Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 26 май до 1 юни 1999 г.:
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и на приложения към нея финансов протокол. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в Многонационалното учение по Програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив бест ефърт'99". Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Република България за участие в учението на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "Кооператив Партнър'99". Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договор между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение на Закона за пенсиите. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение на Закона за уреждане на жилищни въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за промени в състава на постоянната Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа. Вносител: народният представител Стефан Гайтанджиев.
Проект за решение за даване на разрешение за участието на български пехотен взвод, щабни офицери - инструктори в Многонационалното сухопътно учение "Прометей'99", както и за транзитното преминаване на войсково подразделение на Румъния за участие в това учение. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност.
Предложенията по дневния ред.
Днес е първи пленарен ден на месеца. По реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има внесено само едно предложение от Парламентарната група на Демократичната левица, с което се предлага в програмата на Народното събрание да бъде включен като точка в дневния ред Законопроект за маслодайната роза № 854-01-69. Вносител: народният представител Иван Зънзов и група народни представители.
Има предложение от народния представител Стефан Гайтанджиев да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за избиране на Временна комисия за проучване състоянието на околната среда в България и отражението на трансграничните замърсявания от войната в Съюзна република Югославия и за предлагане на мерки за защита на населението и за отстраняване на нанесени увреждания на околната среда.
Има предложение от народния представител Ангел Найденов да бъде включен като точка в дневния ред проект за декларация относно усилията за решаване на кризата в Косово № 954-03-12, внесено от Парламентарната група на Демократичната левица.
Предложение от народния представител Румен Овчаров да се включи като точка в дневния ред на Народното събрание през настоящата седмица промени в състава на постоянната Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа.
И предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за дневен ред на програмата на Народното събрание за седмицата от 2 до 4 юни 1999 г., както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси").
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките.
3. Второ четене на законопроекта за националната стандартизация.
4. Второ четене на законопроекта за лечебните заведения.
5. Законопроект за гражданската регистрация.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
8. Парламентарен контрол.
На Председателския съвет, който беше в непълен състав, се съгласихме предложението за промени в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа да бъде включено в седмичната програма.
Предложението по ал. 7 - Законопроект за маслодайната роза не подлежи на гласуване. То влиза автоматично.
По останалите предложения някой желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Гайтанджиев, имате думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от нашия правилник, внасям предложение като точка от дневния ред на седмицата да влезе Решение за избор на Временна комисия с двумесечен мандат от датата на конституирането й, със задача да проучи състоянието на околната среда в България и отражението на трансграничните замърсявания от войната в Съюзна република Югославия, и да предложи мерки за защита на населението и отстраняване на нанесените увреждания на околната среда.
Проблемът е от изключително значение за нашата страна, бих казал и за екологичните баланси на Балканския полуостров и на Югоизточна Европа.
За всички е ясно, че войната вече повече от втори месец нанася тежки поражения на околната среда. Някои от тях са спорни, подлежат на установяване, изискват дълго и продължително наблюдение. Някои от тях обаче са безспорни. Безспорно е, че вследствие на ударите върху петролни рафинерии около 8-10 пъти река Дунав бе замърсявана с нефтени петна, дълги по 7-8 км, широки около 400-500 м. Безспорно е, че в река Дунав също се изсипа голяма част от хвостохранилището на мина "Бор", съдържаща цианиди, медни, уранови и други тежки компоненти, които вероятно са отишли вече по течението на Дунав и в Черно море.
Спорни, но безспорни за всеки специалист са, че възможните замърсявания от газове, които предизвикват серни, въглеродни и азотни окиси от пожарите в химически предприятия в Югославия, се пренасят с въздуха и на изток от Югославия. И част от тях във вид на киселинни дъждове падат в България. Вярно е, че невинаги това може да бъде точно установено. Ние не можем да контролираме всеки кубичен метър въздух, който циркулира над нас. Но факт е, че такива замърсявания има. Ето защо една такава комисия ще успокои обществеността и ще даде възможност българският парламент по-пълно да контролира този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Ангел Найденов - също вносител - има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За трети пореден път Парламентарната група на Демократичната левица чрез различни свои народни представители предлага включване в дневния ред на Народното събрание разглеждането, обсъждането и съответно приемането на нашия проект за декларация относно усилията за решаване на кризата в Косово.
Във всеки един от тези дни през последните 3 седмици ние получаваме все повече и все по-солидни аргументи в подкрепа на необходимостта не просто да бъде изразено отношение от страна на българското Народно събрание, а да бъде приета по възможност една обща позиция на народните представители, която да представлява трайна основа за формиране на еднозначна и категорична политика на българските официални власти.

Аргументите в подкрепа на подобно предложение са в две посоки - от формален и от съдържателен характер. От формален характер аргументите се съдържат в текстовете на чл. 73, ал. 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в рамките на предвидените срокове - 15 дни за становища от постоянните комисии и 7 дни за разглеждане от Народното събрание на самото становище.
Такова становище на Комисията по национална сигурност има. И аз използвам случая да изразя недоумението си от неестествено пестеливия характер на аргументите, представени в това становище, разпространено на народните представители.
Що се отнася до съдържателните аргументи, ние считаме, че се нуждаем, първо, от по-нататъшно развитие еднозначно и категорично на декларацията на Народното събрание за ненамеса и неучастие на България под каквато и да е форма във военните действия в Съюзна република Югославия, и второ, очакванията на мнозинството от българските граждани безспорно е свързано именно с такава позиция на българския парламент, което от своя страна кореспондира и с доминиращото обществено мнение в Европа - 56 на сто са против стартирането на каквито и да е сухопътни операции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И завършвам, господин председател, с факта, че подобна позиция би избавила българското правителство от изкушението да спекулира с въпроси от тайната дипломация или задкулисните сделки и съответно висшите чиновници от импровизации на тема "вербални ноти", "анекси", "споразумения с Щабквартирата на НАТО".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Друг желае ли думата? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев - да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за проучване състоянието на околната среда в България и отражението на трансграничните замърсявания от войната в Съюзна република Югославия и за предлагане на мерки за защита на населението и отстраняване на нанесени увреждания на околната среда.
Гласували 209 народни представители: за 80, против 111, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Найденов за включване като точка в дневния ред проект за декларация относно усилията за решаване на кризата в Косово.
Гласували 198 народни представители: за 67, против 127, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Останалите предложения на народния представител Румен Овчаров и на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили са включени в проектопрограмата, като точките в предложението на Парламентарната група на СДС се изместват с една назад. А първа точка става - проект за решение за промени в състава на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма.
Гласували 185 народни представители: за 134, против 13, въздържали се 38.
Седмичната програма е приета.
Има ли възражения преди да пристъпим към законопроекта за маслодайната роза да разгледаме точката за промени в състава на постоянната Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа? Няма възражения.
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Любомир Петров Божков като член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
2. Избира Атанас Лозанов Младенов за член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа."
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 162 народни представители: за 160, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.
Една информация. На Председателския съвет беше разгледано предложението на народния представител Георги Първанов Народното събрание да изпрати парламентарна делегация с участието на всички парламентарни групи да посети Западните покрайнини, българското малцинство там и да се запознае с неговите проблеми.
Ще се направи опит чрез Министерството на външните работи да бъде сондирано становището на Съюзна република Югославия за допускането на такава делегация.

Преминаваме към точката, внесена по реда на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА.
Вносители са народният представител Иван Зънзов и група народни представители.
Изтекъл е тримесечният срок по правилника. Няма становище на водещата комисия.
Преминаваме към разисквания.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Има думата народният представител Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът, който сме внесли за маслодайната роза през юни 1998 г., е мотивиран от следното.
Преди 350 г. за първи път в света България започва да произвежда розово масло. България допреди няколко години е била производител на 80 на сто от розовото масло в света. През последните години се появяват като производители Франция, Турция, Русия, Китай, но никоя от тези страни не може да достигне качеството на българското розово масло.
През последните години обаче нещата са променени и розовите насаждения от 80 хил. дка сега са около 13 хил. декара. Розовите храсти са остарели и добивът от тях е около 250 кг на декар, докато преди това е бил от 700 до 1000 кг на декар.
От 1990 г. досега във всяко Народно събрание се внася законопроект за маслодайната роза, но такъв закон не е приет. Първият приет закон в България през 1928 г. всяка година до Втората световна война е бил актуализиран от Народното събрание на България.
В закона ние засягаме няколко неща. С този закон ние искаме да се уреди отглеждането на маслодайната роза, производството и търговията с розов цвят, розово масло, розов конкрет и други продукти на маслодайната роза. В него ние искаме да бъде уредено правото за отглеждане на маслодайна роза и мястото на Министерството на земеделието, горите и поземлената реформа, мястото на фонд "Земеделие" за стимулиране отглеждането на българската роза и за производството на розово масло, начина, по който трябва да се бракуват розовите насаждения, законови уредби за отглеждане на нови розови насаждения, стимулиране чрез фонд "Земеделие" и мястото на Министерския съвет за контрол над розовото масло, тъй като знаете, че то представлява един продукт, известен като бялото злато на България.
Този закон ще уреди и възможността на голяма част от населението, където е имало розови насаждения, да си намери поминък.
Законопроектът се внася от четирима народни представители, всичките избрани от региони, където има розови насаждения и се произвежда розово масло.
Преди да пуснем законопроекта, ние направихме среща с Научния съвет на Селскостопанския институт в Пловдив. Направихме среща с Научния съвет на Института по розите. Направихме среща и с всички частни розопроизводители в България. Всички техни бележки, които сме смятали, че ще имат положително отношение към производството, отглеждането на розови масиви и производство на розово масло, ние сме ги имали предвид в този законопроект. Ето защо аз ви моля, сега наближава и Празникът на розата, още повече че и Вие, господин Соколов, при едно посещение в Стрелча сте заявили, че има необходимост от такъв закон. Законопроектът сигурно не е идеален, той ще претърпи сигурно някакви промени тук, в самата зала, но аз ви заявявам, че ние сме се консултирали с онези, които се занимават с производство на рози, и с онези, които произвеждат розово масло, с онези, които се занимават с научните изследвания в тази област. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Имате думата за изказвания.
Господин Златко Златев има думата. Заповядайте.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Неколкократно от тази трибуна е ставало реч за мотивите на авторите на този законопроект. Аз бих желал да добавя и още няколко.
Позовавайки се на правителствената програма "България 2001 г.", в раздел VI, стр. 57, сред пакета от нови закони е предвиден и Закон за розопроизводството. Както е известно, авторите на законопроекта са народни представители от три избирателни района - Старозагорски, Пловдивски и Пазарджишки, върху чиято територия има традиции и възможности за развитие на розопроизводството, а оттам и на търговията и реализацията, свързана с тази дейност.
Прави впечатление, че в разпространената информация за инвестиционните програми от края на миналия месец на Държавен фонд "Земеделие", в шест от седемте програми е предвидено създаването и възстановяването на трайни насаждения, свързани с розопроизводството, ангажиментът на Държавен фонд "Земеделие", което е в синхрон с нашите намерения, които са отразени в нашия законопроект.
Ние не сме наивници и знаем, че в тези условия главно по две основни причини не би могло да стане пълноценно обсъждане на тези проблеми в тази зала. Първата причина е свързана с политическото противопоставяне, което цари в тази зала след 1990 г., и в случая става дума, че авторите на този законопроект са от една парламентарна група. Втората причина, не по-малко важна, е свързана с недооценка на значимостта на този проблем, считайки го за проблем от регионално значение, а не от национално значение.
Авторите на този законопроект считат, че решаването на тези проблеми е част от структурната реформа, изключително важна за този район, свързан с алтернативната заетост.
В крайна сметка, длъжен съм от тази трибуна да заявя, че вече продължително време се нарушават изискванията на чл. 64, ал. 3 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, според който в тримесечен срок от внасянето на законопроекта водещата комисия, в случая Комисията по икономическата политика, а след това и Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, трябваше да излязат със становище пред всички нас, народните представители, за едно пълноценно обсъждане. Въпреки всичко аз съм оптимист и считам, че тук ще получим в крайна сметка едно мнозинство, за да дадем старт на решаването на този толкова важен за нашето самочувствие и възможности като български народ проблем. Благодаря ви и моля ви да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Златев.
Има думата господин Владислав Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да говоря за това, че този законопроект е необходим - един законопроект за маслодайната роза е необходим, - но по-скоро ще говоря за това как предложеният законопроект защитава тази необходимост или отговаря на тази необходимост, която произтича от това, че производството на маслодайни рози и оттам производството на розово масло и конкрет през последните години силно спада.
До каква степен обаче този законопроект, който ни е представен от господин Зънзов и група народни представители от Демократичната левица, отговаря на тези насъщни нужди? Аз бих казал, че този законопроект не задоволява изискванията, които се предявяват към един подобен законопроект за маслодайната роза. Законопроектът не е в съответствие с основни изисквания на законотворчеството. Членове и цели глави не са пълни, дори някои отсъстват. Отделни членове не са във взаимен синхрон. Има направо и абсурдни текстове, и такива, несъобразени със съществуващото вече законодателство. И аз, без да бъда обстоятелствен, ще спомена някои от тях, за да не бъда голословен.
Уважаеми дами и господа, ако погледнем, още в самото начало се казва, че розопроизводителите се регистрират в общините. Да, това е предвидено и от Закона за тютюна. Но по-нататък никъде, в никой член, дори и в текста на този член не личи защо се регистрират и какво произтича от това регистриране. Очевидно регистрацията е необходима за последствия, които обаче по-нататък от закона изобщо отсъстват, т.е. необходимостта да се регистрират и възможността да не се регистрират е еднаква в по-нататъшните текстове на закона. Защото не се съобщава какви са преимуществата и какви са задълженията на регистрираните производители. Никъде го няма. По-нататък този факт отсъства.
Да се спрем на чл. 3 - "Министерството на земеделието определя начина на производство на посадъчен материал". Защо Министерството на земеделието ще определя начина на една технология? Министерството на земеделието може да определи качествените изисквания към посадъчния материал, на какво трябва да отговаря, какви са необходимостите по-нататък, за да може да се осъществява едно ефективно и необходимо за индустрията производство. Но не и да създава инструкции, които да ги пишем в закона, които нямат законов характер.
"На ползвателите на стари розови насаждения" - се казва в чл. 7 - "се отпускат нисколихвени кредити от фонд "Земеделие" и БНБ със срок на разплащане две години и двегодишен гратисен период". Какви са тези ползватели на розови насаждения? В нашето право има собственици, има арендатори, има наематели. Очевидно в тази категория "ползватели", както се вмъква изведнъж в този законопроект, се крият лица, които не са в договорни отношения със собствениците, и се вменява в задължение на фонд "Земеделие" и БНБ да им се отпускат нисколихвени кредити със срок на разплащане две години, без да се споменава с каква цел. Какви са тези ползватели, които нито са собственици, нито са в договорни отношения със собствениците? За какво ще ползват тези кредити? За да извършват нови засаждания върху земя, която ползват? По какъв ред?
Изобщо в законопроекта са вложени редица спорни и от юридически характер текстове.
"Чл. 9. Производители на маслодайна роза върху площ от над 1000 дка имат право да ползват данъчни облекчения в размер на 10 на сто от данък "Печалба"." Ами ако са 900 дка? Те няма да ползват никакви преференции? Защо, откъде накъде? Откъде измислихте такива цифри и такива дискриминационни текстове в закона? Още повече аз бих ви казал, че този текст изобщо не е необходим, защото в Закона за подпомагане на земеделските производители същите изобщо не плащат такива данъци.
"Недекларирани количества на производителите на розово масло се конфискуват." От кого? С какъв акт? Къде отиват тези конфискации? Какво става с тях? Мистерия. В закона няма нищо по този въпрос.
Търговия. Има записано, че трябва да се лицензират производителите на розово масло и конкрети, има записано, че търговците на розово масло и конкрети трябва да се лицензират и изведнъж цъфват "търговци на розов цвят", че трябва да се лицензират, в глава четиринадесета. И след това в глава осемнадесета се пише "купувачи, закупили розов цвят". Какви са тези търговци, какви са тези купувачи? Различна терминология в един и същи смисъл. И забележете, ако са изкупили розовия цвят по цена по-ниска от установената, заплащат такса в размер на 50 на сто от разликата. Каква е тази такса? На кого я заплащат? По какъв ред се установява дали те са закупили този розов цвят по определени цени, или по-ниски, или са спекулирали? Каква е тази санкция, при която трябва да се плати само 50 на сто от тази разлика? Каква е санкцията, никаква, той пак печели от тази работа. Полумярка.
"Производителите на розово масло заплащат годишен лиценз." Къде го заплащат? Никъде не е казано.
Наказателните разпоредби са много бедни и не определят цялата тематика. Главата изобщо не е развита. Не са предвидени отделните нарушения и степенуване на наказанията. Има отделни членове в закона, които пораждат задължения за някои лица и неизпълнението на тези задължения трябва съответно да бъде санкционирано. А тук има едни общи санкции, които не са предвидени по отделните членове и не са степенувани. Не е ясно и не е записано кой установява нарушенията и кой издава наказателните постановления. Това отсъства. Не са предвидени санкции. Глоби са предвидени, но санкции не са предвидени за юридическите лица. А такива ще има. Къде са отнесени санкциите? Отсъстват от административно-наказателните разпоредби. Написано е като глава "Наказателни разпоредби", а те не са наказателни, а "Административно-наказателни разпоредби". Това ме кара да мисля, че юрист не е пипал тази материя.
Да видим какво пише накрая: "Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет". Като колективен орган ли? На председателя на Министерския съвет ли се възлага? Как така ще се възложи на Министерския съвет? Трябва да има определено персонифициране на този, който отговаря за изпълнението по този закон.
Не се спирам, разбира се, на всички несъответствия. Аз бих провел един по-обстоен разговор с проф. Зънзов, но времето тече и не бих искал да ви затруднявам с други несъответствия.
И не на последно място, няма и сертификат за съответствие, който се изисква за всеки внесен законопроект в Народното събрание.
Затова не мога да препоръчам този законопроект да бъде приет на първо гласуване. Бих препоръчал или бих предложил на вносителите да се ползват от чл. 70 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да изтеглят този законопроект, да го преработят - аз пак казвам, че такъв законопроект е крайно необходим, но в този му вид той просто не изпълнява предназначението си, - върху него да направят допълнителни консултации и с юристи, и с икономисти; да се избистри цялостната идея на законопроекта и средствата, с които да бъде постигната тази идея; да облекат тази идея с конкретни текстове, за да можем действително да гласуваме с чиста съвест на първо четене. В този му вид, извинявам се на колегите, уважавам техния стремеж да представят нещо, което е необходимо, но в този му вид аз не мога да препоръчам на пленарната зала да гласува на първо четене този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Думата за първа реплика има господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Удивен съм от позицията, която прозвучава на няколко пъти в пленарната зала във връзка с предлагани законопроекти. Ще ви припомня случая със законопроекта, който предвиждаше решаване на проблема за кредитиране на студенти, докторанти и аспиранти. В съответната комисия категорично прозвучаха оценките, че такъв закон е нужен, но... И зад това "но" започват да се изреждат съображения и аргументи, които целят отхвърляне на проекта.
Подобна пиеска се разиграва и сега във връзка със законопроекта за розата. Добре, аз приемам, запознат съм с проекта, че има неща, които трябва да бъдат доработени. Може би някои решения ще бъдат променени чувствително. Но според мен именно на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа най подхожда да бъде инициатор да бъде подет този закон, да се поработи върху него, както много често се прави в постоянните комисии. Та,съгласете се, ние тръгваме понякога от законопроекти, които са полубоклук, и се опитваме да направим от тях закони. Вие признавате категорично, че такъв закон е нужен, че трябва да има решение в тази област. Аз ви моля, предложете едно решение, което да ангажира комисията с това да се доработи законът, да бъдат направени всякакви възможни предложения, да бъдат привлечени експерти, а не да се умъртвява сега тази инициатива. Решението, което прозвуча преди малко като предложение, цели да умъртви този законопроект. Помоему това не е правилната насока на работа на парламента, щом се признава, че такъв закон е нужен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Втора реплика - господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Аз разбирам Вашето деликатно положение. Няма да ми се обиждате, аз Ви казах, може би се престарахме, консултирахме и юристи. Направихме среща с част от производителите в Казанлъшкия, Карловския район, с юристите, с Научния съвет на Селскостопанския институт в Пловдив, Научния съвет на Института по розата в Пловдив. Може би не сте имали време да прочетете закона задълбочено, за да разберете, че нещата са свързани, не са точно така, както Вие ги виждате. Вие ги гледате отделно.
Второ. Господин председател, искам да Ви кажа, че всички, които дойдат на власт, започват да си приличат. Ние така рязахме вашите закони в миналото. Как да обясним, господин Костов, че една година без два дена се навършва и на този закон не е даден ход? Даже и вашата комисия да го беше погледнала и да ни препоръча да го поправим. А трябва да Ви кажа, че ако вземете другите закони, ще видите, че ние само сме ги адаптирали към сегашната обстановка и сегашното законодателство.
Моля ви, пуснете го за второ четене и тогава дайте бележките. Защото има нужда от такъв закон. Аз Ви казах, от 1990 г. досега във всяко Народно събрание предлагам и не е приет такъв закон. А преди това всяка година, от 1928 г. до 1944 г., всяко Народно събрание е актуализирало Закона за маслодайната роза. Аз благодаря на господин председателя, че е взел положително отношение за един такъв закон в Стрелча и смятам, че и той ще го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
За дуплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стоилов, най-малко имам намерение да правя някакъв политически проблем от този чисто технологичен закон. И не това е било водещото в моето изказване.
Господин Стоилов, аз мисля, че тук все пак не се приемат закони, които просто имат някаква идея върху някакъв проблем, а закони, които защитават този проблем и създават определена законова основа по какъв начин ще се развива производството на маслодайната роза и нейната преработка и търговия. Това е един много голям въпрос. Дори аз бих казал, че този законопроект трябва да бъде разширен изобщо за етеричномаслените растения.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Имахме предвид тази бележка и сме го разширили.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, това е нещо, което е необходимо на земеделието. Но в момента този законопроект не защитава тази теза, разберете ме, не защитава тази теза!
Аз бих казал и на следващия колега, който ме опонира, че в случая аз не съм против мотивите, с които е внесен този проект. Те са благородни мотиви, но, пак казвам, това, което е поднесено като законопроект, честно казано, няма... Ние разглеждаме този законопроект, а не разглеждаме работата на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. И в крайна сметка искам да ви кажа, че по този законопроект водеща комисия не е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, но все пак като човек, който е агроном, специалист в тази област и като народен представител вече в две Народни събрания, аз взех отношение, тъй като ме шокира това несъответствие и, дай Бог, това несъответствие, ако пленарната зала възприеме моите резерви към този законопроект, да се върне, да може да се преработи от вносителите и да се внесе в съвсем друг вид.
Това са моите бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колежки и колеги! От няколко дни или седмица в Народното събрание се разглеждат все законопроекти, които са с изключителна важност за преструктурирането и адаптацията на нашето общество към тази историческа реформа, която извършваме. Миналата седмица разглеждахме закони за майчинството, предлагани от различни парламентарни групи, тази седмица започваме с един закон, който смятам, че наистина е закон, направен така, че да се намери една алтернатива за това, което става в България. Всички знаете, че нашата парламентарна група винаги се е старала да намери своето място като конструктивна опозиция в общата работа на Тридесет и осмото Народно събрание.
Смятам и сега, че този закон, който отлежа горе-долу една година в Комисията по икономическата политика и Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, заслужава най-после да му се даде ход и да се започне, ако не, както казва господин Костов, да се преработи, но поне да се дадат смислени препоръки за второ четене и така Народното събрание да покаже своята загриженост и дълг към тези хора, които живеят в един район, в който единствената земеделска култура, която е прославила България в миналото, а именно маслодайната роза, да получат един не подарък, а една смислена грижа от нас към тях. В тези региони, откъдето са депутатите, които са писали закона, а те са Пловдивски, Старозагорски и Пазарджишки, точно в тези региони, където военната промишленост губи вече своето място като водеща, където в Карлово "Карловска коприна", а също и военните заводи губят своето място като алтернатива за просъществуването на хиляди хора и семейства в тези региони. В една Стрелча и Панагюрско, където наистина пак се разбива промишленост, която даваше препитание на тази хора. Ние тук с вас трябва да помислим сериозно точно по тази алтернатива - да дадем възможност на тези хора. Още повече, че в реформите, които са залегнали в програмата на правителството и на управляващото мнозинство в никакъв случай България няма да остане развита индустриална държава. Там са залегнали проблеми като развитие на модерното земеделие, като транспорт, туризъм, енергоносители. Значи ние с вас сме на прав път, ако успеем сега да пуснем този закон и му дадем една начална скорост, за да дадем възможност на тези хора да се адаптират, а те не са никак малко. Ако вземем само Карловски, Казанлъшки и Панагюрско-Стрелчански регион, да оставим Брацигово и родопската яка, където също могат да се отглеждат и където са се отглеждали рози, можем да дадем поминък поне на 100 хил. души, които няма да мислят как ще изхранят своите деца. Които утре ще ни бъдат благодарни за това, че днес в този момент сме им дали възможност да развият нещо друго освен това, което могат да правят. А те могат да правят предимно пушки, куршуми и други такива неща, свързани с военната промишленост, развита в тези региони.
В "Програмата 2001" на стр. 57 в раздел VI има залегнал пакета от закони също да се издаде закон за розопроизводството. Вярно е, че може би и вие мислите за такъв закон, колеги. Вярно е, че може да мислите закони за много други маслодайни или етерично-маслени култури, но какво да направим, че ние сме вкарали сега този закон. Нищо не пречи този закон за розата да влезе, да се гледа, да върви напред. Още повече, че смятам, че проф. Зънзов достатъчно добре и аргументирано каза, че не е плод само на нашето политическо и юридическо виждане - на тези четирима депутати, които сме тука и сме се подписали под закона. Този закон се обсъждаше от толкова широк кръг от хора в България, че смятам, че много малко такива закони са обсъждани на такова широко ниво. Вярно е, че след като го написахме, го внесохме да го обсъдят, но преди да го внесем в Народното събрание ние направихме това широко обсъждане. Вярно е, че има слабости. Никой не казва, че законът е идеален.
Но Вие тук, господин Костов, започнахте да гледате закона по същество. Тази работа можеше да я свърши Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и нямаше да отнеме повече от два или пет часа, да кажем едно или две заседания, и щяхте да сте тук пред нас с чиста съвест без сам Вие да давате аргументи, без да бъдете подкрепен от нито един тук от Вашите колеги. Аз ще се надявам да стане да се изкаже и някой от тях, както и от земеделците, които ги няма в залата. Те си имат други задачи и не са знаели, че ние ще го предложим днес. Но въпросът е, че трябваше вътре в комисията да се направят тези предложения. Там аргументирано да ни се каже. Можеше и да го изтеглим. Но Вие ни поставихте пред факт, който в никакъв случай не може да Ви оправдава и ние затова правим опити да засилим вниманието на народното представителство по този проблем.
Не искам да казвам и не искам да си мисля, че мотивите, както Вие казвате, не са благородни. Нашите мотиви не са благородни. Аз Ви казах, че тук се касае за хляба на дадено население, за хляба на нашето поколение, което живее в тези региони. И това, че има някои несъществени слабости, казвам, несъществени слабости. Това, че някой юрист трябвало да пипне. Ще пипне, има и второ четене. Тогава пък може някой да се заинтересува и да даде предложение. Ако не даде предложение, значи законът ще остане в този вид. Никой не е казал, че законът трябва да бъде като правилник.
Вие казахте, че има много неясноти в главите като "Търговия", като "Наказателни разпоредби". Аз мога да Ви спомена, че в чл. 14, чл. 18, в които се учудвате кой е търговец и кой е купувач. И единият, и другият са в една и съща роля. И единият, и другият извършват дейност, която не е никак производителна и реалистична по въпроса за създаването на крайния продукт. Затова сме го наказали този човек, който служи за едно междинно звено между производителя на розово масло и производителя на розов цвят, защото знаем как се мъчи производителят на розов цвят. Този, който пък прави и внася големи инвестиции, знаем какво понася като тежест на закона. Затова ние пък на този, който служи като междинно звено между тях, сме му дали възможност да прави нещо като бизнес, но да бъде наказван за това, че го прави с по-малко средства. И това, че 50 на сто от доходите му ще бъдат взети, ако той купува на по-ниска цена от обявената, също не е малко наказание за този, който го върши.
В крайна сметка вас ви притеснява това, че липсват процедурите за изпълнението на наказателните и административните разпоредби и т. н. Но с една последна точка в чл. 23 ние сме казали, че Министерският съвет издава Правилник за приложението на закона за маслодайната роза в срок от еди-колко си месеца. Този правилник урежда всички други неуредени неща, които могат да останат извън този закон.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Не е така, не е така!
ИЛИЯ БАТАШКИ: Може и да не е така, но според мен е така. Според Вас - не е така.
В крайна сметка аз приветствам Закона за виното, който се вкара. Ние вкарахме закон за розата, който с не по-малка тежест и важност трябва да третираме тук. Защото, ако Алеко Константинов навремето в своите неща е написал за Бай Ганьо, който си е изкарвал едва ли не екскурзията в Европа с две мускалчета и който е продавал мускалчетата в европейските пазари. Виждате как ги е продавал и какво е правил. Аз съм сигурен, че нашите деца ще питат нас като бащи: Защо, бе, какво става, какво е писал Алеко Константинов? Къде са тези храсти, които той е описвал, розите, които той е описал? Какво е това розово масло? В скоро време ние ще бъдем изправени пред тази дилема. Както нашите деца няма да знаят какво е общинска баня, така няма да знаят и какво е розов цвят и розово масло. Да знаете, колеги! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, защото имах чувството, че ще се повтори онова, което го имаше в Тридесет и седмото Народно събрание по този законопроект. Тъй като в Тридесет и седмото Народно събрание аз бях вносител на такъв законопроект и имаше още един. И колегите отляво нека не ми се сърдят, но тогава те разговаряха по същия начин, защото нямаше предложение на правителството за такъв законопроект.

Господин Костов направи едно изказване, което ме задължи да стана, като казвам, че онова, което той каза, аз го подкрепям, че е така по отношение на конкретните негови бележки. Това е така. Но той каза и онова, което ме накара да се изкажа, че този закон трябва да се обобщи или просто да бъде и за другите маслодайни култури. И понеже аз отидох на посещение при тогавашния председател на парламентарната комисия и поставих въпроса да го разгледаме, и в един критичен момент, когато не можеше да ми отговори какво и защо, той изведнъж ми каза, светна му в главата, че този Закон за розите трябва да се разглежда и с маслодайните растения. Тоест тогава и сега просто не иска да се гледа този въпрос.
Аз оценявам законопроекта, който имаме, по идея, по философия като необходим законопроект, но с конкретни и то много конкретни слаби неща.
И тъй като аз пледирам от много време един път да намерим сили, в това число и онова, което не е достатъчно подготвено за пленарна зала от депутати от опозицията, но да покажем, че можем да намерим сили да работим заедно, да приемем този законопроект с едно процедурно предложение, господин председател, с едно удължение на срока и колегите да имат възможност да внесат своите допълнения. Просто да направим една крачка. Защото такава крачка ние направихме в Тридесет и седмото Народно събрание и сега по този въпрос постъпваме по същия начин, от което не ние страдаме, а страда розопроизводството. В името на това производство да направим крачката - с един удължен срок, в който да има възможност да се направят тези поправки и допълнения.
Защото господин Костов е прав, прощавайте, колеги, но този законопроект юрист не го е пипал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам други желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроект № 854-01-69 за маслодайната роза.
Моля, гласувайте!
Гласували 183 народни представители: за 85, против 54, въздържали се 44.
Законопроектът не се приема.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедура за прегласуване. Надявам се народното представителство като цяло да приеме този необходим закон и след това да го доработим, за да стане нужен за нашето селско стопанство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на прегласуване законопроекта за маслодайната роза.
Моля, гласувайте!
Гласували 197 народни представители: за 88, против 77, въздържали се 32.
Законопроектът не се приема.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ - ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ").
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол да докладва становището.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-22 от 5 април 1999 г.
за ратифициране на Финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна банка
(Проект "България - защита на речните и морските брегове
от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях
свлачищни процеси"), внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), внесен от Министерския съвет.
С решение от 12 ноември 1998 г. Народното събрание е дало съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансов договор с Европейската инвестиционна банка в размер на 25 млн. екю за финансиране на проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси".
За финансирането на проекта с решение от 28 януари 1999 г. Народното събрание упълномощи Министерския съвет да проведе преговори и да подпише рамково споразумение с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в размер на 15 млн. екю.
Общата финансова схема на проекта е, както следва:
- от Европейската инвестиционна банка - 20 млн. екю;
- от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа - 15 млн. екю;
- българско участие - 10 млн. екю.
Финансовите условия на подписания договор са:
- срок на заема - 20 години;
- гратисен период - 5 години;
- погасяване на равни полугодишни вноски в продължение на 15 години с начало 2004 и край - 2018 г.;
- лихвен процент, равен на лихвения процент на банката в деня на отпускане на съответния транш.
Като се има предвид необходимостта от по-бързото предприемане на конкретни действия за укрепване на свлачищата в районите, в които съществува този проблем, членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепиха единодушно законопроекта.
Въз основа на проведеното гласуване: 8 - за, без против и въздържали се, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") в размер на 25 млн. екю, подписан на 13 ноември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има становище и на Комисията по опазване на околната среда и водите. Има думата нейният председател господин Лъчезар Тошев да докладва становището.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На своето редовно заседание, проведено на 12 май 1999 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"). На заседанието присъства господин Нено Димов, заместник-министър на околната среда и водите, който представи законопроекта от името на вносителя.
Проблемите, третирани в договора, за чието разрешаване се предоставят договорените средства от Европейската инвестиционна банка, са били обект на внимание от страна на Комисията по опазване на околната среда и водите, която на свое заседание на 9 декември 1998 г. разгледа проблемите със свлачищата в България.
Като приема аргументите на правителството за нуждата от средства за осигуряване на геозащитната дейност, Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект.
Становището на комисията е прието единодушно с 9 гласа "за"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Становище на Комисията по външна и интеграционна политика ще изнесе господин Иван Глушков.
Има думата господин Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 902-02-22 за ратифициране на
Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка (проект "България -
защита на речните и морските брегове от ерозията и
абразията на водата и свързаните с тях свлачищни
процеси"), внесен от Министерския съвет на
5 април 1999 г.

На 22 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), подписан на 13 ноември 1998 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя законопроекта, но и да спомена няколко изключително важни неща, защото този законопроект, за съжаление, минава при сравнително празна зала и, разбира се, като ратификационен закон, вероятно няма да привлече много сериозно внимание в залата, а пък вероятно и на медиите, и на обществеността.
Този закон обаче е изключително важен, затова защото той е свързан с много сериозни проблеми във връзка със свлачищата по Черноморското крайбрежие, с ерозията и укрепването на брега на река Дунав. Той е изключително важен точно за тези региони, за които споменах.
Наистина през 1998 г., ние гледахме един подобен законопроект и това на практика представлява този законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка. Той вече представлява окончателно решение по проекта "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси".
Какво имам предвид? Свлачищата представляват сериозен проблем за туризма в Черноморския регион - аз имам предвид миналата и по-миналата година - като в същото време свлачищата поразиха голямо количество имоти по крайбрежието на север от Варна и за съжаление, в момента вече се забелязват свлачищни процеси и на юг от град Варна. Например, искам да спомена, макар и малък свлачищен процес, но има свлачище в село Старо Оряхово, на около 45-50 км от Варна.
Аз ненапразно споменавам това, защото свлачищата, особено на север от град Варна, създават сериозни проблеми във връзка с дейността на туристическите комплекси "Свети Константин и Елена", "Златни пясъци" и представляват процес в комуникацията даже и с "Албена".
В същия ред на мисли е важно да се спомене, че оценките, които са направени за мероприятията по геозащитна дейност, съставляват, забележете, 100 млн.щат.долара. Това е много сериозна сума за нашата страна и е почти невъзможно без един такъв заем да бъдат реализирани мероприятията за геозащита.
Искам да спомена, че свлачищата в тези региони, които споменах, пък и в Северна България - около река Дунав, засягат не само курортните комплекси, но те засягат пътищата, поразява се и земеделска земя. Тоест, свлачищата на практика намаляват обработваемата площ на страната.
Разбира се, немаловажно е да се спомене и сигурността на селищата. Имаше случаи в някои региони на страната, където имаше сериозна опасност от човешки жертви.
Аз искам да спомена адекватното поведение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и, разбира се, също своевременната реакция на Министерството на околната среда и водите. Много доволен съм от мотивите, които чух от трите комисии - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, Комисията по опазване на околната среда и водите и, разбира се, Комисията по външна и интеграционна политика.
Искам да привлека вашето внимание по общата финансова схема, независимо че тя беше прочетена като становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Ненапразно споменавам общата финансова схема затова, защото финансовите условия са изключително изгодни за страната, изключително изгодни при това, което споменах като сериозен проблем, който ние сами финансово не можем да реализираме.
Общата финансова схема - това впрочем стана ясно и при разглеждането миналата година по първия договор - е 25 млн. от Европейската инвестиционна банка, от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа - 15 млн. и българско участие - 10 млн.екю. Тоест, виждаме, че нашето участие е сравнително малко при, забележете, срок на заема 20 години и гратисен период от 5 години. Тоест, погасяването започва в продължение на 15 години на равни вноски при лихвен процент, равен на лихвения процент на банката в деня на отпускане на съответния транш.


Това впрочем е много сериозен сигнал, че днес, аз не се и съмнявам, всички парламентарни групи ще подкрепят този законопроект и ще го ратифицираме, защото това е много сериозен положителен сигнал към органите за местно самоуправление. Значи искам да отбележа, това е конкретна и пряка помощ от страна на изпълнителната власт и от страна на Народното събрание, тъй като много от тези проблеми, още един път искам да спомена, решаването им не може да бъде финансирано по линия на бюджета.
Това е положителен сигнал, но аз искам да спомена и още нещо: сигнал към органите за местно самоуправление по отношение на незаконното строителство и може би мерките, които трябва да вземат съответните общини. Защото, уважаеми колеги, искам да споделя с вас, че например свлачищата на север от Варна, в областта Кабаком, в много голяма степен се дължат на незаконно строителство, бурно незаконно строителство, бих казал, и неадекватна, бавна реакция на органите на местно самоуправление. Разбира се, тук съществено влияние има и действащият Закон за териториално и селищно устройство. Аз се надявам, че с окончателното приемане на новия закон тези неща ще бъдат решени. Просто органите за местно самоуправление ще бъдат с развързани ръце, но така или иначе ние в момента сме изправени пред един сериозен проблем.
И още нещо. Аз дълбоко се надявам да бъде подкрепена ратификацията от всички парламентарни групи, защото много често от тази трибуна, особено по време на парламентарния контрол, чувам, че изпълнителната власт не подпомага финансово местното самоуправление.
Искам да отбележа: тази ратификация, този заем чрез чуждо финансиране и съфинансиране от българска страна, при тези добри условия по лихвата и разсрочката, представлява пряка финансова подкрепа за местното самоуправление на тези региони, включително за Варна, за цялото Черноморие и, разбира се, за Дунавското крайбрежие.
Искам да обърна накрая вниманието Ви, господин председателю, уважаеми госпожи и господа, на техническата част. Забележете, началото на работите започва тази година в такива важни райони като комплекс "Слънчев ден", комплекс "Златни пясъци", комплекс "Чайка", района Кабаком, спирка "Хоризонт", спирка "Писател", в южната част на Златни пясъци, Международния дом на журналистите, на север от Варна до курорта "Ривиера". Всъщност това е фаза едно от проекта, ако обърнем внимание на приложението към закона и техническото описание. Тоест тези дейности започват да се финансират тази година, а краят на работите например за района Кабаком, спирка "Хоризонт" и спирка "Писател" до Варна е още тази година, ще бъдат осъществени дейностите и, разбира се, финансирани. Например за Международния дом на журналистите тези дейности ще бъдат приключени към 2000 г. Тоест виждаме, че това е дългосрочен заем, който ефективно ще бъде реализиран, и ще бъдат финансирани изключително важни работи, които ще окажат благотворно влияние още тази година върху туристическия сезон.
Споменавам всичките тези работи не напразно, защото тези неща, това финансиране е пряко свързано с туристическата дейност на комплексите "Златни пясъци", "Свети Константин", Кабаком, "Ривиера", "Слънчев ден" и пр.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, аз дълбоко се надявам да няма нито един "въздържал се" и нито един "против" при гласуването на този законопроект, защото, още един път подчертавам, това е изключително важен законопроект в регионален план, проект, който засяга проблемите на селското стопанство, проблемите на туризма и това финансиране решава редица проблеми на отделни, важни региони в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), № 902-02-22.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение да преминем към второ четене и второ гласуване на този законопроект за ратифициране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Приема се. Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка? Няма желаещи.
Ще прочета текста на законопроекта:

"ЗАКОН
за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси")

Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"), подписан на 13 ноември 1998 г. в София".
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Закон за изменение и допълнение на Закона за банките (обн. ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм. и доп. бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение във връзка с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките в залата да бъдат поканени господин Светослав Гаврийски - управител на Българската народна банка, госпожа Емилия Миланова - подуправител на БНБ и господата Валери Димитров и Димитър Ананиев от Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Светослав Гаврийски, госпожа Емилия Миланова, господин Валери Димитров и господин Димитър Ананиев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. В чл. 5, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "включително и по седалището си"."
Има предложение от народния представител Венцеслав Димитров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната нова редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 5, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "включително и в населеното място, където е седалището й"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 2 има редакционна промяна, а няма други предложения и ще прочета направо предложението на комисията за нова редакция на § 2:
"§ 2. В чл. 8 ал. 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 3 има предложение на народните представители Венцеслав Димитров и Руси Статков § 3 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Венцеслав Димитров и Руси Статков, подкрепено от комисията, за отпадане на § 3.
Гласували 106 народни представители: за 95, против 7, въздържали се 4.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Йордан Цонев за нов параграф - в случая ще бъде § 3:
"§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
 "(2) Представляващите юридическите лица в надзорните съвети трябва да отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1, точки 3, 4, 5, 6 и 7. Неотговарящите на тези изисквания се отстраняват от Българската народна банка, ако не бъдат освободени от съответния орган в посочения от нея срок."
Комисията подкрепя предложението като § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Провокиран съм от това, че в случая се приема норма, която спокойно може да бъде отнесена към категорията на специалното законодателство, нарочното законодателство. В пресата доста убедително беше коментирано, че този текст цели да реши един конкретен въпрос. Аз няма да навлизам в същността на проблема: лицата, които се имат предвид, трябва ли да бъдат санкционирани или не?...

В пресата се коментираше, че всъщност нормата цели да отстрани от банковия сектор една личност. Покрай нея ще напуснат банковия сектор още двама, т.е. тази норма се отнася до три лица.
Възниква основателният въпрос по този начин ли трябва да се търсят решения? Може ли това да се приеме за едно демократично правене на законодателство или не? Смущението е било факт в банковите среди, за да се иска и намесата на премиера и да се получи неговото обещание за разглеждане на този случай.
Защо занимавам залата с тези неща? Тъй като през изминалите години това не е първият и не е вторият случай, когато се приемат целево норми за решаване на персонален проблем. Демократичните парламенти не уважават тази философия и тази практика. Ето това са нещата, които ме карат да бъда "против" приемането на тази норма.
Не е случайно, че ръководството на Асоциацията на търговските банки е искало намесата на министър-председателя. Това е факт, който заслужава внимание.
Но както виждаме, направено е предложение, което цели именно по такъв начин да бъде постигнато решението за една персона.
Аз смятам, че парламентът не трябва да работи по този начин. И затова ви предлагам текстът на закона да си остане такъв, какъвто е. Тоест, да не приемаме предлаганата промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагате отпадането на текста?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Да не се приема направеното предложение от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Йордан Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми професор Стоилов! Аз високо ценя Вашия опит и знания. Винаги съм се отнасял сериозно към предложенията, които правите.
Взимам думата, за да кажа истинските мотиви за предлагането на такъв текст, а не вестникарските писания и това как един или друг банкер го приемат. Сложени във Вашите уста, те ми звучат нестандартно и недобре, защото Вие никога не сте се изказвали по този начин.
В закона, който приехме, в Закона за банките, който ние всички единодушно приехме в началото на този парламент ние заложихме един принцип...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не единодушно!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: С достатъчно голямо мнозинство, благодаря за корекцията. Ще извадим стенограмите и ще видим.
В този действащ закон има въведен един принцип: тези лица, които са участвали в управителните и контролни органи на банки, обявени в несъстоятелност, да не бъдат допуснати до управлението. Тогава приехме този принцип, защото смятахме и смятаме, че немалка е вината на тези хора. И защото, след като не си могъл да управляваш едно такова предприятие, много специфично, може би е по-добре другаде да насочиш усилията си. В широкия икономически спектър има много дейности, в които един човек може да работи. И знаем, че професията банкер не беше толкова формирана професия преди 10 години, за да каже някой: "аз освен банкер, друго не мога да работя".
Та в този чл. 10 на действащия закон е казано: "Член на управителен или контролен орган на банка се освобождава, ако се установи, че лицето не отговаря на някое от изискванията на чл. 9, ал. 1, точки 3, 4, 5, 6 и 7". Така че ние не прокарваме нов принцип. Той е прокаран. Това изискване важи от две години за тези лица.
Но след като започна на практика да се прилага, практиката подсказа, че в някои банки това изискване в надзорните съвети беше заобиколено по следния начин. Тъй като в надзорните съвети може да има представителство на юридически лица, юридически лица могат да бъдат членове на надзорните съвети, за техни представители бяха избирани лица, които са участвали в такива банки. И в този случай неравнопоставеността е на тези лица спрямо останалите, на които беше отнето това право. След като ние сме въвели в закона една норма, която важи за всички и сме констатирали при приложението на закона, че има дупка, през която някои заобикалят тази норма, наложена от нас като принцип, ние сега предлагаме тази дупка да бъде затворена. Ако някой смята, че това е "интуиту персоне", нека да го заяви открито. Но да обори с факти това, което аз казвам.
Има ли разпоредбата на чл. 10? Има я. Тя категорична ли е, че и в надзорен, и в управителен съвет такива хора не могат да участват? Категорична е. Защо да не е категорична и за представителите на юридическите лица? Защо да могат да се промъкват, след като ние вече сме го направили?
Аз не приемам тези обвинения, отправени в пресата, в банковите среди и тук, в залата. И поддържам нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев. Друг желае ли да се изкаже?
За реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Цонев! Наистина ние се разбираме с Вас през тези три години в работата на комисията.
За изминалите 2-2,5 и повече години спокойно можеше да се оцени кой какво е правил в банковия сектор и каква вина има за провала на тази или на онази банка. Ние сега не сме в 1996 и началото на 1997 година. Налице са всички възможности всеки един да бъде огледан и да бъде оценен. Но заради такива, които имат доказана вина, не бива през 1999-2000 година да продължаваме да поставяме в такова положение хора, които, както е в случая, нямат такава вина за провалянето на една или друга банка.
Аз също се отнасям с определена степен на критичност към онова, което се пише в пресата. Но твърде убедително звучи това, че една личност е попречила на полумръсна приватизация, поради което става обект на инкриминиране. А на такива факти сме свидетели ежедневно. Преди се правеше не знам каква си приватизация, сега се прави братовчедска приватизация. РМД-та гърмят. Нашите външни партньори в Световната банка и в Международния валутен фонд две години налагат промени в законодателството, именно за да бъде малко изчистена приватизацията чрез използването и на тези форми и т.н., и т.н.
Много прозрачно в случая личат мотивите за тази промяна - сега, в 1999 г. Ето това са моите съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Професор Стоилов, не чух аргументите! Някакви приватизации, някакви сделки - това не са неща, които могат да бъдат дискутирани по такъв начин, без да има сериозни аргументи. Много по-добре щеше да ми прозвучи, защото аз приемам това, което казвате, приемам го като принцип. Много по-добре щеше да ми прозвучи, ако бяхте казали: "Да, господин Цонев, прав сте. За всички трябва да е еднакво. Хайде да преразгледаме дали изобщо да има забрана за всички". Аз съм съгласен да го преразгледаме. През тези две години може би вече се е видяло кои могат, кои не могат. Да се даде право на банковия надзор да им издава или не лицензи. Но за всички, проф. Стоилов, за всички! Затова я правим тази норма, защото от цялата маса се отскубват по няколко човека. И защото утре могат и други.
Ако Вие ми предложите начин как да бъде за всички еднакво, аз съм готов да преразгледаме изобщо отпадане на такава забрана, която съвсем категорично и със сигурност е извънредна мярка, извънредно законодателство. Ние го приехме преди две години. Значи, ако го правим за всички, аз съм "за". Но в този вид - с дупката за някои - съм "против". И съм 100 на сто убеден, че и Вие сте "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев. Друг желае ли да се изкаже? Няма.

Моля, гласувайте предложението на народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Йордан Цонев за нов § 3, подкрепен и от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 16, въздържали се 5.
Новият § 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 4 има предложение на народните представители Венцеслав Димитров, Михаил Миков и Руси Статков - § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на народните представители § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Венцеслав Димитров, Михаил Миков и Руси Статков, подкрепено и от комисията - § 4 да отпадне.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Параграф 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 5. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на Централната банка, освен в случаите на ал. 2, да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, като им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас."
2. Създават се нови алинеи 2 и 3:
"(2) Когато акциите по ал. 1 са придобити без предварително разрешение, при публично предлагане на акции на Фондовата борса или на друг регулиран (организиран) пазар на ценни книжа, приобретателите не могат да упражняват правото на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от Централната банка. Ако разрешението не бъде поискано в едномесечен срок от придобиването или не бъде издадено, Централната банка може да приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.
(3) Преди да бъде издадено разрешението, акциите по ал. 2 не се вземат предвид при определяне на кворума на Общото събрание на акционерите."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите "с икономически свързано" са заменени от "със свързано", а т. 3 се заличава.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите "ал. 3" се заменят с "ал. 5".
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите "алинеи 1, 2 и 3" се заменят с "ал. 1, 2, 4 и 5", а думите "ал. 2, т. 3" се заменят с "ал. 4, т. 3".
7. Създава се ал. 8:
"(8) Условията и редът за издаване на разрешенията по ал. 1, 2, 4 и 5 се определят с Наредба, издадена от Централната банка.
8. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и се изменя така:
"(9) Сделките и решенията по алинеи 1, 4 и 5, за които не е издадено предварително разрешение, са нищожни."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в § 5, ал. 1 числата "10" да се заменят с "5".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 5:
1. Точки 2, 3, 5, 6, 7 и 8 да отпаднат;
2. Точка 4 се изменя така:
"4. в чл. 19, ал. 3 думите "и икономически свързано" се заменят със "със свързано".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Предложението на народния представител Михаил Миков, така както го чета, го има в самия текст на § 5, само че се предлага ал. 3 да стане ал. 5.
По § 5 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 90 народни представители: за 16, против 63, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков - точки 2, 3, 5, 6, 7 и 8 да отпаднат.
Гласували 97 народни представители: за 7, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на целия § 5.
Гласували 126 народни представители: за 15, против 105, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, който става § 4, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 5 на вносителя, който става § 4, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. Създават се чл. 19а и 19б:
Вариант I на чл. 19а:
"Чл. 19а. (1) Когато взема решение за увеличаването на капитала на банка с вноски на акционерите, компетентният орган задължително определя срок за извършване на вноските, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписване на решението. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.
(2) Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а решението за увеличение на капитала се изменя до размера на действително внесения. Решението за изменение трябва да бъде взето не по-късно от 3 месеца след изтичането на срока по ал. 1.
(3) Ако решението по ал. 2 не бъде взето в срок, съдът по искане на Централната банка вписва съответното изменение.
(4) По отношение на акционери, за които вследствие на изменение на решението възниква основание за искане на разрешение, се прилага съответно чл. 19, ал. 2.
(5) Редът по ал. 1 се прилага и когато Централната банка установи, че капиталът е увеличен с непарични вноски без разрешение или средствата, с които са направени паричните вноски, не са собственост на акционера".
Вариант II на чл. 19а:
"Чл. 19а. (1) Извършването на увеличението на капитала подлежи на вписване в Търговския регистър. Към заявлението за вписване се прилагат доказателства за записването на новите акции и направените вноски.
(2) Заявлението и вписването на извършването на увеличението на капитала могат да се съединят със заявлението и вписването на решението за увеличаване на капитала.
(3) Увеличението на капитала влиза в сила с вписване на извършването на увеличението. Преди да се впише извършването на увеличението на капитала не могат да се издадат нови акции и временни удостоверения. Издадените преди това акции и временни удостоверения са нищожни.
Чл. 19б. (1) Разрешение по чл. 19, ал. 1 трябва да има и акционер, който при участие в увеличението на капитала на банка с вноски на акционерите или чрез превръщане на облигации в акции придобива или запазва 10 и повече от 10 на сто от акциите с право на глас от увеличения капитал. За издаване на разрешението акционерите представят документи и сведения, определени в наредба на Централната банка.
(2) При нарушение на изискванията по ал. 1 Централната банка може да приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - да се подкрепи вторият вариант.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 6:
1. В чл. 19а,
вариант I:
- в ал. 1, изречение 1, думите "с вноски на акционерите" се заменят с "по чл. 192 от Търговския закон", а думите "компетентният орган" се заменят с "общото събрание, съответно надзорния съвет (съвета на директорите)";
- в ал. 2, изречение 1, думите "решението за увеличение на капитала се изменя" се заменят със "съответният орган предприема действия за промяна на решението", а след думата "внесения" се добавя "капитал";
- алинея 5 да отпадне.
Вариант II:
- алинея 1 и 2 да отпаднат.
2. В чл. 19б, ал. 1:
- изречение първо, думите "Разрешение по чл. 19, ал. 1 трябва да има" да се заменят с "Уведомяването по чл. 19, ал. 1 трябва да се извърши";
- изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в § 6 да отпадне вариант II.
Комисията подкрепя предложението
Комисията подкрепя вариант I на чл. 19а и чл. 19б като § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 на вносителя има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители и наши гости банкери! Какво искаме да направим с тази поправка - тотално да отхвърлим тезата, че банките са търговски дружества? Аз разбирам администриране и ако то беше оправдано преди две години, защото е имало срив в банковата система. Кое налага това,което вие записвате сега? Кое го налага? И затова аз съм си позволил да предложа компетентният орган или най-малкото нашите гости банкери да ми отговорят кой е компетентният орган - общото събрание на търговското дружество в банка или можем да тълкуваме, че компетентният орган е нещо от Централната банка? Нека да е ясно.
Що се касае до ал. 5, която предлагам да отпадне - "Редът по ал. 3 се прилага и когато Централната банка..." Значи съдът, по искане на Централната банка, вписва изменение на обстоятелства, подлежащи на вписване. Ами, питам, тия банки имат ли общи събрания, имат ли свои органи или направо да приемем, че банките са някакви квазитърговски дружества, които са си по съвсем друг режим, да си започне Централната банка да им вписва капитала в съда?... Тук се нарушават естествени и основни принципи на дружественото право. И аз не мога да разбера кое налага един такъв засилен подход на администриране! Защото много е хубаво ти да определяш Централната банка, но утре отговорността трябва да се носи от нея за всичките тези решение - и за увеличението, и за всички, които тук са определени.
"Компетентният орган задължително определя срока за извършване на вноските." Кой компетентен орган - общото събрание ли? Ами че това задължение си произтича от Търговския закон! А ако иска Централната банка повече регулиране, тя има достатъчно лостове за регулиране - има си наредби, има си лицензи. Но пипането в такива неща, които касаят статута на търговските дружества, просто обезсмисля идеята банките да са търговски дружества, намесвайки се до такава степен в управлението и във вземането на решения. Не само в управлението, но и във вземането на решения и то по такива същностни въпроси.
Така че аз може би с моето изказване провокирам и някои обяснения. С удоволствие ще ги изслушам, но приемането на този текст поставя въпроса кое налага? Кое налага това засилено администриране или поне така аз го разбирам. Или поне да се каже кой е компетентният орган. Кой е този компетентен орган?
Реплика на Емилия миланова: Общото събрание.
МИХАИЛ МИКОВ: Общото събрание? Ами защо не го напишем, защото има хипотези, при които може общото събрание да е делегирало тези права, госпожо Миланова, на надзорния съвет за определен период, компетентния?


Какъв е смисълът? Защото "компетентен" може да се разбира и по друг начин. Защо тогава не се приеме моето предложение - "Общото събрание, съответно Надзорният съвет или Съветът на директорите" - ясно, просто, съвсем в съответствие с Търговския закон. Има ли друг, четвърти орган? Няма, те са тези три.
Другото е, че се прави някакъв пълнеж в закона. Взети са текстове от Търговския закон, които така или иначе се прилагат по отношение на банките, и се вкарва нещо малко по-засукано. Какъв е смисълът на това предложение, същността му? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Емилия Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: По този начин въобще не сме искали да променяме Търговския закон, текстовете в Търговския закон, а сме искали просто да уточним тези текстове и да определим една задължителна процедура, по която ще се направят вноските по записания капитал. Тъй като практиката е друга. В Търговския закон по принцип текстовете не са лоши, но практиката е такава: на общото събрание на всяко дружество, нас в случая ни интересуват банките, се вземат решения за увеличение на капитала. Тези решения могат да предполагат едно много голямо увеличение на капитала. Тоест, може да се запише едно равнище на увеличение на капитала, което е достатъчно нереално, да речем увеличение на капитала на 100 млрд.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това беше "Лайфчойс" и други такива пирамиди.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: И при банки има такава ситуация. И всъщност практиката е довела дотам да направим такова уточнение в текстовете. Съдът на базата на това решение на общото събрание или, ако това нещо е делегирано, на Надзорния съвет, защото има и такива случаи, когато се делегират на Надзорния съвет, та на базата на това решение, което е намерение за увеличение на капитала, съдът вписва това увеличение. И ако не е определен задължителен срок, в който да се направят тези вноски, това може да се проточи много във времето. Затова и в мотивите, които сме написали във връзка с проекта за изменение и допълнение на Закона за банките, ние казваме, че за да не се възползват от тази ситуация отделните акционери, тъй като те могат да запазят за дълго време решаващо влияние в общото събрание, при това положение акционерният капитал за дълго време ще остане една доста променяща се величина, което пък пречи на Централната банка да упражнява надзорните си функции по отношение на един такъв показател, какъвто е акционерният капитал. Това е свързано по-нататък с платежоспособността на банките дотолкова, доколкото акционерният капитал, или внесеният капитал, е една от основните величини за определяне на капиталовата база, оттам и на платежоспособността на съответната банка. Това е нашата идея. Тя е извлечена от практиката. Фактически не променяме същността на текстовете в Търговския закон, а напротив, ги доуточняваме.
Вашето предложение според мен може да се запише дотолкова, доколкото да се поясни какво значи "компетентен орган". Но компетентният орган е записан в Търговския закон, това е Общото събрание. Ако искате да звучи по-ясно за този, който ще чете закона, може да се запише. Но останалите текстове фактически са пояснение на всичко това, което изложих до момента. Тъй като има и такова правило: докато не са внесени всички вноски от акционерите, капиталът не може да се брои за такъв. А в практиката става точно обратното.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тя е противоречива!
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, и затова ние казваме: първо, нека да се впише намерението за увеличение на капитала, ако обаче в 6-месечен срок не се направят вноските по капитала, тогава Общото събрание да бъде задължено да вземе решение да намали капитала до реално внесения капитал, за да се знае, че в рамките на тези 6 месеца ще се събират вноските и след изтичането на 6-те месеца ще има ясна величина на реално внесения капитал, което можем да броим за капитал и това, което ще участва при определянето на платежоспособността на банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Миланова, приемате ли в ал. 1 предложението "компетентният орган" да се замени с "Общото събрание, съответно Надзорният съвет (Съветът на директорите)"?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, аз мисля, че може. Но нека депутатите да решат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря.
Друг някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков, което е подкрепено от комисията - в § 6 да отпадне вторият вариант.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 87, против 21, въздържали се 4.
Предложението е прието, вторият вариант отпада.
При това положение предложението на народния представител Венцеслав Димитров изобщо няма да се гласува.
От предложението на народния представител Михаил Миков предложенията по втория вариант няма да се гласуват.
Гласуваме неговото предложение без предложението му "компетентният орган" да се замени с "Общото събрание, съответно Надзорният съвет (Съветът на директорите)", защото това ще го гласуваме заедно с основния текст.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Гледам следващия текст. Това е едно чисто редакционно предложение, което съм направил. В текста на вносителите пише: "Решението за увеличение на капитала се изменя до размера на действително внесения". Можем ли ние, законодателят, да задължим да се измени решението? Не можем. Ние можем да задължим органа да предприеме действие, да свика Общото събрание и или да измени, или да не измени. Като не измени - санкции. "Решението за увеличение на капитала се изменя до размера". Кой го изменя? По закон ли се изменя? Има ли решение на Общото събрание - това е въпросът.
Текстът е внесен така: "се обезсилват, а решението за увеличение на капитала се изменя до размера на действително внесения". Решението трябва да бъде взето. Добре, но ако не бъде взето? Точно затова съм записал, именно в унисон със следващото изречение: думите "решението за увеличение на капитала се изменя" се заменят със "съответният орган предприема действия за промяна на решението". Същото е и то съответства напълно на следващото изречение, че "решението за изменение трябва да бъде взето" - "взето", а не "се изменя" изведнъж така, екс леге.
Може ли надзорът да го измени? Това е принципният въпрос. Господин Цонев каза: ако не, ще го измени надзорът? Може ли надзорът да промени решение на орган? Глоба, отнемане на лиценз, санкции - да, затваря се банката, като не се съобразяват с това. Но не може да се каже "се изменя". Ще се измени или няма да се измени, зависи от гласовете в Общото събрание. А иначе законовото задължение съществува да се предприемат действия - свикване на Общото събрание, внасяне на дневен ред, предложения и после се гласува.
Аз не оспорвам 3-месечния срок, а единствено записът "се изменя". Не може да се измени автоматично, ей така. "Съответният орган е задължен да измени", защото "се изменя" виси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Ще продължим след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля всички да станат прави! (В залата се чуват сирените по случай 2 юни - Денят на Ботев и на падналите за свободата на България. Всички стават прави.)
Благодаря.
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките.
По предложенията на народния представител Михаил Миков в ал. 1, както разбирам, не се възразява думите "компетентният орган" се заменят с "Общото събрание, съответно Надзорният съвет (Съветът на директорите)".
Приема се и предложението за заместващ текст в ал. 2.
Моля, гласувайте предложението само за отпадане на ал. 5.
Гласували 126 народни представители: за 44, против 64, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Господин Миков, Вашето предложение за ал. 1 и 2 се приема.
Поддържате ли промяната в ал. 1 "с вноски на акционерите" се заменя с "по чл. 192 от Търговския закон"?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): То е едно и също. Не го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не я поддържате. Другите две се приемат.
Моля, гласувайте чл. 19а, първи вариант така, както е предложен от вносителя, с корекциите в ал. 1 и 2 съобразно предложенията на народния представител Михаил Миков.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 8.
Приет е първи вариант на чл. 19а с предложенията на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте в същия параграф чл. 19б така, както е предложен от вносителя. По този текст няма предложения.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Член 19б е приет.
Параграф 7 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 7 има едно предложение на Венцеслав Димитров, което е прието.
Чета текста на предложението на комисията за § 7, който по-нататък ще се преномерира като § 6:
"§ 6. В чл. 23, ал. 1 след думата "пасиви" се добавя "и задбалансови ангажименти"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7 на вносителя, който става § 6, така както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В чл. 24, ал. 1 думата "задължения" се заменя с "ангажименти".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8, който става § 7, така както е предложен от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. Член 29 се изменя така:
"Чл. 29. (1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.
 (2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и задбалансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка.
 (3) Експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група.
 (4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.
 (5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал.
 (6) Общият размер на всички големи експозиции по ал. 3 не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.
 (7) Централната банка определя реда и условията, при които отделни експозиции могат да участват с намален размер при определяне на съотношенията по ал. 5 и 6.
 (8) Ограниченията по ал. 5 и 6 не се прилагат за:
1. експозиции към държавата и Централната банка или безусловно гарантирани от тях;
2. експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка, или безусловно гарантирани от тях;
3. експозиции, обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България, Централната банка или от правителства, централни банки и международни банки, определени от Централната банка;
4. експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвертируема чуждестранна валута."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 9:
1. ал. 7 да отпадне;
2. ал. 8 става ал. 7 и се изменя така:
 "(7) Ограниченията по ал. 5 и 6 не се прилагат за:
1. експозиции към държавата или безусловно гарантирани от нея;
2. експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвертируема чуждестранна валута."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, Вашето предложение по т. 2 всъщност дословно го има, но като т. 4 в ал. 8.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да, има го и в досегашния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Искате ли да се изкажете?
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Вие правилно отбелязвате, че го има. Има го и в досегашния закон.
Каква беше логиката по тези текстове навремето, когато приемахме новия закон през 1997 г. - Закона за банките? Логиката беше финансова дисциплина и гарантиране на вложителите. Доколкото си спомням, въпреки че за днешното заседание не съм разлиствал стенограмите, тогава ние коментирахме едни критерии - Базелските критерии, пак, ако не ме лъже паметта, които са едно съществено изискване в процеса на апроксимация на сближаване на нашето законодателство с европейското. Критерии, които под формата на директиви определят съотношенията между големи кредити и собствен капитал или както е прието тук - експозиции и собствен капитал, и пр.
Разбирам, че има сериозни затруднения що се касае до финансиране на реалния сектор и може би това е някакъв опит да се разхлабят рестрикциите от 1997 г. с цел едно засилено кредитиране. Но лично аз смятам, и затова съм си позволил да внеса тези предложения, че така предписаните законови ограничения в досега действащите текстове се заменят с едни критерии, които от законодателно уредени в закона се превръщат в критерии, които в по-висока степен ще зависят от решенията на Централната банка. Имам предвид специално определянето - "експозиции, обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България, Централната банка или от правителства, централни банки..., определени от Централната банка" и "експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка...".
Струва ми се, че тези са новите моменти плюс увеличението или по-скоро възможността Централната банка да определя реда и условията, при които отделни експозиции могат да участват с намален размер при определяне на съотношенията по ал. 5 и 6. Ако досега ние имахме твърдите критерии и проценти, то сега се отива към едни отстъпки, които ще подлежат на административно решение - чрез наредба, издадена от Централната банка. И тук, в Народното събрание, трябва да сме наясно, че отговорността ще се носи от нея, ако приемем този текст.
Тоест, като цяло в предложенията ми, включително и по чл. 30, но след малко може би ще го прочета, става въпрос за една отговорност, която се разтоварва от Народното събрание и се възлага на Централната банка. Отговорност по условията, при които ще се извършва кредитирането или ще се разкриват експозициите - може би това е глаголът, с който се връзва - с "експозиции". Ще се дават кредити по стария закон, казано, и съответно обезпечението и връщането на тези кредити, което във висока степен е гаранция да не стане онова, което стана през 1996, 1997, а напоследък и с Кредитна банка, да не се случи пак. Така че приемането на това решение, предложено от вносителя, според мен означава това.
Именно поради тази причина аз съм "против". Аз държах да има ясно определени законови решения, които и съм предложил на вашето внимание . Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Йордан Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Това, което казахте, е вярно, че ние сме заложили в предния закон този момент и тогава сме изхождали от тези съображения. Но през последните две години водената в обществото дискусия и с Асоциацията на търговските банки наложи едно всеобщо мнение, че би трябвало да разширим поне малко кръга на обезпеченията за големи кредити. И затова особено много настояваха колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, които са представители и на Парламентарната група на Демократичната левица - и с проф. Стоилов, и с господин Статков сме водили такива разговори. За същото настояваха и колегите от всички останали парламентарни групи.
Да, действително това е една малко по-широка възможност да се облекчи кредитирането и тук става въпрос само за големите кредити. Защото за малките кредити, няма такъв термин, но както сме приели да ги наричаме, тези ограничения не важат, въпреки че почти всички банкери с това се оправдават пред малкия и среден бизнес, когато не дават кредити, посочват изискванията на тези членове, които всъщност не се отнасят и никога не са се отнасяли за малките кредити. Но въпреки всичко, и Централната банка, и ние, смятаме, че това е в посока на желанието ни да се облекчи малко кредитирането и да се подпомогне реалният сектор. Затова сме ги приели, като, разбира се, Асоциацията на търговските банки имаше още по-голямо желание за разширяване, но колегите от Централната банка прецениха, че това са нерисковите обезпечения, с които може да се разшири кръгът на тези обезпечения.
Така че аз бях учуден на Вашето предложение, защото последните две години показаха, че трябва да направим някакви стъпки и всички имахме съгласие да ги направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Всичко би звучало много добре, ако наистина практиката на предни наши правителства не показваше и не навява усещането, че това се прави най-вече за т. 3, която не съществува в досегашния закон - "експозиции, обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България".
Асоциацията значи иска банките да финансират правителството, а не частния бизнес. И нека след половин или една година да видим какъв ще бъде резултатът от едно такова сериозно разхлабване на режима на валутния борд.
Господин Цонев, Вие казвате: "Тези две години, тези две години". Ами тези две години не стана, защото имаше ограничения. Ето, сега пак ги пускаме. Може би е добре някой от името на правителството да каже има ли нужда от едни такива операции. (Реплика от Йордан Цонев: "Няма такова нещо.") Е, щом няма, добре, да ни успокои. Но специално т. 3 се появява сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Светослав Гаврийски.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Искам да обясня, че тази новост няма никаква връзка с издаването на ценни книжа от правителството. Това е и във връзка с това, че банките могат да приемат за обезпечение ценни книжа от правителството. Емитирането на ценни книжа от правителството няма никаква връзка. Банките притежават много ценни книжа на правителството и тези, които искат кредити и притежават ценни книжа на правителството, могат да ги дадат като обезпечение. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков в § 9 ал. 7 да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 27, против 74, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същия народен представител за заместващ текст на ал. 8.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 73, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9, който става § 8, така както е предложен от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 77, против 11, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 10 има направени две предложения - от народните представители Венцеслав Димитров и Михаил Миков.
Предложението им е § 10 да отпадне.
И двете предложения са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията предлага текст на § 10, който ще стане § 9 със следния текст:
"§ 9. В чл. 30 алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки - собствения капитал.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за дълготрайни материални актови и дялови участия в дружества, които не са банки, придобити от реализация на ипотеки, залози и други обезпечения с цел предпазване от загуби в банковата дейност, при условие, че те бъдат прехвърлени в срок до 2 години от придобиването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по § 10.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Доколкото в този текст продължава линията от предходния, господин Гаврийски никак не беше убедителен, защото, да, може да има обезпечение с държавни ценни книжа, но тук става въпрос, господин Гаврийски, за заобикаляне на рестрикциите на големите експозиции по т. 5 и 6. Така че тук не става въпрос за друго.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как ги заобикаля?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами заобикалят ги, господин Цонев, много лесно, като се казва, че не се прилага ал. 5 и 6 - за 25-те на сто и 8 пъти, когато са за ДЦК и за свързани лица.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото се счита, че са силноликвидни.
МИХАИЛ МИКОВ: А, силноликвидни са! Добре.
Но да се спрем на направеното тук предложение. Създават се условия за връщане към стария банков закон. Създават се условия с тази засилена възможност за дялови участия за едни обезпечения - включително и за недвижимите имоти искам да кажа - които няма да покриват добре рисковете на банките. Може да настъпи едно ново увлечение, което вие като банкери сигурно по-добре от мене познавате от годините 1993, 1994, 1995, 1996, та чак до 1997 г.
Това, което се прави тук, по мое мнение не съответства и на онези предписания - пак, ако не ме лъже паметта, казвам, мисля, че Базелски бяха тези критерии, които определяха съотношенията между големите кредити и съответните активи, които ги обезпечават, собствения капитал на банката и привлечените средства. Включително тук може да се постави и въпросът за интересите на вложителите, нещо, което аз не приемам като гражданин. А вие ще трябва да убедите народните представители, че това е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За изказване има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Внимателният прочит на сега действащия закон е бил задължителен, когато си готвим изказванията и предложенията за измененията и допълненията на този закон. Защо? Защото, ако бяхте направили внимателния прочит, щяхте да видите, че това предложение, което е направено в Закона за изменение и допълнение, именно в тази насока, в която вие искате, води нещата. Защо? Защото в сега действащия закон в чл. 30 е казано, че общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто. Това е дадено. До 50 на сто ние сме приели, че достатъчно предпазва и че е сигурна мярка. Практиката в тези две години показа, че е така.
Обаче в чл. 19, ал. 3 в т. 3 е казано: "В резултат на придобиването му". Тук става въпрос за банка, която без писмено разрешение от Централната банка не може да придобива самостоятелно или заедно с икономически свързано с нея лице пряко или косвено дялово участие в дружество, което не е банка". Тук е казано, че в резултат от придобиването му общата стойност на тези дялови участия ще надхвърли 75 на сто от собствения капитал на банката. До този момент в действащия закон сме им разрешавали до 75 на сто от собствения капитал да имат в дялово участие. Та 50 на сто в дълготрайни материални активи и 75 на сто в дялове, стават 125 на сто, господин Миков. А в тази разпоредба, която ние сега предлагаме, казваме: в едното до 50 на сто и в другото до 50 на сто или максимум до 100 на сто.
Така че ние ги ограничаваме именно с оглед на аргументите, които Вие изтъкнахте и аз приемам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Това, че в закона има някакво противоречие, господин Цонев, се дължи най-вече на тези, които са го приели. Но аз чета досегашния текст на чл. 30, където не става въпрос за способите и за разрешенията. Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и в други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения капитал.
"Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други дълготрайни материални активи и в дялово участие... не може да надвишава собствения капитал." Увеличението е двойно!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега няма да може. Така остава.
МИХАИЛ МИКОВ: И в трите случая остава. Но те трите дават 100 на сто на собствения капитал. Член 30, ал. 1 до момента пише, че не може да надвишава 50 на сто. Това, че там има някакво противоречие в чл. 19, е друг въпрос. Говорим за чл. 30.
Обяснете го това. Ето го текстът. Пак ще го прочета: "Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения капитал."
Тук сега става 100 на сто собственият капитал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Миков. Много е простичко. Вие го прочетохте и всички го разбраха. Точно така е. Общият размер на вложенията на банката - в чл. 30 - в недвижими имоти и в други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто. И сега не може. Но добавяме, че общият размер - като към този общ размер се прибавят и дяловите участия - не може вече да надвишава целия, защото досега е можело да го надвишава. Тоест, участието на банката в придобиването на дълготрайни материални активи и недвижими имоти си остава до 50 на сто. А до 100 на сто от капитала - до целия капитал - става с дяловото участие сумарно. Или дяловото участие абсолютно ясно и точно е казано. Готов съм да споря с Вас, но не искам да губя времето на Народното събрание. Толкова точно и ясно е, че по-ясно от това не може да стане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложенията на народните представители Венцеслав Димитров и Михаил Миков за отпадане на § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 15, против 95, въздържали се 9.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 10, който става § 9, така както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 4.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 10:
"§ 10. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Банките могат да емитират в лева и в чуждестранна валута облигации, други дългови ценни книжа, както и права, свързани с тях."
Комисията подкрепя предложението като § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев за нов § 10.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По параграф 11 има направени предложения от народния представител Венцеслав Димитров, което е подкрепено от комисията, от народния представител Михаил Миков - в чл. 36 думите "над определен размер" да се заменят със "100 млн. лева". Комисията не подкрепя това предложение.
И предложение на народния представител Руси Статков § 11 да отпадне. Комисията не подкрепя и това предложение.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 11:
"§ 11. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Централната банка създава информационна система за предоставените от банките кредити на техни клиенти и свързани с тях лица над определен размер. Условията и редът за създаване и функциониране на системата и за ползването на информация от нея се определят с наредба на Централната банка."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Събираната по този начин информация може да се ползва при запазване на банковата тайна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 11. Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 11.
Гласували 120 народни представители: за 15, против 101, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 107 народни представители: за 19, против 85, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. В чл. 41, ал. 1 се изменя така:
"(1) При предоставяне на кредити банката не може да приема като обезпечение акции, издадени от нея или от свързани с нея лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
"§ 13. В чл. 43 след думата "придобити" се добавя "изцяло или частично".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля гласувайте параграфи 12 и 13, както са предложени от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Параграфи 12 и 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. В чл. 47, ал. 6 думата "внесения" се заменя със "собствения".
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията и комисията предлага следната редакция на § 14:
"§ 14. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата. За предоставянето на такива кредити банките приемат вътрешни правила."
2. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Общият размер на предоставените кредити спрямо собствения капитал на банката не може да нахвърля 10 на сто за лицата по ал. 1 и 3 на сто - за кредитите по ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Неприети предложения няма.
Поставям на гласуване докладвания от председателя на комисията § 14.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. Член 51 се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков: § 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението и аз бих помолил колегата Миков да оттегли предложението си, тъй като чл. 51 се отнася до вече гласувания Закон за гарантиране на влоговете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, това е § 15, който Вие предлагате да отпадне.
Има думата господин Михаил Миков, за да защити предложението си за отпадане на § 15.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Джеров.
Какво съм имал предвид? Това е възлагане в този закон на задължение за банките и в този смисъл то е добре да стои. Когато приемахме Закона за банките - много съжалявам, че не съм се запознал със стенографските протоколи отпреди две години - ние коментирахме каква система да има: система на застраховане или система на гарантиране на влоговете. Тогава водихме тази дискусия. Прие се да има гарантиране и това се възложи на банките чрез този закон.
Да, междувременно се прие закон, който изцяло регламентира задължението по този член, но нека да остане и този член, тъй като няма никакво противоречие с приетия закон. Ако прочетете текста, ще видите. Сто члена да има в онзи закон, с този единствено Законът за банките им възлага в най-обща, бланкетна форма тяхното задължение. Това е. И по оня закон Централната банка пак е разработила системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Ние много сериозно погледнахме на Вашето предложение, огледахме и Закона за гарантиране на влоговете. Това изискване, което законодателят е поставил към банките и Централната банка в чл. 51, е изпълнено с приемането на Закона за създаването на фонд за гарантиране на влоговете. Там всички тези задължения са описани. Цялата тази система е разработена именно от Централната банка, внесена е в Народното събрание и е приета. Тя вече функционира, даже влезе в действие. По тази система бяха изплатени сумите на вложителите от Кредитна банка, по тази система те получиха обезщетението си.
Въобще не може да става въпрос вече за наредба на Централната банка, защото има по-висш нормативен документ - закон. Затова искаме да отпадне - защото текстът е напълно излишен и аз твърдя, че е в противоречие с другия закон в известна степен.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тогава нека само ал. 3 да отпадне, но не и целият член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков, ако искате нещо, моля Ви, вземете думата. От място не мога да Ви чуя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 15.
Гласували 96 народни представители: за 5, против 83, въздържали се 8.
Предложението на господин Миков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за § 15, което е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. В чл. 53, т. 2 думите "реда на Търговския закон" се заменят с "утвърден от Централата банка образец".
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 16 се изменя така:
"§ 16. В чл. 53, т. 2 след думите "реда на Търговския закон" се добавя "и допълнителните изисквания на Централната банка".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията относно § 16.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Параграф 16 е приет.
Господин Цонев, имате думата по § 17.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 17. В чл. 57 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 5 думите "предоставяне на голям кредит" се заменят с "формиране на голяма експозиция".
2. В ал. 3 числото "10" се заменя с "30"."
Предложение на народния представител Михаил Миков. Същото предложение е направил и народният представител Руси Статков - в § 17 т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя тези предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 17:
"§ 17. В чл. 57, ал. 1, т. 5 думите "предоставяне на голям кредит" се заменят с "формиране на голяма експозиция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Направените предложения са приети.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за окончателния текст на § 17.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Параграф 17 е приет.
Господин Цонев, имате думата по § 18.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 18 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев. Предложението е прието. Чета ви предложението на комисията за § 18:
"§ 18. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Централната банка и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено."
2. Създава се ал. 4:
"(4) При упражняване на надзорните си функции Централната банка може да сключва двустранни споразумения с други централни банки или чуждестранни надзорни органи за обмяна на информация на реципрочна основа и при поемане на задължение за запазване на банковата тайна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Джеров! Категорично съм против приемането на един такъв текст със следните съображения: те носят отговорност, когато умишлено причиняват вреди, за престъпления, освен ако не е маловажен случай при условията на чл. 10 от Наказателния кодекс. Във всички останали случаи Централната банка и оправомощените от нея лица трябва да носят отговорност. Просто едно изключване на тази отговорност поставя под съмнение добронамереността в действията на тези хора, които са оправомощени от Централната банка. И ще им позволи понякога да злоупотребяват със свои права, без да носят отговорност за това.
Категорично едно такова решение поставя под съмнение, ако щете, и компетентността на тези хора, които управляват Централната банка. Аз мисля, че на тях не им е необходимо, не им е нужно ние да изключваме грубата небрежност като основание за носене на отговорност.
По Кодекса на труда един служител, един работник носи отговорност. По Кодекса на труда, забележете. Тук става въпрос за твърде важна институция и за действия, които могат да имат много сериозни последици за отделна банка, да не говорим какво би станало, ако това се случи на цялата банкова система. Разтоварването на отговорността по този начин, освен че обижда компетентността и авторитета на Централната банка, създава предпоставки за злоупотреба с права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вашето конкретно предложение, господин Миков, за второ четене?
МИХАИЛ МИКОВ: На второ четене предложението е да отпадне целият този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Целият § 18?
МИХАИЛ МИКОВ: Алинея 2 да отпадне на § 18, иначе на чл. 62, изменена по предложение на господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вие атакувате само ал. 2. Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков за отпадане на т. 1 в предложението по § 18, т.е. за изменената ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 35, против 60, въздържали се 3.
Предложението на господин Миков за отпадане на ал. 2 в § 18 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на § 18.
Гласували 102 народни представители: за 84, против 18, въздържали се няма.
Параграф 18 в съдържанието, предложено от комисията, е приет.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 19 има направено предложение от народния представител Руси Статков - § 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията прави следното предложение за § 19:
"§ 19. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Проверките по ал. 1, т. 4, свързани с мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари, могат да се извършват съвместно с Бюрото за финансово разузнаване при Министерството на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата?
Господин Руси Статков го няма.
Поставям на гласуване предложението му за отпадане на § 19.
Гласували 93 народни представители: за 4, против 89, въздържали се няма.
Предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 19 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за новото съдържание на § 19.
Моля, гласувайте!
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 20. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 цифрата "5" се заменя с числото "10" и се създават точки 6, 7 и 8:
"6. възпрепятстване упражняването на банков надзор;
7. застрашаване интересите на вложителите;
8. извършване на сделки и операции, представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете за неговото прилагане."
2. В ал. 2:
а) точка 6 се изменя така:
"6. да ограничи дейността на банката, като й забрани да извършва определени сделки, дейности или операции;"
б) в т. 9 на края се поставя запетая и се добавя "който може да присъства на заседанията на Управителния и Надзорния съвет (Съвета на директорите)".
3. Създава се ал. 6:
"(6) Ако мярката по ал. 2, т. 12 не бъде изпълнена в срока, притежателят на акциите не може да упражнява правото на глас до тяхното прехвърляне."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - § 20, точка 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 20:
1. точка 1 се изменя така:
"1. Създават се точки 6, 7 и 8 (като се запазят предложенията за точки 6, 7 и 8 на ал. 1 на чл. 65".
2. В т. 2 буква "б" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в § 20, т. 1 да отпадне промяната на числото "5" с "10".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря. Какво съм имал предвид аз и колегата Руси Статков, видно и от неговото предложение, което частично е включено в предложението на Венцеслав Димитров, който предлага да отпадне цялата т. 1.
Ако ние позитивно възприемаме решенията при възпрепятстване упражняването на банков надзор, при застрашаване интересите на вложителите и т. 8 съответно, то аз лично съм учуден защо цифрата "5" се заменя с числото "10" - цифри с числа се заменят, но това е, да речем, грешка. (Неразбираема реплика от мнозинството.) Ами значи е вярно. Тогава се извинявам. Да.
Господин Христов ме праща на училище, също съм му благодарен за съвета. Но гледам, че не се изказва тук на трибуната. (Оживление в мнозинството.)
За какво ние не сме съгласни или аз не съм съгласен? Защото господин Христов и такива като него в залата не знаят въобще за каква замяна и за какво става въпрос. Аз ще му прочета текста на господин Христов, за да разбере за какво става въпрос и да гласува спокойно. "Централната банка може да приложи мерките и санкциите по ал. 2 на този член, когато установи, че банката или нейният администратор или - забележете - акционери с над 5 на сто от акциите с право на глас са извършили посочените нарушения, изразяващи се..." И е изброено включително "пране на пари".
От този текст излиза, че Централната банка ще налага санкциите, когато вече става въпрос за 10 и повече процента, независимо дали 10 е цифра или число. Нима не е добре банката да налага тези санкции, да извършва тези функции, когато установи, че 5 или над тях проценти, пък дори бих казал и 1 на сто да е, защото твърде тежки са нарушенията, изброени, както е известно на господин Христов - в пет точки, включително едното от тях е свързано... - извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност, изискване за доверителност и пр., и пр.
Така че, това предполагам, е водило и колегата Руси Статков при неговото предложение. Ето защо настояваме да остане сегашното състояние от 5 на сто от акциите с право на глас. Тоест по отношение на тези акционери Централната банка да прилага мерките и санкциите. Защото излиза, че тя малко се отдръпва. Защо е необходимо това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям първо на гласуване неприетите от комисията предложения.
Първото предложение е на народния представител Венцеслав Димитров. Той предлага т. 1 изцяло да отпадне.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте!
Гласували 93 народни представители: за 12, против 80, въздържал се 1.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков - да отпадне промяната на цифрата "5" с числото "10".
То е по-малко и затова не мога да го поставя наравно с предложението на господин Димитров.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 109 народни представители: за 30, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител господин Михаил Миков, неприето от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за 61, против 55, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има думата господин Стоянов.

ПЕТЪР СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. На основание на член от нашия правилник моля за прегласуване, тъй като в момента бях разсеян и не можах да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Михаил Миков, което беше прочетено от председателя на комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Михаил Миков, неприето от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 61, против 97, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за § 20, подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Прието е съдържанието на § 20 на вносителя, подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 21. Чл. 67 се изменя така:
"Чл. 67. За издаването на разрешения, документи, както и за извършването на административни услуги, произтичащи от упражняването на банковия надзор, банките и другите лица заплащат на Централната банка такси в размер и по ред, определени от Управителния съвет на Централната банка."
За § 21 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 21 в съдържанието, предложено от вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 21 в съдържанието на вносителя, подкрепено от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение за нов параграф 21а на народния представител Венцеслав Димитров:
Създава се нов § 21а със следното съдържание:
"§ 21а. В чл. 68, ал. 1 се добавя "на възраст до 65 години с висше икономическо или юридическо образование"."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за нов § 21а, неприето от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 86, въздържали се 10.
Предложението на господин Венцеслав Димитров за нов § 21а не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 22. В чл. 69, ал. 2 думите "3 месеца" се заменят с "6 месеца"."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на § 22, неприето от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 5, против 88, въздържали се 6.
Предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на § 22 не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 22, подкрепен и от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 23. В чл. 71, ал. 2, изречение второ, след числото "75" се добавя "и чл. 75а"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 23, подкрепен и от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 24. Чл. 74 се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков - § 24 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Миков, желаете ли да вземете думата?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Съвсем не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 24, неприето от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 91, въздържал се 1.
Предложението на господин Михаил Миков за отпадане на § 24 не е прието.

Поставям на гласуване § 24 в редакцията му, дадена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 25. В чл. 75, ал. 1 се изменя така:
"(1) Ако лицензията на банката не е отнета, квесторите имат право да вземат решение за преобразуване чрез вливане или сливане с друга банка, което се одобрява от Централната банка след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: § 25 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, като предлага думите "се одобрява" да се заменят с "подлежи на одобряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Венцеслав Димитров за отпадане на § 25.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 78, въздържали се 3.
Предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на § 25 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на § 25.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, няма въздържали се.
Предложението на комисията за § 25 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 26. Създава се чл. 75а:
"Чл. 75а. (1) Ако лицензията на банка, която не отговаря на изискванията по чл. 23, не е отнета, квесторите с одобрение на Централната банка могат да вземат решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, които предлагат на акционерите. Вноските до размера на емисионната стойност се внасят изцяло в определен от квесторите срок.
(2) Незаписаните акции, както и акциите, вноските по които не са направени съгласно ал. 1, се предлагат от квесторите на други лица."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? - Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Венцеслав Димитров за отпадане на § 26.
Гласували 91 народни представители: за 7, против 81, въздържали се 3.
Предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на § 26 не се приема.
Поставям на гласуване предложения § 26 от вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нови параграфи 26а и 26б:
"§ 26а. В чл. 76, ал. 1 второто изречение се изменя така: "Квесторът е неограничено и солидарно отговорен с Централната банка за щетите, причинени от действията му на кредиторите, вложителите, акционерите и държавата.
§ 26б. В чл. 77 накрая се добавя: "но не по-голямо от три средни заплати месечно, определени съобразно данните, публикувани от Националния статистически институт."
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 26а:
"§ 26а. В чл. 76, ал. 1 думите "или при груба небрежност" да отпаднат.
Комисията подкрепя това предложение като нов § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за създаване на два нови параграфа - § 26а и § 27б, като неговото предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 91, въздържали се 3.
Предложението за нови два параграфа на господин Венцеслав Димитров не се приемат.
Следва направеното предложение от господин Цонев, като комисията го предлага като § 27.
Поставям на гласуване § 27 с предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Параграф 27, предложен от комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 27. В чл. 78, ал. 3, накрая се добавят думите "от списъка по чл. 84".
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване подкрепения от комисията § 28, предложен от вносителя като § 27.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 28. Има само едно предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага окончателен текст на § 28, който става § 29:
"§ 29. В чл. 84 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се добавя изречение второ:
"В този случай изискването на чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон не се прилага."
2. В ал. 4 се добавя изречение второ:
"Централната банка може да извършва проверки на място за верността на отчетите."
3. Създава се ал. 5:
"(5) Не може да бъде синдик на банка лице, което е временен синдик или синдик на друг търговец. Това обстоятелство се установява с декларация, подадена от синдика при назначаване от съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 29.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 29. В чл. 85 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 числото "30" се заменя с "90".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Намерените вещи в случаите по ал. 3, както и други вещи, съхранявани от банката, които не са получени в посочения срок, се съхраняват от синдика до приключване на производството по несъстоятелността."
3. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Вещите, непотърсени до приключване на производството по несъстоятелност, се предават на Централната банка по опис заедно с придружаващите ги документи. След изтичане на 5-годишен срок от предаването, вещите минават в собственост на държавата."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 30, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
За процедурно предложение има думата господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключването на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Противно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение за удължаване на работното време до 2 часа, като в това време ще продължим работата по разглеждания законопроект.
Гласували 93 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието. Удължаваме работното време до 16,00 ч.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 30. В чл. 87 се създава ал. 3:
"(3) Съдът одобрява списъка на приетите вземания в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 2."
Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 30:
"§ 30. В чл. 87 се създават ал. 3, 4, 5, 6 и 7:
"(3) Синдикът се произнася по възраженията в сроковете и по реда на чл. 690, ал. 2 и 3 от Търговския закон и уведомява лицата по ал. 2.
 (4) В 7-дневен срок от уведомлението всяко лице, което е направило възражение по ал. 2, може да оспори пред съда решението на синдика по ал. 3 единствено за вземането, по което е възразило. Възражението се подава чрез синдика, който в 3-дневен срок представя на съда списък на приетите вземания, на оспорените и неприетите вземания, както и на оспорените пред съда вземания заедно с постъпилите възражения. Съдът разглежда възражението в едномесечен срок по реда на чл. 692, ал. 2 от Търговския закон.
 (5) Съдът разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които не са постъпили възражения, в закрито заседание по реда на чл. 692, ал. 5 от Търговския закон в едномесечен срок.
 (6) Вземанията, които са включени в списъка с решение на съда по възражения, направени по реда на ал. 4, се смятат за приети в производството по несъстоятелност от момента на влизане в сила на решението.
 (7) Допълнително предявените вземания се включват в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания с одобрение на съда."
Комисията подкрепя предложението като § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 31.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 31. Създава се чл. 87а:
"Чл.87а. (1) Когато обявената в несъстоятелност банка е действала като финансов посредник или комисионер по предоставени държавни или държавно гарантирани заеми от международни финансови институции и чужди държави, държавата, представлявана от министъра на финансите се суброгира като единствен и пряк кредитор по отношение на крайните получатели на заемите.
(2) Вземанията срещу крайните получатели по заемите съобразно ал. 1 и свързаните с тях права и дадени обезпечения не са част от масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите."
§ 32. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "масата" се заменя с "кредиторите" и точки 1 и 2 се изменят така:
"1. безвъзмездна сделка, извършена в 3-годишен срок преди датата на неплатежоспособността;
2. безвъзмездна сделка, извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на администратори или акционери на банката, както и на свързани с тях лица."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Могат да бъдат обявени от съда за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и действия и сделки по ал. 1, извършени от банката след датата на неплатежоспособността, но преди датата на решението по чл. 82."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Исковете по алинеи 1 и 2 могат да се предявят и от Централната банка."
4. Създава се ал. 4:
"(4) Делата, заведени по предходните алинеи, се освобождават от държавна такса."
§ 33. Създава се чл. 89а:
"Чл. 89а. (1) Фондът за гарантиране на влоговете в банките може да контролира действията на синдика по управлението на имуществото на банката и да проверява търговските книги и съдържанието на касата. При установяване на нарушения председателят на управителния съвет на фонда може да отправя предложения до Централната банка или до съда. Той може да предявява искове по чл. 88, ал. 1.
(2) Контрол по ал. 1 може да упражнява и Централната банка. "
За параграфи 31, 32 и 33 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със съответната преномерация като параграфи 32, 33 и 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата ? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 31, 32 и 33 на вносителя, преномерирани като параграфи 32, 33 и 34 от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против няма, въздържали се няма.
Параграфи, по номерацията на комисията, 32, 33 и 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 34. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Синдиците внасят събраните парични вземания по особена сметка в левове, а сумите в чуждестранна валута - по особени сметки в съответната валута, открити в търговски банки, имащи право да извършват касово изпълнение на държавния бюджет. Банките в несъстоятелност могат да имат само по една от посочените сметки."
Предложение на народния представител Руси Статков - § 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата?
Господин Статков го няма, за да защити становището си.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 34 на вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 6, против 89, въздържали се няма.
Предложението на господин Статков за отпадане на § 34 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията като § 35.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Параграф 35, по номерация на комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 35. В чл. 93, ал. 5 се отменя."
Предложения на народните представители Михаил Миков и Руси Статков - § 35 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи, няма неприети предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 35.
Гласували 96 народни представители: за 96, против няма, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 35 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 36. Чл. 94 се изменя така:
"Чл. 94. (1) Предприятието на банката в несъстоятелност може да бъде продадено само на друга банка с лицензия за банкова дейност в страната.
(2) Сделката е допустима и когато акционерното дружество се учредява с тази цел, ако получи от Централната банка условна лицензия за осъществяване на банкова дейност. В този случай съдът одобрява сделката след издаване на лицензията.
(3) Ако дружеството по ал. 2 отговаря на изискванията, Централната банка издава условна банкова лицензия, която дава право за осъществяване на банкова дейност, след извършване на сделката. Лицензията се издава само ако заявителят разполага с капитал, който би му позволил да извършва банкова дейност съгласно установените изисквания, след като е удовлетворил вземанията на кредиторите при условията на сделката.
(4) Купувачът отговаря само на задълженията, които е поел по одобрените от съда условия на сделката. Останалите вземания и неупражнените права се погасяват.
(5) Правата по акциите на банката в несъстоятелност се погасяват, освен правото на ликвидационен дял, ако купувачът е поел задължение за изплащането му по условията на сделката.
(6) Вземанията на кредиторите се удовлетворяват чрез откриване в банката-купувач на безсрочни депозити и сметки с авоар, равен на поетото от купувача задължение. Това действие трябва да бъде изпълнено в едномесечен срок от одобрението на съда. Купувачът и кредиторите могат да уговорят и други начини за удовлетворяване на вземанията.
(7) Ако се установи, че купувачът не е изпълнил задълженията си по ал. 6, Централната банка отнема лицензията.
(8) Съдът прекратява производството по несъстоятелност след извършване на сделката.
(9) Актовете на съда по този и по предходния член не подлежат на обжалване."
§ 37. Създава се чл. 94а:
"Чл. 94а. Синдиците пристъпват към осребряване на имуществото на банката по реда на чл. 717 от Търговския закон, когато не успеят да продадат банката като предприятие в 6-месечен срок от влизането в сила на решението на съда по чл. 692 от Търговския закон или ако преценят, че така интересите на кредиторите са защитени в по-голяма степен."
§ 38. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Синдиците извършват разпределение задължително, когато в масата на несъстоятелността се набере сума, представляваща повече от 10 на сто от общия размер на вземанията на поредния клас кредитори."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
За § 36, 37 и 38 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване предложените от комисията § 36, 37 и 38 в редакцията на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 93, против няма, въздържали се няма.
Параграфи 36, 37 и 38 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за нов § 38а.
Допусната е грешка. Аз чета коректния текст:
"В чл. 96, ал. 1 да се предвиди друг режим.
В чл. 96 ал. 2 се изменя така:
"(2) Ако след удовлетворяване на всички кредитори остане имущество, то банката продължава да съществува като обикновено търговско дружество, а акционерите встъпват обратно в своите права."
В чл. 96, ал. 2 се добавя "с изключение на случаите по чл. 95, ал. 2"."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Ние сме на предложението на господин Венцеслав Димитров за нов § 38а, само че не мога да поставя на гласуване ал. 1, тъй като няма предложена редакция. Има идея за друг режим, но това не е за второ четене.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за нова ал. 2 и добавката към ал. 2.
Гласували 98 народни представители: за 30, против 64, въздържали се 4.
Предложението на господин Димитров за нов § 38а не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за нов § 39:
"§ 39. В чл. 99, ал. 1 думите "6 до 35 минимални месечни работни заплати за страната" се заменят с "370 000 до 2 200 000 лв."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за нов § 39.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията за нов § 39 е прието.
Има думата за процедура госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, Парламентарната група на Демократичната левица много би искала да знае на какво основание председателствате днешното и предишно заседание?
Съгласно чл. 4 от правилника заместник-председателите се сменят на ротационен принцип всяка сесия. Тази сесия ротационен заместник-председател е госпожа Шопова.
Бихме искали да знаем на какво основание водите заседанието сега и редовното преди? Защото, ако Вие нямате качеството на председател или заместник-председател, а съгласно правилника Вие имате на ротационен принцип, но когато Ви дойде времето и когато сте за съответната сесия, а водите заседанието днес. Ако това не е така, моля да поеме ръководството друг заместник-председател, за чиито функции и компетенции нямаме съмнения. Защото Вие сами разбирате, че действията, извършени в парламента от 9,00 ч. сутринта досега по времето, когато Вие сте водили заседанието, са просто оспорваеми. (Неодобрителни реплики от мнозинството.)
Е, добре, от 11,30 ч. (Неодобрителни реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожице Дончева, трудно е да обясняваш правни постановки на юрист.
Мисля, че Ви е известно, предполагам, че и Вие сте гласували за това, че съм заместник-председател на парламента. Председателят на парламента има право да възлага заместник-председателите да го заместват. След като председателят на...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да, но за съответната сесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, не се спори по този начин! Мисля, че възпитанието налага да бъдем коректни един към друг.
И след като председателят на Народното събрание ми е възложил да водя заседанието, воденето е напълно редовно.
Моля Ви, да имате предвид някои правни съображения.
Нека не се учим на елементарни правни понятия.
Имате думата за втора процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Джеров, до този момент на банката горе стоеше само ротационният заместник-председател, който е наред. Не знам как Ви възлага господин Соколов, но Вие знаете, че променихме правилника в началото на парламента именно заради тази ротация. И тя не изисква, и още тогава ви поставихме проблема - вие постоянно ли ще имате качеството на заместник-председатели? Постоянно ли ще изпълнявате функциите? Ако е така, вие всички сте равнопоставени, но знаете, че тогава чл. 4 би бил безсмислен с тази ротация. И знаете, че смисълът на ротацията е точно в това - в едната сесия Вие имате качеството, в другата - не. Иначе просто няма никакъв смисъл да говорим за ротация. Иначе всички сте заместник-председатели постоянно.
Това, че господин Соколов Ви е възложил, извинете, но Вие не сте наред. Следователно, имате функциите и компетенциите в момента на редови депутат и председателят няма право да възлага председателстване на заседание на редови депутат. Има право да възлага воденето на заседание на заместник-председателите, но между тях може да бъде само онзи заместник, избран на ротационен принцип, който е наред. Иначе това е просто поредният произвол в Народното събрание.
Господин Соколов по-добре, вместо да се избират заместник-председатели, както е ликвидирал всякакви други форми на демократизъм, административни комисии и други, да си определи заместник-председатели, които намира за добре, или така да си посочва от залата. Вие разбирате, че друго четене на правилника е просто некоректно. Нямам нищо против личността Ви, уважавам Ви като юрист, гласувала съм за Вас да бъдете заместник-председател на ротационен принцип, но моля Ви, да не правим такова шиканиране с правилника. Просто Вие не сте наред в тази сесия. Наред е госпожа Шопова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Но мисля, че два пъти не е нужно да обяснявам. Би трябвало да схванете онова, което Ви казах. Аз съм заместник-председател по силата на вота на народните представители.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Постоянно или ротационно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И след като председателят на Народното събрание ми е възложил да го водя, ще го водя и ще бъде законосъобразно воденето. Моля Ви.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 39. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. "Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително и когато физическото лице представлява юридическо лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
з) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
и) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
к) лицата, едното от които е направило дарение на другото."
2. Създава се т. 3а:
"3а. Контрол по смисъла на т. 3 букви "ж", и "з" е налице, когато контролиращият:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество, повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или
б) има възможността да определя повече от половината от членовете на управителния орган на друго лице, или
в) има възможността да ръководи по силата на устав или договор дейността на друго лице."
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на комисията за § 39, който става § 40.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 7.
Параграф 40 е приет.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Никола Николов за нов параграф.
В Допълнителните разпоредби се създава нов § 2а:
"§ 2а. Организацията и контролът по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции се уреждат в наредба на министъра на вътрешните работи и Управителния съвет на Българската народна банка."
Комисията подкрепя този текст като § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по § 41? Няма.
Моля, гласувайте § 41 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Параграф 41 е приет.
Има думата за процедура госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председателю, моля да вземете мерки да не се провежда заседание на Комисията по икономическата политика едновременно с течащото пленарно заседание, защото депутатите не могат да бъдат едновременно и на едното, и на другото място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. Този път е абсолютно права. Ако в момента има заседание на комисии, те не могат да се провеждат, докато трае пленарното заседание.
А що се отнася до поставената преди това от нея процедура, искам също да дам едно разяснение. Заместник-председателите са длъжни да подпомагат председателя. Така е записано и в правилника. И тогава, когато председателят им възложи някаква задача с оглед представянето на парламента - така, както беше тази сутрин с мен, възложи ми да представлявам българския парламент на Околчица, трябва да се изпълняват и тези разпоредби. А когато някой заместник-председател, без да е получил такова разрешение или пък да е получил такава задача, отиде и не може да се върне до 14,30 ч. така, както аз съм се върнал, следователно той просто дезертира от задълженията си днес. Разбирате какво имам предвид.
Благодаря ви.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, има направено предложение от мен, което е преди Преходните и заключителните разпоредби. Мястото му е в Преходните и заключителните разпоредби. Затова аз започвам да чета Преходните и заключителните разпоредби и предложението на народния представител за нов параграф. В случая това ще бъде § 42.
"§ 42. В § 7 ал. 2 се изменя така:
"(2) Лицата, които до влизане на този закон в сила са получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да предоставят по занятие парични заеми, без правото да приемат пари от други лица на влог и да извършват други сделки, запазват предоставените им права, с изключение на сделките, представляващи банкова дейност."
Комисията подкрепя това предложение като § 42 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Но първо тогава трябва да гласуваме заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Поставям на гласуване заглавието, както и § 42 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 40. Банките са длъжни да приведат уставите и дейността си в съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
§ 41. За банките, които са регистрирали увеличение на капитала си, срокът по чл. 19а, ал. 1 тече от влизането в сила на този закон, освен ако в решението е определен срок, който изтича по-рано.
§ 42. (1) В случаите, в които държавата е встъпила в правата на вложителите при условията и по реда на отменения Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, синдикът представя на министъра на финансите всеки месец, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност.
(2) По отношение на банки, в които държавата е встъпила в правата на вложителите при условията и по реда на отменения Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, министърът на финансите може да възлага да бъдат извършвани финансови ревизии по реда на Закона за държавния финансов контрол."

По параграфи 40, 41 и 42 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя като параграфи 43, 44 и 45.
Трябва да гласуваме параграфите на вносителя 40, 41 и 42, които стават съответно 43, 44 и 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи 43, 44 и 45 така, както са предложени от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 3.
Параграфи 43, 44 и 45 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 46:
"§ 46. (1) Синдиците на банките, в които държавата е встъпила в правата на вложителите по реда на отменения Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, в 14-дневен срок от влизане на този закон в сила изготвят сметка за разпределение на набраните парични суми в масата на несъстоятелността.
(2) Ако списъкът на приетите от синдика вземания не е утвърден от съда, разпределението и изплащането на вземанията се извършват въз основа на приетия от синдика списък, като за оспорените вземания от реда, за който се извършват плащания, се заделят съответни суми.
(3) Ако с разпределените по реда на предходните алинеи суми не могат да се удовлетворят напълно вземанията на кредиторите по чл. 95, ал. 1, т. 4 и § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките, синдикът обявява за публична продан по реда на чл. 375 - 389 от Гражданско-процесуалния кодекс вещите и имуществените права като цяло, с изключение на вещите и имуществените права:
1. върху които е учреден залог или ипотека за обезпечение на вземания към банката или е упражнено право на задържане;
2. за които до влизането на този закон в сила е извършена публична продан, но не е издадено постановление за възлагане.
(4) Централната банка в срок до 30 дни от влизане в сила на този закон възлага чрез конкурс на специализирани одиторски предприятия по чл. 61, ал. 2 от Закона за банките и/или лицензирани оценители да изготвят оценка и дадат заключения за възможната цена, по която биха се продали в шестмесечен срок като цяло вещите и имуществените права на банката по ал. 3.
(5) При изготвяне на заключението одиторът (лицензираният оценител) приспада от цената необходимите разноски по несъстоятелността, включително и разноските за изготвяне на заключението.
(6) В седемдневен срок от представяне на заключението синдикът предлага за публична продан чрез обявление в два централни всекидневника вещите и имуществените права като цяло по ал. 3, с начална цена съгласно заключението.
(7) При условията на чл. 382, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс, отделен кредитор или няколко кредитори съвместно от всеки ред по чл. 95, ал. 1, точки 4 до 9 може да поиска да бъде обявен за купувач на вещите и имуществените права като цяло в изплащане на такава част от вземането му, каквато би получил при разпределение на получената сума от стойността на това имущество.
(8) Купувачът по предходната алинея има задълженията на взискателя по чл. 383 от Гражданско-процесуалния кодекс. Той може да договори с останалите кредитори, които биха получили плащане от стойността на възложеното му имущество, други начини за удовлетворяване, но трябва да представи спогодба с тях в срока за плащане.
(9) В тридесетдневен срок от издаването на постановлението за възлагане синдиците предават прехвърлените вещи и всички документи за тях и за прехвърлените имуществени права на преобретателя.
(10) От влизането на този закон в сила синдиците на банките по ал. 3, освен в предвидените в предходните алинеи случаи, не могат да продават отделни вещи и имуществени права или обособени части от тях, преди да са предложили тяхната продажба като цяло.
(11) Ако държавата е придобила вземания по реда на ал. 7 - 9, тези вземания могат да бъдат прехвърляни на други лица, както и да бъдат предоговаряни чрез удължаване на срока на изплащане на главницата и/или лихвите, намаление на главницата, намаление на лихвата и други подобни способи съобразно финансовото състояние на длъжника. Министерският съвет определя органа, който предоговаря вземанията."
Комисията подкрепя текста като § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да направя една редакционна промяна.
Където съм цитирал в ал. 3 "от Закона за банките" и "на същия закон", а в ал. 4 "от Закона за банките", тези три текста отпадат, защото сме в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 46 така, както е предложен от комисията и с направените редакционни уточнения от господин Цонев.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 43. Банките и клоновете на чуждестранни банки, които са получили лицензия при условията и по реда на отменения Закон за банките и кредитното дело, са длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на този закон да подадат заявление за актуализиране на лицензията в съответствие със Закона за банките.
§ 44. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон синдиците внасят събраните до момента парични вземания по реда на чл. 92, ал. 2 от закона."
Комисията подкрепя текста на вносителя като параграфи 47 и 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи 47 и 48 така, както са предложени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 47 и 48 са приети.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 49 - по тази номерация:
"§ 49. В едномесечен срок от влизане на този закон в сила съдът извършва проверка за обстоятелствата по чл. 84, ал. 5 и освобождава синдиците, които не са подали декларация или не отговарят на изискванията."
Комисията подкрепя предложението като § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 49 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 101, против 16, въздържали се няма.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 45, който ще стане § 50:
"§ 45. В чл. 12, ал. 5 от Закона за Българската народна банка (следва обнародването в "Държавен вестник") накрая се поставя запетая и се добавя: "освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие или на международни организации във връзка с дейността й, или от името на държавата".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров относно § 45:
1. В чл. 12 се добавя нова ал. 3:
"(3) Управителят и подуправителите трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и да са изявени специалисти в областта на икономиката и финансите. Предварително техните кандидатури се обсъждат публично на открито заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол след изслушване на кандидатите за техните идеи за развитието на БНБ".
Думите след "освен преподавателска" да отпаднат.
2. В чл. 24 се създава нова ал. 4:
"(4) Трудовото възнаграждение на управителя е в размер на 90 на сто от това на председателя на Народното събрание, а на подуправителите - в размер на 80 на сто. Другите трима члена на управителния съвет получават месечно възнаграждение равно на една средна работна заплата средно за страната, съгласно данните на Националния статистически институт".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 50 и предлага от него да отпаднат думите "или от името на държавата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Венцеслав Димитров отсъства, за да защити своето предложение.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 15, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 50 така, както е предложен от комисията, с тази корекция в края на параграфа.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Параграф 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 46 на вносителя - ще чета направо текста, който комисията предлага като § 51:
"§ 51. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (следва обнародването в "Държавен вестник") се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 2 точката се заменя със запетая и се добавя "освен научноизследователска и преподавателска".
2. В чл. 12, ал. 1 т. 6 се изменя така:
"6. приема годишен бюджет за административните разходи на фонда и отчет за изпълнението му и ги представя за одобрение от Управителния съвет на БНБ. Одобрените бюджет и отчет за изпълнението му се представят на Сметната палата".
3. § 4 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
"§ 4. (1) При поискано откриване на производство по несъстоятелност на банка, управителят на Българската народна банка сезира органите на предварителното производство с искане за предварителна проверка за събиране на данни за извършено престъпление и налага запор върху банковите сметки и обща възбрана върху недвижимите имоти на членовете на Надзорния и Управителния съвет, съответно на Съвета на директорите, както и на прокуристите.
(2) Запор върху банковите сметки се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на съответните банки и на лицата по ал. 1.
(3) Обезпечителните мерки по ал. 1 се вдигат, ако в 6-месечен срок от поискване откриването на производство по несъстоятелност, органите на предварителното производство не изпратят уведомление до Българската народна банка за образувано предварително производство и лицата, които имат правомощия да управляват и представляват банката, съответно синдика - не са изпратили уведомление за предявени искове срещу лицата по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 51 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграф 51 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за банките.
Съобщения:
- Комисията по културата и медиите ще проведе заседание сега, след приключване на пленарното заседание, в зала 142;
- Комисията по културата и медиите ще има заседание и утре, 3 юни, от 15,00 ч. в същата зала;
- Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 238;
- Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, 2 юни, от 15,00 ч. в зала 142;
- Комисията по национална сигурност ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 232;
- Комисията по икономическата политика ще проведе заседание сега, след приключване на пленарното заседание, в зала "Запад" и ще проведе извънредно заседание утре, 3 юни, от 14,30 ч. в зала "Запад";
- Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 3 юни, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,40 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
 Иван Куртев

         Александър Джеров

Секретари:
Анелия Тошкова

Атанас Мерджанов