бизнес, кой ще я ръководи и кой ще влиза в тази агенция? Нека влезем малко в реалния живот и видим какво става в момента. Ако сте гледали внимателно, аз съм чел четири статистики, четири проучвания за малкия и средния бизнес в страната. Между другото, има и две организации, които се занимават пряко с малкия и средния бизнес - те са обществени организации. Във всички се повтаря едно и също - липса на кредити, изключително неблагоприятна икономическа среда, монополна структура на икономиката в страната, която категорично пречи на малкия и средния бизнес, и липса на отношение на държавата към него. Е, да кажем, за отношението на държавата към него ще видим с приемането на законите как ще се подредят нещата. Но ако в тези закони като структура, като обем остане какво е малко и средно микропредприятие, какво е Агенция за приватизация, кой я ръководи и спрем дотук, ние просто няма да дадем никакъв работещ закон на този малък и среден бизнес.
Малкият и средният бизнес работи в една макроикономическа среда в момента в България, която се характеризира със съвсем други параметри, в сравнение с тези, които са благоприятни за развитието му. Аз ви казах, първото е наличие на монополни структури. Вижте, уважаеми колеги, малките и средни предприятия не изникват в полето на пазарната икономика изведнъж, от само себе си и просто така, защото са малки и средни предприятия. В основната си част в света те възникват около големите фирми. Те им дават поръчките, те им осигуряват тил, те им дават възможност да вкарват нови технологии. Така ли е в момента в страната? Не е така! Нашите големи монополни фирми в момента се разпадат, голяма част от тях ги закриваме. Казвам ви всичко това, защото искам да мотивирам нуждата от специални грижи за малкия и средния бизнес. И тези специални грижи не могат да са в рамките на административните мерки. Тук трябват действени икономически мерки и тези действени икономически мерки започват от държавата. Именно затова предлагаме да има държавна програма.
И вторият мотив, който би трябвало да обединява новия Закон за малките и средни предприятия, това е, че този закон трябва да се впише във всички други работещи закони в страната. Ние не можем да извадим малкия и средния бизнес със специален закон извън действащото законодателство в областта на икономиката на страната. Затова е редно за тази дейност да има специална програма. И тази специална програма ние сме я описали детайлно в нашия законопроект. Не е права госпожа Мозер, като казва, че вътре не пише кой я внася, даже има и кой я отчита пред Народното събрание - това е Министерският съвет. И тази програма трябва да се вписва много точно в регионалните, в областните програми и в държавната програма, която приехме с развитието на новите области.
Нека да видим и другата реалност в страната. В момента най-големият инвеститор в България е държавата в лицето на правителството. Вие обещавате 3-милиардна, 5-милиардна, 6-милиардна програма. Пряката връзка между този инвеститор и развитието на малките и средни предприятия са обществените поръчки. И слава Богу, че тук достигнахме консенсус, като гледахме този закон предварително в Комисията по икономическата политика. Правителството не беше внесло такова предложение. И в Комисията по икономическата политика надделя едно становище, което мисля, че и в парламента ще надделее, че трябва да има задел за малкия и средния бизнес. И нека забравим тази дума "преференция". Това не е никаква преференция, това е точно грижата на държавата за развитие на малкия и средния бизнес под формата на даване на поръчки, но на конкурсно начало. По същата схема, по която ще има конкурс между големите фирми за изпълнение на големите поръчки, ще има конкурс и за малките и средните фирми за тези поръчки. Но трябва да има задел. Не може да има конкурс, в който малките и средните фирми да се конкурират с големите фирми, просто няма да бъдат същите условия. При наличието на толкова слаба антимонополна практика в България, защото законодателство имаме, те просто ще си отидат от пазара.
Аз бих отишъл и по-нататък. Когато се сключва договор на голяма фирма с държавата, вътре като субконтактор и като подизпълнител трябва да съществуват малките и средните фирми. Това трябва да го има също като условие. Тоест голямата фирма, като вземе поръчка за строителство на голям обект, тя трябва да взема някакъв процент подизпълнители малки и средни фирми. Тази практика я има във всички развити страни. Това също не е преференция, това също е нормално отношение към малкия и средния бизнес от страна на държавата. Ето това е държавното подпомагане.
Има и ред други условия, които подпомагат малкия и средния бизнес. Изключвам приватизацията. В правителствения законопроект има дадени възможности за получаване на предприятия като част от облекченията на работническо-мениджърските дружества. Тук има възможност и за местно подпомагане на малкия и средния бизнес от страна на местната власт. Тя също има ресурс. Само че трябва много внимателно да се подхожда към въпроса.
И един голям въпрос, който съществува с кредитирането и финансирането на малкия и средния бизнес. Уважаеми колеги, каквато и банка, както и да я наречете, няма да заработи в тази система. Просто няма стимул, няма интерес, тази система не се вписва в сегашната ситуация на валутен борд. Единствената схема, по която може да заработи в момента една такава банка, е схемата, в която работи фонд "Земеделие". И тази система е проиграна в страната, само че трябва да има фонд "Малки и средни предприятия". По същата логика и по същата система той да участва в кредитирането на малкия и средния бизнес. Дали ще има друга банка, е въпрос на бъдещо развитие. Можете да я създадете, но какво от това? Ако тя трябва само да събира пари, които идват по линията на чуждестранните помощи по отношение на малкия и средния бизнес и да ги разпределя, е безсмислено. Тя трябва да заработи като банка на малките и средните предприятия. Но в момента при съществуващата система на паричен съвет това може да стане чрез един фонд и в този фонд трябва солидарно да участват както държавата, така и всички други източници на финансиране. Само че фондът трябва да се ръководи на мениджърски принцип, аз и вчера имах възможност при представянето на законопроекта да ви кажа, а не да бъде фонд за чиновници. Защото няма по-страшно за малкия и средния бизнес от чиновници, както каза преди малко колегата от СДС. Агенцията за малките и средните предприятия трябва да бъде посредник между малките и средните предприятия и държавните служби. Тя трябва да ги обслужва, а не да ги регистрира в обратна посока и да им казва какво трябва да правят и какво не трябва да правят. Това е основният смисъл на тази агенция. Това е основният смисъл и на всички други агенции, които работят в момента в България - и за чуждестранни инвестиции, и всички други агенции. Те трябва да отнемат властта на бюрокрацията, да опосредстват да не отива директно върху малките и средните фирми, а те да са буфер между тази бюрокрация, те да обслужват малките и средните предприятия. Чрез тази агенция трябва да се създават необходимите условия за участие в панаири, за участие във външнотърговска дейност, тъй като малките и средните фирми нямат такива възможности. Както всички вие добре познавате ситуацията в България, над 90 на сто са фирми от един човек. Това не са тези малки и средни фирми, за които говорим. Но така или иначе от тях ще излязат тези нови фирми, средната класа.
Изключително важно е да се развие и материята за бизнес-инкубаторите, изобщо за системата, по която тръгва да работи една малка и средна фирма.
Уважаеми колеги, статистиката в Европейския съюз показва, че най-рискови са първите седем месеца за една малка и средна фирма. В тези първи седем месеца предприемачът, който се е втурнал да прави такъв бизнес, обикновено взема кредити, тръгва да развие дадено производство и на седмия, осмия, деветия месец той влиза в пазара. Влизайки в пазара, идват първите му сблъсъци с реалния свят и с рисковете. Именно в този момент предприемачът трябва да бъде подпомогнат. Кой може да го подпомогне в това отношение? Трябва да му се създаде среда с известна стерилност, която да го предпази от тези рискове, за да може да тръгне, да завърти оборот. Обикновено срокът, през който се стабилизира, е две години. В рамките на тези две години обикновено има практика тези предприятия да съществуват в една по-специална среда, така наречените бизнес-инкубатори, в които част от наемите, част от режийните разноски се поемат от това предприятие. Защото бизнес-инкубаторът е една фирма, едно предприятие. След две години тези средства се възвръщат. Малката фирми излиза оттам, отива в реалния живот, в пазара и идва друга на нейно място. Ето такава система трябва да заработи и в България, без това не може да има малки и средни предприятия.

И голямата тема за така наречените преференции. Аз не знам дали вие считате за преференции например възможността част от транспортните разходи на малките фирми да се поемат от държавата. Ние сме предложили 20 на сто отстъпка от днешните тарифи на БДЖ за някакъв срок, след което тя изплаща пак тези разлики. Ние сме предложили да отпаднат всички мита и такси за всички суровини и материали, съоръжения, машини и необходимите за това резервни части, които са свързани технологично и които нямат български аналог. Да кажем голяма част от тези въпроси сега ги решаваме с това, че отпадат по принцип вносните такси.
Ние сме предложили реинвестирането, т.е. печалбата да се облага след приспадане на дълготрайните материални активи, които тези фирми влагат в производството.
И още една техника, която съществува навсякъде и която не е данъчна преференция, и която би могла да се приеме, това е ускорената амортизация.
Уважаеми колеги, направете си най-елементарна сметка. В една компютърна фирма на колко време се сменят технологиите и софтуера? Трябва да ви кажа, че са много малките и средни фирми в България, които са насочени в този отрасъл. Ами на 6 месеца. Сега действащото законодателство не позволява бързата амортизация и подмяната на технологията на тези фирми, а те от това живеят, че са бързи, гъвкави и бързо се адаптират в пазара. Те са длъжни да поддържат такъв тип технологично обновление и ние трябва да им помогнем в това отношение. Ускорената амортизация не е данъчна преференция.
Голямата тема за Агенцията за малкия и средния бизнес и опасенията, които госпожа Мозер изказа, че тя може да се превърне в едно чиновническо образование, което да пречи, има и такава вероятност. Бихме могли да се предпазим частично от това нещо, ако в тази агенция вкараме субектите на малкия и средния бизнес, които са сдружени. Има такива сдружения и ние имаме такава практика. Такава практика в нашето законодателство вкарахме в Закона за туризма, такава практика вкарахме в нашето законодателство и по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Защо да не продължим тази практика, която е добра, и субектите на малкия и средния бизнес, които са сдружени в сдружение по определени категории, да не участват в управлението на Агенцията за малкия и средния бизнес. Това е справедливо и е нормално, тъй като агенцията ще се яви едно междинно звено между държавния чиновник и предприятията. Това също бихме могли между първо и второ четене да го регламентираме и да го вкараме в действие. Това е нормална практика и ние го имаме вече като законодателство.
Бихме могли също да осъществим и връзка между малкия и средния бизнес и всички програми, които държавата ползва, във връзка със своята индустриална политика чрез Програмата за развитие на малкия и средния бизнес. Тук става въпрос главно за частта, в която малкият и средният бизнес, малките и средните предприятия не могат сами да развиват своята дейност. Това се касае главно за научно-техническия прогрес и технологичните новости. Тук възможностите на държавата са огромни и специално трябва да се вмени на агенцията, като раздел, като знак да върши тази дейност.
Много може да се говори по темата за малкия и средния бизнес, но за да имаме успех с този закон и той да заработи в страната, а мисля, че всички имаме такова желание, тъй като до момента на чух нито една реплика и изказване на колега в залата, което рядко се случва в нашия парламент, аз мисля, че трябва точно и конкретно да обърнем внимание на реалните условия, в които действат тези фирми в страната, един път; второ, на съществуващото законодателство и ние не трябва да пишем отделен закон за малкия и средния бизнес и вътре да включваме всички възможни условия извън законите, които действат в страната. Те дават достатъчно възможности да вкараме специални условия за малкия и средния бизнес. И да вменим сериозно задължение на държавните органи, чрез структурите, които искаме с този закон, че е задължение и на правителството да изпълнява действена програма за малкия и средния бизнес. Ненапразно ние сме предложили в нашия закон, ако се възприеме добре, всяка година както приемаме отчет за приватизация, да приемем отчет за изпълнение на държавната програма за малкия и средния бизнес. Това вече ще бъде истинска грижа и там ще се виждат нещата, всяка година ще има дискусия по въпроса как се развиват тези проблеми.
Ако искаме наистина да направим един действащ закон, аз ви призовавам да гласувате всичките законопроекти, които сме предложили, и ще ни предстои огромно количество работа в комисията между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Юлий Славов.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изключително съм облекчен в моето изказване от позитивния тон, който открояваше изказванията на ораторите досега. И все пак в този тон в края на вчерашния парламентарен ден се открои едно изказване, което ми дава повод да акцентирам върху два въпроса.
Искам определено да направим разлика между това тепърва ли създаваме или коментираме вече създадени малки и средни предприятия? Очевидно за компетентните в тази област хора в залата отговорът е вторият. Защото, въпреки трудностите, въпреки огромните препятствия в своята работа, тези предприятия са вече факт. Те са във всяка област на стопанския живот. И нещо повече, може би е изненадващо, но радостна изненада за много от нас е, че те заеха своето преобладаващо място в резултатите на икономическата дейност в страната.
Така че да говорим за подпомагане на стартиране на такива предприятия е, меко казано, несериозно. Несериозно, защото тези предприятия са вече стартирали, до голяма степен укрепнали и те имат нужда успелите от тях да множат успехите си и да увеличат останалите в този път към просперитет.
В същото изказване много учудващо за мен се демонстрира едно подценяване на крещящата нужда от обучение на сега работещите в малкия и средния бизнес. Аз искам да се обоснова в отстояването на тази противна позиция.
Ако направим една равносметка кои днес прилагат средния и дребен бизнес, то ще се види, че това са предприемчиви, амбициозни, можещи, дръзки хора. Но те имат крещяща нужда от обучение в управление, от обучение в ръководство, от обучение в пазарно поведение, за да избегна чуждицата мениджмънт. И всяко подценяване на този въпрос не би било в полза нито на този закон, нито на дейността в малкия и средния бизнес.
Нещо повече. Тези хора в голямата си част днес могат да произвеждат и много по-трудно се справят с поведението си на пазара, за което смятам, че имат нужда от обучение. И ако след този закон ние постигнем повишаване на качествата, повишаване на възможностите, повишаване на знанията на тези хора, поне на 30 на сто от тях, аз съм убеден, че ние можем да кажем, че сме създали един добър закон.
Какви тенденции искам да откроя, разглеждайки обобщено - за разлика от някои от предшестващите оратори - седемте законопроекта? Преди всичко те целят осигуряване на една спокойна, благоприятна за работа среда. И тук може би идва отговорът на въпроса: да има или да няма данъчни преференции? Уверявам ви от лични срещи и от свой дългогодишен опит - аз до вчера бях точно в този бизнес, че в преобладаващата се част хората от бизнеса не държат особено много на някакви промени в данъчната сфера. Но те държат на стабилност на данъчните норми. Те знаят, че тези норми в едно по-нормално време ще получат по-нормални нива. Но те определено се стряскат от такива периоди, които ни бяха поднесени в края на 1996 и началото 1997 г. Дано те не се връщат и в този бизнес, и в цялата ни икономика.
Общо всички оратори и всички вносители слагат акцента върху подпомагане дейността на предприятията. Пак от опит, пак от изводи от лични срещи ще кажа своето мнение, като се съгласявам до голяма степен с всички изказали се дотук, че въпросът за кредитирането в малкия и средния бизнес стои по-скоро откъм страната на гаранциите. Сега ограниченията на банките, които са готови да отпуснат кредит, ограниченията в средствата за гарантиране на този кредит са жестоки. И ако тази насърчителна банка, и ако този гаранционен фонд, който се предвижда в законопроектите, успеят да направят облекчени изисквания за гаранции, то те безкрайно много ще помогнат на частния и средния бизнес.
Аз мисля, че вносителите, които са успели да направят по-интегриращи, по-събирателни, по-обобщаващи текстове в своите законопроекти, са постигнали по-голям успех. Обратно. Тези, които са се опитали да конкретизират някои от така наречените преференции, съгласявам се с господин Бойков, че не бива да говорим тук за преференции при участието в някои от обществените поръчки или в други такива форми, трябва да имат предвид, че не може това множество да бъде обхванато по един справедлив и по един точен начин от една конкретна привилегия. Какво значи това намаление на БДЖ с 20 на сто примерно? Част от тези хора, уважаеми колеги, не знаят къде се намират ж.п. гарите. Е, какво облекчение е за тях? Това е реалната обстановка.
Затова пак повтарям, разглеждам този закон като един интегриращ, като един обявяващ множеството малки и средни предприятия в стопанския живот на страната и с надежда, че това множество вече веднъж легализирано, веднъж обявено, веднъж официализирано, то ще намери своето достойно място в другите разработки, каквито са и Законът за обществените поръчки, какъвто ще бъде и Законът за технологичните паркове, за технологичните инкубатори и високотехнологичните малки предприятия.
Накрая искам да изразя одобрението си за дейността на Комисията по икономическата политика. Смея да го направя това, защото това стана преди да ме изберете за неин член. В работата досега по тези множество законопроекти аз подкрепям изцяло онези основни положения, които са влезли в становището на Комисията по икономическата политика и които смятам, че ще й помогнат заедно с полезния дебат, който се води по седемте законопроекта, да подготви един проект за второ гласуване, който ще бъде и приложим, и полезен за това огромно множество.
И като изхождам от многогодишния си опит, и като изхождам от анализа на проектите, които са представени за малките и средни предприятия, в заключение искам да призова всички народни представители да подкрепим седемте законопроекта на първо гласуване с надежда, че до второ гласуване Комисията по икономическата политика ще съумее да ни представи един полезен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата за реплика господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Славов, колкото и да се чувствате голяма личност, можеше да споменете името на този, когото критикувате така, както споменавате и други имена. Но това е отделен проблем.
Наистина ли е маловажен въпросът за стартиране на нови малки и средни предприятия? Не! Грешка е да се мисли обратното. Затова, защото, първо, обърнете се към статистиката. Сега засега огромната част е в търговията и сферата на услугите.
Втори факт, произтичащ от свежата статистика, е, че около 1/3 практически не са живи. Територията на реалното, материалното производство, както е прието да се казва, и сега е територия, която тепърва ще бъде завладявана от малкия и средния бизнес, за да се получи онази структура, която непрекъснато размахваме като печеливша, силна структура в икономиката на съвременните пазарни икономики, за да се получава онова, за което аз вчера съвсем фрагментарно споменах, че като тръгнете от Америка - малки и средни предприятия, вързани за големите мастодонти, и стигнете до Европа, 4-5 от големите открития се правят в тези малки предприятия, а не в тези кокошкарски сега. Не искам да ги обиждам, но по постановка на работата, по финансови възможности...
Така че, не смятайте, че Вашата глава ражда абсолютни истини. Приемете, че така, както стои въпросът за подпомагане на вече действащите, към които Вие се числите, стои и големият въпрос: да подпомогнем стартирането на солидни, съвременни по характеристики малки и средни предприятия. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Искате ли думата за дуплика?
За дуплика има думата господин Славов.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, не мога да преценя и не мога да разбера къде Вие видяхте моята "голяма" фигура и къде съм я демонстрирал. Аз просто си позволих да се разгранича от Вашето твърдение, че Законът за малките и средни предприятия - проектите, които сега обсъждаме, третират стартирането на тези предприятия. Те в основата си не третират стартирането на тези предприятия, а те третират подпомагане на средния и малкия бизнес в неговия път и в неговото развитие.
В този смисъл аз смятам, че законът е и навременен, и полезен и ще действа така, както очакваме да стане.
Що се отнася до инкубаторите, този въпрос беше много добре засегнат в изказването на господин Бойков и смятам, че той ще бъде засегнат в проекта за високотехнологичните паркове. Там ще се намери точно технологията, по която в една благоприятна, стерилна среда ще могат да израстват тези фирми, които ще намерят подпомагане по друг начин.
Аз категорично не споделям, че ние трябва да акцентираме при обсъждане на новите законопроекти върху това стартиране на фирми в ден от днешния нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Никола Койчев има думата.


НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз с интерес слушах изказването на господин Славов. За първи път го виждам на трибуната и като един от технократите в този парламент, споделям в значителна степен всичко, което той изложи и професионализма, който прозвуча в неговото изказване. Дори шеговито казах, че за нашия парламент е нехарактерно, аз също ще се постарая да говоря професионално, дали няма да се повреди уредбата с две професионални изказвания.
Действително българската общественост отдавна очаква закон за малките и средни предприятия. Очаква го, бих казал, с една, в известна степен деформираност в общественото съзнание. От пропагандата, дори от дебатите, в които ние, като народни представители участваме, се дават в известна степен погрешни представи и напразни очаквания, че с влизането в сила на Закон за малките и средни предприятия ще се направи революция в националното стопанство, ще се постигне една модерна размерна структура на българската икономика, ще се ликвидира безработицата, ще се повиши качеството на услугите, разбирайте и качеството на живота.
Действително какви практически промени може да внесе влизането в действие на един такъв законопроект? Това, което беше спорно в дубликата и репликата, аз ще продължа спора с числа. Въпреки че сме в деветата година на икономическите реформи и че няма нормативна основа за развитие на дребното предприемачество в страната, размерната структура на България се доближава до размерната структура на водещите икономики. Ето числа. Регистрирани над 450 000 фирми: 70 000 - незапочнали, 20 000 - замразени, работят около 360 000. Около 8000 държавни, около 8000 общински, около 7000 кооперации. Приемаме с известна уговорка, че те са в категорията големи предприятия, въпреки че и държавните, особено ако приемем критерия на Европейския съюз, че средно предприятие е с численост до 250 души персонал, значи можем да кажем, че в България около 350 000 предприятия са малки и средни. Значи имаме тази размерна структура за територия, за население на България.
С какво се занимават обаче тези предприятия? Можем да кажем, че малкият бизнес, малкото предприемачество е стъпило в един съвременен вид в областта на търговските дейности. Около 20 000 фирми за търговия на едро и още 190 000 фирми за търговия на дребно. Следващите два отрасъла, които са обекти за поле на действие на малките и средни предприемачи са сухопътния транспорт, разбирайте преди всичко автомобилния - 33 000, и строителството - 17 000. В селското стопанство около 10 000, но там са около 3000, 3200, 3300 кооперации, някои от тях са с численост над лимитираната численост дори за категории средни предприятия. Значи размерната структура я имаме.
Вторият въпрос е защо при липсата на закон все пак имаме тази сполучлива размерна численост на стопанските субекти. Защото в различни етапи, четирите парламента, при които се правят икономическите реформи в една или друга степен са давали възможните от гледна точка преди всичко на интересите на публичните финанси, преференциални условия. Аз ще започна с много големите свободи на действие на отчитане по данъка за общ доход, по годишния доход. Там имаше такива изключения, че един средноинтелигентен счетоводител на малка фирма можеше да вкара всичко като инвестиция, като разходи, присъщи за развитие на дейността. В по-ново време - в предишния парламент, в този парламент виждаме, че има диференциация на данък печалба въз основа на размера на предприятията. Значи имаме проявената грижа и разбиране, че в България са необходими и финансови, и правни условия за развитието на този сектор.
При тези разсъждения може да възникне въпросът: добре де, след като без закон имаме малко и средно предприемачество, нужен ли е закон? Да, определено е нужен, но не бива законът да бъде нов принос в бюрокрацията, в администрирането на тази самоорганизираща се икономическа дейност в нашето общество. И прочита на седемте законопроекта дава основание, първо, да се направи един обобщаващ извод. Общият ефект на седемте законопроекта е, че никъде, с изключение на дефинитивните текстове, няма разкопчаване на малки от средни предприятия. Навсякъде върви щампата малки и средни, малки и средни. Икономическите ми разбирания са, че ако има преференциални условия, те трябва да бъдат диференцирани - за предприятията от 10 души един данъчен режим или привилегирован финансов режим за региони с голяма икономическа депресия. За високо-технологични, за нервоикономисващи, за екологични инвестиции и т.н. Но това да бъде разделено. Никъде в седемте закона, прочетете внимателно текстовете, има ли специален текст за малко, има ли за средно предприятие.
Второ, пак има едно залитане към ненужна институционализация на дейностите. В това отношение правителственият законопроект е внесен от вече съществуващата Агенция за малки и средни предприятия, тя трябва да защити, да легитимира своето съществуване, са умерени. Агенция да има. Оттам нататък моето разбиране, доколкото съм изучавал и опита на държавните от Европейския съюз, е, че всичко трябва да бъде на базата на самоорганизацията - камари, палати, на браншови, на продуктов, на функционален принцип, вече е въпрос на самоорганизация. Дали ще бъде регистрация по Търговския закон или по Закона за лицата и семейството, вече е избор. Една Гърция дава пример за около десетина такива неправителствени самоорганизиращи се структури, които са в помощ на техните членове - производители, търговци, компании за услуги и така нататък.
Аз ще подкрепя призива, вече се очертава една такава позиция, защото от двете основни страни тезата е: подкрепете седемте, за да родим един. Тук само искам да направя едно съобщение. В предишния парламент аз бях председател на Икономическата комисия. Влязоха четири законопроекта, а от четирите не можа да се роди един качествен. Спрях ги на първо място, тъй като имаше неадекватни, нереални и несъществуващи в международната финансова икономическа практика искания за преференции като се започне от безплатна регистрация на фирмите - какъв бизнес ще развиваш като нямаш пари да си регистрираш фирмата - и се мине през преференциални транспортни такси при едни чисто пазарни отношения, кой ще поеме разликата и ще субсидира тези облекчени целеви и така нататък. Затова, изхождайки от тезата и професионалните наблюдения, че все пак в България има малко и средно предприемачество, можеше да се забави приемането на закона. Сега идваме към финализирането, не завиждам на новото ръководство на Икономическата комисия от седемте законопроекта много трудно ще бъде взето всичко. Един трябва да бъде приет като носител на конструкцията на зоконопроекта, ясно е кой ще бъде, и оттам да се роди един качествен документ.
И дано този законопроект изиграе своята позитивна роля в икономическия възход на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези, които говорят в края, или много печелят, или няма какво да кажат, защото действително преди мен говориха хора, които казаха силни неща, казаха доста верни неща. Имам предвид изказванията на Иван Иванов, на Иван Бойков, на господин Славов, сега и на господин Койчев. Всеки има своята истина, всеки казва нещо много важно.
Ще се опитам да не говоря дълго, защото много неща бяха казани. Искам да обърна внимание от своя гледна точка върху няколко важни аспекта. Естествено законът, който се приема, е важен. Той отговаря на потребностите, има своите важни за развитието на България стойности. Ще избегна тези суперлативи. Искам да говоря за една философска постановка, за един философски критерий.
Отдавна е спорът между идеалисти и материалисти за това кое е първичното. Не искам да го провокирам, не искам да създавам конфронтация на тази тема, но заставам на позицията, че този закон трябва да подкрепя не материята, не машините, не сградата, а да подкрепя инициативата, отговорността, сложния начин на мислене, за да развиваш, да носиш иновация. В този аспект мисля, че като терминология трябва да се приеме подкрепа на предприемачеството, а не подкрепа на предприятията. Мисля, че като философия проектът на Министерския съвет е изпаднал в една стара консервативна травма - дайте да подкрепим машините. Не, подкрепете тези, които ще се ангажират да развиват обществото, които ще носят личната отговорност от тази своя инициатива и в този аспект искам да продължа своя начин на мислене.
Дайте с този закон да създадем стабилна икономическа среда, в която те да имат спокойствието да се развиват и носейки благо за себе си, да носят благо и за обществото. Мисля, че едно от важните качества на законопроекта, който предлага Евролевицата, е фактът, че ние искаме стабилитет: четири години да не се променя икономическата среда, в която започва да се развива едно предприятие, един човек застава начелото и носи отговорността за това, че поема риск. Това не бива да се променя. Променяйки условията, при които той е започнал тази своя инициатива, ние можем да го подложим на много тежка ситуация, да не е предвидил всичко, както трябва. Не бива да допускаме това. И аз се обръщам към Икономическата комисия и нейните ръководители в бъдещия законопроект, който ще изразява волята и на останалите шест или седем проекта, това да бъде основен принцип - средата, в която започва да се създава едно предприятие, поне за четири години да бъде постоянна, да не се влияе от промени в данъчната система и промени в други режими, които създава държавата. Това подлага на угроза всяка инициатива и сковава инициативата.
Искам да обърна внимание на още нещо. Притеснява ме, че в правителствения законопроект отново започваме с институционализирането. Създаваме закон, за да направим институция. Ако мислите, че съм некоректен, мога да ви прочета чл. 2 от правителствения законопроект.
Не, нека инициативата да бъде гражданският обект. Нека тя да бъде елемент на едно сдружаване на обществено-отраслов принцип и мисля, че това е едно от достойнствата на проекта, който ви предлага Евролевицата - създаване на асоциации, които отговарят за себе си и комуникират с държавната структура, защото без управление, без участие на изпълнителната власт в регулативните процеси, това е илюзия. Но не да извеждаме на преден план бюрократа, който да определя всичко. Той също сковава инициативността. Говорим за корупция, но именно давайки голямата власт на бюрократа, ние създаваме корупцията. Трябва да мислим и за това ограничение. Той живее от това, че има власт и ние не бива да го позволяваме.
Искам също да споделя с вас, че законопроектът, който ние предложихме, е ползвал в голяма степен опита, натрупан вече от действащ такъв закон в една посттоталитарна страна, закон, изработен със съдействието на консултанти от Америка и Европейския съюз. Проверен закон е. Доверете му се в голяма степен, защото той вече работи и дава своите плодове.
Ще подкрепим всички законопроекти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика думата има господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Нешев, законопроектът е наречен за малки и средни предприятия, защото Вие добре знаете, че не всеки предприемач е новатор и в продукта на своята мисъл стига до създаването на работеща структура. Знаете, че има хора, които по принцип свършват до оформянето на идеята било като патент, било като ноу-хау, регистрират го и спират дотук.
Тук става дума за другите хора, които взимат чужда идея. Купуват я или имат собствена идея, но я превръщат вече в работеща икономическа структура, създават работни места и това е големият стимул. Това всъщност е сърцевината и философията на този закон - да подкрепим именно тези хора и структурите, които те създават.
Втората част на моята реплика е за бюрократите и институцията Агенция за малки и средни предприятия. Мисля, че тук страховете са напълно неоснователни. Функциите на Агенцията са строго регламентирани. Те са много ограничени и са свързани единствено с информационно-координираща дейност, като в тази си дейност тя ще бъде конкурирана и е конкурирана много успешно от подобни структури и звена към браншовите съюзи и организации. Такива вече има в България. Те работят много добре. Всички имат консултантски бюра, така че Агенцията най-напред няма да бъде монополист и няма да играе функцията, която вие предвиждате. Истинската дейност по самоорганизацията действително ще се извърши от кредитните институции, които ще подпомагат формирането на малки и средни предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За дуплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ляков, затруднен съм в отговора си, защото господин Иван Иванов Ви говори за критериите, по които трябва да се определят малките и средните предприятия. Той говореше за високоефективни продукти, защото тези, които създават патентите, са също някакъв вид предприятия. Те създават научен продукт, продават го и живеят от него. Може с трима души да се създаде годишен приход много по-голям, отколкото от едно предприятие, което ще прави бурми със 100 човека. Така че нямаме различия. Инициативата не идва от репродуктивния труд. Репродуктивният труд е на изпълнителя. Той ползва технологията, но това трябва да се разбере. Иначе ще трябва да изпадна в подробности и да Ви обяснявам какво е репродуктивен труд и какво иновационен труд.
Аз съм за тия, които поемат риск, тия, които създават, тия, които водят след себе си. Това исках да кажа.
А колкото за втората част, за бюрократа, мисля, че сме еднопосочни, само че като че ли усетих желание да не бъде казано от Евролевицата, а да бъде казано от Съюза на демократичните сили. Мисля, че това не е добър подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Йордан Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Всички колеги преди мен изтъкнаха значимостта на темата. Самото наличие на седем законопроекта достатъчно добре говори за нейната актуалност. Затова аз смятам, че пред нас е задачата от съществуващите законопроекти, които са внесени, да се изведе тази част, която би станала основа за една действаща система за развитие на средния и дребния бизнес.
Бих определил следните основни групи, които са разработени в различните законопроекти, и на първо място сред тях стои въпросът за критериите.
Не съм съгласен с колегата Бойков, че въпросът за критериите за малките и средните предприятия е маловажен. Просто не трябва да пренасяме челен опит от миналото, когато в 80-те години също имаше такава програма. И аз имам преки впечатления от една средна мощност за градивни възли, която хем я имаше, хем я нямаше, хем никой досега не може да я намери.
В края на краищата ние създаваме един закон, който трябва да стимулира определен тип бизнес. И в смисъла на това, което каза и проф. Стоилов, това е не само съществуващите в момента предприятия, но и средата да се развия за в бъдеще.
Следващият момент от критериите, който беше посочен, е свързан със собствеността. Естествено желанието е да развиваме частната собственост, но ние не можем да пренебрегнем и съществуването на Конституцията, която залага равнопоставеност между собствеността. Затова смятам, че това, което съществува в закона като критерий за класифициране на малки и средни предприятия по средносписъчен състав на работници, размер на годишния оборот и стойността на дълготрайните материални активи, трябва да залегне в основата на бъдещия закон.
Застъпвам становището, че предприятията трябва да са независими правни субекти, като не се прилага една или друга диференциация или замазване на критериите. Това би дало възможността за двусмислено тълкуване и довеждане до бъдещи усложнения при изпълнение на закона.
Вторият и най-главен момент е свързан с преференциите. Във всичките закони има преференции - от кредитни, митнически, транспортни, до преференции за местни общински фирми.
Действително господин Койчев каза, че в предишния парламент са съществували най-разнообразни предложения. Но ние живеем в една пазарна среда и не би могло да се създават изкуствени образувания, дори и с най-добрата идея за това. Например, съществува предложение, което е много добро по идея, за подпомагане на предприятията в граничните региони, но то така е формулирано, че подпомага, примерно, както предприятията в Трън и Малко Търново, така и в Божурище, което се намира на една крачка от София.
Просто желанието да се постигне доброто, трябва да бъде направено със съответния разум и подход.
Тук много колеги изтъкнаха, аз ще го повторя, че връзката между Закона за малките и средни предприятия и Закона за обществените поръчки трябва да бъде най-пряка. В изказването на колегите и в становището на Комисията по икономическата политика желанието го има. В проектите, уви, то е застъпено далеч по-малко. Защото ние можем да осмислим съществуването на регистъра за малки и средни предприятия и дори това, което предложиха от Евролевицата - вписването да бъде доброволно само тогава, когато има съответните стимули, а тези стимули могат да се родят именно във връзката със Закона за обществените поръчки.
Следващата важна тема е свързана с кредитирането, което в момента за средния, за малкия, за микробизнеса е усложнено до крайна степен. Тук естествено има няколко идеи - от фонд, фондация, най-добре би било да се каже, че подходът, възложен в правителствения законопроект - насърчителна банка, е най-близко до пазарните условия.
Задължително обаче аз се присъединявам към тези, които говорят за гаранционен фонд, за да може действително да се подпомогне средният и дребният бизнес.
Има една идея в проекта на Евролевицата, която е в зародиш, идея добра по смисъл, това е за взаимното кредитиране между отделните средни и дребни бизнесмени, но тя е заложена само в един член, както съществува, би довела до обратния ефект и нейното изкористяване.
Затова предложението в тази насока, заложените идеи, би трябвало да бъдат предмет и на отделен закон.
Особено важна е връзката между агенцията за малки и средни предприятия и така наречената насърчителна банка. В края на краищата насърчителната банка е субект, който трябва да се подчинява и на Закона за банките. Ние не можем да правим някаква измислена, изкуствена среда. Връзката обаче между агенцията и банката за малкия и среден бизнес не би трябвало да се бюрократизира. В това отношение предложенията, които съществуват по отношение на агенцията, започват от това да бъде финансова институция и свършват до това да бъдат рекламна агенция на малки и средни предприятия. Нито едната, нито другата крайност, заложена в проектите, по същество не би довела до нещо положително.
Смятам, че ролята на агенцията е именно като главно координиращо звено, което да координира работата по места заедно с неправителствените организации за регионално развитие. Така може да се даде възможност за обхващане на всички проблеми по безработицата по средния и дребния бизнес на място.
И тъй като времето изтече, в заключение ще кажа, че ще подкрепя всички законопроекти, предложени на първо четене, като подкрепям и заложената в становището на Комисията по икономическата политика система да изработи един наистина действащ закон на основата на положителните елементи в тях, закон, който е бъдещото на дребния и среден бизнес в България и от който този дребен и среден бизнес се нуждае. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За да не отегчавам аудиторията с оценките, които бяха дадени, аз също подкрепям като положително внасянето в пленарна зала за разглеждане на тези законопроекти. Независимо че е закъснял този акт, във всички случаи е положително това, че се разглежда и ще има възможност на базата и на решението на Комисията по икономическата политика, използвайки за основа внесения от Министерски съвет проект, да бъдат обобщени всички положителни неща и да се създаде действително един действащ закон.
Бих искал конкретно да обърна внимание само върху няколко въпроса, които смятам, че би следвало да се отчетат в изготвянето на обобщения проект и моето основно виждане е, че би следвало в частта на участието на новосъздадената агенция, която ще координира цялостната работа, паралелно с Агенцията по приватизация, в чл. 20 на правителствения законопроект мисля, че беше упоменато това нещо, да има възможност в определена степен по утвърдени или одобрени програми и проекти за разкриването на малки и средни предприятия, да има тази възможност да се осигурява, не бих казал преференция, не бих казал стимулиране, а бих казал подкрепа на развитието на тези малки и средни предприятия, което може да се изрази в следното: примерно при решение за ликвидация на дадено предприятие от органа по чл. 3, да има тази възможност, особено в кризисните региони, да се осигурява, особено за малки предприятия включително при ликвидация да се дава възможност за безвъзмездно отдаване на основни фондове на създадени работническо-мениджърски колективи, които с одобрена програма разкриват дадено малко или микро предприятие. Това мисля, че ще даде възможност в такива кризисни региони да се осигури възможността за едно стимулиране на тяхната дейност.

По-нататък. Считам, че ние, когато разглеждахме промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавните предприятия, за големите предприятия вмъкнахме текст, с който се създава възможност по преценка на органите по чл. 3 да се извърши едно опрощаване на някои от задълженията към държавата.
Мисля, че при разкриване на такива средни и малки предприятия би могло в определена степен също да се помисли не е ли възможно някои от тези държавни вземания, които съществуват, да бъдат опрощавани при утвърдена програма за създаване на средно или малко предприятие. Мисля, че това също би могло да даде възможност за един стимул на онези, които са започнали изпълнението на даден проект.
На трето място, аз считам, че отдаването под наем, което е записано в чл. 20, е хубаво като решение. Но аз бих предложил тази точка да не бъде "Отдаване под наем", а да бъде "Предоставяне на безлихвен дългосрочен лизинг" на тези, които имат възможност да разкрият средно или малко предприятие. Това ще даде възможност вместо наем, да изплащат в една по-дългосрочна безлихвена перспектива тези, които са се наели да създават едно малко или средно предприятие, да могат по този лизингов път да го изплатят в един следващ период.
Разбира се, и за безвъзмездното отдаване, и за лизинга вероятно ще трябва по-категорично да се запишат условия, за да не стане това източник на излизане по други пътища на оборудване и средства за основни фондове. Аз мисля, че би могло да се намери начин как да се реши това.
Не зная как ще погледнат нашите колеги от Комисията по икономическата политика, а също така и от Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Но всички ние чувстваме, че в момента нашата енергосистема не е достатъчно натоварена и в същото време тези средни и малки предприятия, особено малките предприятия с численост до 10 души би следвало да работят в рамките на работното време на светлия ден. Защото при използването на нощни смени и други неща се създават предпоставки за по-големи заплащания на хората. Това няма да бъде в интерес на снижаване себестойността на продукцията, която произвеждат.
Смятам, че трябва да се помисли върху термина "върхова тарифа", която електроснабдяването използва, като се заплаща с допълнително повишение цената на електроенергията, използвана през това върхово потребление. Пак повтарям, може да се акцентира само за малките предприятия. Но в определена степен те да бъдат освобождавани от плащането на върхова тарифа, а да плащат по редовната тарифа използваната електроенергия.
И на последно място бих искал да обърна внимание, че наред с всички тези проблеми, които биха могли да бъдат решени, аз считам, и бях поставил този въпрос още при приемането на Закона за условията на безопасен труд, а тук искам да го разширя и с тези средни и малки предприятия, които биха се разкрили в сферата на социалната помощ, на социалното осигуряване, средни и малки предприятия по екология и такива предприятия, които произвеждат средства за подобряване на условията на труд и охрана на труда, да имат възможност да бъдат осигурявани с необходимите инструменти и средства, които внасят, при една намалена митническа такса и освободени от мито.
Мисля, че това няма да е в разрез, голяма част от тези неща ще бъдат употребени действително за социално подпомагане, за подобряване охраната на труда и екологията. Считам, че такива проблеми биха могли да бъдат решени по този начин.
На второ място, средните и малки предприятия във всички случаи ще се стремят да произвеждат нещо, което досега се е произвеждало в чужбина, за да бъдат в определена степен конкурентноспособни.
Нашите търговски споразумения и със Световната търговска организация, и със ЦЕФТА, и други такива двустранни спогодби не ни дават възможност да имаме право на някакви такива съвсем остри ограничителни действия. Но във формата на защитни механизми, които се използват в Америка и на други места, бихме могли да направим така, че тези търговци, които внасят стоки, които се произвеждат в България от нашите средни и малки предприятия, да бъдат налагани импортни такси, като средствата от тези импортни такси да отиват или в Насърчителната банка, или в Агенцията за малки и средни предприятия. Може да се намери каква да бъде тази техника за стимулиране на нашите средни и малки предприятия, без да се отклоняват в друга посока. Това ще създаде възможност действително нашите предприятия да търсят възможности за конкурентноспособност. Защото сами разбирате, че в трудната ситуация, в която се намираме, много трудно може да се гарантира внос на по-съвременни техники и технологии. А това нещо може да стимулира този процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин Руси Статков, господин Богданов Ви остави две минути и половината. Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Като участник в предишното Народното събрание в разработката на такъв комплект от закони искам да изразя своето удовлетворение от това, което правим. А именно, че вече две години по същество ние се осланяме на онази база, която беше създадена в подкрепа на малкия и среден бизнес преди или по-скоро на оня задел, който като натрупване от 1990 г. насам се изгради.
Аз споделям мислите на господин Койчев за това, което има като активни предприятия, съгласно статистиката. Те са 447 хиляди, това е точният брой.
Но искам да кажа следното. Обяснението, именно онази моя теза, която развих, че ние за тези две години не сме направили нищо и съществуването на този брой се корени в следното. Два трилиона и триста милиарда са онези кредити, които са дадени от банки преди 1997 г. и които трябва да се връщат сега от тези предприятия.
И тук вече е големият проблем. Ако ние не продължаваме да правим нищо, за да облекчим, да създадем условия за работа и връщане на тези кредити, ще последва един огромен, бих казал, низ от фалити. Защото това са много пари, които трябва да бъдат връщани. В тези банки, които са в ликвидация, са по-малко от половината от тези два трилиона и възстановяването става много бавно. В началото на 1998 г., който иска да види справочника на БНБ, ще се убеди в това отношение, и в края.
Следователно, ние се нуждаем действително от една радикална смяна на подходите в това отношение, ако искаме да имаме и второто нещо, а то е подкрепа за създаването на малки и средни предприятия. Защото има т.нар. европейски наблюдател, статистика, която говори за показател на възникване на нови предприятия и смъртност. Средната годишна или по-скоро средният процент на възникване на нови предприятия е 10 на сто.
Ние трябва да си зададем въпроса какви условия създаваме, за да се впишем горе-долу в тези тенденции. Тъй като в края на краищата не може да се базираме само на това, което е в момента като състояние.
Имаме ли ресурси? Да, макар и намаляващи. В началото на 1998 г. в банките е имало над три трилиона във валута, като срочни депозити и влогове, и в левове близо около 900 млрд. По-малка е тази цифра в края на 1998 г. с близо 300-400 млрд.

Тези пари обаче не са мобилизирани поради много причини. Трябва ли да бъдат мобилизирани? Разбира се. И да бъдат насочени не навън, а навътре, за да може наистина да се развива българското производство.
Вярна ли е констатацията, че обстановката се влошава? Да. Международната обстановка и по-скоро войната в Косово и в Югославия създава много проблеми, но това не може да бъде оправдание за досегашното бездействие. Вижте си, колеги отдясно, "Програмата 2001" и Ви моля, колежке, да погледнете много внимателно именно това, което трябва да направим.
Аз считам, че ако ние сега между първо и второ четене забавим още този процес и се убеждаваме взаимно колко още неща трябва да огледаме във времето и това стане за няколко месеца, ще бъде фатално. Нужно е наистина по-скоро да предприемем необходимите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Пристъпваме към гласуване на законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Най-напред поставям на гласуване на първо четене законопроект № 54-01-68 за насърчаване на малкия и средния бизнес, внесен от Яшо Минков.
Гласували 149 народни представители: за 140, против 6, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроект № 854-01-100 за малките и средните предприятия, внесен от Георги Михайлов и група народни представители.
Гласували 162 народни представители: за 154, против 5, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроект  № 854- 01-114 за малките и средните предприятия, внесен от народните представители Христо Иванов и Христо Петров.
Гласували 141 народни представители: за 139, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроект № 854-01-15 за малкото и средно частно предприемачество, внесен от народните представители Владимир Джаферов, Георги Манов и Калчо Чукаров.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроект   № 854-01-17 за държавната подкрепа на дребното предприемачество в Република България, внесен от Александър Томов и група народни представители.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроект  № 802-01-66 за малките и средните предприятия, внесен от Министерския съвет.
Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
И седмият законопроект, който поставям на гласуване, е законопроект № 854-01-130 за поощряване на малките и средните предприятия, внесен от народните представители Николай Христов, Стефан Личев и Моньо Христов.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
И този законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЕЖАНЦИТЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите господин Иван Сунгарски да докладва за второ четене законопроекта за бежанците.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Искам предварително да направя една уговорка, че предвид фазата на готовност по отношение на доклада ще се наложи да се чете законопроектът на части. Това, което е готово, вече е раздадено на народните представители и ще го разгледаме в залата сега и вероятно другата седмица ще продължим.

"Д О К Л А Д
на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите за второ четене


ОТНОСНО: законопроект за бежанците № 854-01-29, внесен от
   Евгени Захариев и група народни представители

Заглавие: "Закон за бежанците"."
Комисията приема заглавието на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, както е предложено от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на законопроекта е прието.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Глава първа - "Общи положения".
Комисията приема заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Има блок само с един народен представител в него! А в този блок стоят три парламентарни групи!
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 1. Този закон определя условията и реда за предоставяне на статут на бежанец, техните права и задължения, както и държавните органи и техните компетенции по закрилата на бежанците в Република България".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага думите "техните права и задължения" да се заменят с "правата и задълженията на бежанците".
Предложение на комисията:
"Чл. 1. Този закон определя условията и реда за предоставяне на статут на бежанец, правата и задълженията на бежанците, както и държавните органи и техните компетенции по закрилата на бежанците в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 1, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 2. Бежанец по смисъла на този закон е чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, намира се извън държавата, чийто гражданин е или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея".
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Член 2 да добие следната редакция:
"Чл. 2. Бежанец е това лице, което основателно се страхува от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, намира се извън държавата, чийто гражданин е и не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или ако е без гражданство и се намира извън страната на предишното си постоянно местоживеене, поради посочените причини, не може или не желае да се завърне в нея".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Член 2 да се състои от три алинеи със следното съдържание:
"Чл. 2. (1) Бежанец по смисъла на този закон е чужденец, който е подложен на сериозно преследване или основателно се страхува от сериозно преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, намира се извън държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея."
Комисията не приема предложението.
"(2) За сериозно преследване се счита опасността за живота, за телесната цялост или за свободата, както и мерките, които предизвикват непоносимо психическо напрежение.
 (3) Бежанци се считат също така съпрузите на бежанците и техните непълнолетни деца, освен ако особени обстоятелства не налагат друго."
Комисията не приема предложението за създаване на нова ал. 2 с предложеното съдържание.
Комисията приема предложението за нова ал. 3 с предложената редакция. Комисията предлага да се преномерира като ал. 2.
Предложение на комисията по чл. 2:
"Чл. 2. (1) Бежанец по смисъла на този закон е чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, намира се извън държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея.
            (2) Бежанци се считат също така съпрузите на бежанците и техните непълнолетни деца, освен ако особени обстоятелства не налагат друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Абаджиев има предложение, което не е прието от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Абаджиев.
Гласували 104 народни представители: за 9, против 16, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Господин Сунгарски, Вие имате едно предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Аз оттеглям предложението си, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Да се създаде нов чл. 3 със следното съдържание:
"Чл. 3. Убежището е закрилата, която Република България предоставя на чужденците, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признатите права и свободи. То включва статут на бежанец, хуманитарна закрила и право на убежище по чл. 98, т. 10 във връзка с чл. 27, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България."
Комисията приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте приетото от комисията предложение за създаване на нов чл. 3.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет. 
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски: да се създаде нов чл. 4 със следното съдържание:
"Чл. 4. (1) Република България осъществява изпълнението на задълженията си по Конвенцията за статута на бежанците на Организацията на обединените нации от 1951 г. и по Протокола за статута на бежанците на Организацията на обединените нации от 1967 г. чрез своите държавни органи в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
(2) Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез своя представител в Република България има право на информация, както и на достъп до всеки етап от производството. Той може да се запознава с всяка преписка и да дава писмено или устно мнение на компетентните органи по всеки конкретен случай."
Комисията приема предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Моля, гласувайте приетото от комисията предложение за създаването на нов чл. 4.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Да се създаде нов чл. 5 със следното съдържание:
"Чл. 5. Правомощията по този закон се реализират от напълно квалифицирани длъжностни лица. Те установяват всички факти и обстоятелства и оказват помощ и съдействие на търсещите убежище чужденци."
Комисията приема предложението.
Комисията предлага от текста да отпадне думата "напълно".
"Чл. 5. Правомощията по този закон се реализират от квалифицирани длъжностни лица. Те установяват всички факти и обстоятелства и оказват помощ и съдействие на търсещите убежище чужденци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Да се създаде нов чл. 6 със следното съдържание:
"Чл. 6. (1) Всеки чужденец може да поиска предоставянето на статут на бежанец в Република България в съответствие с разпоредбите на настоящия закон.
(2) Искането за предоставяне на статут на бежанец е право на чужденеца, което той осъществява по собствена воля в устна, писмена или друга форма.
(3) Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска статут на бежанец, не се връща до територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот по причина на своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения.
(4) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска статут на бежанец, не се наказва за това деяние, ако пристига направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му по смисъла на чл. 1 от Конвенцията."
Комисията приема предложението.
Комисията предлага в ал. 3 думите "не се връща до" да се заменят с "не може да бъде връщан на".
Чл. 6. (1) Всеки чужденец може да поиска предоставянето на статут на бежанец в Република България в съответствие с разпоредбите на настоящия закон.
(2) Искането за предоставяне на статут на бежанец е право на чужденеца, което той осъществява по собствена воля в устна, писмена или друга форма.
(3) Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска статут на бежанец, не може да бъде връщан на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот по причина на своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения.
(4) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска статут на бежанец, не се наказва за това деяние, ако пристига направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му по смисъла на чл. 1 от Конвенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Да се създаде нов чл. 7 със следното съдържание:
"Чл. 7. Бежанците носят гражданска, административна и наказателна отговорност по реда и условията за българските граждани, доколкото в този закон не е предвидено друго."
Комисията приема предложението.
Комисията предлага след думата "бежанците" да се добави "и кандидатите в производство за предоставяне на статут на бежанец".
"Чл. 7. Бежанците и кандидатите за предоставяне на статут на бежанец носят гражданска, административна и наказателна отговорност по реда и условията за българските граждани, доколкото в този закон не е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували народни 114 представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Да се създаде нова глава втора, наречена "Бежанци".
Комисията приема предложението, както следва: "Глава втора - Бежанци".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
В новосъздадената глава втора - "Бежанци", да се създаде раздел I - "Статут на бежанец".
Комисията приема предложението, както следва:
"Раздел I - Статут на бежанец".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел I така, както е предложено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел I е прието.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски да се създаде нов чл. 8 със следното съдържание:
"Чл. 8. Кандидат за статут на бежанец е чужденец, който е заявил писмено, устно или по друг начин пред компетентен орган, че е бежанец и желае закрилата на Република България по реда на този закон до вземане на окончателно решение по заявлението му".
Комисията приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте приетото от комисията предложение за нов чл. 8.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски да се създаде нов чл. 9 със следното съдържание:
"Чл. 9. Чужденец придобива статут на бежанец, когато компетентният държавен орган или съдът са установили безспорно, че той отговаря на условията на Конвенцията за статута на бежанците и на настоящия закон."
Комисията приема предложението. Комисията предлага да отпадне думата "безспорно" и след "Конвенцията за статута на бежанците" да се постави запетая и да се добави "на Протокола за статута на бежанците".
Предложение на комисията за чл. 9:
"Чл. 9. Чужденец придобива статут на бежанец, когато компетентният държавен орган или съдът са установили, че той отговаря на условията на Конвенцията за статута на бежанците, на Протокола за статута на бежанците и на настоящия закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски да се създаде нов чл. 10 със следното съдържание:
"Чл. 10. Статут на бежанец се предоставя за срок от три години. След изтичане на този срок правното положение на лицето се урежда съгласно действащото право за чужденците в Република България."
Комисията не приема предложението.
Господин председател, аз оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Стигнахме раздел втори, с който ще продължим след редовната почивка.
Половин час почивка. (Звъни.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни.): Продължаваме заседанието.
За процедура думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тази сутрин на първите си страници вестниците публикуваха съобщения за новата паднала на територията на България ракета. Вчера ние слушахме извън процедура, извън покана подробна сводка на министър-председателя кой, кога, къде и с кого разговарял, кой бил агент и кой марионетка, само не чухме за 12 часа министър-председателят дали не е бил уведомен за въпросната бомба или е бил уведомен, но е скрил от всички нас. (Реплики от мнозинството.)
Дали е бомба или ракета, колега Марков, няма никакво значение за опасността на гражданите. Вие спекулирате от известно време насам думите, твърдейки, че военна заплаха няма, без да коментирате: а има ли заплаха от факта, че се води война на западната ни граница. Но аз няма да влизам сега в тези подробности.
Искам да знам защо парламентът и неговото мнозинство не желаят ние да слушаме обективна информация за онова, което става на запад от нас, вместо полицейски сводки. И докога българското контраразузнаване вместо да се занимава с онова, което става в страната, ще се занимава с това кой говорил и кой казал. Ако сте превърнали контраразузнаването наново в Шесто управление, това е друга работа. Днес по кулоарите се питаме с журналистите кой от специалните служби ги обгрижва и наблюдава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакам процедурата, госпожице Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Искам да знам ръководството на парламента ще въведе ли един ред, докато траят тези военни действия, да слушаме периодично информация от министър-председателя ли, от министъра на отбраната ли, от министъра на вътрешните работи ли, от който прецените, че в момента има належащ въпрос тук в рамките на 5 или 10 минути, или ще слушаме полицейски сводки по преценка на министър-председателя и министъра на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви. Не беше процедура. А редът за протичане на заседание не се определя от ръководството, а го е определило Народното събрание с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който се основава изцяло на българската Конституция от 1991 г.
От името на парламентарна група думата има господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, упълномощен съм от ръководството на парламентарната група да оглася декларация на групата във връзка с развитието на войната в Съюзна република Югославия.
Вече осми ден продължава нападението срещу Съюзна република Югославия. Ескалацията на въздушните атаки на НАТО и военните действия в Косово доведоха до жертви сред мирното население и бежански поток. С тревога следим как нарастват страданията на хората от всички етнически групи и как хуманитарната катастрофа грози и съседни на Съюзна република Югославия страни. Категорично се противопоставяме на опитите за етническо прочистване независимо откъде идва то. Подкрепяме инициативата на Германия за свикване на международна среща по въпроса за бежанците.
Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Демократичната левица считат, че всички мирни усилия като тези на министър-председателя на Русия и инициативата за среща на министрите на външните работи от региона в Скопие трябва да намерят подкрепа и развитие и да доведат до свикване на международна конференция за бързо и трайно разрешаване на конфликта на Балканите. Първо и главно условие за това е спиране на въоръжените действия от всички страни в конфликта.
Позицията на Българската социалистическа партия за политическо решаване на кризата в Съюзна република Югославия се опира на основополагащи принципи на Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Развитието на войната изисква спешна намеса на Световната организация за прекратяване на военните действия и започване на преговори. Същевременно е необходимо да продължат усилията за възобновяване на дейността на контактната група и намиране на политическо решение.
Тази позиция на Българската социалистическа партия и на Парламентарната група на Демократичната левица е продължение на нашето твърдо и неизменно искане Република България да не поема никакви ангажименти, които могат пряко или косвено, сега и в бъдеще да я направят страна във войната в Съюзна република Югославия. Българската територия не трябва да бъде използвана от никоя сила, ангажирана във войната. Призоваваме и другите страни в региона да се въздържат от участие във военните действия.
Убедени сме, че такава позиция е и позицията на мнозинството граждани на Република България. Позицията на Българската социалистическа партия и на Парламентарната група на Демократичната левица е подчинена изцяло и единствено на българските национални интереси. Тя нито конфронтира, нито следва нечии чужди интереси и всякакви спекулации по този въпрос са неуместни и неприемливи.
Решително отхвърляме опитите на управляващите и техния лидер господин Иван Костов да изопачават позицията на Българската социалистическа партия и да манипулират гражданите за войната в Съюзна република Югославия, за предизвикване и разгаряне на разделение на нацията, за ново противопоставяне между политическите сили, за търсене на нов вътрешен враг и за организиране на политическа разправа със своите опоненти.
Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Демократичната левица категорично се противопоставят на натиска, упражняван върху медиите и правото на журналистите обективно да информират обществеността. Разгърнатата кампания и отправените заплахи срещу Българската социалистическа партия са удар срещу парламентаризма и гражданската позиция на всеки българин. По този начин Съюзът на демократичните сили се стреми да прикрие все по-ясния провал на своето управление.
Призоваваме всички политически сили да поискат от министър-председателя и парламентарното мнозинство да се ангажират с отговорен, национален политически диалог за намиране на общи решения, чрез които ще бъдат гарантирани и защитени сигурността и националните интереси на Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
За процедура думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Преди малко вие се абстрахирахте от процедурния въпрос на колежката Татяна Дончева, който по същество беше покана на министър-председателя и неговото изслушване във връзка с падналата ракета или бомба, както вие желаете, така го преценете.
Моят въпрос към вас е: защо ръководството не обърне внимание на Националната телевизия за отразяването на всички значими въпроси, събития и позиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов, кажете кое ръководство.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Защо само частните електронни средства следят дебата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов, кажете ми кое ръководство имате предвид, моля Ви се?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ръководството на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ръководството на Народното събрание не командва нито телевизия, нито радио, Вие най-добре трябва да го знаете. Седнете си на място, това не беше процедура.
Господин Сунгарски, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви господин председател.
Аз призовавам колегите за малко внимание по темата, с която се занимаваме, защото е сериозна и защото не е политизирана, слава Богу.
Продължаваме с предложенията по законопроекта за бежанците.
Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
В новосъздадената глава втора "Бежанци" да се създаде раздел втори "Хуманитарна закрила".
Комисията приема предложението, както следва: раздел втори "Хуманитарна закрила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори така, както е предложено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел втори е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски - да се създаде нов чл. 11 със следното съдържание:
"Чл. 11. (1) Хуманитарната закрила е временна закрила, оказвана от Република България на лица, бягащи от държавата, чиито граждани са или ако са без гражданство - от държавата на постоянното им местоживеене, поради наличие на вътрешни или междудържавни въоръжени конфликти, нарушаване на човешките права в големи размери, чужда агресия, природни бедствия, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет по програмата на Върховния комисар на ООН за бежанците.
(2) Хуманитарната закрила се предоставя за срок до една година. Този срок може да бъде продължен с една година, когато основанията за постановяване на хуманитарната закрила не са отпаднали."
Комисията приема предложението, както следва:
Комисията предлага ал. 1 от предложения нов чл. 11 да стане чл. 10 и в текста да бъдат направени следните поправки:
Думите "бягащи от" да се заменят с "принудени да напуснат", след думите "или ако са без гражданство" да отпадне съюзът "от", да отпаднат думите "природни бедствия".
Предложение на комисията:
"Чл. 10. Хуманитарната закрила е временна закрила, оказвана от Република България на лица, принудени да напуснат държавата, чиито граждани са или ако са без гражданство, държавата на постоянното им местоживеене, поради наличие на вътрешни или междудържавни въоръжени конфликти, нарушаване на човешките права в големи размери, чужда агресия, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет по програмата на Върховния комисар на ООН за бежанците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията предлага ал. 2 от предложения нов чл. 11 да стане алинея единствена на чл. 11.
Предложение на комисията:
"Чл. 11. Хуманитарната закрила се предоставя за срок до една година. Този срок може да бъде продължен с една година, когато основанията за постановяване на хуманитарната закрила не са отпаднали."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Има предложение от народния представител Иван Сунгарски да се създаде нов чл. 12 със следното съдържание:
"Чл. 12. Статутът по предходния член се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, но признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на ООН за бежанците."
Комисията приема предложението. Предлага от текста да отпадне съюзът "но".
Предложение на комисията:
"Чл. 12. Статутът по предходния член се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на ООН за бежанците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
В новосъздадената глава втора "Бежанци" да се създаде раздел трети "Основания за отказ".
Комисията приема предложението, както следва: "Раздел трети. Основания за отказ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел трети така, както е предложено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 3. Статут на бежанец не се предоставя на чужденец:
1. който не се намира на територията на Република България, не е поискал нейната закрила по установения в този закон ред и не отговаря на условията на предходния член;
2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно националните закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира или човечеството;
3. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;
4. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на ООН;
5. за когото е установено по съдебен ред, че е извършил престъпление против Република България или друго престъпление с особено висока степен на обществена опасност;
6. който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на ООН, различни от върховния комисар на ООН за бежанците;
7. който има разрешение за постоянно пребиваване в Република България;
8. който е гражданин на две или повече страни, когато по отношение на чужденеца в една от тях не са налице условията на чл. 2;
9. на когото е отказан, прекратен или отнет статут на бежанец с влязло в законна сила решение и след последната фаза на производството, свързано с това решение, няма новопостъпили обстоятелства в страната, чийто гражданин е той, или ако е без гражданство, в страната на неговото постоянно местоживеене, които да представляват сериозна причина за пораждане на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 2;
10. в молбата си за получаване статут на бежанец посочва неверни данни и обстоятелства с цел злоупотреба с правата по Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г."
Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Член 3 да бъде преномериран в чл. 13.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 3 т. 1 да отпадне.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев, аналогично - да отпадне т. 1 на чл. 3.
Комисията приема предложенията на народните представители Светослав Лучников и Димитър Абаджиев.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Точка 2 да стане т. 1.
Комисията приема предложението.
Комисията предлага "националните закони" да се замени с "българските закони".
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Точка 3 да стане т. 2, като в края се добавят думите: "преди да бъдат допуснати на територията на Република България".
Комисията приема предложението т. 3 да стане т. 2. Отхвърля предложението за допълнение на текста.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 3, т. 4 да отпадне изразът "или подстрекава към действия".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Точка 4 да стане т. 3.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Да отпадне т. 5.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 3, т. 5 следва да се конкретизира какво се разбира под "особено висока степен на обществена опасност". Целесъобразно е да се възприеме съдържанието на чл. 93, т. 8 от Наказателния кодекс, който дава обяснение какво е това "особено тежък случай".
От друга страна, следва да се уточни текстът дали става дума за друго престъпление, извършено на територията на Република България или в друга страна. Втората хипотеза се покрива изцяло с текста на чл. 3, т. 3 на проекта.
Комисията приема предложението думите "особено висока степен на обществена опасност" да се заменят с "особено тежък случай".
Не приема предложението в този текст да се уточни на коя територия е извършено престъплението.
Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
В чл. 3, т. 5 (преномериран в чл. 13) думите "с особено висока степен на обществена опасност" да бъдат заменени с "което представлява особено тежък случай".
Комисията приема предложението.
Комисията предлага т. 5 да стане т. 4 със следната редакция:
"4. за когото е установено по съдебен ред, че е извършил престъпление против Република България или друго престъпление, което представлява особено тежък случай".
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Точка 6 да стане т. 4.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага т. 6 да стане т. 5.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Точка 7 да стане т. 5, като в края се добавят думите "или такова разрешение, виза или транзитна виза, издадени от страна-членка на Европейския съюз".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага т. 7 да стане т. 6 и в края да се добавят думите "или такова разрешение, издадено от трета сигурна страна".
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Точка 8 да стане т. 6.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага т. 8 да стане т. 7.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Да отпадне т. 9.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага т. 9 да стане т. 8 със следното съдържание:
"8. на когото е отказан, прекратен или отнет статут на бежанец с влязло в сила решение в Република България или трета сигурна страна и по отношение на когото няма новопостъпили обстоятелства по смисъла на чл. 2 от настоящия закон."
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Да отпадне т. 10.
Комисията приема предложението.
Комисията предлага да се създаде нова т. 9 със следното съдържание:
"9. на когото е гарантиран статут на бежанец в трета сигурна страна или в друга държава по силата на договор."
Предложение на народния представител Иван Сунгарски:
Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Статут на бежанец не се предоставя и на чужденец, молбата на когото е явно неоснователна или който умишлено заблуждава компетентните органи с цел злоупотреба с производството за предоставяне статут на бежанец, когато:
1. се позовава на други причини, извън предмета на този закон;
2. не посочва никакви причини за основателен страх от преследване или твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или необходимите лични подробности за изясняване на случая;
3. твърдените от него факти са явно неправдоподобни, противоречиви и непоследователни;
4. се представя с фалшива самоличност или използвани подправени или фалшиви документи, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински;
5. умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай;
6. недобросъвестно унищожи, повреди или се разпореди с паспорт или друг документ или билет, който има отношение към неговото твърдение, за да се представи под фалшива самоличност или да затрудни разглеждането на молбата;
7. умишлено укрие обстоятелството, че вече е подал молба в друга сигурна страна по Конвенцията за статута на бежанците, особено когато се представя под фалшива самоличност;
8. след като е разполагал с достатъчно време и възможности преди това, подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му принудителна административна мярка като "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" или "екстрадиране";
9. неприкрито не спазва материално-правни задължения във връзка с производството за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарна закрила."
Комисията приема предложението.
Комисията предлага към ал. 2 да се добави нова т. 4 със следното съдържание, като следващите точки се преномерират:
"4. твърдението е за преследване в определен географски район, при което лицето може безпрепятствено да се ползва от ефикасна закрила в друга част на собствената си страна, където би могло да отиде съгласно чл. 33, т. 1 от Конвенцията за статута на бежанците."
Комисията предлага да се създаде нова т. 11 със следното съдържание:
"11. подаде молба в една от държавите, страни по Конвенцията, след като молбата му е била отхвърлена в друга страна в резултат на проучване, съдържащо гаранции и проведено съответно на Конвенцията за статута на бежанците."
Предложение на комисията:
"Чл. 13. (1) Статут на бежанец не се предоставя на чужденец:
1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно националните закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;
2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;
3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на ООН;
4. за когото е установено по съдебен ред, че е извършил престъпление против Република България или друго престъпление, което представлява особено тежък случай;
5. който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на ООН, различни от върховния комисар на ООН за бежанците;
6. който има разрешение за постоянно пребиваване в Република България или такова разрешение, издадено от трета сигурна страна;
7. който е гражданин на две или повече страни, когато по отношение на чужденеца в една от тях не са налице условията на чл. 2;
8.  на когото е отказан, прекратен или отнет статут на бежанец с влязло в сила решение в Република България или трета сигурна страна и по отношение на когото няма новопостъпили обстоятелства по смисъла на чл. 2 от настоящия закон;
9. на когото е гарантиран статут на бежанец в трета сигурна страна или в друга държава по силата на договор.
(2) Статут на бежанец не се предоставя и на чужденец, молбата на когото е явно неоснователна или който умишлено заблуждава компетентните органи с цел злоупотреба с производството за предоставяне статут на бежанец, когато:
1. се позовава на други причини, извън предмета на този закон;
2. не посочва никакви причини за основателен страх от преследване или твърдените от него факти не съдържат подобно описание на обстоятелствата или необходимите лични подробности за изясняване на случая;
3. твърдените от него факти са явно неправодоподобни, противоречиви или непоследователни;
4. твърдението е за преследване в определен географски район, при което лицето може безпрепятствено да се ползва от ефикасна закрила в друга част на собствената си страна, където би могло да отиде, съгласно чл. 33, т. 1 от Конвенцията за статута на бежанците;
5. се представя с фалшива самоличност или използвани, подправени или фалшиви документи, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински;
6. умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай;
7. недобросъвестно унищожи, повреди или се разпореди с паспорт или друг документ или билет, който има отношение към неговото твърдение, за да се представи под фалшива самоличност или да затрудни разглеждането на молбата;
8. умишлено укрие обстоятелството, че вече е подал молба в друга, сигурна страна, по Конвенцията на Организацията на обединените нации за статута на бежанците от 1951 г., особено когато се представя под фалшива самоличност;
9. след като е разполагал с достатъчно време и възможности преди това, подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му принудително административна мярка като "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" или "екстрадиране";
10. неприкрито не спазва материално-правните задължения във връзка с производството за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарна закрила;
11. подаде молба в една от държавите - страни по Конвенцията, след като молбата му е била отхвърлена в друга страна в резултат на проучване, съдържащо гаранции и проведено в съответствие на Конвенцията за статута на бежанците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Първите предложения на господин Сунгарски, господин Лучников и господин Абаджиев са приети.
Не е прието предложение на господин Димитър Абаджиев за добавка в края на т. 3. Господин Абаджиев в залата ли е? Няма го.
Поставям на гласуване предложението на господин Абаджиев за допълнение към текста на т. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 28, против 21, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което не е прието, е на господин Светослав Лучников. Няма го и господин Лучников. Той предлага да отпадне изразът "или подстрекава към действия" в т. 4. Комисията не е подкрепила това предложение.
Поставям го на гласуване.
Гласували 104 народни представители: за 12, против 14, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Димитър Абаджиев за отпадане на т. 5, което комисията не подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 28, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Искането на господин Лучников за уточнение в текста на т. 5 няма как да поставя на гласуване, защото той не предлага нито конкретен текст, нито отпадане на текст, а настоява за уточнение. Но това не може да бъде гласувано.
Предложението на господин Абаджиев за преномерация на точки е чисто техническо и затова няма да го поставям на гласуване, тъй като номерацията накрая е предложена с окончателната редакция.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Абаджиев в т. 7 да се добавят думите "или такова разрешение, виза или транзитна виза, издадени от страна - членка на Европейския съюз", което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 17, против 24, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на господин Димитър Абаджиев - т. 9 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 17, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Останалите предложения на народни представители и на комисията са отразени в предложението на комисията за чл. 13.
Поставям на гласуване чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 4. Статут на бежанец може да не бъде предоставен на чужденец, който:
1. е гражданин на страна или, ако е без гражданство, живее постоянно в страна, която се счита за сигурна страна на произход;
2. преди да влезе в Република България, за да потърси нейната закрила като бежанец, е преминал и пребивавал в трета сигурна страна повече от нормалното време, необходимо за придвижването му до Република България, без да може да посочи обективни причини за това закъснение;
3. има валидно разрешение за пребиваване в друга страна, в която по отношение на бежанеца не са налице условията на чл. 2;
4. има предоставен статут на бежанец или открито производство за предоставяне на статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на него не са налице условията на чл. 2;


5. има съпруг или съпруга, който е гражданин на друга страна или на когото е предоставен статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на бежанеца не са налице условията на чл. 2 и няма обективни пречки той да се събере със семейството си в тази страна;
6. е бил изгонен или експулсиран от Република България преди по-малко от 10 години и мярката "запрещение за влизане в страната" не е отменена или отпаднала;
7. е влязъл в страната и пребивава временно по законоустановения ред и в срок от 72 часа не заяви пред държавен орган, че е бежанец, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини или когато по време на неговото пребиваване на територията на Република България, са възникнали обстоятелства, които му дават основания за страх от преследване по смисъла на чл. 2 в държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, в страната на неговото постоянно местоживеене;
8. е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви веднага пред държавен орган за желанието си да получи статут на бежанец, освен ако основателни причини са му попречили да направи това;
9. в молбата си за получаване статут на бежанец посочва неверни данни и обстоятелства;
10. извършва действия, които могат да бъдат оценени като опасни за националната сигурност и обществения ред на Република България."
Предложение на народния представител Иван Сунгарски - чл. 4 да бъде преномериран и да стане чл. 14.
Комисията приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя по т. 1, като предлага думите "страна на произход" да бъдат заменени със "страна по произход".
Комисията приема по принцип текста на вносителя по т. 2 и предлага т. 2 да приеме следната редакция:
"2. преди да влезе в Република България, за да потърси нейната закрила като бежанец, е преминал през трета сигурна страна за повече от нормалното време, необходимо за придвижването му до Република България или е пребивавал в такава, без да може да посочи обективни причини за това закъснение;"
Предложение на народния представител Иван Сунгарски: в т. 6 думите "запрещение за влизане в страната" да се заменят с "забрана за влизане в страната".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага т. 6 да добие следната редакция:
"6. е бил принудително изведен от страната в изпълнение на наложена му принудителна административна мярка като "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" или "екстрадиране" и мярката "забрана за влизане в страната" не е отменена или отпаднала;"
Предложение на народния представител Иван Сунгарски: в точки 7 и 8 думите "държавен орган" да се заменят с "компетентен орган".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев - да отпаднат точки 9 и 10.
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията:
"Чл. 14. Статут на бежанец може да не бъде предоставен на чужденец, който:
1. е гражданин на страна или, ако е без гражданство, живее постоянно в страна, която се счита за сигурна страна по произход;
2. преди да влезе в Република България, за да потърси нейната закрила като бежанец, е преминал през трета сигурна страна за повече от нормалното време, необходимо за придвижването му до Република България или е пребивавал в такава, без да може да посочи обективни причини за това закъснение;
3. има валидно разрешение за пребиваване в друга страна, в която по отношение на бежанеца не са налице условията на чл. 2;
4. има предоставен статут на бежанец или открито производство за предоставяне на статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на него не са налице условията на чл. 2;
5. има съпруг или съпруга, който е гражданин на друга страна или на когото е предоставен статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на бежанеца не са налице условията на чл. 2 и няма обективни пречки той да се събере със семейството си в тази страна;
6. е бил принудително изведен от страната в изпълнение на наложена му принудителна административна мярка като "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" или "екстрадиране" и мярката "забрана за влизане в страната" не е отменена или отпаднала;
7. е влязъл в страната и пребивава временно по законоустановения ред и в срок от 72 часа не заяви пред компетентен орган, че е бежанец, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини или, когато по време на неговото пребиваване на територията на Република България са възникнали обстоятелства, които му дават основания за страх от преследване по смисъла на чл. 2 в държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, в страната на неговото постоянно местоживеене;
8. е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви веднага пред компетентен орган за желанието си да получи статут на бежанец, освен ако основателни причини са му попречили да направи това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Сунгарски, имате предложение по т. 6.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Оттеглям го, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но то е отразено в окончателния текст. Вие го оттегляте.
Другите предложения са приети.
Моля, гласувайте чл. 14, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 5. Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на бежанеца се установи наличието на някое от основанията по чл. 3 точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 или 10."
Предложение на народния представител Иван Сунгарски: чл. 5 да стане чл. 15.
Комисията приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага думите "и по чл. 3, точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 или 10" да се заменят с "по чл. 13".
Предложение на комисията:
"Чл. 15. Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на бежанеца се установи наличието на някое от основанията по чл. 13."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 6. (1) Предоставен статут на бежанец се прекратява, когато:
1. бежанецът в писмена форма поиска това;
2. бежанецът доброволно се възползва от закрилата на държавата, чийто гражданин е той;
3. бежанецът, след като е загубил своето гражданство, отново доброволно го е приел;
4. бежанецът е придобил гражданството на друга страна и се ползва от нейната закрила;
5. бежанецът отново се е установил доброволно в страната, която е напуснал или извън която той е пребивавал поради опасения от преследване;
6. бежанецът е придобил българско гражданство;
7. бежанецът почине.
(2) Предоставен статут на бежанец може да бъде прекратен, когато:
1. бежанецът се е позовал на неверни данни, които са станали основания за предоставения му статут, или е укрил съществени факти или обстоятелства от значение за предоставяне на статута на бежанец;
2. бежанецът не може повече да се отказва от закрилата на страната, чийто гражданин е, поради безспорно отпадане на причините, пораждащи неговия страх от преследване;
3. бежанецът е без гражданство и е в състояние да се върне в страната на своето предишно постоянно местоживеене, поради безспорно отпадане на причините, пораждащи неговия страх от преследване."
Предложение на народния представител Иван Сунгарски - чл. 6 да се преномерира в чл. 16.
Комисията приема предложението за преномериране и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 6, който става чл. 16 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 7. Отнемането или прекратяването на статута на бежанец не отменя статута на другите членове на неговото семейство, освен ако и по отношение на тях се установят данните или обстоятелствата по чл. 5 или чл. 6."
Предложение на народния представител Иван Сунгарски - чл. 7 да се преномерира в чл. 17.
Комисията приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага думите "по чл. 5 или чл. 6" да бъдат заменени с "по чл. 15 или чл. 16", което е коректно на основание на новата номерация.
Предложение на комисията:
"Чл. 17. Отнемането или прекратяването на статута на бежанец не отменя статута на другите членове на неговото семейство, освен ако и по отношение на тях се установят данните или обстоятелствата по чл. 15 или чл. 16."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 17 е приет.
Дотук имаме работа по този законопроект, тъй като тази част от законопроекта е подготвена от комисията.

Преминаваме към следващата точка от програмата по чл. 39, ал. 7. Това е предложението на Евролевицата:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, с вносители Венко Вълчев и Иван Бойков.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да разгледаме и останалите законопроекти, които третират същата материя.
Най-напред искам да ви информирам, че по законопроекта на господин Вълчев и господин Бойков няма становище от водещата комисия. Останалите законопроекти със същата проблематика са на господин Александър Каракачанов, Емел Тошкова и Кемал Еюп. Също няма становище на водещата комисия. Но тъй като сроковете за становище са изтекли, това не е пречка да гледаме тези законопроекти.
Същото е положението и със законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с вносител народният представител Йордан Нихризов.
Единственият законопроект, който не е редно да гледаме заедно с тези, е на народните представители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев, тъй като срокът за становище на комисията още не е изтекъл.
Остават трите законопроекта на господин Вълчев и господин Бойков, на господин Каракачанов и група народни представители, и на господин Йордан Нихризов.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Нашата комисия има становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има становища.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение
и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-18, внесен
от Александър Каракачанов, Емел Тошкова и
Кемал Еюп Адил

На редовно заседание, проведено на 25.02.1999 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 854-01-18, внесен от Александър Каракачанов, Емел Тошкова и Кемал Еюп Адил.
Комисията взе предвид, че вече е обсъдила и взела становище по законопроект с подобно съдържание № 954-01-12, внесен от народните представители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев. Комисията отхвърли този проектозакон по съображения, че с предлаганите изменения на чл. 68 от Кодекса на труда се нарушава равенството между страните и свободата на договарянето. Никой не може да бъде принуден да сключи против волята си безсрочен трудов договор, ако характерът на работата и развитието на конюнктурата не позволяват това. Още по-неприемливо е заварени срочни трудови договори да се считат по право за сключени за неопределено време без работодателят да е изразил съгласие за това.
След кратки разисквания комисията реши с 4 гласа "за" и 5 "против" законопроекта да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-18, внесен от Александър Каракачанов, Емел Тошкова и Кемал Еюп Адил."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По законопроекта, на който още не е изтекъл срокът, няма доклад на водещата комисия, ние не може да го гледаме. Остават трите законопроекта.
Имате думата по тях.
Има думата господин Нихризов, като вносител.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно трудовото законодателство се нуждае от едни съществени обновления, тъй като сегашният Кодекс на труда е писан в едни други условия на състоянието на българската икономика и на обществените отношения. Вече се работи в Министерството на труда по тези въпроси, но все пак съществуват наболели проблеми, за които трябва да се реагира и в настоящия момент. Затова и аз съм внесъл този законопроект за изменение и допълнение на настоящия Кодекс на труда.
Какво визира той? Става въпрос за използване на срочните трудови договори в една последователност във формата на верижни последователно срочни трудови договори, с което на практика се нарушават условията между работодател и работник за едно равноправие при сключване на трудовия договор.
За разлика от останалите законопроекти, в моя законопроект са възприети основните препоръки на Международната организация на труда и е ползван опитът на немското законодателство в тази насока.
Ние не можем да говорим, че всеки срочен трудов договор автоматично трябва да се превърне в безсрочен, тъй като естествено е да има характер на работа, която е срочна. Същевременно трябва да се търси и балансът между интереса на работодателя и интереса на работника. Тоест, трябва да се намери онова златно сечение, което да защищава както процеса на труда, така и интереса на капитала в случая.
Затова моето предложение се характеризира с това, че в безсрочен се превръща всеки трети сключен последователен срочен трудов договор. Тоест, да се намери една среда, в която да се покаже, че работодателят има възможност да си определи характера на работата и ако той просто желае да заобиколи съществуващото законодателство и да притеснява работника по отношение на това как да изпълнява своята дейност, той да бъде принуден да се съобразява със съответното законодателство.
От друга страна, съхранен е интересът на работодателя, тъй като знаем много добре, че при съществуващото положение има и такива работници, които са ориентирани към системата: ще издържа, ще стискам зъби един или два месеца, колкото трае срочният ми трудов договор. А след това съответно, когато той се превърне в безсрочен, ще се смени и самият характер на това по какъв начин работи и как се отнася към изпълнението на трудовите си задължения.
Аз не мога да възприема факта, че в българското законодателство трябва да се ликвидира изобщо срочният трудов договор като такъв. Но смятам, че може да се намери една концепция, в която да се ликвидира възможността срочните трудови договори, особено в частни предприятия и в пограничните райони, да се използват като една от формите на натиск върху работниците.
При изготвянето на този законопроект, за което аз много благодаря, беше ползван и опитът на Конфедерацията на независимите синдикати в България, както и техните контакти със съответната Международна организация на труда.
Предложенията, които са направени към Кодекса на труда, са в съответствие с Препоръка № 166 на Международната организация на труда от 1982 г. относно прекратяване на трудово отношение по инициатива на работодателя, поместена в Информационен бюлетин № 6 от 1991 г. на Министерството на труда и социалните грижи. Те по принцип са насочени към хармонизиране на вътрешното ни законодателство с европейските норми и стандарти.
В заключение искам да кажа, че въпреки че съм дълбоко убеден, че са необходими сериозни изменения в Кодекса на труда и че такива изменения в момента се разработват и предстоят, аз все пак съм задължен да призова още сега до изработването на тези цялостни изменения на Кодекса на труда да се възприемат тези изменения на нормите в чл. 67 от досегашния кодекс и последващите текстове, свързани с него, в който срочният трудов договор се сключва между страните, когато естеството на работа или обстоятелствата, при които се изпълнява, това се взема предвид при сключването. По този начин ние ще облекчим до голяма степен и многото работници, които особено, пак подчертавам, в погранични райони и много често и в частни фирми са изложени на един натиск. И искам да подчертая, че тези текстове, които съм предложил, по никакъв начин не защищават тъй наречения "непотопяем самолетоносач" или онази група от служители, които искат посредством възможностите, дадени от законодателството, да не изпълняват своите задължения по трудовия договор, но да бъдат запазени и защищавани от Кодекса на труда.
В края аз ви призовавам да разгледате сериозно тези мотиви, като съм готов да възприема всякакви предложения за допълнения и изменения на настоящите текстове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Венко Вълчев като вносител.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Предлаганият Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се отнася само към един член на кодекса - това е чл. 67, който урежда въпросите, свързани със сключването на срочни трудови договори и преобразуването на безсрочни трудови договори в срочни.
Направените предложения за допълнение и изменение на Кодекса на труда са продиктувани от необходимостта за преустройство или поне за ограничаване в максимална степен на тази установена порочна практика за необосновано сключване на срочни трудови договори, както и за верижните такива, които се сключват.
Не по-малко обезпокоителен е и фактът за превръщането на трудовите договори за неопределено време в срочни такива и то по инициатива по принцип на работодателите, под натиск от уволнение или под някаква форма на заплаха.
Искам да подчертая, че направените предложения в нашия законопроект са насочени и към хармонизиране на нашето законодателство с европейските норми. Те са в съответствие с Конвенция № 158 на Международната организация по труда.
Направените текстове са съгласувани много тясно и много внимателно със специалисти от двата основни синдиката в страната и начинът, по който са формулирани текстовете, удовлетворява синдикатите.
Вие разбирате, че самият факт, че представители на различни парламентарни групи се явяват с инициативата за промяна на чл. 67, показва, че наистина тази промяна е необходима.
Ние смятаме, че нашият текст наистина е един балансиран текст. Избегнати са някои крайни формулировки, които според нас съществуваха например в законопроекта на господин Каракачанов, но той допълнително ще се обоснове. Убедени сме, че начинът, по който сме направили формулировките, не засяга интереса на работодателя. Ние специално внимавахме в това да не се постави работодателят в една невъзможност да се освободи или да промени статута на своите наемни работници, когато това е наистина задължително необходимо. Но тази практика, която се шири и която наистина става масова и обезпокоителна, при която без всякакви съмнения промените стават под натиска на работодателя, действително под въздействие на влошените условия за развитие на неговия бизнес, това е разбираемо, това е така, но те по никакъв начин не могат да бъдат оправдани от гледна точка на наемния работник. Той също трябва да има възможност на законова основа да се опре и да противодейства на този натиск.

Затова ви предлагам да бъде приет предлагания от нас законопроект, независимо, че няма все още становище на водещата комисия. Смятаме, че тези множества трудови спорове, които са налице, трябва да доведат до промяна и на нашето трудово законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви за направеното изказване.
Господин Каракачанов, желаете ли да вземете думата?
Има думата господин Александър Каракачанов във връзка с неговия проект за закон.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители!
Законопроектът, който е внесен от мен и колеги от ОНС, е внесен преди повече от година. Този въпрос е актуален от близо две години, може би и повече, но напоследък злоупотребата по проблема, който е повдигнат, е в огромни размери.
Аз няма да се преповтарям, надявам се, с колегите, но пак искам да подчертая един-два факта, че в момента хората биват изнудвани и в държавните структури в по-голяма степен, не може да се каже в каква степен в частните, да сключват срочни договори, което ги държи в шах по един безпрецедентен начин. Той е не само нарушение на трудовото законодателство, но ако питате мен и на правата на човека, за които толкова много приказваме напоследък.
Държа да подчертая, че в повечето случаи това се прави, особено в държавните структури, с цел хората да бъдат държани в шах и по политически причини, което категорично държа, че става по този начин - масово бяха направени уволнения чрез този похват - да бъдат принуждавани работниците и служителите да сключват срочни договори и след това, като изтичаше срокът, естествено, се оказваше, че те няма да бъдат подновени.
В много случаи те са изнудвани и от частници с цел да могат да ги държат също в положение, че ако искат увеличение на заплатата, да не могат да я получат, защото иначе няма да им бъде удължен срочния договор и в този вид нещата се развиват и досега. Затова, което предлагаме - това е първото - трудовия договор за неопределено време да не може да бъде променен в срочен трудов договор дори със съгласие на работника или служителя. Това може за някои да звучи крайно, но искам да ви кажа, че всеки друг запис ще бъде манипулиран и използван, че уж това е направено със съгласието на работника и служителя. Знаем как се прави това в България, затова според нас този текст въобще не е краен, а единствено той би могъл да закрепи по някакъв начин нещата.
Второто, което предлагаме от по-важните неща в нашето предложение за изменение, това е втори трудов договор с определен срок или допълнително споразумение за продължаване на уговорения срок да не може да се сключва между страните със същата по характер и месторабота, освен за работа със сезонен характер. Естествено, че сезонният характер - това изисква да бъдат такива срочни договори, но всички други поводи за изменение на трудовия договор или да се правят по два такива, е просто, според нас, недопустимо.
И най-важното, което е в този смисъл на нещата, че сключени последователно срочни трудови договори между едни и същи лица, в които мястото и характера на работа са непроменени, се превръщат в договор за неопределено време, тоест логиката е, че след първия срочен трудов договор, ако работодателят иска да продължи да работи с този човек, той е длъжен да сключи договор за неопределено време.
Още веднъж искам да подчертая, че ако мнозинството желае наистина да защити не само правата на трудещите се, но една елементарна справедливост, аз мисля, че ние трябва да приемем поне един от вариантите на внесените закони. Естествено, че считам, както вие казвате - по-крайният, в случая е по-добър, защото това е единственият начин категорично да бъдат защитени тези права на трудещите се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
От вносителите, има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Госпожа Дянкова иска думата. Заповядайте.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че днес, в този ден, се гледа изменението на Кодекса на труда. Съжалявам, защото Комисията по труда и социалната политика не се е произнесла.
Съвсем достоверно мога да кажа, че така е - в Комисията по труда и социалната политика постъпиха законопроекти за промяна на Кодекса на труда в онази му част, която регламентира този вид трудови отношения - договорните отношения между работодател и работник.
Аз изразявам принципната си позиция, че Кодекса на труда би трябвало да бъде поправен най-малко в 80 на сто от неговата съдържателна част, че той не е този Кодекс на труда, в който всъщност има регламентация на настъпилите нови трудови взаимоотношения, на настъпилите нови индустриални отношения, на новата икономическа обстановка, в която сме и на всичко онова, на което казваме "пазарна икономика". Против съм това Кодекса на труда, както и всички други закони, които регламентират новите отношения в обществото да бъдат поправяни на парче. Ако утре възникне друг случай не само между работника и работодателя каквото е сега, за което говорим всъщност - промяната на срочните договори в безсрочни, то аз питам отново ли ще внасяме и ще поправяме Кодекса на труда?
Освен всичко друго ми се струва, че вече тази материя в Кодекса на труда трудно се използва и от хората, които практикуват и които прилагат на практика Кодекса на труда. Десетки пъти този Кодекс на труда е бил поправян и мисля, че няма да има сериозен аргумент, с който някой тук да излезе и да каже, че трябва за пореден път да поправяме един толкова сложен и отговорен закон. Моята мисъл е, че ние се нуждаем от нов Кодекс на труда и ново уреждане на настъпилите нови отношения, които са не само отношения на прехода, но те ще бъдат и отношения оттук-нататък за цялото общество в близките десетки години.
И бих могла да кажа и някои конкретни забележки по отношение на законопроектите, които са внесени от народните представители. Аз мисля, че в Кодекса на труда не е удачно да се въведе под каквато и да е форма ограничаване на свободата на договаряне между работодателя и работника или служителя в зависимост от случая.
Народните представители, които са внесли тези законопроекти поставят едно условие, което за мен просто е неизпълнимо и вместо към разрешаване на проблема ще доведе до усложняване на проблема - поставяне сключването на срочен трудов договор под условие - "когато естеството на работата или обстоятелствата, при които тя се изпълнява изискват това". Това условие е нещо, което наистина е смущаващо, защото според мен това условие не само ограничава свободата на договаряне между страните по трудовото правоотношение, но въвежда твърде обща формулировка на условието, която формулировка едва ли би довела до желания от вносителите резултат. Защото, наистина приканвам вносителите да помислят за тълкуването на тази формулировка, която те са внесли - какво означава за работодателя това условие и не би ли могъл той да се възползва много по-добре от това условие, за да решава трудовото си правоотношение с работника единствено и само в своя полза.

Предлаганата нова ал. 4 в това, което искат господин Венко Вълчев и господин Иван Бойков, също така установява едно доста общо формулирано условие за ограничаване превръщането на трудовия договор за неопределено време в договор за определен срок. Забележете какво казват те: "Само когато характерът на работата налага това".
Моят въпрос е: кой ще установи това и каква би била пречката пред един недобросъвестен работодател да "прецени" и обоснове, разбирате ме за какво говоря, че характерът на работата налага превръщането на трудовия договор за неопределено време в договор с определен срок? Мисля си, че не това е решението на създалия се проблем, проблема на недобросъвестния работодател и проблема на недобросъвестния работник. Защото когато има конфликти между работодателя и работника, както обикновено, решението на този конфликт не трябва да бъде нито само в полза на работодателя, нито само в полза на работника, конфликтът трябва да бъде решен балансирано, в полза и на двете страни. Защото истината винаги е някъде посредата.
Разбира се, по всички законопроекти, които са внесли колегите, имам конкретни забележки и тълкувания, но аз продължавам да твърдя, че Кодексът на труда повече не бива да бъде променян. Просто трябва да направим нов Кодекс на труда. Всичко друго ще бъде отново решение на някой проблем днес, но неизвестност за проблема утре. И правенето на законодателство на парче според мен не е най-удачното, което трябва да правим в Тридесет и осмото Народно събрание. Вероятно колегите от Комисията по труда и социалната политика също ще вземат отношение, но искам да ви кажа, че нито един от колегите не поиска свикване на заседанието на комисията по отношение на промяната на Кодекса на труда.
Много ми се иска да чуя самите вносители на промяната на Кодекса на труда какво отношение имат към постановката за нов Кодекс на труда или за 80 на сто изменение на стария Кодекс на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаема госпожо Дянкова, Вие казвате, че трябва да се промени целият Кодекс на труда. Искам да Ви кажа, че това малко изменение, но много съществено за обикновените хора, което предлагаме ние, а и колегите от Евролевицата, поне от мен е внесено от 27 февруари 1998 г. Значи е минала година и половина. През това време вие умувате за новия Кодекс на труда. И докато вие умувате, някои хора се налудуваха. Хората буквално биват изнудвани по места по най-безпрецедентен начин, което не е правено години наред, включително по комунистическо време. И Вие казвате, че тепърва ще се мисли за нов Кодекс на труда. Добре, мислете. Вие сте мнозинството, мислете и го внесете. Но поне един малък проблем, който може би за вас е малък, но за хората е огромен, го решете. Вие всъщност ни обяснихте тук как няма да станат нещата. Аз искам да ни обясните как ще станат. Защото в комисията даже не пожелахте да обсъждате този законопроект. Добре, не е хубав, да предположим. Предложете по-добри текстове, но предложете да го направим. Той беше отхвърлен в комисията без да се обсъжда, защото идеята била да се прави нов кодекс. Вие няма да внесете този нов кодекс до една година, аз съм сигурен.
И другото - за недобросъвестния работодател. Недобросъвестният работодател за съжаление сте точно вие, от мнозинството. Защото мнозинството назначава държавните служители, които назначават дребните чиновници, а тези дребни чиновници са най-много изнудвани в момента. Тоест става дума за вас, вие всъщност сте основният недобросъвестен работодател. Дайте да направим така, че да бъдете добросъвестни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаема госпожо Дянкова, аз не исках да правя реплика, тъй като изказването ми може да стане малко по-дълго.
Най-напред за необходимостта от правенето на нов кодекс. Аз споделям напълно тази Ваша мисъл и това е очевидно. От приемането на последния кодекс досега изтече много време, но не само времето, промениха се толкова съществено нещата и условията за наемане на труд и за отдаване на труд, че е очевидно, че нов кодекс е необходим. И действително мнозинството досега би трябвало да го внесе. Безспорно.
Но след като това не се прави, аз не виждам защо такива малки промени, касаещи само един член и отнасящи се до нещо, което е належащо, и то доказано належащо, защо да не приемем тези малки промени? Вие казвате: днес едно, утре друго. Да, днес едно, утре друго - така ще бъде, след като вие не сте в състояние, не го казвам с лоша мисъл, много други важни неща имате да правите, не сте в състояние да внесете нов кодекс, защо да не правим парче по парче?
Аз съм убеден, че предложение за нов кодекс вие няма да внесете още две години, до края на мандата ви.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Хайде наддавайте!
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Аз съм готов да наддавам. Искате ли да сключим един облог? И не мога да разбера защо няма да го внесете. Има разбира се и друга страна на въпроса. Аз си слагам ръката на сърцето и мога да го призная. Честно казано това нещо до голяма степен се обезсмисля. Това нещо беше актуално преди година - година и половина. Аз обикновено не политизирам от тази трибуна, но този път ще го кажа, понеже ме предизвиквате. Смея да кажа, че вие не го приехте по чисто политически причини. Защото точно по този начин - с преобразуване на срочните договори в безсрочни, вие направихте маса уволнения и то уволнения по политически причини. Това е истината. Добре, станалата работа - станала, мина този период. Вие си уредихте нещата, свързани с политическите уволнения. Дайте поне по същество да предотвратим оттук нататък други нежелателни ситуации.
Приемам коментара ви към някои от текстовете, които ние предлагаме, примерно нашата т. 4 - за основанието за промяната, както е записано при нас "само когато характерът на работа налага това". Вие казвате, че това е много общ текст. Така е, много е общ текстът. Много е трудно да се напише конкретен текст, който да не засегне нито работодателя, нито наемния работник. Така е. Но този текст не случайно е записан така. Аз ви казах, че специалисти - и наши, и от синдикатите, много умувахме за точните думи, които ще запишем в текста. И ако вие разгърнете Конвенция № 158, която ние цитираме и която между другото не е ратифицирана от българския парламент, и аз не знам защо не е ратифицирана, вие ще видите, че там нещата са обяснени. И когато тук господин Нихризов ви казва, че на същата основа е германското законодателство... Там текстовете са същите и там законът работи. Няма опасност. Ако ние запишем точно тези изрази, действително ще предотвратим насилствените действия от страна на работодателите към наемните работници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Госпожа Дянкова зададе един въпрос към вносителите. Аз ще започна с това, с което завърши господин Вълчев. Господин Вълчев, не трябва да политизираме проблема, тъй като и аз имам внесен законопроект и този законопроект е по същата тема, почти се покрива с Вашия, така че, ако се смятам за част от управляващото мнозинство, то не съм го внесъл, за да мога по един или друг начин да спра някакво явление, което управляващите желаят да прокарат до края.
Искам да разгледам обаче един друг мотив, който изтъкна госпожа Дянкова, сме ли за промяна на Кодекса на труда. Още когато изложих мотивите казах, че сме за тези промени. И искам да се обърна към госпожа Дянкова за малката разлика, която съществува между моя законопроект и законопроекта на колегите. Единият от законопроектите изобщо забранява срочните трудови договори. Другият законопроект превръща всеки втори срочен трудов договор веднага в безсрочен, което е абсолютна безсмислица, тъй като може да доведе до неравноправие между работника и работодателя с нарушение правата на работодателя.
И другия момент. Разликата е, че при моя законопроект не всеки втори, а всеки трети последователен договор за една и съща работа - тогава става нещо по-различно. Тогава работодателят вече, който, както каза господин Каракачанов, дори изнудва работника, давайки му само аванс и продължавайки му на месец срочния трудов договор, най-накрая го оставя при положението той да осъзнае, че е получил една система от аванси и ако желае да подпише следващия си трудов договор, той не трябва да си търси заплатата. Това се прави особено в частни фирми с чуждестранно участие и то в пограничните райони, където населението е по-слабо защитено откъм правна страна и с по-малки възможности за въздействие спрямо съответните фирми поради липсата на алтернативна заетост и т.н.
И тук искам да подчертая текста "Трудовият договор за неопределено време може да се превръща в трудов договор за определен срок само когато характерът на работата налага това". При сегашното законодателство може да стане по всяко време. Значи това ограничение е съобразено все пак, за да не се създаде неравноправие или някои необмислени действия от страна на работодателя, когато характерът на работата не предполага тези неща. И този текст е вързан с по-долния.
Напълно съм съгласен, че трябва да се промени Кодексът на труда. Защото има още един законопроект, който чака, за ликвидиране на фактическа грешка, допусната в момента от нас, което може да навлече неприятни страни в отношенията работодател - работник.
Затова призовавам да се отложи въпросът, като комисията разгледа законопроектите по-внимателно и отдели положителните страни от тези, които могат да навредят на цялостното законодателство. Но аз смятам, че проблемът не търпи отлагане и неговото безкрайно отлагане във времето няма да ни донесе положителни страни. Просто ще настрои определени политически сили да кажат: виждате ли, те се опитват по някакъв начин да си налагат политическата воля и да изнудват.
Завършвам с това: моето предложение е да се отложи проблемът и да се разгледат проектите от комисията, като съответно тя излезе със становища и отсее тези варианти, които са най-сполучливи или най-бързо могат да решат въпроса.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Господин Нихризов направи процедурно предложение за отлагането на тази точка.
Противно становище има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Нихризов за отлагането на тази точка от дневния ред.
Гласували 138 народни представители: за 111, против 19, въздържали се 8.
Предложението на господин Нихризов е прието.
С това приключваме програмата по чл. 39, ал. 7.
Съмнявам се, че можем да преминем към следващата точка от редовната програма, защото остава твърде малко време, поради което ще ви направя съобщенията за парламентарен контрол на 2 април 1999 г.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на питане от народния представител Руси Статков.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на питане от народния представител Румен Овчаров.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Елена Поптодорова, Осман Октай и Велко Вълканов и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Мюмюн Емин, Лютви Местан и Ахмед Юсеин.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Христо Иванов, Борислав Китов, Ахмед Юсеин, Емилия Масларова, Нансен Бехар и Иван Костадинов Иванов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кемал Еюп и Емилия Масларова.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Дилков и Александър Каракачанов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Михаил Миков.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев е поискал отлагане със седем дни на отговорите на:
питане от народния представител Евгени Димитров;
актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Куртев.
Поради служебни ангажименти извън столицата в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на културата Емма Москова и министърът на здравеопазването Петър Бояджиев.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 1 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 42.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 2 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,43 ч.)



Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов