Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 25.06. до 01.07.1997 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество във военното обучение. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити. Вносител е Александър Каракачанов.
Законопроект за защита при безработица и насърчаване на заетостта. Вносители са Светлана Дянкова и група народни представители.
Законопроект за амнистия и възстановяване на отнети имущества. Вносители са Ахмед Доган и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител e Георги Дилков.
Проект за решение за преобразуване на полувисши институти в самостоятелни колежи. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Протокол N 1 и Протокол N 2 към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет.
Днес е първият пленарен ден на месец юли. По реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направено само едно предложение за дневен ред - от Парламентарната група на Демократичната левица. Това е Законопроект за осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и професионална квалификация.
Аз бях изпратил писмо до водещата Комисия по труда и социалната политика да бъде готова със своето становище. Оказва се обаче, че има някакво разминаване и че комисията днес ще разгледа този законопроект, както и друг законопроект по същата материя, внесен от група народни представители - Закон за заетостта.
На Председателския съвет се съгласихме, за да бъде зачетено и осъществено правото на Парламентарната група на Демократичната левица за разглеждане на внесения от нея законопроект, това да стане в петък, тогава, когато вече ще има становище и на водещата комисия.
С оглед на това предлаганата програма за работата на Народното събрание от 2 до 4 юли 1997 г. е пред вас и има следния вид:
Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 юли 1997 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г.
2. Отчет и програма за приватизация на държавни предприятия през 1997 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1993 г. (Това са така наречените ЗУНК-ове).
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
6. Първо четене на Законопроекта за осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и професионална квалификация и на Законопроекта за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
7. Първо четене на Законопроекта за метрологията.
8. Парламентарен контрол по чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По програмата някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По т. 3 от програмата е предвидено първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането. До момента той е минал само в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Предстои евентуално днес или утре да мине през Комисията по икономическата политика.
Тъй като измененията, които се предлагат, поставят сериозни правни проблеми, граничещи с конституционосъобразност, предлагаме ви тази седмица той да бъде предоставен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и евентуално да остане за програмата за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
По това предложение има ли желаещи да се изкажат? - Няма желаещи.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, направено от госпожа Дончева.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 196 народни представители, за - 77, против - 101, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Други желаещи за изказвания по програмата? - Не виждам да има.
Моля, гласувайте за програмата така, както е предложена.
От общо гласували 192 народни представители, за - 155, против - 9, въздържали се - 28.
Програмата е приета.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1997 Г.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за заглавието на закона.
От общо гласували 154 народни представители, за - 153, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.
Заповядайте, госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, смятам за целесъобразно при обсъждането на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" да присъства представител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Срещу това предложение? - Няма. Моля, гласувайте да бъде поканен господин Николай Николов.
От общо гласували 162 народни представители, за - 157, против - 2, въздържали се - 3.
Предложението е прието. Квесторите да поканят господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 1. Ал. 1. Приема бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. по приходите на обща сума 1 трилион 334 млрд. и 548,2 млн. лв., както следва:
I. Приходи: 1 трилион 334 млрд. и 548,2 млн. лв.
1.1. Всичко собствени приходи - 1 трилион 234 млрд. и 727,4 млн. лв.
1.1.1. Бюджетен остатък от предходната година - 1 млрд. и 54 млн. лв.
1.1.2. Осигурителни вноски от работодатели за работници и служители - 1 трилион 113 млрд. и 44,6 млн. лв.
1.1.3. Осигурителни вноски от работници и служители (лични вноски) - 52 млрд. и 429,7 млн. лв.
1.1.4. Осигурителни вноски от самонаети и ненаети лица - 42 млрд. и 379,8 млн. лв.
1.1.5. Възстановени суми от трудови злополуки - 2 млрд. и 495,7 млн. лв.
1.1.6. Възстановени суми от работещи пенсионери - 2 млрд. и 661,3 млн. лв.
1.1.7. Приходи от имущество - 0 лв.
1.1.8. Приходи от лихви по текущи банкови сметки - 6 млрд. и 215, 4 млн. лв.
1.1.9. Глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви, обезщетения и начети - 15 млрд. и 498,9 млн. лв.
1.1.10. Други приходи - 2 млн. лв.
1.1.11. Приходи от ликвидационни дялове от търговски дружества - длъжници, обявени в ликвидация - 0 лв.
1.1.12. Премии и надбавки от емисии на държавни ценни книжа - 0 лв.
1.1.13. Постъпления от дивиденти - 0 лв.
1.1.14. Приходи от дарения - 0 лв.
1.2. Трансфер от Републиканския бюджет: общо - 67 млрд. и 799,8 млн. лв.
1.2.1. Осигурителни вноски за времето, през което лицата не са били осигурени, когато то се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
1.2.2. Изплащане на: пенсии по чл. 6 и 7 от ..."
Това няма да го чета, 1.2.3. - също няма да го чета, 1.2.4. - също. Отиваме на 1.3.
"1.3. Трансфер от бюджета на Съюза за взаимно осигуряване на членовете на ТПК за изплащане на пенсиите, индексациите, компенсациите и добавките към тях на лицата, осигурени по Указа за взаимно осигуряване на членовете на ТПК (включително за пощенска такса и ДДС - 38,8 млн. лв.) - 7 млрд. и 721 млн. лв.
1.4. Трансфер от фонд "Професионална квалификация и безработица" по чл. 1, ал. 4 от Постановление на Министерския съвет N 153 от 14 април 1997 г. (Обн. ДВ., бр. 32 от 1997 г.) за осигурителни вноски върху обезщетенията на безработните лица - 6 млрд. и 446 млн. лв.
1.5. Трансфер от Взаимния фонд по чл. 8 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - 10 млрд. лв.
1.6. Временни безлихвени заеми от Централния републикански бюджет - 0 лв.
1.7. Временни безлихвени заеми между бюджетни и извънбюджетни сметки - 0 лв.
1.8. Външно финансиране по заем от Световната банка - 6 млрд. и 800 млн. лв.
1.9. Субсидии от Централния републикански бюджет - 0 лв.
Ал. 2. Приема бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. по разходите на обща сума 1 трилион 334 млрд. и 548,2 млн. лв., както следва:
II. Разходи - 1 трилион 334 млрд. и 548,2 млн.лв.
2. Разходи за социално осигуряване - 1 трилион 291 млрд. и 609,1 млн. лв.
2.1. Пенсии: общо - 1 трилион 88 млрд. и 736 млн. лв.
2.1.1. От ДОО (включително за пощенска такса и ДДС - 5 млрд. и 76,8 млн. лв.) - 1 трилион 11 млрд. и 206 млн. лв.
2.1.2. От Републиканския бюджет за пенсии по чл. 6 и 7 от Закона за пенсиите, персонални пенсии, военноинвалидни и гражданскоинвалидни пенсии, социални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и народни пенсии и индексациите, компенсациите и добавките към тях (включително за пощенска такса и ДДС - 334,4 млн. лв.): обща сума - 65 млрд. и 190 млн. лв.
2.1.3. Изплащане на добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война: общо - 4 млрд. и 607,2 млн. лв.
в това число:
- към пенсиите от ДОО - 4 млрд. и 416,3 млн. лв.
- към пенсиите от Републикански бюджет - 167,3 млн. лв.
- към пенсиите от Съюза за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 23,6 млн. лв.
2.1.4. От Съюза за взаимно осигуряване на членовете на ТПК (включително за пощенска такса и ДДС - 38,8 млн. лв.) - 7 млрд. и 732,8 млн. лв.

2.2. Помощи и обезщетения по Дял III от Кодекса на труда - 81 млрд. и 296,8 млн.лв.
2.2.1. Обезщетения по болест - 41 млрд. и 531,9 млн.лв.
2.2.2. Обезщетения за битови злополуки - 3 млрд. и 414,9 млн.лв.
2.2.3. Обезщетения за гледане болен и карантина - 4 млрд. и 175,9 млн.лв.
2.2.4. Обезщетения за трудови и приравнени трудови злополуки и професионални заболявания - 1 млрд. и 354,5 млн.лв.
2.2.5. Доплащане разлика на трудоустроени болни от ТБК и на други трудоустроени лица - 54,2 млн.лв.
2.2.6. Обезщетения при бременност и раждане - 5 млрд. и 471,4 млн.лв.
2.2.7. Изплащане разлика при трудоустрояване на бременни жени - 13,5 млн.лв.
2.2.8. Обезщетения за отглеждане на малко дете - 16 млрд. и 432,7 млн.лв.
2.2.9. Помощи при смърт - 38,7 млн.лв.
2.2.10. Лечебно хранене - 1 млрд. и 41,6 млн.лв.
2.2.11. Снабдяване с ортопедични средства и съоръжения - 7 млрд. и 767,6 млн.лв.
2.3. Помощи по УНР (Указ за насърчаване на раждаемостта) - 92 млрд. и 348,1 млн.лв.
2.3.1. Еднократни помощи при раждане - 1 млрд. и 849,4 млн.лв.
2.3.2. Месечни добавки за деца - общо: 90 млрд. и 498,7 млн.лв.
В това число:
- към работната заплата - 86 млрд. и 388,1 млн.лв.;
- към пенсиите от ДОО - 3 млрд. и 365,9 млн.лв.;
- към пенсиите от Републиканския бюджет - 714,4 млн.лв;
- към пенсиите от Съюза за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 30,3 млн.лв.
2.4. Помощи по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите - 4 млрд. и 796,1 млн.лв.
Месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите - 4 млрд. и 796,1 млн.лв.
2.5. Служби по социално осигуряване - 19 млрд. и 952,1 млн.лв.
2.5.1. Заплати, възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения - 4 млрд. и 770,7 млн.лв.
2.5.2. Социални осигуровки - 1 млрд. и 765,2 млн.лв.
2.5.3. Други възнаграждения и плащания на персонала - 100 млн.лв.
2.5.4. Постелен инвентар и облекло - 444,2 млн.лв.
2.5.5. Командировки - 100 млн.лв.
2.5.6. Материали, горива и енергия - 2 млрд.лв.
2.5.7. Външни услуги - 2 млрд.лв.
2.5.8. Текущ ремонт - 500 млн.лв.
2.5.9. Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеките - 5 млн.лв.
2.5.10. Други разходи - 800 млн.лв.
2.5.11. Основен ремонт - 1 млрд.лв.
2.5.12. Придобиване на материални и дълготрайни активи - 2 млрд. и 300 млн.лв.
2.5.13. Придобиване на нематериални дълготрайни активи - 5 млн.лв.
2.5.14. Платен ДДС за внос - 2 млрд. и 140 млн.лв.
2.5.15. Платени мита и митнически такси - 1 млрд. и 700 млн.лв.
2.5.16. Вноски за членски внос в МАСО - 50 млн.лв.
2.5.17. Разходи по заема на Световната банка по проекта "Администриране на СО" - 6 млрд. и 800 млн.лв.
2.5.18. Платени лихви по ползувани кредити от чужбина - 272 млн.лв.
2.6. Социален отдих - 4 млрд. и 480 млн.лв.
Субсидии за нефинансови предприятия за текуща дейност - за ГД "УСПО" - 4 млрд. и 480 млн.лв.
3. Резервен фонд на Националния осигурителен институт - 36 млрд. и 139,1 млн.лв."
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 1:
1. В ал. 1, т. 1.1.12. "Премии и надбавки от емисии на държавни ценни книжа", да се предвидят приходи, които да бъдат насочени за изплащане на месечни добавки и еднократни помощи при раждане от държавния бюджет, което е задължение на държавата.
2. В ал. 2, т. 2.6. "Субсидия за Главна дирекция "УСПО" не следва да се счита като разход на дейността поради това, че е насочена за капитално строителство.
3. Резервният фонд на Националния осигурителен институт се отнася за плащане от последните вноски през 1997 г., но всъщност са разходи за месец януари 1998 г.
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1, тъй като както в разходната част на бюджета, така и с приходящия остатък не се предвижда да се купуват държавни ценни книжа. Цялата свободна наличност от средства ще се ползува като резерв за гарантиране на осигурителните плащания.
Предложенията по т. 2 и 3 нямат конкретен, а пояснителен характер.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 1:
1. В ал. 1 "Приходи" се правят следните изменения:
- т. 1.1.4. "Осигурителни вноски от самонаети и ненаети лица", се увеличи с 1 млрд.лв.
Комисията не подкрепя предложението поради липса на мотиви и разчети към него.
- т. 1.1.2. "Изплащане на: пенсии по чл. 6 и 7 от Закона за пенсиите, персонални пенсии, военноинвалидни и гражданскоинвалидни пенсии, социални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията, и народни пенсии и индексациите, компенсациите и добавките към тях (включително за пощенска такса и ДДС)", се уточни размерът на трансфера от Републиканския бюджет;
- т. 1.2.3. се уточни размерът на трансфера от Републиканския бюджет."
- т. 1.2.4. "Изплащане на месечни добавки на деца-инвалиди по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" (36 на сто от минималната работна заплата)", се уточни размерът на трансфера.
Комисията подкрепя предложенията, но към настоящия момент вносителят не е в състояние да представи разпределение на сумата за посочените позиции. Ако това стане до приемането на законопроекта, предлагаме при неговото редактиране това да бъде отразено.
- т. 1.5. "Трансфер от Взаимния фонд по чл. 8 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия", сумата се увеличи от 10 на 22 млрд.лв.
Комисията подкрепя предложението, но в размер на 21 млрд.лв.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев.
В чл. 1, ал. 1, точките 1.1.11; 1.1.12; 1.1.13; 1.1.14; 1.6; 1.7 и 1.9 да отпаднат, тъй като по тях не се предвиждат приходи.
Предложение на комисията: подкрепя предложението по принцип, с изключение на приходите по т. 1.1.11. "Приходи от ликвидационни дялове от търговски дружества-длъжници, обявени в ликвидация", което се записва без сума, за да покаже, че в този период, предвиден в Закона за фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. няма да има постъпления.
Предложение на комисията за чл. 1:
"Чл. 1. Ал. 1. Приема бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. по приходите на обща сума 1 трилион 351 млрд. и 548,2 млн.лв., както следва:"
Господин председател, искам да направя процедурно предложение да не изчитам предложението на комисията за чл. 1, тъй като материалът е раздаден, позициите са отразени с тези промени, които евентуално бихме приели. Мисля, че колегите народни представители го имат пред себе си. Като стигнем до гласуване след предложенията, да го гласуваме така, както е изписано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това процедурно предложение има ли възражения?
Моля, гласувайте!
От общо гласували 186 народни представители, за - 169, против - 7, въздържали се - 10.
Предложението е прието.
Преминаваме към предложенията за изменение.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова. Заповядайте.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз отново се връщам към въпроса, който дебатирахме миналия път при първото четене на Законопроекта за фонд "Обществено осигуряване" - необходимостта от спазване на изискванията не само на този закон, но и на Световната банка, фондът да има гарантирани минимум едно месечно плащане - от 1 до 3 месечни плащания, с оглед фондът да може да работи целесъобразно, самостоятелно, ефективно и разбира се спокойно.
В случая, въпреки това, което ни е раздадено сега с варианта за второ четене на проектобюджета, виждам, че резервният фонд е 56 млрд. 419 млн. лева. Но той и в този размер не стига за онези 136 млрд. лева, които са едно минимално плащане от фонда.
От тази гледна точка аз отново се връщам към въпроса, който дебатирахме с вас и мисля, че в това отношение постигнахме консенсус - да не противопоставяме деца на пенсионери и от позицията на по-социално справедливо разпределение и несъздаване на напрежение моето предложение е в ал. 1, т. 1.1.12. да се има предвид емитирането на държавни ценни книжа за изплащане на 92 млрд. лева семейни добавки, които са ангажимент на държавния ангажимент. Вярно е, че това не беше прието в държавния бюджет в приходната и разходната му част, но е вярно, че биха могли да се намерят заеми от държавата с оглед да не се създаде напрежение при работата на фонда.
Това е едното ми предложение и аз моля още веднъж много трезво да помислим при гласуването на това предложение, за да не се получи напрежение в края на 1997 и началото на 1998 г. при плащането на регулярните пенсионни осигуровки на възрастните хора.
Другото ми предложение, което вие казвате, че е пояснително, е по ал. 2, т. 2.6. - субсидиите за главната дирекция "УСПО", т.нар. социален отдих. Моите мотиви са, че в крайна сметка това са капитални вложения и разходи, които се правят, като се инвестира, за да се прави една осигурителна политика. Чрез социалния отдих трябва да се правят инвестиции за рехабилитация, за санаториално лечение. Това е икономия, ограничаване на разходите на фонд "Обществено осигуряване" при болест. Разходите в момента са над 41 млрд. лева. Тези 4 млрд. лева реално капитални вложения за стабилизаране на базата са първата крачка за инвестиране, за да започне да се прави икономия от тези разходи при обезщетение при болест. Струва ми се, че това са неща, които трябва да се има предвид, когато ние гласуваме един за първи път самостоятелен закон на фонд "Обществено осигуряване". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
По тези предложения някой желае ли да вземе отношение? - Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова за трите точки наведнъж, тъй като в нито една от точките всъщност не виждам конкретни цифри.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 174 народни представители, за - 56, против - 102, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков за увеличаване с 1 млрд. лева приходите по т. 1.1.4.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 170 народни представители, за - 43, против - 108, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Следващите предложения на същия народен представител са по точки 1.2.2.; 1.2.3. и 1.2.4. и няма конкретни цифри.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 168 народни представители, за - 48, против - 90, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Предложение на същия народен представител по т. 1.5. - за увеличение на сумата от 10 на 20 млрд. лева.
Комисията подкрепя предложенията, но в размер на 21 млрд. лева.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 50, против - 77, въздържали се - 39.
Предложението за 22 млрв. лева не се приема.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев.
Моля, гласувайте за това предложение!
От общо гласували 165 народни представители, за - 44, против - 84, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Трудно ми е даже, господин председател, но вие ще ме разберете. Аз смятам, че Вие трябваше да посочите, че основната част от това предложение се приема от комисията, с изключение на един пункт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То беше посочено.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да. Но при гласуването, което се направи, дясната част на залата..., като че ли Стефан Стоилов и пр., и пр. гласува.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ами как не, комисията, обсъждайки тези предложения, вижда, че са целесъобразни. При това те не са свързани с пари, отнемани или прибавени. В решението на комисията е казано: "с изключение на приходите по т. 1.1.11.".
Затова ви моля да се съобразим със становището на комисията, което беше докладвано от господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега ще го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, имате думата по предложението за прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би начинът, по който приехме да гласуваме, създава това впечатление, професор Стоилов. Но това, което не изчетох, предложих да не изчета, е пред вас, е предложението на комисията, в което са отразени всички Ваши предложения, които се приемат, в това число и тези, за които Вие споменахте.
Така че, след като изгласуваме предложението по принцип, ще гласуваме предложение на комисията с измененията, направени вследствие приетите предложения. И там са отразени предложението на Руси Статков, и Вашето, и т.н. Вие ги виждате пред вас. Така че, това ще бъде отразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, прегласувайте предложението на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев.
От общо гласували 165 народни представители, за - 42, против - 93, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин заместник-председателят Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, за втори път искам да направя процедурно предложение, което ще представи пред бъдещите читатели на стенограмите на нашето Народно събрание в много по-добра светлина нашето Народно събрание. Предложенията от левицата, които се приемат частично, би трябвало да бъдат записани в стенограмите като приети. Това ще даде по-добър облик на нашето Народно събрание, че все пак нещо се приема от левицата. Сега излиза така: прави се предложение за 22 млрд.лв. Приема се 21 млрд.лв., но се отхвърля предложението на левицата - 22 млрд.лв. След това в предложението на комисията се записва, че комисията предлага 21 млрд.лв. и в нашите стенограми остава, че всичко, което е предложила левицата, е отхвърлено.
Смятам, още веднъж обръщам внимание, това не е добре за тези, които налагат този стил. Просто аз искам да се боря за добрия облик на нашето Народно събрание. Въпросът е чисто процедурен.
Моля, бъдете така добри, все пак да личи, че Демократичната левица нещо е предложила и вие сте го приели. Това е ваш плюс.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Само за левицата ли се отнася?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не само за левицата. Но щом за левицата се приема, значи за всички останали ще се приема, защото се взема оценка отдолу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм абсолютно съгласен с това, което каза академик Сендов. Но има един чисто технически въпрос и той, като бивш председател на това Народно събрание, би следвало да даде по-конкретно предложение. Ето, сега примерно комисията подкрепя по принцип предложението на Руси Статков за увеличаване, но той не става да оттегли предложението за 22 млрд.лв. и да каже: "Да, и аз съм за 21 млрд.лв.", за да можем да кажем, че предложението на Руси Статков за 21 млрд.лв. се приема. Той го държи и ние трябва да подложим на гласуване предложението за 22 млрд.лв.
Естествено, че не можем да гласуваме с "да".
Същото важи и за предложението на професор Стоилов. Пет точки се приемат, една не се приема. Ако искаме да бъде записано така в стенограмата, едната точка трябва веднага да се оттегли и ще бъде записано: "Предложението на Демократичната левица се приема". Както междупрочем всяка формулировка на комисията казва: приема, приема, приема, само това не приема.
Но като се дава ан блок да се гласува, няма никакъв шанс да бъде гласувано "за", дори една запетая да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласувахме всички направени предложения по чл. 1.
Моля, гласувайте за целия член така, както е предложен от комисията в раздадения писмен материал, включително приетите предложения от страна на Демократичната левица.
От общо гласували 175 народни представители, за - 153, против - няма, въздържали се - 22.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. Ал. 1. Размерът на осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за сметка на осигурителите (работодателите) се определя, както следва:
1. тридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителният доход за лицата, които придобиват право на пенсия при условията на трета категория труд;
2. четиридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителният доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост три и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд;
3. петдесет и две на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителният доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост осем и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд;
4. четиридесет на сто върху брутните трудови възнаграждения за учителите.
Ал. 2. Разликата между осигурителната вноска за учителите и вноската за трета категория труд се внася в Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт.
Ал. 3. Осигурителната вноска, която е за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи, е в размер на 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение или осигурителния им доход.
Ал. 4. За лицата, които се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия, осигурителната вноска е в размер на 22 на сто върху осигурителния доход.
Ал. 5. За лицата, които се осигуряват за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска е в размер на 32 на сто върху осигурителния доход.
Ал. 6. Осигурителната вноска за работниците и служителите - чужди граждани, които се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя, е в размер 22 на сто върху брутното месечно възнаграждение.
Ал. 7. За лицата, осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска за сметка на осигурителите (работодателите) е в размер на 10 на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход.
Ал. 8. Осигурителната вноска за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" е в размер на 22 на сто върху начислените обезщетения на безработни лица за времето, което се зачита за трудов стаж."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По този член няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 2? - Не виждам желаещи да се изказват.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен и приет от комисията!
От общо гласували 184 народни представители, за - 179, против - няма, въздържали се - 5.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. Ал. 1. Заличават се задълженията към фонд "Обществено осигуряване" на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, възникнали до 20 май 1995 г. и лихвите върху тях.
Ал. 2. Заличава се задължението от 135 млн. 930 хил. лв. и лихвите върху тази сума, произтичащо от невнесени осигурителни вноски за следователите и помощник-следователите за 1995 г. и от разликата в осигурителните вноски за първото тримесечие на 1996 г. като несъбираемо вземане от осигурителя - Националната следствена служба."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл.3!
От общо гласували 177 народни представители, за - 176, против - няма, въздържал се - 1.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл.4. На основание § 5, ал. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за фонд "Обществено осигуряване" разрешава продажбата чрез търг на имотите на Националния осигурителен институт съгласно приложението."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като пред думата "разрешава" се добавя "се" - става "се разрешава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте чл. 4!
От общо гласували 175 народни представители, за - 174, против - няма, въздържал се - 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 5. Ал. 1. Утвърждава извънбюджетна сметка "Профилактика и отдих" към Националния осигурителен институт, по която се набират и изразходват средствата за осъществяване на дейността по профилактиката и отдиха.
Ал. 2. Приходите по извънбюджетната сметка се набират от услуги от дейността по профилактиката и отдиха и субсидии от бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
Ал. 3. Набраните средства се изразходват за издръжка на дейността по профилактиката и отдиха, строителство и ремонт на почивната база.
Ал. 4. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт по предложение на Управителния съвет утвърждава приходната и разходната част на извънбюджетната сметка."
Предложение на народния представител Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев:
"В чл. 5:
1. В ал. 1 думата "Утвърждава" се заменя с думите "Създава се".
2. Алинея 4 се изменя така:
"Ал. 4. Извънбюджетната сметка по ал. 1 се утвърждава от председателя на Надзорния съвет, по предложение на управителя на Националния осигурителен институт."
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой от вносителите ще вземе ли думата? - Не.
Подлагам на гласуване поотделно, най-напред първата точка от предложението на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев - думата "Утвърждава" в ал. 1 се заменя с думите "Създава се", което е прието от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 166, против - 3, въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Предложение на същите народни представители за изменение на ал. 4, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 44, против - 106, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за целия чл. 5 с изменението в ал. 1 - думата "Утвърждава" се заменя с думите "Създава се".
От общо гласували 177 народни представители, за - 171, против - 3, въздържали се - 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 6. При временен недостиг на средства във фонд "Обществено осигуряване" могат да се ползуват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет и от извънбюджетни фондове със социално предназначение в размер на едномесечното осигурително плащане. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. При временен недостиг на средства по бюджета на фонд "Обществено осигуряване" могат да се ползуват временни безлихвени заеми от Републиканския бюджет и от извънбюджетните фондове и сметки в размер на едномесечното осигурително плащане. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите по искане на управителя на Националния осигурителен институт."
Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"Чл. 6. При временен недостиг на средства по бюджета на фонд "Обществено осигуряване" могат да се ползуват краткосрочни безлихвени заеми от Републиканския бюджет и от извънбюджетните фондове и сметки в размер на едномесечното осигурително плащане. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите по искане на управителя на Националния осигурителен институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията, като е съобразено предложението на народния представител Руси Статков.
От общо гласували 179 народни представители, за - 178, против - няма, въздържал се - 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 7. От Взаимния фонд по чл. 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се предоставят 10 млрд.лв. на фонд "Обществено осигуряване" за резерв на осигурителните плащания."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 7 сумата от 10 млрд.лв. да се промени на 22 млрд.лв.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Руси Статков, но сумата да бъде в размер на 21 млрд.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, приемате ли?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 7, в който сумата вместо "10 млрд.лв.", става "21 млрд.лв.".
От общо гласували 163 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 2.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Заключителни разпоредби" - комисията предлага наименованието "Заключителни разпоредби" да се замени с "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По наименованието? - Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте предложението на комисията наименованието на раздела да бъде "Преходни и заключителни разпоредби".
От общо гласували 161 народни представители, за - 161, против и въздържали се - няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. За 1997 г. еднократните помощи за раждане и месечните добавки за деца, изплащани по Указа за насърчаване на раждаемостта, на осигурените лица и пенсионерите са за сметка на фонд "Обществено осигуряване".
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. За 1997 г. еднократните помощи за раждане и месечните добавки за деца, изплащани по Указа за насърчаване на раждаемостта, на осигурените лица и пенсионерите са за сметка на фонд "Обществено осигуряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма разлика в текстовете.
Моля, гласувайте за § 1 така, както е предложен.
От общо гласували 160 народни представители, за - 142, против - 14, въздържали се - 4.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков:
Създава се нов § 1а:
"§ 1а. Министерството на финансите емитира държавни ценни книжа в размер на 92 млрд.лв. за покриване на задължения на държавния бюджет към фонд "Обществено осигуряване" относно средства, разходвани по § 1 от Заключителните разпоредби с падеж началото на 1998 г."
Комисията не подкрепя предложението, защото в § 1 е предвиден текст за 1997 г., с който еднократните помощи за раждане и месечните добавки за деца, изплащани по Указа за насърчаване на раждаемостта, на осигурените лица и пенсионерите са за сметка на фонд "Обществено осигуряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Руси Статков, вносител на предложението.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Вече за трети път се обсъжда този въпрос и мисля, че това, което като аргументация е записано в текста на комисията, според мен не издържа, защото ние принципно обсъждахме въпроса за това тези 92 млрд.лв., които се вземат поради стечение на обстоятелствата от евентуалните приходи на фонда, че трябва да бъдат осигурени - плащанията за пенсии за следващата година, особено за месец януари, чрез резерва на фонда. И фактически в Закона за държавния бюджет ние не можахме да решим този въпрос. Остава сега да намерим това решение тук. Аз и тогава изложих аргументите си. Сега ще ги повторя: за да може да има плащане в началото на 1998 г. за пенсиите, трябва да има резерви. Международният валутен фонд и Световната банка са изисквали този резерв да бъде от 1 до 3-месечни плащания, т.е. от 140 млрд.лв. до 420 млрд.лв. С варианта на бюджета, който ние приемаме днес, фактически се осигуряват някъде около 40-50 млрд.лв., които не са достатъчни. И в този смисъл, разбира се, трябва да търсим решение да използуваме евентуални приходи, за да покрием нуждите и да не противопоставяме децата на пенсионерите. Но въпросът остава открит. Остава открит въпросът за месец януари 1998 г. Защото, ако не дойде заем от външни институции, това ще бъде пак заем, ние с вас ще носим отговорност за това, че не сме предвидили такова сътресение. А знаете за колко милиона става дума.
Затова, господин председател, считам, че ние би трябвало да намерим такъв текст, а вероятно моето предложение не е най-точното, но който да гарантира възможността през месец януари 1998 г. безпроблемно да бъдат изплатени пенсиите. А този текст е близък сигурно до това, което предлага и Надзорният съвет на Националния осигурителен институт, което в известна степен с предложението, което съм направил, подкрепям и аз.
Затова, много ви моля, нека да обсъдим въпроса по-внимателно, за да можем да имаме тези гаранции, наред с това, което правим в момента.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Но в чл. 6 имаш такива гаранции!
РУСИ СТАТКОВ (встрани от микрофоните): Ама, аз да си го кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. По неговото предложение някой желае ли да се изкаже? - Няма.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Руси Статков за създаване на нов параграф 1а.
От общо гласували 161 народни представители, за - 46, против - 92, въздържали се - 23.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. Получените суми и активи по чл. 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия се включват в резервен фонд за гарантиране на осигурителните плащания."
Комисията подкрепя текста на вносителя с редакция, съобразена с чл. 8 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия:
"§ 2. Получените суми по чл. 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия се включват в резерв за гарантиране на осигурителните плащания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 има ли желаещи да се изкажат? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 164 народни представители, за - 162, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. В Закона за фонд "Обществено осигуряване", обнародван в "Държавен вестник", бр. 104 от 1995 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 4 думите "фонд "Обществено осигуряване" се заменят с "Националния осигурителен институт";
б) в т. 8, буква "в" след думата "раждаемостта" се добавя "и за месечни добавки за деца по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите";
в) създава се т. 12:
"12. вноски от фонд "Професионална квалификация и безработица" за времето, зачетено за трудов стаж на лица, които са получавали парично обезщетение за безработица;"
г) създава се т. 13:
"13. такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет".
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 3, т. 1 се правят следните изменения:
Да се създаде нова буква "б":
"б) в т. 8 изразът "държавния бюджет" се заменя с "Републиканския бюджет".
Досегашните букви "б", "в" и "г" да станат съответно букви "в", "г" и "д".
Предложение на комисията:
Подкрепя предложението за замяна на думите "държавния бюджет" с "Републиканския бюджет" и предлага следната редакция на буква "б":
"б) в т. 8 думите "държавния бюджет" се заменят с "Републиканския бюджет", а в буква "в" след думата "раждаемостта" се добавя "и за месечни добавки за деца по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
В досегашната буква "б" да отпаднат думите "за месечни добавки за деца".
Комисията не подкрепя предложението, понеже при съкращаване на текста би се получила неяснота в разпоредбата.
Предложение на комисията по § 3, т. 1:
"1. в чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 4 думите "фонд "Обществено осигуряване" се заменят с "Националния осигурителен институт";
б) в т. 8 думите "държавния бюджет" се заменят с "Републиканския бюджет", а в буква "в" след думата "раждаемостта" се добавя "и за месечни добавки за деца по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите";
в) създава се т. 12:
"12. вноски от фонд "Професионална квалификация и безработица" за времето, зачетено за трудов стаж на лица, които са получавали парично обезщетение за безработица;"
г) създава се т. 13:
"13. такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Руси Статков, искате ли да аргументирате предложението си или смятате, че предложенията Ви са отразени в становището на комисията?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Не, няма да се изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Ще гласуваме поотделно точките, тъй като те са няколко и по тях има предложения.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията по § 3, т. 1 така, както ни беше докладвано от господин Цонев.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 168 народни представители, за - 168, против и въздържали се - няма.
Точка 1 от § 3 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Точка 2. В чл. 5, ал. 1, т. 4 след думата "заболяване" се добавя "болест и инвалидност".
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 3, т. 2, в чл. 5, ал. 1, т. 4 след думите "трудова злополука" се поставя запетая, а след думата "заболяване" се добавя "болест и инвалидност".
Предложението е идентично с предложението на вносителя.
В чл. 5, ал. 2 думите "влагат в депозитни сметки на банките" се заменят със "съхраняват по депозитни сметки в банките".
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага думата "влагат" да се запази.
Предложение на комисията по § 3, т. 2:
"2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 4 след думата "заболяване" се добавя "болест и инвалидност";
б) в ал. 2 думите "в депозитни сметки на банките" се заменят с "по депозитни сметки в банките".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? - Няма.
Моля гласувайте текста на т. 2 от § 3.
От общо гласували 162 народни представители, за - 162.
Точка 2 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "3. В чл. 6, ал. 1 след думите "държавния бюджет" се добавя ново изречение: "Министерството на финансите предоставя своевременно на Националния осигурителен институт основните показатели за съставянето на държавния бюджет".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма писмени предложения по т. 3.
Моля, гласувайте т. 3 от § 3.
От общо гласували 165 народни представители, за - 165.
Точка 3 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "4. Чл. 9 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И по т. 4 няма писмени предложения.
Моля, гласувайте т. 4 от § 3.
От общо гласували 161 народни представители, за - 161.
Точка 4 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков. Той предлага нова т. 4а:
"4а. Чл. 13 се изменя така:
Чл. 13. Ал. 1. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнение на държавния бюджет.
Ал. 2. Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на фонда се обнародва в "Държавен вестник".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по това предложение? - Няма. Комисията го подкрепя.
Моля, гласувайте текста на т. 4а от § 3.
От общо гласували 150 народни представители, за - 150.
Точка 4а е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "5. В чл. 15, ал. 4 думите "и приема правилник за работата на съвета" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма писмени предложения по този текст.
Моля, гласувайте т. 5 от § 3.
От общо гласували 151 народни представители, за - 151.
Точка 5 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "6. В чл. 16 се създават точки 8 и 9:
8. Взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фонд "Обществено осигуряване".
9. При поискване на длъжниците към фонд "Обществено осигуряване" при изключителни случаи по време на материална затрудненост Надзорният съвет по предложение на Управителния съвет може да разсрочи плащането на вземането на фонда за срок до три години. Разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение".
Предложение на народния представител Руси Статков - в § 3, т. 6 относно чл. 16:
1. В т. 1.2.3. думата "утвърждава" се заменя с "приема", а в т. 5 думите "правилник за дейността на Надзорния съвет" се заличават.
2. В чл. 16 предлаганата нова т. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Едно от предложенията - за отпадане на т. 9 - е съществено и принципно, към него искам да насоча вашето внимание. Става дума за това: по искане на длъжниците към фонд "Обществено осигуряване" в изключителни случаи по време на материална затрудненост надзорният съвет по предложение на управителния съвет може да разсрочи плащането на вземанията на фонда за срок от три години. Разсроченото вземане се събира с лихвите за закъснение. Смятам, че с тази разпоредба се дава възможност и то много голяма възможност за нарушения. Защото това е една доста субективна дейност - за изключителни случаи. Такова определение няма в Преходните и заключителни разпоредби, не се изброява кои са тези изключителни случаи. Наред с това се дава възможност да се решава субективно за определени предприятия. Очевидно тази разпоредба може да има своето основание в днешния ден, обаче от гледна точка на нейното обезпечаване, за да няма субективизъм, за мен поне няма гаранции. Затова ви предлагам да отпадне.
Ние имаме практика, в която по друг начин би могло да се търси решение за изпаднали в затруднено положение предприятия. Правили сме го по линия, разбира се, на държавния бюджет с приложения. Мисля, че би трябвало да се потърси по-добро решение. И тъй като това по-добро решение в момента го няма, по-добре е да отпадне сегашното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Ще поставя поотделно неговите две предложения, защото са различни.
Първото предложение на господин Руси Статков е в точки 1, 2 и 3 думата "утвърждава" да се замени с "приема", а в т. 5 думите "правилник за дейността на Надзорния съвет" да се заличат.
Моля, гласувайте това предложение на господин Руси Статков.
От общо гласували 160 народни представители, за - 46, против - 92, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител Руси Статков е в чл. 16 предлаганата нова т. 9 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Руси Статков.
От общо гласували 149 народни представители, за - 40, против - 86, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване т. 6 така, както беше предложена от председателя на комисията господин Цонев.
От общо гласували 147 народни представители, за - 118, против - 3, въздържали се - 26.
Точка 6 е приета.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нова точка 6а.
В чл. 17, ал. 2, точки 1 и 2 думите "утвърждава" и "утвърждаване" се заменят съответно с "приема" и "приемане".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, желаете ли да обосновете предложението си?
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз в предишното предложение не ги аргументирах, а те всъщност са същите и са свързани. Става дума за замяна на "утвърждава" с "приема", защото терминологията, която сме възприели в други закони е такава. За да имаме последователност в рамките на това какви компетенции се дават на един или друг орган, би трябвало просто да използваме тези термини.
Разбира се, право на комисията е да предлага и друго, но считам, че в случая по-добре е да бъде "приема", защото е по-точно. Затова съм го предложил. Съответно и в чл. 16, и сега, в чл. 17, точки 1 и 2, където има "утвърждава" да се замени с "приема".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за създаването на нова точка 6а.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 152 народни представители, за - 48, против - 86, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Точка 7. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
а/ ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:
1. запор по сметките на длъжниците на Фонд "Обществено осигуряване" в банките и/или Държавната спестовна каса;
2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците.";
б/ създават се алинеи 5, 6 и 7:
"Ал. 5. Запор по сметките на длъжниците се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от съответното поделение на Националния осигурителен институт до банките и/или Държавната спестовна каса, които превеждат дължимите суми по сметка на Фонд "Обществено осигуряване".
Ал. 6. Поделенията на Националния осигурителен институт могат да поискат издаване на изпълнителен лист по влезлите в сила разпореждания. Изпълнителният лист се издава от районния съд.
Ал. 7. Събирането на вземанията на Фонд "Обществено осигуряване" чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника се извършва по реда на Закона за събиране на държавните вземания, а когато е издаден изпълнителен лист - по реда на Гражданския процесуален кодекс. Събраните суми от данъчните органи се превеждат по сметка на Фонд "Обществено осигуряване"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тази точка?
Има думата народният представител Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, боя се, че в началото на тази разпоредба има някаква езикова неточност. "Влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез..." и т.н.
Разпорежданията не се изплащат, те се изпълняват. Да не би тук да има някаква грешка? - "разпореждания за суми" или "разпореждания за вземания, които не са изплатени доброволно" или пък "разпореждания, които не са изпълнени доброволно". Нали разбирате, че тук има нещо, което не съответства, чисто словесно?
Разпорежданията не се изплащат, те се изпълняват. А се изплащат суми по някакви разпореждания. Вероятно става дума за суми по тези разпореждания? Вижте как е текстът и го коригирайте, за да се оправи. То просто не върви като изречение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Моля да видите в чл. 25 ... (Уточнение между господин Йордан Цонев и господин Велко Вълканов)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Сумите по влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират...".
Този текст става ли по-коректен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В ал. 4 преди "влезлите" се прибавят думите "сумите по" и продължава "влезлите в сила разпореждания...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания няма.
Моля, режим на гласуване за точка 7, така както беше докладвана от господин Цонев с направената преди малко корекция.
От общо гласували 153 народни представители, за - 153, против и въздържали се - няма.
Точка 7 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Точка 8. Създава се чл. 25а:
"Чл. 25а. Ал. 1. При всяко теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания, се депозират в банките или в Държавната спестовна каса платежните документи за внесените дължими осигурителни вноски в приход на Фонд "Обществено осигуряване" и на Учителския пенсионен фонд.
Ал. 2. На банките или Държавната спестовна каса, които са разрешили тегленето на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания, без да са внесени дължимите осигурителни вноски, се налага имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски, независимо от административно-наказателната отговорност на виновните лица.
Ал. 3. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за административните нарушения и наказания от управителя на Националния осигурителен институт или от упълномощени от него лица."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев:
В точка 8, чл. 25а:
1. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. При нарушение на разпоредбите на ал. 1, на виновните лица се налага глоба в размер на 100 хил.лв., а при повторно нарушение глобата е 500 хил.лв."
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават алинеи 3 и 4, като ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Глобите и имуществените санкции се налагат от управителя на Националния осигурителен институт или от оправомощени от него лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията не подкрепя предложенията, тъй като въпросът с глобите на лицата, нарушили разпоредбите на този закон и на други нормативни актове по държавното обществено осигуряване е уреден в чл. 23 и размерът им е до 10 минимални работни заплати, а при повторно нарушение - до 20 минимални работни заплати. Тоест, не е целесъобразно да се въвежда различен размер на глоби за едни и същи административни нарушения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имат ли желание да аргументират своето предложение господата Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не. Държите ли да бъде гласувано, господин Стоилов?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го. Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване текста на т. 8 така, както е предложена от вносителя и е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 154 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 3.
Точка 8 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "9. Създава се глава шеста: "Учителски пенсионен фонд".
"Чл. 33. Създава се Учителски пенсионен фонд, който се управлява от Националния осигурителен институт."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев по чл. 36, което е във връзка с чл. 33:
"Чл. 36. Ал. 1. Създава се извънбюджетна сметка "Учителски пенсионен фонд" към Националния осигурителен институт, по която се набират и разходват средствата, съгласно чл. 34 и 35.
Ал. 2. Извънбюджетната сметка по ал. 1 се утвърждава от председателя на Надзорния съвет по предложение на управителя на Националния осигурителен институт."
Предложение на комисията:
Подкрепя предложението по принцип, като предлага следната редакция на чл. 33:
"Чл. 33. Ал. 1. Създава се "Учителски пенсионен фонд" на извънбюджетна сметка, който се управлява от Националния осигурителен институт.
Ал. 2. Извънбюджетната сметка по ал. 1 се утвърждава от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на Управителния съвет."
"Чл. 34. Средствата в Учителския пенсионен фонд се набират от:
1. разликата между осигурителната вноска за учителите и осигурителната вноска за трета категория труд;
2. лихви, дарения и други."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
"Чл. 35. Ал. 1. Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се изразходват за изплащането на пенсиите и добавките съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пенсиите.
Ал. 2. Със свободните средства от Учителския пенсионен фонд могат да се закупуват държавни ценни книжа."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев:
В чл. 35 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се използуват за закупуване на държавни ценни книжа."
Комисията подкрепя предложението за ал. 2 и предлага следната редакция на чл. 35:
"Чл. 35. Ал. 1. Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се изразходват за изплащането на пенсиите и добавките съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пенсиите.
Ал. 2. Свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се използуват за закупуване на държавни ценни книжа."
"Чл. 36. Средствата на Учителския пенсионен фонд се набират по извънбюджетна сметка към Националния осигурителен институт. Приходната и разходната част на извънбюджетната сметка се утвърждават от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на Управителния съвет."
Комисията предлага чл. 36 да отпадне, във връзка с новата редакция на чл. 33.
"Чл. 37. Разпоредбите на този закон за управлението, контрола, административно-наказателната отговорност и споровете се прилагат и за събирането и изразходването на средствата от Учителския пенсионен фонд."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 38. Ал. 1. Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт.
Ал. 2. Второстепенни разпоредители със средствата на Учителския пенсионен фонд са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Предложението на народните представители Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Васил Козалиев са намерили място в предложения от комисията окончателен текст.
От името на парламентарна група господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Знам, че ги няма ръководителите на парламентарните групи, но да разсея малко скуката. Обещах ви, че след завръщането от Русия, ще ви дам един къс отчет що е "Стършел" свършил.
Обещах вчера на господин Костов също при разговор с него, че ще му дам писмен отчет кое би било добро за България, кое е използуваемо и кое - не.
Ние постигнахме един пробив с господата от МАПО и Военното министерство на Русия за "МИГ-29" в границите на 30 млн.долара, а цялата сделка е 450.
Господата не желаеха даже и да дебатират, тъй като 2 часа преди подписването с Жан Видeнов те са били излъгани и 2 часа преди подписването със Софиянски сделката е била отложена.
Сега сделката стои така: за да бъдем N 1 на Балканите в небето и да имаме елементарна национална сигурност и самочувствие на нашата армия, те предлагат вместо 3 - 5 години гратисен период и вместо 10 - 15 години изплащане. Изплащането ще стане със селскостопанска продукция и с отварянето на 100 000 работни места в Пловдивски регион и 50 000 работни места на хора опитни в ремонтния завод "Бенковски" в Пловдив.
Ако това стане реалност и господин президентът, който също ще има писмен брифинг, и министър-председател Костов приемат, мисля, че това ще бъде не само добро за нашата национална сигурност, а и за нашата икономика. И най-вече това е политически въпрос - имаме ли ние приятели по света и кои са те - трябва да формулираме един път завинаги. Какво са дали на България като добра воля, жест или желание за кооперирани действия. Трябва да ги знаем в коя държава и кои са, черно на бяло какво са направили през последните 7 години.
Ние задавахме на заместник-министъра на външните работи Афанасиевски много остри въпроси: "Защо нямате никаква стратегия към България? Защо нямате никаква тактика? Защо не сте направили това и това, и това?"
Неговият въпрос в ответ беше: "Вие какво сте направили?"
На нашия отговор той каза: "Да, и двете страни са били доста вяли. Може би сега е моментът за нова стъпка".



Срещнахме се с един много специален човек, който отговаря за цялата хартия на Русия.
Не ме апострофирай, колега, очаквай да завърша първо и тогава.
Шефът на хартията в Русия беше скандализиран защо в завода в Силистра досега - две правителства, не са чули, че те протягат ръка за джоинт венчъри, голяма инвестиция. Така че ние можем да финансираме този завод с една трета и две трети от тяхна страна, за да може цялата хартия за всички вестници в България да идва от един завод и да пресечем спекулантите, прекупвачите - двама, трима, четири на брой по веригата. Ето ви още една стъпка.
Следващата стъпка беше с един много силен господин - Аркадий Волски, с който подписахме договор за образуването на българо-руски бизнесдом. Много хора познават по име господин Волски. Той е шеф на промишлениците и предприемачите на Русия. С този подписан договор ние желаем да поставим един сериозен мост между двете държави на абсолютен паритет, фифти-фифти за нормална икономическа дейност, за нормална търговска дейност, взаимопомощ, там, където не е възможно на клирингова основа с валута - на бартерна основа и т. н., и т. н.
Бизнесблокът подписа договор с "Наш дом Росии", управляваща партия, която е вдясно от центъра на господин Черномирдин, по една-единствена причина. Договорът беше подготвен май месец миналата година, подписа се сега. Ние желаехме да наблюдаваме една година техните действия. Желаехме да видим в каква посока се развива страната, желаехме да видим с кого в света се кооперират. Желаехме да видим дали този ужасен капитализъм в джунглов модел ще продължи и там - на супербогати една шепичка и останалите - супербедни и вакуум по средата. Забелязахме, че тяхната програма сега включва неща, с които се радва и програмата на Българския бизнесблок, и затова с чисто сърце казвам, че този договор между "Наш дом Росии" и Бизнесблока е успех.
Видяхме господин Гайдар, бившия министър-председател, който има цял институт и съветва Елцин по икономическите въпроси. Той пак е вдясно от центъра. Той ще дойде в България по наша покана заедно с господин Филатов, шефа на канцеларията на господин Елцин, и много други.
И накрая, единствените, които са влизали във военното министерство в стаята, където го има цялото въоръжение, макетите на Русия от миналото, настоящето и бъдещето, бяхме Георги Агафонов, моя милост и нашият координатор Иван Дяков. С този жест те доказаха още веднъж, че желаят сделката с МПО да стане реалност. Със съгласието на тяхното военно министерство се развързаха ръцете на министър-председател Костов и на президента Петър Стоянов за едни вече специфични разговори и наистина сделката е възможна и е в полза на България.
В заключение искам да кажа, че някои господа, които пратиха да проверяват моя "Мерцедес" в деня на заминаването ми, аз ги поздравявам и желая на всички други политици да им бъдат проверени и автомобилите, и сметките, и огромните им жилища. Аз поздравявам министър Бонев с това си решение. Жорж Ганчев беше първият. Оказа се, че на моя "Мерцедес" няма набити номера, оказа се, че е платен и данъкът, оказа се, че е минал на преглед, оказа се, че е застрахован. Пожелавам на всички мои колеги такава чистота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Продължаваме работата си по т. 9. Направените предложения от господин Стоилов, от господин Козалиев и господин Гагаузов са взети предвид от комисията.
Има ли желаещи да се изкажат по т. 9? - Не виждам.
Поставям на гласуване т. 9 така, както ни беше докладвана от председателя на комисията господин Йордан Цонев.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 149 народни представители, за - 148, против - няма, въздържал се - 1.
Точка 9, а с това и целият § 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. В чл. 8 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, обнародван в "Държавен вестник" бр. 38 от 1992 г., изм. и доп. в бр. 51 от 1994 г., 45, 57 и 109 от 1995 г., 42, 45, 68 и 85 от 1996 г. и попр. в бр. 86 от 1996 г., ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Министерският съвет прехвърля на фонд "Обществено осигуряване" паричните средства и активите по алинеи 1 и 2. Набраните средства и активи за всяко тримесечие на календарната година се прехвърлят до края на месеца, следващ този на изтичане на тримесечието."
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната уточнена редакция на ал. 3 във връзка с уредбата на чл. 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия:
"Ал. 3. Министерският съвет прехвърля на фонд "Обществено осигуряване" паричните средства, дяловете и акциите по алинеи 1 и 2, набраните средства, дяловете и акциите за всяко тримесечие на календарната година се прехвърлят до края на месеца, следващ този на изтичане на тримесечието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Няма писмени предложения по § 4.
Моля, гласувайте за § 4!
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против и въздържали се - няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение § 5 да не го прочитам. Имате го пред вас. Той съдържа само броеве и години на "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Ще го поставя на гласуване. Вие имате ангажимента към стенографския протокол да приложите текста на § 5.
Противно на това предложение има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение текстът на § 5 да не бъде четен, тъй като народните представители разполагат с него.
От общо гласували 139 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля, гласувайте за приемането на § 5.
("§ 5. В чл. 6, ал. 1, б. "а" от Закона за местните данъци и такси (обн. "Известия" бр. 104 от 28.12.1951 г.; попр. бр. 10 от 1952 г.; изм. и доп. "Известия" бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., попр. бр. 23 от 1990 г.; изм. бр. 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 20, 37, 58, 89 и 93 от 1996 г.) след думата "наем" се добавя "и сградите на Националния осигурителен институт".")
От общо гласували 141 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. В чл. 14, ал. 4 от Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции (обр. ДВ, бр. 8 от 1992 г.; изм. бр. 92 и 102 от 1995 г. и бр. 109 от 1996 г.) се заличава изречение второ".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма писмени предложения по § 6. Моля, режим на гласуване за § 6.
От общо гласували 151 народни представители, за - 151, против и въздържали се - няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 7. Точка 9 от § 3 влиза в сила от 1 януари 1997 г., а т. 1, буква "в" от § 3 - от 1 април 1997 г.".
Предложение на народния представител Руси Статков - в § 7 изразът "т. 9 от § 3" да отпадне, а изразът "влиза в сила" да се замени със "се прилага".
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Руси Статков и предлага следната редакция на § 7.
"§ 7. Разпоредбите на § 3, т. 9 влизат в сила от 1 януари 1997 г., а разпоредбата на § 3, т. 1, буква "в" влиза в сила от 1 април 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков желае ли да аргументира предложението си? - Няма го в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
От общо гласували 147 народни представители, за - 29, против - 98, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Моля, режим на гласуване за § 7, така както ни е предложен от господин Цонев и от комисията.
От общо гласували 143 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за нов § 8:
"§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по това предложение? - Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на новия § 8.
От общо гласували 149 народни представители, за - 148, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 8 е приет, а с това и целият Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г.
Сега половин час почивка, преди да преминем към т. 2 от дневния ред. (Звъни)





След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с втора точка от дневния ред -
ОТЧЕТ И ПРОГРАМА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕЗ 1997 Г. Вносител Министерски съвет на 24 юни 1997 г.
Ще помоля народните представители да гласуват в залата да бъдат допуснати господата Асен Дюлгеров и Александър Съботинов.
Моля да гласувате за допускане в залата на господин Дюлгеров и господин Съботинов.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържал се - 1.
Моля квесторите да поканят господин Дюлгеров и господин Съботинов.
За процедура, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателствуващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно Закона за приватизацията, заедно с обсъждането и приемането на държавния бюджет за съответната година, трябва да се приеме програма за приватизация, трябва - обърнете внимание - да се приеме и отчет за приватизацията през предходната година. Освен това с последните изменения на Закона за приватизацията бяха записани текстове, че парламентът трябва да приеме и основни параметри за масовата приватизация. На нас са ни представени само част от тези документи, които, по наше виждане трябва да бъдат гледани взаимосвързано. Още повече, че в резултат на първата вълна от масовата приватизация, а и интензивната касова приватизация през последните месеци, настъпиха чувствителни промени в структурата на собствеността.
Програмата, която ни се предлага, не ни информира достатъчно за новото съотношение на публична и частна собственост и страда от съществен пропуск, че не ни се предлага отчет за миналата година. Депутатите от Тридесет и седмото Народно събрание знаят, че правителството на Демократичната левица през януари внесе програма и отчет за приватизацията през 1996 г. Те не могат да бъдат ползвани и обсъждани. Вероятно новото правителство е в правото си да променя или в същия вид да внесе отчета, ако той е обективен.
Предлагам днес да отложим обсъждането на програмата, да бъде внесен отчет за 1996 г., да бъдат внесени и информативни данни за новата структура на собствеността, примерно към 30 юни 1997 г. и за намерението на правителството за евентуалната втора вълна на масова приватизация. Предлагам да не пристъпваме към обсъждане на програмата в отсъствие на тези документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Господин Койчев предлага отлагане на т. 2 от дневния ред. Има ли противно становище? - Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Никола Койчев. Моля, гласувайте.
От общо гласували 175 народни представители, за - 68, против - 95, въздържали се - 12.
Предложението на господин Койчев не се приема.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов, да изложи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1997 г. (1 юни 1997 г. - 31 декември 1997 г.), внесен от Министерския съвет и Отчет за резултатите от дейността по приватизацията на държавни предприятия в периода 1 януари 1997 г. - 1 юни 1997 г., внесен от Министерския съвет.
На своето редовно заседание, проведено на 25 юни 1997 г., Комисията по икономическата политика обсъди Отчет за резултатите от дейността за приватизация на държавни предприятия през периода 1 януари - 31 май 1997 г. и Програма за приватизация на държавни предприятия през 1997 г., с уточнението, че това е от 1 юни 1997 г. до 31 декември 1997 г., внесени от Министерския съвет. В обсъждането участвуваха господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността и господин Александър Съботинов - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
Народните представители от Комисията по икономическата политика поставиха редица въпроси относно предложения отчет. Внимание беше отделено на оценката на активите на приватизираните предприятия, видовете платежни инструменти, използвани в приватизационните сделки и следприватизационния контрол. Беше направена препоръка да се ускори приемането на необходимите изменения в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и в Закона за концесиите. Препоръчано беше държавните ценни книжа по вътрешния и външния дълг на страната да се прилагат по-широко като платежно средство за обектите извън списъка за ускорена приватизация.
Народните представители единодушно решиха да препоръчат на Народното събрание да приеме за сведение внесения от Министерския съвет Отчет за резултатите от дейността за приватизация на държавни предприятия през периода 1 януари - 31 май 1997 г.
В дискусията относно Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1997 г. бяха засегнати въпросите относно стратегията и отношението на държавата към предприятията-монополисти, българския капитал, военнопромишления комплекс, холдингите във фармацевтичната и тютюневата промишленост, енергетиката, чуждестранните инвеститори. Беше отправена препоръка за по-добро съгласуване на дейността на Агенцията за приватизация и отрасловите министерства.
Народните представители от всички парламентарни групи се обединиха около позицията, че приватизацията е централен фактор за развитието на България в настоящия момент. Проектът за програма заслужава положителна оценка. Поставените в него цели са амбициозни, но изпълними. Програмата е финансово осигурена.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1997 г. (1 юни 1997 г - 31 декември 1997 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути на парламентарна група с възможност за удължаване с една трета на времето за дебати. Моля, парламентарните групи да ми представят списък на своите оратори.
От вносителите, господин Божков, искате ли думата сега!
ЗАМ.- МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Нека да чуем най-напред изказванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате да чуете най-напред изказванията.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В Икономическата комисия ние имахме възможност да получим малко повече информация за целите и намеренията на правителството във връзка с приватизацията до края на тази година, но в същото време много от въпросите, които ни вълнуваха, остана да бъдат уточнявани и се надявам, че днес на пленарното заседание ние ще получим тази по-подробна информация, която ще ни даде възможност да вземем окончателно отношение към програмата, предвидена за тази година. Така например, Законът за приватизацията предвижда Агенцията за приватизация освен броя на предприятията, да представи на Народното събрание списък, разбира се примерен списък от тези предприятия, за които тя се ангажира да започне процеса през текущата година. В момента амбициозната програма, която ни се предлага, за да бъде изпълнена и за да може обществото конкретно да следи темпа на това изпълнение, би трябвало да бъде съпроводена с такъв списък от минимално на брой предприятия, за които Агенцията за приватизация се ангажира да започне процедурите през тази година.
Във връзка с отчета на Агенцията за приватизация може би е редно по-ясно да бъде запознато Народното събрание с това как в първите месеци на годината на една висока инфлационна среда е гарантирано стойността на предприятията, които са продавани, да бъде запазена дотолкова, доколкото от времето на оценките на предприятията до техните продажби, тогава, когато те са били определяни в лева, а не в еквивалент на долари например, е имало една доста съществена инфлация и това показва, че като добросъвестен собственик представителите на правителството е трябвало да вземат мерки, за да компенсират тази разлика. В Министерството на търговията например беше издадена специална заповед, с която се осъвременяваше съответната оценка на базата на основния лихвен процент от оценката до момента на плащането и след това за периода до следващите разсрочени плащания.
По това как е постъпвано в другите ведомства и в Агенцията за приватизация нямаме достатъчно информация от представения ни отчет.
Жалко е, че въпреки всички декларации досега за повишаване прозрачността на процедурите за приватизация, само в три от министерствата - на земеделието, търговията и строителството - наред с преговорите с потенциални купувачи, са използвани и други форми като конкурси, които все пак осигуряват една по-голяма прозрачност. Все още в практиката по приватизацията не са намерили място търговете и ние се надяваме, че в бъдещата практика на правителството и агенцията в съответствие с правените до момента декларации тези форми на приватизация, осигуряващи по-голяма конкуренция и прозрачност, ще започнат да стават практика.
Би трябвало с по-голяма яснота и в бъдещата програма за приватизация да си изясним какви ще са принципите за тези отрасли, за които всички признават, че имат не само икономическо, но и социално значение. Аз се радвам например на записаното в програмата, че досегашните холдинги - такива като "Булгартабак" и "Фармахим", няма да бъдат разрушавани във връзка с приватизацията, а ще бъде намерена форма да се запази търговската марка, да се запази възможността съответните отрасли да се развиват и от гледна точка на това, че в тях работят хора, които са много често свързани с тези региони на страната, в които безработицата е най-висока, в които осигуряването на дохода от тютюна и неговата преработка са основен фактор за жизнения стандарт на населението. Надявам се в дискусията да чуя малко повече информация във връзка с това много полезно и важно заявление, което е направено в програмата за приватизация.
Възниква също така въпросът - моите колеги ще се спрат по-подробно на него - във връзка с осигуряването на ангажиментите на страната, които съществуват и сега във военнопромишления комплекс, при евентуална приватизация на отделни негови предприятия. Надявам се, че ще можем да получим също така информация за това как на практика правителството възнамерява да осигури по-голямата прозрачност на процеса за тези предприятия, които не са включени в списъка за ускорена приватизация, да осигури възможността да бъдат привличани не само наши, но и чужди инвеститори и да осигури възможностите за запазването на пазарите на тези предприятия и тяхното технологично обновление.
Все пак в процеса на приватизация основното не е цената и парите, които се получават от едно предприятие, а преди всичко запазването на пазарите, запазването на работещите в него, създаването на нова конкурентноспособна продукция. В този смисъл програмата много схематично засяга тези според мене най-важни въпроси, свързани със структурната реформа, и се надявам, че в рамките на дискусията ние ще получим повече информация и по тях.
Числата, които са записани, като цяло са амбициозни. Те предлагат приватизацията в страната да се ускори, но в същото време зад тях, за да бъдат те реалистични, би трябвало да стои повече информация за основните цели, свързани с ефективността на работата на предприятията в процеса след приватизацията.
Слабост досега и на настоящата, и на предишните програми е, че не съдържат оценки за постприватизационния процес. До момента няма изградени звена нито в Агенцията за приватизация, нито в отделните министерства, които да могат ефективно да следят как ангажиментите за бъдещи инвестиции се спазват от съответните фирми, които са извършили приватизацията. Би било много полезно да чуем намеренията на правителството и Агенцията за приватизация в това отношение, тъй като именно с контрола в следприватизационния процес ще бъде свързано и изпълнението на основните елементи на структурната политика, на която разчита правителството във връзка с процеса за приватизация.
Бих искал също така да помоля да получим малко повече информация за намеренията на правителството в областта на добивните отрасли, дотолкова, доколкото в момента нито промените в Закона за концесиите, нито Законът за земните недра все още са факт.
Поставяйки всички тези въпроси мисля, че като цяло могат да бъдат подкрепени целите, които се залагат в програмата, но за да не бъдат те цели бланкови, за да не бъдат цели, които няма да могат да бъдат следени и контролирани, би било особено полезно да получим отговори на тези въпроси, които в момента не са отразени в програмата. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Давам думата на народната представителка госпожа Мария Стоянова от Парламентарната група на СДС.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да изкажа своето становище във връзка с предложения ни проект за Програма за приватизация за второто полугодие на 1997 г.
Програмата е доста амбициозна и заслужава напълно една положителна оценка, тъй като за мене философията на предложената ни програма е един списък от предприятия, за които явно има изявен интерес и купувачи.

Отнесена към току-що приетия Закон за бюджета, намирам, че със създаването на стабилна икономическа обстановка и ниски лихвени проценти, интересът на чуждестранните инвеститори ще бъдe силно увеличен и ние всички вярваме, че тази програма ще се изпълни и ще изпълни ролята, която й се предлага в настоящия момент, особено важен в условията на паричен съвет за Република България. Философията на тази програма е изготвена по доста задълбочен и професионален начин и отговорността за провеждане на приватизацията е съсредоточена в няколко институции, най-вече Агенцията за приватизация и няколко министерства, което предполага съвсем точно провеждане на политиката. Същевременно това би довело до привличане на чужди купувачи, които от известно време проявяват засилен интерес в страната, което е видно и от отчета - от началото на годината 11 предприятия са закупени от чуждестранни инвеститори, останалите 209 - от български инвеститори.
В условията на борд фирмите ни ще имат икономическа стабилност и ще планират своите инвестиции. По този начин много от предложените важни и крупни обекти ще бъдат - убедена съм - изтъргувани успешно.
Основен акцент в тази програма се поставя на скоростта на раздържавяването. Като една от основните й цели аз виждам в това да се ускори продажбата на миноретарните дялове от държавните предприятия, която се появи като понятие в държавата при смесването на масовата и касовата приватизация, когато се оказа, че в голяма част от дружествата държавата продължава все още да бъде собственик на пакети от 10, 20, дори до 30 на сто. С тях държавата нито може да влияе върху управлението, нито пък лесно може да ги продава, тъй като в повечето случаи мажоритарният собственик няма интерес към тези остатъчни дялове.
Положителното в тази програма, освен всичко останало, е и социалният елемент, тъй като гарантира запазване на работните места на огромна част от ангажирания персонал в дружествата и предприятията. От отчета се вижда, че до този момент 13 519 работни места са запазени и се предвижда да се открият 4116. Само 6,3 на сто от цената на сделките досега - от отчета е видно - са платени с държавни облигации, останалите 93,7 на сто са платени в брой. Инвестициите са в размер на 622 млрд., като от тях 63,3 млрд. са усвоени през тази година.
Препоръчвам на Агенцията за приватизация евентуално да съдействува за ускоряване приемането на необходимите изменения в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и в Закона за концесиите, което безусловно би улеснило процеса на приватизация.
Сполучливото в програмата е, че тя е финансово осигурена и ще обслужи дълговете на държавата на този етап, освен това задълженията във фалиралите кредитни институции, които - всички знаем - възлизат на 2,9 трилиона лева дълговете, 80 млрд. са влоговете на гражданите и 100 млн.долара.
Програмата в този си проект заслужава нашата добра оценка и предлагам всички ние да я приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми членове на парламента! Фактът, че трябва да се извърши приватизационният процес, е за всички неоспорим аргумент и по този въпрос не вярвам никоя политическа сила в това Народно събрание да има някакви възражения или някакво особено мнение. В това число такива възражения и такова особено мнение няма и Евролевицата. Въпреки всичко, разглеждайки отчета и програмата за приватизация, естествено аз няма да хваля добрите й страни, защото това всеки може да направи, ще се опитам да кажа няколко критични думи по отчета и по програмата с оглед на това приватизационният процес - ще се опитам тук да направя една хипербола, както каза господин Божков, не приватизация на всяка цена, а приватизация на голяма цена в интерес на обществото и народа на България.
Какво ми направи впечатление в отчета? Не е дадено обяснение защо от 519 предприятия, които са влезли в процедура на приватизация, са приватизирани само 220. Това е по-малко от 50 на сто от влезлите в приватизация предприятия. В отчета трябваше да бъдат посочени причините, поради които този процес не протича нормално. Смятам, че това е слабост на отчета. Не може да няма данни защо един процес, който е важен, който е от значение за структурната ни реформа, не тече както трябва и не се посочва конкретна фактология за това какво пречи той да тече нормално.
Смятам, че в отчета липсва още нещо - не е показано кои са отраслите в нашата икономика, към които има апетит както българската икономическа мощ, така и чуждестранните инвеститори да приватизират, да знаем кои са отраслите, които представляват интерес за приватизиране, и към кои отрасли липсва такъв интерес, и причините, заради които липсва такъв интерес. Аз по-късно ще се опитам да обоснова защо това според мен е важно.
Накрая бих казал, разглеждайки програмата за приватизация, че в нея не са поставени ясно целите, заради които ще извършваме приватизационния процес. От моя гледна точка целите могат да бъдат три:
Първо, заложен в държавния бюджет елемент за компенсиране на бюджетния дефицит. Нормално е това.
Втората цел може да бъде приетите съглашения към международните организации - финансови и политически, че ние ще проведем смяната на собствеността като гаранция за промяна на икономическата система, в която живеем. Това можеше да бъде посочено дали е приоритетна цел или не е приоритетна цел.
И като трета позиция бих посочил следното. Ние искаме да продадем онези предприятия, които биха ослабили националните ни интереси и биха направили по-лабилна националната ни независима икономика, или искаме да продадем онези предприятия, които тежат върху обществото като непечеливши по определени причини. Защото тук искам да подкрепя развита теза от заместник министър-председателя господин Божков, че държавата е задължена да създаде необходимите процедури, при които предприятията, които се намират в застой или в регрес, да излязат от това състояние и да имат пазарна цена, към тях да се прояви необходимият интерес както от вътрешни купувачи, така и от външни купувачи. Не бива да оставяме администрацията да дезертира от това си задължение.
Бих искал да спра вниманието ви на още един момент. В програмата за приватизация не е посочено как ще се съчетаят двата процеса - демонополизация и приватизация.
На всички ви е напълно ясно, че пренасянето на монополите от държавна собственост в частна собственост ще увреди още повече пазарната икономика. И ние сме задължени да създадем междуинституционални отношения, които да гарантират демонополизацията по време на приватизацията.
Казвам това и с горчивината на опита, който имам.
Ние преместихме в частна собственост едно монополно предприятие, което не показа развитие и растеж, заради което Комисията за защита на конкуренцията имаше своите претенции към държавната администрация и към бившето правителство.
Ако тези неща, помоему, не бъдат извършени, не се открият по пътя на чешкия опит съответните взаимоотношения и сътрудничество между отделните институции, свързани с приватизацията, ако не се създаде програма за изваждане на предприятията от лошото финансово-икономическо състояние, в което се намират, за да може да се повиши пазарното им търсене и съответно пазарната цена, аз ще си позволя да направя една недобра за обществото прогноза. Ще продадем 25 на сто, това, което сме заложили сега в програмата - предприятия, които имат гарантиран износ, които са завоювали ниши в международните пазари, и всички останали предприятия трябва да затворим. А това помоему ще бъде едно голямо бреме за националната ни икономика. Това ние не бива да допускаме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Искам да кажа няколко думи за обекта, който е посочен в материалите за приватизация на предприятия от 1 юни до 31 декември 1997 г. Отнася се за предприятието на Министерството на търговията и туризма "Интерпред".
Още миналата година, когато беше обявено за приватизация, две фирми дадоха оферти по надлежния ред до господин Веселин Благоев. Едната беше 41 млн. долара, другата беше 34 млн. долара.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Защо не платиха?
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Спокойно, господин Божков.
Но, преди да ви кажа стойността на "Интерпред", когато се построи това предприятие, в 1986 г. на 30 март ни беше съобщено, че за него е платено на испанската фирма, която го строи, 17 млн. долара и 30 млн. български лева. Тогава, ако си спомняте, 1 долар беше 87 стотинки. Ако го направим по курса, излиза общо "Интерпред" - 50 млн. долара.
До момента на продажбата бяха направени: един ресторант, две барчета, два магазина, един полуетаж за настаняване на посолството на Аржентина и един сервиз. Това е плюс тази стойност, за която беше построен.
От 19 март т. г. в. "Труд" изнесе две публикации за срока на предаване на офертите. Първата беше на "Агрополихим", Девня, както е нормално по българския закон, даваха 30 дни срок да си предадат офертата. За "Интерпред" в същия вестник беше посочено - 4 дни, от които единият ден беше неработен.
В материалите, с които разполагаме, концернът "Волани", Италия, месец и половина беше писал писма до Веселин Благоев, едно до председателя на Министерския съвет да му бъдат изпратени условията за приватизация. Не беше изпратено нищо на "Волани". И четири дни преди срока за предаване на офертата, аз имам копие, ще ви го покажа, господин Веселин Благоев изпраща факс на концерна "Волани" да си предадат офертата. Четири дни преди срока. Естествено, отговорът на "Волани" беше: "Уважаеми господин Благоев, доколкото знаем, законите в Европа и в България са едни и същи и срокът е 30 дни. Благодарим Ви за тези 4 дни".
Условието беше за персонала. Точно вчера идваха при мен моите избиратели, половин час след встъпването в длъжност на ДЕУ, Южна Корея, която го купи за смешната цена 20 млн., една трета от стойността на "Интерпред", вчера съкрати 28 души, за половин час.
Говори се за инвестиции. Ако някой познава от какво печели "Интерпред", това е пълен фалшификат. ДЕУ не може да инвестира нищо, защото то просто ще прибира валутата, която получават по 26 долара на квадратен метър. Не забравяйте, че в момента цялата площ е заета и тя представлява 11 хил. и 600 кв. м. площ под наем. Седемдесет на сто от тази валута, с която ДЕУ няма нищо общо, нито си прави труд тя да дойде в България, тя идва от 15 години, това е наемът, който чуждестранните фирми добросъвестно си превеждат в сметките, посочени в Българска външнотърговска банка.
Следователно, ДЕУ ще инвестира нещо. Това е абсолютно несъстоятелно, защото вече каквото е инвестирано в "Интерпред", е инвестирано. Той ще прибира само валутата и ще гледа българският персонал да бъде колкото се може по-малко.
Ние нямаме нищо против приватизацията. Обаче да бъде приватизация на истинската цена, а не да харизваме предприятията. Защото, ако така продължаваме, аз зная, че на държавата са й нужни пари в този момент, но да си платят господата това, което е платил българският народ, когато е строил тези предприятия. Да не дойде момент, когато ще бъдем гастарбайтери в нашата собствена държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги!
Мислех, че дебатът в залата ще се развие както се разви в Комисията по икономическа политика, с икономически аргументи. Но, за съжаление, виждам, че нещата отиват много настрани и затова се извинявам, че ще трябва да припомня някои азбучни истини.
Първата цел, господин Папаризов, на приватизацията не е запазване на пазарите. Това е смяната на собствеността. Първата и най-важна цел - смяната на собствеността. Това води до елиминиране на държавата като двойствен субект на администрация и на стопански субект, което доведе до тези печални резултати, които имаме досега, довежда до създаването на средна класа, гръбнакът на всяко гражданско общество. И освен това, вече вторичната цел на приватизацията са приходите.
Ще ви напомня, щом като няма нужда да се изпълнява втората цел на приватизацията - приходите, както беше при съединяването на двете Германии. Приватизацията се извърши за две години. Имаше предприятия, които се продаваха за 1 марка, символична цена, само и само бързо да се смени собственикът.


При нас случаят, разбира се, не е такъв. Освен бърза смяна на собственика, ние трябва да търсим и приходи. И програмата е до края на годината. Ще напомня и тези изисквания, които се поставиха пред нея - да отговори на въпроса за монополите, да заздрави предприятията. Просто са някак си извън нейния предмет. А другите пък искания - за прозрачност, за търгови конкурси... Ами аз не мога да си представя търг за едно предприятие от 150 млн. със стъпка на наддаване 1 млн., примерно! Как ще изглежда този търг? И защо се смята, че преговорите с потенциален купувач не са прозрачни? Ами преговорите са просто вид конкурс, офериране!
В този смисъл мисля, че се отклонихме от основния дебат за програмата. А тя е много добре балансирана. Да, някой може да каже, че може да се продадат и за повече. Можеше, ако не беше тази обстановка - немного добра правна база, знаете, законът има нужда от доста ремонти; неясно правно състояние на много от предприятията и цялата недобра макроикономическа обстановка. Това пречи да се направи повече. А по-малко също, според мен, не би могло да се направи в този общ дух, който започна да се чувства за подобряване на инвестициите в България. Освен това твърдото желание на мнозинството да извърши тази приватизация. Всичко това внася увереност и според мен програмата е великолепно балансирана.
Освен това много точно е казано за какво ще се изразходват парите. Ами 220 млн. се отделят само за държавния дълг и за защита на влоговете на гражданите! Много точно и ясно е казано за какво.
Тук се повдигнаха други въпроси, които бяха по-скоро за парламентарен контрол - за кое предприятие колко е дадено. Гледайте програмата като цяло!
Ами тук има едно нещо, което не знам защо не се дебатира - идеалната възможност да се приватизира приватизацията. Тези звена за бързи търгови конкурси е това, тъй като нито агенцията, нито някое министерство може да се справи с този обем в тези срокове, които имаме. Ами това е идея, която трябва да се обсъди тук.
Програмата наистина е много добре балансирана, обезпечена е икономически, добре е дадено за какво наистина се използват тези пари от приватизацията и затова апелирам към всички колеги да подкрепят тази програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Давам думата за реплика на господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Хаджийски! Все пак целта на приватизацията, който и материал да видите по този въпрос, е конкурентоспособна, ефективна икономика, а не смяната на собствеността. И в приватизацията трябва да се избегне такава смяна на собствеността, когато новият собственик ще затвори съответното предприятие.
Никога приватизацията в нито един етап през последните години не е била самоцел, а по-скоро един метод да се стигне до конкуренция и ефективност. А да говорим, че просто смяната на собствеността е цел на смяната на собствеността, мисля, че ние отдавна минахме този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Втора реплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Колегата Папаризов взе част от моята реплика, но аз смятам, че и господин министърът Божков не споделя това виждане, че целта на приватизацията е смяна на собствеността. Просто тук става въпрос за едно дълбоко объркване.
Но има един втори въпрос - за бързата приватизация, който бе зачекнат от колегата Хаджийски. За пример беше дадена Германия. Само едно нещо искам да ви кажа тук, в тая зала, да го имате предвид. От бързата приватизация в Германия, след изхарчени около 3 билиона немски марки, се очаква работната ръка да достигне качеството, което е в западните провинции, около 2020-2030 г. Работните заплати са някъде около 70% от тези, които са в западните провинции. И перспектива за качеството на продукта, който се произвежда в източните провинции, пак някъде около 2020-2030 г. да стане. Така че бързата приватизация като самоцел самите германци я оценяват като сгрешена в известна степен.
Друг е въпросът за цената на едната марка, която България едва ли може да си позволи поради липсата на Западна Германия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Хаджийски, имате право на дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, може би дупликата ми е малко излишна, тъй като двете реплики взаимно показаха, колко си противоречат. Не може едно предприятие, което е държавно, да бъде така ефективно, както може да бъде едно частно предприятие. Разбира се, държавата трябва само да регулира икономическите отношения.
И второто - за Германия. Сами казахте: в едната Германия се е развивала точно държавната собственост, а в другата се е развивала частната и сега трябват три билиона, за да ги изравним двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Има думата народният представител Никола Койчев от Парламентарната група на Демократичната левица.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Програмата за приватизация, която обсъждаме днес, има две особености: обсъждаме я в средата на годината на база на един, по моему, коректно приготвен отчет за хода и темповете, при които тя протичаше през петте месеца, и при една яснота на обема и структурите от продажбите на държавните предприятия.
Боравейки със старите си представи за ценови мащаби, цифрата на приходите 390 млрд. е впечатляваща. Но превърната в конвертируема валута - 230 млн. долара за 220 предприятия - е нищо, като вземем предвид, че вероятно тук влизат и 160-те млн. от "Соди" - Девня. Така че говорим за касова пазарна приватизация, като че ли повече е давано, отколкото продавано.
Предлаганата ни програма е обща. Законът, за съжаление, не поставя някакви конкретни изисквания какво по-точно и по-конкретно да съдържа програмата така, че тя да има достойнството да бъде обсъждана и да бъде ангажиран един национален парламент с нейното приемане. Записани са цели - минимални. Вносителите коректно са се отнесли и са спазили закона. Но като уважаващи себе си хора, които би трябвало да носят отговорност за своите решения, програмата би трябвало да бъде обсъждана при една по-богата информация - каква е изходната ситуация за структурата на собствеността в България. На журналистите е позволено да пишат, че все още държавната собственост в България е над 90%. На практика вероятно тя е слезла под три четвърти от националното богатство на активите, особено след приключване на първата вълна на масовата приватизация и интензивната касова приватизация през последните месеци.
Очертани са някои от оперативните цели, но не мисля, че те изчерпват ефективността на приватизацията. Да приемем, че целта е по-добро управление, но нито дума няма за един болен проблем на националното ни стопанство - инвестиционни цели. Българската индустрия е декапитализирана, а аз бих казал, че е и детехнологизирана. Като политици храбро обявяваме, че сме за бърза интеграция и пълноправно членство в Европейския съюз, без да се съобразяваме с технологични критерии и изисквания за конкурентоспособност и производителност за едно такова пълноправно членство. А самата приватизация и програма дума не поставя ще има ли изисквания за иновации в производството и за повишаване на неговата конкурентоспособност.

Числата за предстоящите шест месеца: 583 сделки, 371 млрд. В долари - трагично - 224 млн. долара.
Ами, само от списъка на предприятията, които ще се предлагат под наблюдението на Министерския съвет, хайде, да не е едно, две трябва да вземат 224 млн. долара. А тук се предлагат 580 предприятия от страната! Какви са тези критерии?
Нека да сложим това, че е оказион. Нека да сложим, че тези предприятия имат задължения и загуби. Междупрочем, за да е пълна информацията и да вземем решение, може би трябваше да има някаква структура. Борили сме се и предни години да има списък на предприятията за приватизация. Хайде, да кажем, каквото се получи, да не е толкова управляем процес. Може да има правителствени, фирмени тайни и т.н. Но на нас може би трябваше да ни се даде поне структура на предприятията в два разреза - големи, малки, средни или печеливши и губещи, за да знаем. Ако продаваме губещи предприятия - е, не трябва да бъдем толкова взискателни към цените. Но философията е да се продава печелившото и атрактивното. Тогава защо ги подаряваме, а не ги продаваме тези предприятия?!
Още нещо. Неслучайно като законодатели сме решили програмата за приватизация да се гледа заедно с държавния бюджет. През тази година има пряка връзка на редове от държавния, от Републиканския бюджет с програмата за приватизация. Става дума за онези 615 млрд. лв., но има и косвена връзка с други редове. Не личи от вносителите ще има ли ограничение от гледна точка на преференцията за 67% частна собственост върху предприятията и преференциалния режим по отношение на данък печалба. Само преди седмица ние тук си скубехме косите откъде да намерим някой и друг милиард, за да спасяваме държавността в страната. Ами, ако всичко стане по формулата на "Соди" и ги извадим от преференциалния режим, даже и тези мизерни парички, които ще дадат за трите години освобождаване от данък печалба, бюджетът ни ще гълта вода.
Предлагам, господин Божков, от списъка в приложение N 4 да отпаднат точки 1 и 2 - "Асарел-Медет" и "Елаците" до приемането на Закон за подземните богатства. Не знам как ще отделите флотационната дейност или, примерно, технологичното оборудване в частта му багери, самосвали и да се съхрани суровинния ресурс на страната и да се защити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е в раздел втори?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, това е в приложението. Това е от програмата. Аз за програмата говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За да ги отбележим за гласуването.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да.
И ето един показател - само преди няколко дни ние одържавихме дълга на БГА "Балкан", изчистваме го. Държавният дълг расте и вероятно БГА "Балкан" ще даде под благовидната формула: дай България да има национален въздушен превозвач... едва ли тези одържавени задължения по субективни, а може би и по криминални причини, се лепят на обществото, а същото общество няма да претендира за достойна цена на авиокомпанията.
И няколко думи по Решение N 653. Вярно е, че законодателят е делегирал права на правителството да определя приходоизточниците си за постъпления. Дълбоко се съмнявам, особено от раздел "Машиностроене", че половината от 11-те предприятия са атрактивни и ще дадат форсмажорните необходими парични ресурси за държавната хазна. Дано тук излезете добри търговци и подпомогнете бюджета, но ми се струва, че без особено висока и надеждна икономическа култура е определен този списък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Ще се постарая да бъда кратък и да се изкажа в рамките на двете минути.
Уважаеми колеги, аз съм също за това българските предприятия да бъдат продавани на максимално висока цена, но може би в края на заседанието в едно изказване ще кажа и по-просторно ще се обоснова защо мисля, че това не е най-важното. То е свързано с огромната нужда българските предприятия да бъдат технологично обновени, тъй като производствените им разходи за единица продукция при тези мощности мисля, че на повечето от тях са неконкурентоспособни в сравнение с тези в Европа и при отварянето на пазара ще имат сериозни проблеми. Така че спазвайки принципа, че трябва да вземем максималното, смятам, че доста повърхностна позиция е да наблягаме само върху цената, която се взема.
Искам да обърна внимание на народния представител Никола Койчев, че когато се правят забележки, когато се отправят критики, когато справедливо се иска нещо, би трябвало все пак да се изхожда и от сравнителния метод, защото той е доста показателен инструмент при даването на оценка. Какво имам предвид? Предното правителство продаваше хотели на Слънчев бряг на цената на два апартамента - по 200 хил. долара и т.н., и т.н. Сегашното правителство чрез агенцията продава на такава цена "капанчета". Би трябвало, ако отправяте сериозни упреци към правителството, към вицепремиера и към Агенцията по приватизация поне да кажете: господин Божков, не правете като нас! Не правете нашата грешка, както ние и аз като председател на Икономическата комисия разреших да се правят такива щуротии, да се продава евтино и т.н., и т.н. Поне това кажете, та в тази зала хората да кажат: да, бе, вярно, хората сгрешили и сега искат ние да не правим тяхната грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? - Заповядайте.
Думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Койчев!
Не може да бъде наистина самоцел цената при една касова приватизация или само цената, затова защото в момента ние сме изправени пред неприятния факт по отношение на високата импортна част в експортните стоки.
Ами, съгласете се, че никой няма да даде висока оценка или висока цена на предприятия, или повече пари, при което за да изнесе един долар, да речем, внася 90 цента. Просто - аз не говоря за енергоемкост, материалоемкост, но ето, този параметър, ако искате, е също така един спъващ фактор в процеса на приватизация. И мисля, че трябва и по отношение на тези неща да се съобразяват...
Отделен е въпросът, че има компании, ако искате, и такива национални оператори, монополисти, при които има налети сравнително високи стойности. Например, ако вземем Българска телекомуникационна компания - ето, 120 млн. долара има налети по линия на проекта "Дон". За тях вече, наистина, бързината на приватизация трябва да бъде съчетана с една много внимателна оценка, както на дълготрайните материални активи, така и на цялата компания. Но при всички положения трябва да се отчитат комплексно факторите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Други реплики няма.
Господин Койчев, имате възможност за дуплика.

НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Цонев, може да прегледате протоколите от заседания на Икономическата комисия и от пленарни заседания, когато и нашето правителство е критикувано за недостатъчно високи ценови критерии при продажбите. И единствената компромисна с професионалното си виждане позиция беше миналата година при измененията в закона, когато разрешихме да има и отделен списък - този, който е по решение на правителството - за спасяване на оперативни задължения по обслужване на държавния дълг. Това е изключение. Там, понеже е форсмажорно, както викат шопите: "Мачка на лук си, може и да не се пазариш!". Но за другото - трябва да се гони. Господин Димитров, в този списък, претендирам, че и технологично познавам българската индустрия, има производства с много висока килограмова цена на продукцията. Например в Комбината за цветни метали, изделие "метали за специалната електроника" - суперефективно. Тук има технологии български изобретения, българско ноу-хау, купени и доразвити лицензии, за които държавата е плащала и е конкурентно способна. И е престъпление, когато тази държава е плащала, да се подарява дори на лицензодателите.
Затова апелирам не като критичен опозиционер, а като национално отговорен политик да бъдем по-отговорни във вземането на решенията си, така че обществото да има полза от приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев. Госпожа Василка Добрева не е в залата.
Господин Николай Апостолов, заповядайте.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по представения ни отчет за първата половина на тази година и програма за втората половина на 1997 г. за приватизация на държавни предприятия. Аз мисля, че и двата документа са, първо, максимално кратки и ясни, което на мен лично много ми харесва, тъй като съм виждал подобни документи на десетки страници, където има маса философия и по същество малко есенция. Двата документа показват какво е направено от началото на годината до 31 май в цифри и в обобщени данни по отрасли, по видове сделки, а за втората половина на годината са дадени основните цели и начините за тяхното постигане. И аз лично като човек, който е участвувал в управлението на приватизацията в София, смятам, че програмата е изпълнима, най-важното, направена е гъвкаво. Тя е отворена.
Някои от преждеговорившите питаха какво ще се продава, защо няма конкретни предложения, къде са списъците на предприятията, които ще се продават. Аз мисля, че вече стана ясно, че списъкът е един - продава се всичко. И въпросът е към какво най-бързо ще се прояви интерес. Вчера в 9 ч. сутринта ние се срещнахме с делегация от Чешката република. Това беше ръководството на Икономическата комисия на Чехския сенат, ръководена от бившия министър на приватизацията. Знаете, че в Чехия е имало Министерство на приватизацията, което през юни м.г. е било закрито, тъй като си е изпълнило задачите. Доста време говорихме специално по приватизацията и задавахме въпроси. Те също - тук не виждам вече господин Папаризов и господин Михов, които така разпалено се противопоставяха на тезата, че приватизацията е най-вече смяна на собствеността, но и чешките колеги казаха, че за тях е било най-важно да се смени собствеността без значение каква ще бъде цената, т.е. значително по-назад във факторите е била цената. Основното изискване е била бързината и скоростта - и в масовата, и в касовата приватизация в Чехия.
Аз специално се поинтересувах какъв е бил обемът на приватизацията при тях. И доколкото можах да разбера от отговорите, те са имали също определен общ списък от предприятия и отрасли, които се приватизират, който е бил изпълнен 80 на сто - по всички начини и методи на приватизация. И аз смятам, че е хубаво да помисли и нашето правителство, и Агенцията по приватизация за едно централизиране на дейността по приватизацията. Лично мое мнение отдавна е, като наблюдавах навремето и германската приватизация, и чехската, струва ми се, че е е по-ефективно, когато се приватизира от едно място. Така е било и в чешкото министерство.
При нас има опит за координиране на дейността чрез Агенцията за приватизация, но все пак всяко министерство си има управление, само си води някаква политика, някои общини имат Агенция за приватизация и малко се размиват отговорностите и целите. Може би за другата година да се помисли за едно централизиране на дейността по приватизацията.
Жалко, че го няма господин Миков. Той спомена цифри за Германия, които са отдавна остарели. Единствената вярна цифра са 3-те милиарда, които Западна Германия изразходва за закупуване на Източна Германия. Тук не става въпрос за приватизация, а става въпрос за огромни инвестиции, които бяха хвърлени най-вече за преквалификация на източногерманската работна ръка. Всички, които просто в броени дни и седмици - аз съм наблюдавал тези процеси, понеже се занимавах тогава с Източна Германия - останаха на улицата, особено квалифицираната работна ръка, висшистите. Но те останаха на улицата само формално. Бяха поети от различни видове фондации, правителствени и неправителствени организации, които им дадоха възможност бързо да се преквалифицират и да влязат отново в обществения оборот на работна ръка и на производство. Така че тези 3 млрд., господин Миков, не са само за приватизация. И далеч не е вярно това, което казахте, че през 2020-2030 г. чак качеството на работната сила от Източна Германия ще стигне това на Западна Германия. Смея да твърдя, че вече почти е изравнено качественото ниво в Източна и Западна Германия. А заплатите още миналата година бяха 80 на сто от тези на западногерманските им колеги.
Така че аз не съм чувал досега негативни оценки от нито един немски икономист за бързата приватизация, която даже надхвърли очакванията на немските аналитици за цената и резултатите, които ще се постигнат от приобщаването на Източна Германия към Западна Германия. Така че нашият единствен проблем в случая е, че няма Западна България и че така се представихме пред Западна Европа, че тя през последните 4 години не прояви достатъчен интерес към приватизацията в България и към инвестиции в България. Няма смисъл да тълкуваме тук защо, но аз съм свидетел през 1991-1992 г. на сериозен интерес не само от Западна Европа, но и от Америка, от Япония и от фирми от цял свят, които бяха тук, наблюдаваха решително какво се случва в нашата икономика и в нашата реформа и след това си отидоха. Много от тях просто решиха, че няма смисъл да рискуват в нашите икономически и политически условия и си отидоха. За щастие през последните няколко месеца се наблюдава връщане на тези чужди инвеститори. И аз се радвам, че една такава компания като ДЕУ проявява инат и твърдо желание да инвестира тук по-големи суми. Това, което господин Бончев доказваше като цена и стойност на "Интерпред" може да е вярно за него по неговите разчети. Аз също съм свидетел на строежа на "Интерпред", на развитието на тази сграда през годините, на нейното стопанисване. И искам да ви кажа, че в момента като влезете вътре и видите в какво състояние са някои помещения и някои части на сградата...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Абсолютно не е вярно!
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ: Добре, хайде да отидем след заседанието и ще видите. Аз ще ви покажа.

Има нужда от доста инвестиции в тази сграда. Искам да ви кажа, че аз съм преговарял с президента на "ДЕУ" в България няколко пъти и той за мое голямо учудване твърдеше, че "Шератон" се нуждае от голям ремонт, за да стане на високо европейско ниво. А аз знам, че "Шератон" е печелил няколко години наградата между "Шератон"-хотелите за най-добър хотел и за най-добър сервиз. Но, общо взето, стандартите на компанията "ДЕУ" в хотелския бизнес, тъй като там те имат приоритетни цели, са достатъчно високи, те са на световно ниво, да не говорим за България, и аз смятам, че те ще инвестират в развитието на сградата на "Интерпред", а няма само да печелят. Защото няма и какво толкова да печелят само от наеми, господин Бончев.
Общо за чуждите инвестиции в приватизацията мисля, че господин Нешев попита има ли данни в кои отрасли на индустрията и изобщо на икономиката има интерес на чужди инвеститори, аз знам, че в агенцията има такава информация. Има някои отрасли, които са по-интересни естествено поради по-новите технологии, които са в тези отрасли, като химия, текстилна промишленост и т.н. Големи са интересите също така и в туризма, но в туризма се получава парадоксът, че поради масовата приватизация ние блокирахме някои от най-големите си курорти и сега в момента не можем да раздържавяваме големи хотели, защото част от акциите се държат от фондове от масовата приватизация. Но това е един синдром, който смятам, че скоро ще намери правно решение и ще може да се приватизира и в тази сфера бързо.
Искам пак да повторя, че тези цифри, които са поставени в програмата за приватизация, не са нито надути нереално, нито занижени, те са просто едни реални цифри, изчислени на база на досегашните темпове на приватизация, тъй като никога не може да се каже с голяма точност колко сделки и на каква цена ще бъдат сключени в един следващ период. Тук просто е използван методът на трендовете, в смисъл, както досега се е развивала приватизацията в първата половина на годината и с една висока вероятност на сбъдване на повечето от откритите процедури за приватизация да се сключат сделки. Търсят се конкретни партньори и тук искам също да подчертая това, което стана въпрос в началото на дебата, че трябвало да се провеждат повече търгове. Вижте, в софийската Агенция за приватизация повече от 50 на сто са търгове за малки магазинчета, малки части от собственост. Това е подходящ и много добър метод в тези случаи, но когато става въпрос за голямо и сложно съоръжение, просто не може физически и практически да се проведе търг. И дори когато се прави международен аукцион или пак вид търг, на практика воденето на преговори с потенциалните купувачи е всъщност един от видовете търгове в световната икономическа и търговска практика и за мен той е най-добрият при по-големи обекти, тъй като има възможност за гъвкава промяна в становищата както на клиентите, така и на продавача - дали това е министерството или агенцията, няма значение, просто преките преговори не са по-опасни, отколкото в някои случаи търговете. Има механизми за нелоялна конкуренция и в системата на един търг с явно наддаване.
В заключение искам да пожелая на колегите от агенцията и от министерството, от Министерския съвет енергична работа за ускоряване на касовата приватизация и, пак ще повторя, основната задача е смяната на собственика. Това, което остане непродадено, тогава държавата вече ще трябва да бере грижа как да го организира и отново да не го управлява директно, а чрез някаква форма на сравнително независима стопанска организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Апостолов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър председател! Пред нас е програмата за приватизация от 1 юни до 31 декември. Това е един кратък период, макар че и в него се залагат някои основни моменти за бъдещето на страната.
Първото и най-важното е, че приватизацията се прави при нови икономически условия, много по-благоприятни от тези, които бяха досега. И безспорно съгласно тази програма на първо място се поставя приватизацията на обектите по списъка на решение N 653 на Министерския съвет, от които зависи финансирането на бюджетния дефицит за 1997 г. И тук има няколко проблема, върху които искам да се спра.
Първият проблем е за необходимостта от спешна продажба на водещи и печеливши фирми, които са структуроопределящи за страната. Оттук неминуемо ще възникне въпросът и за цената, на която трябва да се продават тези фирми. Бързината на касовата приватизация ще доведе неминуемо до това да не се вземе най-добрата цена, която би могла да се търси в едно отлагане във времето. Безспорно тук има едно положително решение, което аз приветствам и за което правителството успя да говори с Международния валутен фонд, това е да отложи една голяма част от продажбите на предприятията за по-дълъг период от време.
Разбира се, тук би могла да се приложи и друга техника на продажба на предприятия. Аз не знам защо не се обсъжда въпросът за продажба на пакети от акции на тези предприятия на международните борси. Това също би могло да доведе до една добра цена и предприятията биха могли да се изтъргуват успешно.
Сериозен проблем за мен е, че се продават структуроопределящи фирми, а те осигуряват работа на около 30 - 40 на сто от останалата икономика на страната. Аз мога да ви дам за пример МДК "Пирдоп", който дава суровина за електротехническата промишленост. Затова тази продажба трябва да се гледа по-общо, в рамките на национална стратегия, която аз не виждам, за развитието на икономиката на страната като цяло.
Тук искам да възразя на колегите от СДС. Уважаеми колеги, 100 на сто приватизация аз не знам да има в света. Във водещите европейски държави поне 30-40 на сто от собствеността е държавна, което не значи, че тя не е ефективна. Тя се управлява по доста добър начин, разбира се, не като в България. Искам да ви предпазя от заблуждението, че приватизацията сама за себе си ще реши всички проблеми. Трябва да се гледа по-общо на този процес. Безспорно е, че приватизация трябва да има, безспорно е, че трябва да има сериозен дял в приватизацията, но тя трябва да се прави с една стратегия за развитието на страната и с оглед на международните условия, които съществуват.
На първо място, трябва да се реши въпросът със създаването на народ от собственици. Голяма част от собствеността на предприятията трябва да се прехвърли по една или друга схема върху хората, за да можем да имаме и гражданско общество. Защото в противен случай ще се получи един малък процент богати собственици и една голяма част от хората ще останат без възможности за развитие. И тук прекият път за решаване на въпроса е както масовата приватизация, така и работническо-мениджърската приватизация. Тези две понятия като схема на приватизация добиха много негативи в рамките на последните една - две години, в които се провежда приватизация. Затова аз мисля, че тук може да се пипнат законите доста, да се променят. Такива практики съществуват и в Чехия, и в другите страни, които проведоха масова приватизация, и тя има много положителен ефект. Не трябва да се отрича и този път, този подход. Той има голяма социална значимост.
Следващият въпрос, който стои пред мен и който виждам в програмата, е как да се преразпределят средствата от приватизацията. Тази година с тази програма безспорно при екстремните обстоятелства, в които са и бюджетът, и страната, една голяма част от тях ще отиде за финансиране на бюджетния дефицит. И това е така, това е нормално, така трябва да бъде, не може по друг начин. Тук обаче е въпросът за стратегията, която се залага за бъдеще. Една голяма част от тези средства според мен трябва да отидат във фондовете. И тук има един първи вариант, който за съжаление не е приложим, трябва да се промени законът, но е записано 20 на сто за фонд "Обществено осигуряване". Аз поддържам безрезервно този вариант. Но в бъдеще не трябва да фиксираме само фонд "Обществено осигуряване", а трябва да захраним и други социални фондове, които трябва да бъдат заложени в бюджета. Това е и справедливо, тъй като тази собственост е строена от всички нас и тя трябва да се преразпредели по този начин, за да работят тези фондове. Така ще се облекчи и бюджетът.
Колегите преди мен казаха, че за реализацията на тази програма трябва да има доста промени в редица закони. Например в Закона за концесиите, който вече е влязъл в Народното събрание. Самият Закон за приватизацията трябва да претърпи промени.
За мен е тромава системата на Комисията по ценни книжа и фондови борси, която съществува в момента. Няма Фондова борса, което е основен инструмент за изясняване собствеността на предприятията. Това трябва да стане спешно. И редица такива, съпътстващи, законопроекти и наредби, които ще бъдат грижа на Министерския съвет.
Спирайки се накратко върху тези въпроси, аз искам да кажа, че в сегашния си вариант програмата е приемлива и аз лично ще я подкрепя, но със забележките, които направих. Надявам се, че в скоро време ще чуем и националната стратегия, която е записана вътре - на Министерския съвет, за развитието на страната във връзка с приватизацията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми колеги! Аз ще се спра само на програмата, която ни е представена, тъй като това, което е било, то е факт. То не може да се промени. Едва ли има смисъл да се връщаме назад. Затова смятам, че основното внимание трябва да се насочи към програмата за приватизация.
Радвам се, че господин Божков е тук. Той е специалист по мениджмънт. Знае прекрасно какво представлява една програма и прекрасно знае, че в случая няма програма. Това не е един документ, който може да бъде интерпретиран като програма за приватизация.
За какво става въпрос? Ако компресираме това, което е изложено в програмата за приватизация, нещата се свеждат до две числа - 583 сделки и около 601 млрд. лв. приходи. Това са двете цифри, които на практика не са и ограничение, тъй като сами разбираме, че те свободно могат да бъдат надхвърлени. Затова няма да има санкции. Както е и вярно обратното, то се повтаря вече няколко години, ако не бъдат достигнати, също няма да има санкции. Тоест, тези числа, които са фиксирани в тази програма, нито задължават, нито пък предизвикват някаква отговорност. Те са просто един ориентир.
В същото време, тъй като не е ясно как са получени тези числа, ние не можем да интерпретираме и това дали те са верни или не. Аз се разрових из близкото минало и се радвам, че с господин Божков сме изцяло на едно и също мнение. В това число той през 1995 г. е обяснил и цифрите. Аз искам да ви прочета и неговото обяснение за тези цифри.
"Доколко реалистични са заложените в програмата за 1995 г. 584 сделки, днес можем само да гадаем. Тук спекулацията е елементарна и авторите на програмата не я крият. За да се получи заемът ФЕСАЛ от Световната банка, необходимо е през 1995 г. правителството да приватизира 20% от държавните предприятия, което прави точно около 600 броя предприятия. Правителството няма да приватизира 600 предприятия, но какво му пречи да обещае."
Виждате, че съвпадението на числата - тогава е било 584, сега е 583, е абсолютно. Явно, че то е продукт на взаимодействието със Световната банка, отколкото, да кажем, продукт на някакъв разчет. Ясно, че щом трябва да се подчиним, трябва да го направим, но ми се струва, че би било добре парламентът да знае какво лежи в основата на тази цифра - 583. Кое е особено смущаващото?
На първо място, няма списък на обектите, които ще се приватизират. Парламентът няма никаква ориентация какво се слага на масата. Тук се издига като идеологема въпросът, че се приватизира всичко, но явно, че няма да е всичко. Става въпрос за 583. Ако това - 583 е сметнато по някакъв начин, аз не мисля, че има някакви пречки, този списък да се даде на парламента, за да знаем за какво става въпрос.
Второто, което силно ме смущава - няма никаква оценка за тези 583 предприятия. Знаете, че като отидохме към масовата приватизация, беше казано какво се слага на масата за продажба. Сега не е ясно какво слагаме на тази маса - дали за 600 млрд., дали за два пъти повече или за десет пъти повече, или много по-малко. Така че няма никакъв ориентир какво ще предложим за продажба. И като няма никакъв ориентир е и третото, което ме смущава в тази програма.
Ние не можем да разберем какво губим или какво печелим като продаваме, тъй като общо за групата предприятия няма никаква оценка - нито по балансова стойност, нито по остатъчна, нито примерно по възстановителна. Няма никаква оценка, няма никакъв ориентир. И на тази основа цифрата 601 млрд. в общи линии не означава нищо.
Другото, което мен лично ме смущава, това е банковата приватизация. Знаете, че съгласно меморандума до месец юли 1998 г.трябва да приватизираме банките.
Аз мисля, че това е един от най-апетитните участъци от приватизацията и на мен поне ми се струва нередно парламентът да остава настрани от този процес. Знам, че не се изисква да е част от програмата, но мисля, че не може приватизацията на системата, която доведе до кризата през 1996 г. да остане настрани, да остане незабелязана и ако трябва, в тази посока трябва да се направят промени в закона. Но не мисля, че примерно Банкова консолидационна компания или някой друг може да решава този въпрос, след като става въпрос за собственост на българите и на България.
Много важна липса в този документ, който ни се предлага, е програмата за масова приватизация. Аз днес, явно ще прекаля с плагиатстването, но ще прочета още един цитат от господин Божков, тъй като той го е казал изключително добре.
"Направо е невъзможно да се отдели касовата от масовата приватизация и днешната програма е само единият крак на двукракото същество, наречено българска приватизация. Трудно се върви на един крак, особено когато вторият крак още не е порасъл."
На комисията ни обясниха, че този крак ще порасне през септември. Тогава ще има яснота по отношение на втория транш от масовата приватизация. Но ясно, аз споделям това мнение, че в тази програма би трябвало да има информация и за масовата приватизация.
Другото, което мен лично силно ме смущава, това е цифрата за 600 млрд. лв. Не обсъждам касовите приходи, а самата цифра 600 млрд. Това са 600 млн. марки. В комисията поставихме въпроса каква част от държавната собственост е. Ако това е вярно, там беше отговорено, че зад тези 600 млрд. се крият около 40% от държавната собственост, която трябва да се приватизира. Ако това е така, излиза, че България има за приватизация около 1 млрд. и 400-500 млн. марки. Че това е цялото ни богатство, с което разполагаме. Ако това ни е всичкото, което имаме, виждате, че не можем да си покрием само външния дълг, ако продадем абсолютно всичко.
Аз си мисля, че тази цифра е малка, че тази цифра по най-песимистични разчети е не повече от една десета от онова, което трябва да се приватизира. Но, ако това е само една десета, тогава виждате, че за една приватизация ще ни трябват поне десет години. Това също е в посока, обратна на темповете, тъй като там ангажиментът е за две години да завършим процесът на приватизацията в България.
Другият въпрос, свързан с тези 600 млрд. - преди мен говори господин Койчев. 600 млрд. лв. или 600 млн. марки са нищожна част за модернизацията на нашата икономика. Нещо повече, парите, които се получават, те са още по-малко кеш, те също не отиват за модернизация. Те отиват горе-долу да ги изядем в други области. Най-важното в тази програма би трябвало да бъде Агенцията за приватизация, продавайки, какви инвестиционни изисквания ще поставя пред купувачите. Няма ли такива инвестиционни изисквания, ние сме загубени.
Затова аз си мисля, че важна част от тази програма би трябвало да бъде една такава цифра - че ето ще продадем за толкова, то не е много, но ще привлечем инвестиции да кажем за 1 млрд.долара.
И тук аз имам практически въпрос към господин Божков, признавам си, че не го получих от нашето правителство, сега се надявам да го получа от новото правителство: колко пари са необходими на България, за да се измъкне от ямата? Годишно колко като инвестиции - 1 млрд.долара, 10 млрд.долара - общо за целия период? Знам колко са вложени в Източна Германия. Ние сме съпоставими като обем. Значи колко пари са ни необходими и има ли ги тези пари? И по пътищата, по които тръгваме, дали ще ги осигурим?
Тъй като, ако ние не модернизираме индустрията си, със смяната на собствеността можем да станем една бедна страна с частна собственост, докато ясно е, че от всички страни на парламентарната зала правим приватизацията, за да станем богата страна, да станем европейска страна. Тук едва ли можем да имаме различие.
И последното, за да завърша, отново се прави опит да се прокара водораздела между приватизацията, като идеологическа цел, като идеологема и приватизацията, като средство за повишаване на ефективността.
Аз мисля, че цялото българско общество още 1989 г. каза "не" на държавната собственост. Видяхме, че това е един изчерпан модел - на тоталната държавна собственост.
Сега някои хора правят опити да отидат в другата крайност, идеологемата - всичко за продан. Има ли държава, ще има и държавна собственост. Не може без такава.
Така че аз си мисля, че е хубаво правителството да излезе с една ясна стратегия за структурата на собствеността в бъдеще. Ясно е, че след 2 години цялата държавна собственост няма да бъде частна. Какво ще остане, в кои области? Може би военнопромишленият комплекс е това, в което ще запазим приоритетите, може би в инфраструктурата, но без такава стратегия ние в момента препускаме в тъмното. Всичко продаваме за колкото можем да го продадем, а там каквото сабя покаже.
Това е опит, който не е в полза на управлението, на трансформацията на държавата и аз мисля, че правителството би трябвало да има стратегия, за да не вървим в тъмното. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! След репликата, която ще Ви направя, считам, че голяма част от Вашите смущения ще бъдат прекратени, тъй като това, което ще кажа, е свързано именно с тези Ваши смущения.
По отношение на Вашите притеснения за липсата на оценка на тези предприятия. Ами това, господин Димитров, е невъзможно. Защото това означава да нарушим Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Законовият ред е, първо, да се открие процедура, след което те ще бъдат оценени по съответния ред.
Така че не е възможно да се посочат актуални оценки в момента.
На второ място бих искал да Ви кажа по отношение на недостатъчния размер на инвестициите. Казвате: 600 млрд.лв. Ами, вижте, това е програма за приватизация на държавни предприятия до 31 декември. Това не е 40 на сто от нашата икономика. Това е минимум ангажимент за приватизации, предвидени като средства, суми, които ще влязат в бюджета и ще бъдат разпределени по съответен ред, указан в програмата.
Така че това в никакъв случай не е българската икономика или 40 на сто от нея.
Що се отнася до инвестициите, искам само да Ви кажа, че цената на дадено предприятие няма нищо общо с инвестициите на съответния купувач в това предприятие. Това е допълнително условие, което винаги се включва в договора, така че моля Ви не правете еквивалент между продажна цена и между инвестиции, които ще бъдат влагани в определен период за това предприятие.
Поради краткостта на времето се ограничавам само до тези забележки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Искате ли дуплика, господин Димитров? - Имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Тъй като съм вузовски преподавател, все ме тегли към курсовете за повишаване на квалификацията.
Това, че пазарна оценка и продажна цена е невъзможно да се определи, е ясно. Тук нямаме различия. Но това предприятие си има баланс и там пише колко струва. Няма проблеми да се каже: ето тези предприятия струват толкова. Може да е занижена, да е по цени от 1992 г., дори от 1989 г. Така че няма проблеми, като знам колко е бил доларът тогава, да направим една трансформация. (Реплики от господин Александър Божков) Може, значи има амортизации и т.н. Но като тръгнахме за масова приватизация, картинката беше същата. Тя не беше друга. Тогава нямаше възражения върху това, че вкарахме тази оценка, колкото и да не е пазарна. (Реплики от Александър Божков) Е, мисля си, че и Вие не възразявахте.
Цената няма нищо общо с инвестициите. Това е свещена истина. Аз затова казвам, че би трябвало да има информация за инвестициите, които ще се договарят с евентуалните купувачи. Ако това е нещо еднакво или различно, ясно е, че ще ни е трудно да намерим общ език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги народни представители! Позволявам си да ангажирам за кратко вашето внимание по един според мен специфичен, от гледна точка на приватизацията, проблем - това е приватизацията на предприятията от така наречения военнопромишлен комплекс. Не използувам случайно тази дума "така наречен", тъй като обективно погледнато предприятията, които имат преобладаващо производство на специална продукция в България, въобще нямат този комплексен характер, за който се говори години наред.
Първо, трябва да ви кажа, че категорично подкрепям тази част в програмата за приватизация, за която няма списък, но която всеки, който се интересува от тези процеси, може да намери и може да прочете и по-специално в онази й част, която показа намерението на правителството да извади от предприятията във военнопромишления комплекс онези съпътствуващи заводи или заводчета и цехове, които нямат съществен дял в основните им производства и същевременно обременяват и обременяваха в голяма степен, от гледна точка на себестойност, основните производства на основните площадки.
Смятам даже, че този процес на отделяне и приватизация на тези малки цехове и заводчета, извън основните площадки, много, много закъсня. И в този смисъл го подкрепям като изключително рационален.
Думата ми е за основните заводи в рамките на този комплекс и то от гледна точка на защита на държавния интерес - не ценово, не от гледна точка на приходи от продажбата, а от гледна точка на запазване на отбранителната способност на страната.
Две думи каква е световната практика.
Бихме били неискрени, ако не кажем, че в развитите страни огромна част, преобладаващата част от предприятията, които произвеждат специална продукция и военно имущество - въоръжения и бойна техника - не са акционерен тип, т.е. частни предприятия. Те са такива. Това се отнася, повтарям, за икономически развитите държави и обратно, за държави, независимо от тяхната численост, от числеността на техните армии, които не са в групата на така наречените развити държави, военнопромишлените предприятия са държавни и даже в структурата на Министерството на отбраната, така както е било в България до 1948-1949 г.
Защо е така? Развитите държави имат възможност да осъществяват един перфектен контрол и влияние върху частните структури, произвеждащи въоръжение и бойна техника, с икономически средства, затова защото около 50 на сто от капацитета на тези предприятия, в някои случаи и над 50 на сто, се ангажира с държавни поръчки за превъоръжаване на собствените армии. При нас това не е така. При нас в мирновременна обстановка при нормална платежоспособност на армията тя консумира едва 8 до 10 на сто от специалните производства. Тоест по тази линия, поне на този етап, ние не бихме могли да осъществяваме контрол върху производството и развитието на тези заводи.
Второ, другият ефективен метод и начин за осъществяване на държавен контрол с цел запазване на държавния интерес, повтарям, и при наличие на икономически интереси, това е фактът, че в развитите държави преобладаваща част от тези активи, от тези мощности се намират в така наречения елемент на националния капитал, докато, поне аз не виждам, кои ще бъдат тези икономически структури в България, които биха инвестирали в, общо взето, скъпите и стойностни предприятия - поне от технологична гледна точка, от военнопромишления комплекс.
Така че според мен този въпрос - за защита на държавния интерес, както и някои други въпроси, на които набързо ще се спра, считам, че трябва да бъдат разгледани в Комисията по национална сигурност по-детайлно, по-подробно, никак няма да бъде лошо и с участие на хора от Агенцията за приватизация, на Генералния щаб, за да бъдат дискутирани и да бъде намерено най-доброто решение.
Какви още нерешени въпроси има, въпроси, които според мен би трябвало да се решат, за да се премине към приватизация на основните предприятия от този комплекс?
На първо място, това е така нареченият мобилизационен фонд. Аз мисля, че ние съвременен мобилизационен план нямаме и не може да имаме поради простата причина, че ние нямаме съвременна доктрина за националната сигурност. И на тази база ние нямаме съвременна военна доктрина, в резултат на което нямаме съвременни оптимални планове за мобилизационните мощности. И твърдя, че наличните планове, по които работим, са нереални, завишени и неефективни. Вярно е, че ако предприятията бъдат продадени, ще има клауза в договорите - това намерение беше казано и в Комисията по икономическата политика, които задължават новите собственици да поддържат нови мобилизационни мощности. Но за тази държавна поръчка - поддържане на мобилизационни мощности, трябват значителни суми. Имайте предвид, че около 30 до 50 на сто от основните продукти на тези предприятия в момента са спрени от производство и предприятията със собствени ресурси в огромната си част поддържат някакви мобилизационни мощности.
Следователно, при наличие, не наличие, при липса на един съвременен план, от гледна точка на мобилизационната готовност, съвременен мобилизационен план - трудно може по разчетен план да се задължат потенциалните купувачи да поддържат определени мощности - и по структура, и по мащаб. Големият проблем, който също трябва да се изчисти според мен, това са лицензионните изделия. Бих желал да ви кажа, че не по-малко от 90 на сто от изделията, които се произвеждат в този комплекс, са лицензионни. Лицензодателят в договорите точно е определил своята воля, своите интереси. Нещо повече. За една голяма част от изделията в договорите е записано и сега е в ход, че се изплащат роялки на база на продадените изделия. Този въпрос - за поддържането на лицензионните договори, за поддържането на документацията до цялостното преструктуриране на комплекса, трябва да бъде решен именно в разговори с лицензодателя. В противен случай може да се получи едно подвеждане - дори на клиентите, но във всички случаи намаляване на боеготовността на армията или неспазване на мобилизационната готовност при положение, че след промяната на собствеността лицензодателят прекрати въобще, отнеме правото за производство и още по-лошото - прекрати и не изпълнява задължението си за поддържане на измененията в документацията на конкретните изделия. Само в рамките на година, година и половина те ще излязат от конкурентоспособност в резултат на това, че рязко се променят техните тактико-технически данни.
Аз мисля, че е разумно, пак повтарям, процедурата, технологията за приватизацията на тези предприятия да бъде разгледана в достатъчно широк, достатъчно компетентен кръг и не с цел да се пречи на приватизацията, а с цел тя да стане по един оптимален начин, с ясен, ако щете, и във функция от времето начин, защото съм дълбоко убеден, че няма по-лоша фаза от това едни предприятия, особено от военнопромишления комплекс, да се намират в списъка за приватизация, а процесите на приватизацията реално да не текат. Това ще доведе до невероятно бърза декапитализация на предприятията, липсата на какъвто и да било - дори мениджърски, интерес за едно ефективно управление. Една година, година и половина забавяне и напразно стоене в този списък, без отработване на технологиите за приватизация, категорично ще сринат военновременните планове, мобилизационните мощности и изобщо ще декапитализират предприятията, една част от които - поне от технологична гледна точка, са високостойностни предприятия.
Аз също искам да кажа две думи - и с това да завърша, по проблема продажни цени. Мисля, че на всички от нас е ясно, че се продава възможност за печалба, а не хардуер, а не машини и съоръжения, сгради и терени. И от тази гледна точка е много трудно да се определи цената на един обект. Във всеки случай предприятия, които имат ясните шансове и индикации при добро мениджиране да бъдат печеливши, биха могли да се продадат на по-висока стойност. А това, че в дадено предприятие има добро технологично оборудване, но никакви пазари, никаква възможност за печалба, не значи, че могат да се получат високи доходи от продажбите му.
Искам още веднъж да ви помоля и да апелирам: нека да бъдем конструктивни, нека да бъдем полезни, ако щете, за намеренията на правителството. Но по проблема на предприятия, продажба на предприятия от военнопромишления комплекс, нека да бъдем внимателни, аналитични и разумни. Приемете това предложение - да разгледаме този въпрос, не е късно, и в Комисията по национална сигурност. Такова е становището и на една голяма част от моите колеги. За съжаление нямаше време и този материал не влезе там.
Надявам се на такава подкрепа и ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов. Той успя да се впише точно във времето на Демократичната левица и го изчерпи докрай.
Има думата народният представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът, който обсъждаме, е сред най-важните въпроси в политиката на правителството, в дейността на парламента и въобще в реформите в нашето общество. Аз нямам съмнение, че правителството ще изпълни своите намерения в областта на бюджета и ще може докрая на годината да внесе в бюджета тези 350 млн. за покриване на дефицита чрез приватизация.
Ако беше само тази страна на въпроса, смятам, че програмата за приватизация можеше да се приеме безусловно. Ако просто беше бюджетен подходът в тази важна дейност, ние можехме да кажем, че нещата са изпълними.
Струва ми се обаче, че тук, в парламента, трябва да искаме нещо много повече. Аз съзирам в приватизацията като дейност и в програмата за приватизация, която парламентът обсъжда, ключовия въпрос на бъдещата структура на нашето общество - какво общество ще имаме, по какъв начин ще се структурира гражданското общество, ще се разделим ли на класи или ще бъдем общество, което прилича много на западноевропейските обществени структури, ще се върнем ли назад или ще отидем напред.

И най-накрая фундаменталният въпрос, който нас, в Евролевицата, особено ни интересува. Ще може ли нашият народ, или поне съществена част от него да има шанс да бъде вграден в собствеността, да бъде народ от собственици или това ще бъде предимно народ от наемен персонал? Нещо, което очевидно ще му даде в перспектива много по-малки шансове и за оцеляване, и за развитие, и за просперитет.
Ето защо на мен много ми се иска и правя официално тази препоръка към министъра на промишлеността, към шефа на Агенцията по приватизация, който е в тази зала, в следващите програми ние да имаме повече структурни замисли. Или това, което ни се предлага като приватизационна програма, да бъде обвързано с ясна политика на структурни приоритети.
Мен ме интересува стратегически, ако кабинетът иска да прави 4-годишна програма и да завоюва доверието на парламента и обществото, ако той иска подкрепа за това, което ще прави, да си отговори на следните въпроси: кое стратегически остава в български ръце и кое не? Кое остава с държавно участие и кое не? Ако нищо не остава с държавно участие, къде държавата си запазва контролът чрез блокираща квота или по косвени начини, известни в световната практика? В какви случаи какви приватизационни техники ще се използват?
Аз се страхувам, че в нашата приватизация като дейност се използва малко най-блестящият опит, който имаше Агенцията "Тройханд" в Германия - използване на разнообразие от приватизационни техники, което доведе до много голяма гъвкавост на подходите и много голяма демократичност при процеса на приватизация.
Касовата приватизация е неизбежна и в отделни случаи е решаваща. Но тя далеч не е достатъчна. Масовата приватизация, по начина, по който я правим, също далеч не решава въпроса.
Накрая, при един мандат на правителството, което очевидно действа с аванс, е много важно как ще бъдат разпределени във времето тези структурни приоритети, какво ще бъде в тази година, какво в следващата, за да може да се види замисълът на политиката.
За съжаление, в предложения ни проект отговор на тези въпроси няма. Доколкото разбрах от членове на Икономическата комисия от Евролевицата, министърът, Агенцията за приватизация вероятно имат някакви виждания по тези неща, но аз например питам: ще остане ли в България поне една сериозна транснационална корпорация? Защото в отворения свят, дами и господа, никой няма да оцелее на големите пазари, ако няма мощ и ако не представлява достатъчна сила, за да държи поне някакъв сегмент от пазара. Ние нямаме отговор на този въпрос. На нас ни се казва: просто ние продаваме, защото трябва да има приватизация. Да, ако приватизацията не е ефективна, ако не е с ясен замисъл, ако това не се говори в тази зала, тогава ние не можем да имаме гаранции, че всичко ще бъде направено както трябва.
Аз искам да попитам господин министъра, искам пред парламента да бъде даден отговор и от него, и от премиера, и от цялото правителство. Мен ме интересува специално как нашият народ ще получи част от тази собственост, която е създал със собствения си труд и независимо от дълговете, какви ще бъдат техниките, за да може поне в малките и средни предприятия да имаме гаранции, че една значителна част от българите ще могат да имат шанс да бъдат собственици на това, което са създавали. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира)
Аз не мисля, че голяма част са собственици. Искам да Ви кажа, уважаеми колега, че се страхувам в условията на валутен борд дали голяма част от така наречените наши досегашни собственици, особено в сферата на търговията, ще оцелеят. Смятам, че стабилни собственици ще бъдат тези, които имат пряко участие с акции и дялове или като собственици на малки и средни предприятия в производствения сектор. Това е стабилната база за бъдещето. И колкото по-голяма част от българския народ са собственици, толкова по-голям е шансът нашето общество да успее стратегически.
И ако за малките и средните предприятия съзирам все още някакъв шанс, искам да попитам: ще ни бъде ли представена програма или поне начинание за по-голямо разнообразие на техники - с отложено плащане, по специфични критерии на професионализъм? Ще има ли работническо-мениджърска приватизация, която не бива да се схваща като приватизация, която не носи пари?
Аз твърдя например, че ако някой от големите предприятия ги бяхме приватизирали по смисъла на работническо-мениджърската приватизация и бяхме продали от тях чрез фондови борси или пряко - касово, 30 - 40 на сто, можехме да реализираме не по-малко средства за бюджета и в перспектива.
Другият въпрос, който искам да поставя, това е въпросът, свързан с цените на продаваните обекти, с маркетинга, рекламата и всичко около това. Страхувам се, че при продажбата, вярно, когато се прави ускорена приватизация, това са неизбежни рискове, и трябва да признаем, и аз съм казвал винаги откровено, че една националноотговорна позиция, каквато е на Евролевицата, изисква да се гледат нещата трезво и да се разбере, че кабинетът е принуден в момента да покрива дефицити. Но от друга страна аз питам: е, хубаво, ако правим ускорена приватизация, оценяваме ли достатъчно сериозно пазарните позиции на съответните предприятия, там, където такива има? Оценяваме ли ноу-хау-то? Оценяваме ли персонала като цена? Това е световна практика. Ние казваме: каквото дава пазарът, но ако пазарът е само от два гиганта, от двама или от трима души, които лесно се договарят в Цюрих или в Лондон? Ако пазарът е ограничен, ако ние не сме потърсили големите световни посредници или сме потърсили само един от тях? Ако рекламата ни е само в два вестника, от които единият "Файненшъл таймс" и то на 5-та страница, долу, ниско, вдясно и да ги пуснем по Интернет?
Хубаво, може би за някои неща няма време. Но аз искам да обърна внимание, че нашето общество се нуждае от ежедневна реклама, включително в националната телевизия и без пари - на всичко това, което се продава. Ние се нуждаем не от един - двама, а от много повече потенциални купувачи, от разиграване, продължително разиграване и рекламиране на това, което продаваме.
Сигурно някой ще каже, че отстрани изглежда лесно. Не е лесно: страната ни е зле, рейтингът й е паднал и продажбите са трудни. Нека да бъдем откровени и да си кажем, че ние не участваме на нито една сериозна световна борса, ние не предлагаме, както правят унгарци, поляци или чехи, своите предприятия чрез продажба на отделни дялове и акции. И аз искам да се обърна към правителството в лицето на господин министъра, и да кажа, че ние няма да извършим сериозна приватизация, ако по спешност в парламента, още през тези сесия или в началото на другата, не вкараме Закона за фондовите борси и да решим този въпрос. Без фондови борси сериозна приватизация няма да стане.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: (от място): Той е приет.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Той е приет, но е приет по начин и във време, ние сме говорили с Вас, господин министър, които не решават тези задачи на приватизацията. Може би трябва да се поправя - за съществени промени в стария закон. И ние сме говорили и Вие сте се съгласявали с този въпрос. Ако ние не разиграем това по друг начин, струва ми се, че винаги ще взимаме по-малко, отколкото сме взимали преди.
Колко даваха преди две години за БТК, уважаеми господа, и колко дават сега? Колко даваха за МДК - Пирдоп, и колко в момента? Колко контрактувахме или разговаряхме за "Химко" и колко в момента са цените? Вие ще кажете: генералната обстановка, средата е по-лоша. Хубаво, вярно е, но ние не можем дълго време да робуваме на това. В условията на валутен борд средата е стабилна и ние сме един ден вече във валутен борд. И цените трябва да си дойдат на място.
Аз съм категорично против продажбата на големите ни предприятия както се продават круши. По двама души се кандидатират, две предприятия, две големи фирми, две транснационални корпорации. И мисля, че могат да се вземат много повече пари от всичкото това нещо. Резултатът, според мен, ако продължаваме по този начин да стоим на занижени цени за продължителен период от време: ще свикнат да ни купуват евтино, ще знаят, че може. И ще казват също: няма пазари, това е пазарът. Ама пазарът е както се поставиш. Ако пазарът го правим тук, няма да стане.
И аз искам специално да предложа, господин министър, да се впрегнат колкото се може повече сили в тази нелека дейност - дипломати, търговски представители. Имаме представителства, които не знаят какво правят в чужбина, които въобще не са потърсили потенциалните купувачи в съответната сфера. Ето, днес съм си извадил поне 7 позиции в предлагания списък от предприятия, от които съм сигурен, че се интересуват десетки предприятия. Никой няма да повярва, ако "Оптикоелектрон" - Панагюрище, например, има два потенциални купувача, или петима дори. Подобни високотехнологични предприятия, които са на границата на двата века, не могат да бъдат продавани по кабинетен начин. И аз не отправям само упрек, защото вие сте един месец на власт, а 100 дни всички трябва да бъдат щадени и ще искаме това и за в бъдеще за себе си, както сме го искали и в миналото.
Аз мисля обаче, че е изключително важно практиката да се промени. Миналата година критикувах Кабинета Виденов за подобно нещо. Изредени във "Файненшъл таймс" 15 предприятия както се подрежда продажба на коли: ето ги всички големи титани. Отворете да видите какво се прави с рекламата на подобен тип предприятия. Едно предприятие - серия, цяла кампания за неговата продажба. Как беше с "Тунгсрам", как беше с "Малев"? Цяла кампания се прави в продължение на месец, целият държавен апарат е ангажиран във всичко това. И затова цената е друга. А ние продаваме за 100 млн. "Химко" и за 160 млн. "Соди - Девня". Е, не струват толкова. Не струват толкова! Защото пазарът е свит, защото пазара ние си го правим да бъде свит.
Искам да кажа нещо и за доверието, уважаеми дами и господа. Аз мисля, че е изключително важно българската общественост, купувачите у нас и в чужбина да имат доверие, че законът, какъвто го приемем в тази зала, ще се спазва в детайли. Съжалявам, господин министър, че ще го кажа, но това, което стана със "Соди" беше публично нарушаване на закона. Не е въпросът в това, че е продаден на 50 или 60 пъти по-ниско на "Соловей" допълнителното, увеличаването на капитала и съответните акции. Сигурно сте имали някакви съображения, които ние не знаем, макар че трябва да се казват. Но въпросът е, че съгласно българския закон, всички акционери имаха право да се конкурират за тези допълнителни акции. И вие много добре знаете, че това е казано в Закона за приватизация. Не бива да нарушаваме закона не заради това, което става само в страната, а заради това светът да има доверие, че законът е свещен. Няма ли доверие, разбере ли се, че администрацията прави каквото си иска, - свърши. Това ще означава, че цените отново падат и се разбира, че е кабинетен начинът на продажба. Не може да има приватизация, която не е ефективна и която не е законно гарантирана. Това автоматически означава, че някой няма да вярва в нейната почтеност.
Ние в Евролевицата сме за приватизация, но приватизация, която е свързана пряко със структурната реформа и структурните приоритети, с цялостен замисъл за развитие на обществото. От тази гледна точка ние ще представим на господин министъра на промишлеността и писмено становище по списъка със съображения върху пунктовете първи, втори, пети и девети от списъка - приложение N 4 и пунктовете 5 и 16 на стр. 12 от същия списък.
Искам в заключение да кажа - ще уважаваме това, което води към напредък в българското общество и го приближава до европейските стандарти на обществено развитие. Другото, което не отговаря на тези стандарти и ни превръща в хора без самочувствие и без оценка за това, което е създавал нашият народ и с което разполагаме в момента, това ние няма да подкрепяме.
На добър час на Програмата на приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата за процедурно предложение господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам времето да бъде удължено до приемане на решението за програмата по тази точка, тъй като материята е много важна и има още оратори. Аз мисля, че може би за половин час ще завършим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Желае ли някой да изрази противно становище?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Благой Димитров за удължаване на работното време до приемането на решение по т. 2 от днешния дневен ред. Моля, гласувайте.
От общо гласували 170 народни представители, за - 114, против - 44, въздържали се - 12.
Предложението е прието.
Последен от записаните оратори има думата народният представител Никола Николов от Парламентарната група на СДС.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Представената ни програма е продукт от волята на правителството да изпълнява своята "Програма 2001 и кореспондира с ангажиментите ни към международните финансови институции. Безспорно средствата, които ще постъпят при изпълнението на тази приватизационна програма са посочени как се разпределят. Очакваните 350 млн., които финансира бюджетния дефицит и са записани в бюджета на страната за 1997 г. са средства, които са скъпи. Това са скъпи пари. Затова и правителството в своята програма е предвидило възможността след изпълнение на постъпленията към държавния бюджет да има възможност във времето да се отложат големите важни сделки, които биха могли да бъдат спазарени по-добре. Това е и отговор на въпросите, които бяха задавани за цената, по която ще бъдат продавани тези предприятия.
Мисля, че представената ни програма не е някаква сметчица, която ние тук разглеждаме, а това е политиката. А тази политика, която ще води правителството при изпълнението на програмата за приватизация, е постигането на добри резултати при продажбите.
Минималните цели, които са заложени за 1997 г. в Програмата за приватизация дават и точен отговор на големите въпроси около приватизацията, която, мисля аз, е основният и ключовият момент при структурната реформа, която ние очакваме, че правителството ще изпълни. Вие знаете, че финансовата стабилизация, която ние имахме е 1994-1995 г. поради липсата на структурна реформа, доведе до хиперинфлацията в България в началото на тази година.
Мисля, че не бива да пропускаме шанса сега при въвеждането на валутния съвет, при вече финансова стабилизация, която е факт, да пропуснем този шанс. Затова и този инструмент на структурната реформа би следвало да бъде наистина внимателно и отговорно използван. Затова аз смятам, че в най-скоро време правителството ще представи своите промени в Закона за приватизация и в другите закони, които касаят приватизацията и се надявам, че мнозинството в Народното събрание ще ги приеме.
Искам да припомня, че идеята на правителството е чрез тази програма да ускори и стабилизира процеса на приватизация. Това е, което се цели с програмата. Разбира се, целевото приватизиране на редица големи структуроопределящи предприятия и привличането на стратегически инвеститори ще бъде основна задача на правителството и ще бъде идеята в приватизацията.
Проблемите с касовата приватизация на остатъчните дялове при предприятията, които са включени в списъка за масова приватизация и вече са продадени, са проблеми, които ние ще трябва да решаваме тепърва със създаване може би на фонд за остатъчните акции, който фонд трябва да бъде частно управляван и, разбира се, създаването на този фонд трябва да бъде споразумено с международните финансови институции.
Смятам, че използуването на по-широки инструменти при заплащането на предприятията по тази програма би следвало да включва активно стимулиране на замяната на дълг срещу собственост, използуването на облигациите по вътрешния и външния дълг. Това би ни довело до по-ускорена продажба на тези предприятия.
Безспорно в целите на правителството трябва да влиза и постигането на по-добри икономически и социални резултати при приватизацията - това, за което говорихме, ангажимента за инвестиции, от които, безспорно, силно се нуждае нашата индустрия.
Решителни стъпки би следвало да се предприемат и в областта на малката приватизация. Затова и аз приемам петия раздел на тази програма "Общите насоки към дейността на приватизационната политика на общините" като много важен елемент от тази програма, защото вие знаете, че в значителна част от общините практически има отказ от приватизация заради някакъв криворазбран патриотизъм да се запази за общините голямо имущество, което безспорно е нещо, което ние трябва да преодолеем и да ги насочим, да ги стимулираме към структурна реформа и в общинската собственост.

Мисля, че в представената ни програма в значителна степен се отговаря на въпроса, който беше поставен, за холдинговите формирования - преструктурирането им и по-късната им приватизация. Този проблем очевидно стои пред погледа на правителството и аз смятам, че той ще бъде решен в посока, която е в интерес на националните интереси.
Подпомагането на работническо-мениджърската приватизация е нещо, което аз смятам, че също ще бъде приоритет на правителството, защото при обосновани и финансово осигурени инвестиционни планове това е най-добрият вариант за бъдещо управление на едно търговско дружество. Затова аз смятам, че представената ни програма, макар и не обемна, дава основните насоки за приватизация на държавните предприятия през 1997 г. и предлагам ние да я приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата вицепремиерът господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изключително много ви благодаря за тази плодотворна дискусия, тъй като в нея бяха повдигнати голям брой изключително важни въпроси. И това ще ни позволи като правителство рязко да подобрим някои от параметрите на работата ни в областта на приватизацията.
Първо, искам да благодаря на колегите от Съюза на демократичните сили, които подкрепиха програмата със своите изказвания. Много е важно човек да има сигурна и стабилна опора.
Специално искам да благодаря на господин Иван Иванов за това много полезно и много ценно изказване. Поемам много сериозно ангажимента - това ще остане в стенограмите на Народното събрание, така че не мога да избягам от него - в работата по приватизацията на военнопромишления комплекс да ползваме много широк кръг специалисти, да го коментираме и в Комисията по националната сигурност, да го коментираме и в Икономическата комисия, да го коментираме на няколко обществени и обществено-държавни форума, защото наистина приватизацията на военнопромишления комплекс е, бих казал, праг, който трябва да прекрачим, от една страна решително, но от друга страна, и много точно премерено. Затова мисля, че всичко, което каза господин Иванов, беше съвсем на място.
Искам да благодаря на господин Томов за голяма част от нещата, които каза. За голямо съжаление обаче, господин Томов, това, което Вие бихте искали да видите в програмата, не е предмет на програмата. Законът е определил - и в това отношение отговарям и на Петър Димитров, на част от неговите въпроси - законът е определил какво трябва да се съдържа в програмата и ние сме се ограничавали в рамките на закона. Това, което вие питате, го има и вие сте го чели, надявам се. То е описано в "Програма 2001". Там е записано всичко, което очертава нашите цели. Подробностите, методите вече ги виждате в практиката.
Искам обаче да ви обърна внимание, господин Томов, че тази трибуна, освен политическа, е високоотговорна. И в това отношение категорично не мога да приема обвинението Ви, че по някакъв повод съм нарушил закона. Ако съм нарушил закон, много Ви моля да кажете кой член, кой параграф, коя алинея от закона е нарушена, когато говорите от парламентарната трибуна. Това е Народно събрание, тук остават стенограми и не могат да се хвърлят обвинения към български гражданин, още повече към представител на правителството, не говоря за личност. Така че много Ви моля да оттегляте подобни обвинения, защото няма нарушение на никакъв закон.
Искам да благодаря на господин Петър Димитров, че цитира две мои изказвания, зад които аз и днес стоя 100 процента. Да, правителството на Жан Виденов беше сметнало броят на предприятията да отговаря на изискванията на Световната банка за FESAL. Не ги приватизира и не получи FESAL. Обратното, както забелязвате - може би следите посещението на мисията на Световната банка в момента: ние залагаме за приватизация тези предприятия, след като ще получим заема FESAL, тъй като ние сме пред подписване на договора за получаване на заема FESAL преди изпълнението на тази програма. Така че ние влизаме в изпълнението на тази програма с подписването на един договор - дай Боже, чукам на дърво тук пред всички народни представители да не се случи нещо - но ние влизаме в изпълнението на една програма с достигнати параметри на един заем, който от 1992 до 1997 г. нито едно правителство не успя да постигне. И мисля, че за това си заслужава да бъдем поздравени.
По отношение на двата крака за приватизацията. Да, на мен също би ми се искало днес ние да можем да представим двете програми - за касовата и за масовата, и наистина приватизацията да се движи на два крака. Само че единият крак се оказа нещо нефелен и се наложи да бъде вкаран в болница. И до есента вероятно ще ходим на един крак, защото първата вълна на масовата приватизация се оказа не особено сполучлива. По тази причина ще трябва да се направи много сериозен анализ там, ще трябва да се работи от голям кръг от специалисти, да се анализират всички слабости и грешки на първата вълна от масовата приватизация преди да можем да пристъпим към втора вълна.
Изключително много съжалявам, че не мога да представя пред вас двете програми едновременно. Ако беше читава първата вълна, сега щяхме да сме готови и с програмата за втората. За голямо съжаление всичките ни подозрения, всичките ни опасения по време на гласуването на програмата за масова приватизация в Тридесет и седмото Народно събрание се оправдаха и даже ние се оказахме слаби пророци. Много по-големи бели направи първата вълна от масовата приватизация, отколкото ние предполагахме. И тепърва има доста да поработим, за да подготвим една нормална, качествена втора вълна на масовата приватизация. Затова ще трябва, за голямо съжаление, да се ограничим днес с програмата за касова приватизация, както е предвидено по чл. 2 от Закона за приватизацията.
Аз също се спирам малко повече на изказването на господин Петър Димитров, тъй като не очаквах от него такова изказване. Имам отлични впечатления от работата с господин Петър Димитров в Тридесет и седмото Народно събрание, много сме работили заедно в Икономическата комисия, ходили сме заедно на предизборни дебати, където сме намирали много близки становища по голям брой въпроси от икономическата ни политика. Затова съм много учуден от популисткия подход и несериозния подход на неговото изказване.
Не може господин Димитров да очаква, че в програмата за приватизация оттук до края на годината ние можем да се явим в ролята на гадателката Касандра и да кажем колко инвестиции ще предложат купувачите. Ние можем да кажем колко предприятия предлагаме за приватизация, можем да предвидим горе-долу приходите от приватизацията, но договарянето на инвестициите, договарянето на периода, в който тези инвестиции ще бъдат вложени в предприятията, на вида на тези инвестиции е работа на подход "предприятие по предприятие" - другояче не може. А да извършим тази огромна аналитична работа и да седнем сега за всяко предприятие, което предлагаме за приватизация като държава, като правителство да се опитаме да пресметнем колко инвестиции ще му бъдат нужни, мисля, че излиза извън рамките на реалността. Който си мисли, че е възможно такова нещо, явно е, че или не разбира, - а аз знам, че господин Петър Димитров разбира много добре - или просто търси евтина сензация в Народното събрание.
Шестотинте милиарда приходи - и тук отговарям на няколко от народните представители - са минималните цели за приходите от приватизацията. Аз съм сигурен, че ние ще надхвърлим тези 601 млрд.лв. приходи. Но за целите на програмата, за целите на бюджета, за целите на минималното залагане на средствата във фондовете, за целите на реалистичния подход ние сме се ограничили наистина някъде средно, бих казал, между реалистична и песимистична прогноза. Факт е, без никакво съмнение, че нито една от приватизационните програми, приемани в това Народно събрание, никога не е била изпълнявана. Тоест какъв е смисълът тук да пишем някакви прекрасни цифри, да обещаваме на българския народ и най-вече на неговите представители в тази зала огромни постижения, ако нямаме сигурност в тях? В тези 601 млрд.лв. ние имаме сигурност и ще ги изпълним. Оттук нагоре програмата е отворена, тя така е записана в закона. Каквото докараме повече, ще бъде, както казва господин Жорж Ганчев, на ползу роду.
Тук отново се повдигна въпросът за това, че трябвало да има списък на предприятията. Този спор се води в тази зала от 1992 г. и при всеки опит за промяна на закона винаги има сторонници на идеята, че трябва да има списък на предприятията, които ще се приватизират. И Народното събрание никога не успява да приеме с такъв текст закона по простата причина, че все пак разумът надделява. Приватизацията е двустранен процес, в него има продавач и купувач. И да си напиша какъвто искам списък, ако няма купувач, за какво ми е този списък? Но в конкретния случай - за 1997 г. и пряко свързаната с нея работа за 1998 г., бих казал, че списъкът може да го вземете от статистиката. Това е списъкът на държавните предприятия в България. Всички държавни предприятия подлежат на приватизация. Просто и ясно. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
Няма свещени крави. И тук отговарям на един друг въпрос, зададен ми два пъти и то все от Евролевицата - и от господин Нешев, и от господин Томов: нямало ли да има приоритети, нямало ли да има български предприятия, нямало ли да има национална, независима икономика. (Неразбираема реплика от Александър Томов от място) Аз цитирам точно това, което каза господин Нешев. Вие закъсняхте малко, господин Томов. Беше хубаво да чуете изказването на колегата си.
Думата национална икономика, независима икономика все ми напомня на националноотговорния български капитал. Тия няколко години все слушахме за националноотговорния български капитал, а той се оказа регистриран в Швейцария. (Веселост в блока на мнозинството) А парите от националноотговорния български капитал бяха изнесени някъде другаде. И банките на националноотговорния български капитал фалираха срещу имоти в Коста Рика.
Искам да ви обърна внимание, че когато става въпрос за корпоративна собственост, особено Евролевицата, която иска да ни води към обединена Европа, не би трябвало изобщо да поставя въпроса за национален капитал, след като ние трябва да се интегрираме в Европа. Какво значение има кой е акционер в едно предприятие в обединена Европа? Просто най-малко от Евролевицата съм очаквал подобна атака, че трябва да запазваме предприятия чисто български. Защо? На какво отгоре?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Ще отговоря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР  ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ще ги държим в лапите на българина, за да не пуснем някой чужденец вътре? Не може да има такава ксенофобия в Евролевицата. Моля ви се, недейте така.
Не мога да приема също така и тезата на господин Нешев по въпроса за това, че трябва печелившите предприятия да ги оставим засега държавни или по-нататък да наблегнем на губещите, първо тях да продадем. Ние сме толкова изостанали в приватизацията, нашите сега печеливши предприятия много бързо ще се превърнат в губещи, ако продължаваме да ги държим държавни по простата причина, че дори и нашето правителство не си прави илюзията, че може да управлява добре собствеността. Дълбоко заложеният конфликт между държавата като администрация и държавата като корпоративен собственик доведе до такива страховити неща като изпомпването на "Нефтохим", до съсипването на огромни държавни предприятия.
Искам да ви обърна внимание - тук имаше забележка от господин Койчев по въпроса за авиокомпания "Балкан", че сме одържавили дълговете. Не сте разбрали, господин Койчев, изглежда, че Ви е прекалено сложна тази триъгълна схема. Няма одържавяване на дълговете. Имаше дългове на "Балкан" към банки, имаше дългове на банки към бюджета и оттам се получи триъгълната схема. Просто бяха отписани едни дългове, бяха прехвърлени и ще бъде увеличен капиталът на "Балкан". Няма одържавяване на дълговете. Тези дългове са си там. Това е просто прихващане, за което си говорим от 1992 г. Ние започнахме да правим прихващането.
Защо говоря за "Балкан"? Защото, когато през лятото на 1993 г. ние бяхме на ръба на подписването на приватизационната сделка за "Балкан", точно през август 1993 г., когато наближаваше подписването, аз бях уволнен от Агенцията за приватизация и една от причините беше, за да не се приватизира авиокомпания "Балкан". Веднага след моето уволнение беше прекратена процедурата от правителството на Любен Беров, беше сменен бордът на "Балкан", в него влязоха представители на редица български банки - всичките до една в момента фалирали, държавни банки и частни, всичките до една фалирали. И днес "Балкан" е с около 100 млн.долара загуба и с огромни дългове. Това е резултатът от задържането на собствеността държавна. "Балкан" и "Нефтохим" могат да бъдат записани във всички учебници за това как не трябва да се управлява една икономика.
Миналогодишната история с "Нефтохим" е пък класическият вариант на това как държавата като администрация унищожава държавната собственост като корпоративна собственост. Заповедите, които правителството на Жан Виденов е давало по телефона на Стефан Неделчев, са съсипали икономиката на "Нефтохим". Цените, които са му налагани за бартерните сделки зърно срещу горива, са съсипали "Нефтохим". И тук държавата е била в странното си право като администрация да командва търговско дружество, което по закон трябва да се занимава с това да реализира печалба. Ето, затова "Нефтохим" трябва да стане частен, за да не му се обажда министър-председателят или министър и да му казва: Продавай евтино бензин и купувай скъпо жито, иначе ще те уволня!
Това е простата истина. Колкото повече си мислим, че запазвайки предприятията държавни, те ще ни носят повече печалба, толкова повече се лъжем. Няма никакъв смисъл държавата да участва пряко в собствеността или в управлението на такива предприятия. Разбира се, господин Томов, държавата ще запазва влиянието си върху структуроопределящите инфраструктурни предприятия на страната. Невъзможно е да не участва. "Бритиш еър уейз" е 100 на сто частна компания. Тя обаче е носител на националния флаг на Великобритания. Върху нея английското правителство има определени права и тя се подчинява на определени правила, които са установени със закона и с договора за приватизация. Още повече, че тя е обект на много по-сложни взаимоотношения вътре в Европейския съюз по отношение на собствеността, на летателни часове с другите компании, но успяват да го наместят така, че хем е най-печелившата авиокомпания в света, хем спазва всички държавни закони и правила и държавата може да регулира действието на тази компания. Към това се стремим и ние, дай Боже да го постигнем колкото се може по-скоро.
По отношение на "Интерпред" аз не искам да коментирам. С господин Бончев може да седнем някъде на спокойствие и да му разкажа за миналогодишните кандидати, за сегашните цени и кандидати. Някой му разказва небивалици. Общо взето ще Ви разкажа истината. Зад Вас е господин Съботинов, той пък ще Ви каже, ще Ви покаже и документи. Народен представител сте, по всяко време можете да отидете в Агенцията за приватизация и да се запознаете с документите. От това, което казвате, почти нищо не е вярно. Просто някой Ви е заблудил.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (от място): Аз ще Ви дам документите, те са при мен.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз мисля, че документите са в държавата, а не в отделни хора, все пак. Мястото на документите е в Агенцията за приватизация, а не във Вашата чанта, все пак. Не зная какви документи имате и доколко те са верни.
Да, имам тук едно съгласие с господин Петър Димитров по отношение на банковата приватизация. Въпросът не е уреден. Банковата консолидационна компания има правата да продава, но не е ясно точно как става това. И защо става чрез Банковата консолидационна компания. Това е наследена практика. Ние в момента обмисляме какво да правим оттук нататък. Но при всяко положение за първите започнати вече преговори и приключили даже по Обединена българска банка и по управлението на "Биохим" ще действаме по сегашното законодателство. За по-нататък ще видим как да опростим и да направим по-оптимална схемата за приватизация на банките. Защото както и в предприятията, държавата няма какво толкова да се бърка в банковото дело. Има си Българска народна банка, която да бъде държавна.
По отношение на мините, специално за "Асарел" и "Елаците". Аз съм напълно съгласен, че в момента, и тук подкрепям господин Койчев, че в сегашното законодателство практически е много трудно да се приватизират "Асарел" и "Елаците". Аз вчера бях в "Асарел". Отново разсъждавахме с ръководството на "Асарел" по въпроса за тяхната приватизация. Те обаче действат изключително активно и мисля, че ще бъдат възнаградени за това. Работят съвместно с Отдела по концесии на Министерския съвет. Участваха активно със своя опит в подготовката на промените на Закона за концесиите. И аз вярвам, че вие тук в най-скоро време ще се занимаете със Закона за концесиите, ще приемете промените и най-после ще развържете тази огромна пречка пред навлизането на сериозни капитали в страната.
Докато Законът за концесиите не стане работещ, в България няма да влязат сериозни капитали. Тъй като голяма част от нашите предприятия са свързани в една или друга степен с добив на суровини, с плажна ивица, с води и т. н.
Съжалявам, че Законът, приет от Тридесет и седмото Народно събрание, се оказа ялов. Нито една концесия не беше отредена по него. Надявам се, че новият закон вече ще бъде на място и ще приключим с концесиите.
Искам да обърна внимание на господин Койчев, че имаме съвсем точни данни колко е държавната собственост в момента. Тя в момента е точно 80 на сто.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Колко? След втория кръг?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: След втория кръг. Вчера ги смятахме съвсем точно, тъй като, както знаете, едно от предварителните условия на Световната банка беше да бъдат раздържавени 25 на сто. С огромна мъка ги докарахме до 20 на сто. Но Световната банка е доволна от темповете, с които работим. Така че вероятно ще бъде удовлетворена и при тези 20 на сто. Тъй като това, което беше извършено за второто тримесечие на 1997 г., надвишава това, което беше извършено за цялата 1996 г., като приходи и като сделки. Така че темпото, с което работим в момента, удовлетворява Световната банка и тя ще ни отпусне заема FESAL, надявам се. Поне по този пункт няма да имаме сериозни проблеми.
Но имам съвсем точни данни по предприятия, с проценти. Там се отчита ликвидация, приватизация и т. н. Имаме приватизация 20 на сто и някъде около 6-7 на сто имаме ликвидация, която обаче още виси във въздуха и не е преминала реално в частни ръце.
Няма да бързаме с приватизацията на холдингите. Ще внимаваме много. Около тях има, разбира се, спорни моменти. Но най-често основанието за тяхното съществуване, особено за "Фармахим" и за "Булгартабак" е наличието и на марката. Така че много ще внимаваме, няма да бързаме. Там ще се подготви цялостно преструктуриране преди изобщо да подходим. И както виждате, холдингите ги няма в тазгодишната програма за приватизация.
Господин Папаризов зададе твърде много въпроси. Но аз ще го помоля просто да прочете стенограмата от заседанието на Икономическата комисия. Той зададе абсолютно същите въпроси в Икономическата комисия и получи изчерпателни отговори. Аз не искам да занимавам отново цялата зала с отговори на тези въпроси. Те са важни за всеки, който се интересува от тях може да ги прочете в стенограмата на Икономическата комисия. Въпросите бяха зададени фактически със същите думи, със същия текст и аз би трябвало да поискам стенограмата, за да си прочета отговорите, да не се налага да импровизирам отново.
Завършвам с най-важния въпрос, най-често повдиган - цената на предприятията. Не зная защо сред част от народните представители витае приказката за неродения Иванчо. Ние още не сме тръгнали да продаваме и вече се разплакахте, че ще ги подаряваме. Няма такава опасност. Всяко предприятие струва толкова, колкото някой е готов да даде за него. Всичко останало са еквилибристики.
Много удобна беше тази философия на правителството на Жан Виденов. И той я използваше, защото никой не идваше. И по тази причина можеше на приятели да се подарява без пари.
Има редица такива случаи. Мога съвсем точно да ви ги изброявам, как бяха извършени редица, огромен брой приватизационни сделки и увеличаване на капитала в последните 15 дни на правителството през м. януари, докато държавата се тресеше. Министрите седяха и подписваха сделки за дребни стотинки да продават. Това е подаряване. И то точно подарък на приятел. Имаме ги в архива. За голямо съжаление ние спазваме българските закони. И това са абсолютно легални сделки, подписани в съответствие със закона. И те не могат да бъдат развалени. Ние няма да създаваме отрицателно отношение към приватизацията в България, като започнем да разваляме приватизационни сделки, които са сключени съобразно закона.
Но на съвестта на тези министри и на директора на Агенцията за приватизация лежи подаряването на български предприятия на приятели.
Ние не подаряваме предприятия. Повишеният интерес към България, рязко повишеният интерес към България ни дава възможност да избираме между купувачите, да караме купувачите да наддават.
Ще ви посоча съвсем елементарен пример. Само преди 3 месеца, когато беше обявено първото набиране на оферти за "Химко", имаше една-единствена оферта и тя беше на смешно ниска цена. Сега има 5 оферти за "Химко".
Не се безпокойте, няма да продаваме евтино, защото към България вече има интерес. А интерес има, защото България се управлява добре. Има, защото в България има стабилност. И ако през последните 6 месеца вие не сте забелязали, че в България вече има стабилност, значи не виждате какво става. В момента в България има доста интерес за инвестиции и за приватизация.
Ето защо завършвам с едно обръщение към народните представители и отдясно и от центъра, и отляво: помогнете ни бързо да приемем промените в Закона за приватизация, в Закона за концесиите, Закона за чуждите инвестиции, новите данъчни закони. Защото когато обикаляме по света, в момента ние продължаваме основно да говорим в бъдеще време: ще приемем това, ще направим това. Вярват ни, за момента все още ни вярват. И както виждате, резултатите са положителни, окуражаващи. Но няма да ни вярват още дълго, ако наистина не създадем в България добър инвестиционен климат. Валутният борд създаде основната предпоставка за инвестиционния климат - падането на лихвените проценти, рязкото спадане на инфлацията довежда до едно ново инвестиционно мислене и изчезването на инфлационното мислене. Но за реални инвестиции, за реални, големи, сериозни чуждестранни инвеститори е необходимо да бъде извършено още много.
Правителството ще направи каквото може. Но аз много се надявам, че парламентът ще оцени възможността на тези закони и ще ги приеме в порядък, който ще позволи още преди края на годината в България да влязат сериозни, големи международни, чуждестранни инвеститори, както от тази трибуна ги нарече бившият полски президент Лех Валенса: Да влязат генералите - Дженерал Мотърс, Дженерал Електрик, Дженерал Дайнамикс. Благодаря ви. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
От името на парламентарна група иска думата господин Александър Томов. Тяхната група не е изчерпила времето си, така че има възможност да се изкаже от името на групата.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Вземам думата само по повод на това, че уважаемият господин министър каза неща, свързани с политическата линия и разбирането на Евролевицата по въпросите за приватизацията.
В едно не съм съгласен и нека това да бъде ясно категорично и безусловно. Всеки политик навсякъде по света, който разбира от новите цивилизационни отношения, си мисли колко души не само в неговата страна, щат, регион са собственици. Ама няма начин това да не се мисли! Как така е без значение кой ще е собственик у нас? За пазара - да, че трябва да имаме 25, даже 30 на сто чужда собственост. Ще имаме! Това е част от интеграцията. И не само те у нас. Дай Бог и ние някъде да имаме някаква! Но ако нашият народ бъде изолиран, ако не си даваме сметка, че Америка успя, защото над 40 на сто от населението на Америка са акционери или собственици; ако не разберем как стана промяната в собствеността в Япония; ако нямаме техника и мисъл в това отношение, няма да стане работата. Ето това е моята мисъл.
Но категорично възразявам срещу това, че Евролевицата я било страх от това, че ще влезе чужд капитал. Точно обратното. И аз съм за влизане на генералите. Трябва да дойдат. Без връзка със световната мрежа от ЕНК нямаме шанс. Ама въпросът е да си даваме сметка какво ще остане за нашите хора. Защото ако нашите хора не са икономически силни и състоятелни и не на измислен национален капитал, регистриран в Швейцария, който стои на входа и на изхода, а хора, както казах при изказването си, вградени вътре в собствеността, в производството, които са част от играта...
Аз моля да помислите върху това, господин министър! Това е нашата линия. Нашата линия е именно по такъв начин - не отхвърляйки, не ксенофобия. Моля Ви да ме разберете! Такова обвинение е абсолютно неточно. Цялата ни политическа линия през тия години е точно обратната. Ние знаем тия ксенофоби, но ние не можем да приемем, че може да се казва така: "В България никой няма пари". Ами и немците нямаха пари! Колко по линия на "Тройханд" дадоха по смисъла на мениджърската приватизация или на работническо-мениджърската? Колко народ станаха в източните провинции собственици и съсобственици на средства за производство?
Днес от 10 германски концерна, уважаеми господин министър, най-големите по ред, във всички никъде няма собственик, който да е ярко изразен. 640 хил. акционери има в "Сименс". Така е във "Вева", така е в "Алианц". От 136 най-големи японски концерна няма нито един, отделна група да държи контрола. Това е новата тенденция в света и аз искам в България това да стане. Това го иска Евролевицата.
Второ, ако има нарушения на точката от Търговския закон, аз ще Ви поднеса документ на Вас, ако юристите, които са ми дали тази справка, не са прави, ще Ви се извиня, но това не беше отнесено към Вас. Нямам никаква представа дали Вие сте пряко ангажиран в тази работа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Пряко съм ангажиран.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Е, добре, тогава значи ще се разберем по този ред. Казах го. Но става дума за Търговския закон.
И последното нещо. Аз Ви обявявам съревнование по реформаторство, доколкото мога от позицията на депутат да го правя, по една допълнителна гледна точка - начина, по който се продават предприятията. Уважавам всичко, което правите. Месец - малко е, трябва да се види повече какво ще стане, но отново Ви повтарям: дайте да направим така, че новите поколения българи да отидат на световните борси. Да подготвим хора, които да дадат световна инфраструктура. Не може да продаваме от кабинетите в София. Продажбите на големите единици като "Химко", като "Соди", като МДК - Пирдоп, стават на световните фондови пазари и стават в световните игри, а не стават тук, у нас и в нашите канцеларии. Ето това ми е бележката. Ако ние излезем в световната реклама, ако направим тази световна наша инфраструктура, ако наши мъже и млади хора играят на тези пазари, ние ще успеем да продаваме много по-ефективно.
Така че още един път Ви желая успех. (Ръкопляскания от Евролевицата и ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Господин вицепремиерът иска думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин Томов, не се засягайте на закачката за ксенофобията. Очевидно е, че не сте ксенофоби. Трябваше малко да Ви предизвикам.
А разбира се, че ние сме за това българинът да стане собственик. Но аз Ви предлагам такава схема и мисля, че няма да имате нищо против: българинът да е собственик на акции в "Сименс", а германецът да е собственик на акции в Горно Сахране. Нямате нищо против това, нали? Аз не мисля, че трябва да се ограничаваме в това българинът да бъде акционер само в български предприятия. Аз затова говоря за обединена Европа. Не е необходимо българските предприятия - за български акционери, немските предприятия - за немски акционери. Нека на българска фондова борса - София, АД, която очакваме да се създаде, да се търгуват акции на "Сименс" и Вие да си купите акции от "Сименс" като представител на Евролевицата. Благодаря ви. (Весело оживление. Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
В цялата тази изчерпателна дискусия беше направено само едно конкретно предложение и то е от господин Никола Койчев - в приложение N 4, в раздела "Металургия" да отпаднат: точка 1 - "Асарел - Медет" ЕАД - Панагюрище, и точка 2 - "Елаците мед" ЕАД, село Мирково, Софийска област. (Шум и реплики)
Ще се гласува това предложени, спокойно! Нека да го доуточни господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви.
За да бъдем перфектни в програмата, тъй като аз направих предложение по приложението, за да хармонизира приложението с основния текст, предлагам на стр. 6, в четвърти раздел - "Отрасли и/или предприятия, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава през 1997 г.", като второ тире след енергетиката да се напише: "добивът и обогатяването на руди". Това е за шест месеца. Дотогава ще оправим Закона за концесиите. Дано приемем и Закон за подземните богатства.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ние не можем да ги продадем без концесията. Така че няма никакъв смисъл.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Тогава защо да бъдат в списъка? Не е само въпросът за концесиите, господин министър. Аз се базирам на липсата на Закон за подземни богатства в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го поставя на гласуване, господин Койчев.
Преминаваме към гласуване... (Шум и реплики в залата)
На министър не се отговаря. Ако имате желание за лично обяснение...
Господин Койчев е направил предложение на стр. 6, след "енергетика" да се добави: "добивът и обогатяване на руди". Моля, режим на гласуване по това предложение!
От общо гласували 189 народни представители, за - 61, против - 106, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Койчев е в приложение N 4 на стр. 11 да отпаднат в раздел "Металургия": точка 1 - "Асарел - Медет" ЕАД - Панагюрище, и точка 2 - "Елаците мед" ЕАД, село Мирково, Софийска област.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Койчев!
От общо гласували 194 народни представители, за - 63, против - 110, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.



Чета решението, което предстои да гласуваме:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Р Е Ш И:

Приема програмата за приватизация на държавни предприятия през 1997 г. (1 юни 1997 г. до 31 декември 1997 г.)."
Моля, гласувайте за решението.
От общо гласували 204 народни представители, за - 139, против - 41, въздържали се - 24.
Решението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството)
Съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание днес от 15,00 часа в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 часа в зала 248.
Комисията по образованието и науката ще има заседание днес от 15,00 часа в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще има заседание днес от 14,30 ч., очевидно заседанието ще се проведе малко по-късно, в зала "Запад".
Комисията по национална сигурност ще има заседание днес от 16,00 часа в зала 232.
Комисията по културата и медиите ще има заседание утре, четвъртък, от 15,00 часа в зала 134.
Комисията по външна и интеграционна политика ще има заседание утре, четвъртък, от 15,00 часа в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 3 юли от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,42 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Калчо Чукаров

Иван Бойков