Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 25 ноември до 1 декември 1998 г.:
Проект за решение за даване на разрешение за участие на български военен кораб в националното учение в духа на Инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Република Гърция "Йолкос'98". Вносител - Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за публичния регистър за деклариране на имуществата и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България. Вносители - Екатерина Михайлова, Иван Димов и Димитър Абаджиев. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Днес, съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, право за първа точка в седмичната програма има Парламентарната група на "Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия", които са предложили т. 1 от дневния ред да бъде законопроект за политическите партии, внесен от Анастасия Мозер и група народни представители.
Съгласно нашия правилник трябва да се гледат и останалите закони, които засягат същия проблем, а това са законопроектите, внесени от Александър Томов и група народни представители, от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков и от Петко Илиев и група народни представители.
На основание чл. 39, ал. 7 т. 2 от дневния ред ще бъде предложението на Парламентарната група на Демократичната левица - законопроект за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация, с вносител Велко Вълканов.
По същата проблематика е и новопостъпилият законопроект за публичния регистър за имуществата и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България, с вносители Екатерина Михайлова, Иван Димов и Димитър Абаджиев.
Освен това, съгласно чл. 39, ал. 3, за дневния ред са направени две предложения. Едното е от господин Велко Вълканов за законопроекта за ветераните. На Председателския съвет тази сутрин беше поет твърд ангажимент следващата седмица, още в първия пленарен ден, в сряда, законът да бъде гледан в заседателната зала, тъй като тази седмица очевидно с бюджета на Националния осигурителен институт, със Закона за акцизите и с останалите данъчни закони трудно ще се стигне до него. Така че Председателският съвет пое ангажимент следващата седмица, в първия заседателен ден, в срядата още, да бъде гледан законът, предложен от господин Вълканов.
И второто предложение е на госпожица Екатерина Михайлова.
Вие, господин Вълканов, преди да съм прочел предложението на госпожица Михайлова, искате ли думата или Ви удовлетворява...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не, ако наистина в сряда ще го гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да. Предложението на госпожица Михайлова е:
1. Проект за решение за даване на разрешение за участие на български военен кораб в националното учение в духа на Инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Република Гърция "Йолкос'98". Вносител - Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Вносител - Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за данък върху добавената стойност.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива, за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
6. Програма за приватизация на държавни предприятия за 1999 г. Вносител - Министерският съвет.
7. Второ четене на законопроекта за държавния служител.
8. Първо четене на законопроекта за публичното предлагане на ценни книgа. Вносител - Министерският съвет.
9. Парламентарен контрол.
Само не разбрах, господин Вълканов, да поставя ли на гласуване Вашето предложение сега?
Поставям на гласуване предложението на господин Вълканов в седмичната програма за тази седмица да бъде включен и законопроектът за ветераните.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той каза, че може да не го поставяте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, казал е, че може да не го поставяме на гласуване? Добре, тогава няма да го гласуваме. Следващата седмица го включваме.
Отменете гласуването.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена от госпожица Екатерина Михайлова.
Гласували 150 народни представители: за 125, против 4, въздържали се 21.
Седмичната програма за работата на Народното събрание за периода от 2 до 4 декември 1998 г. е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
На основание чл. 39, ал. 7 законопроект за политическите партии, втори законопроект за политическите партии, трети законопроект за политическите партии и законопроект за политическите партии и организации.
Най-напред давам думата на вносителите. Кои от тях желаят да се изкажат? От Народен съюз, господин Томов има законопроект, господин Петко Илиев и господата Каракачанов и Величков.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Щом ги няма, няма да ги обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Някой да направи предложение за отлагане.
От името на народните представители, внесли законопроекта на Евролевицата, има думата госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за нов закон за политическите партии се обсъжда отдавна в българското общество и още от началото на Тридесет и осмото Народно събрание.
Законопроектът, който внася Народен съюз, всъщност е законопроект, който познаваме още преди Тридесет и осмото Народно събраниеq и не е случайно, че освен него Евролевицата внася своя проект, господин Петко Илиев и господин Каракачанов.
Тоест в българското общество и сред политическите партии и организации има дискусия за това как трябва да изглежда новияj закон за политическите партии. Проведоха се и няколко обществени дискусии, на които се видяха различните становища. В момента аз няма да представям изводите от тези дискусии, а само проектозакона на Евролевицата.
Законът за политическите партии, който предлага Парламентарната група на Евролевицата, е свързан с два принципни въпроса. Първият е как да бъдат структурирани политическите партии и вторият въпрос - как да бъдат финансирани политическите партии. Преди да обоснова нашите принципи, свързани със структурирането на политическите партии, бих искала да кажа, че след 1990 г. беше нормално да има един изключително либерален режим и след като е съществувала една партия-държава, да се даде възможност да се създадат много политически партии и по този начин гражданите да изразяват обединени своите интереси.
Този процес на либерализиране на процеса на създаване на политически партии обаче показа в деветте години, в които съществува новият Закон за политическите партии, че либерализирането стигна до своя връх или до своя край. В българския политически живот съществуват политически партии само по регистъра на съда. Това се забелязва и по време на избори, когато се регистрират партии, а понякога за тях не гласува никой или гласуват толкова малко хора, че това показва липсата на влияние на тези организации в политическия и обществен живот. Освен това тогава, когато от името на партии се предприемат определени действия, които компрометират демократичния процес, гражданите поставят въпроса защо трябва да има толкова много политически партии и реални ли са те.
Разбира се отговорът на този въпрос е, че реални са тези, които участват във властта - в местната власт, в парламента, тези, които се доказват чрез избори. Това обаче не означава, че не трябва по нов начин да бъде регулиран процесът на създаването и особено на финансирането на политическите партии и затова ние предлагаме един проект, който почива на опита на други европейски страни.
В законопроекта, който внася Парламентарната група на Евролевицата, се предвижда тогава, когато група граждани се обединят в политическа партия и депозират документите, които се предвиждат в закона, а това са учредителен акт, партиен устав, списък с персоналните данни на членовете на партията и регистрация на местните организации, на двадесет и първия ден, след като учредителните актове са депозирани в съда, партията да придобие качеството на юридическа личност. Тоест да няма специална процедура на придобиване на това качество, а то да стане екс леге на двадесет и първия ден. Освен това в седмичен срок от депозирането Софийският градски съд вписва партията в отделен регистър. Ако обаче Софийският градски съд откаже вписването в регистъра, отказът може да се обжалва пред Върховния административен съд. Смятаме тази процедура за по-лека, отколкото процедурата, която съществува досега. Но, разбира се, сме отворени за обсъждане и на други процедури.
Какви са ограниченията, които предлагаме в нашия законопроект и които не абсолютизираме, но искаме да се въведат някакви критерии, за да може в хода на обсъждането и на другите идеи да се намери най-добрият критерий? Ние предлагаме, за да може да бъде регистрирана една политическа партия, тя да предостави персоналните данни и естествено личните волеизявления на 10 хил. души. В хода на обществените дискусии, които проведохме, навсякъде ни беше казано, че това е твърде високо число, че едва ли в България, която има 8 млн. граждани, това е най-добрият критерий. Затова ние сме склонни да обсъждаме всички други критерии, но мислим, че една политическа партия под 3 хил. души не би изглеждала сериозно, дори когато става дума за местната власт.
И вторият критерий, който въвеждаме, това е да има регистрирани или създадени местни организации в две трети от общините. Знаем, че това също е максималистичен критерий. Може би нормалният критерий е една втора или една трета, но все пак трябва да има някаква норма на териториално представителство, като имаме предвид и натрупания опит от последните девет години.
Има допусната грешка в чл. 6 на нашия законопроект, в който се казва, че разпускането на партията става само тогава, когато с дейността си тя нарушава Наказателния кодекс. Самата партия не може да наруши Наказателния кодекс, но ако лицата, които я представляват, направят това или по някакъв начин се засегне сигурността на страната, нормално е тя да бъде разпусната.
Тоест в първа част, наречена "Общи положения", ние въвеждаме критериите за това кога може да се създаде политическа партия. Тук веднага ще възникнат възраженията не влизаме ли в противоречие с Конституцията, не е ли нормално трима или пет граждани на републиката да образуват политическа партия, а след това, когато става дума за избори, партиите да бъдат ограничавани. Ние смятаме, че това би било вид мимикрия, че по-нормално е партиите, които съществуват, да са истински, с нормално представителство и териториална разпределеност и тогава доверието на хората и от гледна точка на реалното съществуване на партията би било по-голямо.
Втората глава е свързана с финансирането на политическите партии. Ние предлагаме принципи на финансирането, които са свързани с парламентарно представените политически партии, които в последните избори са имали 4 процента. Предлагаме финансирането да става от държавния бюджет. Разбира се, ние се колебаехме дълго дали да предложим този тип финансиране, но смятаме, че това е по-сериозно и би създало по-голямо доверие, отколкото другия тип финансиране. Тоест тогава, когато гражданите разберат, че това е форма, за да се преодолеят някои съмнения и опасности за злоупотреби, при един минимум на финансирането от страна на държавния бюджет би могъл да се обсъжда този въпрос. Също така предвиждаме и други източници на финансиране. Това са членски внос, приходите от собствена дейност върху движими и недвижими имоти, кредитиране от финансови институции и други приходи от дарения и завещания.
Освен това въвеждаме някои ограничения. Според нашия проект политическите партии не могат да получават и приемат нито пряко, нито косвено, първо, анонимни вноски, които са в количество, по-голямо от 5 на сто от общата годишна сума, предвидена в държавния бюджет за съответната партия. Също така предвиждаме да не получават нито пряко, нито косвено повече от 10 млн. лв. годишно от едно физическо или юридическо лице. Ограничаваме възможността да има вноски от предприятия и организации с над 50 на сто държавно или общинско участие в съответното юридическо лице, а също така финансирането от чуждестранни правителства или чуждестранни предприятия и организации. Предлагаме финансовият контрол да се осъществява от Сметната палата, като предвиждаме и съответния ред.
Съзнаваме, че това е един закон, който твърде общо урежда материята на политическите партии, но в обществената дискусия, която проведохме, изразихме нашата сериозна подкрепа на проекта на Народен съюз, в който има още по-детайлна регламентация на тези принципи, и смятаме, че с общите усилия на Тридесет и осмото Народно събрание може да бъде приет нов закон за политическите партии, който да съответства на новите обществени отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
От вносителите на останалите законопроекти има думата госпожа Анастасия Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът за нови разпоредби по отношение на политическите партии в България стои, както беше споменато вече, от доста време и до голяма степен като че ли се пренебрегва, което не внася особен ред в нашия политически живот, тъй като последиците от липсата на по-конкретен и съвременен Закон за политическите партии създава по време на изборите обстоятелства, които не са в полза нито на българските граждани, нито на консолидацията на политическия живот у нас. От името на Народния съюз ние също сме внесли законопроект за политическите партии и аз благодаря на госпожа Шопова за нейното мнение, тъй като нашият проект действително е доста подробен и е направен в името точно на това да не се позволяват недоразумения и допълнителни тълкувания от този или онзи, когато възникнат проблеми във връзка с регистрацията на партиите. Вие знаете, че аз бях направила предложение за поправки към Закона за политическите партии в миналото Народно събрание, но този път решихме, че предвид променилите се обстоятелства, България има нужда от изцяло нов Закон за политическите партии.
Действащият Закон за политическите партии беше приет набързо в началото на 1990 г., при това без у нас да съществува какъвто и да е демократичен опит по това време. Освен това може с основание да се подозира, че при някои от неговите разрешения са гонени политически цели - да се раздроби политическото пространство, така че да не може да се създадат достатъчно силни демократически организации, партии. Така или иначе, привидно демократичният режим, създаден със закона, доведе до регистрирането на над 200 партии, в огромната си част съществуващи само в регистрите на съда, а това на свой ред предизвика големи трудности при осигуряването на конституционното изискване за равенство на гражданите, независимо от политическата им принадлежност, както и до излишно изразходване на държавни средства за бюлетини при различните видове избори.
Първата съществена отлика на предлагания законопроект от сега действащия закон е в неговата структура. От структурните глави е запазена само първата - "Общи положения", която е и задължителна, съгласно Закона за нормативните актове. Втората глава - "Образуване, права и задължения на политическите партии" е заменена с "Образуване на политически партии и промени в тях". Това е направено, тъй като както във вътрешните процедури, така и в съдебното производство по регистрация и при промените има немалко общи неща, които могат да се свържат в една глава, докато правата и задълженията на партиите са всъщност материя, която обхваща тяхната дейност и тя е твърде различна от материята по създаването и промените. По същата причина с третата глава на законопроекта се урежда дейността на партиите. Дейността се урежда цялостно, без да се разкъсва, както е в действащия закон. Организационната и политическата дейност е уредена в глава втора - от набирането на средства за издръжка на тези дейности. Глава четвърта на законопроекта отговаря по материя на уреждане на глава четвърта от действащия закон. Създадена е обаче нова глава пета "Административно-наказателни разпоредби", с които се предвиждат редица санкции при нарушение на изискванията на закона, което прави тези изисквания наистина правни норми, а не само декларативни пожелания, каквито са много от разпоредбите на действащия закон.
Глава първа не се различава по същество от съответната глава на действащия закон. Търсено е обаче по-точно и юридически издържано формулиране на разпоредбите. Премахнато е изискването партиите да осъществяват дейността си на български език, тъй като това може да се тълкува като дискриминация на етническа основа.
Глава втора, освен по обхват, се отличава много съществено от уредбата на действащия закон. Рязко се увеличават изискванията за създаване на партии - от 50 на 5000 души, като освен това се поставя условието те да бъдат разположени най-малко в половината от общините в страната. По този начин се избягва образуването на партии, които съществуват само на книга и те вече ще представляват във всички случаи повече или по-малко сериозни субекти. Значителното намаляване на броя им, което ще последва, ще позволи да се решат въпроси, които сега са нерешими, като участието на държавата в материалната издръжка на партиите, равното им участие в държавните електронни медии при изборна агитация и други. Искам също така да кажа, че предложената от нас цифра във връзка с желанието за представителство в 50 на сто от общините ни се струва разумна, но може да се чуят и други мнения за малко по-малък брой, но не разбира се това, което е в действащия закон, или пък за малко по-голяма цифра. Нека да поговорим по тези въпроси, когато действително е дебатът в пленарната зала.
Създаден е също така точен и подробен механизъм, който да предотврати всякакви фалшификации при документиране на изявената воля за участие в партията и значително е подобрена съдебната процедура за регистрацията на партиите и за внасяне на промени в направената регистрация. Някои казаха, че описаната процедура е много подробна, но това е направено точно с цел да се избегнат след това лични тълкувания и с желанието всичко да бъде поставено черно на бяло, за да не се даде възможност за подобни злоупотреби по един или друг начин. Създава се ред, при който всички евентуални възражения и кръгът на лицата, които могат да ги правят, се уреждат ясно и се дава срок да се направят предварително.
Сега действащите разпоредби за дейността на политическите партии имат фрагментарен характер и вместо да уреждат механизма за тяхното действие, се занимават повече със създаването на забрани за други организации, за отделни професии и длъжности.
В този закон се урежда също така и участието на партиите в избори, референдуми и допитвания до народа, поради което в проекта е включен само препращащ текст. Вместо това са уредени механизми за осъществяване дейността на партиите и техните отношения с младежки организации, които споделят идеологиите им.
По отношение на стопанската дейност на партиите е осъществена координация с Търговския закон, което означава, че ако партията иска да извършва такава дейност, тя трябва да го прави чрез субект, уреден от нея. Създадени са и някои забрани в тази област, които целят да отнемат възможността да се увреждат държавни и общински интереси поради интересите на отделни партии.
Съществен нов момент в сравнение с действащия закон е уредбата, според която част от издръжката на партиите се поема от държавния бюджет. Това решение съобразява нашата уредба с тази на напреднали европейски страни като Германия и Франция и има за цел да избегне подкупването на партиите, тоест ангажирането им с крупни стопански субекти срещу получените суми впоследствие да им създават имуществени облаги.
Все с тази цел е въведено и ограничението за получаваните дарения. Поради неясните и различни възможности на бюджета за такова финансиране, сумата за това не се определя в законопроекта, а е предоставено това да става при приемането на бюджетите за всяка една година. Предвижда се обаче държавна субсидия да получават само партии, доказали сериозно присъствие в политическия живот - получили над 2 на сто от гласовете в парламентарните избори. Създаден е и механизъм за разпределение на предвидената в бюджета сума между партиите, като се изхожда от обществената им подкрепа - резултатите в парламентарните избори. Определен е и начинът за изчисляване на изборните резултати на партиите тогава, когато те са участвали в изборите в коалиция, в общи листи с други партии. Най-после, в тази глава се конкретизира досегашният пожелателен текст на чл. 15, ал. 2 от Закона за политическите партии за държавно съдействие, като се заменя със създаването на конкретни задължения за държавата и общините и механизъм за осигуряване на тяхното изпълнение.
С внасянето на този законопроект ние се надяваме - това са само някои от точките, които, разбира се, са в закона - да се постигне стабилизация на нашия политически живот и изясняване на възможностите и ограниченията, които трябва да се спазват от всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Пинчев от името на вносителите на третия законопроект.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днешният дебат идва много неочаквано, без предварителни консултации между парламентарните групи. Ето защо аз ви моля да го отложим, въпреки че той започна. Въпросът, който трябва да обсъдим, е от изключително значение за озониране на политическия живот в страната. И така, без предварителна подготовка нека да не започваме.
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили правя процедурно предложение да се отложи този дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
За противно становище има думата госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Народен съюз не подкрепя това предложение, което до известна степен ние очаквахме. Но когато човек внесе някакъв законопроект, той трябва винаги да е готов да го постави на разглеждане. Всички предложения са минали през комисиите и е крайно време законопроектът да влезе в пленарна зала. Това ще бъде първо четене и аз не виждам защо трябва непрекъснато да отлагаме някои много важни решения, които това Народно събрание трябва да вземе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Пинчев за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 195 народни представители: за 151, против 35, въздържали се 9.
Предложението се приема.

Преминаваме към следващата точка от програмата по чл. 39, ал. 7, която включва два законопроекта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО НА ВИСШАТА АДМИНИСТРАЦИЯ - с вносител Велко Вълканов, и
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР ЗА ИМУЩЕСТВАТА И ДОХОДИТЕ НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - с вносители Екатерина Михайлова, Иван Димов и Димитър Абаджиев.
За процедура има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съгласно нашия правилник, когато по един предмет има два законопроекта, те трябва да се разгледат едновременно. Обаче вторият законопроект, който е предложен от госпожица Михайлова, се раздаде едва днес сутринта. Той е разпределен към нашата комисия, обаче тя не е могла да го прочете, камо ли да го гледа. Затова смятам, че ние не можем да разгледаме днес тези законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Другият законопроект е разпределен още през октомври 1997 г., но Вашата комисия също няма становище и също не го е гледала. А чл. 67, ал. 1 от правилника гласи: "Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започне обсъждането." И тъй като комисията не е започнала обсъждането нито на единия, нито на другия законопроект, редно е да ги гледаме и двата, както е практиката.
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моето предложение е процедурно - да започнем гледането на законопроекта, внесен на 22 октомври 1997 г. Няма никакво разумно процедурно и друго обяснение на това, че повече от една година този законопроект не е гледан в комисията, не е представено становище и днес, когато ние ползваме правото на законодателна инициатива на първо число от месеца, да бъде отклонено заради това, че някой не си е свършил работата. Аз предлагам да започнем гледането на законопроекта, които ние внасяме, а когато другият законопроект стане готов, когато комисията се произнесе, ще гледаме и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма отклоняване на никой законопроект. Аз поканих от вносителите който иска, да вземе думата
Продължете, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги народни представители, законопроектът е внесен от народните представители Велко Вълканов, Георги Божинов, Драгомир Шопов, Любен Корнезов, Румен Овчаров и Стефан Гайтанджиев. Този законопроект цели да защити висшата администрация от проявите на корупция и други форми на незаконно забогатяване. Освен тази цел той трябва да постигне и защитата на авторитета на държавните служители, които твърде често стават обект на критики, на инсинуации и на дълбоко неоснователни нападки към тях, и начина, по който те решават своите лични и семейни проблеми.
На второ място, в нашия законопроект е предвиден кръгът от длъжности, който предопределя и лицата по този закон, длъжни да декларират своето имущество.
Длъжностните лица от висшата администрация, наричани в нашия законопроект "длъжностни лица", са длъжни при встъпването си в длъжност да декларират своето имущество, както и имуществото на членовете на семейството си, съпруги и деца, които живеят заедно с тях. Подлежат на деклариране по нашия законопроект и по преходната негова алинея всички доходи, недвижимото имущество, транспортните средства, спестовните влогове в български и чужди банки, както и ценните книжа, притежавани от лицата и от техните семейства.
Предвиждаме лицата, които не декларират имуществото си по предходния член, да не могат да пристъпят към упражняване на функциите си. Тоест изискването за деклариране на имуществото е императивно условие за пристъпване на изпълненията по длъжността, за която са назначени.
Предвиждаме при освобождаване от длъжност или напускане на заеманата длъжност отново да бъде декларирано имуществото, за да може да се направи преценка дали придобитото в периода на заемането на длъжността е резултат от регламентираните доходи. По този начин ние наистина искаме да предпазим лицата от корупция и от присвояване на доходи извън регламента.
Предвиждаме, че имуществото, което не е декларирано при встъпването в длъжност или при освобождаването от длъжност, се смята за укрито. За укритото имущество се предвижда процедура, по която то да бъде иззето в полза на държавата.
Има един член в нашия закон, който го различава съществено от идеите на колегите, които днес внасят Закон за публичния регистър и декларирането на имуществото. Ако там се предвижда, че декларациите за имуществото трябва да се предават на председателя на Народното събрание и на министъра на държавната администрация, а достъпът до информацията да е по съответния ред, ние предлагаме истинска публичност. Декларациите по чл. 3 от нашия закон могат да се публикуват в средствата за масово осведомяване, т.е. да бъде съвършено ясно какво са придобили по време на заемането на висши административни постове длъжностните лица в България.
Смятаме този въпрос за особено важен, защото в последно време зачестиха случаите на корупция и на използване на служебното положение за забогатяване. Повече от една година формално съществува Комисията за противодействие на престъпността и корупцията, но не са изнесени никакви резултати, които да осмислят нейното създаване и функциониране.
Свидетели сме на едно явление, което застрашава устоите на нашата държавност, което поражда напрежение в страната, особено когато милиони хора не могат да вържат двата края, не могат да се нахранят, не могат да се лекуват, а е очевидно, че други лица, заемащи отговорни постове, живеят в едно благоденствие, което не може да бъде оправдано и обосновано със заплатите, които вземат.
Ето защо, уважаеми колеги, ние предлагаме да бъде приет на първо четене този закон, да бъде приет и на второ четене и да се създаде една публичност на доходите на лицата, които заемат висши държавни постове, с което да ги предпазим от корупция...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Не "да ги предпазим", а "да се предпазим"! Има разлика!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И да разсеем много неоснователни подозрения за хора, които...
Съгласен съм, господин Цонев. Да ги предпазим! Нека да ги предпазим заедно. Аз ви моля да гласувате за закона. Съгласен съм с тази позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова като вносител.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът, който внесохме заедно с колегите Иван Димов и Димитър Абаджиев, е въз основа на приетото решение от Народното събрание миналата година - на 5 декември 1997 г. Тогава Народното събрание единодушно реши, че трябва да се приеме законопроект, който да даде възможността за създаването на публичен регистър относно доходите и имуществата на хората, които се намират във високите етажи на властта.
Проблемът, който възникна пред нас като вносители още когато започнахме в началото да работим по този законопроект, беше в няколко посоки и именно затова се обърнахме и към другите парламентарни групи да обединим усилията си и да намерим най-вярното решение. За съжаление, не срещнахме желание от колегите си от другите парламентарни групи заедно да подготвим един законопроект, в който да избегнем подводните камъни, които съществуват в тази деликатна материя. Това ни накара в крайна сметка ние да внесем този законопроект, в който в никакъв случай не претендираме, че сме успели да решим всички въпроси и че може само с този законопроект да уредим тази толкова сложна материя.
Във времето, в което се подготвяхме за този законопроект, се запознахме със законодателствата на редица други държави в тази област и разбрахме сложността на целия проблем, който се състои в това кои лица трябва да бъдат обхванати от този закон, освен това какво може да бъде предмет на този закон, докъде може да се стига в разследване на имуществата и средствата на лицата, описани в закона.
Аз маркирам основните проблеми, които съществуват въобще като тема по един такъв законопроект.
Третият проблем, на който се натъкнахме, е това кой ще прави разследването в случай, че се установи, че има някъде не съвсем редовни начини за придобиване на имущество и според нас това трябва да бъде финансовата полиция. Тя все още не съществува като орган в България, но е поет ангажимент и почти е готов законът в Министерството на финансите. Очакваме в скоро време да бъде предоставен и в Министерския съвет, и в Народното събрание.
И четвъртият момент, за който господин Божинов говореше и каза, че представлява съществена разлика между двата внесени законопроекта, е въпросът за публичността. Мен не ме е страх да поставя този въпрос и в пленарна зала. Аз съм го споменала и пред медиите. Това е един от въпросите, който навсякъде в законадателството, с което се сблъскахме, и срещите, които имах с експерти, които са работили в тази посока, е един от основните.
В Америка, например, има двустепенна защита на личната информация, т.е. това, което става публично за цялото общество, е в крайна сметка с някаква степен на защита. Там не се описва, примерно, улицата и номерът на къщата, в която живееш, описва се имуществото, без да се описват идентификационните му данни, защото има и банкова тайна, има и защита на лични права на гражданите.
Разбира се, най-лесното е да кажем "пълна публичност" и лично аз нямам никакви притеснения за това да го направя, но не е въпросът толкова лесно да кажем "пълна публичност", описвайки в този смисъл пълната идентификация на всеки един имот или имущество на всяко едно от лицата, които са обхванати от този закон, а те са не само те, а, разбира се, и членовете на семействата им, защото така би било редно. Надявам се обаче, че във времето, в което това ще стане действително закон - защото днес това няма да стане закон, предстои най-малкото второ четене, предстоят много поправки, които според мен са нужни и на двата законопроекта, просто в рамките на десетина текста такава сложна материя не може да бъде уредена - надявам се с експертната помощ на специалисти и то най-вече от Министерството на финансите да получим един работещ законопроект. Въпросът е да получим работещ законопроект, а не законопроект, който само да обявим, че сме приели и той да не произвежда необходимия ефект.
Този ефект, от една страна, трябва да бъде да предпазва от корупция, да съществува страхът. На второ място, обаче, не само да предпазва, а трябва да се предпазва общо обществото и да се създава уважение и към институциите, и към лицата в тези институции, т.е. трябва да подходим с необходимото внимание към закона.
И третото е, разбира се, да бъде създаден един ефективен контрол. Ако няма ефективен контрол, ако няма ефективен орган, който да има възможността наистина да проследи и да пресече и спекулациите, а в случай, че пък има нещо нередно, да отпрати информацията там, където й е мястото, съответно към съдебната система, няма да можем да постигнем ефекта, който целим.
Надявам се, че във времето, в което ще се превърне във факт законът, това нещо ще бъде постигнато. Без Закона за финансовата полиция, без Закона за начина на достъп до информацията, а такъв законопроект се подготвя и той не е свързан само с тези въпроси. Вие знаете, пак ще ви дам пример с Щатите, но там може би е работено най-много в тази посока. Там има закон, по който всеки един гражданин на Съединените американски щати би могъл да получи информация дори от секретните служби на Щатите в случай, че установи и докаже, че това е нещо, което него пряко го засяга или засяга обществото и трябва да бъде предоставена тази информация. Тоест, един такъв бъдещ закон ще помогне и в тази посока - този закон да се превърне в действащ.
Оттам нататък какво има в самия закон? Разбира се, опитали сме се да обхванем кръга на лицата и тъй като в Конституцията те са описани, това са трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, ние сме включили именно този кръг на тези лица, които са в законодателна, изпълнителна и съдебна власт, но върха само на тези власти. Решихме, че ако се стига докрай, ще изпаднем в една формализация. Обществото се интересува наистина от хората, които се намират на върха.
Имахме известно колебание с колегите дали трябва да включим президента, вицепрезидента и съдиите от Конституционния съд с оглед решението на Конституционния съд по повод на Закона за достъпа до досиетата от бившата Държавна сигурност. Но мисля, че това е въпрос, който ще трябва да решим между двете четения. Все пак решихме тези текстове да бъдат записани, защото по-лесно е да отпаднат след това, но ми се струва, че пък обратното би прозвучало като начин да ги изолираме. Именно затова си позволихме да ги включим с всичките опасения от решението на Конституционния съд по този закон, който цитирах преди това.
Какъв е предметът? Предметът в много голяма степен съвпада с това, което е предложено от колегите по другия законопроект - недвижимо имущество, влогове, ценни книги, дялове в ООД-та, командитни дружества, акции, моторни превозни средства, доходи извън трудови възнаграждения от всякакъв вид, може да се разбира по наемни договори, договори за публикации. Разбира се, решихме да включим и налични средства.
Това, което днес виждам като коментари, е защо сме пропуснали някои вещи или пък за това кой плаща мобифоните на депутатите. Това, ако решим, може да бъде включено, но мисля, че това не е най-тежкият проблем, който стои пред нас с решаването на този законопроект. Защото има много по-важни въпроси, на които трябва да се отговори. А вече точно докъде ще трябва да стига предметът, разбира се, че Народното събрание ще реши. Въпросът за това кой плаща мобифоните, струва ми се, че би могъл да попадне в т. 6 от предмета, който ние сме описали в този законопроект.
Смятаме, че трябва да има периодичност - всяка година да има деклариране на имуществата, ако искаме да постигнем целта, а именно органът, който ще има право да проверява имуществата, да може да прави сравнение за това какво се е случило в рамките на една година.
Оттам нататък всички останали въпроси стоят открити. И може би най-важният въпрос е въпросът за санкциите, какви санкции ще има, ако някой не изпълни задълженията си по този закон или укрие данни въз основа на този закон, на декларациите, които ще бъдат попълнени. От колегите, които са внесли другия законопроект, се постави въпроса за това, че който не попълни такива декларации, да не встъпва в длъжност. Да, но как да стане за народни представители и за хората от съдебната власт? Там няма начин да бъде ограничено нещо в тази посока, защото ще се сблъскаме с Конституцията.
Аз всъщност маркирам част от многото проблеми, които възникват по един такъв законопроект. И се обръщам към всички народни представители наистина отговорно да се отнесем към него, защото трябва да има такъв законопроект, но този законопроект, който ще създадем, трябва да бъде работещ и издигащ престижа на институциите, а не закон, който да отчетем като точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Имате думата за изказвания.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Безспорна е важността на темата и наложителността за решаването на един въпрос, по който в парламента нееднократно се е говорило. Това обаче не означава, че ние до такава степен трябва да се отнасяме с пренебрежение към реда, по който се развива законодателният процес, тъй като представеният преди малко законопроект от госпожа Михайлова нарушава поне две изисквания на правилника. Първото е, че той е внесен днес и няма как да се удовлетвори изискването на правилника за минимално необходимия срок до неговото разглеждане. И второто е, че липсва становище на постоянната комисия, без да е изтекъл прилаганият на практика срок, в който тези законопроекти се допускат, когато той е достатъчно дълъг и специализираната комисия не е представила становище.
Затова ние имаме два варианта на действие по-нататък: или законопроектът да бъде обсъждан от вносителите, които господин Божинов представи, или пък те да бъдат разгледани от комисията и тогава дискусията по тях да бъде продължена.
За този факт никой не може да си затваря очите, най-малкото вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е процедура, това не е изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз направих процедурно предложение да не разглеждаме тези законопроекти в пленарната зала преди да сме ги гледали в комисията. Вие трябваше да поставите на гласуване това предложение, не го направихте, за това аз не Ви се сърдя, но моля сега да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря много на господин Лучников. Аз не го направих, защото не бяхме влезли още в точката. Сега вече сме в точката и всяко едно предложение, свързано с тази точка, мога да го поставя на гласуване.
Господин Лучников, Вашето предложение означава отлагане на тази точка от дневния ред. И господин Лучников казва, че обещава още утре да гледат в комисията и двата законопроекта.
Има ли противно становище на предложението на господин Лучников? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към редовната седмична програма, първа точка от която е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ В НАЦИОНАЛНОТО УЧЕНИЕ В ДУХА НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ "ЙОЛКОС'98", внесен от Министерския съвет.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Моля господин Холевич да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: проект за решение за даване на разрешение за участие на български военен кораб в националното учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Република Гърция "Йолкос'98", № 802-03-38, внесен от Министерския съвет на 25.11.1998 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши участието на корвет "Бодри" с бордови № 14 с 58 военнослужещи от Военноморските сили на Българската армия в националното учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Република Гърция "Йолкос'98", което ще се проведе в районите на градовете Волос и Тесалоники и в северната част на Егейско море за времето от 8 до 12 декември 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Имате думата, господин Анатолий Величков.

АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, колеги! Вземам думата, не за да изкажа становище против гласуването на това решение. Напротив, подкрепям го. Но има допусната техническа грешка - градът, който е изписан в решението, което ще гласуваме, е Солун, а не Тесалоники. Направих проверка в отдел "Международно-правен" на Министерството на външните работи и те потвърдиха техническата грешка при превода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Други изказвания има ли?
Чета проекта за решение:
"Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на корвет "Бодрий" с бордови № 14, с 58 военнослужещи от Военноморските сили на Българската армия в Националното учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Република Гърция "Йолкос '98", което ще се проведе в районите на градовете Волос и Солун и в северната част на Егейско море, за времето от 8 до 12 декември 1998 г."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2.
Решението е прието.

Втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТ НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1999 Г.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с първо четене на законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" да поканим в залата управителя на Националния осигурителен институт Николай Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте предложението господин Николай Николов да бъде поканен в залата.
Гласували 107 народни представител: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Николов в залата.
Има думата господин Цонев да прочете становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Становище
по законопроект 802-01-61 за бюджета на фонд
"Обществено осигуряване" за 1999 г., внесен от
Министерския съвет на 19 ноември 1998 г.

На заседание, проведено на 24 ноември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проектобюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков и управителят на Националния осигурителен институт Николай Николов представиха внесения законопроект.
Към представителите на вносителя бяха зададени въпроси, свързани с общественоикономическите условия и социалната политика, които ще се реализират през следващата година.
В мотивите на правителството и направените експозета в станалата дискусия се основаха следните основни моменти, чрез които ще се реализира социалната политика през 1999 г.
Приходите и разходите в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. са разработени на основата на приетите макроикономически, демографски и социални показатели за същата година в условията на валутен борд и са съгласувани с основните постановки, залегнали в 3-годишната програма за развитието на страната.
Едновременно с това проектът се базира на касовото изпълнение на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 6-месечието и 9-месечието на 1998 г. и очакваното изпълнение за същата година.
Разчетите са разработени както в условията на действащото законодателство, така и на някои нови изменения и допълнения, които се предлагат в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Тези изменения се състоят в следното: предлага се изменение на чл. 50 от Закона за пенсиите, с което се дава възможност всеки пенсионер да получи част от пенсията на починалия си съпруг (съпруга), с което в известна степен ще се компенсират загубите от доходите, които са били получавани в семейството.
Предлага се изменение на дял трети от Кодекса на труда, с което да се увеличи действащата в момента едномесечна база за изчисляване на паричните обезщетения при временна нетрудоспособност от един месец на шест месеца. От 1 юли 1999 г. се предвижда осигурителната вноска за фонд "Обществено осигуряване" за сметка на работодателите да се намали с 2,3 на сто, а личната осигурителна вноска - с 1 на сто, поради въвеждането на здравното осигуряване. По този начин общата осигурителна тежест върху работодателите и осигурените лица не се увеличава.
Предлага се изменение в базата и размерите на осигурителните вноски, с което се въвеждат:
1. Нова осигурителна вноска от работодателите за периодите на временна нетрудоспособност на осигурените лица в размер на 22 на сто върху среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, от който е изчислено паричното обезщетение. Това ще се включва в базата за изчисляване на пенсията.
2. Нова осигурителна вноска за сметка на работодателя върху средствата за социални разходи по чл. 147, т. 3 от Кодекса на труда в размер на 22 на сто.
Отменят се текстове в Закона за данъчната администрация и в Закона за държавния финансов контрол, с които неоснователно досега са освобождавани от осигурителни вноски сумите за изплащаното им допълнително материално стимулиране.
На основа на горните предпоставки и тенденции в развитието на статистическите показатели по приходите и разходите на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. се предлага приходите и разходите да възлязат както следва."
Господин председател, предлагам да приложим таблицата към стенограмата и да не я докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прилагам таблицата от доклада към стенограмата.




(Приложение)


Млрд. лв.


1998 г.
1999 г.
П о к а з а т е л и
Закон
Очаквано изпълнение
Проект
1
2
3
4
­I. Приходи - общо
2 289,0
2 043,4
2 587,8
В това число от:
1. Осигурителни вноски на:
- работодатели за работ-
ници и служители



1 930,4



1 717,4



2 048,0
- работници и служители
лични вноски

95,8

86,8

78,4
- самонаети и ненаети лица
57,4
41,7
96,6
2. Субсидии (трансфери)
от Централния републи-
кански бюджет




1
2
3
4
От тях за:
- пенсии по чл. 6 и 7 от
Закона за пенсиите, персо-
нални пенсии, военно-
инвалидни и гражданско-
инвалидни пенсии, пенсии
за особени заслуги към
държавата и нацията и
народни пенсии и индекса-
циите, компенсациите и
добавките към тях, вкл.
пощенска такса и ДДС










106,7










110,5










128,8
- добавки към пенсиите на
участниците и пострадали-
те във войните, както и
наследниците, получаващи
наследствена пенсия за
загиналите в Отечествена-
та война






6,8






7,0






14,4
- месечни добавки за деца
-
-
111,0
- еднократни помощи за
раждане

-

-

3,4
- за здравноосигурителни
вноски на всички пенсионе-
ри от 1.7.1999 г.


-


-


55,5




II. Разходи - общо
2 062,3
2 164,3
2 445,0
В това число:
- пенсии

1 700,4

1 806,0

2 000,0
- помощи и обезщетения
298,6
295,1
331,0
От тях: по Указа за насърча-              ване на раждаемостта

117,9

113,1

114,3
- придобиване на дълго-
трайни активи

22,7

22,7

7,1

1
2
3
4
III. Превишение на приходите
над разходите

226,8

15,5

142,9
Очаквани постъпления по
заем № 4081 от Световната
банка


-


-


14,0
Очакван преходен остатък
от 1998 г.

-

-

15,5
Общ размер на очакваните
налични средства в края на 1999 г.


-


-


172,4


Размерът на предложените приходи през 1999 г. в сравнение с 1998 г. в Закона за фонд "Обществено осигуряване" нараства с 12,7 на сто, а спрямо очакваното изпълнение - с 26,2 на сто. В общия размер на приходите собствените средства ще възлязат на 2225,7 млрд. лева и спрямо 1998 г. нарастват с 6,8 на сто. Това се дължи на очакваното нарастване на средната работна заплата и на предстоящата промяна в Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение, където се предвижда осигуряването да става върху база от 2 до 10 минимални работни заплати, а не както досега от 1 до 8 минимални работни заплати.
От 1 януари 1999 г. изплащаните досега разходи от фонд "Обществено осигуряване" по Указа за насърчаване на раждаемостта изцяло се поемат от държавния бюджет и това е отразено в приходите и разходите на приложения за разглеждане проектобюджет.
От 1 юли 1999 г., в резултат на въвеждане на здравното осигуряване, в прихода на фонда ще постъпят с 2,3 на сто по-малко средства от осигурителни вноски от работодатели и с 1,0 на сто по-малко средства от лични осигурителни вноски при равни и други условия.
През 1999 г. се предвижда увеличение на пенсиите на два етапа - от 1 януари с 5 на сто за всички пенсионери; от 1 юли средно увеличение в размер на 10 на сто. С въвеждането на добавката за вдовишка пенсия лицата, които ще я получават, ще имат реално нарастване на техните пенсии с около 13,4 на сто. Средният размер на пенсията за 1999 г. ще възлезе на 67 460 лв. и ще нарасне спрямо същия размер през 1998 г. с 10,8 на сто.
По решение на Министерския съвет е предвидено на всички пенсионери да се изплати заедно с декемврийската пенсия и коледна компенсация в размер на 55 хил. лв. Тази сума общо за всички пенсионери възлиза на 132,1 млрд. лв. и ще бъде за сметка на заложеното в Закона за бюджета за 1998 г. - "Превишение на приходите над разходите".
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 гласа "за" и 2 - "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Господин министър, желаете ли думата от името на вносителите?
Има думата за процедура господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Обсъждаме един законопроект, който е свързан с други институции.
Предлагам във връзка с дейността на Сметната палата да поканим председателя на Сметната палата господин Георги Николов да вземе участие при обсъждането на този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Има ли противно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте да поканим в залата господин Георги Николов - председател на Сметната палата.
Гласували 108 народни представители - за 104, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Георги Николов.
Има и становище на Комисията по труда и социалната политика по бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. № 802-01-61 от 19 ноември 1998 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. № 802-01-61 от 19 ноември 1998 г., внесен от Министерския съвет.
Проектобюджетът е предложен и съгласуван с Министерския съвет. В своята същност проектът е разработен в условията на действащото социалноосигурително законодателство и възприетата социална политика по доходите до края на 1998 г. и за периода 1999 - 2001 г.
Основа на проекта за бюджет "Обществено осигуряване" е касовото изпълнение за 9-месечието на 1998 г.; демографската статистическа прогноза; прогнозната информация за безработните и осигурените лица.
Приходната част на проектобюджета е според предвижданото намаляване на осигурителната вноска от 1 юли 1999 г. с 2,3 на сто и личната осигурителна вноска на 1,0 на сто. Общата сума на приходите за 1999 г. се предвижда да бъде с 2 трилиона 259 млрд. 449 млн. и 400 хил. лв., които се формират от данъчни и неданъчни приходи. Най-голям дял имат приходите от осигурителните вноски от работодателите за работници и служители в размер на 2 трилиона 20 млрд. и 158 млн. лв.; личните осигурителни вноски от работници и служители в размер на 78 млрд. и 412 млн. лв. и осигурителни вноски от самонаети лица в размер на 96 млрд. 644 млн. лв.
Предвидена е промяната на осигурителния доход от 2 до 10 минимални работни заплати. Включени са вноските за безработните лица от фонд "ПКБ" в размер на 27 млрд. 817 млн. и 900 хил. лв.
От републиканския бюджет е предвиден трансфер в размер на 315 млрд. 75 млн. и 900 хил. лв., което гарантира средствата за плащания по чл. 6 и чл. 7 от Закона за пенсиите за основните размери на пенсиите и значително увеличение на основните размери от 1 януари и от 1 юли 1999 г. съответно с 5 и 10 на сто; добавки към пенсиите за чужда помощ и добавки по чл. 46, ал. 4 от Закона за пенсиите. Тези пенсии са средно на брой 161,7 хил. и среден месечен размер 65 825 лв., включително разходите за пощенски такси и ДДС. Включени са добавките към пенсиите на ветераните от войните и на наследниците на загиналите в Отечествената война.
Средствата по Указа за насърчаване на раждаемостта също са от държавния бюджет, като са включени еднократните помощи при раждане; месечни добавки за деца към заплатите и месечни добавки към пенсиите за деца.
Месечните добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалиди за работещи и неработещи родители също се субсидират от държавата, както и добавката от 36 на сто от минималната работна заплата.
Здравното осигуряване на пенсионерите по чл. 41, т. 4 от Закона за здравното осигуряване също е осигурено от републиканския бюджет.
Най-голям е относителният дял от разходите за пенсии, които за 1999 г. са предвидени в размер на 1 трилион 999 млрд. 597,2 млн. лв., или 82,1 на сто от всички разходи. Предвиденият брой на пенсиите към 31 декември 1999 г. е около 2 млн. 418 хил. лв. Очаква се средният месечен размер на пенсиите за 1999 г. да стигне 67 460 лв. Номиналният ръст е 19,1 на сто, а реалният ръст - 10,8 на сто, при средна годишна инфлация 7,5 на сто. Средната пенсия ще бъде 32,5 на сто от средната работна заплата за 1999 г., докато за 1998 г. този процент е 31,3 на сто.
За пенсиите, финансирани от ДОО, са предвидени 1 трилион 839 млрд. 895 млн. лв. Тук са включени разходите за основните размери на пенсиите; увеличението от 1 януари 1999 г. с 5 на сто на основните размери, осъвременяването от 1 юли 1999 г. с индивидуален коефициент, което е средно увеличение с 10 на сто; разходи за добавки за чужда помощ и по чл. 46, ал. 4 от Закона за пенсиите.
Вторите по значимост разходи са помощите и обезщетенията по дял трети от Кодекса на труда, които се предвиждат за 1999 г. в размер на 214 млрд. 600 млн. и 100 хил. лв. или 8,7 на сто. По програмата на Националния осигурителен институт за профилактика и рехабилитация на осигурените лица се предвижда да бъдат изразходвани 15 млрд. 434 млн. лв., което ще осигури 5906 легла са настаняване.
От бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. се предвижда да бъдат трансферирани средства във фонд "Рехабилитация и социална интеграция" в размер на 7 млрд. лв.; за изплащане на стойността на ортопедичните средства на осигурените лица и във фонд "Условия на труд" в размер на 1 млрд. и 800 млн. лв.; за намаляване на осигурителните разходи за рисковете "Трудова злополука" и "Професионално заболяване", които са съгласувани с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите.
Разходите за службите по социалното осигуряване са предвидени в размер на 105 млрд. 542 млн. и 700 хил. лв., като 55 млрд. 453 млн. са за Националната здравноосигурителна каса за здравното осигуряване на пенсионерите, които ще са трансферирани от държавния бюджет.
Съгласно изискванията на Закона за фонд "Обществено осигуряване" следва да се предвидят средства за резервен фонд за гарантиране на осигурителните плащания. Актюерският остатък следва да бъде в размер най-малко на едномесечните разходи, които за 1999 г. са равни на 203 млрд. 14 млн. и 600 хил. лева. Превишението на приходите над разходите за 1999 г. е в размер на 142 млрд. 853 млн. лева. Предвиденото нарастване на пенсиите е съгласувано с всички заинтересувани институции по политиката на доходите на населението.
След проведената дискусия по законопроекта и като взе предвид препоръките на членовете на комисията, бе проведено гласуване и Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г."
Колеги, виждам, че технически е пропуснато с какъв резултат е взето това решение. Сверих със стенограмата от заседанието на комисията и искам да ви кажа, че това решение е взето с 9 гласа за, без против и 3 въздържали се. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми народни представители, законопроектът, който е предложен на вашето внимание, представлява един балансиран проект на бюджет на Националния осигурителен институт, който благодарение на усилията на колегите от Националния осигурителен институт, на участниците в Надзорния съвет, на работата на Министерството на труда и социалната политика и на Министерския съвет беше в максимална степен хармонизиран с проекта на Закона за републиканския бюджет. Има няколко характерни момента за тазгодишния законопроект за бюджет на Националния осигурителен институт, на които искам да се спра.
Преди всичко ние изпълнихме многобройните предложения, които бяха направени и от страна на народни представители, и от страна на отделни министерства, и най-вече, разбира се, от страна на Националния осигурителен институт. И тази година за първи път републиканският бюджет изпълнява коректно поетия ангажимент за изваждане от плащанията на Националния осигурителен институт от бюджета на фонд "Обществено осигуряване" на средствата за детските добавки. Тази коректна позиция беше посрещната по подобен начин и от страна на самия Национален осигурителен институт и съвместно в много конструктивен дух ние намерихме решение на един въпрос, който в продължение на много години тревожеше обществото в България, а именно: сложихме край на тенденцията на нарастване на осигурителните вноски, които стигнаха до едни изключително високи размери, непоносими вече за работодателите. Тази година за първи път започваме обратния процес на намаляване на осигурителната вноска за фонд "Обществено осигуряване". Това даде възможност по един безболезнен начин да се осигурят средства, без да се увеличава общата осигурителна тежест за въвеждане на осигуровката за толкова важен социален риск, каквото е здравното осигуряване.
Друг важен момент, който характеризира предложения проект, това е установеният принцип на намаляване на неосигуреното време, което дава осигурителни права. Този подход беше приложен спрямо краткосрочната нетрудоспособност. Този проблем беше установен и спрямо периода на майчинството. Същият този принцип намери отражение и в постепенното разширяване на доходите, които хората получават и върху които доходи се начисляват социални осигуровки. Или казано обратно, все повече и повече ще бъдат онези източници на доходи, които хората получават, които ще се отразяват и на техните осигурителни права, чрез увеличаване на възможностите им за получаване на нормална пенсия.
Ние отговорихме заедно с Националния осигурителен институт и на стотиците предложения, които бяха правени през изминалата година, за установяване правото на преживелия съпруг да получава част от пенсията на починалия си съпруг. Струва ми се, че това наистина беше много важна и очаквана от обществото стъпка за подобряване положението на пенсионерите.
В заключение искам да кажа, че в така предложения проект на закон се постарахме да постигнем с общи усилия оптимално съчетание на двете основни цели - от една страна, финансова стабилност на фонд "Обществено осигуряване" и, от друга страна, създаване на реални възможности за реален ръст на пенсиите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, призовавам ви да приемете законопроекта така, както ви е предложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата. Няма ли изказвания? Ако няма изказвания, наистина ще гласуваме.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, господин Николов, колеги! Мисля, че това, което обсъждаме, заслужава много повече внимание и лично аз съм притеснен от липсата на желаещи, особено от страна на мнозинството, да аргументират, да подкрепят някои от идеите, които в процеса на подготовка на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", бих казал, на един по-късен етап бяха хвърлени в общественото пространство.
На първо място ще маркирам идеята на министър-председателя за вдовците и вдовиците, за подпомагане на тези хора, които наистина се нуждаят от решение на проблема по друг начин.
Може би не сте имали възможност или други са причините, но, пак повтарям, аз съм изненадан от липсата на желание за обсъждане на този проблем.

Разбира се, аз ще изразя своето отношение и бих искал да започна с това, че за мен този законопроект е един от най-важните, бих казал, като степен на важност е заедно със Закона за държавния бюджет за следващата година.
Също така бих направил една предварителна уговорка преди да изложа своите виждания и предложения. Аз смятам, че за разлика от Закона за държавния бюджет тук онези, които са работили в началото, не могат да бъдат упреквани за някои от пропуските и проблемите, които сега според мен съществуват. Имам предвид Националния осигурителен институт, който работи и е зависим от много други фактори, за да отговори на критериите. Аз смятам, че колкото и да е висок професионализмът на хората, работещи в Националния осигурителен институт, те не могат да се справят с проблемите, които са вън от тях. В този смисъл правя тази специална уговорка, че за тези проблеми, които ще поставя, смятам, че адресатът е друг.
Започвам с това, което най-много ме смущава. Всички ние вече втора година многократно се убеждаваме в тази зала, че е необходимо сериозно повишение на пенсиите. Всички ние - говоря и опозиция, и мнозинство - в това отношение заставаме пред хората с ангажименти. Но когато миналата година колеги от левицата направиха сериозно предложение да не отлагаме това увеличение, да потърсим възможности, защото валутният борд, който гласувахме в тази зала, изискваше механизъм на смекчаване на социалната тежест, защото онова, което говорихме за национално съгласие, изискваше поносимост на тежестта, налагаше още миналата година много по-сериозни увеличения на пенсиите, за да могат над 2 млн. 300 хил. пенсионери да понасят по-облекчено - разбира се, това е казано много условно - тежестите на прехода. Тогава, припомням ви, вие ни отказахте - и на проф. Стоилов, и на мое предложение - да използваме резерва. Тогава се отиде с уговорката, че ще се търсят други възможности. Впоследствие - говоря за тази година - се появи примамливото обещание за 13-а пенсия, но виждате, че тези неща не станаха и не стават. Имаме една компенсация от 50 000 лв., която според хората, които се занимават като професионалисти, е максимално възможното, което може да бъде направено.
Сега отново този въпрос стои, стои с още по-голяма сила. Какво да направим? Вече имаме осъзнато - поне от министър-председателя - разбиране, че това трябва да бъде направено. Господин Иван Костов предложи за вдовците и вдовиците като хора, които са сами, да се търси механизъм и в рамките на 20 на сто на базата на пенсията на починалия съпруг или съпруга от следващата година да се получава едно увеличение от месец юли. Това е една идея, която - повтарям - би била и, разбира се, е добра и в още по-голям размер да се приложи, ако не стои въпросът за средствата.
Ние в комисиите питахме има ли ги тези средства, правени ли са сметки. Трябва да ви кажа, че сме сериозно обезпокоени. Защо? Защото миналата година на нас ни беше казано, че Международният валутен фонд изисква минимум 3 месечни плащания резерв. Сега в заключителната част на доклада на Националния осигурителен институт се казва, че с тези увеличения, които се предлагат за следващата година, ще остане един резерв от 142 млрд.лв., а едно месечно плащане ще се равнява на 203 млрд.лв. Следователно, ние няма да можем да покрием резерва за месечно плащане.
И тук действително, според мен, ние трябва да потърсим решаването на проблема най-отговорно. Според мен то се крие в реализацията на един друг подход. А той е следният: да стъпим на основата на законите, които действат в момента и да правим бюджета на фонд "Обществено осигуряване" на основата на тези закони. А там ще видим и в проекта, че това не става и не по вина на Националния осигурителен институт, а по вина на правителството. Ще стане и по вина на всички ни, ако не го реализираме. До този момент ние имаме действащ Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. По този действащ закон се заделя една значителна сума от приходите за приватизация за фонд "Обществено осигуряване". И тъй като вие не приехте препоръките ни и мненията ни във връзка с държавния бюджет за 1999 г. относно законосъобразността, аз смятам, че тук не само, че нарушаваме закона, а преди всичко ощетяваме хората и не можем да реализираме дори идеята на министър-председателя, ако не потърсим именно като източник на средства, които да гарантират и резерва, и увеличението, средствата от приватизацията.
Разбира се, аз съм направил своите предложения във връзка с онова, което се предлага в Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Но днес, ако действително вие желаете да създадем гаранция, а не господин Манолов, шефът на Надзорния съвет, да говори, че е разтревожен, че въобще Надзорният съвет смята, че в тази ситуация може да настане срив. Господин Нейков говори друго. Разбира се, той като министър ще защитава друга теза, обаче ние като народни представители трябва да намерим това решение - за сигурен източник и този източник са средства от приватизацията.
Да, ние имаме един друг проблем - че програмата за приватизация, въпреки че трябваше да влезе със Закона за държавния бюджет и да бъде обсъждана в залата, още не е обсъждана. И там имаме още повече въпросителни относно занижените приходи. Но това е една възможност, една възможност за реалните приходи, които ще бъдат получени, да се насочи една огромна сума директно тук, където е най-социално справедливо за тези, които са създавали тези фондове, които се продават, да получат сега, в този момент, когато действително говорим за цената на прехода и те я плащат с живота си, една подкрепа.
Аз ще направя своето предложение между първо и второ четене, но смятам, че един от най-сериозните източници на приходи във фонда, трябва да бъде именно от приватизация в рамките поне на 100 млрд., а бих казал и повече, за да можем и да реализираме идеята за 20-те процента, и другите повишения, и да имаме нещо, което ще бъде реално, което действително хората ще го почувстват.
По-нататък. Смятам, че по отношение на другите проблеми, които виждам в бюджета, също отново по вина на Министерския съвет ние губим приходи. Миналата година всички вие приехте, всички вие подкрепихте една идея, която предложих - и не го казвам заради себе си, а защото действително идеята има своето основание - във връзка с контрола на приватизацията, на изпълнение на договорите, т.е. периода след приватизацията - за разкрити работни места и други неща и т.н., и т.н. - аз предложих една сума като санкция за тези, които не изпълняват закона, от 1 млрд.лв., която да бъде като приход. Ние не сме получили официална информация, но по неофициална, поне за себе си имам от уточнения, проверки - не за 1 млрд., а за много повече. Толкова можем да получим като приходи от един такъв контрол. Разбира се, с този контрол ние ще накараме онези, които са поели ангажимент, да си го изпълняват. Защото тази страна на приватизацията стои открита. Но аз по този проблем няма да се разпростирам. Аз говоря за неговата същност дотолкова, доколкото тук имаше източник на средства. Сега този източник се премахва. Защо? Ние се отказваме от контрола? Ние се отказваме от санкциите ли? Или всичко е наред? Всички си изпълняват ангажиментите към приватизацията ли? Това не е така.
Следователно, този източник на средства трябва да си остане и да бъде именно тук, за да има повече средства, които - пак повтарям - естествено да отидат точно в Националния осигурителен институт поради естеството на натрупване на тези фондове, които се приватизират. Тези, които са ги създали, да получат нещо, а не да се поставят въпроси от колеги тук, от колеги отдясно, често пъти: какво са направили толкова за 45 години? Ето, това са направили, само че не могат да го получат. И да не питат: къде са парите? Тук са парите и трябва да отидат точно там, където им е мястото.
Това, което е достойнство, най-после, казвам го в кавички, е, че се прие детските надбавки да се финансират от държавния бюджет. Обаче за мен това е нещо, което трябваше отдавна да стане и аз не бих адмирирал и не бих насочвал вниманието толкова, ако не ме смущаваше друго и аз съм го казвал поне няколко пъти тук - всички ние бързахме, госпожо Мозер, със Закона за детето. Всички ние подкрепяхме Вашето виждане за увеличаване на детските надбавки. И не да стане във времето и във век и веков, а да стане от тази бюджетна година.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Не по моя вина обаче. Ние го предлагаме от две години, никой не му обръща внимание.
РУСИ СТАТКОВ: Това, което ме смущава, уважаеми колеги, е, че отново няма да има промяна от следващата година за тези детски надбавки. Даже сумата е по-малка, ние, разбира се, с господин Николов - шефът на Националния осигурителен институт, разговаряхме и аз получих обяснение, но тя не е повече. Тоест няма промяна в тези надбавки за следващата година. Значи ние си оставаме в сферата на нищото - нищото спрямо нашите деца.
Уважаеми колеги, разбира се, не е мястото на тези пари тук. Националният осигурителен институт може да бъде ползван като институция - да ги плаща, но има друг начин, за съжаление, не го решаваме и него. (Реплика на Росица Тоткова от място, която не се разбира.)
Не го решаваме и него, госпожо Тоткова, въпреки че Вие миналата година, когато се изказвахте, обещахте, че нещата през тази година ще се променят и в тази посока, но такава промяна няма.
И повтарям, не е вината в Националния осигурителен институт.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Естествено.
РУСИ СТАТКОВ: Не е! Не е, господин Цонев. Вината е в правителството, в мнозинството, което спъваше Закона за детето, спъва увеличаването на средствата за децата и не се търси решение на тези проблеми. И каквото и да си говорим, ето, това е положението в момента.
Трети момент. Най-после, казвам го първо в положителния аспект, имаме приходи от чуждестранни осигурителни институти. Казвам най-после, защото многократно на мен са ми поставяни въпроси за пенсии от Сърбия и така нататък. Това е добре, обаче господин Нейков тук трябва Вие като министър още по-решително да ангажирате Министерския съвет, да се подпишат, да се ускорят спогодби, за да се осигуряват допълнително средства, не хората да ни питат, а да получават това, което е нужно.
Мисля, че в това отношение взискателността спрямо вас като народни представители трябва да я предявим и днес и да не го забравяте това нещо. С Чехия добре направихте крачката, тези въпроси трябва да се решават, бих казал, много по-ускорено.
По отношение на другите изменения, които се предлагат във връзка с приемането на бюджета. Има нещо, което наистина трябва да бъде поставено тук и то е свързано с измененията на Кодекса на труда от 1951 г.
Уважаеми колеги, предлага се паричното обезщетение за временна нетрудоспособност да се изчислява от средното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителните вноски за период досега беше от три месеца, сега - от шест месеца. Ами, вижте, с това става едно свиване на възможностите на хората да получат в определен процент, ставаше дума за 70% или 100 и така нататък процента, обезщетение. Казва се: има злоупотреби. Добре, сигурно има и такива, обаче хората, които се разболяват, те не се разболяват поръчково и ние трябва да търсим не влошаване на условията, а подобряване. В този смисъл не да свиваме от 3 на 6 месеца, а да оставим даже и по-малко, разбира се, със завишен контрол. Със завишен контрол над тези, които дават болничните, над тези, които въобще поемат отговорност по тези въпроси.
Така че тук ще си направя и своите предложения, но смятам, че по тези въпроси трябва да се търси наистина друго решение.
Има и други въпроси, по които ще си направя предложения между първо и второ четене. Смятам, че докато не се намери законното решение и не се посочат тези източници на средства, поне аз като народен представител не мога да гласувам "за". Разбира се, не съм "против" да има увеличение и затова днес ще гласувам "въздържал се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Едно е хубаво, че не започваме за пореден път да се убеждаваме в значението на този закон. Очевидно е, че обществото ни и неговият интегритет ще зависят в много висока степен от това, доколко законът ще бъде достатъчно защитим на практика и ще посрещне своите цели. И тъй като казах "цели", ми се иска да започна със своето разбиране и разбирането на Евролевицата за това как виждаме ние целите на Закона за фонд "Обществено осигуряване".
Целта е проста, според нас. Това трябва да бъде фонд, който да може да събере толкова приходи, достатъчно приходи, които да посрещнат нуждите на общественото осигуряване в една страна, която остро, тежко се нуждае от такова успешно обществено осигуряване.
Аз не съм член на Комисията по труда и социалната политика на нашия парламент, но съм член на Социалната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а нещо повече - бях член и на тази подкомисия, която работеше по Европейската социална харта и нейния ревизиран вариант. С министър Нейков сме имали успешно сътрудничество по редица въпроси, които са свързани включително и със Социалния фонд на Съвета на Европа. Затова разчитам на разбиране от негова страна по въпросите, които ще поставя, а изказването ми ще бъде мотивирано и от работата ми в тази парламентарна комисия.
Очевидно е, че за Евролевицата винаги е стояла задачата да спестим преходните фази в българското законотворчество, тоест да успеем да постигнем такова законодателство по възможност от първи раз, което да не налага след това осъвременяване и корекции, за да можем накрая наистина да установим и да потвърдим нашата адекватност на онези стандарти, които ще бъдат, без съмнение, критерий за България в предстоящите й преговори в Европейския съюз.
В този смисъл ние направихме няколко законодателни предложения и веднага бързам да изразя съжаление, че те не бяха приети. А тези законодателни предложения имат пряко отношение към ефективността на фонд "Обществено осигуряване".
Както е известно на колегите народни представители, Евролевицата внесе законопроект за минимално почасово заплащане. Тогава обосновавахме необходимостта от внасянето на такъв закон, нещо повече, ясно заявихме, че този закон не е плод на наша иновация, че това е практика - законодателна и ефективна, действаща в редица европейски страни, и която реално дава онази защита на работещите, която често пъти бяга, често пъти се губи, когато няма изрична законодателна разпоредба за минималното почасово заплащане.
Ние настоявахме да се получи осигуряване във всички посоки на трудови договори, тоест по всички трудови договори, които се подписват, та дори и в случаите, когато такъв договор отсъства. Именно такъв случай е наемането на работници по системата на почасов труд. Повтарям, потретвам, за съжаление, законопроектът ни дори не беше подложен на обсъждане. Мисля си, че ако беше подходено по различен начин, ако мнозинството имаше по-различен подход по този въпрос, то това щеше да осигури и част от приходите във фонд "Обществено осигуряване".
Втората наша идея, а тя, мисля, е споделена и от някои от членовете на мнозинството, но отново не е доведена до своя завършек, е за промяна в Кодекса на труда по отношение на временните договори. Тези временни договори са една абсолютно порочна практика. Всички знаят, че това са договори, които могат да бъдат и тримесечни дори. Практика е в администрацията да се наемат държавни служители за шест месеца, на края на всеки шести месец служителят е в пълно неведение, в пълна несигурност ще бъде ли подновен неговият договор или не. По други поводи сме казвали, че за нас това е една перфидна система на уволнения на неудобни или нежелани служители.
Аз оставям в случая настрана политическия аспект - той е много важен и е водещ, но мисля, че с това изречение достатъчно го маркирам - и се обръщам към полезността на един траен договор, който по същество е същинската гаранция за работещия. Защото печалната истина е, че при неподновяване на краткосрочния трудов договор реално освободеният служител, освободеният работник остава без всякаква компенсация и без всякакво обезщетение. Такива примери могат да бъдат изброени със стотици в цялата страна и във всички клонове на администрацията, а и въобще на т.нар. щатни служби. Аз мисля, че ако би се развило друго отношение и по този въпрос, то отново ще можем да говорим за една по-висока степен на запълване на приходната част на бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
Има и още нещо. Отказът да се подходи в по-конкретни категории труд по същество означава отказ да се работи за преходната част на този бюджет. Аз няма да говоря за сенчестата икономика, защото сигурно много колеги след мен ще говорят за това, че близо милион души, които са ангажирани в сенчестата икономика, реално остават извън обсега на този закон. Тоест, те нито дават, нито допринасят за фонда, за увеличението на неговата приходна част, нито пък от друга страна могат да бъдат гарантирани по смисъла и на Европейската социална харта, и на останалите международни документи, които са пряко насочени към гарантиране на правата на работещите. Имам предвид документи на МОТ, а и на Съвета на Европа.
Стана дума тук за 20-те процента отчисления за вече самотни възрастни хора, останали сами - вдовци, вдовици. Аз също ще приветствам тази идея, това предложение от страна на министър-председателя. Признавам, че изпитах смущение, когато чух реакцията на НОИ, която общо взето беше негативна. Тя е разбираема дотолкова, доколкото едно такова късно идващо предложение без съмнение ще осуети баланса на техния бюджет. Но така или иначе това предложение не може да бъде лесно отхвърлено. И тук вече и Народното събрание, и правителството би следвало да помислят как то да бъде реализирано, а не как да бъдат намерени аргументи за неговото отхвърляне. Надявам се да напомня, а не да съобщя на господин министъра, че Организацията на обединените нации обяви 1999 г. за година на възрастните, на третата възраст. Надявам се, че Министерство на външните работи своевременно е уведомило правителството за този факт. Надявам се също така, че са известни дейностите, които се предвиждат. И те са не точно и не само дейности, а по-скоро изготвяне на отчети, на доклади за съответните състояния на отделните страни. И аз държа пред себе си текста на решението, в което се посочва, че освен ООН, като световна организация, и Съветът на Европа, и Европейският съюз ще се ангажират в проучвания на положението в отделните страни - членки, съответно на асоциираните страни, което се надяват също така да бъде и обект на публична дискусия, на публичен дебат. Ще се очакват конкретни идеи и предложения, които да доказват зачитане на социалните права, достойнството и физическия интегритет на населението в третата възраст.
Без да надценяваме тази програма на ООН, но и без да се отнасяме пренебрежително към нея аз мисля, че именно по повод фонд "Обществено осигуряване" е задължително правителството да се произнесе и във връзка с онова, което ще бъде реален отчет на България пред световната организация по този въпрос.
И за да завърша, бих искал отново да напомня какво настоява Парламентарната група на Евролевицата. На първо място, ние настояваме отново да се обсъди приемането на Закон за минимално почасово заплащане. На второ място, да се внесе необходимата поправка в Кодекса на труда, която да отхвърли практически възможността за наемане на работещи, включително в държавната администрация и в производствената сфера на временни договори. И на трето място, правителството да изложи пред Народното събрание своето виждане за ангажиментите на България в рамките на международната година на възрастното население - 1999 г. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак много ми се иска да се върнем към основната тема на нашия дебат, а това е Законът за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Чухме колегата Статков, който говореше дълго за Закона за приватизацията и проекцията върху този закон, госпожа Поптодорова току-що говори за други два закона и за евентуалната проекция върху този закон. Но все пак факт е, че днес имаме пред нас един закон и с дебатите и с мненията си ние трябва да кажем дали този закон ще го одобрим за първо четене или не. А колкото до това дали другите закони по някакъв начин ще влияят, това разбира се е съществен дебат, но не е дебат за днес.
Когато се прави оценка на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г., според мен трябва да се изхожда от два основни критерия. Първият критерий това е философията на този закон, неговото съдържание и структура. Вторият критерий са параметрите на неговите показатели и доколко те в по-голяма степен съответстват на икономическото състояние на страната и социалните потребности на осигурените лица, и доколко се е случило така, че има промяна от миналата година и тази година и тя е положителна.
От гледна точка на първия критерий - за философията, структурата и съдържанието на законопроекта - аз смятам, че този бюджет на фонда прави една много сериозна крачка в реформата на социалната сфера. И затова има няколко неща, които ми дават основание да твърдя и да правя този извод.
На първо място, първият факт, който вярвам, че никой няма да оспори е, че фонд "Обществено осигуряване" се освобождава от всички несвойствени плащания, които до тази година той правеше. Тези плащания сега са предвидени да се поемат изцяло от Републиканския бюджет и размерът на тези плащания възлиза на 315 млрд. и 78 млн. лева. Това е факт, който не бива да се подценява от никой и аз затова казвам, че това е една сериозна крачка към по-добро, което прави тазгодишният Закон за бюджета на фонда.
На второ място, намаляват се от 1 юли 1999 г. осигурителните вноски, правени от работодателите за всички категории труд - това също е един напредък - средно с 2,3 на сто и от осигурените лица от 2 на сто на 1 на сто. С това намаление се цели да се компенсира въвежданата от същата дата вноска за здравното осигуряване.
На трето място, въвежда се осигурителна вноска за сметка на работодателя в размер на 22 на сто за периода на временна нетрудоспособност или бременност и раждане. Сега за тези плащания се правят разходи без да има приходи във фонда от тях, с което се ощетяваха осигурените.
На четвърто място, въвежда се нов начин за изчисляване паричните обезщетения при нетрудоспособност, бременност и раждане, с което ще се постигне по-голяма обективност и справедливост чрез обвързване размерите на обезщетенията с реалното време, през което са осигурени лицата и размера на направените осигурителни вноски. По този начин ще се ликвидира сегашната възможност на недобросъвестни работодатели да създават условия и да източват средства от фонда, несъответстващи на постъпленията в него.
Петият ми аргумент, с който твърдя, че този закон е по-добър от миналата година, е въвеждането на осигурителната вноска за сметка на работодателя върху средствата за социални разходи по чл. 147, т. 3 от Кодекса на труда в размер на 22 на сто. Сега чрез тези плащания фирмите правят всъщност скрити плащания на работна заплата, с което се ощетява както Републиканският бюджет, така и бюджетът на фонд "Обществено осигуряване".
На шесто място, въвежда се добавка към пенсията на преживелия съпруг в размер на 20 на сто от пенсията или сборът от пенсията на починалия съпруг. По предварителни данни от тази придобивка ще се ползват около 500 хил. пенсионери, с което ще се подобри в известна степен техният жизнен статус, което също не е за пренебрегване и за подценяване.
На седмо място, отменят се текстове в Закона за данъчната администрация и Закона за държавния финансов контрол, с което се ликвидира привилегията да се освобождават от осигурителни вноски сумите за допълнително материално стимулиране на служителите от съответните ведомства.
Осмият аргумент е, че се освобождават от данък върху добавената стойност, такси и мита стоките, внесени за изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване. В това направление има и други данъчни облекчения, които са разписани в § 1 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Аз смятам обаче, че този текст се нуждае от по-добра редакция, за да могат да се разграничат нещата помежду си, тъй като сега някак си се създава впечатление за некоректност.
На девето място (вече съм почти в края на закона), с § 27 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Републиканския бюджет за 1999 г. се прави една решителна крачка чрез икономически санкции да се гарантират постъпленията на осигурителните вноски във фонд "Обществено осигуряване". Но тук си мисля, че за да се реализира тази повишена събираемост за фонд "Обществено осигуряване", би трябвало според мен най-заинтересованата институция - Министерският съвет, да издаде наредба или правилник за интегриран контрол върху осигурителните плащания както по приходите, така и по разходите на фонд "Обществено осигурявяне", като дейността се осъществява от банките, от данъчната администрация, от Националния осигурителен институт, от Националната служба по заетостта, от Министерството на здравеопазването и от Министерството на труда и социалната политика. Става дума за дейността интегриран контрол. Трябва да е ясно, че е нужно да се намери начин и трябва да се намерят заинтересованите институции, които да направят всичко възможно да се засили контролът върху онези недобросъвестни работодатели, които или не плащат вноски за своите наети работници във фонд "Обществено осигуряване", или ако правят това, го правят на минималната работна заплата. Затова ми се иска този контрол да обхване всички физически и юридически лица и в края на краищата всички осигурителни плащания.
От гледна точка на критериите за параметрите на бюджета, впечатление прави неговата аргументираност чрез различни разчети, които са използвани при съставянето му и са приложени към него. Трябва да се отбележи, че Националният осигурителен институт и Министерството на финансите са предложили цялата информация, която е била поискана от народните представители на заседанието на комисията, а това е добро за синхрона на работата на комисията и останалите институции, които ни предлагат този закон.
Бюджетът е балансиран, като приходите ще превишават разходите със 142 млрд. 853 млн.лв., а остатъкът от бюджета за 1998 г. се очаква да бъде приблизително 15 млрд. 552 млн.лв. Сборът на остатъка не е достатъчен за формирането на необходимия резерв на фонда. Поне така мисля аз. Актюерските изисквания са резервът да е в размер минимум на едномесечно плащане и това е нормално, но по разчетите за 1999 г. това са 203 млрд. 014 млн.лв. Считам, че необходимите допълнителни средства не трябва да се търсят само от заеми от Републиканския бюджет, каквито междупрочем са намеренията на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Съществуват значителни резерви за увеличаване на осигурителната основа и събираемостта на вноските чрез усъвършенстване на системата за контрол, за която преди малко говорих - този интегриран контрол, който трябва да намерим начин да въведем.
Няма да се спирам на всички разчети за приходите и разходите и техните параметри, тъй като те бяха подробно изложени в становищата на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по труда и социалната политика. Ще се спра само на тези, които според мен заслужават малко по-голямо внимание и имат по-специално значение.
На първо място, това е трансферът от Републиканския бюджет към фонд "Обществено осигуряване" в размер на 315 млрд. 078 млн.лв. Разчетите показват, че с тази сума се покриват всички гарантирани от държавата социални плащания, които прави Националният осигурителен институт. Тук се отнасят и плащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта, а това са близо 114 млрд. 300 млн.лв., както и по дял III от Кодекса на труда - 214 млрд. 600 млн.лв.
На второ място, това са трансферите на фонд "Обществено осигуряване" към фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите". Става дума за 7 млрд.лв., които заедно с изпълняваната от Националния осигурителен институт програма за профилактика и рехабилитация на осигурените лица в размер на 15 млрд. 034 млн.лв., ще позволят в по-голяма степен да се постигнат основните принципи и цели на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Трябва да напомня, че тази програма стартира през 1998 г. със същия размер на средствата и това говори, че Националният осигурителен институт провежда последователна политика за подобряване състоянието на инвалидите в социално-икономически план.
На трето място, това е трансферът от 1 млрд. 800 млн.лв. във фонд "Условия на труд", което не е никак за подценяване. През 1998 г. тази сума беше 800 млн.лв. Нарастването на средствата според мен съответства на загрижеността за намаляване риска от професионални заболявания и трудови злополуки и свързаните с тях социално-икономически последици. Това са положителни неща, които би трябвало да кажем днес, обсъждайки закона.
На четвърто място, това е броят и размерът на пенсиите. Очакванията са, че през 1999 г. броят на пенсиите ще намалее незначително в сравнение с 1998 г. Средногодишно той ще бъде 2 млн. 429 хил. 320 лв., а в края на годината - 2 млн. 417 хил. 532 лв. Средногодишният размер на една пенсия ще бъде 67 460 лв. Тези числа са съгласно плана за пенсиите за 1999 г. - Приложение № 4 от доклада на управителя на Националния осигурителен институт. Според разчетите на Министерството на финансите обаче тези цифри леко се разминават и аз бих искала господин Николай Николов да обясни на народните представители откъде идват тези разминавания в цифрите, тъй като размерът на пенсиите според Министерството на финансите ще бъде 68 632 лв.
Средният размер на пенсията през 1998 г. се очаква да бъде около 57 653 лв., а през декември - 61 306 лв. Ако приемем, че увеличението на пенсиите ще се реализира по схемата, посочена в доклада на управителя на Националния осигурителен институт: 5 на сто от 1 януари и 10 на сто от 1 юли, то сметките показват (това, което аз съм се опитвала да изчислявам), че средната пенсия през декември ще бъде около 70 800 лв., което представлява нарастване с 15,5 на сто спрямо същия месец на 1998 г. Средната пенсия през 1999 г. ще бъде около 67 590 лв., което представлява нарастване със 17,24 на сто в сравнение с 1998 г. При очаквани равнища на средната пенсия и на работната заплата през 1998 г. съответно 57 653 лв. и 186 076 лв. и дял на пенсията в работната заплата 30,98 на сто, през 1999 г. тези числа ще бъдат съответно 67 590 лв. срещу заплата 213 889 лв. или дял 31,6 на сто.

Съотношението пенсии - заплати, макар че се подобрява - а това е така, тенденцията е очевидна, макар и сравнително ниска, - не може обаче поне нас да ни задоволява. Считам, че в самия закон на фонд "Обществено осигуряване" следва да има запис за схемата, по която ще нарастват пенсиите през съответната година, като то се обвърже по-тясно с нарастването на работната заплата. Сега някак си от Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" не става точно ясно. Авансово за първото полугодие чрез индексация и чрез определяне на осъвременителната заплата през второто полугодие, тя да се определя на основата на номиналното нарастване на средната работна заплата в страната през второто полугодие на предшестващата година и първото тримесечие на текущата година и индекс на събираемост на вноските на фонд "Обществено осигуряване" за същия период - може би това трябва да съдържа тази формула, за която аз говоря, но ще се опитам за второ четене да я предложа в по-чист текст.
На пето място, искам да посоча плащанията по разходната част на бюджета, които са в съответствие с действащата законова и подзаконова нормативна база, с което и ще завърша. Искам все пак да кажа, че е безспорна необходимостта от усъвършенстването на тази нормативна база. Първите стъпки са направени с този закон и с другите социални закони, които приехме досега. Все пак - обръщам се към всички колеги - вероятно трябва много по-настоятелно да се обърнем към онези наши ангажименти, които ние поехме, да разработим и да внесем в Народното събрание и нов социален кодекс, и нов закон за пенсиите. И дано това да го направим през първото полугодие на 1999 г.
Като правя положителна оценка по този начин на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" от гледна точка на посочените от мен критерии и като считам, че рационалните предложения на народните представители ще бъдат отразени в него във времето между първо и второ четене, аз ще гласувам с убеденост за приемането на първо четене на Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да засегна един-единствен въпрос съвсем накратко.
В обществото би трябвало да има консенсус по това, че приходите от приватизация могат да бъдат използвани само за определени цели и в никакъв случай текущо-потребителски, в разните пера на бюджета в разходната му част. Една от тези цели е свързана с обслужването на държавния дълг и особено на външния държавен дълг. Така и става. Ако има втора една цел, която не търпи възражение и на която трудно би могъл да се противопостави човек, това е с част от приходите, както беше предвидено в схемите, заложени в Закона за приватизацията допреди една година, да бъде допълнително субсидиран Националният осигурителен фонд, за да може малко-малко да бъдат подпрени мизерно ниските пенсии. Тоест към сега правения трансфер главно за обслужване на специални цели в рамките на този институт да има един допълнителен ресурс, който да бъде една прибавка към онова, което ежегодно в рамките на бюджета се предвижда като увеличение на пенсиите.
Обърнете внимание, уважаеми колеги, на следното много важно обстоятелство. В бюджета за 1999 г., с който предполагам сте се запознали, като приходи от приватизацията са предвидени 382,5 млрд. лв. Това са приходи по всички канали или от всички гишета за приватизация извън продажбите по чл. 2, ал. 10, по който се предвижда съставянето на един списък с обекти - а там попадат топобектите на българската приватизация, най-големите продажби. Приходите влизат директно в бюджета. Тази промяна беше направена в ранната есен на 1996 г. с оглед на това средствата от тези големи продажби да влизат направо в бюджета именно за обслужването на държавния дълг.
Това, че пенсионерите са с мизерни приходи, е тема, която не си струва да бъде обсъждана. Това, че те имат най-голямо основание част от приходите от приватизацията да отива за попълване на мизерния Национален осигурителен фонд, също е безспорно. В бюджета обаче, въпреки че 1999 г. се очертава да бъде година на най-големите продажби в българската приватизация, не са предвидени никакви постъпления. Правителството има намерение, реализирайки тези продажби, да осигурява един допълнителен резерв, с който да разполага, паралелно с другите резерви, които са заложени в редица пунктове на приходната част на бюджета. Това по моему е неоправдано, непозволимо след това сриване на пенсиите до отношението около 30 на сто към средната заплата.
И аз пледирам, господин председател, уважаеми колеги, именно защото 1999 г. ще бъде година на най-големите сделки на българската приватизация и в бюджета не е предвидено нищо като постъпление по чл. 2, ал. 10, да бъдат предвидени поне 200 млн. долара, които да отидат като допълнителен трансфер към Националния осигурителен институт. Това не означава кой знае колко много, но за смачканите, мизерни пенсии все пак е нещо. И това нещо ще бъде някъде около 150 хил. лева средно на един жив пенсионер в рамките на годината, т. е. по около 12 - 13 хил. лв. средномесечно към онова, което се предвижда като обявено увеличение. Това е напълно в рамките на финансовите възможности, предлагани от приватизацията, повтарям, по чл. 2, ал. 10 и аз ви моля да помислите и да подкрепите такова едно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес разглеждаме бюджета, с който ще се осигурят някакви доходи на една трета от българското население, един бюджет, който за мое голямо учудване не привлича вниманието на нито една част от залата, независимо че когато дойде време да коментираме тези важни въпроси, всички сме много активни и много речовити. Но в крайна сметка всеки отговаря сам за себе си.
Аз мисля, че един сериозен пропуск е, че този бюджет не го гледахме успоредно с държавния бюджет. Това мое становище аз го казах и споделих, още когато обсъждахме държавния бюджет. Защото така подготвен бюджетът на Националния осигурителен институт, в една или друга степен е рамкиран или пък притиснат от изискванията, поставени в държавния бюджет.
Няма да коментирам разминаването на някои цифри, защото това е въпрос, свързан с изчисления средногодишно, средномесечно, в определени периоди и т. н., въпреки че и това е един показател за несъгласуваност и недостатъчно усъвършенстване на нормативните документи, които се предлагат в Народното събрание. Аз обаче искам да изкажа едно сериозно притеснение относно приходната част на бюджета на Националния осигурителен институт. Какво имам предвид.
Колегите от Националния осигурителен институт бяха достатъчно коректни и когато обсъждахме бюджета на Националния осигурителен институт, дадоха доста информация относно начина, по който са разработили приходната част на бюджета. От тази гледна точка аз искам да коментираме с вас доколко реални са тези приходи, защото в крайна сметка те дават една гаранция за следващата година.

Аз ще помоля господин Николов да ме слуша, а после да провежда разговорите си, защото ще имам въпроси към него.
От дадената ни информация се предвижда събираемостта на данъците по данък общ доход от материалната и нематериалната сфера да бъде 95 на сто. Определено за мен това е твърде висок процент, имайки предвид финансовото състояние на голяма част от предприятията в материалната сфера. Ако в бюджетната сфера може да се осигури такава събираемост, аз лично се притеснявам, че бихме могли да осигурим такава събираемост в материалната сфера, където една голяма част от предприятията все още са длъжници на Националния осигурителен институт.
Освен това, коментирайки начина на разпределение на заетите и приходите в този фонд и, разбира се, осигурителните вноски, ние коментирахме небюджетния сектор, където са неосигурените - дали той ще бъде сенчеста икономика или ще намерим някакво по-прилично име, както коментира и нашата колежка Тоткова, това е другата страна на въпроса, но от този сектор, където приблизително около 930 хил. души работят, се очаква събираемост 34-37 на сто. За мен това също е един изключително висок процент, който ще създаде много сериозно напрежение на приходната част на фонд "Обществено осигуряване". Ако можем да го направим, това би било чудесно, но това не е единствено и само, според мен, ангажимент на Националния осигурителен институт. Това е ангажимент на една цяла система на икономически, данъчни и други закони, които ще накарат и тези, които са в така наречената "сенчеста икономика", да бъдат коректни платци към националните осигурителни институции.
Разбира се, колеги, аз не искам в никакъв случай да коментирам популистки начина, по който Националният осигурителен институт беше поставен пред свършен факт с непредвидени средства за изплащане на коледната компенсация към пенсиите на пенсионерите и на 20-те процента на тези, които са самотни. Аз не възразявам срещу такива плащания. Искам категорично да заявя това, но искам и категорично да кажа, че който обещава такива плащания, трябва да намери начин да ги осигури, а не те да бъдат за сметка на Националния осигурителен институт.
И в такъв случай искам и нещо друго да споделя - тези 20 процента, които ще се дадат на самотните пенсионери, които са половин милион, които никак не са малко и които имат нужда, са за сметка на пенсиите на другите пенсионери, тоест на целия обем на фонд "Обществено осигуряване". Ние не предвиждаме повече приходи. Това са приходите, дори и завишени, дори и точни да са, това са приходите. Коректно е, когато се обещават такива неща, да се търсят средства от държавния бюджет или да се търсят средства от приходите от приватизацията, или да се търсят средства от онези заеми, които вземаме в социалната област, които казваме, че отиват не в Министерство на труда и социалната политика - 80-те милиона долара, а отиват за подсилване, за даване на кръв на бюджета. Значи, щом поемаме ангажимента да бъдем едно добро правителство, управляващо добре, не можем да натоварваме други институции, които са съвършено независими от държавния бюджет и от дейността на правителството в случая.
От тази гледна точка на мен ми се струва, че това трябва да бъде съвършено ясно и да се каже точно и недвусмислено, че реалният ръст на пенсиите ще бъде 10,4 на сто. Това е, което, след като са предвидени всички тези плащания, ще остане за пенсионерите през 1999 г.
Тук има още един проблем, който искам да коментирам - и в двата доклада - и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на нашата комисия, Комисията по труда и социалната политика, се каза, че е осигурен резерв от 142 млрд. и 800 млн. лв. като едно позитивно действие. Да, но този резерв, който е осигурен, е с 60 млрд. по-малко от необходимия резерв за едномесечното плащане, тоест 60 млрд. лв. е по-малко от този резерв, който трябва да го има в Националния осигурителен институт.
Още нещо, колеги, за следващата година, за влизането в 1999 г., Националният осигурителен институт разполага с 15 млрд. - само и единствено с 15 млрд., при необходими му за плащане 142 млрд. и 800 млн. - средномесечното е толкова, като имаме предвид, че ще има и 5-процентно увеличение от 1 януари. Ето, ние отново създаваме действително едно напрежение в системата, която в голяма степен ще работи с крайни усилия.
Един друг въпрос, който искам да поставя - преди малко госпожа Дянкова постави въпроса, че за първи път в Националния осигурителен институт се работи по един проект за финансиране дейността на профилактика и рехабилитация. Тя започна от 1 август 1998 г. Миналата година бяха предвидени 15 млрд. и 434 млн. лв. Тази година са предвидени точно толкова. Само че от миналогодишните средства, които са предвидени за 1998 г. за профилактика и рехабилитация, са реализирани, са отпуснати, само 300 млн. лв., а бяха предвидени, доколкото си спомням, и ние тогава водихме спор за ремонта на покриви, за медицинска апаратура и т.н. Тези пари не са отпуснати.
Аз чудесно знам, че и институцията сега е съвършено самостоятелна. Тя е еднолично ЕОД, тя е търговско дружество и няма право на субсидиране от страна на бюджета, имам предвид бюджета на Националния осигурителен институт. Тук става въпрос за дейността, за която са поели ангажименти и правителството, и Министерството на труда и социалната политика, и Националният осигурителен институт - да подпомогнем тези български граждани, които имат нужда от профилактика и рехабилитация - хората, които са с ниски доходи; хората, които са почтени платци и данъкоплатци; хората, които нямат възможност за 350 хил. лв. за 14 дни да отидат и да се лекуват, а примерно имат възможност в рамките на 100 хил. лв.
Така че аз настоявам и ще моля все пак господин Николов да даде едно разяснение - е ли е възможно това перо, което е предвидено и то е предвидено към социалното осигуряване с една чертичка - за финансиране дейностите по профилактика и рехабилитация, на обектите на Националния осигурителен институт, да бъде отделено едно перо за капитални вложения, за ремонти и, разбира се, за дълготрайни материални активи, защото сами разбирате, че профилактика без медицинска техника или съответната апаратура просто не може да се извърши.
Уважаеми колеги, в бюджета на Националния осигурителен институт за 1999 г. има още доста сериозни пропуски, въпреки че той е направен по финансовите правила и по изискванията, които са поставени в нормативните документи.
Аз лично, както и моите колеги от Демократичната левица, ще се въздържим на първо четене да гласуваме този бюджет, защото този бюджет създава комфорт, извинете ме, в голяма степен, за да се реализират обещанията на правителството, но не и да има стабилност и гаранция, че фонд "Обществено осигуряване" ще бъде един стабилен и гарантиращ сигурността на пенсионерите фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Ако има други изказвания, те ще останат за след почивката, ако няма - ще гласуваме.
Виждам, че има желаещи за изказване.
Давам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По дискусията, която беше проведена във връзка със законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване", бяха казани много неща и аз ще се старая да не повтарям това, което беше отбелязано от колегите от всички парламентарни групи. Но струва ми се, че когато обсъждаме този законопроект, ние трябва да обърнем внимание на някои много важни неща.
Първото нещо, с което аз искам да започна, е това, че според мен този законопроект за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" е една нова и много сериозна крачка напред в осъществяването на реформата в пенсионното осигуряване и в пенсионното дело в нашата страна. Искам да кажа, че разбира се, такива стъпки са правени и преди това и това безспорно ще доведе до по-лек преход при приемането на новия Социален кодекс, в който ще се включи пенсионното осигуряване.
Най-важното нещо за тази реформа е ограничаването на изключенията за признаване на трудов стаж, без да са внасяни осигуровки във фонд "Обществено осигуряване". Такава стъпка беше направена с приемането на Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта, където трудовият стаж на безработните, т.е. времето, през което безработните са регистрирани в бюрата по труда и получават обезщетения, се смята за трудов стаж, който преди да приемем закона не се осигуряваше, а сега с промените, които се правят с бюджета на фонд "Обществено осигуряване", е предвидено това време да се осигурява с 22 на сто, т.е. с размера за пенсия.
Друго, което се прави в тази насока в закона, е осигуряване с осигурителна вноска пак в размера за пенсии - 22 на сто, за времето, през което лицата са били в отпуск поради временна нетрудоспособност или бременност и раждане. Това е една много съществена промяна и тя е направена в Кодекса на труда, дял трети от 1951 г. с чл. 147, т. 2, в § 3 на предложения ни законопроект. Няма да го коментирам подробно. На всички нас е ясно, че това наистина е задължително, за да може и това време, което се признава за трудов стаж, но през което лицата са били във временна нетрудоспособност, те да бъдат осигурявани и по този начин да има реално отражение в приноса във фонд "Обществено осигуряване" и след това в размера на пенсията.
В § 3 също е предвидено ново, качествено изменение, а именно социалните разходи да бъдат облагани с 22 на сто осигурителна вноска. Тук само искам да отбележа, че е добре да се прецизира точно за кои социални разходи, защото аз в никакъв случай не бих се съгласила, че върху средствата за всички социални разходи трябва да бъдат внасяни такива осигурителни вноски.
Беше казано и за промените в Закона за данъчната администрация и в Закона за държавния финансов контрол това, че допълнителните материални стимули, които получават работещите в тези органи, трябва да бъдат също осигурявани с 22 на сто осигурителна вноска.
Много съществено качествено изменение в този закон, което по никакъв начин не трябва да се подлага на съмнение, че наистина е много сериозна промяна, това е изплащането на детските добавки от Републиканския бюджет. Миналата година, когато по същото време обсъждахме законопроекта за фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., имаше много сериозен спор по това тези средства да се изплащат именно от Републиканския бюджет. И тогава аз изказах категорично становище, което за щастие се потвърди тази година, че именно в бюджета през 1999 г. този неприсъщ разход за фонд "Обществено осигуряване" ще се поеме от държавния бюджет. И това е безспорно. За първи път се прави подобна качествена промяна. Друг е въпросът за това тези семейни добавки дали са достатъчни. Друг е въпросът за това, че ние трябва да търсим общ механизъм и да не делим родителите на осигурени и неосигурени, а да осигурим възможно справедливо разпределение на средствата, които са необходими за издръжка на децата. И аз мисля, че нашето правителство е поело такъв ангажимент и в разработвания Закон за семейното подпомагане този въпрос ще бъде решен по най-справедливия начин и, надявам се, с волята на всички народни представители.
Съществена промяна в предложения ни законопроект това е и начинът за изчисляване на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност при бременност и раждане. Тоест, освен предвиденият един месец се включват и още пет месеца назад, ако лицето не е било осигурявано. Не трябва да има абсолютно никакво безпокойство във всички български жени и семейства, които очакват да имат деца и плануват да имат деца, че това ще ощети по някакъв начин майките и семействата. Защото тук става въпрос за една превантивна мярка, която е насочена преди всичко към недобросъвестни работодатели. Не бих казала недобросъвестни граждани или майки, а по-скоро недобросъвестни работодатели, които, възползвайки се от една възможност, която им дава законът, си правят бизнес. И това всички трябва да го знаете. Дори в комисията бяха изнесени факти за една фирма в Габрово, в която от 35 наети лица по трудов договор 32 лица са майки, т.е. лица, които са в отпуск по майчинство, и тези майки са осигурявани на 900 хил. лева работна заплата, което означава, че обезщетенията, които те ще получават поради бременност и раждане, ще бъдат много високи. Аз не знам какво ще покаже проверката, която се извършва там, но съм убедена в едно, че тези средства не отиват в тези осигурени лица, или в майките. Затова ние с тази мярка предвиждаме една много сериозна възможност за ограничаване на тези злоупотреби, които представляват голямо изтичане на средства.
Другият важен момент, върху който искам да се спра, това е върху социалната политика, която се залага в законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване". Едно нещо, което всички колеги приеха, това е, че от 1 юли изплащането на 20 на сто от пенсията на преживелия съпруг ще бъде всъщност една солидарност на обществото с тези хора, които, останали сами, изпитват най-големи затруднения. Както и да обясняваме разпределението на тази тежест, аз мисля, че ние наистина трябва да разчитаме най-вече на солидарността между гражданите в нашето общество, за да можем да подпомогнем тези, които имат най-голяма нужда от помощ в тези безспорно трудни години.

И другият въпрос, свързан пак със социалната политика в законопроекта, свързан с реалното повишаване на доходите на пенсионерите, без, разбира се, да искам да ви убеждавам, че тези доходи са достатъчни, в никакъв случай те не са достатъчни, всички ние и вкъщи, и съседи, и близки, и избиратели имаме достатъчно допир с такива хора, за да знаем точно какво представляват тези доходи и какво те могат да покрият. Но когато оценяваме тези неща, искам преди всичко да се прави сравнение. И аз, разбира се, няма да пропусна тази възможност, защото според мен сравнителният анализ е достатъчно категорично средство за доказване на някаква теза. За периода 1990 - 1996 г. анализът на динамиката на доходите от пенсии показва тенденция на тяхното нарастване в абсолютно изражение, и това е безспорно, но в същото време всички данни показват едно съществено реално намаляване. Това не се отнася само за пенсиите, това се отнася за всички доходи от работната заплата. И аз ще ви дам някои примери, които са публикувани в тази книжка, предполагам, че на нея най-много ще вярвате, защото тя е от Конфедерацията на независимите синдикати в България и не можете да я обвинявате в никакъв случай в пристрастност. Каква е реалната пенсия? Ако приемем, че за 1992 г. реалната пенсия е 100%, в 1993 г. е 104% спрямо тази от 1990 г., в 1994 г. е 85,9%, тоест има намаление, в 1995 г., любимата година на управление на Демократичната левица, този размер вече става 75%, даже с 0,2% повече съобщавам, в 1996 г. реалният размер на пенсията спрямо 1992 г. става 59%. И това е толкова показателно, че просто не подлежи на коментар.
Но тъй като от 1997 г. досега има една съвсем трайна тенденция към реално повишаване на доходите не само на пенсионерите, а и на всички граждани в нашата страна, аз искам да ви кажа, че данните, с които разполагам за 1997 г., показват, че с 20% се е повишила реалната пенсия спрямо 1996 г., тая, когато измерител ни е 1992 г. И това е най-хубавото нещо, което ние сме успели да направим за тези години.
Искам още да кажа и това, че с бюджета на фонд "Обществено осигуряване" всъщност се затвърждава тази тенденция на реално повишаване на пенсиите през тези последни две години, защото за 1999 г. при инфлация средногодишна 7,3, реалният ръст е 10,8 на сто. Разбира се, нашият стремеж е ние да достигнем в по-близко бъдеще или в най-скоро време да достигнем тези показатели, които са посочени в разчетите за 1990 г. Защото, така или иначе, пенсиите са ниски и това никой не го отрича. Въпросът е ние какво правим, за да повишаваме тези пенсии, за да повишаваме доходите на пенсионерите, на нашите родители, за да могат те да се чувстват малко по-спокойни и малко по-сигурни за своето бъдеще. Най-радостното е това, че ние вече не говорим за компенсиране на инфлацията, не говорим дори само за реално увеличение, а говорим за това колко високо да бъде това реално увеличение. И мисля, че това, което е заложено в бюджета на фонд "Обществено осигуряване" е едно усилие, което ще бъде изпълнено. Позволявам си, малко провокирана от колегите, тъй като дори и това, което се прави, не се оценява по достойнство, да ви кажа във връзка със средствата, които се коментираха и от господин Стоилов, и от някои други колеги за средствата от приватизацията. Въпросът се състои в това дали пряко средства ще отиват във фонд "Обществено осигуряване" или ние по някакъв начин ще се стремим за косвено достигане на тези средства пак до пенсионерите. Ние не трябва да забравяме един много съществен елемент от осигуряването на доходи на пенсионерите, а това е именно системата на социално подпомагане. Защото знаете, че чрез бюджетите на общините и сега в бюджета на нашата република е предвидено финансиране именно на социалната дейност и там са предвидени доста сериозни средства за подпомагане на най-затруднените хора, граждани, домакинства и семейства. Аз ще си позволя да ви прочета няколко общини, уважаеми колеги, можете да си ги запишете. Защото това са общини, в които не са предвидени средства в общинските бюджети, тоест общинските съветници не са гласували средства в общинските бюджети за месечно подпомагане. По данни на Министерството на труда и социалната политика това са общините, които са проверени: Твърдица, Венец, Нови пазар, Тервел, Червен бряг, Крушари, Кнежа, Борино, Брезово, Калояново, Раковски, Септември, Съединение, Две могили, Лозница, Копривщица и Якоруда. Нима в тези общини, уважаеми колеги, няма пенсионери, които се нуждаят от социално подпомагане? Не само пенсионери, няма хора, които се нуждаят от ежемесечно социално подпомагане! Когато ние говорим за ниска пенсия, когато говорим за една пенсия от 30 - 35 хил. лв.! Какво можем да направим ние за тези хора? Ние какво правим? - Предвиждаме средства в общинските бюджети за подпомагане на тези хора. А общинските съветници не предвиждат такива средства в своите бюджети. И това е нещо изключително тревожно. Защото ако ние имаме претенции към методиката за изчисляване на средствата за социално подпомагане и може би в голяма степен има основание за това, как при една и съща методика, в различни общини въпросът е решен по различен начин?
Понеже не искам от това да се прави политика, аз ще ви кажа пример на общини, в които такива средства са предвидени в размер от 15 до 23, 24%. И в тези общини има кметове, които са избрани от различни политически сили, в това число, разбира се, и от БСП. И мога да ви кажа като пример община Благоевград, община Разград, Разлог. Значи тук е въпрос на подход и на отговорност. И затова когато ние говорим за загриженост, тя не трябва да се изразява само в добри намерения, а да се изразява в реални действия. И зад тези реални действия стоят конкретни отговорности, отговорности на централната власт, отговорности на органите за местно самоуправление. И ние можем да кажем, че тази отговорност в органите за местно самоуправление може да се персонифицира, аз мисля, че тук трябва да се търси политическа отговорност. Да се търси политическа отговорност на тези кметове, на тези общински съветници от политическата сила, която ги е избрала. Те трябва да потърсят тази отговорност. И аз се питам ние готови ли сме да потърсим тази отговорност? И когато ние си отговорим положително на този въпрос, мисля, че можем да се обединим около едно: социалната политика е действия и то реални действия. Благодаря за вниманието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Нямах намерение да вземам реплика, но тъй като беше изнесена информация за пореден път, и то лъжлива, съм длъжен да го направя.
Уважаема колежке, не може това, което изнесохте във връзка с общинските бюджети, да е вярно. Просто защото има фази на съставяне на общинските бюджети, които Министерството на финансите контролира. Първа фаза - предварителни разговори, в които се уточняват приоритетите. Досега в Закона за устройство на държавния бюджет имаше подреждане, както и Закона за конкретните години за държавния бюджет от гледна точка на конкретизацията на съответните приоритети. Така че първата фаза засича какво се предлага във връзка с приоритета социално подпомагане и така нататък.
Второто е на етапа на субсидиите. Те се определят отново на базата на това какво могат да решат общините със собствени средства и какво не могат. И трето - трансферът. Ежемесечната субсидия се основава отново на спазване на закона.
Това, което казвате, просто не е вярно. Може би средствата не достигат и причината вече е съвсем различна - заложената база и промените през годината. А именно, увеличаване на безработните, тези, които се нуждаят, но това е съвсем различна тема, за която ние многократно поставяме въпроси, и за която господин Нейков по един конкретен повод стои винаги отзад в последните три седмици, за да ни отговори. Така че недейте да злоупотребявате с нещо, което не е така.
Второ, за майките. Вижте, за да не злоупотребяват отделни, бих казал, недобросъвестни хора, биха могли да се употребят и други термини, които поемат риска да вземат и да осигурят на майките някаква перспектива, трябва не да премахнем срока, който беше нормален - от 3 месеца и един, а да засилим контролът.
Другото, което е - господин Нейков, ако Вие не внесете закон, след като казахте "а", трябва да кажете и "б". След като си гласувате това нещо, ние трябва да гарантираме работа за всяка майка, за да решаваме проблема с демографията. Ако не го гарантираме, тогава вие сте виновни. Ако не внесете предложение, разбира се, ние ще го внесем.
Третото - за детските. Госпожо Тоткова, крайно време е не да казвате "ще", а да си изпълнявате ангажиментите. Детските трябваше да се увеличат тази година, а не следващата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за втора реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър! Господин председател, Вие ме поставяте в деликатното положение да говоря след Руси Статков и то по същата тема. Явно имате слабост към БСП и на нас, Евролевицата, ни давате втори думата. Това беше една шега, надявам се, че я приемате.
Госпожо Тоткова, действително и аз нямаше да взема отношение, ако Вие не отправихте един много лош упрек към хора, които мисля, че са достойни, и докато не докажем обратното не можем да правим такива бележки за тяхното поведение. Надявам се, че като достоен човек и министър Нейков ще подкрепи това, което ще Ви кажа.
Бюджетите на общините се формират от собствени средства и от субсидии. Трябва да се направи един анализ изброените общини дали със собствените си средства и предвидените субсидии - защото субсидиите ги определя Министерството на финансите, а собствените средства се залагат, да могат да се наберат в зависимост от оживлението на икономиката - дали тези средства са стигали, за да покрият най-необходимите разходи да поддържат училището, медицинския пункт или болницата, безплатните лекарства, които трябва да се дадат, и тогава евентуално да поемат риска да дадат и социално осигуряване.
Искам да ви кажа, че обърнахме внимание при разглеждането на бюджета за общините, че вие и за 1999 г. залагате 62% от собствени средства. Това е почти невъзможно, защото има стагнация и вие отивате към ликвидиране на нерентабилни предприятия. Като ликвидираме предприятията съответните общини няма откъде да наберат необходимите средства. И някои от моите колеги, съзнателно ще прескоча, казват - не, това е самоуправление! Когато, казват, те съумеят да наберат необходимите средства чрез инициативи. Но като няма икономическа среда, в която да се развива тази икономика, а тя се прави от нас, парламентаристите, и от изпълнителната власт, кметът и Ванга да е, пак не може да го направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за трета реплика госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаема колежке, действително нямах такива намерения, защото мислех, че ще правим съвършено изказвания, свързани с бюджета на Националния осигурителен институт.
Моята реплика обаче е такава - добре е, когато правим сравнения с предишни години да сравняваме не само ръста на доходите, а и да сравняваме какво е могло да се купи през 1990 г. със средната пенсия, през 1995 г. и сега.
Мисля, че не това е предмет на нашата дискусия днес. При нас днес дискусията беше това - как със средствата, с които разполага Националният осигурителен институт, ограничените средства, как с възможностите на държавата в резултат на приватизацията и други действия или заеми, които се взимат, да се поеме равнопоставено или да я има, както Вие казахте, обществената солидарност?
Аз съм съгласна, че трябва да има една солидарност на обществото към хората, които нямат. Но тази солидарност да не бъде солидарност на думи, а да бъде една реална солидарност. Защото на мен много ми се иска да попитам и Националния осигурителен институт от средствата, които има, колко пари са дали примерно за коли, колко - за офиси и т.н. Не изключвам, че и това е нужно, но какъв процент е това от другите средства. Нека в момента да разсъждаваме по бюджета за общественото осигуряване и възможностите, с които имаме ли шанс да помогнем на пенсионерите всички ние заедно или не? Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата за дуплика госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Когато говорим по тези въпроси и то в съвсем конкретни измерения, трябва да си даваме сметка за нашите познания в тази област, защото аз слушах с много голямо внимание едно изказване днес, в което се свързваше например видът на трудовия договор с дохода във фонд "Обществено осигуряване", между което няма абсолютно никаква връзка. Дори сметнах за абсолютно ненужно да се правят реплики, защото на такива непрофесионални изказвания е излишно да се правят реплики. В тази сфера, господин Статков, аз имам много сериозни претенции, че познавам много добре законодателството и най-вече реалния живот.
По отношение на това, което възбуди интереса. Аз се радвам, че дори и това, че Вие излязохте с упреци към мен, че съм изнесла невярна информация, все пак показа, че тази информация вас ви е заинтересувала, което според мен е най-големият резултат. Защото това е истината, господин Статков, и аз ще Ви кажа къде е Вашата грешка.
В общинските бюджети не са предвидени средства за месечно подпомагане, което ние предвидихме в закона, а преди това го имаше и в Правилника за социално подпомагане. И щом като сме казали "а", аз ще кажа и "б". Знаете ли на практика какво означава това? Когато има месечно социално подпомагане, кандидатстващите за такова подпомагане трябва да попълнят един материално-доходен тест. Тоест, там трябва да отговаряш на определени критерии по доходи и материално състояние, за да получиш тази помощ, което е фиксирано в закона, което подлежи на контрол. Освобождавайки средствата точно по този чл. 4 на Правилника за социално подпомагане или сега на Закона за социалното подпомагане, средствата отиват за т.нар. ежемесечна помощ. Тоест, там вече не са необходими тези критерии. И вие съдете сами къде отиват тези пари - дали отиват при тези, които наистина се нуждаят, или отиват там, където кметът прецени.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Това са "Социални грижи".
РОСИЦА ТОТКОВА: Точно "Социални грижи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Господин Статков, мълчете сега!
РОСИЦА ТОТКОВА: Точно така е, да. (Шум и неразбираеми реплики от ДЛ.)
Не се вълнувайте! Изобщо не се вълнувайте, защото това е наистина. (Шум и неразбираеми реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето не е изтекло. Научете правилника. (Неразбираеми реплики от Руси Статков.)
Господин Статков, излезте отвън! Няма да ви слушаме всички!
РОСИЦА ТОТКОВА: Много ви моля да не приемате моите думи като упрек към кметовете на БСП. Не го приемайте така, защото аз ви посочих, и тъй като сте много чувствителни, ще ви посоча всички общини, които са си издължили средствата. И трябва да знаете, че там има кметове на БСП. И какво лошо има в това? Аз не мога да разбера какво е това вълнение тук?! Истината винаги е горчива. И като е горчива трябва ли ние да я отминаваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз Ви моля само да ми позволите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не, времето Ви изтече.
РОСИЦА ТОТКОВА: Мисля си, че по тази тема, която днес се отвори, ние ще имаме много сериозни дискусии. Лично аз се ангажирам да изнеса съвсем конкретни данни точно за такива общини. Обръщам се с молба и към колегите - моля ви, колеги, за тези общини отправете питане към господин Нейков, за да може наистина тук да стане ясно за какво става дума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата за изказване господин Янаки Стоилов. Имате още 4 минути.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Не смятах да говоря по този законопроект, тъй като неговата тематика е по-конкретна, но неизбежно в такива случаи се свързва с други проблеми в областта на социалното осигуряване. Но тук трябва категорично да бъдат опровергани някои от нещата, които се чуха преди малко. В залата е и министърът на труда и социалната политика и сигурно ще заяви категорично, че службите, за които става дума, за социални грижи, бюрата по заетостта са негови подчинени. И един от големите проблеми е, че кметовете, дори и да искат, не могат те да определят лицата, които се нуждаят от такова подпомагане. Те могат единствено чрез контакт с тези органи, в диалог с тях евентуално да влияят, ако смятат, че не са отчетени всички обстоятелства.
Но вие вместо да претендирате за обратното - как да направим, че тези служби да минат по-скоро под разпореждане на местните органи, за да имат те и правата, и отговорностите, защото, когато отидат социално слабите, няма как да попитат министъра или неговите заместници защо са включени или не са включени в списъците, защо получават или не получават средствата, а питат представителите на местната власт. И нека тези хора, след като, така или иначе, понасят тежестите и отговорностите, да имат и властта, с която да носят тези отговорности.
Така че не може да се вменява нещо на органи, които имат съвсем ограничени възможности, и то за косвено влияние в тази област.
Що се отнася до начина, по който се формират средствата, тук вече има споделяне на отговорностите между централната и местната власт, тъй като знаете, че средствата за социално подпомагане се предоставят като целеви и общините имат ангажимент в същия размер да осигурят тези средства.
Но стана дума и за това в какво състояние е икономиката при намаляване на заетостта, при увеличаване на безработните, при всички тези постъпления все по-голям става натискът за отделянето на тези средства, защото те са редом за общините заедно със средствата от текущите плащания, за заплати, за други разходи и т. н.
Така че по този въпрос трябва да се внесе максимална яснота. И аз не знам как хора, които трябва да работят в Комисията по труда и социалната политика и които претендират за професионализъм, не са разбрали този, общо взето, елементарен факт. И допускам, че по-скоро не е въпрос на неяснота или на незнание, а на някаква елементарна предубеденост - не за да защитавам или да обвинявам едни или други кметове, а за да знаем, че в тази страна всеки трябва да носи отговорност, съобразно с властта, която притежава. И тази пропорция, ако бъде намерена, ще помогне на хората да знаят от кого какво да изискват и как да реагират, когато техните права не се удовлетворяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
Думата има управителят на Националния осигурителен институт господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Искам да дам отговор на някои въпроси, които бяха поставени в процеса на обсъждането, като ще си позволя преди да отговоря на конкретните въпроси да кажа няколко думи за самата логика и за философията, която е заложена в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г.
На първо място, искам да подчертая категорично, че с предложения законопроект се гарантира освен номинален ръст на всички осигурителни плащания и много висок реален ръст, което означава повишаване на покупателната способност на доходите от социалното осигуряване, спрямо тези, които осигурените лица са имали през настоящата 1998 г.
Мисля, че това е една положителна тенденция, която вече втора година, чрез Закона за бюджета, ние реализираме и която следва да бъде задълбочена и в бъдеще. Още веднъж повтарям, че става въпрос за реален ръст, т. е. за такъв ръст, който надвишава очакваните инфлационни процеси.
Най-напред по отношение на пенсиите.
Номиналното нарастване на пенсиите за 1999 г., спрямо 1998 г., се предвижда да бъде 19,1 на сто. Като махнем очакваната инфлация от 6,8 на сто, се вижда, че пенсиите ще нараснат реално някъде между 12 и 13 на сто. Това е едно много съществено увеличение, като имате предвид мащабите на системата на общественото осигуряване. Тук става въпрос за увеличение на реалните доходи на над 2 млн. и 400 хил. човека, което означава, че това реално нарастване е в резултат на едни неимоверни усилия за осигуряването на необходимите средства в бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
Значи самото увеличаване на реалните размери на пенсиите ще стане по един определен механизъм, който не е обект на Закона за бюджета. Той се решава от други органи, не чрез закона, а се решава от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а по отношение на социалната пенсия - от Министерския съвет.
Предвидено е през следващата година от 1 януари, и това вече е факт - решението на Надзорния съвет и решението на Министерския съвет от тази седмица, всички пенсии да се умножат с коефициент 1,05, включително и социалната пенсия, включително и максималната пенсия, и всяка една пенсия. Тоест всеки един пенсионер ще получи едно такова увеличение от 1 януари. Смисълът на това увеличение е да се съобрази размерът на пенсиите с очакваната инфлация през следващата година, т. е. с поскъпването на живота. Можете да си направите сметката, че ръстът на инфлацията, ако се осъществи това, което е предвидено в бюджета - и в държавния, и в нашия бюджет, ако се сбъднат тези предположения и инфлацията възлезе на 6,8, това увеличение на пенсиите от началото на годината категорично ще покрие ръста на инфлацията.
Следващото увеличение, което сме записали в нашия доклад, е от 1 юли. Това увеличение има различен характер и то не е същото, което е от 1 януари. Значи целта на това осъвременяване на пенсиите е да бъдат пенсиите приспособени към ръста на работните заплати - не само към ръста на инфлацията, а и към ръста на работните заплати. И това става всяка година по закон от 1 юли, въз основа на Закона за пенсиите, и вече това увеличение индивидуално за всеки един пенсионер зависи от индивидуалния коефициент на пенсионера. Значи за едни увеличението ще бъде по-голямо, а за други ще бъде по-малко, но това е увеличение, което е допълнително над индексирането за инфлацията.
Значи в рамките на това увеличение от 1 януари се предвижда част от средствата, които са предвидени в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване", да бъдат насочени към вдовците и вдовиците, които поради това, че са загубили съпруга си или съпругата, вече не могат да си издържат жилището. Те са привикнали на друг един стандарт. Това многократно и от страниците на пресата, и от молбите и жалбите, които постъпват в Националния осигурителен институт, е подчертавано като едно огромно желание на хората.

Тук се правят някакви опити да бъдат противопоставяни една или друга група пенсионери - например вдовците и самотните хора. Разбира се, има такъв момент, но не бива да се забравя, че това, което тук говорим, е само за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Ние разчитаме, че това е осигурителен риск - да загубиш съпруга си. Затова от бюджета на фонд "Обществено осигуряване" сме предвидили средства за компенсиране на тази загуба, докато другите, които са свикнали така да живеят, те могат да разчитат на социалното подпомагане. Но това вече е въпрос на държавния бюджет.
Другият показател, който е много важен за ръста на пенсиите, е съотношението между средната пенсия и средната работна заплата. Разбира се, проблем в нашата страна е, че и средната работна заплата, и средната пенсия в това число, са твърде ниски. Но ние наблюдаваме съотношението и от 28 на сто и няколко десети, каквото беше през 1997 г., сега ние предлагаме едно нарастване само за две години близо до 32 на сто по отношение на средната пенсия към средната заплата. Това е един значителен реален ръст и един показател, който трябва да се има предвид.
Тук искам само да обясня една разлика, която се явява в средните размери на пенсиите за 1999 г., една разлика, която се появи при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет и на бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
В държавния бюджет, тъй като там се говори най-общо за пенсиите, там се говори за пенсията за изслужено време и старост само, тоест за единия, най-големия вид пенсия, докато в нашия бюджет в този среден размер, който е малко по-нисък от този в държавния бюджет, са включени и други видове пенсии - такива като военноинвалидни, гражданско-инвалидни пенсии, социални пенсии, които по принцип са с по-ниски размери и те се отразяват на средния размер на пенсията. Оттам идва тази разлика.
Тук се подчерта, че средствата, които ще бъдат предоставени за месечни добавки за деца, са горе-долу същите и даже по-малки, отколкото през настоящата 1998 г. Това е така, но трябва да се има предвид, че с готвения законопроект за подпомагането на семействата с деца се предвижда тези разходи да не бъдат единственият източник. Затова към тези средства следва да бъдат добавени и средствата, които по Закона за държавния бюджет се предвиждат за месечни добавки за деца и за еднократно подпомагане. Това е само трансферът, който ще дойде в бюджета на фонд "Обществено осигуряване", за да можем ние да изплатим по стария начин месечните добавки за деца на тези, които сега ги получават, докато Законът за семейното подпомагане реши друго.
Другото, което според нас е много важно да се има предвид, е, че успоредно с реалното нарастване на доходите от социалното осигуряване, се предвижда и едно значително за мащабите на фонда намаляване на осигурителните вноски. Това означава намаляване на осигурителната тежест и на работодателите, и на осигурените лица. Това е една положителна тенденция, която аз се надявам, че още от началото на следващата година ще бъде усетена от всички нас. Това означава намаляване на себестойността на стоките и на услугите, а оттук - и възможности за намаляване на цените. Това означава повишаване на конкурентоспособността на българската продукция, защото сега, при тази голяма осигурителна вноска, която е калкулирана в стойността на стоките и на услугите, нашата продукция не е конкурентоспособна. Това означава да се премахнат някои от бариерите за приток на чужди инвестиции в страната. Тоест намаляването на размера на осигурителната вноска е едно положително явление и аз мисля, че то трябва да бъде подкрепено от всички слоеве на обществото, да бъде подкрепен този процес. Нещо повече. Намаляването на осигурителната вноска ще създаде условия въвеждането на здравното осигуряване да не се почувства нито от работодателите, нито от осигурените лица, тъй като на мястото на тази вноска ще дойде вноската за здравното осигуряване. И като се имат предвид и данъчните облекчения, които се предвиждат с отделните проекти на данъчни закони, и със Закона за държавния бюджет, трябва да кажем, че един такъв тежък проблем, за който оттук е говорено многократно, като въвеждането на здравното осигуряване, ще стане безболезнено и за работодателите, и за осигурените лица.
Разбира се, поставя се въпросът, че това намаляване на вноските и цялата философия на нашия бюджет са насочени към това въвеждането на здравното осигуряване да стане на фона на намаляването на вноските. И тук бяха направени много конкретни бележки по отношение на сегашната събираемост. Всички тези неща, които тук са направени като предложения, са насочени към повишаване на събираемостта. На първо място, вноската, когато лицето е във временна нетрудоспособност, е наложена поради това, че това време му се зачита за пенсия. Тези средства са предвидени в бюджетите както на бюджетните организации, така и тези средства са включени в себестойността на продукцията на предприятията от материалния сектор. И когато по време на болестта не се внася вноска в "Общественото осигуряване", а ние тези средства сме ги планирали в бюджета, това е едно значително отклоняване на доходи от бюджета на "Общественото осигуряване" към отделните работодатели.
С това предложение ние целим едно: да приберем повече средства, за да можем да заплатим тези разходи, които ще произтекат от нас, тъй като това време, през което човекът е бил болен, се зачита за трудов стаж и от тези пари, които той е получавал през това време, ще му бъде изчислен размерът на пенсията - особено след 1 януари 1997 г.
Второто нещо. Ние не предлагаме изчисляване на размера на болничните листове вместо от 3, от 6 месеца, а това предложнение е направено не защото сега се изчисляват 3 месеца назад, това на е така, сега болничните се изчисляват от месеца, предхождащ месеца на излизането в болнични, тоест само от една вноска. И когато, примерно, временната нетрудоспособност може да бъде планирана, каквито са случаи на бременност и раждане, каквито са случаите на някои операции и така нататък, това дава основание на някои работодатели и на някои хора просто да отклоняват средства от "Общественото осигуряване", да си ги прибират. Защото само срещу една вноска могат да се ползват огромни обезщетения при временна нетрудоспособност.
Сега ние предлагаме вместо от един месец, обезщетението да се изчислява от предходните шест месеца. Възниква въпросът: ако няма шест месеца? Затова законът предвижда, ако няма шест месеца, този месец, през който човек не е работил, не е бил осигурен, обезщетението да му се изчислява на база минимална работна заплата. Но не става въпрос за отнемане на някакви права. Просто става въпрос за отнемане на възможностите за зулуми. Затова става въпрос.
За вноските върху социалните разходи. Това е също едно много важно нещо. През настоящата година - и това е в основата на нашето неизпълнение на приходната част на бюджета такъв, какъвто е за тази година - е това, че през настоящата година вместо да нарастват заплатите, работодателите предпочитат да ги дават като социални разходи, с което се икономисват десетки и стотици милиарди левове осигурителна вноска. Разбира се, че ние няма да обложим всички разходи. Тук само се дава възможността и се определя размерът на облагането, но конкретно кои социални разходи ще бъдат обложени, това е елемент на подзаконов нормативен акт, каквато е Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се събират осигурителни вноски, която е издадена от министъра на труда и социалната политика и тя ще бъде променена.
След това, по отношение на частния сектор, на така наречените "самоосигуряващи се лица". Предложението е да се повиши базата. Запазва се размерът на вноската, но се повишава базата, върху която ще се начисляват и ще се внасят осигурителни вноски, тъй като не всички фирми сега използват реалните резултати за това, а стремежът е да се ползва като база минималната работна заплата.
Разбира се, още много други неща могат да се говорят конкретно по законопроекта, част от тях бяха казани, аз искам да отговоря на един въпрос, който беше подметнат в края, по отношение на разходите за издръжката на системата за общественото осигуряване, за това какви коли купуваме, каква техника, какви компютри и т.н. купуваме. Необходимо е да се отбележи, и в нашия доклад ние сме го посочили, че разходите за издръжка на системата на социалното осигуряване са едва 2,14 на сто от общите данъчни и неданъчни собствени приходи на фонд "Обществено осигуряване". И ако ми намерите някоя друга организация в страната или в чужбина, в която делът на разходите за издръжка да бъде толкова нисък, аз съм готов да се откажа от молбата си да подкрепите бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Друг желае ли да вземе думата? Да, има думата министър Иван Нейков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, искам да се спра само на два аспекта от дискусията, тъй като разбирам, че те представляват интерес за вас.
Искам да ви върна върху анализа на отношението на Републиканския бюджет, на държавата към бюджета на фонд "Обществено осигуряване", т.е. към проблема "пенсии".
Много пъти стана дума, че бюджетът поема изплащането на детските надбавки. Тук е мястото да се спомене, че бюджетът поема и един нов разход, който досега не е правен - разхода за здравни осигуровки на пенсионерите. Тези средства също се осигуряват от бюджета, защото от 1 юли и тези хора трябва да имат статута на осигурени лица по смисъла на здравното осигуряване.
Освен това отново от бюджета ще се осигурят допълнителни приходи за хората, които са държавни служители. Тоест, това е ролята на държавата като работодател. И без да навлизаме във всичките тези отделни пера, по които бюджетът ще осигурява ресурси за Националния осигурителен институт, за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" искам да ви обърна внимание на едно сравнение. Приходите за 1998 г., ако ги сравни човек с приходите за 1999 г. на фонда, се вижда, че за 1999 г. те са по-ниски. Това е нормално, защото намалява вноската. В същото време разходите за 1999 г. са по-високи от разходите за 1998 г. И това е именно резултат на по-осезаемата, по-активната подкрепа от страна на Републиканския бюджет, от страна на държавата на бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
Значи ето го израза на това, че държавата не е загърбила интересите на пенсионерите. Тоест, ние се стремим да осигурим нови и нови средства. Тук не бих се съгласил с проф. Стоилов да се настоява толкова много за средствата от приватизацията, защото това са временни средства. Много е опасно в такава система, която е трайна, консервативна, константна, която работи с десетилетия напред, да се разчита на развитие и на ръст от моментни приходи. Днес има от приватизацията, утре няма да има приватизация. Затова стремежът ни е да осигуряваме постоянни приходи, а не инцидентни.
Разбира се, много неща се казаха и за резерва на фонда. Според мен ние сме изправени пред една дилема - и Националният осигурителен институт, и Министерството на труда и социалната политика, разбира се, и парламентът - какво да изберем? Ръст на резерва или ръст на пенсиите, ръст на плащанията?
Не мога да приема философия нарастване на ръста на резерва за сметка на сдържане ръста на пенсиите. Трябва да има баланс. Затова ще дойде моментът, в който, разбира се, че ще ги имаме и 3-месечните и не само 3-месечните резерви във фонда, но никой от пенсионерите няма да разбере тази логика в момента, т.е. да концентрираме вниманието си върху ръста на резерва, а да сдържаме за още известен период от време ръста на пенсиите.
Затова според нас резервът трябва да бъде увеличаван и да бъде осигуряван не със сдържане на ръста на пенсиите, а с увеличаване на събираемостта. Защото вярно е, че на фона на плащанията на Националния осигурителен институт една малка част са официалните задължения към НОИ, те са от порядъка на 56 млрд.лв. Казвам "малка", защото сравнявам трилионите, какъвто е общият бюджет. Но това е върхът на айсберга. Проблемът е събираемостта - онази, неофициалната, която не е обявена, задълженията, които не са фиксирани.
Затова и в момента, днес, даже по време на почивката, аз се включих в дискусията. Помолих двата надзорни съвета - на Националния осигурителен институт и на фонд "ПКБ", заедно да седнем и да търсим механизмите за увеличаване на събираемостта. Ето тук ще разчитаме и на вашата подкрепа, защото имаме намерение да ви предложим законодателна уредба, която да увеличава събираемостта. Това, според мен, е скритият източник на приходи през 1999 г. във фонд "Обществено осигуряване". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. № 802-01-61.
Гласували 169 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 54.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение във връзка с второто четене на законопроекта за данък върху добавената стойност да поканим в залата заместник-министъра на финансите и началник на Главно управление на данъчната администрация госпожа Дора Андреева и господин Валери Колчев от Главно управление на данъчната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Моля квесторите да поканят госпожа Дора Андреева и господин Валери Колчев.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Бяхме стигнали до чл. 60.

"Специфични разпоредби за стоки под митнически контрол

Чл. 60. (1) При поставяне на стоки под режим и с отложено плащане или в други случаи, при които съгласно Закона за митниците, не се изисква или се изисква обезпечаване на вносни митни сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените със Закона за митниците и правилника за неговото прилагане размери и ред за обезпечаване на митните сборове.
    (2) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

Специфичен случай за начисляване на данък

Чл. 61. Когато регистрирано лице получи услуга в страната от лице, чието седалище е извън страната и няма обект по смисъла на чл. 20, т. 4 на територията на страната, получателят начислява данък върху данъчната основа на доставката, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставката е с място на изпълнение на територията на страната;
2. получената услуга е предмет на облагаема доставка;
3. получената услуга се използва за извършване на освободени доставки;
4. чуждестранното лице не е регистрирано по този закон.

Специфичен случай на освобождаване от начисляване
на данък от регистрирано лице за облагаема доставка

Чл. 62. (1) Данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена стока, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато правото на данъчен кредит би възникнало, ако са спазени изискванията на този закон, но за конкретното регистрирано лице те не са изпълнени."
За членове 60, 61 и 62 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 60, 61 и 62, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Членове 60, 61 и 62 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Глава единадесета
ДАНЪЧЕН КРЕДИТ
Понятие за данъчен кредит

Чл. 63. Данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос за стоки в рамките на данъчния период, което лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго."
За заглавието на глава единадесета и чл. 63 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава единадесета и текста на чл. 63.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава единадесета и член 63 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Право на приспадане на данъчен кредит в рамките на данъчен период
Чл. 64.  Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия:
1. получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос;
2. данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие;
3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;
4. данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 75;
5. получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;
6. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон или митническа декларация;
7. при поискване от данъчния орган получателят предаде пълна и точна информация за доставчика си и докаже плащане на цената и данъка по банкова сметка на този доставчик."
Предложение на народния представител Димитър Луджев - в чл. 64, точки 2 и 7 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 64 точка 7 се изменя така:
"7. когато доставчикът не може да бъде открит или проверен, но при поискване от данъчния орган получателят предаде информация за доставчика и осъществената доставка и докаже плащане по доставката на цената и данъка по банкова сметка на същия доставчик."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 64 точка 2 да отпадне. Същото е предложението и на народния представител Петър Рафаилов.
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложенията на народните представители Димитър Луджев, Никола Николов и Петър Рафаилов за отпадане на т. 2 в чл. 64.
Гласували 106 народни представители: за 14, против 52, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Луджев за отпадане на т. 7.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 82, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 64, както е предложен от вносителя, с изменената т. 7, както е предложена от народния представител Йордан Цонев и приета от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 10.
Член 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Право на приспадане на данъчен кредит

Чл. 65. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64, когато:
1. стоката или услугата са за представителни мероприятия;
2. е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност;
3. стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на леки автомобили по т. 2;
4. стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл. 33;
5. стоката е отнета в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.
            (2) Алинея 1, т. 2 не се отнася за лекотоварните автомобили, които по смисъла на този закон са леки автомобили, но са предназначени за превоз на товари, или за леки автомобили, в които има трайно вградено допълнително техническо оборудване, което е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 65, ал. 1:
1. Думите "по предходния член" да се заменят с "по чл. 64 или чл. 68".
2. В т. 3 след думите "и експлоатацията на" да се добави "мотоциклети и".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В ал. 1 не виждам думите "по предходния член". Вие къде ги виждате?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вероятно става въпрос за ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И в ал. 2 не ги виждам.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: След направената справка се установи, че текстът на вносителя за ал. 1 е бил: "Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по предходния член, когато:". При отпечатването, вместо този текст, е написано "по чл. 64". С изменението думите "по предходния член" се заменят с "по чл. 64 или чл. 68, когато:".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 65, както е предложен от вносителя, с приетите от комисията корекции в ал. 1 и в т. 3 по предложението на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 5.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Право на приспадане на частичен данъчен кредит

Чл. 66. (1) Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще се извършват с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки.
            (2) Правото на частичен данъчен кредит възниква за данъчния период, в който лицето е получило стоката или услугата или е осъществило внос. Размерът му се определя по ред и начин, определени в Правилника за прилагане на закона.
            (3) Размерът на ползвания частичен данъчен кредит по ал. 2 подлежи на корекции и с годишната справка-декларация по ред и начин, определени в Правилника за прилагане на закона, на базата на реалното съотношение между освободен и облагаем оборот за годината."
Предложението на народния представител Руси Статков е да отпадне ал. 2 на чл. 66, а на мястото й да се посочи как се определя размерът на частичния данъчен кредит.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 2 и ще го поставя на гласуване. Предложението на мястото й да се посочи как се определя размерът на частичния данъчен кредит не може да бъде гласувано.

Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 2 от чл. 66.
Гласували 115 народни представители: за 22, против 89, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 66, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 4.
Член 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Възникване и упражняване на правото на приспадане
на данъчен кредит за данъчен период по смисъла на
чл. 64 и 66
Чл. 67. (1) Правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който лицето е получило данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този данъчен период.
(2) Правото на приспадане не възниква, ако данъчната фактура или данъчното дебитно известие е издадено преди датата на регистрация на получателя или вносителя по този закон, освен когато този закон предвижда друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 67, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Член 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава дванадесета
ОСОБЕНИ РЕЖИМИ НА ПОЛЗВАНЕ НА
ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Право на данъчен кредит за начислен данък преди
датата на регистрация на лицето по този закон и
условия за възникването му
Чл. 68. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по този закон за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията.
(2) Правото по ал. 1 възниква само за налични активи към датата на регистрация, за които са налице следните условия:
1. лицето притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие или митническа декларация, отговарящи на съответните законни изисквания;
2. лицето, което е издало данъчния документ по т. 1, е регистрирано по този закон към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
3. лицето е внесло ефективно данъка, дължим за вноса, в случаите на издадена митническа декларация;
4. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен и подаден към датата на регистрация по този закон;
5. наличните активи са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки.

Възникване и упражняване на правото на приспадане на
начислен данък преди регистрацията на лицето по
този закон
Чл. 69. (1) Правото по чл. 68 възниква на датата на регистрация и се упражнява през първия данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл. 68, се отразяват в Дневника за покупките.
(2) Данъчният кредит по чл. 64 и чл. 66 участва при определянето на резултата за първия данъчен период.
(3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след датата на регистрация по този закон.

Право на данъчен кредит за начислен данък по повод
прекратяване на регистрацията за обложените на това
основание и налични активи към датата на повторна
регистрация
Чл. 70. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък по повод прекратяването на регистрацията му по този закон за обложените активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на последващата регистрация.
(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на последващата регистрация, за които са налице следните условия:
1. наличните активи към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при прекратяването;
2. начисленият данък по повод прекратяването е внесен ефективно или е прихванат от данъчния орган;
3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки;
4. регистрационният опис по образец за наличните към датата на повторната регистрация активи, които са били обложени по повод прекратяване на регистрацията му, е съставен и подаден към датата на повторната регистрация.
(3) Този член се прилага и за начислен данък по повод преобразуване на регистрирани лица по реда на Търговския закон или по реда на Закона за кооперациите. Условията и документите, необходими за доказване на правото на данъчен кредит в тези случаи, се определят с Правилника за прилагане на този закон.

Възникване и упражняване на правото на приспадане на
начислен данък по повод прекратяване на регистрация по
този закон и последваща регистрация на лицето
Чл. 71. (1) Правото по чл. 70 възниква на датата на повторната регистрация и се упражнява през първия данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при дерегистрацията данък за тях, включени в регистрационния опис по чл. 70, се отразяват в Дневника за покупките.
(2) Правото на данъчен кредит по чл. 70 участва при определянето на резултата за първия данъчен период.
(3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след датата на регистрация по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по тези текстове.
Моля, гласувайте заглавието на глава дванадесета и членове от 68 до 71 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава дванадесета и членове 68, 69, 70 и 71 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава тринадесета
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
Чл. 72. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация.
(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
(3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на следващия календарен месец.
(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на прекратяване на регистрацията, включително.
(5) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет, на базата на извършените и получените от него доставки и внос за всеки данъчен период."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 72, ал. 1 накрая точката се заличава и се добавя: "с резултат от същия този данъчен период".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава тринадесета и чл. 72 така, както е предложен от вносителя, с приетата от комисията добавка, направена от господин Йордан Цонев в ал. 1.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава тринадесета и чл. 72 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава четиринадесета
ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

Определяне на данъка за внасяне
Чл. 73. Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне.

Внасяне на данъка
Чл. 74. (1) Регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 73 данък в Републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът.
(2) Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в Републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба.

Внасяне на данъка, начислен при внос на стоки
Чл. 75. (1) Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък, както следва:
1. в Републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба, когато е регистрирано по този закон лице;
2. в Републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба, в която би се извършила регистрацията по този закон, когато вносител е нерегистрирано по този закон лице;
3. в Републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба, на чиято територия е постоянното му местоживеене или в касата на митническото учреждение, когато вносител е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.
(2) Данъкът по ал. 1 не може да бъде прихващан от данъчните или митническите органи с други задължения.
(3) Митническите органи са длъжни да внесат постъпилите в касата на митническото учреждение суми, платен данък, в касата на Републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба, на чиято територия се намира митническото учреждение, в тридневен срок от постъпването на сумите.
(4) Внасяната стока се освобождава от митнически контрол след заплащане на начисления от митническите органи дължим данък."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте заглавието на глава четиринадесета и членове 73, 74 и 75 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава четиринадесета и членове 73, 74 и 75 са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава петнадесета - Прихващане, приспадане и възстановяване на данъка - резултат за период".
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
Заглавието на глава петнадесета се изменя така: "Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за период - данък за възстановяване".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава петнадесета така, както е предложено от господин Йордан Цонев и е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава петнадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Определяне на данъка за възстановяване
Чл. 76. Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения и по този текст.
Моля, гласувайте чл. 76 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Прихващане, приспадане и възстановяване на данък
за възстановяване
Чл. 77. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 76 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. при наличие на други установени и неизплатени задължения към държавата, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване. За остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
2. когато няма други установени и неизплатени задължения към държавата или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите шест поредни едномесечни периода;
3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 74, ал. 1;
4. ако след изтичане на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени задължения към държавата или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
5. ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към датата на подаване на последната справка-декларация от шестте едномесечни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някои от тези шест едномесечни периода се добавя към него;
6. ако не са налице условията по т. 5, започва да тече нов шестмесечен период на приспадане за следващия посочен данък за възстановяване по справката-декларация.
(2) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл. 14 на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени задължения към държавата, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация. В случай, че са налице установени и неизплатени задължения към държавата, в същия срок се извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.
(3) Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват писмено пред данъчната служба по мястото на регистрацията с подаването на справката-декларация. В противен случай ал. 2 не се прилага.
(4) По време на процедурата по приспадане по реда на този член от регистрираното лице данъчният орган няма право да извършва прихващане на данъка за възстановяване с други държавни вземания."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 77, ал. 1, точки 2 и 5 думата "шест" се заменя с "три".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Бойков: в чл. 77, ал. 1, в точки 2, 4, 5 и 6 думите "следващите 6" се заменят със "следващите 3".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Николов Иванов: в чл. 77, ал. 2 думите "на обща стойност повече от 50 на сто" се заменят с "на обща стойност повече от 30 на сто".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 77:
1. В ал. 1, т. 5 накрая се добавя "и подлежи на възстановяване или прихващане, наред с остатъка и в срока по т. 4".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание в предвидените от този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за закъснението."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов: в чл. 77, ал. 2 думите "50 на сто" се заменят с "30 на сто".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 77, ал. 1:
1.  В т. 2 и 5 думата "шест" се заменя с "три".
2.  Числото "45" се заменя с "30".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов: думите "в следващите шест поредни едномесечни периода" да се заменят с "в следващите три поредни едномесечни периода".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В текста на чл. 77 е заровен един от истинските реални, значими въпроси на данък добавена стойност - въпрос, по който са написани стотици, бих казал хиляди страници за тези две години. Правени са не по-малко изявления от икономисти, представители на бизнеса, от депутати от всички парламентарни групи. И няма да сбъркам, ако кажа, че имаше и някои признаци на склонност у някои представители на Министерството на финансите да бъде преразгледан този срок.
Грубо казано, става дума да се намали този шестмесечен плюс 45 дни срок на пет, на четири, и както са повечето от направените предложения, на три месеца.
Аргументите, които се използват в защита на този прекалено дълъг срок, са, че това позволява администрацията да си върши работата както трябва. Цената на това спокойствие за администрацията е задържането на десетки милиарда лева на стопанските организации във всеки даден момент. Имаше едно число, което беше публикувано напоследък, към даден момент - 18 млрд. Това е флуктуираща величина, стигаща и до 48, 18 и т.н. За притиснатия финансово бизнес това е нещо, макар че за чиновниците е нищо.
По-нататък. Ако подходим към въпроса, давайки си сметка: добре, при увеличаването на този срок постигнато ли е по-добро отношение на постъпленията от данък добавена стойност към брутния вътрешен продукт в тези изминали две години, ние се сблъскваме с безспорния факт, че не е постигнато. Сега се залага едно подобрено съотношение, сега се залага. И по този начин се гони едно равнище, което е постигано при един по-кратък срок, преди три години, една събираемост, която горе-долу е на същото равнище. Аз бих казал: евала, ако тези параметри биха се променили чувствително, но няма такава промяна. Значи този продължителен срок просто е един разкош, за което плащат представителите на бизнеса.
Това не е преобладаваща практика, а данък добавена стойност го има във всички страни със съвременна, модерна данъчна система. Време беше през 1999 г. при всички онези неща, които се предлагат като квалификации - стабилизация, работеща по-добра администрация, информационни системи и прочие, да се отиде към намаляване на този срок. Това не се прави. И изобщо много от нещата, които можеше и трябваше да се направят в името на това със система от стъпки да се създава по-благоприятна обстановка за стопанските фирми, го няма нито в данъчните закони, нито в бюджета. И е удивително, че неща, които могат да бъдат направени, се отлагат.
Ще приключа с това, че отлагането на необходими стъпки от този род - а те са много, - всъщност отлагат шанса страната да влезе реално, по-скоро в един режим на устойчив икономически растеж. Щом много от нещата, които биха работили като фактори стимулиращи, активизиращи стопанската дейност, благоприятстващи за увеличаване на стопанските обороти, не се правят, то този процес се забавя. Губи икономиката, губят хората. И бих казал, че това е политически минус за правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да мотивирам предложението си по чл. 77, ал. 2, което за моя радост, но не изненада, съвпада дословно с предложението и на колегата Николов от Парламентарната група на ОДС.
Вижте, хубаво би било да стане това, което предлага проф. Стоилов и колеги, но очевидно вносителите нямат такава нагласа. Ако разгледаме диференцирано как стоят нещата от гледна точка на ограничаване на възможностите за активна стопанска дейност в стопанските субекти предвид забавеното връщане на данък добавена стойност, ще видите, че този удължен 6-месечен срок, а той всъщност е 7, близо 8 месеца, се отразява по различен начин на различните стопански субекти. Онези търговски дружества, които произвеждат и реализират стоково-материални ценности на вътрешния пазар, по принцип са на вноска по отношение данък добавена стойност. За тях този срок на възстановяване на данъчния кредит няма особено голямо значение.
По-нататък. Друга група търговски дружества, чисто търговски или чисто производствени, или производствено-търговски, които реализират над 50 на сто от продукцията, която произвеждат, на чужди пазари, работят в условията на ускорено възстановяване на данъчния кредит от порядъка на 45 дни.
Има една група, аз твърдя, че са доста елитни търговски дружества, оптимални по размери, огромната част от които са частни, които реализират на вътрешния пазар около 55-60 на сто от продукцията, която произвеждат, и 40-45 на сто износ, т.е. не попадат в така нареченото ускорено връщане на данъчния кредит.
Аз твърдя, че това са едни от най-перспективните и елитни дружества, защото са балансирани по отношение на пазарите и защото са предпазени от ударите на външните конюнктури и сривове. Те обаче са наистина в най-тежко положение. Това даде основание на мен, предполагам и на колегата Николов, да помоли народните представители да се отнесат сериозно и отговорно към това предложение, което накратко се изразява в следното - да се даде възможност да ползват 45-дневен срок на възстановяване на данъчния кредит на дружества, които реализират повече от 30 процента от продукцията си на външните пазари, а не както е досегашната уредба - 50 процента.
По този начин, без да се влияе по никакъв начин на приходната част на бюджета, без да се правят скокообразни промени, които, както казвате, водят до рискове, се отваря вратичката на една малка част от средни по големина елитни и полезни за нашето развитие фирми. Поради това с чиста съвест ви моля да се отнесете сериозно към тази програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да удължим работното време само до приемането на този член, за да не разкъсваме дебата с гласуването утре. Удължението ще е може би само 5-6 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За чл. 77, в който се намираме в момента.
Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Има двама души, които са пожелали да се изкажат, за да може да се приключи с този текст и да не се разкъсва, защото ако остане за утре, ще стане хаос.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналата година, като приемахме Закона за добавена стойност, бях убеден, че именно такава мярка трябва да се наложи, заради хаоса и заради повсеместните злоупотреби с този данък, които бяха констатирани в държавата, а именно да се удължи срокът, за да може да влезе в ред данъчната администрация.
Аз мисля, че една година е достатъчно добро време, за да се направи едно добро администриране на този данък и да отидем към намаляване на срока в смисъла, в който е моето предложение.
Аз се присъединявам към думите на колегата Иванов. Има една група фирми и те са главно средни фирми, които страдат много от този срок. Това са главно фирми, които имат еднообразно производство и нямат възможност да осъществяват прихващане в 6-месечния период. Тези фирми си блокират средствата. Те не разполагат с толкова големи финансови средства. Срокът за възстановяване е 7 месеца и половина и е прекалено голям и ги затормозява. Наред със задължителния праг на регистрация - 75 млн., това е още един такъв момент, който поставя тези фирми в изключително затруднено положение.
В този смисъл е и предложението ми за намаляване на срока за възстановяване от 6 на 3 месеца. Знам, че това ще създаде проблем на администрацията, но в края на краищата нека си подадат проблемите администрацията и бизнесът, за да вървят нещата напред. В противен случай се проявява едностранчив подход към закона. Нека се поемат и малко рискове. Стига с тази силно прокламирана стабилност, която от един момент нататък започва да пречи за растежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Искам накратко да се изкажа по предложението на господин Йордан Цонев за създаване на ал. 5.
Може би си спомняте, че преди една година и половина такова предложение беше внесено от мен и от народния представител Христо Стоянов. Тогава, в движение, взаимно с председателя на Комисията по бюджета, се убедихме от необходимостта от такъв текст. Впоследствие обаче той отпадна от нормативната база. Ето защо аз искам да благодаря на господин Цонев, че връща в закона текст с такова съдържание, тъй като е очевидно, че и държавата реципрочно трябва да отговаря с определени лихвени наказания тогава, когато без основание не се възстановяват предвидените от законите срокове и средства по ДДС.
Що се отнася до другото основно предложение в този член, което е свързано със срока на данъчното кредитиране, очевидно е, че за една голяма част от фирмите много по-важен за техния икономически просперитет и тяхната дейност е именно този срок и много по-малко се оказва, че те са чувствителни към самото ниво на данък добавена стойност.
Ето защо, колеги, смятам, че не може удобството към хората на администрацията да бъде аргумент, когато трябва да се откажем от една такава мярка в полза на фирмите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Започваме да гласуваме предложенията. Някои от тях се дублират, но най-широкото по обхват е на господин Иван Бойков, тъй като той предлага в точки 2, 4, 5 и 6 да бъдат заменени "следващите шест" със "следващите три".
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков.
Гласували 141 народни представители: за 46, против 59, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което се отнася само за точки 2 и 5, е от народните представители Венцеслав Димитров и Руси Статков - пак думата "шест" да се замени с "три", но само в точки 2 и 5.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров и господин Руси Статков.
Гласували 157 народни представители: за 58, против 80, въздържали се 19.
Предложението не се приема.

Най-стеснено е предложението на господин Стефан Стоилов, тъй като то е само за т. 2 така, както го чета.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Стоилов думите "в следващите 6 поредни едномесечни периода" да се заменят с "в следващите 3 поредни едномесечни периода".
Гласували 158 народни представители: за 55, против 72, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Идентично е предложението на народните представители Иван Николов Иванов и Никола Николов в ал. 2 думите "50 на сто" да се заменят с "30 на сто".
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Николов Иванов и Никола Николов.
Гласували 155 народни представители: за 73, против 29, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Иван Николов Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Господин председател, благодаря Ви.
Процедурата ми е за прегласуване. Колеги, освободете душите си и гласувайте за този член!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Иван Николов Иванов и на господин Никола Николов "50 на сто" да се замени с "30 на сто" в ал. 2.
Гласували 161 народни представители: за 103, против 24, въздържали се 34.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Следващото предложение е на господин Руси Статков пак в ал. 2 числото "45" да се замени с "30". Това се отнася за срока - 45-дневният срок да се замени с 30-дневен срок.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 150 народни представители: за 53, против 82, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 77 така, както е предложен от вносителя, с приетите от комисията предложения на господин Йордан Цонев и с приетата от заседателната зала корекция в ал. 2.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Член 77 е приет.
Съобщение за заседания на комисии:
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание днес от 16,00 ч. в зала 134.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 3 декември от 17,00 ч. в кабинет 226.
Комисията по икономическата политика ще заседава утре, 3 декември, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Господин Цонев, направете съобщението за Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в същата зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото заседание на Народното събрание е утре, 3 декември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,10 ч.)


Председател:
             Йордан Соколов

Заместник-председатели:
                                          Иван Куртев

                                          Петя Шопова

Секретари:
                 Виктория Василева

                 Ивалин Йосифов