Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Има направени предложения по дневния ред. Едното е от господин Осман Октай, но за съжаление то е постъпило в деловодството на Народното събрание след 18,00 ч. на 30 септември 1997 г. Вчера сме приели програмата и не мога да го поставя на гласуване.
Второто предложение е от господин Стефан Савов и господин Моньо Христов, които на основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагат на председателя да включи в дневния ред проектозакона за ограничение при заемане на ръководни длъжности в Република България. Той беше във вчерашната програма от дневния ред, но не можахме да стигнем до тази точка.
Аз ще се възползвам от правото си по ал. 5 на чл. 39 също да направя предложения за включване в дневния ред.
Постъпила е молба от член на Комисията по конкуренцията за освобождаване. Предлагам това да бъде точка първа от дневния ред.
Втора точка от дневния ред в днешната програма предлагам да бъде - проект за решение за даване на разрешение за изпращане на военен самолет и български военнослужещи във Федерална република Германия и за пребиваване на военнослужещи от Федерална република Германия на територията на Република България за провеждане на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката за изпълнение на Договора за установяване на режим "Открито небе".
Предлагам като трета точка за днес да бъде - Проект за решение за даване на разрешение на изпращане на войсково подразделение за обучение в Кралство Холандия.
Освен това правя и едно предложение за разместване на точки в програмата:
Точка 6 за прекратяване пълномощията на народен представител да премине преди т. 4 от приетата вчера програма, тъй като утре трябва да бъде положена клетвата от новите членове на Конституционния съд, да не закъснеем с това нещо.
И т. 7 - проекти за решения за промени в съставите на постоянните комисии на Народното събрание да премине веднага след точката за прекратяване на пълномощия.
Съответно подреждането на програмата по този начин ще стане така:
1. Искане за оставка на член на Комисията за конкуренцията.
Точки 2 и 3 - двете решения.
4. Искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител.
5. Прекратяване на пълномощията на народен представител.
6. Проекти за решения за промени в съставите на постоянните комисии на Народното събрание.
Оттам нататък програмата ще бъде както е гласувана вчера.
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да ви кажа, че съм много учуден от тълкуването, което правите Вие, господин председател, на правото на опозиция или на малки, по-малки партии да предлагат, това право което се извоюва в миналото Народно събрание, точки в дневния ред. Значи Вие казвате, че - само първия ден.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Точно така.
СТЕФАН САВОВ: И това, това... Как е "точно така" аз не зная, вие ще кажете, след това ще излезете отпред. Според мен това е неправилно. Нека да видим действително как стои въпросът в правилника. Защото това означава, че фактически нямат никакви права. Защото в първия ден винаги може да се проточи едно заседание, почивки и т.н., както беше вчера и да не стигнем до същността на нашето предложение.
Аз протестирам! И моля Ви, поне обяснете как точно сте стигнали до това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Член 39, ал. 7 гласи: "Законопроектите, които се включват в дневния ред на първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за всеки месец се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до определения час. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка в дневния ред. Подреждането по точките става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец следва ротацията и т.н." И опитът, който имаме досега, господин Савов е, че тези предложения са само в първия ден на месеца и никога не сме продължавали, нямаме такава практика нито в това събрание, нито в предишните, от първия пленарен ден на месеца точките да продължат по-нататък през останалите дни от седмицата. И така сме го гласували вчера, господин Савов, при приемането на програмата за седмицата.
СТЕФАН САВОВ: Ние сме гласували дневен ред. Народното събрание е гласувало дневен ред. И в този дневен ред много ясно е посочено какво трябва да се гледа. Аз не мога да разбера какви са тези волни интерпретации от председателя. Абсолютно съм несъгласен. Това е абсолютна интерпретация. Вие това, което прочетохте, беше направо, бих казал, опровержение на Вашата интерпретация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
За процедура ли искате думата, господин Китов?
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Вчера гласувахме програмата за цялата седмица.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Не, не.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Как не? Вижте какво е отбелязано в стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вчера много ясно е отбелязано и в стенограмата какво сме гласували. Първите две точки са на основание чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Останалите точки от програмата са по обикновения ред. Така че, няма никакво недоразумение. (Неразбираеми реплики от залата.) Така че, аз не тълкувам нищо.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Вие давате ли си сметка, че ограничавате правата на Народното събрание със свои интерпретации? Това е направо подигравка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура ли желаете думата, господин Томов? Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! На същото основание миналия месец нашата парламентарна група имаше точка, която по същата причина беше отложена.
Когато се създават традиции в един парламент, те трябва да бъдат задълго. Ние внесохме тогава закон за местните финанси, който се отложи на същото основание. И аз моля, след като един път е въведен този принцип и точката от правилника е четена по този начин и приета веднъж от парламента, това правило да не се нарушава. Според мен решението е коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Поставям на гласуване предложенията, които направих на основание чл. 39, ал. 5 за включване на три нови точки и за разместване на други две точки от седмичната програма.
Моля, гласувайте за направените предложения.
Гласували 181 народни представители: 155 за, 14 против, 12 въздържали се.
Предложението е прието.


По точка първа от дневния ред:
ИСКАНЕ ЗА ОСТАВКА НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Постъпила е молба от господин Матей Матеев Грънчаров, член на Комисията за защита на конкуренцията: "Уважаеми господин председател, моля да предложите на Народното събрание да ме освободи от длъжността член на Комисията за защита на конкуренцията по лични причини."
Господин Нешев иска думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Чувствам се морално задължен да застана пред вас и да кажа, че с този човек съм работил седем години, като председател на Комисията за защита на конкуренцията. Той винаги е бил акуратен в работата си, един от най-активните членове на Комисията за защита на конкуренцията. Той е доста работоспособен човек, с една прецизна работа като член на Комисията за защита на конкуренцията. Специализира конкретно право в Съединените американски щати.
Аз искам да му благодаря за положения труд в периода, когато се създаде комисията и се укрепваше.
Негово волеизявление е да поиска да бъде освободен. Но съм длъжен пред вас да изкажа моята благодарност за труда, който положи за създаване и укрепване на комисията и за цялостната му дейност в Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря ви, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа! Казвам тези думи на благодарност, защото мисля, че взимам думата по една своеобразна процедура.
Получихме писмена покана да участваме на 4 октомври, събота, тук, в пленарната зала на Народното събрание на откриването на Четиридесет и третата генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор. Това е една обществена организация от много висок ранг. Ценим я.
Аз лично съм член на Атлантическия клуб от неговото основаване в България. Обаче се питам: възможно ли е една обществена организация да заседава в пленарната зала на българския парламент?
Мисля, че такива изключения са допуснати само за сесиите на Интерпарламентарния съюз. Това е една повече от 100-годишна структура, директно свързана с работата на парламентите. Състои се само от парламентаристи и по една утвърдена практика на техните годишни сесии се заседава в сградите на съответните парламенти. Но дотук. Даже по времето на Великото Народно събрание, знаете колко то беше сложно, се направи едно искане да се отбележи, не си спомням повода, една важна обществена проява тук. Категорично беше становището и на цялото ръководство, а след това и на парламента, това да не става.
Аз искам да помоля с цялата деликатност обявеното, насроченото в събота да не става прецедент. Някои от народните представители са поканени на това обществено мероприятие да заемат местата си на балконите. Това е друго. С други думи, нека да преценим възможността това да стане тук. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Първанов, процедура ли искате? Да, заповядайте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точно преди една година в този ден, в този час падна покосен от злодейски куршум един от най-големите български държавници и политици, един от авторите на мирния преход, един от строителите на съвременна България - Андрей Луканов.
Моля с едноминутно мълчание да почетем паметта му. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Процедура - господин Савов. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам с няколко думи да подкрепя предложението на господин Гиньо Ганев. Действително тук всички почти, а пък аз смятам, че много отдавна съм за членството на България в НАТО. Но откакто се помня, винаги съм изпитвал голямо уважение към парламентаризма, към парламента, а това ще рече и към отделните депутати, защото те са също една брънка от парламентаризма.
Господин Гиньо Ганев съвсем правилно отбеляза, че не би трябвало парламентът, пленарната зала да се превръща в зала, в която да си правят събрания обществени организации, независимо от това колко всички сме за НАТО.
Аз съжалявам, че на господин Гиньо Ганев трябва да направя една забележка само по един въпрос. Той не си спомни, че в двете народни събрания по Живково време, в които и той участваше, тази зала тук се превръщаше в театър, парламент на децата, парламент на жени, парламент на мъже, парламент на не знам какво си и т.н.
Бил съм против това и мисля, че действително добре е господин Соломон Паси да намери една друга зала, има в България сега зали, защото не би трябвало по този начин да се ангажира парламентарната зала, макар че е съвсем косвено.
Господин председателю, позволете ми да ви прочета само едно изречение от вчерашните Ваши думи от вчерашната стенограма: "Поставям на гласуване седмичната програма за работата на Народното събрание за периода 1-3 октомври." Справете се със стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Йорданов, процедурен въпрос, но на Вас, понеже сме от една парламентарна група, ще Ви направя забележка. Намирахме се в точка, в която ни предстоеше гласуване, и се втурнахме в процедурни въпроси. Можеше да се изчакат 30 секунди да гласуваме и след това да се поставят.
Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, първо, като председател на 36-ото Народно събрание подкрепям казаното тук от господин Гиньо Ганев относно опита да се превърне парламентарната институция в място за обществени срещи и събрания независимо на какво равнище те се провеждат. Просто това не трябва да се допуска, то ще бъде лош прецедент в историята на българския парламентаризъм. Това, първо.
Второ, взимам повод от едноминутното мълчание по повод смъртта на народния представител не от това, а от миналото 37-мо Народно събрание Андрей Луканов. Аз също станах прав и отдадох също своята почит в едноминутно мълчание. Но това също е прецедент. Има и други народни представители, които са загинали при различни обстоятелства. Ние не може да превръщаме парламента в институция, която всяка година да отдава почит на един или друг народен представител, защото е загинал. Сега може да изредим имената на Илко Ескенази и Свилен Капсъзов, на загиналите депутатки от Парламентарната група на социалистическата партия, но, повтарям, те са от друг парламент, не от този. А ако тук отдаваме почит на някой народен представител, ако той е загинал, дай Боже това да не става - от този парламент.
Второ, в миналия парламент, когато наистина бе убит народният представител Андрей Луканов, Народното събрание тогава - 37-ото, отдаде почит. Нека да не превръщаме всеки парламент да отдава през всяка година почит на един или друг народен представител, който не е от този парламент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.


По точката от дневния ред:
ИСКАНЕ ЗА ОСТАВКА НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Поставям на гласуване: "На основание чл. 73, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание освобождава члена на Комисията за защита на конкуренцията Матей Матеев Грънчаров".
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: 173 за, 3 против, 17 въздържали се.
Решението е прието.

По точката от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЕНЕН САМОЛЕТ И БЪЛГАРСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ВЪВ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ И ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪВМЕСТНИ УЧЕБНО-ТРЕНИРОВЪЧНИ ПОЛЕТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТОВКАТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЖИМ "ОТКРИТО НЕБЕ".
Моля председателят на Комисията по националната сигурност да докладва становището на комисията по проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Представям ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за изпращане на военен самолет и български военнослужещи във Федерална република Германия и за пребиваване на военнослужещи от Федерална република Германия на територията на Република България за провеждане на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", внесен от Министерския съвет на 1 октомври 1997 г.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на свое заседание на 1 октомври 1997 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши:
1. Изпращането на военен самолет АН-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение с 20 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда за извършване на полети над територията на Федерална република Германия от 6 до 10 октомври 1997 г.
2. Пребиваването на група от 30 невъоръжени военнослужещи от Федерална република Германия на територията на Република България от 3 до 7 ноември 1997 г. и участието й в съвместни учебно-тренировъчни полети над територията на страната с военен самолет АН-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение.
Становището на комисията беше прието на 1 октомври 1997 г. с 16 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще представи господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Представям ви становище на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Решение N 02-03-14 за даване на разрешение за изпращане на военен самолет и български военнослужещи във Федерална република Германия и за пребиваване на военнослужещи от Федерална република Германия на територията на Република България за провеждане на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе", внесен от Министерския съвет на 1 октомври 1997 г.
На свое извънредно заседание от 1 октомври 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Решение N 02-03-14 и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството на Република България и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши:
1. Изпращането на военен самолет АН-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение с 20 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда за извършване на полети над територията на Федерална република Германия от 6 до 10 октомври 1997 г.
2. Пребиваването на група от 30 невъоръжени военнослужещи от Федерална република Германия на територията на Република България от 3 до 7 ноември 1997 г. и участието й в съвместни учебно-тренировъчни полети над територията на страната с военен самолет АН-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение." Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Башикаров.
Има ли изказвания? Няма.
Ще поставя на гласуване Решение за даване на разрешение за изпращане на военен самолет и български военнослужещи във Федерална република Германия и за пребиваване на военнослужещи от Федерална република Германия на територията на Република България за провеждане на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката за изпълнение на Договора за установяване на режима "Открито небе".


"Р Е Ш Е Н И Е

"Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Разрешава изпращането на военен самолет АН-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение с 20 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда за извършване на полети над територията на Федерална република Германия от 6 до 10 октомври 1997 г.
2. Разрешава пребиваването на група от 30 невъоръжени военнослужещи от Федерална република Германия на територията на Република България от 3 до 7 ноември 1997 г. и участието й в съвместни учебно-тренировъчни полети над територията на страната с военен самолет АН-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение."

Моля, режим на гласуване за проекта за решение.
Гласували 177 народни представители: 175 за, няма против, 2 въздържали се.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙСКОВО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ЗА ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ.
Моля господин Бисеров да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Докладвам становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за изпращане на войсково подразделение за обучение в Кралство Холандия, внесено от Министерския съвет на 1 октомври 1997 г.
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 1 октомври 1997 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е

Разрешава изпращането на инженерен взвод от Българската армия с обща численост от 35 души с личното си оръжие и боеприпаси за обучение в Кралство Холандия за времето от 6 октомври до 14 ноември 1997 г. във връзка с по-нататъшното участие на Република България в операцията на многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО."
Становището на комисията беше прието на 1 октомври 1997 г. с 13 гласа "за", 1 глас "против" и 0 гласа "въздържали се".
Господин председател, колеги! Искам да ви обърна внимание на това, че комисията предлага текст, който е малко по-различен от проекта за текст, който ви беше раздаден вчера. Смятаме, че проектът за текст за решение, който беше раздаден, има две непълноти. Едната е в това, че в този текст не е казано, че военнослужещите заминават и с боеприпаси. Там е казано, че военнослужещите са с оръжие, а думата "боеприпаси" е изпусната. Също така не е посочен периодът от 6 октомври до 14 ноември 1997 г. така, както е направено правилно в решението на Министерския съвет.
Така че, господин председател, комисията предлага да се гласува решението точно във вида, в който е изписан в нашето становище, а не във вида, в който беше раздаден вчера като проект за решение на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще представи господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Представям проект за Становище на Комисията по външна и интеграционна политика, относно проект за Решение N 02-03-15 за даване на разрешение за изпращане на войсково подразделение за обучение в Кралство Холандия, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 1997 г.
На свое извънредно заседание от 1 октомври 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за решение N 02-03-15 и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството на Република България и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши изпращането за обучение в Кралство Холандия на инженерен взвод от Българската армия с численост 35 души с личното си оръжие във връзка с по-нататъшното участие на Република България в операцията на многонационалните сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Башикаров.
Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За трети път се изправям срещу мнението на останалите парламентарно представени сили и отново искам да апелирам към вас, като разясня и позицията на "Екогласност".
Ние, безспорно трябва да участваме в умиротворяването на разбунени райони. Нека това бъде Северна Ирландия, Южен Тирол, Корсика, Еритрея, Мозамбик, но да не бъде в съседните балкански региони. Както по повод на полицейския контингент, още в миналия мандат на парламента, така също и предишния път, когато гласувахме за този батальон, който сега по силата на правилата трябва да бъде сменян, аз смятам, че не е целесъобразно България да участва с военни части в съседни балкански държави. Още повече, че силите на ЕСФОР се оказаха твърде пристрастни. Взимат една или друга страна, намесват се във вътрешните работи на тази суверенна балканска държава.
Аз бях този, който гласува "против" в комисията. Ще гласувам и сега "против" изпращането на този контингент. Апелирам всички да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря да господин Гайтанджиев.
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да разсея опасенията на господин Гайтанджиев. Действително, той застъпи тази своя позиция и в Комисията по национална сигурност. Тук не става въпрос за участие на български сили в някакви акции с използване на въоръжение. Тук става въпрос за участие в омиротворителни сили. Нашето досегашно участие в Босна, в рамките на холандския батальон, донесе огромен авторитет на България сред международната общност и по-специално това задоволство от нашето участие беше многократно подчертавано от представители на ЕСФОР.
Аз мисля, че подобни решения за участие на наши части в омиротворителни сили само повишава авторитета на Република България. Не трябва да имаме никакви опасения най-малко за това, че ние се намесваме във вътрешните работи на други страни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на гласуване Решение за даване на разрешение за изпращане на войсково подразделение за обучение в Кралство Холандия.
"Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Разрешава изпращането на инженерен взвод от Българската армия с обща численост от 35 души с личното си оръжие и боеприпаси за обучение в Кралство Холандия за времето от 6 октомври до 14 ноември 1997 г. във връзка с по-нататъшното участие на Република България в операцията на многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО."
Моля, гласувайте!
Гласували 178 народни представители: 135 за, 25 против, 18 въздържали се.
Решението е прието.

Следващата точка е:
ИСКАНЕ ОТ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Има думата за процедура господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение това заседание на парламента да се предава директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Ако мнозинството отдясно не се съгласи и откаже, ще подскажа няколко неща. (Шум и неодобрителни реплики в блока на мнозинството.)
Аз ще се спра само на две неща.
Първо, че нашите колеги отдясно са убедени колко несъстоятелно е искането на главния прокурор на Република България.
Второ, голямата зрителска и слушателска българска аудитория да не се убеждава още веднъж в това, че мнозинството се превръща в един инструмент за изпълняване на недостойни политически поръчки. (Неодобрителни реплики от блока на мнозинството.)
Господин председател, моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Едно мнозинство винаги изпълнява някаква политическа поръчка. Така е в политиката.
Има ли противно становище?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Шопов за директно излъчване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на дебатите по тази точка.
Моля, гласувайте!
Гласували 185 народни представители: 181 за, няма против, 4 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата господин Александър Томов по процедура.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Не за първи път в тази зала през последните години разглеждаме подобни въпроси. В случая става дума обаче и за нещо друго. Ние много беседвахме, говорихме в последно време за институциите, за тяхното взаимодействие и за тяхното взаимно уважение. Днес възникват много въпроси по повод на внесеното предложение от главния прокурор. Мисля, че ние няма да можем да обсъдим пълноценно поставения въпрос, ако не поканим главния прокурор на републиката в залата. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
Ние искаме той да даде разяснения по някои въпроси и ако е необходимо да отговори, за да можем да дебатираме на тази база. Аз не смятам за възможно обсъждането, ако присъствието на главния прокурор не бъде осигурено.
Моля това мое предложение да бъде подложено на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има ли противно становище?
Има думата господин Осман Октай за противно становище.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, аз искам да изразя противно становище в следния смисъл. Не че съм против да бъде поканен главният прокурор по време на дебатите, за да изложи своето становище, но понеже Парламентарната група за обединение за национално спасение има специално предложение - да се състави една комисия, която ще предложим официално по време на дебатите. Настояваме точката по този въпрос да не се отменя и по време на дебатите, след становище на комисията, да поканим главния прокурор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Октай, беше направено конкретно процедурно предложение. Вие фактически взехте думата да изложите Ваша позиция, която няма нищо общо.
Поставям на гласуване предложението да бъде поканен главният прокурор господин Иван Татарчев.
Моля, гласувайте!
Гласували 191 народни представители: 188 за, няма против, 3 въздържали се.
Предложението е прието.
Аз сега ще направя опит да се свържа с главния прокурор и да го поканя.
Обявявам прекъсване до 10,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Главният прокурор беше уведомен за поканата на Народното събрание. Отговорът му е, че не е в състояние да присъства на това заседание. Добре знаете и тълкуванието на Конституционния съд, така че очевидно продължаваме без неговото присъствие.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников, тъй като искането на главния прокурор е разпределено на тяхната комисия, за да съобщи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, на заседание проведено на 25 септември 1997 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията разглежда разпореждането на председателя на Народното събрание, с което се възлага на комисията на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 104, ал. 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предостави становище по искането на главния прокурор на Република България N 74-35-97 III от  15 септември 1997 г. да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Христо Параскевов Трендафилов по чл. 282, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наказателния кодекс.
На заседанието бяха изслушани обясненията на представителите на прокуратурата госпожа Лилия Бончева от Главна прокуратура и госпожа Тодорка Петрова, заместник-прокурор от Окръжна прокуратура в Монтана, които представиха пред комисията решението на Окръжния съд, Монтана от 13 юни 1994 г. по гражданско дело 464 от 1993 г. и 6 бр. договори, предмет на това дело.
Изслушани бяха и обясненията на народния представител Кръстьо Трендафилов.
След станалите оживени разисквания комисията констатира, че бившия областен управител на гр. Монтана Кръстьо Трендафилов не е издал заповедта за изземване имуществото, придобито от Веска Тихомирова Меджидиева по 6-те броя договори, предмет на отменения търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС в ликвидация, с. Георги Дамяново. Областният управител е бил длъжен да издаде тази заповед съгласно § 11, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Обясненията на господин Трендафилов, че не е издал такава заповед, защото имало опасност имуществата, подлежащи на изземване да останат без охрана и да се разграбят не може да се приеме като основание за неиздаването на заповедта.
Областният управител е бил длъжен да издаде заповедта, за която е задължен не само от закона, но и от предложението до него от Окръжна прокуратура гр. Монтана от 16 юли 1995 г. потвърдена от министъра на земеделието и хранителната промишленост Чичибаба с писма N 06-00-202 от 16 ноември 1995 г. и от 8 януари 1996 г.
След като издаде съответната заповед областният управител е трябвало да насрочи дата за изпълнението й с призоваване на заинтересованите страни. Ако на така насоченото предаване на имуществото правоимащите не се явят и откажат получаването му, той би могъл да го остави на временно пазене от преобретателя.
Като не е издал необходимата заповед и не е направил необходимото за привеждането й в изпълнение, областният управител не е изпълнил свое законно задължение и е облагодетелствал неправомерно преобретателят на имуществото.
Комисията счете, че в нейна компетентност е само да констатира дали е извършено деянието инкриминирано от Главната прокуратура, а не да преценява неговата правна квалификация. Квалифицирането на деянието е от компетентността единствено на съда, на чиято справедлива безпристрастност трябва да се предостави за решение случая, а за извършване на деянието - неиздаване на заповедта към искането на главния прокурор има достатъчно данни.
Комисията реши с 10 гласа "за", 6 "против" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители на основание чл. 104, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 70 от Конституцията на Република България да разрешат срещу народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов да бъде възбудено наказателно преследване по чл. 282, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наказателния кодекс. С това ще се възобнови започналото вече следствие срещу него, прекратено поради избирането му за народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Вчера на Председателски съвет се разбрахме по 30 минути да има всяка парламентарна група за изказвания. Разбира се, господин Трендафилов може да вземе думата, когато пожелае и неговото време не влиза в това на парламентарната група. (Шум и реплики в залата.)
Моля да ми дадете списъци за ораторите от отделните парламентарни групи. Госпожа Дончева, Вие искате думата за процедура. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Има внесени предложения за процедурни правила. В едната си част те се покриват с Вашето предложение, но до известна степен, разискванията да станат по реда на глава V от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и по т. 2 - гласуването да се извърши тайно, както позволява и сегашния правилник.
Ние предлагаме да подложите на гласуване тези процедурни правила, които са вкарани по надлежен ред от името на парламентарна група и тогава да обсъждаме по колко минути евентуално ще има за всяка група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото Ви предложение - да се проведе разискването съгласно глава V е безспорно. Ние и по този начин ще процедираме.
По втора точка - начинът на гласуване - когато стигнем до гласуване, естествено ще подложа на гласуване Вашето предложение. Сега още не мога да го подложа, не е редно сега да го подложа на гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нямаме нищо против да разделите гласуването и когато дойде време за окончателно решаване да гласуваме тайно, но при това положение искаме повече време за дебата, не само 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганев също има думата по процедура.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! По установения ред е внесено в писмен вид предложение на една десета от общия брой на народните представители с искане да се състави една комисия ад хок, временна комисия по реда на чл. 30 от правилника, която да проучи направеното искане на главния прокурор. Обстоятелството, че председателят на парламента насочи този проблем директно по пътя на разпределението на всичко, което постъпва към Комисията по правни въпроси и борба с корупцията не отменя качествата и силата на това искане. В дебата по него, и то трябва да има предварителен характер - това е процедурата ми - ще се изтъкнат в защита доводи за анкетна комисия, ще се чуят мнения против. И след като се гласува това предложение едва тогава може да се премине към един дебат по същество по реда, по който вече започнахме, чрез доклада на председателя на Комисията по правните въпроси.
Предложението ми е да се разисква и да се гласува след това направеното писмено предложение за съставяне на специална комисия ад хок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Ганев, да разбирам ли, че искате първо да се реши въпросът с анкетната комисия, а след това - разискванията?
ГИНЬО ГАНЕВ: Разбира се, че това искам - първо за анкетната комисия. Ако анкетна комисия се създаде по волята на парламента няма да има възможност за дебат днес по същество. То е толкова ясно! Затова първият дебат, който се налага е на базата на това коректно внесено предложение - дали да има комисия или да няма.
Аз се извинявам, господин председател, че бях малко многословен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Благой Димитров има думата за противно становище на изказаното от господин Ганев.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Аз не виждам, господин Ганев, логика във Вашето предложение. Ние можем да минем към анкетна комисия на базата на дебата тогава, когато дебатът покаже по същество точно за какво става дума. Значи логиката е да подложим на гласуване една такава анкетна комисия, но след дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Бяха изложени становищата. Но аз, преди да продължим, искам да напомня, защото има и прецеденти, не за първи път се занимаваме с този проблем, как е процедирано в предишни случаи.
Имало е такива случаи с покойния народен представител Андрей Луканов, с господин Димитър Велев, с господин Александър Лилов и в два от случаите е имало искане за създаване на анкетна комисия и процедурата, която е била прилагана тогава, е била: да бъде изслушан народният представител, на когото се иска снемане на имунитета, след това по едно изказване от парламентарна група, а в другите два случаи с определено време. Народните представители са гласували след това предложението за анкетна комисия и накрая са гласували за решението дали да бъде отнет имунитетът или не. И това с нищо не противоречи на правилника, по който работи сегашното Народно събрание.
Така че гласуването и за анкетна комисия, както и проектите за решение, ще си останат накрая на дебатите - нещо, което не противоречи на досегашната ни практика, не противоречи и на правилника.
Още процедурни въпроси ли, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Считам се задължен да обърна внимание на почитаемите народни представители, че за пръв път в този случай едно искане за снемане на имунитет на народен представител е разглеждано от комисия. Досега във всички случаи въпросът е бил поставян направо в пленарната зала.
Сега този въпрос е разглеждан от комисия и няма смисъл да създаваме нова специална анкетна комисия. (Реакция от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това вече са дебати по същество. Така че моля да ми дадете списък на желаещите да се изкажат. От Евролевицата ми дадоха, господин Осман Октай също се записа. Определям по 30 минути на парламентарна група, а ако желаете, с удължаване с една трета на времето.
Давам думата на господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! След заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на 25-ти, аз съм сериозно притеснен и огорчен от лекотата, с която моите колеги решиха, без сериозно обсъждане на проблема, да предложат на Народното събрание да гласува предложението на главния прокурор. Питам се дали изобщо е необходимо народният представител в Република България да има имунитет, след като той трябва да доказва правотата си само и единствено в съда, щом самото искане на прокурора е достатъчно основание за неговото отнемане.
Не бих ви губил времето с обяснения и аргументи в защита на моята правота, но от уважение към институцията - най-висшият орган на законодателната власт в страната - Народното събрание, съм длъжен да кажа няколко неща.
Първо, в целия си съзнателен живот съм помагал на хората и съм се стремял, доколкото мога, да не нанасям щети на когото и да било. Напротив, помагал съм според възможностите си, никога не съм рушил, а съм изграждал и предприятията, и града, в който съм работил. Това го знаят моите съграждани и хората от врачанския край.
Не съм нарушил закона на страната по времето, когато бях областен управител на Монтана. С проблема Георги Дамяново съм запознат, след като предложението на окръжната прокурорка Тодорка Петрова беше направено към мен и нейният протест срещу мълчаливия ми отказ. Търговете са проведени 1992 - 1993 г., когато аз не съм бил в областта. Тогава областен управител бе друг човек. Решението на Окръжния съд в Монтана за отмяна на търга с всички произтичащи от това последствия са от май 1994 г., когато аз също не съм бил в областта. Постъпих като областен управител на 17 февруари 1995 г. През юли 1995 г. дойде предложение на прокурора една година след влязло в сила решение на окръжния съд и след поредното несполучливо изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Мълчаливият ми отказ беше: протестирам през юли същата година пред Върховния административен съд, а в същото време течеше процедура по обжалване решението на съда по реда на надзора пред Върховния съд от фирмата.
Върховният съд се произнесе по жалбата на фирмата през януари 1997 г., а Върховният административен съд - по протеста на окръжната прокуратура през май 1997 г. Или две години след протеста на окръжния прокурор и една година след моето напускане на областта.
От мен се искаше за седем дни да реша един сложен юридически казус, а на съдебните институции им бяха необходими две години, за да се произнесат с решение, което да ме задължи да разгледам въпроса по същество.
На трето място, с цялото си поведение като областен управител съм се ръководил от мисълта да се съхрани и опази имуществото, да не се разграби или унищожи, както това стана в много случаи при същите обстоятелства преди години, за което свидетелстват стърчащите основи на сгради, празните ферми, липсата на техника в селското стопанство.
Вредата, която се сочи в искането на господин главния прокурор от 15 млн. лева, поначало не съществува, защото, дори и да бях издал заповед, имуществото щеше да остане на същото си място. То може само да не бъде в същия вид, защото би могло да се разграби или унищожи. Тогава наистина щеше да има вреди и някой би трябвало да носи наказателна отговорност.

Това имущество и сега е в цялост. То е охранявано и може да се получи от реалния собственик, който и да е той. Това в никакъв случай не е областният управител или областната администрация. Това е частно имущество на стотици различни граждани, пръснати в няколко населени места на общината, които са извадили или предстои да извадят нотариалните си актове. Областната администрация не се разпореди с това имущество, но с това не е нанесена вреда на собствениците.
В периода 1993-1995 г. за преустройство на тези обекти са вложени над 500 000 долара или близо 1 млрд.лв. по сегашния курс. Създадена е възможност за разкриване на 400 работни места, но тези обекти поради съдебните спорове вече 3 години не работят, въпреки масовата безработица в общината. Питам ви, уважаеми колеги, кой би се разпоредил с лека ръка с това огромно имущество?
Уважаеми дами и господа, аз не съм юрист. Търсейки решение на проблема, аз се консултирах с юристи от областта и прокуратурата, които нямаха категорично становище. Всички бяха на мнение, че това е частно имущество и това е гражданско-правен спор, чието решение наистина не е лесно. Реших да изчакам решението на Върховния административен съд и тогава да поема отговорността за решаването на проблема по същество. За съжаление, решението на Върховния административен съд излезе една година след моето напускане на областта и аз вече нямах възможност да се произнасям по него. Действията ми са ръководени от мисълта да се съхрани имотът и той да бъде използван в интерес на хората от общината. Той в момента е налице и може да го получи всеки, на когото компетентните органи преценят, че е.
Това са фактите. А сега аз чакам вашето решение. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата народният представител Петър Рафаилов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Преди да започна моето изложение, искам да заявя, че тук, от тази трибуна, ще изложа мнението си такова и по начин, по който го изразих в комисията, а именно ще говоря като юрист и ще говоря само с юридически аргументи и няма да изтъквам никакви политически аргументи. И призовавам всички колеги, които се изказват също след мен, да се съсредоточат върху юридическия аспект на проблема. По този начин ние ще докажем, че действително не робуваме на някакви политически нотки или пристрастия, а единствено и само - на законите. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Също така желая да подчертая съвсем искрено, че нямам никакви лоши чувства към господин Трендафилов. Напротив, аз го уважавам и искам да подчертая, че презумпцията за невиновност важи в наказателното производство до постановяване на съответна осъдителна присъда и тук не говорим за това дали колегата Трендафилов ще бъде осъден. Аз искам да възтържествува справедливостта и ако той е невинен, аз ще ръкопляскам на това, че той не е извършил престъпление. Но тук говорим за мотивите и за законовите предпоставки на искането на главния прокурор за свалянето на имунитета.
С тези уводни думи бих искал да вляза по съществото на въпроса.
Според мен предложеният казус за разрешаване има една съществена особеност и тя е свързана с това, че ние не сме изправени пред хипотезата да решим сваляне на имунитета на народен представител, който непосредствено, след като е станал народен представител, е извършил деяние, което е инкриминирано като тежко престъпление. Тук става въпрос за това, че колегата Трендафилов, когато е бил без имунитет - като областен управител, вече е бил привлечен като обвиняем и на него му е било предявено обвинение от компетентните органи за извършено деяние по чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс, във връзка с ал. 2, т.е. квалификация на едно тежко престъпно деяние.
Междувременно колегата Трендафилов става депутат, влиза в сила разпоредбата на чл. 104 от нашия правилник - че имунитетът важи и за деяния, които ние сме извършили преди да станем народни представители. Тоест, прилага се и в тези случаи чл. 70 от Конституцията на Република България.
Тук от нас се иска по същество едно разрешение компетентните органи да продължат следствените действия, тъй като те са започнати, стигнали са до една фаза и са в невъзможност да бъдат продължени, поради това, че колегата Трендафилов има имунитет.
Що се касае до квалификацията на деянието, аз отново подчертавам, че тя е станала по времето, когато той не е имал имунитет и е бил гражданин с всички права и задължения като гражданин. Тогава компетентният орган е сметнал, че има достатъчно данни, предявил е обвиненията и е започнал следствени действия.
По-нататък. Искам да подчертая и аргументите, свързани с моето несъгласие с това, че е нямало на кого имотите да бъдат предадени след тяхното изземване. Поглеждайки чисто прагматично този казус, задължението на господин Трендафилов е било да издаде въпросната заповед. Защо това негово задължение не е предявено към неговите предшественици е ясно изразено в предоставеното на вашето внимание изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което изменение влиза в сила от 16 май 1995 г., когато вече господин Трендафилов е бил областен управител. Именно с това изменение се обявяват за нищожни търговете и сключените въз основа на тях сделки, като областните управители се задължават по реда на чл. 16 от Закона за собствеността да изземат това имущество, без оглед на това дали то е държавно или частно, тъй като в случая това е една бланкетна разпоредба. Член 16 от Закона за собствеността третира действително само държавната собственост, но след приетото изменение вече няма значение какъв е статутът на собствеността, поради което това задължение възниква за господин Трендафилов от 16 май 1995 г., когато той е бил областен управител.
Искам да кажа и нещо друго. Аз също съм от хората, които не споделят аргументите за това, че понеже търгът не бил обявен за нищожен, а бил отменен, то тогава няма какво да се изземва, тъй като няма каква сделка да бъде обявена за нищожна. Аз твърдя, че всеки закон, който обявява сделки, вече сключени преди него, за нищожни, винаги има обратна сила. Тоест, приетото изменение на закона, макар при вече отменен търг, обявява за нищожна самата сделка. Защото в представеното ни съдебно решение ние видяхме, че става въпрос за отмяна на търг, но не и за унищожаване на самата сделка за сключения договор. Именно по силата на екс леге на този текст тази сделка се обявява за нищожна със задна дата и областният управител следва да издаде тази заповед. Ако той беше издал тази заповед, но правоимащите бяха отказали да получат имуществото, тогава аз лично щях да гласувам против свалянето на имунитета на господин Трендафилов. За съжаление, той не е издал тази заповед и не е извършил съответните действия в писмен вид, които да ме убедят лично мен в неговата принципност.
Също така искам да цитирам писмото от министъра на земеделието тогава, господин Чичибаба. Това е министър, който е в правителството на БСП. Лично господин Чичибаба пише писмо на господин Трендафилов, като, цитирам, в заключение казва:
"Областният управител следва да постанови и неговото изземване по реда на чл. 16 от ЗС".
Тоест въпреки писмото на министъра на земеделието господин Чичибаба, господин Трендафилов не издава тази заповед.
При така стечените обстоятелства смятам за единствено възможно независимата съдебна власт да се произнесе по този казус. И тъй като тук става въпрос за едно разрешение за продължаване на следствени действия, които вече са започнали, мисля, че не би бил политически акт, а напротив, би бил акт за справедливост и то по отношение на господин Трендафилов, за да получи той възможност да защити тезата си в съда. Това е така, защото при започнати следствени действия, ако господин Трендафилов или Народното събрание се прикрие зад този имунитет, именно тогава, според мен, ние ще бъдем обвинени, че при започнати следствени действия ние, Народното събрание, които сме заявили, че няма да се месим в работата на независимата съдебна власт, пречим на нейната работа. Защото с този имунитет следствените действия не могат да продължат.
В заключение искам да ви призова отново да дадете възможност на главния прокурор и на съдебната власт да отсъдят безпристрастно. Аз искрено вярвам в българското правосъдие и ние няма да сме Народно събрание, ако не вярваме в него, и бих се радвал, абсолютно искрено, ако господин Трендафилов се окаже невинен, защото той е един колега и според мен ние сме длъжни да му дадем този шанс - шансът да докаже правотата на думите си. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов. Има думата за реплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, обръщам се към колегата Рафаилов. Той тук сподели, че главният прокурор искал продължаване. Ама, в искането на главния прокурор много ясно е записано "възбуждане на наказателно производство". Нека и пред всички вас да обясни това, което каза - "продължаване" или "възбуждане". Към искането нямаше приложени никакви документи за някакво продължаване. Това беше една така изложена теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Други реплики има ли? Има думата господин Велко Вълканов. (Шум и реплики в мнозинството.)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, слушах много внимателно изказването на нашия колега и се надявах наистина неговото разсъждение да протече наистина в чисто юридически план. За съжаление, аз не чух да се прави анализ, какъвто очаквах - юридически. Един юрист разглежда елементите от състава на престъплението - субективната страна, обективната страна, вината, целта, вредите. Вие не чухте колегата да приведе някакви доводи за това, че са налице някои от елементите на престъплението. Той не спомена нищо за изискваната в случая цел - да се причиняват вреди или да се извличат облаги. Той не спомена нищо и за наличието на вреда. Изобщо в това отношение той не направи никакъв анализ, не приведе никакви доводи. (Реплика от блока на СДС: "Това не е съд!")
Да, това не е съд, обаче ние трябва да получим уверенията, поне в себе си, че са налице необходимите данни за снемането на имунитета. Това, което той не каза в никаква степен, не убеждава, че са налице необходимите данни. От тази гледна точка аз намирам, че неговото изложение беше съвършено некоректно, непълно и неточно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов. Искате ли дуплика? Има думата за дуплика господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Колега Миков, това, което казвате Вие, е вярно, и аз мога да обоснова защо това е така. То е съвсем елементарно.
В чл. 104, ал. 8 от нашия правилник е казано, че "разпоредбите на чл. 70 от Конституцията се прилагат и в случаите, когато наказателното преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му."
Тоест тук се презумира, че чл. 70 е приложим в случаи, когато вече е започнато такова производство. И понеже чл. 70 третира само разрешение за възбуждане на наказателно производство, взема се приложението на ал. 8 и се презумира разпоредба на чл. 70, поради което в искането на главния прокурор е направено и искане за възбуждане, но във връзка с чл. 8 от правилника за вече започнато. Предполагам, че за мен пропускът е, че не е визиран чл. 104, ал. 8 от правилника. Това е отговорът. (Шум и реплики в блока на левицата.)
А що се отнася до обвиненията за некоректност на колегата, аз мога да кажа, че мога да бъда обвинен във всичко друго, само не и в некоректност. От тази трибуна аз никога не съм си позволявал да бъда некоректен към никого.
Що се отнася до хипотезите за свалянето на имунитета, действително от обективна и субективна страна деянието ще бъде разглеждано от един друг орган, а не от Народното събрание. По повод изискванията, които Конституцията поставя за решение за сваляне на имунитета, смятам, че те са налице и ще ви ги изброя кратко: повдигнато обвинение за тежко престъпление - чл. 282, ал. 3 във връзка с ал. 2, и наличие на данни, като данните са за: наличие на законов текст, наличие на съответна заповед от министъра, искане от прокуратурата и въпреки всичко неизпълнение. Вследствие на това неизпълнение имуществото е останало във владение на трети лица и са пропуснати ползи от собствениците на това имущество, които пропуснати ползи, предполагам, че колегата като юрист много добре знае, са си живи вреди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов. Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Ще говоря строго юридически, напълно осъзнавайки, че въпросът с имунитета на народния представител Кръстьо Трендафилов е политически. За първи път в това Народно събрание ние, като депутати, се изправяме пред избора да изберем съвестта си, законността или беззаконието. Бих искал в този парламент, вярвам, че всички ние тук искаме това, в парламента да звучи гласът на законността и справедливостта.
Но, господин Рафаилов, вероятно Вие не сте запознати с Решение N 10 от 1992 г. на Конституционния съд, което, цитирам дословно, казва:
"Имунитетът е най-важната гаранция за функционирането на законодателната власт."
Следователно въпросът с имунитета на един народен представител не е личен въпрос, не е частен въпрос, не е въпрос само на една парламентарна група, конкретно на Парламентарната група на Демократичната левица. Въпросът с имунитета е въпрос за достойнството на Народното събрание, за достойнството на всеки един от нас.
Следователно аргументът, който чух и от тази зала преди малко, че нека народният представител Кръстьо Трендафилов да бъде даден на съд и там да доказва своята невинност, извинявайте, но ще го кажа, това граничи с юридически цинизъм.
За да се снеме един имунитет са необходими две основни предпоставки:
първо, деянието, в което се обвинява, да бъде тежко престъпление, тоест да има наказание над 5 години лишаване от свобода;
и второ - достатъчно данни, тоест доказателства.

Аз няма да се спирам на факта, че към искането на главния прокурор липсват каквито и да е данни. Преждеговорившият говори за някакво постановление, за някакво следствие. Къде са данните на главния прокурор, които той ни е представил? Но нека да приемем условно, че това, което твърди главният прокурор, е вярно, т.е., че Кръстьо Трендафилов не е издал заповед по чл. 16 от Закона за собствеността, в резултат на което са причинени вреди. Но известно ли е на главния прокурор Татарчев, че чл. 16 от Закона за собствеността е отменен - справка "Държавен вестник", бр. 33 от 1996 г., т.е. преди 1 година и 5 месеца?
Второ, може би някой от тази зала или извън нея ще каже: да, ама чл. 16 е действал към него момент. Но ако едно деяние не представлява престъпление към днешна дата, то не представлява въобще престъпление, защото е декриминализирано. Справка - чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс. Защото в противен случай господин Татарчев трябва да ни обясни защо насочва своето обвинение само срещу народния представител от Българската социалистическа партия Кръстьо Трендафилов, а не срещу следващите трима областни управители, двама от които са от Съюза на демократичните сили.
РЕПЛИКИ: Питайте Татарчев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трето, известно ли е на главния прокурор Татарчев, че има § 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който той въобще не цитира в своето искане, и че в този параграф е казано, че само нищожните търгове и сделки биха могли да се изземат по този път? Известно ли е на главния прокурор Татарчев Решение N 464 от 1993 г. на Окръжния съд - Монтана, където изрично е казано: отменя се търгът, и както в мотивите, така и в диспозитива абсолютно никъде не е употребен юридическият термин "нищожност"? Известно ли е на главния прокурор Татарчев, че има разлика между нищожност, унищожаемост, разваляне на договор, това, което е известно даже и на първокурсниците в Юридическия факултет? Справка - Живко Сталев, София, 1959 г.
Аз няма да се спирам на всички въпроси, но тук не мога да не отбележа следното. Известно ли е на господин главния прокурор какво е имущество? То не е нито държавна, нито общинска собственост, то е кооперативна собственост, собственост на бившите кооператори от ТКЗС, т.е. частна собственост. Е, как може един областен управител практически да национализира една частна собственост? Нали, господа, сме за приватизация, а не за национализация! (Шум и възражения в блока на мнозинството.)
Известно ли е на главния прокурор, че за да има престъпление по чл. 282, е необходима пряка умисъл, специална цел, облагане, щета? Известно ли е на главния прокурор Решение N 480 от 1993 г., както и на нашия учител проф. Иван Ненов Наказателно право - специална част, страница 282? Тези елементи, разбира се, че не са налице.
Следователно, Кръстьо Трендафилов както от обективна, така и от субективна страна не е извършил престъпление по чл. 282, ал. 3. Защо тогава главният прокурор иска да съди Кръстьо Трендафилов? Защо? Може би всеки от нас трябва да се запита: когато двата търга са проведени през 1992 г. от ликвидационен съвет, назначен от правителството на Филип Димитров, вторият търг е от 1993 г., т.е. две години преди Кръстьо Трендафилов да стане областен управител... Известно ли е също на господин главния прокурор, че даже обявите за тези търгове са публикувани във вестник "Демокрация" на 26 февруари 1993 г., а не в някой друг вестник, примерно "Дума"? (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
И в заключение, готвейки се за това заседание, аз прерових стенографските протоколи на тридесет и седем обикновени народни събрания и на седем велики. Имунитети на народни представители са отменяни както преди Девети септември, така и след Девети септември. По-новата ни история също е позната в тази зала - на Луканов, Лилов, Велев. И си мисля - нямаше ли юристи поне в тези предни парламенти? Защото, ако ние отнемем един имунитет на народен представител, по-скоро ние се опозоряваме, а не този, на когото е отнет имунитетът. Поне българската история досега показва това.
Аз зная, че Кръстьо Трендафилов няма да бъде осъден, защото още вярвам на българските съдии. Въпросът е ние като парламент да не се опозорим. Вярвам в съвестта на всички. И нека не убиваме последната надежда, че в този парламент има достойни народни представители, които ще защитят закона, а и своята съвест. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, въпреки че господин Корнезов декларира в началото на своето изказване, че ще борави само със строго юридически аргументи, в изказването му имаше и доста емоционално-политически съставки.
Първо, моята реплика е отправена към твърдението на господин Корнезов, че строгостта на закона не се е насочила с еднаква сила и към областните управители, които са заемали длъжността след господин Кръстьо Трендафилов, а също и по това, че търговете са проведени през един период от време, през който господин Трендафилов също не е бил областен управител, а е управлявал Съюзът на демократичните сили.
Господин Корнезов, Вие много добре знаете, че за да се предприемат някакви конкретни действия, те трябва да имат законово основание. Преди да бъде обявен с влязло в сила съдебно решение един търг за недействителен, е процесуално недопустимо да се прилагат законови разпоредби, които вменяват задължения на определени длъжностни лица. Това съчетание между § 11, който е приет от вашето парламентарно мнозинство, и изискванията на ал. 2, изречение второ, което задължава и вменява задължение на областните управители да изземват по чл. 16 от Закона за собствеността имущество, което е предмет на нищожни търгове и на нищожни сделки, сключени въз основа на тези търгове, а търговете, които са с влязло в сила решение, са обявени за недействителни и на практика са извършени в нарушение на законовите процедури за тяхното осъществяване, екс леге се обявяват за нищожни и сделките също екс леге стават нищожни. Този законов текст е намерил приложение и е вменявал на господин Трендафилов задължение единствено и само по време на този период от управление, в който той е бил областен управител.
Член 16 от Закона за собствеността в момента е отменен, т.е. той не може да бъде прилаган и § 11, ал. 2 не може да бъде вменявана в задължение на сегашните областни управители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марков, изяждате времето за другата реплика.
ПЛАМЕН МАРКОВ: Така че нека да бъдем докрай коректни. Единствено и само на господин Трендафилов законът е вменявал задължение да издаде тази заповед. А факт е, че тя не е издадена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
И ще ви моля да не удължавате репликите си. Аз отбелязвам времето и в крайна сметка то ще бъде прибавено към времето на групата.
Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Аз бих казал, че е понятна склонността на колегите юристи да превръщат пленарната зала в едва ли не съдебна. Патосът и въпросите, които риторично в отсъствие на господин Татарчев зададе господин Корнезов, показаха тази склонност.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Доведете го.
ИВАН СУНГАРСКИ: Ами доведете го Вие. (Шум в залата.) Нали решихме, че те са независими? Защо започвате да ме репликирате предварително?

Аз ще се спра на последната част на изказването на господин Корнезов, който призова нас, народните представители, да защитим авторитета на Народното събрание, като отхвърлим искането на главния прокурор.
За себе си бих казал, че свалям всякаква морална и политическа отговорност, когато гласувам, и я прехвърлям на съвестта на главния прокурор на републиката господин Татарчев. (Възгласи от ДЛ: "Е-е-е!") Той е човекът, който трябва да прецени мотивите, с които иска свалянето на имунитет, а не моите. Те са достатъчно ясни.
Искам да кажа само едно, че тази сграда, свещена сграда за България, не трябва да се превръща в удобно място за прикриване на нарушения, извършени или не извършени, по които взима становище съдът. Аз смятам, че ние с гласуването си трябва да защитим правото на господин Трендафилов не с имунитет да се оправдае, а да се оправдае по съответния законен път. Едва тогава българският народ ще оцени, че народните представители не търсят защита, като влизат в Народното събрание, а търсят законодателна изява. Защото не е тайна, че доста народни представители потърсиха спасение от закона, навличайки депутатския имунитет. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Корнезов, имате право на дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Накратко. Господин Марков, Вие бяхте областен управител, доколкото знам, в Монтана. И по това време именно са ставали търгове, отнемания, неотнемания... (Шум и възгласи в лявата страна на залата, ръкопляскания. Възгласи: "А-а-а!") Но вие прехвърляте нещо, което не ми е известно. Ето решението на Монтана: "Окръжен съд... Долу - 13. 6. (обърнете внимание) 1994 г." И доколкото ми е известно, тогава Вие сте бил областен управител или не? (Глас от дясно: "Не!") Но при всички случаи не е Кръстьо Трендафилов. (Глас от дясно: "Не е хубаво да се говорят неистини.")
Не зная, ето решението. (Шум в дясната страна на залата.) Ако Вие не сте, моля да бъда извинен. При всички случаи! Но не и Кръстьо Трендафилов, който е от февруари 1995 г.
Междупрочем, ето вчера, в 17,12 часа сегашният областен управител, който е назначен от СДС, Доно Тошев, казва, че няма да изземе имуществото, защото то е частна собственост и не изпълнява. (Силни възгласи в дясната страна на залата. Гласове: "Браво!" Оживление в левия блок на залата. Ръкопляскания.)
А що се отнася до господин Сунгарски, който казва: "Нека Кръстьо Трендафилов отиде в съда и да се оправдае." Господин Сунгарски, историята с Пилат Понтийски беше две хиляди години. (Смях и шум в левия блок на залата. Ръкопляскания.) Нека да не си измиваме ръцете и да предаваме един невинен човек на съд! Нека да не превръщаме и прехвърляме собствената си съвест и собствената си отговорност спрямо други! Благодаря ви. (Викове в левия блок на залата: "Браво!" Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Малко ме смущава веселието в лявата половина на залата.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Аз подкрепям по принцип предложението на господин Сунгарски да не превръщаме пленарната зала в съдебна зала. И тъкмо и заради това съм щастлив, че ще бъда първият неюрист, който ще се изкаже по този случай.
Разбира се, аз лично не възнамерявам и да политизирам искането на господин Татарчев. Искрено съжалявам, че той не можа да дойде, макар че за мен това понятие "не е в състояние" е доста широко. (Смях в лявата страна на залата.) Може би трябваше да се конкретизира. Между другото, също така широки са понятията, които той използва в своето искане, върху което искам да се спра.
И още едно нещо искам да кажа. В никакъв случай това, че съм против подкрепата на искането на господин Татарчев, не означава, че по какъвто и да било начин защитавам пряко или косвено групировката "Орион" и конкретното лице, което се визира - Веска еди коя си. Данните от пресата поне са достатъчно красноречиви. И искам да се спра само и единствено върху въпроса за имунитета на господин Кръстьо Трендафилов.
Искането на главния прокурор ме смущава по няколко причини.
Първо. Още Окръжна прокуратура вярно е постановила да се изземе имуществото. Обаче е пропуснала да каже в полза на кого. Аз си задавам този въпрос. Като го изземе, какво да го прави? Кръстьо Трендафилов е представител на държавата в областта. Значи да се изземе в полза на държавата.
Веднага възниква вторият въпрос. Господин Трендафилов каза тук, става дума за частна собственост на стотина или на хиляди там кооператори. Е, какво излиза? - че фактически ние сега ще подкрепим евентуално едно искане да се възбуди наказателно преследване срещу това, че Кръстьо Трендафилов отказал национализация на частна собственост. (Смях в ДЛ. Възгласи: "Браво!" Ръкопляскания.) В това няма никаква логика. Няма я тази логика и във вашата "Програма 2001", която вие гласувахте. (Гласове: "Браво!" в ДЛ.) Няма логика и в Декларацията за национално съгласие, която целият парламент подкрепи. (Гласове: "Браво!" и "Много правилно." в левия блок на залата.)
Второ. Абсолютно неясно за мен стои и въпросът с така наречените "имуществени щети". Аз като неюрист, като историк, като човек, който иска да борави с точните факти, видях и в искането на Прокуратурата, и в решението на съда една сума, която е от порядъка на 1 млн. 458 хил. и еди колко си лева. Как така в искането на господин Татарчев тази сума изведнъж става, и то забележете, около 15 милиона. Откъде идват тези три нули? Да бяха две, щях да разбера откъде са, но третата не ми е ясна. Откъде идват тези три нули, които се появяват в искането на Татарчев? Как са изчислени те? И какво означава това понятие "около"?
И още нещо. Тези 15 милиона лева се обявяват за равностойност на имуществото. Възниква въпросът: къде е в момента това имущество? То изнесено зад граница ли е? То разграбено ли е? То разпродадено ли е на трети, четвърти или пети собственици, или си седи там на място? И доколкото разбрах даже, сега вече било върнато на законните им собственици. То е там. Каква е тази равностойност тогава на нещо, което е там, пък било вреда? Това не мога да го разбера.
Абсолютно странно ми звучат квалификациите в искането на господин главния прокурор и що се отнася до така наречените "неимуществени вреди". Значи те предизвиквали някакъв негативен рефлекс в съзнанието на обществото и разстройвали или предизвикали разстройство в дейността на областната управа. (Смях в ДЛ.) Ами дайте да видим дали господин Кръстьо Трендафилов разполага с документи за разстройство (смях в Демократичната левица) по това време, когато е предявено искането. Иначе, извинявайте, но наистина звучи несериозно.
И това, което също според мен е доста несериозно като искане към парламента, да не кажа нещо по-тежко, това е самата терминология. Вижте: "около 15 милиона", "признаци на престъпление", "значителни вредни последици". Аз започвам да си мисля за по-стари времена, когато главният прокурор откри "признаци на сериозно заболяване" в един счупен зъб и констатира, че лицето, един известен бандит, нали?, с този счупен зъб страда от значителни здравни разстройства, поради което след това го гонихме две години с Интерпол. Става дума за Барона. (Ръкопляскания в левия блок на залата.)
Отново съжалявам, че господин Татарчев не е в залата, иначе първият ми въпрос щеше да бъде към него, пак като неюрист. Щях да го попитам: господин Татарчев, по времето, когато стават тези събития, Вие също бяхте главен прокурор. Защо Вие като главен прокурор не се самосезирахте и да забраните на Веска и Цецка да напуснат България? Не е ли това също бездействие по служба? И защо Главна прокуратура може да пита надолу, а не пита самата себе си? (Ръкопляскания от ДЛ, викове: "Браво, Драго!".)
И няколко въпроса главно към уважаемите мои колеги от Съюза на демократичните сили. Колеги, смятате ли, че наистина тези понятия "около", "значителни", "разстройство", "признаци" и т.н. съдържат, или могат да съдържат, достатъчно данни? Вижте какво са ни приложили, между другото, в искането! Вижте в Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността, последното, точка 3: "Унищожаеми са сделките с имуществото, сключени от ликвидационни съвети при явно изгодни условия". И пише отдолу: "Вярно с оригинала!". Сериозен документ ли е това за вас? Сериозен документ ли е това за вас, кажете ми!
Вижте какво друго приложение: "Кръстьо Трендафилов трябва да изземе обработваема земя и пасища, стопанисвани от социалистическа организация". Сериозно ли е това? (Смях и ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Втори въпрос към вас. Ако върху основата на тези не съвсем достатъчни, не съвсем сериозни данни вие наистина подкрепите искането на господин Татарчев, аз съвсем откровено ви казвам, че с това си решение вие ще нанесете удар върху авторитета на самото народно представителство, а и удар върху авторитета на всеки един от нас и най-вече от вас, защото ще покажете, че сте склонни с лека ръка да поставите под съмнение авторитета на един от нас.
Трети въпрос: не виждате ли целта на Главна прокуратура? Не ви ли звучи прекалено подозрително това съвпадение между искането на господин Татарчев и дебата по престъпността, който водихме ние? Не ви ли се струва, че това е едно искане, което цели да отклони вниманието от някои съществени пропуски на Главна прокуратура в борбата с престъпността, която ние сме заложили като една от базовите точки на Декларацията за национално съгласие? (Ръкопляскания от ДЛ.)
И четвърто, последно. Миналата седмица от тази трибуна, когато гласувахме промените в Закона за приватизацията, аз ви казах: ако гласувате против предложения чл. 35, вие се обявявате против частната собственост и против добросъвестния малък и среден бизнес. Сега, една седмица по-късно, ви казвам: ако вие подкрепите това искане, вие се обявявате за национализация на частната собственост. Така ще излезе, извинявайте.
Заради това аз ви предлагам нещо много просто: нека да приемем предложението за създаване на временна комисия. Не заради това, че съм на първо място в списъка, ви го предлагам. Нека тази временна комисия сериозно, аргументирано да се запознае с всичките данни и в резултат от нейното заключение ние вече да можем да си изработим едно наистина обективно становище, което защитава авторитета на нашия парламент. Няма да го защитаваме с това, което тук се каза, че в събота щяло да има някакво мероприятие и, видите ли, то удряло по авторитета на парламента. Не е това, господин Ганев, господин Савов, господин отсъстващ Йорданов! Не е това в защита на авторитета. Ей сега ние можем да покажем дали наистина държим на авторитета на върховния орган в Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ, викове: "Браво, Драго!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Давам редовната половинчасова почивка. След това продължаваме с пръв оратор господин Осман Октай. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Осман Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Господин председател, искам да направя само една реплика.
Останах с впечатлението, че се дава думата на парламентарните групи по поредност и по големина. Не че се сърдя на Евролевицата, но стана малко недоразумение и не бих искал обществеността да остане с впечатлението, че ОНС е на четвърта позиция по многочисленост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, просто преди вас си дадоха списъка.
ОСМАН ОКТАЙ: Защото, ако беше по списъка, първо трябваше да говори Евролевицата, след това - моя милост, от името на ОНС, след това вече, който си е дал своя човек. Благодаря ви. Извинявайте за това уточнение.
Искам да изразя официалното становище на Обединението за национално спасение, относно отнемане имунитет на народен представител.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! В най-новата ни парламентарна практика са налице случаи на отнемане на депутатски имунитет и търсене на наказателна отговорност за тежки престъпления, извършени от народни представители. Очевидно такива прецеденти ще има и в бъдеще време. Това изисква сериозни гаранции, от една страна, за спазване на принципа на равенството пред закона и, от друга - защитата на парламентарната институция и правата на народното представителство. В тази връзка искам да изразя принципната позиция на Парламентарната група на Обединението за национално спасение по този значим за парламентаризма проблем.
Нашата парламентарна група е категорична за отстояване на принципа за търсене на наказателна отговорност от всеки народен представител, по реда на чл. 70 от Конституцията на Република България, за извършени тежки престъпления. Парламентарната група на ОНС категорично счита, че всеки такъв народен представител следва да бъде лишаван от депутатски имунитет. Тази отговорност обаче трябва да бъде осъществена в един принципно установен парламентарен порядък. Спазването на принципа за разделение на властите отрича правото на която и да е от останалите власти да предрешава проблема с отнемането на имунитет. Смисълът на конституционната разпоредба изисква законодателната власт да установи налице ли са такива предпоставки, тъй като на нея е предоставено правото да извърши такъв акт. Тя не трябва да приема безусловно предложението на съдебната власт, без да се е убедила по един категоричен начин в неговата основателност. Тези аргументи ни дават основание да считаме, че съобразеното с нашата Конституция прилагане на този инструмент би могло да се осъществи със създаване на специална парламентарна комисия при всеки конкретен случай, която да установява по един несъмнен начин налице ли са основания за лишаване от депутатски имунитет. Становището на комисията ад хок следва да бъде дебатирано и подложено на гласуване от Народното събрание. Един такъв подход би бил и в съзвучие с правилата на европейския парламентаризъм.
През 1992 г. при посещението на делегация от Европейския парламент, на проведените срещи с всички парламентарни групи на тогавашното Тридесет и шесто Народно събрание, бе изразено категоричното становище на Европарламента за необходимостта от предлаганата сега от нас процедура. Тогава бяхме остро критикувани във връзка с подхода ни по аналогичен случай.
В контекста на казаното дотук предлагаме, със съответното изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде създаден специален механизъм за решаване по принцип на този проблем. В тази връзка сме подготвили и съответно ще предложим допълнение на разпоредбите по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Тридесет и осмото Народно събрание, което да бъде представено на вниманието на народните представители.
Уважаеми колеги, с това наше принципно становище търсим не само решение на конкретния случай, но и създаване на съобразени с Конституцията и европейските стандарти правила на поведение, които ще бъдат необходими и в бъдеще време на младата ни парламентарна демокрация.
Ако предложението ни не бъде възприето - за създаване на анкетна комисия, ние си запазваме правото, като Парламентарната група на ОНС няма да участва в гласуването, но няма да напусне залата на парламента. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата независимият народен представител Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вие всички знаете, че аз не съм юрист и по въпроса, който днес коментираме, няма да разглеждам нещата от юридическата същност. Затова ще взема отношение не към юридическата същност, а към едно евентуално рефлектиране на едно такова разглеждане към въпроси, имащи много по-голямо значение за обществото от това, което днес коментираме.
Уважаеми колеги, аз съм участник, свидетел на трудностите, които имахме преди 8 месеца - на 4 февруари 1997 г. И колко много беше успешно, благодарение и на тази активност на новия тогава президент - настоящият, господин Петър Стоянов, за да се дойде до един политически мир, до една крачка на мъдростта на политиците на България в този момент. Именно благодарение на тази крачка, благодарение на този сключен политически мир, ние днес сме тук. А възможно е, ако това не беше станало, много от нас въобще да не са тук, на нашата земя. Именно това ме притеснява.
Благодарение на този политически мир и благодарение на всичко това се създаде една нова политическа обстановка, в която имаме ново мнозинство, промяна на поведението на света към нас, една упоритост на президента, на министър-председателя, на министрите, на правителството, на новото мнозинство, за една промяна на поведението на света към нас за средства, за инвеститори, за пазари. Една, бих казал, най-после светлина в тунела.
Ето, в този аспект аз мисля, че не може, когато светът променя поведението си към нас да слагаме на една доста хлъзгава повърхност един въпрос, който може да наруши точно това, което даде тази обстановка - политическият мир. Няма ли политически мир, убеден съм, че това, което казах - е светлина в тунела, отново ще изчезне.
Разбира се, това не означава, от моя страна, да апелирам и да искам компромис към нарушителите. Но това ми дава основание да погледна на проблема, на който всички сме свидетели, че фалираха банки, но не фалираха банкерите. Фалира и мизерства народът ни. И като човек, гледайки всичко това, си разрешавам да степенувам, че не виждам нито един от тези, които докараха до положението на мизерията държавата ни и нито един не е намерил онова място, което му се полага. Ние отиваме към един въпрос, за който аз казвам, че се страхувам, че ще е една предпоставка да намалим предпоставките, възможностите за социалния мир, който на нас ни трябва.
И когато казвам това и в този смисъл искам да защитя постановката за комисия, която да разгледа внесеното предложение на главния прокурор за господин Трендафилов, искам да заявя, че аз не познавам господин Трендафилов отпреди да стане министър, не съм ходил за никаква услуга, не съм участвал в никакви приватизации, не съм ходил за ходатайство. И това ме прави обективен, за да мога да изразя моето отношение към въпроса, който днес ние гледаме, а именно, че когато пред нас в момента стоят въпроси за много голяма законодателна дейност, за решаване на много международни проблеми, които в последните дни се увеличават, на много социални проблеми, на фона на това излиза едва ли не решаването на проблема с вземането на имунитета на господин Трендафилов.
Моля ви, дами и господа, имам някакво човешко чувство, че витае някакъв бацил, който бацил отново да върне времето на политическата конфронтация и нарушаване на политическия мир, който, слава Богу, имаме още и днес.
Днес на нас, уважаеми колеги, когато гледаме този проблем, ни трябва една далновидност през призмата на този бацил, който непрекъснато внася неща, които застрашават мира. И аз ще се възползвам от един случай, мисля, че от 1940 г. В изказването на Багрянов, когато той защитава необходимостта от уедряване на земеделието, необходимостта от средства за механизиране на земеделието, някой се обажда и казва: "Ти си болшевик! Ти искаш в България да има совхози." Тогава той му отговаря: "Аз не искам да има совхози, но вие с вашата недалновидност ще докарате совхозите."
Господа, не ви ли се струва, че този бацил може да ни освободи от необходимата далновидност, която трябва да има един парламент? И няма ли да ни докара той до нещо недалновидно, от което след това всички да страдаме и да съжаляваме? В тази връзка аз ще подкрепя предложението за създаване на комисия и едно по-обстойно разглеждане на предложението, което е дал главният прокурор. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Като председател на парламентарна група думата има господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямам намерение да държа дълги речи, а само да изразя становището на Парламентарната група на Народен съюз.
При задълбочени и дълготрайни разисквания ние имаме едно решение, че парламентаристите от нашата парламентарна група - на БЗНС и на Демократическата партия, ще гласуваме по съвест. Ние ще гласуваме по съвест, защото главните аргументи, които се обсъждаха, бяха именно аргументите на парламентаризма, аргументите на тази световна практика, а и наша. И всеки един от нас ще трябва да вземе своето решение.
Ще си позволя да кажа нещо, което много пъти се поставяше при нашите разисквания и то е, че действително може би трябва да помислим малко и за една анкетна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата народният представител господин Теодосий Симеонов.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес ние сме тук по искане на главния прокурор господин Иван Татарчев, за да вземем едно решение за отнемане имунитета на народен представител. Откровено ще кажа, че аз съм силно смутен от факта, че този, който иска от нас това решение, не дойде тук, за да обоснове тезата си, за да покаже своето уважение към институцията, от която той иска това разрешение. (Ръкопляскания.) Аз съм смутен от неособено професионалното му предложение, искане, в което има термини, които изобщо ги няма в преписката в делото. "Нищожен търг" и "възбуждане на наказателно производство" - има специални термини и в чл. 43 от НПК, че прокуратурата повдига и поддържа едно обвинение, а не възбужда такова обвинение; чл. 186 от НПК говори за предварително производство, което се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни.
Аз не искам да се хваля с това, но в последните пет години съм бил защитник на петима директори по обвинения за престъпление по чл. 282 - единият беше по първата алинея, а другият беше по втората. И трябва да ви кажа, че те бяха оправдани. Четиримата от тях бяха членове на БСП. Дали беше политическа поръчка, аз това не знам. Не ме интересува. Аз съм гледал строго професионално, в рамките на закона.
Смутен съм и от това, че това производство се иска чак сега. Смутен съм от това, че има промяна в текстовете, че последиците от неизпълнението на разпореждането вече са донякъде декриминализирани.
Аз призовавам всички в тази зала да проявят наистина един разум, който може да бъде изразен в следното: да вземем едно решение за една временна комисия, която в рамките на един месец да изследва пълно, безпристрастно всички събрани по делото доказателства и с оглед на това наистина тя да прецени дали има достатъчно данни този човек да бъде наказателно преследван или не. След това вече почитаемият парламент, с оглед на всичко това, честно, добросъвестно и безпристрастно да се произнесе следва ли да бъде дадена възможност на прокуратурата да го преследва по наказателен ред. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Тонът на думите, които исках да кажа преди малко, ще го сменя, защото позицията, която искам да защитя, беше произнесена току-що с ясни аргументи. Ще прибавя само няколко и немногословно.
Разбира се, че когато едно предложение, закон или друго дойде в Народното събрание, председателят трябва да го изпрати на една комисия по компетентност. И още веднъж казвам, че нашата комисия по правните въпроси и борбата с корупцията не е тази компетентна комисия за случая. И затова трябва да се състави наистина една временна комисия, една комисия ад хок по чл. 30 от правилника - благодаря на господин Симеонов, той ориентировъчно посочи и срок - и с нейното заключение в ръка, а не с нещо друго, трябва да заседава пленарната зала.
Кратки аргументи. Неприкосновеността на депутатите не е нито от днес, нито от вчера. Тя е отдалечена в 1789 г., когато едно специално решение на Френското национално събрание възвестява тази неприкосновеност. И оттогава досега идеята се повтаря във всички конституции, още повече в днешните, модерните, с една основна философия: имунитетът не е привилегия на народния представител, той е гаранция за доброто функциониране на парламента, в който и той заседава. И това по един великолепен начин е казано от автори, включително и вчера от този бляскав Жорж Жулие.
И ако това е така, и щом става дума за действия вън от територията на Народното събрание, а това са престъпленията и деликтите, Народното събрание трябва да бъде много осторожно, още повече, парламентът в една парламентарна държава, в каквато България е обявена в първите, уводните текстове на новата ни Конституция. Нека да се видят фактите, да се субсумират добре и едно заключение тук да се представи на всички нас юристи или пък не.
И понеже ние обичаме чужди примери понякога повече, отколкото да се вслушваме в себе си, аз само ще напомня - във Франция цялата Пета република, епохата й е сега, а и по времето на предишните две това е много ясно, в правилника е вписан текст, че всяко искане за отнемане на имунитет се разглежда от временна комисия в състав от 15 души, ако е реч за депутат в Народното събрание, и тези души са 30, ако става дума за сенатор.
В Бундестага - в правилника е предвидена специална комисия - тя е и по правилника, и по имунитета. Това изрично се казва. Тя е и по проверката на пълномощията на новоизбрани народни представители.
В Италия има същото разрешение. В Унгария е същото разрешение. Даже в Унгария има текст на правилника, в който се казва: избират се комисии, но задължително се избират няколко и те са поименно казани - по законодателната подготовка, по бюджета и изрично по имунитета, съвсем друга.
И понеже все говорим за пътя към Европа и искаме да се присъединим към структурите, а и към духа на обединена Европа, благодаря на господин Октай, той тук се позова на този пример, но аз искам да го прецизирам. В чл. 5 от Правилника на Европейския парламент се казва изрично - в чл. 109 до чл. 125 - 18 комисии, като една от тях е юридическата, която прилича много на нашата Комисия по правните въпроси, но темата за имунитета не е там. Той е в отделната комисия по имунитета, по проверката на избора на народни представители, защото там са парламентаристи от много страни и т. н.
И сега да се върнем у нас. Аз искам, дами и господа, убедено да потвърдя - нито естествено, нито изрично - отворете нашия правилник - темата за имунитета не стои в кръга от права на правната комисия. В това, че тя се произнесе, защото председателят на Народното събрание я насочи към нашата комисия, няма нищо лошо. Това, което е направено там, ще даде още повече - стенограмите и протоколите ще дадат още повече аргументи в една или друга насока на специалната комисия.
И ви моля много да не повтаряме думи, които се чуха и тук, а и на нашето заседание на правните комисии - по-добре би било и за Кръстьо Трендафилов или за който и да е народен представител да бъде изправен пред съда и там да се оправдава и всъщност да пренебрегнем отговорността и дълга на Народното събрание. Това не е възможно. Това не е парламентарно.
И една дума - може би, когато ще стане дума за процедурните правила - тайно трябва да бъде гласуването, господа! Става дума за крайно персонален въпрос. Всичките тези парламентарни правилници, които ви изброих, прибавям и Белгия, говорят за тайни бюлетини, когато се избира, когато се назначава, когато се освобождава. И нашият чл. 52 - помните нашия дебат в началото на парламента - много стеснително казва: за отделно гласуване може да се реши то да бъде тайно. Аз искам за този случай да го решим тайно, защото нека да сме по-малко зависими от партийни чувства и повече от чувствата ни към парламентаризма. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
За реплика думата има господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, очевидно живеем в държава, в която години наред са се вършели крупни стопански престъпления и виновни няма.
В миналите парламенти се оказа, че не са виновни двама депутати - господин Лилов и господин Луканов, на които бе отнет имунитетът. Наскоро от националната телевизия научихме, че и Тодор Живков не е виновен. Днес сме на път да открием, че и господин Трендафилов вероятно не е виновен.
Много хубаво е да се живее в такава държава, очевидно. Защо тогава България е зле? Защо хората се измъчват от въпроси? Защо хората задават въпроси кой изнесе парите, кой изнесе житото, какво точно стана в България през тези години? (Шум на недоволство и реплики от блока на Демократичната левица.)
Искам, правейки тази реплика, да обърна внимание на обстоятелството, че според Конституцията отнемането на имунитета на народен представител е свързано с определена информация, доказателство наистина за извършени сериозни престъпления.
За съжаление главният прокурор на републиката отказа днес да даде тази информация на народните представители. Ето защо мисля отново във връзка с Конституцията, която е предвидила за особено тежки случаи и за ситуация, дори в която не заседава парламентът, е определила председателя на парламента като лице, което дори може да извършва този акт на отнемане, на разрешаване да се възбужда наказателно преследване, когато не заседава парламентът. Това навежда на мисълта, че ако Народното събрание се ориентира към създаване на анкетна комисия, което аз чувствам като стар парламентарист, че това е като че ли доминиращата воля в този парламент, то нормално е председателят на Народното събрание да оглави тази комисия. И това е едно мое предложение. (Ръкопляскания.)
И второ, и не на последно място, много е важно, когато се разглеждат тези въпроси, да не създаваме непрестанно прецеденти, т. е. всеки парламент да решава с различни процесуални прийоми този въпрос, а да се установи една трайна парламентарна традиция, която да се спазва, да бъде модел и да се стъпи на една стабилна основа.
И един въпрос, последен, към господин Ганев - завършвам накратко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е толкова кратко, но нищо...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз разбирам, че искането на главния прокурор е продиктувано от някакви данни, от някакви факти. И нека господин Ганев да призове от трибуната своя колега от същата парламентарна група господин Трендафилов в този период, в който евентуално ще действа една анкетна комисия в парламента, той, господин Трендафилов, активно да съдейства и на следствието, и на прокуратурата, и на тази анкетна комисия, а да не бяга от тях, защото ако той бяга от органите на следствието, не дава необходимата информация, той доказва сам своята... Дава едно съмнение за виновност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов. И защото е председателят Йорданов, си позволих да наруша правилника и да говори повече, отколкото трябва.
За дуплика има думата господин Ганев, а след това за процедурен въпрос думата ще дам на госпожа Дянкова.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Разбира се, господин председател, колкото думите на господин Йорданов бяха реплика, толкова и моите ще бъдат дуплика. (Весело оживление, ръкопляскания отляво.)
Аз искам само в тази логика, в която говорим, да се подкрепи и предложението на другата парламентарна група - да се направи постоянно чрез промяна в правилника една позиция завинаги да има временна комисия ад хок, когато става дума за отнемане на имунитета. Тогава и ние ще бъдем в хармония с европейското законодателство.
Господин Йорданов, не мога да призова с по-красноречиви думи господин Трендафилов да съдейства на съда, на следствието и на комисията. Аз смятам, че това е негов дълг на гражданин, а и на парламентарист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Госпожа Светлана Дянкова има думата за процедурно предложение.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и възползвайки се от чл. 41, ал. 2, т. 4 на нашия правилник, искам прекратяване на разискванията по точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аргументирайте и по-нататък, тъй като очевидно се ориентираме към приемане на комисия.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми колеги, мисля, че всички парламентарно представени политически сили тук изразиха достатъчно ясно и достатъчно точно своите аргументи за искането на господин главния прокурор на Републиката Татарчев. Ние поканихме господин Татарчев от името на цялото Народно събрание. Той е възпрепятстван и не можа да дойде. Искахме да чуем неговите аргументи и със силата наистина на аргументите да се ориентираме към едно вземане на решение отговорно и мъдро, каквото нашият парламент трябва да вземе.
Чудесна е работата, свършена от нашата правна комисия заедно с председателя на комисията господин Лучников. Имаме едно становище, което можем да използваме и по-нататък в работата на цялото Народно събрание и да продължим разискванията си по искането на господин Татарчев в една друга форма и тази форма да бъде създаване на временна анкетна комисия с участието на народни представители от всички парламентарни групи.
Според мен и според нас, народните представители от Съюза на демократичните сили, продължавайки дебатите, оттук нататък ще изпадаме във възможността да политизираме и да се проявим не като парламентаристи. Не това очакват от нас хората, които ни слушат и гледат днес. Трябва да се чуят всички аргументи, трябва да се чуят много юристи, трябва да се чуят и много политици от всички парламентарни групи.
Затова аз искам това прекратяване на дебатите, да бъдем експедитивни. Има постъпило решение за създаване на комисия.
И нещо повече. Аз съм в състояние да предложа сега участниците в тази комисия от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова. Предложения след малко ще бъдат направени. Има ли противно становище? Аз мисля, че това е едно добро предложение.
СТЕФАН САВОВ (НС): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да кажа, че Парламентарната група на Народния съюз беше гласувала тук да изразим нашия вот по съвест. Трябва да кажа обаче, че в нашите дебати много пъти се споменаваше именно за анкетна комисия. Но взимам думата, защото не съм съгласен с уважаемия господин Ганев ние сега да минем към създаването на една такава институция - анкетна комисия, която да бъде по правилника, защото това означава да отложим всичките тези въпроси с четири-пет-шест месеца.
Струва ми се, че ще бъде задоволително, от страна на Народното събрание и почти всички групи, да създадем за случая, за господин Трендафилов една временна анкетна комисия, а нататък би могло да се мисли, аз съм съгласен, би могло да се мисли да се внесе и не във връзка с един случай ад хок, а въобще, по принцип въпроса за комисия по отнемане на имунитет.
Това е становището на нашата парламентарна група. Ние ще гласуваме за една временна комисия, ако се подложи въпросът на гласуване. Ще подкрепим и предложението на госпожа Дянкова.
Разбира се, ние бихме искали да консултираме госпожа Дянкова за това кои ще участват. Защото смятам, че е абсолютно необходимо в една такава анкетна комисия да участват колкото се може повече различни представители от различни парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Предложението, което господин Ганев цитира, беше на Обединението за национално спасение. То не е част от дневния ред за днес и ние изобщо няма да се занимаваме днес с това предложение. Става дума за предложението за анкетна комисия така, както е направено от госпожа Татяна Дончева и група народни представители и предложението на госпожа Дянкова е да прекратим разискванията и да преминем към приемане на проекта за решение за създаване на комисия.
Има ли противно становище на това предложение? Господин Томов, противно становище ли или подкрепа?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека преди това да видим има ли желание за противно становище? Не виждам желание за противно становище.
От името на парламентарна група има думата господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказвам се от името на Парламентарната група на Евролевицата, като председател на тази група.
Искам да поздравя всички народни представители в тази зала, които разбраха какво в действителност се криеше зад днешния дебат, и да поздравя госпожа Дянкова за направеното предложение. (Ръкопляскания.) Това е единственото разумно решение и мисля, че в момента не е необходимо... (Реплика от Осман Октай.)
Господин Октай, моето уважение и към Вашето предложение. Тя е дама, господин Октай. Телевизията гледа в момента. Дамите имат преимущество. Ако в един парламент няма уважение към жените, значи няма уважение към хуманизма в обществото.
Предлагам в момента да не се обсъжда състава на тази комисия, а чрез съгласуване съставът да се обяви допълнително. Няма нужда от дебат по състава на комисията в момента. Да вземем решение, че създаваме такава анкетна комисия и второ, както беше предложено, прекратяваме дебатите по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Господин Корнезов от името на парламентарната група.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Всъщност нашата парламентарна група още преди два дни направи предложение за такава комисия. (Смях в залата.)
Ние също сме съгласни с госпожа Дянкова, което предложи за тази комисия, за което й благодарим. И предполагам, че чрез това, което тя каза тук, означава, че се оттегля и направеното предложение за възбуждане на наказателно преследване.
Предлагаме тази комисия, ако нямаме готовност да обсъждаме в момента нейния състав, това да стане утре. Ако имаме готовност, можем и сега. Но пътя сме го извървяли, нека да го довършим към добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Светлана Дянкова за прекратяване на разискванията.
Гласували 212 народни представители: 208 за, против няма, 4 въздържали се.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от госпожа Татяна Дончева и група народни представители, а също така и от господин Драгомир Драганов и група народни представители за създаване на временна комисия. Двете предложения са идентични, има разлика само в имената на вносителите. Затова ще помоля един от вносителите - госпожа Дончева или господин Драганов, да предложат пред Народното събрание проектите за решение. Те са раздадени на депутатите.
Имате думата, госпожо Дончева, ето Ви проекта за решение.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Това е предложение от народни представители от много групи и виждам, че се подкрепя дори от ония, които не са го подписали. Час от депутатите са от Евролевицата, част от депутатите са от Обединението за национално спасение, част от депутатите са от Демократичната левица, а днес депутати от Народен съюз и депутати от Съюза на демократичните сили също изразиха подкрепа.
Предложили сме комисията да се състои от 12 члена, да бъде избрана за срок от един месец и да има за задача: "Да проучи данните, съдържащи се в искането на главния прокурор да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Кръстьо Трендафилов". Това включва запознаване с материалите по делото, което предложи колегата Симеонов, евентуално изискване и на други писмени доказателства от главния прокурор като вносител.
Тъй като нашето предложение изхожда от пропорционалния принцип от правилника, 12-членната комисия да бъде разпределена така: 6 места за Съюза на демократичните сили, 3 за Демократичната левица и един от Обединението за национално спасение, един от Народния съюз и един от Парламентарната група на Евролевицата. Ако обаче Съюзът на демократичните сили реши, че в конкретния случай - нямам предвид, че става дума за Кръстьо Трендафилов, а за искане за сваляне на имунитета на един депутат, би могло да се мисли и за паритетно представителство на всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Димитър Абаджиев по предложението за решение.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като комисията се създава по чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с конкретен повод и поводът е именно преценяване на предпоставките по чл. 104 от правилника на нашето Народно събрание, подкрепяйки напълно това предложение, искам да направя едно предложение за редакционно изменение на така предложения проект, като в него с оглед предпоставките по чл. 104, ал. 3 от правилника да се посочи, че се избира временната комисия с цел да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов във връзка с направеното искане на главния прокурор да бъде възбудено наказателно преследване срещу същия народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може ли да ми го дадете в писмен вид, за да мога да го поставя на гласуване.
Има думата господин Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Взимам думата по процедура във връзка с предложения текст на решението.
Първо, искам да благодаря на всички парламентарни групи, че се обединиха около нашето предложение за съставяне на анкетна комисия. (Шум в залата.)
Аз предлагам от така внесеното проектопредложение за т. 3 комисията да се състои не от 12, а от 13 народни представители и 13-ят народен представител да бъде представител на независимите народни представители. Аз предлагам господин Дилков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие можете да предложите, но все пак нека независимите депутати да си предложат, след като се реши първо броят на членовете на комисията.
Други предложения по проекта за решение?
Има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Искам само да обърна внимание, без да имам пак лоши чувства към независимите представители, че проблемът при тях е, че точно защото са независими, не могат те да издигат свои представител. Тоест всеки от тях може да бъде представител в тази комисия. Именно защото са независими представители или трябва да се вземе решение за конкретно име, или тогава, ако се спазва паритетът, трябва да остане групата в първоначалния й вид.
Затова подкрепям първоначалното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Още един път ви моля за тишина, защото аз ви надвиквам, но не всички депутати успяват да ви надвикат и не чувате какво говоря.
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително, че шумът в залата е толкова голям, че много неща не стигат до нас. Това е много жалко, защото действително днес случаят, който разглеждаме, а именно отнемане на имунитета, е много сериозен проблем на парламентаризма.
Аз искам да кажа, че напълно се съгласявам с господин Рафаилов. Не може моят приятел Осман Октай изведнъж, без да имаме имена - с уважение към Георги Дилков-Лорда, но не може да посочи пък него. Като какъв? Личен приятел ли, господин Октай или какво?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Всеки може да предложи всеки.
СТЕФАН САВОВ: Всеки може да предложи, но сме решили, господин Венцеслав Димитров, че няма днес да решаваме имената. Да бъдем наясно. Това е.
Затова е добре да минем към гласуването, защото ако ние сега вземем по този начин да разсъждаваме, ще бъде много зле.
Аз обаче смятам, че действително може да се помисли за малко по-голям брой участници в комисията. Защото мисля, че и малките групи имат право на по-голямо представителство в тази комисия затова, защото до голяма степен малките групи фактически оформиха становището за анкетна комисия.
В такъв случай би могло малките групи да имат не по един човек, а да имат по двама души. Нека върху това да помислим - като увеличим комисията на 15 души, ние ще имаме тази възможност да я направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Господин председател, колеги! Аз възразявам. Внесох предложение, което желая да се гласува. Предложението се състоеше от две части. Първо, то беше подкрепа - тази част вече е направена преди мен от няколко парламентарни групи, а авторството можем да го отстъпим на когото желае, то е за създаване на тази комисия, и второ, аз предложих - исках това да се гласува, да се прекратят дебатите по този въпрос, а съставът на комисията да бъде определен утре. Утре, точно така, защото това изисква консултации. Групите не са готови в момента да излъчат свои представители. Това се вижда, моля ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Томов, не е необходимо да гласуваме Вашето предложение, защото ние гласувахме прекратяване на разискванията и след това вече беше направено предложението от госпожа Дончева за проект за решение и естествено е депутатите да имат отношение към това предложение.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Член 30, ал. 1, 2, 3 и т.н. от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично изисква, ако вземем решение за избиране на временна комисия, да бъде посочен срок - изрично такова изискване има съгласно чл. 30 и по принцип да бъде определен количественият състав на комисията.
Що се отнася до имената, аз съм напълно съгласен, че всяка парламентарна група може до другата седмица да подаде съответно шест имена от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, както впрочем е и в предложението на групата народни представители, трима от Парламентарната група на Демократичната левица и по един от другите парламентарни групи.

Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение да се гласува това проекторешение, внесено от група народни представители, во главе с господин Драгомир Драганов. Има такова предложение и да прекратим наистина дебатите, а в края на краищата отделните парламентарни групи да посочат имена, да се композира комисията и да тръгне тя да работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изправени сме пред две алтернативи: едната е да се гласува цялото решение с имената. Втората е да се приемат само 1, 2 и 3 точка, които определят задачите на комисията, времетраенето на нейната дейност и състава й по парламентарни групи, и примерно за следващата сряда да поемат ангажимент групите да посочат поименно своите представители и тогава вече да бъде сформирана поименно и групата. Приемате ли един такъв начин на действие?
Да, сега ще гласуваме тези предложения за състава на групата, за текста има предложения от господин Абаджиев. Това сега ще го гласуваме.
Няма възражения, приема се така да се действа.
Господин Смоленов, още нещо ли има?
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги, имаше идея да се уважи вотът на българските избиратели, които са вкарали в българския парламент и други независими представители, като например господин Дилков.
Аз ви моля, когато в точка 3 се определя броят на депутатите, които ще влязат в тази комисия, да се предвиди бройка и за независимите, защото те са равнопоставени с вас и моля, в противен случай ще се наложи да пишем рамкова конвенция за защита на парламентарните малцинства. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Чета проекта за решение. Най-напред точка 1:
"1. Избира Временна комисия за проучване на данните, съдържащи се в искането на главния прокурор, да бъде възбудено наказателно ..."
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Господин председателю, моля за тишина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля вече може би за десети път за тишина. Господин Савов е прав. Моля, бъдете малко по-тихи, защото не знаете и какво гласувате после.
Повтарям, в оригинала проектът за решение гласи:
"1. Избира Временна комисия за проучване на данните, съдържащи се в искането на главния прокурор, да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов".
Предложението, което направи господин Димитър Абаджиев, е за текст:
"Избира временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител".
Господин Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че господин Абаджиев съвсем на собствена глава предложи това нещо.
Господин Абаджиев, аз лично поне и мисля, че доста от народните представители не биха искали тази комисия да се превръща в съдебен орган. Тази комисия трябва да се занимае въобще, и това ще бъде, бих казал, кардиналното нейно значение, с въпроса за имунитета, за отнемането на имунитета. По този въпрос доста народни представители говориха и моля ви се да не се ограничаваме с това. Аз лично в такава комисия въобще не бих участвал. В края на краищата аз не съм съдия-следовател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов. Други изказвания има ли по точка 1 от проекта за решение?
Ще поставя най-напред на гласуване предложението на господин Абаджиев, както е по нашия правилник, а след това предложението, което фигурира в проекта за решение на госпожа Дончева, господин Драганов и останалите народни представители.
Прочитам още един път предложението, направено от господин Абаджиев, и моля за тишина, за да го чуете всички.
"Избира временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител."
Това е текстът, предложен от господин Абаджиев, като заместващ текст на предложения от вносителите.
Моля, гласувайте за текста, предложен от господин Абаджиев.
Гласували 215 народни представители: 141 за, 10 против, 64 въздържали се.
Точка първа е приета с текста, предложен от господин Абаджиев.
Точка втора е за срока.
Комисията се избира за срок от един месец."
Има ли други предложения по срока за времетраене на работата на комисията? Няма.
Поставям на гласуване точка втора, която определя едномесечния срок за действие на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: 215 за, против няма, 3 въздържали се.
Приета е и точка втора от решението.
Точка трета от проекта за решение предлага 12-членна комисия и има направено предложение от господин Осман Октай съставът на комисията да бъде от 13 души, като 13-ият бъде независим народен представител.
Поставям най-напред на гласуване предложението ...
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): От мен има предложение за 15 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинявайте, господин Савов. Наистина има предложение и от господин Савов за 15 души.
Така че най-напред ще поставя на гласуване най-крайното предложение - това на господин Савов, за комисия от 15 души.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС, от място): Господин председателю, искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За какво искате думата? По предложението на господин Савов ли?
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС, от място): Във връзка с двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, имате думата.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Предлагам първо да се гласува предложението на господин Савов, което ние подкрепяме, а ако не се приеме, тогава ще настояваме да се гласува нашето предложение.
За това бих изразил дори готовност да оттегля предложението си, ако се приеме предложението на господин Савов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Безспорно, че ще поставя на гласуване най-напред предложението на господин Савов като най-отдалечено. Само моля да конкретизирате по-нататък разпределението на местата по парламентарни групи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ще го направим в хода на преговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не можем да приемем решение, в което да пише, че в хода на преговорите ще се конкретизира.
СТЕФАН САВОВ (НС): Оставаме 6 души от СДС, 3 души от ДЛ и по 2 души от трите малки парламентарни групи. Мисля, че това е правилно. Повтарям, защото малките парламентарни групи действително спомогнаха за намиране на един път на разбиране, така че мисля, че трябва да ни гласувате в случая доверие. И по-добре ще бъде, защото иначе един човек го няма, има...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От казаното от господин Савов става ясно, че двете предложения се самоизключват, господин Октай, защото неговото предложение предвижда по двама от по-малките групи и стават петнадесет, без да предвижда от независимите.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Парламентарната група на Демократичната левица подкрепя предложението комисията да бъде от 15 народни представители и това да се гласува като т. 3: "Комисията се състои от 15 народни представители".
Моля в хода на консултациите, които предстоят и по имената, да уточним и съотношението между представителите на отделните парламентарни групи, тъй като в този момент нямаме готовност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми колеги, преди няколко минути споменах изискванията на чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И ако трябва да бъдем точни към текста на правилника, ние всъщност трябва да гласуваме и т. 4, т.е. трябва да регламентираме точно поименно състава на тази анкетна комисия. В края на краищата съгласете се, че не може най-голямата парламентарна група, каквато е Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, при една 15-членна комисия да има само 6 представители. Още повече, че вносителите - група народни представители, са дали съответно разпределение, при което Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има 6 представители, 3 са от Парламентарната група на Демократичната левица и по 1 - от другите парламентарни групи. Аз съм изненадан в момента защо представители на Демократичната левица - парламентаристи, излизат извън рамките на това, което има като проекторешение. Изненадан съм, господин Корнезов.
Нека да гласуваме, господин председател, т. 3 така, както е предложена от вносителите. И нещо повече, да изберем днес и сега състава на комисията поименно. Иначе ние не сме си свършили работата и в обществото ще остане усещането, че искаме да протакаме този въпрос.
Уважаеми господин председател, аз държа да се прогласува това проекторешение по т. 3 и съотношението да бъде съответно 6 човека от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 3 от Парламентарната група на Демократичната левица и по 1 от останалите парламентарни групи и поименно да посочим състава на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние сме внесли предложение за 12 човека, но с оглед постъпилото днес предложение за 15 бихме го подкрепили. Не се измятаме. Спазва се принципът най-голямата парламентарна група да има най-много представители, следващата - по-малко и т.н. Колкото е ненормално от 15 човека комисия да има 6 човека от Съюза на демократичните сили, толкова е ненормално да има и 3 човека от Демократичната левица. Но ние смятаме, че тази комисия ще решава със силата на аргументите, а не с аргументите на силата. Част от малките парламентарни групи принадлежат към реформаторското мнозинство и вие ще видите, че ако така го броим, реформаторското мнозинство има явен превес в комисията. Но ние смятаме, че дадем ли аргументи, няма да има такъв проблем. Така че пречки няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Петя Шопова. Очевидно, когато стигнем до някакво разбирателство, след това имаме изключителното умение да започнем да си създаваме проблеми и да усложним нещата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С чувство на възмущение вземам думата, за да ви кажа, че трябва да имаме чувство за приличие и чувство за мяра. И тъкмо защото трябва да имаме чувство за приличие и мяра, да приемем предложението на вносителите и съставът на комисията да бъде от 12 души. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Октай, по този въпрос вече сте се изказвали и не мога да Ви дам втори път думата.
Ще поставя на гласуване най-напред предложението на господин Савов като най-отдалечено, след това - предложението на господин Октай и накрая - на вносителите. Повече очевидно няма какво да се каже. Започват да искат да се изказват хора, които вече са взимали думата, а това е нарушение на правилника.
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Савов за 15-членна комисия, в която 6 са от СДС, 3 - от Демократичната левица, и по 2 - от останалите три парламентарни групи. Моля да гласувате предложението на господин Стефан Савов.
Гласували 213 народни представители: 35 за, 126 против, 52 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Осман Октай за 13-членна комисия, като към предложените от вносителя той прибавя и 1 представител на независимите народни представители. Моля, гласувайте предложението на господин Осман Октай.
Гласували 216 народни представители: 81 за, 118 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителите комисията да се състои от 12 народни представители, както следва: 6 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 3 от Парламентарната група на Демократичната левица, 1 от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, 1 от Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, и 1 от Парламентарната група на Евролевицата. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 217 народни представители: 204 за, 6 против, 7 въздържали се.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
За четвърта точка има направено предложение да се отложи гласуването за сряда и беше направено контрапредложение от господин Благой Димитров да се проведе гласуването сега.
Поставям на гласуване най-напред предложението за отлагане на гласуването на четвърта точка за сряда. Ако не се приеме, ще гласуваме след броени секунди.
Гласували 208 народни представители: 62 за, 130 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля парламентарните групи да ми дадат имената на техните представители в комисията, за да може да гласуваме поименно комисията.
Има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага за председател на комисията Теодосий Симеонов (ръкопляскания от мнозинството) и за членове на комисията: Димитър Абаджиев, Петър Рафаилов, Емануил Йорданов, Велислав Величков и Иван Димов.

И позволете ми да кажа нещо от името на нашите участници в тази комисия. Всички ние, като народни представители, сме гласували за Декларацията за национално съгласие. Нашите представители гарантират, че ще изпълнят т. 4 от тази декларация, а то е: решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят, на всички нива и власти в държавата.
С това пожелавам и успех на комисията. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Госпожа Шопова, имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Евролевицата за заместник-председател на комисията и неин член предлагамe проф. Драгомир Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Александър Каракачанов има думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): От името на Обединението за национално спасение предлагаме Арлин Антонов, като заместник-председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Явно ще влезем в конкуренция с господин Каракачанов.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам за заместник-председател господин Йордан Школагерски и за членове: Любен Корнезов и Татяна Дончева. Благодаря. (Оживление и шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа и дами народни представители! Ние, Народният съюз, ще бъдем по-скромни и вместо заместник-председател, ще искаме направо председател на комисията. (Ръкопляскания в НС.)
Но на мен ми се струва, че след като тук, в тази зала, не се гласува предложението, което бях направил, по различни причини, комисията да бъде от 15 души, което щеше да даде едно извънредно представителство, може би по-голямо, отколкото на големите две партии, смятам, че е съвършено смешно дори, сега госпожа Шопова, не зная какво да кажа... да предлага пък заместник-председател.
Ама, извинявайте, аз съм тук свидетел на този парламент 4 години и не зная как ще бъде този заместник-председател? Дали господин Драганов, който седеше горе, правейки бойкот на господин Лилов, или госпожа Шопова, която ми вгорчаваше живота (смях в залата), докато бях председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов. (Смях и оживление в залата.)
Моля, моля за тишина! Очевидно няма да минем с едно гласуване, тъй като има направени три предложения за заместник-председатели, а има предложение за две места за заместник-председатели.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Прочетете нашето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имената на всички предложени? Вашият е Стефан Личев. Народният съюз предлага господин Стефан Личев.
Господин Савов, предложихте го за председател или не?
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Не! Господин председател, Вие разбирате от шега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
В такъв случай имаме едно предложение за председател, трима за заместник-председатели и 12 души за членове.
Господин Александър Йорданов иска думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател! Взимам думата, за да припомня казаното одеве от мен. Това не е обикновена комисия, тя трябва да преценява обстоятелства и данни, свързани с отнемане имунитет на народен представител.
Българската Конституция е предвидила специално такива правомощия на председателя на Народното събрание. Тя му ги е дала по Конституция. Когато става дума за един такъв много сериозен акт, логично е, естествено, председател на комисията да бъде председателят на Народното събрание. По този начин реално му се дават тези правомощия, които Конституцията и без това му приписва. И нещо повече, това председателство на една такава комисия именно подчертава важността на комисията и същевременно подчертава важността и на фигурата на председателя на Народното събрание.
И аз, и моите колеги от Съюза на демократичните сили молим да се възприемат тези аргументи. Един от членовете от страна на Съюза на демократичните сили може да се оттегли от комисията, за да заеме своето място председателят на тази изключително важна комисия, повтарям, именно господин Йордан Соколов, като председател на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Неговото предложение няма да поставям на гласуване, защото парламентарната група си е направила предложението и не е включила господин Соколов.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Многословни сме на лесните неща. Но все пак, нито председателят на парламента, нито неговите заместници могат да бъдат членове на постоянни и временни комисии. Никакво друго решение не може да се вземе в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев за това, че цитира чл. 18, ако не се лъжа, ал. 2 от Правилника за организацията и дeйността на Народното събрание.
Поставям на гласуване най-напред предложението за 12-те члена на комисията. Това са: господин Теодосий Симеонов, господин Димитър Абаджиев, господин Петър Рафаилов, господин Емануил Йорданов, господин Велислав Величков и господин Иван Димов от Парламентарната група на СДС; господин Йордан Школагерски, господин Любен Корнезов и госпожа Татяна Дончева - от Парламентарната група на Демократичната левица; господин Арлин Антонов от Парламентарната група на Обединението за национално спасение; господин Стефан Личев - от Парламентарната група на Народния съюз и господин Драгомир Драганов - от Парламентарната група на Евролевицата.
Моля, които са съгласни с този състав на комисията, да гласуват.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 214 народни представители: 207 за, 4 против, 3 въздържали се.
Съставът на комисията е определен.
За председател на комисията беше направено предложение за господин Теодосий Симеонов.
Моля, режим на гласуване за председател на комисията да бъде господин Теодосий Симеонов.
Гласували 211 народни представители: 202 за, 5 против, 4 въздържали се.
Господин Симеонов е избран за председател на комисията.
За заместник-председател бяха направени три предложения. Ще ги поставя на гласуване по реда на предлагането им.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не може ли трима заместник-председатели и решаваме въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Такова предложение не е направено. Вече сме в процедура на гласуване. Ако го бяхте направили своевременно, да. Сега вече сме в друга процедура.
Поставям на гласуване предложението господин Драгомир Драганов да бъде заместник-председател на комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 209 народни представители: 103 за, 39 против, 67 въздържали се.



Второто предложение беше за господин Йордан Школагерски.
Моля, гласувайте предложението господин Школагерски да бъде заместник-председател на комисията.
Гласували 205 народни представители: 127 за, 25 против, 53 въздържали се.
И третото предложение е за господин Арлин Антонов.
Моля, гласувайте предложението за господин Антонов.
Гласували 201 народни представители: 80 за, 74 против, 47 въздържали се.
За заместник-председатели са избрани господин Йордан Школагерски и господин Драгомир Драганов. (Силен шум в залата. Реплики: "Как така? 103 на 209!")
Да, прав сте, избран е само господин Йордан Школагерски. Други преминали 50 плюс един няма. Следователно, ако няма отвод, ще се наложи да правим балотаж между двамата.
Господин Савов иска думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Моля ви, колеги! Моля ви, това не са шеги, които си правим тук. Процедурно действително, че въобще няма. Нито един заместник-председател не е избран. Няма такова нещо" - балотаж! В Народното събрание не е избран заместник-председател. Аз мога да си позволя да кажа, че щом председателят е от най-голямата парламентарна група, заместник-председателят би трябвало да бъде от втората по големина група. Да бъде господин Школагерски, който познаваме добре, който е юрист и който много по-добре, според мен, много по-правилно ще гледа на нещата. Това е моето предложение. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Излишно е да губим времето по един такъв въпрос. Много по-важно е, че направихме комисия, че избрахме един свестен юрист за председател, така че аз си правя отвод. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Остава едно предложение, но господин Арлин Антонов не е избран. Затова единственото, което мога да направя, е ако има предложение за повторно гласуване за господин Арлин Антонов, да повторим гласуването.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, Вие сте прав, че трябва да се повтори гласуването, тъй като в предложението е записано, че трябва да има заместник-председатели. Аз мисля, че като кандидатстващи за заместник-председатели вече могат да участват и други членове на комисията. Затова предлагам господин Стефан Личев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има направено предложение за господин Личев. Предложението за господин Арлин Антонов, предполагам, остава.
Има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин председател, ако спазваме процедурата, балотаж има и балотажът би трябвало да бъде между двамата кандидати, които не са събрали необходимия брой гласове. Това, че единият от тях се е оттеглил, няма никакво значение, балотажът си остава с един. Така че аз не съм много съгласен да се издигат нови кандидатури, освен ако Народното събрание не реши друго.
А нашият кандидат остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Каракачанов, ще се съглася с Вас, ако ми цитирате член от правилника, с който да обосновете своето предложение, а това не можете да направите.
Затова поставям на гласуване двете предложения: първото е за господин Арлин Антонов, второто - за господин Стефан Личев.
Най-напред поставям на гласуване предложението за господин Арлин Антонов. Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: 90 за, 75 против, 38 въздържали се.
Следващото предложение е за господин Стефан Личев.
Моля, гласувайте предложението господин Стефан Личев да бъде заместник-председател на комисията.
Гласували 202 народни представители: 113 за, 33 против, 56 въздържали се.
За заместник-председател е избран и господин Стефан Личев.
Окончателният състав на комисията е: председател - господин Теодоси Симеонов; заместник-председатели - господин Йордан Школагерски и господин Стефан Личев; членове на комисията - господин Димитър Абаджиев, господин Петър Рафаилов, господин Емануил Йорданов, господин Велислав Величков, господин Иван Димов, господин Любен Корнезов, госпожа Татяна Дончева, господин Драгомир Драганов, господин Арлин Антонов.
С това приключихме работата си по тази точка.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
До председателя на Народното събрание е постъпило заявление от Неделчо Крумов Беронов, народен представител от 3. избирателен район Варна:
"Уважаеми господин председател! Съгласно чл. 147, ал. 5 от Конституцията на Република България положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат. Поради това и във връзка с избирането ми от Народното събрание за съдия в Конституционния съд, подавам на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията оставката си като народен представител в 38-ото Народно събрание.
Моля решението на Народното събрание по чл. 72, ал. 2 от Конституцията за приемане на оставката ми да бъде преди 3 октомври 1997 г., когато новите съдии в Конституционния съд ще положат клетва и встъпят в длъжност."

Предлагам ви проект за решение:


"РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на
народен представител


Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Неделчо Крумов Беронов, народен представител от 3. многомандатен избирателен район Варненски."
Не виждам желания за изказване.
Поставям на гласуване проекта за решение, както ви го прочетох. Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: 186 за, против и въздържали се няма.
Господи Беронов е освободен като народен представител. Да му пожелаем успешна работа през следващите девет години като конституционен съдия. (Ръкопляскания.)

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпили са няколко проекта за решения. Аз ще ви ги докладвам. Ще ме извините, че това няма да бъде по реда на тяхното постъпване, а така, както са пред мен, за да пестим време.
Има предложение от госпожа Светлана Дянкова за освобождаването на Сашо Начев Стоянов от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите и петициите на гражданите и избирането на негово място на господин Александър Христов Пиндиков.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Чета:
"РЕШЕНИЕ
На основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 и чл. 73, ал. 1 от Правилника на Народното събрание освобождава като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите и петициите на гражданите Сашо Начев Стоянов и избира за член на комисията Александър Христов Пиндиков."
Моля, гласувайте по това предложение.
Гласували 155 народни представители: 154 за, против няма, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Следващото предложение е от съпредседателя на Парламентарната група на Народния съюз господин Стефан Савов за избирането на господин Николай Иванов Христов за член на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Чета проекта за решение:
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира за член на Комисията по опазване на околната среда и водите Николай Иванов Христов."
Моля, гласувайте по това предложение.
Гласували 165 народни представители: 159 за, 5 против, 1 въздържал се.
Решението е прието.
Още един проект за решение.
"На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Неделчо Крумов Беронов като член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и избира за член на Комисията Емануил Николов Йорданов."
Моля, гласувайте по това предложение за решение.
Гласували 160 народни представители: 157 за, 2 против, 1 въздържал се.
Решението е прието.
Последното е малко по-сложно, защото има предложение за избиране на член на Комисията по икономическата политика, за освобождаване на член на Комисията по опазване на околната среда и водите, на господин Каракачанов, за избиране на негово място на господин Валентин Симов. Но има и още едно предложение за избирането на заместник-председател на Комисията по икономическата политика. А те са две места, доколкото знам, по правилник. На чие място?... (Шум и реплики в залата.)
Господин Папаризов, моля да вземете отношение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Само за информация, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вие си спомняте, че избрахме в Икономическата комисия трима заместник-председатели - единият е господин Юджел Атилла. Той напусна парламента и в момента третото място е непопълнено. Навярно затова има предложение за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Икономическата комисия избра трима заместник-председатели преди приемането на този правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Искам да ви обърна внимание на чл. 19, ал. 2. Там има следното изречение: по предложение на комисията, взето с мнозинство две трети от членовете й, Народното събрание може по изключение да избере трети заместник-председател. Ние в момента нямаме налице такова предложение от Икономическата комисия, т. е. процедурата не е спазена, господин председателю. В момента не можем да подложим на гласуване избирането на трети заместник-председател, ако не е минало през Икономическата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Каракачанов иска думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Може би колегите са забравили, но причината да има трети заместник-председател Икономическата комисия това е, че Обединението за национално спасение се отказа от председателско място в комисия, за да има повече заместник-председателски места в комисиите, така че аз приемам формално Вашата идея, но предлагам тогава Вие като председател на комисията направо да направите предложение за трети заместник-председател. Ако Вие не сте председател на комисията, а тук е председателят, нека да го направи, ако това е необходимо, защото се нарушава една политическа договореност, която е в началото и стои в основата на тези заместник-председателски места. Аз мисля, че всичко това е формално и вече веднъж щом е решено и е гласувано не е необходимо да се повтаря отново. Просто предлагам да приемем това, иначе само ще забавим процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За съжаление, член на ръководството на Икономическата комисия не може да изберем сега, защото наистина е в противоречие с правилника. Когато е избирано ръководството миналия път още не беше приет правилникът. Този въпрос в момента не можем да го решим без промяна в правилника, затова ще поставя на гласуване само другите две предложения.
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание избира за член на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Валентин Симеонов Симов и освобождава като член на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Александър Панайотов Каракачанов."
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: 153 за, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващият проект за решение е:
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Избира за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство Валентин Симеонов Симов.
2. Освобождава като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство Александър Панайотов Каракачанов".
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: 141 за, против няма, 2 въздържали се.
Решението е прието.
И сега вече, след като господин Каракачанов е освободен от комисиите, можем да го изберем в новата комисия.
Чета следващия проект за решение:
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира за член на Комисията по икономическата политика Александър Панайотов Каракачанов".
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 139 за, 1 против, 4 въздържали се.
Решението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 3 октомври 1997 година:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Велко Вълканов, Лютви Местан, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Ремзи Осман, Айруш Хаджи и Жорж Ганчев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.
Заместник-министър председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Заместник-министър председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуални въпроси от народните представители Елена Поптодорова и Димо Димов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на вътрешните работи Богомил Бонев е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуалния въпрос на народния представител Татяна Дончева.
Съобщение: заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, обявено за днес, се отменя.
Утре заседанието започва в 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)




ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев



СЕКРЕТАРИ:
Васил Клявков

Свилен Димитров