Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Честита пролет на всички народни представители! Да са живи и здрави! Желая им успех в тяхната работа!
Днес като първи ден от месеца започваме с предложения за дневен ред по чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Направени са две предложения, съобщавам ги по реда, който е за този месец:
- от Парламентарната група на Демократичната левица - законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства;
- от Парламентарната група на Обединението за национално спасение предложението на господин Лютви Местан и господин Хасан Адемов - законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Както знаете, не трябва да ги гласуваме.
Започваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Същия законопроект разгледахме на 1 февруари. Тогава изслушахме народния представител Михаил Миков като вносител на законопроекта, така че можем да пристъпим към обсъждане.
Господин Ангел Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители! При приемане на Закона за специалните разузнавателни средства през месец септември 1997 г. в поредица от изказвания на народни представители - и тук в пленарна зала, и особено в Комисията по национална сигурност - бяха изразени доста съмнения и резерви, които основно се заключаваха в следното.
На първо място, група въпроси дали ще има достатъчно убедителни данни и съответно доказателства, придружаващи исканията от страна на упоменатите в закона органи за прилагане на специалните разузнавателни средства.
На второ място, как и върху какви основания ще се прави преценката за необходимостта от разрешаване на прилагането, т.е. предоставят ли се на съответния съд някакви предварителни материали, подпомагащи вземането на съответното решение, или всичко това става въз основа само на формалното искане, попълвано от упоменатите в чл. 13 на закона институции и органи.
На трето място, резерви и съмнения в посока на това кой и по какъв начин контролира прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, действията на оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи, обхвата на лицата, спрямо които се използват средствата, обема на информацията, която се придобива, съхранява, подготвя за представяне в съда и т.н.
И на четвърто място, безспорно безпокойство и въпроси относно това какви са гаранциите при доста обтекаемите норми и нормативни основания и при твърде широкия кръг от служби, имащи право да искат прилагане на специалните разузнавателни средства, гаранции в посока на това, че няма да се нарушават гражданските права или че няма да се допускат политически мотивирани действия спрямо политическите опоненти.
За съжаление, през целия последвал период от време след приемане на закона, получавахме потвърждение все в посока не просто на задълбочаване на тези съмнения, но и на нарастване на основателната тревога на всички - и политици, и граждани. Не само че рязко се увеличиха исканията на разрешения и съответно прилагането на специалните разузнавателни средства, но се стигна на практика до безконтролно и безогледно използване в противоречие с всякакви законови основания, макар, подчертавам още веднъж, твърде обтекаеми и широко отразени в закона.
Връх на цинизма беше установяването на факта, че се подслушва главният прокурор, че се "разработват" чрез използване и на технически средства, и на оперативни способи други магистрати, народни представители, политици, журналисти. Няма да възпроизвеждам дискусията от месец август на миналата година, но и след нея непрекъснато се увеличават скандалните разкрития за продължаващо незаконно прилагане на специални разузнавателни средства. Няма никакво значение дали точното наименование на разработките, информация за които се появява, е асистенти, конкуренти, агресори или разколници, факт е, че използването на специални разузнавателни средства е придобило уродливи измерения, че това е проява на политически цинизъм ни повече, ни по-малко.
Едва ли е необходимо да посочвам отново данните от миналата година за издадени разрешения и използвани в над 10 000 случая специални разузнавателни средства и съответно само на около 1 на сто последвали материали като доказателства в съдебни дела, за да подкрепя твърдението си за това, че е налице един политически цинизъм. Да се мисли, че тази ситуация е продукт на некомпетентност на оперативно-техническите служби или на несъвършенство на техническите средства, още по-малко, че е продукт на изобретателността на престъпниците, би било невярно и очевидно опасно наивно. Явно е, че това е продукт на политически амбиции и на теснопартийни интереси, в конкретния случай на управляващите, използващи и Министерството на вътрешните работи, и законовите възможности за постигане на своите цели. И тези цели съвсем не са в посока на борба с престъпността.
Очевидно е, че се налагат промени в действащия Закон за специалните разузнавателни средства. Няма да коментирам и това, че мнозинството няма намерение да изпълни собственото си решение от м. август, още по-малко пък може да се разчита на определени стъпки в тази посока на Комисията по национална сигурност.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Защо мислите така?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Защото досега нищо не е направено и Вие можете да се заинтересувате, господин Юнишев, да видите в протоколите на комисията, че не е направено нищо, освен едно формално изслушване на министъра на вътрешните работи. И второ, защото няма доказателства от ваша страна, че се опитвате по някакъв начин да прегледате законовите текстове и да направите съответните предложения.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Има внесен законопроект.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Внесен, изнесен, разработван, подработван, коригиран, до този момент няма нищо от ваша страна.
Ясно е, че управляващите не просто са изкушени. Вие, дами и господа, отдавна използвате, разбира се чрез МВР, специалните разузнавателни средства в нарушение на Конституцията и на законите и по това в обществото няма никакви съмнения.
С наближаването на изборите обаче се засилва и потребността от повече гаранции, от засилен контрол и от прецизни текстове чрез изменение и допълнение на действащия Закон за специалните разузнавателни средства. Именно в тази посока са предложенията, внесени през м. август м.г. от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
На първо място, чрез тях се цели да се засилят гаранциите по отношение на използването и на специалните разузнавателни средства, и на придобитата информация. Да, повтарям отново, че сега предвидените правомощия особено на вътрешния министър в случаите, в които той може да разреши без съответното разрешение на съда, използването и прилагането на специални разузнавателни средства крият очевидно една много сериозна опасност.
На второ място, целта на предлаганите изменения е да се засили контролът върху използването на специалните разузнавателни средства от страна на съда като една гаранция за законосъобразност, което се постига на практика и чрез засилване на гражданския контрол, от предвидените текстове в нашия проект за изменение и допълнение.
На трето място, целта е да се ограничи кръгът от субекти, които имат право да искат прилагането и използването на специални разузнавателни средства, доколкото ние в конкретния случай считаме, че той е необосновано широк.
И на четвърто място, целта е да се конкретизират процедурите при използване на специалните разузнавателни средства. Очевидно, че основна цел на всички предложения е засилване на гражданския контрол и на гаранциите за недопускане на злоупотреба за създаване на повече предпоставки за използване по предназначение за предотвратяване, разкриване и, най-общо казано, борба с престъпността на техническите средства и на оперативните способи.
Ето защо, дами и господа, ви призовавам да подкрепите предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
За процедура има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз правя процедурно предложение да отложим разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, за да имаме необходимото време да намерим най-добрите решения в интерес на обществото.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Шест месеца чакаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има ли противно становище?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Госпожо Тоткова, аз съм съгласен с Вас, че трябва да се намерят най-добрите решения, но колко време ви трябва. Елате и кажете на трибуната: на нас ни трябват пет години, пет месеца, пет седмици или пет дни. Ако имате интелектуална недостатъчност да решите този въпрос, също го декларирайте ясно. Но ние се притесняваме, че вие не искате да го разрешите, защото, ползвайки властта, злоупотребявате със специалните разузнавателни средства. Затова смятам, че той трябва да се доведе докрай. Законно да се уредят нещата, за да съм сигурен, че не се злоупотребява с тях. Ние не сме срещу специалните разузнавателни средства. Ние сме срещу злоупотребата с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Росица Тоткова.
Гласували 162 народни представители: за 96, против 64, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка - предложение по чл. 39, ал. 7:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Докладът на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията...
Преди това за процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По тази точка от дневния ред на вашето внимание е представен доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Както личи от заключението на комисията, тя дава отрицателно становище за предложен законопроект.
Искам да информирам народните представители, че през миналата седмица участващите в комисията народни представители от Съюза на демократичните сили, включително с активното съдействие и на председателя на Народното събрание Йордан Соколов, потърсиха и считам, че намериха решение, което ще бъде приемливо както за вносителите, така и за останалите народни представители.
Поради което, господин председател, правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по тази втора точка от дневния ред, като едновременно с това искам да отбележа, че е постигната договореност и още днес след обяд, в редовното си заседание, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще разгледа предложените промени и ще излезе със становище, така че следващата седмица в дневния ред на Народното събрание този въпрос да бъде включен, да бъде разгледан и решен. Надявам се, че предложението ще бъде подкрепено от народните представители, защото то е в добрия дух на разбирателство по такива въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Противно становище?
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз се обръщам преди всичко към колегите от Съюза на демократичните сили. Мисля, че е крайно време вие да определите своето отношение по този законопроект. От 11 години този въпрос по една или друга причина все не се решава. Аз разбирам вашето желание да се представите в международен план като европейска, демократично мислеща по въпросите на малцинствата политическа сила, но вече искаме и доказателства, че това ви е вътрешно присъщо. Защото не е необходимо да се оправдавате с отрицателното становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, защото подобно отрицателно становище имаше и преди първото четене на законопроекта, но независимо от това парламентът показа друга воля и подкрепи законопроекта на първо четене. Какво пречи сега днес най-сетне да се разгледа този въпрос? Какво ви пречеше за последните 3-4 месеца това, което сте предприели от вчера насам, да бяхте го сторили. Явно, вие нямате намерение да поставяте на второ гласуване нашия законопроект. Предполагам, че тук прозира един добре премислен сценарий да предложите на Парламентарната група на Обединението за национално спасение едни съвършено други променени текстове, които ние няма да сме в състояние да подкрепим, защото нашата воля е достатъчно ясна. Аз много ви моля да спрете да шикалкавите по този въпрос. (Оживен спор между народните представители Ахмед Юсеин и Юрий Юнишев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Много ви моля за тишина! Господин Юнишев и господин Юсеин, моля, седнете си на местата!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, аз настоявам този въпрос да се постави на гласуване още днес. Законопроектът е приет на първо четене и аз не знам какво толкова има да обсъждате. Какви промени биха могли да настъпят? За пореден път проявявате абсолютно двойствено отношение. Така беше - с почти пълно единодушие приехме и ратифицирахме рамковата конвенция, но има спънки по нейното прилагане. Същото е и с този законопроект. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иван Иванов за отлагане на тази точка.
Гласували 177 народни представители: за 97, против 75, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към редовната седмична програма - точка трета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
Господин Лучников има думата да докладва.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Заглавието е: "Закон за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти".
Няма бележки по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 1 има няколко предложения. Всички, които са еднопосочни, са приети по принцип.
Въз основа на това комисията предлага § 1 със следната редакция:
"§ 1. В чл. 2 ал. 7 се изменя така:
"(7) Когато имотът е превърнат след 25 февруари 1992 г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на Министерския съвет, или на общината с решение на съответния общински съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане в сила на този закон от държавата чрез Министерството на финансите или от общината, извършила превръщането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли изказвания по § 1? Няма.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 87, против 13, въздържали се 8.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 2 има няколко предложения, част от които са приети от комисията и отразени в текста, който тя предлага, а другите две не са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да ги докладвате.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Венко Вълчев - към § 2, в чл. 4 - в новата ал. 2 след думите "удостоверения по чл. 6, ал. 8" да се допише "и компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд".
Тук дължа едно обяснение. Както компенсаторните бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така и по Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд се отнася чл. 35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който приравнява тези бонове с компенсаторните записи. Затова няма смисъл отделно да го повтаряме, тъй като, ако го повтаряме, трябва да го повторим на всички места, а тук предложението е само за няколко места.
При това положение, ако ние само на едно място предвидим това, а не го предвидим в другите, ще се получи колебание дали за другите не сме го отказали. По чл. 35 всички са приравнени.
Принципно различно е предложението на господата Каракачанов и Анатолий Величков:
1. В чл. 4, ал. 2 се добавя т. 2б:
"2б. (нова) Министерският съвет предоставя на Центъра за масова приватизация 20 на сто от активите на всички непродадени към деня на влизането на закона в сила активи на предприятия по списък на  Министерския съвет за целева приватизация за организиране на специализирани търгове за продажбата им с компенсаторни записи."
2. В чл. 4, ал. 3 в т. 1 думите в края на изречението "към деня на влизането на закона в сила" се заменят с думите "към деня на изготвяне на оценката".
3. В чл. 4, ал. 3 т. 2 (доп.) след думите "ал. 3" преди тирето се добавят думите "ал. 1 и ал. 2".
4. В чл. 4, ал. 3 след т. 3 се добавят точки 4 и 5:
"4. (нова) Действителната пазарна цена на имуществата на правоимащите по чл. 3, ал. 3 се определя, като стойността, посочена в декларацията или други документи, според които е признато правото на обезщетение, се преизчислява в щатски долари, при обменен курс, определен от златния паритет на двете валути към датата на подаване на декларацията или документа. Получената цена в щатски долари се променя с индекса на съответното изменение на покупателната сила на щатския долар по цени на дребно за периода до деня на изготвянето на оценката. Така получената цена се преизчислява от щатски долари в лева по фиксинга на БНБ за деня на изготвянето на оценката.
5. (нова) Органът по чл. 6, издал временни удостоверения на правоимащи по чл. 3, ал. 3 до деня на влизането на закона в сила организира преизчисление съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4, и издаването на нови временни удостоверения за положителната разлика в срок от шест месеца от влизането на закона в сила."
5. В чл. 4 ал. 5 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже сте предложили обединение на двата параграфа, моля да докладвате и по другия параграф неприетите предложения и тогава общо ще стане дебат.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Неприетите предложения са от господин Велко Вълчев, за които вече говорих, че няма смисъл, защото са включени в съществуващи текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете го.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към § 3 в чл. 4 - в новата ал. 6, след думите "удостоверения по чл. 6, ал. 8" да се допише "и компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на горите и земите от горския фонд".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
В § 3 към новата ал. 6 на чл. 4 след думите "могат да се използват направо като инвестиционни бонове" се добавят думите "само от първоначалните собственици" и по-нататък текстът на изречението не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Извинявайте, трябва да докладвате и предложението на комисията за § 2.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага § 2 със следната подобрена редакция:
"§ 2. В чл. 4 се правят следните допълнения:
1. Създават се ал. 2а и 2б:
      "(2а) Първоначалните притежатели на компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 могат да участват лично или чрез създадени само от тях граждански или търговски дружества в централизирани публични търгове по глава осма на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и § 34 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ДВ, бр. 12 от 12.2.1999 г.), както и при приватизирането на миноритарното държавно участие в приватизирани вече държавни предприятия.
      (2б) Същата възможност имат и пенсионноосигурителните дружества и фондове с притежаваните от тях компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и удостоверения по чл. 6, ал. 8, ако са ги придобили от първоначалните собственици със заплащане на най-малко 3/4 от номиналната им стойност. Заплащането се доказва само с нотариално заверено джиро, в което е посочено действително заплатената сума, подписано от джиранта и джиратаря."
2. Създава се ал. 6:
      "(6) Компенсаторните записи, жилищните компенсаторни записи и временните удостоверения по чл. 6, ал. 8 могат да се използват направо като инвестиционни бонове, без да е необходимо да се заменят с такива. Те се погасяват с първото им участие в приватизационна сделка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля да се отбележи за протокола, че в т. 1 - ал. 2а в раздадения материал се различава от прочетения от господин Лучников чисто редакционно - при цитиране на законите и текстовете. Това да се има предвид. Най-вече и Правният отдел да знае това.
За изказване има думата господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, уважаеми колеги! Предложенията, които сме направили с господин Каракачанов, касаят една възможност компенсаторните записи да се използват срещу приватизиране, закупуване на акции по повод централизирано провеждани търгове от държавни предприятия, които до момента не са раздържавени. Става въпрос за монополните структури като ДСК, ДЗИ, "Булгартабак", НЕК и т.н.
Защо правим това предложение? Защото до момента ниската цена на компенсаторните записи беше предизвикана от това, че срещу тях стоят неатрактивни пакети от акции, които са предложени, стоят възможности за приватизация, срещу които хората не искат да реализират своите компенсаторни записи.
Аз приветствам, разбира се, идеята на мнозинството, която е за разширение полето на приложение на компенсаторните записи чрез включването им във възможностите на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, което наистина разширява този обхват.
Същевременно не мога да разбера как може една Християндемократическа партия да определя с текст в закона на каква цена да бъдат плащани компенсаторните записи от пенсионноосигурителните фондове. Това е непазарен подход, това е неикономически подход.
Предложенията, които сме направили по отношение на определяне действителната пазарна цена на компенсаторните записи, които са издадени на бежанците от Беломорието, почива на аргументите на ратифицирани международни договори от Република България. Това са Парижкият мирен договор, който България е подписала през 1947 г., с който се е задължила да компенсира бежанците от Беломорието в размер на 38 млн. щ.д. по тогавашен златен паритет, както и договора от 1964 г. между Кралство Гърция и Народна република България, също ратифициран, с който се признава правото за обезщетение и се определя този размер.
България заплаща своите репарации към Гърция от 45 млн., като плаща с имотите на бежанците. Сега трябва да определим каква е действителната пазарна цена. По закон тя се определя от местната данъчна оценка, която се удвоява по приложение № 1 два пъти. Извинявайте, обаче не знам как някой държавен служител може да направи данъчна оценка в Гърция.
Това нещо може лесно да бъде преодоляно, тъй като съществува един богат архив. Това е архивът на двустранната българо-гръцка комисия, която е описала всички имоти на бежанците от Беломорието в своята пълнота. Те имат своята оценка в щатски долари. Това е, разбира се, и основата, на която трябва ние да направим поправка при формулата за изчисляване обезщетенията на бежанците от Беломорието.
Предложението ни е, тъй като това възниква от договора през 1947 г., където сдружените и съюзени сили и България са се разбрали това обезщетяване да бъде извършено, а през 1964 г. са се споразумели това да стане на базата на щатския долар.
След като България е приела това нещо като свое международно задължение, трябва да го привнесе и в закона заради примата на международните договори пред вътрешното законодателство.
Следователно, единственият възможен начин за определяне точната, действителна пазарна цена на тези имоти е щатският долар, който трябва да бъде екстраполиран с динамиката на цените на покупателната способност на щатския долар по цени на дребно към днешна дата. Това прави една разлика от 9 пъти.
Затова ние апелираме да подкрепите предложението, което сме направили. То е съобразено с международните договори на Република България, то е съобразено и със справедливостта, която трябва да потвърдим всички ние тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Велко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Аз благодаря на господин Лучников за разяснението по отношение приравняването на компенсационните бонове по Закона за обезщетяване на земеделските земи с компенсаторните записи. Но при мен поне идват непрекъснато сигнали - ние може би го знаем - че на редица места възникват сериозни усложнения по този въпрос, има тълкувания доколко това е безусловно, доколко не е безусловно.
За съжаление сега пред мен го няма конкретният текст, за да можем да видим наистина доколко се приравняват те по един безусловен начин и доколко дават възможност за тълкуване при различните случаи.

Затова с риск наистина да стане малко по-дълъг текстът, съм предложил да се впише по един категоричен и недвусмислен начин, че става въпрос за използването и на компенсаторните бонове за обезщетяване на собствениците на земеделски земи.
Ако в самия текст на закона това ще изглежда тежко, то поне в Преходните и заключителни разпоредби, според мен, би могло да се запише с едно изречение, че тези компенсационни инструменти се ползват със същите права, каквито получават сега с тези изменения и другите два инструмента - компенсаторните бонове и удостоверенията по чл. 8. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно въпросът е важен, защото в обществото има и дискусия и тази дискусия тече отдавна.
Искам да ви припомня нашите предложения, които внесохме в Комисията по икономическата политика, когато разглеждахме Закона за приватизация, за да видите как вървят нещата във времето.
Разбирам и каузата на господин Лучников, той е последователен. Във времето, когато работи в този парламент, той е последователен защитник на хората, които са обезщетени по този начин. И тук влизаме в едно противоречие: за начина, по който трябва да се реализират тези компенсаторни записи.
Безспорно никой не обсъжда въпроса трябва ли да има компенсаторни записи или не трябва да има, трябва ли да са обезщетени хората, които по една или друга причина не могат да си възвърнат собствеността или не трябва.
Отговорът еднозначно е: да, трябва. Въпросът е начинът, по който става това. И тук последователно ни се предлагат в годините непазарни начини.
Няколко предпоставки трябва да има, за да се реализират тези компенсаторни записи.
Първо, да се знае емисията. Никой не може да каже в България към момента колко са издадени, как са издадени, къде се водят и каква е ситуацията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Знае се точно, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ: Официално поне, господин Лучников, няма такова нещо. След като стана скандалът в Министерство на икономиката, започна да се работи по отношение на регистъра.
Оттам нататък никой не знае или по-скоро няма добра сметка какви имущества стоят срещу тези компенсаторни записи. И естествено пазарът определи цена една пета от стойността им. Това е предпоставката, това е пазарът. Нали за тази пазарна икономика говорим? Нали за тези условия говорим?
Сега Вие, господин Лучников, и комисията предлага да се фиксира цена. Това е абсурдно! Абсурдно е три четвърти цената да се фиксира под условие. Това е абсурд! Пълен абсурд! И пак няма да получат тази цена, и пак няма да стане тази работа, защото пенсионните и осигурителните фондове, които са сложени вътре, няма да имат сметка да работят на извънпазарна сметка на тези компенсаторни записи. Просто няма да имат сметка, те ще бъдат на загуба. Тъй като на другото място, на свободния пазар те ще имат различна стойност. Все едно да сложите минимална пределна цена на нещо, държавно гарантирана със закон, срещу което сте се борили винаги като идея, като партия. Ами, вие не сложихте минимална цена на селскостопанските продукти, например, по закон. Защо не сложихте там? Да гарантирате селскостопанското производство.
Логиката е същата, разбирате ли, макар че примерите се различават. Абсолютно същата логика е. И сте се насочили към капиталови дружества, които са 100 процента гарантирани от държавата, които събират парите на хората в пенсионни фондове и ги вкарвате във възможност да имат отрицателно салдо по тази търговска дейност.
Как да разбираме този тип разсъждения? Аз вашата кауза я разбирам. Вие искате да гарантирате при всички положения. Само че това не е гаранция.
Преди три години, като предлагахме с господин Вълчев всички тези книжа да бъдат ценни книжа, категорично се отхвърли? Като предлагахме да минават през фондова борса и да получат реалната пазарна цена, категорично се отхвърли! И стигнахме до варианта накрая Народното събрание, понеже по обема на издаване срещу всички тези компенсаторни записи стои имущество, което не може да покрие тяхната стойност, и те реално паднаха много ниско, което е несправедливо, пак казвам, спрямо хората, които трябва да се обезщетят, стигнахме до варианта да вкараме такива закони.
По всичките тези неща ще се облагодетелства малък кръг хора, които ще изкупят компенсаторните записи, докато имат икономически интереси за приватизация на някои предприятия, и разликата пак ще остане, понеже масата на парите е голяма, в минус на хората, които са получили компенсаторни записи.
Опитът за издигане на цената им чрез закон и с някакви административни средства няма да им вдигне цената или ще доведе до временно, конюнктурно вдигане на цената за малък период от време.
Мисля, че трябва да търсим тези неща в друга посока и ви казах част от начините.
Първо, правителството за една част от големите предприятия-монополи трябваше да пусне миноритарни пакети на борсата. Там трябваше да играят тези компенсаторни записи и тогава, естествено, щяха да имат висока цена. И щеше да се получи естествено справедливостта през пазарния механизъм. А тях ги няма на борсата, тези миноритарни пакети.
И оттам нататък ще остане пак един такъв запис в закона, реално написан, без пазарна стойност и само ще създадете такива временни вълнения на пазара. А генерално решение на въпроса с този закон няма да имате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Има думата за изказване господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Точно този параграф, който сега разглеждаме, показва, че се прави опит в този закон да се съчетаят две противоречащи си философии, два противоречащи си подхода.
Ако първата част - ал. 2а, има логика и даже би трябвало в по-голяма степен да се осигурят всички миноритарни дялове, особено тези под една трета, които държавата има в приватизирани предприятия, да бъдат предложени за компенсаторни записи, за да могат хората действително да си реализират правата, то втората част, където ние задължаваме пенсионните фондове и им даваме право да купуват вид ценна книга, която по същество не е първостепенна по своето значение и не е ликвидна, и второ, допускаме, че пенсионните фондове могат да включват парите на тези, които са вложили в тях средства в миноритарни дялове, над които те няма да могат да влияят, то тази втора част противоречи на цялата логика, на всичко това, което правим в Народното събрание, противоречи и на цялата програма за създаване на фондове, които да гарантират бъдещето на нацията.
Затова аз предлагам § 2б да бъде, така да се каже, може би оттеглен от комисията, да бъде обсъден още веднъж, защото той ще създаде по същество обратния на търсения ефект, ще намали значението на инструментите, с които разполагат пенсионните фондове, но за сметка на това в ал. 2а, ако е необходимо още повече да се засилят изискванията и задълженията на държавата до края на годината да реализират тези миноритарни дялове в държавните предприятия, които сега фактически служат, само за да се назначи един или друг чиновник в съвета на директорите, тъй като под 33 на сто държавата с нищо не влияе за решенията в тези приватизирани предприятия.
Така че нека още веднъж да се обмисли текстът, който ние сега разглеждаме. Ако има логика миноритарните дялове, подчертавам още веднъж, да бъдат заменени с компенсаторни записи и така да се реши проблемът и на собствениците на такива записи, то в никакъв случай не трябва да се допуска пенсионните фондове да могат да закупуват такъв вид ценни книжа, които след това на практика не им дават права на основен мажоритарен участник в бъдещите дружества. Не можем да допуснем пенсионните фондове просто така, за пълнеж, да притежават акции от предприятия, където ще имат миноритарен дял.
И аз още веднъж настоявам да гласуваме разделно този текст, като възразявам срещу предлаганата ал. 2б, подкрепям 2а и дори предлагам по някакъв начин тя да се засили и да се създаде някаква норма в самия закон, с която да задължим държавните органи да направят преглед, да предложат всички миноритарни дялове, особено тези под една трета, да могат действително притежателите на компенсаторни записи да реализират правата си до края на годината. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз, за разлика от господин Папаризов, ще изкажа противното мнение с убедеността си, че позицията, която ще изложа, макар и регулативна форма в държавата, тя е по-полезна за нея, отколкото либералните схващания на господин Папаризов.
Ако пенсионният фонд има дялове от БТК и те носят добри дивиденти, а вие знаете каква е печалбата на БТК, то този пенсионен фонд ще натрупа допълнителни средства, с които ще може да компенсира евентуални инфлационни процеси, които настъпват в държавата.
И е крайно време да разберем, че ние трябва да дадем шанс на тези институции да участват в придобиването на собственост, откъдето ще могат да придобиват и допълнителни средства в тези фондове. И това е добрият и дълбок замисъл. Не може да смятаме, че без да дадем добри капитали и без да дадем участие на тези инструменти на социалното общество, те ще могат да изпълнят функциите, които очаква социалното общество. Не можем да очакваме, че те ще дадат ръст на пенсиите само от бюджета. И в цял свят е така. И вие много добре знаете, че и в Съединените американски щати, и във Великобритания тези фондове притежават големи части от имуществото, стопанското имущество, откъдето получават сериозни приходи.
И аз лично ще подкрепя ал. 2б, дори ако трябва да бъда крайно откровен - да отидем към още по-крайна мярка - не от кооперациите притежателите на тези ценни книжа, а само от обществените институции те да разполагат, да ги изкупят и да разполагат с тях, и да участват в закупуването на големите дялове, които предстои сега да се приватизират в основните монополни субекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Реплика на господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Нешев, Вие нещо сте се объркали. Тези пенсионни фондове, за които Вие говорите, в Америка са придобили имуществото си по пазарен начин. Те са търговски дружества и по никакъв начин държавата не им казва как да се разпореждат с това имущество.
А Вие тук посягате на частни пари с този закон и казвате, че с тези частни пари трябва да се компенсират вреди, нанесени от държавата в минало време. Не Ви разбирам логиката и особено пък афишираната Ви политическа логика?!
На бюджета ще се разчита, естествено, но по търговски схеми, по пазарни схеми, както казах преди малко. Всичко това тук е измислена схема. И плюс това - борави се с парите на чужди хора, на частници, на хора, които се осигуряват. Това е голямото противоречие в тази схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Бойков, туй, че не сте разбираме, е ясно. Ако се разбирахме, щяхме да бъдем в една парламентарна група!
А защо не се разбираме? Вие просто забравихте да прочетете тезисите на Ерхард как извади Германия от тоталитарния режим и я направи демократична страна с регулативни функции. Ние не сме Америка. Тя започна преди 210 години естествения си път на развитие, а ние правим ново общество от тоталитарна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! При цялото ми уважение към народните представители, които искрено се явиха на тази трибуна, за да отстояват определени възгледи и да търсят определено решение, моето убеждение е, че дебатът по този член, а и по целия закон, е белязан с едно голямо лицемерие и безсмисленост. Той е обезсмислен от самата философия на действията в това направление. Тя е, че се обещава компенсация и възмездие на тези, чиито имоти са одържавени, а истината е, че се търси инструмент, чрез който да се облагодетелства друга група от хора, която няма да характеризирам сега.
Защо заблуждаваме тези хора, че като им дадем право да създадат дружество само от тях подобните и се явят на търговете, им правим някаква компенсация? Защо ги лъжем, когато на този търг ще се яви друг субект, изкупил вчера по 0,13 лв. техните бонове и ще ги бие на търга, както той си иска! Защо не напишете още една дума: "създадени само от тях, за да участват само те за активи, които стоят срещу тяхната компенсация"? Ако сте искрени, защо не направите това? Защо лъжем хората?
Аз съм бил противник на реституцията, говорил съм от тази трибуна. Бил съм противник да се даде право на министрите в един тесен кръг да оценяват претенциите, да емитират пари по време на борд. Бил съм противник, но тук не мога да мълча пред това лицемерие, което става. И аз мисля, че господин Лучников ме разбира чудесно. Тук министър-председателят защитава косвено другата теза, като казва, че това не е възмездие 100 на сто, а е само компенсация. Но ти ги компенсираш с 10 на сто, а другият забогатява с 10 лв. за един вложен лев. И ние мълчим тук и гласуваме инстинктивно. Тази лъжа я следят хората. Това са десетки хиляди хора, които чакат хляб и бъдеще за семействата си от този закон. Тях не можете да ги излъжете.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Те не чакат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Таракчиев!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Как да не чакат, нали вие бяхте защитници на компенсацията на тези хора, чийто имот е одържавен? Защо да не чакат? Значи, вие сте ги лъгали!
И защо дебатираме този безплоден член, когато само след две страници ще отворите на ал. 6 и ще видите, че става дума за друга работа. Който е знаел какъв ще бъде законът, вече е напазарувал достатъчно по 0,10 лв. за лев компенсаторни записи, за да си доразплати сделките, които е направил. Ами, това лицемерие как ще го скриете от хората?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Това е грабеж, организиран от Лучников грабеж!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, не, чакайте, не го обвинявайте него! Не е в него проблемът. Той чудесно разбира за какво говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, моля!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не разбирате за какво говоря. Говоря за онези лица, които сключиха сделки, благодарение на близостта си до властта за десетки милиони долари, а сега ще ги разплатят с компенсаторни записи. (Неразбираема реплика от залата.) Как да няма, като следващият текст след две страници е този. И ще видите как ще го изгласувате.
Затова аз смятам, че ако тук, в този момент искате да промените политическата си философия по този проблем, вие трябва да определите активи на каква стойност стоят срещу стойността на емитираните компенсаторни записи. Всичко друго е лъжа и лицемерие към тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Иска ли друг думата?
Господин Светослав Лучников има думата.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Вземам думата, а не правя реплика.
Трябва да разгледаме няколко момента, защото те трябва да бъдат разяснени.
Първо, господин Вълчев, аз обясних много добре, че ако ние започнем да пишем навсякъде и даже в преходните правила, че боновете по Закона за земеделските земи и горите имат характер на записи по този закон, няма смисъл, защото не можем да обхванем всички, а с това изменение не можем да кажем вече решени проблеми. Така че това се разбира от само себе си. Ако трябва, ще го разясним чрез средствата за масова информация да бъдат прилагани еднакво.
За господин Каракачанов, който наистина е един последователен вносител на една теза. Трябва да се разберем, господин Величков, не можем да създаваме двойни стандарти. Не можем на българин, на който е отнет имотът, да му изчисляваме обезщетението на база тогавашната стойност, каквато е имал, превърната в средни трудови работни заплати, умножен по сегашните трудови заплати, а специално за една категория да измислим една много сложна система на привеждане към долари, която едва ли нейният автор може да обясни смислено.
Въпросът е много прост. Имате данни, отнет е имотът в Гърция, който навремето е струвал 100 хил. долара. Тези 100 хил. долара се превръщат в левове по тогавашния курс, делят се на средната заплата по това време, получената сума се умножава по средната заплата по време на компенсацията и работата се урежда еднакво и еднопосочно за всички български граждани, независимо къде са се намирали техните имоти.
Другото Ваше предложение - да се предоставят 20 на сто от активите, извинете ме, направо показва непознаване на материята. Тук се отнася за дружествата. Дружествата имат активи, но те имат и пасиви. Дружеството е имущество, което е комплекс от активи и пасиви. Ако поставим 20 на сто от активите, какво ще стане със съответните пасиви? Ние отнемаме възможността за обезщетяване, за задоволяване претенциите на кредиторите. Изобщо, тази работа няма смисъл.
Затова именно ние сме създали един текст, който, според мен, задоволява справедливо всички претенции.
По отношение на възможността да се участва с компенсаторни записи в придобиване на активи и при търгове за 5 на сто от акциите от предприятия, които подлежат на приватизация. Господин Божинов твърде вдигна мерника политически, като нарече тази работа лицемерие и не знам какво, и не знам защо. Всъщност, господин Божинов, тази привилегия - да се участва в търговете, за тези 5 на сто от акциите и за минетарното участие на държавата във вече приватизирани дружества, тази привилегия е дадена само на първоначалните носители на записите. Тоест тези, които са ги получили, а не тези, които са ги прекупили. И по този начин наистина ние разбираме текста, че само такива хора могат да участват в такива специализирани търгове. Същата възможност се предоставя и на пенсионноосигурителните дружества и фондове. Защо? Тук господин Бойков разви една страшна теория за пазарност. Тук не става въпрос за пазарност, господин Бойков. Ние даваме възможност на пенсионноосигурителните дружества и фондове, ако искат, ако преценят, че им е изгодно, да изкупят компенсаторни записи и с тях какво да правят? - Да участват в онези специализирани търгове за продаване на държавни акции. Ами, това е съвсем сигурна гаранция, че те ще оползотворят правилно своите купени записи, понеже ще ги вложат в сигурна гаранция, в сигурни акции на тези големи държавни предприятия. Но това, пак ви казвам, само ако искат, ако преценят. Никой не ги задължава.
В това отношение аз ви признавам, че това предложение формално го направих аз, но с това аз изпълних едно предложение на моя колега господин Нешев и в никакъв случай не искам да оспорвам неговото авторство. Просто смятах, че той е прав и го подкрепих. Така че при това положение аз смятам да приемете предложения текст, защото той наистина решава правилно социални проблеми, които се поставят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За първа реплика има господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Лучников, това именно е проблемът - не може да разрешите на пенсионните фондове да закупуват компенсаторни записи, както не може по закона на БНБ на банките да бъде разрешено да закупуват компенсаторни записи. Ако вие искате един пенсионен фонд да е солиден, той трябва да се ръководи от същите правила, от които се ръководят банките по отношение на това, което могат да придобиват срещу депозитите на населението. Сега да направите от пенсионните фондове някакви второстепенни ненадеждни дружества, това ще бъде престъпление към всички тези, които си вложат парите в пенсионни фондове, когато те започнат да фалират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За втора реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Като се опитахте да оборите само фрагмент от моята теза, Вие потвърдихте основната ми теза. Какво значи, че само те - което не е достатъчно ясно регламентирано - ще могат да купуват минетарни дялове. Че има ли по-голямо нищо в България днес, освен минетарния дял на едно предприятие? Има ли по-голямо нищо? Тоест, вие им давате правото да купуват нещо, което не струва нищо. Днес, когато държавата, където има минетарни дялове, няма никакъв интерес, при едно вдигане на капитала, то се минимизира, при едно управление на дружеството, в което не участва минетарният представител на собствеността, се прави всичко срещу него. С това, което Вие казахте преди малко - че им давате право да купуват само остатъчните парчета, потвърдихте моята теза, че пращате тези собственици на компенсаторни записи за зелен хайвер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За трета реплика има думата господин Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, господин Лучников! Аз не виждам с какво нашата логика при направеното предложение за ангажиране срещу компенсаторните записи на акции от държавни предприятия, които още не са демонополизирани, може да се определи като нелогично. По време на комисията ние се съгласихме, че това е естествено, понеже става въпрос за акционерни дружества, не могат да бъдат само активите, трябва да бъдат и пасивите. Следователно, ние се съгласихме на това, че трябва да бъдат ангажирани противостоящи срещу тези компенсаторни записи определен процент от акциите на приватизиращи се държавни дружества през настоящата година. Става въпрос за монополните структури. Това беше простата философия на закона. Ако искаме да има обезщетение, и то обезщетение за загубени имоти преди време, които не могат сега да се възстановят в тяхната реална пълнота, то трябва да има съответно държавно имущество, което да компенсира тези притежатели на записи. За съжаление, в списъка се предоставиха разграбени предприятия, неработещи колони. Вместо това, ние предложихме да има един друг модел, при който да се ангажират наистина работещи държавни предприятия.
Другото, за което не мога да се съглася с Вас. Вие казвате, че трябва да се защитава принципът на справедливостта и държавата е гарант на този принцип за справедливост. Ние не искаме да се разделят правоимащите по този закон на две групи - и тези, които са бежанци от Беломорието, и тези, които са тук, в България. Но все пак, чета ви: по чл. 21 от договора от 1947 г., Парижкия мирен договор и чл. 4 от Спогодбата за уреждане на висящи финансови въпроси между България и Кралство Гърция, се поставя в основата на изчислението американският долар. Това е закрепен с ратификация международен акт на българската държава. И тогава трябва да спазим този акт, защото в другия случай ние ще бъдем атакувани в Страсбург.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има ли други изказвания? Няма.
Беше направено предложение от господин Папаризов за отделно гласуване, което означава, че най-напред ще поставя на гласуване ал. 2б и в зависимост от резултата, след това вече ще поставя на гласуване целия текст.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): А моето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Много основателна забележка от господин Вълчев - има да се гласуват и предложения на народни представители.
Първото предложение е на господин Венко Вълчев - то е идентично и на двете места, така че ще има само едно гласуване. Предложението на господин Вълчев е към чл. 4 и в новата ал. 6.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 134 народни представители: за 37, против 83, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков по чл. 4, ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков към новата ал. 6 на чл. 4.
Гласували 123 народни представители: за 38, против 43, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Папаризов за отпадане на ал. 2б.
Гласували 147 народни представители: за 47, против 87, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 108, против 30, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 4 има предложение от народния представител Йордан Нихризов, което комисията подкрепя частично.
Има предложение от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, което комисията не приема и което гласи:
"1. В чл. 6 ал. 1 текстът "в едногодишен срок от влизането му в сила" да се замени с текста "в срок до 31.12.2001 г.".
2. В чл. 6, ал. 9 вместо точката, на последното изречение се поставя запетая и след нея думите "или издава ново временно удостоверение, ако е останала неоползотворена част от компесаторните записи."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 4 да стане § 3 със следната редакция:
"§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения (думата "допълнения" отпада, защото от нея няма смисъл):
"1. В ал. 3 изречение трето да се измени така:
"Неполучаването на решението до 30.06.2001 г. се счита за мълчалив отказ".
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Направените оценки и установените квоти се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в едномесечен срок от подаването на оценката от вещите лица и се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от утвърждаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неполучаването на решението в седемдневен срок се смята за мълчалив отказ."
3. В ал. 9 изречение второ се изменя така:
"При ползването им като платежно средство по реда на този закон органът, пред който временните удостоверения са представени, уведомява в 14-дневен срок по служебен път органа по ал. 1 за закриване на съответната партида по регистъра."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по § 4, който става § 3? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване най-напред предложенията на господин Йордан Нихризов по т. 1 и 3...
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС, от място): Оттеглям го - частично е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нихризов.
Не е прието предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 7, против 50, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, който да стане § 3, както се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 11.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 5 има редица приети предложения и редица неприети, а някои частично приети.
По предложението на господин Венко Вълчев - това, което вече гласувахме - за бонове по Закона за земеделските земи и Закона за горите.
Думите "датата на влизането на това изменение на закона в сила" да се заменят с конкретна дата - 1.02.2000 г. или 5.12.2000 г.
Комисията не приема това предложение.
Комисията приема обаче т. 2 от предложението на господин Венко Вълчев, а по т. 3 е същото - за компесаторните запаси и комисията не го подкрепя.
Предложение на госпожа Даниела Николова, което комисията не е подкрепила: в § 5 от законопроекта към т. 6 - чл. 8 от основния закон, се добавя нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) В случаите на приватизация на обособена част по чл. 31 или чл. 35 от Закона за преобразуване и приватизацията на държавни и общински предприятия от дружество, за което се отнася § 9б от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизацията на държавни и общински предприятия, купувачът на обособената част може да се възползва от правата си по ал. 3, като мажоритарният купувач на дружеството, към което са дължими плащанията за обособената част, се освобождава от плащане на част от покупната цена, съответна на заплатената сума от купувача по чл. 31 или чл. 35 от Закона за преобразуване и приватизацията на държавни и общински предприятия."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията на Йордан Нихризов и Светослав Лучников са приети от комисията.
Предложението на Никола Николов също е прието от комисията.
Предложение на Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
1. В § 5, т. 4 за допълнение на чл. 8, ал. 1, т. 6, след текста в края на първото изречение се добавят думите "само ако са първоначални собственици".
2. В § 5, т. 5.2, в ал. 6, в началото на изречението се добавят думите "Само първоначалните собственици".
Комисията не подкрепя предложението, защото вече много сделки са извършени и няма как да се върнат обратно.
Комисията предлага § 5 да стане § 4 със следната редакция:
"§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "могат да" се заличават;
б) в т. 1 думите "както и" се заменят със "за" и накрая се добавя "както и за закупуване на гори от Държавния горски фонд";
в) в т. 2 думите "когато това е предвидено в решението на съответния орган" се заличават;
г) в т. 6 се създават изречения второ и трето:
"при ликвидиране съсобствеността върху неподеляем имот съсобствениците физически или частни юридически лица имат право да придобият собствеността на целия неподеляем имот, като заплатят дела на държавата или на общината, съответно на държавните или общински предприятия или на еднолични акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност с държавно или общинско имущество, с компесаторни записи, жилищни компесаторни записи или удостоверения по чл. 6, ал. 8; по същия начин те имат право да издължат и сумата за уравняване на дяловете при делба на поделяем имот."
2. В ал. 4 след думите "чл. 25, ал. 3" се поставя запетая и след думите "чл. 31" се добавя "и чл. 35".
3. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) При продажба от държавата чрез приватизация на трайно монтирано оборудване и трайно прикрепени вещи към реституирани по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти сгради приоритет за изкупуването им се дава на реституентите или техните наследници по права или съребрена линия до втора степен.
(6) С компесаторни записи, жилищни компесаторни записи или удостоверения по чл. 6, ал. 8 се заплащат и:
1. неизплатения остатък от цената по всички приватизационни сделки, сключени до влизането на този закон в сила, независимо от това, че по тях е уговорен друг начин на плащане, в срок до 31.12.2001 г.;
2. деветдесет на сто от покупната цена по всички приватизационни сделки с държавно имущество, сключени след влизането на този закон в сила до 31.12.2001 г.;
3. по избор на длъжника всички дължими лихви по задълженията на юридическите лица към държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Иван Иванов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Е, тук е истината, сега ще видим какво ще каже той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Спокойно, господин Божинов, всеки ще получи думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Спокойно, тук е истината. Така.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата по един от предложените текстове в § 4.
Параграф 4 засяга чл. 8. Конкретно аз искам да взема думата по т. 1 на предложената новосъздадена ал. 6.
Така предложеният текст гласи, чета ал. 6:
"(6) С компесаторни записи, жилищни компесаторни записи или удостоверения по чл. 6, ал. 8 се заплащат и:
1. неизплатеният остатък от цената по всички приватизационни сделки, сключени до влизането на този закон в сила, независимо от това, че по тях е уговорен друг начин на плащане, в срок до 31.12.2001 г.;".
Считам, уважаеми колеги, че така предложеният текст, от една страна, засяга промяната на уговорен вече друг начин на плащане по сключени вече приватизационни сделки, поради което той противоречи, бих казал, на духа на закона. По-важното е, обаче, че този текст създава определени съмнения в българското общество за евентуални хипотези за злоупотребяване с приватизационните сделки и начина им на плащане.
На трето място, поради голямата разлика между номиналната стойност на компесаторните записи и тяхната пазарна цена, на която се купуват в момента, това би означавало нереално, в крайна сметка, определяне цена на приватизационните сделки след използването на този текст. Поради което и в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам ви, уважаеми колеги народни представители, т. 1 на ал. 6 на чл. 8 в § 4 да отпадне като текст и да бъдат преномерирани т . 2 и т. 3, които да станат съответно т. 1 и т. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! По този параграф имам три предложения, едното от които е прието и няма да говоря за него, другото - което на предното гласуване стана ясно, че няма да бъде прието, и това, за което искам да ви обърна внимание - то е първото предложение. В предложението ми няма нито грам политика, то е чисто техническо и просто моля за концентрация даже и на господин Лучников, защото ми се струва, че е съвсем разумно да се промени.
Вижте как изглежда текстът! Еди каква си сделка има възможност към датата на влизане на това изменение на закона в сила да бъде изплатена еди как си.
Думите "датата на влизане на това изменение на закона в сила" - това е прието при предишното изменение на закона и до тези промени, които правим сега, все пак има някаква надежда, че може да ни създаде объркване, тъй като то е било последното изменение на закона. Но ние сега правим ново изменение на закона и този израз "датата на влизане на това изменение на закона в сила" вече създава объркване. "Това изменение" - неясно е кое изменение е в сила и аз затова съм предложил вместо този израз "датата на влизане на това изменение на закона в сила" да запишем конкретната дата, на която това изменение според мен е влязло в сила. А то, по моята преценка, е или 1.02.2000 г., или 15.12., тъй като и аз самият не мога да преценя кога е влязло. Това не е нещо, което катастрофално влияе на дейността на инвестиционните посредници, но аз знам конкретни случаи, в които е довело до объркване и на хората, които правят сделката, и на хората, които тълкуват дали те са правомерни или не.
Затова моето предложение, съвсем в стила на точния закон, е: вместо цял израз "дата на влизане на това изменение в сила" да се посочи към еди-коя си дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Атанас Папаризов има думата.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че точно тук, при обсъждане на текстовете, свързани с § 5, ще стане ясно дали действително мнозинството и парламентът приемат тези промени в закона от грижа за тези собственици на компенсаторни бонове, които досега не са обезщетени, или е готов да прояви, както каза господин Божинов, едно лицемерие и за сметка на тези собственици да реши въпроса на хора, които искат бързо да станат собственици на големи държавни предприятия, без да имат нито опита, нито знанието, нито умението за това.
Ако вие имате действително грижа за хората, които имат компенсаторни записи, вие ще приемете предложението на господата Красимир Каракачанов и Анатолий Величков в ал. 6 да се допише "само първоначалните собственици" и само първоначалните собственици да могат - аз единствено смятам, че този текст може да бъде приет в т. 2 - да заплащат 90 на сто от покупната цена по всички приватизационни сделки с държавно имущество, сключени след влизането на този закон в сила до 31.12.2001 г. Ако в крайна сметка се приеме именно такъв текст, то това ще означава, че вие действително искате да решите проблема на хората, които имат компенсаторни записи, да заявите, че този проблем ще се решава оттук-нататък до края на годината и ще поставите в равноправно положение всички, които смятат да участват в приватизацията оттук до края на годината.
Ако обаче вие не приемете това предложение, вие по същество хвърляте прах в очите на тези хора и запазвате практиката да им се изкупуват компенсаторните записи, за да могат други бързо да стават собственици, но не само за сметка на тях, а и за сметка на държавата. Защото особено неприемлива е т. 3 по избор да може на длъжника всички дължими лихви по задълженията по ЗУНК да бъдат заплащани с компенсаторни записи. Спомнете си, когато вие бяхте опозиция, как въобще възразявахте срещу този закон, който трябваше да реши проблемите на държавните предприятия. Сега вие отивате в абсолютна крайност, приемате по този закон, който вие на времето отрекохте, дори тези дължими суми, които съществуват и които трябва да влязат в държавния бюджет, да се платят с компенсаторни записи, като по този начин създавате още един проблем за държавния бюджет. Ако гласувате за т. 3, действително вие ще покажете абсолютна непоследователност и конюнктурност в своите позиции, тъй като всички помним в това Народно събрание дискусията при приемането на закона по ЗУНК, на който аз бях един от вносителите. И аз не се срамувам от това, защото в закона беше намерен добър баланс между интересите на държавата и предприятията. Сега обаче вие унищожавате този баланс и превръщате закона в нов допълнителен инфлационен източник.
Разбира се, т. 1 трябва да отпадне. Това е безспорно. Това пък вече на нищо не прилича със задна дата да превръщаш в неравнопоставени добросъвестните участници в приватизацията.
Но аз още веднъж повтарям, ако вие действително сте загрижени за собствениците на компенсаторни записи, вие ще приемете предложението на господата Величков и Каракачанов то да се отнася само за първоначалните собственици и ще го приложите само към т. 2 на ал. 6, където става дума за покупката на 90 на сто от цената на всички приватизационни сделки с държавно имущество от сега до края на годината. По този начин фактически ще влезете в досегашната философия до края на годината да се приключи с тези инструменти. Нещо повече, ще бъдете и последователни, тъй като преди малко ние приехме § 2а, който казва, че само собственици могат да участват в приватизацията на остатъчни дялове. Неслучайно господин Божинов каза, че вие ще сте лицемери, ако не проведете същия принцип и в сега обсъждания § 5. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не предлагате отпадане, господин Папаризов? Казахте ли го ясно?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз казах, че предлагам да отпадне всичко извън т. 2 на ал. 6, като се добавят и думите "само първоначалните собственици" в съответствие с предложението на Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, разбрах. Благодаря.
Даниела Николова има думата.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Моето предложение към този параграф касае една несправедливост, която се получи още когато гласувахме някои промени в Закона за приватизацията. Ние дадохме възможност сделки, сключени преди 1999 г., да бъдат изплатени до края на 2000 г. изцяло с компенсаторки. След това удължихме до края на тази година това право на тези много стари сделки. Дадохме възможност също и по чл. 31 и чл. 35 такива сключени сделки за приватизацията да могат да се доизплатят с компенсаторки. Само че този текст остана неработещ за някои от тези, на които дадохме право, това са дребните и средни собственици по чл. 31 е чл. 35.
Защо се получи така? Когато се е извършвала приватизация на тези малки обекти, те не са били извадени от активите на цялото дружество. След това мажоритарният собственик е трябвало да чака плащания от малките собственици. По този начин агенцията не приема правото на малките собственици да си доплатят с компенсаторки. Това, което аз предлагам сега, е да изправим тази несправедливост. Предлагам дребните собственици, които са по чл. 31 и чл. 35 и на които сме дали уж правото да си доплатят с компенсаторки, да имат това право, като обаче за да няма ощетени, на мажоритарния собственик да му се намали цената с толкова, колкото са платени от малките собственици. Тогава нито държавата губи, нито мажоритарният собственик, нито средните и дребни собственици. Мисля, че това е много справедливо и ви моля да го гласувате. Такива собственици има почти във всеки град, които очакваха нещо, а всъщност ги излъгахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата за реплика има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Искам да направя една реплика на моята колежка. Не знам дали е прието при нас, но в други парламенти обикновено народен представител, когато застава на тази трибуна, декларира дали по темата, по която се изказва, има личен интерес. И аз искам да Ви помоля, ако обичате, когато ми правите дуплика, да кажете дали това предложение не е резултат на конкретен случай, в който имате личен интерес. Защото така, както наредихте схемата - и за едните добре, и за другите добре, а всичко е за сметка на източване на бюджета и на невлизане на приходи. Така че искам да заявите дали имате личен интерес към тази схема, която представихте за безобидна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Госпожо Николова, Вие предлагате половин страница текст, един много сложен израз, който всъщност много малко хора разбират. Аз го разбирам и веднага Ви казвам, че подкрепям идеята на това предложение. Но не смятате ли, че всичко това можеше да стане много по-просто, ако тези инструменти са приравнени към статута на ценните книжа? Тогава няма да има нужда нито от такива сложни текстове, даже няма нужда от един такъв цялостен закон, всичко си върви по логика, както си вървят тези неща по света.

Като казвам, че подкрепям същността на предложението, аз разбирам, че примерът е "Златни пясъци", това е типичен пример, където маса хора са ощетени. Не знам дали има някакъв личен интерес, но предложението е правилно. Според мен обаче е нереализуемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Логиката на предложението за този, който я разбира, е следната. На собственика на големия пакет е дадена възможност да плати с компенсаторни записи, а той по силата на § 9б от Закона за приватизация изисква купувачите по чл. 31 и 35 да си платят с пари. Сиреч той само от разпродажбата на обособени части може да си плати цялата приватизация. Така че логиката, която беше изразена, че се ощетява бюджетът, не е вярната логика, просто се обогатява този, който е купил и плаща с компенсаторни записи.
В същото време обаче аз искам да направя реплика към моята колежка, че това, което е описано, като механизъм е възможно, макар и доста сложно, но ако се приеме това предложение на нашата колежка, задължително трябва да приемем и промяна в чл. 8, ал. 1, т. 1 на закона, който гледаме, където да запишем съвсем ясно, че тази разпоредба не се отнася за плащане по приватизационни сделки за обособени части, паричните постъпления от които по силата на Закона за приватизация трябва да са парични. Защото ако не запишем това, има много голяма опасност да се явяват купувачи за обособени части, да наддават и след това да се ползват от този закон и да казват: по силата на Закона за обезщетяване аз мога и ще си платя с компенсаторни записи. И никой не може да ги спре. Такъв юридически казус вече има и то два пъти. Разбирам, че и в една община в Ловеч също се прави подобен опит - чрез съда да се плати с компенсаторни записи, в смисъл, със съдебно решение. И ако не се направи това уточнение, наистина би изглеждало, че предложението касае много тесен кръг хора. Макар че и за тесен, и за съвсем конкретен кръг от хора е възможно да приемем такъв текст, но той трябва да бъде наистина много ясно обоснован с чисти параметри - да се каже колко губят, колко печелят и кой точно е този, който губи или печели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Първо, изобщо нямам никакъв личен интерес, господин Божинов. Просто това е едно справедливо според мен и съм убедена, че е справедливо решение на въпроса. За превръщането на ценни книжа - това вече може да е ощетяване на бюджета, аз тук не съм много компетентна.
А за репликата на господин Николов, разбира се, че е така. Ако нещо не е доразбрано, моята идея беше точно такава. На държавата й е все едно от кого ще вземе компенсаторките. Само когато мажоритарният собственик има право на такова плащане, тогава да може да се осъществява това, което съм предложила. И тогава няма да е ощетена нито държавата, защото за нея е все едно от кого ще вземе компенсаторките, нито мажоритарният собственик, защото ще му се намалят малко да даде компенсаторки и няма да са ощетени и тези дребни собственици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Николова.
Думата има проф. Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В духа на позицията, която имах при обсъждането на този закон на първо четене, аз сега подкрепям направеното предложение за отпадане на т. 1 от ал. 6.
Трябва да си припомните, че тогава с много голяма ирония мнозинството се отнасяше към правените предложения за отпадане на такъв текст. И единствен от мнозинството господин Никола Николов отстояваше тази теза. Аргументите ни бяха общо взето еднакви.
Мен ме смущава и това, че трябваше "великденчета" да се обадят от чужбина...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Не, не, подмяна на тезите!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Въздържайте се от забележки! Въпреки дискусията в парламента, преживяванията, които често можем да срещнем у депутатите като цяло или в отделни групи, че рейтингът на парламента е нисък, въпреки всичко това се разиграва този цирк - отвън някой да се обади, че това нещо е несправедливо, че това икономически е незащитимо. В парламента имаше дискусия. Даже преди да влезе този закон в парламента имаше предварителна дискусия. И имаше една реакция на министър-председателя, след като са направени възражения отвън, от тези, които миналата година дойдоха да дават акъл как България да се управлява, не искам да ги засегна. Ами ако държите на парламента, на това да бъде уважаван и числото му да не бъде смачкано, не трябва да се живее и работи по този начин, какъвто цирк се разигра по повод именно на тези текстове. Парламентът трябва да си даде сметка за това, което стана. И не се засягайте, а си дайте точна сметка!
За да бъдем последователни, и аз разчитам тук на подкрепа от страна на господин Николов, трябва наистина да бъде втъкан и текстът, който се съдържа в предложението на господата Каракачанов и Величков. Тогава наистина икономически ние решаваме онези въпроси, които преследваме да решим. От социална гледна точка сме наистина последователни към тези, които са първични собственици. Защото очевидно е, че много лесно и много бързо определени членове на българското общество стават много богати. Предпоставката е, че им е предоставена възможността да приватизират в рамките на РМД или по някакъв друг начин, бидейки в близки кръгове на управлението. И изведнъж чрез компенсаторните записи те наистина правят големия удар. Къде остават записите, които вие подкрепяте в чл. 1 на Конституцията, за социална държава? Защо трябва да се върви чрез законови текстове към все по-дълбока, все по-силна диференциация, подарявайки собственост? Това от никаква гледна точка не е защитимо! Аз съм убеден, че повечето от вас, както и ние, не приемат такава философия, превърната в политика. А тази философия се превръща именно в политика, непрекъснато.
Приключвам. Уважаеми дами и господа, подкрепете този текст, който се предлага от депутатите Каракачанов и Величков. Тогава нещата стават много по-изчистени и ние ще бъдем много по-последователни - решаваме и икономически, и социално сме издържани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Професор Стоилов, аз знам, че ние сме на едно мнение по това как да бъдат използвани компенсаторните записи, инвестиционните бонове и компенсационните записи при приватизацията. Но в същото време искам да не се съглася с логиката, която изложихте, че парламентът действа под въздействие на мнения, изразени отвън. Вие очевидно си спомняте, а и самият участвахте в дискусията по първо четене на този законопроект, където аз ясно заявих, че ще направя предложение за второ четене да отпадне този текст, който сега четем в т. 1 на ал.6. И го направих далеч преди който и да е изразил мнение. Радвам се, че моето становище беше подкрепено и от хората, които свикнахме да наричаме участниците в Българския Великден, сиреч онези експерти, които са българи и работят извън страната.
В същото време аз не мога да допусна, че не знаете какво се случва, ако приемем предложението на господата Каракачанов и Величков - това разрушава пазара на компенсаторни записи, онзи механизъм, който ние в Комисията по икономическата политика обсъждахме и решихме, че те ще бъдат прехвърляеми, за да има наистина пазар, тъй като ще бъдат крайно ограничени хората, които ги притежават и досега щяха да си ги държат, без да ги използват, ако нямаше пазар на компенсаторни записи. Това предложение практически разрушава пазара на компенсаторните записи и тогава няма да има цена, която който и да е да плаща за тях. А ние знаем, че един инструмент като този, ако не бъде оценен на пазара, практически няма да има никаква реална стойност и тогава спекулациите ще бъдат още по-драстични. Вие знаете това отлично, аз смятам, че и колегите го знаят, но понеже сме в предизборна ситуация, им се струва, че е логично да внушават тази теза. Аз в своето изказване ще кажа по-обширно мнението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Николов, аз към Вас нямам никакви претенции. Много добре помня как се разви дискусията и сам споменах днес. Но и Вие сте свидетел как в пресата, в обществото беше разиграна тази тема. Аз възразявам срещу това, тъй като обратната страна на този цирк е именно рейтингът на парламента. Даже и в случаите, когато той вярно, точно и ясно се ориентира по решението, което трябва да бъде взето, тая дискусия стои в сянка и изведнъж отнякъде ясни, точни, силни гласове внушават на министър-председателя какво трябва да бъде решението. Възразявам срещу това, срещу това предполагам възразяват и много от вас в себе си.
И вторият въпрос, господин Николов. Ако средата, в която се прави приватизацията, е чиста, ако не се плодяха оценките вътре във вашите среди, да не говорим за външни анализатори и наблюдатели, опозицията, пресата, когато вътре във вашите среди ден след ден, месец след месец се увеличаваха и засилваха оценките, че процесът е замърсен, непрозрачен, че действат принципите на близки, на мои, на наши, на ваши, на приятелски и братовчедски кръгове, аз в тази обстановка, в тая среда подкрепям това предложение. Ако всичко беше чисто, ясно, прозрачно, ако всеки имаше еднакъв шанс, еднакви права, тогава - да. Към този инструмент и моето отношение, и на много други икономисти би било друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Този закон и серията законодателства дотук, а и тези точки, които се предлагат, са ясен пример, като се сбърка отначало, как се бърка докрай и се продължава докрай да се бърка.
Това, което беше изказано като мнение, господин Стоилов, по пресата, не беше за този закон. Поводът беше този закон, но беше за това, че икономическата среда е сбъркана по тази схема. Няколко пъти споменаха, че няма фондова борса, през която да вървят всички сделки. И тогава нямаше да има нужда от извънредно законодателство, защото това тук е извънредно законодателство. И всеки път при дописването на този закон създаваме клаузи, привилегии, преференции, комбинации за тези хора, но те са от гледна точка на егоизма на някои други, а не на реалната пазарна икономика, не на реалния пазар.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо няма, бе, Иване?
ИВАН БОЙКОВ: А няма, защото по принцип законът не беше поставен пазарно, а беше поставен на друга схема. На всички нас това вече ни е ясно. Казвам го след четири години, за да сме наясно и по-нататък, и в следващия парламент, като се прави такъв тип законодателство, да не се постъпва по този начин. Влезеш ли един път в тази сфера, няма излизане.
Проследете всички закони, които са влезли в законодателството по тази точка, по тези неща, и ще видите, че последователно се създават привилегиите и се отменят други. Последователно! Включително и тази изключително неконституционна поправка тук, в която е казано, че могат да се плащат сделки по нов начин. Откъде накъде? Става въпрос за това, което господин Папаризов предложи да отпадне - т. 1 в ал. 6. Откъде накъде? Типичен пример за корупция. Хайде да си кажем нещата направо, при това при закон. Не стават така тези работи. И явно, че и след този закон ще последва още един друг, който ще обяснява и този, и пак ще създава привилегии, но не за тези, които имат компенсаторни записи, а за тези, които ще ги ползват. Забележете каква е разликата. Става въпрос за хората, които ще ползват тия компенсаторни записи. Защото реалната цена...
Как се подходи към целия този проблем? Масово емитиране на компенсаторни записи без имущество срещу тях? Е, каква цена искате да имат тези компенсаторни записи? Не е спазен елементарният пазарен принцип. Какво компенсираме? По какъв начин, по каква схема? И започваме да правим закон след закон как да напълним тези компенсаторни записи със съдържание и всеки път потъваме още по-надолу и създаваме богаташи и привилегировани хора не с ума си, не с труда си, не с интелигентността си и с интелекта си, а през някакви вратички по закон. Така се получава.
Конкретно по случая. Подкрепям господин Папаризов за тая точка. Междупрочем, безспорно е тя да отпадне. И господин Иванов каза същото нещо.
Предлагам в ал. 5, т. 5 - "при продажба на държавата чрез приватизация" да отпадне, защото, ако не знаете, продажбата чрез приватизация има четири начина за продажба. Там са търг, конкурс, на пряк купувач. А, като отпадне "чрез приватизация", господин Лучников, направо се изчиства съдържанието на този текст. Когато се продават от държавата трайно монтирано оборудване и трайно прикрепени вещи, тогава да имат предимство хората, които са ги получили по реституция. Това е така. Но не "чрез приватизация". Тогава влизате в системата на приватизация, минавате през конкурс и търгове и там трябва да определите при какви условия имат предимство и при какви - не. Затова мисля, че този текст се изчиства, като се махне изразът "чрез приватизация" при всички случаи на продажба, господин Лучников. И тогава историята става ясна.
Но пак ви казвам, по-нататък ще прочетете и другите текстове, че цялата логика е сбъркана. И винаги, когато се подхожда непазарно, а политически или по някакъв друг принцип, аз не казвам лош или хубав, винаги се стига до такива резултати - изкривяване на интересите на обществото, приоритет на едни за сметка на други и политическо регулиране на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, имам предложение по ал. 5, тогава беше ал. 5, сега, в окончателния текст на комисията, е ал. 6.
Аз ви моля да обърнете внимание на следното. Първо, с този текст, който сега е предложила комисията, аз няма да говоря за т. 1, там е ясно. Вероятно всички сме на мнение, че т. 1 трябва да отпадне. Но обръщам внимание на т. 2. В моето предложение има една съществена разлика. Тия плащания и тоя текст не е валиден за списъка по чл. 2, ал. 10, което означава, че ще има списък от предприятия, които ще се продават кешово и постъпленията от които, влизайки в бюджета, ще осигуряват изпълнението на неговите социални функции, както беше досега. Практически отпадането на това, макар и съвсем малко предложение, силно изкривява текста, който съм предложил. И макар че пише, че комисията го е приела, по същество тя е подменила много драстично моя текст. Аз твърдя, че трябва да си има списък по чл. 2, ал. 10, сиреч кешовото плащане. По тоя начин постъпленията в бюджета са ясни, защото са оценени и могат да бъдат оценени постъпленията от списъка, който обикновено предлага Министерският съвет. Както знаете, тоя списък, с една поправка в Закона за приватизацията, е еднопосочен, сиреч само се вкарва в него, а не може да се изкарва никакво предприятие и по този начин според мен са защитени и обществените интереси, и е защитена стабилността на постъпленията в бюджета, сиреч те са предвидими постъпления в бюджета. За всички останали сделки можем да правим предложението, което се прави - 90 на сто да се плащат с тези компенсационни средства.

Аз специално искам да обърна внимание, че тук е записано, че са компесаторни записи, жилищни компесаторни записи или удостоверения, защото касае този закон, но в други закони има приравнени на тях такива средства. Това трябва да се знае и е хубаво, че не касае много тесен кръг хора, а касае много широк кръг хора, вероятно около 3 млн. човека.
Така че аз ви моля да подкрепите моето предложение за ал. 6, т. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За реплика думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Репликата ми фактически е не към сегашното изказване на господин Николов, което аз подкрепям, но преди под формата на реплика той заяви, че не е съгласен с това да се добави, което предлагат господата Величков и Каракачанов, текстът на т. 2 на ал. 6 да се отнася само за първоначалните собственици.
Аз смятам, че в изказването на господин Николов има едно противоречие. Сега той спомена, че текстът се отнася за 3 млн. собственици на най-различни записи, а в същото време той не е готов да добави, че само те могат да ги използват. В предишната реплика той заяви, че иска да се създава пазар на тези записи, тоест, тези 3 млн. да ги препродават, да кажем, на стотина души. Ако неправилно съм го разбрал, нека той да ме опровергае. Но логиката на закона и на всички тези, които заявяват, че се грижат за собствениците на компесаторни записи е именно те да участват в приватизацията на тези 90 на сто пряко, а не стотина души.
Затова моля господин Николов да подкрепи господата Каракачанов и Величков. Разбира се, редакцията трябва да бъде така, както той я предлага, като се отчете ал. 10 на чл. 2. Иначе неговата логика става непонятна за мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За втора реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Правя го под формата на реплика, за да дам възможност на господин Николов да доизясни наистина позицията си.
Аз съм съгласен, че трябва да отпадне т. 1 и т. 3 и да остане само т. 2. Подкрепям неговото предложение изрично да се добави, че в случаите по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия това право не се прилага.
И по въпроса, който постави господин Папаризов. Ако приемем предложението на двамата народни представители и запишем, че става дума само за първоначални собственици, вие казвате, че ще се разруши пазарът на компесаторни записи, но ще стане истински пазар по обявените приватизационни сделки и хората със своите компесаторни записи ще определят, състезавайки се, цената на обектите. Това ще бъде, господин Николов, истинският пазар, определен от тях и техните интереси, а не на оня пазар, на който ги притискат посредниците.
Аз Ви моля да се произнесете по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За трета реплика думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Николов! Репликата ми е конкретна и ще Ви моля конкретно да ми отговорите.
Защо така се получава, че никой не дойде да си продаде на мен компесаторните записи да ги купя по 0,10 лв., след това евентуално да участвам в приватизационния процес, а един наш колега, няма да споменавам от етика името, два пъти заявява да купи голямо дворно място с имот в София и му отказва общината, защото вече е притеснена, че явно компесаторните записи отиват в този, който знае, че ще купи с тях, а не този, който ще участва на пазара. Тоест, вие предварително администрирате процеса и казвате: да, този може да купи, дайте на него компесаторните ... На мен никой не ми дава. Искам да ми кажете защо така се получава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз разбирам, че репликите, които бяха направени, не са свързани с това ми изказване, а с онази реплика, която направих и затова аз ще им отговоря по същество.
Колеги, моля ви да забележите какво казах - разрушава се пазарът и започват спекулациите. Защото и сега, ако се каже, че само бивши собственици имат право да извършат това - да платят с 90 на сто компесаторни записи, има начин зад гърба им да застанат реалните инвеститори и по силата на този текст те да купят акциите в предприятието, като ползват този текст. И справка - приватизационните фондове от масовата приватизация, където точно по този метод бяха изкупувани значителна част от боновите книжки. Вие го знаете това добре.
Сиреч, аз твърдя, че е по-правилно да има пазар, а не спекулация на основата на заобикаляне на закона. Затова, когато приемахме този закон преди две години и половина, тогава ние решихме, че е по-правилно те да бъдат прехвърляеми, да може да се изгради пазар, който достатъчно ясно да се следи, защото се води регистър на компесаторните записи, ясни са прехвърлянията и това да бъде под контрол. Иначе наистина няма да има пазар, а ще има заобикаляне на закона. Вярвайте, че това е така. Аз съм убеден, че вие знаете, че е така.
Самият факт на фалита на няколко фонда, включително фонд "Отечество", за който се сещам, че съм разговарял с вас, например точно така беше извършена далаверата с този фонд. Наистина може да се заобикаля законът, ако създадем преференции само за бившите собственици. Те просто няма те да се възползват, а ще се възползва пак някой друг, но заобикаляйки закона и създавайки непрозрачна процедура за изкупуване на компесаторни записи или на компесационни бонове, или на инвестиционни бонове. Това трябва да е ясно.
Практически това е моята логика. Моята логика е, че ако направим тези ограничения, те ще бъдат заобикаляни и по-драстично ще се възползват от нея.
На репликата на господин Нешев няма да отговоря. Само искам да му кажа, че там наистина участието в търгове за държавно имущество с компесаторни записи, каквито се проведоха във всяка област, се извършват с указание само бивши собственици да участват. Само няколко търга са протекли, където са участвали не бивши собственици. Това в същото време не важи за общинско.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Защо по указание?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Защото тези търгове не се провеждат по силата на закон, както знаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Вижда се, че това е един от най-чувствителните, ако не и най-чувствителният текст в целия закон за промени в Закона за компесаторните записи досега.
Действително е вярно, че с първоначалната идея на закона беше създаден един проблем, който сега Народното събрание и главно мнозинството се чуди как да реши. Когато бяха създадени тези платежни средства, каквито са компесаторните записи, идеята, поне политическият замисъл, широко прокламиран, беше да се компенсират бивши собственици.
Кой спечели дотук от работата на този закон? Бившите собственици са недоволни. Те взимат много ниска цена срещу тези записи, които получават. Държавата, държавният бюджет, интересите на данъкоплатеца - губят, доколкото много по-малко средства от очакваното или от възможното постъпват в държавния бюджет. Тези, които печелят единствено досега, на практика са тези, които използваха компенсаторните бонове за плащане на приватизационни сделки, което са голяма част от работническо-мениджърските дружества.
Това означава, че дотук този закон работи не за друг, а за работническо-мениджърските дружества за сметка на данъкоплатците и за сметка на тези, които получават компенсаторни бонове.
Какво се получава с тези промени, които в момента се предлагат?
Аз искам да се изкажа по ал. 6, предложена от комисията.
Действително подкрепям и се радвам, че от мнозинството има такова предложение, надявам се и да го подкрепи, да отпадне т. 1, което означава всички досега сключени сделки да се изплатят с компенсаторни записи, най-малкото поради логиката, че между тях има сделки, които са сключени именно по списъка за касова приватизация и промяната на това изискване ще доведе освен до облагодетелстване на някой, но и до значителни сътресения в държавния бюджет на вече предвидени средства.
Кой е инициаторът на отпадането на този член, надали можем тук да стигнем до него, но факт е, че опозицията много еднозначно и ясно говореше от самото начало против този член. Явно, хубаво е, че и от мнозинството днес се чуват гласове да отпадне.
По отношение на т. 2 - 90 на сто от покупната цена по всички приватизационни сделки след сключване на закона да се плащат с компенсаторни записи. До голяма степен съм улеснена от предложенията и от изказванията на господин Никола Николов. Действително има списък за касова приватизация, който не може или не е редно да се подменя с приемането на един такъв текст, защото това означава примерно 90 на сто от Българската телекомуникационна компания да може да се плати с компенсаторни записи. Това означава 90 на сто от "Булгартабак", ако се продаде, да се платят с компенсаторни записи. Това означава от енергетиката, ако започне приватизацията, да се плати с компенсаторни записи. Явно това е един необмислен и несериозен текст. Да приемем, че остане - което е по-добрият вариант от това, което предлага комисията - предложението на господин Никола Николов за изключване от тези сделки на тези, които са в касовата приватизация. Значи остават всички останали. По всички останали и досега има правото и възможността да се плащат с компенсаторни записи. На практика тази възможност се увеличава сега до 90 на сто, без да се променя нищо друго в закона.
Ще се върна там, където започнах. На практика се дава още едно право и още по-голяма преференция на работническо-мениджърските дружества и отново за сметка на тези, които имат бонове и тези, които би трябвало да получат някакви постъпления в бюджета, което сме ние, всички данъкоплатци.
Така че едно такова решение на въпроса - да остане 90 на сто дори без сделките по предприятията за касова приватизация - не само че не решава въпроса, но и задълбочава проблемите, които ги имаше в закона досега.
След като сме стигнали дотук, има евентуално един начин, при който може да се потърси използване на тези компенсаторни бонове, така че някаква справедливост да се получи.
Не съм съгласен - и това не е единствено в предложението - да се използват пряко и единствено от собствениците на тези бонове. Не съм съгласен, защото това не е достатъчно да се каже. Ако се използват пряко, на всички ни е ясно, че те няма да отидат и пряко да договарят примерно с Агенцията за приватизация, та някой да си продаде боновете за 1000 лева срещу акции в някое приватизиращо се предприятие. Това технически е невъзможно Единственият възможен начин да се използват пряко от получателите на компенсаторни записи техните права е чрез фондова борса доколкото приватизация се извършва чрез фондовата борса и те имат право на фондовата борса да заменят своите записи срещу собственост в предприятието. Доколкото няма фондова борса и доколкото няма такава възможност, на практика това отново ще бъде един празен текст.
Във връзка с това аз предлагам т. 2 от ал. 6 всичко да отпадне. И понеже имаше предложения за другите точки, предложението ми е цялата ал. 6 да отпадне. За т. 3 господин Папаризов направи предложение.
Моето предложение е да отпадне цялата ал. 6. Аргументите на господин Папаризов по ЗУНК-овете бяха много добри. Да се помисли действително за нов текст, който да даде възможност на собствениците пряко, чрез фондова борса, когато има приватизация на фондова борса, да се изплащат дялове от предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Основателно смятам, че по този параграф се разви доста подробна дискусия,тъй като това е гвоздеят на предлаганите изменения. В този параграф са съсредоточени най-много финансови средства, както и най-големи интереси на притежателите на компенсаторни записи, а бих добавил - и интереси на други лица, които искат да се ползват от компенсаторните записи в процеса на приватизацията.
Аз искам да не повтарям тази част от дискусията, която премина, а да се постарая да подчертая различните становища, които се оформиха. Ще говоря само за ал. 6, т. 1 и 2.
Изразявам удовлетворение от това, че и от мнозинството чухме гласове за отпадане на т. 1, едни наши настоятелни предложения, които направихме още при първото четене на този законопроект.
Смятам, че е добро съвпадение, че подобни становища изказаха и т.нар. български великденци - българи, които са от чужбина. Но пък това съвпадение на мненията ме кара да отбележа - вече не със задоволство - един друг факт - че изглежда българското правителство и българският министър-председател много повече чуват гласовете от чужбина, отколкото българските гласове, дори и тези, които звучат в българското Народно събрание.
Но от това не се изненадвам. Това е част от цялостния облик и политика на правителството, тъй като почти единствените положителни отзиви, които идват за неговата дейност, са само от хора, които не живеят в България.
Но по т. 1 аз се надявам тя да бъде подкрепена от мнозинството депутати, независимо към коя парламентарна група принадлежат. Казвам обаче това, защото в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията почти всички депутати от мнозинството много категорично се обявяваха в нейна подкрепа, което ме кара да мисля, че някои от тях, които иначе самоафишират като борци срещу корупцията, играят ролята на активни лобисти на интереси, които са свързани с процеса на приватизацията.
Тук искам да отбележа, че председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников се въздържа от подкрепата на т. 1, именно за да не се създаде впечатление, че тя се приема, за да се удовлетворят не собствениците на компенсаторни записи, а интересите на лица, които напоследък вземат бурно участие в приватизацията с различни привилегировани средства.
Така че - толкова по т. 1.
По т. 2 аз бих се съгласил тя да остане, ако се въведат две ограничения - едното, което се намира в предложението на господин Николов, като от нея изключва участието в сделките по специалния списък, които са свързани със стратегически обекти и със значителни финансови постъпления в държавата. Но другото допълнение, по което нямаше съгласие, искам да го припомня, е това, което се позоваваше на предложения от депутати от ВМРО и което беше обосновано от господин Папаризов. То е за това тази възможност да се даде само на първоначалните притежатели на компенсаторни записи.
Според мен не е вярно, че в процеса ще се получат аналогични тези в масовата приватизация. Защото при масовата приватизация притежателите на приватизационните бонове можеха да ги прехвърлят на други лица, чрез които те да стават собственици на акции от приватизиращи се предприятия и всъщност хората да нямат никакво пряко участие. Тук те могат да използват посредници, упълномощени от тях лица, но акциите ще бъдат от придобити за сметка на притежателите на компенсаторните записи. Така че те могат единствено да заплатят тази посредническа услуга - упълномощаването на лицата - защото те няма да участват пряко в кандидатстването за тези акции и дялове, но така ще бъдат защитени техните интереси, ако наистина такава е целта - след това придобиването вече да бъде за самите тях.
Аз предлагам т. 2 на текста да бъде със следната редакция:
"2. Деветдесет на сто от покупната цена само за първоначалните им притежатели по всички приватизационни сделки с държавно имущество, сключени след влизане в сила на тази разпоредба, с изключение на случаите по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Така мисля, че ще се постигне и съответствие с една вече гласувана разпоредба, че само притежателите на компенсаторни записи могат да се ползват от тези предимства. Иначе разпоредбите си противоречат.
И ако не се приеме това допълнение, аз предлагам да се гласуват поотделно точки 1 и 2, за да можем ние да изразим своето отношение към тях с оглед на приетата редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Разгърна се много голяма дискусия по този текст и то с много силен политически нюанс.
Най-напред, не е достойно, господин Стоилов, да говорите, че сме се повлияли от някакви "великденчета". Много малко ме интересуват мен "великденчетата". Аз бях направил първоначалния текст, който сега е т. 1. Няма да кажа, не обичам да клюкарствам...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Други се повлияха.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, но не по моя инициатива.
След това, когато ми се обърна внимание от колеги, приятели, че тази работа може да се използва от хора за придобиване на незаконни преимущества, поради това, че те са изкупили евтино компенсаторни записи, аз веднага се съобразих с тази работа и много преди да се обяви становището на "великденчетата", писмено направих предложение пред комисията точката да отпадне. Така че моля всякакви спекулации на тази тема да престанат. Ние ще се съгласим и тази точка ще отпадне.
Колкото до т. 2, съгласен съм с това, което колегата Николов предложи. Чисто и просто е станало едно недоразумение при преписването на текста. Никой не е имал предвид да подчини на този начин на приватизация обектите, посочени в чл. 2, ал. 10. Така че и по този въпрос няма никакво място за спекулации.
Но за другите обекти ние трябва да дадем възможност да се участва с всякакъв вид компенсаторни записи. Сега тук трябва да кажа, че се спекулира с нещо също нездраво. Вярно е, че компенсаторните записи се изкупиха до голяма степен много под тяхната номинална стойност. Може ли обаче да се твърди от един здравомислещ човек, че някаква организирана правителствена централа е кандърдисала или насилвала собствениците на тези записи да ги продават толкова евтино. Такова нещо няма! Напротив, винаги и навсякъде се е изказвало мнение, че не трябва да се продават толкова евтино.
Може би тук пропагандата, която искаше да докаже, че тези записи не струват нищо, е допринесла за тяхното евтино реализиране. Но това няма нищо общо със законовите текстове. Законовите текстове създават права, без да се интересуват по какъв начин тези права ще бъдат използвани, защото всеки, който е получил правото, е господар да се разпорежда с него.
Така че аз поддържам т. 2 да остане.
Колкото за възможността да се изплащат с компенсаторни записи и лихвите, забележете, лихвите, а не главницата, по така наречените зункове, това е един начин също да се повиши цената на компенсаторните записи. Точката беше съгласувана, дори предложена от Министерството на финансите, защото по този начин се цели да се освободят от много задължения предприятията - юридически лица - длъжници, и по този начин да се улеснят начините за тяхната приватизация.
Министерството на финансите си е направило добре сметката, че и без това по тези лихви не могат да се очакват реални плащания и следователно дава възможност те, един вид, да се отпишат, срещу използване на компенсаторни записи.
Така че нищо страшно в тази работа няма.
По останалите предложения. Аз съм склонен, вече казах, да приема предложението на господин Николов да се допълни тази точка с изключение на обектите по чл. 2, ал. 10, склонен съм да приемем също и предложението на госпожа Даниела Николова, което също е справедливо, но тук, за да се избегне недоразумението, за което говори господин Николов, за уточняване, предлагам следната текстуална промяна:
"Плащанията за обособена част се освобождават от плащане на част от покупната цена чрез компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и удостоверения по чл. 6, ал. 8."
По този начин се изключва всякаква възможност за кешова спекулация.
Моля да приемем текста на госпожа Николова с тази редакционна поправка и това да стане ал. 7 от чл. 8.
Съгласен съм да се приеме и предложението на господин Бойков - да отпадне в началото на ал. 5 "при продажба от държавата чрез приватизация". Това нещо също е разумно и съм склонен да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Реплика - господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Лучников, не е въпрос на политика, на политически оценки и на политически анализи колко е цената на компенсаторните записи. Това е един чисто икономически въпрос. Не може, от една страна, да имаш 3 млн. души и чрез този закон да ги задължиш да се обърнат към сто купувача и цената да не падне. Ако те имат право директно да участват чрез посредници, както обясняваше Янаки Стоилов, цената щеше да бъде много по-висока.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Кой им е забранявал?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Е, как кой? Как аз с моя компенсаторен бон ще се сравнявам с някой от тези сто души, който ще изкупува боновете на хиляда души? И как аз, след като вие приемате да може да се използват лихвите по ЗУНК, ще се меря с голямото държавно предприятие, което има да плаща лихви, и ще му наложа да ми купи компенсаторните бонове по повече от 14-15 или колкото стотинки е цената?
Може ли Министерството на финансите да приеме друг принцип? Да приеме собствениците на компенсаторните записи да отиват директно при него, да им разменя записите срещу един лев и тогава да става плащането на зунковете. Аз не знам какво е предложило Министерството на финансите, но очевидно и то е предложило няколко монополиста да бъдат тези, които да застанат срещу трите милиона собственици. При такова положение по всички пазарни принципи цената пада. Тук няма никаква политика, има просто икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Остана за изказване само господин Величков, но това ще стане след почивката.
Половин час почивка (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има още един записан за изказване - Анатолий Величков.
Имате думата, господин Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, колеги! Моето изказване беше предизвикано от защитата на тезата, че с възможността само първоначалните собственици на компенсаторни записи да могат да участват в централизирани търгове за закупуване на имущество се ограничава пазарът. Да, така е. Истина е, че по този начин пазарът не е свободен, той се ограничава. Създава се възможността само тази група, които са притежатели на записи, да могат да участват при раздържавяването на имуществото.
Но нали това е и целта на закона? Целта на закона, записана и в неговото заглавие, е Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Следователно, ако ние трябва да бъдем логични и да претворим в текстове идеята на този закон, това е да кажем: те трябва да бъдат обезщетени така, както са загубили имущество, да бъдат обезщетени по същия начин с имущество.
В обратния смисъл всичките поправки, които бяха направени от 1997 г. насам, целят нещо по-различно- да се разшири кръгът на тези, които могат да използват компенсаторните записи, и да се разшири приложното поле на самите компенсаторни записи. Отговорът е: да, това повишава цената. Но ако по този начин тръгнем да повишаваме цената, ние няма да можем да изпълним отново условието за обезщетяване на собствениците, защото по този начин само единствено се разширява кръгът на тези, които могат да използват компенсаторните записи, за да си реализират остатъците по приватизационни сделки или нови приватизационни сделки, или плащания по дължимите лихви по ЗУНК.
Следователно, нашето предложение, ако срещу тези компенсаторни записи бъде дадено достатъчно държавно атрактивно имущество, те ще могат да го реализират достатъчно. Принципът - пазар има, когато има какво да се пазарува - трябва да бъде претворен в този закон. И единствената гаранция за това нещо е, че след като не могат да бъдат удовлетворени по друг начин собствениците, техните останали компенсаторни записи да бъдат превърнати в държавни ценни книжа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз неведнъж подкрепих предложението на господин Величков, но той не взе никакво отношение към т. 3 - ЗУНК-овете, за което аз бих искал да го попитам: не счита ли, за да може да бъде последователно изразена тази мисъл, която той изложи тук, че вместо сегашния начин на използване на ЗУНК-ове, не трябва да се предложи по тази логика Министерството на финансите да опрости лихвите на всички предприятия за тази година и за сумата на тези лихви да открие гише в Министерство на финансите, където да изплаща на собствениците, който дойде пръв, компенсаторни записи, както вече приехме в § 2 - най-малко по три четвърти от номинала. Тогава този закон ще има някаква логика и ще следва някакъв принцип.
Бих искал да го попитам за неговото мнение за ЗУНК-овете така, както са записани, не обезсмислят ли иначе неговата теза, която аз подкрепям? И ще приеме ли този вариант, който аз предлагам? Сега той да предложи съответно т. 3 на ал. 5 - бившата 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика има думата господин Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Вижте, господин Папаризов, аз съм съгласен с всички предложения, които целят реално решаване на проблема с обезщетяване на собствениците на компенсаторни записи. Единият вариант, който сега предлага мнозинството, и който е потвърждение на първоначалната логика, е да се разширява обхватът и приложното поле. Да, това ще повиши цената, но няма да я направи такава, че да можем да говорим за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Инак, с Вашето практично предложение за решаване на проблема със ЗУНК-овете аз съм съгласен. И ако, от една страна, говорим за администриране и регулиране на този процес чрез налагане на такива защитни клаузи, примерно - пенсионно-осигурителните дружества да могат да пазаруват компенсаторни записи на цена от номинала, не по-малко от три четвърти - да, сигурно ще отидем към ограничаване на пазара, но към решаване на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Други изказвания има ли?
Моля квесторите да поканят депутатите в залата. Започваме да гласуваме предложенията.
Най-напред поставям на гласуване неприетото предложение на господин Венко Вълчев.
Гласували 110 народни представители: за 5, против 91, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Преди да гласуваме предложението на госпожа Даниела Николова, моля, господин Лучников, понеже аз не можах да си запиша след думите "на част от покупната цена" какво се добавя?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чрез компенсаторни записи, жилищно-компенсаторни записи или удостоверения по чл. 6, ал. 8".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Даниела Николова, което ще стане ал. 7 в редакцията, която беше направена сега от господин Лучников.
Гласували 133 народни представители: за 88, против 33, въздържали се 12.
Предложението е прието.


Поставям на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 148 народни представители: за 47, против 64, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да подложите на прегласуване този текст. Тези, които са следили внимателно дискусията, разбраха, че почти всички оратори от тази трибуна подкрепиха идеята на двамата народни представители. Вероятно при гласуването това не е станало ясно, за това Ви моля да го подложите на повторно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 159 народни представители: за 57, против 59, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
И сега преминаваме към предложенията по текста, който предлага комисията.
Господин Лучников, както разбрах, Вие приемате, като председател на комисията, предложението на господин Бойков за отпадане на думите "чрез приватизация" в ал. 5.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Имаше и предложение на Ивайло Калфин за отпадане на целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сме стигнали до ал. 6. Господин Божинов, първо ал. 5, след това ал. 6.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на думите "чрез приватизация" в ал. 5.
Гласували 113 народни представители: за 101, против 12, въздържали се няма.
В ал. 5 думите "чрез приватизация" отпадат.
Има предложение от народния представител Ивайло Калфин за отпадане на цялата ал. 6.
Поставям на гласуване предложението на господин Ивайло Калфин.
Гласували 156 народни представители: за 49, против 96, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Иванов, което беше подкрепено и от много други народни представители, и от председателя на комисията - за отпадане на т. 1 от ал. 6.
Гласували 140 народни представители: за 132, против 8, въздържали се няма.
Предложението се приема и точка 1 отпада.
Следващото предложение е т. 2 да бъде така, както е предложена от господин Никола Николов, а именно: "Деветдесет на сто от покупната цена на всички приватизационни сделки с държавно имущество, сключени след влизане в сила на тази разпоредба, с изключение на случаите по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): До 31 декември.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, една корекция. Не "... след влизане в сила на тази разпоредба", а след "влизането на този закон в сила до 31 декември 2000 г.", и следва "с изключение на случаите по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
Моля, гласувайте това предложение за текст на досегашната т. 2, която става т. 1.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 3.
Текстът на точка 1 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, въпреки че включихте подкрепеното от голяма група народни представители допълнение, че се изключват сделките по ал. 2, т. 10, фактически текстът, който ще регламентира обществените отношения в тази сфера, ще постави в изключително привилегировано положение онези близки до властта купувачи, които от утре ще сключат приватизационни сделки, ще могат за сметка на бюджета, на обществото и на притежателите на компенсаторни записи да заплатят цената на сделката десетократно по-евтино. Затова гласувах против и всичко това потвърди моите опасения, че философията на управляващото мнозинство е философия на неискреност към истинските притежатели на компенсаторни записи, превръща този закон в механизъм за облагодетелстване на близки до властта хора. Потвърдихте го. Щете или не щете, искате или не искате, с това гласуване вие разкрихте своята същност. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Имаше още едно предложение по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние вече приехме т. 2.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Припомням, че имаше още едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Припомнете го, не съм си отбелязал.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз предложих освен това, което сега беше подкрепено да влезе в съдържанието на т. 2 от предложението на господин Николов, да се добавят и думите "само за първоначалните им притежатели", тъй като по този въпрос имаше гласуване, но то беше във връзка с цялата алинея, а моето предложение беше то да се включи в т. 2 и текстът да гласи следното: "Деветдесет на сто от покупната цена само за първоначалните им притежатели по всички приватизационни сделки" и до края върви текстът на комисията така, както е гласуван.
Значи, предлагам след думите "покупната цена" да се включи изразът "само за първоначалните им притежатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов, но точно по тази ал. 6 беше предложението.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): То беше за самата алинея, а аз предлагам то да бъде в съдържанието на т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го поставя на гласуване, въпреки че не е редно, за да няма спор.
Поставям на гласуване предложението, което направи господин Янаки Стоилов към т. 2.
Гласували 158 народни представители: за 54, против 88, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господа народни представители, неслучайно искам прегласуване. Знам, че това не е от някаква грешка, а е един от споровете, които водихме по този закон. Преди малко господин Божинов говори и даже аз му казах: изчакай, може би те ще приемат редакцията на текста, за да не се отправя този упрек... Но се оказа, че неговите обвинения към Вас са напълно основателни. И ако вие не подкрепите това допълнение, оказва се, че вашата загриженост не е за реалните притежатели на компенсаторни записи или е в много по-малка степен загриженост за тези хора, а искате да облагодетелствате и облекчите притежателите на големи пакети от акции - тези, които вече се настаниха в българския туризъм, в други важни отрасли и които основателно се свързват с ваши представители. Хора, които са приближени до власт и чрез властта получават имущество. И вие сега им давате и допълнителни подаръци с държавното имущество на стойност, която е няколко десетки милиони лева или може би между 100 и 200 млн. лева само за една година.
Помислете и ако не искате да бъдете упреквани, че сте съучастници в това доразсипване на икономиката и намаляване на постъпленията в бюджета, подкрепете предложението, което сме направили и което знам, че някои от вас споделят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 156 народни представители: за 59, против 78, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Атанас Папаризов за отпадане на т. 3.
Гласували 136 народни представители: за 32, против 87, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, аз моля да поставите на прегласуване това предложение, което цели да не се допуска за сметка на държавата и данъкоплатците и за собствениците на компенсаторни бонове срещу 15 стотинки за лев фактически да бъдат загубени доходи за държавния бюджет и за обществото. Още повече, че навремето Съюзът на демократичните сили беше въобще против Закона за ЗУНК-овете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Атанас Папаризов.
Гласували 138 народни представители: за 43, против 82, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, който става § 4, както е предложен от комисията и с приетата поправка в ал. 5, отпадането на т. 1 от ал. 6, корекцията в т. 2, която сега става т. 1 на ал. 6 и новоприетата ал. 7 - целия § 4. Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 102, против 28, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
Господин Божинов, съгласно правилника, реплика означава участие в дебата, но в знак на добро отношение давам думата за отрицателен вот на господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Ще слея две процедури със съгласието на председателя - отрицателен вот и искане за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Втори път няма да искате думата за отрицателен вот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Оттеглям се от дебата. Ясно е, че нищо не се приема.
Уважаеми господин председател, преди повече от два месеца народни представители от Демократичната левица внесоха предложение за мораториум върху плащанията и търговията с компенсаторни записи до изясняването на два въпроса: първият - да бъде ясно каква е цената на емитираните компенсаторни записи, на колко възлиза стойността на партидите, които са затворени, за да бъде ясно какъв платежен инструмент остава в ръцете на собствениците; и второ - до приемането на закона. Мотивите, които съм отстоявал от тази трибуна и вие вероятно, господин Лучников, сте ги чули, когато казахте, че и други хора са Ви казвали, бяха да се предотврати злоупотреба от притежаването на информация какъв ще бъде текстът, следователно волята на мнозинството.
Какво се получи сега? Онези близки до властта кръгове, които са знаели каква ще бъде вашата воля днес, са купували компенсаторни записи, когато те вървяха по 10 стотинки. Те са знаели и кои предприятия ще купят, защото са близки до властта. И сега тези предприятия, по които ще сключат сделките до утре, те ще купят с тези бонове, които са купили преди месец - месец и половина. И това, в което вие обвинявахте, вие станахте не съучастници, а автори, уважаеми колеги народни представители от мнозинството.
Предлагам този текст да се прегласува, защото той е неприемлив от политическа, икономическа, морална и човешка гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов. (Реплики от СДС.)
Поставям на прегласуване приемането на целия § 4, както ви го докладвах и със съответните корекции.
Гласували 138 народни представители: за 87, против 49, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 6. В чл. 9 навсякъде числото "2000" се заменя с "2001"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6, който става § 5, със следната подобрена редакция:
"§ 5. В чл. 9 навсякъде думите "2000 г." се заменят с "2001 г."."
Бележки по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте § 6, който става § 5, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 3, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 7 има няколко предложения, които са приети, и едно, което не е прието и което ще ви прочета - то е на народните представители Величков и Каракачанов:
"§ 7. Изплащаните по силата на ЗОСОИ компенсаторни книжа и неизползвани в срок до 31.03.2002 г. се заменят срещу държавни ценни дългосрочни облигации, деноминирани в български левове и изплащани в левове при следните условия:
1. сума на емисията - размерът е равен на номинала на представените за замяна компенсаторни книжа по ЗОСОИ;
2. форма - безналични, свободно прехвърляеми;
3. купюрност - 10 лева;
4. дата на емисията - 01.07.2002 г.;
5.срок за погасяване - 5 години на равни погасителни вноски за времето до падежа, изплащани след изтичане на съответния период;
6. лихва, изплащания: два пъти годишно - на 1 юли и 1 януари, в размер на ОЛП за съответния полугодишен период. Размерът на лихвения купон се обявява от министъра на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период."
Комисията, отчитайки това, което е приела, предлага § 7 да стане § 6 със следната редакция:
"§ 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите и министъра на държавната администрация" се заменят с думите "в Централния регистър на компенсаторни записи към Центъра за масова приватизация при условия и по ред, определени от Министерския съвет".
2. Създава се ал. 3:
"(3) До 31 март 2002 г. Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за оползотворяване на неизползваните до 31.12.2001г. от първоначалните им притежатели компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи, удостоверения по чл. 6, ал. 8, компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и компенсационни бонове по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Величков има думата.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, колеги! Ще се огранича и няма да обяснявам надълго и нашироко икономическата логика, която сме се опитали да реализираме чрез идеята за превръщането на остатъците, неоползотворените компенсаторни записи по закона в държавни ценни книжа. Нашата идея е чрез реализирането на тези остатъци от компенсаторни записи, превръщането им в държавни ценни книжа, да се опитаме по един естествен, бърз и категоричен начин да повишим тяхната цена. Ако още днес с гласуването на закона това бъде прието, можем да бъдем уверени, че икономическите показатели веднага ще реагират и цената на компенсаторните записи ще се повиши на поне 85-90 на сто от номинала. Защо? Защото, когато един притежател на компенсаторни записи днес реши да продава на посредник, на РМД своите компенсаторни записи, той може да вземе цена от порядъка на 17,5-18. С новите поправки, да речем, че тази цена може да нарасне и на 25-30 на сто от номинала. Но ако той има икономическия ориентир, че с влизането на този закон в сила за срок от 5 години той ще може да получи държавни ценни книжа и всяка година с по два пъти на годината падеж, той ще реализира 100 процента от своя номинал. В такъв случай, когато дойде купувачът, РМД, той ще може да ги купи на поне 80 на сто от номинала.
Тук ще се зададе въпросът от страна на мнозинството - аз го чух и по време на дебатите в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - това няма ли да увеличи вътрешния дълг на държавата? Да, ще го увеличи. Но в другия случай пък, ако се приеме обратната икономическа логика - да се даде възможност на РМД-тата да се възползват от по-голямата част от номинала на тези компенсаторни записи, няма да се приберат парите в бюджета и няма да се финансира бюджетният дефицит. Така че величината "Х" ще бъде равна.
В този случай за нас въпросът, първо, е морален, защото ние правим закон за обезщетяване на собствениците на записи, а не правим закон за обогатяване на тези, които направиха РМД-тата.
И второ, аз съм от ВМРО, избиран съм с листата на ОДС и всички ние, колеги, поехме пред избирателите през 1997 г. ангажимента, че ще довършим справедливо целия реституционен процес, а този закон е част от реституционния процес. Аз държа на това свое обещание и днес гласуването по този въпрос в залата е: за справедливите искания на притежателите на записи или за РМД-тата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Искам само накратко да изкажа своето отношение не само по този текст, но и по целия закон, но и по целия принцип.
Български доморасли икономисти допуснаха такива глупости да стават в България като масовата приватизация и като това смешно компенсиране с бонове. Господин Лучников, уважавам го, може би е имал добра идея да възстанови някаква справедливост. Никаква справедливост не се възстановява, точно обратното - хората си мислят, че втори път са излъгани. Кой се обогатява? Обогатяват се най-различни посредници и такива, които се възползват от ниската цена на компенсаторните записи, за да трупат свое собствено богатство.
Създава се допълнително платежно средство, което не е и много ясно какво е, полуплатежно средство, което от своя страна допълнително натиска върху потреблението в България, без да има производство. И затова ние се чудим как така имаме инфлация, пък имаме и борд. Ей, заради такива глупости. Хайде, масовата приватизация, знам - БСП, нали те, да кажем, не разбират от пазарна икономика, те разбират от бивша социалистическа икономика. Те я въведоха. Помните ли какво беше? Купихте ли си бонове? Ходихте ли? И началниците на СДС - и те си направиха един фонд там. И какво стана? Някой спечели ли от тия фондове на масовата приватизация? Ако има някой да е спечелил, да си вдигне ръката. Не виждам.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Има, бе, Венци.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Кой, бе, Моньо? Аз знам, че хората не са спечелили. Спечелиха посредниците. И мисля, че и хората, които са предложили тия закони, трябва да си понесат отговорността. И аз затова ви казвам: докато е време, да не приемаме този закон до края, да се осмисли пак, да се види какво точно трябва да се компенсира и как трябва да се компенсира. Иначе се оказва, че всички в България се чувстват ограбени, а най-ограбени се чувстват българските данъкоплатци. Затова и не мога да подкрепя такива ирационални от икономическа гледна точка виждания, особено на хора, които се кълнат в пазарната икономика. Това не е пазарна икономика, това даже не е и псевдопазарна икономика. Това са някакви дирижирани неща, някакви изкуствени пари, които...
Използвам възможността тук да цитирам един ваш член, който сега е посланик в една държава: "Все още кънти залпът на "Аврора"." Дали от ремсисткото й минало, дали поради комунистическото минало, това е отделен въпрос, но това е един факт. Това не е пазарна икономика, това нарушава всички принципи, това отблъсква и чужди инвеститори, и български инвеститори. И затова хората нормално са против.
Така че, колеги, осъзнайте се и прекратете приемането на този закон, докато предложите малко по-смислени принципи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За изказване има думата господин Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Говорим по § 7, чл. 10. Какъв е смисълът на този текст? Да се прецени, да се реши какво ще се прави с тези платежни инструменти, които не са реализирани до 31 декември 2000 г. Нали така, господин Лучников? След като абсурдите следваха един след друг и ситуацията се усложни, след като отклонихте възможността в момента, в който все още има държавни активи насреща и стоят от другата страна платежните средства, да либерализираме механизма и достъпа за използване на правоимащите да придобият активи срещу компенсаторните записи, този въпрос вече става драматичен в края. Защото е ясно, че тези умни хора няма да отидат да ги продадат на изкривения пазар и ще чакат поне този момент, за да се превърнат в другия инструмент, който им обещаваме. Тогава са основателни опасенията на господин Величков. Защото, след като затворихме тези възможности, в един момент те ще родят инфлация, която ние с вас днес не можем да изчислим.
Какво да правим и как да решим този проблем сега? Аз мисля, че не сме готови и правя формалното предложение, което направи и Венци Димитров, тук да спрем, много сериозно да се анализира ситуацията и да се финализира този закон така, че да донесе минимални беди за обществото, за неговите финанси и за хората, които във всички случаи ще понесат загуби.
Правя формално предложение и предлагам да го гласувате, господин председателю, да прекъснем гледането на този закон и много сериозно да се оцени ситуацията в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Божинов за прекратяване на работата по тази точка.
Гласували 159 народни представители: за 71, против 79, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Има ли други изказвания по този параграф? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 96 народни представители: за 38, против 31, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7, който става § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 76, против 21, въздържали се 8.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Допълнителна разпоредба
§ 8. Първоначални собственици на компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи или удостоверения по чл. 6, ал. 8 са лицата, на чието име те са издадени, или техните наследници по права линия и съребрена линия до втора степен."
По текста няма забележки.
Комисията го поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 8, който става § 7, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 2.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 9 има редица еднозначни предложения - да отпадне.
Комисията възприема тези предложения и предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 9 да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 6.
Параграф 9 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Венко Вълчев предлага създаването на два допълнителни параграфа:
"§ 1. В чл. 44, ал. 7 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия след думите "в случаите по § 9б от Преходните и заключителни разпоредби" да се добави "за сделки, сключени след 1 февруари 2000 г. (или 5 декември 2000 г.)".
Според мен този текст е неясен.
"§ 2. В случаите, когато купувачът на обособена част по договор, сключен по реда на чл. 31 или чл. 35 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, се възползва от правата си по чл. 8 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, задължението по приватизационната сделка за купувач на над 50 на сто от дяловете или акциите на дружеството се намалява с размера на платеното с инвестиционни бонове от купувача на обособената част."
Това според мен дублира текста, който приехме като ал. 7 на чл. 8.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли изказвания по тези предложения? Не виждам.
Поставям на гласуване първото предложение на господин Венко Вълчев за създаване на нов параграф, условно първи.
Гласували 87 народни представители: за 3, против 71, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Венко Вълчев за допълнителен параграф.
Гласували 74 народни представители: за 3, против 58, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 10:
"§ 10. Министерският съвет създава Държавно-обществен център за координация, контрол и информация по изпълнението на реституционните закони (Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти), включващ представители на Министерския съвет и регистрираните организации, защитаващи интересите на собствениците на одържавени имоти, и приема правилник за дейността му."
Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на господин Нихризов за нов параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 3, против 68, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Приключихме работата си по този законопроект.

Преминаваме към точка четвърта:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Стигнахме до § 58.
Имате думата, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 58 се отнася до изменение на чл. 329.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - § 58 се изменя така:
"§ 58. Член 329 се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - в чл. 329 да бъде запазена ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мариела Митева - § 58 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Лилов - подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 58:
"§ 58. В чл. 329 ал. 2, 3 и 4 се отменят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Няма изказвания.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за няма, против 57, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за запазване на ал. 4, което също не е подкрепено.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 72, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева, което би следвало да поставя най-напред на гласуване, тъй като то е за отпадане на § 58.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мариела Митева.
Гласували 79 народни представители: за 21, против 52, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 58 така, както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 6, въздържали се 5.
Параграф 58 е приет.
За отрицателен вот - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вие току-що отменихте в чл. 329 ал. 2, 3 и 4. А всъщност този член е за правото на подбор. Алинея втора казва, че при равна квалификация и еднакво изпълнение на работата предимство за оставане на работа имат работниците и служителите, които имат по-тежко семейно или материално положение или здравно състояние. Алинея трета казва, че при подбора работещите пенсионери, работниците и служителите, които са придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост се уволняват преди всички други работници и служители. И ал. 4: при равна квалификация не могат да бъдат уволнявани работници и служители, чиито съпрузи са регистрирани като безработни, както и работници и служители, които единствено осигуряват издръжката на семейството си.
Вие като мнозинство по същество влошихте още повече положението на безработните, на хората в тежко положение и те няма да бъдат предпочитани при подбора. А трябва да знаете, че на всички срещи, които провеждаме, господин Пламен Марков, Вие би трябвало да знаете това за нашия регион, настроенията са именно за такава защита. С премахването днес на тази защита Вие погазихте не просто минималните шансове на тези хора за физическо съществуване, вие буквално ги унищожавате.
Аз гласувах "против" и не само гласувах "против", но ще направя всичко възможно чрез средствата за масова информация това да достигне до хората - в каква степен като мнозинство вие въобще се интересувате от хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Госпожо Дянкова, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 59. Създава се нов чл. 331:
"Прекратяване на трудовия договор поради икономически или финансови затруднения на работодателя

Чл. 331. (1) При икономически или финансови затруднения на работодателя той може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.
(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от трикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението."
Има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Стефан Нешев за създаване на ал. 3 в чл. 331 - подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на комисията за § 59:
"§ 59. Създава се нов чл. 331:
"Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение

Чл. 331. (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срешу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.
(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
(3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой да вземе отношение по § 59? Не виждам желаещи.
Тъй като и двете предложения са подкрепени от комисията, ще гласуваме направо предложението на комисията, госпожо Дянкова.
Моля, гласувайте § 59 така, както се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Параграф 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 60, който се отнася до чл. 333. Няма постъпили предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, а той е:
"§ 60. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото "12" се заличава.
2. В ал. 3 числото "12" се заличава.
3. Създава се нова ал. 5:
      "(5) Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1."
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 60, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Параграф 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 61 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, а той е:
"§ 61. В чл. 335 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Форма и момент на прекратяване на трудовия договор".
2. Създава се нова ал. 1:
      "(1) Трудовият договор се прекратява писмено."
3. Досегашният текст става ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте § 61, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 61а, който се отнася до корекция на чл. 344, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 61б за отпадане на чл. 345, което също е оттеглено.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - чл. 345, ал. 1 се изменя, както следва:
      "(1) Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно с влязло в сила решение на съда, или уволнението е отменено по реда на чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда, съдът или работодателят изпраща съобщение на заинтересувания работник или служител за възстановяването му на работа. Възстановяването се извършва, ако работникът или служителят в 14-дневен срок от получаване на съобщението за възстановяване, се яви, за да заеме предишната си работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини."
Комисията не подкрепя това предложение за промяна на ал. 1 в чл. 345 на господин Стефан Нешев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, госпожо Дянкова! По памет ми се струва, че това, което е внесено като предложение от съществуващата алинея е: "или уволнението е отменено по реда на чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда, съдът или работодателят изпраща съобщение на заинтересования работник или служител за възстановяване на работата му". Защо да не бъде изпратено това уведомление по служебен път, че той е възстановен на работа? Той може и да не знае за това. Това не е толкова съществено, но за това, че вие го отхвърляте, аз съм малко озадачен кое нарушава останалото като ценностна система или като тенденция в промените, които правите - да получи уведомление този, който е реабилитиран след уволнение и ако има уважителни причини в 14-дневен срок да се яви да поеме предишната си работа. Трудно ми е да разбера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
Някой друг желае ли думата по предложението на господин Стефан Нешев?
То е близко до сега съществуващия текст, но с повече подробности.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев за изменение на ал. 1 в чл. 345.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 77, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова за промяна на заглавието на чл. 348.
Комисията подкрепя това предложение и създава § 61а със следното съдържание:
"§ 61а. В чл. 348 заглавието се изменя така: "Представяне, издаване и съхраняване"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, гласувайте § 61а, така както беше докладван от госпожа Дянкова.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 4, въздържал се 1.
Параграф 61а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от народния представител Росица Тоткова за промяна в чл. 349.
Комисията подкрепя това предложение и предлага да се създаде § 61б със следното съдържание:
"§ 61б. В чл. 349, ал. 1, т. 3 се изменя така:
"3. номер на личната карта или документа за самоличност и единен граждански номер;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За изказване има думата господин Димитров.


ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Става дума на пръв поглед за една редакционна промяна в досега съществуващия чл. 349 - замяната на личния паспорт с новите документи, а именно личната карта. Но така, както е формулирано изменението, повтарям формулировката: "Номер на личната карта или документа за самоличност и единен граждански номер" излиза, че личната карта не е документ за самоличност - "личната карта или документ за самоличност".
Вероятно ще е по-добра формулировката: "Личната карта или друг документ за самоличност".
Предполагам, че е техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Госпожо Дянкова, така както го каза господин Димитров ли?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, както го каза господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 61б, както е предложен от комисията и с тази забележка, която направи господин Димитров.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Параграф 61б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Има предложение на народния представител Емилия Масларова, което се отнася до корекция на чл. 350.
В чл. 350 да бъдат направени следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 и ал. 3 изразът "по вина на" да бъде заменен с думата "от".
2. Да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Издаването на нова трудова книжка по предходните алинеи става след обявление в поне един централен ежедневник. Разходите за обявлението са за сметка на този, който е изгубил трудовата книжка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова за създаване на нов параграф.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 68, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
От името на парламентарна група думата има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Ще ви прочета декларация на Парламентарната група на Евролевицата.
"Парламентарната група на Евролевицата изразява своята сериозна загриженост и безпокойство във връзка с въоръжените инциденти на границата между Република Македония и Косово през последните дни. Евентуално тяхното повторение или разрастване биха поставили на сериозно изпитание усилията на балканските страни и на международната общност за стабилизиране на региона и решаването на всички проблеми по мирен, по политически път.
Евролевицата осъжда действията на екстремистите и терористичните групировки, които целят блокиране на мирния процес и разширяване зоната на конфликти и на територията на Република Македония. Тези действия фактически са насочени и против интересите на самите албанци, живеещи както на територията на Косово, така и на територията на Република Македония. Те заплашват, ако не бъдат преустановени, въвличането и на Република Македония в процеса на дестабилизация, което ще има същите последици и за България, и за целия Балкански полуостров.
Евролевицата изразява увереността си, че международната общност ще продължи усилията си за укрепване на крехкия мир на Балканите и няма да се допусне въвличането и на Република Македония в пореден регионален конфликт, който би заплашил нейния суверенитет и териториалната цялост.
България трябва да следи внимателно обстановката, да е в непрекъснати контакти със страните от региона, с НАТО и Европейския съюз, тъй като само общата международна ангажираност би предотвратила разрастването на конфликта.
Убедени сме, че този проблем не бива да бъде подценяван и че българското правителството ще отстоява позиция, защитаваща суверенитета, сигурността и териториалната цялост на Република Македония." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Имате думата, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова за корекция на чл. 352. В него да бъде създадена нова т. 8а със следното съдържание:
"8а. трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя, съобразно предписанието на здравните органи."
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 352 да се създаде нова т. 10 със следното съдържание:
"10. в случаите на получено обезщетение по чл. 218 на този кодекс."
Комисията не е подкрепила това предложение също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което прави госпожа Масларова, е едно от малкото, за съжаление, което е свързано с подобряване защитата на работниците и служителите. В случая още по-конкретно става дума за трудоустроени или бременни. Предложението съществува като действащ текст в чл. 354, но там става дума за друг случай, а именно, когато се признава време за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение. В случая чл. 352 - втори член, който се предлага да бъде допълнен, е за съществуващи случаи по трудово правоотношение, когато работникът или служителят не работи, да му се признае за трудов стаж.
Аз смятам, че е необходимо такова допълнение, тъй като наистина трябва да имаме предвид като законодатели не само прекъсването на трудовия стаж и там да бъде защитен работникът или служителят, а и тогава, когато съществува трудовото правоотношение, но работникът или служителят не работи. И смятам, че това няма да създаде кой знае какви проблеми. Напротив, то ще мотивира работодателите да намерят по-добри и бързи решения за трудоустроените или бременните.
В този смисъл, подкрепяйки още един път това предложение на госпожа Масларова, се обръщам специално към мнозинството - приемете поне това предложение, тъй като наистина касае много специфична група. Нека да подобрим малко, макар и много малко, тъй като досега се влошаваше Кодексът на труда в повечето от предложенията - това, което вие гласувате като мнозинство.
Повтарям още веднъж, става дума за защита и тази защита може и да не бъде реализирана в ефективен вид, когато работодателят си свърши работата. Обръщам се към мнозинството: подкрепете предложението на госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Стефан Нешев има думата.


СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Тук съм още по-озадачен от отказа на комисията да приеме това предложение. Ще се опитам с няколко думи да обоснова моята озадаченост.
Става дума кога и при кои случаи не се прекъсва трудовият стаж на един наемен работник. Аз предлагам да се допълни една т. 10, която да касае случаите тогава, когато природни бедствия попречат на работника да се яви на работа, след като е получил възнаграждение, те са били удовлетворени, т.е. те реално не са давали възможност той да участва в производствения процес. Представете си потоп. Представете си пожар.
Член 218 задължава в тези случаи предприятието да обезпечи някакво възнаграждение на наемния работник тогава, когато неучастието му в производствения процес не е по негова вина.
Господин министър, ако намерите смислено обяснение на отказа това да бъде прието - да бъде удовлетворено искането да не се прекъсва трудовият стаж на работника заради това, че не участва в производствения процес поради природни бедствия, но това е било официално признато - аз ще се извиня, че интелектът не ми позволява да разбера дълбокия замисъл на комисията. Но ако няма такъв, обърнете се към колегите си и кажете, че това са едни добри намерения, които не пречат за осъществяване дори на един либерален модел на поведение в производствените отношения. С интерес ще изслушам или Вас, госпожо Дянкова, или господин министъра, за да разбера защо е отхвърлено предложението ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Разбира се, господин Нешев, на мен ще ми е трудно да възпроизведа след толкова време дебатите в комисията, но ще се опитам да кажа няколко от мотивите, с които беше отхвърлено Вашето предложение и предложението на госпожа Масларова.
Ако този текст, който предлага госпожа Масларова в чл. 352 го има в Кодекса на труда, надделяха аргументите, че работодателят би реагирал така. Ще намери час по-скоро начин да прекрати трудовото правоотношение на трудоустроения или на бременната работничка. Защото иначе така, както се иска да бъде записано, не е трудно да си представите какво ще стане в едно предприятие като "Кремиковци" или едно предприятие като "Нефтохим", т.е. в големите предприятия. Там няма едно работно място, за което, ако здравните органи рекат да са принципни - всички знаем това - ще признаят, че е неподходящо за бременна жена.
От тази гледна точка всяка една бременна жена в тези фирми, в които действително има замърсяване на работната среда, ще може да предявява съответните претенции. Ще възникне една действително много голяма колизия. Разбира се, незабавно те ще заявяват, че няма да изпълняват тази работа, защото законът ще им признае това за трудов стаж. Оттук пък колизията с Кодекса за задължително обществено осигуряване - какво ще стане с това време, което е признато за трудов стаж, което няма да е по-малко като право, пораждащо пенсионни и други права по Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Тогава в комисията ни се струваше, че целта на това предложение е по този начин, след като не се осигуряват места за трудоустрояване, автоматично да им се признават права. Ние за такова автоматично признаване на права сме направили своя отказ и го направихме, когато приемахме Кодекса за задължително обществено осигуряване и във всички досегашни изменения на Кодекса на труда. Такова автоматично признаване на привилегии и на права и в досегашните текстове на Кодекса на труда не съществува. Поне такава е била тенденцията при промяната на Кодекса на труда.
Колкото до предложението на господин Стефан Нешев, беше приета правилно, както и той каза, хипотезата по чл. 218 - когато работникът е възпрепятстван от природни бедствия, стихии или е взел участие в отстраняването на последиците от тези природни бедствия и стихии, той има право на обезщетение. Признава му се, че по този начин той не нарушава трудовата дисциплина. Наистина тези хора нямат вина, че не се явяват на работа. Значи те не могат да бъдат наказани.
Но, от друга страна, ако няма признаването на това време за трудов стаж, значи те наистина ще бъдат подложени на санкциониране по някакъв начин, който следва от други законови разпоредби.
Горе-долу това бяха мотивите, с които комисията не прие тези две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За първа реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Госпожо Дянкова, аз Ви благодаря, че така чистосърдечно подходихте към обясненията си. Но аз Ви питам: той не отива на работа, защото не може да отиде по обективни причини. Това е прието от работодателя му и го санкционираме - прекъсва му се трудовият стаж. Е, това като логика ми е трудно да го разбера. Има моменти, в които това прекъсване може да бъде ощетяващо достойнството на този човек, на личността и т.н. Това не е по негова вина. Вие сама го казахте. Нямате право да го санкционирате с отказа си да не му се прекъсва трудовият стаж. Изгорял цехът, изгорял заводът или срутил се мостът между онова село в Кърджалийско и основния център. Нямате пари да го поправите. Три дни стои човекът, не може да пътува. Е, хайде сега да му одерем кожата.
Дайте да не ставаме по-големи католици от папата и по-големи либерали от либералните държави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Статков, Вие вдигахте ръка?
За втора реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Госпожо Дянкова, аз смятам, че изразеното от Вас мнение от името на част от членовете на комисията не е добре обосновано. Защото в чл. 354 съществува такава разпоредба, която защитава бременните и трудоустроените. Само че тогава се разглежда случаят за време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение.
В случая това, което предлага госпожа Масларова, е време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил или по-конкретно трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, защото не е предоставена подходяща работа.
Искам също така да кажа, че има защитни разпоредби в Кодекса на труда, които санкционират работодателя за това, че не е осигурил подходяща работа. Мисля, че не сте ги отменили.
Мъчех се още веднъж да направя преглед. В своето аргументиране в полза на предложението на госпожа Масларова аз изтъкнах, че това ще бъде един допълнителен подтик за работодателя да подсигури, без да чака санкцията, която съществува в този кодекс, на работника или служителя, който е трудоустроен или бременната работничка или служителка такова работно място.
Смятам, че ние не можем да влезем в противоречие с Конституцията, тъй като там е записано, че трудът се гарантира, той се защитава. Става дума за защитна мярка и аз неслучайно се обърнах към мнозинството. Госпожа Масларова е направила такова предложение - не за някаква радикална стъпка, а именно за една по-пълна защита.
Затова още веднъж, изразявайки несъгласие с Вашите аргументи, се обръщам към мнозинството да подкрепят предложението на госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов параграф.
Гласували 106 народни представители: за 31, против 75, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Нешев за създаване на нов параграф.
Гласували 101 народни представители: за 30, против 68, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Емилия Масларова за чл. 355, ал. 3: след израза "шестдневна работна седмица" да се постави запетая и да се добави текстът "а при сумирано изчисляване на непълно работно време - месецът, през който работникът или служителят е изработил не по-малко от половината от законоустановената норма на работното време за периода на изчисляване".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което също се отнася до чл. 355, ал. 3 - думите "и 25 дни при шестдневна работна седмица" се заличават.
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложението на комисията е да се създаде § 61в със следното съдържание:
"§ 61в. В чл. 355, ал. 3 думите "и 25 дни при шестдневна работна седмица" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за нов параграф.
Гласували 86 народни представители: за 13, против 73, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 61в.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграф 61в е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение от народния представител Емилия Масларова да се създаде нов чл. 355а със следното съдържание:

"Установяване на трудов стаж

Чл. 355а. (1) Трудовият стаж по този кодекс се установява с трудова книжка, служебна книжка или удостоверение, издадено въз основа на разплащателни ведомости, партидни книги или други първични документи на работодателя.
      (2) При липса на документи по предходната алинея трудовият стаж може да се установява по реда на глава осма."
Комисията не е подкрепила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова за създаване на нов чл. 355а.
Гласували 98 народни представители: за 17, против 79, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова за изменение в чл. 357. Комисията е подкрепила това предложение.
И предложението на комисията е за създаване на § 61г:
"§ 61г. В края на чл. 357 точката се заличава и се добавят думите "и установяването на трудов стаж."
Има предложение, което се отнася до следващия член - чл. 358 - от народните представители Христо Иванов и Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
И комисията предлага да се създаде § 61д:
"§ 61д. В чл. 358, ал. 1, т. 2 думите "шестмесечен" се заменят с "двумесечен"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 61г и 61д, така както са предложени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 61г и 61д са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 62 няма предложения от народни представители.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за § 62, а той е:
"В чл. 359, изречение второ, думите "преглед по реда на надзора или за" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова.
Моля, гласувайте § 62, така както е предложен от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение от народния представител Емилия Масларова - в чл. 360 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
      "(2) Първоинстанционните съдилища разглеждат трудовите спорове в състав от съдия и двама съдебни заседатели, от които единият е представител на работодателите, а другият - на работниците и служителите. Съдебните заседатели по трудови спорове се определят по ред, установен от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с Националния съвет за тристранно сътрудничество и Висшия съдебен съвет."
Сегашните алинеи 2, 3, 4 и 5 да станат съответно алинеи 3, 4, 5 и 6.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение от народния представител Николай Томов, също за корекция на чл. 360, ал. 2.
Комисията е подкрепила предложението.
И предложение на комисията - създава се нов § 62а:
"§ 62а. В чл. 360, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "държавни представителни органи" се заменят с думите "органите на изпълнителната власт".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. служителите по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което е направила госпожа Масларова, за създаване в чл. 360 на нова алинея, според мен, е една крачка, която трябва да бъде направена.
Правната защита на работниците и служителите, на техните искове действително в сегашния й вид трябва сериозно да бъде променяна, и, според мен, господин министър, Вие трябва да вземете отношение, тъй като Вие сте юрист, да изкажете още веднъж онези аргументи, които Ви възспират. Но лично аз считам, че присъствието на съдебни заседатели, от които единият е представител на работодателите, а другият - на работниците и служителите, е нещо по-добро от състава на първоинстанционния съд, който трябва да вземе решение.


И не намирам, поне за себе си, мотиви с оглед по-добра правна защита на работниците и служителите един такъв състав да бъде одобрен като разпоредба от Народното събрание. Ако вие действително имате някакви такива сериозни аргументи, кажете ги, тук и мнозинството, а и народните представители, които не са членове на комисията, може би ще се вслушат.
Но, повтарям, аз не намирам такива. И затова се обръщам отново към мнозинството да подкрепят предложението на госпожа Масларова. Нека да направим такава крачка към едно по-добро уреждане на правната защита на работниците и служителите.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Добре, можем ли с един текст да създадем специализиран трудов съд?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Ще отговаряте ли, господин министър? Това нещо не се нуждае от обяснение. Остава и съдебната система да направим на съсловен принцип, тогава тежко ни и горко.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Това изказване ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, коментар.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! За съжаление, ако можеше просто с една алинея да бъде създаден трудов съд в България, сигурно отдавна щеше да бъде създаден. Но въвеждането без промяна, и то много радикална на всички процесуални норми, касаещи гражданското правораздаване, установяването само на особен вид представители на спорещите страни в самия съдебен състав едва ли ще доведе до подобряване на правораздаването.
Рано или късно в България ще бъде създаден трудовият съд. Но това не може да бъде нито с една алинея направено, нито по този ред.
Затова ви моля да не приемете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова за нов параграф.
Гласували 113 народни представители: за 24, против 89, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 62а така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Параграф 62а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 63 има предложение от народния представител Росица Тоткова, подкрепено от комисията.
Предложение от комисията за § 63:
"§ 63. Член 363 се изменя така:
"Решения, които не подлежат на касационно обжалване
Чл. 363. Окончателни са и не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, с които:
1. се уважават или отхвърлят искове на работника или служителя за определяне размера на отпуск, даване на безплатна предпазна храна и противоотрови, на работно или униформено облекло или лични предпазни средства;
2. работодателят е осъден да заплати на работника или служителя суми в размер до минималната месечна работна заплата, установена за страната. В този случай решението подлежи на касационно обжалване от работника или служителя;
3. се потвърждава или отменя дисциплинарно наказание "забележка" или "предупреждение за уволнение"."
По следващия § 64, който се отнася за чл. 399, има предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 64:
"§ 64. В чл. 399 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
2. В текста думите "Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалните грижи" се заменят с "Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика".
Параграф 65 се отнася до чл. 402, ал. 3.
Прието предложение на народния представител Росица Тоткова.
Предложение на комисията за § 65:
"§ 65. В чл. 402 ал. 3 се изменя така:
"(3) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401 осъществяват своите права в сътрудничество с работодателите, с работниците и с техните организации."
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за чл. 403.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 65а:
"§ 65а. В чл. 403 ал. 2 се отменя."
Предложение на народните представители Росица Тоткова и Ангел Балтаджиев за чл. 404.
Комисията подкрепя това предложение.
Създава § 65б:
"§ 65б. В чл. 404, ал. 1 се създават т. 6 и 7:
"6. да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3;
7. при повторно нарушение на чл. 62, ал. 1 да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на нарушението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 63, 64, 65, 65а и 65б така, както са предложени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Параграфи от 63 до 65б включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 66 се отнася до чл. 405, ал. 1, 2 и 3 да претърпят корекции.
Предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на § 66.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66.
"§ 66. В чл. 405, ал. 1 - 3 се изменят така:
"(1) Инспекцията по труда има право да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2. Обявяването се извършва с постановление на Инспекцията по труда, което се връчва на страните по трудовото правоотношение.
(2) В случаите по ал. 1 Инспекцията по труда дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.
(3) Отношенията между страните до постановяване на предписанието по ал. 2 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Ако страните по трудовото правоотношение не уговорят в писмена форма условията по него, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор, който се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен работен ден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 1, против 56, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 66 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Параграф 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за корекция на чл. 406 от Кодекса на труда.
Комисията е подкрепила предложението и то е станало предложение на комисията:
"Създава се § 66а:
"§ 66а. В чл. 406 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
      "(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 представителите на синдикалните организации имат право:
1. да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите;
2. да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи;
3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси по спазване на трудовото законодателство."
2. Създава се ал. 3:
         "(3) Представителите на синдикалните организации при изпълняване на сигналната си функция са длъжни да спазват условията по чл. 403, ал. 1."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 66а така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграф 66а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 66а. В чл. 413, чл. 414 и чл. 415 навсякъде изразът "минимална работна заплата" се заменя със "средна работна заплата за страната".
Няма предложения от народни представители.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 66а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 66а на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието и този параграф отпада.
Преустановяваме работата по Кодекса на труда дотук, утре ще продължим.
Съобщения за парламентарен контрол на 2 март 2001 г.:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Илия Баташки и Янаки Стоилов и на четири питания от народните представители Руси Статков, Лъчезар Тошев, Ангел Такев и Румен Овчаров.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов и на питане от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Анелия Тошкова - два въпроса, и Панайот Ляков и на две питания от народните представители Кънчо Марангозов и Дора Янкова.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Иван Бойков - два въпроса, Петър Башикаров и Меглена Плугчиева, Лютви Местан и Александър Каракачанов и на питане от народния представител Ангел Малинов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Панайот Ляков, Стоян Райчевски, Николай Згурев и Меглена Плугчиева и на седем питания от народните представители Свилен Димитров, Лъчезар Тошев, Руси Статков, Анелия Тошкова, Ангел Малинов и Юрий Юнишев, Ангел Малинов и Атанас Папаризов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Калчо Чукаров, Иван Сунгарски, Стоян Райчевски и Петър Мутафчиев, Пламен Славов и Донка Дончева, и на две питания от народните представители Донка Дончева и Анелия Тошкова.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Валентин Симов, Ангел Найденов, Жорж Ганчев, Свилен Димитров и Георги Дилков-Лорда и на питане от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на питане от народния представител Валентин Симов.
Министърът на вътрешните работи финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова.
Министърът на транспорта Антони Славински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов.
На основание чл. 86, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов - на питане от народните представители Велислав Величков, Виктория Василева, Васил Клявков и Пламен Пейков;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев - на три актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев, Пламен Славов и Донка Дончева;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на три актуални въпроса от народните представители Ангел Такев, Илия Баташки и Елена Поптодорова;
- министърът на правосъдието Теодосий Симеонов - на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Стефан Нешев и Руси Статков.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание днес, 1 март, от 15,00 ч. в зала № 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 2 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,53 ч.)



Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Петя Шопова


Секретари:
      Васил Клявков

    Ивалин Йосифов