Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в днешния дневен ред да бъде включена точка: "Проект за решение за промени в състава на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа".
По предложение на Парламентарните групи на СДС и на Демократичната левица на мястото на Екатерина Михайлова се предлага народната представителка Виктория Василева и на мястото на Георги Първанов - народният представител Георги Пирински.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 151 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към дневния ред ще направя едно съобщение.
На основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народните представители Михаил Карафезов, Мария Брайнова, Григор Шишков и Николай Недков оттеглят внесения от тях законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване N 854-01-81 от 25 юни 1998 г.

Пристъпваме към първата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ДЕЛЕГАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА.
Ще прочета проекта за решение:

           "Проект!

Р Е Ш Е Н И Е

за промени в състава на делегацията на Народното
събрание в Парламентарната асамблея на
Организацията за сигурност и сътрудничество
в Европа

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание




Р Е Ш И:

1. Освобождава Екатерина Иванова Михайлова и Георги Седефчов Първанов като членове на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
2. Избира Виктория Димитрова Василева и Георги Георгиев Пирински за членове на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа."
Някой желае ли да се изкаже по този проект? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 168 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1992, 1993, 1994 И 1995 Г.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Днешната дискусия може да бъде оправдана при условие, че се опитаме да погледнем на изпълнението на бюджетите за 1992-1995 г. през призмата на определящите тенденции и характеристики в развитието на страната през този период. Така бихме препотвърдили някои изводи, които са нужни, бих казал като опорни точки на потребната на България политика.
Първо, всички ще се съгласят, че отчетите отразяват бързоразвиващите се кризисни процеси в страната през разглеждания период. Сривът на външните условия, при които се развиваше България в 1989 г. се съчетаха с фаталното отклоняване още през 1991-1992 г. от пътя на действителните реформи. Връщайки се назад, не може да не отчетем в баланса като някакви резултати либерализацията на цените без осъществяване на съответните обезопасяващи стъпки и условия и реституцията през 1992 г. Нищо повече няма в баланса от позицията на необходимите за страната реформи.
Второ, също безспорно и вече изстрадано от страната, през изминалите години допуснатото идеологизиране и политизиране на реформата в селското стопанство, доведе до срив в този базисен отрасъл. Това се отрази на всички основни национални баланси, признато вече от всички политически сили почти без уговорки.
Трето, при отсъствието на структурни реформи икономиката започна да формира цяла система от квазифискални дефицити - загубите в реалния сектор, натрупването на огромни задължения, субсидирането на загуби и т.н. Тази система от квазифискални дефицити с времето стана по-страшна от същинския бюджетен дефицит. Едно просто сравнение на числата показва, че това е така. По тази линия именно се натрупваше и огромен взривен материал, който започна да се проявява в драстични форми в годините 1994, 1995 и 1996 г.
Четвърто, финансовата дисциплина беше последното съблюдавано нещо не само от предприятията, но и от държавата, от ведомствата, от тези, които трябваше да съблюдават провеждането на една необходима за трудните условия, в които се намираше България, финансова дисциплина. Предприятията плащаха заплати срещу кредити. Това е нещо като почти безумие. Държавата пренебрегваше своите задължения и така внушаваше неуважение към финансовата дисциплина и законите.
Типичен пример в това отношение е допуснатото неплащане на дължими разходи от Републиканския бюджет, което беше представено от председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и в становището по разглежданите отчети за бюджета 1992-1995 г.
Аз няма да се връщам на числата, те са някъде около 6-7 милиарда, а според други анализатори надскачат 8 милиарда. Работата е там, че освен постигането на един значително по-голям дефицит от отчетени, някъде с около 3 отчетни пункта, това е една демонстрация на пренебрежение от страна на държавата на нейните задължения. И ще се съгласите, че това е нещо като катализатор за развитие на процеси на слаба финансова дисциплина, на неуважение на законите. Трудно може да бъде оспорено това.
И, разбира се, когато се спестяват разходи, в края на годината не се налага актуализация на бюджета. И това се използваше и се използва, когато се връщаме назад, за да се демонстрира един солиден бюджет, за който не се е налагала никаква актуализация.
Пето, постоянната конфронтация и липсата на съгласие по основните въпроси на реформите и на политиката на прехода като цяло, струват на България много загуби като време, като енергия и натрупването на една умопомрачаваща бедност. Нещо, което другите страни в преход не познават.
Аз ще си позволя да върна вашето внимание към два факта, които показват, че даже когато страната е трябвало да вземе решение по изключително важни въпроси, не е постигано съгласие. Или опозицията в момента си е играла именно на опозиция, пренебрегвайки онова, което са интересите от най-висок ранг.
Първият случай - някои от народните представители са от тогавашния състав на Народното събрание 1993-1994 г. С общи усилия на парламента беше разработен при много консултации с европейски и извъневропейски експерти Законът за данъка върху добавената стойност. Уверявам ви, много усилия бяха положени. И парламентарни групи, които са по-чувствителни към социалната страна на проблемите в данъчната област, като левицата, отидоха към възприемането на един вариант, условно казано, по-десен - с една ставка, не ниска, в името на това законът по-лесно да влезе в живота и да може да бъде приложен от края на първото тримесечие на 1994 г. Всички бяха убедени, че това е един закон, който залага темелите на една съвременна модерна данъчна система. Това е безспорно. И въпреки това, когато законът беше гласуван в залата, опозицията не го подкрепи. Някои мои колеги тогава полуцинично се изразиха така: "Политика!".
Втори голям въпрос - мисля, че е полезно да си припомним такива неща именно от позицията на днешния ден, когато имаме безпрецедентния шанс - става дума за правителството, да използва съгласието, за да се решават големите проблеми на България - брейди сделката по подготовката на която бяха положени изключително много, на моменти мъчителни усилия, подписана на 29 юни 1994 г. Сделка, която от една страна финансово отпушваше страната, въвеждаше ни отново в световната международна финансова общност, позволяваше на страната, уреждайки дълга си, да се обърне с лице към произтичащите от това проблеми и да може да ползва външно финансиране, да стане редовен равноправен член на международната финансова общност, без което не можеше да се мисли за никакви реформи. Всъщност неуредеността на проблема за външния дълг беше един от отрицателните фактори в предшестващия период, пречещи, за да стартират истински структурните реформи. Тази сделка също не беше подкрепена. Правейки анализ на обстановката и на поведението на политическите сили тогава човек не може да намери никакви други съображения, освен именно една политическа мотивация, нямаща нищо общо с интересите на страната.
Шесто, 1995 г. беше годината на един определен шанс, в която би могло да се влезе трайно в една различна от дотогавашната траектория на развитие. Стопанското оживление съдържаше в себе си такъв шанс, въпреки сенчестите страни в развитието на икономиката, въпреки проблемите, с които тя беше обременена, някои от които започнаха, образно казано, да се пукат като циреи. Това беше шанс да бъдат стартирани и реформите. Но и правителството, и опозицията мислеха най-малко за това в момента. Разбира се, тази оценка на 1995 г. се отразява в числата и на проектобюджета за 1995 г., и на изпълнението му. И там виждаме някои характеристики, които са доста различни от онова, което ни предлагат отчетите за 1992-1994 г. Тъкмо поради това може да се говори за проиграния шанс тя да стане повратна година в нашето развитие.
Позволих си да спра вниманието ви на тези неща, тъй като простото минаване по числата на отчетите според мен няма някакво особено значение. Един анализ на това развитие, който може да бъде направен, разбира се, в редица разрези, трябва да ни помогне да утвърдим убеждението си, че по големите въпроси на страната наистина без съгласие, без изхождане от онова, което са интересите на страната, не може да бъде постигнат резултат.
И накрая, вероятно следващата седмица ще минем към обсъждане на отчета за 1996 г., след това ще се занимаваме с числата по отчета на 1997 г. На мен ми се иска и когато се отчитат някои резултати в плюс, да не се връщаме към годините зад нас само с оценки, които са издържани в тоновете на черно-бялото. В последните две години например много често се говори за бюджети, които, както виждате се изпълняват, преизпълняват, налице са излишъци, като същевременно се пренебрегват някои фундаментални критерии, утвърдени от международната бюджетна практика при оценката на силните и слабите страни на един бюджет и на изпълнението му. Особено на изпълнението му. И ако от тази позиция се подходи към бюджетите през последните години, вие ще видите, че освен всичко друго има два много характерни факта, които заслужават нашето внимание като Народно събрание.
Първо, данъчните приходи спрямо брутния вътрешен продукт са на по-ниско равнище отколкото в онези значително по-трудни години с отчитането на които днес се занимаваме. Този факт опровергава всички приказки, колкото и силни да са те, че има едно подобряване в събирането на данъците.
Второ, борбата срещу престъпността и в частност срещу корупцията у нас е обявена като едва ли не задача N 1 с основание. И в това отношение се правят декларации и оценки, че има постигнати значителни резултати.
Но, уважаеми колеги, суровият език на числата показва, че в България продължаваме да акумулираме в бюджета значително по-малко средства от брутния вътрешен продукт, отколкото във всички останали страни в преход, което показва, че големи маси доход остават данъчно необложени. И понеже тези числа се влошават спрямо предишните години, това категорично показва и с нищо не може да бъде оспорено, че не се постигат никакви реални стъпки в настъплението спрямо сенчестата икономика.
Обръщам вниманието ви на тези два факта. Те са тревожни, те изискват усилия - и законодателни, и не само законодателни, за да се постигнат поне такива релации, каквито сме имали в предишните години в много по-трудни условия и да се приближим към онези релации, които са характерни за почти всички останали страни в преход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Знам, че всички вие сте затруднени в една такава дискусия първо, поради това че много малко от всички нас тук, в залата са участвали през тези години в бюджетния процес и второ, което е по-важното, че една такава, бих казал, огромна планина от цифри трудно би могла да бъде осмислена, още повече че няма и доклад за 1992 - 1994 г., който да обясни на един по-разбираем език за тези, които не се занимават с бюджетния процес. Затова ми се струва, че наистина, още повече пък и от гледна точка на това доколко цифрите са най-верните, Сметната палата не се е произнесла. Вярно е, тук представител на Министерството на финансите и в комисията, и в залата обоснова, че тези цифри са по статистиката, че те са признати от фонда, от световните финансови институции. Но в края на краищата всички тези неща не могат да не дават отражение върху работата на парламента по тази точка от дневния му ред.
Разбира се, бих искал да кажа, че тази точка е изключително важна. И аз, както и колегата Стоилов, ще се насоча към това, което би могло да се направи като изводи, разбира се, без да бъдат с претенциите за изводи от последна инстанция. Това са моите изводи на базата на прочита, който съм направил, тъй като и аз не съм бил през онези години - от 1992 до 1994 г., в парламента. Отварям една скоба, за да кажа, че много по-трудно е да осмисли човек онази необходимост, която е била или не, за да подкрепи или оцени в друг аспект едно или друго действие тогава.
Присъединявам се към основния извод на професор Стоилов, че липсата на съгласие по общите приоритети за развитие на страната и на тази база конкретните действия, които трябва да бъдат извършени, е основният проблем, който личи и от тази съществена част, каквато е бюджетният процес. Мога да дам пример. През 1992 г. са отделени много разходи за общественото осигуряване, с оглед да се задържи на прилично ниво равнището на пенсиите; или пък през 1993 г. са отделяни много средства за индексиране, тъй като вече инфлацията е дала своето отражение. Разбира се, не казвам, че е било лошо, но конюнктурно са се търсили решения на социални проблеми, за да може да се укрепи тогавашното правителство или власт.
Същевременно особено важни, бих казал, жизнено необходими действия в рамките на онази част от нашия живот - икономиката, не са били предприемани, тоест за реалната реформа не са направени необходимите крачки или по-скоро със Закона за уреждане на несъбираемите кредити се е товарил още повече бюджетът. И по същество вместо да се получи така, че вече изчистени от дългове, предприятията да заработят, поради различни причини това не е станало, не е имало съществени приходи. Ами вижте, че през 1993 и през 1994 г. има значително неизпълнение на приходите.
Бих могъл да дам и други примери, които говорят отново за това доколко различните философии, които са залагани, например през 1992 г. от гледна точка на икономическото развитие какво отражение са давали в бюджетния процес, който по същество е държавната политика. Фактически през 1992 - 1994 г. са заложени наистина много напрежения в рамките на всички системи на страната. Защото има, макар и не толкова чувствително, едно намаление на частта от брутния вътрешен продукт, когато вече участва в бюджетния процес, когато държавата вече може да си служи, за да регулира определени процеси. Реално тези неща наистина с натрупване все повече са затруднявали действията на следващите.
Аз бих искал да обърна специално внимание на 1995 г., тъй като тогава имам и много повече лични впечатления като участник и в Комисията по бюджет и финанси. През 1995 г. ние бяхме изправени пред необходимостта да приемем един изключително рестриктивен бюджет. Държавният дефицит трябваше да бъде намален, защото имахме значителен дял на плащания по лихви по вътрешен заем, защото трябваше да се поставят определени задачи в борбата с инфлацията - и то наистина много радикални, защото трябваше да се търси най-после растеж, който в периода 1990 - 1994 г. го няма в нашата страна. И без да звучи това като някакво хвалебствие към тогавашното мнозинство на Демократичната левица или на правителството, определено може да се каже, че голяма част от целите бяха постигнати. Беше постигнат като общ резултат една, макар и кратковременна стабилизация и най-важното, растеж в тази посока. Действително рестрикцията, която беше наложена, изигра своята роля, тя имаше своя смисъл. За първи път беше изплатен близо 1 млрд. долара външен дълг, беше намален бюджетният дефицит, инфлацията няколко пъти беше намалена, реалните доходи се повишиха и то чувствително на базата, разбира се, на онова, което беше създадено - като сравнение, а не като необходимост и като реални потребности на хората. Отварям скобата, за да не се подвеждаме в това, което анализираме.
И тук ще изтъкна една подробност. През всичките години от 1992 до 1994 г. винаги е имало актуализация на бюджета. Причините са били различни. През 1995 г. актуализацията се наложи, затова защото за първи път в стремежа да се стабилизира банковата система, която беше вече като заварено положение, нещо, което трябваше да бъде променено, се поеха определени задължения на две големи банки - на Стопанска банка и на Минералбанк, като държавни задължения. И това беше направено почти в средата на финансовата година, защото трябваше да се търси наистина нещо действено, което да промени ситуацията. Но тези неща се отразиха на плащанията на лихвите и трябваше наистина да има промяна, за да бъде всичко законно и всичко съобразно с онова, което ние трябваше да утвърждаваме в страната.
Знам, че тогавашната опозиция - може би някой от колегите тук си спомнят - не прояви необходимото разбиране. И мога отново да отворя скоба с днешна дата и да кажа, че този пример иде да покаже още веднъж, че когато ние правиме реален опит да се спаси банковата система, не бяхме подкрепени. След това - ние ще говорим отделно за бюджета за 1996 г. - бяха правени всевъзможни опити за дестабилизация не само под формата на изявления, но и на други конкретни неща, които вече в това наистина много крехко състояние на националната икономика, на паричната система тласнаха в по-негативна, по-неуправляема посока процесите.
Тези неща ги казвам в подробности за 1995 г., защото наистина тя може да бъде отличена от другите две в огромните усилия и във всичко онова, което се правеше, но същевременно тя не можеше радикално да промени толкова бързо всички тези отрицателни натрупвания и да създаде действително онази здрава основа, която да издържи на следващи политически, икономически и други трусове, които - вече е по-лесно да се говори от днешна дата - наистина се зададоха и направиха проблемите още по-тежки.
Бих искал още на един въпрос да се спра. Той е за необходимостта в наши условия наистина да се промени структурата на бюджетните приходи и разходи по отделни сфери; необходимостта да се търси максимална ефективност от използване на средствата.
Определено може да се каже, че в това отношение особено 1992 - 1994 г. са лош пример. Те по същество с непремерените, бих казал меко, действия влошиха състоянието на много жизненоважни сфери, като здравеопазването, като отбраната, със заделените изключително малко средства и по същество - отново ще се върна към онзи извод, който вече няколко пъти правя - дебалансираха допълнително системата, цялостната система на обществено-икономическия живот на страната.
Уважаеми колеги, не бих искал да отнемам повече време. Разбира се, много са примерите и изводите, които всеки един от нас като народен представител може да направи, занимавайки се с тази изключително важна материя. Наистина ние трябваше да разгледаме в единство от 1992 до 1996 г. бюджетите, за да получите по-пълна представа на базата наистина на един анализ по отделни пера, отделни направления, който да не е накъсан, който да даде цялостната взаимна зависимост.
С решението си вчера вие лишихте и себе си от възможността да стъпите на здрава основа, да построите собствената си база. Аз не мога да не изтъкна това. То неминуемо ще се отрази, ако, разбира се, все пак всеки един поне честно за себе си не го направи извън тази зала. Надявам се, че говорейки отделно за бюджета за 1996 г., както вие вече решихте, ще можете вече тогава, макар, повтарям, и без да ... Бих се радвал, разбира се, ако вие станете и от трибуната го заявите честно. Но дори и това да не направите, вътрешно ако го направите, това ще бъде една много сериозна крачка напред.
И съвсем в заключение, на нас ни предстои нова бюджетна година да подготвяме, да отчетем тази. Очевидно всички тези изводи ще ни бъдат необходими най-вече за това, защото намирайки се във валутен борд, ние не можем повече да загърбваме една такава изключително важна дейност, каквато е бюджетният процес, и говорейки за укрепване на държавността, говорейки за инвестиции като нарастване в огромни размери, да не променим своята бюджетна политика. Ако това става само на приказки, както в момента, то ние нищо с вас, уважаеми колеги отдясно, няма да постигнем в следващата година и ще се наложи, може би, да ни изкарат насила от този парламент. Не бих искал това да звучи като заплаха, но с него бих искал да завърша. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз и вчера заявих, че според мен тази точка от дневния ред на Народното събрание се нуждае от цялото внимание на парламента. Чувствам, че такава настройка няма в пленарната зала по различни причини, навярно, и затова ще се постарая да не отнемам прекалено много време. Но все пак ми се струва, че и парламентът, и правителството пропускат една много важна възможност за една сериозна оценка и осмисляне на периода от 1992 г. до днес - не само и 1996 трябва да включим, а и 1997, тъй като отчетът за бюджета е внесен и за 1997 г. - на опита, който България има вече толкова години в съставянето и изпълнението на държавен бюджет в условия на много дълбока трансформация на икономиката, на дълбок кризисен процес и на усилия той да бъде овладян.
По тази тема може наистина много да се говори, но при всички случаи ние трябва да имаме съзнанието, че след броени седмици и месеци същият този парламент ще бъде изправен пред необходимостта да вземе отношение по 3-годишното споразумение с Валутния фонд, по инвестиционната програма на правителството, по държавния бюджет за 1998 г. И ако ние не сме наясно с досегашния си опит, рискуваме да възпроизведем отново много безплодни дискусии и по-лошото - да повтаряме грешки и провали, които вече ни струват наистина много скъпо. Защото всички трябва да съзнаваме, че България е единствената от страните в преход, която през 1996 и 1997 г. реализира изключително големи спадове на производството, на създаването на национален продукт и в която разслоението между бедни и богати достигна най-високи стойности от източноевропейските страни. Това рефлектира пряко в бюджета, в начина, по който той се съставя и как се изпълнява.
Защо смятам, че правителството беше длъжно да е тук днес? Вчера господин Цонев разясни, че бюджетите от отделните години са съставени и изпълнявани от други правителства, че това правителство не е отговорно за тях и тъй нататък. Но ако погледнете проекторешението, по което предстои да гласуваме, то е внесено от сегашното правителство именно по бюджетите от 1992 - 1995 г. Тоест, правителството се ангажира да заяви пред Народното събрание, че що се отнася до цифрите, включени в тези отчети, то счита, че те са точните, че те са верните.
Тук вчера и господин Димитров защищаваше тезата за необходимостта от детайлен анализ. Очевидно и Сметната палата не е в състояние да направи това. Но явно е, че Министерството на финансите и правителството, внасяйки тези отчети, ни казват, че те са верните от счетоводна гледна точка.
Но по-същественият въпрос е другият, по принцип за икономическата политика. И аз бих свел целия дебат по този въпрос до един-единствен проблем - как финансовата стабилизация да не бъде кратковременна, да не бъде още веднъж само епизодична и да не бъде подкрепена от необходимата структурна реформа, преструктуриране на икономиката и на бюджетните сфери, които да направят финансовата стабилизация трайна. Защото ако опитът от тези пет години ни показва нещо, то е, че краткотрайното финансово стабилизиране, което се постигаше на два пъти, беше пропилявано, беше проваляно именно поради въздържане от сериозно преструктуриране и на реалната икономика, и на бюджетната сфера. И това е проблемът пред нас.
Защо се получаваше това? Защото очевидно това са така наречените "непопулярни мерки", това са така наречените "трудни решения", които са свързани със сериозни социални последици. И отново и отново правителства и мнозинства се поколебаха да извършат тези мерки. Това важи за всички политически сили. Аз не изключвам тук и левицата, и БСП. Това е големият проблем на 1995 г. Привидната стабилизация, всъщност, беше пропуснатият шанс именно за това преструктуриране.
Ето защо тази дискусия, по тези отчети, трябваше да ни подготви за онова, което ни предстои, а то е именно такива мерки.
Господин председател, аз бих назовал, без да влизам в подробности, няколко основни според мен извода, които произтичат от анализа на този период, които трябва да осмислим, за да бъдем готови за онова, което предстои.
Първият е за, ако щете, отговорността на всяко правителство по Закона за държавния бюджет, отговорностите, които правителството поема да изпълни определени финансови ангажименти към различните стопански и неикономически субекти в страната, към различните сфери и сектори на обществения и икономическия живот.
Веднага се пояснявам: през 1992 г., и господин Стоилов го изтъкна, възникна сериозен спор дължи ли държавният бюджет на банката лихви в размер на 2 млрд. 847 млн.лв. почти, които тогава бяха 120 млн.долара, дължи ли други такива плащания по различни направления на държавния бюджет. В скоби казано смятам, че забавянето на тези отчети с толкова години и разглеждането им днес, според мен се дължи именно и преди всичко на този спор. Дълго време се отбягваше дискусията по този въпрос - твърде чувствителен, твърде спорен.
Аз не искам да повдигам спора по същество, но съгласете се, че тогава правителството - през 1992 г. предпочете да не внася корекции в бюджета и да оспори свое задължение по гласувания в началото на годината бюджет.
През 1996 г., когато правителството на левицата изпадна в положение на сериозна криза, предизвикана от банковия, и от други процеси, то предпочете на два пъти да коригира бюджета, но да се постарае да изпълнява ангажиментите си така, както са поети по разходната част. Според мен това е по-отговорният, по-достойният подход. Той би трябвало да бъде подходът, който да се възприеме и за в бъдеще, защото не е възможно да се стимулира и да се насърчава отговорно икономическо поведение, изпълнение на задълженията на стопанските субекти, ако държавата, ако правителството самото бяга от своите ангажименти, след като стане трудно или невъзможно тяхното изпълнение при първоначално зададените условия.
Вторият въпрос, който според мен е особено важно в този момент да бъде дискутиран, е въпросът за приходите в държавния и по-специално в Републиканския бюджет. Когато ние с вас дебатираме бюджетите по отделни години, разбираемо е, че ние гледаме в голяма степен може би и основно разходите. Всеки се старае да обоснове един или друг разход в полза на своя избирателен район, в полза на една или друга дейност, с която той е свързан, но според мен основният въпрос пред нашия държавен бюджет е въпросът за приходите.
Ние и при дебата по последния бюджет, и господин Стоилов, и други, пък и всеки от нас разбира, че една голяма част от дължимите приходи в държавния бюджет така и не постъпват. Аз искам да ви обърна внимание на една твърде тревожна тенденция - постоянният спад на съотношението между приходи в Републиканския бюджет и брутния вътрешен продукт. През 1992 г. това съотношение беше някъде 19,7 на сто, през 1994-1995-1996 г. то се движи някъде между 21 и 23 на сто, 1997 г. то спадна на 15,9 на сто, 1998 г. това съотношение според мен е също на това равнище.
Ясно е, че това правителство приема една политика на консервативно залагане на приходи, за да има един марш на преизпълнение, на финансов резерв, една по-спокойна бюджетна програма от гледна точка на закона. Този подход води до това, че все по-малко е способна държавата да изпълни своите и икономически, и социални ангажименти в един период, когато все по-остро се чувства необходимостта от целенасочена държавна политика.
И тук въпросът се простира от затварянето на всякакви така наречени преференции, за така наречени фондации и други вратички, чрез които уж законово се отклоняват средства от бюджета до данъчната политика, по която също в тази зала доста е дебатирано за това дали да има високи относително или нетолкова високи данъци, които да генерират по голяма склонност към пълното им изплащане. Това е въпрос, който стои пред нас и ще стои през следващите месеци. Тук и сега беше времето да го осмислим както трябва.
Бих могъл да продължа, господин председател, и през следващите групи въпроси, свързани с бюджета. Те са: сключването на структурните заеми със Световната банка, поуката от 1992 г., когато тогавашният заем САЛТ не беше усвоен след тървия транш и така и остана не реализиран. Щеше да бъде интересно да се разбере как вървят разговорите в момента със Световната банка по програмата, по която се работи и която очевидно ще е един от актуалните въпроси оттук нататък. Следваше да има възможност да дебатираме по много острите проблеми на ценовата политика, които рефлектират в бюджета, защото от 1992 до 1996 г. основни ценови въпроси остават нерешени и в областта на енергията, в областта на транспорта с цената или на големи неиздължавания на приходи към основни организации като НЕК или пък на кредитни субсидии в полза на предприятия, като "Плама", като "Нефтохим" още от 1992 г. за покупка на горива, които така и не са издължени.
В не по-малка степен са актуални въпросите, свързани с държавните фондове, имащи отношение към държавния бюджет от ДФРР до фондовете, за които напоследък се говори твърде сериозно - фонд "Енергетика" и другите и, разбира се, извънбюджетните сметки, по които напоследък правителството предприе доста сериозни мерки в, очевидно, изпълнение на препоръките на Международния валутен фонд. Ако говорим за фискална политика и ако говорим за ефективност на тази политика, тя естествено не може да се ограничи в рамките на Републиканския и даже държавния бюджет като такъв.
Не на последно място, разбира се, стои въпросът на взаимоотношенията между бюджет и банкова система. Ако нещо може да се каже за този период от 1992 г. насам то е, че кризата в банковата система всъщност провали държавния бюджет. И тук наистина си заслужава да се осмисли този опит и да се гарантира оттук нататък едно по-различно развитие на взаимоотношенията между бюджета и банките.
Но, разбира се, след като вече толкова време говоря, не бих си позволил да се спирам подробно на всеки един от тези проблеми, особено при положение че не сме се организирали за такава дискусия.
Искам обаче накрая да направя едно заключение - и в дискусията в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и в дебатите, ако щете, в кръговете тук, в парламента, и извън него, по тези отчети за съжаление отново се подхождаше политизирано. От политическа гледна точка най-общо три периода имаше - единият - 1992 г., другият 1993-1994 г. и третият е 1995-1996 г. Всяка от политическите сили като че ли се стремеше да представи във възможно най-добра светлина онзи период, в който се чувства ангажирана като мнозинство и да се прехвърли проблема към онези периоди, в които е заемала положението на опозиция.
За мен тук е, ако щете, основата на провалите, които търпим - завършвам - в стабилизирането, трайното стабилизиране на финансите на страната.
Ето защо, господин председател, след като ми давате знак да приключа, искам да кажа отношението си по предложеното решение. Аз не мога да го подкрепя първо, защото правителството не прие за нужно да заяви пред Народното събрание, че цифрите в тези отчети, които ни се представят, то заявява и се ангажира, ча са точните цифри по изпълнението на държавните бюджети - нещо, което според мен то е категорично задължено да направи като вносител на това решение.
И второ, заявих и в началото, не мога да приема този начин на разглеждане на тези отчети, тъй като тук не става въпрос в крайна сметка за статистика, за отчетност, за счетоводство, а става дума за икономическа политика, по която ние трябва да имаме един много по-друг подход.
Ето защо, господин председател, за съжаление, аз няма да подкрепя предложеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Заставам на трибуната не за да дискутирам предложените бюджети от 1992 до 1996 г. Заставам на трибуната, защото се чувствам ангажиран да споделя с вас, че като че ли сега скверним този форум, който е най-висшата форма на демокрация, която е измислило човечеството. За мен не е обяснимо да обсъждаме бюджети, които други парламенти е трябвало да обсъдят, да обсъждаме бюджети и да критикуваме правителства, които не са тук да защитят позицията си, да не отчетем нашата формална грешка, че не възложихме с решение на Народното събрание извън законовите правомощия, които е получила Сметната палата, да ревизира и тези бюджети и да излезе с доклад, за да има върху какво и с кого да дискутираме.
И аз смятам, че по-нататъшното участие в една такава дискусия е срещу парламентаризма. Не може да даваш оценка на човек, който няма право да се защити. Това подтиска моето чувство за демокрация. И ви предлагам да приключим с разискванията, да помолим председателя на Сметната палата да направи едно заключение по бюджетите, които разглеждаме, въз основа на което да приемем решението. Иначе ние създаваме прецедент, който ще тегне върху нашето политическо съзнание. И може и ние да не приемем бюджета на това правителство, а да го оставим някое друго парламентарно мнозинство да го приеме.
Заради това, господин председателю, приемете, че правя и процедурно предложение да прекратим с дискусията, да помолим председателя на Сметната палата да даде своите заключителни бележки по бюджетите, ако ги е направил, и да преминем към решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Правилникът не разрешава прекратяване на дискусия по първо четене, а в случаите, когато е с решение - само с едно четене.
А председателят на Сметната палата, преди да му дадете съвета, беше поискал да вземе отношение и има думата. Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имах възможност да се запозная с експресната стенограма от вчерашното заседание, в която няколко депутати предлагат да се чуе мнението на Сметната палата или тя да извърши проверка по изпълнението на бюджетите на страната от 1992 до 1996 г. Надявам се, че господин Георги Пирински, когато употреби израза "Сметната палата не е в състояние да направи това" нямаше предвид възможностите на Сметната палата като орган, а ограниченията, които тя има в момента по силата на приетите от парламента закони.
Сметната палата досега винаги се е стремила в своята контролна дейност да оценява спазването на законите в страната. Самата тя също трябва да спазва законите. И тъй като част от въпросите аз поставих в Комисията по бюджет и финанси, когато се обсъждаха отчетите за периода 1992 - 1995 г., ще си позволя и тук да споделя принципно нашата позиция, за да не се остане с впечатление, че Сметната палата бяга от ангажименти, които са й предписани от Конституцията.
Член 30 от Закона за Сметната палата предвижда Сметната палата да представя доклад по отчета за изпълнение на държавния бюджет не по-късно от една година от изтичането на бюджетната година. Така че периодът 1992 - 1996 г. фактически е изтекъл и е извън обсега на чл. 30 от Закона за Сметната палата. Гласуваният преди две години от парламента Закон за устройството на държавния бюджет, неговият чл. 40, ал. 2 изисква Министерството на финансите да представи отчета за изпълнението на държавния бюджет на основата на заверени отчети за касовото изпълнение на бюджетите на отделните разпоредители с бюджетни кредити. По силата на този текст би следвало всички отчети от 1992 - 1995 г. да бъдат заверени от Сметната палата. Но ние тогава не сме съществували като контролен орган. И в този мисъл законът не дава поле на Сметната палата.
Може би това, което беше споменато в доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет, съгласно който отчетите за периода 1992 - 1996 г. се представят в парламента по реда на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, който вече не е в сила. Този текст също ограничава възможността ние по своя инициатива да включим в плана за контролната дейност на Сметната палата извършване на проверки за периода 1992 - 1996 г. Ето защо, спазвайки закона, ние сме организирали - също видях в стенограмата - проверка по отчета за изпълнение на държавния бюджет за 1997 г. Ще изпълним своето задължение както по Закона за Сметната палата, така и по Закона за устройството на държавния бюджет.
Затова аз моля, ако парламентът прецени, може да се възползва от чл. 22, ал. 3 от Закона за Сметната палата и да възложи на Сметната палата извършване на проверка по отчетите за изпълнението на държавния бюджет за периода 1992 - 1996 г., като същевременно моля при вземане на такова решение да се прецени и продължителността на проверката. Защото ние извършваме документален контрол - трябва да проверим всички основни документи за периода 1992 - 1996 г. Аз поставих този въпрос в Комисията по бюджет и финанси - към кое трябва да насочим вниманието си, към това да не допускаме незаконосъобразни, нецелесъобразни разходи при изпълнението на текущия бюджет с оглед да не се създава напрежение, или да отделим доста време за проверката на един изминал период, който вече е факт.
Затова, уважаеми народни представители, аз моля да прецените и поемам, като ръководител на контролната институция, и такова решение. Но бих желал то да бъде разположено във времето.
Оттук обаче възниква и следващият въпрос. Предстои да се приеме отчета за изпълнение на държавния бюджет за 1996 г., внесен е и за 1997 г. Кога във времето ще стане това? Може би ние сме една от малкото страни в света, която за петгодишен период няма приети отчети. И от тази гледна точка може би трябва да се прояви и политическа мъдрост да се приемат отчетите до 1996 г. без да се политизират числата, да се поучим от грешките, защото сигурно - това, което прочетох в стенограмата - числата са точни, това е декларация, сигурно има съмнение по отношение на някои числа, но нека това да не се допуска и всички държавни служители, които са ангажирани както със съставянето, така и с изпълнението на бюджета и неговото отчитане, да подхождат отговорно.
И аз смея да ви уверя, че досегашната проверка за отчета на изпълнение на държавния бюджет за 1997 г. показва, че много от държавните служители вече се съобразяват с това, което ще бъде поднесено на депутатите.
Аз не бих могъл, както каза господин Нешев, да дам оценка за законосъобразното и целесъобразното изпълнение на държавните бюджети за периода 1992 - 1995 г., защото това е непосилно да се направи на базата само на числата. Аз участвах, когато се приемаха тези бюджети, когато се внасяха в парламента като отчети. Така приехме и в 1991 г. отчета, въпреки че Конституцията предвиждаше създаването на Сметната палата.
Затова аз ще приключа с една своя вътрешна надежда, убеденост, че Министерството на финансите е подходило сериозно, съвестно, когато е внесло тези отчети, че те реално отразяват истината. В противен случай, ако при една проверка, извършена от Сметната палата за няколко месеца, се наложи някои от числата да бъдат променени, аз се питам как би се приело това от Световната банка, от Международния валутен фонд, ОICD и от много други организации, които вече знаят, че това е официалната информация, това е официалният отчет за изпълнението на държавните бюджети.
Трудно е парламентът да вземе решение за един период, когато голяма част от народните представители не носят отговорност както за приемането на бюджета, така и за отчета, който днес трябва да се гласува. Нека да се прояви политическа мъдрост грешките, допускани при изпълнението на бюджетите, и тук господин Пирински съвсем правилно каза, всичко това, което е станало като тенденция, ние поехме ангажимент в Комисията по бюджет при отчета за 1997 г. да го синтезираме и за периода 1992 - 1996 г. Да се поучи и правителството, тъй като всеки бюджет е израз на определена политика. От неговото изпълнение зависи и реализацията на политиката. И нека да не забравяме, че всеки следващ бюджет носи в себе си поради инерционността проблемите на предходната година, предходното правителство и не бива откъснато един от друг да ги разглеждаме и оттук да оценяваме една или друга политическа сила, един или друг финансов министър, който няма възможност тук да се защити.
Аз изразявам надежда, това е мое лично убеждение, а не на институцията, че парламентът следва да намери политическа воля да приеме отчетите, за да минат и следващите 1996 и 1997 г. и да влезем в едно нормално русло - непосредствено след изтичане на годината да се приема и отчетът. Защото трудно е да се връща човек и да оценява какво беше през 1992 г. като икономика, като реалност и оттук вече някои оценки могат да бъдат не така точни.
Благодаря Ви, господин председателю. Надявам се, че в скоро време ще бъдат приети всички отчети, а ние ще реализираме нашите законни задължения при отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г. по силата на съществуващите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз не мога да не изразя личното си задоволство от това, че днешният дебат протича в един много професионален план, без сериозни опити да бъдат прикривани някои тенденции и прехвърляни вини и политизиране на проблема, въпреки че той е изключително политически. Всъщност става въпрос за икономическа политика, става въпрос за анализ на процесите, които протекоха в нашата икономика през последните седем-осем години, анализ на онова, което доведе страната до може би най-тежката криза в най-новата история на България.
Преди да изложа моя поглед върху тези проблеми, върху цифрите, върху процесите, които са протичали, искам да кажа, че аз с голяма част от констатациите на колегите и от левицата, и на председателя на Сметната палата съм съгласен. Това наистина са неща, които ние трябва да реализираме много внимателно и с оглед на това да избегнем тези негативни тенденции, които се развиваха с много ускорен темп през последните години.
Ще започна с това, че аз също считам, че не е необходимо Сметната палата да извършва обстойни проверки, да й възлагаме да прави това не защото има нещо, което трябва да бъде скрито или защото изпълнението на бюджетите не трябва да бъде контролирано и просто отчетено, а защото смятам, че Сметната палата има много тежки задачи в момента, много голям обем работа, която трябва да свърши. И ако я свърши добре, а аз не се съмнявам в това, ще бъде по-полезна за днешния и за утрешния ден и за това, което ще трябва ние с вас да сторим, отколкото ако потвърди или коригира някои цифри от изпълнението на бюджетите през тези шест години, за които говорим. Корекциите, които би направила, само ще засилят изводите, които ние без друго ще направим и правим тук в тази зала за тези изминали години, за отчетите на бюджетите през тези години.
Така че аз смятам, че статистическите данни са достатъчно достоверни, те са проверени, както се казва, и от още няколко други източника и от анализите на Международния валутен фонд. Затова мисля, че можем спокойно да правим анализ върху тези отчети, които са представени в Народното събрание. Без да смятаме, че всичко в тях е точно до милиметър, все пак е достатъчно точно, за да направим своите изводи.
Професор Стоилов каза в своето изказване, че отчетите отразяват засилването на кризисните процеси през годините след 1991 - 1992 г. и особено акцентира върху това, че спирането на реформите през 1991 - 1992 г. е катализирало тези кризисни елементи в следващите години. Бидейки съгласен с това, уважаеми господин професор, аз ще се опитам да направя малко по-дълбок анализ на тази материя. Аз мисля, че бомбата беше заложена през 1990 г. Обявяването на мораториум в плащането на външния дълг всъщност е първопричината, ако мога така да се изразя, наред с редица други несвършени неща, наред с редица други грешно свършени неща, които доведоха до ускоряването на кризисните елементи в българската икономика.
По-нататък във Вашето изказване Вие казахте, че външният дълг е бил пречка за стартиране на структурната реформа, че външният дълг през 1994 - 1995 г., неговото неуреждане е довело до много сериозни проблеми пред тогавашното правителство. И аз съм напълно съгласен с това. Но основната пречка да не бъде уреден външният дълг е именно обявяването на този мораториум. Аз лично смятам, че това е най-голямата грешка, която сме допускали от 1990 г. насам. Това блокира доверието в нашата страна, това блокира интереса на чуждестранните инвеститори, това блокира нормалното развитие на финансовата система, това блокира, както Вие правилно се изразихте, по-нататък и структурните реформи.
Разбра се, обявяването на мораториума не е майка на всички беди, но аз го казвам, защото трябва да върнем лентата не в 1991-1992 г., а малко по-назад.
Какво прави впечатление в по-нататъшния анализ на данните - не на всички данни, а на някои от тях, които са основни, какво прави впечатление по отношение на тенденциите и по-точно на онези тенденции, които всъщност доведоха до краха на българската икономика? Прави впечатление, че през годините след 1992 и през 1992 има непрекъснато увеличаване на бюджетния дефицит. Прави впечатление непрекъснатото засилване на инфлационните процеси. Прави, разбира се, впечатление и това, че мерките, както каза господин Пирински и то много правилно, които се вземаха за финансова стабилизация на страната и които в определени периоди водеха до някакви резултати, не бяха последвани от адекватни мерки в реалния сектор, не бяха последвани от онова, което ние наричаме с думите "структурна реформа". Да, съвсем нормално е, след като финансовата стабилизация не бъде последвана от структурна реформа, тя да рухне. Това ни очаква и сега, ако не проведем бързо и решително структурната реформа. Никой не си прави илюзия за това, най-малко пък днешното правителство.
Аз имам една таблица, която помолих да ми изготвят, по отношение на актуализациите на бюджетите, защото през всичките тези години правителството е изготвяло един бюджет, Народното събрание го е приемало, а след това се е налагало той да бъде актуализиран, понякога и неведнъж за една година.
Искам да ви прочета някои цифри, защото все пак правим анализ на отчетите за изпълнението на бюджетите.
През 1992 г. процентът на дефицита към брутния вътрешен продукт при първоначалното приемане на закона е бил 4,57. С актуализацията е вдигнат на 5,49. Реално е отчетен на 5,47, т.е. около актуализацията. През 1992 г. тези цифри са 9,23 - виждаме двойно покачване на бюджетния дефицит, актуализацията вече го вдига на 11,1 на сто, реалният дефицит при отчета е 11,0 на сто. През 1994 г. тези цифри са 6,41, актуализацията - двойно, на 8,31 и реален отчет - на 6,48 на сто. През 1995 г. - 5,54; 6,58 и отчет - точно на 6,58 на сто.
Както виждате, процесите в страната са налагали основни параметри на държавните бюджети да бъдат коригирани през годината и процесите, които са водили до такива корекции, които в повечето случаи са негативни, са съвсем ясно изразени и ние можем да направим изводи относно икономическата политика по това време.
Аз искам да се спра и върху политическите условия, които са влияли върху вземането на решения по провеждането на реформите, които са влияли върху волята на отделните правителства да проведат структурната реформа, които, ако щете, са направлявали в общи линии процесите в икономиката на страната.
Анализирайки всички тези години, с риск да ме обвините, че ще политизирам проблема, все пак ще се опитам да бъда максимално близо до истината. През 1992 г. с всичките си плюсове и минуси правителството на Филип Димитров, което, между другото, управлява ефективно 10 месеца, мога да направя съвсем спокойно извода, че имаше волята да извърши реформите, имаше и политическия ангажимент и силната политическа воля да го направи. Може би е дискутируем въпросът дали имаше достатъчно опит, но съвсем не е дискутируем, въобще не е дискусионен въпросът дали имаше нужната подкрепа. Всички останали правителства обаче смея да твърдя, че нямаха волята да го направят, а имаха нужната подкрепа. Това не го казвам, за да направя някакво оневиняване на пропуснатите от правителството на Филип Димитров неща да бъдат свършени, нито пък, за да засиля негативните оценки на останалите правителства. Все пак това е един поглед върху нещата, който аз бих искал ние да направим заедно. И това го правя, между впрочем, и по повод на това, че преждеговорившите - и проф. Стоилов, и господин Пирински, казаха, че правителството през 1992 г. не е пожелало да направи актуализация на бюджета. Направило е разходи по различни пера, които между другото, отразихме и в доклада на комисията по повод на обсъжданата тема, без да направи нужната корекция. Аз искам да ви припомня, че де факто това правителство беше свалено в края на третото тримесечие. Де факто през цялото четвърто тримесечие Народното събрание се занимаваше със съставяне на ново правителство и не му беше до актуализация на бюджета. Не бива да отправяме излишни нападки към нещо, което сигурно е щяло да бъде свършено, но си има причини да не бъде свършено.
И тук няма да отмина това, което направих като изказване в комисията. Аз лично смятам, че тогава беше сгрешен моделът на управление. Смятам, че беше подменена волята на избирателите по един недостоен начин, с така нареченото преструктуриране на парламентарно представените сили и беше съставено едно правителство, което някои анализатори и политици наричаха правителство на националната отговорност, други - правителство на националното спасение, трети - правителство на реформите. За мен то е правителство на националната безотговорност. Казвам го може би за трети път от тази трибуна и мога да го докажа с множество факти. Тогава се заложиха бомбите във финансовата система, тогава се раздадоха десетки лицензии на банки със завъртане на един и същ основен капитал, тогава банковият надзор беше превърнат във фикция, тогава се измисли схемата с поставяне на фирми на входа и на изхода на иначе добре работещи държавни структури, които имаха много сериозни пазарни ниши, за които може да се твърди, че при една ускорена приватизация можеха да получат тласък в своето развитие, а не да бъдат доведени до дъното години по-късно. Тогава се заложи този модел и както изтъкна преди месеци министър-председателят по повод един анализ за действия на правителството на Демократичната левица, начело с министър-председателя тогава Жан Виденов, не може да се отрече, че не е имало воля някои тенденции да бъдат преодолени. Имало е воля, но за съжаление моделът, който всички вие заложихте, подкрепяйки едно такова псевдокоалиционно правителство, ви изигра и на вас, като политическа сила, много лоша услуга. Да не говорим за българския народ, защото в крайна сметка не политическите сили плащат цената на грешките, а народът ги плаща.

И в подкрепа на тези данни аз ще ви кажа няколко цифри как през годините тези държавни структури, които иначе, казвам, имаха пазарни ниши и имаха възможности за развитие, им се налагаше да бъдат по един или друг начин субсидирани от бюджета, без в тези цифри да са отразени огромните кредити, които търговските банки - къде под натиск, къде по инерция, дадоха на тези предприятия, без тези кредити и тези субсидии да дадат някакъв реален ефект. Напротив, те бяха използвани именно за посрещане на текущи нужди, тъй като за тяхната печалба вече беше измислена схема на приватизация.
През 1992 г. субсидиите за нефинансовите предприятия в процент към брутния вътрешен продукт са 1,17 на сто; през 1993 г. са 1,74 на сто; през 1994 г. те са 1,07 на сто; през 1995 г., която с право казваме, че отбелязва някакви възможности, някаква финансова стабилизация, тенденции за ръст, ето и в тези цифри това е отразено - 0,79 на сто. За съжаление обаче, както подчерта и проф. Стоилов, тази възможност беше пропусната.
Анализът на всички тези данни би следвало да ни предостави достатъчно изводи за грешките, които са допуснати, и достатъчно материал относно политиката, която трябва да водим. Аз говоря не само от името на управляващото мнозинство, мисля, че целият парламент ще се съгласи с мен, че без сериозна подкрепа на основните направления на реформата, резултатите няма да бъдат такива, каквито на нас ни се иска.
Ще кажа още няколко цифри по отношение приходите от приватизация, за да не правим спекулации относно това, че приватизацията в момента е в много тежка криза, относно това, че тя, видите ли, много изостава, относно нейната прозрачност и така нататък.
През 1992 г. приходите от приватизация са 312,3 млн. През 1994 г. те са 1 млрд. 151 млн. и през 1995 г. - 3 млрд. 385,8 млн. лв.
Ако мислите, че това са цифри, аз тези цифри ще ги припомня и когато анализираме бюджета за 1996 и за 1997 г., за да направим по-ясна и трезва характеристика на процеса на приватизация, без да смятаме, че няма проблеми. Напротив, там има много проблеми и ние въобще не го отричаме. Има проблеми и по отношение на темпото, има проблеми и по отношение на прозрачността, има проблеми, ако щете, и по начините, които се използват при отделните приватизационни сделки.
Но аз не споделям тоталния песимизъм и тоталното обругаване на този процес и негативните оценки, просто защото един по-трезв поглед ще помогне на процеса, а няма да го блокира. Песимизмът и лошите неща, с които го заливаме, едва ли ще му помогнат.
Вие сами знаете, че в началото на мандата бяхме подложени на много сериозен натиск приватизационният процес да стане по-прозрачен, в това число натиск от чуждестранните инвеститори. Аз лично съм имал много срещи, в които е оказван такъв натиск за ... (Реплика на Иво Атанасов от място, която не се разбира.) Демократичната левица също оказваше такъв натиск по отношение на това да бъдат привлечени чуждестранни инвестиционни посредници. Това са институции от топдесятката на бранша в света, за които никой никога не си е позволил да каже, камо ли да докаже, че могат да извършат нещо, което не е по законите на страната, нито пък по законите на бизнеса в света.
Ние извършихме този процес и е съвсем нормално, идвайки и получавайки тези права по приватизация на големите държавни предприятия в България, те да поставят своите условия. Ние не можем да поставим условия за срокове за приватизация, примерно на такъв гигант като Българската телекомуникационна компания, или като "Нефтохим", или като редица други структуроопределящи предприятия, на инвестиционни посредници, като примерно Дойчебанк или като Мерил линч, и да им кажем: елате, извършете качествено процеса, ама, ако може, за три месеца. Естествено, че те са достатъчно отговорни пред името, което имат в света, за да поставят условия за по-дълъг срок, срок, в който да извършат достатъчно прозрачно, публично и достатъчно качествено процеса на приватизация. Е, този срок в момента тече, ще видим резултатите, когато бъдат извършени тези сделки.
Вероятно ние ще се спрем на тези процеси в анализа на данните от отчетите за 1996 г., както и за 1997 г., но в края на своето изказване аз искам да кажа, че колкото повече подкрепа имат основните направления на реформата, колкото повече съгласие в българския парламент има по тези основни направления, толкова по-бързо и по-ефективно ще постигнем резултатите, които, сами знаете, в крайна сметка не облагодетелстват една или друга политическа сила, а изправят на крака икономиката на страната и подобряват положението на нашия народ.
Вчера в "Дарик радио" ме запитаха защо всички са единодушни, че въвеждането на валутния борд е изиграло добра роля и че през тази една година от въвеждането резултатите са отлични, по мнението на всички специалисти и политиците от целия спектър на политическото пространство. Аз отговорих, искам да го кажа и тук, от тази трибуна, така: освен за всичко друго, освен за това, че беше проведена добре, навреме, освен за това, че получихме многостранна подкрепа, и затова защото принципите на валутния съвет бяха въведени с абсолютното съгласие на всички политически сили, с абсолютното съгласие на всички експерти и на цялото българско общество. Когато има съгласие, когато има подкрепа за тези приоритети на реформата, резултатите са бързи и отлични. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на народния представител господин Цонев.
Реплики?
Проф. Стоилов - първа реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всеки има право на, бих казал, политическа философия, на гледна точка. Аз ще оспоря само някои числа, които моят колега употреби, за да аргументира своите тези.
Първо, аз не мога да кажа и едва ли някой може да си позволи да каже, че неуреденият дълг е основната причина за това да не стартират реформите. То е една от пречките, но същевременно, уважаеми колеги, неплащането по външния дълг създаде един своеобразен чадър за правителствата до 1994 г. То ги постави в едно своеобразно комфортно положение. Едно число - 2,5 млрд. лихви са натрупани през тези години, които почти изконсумирват икономията, която постигна България в резултат на редукцията по нашия дълг към частните банки - кредиторки от Лондонския клуб с брейди сделката през 1994 г. Това беше един плюс за правителствата, нещо много благоприятно именно до 1993 г.
Второ, всичко може да бъде казано за оправдание на този или онзи финансов министър, но има безспорни факти. Всички министри след 1992 г. се гърчеха, за да изпълняват законите, тоест да правят налагащите се плащания по бюджета. През 1992 г. имаме демонстрация на една обратна практика - около 7 млрд. дължими плащания не са упражнени. Затова няма актуализация, а не затова, че не е стигнало времето по календара. Просто е постъпено хитро!
По-нататък, ако през 1992 г. се правеха истински реформи, поредното стен-байд споразумение с фонда нямаше да бъде проваляно. Поредният транш щеше да бъде платен, а той не беше платен. От този по-точен критерий, здраве му кажи! Така че приказките за реформи си остават приказки, а фактите говорят точно обратното.
И пак числа. Статистиката на Централната банка показва, че след 1992 г. са дадени по-малко от 10 на сто от лицензиите за създаване на нови банки. Деветдесет на сто от лицензиите са дадени през 1991-1992 г. Какво говори това? Говори точно обратното на добилата гражданственост приказка, че в 1993 и 1994 г. са се създавали десетки банки, които проваляли банковата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Професор Стоилов, моля Ви да приключвате.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пирински, имате думата за втора реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Цонев, Вие се върнахте на 1990 и на 1993, 1994 г. и повторихте тези, които отдавна са лансирани в обществото от различни източници и според мен са дълбоко неверни. Спомнете си, че 1990 г. България имаше шанс да избегне мораториума, ако беше сключен така нареченият мостови заем. Но тогава опозицията си постави задачата преди всичко да блокира тогавашното правителство, а не да даде шанс за такъв мостови заем. През октомври същата 1990 г. в България беше господин Камдесю. Пред Икономическата комисия той заяви, че очевидно е, че България не може да реши проблемите си, ако двете основни политически сили не работят заедно. Е, тогава имаше шанс за споразумение с Валутния фонд, съвсем реално. Отново беше поставена задачата преди всичко да се свали правителството.
В 1996 и 1997 г. отново беше извършена атака, която си беше поставила за цел преди всичко да бъде променено съотношението в парламента, а не да бъде постигната финансовата стабилизация - напълно възможна след съгласуваните решения с Валутния фонд. Отново и отново Съюзът на демократичните сили и през 1990-1991 г. и през 1992 г., и през 1996-1997 г. подчини финансовата стабилизация на стремежа си към власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пирински.
За трета реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз бих искал господин Цонев наистина, когато си служи с фактите от тази трибуна, да бъде прецизен и да бъде на висотата на председател на Бюджетна комисия. Той си позволи да сравни цялостния период, без да открои онова, което истината изискваше да направи.
В 1995 г. за първи път, господин Цонев, имаме намаление на инфлацията. Вие това не го откроихте, напротив, направихте един извод, в който целият период го поставихте на една и съща основа. На следващо място, по отношение на дефицита. На по-следващо място, за първи път беше реализиран растеж. И мисля, че тези неща, наред, разбира се, с оправданата бих казал рестриктивна политика, за първи път беше направен опит за търсене на по-висока ефективност на бюджетните разходи за преструктуриране в известна степен по отношение на приходите, по отношение на онова, за което вече стана дума - за спасяване на банковата система. Ето тези неща трябваше да бъдат откроени по достойнство, защото те наистина постигнаха, макар и временна, стабилизация на страната за първи път след всички онези години, за които се говори.
Аз посочих в изказването си и сега ще кажа, не става дума за едно просто изтъкване и използване на ситуацията за демонстрация на ефективността от управлението на Демократичната левица тогава, а просто за взимане на истината като база при анализа на цялостния период в онези правилни действия, които трябва да бъдат подкрепени и развивани занапред.
И в това отношение наистина, господин Цонев, трябва да направите сериозна корекция, за да защитите авторитета си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за дуплика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Колега Статков, за разлика от Вас, аз не смятам, че защитата на авторитета е това, за което сме тук. Нека моят авторитет да е нисък, но авторитетът на Народното събрание да е висок. Нека аз да греша в изводите си, но Народното събрание, политическите сили и правителството да води правилна политика. Така че нямам никакво намерение да защитавам авторитета си, просто защото не смятам, че това е основна задачата, а и не смятам, че с изводите, които направих, съм понижил по някакъв начин моя авторитет или авторитета на политическата сила, която представлявам. Опитах се да бъда на равнището на професионализма и казах, че и вие бяхте на това равнище.
Смятам, че коректно анализирах данните, коректно анализирах данните и за 1992 г. Смятам, че ако вземете стенограмата, ще видите, че казах, че през 1995 г. има растеж, има намаляване на дефицита, цитирах цифри. От това по-коректно не зная как би могло да стане.
Господин Пирински, това, което Вие казвате за възможностите през 1990 г. чрез мостовия заем да бъде избегнат мораториумът и че той е блокиран от опозицията, само потвърждава една част от изводите, които направих. През 1990 г. правителството на покойния Андрей Луканов имаше абсолютно парламентарно мнозинство. Никой не можеше да му попречи да прокара волята си, ако си е смятало, че това е за доброто на България. Както на нас никой не може да ни попречи в момента да прокараме волята си, ако смятаме, че това е за доброто на България.
Един от изводите, който направих, ако добре слушахте, беше, бе само едно правителство нямаше стабилно мнозинство в този парламент. Всички останали имаха и не го използваха. Вие само потвърждавате този извод. Така че аз не мисля, че имаме някакво съществено разминаване и не мисля, че проблемите бяха политизирани. Напротив, анализът, който беше направен, смятам, че макар и неизчерпателен, е относително точен. Дава представа за процесите, които се развиваха в българската икономика през тези седем-осем години. Е, ние нямаме вина, че Съюзът на демократичните сили е управлявал осем месеца от тези осем години. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Други желаещи да вземат думата по разглежданото проекторешение? Не виждам.
Обявявам за приключени дебатите по тази точка.
Моля председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да ни предложи проекторешението, за да можем да го гласуваме.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Р Е Ш Е Н И Е

за приемане на отчетите за изпълнението на държавния
бюджет на Република България за 1992, 1993, 1994 и 1995 г.

I. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1992 г.:
1. По Републиканския бюджет:
1.1. Приходи на Републиканския бюджет на обща сума 39 662,0 млн.лв.
1.2. Разходи на Републиканския бюджет на обща сума 50 640,6 млн.лв.
1.3. Дефицит по Републиканския бюджет в размер 10 978,6 млн.лв.
2. По бюджета на социалното осигуряване:
2.1. Приходи на социалното осигуряване на обща сума 24 931,8 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 2 179,8 млн.лв.
2.2. Разходи на социалното осигуряване 24 927,8 млн.лв.
3. По бюджета на съдебната власт:
3.1. Приходи на съдебната власт общо 731,1 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 98,4 млн.лв.
3.2. Разходи на съдебната власт 737,1 млн.лв.
4. Приема отчета за изпълнението на разходите от Републиканския бюджет на министерствата, ведомствата и висшите учебни заведения на обща сума 19 910 024 хил.лв.
5. Приема субсидиите от Републиканския бюджет за областите на обща сума 149,2 млн.лв.
6. Приема отчета за субсидиите от Републиканския бюджет за бюджетите на общините в размер 9 340 215 хил.лв.
7. Приема отчета за вноските в Републиканския бюджет на общините от превишението на приходите над разходите в размер 117 114 хил.лв.
II. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1993 г.:
1. По Републиканския бюджет:
1.1. Приходи на Републиканския бюджет на обща сума 56 964,0 млн.лв.
1.2. Разходи на Републиканския бюджет на обща сума 89 983,1 млн.лв.
1.3. Дефицит по Републиканския бюджет в размер 33 019,1 млн.лв.
 2. По бюджета на социалното осигуряване:
2.1. Приходи на социалното осигуряване на обща сума 40 737,9 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 7 300,0 млн.лв.
2.2. Разходи на социалното осигуряване 40 737,9 млн.лв.
3. По бюджета на съдебната власт:
3.1. Приходи на съдебната власт общо 1 176,1 млн.лв.
3.2. Разходи на съдебната власт 1 176,1 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 603,0 млн.лв.
4. Приема отчета за изпълнението на разходите на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Конституционния съд, министерствата, ведомствата и висшите учебни заведения на обща сума 29 522,3 хил.лв.
5. Приема субсидиите от Републиканския бюджет за областите на обща сума 205,0 млн.лв.
6. Приема отчета за изпълнението на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините на обща сума 15 298 588 хил.лв.: под формата на общи и целеви субсидии - 15 390 800 хил.лв., и вноски в бюджета в размер 92 212 хил.лв.
III. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1994 г.:
1. По Републиканския бюджет:
1.1. Приходи на Републиканския бюджет на обща сума 133 157,9 млн.лв.
1.2. Разходи на Републиканския бюджет на обща сума 167 201,5 млн.лв.
1.3. Дефицит по Републиканския бюджет в размер 34 043,6 млн.лв.
2. По бюджета на социалното осигуряване:
2.1. Приходи на социалното осигуряване на обща сума 61 222,2 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 11 347,4 млн.лв.
2.2. Разходи на социалното осигуряване 59 651,0 млн.лв.
3. По бюджета на съдебната власт:
3.1. Приходи на съдебната власт общо 1 740,3 млн.лв.
3.2. Разходи на съдебната власт 1 740,3 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 784,9 млн.лв.
4. Приема отчета за изпълнението на разходите на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Конституционния съд, министерствата, ведомствата и висшите учебни заведения на обща сума 47 568,9 хил.лв.
5. Приема субсидиите от Републиканския бюджет за областните администрации на обща сума 279 010 хил.лв.
6. Приема отчета за изпълнението на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините на обща сума 21 591 781 хил.лв.: под формата на общи субсидии - 18 207 738 хил.лв., целеви субсидии - 3 497 741 хил.лв., и вноски в бюджета в размер 113 698 хил.лв.
IV. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1995 г.:
1. По Републиканския бюджет:
1.1. Приходи на Републиканския бюджет на обща сума 197 407,4 млн.лв.
1.2. Разходи на Републиканския бюджет на обща сума 255 334,7 млн.лв.
1.3. Дефицит по Републиканския бюджет в размер 57 927,3 млн.лв.
2. По бюджета на социалното осигуряване:
2.1. Приходи на социалното осигуряване на обща сума 82 678,1 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 8 587,0 млн.лв.
2.2. Разходи на социалното осигуряване 81 641,6 млн.лв.
3. По бюджета на съдебната власт:
3.1. Приходи на съдебната власт общо 2 789,7 млн.лв.
В това число: трансфер от Републиканския бюджет 583,2 млн.лв.
3.2. Разходи на съдебната власт 2 605,6 млн.лв.
4. Приема отчета за изпълнението на разходите на държавните органи, министерствата, ведомствата, висшите училища и другите бюджетни организации на обща сума 75 584 336 хил.лв.
5. Приема субсидиите от Републиканския бюджет за областните администрации на обща сума 461 888 хил.лв.
6. Приема отчета за изпълнението на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините на обща сума 28 581 891 хил.лв.: под формата на общи субсидии - 25 727 530 хил.лв., целеви субсидии - 3 080 900 хил.лв., и вноски в бюджета в размер 225 939 хил.лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Председателят на Сметната палата господин Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като казвам, че при приемането и отчитането на държавния бюджет трябва да се съобразяваме със закона, аз моля, господин Цонев, да се промени този проект за решение, тъй като и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подчертахме сегашния чл. 41, ал. 1: "Годишният отчет за изпълнението на държавния бюджет се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание по показателите, по които е бил приет за съответната година".

В стария закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет също - съжалявам, че го няма пред мен, за да цитирам дословно члена - се казва, че отчетът за изпълнението на държавния бюджет се приема по показателите, по които той е бил приет. Вчера в становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол също е записано, че комисията предлага на Народното събрание да приеме с решение отчетите за изпълнение на държавните бюджети на Република България за 1992 - 1995 г., подчертавам, по структурата, по която са били гласувани от Народното събрание.
Поисках думата, господин председател, за да се оформи решението на парламента в съответствие както с новия, така и със стария закон за бюджета със заключението в доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Ето защо аз правя предложение, господин Цонев, за да има и публичност на това, което е било прието като закон и е отчетено, решенията, които Народното събрание трябва да приеме по отношение на отчетите, да бъдат в друг вид - мисля, че за четири години става дума: приема отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1992 г. съгласно Приложение N 1; т. 2 - съгласно Приложение N 2, като в "Държавен вестник" ще се обнародва целият отчет така, както е внесен в Народното събрание. А това са обобщени числа, до 1991 г. така е приеман и така е бил гласуван бюджетът.
Моля Ви, господин Цонев, в този дух да прекоригирате решението, ако е нужно, да се даде съвсем кратка почивка и по този начин с две гласувания да приключим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм съгласен с това, което каза председателят на Сметната палата. Ние така сме изготвили решението и така е раздадено на народните представители - със структурата на бюджетите, както са приети от Народното събрание. Но Ви предлагам процедурно, за да няма някакви неясноти по отношение на решението, те ще влязат като приложение, да прекратим сега разискванията по тази точка и гласуването, да преминем към следващата точка, а след почивката ние с колегите ще бъдем готови с точната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за направеното предложение от господин Цонев. Ще дам почивката малко по-рано, за да може в това време Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да се подготви. Почивката ще бъде по изключение от 11,00 до 11,30 ч. В 11,30 ч. продължаваме със същата точка.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
От името на парламентарна група има думата господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Положението в Косово става все по-тревожно с всеки изминат ден. Развитието на обстановката води към изчерпване на политическите ресурси за разрешаване на кризата и към реална опасност от военни действия в непосредствена близост до границите на България. Хората у нас с основание изпитват вече сериозно безпокойство и тревога, че България би могла да бъде въвлечена в този военен конфликт, чиито последствия носят непредсказуем характер.
В същото време, в тази динамично развиваща се ескалация правителството и управляващото мнозинство вече две седмици след нашата декларация избягват обсъждане на темата в парламента.
Аз бих задал следния въпрос: след като всички парламентарни асамблеи, в които участваме с постоянни делегации, обсъждат положението в Косово в извънреден характер, след като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа вече три пъти провежда тези дискусии, след като и сега, буквално следващите няколко дни наша делегация заминава, за да обсъжда пак същата тема в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, какво правим ние, парламентът на страна, която е съседна на страната, в която се очаква този конфликт?
Струва ми се, че от полза би било и за господин председателя, който лично ще води тази делегация, да знае позицията, общата позиция на този парламент, да му даде сила при защита на определени позиции, които ще бъдат обсъждани там - далеч от нас, далеч от конфликта. Ние сме тук и според мен това бездействие е вече изключително тревожно.
Днес за пореден път се убеждаваме, че се отлага заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика. Нека заедно да се догадаем защо.
Все още по този въпрос, по тези изключително важни въпроси, свързани с нашия национален интерес, правителството бездейства, то няма ясно изразена линия.
Накратко характеризирано, в тази ситуация цялото състояние би могло да се нарече "сън в лятна нощ". Това, което всъщност в момента би трябвало да ни вълнува живо, ние избягваме да го обсъждаме в парламента.
Нашата позиция за неучастие във военния конфликт в една съседна на нас страна смятам, че трябва да се огласи своевременно. Ние забелязваме, че по този въпрос се водят усилени консултации и на високо равнище - неотдавна между външния министър на Македония и Гърция. Ние все още нямаме готовност и смятам, че можем да изпаднем в ситуация, когато ще бъде късно. А този род позиции трябва да се обявяват своевременно. Това е в интерес на България, не е в интерес на някоя политическа сила, уважаеми колеги. Това трябва да го разберем! А между другото, общите настроения се споделят от колеги в повечето парламентарни групи и ние би трябвало да се съобразим с това. Това е само в наш интерес и в интерес на престижа на парламента - да обсъди един такъв жизнено важен въпрос.
Струва ми се, че подобен род политическо безхаберие може да ни донесе изключително тежки беди.
Парламентарната група на демократичната левица настоява в извънреден порядък правителството да избистри своята позиция, в извънреден порядък да се състои и заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика и в следващото заседание още парламентът да приеме една позиция, която ще обедини всички в интерес на българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
От името на парламентарна група има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изслушах много внимателно изказването на народния представител от Парламентарната група на Демократичната левица господин Евгени Кирилов, който е активен член на Комисията по външна и интеграционна политика. Отминавам думи като "безхаберие" и пр. слова, които в никакъв случай не са част от речника на дебатите в Комисията по външна и интеграционна политика и най-вероятно се изричат тук, от тази трибуна, единствено и само да се прави впечатление на общественото мнение.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Говори по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, моля Ви!
АСЕН АГОВ: Наред с това аз се изумявам от обстоятелството, че се търси извънреден характер на нашите заседания и на всичко онова, което би трябвало да предприеме парламентът.
Ситуацията не е извънредна. Ситуацията не е извънредна поради две причини: първо, защото българското правителство и Министерството на външните работи вършат една изключително интензивна работа. Вършат интензивна работа, която се изразява в редица консултации на министерско равнище. Сега завършиха консултациите по този въпрос в Люксембург с тройката на Европейския съюз и там беше министър Михайлова. Тук беше и министър-председателят на Словения заедно със свои висши дипломати и аз също съм свидетел на това как се обменяха мнения по този въпрос и как се стиковаха позициите.
България чрез своето правителство има една изключително активна позиция по отношение на конфликта в Косово.

И тук ми прави впечатление един много важен момент, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председател! Сякаш в Косово не се убиват жени, деца, старци. Сякаш хора не се гонят от техните домове. И това са десетки хиляди хора.
Много се смущавам от обстоятелството, че когато става дума за човешки права, за защита на хора, които са подложени на клане от една официална армия, а това са цивилни хора, един член на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - човек, който е гласувал за резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета за Европа по Косово не засяга този жизнено важен проблем. Край нас, до България... (Шумно неодобрение от левицата.) До България, госпожи и господа, убиват жена, деца и старци! И когато говорим за човешки права би трябвало всички тук да застанем и преди всичко да защитим правата на тези хора, които са гонени от техните домове! (Реплики и шум на неодобрение от левицата.)
Защото винаги е било характерно за вас да правите голяма политика, но да не мислите за хората!
Наред с това искам да подчертая, без да се опитвам да повишавам повече тон - извинявам се за това, искам да подчертая още нещо. Консултациите, вероятно, по тези въпроси ще приключат в най-скоро време.
Очертават се следните перспективи, госпожи и господа: все повече намаляват шансовете за намирането на политически път на решение на кризата в Косово и само можем да съжаляваме за това, че все повече се изчерпват дипломатическите средства в тази посока.
В същото време България не може да бъде безучастна към плановете за военни мерки, за да се стигне до преговори по конфликта в Косово. България не може да стои настрана от тези мерки.
И аз заявявам категорично от тази трибуна, че нищо в този район не може да стане повече без България! Нищо не може да стане въпреки България и нищо няма да се случи без да бъде консултирана България! Затова аз призовавам тази зала, призовавам колегите от опозицията да проявят още ден-два търпение, за да се затвори кръга от консултации. И аз съм сигурен, че другата седмица ще имаме готовност да обсъждаме една обща, зряла и най-важното неполитизирана позиция на този парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Моля господин Йордан Цонев да предложи окончателния проект за решение по отчетите на държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което прочетох преди почивката, беше проекта на вносителя за решение. Сега ще ви прочета проекта за решение на Комисията по бюджет и финанси:

"Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на отчетите за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1992, 1993, 1994 и 1995 г.


I. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1992 г. съгласно Приложение N 1.
(Приложенията ги прилагам към протокола, към стенограмата.)
II. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1993 г. съгласно Приложение N 2.
(И това приложение го прилагам към стенограмата.)
III. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1994 г. съгласно Приложение N 3.
IV. Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1995 г., съгласно Приложение N 4."
Приложения 3 и 4 се прилагат към стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Подлагам на гласуване проекта за решение за приемане на отчетите за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1992, 1993, 1994 и 1995 г.
Гласували 145 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 12.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИ И СТОМАТОЛОЗИ, приет на първо четене на 5 февруари 1998 г.
За процедура думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да отбележа, че вчера на заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта беше направено грубо нарушение на Правилника за работата и дейността на Народното събрание и неговия чл. 64, който казва: постоянните комисии обсъждат законопроекти не по-рано от 48 часа от получаването им от членовете на съответната комисия.
На нас на първи, подписано от председателя на Народното събрание ни беше предоставено разпореждане за промени в Закона за народното здраве. В същия ден е насрочено и заседанието на комисията. Независимо, че изразих протест на заседанието на комисията, било е проведено заседание и аз не знам кой ще подпише становището.
За пръв път в дейността на комисията в отсъствие на нейния председател - по негово време това не е било допускано никога - беше допуснато нарушение от мнозинството на Правилника за работата и дейността на Народното събрание и за дейността на комисията.
Освен това във връзка с предстоящото приемане на законопроекта за съсловните организации вчера на нас ни се раздават бележки по законопроекта за съсловните организации, по-право онази вечер, които бележки са направени от отдел "Правна и законодателна дейност" и са изпратени до господин Йордан Соколов. Тези бележки бяха отбелязани от отдел "Правна и законодателна дейност" по време на заседание на комисията, но не бяха приети от мнозинството, във връзка с неточности в текстовете от закона. Едва ли би следвало така да ни се поднася преди да го е изпратил господин Соколов при нас това директно, от Правния отдел.
И още нещо, което също считам, че не е правилно. Това е - изпратено ни е становище на Министерството на здравеопазването без да е подписано нито от министъра. Не можем да разберем всъщност кой го изпраща това. Това касае промени в текста на Закона за съсловните организации, след като вече законопроектът е внесен на второ четене.
Аз разбирам тревогата на мнозинството във връзка с промените в Закона за народното здраве, които трябва да се направят, защото в момента в правното пространство съществува един вакуум - завършвам - тъй като със Закона за здравното осигуряване беше променен, беше отменена ал. 3 на чл. 4 от Закона за народното здраве, който регламентира изплащането на безплатни лекарства частично или пълно от общинските съвети. В момента те нямат право да ги изплащат, тъй като няма такъв законов текст.
Аз Ви моля, господин председател, да се обърне внимание на мнозинството и на председателя на комисията, защото той отсъстваше в този момент от страната, че такива своеволия не бива да се предприемат в дейността на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Председателят не може да обръща внимание нито на мнозинството, нито на малцинството.
Член 64, господин Марангозов, третира приемането на законите на първо четене. Ние сега сме на второ четене.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Но това е по Закона за народното здраве!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, аз вече казах на ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Китов, нещата ще си ги изяснявате в комисията, а в пленарна зала няма какво да изясняваме.
Моля Ви да преминете към второ четене на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 7 заседания Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа направените писмени предложения от народните представители. Бяха обсъдени и предложенията на Комисията по приетия на първо четене законопроект.
На заседанията присъстваха министърът на здравеопазването доц. д-р Петър Бояджиев, заместник-министърът д-р Илко Семерджиев, представители на всички синдикати в здравеопазването и членове на управителните съвети на регистрираните съсловни организации на лекарите и стоматолозите в страната.
Въз основа на проведените разисквания и взетите решения ви предлагам за второ гласуване:
"Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите."
Има направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов заглавието на закона да бъде променено и да стане: "Закон за съсловните сдружения на лекари, стоматолози и фармацевти".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов има думата по заглавието на закона.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз считам, че към съсловните организации - сдружения, както казвам - към лекарите и стоматолозите следва да се присъединят и фармацевтите, тъй като фармацевтите са част от нашата професия и без тях ние не бихме могли да работим.
Предложил съм да се казват "сдружения", защото съгласно чл. 49 от Конституцията на Република България гражданите имат право да се сдружават. И на тази база съм предложил хубавата българска дума "сдружение". Това са ми били мотивите, които съм имал предвид при моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване неговото предложение за заглавие на закона.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 106, против 16, въздържали се 4.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава първа - Общи разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте наименованието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 6.
Наименованието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, условията за упражняване на лекарската и стоматологичната професия и отговорността за нарушаване на професионалната етика.
(2) Съсловна организация на лекарите по смисъла на този закон е Българският лекарски съюз (БЛС), а на стоматолозите - Българският стоматологичен съюз (БСС)."
Има направено предложение на народния представител Руси Статков, което комисията не подкрепи.
Има предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията също не подкрепи.
Комисията предлага на уважаемите народни представители чл. 1 да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, условията за упражняване на лекарската и стоматологичната професия и отговорността за нарушаване на професионалната етика.
(2) Съсловна организация на лекарите по смисъла на този закон е Българският лекарски съюз (БЛС), а на стоматолозите - Съюзът на стоматолозите в България (ССБ)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложението на господин Руси Статков? Господин Статков го няма в залата.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 131 народни представители: за 23, против 100, въздържали се 8.
Предложението на господин Статков не е прието.
Господин Марангозов, имате думата за Вашето предложение.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Тъй като не се прие направеното от мен предложение за заглавието на закона, а предложението ми по чл. 1, ал. 1 е свързано главно със заглавието, оттеглям предложението си, за да не губя времето на Народното събрание, навсякъде, където съм направил промяна да се казват "съсловни сдружения на лекарите и стоматолозите".
Но предложението ми за отпадане на ал. 2 от чл. 1 напълно съвпада с бележките по законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози, направени от отдел "Правна и законодателна дейност".
Ще ви прочета само т. 4 от тези бележки: "Законопроектът не казва нищо за заварените Български лекарски съюз и Български стоматологичен съюз." Юристката на отдел "Правна и законодателна дейност" поставя въпроса в Комисията по здравеопазване: "Разговаряно е и с доц. Китов за изясняване на правното положение на двете съсловни организации. От действието на законопроекта се налага впечатлението, че двата заварени съюза поемат новите функции, възложени със Закона за здравното осигуряване, и в крачка - повтарям - и в крачка ще формират органи, предвидени в този законопроект." Има и подобни други бележки. "Считаме, че предложеният текст е неясен и противоречив и следва да бъде уточнен от Комисията преди внасянето на доклада."
Той не беше уточнен. Ето защо аз предлагам този текст въобще да не съществува в закона и по-нататък, когато се говори за това как ще бъде създаден Българският лекарски съюз, там е казано какво трябва да се направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Думата за реплика има господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Наистина в продължение на доста време ние дебатирахме по този въпрос. Затова, след като имаше категоричен отказ от сега съществуващия Български стоматологичен съюз, ние взехме решение за ново име на съюза. А има и направена декларация от Българския лекарски съюз, че цялото му ръководство подава оставка. Така че при всички положения той не може в крачка да поеме нещата.



Още повече, че по-нататък е казано в какви срокове трябва да бъдат свикани общите събрания, как да бъде свикан лекарският събор. В последния параграф, д-р Марангозов знае много добре, че ние приехме, че новият Български лекарски съюз е правоприемник на създадения в 1901 г., който сегашният Лекарски съюз не е. Така че при всички положения трябва да има наименование. В един закон без име не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Втора реплика - господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз още в самото начало искам да кажа, че при разглеждането на този закон трябва да спрат спекулациите и популизмът. Базирайки се на тази правна консултация, която за мен нищо не значи, абсолютно нищо не значи, защото е първо неадресирана, и второ, тя е подписана с един мъглив подпис, който аз го знам на кого е подписът, но уважаващият себе си консултант-юрист трябва отдолу да напише четливо и да изпише своето име, защото носи отговорността за това, което пише.
Когато ние създаваме втората организация сега по закона, няма защо да се базираме непрекъснато какво прави първата организация, тъй като има избори. Не един път повтарям, че щом има избори, значи има демократичност. Оттук нататък кой ще организира тези избори не значи, че той ги печели. И това е много ясно на д-р Марангозов, но непрекъснато от самото начало на разглеждането на закона се спекулира с тази теза, че сегашният Български лекарски съюз, едва ли законът му дава право на него директно и всички хора, които в момента са избрани, си остават на своите места. Спекулацията е очевадна, господин Марангозов. Просто няма как да стане, когато се минава през избори. Щом има избори, тези избори утре може да кажете, както вие казахте в 1990 г., в 1991 г., 1997 г., че са манипулирани политически избори, така могат да бъдат манипулирани и тези избори. Но в крайна сметка има органи, които ще преценят дали изборите са законни или не са били законни. А там ще си кажат волята всички лекари, които ще си изберат своите лидери. Това че някои хора от БСП не са между лидерите, аз не съм виновен за тази работа. Те са си виновни сами!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
Има думата за дуплика господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз ще направя дуплика само на д-р Игнатов. Той беше ясен, точен и много аргументирано каза, че този закон се прави, за да бъде легализиран по законов ред сега съществуващият Лекарски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Кънчо Марангозов.
Гласували 140 народни представители: за 37, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители, за 105, против 19, въздържали се 7.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 2. (1) Българският лекарски съюз и Българският стоматологичен съюз са юридически лица със седалище София.
(2) Българският лекарски съюз и Българският стоматологичен съюз упражняват своята дейност по места чрез районни колегии на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз."
Има направено предложение от народния представител д-р Марангозов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага чл. 2 да бъде приет в следния вид:
"Чл. 2. (1) Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България са юридически лица със седалище София.
(2) Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България упражняват своята дейност по места чрез районните колегии на Българския лекарски съюз, съответно на Съюза на стоматолозите в България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това мое предложение кореспондира със следващия член от закона във връзка със задължителното членство. Този закон предполага една организация на лекарското съсловие в България, задължително членство или, както обичам да се изразявам, въдворяване на лекарите в една организация. Това е познато и от минали години. Ето защо аз съм предложил възможност за създаване поне на няколко организации в България на лекарите и на стоматолозите, в това число и на фармацевтите. Това нищо не пречи да си има и Български лекарски съюз, който да бъде една от тези организации. След това да се създаде камара и така нататък. Защото това предложение, така както се прави, противоречи и на Конституцията. Аз го казах, когато защитавах още заглавието на закона.
Така че ние не можем да се съгласим с едно задължително членство в един съюз, в една организация, която ще стане по-нататък ясно и от други наши предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народния представители Кънчо Марангозов.
Гласували 131 народни представители: за 26, против 99, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 2 така както е предложен от комисията. Гласували 131 народни представители: за 109, против 18, въздържали се 4.
Член 2 е приет.
Има думата за отрицателен вот д-р Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че ние направихме нещо, което не кореспондира с Конституцията на Република България и с Хартата за правата на човека. Този член засяга правата и свободата на лекарите. Навремето имаше една комунистическа партия и един сателит БЗНС. И не беше задължително да членуваш в тях, за да работиш в България. Никъде го няма това, което приехме сега. И аз съм сигурен, че този закон много трудно ще влезе в живота.
Не знам имам ли право или не да предложа, но аз моля да се прегласува този член.
И, второ, нямаме право да изолираме фармацевтите от този закон. На практика ние ги изолираме и фактически ги поставяме в едно репресивно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям за прегласуване чл. 2.
Гласували 135 народни представители: за 102, против 27, въздържали се 6.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 3. (1) Всички лекари и стоматолози, които упражняват професията си, членуват в Българския лекарски съюз, съответно в Българския стоматологичен съюз.
(2) Членството на лекари и стоматолози, които не упражняват професията си, е доброволно."
Има направени предложения от народния представител Руси Статков, които комисията не подкрепи, и предложение от народния представител доктор Марангозов, което комисията също не подкрепи.
Комисията предлага чл. 3 да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 3. (1) Всички лекари и стоматолози, които упражняват професията си, членуват в Българския лекарски съюз, съответно в Съюза на стоматолозите в България.
(2) Членството на лекари и стоматолози, които не упражняват професията си, е доброволно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Руси Статков някой желае ли думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков.
Те са две и са различни. Така че ще ги поставя поотделно.
Първото е за отпадане на ал. 2.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков ал. 2 да отпадне.
Гласували 122 народни представители: за 14, против 99, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Сега поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 20, против 101, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Кънчо Марангозов.
Имате думата, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз продължавам да твърдя, че членството в съсловните организации трябва да бъде доброволно и ще посоча само един факт. В мнозинството на СДС има 24 лекари. Днес, когато се приема този важен закон, защото никой не е казал, че не трябва да има лекарска организация, пребройте сте колко сте. Няма ви, няма ви. Половината ги няма.
Аз още веднъж искам да потвърдя, че не може една свободна професия, каквато искаме да стане всички ние, тези, които упражняват тази свободна професия, да бъдат насила, повтарям, въдворявани в някаква организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, ние правим наистина нещо подобно на Лекарска камара. Може ли да работи адвокат, без да е член на адвокатската колегия? Може ли един нотариус да съществува, без да е член на Нотариалната камара? Как ще правим ние контрол върху професионалната дейност на всеки един лекар, ако той не членува? След това ние въвеждаме морален кодекс. Кой и как ще бъде проверяван? Нали в крайна сметка това е една гилдия и щом упражняваш професията, трябва да си член на тази гилдия. Как ще осигурим иначе на българските граждани наистина едно добро здравеопазване? А в крайна сметка никой не пречи на колегите да се сдружават, наистина да си правят допълнителни сдружения, ако щете по тясна специалност, ако щете включително на клубове по интереси. Но в крайна сметка, когато говорим, че една организация и ще договаря с фондовете, просто е невъзможно да не бъде задължително членството. И аз мисля, че в никакъв случай това не противоречи на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За втора реплика давам думата на доктор Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът за задължителното членство трябва да бъде разгледан в контекста на задачите, които се поставят на този Лекарски съюз. А те са две, ясни и прости. Едната е договаряне на индивидуалната заплата на лекарите и стоматолозите, което става чрез индивидуалния трудов договор. Второто нещо е отговорност за тяхната квалификация. И много е прав доцент Китов като казва: как ще проведем контрол върху тази квалификация, когато хората, които утре решават да вложат своите пари във фондове, кой ще носи отговорността за качеството? Кой може да носи отговорността за качеството? Два, три, седем, осем, девет съюза, по различни морални кодекса, по различни критерии, които те си изработват!
И в подкрепа на това искам да ви покажа и да ви прочета нещо. Ние трябва да отиваме към европейските структури и от нас иска това.
В Полша още в 1989 г. първият демократичен закон, който е гласуван, е Законът за съсловната организация на лекари и стоматолози. Ето го на немски, има го и на руски за тези, които обичат Източна Европа.
В този закон се казват ясно и конкретно две неща. Лекарският съюз там се нарича Лекарска палата. "Лекарската палата е професионално самоуправляваща се организация, на която са делегирани публични права от държавата." Държавата е дала контрола над тази професия. Контролът! Ето точно затова се иска те да бъдат обединени в едно - за да може да бъде провеждан контролът.
Дори и една Турция, която е по на Изток от нас, и там Лекарският съюз е задължителен. Какво да говорим за страни като Германия. Ето я Германската лекарска камара (показва закона за Германската лекарска камара). Това е законът, устройството. Да дойдат колеги, които не са го виждали, да прочетат, да видят за какво става въпрос и тогава да питаме ние защо трябва сега да разпиляване ненужна енергия, обществена и професионална, да създадем по системата на доктор Марангозов седем, осем, девет лекарски съюза и след това след три години да стигнем до идеята, че те трябва да се обединяват. Ние сме го изстрадали това и 8-9 години в България обикновено от това патихме.
И последното, което искам да кажа, е, че когато е задължително членството, то определя отговорността на самите лекари. В момента в Лекарския съюз не е задължително членството, а Лекарският съюз е натоварен да издава становището за частна практика. И какво показва практиката в тези осем години от Великото Народно събрание? Показва, че в момента той става член на Лекарския съюз, плаща членския внос, който е необходимо условие, за да получи такова становище, след което той напуска Лекарския съюз и никой не може да го контролира. Ако отиде случайно наш представител да го контролира, той казва: ти мен ще ме контролираш днес? Аз съм свободен човек, свободна професия упражнявам, аз си нося моята отговорност и тогава напускам вашия Лекарски съюз! Така ли ще процедираме занапред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика ли искате думата или за изказване?
Извинявайте, господин Марангозов, има и желание за трета реплика от господин Павлов.
Има думата господин Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да се въздържа да не направя тази реплика, въпреки че се въздържах при досегашните членове. Доктор Марангозов, Законът за съсловните организации е изграден по определена философия, която е в неразривна връзка с други закони, които са в основата на здравната реформа, която ние провеждаме. И нека да не правим инсинуации от типа: това не е конституционно или еди-какви си права са нарушени. Такива неща няма!
Философията на този закон е посочена тук. Тези съсловни организации действат на основата на три фундамента. Този закон определя тяхната организация, определя условията за упражняване на лекарската професия, и най-важното - отговорността за нарушаване на професионалната етика. Оттук насетне ние изграждаме всичко нататък.
Какви права могат да са нарушени на този или на онзи, когато всеки може свободно да се сдружава, всеки може да влиза в каквито си иска организации, да си прави каквито си иска права и задължения на своите членове?
Но тук, когато ние тръгваме да правим здравна реформа, естествено е да поставим и някои задължителни елементи, за да гарантираме тази реформа. А не това, което ставаше досега: дълги, дълги години нищо. Ние просто сме застанали на тази позиция и няма да отстъпим от нея. Ще извършим здравната реформа в България и толкоз! Това искам да ви кажа. (Смях и оживление в блока на ДЛ. Реплика на Жорж Ганчев от място: "Браво! Ура!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз няма да коментирам изказването на д-р Павлов. То е много подходящо за някой митинг, където има привърженици на СДС, да вика там и да говори, че "Ние можем!". Това вече е друга тема и на някое политическо митингаджийско мероприятие може да го говори.
Но аз искам да заявя на д-р Игнатов: аз обичам Източна Европа и няма да спра да я обичам, защото съм се родил в Източна Европа, защото обичам народите, които живеят в Източна Европа, независимо какви превратности на съдбата са имали те. Толкова по този въпрос.
Но в изказването на д-р Игнатов още веднъж пролича, че той иска да превърне Лекарския съюз в една държавна институция, заявявайки какви задачи и функции има.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС, от място): В това няма нищо лошо.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: А, точно така! Ето това е напълно погрешната Ви философия, уважаеми колега, и придържайки се към тази философия Вие правите най-грешния закон, който може да се направи.
Колкото до контрола. В България има разделение на властите. Това е ясно за всички - вървим към гражданско общество и има структури, които могат да упражняват този контрол и без да бъдеш член на дадена организация, била тя и професионална.
Колкото до това, което д-р Китов каза - за Съюза на адвокатите. Да, но има юристи, които са следователи, прокурори, юрисконсулти, нотариуси. Те не членуват в Съюза на адвокатите. А един лекар, освен като лекар по специалност, каквато е завършил, какво друго може да работи? Изключвам възможността да се откаже от професията си. И законът предвижда, че ако не работи 5 години, губи права.
Така че нещата, господин Китов, не мога да се сравняват, според мен, с юристите, включително и с другите професии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, тъй като аз не съм лекар, само от политическа гледна точка мога да кажа, че съм втрещен от нещата, които чувам тук. В тази полупразна зала аз седя ден след ден, тъй като за това народът ни е пратил тук, но моите приятели д-р Игнатов и д-р Китов ще ме извинят. Вие с оправдано чувство и желание за власт искате да постигнете нещо и явно ще го постигнете. Гьобелс през 1933 г. всички професионални съюзи и професионални организации ги беше финансирал така, че всички живееха в едно хубаво семейство под опеката на държавата, на една партия и на един вожд. Вие желаете да го повторите това и аз се срамувам, че в тази зала един млад лекар го каза в прав текст, записано е в протокола. Да, прав сте, колега Павлов, че точно това желае господин Иван Костов, точно това желае СДС, точно това желае вашата партия - да управлява всички професионалисти и да им казва какво да правят. Благодаря, че го казахте в прав текст.
Аз пък Ви казвам, тъй като съм живял и в Европа, и в Америка 25 години, че ако на един лекар в Бевърли Хилс му кажете това, той просто ще повика двама гарда, ще Ви хвърли в най-близката канавка и ще Ви каже да не влизате в демаркационната линия - неговата обител, неговия кабинет. Там той е вся и всьо. И ако той избере да членува в някаква съсловна организация, то най-вероятно ще бъде Организацията на уролозите или Организацията на стоматолозите и т.н., и т.н. И дотам ще свърши.
Просто подкрепям думите на моя колега Марангозов, че: "Аз съм българче, обичам нашите планини зелени и българин да се наричам първа радост е за мене!"
Не ме интересуват никакви западняци, аз се гордея, че съм източноевропеец. И се гордея също, че нашите недъзи рано или късно ние ще ги елиминираме, но приемайки техния начин на живот, тяхната философия, ние ще обедняваме, ние ще ставаме обслужващ персонал. И това за мен е обидно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Министър Бояджиев иска думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не съм учуден от думите на господин Ганчев, защото, както той каза, не е специалист, той е емоционален човек и политик. Но се учудвам на продължаващите спекулации на лекарите от Парламентарната група на Демократичната левица.
И за да не водим тук сега политически дебати, аз искам да направя следното уточнение. Първо, за Конституцията, и второ, за задължителното членство.
Конституцията в никакъв случай не се нарушава и в нея е ясно казано, че когато държавата прехвърля свои функции, натоварва със свои функции някаква организация, това не ограничава правата на членуващите в тази организация. Както вече тук се каза, обърнете внимание, че се прави Закон за съсловните организации. Да, няма Закон за съсловните организации на инженерите, няма Закон за съсловните организации на юристите дори, на архитектите и т.н. Защо ние го правим със закон - съсловните организации? Защото това е философията на реформата и защото това е философията на здравното осигуряване. Аз мисля, че всички в тази зала сме съгласни, че трябва да има здравно осигуряване. И това и българският народ вече го разбра и го прие. И за да има здравно осигуряване, трябва да има и Закон за съсловните организации. И затова именно д-р Игнатов ви показва законите, които хората са гласували в другите страни, независимо дали са в Източна или в Западна Европа. Навсякъде има такова нещо.
Следователно функцията възлага и това е най-демократичното, това е прогресивното, това е новото, което ние правим - че държавата делегира свои права на една съсловна организация. Това го е нямало в историята на България досега.
От друга страна - за целите на здравното осигуряване. Вие гласувахте закона, в който е казано, че се договаря със съсловните организации, националния рамков договор. Вие гласувахте, че там се постига и се правят договори след това с изпълнителите. Естествено е, че тази организация на изпълнителите на медицинската помощ трябва да има права и задължения и то не по Закона за лицата и семейството, а по един специален закон. И затова сме си направили труда да ви предложим този закон. И затова трябва да бъде задължително членството - за да се влезе в системата на здравното осигуряване като изпълнители на здравна помощ.

Никой никакви права на лекарите не ограничава, както каза доц. Китов, да се сдружават по Закона за лицата и семейството на какъвто принцип искат. И сега има много сдружения на частно практикуващите лекари, на общо практикуващите лекари, на директорите на болниците. Има научни дружества и професионални дружества по различни медицински специалности. Никой не отнема тези права. Но този, който ще влезе в тази икономическа система на здравеопазването, наречена здравно осигуряване, трябва да членува в този лекарски или стоматологичен съюз, за да може да влезе в системата. Всичко друго е спекулации. Това е смисълът на задължителното членство, това е смисълът на едната организация.
И още нещо ще ви кажа. Има прецеденти в Европа. Холандски и белгийски лекари са повдигнали този въпрос и има дело в Международния съд в Хага. Заключението му е в полза на това, което ние ви предлагаме. Ние имаме и тълкувателно заключение на българския Конституционен съд, който потвърждава същото. Имаме становището и на Министерството на правосъдието по този въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Зънзов, имате думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъда разбран правилно. Господин министър, аз съм народен представител, Вие сте висш чиновник в тази държава, избран от това Народно събрание. Не приемам, когато има различни гледни точки, Вие да квалифицирате тези, които не са съгласни с Вас, като спекулация. В никакъв случай нашето отношение по този проблем не е по-малко съвестно от Вашето. Въпрос на гледна точка. И сега аз смятам, че Конституцията е нарушена. Това е моето разбиране.
Аз съм доволен, че в тази полемика остава документ в най-важната институция на Република България - Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Други изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Кънчо Марангозов, за изменение на чл. 3.
Гласували 167 народни представители: за 55, против 103, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 120, против 26, въздържали се 5.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 4. Лекар или стоматолог може да упражнява професията си на територията на Република България, ако отговаря на изискванията на чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве и е вписан в регистъра на районната колегия на територията, на която се установява на работа."
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага чл. 4 да бъде приет с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Кънчо Марангозов - автор на предложението.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Това мое предложение кореспондира с цялата философия на предложенията, които съм направил въобще по закона. Още веднъж се потвърждава моята теза, че всъщност, със задължителното вписване в регистъра на районната колегия, тази организация се превръща в държавна институция. Затова съм предложил това да отпадне. Значи Законът за народното здраве разрешава да упражняваш професията, но ако не си вписан в регистъра - забележете, в един регистър - нямаш право да упражняваш професията. Е, това вече за мен е в пълно противоречие със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Марангозов, дайте да опростим нещата. Законът за народното здраве казва какви изисквания трябва да имаш по отношение на образователен ценз. Ние правим така, че след като трябва да е задължителна кой да упражнява професията си, естествено че трябва да бъде вписан в регистъра. И това не е ново допълнително условие. Още повече, че със ставането на член на съюза ти се вписваш в регистъра. Тук става въпрос, че при промяна на местоживеенето на някой колега, естествено е, че той трябва да бъде вписан в регистъра. След като това е членството в една организация, то не може да бъде по друг начин. Нещата следват едно след друго. Няма противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз ще ви прочета чл. 88 от Закона за народното здраве: "Право да упражняват медицинска професия в Република България имат български граждани, завършили медицинско образование в законно признато медицинско училище в Република България, или завършили медицинско образование в чужбина, чийто дипломи са легализирани по съответния ред. Медицинската професия в Република България ..." и така нататък.
Е, след като този закон ти дава право да упражняваш медицинска професия с ясно изработен текст, защо трябва да си вписан и в регистъра, за да упражняваш медицинската си професия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложението на д-р Кънчо Марангозов.
Гласували 157 народни представители: за 55, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 102, против 37, въздържали се 4.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава втора. Функции".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора. Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При положение, че няма предложения, поставям на гласуване предложения от председателя на комисията текст.
Гласували 139 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 27.
Глава втора със заглавие "Функции" е приета.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 5. Българският лекарски съюз и Българският стоматологичен съюз:
1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси;
2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване;
3. изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на стоматолозите, и упражняват контрол по спазването му;
4. приемат съвместно с Националната здравноосигурителна каса Правила за добра медицинска практика, предлагат ги за утвърждаване от министъра на здравеопазването и упражняват контрол по спазването им;
5. налагат санкциите, предвидени в този закон;
6. съставят и водят Национален и районни регистри на членовете си;
7. участват в организацията и провеждането на квалификационни курсове за лекарите и стоматолозите;
8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването;
9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването;
10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина;
11. подпомагат своите членове и техните семейства в случаи на нужда съгласно уставите на организациите;
12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите."
По чл. 5 са направени предложения от народния представител Кънчо Марангозов, които бяха оттеглени.
Предложението на народния представител Руси Статков комисията не подкрепи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Какво е предложението?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: То е написано. Има и предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията също не подкрепи.
Комисията предлага чл. 5 да бъде приет в следния вид:
"Чл. 5. Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България:..." - по-нататък всички точки са така, както са представени от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доцент Китов.
Първото предложение - на доктор Марангозов, е оттеглено.
Второто предложение е на господин Руси Статков - не го виждам тук. Той предлага точка 2 на чл. 5 да се измени и да стане: "представляват своите членове като страна в Камарата на организациите на изпълнителите на медицинска помощ".
Точка 6 той предлага да стане: "съставят и водят Националния и районни регистри на частно практикуващите лекари и стоматолози".
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 142 народни представители: за 34, против 102, въздържали се 6.
Предложението на господин Руси Статков не е прието.
Следва предложението на народния представител Димитър Петров за създаване на нови три точки - 13, 14 и 15.
Желаещи да вземат думата? Доктор Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС, от място):  Доктор Петров е в чужбина, но ме помоли да предам, че оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегля го. Благодаря.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията, която предлага текста, току-що докладван от председателя на комисията за чл. 5.
Моля, гласувайте чл. 5 с 12 точки.
Гласували 129 народни представители: за 107, против 21, въздържал се 1.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 6 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заповядайте, доктор Марангозов, имате думата за процедура.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Считам, че в момента се наруши правилникът. Господин Димитър Петров в момента не е в залата. Той може да оттегли предложението си, ако е в залата или направи това писмено. Доколкото ми е известно, писмено оттегляне няма. Защо предложението се оттегли и не беше подложено на гласуване? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Доцент Китов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 6... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Приемам, че не е нарушен правилникът. Имам това право. Докладвайте чл. 6. (Шум и реплики от ДЛ.)
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 6. За изпълнението на функциите по чл. 5 съборът на Българския лекарски съюз и конгресът на Българския стоматологичен съюз приемат устави на организациите."
Имаше предложение от народния представител доктор Марангозов, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията предлага чл. 6 да бъде приет, както следва:
"Чл. 6. За изпълнението на функциите по чл. 5 съборът на Българския лекарски съюз и конгресът на Съюза на стоматолозите в България приемат устави на организациите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по този въпрос има ли? Няма.
Поставям на гласуване чл. 6 в редакцията, докладвана от председателя на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Глава трета - Устройство".
По наименованието на глава трета има предложение от народния представител Кънчо Марангозов: глава трета да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Доктор Марангозов, имате думата по Вашето предложение. Вие предлагате цялата глава трета да отпадне.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз предлагам тази глава да отпадне, защото това всъщност е уставът на бъдещата организация, който се разработва в закона. Следователно ние даваме и устава на лекарите, това прави Народното събрание и те нямат право дори да си приемат и устав.
Освен това знам от историята, че събиранията, общите събирания на лекарите винаги са се казвали събори. Това е така от историята, но не смятам, че трябва да определим в закона точното наименование на събранието, което може да бъде събор, конгрес или нещо друго и което ще взема решения. Според мен това трябва да разработят лекарите в своя устав. Тъй като цялата глава всъщност е един устав, затова предлагам да отпадне и лекарите сами да бъдат оставени да си изработят устава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Марангозов.
Има думата доктор Павлов за реплика.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Господин председател, аз не разбирам защо доктор Марангозов прави това предложение. Ние вече приехме чл. 1, ал. 1, където ясно е посочено, че този закон урежда устройството на съсловните организации. Следователно такава глава трябва да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
За втора реплика - доцент Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Марангозов! Ние многократно дебатирахме, че когато наистина се прехвърлят част от задълженията на държавата, това трябва да бъде лимитирано, точно посочено, тъй като иначе има реална опасност в уставите да се отиде към много по-големи възможности. Затова лимитът трябва да бъде даден със закон. Невъзможно е да стане по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доцент Китов.
Други реплики няма.
Доктор Марангозов? Доктор Марангозов се отказва от дуплика.
Поставям на гласуване предложението на доктор Марангозов глава трета да отпадне.
Гласували 144 народни представители: за 47, против 94, въздържали се 3.
Предложението на доктор Марангозов не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за глава трета и заглавие "Устройство".
Моля да гласуваме.
Гласували 129 народни представители: за 113, против 16, въздържали се няма.
Глава трета със заглавие "Устройство" е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел I - Централни органи".
Няма предложения.
Комисията подкрепя наименованието на раздел I така, както е внесен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата професор Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Колеги, виждам, че от някои наши реакции вие се дразните и може би ще бъде достойно за нашата парламентарна група да не участва в гласуването и вие да си приемете по-лесно закона. Това е едното.
Второ, аз не гласувах сега, защото тези текстове, както и да ги отричаме, могат да бъдат съдържание на Устава на Лекарския съюз. И смятам, че не е добре за едно Народно събрание да приема такива текстове, които могат да бъдат устав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване раздел I със заглавие "Централни органи", както беше предложено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Раздел I със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 7. Органи на Българския лекарски съюз и на Българския стоматологичен съюз на национално равнище са:
1. Съборът на Българския лекарски съюз и Конгресът на Българския стоматологичен съюз;
2. Управителният съвет на Българския лекарски съюз, съответно Управителният съвет на Българския стоматологичен съюз;
3. Контролната комисия на Българския лекарски съюз, съответно Контролната комисия на Българския стоматологичен съюз;
4. Комисията по професионална етика на Българския лекарски съюз, съответно Комисията по професионална етика на Българския стоматологичен съюз."
Комисията предлага чл. 7 да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 7. Органи на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България на национално равнище са:
1. Съборът на Българския лекарски съюз и Конгресът на Съюза на стоматолозите в България;
2. Управителният съвет на Българския лекарски съюз, съответно Управителният съвет на Съюза на стоматолозите в България;
3. Контролната комисия на Българския лекарски съюз, съответно Контролната комисия на Съюза на стоматолозите в България;
4. Комисията по професионална етика на Българския лекарски съюз, съответно Комисията по професионална етика на Съюза на стоматолозите в България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Дуевски.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата за чисто редакционно предложение. В целия раздел, там, където се споменават органите на Българския лекарски съюз и на Българския стоматологичен съюз, между различните органи предлагам да се използва съюзът "и", а не думата "съответно", тъй като чисто стилистично целият този раздел не звучи добре. Някъде се използва съюзът "и", някъде - думата "съответно". За да добие по-стегнат вид този раздел, моето предложение е да се използва навсякъде съюзът "и" между различните органи на Българския стоматологичен съюз и на Българския лекарски съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Дуевски. Вие сте прав, че в някои текстове имаме "и", в други имаме "съответно".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Във всичките справки, които направихме с Правния отдел, се казва, че "съответно" е по-точният юридически термин. Аз не го заявявам като специалист, просто така ни беше препоръчано и от Правния отдел. Разбира се, абсолютно съм съгласен, че там, където е писано примерно "Съборът на Българския лекарски съюз", трябва да няма "и", а да бъде пак "съответно", за да бъде уеднаквено.
Така че аз не съм против една такава редакция, стига все пак някои от колегите юристи тук да каже своето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението беше правилно, защото трябва да има унификация. Сега вече ако сложим и в т. 1 "съответно"...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "1. Съборът на Българския лекарски съюз, съответно Конгресът...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Дуевски. Поставям на гласуване чл. 7, като във всички точки от 1 до 4 ще има звучене "съответно".
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Член 7 е приет, като в първа точка става "Съборът..., съответно Конгресът...".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 8. (1) Съборът на Българския лекарски съюз и Конгресът на Българския стоматологичен съюз се състоят от представители на районните им колегии.
(2) Представителите по ал. 1 се избират от общите събрания на районните колегии при норма на представителство един делегат на 75 членове за Българския лекарски съюз и един делегат на 25 членове на Българския стоматологичен съюз.
(3) Органите по ал. 1 се свикват на редовни заседания веднъж на три години и на извънредни заседания. Редът за свикване и правилата за работа и за вземане на решения се определят в уставите на Българския лекарски съюз и на Българския стоматологичен съюз."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага чл. 8 да бъде приет със следната редакция:
"Чл. 8. (1) Съборът на Българския лекарски съюз и Конгресът на Съюза на стоматолозите в България се състоят от представители на районните им колегии.
(2) Представителите по ал. 1 се избират от общите събрания на районните колегии при норма на представителство един делегат на 75 членове за Българския лекарски съюз и един делегат на 25 членове на Съюза на стоматолозите в България.
(3) Органите по ал. 1 се свикват на редовни заседания веднъж на три години и на извънредни заседания. Редът за свикване и правилата за работа и за вземане на решения се определят в уставите на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Постъпило е предложение от господин Руси Статков. Не го виждам в залата. Той предлага ал. 2 да се измени така:
"(2) Представителите по ал. 1 се избират от общи събрания (делегатски събрания) на районните колегии".
Моля да гласуваме предложението на господин Руси Статков.
Гласували 114 народни представители: за 8, против 101, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Руси Статков не е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 8 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 9. Съборът на БЛС, съответно конгресът на БСС:
1. приема, допълва и изменя устава на организацията;
2. приема, допълва и изменя Кодекса за професионална етика на лекарите, съответно Кодекса за професионална етика на стоматолозите, и го предлага на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в "Държавен вестник";
3. приема съвместно с Националната здравноосигурителна каса Правилата за добра медицинска практика и ги предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването;
4. избира и освобождава Управителния съвет, Контролната комисия и Комисията по професионална етика на БЛС, съответно на БСС, по ред, предвиден в уставите;
5. избира и освобождава председателя, заместник-председателите, главния секретар и членовете на Управителния съвет; председателя и членовете на Контролната комисия; председателя и членовете на Комисията по професионална етика;
6. избира и освобождава представителите на съсловната организация във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването;
7. приема отчетите на Управителния съвет, на Контролната комисия и на Комисията по професионална етика;
8. определя минималния размер на членския внос и размера на отчисленията към органите на национално равнище;
9. приема правилата за набиране и разходване на средствата на организацията;
10. предлага за издаване от министъра на здравеопазването правилниците по чл. 25и, ал. 1 от Закона за народното здраве;
11. взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на организацията."
Има предложение от народния представител Руси Статков чл. 9 да отпадне, което комисията не подкрепи.
Има предложение и на народния представител Димитър Петров, което комисията също не подкрепи.
Комисията предлага на уважаемите народни представители чл. 9 да бъде приет в следния вид:
"Чл. 9. Съборът на БЛС, съответно конгресът на ССБ:
1. приема, допълва и изменя устава на организацията;
2. приема, допълва и изменя Кодекса за професионална етика на лекарите, съответно Кодекса за професионална етика на стоматолозите, и го предлага на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в "Държавен вестник";
3. избира и освобождава Управителния съвет, Контролната комисия и Комисията по професионална етика на БЛС, съответно на ССБ, по ред, предвиден в уставите;
4. избира и освобождава председателя, заместник-председателите, главния секретар и членовете на Управителния съвет; председателя и членовете на Контролната комисия; председателя и членовете на Комисията по професионална етика;
5. избира и освобождава представителите на съсловната организация във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването;
6. приема отчетите на Управителния съвет, на Контролната комисия и на Комисията по професионална етика;
7. определя минималния размер на членския внос и размера на отчисленията към органите на национално равнище;
8. приема правилата за набиране и разходване на средствата на организацията;
9. предлага за издаване от министъра на здравеопазването правилниците по чл. 25и, ал. 1 от Закона за народното здраве;
10. взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на организацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Китов.
По чл. 9 има предложение на народния представител Руси Статков - за отпадане на целия чл. 9. Не виждам господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков чл. 9 да отпадне.
Гласували 112 народни представители: за 3, против 106, въздържали се 3.
Предложението на господин Статков не е прието.
Следва предложението на господин Димитър Петров в чл. 9 да се създаде нова т. 12:
"12. определя критерии за изпълнители на здравна помощ, които предлага на НЗОК".
Моля да гласуваме това предложение, което не е прието.
Гласували 110 народни представители: за 6, против 67, въздържали се 37.
Предложението на господин Димитър Петров не е прието.
И стигаме вече до предложението на комисията за съдържанието на чл. 9.
Поставям на гласуване чл. 9, предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 10. (1) Съборът на БЛС, съответно конгресът на БСС, се счита за законно проведен при присъствието най-малко на 2/3 от избраните представители.
(2) Съборът на БЛС, съответно конгресът на БСС, приема уставите, кодексите за професионална етика и Правилата за добра медицинска практика с квалифицирано мнозинство от 2/3, а всички останали решения - с обикновено мнозинство от присъстващите."
Комисията предлага чл. 10 да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 10. (1) Съборът на БЛС, съответно конгресът на ССБ, се счита за законно проведен при присъствието най-малко на 2/3 от избраните представители.
(2) Съборът на БЛС, съответно конгресът на ССБ, приема уставите и кодексите за професионална етика с квалифицирано мнозинство от 2/3, а всички останали решения - с обикновено мнозинство от присъстващите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Тук няма постъпили предложения. Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 10, предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Член 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 11. Управителният съвет на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз се състои от председател, заместник-председатели, главен секретар и членове. Броят на заместник-председателите и на членовете се определя с уставите на организациите."
Комисията предлага да бъде подкрепен текста на вносителите като вместо "Български стоматологичен съюз", както приехме досега, става съответно "Съюз на стоматолозите в България". Само това е промяната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 11, по който няма предложения? Няма.
Поставям на гласуване предложеното съдържание от комисията на чл. 11.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 12. Управителният съвет се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца".
Няма постъпили предложения.
Комисията предлага чл. 12 да бъде приет с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата не виждам.
Поставям на гласуване чл. 12 със съдържанието на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 13. (1) Управителният съвет на Българския лекарски съюз, съответно Управителния съвет на Българския стоматологичен съюз:
1. свиква Събор, съответно Конгрес;
2. управлява имуществото на организацията;
3. създава Национален регистър на членовете си и обнародва в "Държавен вестник" списък с имената на регистрираните да упражняват професията. Списъкът се актуализира всяка година;
4. осигурява защита на данните в регистъра от неправомерен достъп;
5. ръководи дейността на съюзите по изпълнението на техните функции.
(2) Управителният съвет на Българския лекарски съюз, съответно Управителният съвет на Българския стоматологичен съюз определя от състава си представители - 7 за Българския лекарски съюз и 3 за Българския стоматологичен съюз за участие в изработването и подписването на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване".
По този член има постъпили две предложения. Едното е от народния представител Димитър Петров, което комисията не подкрепи. Има и предложение от народния представител Руси Статков, което комисията също не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя с корекция навсякъде, където е "Български стоматологичен съюз" да се чете "Съюз на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
По чл. 13 и по първото предложение на народния представител Димитър Петров:
В чл. 13 да се създаде нова т. 6 със следното съдържание:
"6. определя лимит за прием на студенти по реда на чл. 5, т. 14 и издава разрешителни за право на медицинска практика по реда на чл. 5, т. 15."
Моля да гласуваме за това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 8, против 83, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Димитър Петров не е прието.
Следва предложението на господин Руси Статков.
Господин Статков, желаете ли да вземете отношение?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Поддържам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков поддържа предложението.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков, не подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 11, против 103, въздържали се 2.
Предложението на господин Статков не е прието.
Поставям на гласуване чл. 13 така както е докладван от председателя на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 14. (1) Председателят на Управителния съвет организира и ръководи работата му и го представлява.
(2) Заместник-председателите подпомагат председателя в дейността му и го заместват по време на отсъствие.
(3) Главният секретар на Управителния съвет:
1. ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на Управителния съвет;
2. организира заседанията на Управителния съвет;
3. организира дейността по техническото и административното осигуряване на цялостната дейност на Управителния съвет".
Комисията предлага чл. 14 да бъде приет със следната редакция:
"Чл. 14. (1) Председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно председателят на Управителния съвет на Съюза на стоматолозите в България организира и ръководи работата му и го представлява.
(2) Заместник-председателите подпомагат председателя в дейността му и го заместват по време на отсъствие.
(3) Главният секретар на Управителния съвет:
1. ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на Управителния съвет;
2. организира заседанията на Управителния съвет;
3. организира дейността по техническото и административното осигуряване на цялостната дейност на Управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Предложения не са постъпили.
Подлагам на гласуване чл. 14 в редакцията му, предложена от комисията. Моля да гласуваме за чл. 14.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 15. (1) Контролната комисия на БЛС, съответно на БСС, се състои от председател и членове. Броят на членовете се определя с уставите на организациите.
 (2) Комисията по ал. 1:
1. контролира законосъобразността и уставосъобразността на взетите от Управителния съвет решения и тяхното изпълнение;
2. разглежда докладите по чл. 27, ал. 1, т. 3 и се произнася по тях;
3. представя пред Събора на БЛС, съответно пред конгреса на БСС, отчет за своята дейност и предложения за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на членовете на Управителния съвет.
 (3) Заседанията на комисията по ал. 1 са закрити. Председателят и членовете й могат да присъстват на заседанията на Управителния съвет."
Комисията предлага да бъде подкрепен текстът на вносителите, като навсякъде "Българският стоматологичен съюз" се замени със "Съюза на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
Желаещи да вземат думата по този текст няма. Предложения не са постъпили.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 15.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 16. (1) Комисията по професионална етика на БЛС, съответно на БСС, се състои от председател и членове. Броят на членовете се определя с уставите на организациите.
 (2) Заседанията на комисията по ал. 1 са закрити. Комисията се произнася по професионално-медицински, морално-етични и деонтологични въпроси, свързани с упражняване на професията."
Комисията подкрепя текста на вносителите, като предлага навсякъде "Българският стоматологичен съюз" да бъде заменен със "Съюза на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Предложения не са постъпили. Желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване чл. 16, предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 17. (1) Лицата, работещи по трудов договор, избрани в органа по чл. 7, т. 2, имат право на платен служебен отпуск по чл. 161 от Кодекса на труда в размер до 30 работни дни за календарна година, а избраните в органите по чл. 7, т. 3 и 4 - в размер до 15 работни дни.
(2) Отпускът по ал. 1 се заплаща по реда на чл. 177 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по ал. 1 уведомяват своевременно в писмен вид работодателя за времето на ползването на отпуска.
(4) Отпускът по ал. 1 не може да се компенсира с парично обезщетение и не може да бъде отлаган за следващата календарна година."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков, което комисията подкрепи.
Комисията предлага, вземайки предвид предложението на народния представител Руси Статков, чл. 17 да бъде приет в следния вид:
"Чл. 17. (1) Лицата, работещи по трудов договор, избрани в органа по чл. 7, т. 2, имат право на платен служебен отпуск по чл. 161 от Кодекса на труда в размер до 30 работни дни за календарна година, а избраните в органите по чл. 7, т. 3 и 4 - в размер до 15 работни дни.
             (2) Отпускът по ал. 1 се заплаща по реда на чл. 177 от Кодекса на труда.
             (3) Лицата по ал. 1 уведомяват своевременно в писмен вид работодателя за времето на ползването на отпуска.
             (4) Отпускът по ал. 1 не може да се компенсира с парично обезщетение, не може да се прибавя към платения годишен отпуск и не може да бъде отлаган за следващата календарна година.
             (5) За отчитане на отпуск по ал. 1 се води специална книга при работодателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
Тук не са постъпили предложения, които не са приети от комисията.
Поставям на гласуване предложеното от комисията съдържание на чл. 17.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел II - Районни органи, районна колегия на лекарите, районна колегия на стоматолозите."
Няма предложения за наименованието на раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за названието на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте текста на вносителя за заглавието на раздел II.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 18. (1) Районните колегии на БЛС и районните колегии на БСС са юридически лица със седалища и териториален обхват съгласно приложението.
(2) Районната колегия се състои от вписаните в регистъра й лекари, съответно стоматолози."
По чл. 18 има направено предложение от народния представител Руси Статков, което комисията не подкрепи.
Има направено предложение и от народния представител Панчо Панайотов за промяна в приложението, което комисията също не подкрепи.
Комисията предлага чл. 18 да бъде приет в следния вид:
"Чл. 18. (1) Районните колегии на БЛС и районните колегии на ССБ са юридически лица със седалища и териториален обхват съгласно приложението.
             (2) Районната колегия се състои от вписаните в регистъра й лекари, съответно стоматолози."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 112 народни представители: за 6, против 102, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Панчо Панайотов, което се отнася за изменение в приложението и е в духа на желанието на Дупница да става област.
Поставям на гласуване предложението на господин Панчо Панайотов.
Гласували 114 народни представители: за 5, против 62, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 18 така, както е предложен от комисията, а също и приложението към чл. 18, което е в края на материала.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Член 18 е приет. 
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 19. Органи на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз, са:
1. общото събрание на лекарите, съответно общото събрание на стоматолозите;
2. Управителен съвет на районна колегия на Българския лекарски съюз, съответно Управителен съвет на районна колегия на Българския стоматологичен съюз;
3. Контролна комисия на районна колегия на Българския лекарски съюз, съответно Контролна комисия на районна колегия на Българския стоматологичен съюз;
4. Комисия по професионална етика на районна колегия на Българския лекарски съюз, съответно Комисия по професионална етика на районна колегия на Българския стоматологичен съюз."
Комисията подкрепя текста на вносителите, като навсякъде "Български стоматологичен съюз" се чете "Съюз на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 19 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 20. (1) Общото събрание на районна колегия на лекарите, съответно общото събрание на районна колегия на стоматолозите, се формира на делегатски принцип при норма на представителство един делегат на десет членове за Българския лекарски съюз и един делегат на трима членове за Българския стоматологичен съюз.
(2) Общото събрание се свиква на редовни заседания веднъж годишно и на извънредни заседания. Редът за свикване, правилата за работа и за вземане на решения се определят в уставите на районните колегии на Българския лекарски съюз, съответно на районните колегии на Българския стоматологичен съюз."
Има направено предложение от народния представител Панчо Панайотов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага чл. 20 да бъде приет в следния вид:
"Чл. 20. (1) Общото събрание на районна колегия на лекарите, съответно общото събрание на районна колегия на стоматолозите, се формира на делегатски принцип при норма на представителство един делегат на десет членове за Българския лекарски съюз и един делегат на трима членове за Съюза на стоматолозите в България.
    (2) Общото събрание се свиква на редовни заседания веднъж годишно и на извънредни заседания. Редът за свикване, правилата за работа и за вземане на решения се определят в уставите на районните колегии на Българския лекарски съюз, съответно на районните колегии на Съюза на стоматолозите в България."
На практика това е текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Панчо Панайотов. Тъй като го няма в залата, ще поясня за какво става дума. Той предлага вместо на делегатски принцип всички лекари и стоматолози да участват в общите събрания на съответната районна колегия.
Моля, гласувайте предложението на господин Панчо Панайотов.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 38, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 21. (1) Общото събрание:
1. приема устав и правилници за работа на органите на районната колеги;
2. приема бюджета на районната колегия;
3. избира и освобождава председателите и членовете на управителните съвети, на Контролната комисия и на Комисията по професионална етика на районната колегия и определя мандата им;
4. избира делегати за събора на Българския лекарски съюз, съответно за конгреса на Българския стоматологичен съюз;
5. приема отчетите за дейността на органите по точка 3 на районната колегия и взема решения по тях;
6. приема правилата за набиране и разходване на средствата на районната колегия;
7. взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на районната колегия съгласно действащите в страната закони и подзаконови разпоредби, уставите на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз, и собствения си устав.
(2) Уставът по ал. 1, т. 1 не може да противоречи на устава на Българския лекарски съюз, съответно на устава на Българския стоматологичен съюз."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков чл. 21 да отпадне, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага на уважаемите народни представители чл. 21 да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 21. (1) Общото събрание:
1. приема устав и правилници за работа на органите на районната колегия;
2. приема бюджета на районната колегия и щата на секретариата;
3. избира и освобождава председателите и членовете на управителните съвети, на Контролната комисия и на Комисията по професионална етика, на районната колегия и определя мандата им;
4. избира делегати за събора на Българския лекарски съюз, съответно за конгреса на Съюза на стоматолозите в България;
5. приема отчетите за дейността на органите по т. 3 на районната колегия и взема решения по тях;
6. приема правилата за набиране и разходване на средствата на районната колегия;
7. взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на районната колегия, съгласно действащите в страната закони и подзаконови разпоредби, уставите на Българския лекарски съюз, съответно на Съюза на стоматолозите в България, и собствения си устав.
(2) Уставът по ал. 1, т. 1 не може да противоречи на устава на Българския лекарски съюз, съответно на устава на Съюза на стоматолозите в България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на чл. 21.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 4, против 106, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин заместник-председателят Александър Джеров има думата да направи предложение за редакционна поправка.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Понеже разпоредбата започва с "Общото събрание", струва ми се, че ще бъде по-прецизно, ако кажем: "Общото събрание на районната колегия на лекарите, съответно общото събрание на районната колегия на стоматолозите:". И тогава вече продължаваме с точките.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз мисля, че тази забележка е правилна и мисля, комисията не възразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от комисията и с редакционната поправка, която предложи господин Джеров.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 22. (1) Общото събрание на районната колегия се счита за законно проведено при присъствието на 2/3 от избраните делегати. Уставът се приема с квалифицирано мнозинство от 2/3, а всички останали решения - с обикновено мнозинство от присъстващите.
(2) При липса на кворум заседанието се отлага за един час, след което се провежда с присъстващите членове, които не могат да бъдат по-малко от половината делегати на общото събрание."
Комисията предлага чл. 22 да бъде приет със следната редакция:
"Чл. 22. (1) Общото събрание на районната колегия се счита за законно проведено при присъствието на 2/3 от избраните делегати. Уставът се приема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от избраните делегати, а всички останали решения - с обикновено мнозинство от присъстващите.
(2) При липса на кворум заседанието се отлага за един час, след което се провежда с присъстващите членове, които не могат да бъдат по-малко от половината делегати на общото събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 22 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Член 22 е приет.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес направих процедурно предложение за прекратяване на разискванията при разглеждане на решението по бюджета за 1992-1994 г.
Направих го на основание на чл. 41, ал. 2. Председателят отказа да подложи на гласуване това предложение и ме упрекна, че не познавам правилника.
Господин председателю, прочетох изцяло правилника. Не открих Вашия мотив, че при първо четене не мога да правя такова процедурно предложение.
Ако аз съм прав, Ви моля да ми се извините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Прочетете стенограмата и ще видите, че не сте споменали думата "прекратяване". Ще установите, че сте предложили нещо друго. Прочетете стенограмата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Защо аз да я чета, прочетете я Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По-нататък, господин Китов!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 23. (1) Управителният съвет на районна колегия на БЛС, съответно на БСС, се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Броят на заместник-председателите и на членовете, както и правилата за работа и за вземане на решения, се определят в уставите.
(2) Управителният съвет на районна колегия на БЛС, съответно на БСС, се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца и на извънредни заседания."
Комисията подкрепя текста на вносителите, като навсякъде наименованието Български стоматологичен съюз се замени със Съюза на стоматолозите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Член 23 е приет.
Господин Китов, само преди да продължите, искам да кажа нещо, за да не остане неудовлетворен господин Нешев.
Господин Нешев, при първо четене или когато са решения, когато е само едно четене, не могат да се прекратят разискванията.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Вижте в правилника т. 3 на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Могат да се отложат, но правото на групите да се възползват от времето, което им е определено, не може да им бъде отнето. Вие можехте да поискате отлагане за друго заседание, но да се отнема думата... Дори и Демократичната левица вместо 40 минути говориха 45, защото имаше и реплики. Вие искахте да ги лишите от възможността да се изкажат. Това е недопустимо, особено когато засяга интересите на опозицията.
Продължете, господин Китов.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Дайте ми думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: После. Това е предимството на председателя.
Продължете, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 24. Управителният съвет на районна колегия на БЛС, съответно на БСС:
1. ръководи работата на районната колегия в съответствие с решенията на общото събрание, уставите и законите;
2. организира и води регистъра на районната колегия;
3. осигурява защита на данните в регистъра от неправомерен достъп;
4. изпраща списък на членовете си на Управителния съвет на БЛС, съответно на БСС, като редовно го актуализира;
5. изготвя бюджет и управлява имуществото на колегията;
6. свиква общото събрание на колегията;
7. грижи се за защитата на професионалните права и достойнството на членовете на колегията;
8. вписва в регистъра на колегията наложените на членовете си наказания по този закон;
9. осъществява други функции, възложени му от общото събрание;
10. определя представители на районната колегия за работа в арбитражните комисии по Закона за здравното осигуряване."
Комисията предлага чл. 24 да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 24. Управителният съвет на районна колегия на БЛС, съответно на ССБ:
1. ръководи работата на районната колегия в съответствие с решенията на общото събрание и уставите;
2. организира и води регистъра на районната колегия;
3. осигурява защита на данните в регистъра от неправомерен достъп;
4. изпраща списък на членовете си на Управителния съвет на БЛС, съответно на ССБ, като постоянно го актуализира;
5. изготвя проектобюджет и управлява имуществото на колегията;
6. свиква общото събрание на колегията;
7. грижи се за защитата на професионалните права и достойнството на членовете на колегията;
8. вписва в регистъра на колегията наложените на членовете си наказания по този закон;
9. осъществява други функции, възложени му от общото събрание;
10. определя представители на районната колегия за работа в арбитражните комисии по Закона за здравното осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 25. (1) Председателят на управителния съвет на районната колегия на БЛС, съответно на БСС, организира и ръководи работата му и я представлява.
(2) Заместник-председателят подпомага председателя в дейността му и го замества по време на отсъствие.
(3) Секретарят:
1. ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на управителния съвет;
2. организира и осигурява технически и административно цялостната дейност на управителния съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителите, като навсякъде вместо Български стоматологичен съюз, да се чете Съюз на стоматолозите в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от вносителя, и с промяната, направена от комисията в наименованието на Съюза на стоматолозите.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 26. (1) Контролната комисия на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз, се състои от председател и членове.
  (2)  Броят на членовете, правилата за работата и организацията на дейността на комисиите се определят с уставите на районните колегии."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като вместо "Българския стоматологичен съюз" се чете "Съюз на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен от вносителя, и с корекцията, направена от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 27. (1) Комисиите по чл. 26, ал. 1:
1. контролират законосъобразността и уставосъобразността на взетите от районните управителни съвети решения и тяхното изпълнение;
2. представят пред общото събрание на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз, отчет за своята дейност и предложениe за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на управителния съвет;
3. при констатирани нарушения на закона, уставите или решенията на общото събрание в двуседмичен срок изготвят доклад, който внасят в управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз, или свикват общо събрание на районната колегия.
(2) Председателят и членовете на комисиите по ал. 1 могат да присъстват на заседанията на управителния съвет на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като навсякъде вместо "Български стоматологичен съюз" да се чете "Съюз на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен от вносителя, с поправката на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 28. (1) Комисията по професионална етика на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз, се състои от председател и членове. Броят на членовете се определя с уставите на организациите.
   (2) Комисията по ал. 1 се ръководи в работата си от устава на районната колегия, от правилник за дейността и от кодекс на професионалната етика на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз.
    (3) Комисията по ал. 1 има следните правомощия:
1. следи за спазване на професионалномедицинските, морално-етичните и деонтологичните въпроси, свързани с упражняването на професията;
2. разглежда жалби по въпросите, упоменати в т. 1;
3. осъществява други функции, възложени й от общото събрание на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз;
4. издава акт за установени нарушения и препоръки за отстраняването им."
Комисията подкрепя текста на вносителите, като навсякъде вместо "Български стоматологичен съюз" да се чете "Съюз на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 29.Заседанията на Комисията по професионална етика и на Контролната комисия на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския стоматологичен съюз, са закрити."
Комисията подкрепя текста на вносителите, като вместо "Български стоматологичен съюз" се чете "Съюз на стоматолозите в България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Член 29 е приет.
Комисията по здравеопазването утре ще има извънредно заседание през време на почивката в 10,30 ч. тук, в сградата на Народното събрание.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 248.
Парламентарният контрол утре, 3 юли, петък:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на питане от народния представител Елена Поптодорова;
-  заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Донка Дончева;
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Руси Статков, Александър Каракачанов, Иван Бойков и Георги Пирински;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на питане от народния представител Нансен Бехар;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Трендафилов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуални въпроси от народните представители Жорж Ганчев, Христо Стоянов и Петър Димитров;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
По здравословни причини заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев не може да участва в заседанието за парламентарен контрол на 3 юли и да отговори на актуален въпрос от народния представител Калчо Чукаров. Господин Бакърджиев ще изпрати писмен отговор.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 3 юли, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров

Секретари:
         Калчо Чукаров

        Иван Бойков