Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието на новата сесия.
Уважаеми господин президент на Република България, господин вицепрезидент, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Искам да приветствам всички вас от името на Народното събрание с новия политически сезон, с откриването на новата сесия на Народното събрание и да пожелая на всички ползотворна работа, здраве, повече радости, повече спокойствие в нашия живот, за да можем да изпълним отговорните функции, които сме поели да изпълняваме в рамките на Конституцията и на законите, за благото на нашия народ.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.
(Президентът Петър Стоянов влиза в залата. Всички депутати стават. Продължителни ръкопляскания. Президентът Петър Стоянов се ръкува с председателя и заместник-председателите на Народното събрание и с членовете на правителството.)
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа нродни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, дами и господа! Позволете ми също най-напред да поздравя всички народни представители с откриването на втората есенна сесия на Тридесет и осмото Народно събрание и да пожелая на всички ви ползотворна работа!
Народните представители могат да се поздравят със свършеното дотук и то не само в областта на законотворчеството, но главно заради новия дух, новата атмосфера, която царува в парламентарната зала днес. Много сторихте и затова очакванията към вас продължават да бъдат големи.
Аз очаквам една по-нататъшна категорична подкрепа за структурната реформа, изразяваща се чрез подкрепа на Програмата по 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд, както и един нов Закон за чуждестранните инвестиции. Убеден съм, че без помощта на финансовите институции, както и без привличането на стратегически чуждестранни инвестиции България трудно ще тръгне смело напред. И в същото време страната се нуждае от един национален икономически ресурс, чийто гръбнак, както навсякъде, трябва да бъде дребният и среден национален бизнес.
Ето защо, моля ви, подкрепете този бизнес със стимулиращи закони, със закони, които намаляват данъците и ги правят да стимулират бизнеса, а не да го унищожават (ръкопляскания), със закони, които дават възможност на трудоспособното българско население да се справи само с днешните трудности, а не да гледа само към държавата.
В същото време се обръщам към вас с увереността, че политическите сезони у нас все повече ще съвпадат със сезоните на обикновените човешки грижи - грижите по изхранването, плащането на сметките за парно и ток. И в същото време не бива да изпускаме нито за миг основната стратегическа линия, по която трябва да се движи страната ни не само след 1, не само след 3, а след 15, след 50 години. И това е задължение не само на мнозинството, не дори само на всички народни представители, а задължение на всички български политически сили и институции. Това е наше общо задължение.
И в този смисъл на идеята за реформаторско мнозинство не бива да се гледа като на създаден в политическа епруветка съюз за осъществяване на преходни политически акции, а като на ясно демонстрирана воля за българските приоритети на промяната, воля, зад която обществото отдавна недвусмислено стои. Затова ми се струва, че периодичните и често пъти взаимно изключващи се бюлетини за раждането, здравословното състояние и, не дай Боже, кончината на това прословуто реформаторско мнозинство, бюлетини, които периодично издава всяка една политическа сила, вече не са актуални. Хората искат от нашите държавни мъже вече повече ясни действия, насочени към успех на българската реформа.
Загубихме достатъчно много време, когато държавата ни бе разграден двор. Ето защо искам да поздравя и Народното събрание, и особено правителството за усилията и успехите, които постигнаха през тази година и половина, държавата да бъде върната на хората. Не бива обаче да преставаме да си припомняме във всеки момент каква точно държава искаме. Искаме силна държава, която пази националните ни граници, но искаме и силна държава, която пази правата, имота, честта, достойнството и самочувствието на своите граждани. Искаме силна държава, която осигурява равенството на всички свои граждани пред закона и не толерира едни за сметка на други. Искаме силна държава, която гарантира пазарната икономика и пазарните закони, а не създава чиновници-диспечери, които от свое име регулират това. И най-накрая, искаме държава, в която политиците служат на своите институции, а не обратно - институциите да служат на политиците.
Уважаеми госпожи и господа, идвам от Русия, резултатите от което посещение всички вие познавате добре. Преди всичко искам да благодаря на всички вас за ясно изразената политическа воля за развитието на приятелски, равноправни и взаимноизгодни отношения с Русия, воля, изразена във вашата декларация - декларацията на Народното събрание от месец октомври миналата година. Искам да благодаря и на всички политически сили за помощта, която ми бе оказана при проведените преди посещението ми в Русия консултации, и да благодаря най-вече на българското правителство за изключителната ангажираност от негова страна при подготовката на това посещение.
Посещението ми в Русия в този момент, макар, трябва да призная, заслугата за това не е само наша, вкара България на челно място във всички световни новини. Заговори се с уважение за българския модел на прехода. Българският модел днес значи финансова и политическа стабилност, значи институционален диалог, значи спокойствие и в този смисъл - надежда. И това трябва да радва всички ни, защото е сторено за България.
Но няма да бъда честен, ако не споделя с вас и онова, което ме тревожи. Нямам никакво съмнение относно политическата воля и на мнозинството, и на правителството за успеха на българската реформа и подкрепям изцяло техните усилия. Но съм длъжен да заявя, че и мнозинството, и правителството отговарят за действията на един голям държавен административен апарат, който става все по-трудно преодолим от обикновените хора на България, една държавна администрация, при досега с която много български граждани получават истински белези, огорчения, а понякога и унижение.
И мнозинството, и правителството отговарят също така за действията на една нова стопанска прослойка, в чиито ръце е съдбата на българските фирми и тяхната бъдеща приватизация. А политическата воля на мнозинството и тези, които го избрахме, влиза във все по-ясен и обективен конфликт с интересите на тези две прослойки. Ако политическата воля на мнозинството е бърза и ясна приватизация, привличане на солидни чуждестранни инвеститори и в крайна сметка смяна на собствеността в България, то новите бюрократи комай са против всичко това, защото ще загубят своите диспечерски функции и източниците на своето богатство. Те са против либерализирането на икономиката, защото могат да загубят и своите разрешителни режими.
Днес управляват Обединените демократични сили и те трябва да сложат на място тези бюрократи, за да не бъдат отъждествявани с тях. След като през последните 55 години властта бе възприемана като софра, около която се нареждат неизменно приятели, роднини и съпартизани, моралната отговорност на Обединените демократични сили днес е да сложи край на този срамен синдром. Защото всички ние дойдохме на власт в името на един нов политически морал; защото не можем да изискваме усилия и жертви от българските граждани, ако сами всеки ден не даваме пример за това.
Уважаеми госпожи и господа, зная, че на мнозина моите думи ще се сторят неуместни в един такъв тържествен ден, когато се открива сесия на Народното събрание. Зная, че други ще се запитат: толкова ли е тревожно положението, та българският президент трябва да говори така пред Народното събрание? Не, в никакъв случай! Напротив, направеното през последната година и половина е забележимо много, за да бъде подценявано или омаловажавано от когото и да е, успехите са много, много повече от неуспехите. Но точно затова се тревожа - защото не искам да пропилеем с лека ръка постигнатото дотук, а го постигнахме с твърде много време и твърде много страдания от страна на цялото българско общество; защото не искам реформата да спира своя ход; защото не искам да губим инерцията, която получихме веднага след събитията през януари и февруари на 1997 г. А и мястото за тревога е тук, защото си спомням старата българска народна приказка - приказката за онзи старец, който изпраща любимия си внук със стомна за вода и му заръчал два пъти да не я счупи и преди да го изпрати малко го е напердашил. "Защо бе, дядо - попитал внукът - та аз още не съм тръгнал, не съм я счупил?" "Ами защото като я счупиш, и да те пребия файда няма", отговорил дядото.

Разбира се, сред нас - новата българска политическа класа - никой не може да претендира нито за мъдростта, нито за опита на онзи дядо от народната приказка. И затова, ако нямам право да вдигна ръка, на мен ми се струва, че имам право да кажа тези тревожни думи, защото се тревожа за българската реформа и защото съм убеден, че стомната на българската реформа никога няма да се счупи, ако всички заедно се тревожим за нея и се грижим за нейната цялост. (Ръкопляскания.)
И като ви благодаря за вниманието, уважаеми госпожи и господа, позволете ми още веднъж да ви пожелая много успехи, много здраве и сили, за да завършим започнатото от всички нас общобългарско дело. Благодаря ви, желая ви успех! (Всички народни представители стават прави. Продължителни ръкопляскания. Президентът на Република България се ръкува с председателя на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (посрещнат с бурни ръкопляскания): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ние се уморихме да казваме, че всяка година на българската реформа е решаваща, но аз отново трябва да кажа тези думи. Лекомислено би било да се обещава, че тази година или след нея ще бъде лесно. Както не бива да се обещава с лека ръка, че нещата скоро ще имат своя край. Въпреки това аз искам да ви обърна внимание на едно изключително важно обстоятелство, а именно: че една реформираща се държава, едно реформиращо се общество, една реформираща се икономика винаги са нестабилни. Винаги се поставя въпросът: в такива общества и в такива икономики дали това е правилният път; дали това е самата реформа; дали тази реформа изисква още жертви. И това поражда обществени настроения, конфликти, държавата не може да се движи по своя път. Ето защо ние трябва всички заедно да направим усилия така, че държавата да получи най-после необходимата й стабилност, защото от стабилността ще дойде силата.
Във връзка с това аз искам да ви обърна внимание на възможността, която се открива пред нас - сега, до края на тази година, и до края на месец юли 1999 г. да започнем процес на приключване на реформата в отделни социално-икономически области на страната.
Ние бихме могли заедно да приключим реформата в съдебната власт, като най-после постигнем налагане силата на закона за всички в българското общество, силата на закона в ръцете на една съдебна власт, която няма да дели на наши и ваши, на всеки ще дава необходимото възмездие и ще препятства развитието на негативните процеси в обществото; съдебна власт, която ще гарантира справедливост без чадъри; съдебна власт, която ще убеди обществото, че виновниците получават необходимите присъди.
Ние бихме могли до края на тази година да завършим втория етап от данъчната реформа. С този етап законите, които ще предложи правителството на Народното събрание, ние ще хармонизираме българското данъчно законодателство с това на Европейския съюз. След това ще ни остане да завършим реформата в самата вътрешна организация и процедурите на данъчното облагане. Но ще можем да кажем още сега, че това няма да доведе до промяна на отношението между данъчните органи и българските фирми и българското население. Можем да кажем, че това, което те преживяха през тази година с подаването на имотните декларации, с подаването на другите декларации за обявяването на доходите, на една част от това ще се сложи естественият край, тъй като няма да има нужда да се подават повече такива имотни декларации, а другото ще придобие регулярна дейност - такава, каквато ще дава стабилност както на фирмите, така и на гражданите, така и на самата данъчна администрация.
Ние бихме могли заедно с вас да извършим до края на тази година и реформата в ефирните медии - реформа, която да гарантира на българското общество, че ще има интересни и забавни ефирни медии, телевизии, радиа, кабелни оператори и други подобни. Но това не може да стане, както всички разбираме, без приватизация на част от честотите, без уреждане на режима, по който излъчват частните радиа и кабелните оператори. Защото само конкуренцията в медиите е в състояние да гарантира високото качество на излъчваните програми.
Едновременно с това ние с вас можем да прекратим и приватизацията на най-гледаните времена в Българската национална телевизия - приватизация, която в момента пречи както на Българската телевизия, така и на нейната реформа.
В споразумението с Международния валутен фонд в оставащите три години се предвижда най-болезнената част от структурната реформа - санирането на предприятията, извеждането им в приватизация и несъстоятелност на тези, които са безнадеждни платци, тези, които трупат публичен дълг, да стане до края на първите три месеца на следващата година и в краен случай до средата на следващата година.
Искам да декларирам пред вас решимостта на правителството да осъществи докрай тази част от структурната реформа.
Искам да декларирам пред вас и това, че правителството ще удължи, ще ви предложи да удължим срока за действие на Закона за финансовото оздравяване, така че да могат да се извършат всички процедури по спасяване и по приватизация на тези предприятия, да се изчерпят всички възможности, така че да се реши въпросът за тяхното саниране, за тяхната несъстоятелност или за тяхната приватизация с оглед на най-важното - запазването на работните места.
Ние заедно с вас можем до края на юли следващата година да приемем законодателно административните актове, които са необходими за реформата в държавната администрация. Реформата в държавната администрация ще се осъществи основно с четири закона. Разбира се, организационните действия ще продължат за изпълнителната власт и след приемането на тези закони, но ние ще можем да кажем, че Народното събрание е дало своя дан за осъществяване на тази изключително важна част от реформите в българското общество.
Трябва да обърнем поглед и към защитата на човешките права, към защитата на свободата на гражданите, на техните естествени човешки права. Трябва да пресрещнем направените препоръки от страна на ПАСЕ към българското Народно събрание и към българското правителство и да ратифицираме Конвенцията за малцинствата. Българското правителство е решено да направи това по начин, по който ние тук ще се консолидираме, ще създадем общ дух, няма да поставяме под съмнение ратификацията на тази изключително важна конвенция и ще покажем, че сме достойни европейци.
Правителството ще направи един важен акт, който в тези осем години, а може би и преди това не е бил правен - на Народното събрание ще представим информация за една допълнителна инвестиционна програма. Както ви е известно, бюджетът има определен излишък, вместо очаквания и планиран дефицит. Ние сме решени част от този излишък да използваме за допълнителни нови инвестиции. Ще обявим нова инвестиционна програма в размер на 168 млрд. 240 млн.лв., като основна част от тези инвестиции ще отидат за подобряване на националната и регионална пътна и железопътна инфраструктура. Една значителна част ще отиде за изграждане на съвременна информационна система на държавната администрация. Една част ще отиде за изграждане на водоснабдителни и други обекти, а друга част - за подобряване на материално-техническата база на социалната сфера. Ще извършим отлаганите с години ремонти на училищата и ще направим това, защото преценяваме, че надплановите приходи трябва да бъдат насочени не към осъществяване на консумативни разходи, а за извършването на допълнителни инвестиции с цел оживяване на българската икономика и подобряване обслужването на населението.
С тази допълнителна инвестиционна програма ще търсим следните ефекти: да стимулираме производството в редица отрасли и дейности, свързани с осигуряването на строителни материали, заготовки, машини и съоръжения, апаратури и други продукти с инвестиционно предназначение.
Още през настоящата година ще подобрим състоянието на техническата и социалната инфраструктура, което ще доведе до подобрено обслужване на населението, както и на бизнеса.
Ще се разкрият нови работни места и в други производствени сфери, освен в строителството, които ще осигурят заетост и препитание на хората.
Точно по този начин ще се опитаме да противодействаме в определена степен на структурната безработица, която ще възниква от закриването на предприятията в несъстоятелност.
Ще създадем и условия за по-плавно преминаване към увеличения обем на инвестициите през следващите три години с източник от консолидирания държавен бюджет, за които ще предвидим и ще ви предложим още сега да одобрите в есента на тази година около 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт, които да отиват с инвестиционно предназначение срещу 1 на сто досега.
Точно по този начин считаме, че ще създадем необходимите предпоставки за ускорен икономически растеж на страната и за повишаване размера на създавания брутен вътрешен продукт.
Накрая искам да кажа, че основната грижа на правителството до края на тази година ще продължават да бъдат социално слабите, бедните, гладуващите, сираците, инвалидите. Ние ще поемем изхранването на сираците, което досега беше осъществявано отвън, с чуждестранна помощ, което беше една голяма обида за държавата. Ние ще гарантираме още до края на тази година всички разходи на училищата, на социалните заведения, на домовете за възрастни хора. (Ръкопляскания от мнозинството.) Ще ги снабдим предварително с необходимото им топливо, с необходимите им запаси от храна. Както казах, ще осъществим и ремонта на училищата, ще се опитаме да пренасочим част от субсидиите в сферата на транспорта, особено на вътрешноградския транспорт за превоз на учениците там, където се закриват училищата. Не е редно правителството да дава огромни средства за субсидии на градски транспорт, а дечицата в провинцията да пътуват по 5-6 километра на ден, за да отидат на училище.
Ще предложим и други програми, които да облекчат семействата в издръжката на техните деца и особено на учениците. Потвърждавам тази грижа на държавата и считам, че ако ние поемем тази грижа отсега нататък, в бъдеще с по-голямо самочувствие ще се считаме за хора, изпълнили своя дълг към държавата.
Искам да пожелая на всички ви успешна работа, по-малко нерви, по-малко противопоставяния, повече спокойствие, повече рационализъм, повече търсене на истината в тази сграда. Очаквам подкрепата за действията на правителството, както и обещавам сътрудничеството на правителството във всяка една от акциите, които нашето Народно събрание ще предприеме.
Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми и аз от името на нашата парламентарна група да пожелая на всички народни представители, на представителите на всички държавни институции ефективна, съдържателна и отговорна работа през новия политически сезон.
Признавам, че нямахме намерение да участваме в този дебат, защото смятам, че е време да загърбим декларативния етап в нашата работа, но бях провокиран, бях предизвикан от двете речи, които много напомняха тронните слова от преди десетилетия.
Аз не мога да споделя оптимизма в тези две слова, първо, защото социологическите проучвания, уважаеми дами и господа, сочат главоломно спадане на рейтинга на българския парламент, един спад на доверието, който е по-видим в сравнение с всяка друга институция. И това не може да не ни тревожи. Трябва да потърсим заедно обясненията за това.
Парламентарният нихилизъм отново се възражда и в медиите, и в общественото мнение. Причината е в това, че работим неравномерно - редуваме периоди на бездействие със стахановски труд. Причината за това е в очевидната законодателна неподготвеност на мнозинството. Народното събрание произвежда видимо некачествена продукция. Има най-малко два мотива, за да кажа това. Първо, защото вие всички добре знаете, че има законопроекти, които в рамките само на една година сме променяли няколко пъти. И второ, защото Конституционният съд, който не може да бъде обвинен в симпатии към българските социалисти, към левицата, към опозицията, вече няколко пъти връща законодателна продукция на този състав на Народното събрание.
На следващо място, като продължение на това трябва да кажа, че понякога мнозинството си позволява да вкарва в отделни законопроекти грубо афиширано антиконституционни елементи.
И не на последно място, законодателството, което ни предлага мнозинството, за съжаление се отдалечава от дневния ред на България, от изискванията на реформата и ни тласка в посока на силово налагане на един авторитарен режим, към укрепване на една партия в икономическата власт. Вижте законодателната програма за седмицата: продължава лустрационната политика в законодателството, налагането на цензурата чрез новия Закон за медиите, войната между институциите и съдебната власт се проектира, както е видно, върху законодателната ни дейност. И това в момент, когато залежава една голяма, една значителна продукция на българската опозиция. Качествени законопроекти, няколко хиляди законодателни предложения бяха отклонени в рамките на предишния сезон.
Пак през миналия сезон, уважаеми дами и господа, мнозинството загуби няколко важни морално-политически битки - от публичния дебат за назначаемостта на кметовете в малките населени места с опита за отнемане на прекия изборен вот на населението в тези места до дискусията по споразумението с Международния валутен фонд. Надявам се, че през ваканцията вие сте успели да извлечете необходимите поуки, да вземете урока, който ще ви е необходим през новия сезон. Но за всички е ясно, че мнозинството съзнателно или не вече стесни обществената и политическата база на своето управление. Вие ставате все по-самотни, уважаеми дами и господа. Няма го реформаторското мнозинство и това вече е очевидно за всички. Това може да бъде потвърдено при един внимателен прочит и на стенограмите и на разпечатките от гласуванията.
На следващо, но не на последно място, парламентът вместо да бъде, както всички очаквахме, източник на политическа стабилност, благодарение на усилията на мнозинството отново бяха възродени напрежението, конфронтацията, силовото налагане на грешни законодателни решения. Затова и звучи твърде фалшиво този призив заедно да приемаме очевидно антиконституционни, антидемократични закони, каквито са тези, заложени в програмата за тази седмица.
Мнозинството загуби, уважаеми дами и господа, щедрата външна подкрепа, с която разполагаше в началото на своята работа. Вижте последния вариант, предложен от докладчиците към Съвета на Европа. В него има една непозната от година и половина сурова критична оценка за ситуацията в България, за работата на изпълнителната и законодателната власт.
Много е важно, уважаеми дами и господа, да осъзнаем сега, в началото на парламентарния сезон, дали Народното събрание най-после ще се превърне в един работещ, ефективен законодателен орган, дали ще остане парламентът един апендикс на изпълнителната власт, дали ние ще си затворим очите пред очевидния хаос, който има в данъчната система и няма ли да си зададем въпроса кой ще поеме моралната, професионалната и политическата отговорност за онова, което цари в данъчната система. Ще останем ли безучастни към безхаберието на Министерството на земеделието за това, че остави реализацията на новата реколта на автопилот? Дали, уважаеми дами и господа, Народното събрание ще бездейства, когато за всички е очевидно, че сме неподготвени за новата учебна година? И най-сетне, няма ли да реагираме, когато един или друг министър, например министърът на вътрешните работи, си позволява от националните медии да заявява, че се разработва главният прокурор и че се чака подходящият момент, за да може едни или други данни да бъдат предоставени. Това не е ли политически натиск, питам, и как ще се чувства обикновеният гражданин, когато знае, че главният прокурор на републиката е разработван, че той е обект на политическо въздействие? (Ръкопляскания от левицата.) Силната държава - аз продължавам мисълта от словото на държавния ни глава - е немислима със слаб парламент, уважаеми дами и господа, какъвто формира сегашното мнозинство. Народното събрание трябва да се превърне в един действен, работещ орган, както подхожда на една истинска парламентарна република, към която всички ние надявам се се стремим. Отговорността е на всички ни и трябва добре да разберем, че този сезон е една от последните възможности да докажем това. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин президент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате ли карта?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Имам, да, само че трябваше да попитате и господин Първанов. Аз пак казвам, господин председателю, извинявам се много, че Вие към тях сте доста толерантен, а към нашата парламентарна група доста строг.
... господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз също искам да призова всички народни представители да запретнат ръкави и да започнат да работят като истински народни представители, да забравят за това кой предлага законите, да видят какво пише в тези закони и дали те съответстват на нашите цели, с националните цели и демократичните принципи. Тогава наистина законите ще бъдат по-добри. Това се отнася най-вече за парламентарното мнозинство. Бих желал те да са по-инициативни.
Що се отнася до нашата парламентарна група, ние ще продължим да работим в този дух, в който работихме през изминалата година. Както знаете, ние първи предложихме проект за герб и мисля, че този герб, който стои зад нас, той в доста голяма степен отговаря на нашето предложение за нов герб. Макар че, господин председател, виждам, че единият лъв е червен, другият - бял, а лъвовете трябва да са еднакви по цвят. Но както и да е.

Ние ще продължим да работим за изпълнение на нашата програма, макар и изпълнявана от друго правителство и друго парламентарно мнозинство, за свободна частна инициатива, за пазарно стопанство.
Колеги, имайте предвид обаче, че нещата в международен мащаб стават все по-трудни - трудна световна конюнктура; във вътрешен план - плюсовете от финансова стабилизация вече са изчерпани. Трябва да се премине към активна политика на икономически растеж и няма да престанем да повтаряме това вътре в пленарната зала и там, където имаме възможност. Защото България без икономически растеж няма да направи нищо.
Аз и нашата парламентарна група сме доволни от това, което каза министър-председателят, че ще предложат ратифициране на Конвенцията за малцинствата. Отдавна сме настоявали за това. Ние, съобразно спецификата и нашата програма, ще продължим да работим за превръщането на негово величество цар Симеон Втори във важен политически фактор в развитието на България. Призоваваме всичките парламентарни сили да ни подкрепят, защото от това България само може да спечели. (Неразбираеми реплики от СДС.) Няма да жалим сили в тази насока.
Уважаеми колеги, моля ви запазете тишина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние предупреждавахме за данъците. Аз се чудя господин Георги Първанов какво протестира за данъците, когато данъчната политика на това правителство и на това парламентарно мнозинство не се различава съществено от данъчната политика на вашето правителство и на вашето мнозинство в предишния парламент. Ние винаги сме били против и онази, и против тази данъчна политика. Предупреждавахме и искахме да се направят такива промени, които да са от полза и за хората, и за страната. Сега виждам, че Министерският съвет предлага точно това, което аз предлагах. Ето, господин Цонев ще ви каже. За промяна в Закона за местните данъци предложих дата 30 септември или комулативно един месец след получаване на съобщението. Хубаво е, че сте дошли до този акъл, но не можехте ли да дойдете малко по-рано - преди два месеца, и сега нямаше вие да се бламирате. За какво трябва да говоря аз това тук? От нашата парламентарна група беше предупредено тук за едно работническо-мениджърско дружество (РМД), на което господин Божков отговори - "Няма фалшива приватизация чрез един банкер". Банкерът по вестниците каза: "Да, аз стоя". И сега цялата дружинка отиде в това РМД на море на почивка. (Смях и весело оживление.) Кой плати, господин Костов? Защо не проверите кой плаща на министрите да ходят там? На гости на чистачките ли са? (Смях и весело оживление.) Тя корупцията не е само долу по ниските етажи на властта, тя е отгоре. Поканете вашите министри да кажат къде са били на почивка. Неслучайно на Министерския съвет, на висши магистрати и на други е даден Евксиноград, там, да не ви безпокои никой. Сравнително в лукс да ходят. Аз съм сигурен, че Вие не искате вашите министри да харчат пари наляво и надясно така, както не харчат даже и най-големите бизнесмени. Или някой им плаща сметките? Вие разкрийте това.
Предупреждавахме и за масовата приватизация. И сега смятаме, че тези предупреждения трябва да си ги закачите на ухото или господин Божков, или който ще отговаря за нея. Ще има маса проблеми с нея. Сигурно!
Ние сме за гражданско общество в България. Ние сме за това да има и фондации, но не да има само една фондация и всички други да кретат покрай нея и да не знаят какво да правят. И не тази фондация да храни сираците. Ние искаме държавата с държавния бюджет да храни сираците, обаче си съберете парите. Ние сме за това да има силна власт. Събирайте си данъците! Но не предварително да обявявате тоя или оня за престъпник и да им пращате барети. (Смях и весело оживление в СДС.) Вижте, не казвайте "а", защото аз ще кажа и "б", и ще ви кажа да не се признават дипломите на така наречените самозвани юристи от милиционерската школа, защото това е едно комунистическо формирование. Не ме принуждавайте да ви казвам тези работи. Съберете си данъците от "Булгаргаз". Съберете си данъците от "Булгаргаз"! Не става дума за Вас, господин Бонев. Не Ви визирам Вас, а визирам другите Ваши колеги. (Смях и весело оживление.)
"Булгаргаз" колко пари има да дава на господин Радев? (Неразбираема реплика от СДС.) Е, тогава наистина ще станат. Ние сме против войната между институциите и призоваваме всички да застанем зад този принцип, да има консенсус.
Не може един министър да размахва бъдещ компромат, пък било то срещу главния прокурор. И срещу гражданин на България това нещо не може да става. Събира ли се в това министерство информация, която може да бъде използвана за други цели? Господин министре, (обръща се към министър Бонев) Вие, ако ходите по-често в Европа, попитайте ги къде го има това. Това ако стане в една нормална европейска държава, министърът си отива, а не знам дали не и целият кабинет. (Реплики от СДС.) Ние сме за това Народното събрание да осъществява строг контрол върху правителството, върху спазването на законите и за демократични принципи. Защото в законите може да има дупки и да се използват. Но има и една демокрация, едни демократични принципи, които трябва да станат много важно нещо в нашето държавно управление.
Корупцията. Естествено, че сме против корупцията. Но недейте да смятате, че корупцията е само по ниските етажи на властта. Тя ходи по високите етажи преди всичко и оттам се разпростира надолу. Имаме една приказка, едната вече беше цитирана от нашия президент, че рибата се вмирисва откъм главата. Затова Вие, господин Костов, се огледайте най-напред около себе си и тогава работете срещу корупцията. Ние ще Ви помогнем.
Уважаеми колеги, един от най-важните демократични принципи, залегнали и в нашата Конституция, и то не само затова, защото го пише в Конституцията, а защото го пише в демократичните конституции, това е контрол върху действията на изпълнителната власт.
Аз и нашата група сме изненадани, че едно наше предложение въобще не е разглеждано тук в пленарна зала и ние апелираме всички да се обърнете пак към него. То беше да се търси отговорност за виновниците за финансово-икономическата катастрофа от края на 1996 и началото на 1997 г. Нека се потърси тази отговорност. Защо? (Неразбираема реплика от СДС.) Вижте, господине, излезте и се изкажете. Защо ме реплекирате от място?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Такива примери има в българската история. Дайте да се обърнем пак към това. И нека това, което направим в Народното събрание тук, по този въпрос, да служи за пример и за всяко едно бъдещо управление.
Накрая, уважаеми колеги, пожелавам на всички тук пак да запретнем ръкави и да не жалим сили и енергия, и да работим за едни добри и изпълними закони. Изпълними от гледна точка на това каква е сега нашата държавна администрация. Има много кусури.
Предупреждавах Ви, господин Радев, че тази данъчна администрация не можеше да изпълни поне този закон, за който сега сигурно ще дебатираме тук, в исканите срокове. Чисто и просто, защото я познавам, защото съм за четвърти парламент тук, в тази зала. Нека Народното събрание да контролира Министерския съвет и да го вкарва в правия път.
Колеги, пожелавам ви успешна работа на вас и на изпълнителната власт за това наистина да направи България цивилизована страна, а ние каквото можем, ще помагаме. Е, естествено, по някой път ще си служим с по-остри думи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
От името на парламентарна група има думата заместник-председателят на народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин министър-председател, господа и дами министри, дами и господа народни представители! Приятно ми е от името на Парламентарната група на Евролевицата да пожелая успех на Народното събрание, на правителството и държавния глава през есенната сесия на парламента, която представлява нов политически сезон.
С голям интерес изслушах приветствието на президента и намеренията на правителството, изразени от министър-председателя, и искам да отбележа, че приоритет номер едно, който предлага Евролевицата, не беше чут в достатъчна степен.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин президент! Ние смятаме, че един от най-важните приоритети през тази сесия на Народното събрание е присъединяването на България към Европейския съюз. И затова нашият приоритет, който ще направим от гледна точка на парламентарните механизми, е хармонизирането на нашето законодателство с правото на Европейския съюз. Смятам, че през изминалите месеци се вложиха много емоции за това дали сме готови и дали самият Европейски съюз е готов да ни приеме. Но ние се намираме в много важен етап на психологическата подготовка на българския народ за това, което ни предстои. Ние не можем да бъдем конкурентоспособни в Европа, ако тук, в българския парламент нямаме изработен собствен механизъм за хармонизиране на нашето законодателство с правото на Европейския съюз. Приемането на нашето ново законодателство е една възможност то едновременно да отговаря на директивите и регламентите на Европейския съюз. Ние не трябва да бягаме от този въпрос. Страни като Австрия признават, че те са се готвили дълго, при тяхното икономическо ниво. Едновременно с подготовката на нашата икономика, с подготовката на инфраструктурата за присъединяването ни и трябва да готвим и нашето законодателство.
Парламентарната група на Евролевицата още в края на м. септември ще предложи парламентарен механизъм, който да бъде одобрен в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да може всеки, забележете, всеки закон, който ние приемаме, да бъде в такъв вид, който да отговаря на директивите на Европейския съюз. Смятам, че това е изключително важно и от гледна точка на традицията, и от гледна точка на конкурентоспособността, и от гледна точка на нивото на работата в Тридесет и осмото Народно събрание.
Вторият приоритет, който очертава Евролевицата за тази сесия, са нашите законодателни предложения преди всичко в социално-икономическата сфера. Но вчера на заседание на групата ние установихме, че можем да приемем най-добрите закони в областта на икономиката и социалната сфера, обаче има един закон, на който трябва да отделим специално внимание сега, през есента, преди приемането на Закона за държавния бюджет - това е Законът за закрила на детето. За този закон има пет проекта, по които има вече обединен готов проект в Комисията по правата на човека. Но този законопроект се нуждае изключително много от подкрепата на Народното събрание, на всички парламентарни групи, от подкрепата на правителството, защото той поставя два изключително важни въпроса: първо, ще се създадат ли специални структури, които да се занимават с въпросите за закрила на детето, и, второ, да бъдат осигурени не само възможностите да се защитават правата на детето както от гледна точка на самото дете, така и от гледна точка на неговите родители, но и да се създадат материални възможности за закрила на детето. В законопроекта на госпожа Мозер се поставя изключително важният въпрос ще бъдат ли записани така наречените детски надбавки в закона. Дори да не бъдат отбелязани в този закон, в други закони по обещание на министър Иван Нейков те трябва да бъдат предвидени за бюджетната 1999 г.
Затова, уважаеми дами и господа, мислейки за държавния бюджет, мислейки за развитието на икономиката, мислейки за социалната сфера, ние непременно трябва да приемем този закон, който да отговаря и на световните и европейски критерии, и най-вече на острите български нужди, които в продължение на осем години не са решени. Това впрочем беше законопроектът, който обедини всички парламентарни групи и неправителствените организации. Остава само да финализираме този процес и да се намерят източниците на финансиране за закрила на детето.
Следващият приоритет на Евролевицата, който също е в социалната сфера и към който беше проявено, така да се каже, деликатно невнимание, това е Законът за минималното почасово заплащане. Ние смятаме този закон за много важен и смятаме, че въпросът за минималното почасово заплащане не трябва и не може да бъде решаван само с постановление на Министерския съвет. Защото това не е само социален въпрос - за това, че работникът ще знае колко струва неговата работна сила, за това, че работодателят, независимо каква е формата на собственост, ще бъде длъжен да осигури на работника точно такова заплащане, което да съответства на приетия закон, но този закон ще бъде много важен и за структурната реформа на страната, защото той ще покаже какви са нормалните трудови правоотношения и ще покаже каква е нормалната цена на труда.
Ние, от нашата парламентарна група, смятаме, че не трябва да се бяга от този законопроект. Това е един много сериозен критерий както в социалната, така и в икономическата сфера и е свързан с всички доходи на населението, не само с работната заплата. Затова ние предлагаме и предлагахме днес, в деня на опозицията, а това може да стане и в нормалната програма на Народното събрание, този законопроект много бързо да получи становище от Комисията по труда и социалната политика, каквото становище все още няма, хубаво е да бъде обсъден в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и правителството да изрази своето отношение, защото той има отношение и към преговорите с Международния валутен фонд.
Друг приоритет на нашата парламентарна група е Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, който е към второ четене.
Следващият ни приоритет е Законът за насърчаване стабилизацията и развитието на промишлеността.
Това са законопроектите в социално-икономическата сфера.
В политическата сфера ние държим още сега, през есенната сесия, да започне обсъждането на новия Закон за политическите партии. Това е не само идея на нашата парламентарна група. В консултации с други парламентарни групи, например с Народен съюз, ние сме установили, че това е важен въпрос. Правили сме консултации, разбира се, и с останалите парламентарни групи. Ние имаме свой законопроект и смятаме, че този закон трябва да се разгледа едновременно или последователно, но в достатъчно кратко време със Закона за неправителствените организации, какъвто проект вече се очаква да постъпи в Народното събрание, и с бъдещия избирателен закон.
Това бяха законопроектите, които предлагаме ние.
Трябва веднага да отбележа, че нашата парламентарна група смята, че стилът, който беше възприет в предишната сесия на Народното събрание, не допринася за добрия тон и за приемането на най-качествените законопроекти, тъй като имаше няколко сериозни законопроекта на Евролевицата, които бяха игнорирани още на първо четене. По признание на специалистите от най-широките лекарски среди законопроектът за здравното осигуряване, който ние предложихме и който не беше резултат само на работата на нашите експерти, а на тригодишен труд на хората в тази сфера, беше отхвърлен в пленарната зала още на първо четене въпреки сериозната дискусия с участието на председателя на Народното събрание, с множество професионални и неправителствени организации. Повечето от идеите, които ние предлагахме, бяха отхвърлени и останаха само идеите, свързани с доброволното осигуряване.
Ние не можем да приемем такъв подход - когато законопроектът е на друга парламентарна група, той да бъде априори отхвърлен, дори още на първото гласуване, макар че в кулоарите се казва колко хубав е този законопроект. Смятаме това за непродуктивно и смятаме, че само обединяването на идеите на различните парламентарни групи може да доведе до добър резултат.
Същото се случи със Закона за допълнителното пенсионно осигуряване. Ние не се борим за предимство във времето. Вярно е, че той беше депозиран много преди правителствения. Освен това нямаше принципни противоречия между нашия законопроект и проекта на правителството. С голямо удивление установихме, въпреки дискусиите в Комисията по икономическата политика, че на първо четене той беше отхвърлен. Вероятно заради парламентарното удобство да не бъдат вземани предвид два законопроекта при подготовката им за второ четене. Което довежда до това парламентарната група да предлага основните, принципни въпроси в предложения за второ четене, които пък ан блок да бъдат отхвърлени. Смятаме това за непарламентарен подход, който няма да доведе до добри резултати.
И следващата сфера, за която искаме да говорим днес, това е сферата, в която лично ние нямаме законодателна инициатива, но която е от жизнено значение за българското общество и за Народното събрание. Ние очертаваме няколко от тези сфери. Първата е съдебната реформа. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, не можем да игнорираме препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, не можем да затворим очите си пред принципите, свързани с реформата на съдебната власт, с медийната политика и с осигуряване възможността за нормално функциониране на парламентарната демокрация. Затова, ако искаме да бъдем действително народни представители, ние трябва да направим така, че през есенната сесия на Тридесет и осмото Народно събрание да се приемат законопроекти, предлагани от всички парламентарни групи, в съчетание с интереса и позицията на неправителствените организации и да не игнорираме мнението на Европа за това, което се случва в България. Надявам се, че с повече разум можем да направим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин президент, господин вицепрезидент, уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри! Взимам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, защото съзнавам голямата отговорност, която лежи именно на тази парламентарна група, която представлявам, затова защото ние сме част от управляващото мнозинство и с оглед на това носим голямата отговорност за управлението на България.
Това, което чух от президента на Република България, бяха думи, които наистина беше хубаво да ги чуем тук, в парламента, да ги чуем всички - народните представители и правителството заедно, защото много неща направихме, но много неща още има да направим и не бива да забравяме, че пътя, който сме тръгнали да извървим, е труден, но е нужна политическа воля, която може да го преодолее и така да добием стабилност и сигурност в държавата.
Аз лично съм доволна от това, което чух и от министър-председателя, затова защото даде една заявка за това какво предстои оттук нататък в България не само като законодателна инициатива, но и като действия от страна на правителството.
Тук, разбира се, идва ангажиментът на парламента и всеки да каже с оглед на политическата сила, която представлява, какво заявява в началото на този политически сезон - дали приема това, което се предлага от страна на правителството или не и, разбира се, да се чуе и какво ще предложи мнозинството.
Именно затова взимам думата, за да кажа какво предлагаме ние от името на мнозинството за тази сесия. Имаме работа, която трябва да завършим в рамките на тази сесия и тази работа най-общо може да бъде подредена в няколко теми. Това е темата съдебна власт. Реформата в съдебната власт беше започната в началото на тази година и е редно в рамките на тази година ние да приключим с приемането на устройствения закон, което в никакъв случай не означава, че приключваме реформата в съдебната власт. Защото следват Наказателно-процесуалният кодекс, Гражданско-процесуалният кодекс, неща, които са изключително важни, за да може да говорим за ефективно действаща съдебна система и за това, за което господин Венцеслав Димитров преди малко каза - търсене на отговорност на виновните за финансовата катастрофа в България. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Да, господин Димитров, но аз съм и за правова държава. Затова искам търсенето на отговорност да бъде от тези, които имат право да го направят, а не парламентът да играе ролята на конвент. Търсенето на отговорност е в резултат на действия на изпълнителната власт въз основа на закони, които предлага законодателната и накрая съдебната власт, която трябва да доведе отговорността до наказание. Затова искаме ефективна съдебна система - за да може да се потърси и да се стигне до отговорността на тези, които съсипаха България, на тези, които и в момента се опитват да вършат престъпления. Всички те трябва да получат своето наказание независимо от цвят, независимо от близост, независимо от позиция в един или друг момент, в който са се намирали във властта. Но за всичко това ни е нужна съдебна система и трябва да извършим тези тежки действия, в смисъл да направим реформата, да дадем ефективно действащи закони, за да можем да говорим за ефективна съдебна власт.
Така че това е една от заявките, която имаме в началото на тази сесия - да приключим с гледането на устройствения закон, Закона за съдебната власт и да започнем работата по процесуалните закони.
Какво друго трябва да направим? Трябва, разбира се, да помогнем да дадем основата, за да имаме свободни електронни медии. Разбира се, това ще бъде основата на работата ни и в тази сесия. Защото, дами и господа, не можеш да говориш за свободни медии, ако няма конкуренция, ако няма частна телевизия, ако няма приватизиран ефир. Тогава няма да има свобода на медиите. Затова трябва да приемем и Закона за радиото и телевизията и да гарантираме заедно с приетите закони, тоест Закона за далекосъобщенията, да може да се даде свобода и на електронните медии.
Какво е направил до този момент парламентът?
Понеже се говори за структурна реформа и от страна на Евролевицата много думи се казаха в тази насока - че трябва да оптимизираме нещата, парламентът с работата си в последната година и половина на практика подготви законодателно основата за извършването на структурната реформа. Оттук нататък очакваме действията на изпълнителната власт. Разбира се, каквото още трябва да бъде направено, ще бъде направено от нас, от парламента, но оттук нататък отговорността ляга основно на изпълнителната власт, тъй като законите в крайна сметка вече са приети.
И понеже чух едно подхвърляне от страна на лявата страна - какво е направил до този момент парламентът, чух думичката "нищо". Чух и господин Първанов, който каза, че пада рейтингът на парламента и много се притеснява за това. Уважаеми колеги, рейтингът на парламента ще бъде добър, когато се работи в него и когато уважаваме себе си и уважаваме институцията, в която работим, когато работим за хората, които са ни избрали, а не само да говорим политически речи и да се правим, че живеем в някакви илюзорни неща, а не поглеждаме реалностите. А реалностите са други. Реалностите са, че има приети закони. Да, има грешки. Има грешки в приетите закони. И аз искам да ми посочите страна, в която не се допускат грешки, когато се приемат закони или не се допускат грешки в която и да е дейност, която извършва един човек. Няма такава дейност и няма такива хора. Имаше само при комунизма. Тогава имаше всестранно развити личности, хора, които не бъркат. Те бяха равни на богове. Не, ние не сме богове, ние сме нормални хора, хора, които сме загрижени за съдбата на България, хора, които сме загрижени за това да се живее по-добре и правейки усилия да се живее по-добре и правейки един по-действащ и по-работещ парламент. Защото аз се питам какво разбира господин Първанов под действащ и работещ парламент. Според мен това означава приемане на закони, закони, които да служат за доброто на българските граждани. Това означава. Означава да има достатъчна ангажираност на народните представители и в комисиите, и в пленарна зала, и по местата, където са избрани, работят и се срещат със своите избраници. Това означава работещ и действащ парламент. И аз мисля, че и досега беше такъв. Разбира се, още много може да се иска. Още много може да се иска и от нас и като качество, и към изпълнителната власт, и към съдебната власт, и към това да имаме по-добра координираност помежду си. Но зависи от нас, зависи от това ние сами да дадем темите и да работим по тях, а не само да казваме няма работещ парламент, той не работи хубаво. И искаме парламентарна демокрация, в която да приемаме всякакви закони - кой откъдето ги предложи. Парламентарната демокрация означава ясни политически правила. Парламентарната демокрация означава, че в нея има мнозинство и малцинство. Парламентарната демокрация означава, че парламентарното мнозинство излъчва правителство. Това са неща, които мисля, че досега трябваше да сме ги научили, след като сме народни представители, след като твърдим, че сме хора, които се занимаваме с политика.
Доста странно звучи предложението Народното събрание да приема закони кой откъдето ги предложи. Аз искам да заявя съвсем отговорно от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили: ние ще приемаме законите, които смятаме, че са актуални, че това е дневният ред на обществото. Това е, което съчетаваме заедно с Министерския съвет и смятаме, че е дневният ред на обществото. А това означава съдебна реформа, означава нови данъчни реформи. Защото това, което трябва да се направи с оглед предстоящия бюджет, това означава приемане на бюджета, това означава приемане на закони, които да дадат възможност по-лесно да се живее именно за тези хора, които са в тежко състояние - социално слаби, бедни, деца и сираци. Това означава свобода на медиите, това означава защита на човешките права.
В тази сесия, освен всичко друго, ние ще приемем именно закони, гарантиращи правата на човека. Това са закони, които са съобразени с Европейския съюз и са хармонизирани. (Реплики от ДЛ.) Да, просто не сте чели всичко. Става въпрос и за законопроекта за чужденците, и за българското гражданство, и волята, която аз се надявам, че парламентът ще прояви, за да се ратифицира Конвенцията за малцинствата.
Тъй като времето ми завършва, искам да кажа само още две думи. Вярвам и имам усещането, че днес в пленарната зала по-малко бяха острите думи, които се размениха. Вярвам, че в тази и в следващата сесия народните представители, съвместно с правителството, с президента на Република България, с усилията на всички български граждани, ще можем да създадем именно стабилността в България, усещането за стабилност - изключително важно нещо, което аз вярвам, че можем да дадем, и с което сме длъжни. Пожелавам лека сесия на Народното събрания! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Екатерина Михайлова.
Днес рожден има народният представител Найден Зеленогорски. Честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Преди да пристъпим към регулярната си работа, 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължава работата на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 29 юли до 1 септември 1998 г.:
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка - Люксембург. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Еспорткредит - Кралство Швеция. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
План за статистическите изследвания през 1998 г. Вносител е Националният статистически институт.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител - народният представител Александър Каракачанов. Водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за оземляване със земеделска земя. Вносител - народният представител Александър Каракачанов. Водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за ратификация на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.). Вносител - Министерският съвет. Разпределено е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за ратифициране на споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Узбекистан. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - народният представител Руси Статков. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Имате проект за седмичния дневен ред. Днес е първият пленарен ден не само на новата сесия, но и на м. септември. Правото си по чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за посочване на точка в днешния дневен ред е упражнила само Парламентарната група на Демократичната левица, която предлага точка в програмата на Народното събрание на 2 септември - сряда: законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите - N 854-01-49. Вносител е народният представител Георги Първанов и група народни представители. По този законопроект становище на водещата комисия - Комисията по образованието и науката, няма. Същевременно е изтекъл тримесечният срок по нашия правилник, в който водещата комисия е трябвало да разгледа законопроекта и да даде становище.
Използвам повода да обърна внимание на всички постоянни комисии, които са водещи, да прегледат разпределените им законопроекти в това им качество и да спазват предвидените в нашия правилник срокове. Сроковете са три месеца, когато е вносител народен представител, и един месец, когато е вносител Министерският съвет.
По предложената точка няма да има гласуване.
Какви други предложения по седмичния дневен ред са постъпили?
Предложение от Иван Бойков - заместник-председател на Парламентарната група на Евролевицата: "На основание чл. 39, ал. 3 (по общия ред от правилника) внасям предложение за включване в дневния ред на заседанията на Народното събрание за седмицата 2 - 4 септември на законопроекта за минималното заплащане на труда и индексацията на доходите, внесен на 29 април 1998 г." Становище на водещата комисия също няма.
Предложение от народния представител Иван Генов: "Моля да включите в седмичната програма като точка от дневния ред проект за декларация относно мирното решаване на кризата в Косово."
Предложение от народните представители Благовест Сендов и Руси Статков: "Молим да включите в седмичната програма като точка в дневния ред законопроекта за ветераните от войната, приет на първо четене на 11.06.1998 г."
Предложение от народния представител Руси Статков: "Моля да включите в седмичната програма като точка в дневния ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси."
Становище на водещата комисия няма. Законопроектът е разпределен вчера, когато е и внесен.

И предложение на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
Молим да включите в седмичната програма от 2 до 4 септември:
1. Законопроект за държавния служител. Вносител: Министерският съвет. Първо четене.
2. Законопроект за радиото и телевизията. Вносител: Министерският съвет. Второ четене, продължение.
3. Законопроект за изменение и допълнение на съдебната власт. Вносител: Министерският съвет. Второ четене, продължение.
Пристъпваме към разглеждане и гласуване на направените предложения.
По предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на Евролевицата Иван Бойков за законопроекта за минималното заплащане на труда и индексация на доходите. Моля, гласувайте направеното предложение. Само припомням, че становище на водещата комисия няма.
Гласували 174 народни представители: за 72, против 87, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Иван Генов за декларация относно мирното решаване на кризата в Косово. Има думата вносителят.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 11 юни тази година Парламентарната група на Демократичната левица излезе първа от политическите сили със своя разгърната позиция за цялостно мирно уреждане на кризата в Косово. Няколко дни по-късно - на 16 юни, по надлежния ред Парламентарната група на Демократичната левица внесе проект за декларация по този въпрос. На 9 юли председателят на Комисията по външна и интеграционна политика изрази общото мнение на цялата комисия, че тази проектодекларация може да служи за база за всеобхватна позиция на Тридесет и осмото Народно събрание за мирното решаване на кризата в Косово. За съжаление ден по-късно, на 10 юли, от тази трибуна в отговор на питане на представител на Демократичната левица министър-председателят на Република България заяви, че декларацията на Народното събрание от 29 април 1993 г. е вече анахронизъм и позицията за ненамеса се нуждае от преразглеждане.
Последваха серия от неосъществени заседания на Комисията по външна и интеграционна политика и неколкократно отхвърляне на тази точка от дневния ред на пленарното ни заседание по вина на мнозинството. Големият смисъл на тази проектодекларация е да се сложи сериозна преграда върху авантюристични намерения на отделни представители на мнозинството и на правителството за военна намеса на България в решаването на кризата в Косово.
Ние апелираме днес към мнозинството да покаже европейски знак и да включи най-после тази точка в своя дневен ред, да не брадясва тя повече, тъй като това е нарушение на правилника на Народното събрание, на буквата и духа на Конституцията и този начин на поведение не съответства на елементарните правила на парламентаризма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов. Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 180 народни представители: за 63, против 98, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Благовест Сендов и Руси Статков има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, в края на миналия месец заедно с моя колега Руси Статков присъствахме на едно много мило тържество, когато в село Козирово в Североизточна България се откри Паметник на падналите за защита на България български воини. Беше много впечатляващо, че в това време едно село, което има повече от 50 такива герои, със собствени сили, с дарения на местни граждани издига такъв паметник. На това тържество присъстваха, разбира се, останалите живи ветерани от Втората световна война. Те ни помолиха да се погрижим да се ускори приемането на предлагания законопроект, който вече мина на първо четене, тъй като те схващат този законопроект не толкова като един материален израз, а като една морална подкрепя на все още живите ветерани. Затова ние си позволяваме да направим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов. Моля, гласувайте предложението.
Гласували 173 народни представители: за 64, против 43, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Предложението от народния представител Руси Статков за законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който е внесен вчера и няма становище на водещата комисия, няма да го поставям на гласуване. Но се разбрахме на Председателски съвет, че ако междувременно на днешното си заседание водещата комисия по бюджет, финанси и финансов контрол излезе със становище и изтече 24-часовият срок по нашия правилник, по реда на чл. 39, ал. 5 евентуално председателят ще го предложи за точка от дневния ред в петък.
Господин Руси Статков има думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едно от нещата, за което имаше почти единодушие и в изказването на президента, и в другите изказвания, беше свързано с предложения от мен законопроект за изменение на Закона за местните данъци и такси. В тази връзка обяснението на председателя на Народното събрание за някакво уточнение на Председателския съвет не е достатъчно, за да може напрежението в страната и беззаконието в момента - тъй като в момента няма ред и закон - да бъде преодоляно, освен с ускорено обсъждане на законопроекта, който аз съм внесъл, или акта на Министерския съвет.
Затова процедурното ми предложение е да задължим днес Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да излезе със становище и още сега ние имаме право да включим в дневния ред за седмицата в началото още законопроекта, който аз съм внесъл, и този на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. Такава процедура - Народното събрание да задължава която и да било комисия - нашият правилник не познава.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Моето процедурно изказване е на основание на чл. 41 от нашия правилник. Правя предложение и от името на Парламентарната група на Демократичната левица за отпадане от дневния ред на точката, свързана със законопроекта за радиото и телевизията.
Аргументи: известно е, че комисията по наблюдението към Съвета на Европа излезе със своя доклад, който съдържа 25 страници критика към българското правителство, голяма част от която е свързана именно с медийния закон.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това не е вярно!
ИВО АТАНАСОВ: Това е една катастрофа за България, даже нещо повече, тъй като дори и при самолетните катастрофи все някой оцелява, докато при тази катастрофа всички - и отляво, и отдясно - попадаме под неодобрителния поглед на Европа.
Известно е, че България е втората държава след Русия, за която ще има два дебата в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и ние сме единствената страна, която желае да стане пълноправен член, в която докладчиците, наблюдателите ще идват за трети път. Повод за това тяхно трето идване е и медийният закон. И както е тръгнало, двамата докладчици - господата Гелерот и Аткинсън - ще трябва да се сдобият с българско гражданство, за да смогват да озаптяват вашите антиевропейски напъни.
С оглед на всичко това прелагам да гласуваме тази точка да отпадне от дневния ред. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Срещу това предложение за отпадане?
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Наистина единственото вярно от онова, което каза господин Атанасов тук, е, че докладът е от 25 страници. Това е единственият верен факт в неговото изявление.
В доклада от 25 страници има много, преобладаващи положителни оценки за развитието на България в последната година и половина. Има, разбира се, и бележки. Но тези бележки са направени в движение и датата на завършването на този доклад е началото на юли 1998 г. Господата Гелерот и Аткинсън - казвам това заради истината, която трябва да се говори в това събрание - ще идват не заради медийния закон, а за да продължат работата си по този информационен доклад. Преобладаващата част, подчертавам, от този информационен доклад отбелязва напредъка, извършен в България както в икономическата, така и в социалната, така и в областта на човешките права.
Не повод за идването на господата Антиксън и Гелерот след известно време, през октомври в България е медийният закон. Дотогава той ще бъде приет и ще бъде приет заедно с препоръките, които са направени от експертите на Съвета на Европа.
Затова, господин председателю и уважаеми колеги, аз ви призовавам тази точка да остане в дневния ред, тъй като тя е съобразена с европейските тенденции в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
По предложението по чл. 39, ал. 7 от Парламентарната група на Демократичната левица няма да има гласуване.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е направен проект за програма за работата на Народното събрание:
1. Първо четене на законопроекта за държавния служител.
2. Второ четене на законопроекта за радиото и телевизията.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
4. Парламентарен контрол.
Но понеже има направено предложение за отпадане от проектопрограмата на втора точка - второ четене на законопроекта за радиото и телевизия - моля, гласувайте предложението за отпадане на втора точка от проекта за седмичната програма.
Гласували 179 народни представители: за 74, против 96, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 172 народни представители: за 112, против 45, въздържали се 15.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНТИТЕ, първо четене.
Вносители - Георги Първанов и група народни представители.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания.
От името на вносителите има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за висшето образование узакони както обучението, финансирано от държавата, така и така нареченото платено обучение, но на основата на неясни и непълни критерии.
Осъзнавайки този факт законодателят е предвидил необходимостта от друг механизъм и го е заложил в чл. 96 от закона, който предвижда, цитирам: "При условия и по ред, определен със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка".
Законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите е внесен в изпълнение на тази воля на избирателя. Това е формалната причина.
За нас много по-съществени са обаче съдържателните мотиви. Днес получаването на висшето образование става все по-трудно, а за някои дори е недостъпно главно по финансови причини. Сериозна бариера са не само високите такси при платената форма на обучение, но и високата цена на самата издръжка на студентите и докторантите.
В същото време предизвикателствата на времето, в което живеем, императивно налагат нацията ни да инвестира сериозно в своя интелект, в квалификацията на младите хора. Банална истина е, че без такава инвестиция България е обречена да бъде в кръга на изостаналите страни.
Настоящият законопроект се основава върху разбирането, че всеки има право на образование и държавата трябва да осигури условия, за да реализира това право, но не следва данъкоплатците да се задължават да плащат на всички.
Кои са основните моменти от философията на проекта? На практика всички студенти от редовна форма на обучение, които биха имали финансови затруднения, получават право на кредит. Правото на кредит не се обвързва с техния успех.
Второ, режимът на погасяване на кредита е преференциален по отношение на обезпечението, на лихвата и на срока на погасяване.
Трето, държавата гарантира кредити на студентите в най-неравностойно обществено положение.
И четвърто - момент, който считаме за особено важен в проекта - по определена скала държавата опрощава частично или изцяло кредита в зависимост от успеха на студента. В конкретния проект това опрощаване важи за всички студенти с успех над 4.
Ако проектът стане закон смятаме, че ще решим един от болезнените проблеми на България. Убедени сме, че предлаганата философия е стратегически ориентирана, много по-социална и много по-справедлива от тази, заложена в механизма за кредитиране, предложен от ДСК.
Системата за кредитиране предлагана от ДСК е неприемлива и това е очевидно. Студентските кредити са в неравностойна позиция спрямо другите потребителски кредити и на практика системата не действа. Допреди няколко месеца по информация от медиите кредити не бяха теглени. Би могло информацията да се актуализира и след направените в началото на месеца промени, но ясно е, че такава система не съществува след като тя реално не действа.
Волята на законодателя в споменатия Закон за висшето образование е проблемът да се реши със закон. Тази воля предпоставя императива държавата да формулира своето стратегическо отношение спрямо възможността младите хора да получават висока квалификация, а не проблемът да се прехвърля върху някоя финансова институция, която естествено ще гони и печалба.
Големият въпрос е дали България може да си позволи финансовата реализация на предлаганата философия. Ние сме убедени, че може.
Структурата на Фонд "ПКБ" може и трябва да се промени. Средствата, заделяни за квалификация са несъразмерно малко.
На следващо място, след като от средствата получени за приватизацията заделяме основателно процент за екология и култура, напълно нормално обяснимо и защитимо е да се заделят средства и за инвестиции в младите, които искат да получат своето образование.
Редно би било да се обсъди възможността за специален външен заем, който да подпомогне създаването на Фонда за кредитиране. Структурата на заемите, образованието, квалификацията могат и трябва да заемат друго място.
Бих припомнил, че съвсем наскоро в Унгария се взе заем от Световната банка за студентите в размер от 150 млн. щатски долара. Ние бихме се справили със стартирането на механизма за кредитирането със заем четири или пет пъти по-малък независимо от възможни макроикономически трусове и проблеми.
И на следващо място, приемането на проектозакона не означава оттегляне на държавата от финансиране на висшето образование и прехвърляне на тежестите върху фирмите и гражданите, а постигането на един по-справедлив механизъм за целево стимулиране на способните и отговорностите, естествено за сметка на останалите, и осигуряване на социална сигурност за всички студенти и докторанти и на техните семейства. Ето защо проектът предвижда нисък лихвен процент и развита, подобна на тази в други страни, система за опрощаване на кредита.
Законопроектът създава условия за по-лоялна конкуренция между държавните и частните висши училища, което е необходимо след като държавните изисквания също не ги различават. Изравняват се правата и възможностите за обучение на студентите, независимо от техния избор на висше училище.
Надяваме се, че след приемането на закона ще се създадат условия за ограничаване загубите на страната от изтичане на мозъци. Сега значителна част от най-способните младежи търсят начини да продължат образованието си в чужбина. Предлаганите там стимули, разбира се, са несравними и са немислими за нашия стандарт, но все пак чрез предложения законопроект се осигурява българската алтернатива.
И най-сетне, законопроектът предвижда и защита, и помощ на лицата, които са в неравностойно социално и физическо положение. Облекченията и държавното гарантиране за сираци, инвалиди и студенти от най-бедните слоеве на обществото е не само крайно необходимо, но и то отговаря на практиката на Европа, а се вписва и в обявените от премиера законодателни намерения.
При системата, която предлагаме, изискуемият успех, размерът на кредита и процентите за опрощаване могат да се променят в зависимост от финансовите възможности на държавата. Важен е принципът обществото да дава на всеки млад човек възможност да гони тавана на своя квалификационен потенциал. Ако показва висок успех държавата трябва да го подкрепи финансово, ако ли не, както се казва, да се оправя сам. Предоставя се обаче възможност да се разплати на всеки студент със собствен труд, когато завърши, а не неговата квалификация да зависи от кесията на родителите му.
Искам да отбележа и немаловажния факт, че проектът беше обсъден с представители на различни студентски организации, които приеха основните му постановки и го подкрепиха.
Уважаеми дами и господа, политическите сили обикновено сме много щедри, когато трябва да ангажираме младите хора в условията на предизборните кампании. Настъпва времето да докажем доколко са били реални и изпълними тези наши обещания, дали искрено сме заинтересовани младите да останат в България и да работят за нейното възраждане. Надявам се колегите от мнозинството да познаят цитата от собствената си предизборна платформа. Затова се обръщам най-напред към тях с апел да размислят, преди евентуално да използват процедурни хватки, отлагайки за неопределено време обсъждането, или чрез гилотината на гласуването да отхвърли законопроекта просто защото той е предложен от опозицията.
Призовавам всички народни представители да обсъдим отговорно законопроекта, да потърсим възможностите за неговото подобряване, ако има още резерви в това отношение, и за бързото му приемане сега, преди началото на новата учебна година. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
За процедура думата има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вън от всяко съмнение е важността на проблема с кредитирането на студентите особено в светлината на предстоящото изменение на Закона за висшето образование, където се предполага да се премахне платеното обучение и да се въведат такси за всички български студенти. Обяснима е и загрижеността, проявена от господин Първанов, която загриженост е не само на групата на т.нар. Демократична левица, но и на всички политически партии и организации и в парламента, и извън парламента, на цялото общество за това българският младеж да има всички възможности, при това равни възможности за всеки български младеж да продължи своето образование, ако има желанието и способностите за това.
Ето защо един такъв законопроект, освен че е необходим, той е и особено важен и отговорен, защото в крайна сметка в момента в България има 250 хил. студенти. Дори и да се редуцира този брой по обясними причини, това ще бъдат стотици хиляди млади хора, част от които сигурно ще прибегнат към кредити. Това е естествено и това трябва да бъде така. Това е първа грижа на правителството, както и на управляващото мнозинство. Проблемът е в това, че един нормативен акт от такъв ранг на закон, който третира проблем с кредитиране, отнасящ се до множество хора, трябва да бъде прецизиран, много внимателно построен, така че давайки възможността, същевременно да има и гаранциите за възвръщаемост, за правилно разпределение на тези кредити, за тяхното ефективно използване.
Законопроектът не е гледан в Комисията по образованието и науката все още. Срокът изтече скоро. Необходими бяха становища на Министерството на образованието и на Министерството на финансите, които се получиха неотдавна, преди ваканцията. Освен това не е гледан още и в Комисията по бюджет и финанси, което е много съществено в дадения случай, поради което аз предлагам отлагане на дебатите по този законопроект, като лично поемам ангажимента следващата седмица той да бъде разгледан в комисията, тъй като вече има становища на Министерството на финансите и на Министерството на образованието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Свидетели сме на един зле прикрит опит за екзекутиране на една инициатива. Колега Панев, този проект е работен не на голо поле. Използвани са системи, които работят от много време в европейски страни - нещо, което вероятно т.нар. СДС досега не си е дало труд да направи, ако ще използвам Вашия език. В комисиите, а те ще бъдат вероятно няколко комисии, може да се отиде към една сериозна работа в духа, в който и Вие се изказахте, за доработване. Ако някъде предлаганите механизми скърцат според Вас или след други колеги, да ги оправим и законът да бъде максимално работещ.
Но Вие признавате, че не търпи отлагане решаването на този проблем. Съгласете се тогава да започнат работа тези комисии. Ако междувременно се появят други проекти, и нека съдържат даже и решения по-добри в някои отношения, ще ги съчетаем, както и досега сме правили. Но не екзекутирайте този опит, толкова повече, че Вие безусловно признавате необходимостта, навременността от решаването на този остър проблем.
Господин председател, аз моля да продължи дискусията по предложения проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане разглеждането на законопроекта, направено от Георги Панев. Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 101, против 69, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Думата за процедура има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, искам да предложа процедура за прегласуване, тъй като в дясната страна има не повече от 42 народни представители от Съюза на демократичните сили, а по време на гласуването, както видяхме, електронните табла отбелязаха 110. Умолявам Ви да предприемете мерки всеки да гласува със собствената си карта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване предложението за отлагане на разглеждането на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 89, против 62, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Преди да дам редовната почивка до 12 ч., на колегата Бойко Великов се е родил син, да му е честит, да му е жив и здрав! (Ръкопляскания.)
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Има думата нейният председател господин Светослав Лучников да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за държавния служител N 8020146, внесен от Министерския съвет, и законопроект за държавните служители N 540163, внесен от народния представител Георги Пирински и група народни представители.
Разглеждането на този законопроект става особено актуално в контекста на днешното експозе на президента на Републиката пред Народното събрание, в което той обърна внимание за ограничаване правата на администрацията, по-просто казано, на бюрокрацията, която в много случаи измества законната изпълнителна власт. Така че тези два законопроекта са извънредно актуални и ние трябва да им обърнем достатъчно внимание.
На заседание, проведено на 30 юли 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за държавния служител N 8020146, внесен от Министерския съвет, и законопроект за държавните служители N 540163, внесен от Георги Пирински и група народни представители.
Комисията прие, че съществува неотложна необходимост от приемането на закон, който да уреди положението на държавния служител. Комисията констатира, че двата законопроекта правят сериозен опит да уредят това положение. Конституцията на Република България в своя чл. 16 предвижда в отделен закон да се дадат условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност. В същия текст се предвижда да се уреди и въпросът с членуването на държавните служители в политически партии и упражняване правото на стачка.
Предложените законопроекти са разработени в изпълнение на тази именно конституционна разпоредба. С тях се осигурява стабилност на държавния служител, възможност за прогресиране в служба, както и отговорността, която държавните служители поемат.
Уредени са също така начините за поощряване при добро изпълнение на държавната служба.
Предложените законопроекти са съобразени с тенденциите и законодателството на страните от Европейския съюз.
С оглед на всичко това комисията единодушно реши да предложи на народните представители да разгледат на първо гласуване законопроектите за държавния служител, внесени от Министерския съвет и от Георги Пирински и група народни представители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Пристъпваме към разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже? Има думата господин Георги Пирински, вносител заедно с група народни представители на единия от законопроектите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Увжаеми господин председателю, напълно споделям становището на господин Лучников, че тези два законопроекта, към чието обсъждане пристъпваме сега, са действително много актуални и във връзка с онова, което прозвуча от трибуната на Народното събрание тази сутрин, и от самата необходимост в държавата, в обществото да се положат основите на стабилна държавна администрация, на стабилна държавна служба.
В изказванията, които прозвучаха тази сутрин, думата стабилност присъстваше почти през цялото време и това очевидно отразява необходимостта, която цялото ни общество изпитва от такава стабилна администрация в частност.
Позволете също така да изразя и удовлетворението си, господин председател, Вие ще ме разберете, а и господин Куртев, че на обсъждането на този законопроект, който е внесъл Министерският съвет, присъства и член на правителството, а именно отговарящият за административната реформа министър. И аз бих предложил да му дадете думата на него като представител на вносителя, за да изложи мотивите на Министерския съвет в съответствие с чл. 66, ал. 3, към която неколкократно се връщахме, за съжаление, в края на миналата сесия.
Пристъпвайки по същество, бих искал да изразя удовлетворението си и от това, че макар и в последния ден на предходната сесия Комисията по правните въпроси и борбата с корупцията е приела становище, в което отбелязва, че и двата законопроекта отговарят на конституционните изисквания, на съвременните тенденции в административните системи на европейските страни и че те представляват подходяща основа за по-нататъшна работа за регулиране на този изключително важен кръг от въпроси.
Eто защо в дискусията по-нататък аз бих предложил да се обединим около разбирането, че преценяваме качествата на единия или на другия законопроект именно от гледна точка на това създава ли нормативната уредба необходимата стабилност, необходимата надеждност и конституционосъобразност на държавната администрация.
Бих искал да припомня на народните представители ключовия текст на Конституцията, чл. 16, който спомена и господин Лучников, в който се изписва ясно основата, на която трябва да бъде построена работата на държавния служител. Този текст гласи така: "Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални."
До каква степен законопроектите отговарят на това конституционно и обществено изискване? Тук бих поставил, господин председателю, този въпрос, който възниква при прочита на законопроекта на Министерския съвет. В мотивите, подписани от министър-председателя, се заявява, че статутът на държавния служител се изважда от регламентацията на Кодекса на труда, изважда се от контекста на едно трудово правоотношение и се регламентира не на базата на договор между държавния служител и съответната държавна институция, а на заповед за назначаване. Споменато е, че това се прави в съответствие с временни тенденции, с традиции в законодателството, като се посочи един период от 82 г. на миналия век до 42 на този, не знам точно кои прецеденти се ползват, но според мен законът, който ние от Демократичната левица сме предложили, дава едно доста по-различно и стабилно според мен решение на този въпрос. Признава се, че взаимоотношението между държавната институция и служителя се основава и на специалния Закон за държавните служители, но този закон е основание за назначаването, което вече по-нататък приема формата на трудово правоотношение, на трудов договор. Струва ми се, че ако обективно преценим единия и другия вариант, ще се съгласим, че изваждането на отношението между държавния служител и институцията от режима на Кодекса на труда и поставянето му в едно чисто служебно отношение на назначаване отнема доста от независимостта и защитата на държавния служител при изпълнение на неговите служебни задължения.
Искам веднага да свържа този аргумент с регламентацията, която се намира в края на законопроекта, внесен от Министерския съвет, която третира темата за Държавната административна комисия при Министерския съвет. На този орган се възлага практически цялостният контрол, както е заявено, по регламентирането и прилагането на статута на държавния служител, като неговата дейност се определя с акт на Министерския съвет, неговият състав се определя с акт на Министерския съвет. Този орган дава методически и други указания за провеждането на конкурсите за държавни служители и т.н.

По мое мнение, господин председателю, тук имаме едно сериозно разминаване именно със съвременните европейски тенденции. Защото целият смисъл на една независима държавна служба е тя да бъде направена независима от конюнктурното развитие на политическия процес. Да бъде независима в политически смисъл от политически директиви на текущото мнозинство. И разбира се, в повечето страни такава държавна служба има именно независима комисия, която следи за режима на държавния служител. Но тя по никой начин не е към изпълнителната власт. Тя е комисия, която отразява независимостта на регламентацията на статута на държавния служител. Поначало кариерата на държавен служител предполага едно пожизнено ангажиране на човек с това, че той се отказва от търговска дейност. Той се отказва от политическа дейност за сметка на една далеч по-голяма сигурност на държавната служба, макар и не така доходоносна, макар и може би не така престижна. А тази сигурност трябва да бъде извадена от текущата смяна на мнозинство с малцинство. В това е целият смисъл на стабилитета на държавната служба.
Разбира се, могат да бъдат посочени прецеденти за един или друг казус в едни или други страни, но нека да не забравяме, че винаги, когато регламентираме такъв вид отношения, трябва да изхождаме от момента в който се намираме, от зрелостта на демократичния процес в страната. И при положение, че в момента сериозен проблем представлява много честата практика да се вършат уволнения, да се сменят едни или други състави и на централни или местни органи по причини, които трудно се обосновават с чисто обективни критерии. Съзнателно използвам тук дипломатични изрази, но вие знаете, че в Съвета на Европа се използва един много по-релефен израз, а именно "лов на вещици". Именно в такъв случай ми се струва, че ако искаме наистина да идем на среща и на Съвета на Европа, и ПАСЕ, както се изрази премиерът, и на очакванията на обществото, ние трябва да се въздържим от такава регламентация и да създадем наистина независима регламентация.
Доколкото не искам да прехвърля времето от минута и половина, което ми остава, искам да обърна внимание само на още един въпрос, господин председателю. Това е статута на дипломата. На онези представители на държавата, които се намират на дипломатическа служба. Тук ще ме интересува и мнението на господин Тагарински.
Има ли планове правителството да предложи законопроект за дипломатическата служба, тъй като на редица видове държавни служители техният статут е уреден със специални закони - на вътрешните работи, на отбраната? В абсолютно не по-малка степен аз съм убеден, че такава регламентация е нужна и за дипломатите.
Тук също в законопроекта на Министерския съвет един от текстовете ме смущава, доколкото той предвижда съвместно министърът на държавната администрация и на външните работи да определят наредба, която да регламентира как се прилагат ранговете и длъжностите за онези държавни служители, когато те са на задгранична работа. Според мен тук далеч не се изчерпва въпросът само с това към какви рангове ще бъдат приравнени. Въпросът е могат ли те да останат в един подобен режим на държавни служители, чието служебно отношение може да бъде прекратено по една или друга причина по решение именно на изпълнителната власт. Не е ли нормалното именно дипломатическите представители да имат един стабилен статут на дипломати и в работата си зад граница, и в страната.
Приключвам, тъй като и другите колеги, които са вносители на законопроекта, ще участват в този дебат и ще развият редица допълнителни аргументи и аспекти, но отново подчертавам, че ние сме готови да работим достатъчно активно и добросъвестно в обработката на законопроекта за второ четене. С интерес очаквам становищата на господин Тагарински, доколкото той наистина носи една много сериозна отговорност за един процес, от който зависи в много голяма степен всичко онова, за което ставаше дума - и бъдещето на реформата, и борбата с корупцията, и представянето на България, и стабилизирането на нейното място в съвременните международни отношения. Благодаря .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата министър Тагарински от името на вносителя на другия законопроект.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Основният мотив на правителството да предложи на парламента този закон е да изпълни чл. 116 от Българската конституция. Това, което за съжаление, господин Пирински, вие в продължение на две години не направихте.
Законът, който предлагаме на вашето внимание е в изпълнение и на програмата на Обединените демократични сили за цялостно реформиране на българската държава, за възстановяване на българската държавност. В този закон ние сме се ръководили преди всичко, пак повтарям, от смисъла и волята на Конституцията и от практиката в развитите европейски страни, и не само в европейските страни, и изразената воля на българския парламент за присъединяване на България към Европейския съюз. Всички тези принципи, които са заложени в този закон, са взаимствани, пак повтарям, от практиката на развитите страни и то на развитите западноевропейски страни, които имат традиция в държавната служба.
Разбира се, не бива да подценяваме, и това е особено важно, така, и някак си господин Пирински малко несериозно спомена този факт - традицията на българската държавна служба. Ако вие си направите този труд да прегледате българското законодателство на тази тема ще видите, че някои от традициите в българската държавна служба са заложени много по-рано отколкото това е станало в някои развити европейски държави. Там ще намерите отговор и на въпросите, които зададохте и по отношение на дипломатическата служба, и по отношение на служебното правоотношение за разлика от трудовото правоотношение. Аз не съм юрист, но все пак ще помоля юристите да коментират частно-правния характер на едното и публично-правния на другото.
Тъй като законът влезе в последния момент в дневния ред на парламента като точка първа, съжалявам, че нямах възможността да предоставя на вашето внимание обзор на европейското законодателство в областта на държавната служба, но ще направя това пред комисията за второ четене. Мисля, че на много от вашите въпроси там съвсем аргументирано, обичам да подкрепям своите тези със съответните документи, ще отговоря на всички тези въпроси, които вие поставихте.
Смятам, че за първи път в новата българска история, датираща демократичните промени в България, едно българско правителство показва волята реално да се откаже от тази политическа власт, която предшествениците му, особено правителството на БСП, много умело използваше в кадровата сфера.
Няма да се връщам назад и да цитирам факти от тъжната кадрова политика, която вие провеждахте и какви щети нанесе тя на българското управление, на българската администрация, доколкото - пак винаги използвам в момента термина "администрация" в условно наклонение.
Анализът, който ние направихме на това, което са останките от един административен апарат, защото то наистина е апарат, за разлика от това, което ние се стремим да направим, много малко качества показва на това, което се разбира в модерната теория и практика за една наистина модерна административна система. Затова българското правителство прие стратегия за изграждане на една модерна административна система. На тази стратегия световните специалисти и особено европейските специалисти дадоха много висока оценка.
Ние изпълняваме своята програма. Самият факт, че поднасяме на вашето внимание този закон и други закони - Законът за администрацията. Спомнете си, когато дебатирахме по Закона за администрацията на първо четене аргументите на някои от вас, които са квалифицирани юристи, показаха едно дълбоко непознаване на тази материя и не можаха да направят достатъчно сериозно тълкувание на това, което произтича. Може би това е една материя, която за съжаление в България нямаме достатъчно традиции и това е лесно обяснимо, тъй като в последните повече от 50 години знаем какво се случи с нашата изтерзана родина.
Най-важното, което решава този въпрос, е да създаде една наистина държавна стабилна - аз съм съгласен с това, което казаха президентът и министър-председателят - ние се стремим да създадем една стабилност на държавната служба, на държавния служител, една неподвластност на политическата конюнктура. Всички тези основни принципи са заложени в закона.
Вие споменахте държавната комисия и говорите за някакви независими органи. Независими от кого? Логиката на Конституцията е логика на делегиране на власт. Във всяка една демократична държава има ясно изградена йерархия на отговорностите. Няма независими. От вашите разбирания аз разбирам, че независим значи безотговорен или отговорен пред никого.
Ако обърнете внимание на чл. 1 на Конституцията, там ясно е казано кой дава властта и как тя се делегира. Естествено е тези принципи да бъдат продължени в цялостната държавна служба и естествено е този, който носи отговорност, да упражнява и контрол. А пък ако тези органи, които са заложени в закона и не само в този закон, не изпълняват своите функции, имаме независима съдебна система. И аз съм напълно съгласен с това, което се каза от госпожа Михайлова тук - че е много важно наистина да създадем и основите на една добре работеща, независима съдебна система.
В закона са заложени всички тези принципи много ясно според мен и не само според мен, а и според мнението и тези становища, които получихме от водещите европейски и световни институции, които се занимават с тези проблеми, че в този закон са заложени всички тези принципи, които са типични за една държавна служба, която отговаря на изискванията - пак ще повторя, на чл. 116 от Конституцията. Дори политическата неутралност, както много се спекулираше, когато законът се появи в публичното пространство, когато беше разгледан в Министерския съвет, че ние ограничаваме личните права на гражданите и правото им да членуват в политически партии. Както виждате, тази материя е уредена. Държавните служители ще имат право да членуват в политически партии, но не могат да заемат ръководни длъжности и в своята дейност ще се ръководят единствено от закона и от Конституцията на Република България. Аз ще си позволя и по време на дебата в конкретен план да взема отношение по някои бележки, които ще бъдат отправени.
Но, господин Пирински, готов съм на второ четене, когато вие като народни представители в комисията седнете да обсъждате конкретните забележки по законопроекта, съвсем аргументирано да отговоря на всички ваши въпроси. Тук и времето е ограничено, а пък и смятам, че там ще бъде много по-полезна дискусията. На второ четене пред парламента също ще изложим и предоставим становищата на съответните европейски и не само европейски институции, занимаващи се с техните проблеми, и техните оценки за този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Тагарински.
За изказване има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Мисля, че днес няма да възникнат спорове в дискусията по внесените законопроекти за тяхната необходимост. Дори законопроектите за държавния служител, които обсъждаме, са донякъде закъснели, сравнявайки темпото, с което българската реформа в администрацията се извършва, в сравнение с други страни от Източна Европа като Унгария, където първият закон за държавния служител след промените е приет още сравнително скоро след тези промени - през 1992 г.
Донякъде обаче днешната пленарна дискусия е подранила, защото липсват достатъчно ясни отговори на важни въпроси за модела на държавната администрация. Тук трябва да отчетем извършената досега работа и да не пренебрегваме усилията и на предишното парламентарно правителство, защото заедно със сега предприетите действия в сравнение с всички други кабинети то извърши най-голяма подготвителна работа. И това може да бъде видяно от проектостратегията за новата администрация, сътрудничеството по различни програми с ФАР. Но вярно е, че негов пасив е обстоятелството, че не успя да предложи законопроект за държавния служител, независимо какви бяха обстоятелствата за това, тъй като беше планирано приемането на този закон във втората част от мандата.
Обсъждането на днешните законопроекти се предшества и от една друга дискусия - тази за законопроекта за администрацията. Този законопроект, наред с някои необходими разрешения, не трябва да забравяме, че продължи последователно лустрационната политика, присъща на Съюза на демократичните сили и като цяло на Обединените демократични сили, а съдържа и някои други, неприемливи мерки. Трябва ли да напомняме - сигурно трябва, защото у нас историческата и политическата памет не е толкова трайна, че вие сте последователи на члена "Капудалиев", който въведе най-драстичните основания за неправова разправа с държавните служители и беше отменен през периода на предишното мнозинство. Сега подновявате тази линия и зад завесата на Закона за държавната администрация наистина се появява един по-сполучлив проект - законопроектът за държавния служител. Но можем да имаме основателни съмнения по това как той ще се прилага и за какво ще се използва.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Нероден Петко!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, той ще се роди. Поне в това най-малко вие трябва да имате съмнения. Въпросът е какво ще последва след раждането.
Тъй като говорим за мнението на европейски институции, аз ще посоча това, което се сочи вече в официалния доклад на Съвета на Европа, а именно за чистки в администрацията, дипломатическия корпус и местните власти. Уволненията изглежда са главно по политически причини. През 1998 г. Народното събрание се готви да приеме Закон за държавния служител и по него трябва да се поиска консултация от Съвета на Европа. Аз не знам какви експерти са използвани. Сигурен съм, че част от техните мнения наистина отчитат постигнатото в законопроекта, но такава експертиза по този законопроект липсва. Знам, че съществуваше по Закона за държавната администрация, макар че тя не предизвика особено съобразяване дори сред членовете на Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията.
Освен това във връзка с подготвяните законопроекти, главно също този за администрацията, се казва, че този законопроект е от изключителна важност особено в България, където новото правителство започва да прилага неприемлива политика на лов на вещици - по-специално в дипломатическия корпус, държавните предприятия и дори в Народното събрание. И тук се извършва позоваване на данните, предоставени от Демократичната левица, за уволнения, които засягат над 35 хиляди души, от които 3 хиляди високопоставени служители. Такава драстична чистка в българската администрация не е имало сигурно и след революционните промени преди петдесет години. (Шум и възгласи от блока на СДС.) Да, поне в първите шест-седем години от управлението.
Освен това дори при новото правителство свободата на словото се ограничава както чрез политически контрол на държавните електронни медии, така и чрез строг контрол на тези медии чрез назначаване на много лица с тесни връзки с правителството и влиятелни постове в Националното радио и Националната телевизия. Днес тук постоянно ни убеждаваха как по този път ние ще излезем към някакви по-добри позиции, които да ни представят пред европейските институции.
Но да не се отклонявам повече в позоваване на мнението на другите за нас, а да посочим какво е състоянието днес на администрацията.
Тя се характеризира с прекалена фрагментация, нестабилност, значителни затруднения с поддържането и развитието на човешките ресурси в тази област, корупция и проблеми с отчетността и контрола. Разбира се, тези недостатъци не трябва да бъдат отнасяни само към сегашното правителство, а към цялата ситуация в България през последното десетилетие.
Един външен наблюдател - Патрик Кенън, специалист по международни отношения и разузнаване, когато анализира настъпилите промени в Източна Европа, сочи, че тежкото състояние на Източна Европа до голяма степен е резултат и на съюза между нововъзникналия капитал и формиращата се политическа класа срещу бюрокрацията.
Това, което можеше да бъде използвано като значително средство за извършване на промените в България - един значителен интелектуален и професионален капацитет от хора, които, разбира се, да бъдат поставени при нови условия, преценени според изискванията на тези нови условия и усилията на повечето от тях да бъдат оползотворени, особено на тези от средните поколения, беше до голяма степен разпилян. В резултат на това България от страна във втория свят устремно се е запътила към третия свят, пак по мнението на същия специалист, което в случая не виждам основание да оспорваме, защото то се позовава и на значителен империчен материал.
Принципният въпрос, който днес предхожда текстовете на законопроекта и който като че ли не получава ясен отговор, е какъв модел на държавната служба се възприема в България. Вярно е, че предложените законопроекти повече гравитират към класическия модел на държавната администрация, предствен най-вече от страни с дълги традиции в тази област като Франция, Германия и други. Характерно за този модел е, че той прави сравнително ясен политическия контрол и заедно с това въвежда твърда кариерна система в държавната служба. Не трябва да забравяме обаче, че тези законодателства, които в много случаи действат в част от страните на Европейския съюз, са плод преди всичко на реформи, предприемани през 60-те години. И част от тези класически разрешения днес се смятат за не особено удачни дори в страните, които са създали една много по-продължителна и стабилна традиция от българската.
Освен това, въпреки разграничаването на политическото и административното ниво, реално не се гарантира в необходимата степен тяхната относителна автономност. Защото в крайна сметка, независимо от създадените междинни структури, администрацията в България ще остане функция на политическата власт, която в момента разполага с изпълнителните правомощия, и на всяка следваща, ако тя действа според така представеното законодателство.
Освен това този модел предоставя значителна сигурност, но като обратна своя страна той понякога води към пасивност на държавните служители, недостатъчна инициативност и недостатъчна мобилност, особено във висшите етажи на администрацията от едно министерство към друго. Характерното за този модел в крайна сметка е засилване на контрола върху бюрокрацията чрез увеличаване на бюрокрацията. Този максвеберов теоретичен принцип и практически по друга линия реализиран във времето на Уидроу Уилсън, днес вече донякъде е необходим, но недостатъчен.
Другият модел на държавната служба, който се предприема в резултат главно на реформи през 80-те години в редица страни и от Европа, и от други континенти, може да бъде определен като реформа на основата на приватизация на административни дейности. Тук основното ударение се поставя върху публичния мениджмънт и пример за това са Великобритания, Съединените щати и най-вече Нова Зеландия. Главното, което се подчертава, е постигането на икономическа ефективност и намаляване на бюрокрацията. Този модел обаче, който изглеждаше, че до голяма степен преобразува държавната служба и я поставя на принципите на пазарното стопанство, след 80-те години започва да получава значителни критики дори в страните, в който той се е прилагал, защото множество примери доказват, че замяната на държавния монопол с предоставянето на някои услуги от държавната служба е бил последван от нещо, което се е оказало дори по-лошо, а това е частният монопол, когато частна организация започва да осъществява тези услуги без условия на конкурентна среда, които да са гарантирани от самата администрация.
Характерното за този модел е, че той се опитва да постави държавните служители в една обща правна среда и дори се изтъква, че е необходимо те да са подчинени предимно на режима на трудовите отношения, а не на специално законодателство, което ги извежда в публичната сфера. Следователно, тук ударението се поставя върху използване на някои от методите на частно-правното регулиране със запазване на определени контролни функции на държавата.
Третият модел, който мисля, че до известна степен взаимства, но преодолява недостатъците на предходните два и който се прилага от последното десетилетие на нашето столетие, и който мисля, че заслужаваше внимание в България, може да бъде наречен "постигане на конкуренция в публичния сектор". Искам тук да ви насоча към такива страни като Ирландия и Холандия, които имат също значителни традиции в сферата на публичните отношения и на държавната служба и които показват в много отношения, че постигат резултати чрез въвеждане на посочените методи. При тях се разчита на управленска рационалност и на икономическа ефективност. Предвижда се известна самоуправляемост на администрацията, а това се гарантира чрез разграничаването на приемането на управленски решения и тяхното изпълнение. Създават се различни държавни изпълнителни агенции.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Това го има в Закона за администрацията. Вие не сте го чели.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изпълнителни агенции, които обаче се намират под парламентарен и граждански контрол. Защото при възникнали спорове между възложителя, който е изпълнителната власт, съответния министър, и изпълнителната агенция, парламентът може да прави проучвания и да разрешава тези спорове, като в някои случаи дори се предвиждат и съдебни механизми, за да се гарантира стабилитетът на изпълнителните органи, чиято тежест, независимо от това, че те са изпълнители не в прекия административен смисъл, е не по-малко, отколкото на тези, които приемат решенията. Освен това в такива страни се предвижда създаването и на относително независима комисия по държавната администрация, която има основната отговорност за подготовката и рекрутирането на държавните служители. И дори на висшите нива държавните секретари в съответните министерства или съответните звена в правителството поделят донякъде властта с тази комисия, която не се формира изключително от изпълнителната власт, въпреки че изпълнителната власт участва в нея.
Ето тези неща са подминати и затова, колкото и да се позоваваме на българската традиция, която не е за подценяване, нито на някои класически образци, трябва да се знае, че светът е преминал доста по-напред. Зная, че България може би трябва да направи известна стъпка назад, да въведе един модел, който да гарантира по-голяма от сегашната стабилност на държавната служба и стъпка по стъпка тя да бъде усъвършенствана и променяна. Но тук, когато се демонстрира самочувствие, мисля, че трябва да си даваме сметка и за доброто, което е направено, и за това, което е пропуснато, и главно за това, което просто не са пожелали да отчетат заради политически удобства или заради силата на инерцията.
С оглед на принципа, който споменах, са необходими по-ясни разграничения в няколко направления. Едното от тях е поставянето на граница между политическа и административна власт в контекста на идеята за така наречената административна държава. Границата между политическата, в това число представителната власт, и бюрокрацията може да се осигури именно от такава комисия по държавната администрация, защото тази, която е предвидена в правителствения законопроект, се отнася само до контрола, но пак казвам, тя остава изцяло в сферата и под юрисдикцията на изпълнителната власт.
Тук един от експертите, който е предоставил своето мнение, което е възприето от Съвета на Европа, който е възложител, посочва, че доста се дебатира по цял свят дали секретарят на кабинета, в Министерския съвет в случая това може да бъде както министърът на държавната администрация, така и главният секретар на съответното министерство, следва да има специален статут на ръководител на държавната администрация, като се вземе предвид, че той или тя обикновено имат по-особени взаимоотношения с действащия министър-председател. Това действително може да доведе и често наистина води до парекселанс конфликт на интереси.
И в продължение на тази идея, множество страни имат комисари за държавната администрация или комисия по държавната администрация, или комисия по публичната администрация. В повечето случаи се приема за разумно и нормално членството в тези органи да бъде регламентирано донякъде като независимо от правителството и властта. Тези органи работят активно за подобряване на социалното положение на една независима държавна администрация, за утвърждаване на ценностите и повишаване морала на държавните служители посредством кодекси или други подобни способи.
По отношение на възможността за известно съчетаване на политическа с административна дейност. Мисля, че правилно и двата законопроекта допускат членството в политическа партия и едновременното упражняване на държавна служба. Мисля обаче, че трябва да проявим малко по-голяма гъвкавост, като ограничим нивата на ръководните служби в партиите и съответно ограничим нивата на ръководните служби в администрацията. Защото в други страни, цитираната вече по-горе Холандия показва, че има доста гъвкаво преливане между експерти бюрократи и политици. Друг е въпросът, че там е създадена традиция, която не допуска да се злоупотребява нито с политическото, нито с административното положение. По този начин България по-добре може да консолидира своя национален потенциал и да даде възможност на хора, които са бюрократи и по правило би трябвало да бъдат експерти, да попълват и подсилват политиката, а заедно с това политици пък да се чувстват свободни в своята дейност да упражняват държавна служба, разбира се, с посоченото ограничение, те да бъдат лоялни към възложената им служба, към националните интереси и да не проявяват никакви политически пристрастия в непосредствената си дейност.
Другото разграничение трябва да бъде между административни функции и функции по стопанското управление. Сегашната практика, която отново не е рожба на сегашното правителство и на почти всички предходни, е една значителна и вредна симбиоза между административно-разпоредителни функции и участие в стопанското управление на държавната собственост. Тази практика трябва да бъде прекратена и в закона да намери основание, че ограниченият кръг държавни служители, които ще участват в управлението или надзора на търговски дружества, трябва да бъдат подчинени преди всичко на правилата на конкуренцията, на търговските отношения и да им се гарантира стабилност при поети конкретни ангажименти, съответно да им се търси имуществена и друга отговорност за непостигане на резултатите, които са записани в тези договори за управление.
Третото направление е разграничаване в някои случаи на приемането от изпълнението на решенията и предвиждане на независима система за решаване на споровете. Аз тук само маркирам този въпрос, тъй като вече говорих по него.
Значителен проблем е и необходимостта от разграничаване на централната и местната администрация. Не е недостатък на законопроекта, че той отнася статута на държавния служител и към общинската администрация, но трябва да се гарантира известна автономност на тази администрация, която да бъде подчинена преди всичко на органите на местното самоуправление и на тези, с които тя работи и чиито задачи непосредствено изпълнява, за да не се получи така че заличавайки относителната автономност на местната администрация, по този начин да бъдат крайно ограничени функциите на местното самоуправление.
С оглед на тези принципи предлагам текстовете, които съдържат принципите за организацията на държавната администрация, които не са оспорими, да бъдат допълнени още с принципа на конкуренцията, координацията и частичната самоуправляемост. Днес вече изцяло йерархичните структури дори в администрацията не работят и е необходимо йерархизмът да бъде съчетан с координацията и с кооперирането между различните държавни служби.
Друг значителен проблем - предпоследен в моето изложение, е този за обхвата на законопроектите. И двата законопроекта определят кръга на държавните служители изцяло по формален белег, като се казва, че държавни служители са тези, които се подчиняват на режима на този закон или на други специални закони. В правителствения законопроект най-общо се сочат областите на централната, областната и общинската администрация.Този кръг вероятно ще обхване само така наречените първични административни функции - администраторите в държавните органи, включително тези, които се занимават с финансите и сигурността.
Изглежда обаче, тъй като липсва ясен законов критерий, извън кръга на държавните служители ще останат всички, които изпълняват вторични административни функции, а те са много характерни за всички развити държави в течение на 20-ото столетие. Аз не претендирам тук да решим въпроса по единия или по другия начин, защото всеки един от тези два начина има свои предимства и недостатъци, но този въпрос се нуждае от дискусия дали е целесъобразно тези, които предоставят определени услуги от страна на държавните учреждения - образователни, културни, социални и други, да бъдат включени изцяло или частично в кръга на държавните служители, или изцяло да бъдат по режима на трудовото законодателство. Чуждата практика също познава различни разрешения и можем образно да наречтаем различни концентрични кръгове, като от най-тесните към най-широките определим къде ще мине границата на държавната служба. Това е още по-наложително, като се имат предвид и претенциите на някои синдикални и професионални организации техните работници и служители да бъдат включени в тази категория.
Последният въпрос е за правата и задълженията на държавния служител. Тук наистина законопроектите правят значителна стъпка, като този на Демократичната левица по-добре очертава категориите несъвместимост и на тези, които няма да бъдат държавни служители, независимо че работят в държавни учреждения, докато проектът на правителството дава по-подробна уредба на квазитрудовите отношения на служебните права и задължения, ако може да се каже така. Тук заслужават отбелязване такива права като заплащането на осигуровки от страна на държавата, гарантираният минимален и по-висок размер за възнагражденията на държавните служители. Но искам да обърна внимание на необходимостта да се възприеме едно разрешение от преходните разпоредби на вносителите от Демократичната левица сегашните държавни служители автоматично да придобият това положение и по новото законодателство, а тези които не желаят или не отговарят на изискванията, да бъдат извадени от тази категория, защото иначе се създава опасност да бъде прекъсната държавната служба и отново да се отклонят тези, които прилагат законодателството, от предвидените законови критерии.
Това ще се компенсира с другото разрешение, което се предлага: в срок от три години - един недълъг период, като се има предвид масовото нахлуване на различни подготвени - неподготвени, компетентни - некомпетентни, пристрастни - безпристрастни лица в държавната администрация техните качества да бъдат преценени с оглед на предвидените законови изисквания и ако те отговарят на тези изисквания за ранг, степен, професионална квалификация и така нататък, да бъде потвърдено това тяхно положение.
Един от споровете, които ще предизвикат вълнения сред държавните служителите е този за упражняване на правото на стачка. И двата законопроекта предвиждат ограничения, каквито по принцип са неизбежни в тази област, но смятам, че тези ограничения трябва да бъдат смекчени. В единия законопроект се запазва правото на всички форми на стачни действия, както е в проекта на Демократичната левица, но пък се съдържа един не много сигурен критерий: правото на стачка да се упражнява само при грубо нарушаване на законните изисквания... Мисля, че за всички нарушения и за всички претенции държавните служители трябва да могат да предявяват своите искания, включително и чрез правото на стачка.
Правителството пък допуска стачката, но без ефективни стачни действия, тоест без най-радикалната й форма. Пак казвам, че трябва да бъдат обмислени необходимите ограничения, но те да бъдат смегчени, защото във вида, в който са дадени, предвиждат един режим, който е доста по-различен от общото право на стачка.
Заслужава подкрепа предвиденото в правителствения законопроект задължение държавните служители да декларират своето имотно състояние, въпреки че вече повече от година остава неизпълнено заклинанието на мнозинството, че ще създаде публичен регистър и за политици, и за държавни служители. Може би още имате нужда от време, за да могат някои от тях да придобият повече имущество, което после да легализират и да се намесят в преразпределителните процеси активно - даже и във времето, когато няма да бъдат държавни служители... (Оживление сред СДС.)
В заключение, ние се поставени пред един нелек избор. Ако трябва да подкрепим необходимостта от приемането на Закон за държавния служител, мисля, че изборът ще бъде в полза на внесените законопроекти. Заедно с това обаче ние трябва да преценим до каква степен нормативно се решават въпросите и как в хода на прилагането ще бъдат използвани приетите разпоредби. Мисля, че тук не толкова мнозинството е поставено пред някаква дилема, защото степента на неговата политическа свобода естествено е по-малка - то е длъжно да подкрепи правителството, но за депутатите от опозицията тази дилема стои.
Нямаме значителни претенции към правно-техническите проблеми, които са предмет на законодателното третиране, но както посочих, остават нерешени някои предварителни концептуални въпроси, а те са дори по-важни. Все пак мисля, че ако надделява общата воля, така както това беше сред членовете на Правната комисия, макар и в един намален състав и твърде бързо за последните заседания от предишната сесия, да бъдат подкрепени и двата законопроекта, това ще ни даде едно предимство - предимството да обединим волята и съчетаем общите разрешения от двата законопроекта, които преобладават пред различията.
И нещо друго много важно, което иначе не бихме постигнали: ще спечелим малко, но много необходимо време, за да се направи един общ сборен законопроект, който не само да включи съвпадащите разрешения, но и да разреши някои от поставените открити въпроси, които иначе значително ще намалят качеството на този закон, който парламентът би приел.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Реплика - господин Жорж Ганчев. Втора реплика - господин Благой Димитров.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин министър, колеги! Аз съм стъписан от Вашето изказване, господин Янаки Стоилов, и от фрази като "парламентарно правителство" и тем подобни нелепости. Вие като юрист да допускате такива изречения е абсурд.
Второ, много бързо Вие забравяте, че Вие бяхте длъжни да представите Закон за държавния служител и наистина да го прокарате, точно вашият юридически екип. И когато критикувате някои хора, които наистина са си направили труда да докарат този закон тук, в парламента, за гласуване, мисля, че е абсолютно нахалство да изнасяте политически речи 23 минути и да говорите 3 минути по същество.
Трето, извънредно важно е господин министърът да се заеме с тези неправди, които стават сега, и наистина това правителство да излезе с чест и достойнство от тази реформа, която е абсолютно задължителна.
Ние няма да се оплакваме колко хора са елиминирани от нашите среди, колко са уволнени, какви невероятни други неправди стават. Но те ставаха и при вашето правителство. Това е български катаклизъм, наш, балкански, роден - докато сме на власт, ще правим това, което е угодно на власт имащите. Ние от позицията на либералната демокрация знаем, че има и трети път - не червен, не син. Има и трети път - пътят на либералната демокрация. Затова подкрепяме този законопроект с всичките му несъвършенства и мисля, че и на първо, и на второ четене трябва да изгладим тези несъвършенства и да работим по същество. И демагогски политически речи са напълно неприемливи в тази зала поне от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин Стоилов! Вие 27 минути правихте една компилация между законопроекта за държавния служител и Закона за администрацията. Това са две различни материи. Ние днес на първо четене гледаме, съгласно приетата програма, два законопроекта - на Министерския съвет и с вносители Георги Пирински и група народни представители от Демократичната левица. Ако вие сте правили това умишлено, то значи, че сте целели да заблудите обществеността или народното представителство. Ако не е умишлено, това означава непознаване на материята. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря. Това, което няма да оспоря в репликата на господин Ганчев, е, че българската администрация се нуждае от стабилност и по възможност да не бъде силно повлияна от честите смени на политическата конюнктура. Другите неща обаче мисля, че са силно оспорими, тъй като и двамата репликиращи оратори правиха констатации, квалификации без аргументация. Така че нелепост, господин Ганчев, е това, което не познавате, а не това, което аз съм казал. Защото пак потвърждавам, че има парламентарно правителство за разлика от служебното правителство, което се излъчва по друг механизъм. Така че в това отношение съм готов да попълня арсенала от Вашите знания и в други случаи да ги изяснявам без излишна риторика от трибуната.
Що се отнася до пасива на правителството на Демократичната левица, аз не го отрекох, но посочих, че понякога, когато целта е да се направи по-стабилно законодателство, съпоставено с опита на различни страни, това води до нерешителност или недостатъчна настойчивост. Така че отчасти този упрек наистина ние го носим политически, за което платихме, тъй като недостатъчната защита на държавните служители беше възприета и като недостатъчна воля на БСП да съхрани интелектуалния и професионалния потенциал на нацията, което, надявам се, с общи усилия главно ние да отстраняваме занапред.
Що се отнася до връзката между Закона за държавната администрация и за държавния служител, тя никак не е случайна. Защото тази връзка е много тясна и трудно могат да бъдат посочени други законопроекти, които да се намират в такава тясна зависимост. Мога да ви дам още един пример със Закона за далекосъобщенията и със Закона за радиото и телевизията. Така че там подобна аналогия можете да направите. Само че когато говорите за далекосъобщения, аз не Ви давам указания, така че мога да си спестя и съветите в областта на материята, за която говоря, от Ваша страна.
Така че ако имате някакви спорове, ги излагайте конкретно. Аз мисля, че през по-голямата част, освен, разбира се, за политическите рефлекси на закона, говорих за различните модели на държавната служба, за произтичащите права и задължения на държавния служител и ред други проблеми, които мисля, че като по-труднодостъпни за Вас, Ви тласкат към една наистина дискусия от по-популярен тип. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата народният представител Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Ако един известен депутат не беше предпочел да стане посланик, вероятно в тази дискусия той щеше да свърже днешния ден с демокрацията. Но засега на него остава шансът единствено да се моли Народното събрание да приеме един добър закон, който да не ощети правата му като евентуален държавен служител.
Всъщност обсъждането на този закон е събитие не само защото то все пак се случва осем години, след като беше приета новата Конституция на България, но и защото през тези осем години след всяка смяна на всяко правителство в България държавните служители окапваха по-масово от кестените на булевард "Руски" през есента. Мнозина тук знаят колко кадърни и способни хора напуснаха парламентарната администрация, уважаеми господин председател, само защото идваше нова власт със своите нови свои хора. На всичко това трябва да се сложи край. И наистина големи са надеждите, надявам се, в тази зала, но и извън тази зала надеждите на стотици хиляди български граждани и на техните семейства, че наистина ние ще имаме една добра законодателна основа за административната реформа. И тук не мога да се съглася с господин Благой Димитров, че ние трябва да разглеждаме Закона за държавния служител откъснато от пакета законопроекти, които правителството със своята концепция за регистрираната реформа посочва като пакет. Впрочем, и самият министър-председател тази сутрин спомена, може би неволно направи грешка за четирите, всъщност пет законопроекта, които очертават тази административна реформа.
Евролевицата на първата консултация след изборите предложи като приоритет - и това многократно беше потвърждавано - приемането на Закона за държавния служител. Ние разработихме свой законопроект. Той днес не се обсъжда не защото не е добър, напротив, той много се доближава до законопроекта, внесен от господин Пирински, с много елементи, които са застъпени и в правителствения законопроект, а защото в серия от консултации ние предложихме по-различен подход към тази материя и бяхме готови по различен начин от начина, по който днес обсъждаме въпроса, да допринесем за възможно най-качествения закон, който да бъде приет от Народното събрание.
И това, което ще кажа сега, уважаеми господин председател, за начина, по който ние днес обсъждаме този закон, моля да възприемете като критика към цялостната законодателна дейност в парламента на това Народно събрание въобще по реформите и в частност по административната реформа. Не е възможно, след като толкова години и толкова спорове имаше по въпроса за държавния служител - в скоби ще кажа, че ние сме внесли Закон за дипломатическата служба и аз се радвам, че все пак първоначалното становище на Съюза на демократичните сили е двата въпроса да се обединят, се внася отделен законопроект, а както беше казано тук, вероятно в скоро време и Закон за дипломатическата служба - да се иска сериозно отношение, когато тук народното представителство научава в 9 ч. сутринта, че в дневния ред като първа точка ще бъде този законопроект. Не само заради липсата на време, а защото това обсъждане даже на първо четене трябваше да се предхожда по мое мнение и по мнение на нашата парламентарна група от много сериозни консултации, не просто за да се чуе мнението на опозицията или на някой специалист, който може да бъде и по-добър от правителствените, а за да се достигне до едно общо съгласие - България да изгради такава администрация чрез своята реформа в тази област, която преди всичко за нейните граждани, а след това и за възможностите ни в членствата, за които ние сме кандидати, да носи повече по възможност, поне като минимум изискване, добро, отколкото злини.

Аз се радвам, че господин президентът тази сутрин постави този въпрос. Аз ще се спра на някои въпроси, свързани именно с това съответствие, за което тук вече се говори, защото моите колеги ще предложат и становища по други аспекти на закона.
Като цяло ние възприемаме и двата законопроекта и ще ги подкрепим. Но споменах за начина, по който днес обсъждаме тези законопроекти, защото бихме могли да избегнем редица недоразумения, ако погледнем нещата в цялост. Още не е изсъхнало мастилото от препоръките, които получихме от Съвета на Европа, и ние сме свидетели на редица отказани на второ четене в комисиите предложения - много разумни, между другото - по Закона за държавната администрация. Добре, но те засягат същите тези институти, които се третират и в Закона за държавния служител. Тогава как вие днес, уважаеми господа от мнозинството, ще искате да подкрепим или отхвърлим текстове, когато не е ясна политиката на СДС?
Впрочем това се отнася за цялата ни законодателна дейност. Хората трябва да знаят какво се променя в обществените отношения. Юридическите текстове са техниката, чрез която това става, и ние сме длъжни да им обясним - не само на тези, които са свързали съдбата си с държавната служба в България, но и на всички - какво променяме, тоест каква реформа правим, как може това да стане откъснато. Пак се позовавам на господин Костов тази сутрин. Този пакет от закони трябва да формулира политиката. Добре, но ако мнозинството, както обичайно това се случва, отхвърли препоръките по Закона за администрацията, каква полза от демократични текстове в Закона за държавния служител, които няма да бъдат изпълнени?
И в този смисъл, тъй като така или иначе процедурата по първо четене е започнала, аз правя предложение за второ четене да се отдели необходимото време и най-вече да се демонстрира воля от страна на мнозинството в цялост тази материя да бъде изяснена като политика и ние тук да знаем, гласувайки за едни или други текстове, каква политика в областта на административната реформа поддържаме.
Що се отнася до европейските критерии - трябва, разбира се, да се направи разграничение между изискванията на Съвета на Европа и Европейския съюз - в подготовката ни за членство в Европейския съюз тази материя не попада в Бялата книга, сиреч тя няма и толкова задължителни изисквания. Но не може, уважаеми господа, с един абзац за това, че законопроектът е съобразен с тенденциите, цитирам, в няколко европейски държави, ние да се задоволим. И аз се радвам, че тук господин министърът се ангажира поне пред комисиите да представи по-сериозни експертизи за това съответствие на този важен законопроект с европейската практика. Това е крайно недостатъчно и в никакъв случай не илюстрира с практическа дейност хубавите думи, които тази сутрин бяха казани от страна на министър-председателя към нашето приближение към европейските стандарти и критерии.
И нещо друго, споменах днес - с това и завършвам - че в 9,00 ч. научавам, че ще обсъждаме такъв законопроект. Уважаеми господин председател, правителството преди няколко месеца прие 800 страници програми за подготовката на България за членство в Европейския съюз. Съществена част от тях е хармонизирането на законодателството. Госпожа Шопова говори тази сутрин по тези въпроси и ние наистина предлагаме това да бъде приоритет не на думи, а на практика. Тогава аз ви моля не за 2 септември 1998, а за 2 септември 1999 година да бъде известено сега какъв законопроект от гледна точка на тези, които ние приемаме като приоритетни за хармонизиране на нашето законодателство с европейското, ще бъде разглеждан. Това е истинската програма, това е истинският начин на формиране на дневния ред, за да може тук дискусията да бъде сериозна и плодотворна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Добре е, че тази сесия стартира със Закона за държавния служител. Вярно е, че бяхме изненадани, но същевременно българското общество отдавна чака този закон и по-специално държавните служители в него. Българското общество се вълнува какви ще бъдат принципите на закона. И мога да кажа, че се вълнуват не само хората, които работят в администрацията, а се вълнуват например учителите. На много срещи с просветните дейци пред нас е бил поставян въпросът ще бъде ли обхватът на закона такъв, че да бъдат решени въпросите на учителското съсловие - един въпрос, който коментира колегата Янаки Стоилов.
Нашата парламентарна група разглежда законопроекта на Министерския съвет и законопроекта, внесен от господин Пирински и група народни представители, като част от административната реформа. Ние смятаме, че тези два законопроекта са добри, но и аз като господин Камов искам да изразя нашата тревога, че те са само част от пакета в областта на административната реформа. А що се отнася до Закона за администрацията, ние имаме толкова сериозни и принципни бележки, че от неговото приемане на второ четене всъщност ще зависи как ще протече административната реформа, кои ще бъдат държавните служители и какво ще бъде качеството на тази административна реформа.
И вторият аспект, за който днес се говори по-малко, но който е изключително важен - от това, как ще бъде проведена административната реформа, ще зависи в голяма степен борбата с корупцията. Защото, уважаеми дами и господа, и от теоретична гледна точка, и ако проследим всички семинари и срещи, които бяха направени с международно участие, и като имаме предвид нашите собствени изводи и създаването на постоянна комисия за противодействие на престъпността, която ще се занимава с много въпроси, всъщност въпросът за борбата с корупцията е свързан с администрацията. Ако въпросите с администрацията бъдат решени правилно, ще намалеят причините и условията, които пораждат корупцията, и ще има ефективна борба с нея.
Така че онази част от речта на президента, която чухме тази сутрин и която се отнася като че ли само до служителите в администрацията, аз лично отнасям към народното представителство и към Министерския съвет, защото от нашата работа ще зависи какво ще се случи по-нататък.
Конкретно по двата законопроекта. Най-напред бих искала да отбележа достойнствата на законопроекта на Министерския съвет, а след това неговите недостатъци.
Първото достойнство според мен от юридическа гледна точка е, че в този законопроект се прави една смела стъпка, която е дискусионна в юридическите среди - трудовите правоотношения на държавните служители се заменят със служебни правоотношения, тъй като законът е специален. Аз съм от юристите, които възприемат тази конструкция, но като четох законопроекта, исках да проследя дали възможностите, които се дават в Кодекса на труда, са предвидени и в Закона за държавния служител, тоест дали ще се чувстват комфортно държавните служители при тази правна уредба. Смятам, че уредбата е добра и че тя в максимална степен гарантира статуса на държавния служител, защото има нещо, което трябва да си кажем. За да бъде той държавен служител от кариерата, от една страна държавата трябва да го гарантира - имам предвид и материално, и морално - и от друга страна трябва да го ограничи. Мисля, че и двата принципа се виждат и в двата законопроекта.
Второто достойнство на законопроекта на Министерския съвет е, че той има добра структура, много ясен юридически език и много ясни разграничения на всички въпроси, които трябва да бъдат регулирани.
Третото достойнство е системата на поощренията и наказанията. Смятам, че тя е много интересна система, като от гледна точка на наказанията ще кажа, че е отразено континенталното разбиране, което господин Янаки Стоилов нарече класическо, и като че ли е останало и в класиката на българското разбиране за държавната администрация, при което имаме вътрешноведомствен контрол, за да се гарантира борбата с корупцията.
На много дискусии, на които участваха представители на германската правна школа и представители на Съединените американски щати, ние търсихме най-добрия ракурс за България. Представителите на Германия тогава, при една дискусия, ни казаха, че не могат да си представят друг контрол освен вътрешния, в самото ведомство, като форма на борба с корупцията. Представителите на Съединените щати ни казаха, че не могат да си представят друг контрол освен сенатския чрез специални представители на прокуратурата, които в съответните звена на държавната администрация наблюдават спазването на закона, докладват на прокурора и прокурорът докладва в сенатската комисия. Тук бяха и самите прокурори, които са се занимавали в Щатите с тази дейност и много от нас се срещнаха с тях. Те казаха, че са еднакво необичани и в звената на държавната администрация, и в сената, тъй като ги считат за хора на едните или на другите, но засега в България ние възприемаме тази класическа немска, която е и българска, система.
Аз изразявам едно опасение, че малко по-нататък ние вероятно ще трябва да отидем към смесената система на контрол, тъй като според мен, съобразно българската народопсихология трябва да има и един външен контрол, който за мен трябва да бъде парламентарен контрол на съответните процеси. Но това е тема, която е вън от Закона за държавния служител, макар и свързана с него. Тя е свързана главно с формите на контрол.
И другото достойнство на законопроекта на правителството това са ограниченията. В проекта, за който говори господин Камов и който ние не внесохме, нашите експерти бяха още по-остри. Нашите експерти предлагаха това, което предлага и правителството - да имат право да членуват в политически партии, да нямат право да заемат ръководна длъжност. Може би трябва да се уточни и какво се има предвид под "ръководна длъжност", тъй като не трябва да се позоваваме само на уставите на партиите, както правим досега, а трябва да се позоваваме на закон.
И второто ограничение, което предлагаха нашите експерти, беше въобще лишаването от право на стачка, позовавайки се на факта, че държавата дава статуса, дългата кариера, възможностите на държавния служител. Същевременно това трябва да води до някои ограничения.
Аз смятам, че тази форма, която се предлага от правителството, е една форма, която може да бъде обсъждана - правото на символична стачка, но личното ми убеждение, вероятно заради внушението, което са ми правили нашите експерти, е, че може въобще да се помисли дали е необходимо да се гарантира правото на стачка.
Какви са недостатъците според мен на правителствения законопроект, около които трябва да се дискутира и които трябва да имаме предвид за второ четене?
Първият недостатък е свързан с обхвата на закона. Обхватът е добре формулиран, обаче има един термин, който кореспондира със Закона за администрацията и който мен ме смущава. Значи, вън от държавните служители са: министрите, явно политически фигури; заместник-министрите - добре; народните представители, кметовете и - забележете - вън от държавните служители са и членовете на политическите кабинети на министрите. Аз смятам, че не трябва да поставяме членовете на политическите кабинети на едно ниво с министрите и заместник-министрите. Разговаряла съм с много колеги юристи, включително и експерти, включително експерти на парламентарната група на мнозинството, които споделят този възглед, и затова поставям този въпрос и смятам, че в този закон той може да бъде избегнат - в смисъл да не се поставя политическият кабинет на едно ниво с министрите и заместник-министрите. Това не съответства на Конституцията. Никъде в нашата Конституция нямаме политически кабинет.
Вторият въпрос, който искам да поставя, е въпросът за така нареченото в закона "външно съвместителство". При вътрешното съвместителство държавният служител заема за определено време длъжността на своя колега, когото трябва да замести. При външното съвместителство се предвижда една възможност като че ли, аз така го чета, ако греша моля да бъда поправена, държавният служител да заема едновременно две длъжности на държавен служител. Аз смятам, че има достатъчно хора, които ще работят в държавната администрация. Може би това ще бъде изключение, но предвиждането на едно такова изключение ми се струва прекалено смело и излишно. Смятам, че не е необходимо да се предвижда една такава широка или крайна по-точно възможност за така нареченото външно съвместителство.
От допълнителна разработка се нуждае и въпросът за ранговете в законопроекта на Министерския съвет. След малко, като коментирам законопроекта на господин Пирински, ще се спра на този въпрос. Прекалено много са препратките към подзаконовите нормативни актове - ще има постановление на Министерския съвет, отделните министерства ще решават въпроса, а всъщност го няма нюансът. В законопроекта, който ние не внесохме, беше показана точно тази класика, тоест ако ще спазваме българската класика - в България е имало рангове и степени. И това е стимулирало държавните служители да работят добре, за да растат в тези рангове и степени. Смятам, че тази тема се нуждае от доработка.
И последния въпрос, който смятам да посоча като недостатък в проекта на Министерския съвет, това е фактът, че Държавната комисия по администрацията ще се занимава с контрол над цялата държавна администрация.
Няма да дискутирам въпроса дали това е правилно от гледна точка на Конституцията и на връзката между властите. Ще оставя тази тема за второ четене. Поставям само един въпрос, който е много остър от гледна точка на Конституцията - как така държавна комисия към Министерския съвет ще контролира общинската администрация? Лично аз това не мога да си го представя, тъй като в България в момента за разлика от предишната Конституция няма вертикална връзка между държавната администрация и между структурите на изпълнителната власт. Ние имаме Народно събрание, излъчен Министерски съвет и назначени областни управители и това е едно ниво. Има категорична стена или линия. След това имаме другото ниво, което е съвършено различно. Вотът на народа е даден за местните органи на власт и управление. Как така комисия към Министерски съвет ще контролира тези органи? Това е мълчаливо създаване на вертикална зависимост на общинската администрация от централната държавна администрация. Според мен това е противоконституционно. Не трябва да се приема един такъв принцип и това трябва да отпадне при второ четене на закона.
Що се отнася до законопроекта на господин Пирински и на група народни представители от Демократичната левица, той има всички достойнства, посочени в законопроекта на Министерски съвет, и според мен има една глава, която в цялост може да се вземе, след като ще бъдат подкрепяни, надявам се, в пленарната зала и двата законопроекта. Това е тази глава, която третира въпроса за ранговете и степените на държавните служители. Там по един изключително добър начин се разработва въпросът за конкурсното начало.
Пропуснах да кажа, че пропуск на Министерския съвет е, че казва, че конкурси може да има. Тази пожелателна форма не доказва нищо. В законопроекта на господин Пирински и група народни представители е казано, че конкурс има тогава, когато става дума за това да се заеме определеният ранг, а само при вътрешните степени става с атестация. Казано е как да се формират комисиите, от колко компетентни и защо тези хора се считат компетентни. Казано е, че след като се види резултатът той може да бъде оспорен пред Върховния административен съд, след което се назначава лицето, което е спечелило конкурса. В законопроекта на Министерския съвет се създава впечатлението, че тъй като се посочват първите трима, след това не се знае точно върху кого ще падне изборът. Предлагам изцяло да бъде подкрепен един такъв принцип и освен това в законопроекта на господин Пирински и група народни представители по-ясно е показано какво трябва да бъде образованието на хората, които работят в държавната администрация. Там за тези, които са със средно образование, са дадени достатъчно рангове и степени, за да имат стимули, а за тези, които са с више образование също са дадени ранговете и степените. Смятам, че това е поощрително.
В заключение бих искала да кажа, че и двата законопроекта не отговарят на един въпрос, който е свързан с тях, макар че е малко вън от тях - как ще бъдат подготвяни държавните служители. Това е изключително важен за България въпрос. Вероятно министър Тагарински ще ми отговори, че има такива специалности във висши учебни заведения или ще има такива специалности, но аз смятам, че трябва да има държавна политика. Тя трябва да бъде формирана и в Министерския съвет, и в Народното събрание. Тя не трябва да бъде оставяна само на автономните висши учебни заведения. Затова предполагам, че в бъдеще ще бъдем амбицирани да създадем, имаме достатъчно специалисти за това, специални факултети, които да готвят кадри за държавната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата министър Тагарински.

МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мислех да не отговарям сега на всички тези въпроси, но понеже вие засегнахте един много важен въпрос, въпроса за квалификацията и подготовката на държавните служители, аз искам да ви кажа, че има формирана държавна политика. Мисля, че споменах това и мисля, че сме ви предоставили стратегията на правителството, в която един от основните параметри е обучението, подготовката, квалификацията и преквалификацията на държавните служители. Също така има решение на правителството за създаване на Институт по публична администрация и Програма за подготовка на държавните служители, като в тази си програма ние вече сме осъществили контакти с водещи европейски и американски институти по публична администрация. Имаме съвместни проекти и по някои от тези проекти вече се работи.
Искам да се спра и на един друг въпрос, който вие засегнахте, статутът на служителите в политическите кабинети. По смисъла на Закона за администрацията това включва заместник-министрите, началниците на кабинети, експерти и някои други служители, които ще работят по трудово правоотношение. Те са в помощ на органа по Конституцията, който получава своята власт по смисъла на един политически мандат. За разлика от държавния служител, чиято служба е непрекъсваема и той е независим от това кой по логиката на народния вот в момента има политически мандат, той продължава да изпълнява своята служба, като, разбира се, висшите ръководни длъжности в администрацията, това са главните секретари или държавните секретари, за мен това е едно и също и по смисъла на функциите, които те изпълняват, те ръководят администрацията и имат мандат, в зависимост от това кое ще се приеме в закона на второ четене, пет - шест години. Различна е практиката в различните страни, но логиката е, че тези, които работят в политическите кабинети, нямат управленски функции по отношение на администрацията. Те формират политика и стратегия, която се прилага от държавната администрация и тази политика, тази стратегия, тази програма е това, с което съответната политическа власт е спечелила вота на избирателите.
Така че по смисъла на закона, ако сте обърнали внимание, и заместник-министрите нямат административни функции. Логиката е точно това - да се раздели политическата власт от административната. Едната е, която формира решенията и политиката, а другата - администрацията, която я прилага.
По отношение на държавната комисия. Във всяка една европейска държава и не само в европейските държави, понеже тук се спомена Нова Зеландия, която е един от сериозните примери в най-новата история на управлението за сериозни успехи в областта на реформите, особено в областта на управлението, навсякъде съществува такава комисия, която изпълнява контролни функции по отношение на спазването на законите, на прилагане на законодателството. Ако искате, можем да я наречем и Комисия по контрол върху администрацията и прилагане на законодателството. Защото от приемането на един закон до технологията и създаването на механизма по прилагането му от администрацията има доста мерки, които трябва да се вземат, за да се създаде тази организация, тоест да се създаде един модел на прилагането на съответния закон.
Вие споменахте за ранговете и за конкурсите. Разбира се, че ако обърнете внимание, и в Закона за администрацията е заложено конкурсното начало. Това е споменато поради спецификата на служебното правоотношение. Нека да правим разлика между рангове и длъжности. Аз мисля, че хубавата българска дума чиновник, поинтересувах се, произтича не от чин - маса, а от "чин" в другия смисъл на думата. Така че една от най-типичните системи на рангове в България, която се използва и в момента, е може би наистина в системата на дипломацията. Другата система е във войската, военните чинове. Но вие много добре знаете, че между ранг и длъжност или чин и длъжност не винаги има пълно съответствие. Един човек с по-нисък ранг може да заеме по-висока длъжност. Това зависи вече от други неща. Затова ние сме заложили в закона, а както и сега в повечето страни е действащата практика, единен класификатор на ранговете и длъжностите, който ще реши тази материя. Не е мястото в един закон да се урежда тази материя.
Запазвам си правото на второто четене да изложа всички аргументи на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Тагарински.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Законът за държавния служител е един от най-дълго чаканите в последното десетилетие от историята на България. Много правителства се ангажираха в предизборните си обещания да го предложат. Чест прави на сегашното, че изпълни това свое обещание и поетите международни ангажименти да приключим с уреждането на българската държавна администрация.
Законът, който ни предлага Министерския съвет, наистина има редица достойнства като начин на написване и като детайли на уредбата за правата и задълженията на служителите, но оставя и някои врати, които ми се струва полезно да обсъдим при първото четене на закона.
Смисълът от създаването на Закона за държавния служител виждам в това да можем да изградим една високопрофесионална администрация за българската държава, която изисква, първо, добре организирана администрация, добра по замисъл, по конструкция, второ, високопрофесионални хора, които да работят в нея. От второто нещо следват няколко изисквания: да е ясно кой и защо се назначава, какво ще се изисква от него, за да работи в българската държавна администрация, не в партийната администрация на поредната управляваща партия. Това поставя няколко допълнителни изисквания към уредбата, които аз тук не намирам.
Първият въпрос, който следва, е за кого се отнася законът. Дали е редно в самия закон да се изпише кои категории длъжности са държавни служители в едно приложение и да няма лесна възможност всяко следващо правителство да променя списъка на длъжностите, заемани от държавни служители. Това ми се струва, че го няма в този закон. Правото на Министерския съвет, на всеки Министерски съвет, дори на един и същи Министерски съвет да сменя списъка от длъжности, които ще се заемат от държавни служители, крие рискове и създава възможности да бъдат извършвани смени по целесъобразност и то по лична и персонална целесъобразност, а не от гледна точка на нуждите на администрацията на държавата.
Другият риск, който се съдържа в така изписания чл. 2, който пък дава възможност след като Министерският съвет определи наименованията на длъжностите на държавните служители, на всяко министерство, на всеки министър да каже кои ще са специфичните изисквания, за да се заеме длъжността. И така по това, което ние уредихме тук, с този закон, който разглеждаме днес, и в Закона за администрацията преди това, излиза примерно, че финансистът, казвам примерно финансистът, защото още не е сигурно, че примерно началникът на финансов отдел ще бъде държавен служител, но примерно началникът на Финансов отдел в Министерството на земеделието може да няма изискване да бъде с висше образование, а за Министерството на просветата да го има.
Струва ми се, че е логично и добре да има по-висок по ранг нормативен акт, който да сложи за длъжностите, за които ще се изисква да бъдат заемани от държавен служител, достатъчно ясни критерии за заемане на тази длъжност и невъзможност на едното място да бъдат с по-ниска квалификация, с по-нисък специализиран стаж и то със значително по-нисък, със значително несъответен да се заемат длъжности от неподходящи лица.
Ясно е, че в последните десет години има огромно текучество в българската администрация и че в значителна степен е неглижирано нормалното професионално развитие. В това отношение допълнителни възможности за смяна по персонална целесъобразност дава и уредбата на възможностите за прекратяване на служебните правоотношения. Например чл. 107, ал. 1, т. 3 предвижда един държавен служител да бъде освободен при липса на качества за ефективно изпълнение на службата, установени по реда на атестирането. Това е много сериозен капан и много сериозен риск. Защото една атестационна комисия от един ръководител може да ви измисли каквото искате атестация, да ви изкара както гениален, така и очевидно професионално непригоден. Това е пробвано много пъти. И ми се струва, че навсякъде по света развитието на държавната администрация, йерархизирането й, изграждането й по рангове и задължението всеки държавен служител да си върви по йерархията, би трябвало да прави недопустима една такава разпоредба. Когато си стигнал до едно ниво и държавата те е селекционирила един път на конкурс, за да влезеш в кръга държавни служители, когато си вървял по йерархията, някой да ти прави атестат и да казва, че ти си абсолютно негоден за ефективно изпълнение на службата, това вече е нередно. Смисълът на създаването на групата държавни служители е държавната администрация да има свои селекционирани специалисти, които ще може да мести в различни сфери, но в крайна сметка от известния момент нататък тя ще може да ви използва в друга сфера и на друго място, но не да ви освобождава. Какво излиза? Че държавата ви е търпяла пет години примерно да не можете да работите и изведнъж на шестата е открила това? Значи тя или не си е направила добре конкурса, или неправилно ви е присвоявала рангове.
Записът в чл. 107, ал. 1, т. 3 само създава възможности за персонално прочистване на администрацията, когато и комуто е удобно. Нещо, което не бива да бъде замисъл на един такъв законопроект.
Смисълът на конкурса и на ясните професионални критерии и на това дали не следва някои неща да бъдат записани още в закона като изискване за образование, за трудов стаж в държавната администрация или за служебен, както вече ще се нарича, би трябвало да бъде решен преди второ четене. Но така, в този си вид, законът дава същите възможности, каквито досега даваше и Кодексът на труда - много спокойно един ведомствен ръководител да си променя щата на ведомството и да си освобождава поради съкращаване в щата или поради други правни хватки този, с когото не желае да работи. По този начин ние просто възпроизвеждаме сегашното статукво, независимо че сме нарекли досегашните трудови правоотношения служебни. Ние сме преписали буквално Кодекса на труда в голямата му част. И в това няма нищо лошо, защото част от отношенията по полагане на труд изискват регламентация, но ние по никакъв начин не даваме по-голяма защита на онези, които ще наричаме държавни служители, нито пък някакви други преференции, нито пък им даваме по-ясни изиквания, на които да отговарят за заемане на работа или за оставане на работа.
За мен не стои въпросът дали политическият кабинет е от държавни служители. Аз съм съгласна с това, което предлага Министерският съвет - те са един вид антуражът на досегашното ръководство и си отиват заедно с него. Смятам, че това е логично разрешение и в този смисъл е добре направено. Но за останалите неща и най-вече за възможността, която се запазва всеки министър да си прекроява щата и съответно да си прочиства, да прави едно и също работно място до някое време заемано от държавен служител и след това незаемано от държавен служител, а от лице по трудово правоотношение - извинете ме, но на това баба ми казваше "Не по врат, а по шия". Няма значение дали ще кръстим правоотношението служебно или трудово, или някакво друго.
В този смисъл цялата уредба на прекратяването на служебното правоотношение с един държавен служител е дословно преписано от Кодекса на труда - и едностранното прекратяване с предизвестие, и прекратяването по взаимно съгласие, и прекратяването без предизвестие. Но ми се ще да попитам нещо друго сега на първо четене. Докато в Кодекса на труда се предвижда дисциплинарно уволнение за нарушаване на трудовата дисциплина, но е написано в Кодекса кои са онези хипотези, в които се приема, че има нарушаване на трудовата дисциплина, тук това го няма. А е предвидена възможност да бъде дисциплинарно уволнен държавният служител. Не може за една много по-широка категория лица, полагащи труд, да е ясно кога има налице дисциплинарно нарушение, което ще влече дисциплинарно уволнение, а тук това да го няма.
Дисциплинарната комисия, така както е замислена, правото на административния ръководител дисциплинарно да наказва членове на дициплинарния съвет и автоматичното им освобождаване като членове на дисциплинарния съвет, ако бъдат дисциплинарно наказани, също създава възможности за злоупотреба с власт от административния ръководител и дисциплинарната комисия, дисциплинарният съвет ще бъде просто един сателит, на който ще бъде поръчвано кой да бъде дисциплинарно наказан и кой не. Нещо, което също ми се струва, че трябва да бъде прецизирано.
Лично мен ме притеснява § 3 от Преходните и заключителни разпоредби, който де факто изважда от конкурса всички лица, които са назначени досега. Вярно е, че не можем да създадем несигурност в сегашната държавна администрация и да им кажем, че всички те трябва да се явят отново на конкурс. Но така както е записано всички автоматично да бъдат един вид записвани за държавни служители, не ми се вижда редно с оглед на целите, които си поставяме. За попълване на държавната администрация за мен конкурсното начало трябва да бъде водещо. И в този смисъл би трябвало и досегашните специалисти да се явят на конкурса. Ние предвидихме за какво ли не нови и нови конкурси, а държавните служители ги изваждаме от конкурса. Мисля, че това не бива да става.
И накрая ми се ще да кажа две думи за членството на политически партии. Защото политическото давление и възможността да бъдат назначавани в държавната администрация и то тотално назначавани партийно приближени на управляващата партия хора, не е от вчера, не е от днес и никоя партия не е била имунизирана от това. Но досегашната практика, за която говори и госпожа Шопова, показва, че всеки си прави самостоятелни тълкувания в собствените устави. И така примерно според Устава на Съюза на демократичните сили ръководни били само първите трима души на партията. Това не бива да е така, защото става сливане на партията с държавата, което много отдавна е било отречено. Не съм и за това да бъде забранено на доскорошни активни членове на партиите да постъпват в държавната администрация, да заемат места на държавни служители и, разбира се, да продължат да си работят и за партията. Но ми струва, че поне в Преходните и заключителни разпоредби ние трябва да укажем кръга на лицата, които ще считаме, че заемат ръководна длъжност в партията. Защото всяка партия да си прави тълкуване за своя устав поотделно и да излиза така, че ако си от БСП примерно и си председател на партията в Нова Загора, не можеш да бъдеш държавен служител, защото си ръководен - ръководиш БСП в Нова Загора. Ако си от СДС, трябва да си или Иван Костов, или Христо Бисеров, или забравих кой беше третият. Не бива и не е редно това да е така. Мисля, че в Преходните разпоредби този въпрос може да се изчисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има още трима записали се за изказване от Парламетарната група на СДС. Очевидно няма да можем да приключим до 14,00 ч., затова утре ще продължим.
Съобщения:
Комисията за противодействието на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 3 септември от 17,00 ч. в кабинет 226 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството отлага заседанието си, обявено за днес, 2 септември.
Комисията по икономическа политика ще заседава на 2 септември от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание е утре, 3 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Васил Клявков

Атанас Мерджанов