Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народната представителка Маргарита Петрова. Честито! Желаем й всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
За процедура думата има госпожа Бончева.
СВЕТЛАНА БОНЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам днешното заседание да премине по т. 4 с продължаване на разискванията до приключване на дебата по тази точка. Само припомням, че т. 4 е проект за решение относно Меморандума за икономическата политика на правителството на Република България.
Също така от името на парламентарната група ние желаем и прякото предаване на разискванията по същата точка по Българско национално радио и Българска национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има две предложения по процедурата. Вместо трета точка да разгледаме четвърта точка - проект за решение относно Меморандума за икономическата политика на правителството на Република България.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 165 народни представители: за 145, против 10, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Има ли някой срещу предложението дебатите да се излъчват пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка четвърта:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО МЕМОРАНДУМА ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По доклада на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, колеги!
"ДОКЛАД
относно: Писмото за намеренията и Меморандума за икономическата политика на Република България във връзка със сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд от Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол към Тридесет и осмото Народно събрание.
На 30 септември 1998 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за обсъждане на внесените от Министерския съвет Писмо за намеренията, Меморандум за икономическата политика на правителството на Република България и проект за решение по тях, внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Йордан Цонев и Никола Николов.
Заседанието се проведе в изпълнение на т. 3 от решението на Народното събрание, с която се предвижда, след сключване на тригодишното споразумение с Международния фонд, Писмото за намеренията и Меморандумът да бъдат представени в Народното събрание, за да бъде проведен дебат по тях.
От името на правителството в заседанието взеха участие министърът на финансите Муравей Радев, министърът на труда и социалната политика Иван Нейков и председателят на Българската народна банка Светослав Гаврийски. Представителите на правителството в своите експозета акцентираха върху основните политико-икономически, финансови и социални аспекти на споразумението.
В своите изказвания народните представители, членове на комисиите, подчертаха още веднъж необходимостта и навременността от сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, като стабилизиращ фактор за националната икономика в настоящия етап.
Едновременно с това бяха изказани и някои съмнения относно изпълнимостта на предвидения икономически растеж, ефективността на фискалната политика и достигането на други показатели и параметри, заложени в споразумението.
Изразени бяха и становища за необходимостта от конкретни действия на правителството, гарантиращи изпълнението на поетите със споразумението задължения и отговорности.
По внесения проект за решение на Народното събрание по представените от правителството документи се изразиха становища за одобрение на същото. Изказани бяха и отделни съмнения за необходимостта от такова решение, както и по предложените в него конкретни текстове за решения.
След приключване на дискусията се проведоха отделни гласувания в двете комисии, които с мнозинство одобряват проекта за решение.
Въз основа на резултатите от проведените гласувания, предлагаме на Народното събрание да разгледа и приемe внесения проект за решение относно изпълнение на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителите някой желае ли да вземе думата?
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Днес ние сме пред прага на финалния дебат по едно споразумение, което се готви дълго време и по което в българското общество и в българския парламент се проведе 4-5-6 месечен дебат - един много ползотворен дебат, който показа волята и на българското общество, и на българския парламент каква трябва да бъде политиката на българското правителство по пътя на реформите в следващите три години.
Ние ви предлагаме един проект за решение, който отразява ангажиментите на българския парламент по отношение изпълнението на това споразумение, по отношение на политиката на правителството, макроикономическата тригодишна политика на правителството за преструктуриране и тези ангажименти, най-общо отразени в решението, се свеждат до два пункта: първият е по отношение на законодателството и вторият е по отношение на контрола върху изпълнителната власт по изпълнението на това споразумение.
Аз ще се върна малко по-назад във времето, защото тази програма за тригодишно преструктуриране, тази тригодишна икономическа програма на правителството има своята предистория. Има своята предистория и аз смятам, че тя започна още на 4 февруари 1997 г. с Декларацията при президента на политическите сили, тя продължи и по времето на служебното правителство, тя премина през Декларацията за национално съгласие, приета от Българския парламент на 7 май, в която бяха фиксирани и основните принципи, основните насоки на реформата, премина през едногодишен много труден път на българския парламент в промяна на законодателството, премина през изключителните усилия на българското правителство, през успехи и колебания по пътя на реформата през тази една година, за да стигнем до изпълнение на първото едногодишно споразумение стенд-бай с Международния валутен фонд, за да стигнем до преговорите по това тригодишно споразумение и очертанията на тази тригодишна програма, за да стигнем до онзи обществен дебат, който се води вече няколко месеца в българското общество и в българския парламент.

Много "за" и много "против" се казаха за тази тригодишна програма, много "за" и много "против" се казаха и за тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, но аз смятам, че основните неща, които бяха постигнати в тази програма, и основните неща, които обществото успя чрез българското правителство да концентрира в тази програма, са следните.
Първо, че ключовите думи в тази програма са финансова стабилизация и икономически растеж, че без тези два основни момента ние не можем да извършим прехода. И ако имахме някакви различия по отношение на изготвянето на тази програма, ако имахме някакви колебания или спорни моменти, те се изразяваха именно в това дали да бъде финансова стабилизация плюс икономически растеж, или да бъде икономически растеж на основата на финансова стабилизация.
Аз мисля, че в тази тригодишна програма българското правителство намери модела на прехода на България, модела на прехода на българската икономика. И този модел е ясно очертан. Този модел е икономически растеж на основата на финансова стабилизация. Защото не бива да забравяме негативния опит, който имаме през последните седем-осем години, опит, при който много правителства се опитаха да постигнат икономически растеж без необходимата доза финансова стабилизация. Има, разбира се, такива модели, има такива икономики в света, които постигат икономически растеж на база и на по-висока инфлация. Да речем, такъв типичен пример е турската икономика, такъв пример можем да дадем също и с израелската икономика. Но очевидно българската икономика е слаба и тя не може без силна финансова стабилизация да върви към икономически растеж. Много точен пример в това отношение е постигнатият относителен ръст през 1995 г., последван от страхотен срив през 1996 и 1997 г.
Ето защо ние заложихме именно на финансовата стабилизация и на нейна основа да постигнем икономическия ръст. Аз смятам, че това е моделът на българския преход и пожелавам на българското правителство да го реализира в следващите три години. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
Моля парламентарните групи да представят списък на народните представители, които желаят да участват в разискванията.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В изпълнение на т. 3 от решението на Народното събрание от 24 юли 1998 г. Министерският съвет внесе за дебат в парламента писмото за намеренията и меморандума за икономическата политика на правителството на Република България. В тях е изложена комплексна тригодишна макроикономическа програма за преструктуриране за периода юли 1998 - юли 2001 г., която осигурява условия за реализиране на политика на икономически растеж, дългосрочна финансова стабилизация и подобряване жизненото равнище на българските граждани.
Тази комплексна програма на 25 октомври 1998 г. бе подкрепена финансово от Международния валутен фонд под формата на тригодишно разширено споразумение с 627 млн. 620 хил. специални права на тираж, което е 45 на сто от годишната квота на нашата страна във фонда. Първата част от сумата в размер на 72 млн. долара вече е получена от Българска народна банка.
Ние разглеждаме постигнатото споразумение не само като признание и подкрепа за усилията на правителството, но и като важен политически успех за страната като цяло. Това е наш общ успех. Споразумението е важно условие за постигане на значителен прогрес към изпълнението на критериите от Копенхаген и реализирането на общата ни цел за присъединяване към Европейския съюз. Това е политическата оценка на Министерския съвет за споразумението.
Финансовите ресурси, отпуснати от Международния валутен фонд, които по текущия курс са 860 млн. щатски долара, са само част от цялата подкрепа за нашата страна. Със съдействието на фонда и разработвайки съответни проекти за кредитиране, България ще получи финансиране от Световната банка, от Европейския съюз и от групата на 24-те общо в размер на 1 млрд. и 600 млн. долара. Тези финансови ресурси са онази външна подкрепа за платежния баланс на страната, която прави поносима за българския народ икономическата реформа. Те ще ни позволят да обслужваме редовно и без напрежение натрупания при комунизма огромен външен дълг и едновременно с това да намаляваме относителната му тежест по отношение на брутния вътрешен продукт.
Заедно с това тези средства ще ни дадат възможност да заделим ресурси за амбициозна публична инвестиционна програма, която да стимулира икономическия растеж и да създаде близо 200 хиляди работни места.
Комплексната тригодишна макроикономическа програма за преструктуриране бе одобрена с изключително висока оценка от Борда на директорите на Международния валутен фонд. Това направиха американския, германския, френския, великобританския, японския, руския и всички останали изпълнителни директори. Тези директори представляват страни с различни правителства - социалистически и социалдемократически, либерални, на народни и християндемократически партии. Всички те единодушно поздравиха България за успешното въвеждане на валутния борд, за силната програма и благоразумието.
В официалното съобщение Международният валутен фонд подчерта, че споразумението се одобрява във връзка с постигнатите от българското правителство резултати в стабилизирането на страната и в подкрепа на неговата програма, насочена към икономически растеж.
Така ние имаме подкрепата не на част от света или на определена политическа сила, нас ни подкрепят и всички външни фактори и очакват успех в България. Българите няма да ни простят, ако пропуснем предоставения ни шанс.
Изпълнението на програмата ще осигури стабилен растеж, ниска инфлация и намаляване бремето на външния дълг. Възстановяването на икономиката ще продължи, като за срока на програмата се предвижда реалният брутен вътрешен продукт да расте в границите от 3 - 5 на сто годишно, като инфлацията в края на програмата не надвишава 5 на сто. Ще се поддържа контролиран дефицит по текущата сметка в рамките на 3 на сто от брутния вътрешен продукт, съответстващ на по-високите инвестиции и вътрешното потребление. По-големите инвестиции в рамките на програмата ще бъдат финансирани основно с външни средства, а в по-дългосрочна перспектива - от вътрешно акумулирани ресурси в резултат на подобряване на рентабилността и експортните ни възможности.
На базата на тези допускания и при умерен бюджетен дефицит - до 2 на сто годишно, се очаква положителна динамика в равнището на държавния дълг, като в края на програмата неговото равнище ще достигне 60 на сто от брутния вътрешен продукт. Постигането на тези цели ще осигури трайна тенденция на подобряване на жизнения стандарт на българските граждани.
Правителството си дава ясна сметка за всички рискове при изпълнението на програмата. Те се свързват основно с неблагоприятните външни икономически фактори и възможно по-нататъшно тяхно влошаване. В този смисъл подкрепата на международната финансова общност ще се превръща във все по-решаващ фактор за реализиране на стратегическите цели на страната. Това предполага, независимо от трудностите, строго следване на целите и мерките, включени в програмата.
Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд вече е факт. То получи единодушна положителна оценка в международните политически и финансови среди.
Реакцията на българския парламент ще бъде важен индикатор за вътрешната подкрепа на това споразумение, независимо че не е необходимо формалното му одобрение. В този смисъл парламентарният дебат по меморандума на българското правителство е изключително важен акт, предполагащ коректност към вече поети политически ангажименти и показващ степента на политическа зрелост и отговорност на парламентарно представените политическите сили.
Правителството очаква народните представители след сериозно и задълбочено обсъждане да подкрепят комплексната правителствена програма, като съответстваща напълно на точка 1 от Декларацията на Народното събрание от 8 май 1997 г. за национално съгласие. Основанията ни произтичат, на първо място, от напълно откритите ни и прозрачни действия по време на нейното разработване, дискутиране с мисията на фонда и одобрение.
На второ място, Министерският съвет, в съответствие с политиката си на търсене на национално съгласие по всички важни въпроси на българската реформа, извърши безпрецедентни действия. Ние сме първото българско правителство, което:
Първо, в отговор на инициатива на управляващото парламентарно мнозинство запозна народните представители със своите начални позиции още преди преговорите с мисията на Международния валутен фонд.
Второ, ние сме първото българско правителство, което дискутира програмата си с народните представители по време на самите преговори.
Трето, ние сме първото българско правителство, което поиска одобрение на народните представители за свои позиции, въпреки че по Конституция има всички права да формира и отстоява само тези позиции.
На трето място, ние сме убедени, че сме създали една нужна на България програма и сме постигнали едно наистина добро споразумение с Международния валутен фонд.
Успехът ще бъде гарантиран, ако има национално съгласие за изпълнение на предлаганата програма за реформа.
Ние, и особено българската делегация на предстоящата годишна среща на Международния валутен фонд и Световната банка, водена от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка, очакваме единодушната подкрепа на народните представители. Вашата подкрепа ще направи много силни позициите на нашата делегация, ще направи много убедителни нейните аргументи, когато представя България пред световните финансови сили и пред чуждестранните инвеститори. А всички вие знаете, че един такъв силно положителен сигнал на Народното събрание на Република България е в състояние да увеличи доверието в нашата страна, да привлече и стимулира инвестициите, да създаде повече работни места и да направи по-успешна касовата приватизация. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата народният представител Никола Николов - Парламентарна група на СДС.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може ли една процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, да. Само че се облечете, като част от процедурата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз в съответствие с препоръката на господин министър-председателя се подготвих за горещи дебати, но щом Ви притеснява, както и да е.
Уважаеми господин председателю, имам една процедура. Днес чета вестници тук и се оказва, че имало още документи към това споразумение. Искам да Ви попитам Вас, не мога да попитам министрите в момента, ще ни бъдат ли представени тези документи, така наречените анекси, или не?
Някой си бил казал, че са конфиденциални. Такова нещо в Закона за държавната тайна няма. Сроковете за изплащане на българския държавен дълг, независимо към коя организация са, не могат да бъдат конфиденциални.
Аз знам, че от банката пишат нещо - "Секретно", "Конфиденциално", "За служебно ползване", "Поверително". Това не е вярно! Чисто и просто не съответства на Закона за държавната тайна.
Аз бих желал, ако има още такива документи, да ни бъдат предадени, защото иначе се оказва, че дебатираме нещо, което не знаем или което поне частично не знаем.
Към Вас ми е питането, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, разпространени са всички документи, които бяха получени в Деловодството на Народното събрание. Други документи не сме получили, за да разпространим.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Четете документите на Народното събрание. Те се изпълняват стриктно. (Неразбираема реплика на Венцеслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господа министри, колеги! Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд трябва да се разглежда в контекста на състоянието на световната търговска и финансова система. Тригодишната програма с фонда осигурява на България възможност да довърши систематично и непротиворечиво реформите в ключови области като бюджетната сфера, пенсионното и здравното осигуряване, енергетиката, банковия сектор и приватизацията; осигурява международната подкрепа и финансиране на реформата.
С одобряване на споразумението от борда на Международния валутен фонд България категорично попадна в групата държави, които могат да се посочат като добрия пример за провеждане на реформи и като фактор за регионална стабилност.
За първи път дългосрочна програма на българското правителство бе приета, оценена и насърчена от световната финансова общност. Одобрението на Международния валутен фонд направи съпричастни с реформата и световния политически елит. Припомням участието на президента в организираната в Нюйоркския университет по право конференция "Укрепване на демокрацията в глобалната икономика".
Българското правителство сега, след одобрение на неговата политика и програма за реформи, има ресурс и воля за мерки с дълготраен ефект. България има ясен път, хоризонт и ресурс за програма за присъединяване към Европейския съюз.
В същото време между месец юли, когато се готвеше рамката на тригодишното споразумение, и сега има една много съществена разлика. И тя е промяната към влошаване на външната среда, в която функционира българската икономика. Много известни икономисти прогнозират, че сме на прага на глобална финансова дестабилизация. Кризата в Азия не беше потушена, Русия изпадна в невъзможност да обслужва задълженията си и предизвика трус в Европа. Доверието напусна инвеститорите в Латинска Америка. Това съвпадна и със скандалите около американския президент и светът загуби единствения си безспорен фактор на стабилност - Съединените американски щати. Световните капиталови и стокови пазари са на едни от най-ниските си равнища за последните десетилетия. България не е откъсната от тези процеси. Заради валутния борд тя е защитена, разбира се, от краткосрочни колебания, но в дългосрочен план кризата заплашва с изключително неблагоприятни последици върху конкурентноспособността на българската икономика. Постепенно международната икономическа ситуация придобива основно значение за вътрешната нестабилност. Вече се чувства влиянието върху българския експорт, на спада на цените на индустриалните стоки и девалвацията на валутите в азиатските икономики. Могат да се предвидят и отсега мерки за преодоляване на очакваното затваряне на някои от основните ни пазари.
В същото време вносът на потребителски стоки рязко се покачва. Неравновесията в платежния баланс се очертават като проблем номер едно пред България през следващите години. Трябва да се каже, че за съжаление ниската вътрешна инфлация се дължи главно на евтиния внос на енергоносители и то повече, отколкото на повишаване на производителността в българските предприятия. Краткосрочно това има благоприятен ефект, но дългосрочно вносът може да създаде сериозен проблем за местното производство.
Какво да се прави? Отговорът на този въпрос е основен за нашата политика сега. Пред България има две възможни стратегии:
Първата е да се самоизолира от глобалната икономика, като ограничи движението на стоки и капитали, нещо подобно на това, което се случи в Малайзия.
Вторият вариант на стратегия, това е стратегията, която избра мнозинството и българското правителство. Това е стратегия на ускоряване на реформите. Глобалната нестабилност прави факторът време изключително ключов. Споразумението с фонда дава принципите и философията на промените. Ние ще определим скоростта и конкретното им съдържание.

Усилията на правителството и на парламента в изпълнение на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд ще се съсредоточат в няколко приоритета:
1. данъчна реформа за стимулиране на бизнеса и насърчаване на потреблението на инвестиционни стоки;
2. спешно реформиране на средата и насърчаване на чуждестранните инвестиции;
3. ускоряване на приватизацията и довършване на големите сделки;
4. активно управление на външния ни дълг;
5. преструктуриране на губещите производства и повишаване на финансовата дисциплина;
6. стимулиране на технологичното обновление на индустрията.
Всички тези мерки и цели са добре познати.
По време на дебата по матрицата на споразумението на 24 юли се чуха малко тези за алтернатива на споразумението. Разликата между преди и сега е, че времето за тяхното провеждане е съкратено. Затова българското правителство получи одобрение за програмата си и финансова подкрепа за реализацията. България няма ход назад и трябва спешно да ускори политиката си по търговската и финансова интеграция със световната икономика, колкото и нестабилна тя да е в този момент. Трябва да успее да привлече чуждестранни капитали и технологии, защото няма вътрешни ресурси нито от едното, нито от другото. Това е единственият начин. В страната трябва движение да повиши производителността и конкурентността на своята икономика, за да компенсира негативното влияние на световната криза.
В резултат от изпълнението на програмата имаме уникалния шанс да излезем от модела на външна финансова зависимост и заеми в подкрепа на финансовата стабилност, към икономически растеж, вътрешно финансиране на българската икономика в периода след тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Българското правителство получава доверието и ресурса да подготви България за присъединяване към Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата народният представител Ванцеслав Димитров от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господа министри, въпреки че намаляха някак си. Дебатираме по куриозен начин не самото споразумение, а някакво предложение за решение, което на практика нищо не казва. Аз не искам да се конкретизираме върху проекта за решение, а върху цялото споразумение. Защото това, което иска България, е не дали ние ще приемем едно решение или не, а как да оправим икономиката. И това е добър повод всички сериозно да се отнесем към този въпрос. Аз например забелязах много интересни нюанси в изказването на господин Николов. Може би за пръв път в този парламент той си позволи малко по-реалистично да опише, бих казал, песимистичната картина на състоянието на нашата икономика. Ние можем да продължим естествено в този дух.
Доволен съм, че и господин министър-председателят иска не да дебатираме проекта за решение, предложено от Йордан Цонев и Екатерина Михайлова, а иска да дебатираме споразумението с фонда. Даже аз бих казал - не само споразумението с фонда, а проблемите на икономиката. Нека то да ни послужи като добър повод.
От формална гледна точка бих желал естествено да дойдат и другите документи, поне да ни ги предадат. Казах, че няма такава държавна тайна. Мисля, че тук парламентарното мнозинство би трябвало да е настроено по-критично към своето правителство и да го вкара в правия път. Защото в края на краищата ние сме парламентарна държава и правителството е назначено от парламента и се отчита пред него. Както и да е, ще се задоволим с това, което са ни дали.
Още на миналия дебат аз предложих - и мисля, че нашата парламентарна група подкрепи това предложение - да има одобрение или неодобрение на споразумението. Доколкото разбрах, това иска министър-председателят. Защо тогава в решението, което е предложено, не се сложи една първа точка - одобрява ли се споразумението или не се одобрява? Примерно - Народното събрание одобрява споразумението с фонда. Ами той това иска. Ама ако може това да не е в решението, да не би котката да падне по гръб! Че и да падне, няма нищо лошо. Мисля, че имате парламентарно мнозинство и една такава първа точка ще я гласувате съвсем лесно. Защо не искате такава точка, господин Цонев, това не мога да разбера.
Нашата парламентарна група винаги се е изказвала за споразумение, даже не само за тригодишно, а за едногодишно или за някакво друго, ако фондът има такава практика. Защо обаче в момента искаме одобрение от парламента? Може и да е само от формална гледна точка, но такава има. Досега сме подписвали едногодишни споразумения и сме теглили пари в рамките на нашата квота. Сега подписваме споразумение, което тегли пари, които надхвърлят рамките на нашата квота. Така ли е, господин Радев? Това го пише и в писмото. Пише, че надхвърля със 135 на сто. А сега сигурно поради спадане на това... Ама както и да е.
Значи, съгласно Конституцията поемаме финансови задължения, които не са покрити с нашите права на теглене оттам. Чисто и просто ако има едно формално одобрение, това ще изиграе ролята на ратификация на споразумението и на практика нещата ще си дойдат на местата. Защо обаче от формална гледна точка това не се прави, аз не мога да го разбера. Но това е по-маловажно в сравнение със съдържанието - какво има и какво няма.
Пак подчертавам, ние сме за споразумение, защото ако няма споразумение, в България ще стане страшно. Е, кой знае какъв голям апокалипсис сигурно няма да стане, но сигурно ще стане това, което стана по времето на правителството на Виденов. И пак ще трябва да се започва наново. Не си правим илюзия, не го пожелаваме на никого, не го пожелаваме не само на правителството и на парламентарното мнозинство, не си го пожелаваме на нас, защото в края на краищата ние живеем в тази държава и сме избирани от същите тези хора, които това споразумение касае. Така че никой да не спекулира с това Обединението за национално спасение подкрепя ли споразумението или не подкрепя. Ние сме за споразумение и ние сме за контакти с фонда. Защото това е единственият начин най-малкото да може да си изплащаме дълга.
Отиваме към съществената част вече, към съдържанието на споразумението. Съжалявам, че господин Божков го няма тук, за да му обясня някои неща. А той се нуждае. Защото ето, появи се информация, че от Парламентарната група на БСП господин Овчаров не се притеснява, има друго образование, а иска да се квалифицира в областта на икономиката. Нищо лошо, макар че един вестник го оплю за това. Че колко от депутатите от парламентарното мнозинство имат квалификация в областта на икономиката? Ние в нашата парламентарна група - също. Един от заместник-председателите, господин Каракачанов, още преди години се зае освен другото си образование да учи икономика, защото знае, че ако се посвети на политиката, трябва да знае и икономика. Това бих препоръчал и на господин Божков - и той да си седне на задника и да учи икономика. (Оживление в залата.) Да, и на всички други, които искат политиката да стане тяхна професия. Мисля, че в това няма нищо лошо. Особено един министър на икономиката. Защото когато един такъв човек е сложен на отсрещната страна на преговорите и той не знае...
Да, вижте, аз не виждам голяма разлика. Даже един виден наш специалист, който сега е на работа в държавната банка, по време на правителството на Гечев, когато опозицията организира нещо като кръгла маса в Националния дворец на културата, се произнесе - ами Сашо Божков същите гечевизми ги говори - какво ще стане, когато те дойдат на власт. Виждаме, че голяма разлика няма. Затова не се обаждайте.
Уважаеми колеги, в споразумението няма мерки за растеж. Обикновено какво иска Международният валутен фонд? Когато Международният валутен фонд даде заеми на една държава, той иска после да си ги прибере. И дотук. Прегледайте историята на програмите на Международния валутен фонд и ще видите, че те са успешни - и това съм го казал и друг път, няма нещо ново да ви кажа - във фазата на финансова стабилизация, и предимно неуспешни тогава, когато от финансовата стабилизация трябва да се премине във фаза на оживление и растеж.

Ето го и господин Божков. (В момента в залата влиза заместник министър-председателят Александър Божков.) Аз казах това, не искам да го повтарям, защото ще го прочетете от протокола. (Към господин Александър Божков. Неразбираема реплика на господин Александър Божков.) Така е, да. Мисля, че е така. Хубаво е това.
Какво лошо има в това, нашият министър на промишлеността да познава икономиката? (Оживление и смях в залата.) И от теоретична гледна точка. Аз мисля, че лошото е, когато той не я познава, когато той говори за растеж, когато има спад, когато той говори за двойно увеличение на работната заплата в течение на тази година. Това са такива работи, да.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ (от място): Кажи нещо ново, все пак. За часовника кажи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще кажа и новите неща, господин Божков. Ще кажа не за часовниците, а за нещо друго спрямо Вас. Така.
Къде сме сега, имаме ли растеж или нямаме?
Господин Божков вчера по телевизията казва, че ние имаме растеж, но някак си статистиката не може да го хване. Е, не зная, хората да го усещат по този начин? В статистиката вие си назначихте хора. Аз ви казах да назначите икономисти, вие назначихте геодезисти. (Смях в залата.) Както и да е.
Оказа се, че за месец август това, което излезе по вестниците, вие може да разполагате, с колко свестна информация, не зная как е... Спадът на промишлените продажби е 15 на сто в сравнение с месец август миналата година.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: С 96.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не зная, по отделни отрасли също, спадът е още по-голям. Износ със спад основно. Или пак ще кажете, господин Божков, че износът на митниците го броят само за износ на държавни предприятия. А частните предприятия откъде изнасят? С куфарчета ли? Сигурно с куфарчета, но изнасят не стоки, а нещо друго. (Оживление в залата.)
Така че, в момента ние се намираме в криза. И не сме тръгнали да излизаме от криза, от тази криза, която правителството на Жан Виденов ни вкара чрез финансовата дестабилизация и която впоследствие от това правителство беше превърната във всеобхватна икономическа криза. Защото именно образованието, пак подчертавам, но хайде да не се връщам пак. Защото не знаеха как да излезат бързо от финансовата криза. От финансовата криза бързо се излиза.
Аз ще ви дам сега за пример Съединените щати. Сигурно няма да допуснат финансовата криза да се превърне в производствена криза, защото знаят какво да правят. Не че в България няма хора, които знаят какво да правят, обаче тези хора чисто и просто нямат достъп до икономическата политика на правителството и парламентарното мнозинство. Ако имаха по-голямо влияние, ние щяхме да излезем още миналата година.
За съжаление случаят не е такъв. Има разни бодрячески квалификации, определения, вътре в самия меморандум. Например, чета ви едно: "Всеобхватните структурни реформи и мерки ще доведат до голямо увеличаване на производителността". Знае ли господин Божков, че производителността, било на труда, било на капитала, било на факторите, не се увеличава за една, две или три години. Тя е нещо дългосрочно, което може сега да бъде заложено и може да се прояви след пет, десет, петнадесет години. Ето, това е увеличаване на производителността.
Аз не зная една от тези мерки, която на вас бързо ще ви увеличи производителността. Чисто и просто такава няма. И това го пише и в книгите. Обаче няма кой да ги чете, защото не ги е чел навремето. (Оживление в залата.)
Осигуряване достъп до чужди пазари. Достъп до чужди пазари няма да ни увеличи международната общност. Достъп до чужди пазари трябва да осигури нашето правителство, търговското министерство, външното министерство, промишленото министерство, всички ние. Даже и парламентът, когато ходи на парламентарни срещи в други държави, това се подготвя - осигуряването на достъп до чужди пазари. Значи всички трябва да си седнат на задника, господин Куртев, извинявайте за израза, и трябва да работят за осигуряване на достъп до чужди пазари, включително и до Русия, до Турция и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо се обръщате към мен, господин Димитров?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото Вие така казахте: "седнал си на задника". Ами, така се говори. В България така се говори.
Кой да ги осигури? Завчера във вестника чета, че генерал Бонев щял да осигурява достъпа до чужди пазари - до руските пазари. (Оживление в залата.) Той ще каже кои, кои фирми да търгуват и кои не. Ами този човек, щом има такава голяма квалификация, сигурно е учил икономика в милиционерската школа. (Смях в залата.) И наистина, хората от неговото обкръжение са оттам. Обаче аз се съмнявам, че той може да осигури достъп до чужди пазари. Напротив, той достъп до чужди пазари нито може да осигури... А това, което може да осигури, е да спре и достъпа до българските пазари. Ето, това може да направи - да съсипе пазарната икономика. Ето, това може да направи! Защото не е работа на вътрешния министър да се занимава с икономика.
Идете в Германия, да видите вътрешният министър с това ли се занимава. Но тук изглежда му е широко около врата, изглежда иска да завоюва икономическо пространство за сметка на активистите на СДС и прави такива изпълнения.
Структурната реформа, приватизацията. Как върви? Все комунистите са виновни. Аз зная, че комунистите са виновни (оживление в залата) и сте виновни по принцип. (Смях в Демократичната левица.) Но вече година и половина трябва да има и други виновни.
Кой продаде "Соди" с една клауза, че ако не се постигне в две последователни години 50 на сто възвръщаемост върху капитала, те няма да платят 10 млн. долара от уговорената сума?
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кой?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Божков, той се похвали, вчера. Не господин Гечев, а господин Божков.
Къде са тези 10 млн., ще влезат ли в държавата? Не. Имат ли такава възвръщаемост? - Не.
Кой продаде "Ривиера" с 10 млн. по-малко на господин Кюлев? Кой? Господин Божков. Затова, господин Божков, Вие трябва да сте под наблюдение, а не аз. Аз не продавам. А Вие по принцип сте заподозрян за корупция. Вие по принцип... ви казват, че взимате 10 на сто. Затова трябва да се оправдавате Вие. Защото изпълнителната власт е тази, която е подложена на изкушение, не законодателната. Ето, това е.
Съмнителни фирми. Казах му преди малко - някаква фирма подготвила приватизацията на БГА "Балкан". Тъкмо започна да стъпва на краката си. Ами тази фирма една марка не е изкарала в Германия, кой ще й даде 1 млн. долара на нея тук? Или марки? Не зная колко са там, комисионната. И за какво? Хората, дето ги назначи Виденов да поемат нещо да управляват... съжалявам, че господин Краус си отиде.
Мен ме е срам за обстановката. Вчера шефът на тази фирма нищо не каза. Питат го по телевизията да каже нещо, все пак, предполага се, че като шеф той най-много трябва да е запознат. Той вика: "Страх ме е, да не си помислят, че съм против приватизацията". Ами, при такава обстановка ли трябва да се работи?
Данъците. Значи вече - преди Международният валутен фонд не даваше да намаляваме данъците, сега се оказа, че те и Световната банка ни карат да намаляваме данъците. Отдавна съм казвал, даже и господин Радев беше на същото мнение в предишния парламент, че данъците не трябва да се увеличават. Данъци не трябва да се намаляват, за да се събират повече.
За съжаление не е така. Хубаво е, обаче не е съвсем ясно казано какви данъчни закони ще се променят и в какво направление. Ще предлагам, естествено, винаги съм предлагал и данък общ доход да се намали, и ДДС да се намали, и данък върху печалбата да се намали.
Вижте какво стана в Турция. В Турция данъкът върху печалбата беше 25 на сто, сега го намаляват на 15 на сто. Ами че ние се конкурираме с тези икономики, най-малкото сме съседни. Някой ако трябва да инвестира някъде, къде ще инвестира? У нас ли, където трябва да плати 37 на сто или там, където трябва да плати 15 на сто? Хайде ми кажете вие.
Трябва да се направят, колкото и да са неизвестни тези на господин Божков, пак ще му кажа, решителни стъпки, господин Божков, за подобряване на инвестиционния климат. Защото България в момента е в дълбока криза. И самият бизнес не ви дава висока оценка, на вашите мерки и на вашето управление, на цялото правителство и на парламентарното мнозинство. Чисто и просто защото няма инвестиции. Няма частни инвестиции. А инвестиционният климат включва освен данъците и ред други неща.
Тук има по-големи специалисти по земеделието. Тук е господин Върбанов. Аз не зная дали е доволен от ангажиментите, които имаме към Международния валутен фонд по отношение на земеделието. Обаче мисля, това, че се разоръжаваме напълно, не е добре за нашето земеделие. Защото нашето земеделие в момента е в режим на преход. Не е въпросът само за връщането на земята. Въпросът е за налагането на нови структури, нови пазари, ново поведение.
Вижте какво стана с пшеницата. Имахме грамадна криза, а сега се чудим какво да я правим.
Да не отиваме далече, пак ще ви кажа какво става с Турция. Ще кажете: "Защо не я изнесем за Турция?" Ами защото Турция в момента изкупува, държавата изкупува зърното от техните частни производители по 200 долара за тон. И докато не го изкупи, няма да разреши внос от България. И за това има държавна политика. Има 55 на сто вносно мито. Някои казват: "Дайте сега, вие там имате връзки с Турция, дайте да изнесем малко пшеница". Казвам: "Много ниско трябва да паднете, за да можете да пробиете на онзи пазар". Чисто и просто те имат държавна политика, защитават си производителите.
За съжаление... и ние може би трябваше да се преборим за някаква държавна политика, защото само пазарът не може да се оправи. Въпреки че аз съм първият защитник на пазара.
Естествено, трябва да има пазар. Но мисля, че тук в течение на няколко години ние трябва да имаме и определена държавна политика, за да подпомогнем образуването, развитието на тоя пазар и налагането на новите пазарно ориентирани селскостопански структури, господин Върбанов.
Акцизите. Къде са акцизите, питам аз, от вносните цигари, господин Радев? Някой ще каже, че не ги пуша. Абе пушат ги, някак си ги пушат. Е, аз не пуша, ама пуша вносни цигари. А направете една справка...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Питай си работодателите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие определяте тия работи, господин Божков. Кои са ми работодатели? Работодател ми е на мен българският народ, който ме е избрал вече в четири поредни парламента, а Вас в следващия няма да Ви избере, защото виждате какъв рейтинг имате.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Той те избира все по-наляво. С всеки парламент - все по-наляво.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А тебе не те избира. Когато ми се молеше да те направя някакъв в агенцията, ти къде беше тогава? (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Значи когато се молеше горе пред зала "Изток" да те сложим някъде, ти тогава къде беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте влиза в лични пререкания.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, защо на него не направите бележка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И на двама ви правя...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, едно последно изречение. Тогава господин Божков беше поне с 30 - 40 кг по-слаб. Ето това е само. (Весело оживление, шум в залата.)
Корупцията и рекетът. Корупцията и рекетът са неща, които са в състояние да развалят всякакъв инвестиционен климат. Онзи ден чета в един вестник: "Министър-председателят каза: "Ами това, дето по света ни оценяват - с високо равнище на корупцията - се дължи единствено на журналистите, които пишат, че имало корупция, а то корупция в България няма."
Така ли е или не е? Няма ли корупция и няма ли рекет? Аз им дадох няколко неща, които се виждат. Те си затварят очите. И щом си затварят очите, сигурно не се кара, сигурно го допуска. И след като го допуска на най-високо равнище, представете си какво правят на по-ниско равнище.
Казах му най-напред, когато откривахме парламента, да провери кой от министрите къде е почивал, на чии разноски е почивал. Пълно мълчание. Казах им за часовника. Този човек го няма. Сашо Божков ме пита откъде знам, че струва толкова. Ами, господин Божков, един от тези хора, с които разговарях, се обърна към мен и каза: "Какъв е тоя министър, дето се перчеше с тоя часовник пред мен, дето преговарях с него?" Не е моя констатацията. Констатацията е на тия, които трябва да си вложат парите тук. И те смятат, че и те трябва да дадат такова нещо на този човек или на някой друг, за да могат да си вложат парите. Хем идват с парите, хем да дават. Ами затова именно няма и да дойдат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Кажи името на министъра!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие го знаете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Вие го знаете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще си скрие часовника и толкоз.
Предупредете го да не говори.
Добре, сега ще кажа нещо, което се знае: колко от децата на министрите учат в чужбина? Колко от децата? Сега господин Божков ще замълчи. Нека да кажат на чии разноски учат. На разноски на министерската заплата? (Неясна реплика на заместник министър-председателя Александър Божков.)
Не, не могат, не могат! Сега по споразумение, защото му е неудобно, нали? Тогава искаше името, а сега да дам ли имената? Вие си ги знаете имената и ги знаете как са пратени, на чии разноски.
Джип. Един джип се паркира там, пред нашите прозорци, на ОНС. Разбрах, че е джип на СДС. Ами тоя джип с членски внос не се купува сигурно. Председателят на СДС го няма тук в момента, за да го попитам как се финансират. Защото ако наистина това е начин за финансиране на една партия - политическият рекет - това е нещо страшно.
Управлението се превръща в управление от партийно олигархичен тип, което пречи на стопанския растеж у нас, против растежа е, против пазарните механизми.
Заформят се разни приятелски кръгове в момента. Говорим много за борба с мафията. Ще ви дам още един пример. Типична мафиотска сделка в предишния парламент беше ония преведени пари от Майкъл Чорни - 6 милиона, в Централна кооперативна банка, които отидоха по орионския кръг и може би към БСП, може би към Земеделската, така наречена "Орсова" банка и не знам къде си. Мафиотска сделка. Защо никой не я разследва в момента? Аз ще ви кажа защо. Защото на едната страна на сделката беше господин председателят на парламента. Не знам откъде е получил парите си за хонорар 4 на сто - дали от Стоян Александров или от Румен Спасов. Нека той да каже.
А какво става с другата страна - господин Чорни? Аз знам, тук на един бизнесмен преди няколко месеца му откраднаха джипа. И той каза: "Забравям за България. Вече няма да идвам". Тук, пред Народното събрание. "Вече няма да идвам, щом така правите." На тоя човек му откраднаха 6 млн. долара, обаче той продължава да идва. И къде отива? В приятелския кръг, в хотел "Империал" и седи на една маса с господин генерал Бонев. Как става тая работа? Кой ще се бори с мафията, когато и двете страни са вързани? (Ръкопляскания от ДЛ.)
Уважаеми колеги, пак подчертавам: Парламентарната група на ОНС е за споразумение с Международния валутен фонд. Ние сме за външно финансиране. И миналия път казахме: тези пари няма да стигнат България да запълни дупката от необходимостта от външно финансиране в близките три години. Ще са ни необходими поне двойно повече пари. Обаче само по себе си - към Министерския съвет и към парламентарното мнозинство се обръщам - изпълнението на стъпките в меморандума и в така наречената "матрица" не осигурява автоматически икономически растеж. Нещо сериозно трябва да направят Министерският съвет и парламентарното мнозинство. Парламентарното мнозинство - става дума за тези закони, които предстои да гледаме, Министерският съвет - в комплекса, всичко онова, което се нарича данъчна и търговска политика, за да стимулираме икономическия растеж в България. Всички ние сме заинтересовани и ние няма да пазим в тайна нашите предложения по всички закони. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Виж кой ти ръкопляска, Венци! Виж кой ти ръкопляска. Докъде я докарахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, току-що колегата Венцеслав Димитров, по-точно макроикономистът Венцеслав Димитров, ни запозна със своите виждания и със своите бележки - макроикономически бележки по макроикономическата тригодишна програма за преструктуриране и реформи, макроикономически бележки, които бяха свързани предимно с часовници, джипове и лични нападки към министрите.
Аз за пръв път чувам Венцеслав Димитров да се изказва по толкова отговорна тема, каквато е тригодишната програма, каквато е тази програма, която на практика ще представлява прехода на България, прехода на българската икономика, употребявайки такива термини. От двадесет и петминутното изказване двадесет и три бяха посветени на предмети, вещи и лични нападки. И същият този колега обвинява парламентарното мнозинство в дефицит на макроикономическо мислене. Мисля, че нещата дойдоха на мястото си с това изказване, колега Димитров. Съжалявам, че сме толкова добри колеги, в комисията работим добре и трябва да Ви направя такава реплика.
По повод на документите, които искате, искам да Ви припомня, че т. 3 от решението, което взехме при предния дебат, казва, че правителството ще внесе в парламента писмото за намерения и меморандума, по които ще бъдат проведени дебати. Правителството внесе писмото за намерения и меморандума и ние тази точка я взехме от проекторешенията на ОНС, на Евролевицата, мисля, че и в проекторешението тогава на Демократичната левица го имаше. Така че тези документи, които искате - допълнителните, ги има в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Просто трябва да си направите труда да дойдете дотам и ще ги вземете. Ето това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за втора реплика господин Велислав Величков. (Шум в блока на ДЛ.)
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда пределно кратък, защото виждам, че се вълнувате.
Господин Венцеслав Димитров направи преглед на вътрешното и международното положение в София, около парламента, около Министерския съвет и т. н. и каза някои неща, които хората говорели по принцип.
Аз искам обаче да припомня съвсем по същество, че господин Димитров тук за няколко парламента смени три парламентарни групи; съвсем по същество, че вече на него му ръкопляскат най-вече от Демократичната левица и съвсем по същество, че човекът, който говори против корупцията, неговият съветник се нарича Илия Павлов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Най-напред - господин Величков.
Значи, господин Величков, по-добре Илия Павлов, който е на светло, отколкото Румен Спасов, Майкъл Чорни, Емил Кюлев и т.н. Толкоз! (Оживление в залата.)
Сега по отношение на господин Цонев - господин Цонев, знаете колко лекции съм Ви чел и на Вас, и на Вашите колеги, а и в предишни парламенти по макроикономика. Исках да говоря днес малко повече по същество, но Вие говорите за предмети. Само два предмета съм споменал - един часовник и един джип. Толкова ли Ви е страх от тях? Ами, хайде, намерете ги тези хора и кажете как са се озовали в собствениците им. Аз Ви казвам, че икономиката не е само теория. Икономиката е и практика.
Най-важното нещо в момента е как да оправим инвестиционния климат. Ако прикриваме такива работи, чисто и просто, инвестиционният климат няма как да го оправим. Това е! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за процедура господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение във връзка с дебатите по тригодишната програма и споразумението с Международния валутен фонд да поканим управителя на Българската народна банка Светослав Гаврийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Не.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 181 народни представители: за 181, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Гаврийски в залата.
Има думата министър Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Нямам намерение да се занимавам с нападките на господин Димитров. Те просто отразяват неговото моментно състояние. Той е явно от нещо силно притеснен, защото наистина не може и не би трябвало да се очаква от заместник-председателя на Комисията по бюджет и финанси тук да заявява колко кила тежал някой министър преди и сега и т.н. Най-малкото от народен представител и от заместник председател на Комисията по бюджет и финанси - народен представител в четири парламента - може да се очакват подобни безотговорни приказки по отношение на корумпираността на заместник министър-председателя на Република България.
И ако Вие, господин Димитров, имате някакви данни, макар и една цифра, и един документ, и един слух за корумпираността на заместник министър-председателя на Република България добре е да се обърнете към председателя на парламента, който е и председател на комисията "Антимафия". Аз съм готов да дойда и да отговарям на всяко Ваше конкретно обвинение.
В противен случай, ако Вие хвърляте от трибуната на българското Народно събрание обвинение към заместник министър-председател на Република България никак не е чудно, че България е на 20-о място по обвинения в корупция, защото заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси от трибуната на парламента заявява, че заместник министър-председателят на Република България взема рушвет 10%. Така ли е, господин Димитров? Потвърждавате ли думите си или не потвърждавате думите си?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ако ми даде думата председателят на парламента.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ако потвърждавате думите си, бъдете така добър да ги дадете писмено.
Искам да Ви кажа, господин Димитров, още нещо. Докато аз наистина се уча на икономика, защото съм инженер по професия, вероятно Вие знаете много повече от мен за макроикономиката, едва ли във Вашата глава има съмнения относно квалификацията на директора на Холандската група на Международния валутен фонд господин Вайнхолц, който в своето изказване на заседанието на Съвета на директорите на 25-и казва буквално следното:
Позволете ми накратко да опиша икономическото развитие в България от 1998 г. досега. През първото тримесечие реалният брутен вътрешен продукт беше 18 на сто по-висок отколкото в същия период на миналата година. Докато това, разбира се, донякъде се основава на много ниската изходна основа, покосеното от криза първо тримесечие на 1997 г., това потвърждава обаче, че тласакът в икономическата активност, който е започна в третото тримесечие на 1997 г. продължава. Първоначалните данни показват постоянен растеж през второто тримесечие, което поставя годишната цел от около 5% в напълно реални граници. Инфлацията беше отрицателна в продължение на три месеца като докара нивото на цените горе-долу дотам, където беше в началото на годината.
Господин Димитров не вярва на българското правителството, не вярва на данните, които са записани като цифри в българската тригодишна програма. Надявам се, че господин Венцеслав Димитров уважава директора за България и на Холандската група на Международния валутен фонд. Надявам се, че господин Димитров също така уважава и представителите на Световната банка, участвали в заседанието в Брюксел на 21 септември, посветено специално на България, където представителите на Световната банка в своя писмен доклад заявяват следното нещо:
Нека да осветлим някои позиции от особен интерес: брутният вътрешен продукт през първото тримесечие на 1998 г. беше 18 на сто по-висок от този за същия период на миналата година и за цялата година се очаква да нарастне между 4 и 5%. (Шум и реплики в залата.) Наблюдателите могат да видят и да усетят едно увеличаване на активността от подтиснатите нива в края на 1996 г. Стабилността на валутния курс и драматичното намаление в инфлацията - цените през август на 1998 г. не са по-високи от цените през януари, един рекорд, който в момента не може да бъде достигнат от почти нито една европейска икономика, е чисто свидетелство за стабилнот...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Стига глупости! Най-добрите в Европа станахме!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Извинявайте, господин Димитров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Съжалявам много, че Вие наричате глупост официалния доклад на представителя на Световната банка на заседанието за България в Брюксел на 21 септември 1998 г. В момента ви го превеждам от трибуната от английски език, затова не е толкова гладък изказът ми. Ще Ви предоставя копие, за да видите, че вероятно тези глупости трябва да коментирате с представителите на Световната банка.
Не искам да чета по-нататък. Аз мисля, че съвсем ясно показвам с това, че тук в тази зала е добре да се говорят факти, ясни неща и да се занимаваме с икономическата програма за развитие на България през следващите три години, а не с това, което работодателите на господин Димитров са му разпоредили да говори днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Работодател ми е българският народ и ме е изпратил да се боря с такива като теб тук! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Никола Койчев от Парламентарната група на Демократичната левица. (Шумни реплики в залата.)
Моля без пререкания!

НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Обсъждаме значим за икономическото бъдеще на България проблем, проблем, който в значителна степен е съдбовен за развитието на националното стопанство. Ние оценяваме по достойнство стъпката на Министерския съвет, че запознава официално Народното събрание с меморандума за икономическата си политика. Това е прецедент в последните години. И в същото време възниква въпросът защо провеждаме този дебат. Договорите, договореностите с Международния валутен фонд не изискват мандат от Народното събрание. Споразуменията с международните финансови институции не изискват ратификация. Остават догадки за целите на тази наша дискусия. Чрез програмата да се демонстрира желания политически консенсус за подкрепа на споразумението, или да дадем допълнителни доводи на делегацията на Република България във Вашингтон за финализиране на споразумението. Възможна е и друга, второстепенна цел, да се запознае българската общественост с икономическата политика на правителството и съдържанието на споразумението. Тази цел обаче е съмнителна. Никой не разполага с текстовете на споразумението. Дори и ние, като народни представители, не разполагаме с цялата информация. И трудно е, без да имаш в ръка основни текстове, слухово да възприемеш една или друга ценност на предлаганата информация.
Нашата парламентарна група няма да гласува за това решение. И това не е стандартното за последните години поведение на опозицията. Ние не бягаме от отговорността да подкрепяме деловите отношения с международните финансови институции и в частност с Международния валутен фонд. Споразумението с Международния валутен фонд за нас е положително от гледна точка на интересите на страната. И тук не става въпрос само за хипотетичната възможност да получим 840 млн.долара, а защото деловите отношения с Международния валутен фонд в една или друга степен легитимират Република България като надежден делови партньор и дават добри атестации пред световния финансов и банков свят.
Тогава защо не подкрепяме този проект за решение? Защото е елементарно, обидно за ранга и авторитета на главния ръководен орган на парламентарната ни република. Не е ли подигравка с Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, със самата ни досегашна дейност в т. 1 да запишем, че трябва да законодателстваме, да приемаме закон? И нима в практиката няма и приоритетно законодателство?
Имаме резерви и по съдържанието на огласяваната от правителството икономическа политика. Тя е политика фрагментарна, откъсната от производствено-технологичното състояние на националното стопанство и пазарните позиции на Република България, а те обективно изостават. Под съмнение са не само желаният от всички ни икономически растеж, а дори прекратяване на тенденцията за икономически спад. Деветте години на инвестиционен и технологичен застой, на погрешна външнотърговска политика, на декапитализация на предприятията предопределят по-нататъшно свиване на националното производство, закриване на предприятия, съкращаване на работни места, увеличаване на безработицата, намалява производствения потенциал на държавата. Естествено е, че не може да се очаква икономически растеж. И едното от доказателствата за фрагментарността на тази икономическа политика, която се изисква от нас да подкрепим, е, че в меморандума и в основното Приложение N 1 няма раздел "Индустриална политика", след като индустрията на България би трябвало да дава от порядъка на 35 - 40 на сто от брутния вътрешен продукт.
Ние не подкрепяме икономическата и структурната политика, която се ограничава само с приватизация и ликвидация. Точка 21 от меморандума е своеобразен национален икономически мазохизъм. Думата "фалит" присъства на всеки един ред. Никаква амбиция да бъдат спасени реално жизнеспособни български предприятия и производствени мощности. Вярно е, че това е меморандум за икономическа политика, но тази политика помоему трябваше да бъде предмет на обсъждане само вътре в страната. Тя далеч надхвърля стандартните изисквания на преговори и споразумения с международните финансови институции. Техните компетенции трябва да се разпростират само върху състоянието и тенденциите в оздравяването на публичните финанси. Това, което в меморандума помоему се съдържа в разделите "А", "Б", "С" и "Н" - макрорамка, финансова система, финансова реформа и мониторинга, всичко друго, ако трябва да се дискутира, трябва да се дискутира вътре в страната било от експерти, било и с ангажимента на нас като законодатели в тази страна.
Тревожни и либерално наивни са постановките, записани за аграрната политика. Пореден запис, уникален като модел на аграрна политика в света - по-нататъшно оттегляне на държавата от аграрните отношения. Аз раздвоен приемам една такава постановка, защото досега действително държавата беше убиец на националното селскостопанско производство - ликвидацията през 1992-1993 г., дори и тази злощастна селскостопанска 1998 г. с често променяне на поведението на нашата изпълнителна власт по отношение на селскостопанските отношения. Но няма в света селскостопанско производство, или дори да вземем селскостопанските производствени и търговски отношения в Европейския съюз, в които държавата напълно да се е оттеглила от тези процеси.
Търговската политика. Ние сме членове на Световната търговска организация и имаме ограничения от членството си и договореностите като асоцииран член на Европейския съюз, подписаните споразумения с ЦЕФТА и други международни търговски организации. Защо тогава налагаме допълнителни ограничения на нашите външнотърговски отношения, при това ограничения с определено негативно отражение върху националното производство? Кой изисква от България да отмени експортните такси на скрап, на вълна, на необработен дървен материал? В икономически превод това означава закриване на мощности в металургията, закриване на мощности в текстилната промишленост, закриване на и без това убитите дървообработващи и мебелни предприятия в страната. Колко са държавите в света, които изнасят необработен дървен материал, та малка България ще вдига експортните такси от необработената дървесина? Между другото, има несъответствие между текст и таблица.
Няколко думи за социалните последствия, също помоему излишно записани в таблицата и в меморандума. Твърди се, че с тази политика ще се повиши жизненият стандарт на българското население. Празно обещание, невярно, лъжа. Как ще стане това? Ще се повишат доходите. Професионално погледнато как ще стане при една тенденция за влошаване на социално-икономическата характеристика на населението - отношения заети - безработни, отношения зает работещ и пенсионери, демографски тенденции, закриване на работни места и влошаване на тези съотношения? Възможно е работните заплати да пораснат, но това не означава, че доходите на населението средностатистически ще нарастват. Заплатите, при тези правилно записани постановки за формиране на фонд "Работна заплата" могат да нараснат за сметка на съкращаване на броя на заетите, разпределяне на определени увеличени фондове "Работна заплата" между по-малко хора, които ги получават. Но това не означава повишаване на доходите, още по-малко повишаване на жизнения стандарт.
Неправилни и излишни са записите за пенсионната реформа. Да, вярно е, че България има какво да прави по отношение на ликвидиране на някои привилегии за ранно пенсиониране. Това даже с желание се посрещна от тези категории, които са привилегировани. Но и повишаване на номиналната възраст за пенсиониране, и прекатегоризацията на тези привилегировани професии работни места означава по-голяма безработица в младата част от населението. Една година повишение на пенсионната възраст затапва средногодишно около 50 000 - 60 000 работни места за излизащите от техникуми и университети млади специалисти.
хпЗа здравеопазването. Ние в България все още не сме уточнили нещата. Има го в закона, вноската беше 12%. Видяхте, че е непомерна при това равнище на доходите. Знаете ли от това, за което се говори - 6% осигурителна вноска, какви средства ще бъдат гарантирани за нещастното ни здравеопазването? Това ще бъдат около 4-4,5% от брутния вътрешен продукт, след като средно Европейският съюз харчи около 9-10%. Какво здравеопазване ще имаме? При европейски цени на медикаменти, на медицинска апаратура и все още български заплати на заетите в здравеопазването.
Това са само част от нашите възражения и бих казал не толкова политически, колкото професионални, икономически и социални доводи да не подкрепим предлаганото ни решение.
Желаем успех! Споразумението нека да бъде факт, но бъдещето, икономическите последствия, по-точно производствените, търговските и социални последствия от изпълнението на тези самопредложени от наши представители на изпълнителната власт, са убийствени за българската икономика. Това не е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да се спра само на два момента от споразумението и от неговото влияние върху социалната сфера, които преди малко бяха засегнати. Единият е въпросът с доходите и влиянието на споразумението върху политиката по доходите, а другият въпрос е влиянието на споразумението върху реформата в пенсионното осигуряване.
Това, което беше лансирано в продължение на доста време от противниците на споразумението, беше, че то ще доведе до намаляване на доходите, ще доведе до влошаване на стандарта на живот на хората, ще доведе до по-нататъшно обедняване.
Ако се прочете точно това, което е написано в споразумението, а не онова, което може би се иска да бъде видяно, ще се види, че това споразумение осигурява и гарантира политика на траен умерен ръст на доходите. Политика, която позволява без скокове и сътресения в доходите да се постигне нова покупателна способност.
Едновременно с това споразумението създава гаранции и механизми за пряка връзка между производителността на труда и работната заплата.
На трето място, за първи път с това споразумение се създава траен в средносрочен план механизъм за нарастване на ниските доходи, и то изпреварващо нарастване на ниските доходи, за защита на ниските доходи. Това е за първи път, повтарям, от 1990 г. насам - с приоритет се защитават ниските доходи.
Отново във философията на споразумението е заложена защита на доходите в бюджетната сфера, доходи, които изостанаха чувствително в сравнение със заплатите в реалния сектор.
Всичко това в политиката на доходите, повтарям, гарантира нова покупателна способност. И да се твърди, че споразумението води до влошаване на стандарта на живота на българите, това просто не е вярно. Просто не отговаря на всяка стъпка, която ден след ден се постига.
Вторият пункт, на който искам да се спра, е реформата в социалното осигуряване. Уважаеми народни представители, реформата в социалното осигуряване, по-скоро в пенсионното осигуряване е нещо, което не зависи нито от желанието на правителството, най-малко на Министерството на труда и социалната политика, нито от философията на Международния валутен фонд, нито от споразумението. Реформата в пенсионното осигуряване е абсолютно необходим елемент от по-нататъшното съществуване на пенсионното осигуряване в България. Без промяна на пенсионния модел България няма да има пенсионно осигуряване. И да се насъскват един срещу друг пенсионери и млади, показва или желание да бъде провален пенсионният модел в България, или обратно, до последно да се пречи на успешната реформа в пенсионното осигуряване.
Беше използван терминът лъжа. Да, лъжа е да се твърди, че увеличаването на пенсионната възраст водело до увеличаване на безработицата. Нищо подобно. И елементарната статистика, елементарната логика на предприемачите показва, че много по-конкурентоспособен и оттук - много по-опасен за младия неопитен работник е младият работоспособен пенсионер. Защото всеки работодател е готов да вземе на работа и му е много по-изгодно да вземе на работа млад квалифициран пенсионер, отколкото да вземе млад неопитен работник. Увеличаването на пенсионната възраст е част от реформата. А целият пенсионен модел съдържа в себе си новата формула на изчисляване на пенсиите, съдържа възможността за ранното пенсиониране. Нещо повече, съдържа онова, което в продължение на десетилетия отказвахме на хората - правото на избор. Пенсионната реформа дава право на избор на хората между различни възможности, между различни варианти. Затова противопоставянето на пенсионната реформа е противопоставяне срещу по-добрия живот на пенсионерите в България. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата народният представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Обсъждаме за пореден път един от сериозните въпроси на нашето съвременно развитие. Искам още в самото начало да заявя нещо, за което тези дни чух маса спекулации. Аз мисля, че няма никакво съмнение вече, че огромното мнозинство от българския народ и неговото народно представителство имат ясна геополитическа ориентация и ясно разбиране къде отиват като страна. Няма да има повече дискусия в обществото за това да има или да няма споразумение с фонда. Самата тази дискусия е нелепа и тя ни връща десет години назад. Защо? Защото проблемите за взаимоотношенията с фонда не са проблеми на това да получим повече или по-малко пари. Те са проблеми на вграждането на България в световната финансова система, на доверието към България от страна на световните финансови институции, на доверието към България от страна на тези транснационални корпорации, които контролират около три четвърти от световната търговия и дават 50 на сто от световната продукция. Така че въпросът не стои за това да има или да няма споразумение.
Господа министри, ние ценим усилията, които вие сте положили, за да има това споразумение. Ние не сме от хората, които ще пропуснат доброто. Доброто е, че има споразумение, доброто е, че то е тригодишно, доброто е, че то осигурява определена средносрочна стабилност и че то формира това доверие, за което казах.
Заедно с това, това споразумение поражда и редица проблеми, редица въпроси, поражда дискусии. И затова трябва да се отговори по достойнство на тези въпроси.
Първият ни проблем. Искам съвсем сериозно да отговоря на изказването на министър-председателя, който за съжаление вече не е тук, както и на част от мнозинството, които представиха проекта. Първо, беше заявено неколкократно, че икономическият растеж в страната ще се постигне на основата на финансова стабилност. Няколко пъти се каза, че това е моделът, който мнозинството е избрало.
Искам съвсем определено да ви кажа и да ви помоля да се замислите: валутният борд съгласно и теорията, и практиката на всички страни, които са го прилагали, означава равенство на три съставни части - финансова стабилизация, структурна реформа и растеж. Дори пофазното във времето разминаване на тези три съставни части обрича борда и може в крайна сметка да го убие.
Проблемът не е в това, че има финансова стабилизация или че няма. Има я и тя е достойнство на валутния борд. Между другото, тя е достойнство и на правителството. Проблемът обаче, който не е решен и който може да удари финансовата стабилизация вторично е, че структурната реформа закъсня и че растежът се разглежда като някакво отдалечено във времето следствие на финансовата стабилизация. Максимумът, който може да се допусне е 1,5 - 2 години. Но това е максимумът. И трябва да знаете, че през този максимум ще има разрушения, тъй като валутният борд е преса върху всички производствени единици в страната.
Какво става в момента? В момента ние имаме финансова стабилизация и абсолютно не е вярно, че имаме растеж. Имаме спад. Спад, поради това че финансовата стабилизация не се свързва с ясни структурни приоритети и с ясна политика от самото начало на икономическия растеж.
Днес вие, господа министри, предлагате амбициозна програма за инфраструктурно развитие и за инвестиции. Искам да ви кажа и да ви попитам - защо не направихте това миналата година? Ако миналата година беше тръгнато по този път, ако в самото начало беше обвързана финансовата стабилизация с това, дори да бяхте използвали същите техники, резултатите днес и особено след 6 месеца щяха да бъдат други. Но сега ние говорим за друго нещо.
Аз сравних споразумението. Сравних всички възможни факти с други споразумения, които фондът има с други държави. Ще кажа нещо, което е факт на това споразумение. Това споразумение създава предпоставки за извънредно засилен контрол върху работата на кабинета от страна на фонда. То е свързано с преглед на изпълнението на всеки 3 месеца и отпускане на поредния транш при изпълнение на междинни индикативни показатели. Това не е непременно споразумение. Това споразумение ще става факт само, ако вие изпълнявате междинните показатели и това е най-високата степен на засилен контрол, когато се прилага към държави, които са слаборазвити, или към правителства, на които се няма достатъчно доверие. Това е точно така, господин Божков.
Защо е така? Защото остроумни показатели на програмата, с която миналата година се влезе във валутен борд не са изпълнени. Аз след малко ще говоря за аграрната политика, но ще дам само един пример, използвайки, че тук се намира министърът на земеделието, горите и аграрната реформа.
Уважаеми господин Върбанов, 18 на сто е върната земята с нотариални актове. Е какъв пазар на земята сте направили? Какво нормално производство ще направите при 18 на сто върната земя? Това, че има предварителен въвод, че то си го имаше. Това не успокоява никого. Ние знаем добре, че това не е икономическа категория. Икономическа категория е собствеността. Аз одеве казах на група народни представители от мнозинството - 21 на сто. Увлякъл съм се. Осемнадесет на сто означава, че аграрна реформа няма.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Това не е причина в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Дали е причина един министър или друг, не е важно. Вероятно причината е в закона от 1992 г. Това е моята теза. Това е тромав закон, това не е закон. Но истината е, че това е израз на недоверие от приетите показатели. Да чета ли какво пише в "Програма 2001"?
Второто нещо - философията на това, което е заложено в това споразумение. Валутният борд означава либерализъм. Ние не сме Аржентина. В Аржентина нямаше развита мощна индустрия. Валутният борд предполага свобода на инвестициите, по-малко данъци. Валутният борд не предполага централизация, каквато имаме в момента.
Вие се хвалите, уважаеми господин министър на финансите, че имате излишъци в бюджета. Аз смятам, че това е лоша характеристика в условията на валутен борд. Когато имате излишъци в бюджета, а няма пари, както и вчера говорих в тази зала, в общини, в хора, в бизнес, това означава централизация. А при централизация не може да се получи ефекта на валутния борд. Получава се преса, менгеме, мачкане на реалния сектор. И затова, съгласно данните на статистиката, ето, искам съвсем определено да му кажа - господин Божков, тук тези цифри, които са публикувани от господин Хаджийски, се различават от това, което Вие казахте в момента. Няма защо да ни цитирате представители на Международния валутен фонд, които оперират с данни отпреди 6 месеца. Ние си имаме данни в България и те са дадени от националната статистика. А тук пише едно ясно нещо - пазарът пада надолу, продажбите падат радикално, износът пада. Валутният борд означава износ. Увеличаване на растеж чрез внос при валутен борд е смърт. Моля ви, направете го заради вас, заради държавата, заради правителството! Догодина отново ще се срещнем тук, само след 5 - 6 месеца. А икономиката е мощна инерционна система, като тръгне в крива посока, тя не се спира.
Следващият въпрос - по ситуацията. Износът за полугодието е с 9 на сто по-малък в сравнение с полугодието на 1997 г. Продажбите в промишлеността през август са с 14,8 на сто по-малко от тези през август 1997 г. Ако това беше само през август, можех да го прескоча. Но 6 месеца поред продажбите падат. Шест месеца поред! Ако това не е тенденция, тогава какво е?
На следващо място, и това особено ме тревожи мен като макроикономист - задълженията на предприятията. Валутният борд предполага борд навсякъде - да стигне до човек, до предприятие. Който не си въведе валутен борд долу, в реалния сектор, да знае, че горе той ще пропадне. Хубаво е, че горе имаме валутен борд. И аз между другото знам, ние можем да вярваме на правителството, че то ще поддържа финансова стабилизация. Това е верую на премиера отпреди 10 години. Аз го познавам отдавна. Обаче не е достатъчно. Ако долу не се направи валутен борд - загива. Ето ви един факт. В момента взаимната задлъжнялост на предприятията за полугодието, а предварителните данни, които имаме, е, че те растат и през август, и през юли, продължават и през септември, е почти 7 трилиона лева. Те са около 90 на сто от полугодишните им продажби. Това са показатели, които не могат да не тревожат. Това показва, че няма структурна реформа и че валутният борд не влиза в реалния сектор. Проблемът е не само, че се разпадна химията. Проблемът е и в металургията, и в хранително-вкусовата промишленост, проблемът е в серия от индустрии. Ние нямаме индустриална политика. Впрочем, господа министри, вие нямате индустриална политика. Отворете да видите "Програма 2001". Вие ще видите 10 ли бяха, 15 страници "Индустриална политика". Моля ви, сравнете това, което е изпълнено!
Следващият въпрос - за растежа. Аз не смятам, че растежът за тази година ще бъде изпълнен, каквото щете да правите. Вие може да го нагодите. Сигурно? Може да се измисли някаква статистическа техника. Но ние можем да го хванем по предприятия. Растеж не може да се получи при такава политика. Трябва промяна в политиката и то главно структурна реформа, свеждане на борда долу, до предприятията, конкретна индустриална политика. Горе, разбира се, ние ще уважаваме и ще поддържаме това, което правите на равнище затова да има стабилен валутен резерв, пазене на парите - това е добре, не разширяване на масата на широките пари. Неслучайно тук е шефът на банката. Аз мисля, че в това отношение хубавото трябва да се вижда.
Следващият много важен въпрос на споразумението. Проблемът не е в ангажиментите, а дали те ще се изпълнят. Вие поемате ангажименти, които горе-долу струват 3- 4 млрд.долара годишно като пряка чужда инвестиция. Аз задавам един въпрос - трябва ли ни анализ на тенденциите, които вече излязоха за световната икономическа криза? Реалистично ли е това в момент, в който имаме отдръпване на всички световни инвеститори от всички така нареченият "мърджин маркет" в развиващи се пазари? Но това не е тенденция, която ще продължи 2 или 3 месеца. Аз ви казвам - направете завой! Тук е нужен друг подход. Ако вие стандартно смятате, че парите просто ще тръгнат насам, се заблуждавате. Тенденцията е друга. А политиката не е политика на книга и това предписание не гарантира подобно нещо. Това е вашето намерение към фонда, а не на фонда към нас. И не е проблемът в затрудненията на фонда в генералното състояние на световната икономика. Цялата макроикономическа рамка, която се даде тук, почива на този източник на растеж. Ами, ако го няма? Аз ви разбирам, че 3 - 4 млрд.лв. годишно е прекалено амбициозно, нереалистично. Първи ще ви поздравя да вкарате и 2, но не виждам как ще стане. Има друг подход, друга политика, други начини и сме готови да ги обсъждаме и да ги предложим на населението, стига вие да сте готови да се вслушате.
Преди малко господин Нейков, уважаемият министър по социалните въпроси, говори за социалната реформа. Продължавам да твърдя, че вие неоправдано изоставате в социалните реформи и пръскате сума си пари за неефективни неща и че това закъснение вече става опасно. Вижте си дори и проектобюджета за догодина какви пари за какво се дават. Не говоря сега подробно, защото ще го обсъждаме вероятно след месец - два. Министър-председателят пое лична отговорност за забавяне на реформата в здравеопазването. Вчера Вие се отказахте от реформа, която ви предложихме в областта на почасовото заплащане. За мен е много силна. Отложихте го. Отчитам този жест, но не виждам, госпожо Дянкова, жестът беше силен политически, но не виждам реално да се изпълни. Няма как. И тук има друг ангажимент. Друг ангажимент, и това вече не може да се изпълни. (Неразбираема реплика от Светлана Дянкова.) Аз твърдя, че този ангажимент от вчера щеше да ви доведe до форсиране на структурната реформа отдолу. Човекът щеше да натисне да я има.
Редица колеги изразиха опасения по отношение на селскостопанската политика. Едното опасение вече го казах - връщането на земята. Второто опасение - поетите ангажименти, включително с вчерашните относително компромисни решения за фонд "Земеделие".
Всичко това обаче, ни поставя в един друг селскостопански модел. Ние не можем да се измъкнем от параметрите на европейската аграрна политика. Имаше неотдавна среща на европейските аграрни министри. И аз ви моля, ако в един килограм френско месо, един килограм испански домати или в зърното, има еди-колко си процента субсидия, ние не можем да бъдем конкурентоспособни, ако ние нямаме аналогична политика. Всички съседни пазари зависят от това. В момента на московските пазари ще видите доматите по 2 долара и се питаме как е възможно да не продадем един килограм домати. Много просто, има ясна аграрна политика. Вие създавате с това споразумение модел, който е различен. Той даже не е и американски. И той е по-добър от това, което се предлага. Това ни обрича на затваряне на пазара на селскостопански стоки. Това ни обрича на неконкурентоспособност на селскостопанското ни производство.
И аз ви моля, оценете тук нещата.
Аз говорих с госпожа Макгърк, официално пред парламента ще го заявя, надявам се, че няма да бъде неетично, тя казва: нас ни интересува да има ясни финансови баланси и финансови гаранции. Оттук нататък правителството решава. Целият въпрос е, че нашето селско стопанство няма бъдеще без износ. Това трябва да се разбере. Вижте изкупната цена на млякото, на месото каква е. Кой ще произвежда? Вижте със зърното какво става. Имало дефлация. Ами дефлацията идва точно от тези неща, че няма търсене, че няма вътрешен пазар, че хората ще бъдат смачкани и няма да произвеждат, камо ли да инвестират. Нямаме гаранции, че това ще бъде напредничава селскостопанска политика. Съжалявам. И не може по този начин, дори с външни субсидии, да я получим.
Говорим, че сме получили транш от 70 милиона. Ами, господин Божков, миналата година Ви казах от тази трибуна: цените на газа падат, започнаха да падат от лятото на миналата година, защо не продадохте "Химко" като до септември имахте оферти, до ноември. Тази работа сега е с перспектива.
Сега ви казвам за селското стопанство. Ако в момента приемете този модел, неевропейски модел, това става трайна неконкурентоспособност за всички основни стоки. Изключенията ще бъдат няколко.
Така че няма светло бъдеще. Голямото изпитание предстои и това е изпитанието, което е свързано с втората връзка на валутния борд. Да - на валутния борд, да - на споразуменията с Международния валутен фонд, но във всички случаи успехът му ще бъде само при едно - структурна реформа и икономически растеж. За това гаранции няма. Съжалявам, че ще го кажа.
Днес ни предлагате решение. За съжаление това решение не е това, което трябваше да бъде. Това решение щеше да бъде силно, ако бяхте казали, вместо т. 1: Имаме нужда от шест закона, шест поправки и кажете кои са тези закони, кажете точно какво искате да променяте и тогава заставаме зад законите. Щяхме да го направим. Аз поне за нашата група го твърдя.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Виж матрицата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Оставете матрицата. Това не е ангажимент, това не е решение на парламента. Кои закони за октомври и за ноември, щом като искате форсиране? Кажете точно кои закони искате и къде ги искате?
Какво предлагаме ние? И двете решения...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Прочети хубаво.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: А, господин Божков, нека само на четене да не се учим. Аз не съм инженер по професия и не се уча на икономика. Аз говоря съвсем сериозно това нещо. Тук трябваше да се каже кои са приоритетите, които искате. Не можем да приемем всичко. Не, сериозно говоря, не можем да приемем всичко. Можем да приемем само - ето, данъчното законодателство. Защо пак трябва да се променя? Какво точно? Кажете ни. Искате закони, които са за стимулиране на структурната реформа, ще ви подкрепим, заявявам. Искате закони, които да форсират социалната реформа, ще ви подкрепим. Върнете земята на хората, ще ви подкрепим.
В заключение аз мисля, че ролята на една опозиция, уважаеми дами и господа, е да уважава усилията на правителството и заедно с това да критикува. Заедно с това тя е длъжна да взисква от мнозинството сама да бъде уважавана. Това е демократичният процес.
Днешното заседание има две съставни части.
В първата му част ние отново гарантираме своята воля да продължаваме политиката на интеграция на България в световните финансови системи и в един истински обновен Европейски съюз.
И второто, ние не можем да приемем основни изменения на политиката, която се води. Определяме я като недостатъчна, като недостатъчно бърза и в крайна сметка като проблемна. Затова изходът, който имаме, и задължението, което имаме пред Конституцията и народа на тази страна, е да предложим своя алтернативна политика. И това, което ви информирам, е, че такава алтернативна политика личи от нашите изказвания, че тя ще бъде представяна достатъчно често и убедително и ние се надяваме в общ спор да предложим на народа алтернатива за избор. Когато той ви избра през 1997 г., ви избра с една програма, днес тя не се изпълнява в достатъчна степен. Аз се надявам, че утре нашите програми ще бъдат изпълнявани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата министър Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Разрешете ми преди всичко да благодаря на господин Томов за аргументираното и сериозно изказване. Днес, ако ми разрешите да дам оценка, това е първото смислено изказване от тази трибуна. Разбира се, това ме предизвиква към дискусия по някои от тезите, които господин Томов защитава.
Аз си записах специално един негов израз, който е много точен, и това е, че икономиката е мощна инерционна система. Така че съвсем нормално е тази мощна инерционна система да отлепи от дъното и да тръгне нагоре бавно. И резултатите през 1997 и 1998 г. все още да не са достатъчно добри, за да могат да дадат ясна картина на това как ще изглежда страната през 2001 г.
Аз, обаче, също така съм съгласен и с общите констатации по отношение на спада в производството и спада в износа. И това са официални данни, по които може да спорим, но може да са грешни с някой и друг процент нагоре или надолу, но тенденцията е очевидна. Само че нека да си помислим на какво се основава тази тенденция. Защо определени производства и продукти за износ, които в продължение на десетилетия са били основна част от българското производство и износа и са представлявали значителна част от брутния вътрешен продукт, днес намаляват? А защо други, които, разбира се, опозицията удобно пропуска, като производство и като търговия, се увеличават? И аз, ако бях опозиция, и аз щях да чета само тези, които намаляват, разбира се, нямаше да чета тези, които се увеличават.
Но понеже съм сред управляващите, с гордост ще ви прочета малко данни за това, което точно представлява структурната реформа в българската икономика. Това, което всъщност представлява промяната, която трябва през оставащите три години от мандата ни, да се превърне в трайна тенденция и трайно положение.

Да, спаднало е производството на азотни торове и представлява 74 на сто от това, което е било през първото шестмесечие на миналата година. Спаднало е производството на амоняк и то представлява 73,5 на сто от това, което е било през първото шестмесечие на миналата година. Кой произвежда азотни торове и кой произвежда амоняк и с какви суровини се произвеждат те, откъде идват тези суровини и защо днес производството е занижено и износът е намалял? Очевидно поради това, че това не са - казвам го с цялата отговорност, български предприятия, които разполагат с българска суровина, с българско ноу-хау и имат дългосрочно бъдеще в България. Едно предприятие, което представлява - снощи имах възможност да го кажа на друго място, реката на Москва, фигуративно казано. Една тръба, която прекарва газ до България и в един град на България, в който няма собствени газови находища, се преработва руски газ, за да се произвежда тор и после този тор да се изнася - очевидно е, че това предприятие зависи силно от конюнктурата както на българското производство, от цените на природния газ в България, така и от износа и международната цена. (Шум и неразбираеми реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Да, знам, че ви е неприятно, обаче това е истината.
За друго предприятие от химическата промишленост обаче - ще Ви дам още една цифра, господин Томов, увеличението на производството на калцинирана сода за тази година е 107 на сто спрямо миналата година. Нищо чудно, защото калцинираната сода, произвеждана в "Соди" - Девня, за която толкова много се притесняваха някои тук, се произвежда от местна суровина. Там имат сериозен чуждестранен инвеститор. И ако не сте узнали още, на 30 ноември ще бъде отворен новият завод за тежка сода в Девня, който ще произвежда още повече.
Тоест, има и тежка, и химическа промишленост, която се развива там, където има местни суровини. А там, където няма местни суровини и където няма и пазари, естествено ще намалява.
Господин Томов твърдеше тук, че селското стопанство било в тежко състояние и още по-лошото, първо, оказа се, че нямаме износ, после се оказа, че се свива и вътрешният пазар. И това било причина за дефлацията.
Аз се отказвам да разсъждавам в макроикономически категории, защото съм инженер и съм горд, че съм инженер, господин Томов и господин Димитров, защото българските инженери са сериозна част и от това Народно събрание.
Искам да Ви кажа, господин Томов, че за първото шестмесечие на тази година спрямо първото шестмесечие на миналата година увеличението на производството на бяло краве сирене е 106 на сто, на кашкавал 103 на сто, киселото мляко - 110 на сто, шоколад и захарни изделия - 147 на сто, пиво - 118 на сто, колбаси - 182 на сто, морски риби - замразени - 118,8 на сто, консервирани плодове и зеленчуци - 119,8 на сто. Базата, господин Койчев, е първото шестмесечие на миналата година, това е сравнението между двете, тогава, когато ни оставихте една държава, която трябваше да изправим на крака. И понеже, както казва господин Томов, икономиката е мощна инерционна система, естествено е, че нарастването на производството и консумацията на земеделски продукти в хранително-вкусовата промишленост не може да стане толкова бързо, колкото на нас също би ни се искало. Така че, ако няма износ и ако спада вътрешното потребление, как така се получава, че тези основни хранителни продукти - и то много повече, отколкото ядяхме миналата година като асортимент, растат непрекъснато като производство и като търговия?
Интересно е още нещо друго, свързано със структурата на производството. Да, спада сортовият прокат от черни метали и представлява 74 на сто от миналата година. Спада студеновалцуваната ламарина - представлява 91,6 на сто. Спадат безшевните тръби - 81,3 на сто. Същевременно обаче производството на нерафинирана мед се е увеличило със 135 на сто, на цинка на блокове - със 106 на сто, на електролитната мед - със 101 на сто, на меден концентрат - 103 на сто. На оловен концентрат е спаднало, на цинков концентрат - също е спаднало. Виждате как се подчертават едни размествания на пластовете във връзка с преструктурирането на българската икономика. И ако точно това разместване на пластовете не ви показва ясно макроикономически, че нещата в тази страна се променят и че има реформа, мисля, че Вие като макроикономист би трябвало пръв да забележите тези неща и съм сигурен, че ги забелязвате, обаче за удобството на парламентарния дебат тези неща от страна на опозицията не е хубаво да се изтъкват.
Вие твърдите, че се забавя процесът на приватизация. Аз не знам спрямо какво се забавя. Ако говорим за това някога да е имало по-бърза приватизация от сегашната, значи някаква база за сравнение с управлението на няколко предишни правителства, мисля, че просто не си заслужава да коментираме. Не е достатъчно бърза приватизацията - в това съм напълно съгласен с Вас. Приватизацията може и трябва да стане още по-бърза и ние с всеки ден увеличаваме темповете на тази приватизация. Ще Ви кажа, че само в Министерството на промишлеността от началото на годината до 23 септември са сключени 248 сделки - горе-долу толкова, колкото са сключени за цялата история на Министерството на промишлеността и на неговото приватизационно управление до 1998 г. Очакваме до края на годината - подготвени са вече, обявени са, утвърдени са методите, подготвени са сделките и очакваме още около 200 сделки само в Министерство на промишлеността до края на годината.
Мисля, че в рамките на това законодателство, в рамките на избрания модел за приватизация е много трудно тогава, когато искаме да приключи приватизацията в рамките на още една година, да сменяме изцяло модела. В рамките на избрания модел ние започваме вече да достигаме максимума на темповете на приватизация. Много трудно е да се търсят някакви допълнителни резерви за увеличаване на темпото с този модел, описан в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Ние сме внесли още една серия промени в този закон, които ще опростят процедурите, ще облекчат процеса, но не можем да сменим базиса на модела през 1998 г., като искаме да свърши приватизацията през 1999 г.
Въпреки това, въпреки този тромав модел, въпреки трудностите, които имаме, аз ще Ви дам няколко цифри, които със сигурност да знаете или ако не знаете, ще ги получите при отчета на Агенцията за приватизация. Тя в момента подготвя и програмата за 1999 г., която ще бъде внесена по нормалния начин за втори път в историята на новия български парламент. Ще бъде внесена тогава, когато й е времето - заедно с държавния бюджет.
Искам да ви кажа още няколко цифри - Вие разбирате от цифри, господин Томов. В целулозно-хартиената промишленост частното участие вече е 62,95 на сто, в дърводобивната и дървообработваща промишленост частното участие е 69,48 на сто. Те отдавна са задминали изобщо въпроса дали ще има приватизация там или няма. В стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост частното участие вече е 80,93 на сто. Там изобщо не можем да говорим почти вече за държавно участие в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост. В шивашката промишленост частното участие е 81,38 на сто, държавното е останало само 18 на сто. В кожухарската, кожарската и обувната промишленост частното участие е 65 на сто вече. Хранително-вкусовата промишленост, за голямо съжаление, само 51,78 на сто е в частни ръце. Естествено ще продължава да се увеличава още до края на тази година.
За голямо съжаление има отрасли, в които има сериозно изоставане в приватизацията. И тук искам да Ви обърна внимание на един, на пръв поглед, несвързан с този въпрос - въпроса за взаимната задлъжнялост на предприятията. Да, в черната металургия само 11 на сто е частното участие. В промишлеността и строителните материали само 12 на сто е частното участие. В цветната металургия само 23 на сто е частното участие. Обаче там цялата структура на промишлеността е съсредоточена в няколко големи предприятия. Не в голям брой малки предприятия, а в няколко големи предприятия, преструктурирането и приватизацията на които изисква огромни усилия и малко повече време. Те ще бъдат преструктурирани и приватизирани до края на следващата година, но към момента очевидно цялата общественост следи процеса на подготовка на приватизацията на "Нефтохим", на "Кремиковци", на Оловно-цинковия комбинат - Кърджали, на Комбината за цветни материали - Пловдив. А това са големи предприятия, които имат сериозно значение за цели отрасли и неслучайно една промяна в собствеността или преструктуриране на едно от тях ще даде огромно отражение в проценти.
Обаче да се върнем на въпроса за взаимната задлъжнялост. Ако дойдете при нас да се запознаете с подробности по въпроса на взаимната задлъжнялост, ще установите един важен факт. И това е, че 95 на сто от обема на взаимната задлъжнялост са в рамките на около стотина предприятия. Тоест, огромната част от българските предприятия, някъде около 3 - 4 хиляди предприятия в България - държавни и частни, не участват в тази проблемна схема на взаимна задлъжнялост. А ако извадим десетина предприятия като "Булгаргаз", БДЖ, НЕК и още няколко такива все още съществуващи държавни монополи, при тях горе-долу, между тях дори, се получава взаимна задлъжнялост някъде над 80 на сто от общия обем на взаимната задлъжнялост. Тоест, това не е проблем, който засяга огромната част от икономиката. Той засяга малка група предприятия, които са в процес на преструктуриране, приватизация или ликвидация. По-голямата част от предприятията, които са "виновни" за взаимната задлъжнялост, са в програмата за изолация.
Така че ние сме поели по тригодишното споразумение ангажимент пред вас, народните представители, и българския народ да приключим програмата за изолация до юни следващата година. Естествено е, че в това време ще трябва да се реши и въпросът с взаимната задлъжнялост. Но той не е въпрос, който се отнася до голямата част от предприятията в българската икономика.
На финала искам да изляза от големите теми и да Ви отговоря на един конкретен въпрос, просто защото той не беше някак си в общия стил на изказването ми.
Питахте защо не продадохме "Химко" миналата година, когато имаше много кандидати и сега не можем да го продадем. Както миналата година, господин Томов, така и тази година нямаше много кандидати за "Химко". Това е истината. И знаете, че нямаше много кандидати. Имаше двама кандидати: единият предлагаше много пари и не плати, другият предлагаше твърде малко пари и твърде много условия към тях. Вярно е, че имахме възможност при по-сериозно отношение към втория кандидат, може би щеше да е добре да сме приключили сега. Вярно е, но това са рисковете на приватизационната стратегия. Ако тогава бяхме сключили договор с втория, Вие тук, от трибуната на парламента, щяхте да ме питате защо не съм сключил договор с първия. Със сигурност! Щяхте да кажете: "Ето, такава хубава оферта, а вие отидохте на преговори с втория купувач". Със сигурност Вие от тази трибуна щяхте да ме питате защо не сме го продали на първия. Нали това е прозрачността на приватизацията?
Господин Томов, много Ви моля, за такива въпроси, на които отговорът Ви е известен, да не се правите на Никола Койчев. Вчера чета във вестник, чийто главен редактор е също депутат от левицата - Стефан Продев, и там пише, че Никола Койчев отишъл във Видин и казал, че ние сме имали много добър купувач за "Видахим" и сме го изгонили и затова сега го ликвидираме, като че ли сме някакви садисти, които има купувачи, ние ги изгонваме и след това, за да унищожим хората там, да ги смачкаме, да ги съсипем, ликвидираме предприятието. Значи такова безумие като идея да се говори от трибуна някъде в град и след това да се тиражира във вестник, просто не мога да разбера.
Така че, господин Томов, Вие не сте такъв човек, много Ви моля, не слизайте до това ниво. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата народният представител Александър Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТЕРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че дебатът наистина трябва да бъде провеждан професионално, но от това, което до този момент се чу в залата, отново се потвърждава една стара истина, че много е тънка границата между сериозната и конструктивната критика и популизма и дребните заяждания.
Струва ми се, че когато обсъждаме един такъв изключително важен за страната въпрос, каквото е тригодишното споразумение, наистина подходът ни трябва да бъде на едно по-друго ниво, в един по-друг дух, за да могат хората, и това е част от целта на този дебат, да разберат накъде в края на краищата ще тръгне България с подписването на това тригодишно споразумение.
Още в самото начало искам ясно да заявя, че Парламентарната група на Народен съюз твърдо подкрепя решението, което е предложено за одобряване на това споразумение.
Преди това обаче искам да обърна внимание на всички народни представители и особено на тези от опозицията, че позициите, които изразяват, и въпросите, които се задават във връзка с това споразумение, доста често звучат абсурдно, нещо повече, мисля, че са проява и на много къса памет.
Беше зададен и тук въпросът от господин Койчев кое налага този дебат. Ами, господин Койчев, този дебат се налага от обстоятелството, че още при гледането на 24 юли точно вашата парламентарна група и Парламентарната група на Евролевицата предложиха като точка 3 в онова решение да задължим правителството тогава, когато постигне това споразумение, да дойде тук, в тази пленарна зала, естествено пред специализираните комисии, и да бъде проведен дебат. Тогава вашата позиция беше: "Ние няма да гласуваме това решение, защото не можем на юнашко доверие да даваме карт бланш на правителството". Ваше право е и е право на всяка една опозиция наистина да бъде внимателна към действията на правителството.
Тогава ние приехме тази точка 3 във вашето решение. Между другото, отварям една скоба, самите вие в Икономическата комисия, след като я предложихте, не си я гласувахте. Тук е председателят на комисията, може да потвърди този факт.
Така че днешният дебат е точно резултат на ваше искане след постигане на това споразумение да бъде дебатирано и аз наистина се учудвам толкова ли е къса паметта на някои народни представители, че да не помнят собствените си искания.
Една втора група въпроси, които се поставят предварително при дебата на това споразумение, е дали споразумението отговаря на интересите на страната - един, вярно, важен въпрос. Аз много се радвам, че днес в тази зала и от средите на опозицията - и от БСП, и от Евролевицата, беше ясно казано, че това споразумение е необходимо на страната. Защото, уважаеми господа от опозицията, ние не сме с толкова къса памет и си спомняме, че някои ваши политически лидери и от тази трибуна в предишния парламент заявяваха, че такива споразумения с международните финансови институции не са необходими на страната, можем без тях, можем сами да се оправим и резултатите през 1996 и 1997 г. януари месец мисля, че ясно показаха провала на тази политика.
Затова аз изразявам нашата удовлетвореност от обстоятелството, че поне това сте надживели и вече и вие сте на становище, че това споразумение е необходимо.
Затова наистина смятам, че дебатът трябва да бъде воден по същество и също много се учудвам на въпроси, които тук се поставят, разбира се, задължение на министрите е да отговарят на всеки конкретен въпрос, който се поставя от опозицията, но защо тези въпроси не бяха поставени в Икономическата комисия тогава, когато бяха изправени там и председателят на Българската народна банка, и министърът на финансите, и заместник-министърът на финансите? Там нямаше никакви конкретни въпроси по параметрите на това споразумение.
ВЛАДИСИЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Няма телевизия!
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Защото, правилно подсказва колегата Костов, или е нямало телевизия и не е достатъчно добро мястото за евтин популизъм.
Затова смятам, че когато водим този дебат, нека да сме наясно от какви позиции сме тръгнали и накъде вървим, за да можем, когато наистина представяме пред обществото проблемите, свързани с българския преход, хората да са наясно кой от какви позиции е тръгнал и кои позиции защитава днес.
В този смисъл ние подкрепяме тригодишното споразумение и решението, което днес е предложено на народните представители, защото сме твърдо убедени, че за постигането на един устойчив растеж и на естествено по-висок жизнен стандарт, това споразумение е необходимо. Ние не сме нито от хората, които отричат, нито от тези, които едва ли не гледат на споразумението като панацея. Да, споразумението само по себе си не решава всичките въпроси, които стоят в дневния ред на управлението на правителството, но то е много сериозна предпоставка и ангажимент, че всичко това може да се случи на България и най-сетне, след осем години, България да мине в една нова траектория.
Аз затова се учудвам примерно на въпроса, който господин Томов тук постави и като една своеобразна критика на самото споразумение, а именно, че то засилвало контрола на международните финансови институции върху работата на правителството. Ако това е недостатък, аз просто не виждам кое ще бъде предимство. И то недостатък, посочен от опозицията за това, че правителството ще бъде контролирано дали изпълнява своите ангажименти. Е, какво иска тогава опозицията?
Напротив, аз смятам, че това е много здравословно и за правителството, и за парламентарното мнозинство, към които ние принадлежим, защото наистина трябва да си дадем много ясна сметка, че чудеса в България няма да се случат дори и това споразумение да бъде изпълнявано стриктно. Нещо повече, смятам, че сроковете, които са заложени в това споразумение, наистина ще поставят на изпитание българската икономика в отделни сектори. Но тук усилията на правителството и на парламентарното мнозинството при приемането на законодателните промени трябва да бъдат много активни. Никой от нас не си прави илюзии, че това е нещо, което ще се случи утре или вдругиден.
В този смисъл Парламентарната група на Народния съюз разглежда постигнатото споразумение като една следваща стъпка към създаването на възможности страната да мине към една реална пазарна икономика, защото стъпката, която беше направена с въвеждането на валутния съвет - не искам да се спирам поради какви причини, тъй като те са ясни - на всички българи е ясно защо се стигна дотам - създаде тази финансова стабилизация, но наистина само по себе си това не създаде условия за икономически растеж. Предпоставка е, необходимост е, но не е достатъчно условие.
Затова, когато даваме своята оценка - подчертавам, положителна изцяло - на това споразумение, ние отчитаме и още един факт, а именно ограждащата България среда. В процеса на глобализация на икономиката, на връзките, чрез които България просто трябва да се отвори към света и на интегрирането на нашата икономика, не можем да бъдем изолирани, да се затваряме в себе си и да не виждаме какво става около нас. Затова се учудвам, че обстоятелството, че има сериозна финансова криза от световен мащаб, която наистина няма сигурно да бъде преодоляна в близките месеци, с това което се случи в Русия е наистина новост - нямаше го, когато правителството започна да подготвя това споразумение. Но това е в отрицателна посока. Това не подобрява климата, в който правителството ще изпълнява поетите от него ангажименти, подкрепени от българския парламент. Затова ние считаме, че точно поради влошаването на тези външни за България условия, независещи от политиката нито на мнозинството, нито на опозицията, решаващ и важен фактор при изпълнението наистина са темповете, с които ще бъдат изпълнявани всички тези реформи в страната. Темповете са нещо, което - и тук много се радвам, че господин Божков в дух на самокритичност, а това между другото го има и в самия меморандум - споделя, че да, приватизацията не е толкова бърза, колкото на всички нас ни се иска и че ще бъдат търсени онези мерки, които да доведат до нейното ускоряване. Но това са все ангажименти, за които никой от нас не си прави илюзията, че могат да бъдат неизпълнени или пък да бъдат отсрочени във времето.
Отчитайки всичките тези параметри и самия конкретен момент, в който това споразумение е факт, ние ще го подкрепим с ясното и категоричното наше желание тези реформи в страната най-накрая да се случат. Пак казвам: ние не считаме, че самото споразумение само по себе си ще реши всички тези въпроси. Още повече, че част от мерките, които са предвидени в него, ще поставят на изпитание и правителството, и мнозинството поради още един факт, а това е, че административната реформа в България току-що стартира, а изпълнението на всички тези сложни механизми, които трябва да бъдат провеждани, наистина изисква сериозните усилия на администрацията. И ми се струва, че решаващата част за успеха на това споразумение, за да бъде то изпълнено, ще бъде държавната администрация да успее да превърне всички тези механизми в практика.
Благодаря ви за вниманието и се надявам, че този дебат ще позволи наистина и на българската общественост да се убеди в намеренията на мнозинството - то желае България да тръгне по нов път. Искрено се надявам опозицията - Евролевицата и Българската социалистическа партия - да не бъдат толкова късопаметни и да не забравят предложенията, които ние сме гласували по тяхно настояване в тази парламентарна зала. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
За първа реплика думата има господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Праматарски, учудвате се защо поставих въпроса за целесъобразността на това обсъждане? Защото вие тогава наложихте онова решение и сами вкарахте алогичността от последваща стъпка. Ето и Вие самият се чудите какво да говорите. Уплътнявате си времето с анализ на досега казани думи от тази трибуна.
Ние обсъждаме икономическа политика, съдба на България. Защо не погледнете последствията от това, което е записано и вредата за националното стопанство, лошото качество на живот не само на нашето поколение, а и на децата ви - Вие сте по-млад! По тези въпроси говорете, след като тук го обсъждахме.
В Икономическата комисия на въпроса, който зададох на първото обсъждане на министъра на финансите: оздравено ли е едно предприятие от програмата за оздравяване? - той не можа да ми каже нито едно... (Неразбираема реплика от СДС.) Има закон. Това отговорете, а не процедурни, повърхностни твърдения. Ако имате компетенциите, говорете. Иначе да прекратим обсъжданията и си гласувайте решението.
Но последно: ако този дебат е действително целесъобразен, полезен, измислете решение, което да не дублира Конституцията. Повтарям ви, господа от мнозинството. Това решение е обидно. То отрича вашата дейност, че българският парламент приема закони. Вижте точка първа! Просто господата автори са се чудили какво да пишат, за да има решение. Това също доказва абсурдността и безполезността от това обсъждане. (Реплики от СДС.)
И тезата, която е: добре, меморандум. Казвам: да се съсредоточим в компетенциите на фонда. Ако на министъра на финансите и на управителя на банката им трябва някакъв мандат или политическо доверие, консенсус - да, но вие не предлагате това. Но че определено записите, особено в таблицата, са убийствени за по-нататъшното икономическо бъдеще на България, това е неоспорим факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
За втора реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председателю, господин министър, господин Праматарски! Нямах намерение днеска да участвам в този дебат, но Вашето некоректно отношение към нашата добронамереност ме накара да изляза на тази трибуна. Ние говорихме от тази трибуна и преди всичко председателят на нашата парламентарна група с доброто желание да обърнем внимание върху пропуските, които вие правите като управленска система по поетите ангажименти. Нашето притеснение е, че тия пропуски могат да сринат добрите намерения, които поемате пред Международния валутен фонд. Ако бяхте коректен, щяхте да обърнете сериозно внимание на министър Божков.
Страната, която е с най-слаби дадености на природни ресурси, се нарича Япония, но тя е световен износител на стоманени изделия! Тя е на второ или на трето място, в зависимост от икономическата конюнктура, в производството на стомана! Тя е на второ или трето място, също в зависимост от икономическата конюнктура, по производството на химически изделия!
Трябваше да обърнете внимание, че цифрата, която се изнесе тука по отношение на консервната промишленост, ако отговаряше на реалностите, нямаше да има бунтове доматени и бунтове на краставиците, защото те са непреработени и неизкупени... Ето от това се страхуваме.
Трябваше да обърнете внимание, че българският риболов е сринат. Не може да има замразена морска риба след като вече не се лови. (Неразбираеми реплики от СДС.)
И следващото, което искам да кажа: ако искате да разберете какво става по магазините, господин Ляков, елате с мен и ще влезем, ще проверим какво е нивото на продаваната продукция - колко продават? Спад, навсякъде спад поради ограниченото търсене, поради липсата на финансов ресурс в населението. Затова се притесняваме.
Ако бяхте декларирали тези неща добре, нямаше сега да бъда на трибуната. Ако кажете също така, че в комисиите, които вие оглавявате, проформа се провеждат нещата, не в дебат и не да се вслушвате в предложенията, които ви прави опозицията, също нямаше да бъда на трибуната. Вие просто вадите една машина на административната диктатура както в комисиите, така и в залата. Благодаря Ви, господин председседател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друга реплика - няма.
За дуплика има думата господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Нито Евролевица, нито комунисти са управлявали Япония, но мисля, че това наистина е друг пример, защото за тоя износ, за който Вие говорите, ще Ви кажа, че 97 на сто от всичко това е внос от Япония, за да я има тази икономика...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Сериозно?
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Да, това е официална статистика. Прочетете я.
Понеже аз не разбирам от риболов, повече не смятам да отговарям на това безсмислие общо взето, което Вие давате тук като пример.
Що се отнася до работата на комисията, там наистина просто нямаше никакви предложения.
И тук искам да отговоря на репликата на господин Койчев. Аз съм съгласен, господин Койчев, че до голяма степен това решение е формално. Но в правилника пише, че за да има дебат, който - пак подчертавам - вие поискахте предишния път, тогава когато споразумението е готово, просто трябва да има решение. Ако това решение не ви харесва, предложете друго.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Бяхме предложили.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Но тук сме свидетели... Днес не сте предложили никакво решение. Това, което вие предложихте като т. 3, ние го приехме: да има дебат след постигане на споразумението. Този дебат е днес и Вие в самото начало на Вашето изказване казвате: за какво правим този дебат?!?...
За съжаление, няма алтернативно предложение за решение на това, което е внесено. Аз ви казвам, съгласявам се, че до голяма степен то е формално, за да отговарям на изискванията на правилника. Но какво друго решение вие предлагате? Никакво. Затова казвам, че границата в популизма и сериозната критика е много евтина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Изказването на господин Бончев ще остане след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е 2 октомври. На днешния ден преди две години беше зверски убит народният представител, бившият министър-председател на Република България, политикът и държавникът Андрей Луканов. Андрей Луканов беше един от хората, които стояха в основата на демократичните промени в страната, един от хората, които направиха възможен мирния преход в страната. Затова, господин председател, предлагам да почетем с едноминутно мълчание светлата памет на Андрей Луканов.
(Всички народни представители стават прави. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, господин министър! Естествено е важно за България обсъждането на тригодишното споразумение. Жалко, че от правителството само господин Божков е тук. А това е много важно за страната и за България.
В точка 30 на споразумението е записано следното: "Приехме всеобхватна програма в областта на енергетиката". По-нататък: "на здрава законова и подзаконова основа".
Естествено трябва да има закони и подзакони. Но нито Комисията по енергетика, нито колегите от тази зала специално за енергетиката не са виждали нито закона, нито подзаконите. Една година ги чакаме от Министерския съвет да влязат в комисията и съответно в пленарната зала.
По-нататък в споразумението е записано, че ще бъдат привлечени чужди инвестиции. Досега в областта на енергетиката има нула чужди инвестиции. И интересното е, че ние продължаваме да ги отблъскваме. Преди два дни, на 29 септември, бях поканен в Пловдив от представител на един огромен концерн, който ми заяви следното: От четири години съм инвестирал в България, имам 174 души работници българи, добре платени, но всяка година получавам все повече и повече спънки. Ще закрия предприятието, ще се върна в родината и ще пусна в "Таймс" на първа страница: "Забравете България за инвестиции".
По-нататък в споразумението е записано, че цените на електроенергията ще се увеличават поетапно и през 2001 г. 1 квтч ще струва 72 лв., равни на 4 цента. Това може да е така засега. Но кой би гарантирал и на каква база, че през 2001 г. няма да има световна финансова криза, петролна криза? При нас всичките енергоносители са вносни.
Второ, догодина се очаква емисионна реформа, деноминация. Това също ще бъде в ущърб на данъкоплатеца.
В точка 32 от споразумението е записано, че 18 на сто от земята ще бъде върната с нотариален акт до края на годината. Остават два месеца и двадесет и осем дни. От 1 октомври е пълен хаос, не работят всички държавни нотариуси. Чудя се как за девет месеца не се даде един нотариален акт и как ще смогнем за два месеца, съгласно споразумението с фонда, да върнем 18 на сто с нотариален акт.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Това са различни неща.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Прочетете споразумението, колега.
По-нататък. Преди пет месеца мина Законът за горите. Не само че не е върнат един декар гора, но не е върнато едно дърво. Обиколих няколко окръга в страната - в нито една поземлена комисия няма формуляри. Кметовете на тези комисии се оплакват, че под протекцията на Комитета за горите и горски надзиратели безконтролно и бандитски се изсичат горите. При това положение аз мисля, че тези неща със законите, с чуждите инвестиции, с връщането на земята няма да докарат голям успех на споразумението с Международния валутен фонд.
Затова приканвам правителството да ускори тези реформи, както ги е заложило в споразумението, за да може след три години хората наистина да повярват в нас и да не пишат във вестник "Таймс": "Забравете България!". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Бончев, използвам Вашата теза за цената на енергията, за да направя кратка реплика. Преди около две години бях в централата на Международния валутен фонд във Вашингтон и имахме разговор с хората, които отговарят за България, включително и госпожа Макгърк. На въпроса колко трябва да е нормалната цена на енергията в България, аз им казах: докато има такава структура, докато има такава икономика, докато има такъв подход в управлението на енергийното стопанство, колкото и да е висока цената на енергията, тя ще е по-ниска от разходите. Тоест, енергетиката винаги ще е на дефицит. И това не е така само за енергетиката, това е така сигурно и за топлофикацията, и за водата ще е така, и за телефонните разговори ще е така. Защото наистина ни е необходимо не само да повишаваме цените, но и да правим нещо друго, да се опитаме по западен маниер, ако щете, по европейски, американски, да направим нещо за ефективността на тези производства, а не само да имаме голо увеличаване на цените. А знаете, че при нас системата е такава - колкото и да са високи цените, разходите в тези отрасли винаги ще бъдат по-високи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин Димитров, аз съм съгласен с Вас, но се позовавам първо на това, което е записано в споразумението. Второ, познавам западната енергетика и как там се определят цените. Но когато са посочени тези цени, те са посочени като факти в споразумението, обаче не е посочено тези цени, които се дават в центове и в лева за 2001 г., как са направени, съобразени ли са с доходите на населението. И точно това имах предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Взимам думата съвсем за кратко, за да хвърля светлина малко върху това, което казаха и господин Бончев, и господин Димитров по въпросите на енергетиката. Ако има някакви съмнение при някого в Народното събрание относно моята икономическа компетентност, мисля че в моята топлотехническа компетентност не може да има съмнение. Така че бих могъл да кажа няколко думи по преструктурирането на енергетиката, заложено в тригодишната програма.
Абсолютно е прав господин Бончев в това, че до момента няма чужди инвестиции в енергетиката. И не може да има чужди инвестици в една енергетика, която е 100 на сто държавна и монопол. Затова, ако обърнете внимание на същата тази точка 30, в четвърто римско е записано: "Разделяне на Националната електрическа компания на отделни субекти за производство, пренос и разпределение". Задължителен елемент от приватизацията в енергетиката, от преструктурирането на отрасъла, от привличането на чужди инвестиции е разделянето на Националната електрическа компания на няколко компании, което да позволи производството на електроенергия в топлоелектрическите, водноелектрическите централи и атомната електроцентрала да може да се обособи в отделни предприятия, за да може и инвестициите в конкретни централи за производство на електроенергия, и инвестициите в ядрената централа, и инвестициите най-вече като обем в Маришкия басейн и в тецовете, които работят с лигнитни въглища, да бъдат оправдани и да има интерес у чуждестранния инвеститор да влезе там или като смесено предприятие, или като съсобственик.
Само при разделянето на енергетиката по този начин е възможно да влязат чужди инвестиции. И това е заложено не само в програмата ни, тази програма, то е заложено и в стратегията за развитие на енергетиката, то е заложено и в законопроекта за енергетиката.
Разбира се, че народните представители не са виждали още законопроекта за енергетиката. И това е съвсем очевидно, тъй като той мина, така да се каже, на първо четене, през Министерския съвет. Бяха направени редица забележки и подобрения в проекта. И в момента той се съгласува с енергийни експерти от водещи страни и от международните организации, така че да се получи наистина един модерен закон, който да създаде и нормативната база, от една страна, а от друга страна и технологичната база за това, да навлязат чужди инвестиции в българската енергетика.
Естествено е, че ние сме длъжни да определим за този тригодишен период, докато ще се извършва преструктурирането на енергетиката, а то ще се извърши в период по-дълъг от тези 3 години... най-сложната система за преструктуриране в една държава е енергийната система, при условие, че е била 100 на сто държавен монопол в едно предприятие, най-сложното преструктуриране е там и най-дългото. Очевидно е, че в този период на преструктуриране ние трябва да гарантираме едновременно с увеличаването на ефективността, с промяната на собствеността, със създаването на отделните дружества и необходимата възвръщаемост на средствата, за да може да се извърши тази реформа.
Така че, залегналите цени, за които не само вие, а и българската общественост беше широко информирана, а ние не сме ги крили, те бяха обявени с решение на Министерския съвет за следващите три години, практически гарантират една стабилност на цените в енергетиката. Това позволява: първо, на фирмите да планират в дългосрочен план за следващите три години точно енергийните си разходи и икономиите, които биха реализирали при намаляване на енергийните си разходи, а не да се притесняват всеки месец каква ще бъде цената на електроенергията; второ, на социалното министерство, на общините и на цялата система за социално подпомагане от сега да планира средства за социално слабите, така че те да не понесат трудно увеличаването и промяната на цените на енергията.
На пръв поглед маловажен, но същевременно стратегически важен е въпросът за топлофикацията. Тъй като това е една система, която е изградена без всякаква икономическа логика. Всеки, който ползва централно отопление, знае много добре, че при сегашните условия, при сегашната система практически е невъзможно нито да се регулира, нито да се подобри ефективността. Необходими са сериозни инвестиции, и то отново чрез корпоратизиране и отделяне на топлофикационните дружества, приватизацията им, прехвърлянето им на общинско подчинение и създаването на акционерни дружества в общините. За да може там, където има нужда, да се правят инвестиции, а там, където е безсмислено да се правят инвестиции, да се търсят други решения.
Така че, в програмата тези неща са описани кратко, тъй като в периода на съгласуване на тази програма с Международния валутен фонд ние обсъждахме много сериозно и с фонда, и със Световната банка цялата процедура и цялата стратегия по преструктуриране на енергетиката. Използвахме огромен брой висококвалифицирани чуждестранни и български експерти. Стратегията за развитие на енергетиката и законопроектът са плод на работата на един много широк екип от специалисти - и икономисти, и енергетици, и юристи.
Така че, в момента, в който законът стане във вид, подходящ да бъде внесен в Народното събрание, той ще влезе и ще имате възможност да се изкажете по него. Важното за нас е, че както и в други отрасли, така и в енергетиката, в тригодишната програма ние сме набелязали тези репери, които никой не може да отрече. Никой не може в тази зала, надявам се, да опонира на темата енергетика, че е необходимо преструктуриране и разделяне на НЕК на дружества за производство, пренос и разпределение. Никой не може да опонира на очевидния факт, че за да влязат чуждестранни инвестиции в енергетиката, големи чуждестранни инвестиции, е необходимо да бъдат създадени условия за приватизиране на отделни мощности - както за производство, така и за разпределение. Никой не може да отрече, че това е единственият нормален път, който всяка цивилизована държава в момента е предприела в развитието на своята енергетика. Няма, няма цивилизована държава и в Европа, а говорим за Европейския съюз, особено, която да не предприема такива стъпки в тази посока за развитие на своята енергетика.
Така че, това, което е записано в програмата, е минимумът, тъй като, ако трябва да попълним в тази тригодишна програма цялата тема за енергетиката, ни трябва още три - четири пъти по-голям обем само за енергетиката. А програмата е вече и приета от правителството и както ви казах, законът скоро ще влезе в Народното събрание. Ще имате достатъчно време да коментирате детайлите на тази стратегия.
Но по отношение на това, което е записано в програмата, мисля, че е съвсем ясно и точно записано в стратегията и в тригодишното споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата народният представител Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Постигнатото 3-годишно споразумение с Международния валутен фонд е безспорен успех за правителството и управляващото мнозинство, но и за политическата класа, и за България като цяло. Защото положителните ефекти от него ще се екстраполират не само в рамките на неговото действие, но и за десетки години напред.
Споразумението е насочено преди всичко към съхраняване на финансовата стабилност и създаване на възможност за икономически растеж в българската икономика. Прогнозираният реален ръст на брутен вътрешен продукт е 3 - 5 на сто годишно до 2001 г., при намаляваща инфлация от около 9 на сто за 1998 г., а може би и по-малко, до 5 на сто през 2001 г.
Споразумението означава и високо доверие в България от страна на Международния валутен фонд и международните финансови институции. То излъчва силен позитивен сигнал към стратегическите инвеститори, че България е икономически и политически стабилна страна и то в момент на сериозни финансови кризи в Азия и Русия, и на тежък етнически конфликт съвсем близо до нашата граница.
Споразумението гарантира външно финансиране, което заедно с приходи от приватизацията ще подпомогне обслужването на външния дълг и ще даде възможност да се освободи значителен финансов ресурс за инвестиции в инфраструктурата на нашата страна и в българската икономика. А инвестициите означават съвременни технологии и съоръжения, повече и по-конкурентна продукция, нови работни места и повишаване доходите на хората.
Реформата в България няма алтернатива. И в този смисъл Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд и произтичащото от него финансиране ще направят по-ниска и по-поносима социалната цена на икономическата реформа.
Несъмнено един от основните фактори за реализиране на устойчив темп на икономически растеж е данъчната политика. През 1997 г. се извърши първият етап от реформата в данъчното законодателство и се осъществи поносимото от бюджета намаляване на данъчната тежест върху населението и стопанските субекти. Вследствие на намалените данъчни ставки на корпоративния данък за средните фирми от 26 на 20 на сто и за тези с печалба над 50 млн. лв. от 36 на 30 на сто, при 10-процентния данък за общините, до края на месец август, тази година, са събрани по-малко 150 млрд. лв. 250 млрд. лв. по-малко са събрани в бюджета, вследствие на ревалоризацията, реализирана от правителството на ОДС, за която правителството на БСП нямаше необходимата политическа воля. Тоест 400 млрд. лв. или 400 млн. марки са останали на разположение на икономическите субекти.
Основната цел на данъчната политика и работата на данъчната администрация трябва да бъде поддържането на необходимото равнище на приходите за нормално финансиране на публичните услуги, като се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест и по-ниски данъчни ставки. През 1999 г. ставката на ДДС ще бъде намалена от 22 на 20 на сто. Според експертите на ФИАС е възможно и целесъобразно и намаляването на корпоративния данък от следващата година. Работи се и по идеята за инвестиционен данъчен кредит, който ще позволи част от стойността на инвестициите да се приспадат от облагаемата печалба и да не се облагат с данък печалба.
От 1 юли 1999 г. ще бъде въведена и 6-процентната вноска върху доходите за финансиране на Здравноосигурителния фонд. Тази нова тежест ще бъде компенсирана с намаляване на ставките на отчисленията за безработица и социално осигуряване, внасяни от работодателите и с по-ниски ефективни ставки върху доходите на физическите лица.
Необходимо е да се прилагат по-нататъшни мерки за подобряване ефикасността на данъчната система чрез разширяване на данъчната база и рязко увеличаване на усилията за покриване на растящия частен сектор с данъчна мрежа.
Успоредно с това в законодателството трябва да се елиминират повечето данъчни изключения и облекчения и да се намалят съществуващите данъчни преференции.
Стабилността на една икономика не се изгражда чрез множество преференции, а чрез ясни и прости правила за всички.
Стриктно трябва да се изпълнява приетата програма за намаляване и ликвидиране в средносрочна перспектива на данъчните просрочия. Особено строго трябва да се следи и да не се допуска формирането на нови данъчни задължения най-вече от предприятията в изолация.
В заключение бих искал да повторя, че българската икономика има нужда от поетапно намаляване на данъчната тежест, но при разширена данъчна основа, ясни и прости процедури, отлично администриране и на базата на това повишена събираемост на данъците. А разбира се, това в комплект със сериозни инвестиции и добър мениджмънт ще доведе до активизиране на стопанската дейност и трайни темпове на икономическия растеж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз се присъединявам към това, че трябва да бъде направен комплимент на правителството за придаване гласност и обявяване на дискусия по материалите, свързани с тригодишното споразумение. Има основания, разбира се, в същия момент и за определена критика във връзка с това, че когато е изразена тази готовност, тя трябваше да бъде пълна и всичко, което съпровожда това споразумение, да бъде предоставено на парламента. Тъй като е прав един от колегите, който заяви, че още в 1990 г. всички данни, които се отнасят до външния дълг, до плащанията по външния дълг, по обслужване на външния дълг, бяха изкарани от категорията на секретните. Тук, в тази зала, стана. Аз помня като участник.
Истината е, че България не може да премине от просто стабилизация към растеж, при това със стабилни темпове, без външно финансиране и без преодоляване на структурните ограничения, бих казал, и от категорията на абсолютните истини. И ако това не се взема под внимание, дискусията няма да бъде сериозна.
Същевременно обаче при сегашното състояние на икономиката, при сегашното равнище на доходите, при сегашното равнище на външния дълг на България, който наистина е изключително тежко бреме за страната, без осигуряване на растеж този дълг става необслужваем, а доходите на това си равнище започват да генерират непрекъснато нарастващо социално напрежение.
Забележително е, господа министри, че трите парламентарни групи извън мнозинството, колкото и да са различни по своята философия, партийно-политически пристрастия и пр., и пр., са единодушни в това, че тъкмо наличието на активна политика за стимулиране на растежа, за правене на растеж ние не можем да видим. И повярвайте - дотолкова, доколкото това е национален приоритет N 1 - тук няма място за политически сметки.
Аз бих казал, че по оценките на международни експерти 80 на сто от българите, щом са в категорията на бедните и полубедните, значи това са граждани, които имат остатъчни порции кислород в гърдите си. И мнозинството, и опозицията са с еднаквото разбиране, че това не трябва да продължава. Но има един-единствен ключ, който беше обещан при приемането на бюджета за 1998 г., с редица показатели в макрорамката. За 1998 г., след започналата стабилизация, продължаваща при едно, бих казал, пасивно отношение на ония, които преди се бунтуваха, при една търпимост, която мина някои граници, стабилизацията продължи, но растеж така и не се получи.
И тук искам да отворя една скобка. Господин Божков, Вие тук цитирахте няколко международни чиновници, които с предложени от Вас числа говорят за растеж в България. Интересно е, че никой, освен тези двама чиновници, в България сред всички икономисти няма да намерите оценка, че нашата икономика е влязла в друга, различна от миналогодишната траектория, т. е. нагоре, макар и бавно.
За м. януари и юли числата, предложени от сегашното ръководство на статистиката, са категорични. Прибавете август, това число се влоши - минус 4,2 продажби в промишлеността.
Тази година селското стопанство няма да бъде по-силно от миналогодишното. Такива са прогнозите.
Ако смятате, че транспортът и строителството преживяват бум, също би било погрешно.
Износът, колкото и за вас да е нелюбимо, така да се каже, дете, като смятате, че ние ще правим четири години растеж на базата на един изпреварващ внос, а за всеки среднограмотен икономист е ясно, че за една малка страна, силно отворена икономически навън, експортът й е един от стволовете на растежа, но за седем месеца минусовото салдо е 155 млн. долара. Август, за съжаление и мое, има още по-лош индикатор. Как може да се говори за растеж?
Прави са някои колеги, които иронизират. Аз няма да си служа с ирония. Глупаво е да се говори, че растеж представлява и утъняване темповете на спада. Глупаво е! Нито на изток, нито на запад в теорията няма такива бисери. Учили сме се на тия теории, вадили сме по тоя начин хляба си.
Добре е, че има утъняване на спада, това е неизбежно; че има един момент, когато ще се завърти динамиката около нулата, за да тръгне нагоре. Но 4 - 5 месеца се правят такива изказвания и оценки с едно самодоволство. Когато самодоволството и оптимизмът са прекалено напудрени, те се превръщат в пречка да се видят истинските проблеми. Ето затова ни боли.
Ако се обърнем и към онези материали, с които разполагаме, смущението се пренася, уважаеми господа министри и колеги, дотолкова, доколкото в различните политики, които са експонирани в меморандума, човек най-добронамерено, уверявам ви, поне за себе си, искайки да види една активна позиция, която да се превърне във вътрешен фактор, за да помпи растежа, тук-таме намира по нещо.
По няколко думи, тъй като сме ограничени във времето.
Данъчната политика. Добре, цяла година обещания, цяла година декларации и цяла година криене - по-точно 9 - 10 месеца - зад фонда, зад банката. Но миналата седмица изтече чрез в. "Капитал" една информация, че всъщност в специален доклад експертите на ФИАС настояват от целия данъчен фонд за чувствително намаляване на данъчните ставки, на данъчното бреме, водими от тези съображения, от които и ние изхождаме, а уж и вие изхождате. Няма да кажа нито едно изречение повече.
Това, което напоследък отново ни се предлага от правителствени чиновници, от министри, то наистина е леко накъдряне. То не решава големия въпрос за намаляване на данъчната примка върху доходите, за да бъде поосвободено потреблението, което е един от факторите за стимулиране на производството.
Вие говорите, че леко ще се увеличат данъците върху доходите. Но вие направихте една стъпка, която не е правена, господа министри, седем години - от времето на Филип Димитров до Димитър Костов. Вие повишихте ефективната ставка на данък "Общ доход" към средната заплата. От 14,7 - 8, тя падаше и до 14,3, на 17,2. Последното изчисление съм си го правил миналата седмица. И като напъхаме сега за здравноосигурителния и за пенсионния фонд, наистина ще се получи едно ново допълнително мачкане на доходите.

Добре, външната среда се влошава. Ние като мачкаме и вътрешните фактори, факири да сме ние с вас, растеж не можем да направим. Той ще си остава мираж.
И още едно число на вниманието на господин финансовия министър - аз се опитвам чрез това число не да оплювам политиката, която прави правителството, а да ви обърна внимание на нещо, което води до заблуда. Добре, миналата година имаше преизпълнение на бюджета с 400-500 млрд. лв., нещо ненормално за нормалните държави в Европа и извън Европа. Тази година отново има изкуствени тлъстини. Но нека оставим това на заден план.
С тези преизпълнения, господин министър, Вие не достигате релацията данъчни приходи - брутен вътрешен продукт постигана от всички министри преди Вас. Разбирате, че става дума за относително число. Тук абсолютният размер няма никакво значение.
Същото е и за данък добавена стойност. Най-внимателно съм правил изчисленията за миналата година. Преизпълнението е 7,15 - по-ниско от всички предишни години.
Тук моят колега Данчо Цонев миналия път ми развява един лист и ми казва, че към юли е такова изпълнението, а предишните години било еди какво си. За предишните години, за цяла година статистиката вземете. Когато в края на годината изпълните вие на 32-33 на сто данъчни приходи към брутен вътрешен продукт аз ще хвърлям шапка в тавана. А ако се качите още по-близо до равнището на тази пропорция от 1993-1994 г. - два пъти ще я хвърлям! Тоест, въпреки високото данъчно бреме признато от госпожица Ан Макгърк и при разговора с нашата парламентарна група, и в доклада на Фиас, и Вие го признавате полусрамежливо, въпреки това ние не подобряваме пропорцията данъчни приходи - брутен вътрешен продукт. Изводът знаете ли кой е? Той е железен и не се подава на опровергаване: няма никакво настъпление по отношение на сенчестата икономика! Допълнителни стопански обороти вие не изкарвате на светло! Такъв е изводът. Втори извод не може да се направи от това число. Затова този критерий се използва във фискалната теория и практика като първи в Европа и извън Европа. И ние просто влизайки в тази система започваме да си служим с него като инструмент основен при правене на анализа. Ето оттам са нашите тревоги.
И ако искате именно да не си играем на популизъм, а така делово, професионално да разглеждаме нещата, обърнете внимание на тези числа и тогава демонстрирайте високо самочувствие от големите излишъци. Друг е въпросът, че те се разпределят извън парламента, което строго погледнато не трябва да става в държава като нашата.
За аграрната политика говориха колеги, ще говорят и други. Аз само бих казал следното - стотици икономисти, експерти, някои отвън наблюдаващи ни са почти единодушни, че ние отиваме, ама без някой толкова силно да ни удря по главата и независимо от условията, в които се намираме, на полусмачкано селско стопанство, дребно, разпокъсано, нископродуктивно и нископроизводително, към един перверзен либерализъм. Ама, той наистина е перверзен!
Днес, когато Венцеслав Димитров и Александър Томов ви говориха, че това е далеч от европейския модел, вие не се вслушвате. Разбира се, че е далеч. Държавен чиновник по време на предишната дискусия излезе с публикации и даде числата, на които стъпиха редица депутати тук. Този сравнителен анализ показваше колко е защитата, колко е подкрепата, какво е субсидирането при експорта и трето, и пето в европейското селско стопанство. За това става дума!
Как тези неща ще работят за растежа? Вие и извънземен да свалите и един ден да го обучавате в тези числа и той ще ви каже, че растеж не може да има при такава политика.
Или в търговската сфера. Вадил съм си доста години хляба в областта на външнотърговските отношения. Вижте какво - наистина в края на ХХ век страната не може да прави протекционистична политика. Ние сме вързани с двата края за световната икономика и още по-тясно за европейската със споразумението. Ние изпреварваме винаги моментите, процесите, когато трябва да махаме вносни такси, квоти, трето, пето, десето. И кой ни чукаше вчера по главата да подписваме чл. 8? Самата практика е много близо до 90-те процента на чл. 8. Но изобщо много стъпки в тази област други съседни страни не си позволяват. Те повишават някои вносни мита. Ние бързаме да намаляваме. По принцип искам да обърна внимание, че в тази обстановка - при влошаваща се външна среда и нека да не я мерим колко ще се отрази вероятно, чувствително ще ни се отрази, човек трябва да бъде малко хитър в правене на външнотърговската си политика. Немного, но малко поне. Защо? Защото по тази линия вие трябва да изстисквате възможностите правенето на външнотърговска политика да бъде един от факторите, стимулиращи растежа, а не обратното. И без това сме на колене от гледна точка на конкурентност, на производителност и т.н., и т.н.
И искам да приключа с това - когато говорим за чужди инвестиции... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Госпожо, ние можем в кулоарите с Вас да се изясняваме. Тук ми позволете за говоря!
Когато говорим за чуждестранните инвестиции и разчитаме на тях, и надуваме гърди, трябва да се има предвид, че огромната част от това, което водим в рубриката "Чуждестранни инвестиции" е цената на заплатената продадена собственост. Тя за растежа не играе онази роля, която играят инвестициите на зелено. Съгласен съм, господин Божков, продаването означава преструктуриране. И аз затова започнах с това, че тези структурни ограничения трябва да се преодоляват. Следователно, и тук трябва да се отиде към точната мяра, когато се прави сметката колко и как тези инвестиции ще работят за растежа.
Накрая - за съжаление една година е пропусната след като е обявена като година за растеж. Нашето голямо опасение - на трите парламентарни групи е, че при така експонираните политики в меморандума, има опасност да бъдат проиграни още месеци и години, а това е просто непозволимо за България.
И с други думи, трябва да имаме правителство, което да успее да прави такава политика, каквато обявява. Тази година то не успя. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Три пункта, по които искам да направя реплика на проф. Стоилов: няма никакво пудрене и самозадоволство в мнозинството и в нашето управление. Аз ви уверявам, че ние сме много по-критични и към работата на правителството, и към програмата, която ще контролираме много по-строго от вас.
Второ - вие непрекъснато тук говорите за някаква алтернативна политика и алтернативна програма. Тя не се изразява в общи фрази и в критики. Тя се изразява в конкретни неща, които вие трябва тук да покажете, както господин министър-председателят може да ви покаже програмата. И къде е тази програма? (Шумно неодобрение и реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Къде е тази програма ваша, алтернативна? Тя просто не съществува. Не мога да я прочета, защото я няма. (Шум и реплики в залата.)
И третото, което искам да кажа, уважаеми господин професоре, залагайки моята прогноза на политика срещу Вашата на икономист: икономически растеж тази година ще има. Той няма да бъде 4 на сто. Според мен той ще е 3 или малко над 3 поради неблагоприятните външни фактори. И запомнете това, което Ви казах. Този растеж с нашата политика ще бъде постигнат.
Критиките, които правите, ви отвеждат в една измислена страна и нещата, които вие прогнозирате, няма да се случат в България! И те няма да се случат, защото в България има един много мощен фактор, който се нарича човешки фактор и фактора личност и той работи със страшна сила, защото знае, че в тази държава повече няма да има комунизъм, тоест червен бандитизъм! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата за дуплика господин Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мога да бъда само доволен, ако това, което вие обявявате - че ще бъдете критични към себе си, се превръща в една перманентна практика. От това по-добро няма. На какво да възразявам? Сега засега обаче много не се забелязва.
Второ, от няколко месеца аз да съм ви говорил, че мога да ви предложа една цялостна алтернатива? Не съм го правил. Не ми преписвайте такива неща. Че се работи върху такива алтернативи в различните парламентарни групи, че имаше един вариант, това го знаем. Но аз се опитвам през последните месеци в повечето случаи с числа, които са неоспорими, да ви обръщам внимание, респективно на господа министрите, върху дефекти на политиката, което е нещо различно от обявяваното. И ваша воля е дали ще ги вземате под внимание. Когато се връщате назад - аз ви казах веднъж, че ако тогава не бяха направени грешки, вие нямаше да бъдете там, а тук щеше да бъде Жан Виденов вместо еди-кой си. Така че това да ви бъде обеца. А е хубаво и да помните, че вие не сте вечни. Не се изживявайте нито като вечни, нито като идеални.
И трето, вие си правите прогнози, аз съм от тези, на които най-много им се иска тази година не три, а нека да бъде четири и три десети, но не го виждам, господин Ляков. Вие говорите общо, оптимистично, а аз се опитвам да вляза вътре в тази конструкция, наречена "икономически растеж" и да видя кое работи, кое не работи. Мисля, че не греша. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, извинявам се, че се налага да вземам думата толкова често, но в края на краищата говорим за споразумение, говорим за тригодишна програма, в чието изготвяне и договаряне ние с министър Радев сме участвали пряко. Така че мисля, че имаме основание да се изказваме по-често, а господин Радев накрая вероятно ще направи и обобщение.
Няма да говоря за цифрите и макропрогнозите на проф. Стоилов, тъй като вероятно министър Радев ще му отговори по същество. Аз искам да обърна внимание на един елемент от изказването на проф. Стоилов, който е много симптоматичен. Той говореше за хитруването, в добрия смисъл хитруване по отношение на нашите ангажименти към Европейския съюз, към Световната търговска организация, към развитието на българската икономика. В продължение на 4-5 години в България се хитруваше. В продължение на две правителства непрекъснато се хитруваше. Обявяваше се нещо пред света, а после гледахме да не го свършим, та белким ги заблудим да дадат някой лев, а ние да си правим каквото можем. С такова хитруване, професоре, стигнахме до това положение. Ако ние сега възприемем отново политиката на хитруването, ако отново възприемем системата, при която поемаме определени ангажименти към Световната търговска организация, към Европейския съюз, към Международния валутен фонд, към Световната банка, към Европейската банка за възстановяване и развитие, към Европейската инвестиционна банка, към двустранните ни отношения със страните от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничестов и развитие, ще се отправим към Третия свят с още по-голяма скорост от тази, с която вие бяхте ни засилили.
За голямо съжаление на нас ни се налага не само да не хитруваме, а поради това, че трябва да извадим държавата от една страхотна трагедия, ние трябва изпреварващо да извършваме реформи, ние трябва да правим много по-трудни, по-бързи и по-големи стъпки, отколкото би трябвало нормално и отколкото другите страни от Централна и Източна Европа правиха, тъй като те, независимо кой беше на власт, но в продължение на осем години последователно правиха стъпките в посока на пазарните реформи и истинската демокрация. В България осем години се хитруваше и затова днес не само че нямаме основание да хитруваме, а точно обратното, налага се да бъдем бързи, ясни, конкретни и точни, за да можем най-после да спечелим доверие към нашата страна у хората, от които очакваме инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз ще взема повод от последните думи на моя колега Божков и ще кажа, че наистина трябва да се бърза. И на тази база ще бъде моето изказване.
Пред себе си държа две неща - едното е Програма на правителството на Република България, а другото е Меморандум на правителството на Република България за икономическата политика. Това са два документа, които са органично свързани и не трябва да си противоречат един на друг. Мисля, че за това нещо нямаме спорове.
Аз искам да издигна тезата, че с подобряване на съществуващата икономика ние не можем да постигнем никакъв растеж. Това, което е в момента в страната, не може да произвежда, то не може да генерира растеж. Времето на финансовата стабилизация изтича. Изтича и вече е останала съвсем тънка струйка от нея. До края на годината, в началото на следващата година това време ще свърши. Времето на структурната реформа като че ли още не е дошло. Ето в това пофазово разминаване между двете реформи се крие липсата на растеж.
И понеже аз много уважавам господин Божков, внимателно наблюдавам неговите изяви тук, ще започна да ви чета документи. На стр. 30 от Програмата на правителството пише, отбелязано е с черно: "За да постигнем основната си цел, до края на 1998 г. да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия, както и значителна част от инфраструктурата". Къде сме сега, уважаеми колеги? На каква база ще направим икономическия си растеж? Вярно е това, което пише в статистиката - разбира се, всеки чете цифрите, които са му изгодни, - но вижте, господин Божков, ако се абстрахирате от отделните числа и видите графиката, може би ще забележите, че миналата година към месеците май, юни икономиката е тръгнала малко нагоре, а оттогава пада и продължава да пада с всеки изминат месец. Има такава тенденция. А аз излизам от другите числа. Но това показва, че ние в момента разсъждаваме върху нещо, което не сме създали. И затова трябва много да бързаме, господин Божков, само че вече губим едната година, както е записано при Вас.
Тук има други неща, които са записани, които ние още ги нямаме: "ще насърчаваме малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на всяка икономика". Ами нашата икономика е безгръбначна, господин Божков, абсолютно безгръбначна. Как да насърчаваме този малък и среден бизнес, като Вие още не сте ни предоставили стратегия за малкия и среден бизнес? Ние от Евролевицата ще ви предоставим такава стратегия, нашата стратегия, защото господин Ляков каза, че няма алтернатива, но той изглежда чете само документите на правителството, а аз чета всички документи.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Къде е?
ИВАН БОЙКОВ: Дали сме я, господин Ляков, дали сме я в селското стопанство, ето Ви я тук, обнародвали сме я. Ето Ви я! (Показва я.) И на господин министъра ще я дам, той сигурно е запознат с нея, ние сме водили дискусии. Ще Ви дам и стратегията за малкия и средния бизнес. И тя сигурно няма да се различава много, коренно от това, което ще предложи правителството, но нека да ни го предложи. Нека върху това нещо правим дискусия. Аз обаче искам от правителството да се изпълнява програмата и да изпълнява сроковете, които е заложило, а не да ги отлага с една година, както е записано в матрицата, защото тази матрица всъщност е споразумение между двама партньори. И след като единият партньор казва: ти не си свършил работата и залага нови срокове компромисно, значи някой не си е свършил работата. Този някой е правителството, независимо по какви съображения или трудности.
Данъчна политика, която да стимулира икономически растеж и реинвестиция чрез адекватно третиране на амортизацията и инвестиционните разходи. Хайде да направим тази данъчна политика. Времето си отива!

Няколко пъти съм имал възможност да водя полемика с господин Божков тук в залата и то на база на същия този документ. На стр. 41 пише: "Въвеждане на ясни пазарни принципи, правила и механизми за управление на държавната собственост". Ами тя, господин Божков, е 70 на сто. И става все по-куха и по-куха, декапитализира се и започва да няма нищо в нея. Затова не можете да я продадете. Една от причините е тази. За "Агробиохим" в Стара Загора няма купувач, за "Химко" няма купувач. Ами няма да има! Миналата година имаше, тази година няма. Догодина пък изобщо няма да има. И ще трябва да взривявате сградите и да чистите терена. Защото всяко забавяне с всеки месец въвежда стойностите на тези предприятия в минус. И като ви казахме миналата година, че трябва да заложим в бюджета 1 млрд. и 200 млн. лв. от приватизация, вие сложихте 560 млн. Което показва, че още миналата година вие заложихте за тази година забавен темп на приватизация.
И тези цифри, които показахте за големия брой продадени обекти, аз и Вие знаем откъде идват тези бройки. Петдесет на сто от това са обособени части, продадени от вашето министерство, а не цели обекти. Аз съм чел внимателно Вашия отчет.
Колко приходи получихте от тези продажби? Имате очаквани приходи от тези продажби. Всеки ден сменяте списъка на предприятията, които се продават, за да влязат в бюджета пари. Колко пъти променихте този списък, който гласувахме и в Народното събрание. Гласувахме го, когато обсъждахме и приехме приватизационна програма тук. Издигане на ролята на мениджмънта с ясни функции, права и отговорности, ръководители на търговски дружества с преобладаващо държавно участие. Къде го това, господин Божков? Вижте статистиката! Тридесет и осем на сто от предприятията на страната са губещи към месец юли тази година.
Нова мотивация на членовете на управителните органи и така нататък. Няма ги тези неща. И това е една критика към Вас от гледна точка на програмата, програмата на правителството. Ние не можем да мълчим, при положение че се забавят нещата. И моля ви да бъдете коректни. В енергетиката вече сте изпуснали срока. В меморандума пише, че в края на третото тримесечие вие трябва да представите Закона за енергетиката в Народното събрание. Няма го този закон. Така ли ще тръгваме към споразумението с фонда? С просрочия?
Пише, че трябва да има свободни икономически зони. Слава Богу, имаме ЦЕФТА.
Пише, че възстановяването на собствеността върху земеделските земи ще завърши до края на 1998 г. Това е в тази програма, същата - възстановяване на собствеността на земеделските земи до края на 1998 г. В меморандума пише до края на 1999 г. На кое да вярваме от двете неща? Как искате да има ефективно селско стопанство, при положение че няма ясна собственост?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Ще го има в последния документ.
ИВАН БОЙКОВ: Но аз съм гласувал за първия документ, уважаеми господин Христов. Това е програма на правителството. Нека правителството излезе с корекция на своята програма. Да я представи пред парламента и да я гласуваме отново.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Не пише, че ще бъде възстановена земята 100%.
ИВАН БОЙКОВ: На стр. 50, § 4 пише, господин Костов. Аз говоря по документи. Възстановяване на собствеността на земеделските земи до края на 1998 г. Колко процента е това?
Така че, тревогата е тук.
Преди две години вие критикувахте правителството на Жан Виденов, че прави отчета си на база на въвод. Сега вие сте в същата позиция. Осемнадесет на сто нотариални актове! Можеш ли да си продаваш земята на база на въвод? Можеш ли да правиш пазар на база на въвод? Можеш ли да залагаш земята си на база на въвод? Нали говорим за пазарни отношения. Хайде да излезем от селското стопанство. Но аз очаквам от правителството в рамките на месец - месец и половина да излезе с ясна стратегия по малкия и средния бизнес. Очаквам програма за приватизация, поне съобразена с меморандума, господин Божков. Очакваме една голяма приватизационна сделка тази година. Но не от типа на "Балкан". Вие тук се оплаквате, че има много критики, че Ви критикуваме ако не продадете на първия път, на втория... Не винаги е последователно така. Вижте какво става с Корабостроителницата в Русе. Няма принципи, няма яснота, господин Божков, за всяка сделка. Ако сте принципни и сте ясни, няма кой да ви критикува, пак ще има критика, но това ще бъде лековата критика. А в момента под този първи пласт на преговори и под тези всички неща, които са в приватизацията, има нещо, което мирише. Никой не е тръгнал срещу Вас, понеже сте грозен и не Ви харесваме. Ние говорим за принципни неща. Затова тук от тази трибуна като се изказвате и говорите колко сме лоши, нека да влезем в конкретиката и в обективните неща. Защо не променихте Закона за приватизацията? От миналата година го променяте четири пъти. Ваша воля и във Вашите възможности беше да смените цялата система за приватизация и недейте да казвате, че Вие сте отличник по приватизация, защото при Вас вървяла много. Ами как няма да върви много, като осем години не се прави нищо! Само че темпът не е същият и не отговаря на това, което Вие заявихте официално.
Затова нека да отидем на дискусия по важните неща. Този меморандум вече го дискутирахме, има решение на Народното събрание. Решението, което сега предлагате, е да си свършим работата ние в Народното събрание, да приемаме законите и правителството да се отчита пред парламента. Ами и двете неща са наше задължение. Защо да задължаваме сами себе си? Въпросът е да има конкретни неща и вие да вървите с изпреварващи програми напред. И тези програми да ги дискутираме тук, ако желаете. За да имате полза от опозицията, би трябвало да чувате повече нещата, които говорим, пък дали ще се съобразявате с тях, е ваше право на избор. Това е така, в демокрацията винаги е така. Но да говорите, че сме некомпетентни или сме злонамерени, не е сериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Направиха ми впечатление в изказването на господин Бойков няколко неща. Първо, той критикува приватизацията, че не върви. Миналата година от тяхната страна се критикуваше, че приватизацията върви с много голям темп. Аз не мога да разбера кога господин Бойков или неговата политическа сила, когато се заявяваше, че трябва да се приватизира, опонираше обратно, че не трябва да се приватизира, а сега говори, че се изостава и така нататък.
Втори момент - за конкретните неща. Вярно е, че не може всичко да бъде конкретно, обаче поне в частта на данъчната политика, частта на търговската политика има конкретни неща, господин Бойков. И там много добре можете да ги видите, да ги прочетете.
И третото, което искам да ви кажа. Искам да ви кажа да си изясните за себе си кога трябва да отидете да си вземете нотариален акт. Като собственик сигурно имате някое парче земя. Когато е завършен планът за земеразделяне и е трасирано, имате скица и решение на поземлената комисия, законът не задължава никого да ходи да взема нотариален акт. Вярно е, че ако не го вземе, не може да прави сделка. Ние не можем по никакъв начин да задължим Вас или някого друг да отиде и да си извади нотариален акт. Дори за апартамент или нещо друго. Разберете ме правилно. И недейте да спекулирате с неща, които са пределно ясни. Защото това е демагогия, жива демагогия. Държавата е поела ангажимента да се възстанови собствеността до там. Оттам нататък всеки трябва да си свърши работата. Вярно е, че това забавя пазарните отношения в областта на земеделието, но вярно е и това, че ще Ви повярвам, че сте открит, когато Ви чуя да призовавате хората или пък Вашите приятелчета от Демократичната левица и техните кметове и другите да призовават да се вадят нотариални актове. Тогава ще кажа: да, Вие сте за частна собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Втора реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри! Уважаеми колега Бойков, вземам реплика, за да обърна внимание, че Вие не посочихте в изказването два съществени аргумента, за да не ни обвиняват, че говорим въобще.
Първо, че за развитието на малкия и средния бизнес Министерският съвет не само не направи нищо, но и предложената от господин Матхьофер програма за малкия и среден бизнес в България - един добър министър на Федерална република Германия - те не благоволиха да разгледат. А те не че не правят, те не искат да правят!
Второто, на което не обърнахте внимание. В предложения документ на стр. 13 е записано: "Внася в Народното събрание всички документи за развитието на енергетиката със срок третото тримесечие на 1998 г." Аз не мога да си спомня месец октомври в кое тримесечие на 1998 г. е - в третото или в четвъртото. Защото тази програма не съм я виждал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Явно не сте били тук като съм се изказвал, но прочетете стенограмите, за да видите, че от първия ден в парламента съм говорил за бърза приватизация и предложенията, които съм правил, са именно в тази насока. Така че първата ми теза е да кажете, че нещо, което не съм го казал съм го казал и оттам да си развиете тезата. Другото го пише в статистиката. Пише колко земя е върната, пише към този месец колко е върната. И това не отговаря на това, което е написано в програмата. Не отговаря! Ако Вие кажете, че отговаря, елате тук и го декларирайте. Аз обичам да говоря по документи и така говоря.
Нотариални актове хората не могат да получат, тъй като е блокирана почти - на много места, Вие знаете по-добре от мен, планове за земеразделяне, има съдебни дела, има огромни несъответствия. Наистина, там има голям проблем. По тази причина е непростимо да се либерализира крайно селското стопанство, защото насреща няма какво да отговори на конкуренцията.
Вие можете ли при липса на структура в селското стопанство да направите пълно либерално? Ами срещу тези, нашите селяни, какво ще застане? Какво ще застане срещу тях? Мислете поне за вашите избиратели! Нали сте партия с такава насоченост? Значи, трябва да протече структурната реформа, да се установи собствеността и много бързо да се предадат нещата и тогава да освобождавате цени и да се дезинтересирате от процесите, които се развиват долу, в селското стопанство. Това е проблемът, който ни тревожи и нас. И ние не виждаме този път на развитие в селското стопанство, господин Христов.
Другите неща са ясни. Аз не искам да се повтарям. Няма и какво да Ви отговоря. Просто няма какво да Ви отговоря. Бих Ви препоръчал по-дълго време да седите в залата и да слушате за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, господа министри, народни представители! Точно преди 70 дни след разисквания относно вземане на решение за сключване на 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд ние днес разискваме вече подкрепените от фонда писмо за намерение и меморандум за икономическата политика на правителството. Като народни избраници, въпреки различията във вижданията си за начините и методите за постигане на просперитета на България, днес ние трябва да излезем със становище, което да вдъхне увереност в избирателите ни, че милеем за България и работим за нея. В крайна сметка ние сме наблюдавани и отстрани, т.е. от световните институции, на чиито порти хлопаме. А всеизвестно е, че в семейства, които се карат и правят скандали, гости не ходят и вземане-даване с него не се прави.
Няма да правя анализ на споразумението за всяка област от икономиката, а ще се спра само на аграрния сектор, който е един от най-важните и в който промените са революционни. Въпреки че началото на демократичните промени датира от 1989 г., голяма част от новостите в аграрния сектор, приближаващи ни и приобщаващи ни към страните от Европейския съюз бяха извършени през последните година - година и половина. Отварянето на сектора, либерализацията, свободната конкуренция за много практици, а и теоретици в земеделието, е нещо странно и страшно. Тези стъпки бяха направени както в законодателството, така и в пазарните отношения, целящи промяна в мисленето, което за жалост се променя най-бавно.
Стремейки се към Европейския съюз ние трябва да синхронизираме законодателството си и подзаконовите нормативни актове с изискванията на общата селскостопанска политика в Европейския съюз и с това в рамката на меморандума, представена от правителството, е предвидено:
На първо място, намаляване ролята на държавата в селското стопанство, като постепенно, забележете, постепенно се премахне пряката финансова помощ. Една мярка, която страни много по-напред от нас са констатирали и ни съветват да приложим, за да стане нашето селско стопанство ефективно. Някои тук ще оспорят, че не е така. Да, може би имат донякъде право, но субсидирането в селското стопанство води и до неефективност. Защото в последните години точно това е показано - че средствата, които се получиха от фонд "Земеделие" не само големи кооперации и арендатори не са ги върнали, а и дребни производители не ги върнаха не защото нямаха възможност, а защото са разглезени и знаят, че следващата година отново ще им дадат.
Разбира се, условията при нас са специфични и различни от страните на Европейския съюз и затова със Закона за подпомагане на земеделския производител бе създаден Държавен фонд "Земеделие", който в този преходен период да кредитира земеделския производител. Никой в тази зала няма право да обвинява правителството, че не е загрижено за земеделието, след като то не само устоя съществуването на Държавен фонд "Земеделие", но и издейства вчера 50 млн.долара кредит от Световната банка за реформата в този сектор.
На второ място, връщането на 80 на сто от земята, което е записано в меморандума, създаването и приемането на закони за кадастъра и единен регистър на поземлената собственост, което максимално ще улесни собствениците за получаване на нотариалния акт. Нещо, което много се споменава от преждеговорившите и с него се злоупотребява. Моят колега Христов ви каза, че проблемът не е тук, пред правителството, че нотариалните актове са малко. Нотариалните актове са малко, защото имаше големи затруднения в нотариусите. Затова се премахнаха и големите върволици от опашки, които ставаха пред нотариатите. Вече няма да ги има с промяната на Закона за нотариусите.
Още една е причината, че този процес за нотариалните актове се движи толкова бавно. За изваждането на един нотариален акт е необходимо да се съберат 10, 15, а понякога и 20 души, които са на различни места, за да могат да си извадят нотариалния акт. Знаете, че земята се възстановява на прежния собственик, а той впоследствие има много наследници.
Предвидено е да се премахне намесата на пазара чрез регистриране, лицензиране и експортни такси. И това отново става поетапно, а не изведнъж.
На следващо място, до края на годината е заложено да завърши приватизацията на хлебозаводи, мелници, зърнени складове, с което ще се сложи край на агонията и ограбването на държавата.
Наистина с това, което е записано в меморандума и като срокове, които са поставени, мен ме притесняват някои неща.
Ако вземем в т. 5.2. "Аграрен сектор", връщаме 80 на сто от земята. Там е записано като срок четвърто тримесечие на 1998 г. Тук мога да уверя всички, че този срок, напротив, процентът ще бъде изпреварващ. Тоест, повече, тъй като досега има възстановена земя с протоколи от поземлени комисии със скици около 75 на сто, а до края на четвъртото тримесечие има още 3 месеца, което означава, че ние ще прескочим този срок.
Един срок, който е поставен обаче за четвъртото тримесечие да бъдат представени в Народното събрание нормативната база за кадастъра. Това е един обемист закон, който досега не знам дали има готовност. Дано да се лъжа в него и да бъде спазено. Но, ако ли не, то правителството, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да го имат предвид.
Премахване на ограниченията пред арендата на земя в меморандума е записано "трето тримесечие" - то вече е просрочено. Така че, затова обръщам внимание на тези срокове.
У мен буди малко смущение, в същата тази стр. 15 по-надолу, където е записано, че фондът, отнася се за държавния фонд "Земеделие", да дава кредити само срещу ипотека на земя с нотариален акт. Може би тук изказът е неправилен, но нещо трябва да се направи. Ако е така, това означава, всички ние знаем, че само 18 на сто ще могат да вземат кредит от този фонд.
Уважаеми дами и господа народни представители, проблемите на земеделието са много и всички ги знаем, но, обхванати от партийните си страсти, ги интерпретираме както ни е угодно, а земеделието обезпечава както леката, така и хранителната промишленост.
Успехите, отвоювани през последните две години, са значими. Не можем да отминем и трудностите, но кажете коя смяна на системата е била лека?
И вие, господа опоненти на правителствената политика, дайте смислени аргументи, контратеза на това, което правим, а не охулване. Дайте вашата алтернатива и сглобена с това, което ние правим, по-бързо ще се придвижим напред. Всички други мераци и блянове са минало невъзвратимо.
Завършвайки, отново се обръщам към всички в тази зала - десни и леви, центристи и монархисти, комунисти - настоящи социалисти, настоящи левичари - бивши комунисти и независими неосоциалисти: за издигане имиджа и просперитета на България да подкрепим нашето българско правителство за подписването на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
За първа реплика думата има заместник-председателят Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чукаров! Не мога да не се трогна от това, че все пак вие виждате, че има проблеми. Но не знам как вие се явявате пред своите избиратели, като човек, който представлява земеделците в нашата страна до голяма степен, когато тук казвате, че държавата ще трябва да се оттегли от проблемите на земеделието и че полека-лека земеделието трябва да се остави само на себе си.
Това, което виждаме по селата и малките градове, България, която беше една страна с много голяма площ поливно земеделие, сега е почти без поливно земеделие. Язовирите се използват за риба и водата се източва не за поливане, а за да се хване рибата. България не може да възстанови това, което е била, а трябва да стане и по-добра от това, което е била, ако държавата не инвестира в поливното земеделие.
Много се радвам, че се заговори да се вземат някакви заеми, за да се възстановят системите за напояване. Но какво ще правим ние само със заемите, които вземаме отвън, ако ние нямаме грижа за нашите земеделски стопани, които или са много възрастни, а на младите не може да се създаде тяга, за да отидат да правят частни ферми и т.н. Как ще стане тази работа, когато постепенно държавата ще се изтегли от грижа за земеделието и няма да го подпомага, няма да се грижи и ще отвори границите и нашата продукция тук ще бъде конкурирана отвсякъде. Ако държавата не се застъпи много сериозно и не промени политиката си по отношение на селското стопанство, България ще бъде една провинция по отношение на земеделието, а беше една столица на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
За втора реплика думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Прави ми впечатление, че изказванията, които се правят тук, и политиката, която води правителството, са белязани с една вътрешна противоречивост и фрагментарност. Какво друго, освен вътрешна противоречивост, откривам в думите, че политиката на правителството в областта на земеделието била насочена към общоевропейската политика. Ами точно обратната тенденция е. Тук говориха специалисти, че тези продукти, произведени в България без помощта на държавата, се срещат с продукти на свободния пазар, в които слагаемата на този компонент, наречен субсидия, е от 15 до 70 на сто. Как да се конкурираме? (Реплика от Моньо Христов.) Така е, Моньо. Така е, колкото и да жестикулираш.
И второ, господин Софиянски подписа споразумение с фонда, според което на 4 април миналата година трябваше да имаме либерален режим. Защо променихте режима? От тази трибуна господин Костов призна: от страх. И затова полското зърно, затова миналогодишната реколта и тази реколта се срещнаха в българските хамбари при забрана на тази дистанцилизираща се и либерализираща се селскостопанска политика, която си позволи да се намеси. Ето я тази противоречивост, господин Чукаров.
Слушах господин Божков. Той ви приведе примери и вие го слушахте с удовлетворение как например нараснал ръстът на износа на черната мед със 131 на сто и на електролитната със 101 на сто и се радвате, че илюстрирате, че има прираст. Ами тук не е ръстът интересен. Специалистите ще ви кажат, че отношението е важно. И когато ти расте износът на черната по-бързо от износа на електролитната, това означава, че изнасяш златото на страната си. Но затова трябва да разбираш, да анализираш и да оценяваш нещата комплексно и във взаимна връзка. Това липсва на мнозинството, това липсва на правителството и това е бедата на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За трета реплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Ако господин Чукаров, господин председател, не беше казал последното изречение, нямаше да взимам реплика, но все пак две неща кратки ще ви попитам.
Правите ли разлика между земеразделяне, въвод, нотариален акт? И какво в този процент, който казвате, влиза? Значи, на 75 на сто на хората им е дадено право да си искат собствеността или им е върната собствеността, господин Чукаров?
Второ, искам да ви попитам: европейското селско стопанство, понеже е субсидирано, по-неефективно ли е от българското, което ще бъде абсолютно либерално? Поне това казахте последно.
И тези 50 млн. долара, които сте ги получили в министерството, ще отидат ли при хората, които произвеждат, или ще останат в бюрокрацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми колеги, господин Бойков! Вече говорих по въпроса за нотариалните актове и няма пак да се спирам на това. Вие не искате да признаете пред себе си, но това не се отнася за въвод във владение. Вие така го поставихте дори тук, че това било, че могат да си поискат земята. Не, тя е възстановена с протокол и със скица, с план за земеразделяне. Проблемът оттам насетне колко ще си извадят нотариални актове е лично на тези, които искат да ги имат. А това не е проблем, който е създаден от правителството, който правителството го подтиска. Напротив, точно обратното действа и в меморандума е записано, че именно за тези прехвърляния и изваждания на нотариалните актове трябва нещо да се предприеме, за да ги импулсираме да отидат там.
Господин Сендов, да, проблемите са много в земеделието и наистина през тези 6-7 години летаргията, която беше обхванала правителствата, с изключение на едно само, което бе на власт осем месеца, всичко друго водеше именно към унищожаването на земеделието. Не така бързо и не така лесно може да се възстанови то. За всичко са необходими пари. Дайте, върнете парите, които изнесохте извън България и много бързо ще тръгне земеделието. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Жорж Ганчев, Патриотичен център, Български бизнесблок. Благодаря Ви, господин председател! Днес е тъжен ден за мен, тъй като, слушайки и отляво, и отдясно милионите приказки и наблюдавайки търпението на нашия народ да ни слуша по радиото и да гледа телевизионното предаване днес, отново усещам омраза, несъвместимост, размахани показалци. Натъжава ме изявлението на господин Чукаров, че "независимите" представители на Българския бизнесблок били неосоциалисти. Не Вие, а Жорж Ганчев беше изгонен от спортната рота през 1957 г. чак в Стара Загора. Аз съм ваш учредител с Берона и вие ми вкарахте бивши агенти на Държавна сигурност да разбият тази парламентарна група, а госпожа Мозер преговаряше с мен преди господин Савов за съюз между нас и земеделците. И не друг, а Евгений Бакърджиев, вашият вицепремиер, произлиза от сянката на лакея на комунистите Петър Танчев. Така че не ми ги говорете на мен, народния трибун, тези абсурди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, пак се отклонявате от темата, която разискваме.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А човекът, слуга на бившата ДКМС зад мене, може да ми вземе думата всеки момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Само че народът знае кой съм аз - с 24 на сто от неговия вот, и кой е той. Той може да ми вземе думата, когато си пожелае. Но това е временно. Това е временно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, четири години.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Дали ще са четири години или четири дни само, народът ще каже, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той е казал вече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не е, не е казал. Свършен факт в политиката никога няма. Вие сте млад аматьор в политиката. (Смях в залата.)
По същество. Никой не може да отрече в България - най-малко социалистите, успеха с тригодишното споразумение. Никой! Това трябва да е съвсем ясно на всеки дядо, баба, баща и майка, дете и куче в България. Когато се постигне нещо, се казва "Браво!", "Подкрепям", "Давам рамо", "Дерзай!".
Това че огромни добри пожелания има в това споразумение от страна на правителството, аз не съм против оптимизма. Това, че има нереални пожелания, също е приемливо, тъй като кой знае дали няма да ни се отвори късметът, кой знае дали ние няма да имаме по-успешна 1999 г. и по отношение на земеделие, и по отношение на някои други неща. Но в реалния свят трябва да погледнем нещата в истинския им вид. Има световна криза. Не знае ли левица и десница, че тази световна криза съществува днес? Не се ли знае, че в света днес липсва водачество? Не се ли знае, че в най-великата държава в света човекът не си управлява ципа на панталоните? Не се ли знае, че Русия потъва? Не се ли знае, че азиатските тигри никога не са били в по-лошо икономическо състояние? Не знаят ли някои хора тук, че във Великобритания със седем точки е паднал рейтингът на Тони Блеър? Седем пункта, господа!
Оттук вече говорим за една реалност, която трябва да си я признаем - българинът не обича вече да работи. Шест пъти повече производителност има европеецът и американецът. Тъжно, но факт. И когато се погледнем в огледалото, ние трябва да намерим начин, по който да измъкнем страната си с достойнство. Да произвеждаме, а не постоянно да взимаме заеми. Да изнасяме и да внасяме валута и нови технологии, да се борим много сериозно за българската марка - качествена, да бъде изнасяна в чужбина и уважавана. Такава в момента почти няма. И когато от Външно министерство някой си господин Влайков се издънва онзи ден с изявление, когато руснаците са почти готови да свалят митата... Ето, едно изявление ни вкарва в страхотни проблеми с руснаците, там, където боли, там, където нашите производители ще загубят хиляди работни места.
И оттук вече аз умолявам управляващите да бъдат по-умни, да бъдат по-далновидни и да си подбират кадрите. И когато разберем, че инвеститорът си отива от България... Ето, Веселин Бончев говори с президента на "Аси Бром Бовари" за Източна Европа и той ви цитира и казва: "Отивам във вестник "Таймс" и казвам: "Никой да не ходи повече в България да инвестира"! Ами това е убийствено! Ами какво? Ние най-цинично ще кажем: "Абе, Бончев казал нещо тук в парламента". Напротив! Ще има сто други господа като този председател, ако ние не се коригираме днес, с днешна дата.
Дребният и средният семеен бизнес в България могат да имат шанс. България може да има средна класа и динамо, което да дръпне държавата напред и да осигури това производство, за което ви говоря тук, без което нашата държава ще се превърне в територия. И всички вие - и отляво, и отдясно, трябва да знаете, че има представители и на третия път - ни ляв, ни десен - либералната демокрация. Венци Димитров ви говори много истини тази сутрин, малко хора са го разбрали.
Дава ми знак господинът, че моите свещени пет минути били свършили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, пет минути изтекоха.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господине, ако имате друг човек, който така почтено и честно да ви говори и на левица, и на десница в полза на България и вие постоянно да му крадете от времето с пискливия си глас, здраве му кажи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата народният представител Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мерките и действията, залегнали в тригодишната програма с Международния валутен фонд, е необходимо да бъдат разглеждани без политически пристрастия и емоции. Практически те са резултат от натрупани грешки при управлението на държавата и липса на желание и възможности за реформа. Пакетът мерки завършва с въвеждането на пазарни отношения, либерализация на пазарите, преструктуриране на монополите и бюджетния сектор. Необходимостта от тези реформи е обективна и не зависи нито от това кой е на власт, нито от това каква е неговата идеология, защото те са насочени към спасяването на икономиката ни и поставянето на здрави основи за нейното развитие.
Тригодишното споразумение с фонда ще даде на всички български и чуждестранни компании увереност в стабилността и предвидимостта на България, ще осигури намаляване на риска за инвестиции. Инвестиционната програма на правителството действа като противотежест на програмата за реформи с Международния валутен фонд. Ангажирането с нейното изпълнение е резултат от практическото възстановяване на държавата, стабилизирането на държавния бюджет, постигнатия траен реален ръст на брутния вътрешен продукт от 4-5 на сто годишно и намаляване на инфлацията от 9 на сто за 1998 г. до 5 на сто за 2001 г. Общо предвидените проекти в инвестиционната програма са 618 на приблизителен размер като средства над 20 млрд. германски марки. Източниците са смесени - бюджетни средства, средства от държавни и стопански организации, външни безвъзмездни помощи, инвестиционни кредити, в това число, както следва:
- министерства, области и общини - общо проекти 379 за над 14 млрд. германски марки;
- ведомства, вузове и Българска академия на науките - общо проекти 112 за над 1 млрд. и 400 млн. германски марки;
- стопански организации и капиталов трансфер - общо проекти 127 за над 5 млрд. германски марки.
Всичко това е насочено към възстановяване на държавата и създаването на качествено нова инфраструктура.
Бих желал тук, от тази трибуна, да припомня как заработи част от тази инвестиционна програма, инвестиционната програма на ФАР за трансгранично сътрудничество с Гърция, която бе на прага на пълен провал по времето, когато сегашната опозиция управляваше начело с Жан Виденов.
Общият индикативен бюджет на програма ФАР за трансгранично сътрудничество за периода 1994 - 1999 г. възлиза на 140 млн. екю. Програмата се осигурява чрез финансови меморандуми. Подписани са досега финансов меморандум '94 за 23 млн. екю, финансов меморандум за 1995 г. - за 25 млн. екю, предстои подписването на финансовия меморандум за 1998 г. - за 51 млн. екю и финансовия меморандум за 1999 г. - на стойност 41 млн. екю.
До м. юли 1997 г. няма реализация на програмата и се налага преструктурирането й, след което заработва с бързи темпове.
Проектите в процес на реализация са за 31 млн. екю, а в процес на планиране и завършване до края на 1999 г. - на обща стойност 109 млн. екю. И всичко това са инфраструктурни проекти: рехабилитация и изграждане на международни пътища, автомагистрали, изграждане на гранични контролно-пропускателни пунктове, електрификация на жп линии, изграждане на оптични кабели и екологични проекти включително.
Възстановяването на ФАР за трансгранично сътрудничество, тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, инвестиционната програма на правителството станаха възможни и ние дебатираме въобще по тях най-вече и заради една от основните в общата реформа, реформата в администрацията.
Правителството е готово да завърши административната реформа с цел да се изгради стройна държавна администрация и отговорна държавна служба, изчистена от политически влияния и с адекватно възнаграждение. Законите за държавната администрация и държавния служител ще бъдат приети до края на тази година. С приемането на пакет от закони, реализиращи промените в териториалното деление и местното самоуправление, областната и местната администрация, реформата ще бъде завършена и в крайна сметка държавата ще осигури своите задължителни, по-добри услуги за населението. Резултат от това ще бъде създаването на необходимите административни, правни и съдебни институции в помощ и услуга на една конкурентна пазарна икономика, заздравяването на данъчната система и нейната администрация, която играе ключова роля за изпълнение на тригодишното споразумение.
Обръщайки се назад бих желал да припомня една година, за да знаем всички ние как не трябва да работи държавната администрация, в частност и данъчната, и как не трябва да управляват едно правителство и мнозинството в парламента. Годината е 1996. Правителството е на Жан Виденов и сегашната опозиция - Социалистическата партия. Искам да коментирам по какъв начин бе приет и колко пъти бе изменян Законът за държавния бюджет на Република България. Обнародван е на 23 февруари 1996 г. Изменян или поправян е осем пъти, господа от опозицията! (Смях в блока на СДС.) Съответно месеци: април, май, август, септември, октомври, декември два пъти, като последната поправка дори е публикувана на следващата година - 1997 г. Два пъти промените са наложени след решение на Конституционния съд и може би си заслужава да коментирам едното от тях, защото то касае пряко съдебната власт и нейната независимост, а само преди един ден чухме колега от Демократичната левица да говори и да се оплаква за това, че съдебната власт, видите ли, вече била зависима.
Шест пъти държавният бюджет се "актуализира"! Във връзка с инфлационния индекс общо 410 на сто в края на годината според НСИ. От м. септември, забележете, при 153 на сто инфлация се получава намаляване в абсолютни цифри на субсидиите за общините. Примерно за община Благоевград общо намалението е с 16 млн. лева. Това бе цената на липсата на реформи, цената на поставянето на теснопартийния интерес на Социалистическата партия и нейната коалиция - спечелването на местните избори през 1995 г., над интересите на държавата. Резултатът е цинично отношение на правителството на Виденов и държавата към нейните граждани, към местното самоуправление и към институциите.
Ние не желаем всичко това да се повтаря и в тази връзка ви пожелавам да надраснете безцелната опозиция на всяка цена и да подкреите нашия проект за решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
За процедура ли? Да, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Предвид важността на разглежданите проблеми правя процедурно предложение съгласно правилника на Народното събрание за удължаване на работното време с два часа до приключване на точката от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време с два часа до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 120 народни представители: за 118, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателстващ. Разбрах, че имам по-малко от четири минути, но ще се опитам за това време да кажа най-важното от това, което желаех да кажа тук.
Преди всичко пред нас е едно споразумение, необходимо за страната. Безспорно е обаче, че самото споразумение, както всички споразумения преди това, е едно стабилизационно споразумение. Такива са и критериите очевидно в анексите, които ние не получихме. Всяко подобно споразумение досега е изисквало да се контролира неговото изпълнение по следните няколко критерия. Допускам, че това е така и в сегашното и надявам се, че господин Радев ще го потвърди: размер на бюджетния дефицит, размер на бюджетните приходи, нарастване на външния дълг по тримесечия за средносрочни и дългосрочни заеми, навярно в дадения случай изисквания към банката поради наличието на валутен съвет, т. е. състоянието на двете най-важни и навярно поне на емисионното управление и неговите активи.
Може би в този случай има и някои изисквания във връзка с премахването на всички привилегии - данъчни и митнически, и навярно с тези искания на валутния фонд, които досега нито едно правителство не прие, социалните плащания повече да не се свързват с минималната работна заплата.
Ако това са изискванията за контрол на споразумението, вие виждате, че отново става дума за едно стабилизационно споразумение, съвсем нормално за отношенията с Международния валутен фонд. Затова ние настоявахме в предишната дискусия и настояваме сега да проведем една реална дискусия по политиката на растеж на правителството. Защото е много добре за три години да имаме нова глътка въздух, нова възможност не това, което произвеждаме и печелим като държава да отива само за външния дълг, но е редно за тези три години, когато имаме една предвидимост, действително да започне икономическата реформа в страната. Няма какво да се заблуждаваме, тя още не е започнала! Няма защо да се заблуждаваме, че дори малките ангажименти в това споразумение по отношение на губещите големи предприя отпаднаха. Следователно моят проблем не е дали споразумението ще бъде изпълнено, в смисъл ще получим траншовете. Моят проблем е да не би още веднъж, ограничавайки се само със стабилизацията и поредното сегашно правителство да не проведе сложните структурни реформи в полза на икономическия растеж. Става дума за растежа на производството на стоки и услуги в страната, защото безспорно има растеж на брутния вътрешен продукт и сигурно той е три и нещо процента, но толкова е според споразумението дефицитът в текущия платежен баланс, предвижданото изпреварване на вноса над износа.

Щом растежът в България е от внос, който към момента се забелязва и този внос сигурно не е на машини, а е на потребителски стоки, ние не трябва да се хвалим с този растеж. Трябва всички да бием тревога и да обсъдим въпроса как да се промени това положение. Мисля, че именно в този смисъл трябваше днес тук да се води дискусията. Затова се надявам, че действително ще имаме сериозен дебат по политиката на икономически растеж, която е трудна и многообхватна, която не може да се изчерпи с общите постановки на меморандума в споразумението. Защото в крайна сметка не от тях ще зависи дали ще получаваме траншове или не, а от тези критерии именно, които изброих в началото и по които повечето правителства досега след 10 ноември успяваха - те успяваха да стабилизират икономиката за сметка на доходите и на растежа. Надявам се, че това няма да бъде съдбата и на това 3-годишно споразумение. Затова настоявам да проведем такава дискусия и в Комисията по икономическата политика, и в пленарната зала, като засегнем извън тези финансови критерии и въпроса за данъчното бреме, въпроса за малките и средните предприятия, въпроса за това ще може ли чрез една инвестиционна програма да се осигурява подкрепа за технологичното развитие на страната и т.н.
Затова не мога да подкрепя сегашното процедурно решение. То малко или много принизява парламента. Но бих се радвал, ако в резултат на решението от юли ние действително проведем една широкомащабна дискусия по проблемите на икономическия растеж. Разбирам, че нямам повече време, господин председател. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Бих искал да се спра на една тема, която беше малко засегната тук, да не казвам почти никак, а именно темата за здравеопазването и това, което се предвижда в областта на здравеопазването в следващите 3 години.
Някой преди мен - мисля, че беше господин Томов - каза, че има забавяне на реформата в здравеопазването и това беше единствената реплика по отношение на здравеопазването. Би следвало да се каже, че именно сегашното правителство наистина започна реформа в здравеопазването. Никой няма може би претенции, че тя е най-добрата, че е 100-процентова, но истината е, че не греши само този, който не работи.
Аз си задавам въпроса защо наистина в това 3-годишно споразумение е отделено само толкова малко място по проблемите на здравеопазването? Отговорът за мен е само един и мисля, че аз ще го изтълкувам тук пред вас. Отговорът е, че наистина бяха направени немалко неща, които канализираха много ясно и жалонираха какво има да се прави в следващите 3 години.
Естествено е, че с приемането на двата фундаментални закона - имам предвид Закона за здравното осигуряване и Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, се поставиха основите на едно ново финансиране на здравеопазната система. Приет е и чака Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина; Законът за наркотичните вещества; готов е и проектът за лечебните заведения. Готови са всички онези или почти всички онези законови нормативни актове, които са здравият фундамент на предстоящата реформа.
Пак казвам, че е възможно животът да наложи да ги променим. Възможно е те да не са най-добрите, но никой не може да отрече, че именно в тази година и половина е направено толкова, колкото не беше направено цели 8 години! И това е факт.
Естествено е, че в следващите 3 години е необходимо да се подобри ефикасността на функциониране на здравеопазването. Но и тук бих искал да кажа, че е отбелязано много малко, защото акредитацията, първият етап на акредитацията вече е завършен, тъй като наистина акредитацията е един постоянен процес. Съкратени са множеството излишни легла, които оскъпяваха и утежняваха нашето здравеопазване. Със Закона за лечебните заведения ще бъде сложена една яснота по отношение на всяко лечебно заведение, по отношение на възможността за финансиране на лечебните заведения и тяхното функциониране като самостоятелни юридически лица. Нещо, което е абсолютно необходимо и е абсолютно основополагащо за едно ново и съвременно действие в здравеопазването.
Има какво да се прави и именно в тези години има достатъчно време да бъде изградeна ефективна здравноосигурителна система. Вярно е, че ние удължихме сроковете, защото това бяха реалните възможности. Няма нищо по-лошо от това да дадеш срокове, които няма да можеш да изпълниш. Аз мисля, че сега правителството наистина даде срокове, в които реално ще може да започне да функционира здравноосигурителната система. Още повече, че нейното функциониране се предвижда на два етапа: за доболнична и за болнична помощ, което е предвидeно да стане 2000 и 2001 г.
Има какво да се прави и аз съм убеден, че правителството ще го направи. Ще го направим всички заедно, защото аз не мога да не използвам трибуната, за да благодаря на всички народни представители, които участват в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Средствата също са осигурени и аз мисля, че това много ясно е записано, защото в нашите преговори със Световната банка ние направихме всичко възможно да се вслушаме и в техните изисквания, включително и в някои от основателните забележки на опозицията, за да може да се приеме последователността на въвеждането на здравноосигурителната система, за да може да се осигурят средствата. Тук пак отварям една скоба, за да кажа: да, не може изведнъж да имаме тези средства, които всички желаят, но в крайна сметка не можем да отречем, че до голяма степен нещата получиха своето решение. Има още какво да се желае и аз смея да убедя всички колеги в залата, че сроковете, които фигурират в меморандума по отношение развитието на здравеопазването, ще бъдат изпълнени и в края на 3-годишния период ще имаме възможност да се поздравим с една голяма крачка напред. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Яшо Минков? Няма го в залата.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да направя изказване върху споразумението, което днес дебатираме, от една друга гледна точка.
В края на юли, преди споразумението да беше факт, по време на дебатите по неговата рамка аз твърдях - тогава също правих изказване и твърдях, че то няма да донесе на българите политика на затягане на коланите. Твърдях, че няма да донесе висока инфлация или още по-лошо - хиперинфлация. Твърдях, че няма да очертае по-ниски пенсии и по-ниски заплати. Твърдях, че няма да допусне по-голяма бедност.
Тези дни, когато споразумението е факт, аз продължавам да твърдя същото и продължавам да казвам и още нещо: че освен всичко, което изброих, това споразумение ще донесе повече спокойствие и повече сигурност за всички българи.
Най-силната дума в това споразумение, когато аз го четох, е думата "разумна" - разумна фискална политика, разумна политика на доходите, разумна политика на външния дълг. Това може да се прочете. Това действително според мен е споразумението на разумната политика на правителството на България. В това споразумение няма никакво изхвърляне, няма никакви експерименти, няма никакъв авантюризъм. Защото си спомняме толкова познатите неща, за които говорих, от политиките на бившите правителства. Защото това е възможната, поносима и предвидима политика, която една страна, доведена до преди година и половина до национална катастрофа (шум в блока на Демократичната левица), сега и в близките няколко години може да води. Това не са глупости, това са факти, уважаеми господа от левицата.
С това споразумение всички български граждани според мен ще живеят в един по-здрав дом. Този дом няма да бъде луксозен - и го казвам заради хората, които вече четири часа имат търпението да ни слушат, но ще бъде по-сигурен от сега и ще бъде малко по-европейски, отколкото е днес. Какво означава това по няколко пункта от споразумението? Тук ще отбележа само три пункта, по които напоследък се излива много спекулация, много лицемерие, много популизъм.
Първо, по § 10, в който се акцентира върху разходната част на бюджета, и за социалното подпомагане като част от тази разходна част. Изреченията, написани там, обезпечават чрез социални помощи - финансови и в натура, над 500 хил. семейства. Това означава, че държавата ще продължава да подпомага най-уязвимата част от нашето общество - инвалиди, деца, самотни майки, беззащитни възрастни хора, че това ще повиши значително нивото на реалните доходи на принципа на диференциация на основния минимален доход. Това означава в същината си § 10.
Второ, по § 12 и по § 20, параграфите, които третират пенсионната система. Споразумението в тези параграфи означава нов модел на социално осигуряване, който ще отчита всяка направена осигурителна вноска, всяка година възраст и всяка година трудов стаж. Това означава възможност за две или три пенсии на всеки, означава по-висока възраст за пенсиониране, но и по-високи пенсии и по-висок стандарт на живот.
Трето, по § 24 от споразумението - това е позицията на политиката на доходите. Тук правителството гарантира, че работната заплата ще се увеличава там, в онези фирми и предприятия, където има печалба и се увеличава производителността на труда. В тези предприятия, където продължава да се произвеждат загуби, ще се прилага строга финансова пазарна дисциплина. Този пункт от споразумението означава и още нещо, а то е приоритетна защита на ниските доходи, означава ръст на реалните заплати както в материалния, така и в административния сектор, означава и възстановяване на покупателната способност на заплатите.
Очертах - казвам отново - само тези три пункта от споразумението, с които най-много се спекулира от опозицията и по повод на които наистина се изливат много големи дози лицемерие и популизъм пак от тях. Но по повод на това аз твърдя, че това правителство единствено досега и това мнозинство единствено досега работят с волята за пълна прозрачност. Ние имаме кураж да погледнем хората в очите и да им кажем: това ни очаква всички. То трябва да означава, че трябва да извървим този труден път заради настоящето, заради бъдещето на всички нас, заради държавата ни.
В края на краищата за кого се правят тези усилия, уважаеми дами и господа, за кого са поетите рискове и отговорности? Моят отговор е: не е за народните представители, не е за политическите централи, не е за партийните елити, нито за политическата класа. Правим го за българите и за България. Ние трябва да я имаме тази България не заради нас, а въпреки нас, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес шанс за България, шанс за всеки българин, шанс за всеки политик е да осмисли споразумението и да го подкрепи. Защото светът ни подкрепи. Светът ни подкрепя. Остава ни да повярваме в нашите, български възможности, да се захванем за работа и да си стегнем дома ни, който за всички е общ. И това е България. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм доволен, че тук бяха отправени критики към сектора "Земеделие" и към политиката, които ние водим в този сектор. Някои от критиките ги приемам. Има проблеми в земеделието, ние никога не сме ги крили и както виждате, спокойно ги дискутираме както с производителите, така и с техните асоциации, така и в парламента почти всяка седмица. Но нека да не забравяме толкова бързо откъде тръгнахме. Нека да не забравяме какво наследство ни остави правителството на Жан Виденов, нека не забравяме кой разби нашите пазари и че пазарите на българските земеделски продукти не са разбити за една година и половина, нека не забравяме кой ни вкара в продоволствена криза. И само за една година и половина излязохме от продоволствената криза и наистина сега проблемът е с реализацията на нашата продукция.
Постави се въпросът защо нямаме поливно земеделие. Нямаме поливно земеделие, защото нямаше никаква политика през последните години в това направление. И точно сега ние водим преговори със Световната банка за кредит за преструктуриране на поливното земеделие. Защото една голяма част от каналната мрежа по селата е ограбена. Не са ни я окрали нито съседите ни от Гърция, нито съседите ни от Турция, а си я окрадоха нашите хора. Това е самата истина.
По въпросите със земеделските земи. 53 на сто от земеделската земя беше възстановена, когато поехме управлението. В момента данните показват, че сме на 75 на сто, като се има предвид, че шест месеца Министерството на земеделието работеше по жалбите по § 31. И това на практика беше ревизия на целия този процес.
Мога да ви дам много подробни данни за това къде и как е извършена реформата. И все пак за този кратък период два пъти се ускори процесът за възстановяване на земята.
Напоследък чета в пресата, че от левицата се иска дебат по проблемите на земеделието. Нека да го направим този дебат. Аз приемам да дебатираме по проблемите на земеделието от тази трибуна. Но днес дебатът е малко в друга посока, някои депутати, желаейки да критикуват, малко се отклониха от самото споразумение и от рамката на споразумението. Тук се казваше, че споразумението едва ли не обезглавява българското земеделие, че държавата напълно се оттегля, че разоръжаваме земеделието. Това не е така. Всичко, което е залегнало в споразумението, кореспондира с програмата на правителството. Това, че някъде може да се получи разминаване в някои от сроковете, е друг проблем. Но не може да се отрича.
Обясних ви защо ще се получи малко разминаване в това, което е декларирано в Програма 2001, и защо тук се залагат 80 на сто до края на тази година. Именно защото шест месеца ние се занимавахме с разглеждането на жалбите.
Критикуват ни, че много бързо сме ги либерализирали. Ами това е - общата селскостопанска политика и на Европейския съюз се насочва към либерализация. Там също има проблеми, там се преразглежда цялата политика в земеделието. И политиката, която досега се водеше за дотиране на това земеделие, се ориентира към намаляване на дотациите. Да, наистина и на нас ни се иска да можем да прелеем пари на българските земеделци, както стана в някои страни. Но нека не забравяме, че за да дадем, първо трябва да имаме тия пари.

След това. В самите ангажименти, които ние поемаме към Международния валутен фонд, никъде не сме поели ангажимент, че няма да финансираме повече този сектор, че ние се оттегляме, че държавата се е оттеглила от този сектор. Напротив, тук нашите партньори от фонда искат една прозрачност, искат да знаят тези пари, които се дават от бюджета, къде отиват и дали като се получат там от кооперациите, арендаторите, земеделските производители, те се използват за земеделие или се използват за други нужди.
И навярно всички си спомняте отговора ми миналия петък. И проверките продължават, защото се установява, че пари се дават за земеделие, а отиват на други места.
Няколко депутати се изказаха, че държавата трябва да се намеси на пазара, а в същото време самите те ни критикуват, че бавим приватизацията и реформата.
Аз не виждам как можем един път да продадем тези предприятия и след това да започнем да изкупуваме. След като приватизираме държавните структури, тези нови собственици трябва да се грижат, да участват и да формират пазара. Защото самата държавата няма да има такива структури, с които да извърши тази дейност. И точно това е записано в споразумението, че до края на годината се ангажираме да приватизираме "Зърнени храни" - една голяма тема, по която можем да говорим тук с часове.
Доказа се през последната година, а и през всички тези години на преход, че не може да съществува паралелно държавна и частна собственост, без да се получава преливане от държавната, разбира се, към частната собственост, без да се стига до злоупотреби. И точно затова ние бързаме да приключим тази реформа, за да се премахнат предпоставките към такива злоупотреби.
Беше отправена критиката, че бавим приватизацията, че бавим реформата. Аз смятам, че най-добра оценка за това беше дадена вчера от специалистите на Световната банка. Те поощриха реформите, които изпълнява нашето министерство. И точно затова ние почти вече сме договорили кредита АСАЛ, който е за преструктуриране в земеделието.
Обвинението, че ще бъде закрит фонд "Земеделие", по който много се дебатира. Специалистите от Световната банка приеха нашите аргументи. И сега вече не говорим за закриване на фонд "Земеделие", а говорим за неговото преструктуриране, като средствата на този фонд ще бъдат насочени към даването на инвестиционни кредити, а не към разни други механизми, по които все още по един неясен начин средствата могат да бъдат извадени и да не бъдат използвани за земеделие.
Също така, със Закона за подпомагане на земеделските производители, с възможностите, които има държавният фонд "Земеделие", може да се подпомага земеделският производител, могат да се дават пари на земеделските производители. И вие виждате, че последните реакции на Управителния съвет на фонда във връзка със съхранението на зърното, във връзка с есенната сеитба показват, че държавата не е напуснала сектора и че не е абдикирала.
Разбира се, пътят ще бъде труден. Но ние първата крачка вече сме я направили, връщане няма да има. Пътят е към пазарна икономика. И ние ще следваме както правителствената програма, така ще изпълним всички ангажименти, които са заложени в Споразумението с Международния валутен фонд. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз не бих искал да повтарям много от думите, които бяха изложени в предишния дебат, когато ние дебатирахме така наречената рамка. И от тази гледна точка мисля, че трябва да говорим повече по това, че тази рамка, която ние дебатирахме, си остана почти същата рамка. Това означава, че за това, което ние дебатирахме преди време, правителството на Република България е имало реална представа, за това, което като състояние, като момент и като реалност в икономическия сектор, в социалната политика, изобщо и във външната си политика, за това, което е България, и за това, което трябва да се прави занапред. И същевременно, че една реалност, на базата на вече сключеното споразумение, че и оценката е същата и на международните институции, че това са реалностите за момента в България.
Някой може да каже, че иска повече, друг може да каже, че иска по-малко, трети може да има хипотези, теории, варианти, но реалността днес е тази. Разбира се, за да говорим, че тази е реалността, това означава, че трябва винаги да се вглеждаме в това защо е тази реалност и откъде тръгна управлението миналата година, и какво е направено за този период от време. Защото, когато говорим какво трябва да се направи или как да се направи, или колко по-добре може да стане, или колко по-добра програма има като алтернатива, трябва да е ясно, че това, което в момента е постигнато, е благодарение на усилията на този правителствен екип. И второ, на неговите екипи по места, свързани с цялата изпълнителна власт. И трето, което е първо де факто, на работата на мнозинството в парламента.
Защото тук бяха изречени думи, че наистина правителството и програмата на мнозинството, на ОДС беше подкрепена миналата година. Да, това беше така. Аз обаче питам: защо, след като тази програма е била одобрена, защо голяма част от депутатите днес, които се изказваха по това, което ще става три години по-нататък, казаха, че са гласували за тази програма, но днес те коригират или имат алтернативна програма.
Не е лошо човек да коригира в крачка, да промени нещо. Но лошото е, когато една политическа сила или друга, на базата на това, че е опозиционна политическа сила, налага характер, мислене и начин на поведение, които не са добре както за нея, така и за промяната на ценностите, на манталитета на българския народ. Имам предвид това, че когато от Демократичната левица се залагат параметри и други неща, и когато се говори, когато се говори, вие трябва да си спомните, че в 1996 г., когато беше дошъл тук господин Демплер, във връзка с въвеждането на валутен борд, вие дълго време криехте какво точно ще бъде. Ние, опозицията, тогава получихме този меморандум благодарение на синдикатите, по-точно на КНСБ.
Днес на вас, не днес, а преди известно време от тази трибуна ви беше предоставен меморандумът. Сега разглеждаме споразумението. Тоест на това, за което има претенции, може да се отговори с едно нещо - манипулация или демагогия от страна на правителството няма, има предоставени разчети, в които можете да се убедите и като хора да се присъедините или да отречете някои от тях. Докато вашата позиция и вашият бих казал, така, още ненапуснал ви манталитет от управлението до 1996 г., ви пречи днес да бъдете и нормална, коригираща опозиция.
Аз тук искам да се спра на няколко аспекта, които са свързани с... Снощи чух по телевизията, че Евролевицата критикува две основни неща - социалната политика и аграрната политика. Аз не зная какво може да свърши Евролевицата, може би ще доживеем, надявам се моите деца или внуци да доживеят, някой път Евролевицата да управлява. Но тогава ще ви проверим възможностите. Въпросът е следният, обаче, когато се говори в социалната политика, пак ще трябва да се върнем към това какво сме направили и какво можем да направим.

Нещата, които бяха свършени в законодателен аспект, нещата, които предстои да бъдат свършени в законодателен аспект, винаги са свързани с това какво в тези години ни е нанесено като щета. И когато говорим в социалната политика, че няма нормална тежест за носене на тежестите в обществото, винаги трябва да отговорим, че на пенсионерите наистина ще им е тежко, обаче преди това трябва да кажем, че няма пенсионен фонд и фондът е изчезнал преди много време, преди много години. А кой е виновен - също трябва да го кажем, за да бъде ясно и да не манипулираме с това.
Когато говорим за това, че социалната тежест, какво е направило правителството... Ами какво е направило? Малко ли е направило? Четиридесет и два милиарда лева са дадени за помощи на семейства. Петстотин хиляди семейства са подпомогнати с топлива и горива. Ще видим в новия бюджет какви са възможностите и реалностите и пак ще го има.
Аз мисля, че трябва да разглеждаме нещата в този аспект - стъпка по стъпка това, което е възможно на днешния ден и утрешния, да го увеличаваме, но не и да искаме невъзможното.
Другото, което е важно и искам да се спра на него, това е отново критиката към аграрния сектор. Когато говорим за него, трябва да го разглеждаме, че не става дума само за земеделския производител, а трябва да го разгледаме в цялата верига - от производството до реализацията не само на суровина, а и на преработка и излизането на земеделски продукти или хранителни продукти.
Тук ще повторя нещо, което казах и миналия път. Съжалявам, но наистина някои неща трябва да ги направим с по-бърз темп, защото 5-6 години не са правени. Много ще бъде трудно някои от нещата да бъдат възприети, но това и казвам - че ако не се обединим, че аграрната ни политика, която предстои, е свързана с възстановяването на собствеността и оттам нататък закони, свързани с нормализирането на поземлената собственост... Като ви казвам "нормализиране на поземлена собственост", тоест вкарване на тези закони, които са записани за единен кадастър, за комасация и т.н.
Вторият момент - организиране на структурите. Прави сте, че все още структурите, които се занимават в областта на производството, на земеделието, не са ясни като икономически субекти. Общо взето са ясни икономическите субекти в един район като Добруджа, където вече има достатъчно един тласък, една частна собственост, която е възстановена и където хората влизат в по-голямата си част в нормални пазарни отношения на базата на договори и т.н. За останалата част от държавата обаче това го няма. Няма го, повтарям ви, защото наистина ангажиментът е на правителството. Но не само на правителството.
Аз мисля, че проблемът с нотариалните актове и оттам пазарът на земята не е проблем само на правителството. Той е проблем на всички институции в България. Проблем е на прокуратурата, проблем е на съда, проблем е дори, бих казал, и на медиите и т.н. Тоест, ако по този проблем няма акцент на всички и взаимовръзка на всички институции, този проблем ще виси и той наистина ще довежда до нерешаване на пазарните механизми в България в областта на земеделието. Защото нямаме ли пазар на земята, няма да има нормални пазарни отношения в земеделието. Това е пределно ясно за всички. Тоест, няма да имаме и реални стойности на продуктите, които се произвеждат в земеделието, няма ли пазар на земята.
Оттук отиваме и по-нататък - със затворен пазар на земята можем ли ние да имаме реална стойност на земята? Тоест, пазарът, който е в България. Можем ли? Знам, че има много добри, патриоти хора, добре настроени, добре премерени, национализъм и т.н. Но те добре ли мислят за България? Необходима ли е промяната в Конституцията в тази връзка?
Ето това са неща, върху които трябва да се говори и да се дебатира, а не тук с общи приказки да говорим колко сме замислени за земеделието. Защото тази мярка за промяна в Конституцията е крайно наложителна. Ще направим и закон, ще го направим всички, обаче иначе затваряме пазара на земята в една тясна рамка и стойността на земята стои ниска. И оттам ще стоят с ниска стойност и нашите земеделски продукти.
А следващият момент? Никой от вас не се замисля. Всички казвате: "Дайте да субсидираме!". Кого ще субсидираме? Всички ли ще субсидираме? Как ще субсидираме всички? Ще субсидираме или ще подпомагаме и ще инвестираме земеделските производители, които произвеждат качествена продукция, която може да излезе на пазара. Така е, Венци! Аз днес сто пъти ли трябва да говоря? Ти самият миналата година в миналия парламент си ми говорил за пазарните отношения в земеделието. Днес те чувам - говориш съвсем обратни неща.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Говори, говори, няма кой да те чуе. Не виждаш ли?
МОНЬО ХРИСТОВ: Добре, дори да няма кой да ме чуе, все пак някои слушат.
В тази връзка, когато говорим за инвестиране и за субсидиране, ние трябва да имаме ясен, наистина ясен икономически субект, който ще поеме тези средства и ще ги възпроизведе. Този субект, обаче, освен арендаторите, както казах, в Добруджа и на други места, го няма. Така наречените кооперации имат нужда от нормализация. Не казвам "ликвидация", но нормализация е необходима, за да имат отношението на частни стопани, на частни собственици към тази земя и към производството, което правят. Защото иначе ще си останат на нивото: кооперация, която не се краде, тя е добре; кооперация, която се краде, тя фалира. Това просто е максима на този етап.
В тази връзка това, което е заложено за промените в Закона за арендата, това, което е заложено в другата част на законодателя, това, което е заложено в търговската част. Аз неслучайно наблегнах, че има точно и ясно за експортните такси, такси за митата, за отделните хранителни продукти, за месо, живи животни и т.н. - кога ще стане, как ще стане и т.н. Значи имаме една нормална политика в това отношение.
И като говорих доста време, аз се обръщам към всички депутати от българския парламент, както и заявиха голямата част от всички парламентарни сили, че ще подкрепят това споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искал съвсем накратко да подчертая позицията на Българския бизнесблок, че не оспорваме безспорния успех на правителството, че е постигнало споразумение с Международния валутен фонд за заем от около 840 млн. долара. Това е чудесно, това е много добре, но нека не си затваряме очите, че голяма част, ако не и почти цялата сума, ще отиде единствено за подкрепа на платежния баланс; че това са средства, които само за малко ще успокоят също така безспорната стабилизация най-вече във финансовата и банковата сфера.
Лошото е, че по-голямата част от народното представителство така и не разбра кои условия, кои текстове, кои изисквания в дебатираната сега така наречена "матрица" са категорични изисквания на фонда и кои са един вид лични правителствени напъни да се харесаме на Международния валутен фонд; кои от тези изисквания, които за мен категорично са в пълен разрез с една българска политика в подкрепа на икономиката в реалния сектор и финансовата сфера.
Че има реформа - има, но за мен - и то само отчасти - тя е единствено забележима и то като структура в Министерството на финансите, което прави чест на господин Муравей Радев. И дано тази структурна реформа наистина да доведе до резултатите, които може би той преследва. Но нека да не остане само като структурна, а да има и резултативна величина, която да докаже правотата в работата в тази насока. Защото терминът "либерализация", който на много места фигурира в споразумението и в матрицата, за мен и за Бизнесблока е само една терминологична спекула, тъй като тя води единствено до рестриктивна и унищожителна политика към реалния сектор на българската икономика и най-вече към селското стопанство.
Какво точно имам предвид и защо не можем да се съгласим с условията, които трябва да приеме нашата страна по това споразумение?
Нула преференции за чуждите инвеститори, а няколко реда по-горе четем, че трябва да ги стимулираме, да ги насърчаваме да идват тук. С какво? С това, че никакви преференции няма да получат? И за какво тогава ще дойдат при нас?
Нула данъчни облекчения, а говорим за стимулиране на реалния сектор, който да произвежда.
За външнотърговския режим...
За реформата в селското стопанство - за мен поне, колкото и да не съм специалист в селското стопанство, това премахване на вносните мита, рестрикциите и отказът от кредитиране на селското стопанство, отказът на държавата да има точно тези регулативни, не директивни функции, но регулативните функции, най-вече в областта на селското стопанство, за мен са абсолютно неприемливи. Да се премахнат данъчните и митническите преференции е изключение в Закона за туризма, Закона за селскостопанската и горска техника, в Закона за енергийната ефективност.
Необяснимо е за мен също така и за това изискване - за приватизация или ликвидация на 50 на сто от държавните и общински предприятия. Ами, при един свит бюджет, при едни намалени субсидии за общините, защо ние не ги оставим те сами да решат какво трябва да се приватизира или ликвидира като единствен източник, останал за тяхното финансиране. И защо трябва да изключим редица предприятия от списъка за приватизация, в който могат да участват и работническо-мениджърските екипи? Ами, нали вече всички нови мениджъри на държавните и общински, но най-вече на големи държавни предприятия са подбрани от вас хора, успешни, доказали, че могат да работят. Нека да ги оставим и да си закупят тези предприятия като продължат в същия дух да работят и да пълнят хазната с данъци. Защо трябва да ги изключваме?
Има глава "Улесняване на предоставянето на банкови заеми на земеделието", а има и запис, че фонд "Земеделие" дава заеми само срещу ипотека на земя с нотариален акт.
Моят колега Калчо Чукаров се спря и върху процентите на това колко земя е върната с нотариален акт - около 18 на сто по вашата статистика. Само три от тях са, доколкото знам, с нотариални актове и може да се направи една елементарна сметка колко собственици на земя могат да получат кредити.
Завършвам, господин председател.
Крайно неприемливо за нас е и премахването на системата от договорни цени и всякакъв контрол върху цените и търговските надценки. Нека държавата не бяга от регулативните си функции, а да се намесва точно там, където се засяга джоба на българина, за да можем наистина да покажем, че тези цели, които имаме с това споразумение, не са само за укрепване на баланса, а и да осигурим такива условия, които да ни позволят да изплащаме твърде големите заеми, които вече нашата държава е взела.
И накрая искам да кажа, че именно въз основа на тези съображения, които изразих, Българският бизнесблок не може да подкрепи условията, при които този заем, това споразумение да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Яшо Минков.
Само припомням, че той е независим депутат, а не от Български бизнесблок.
ЯШО МИНКОВ: Това не означава, че съм безпартиен, господин председател. Не съм казал "парламентарна група". Не слушате добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Извинете, господин председател, можете да го тълкувате като реплика на господин Яшо Минков, защото мисля, че ще бъде по-добре така.
Господин Минков, ние не гласуваме за споразумението или против него, а ние ще гласуваме тук едно предложено решение. Това е, за да ви обърна внимание на Вас и на Вашите колеги, които не знаят за какво става дума. Така е! Ние не гласуваме за споразумението или против него, защото ние сме за споразумението, но бихме желали и нещо друго да пише там. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
На 24 юли във всички изказвания участвалите в дебата по необходимостта от сключването на споразумение с Международния валутен фонд изказаха подкрепа. На 25 септември Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобри споразумението. Логично е тогава този факт да удовлетворява всички, защото споразумението е подкрепа за реформата чрез създаване на политика на икономически растеж; защото споразумението е възможност за дългосрочна финансова стабилизация; и защото споразумението е възможност за повишаване жизненото равнище на гражданите на нашата страна. А реформата - това е въвеждане на пазарните механизми не само в икономиката, но и в целия обществено-икономически живот. Безспорно най-важният момент, ключовият момент, това е въпросът, свързан с преструктурирането на икономиката и с приватизацията. Тъй като този въпрос беше много подробно обсъждан аз ще кажа само едно изречение - когато четем внимателно всички мерки, заложени в т.нар. матрица се вижда ясно, че целта е прозрачност и ускоряване на процеса на приватизация. Няма да посочвам примерите. Може би все пак заради вас, колеги, които сте останали тук - няколко човека от Демократичната левица, ще кажа, че в т.ч. и Законът за реституцията...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А колко са останали отдясно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се обаждайте, господин Корнезов!
РОСИЦА ТОТКОВА: Вие ги пребройте.
Аз искам да се спра на въпроса за приватизацията от друга гледна точка, а именно как влияе приватизацията върху работните места.
Запазването на работните места не е основна цел и това е очевидно за всички, но има съществено място в този процес и в приватизационните договори. В много от случаите, признавам това, нашата мнителност към собствениците не е основателна и ние недооценяваме техния стремеж за пълноценно участие в пазарното стопанство.
Аз се изкушавам да посоча няколко примери от различни градове в страната в различни отрасли на промишлеността, за да видите, че наистина ние просто подценяваме възможностите на частния капитал. В консервната промишленост в Плевен - това са официални данни на Агенцията по приватизация - има създадени нови 677 работни места - нови работни места в приватизирано предприятие! Говорим за нови! В предприятие от парфюмерийната промишленост в София - 180 места; в производство на стоки за бита в Русе - нови 189 места; в предприятие за битови електроуреди в София - нови 244 работни места.
Разбира се, има такива предприятия, в които този въпрос се подценява. Аз мога да ви посоча и тук такива примери, както например в Асеновград, където са закрити 113 работни места, от които има иск в размер на 279 млн. лева.
Като цяло обаче новите собственици имат стремеж към разширяване на производството и оттам наемане на нови работници. Резултатите показват, че до края на 1997 г., за която има официални данни, новите работни места в приватизираните предприятия са в размер на 6 025.

Уважаеми колеги, всъщност това е нашето бъдеще - пазарни механизми, ясни правила и спазване на закона от всички. Както знаем, разбира се, медалът има и обратна страна. Има и държавни предприятия, които са в изключително тежко финансово състояние. Това са тези предприятия от познатия на всички списък за изолация, за който няма защо да се питаме какъв е и как се е появил, но важното е, че от този списък четиринадесет вече са излезли, важното е, че се полагат усилия за приватизация на възможната част от останалите. А само безнадеждните предприятия ще се закриват. Тези решения са много тежки и много мъчителни и това е безспорно, но очевидно е, че те са единствено верните решения, които може да вземе едно отговорно управление.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място):  Закрийте ги тогава, защо чакате!
РОСИЦА ТОТКОВА: Не ме питайте мен. Той ще Ви отговори. Освен това, тъй като Вие сте много грамотен, много сте компетентен, в матрицата пише дори срока.
Това естествено ще доведе до освобождаване на много работници. Такива фалити ще има и на предприятия извън списъка. Това също ще доведе до освобождаване на работници - един изключително болезнен въпрос.
Какво обаче следва да се направи, за да се смекчи социалната цена? Освен адекватна мрежа за социална защита, много решаваща ще бъде според мен активната политика на Националната служба по заетостта, използвайки възможностите на Закона за защита на безработните за създаване на ново качество на работната сила, за създаване на гъвкавост на пазара на труда и мобилност на работната ръка. И това е необходимо, защото, уважаеми дами и господа, България ще има повече работни места. И гаранция за това е най-напред инвестиционната програма. Господин Корнезов, ще има инвестиции дори в съдебната система. Тази инвестиционна програма означава не само магистрала от Видин до Кулата. Тази програма означава не само вода до Сандански. Тази програма означава не само чиста вода до Сатовча. Тази програма означава работни места и то много работни места.
По експертна оценка мога да ви кажа дори какво се очаква като разкритие на работни места за този период. Очаква се от 180 до 200 хиляди работни места.
Освен това може би е нужно да посочим, че в тази инвестиционна програма са включени проекти за решаване на много жестоки, опасни екологични проблеми. И ще ви дам пример - в село Елешница. Това също означава не само решаване на тези проблеми, но създаване на нови работни места. Ето това е нашата социална политика: създаване на работни места за изваждане на хората от мрежата за социална защита.
Друга насока - тъй като съм народен представител от Пиринска Македония, - виждаме ли ние, уважаеми колеги, оценяваме ли възможностите, които се създават, за превръщане на южните части на страната ни в икономическа зона? Виждаме ли ги тези възможности? Защото аз ще ви кажа като жител на този район, че хората ги виждат. Ако вие тук не ги виждате, това е друг проблем. Но искам, преди да дам моето тълкуване на този въпрос, да задам още един въпрос: защо южната граница години наред беше заключена и традиционните икономически и транспортни връзки, които съществуваха с нашата съседка, бяха затворени? И това всъщност затапваше южната част на страната. Сега с тези постигнати договорености за построяване на контролно-пропускателните пунктове тази пречка ще се премахне и всъщност пред нашите райони ще се отвори нов хоризонт. А това означава доходи, означава заетост. Не се смейте, вие петдесет години заключихте границата, сега ние ще я отключим!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие я разградихте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Нали това е Европа - да няма граници!
РОСИЦА ТОТКОВА: Възможности за компенсиране на безработицата и за повишаване на самонаемането и наемането има и в други мерки. И аз, макар че знам, че ще реагирате, въпреки всичко ще ги посоча. И в данъчната политика има, и в аграрната политика има, и във външнотърговската политика също има, но трябва да се помъчим да ги видим.
Знам, уважаеми колеги от опозицията, че е много трудно да се кажат някои неща, които се виждат, особено следвайки вашия маниер на поведение "Да, ама не!". И затова аз няма да се обърна към вас. Аз искам да се обърна към всички български граждани, които днес ни слушат и гледат. И аз съм убедена, че правят това с интерес.
Уважаеми български граждани, така, както вие казвате, че тази година е по-добра за нас, ние от управляващата коалиция "Обединени демократични сили" ви отговаряме, че в края на този период ще бъдем по-добре от тази година. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Думата за реплика има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, една кратка реплика към уважаемата госпожа. Хубаво се е постарала да събере толкова много мисли в едно изказване, но бих желал да обърна вниманието ви върху един проблем, който е много сериозен, който трябва да решава правителството и целият парламент, а не само парламентарното мнозинство, въпроса с инвестициите. Струва ми се, че има свръхоптимизъм в това какво ще направим с инвестициите, особено в правителството, а и в частния сектор. Това е един изключително сериозен въпрос, защото България е може би страната с най-ниска инвестиционна активност между страните от Централна и Източна Европа, тоест тези, които се конкурират. В момента инвестиционната норма, тоест съотношението инвестиции към брутния продукт е някъде към 10-11 на сто. Не знам каква е статистиката, максимум да е 12, но не е повече. Имайте предвид, че за да имаме растеж, инвестициите трябва да са минимум 20 на сто. За да не потъваме кой знае колко повече, трябва да ги увеличим в близките месеци с още няколко процента.
Аз знам, че СДС имаше една много амбициозна инвестиционна програма и знам, че от фонда малко охладиха техните амбиции. Чисто и просто няма толкова пари. Държавата няма пари за инвестиции. Може някои инфраструктурни проекти горе-долу да дадат тласък в този процес, но най-вече ние трябва да разчитаме на частните инвестиции. А частните инвестиции ще дойдат в България отвън и тези, които вътре могат да ги направят, ще ги направят, ако има добър инвестиционен климат. За съжаление инвестиционният климат у нас въобще не е подходящ - и данъчната система, и корупцията, и другите неща. Така че правителството, ако трябва да направи нещо, то е - аз го подчертах и пак ще го кажа - да предприеме спешни мерки, крути мерки за бързо стимулиране на инвестициите. Иначе ще потъваме не само тази година, а и догодина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Остана господин Владислав Костов, но разполага само с 30 секунди и предполагам, че няма да иска да ги ползва.
От господа министрите иска ли някой думата?
Думата има господин Муравей Радев, министър на финансите.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се дебатира Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, по-точно писмото за намеренията и меморандума за тригодишната икономическа политика. Опозицията в парламента поиска този дебат и го получи. При това го получи на два пъти. От това само дебатът спечели, от това само спечели и прозрачността, която правителството обяви, че ще следва и го прави всеки ден.
Аз смятам, че дебатът беше много полезен. Един необходим и полезен дебат.
В този дебат пролича и искрена загриженост за съдбата на България, национална отговорност, пролича и неизбежният политически популизъм. Много лесно е да кажеш на едно нещо, че то не е добро. Много лесно е да кажеш на доброто, че е лошо. Трудното е, когато започнеш да го доказваш. И днес много примери в тази зала бяха дадени за тази трудност, когато се опитваш да докажеш, че бялото е черно или черното е бяло. Просто не става. Или най-малкото, много трудно и много малко хора го умеят. Но все пак има няколко единици, които до голяма степен са овладели тази наука и в днешния парламент.
Аз няма да се спирам на всяко едно от изказванията, но няколко момента направиха впечатление. Те са типизирани. Аз ги обобщих общо в три основни проблема, които за съжаление много малко бяха дебатирани, много малко бяха разисквани, а аз смятам, че те са много важни и ще се постарая върху тези три проблема да акцентирам вниманието си и да се опитам да внеса определена яснота по тях.
И все пак по няколко неща преди това на отделни народни представители съм длъжен да кажа по няколко думи. Ще ги карам така, както по реда на изказванията бяха предложени и бяха направени в днешния дебатен ден.
Господин Венцеслав Димитров. Квотата на заема е по-голяма от нашите собствени средства във фонда - 135%. Господин Димитров, това не е вярно. Вие или не четете добре, или не знаете за какво става дума. Става въпрос от годишната квота. Да, но това е тригодишен заем. Четиридесет и пет процента е годишната квота от собствените ни средства в Международния валутен фонд. Три по 45 прави 135.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Ама ние не ги връщаме всяка година.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Един път казвате, че заемът е много висок, малко по-нататък казвате, че средствата са недостатъчни, господин Димитров. И аз съм по-склонен да се съглася с второто. Няма финансов министър в страна като България на днешния й хал, който да казва, че средствата му са достатъчни и че една толкова евтина, много евтина външна финансова помощ му е излишна. Няма. Четох преди няколко дни, че Евролевицата казва, мисля, че и БСП се присъединява, че три пъти повече трябва да бъдат средствата за България, за да може да се отлепи от дъното. Аз бих казал, повече са необходими. На България са необходими 10 млрд. долара, които дължи навън. Десет милиарда долара, които знаем кой направи като дълг, защо го направи и какво се случи след като го направи. Ако ние нямахме този външен дълг като воденичен камък днес на врата си и не бяхме принудени по 1 млрд. долара годишно да изплащаме за обслужването на външния си дълг, със сигурност щях да се съглася, че и тези средства от 1 млрд. и 600 млн. са ни много. Те просто нямаше да ни бъдат необходими тогава. За жалост, има една даденост, тя е много неприятна и тя е сътворена - всички вие знаете от кого.
Господин Венцеслав Димитров твърди, че няма икономически растеж, точно обратното, че има икономическа криза. Това е едното от тези три неща, на които ще се спра по-нататък по-подробно.
Но за данъците ви моля повече да не говорите. Петнадесет дни от миналия месец на три пъти обяснявах данъчната политика на правителството, данъчното законодателство, което тази година ще ви бъде предложено за разглеждане, на какви ли не форуми и правителството, и народните представители от мнозинството обясняваха и казваха, че ще има намаляване на данъчните ставки. Казахме дори конкретни величини, казах ви каква е нашата данъчна философия в следващите три години. Моля ви, не чукайте на отворена врата!
Нямало пари за инвестиции, казва господин Димитров, точно преди пет минути. Има, господин Димитров! Има пари за инвестиции и правителството много ясен знак даде с допълнителната програма за инвестиции в тази година от 190 млрд. лв. над инвестиционната програма, заложена в бюджета тази година. Това нямане на средства ли се казва? А нима споразуменията, които сключихме и предстоят да сключим със Световната банка и които ще финансират точно такива програми, не са средства за инвестиции в България в следващите три години? Разбира се, че всеки има право да се съмнява, всеки има право да оспорва дали тази величина, дали този процес е точно такъв или инакъв. Но е ясно, едно е безспорно ясно, безпощадно ясно: правителството разчита именно на инвестиционната програма като основен двигател на икономическия растеж. И който твърди обратното, предполагам, че не го прави от добри чувства.
Господин Койчев каза, че икономическата политика на България трябвало да се дискутира само вътре в страната. Господин Койчев, знаете ли колко много ми се иска точно така да прави, както Вие препоръчвате. Няма финансов министър, който да не иска това. Няма премиер на която и да било страна, който да не иска точно това. Знаете ли колко са страните в света, които обаче могат да си позволят да се вслушат в подобен съвет? Много малко, Вие ги знаете. Това са онези страни, които не зависят икономически от никого друг. Онези страни, които нямат външни финансови задължения. Онези страни, които са дали заеми и очакват да им ги върнат. Те биха могли да си го позволят. Но днес ние това не можем да направим, за голямо съжаление. Колкото и да е хубав, неизползваем е съветът на господин Койчев.
Господин Александър Томов: няма растеж, има спад - след малко ще говоря за това; износът пада - това е втората тема, на която ще се спра; световната криза и отражението й; и завоите. Трябва да кажа на господин Томов, че няма да има завои. Завои няма да има. Ще има преследване на определени принципи в права посока и те много ясно са посочени в това споразумение. Възможно е по независещи от нас обстоятелства, възможно е вследствие на сериозен, много сериозен срив на световната икономика, на световните процеси наистина да се наложи известно преразглеждане на определени величини като максимални стойности. Но гарантирам ви, че те няма да бъдат в такъв размер, в такъв обем, който да буди сериозно безпокойство. Това ви го казвам от тази трибуна и един ден ще бъда пак при вас, за да ми кажете, че съм сбъркал, ако това е така. Но много хора правиха прогнози, една част от тях вече не виждам в тази зала, които прогнози катастрофално не се сбъднаха. Имам предвид черните прогнози.
Господин Томов обаче каза нещо много добро - и не само той, разбира се, - споразумение на България трябва, договор с Международния валутен фонд трябва, външна финансова помощ трябва, но не точно това е споразумението, което днес е необходимо на България, някакво по-друго споразумение, вероятно правено от по-други хора, не тези, които днес управляват България. И всеки от нас би могъл да се досети кого точно има предвид. Дано някога да му се случи.
Господин Стефан Стоилов - една пъстра смесица от истинска загриженост, от ловко подхвърлени догадки и от евтин популизъм на отделни моменти, за съжаление. Пъстра смесица.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Хайде с числата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ще стигнем и до тях.
Господин Стоилов: липсва растеж, няма политика - ще Ви кажа след малко; беден народ - казвате Вие - беден народ, който не може да осъществи икономически растеж. Вярно е, че е беден народът, но може да осъществи икономически растеж. Не свързвайте тези две неща. Народът е беден, господин проф. Стоилов, защото в продължение на пет последователни години, в които вие имахте превес в това Народно събрание, сваляхте и качвахте правителства, след това управлявахте и самостоятелно. В тези пет години българските доходи, доходите на българина загубиха 70 на сто от своята покупателна способност. Вземете тези числа и ги проверете. Седемдесет на сто спадна покупателната способност на българските доходи именно в резултат на вашата икономическа политика, на вашето управляващо мнозинство в миналите два парламента. Така че когато говорим за такъв жесток спад от пет години да се очаква за пет месеца или за една година да се възстанови това и да се дръпне напред, това е повече от наивно. Това е популизъм, господин професоре. Това е популизмът, за който аз говоря. Но, забележете, тази календарна година е първата, в която ще има истински реален ръст на доходите на българина с повече от 12 - 13 на сто. Първата! (Смях в ДЛ.) Смее се онзи, който не знае за какво става дума. Само той и никак не е за учудване, че не са малко тези, за които това, което казвам, нищо не значи. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Данъчната политика. Казах преди малко господин Стоилов, същото, което казах и на Венцеслав Димитров, се отнася и за Вас.
Излишък. Бюджетът имал излишък и това е трагедията на бюджета тази година, на управлението на Обединените демократични сили. Ами, дефицитът също е лошо. Излишък е лошо, дефицит е лошо. Е, не може да ви се угоди на вас! (Смях в СДС.) Не може да ви се угоди! (Ръкопляскания от СДС.) Аз вече не зная какво да има. (Реплики в ДЛ.)
Господин Папаризов: стабилизационно споразумение било това, което днес се разглежда. Господин Папаризов, порочно е да се противопоставя финансовата стабилизация на икономическия растеж. Това са двете страни на една и съща монета. Това са два процеса, които взаимно се обуславят помежду си. Едното без другото не може. Не може да противопоставяте Вие финансовата стабилизация, защото това се опитахте да направите, вярно по-рафинирано от някои Ваши съпартийци, но се опитахте да докажете, че тази стабилизация обрича на стагнация икономическия растеж. Няма да има ръст, защото всичко е там - за стабилизацията. Пак казвам, изкуството е да дозираш. Изкуството е да успееш да комбинираш най-доброто съотношение между тези две неща. И аз твърдя, че това споразумение, тази матрица прави точно това, защото икономически растеж без стабилизация... Картината на Русия, обърнете се, вижте я, тя е пред очите на всички.
Сега за трите основни въпроса, за които казвам, че съжалявам, че дебатите бяха много малки. Стана дума за отрицателното търговско салдо. Стана дума за това, че дефицит в текущата сметка тази година е налице. Става дума за това, че следващите три години се предвиждат около 2,5 - 3 и малко над 3 в едната година наистина дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
Какво означава това?
И тази година очакваното състояние на този дефицит е около 0,7 на сто, може би около 90 млн. долара. Това се дължи, уважаеми дами и господа народни представители, на едно по-малко увеличение или спадане на износа, както искате го възприемете, отколкото се увеличава вносът в България. Това е отрицателно търговско салдо.
Намалението на външния износ, на износа на България, всички си го обяснявате, знаете защо е - по обясними причини. Най-напред в резултат на структурната реформа, която има известен лаг във времето винаги, и приватизацията, която малко след това - две или три години - дава своите плодове. Това първо. И второ, изключително негативната международна ситуация, този световен финансов срив, това намаление, драстично намаление на цените на продукти, които са били основата на нашия износ досега. Всичко това са външни фактори, но те, заедно с вътрешните, влияят в тази посока. Това е намаляването на износа - определено обективния процеси.
Увеличението на вноса. Разбира се, че има увеличение на вноса. Но това увеличение се дължи на увеличено търсене. Това не е презумпция на някой да внася повече. Това е резултат на увеличеното търсене в България и на възможностите за неговото задоволяване. Ами, задайте си въпроса защо има увеличено търсене. Възможно ли е потреблението, потребителското търсене това полугодие да нарасне с 55 на сто спрямо миналата година? Какво означава това 55 на сто, знаете ли? Това означава реално увеличение на доходите на българина.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Къде е?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Обяснете си го. Вижте тези числа, питайте ако не разбирате. Ще се намери кой да ви обясни тук.
В същото време обаче има и увеличение с около 27 на сто на инвестиционното търсене. Обяснявате ли си защо е това? Много близко е до ума. Това означава по-голяма възможност на стопанските субекти от средствата, които заделят от собствената си печалба да имат възможност да инвестират. Значи по-голяма част от ресурса вече остава там. И ще продължим да увеличаваме този ресурс на разположение на стопанските субекти, за да могат да увеличават своите инвестиционни възможности. Това са числа. Ако не вярвате идете и ги проверете. На това се дължи увеличеният внос в България. На това, че беше прекалено свит преди именно от тази неплатежоспособност и на българина, и на предприятията в последните една-две години преди тази.
При това положение ние разчитаме на една отрицателна текуща сметка в порядъка на - казвам - около 3 на сто следващите три години. И бързам да подчертая, че това не е фатално и не е толкова опасно за икономиката на България. Неприятно е, разбира се, но далеч, съвсем далеч от фатализма, с който някои хора се опитаха преди малко от тази трибуна да ни уплашат.
Икономически растеж - има или няма? Има ли спад в момента? Има, господа, икономически растеж в момента. Колкото и да не ви се иска, в България днес има икономически растеж тази година. И той не е малък. И аз мога да поема още един ангажимент, мога да предскажа, че в края на тази календарна година, само след няколко месеца, той ще бъде отчетен в порядъка на около 4 на сто реален ръст на брутния вътрешен продукт около 4 на сто. При това възможностите за реализиране на повече от 4 на сто са по-големи, отколкото възможностите за постигане на по-малък от 4 на сто ръст. Това е моята прогноза. Ще доживеем до м. януари и отново ще говорим за нея. Така че има ръст. Е, имало спад на промишлената продукция. Сигурно има. Разбира се, че има. Но има за сметка на това увеличение в търговията, в услугите, в строителството има, в туризма има. А знаете ли кога се увеличава обемът на строителството? Защо не си зададете този въпрос? (Реплики от ДЛ.) Вижте, в цял свят, когато тръгне да се развива строителството, какъв индикатор е и на какво е индикатор това.
Вие, уважаеми дами и господа от опозицията, твърдите, че ръстът в промишлената продукция, отрицателният ръст е фатален и едва ли не по-нататък нищо не може да се направи. Аз искам още нещо да подхвърля, за да помислите върху него. Помислете още малко върху следния момент - основната част от тази промишлена продукция, която вие имате предвид и за която господин Божков много точно с числа ви даде по отделните видове производства какво е състоянието им, тези основни числа идват от статистиката. На един държавен сектор, който непрекъснато се свива като обем и много естествено и близко до ума е да се свиват и резултатите от тази статистика, като производство дори, ако щете и един непрекъснато увеличаващ се частен сектор, в който възможността, точността, ако щете и най-вече достоверността на информацията съвсем не е онази, с която разполага държавния сектор. И тук една от задачите на националната статистика е да създаде такава система на отчитане, че всички тези неща да бъдат абсолютно еднакви - и в държавния, и в частния сектор.

Индикаторите за икономически растеж са повече от видими, но аз ще повторя това, което завчера казах и в Икономическата и в Бюджетната комисия: не може да видиш нещо, когато не искаш да го видиш. Как да го видиш? Вие просто слагате едни черни очила и не желаете нищо да видите. Вие не желаете да видите дори, че безработицата в България спада от 14 на сто на 11 на сто. Какво означава това ви питам аз? Какво означава това? Отговорете си вие сами. Какво означава, че това полугодие, което изтече тази година, заетите в частния сектор са се увеличили със 110 хиляди човека. Знаете ли това? Знаете ли, че 90 хиляди от тези 110 хиляди са новосъздадени работни места? Ами това е икономически растеж, на чист български език казано.
Имаше и проблеми за това какво ще стане по-нататък - другата година, по другата, третата година. Ще стане отново растеж, реален растеж на брутния вътрешен продукт и ще ви кажа защо. Защото тази инвестиционна програма, за която говорих, тя създава допълнително вътрешно търсене и това допълнително вътрешно търсене първите две години ще бъде основната съставка и компонента на икономическия растеж, който сме разчели, не само ние, разчели са го и международните финансови институции, а те, трябва да ви уверя, тук има хора, които знаят за това, което говоря, водили са преговори и знаят, че те много добре смятат в това отношение и не правят грешки.
Така че икономическият растеж следващите няколко години ще бъде факт, колкото, пак казвам, да не ви се иска да е така. Но ако първата една и две години до края на този период почти, това ще бъде основната компонента на икономическия растеж, то във всички случаи в края на този тригодишен период втората основна част ще започва постепенно относително да измества първата. А втората компонента е важна, господин Папаризов. Тук сте прав. Това вече е физическият обем, увеличеният физически обем на производство, на услуги и най-вече на износ. Когато мине този лаг, след структурна реформа или по време на нея, и приватизацията, която го отлага във времето с няколко години, истинският растеж на продуктовата структура, на физическия обем, това идва малко по-късно. Дотогава и за тази цел ние планирахме тази инвестиционна програма и аз искрено се надявам да успеем, да успеем с тази инвестиционна програма, защото от това зависи, пак казвам, съдбата на България.
И сега най-важният елемент, който би трябвало да бъде, и то на няколко пъти се чу, как е възможно да има икономически растеж при едно отрицателно салдо на текущата сметка от платежния баланс. Не си ли противоречат тези две неща, не си ли взаимопротиворечат и не се ли взаимоунищожават?
Аз също бих желал да бъдат в една посока и двете. Да няма дефицит на търговския баланс, да няма дефицит на текущата сметка и да има икономически растеж - това е мечта. За голямо съжаление икономиките в преход, държавите в преход, историята показа, че не се подчиняват на това. Там влияе едно друго правило, едно правило, което е свързано с икономически растеж, забележете, при наличието в същото време и на отрицателна текуща сметка. Това е факт за страните в преход. И аз сега ще ви дам няколко числа. Ще бъда много доволен, ако ги проверите и след това, ако щете, насаме да дебатираме, отново да коментираме.
България миналата година, вземете 1997 г., отчетът за 1997 г. го има, имаше около 4 на сто положително салдо по текущата сметка. Четири на сто положително салдо и в същото време реализира 7 на сто отрицателен ръст на брутния вътрешен продукт. Така ли беше? Значи тези процеси се разминават в обратна посока.
В същото време за 1997 г. Унгария например имаше 2 на сто отрицателна текуща сметка. Две на сто отрицателна текуща сметка и 3 на сто реален ръст на брутния вътрешен продукт.
Да вземем Полша. Полша имаше 3 на сто отрицателна текуща сметка миналата година и 5,5 на сто ръст на брутния вътрешен продукт.
Ами да ви кажа и други държави. Всички са така. Отличник в това отношение, бих казал, шампионът в това отношение е Естония. Естония е реализирала миналата година 12 на сто, огромна величина е това, 12 на сто отрицателен дефицит по текущата си сметка и, забележете, реализира в същото време 7 на сто ръст на брутния вътрешен продукт. Огромен ръст е това. (Реплики от опозицията.) Там има хора, които знаят за какво става дума, а вие не се обаждайте, първо научете и ги питайте, те ще ви кажат и знаят, че съм прав.
Така че по тези въпроси не бива да се спекулира. Не бива отново да се плашим, че, видите ли, може нещо да се случи и да не стане. Разбира се, че може. Ама, разбира се, че може. Ама това, че може, не означава, че не трябва да го правим.
Какво искахте преди малко, господин Папаризов? Вие говорихте за анексите, нали така? Кой питаше за тези анекси? Кой? Вие и господин Димитров.
Вие, господин Папаризов, питахте за едни анекси, когато точно Вие водихте преговорите с Международния валутен фонд и сключвахте споразумението на Жан Виденов с фонда и знаете съдържанието на тези документи и Вие отлично знаете, че там няма нищо от онова, което питате и за което се притеснявате. Ама ей толкова нещо различно няма от онова, което е написано в матрицата, и че това е само техническо потвърждаване и даване на определени технически параметри на нещо, което вече в матрицата е записано. Това са осем анекса и съвсем не сме ги скрили от вас. Има ги в Бюджетната комисия. Идете и се запознайте, прочетете ги.
Но, господин Папаризов, Вие да поставяте този въпрос пред нас най-малкото е неетично, да не кажа по-силна дума. Вие от това ваше споразумение един ред не представихте на българския народ, една думичка не представихте на българските народни представители в миналото Народно събрание. И аз, като заместник-председател тогава на Бюджетната комисия, не можах един ред от вашето споразумение да получа и да прочета. Да поставяте днес този въпрос, когато правим втори път дебат, когато публикувахме всичко това, когато ви дадохме всичко това, когато, господин Папаризов, от всички тези неща ние ви дадохме и повече. Дадохме ви през месец август цялата макрорамка за следващите три години с шест спомагателни таблици и ги публикувахме - ето, това да кажете, че не сме ви дали всичко, не искам да кажа квалификацията, тя ще бъде обидна.
Трябва ли да има споразумение с Международния валутен фонд? Днес получихме много ясен отговор от всички. Трябва. Има определени съмнения у определени народни представители, има определени резерви, но безспорно е, че споразумението е необходимо на България. Необходимо е, защото България все още не може сама, не може без необходимата и достатъчна външна финансова подкрепа. Много пъти сме говорили на тази тема - няма да ви губя времето. Благодаря ви за тази констатация - че на България трябва такова споразумение.
Какво съдържа то? Всички вече знаете, няма да се спирам на това. Какви ще бъдат резултатите от неговото изпълнение в политически, в икономически, вътрешен и външен план, е нещо, на което вие си отговорихте днес.
Сигурно можех още много време да говоря, но не искам да злоупотребявам с търпението на левицата, защото знам, че колегите ми отдясно внимават в това, което казвам, и разбират колко важно и полезно е то. Един ден може би и вие ще разберете.
Но в крайна сметка аз искам все пак да кажа какво днес правителството на България иска от българския парламент. Ние искаме от парламентарно представените политически сили в българския парламент ясно да се произнесат подкрепят ли това споразумение или не желаят споразумението да бъде подкрепено от съответните политически сили, представени в парламента. Ние искаме българският парламент чрез проекта за решение да направи една истинска, реална - този път вече истинска, реална, стъпка в изпълнение на т. 1 от Декларацията за национално съгласие. Ние искаме българският парламент с предимство да разглежда и да приема законите, които са свързани с това споразумение и които произтичат от това споразумение. Това молим българския парламент да има предвид и да съдейства.
И ние искаме накрая още едно нещо да видим. Ние искаме да видим кой къде стои в тази зала. Има една черта, която разделя политическото пространство в българския парламент на две отделни различни части. Едната част е демагогия и популизъм. В тази част цялата пара отива в свирката. Другата част е на истинската национална загриженост. Другата част е на истинската национална отговорност.
С вашето гласуване днес, уважаеми дами и господа народни представители, вие ще покажете кой от вас и коя политическа сила от коя страна на тази линия се намира. Благодаря ви. (Ръкопляскане от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има внесен един проект за решение, който ще прочета:
"РЕШЕНИЕ
Народното събрание, като отчита, че описаната в Меморандума на икономическата политика на правителството на Република България Тригодишна макроикономическа програма за преструктуриране, подкрепена от Международния валутен фонд, представлява изпълнение на принципите, заложени в Декларацията за национално съгласие, приета на 7 май 1997 г., на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Да разглежда приоритетно законопроектите, внасяни от Министерския съвет и изброени в документа "Обобщение и план за провеждане на макроикономически и структурни реформи, съгласно Програмата за тригодишното споразумение с Международния валутен фонд", като отчита договорените с Международния валутен фонд срокове за приемане на законодателните актове.
2. Задължава Министерския съвет и Българска народна банка да внасят ежегодно в Народното събрание обобщена информация за хода на изпълнението на Тригодишната макроикономическа програма за преструктуриране."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 145 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 9.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля, господин председател, да прегласувате решението. Три парламентарни групи не участваха в гласуването. В гласуването участва само СДС и респективно ОДС, а в тази част от залата няма повече от 60 депутати. Как може 142 души да гласуват!
Моля, да прегласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще прегласуваме, но констатирам, че Вие не можете да броите.
Подлагам на прегласуване проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 10.
Решението е прието. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 7 октомври, сряда, от 15 часа.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 7 октомври, сряда, от 15 часа.
Следващото заседание е на 7 октомври от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,30 ч.)



Председател:

Йордан Соколов


Заместник-председател:

Иван Куртев


Секретари:

Виктория Василева

Камен Костадинов